Datasets:

Samoed

/

WikipediaRetrievalMultilingual

like 0

{ "text": "Най-старата църква в града, както и една от най-старите в областта е „Св. Неделя“. Построена е през 1813 г. В храма църковните служби се изпълнявали на черковнославянски език, докато навсякъде другите в черквите било позволено да се служи само на гръцки език. След клането от 1876 г. църквата е недействаща и превърната в музей костница. През 1912 са положени основите на новата църква „Успение на Пресвета Богородица“. Храмът е построен по проект на чешкия архитект Йосиф Шнитер." }

{ "text": "На 3 април 2011 г. със специално решение Св. Синод на БПЦ обявява за свети новомъченици българите, загинали в баташкото клане. Историята е запазила много от имената на баташките мъченици – това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев Керелов – жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите – Иван, Илия и други, изписани на паметната стена в музея в Батак. Паметта им се почита официално на 17 май. Църковното прославление – службата, на която за първи път се почита паметта на светците е отслужена на 17 май 2011 г. от митрополит Николай Пловдивски. В церемонията вземат участие членовете на Св. Синод, както и гостите от Вселенската, Александрийската, Антиохийската, Московската, Сръбската, Румънската и Грузинската патриаршия и от Кипърската, Еладската, Полската, Албанската и Чешката архиепископия. Мощите на светите мъченици са поставени за поклонение на специален подиум в изработена дърворезбена позлатена рака." }

{ "text": "Балиновата къща е построена около 1895 г. В нея е живял Борис Балинов и Трендафил Балинов – секретар на Работнически младежки съюз и участник в антифашистката съпротива. Къщата е етнографски музей от 1968 г., неделима част е от музейния комплекс на Исторически музей Батак и е една от забележителностите на град Батак." }

{ "text": "Църквата „Св. Неделя“ Построена е през 1813 г. върху място на Тодор Балинов (кмет на селото по това време), дарено от него специално за построяването на църквата. Построена за 75 дни с труда на батачани. Архитекти на сградата са костурските майстори, преселници в Брацигово, Марко Зисо и Петър Чомпъл. Храмът представлява кръстовидна куполна постройка, изградена изцяло от камък, с дъбови врати и обградена с високи каменни стени." }

{ "text": "Язовир Батак и местността курорт „Цигов чарк“ са разположени в Западните Родопи, на 7 km от Батак. Идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра леглова база от всички категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за водни спортове и риболов." }

{ "text": "Местността Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи. Преобладаващата надморска височина е 1500 – 1700 m. Характерният за Родопите релеф – редуване на горски масиви с обширни поляни, създава отлични условия за формиране на добри дивечови запаси. На територията на местността са и язовирите „Широка поляна“ и „Тошков чарк“, предлагащи отлични условия за риболовен спорт и пълноценен отдих." }

{ "text": "Местността Беглика заема т.нар. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надм. височина 1700 m. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. Богатото дивечово разнообразие от елен, сърна, глухар, дива свиня, благоприятства развитието на ловния туризъм." }

{ "text": "Атрактивни са и двата резервата – Беглика (заедно с язовира „Голям Беглик“) с площ 415 ха, обрасла с вековни иглолистни дървета, и „Дупката“ – природен феномен с разнообразна флора и фауна под егидата на ЮНЕСКО." }

{ "text": "„Процепи“ – Един много интересен обичай е паленето на обредни огньове на Сирни Заговезни (Прошки), обикновено февруари – март. Процепът е съставен в основата си от изправена и вкопана в земята, много висока дървена греда, около която се натрупва слама и се подпират конусовидно дървени дъски. Целта е да се разпали много висок огън, в някои случаи над 4 метра. Процепите се палят вечер и са разположени по възвишенията около града, така че да са видими от всички страни. Всеки квартал прави свой процеп, като целта е той да е най-висок. Събитието е повод за веселие на стари и млади. Всички се чернят с въглени от огъня, за да се уплаши и избяга лошото и за здраве. През този ден по традиция се иска прошка от близки и роднини за сторените грешки." }

{ "text": "Редица учени днес утвърждават, че около една трета от описаните видове не са съществували. Причината за това е, че в миналото учените описвали динозаври от един и същи вид, но в загинали в различни етапи на своето развитие. При друго изследване на учени е установено, че почти половината от видовете динозаври са наречени неправилно ." }

{ "text": "Днес се наблюдават две противоположни тенденции в систематиката на динозаврите. При първата палеонтолозите продължават дробенето на съществуващите таксони като ги отделят по различни признаци в нови родове и видове. Другата част от учените поставят под съмнение за коректност по-рано описани видове. Така например през 2007 г. Джак Хорнър публикува статия, в която изказва съмнения, че видовете Dracorex hogwartsia, Stygimoloch spinifer и Pachycephalosaurus wyomingensishas са практически различни възрастови форми на един и същи вид. През 2009 г. Джак Хорнър при проучване на черепа на Nanotyrannus прави извод, че този динозавър е фактически млад тиранозавър. През 2010 г. в изданието Journal of Vertebrate Paleontology е публикувана статия на палеонтолози от щатския университет в Монтана, в която се изказва мнение, че Triceratops и Torosaurus са два различни ръстови стадия на един вид. В същата година други учени от Йелския университет описват нов род динозаври – Mojoceratops, кости от които преди това са причислявани към Chasmosaurus." }

{ "text": "Влечугите обитавали Земята още преди появата на динозаврите. От тях се появили и предците им – архозаврите („господстващи гущери). Появата и развитието на архозаврите вървяла успоредно с масовото измиране на терапсидите на границата между перм и триас. В началото на триас възникнали и множество нови видове." }

{ "text": "При ранните динозаври се появяват важни признаци, които отсъстват при повечето от текодонтите. Това били промени възникнали с положението на тялото спрямо крайниците и характера на придвижване. Задните крайници стават практически вертикални. При повечето видове те са значително по-дълги от предните. Това им качество позволява да се придвижват само със задните крайници." }

{ "text": "Висшите форми на терапсидите, по начин на отглеждане на потомството, много наподобявали на еднопроходните бозайници а, по някои предположения притежавали дори и млечни жлези и космена покривка. Внезапният упадък на тероморфите и разцвета на „същинските гущери“ е една от най-интригуващите загадки на палеонтологията." }

{ "text": "Динозаврите се отклонили от своите предци архозаврите почти 20 млн. години след масовото пермско измиране. Днес останките от най-древните динозаври са на възраст около 230 млн. години. През 2010 г. обаче група американски, немски и южноафрикански палеонтолози представя съвместния си труд, според който първите динозаври населявали Земята са с няколко милиона години по-млади, отколкото е смятано до момента. Изводите им са направени от амализ на останките от новото динозавроподобно влечуго Asilisaurus kongwy. То е родствен на динозаврите вид живял преди 245 – 240 млн. години. Учените твърдят, че още в това време различията между Dinosauriformes и най-ранните динозаври вече били съществени. Следователно общият предтеча на динозаврите се отделя от групата Ornithodira на много по-ранен етап, отколкото се е смятало до момента." }

{ "text": "Според една от хипотезите динозаврите се появили за пръв път на територията на съвременния континент Южна Америка. Постепенно се разпространяват по цяла Пангея." }

{ "text": "За един от най-ранните известни днес динозаври се счита Staurikosaurus. Живял е преди 228 млн. години. Частично запазен скелет от него е открит в триаски отлагания на територията на Бразилия. Големият пищял и дългата бедрена кост са характерни за бягащи животни. През 1963 г. в триаски отложения в северозападна Аржентина е описан ереразавър. Поради непълния скелет на древното животно учените не успяват да го класифицират. Едва през 1988 г. е открит по-запазен скелет от ереразавър. Тогава той е класифициран като примитивен теропод . Откритият в Мексико вид Tawa hallae потвърждава връзката на ереразавъра с по-късните тероподи. . Ереразавърът достигал дължина до 4 m и тегло 200 – 250 килограма. Черепът е дълъг и тънък и не притежава характерните признаци на по-късните тероподи , строежът на задните крайници е характерен за ранните динозаври . Четири години по-късно в Аржентина е открит скелет на още по-древен динозавър – еораптор. По външен вид наподобявал много на останалите влечуги, но особеностите на костите и зъбите позволяват видът да бъде отнесен към примитивните тероподи . Палеонтолозите предполагат, че общият прароднина на всички динозаври наподобява на еораптор. . Ако тези техни предположения се окажат верни, то изводът е, че първите динозаври представлявали малки двуноги хищни животни. Откриването и на други дребни динозавроподобни – Орнитодири, като видовете Marasuchus и Lagerpeton поддържа идеята, че древните динозаври са били малки и се придвижвали на два крака." }

{ "text": "Най-древната известна група сред птицетазовите динозаври е Fabrosauridae. Най-ранният от тях е пизанозавър, открит в Аржентина. Най-добре проучен от Fabrosauridae е род Lesothosaurus от Южна Африка. Подобно на всички останали фаброзавриди той достигал дължина около 1 метър. Строежът на задните крайници е характерен за бипедалните животни. Някои части на скелета са сходни с тези на ранните тероподи, но тазовите кости и устройството на черепа и зъбите носят чертите на птицетазовите динозаври." }

{ "text": "Света Троица (Αγίας Τριάδας, Агиас Триадас). Основан 1362 година. Отворен за туристи: през лятото – от 9:00 до 12:30 и от 15:00 до 17:00, без четвъртък. През зимата – от 9:00 до 12:30 и от 15:00 до 17:00, без четвъртък." }

{ "text": "Варлаам (Βαρλαάμ). Основан 1517 година. Отворен за туристи: през лятото – от 9:10 до 13:00 и от 15:20 до 18:00, без петък. През зимата – от 9:00 до 13:00 и от 15:00 до 17:00, без четвъртък и петък." }

{ "text": "Αγίου Πνεύματος (Агиу Пневматос – Свети Дух) Манастирът е в руини – запазени саркофаг, монашески килии, олтар." }

{ "text": "Αγίου Αντωνίου (Агиу Антониу – Свети Антоний) Построен около 14 век, от манастира е запазена само малка църква." }

{ "text": "Αγίου Νικολάου Μπάντοβα (Агиу Николау Бодова – Свети Николай Бандовски) или Αγίου Νικολάου Κοφινά (Агиу Николау Кофина) Построен е през 15 век в пещера. Разрушен от бомбардировка през 1943 година." }

{ "text": "Άλυσος του Αποσ. Πέτρου (Алисос Апостолу Петру – Веригата на апостол Петър) Необитаем манастир, построен около 1400 година." }

{ "text": "Υψηλοτέρας ή Καλλιγράφων (Ипсилотерас и Калиграфон – Най-високия или На калиграфите) Манастирът е бил известен с ръкописите си." }

{ "text": "Манастирът Света Троица (Αγίας Τριάδος) е използван като декор за филма „For Your Eyes Only“ от поредицата за Джеймс Бонд." }

{ "text": "Групата Линкин Парк използват името „Meteora“ за име на своя втори албум, защото групата е поразена от гледката на Метеора." }

{ "text": "Островите Огасавара включват, от север на юг: Чичи-джима, Нишиношима, Хаха-джима, Кита Иво Джима, Иво Джима и Минами Иво Джима. Огасавара администрира и два малки отдалечените острови: Минами Торишима, най-източната точка на Япония и най-отдалечения остров от центъра на Токио (на 1850 km), и Окино Торишима, най-южната точка на Япония. Последният остров е оспорван от Китай и е само необитаема скала. Веригата Иво и околните острови нямат постоянно население, но там има персонал на японските отбранителни сили. Местно население се среща само на Чичи-джима и Хаха-джима. Островите образуват подпрефектурата Огасавара." }

{ "text": "Токио преживява няколко силни земетресения – през 1703, 1782, 1812, 1855 и 1923 години. При земетресението от 1923 г., което е с магнитуд 8,3 бала загиват 140 000 души. По-слаби земетресения – с магнитуд 1 – 2 бала – се случват почти всяка седмица." }

{ "text": "Климатът на Токио е влажен субтропичен, с мека зима и влажно горещо лято. Средната максимална температура през август е 30,8 °C, средната минимална температура през януари е 2,1 °C. Годишното количество на валежите е 1467 mm с по-влажно лято и по-суха зима. Снеговалежите са спорадични, но почти всяка година. В Токио също често има тайфуни, макар че малцина от тях са силни." }

{ "text": "Днешната японска столица възниква като малко рибарско селце на име Едо, разположено в провинция Мусаши. В края на 12 век то става център на владенията на клана Едо, който изгражда първите укрепления около селището. През 1457 година Ота Докан, васал на клана Уесуги, отнема Едо от клана Едо и построява замъка Едо, поради което той е приеман традиционно за основател на Токио." }

{ "text": "В края на 1590 година Токугава Иеясу избира Едо за своя резиденция и когато през 1603 година е установен шогунатът на Токугава градът се превръща във фактическа столица на Япония, въпреки че императорът остава в Киото. По време на последвалия период Едо, градът се разраства до един от най-големите градове в света, като през 18 век населението му надхвърля 1 милион души." }

{ "text": "През 60-те години на 19 век Реставрацията Мейджи слага край на шогуната Токугава и през 1869 година император Мейджи премества императорския двор в замъка Едо. Така градът, преименуван на Токио, който по това време вече е политическо и културно средище на страната, се превръща и в официална столица. През 1889 година е създадена общината Токио, която през 1943 година е преобразувана в днешната префектура." }

{ "text": "Подобно на други големи японски градове, като Осака, централната част на Токио се развива през първите години на 20 век като около основните железопътни гари се образуват силно застроени квартали, свързани с предградията чрез разположени на повърхността железопътни линии. И до днес автомобилният транспорт играе значително по-малка роля, отколкото в големите американски градове, които са по-разпръснати и разчитат на пътната инфраструктура." }

{ "text": "През първата половина на 20 век Токио претърпява две тежки катастрофи, но успешно се възстановява от тях. През 1923 година Голямото земетресение в Канто и последвалият пожар взимат 140 хиляди жертви, а стотици хиляди сгради са унищожени. По време на Втората световна война бомбардировките на Токио през 1944 – 1945 година са почти толкова разрушителни, колкото двете атомни бомби в Хирошима и Нагасаки взети заедно – загиват между 75 и 200 хиляди души, а половината сгради в града са унищожени." }

{ "text": "След войната градът е напълно възстановен, а икономиката на страната започва стремително да се възражда, като през 1966 година става втората по големина в света. Новият облик на Токио е демонстриран пред света с провеждането в града на Летните олимпийски игри през 1964 година. През 70-те години се изграждат множество многоетажни сгради, като небостъргача Съншайн 60, както и новото международно летище Нарита." }

{ "text": "На 30 май 2009 по време на снимките на един от епизодите участникът Нончо Воденичаров, кмет на община Раднево умира от инфаркт. Това се случва по време на награждаване след едно от състезанията в предаването. Участниците били щателно прегледани от лекарския екип на шоуто и всички, включително и Воденичаров, показали добро здравословно състояние. Близките му съобщават, че причината за смъртта му е масиран инфаркт. Главният изпълнителен директор на bTV Вики Политова обявява в интервю за в. „24 часа“, че камерите са заснели моментът на смъртта, но това няма да бъде излъчено по телевизията. След фаталния инцидент целия екип има два дни почивка, впоследствие работата продължава." }

{ "text": "Победителят в този сезон е Георги Кехайов. Той е и последният носител на титлата „Последният оцелял“, който печели награда от четвърт милион лева." }

{ "text": "На 16 октомври 2013 г. bTV обяви официално, че подновява риалити предаването със сезон 5. Снимките на новия сезон се провеждат в Камбоджа през февруари 2014 г., а излъчването на епизодите започва на 15 септември същата година година, от понеделник до четвъртък от 21:30 ч. През този сезон „Сървайвър: Камбоджа – Студио“ с водещ Христина Апостолова се излъчва всяка събота преди централната емисия на bTV Новините." }

{ "text": "Мотото на Survivor: Камбоджа е „Ветерани срещу новобранци“, защото сред участниците има 11 души от предишни сезони на предаването у нас, както и 12 напълно нови участници." }

{ "text": "Има и промяна във формата – след изгонване на племенен съвет на всеки участник му се дава втори шанс да се завърне в играта. Всеки изгонен на племенен съвет отива на Острова на прокудените, където се провежда дуел, като всеки оцелял в него се приближава до възможността за завръщане отново в играта при обединяването на племената на 25-ия ден от началото на играта. Един от участниците – Росен Вангелов започва играта си в предаването от ден първи на Островът на прокудените, без да има досег с племената." }

{ "text": "Осем години след последния сезон – на 15 април 2021 година bTV обявява, кастинг за нов сезон на приключенското реалити. Снимките се провеждат през лятото на същата година във Филипините, а епизодите се излъчват от 21 февруари 2022 г., от понеделник до сряда в 21:00 ч." }

{ "text": "Шестият сезон Survivor: Скритият идол е най-краткият реализиран в България – участниците са в изолация само 43 дни, а епизодите са 30. Владимир Карамазов отново е водещ на формата, а победителят в последния сезон Ваня Джаферович става водещ на съпътстващата онлайн продукция Survivor зад кадър. Зад реализацията на сезона стои екипът на bTV с продуцент Ангелина Белчева, както и DreamTeam Group на Евтим Милошев, който е част от предаването още от първия сезон." }

{ "text": "На 30 септември 2022 г. е обявен кастингът за нов сезон на „Сървайвър“ по bTV – Survivor: В непознати води. Макар първоначално да е обявен с това име, преди старта в ефир сезонът вече носи името само Survivor 7." }

{ "text": "Седмият сезон на предаването въвежда нов начин на реализация – чрез силно скъсено отстояние между периода на заснемане и излъчване на епизодите, а зрителите имат възможност да определят развоя на събитията във формата като гласуват кой да напусне предаването. След 12-ия епизод и елиминирането на общо четирима участници по този метод е обявено, че предаването навлиза в нов етап, при който състезателите ще отпадат след дуели между номинираните на племенен съвет." }

{ "text": "През 15 и 16 век от Колизея са взети материали за изграждането на дворците Палацо Фарнезе, Палацо Барберини, Венециански дворец и други. По това време властите започват да търсят практично приложение на огромните останки на Колизея. В края на 16 век папа Сикст V планира да използва сградата като фабрика за обработка на вълна, с която да даде работа на римските проститутки, но умира малко по-късно и не успява да осъществи идеята си. Папа Климент IX отваря в Колизея фабрика за селитра, а през 1671 г. кардинал Алтиери дава разрешение на арената да се провеждат борби с бикове, но поради бурната обществена реакция тази идея е изоставена." }

{ "text": "Едва папа Бенедикт XIV (1740 – 1758 г.) успява да вземе по-ефективни мерки за опазването на Колизея, като през 1749 г. го обявява за свещено място, заради мъченичеството на ранните християни, убити в амфитеатъра. Той забранява използването на сградата като кариера и я посвещава на Страстите Христови. В същото време няма исторически свидетелства за това, в Колизея да са убивани християни, и никой до 16 век не говори за такова нещо." }

{ "text": "Някои от следващите папи полагат усилия за укрепването и реставрирането на Колизея, разчиствайки изобилната растителност, с която сградата е обрасла и която допълнително влошава нейното състояние. През 1807 и 1827 г. фасадата е усилена с тухлени клинове, а вътрешната част е ремонтирана през 1831 и 1846 г., както и през 30-те години на 20 век. Подземната конструкция на арената е частично разкопана през 1810 – 1814 и 1874 г. и е напълно разкрита през 30-те години." }

{ "text": "Днес Колизеят е сред най-популярните туристически забележителности на Рим и посреща милиони посетители всяка година. Влошеното състояние на сградата, в резултат на нейната възраст и на замърсяването на въздуха, довежда до мащабен реставрационен проект, изпълнен между 1993 и 2000 г., на стойност около 20 млн. евро." }

{ "text": "През последните години Колизеят става символ на международната кампания срещу смъртното наказание, като през 2000 г. пред него са проведени няколко демонстрации. Оттогава, в знак на протест срещу смъртното наказание, общинските власти на Рим променят цвета на нощното осветление на сградата от бял на златен при всеки случай на помилване на осъден на смърт по света, както и при премахването на смъртното наказание в някоя страна." }

{ "text": "Заради полуразрушеното състояние на вътрешната част на Колизея, в него не се провеждат масови мероприятия – на временни седалки могат да бъдат настанени едва няколкостотин зрители. В същото време извън сградата са провеждани и големи концерти, използващи Колизея като фон. Сред изпълнителите, свирили пред Колизея през последните години, са Рей Чарлс (май 2002 г.), Пол Маккартни (май 2003 г.), и Елтън Джон (септември 2005 г.)." }

{ "text": "Местата за сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium), първата част е предназначена за римските сенатори. Ложата на императора, направена изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира maenianum primum, част предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, построена от Домициан, пригодена за „жени от най-нисък клас“. Вътре местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а другата част е направена от дърво. Има мраморни украшения около подиума, по коридорите (vomitoria) и може би на нишите до главните входове на арената." }

{ "text": "След първите две години от пускането на Колизея, по-младият син на Веспасиан, бъдещият император Домициан, заповядва изграждането на подземия (hypogeum). Това е двуетажна подземна мрежа от тунели и клетки под арената, където са държани гладиаторите и животните преди началото на зрелищата. Множество тайни врати и входове предоставят лесен достъп до арената на животните и части от декорите, скрити в подземията. Голяма платформа, наречена hegmata, предоставя достъп на слонове и други огромни животни до арената. Под арената са помещенията, нужни за представленията. Когато в амфитеатъра имало диви зверове, около подиума се спускала предпазна ограда. Оградата имала дървени остриета на върха, за да не позволява на зверовете да се покатерят по нея. Местата за сядане (cavea) имат наклон от 37 градуса, с височината от 48,5 m, като дори най-горните редове имат добър изглед към арената." }

{ "text": "Днес нивото на арената вече не съществува, но стените на подземията и коридорите са видими в руините на сградата. Цялата конструкция заема площ от 160 000 m²." }

{ "text": "Днес кметовете на столици и големи градове с важно стопанско значение имат голямо влияние в политическия живот, тъй като управляват значителни ресурси." }

{ "text": "Кметовете могат да се избират пряко от населението или от общинския съвет. При пряк избор от населението кметът може да бъде избиран с обикновено мнозинство – повече от половината от подадените гласове (както е според сега действащия Изборен кодекс в България), или с относително мнозинство – с най-голям брой гласове сред всички явили се кандидати (прилага се при балотаж между двамата най-много получили гласове кандидат-кметове на населени места)." }

{ "text": "Кметовете ръководят общинската администрация, посредством назначаването на секретар на общината, който е на пряко подчинение на кмета. Освен това кметовете се подпомагат и от заместник-кметове, назначени от тях." }

{ "text": "Връзките между кметовете на общини и Общинските съвети са очертани в ЗМСМА. Кметът на община привежда в действие решенията взети от органа на местно самоуправление (Общински съвет). В изпълнение на своите задължения, кметът издава заповеди." }

{ "text": "Кметовете на общини могат в рамките на своя мандат да назначават и т.нар. кметски наместници в места, които нямат административен център, но не са достатъчно големи, за да станат кметство (над 350 души). Кметските наместници според ЗМСМА също имат статус на органи на изпълнителната власт." }

{ "text": "Всяка бразилска община избира кмет (на португалски: prefeito/prefeita) за четиригодишен мандат. Кметът може да се преизбира и да управлява града за два последователни мандата." }

{ "text": "В България статутът, функциите и процедурата за избиране на кметове се определят от Конституцията на Република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), Закон за администрацията (ЗА) и Изборния кодекс (ИК). В страната има:" }

{ "text": "Кметовете, подпомагани от назначената от тях администрация, взимат оперативните решения и осъществяват управлението на общината, кметството, района. Подлежат на контрол от страна на общинския съвет и на съда." }

{ "text": "Кметовете се избират от пълнолетните граждани, които са адресно регистрирани в съответната община, кметство, район преди деня на насрочване на изборите." }

{ "text": "Важна стъпка в увеличените продажби е сключеното през 1928 г. партньорство с организаторите на Олимпийските игри." }

{ "text": "По време на Втората световна война компанията „Кока-кола“ следва политика на пренебрегване на евгениката и антисемитизма на нацистка Германия. Някои от висшите административни чиновници на компанията в Германия са видни членове на германската Националсоциалистическа работническа партия. Трудностите около доставянето на концентрата на кока-колата в Германия довеждат до създаването на нова напитка, търговска марка на „Кока-Кола Къмпани“ – Фанта." }

{ "text": "Когато Съединените щати влизат във Втората световна война, Робърт Удръф издава заповед „всеки военен да получи бутилка кока-кола за 5 цента, където и да се намира и каквото и да струва това на компанията.“ Усилието да се снабдят въоръжените сили с кока-кола се прави в момент, когато от щаба на главнокомандващия американските войски в Европа – генерал Дуайт Айзенхауер в Северна Африка, се получава спешна телеграма. Тя е с дата 29 юни 1943 г. и съдържа искане да се изпратят материали и оборудване за десет бутилиращи завода." }

{ "text": "Макар и предшествано от указание пратките да не изместват военните доставки, искането включва и три милиона пълни бутилки кока-кола и запаси за производството на същото количество два пъти месечно. Скоро инженер на компанията заминава за Алжир, за да открие първия завод – предшественик на 64-те бутилиращи завода, влезли в действие по време на Втората световна война. Заводите са разположени в максимална близост до бойните линии в Европа и Тихия океан. По време на войната военнослужещите изпиват над пет милиарда бутилки кока-кола, без да се броят наливните количества от напитката." }

{ "text": "Армията на САЩ позволява работниците на кока-кола да отидат на фронтовите линии като „технически офицери“. В действителност те рядко се доближават до истинска битка. Тяхната задача е да поддържат политиката на „Кока-кола“ за осигуряване на безалкохолни напитки за войниците, които от своя страна приветстват напитката като спомен от родината. С напредването на съюзниците напредва и „Кока-кола“, която има предимство при пласирането на напитките си в освободените страни." }

{ "text": "Присъствието на кока-колата не само повдига бойния дух на войската, но и в много страни хората за първи път опитват тази напитка. Популярността ѝ нараства след войната, когато завръщащите се войници я превръщат в символ на американския начин на живот." }

{ "text": "От 40-те до 60-те години на ХХ век Съединените щати, както и целият свят, се променят с невероятна бързина. Компанията „Кока-кола“ също преживява драматични промени в областта на маркетинга и пазарната си политика, които могат да се сравнят единствено с подема, последвал откриването на бутилирането през 90-те години на XIX век. Втората световна война променя света, а компанията открива, че пред нея стои нов, по-сложен световен пазар." }

{ "text": "През 1985 г. по време на силна рекламна кампания, „Кока-кола“ прави опит да промени рецептата на напитката. Промяната е проведена от тогавашния главен изпълнителен директор на компанията Роберто Гоизуета." }

{ "text": "Търговският провал на New Coke е тежък удар за ръководството на „Кока-кола“. Потребителите може би не биха забелязали промяната, ако е направена тайно и постепенно, запазвайки лоялността към марката. Ръководството на „Кока-кола“ обаче остава неподготвено за носталгичните чувства, предизвиквани от новата напитка сред американските потребители." }

{ "text": "За изчисляването на дадена функция могат да съществуват множество алгоритми. Това е вярно дори без да се разширява наборът от инструкции, достъпни за програмиста. Както отбелязват някои изследователи, „Важно е да се разграничини понятието „алгоритъм“, т.е. процедура, и понятието „функция, изчислима чрез алгоритъм“, т.е. съответствие, получено чрез процедура. Една и също функция може да има няколко различни алгоритъма.“ В много случаи изискванията за скорост и компактност са противоположни – компактна програма може да изисква повече стъпки за изпълнението си от друга, по-малко компактна." }

{ "text": "Друг дискусионен проблем при компютърните алгоритми е моделът на самия компютър. Компютърът (или човек-„изчислител“) може да се разглежда като ограничен тип машина, „дискретно детерминистично механично устройство“, което сляпо следва своите инструкции. Примитивните модели на Мелзак и Ламбек редуцират това определение до четири елемента:" }

{ "text": "Мински описва реалистичен вариант на модела на Ламбек – машината на Мински изпълнява последователно своите пет инструкции, освен ако условна (IF–THEN GOTO) или безусловна (GOTO) инструкция за преход не промени последователността на изпълнение. Наред с инструкцията за прекратяване (HALT), машината на Мински включва три операции за присвояване – нулиране (ZERO), увеличение (SUCCESSOR) и намаление с единица (DECREMENT). На практика програмистите много рядко пишат реален код с толкова ограничен набор от инструкции, но Мински демонстрира, че неговата машина е цялостна по Тюринг със само четири общи типа инструкции." }

{ "text": "Рекурсивният алгоритъм е алгоритъм, който прави поредица от обръщения към себе си дотогава, докато не се изпълни определено условие. Този метод на имплементация е характерен за функционалното програмиране. За да решат същите задачи, итеративните алгоритми използват повтарящи се конструкции (цикли), а понякога и допълнителни структури от данни като стекове. Някои проблеми са формулирани така, че е естествен изборът на едната или другата имплементация. Всяка рекурсивна версия на алгоритъм има еквивалентна (повече или по-малко сложна) итеративна версия, и обратно." }

{ "text": "Алгоритъмът може да се разглежда като контролирана логическа дедукция. Понятието алгоритъм е дефинирано през 1979 от Роберт Ковалски като" }

{ "text": "Логическият компонент изразява изходните аксиоми, а контролният компонент изразява правилата за извод, които се прилагат над аксиомите. Това лежи в основата на логическото програмиране. В чистите езици за логическо програмиране, управляващият компонент е фиксиран и алгоритмите се различават само по своите логически компоненти." }

{ "text": "При дискутирането на алгоритмите обикновено се прави допускането, че компютрите изпълняват една команда на един такт. Проектираните по този начин алгоритми се наричат серийни, за сравнение с паралелните и разпределените алгоритми. Паралелни алгоритми се реализират тогава, когато компютърната архитектура се състои от няколко микропроцесора, които могат едновременно да работят над изпълнението на алгоритъма, докато разпределените алгоритми използват ресурсите на множество машини, свързани в мрежа. Паралелните и разпределените алгоритми разделят изпълнението на задача на повече на брой подзадачи и след това събират резултатите от тях. При такива имплементации намаленото натоварване на отделните процесори се заплаща с комуникацията и синхронизацията между тях. Някои задачи могат да се реализират само със серийни алгоритми." }

{ "text": "Детерминираните алгоритми решават даден проблем, като винаги преминават през точно определена последователност от стъпки и при даден вход винаги извеждат един и същ резултат. Недетерминираните алгоритми използват различни техники, базирани на евристики и случайност." }

{ "text": "При все че много алгоритми достигат до точно решение на даден проблем, по различни причини в практиката се използват и приблизителни алгоритми, които (по горната класификация) могат да бъдат както недетерминирани, така и детерминирани." }

{ "text": "Грипът има здравно и медико-социално значение. Това се обуславя от широкото разпространение, тежкото протичане в детската и старческата възраст, високия процент на смъртност, парализиране на цялата дейност на обществото и от огромния брой икономически щети, които нанася." }

{ "text": "Описанията на древните гръцки и римски лекари (Хипократ, Диодор, Тит Ливий и др.) свидетелстват за това, че грипът е бил разпространен още в дълбока древност. Първата достоверно описана пандемия е тази, наблюдавана през 1173 г. През тази година от заболяването са обхванати Италия, Германия и Англия. През 1892 г. немският бактериолог Рихард Пфайфер открива Haemophilus influenzae, който тогава е приет за причинител на грипа. Схващането за бактериалната етиология на грипа обаче силно се разклаща по време на пандемията през 1918 – 1919 г. През 1933 г. е изолиран грипният вирус A (H0N1) от W. Smith, С. Andrewes, P. Laidlaw. По-късно са открити и описани грипен вирус В (Т. Fransis, Т. Magill, 1940) и грипен вирус С (R. Taylor, 1949). По този начин развитието на учението за грипа може условно да се раздели на три периода:" }

{ "text": "В периода 1946 – 1968 г. са изолирани и описани нови подтипове на грипния вирус А – A(H1N1), A(H2N2) и A(H3N2). Това става при изучаване на динамиката на отделните сероварианти, която е свързана с периодичните промени в антигенната структура. През 1937 г. са въведени убити и живи ваксини за профилактика на грипа. През 1957 г. е открит и интерферонът. Той също успешно се прилага за профилактика на заболяването. За профилактика се използват и откритите производни на адамантанамина – ремантадин и амантадин, както и репликативната фаза на фага F2 (RFf2), индуктор на интерферон." }

{ "text": "Грипът е най-широко разпространената инфекция в света. Според данни на A. Hirsch (от 1881 г.) от XII до XIX век в света са преминали 90 епидемии от грип и 15 пандемии. Най-добре са проучени пандемиите през 1889 – 1890 и 1918 – 1919 г. Първата от тях води началото си от Туркестан. Втората според някои автори започва от Франция след дебаркирането на американските войски през април 1918 г., а според други води началото си от Сибир. Пандемията, преминала през 1918 – 1919 г. е наречена „испански грип\". Това е най-катастрофалната за човечеството преминала пандемия от грип. В този период от грип заболяват около 500 млн. души и умират над 50 млн. България също е била сериозно засегната от тази пандемия." }

{ "text": "Грипните вируси принадлежат към на семейство Orthomyxoviridae и са класифицирани в три от петте рода на семейството, както следва:" }

{ "text": "Вирусите от трите рода имат много сходна структура. Имат сферична форма и размери от 80 – 120 nm, възможно е да се открият и нишковидни форми с размери до 400 nm. Нуклеокапсидът е изграден от 8 фрагмента линейна едноверижна РНК със спирален тип симетрия. Всеки от фрагментите се състои от една молекула РНК, множество нуклеопротеини, полипептиди и един или няколко полимеразни полипептида. Отвън нуклеокапсидът е обвит от двоен липиден слой, който е дериват от клетъчната мембрана на клетката хазяин. От вътрешната страна на липидната обвивка се намира мембранен протеин, наречен матрикс. Той представлява от 33 до 46% от вирусните протеини. Матриксът е типовоспецифичен антиген и поддържа структурата и стабилността на вирусната обвивка." }

{ "text": "По външната повърхност на липидната мембрана са разположени два вида пепломери, които имат гликопротеиден състав. Това са хемаглутинин (H) и неураминидаза (N). При класификацията на грипните вируси се обръща особено внимание на двата пепломера." }

{ "text": "Грипният вирус А се характеризира с висока изменчивост. Грипните вируси B и C не са толкова изменчиви. В края на 1990-те години в Югоизточна Азия е изолиран грипен вирус А (H5N1), предизвикващ тежкопротичащ грип при човека. В този случай източниците на зараза са били болните птици, но предаването на вируса между хора е рядко. Изменчивостта на вирусите се осъществява по два механизма:" }

{ "text": "Антигенен „шифт“ – внезапни промени в един или два повърхностни антигени. Появяват се нови щамове вирус, които обуславят появата на нови епидемии или пандемии." }

{ "text": "По време на интерфазата, предхождаща същинското клетъчно делене, се извършва процесът репликация. Удвоява се количеството на генетичния материал. Той се намира под формата на хроматин, който се състои от дълги и тънки нишки (хроматинови нишки), изградени от ДНК и ядрени белтъци. Тези нишки са силно преплетени едни в други. Тогава започва процес на спирализацията им и така те се разплитат едни от други. Чрез напредване на процеса се стига до етап на свръхспирализация и образуване на хромозомите. Броят, размерите и формата на комплекта хромозоми в една еукариотна клетка определят т. нар. кариотип." }

{ "text": "Всяка хромозома се състои от две части, които се наричат хроматиди. Те са напълно идентични помежду си и са резултат от удвояването на ДНК чрез процеса репликация. Всяка хроматида следователно съдържа една молекула ДНК. При клетъчното делене те се отделят една от друга. Всяка хроматида се обособява като хромозома за съответната дъщерна клетка." }

{ "text": "Мястото на свързване на двете хроматиди се означава като центромер. Там се намира и т.нар. първично прищипване, което разделя хроматидите на две рамена. Рамената могат да са с еднаква или различна дължина. Крайните участъци на рамената се наричат теломери. При някои хромозоми се наблюдава и т.нар. вторично прищипване, което се означава като организатор на ядърцето. Чрез вторичното прищипване се формира участък от хромозомата – сателит. В него са съсредоточени гените за рРНК, които образуват ядърцето на интерфазното ядро." }

{ "text": "Размерът на рамената, броят и местоположението на вторичните прищипвания, както и формата и големината на сателита са специфична морфологична характеристика на всяка хромозома." }

{ "text": "Наследствената информация на прокариотните клетки е под формата на една кръгова молекула ДНК. Тя се нарича нуклеоид или бактериална хромозома. За разлика от еукариотите ДНК на прокариотите не е свързана с белтъци. В цитоплазмата на прокариотните клетки се намират и по – малки пръстеновидни молекули ДНК – плазмиди. В тях се намират гени, отговарящи за резистентността на бактериите към антибиотици и др. субстанции." }

{ "text": "В зависимост от местоположението на центромера и дължината на двете рамена на хромозомата, хромозомите се делят на:" }

{ "text": "Субметацентрични – двете рамена се различават по дължина, като по-дългото рамо се означава с „q“, а по-късото рамо с „р“, /p<q /." }

{ "text": "Акроцентрични – центромерът е разположен почти в единия край на хромозомата, поради което едното рамо е много по-дълго от другото, /p<<q /. При човек при тези хромозоми може да се наблюдават и сателитите, такива са №13, 14, 15, 21 и 22." }

{ "text": "Телоцентрични – центромерът е разположен в края на хромозомата, в теломерния участък, поради което едното рамо липсва, т.е. има само едно рамо. Такива хромозоми не се наблюдават при човека, но са характерни за други животински видове. Телоцентричните хромозоми са обикновено нестабилни, поради което често се съединяват с други хромозоми, формирайки по този начин дицентрични формации, което довежда до усложнения при следващите деления." }

{ "text": "Пластмасите са голяма група материали, чийто основен компонент са синтетични или полусинтетични органични полимери и които остават твърди при стайна температура. Полимерите в пластмасата се състоят от големи молекули, образуващи линейни, разклонени и мрежовидни вериги, в които са обединени от няколко хиляди до милиони повтарящи се мономерни молекули." }