Datasets:

joelniklaus

/

MultiLegalPile_Wikipedia_Filtered

like 1

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 471 от 2 юни 2004 г. за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж “Малък плаж - Лозенец”, община Царево, област Бургас РЕШЕНИЕ No 471 ОТ 2 ЮНИ 2004 Г. за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж “Малък плаж - Лозенец”, община Царево, област Бургас На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия с предмет особено право на ползване върху морски плаж “Малък плаж - Лозенец”, община Царево, област Бургас - част от крайбрежната плажна ивица - изключителна държавна собственост. Определя обща концесионна територия с площ 2275 кв. м с дължина на бреговата линия 182 м и средна широчина 12,5 м при граници съгласно акт за изключителна държавна собственост No 695 от 23 юли 2002 г., определени с координатите на точки по чупките на границите в координатна система “1970 г.” с номера от 1 до 32 включително: на север и североизток - бреговата линия на Черно море с граница, определена с точки от No 1 до 15 включително; на изток - скали с граница, определена с точки от No 15 до 18 включително; на юг - мера с граница, определена с точки от No 18 до 24 включително; на югозапад - естествен обрив с граница, определена с точки от No 24 до 30 включително, и на запад - естествен обрив и скали с граници, определени с точки от No 30 до 32 включително и точка No 1. 1.1. Условията и редът за установяване на трайни и съществени промени в площта на обекта на концесия по т. 1, настъпили в резултат на естествени процеси и/или като резултат от човешка дейност и последиците от тях, се уреждат с концесионния договор. 1.2. Морският плаж е предназначен за рекреационни дейности. 1.3. Концесията включва и прилежащите на плажа инфраструктура и принадлежности, определени в концесионния договор. 2. Определя срок на концесията 10 години. 3. Начинът за определяне на концесионера е неприсъствен конкурс. 4. Определя паричен депозит за участие в конкурса в размер 200 лв. Депозитът се внася по банкова сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството No 5000166330, банков код 66196611, в Българската народна банка - Централното управление, най-късно до изтичането на крайния срок за подаване на заявленията за участие в конкурса. 5. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 5.1. Основни права на концесионера: 5.1.1. да ползва концесионната територия - морския плаж по т. 1, за рекреационни цели; 5.1.2. да означи концесионната територия и да постави регламентирани трайни знаци по сухоземната граница, които да я отграничат от съседните територии, като осигури свободен достъп в нея; 5.1.3. да наема подизпълнители за осъществяване на свързаните c концесията отделни дейности при условия и по ред, определени в концесионния договор; 5.1.4. да осигурява плажни, спортни и водни услуги на концесионната територия по т. 1 и в прилежащите към нея водни площи; 5.1.5. да осигурява разносна търговия; 5.1.6. да организира съгласувано с концедента съответстващи на комплексния план за осъществяване на концесията временни обекти за хранене, освежителни напитки и съоръжения за спорт и развлечения, които да не засягат целостта на плажната ивица и да осигуряват безпрепятствено премахване, при условия и в срокове, определени с концесионния договор, за което на концесионера не се дължи обезщетение. 5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. да заплати и да заплаща на концедента дължимите концесионни възнаграждения при условия и в срокове, определени в решението и в концесионния договор; 5.2.2. да не събира входни такси за морския плаж - обект на концесията; 5.2.3. при условия и по ред, определени с концесионния договор, да изпълнява одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството комплексен план за осъществяване на концесията и годишни инвестиционни програми; 5.2.3.1. комплексният план за осъществяване на концесията включва организация на дейностите, извършвани от концесионера, и инвестиционна програма за срока на концесията и се изработва от концесионера в съответствие с конкурсното му предложение; 5.2.3.2. годишните инвестиционни програми се изработват в съответствие с инвестиционната програма, включена към комплексния план за осъществяване на концесията; 5.2.3.3. сроковете, условията и редът за изработване от концесионера и за одобряване от министъра на регионалното развитие и благоустройството на комплексния план за осъществяване на концесията и на годишните инвестиционни програми се определят с концесионния договор; 5.2.4. в съответствие с одобрения от министъра на регионалното развитие и благоустройството комплексен план за осъществяване на концесията концесионерът изработва схема за преместваемите обекти на плажа; 5.2.5. да застрахова обекта по т. 1, ако той може да бъде застрахован, съгласно чл. 34, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите; конкретните застрахователни рискове се съгласуват с концедента; 5.2.6. да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация, която притежава във връзка и по повод на концесията; 5.2.7. да приеме и търпи при наличие на форсмажорни обстоятелства трети лица, посочени от държавата, да ползват обекта по т. 1; в случаите по изречение първо концесионерът няма право на обезщетение; 5.2.8. при условия и по ред, определени с концесионния договор, да отчита периодично изпълнението на задълженията си по него. 5.3. Основни права на концедента: 5.3.1. да получи и да получава дължимите от концесионера концесионни възнаграждения при условия и в срокове, определени в решението и в концесионния договор; 5.3.2. право на собственост върху всяка геоложка, инженерна, екологична и друга информация и документация във връзка с експлоатацията на концесионната територия по т. 1; 5.3.3. да контролира изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор, по комплексния план и по инвестиционните програми по т. 5.2.3. 1 и 5.2.3. 2 и условията по концесията, включително чрез право на достъп до морския плаж по т. 1 по всяко време и чрез получаване от концесионера на документи и информация; 5.3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения и условията по концесията; 5.3.5. да провери и да констатира цялостното състояние на обекта по т. 1 при прекратяване на концесията. 5.4. Основни задължения на концедента: 5.4.1. в едномесечен срок от подписването на договора и по ред, определен в него, да предаде на концесионера обекта на концесия; 5.4.2. при условия и по ред, определени с концесионния договор, да предприема действия чрез компетентните държавни органи за предотвратяване и/или отстраняване на незаконно строителство върху обекта по т. 1; 5.4.3. да не пречи на концесионера да осъществява правата си по концесията освен в случаите, уредени с нормативен акт или с концесионния договор; 5.4.4. да оказва съдействие на концесионера в случаите, когато такова бъде поискано, при условия и по ред, определени в концесионния договор. 6. Определя за начален срок на концесията датата на влизане в сила на концесионния договор. 7. Определя следните условия за осъществяване на концесията: 7.1. Обектът на концесия се предава от концедента, а концесионерът го поддържа свободен от незаконно строителство. В случай че към датата на предаване на обекта се констатира незаконно строителство, това се отразява в протокол и концедентът чрез компетентните държавни органи предприема действия за отстраняването му при условия, определени в концесионния договор. 7.2. Правата или задълженията по концесионния договор не могат да бъдат прехвърляни на трети лица. 7.3. Концесията се осъществява при изпълнение на изискванията, свързани с опазването на околната среда, защитените със закон територии и обекти, културни и исторически паметници, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред. 7.4. При осъществяването на концесията не се допуска: 7.4.1. извършването на незаконно строителство или други дейности на концесионната територия, които могат да унищожат, увредят или след продължителен срок да променят качеството и количеството на плажната ивица и да увредят природната среда; 7.4.2. изграждането на сгради и трайни съоръжения върху плажната ивица. 7.5. Освен основните задължения по т. 5.4 при осъществяването на концесията концесионерът е длъжен и: 7.5.1. да предвижда в инвестиционните планове средства и мерки за опазване на околната среда, както и за борба със свлачищата, ерозията и абразията в случаите, когато пряко или косвено се застрашава целостта на плажната ивица; 7.5.2. да осигурява водноспасителна дейност и медицинско обслужване на посетителите на морския плаж съгласно нормативните актове за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи; 7.5.3. да извършва санитарно-хигиенно поддържане и благоустрояване съобразно хигиенните изисквания за устройство и експлоатация на плажовете по Черноморското крайбрежие, както и да осигурява за посетителите на плажа санитарно-хигиенни съоръжения и питейно водоснабдяване, определени с концесионния договор; 7.5.4. да осигурява най-малко 20 на сто от концесионната територия по т. 1 свободна за разполагане от посетителите на собствени принадлежности; 7.5.5. да осигурява спазването на нормативните изисквания за безопасност и здраве при работа, както и изискванията, свързани с организацията на работната заплата; 7.5.6. да осигурява опазването на обществения ред, здравето, имуществото и спокойствието на посетителите на плажа; 7.5.7. да допуска по всяко време до морския плаж по т. 1 контролни органи и оторизирани представители на концедента и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнението на задълженията по концесионния договор; 7.5.8. да води и предоставя на концедента или на посочен от него държавен орган текущо и при поискване редовна и качествена геоложко-техническа и екологична документация и информация, изготвена във връзка с ползването и опазването на концесионната територия по т. 1, определена с концесионния договор. 7.6. Изграждането на нови, включително реконструкция или рехабилитация на съществуващи елементи на техническата инфраструктура и принадлежности по т. 1.3 се извършват от концесионера само ако това е предвидено в комплексния план за осъществяване на концесията при условията и по реда на Закона за устройство на територията и на концесионния договор. 8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 8.1. Безусловни неотменяеми банкови гаранции от българска банка за гарантиране изпълнението на задължението за заплащане на концесионно възнаграждение: 8.1.1. за календарната 2004 г. гаранцията е в размер 30 на сто от предложения от определения за концесионер кандидат размер на концесионното възнаграждение за 2004 г. и се представя на концедента в 10-дневен срок от сключването на концесионния договор; 8.1.2. за всяка следваща година за срока на концесията гаранцията е в размер 30 на сто от концесионното възнаграждение за предходната година и се представя на концедента до 31 януари на обезпечената година; 8.1.3. банковите гаранции по т. 8.1.1 и 8.1.2 следва да бъдат валидни до 30 дни от изтичането на всяка обезпечена година. 8.2. Откриване от страна на концесионера на специална банкова сметка в посочена от концедента банка за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазването на околната среда, охраната на крайбрежната плажна ивица и комплекса от курортни ресурси и охраната на труда; 8.2.1. в сметката по т. 8.2 концесионерът отчислява ежегодно за срока на концесията сума, представляваща 10 на сто от дължимото за срока концесионно възнаграждение; 8.2.2. сумата по т. 8.2.1 се внася до 30 ноември на текущата година; 8.2.3. сумата по т. 8.2.1 за 2004 г. се определя на базата на предложения от определения за концесионер кандидат размер на концесионното възнаграждение за 2004 г.; 8.2.4. начинът на разпореждане със сметката по т. 8.2 се определя с концесионния договор. 8.3. Право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения и условията на концесията по това решение. Условията и сроковете за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора се определят с концесионния договор. 8.4. Неустойки при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорните задължения и лихви за забавено изпълнение на парични задължения. Конкретните размери на неустойките и лихвите и моментът на неизпълнението на отделните задължения се определят с концесионния договор. 8.5. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените в т. 8.1 - 8.4 гаранции и обезщетение по общите правила. 9. Определя концесионното възнаграждение, както следва: 9.1. Годишни парични възнаграждения за срока на концесията, определяни за всяка календарна година, включително годината на сключване на концесионния договор; 9.1.1. годишното концесионно възнаграждение се определя съгласно методика - неразделна част от концесионния договор, въз основа на база за изчисляване на концесионното възнаграждение в левове и на размер на отчисленията от базата за изчисляване на концесионното възнаграждение (ставка за роялти) в проценти; 9.1.2. размерът на ставката за роялти е постоянен за срока на концесията и се определя от кандидата с конкурсното му предложение, като не може да бъде по-малък от 2,5 на сто; 9.1.3. размерът на възнаграждението не може да бъде по-малък от определения с методиката по т. 9.1.1 за 2004 г. - 1810 лв. 9.2. Възнаграждението се изплаща от концесионера ежегодно на две вноски, както следва: 9.2.1. първа вноска (авансово заплащане) в размер 30 на сто от определеното годишно концесионно възнаграждение, платима до 31 май на текущата година; 9.2.2. втора вноска в размер на остатъка от определеното годишно концесионно възнаграждение, платима до 30 ноември на текущата година. 10. За развитие на дейности, с които се предизвиква значително отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда в района на морския плаж, концесионерът изготвя екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда в съответствие със Закона за опазване на околната среда. 11. Определя следните критерии за избор на концесионер по степен на важност: 11.1. Размер на ставката за роялти - с тежест 50 на сто. 11.2. Минимален размер на инвестициите в развитието на морския плаж - с тежест 20 на сто. 11.3. Комплексен план за осъществяване на концесията - с тежест 20 на сто. 11.4. Търговска репутация на кандидата - с тежест 10 на сто. 12. Показателите за оценка на отделните критерии се определят с конкурсната документация. 13. Определя други изисквания, свързани с концесията: 13.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското. 13.2. Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие, а в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 14. Министърът на регионалното развитие и благоустройството да организира конкурса за определяне на концесионер при спазване на сроковете по чл. 11, ал. 4 от Закона за концесиите. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Спогодба между Република България и Арабска република Египет за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите СПОГОДБА между Република България и Арабска република Египет за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите (Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 септември 2003 г. - ДВ, бр. 84 от 2003 г. В сила от 11 май 2004 г.) Правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет, желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите, се договориха, както следва: Член 1 Обхват по отношение на лицата Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави. Член 2 Данъци, за които се прилага спогодбата 1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите, налагани от страна на всяка договаряща държава или на нейни органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране. 2. За данъци върху доходите се считат всички данъци върху общия доход или върху отделни елементи на дохода, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, както и данъците върху прираста на имуществото. 3. Съществуващите данъци, за които се прилага спогодбата, са по-специално: а) за Египет: (i) данъкът върху доходите от недвижимо имущество (включително поземленият данък и данъкът върху сградите); (ii) унифицираният данък върху дохода на физическите лица; (iii) данъкът върху печалбите на дружествата; (iv) вноската за развитие на финансовите ресурси на държавата; (v) допълнителните данъци, които се налагат като процент от посочените данъци или по друг начин (по-нататък наричани “египетски данък”); б) за Република България: (i) данъкът върху дохода на физическите лица; (ii) корпоративният подоходен данък; (iii) патентният данък (по-нататък наричани “български данък”). 4. Спогодбата ще се прилага и за всички подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на тази спогодба като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони. Член 3 Общи определения 1. По смисъла на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго: а) (i) терминът “Египет” означава територията на Арабска република Египет, а когато е употребен в географски смисъл, включва териториалното море и всяка територия извън териториалните води, прилежаща към крайбрежната ивица, върху която Египет упражнява суверенни права в съответствие с египетското законодателство и международното право и която е или впоследствие може да бъде определена като територия, в която Египет може да упражнява права по отношение на морското дъно или подпочвеното пространство и техните природни богатства; (ii) терминът “България” означава Република България, а когато е употребен в гео­графски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право; б) термините “едната договаряща държава” и “другата договаряща държава” означават Египет или България според изискванията на контекста; в) терминът “лице” включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица; г) терминът “дружество” означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане; д) термините “предприятие на едната договаряща държава” и “предприятие на другата договаряща държава” означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава; е) терминът “международен транспорт” означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако корабът или самолетът се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава; ж) терминът “компетентен орган” означава: (i) за Египет министъра на финансите или негов упълномощен представител; (ii) за България министъра на финансите или негов упълномощен представител; з) терминът “национално лице” означава: (i) всяко физическо лице, притежаващо гражданство на едната договаряща държава; (ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто правен статут се основава на действащите закони в едната договаряща държава. 2. При прилагането на спогодбата по което и да е време от всяка договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение, определено в прилаганото данъчно законодателство на тази държава, ще има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава. Член 4 Местно лице 1. За целите на тази спогодба понятието “местно лице на едната договаряща държава” означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, а също включва тази държава или неин орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава. 2. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва: а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси); б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава; в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин; г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение. 3. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно на двете договарящи държави, то се счита за местно лице само на държавата, по законите на която се определя неговият правен статут. 4. Ако правният статут на лице, което не е физическо лице, не може да се определи според разпоредбата на ал. 3, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат въпроса чрез взаимно споразумение. Член 5 Място на стопанска дейност 1. За целите на тази спогодба изразът “място на стопанска дейност” означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие. 2. Терминът “място на стопанска дейност” включва по-специално: а) място на управление; б) клон; в) офис; г) фабрика; д) работилница; е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства; ж) ферма или плантация; з) помещения или складове, използвани като места за продажби; и) инсталация или съоръжение, използвани за изследване на природни богатства. 3. Терминът “място на стопанска дейност” включва също така: а) строителна площадка, строителен или монтажен обект или сонда или кораб, използвани за изследване или извличане на природни богатства или свързаните с тях надзорни дейности, но само когато такава площадка, обект или дейности продължават за период, надвишаващ 183 дни във всеки 12-месечен период; б) предоставянето на услуги, включително консултантски услуги от предприятие чрез работници или друг персонал, нает от предприятието за тази цел, но само когато дейностите с такъв характер (за същия или свързан обект) продължават в страната за период или периоди, надвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период. 4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че изразът “място на стопанска дейност” не включва: а) използването на съоръжения единствено с цел складиране или излагане на стоки, принадлежащи на предприятието; б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране или излагане; в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработка от друго предприятие; г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието; д) поддържане на определено място изключително за извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер, за предприятието; е) поддържане на определено място на дейност единственоза осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от “а” до “д” дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер. 5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал. 7, действа в едната договаряща държава от името на предприятие на другата договаряща държава, се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в първата договаряща държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, когато лицето: а) има и обичайно упражнява в тази държава правото да сключва договори от името на предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност, съгласно разпоредбите на тази алинея; или б) не разполага с това право, но обичайно поддържа в първата посочена държава запаси от стоки, от които то редовно доставя стоки от името на предприятието. 6. Независимо от предходните разпоредби на този член застрахователно предприятие на едната договаряща държава, с изключение на дейностите по презастраховане, ще се счита, че има място на стопанска дейност в другата договаряща държава, ако то събира застрахователни премии на територията на тази друга държава или застрахова рискове в нея чрез лице, различно от представител с независим статут, за когото се прилага ал. 7. 7. Не се счита, че предприятие на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото то извършва дейност в тази друга държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност. Все пак, когато дейностите на такъв представител са предназначени изцяло или почти изцяло за това предприятие, той няма да се счита за представител с независим статут по смисъла на тази алинея. 8. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото. Член 6 Доходи от недвижимо имущество 1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава. 2. Терминът “недвижимо имущество” има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държавата, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество. 3. Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество. 4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги. Член 7 Печалби от стопанска дейност 1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите му могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност. 2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше отделно и независимо предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност. 3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място. Независимо от това такова приспадане няма да се допуска по отношение на суми, ако има такива платени (освен при възстановяване на действителни разходи), от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някой от другите му офиси под формата на авторски или лицензионни възнаграждения, хонорари и други подобни плащания срещу правото на използване на патенти или други права или под формата на комисиона за извършване на специфични услуги или за управление или освен в случай на банкова дейност под формата на лихви срещу предоставен заем на мястото на стопанска дейност. Също така няма да се вземат предвид начислените суми (различни от възстановяване на действителни разходи) от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някои от другите му офиси под формата на авторски или лицензионни възнаграждения, хонорари или други подобни плащания срещу използването на патенти или други права или под формата на комисиона за извършени специфични услуги или за управление или освен в случаите на банкова дейност под формата на лихви срещу предоставен заем на седалището на предприятието или на някой от неговите офиси. 4. Доколкото в едната договаряща държава обичайно е възприето печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 няма да се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така възприетия обичаен начин на разпределение; приетият начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член. 5. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното. 6. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член. Член 8 Международен транспорт 1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби или самолети в международния транспорт се облагат с данък само в тази държава. 2. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция. Член 9 Свързани предприятия 1. Когато: а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава, и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък. 2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, тогава тази друга държава може да направи съответната корекция на размера на данъка, начислен върху тези печалби. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата. Член 10 Дивиденти 1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на дивидентите. Разпоредбите на тази алинея не засягат данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите. 3. Терминът “дивиденти”, употребен в този член, означава доходи от акции, “жюисанс” акции или “жюисанс” права, минни акции, акции на основател или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим, като доходи от акции, в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице. 4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е мест­но лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая. 5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава. Член 11 Лихви 1. Лихвите, възниквали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 12,5 процента от брутната сума на лихвите. 3. Лихвите, възникнали в едната договаряща държава, са освободени от облагане с данък и в двете държави, ако лихвите са платени на: а) другата договаряща държава, неин орган на местна власт или публичен законоустановен орган в нея; б) централната банка на другата договаряща държава. 4. Терминът “лихви”, използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. 5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, намиращо се там, или извършва в тази друга договаряща държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая. 6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите, и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база. 7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба. Член 12 Авторски и лицензионни възнаграждения 1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 12,5 процента от брутния размер на авторските и лицензионните възнаграждения. 3. Терминът “авторски и лицензионни възнаграждения”, използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за предоставено право на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми и видеофилми или филми и магнетофонни записи, използвани за радио- или телевизионно излъчване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, компютърен софтуер, план, секретна формула или процес или за използването или предоставено право на използване на промишлено, търговско или научно оборудване или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. 4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая. 5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които възниква задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и тези авторски и лицензионни възнаграждения са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, тогава ще се счита, че те възникват в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база. 6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на авторските и лицензионните възнаграждения или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба. Член 13 Печалби от прехвърляне на имущество 1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от активите на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от пре­хвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 3. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от прехвърляне на кораби или самолети, използвани в международния транспорт, или на движимо имущество, предназначено за използването на такива кораби или самолети, се облагат само в тази договаряща държава. 4. Печалбите от прехвърляне на акции или дялове от капитала на дружество, имуществото на което се състои, пряко или непряко, главно от недвижимо имущество, разположено в едната договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази държава. 5. Печалбите от прехвърляне на акции или дялове, различни от тези, посочени в ал. 4, които представят участие от поне 15 процента в дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази държава. 6. Печалбите от прехвърляне на всякакво имущество, различно от посоченото в предходните алинеи, могат да се облагат с данък в договарящата държава, от която доходът произхожда. Член 14 Независими лични услуги 1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава във връзка с професионални услуги или други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава освен при наличие на следните обстоятелства, когато такъв доход може да се облага с данък и в другата договаряща държава: а) ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за целите на извършваната от него дейност; в този случай само такава част от доходите може да се облага в тази друга договаряща държава, каквато е причислима към тази определена база; или б) ако престоят на лицето в другата договаряща държава е за период или периоди, възлизащи на или надвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период; в този случай само такава част от доходите, която произхожда от неговата дейност в тази друга държава, може да се облага в тази друга държава. 2. Терминът “професионални услуги” включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители. Член 15 Доходи от трудово правоотношение 1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 18, 19 и 20, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Независимо от разпоредбата на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако: а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и б) възнаграждението е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, която работодателят притежава в другата държава. 3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд на борда на кораб или самолет, използвани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага с данък само в тази договаряща държава. Член 16 Директорски възнаграждения и възнаграждения на висши служители с ръководни функции 1. Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на висш служител на ръководна длъжност в дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Член 17 Художествени изпълнители и спортисти 1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист или музикант или спортист от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. 2. Когато доходи от личната дейност на художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв се получават не от самия художествен изпълнителен или спортист, а от друго лице, тези доходи независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15 могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста. Член 18 Пенсии и анюитети 1. Като се има предвид разпоредбата на ал. 2 на чл. 19, пенсии и други подобни възнаграждения, платени на местно лице на едната договаряща държава във връзка с трудово правоотношение в миналото, се облагат с данък само в тази държава. 2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 пенсии и други подобни плащания, извършени по обществена схема, която е част от системата за обществено осигуряване на едната договаряща държава или неин орган на местна власт, се облагат с данък само в тази държава. 3. Терминът “анюитет” означава определена сума, която се изплаща периодично в определено време пожизнено или в течение на определен или определим период от време в изпълнение на задължение за пълно и съответно възстановяване на извършените плащания в пари или в тяхна равностойност. Член 19 Държавна служба 1. Заплати, надници и други подобни възнаграждения, различни от пенсия, изплатени от или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава или неин орган на местна власт, на физическо лице за извършени услуги на тази държава или орган, се облагат с данък само в тази държава. 2. Такива заплати, надници и други подобни възнаграждения обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което: (1) е гражданин на тази държава; (2) не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите. 3. а) Всяка пенсия, изплатена от или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава или неин орган на местната власт, на физическо лице във връзка с услуги, предоставени на тази държава или орган, се облага с данък само в тази държава. б) Такава пенсия обаче се облага само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази държава. 4. Разпоредбите на чл. 15, 16, 17 и 18 се прилагат и по отношение на възнаграждения и пенсии за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или неин орган на местна власт. Член 20 Студенти и стажанти Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данък в тази държава, при условие че плащанията са от източници извън тази държава. Член 21 Преподаватели и научни работници 1. Местно лице на едната договаряща държава, което по покана на университет, колеж или друга институция за висше образование или научни изследвания в другата договаряща държава пребивава в тази друга държава единствено с цел преподаване или изследователска дейност в такава институция за период не повече от две години, се освобождава от облагане с данък в тази друга държава за възнаграждението си от това преподаване или изследовател­ска дейност. 2. Разпоредбите на ал. 1 няма да се прилагат по отношение на възнаграждения, получени за научни изследвания, които не са предприети в обществен интерес, а основно за облагодетелстване на някое частно лице или лица. Член 22 Други доходи 1. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 2, елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава независимо от това къде са възникнали, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в тази държава. 2. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определено в ал. 2 на чл. 6, когато получателят на такива доходи като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност или осъществява в тази друга държава независими лични услуги чрез постоянна база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се получават доходите, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая. 3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба и които възникват в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Член 23 Методи за премахване на двойното данъчно облагане Двойното данъчно облагане ще се избягва, както следва: 1. В Египет: (i) Когато местно лице на Египет получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в България, Египет ще допусне като приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода, платен в България. Това приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка върху дохода, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към дохода, който може да бъде обложен в България. (ii) Когато в съответствие с която и да е от разпоредбите на тази спогодба доходи, получени от местно лице на Египет, са освободени от облагане в Египет, Египет може въпреки това при определяне размера на данъка върху останалия доход на това местно лице да вземе предвид и освободения доход. 2. В България: (i) Когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Египет, България ще освободи от облагане с данък този доход в съответствие с разпоредбите на букви ii) и iii). (ii) Когато местно лице на България получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 на тази спогодба могат да се облагат с данък в Египет, България ще допусне, като приспадане от данъка върху дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Египет. Такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, както е изчислен преди приспадането, която е свързана с тези дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от Египет. (iii) Когато в съответствие с която и да е от разпоредбите на тази спогодба доходи, получени от местно лице на България, са освободени от облагане с данък в България, България може въпреки това при определяне размера на данъка върху останалите доходи на това местно лице да вземе предвид освободените доходи. 3. За целите на приспадане от данъка върху дохода в едната договаряща държава ще се счита, че данъкът, платен в другата договаряща държава, включва данъка, който би бил платен в тази друга договаряща държава, но е бил намален или отменен в тази договаряща държава в съответствие със законовите й разпоредби за стимулиране на инвестициите. Член 24 Равенство в третирането 1. Националните лица на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени при същите обстоятелства националните лица на тази друга държава, и по-специално във връзка с качеството им на местни лица. Независимо от разпоредбите на чл. 1 тази разпоредба ще се прилага и по отношение на лица, които не са местни на едната или двете договарящи държави. 2. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга държава, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност. Тази разпоредба няма да се счита за задължаваща едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични отстъпки, облекчения и намаления за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица. 3. Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 или ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания, извършени от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, за целите на определянето на облагаемите печалби на това предприятие ще се изключват от облагане при същите условия както, ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава. 4. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира, пряко или непряко, от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата посочена договаряща държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата посочена държава. Член 25 Процедура на взаимно споразумение 1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своя случай пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е по ал. 1 на чл. 24, пред компетентния орган на тази договаряща държава, на която е национално лице. Случаят трябва да бъде представен в срок от три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата. 2. Компетентният орган, ако счете, че възражението е основателно, и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие с тази спогодба. 3. Компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на тази спогодба. Те също така могат да се консултират взаимно за избягване на двойното данъчно облагане по случаи, които не са предвидени в тази спогодба. Член 26 Размяна на информация 1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за изпълнение на разпоредбите на тази спогодба или на националните законодателства, по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата и по-специално за предотвратяване на данъчни измами или укриване на данъци. Обменът на такава информация не е ограничен от чл. 1. Всяка информация, получена от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава. Ако обаче информацията се счита за поверителна в изплащащата държава, тя ще се разкрива само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, принудителното изпълнение или наказателното преследване, както и за решаването на жалби във връзка с данъците, предмет на спогодбата. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели, но могат да предоставят информацията на съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения. 2. Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението: а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава; б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по обичайна административна процедура на тази или на другата договаряща държава; в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би пробщестиворечало нияна обществения ред (ordre public). Член 27 Членове на дипломатически представителства и консулски служби Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства и на консулските служби, предоставяни съобразно общите норми на международното право или разпоредбите на специални споразумения. Член 28 Влизане в сила 1. Тази спогодба влиза в сила от датата на получаване на второто съобщение, потвърждаващо изпълнението на законовите процедури за влизането й в сила в двете договарящи държави. 2. След влизането в сила на тази спогодба нейните разпоредби ще се прилагат от следния начален момент: а) по отношение на данъците, удържани при източника, за сумите, изплатени или начислени на или след първия ден на януари на календарната година, следваща влизането й в сила; и б) по отношение на другите данъци за данъчните години или периоди, започващи на или след първия ден на януари на календарната година, следваща влизането й в сила. Член 29 Прекратяване Тази спогодба се сключва за неопределен срок, но всяка договаряща държава може да отправи до другата договаряща държава писмено съобщение за прекратяване по дипломатически път не по-късно от 30 юни на всяка календарна година след изтичане на период от 5 години от датата на влизане в сила. В такъв случай спогодбата ще престане да действа: а) по отношение на данъците, удържани при източника, за сумите, получени или начислени на или след първия ден на януари на годината, следваща тази, в която е направено уведомлението за прекратяване; б) по отношение на другите данъци за данъчните години, започващи на или след първия ден на януари на годината, следваща тази, в която е направено уведомлението за прекратяване. В удостоверение на горното долуподписаните, съответно упълномощени за това, подписаха тази спогодба. Съставена в два оригинални екземпляра в София на 5 юни 2003 г., всеки от които на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 233 от 3 ноември 2005 г. за приемане на Устройствен правилник на Държавната агенция за младежта и спорта ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 233 ОТ 3 НОЕМВРИ 2005 Г. за приемане на Устройствен правилник на Държавната агенция за младежта и спорта МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Устройствен правилник на Държавната агенция за младежта и спорта. Преходни и заключителни разпоредби § 1. В Постановление No 11 на Министерския съвет от 2005 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г. (обн., ДВ, бр. 10 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 47, 48, 51, 53 и 61 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 30, ал. 2 думите “Министерството на младежта и спорта” се заменят с “Държавната агенция за младежта и спорта” и думата “министри” се заменя с “ръководители”. 2. В чл. 98 и 99 думите “Министерството на младежта и спорта” се заменят с “Държавната агенция за младежта и спорта”. 3. В приложение No 1 към чл. 1, ал. 1, т. 20 думите “Министерство на младежта и спорта” се заменят с “Държавна агенция за младежта и спорта”. 4. В приложение No 4 към чл. 78, т. 9 думите “Министерство на младежта и спорта” се заменят с “Държавна агенция за младежта и спорта”. § 2. В приложение No 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление No 137 на Министерския съвет от 2005 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (обн., ДВ, бр. 56 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 67, 73, 76, 78 и 83 от 2005 г.) на ред 14 думите “Министерство на младежта и спорта” се заменят с “Държавна агенция за младежта и спорта” и думите “Администрация на министерството” се заменят с “Администрация на агенцията”. § 3. В чл. 1 от Постановление No 152 на Министерския съвет от 2005 г. за предоставяне на допълнителни средства по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2005 г. за подготовка на българските спортисти за Зимната олимпиада през 2006 г. в Торино, Република Италия (ДВ, бр. 59 от 2005 г.), думите “Министерството на младежта и спорта” се заменят с “Държавната агенция за младежта и спорта”. § 4. В Постановление No 153 на Министерския съвет от 2004 г. за определяне на органите по чл. 41, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ДВ, бр. 61 от 2004 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 1, т. 7 думите “министърът на младежта и спорта” се заменят с “председателят на Държавната агенция за младежта и спорта”. 2. В чл. 2, т. 7 думите “министърът на младежта и спорта” се заменят с “председателят на Държавната агенция за младежта и спорта”. § 5. В приложение No 1 към чл. 3, ал. 1 от Постановление No 307 на Министерския съвет от 1996 г. за реда за координация и изпълнение на задълженията на Република България като член на Световната търговска организация (СТО) (обн., ДВ, бр. 1 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1997 г., бр. 4 от 2001 г., бр. 27 от 2003 г. и бр. 78 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В раздел III, колона 3 “Компетентни органи” думите “Министерство на младежта и спорта” се заменят с “Държавна агенция за младежта и спорта”. 2. В раздел ХII, колона 3 “Компетентни органи” думите “Министерство на младежта и спорта” се заменят с “Държавна агенция за младежта и спорта”. § 6. В Постановление No 313 на Министерския съвет от 2004 г. за създаване на Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 104 от 2004 г.; изм., бр. 78 и 83 от 2005 г.), в чл. 3, ал. 3 от приложението към чл. 2 (Правилник за устройството и организацията на работа на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет) думите “Министерството на младежта и спорта” се заменят с “Държавната агенция за младежта и спорта”. § 7. Навсякъде в Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта, приет с Постановление No 151 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 64 от 2003 г.), думите “министърът на младежта и спорта”, “министъра на младежта и спорта” и “Министерството на младежта и спорта” се заменят съответно с “председателят на Държавната агенция за младежта и спорта”, “председателя на Държавната агенция за младежта и спорта” и “Държавната агенция за младежта и спорта”. § 8. В Устройствения правилник на Българския спортен тотализатор, приет с Постановление No 163 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 17 и 54 от 2001 г., бр. 9 и 74 от 2002 г. и бр. 32 и 59 от 2005 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 13 ал. 2 и 3 се изменят така: “(2) Мандатът на управителния съвет е 5 години. (3) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта назначава членовете на управителния съвет и сключва договори за възлагане на управлението с всеки от тях.” 2. В чл. 14 ал. 1 се изменя така: “(1) Член на управителния съвет може да бъде лице, което: 1. е български гражданин; 2. има висше образование, а за изпълнителен директор - висше юридическо, висше икономическо или висше техническо образование; 3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, освен ако е реабилитирано; 4. отговаря на изискванията на Закона за хазарта; 5. не е съпруг или роднина до трета степен включително по права или по съребрена линия на друг член на управителния съвет.” 3. В чл. 15, ал. 1 се създава нова т. 7: “7. с едномесечно предизвестие от органа, който ги е назначил.” 4. В чл. 17 ал. 3 се изменя така: “(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на управителния съвет.” 5. В чл. 31, ал. 1 думата “схема” се заменя със “схеми”. 6. Навсякъде в правилника думите “министърът на младежта и спорта”, “министъра на младежта и спорта” и “Министерството на младежта и спорта” се заменят съответно с “председателят на Държавната агенция за младежта и спорта”, “председателя на Държавната агенция за младежта и спорта” и “Държавната агенция за младежта и спорта”. § 9. Навсякъде в действащите подзаконови нормативни актове думите “министърът на младежта и спорта”, “министъра на младежта и спорта” и “Министерството на младежта и спорта” се заменят съответно с “председателят на Държавната агенция за младежта и спорта”, “председателя на Държавната агенция за младежта и спорта” и “Държавната агенция за младежта и спорта”. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Държавната агенция за младежта и спорта Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С правилника се определят организацията, дейността, функциите и числеността на персонала на Държавната агенция за младежта и спорта, наричана по-нататък “агенцията”, и на нейните организационни структури и административни звена. Чл. 2. (1) Държавната агенция за младежта и спорта е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и с адрес на управление: бул. Васил Левски 75. (2) Държавната агенция за младежта и спорта е администрация, която подпомага председателя при осъществяване на правомощията му, осигурява технически неговата дейност и административното обслужване на гражданите и юридическите лица. (3) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Глава втора ПРАВОМОЩИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА МЛАДЕЖТА И СПОРТА Раздел I Общи положения Чл. 3. (1) Държавната агенция за младежта и спорта се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя. (2) Председателят е едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за младежта, физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. (3) При осъществяване на своите функции председателят се подпомага от трима заместник-председатели. (4) Председателят определя със заповед функциите на заместник-председателите. Раздел II Правомощия на председателя Чл. 4. (1) Председателят на агенцията има следните правомощия: 1. провежда единната държавна политика в областта на младежките дейности, физическото възпитание, спорта и социалния туризъм; 2. подготвя и предлага за утвърждаване от Министерския съвет чрез съответния заместник министър-председател национална стратегия, национални и годишни програми за развитие на физическото възпитание и спорта; 3. организира съвместно със спортните организации, администрациите на изпълнителната власт и Националното сдружение на общините в Република България разработването и провеждането на държавната политика за младежта, физическото възпитание, спорта и социалния туризъм; 4. координира дейността на административните структури в системата на изпълнителната власт, общините и спортните организации при изпълнението на Националната програма за физическото възпитание и спорта; 5. разработва и предлага на Министерския съвет за утвърждаване годишна програма за младежки дейности, организира взаимодействието и подпомага младежките организации и юридическите лица с нестопанска цел при провеждането на държавната политика за младежта, както и координира дейността им с държавните и общинските органи; 6. разработва и внася за приемане проекти на вътрешни и международни нормативни актове в областта на своята компетентност; 7. осъществява надзор върху дейността на спортните организации за спазването на Закона за физическото възпитание и спорта; 8. осъществява финансирането на програма за подготовка и участие на българските спортисти на олимпийски игри в изпълнение на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта съвместно със спортните федерации и с Българския олимпийски комитет; 9. подпомага общественополезната дейност на спортните федерации и други юридически лица с нестопанска цел при провеждането на държавната политика в областта на спорта и социалния туризъм; 10. представлява агенцията като юридическо лице; 11. управлява спортните обекти и съоръжения - държавна собственост, предоставени на агенцията от Министерския съвет; 12. упражнява правата на едноличния собственик на капитала в еднолични търговски дружества и правата на собственик на капитала на държавата в търговски дружества в областта на спорта, в които държавата е акционер или съдружник, в рамките на предоставените му правомощия; 13. упражнява контрол по спазването на режима за ползване на националните младежки и спортни обекти и съоръжения - държавна (или общинска) собственост, за нуждите на младежта, физическото възпитание, спорта и социалния туризъм; 14. назначава и освобождава органите на управление на Българския спортен тотализатор, сключва договори за възлагане на управлението с всеки от членовете на управителния съвет и с изпълнителния директор, прави предложение за приемане на устройствения му правилник от Министерския съвет; 15. издава лицензии на спортните федерации и на националните спортни организации за извършване на спортна дейност; 16. представлява Република България при сключването на международни договори за сътрудничество в областта на младежта и спорта и координира действията по изпълнението им в рамките на предоставената му от Министерския съвет компетентност; 17. в съответствие с изискванията на международните спортни организации след съгласуване с други държавни и общински органи разрешава провеждането на регионални, европейски и световни първенства на територията на Република България; 18. организира превенцията и контрола върху употребата на допинг в спорта; 19. подпомага компетентните държавни и общински органи в борбата против насилието в спорта; 20. приема програми за повишаване квалификацията на спортните специалисти и за подготовка на инструктори за нуждите на масовия спорт, както и подпомага изпълнението им; 21. разпределя субсидиите от държавния бюджет и другите държавни средства за младежки дейности, физическо възпитание, спорт и социален туризъм, финансира одобрените от него програми и проекти на младежките и спортните организации и осъществява контрол за целевото разходване на тези средства; 22. разпределя субсидиите от държавния бюджет и другите държавни средства за спорта на хората с увреждания и на лицата в неравностойно положение, както и ръководи проектите, свързани с тази дейност; 23. съдейства за осъществяването на държавната политика по отношение на предоставянето на възможности и равен шанс на хората с увреждания; 24. участва в обсъждането на проблеми, свързани със спорта на хора с увреждания; 25. утвърждава критериите, условията и реда за награждаване на спортисти, спортни специалисти и деятели, както и на млади таланти в различни сфери на обществения живот; 26. предлага на министъра на финансите за утвърждаване схемите за разпределяне на постъпленията от Българския спортен тотализатор; 27. разпределя средствата от постъпленията на Българския спортен тотализатор за развитие на физическото възпитание и спорта в съответствие с приетата от Министерския съвет национална програма; 28. разпределя средствата и контролира финансовата дейност на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в структурата на агенцията; 29. създава съвети или експертни работни групи като консултативни звена за изготвяне на проекти или за предлагане решения на конкретни въпроси; 30. дава предложения и становища по хармонизиране законодателството на Република България в областта на младежта, спорта и социалния туризъм с международните правни норми; 31. утвърждава длъжностното разписание на агенцията; 32. упражнява правомощия по назначаване и освобождаване по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение; 33. представя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията; 34. представя на министъра на държавната администрация и административната реформа ежегоден доклад за състоянието на администрацията по чл. 61, ал. 2 от Закона за администрацията; 35. осъществява и други функции, възложени му със закон или с друг нормативен акт. (2) Председателят предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове в областта на младежките дейности, физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. (3) Председателят издава инструкции, указания и други вътрешни актове в съответствие със Закона за физическото възпитание и спорта и други закони. (4) В рамките на предоставените му правомощия председателят издава индивидуални административни актове. (5) Правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от упълномощен от него заместник-председател за всеки конкретен случай. Чл. 5. Заместник-председателите: 1. подпомагат председателя при разработването и провеждането на държавната политика за младежта, физическото възпитание, спорта и социалния туризъм; 2. ръководят, контролират и отговарят за дейността на определените им със заповед на председателя дирекции; 3. осъществяват други дейности, възложени им от председателя. Раздел III Консултативен съвет Чл. 6. (1) Председателят създава на свое пряко подчинение консултативен съвет, който го подпомага при формулирането и разработването на конкретни решения за провеждане политиката на правителството. (2) Консултативният съвет се състои от експерти, съветници и сътрудници. (3) Съставът, редът за осъществяване на дейността, функциите и задачите на консултативния съвет се определят с акт на председателя. Глава трета СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА Раздел I Общи положения Чл. 7. (1) Държавната агенция за младежта и спорта е структурирана в инспекторат, звено по сигурността на информацията, 5 дирекции и две главни дирекции, разпределени съответно в обща и специализирана администрация. (2) Общата численост на персонала в организационните структури и административните звена на агенцията е 290 щатни бройки. Числеността на отделните организационни структури и административни звена на агенцията е посочена в приложение No 1. (3) Общата численост на персонала за преподаватели по видове спорт и спортни специалисти в спортните училища, чиито трудови възнаграждения и полагащите се осигурителни вноски се заплащат от агенцията, е 246 щатни бройки. Чл. 8. (1) Председателят утвърждава структурата на главните дирекции и дирекциите, създава, преобразува и закрива отдели, а при необходимост - и сектори в отделите, като определя и техните функции. (2) Председателят назначава и освобождава държавните служители, сключва трудовите договори с другите служители от администрацията на агенцията, както и гражданските договори с експерти, консултанти и сътрудници. (3) Председателят може да възложи на главния секретар отделни свои правомощия: 1. по служебните правоотношения, с изключение на назначаването и прекратяването, както и по налагането на дисциплинарни наказания; 2. по сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в агенцията; 3. по сключването, изменянето и прекратяването на гражданските договори. Раздел II Главен секретар Чл. 9. (1) Главният секретар осъществява административното ръководство на агенцията, осигурява организационната връзка между звената в администрацията, координира и контролира оперативната дейност на агенцията в изпълнение на разпорежданията на председателя, работи под негово ръководство и се отчита за своята дейност пред него. (2) Главният секретар: 1. подпомага председателя при осъществяването на правомощията му; 2. утвърждава длъжностните характеристики на служителите в агенцията; 3. организира разпределянето на задачите за изпълнение между административните звена на агенцията; 4. осъществява общия контрол по изпълнение на възложените задачи; 5. ръководи, контролира и отговаря за работата с документите и за съхраняването им; 6. изготвя ежегоден доклад за състоянието на администрацията и го представя на председателя; 7. отговаря за подготовката и съгласуването по възникването, изменянето и прекратяването на служебните правоотношения, както и за сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения; 8. отговаря за изготвянето и контролира изпълнението на заповедите на председателя; 9. организира заседанията на постоянните и временните съвети и комисии в агенцията; 10. осъществява координация и контрол в процеса на подготовката и изпълнението на бюджета и разходването на средствата на агенцията; 11. организира и отговаря за провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки; 12. координира оперативното взаимодействие с администрацията на Министерския съвет, с другите органи на изпълнителната власт и с юридически лица; 13. следи за законосъобразното и целесъобразното разходване на финансови и материални средства, предоставени на агенцията, както и утвърждава разходите по управлението на администрацията; 14. представлява агенцията в случаите, когато е изрично упълномощен от председателя; 15. изпълнява и други задачи, възложени му от председателя. Чл. 10. При отсъствие на главния секретар функциите му се изпълняват от определен от председателя за всеки конкретен случай държавен служител. Раздел III Инспекторат Чл. 11. (1) В структурата на агенцията се създава инспекторат на пряко подчинение на председателя. (2) Инспекторатът осъществява текущ контрол върху дейността на агенцията, на териториалните й звена и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. (3) Инспекторатът осъществява текущ и последващ контрол върху дейността на спортните и младежките организации, финансирани от агенцията. (4) Инспекторатът: 1. извършва проверки в агенцията и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити за срочното и законосъобразното изпълнение на задълженията по Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите и по Закона за достъп до обществена информация; 2. извършва контрол по изпълнението на индивидуалните административни актове на председателя; 3. контролира спазването на предписанията, дадени от компетентните органи, при извършени проверки и ревизии; 4. подготвя периодично информация за резултатите от извършваната от него контролна дейност и за характерните нарушения на финансовата и друга дисциплина, като анализира причините и условията за нарушенията и предлага мерки за отстраняването им; 5. извършва проверки и дава становища по постъпили жалби, сигнали и предложения на граждани и организации; 6. разглежда постъпили сигнали за конфликт на интереси, както и извършва проверки за наличие на корупционни прояви в администрацията; 7. извършва и други проверки, възложени му от председателя. (5) Инспекторатът контролира дейността на младежките и спортните организации, финансирани по програми на агенцията, както и на лицата, получили лицензия да предлагат публично спортни услуги. (6) При извършването на проверки на спортни федерации, национални спортни организации и спортни клубове служителите на инспектората имат право: 1. да изискват всички необходими счетоводни и други документи във връзка с основната дейност и по предоставената им лицензия, да получават информация за дейността им и да извършват проверки на място; 2. да предлагат на председателя да сезира съда с искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществата на лицата, причинили щети, и да образуват искови производства срещу тях; 3. да присъстват на заседанията на управителните и на контролните органи на проверяваните спортни организации или да изискват техните решения. (7) Инспекторатът е специализиран контролен орган по смисъла на чл. 66, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта. Раздел IV Служител по сигурността на информацията Чл. 12. (1) Служителят по сигурността на информацията е на пряко подчинение на председателя на агенцията. (2) Служителят по сигурността на информацията изпълнява възложените му в изпълнение на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) задачи, като: 1. следи за спазването на изискванията на ЗЗКИ и на международните договори във връзка със защитата на класифицираната информация; 2. прилага правилата относно видовете защита на класифицираната информация; 3. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, при военно или друго извънредно положение; 4. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите; 5. извършва обикновено проучване по чл. 47 ЗЗКИ; 6. осъществява процедурата по обикновено проучване съгласно чл. 47 ЗЗКИ и води регистър на проучените лица; 7. уведомява Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) при изтичане срока на разрешенията, при напускане или преназначаване на служителя, както и при необходимост от промяна на разрешението, свързано с достъп до определено ниво на класификация; 8. информира незабавно в писмена форма ДКСИ и компетентната служба за всяка промяна, отнасяща се до обстоятелствата, свързани с издадените разрешения, удостоверения, сертификати или потвърждения; 9. води на отчет случаите на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и на взетите мерки, за което информира незабавно ДКСИ; 10. следи за правилното определяне на нивото на класификация на информацията в агенцията; 11. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, при военно или друго извънредно положение; 12. организира и провежда обучението на служителите в агенцията в областта на защитата на класифицираната информация; 13. изпълнява и други задачи, произтичащи от нормативните актове, регламентиращи защитата на класифицираната информация. (3) Служителят по сигурността на информацията води регистратура за класифицираната информация и отговаря за надлежното създаване, обработване, съхраняване и предаване на класифицираната информация. (4) Служителят по сигурността на информацията подпомага председателя, като: 1. участва в изготвянето на противопожарните и мобилизационните планове на централната администрация, разработва план за привеждане на агенцията от мирно на военно положение, военновременен план и план за разсредоточаване и евакуация; 2. отговаря за дейността по отбранително-мобилизационната подготовка; 3. разработва план за действие на системата на младежта и спорта при екстремни обстоятелства и провежда съответните мероприятия; 4. разработва план за охрана на агенцията чрез физически и технически средства и следи за неговото изпълнение; 5. осъществява връзки и взаимодействия с националните служби по отношение на мобилизационните дейности и гражданската защита. Раздел V Обща администрация Чл. 13. (1) Общата администрация осигурява технически изпълнението на правомощията на председателя, функциите на специализираната администрация и дейностите по административно обслужване на гражданите и юридическите лица. (2) Общата администрация е организирана във: 1. дирекция “Административно-правно и информационно обслужване”; 2. дирекция “Финансово-стопански дейности и управление на собствеността”; 3. дирекция “Връзки с обществеността и протокол”. Чл. 14. Дирекция “Административно-правно и информационно обслужване”: 1. подпомага председателя, заместник-председателите, главния секретар и административните звена за осъществяване на правно-нормативната дейност на агенцията; 2. разработва и дава становища по проекти на актове на Министерския съвет относно младежта, физическото възпитание, спорта и социалния туризъм; 3. осъществява процесуално представителство пред съдилищата след писмено упълномощаване от председателя; 4. предприема правни действия по събиране вземания на агенцията; 5. дава становища по законосъобразността на проекти на договори, заповеди и други актове и документи, свързани с дейността на агенцията; 6. предлага решения на правни проблеми, свързани с лицензионната, разрешителната, съгласувателната и контролната дейност от компетентността на агенцията; 7. изготвя становища относно управлението на имотите - държавна собственост, предоставени на агенцията; 8. дава становища относно проекти на актове, с които председателят упражнява правата на едноличен собственик на капитала в търговските дружества с държавно участие; 9. осъществява взаимодействие с правните дирекции на Министерския съвет, на министерствата и с другите административни структури в рамките на своята компетентност; 10. изготвя заповедите за назначаване на държавните служители, трудовите договори, заповедите за отпуск, освобождаване и пенсиониране на служителите, както и гражданските договори; 11. изготвя и актуализира проектите на длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите и отчетите за труда на служителите съгласно действащото законодателство; 12. създава организация по охраната на труда и по техниката на безопасност; 13. проучва и дава становища по компетентност относно предложенията за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите; 14. изготвя, оформя, съхранява и ползва служебните и трудовите дела на служителите; 15. организира и осъществява деловодната дейност, като получава, обработва, регистрира и предава кореспонденцията по предназначение; обработва и изпраща изходящата кореспонденция; 16. организира и координира работата с постъпилите жалби, молби, сигнали и предложения на граждани и други документи, като ги картотекира по срок и изпълнител чрез въвеждане в специален регистър, и своевременно изготвя справки; 17. осъществява връзките между звената от общата и специализираната администрация по отношение на предаването на копия или оригинали на документи за изпълнение; 18. обработва и съхранява централния деловоден архив на агенцията; 19. организира изграждането и поддържането на вътрешна система за обмен на компютърна информация и комуникации; 20. отговаря за сигурността на информационната система на агенцията; 21. събира, обработва, съхранява, актуализира и предоставя информацията за вътрешно ползване и информацията, предназначена за публичен достъп; 22. осигурява хардуер и софтуер за поддържане на информационната система на агенцията, както и текущото й осъвременяване; 23. осигурява синхрона и съвместимостта на информационната система с информационната система на държавната администрация, както и обмена на информация по електронен път; 24. организира обучението на служителите за работа с компютърни програми и ползването на компютърните комуникации в областта на младежта, физическото възпитание, спорта и социалния туризъм в национален и международен мащаб; 25. съдейства и организира административното и техническото обслужване на ръководните служители; 26. организира и осъществява цялостното техническо оборудване на звената с организационна техника, консумативи и инвентар; 27. изпълнява и други задачи, произтичащи от нормативните актове, както и от разпореждания на председателя на агенцията. Чл. 15. Дирекция “Финансово-стопански дейности и управление на собствеността”: 1. обосновава и изпълнява бюджетната и инвестиционната програма на агенцията, отговаря за ресурсното осигуряване на дейността на организациите от системата на спорта и социалния туризъм; 2. обобщава и обосновава средствата от държавния бюджет, необходими за дейността на агенцията; 3. организира единно методическо ръководство при разработването, утвърждаването и изпълнението на бюджета на агенцията и разпределянето му по организации, както и по въпросите, свързани с осигуряването на ресурси; 4. участва при разработването и поддържането на система от критерии за разпределяне и контрол при разходването на целеви финансови средства; 5. осъществява контрол за спазване на финансовата и бюджетната дисциплина; 6. участва в подготовката на проекти, правилници, наредби, инструкции и други в областта на финансовата и стопанската дейност, дава становища по проекти; 7. отговаря за правилното използване, стопанисване и управление на собствеността на агенцията; 8. организира и контролира процедурите по възлагане и изпълнение на обществените поръчки на агенцията и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити; 9. планира, организира и контролира текущите и основните ремонти, както и новото строителство, като участва в разработването на инвестиционната програма на агенцията; 10. обобщава и анализира информацията, свързана с изготвянето на ежемесечни, тримесечни и годишни отчети съобразно изискванията на Националните счетоводни стандарти; 11. отговаря за цялостното финансово-счетоводно обслужване на дейността в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството; 12. извършва счетоводното отчитане на приходите и разходите по пълна бюджетна класификация по счетоводни сметки от Единния сметкоплан; 13. изготвя месечните ведомости за заплати и извършва плащанията в агенцията; 14. изготвя ежемесечната и годишната оборотна ведомост, както и годишния баланс на агенцията; 15. изготвя ежемесечни и годишни отчети за изпълнението на бюджетните показатели на агенцията; 16. отговаря за съхраняването и ползването на счетоводния архив; 17. упражнява контрол по опазване на движимото и недвижимото имущество, като извършва инвентаризации съгласно Закона за счетоводството; 18. подпомага председателя при упражняване правата на собственост на държавата в едноличните търговски дружества с държавно участие в областта на спорта и социалния туризъм, както и контрола върху тяхната дейност; 19. води регистър на имотите на агенцията, изготвя и комплектува искания за актуване на имоти - държавна собственост, предоставени за управление на агенцията, води на отчет и съхранява актовете и следи за своевременното им актуализиране; 20. набира и обработва информация за промени в капитала, в органите на управление и във финансовото състояние на търговските дружества с държавно участие в областта на спорта; 21. извършва транспортното обслужване на агенцията, поддръжката и ремонта на транспортните средства. Чл. 16. Дирекция “Връзки с обществеността и протокол”: 1. разработва дългосрочни програми за медийната политика на агенцията; 2. осигурява публичност и прозрачност в работата на агенцията, като осигурява достъпа на гражданите до информация в съответствие с техните конституционни права; 3. осигурява провеждането на информационната дейност на агенцията в съответствие с държавната политика в областта на младежта, спорта и социалния туризъм; 4. проучва и анализира общественото мнение, като предоставя на председателя информация по актуални въпроси, свързани с младежта, спорта и социалния туризъм; 5. анализира публикациите в средствата за масово осведомяване за дейността на агенцията; 6. работи в постоянна връзка и координация с дирекция “Правителствена информационна служба” на Министерския съвет, както и със съответните дирекции на министерствата; 7. организира и координира програмата на председателя, на неговите заместници и на главния секретар при официални и работни посещения в чужбина; 8. изготвя и координира програмите за посещения на чуждестранни гости по покана на председателя, на неговите заместници и на главния секретар; 9. осъществява протоколната кореспонденция на председателя; 10. координира и контролира организирането, провеждането и протоколното осигуряване на работни срещи, дискусии и семинари в агенцията; 11. подпомага организирането на приема на чуждестранни гости и провеждането на международни мероприятия у нас; 12. подготвя необходимите документи и организира протоколно задграничните командировки на служителите на министерството. Раздел VI Специализирана администрация Чл. 17. (1) Специализираната администрация подпомага и осигурява осъществяването на правомощията на председателя. (2) Специализираната администрация е организирана във: 1. дирекция “Международни младежки програми”; 2. Главна дирекция “Политика за младежта”; 3. дирекция “Държавна собственост”; 4. Главна дирекция “Спорт за учащи и спорт в свободното време”; 5. дирекция “Научно и медицинско осигуряване”; 6. дирекция “Спорт за високи постижения”; 7. дирекция “Европейска координация и международна дейност”. (3) Броят, седалището, числеността, териториалният обхват и дейността на териториалните звена в областите по чл. 6, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България се определят от председателя на агенцията. Чл. 18. (1) Дирекция “Международни младежки програми”: 1. изпълнява договори между агенцията и Европейската комисия; 2. администрира проекти по програма “Младеж”, както и по други програми, финансирани от Европейския съюз или от други международни организации; 3. взаимодейства с органите на изпълнителната власт и с органите на местното самоуправление във връзка с реализирането на одобрените проекти; 4. събира и предоставя информация относно изпълнението на проектите за младежки дейности, финансирани от Европейския съюз; 5. популяризира дейностите по програма “Младеж” и по други европейски младежки програми; 6. поддържа система за финансова отчетност по отношение на всички плащания по текущите договори, както и на получените от Европейската комисия средства от помощта; 7. осъществява дейността си съгласно изискванията на Европейската комисия по утвърдени от председателя Вътрешни правила. (2) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта създава необходимата структура за администриране на международни програми в съответствие с изискванията на Европейската комисия. Чл. 19. Главна дирекция “Политика за младежта”: 1. разработва, осъществява и координира младежките програми на агенцията и контролира тяхното изпълнение; 2. разработва, координира и контролира държавните програми за младежки дейности; 3. осъществява младежката политика по региони на агенцията чрез служителите си, отговарящи за връзката с общинските звена и неправителствените организации, осъществяващи младежки дейности; 4. приема, оценява, координира и контролира изпълнението на проектите за младежки дейности; 5. подпомага председателя при осъществяване на връзките и координацията с останалите ведомства, чиято дейност засяга младежката политика; 6. подпомага взаимодействието на агенцията с общините по въпроси, засягащи младежката политика; 7. координира международните младежки програми, по които Република България е страна; 8. координира и осъществява държавното участие в международния младежки обмен; 9. участва в подготовката на международната кореспонденция на агенцията, отнасяща се до младежките проблеми; 10. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация, свързана с младежките дейности и младежките програми; 11. подготвя задания за социологически и статистически проучвания и анализи; 12. координира информационния обмен с административните структури в системата на изпълнителната власт и с неправителствени организации; 13. осигурява и актуализира информацията в специализираните информационни системи; 14. участва в изготвянето на годишен доклад за младежта, като предоставя данни и информация относно реализираните проекти и дейности, финансирани по програма “Младеж”, програма “Евродеск” и по други международни младежки програми; 15. поддържа контакти и сътрудничи с държавните органи и с неправителствени организации в други държави, както и с международни организации и институции, чиято дейност е свързана с реализирането на проекти за младежки дейности. Чл. 20. Дирекция “Държавна собственост”: 1. организира дейността по формиране и провеждане на политиката за управление на държавната собственост и формиране на стратегията за развитието на материално-техническата база за физическо възпитание, спорт и социален туризъм; 2. осигурява оптималното функциониране и ползване по предназначение на недвижимите имоти, туристически и спортни обекти и съоръжения, предоставени за управление на агенцията, съгласно приложение No 2; 3. контролира използването по предназначение на спортните обекти и съоръжения, предоставени по съответния ред на спортните организации, имащи право да осъществят спортна дейност, съгласно изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта; 4. предлага и обосновава необходимите капиталови разходи за усъвършенстване на обслужването и издръжката на туристическите и спортните имоти, управлявани от агенцията; 5. организира и провежда процедурите по Закона за държавната собственост и по Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта, приет с Постановление No 151 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 64 от 2003 г.); 6. изготвя становища по предварително писмено съгласуване на разпоредителни сделки със спортни обекти и съоръжения - частна държавна собственост, извършвани от ръководителите на ведомствата и областните управители; 7. събира, проверява, съхранява, актуализира и предоставя за ползване информацията в публичния регистър на спортните обекти и съоръжения; 8. отговаря за повереното от държавата имущество; 9. извършва допълнителни дейности и услуги на физически и юридически лица, свързани с предназначението на спортните обекти и съоръжения. Чл. 21. Главна дирекция “Спорт за учащи и спорт в свободното време”: 1. подпомага председателя при координацията на дейността му с областните администрации, Националното сдружение на общините в Република България, регионалните структури на ведомствата, имащи отношение към спорта, с общините и спортните организации за изпълнение на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта; 2. осъществява регионалната политика на агенцията чрез териториалните си структури, като подпомага и координира дейността на областните администрации, общините и спортните организации по отношение на спорта, младежките дейности и социалния туризъм; 3. съгласувано с дирекция “Финансово-стопански дейности и управление на собствеността” разработва и предлага на председателя за утвърждаване щата на преподавателите в спортните училища; 4. разработва текстове и програми за селекция, подбор, оценка и контрол за деца и подрастващи в системата на физическото възпитание и спорта; 5. подпомага координацията и провеждането на ученическите и общостудентските игри и състезания, както и други младежки спортни дейности; 6. подпомага и координира изпълнението на програми и проекти, свързани с двигателния режим на децата от детските градини и предучилищните учебни заведения; 7. координира и участва в разработването на стандартите за спортни обекти и съоръжения в училища, детски градини и предучилищни учебни заведения; 8. координира дейността и подпомага реализирането на проекти и програми, свързани с физическото възпитание и спорта сред децата и учащите се с различна степен на увреждане, в неравностойно социално положение и с майчин език, различен от официалния език в страната; 9. набира, съхранява и систематизира информация за състоянието на различните направления на системата за ученическия, студентския и масовия спорт, както и за спорта за децата и подрастващите в извънучилищните звена и общините. Чл. 22. Дирекция “Научно и медицинско осигуряване”: 1. осъществява научно-приложна и изследователска дейност в областта на физическото възпитание и спорта; 2. подпомага председателя при подготовката и изпълнението на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта в частта й за научноизследователска, научно-приложна и методическа дейност; 3. изготвя критерии за оценка на функционалното състояние, двигателните, спортно-техническите и психическите качества на спортистите; 4. разработва и одобрява нови методики и технически средства за диагностика и тестване на физическите и техническите качества в различните видове спорт и съдейства за своевременното им внедряване в спортната практика; 5. разработва и внедрява ефективни тестови програми за подбор, контрол и оценка на талантливи деца и юноши в системата на детско-юношеския спорт; 6. извършва аналитично-експертна и изследователска дейност на допингови проби от Националната комисия по допингов контрол по време на спортни състезания в съответствие с Наредбата за допинговия контрол при спортносъстезателна и тренировъчна дейност в Република България, приета с Постановление No 142 на Министерския съвет от 1995 г. (ДВ, бр. 66 от 1995 г.); 7. извършва анализи на допинг проби от контрол, извършен от органи, оторизирани от международни или национални спортни федерации, в съответствие с Конвенцията срещу употреба на допинг на Съвета на Европа, ратифицирана със закон от Народно събрание (ДВ, бр. 36 от 1992 г.), и съответните нормативни изисквания на Световната антидопингова агенция; 8. разработва и прилага спортно-педагогически, възстановителни и други средства и методи за активно възстановяване на здравето, физическата и психическата работоспособност; 9. разработва планове, проекти и програми за научно-приложна и изследователска дейност и координира тяхната реализация с други институти и ведомства; 10. разработва, анализира и прилага самостоятелно или съвместно с други ведомства научнообосновани програми за системни занимания с физически упражнения и спорт, както и ефективни форми и методи за оптимизиране на двигателния режим при различни категории от населението с оглед създаване на трайни навици за здравословен начин на живот; 11. създава и поддържа систематизирана база данни за оценка на психо-физическото развитие на населението; 12. създава и поддържа систематизирана база от данни на компютърна основа и картотека с видеозаписи и разпространява научно-методическа информация в областта на спорта; 13. извършва комплексни функционални изследвания, анализи, допинг проби, специализирани спортни изследвания, възстановителни процедури и други услуги по договор с външни контрагенти (спортни клубове, федерации, фирми, ведомства и др.) извън задължителния контингент срещу финансови постъпления; 14. съдейства за рехабилитация и профилактика на спортисти и лица с трайни или частични увреждания. Чл. 23. Дирекция “Спорт за високи постижения”: 1. подпомага председателя съвместно с българските спортни федерации, Българския олимпийски комитет, ведомствата и общините при разработването на държавната политика в областта на спорта; 2. подпомага председателя при подготовката и изпълнението на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта; 3. разработва и предлага съвместно с Българския олимпийски комитет и българските спортни федерации годишна програма за олимпийска подготовка; 4. дава становище по изготвените от българските спортни федерации списъци на талантливи деца и юноши по различни видове спорт и програми за спортното им развитие; 5. координира дейностите по съгласуване на държавния и международния спортен календар; 6. координира организацията и подготовката на официалните български делегации за участие в олимпийски игри и в други международни състезания, изискващи формиране на национални делегации от различни видове спорт; 7. разработва и предлага проекти на правилници, наредби и инструкции в областта на спорта за високи постижения; 8. подпомага, координира и анализира съвместно с българските спортни федерации тренировъчния процес за високи постижения и подготовката на олимпийските състави в съответствие с програмата за олимпийска подготовка; 9. подпомага изпълнението на програмите на българските спортни федерации за повишаване квалификацията на спортните специалисти в областта на спорта за високи постижения; 10. разработва условията и реда за предоставяне на целеви средства от държавния бюджет и от Българския спортен тотализатор на спортните организации за изпълнение на националната програма, програмата за олимпийска подготовка и други проекти, свързани със спорта за високи постижения; 11. подготвя предложения за разпределяне на субсидиите от държавния бюджет и от Българския спортен тотализатор за олимпийската подготовка и дейността на българските спортни федерации; 12. подготвя предложения за превеждане на финансови средства на българските спортни федерации съобразно утвърдения им годишен тренировъчен план и държавния и международния спортен календар; 13. предлага на председателя списък на спортните обекти и съоръжения, необходими за осигуряване на тренировъчната и състезателната дейност на спорта за високи постижения; 14. подпомага изпълнението на нормативните изисквания в областта на борбата срещу употребата на допинг, насилието в спорта, спазването на спортната етика и осигуряването на задължителния медицински контрол; 15. предлага за държавни награди спортисти, треньори и деятели за постигнати високи спортни постижения и за цялостен принос в областта на физическото възпитание и спорта; 16. води национален регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове; 17. събира, систематизира и съхранява информация в Националния регистър на спортните организации; 18. събира, систематизира и съхранява информация за спорта за високи постижения, включително за участието и представянето на българските спортисти на световни и европейски първенства и на олимпийски игри; 19. подпомага председателя при изготвянето на договорите с българските спортни федерации за спортно развитие в частта им за олимпийската подготовка и спорта за високи постижения; 20. проучва, анализира и изготвя годишен отчет във връзка с планирането на тренировъчната и състезателната дейност, селекцията на националните отбори, качеството на провеждане на първенствата от държавния спортен календар, постигнатите резултати на спортни състезания и ефективността на разходваните средства; 21. дава становища по изготвените от български спортни федерации предложения до председателя за разпределение на годишните субсидии за подпомагане дейността на спортните клубове; 22. подпомага и анализира съвместно с българските спортни федерации тренировъчния процес за високи спортни постижения и подготовката на олимпийските състави; 23. предлага за държавни награди спортисти, треньори, учители и спортни деятели за постигнати високи спортни резултати за цялостен принос в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм; 24. съвместно с българските спортни федерации разработва и подпомага изпълнението на програма за дейността на звено за олимпийска подготовка в спортните училища и спортните клубове, както и на програми за детско-юношески спорт; 25. подпомага методически кадрите, осъществяващи спортна дейност в регионите, спортните училища и ученическите спортни школи, както и специалистите, работещи в областта на спорта. Чл. 24. Дирекция “Европейска координация и международна дейност”: 1. координира и подпомага участието на агенцията в двустранните и многостранните междуправителствени дейности в областта на младежта, физическото възпитание, спорта и социалния туризъм; 2. подпомага председателя при подготовката на международни договори в областта на младежта, физическото възпитание и спорта; 3. организира и съдейства за осъществяването на дейността на агенцията в областта на международното сътрудничество; 4. контролира изпълнението на задълженията на страната, произтичащи от членството в международни организации, и изпълнението на международни договори; 5. предлага и организира предприемането на мерки и подготовката на нормативни актове за хармонизиране на българското законодателство с общите правила и практиката на страните от Европейския съюз по отношение на младежките и спортните дейности; 6. участва в разработването на държавните програми за младежки дейности и за развитието на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм по отношение на международното сътрудничество и европейската координация; 7. съдейства за информационното осигуряване по отношение на участието на младежките организации и лицензираните спортни организации в международни програми и фондове; 8. разработва и предлага насоки и мерки за успешното участие на български представители в структурите, формиращи международната спортна и младежка политика; 9. координира участието на агенцията в междуведомствените структури по европейска координация; 10. подготвя, координира и участва в изпълнението на протоколи за пряко сътрудничество, програми и спогодби за сътрудничество в областта на младежта и спорта между Република България и други страни; 11. подготвя информации, свързани с международната младежка и спортна дейност; 12. осигурява популяризирането на българския спорт в чужбина; 13. осигурява преводите при срещи с чужденци и извършва преводи на материали и документи; 14. координира международните младежки програми, по които Република България е страна; 15. изготвя прогнози за развитието и перспективите в работата с младежта, спорта и социалния туризъм и за развитието и мястото на българския спорт в световен мащаб. Раздел VII Организация на работата в агенцията Чл. 25. (1) Организацията на работата на администрацията на агенцията се осъществява по реда на правилника. (2) Председателят по предложение на главния секретар издава Инструкция за деловодната дейност и документооборота и Инструкция за охраната и пропускателния режим в агенцията. Чл. 26. Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, изпълняват възложените им задачи и отговарят пред прекия си ръководител за изпълнението на работата съобразно длъжностните си характеристики. Чл. 27. (1) За образцово изпълнение на служебните си задължения държавните служители в агенцията имат право на отличия и награди в съответствие със Закона за държавния служител. (2) Награждаването на служителите в администрацията на агенцията се извършва със заповед на председателя. В заповедта за награждаване се определя видът отличие или награда, като по преценка председателят може да награди едновременно с отличие и с предметна или парична награда. Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основната заплата на държавния служител. Чл. 28. (1) Непосредственото ръководство на дирекциите се осъществява от техните директори. (2) Директорът на дирекция: 1. разработва и докладва на председателя, на неговите заместници или на главния секретар материалите по въпроси, включени във функциите на ръководената от него дирекция; 2. участва в съвещания и заседания при председателя, при неговите заместници или при главния секретар; 3. насочва и подписва материали, подготвени по въпроси, включени във функциите на ръководената от него дирекция; 4. разпределя задълженията и работата между служителите в дирекцията. (3) При отсъствие директорът се замества от най-старшия по длъжност служител в дирекцията, определен от председателя. Чл. 29. (1) Документите, изпратени до агенцията от държавни органи, юридически или физически лица, се завеждат в дирекция “Административно-правно и информационно обслужване” във входящ регистър, като се отбелязва датата на получаването. (2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях, и се образува служебна преписка. Чл. 30. Служебните преписки подлежат на насочване според адресата или съдържанието им. Чл. 31. Достъпът на външни лица в сградата на агенцията се разрешава след издаване на временен пропуск от охраната или след представяне на документ, разрешаващ влизането, съгласно инструкцията за охраната и пропускателния режим в агенцията, издадена от председателя. Чл. 32. Приемното време на председателя, на заместник-председателите и на главния секретар, както и на административните звена, обслужващи граждани, се оповестява на специално обозначени места в сградата на агенцията. Чл. 33. Работното време в агенцията е от 9,00 до 17,30 ч. с обедна почивка от 12,30 до 13,00 ч. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 48 от Закона за администрацията. Приложение No 1 към чл. 7, ал. 2 Численост на персонала в административните звена на Държавната агенция за младежтаи спорта - 290 щатни бройки Председател 1 Заместник-председатели 3 Главен секретар 1 Инспекторат 11 Служител по сигурността на наинформацията 1 Обща администрация 67 в т.
ч.: дирекция “Финансово-стопански Специализирана администрация 206 в т.
ч.: Приложение No 2 към чл. 20, т. 2 1. Център за водни спортове “Щъркелово гнездо”, язовир “Искър” - район “Панчарево”, Столична община. 2. Комплекс национални гребни и ремонтни бази “Средец” (финална кула, градски клуб за водни ски, лодкостроителна работилница - язовир “Панчарево”) - район “Панчарево”, Столична община. 3. Национална алпийска ски база “Витоша” - парк Витоша, район “Витоша”, Столична община. 4. Поделение “Автотранспорт” - район “Изгрев”, Столична община. 5. Терен за лекоатлетическа писта - Петрич. 6. Спортна палата - София, бул. Васил Левски 75, район “Средец”, Столична община. 7. Център “Спорт и здраве” - София, заедно с терена на спортен комплекс “Диана, ж.к. “Дианабад”, Столична община. 8. Почивно-възстановителни бази: а) вила “Баба Ламбрина” - с. Арбанаси, община Велико Търново; б) вила в Панчарево, ул. Ловджийска чешма 11, район “Панчарево”, Столична община.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 95 от 22 април 2009 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 95 ОТ 22 АПРИЛ 2009 Г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление No 47 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2004 г., бр. 58, 74 и 78 от 2005 г., бр. 24, 40 и 46 от 2006 г., бр. 11, 46, 61, 88 и 100 от 2007 г., бр. 3, 34, 37, 52, 64, 71, 91 и 108 от 2008 г. и бр. 2, 3 и 18 от 2009 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. На ред Б1 в началото се добавя: 2. На ред Б3, колона 1 след думите “правителствен агент в Министерството на правосъдието” се добавя “старши правителствен процесуален агент в администрацията на Министерския съвет;”. 3. На ред Б4, колона 1 след думите “главен счетоводител” се добавя “правителствен процесуален агент в администрацията на Министерския съвет;”. § 2. В Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приета с Постановление No 47 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46 и 72 от 2004 г., бр. 83 от 2005 г., бр. 28 от 2006 г., 64 и 71 от 2008 г. и бр. 2 и 18 от 2009 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 7 се създава нова ал. 2: “(2) Длъжността “правителствен процесуален агент в администрацията на Министерския съвет” се ползва в Министерския съвет и е свързана с осъществяването на процесуално представителство на Република България пред съдебните институции на Европейския съюз, с осъществяването на действия, свързани с организирането и подготовката на позиция по всяко дело, по което Република България е страна или има правен интерес, както и на действия, свързани с изпълнението на влезлите в сила решения на съдебните институции на Европейския съюз.” 2. Досегашните ал. 2 - 5 стават съответно ал. 3 - 6. 3. Създава се ал. 7: “(7) В зависимост от възложените служебни задължения и необходимите за тяхното изпълнение професионална квалификация и професионален опит длъжността “правителствен процесуален агент в администрацията на Министерския съвет” се степенува в три групи, подредени в низходящ ред - съответно главен правителствен процесуален агент, старши правителствен процесуален агент и правителствен процесуален агент, като се вземат предвид обхватът и обемът на изпълняваната от тях дейност.” § 3. В Постановление No 85 на Министерския съвет от 2007 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 35 от 2007 г.; изм., бр. 53 и 64 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5, ал. 1, т. 2: а) създава се нова буква “г”: “г) директорът на дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз;” б) досегашните букви “г” - “з” стават съответно букви “д” - “и”. 2. В чл. 6, ал. 1: а) създава се нова т. 10: “10. в случаите по чл. 23 - 24г разглежда проекти на позиции по § 1, т. 3, буква “б” от допълнителната разпоредба заедно с правни и фактически аргументи и всички относими доказателства; проектите на позиции задължително се придружават от становище на Работна група 32 “Съд на Европейските общности”;” б) досегашната т. 10 става т. 11. 3. В чл. 19: а) в ал. 1: аа) точки 1 и 2 се изменят така: “1. съгласува проектите на позиции във връзка с чл. 23, 24, 24а, 24б, 24в и 24г; 2. в изпълнение на решение на Министерския съвет за одобряване на позиция изготвя или организира подготовката на съдебни книжа и документи по всяко дело, по което Република България е страна или има правен интерес;” бб) в т. 3 думите “официалните уведомления се изпращат и до Висшия съдебен съвет” се заличават; вв) точка 5 се изменя така: “5. проучва и анализира практиката на съдебните институции на Европейския съюз във връзка с дейността на дирекцията по т. 2;” гг) създава се т. 8: “8. осигурява организационно и технически работата на Съвета за правна защита.”; б) алинея 2 се изменя така: “(2) При подготовката на защитата и позицията на Република България по делата пред съдебните институции на Европейския съюз директорът на дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет има право да изисква и да получава в определен от него срок документи и информация от всички държавни органи, органите на съдебната власт, органите на местното самоуправление, от физически и юридически лица.” 4. В чл. 21: а) алинея 1 се изменя така: “(1) За подпомагане на Министерския съвет при вземане на решение във връзка със защитата на правата и интересите на Република България и осъществяване на процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз се създава Съвет за правна защита към Министерския съвет.”; б) в ал. 2 след думите “Европейския съюз” се добавя “и относно”, а думите “и стратегията за защита” се заличават; в) алинеи 3 - 7 сe изменят така: “(3) Председател на Съвета за правна защита е министърът на правосъдието. (4) Членове на Съвета за правна защита са: 1. съветник в политическия кабинет на министър-председателя; 2. директорът на дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет; 3. представител на дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет. (5) Към Съвета за правна защита се привличат видни представители на академичната общност, както и юристи с доказана компетентност или опит в областта на правото на Европейския съюз. (6) Лицата по ал. 5 се определят със заповед на министър-председателя. Министър-председателят може да възлага на Съвета за правна защита изпълнението на конкретни задачи. (7) Секретариат на Съвета за правна защита е дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет.”; г) създават се нови ал. 8 и 9: “(8) Редовните заседания на Съвета за правна защита се провеждат веднъж месечно. Извънредни заседания се провеждат при необходимост по решение на председателя, а при негово отсъствие - от заместник-министър на правосъдието или по искане на министър-председателя. Секретариатът на съвета уведомява писмено по електронен път членовете на съвета за датата, дневния ред и писмените материали за заседанието. (9) За всяко участие в заседанията на Съвета за правна защита лицата по чл. 21, ал. 5 получават възнаграждение, определено със заповед на министър-председателя.” 5. Член 22 се изменя така: “Чл. 22. Процедурата по подготовка и одобряване на позиция на Република България, която да бъде представена пред съдебните институции на Европейския съюз, започва след сезиране на съдебна институция на Европейския съюз или по предложение на ръководителите на заинтересувани администрации при наличие на правен интерес.” 6. В чл. 23: а) алинеи 1 и 2 се изменят така: “(1) В случаите по чл. 226 - 228 от Договора за създаване на Европейската общност и по чл. 141 - 143 от Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия незабавно след сезиране на съдебна институция на Европейския съюз дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет изпраща всички относими документи на заинтересуваната администрация за подготовка на проект на позиция. (2) В 7-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 заинтересуваният министър внася за съгласуване в дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” и в дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет, както и в дирекция “Европейски съюз” и в дирекция “Правна” на Министерството на външните работи, а в случаите на производство по чл. 227 от Договора за създаване на Европейската общност - и в компетентната дирекция на Министерството на външните работи, съгласно Устройствения правилник на Министерството на външните работи, проект на позиция заедно с правни и фактически аргументи и всички относими доказателства.”; б) създават се ал. 3, 4 и 5: “(3) След изтичането на срока по ал. 2 на следващото заседание на Съвета по Европейските въпроси заинтересуваният заместник-министър или заместник-председател на държавна агенция, съответно на комисия, отговарящ по европейските въпроси, внася проекта на позиция заедно с правни и фактически аргументи и всички относими доказателства за разглеждане от Съвета по европейските въпроси. (4) Незабавно след разглеждането на проекта на позиция от Съвета по европейските въпроси заинтересуваният министър внася на следващото заседание на Министерския съвет проекта на позиция заедно с правни и фактически аргументи и всички относими доказателства за одобряване окончателната позиция на Република България от Министерския съвет. Проектът на позиция може да се придружава от становище на Съвета за правна защита. (5) Дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет изготвя становище по проекта на позиция на съответната администрация, което представя на заседанието на Министерския съвет, на което ще се разглежда проектът на позиция.” 7. Член 24 се изменя така: “Чл. 24. (1) В случаите, при които заинтересувана администрация счете за необходимо да бъдат предприети действия по чл. 230 от Договора за създаване на Европейската общност и по чл. 146 от Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия, в 14-дневен срок от датата на нотифициране или публикуване на съответния акт в “Официален вестник” на Европейския съюз заинтересуваният министър внася за съгласуване проект на позиция заедно с правни и фактически аргументи и всички относими доказателства в дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” и в дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет. (2) По отношение на процедурата по разглеждане и одобряване проекта на позиция по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 23, ал. 3, 4 и 5.” 8. Създават се чл. 24а - 24г: “Чл. 24а. (1) В случаите, при които заинтересувана администрация счете за необходимо да бъдат предприети действия по чл. 232 от Договора за създаване на Европейската общност и по чл. 148 от Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия, в 14-дневен срок след изтичане на двумесечния срок, в който съответната институция на Европейския съюз е следвало да предприеме действията, за които е била сезирана от страна на Република България, заинтересуваният министър внася за съгласуване проект на позиция заедно с правни и фактически аргументи и всички относими доказателства в дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” и в дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет. (2) По отношение на процедурата по разглеждане и одобряване проекта на позиция по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 23, ал. 3, 4 и 5. Чл. 24б. (1) В случаите, при които заинтересувана администрация счете за необходимо да бъдат предприети действия по чл. 235 във връзка с чл. 288 от Договора за създаване на Европейската общност и по чл. 151 във връзка с чл. 188 от Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия, в 14-дневен срок от възникването или узнаването на обстоятелството, даващо основание да се иска обезщетяване на вреди, заинтересуваният министър внася за съгласуване проект на позиция заедно с правни и фактически аргументи и всички относими доказателства в дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” и в дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет. (2) По отношение на процедурата по разглеждане и одобряване проекта на позиция по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 23, ал. 3, 4 и 5. Чл. 24в. (1) В случаите, при които заинтересувана администрация счете за необходимо Република България да встъпи по висящо дело пред съдебна институция на Европейския съюз по чл. 40 от Устава на Съда на Европейските общности, в 14-дневен срок след публикуване на съобщението за образуване на делото в “Официален вестник” на Европейския съюз заинтересуваният министър внася за съгласуване проект на позиция заедно с правни и фактически аргументи и всички относими доказателства в дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” и в дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет. (2) По отношение на процедурата по разглеждане и одобряване проекта на позиция по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 23, ал. 3, 4 и 5. Чл. 24г. (1) В случаите, при които заинтересувана администрация счете, че е налице правен интерес Република България да представи писмено становище по дело пред съдебна институция на Европейския съюз във връзка с отправено преюдициално запитване от национална юрисдикция на държава - членка на Европейския съюз, по чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност и по чл. 150 от Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия, в срок не по-късно от един месец преди изтичане на крайния срок за представяне на писменото становище пред съответната съдебна институция на Европейския съюз заинтересуваният министър внася за съгласуване проект на позиция заедно с правни и фактически аргументи в дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” и в дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в администрацията на Министерския съвет. (2) По отношение на процедурата по разглеждане и одобряване проекта на позиция по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 23, ал. 3, 4 и 5.” 9. В чл. 25: а) алинеи 1 и 2 се изменят така: “(1) Освен за одобряване позицията на Република България по конкретно дело Министерският съвет взема решение и относно необходимостта да бъде възложено на адвокатска кантора, специализирана в областта на правото на Европейския съюз, да работи съвместно с правителствените процесуални агенти от дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет. (2) По всеки конкретен случай подпомагащата адвокатска кантора се избира по реда на Закона за обществените поръчки. Възложител на обществената поръчка е администрацията на Министерския съвет.”; б) създава се ал. 3: “(3) Разходите за консултантски услуги на адвокатската кантора са за сметка на бюджета на администрацията на Министерския съвет.” 10. Член 26 се отменя. 11. Член 27 се изменя така: “Чл. 27. При осъществяване на процесуални действия пред съдебните институции на Европейския съюз правителствените процесуални агенти се ръководят от позицията, одобрена от Министерския съвет.” 12. В допълнителната разпоредба се създава т. 7: “7. “Съдебни книжа и документи” са писмени процесуални документи, изготвени въз основа на одобрена от Министерския съвет позиция, които се представят пред съдебните институции на Европейския съюз.” 13. В приложение No 3 към чл. 7, ал. 1 се създава нов ред: “Работна група No 32 Съд на Европейскитеобщности - администрацията на Министерския съвет.” Преходни и заключителни разпоредби § 4. В чл. 108 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление No 216 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 84 от 2005 г.; изм., бр. 89 от 2005 г.; попр., бр. 92 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 19, 48, 54, 55, 71 и 81 от 2006 г., бр. 35, 36 и 100 от 2007 г., бр. 2, 47, 53, 60 и 67 от 2008 г. и бр. 10 от 2009 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1: а) букви “а” и “б” се изменят така: “а) съгласува проектите на позиции във връзка с чл. 23, 24, 24а, 24б, 24в и 24г от Постановление No 85 на Министерския съвет от 2007 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз; б) изготвя или организира подготовката на съдебни книжа и документи по всяко дело, по което Република България е страна или има правен интерес, в изпълнение на решение на Министерския съвет за одобряване на позиция;” б) в буква “в” думите “официалните уведомления се изпращат и до Висшия съдебен съвет” се заличават; в) буква “д” се изменя така: “д) проучва и анализира практиката на съдебните институции на Европейския съюз във връзка с дейността на дирекцията по т. 2;” г) създава се буква “з”: “з) осигурява организационно и технически работата на Съвета за правна защита.” 2. Точка 2 се изменя така: “2. при подготовката на защитата и позицията на Република България по делата пред съдебните институции на Европейския съюз директорът на дирекция “Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет има право да изисква и да получава в определен от него срок документи и информация от всички държавни органи, органите на съдебната власт, органите на местното самоуправление, от физически и юридически лица.” § 5. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. Министър-председател: Сергей Станишев За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 339 от 27 октомври 2014 г. за приемане на Правилник за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 339 ОТ 27 ОКТОМВРИ 2014 Г. за приемане на Правилник за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Правилник за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Георги Близнашки За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С правилника се уреждат устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи (МВР), наричана по-нататък „академията“. Чл. 2. (1) Академията е университет, създаден с Решение на Народното събрание – държавно висше училище за професионална подготовка на специалисти и извършване на научноизследователска дейност за нуждите на МВР и на гражданското общество в Република България. (2) Академията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Чл. 3. Академията осъществява дейността си във взаимодействие с основните структури на МВР и в сътрудничество с други висши училища и организации в страната и в чужбина. Чл. 4. В сградите на академията и прилежащите им територии, както и в места, в които се осъществява обучението, не може да се извършва политическа и религиозна дейност. Чл. 5. (1) Дейността на академията се основава на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), подзаконовите нормативни актове по прилагането му и този правилник. (2) За неуредените в този правилник въпроси се прилагат Законът за висшето образование (ЗВО), Законът за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), Правилникът за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ), приет с Постановление No 202 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2011 г., бр. 9 от 2012 г., бр. 62 от 2013 г. и бр. 60 от 2014 г.) и други нормативни актове в областта на науката и образованието. Глава втора УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ Раздел I Структура и управление на академията Чл. 6. (1) Основни структурни звена на академията са факултетите. (2) В академията могат да се създават и други основни структурни звена при условията и по реда на ЗМВР, ЗВО и подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане. (3) С решение на академичния съвет основните структурни звена си взаимодействат при обучение по отделни специалности. Чл. 7. (1) В съответствие със ЗМВР към академията функционират центрове за специализация и професионална подготовка. (2) Организацията и дейността на центровете по ал. 1 се определят с акт на министъра на вътрешните работи по предложение на ректора. Чл. 8. Организационната структура и щатът на академията се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 9. Органи за управление на академията са академичният съвет и ректорът. Чл. 10. (1) Съставът на академичния съвет се определя със заповед на министъра на вът­решните работи по предложение на ректора. (2) Председател на академичния съвет е ректорът. (3) Предложението по ал. 1 се извършва въз основа на проведен избор на членовете на академичния съвет от общото събрание на академията. Чл. 11. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който: 1. определя образователната политика на академията; 2.одобрява квалификационната характеристика и приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен; 3.одобрява учебните програми по съответните дисциплини, изготвени от катедрите и обсъдени от факултетните съвети; 4. приема план за научноизследователската и научно-приложната дейност и план за редакционно-издателската дейност на академията; 5. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове; 6. открива процедури за провеждане на конкурси за прием на редовни и задочни докторанти и за заемане на академични длъжности; 7. взема решения за приемане на преподаватели на академични длъжности от друго висше училище и за привличане на гост-преподаватели и външни съвместители по трудов договор; 8. взема решения за привличане на специалисти от практиката и други хонорувани преподаватели, като определя възнаграждението им; 9. приема система за управление на качеството в академията; 10. избира ръководството и състава на университетската комисия по качеството; 11. избира ръководството и състава на атестационната комисия; 12. избира комисии и помощни органи за изпълнение на определени задачи; 13. приема правилници за организиране на отделни направления от дейността на академията; 14. присъжда утвърдени от физически и юридически лица стипендии на курсанти редовно обучение; 15. присъжда почетното звание „доктор хонорис кауза“ за заслуги към развитието на науката и висшето образование; 16.изпълнява други функции, произтичащи от ЗМВР и нормативните актове в областта на науката и висшето образование. (2) Академичният съвет се свиква на заседание от председателя с писмена покана до неговите членове, изпратена не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането му. Чл. 12. (1) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи за държавен служител. (2) Ректорът: 1. представлява академията; 2.утвърждава учебните планове и учебните програми за обучение по степените на висше образование; 3. разпорежда се с бюджета на академията и контролира правилното използване на финансовите и материалните средства; 4. сключва и прекратява договори в съответствие със своите компетенции; 5. решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, подготовката и статута на обучаваните; 6. изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове или възложени му от министъра на вътрешните работи. Чл. 13. (1) Ректорът създава консултативен орган – ректорски съвет, който го подпомага при осъществяване на неговите функции. (2) Председател на ректорския съвет е ректорът. Чл. 14. Заместник-ректорът е хабилитирано лице, държавен служител в МВР, и: 1. подпомага дейността на ректора и го представлява в случаите, когато е оправомощен от него; 2. организира и отговаря за отделни направления на дейност, произтичащи от нормативните актове и/или възложени от ректора. Чл. 15. (1) В академията се избира общо събрание, което се състои от представители на академичния състав, на останалите служители в академията и на курсантите, студентите и докторантите от всички звена. (2) Общото събрание се състои от 41 членове, които се избират чрез тайно гласуване на събрания на общностите по ал. 1, както следва: 1. квота на хабилитираните преподаватели – 70 на сто от състава на общото събрание; избира се от събрание на хабилитираните преподаватели на основно служебно/трудово правоотношение в академията, избрани от събрания на хабилитираните преподаватели от отделните факултети, пропорционално на броя на преподавателите на основно служебно/трудово правоотношение във факултетите; 2. квота на нехабилитираните преподаватели – 12 на сто от състава на общото събрание; избира се от събрание на всички нехабилитирани преподаватели на основно служебно/трудово правоотношение по факултети, като всеки факултет следва да бъде представен най-малко от един представител; 3.квота на докторантите, курсантите и студентите – 15 на сто от състава на общото събрание; избира се от събрания на всички докторанти, курсанти и студенти, редовно обучаващи се във факултетите; броят на представителите от всеки факултет е пропорционален на броя на обучаващите се във факултета; 4. квота на останалите служители в академията – 3 на сто от състава на общото събрание; избира се от събрание на служителите от администрацията на академията. (3) Събранията по ал. 2, т. 1 – 4 се свикват по решение на академичния съвет. Изборите за членове на общото събрание са валидни, ако в тях са участвали не по-малко от половината от списъчния състав на представляваната общност. (4) При предсрочно освобождаване на места се извършва частичен избор за попълване на освободените места в общото събрание. (5) Общото събрание на академията се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на академичния съвет, по искане на ректора на академията или на една четвърт от състава му. (6) За свикването на общото събрание членовете му се уведомяват от председателя на събранието не по-късно от 7 дни преди датата на заседанието чрез писмена покана, към която се прилага проектът на дневен ред и се посочва мястото за запознаване с материалите, предвидени за обсъждане. (7) Общото събрание е редовно, ако до 30 минути след обявеното начало са регистрирани не по-малко от две трети от състава му. При определяне на кворума от състава се изключват лицата в отпуск при временна неработоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. (8) При липса на кворум по ал. 7 заседанието се отлага с един час. Ако и тогава няма кворум, заседанието се отсрочва с една седмица. (9) Заседанията на общото събрание са открити за всички членове на академичната общност. Те се ръководят от неговия председател, а в негово отсъствие – от заместник-председателя. (10) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на приемането на проекта на Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР и проектите за изменения и допълнения в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на общото събрание. Чл. 16. (1) Общото събрание на академията: 1. избира с тайно гласуване председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните членове; 2. приема проект на Правилник за устройството и дейността на Академията на МВР или проект за неговото изменение и допълнение и го предлага на министъра на вътрешните работи за внасяне в Министерския съвет; 3. определя броя на членовете на контролния съвет и избира с тайно гласуване председател, заместник-председател и членовете на контролния съвет; 4. определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове; 5. обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище; 6. се представлява от своя председател. (2) За провеждане на изборите по ал. 1, т. 1 общото събрание избира комисия, в която не могат да участват ректорът на академията и неговият заместник, председателят и заместник-председателят на общото събрание и председателят, заместник-председателят и членовете на контролния съвет. (3) Когато в резултат на тайното гласуване никой от кандидатите не събере необходимия брой гласове, гласуването се повтаря на следващия работен ден. В гласуването участват регистрираните в деня на заседанието членове. Чл. 17. (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на академията е контролният съвет. (2) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на курсантите, студентите и докторантите, а останалите са хабилитирани лица. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат: 1. членове на академичния съвет на университета; 2. заместник-ректори, помощник-ректор, декани или директори на филиали. (3) Контролният съвет: 1. проверява законосъобразността на изборите за органи на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката; 2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание; 3. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно. (4) Контролният съвет осъществява дейността си съгласно правилник, приет от общото събрание на висшето училище. Раздел II Управление на факултета Чл. 18. Органи за управление на факултета са факултетният съвет и деканът. Чл. 19. (1) Факултетният съвет се състои от не по-малко от 25 членове и включва представители на академичния състав с основно служебно/трудово правоотношение в академията, курсанти, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица. (2) Факултетният съвет: 1. обсъжда квалификационните характеристики, учебните планове по специалности и учебните програми по съответните дисциплини; 2. приема учебните планове и програми за обучение на специализантите; 3. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав на факултета; 4. обсъжда привличането на учени и преподаватели от страната и чужбина за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели, както и на външни съвместители и хонорувани преподаватели; 5. взема решения и прави предложения до ректора за освобождаване на служители от преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав; 6. обсъжда ползването на до една академична година за изпълнение на конкретна творческа задача от членове на академичния състав и приема отчета за извършената работа; 7. избира ръководството и състава на факултетната комисия по качеството; 8. обсъжда основни въпроси на научната и научно-приложната дейност на факултета; 9. обсъжда плановете за научноизследователската и научно-приложната дейност и плана за редакционно-издателската дейност на факултета; 10. взема решение за обявяване на теми за докторантури; 11. взема решения за зачисляване, прекъсване на обучението, отчисляване с право на защита и отстраняване на докторанти; 12. утвърждава индивидуалния учебен план, определя и променя темата на дисертационния труд и избира научен ръководител на докторантите по предложение на катедрения съвет; 13. по предложение на катедрения съвет взема решение за промяна на научния ръководител на докторант не по-късно от 3 месеца преди защитата; 14. утвърждава предложението на катедрения съвет за атестация на докторант и съдържанието на индивидуалния учебен план за следващата година; 15. утвърждава състава на научното жури за конкретната процедура по оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ въз основа на предложението на катедрения съвет; 16. избира лица за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“; 17. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на факултета; 18. взема и други решения, свързани с дейността на факултета. Чл. 20. Деканът на факултета е хабилитирано лице, държавен служител в МВР, и: 1. представлява факултета, ръководи и отговаря за цялостната му дейност; 2. по право е член на факултетния съвет и негов председател; 3. изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове или възложени му от ректора. Чл. 21. Заместник-деканите на факултети са хабилитирани лица, държавни служители в МВР, и: 1. подпомагат дейността на декана и имат право да го представляват в случаите, когато са оправомощени от него; 2. организират и носят отговорност за работата на отделни направления в дейността на факултета, определени със заповед на декана; 3. изпълняват и други функции, произтичащи от нормативните актове. Чл. 22. (1) Със заповед на декана се създава консултативен орган – декански съвет, който го подпомага при осъществяване на неговите функции. (2) Председател на деканския съвет е деканът. Чл. 23. (1) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав с основно служебно/трудово правоотношение в академията, от представители на останалите служители във факултета, на курсантите, студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на курсантите, студентите и докторантите – най-малко 15 на сто от състава на общото събрание. (2) Структурният състав на общото съб­рание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 1. (3) Общото събрание на факултета: 1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове; 2. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове; 3. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние; 4. се представлява от своя председател. (4) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от състава му. Раздел III Управление на катедрата Чл. 24. Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Чл. 25. (1) Съставът на катедрения съвет се определя в съответствие с изискванията на ЗВО. (2) Председател на катедрения съвет е ръководителят на катедрата. (3) Катедреният съвет се свиква на заседание от ръководителя на катедрата. Чл. 26. (1) Катедреният съвет: 1. обсъжда организацията и съдържанието на учебния процес и предприема мерки за тяхното усъвършенстване; 2. изготвя учебни програми по преподаваните дисциплини и ги предлага на факултетния съвет за обсъждане; 3. обсъжда и приема тематичните планове по преподаваните дисциплини; 4. разпределя учебната заетост на преподавателския състав; 5. предлага обявяване на конкурси за заемане на академични длъжности; 6. предлага обявяване на конкурси за преподаватели и привличане на специалисти, експерти и гост-преподаватели; 7. предлага обявяване на теми за докторантури; 8. обсъжда индивидуалните планове на докторантите; 9. определя специфични изисквания към дисертационния труд; 10. открива и провежда процедура за предварително обсъждане на дисертационен труд и взема решение за готовността за защита пред научно жури; 11. предлага за определяне от факултетния съвет състав на научно жури; 12. обсъжда и приема отчетите за преподавателската, научноизследователската и служебната дейност на членовете на катедрата; 13. обсъжда и приема атестационните отчети и оценките на академичния състав на катедрата; 14. обсъжда научни трудове и прави предложения за публикуването им в изданията на академията; 15. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на катедрата; 16. избира катедрен отговорник по качеството; 17. обсъжда и решава други въпроси във връзка с дейността на катедрата. (2) При обсъждане на отделни въпроси на заседанията на катедрения съвет могат да се канят представители на структури на МВР и на обучаваните. Чл. 27. Ръководителят на катедра е служител на МВР, хабилитирано лице в съответното професионално направление, и: 1. ръководи и отговаря за цялостната работа на катедрата; 2. изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове и/или възложени му от ректора. Раздел IV Административно ръководство Чл. 28. (1) Административното ръководство на академията се състои от ректора, заместник-ректора, помощник-ректора, деканите, заместник-деканите, ръководителите на катедри, директорите, заместник-директорите, ръководителите на секции в центровете за специализация и професионална подготовка и началници на обслужващи звена. (2) Помощник-ректорът е държавен служител в МВР, който подпомага ректора по въпроси, свързани с административното и финансовото управление, както и с управлението на имуществото на академията. (3) Структурата и съставът на обслужващите звена се определят с щата на академията. Чл. 29. Административното ръководство е длъжно: 1. да организира работата на състава в съответствие със заеманите от служителите длъжности и длъжностната им характеристика за осъществяване дейността на академията; 2. да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на служителите. Чл. 30. За поддържането на реда и дисциплината на обучаваните в курсовете в академията отговарят началниците на курсове, като: 1. следят за успеха и контролират присъствието в учебния процес, дисциплината и спазването на изискванията за носене на униформата от обучаваните; 2. поддържат тясна връзка с академичния състав по въпросите на обучението и възпитанието на курсантите и специализантите; 3. правят предложение до декана за определяне на старши на курса и на групите и секретчици; 4. контролират спазването на реда за ползване на сградите на академията и поддържането на хигиената в тях и в прилежащите им територии; 5. съставят ежегодно служебни характеристики на курсантите редовно обучение, които се прилагат към личните им дела. Глава трета АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ Раздел I Структура на академичния състав Чл. 31. Академичният състав се състои от: 1. хабилитирани лица – доценти и професори; 2. асистенти и главни асистенти; 3. преподаватели и старши преподаватели; 4. гост-преподаватели за определен срок. Чл. 32. Съотношението на нехабилитираните преподаватели, заемащи академичните длъжности „асистент“ и „главен асистент“, към хабилитираните преподаватели, заемащи академичните длъжности „доцент“ и „професор“, се определя от щата на академията. Чл. 33. За оптимизиране процеса на професионална подготовка по отделни учебни дисциплини могат да бъдат привличани служители от МВР и други специалисти като хонорувани преподаватели. Чл. 34. Академичният състав изпълнява своите функции в съответствие със ЗМВР и актовете за прилагането му, ЗВО, другите нормативни актове в областта на науката и висшето образование, този правилник и заповедите на министъра на вътрешните работи и на ректора. Чл. 35. Назначаването на лица от академичния състав се осъществява при условията и по реда на ЗМВР, ЗВО, ЗРАСРБ и подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане. Раздел II Условия и ред за заемане на академични длъжности Чл. 36. (1) За асистент може да бъде назначено лице с образователно-квалификационна степен „магистър“ и 2 години трудов стаж по специалност от висшето образование, както и ако отговаря на други изисквания за съответната катедра. (2) Академичната длъжност „асистент“ за държавен служител се заема след конкурс по ЗМВР и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане. (3) Академичната длъжност „асистент“ за лице по трудово правоотношение се заема след предварителен подбор на срочен трудов договор за срок не по-дълъг от 4 години. (4) Докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния си труд, може да бъде назначен на длъжност „асистент“ за лице по трудово правоотношение за срок не по-дълъг от 2 години. (5) След придобиване на образователна и научна степен „доктор“ асистентът може да участва в обявен от академията конкурс за заемане на академичната длъжност „главен асистент“. (6) Обявите за свободните места за академична длъжност „асистент“, необходимите документи и сроковете за тяхното подаване се публикуват на интернет страницата на академията. (7) Кандидатите за заемане на академична длъжност „асистент“ подават заявление и необходимите документи в сектор „Човешки ресурси“ на академията. (8) Когато държавен служител е назначен на академична длъжност „асистент“ и в срок до 4 години не е придобил образователната и научна степен „доктор“, се счита, че са налице незадоволителни резултати в служебната дейност. Чл. 37. Процедурите за заемане на академични длъжности с конкурс и избор се откриват с решение на академичния съвет по предложение на катедрените съвети, одобрени на съответния факултетен съвет. Чл. 38. (1) Конкурсите за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ за държавни служители се обявяват със заповед на министъра на вътрешните работи. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват изиск­ванията, на които трябва да отговарят кандидатите, необходимите документи, срокът и мястото на тяхното подаване. (3) Конкурсите по ал. 1 се провеждат при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. (4) Кандидатите за първоначално назначаване на държавна служба в МВР на академичните длъжности по ал. 1, успешно преминали конкурсните етапи за постъпване на такава служба, продължават участието си в конкурса за заемане на съответната академична длъжност по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. (5) Заемането на академична длъжност по трудово правоотношение в академията от лица на същата или на съответстваща на нея длъжност от друго висше училище или научна организация може да се извършва и без конкурс и избор по предложение на катед­рен съвет, одобрено от факултетния съвет, и с решение на академичния съвет. (6) Лицата по предходната алинея трябва да отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР. (7) При участие в конкурси за академични длъжности придобитите в чужбина научни степени се признават от академията в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна. Чл. 39. (1) Научните журита провеждат своите заседания в академията. (2) Датата и часът на първото заседание на научно жури се определят със заповед на ректора. Следващите заседания на журито се свикват и се водят от председателя му. На всички заседания се води протокол. (3) Журито оценява научните публикации, в това число монографични трудове, равностойни публикации на монографичен труд и студии, представени от кандидатите за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“, при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. Чл. 40. (1) Факултетният съвет гласува последователно в низходящ ред за кандидатите за академична длъжност, класирани от научното жури, до успешен избор или до отпадане на всички кандидати. (2) Академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ се заемат след успешен избор на кандидата от съответния факултетен съвет при условията и по реда на ЗРАСРБ и нормативните актове за неговото прилагане. (3) Назначаването на академични длъжности за държавни служители се извършва по реда на ЗМВР. Раздел III Права и задължения на академичния състав Чл. 41. (1) Членовете на академичния състав имат право: 1. да участват в ръководните органи на академията, ако не са гост-преподаватели; 2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с учебния план, учебните програми и тематичните планове; 3. да извършват научни изследвания и да представят резултатите от тях под формата на научни публикации, като монография, студия, учебник, учебно пособие (помагало), научен доклад, статия в научно издание и други; 4. да ползват базата на академията за своето научно развитие; 5. да осъществяват научна и преподавателска дейност или упражняване на авторски права извън академията по ред, определен от министъра на вътрешните работи; 6. да членуват в професионални общности, творчески съюзи и други сдружения, доколкото това не е забранено със ЗМВР; 7. да специализират у нас и в чужбина; 8. да получават допълнително възнаграждение за научноизследователска, редакционна и рецензентска дейност. (2) Лицата, заемащи академични длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“, имат право на всеки 7 последователни години да ползват до една академична година за творческото си развитие, през която не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън академията с продължителност повече от 3 месеца. (3) Упражняването на правото по предходната алинея се разрешава от ректора по предложение на факултетния съвет, ако преподавателят е изпълнил нормативите за учебна заетост и научноизследователска натовареност в последните 7 академични години. (4) В почивни дни и в извънработно време преподавателската дейност в академията не се заплаща допълнително. Чл. 42. Членовете на академичния състав са длъжни: 1. да изпълняват своите задължения в съответствие с утвърдените разписания за учебния процес, плановете за научноизследователската, научно-приложната и редакционно-издателската дейност и длъжностната си характеристика; 2. да поддържат на необходимото равнище своята специална подготовка и професионална квалификация; 3. да спазват научната и служебната етика; 4. да провеждат учебните занятия на високо научно-теоретично и методическо равнище; 5. да разработват учебен фонд и материали за онагледяване на учебния процес; 6. да участват в разработването и усъвършенстването на учебните програми и тематичните планове по преподаваните дисциплини; 7. да изготвят експертни заключения, становища, доклади и други документи за нуждите на ръководството на академията и на МВР; 8. да участват в дейността на катедрата и да прилагат нейните решения в учебния процес; 9. да проявяват взискателност към подготовката на обучаваните, да контролират вписването на отсъствията и реда по време на занятията; 10. да поддържат непрекъснат творчески и делови контакт с представители от структурните звена на МВР, чийто предмет на дейност е най-близо до преподаваната от тях дисциплина, и системно да информират ръководителя на катедрата за резултатите; 11. да съдействат за професионалното възпитание на обучаваните; 12. да пазят и да развиват традициите на академията; 13. да допринасят със своята подготовка и гражданско поведение за издигане на престижа и авторитета на академията. Чл. 43. (1) Нормативът за учебната заетост на академичния състав се определя със заповед на ректора след решение на академичния съвет. (2) Нормативът за научноизследователската натовареност на доценти и професори е най-малко една научна публикация годишно. Чл. 44. Разпределянето на работното време на академичния състав се определя със заповед на ректора съгласно изискванията на учебния процес. Раздел IV Система за управление на качеството на обучение и на академичния състав Чл. 45. Целта на системата за управление на качеството на обучение и на академичния състав е да поддържа и да контролира качеството в предлаганите области на висшето образование и професионалните направления в академията. Чл. 46. (1) Функциите на системата за управление включват всички дейности, които допринасят за качеството на образователната услуга, и периодичната им проверка за установяване изпълнението на изискванията на съответните образователни стандарти. (2) Функциите обхващат общите изисквания към системата и документацията, управлението на документите и записите по качеството. Чл. 47. Организационната структура на системата за управление на качеството включва университетска комисия по качеството, административно звено по качеството, факултетна комисия по качеството и катедрени отговорници по качеството. Чл. 48. (1) Университетската комисия по качеството е специализиран колективен орган за управление на качеството, който се избира от академичния съвет. (2) Председател на университетската комисия по качеството е заместник-ректорът. (3) Членове на университетската комисия по качеството са заместник-деканите на факултети, началниците на отдел „Учебна и информационна дейност“ и на административното звено по качеството. Членове на комисията могат да бъдат и изявени преподаватели. Чл. 49. (1) Факултетната комисия по качеството е колективен орган по управление на качеството на обучение и на академичния състав във факултета. (2) Председател на факултетната комисия по качеството е заместник-декан на факултета. (3) Членове на факултетна комисия по качеството са катедрените отговорници по качеството. Чл. 50. Административното звено по качеството подпомага дейността на университетската и на факултетните комисии по качеството и е на пряко подчинение на ректора. Чл. 51. Органите за управление на качеството периодично контролират състоянието на ресурсите, измерват основните и спомагателните процеси, оценяват качеството на обучение и клиентските изисквания за удовлетвореност. Чл. 52. Органите по управление на качеството ежегодно представят на академичния съвет резултатите от осъществения контрол и предлагат мерки за превантивни и коригиращи действия за повишаване на качеството. Чл. 53. Системата за управление на качеството функционира на основата на Наръчника по качеството, който се приема с решение на академичния съвет. Глава четвърта ОБУЧАВАНИ Раздел I Категории обучавани, условия и ред за обучение Чл. 54. (1) Обучаваните в академията са курсанти, студенти, докторанти и специализанти. (2) Курсант е този, който се обучава за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ за нуждите на МВР. (3) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“. (4) Докторант е този, който притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен „доктор“. (5) Специализант е този, който придобива или повишава професионалната си квалификация по специализиран учебен план, без да получава по-висока образователна степен или нова специалност. Чл. 55. (1) Условията и редът за приемане на курсанти, студенти и докторанти се определят ежегодно с наредба на министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на образованието и науката. (2) Новоприетите курсанти в редовна форма на обучение преминават въвеждаща подготовка по отделна учебна програма, утвърдена от ректора. Чл. 56. Курсантите, студентите и специализантите се обучават в учебни курсове. Структурата на курсовете и задълженията на отговорниците в тях се определят със заповед на декана. Чл. 57. Процедурите за прием на докторанти се откриват с решение на академичния съвет по предложение на катедрените съвети, одобрено на съответния факултетен съвет. Чл. 58. (1) За докторанти в академията се приемат лица с образователно-квалификационна степен „магистър“. (2) За придобиване на образователната и научна степен „доктор“ лицето по ал. 1 трябва да защити дисертационен труд при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. (3) Приемането на редовни и задочни докторанти се извършва чрез конкурс по предварително обявени теми, приети от факултетен съвет по предложение на катедрен съвет. (4) Конкурсът се провежда не по-рано от един месец след изтичане на срока за подаване на документи. Когато конкурсът е за нуждите на МВР, могат да се определят и допълнителни изисквания към тематиката на дисертационния труд и стаж на кандидата в съответните структури на МВР. (5) Конкурсът се обявява в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на академията. Чл. 59. (1) Конкурсът за редовни и задочни докторанти включва изпит по специалността и по чужд език. Изпитът по специалността включва и оценка на предварително подготвен доклад по темата за кандидатстване. (2) Изпитът по специалността се провежда от комисия от три лица, определена със заповед на декана по предложение на ръководителя на катедрата, обявила темата на кандидатстване. Оценката от този изпит е основен критерий за класирането на кандидатите. (3) Съставът на комисията по ал. 2 включва три хабилитирани лица в областта на професионалното направление на катедрата или най-малко едно хабилитирано лице и лица с образователна и научна степен „доктор“ в областта на професионалното направление на катедрата. (4) Изпитът по специалността се провежда на два етапа – писмен – с времетраене до четири часа, и устен – с времетраене по решение на комисията. До устен етап се допускат получилите оценка най-малко много добър (4,50) от писмения етап. Успешно положили изпита са кандидатите, получили средна оценка от писмения и устния етап най-малко много добър (5,00). (5) Със заповед на декана се определя съставът на комисията за изпита по чужд език. Оценката от този изпит е допълнителен критерий за класирането на кандидатите при еднакви резултати от изпита по специалността. (6) Успешно положили изпита по чужд език са кандидатите, получили оценка най-малко добър (4,00) на ниво В 1 от Общата европейска езикова рамка. (7) В заповедите на декана за провеждане на изпитите се определят място, дата и час. (8) Изпитите се провеждат по въпросници, оповестени чрез интернет страницата на академията. (9) Последен допълнителен критерий за класиране при еднакви резултати след включване на оценката от изпита по чужд език е средният успех от дипломата за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“. (10) Български граждани, завършили чуждестранни висши училища с признато висше образование в Република България, или чужденци могат да кандидатстват и да се обучават като докторанти по реда за български граждани, които не са служители на МВР, при заплащане на такси и при условие, че могат да се обучават на български език. Чл. 60. Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра проект на дисертационния труд, разработен в основната му част, и библиография. Чл. 61. (1) Факултетният съвет взема решение за зачисляване на успешно издържалите конкурса кандидати и на кандидатите с одобрени проекти. (2) За научен ръководител на докторанта се избира хабилитирано лице или лице, притежаващо степен „доктор“, с доказани научни постижения или практически опит. Чл. 62. (1) Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на ЗВО, ЗРАСРБ, подзаконовите им нормативни актове и този правилник. (2) Редовната и самостоятелната форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционната – до 4 години. (3) Срокът на докторантурата може да бъде удължаван до една година при наличие на уважителни причини. (4) Докторантите имат право да прекъсват обучението си по уважителни причини. (5) Правото на прекъсване се упражнява след решение на факултетния съвет по заявление на докторанта, одобрено от катедрения съвет. Началната дата на прекъсването се определя със заповед на декана. (6) Прекъснал докторант продължава обучението си при отпадане на причината със заповед на декана по заявление на докторанта. Заповедта се издава в двуседмичен срок от подаване на заявлението. Чл. 63. (1) След положително решение на катедрения съвет за готовността за защита докторантът подава заявление до декана за защита на дисертацията, като прилага дисертацията, автореферат и други документи, свързани с нея. (2) Деканът е длъжен в двуседмичен срок да свика факултетен съвет за обсъждане и утвърждаване на състава на научното жури. (3) Ректорът в 7-дневен срок от решението на факултетния съвет издава заповед за определяне на научно жури. (4) Защитата на дисертацията протича по правилата на ППЗРАСРБ, като докторантът отговаря на въпросите на научното жури и на другите присъстващи на заседанието. Чл. 64. (1) Разходите за обучение на докторанти и за придобиване на научната степен „доктор на науките“ за служители на МВР, включително една процедура за защита пред научно жури, са за сметка на академията. (2) Докторантите и кандидатите за научна степен „доктор на науките“, които не са служители на МВР, заплащат разходите по съответните процедури в размери, определени от академичния съвет. Чл. 65. (1) Научната степен „доктор на науките“ се придобива от лице с образователна и научна степен „доктор“. (2) За придобиване на научната степен „доктор на науките“ кандидатът трябва да защити дисертационен труд при условията и по реда на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. (3) Кандидатът за научна степен „доктор на науките“ подава документи за защита по реда, определен за докторанти. Раздел II Права и задължения на обучаваните Чл. 66. (1) Курсантите редовно обучение имат право: 1. да получават квалифицирано ръководство и помощ по време на своето обучение; 2. да участват в научноизследователската работа на академията, като им се гарантира закрила на интелектуалната собственост; 3. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план; 4. да ползват ведомствено медицинско обслужване; 5. да ползват ваканция 30 дни в рамките на всяка учебна година съгласно утвърдения учебен план; 6. да ползват безплатно вещево доволствие; 7. да ползват общежитие и цялата база на академията за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност; 8. да получават издръжка (стипендия), чийто размер е в зависимост от постигнатите резултати в обучението; 9. да получават стипендии, учредени от физически и юридически лица, които се определят с решение на академичния съвет; 10. да бъдат застраховани. (2) Преминаване от редовна в задочна форма на обучение се допуска по изключение след завършване на втори курс преди началото на новата учебна година, при условие че курсантът постъпи на служба в системата на МВР. (3) Преминаването по ал. 2 се извършва със заповед на ректора по предложение на декана. (4) Курсантите задочно обучение имат правата на редовните курсанти по ал. 1, т. 1 – 4, 7 и 9. Чл. 67. (1) Студентите редовно обучение имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 7, 9 и други съгласно действащото законодателство. (2) Студентите задочно обучение имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 3 и други съгласно действащото законодателство. Чл. 68. (1) Докторантите редовно обучение имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 9. (2) Докторантите задочно, дистанционно обучение и на самостоятелна подготовка имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 – 3. Чл. 69. (1) Специализантите – служители на МВР, имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7. (2) Специализантите, които не са служители на МВР, имат правата по чл. 66, ал. 1, т. 1 и 2. Чл. 70. (1) На курсантите редовно обучение се издават курсантски карти, удостоверяващи статута им на обучавани в академията. (2) На студентите редовно обучение се издават студентски карти, удостоверяващи статута им на обучавани в академията. Чл. 71. Курсантите редовно обучение могат да работят по граждански и трудови правоотношения срещу възнаграждение в извънучебно време при условия и по ред, определени със заповед на ректора. Чл. 72. (1) Курсантите редовна форма на обучение са длъжни: 1. да усвояват системно теоретичните знания и практическите умения по избраната от тях специалност в установените срокове; 2. да спазват установените ред и дисциплина; 3.да изпълняват разпоредбите на този правилник, нормативните актове, регламентиращи дейността на МВР, както и заповедите и разпорежданията на своите началници; 4. да участват редовно във всички занятия и мероприятия съгласно учебното разписание и графика на учебния процес; 5. да полагат изпитите си в определените срокове; 6. да не носят оръжие по време на изпити и занятия, с изключение на случаите, когато учебният процес налага това; 7. да изпълняват задачи, свързани с дежурствата и охраната на академията; 8. да носят униформа по време на учебни занятия и дежурства; 9. да спазват изискванията на нормативните актове, свързани със защитата на класифицирана информация; 10. да не членуват в политически партии, да не осъществяват политическа дейност, да не изразяват политически възгледи, както и да не предприемат други действия по време на обучението, с които се нарушава политическият им неутралитет; 11. да не отказват изпълнение на своите задължения по религиозни мотиви; 12. да заплащат такса за ползване на социални услуги в размер, определен от академичния съвет; 13. да пазят имуществото на академията и да възстановяват причинените щети; 14. да уведомяват писмено началника на курса при напускането на територията на София; 15. да поддържат необходимата хигиена в сградите на академията и в прилежащите им територии; 16. да пазят и да развиват традициите на академията; 17. да допринасят със своята подготовка и гражданско поведение за издигане на престижа и авторитета на академията. (2) Курсантите задочна форма на обучение имат задълженията на курсантите по ал. 1, т. 1 – 13, 15 – 17. Чл. 73. Студентите редовна и задочна форма на обучение имат задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 – 6, 9, 12, 13, 15 – 17 и други съгласно действащото законодателство, отнасящо се до науката и висшето образование. Чл. 74. (1) Докторантите редовно обучение имат задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 6, 9 – 13, 15 – 17, а за служителите на МВР – и по т. 10 и 11. (2) Докторантите задочно, дистанционно обучение и на самостоятелна подготовка имат задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 9, 12, 13, 15 – 17, а за служителите на МВР – и по т. 10 и 11. Чл. 75. Специализантите имат задълженията по чл. 72, ал. 1. Чл. 76. (1) Курсантите редовно обучение могат да отсъстват от учебни занятия само при уважителни причини с разрешение на декана чрез началника на курса, но не повече от 10 дни за една учебна година. (2) Старшите на курсове и групи могат да отсъстват от учебни занятия само при уважителни причини с разрешение на декана чрез началника на курса, но не повече от 15 дни за една учебна година. Раздел III Преместване на курсанти и студенти Чл. 77. (1) Преместване на курсанти и студенти, обучаващи се в редовна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“, от една специалност в друга се допуска, когато условията за приемане са еднакви и при наличие на свободни места в съответната специалност, преди записването в следващ курс и при показан общ успех не по-нисък от много добър (5,00). (2) Когато броят на кандидатите за преместване по ал. 1 превишава броя на свободните места, класирането се извършва съобразно общия успех. (3) Преместването по ал. 1 се извършва със заповед на ректора, като курсантите полагат допълнително изпити по дисциплините от учебния план на новата специалност, които не са изучавали, по индивидуален план, утвърден от декана на факултета. (4) Паралелно обучение на курсантите и докторантите по повече от една специалност не се допуска. Чл. 78. (1) Преместване на курсанти в друго висше училище се допуска по изключение след изтичане на предходната, но не по-късно от започването на новата учебна година. (2) Преместването по ал. 1 се решава от двамата ректори по взаимно съгласие. (3) Преместване на студенти в друго висше училище се извършва при условия и по ред, уредени в нормативните актове в областта на висшето образование. Раздел IV Особен режим на обучение Чл. 79. Режимът на обучение на курсантки – бременни и майки с деца до 2-годишна възраст, се избира от тях и може да се проведе по един от следните начини: 1. по индивидуален план, включващ посещение на не по-малко от 50 на сто от учебните занятия през семестъра, и индивидуален график за явяване на изпити, съгласувани с преподавателите по съответните дисциплини и утвърдени от декана; 2. с присъствие на очните занятия със задочните курсанти и изпълнение на учебните задължения съгласно учебния план за задочно обучение. Чл. 80. (1) Деканът може да разреши на задочни курсанти, завършили втори курс, които имат общ успех най-малко много добър (5,00) от предходната година, да завършат в съкратен срок. (2) Курсантите по ал. 1 се обучават по индивидуални план и график за явяване на изпити, съгласувани с преподавателите по отделните дисциплини и утвърдени от декана. (3) Курсантите по ал. 1 могат да се явяват на изпити и извън редовните сесии. Чл. 81. Студент, който желае да завърши в съкратен срок, придобива това право след разрешение на декана. Глава пета УЧЕБЕН ПРОЦЕС Раздел I Организация на учебния процес Чл. 82. (1) Обучението в академията се осъществява върху принципите на научност, системност, достъпност, нагледност, активност, индивидуален подход към обучаваните, единство на обучението и възпитанието и изискването за оптимално съотношение между теорията и практиката. (2) Учебният процес в професионалното образование се провежда по акредитирани професионални направления и научни специалности. Чл. 83. (1) Основните форми на обучение в академията са: 1. редовна; 2. задочна; 3. дистанционна. (2) На курсантите и студентите, завършили различните форми на обучение, се признава еднаква степен на висше образование и професионална квалификация, при условие че са изпълнили учебния план на съответната специалност. (3) Специализанти могат да се обучават в присъствена (редовна), дистанционна и комбинирана форма. Чл. 84. (1) Обучението за придобиване на степени от висшето образование в академията се провежда по учебна документация за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, която обхваща: квалификационни характеристики, учебни планове, учебни програми и тематични планове на изучаваните дисциплини, ежегоден график на учебния процес и разписания на учебните занятия. (2) Квалификационните характеристики за всяка специалност се подготвят от факултетите, съгласуват се със съответните основни структури на МВР, обсъждат се от академичния съвет и се утвърждават от министъра на вътрешните работи. (3) Учебният план за всяка специалност на висшето образование се изготвя от факултетите, съгласува се със съответните основни структури на МВР, приема се от академичния съвет и се утвърждава от ректора. (4) Учебните програми се изготвят от катедрите, одобряват се от факултетните съвети, приемат се от академичния съвет и се утвърждават от ректора. (5) Учебните планове на курсовете за специализанти се изготвят от факултетите, съгласуват се със съответните основни структури на МВР и се утвърждават от ректора. Чл. 85. (1) Учебните планове, по които се провежда обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени от висшето образование, са основни документи, които съдържат в себе си: областта на висшето образование и професионалното направление; специалността; професионалната квалификация; образователно-квалификационната степен; срока и формата на обучение; наименованието, хорариума и кредитите на дисциплините и курса, в който ще се изучават; учебните форми; формата на контрол при проверка на знанията; разпределението на учебното време по семестри, сесии и учебен стаж; годишната ваканция; държавните изпити и начина и срока за дипломиране. (2) Учебните планове, по които се провежда обучение в курсовете за професионално обучение, са основни документи, които съдържат: вида на курса; целите и задачите; срока и формата на обучение; наименованието на модулите и хорариума на дисциплините, които ще се изучават; учебните форми; формата на контрол при проверка на знанията и разпределението на учебното време. Чл. 86. (1) Учебните програми по съответните дисциплини съдържат: хорариума и кредитите; темите; подробен план на учебното съдържание по всяка тема; необходимото учебно време; формите за проверка на знанията и литературните източници. (2) Учебните програми по дисциплините се използват при обучението за придобиване на степени от висшето образование и за професионално обучение. Чл. 87. (1) По всяка учебна дисциплина се разработва тематичен план, който се утвърждава от декана и съдържа наименованието на темите и необходимото учебно време за всяка от тях. (2) Тематичните планове за курсовете за професионално обучение включват темите от учебната програма, необходими за постигане целите на курса. Чл. 88. Ежегодният график на учебния процес за редовна и задочна форма на обучение за придобиване на степени от висшето образование се изготвя за всяка учебна година по семестри съгласно учебния план и се утвърждава от ректора. Чл. 89. (1) Разписанията на учебните занятия се изготвят за всеки семестър и за всеки курс за професионално обучение по учебни дисциплини, модули и часове и се утвърждават от декана. (2) Промени на разписанията на учебните занятия се допускат с разрешение на декана. Чл. 90. (1) Обучението на докторантите се осъществява по учебен план, който включва задължителни и избираеми дисциплини. (2) Катедрите изготвят докторски програми по дисциплините, които се обсъждат от факултетен съвет и се приемат от академичния съвет. Чл. 91. Учебният процес се осъществява чрез: лекции, семинари, упражнения, практически занятия, ситуативни игри и учения, лабораторни занятия, учебна практика и стаж, разработване на реферати, курсови работи, дипломни работи и проекти, консултации, самостоятелна работа и други форми, предвидени в учебните планове и програми. Чл. 92. (1) Основна форма за оценяване на знанията е писменият изпит. (2) За проверка и оценка на знанията се използват и други форми на контрол, предвидени в учебните планове и програми. Чл. 93. (1) Изпитите се провеждат в сесии, които се определят от учебния план и ежегодния график на учебния процес. Промяна на графика за провеждане на изпитните сесии се прави по изключение с разрешение на ректора. (2) За всеки семестър за курсантите и студентите редовно обучение се определят редовна и поправителна сесия. (3) На курсантите и студентите задочно обучение се определят три редовни и една поправителна сесия за всеки семестър, като по всяка дисциплина те се явяват на една редовна и на една поправителна сесия. (4) Явяването на поправителни изпити на редовни сесии не се разрешава освен в случаите, определени с този правилник. (5) При неуспех на редовен и на поправителен изпит курсантите и студентите имат право на ликвидационен изпит до началото на следващата учебна година. (6) При два неположени изпита за една учебна година на студентите се разрешава записване в по-горен курс. Чл. 94. Изпитите, положени в други висши училища, се признават при условията и по реда за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити, определени с наредбата по чл. 44а от Закона за висшето образование на министъра на образованието, младежта и науката. Чл. 95. (1) Курсантите и студентите се допускат до изпити при заверен семестър. (2) Заверката на семестъра се прави от декана въз основа на курсантските и студентските книжки. В тях по всяка дисциплина преподавателите удостоверяват с подпис участие в учебния процес и изпълнението на учебните задачи. (3) Семестърът не се заверява при: 1. повече от три отсъствия от занятията от курсанти без уважителна причина по една и съща задължителна или избираема учебна дисциплина; 2. повече от допустимите по този правилник отсъствия за студенти; 3. неизпълнени учебни задачи по учебна дисциплина; 4. отсъствия по уважителни причини за срок над 50 на сто от учебното време. (4) По изключение деканът на факултета може да разреши административна заверка на семестъра веднъж по време на целия курс на обучение, като преценява причините за неизпълнение на задълженията. Чл. 96. (1) Студентите присъстват в задължителните форми на учебния процес, предвидени в учебния план и в учебните програми, в не по-малко от 80 на сто от учебното време за всяка отделна дисциплина. (2) На студентите, които не участват в задължителните форми на учебни занятия, се водят отсъствия. Чл. 97. (1) Студент, неполучил заверка по една учебна дисциплина, има право да се яви на изпити по останалите дисциплини, по които е получил заверка. (2) При успешно полагане на изпитите по ал. 1 студентът придобива право да премине в по-горен курс, като неизпълнените задължения от предишния курс, дали основание за неполучаване на заверка, се изпълняват до края на новата учебна година. (3) Студент, повторно неизпълнил задълженията по учебната дисциплина, за която не е получил заверка, ако няма възможност за административна заверка, се отписва. Чл. 98. (1) На курсанти и студенти редовно обучение с продължителност на заболяване до 10 дни се разрешава явяване на изпит в рамките на сесията или в удължен срок в съответствие с продължителността на заболяването. При продължителност на заболяването повече от 10 дни срокът на явяването на изпит може да бъде удължен от декана, но в рамките на учебната година. (2) Болничният лист се представя на началника на курса най-късно 3 дни след края на заболяването. (3) Промяната на датата на изпита се разрешава от декана въз основа на болничен лист. (4) Курсантите и студентите, освободени от физическо натоварване с медицинско удостоверение, присъстват на учебните занятия, като покриват нормативите или полагат изпити след възстановяването си. Чл. 99. (1) С разрешение на ректора курсантите, които имат един неположен изпит и общ успех, не по-малък от много добър (4,50), от положените изпити за съответния курс, включително оценка слаб (2,00), имат право да се явят на изпит в срок един месец след започване на новата учебна година. До полагането на изпита те са длъжни да посещават всички учебни занятия и да изпълняват задълженията, произтичащи от учебния план за по-горния курс на обучение. Положилите успешно изпита се записват в по-горен курс. (2) Студент, записан в по-горен курс с до два неположени изпита, в новата учебна година има право на една редовна и една поправителна сесия за изпитите от предходната година. (3) Студент със слаба комплексна текуща оценка има право да се яви на заключителен изпит по съответната дисциплина. Чл. 100. (1) За провеждане на семестриалните изпити катедрените съвети разработват и приемат: въпросници, изпитни тестове, изпитни билети и други материали. (2) Въпросниците се раздават на обучаваните не по-късно от 30 дни преди началото на изпитната сесия. (3) Предварително запознаване на обучаваните с изпитните тестове и задачи е забранено. Чл. 101. (1) Изпитът се провежда от преподавателя, изнесъл лекционния курс по съответната дисциплина. (2) Преподавателите, провеждали упражненията, семинарните занятия и учебните практики, са длъжни да присъстват и да участват в изпита. (3) По изключение, по предложение на ръководителя на катедрата или на декана и с разрешение на ректора обучаван може да се яви на изпит при друг преподавател, изнасящ лекционен курс по същата учебна дисциплина. Чл. 102. (1) Знанията и уменията на обучаваните се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00). (2) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00). (3) Критериите за оценка на знанията и уменията на обучаваните се определят в Правилника за организацията на учебната дейност в академията, приет от академичния съвет. (4) За преписване на изпит се поставя слаба оценка. (5) При неявяване на изпит без уважителна причина се поставя административно слаба оценка. Чл. 103. (1) Оценката от изпита или комплексната текуща оценка се обявява на обучавания, вписва се и се подписва собственоръчно от изпитващия преподавател в изпитен протокол и в курсантската или студентската книжка непосредствено след изпита, а текущата оценка – в края на семестъра. (2) Изпитните протоколи се предават в канцеларията на отдел „Учебна и информационна дейност“ на академията непосредствено след приключването на изпита. (3) Оценките от изпитните протоколи се вписват в главната книга лично от преподавателя, провел изпита, не по-късно от 5 дни след изпита. (4) Главната книга и изпитните протоколи се съхраняват в канцеларията на отдел „Учебна и информационна дейност“ на академията в съответствие със Закона за Националния архивен фонд и подзаконовите актове по неговото прилагане. Чл. 104. (1) Обучението на докторантите се осъществява по индивидуален учебен план. (2) Индивидуалният учебен план определя насочеността на докторантурата и се състои от общ учебен план за целия период на обучение и работен план по години. Индивидуалният учебен план съдържа: 1. темата на дисертационния труд; 2. разпределението на всички дейности по години; 3. изпитите и сроковете за полагането им; 4. посещението на определен цикъл лекции и упражнения, участието в курсове, семинари, конференции и други публични научни изяви; 5. етапите и сроковете за подготовка на дисертационния труд. Чл. 105. (1) Обучението на докторантите включва следните дейности: 1. научноизследователска (художественотворческа) дейност; 2. посещение и участие в работата на курсове (семинари, тюториали от докторско ниво); 3. преподавателска или експертна дейност, участие в научни форуми (национални или международни); 4. изпити за докторски минимум; 5. защита на докторска дисертация. (2) Разпределението по видове дейности за срока на докторантското обучение се извършва на базата на стандарт при спазване на следните задължителни изисквания: 1. една трета от срока е за дейности по ал. 1, т. 2 – 4; 2. една втора от срока е за научноизследователска дейност; 3. една шеста от срока е за защита на дисертация. Чл. 106. (1) За добра организация на учебния процес и спазване на вътрешния ред от състава на обучаваните се назначават: старши на курс и на група, а в курсове, които съдържат класифицирана информация – и секретчик. (2) Правата и задълженията на старшите на курс и на група и на секретчика сe уреждат в Правилника за организацията на учебната дейност в академията. Чл. 107. Организацията на учебната дейност в академията се урежда с правилник, приет от академичния съвет. Раздел II Отписване, отстраняване, прекъсване и възстановяване на курсантите, студентите и специализантите Чл. 108. Курсантите се отписват от академията със заповед на ректора в следните случаи: 1. при успешно завършване курса на обучение; 2. по собствено желание; 3. по здравословни причини въз основа на медицинско удостоверение, издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР; 4. при психологична несъвместимост за работа в МВР; 5. при закриване на специалността; 6. при прекратяване на служебното или трудовото правоотношение с МВР. Чл. 109. Курсантите се отстраняват от академията със заповед на ректора преди завършване срока на обучение при: 1. незаверен семестър; 2. слаб успех; 3.неявяване за повече от два последователни работни дни за провеждане на учебен стаж или неизпълнение на програмата за учебния стаж, с изключение на непроведен стаж поради болест, бременност или майчинство; 4. представяне на неверни данни и документи, въз основа на които са приети в академията; 5. осъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 6. извършени дисциплинарни нарушения, които са основание за отстраняване от академията. Чл. 110. Курсантите се отстраняват поради слаб успех при три и повече слаби оценки от семестриалните изпити и/или комплексни текущи оценки, получени след приключването на редовна сесия, или при две и повече слаби оценки, получени общо след приключването на поправителните сесии. Чл. 111. Учебните права на отстранените курсанти по чл. 109, т. 4, 5 и 6 не се възстановяват и те не могат да бъдат приемани за повторно обучение като курсанти. Чл. 112. (1) Отстранените курсанти поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напусналите по собствено желание по време на обучението, както и отказалите се след дипломиране да заемат определената им длъжност в МВР възстановяват съответните разходи за обучението си. (2) Отстранените и отписаните курсанти могат да получат академична справка след заплащане на разходите по ал. 1. Чл. 113. (1) Специализантите, отсъствали по уважителни причини повече от 25 на сто от учебното време, се отписват. (2) Специализантите, които са допуснали повече от три отсъствия без уважителна причина, не са положили успешно изпитите или са извършили дисциплинарни нарушения, които са основание за отстраняване от академията, се отстраняват. (3) За всички отписани и отстранени курсанти и специализанти се уведомява дирекция „Човешки ресурси“ на МВР. Чл. 114. (1) По преценка на ректора курсантите, предложени за отстраняване поради слаб успех или при неявяване за повече от два последователни работни дни за провеждане на учебен стаж или неизпълнение на програмата за учебния стаж, могат да прекъснат обучението си за срок една година само веднъж през целия курс на обучение. (2) Курсантите, на които не е заверен зимният семестър и не са отстранени, прекъсват обучението за времето на летния семестър на текущата учебна година, а тези, на които не е заверен летният семестър, прекъсват обучението за времето на зимния семестър на следващата учебна година. (3) Прекъсване на обучението на курсанти се извършва при продължително боледуване, бременност и майчинство, когато са направени отсъствия повече от 50 на сто от учебното време. (4) Временно прекъсване на курсанти редовно обучение се прилага в случаите, когато срещу тях е започнало наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер по искане на органите на досъдебното производство. (5) Курсантите, които са прекъснали по реда на ал. 2, 3 и 4, изпълняват повторно всички задължения, произтичащи от обучението по съответните дисциплини. За това време те не получават издръжка. (6) Курсантите, на които е разрешено прекъсване на обучението за една година, преминават в следващ семестър или курс след успешно полагане на невзетите изпити на една редовна и една поправителна сесия или успешно проведен учебен стаж. (7) Срокът на обучение на курсантките майки може да се удължи до 2 години след раждането на всяко дете. Чл. 115. При тежко и продължително боледуване и по други уважителни причини ректорът може да разреши прекъсване на обучението, но за не повече от 3 години. В тези случаи прекъсналите курсанти не могат да се явяват на изпити и през това време нямат статут на курсанти и не получават издръжка. Чл. 116. Курсантите от последния курс, които не са положили успешно всички изпити на последната поправителна сесия съгласно учебния план, не могат да прекъснат. Те могат да положат невзетите изпити на съответните сесии, но не по-късно от една година след последната поправителна сесия, след което нередовните се отстраняват. Чл. 117. (1) Възстановяването на учебните права на курсантите, прекъснали обучението си за определен срок – при незаверен семестър, поради слаб успех или при неявяване за повече от два последователни работни дни за провеждане на учебен стаж или неизпълнение на програмата за учебния стаж, се извършва със заповед на ректора след извършване на проверка от сектор „Човешки ресурси“ на академията. (2) В началото на всяка учебна година или при възстановяване след прекъсване курсантите в задочна форма на обучение представят удостоверение от структурата, че продължават да служат в системата на МВР. При непредставяне на такова удостоверение обучението им се прекратява. Чл. 118. (1) Студентите се отписват, отстраняват, прекъсват и възстановяват обучението си съгласно ЗВО и този правилник. (2) Студент, който едновременно не е получил заверка по една учебна дисциплина и има неположени до два изпита и/или комплексни текущи оценки, има право еднократно да прекъсне обучението за срок една година. През периода на прекъсването този студент изпълнява задълженията за придобиване на заверка и полага невзетите изпити и/или комплексни текущи оценки на една редовна и една поправителна сесия. (3) Прекъснал студент се отписва от академията при неизпълнение на задълженията по учебния план. (4) Студент, отписан за неизпълнение на задължителни учебни задачи по отделна дисциплина и неполучаване на заверка по учебна дисциплина, може една година след отписването да кандидатства за приемане по същата специалност и ако бъде приет, се записва в курса, в който е прекъснал. (5) Възстановените студенти на основание ал. 4 продължават обучението си по учебния план, по който се обучава курсът, в който студентът е възстановен. (6) Студентите се отстраняват от академията със заповед на ректора преди завършване срока на обучение при: 1. представяне на неверни данни, въз основа на които са приети в академията, или подправяне на документи за студентското им положение; 2. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер; 3. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилника на академията; 4. извършени дисциплинарни нарушения, които уронват престижа на академията, или при грубо нарушение на дисциплината и нормативно установения ред в академията. Раздел III Учебен стаж Чл. 119. (1) По време на обучението курсантите, студентите и специализантите провеждат учебен стаж в съответните основни структури на МВР или във ведомството, за което се обучават. (2) Учебният стаж се провежда по програма, утвърдена от главния секретар на МВР. (3) Ръководителите на основните структури на МВР организират изпълнението на програмата. Непосредственото ръководство на курсантите, студентите и специализантите по време на учебния стаж се осъществява от служители, определени със заповеди на съответните началници. (4) В 7-дневен срок след приключването на учебния стаж ръководителите на основните структури на МВР или упълномощени от тях длъжностни лица изпращат в академията справка за изпълнението на програмата от всеки обучаван. (5) Не се допуска използването на курсанти, студенти и специализанти извън целите на обучението и освобождаването им от учебния стаж по-рано от установения срок. Чл. 120. Обучаваните, които имат насрочени поправителни изпити по време на стажа, се освобождават от преките си ръководители за не повече от два дни за всеки изпит. Чл. 121. При непроведен стаж поради болест, бременност или майчинство обучаваните не се отстраняват. Раздел IV Провеждане на държавни изпити и защити на дипломни работи Чл. 122. Обучението за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ за всяка специалност завършва с държавни изпити или със защита на дипломна работа. До тях се допускат курсанти и студенти, изпълнили задълженията си по учебния план. Чл. 123. Студенти, които не са се дипломирали в тригодишен срок след последния семестриален изпит, имат право да се дипломират в нов едногодишен срок. Чл. 124. (1) За провеждане на държавните изпити или защита на дипломните работи ректорът назначава държавни изпитни комисии съгласно действащото законодателство, в които се включват и представители на основните структурни звена на МВР. (2) Председател на държавна изпитна комисия е хабилитирано лице от съответната научна област. (3) Графикът за провеждане на държавните изпити се утвърждава от ректора. Чл. 125. (1) Ръководителите и темите на дипломните работи се предлагат от ръководителите на катедри и се утвърждават от декана. (2) Темите за дипломните работи се обявяват в началото на последната учебна година. Чл. 126. (1) Завършената дипломна работа се представя на ръководителя на катедрата не по-късно от 15 дни преди датата на защитата. (2) Катедрените съвети определят рецензенти на дипломните работи, които се обявяват със заповед на ректора не по-късно от 10 дни преди началото на работата на държавната изпитна комисия. (3) Рецензентите представят рецензиите си не по-късно от два дни преди защитата. (4) Дипломантът се запознава предварително с рецензията на дипломната работа. Чл. 127. (1) Придобилите право да положат държавен изпит или да защитят дипломна работа имат право да се явят на две сесии – редовна и поправителна. (2) Поправителна сесия на държавен изпит или защита на дипломна работа се провежда не по-късно от 6 месеца след редовната. (3) Когато по време на редовната или на поправителната сесия обучаваните са били тежко болни и заболяването е установено с медицинско удостоверение, издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР – за курсанти, или от съответната експертна лекарска комисия – за студенти, им се дава възможност да се явят на държавен изпит или на защита на дипломна работа един или два пъти в зависимост от пропуснатите сесии по време на боледуването. (4) Неиздържалите държавния изпит на определените сесии имат право да се явят в срок не по-късно от 3 години от полагане на последния семестриален изпит на една редовна и на една поправителна сесия, като за целта подават заявление до ректора. (5) Незащитилите дипломна работа избират нова тема за дипломна работа, която могат да защитят при условията и по реда на ал. 4. Чл. 128. (1) Жалбите на випускниците по въпроси, свързани с държавните изпити или със защитата на дипломните работи, се разглеждат от държавната изпитна комисия. (2) Жалбите се подават до председателя на държавната изпитна комисия не по-късно от три дни от датата на изпита или защитата на дипломната работа. Решенията по тях се вземат в 7-дневен срок от датата на постъпване на жалбата. Раздел V Документи за завършване на професионалната подготовка Чл. 129. Издържалите държавните изпити или защитили дипломна работа получават диплома за завършена образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ и европейско дипломно приложение при заявено искане. Чл. 130. Завършилите курс за професионално обучение получават документ за професионална квалификация. Чл. 131. Книгите за регистриране на издадените дипломи, европейски дипломни приложения, свидетелства и удостоверения се съхраняват от канцеларията на академията в съответствие със Закона за националния архивен фонд и в подзаконовите актове по неговото прилагане. Глава шеста ДРУГИ ДЕЙНОСТИ Раздел I Научноизследователска дейност Чл. 132. В академията се провеждат фундаментални и приложни научни изследвания, които имат за цел създаването на нови научни знания и научноприложни продукти за учебния процес, практическата дейност в МВР и други ведомства. Чл. 133. (1) Провеждането на фундаментални и приложни научни изследвания е основна и неделима част от дейността на академичния състав и докторантите, която се взема предвид при атестацията им. (2) Научноизследователска дейност могат да извършват и обучаваните, както и специално назначени за целта лица. Чл. 134. (1) Планът за научноизследователската дейност на академията се изготвя ежегодно на основата на плановете на факултетите. (2) Планът за научноизследователската дейност на академията за календарната година се приема от академичния съвет до края на предходната календарна година и се утвърждава от ректора. (3) Научноизследователската дейност се отчита ежегодно на заседание на академичния съвет въз основа на отчетите на факултетите. Чл. 135. Академията организира и провежда научни конференции, симпозиуми, семинари и други форуми, посветени на проблемите и задачите на учебния процес, научноизследователската и практическата дейност на структурите на МВР. Чл. 136. Академията насърчава патентната дейност и развитието на индустриалната собственост. Раздел II Редакционно-издателска дейност Чл. 137. Редакционно-издателската дейност се осъществява от редакционно-издателско звено при академията. Чл. 138. Академията издава: 1. учебници, учебни пособия (помагала) и други материали, необходими за учебния процес; 2. монографии, студии и друга научна литература за нуждите на научноизследователския и учебния процес; 3. годишник, научни бюлетини на факултетите и други периодични издания; 4. вътрешноакадемични нормативни актове и други документи, свързани с дейността на академията; 5. рекламни и информационни материали на академията. Чл. 139. Условията и редът за осъществяване на редакционно-издателската дейност в академията се уреждат с правилник, който се приема от академичния съвет. Чл. 140. Планът за редакционно-издателската дейност на академията се изготвя за следващата календарна година по заявки на факултетите и се приема до края на предходната календарна година от академичния съвет. Раздел III Международна дейност Чл. 141. (1) Международната дейност на академията има за цел осъществяване на международно сътрудничество със сродни образователни институции на страните от Европейския съюз и други държави за издигане нивото на учебния процес и научноизследователската дейност. (2) Международната дейност на академията се осъществява от ректора съгласувано с министъра на вътрешните работи. Чл. 142. Международното сътрудничество се осъществява чрез: 1. подготовка и реализация на проекти за обучение на служители от МВР по международни програми; 2. сътрудничество с аналогични международни образователни институции; 3. сътрудничество с представители на неправителствения сектор – неправителствени организации и международни организации в областта на обучението по проблемите на сигурността и обществения ред; 4. участие в международни конференции, симпозиуми, семинари, образователни стажове и други международни прояви; 5. обмен на академичен състав; 6. участие в съвместни международни научни разработки по актуални въпроси на сигурността и обществения ред; 7. обмен на добри практики и новости в обучението по проблемите на сигурността и обществения ред. Раздел IV Културно-информационна и музейна дейност Чл. 143. Културно-информационната дейност на академията има за цел да формира и поддържа необходимата обща култура и професионална етика на служителите и обучаваните, като запазва и развива националните традиции и ги приобщава към ценностите на съвременното общество. Чл. 144. Културно-информационната дейност се осъществява чрез: 1. събиране, поддържане и обмен на библиотечен фонд; 2. изграждане и поддържане на културно-информационни фондове в съответствие със задачите на академията и действащите вътрешноведомствени нормативни актове; 3. културно-просветна и разяснителна работа сред обществото; 4. създаване на условия за развитие на курсантското и студентското творчество; 5. подпомагане на клубната културна дейност; 6. поддържане на контакти с творчески съюзи, организации и институции. Чл. 145. (1) Музейната дейност на Академията се осъществя от Музея на МВР. (2) Музеят на МВР е културна и научна структура на Академията, която осъществява дейността по опазване на културните ценности и музейното дело, свързани с националната сигурност, опазването на обществения ред, граничния контрол, пожарната безопасност и защитата на населението, като: 1. издирва, изучава, събира, придобива, съхранява, опазва, документира, популяризира и представя културни ценности и образци, свързани с българската история в областта на националната сигурност, опазването на обществения ред, граничния контрол, пожарната безопасност и защитата на населението, с познавателна, образователна и естетическа цел; 2. изпълнява културно-възпитателни, образователни и информационни дейности в сферата му на компетентност; 3. извършва научноизследователска дейност, подчинена на основната му дейност; 4. организира и провежда научни прояви (конференции, работни срещи, дискусии, кръгли маси и др.) в сферата му на компетентност. Раздел V Спортна дейност Чл. 146. Спортната дейност в академията има за цел поддържане на необходимата физическа годност на служителите и обучаваните в съответствие с установените нормативи. Чл. 147. Академията насърчава развитието на физическата култура и спорта, като: 1. изгражда и поддържа спортна база; 2. осигурява ползването на спортните зали и съоръжения от академичния състав, обучаваните и служителите на МВР; 3. подпомага дейността на изградените спортни клубове и секции; 4. организира състезания, турнири и други спортни мероприятия. Раздел VI Социално-битова дейност Чл. 148. Социално-битовата дейност има за цел създаването на подходяща инфраструктура за осъществяване на дейностите в академията, както и на необходимите условия за работа и живот на обучаваните и служителите. Чл. 149. Социално-битовата дейност се осъществява чрез: 1. изграждане и поддържане на сградния фонд и прилежащите територии на академията; 2. изграждане и поддържане на обекти със социално-битово предназначение; 3. подпомагане на социално слаби служители и обучавани. Чл. 150. Социално-битовата дейност на академията се осъществява в съответствие с действащото законодателство и вътрешноведомствената нормативна уредба, регламентираща тази дейност в МВР. Чл. 151. (1) Настаняването и ползването в общежитията се уреждат с правилник, приет от академичния съвет. (2) Ползването на останалите обекти със социално предназначение се урежда със заповеди на ректора. Глава седма ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ Чл. 152. Имуществото, предоставено за ползване на академията, се състои от: сграден фонд, комунални съоръжения, всички видове техника, въоръжение и друго имущество, осигуряващо дейността й. Чл. 153. Поддържането на имуществото се извършва от обслужващите звена на академията. Чл. 154. В приходната част на бюджета на академията постъпват собствени приходи от научноизследователска и развойна дейност, такси, услуги, наеми, дарения, завещания, спонсорство и други дейности. Чл. 155. Разходната част на бюджета на академията осигурява средства за: 1. издръжка на обучението; 2. научни изследвания; 3. социално-битова, културна и спортна дейност на курсантите, студентите, специализантите и докторантите. Глава осма НАГРАДИ Чл. 156. (1) Наградите са лични и колективни, морални и материални. (2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения от служителите и обучаваните и със значимостта на постигнатите от тях резултати. Чл. 157. Академичният състав, служителите на академията, докторантите, служители на МВР, специализантите и курсантите задочно обучение се награждават с наградите по реда, установен в МВР. Чл. 158. (1) На курсантите и студентите редовно обучение се дават следните награди: 1. писмена похвала; 2. обявяване на благодарност; 3. парична или предметна награда. (2) Наградите по ал. 1 се дават от министъра, главния секретар, ректора, деканите и техните заместници по реда, определен в МВР. Чл. 159. Награждаването на обучаваните се извършва въз основа на мотивирано предложение на началника на курс до органа, който има право да даде съответната награда. Глава девета ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ Раздел I Общи положения Чл. 160. (1) За извършени дисциплинарни нарушения от служители на МВР – обучавани в академията, им се налагат дисциплинарни наказания по реда на ЗМВР и актовете за неговото прилагане. (2) Курсантите редовно обучение, студентите и докторантите, които не са служители на МВР, носят дисциплинарна отговорност за нарушения по този правилник и други актове в академията. Чл. 161. Дисциплинарната отговорност е лична. Раздел II Дисциплинарни нарушения Чл. 162. Дисциплинарни нарушения са: 1. неизпълнение или отказ за изпълнение на заповед на началник; 2. закъснение или отсъствие без уважителна причина от учебни занятия; 3. други нарушения, свързани с учебния процес; 4. неизпълнение или нарушаване на задълженията, свързани с дежурствата и охраната на академията; 5. нарушаване на дисциплината и нормативно установения ред в академията; 6. нарушаване на правилата за опазване на класифицираната информация; 7. повреждане или унищожаване на имущество на академията; 8. действия, нарушаващи политическия неутралитет; 9. грубо поведение спрямо граждани или служители на МВР; 10. морална разпуснатост, злоупотреба с алкохол и употреба на упойващи вещества; 11. уронване престижа на академията. Раздел III Дисциплинарни наказания Чл. 163. На обучаваните се налагат следните дисциплинарни наказания: 1. мъмрене; 2. писмено предупреждение; 3. порицание; 4. отстраняване от академията. Чл. 164. (1) Дисциплинарното наказание „мъмрене“ се изразява в отправяне на предупреждение с посочване на обстоятелства, за които то се налага. (2) Наказанието се налага за срок до 3 месеца. Чл. 165. (1) Налагането на наказание „писмено предупреждение“ се изразява в отправяне на предупреждение към извършителя на нарушението, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, за което е предвидено налагане на същото наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. (2) Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца. Чл. 166. (1) Налагането на наказание „порицание“ се изразява в обявяване на наложеното наказание и отправяне на предупреждение към извършителя на нарушението, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, за което е предвидено налагане на същото или по-тежко дисциплинарно наказание, ще му бъде наложено наказание „отстраняване от академията“. (2) Наказанието се налага за срок от 6 месеца до една година. Раздел IV Определяне и ред за налагане на дисциплинарни наказания Чл. 167. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено, вината и цялостното поведение. (2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. (3) Дисциплинарно нарушение, извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание, се санкционира със следващо по тежест наказание. Чл. 168. Отстраняване от академията може да бъде наложено в следните случаи: 1. при допуснати общо 18 и повече отсъствия без уважителна причина по различни учебни дисциплини или отсъствие от учебни занятия в два последователни дни; 2. демонстративно неподчинение, неизпълнение или отказ да се изпълни заповед на началник; 3. нерегламентиран достъп до класифицирана информация; 4. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „порицание“; 5. уронване престижа на академията; 6. извършване на други особено тежки дисциплинарни нарушения, характерът и последиците от които са несъвместими с продължаване на обучението за служба в МВР. Чл. 169. Дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на обучаваните, които задължително ги изслушват или приемат писмените им обяснения. Чл. 170. Наказанията се налагат със заповеди от: 1. ректора – за всички дисциплинарни наказания; 2. декана – за наказанията „мъмрене“, „писмено предупреждение“ и „порицание“. Чл. 171. (1) Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. (2) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които е установено нарушението; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. (3) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на обучавания, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на обучавания тя му се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. (4) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповед­та на обучавания или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Чл. 172. (1) Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание могат да се обжалват по административен ред пред непосредствено по-горестоящия орган. (2) Жалба може да подаде само наказаният обучаван. Чл. 173. Жалбата се подава в писмена форма в 14-дневен срок от връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание до непосредствено по-горестоящия орган чрез органа, издал заповедта. Раздел V Взаимоотношения в академията Чл. 174. Академичният състав, служителите и обучаваните са длъжни в отношенията помежду си да спазват правилата на служебната етика. Чл. 175. По служебни и лични въпроси обучаваните се обръщат към началника на курса и чрез него към декана или ректора. Глава десета АКАДЕМИЧНИ СИМВОЛИ И РИТУАЛИ Чл. 176. (1) Знакът на академията е сребърна звезда с осем лъча. В средата върху червен щит е изобразен изправен златен коронован лъв. Зад щита са кръстосани факел и меч. Над щита има надпис „МВР“, а под щита – „Академия“. (2) Редът за удостояване и носене на знака се определя със заповед на ректора. Чл. 177. На печата на академията е изобразен знакът на академията. Около него има надписи „Академия на МВР“ и „София“. Печатът се съхранява съгласно установения в МВР ред и се поставя на официалните документи на академията. Чл. 178. (1) Знамето на академията е пурпурночервено с размери 120 на 120 см. Върху него двустранно е извезан цветният вариант на знака на академията, разположен във венец от лаврови клонки. В горната част на венеца е изписано „МВР“, а под венеца – „Академия“. (2) Знамето се съхранява в заседателната зала на кабинета на ректора. (3) Знамето на академията се изнася в тържествени случаи и се носи от определени със заповед на ректора знаменосец и двама асистенти. Чл. 179. (1) Празник на академията е 1 октомври – денят на създаването на университета. Той се чества с академично тържество, на което ректорът чете академично слово и обявява имената на получилите през предходната година научни степени, академични длъжности и на курсантите отличници. (2) Празникът на академията и 8 декември са свободни от учебни занятия дни. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на този правилник: 1. „Научна публикация“ е монографичен труд, студия, учебник, учебно пособие (помагало), научен доклад и статия в научно издание. 2. „Монографичен труд“ е изчерпателно научно съчинение по един проблем в обем над 100 стандартни машинописни страници. 3. „Студия“ е обширно неизчерпателно научно съчинение по един проблем в обем от 40 до 100 стандартни машинописни страници. 4. „Равностойни публикации на монографичен труд“ са значителна част от монографичен труд и 3 други научни публикации, или 2 студии, или 1 студия и 5 други научни публикации. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Правилникът се издава на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. § 3. Изпълнението на правилника се възлага на ректора на академията. § 4. Контролът по прилагането на правилника се възлага на ресорния за академията заместник-министър на вътрешните работи.

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за отменяне на Наредба No 8 от 2006 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции Наредба за отменяне на Наредба No 8 от 2006 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции (ДВ, бр. 106 от 2006 г.) § 1. Отменя се Наредба No 8 от 2006 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции (ДВ, бр. 106 от 2006 г.). § 2. Тази наредба е приета с Решение No 41 от 24 април 2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка. Управител: Иван Искров

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Враца, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор при Окръжната прокуратура – Враца, с който е оспорена Наредба No 14 за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Козлодуй, приета с Решение No 175 по протокол No 12 от 2.09.2008 г., изм. и доп. с Решение No 87 по протокол No 8 от 27.03.2012 г., на ОбС – гр. Козлодуй, по който е образувано адм. д. No 222/2019 г. по описа на Административния съд – Враца, насрочено за 28.05.2019 г. от 10,30 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 199 от 11 юли 2011 г. за приемане на Методика за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 199 ОТ 11 ЮЛИ 2011 г. за приемане на Методика за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Методика за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска МЕТОДИКА за изчисляване на нетните разходи от извър-шване на универсалната пощенска услуга Раздел I Общи положения Чл. 1. (1) С методиката се определят редът и начинът, по който пощенският оператор, на когото със Закона за пощенските услуги е възложено задължение за извършване на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна чрез организирана и управлявана от него пощенска мрежа, изчислява и доказва нетните разходи от задължението за извършване на услугата. (2) За целите на методиката пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга ще се нарича „задължен оператор“. Чл. 2. (1) Задължението за извършване на универсалната пощенска услуга включва следните елементи: 1. извършване на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна така, че да се осигури възможност за ползването й от всеки потребител независимо от географското му местоположение; 2. осигуряване на универсалната пощенска услуга в точките за достъп до пощенската мрежа на задължения оператор, в рамките на работното време и с периодичност на събирането и доставките, съответстващи на изискванията на чл. 33 от Закона за пощенските услуги; 3. извършване на универсалната пощенска услуга с качество, отговарящо на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за пощенските услуги; 4. предоставяне на универсалната пощенска услуга на достъпни цени, еднакви за територията на цялата страна; 5. извършване на универсалната пощенска услуга безплатно в случаите по чл. 80 от Закона за пощенските услуги. (2) Въз основа на елементите по ал. 1 и услугите по чл. 34 от Закона за пощенските услуги се формират следните компоненти на задължението за универсалната пощенска услуга: 1. географско покритие – включва отделни географски територии, които не се припокриват и всяка от които се обслужва от един разходен център; 2. услуги – включва услугите, посочени в чл. 34 от Закона за пощенските услуги; 3. цени – включва цените на услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга, образувани от задължения оператор съгласно изискванията за определяне цената на универсалната пощенска услуга и за икономически обоснована печалба; 4. качество – включва качеството на предоставяната универсална пощенска услуга, отчетено в съответствие с нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за пощенските услуги; 5. честота на доставяне – включва осигуряването на универсалната пощенска услуга съгласно изискванията на чл. 33 от Закона за пощенските услуги; 6. пощенска мрежа – включва стационарни и/или мобилни пощенски станции, пощенски агентства и изнесени пощенски гишета, разменни и сортировъчни центрове и възли, транспортни и технически средства, чрез които задълженият оператор осигурява извършване на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна. Чл. 3. (1) Нетните разходи се изчисляват, когато услугите по чл. 34 от Закона за пощенските услуги се предоставят при ценови условия, попадащи извън обичайните търговски условия, и формират загуба. (2) Нетните разходи от задължението за извършване на универсална пощенска услуга се изчисляват като разлика между нетните разходи на задължения оператор при работа със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и при работа без задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. (3) В нетните разходи от задължението за извършване на универсалната пощенска услуга се включва всеки разход, свързан със и необходим за дейностите по извършването й. (4) Общият размер на нетните разходи от задължението за извършване на универсалната пощенска услуга се изчислява като сбор от нетните разходи за всеки от компонентите на задължението за универсалната пощенска услуга при отчитане на всички други относими елементи. (5) Относимите елементи, които отчита задълженият оператор при изчисляване на нетните разходи, са натрупаните нематериални ползи за този оператор и стимулирането на ефективността на разходите. (6) Изчисляването на нетните разходи за всеки от компонентите на универсалната пощенска услуга се извършва поотделно и по начин, при който се избягва двойното отчитане на каквито и да било разходи и преки или косвени ползи. (7) Нетните разходи от извършването на универсалната пощенска услуга и всички други относими елементи се изчисляват от задължения оператор за период, отнасящ се до предходната календарна година, приключваща на 31 декември. Чл. 4. Етапите за изчисляване на нетните разходи и определяне на несправедливата финансова тежест са следните: 1. разработване на референтен сценарий за определяне на условията, при които се изчисляват нетните разходи; 2. изчисляване на нетните разходи за компонентите на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга, включени в референтния сценарий; 3. определяне и изчисляване на нематериалните ползи; 4. определяне и оценяване на стимулите за ефективност; 5. изчисляване на общия размер на нетните разходи от извършването на универсалната пощенска услуга; 6. определяне на несправедливата финансова тежест за задължения оператор. Раздел IІ Разработване на референтен сценарий Чл. 5. (1) Задълженият оператор разработва референтен сценарий, който включва условията и компонентите на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга и условията и задълженията за извършване на универсалната пощенска услуга, които не биха се отизпълнявали от същия оператор, ако няма наложено задължение. Изчисляването на нетните разходи се извършва от задължения оператор по референтен сценарий, за който Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) се е произнесла със становище, че той е достоверен и приложим на практика. (2) Данните за компонентите на референтния сценарий, на базата на които се изчисляват нетните разходи за извършване на универсалната пощенска услуга, се получават чрез системата за разпределение на разходите, ползвана от задължения оператор за доказване на разходите за извършване на услугите по чл. 34 от Закона за пощенските услуги. (3) Системата по ал. 2 се съгласува от КРС съгласно чл. 15, ал. 1, т. 15 от Закона за пощенските услуги по реда на „Процедура за съдържанието, начина на разпределение на разходите, реда и сроковете за съгласуване на системата за разпределение на разходите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга“ (Процедура). Въз основа на системата по ал. 2 се определят разходите, свързани със и необходими за дейностите по извършването на универсалната пощенска услуга, които се включват в нетните разходи. Чл. 6. (1) Когато референтният сценарий включва компонентите географско покритие и услуги, за изчисляване на нетните разходи се приема следното: 1. разходните центрове от пощенската мрежа на задължения оператор се разделят на рентабилни и нерентабилни; за рентабилен се счита всеки разходен център, за който единичният разход за услугата е по-малък от единичния приход; 2. единичният разход за всяка услуга от обхвата на универсалната пощенска услуга се определя от системата по чл. 5, ал. 2 за всеки разходен център на базата на разходите за приемане, пренасяне и доставяне на пощенските пратки; 3. единичният приход за всяка услуга от обхвата на универсалната пощенска услуга се определя от системата по чл. 5, ал. 2 на базата на приходите от извършване на услугата; при определяне на рентабилността на разходните центрове при предоставяне на услугата се ползва единичен приход, еднакъв за всички разходни центрове. (2) Данните, които ползва задълженият оператор при разработване на сценария по ал. 1 и в процеса на изчисляване на нетните разходи, се представят в табличен вид съгласно приложения No 1 – 4. (3) В случаите, когато разработеният референтен сценарий е различен от сценария по ал. 1, задълженият оператор извършва съответни изменения в приложения No 1 – 4, така че данните в приложенията да позволяват изчисляване на нетните разходи при условията и компонентите на предложения сценарий. (4) Задълженият оператор представя на КРС мотивите за изготвянето на сценарий в случаите по ал. 3 и за предложените изменения в приложения No 1 – 4, които мотиви следва да показват връзката между референтния сценарий и данните от приложенията. Раздел IІІ Изчисляване на нетните разходи за извършване на универсалната пощенска услуга по видове услуги Чл. 7. (1) Задълженият оператор изчислява нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга по видове услуги при условията на референтния сценарий по чл. 6, ал. 1 и съобразно разбивката по теглови граници: 1. вътрешни пощенски пратки: а) кореспондентски пратки, включително пощенски карти – за страната, със и без предимство, препоръчани и непрепоръчани, кореспондентски пратки с обявена стойност: аа) кореспондентски пратки до 50 г; бб) кореспондентски пратки от 51 до 2000 г; б) малки пакети до 2000 г – за страната, със и без предимство, препоръчани и непрепоръчани, малки пакети с обявена стойност; в) печатни произведения до 5000 г – за страната, със и без предимство, препоръчани и непрепоръчани, печатни произведения с обявена стойност; г) секограми до 7000 г; 2. международни изходящи пощенски пратки до 5000 г – със и без предимство, препоръчани и непрепоръчани, пощенски пратки с обявена стойност; 3. колети до 20 кг – за страната и за чужбина, колети с обявена стойност. (2) Нетните разходи за всяка от услугите по ал. 1 се изчисляват по следната формула: НР = (Пр – Пр1) – (Р – Р1), където НР са нетните разходи за съответната услуга от приложение No 1, за която се изчисляват; Пр е реализираният приход от задължения оператор за съответната услуга от приложение No 1, за която се изчисляват нетните разходи – при работа със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга; Пр1 е изчисленият приход от задължения оператор за съответната услуга от приложение No 1, за която се изчисляват нетните разходи – при работа без задължение за извършване на универсалната пощенска услуга; Р е отчетеният разход от задължения оператор за съответната услуга от приложение No 1, за която се изчисляват нетните разходи – при работа със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга; Р1 е изчисленият разход от задължения оператор за съответната услуга от приложение No 1, за която се изчисляват нетните разходи – при работа без задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. (3) Когато за отделна услуга по ал. 1 приходите са над разходите съгласно данните в приложение No 1 за приходи, разходи и обем на пратките, получени чрез системата по чл. 5, ал. 2, задълженият оператор не изчислява нетни разходи за тази услуга. Чл. 8. (1) Данните, които ползва задълженият оператор в процеса на изчисляване на нетните разходи, за приходи, разходи и обем на пратките във връзка със задължението за извършване на универсалната пощенска услуга се получават чрез системата по чл. 5, ал. 2 и се представят във вида съгласно приложения No 1 – 3. В приложение No 1 се представят и резултатите за изчислените нетни разходи по услуги и сумата от нетните разходи по услуги. Резултатите за стойността на изчислените нетни разходи в приложение No 1 се представят като положително число. (2) Данните за приходите, разходите и обем на пратките при работа на задължения оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга се представят за всички разходни центрове съгласно приложение No 4. (3) За изчисляване стойността на приходите, разходите и обема на пратките при работа на задължения оператор без задължение за извършване на универсалната пощенска услуга се използват данните за рентабилните разходни центрове съгласно приложение No 4. Раздел ІV Определяне и изчисляване на нематериалните ползи и стимулите за ефективност на разходите на задължения оператор Чл. 9. (1) Нематериалните ползи, относими към универсалната пощенска услуга, се оценяват в паричен еквивалент въз основа на данни от проучване, организирано от задължения оператор и проведено от независима организация. (2) При изчисляване на нематериалните ползи задълженият оператор оценява в паричен еквивалент най-малко следните показатели: 1. престиж на фирмената/търговската марка в резултат на предоставянето на универсалната пощенска услуга; 2. ползи, произтичащи от организацията на продажбите; 3. ползи, свързани с големината на пазарния дял; 4. търговски ползи от реализирането на икономии от мащаба и обхвата; 5. ползи, произтичащи от специални права за търговия. (3) В случаите, когато при оценката на нематериалните ползи в паричен еквивалент не са отчетени някои от показателите по ал. 2 и/или са използвани други показатели, задълженият оператор представя на КРС и мотиви в допълнение към оценката. (4) С определената съгласно ал. 1 стойност за нематериалните ползи се намалява общият размер на нетните разходи от извършването на универсалната пощенска услуга при условията на сценария по чл. 6, ал. 1 при изчисляване на нетни разходи съгласно чл. 11, ал. 2. (5) С определената съгласно ал. 1 стойност за нематериалните ползи се намалява общият размер на нетните разходи от извършването на универсалната пощенска услуга при условията на сценария по чл. 6, ал. 3 при изчисляване на нетни разходи съгласно чл. 11, ал. 3. Чл. 10. (1) Стимулите за ефективност на разходите се определят, като се анализира изменението в ефективността на задължения оператор по отношение на предоставяне на универсалната пощенска услуга за периода, за който се изчисляват нетните разходи, спрямо предходния отчетен период. (2) Ефективността на задължения оператор се оценява на базата на изменението в разходите за предоставяне на универсалната пощенска услуга и доставените пощенски пратки за периода, за който се изчисляват нетните разходи от извършването на универсалната пощенска услуга, спрямо предходния отчетен период, като се отчете влиянието на инфлацията. (3) Оценката на ефективността на задължения оператор се извършва, както следва: 1. определя се коефициент на ефективност на задължения оператор по следната формула: Е ф = 1 – , където Еф е коефициентът, който изразява повишаване или понижаване на ефективността на задължения оператор за едногодишния период; Р1 е размерът на отчетените разходи от извършване на универсалната пощенска услуга за периода, за който се изчисляват нетните разходи; Р0 е размерът на отчетените разходи от извършване на универсалната пощенска услуга за периода, предхождащ този, за който се изчисляват нетните разходи; Т1 е общият брой на доставените пощенски пратки за периода, за който се изчисляват нетните разходи; Т0 е общият брой на доставените пощенски пратки за периода, предхождащ този, за който се изчисляват нетните разходи; i е размерът на инфлацията, изчислена на базата на индекса на потребителските цени за едногодишния период, за който се изчисляват нетните разходи. Задълженият оператор се счита за по-ефективен при положителна стойност на Еф и за неефективен при отрицателна стойност на Еф. 2. определя се стойността на стимулите за ефективност Е в паричен еквивалент, като Еф се умножава по общия размер на променливите разходи от извършване на универсалната пощенска услуга; стойността Е е положителна, когато Еф > 0, и е отрицателна при Еф < 0. (4) Определената положителна или отрицателна съгласно ал. 3, т. 2 стойност Е се прибавя към общия размер на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга при условията на сценария по чл. 6, ал. 1 при изчисляване на нетни разходи съгласно чл. 11, ал. 2. (5) Определената положителна или отрицателна съгласно ал. 3, т. 2 стойност Е се прибавя към общия размер на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга при условията на сценария по чл. 6, ал. 3 при изчисляване на нетни разходи съгласно чл. 11, ал. 3. Раздел V Изчисляване общия размер на нетните разходи от извършването на универсалната пощенска услуга Чл. 11. (1) В случай че по данни от системата по чл. 5, ал. 2 сумата от приходите при предоставяне на услугите по чл. 7, ал. 1 е по-голяма от сумата от разходите за предоставяне на услугите, задълженият оператор не изчислява нетни разходи. (2) В случай че по данни от системата по чл. 5, ал. 2 сумата от приходите при предоставяне на услугите по чл. 7, ал. 1 е по-малка или равна на сумата от разходите за предоставяне на услугите, общият размер на нетните разходи при условията на референтния сценарий по чл. 6, ал. 1 се изчислява по формулата: НР = – НП + Е, където НР е общият размер на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга; НРi са нетните разходи, изчислени за отделна услуга; i е индекс, който се мени от 1 до n, като n е броят на всички услуги, за които се изчисляват нетни разходи; НП е стойността на паричния еквивалент, определена от задължения оператор за нематериалните ползи съгласно изискванията на раздел ІV; Е е стойността на паричния еквивалент, определена от задължения оператор за стимулите за ефективност на разходите съгласно изискванията на раздел ІV. (3) В случай че по данни от системата по чл. 5, ал. 2 сумата от приходите при предоставяне на услугите по чл. 7, ал. 1 е по-малка или равна на сумата от разходите за предоставяне на услугите, общият размер на нетните разходи при условията на референтния сценарий по чл. 6, ал. 3 се изчислява по формулата: НР = – НП + Е, където НР е общият размер на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга; НРj са нетните разходи за отделен компонент; j е индекс, който се мени от 1 до m, като m е броят на компонентите, за които се изчисляват нетни разходи; НП е стойността на паричния еквивалент, определена от задължения оператор за нематериалните ползи съгласно изискванията на раздел ІV; Е е стойността на паричния еквивалент, определена от задължения оператор за стимулите за ефективност на разходите съгласно изискванията на раздел ІV. Чл. 12. (1) Задълженият оператор представя в КРС до 1 март на текущата година разработен референтен сценарий съгласно чл. 6. (2) Референтният сценарий по ал. 1 задължително съдържа: 1. обосновка на избраните компоненти на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга; 2. описание на използвания метод за изчисляване на промените в дейността под влияние на избраните компоненти на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга; 3. описание на отделните стъпки от процеса на изчисляване; 4. предложения за изменения в приложения No 1 – 4 за случаите по чл. 6, ал. 3, включително описание на връзката между референтния сценарий и данните от приложенията; 5. описание на критериите, които ще се използват за доказване на наличие на несправедлива финансова тежест и за определяне размера на компенсацията. (3) Към референтния сценарий задълженият оператор внася в КРС намерениe за кандидатстване за компенсация на несправедливата финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга за предходната година. (4) Комисията за регулиране на съобщенията в срок до два месеца от предоставянето на референтния сценарий по ал. 1 се произнася със становище доколко той е достоверен и приложим на практика. (5) В случай че предложеният от задължения оператор референтен сценарий по ал. 1 е неприложим на практика и/или недостоверен, КРС задължава оператора при изчисляване на нетните разходи да прилага референтния сценарий по чл. 6, ал. 1. Раздел VІ Определяне и доказване на несправедлива финансова тежест за задължения оператор въз основа на общия размер на нетните разходи Чл. 13. (1) Задълженият оператор представя в КРС заявление за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършване на универсалната пощенска услуга за предходната година съгласно чл. 29а, ал. 1 и 2 от Закона за пощенските услуги след получаване на становището по чл. 12, ал. 4 и заявено намерение по чл. 12, ал. 3. (2) Задълженият оператор прилага към заявлението по ал. 1 следните документи: 1. попълнени приложения No 1 – 4 съгласно референтния сценарий, за който КРС се е произнесла със становище съгласно чл. 12, ал. 4; 2. методология и начин на изчисляване на нематериалните ползи и стимулите за ефективност на разходите, използвани от задължения оператор, съгласно изискванията на раздел ІV; 3. информация за стойността на салдото от финансови разчети с чужди администрации; 4. доклад с анализ за резултатите от прилагане на системата за разпределение на разходите заедно с необходимите документи към доклада съгласно процедурата по чл. 5, ал. 3. Чл. 14. (1) Внесеното заявление по чл. 13, ал. 1 заедно с документите към него се предоставят на определен от КРС независим одитор за проверка и оценка относно съответствието им с методиката. Резултатите от проверката на изчислените нетни разходи от извършване на универсалната пощенска услуга и оценката на одитора се публикуват на страницата на КРС в интернет. (2) В тримесечен срок от подаване на заявлението по чл. 13, ал. 1 КРС се произнася с решение относно: 1. наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга; 2. размера на компенсацията, дължима на задължения оператор. (3) Размерът на компенсацията не може да надхвърля размера на несправедливата финансова тежест по ал. 2, т. 1. (4) Решението по ал. 2 се изготвя въз основа на анализ най-малко на следните данни: дял на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга от общия размер на приходите от извършване на универсалната пощенска услуга; стойност на салдото от финансови разчети с чужди администрации; изменение в пазарния дял на задължения оператор на пазара на универсалната пощенска услуга; оценка на нематериалните ползи; изменения в условията към референтния сценарий; препоръки на одитора. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази методика: 1. За разходни центрове от пощенската мрежа на задължения оператор се приемат пощенските станции, в които задължително се извършва доставяне на пощенски пратки. 2. Референтният сценарий представлява разработен от задължения оператор сценарий, в който са определени услугите и елементите от задължението за извършване на универсалната пощенска услуга и услугите и елементите, които този оператор не би предоставялко, ако не му е наложено задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. В сценария се отчитат специфичните национални условия, степента на развитие на пощенския пазар, съществуващото ниво на конкуренция и ефективност. 3. Стойността на нетните разходи и изразената в паричен еквивалент стойност на нематериалните ползи, ползвани в изчисленията на нетните разходи, са винаги положителни. § 2. Тази методика въвежда изисквания на Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността. Преходни и заключителни разпоредби § 3. В случай че задълженият оператор доказва нетни разходи за 2011 г., разработва референтен сценарий и използва данни за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга по видове услуги, които са получени за 2011 г. чрез системата за разпределение на разходите, одобрена от КРС по реда на „Процедурата за реда и сроковете за съгласуване на системата за разпределение на разходите по видове услуги на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга“, приета с Решение No 1193 от 27 октомври 2010 г. § 4. При изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга задълженият оператор изключва услугите от универсалната пощенска услуга, чиито цени са договорени по реда на чл. 66, ал. 3 от Закона за пощенските услуги. § 5. При изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга задълженият оператор изключва услугите от универсалната пощенска услуга, предоставени на базата на сключени договори за достъп до мрежата му. § 6. Методиката се приема на основание чл. 15, ал. 1, т. 11 от Закона за пощенските услуги. Приложение No 1 към чл. 6, ал. 2 Приложение No 2 към чл. 6, ал. 2 Приложение No 3 към чл. 6, ал. 2 Приложение No 4 към чл. 6, ал. 2

bg

legislation

Bulgaria

Решение за избиране на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията РЕШЕНИЕ за избиране на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал.1 от Конституцията на Република България, чл. 4 и § 5, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията РЕШИ: Избира: 1. Петко Георгиев Николов - за член и за председател на Комисията за защита на конкуренцията. 2. Ангелина Йорданова Милева - за член и за заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията. 3. Александър Димов Александров 4. Весела Цветанова Антонова 5. Елена Орлинова Димова-Мушмова за членове на Комисията за защита на конкуренцията. Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 23 септември 2010 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева Подпечатано с държавния печат. Министър на правосъдието: Маргарита Попова

bg

legislation

Bulgaria

Закон за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между администрацията на Министерския съвет на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие УКАЗ No 152 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между администрацията на Министерския съвет на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, приет от 44-то Народно събрание на 12 юли 2017 г. Издаден в София на 17 юли 2017 г. Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Цецка Цачева ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между администрацията на Министерския съвет на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между администрацията на Министерския съвет на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект No P156952), подписано на 2 май 2017 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 12 юли 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Димитър Главчев

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 956 от 16 декември 2005 г. за определяне на дните през 2006 г. за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното РЕШЕНИЕ No 956 ОТ 16 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. за определяне на дните през 2006 г. за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното На основание чл. 173, ал. 3 от Кодекса на труда МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: Определя следните дни от 2006 г. за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, за които се ползва платен или неплатен годишен отпуск при условията на чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 57, ал. 2 от Закона за държавния служител: 1. За Католическата църква в България: а) вторият ден от Възкресение - 17 април; б) Св. св. Апостоли Петър и Павел - 29 юни; в) Вси Светии - 1 ноември; г) Безскверното зачатие на Св. Богородица - 8 декември. 2. За мюсюлманското изповедание в България: а) Курбан байрам - 10-12 януари; б) Рамазан байрам - 23-25 октомври. 3. За религиозната общност на евреите в България: а) Песах - 13 април; б) Рош Ашана - 23 септември; в) Кипур - 2 октомври; г) Сукот - 7 октомври. 4. За Арменската апостолическа православна църква в България: а) Рождество Христово - 6 януари; б) Св. Вартанац - 23 февруари; в) Великден - 16 април; г) Ден на геноцида от 1915 г. - 24 април. 5. За Общество “Бяло братство” в България: а) Ден на пролетното равноденствие - 22 март; б) Съборни дни - 12 юли и 19 август; в) Денят на кончината на Учителя - 27 декември. 6. За Църквите на адвентистите от Седмия ден Реформаторско движение - четири съботни дни, ако според трудовия им договор или акта за назначаването им лицата са задължени да работят в тези дни. 7. За Бахайската общност в България: а) Ноу - Руз (Бахайска Нова година) - 21 март; б) Празник “Резван” - 21 април; в) Обявяване мисията на Баб - 23 май; г) Рождението на Бахаулла - 12 ноември. 8. Общество за Кришна съзнание: а) Гаура Пурнима - 14 март; б) Рама Навами - 6 април; в) Нрисимха Чатурдаси - 12 май; г) Шри Кришна Джанмастами - 16 август. 9. Диамантен път на будизма - България: а) Тибетската Нова година - 28 февруари; б) Паранирвана (просветлението на Буда) - 12 юни; в) Първо завъртане на колелото на Дхарма (първи поучения на Буда Шакиямуни) - 29 юни; г) слизане от небесата на Буда Шакиямуни - 13 декември. 10. Съюз на Евангелските Петдесятни църк­ви в България: а) Денят на Петдесятница - 11 юни; б) Денят на Свети Дух - 12 юни; в) Ден на реформацията - 31 октомври; г) Ден на християнското семейство и младеж - 21 ноември. 11. Християнска Вселенска и апостолска църква: Ден на Св. св. Кирил и Методий - покровители на Европа - 11 май. 12. Покров на Пресвета Богородица: а) Рождество Христово - 7 януари; б) Васильовден (Нова година) - 14 януари; в) Покров Богородичен - 14 октомври; г) Никулден - 19 декември. За министър-председател: Емел Етем Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 35 от 4 март 2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с Постановление No 57 на Министерския съвет от 2017 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 35 ОТ 4 МАРТ 2020 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с Постановление No 57 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 27 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 68 от 2017 г. и бр. 67 от 2019 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Нередностите, съставляващи нарушения при възлагането на обществени поръчки до влизането в сила на Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2016 г., бр. 63, 85, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 17, 24, 30, 49, 77, 80, 86, 102 и 105 от 2018 г. и бр. 17 и 83 от 2019 г.,) и съгласно § 18, 19 и 23 от неговите преходни и заключителни разпоредби, както и приложимите процентни показатели на финансови корекции за тези нередности са посочени в приложение No 1а.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. § 2. В чл. 5, ал. 3 след думите „приложения No 1“ се поставя запетая и се добавя „1а“. § 3. В чл. 7 след думите „приложение No 1“ се добавя „съответно приложение No 1а“. § 4. В § 1 т. 3 от допълнителната разпоредба се изменя така: „3. Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“.“ § 5. В приложение No 1 към чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В заглавието на колона 3 думите „за поръчки по чл. 20, ал. 1 от ЗОП“ се заличават. 2. Колона 4 „Показател на корекцията (в %) за поръчки по чл. 20, ал. 2 и 3 от ЗОП и за процедура за избор на изпълнител по чл. 50 от ЗУСЕСИФ“ се заличава. § 6. Създава се приложение No 1а към чл. 2, ал. 2: „Приложение No 1а към чл. 2, ал. 2 ВИДОВЕ НЕРЕДНОСТИ И СЪОТВЕТСТВАЩИ ПРОЦЕНТНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ “ § 7. Думите „Приложение No 2 към чл. 2, ал. 2“ се заменят с „Приложение No 2 към чл. 2, ал. 3“. Преходна разпоредба § 8. Започнатите до влизането в сила на това постановление производства по определяне на финансови корекции, касаещи поръчки по чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за обществените поръчки и процедури за избор на изпълнител по чл. 50 от ЗУСЕСИФ и по реда на Постановление No 118 на Министерския съвет от 2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ (обн., ДВ, бр. 44 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 76 и 101 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 52 от 2016 г., бр. 30 и 68 от 2017 г. и бр. 107 от 2018 г.), се довършват при досегашните показатели на корекцията. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Шумен, на основание чл. 181, ал. 1 и 2, приложим съгласно чл. 188 АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор при Окръжната прокуратура – Шумен, срещу чл. 5, ал. 1, т. 10 и 18, чл. 5, ал. 5 и чл. 15, ал. 1, т. 8 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация на Общинския съвет – с. Хитрино, приет с Решение No 18 от 22.12.2015 г. Въз основа на протеста е образувано адм. дело No 358/2017 г. по описа на Административния съд – Шумен, насрочено за 22.01.2018 г. от 10 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Решение за избор за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание РЕШЕНИЕ за избор за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира Йордан Андреев Стоев за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Решението е прието от 44-то Народно събрание на 20 септември 2017 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Димитър Главчев Подпечатано с държавния печат. Министър на правосъдието: Цецка Цачева

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No 3 от 7 февруари 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ НАРЕДБА No 3 от 7 февруари 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ Чл. 1. (1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт „Педиатрия“ съгласно приложението. (2) С медицинския стандарт по ал. 1 се определят минимални изисквания към лечебните заведения, които извършват дейности по педиатрия. Чл. 2. Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по педиатрия от установеното с изискванията на тази наредба. Заключителни разпоредби § 1. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването. § 2. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински одит“, регионалните центрове по здравеопазване и органите на управление на лечебните заведения. § 3. За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето. § 4. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба No 19 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ (обн., ДВ, бр. 53 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 92 от 2010 г.). Министър: Таня Андреева Приложение към чл. 1 МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ПЕДИАТРИЯ І. Основна характеристика на медицинската специалност„Педиатрия“ 1. Дефиниция, основни цели и задачи 1.1. Педиатрията е интегрална медицинска специалност, обект на която са децата от 0 до 18-годишна възраст. 1.2. Основна цел на педиатрията е съхраняване и/или подобряване на детското здраве. 1.3. Основните задачи на педиатрията са: 1.3.1. проследяване и оценка на физическото и нервно-психическо развитие на детето; 1.3.2. първична и вторична профилактика на заболяванията и промоция на здравето; 1.3.3. диагноза и лечение на заболяванията в детската възраст; 1.3.4. рехабилитация; 1.3.5. взаимодействие с други медицински и немедицински специалисти. 1.4. Препоръчително е наблюдението и лечението на децата до 7-годишна възраст да се осъществява от общопрактикуващ лекар със специалност педиатрия или специалист педиатър. 2. Видове дейности в обхвата на медицинската специалност „Педиатрия“ 2.1. Профилактични дейности: 2.1.1. промоция на детското здраве и профилактика на заболяванията: осъществяват се от общопрактикуващ лекар и от специалист педиатър; 2.1.2. наблюдение и оценка на физическото и нервно-психическото развитие на детето; 2.1.3. даване указания за рационално хранене, наблюдение и оценка за тяхното изпълнение; 2.1.4. повишаване на защитните сили на организма на детето чрез: 2.1.4.1. проследяване за правилния хигиенен режим на отглеждане и при необходимост даване на указания за корекция; 2.1.4.2. даване на съвети за провеждане на закалителни процедури; 2.1.5. даване на указания и провеждане на ваксинопрофилактика; 2.1.6. провеждане на профилактични прегледи с честота и обем съгласно действащата нормативна уредба; 2.1.7. изпълнение на профилактични програми, предвидени в нормативните актове, препоръки и консенсуси, утвърдени от научните дружества; 2.1.8. запознаване на родителите с принципите за водене на здравословен начин на живот от детето и с възможностите за целенасочено и активно влияние на фактори, действащи благоприятно върху детското здраве. 2.2. Диагностично-лечебни дейности в педиатрията: 2.2.1. диагноза, лечение и рехабилитация на остри и хронични заболявания; 2.2.2. диспансеризация на деца с хронични заболявания съгласно действащата нормативна уредба; 2.2.3. оказване на консултативна помощ; 2.2.4. експертна оценка на здравословното състояние на детето с оглед възможностите му за социална адаптация при постъпване в детски колектив, занимания с активен спорт, за провеждане на рехабилитация, участие в клинични проучвания и др. 2.3. Елементи на профилактичния и диагностично-лечебния процес в педиатрията: 2.3.1. анамнеза; 2.3.2. физикален статус и оценка на физическото и нервно-психическото развитие; 2.3.3. назначаване на изследвания по вид и обем, съобразени с работната диагноза: 2.3.3.1. лабораторни (хематологични, биохимични, микробиологични, паразитологични, серологични, имунологични, вирусологични, хормонални, генетични, цитологични и други); 2.3.3.2. образни (рентгенологични, ултразвукови, компютърна томография, магнитнорезонансна томография и други); 2.3.3.3. електрофизиологични – ЕКГ, ЕЕГ, ЕМГ и други; 2.3.4. консултация с други специалисти; 2.3.5. интерпретация на получените резултати и уточняване на диагнозата; 2.3.6. изготвяне на лечебен план; 2.3.7. контролни прегледи за оценка на състоянието на детето и ефекта от приложеното лечение; 2.3.8. насочване към физиотерапевтични и/или рехабилитационни процедури, както и към санаторно-курортно лечение; 2.3.9. експертиза на функционалните възможности и насочване към органите на медицинската експертиза; 2.3.10. оказване на спешна медицинска помощ при животозастрашаващи състояния; 2.3.11. хоспитализация при необходимост: 2.3.11.1. незабавна при спешни застрашаващи живота състояния; 2.3.11.2. след провеждане на изследвания (лабораторни и инструментални), доказващи необходимостта от болнично лечение в педиатрично отделение или клиника; 2.3.12. домашни посещения по преценка на лекаря или при поискване от родителите, при влошаване на състоянието на детето. 2.4. Медико-социални дейности: 2.4.1. оценка от здравна гледна точка на средата, в която се отглежда детето; 2.4.2. осъществяване на връзки с държавни органи и неправителствени организации с цел: 2.4.2.1. подобряване условията на живот на децата; 2.4.2.2. провеждане на определени здравни мероприятия за опазване на детското здраве. 3. Интердисциплинарни взаимодействия на педиатрията с други клинични специалности, оказващи медицинска помощ при деца 3.1. Взаимодействие със специалисти от други клинични специалности се осъществява във връзка с мероприятия за промоция, профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на деца. 3.2. За осигуряване при обгрижване на децата на интегриран подход при необходимост дейностите се осъществяват съвместно и с немедицински специалисти – психолози, социални работници, инженерни специалисти, представители на съдебната власт, служители на Министерството на вътрешните работи и други. 3.3. С оглед осигуряване на приемственост в процеса на диспансеризация на пациенти с открити хронични заболявания в детската възраст се осъществява взаимодействие със специалисти, работещи с възрастни пациенти. ІІ. Изисквания към лицата, осъществяващи дейност по специалността „Педиатрия“ 1. Изисквания към специалиста педиатър 1.1. Специалистът педиатър извършва преглед, поставя диагноза, назначава и интерпретира лабораторните и други изследвания, назначава лечение и следи ефекта му чрез контролни прегледи до оздравяването на детето, съответно до насочването му към общопрактикуващия лекар или за хоспитализация, както и при промяна на местожителството. Прегледът завършва с издаване на документ съгласно действащата нормативна уредба, в който се отразяват поставената диагноза, резултатите от проведени изследвания, проведеното лечение, необходимостта от допълнителни изследвания и специализирани консултации, насоки за последващо лечение. 1.2. Допълнителни изисквания към специалиста педиатър: участие в продължаващо медицинско обучение. 2. Изисквания към дейността на специализанта по педиатрия Специализантите по педиатрия осъществяват диагностично-лечебна дейност в обхвата на специалността педиатрия в рамките на компетенциите си на лекар без специалност педиатрия под контрола на специалист – педиатър. 3. Изисквания към дейността на лекар без специалност или с друга клинична специалност 3.1. Лекар без придобита специалност осъществява всички видове дейности, с изключение на консултативна и експертна дейност. В диагностично-лечебната дейност е ограничен при назначаване на специализирани диагностично-лечебни методи и при назначаването на консултации. В тези случаи задължително взема писмено становище на лекар със специалност по педиатрия. 3.2. Лекар с друга клинична специалност има право да извършва диагностично-лечебни действия при деца само при заболявания в обхвата на специалността, която притежава. Консултира пациенти само когато е поискана консултация от лекар със специалност педиатрия. 4. Изисквания за осъществяване на високоспециализирани дейности 4.1. Високоспециализираните медицински дейности се извършват от специалисти педиатри. 4.2. Високоспециализирани дейности, обект на други специалности, се провеждат от съответните специалисти. 4.3. Специалистите, осъществяващи високоспециализирани дейности в педиатрията, трябва да притежават документ за квалификация, издаден в съответствие с действащата нормативна уредба. 5. Изисквания към медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи 5.1. Медицинските сестри в педиатрични отделения и клиники: 5.1.1. работят под ръководството на лекар и изпълняват неговите нареждания по отношение на всеки конкретен пациент; 5.1.2. носят пълна отговорност за пациентите на ниво сестрински грижи до предаването им на следващата работна смяна; 5.1.3. отговарят за движението на лекарствените продукти и медицински изделия по време на работната им смяна; 5.1.4. отговарят за изправността и състоянието на медицинската апаратура по време на работната им смяна; 5.1.5. работят по съответни протоколи и технически фишове, утвърдени от лекарските консултативни комисии и ръководството на съответното лечебно заведение, както и съгласно правилника за реда и дейността на педиатричното отделение (клиника). 5.2. Задълженията на медицински сестри трябва да са отразени в длъжностната им характеристика. 5.3. Останалите медицински специалисти, осъществяващи здравни грижи, профилактика, рехабилитация и здравна промоция в съответствие с професионалните им компетенции, определени с наредбата по чл. 7 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, работят по съответен протокол, регламентиран в правилника на лечебното заведение, и съобразно длъжностната характеристика, а по отношение на всеки конкретен пациент изпълняват нарежданията на лекуващия лекар, дежурния лекар и началника на отделението (клиниката) по педиатрия. 6. Други лица с немедицинско образование, осъществяващи професионална дейност, имаща отношение към специалността педиатрия, по отношение на всеки конкретен пациент изпълняват нарежданията на лекуващия лекар, дежурния лекар и началника на отделението (клиниката) по педиатрия. ІІІ. Изисквания за осъществяване на дейността по специалността „Педиатрия“ в извънболничната медицинска помощ 1. Изисквания за осъществяване на дейността в първичната извънболнична медицинска помощ. 1.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността в първичната извънболнична медицинска помощ. 1.1.1. Устройство и оборудване на помещенията – съгласно изискванията на медицинския стандарт по Обща медицина. 1.1.2. Медицинска апаратура и оборудване – съгласно изискванията на медицинския стандарт по Обща медицина. 1.1.3. В първичната извънболнична медицинска помощ наблюдението и лечението на деца се осъществява от общопрактикуващ лекар и/или педиатър. 1.2. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността. 1.2.1. Изисквания за вида и обема медицински дейности. 1.2.1.1. Препоръчително е наблюдението и лечението на децата до 7-годишна възраст да се осъществява от общопрактикуващ лекар със специалност педиатрия или специалист педиатър. 1.2.1.2. В рамките на промоционалната и профилактичната дейност общопрактикуващият лекар или специалистът педиатър проследява физическото и нервно-психическото развитие на детето, като: 1.2.1.2.1. дава необходимата информация на майките за рационално хранене на кърмачето, полага необходимите грижи за изключително кърмене през първите шест месеца и продължителност на естественото хранене съгласно приетите норми; 1.2.1.2.2. дава съвети за правилното захранване и реда на въвеждане на храните в кърмаческия период; при кърмачета на смесено и изкуствено хранене убеждава майките да използват адаптираните млека; 1.2.1.2.3. дава указания за правилния хигиенен режим за отглеждане и закаляването на детето; 1.2.1.2.4. наблюдава и оценява физическото и нервно-психическото развитие на детето; 1.2.1.2.5. провежда профилактични прегледи в обем и честота съгласно действащата нормативна уредба; 1.2.1.2.6. изпълнява профилактични програми, предвидени в нормативните актове, препоръки и консенсуси, утвърдени от научните дружества; 1.2.1.2.7. запознава родителите с основните насоки за водене на здравословен начин на живот и с възможностите да се използва целенасочено и активно влиянието на фактори, действащи благоприятно върху детското здраве; 1.2.1.2.8. провежда профилактика и лечение на рахита; 1.2.1.2.9. провежда ваксинопрофилактика. 1.2.1.3. Когато общопрактикуващият лекар няма специалност педиатрия, но в листата му има деца, той трябва периодично да ги консултира със специалист педиатър, както следва: 1.2.1.3.1. при деца до едногодишна възраст – 4 пъти годишно; 1.2.1.3.2. при деца през втората и третата година – 2 пъти годишно; 1.2.1.3.3. при деца от предучилищна възраст – 1 път годишно. 1.2.1.3.4. при остри заболявания децата своевременно се консултират със специалист педиатър. 1.2.2. В рамките на диагностично-лечебния процес общопрактикуващият лекар извършва следните дейности: 1.2.2.1. Диагноза и лечение на спешни състояния в детската възраст и по преценка своевременно насочване към съответен специалист или лечебно заведение за болнична медицинска помощ. 1.2.2.2. Диагноза, лечение и рехабилитация на остри и хронични заболявания в детската възраст и по преценка своевременно насочване към съответен специалист или лечебно заведение за болнична медицинска помощ. 1.2.2.3. При спешни животозастрашаващи състояния: 1.2.2.3.1. осъществява или осигурява осъществяването на реанимационни действия на място в амбулаторния кабинет – аспирация, обдишване с балон и маска, венозно или мускулно приложение на лекарствени продукти за кардио-циркулаторно подпомагане; 1.2.2.3.2. организира повикването на екип на спешна медицинска помощ. 1.2.3. Задължителни диагностично-лечебни алгоритми по педиатрия в първичната извънболнична медицинска помощ, които се утвърждават от Българската педиатрична асоциация и Сдружението на общопрактикуващите лекари: 1.2.3.1. алгоритъм за здравословно хранене в детска възраст; 1.2.3.2. алгоритъм за закаляване; 1.2.3.3. алгоритъм за оценка на физическото развитие; 1.2.3.4. алгоритъм за оценка на нервно-психическото развитие; 1.2.3.5. алгоритъм за поведение при често срещани симптоми в детска възраст – повишена температура, коремна болка, повръщане и др. 1.3. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността. 1.3.1. Количествени показатели: 1.3.1.1. осъществяване на предвидените в нормативните актове по брой и обем профилактични прегледи, включително и домашни посещения; 1.3.1.2. изпълнение на предвидените програми за профилактика, превенция и промоция на здравето; 1.3.1.3. изпълнението на имунизационния календар. 1.3.2. Критерии и показатели за качество: 1.3.2.1. достъп до медицинска помощ; 1.3.2.2. своевременност на оказваната медицинска помощ; 1.3.2.3. релевантност (уместност и съответствие), сигурност/безопасност, ефективност и ефикасност на тази помощ; 1.3.2.4. провеждане на периодични анкети за оценка на качеството на извършваната работа; 1.3.2.5. отчитане на броя подадени жалби и резултатите от извършените проверки. 2. Изисквания за осъществяване на дейността в специализираната извънболнична медицинска помощ. 2.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността: 2.1.1. Кабинет по педиатрия – може да е самостоятелен или в структурата на лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ и задължително включва: 2.1.1.1. лекарски кабинет с площ най-малко 12 м2; 2.1.1.2. кабинет за профилактични прегледи с площ най-малко 12 м2; 2.1.1.3. манипулационна с площ най-малко 9 м2; 2.1.1.4. сервизни помещения – чакалня, санитарен възел. 2.1.2. Манипулационната, кабинетът за профилактични прегледи и сервизните помещения могат да бъдат общи за няколко педиатрични кабинета, разкрити в една сграда и при спазени архитектурно-строителните норми. 2.1.3. По изключение за профилактичните прегледи може да се използва лекарският кабинет, но в часове или дни, в които не се преглеждат болни. В тези случаи се определят сутрешни и следобедни часове за профилактични прегледи. 2.2. Устройство и оборудване на помещенията – специфични здравни изисквания. 2.2.1. Обзавеждане на лекарския кабинет: 2.2.1.1. мивка с течаща топла и студена вода; медицинска кушетка и плот за преглед на деца в кърмаческа възраст; теглилка, ръстомер, мек шивашки метър; лекарско бюро с локално осветление; столове за лекаря и посетителите; офис техника – телефон, компютърна конфигурация с принтер и интернет връзка и електронна поща; шкаф за медицинската документация, медицински документи (амбулаторен журнал, рецепти, бланки за назначаване на лабораторни и образни изследвания, направления за консултации с други специалисти и направления за хоспитализация); 2.2.1.2. сфингоманометър с маншети за различни възрастови групи, неврологично чукче, шпатули, термометър. 2.2.2. Обзавеждане на кабинета за профилактични прегледи: 2.2.2.1. бюро за лекаря и медицинската сестра, столове; разделни плотове за обслужване на кърмачетата; теглилка и ръстомер за кърмачета и по-големи деца, мек шивашки метър (измерване на обиколката на главата, гърдите и корема); шкаф за медицинската документация; компютърна конфигурация с принтер и интернет връзка и електронна поща; 2.2.2.2. препоръчително е (при наличие на достатъчно площ) обособяването на кът за здравнопросветна дейност за майките – брошури за популяризиране на изключителното кърмене и правилно хранене на кърмачетата и децата от ранна детска възраст, за закаляване, ваксино­профилактика и други. 2.2.3. Обзавеждане на манипулационната: 2.2.3.1. мивка с течаща топла и студена вода; медицинска кушетка и разделни плотове за осъществяване на манипулации при кърмачета и по-големи деца; столове; спешен шкаф с лекарствени продукти (лекарствени продукти и инфузионни разтвори); 2.2.3.2. медицински изделия (спринцовки, превързочни материали, игли и други), бъбрековидно легенче и други съгласно списък, утвърден от управителя на лечебното заведение. 2.3. Изисквания за медицинска апаратура и оборудване: 2.3.1. пособия за вземане на кръв и материал за микробиологично изследване (игли, игли тип „бътерфлай“, вакутейнери, абокати, стерилни шишета и тампони); набор за първична ресусцитация („Амбу“); мек шивашки метър; апарат за измерване на артериално налягане с маншети за различни възрастови групи; хладилник (съхранение на биопродукти, серуми, ваксини и други); 2.3.2. в зависимост от организацията на медицинската дейност в лечебното заведение, в което е разкрит специализиран педиатричен кабинет, медицинска апаратура, като ехограф, ехокардиограф, електроенцефалограф и други могат да се ползват по график от няколко специалисти; 2.3.3. независимо от профила на кабинета се осигуряват функционални връзки за осъществяване при необходимост на изследвания в областта на образната диагностика (компютърна томография, магнитнорезонансна томография) и други. 2.4. Изисквания за персонал: 2.4.1. Лекар – специалист по педиатрия. 2.4.2. Медицинска сестра. 2.5. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността. 2.5.1. Изисквания за вида и обема медицински дейности. 2.5.1.1. Специалистът педиатър в специализираната извънболнична медицинска помощ осъществява дейностите, описани в раздел І, т. 2. При необходимост насочва своевременно пациента към други специалисти или лечебно заведение за болнична медицинска помощ. 2.5.2. Задължителни диагностично-лечебни алгоритми в специализираната извънболнична помощ по педиатрия са посочените в т. 1.2.3 от този раздел. 2.6. Принципи за поведение при спешни животозастрашаващи състояния: 2.6.1. осъществяване или осигуряване на спешни реанимационни действия на място в амбулаторния кабинет – аспирация, обдишване с балон и маска, венозно или мускулно приложение на медикаменти за кардио-циркулаторно подпомагане; 2.6.2. организиране повикването на екипи на спешна медицинска помощ. 2.7. Изисквания – общи и специфични, към резултата от осъществяване на дейността: 2.7.1. Качеството на педиатричната помощ в амбулаториите за извънболнична специализирана медицинска помощ се осигурява чрез своевременна профилактика, ефикасна и ефективна диагностично-лечебна дейност, наблюдение и диспансеризация. 2.7.2. Показатели за оценка на дейността в извънболничната помощ: 2.7.2.1. продължителност на първичен преглед – не по-малко от 20 минути; 2.7.2.2. извършване на профилактични прегледи с честота и обем съгласно действащата нормативна уредба; 2.7.2.3. пълно обхващане на подлежащите на диспансеризация хроничноболни деца; 2.7.2.4. броят на диспансеризираните деца в компенсирано състояние да бъде по-висок или равен на този от предходната година; 2.7.2.5. удовлетвореност или неодобрение на пациентите от оказаната медицинска помощ, изследвани чрез анонимни анкети. ІV. Изисквания при оказване на медицинска помощ по педиатрия в структури на лечебни заведения за болнична помощ В педиатрични отделения (клиники) се приемат пациенти до 18-годишна възраст, както и новородени след изписването им от структурата по неонатология. А. Първо ниво на компетентност 1. Изисквания към структурите (отделения/клиники) за осъществяване на дейността по педиатрия. 1.1. Устройство и оборудване на помещенията в структура по педиатрия от първо ниво на компетентност: 1.1.1. приемен сектор със санитарен възел; 1.1.2. болнични стаи за: 1.1.2.1. хоспитализация на деца от различни възрастови групи: до 2 г., от 3 до 13 г. и от 14 до 17 г.; 1.1.2.2. за деца до 2-годишна възраст с майки придружителки; 1.1.2.3. самостоятелно настаняване на дете с майка/придружител; 1.1.2.4. изолация (изолатор) за дете с майка/придружител със самостоятелен санитарен възел; 1.1.3. една или повече манипулационни; 1.1.4. складови помещения за хигиенни материали и медицински изделия; 1.1.5. задължително обособени кабинети: 1.1.5.1. за началника на отделението; 1.1.5.2. за лекарите; 1.1.6. по възможност обособени кабинети: 1.1.6.1. за старшата медицинска сестра; 1.1.6.2. за специалистите по здравни грижи; 1.1.7. гардероб за персонала (в случай че няма централен гардероб на лечебното заведение); 1.1.8. санитарни възли: за персонала и пациентите (в случай че не са предвидени индивидуални санитарни възли към всяко помещение); 1.1.9. работно място на медицинския секретар, където се съхранява и текущият архив; 1.1.10. препоръчително е наличие на семинарна зала на територията на лечебното заведение за болнична помощ. 1.2. Изисквания за осигуреност с медицинска апаратура, оборудване и техника и други условия за осъществяване на дейността: 1.2.1. Болнични легла за деца от различни възрастови групи: новородени (кувьози); до 2 г.; от 3 до 13 г.; от 14 до 17 г. 1.2.2. Болнични мебели: прикреватни шкафчета, маси, столове с различен стандарт в зависимост от възрастта; кушетки, маси за прегледи, шкафове за лекарства, медицински изделия и други; колички за визитация; колички за храна; колесни столове; носилки на колела. 1.2.3. Офис техника – телефон, компютърна конфигурация с принтер и интернет връзка и електронна поща. 1.2.4. Задължително оборудване: ръстомер и теглилка, апарат за измерване на артериално налягане с набор маншети за различните детски възрасти, монитор за проследяване на жизнените функции, перфузори, портативен ЕКГ апарат, негативоскоп, локална или централна кислородна инсталация, инхалатори, набор за борба за овладяване на остро разстройство на дишането и сърдечната дейност. 1.2.5. На територията на лечебното заведение, в което има структура по педиатрия първо ниво на компетентност, следва да има ехограф, дефибрилатор, рентгенов апарат, спирометър и клинична лаборатория от първо ниво на компетентност. 1.2.6. Кабинетите и отделенията (клиниките) по педиатрия се разполагат териториално в лесна функционална връзка с останалите структури на лечебното заведение. 1.3. Изисквания за персонал. 1.3.1. В структурите (отделения/клиники) от първо ниво на компетентност работят най-малко трима лекари, от които най-малко двама със специалност „Педиатрия“. Ежегодно лекарите трябва да посещават по един курс (семинар) или научна проява в областта на педиатрията. 1.3.2. Педиатричното отделение (клиника) се ръководи от лекар с придобита специалност „Педиатрия“. Ръководителят на клиника по педиатрия е хабилитирано лице. 1.3.2.1. Началникът на отделението (клиниката) планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност, икономическата ефективност, информационното осигуряване и кадровата политика в отделението. 1.3.3. В педиатричното отделение (клиника) работят лекари с квалификация съгласно т. 1, 2 и 3 от раздел II. По възможност броят на лекарите без специалност не трябва да надвишава 50 % от лекарския състав в отделението (клиниката). 1.3.4. Старша медицинска сестра на отделение (клиника) по педиатрия може да бъде лице с образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър по специалността „Управление на здравните грижи“. 1.3.5. Медицинските сестри в отделение (клиника) по педиатрия следва да са в съотношение най-малко 1,5 сестринска длъжност към 1 лекарска длъжност. Оптималното съотношение е 2 към 1. При относителен дял на кърмаческите легла, по-голям от 25 %, задължителното минимално съотношение е 1 към 1,75. 1.3.6. Всеки десет легла в структурата по педиатрия следва да са обезпечени с най-малко две медицински сестри на сутрешна редовна смяна. 2. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността. 2.1. Изисквания за вида и обема на медицинските дейности. 2.1.1. В педиатрична структура (отделение/клиника) от първо ниво на компетентност се извършва лечение на остри, обострени и хронични вътрешни заболявания, без комплицирано протичане и при които не се предполагат инвазивни и интензивни диагностични и терапевтични процедури. Приемат се и се лекуват всички остри детски заболявания и спешни състояния до овладяването им съгласно кадровите и апаратурните възможности. 2.1.2. В педиатрични структури от първо ниво на компетентност се извършват: 2.1.2.1. диагностични и лечебни дейности, целящи възстановяване и стабилизиране на всички жизненоважни функции на пациента; 2.1.2.2. консултации с местни или повикани от друго ниво на компетентност специалисти; 2.1.2.3. преценка на необходимостта от осъществяване на диагностични процедури и лечение в структура от второ или трето ниво на компетентност. 2.1.3. Превеждането на детето към структура от второ или трето ниво на компетентност става при прецизна оценка на състоянието му, рисковете от транспорта, осигуряване на необходимото наблюдение и лечение по време на транспорта и след предварително информиране и задължително съгласие на структурата от по-горно ниво. При необходимост може да се вземе становище на републикански консултант. 2.1.4. При превеждане на детето в друго лечебно заведение от същото ниво е необходимо изричното съгласие на приемащото звено. 2.1.5. Когато се отнася за интеркурентно заболяване без непосредствена заплаха за живота при хронично болни с изяснена диагноза и познати на лекуващия екип, лечението може да се осъществи в структурата от първо ниво при условие, че са налице: 2.1.5.1. необходимата диагностична апаратура; 2.1.5.2. възможност за ползване на клинична и микробиологична лаборатория; 2.1.5.3. медицински изделия и лекарствени продукти. В тези случаи се прави задължителна планова консултация със съответния специалист. 2.1.6. Най-тежките, диагностично трудни и неясни случаи и заболявания, изискващи специфично лечение, се насочват незабавно за диагностика и лечение към структура от трето ниво на компетентност, след задължително предварително информиране и съгласие на съответната структура. 2.1.7. В случаи, когато превеждането на детето в структура на второ или трето ниво на компетентност става по настояване на родителите, се спазват условията от т. 2.1.3 и 2.1.4. Родителите се уведомяват за рисковете от транспортирането и тяхното желание за превеждане се отразява писмено с подпис в медицинската документация. 2.2. Дейности, осъществявани от лекар, работещ в отделение (клиника) по педиатрия в лечебно заведение за болнична помощ: 2.2.1. снемане на анамнеза и физикален статус на новородено, кърмаче и дете над 1 година; 2.2.2. определяне на гестационна възраст; 2.2.3. извършване на антропометрични измервания и оценка на физическото развитие; 2.2.4. оценка на психомоторното развитие и определяне на необходимостта от консултация с психолог; 2.2.5. измерване на артериално налягане; 2.2.6. определяне на кръвни групи и извършване на кръвопреливане; 2.2.7. снемане и оценка на ставен статус; 2.2.8. снемане и оценка на неврологичен статус на деца във всички възрастови групи; 2.2.9. преценка на необходимостта от консултация с други специалисти; 2.2.10. назначаване и интерпретация на необходимите параклинични изследвания, съобразени с диференциално-диагностичния план; 2.2.11. правене на всички видове инжекции; 2.2.12. вземане на венозна кръв и венозно приложение на лекарствени продукти; 2.2.13. поставяне на назогастрална и орогастрална сонда за стомашно и дуоденално сондиране; 2.2.14. извършване на очистителна клизма; 2.2.15. поставяне на газова тръба; 2.2.16. парентерално и ентерално хранене; 2.2.17. извършване и отчитане пробата на Манту; 2.2.18. мониторен контрол; 2.2.19. извършване и разчитане на ЕКГ; 2.2.20. определяне на диетичния режим; 2.2.21. лумбална пункция; 2.2.22. катетеризация на пикочен мехур; 2.2.23. вземане проба за микробилогично изследване от биологичен материал; 2.2.24. изготвяне на родословно дърво (генеалогичен статус) при съмнение за наследствено заболяване; 2.2.25. шиниране на счупен крайник; 2.2.26. разчитане на стандартни рентгенографии; 2.2.27. интерпретация на резултатите от КАС, изчисляване на нуждите от течности и електролити и назначаване на необходимата парентерална рехидратационна терапия – заместваща и поддържаща; 2.2.28. ежедневен преглед на пациента от лекуващия лекар и най-малко два прегледа от началника на отделението – при приемане и при изписване, а при необходимост и по-често; 2.2.29. разясняване на родителите на същественото от диагностично-лечебния процес и вземане на информирано съгласие за предвидените диагностични и лечебни процедури; 2.2.30. попълване на съответната медицинска документация; 2.2.31. отразяване в историята на заболяване на динамиката на заболяването, извършените диагностични процедури и назначеното лечение; 2.2.32. медицинска експертиза; 2.2.33. контрол за изпълнение на назначенията от страна на останалия медицински и немедицински персонал. 2.3. Дейности на специалистите по здравни грижи в отделение (клиника) по педиатрия. 2.3.1. Старша медицинска сестра – основните дейности на старшата медицинска сестра съответстват на утвърдените в лечебното заведение длъжностни характеристики за съответната длъжност, които задължително трябва да включват следните елементи: 2.3.1.1. организира работата на медицински сестри в отделението, като: 2.3.1.1.1. следи за реда, дисциплината и чистотата в отделението; 2.3.1.1.2. изготвя месечния график за работа на медицинските сестри и санитарите; 2.3.1.1.3. отчита реалния месечен график; 2.3.1.1.4. разпределя децата, за които отговаря и които обслужва всяка медицинска сестра; 2.3.1.2. обезпечава нормални условия за провеждане на качествена диагностично-лечебна дейност, като: 2.3.1.2.1. осигурява необходимите медицински изделия и санитарно-хигиенни материали; 2.3.1.2.2. следи за спазване на вътрешния ред в отделението и за лечебно-охранителния режим; 2.3.1.2.3. помага при извършване на по-сложни диагностични и терапевтични манипулации; 2.3.1.2.4. контролира недопускането на ВБИ и следи за спазване предписанията на органите на държавния здравен контрол; 2.3.1.2.5. отговаря за разпределянето на храната на болните; 2.3.1.2.6. организира доставянето на изписаните лекарствени продукти от болничната аптека; 2.3.1.2.7. отговаря за съхранението на имуществото, медицинските изделия и санитарно-хигиенните материали в отделението; 2.3.1.2.8. отговаря за съхранението на медицинската документация; 2.3.1.2.9. отговаря за качеството на предоставените здравни грижи в отделението; 2.3.1.3. организира поддържането и повишаването на квалификацията на медицински сестри; 2.3.1.4. организира и контролира работата на санитарите. 2.3.2. Медицинска сестра – основните дейности на медицинската сестра съответстват на утвърдените в лечебното заведение длъжностни характеристики за съответната длъжност, които задължително трябва да включват следните елементи: 2.3.2.1. извършва необходимата при приемане санитарна обработка на пациента; 2.3.2.2. запознава детето (при големите деца) или майката придружител с неговите права и вътрешния ред на лечебното заведение; 2.3.2.3. извършва назначените сестрински манипулации (диагностични и терапевтични); 2.3.2.4. осъществява наблюдение на пациента и своевременно докладва на лекуващия или дежурния лекар за съществени изменения в състоянието му; при пациенти с тежко състояние осъществява непрекъснато наблюдение; 2.3.2.5. осъществява непосредствените грижи за пациенти, които са неподвижни или не могат да се придвижват самостоятелно, и обезпечава всички болни, които обслужва, с необходимите санитарно-хигиенни материали; 2.3.2.6. следи за показателите на монитори и друга апаратура, отчитаща състоянието на пациента, и докладва на лекаря незабавно при резки изменения; 2.3.2.7. участва във визитациите; 2.3.2.8. следи за нежелателни реакции след извършване на процедури и приемане на лекарствени продукти; 2.3.2.9. разяснява на родителите и на по-големите деца извършването на по-сложните диагностични и терапевтични сестрински манипулации; 2.3.2.10. осигурява придвижването на пациентите, които обслужва, до диагностичните и терапевтичните звена извън територията на отделението; 2.3.2.11. подпомага лекаря при извършване на диагностични и терапевтични манипулации, като подготвя необходимите инструменти и консумативи и го подпомага при необходимост при тяхното осъществяване; 2.3.2.12. контролира работата на санитарите при поддържане на необходимите хигиенни условия; 2.3.2.13. следи за недопускане на външни лица в болничните стаи и за провеждане на свиждането съгласно утвърдените правила; 2.3.2.14. подпомага лекуващия лекар при воденето и съхраняването на медицинската документация; 2.3.2.15. участва при изписването на пациента от болницата или превеждането му в друго отделение или лечебно заведение; 2.3.2.16. регистрира в рамките на длъжностната си характеристика необходимата информация в медицинската документация. 2.5. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността по педиатрия. 2.5.1. Минимални изисквания за годишен обем на медицинските дейности – структурата по педиатрия (отделение/клиника) от първо ниво на компетентност трябва да има най-малко 380 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла. 2.5.2. Показатели за оценка на дейността по педиатрия на първо ниво на компетентност: 2.5.2.1. използваемост на легловия фонд – оптимално 80 % (допустими отклонения ± 10 %); 2.5.2.2. своевременно изпълнение на поискани педиатрични консултации в рамките на болничното заведение; 2.5.2.3. пълно и точно водене на медицинската документация; 2.5.2.4. липса на усложнения, получени от диагностично-лечебната дейност; 2.5.2.5. низходяща тенденция в нивото на вътреболнични инфекции; 2.5.2.6. липса на параклинична и лекарствена полипрагмазия; 2.5.2.7. висок процент (най-малко 90 %) на пациенти, изписани оздравели или с подобрение; 2.5.2.8. липса на обосновани оплаквания от пациенти; 2.5.2.9. удовлетвореност на пациентите от оказаната медицинска помощ. Б. Второ ниво на компетентност 1. Изисквания към структурите (отделения/клиники) за осъществяване на дейността по педиатрия. 1.1. Устройство и оборудване на помещенията в структура по педиатрия от второ ниво на компетентност – съгласно т. 1.1 от подраздел „А. Първо ниво на компетентност“. 1.2. Изисквания за осигуреност с медицинска апаратура, оборудване и техника и други условия за осъществяване на дейността: 1.2.1. оборудването за първо ниво на компетентност съгласно т. 1.2 от подраздел „А. Първо ниво на компетентност“; 1.2.2. наличие в лечебното заведение за болнична помощ на апаратура за функционално изследване на дишането; ЕКГ монитори с измерване на SpO2, температура, с регистриращо устройство за основните показатели – 2 бр. (от които един за следене на параметрите на външното дишане); наличие на централна кислородна инсталация; ехокардиограф; 1.2.3. наличие на микробиологична лаборатория – собствена или по договор; 1.2.4. наличие на територията на лечебното заведение за болнична помощ на клинична лаборатория от второ ниво на компетентност, в т.
ч. кръвно-газов анализ и микробиологична лаборатория; 1.2.5. наличие на апаратура за компютърна томография или за магнитнорезонансна томография, собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване от лечебното заведение за болнична помощ – 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния; 1.2.6. наличие на структура по клинична патология и възможност за извършване на серологични, паразитологични, хормонални изследвания и всички видове физиотерапевтични и рехабилитационни процедури на територията на населеното място, както и договор с вирусологична лаборатория на територията на страната. 1.3. Изисквания за персонал. 1.3.1. В структурите (отделения/клиники) от второ ниво на компетентност работят най-малко шестима лекари, от които най-малко четирима със специалност „Педиатрия“. Ежегодно лекарите трябва да посещават по един курс (семинар) или научна проява в областта на педиатрията. 1.3.2. От лекарите със специалност по педиатрия най-малко един има допълнителна квалификация за извършване на ехография. 1.3.3. В структурите от второ ниво на компетентност се прилагат изискванията на т. 1.3.2, 1.3.3, 1.3.4, 1.3.5 и 1.3.6 от подраздел „А. Първо ниво на компетентност“. 2. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността: 2.1. Изисквания за вида и обема на медицинските дейности: 2.1.1. В педиатрична структура (отделение/клиника) от второ ниво на компетентност се извършва: 2.1.1.1. лечение на остри, обострени и хронични заболявания, в това число остри алергични заболявания при деца с комплицирано протичане и при които се предполагат интензивни диагностични и терапевтични процедури, като се спазват посочените за първо ниво на компетентност изисквания; 2.1.1.2. хоспитализиране на деца за диагностично уточняване и последващо лечение, както и обострени или усложнени случаи на диагностицирани в трето ниво пациенти, за които са дадени съответните указания за проследяване и лечение от специалистите от трето ниво (захарен диабет от 1 тип, хронични тромбоцитопении, хемофилия, епилепсии, муковисцидоза, хронични хепатити и други). 2.2. В структурите от второ ниво на компетентност се прилагат изискванията на т. 2.2, 2.3 и 2.4 от подраздел „А. Първо ниво на компетентност“. 2.3. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността по педиатрия: 2.3.1. Минимални изисквания за годишен обем на медицинските дейности – структурата по педиатрия (отделение/клиника) от второ ниво на компетентност трябва да има най-малко 380 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла. 2.3.2. Показатели за оценка на дейността по педиатрия – съгласно т. 2.5.2 от подраздел „А. Първо ниво на компетентност“. 2.3.3. Други показатели: 2.3.3.1. За качество на процеса: 2.3.3.1.1. брой случаи, насочени към друга болница – под 3 %; 2.3.3.1.2. съответствие на окончателна с патологоанатомична диагноза – минимум в 95 %; 2.3.3.1.3. брой регистрирани ВБИ – съгласно стандарта за вътреболнични инфекции. 2.3.3.2. За качеството на резултата: 2.3.3.2.1. отчитане на промяната в здравословното състояние на болните в процеса на провежданото лечение и след завършването му: 2.3.3.2.1.1. оздравели; 2.3.3.2.1.2. с подобрение; 2.3.3.2.1.3. без промяна; 2.3.3.2.1.4. с влошаване; 2.3.3.2.2. общ леталитет – под 0,40 %. В. Трето ниво на компетентност 1. Изисквания към структурите (отделения/клиники) за осъществяване на дейността по педиатрия. 1.1. Устройство и оборудване на помещенията в структура по педиатрия от трето ниво на компетентност – съгласно т. 1.1 от подраздел „А. Първо ниво на компетентност“. 1.2. Изисквания за осигуреност с медицинска апаратура, оборудване и техника и други условия за осъществяване на дейността: 1.2.1. оборудването за второ ниво на компетентност съгласно т. 1.2 от подраздел „Б. Второ ниво на компетентност“; 1.2.2. инфузионни помпи – минимум 4 бр.; апаратура за функционално изследване на дишането; ЕКГ монитори с измерване на SpO2, температура, с регистриращо устройство за основните показатели – минимум 3 бр. (от които един за следене на параметрите на външното дишане); детски стационарен респиратор – 1 бр.; детски транспортен респиратор – 1 бр.; 1.2.3. наличие на микробиологична лаборатория – собствена или по договор; 1.2.4. наличие на клинична лаборатория второ или трето ниво на компетентност (вкл. кръвно-газов анализ, хемостазеология и др.) на територията на болницата; 1.2.5. наличие на апаратура за компютърна томография или магнитнорезонансна томография, собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния; 1.2.6. наличие на апаратура за ЕЕГ, ЕМГ, евокирани потенциали, апаратура за функционални изследвания на различните системи и органи, ендоскопска апаратура, гама-камера, вирусологична, патоморфологична, имунохистохимична, имунологична и генетична лаборатория на територията на населеното място. 1.3. Изисквания за персонал. 1.3.1. В структурите (отделения/клиники) от трето ниво на компетентност работят най-малко шестима лекари, от които най-малко четирима със специалност „Педиатрия“. Ежегодно лекарите трябва да посещават по един курс (семинар) или научна проява в областта на педиатрията. 1.3.2. От лекарите със специалност по педиатрия най-малко един има допълнителна квалификация за извършване на ехография и най-малко двама са с придобита втора специалност с педиатрична насоченост. 1.3.3. В структурите от трето ниво на компетентност се прилагат изискванията на т. 1.3.2, 1.3.3, 1.3.4, 1.3.5 и 1.3.6 от подраздел „А. Първо ниво на компетентност“. 2. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността: 2.1. Изисквания за вида и обема на медицинските дейности: 2.1.1. В педиатрична структура (отделение/клиника) от трето ниво на компетентност: 2.1.1.1. се извършва лечение на всички остри, обострени и хронични заболявания при деца с комплицирано протичане и при които се предполагат интензивни диагностични и терапевтични процедури, включително и интервентни процедури; 2.1.1.2. се насочват всички пациенти, за които няма условия за осъществяване на диагностично-лечебните процедури в структурите от първо и второ ниво на компетентност. 2.2. В структурите от трето ниво на компетентност се прилагат изискванията на т. 2.2, 2.3 и 2.4 от подраздел „А. Първо ниво на компетентност“. 2.3. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността по педиатрия: 2.3.1. Към структурата (отделение/клиника) по педиатрия от трето ниво на компетентност няма изискване за брой преминали болни годишно. 2.3.2. Показатели за оценка на дейността по педиатрия – съгласно т. 2.3.2 и 2.3.3 от подраздел „Б. Второ ниво на компетентност“. V. Изисквания при оказване на медицинска помощ по медицинската специалност „Педиатрия“ в структури за долекуване и продължително лечение 1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността. 1.1. В многопрофилните и в специализираните болници за активно лечение по педиатрия могат да се откриват отделения (клиники) за долекуване и продължително лечение или рехабилитация. 1.2. Отделенията (клиниките) по т. 1.1 могат да осъществяват дейности по педиатрия, за които лечебното заведение има разрешение за лечебна дейност. 1.3. В отделенията (клиниките) по т. 1.1 може да се осъществява лечебна дейност по педиатрия и други специалности със същата насоченост (терапевтична или хирургична), без да се нарушават правилата за асептика и антисептика. 1.4. В отделенията (клиниките) по педиатрия за долекуване и продължително лечение или рехабилитация се извършват медицински дейности, свързани с продължаване на лечението на пациенти, лекувани в острата фаза на заболяването в болнично лечебно заведение за активно лечение. 1.5. Не се допуска долекуване/продължително лечение/рехабилитация на деца и възрастни в едно отделение (клиника). 1.6. Минималният брой легла в отделение (клиника) за долекуване и продължително лечение или рехабилитация по педиатрия е 5. 2. Устройство и оборудване на помещенията в структура за долекуване и продължително лечение – съгласно т. 1.1 от подраздел „А. Първо ниво на компетентност“. 2.1. Специфични изисквания: 2.1.1. болничните стаи са с най-много две легла; 2.1.2. задължително се разкрива сектор за физикална и рехабилитационна медицина; 2.1.3. препоръчително е наличието на монитори за проследяване на жизнените функции и на централна или локална кислородна инсталация. 3. Изисквания за осигуреност с медицинска апаратура, оборудване и техника и други условия за осъществяване на дейността: 3.1. оборудването за първо ниво на компетентност съгласно т. 1.2 от подраздел „А. Първо ниво на компетентност“; 3.2. апаратура за осъществяване на основните физиотерапевтични и рехабилитационни процедури – съгласно стандарта по физикална и рехабилитационна медицина. 4. Изисквания за персонал. 4.1. В структурите (отделения/клиники) за долекуване и продължително лечение работят най-малко трима лекари, от които най-малко един със специалност „Педиатрия“. Ежегодно лекарите трябва да посещават по един курс (семинар) или научна проява в областта на педиатрията. 4.1.1. Препоръчително е един от лекарите да има придобита друга специалност с педиатрична насоченост, а един от лекарите да е със специалност физикална и рехабилитационна медицина. 4.2. В структурите (отделения/клиники) за долекуване и продължително лечение работят рехабилитатори в съотношение най-малко един на 15 легла. 4.3. Специалисти по здравни грижи следва да са най-малко 6 (от които една старша сестра) за отделение с 30 легла. 5. Изисквания към процеса на осъществяване на педиатричната дейност. 5.1. Изисквания за вида и обема на медицинските дейности: В структури за долекуване и продължително лечение се хоспитализират деца с установена диагноза, при които не се налагат инвазивни и интензивни диагностични и терапевтични процедури, както и лечение в структури за активно лечение, но при които продължаване на лечението не може да бъде осъществено в домашни условия и/или в извънболничната медицинска помощ. 6. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността по специалност „Педиатрия“ в структури за долекуване и продължително лечение. 6.1. Количествени показатели за осъществяване на дейността: 6.1.1. минимални (задължителни) изисквания за годишен обем на медицинските дейности – 150 деца на 10 легла годишно; 6.1.2. брой преминали болни на едно разкрито болнично легло за година – минимум 20; 6.1.3. използваемост на леглата – минимум 200 дни. 6.2. Критерии и показатели за качество на осъществяваната медицинска дейност: 6.2.1. своевременност на оказваната медицинска помощ – осигурен 24-часов достъп до медицинско обслужване от щатен лекар в структурата за долекуване и продължително лечение (във времето от 20 до 08 ч. лекарят може да бъде на разположение и да пристигне до 20 мин. след повикване); 6.2.2. осигурени условия за улесняване достъпа на хора с увреждания; 6.2.3. осигурен контрол за спазване на утвърдената от директора на лечебното заведение програма за профилактика и контрол на вътреболничните инфекции. 6.3. Показатели за резултатите на осъществената медицинска дейност: 6.3.1. леталитет; 6.3.2. изписани пациенти здрави; 6.3.3. изписани пациенти с подобрение; 6.3.4. изписани пациенти без подобрение; 6.3.5. брой и относителен дял на пациентите с усложнения по време на престоя в отделението/клиниката за долекуване и продължително лечение; 6.3.6. честота на нозокомиални инфекции; 6.3.7. брой проведени консултации със специалисти от същото и от други лечебни заведения; 6.3.8. брой пациенти, насочени към други лечебни заведения; 6.3.9. брой пациенти, насочени към клиника/отделение за активно лечение; 6.3.10. удовлетвореност на пациентите от лечението. VI. Изисквания при оказване на медицинска помощ по медицинската специалност „Педиатрия“ в домове за медико-социални грижи за деца 1. Устройство и оборудване на помещенията – специфични здравни изисквания: 1.1. Оборудването на помещенията в домовете за медико-социални грижи за деца следва да е съобразено за деца до 7-годишна възраст. 1.2. Задължително се обособява приемен сектор с възможност за изолация, занималня за всяка група, собствена кухня и пералня. 2. Изисквания за медицинска апаратура, оборудване и техника и други условия за осъществяване на дейността: 2.1. оборудването за първо ниво на компетентност съгласно т. 1.2 от подраздел „А. Първо ниво на компетентност“ на раздел ІІІ; 2.2. осигуряване на възможности за подаване на кислород без задължително наличие на кислородна инсталация и възможности за проследяване на сатурация. 3. Изисквания за персонал: 3.1. най-малко петима лекари, от които поне двама със специалност „Педиатрия“; 3.2. други изисквания съгласно Правилника за устройството и дейността на домовете за медико-социални грижи за деца. 4. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността. Устройството и дейността на домовете за медико-социални грижи за деца са регламентирани с Правилника за устройството и дейността на домовете за медико-социални грижи за деца (ДВ, бр. 49 от 2000 г.). 5. Изисквания (общи и специфични) към резултата от осъществяване на педиатричната дейност в домовете за медико-социални грижи за деца: 5.1. използваемост на легловата база – минимум 70 %; 5.2. заболеваемост на децата – под 2 заболявания средно на дете годишно; 5.3. физическо развитие – поне 80 % в рамките на средната норма за ръст и тегло; 5.4. нервно-психическо развитие – положителна динамика; 5.5. деца с хронични заболявания – над 90 % в компенсирано състояние; 5.6. деца, нуждаещи се от рехабилитация и проведена такава – над 95 %; 5.7. низходящ тренд на ВБИ; 5.8. низходящ тренд в % на хоспитализирани в болница поради заболяване; 5.9. процент на освидетелствани от органите на медицинската експертиза – всички деца с тежки хронични заболявания да бъдат освидетелствани от органите на медицинската експертиза; 5.10. избран общопрактикуващ лекар за всички деца.

bg

legislation

Bulgaria

Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция No 8121з-1122 от 2015 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция No 8121з-1122 от 2015 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 73 от 2015 г.) § 1. В чл. 5, ал. 2 т. 2 се отменя. § 2. В чл. 19, т. 7 думите „или маркирани“ се заличават. § 3. В глава втора „Общи правила при обработка на личните данни в МВР“ раздел VI „Маркиране на лични данни“ с чл. 20 – 27 се отменя. § 4. Член 31 се отменя. § 5. В наименованието на глава трета думата „Управление“ се заменя с „Организация“. § 6. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „по предложение на директора на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (ДКИС).“ се заличават. 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 4 се отменя. 4. В ал. 5 след думите „Директорът на“ се добавя „дирекция „Комуникационни и информационни системи“, а думите „МВР и в“ се заличават. § 7. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в основния текст думите „Длъжностното лице, управляващо информационен фонд, определя“ се заменят с „Ръководителите на структури в МВР определят“. 2. Алинея 2 се отменя. 3. В ал. 3 накрая са поставя тире и се добавя „за автоматизираните информационни фондове“. § 8. Член 39 се изменя така: „Чл. 39. Ръководителите на структури в МВР със заповедта по чл. 38 определят правата за достъп до данните в информационния фонд и потребителския профил и/или разрешените дейности на определените служители.“ § 9. Член 40 се изменя така: „Чл. 40. Ръководителят на структура в МВР: 1. организира и отговаря за ползването на автоматизираните информационни фондове; 2. изгражда и управлява неавтоматизираните информационни фондове; 3. отговаря за законосъобразността на обработката на личните данни; 4. отговаря за правилното съхранение, целостта и качеството на личните данни; 5. отговаря за спазването на сроковете за съхранение на данните; 6. отговаря за предоставянето на достъп до информационен фонд на служителите по чл. 38 и 39; 7. отговаря за контрола на достъпа.“ § 10. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4, т. 7 думите „за достъп до информационен фонд“ се заменят с „и/или разрешените дейности“. 2. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Служителите по ал. 1 извършват справки в съответните информационни фондове, като задължително отразяват във фонда конкретния повод за извършване на справката. (6) Алинея 5 не се прилага при дейности, свързани с административно обслужване на граждани или при извършване на гранични проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове на преминаващи лица, ползваните от тях документи и превозни средства.“ § 11. В чл. 42 цифрата „3“ се заменя с „5“, а думите „управляващия информационния фонд“ се заменят с „директора на ДКИС“. § 12. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „информационните“ се заменят с „автоматизираните информационни“. 2. В ал. 2 след думата „регистрираните“ се добавя „автоматизирани“. § 13. Член 44 се отменя. § 14. Член 45 се изменя така: „Чл. 45. (1) След извършване на регистрацията на автоматизиран информационен фонд в МВР Централният регистър предприема действия за регистрирането на фонда в Комисията за защита на личните данни. (2) Централният регистър публикува на интернет страницата си информация за регистрираните в Комисията за защита на личните данни информационни фондове в МВР.“ § 15. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) В дейността си по ал. 1 министърът на вътрешните работи се подпомага от Постоянна комисия за защита на личните данни. Съставът, функциите и правилата за работа на комисията се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея т. 1 се отменя. § 16. В чл. 49 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. 2. В ал. 4 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. § 17. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „управляващия информационния фонд“ се заменят с „компетентните структури“. 2. В ал. 3 думите „управляващият информационен фонд, в чиято дейност са констатирани несъответствия или нарушения, представя“ се заличават, а след думата „работи“ се добавя „се представя“. § 18. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В § 1 т. 2 се изменя така: „2. „Блокиране“ е временно прекратяване на обработката на лични данни.“ 2. Параграф 2 се изменя така: „§ 2. „Организационно-технологичните правила“ съдържат: 1. цели на обработване на личните данни; 2. функционалности на информационния фонд и връзки с други информационни фондове; 3. обхват и обекти – категориите лични данни, подлежащи на обработване, и категориите физически лица, чиито данни се обработват; 4. потребители и права на достъп – потребители, получатели и/или категориите получатели, пред които личните данни могат да бъдат разкрити; права на достъп; ред и условия за ползване и/или получаване на лични данни; 5. управление, контрол и отговорност за поддържане и ползване на информационния фонд – организация за управление и контрол; срок на съхраняване на данните; процедури за периодични проверки на качеството на данните; нива на чувствителност и вид на носителя на данните; 6. технология на работа с информационния фонд – технически и организационни мерки при обработване на лични данни и допустим вид защита; описание на техническите ресурси, използвани за обработка на данните; мероприятия за защита на информационните фондове при извънредни ситуации.“ § 19. Приложение No 1 към чл. 44, ал. 2 се отменя. § 20. Приложение No 2 към 45, ал. 1 се отменя. Министър: Румяна Бъчварова

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 2 от 2003 г. за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 2 от 2003 г. за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави (обн., ДВ, бр. 40 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 60 от 2005 г. и бр. 32 от 2009 г.) § 1. В чл. 3 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от Министерство на образованието и науката (МОН)“ се заличават. 2. В ал. 3 т. 1 и 2 се заличават, като същата придобива следната редакция: „(3) Признаването се извършва от експертна комисия към всеки регионален инспекторат по образование (РИО). Комисията е седемчленна и се определя със заповед на министъра на образованието, младежта и науката.“ § 2. В чл. 4 се правят следните изменения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) Когато в училище на чужда държава са завършени две или повече учебни години от гимназиалния етап, съгласно българската образователна система, се представят документи по ал. 1 за всяка завършена учебна година, респективно за всеки гимназиален клас.“ 2. Алинеи 5 и 8 се заличават. 3. Алинеи 6 и 7 стават съответно ал. 5 и 6, като новата ал. 6 придобива следната редакция: „(6) Документите по ал. 1 се подават в РИО по местоживеене.“ § 3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) изразът „Експертните комисии“ се заменя с „Експертната комисия“, а думите „извършват“ и „вземат“ и „отчитат“ се заменят съответно с „извършва“ и „взема“ и „отчита“; б) добавя се нова т. 6 със следното съдържание: „6. възрастта на ученика при завършване на съответния клас и разликите между чуждестранната и българската образователна система относно началната възраст за започване на училищно обучение.“ 2. В ал. 2, изречение първо думите „Комисиите“, „заседават“ и „вземат“ се заменят съответно с „Комисията“, „заседава“ и „взема“. 3. В ал. 4 думите „два месеца“ се заменят с „един месец“. 4. В ал. 5 думата „Двумесечният“ се заменя с „Едномесечният“, а след думите „дипломатически път“ се добавя „или чрез международната академична информационна мрежа ЕНИК – НАРИК“. § 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в т. 1, 2 и 3 изразът „издава се от МОН“ се заличава, като т. 3 придобива следното съдържание: „3. приложение No 3 – за признат учебен срок, клас/класове или основно образование;“. 2. В ал. 1 т. 4 се заличава. 3. Алинея 3 придобива следната редакция: „(3) В случай че се иска признаване с цел кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на МПС и съответната комисия по чл. 3, ал. 3 вземе решение за признаване, се издава уверение по образец (приложение No 4), подписано от председателя на комисията, в което се посочва последният завършен гимназиален клас или степента на образование.“ 4. Алинея 5 се изменя, както следва: „(5) В случай на отсъствие на председателя на комисията по чл. 3, ал. 3 за срок, по-дълъг от 3 работни дни, удостоверенията по ал. 1, т. 1 – 3 и уверенията по ал. 3 може да се подпишат от заместник-председателя на комисията.“ 5. В ал. 7 думата „комисиите“ се заменя с „комисията“. § 5. Член 9 придобива следната редакция: „Чл. 9. (1) Лицата, на които е признат завършен клас – I до III включително, по документи, издадени от училище на чужда държава, не полагат приравнителни изпити. (2) Лицата, на които е признат завършен клас – IV до VIII включително, по документи, издадени от училище на чужда държава, полагат приравнителен изпит по български език и литература за последния успешно завършен клас. (3) Всички лица, на които е признат завършен клас – от IX до последен гимназиален включително, по документи, издадени от училище на чужда държава, полагат приравнителни изпити по български език и литература, история и цивилизация и по гео­графия и икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, ако тези предмети се изучават в съответните класове. Те полагат приравнителни изпити и по учебните предмети от учебния план, които не са изучавали в чуждестранното училище или нямат оценка по тях. (4) Всички лица, на които е признат завършен клас – от IV до последен гимназиален включително, по документи, издадени от училище на чужда държава, и които са изучавали български език и литература, история и цивилизация и география и икономика (или частта от тях, отнасяща се до историята и географията на България) в класове към посолствата на Република България и представят оригинален документ за завършено обучение, издаден по образец на МОМН, не полагат приравнителни изпити по тези учебни предмети. (5) Когато в документа за завършен от IV до VIII клас включително в училище на чужда държава по отделен учебен предмет е поставена оценка, която при приравняване към шестобалната система е по-ниска от среден 3,00, но ученикът е допуснат до следващ клас, съответният учебен предмет не се записва в удостоверението по чл. 6, ал. 1, т. 3. (6) Когато в училище на чужда държава в гимназиалния етап се изучава учебен предмет само в една учебна година, но с хорариум, покриващ учебните часове за целия гимназиален етап, оценката по този учебен предмет се зачита и за останалите гимназиални класове, в които той се изучава съгласно българския учебен план. (7) Когато ученик, завършил клас в българско училище, е допуснат за обучение два или повече класа по-нагоре в училище на чужда държава, съответните класове се признават като последователни след последния завършен клас в българското училище. (8) Когато ученик се е обучавал две или повече години в гимназиалния етап в училище на чужда държава, документите за всички години, внесени съгласно чл. 4, ал. 4, се разглеждат комплексно и се признават всички учебни предмети, съвпадащи с българския учебен план, независимо от това в кой гимназиален клас са изучавани в чуждестранното училище. (9) Когато в документа за завършен от IХ до последен гимназиален клас включително в училище на чужда държава по отделен учебен предмет е поставена оценка, която при приравняване към шестобалната система е по-ниска от среден 3,00, но ученикът е допуснат до следващ клас, той полага приравнителен изпит по този учебен предмет в българско училище, в случай че предметът се изучава по учебен план в съответния клас. (10) Когато учебен предмет от документа за завършен клас в училище на чужда държава включва учебно съдържание по два или три учебни предмета от българския учебен план, оценката по този предмет се зачита като такава по всички съставни учебни предмети за съответния български клас. (11) Когато се разглежда документ за завършен учебен срок в страна, в която не се оформят срочни оценки, годишната оценка в българското училище се оформя съгласно държавното образователно изискване за системата на оценяване. (12) Завършен учебен срок в училище на чужда държава се признава независимо от броя на приравнителните изпити, които следва да бъдат положени съгласно българския учебен план, при условие че е представен документ, удостоверяващ обучение през целия период от време, който обхваща учебния срок в съответната държава. (13) Когато оценките в представените документи по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4 са средноаритметични от оценките по съответните предмети за два или повече класа от гимназиалния етап и това изрично е посочено в документите, тези оценки се признават като оценки по съответните предмети за всеки от класовете. (14) За учениците от І до ІV клас, идващи от държава, в която не се поставят срочни и годишни оценки, но са допуснати до следващ клас, се издава удостоверение за признат клас по чл. 6, ал. 1, т. 3. “ § 6. В чл. 15 думата „комисиите“ се заменя с „комисията“. § 7. Създава се нов чл. 16 със следното съдържание: „Чл. 16. (2) Дубликатът се издава по молба на заинтересуваното лице в случай, че документът по ал. 1 е изгубен, унищожен или е станал негоден за ползване и при наличие на документация, от която е видно, че оригиналният документ е издаден. (3) Дубликатът се издава по образец съгласно чл. 6, ал. 1 или ал. 3, като се изписва „Дубликат на удостоверение/уверение No ......от .... (дата)“. (4) В случай че не е налице документация, от която е видно, че оригиналният документ е издаден, заинтересуваното лице подава съответните документи по чл. 4, ал. 1 пред комисията по ал. 1. “ § 8. В приложенията се правят следните изменения: 2. Приложение No 5 става приложение No 4 към чл. 6, ал. 3. 3. Навсякъде в приложенията думите „Министерството на образованието и науката на Република България“ се заменят с „Регионален инспекторат по образование – гр. ........., при Министерството на образованието, младежта и науката на Република България“. 4. Навсякъде в приложенията думите „с герб“ се заличават. Преходни и заключителни разпоредби § 9. Започнатите и неприключили производства по издаване на удостоверения по чл. 6, ал. 1 и на уверения по чл. 6, ал. 3 до влизане в сила на наредбата се довършват по досегашния ред. § 10. Наредбата влиза в сила в едномесечен срок след обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: С. Игнатов

bg

legislation

Bulgaria

Пловдивският административен съд, трето отделение, Х състав, на основание чл. 181, ал. 1 АПК съобщава, че е постъпило оспорване на Решение No 25, взето с протокол No 6 от заседание на Общинския съвет - гр. Стамболийски, проведено на 27.III.2009 г., относно влияние на радиосъоръжения и антените на мобилните оператори, разположени на територията на населените места в община Стамболийски, като постановено при липса на компетентност в нарушение на административнопроизводствените правила при неспазване на установената форма и при нарушение на материалния закон, от страна на „Мобилтел“ - ЕАД, София, по което е образувано адм.
д. No 1846/2009 на Административния съд - Пловдив. Делото е насрочено за 14.I.2010 г. в 9,15 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 32 от 16 февруари 2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Агенцията по енергийна ефективност ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 32 ОТ 16 ФЕВРУАРИ 2009 Г. за приемане на Устройствен правилник на Агенцията по енергийна ефективност МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Устройствен правилник на Агенцията по енергийна ефективност. Заключителни разпоредби § 1. Отменя се Устройственият правилник на Агенцията по енергийна ефективност, приет с Постановление No 43 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 29 от 2008 г.; изм., бр. 3 от 2009 г.). § 2. В приложение No 2 към чл. 2, ал. 3 от Постановление No 206 на Министерския съвет от 2005 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на икономиката и енергетиката (обн., ДВ, бр. 78 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2005 г., бр. 21, 22, 24, 40 и 48 от 2006 г., бр. 11 и 61 от 2007 г., бр. 29, 53 и 80 от 2008 г. и бр. 3 от 2009 г.) в т. 14 числото “55” се заменя със “70”. Министър-председател: Сергей Станишев За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по енергийна ефективност Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С правилника се определят дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенцията по енергийна ефективност към министъра на икономиката и енергетиката, наричана по-нататък “агенцията”. Чл. 2. Агенцията е юридическо лице със седалище София и има статут на изпълнителна агенция. Чл. 3. (1) Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на икономиката и енергетиката. (2) При осъществяване на своята дейност агенцията се подпомага от териториални звена в районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие със седалища, определени в чл. 13, ал. 4. (3) Издръжката на агенцията се формира от субсидия от републиканския бюджет и от собствени приходи. (4) Агенцията е администратор на следните приходи: 1. субсидии от републиканския бюджет; 2. приходи от собствена дейност; 3. събрани суми от глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени при осъществяване на контрола по реда на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ); 4. приходи от международни програми и споразумения; 5. други източници, определени с нормативен акт. (5) Събраните суми от глоби и имуществени санкции по чл. 6, ал. 4, т. 3 ЗЕЕ се разпределят, както следва: 1. петдесет на сто - в държавния бюджет; 2. петдесет на сто - в бюджета на агенцията. (6) Финансовите средства по чл. 6, ал. 5, т. 2 ЗЕЕ се разходват, както следва: 1. четиридесет на сто - за обезпечаване контролната дейност на агенцията; 2. двадесет на сто - за придобиване на дълготрайни материални активи от агенцията; 3. десет на сто - за обучение и повишаване квалификацията на служителите в агенцията за осъществяване на контролната дейност; 4. тридесет на сто - за допълнително материално стимулиране по реда, определен в чл. 20. Чл. 4. Агенцията подпомага изпълнителния директор при осъществяването на неговите функции и осигурява технически дейността му. Глава втора ПРАВОМОЩИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯТА Раздел I Общи положения Чл. 5. (1) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор. (2) Договорът с изпълнителния директор се сключва, изменя и прекратява от министъра на икономиката и енергетиката съгласувано с министър-председателя. (3) Изпълнителният директор е орган на изпълнителната власт. (4) В изпълнение на своите правомощия изпълнителният директор издава индивидуални административни актове в съответствие с действащото законодателство. Раздел II Правомощия на изпълнителния директор Чл. 6. (1) Изпълнителният директор: 1. представлява агенцията и отговаря за цялостната й дейност; 2. ръководи, координира и контролира изпълнението на функциите и задачите на агенцията, както и връзките на агенцията с държавните и международните институции; 3. участва в разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност; 4. организира изпълнението на дейности и мерки, включени в националните планове за действие по енергийна ефективност; 5. организира изпълнението на дейности и мерки по други програми по енергийна ефективност; 6. представя ежегодно на министъра на икономиката и енергетиката отчет за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност; 7. потвърждава размера на енергийните спестявания в резултат на извършените енергийни услуги чрез издаване на удостоверения за енергийни спестявания и на други мерки за повишаване на енергийната ефективност; 8. участва в разработването на проекти на нормативни актове в областта на енергийната ефективност; 9. осъществява контрол в предвидените от ЗЕЕ случаи; 10. организира изготвянето на примерни договори за предоставяне на енергийни услуги, насочени към използване на различни финансови инструменти от купувачите на енергийни услуги, и изпълнението на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност; 11. организира изготвянето на проекти, сключва доброволни споразумения и осъществява мониторинг за изпълнението им; 12. взаимодейства с органите на държавната власт и с органите на местното самоуправление, със сдружения на работодатели, с браншови организации, сдружения на потребители и с други юридически лица с нестопанска цел по изпълнение на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност; 13. организира създаването и поддържането на национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност; 14. организира създаването и поддържането на публичните регистри по чл. 23, ал. 4 и чл. 34, ал. 4 ЗЕЕ, както и издаването на удостоверения на лицата, отговарящи на изискванията на чл. 23 и 34 ЗЕЕ; 15. оказва съдействие на органите на държавната власт и на органите на местното самоуправление, както и на участниците на пазара на енергийни услуги при изпълнението на задълженията им по ЗЕЕ; 16. организира популяризирането на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност; 17. съдейства за развитието на обучението по енергийна ефективност; 18. организира създаването и поддържането на списък на сградите, промишлените системи, водогрейните котли и климатичните инсталации, които следва да се привеждат в съответствие с изискванията за енергийна ефективност; 19. утвърждава образец на отчетите по чл. 12, ал. 3 ЗЕЕ; 20. представя ежегодно на министъра на икономиката и енергетиката доклад за дейността на агенцията; 21. представя на министъра на икономиката и енергетиката за утвърждаване проекта на бюджет на агенцията; 22. представя на министъра на икономиката и енергетиката периодични и годишни отчети за изпълнението на бюджета на агенцията; 23. отговаря за целесъобразното и законосъобразното разходване на бюджетните средства и приходите от собствена дейност; 24. утвърждава структурата на дирекциите, длъжностното разписание и работните заплати; 25. назначава и освобождава държавните служители в агенцията; 26. сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение в агенцията; 27. сключва договори, свързани с осъществяването на дейността на агенцията; 28. командирова работещите в агенцията; 29. представя на министъра на икономиката и енергетиката за одобряване обхвата на изпитната материя и начина на оценяване, изготвени от акредитираните висши технически училища. (2) Изпълнителният директор изпълнява и други функции и задачи, определени с нормативните актове. (3) В дейността си изпълнителният директор се подпомага от заместник изпълнителен директор. (4) Трудовото правоотношение със заместник изпълнителния директор се сключва, изменя и прекратява от изпълнителния директор съгласувано с министъра на икономиката и енергетиката. (5) Изпълнителният директор със заповед определя функциите на заместник изпълнителния директор, като може да му делегира и свои правомощия при спазване ограниченията на закона. (6) Функциите на изпълнителния директор в негово отсъствие се изпълняват от заместник изпълнителния директор или от определен със заповед за всеки конкретен случай служител на ръководна длъжност в агенцията. Глава трета СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА АГЕНЦИЯТА Раздел I Общи положения Чл. 7. (1) Агенцията е организирана в две дирекции и главна дирекция. (2) Общата численост на персонала в агенцията е 70 щатни бройки. (3) Числеността на персонала в отделните структурни звена на агенцията е посочена в приложението. (4) Със заповед на изпълнителния директор могат да се създават, преобразуват и закриват отдели и сектори в рамките на дирекциите. Раздел II Главен секретар Чл. 8. (1) Административното ръководство на агенцията се осъществява от главен секретар, който се назначава от изпълнителния директор. (2) Главният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на агенцията за точното спазване на нормативните актове и за изпълнението на законните разпореждания на изпълнителния директор. (3) Главният секретар организира работата с предложенията и сигналите в съответствие с разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 9. (1) Главният секретар носи отговорност пред изпълнителния директор за дейността и за изпълнението на задачите на администрацията. (2) Изпълнителният директор може да възложи и други функции и задачи на главния секретар. (3) При отсъствие на главния секретар неговите функции се изпълняват от определено от изпълнителния директор с писмена заповед длъжностно лице за всеки конкретен случай. Раздел III Служител по сигурността на информацията и финансов контрольор Чл. 10. (1) Служителят по сигурността на информацията и финансовият контрольор са пряко подчинени на изпълнителния директор на агенцията. (2) Служителят по сигурността на информацията се назначава по реда на Закона за защита на класифицираната информация и изпълнява задачите, произтичащи от него и от нормативните актове по прилагането му, като: 1. разработва план за защита на класифицираната информация чрез физически и технически средства и следи за изпълнението му; 2. осъществява процедурата по обикновеното проучване по чл. 47 от Закона за защита на класифицираната информация; 3. следи за правилното определяне на нивото на класификация на информацията в агенцията. (3) Финансовият контрольор се назначава в съответствие с изискванията на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и осъществява предварителен контрол за законосъобразност върху цялата дейност на агенцията, включително върху разходването на средства от републиканския бюджет и на средства, получавани по международни програми и проекти. Раздел IV Обща администрация Чл. 11. (1) Общата администрация на агенцията е организирана в дирекция “Административно обслужване и финансово-стопанска дейност”. (2) Общата администрация изпълнява функции по техническото осигуряване на дейността на изпълнителния директор и на специализираната администрация, както и дейности по административно обслужване на граждани и юридически лица. Чл. 12. Дирекция “Административно обслужване и финансово-стопанска дейност”: 1. в областта на административното обслужване: а) осигурява спазването на законността при осъществяването на дейността на общата и специализираната администрация; б) оказва правна помощ на изпълнителния директор и на структурните звена в агенцията, като изготвя заповеди, договори, становища и справки по правни въпроси; в) осъществява процесуалното представителство на агенцията пред съдилищата и други юрисдикции; г) следи за законосъобразността на актовете, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения на служителите в агенцията, както и за законосъобразността на процедурите по прилагането на Закона за държавния служител и Кодекса на труда; д) следи за законосъобразността на процедурите по прилагането на Закона за обществените поръчки; е) участва в подготовката или изготвя самостоятелно проекти на нормативни актове, подготвя правни становища по проекти на нормативни актове, изпратени за съгласуване, включително по проекти на международни договори; ж) дава становища по законосъобразността и съгласува проектите на актове на изпълнителния директор и на упълномощени от него длъжностни лица; з) изготвя или съгласува проектите на договори, меморандуми, споразумения, анекси и други, по които страна е агенцията; и) организира дейността по издаване на удостоверения на лицата, отговарящи на изискванията на чл. 23 и 34 ЗЕЕ; к) създава, актуализира и поддържа публичните регистри по чл. 23, ал. 4 и чл. 34, ал. 4 ЗЕЕ; 2. в областта на финансово-стопанските дейности: а) разработва проекта на годишен бюджет и бюджетна прогноза на агенцията; б) изготвя месечно разпределение на утвърдения годишен бюджет; в) следи за ефективното разходване съгласно отпуснатите лимити на бюджетните средства при спазване на финансовата дисциплина; г) подготвя корекции по утвърдения годишен бюджет на агенцията; д) организира, разработва и съставя поименните списъци на инвестиционните програми и документацията за капиталовите разходи по бюджета на агенцията; е) организира и осъществява счетоводството в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Сметкоплана на бюджетните предприятия и приложимите счетоводни стандарти; ж) съставя ежемесечните и тримесечните отчети за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове, както и годишния финансов отчет на агенцията; з) изготвя анализи и справки по изпълнението на бюджета, както и други отчети и справки за нуждите на Министерството на икономиката и енергетиката, Сметната палата, Министерството на финансите, Националния статистически институт, Националния осигурителен институт, Националната агенция по приходите и други ведомства; и) води на отчет движимото и недвижимото имущество и организира и осъществява материално-техническото снабдяване; к) извършва дейностите по отбранително-мобилизационната подготовка и по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи; 3. в областта на човешките ресурси: а) изготвя и актуализира длъжностното разписание и длъжностните характеристики на държавните служители и на лицата, работещи по трудово правоотношение в агенцията; б) изготвя отчети и справки за работната заплата и дейността по осигуряване на необходимите човешки ресурси, които се изискват от действащото законодателство; в) изготвя необходимите документи за промяна на размера на средната месечна брутна работна заплата в агенцията; г) изготвя документите за назначаване на персонала, за изменяне и прекратяване на трудовите и служебните правоотношения със служителите на агенцията, включително при пенсиониране на служители; д) води и съхранява служебните и трудовите досиета на служителите, отчита отпуските и заверява молбите на служителите за ползването им, издава и заверява документи за стажа на служителите, приема болнични листове и ги предава в счетоводството; е) осигурява технически процеса на атестиране на служителите в агенцията и съдейства за организиране обучението на служителите в агенцията; ж) организира провеждането на обучение и инструктаж на служителите в агенцията по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 4. в областта на деловодното обслужване: а) приема, регистрира и насочва входящата служебна кореспонденция към адресатите, извежда и изпраща по предназначение изходящата кореспонденция и извършва външна и вътрешна куриерска дейност; б) систематизира, съхранява и архивира документите и другите материали на агенцията и извежда заповедите; в) води регистратура за класифицираната информация; 5. в областта на протокола и връзките с обществеността: а) организира провеждането и протоколното осигуряване на официални и работни срещи, семинари и дискусии в агенцията; б) подготвя необходимите документи и организира задграничните командировки на служителите в агенцията; в) осъществява връзките с обществеността; 6. в областта на информационното и комуникационното осигуряване: а) организира и осъществява информационното и техническото обслужване и достъпа до интернет, осигурява интегрирането на информационните системи на агенцията с информационните системи на другите звена от държавната администрация; б) организира и осигурява поддръжката на хардуера и системния софтуер на компютърната техника на агенцията; в) осигурява работата на компютърната мрежа и защитата на информацията от непозволен достъп; г) осигурява съвместно със служителя по сигурността на информацията защитата на класифицираната информация в електронен вид. Раздел V Специализирана администрация Чл. 13. (1) Специализираната администрация подпомага и осигурява осъществяването на правомощията на изпълнителния директор. Тя е организирана в дирекция “Планове, програми и международно сътрудничество” и Главна дирекция “Информация и контрол”. (2) Дирекция “Планове, програми и международно сътрудничество”: 1. участва в разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност; 2. организира изпълнението на дейности и мерки, включени в националните планове за действие; 3. изготвя ежегоден отчет за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност; 4. изготвя анализи за състоянието на енергийната ефективност на национално и отраслово ниво; 5. извършва мониторинг и оценка на постигнатите годишни енергийни спестявания; 6. осигурява експертно съдействие на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление при изпълнението на задълженията им по ЗЕЕ; 7. осъществява взаимодействието на агенцията с органите на държавната власт и с органите на местното самоуправление, със сдружения на работодатели, с браншови организации, сдружения на потребители и с юридически лица с нестопанска цел по изпълнението на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност; 8. участва в разработването на проекти на нормативни актове в областта на енергийната ефективност; 9. участва в популяризирането на дейностите и мерките по енергийна ефективност, като организира и участва в семинари, конференции и работни срещи, съставя и разпространява издания, брошури и други материали на агенцията; 10. съдейства за развитие на обучението по енергийна ефективност; 11. изготвя проекти на национални доклади, становища и позиции по изпълнение на директивите на Европейския съюз, отнасящи се до енергийната ефективност; 12. съдейства за привличане на инвестиции от европейски програми и фондове за икономическо и социално сближаване, както и от други национални и чуждестранни финансови източници за финансиране на програми и проекти по енергийна ефективност; 13. участва в изпълнението на международни програми и проекти; 14. съдейства за популяризирането на добрата европейска практика в областта на енергийната ефективност. (3) Главна дирекция “Информация и контрол”: 1. извършва проверки в изпълнение на контролните правомощия на изпълнителния директор на агенцията по глава шеста от ЗЕЕ; 2. извършва контролни обследвания по системен или случаен подбор на проверяваните сгради и/или промишлени системи; 3. съставя актове за установяване на административни нарушения, констатирани при извършените проверки; 4. съставя констативните протоколи за резултатите от извършените проверки; 5. дава предписания на проверяваните лица за отстраняване на констатирани нарушения; 6. създава и поддържа списък на сградите, промишлените системи, водогрейните котли и климатичните инсталации, които следва да се привеждат в съответствие с изискванията за енергийна ефективност; 7. организира и участва в семинари, конференции и работни срещи, в съставянето и разпространението на издания и други материали на агенцията, свързани с компетентността на дирекцията; 8. води списък и извършва проверки по сроковете за изпълнение на поставените индивидуални цели за енергийно спестяване на лицата по чл. 10, ал. 1 ЗЕЕ; 9. създава и поддържа национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност; 10. събира и обработва информация съгласно чл. 40, ал. 2 и 3 ЗЕЕ; 11. изготвя предложения до изпълнителния директор за потвърждаване на енергийни спестявания и издаване на удостоверения на базата на действащи методики; 12. изготвя предложения с цел подпомагане сключването на договори с гарантиран резултат; 13. изготвя проекти на примерни договори за предоставяне на енергийни услуги; 14. изготвя предложения за проекти на доброволни споразумения; 15. осигурява експертно съдействие на органите на държавната власт и на органите на местното самоуправление, както и на участниците на пазара на енергийни услуги при изпълнението на задълженията им по ЗЕЕ; 16. изготвя оценка и анализ на ефекта и приложимостта на финансовите механизми за повишаване на енергийната ефективност и на удостоверенията за енергийни спестявания и добри практики; 17. участва в разработването на проекти на нормативни актове в областта на енергийната ефективност; 18. осъществява взаимодействието на агенцията с органите на държавната власт и с органите на местното самоуправление, със сдружения на работодатели, с браншови организации, сдружения на потребители и с юридически лица с нестопанска цел по изпълнението на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност; 19. осигурява взаимодействие с лица, предоставящи енергийни услуги, при изпълнението на задълженията им по ЗЕЕ; 20. оказва съдействие за развитие на обучението по енергийна ефективност; 21. участва в семинари, конференции и работни срещи, в съставянето и разпространението на издания и други материали на агенцията, свързани с компетентността на дирекцията. (4) Главна дирекция “Информация и контрол” има териториални звена със седалища: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Монтана, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, Смолян, Стара Загора и Шумен. Раздел VI Организация на работата на агенцията Чл. 14. Директорите на дирекции ръководят, организират и носят отговорност за дейността и за изпълнението на задачите на съответната дирекция съгласно определените й с правилника функции. Чл. 15. Освен определените с правилника функции директорите на дирекции изпълняват и други задачи, възложени им от ръководството на агенцията в рамките на дейността й. Чл. 16. Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в агенцията, изпълняват възложените им задачи и отговарят пред прекия си ръководител за изпълнението на работата съобразно длъжностните си характеристики. Чл. 17. Длъжностните характеристики на служителите в агенцията се утвърждават от главния секретар или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Чл. 18. Вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от изпълнителния директор по предложение на главния секретар. Чл. 19. За образцово изпълнение на служебните си задължения служителите могат да бъдат награждавани с отличия и награди. Стойността на една парична или предметна награда не може да надвишава размера на основната заплата на служителя. Чл. 20. (1) Размерът на средствата за допълнително материално стимулиране на служителите в агенцията е до 30 на сто от разчета на годишния размер на средствата за работна заплата. (2) Допълнителното материално стимулиране на служителите се извършва по направени предложения, както следва: 1. за служител - от съответния директор; 2. за директор - от заместник изпълнителния директор и/или от главния секретар; 3. за главния секретар - от заместник изпълнителния директор. (3) Индивидуалният размер на сумата за допълнителното материално стимулиране на всеки служител се определя със заповед от изпълнителния директор въз основа на критериите, определени с вътрешните правила за работната заплата, и/или показателите, посочени в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, приета с постановление No 105 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 6 и 46 от 2004 г., бр. 83 от 2005 г., бр. 46 от 2006 г., бр. 64 и 92 от 2008 г. и бр. 5 от 2009 г.). (4) Индивидуалният размер на допълнителното материално стимулиране на изпълнителния директор и на заместник изпълнителния директор се определя върху индивидуалните им средства за работна заплата за съответната година в размер, равен на средния процент на допълнителното материално стимулиране на служителите от цялата администрация. (5) В случаите на вътрешно съвместителство или вътрешно заместване съответният служител има право само на допълнителното материално стимулиране, което му е определено за извършване на работата по основното му служебно или трудово правоотношение. (6) Допълнителното материално стимулиране се изплаща заедно с работната заплата в последното тримесечие на годината. (7) Начисляването на средствата за допълнително материално стимулиране се извършва на базата на действително отработени дни през съответната година. (8) За отработени дни по ал. 7 се считат и дните, през които служителите ползват редовен или допълнителен платен годишен отпуск. Чл. 21. (1) Документите, изпратени до агенцията от държавни органи, от юридически или физически лица, се завеждат във входящ регистър, като се отбелязва датата на получаването им. (2) При завеждането на документите във входящия регистър се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях, и се образува преписка. Чл. 22. (1) Служебните преписки се разпределят от изпълнителния директор с резолюция до съответните ръководители на административни звена. Резолюцията съдържа указания, срок за изпълнение, дата и подпис. (2) Ръководителите на административни звена възлагат с резолюция изработването на служебните преписки на един или повече служители, като конкретизират задачите. Чл. 23. Изходящите от агенцията документи се съставят най-малко в два екземпляра и се завеждат в изходящ регистър. Вторият екземпляр съдържа името, длъжността и подписа на служителя, изготвил документа, и на ръководителя на съответното административно звено, като се посочва датата. Чл. 24. Работното време на служителите в агенцията е от 9,00 до 17,30 ч. с почивка от 12,30 до 13,00 ч. Чл. 25. (1) Достъпът на външни лица в сградата на агенцията се разрешава след издаване на пропуск, разрешаващ влизането и излизането, съгласно правилата за охрана и пропускателния режим в агенцията, утвърдени със заповед на изпълнителния директор. (2) Приемното време за изслушване на граждани и представители на организации относно предложения и сигнали се оповестява на общественодостъпно място в агенцията. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 6, ал. 3 от Закона за енергийната ефективност и чл. 55 от Закона за администрацията. (Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя) Приложение към чл. 7, ал. 3 Численост на персонала на Агенцията по енергийна ефективност - 70 щатни бройки Изпълнителен директор1 Заместник изпълнителен директор1 Главен секретар 1 Финансов контрольор 1 Служител по сигурността на наинформацията 1 Обща администрация 19 в т. ч.: дирекция “Административно обслужване и финансово-стопанска дейност”19 Специализирана администрация46 в т. ч.: дирекция “Планове, програми и международно сътрудничество”14 Главна дирекция “Информация и контрол”32 в т. ч.: териториални звена 13

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No Н-17 от 13 декември 2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение No 37 и Приложение No 38 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ Министерство НА ФИНАНСИТЕ НАРЕДБА No Н-17 от 13 декември 2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение No 37 и Приложение No 38 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се урежда редът за попълване на Единния административен документ (ЕАД) при писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения в съответствие с Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията, въвеждащ разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92, установяващ Митническия кодекс на Общността, наричан по-долу Регламент No 2454/93. Чл. 2. Съгласно чл. 208, ал. 5 от Регламент No 2454/93 допълнителни формуляри на ЕАД не се използват, когато писмената декларация се изготвя чрез специализиран софтуер. Чл. 3. (1) Единният административен документ се попълва на български език. (2) Изключение от ал. 1 се допуска само за задължителните кодове, които се попълват на латиница. Чл. 4. В случаите, в които е предвидено в клетките на ЕАД да се попълва изразът “По списък”, списъкът се изготвя в толкова екземпляра, колкото са формулярите на ЕАД, изисквани за поставяне под съответния режим, и е неделима част от ЕАД. Списъкът трябва да включва най-малко номер на клетката на ЕАД, за които се отнася, и пълната информация, изисквана за съответната клетка на ЕАД, и трябва да бъде подписан от декларатора. Чл. 5. Клетките на ЕАД, които се изискват за попълване в зависимост от митническия режим или митническото направление, под които ще се поставят стоките, са дадени в приложение No 1. Глава втора РЕД ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ЕАД Раздел I Попълване на ЕАД при износ/изпращане, реекспорт, пасивно усъвършенстване, общностен транзит и/или доказване на общностен статутна стоките Чл. 6. При износ/изпращане, реекспорт, пасивно усъвършенстване, общностен транзит и/или доказване на общностен статут на стоки редът за попълване на отделните клетки на ЕАД е, както следва: 1. клетка No 1 “Декларация” - попълва се първо, второ и/или трето подразделение в съответствие с кодовете, дадени в приложение No 2; трето подразделение на клетката се попълва, в случаи че стоката се поставя под режим общностен транзит; 2. клетка No 2 “Изпращач/Износител” - попълват се данни за износителя, по смисъла на чл. 788 от Регламент No 2454/93 или на изпращача, в случаите на чл. 206, параграф 3 от Регламент No 2454/93; в клетката се попълват идентификационният номер на лицето, пълното наименование/име, адресът на управление/постоянен адрес, пощенски код и държава, в която е установено лицето; особен случай: в случай на групажна пратка в клетка може да се впише изразът “По списък”; 3. клетка No 3 “Комплекти” - не се попълва, когато не се използва допълнителният единен административен документ (ДЕАД), а в клетка No 5 се вписва “1”; попълва се, когато се използва ДЕАД, като в първото подразделение на клетката се вписва поредният номер на комплекта, а във второто подразделение - общият брой на използваните комплекти на ЕАД и ДЕАД; пример: в случаите на един ЕАД с два ДЕАД в ЕАД се отбелязва “1/3”, в първия ДЕАД - “2/3”, а във втория ДЕАД - “3/3”; 4. клетка No 4 “Товарни списъци” - попълва се броят на приложените товарни списъци или търговски описателни списъци (например: опаковъчен лист), когато е разрешено от митническите органи; 5. клетка No 5 “Стоки - брой” - попълва се общият брой на декларираните в ЕАД и ДЕАД стоки; броят на стоките задължително трябва да отговаря на броя на попълнените клетки No 31 “Описание на стоката”; съдържанието на клетката трябва да съвпада със съдържанието на клетка No 32 за последната декларирана стока; неизползваните клетки No 31 в последния ДЕАД се зачертават; 6. клетка No 6 “Колети - брой” - попълва се общият брой на колетите в декларираната пратка; при превози през държавната граница на насипни или наливни стоки или на стоки, пренасяни чрез фиксирани инсталации (например: електроенергия по електропроводи, газ и нефт по тръбопроводи), в клетката се вписва “1”; 7. клетка No 7 “Справочен номер” - попълва се уникалният търговски справочен номер за пратката, определен от икономическия оператор; препоръчва се търговският справочен номер да е в съответствие с уникалния справочен номер на пратката (UCN - unique consignment reference number); 8. клетка No 8 “Получател” - попълват се данни за лицето, на което ще се доставят стоките (получател); в клетката се попълват идентификационният номер на лицето (ако е известен), пълното наименование/име, адресът на управление/постоянен адрес, пощенски код и държава, в която е установено лицето; особен случай: 1. в случай на групажна пратка в клетката се вписва изразът “По списък”; 2. когато предварително финансирани стоки за износ се поставят в митнически склад се попълват данните или за получателя, който е лицето, отговорно за предварителното финансиране, или за складодържателя, където ще се съхраняват стоките; 9. клетка No 14 “Декларатор/Представител” - попълва се в квадратни скоби един от следните кодове: 1 - за декларатор, 2 - за пряко представителство, 3 - за косвено представителство; данни за декларатора/представителя аналогично на клетка No 2; в случаите, когато износителят е декларатор и не се представлява пред митническите органи от друго лице, вписва се думата “Износител” или “Изпращач”; в случаите, когато представителят е митнически агент, в клетката се вписва и регистрационният му номер от регистъра за митнически агенти, съгласно чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за митниците; 10. клетка No 15а “Държава на изпращане/износ” - попълва се буквеният код на държавата на действителния износ/изпращане на стоките; в случай на транзит се попълва държавата членка, от която се изпращат стоките; 11. клетка No 17a “Код държава на получаване” - попълва се буквеният код на държавата на получаване на стоките, доколкото е известна при деклариране на стоките за износ; 12. клетка No 18 “Идентификация и националност на транспортното средство при тръгване” - попълва се следната информация за транспортното средство, на което директно са натоварени стоките при представянето им в митническото учреждение, където се оформя ЕАД по следния начин: (а) в първо подразделение - код на вида транспорт, разделител “ - ”, тип на транспортното средство съгласно приложение No 3, след него се поставя разделител “/” и в съответствие с вида транспорт се вписват: при морски транспорт - името на кораба, при жп транспорт - номера/номерата на вагона/вагоните, при шосеен транспорт - регистрационният номер на транспортното средство, при въздушен транспорт - номерът и датата на полета (или регистрационният номер на самолета); ако се използва влекач и ремарке с различни регистрационни номера, в клетката се попълват всички регистрационни номера, като се използва разделител “/”; (б) във второ подразделение - буквен код на държавата, на която принадлежи транспортното средство, в случай на съчленени транспортни средства се попълва националността на транспортното средство, движещо другите; (в) при пощенски пратки или превоз чрез фиксирана инсталация в тази клетка не се попълва регистрационен номер или националност, а при жп транспорт не се попълва националност; 13. клетка No 19 “Контейнер” - попълва се един от следните кодове: а) 1 - за стоките, превозвани в контейнер; б) 0 - за стоките, които не се превозват в контейнер; 14. клетка No 20 “Условия на доставка” - попълва се, както следва: а) в първо подразделение - код на условията на доставка съгласно приложение No 4; б) във второ подразделение - място на доставка; в) в трето подразделение - буквеният код на държавата на територията, на която е мястото, посочено във второ подразделение; 15. клетка No 21 “Идентификация и националност на действителното транспортно средство при преминаване на границата” - попълва се информация за действителното транспортно средство, с което стоките ще напуснат митническата територия на Общността, доколкото е известно по време на оформянето на режима по следния начин: а) в първо подразделение - код на вида транспорт, разделител “ - ”, тип на транспортното средство, съгласно приложение No 3, след него се поставя разделител “/” и в съответствие с вида на транспорт се вписват: при морски транспорт - името на кораба, при жп транспорт - номерът на вагона, при шосеен транспорт - регистрационният номер на транспортното средство, при въздушен транспорт - номерът и датата на полета (или регистрационният номер на самолета); ако се използва влекач и ремарке с различни регистрационни номера, в клетката се попълват всички регистрационни номера, като се използва разделител “/”; б) във второ подразделение - буквен код на държавата, на която принадлежи транспортното средство, в случай на съчленени транспортни средства се попълва националността на транспортното средство, движещо другите; в) при комбиниран транспорт или когато се използват различни видове транспорт, под действително транспортно средство се разбира това, което движи цялата комбинация, например, ако това е камион на плавателен съд, действителното транспортно средство е плавателният съд, ако това е влекач и ремарке, действителното транспортно средство е влекачът; г) при пощенски пратки или превоз чрез фиксирана инсталация в тази клетка не се попълва регистрационен номер или националност, а при жп транспорт не се попълва националност; 16. клетка No 22 “Валута и обща фактурна стойност” - попълва се в първо подразделение - код на валутата, посочена във фактурата или договора за продажба; във второ подразделение - обща фактурна стойност на декларираните стоки в съответната валута; 17. клетка No 23 “Валутен курс” - попълва се определеният валутен курс съгласно разпоредбите на раздел V, глава шеста от Регламент No 2454/93; валутният курс се изписва с точност до петия знак след десетичната запетая; когато фактурната стойност на декларираните стоки в клетка No 22 е в левове, в тази клетка се вписва “1”; 18. клетка No 24 “Вид на сделка” - попълват се, както следва: в първо подразделение - кодът от колона А на приложение No 5; във второ подразделение - кодът от колона Б на приложение No 5, отразяващ някои от условията на търговската сделка; 19. клетка No 25 “Вид транспорт на границата” - попълва се кодът на вида транспорт, съответстващ на транспортното средство, описано в клетка No 21, съгласно приложение No 6; 20. клетка No 26 “Вид транспорт във вътрешността на държавата” - попълва се кодът на вида транспорт, съответстващ на транспортното средство, описано в клетка No 18, съгласно приложение No 6; 21. клетка No 27 “Място на товарене” - попълва се кодът на населеното място съгласно Единния класификатор на населените места (ЕКНМ), където стоките са натоварени на действителното транспортно средство, с което ще пресекат границата на Република България, доколкото е известно при оформяне на износа; 22. клетка No 29 “Изходно митническо учреждение” - попълва се кодът на изходното митническо учреждение съгласно приложение No 18; след него се поставя разделител “/”, последван от предполагаемата датата, на която стоките ще бъдат представени пред изходното митническо учреждение; 23. клетка No 30 “Местонахождение на стоките” - попълва се с думи точното място (митническо учреждение, склад и т.н.), където при поискване митническите органи могат да извършат проверка на стоките; 24. клетка No 31 “Колети и описание на стоката (маркировки и номера; номер(а) на контейнер(и); брой и вид)” - попълват се търговското наименование на стоката и описание, позволяващо бързото и еднозначното й класиране по Комбинираната номенклатура; кодът на колетите съгласно приложение No 7, последван от знака “=” и количеството им, номерата и тяхната маркировка и търговската марка на стоката във всеки колет; когато стоката се превозва с контейнер(и), се попълват броят, кодът(овете) на контейнера(ите) съгласно приложение No 8, последван от знака “=” и номера(ата) на контейнера(ите); когато стоката е в насипно състояние, се изписва думата “Насипни” и се попълва точният брой на стоката в цифри, ако е измерима в бройни единици и не се предвижда допълнителна мерна единица в Комбинираната номенклатура; вписва се “ЦСТ=”, последвано от фактурната или договорната стойност на стоката с цели числа във валута; особени случаи: 1. при деклариране на автомобилни превозни средства в клетката се вписват и следните данни: марка, модел, тип, дата на първоначална полицейска регистрация, брой места, товароносимост, цвят, работен обем, мощност на двигателя по DIN или SAE, фабричен номер на двигател и фабричен номер на шаси; брой места и товароносимост се вписват само за автомобилни превозни средства, различни от тези по тарифна позиция 8703; 2. при деклариране на опаковки или опаковани стоки се вписва цифровият код на опаковъчния материал съгласно приложение No 2 към Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, както и количеството в килограми на опаковъчния материал, по следния начин: цифров код на опаковъчния материал = количество в килограми; 3. при деклариране на стоки от списъка на оръжието и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба по чл. 1, ал. 3 от Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба (ЗКВТДОСТВДУ), за които компетентният орган е издал разрешение с попълнен гриф за сигурност, се вписват думите “Стоки по ЗКВТДОСТВДУ”, след тях се вписват номерът на позицията за тези стоки от разрешението, последван от знака “=”, и количеството на стоките в мерната единица, посочена в разрешението; 25. клетка No 32 “Стока No” - попълва се поредният номер на стоката, описана в клетка No 31; 26. клетка No 33 “Тарифен код” - попълва се, както следва: а) в първо подразделение - осемцифров код по Комбинираната номенклатура; б) във второто подразделение - “00”; в) трето подразделение - код по Номенклатурата на експортните субсидии в случаите на селскостопански стоки или код по рецептурата за преработени селскостопански стоки, или код по списъка от Приложение No 1 на Регламент (ЕИО) No 1334/2004 на Съвета за въвеждане режим на Общността за контрол на износа на стоки и технологии с двойна употреба; 27. клетка No 34а “Държава на произход - Код” - попълва се буквеният код на държавата на произход на стоката, описана в клетка No 31; 28. клетка No 35 “Бруто тегло (кг)” - попълва се бруто теглото на стоката, описана в клетка No 31, изразено в килограми; когато транзитната операция обхваща няколко стоки, общото бруто тегло трябва да се попълни само в първата клетка No 35, а останалите клетки No 35 не се попълват; когато бруто теглото над 1 кг включва част от килограма, се закръглява по следния начин - от 0,001 до 0,499 се закръглява надолу до най-близкия килограм, от 0,5 до 0,999 се закръглява нагоре до най-близкия килограм; когато бруто теглото е под килограм, се вписва с точност до третия знак след десетичната запетая, т.
е 0,XYZ (например за пакет от 654 грама се вписва 0,654); 29. клетка No 37 “Режим” - попълва се, както следва: а) в първо подразделение - четирицифрен код, образуван от двойка двуцифрени кодове съгласно приложение No 10; първата двойка отговаря на кода на искания митнически режим, втората двойка - на предшестващия митнически режим, а ако няма предшестващ режим, се попълва код “00”; б) във второ подразделение - код на процедурната мярка в съответствие с приложение No 10, а ако не е предвидена се попълва код “000”; 30. клетка No 38 “Нето тегло (кг)” - попълва се нето теглото на стоката, описана в клетка No 31; когато нето теглото над 1 кг включва част от килограма, се закръглява по следния начин - от 0,001 до 0,499 се закръглява надолу до най-близкия килограм; от 0,5 до 0,999 се закръглява нагоре до най-близкия килограм; когато нето теглото е под килограм, се вписва с точност до третия знак след десетичната запетая, т.
е 0,XYZ (например за пакет от 654 грама се вписва 0,654). 31. клетка No 40 “Митнически манифест/Предшестващ документ” - попълва се следната информация, оформена в 3 подразделения, разделени с тире (-); а) първо подразделение - един от следните символи: Х - за митнически манифест, Y - за първична декларация или Z - за предшестващ документ; б) второ подразделение - код на документа съгласно приложение No 11; в) трето подразделение - идентификационният номер на документа; г) когато има повече от един предшестващ документ в клетката, се попълва “По списък”. особени случаи: 1. когато се подава допълнителна декларация в случаите по чл. 76 (1)(b) от Регламент (ЕИО) No 2913/92, установяващ Митническия кодекс на Общността (наричан Регламент No 2913/92) (т.е. в кл. 1(2) е “Y”), а облекчената декларация е била фактура - в клетката се попълва например: Z-380-No, където 380 е облекчена декларация чрез фактура, а No е номерът на фактурата; 2. когато се подава допълнителна декларация в случаите по чл. 76 (1)(с) от Регламент No 2913/92 (т.е. в кл. 1(2) е “Z”) - в клетката се попълва Y(или Z) - CLE-yyyymmdd - <No>, където yyyymmdd е датата на вписването в счетоводните документи на декларатора, а No е номерът на вписването; (Символът CLE изисква дата и информация за вписването в счетоводните документи на декларатора; 3. в случаите на реекспорт след закриване на режим митническо складиране в склад тип В се попълват данните за митническата декларация, с която стоките са поставени под тази процедура. примери: 1. Предшестващият документ е декларация за транзит Т1, на който получаващото митническо учреждение е определило номера “238544”. Следователно кодът ще бъде “Z-821-238544” (“Z” е за предшестващ документ, “821” е декларация за външнообщностен режим транзит Т1 и “238544” е регистрационният номер на документа (или MRN за операциите NCTS). 2. Карго манифест с номер “2222” се използва като митнически манифест. Кодът ще бъде “Х-785-2222” (“Х” е за митнически манифест, “785” е за карго манифест и “2222” е за идентификационния номер на манифеста). 3 Стоки са вписани в счетоводните документи на декларатора на 14 февруари 2002 г... Следователно кодът ще бъде “Y-CLE-20020214-5” (“Y” показва, че е имало първоначална декларация, “CLE” е вписване в счетоводните документи, “20020214” е датата на вписване, “2002” е годината, “02” - месецът, “14” - денят и “5” е препратката към записа в счетоводните документи). 32. клетка No 41 “Допълнителна мерна единица” - когато в колона “Допълнителна мерна единица” на Комбинираната номенклатура е предвидена допълнителната мерна единица за съответния тарифен номер, клетката се попълва, както следва: код на допълнителната мерна единица, съгласно приложение No 12, разделител “/” и количеството на стоката с цели и дробни числа в съответната мерна единица; ако за съответния тарифен номер не е посочена допълнителна мерна единица, клетката не се попълва; 33. клетка No 44 “Допълнителна информация, представени документи, сертификати, разрешителни” - попълва се информация за изискваната от прилаганите специфични правила допълнителна информация и за представените документи, доказващи верността на данните в декларацията; а) допълнителна информация - попълват се кодът от колона “Код” и текстът от колона “Допълнителна информация” от приложение No 14; в случаите, когато митническото законодателство изисква допълнителната информация да се попълва в клетка, различна от клетка No 44, се прилагат също кодовете от приложение No 14; в случаите, когато митническото законодателство не е определило къде да се попълва допълнителната информация, тя се попълва в клетка No 44; б) представени документи, сертификати, разрешителни - приложените към ЕАД документи за стоката съгласно разпоредбите на раздел VII, глава 1, секция 4 от Регламент No 2454/93, както и другите приложени документи, сертификатите и разрешителните, доказващи верността на данните в декларация, се вписват по следния начин: Код на документ = No на документ/дата на издаването му/съкратено наименование на органа, който го е издал; кодовете на документите, сертификатите и разрешителните са дадени в приложение No 15; когато приложените документи са едни и същи за цялата пратка, приложените документи се описват само в клетка No 44 от ЕАД. особени случаи: 1. В случаите, когато декларацията за реекспорт, приключваща режим митническо складиране, се подаде в митническо учреждение, различно от надзорното, в клетката се вписват кодът, името и адресът на надзорното митническо учреждение. 2. При пасивно усъвършенстване в пунктираната част на клетката се попълва крайният срок за приключване на режима във вида: Дxx - където xx е броят дни, или Мxx - където xx е броят месеци; например: Д90 или М12 означават 90 дни или 12 месеца; 34. клетка No 46 “Статистическа стойност” - попълва се статистическата стойност на декларираната стока в левове; 35. клетка No 47 “Изчисляване на вземанията” - попълва се, както следва: в колона “Вид” - кодът на вземането съгласно приложение No 16; в колона “Основа за изчисляване” - стойностната основа, от която се изчислява вземането, определена съгласно нормативния акт, който го е регламентирал; в случаите, когато в изчисляването на съответното вземане не участва стойностна основа, за това вземане колоната не се попълва; в колона “Ставка” - ставката на вземането в съответствие с нормативния акт, който го е въвел; в случай на специфична ставка колоната не се попълва; в колона “Сума” се попълва размерът на изчисленото вземане в левове; в колона “НП” (начин на плащане) се попълва кодът, отразяващ начина на плащане съгласно приложение No 16; на ред “Всичко” в колона “Сума” на ЕАД се попълва общият размер на вземанията в левове; ако към ЕАД има ДЕАД, в последния допълнителен лист сектор “Рекапитулация” се попълва, както следва: в колона “Вид” - код на вземане съгласно приложение No 16, в колона “Сума” - общ размер на изчисленото вземане в левове за всички декларирани в ЕАД и ДЕАД стоки; на последния ред “Общо” се попълва общият размер на вземанията в левове; клетката не се попълва, когато изнасяната стока не подлежи на облагане с износни митни сборове или други държавни вземания; всички суми се вписват с точност до втория знак след десетичната запетая; особен случай: при реекспорт след временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове в клетката се попълват и дължимите съгласно чл. 143 от Регламент No 2913/92 вносни митни сборове по следния начин: в колона “Вид” се вписва съответният код от приложение No 16; в колона “Основа за изчисляване” се вписва размерът на митните сборове, който би се задължал за временно внесените стоки, които се реекспортират, ако са били допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос; в колона “Ставка” се вписва процентната ставка, определена чрез умножаване броя на месеците или част от месеците, по време на които стоките са били под режим временен внос, с месечната процентна ставка, съгласно чл. 143, ал. 1 от Регламент No 2913/92; в колона “Сума” се попълва размерът на изчисленото вземане в левове, съгласно чл. 143, ал. 1 от Регламент No 2913/92; 36. клетка No 48 “Отсрочено плащане” - попълва се при отсрочено плащане на мита или ДДС, като се посочва основанието за разрешаване на отсрочване на плащането, като се вписва един от следните кодове: а) 100 - по чл. 226, т. а от Регламент No 2913/92; б) 200 - по чл. 226, т. б от Регламент No 2913/92; в) 300 - по чл. 226, т. в от Регламент No 2913/92, последван от “/”, и крайният срок за плащането във формат Дxx, където xx е броят дни; 37. клетка No 49 “Идентификация на склад” - в клетката се попълва следната информация, оформена в три подразделения с разделител тире “ - ”: а) първо подразделение - код на типа склад съгласно чл. 525 от Регламент No 2454/93; кодовете са: А - за склад тип А под отговорността на складодържателя; В - за склад тип В под отговорността на вложителя; С - за склад тип С; D - за склад тип D; Е - за склад тип Е; F - за склад тип F под управлението на митническите органи; Y - за немитнически складове, различни от склад тип А,В,С, D,E и F; Z - за свободна зона или свободен склад; б) второ подразделение е идентификационният номер на склада; например за митническите складове, когато първата компонента е от А до F, идентификационният номер е в съответствие с номера на разрешението - 1 символ за тип склад, код на митническото учреждение, издало разрешението, 4 символа за No на склада; в) трето подразделение е буквеният код на държавата, издала разрешението; 38. клетка No 50 “Отговорно лице” - попълва се информация за отговорното лице, аналогична на клетка No 2; когато е приложимо, след текста “Представено от” се попълва пълното име на упълномощеното лице, подписващо се от името на отговорното лице; когато разпоредбите на митническия режим разрешават и данните от ЕАД се подават в електронна форма на магнитен или оптичен носител за обработка от митническата информационна система, оригиналният ръкописен подпис на въпросното лице трябва да бъде положен върху екземпляра, който остава в отправното учреждение; ако отговорното лице е юридическо лице, подписалият трябва да запише и длъжността си след своя подпис и пълното си име; след текста “Място и дата” се вписват мястото и датата на подаване на ЕАД; в случаите на износ в клетката деклараторът или неговият представител може да впише името и адреса на лице, установено в района на изходното митническо учреждение, на което да се предаде завереният формуляр 3; 39. клетка No 51 “Предвидени митнически учреждение за транзит (и държави)” - попълва се кодът за планираното входно митническо учреждение за всяка страна от ЕАСТ, която трябва да бъде прекосена, и входното учреждение, през което стоките отново ще влязат на митническата територия на Общността, след като са прекосили територията на страна от ЕАСТ, или когато пратката трябва да прекоси територия, различна от тази на Общността или на страна от ЕАСТ, изходното митническо учреждение, през което транспортът напуска Общността, и входното учреждение, през което той повторно влиза в Общността; кодовете на митническите учреждения са в приложение No 18; 40. клетка No 52 “Гаранция, невалидна за:” - попълват се данни за използваната от лицето гаранция и в случаите, когато тя не е валидна за всички страни - членки на ЕАСТ, след текста “Невалидна за” се изброяват кодовете на държавите, за които не е валидна гаранцията; в частта “код” се попълва съответният код на вида обезпечение съгласно колона “Код” на приложение No 18; когато кодът за вида обезпечение е “0”, “1”, “2”, “3”, “4” или “9”, след данните, определени съгласно колона “Други вписвания”, се попълва и сумата, която ще се използва за обезпечение на декларираните стоки, определена в левове с точност до втория знак след десетичната точка; когато кодът за вида обезпечение е “0”, “1”, “2”, “4” или “9” в момента на декларирането, отговорното лице или упълномощеният от него представител посочва и кода за достъп до този вид обезпечение; 41. клетка No 53 “Получаващо митническо учреждение (и държава)” - попълват се кодът и наименованието на получаващото митническо учреждение съгласно приложение No 17, където стоките ще се представят за приключване на транзитната операция; 42. клетка No 54 “Място и дата, подпис и име на декларатор/представител” - попълва се, както следва: след означението “Място и дата” се вписват кодът на митническото учреждение, където се подава ЕАД, разделител “/” и датата на подаване; в частта “Подпис и име на декларатор/представител” се зачертава “Декларатор” или “Представител”, съответно на клетка No 14, и се вписват трите имена, ЕГН (ако лицето има такъв), адресът и подписът на физическото лице, осъществяващо представителна власт на лицето по клетка No 14; в случаите на представителство в долния десен ъгъл на клетката се попълва един от следните кодове, отразяващ вида на представителството: а) 2 - пряко представителство; б) 3 - косвено представителство. Чл. 7. (1) От момента, в който стоките напуснат учреждението на износ и/или изпращане, и до момента, в който те пристигнат в получаващото учреждение, може да се наложи добавяне на данни върху формулярите на ЕАД, които придружават стоките (клетки 55 и 56). Тези данни се отнасят за транспортната операция и трябва да бъдат вписани в ЕАД по време на транспортната операцията от превозвача, който носи отговорност за транспортното средство, върху което стоките са директно натоварени. Данните трябва да бъдат попълнени на ръка с мастило и печатни главни букви. (2) Данните по ал. 1 се попълват само на формуляри 4 и 5 и се отнасят за следните клетки: 1. клетка No 55 “Претоварвания” - когато по време на транспортната операция стоките се претоварват от едно транспортно средство на друго или от един контейнер в друг, превозвачът попълва първите три реда на тази клетка (мястото и държава на претоварване, новия регистрационен номер и националност на транспортното средство, включително идентификация на новия контейнер); превозвачът не може да претоварва стоки без предварително разрешение от митническите органи на държавата членка, на чиято територия трябва да се извърши претоварването; ако тези органи решат, че транзитната операция може да продължи по нормален начин, след като предприемат всички необходими действия, те заверяват формуляри 4 и 5 от транзитната декларация; 2. клетка No 56 “Други инциденти по време на превоза. Подробности и предприети мерки” - попълва се в съответствие със съществуващите задължения по режим общностен транзит; вписват се подробностите във връзка с обстоятелствата, наложили прилагането на разпоредбите на общностния транзит, и съответните предприети в този случай мерки от отговорното лице; освен това, когато стоките са били натоварени на ремарке и по време на превоза се промени само теглещото транспортно средство (без стоките да се обработват или претоварват), в тази клетка се попълва регистрационният номер на новия влекач; в тези случаи не е необходима заверка от компетентните органи. Раздел II Попълване на ЕАД при допускане за свободно обращение, активно усъвършенстване, временен внос, обработка под митнически контрол, митническо складиране и въвеждане в свободна зона с контрол от тип II Чл. 8. При допускане за свободно обращение, активно усъвършенстване, временен внос, обработка под митнически контрол, митническо складиране или въвеждане в свободна зона с контрол от тип II редът за попълване на отделните клетки на ЕАД е, както следва: 1. клетка No 1 “Декларация” - попълват се първото и второто подразделение в съответствие с кодовете, дадени в приложение No 2; 2. клетка No 2 “Изпращач/Износител” - попълват се данните за последния продавач на стоките преди въвеждането им в Общността, както следва: идентификационен номер на лицето (ако е известен); пълното наименование/име, адреса на управление/постоянен адрес, пощенски код и държава, в която е установено лицето; особен случай: в случай на групажни пратки в клетка може да се впише изразът “По списък”; 3. клетка No 3 “Комплекти” - не се попълва, когато не се използва ДЕАД, а в клетка No 5 се вписва “1”; попълва се, когато се използва ДЕАД, като в първото подразделение на клетката се вписват поредният номер на комплекта, а във второто подразделение - общият брой на използваните комплекти на ЕАД и ДЕАД; пример: в случаите когато има един ЕАД с два ДЕАД, в ЕАД се отбелязва “1/3”, в първия ДЕАД - “2/3”, а във втория ДЕАД - “3/3”; 4. клетка No 4 “Товарни списъци” - попълва се броят на приложените товарни списъци или търговски описателни списъци (например: опаковъчен лист), когато е разрешено от митническите органи; 5. клетка No 5 “Стоки - брой” - попълва се общият брой на декларираните в ЕАД и ДЕАД стоки; броят на стоките задължително трябва да отговаря на броя на попълнените клетки No 31 “Описание на стоката”; съдържанието на клетката трябва да съвпада със съдържанието на клетка No 32 за последната декларирана стока; неизползваните клетки No 31 в последния ДЕАД се зачертават; 6. клетка No 6 “Колети - брой” - попълва се общият брой на колетите в декларираната пратка; при превози през държавната граница на насипни или наливни стоки или на стоки, пренасяни чрез фиксирани инсталации (например: електроенергия по електропроводи, газ и нефт по тръбопроводи), в клетката се вписва “1”; 7. клетка No 7 “Справочен номер” - попълва се уникалният търговски справочен номер за пратката, определен от икономическия оператор; препоръчва се търговският справочен номер да е в съответствие с Уникалния справочен номер на пратката (UCN unique consignment reference number); 8. клетка No 8 “Получател” - попълват се данните за получателя на стоката; в клетката се попълват идентификационният номер на лицето, пълното наименование/име, адресът на управление/постоянен адрес, пощенският код и държавата, в която е установено лицето; особени случаи: 1. в случай на групажна пратка в клетка може да се впише изразът “По списък”; 2; ако стоките се поставят под режим митническо складиране в частен склад (тип C, D или E), се попълват пълното име и адресът на вложителя, ако е различен от декларатора; 9. клетка No 12 “Елементи за стойността” - попълват се данни за декларацията за стойността (ДС); 10. клетка No 14 “Декларатор/Представител” - попълва се в квадратни скоби един от следните кодове: 1 - за декларатор, 2 - за пряко представителство, 3 - за косвено представителство; данните за декларатора/представителя се попълват аналогично на клетка No 8; в случаите, когато получателят е декларатор и не се представлява пред митническите органи от друго лице, вписва се думата “Получател”; в случаите, когато представителят е митнически агент, в клетката се вписва и регистрационният му номер от регистъра за митнически агенти съгласно чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за митниците; 11. клетка No 15а “Код държава на изпр./износ” - попълва се буквеният код на държавата, от която стоките първоначално са били изпратени за държава членка на вноса, ако в междинна държава не е имало спиране или съдебни мерки, несвързани с транспорта; ако е имало спирания или са предприемани мерки, последната междинна държава се приема като държава на изпращане/износ; 12. клетка No 17a “Код държава на получаване” - попълва се буквеният код на държавата на крайно получаване на стоките, доколкото е известна по време на внасянето; 13. клетка No 18 “Идентификация и националност на транспортното средство при пристигане” - попълва се следната информация за транспортното средство, на което директно са натоварени стоките при представянето им в митническото учреждение, където се оформя ЕАД по следния начин: а) в първо подразделение - код на вида на транспорт, разделител “-”, тип на транспортното средство съгласно приложение No 3, след него се поставя разделител “/” и в съответствие с вида транспорт се вписват: при морски транспорт - името на кораба, при жп транспорт - номерът/номерата на вагона/вагоните, при шосеен транспорт - регистрационният номер на транспортното средство, при въздушен транспорт - номерът и датата на полета (или регистрационният номер на самолета); ако се използва влекач и ремарке с различни регистрационни номера,в клетката се попълват всички регистрационни номера, като се използва разделител “/”; б) във второ подразделение - буквен код на държавата, на която принадлежи транспортното средство; в случай на съчленени транспортни средства се попълва националността на транспортното средство; движещо другите; в) при пощенски пратки или превоз чрез фиксирана инсталация в тази клетка не се попълва регистрационен номер или националност, а при жп транспорт не се попълва националност; 14. клетка No 19 “Контейнер” - попълва се един от следните кодове: а) 1 - за стоките, превозвани в контейнер; б) 0 - за стоките, които не се превозват в контейнер; 15. клетка No 20 “Условия на доставка” - попълва се, както следва: а) в първо подразделение - кодът на условията на доставка съгласно приложение No 4; б) във второ подразделение - мястото на доставка; в) в трето подразделение - буквеният код на държавата на територията, на която е мястото, посочено във второ подразделение; 16. Клетка No 21 “Идентификация и националност на действителното транспортно средство при преминаване на границата” - попълва се информация за действителното транспортно средство, с което стоките са въведени на митническата територия на Общността, по следния начин: а) в първо подразделение - код на вида транспорт, разделител “-”, тип на транспортното средство съгласно приложение No 3, след него се поставя разделител “/” и в съответствие с вида транспорт се вписат: при морски транспорт - името на кораба, при жп транспорт - номерът на вагона, при шосеен транспорт - регистрационният номер на транспортното средство, при въздушен транспорт - номерът и датата на полета (или регистрационният номер на самолета); ако се използва влекач и ремарке с различни регистрационни номера, в клетката се попълват всички регистрационни номера, като се използва разделител “/”; б) във второ подразделение - буквен код на държавата, на която принадлежи транспортното средство; в случай на съчленени транспортни средства се попълва националността на транспортното средство, движещо другите; в) при комбиниран транспорт или когато се използват различни видове транспорт, под действително транспортно средство се разбира това, което движи цялата комбинация, например, ако това е камион на плавателен съд, действителното транспортно средство е плавателният съд, ако това е влекач и ремарке, действителното транспортно средство е влекачът; г) при пощенски пратки или превоз чрез фиксирана инсталация в тази клетка не се попълва регистрационен номер или националност, а при жп транспорт не се попълва националност; 17. клетка No 22 “Валута и обща фактурна стойност” - попълват се в първо подразделение - кодът на валутата, посочена във фактурата или договора за продажба; във второ подразделение на клетката - общата фактурна стойност на декларираните стоки в съответната валута; 18. клетка No 23 “Валутен курс” - попълва се определеният валутен курс съгласно разпоредбите по раздел V, глава шеста от Регламент No 2454/93; валутният курс се изписва с точност до петия знак след десетичната запетая; когато фактурната стойност на декларираните стоки в клетка No 22 е в левове, в тази клетка се вписва “1”; 19. клетка No 24 “Вид на сделка” - попълва се, както следва: в първо подразделение - кодът от колона А на приложение No 5, а във второ подразделение - кодът от колона Б на приложение No 5, отразяващ някои от условията на търговската сделка; 20. клетка No 25 “Вид транспорт на границата” - попълват се кодът на вида транспорт, съответстващ на транспортното средство, описано в клетка No 21 съгласно приложение No 6; 21. клетка No 26 “Вид транспорт във вътрешността на държавата” - попълва се кодът на вида транспорт, съответстващ на транспортното средство, описано в клетка No 18, съгласно приложение No 6; 22. клетка No 29 “Входно митническо учреждение” - попълва се кодът на входното митническо учреждение съгласно приложение No 18; след него се поставя разделител “/”, последван от датата, на която стоките са въведени на митническата територия на Общността; 23. клетка No 30 “Местонахождение на стоките” - попълва се с думи точното място (митническо учреждение, склад и т. н.), където при поискване митническите органи могат да извършват проверка на стоките; 24. клетка No 31 “Колети и описание на стоката (маркировки и номера; номер (а) на контейнер(и); брой и вид)” - попълват се търговското наименование на стоката и описание, позволяващо бързото и еднозначното й класиране по Комбинираната номенклатура, кодът на колетите съгласно приложение No 7, последван от знака “=” и количеството им, номерата и тяхната маркировка и търговската марка на стоката във всеки колет; когато стоката се превозва с контейнер(и), се попълват броят, кодът(овете) на контейнера(ите) съгласно приложение No 8, последван от знака “=” и номерът(ата) на контейнера(ите); когато стоката е в насипно състояние, се изписва думата “Насипни” и се попълва точният брой на стоката в цифри, ако е измерима в бройни единици и не се предвижда допълнителна мерна единица в Комбинираната номенклатура; особени случаи: 1. при деклариране на автомобилни превозни средства в клетката се вписват и следните данни: марка, модел, тип, дата на първоначална полицейска регистрация, брой места, товароносимост, цвят, работен обем, мощност на двигателя по DIN или SAE, фабричен номер на двигател и фабричен номер на шаси; брой места и товароносимост се вписват само за автомобилни превозни средства, различни от тези по тарифна позиция 8703; 2. при деклариране на опаковки или опаковани стоки се вписва цифровият код на опаковъчния материал съгласно приложение No 2 към Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, както и количеството в килограми на опаковъчния материал, по следния начин: цифров код на опаковъчния материал = количество в килограми; 3. при деклариране на стоки от Списъка на оръжието и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба по чл. 1, ал. 3 от Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба (ЗКВТДОСТВДУ), за които компетентният орган е издал разрешение с попълнен гриф за сигурност, се вписват думите “Стоки по ЗКВТДОСТВДУ”, след тях се вписва номерът на позицията за тези стоки от разрешението, последван от знака “=” и количеството на стоките в мерната единица, посочена в разрешението; 25. клетка No 32 “Стока No” - попълва се поредният номер на стоката, описана в клетка No 31; 26. клетка No 33 “Тарифен код” - попълва се, както следва: а) в първо и второ подразделение - десетцифров код по ТАРИК; б) в трето подразделение - първи допълнителен код (4 символа) в съответствие с ТАРИК; в) в четвърто подразделение - втория допълнителен код (4 символа) в съответствие с ТАРИК; д) в пето подразделение - национален допълнителен код (4 символа); трето, четвърто и пето подразделение се попълват, когато за тях има предвидени кодове в ТАРИК; когато такива кодове не са предвидени в ТАРИК, тези подразделения се попълват с нули; 27. клетка No 34а “Държава на произход - Код” - попълва се буквеният код на държавата на произход на стоката, описана в клетка No 31; 28. клетка No 35 “Бруто тегло (кг)” - попълва се бруто теглото на стоката, описана в клетка No 31, изразено в килограми; когато брутото тегло над 1 кг включва част от килограма, се закръглява по следния начин - от 0,001 до 0,499 се закръглява надолу до най-близкия килограм, от 0,5 до 0,999 се закръглява нагоре до най-близкия килограм; когато бруто теглото е под килограм, се вписва с точно до третия знак след десетичната запетая, т.
е 0,XYZ (например за пакет от 654 грама се вписва 0,654); 29. клетка No 36 “Преференции” - попълва се кодът на преференцията по приложение No 9 ; ако клетката се изисква за съответния режим, за който се декларира стоката, тя трябва да се използва дори и ако не се иска преференциално тарифно третиране; обаче тази клетка не трябва да се използва в контекста на търговията между части от митническата територия на Общността за която се прилагат разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО и части от тази територия, на които въпросните разпоредби не се прилагат, или в контекста на търговията между части на тази територия, където тези разпоредби не се прилагат; в клетката се попълва кодът на преференцията по приложение No 9; Комисията ще публикува редовно в серия С на Официален вестник на Европейските общности списък на комбинациите на кодове, които могат да се използват, заедно с примери и обяснителни бележки; 30. клетка No 37 “Режим” - попълва се, както следва: а) в първо подразделение - четирицифрен код, който е образуван от двойка двуцифрени кодове съгласно приложение No 10; първата двойка отговаря на кода на искания митнически режим, втората двойка - на предшестващия митнически режим, а ако няма предшестващ режим, се попълва код “00”; б) във второ подразделение - код на процедурната мярка в съответствие с приложение No 10 , ако не е предвидена, се попълва код “000”; 31. клетка No 38 “Нето тегло (кг)” - попълва се нето теглото на стоката, описана в клетка No 31, изразено в килограми; когато брутото тегло над 1 кг включва част от килограма, се закръглява по следния начин - от 0,001 до 0,499 се закръглява надолу до най-близкия килограм, от 0,5 до 0,999 се закръглява нагоре до най-близкия килограм; когато бруто теглото е под килограм, се вписва с точно до третия знак след десетичната запетая, т.
е 0,XYZ (например за пакет от 654 грама се вписва 0,654); 32. Клетка No 39 “Квота” - попълва се номерът на тарифната квота или плафон (“order number”). 33. клетка No 40 “Митнически манифест/Предшестващ документ” - попълва се следната информация, оформена в 3 подразделения, разделени с тире (-); а) първо подразделение - един от следните символи: Х - за митнически манифест; Y - за първична декларация; Z - за предшестващ документ; б) второ подразделение - код на документа съгласно приложение No 11; в) трето подразделение - идентификационният номер на документа; г) когато има повече от един предшестващ документ в клетката, се попълва “По списък”; особени случаи: 1. когато се подава допълнителна декларация в случаите на чл. 76 (1)(b) от Регламент No 2913/92 (т.е. в клетка No 1(2) е “Y”), а облекчената е била фактура - в клетката се попълва например: Z-380-No, където 380 е облекчена декларация чрез фактура, а No е номерът на фактурата; 2. когато се подава допълнителна декларация: в случаите на чл. 76 (1)(с) от Регламент No 2913/92 (т.е. в клетка No 1 (2) е “Z”) - в клетката се попълва Y(или Z)-CLE-yyyymmdd-<No>, където yyyymmdd е датата на вписването в счетоводните документи на декларатора, а No е номерът на вписването (символът CLE изисква дата и информация за вписването в счетоводните документи на декларатора); 34. клетка No 41 “Допълнителна мерна единица” - когато в колона “Допълнителна мерна единица” на Комбинираната номенклатура е предвидена допълнителната мерна единица за съответния тарифен номер, клетката се попълва, както следва: код на допълнителната мерна единица съгласно приложение No 12, разделител “/” и количество на стоката с цели числа в съответната мерна единица; ако за съответния тарифен номер не е посочена допълнителна мерна единица, клетката не се попълва; 35. клетка No 42 “Цена на стоката” - попълва се фактурната или договорната стойност на декларираната стока с цели числа във валута; сборът от стойностите на клетки No 42 на ЕАД и ДЕАД е равен на общата фактурна стойност от клетка No 22; 36. клетка No 43 “МО Код” - попълва се кодът на използвания метод за изчисляване на митническата стойност (МС) в съответствие с приложение No 13; 37. клетка No 44 “Допълнителна информация, представени документи, сертификати, разрешителни” - попълва се изискваната от прилаганите специфични правила допълнителна информация и представените документи за доказване на верността на данните в декларацията; а) допълнителна информация - попълва се код от колона “Код” на приложение No 14 и текстът от колона “Допълнителна информация” на приложение No 14; в случаите, когато митническото законодателство изисква допълнителната информация, да се попълва в клетка, различна от клетка No 44, се прилагат също кодовете от приложение No 14; в случаите, когато митническото законодателство не е определило къде да се попълва допълнителната информация, тя се попълва в клетка No 44; б) представени документи, сертификати, разрешителни - приложените към ЕАД документи за стоката съгласно раздел VII, глава 1, секция 4 на Регламент No 2454/93, както и другите приложени документи, сертификатите и разрешителните, доказващи верността на данните в декларация, се вписват по следния начин: код на документ = No на документ/дата на издаването му/съкратено наименование на органа, който го е издал; кодовете на документите, сертификатите и разрешителните са дадени в приложение No 15; когато приложените документи са едни и същи за цялата пратка стоки, приложените документи се описват само в клетка No 44 от ЕАД; особен случай: 1. в случаите, когато декларацията за поставяне под режим митническо складиране се подаде в митническо учреждение, различно от надзорното, в клетката се вписват кодът, името и адресът на надзорното митническо учреждение; 2. при активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол и временен внос в пунктираната част на клетката се попълва крайният срок за приключване на режима във вида Дxx - където xx е броят дни, или Мxx - където xx е броят месеци; например - Д90 или М12 означават 90 дни или 12 месеца; 38. клетка No 45 “Уточняване” - попълва се размерът на митническата стойност на стоката в левове, ако за стоката не е представяна декларация за стойността (ДС); 39. клетка No 46 “Статистическа стойност” - попълва се статистическата стойност на декларираната стока в левове; 40. клетка No 47 “Изчисляване на вземанията” - попълват се, както следва: в колона “Вид” - кодът на вземането съгласно приложение No 16; в колона “Основа за изчисляване” - стойностната основа, от която се изчислява вземането, определена съгласно нормативния акт, който го е регламентирал; в случаите, когато в изчисляването на съответното вземане не участва стойностна основа, за това вземане колоната не се попълва; в колона “Ставка” се попълва ставката на вземането в съответствие с нормативния акт, който го е въвел; в случай на специфична ставка колоната не се попълва; в колона “Сума” се попълва размерът на изчисленото вземане в левове; в колона “НП” (начин на плащане) се попълва кодът, отразяващ начина на плащане съгласно приложение No 16; на ред “Всичко” в колона “Сума” на ЕАД се попълва общият размер на вземанията в левове; ако към ЕАД има ДЕАД, в последния допълнителен лист, сектор “Рекапитулация” се попълва, както следва: в колона “Вид” - код на вземане съгласно приложение No 16, в колона “Сума” се попълва общият размер на изчисленото вземане в левове за всички декларирани в ЕАД и ДЕАД стоки; на последния ред “Общо” се попълва общият размер на вземанията в левове; всички суми се вписват с точност до втория знак след десетичната запетая; особен случай: 1. при реекспорт след временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове в клетката се попълват и дължимите съгласно чл. 143 от Регламент No 2913/92 вносни митни сборове по следния начин: в колона “Вид” - съответният код от приложение No 16; в колона “Основа за изчисляване” - размерът на митните сборове, който би се задължал за временно внесените стоки, които се реекспортират, ако са били допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос; в колона “Ставка” - процентната ставка, определена чрез умножаване броя на месеците или част от месеците, по време на които стоките са били под режим временен внос, с месечната процентна ставка, съгласно чл. 143, ал. 1 от Регламент No 2913/92; в колона “Сума” се попълва размерът на изчисленото вземане в левове, съгласно чл. 143, ал. 1 от Регламент No 2913/92; 41. клетка No 48 “Отсрочено плащане” - попълва се при отсрочено плащане на мита или ДДС, като се посочва основанието за разрешаване на отсрочване на плащането; като се вписва се един от следните кодове: а) 100 - по чл. 226, т. а от Регламент No 2913/92; б) 200 - по чл. 226, т. б от Регламент No 2913/92; в) 300 - по чл. 226, т. в от Регламент No 2913/92, последван от “/”, и крайният срок за плащането във формат Дxx, където xx е броят дни; 42. клетка No 49 “Идентификация на склад” - попълва се следната информация, оформена в три подразделения с разделител тире “ - ”: а) първо подразделение - едносимволен код на типа склад съгласно чл. 525 от Регламент No 2454/93; кодовете са: А - за склад тип А под отговорността на складодържателя; В - за склад тип В под отговорността на вложителя; С - за склад тип С; D - за склад тип D; Е - за склад тип Е; F - за склад тип F под управлението на митническите органи; Y - за немитнически складове, различни от склад тип А, В, С, D, E и F; Z - за свободна зона или свободен скад; б) второ подразделение е идентификационният номер на склада; например: за митническите складове, когато първата компонента е от А до F, идентификационният номер е в съответствие с номера на разрешението - 1 символ за тип склад, код на митническото учреждение, издало разрешението, 4 символа за No на склада; в) трето подразделение - буквен код на държавата, издала разрешението; 43. клетка No 54 “Място и дата, подпис и име на декларатор/представител” - попълват се, както следва: след означението “Място и дата” се вписва кодът на митническото учреждение, където се подава ЕАД, разделител “/” и датата на подаване; в частта “Подпис и име на декларатор/представител” се зачертава “Декларатор” или “Представител”, съответно на клетка No 14, и се вписват трите имена, ЕГН (ако лицето има такъв), адресът и подписът на физическото лице, осъществяващо представителна власт на лицето по клетка No 14; в случаите на представителство в долния десен ъгъл на клетката се попълва един от следните кодове, отразяващ вида на представителството: а) 2 - пряко представителство; б) 3 - косвено представителство. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Статистическа стойност” е: а) митническата стойност - за стоки, които се облагат с адвалорни мита; б) стойността на изнесените стоки, увеличена със стойността на обработката или поправката - когато стоките се реимпортират след обработка или поправка; в) стойността на стоката до границата на Общноста (с включени всички транспортни разходи, застраховки и др.) - във всички останали случаи. 2. “Предшестващ режим” е режимът, под който стоките са били поставени преди поставянето им под искания режим. 3. “Държавата членка на действителния износ” е държавата членка, от която стоките са били първоначално изпратени с цел износ, ако износителят не е установен в държавата членка на износ. Ако не участва друга държава членка, държавата членка на износ ще бъде същата, както и държавата членка на действителния износ. 4. “Бруто тегло” е общото тегло на стоката, включително теглото на опаковката и амбалажа (с изключение на теглото на контейнери и друго транспортно съоръжение). 5. “Нето теглото” е теглого на стоката без теглото на опаковката и амбалажа. 6. “Код на валута” е трибуквеният код в съответствие с международния класификатор ISO 4217. 7. “Код на държава” е двубуквеният ISO код в съответствие с изискванията на Регламент (ЕИО) No 1172/95 на Съвета. 8. “Идентификационен номер на лицето” е: а) БУЛСТАТ/ЕИК - за юридически лица, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, установени в Република България; б) идентификационният номер, даден на лицето от компетентните органи на съответната държава членка за данъчни, статистически или други цели - за юридически лица или сдружения от лица, установени в Общността; в) ЕГН - за физически лица, които са български граждани; г) ЛНЧ - за физически лица с постоянно местопребиваване в Република България, които не са български граждани; д) код на държавата, издала документа за самоличност, и номера на този документ - за физически лица, установени в Общността; е) код на държавата, издала международния паспорт, и номера на този документ - за физически лица, които не са установени в Общността. 9. “Уникален търговски справочен номер” (UCN - unique consignment reference number) e номерът на пратката съгласно Препоръката на Съвета за митническо сътрудничество по отношение на уникалния търговски справочен номер за митнически цели (30 юни 2002 г.). § 2. Използването в приложенията към тази наредба на понятията износ, реекспорт, внос и реимпорт е еквивалентно и покрива понятията изпращане, повторно изпращане, въвеждане и повторно въвеждане. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. Тази наредба се издава на основание чл.68, ал.1 от Закона за митниците и чл. 212 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията, въвеждащ разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92, установяващ Митническия кодекс на Общността. § 4. Тази наредба влиза в сила от 1 януари 2007 г. и отменя Наредба No 11 от 1999 г. за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения Министър: Пл. Орешарски (Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя)

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 867 от 12 декември 2003 г. за даване на съгласие за прекратяване на концесионния договор за морски плаж „Шкорпиловци - юг" РЕШЕНИЕ No 867 ОТ 12 ДЕКЕМВРИ 2003 Г. за даване на съгласие за прекратяване на концесионния договор за морски плаж „Шкорпиловци - юг" На основание чл. 23, ал. 2, т. 7 от Закона за концесиите, чл. 46, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите, чл. 18 и 80 от Закона за държавната собственост и чл. 36, ал. 3 от концесионния договор за морски плаж „Шкорпиловци — юг" МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: За министър-председател: Пламен Панайотов Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 297 от 28 декември 2005 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 297 ОТ 28 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. Отменят се: 1. Член 4 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление No 133 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г., бр. 29 и 72 от 1996 г., бр. 24 от 1997 г. и бр. 25 от 1999 г.). 2. Член 1 от Постановление No 169 на Министерския съвет от 1991 г. за решаване на някои неотложни въпроси, свързани с договарянето на работната заплата (обн., ДВ, бр. 73 от 1991 г.; изм., бр. 67 от 1993 г.). 3. Член 23 от Наредбата за служебното положение на държавните служители, приета с Постановление No 34 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 23 от 2000 г.; попр., бр. 47 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 53, 62 и 89 от 2000 г.; попр., бр. 90 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 28 и 35 от 2001 г., Решение No 3901 на Върховния административен съд от 2001 г. - бр. 54 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2001 г., бр. 15, 67 и 115 от 2002 г., бр. 17, 59 и 109 от 2003 г., бр. 18 от 2004 г. и бр. 50 и 83 от 2005 г.). § 2. Основните месечни трудови възнаграждения на работниците и служителите се увеличават с размера на получаваното по реда на чл. 4 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения допълнително възнаграждение за работа при вредни и други специфични условия на труд. Направените промени в основното трудово възнаграждение да се отразят в индивидуалните трудови договори считано от 1 април 2006 г. § 3. Допълнителните възнаграждения за работа при вредни и други специфични условия на труд, определени по реда на чл. 23 от Наредбата за служебното положение на държавните служители, да бъдат включени в основните месечни заплати на съответните държавни служители считано от 1 април 2006 г. § 4. Считано от 31 март 2006 г. министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването да отменят наредбата по отменения чл. 1 от Постановление No 169 на Министерския съвет от 1991 г. § 5. Министърът на труда и социалната политика до 31 март 2006 г. да внесе в Министерския съвет проект на нормативен акт за организация на работната заплата. § 6. Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” след 1 април 2006 г. извършва целеви проверки за изпълнението на § 2 от работодателите, както и проверки по сигнали от синдикалните организации. § 7. Постановлението се приема на основание § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.). § 8. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 1, който влиза в сила от 31 март 2006 г. За министър-председател: Емел Етем Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция No 8121з-749 от 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция No 8121з-749 от 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (обн., ДВ, бр. 90 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 56 от 2015 г. и бр. 104 от 2017 г.) § 1. В чл. 3 след думата „движение“ скобите и думите „пътен контрол“ се заличават. § 2. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. Заместник-директорът на СДВР, на който е възложен контрол по отношение на отдел „Пътна полиция“ в СДВР, началниците на отдели „Охранителна полиция“ при ОДМВР, на които е възложен контрол по отношение на секторите „Пътна полиция“ в ОДМВР, и директорите на ОДМВР, на които е възложен контрол по отношение на началниците на районни управления (РУ), които имат в състава си младши автоконтрольори, осъществяват ръководство и контрол на дейността по контрол на пътното движение за съответната територия, като контролират изготвянето на шестмесечни анализи за състоянието на безопасността на движението.“ § 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В основния текст думите „Началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР осъществяват прякото ръководство върху дейността по пътен контрол“ се заменят с „Началникът на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, началниците на сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР и началниците на РУ, които имат в състава си младши автоконтрольори, осъществяват прякото ръководство, анализират и отчитат дейността по контрол на пътното движение“. 2. В т. 2 думите „пътен контрол, като определят маршрутите и местата за контрол, силите, средствата и времето за тяхната дейност“ се заменят с „контрол на пътното движение, като определят участъци за обслужване с маршрути и места за контрол, силите, средствата и времето за тяхната дейност и утвърждават часовите графици за тях съгласно приложение No 10“. 3. В т. 3 преди думата „изготвят“ се добавя „в срок до 15-о число на месеца, следващ отчетния период,“. 4. Точка 12 се отменя. 5. В т. 16 думата „сигнални“ се заменя с „уведомителни“, а след думата „разпореждания“ се поставя запетая и се добавя „след изтичането на които се предприемат административнонаказателни мерки“. 6. Създава се т. 17: „17. началниците на РУ, които имат в състава си младши автоконтрольори, предоставят преди срока по т. 3 необходимите данни на началниците на сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР, които изготвят шестмесечния анализ за състоянието на безопасността на движението за територията на областта.“ § 4. В чл. 7, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Основният текст се изменя така: „(1) Началникът на сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, началниците на групи, осъществяващи контрол на пътното движение към секторите „Пътна полиция“ при ОДМВР и на звената, на които са възложени дейности по контрол на пътното движение към РУ при ОДМВР, пряко отговарят за цялостното състояние на контрола на пътното движение, осъществяван на съответната територия, като:“. 2. В т. 2 думата „решенията“ се заменя с „разпорежданията“, а след думата „силите“ се добавя „и средствата“. 3. В т. 5 думите „и разстановка на силите“ се заличават. 4. В т. 17 думата „сигнални“ се заменя с „уведомителни“, а след думата „разпореждания“ се поставя тире и се добавя „с изключение на началниците на звената, на които са възложени дейности по контрол на пътното движение към РУ при ОДМВР,“. § 5. В чл. 8, т. 4 след думата „сигнализират“ се добавя „началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР или на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР и“. § 6. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 съкращението „АИС“ се заменя с „Автоматизирана информационна система“, а думите „GPS устройства“ се заменят с „устройства на глобалната система за позициониране (GPS устройства)“. 2. В ал. 2 думата „работещи“ се заменя с „изпълняващи дейности“. 3. В ал. 3 думите „преките ръководители“ се заменят със „служители на длъжност „полицейски инспектор“. 4. В ал. 5 думите „записана в“ и „информация“ се заличават, думите „чл. 6, 7 и 8“ се заменят с „чл. 6 и 7“ и се създава изречение второ: „При липса на назначен началник на звено в РУ при ОДМВР, на което са възложени дейности по контрол на пътното движение, контролът чрез използване на записана в АИСВПК информация се извършва от началника на районното управление.“ § 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „пост, маршрут“ се заменят с „участък, маршрут, място за контрол и“ и запетаята след тях се заличава. 2. В т. 6 след думите „отличителни знаци“ се поставя запетая и се добавя „носене на служебно оръжие и помощни средства“. 3. В т. 7 след съкращението „РСОД“ се поставя точка и запетая и се добавя „при повреда на РСОД ежедневната форма на отчет на наряда по контрол на пътното движение се води на хартиен носител съгласно приложение No 10 и приложение No 11“. § 8. В чл. 12 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „пътния контрол, проверяващият“ се заменят с „дейността по контрол на пътното движение, служителят осъществяващ проверката“, а думата „им“ се заменя с „на нарушението“. 2. В ал. 2 думата „грубо“ се заличава. § 9. Член 13 се изменя така: „Чл. 13. (1) Мястото на проверката, датата, часът и констатациите на проверяващия се отразяват в РСОД, а при невъзможност за отразяване в РСОД – в книга по образец (приложение No 1), като констатациите, отразени в книгата, се докладват ежедневно на началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“, на звената, на които са възложени дейности по контрол на пътното движение при СДВР/ОДМВР, и на началниците на РУ на СДВР/ОДМВР, които се запознават с тях, като полагат подпис в книгата. (2) При установено в констатациите по ал. 1 нарушение се докладва писмено на началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“, на звената, на които са възложени дейности по контрол на пътното движение при СДВР/ОДМВР, и на началниците на РУ на СДВР/ОДМВР, които предприемат мерки за отстраняване на нарушението.“ § 10. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в основния текст преди думата „Дейността“ се добавя „Анализ на“, думите „безопасността на движението“ се заменят с „пътното движение“, а думата „оценява“ се заменя с „извършва“; б) в т. 1: аа) в буква „в“ думата „постове“ се заменя с „участъци“; бб) в буква „и“ думите „глоба с фиш“ се заменят с „фишове“. 2. В ал. 2: а) в основния текст думите „Персоналната оценка за“ се заличават; б) в т. 1 думите „оценка за“ се заличават; в) в т. 2, буква „а“ думите „на час от работното време“ се заменят със „за работната смяна, включително“; г) в т. 3 думата „материали“ се заменя с „документи“. § 11. В чл. 15 думите „безопасността на движението“ се заменят с „на пътното движение“, а думите „(след приключване на всяка смяна, месечно и на година)“ се заменят с „(месечно и на шестмесечие)“. § 12. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5, т. 1 думите „постовете, маршрутите“ се заменят с „участъците с маршрутите“. 2. В ал. 6 думите „урежда с“ се заменят с „урежда съгласно чл. 27а от“ и се създават изречения трето и четвърто: „Редът за изпълнение на дейността на съвместните наряди се отразява в ежедневните разпореждания на началниците на РУ. При въвеждане на съвместен наряд в АИСПП се отразяват и служителите от ППД (с изписване след името – „ППД“).“ § 13. В чл. 19 се създава ал. 3: „(3) Планове по ал. 1 не се изготвят при осъществяване на съвместна дейност по чл. 33, ал. 3, т. 3 между служители, осъществяващи контрол на пътното движение и патрулно-постова дейност.“ § 14. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „постовете и маршрутите“ се заменят с „участъците с маршрути и места за контрол“. 2. В ал. 3, т. 1 думите „маршрутите/постовете“ се заменят с „участъка с маршрут на движение“. 3. В ал. 5 основният текст се изменя така: „(5) Началникът на сектор „Организация и контрол на пътното движение“ при СДВР и началниците на групи, осъществяващи контрол на пътното движение към секторите „Пътна полиция“ при ОДМВР нанасят в АИС „Пътна полиция“ определените маршрути и места за контрол по следните показатели:“. 4. В ал. 6 основният текст се изменя така: „(6) Инструктиращият нарядите отразява в АИС „Пътна полиция“:“. § 15. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „седмичен или“ се заличават, а думите „на служителите“ се заменят със „за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на контрол на пътното движение“. 2. В ал. 3 думата „Седмичните“ и наклонената черта след нея се заличават. § 16. В чл. 22, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В основния текст думите „и на звената, на които са възложени дейности по контрол на пътното движение“ се заличават, а думата „разпореждат“ се заменя с „утвърждават“. 2. В т. 1 думата „приоритетно“ се заличава. § 17. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думата „маршрута“ наклонената черта и думата „поста“ се заличават. 2. В ал. 2 след думата „маршрут“ наклонената черта и думата „пост“ се заличават. § 18. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение второ се изменя така: „Началникът на отдел „Пътна полиция“ при СДВР и началниците на сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР и началниците на РУ при ОДМВР, които имат в състава си младши автоконтрольори, изготвят шестмесечни планове за осъществяване на дейността по контрол на пътното движение.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Плановете по ал. 1 се утвърждават от непосредствения ръководител на изготвилия плана.“ 3. Алинея 3 се отменя. 4. В ал. 4, т. 4 думите „оценка на“ се заличават. 5. Създава се нова ал. 5: „(5) Плановете по ал. 1 и 3 се изготвят не по-късно от 20-о число на първия месец от съответния период, за който се отнася планът.“ 6. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7. § 19. Член 30 се отменя. § 20. В чл. 32, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 след думата „достъп“ се добавя „за извършване на проверка на МПС и лица, въвеждане на информация, съставяне на документи, извършване на справки, инспекции и при работа с автоматизирани технически средства и системи (АТСС)“. 2. В т. 6 думите „автоматизирани технически средства и системи за контрол на водачите, пешеходците и пътните превозни средства“ и запетаята след тях се заличават и се поставя точка и запетая. 3. Създават се т. 7 – 9: „7. терминални устройства ПОС; 8. видеокамера; 9. цифров фотоапарат.“ § 21. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Постът е наряд за контрол и регулиране и подпомагане на пътното движение на територия, границите на която са с радиус до 300 м от центъра на поста, в рамките на обслужваната по контрол на пътното движение територия.“ 2. Алинея 2 се отменя. 3. В ал. 3, т. 2 след думата „обстановка“ се поставя запетая и се добавя „както и за осигуряване на масови, заградителни и други мероприятия“. 4. В ал. 4, т. 2 думите „с тяло и ръце“ се заменят с „или указания към участниците в движението“. § 22. Член 36 се отменя. § 23. В чл. 37, ал. 3 след думите „разполагане на“ се добавя „постоянен“. § 24. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се отменя. 2. В ал. 5 думите „Границите на маршрутите“ се заменят с „Маршрутите“. 3. В ал. 7 след думата „вертолети“ се добавя „или дронове“. § 25. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. В основния текст думите „Началниците на отдел/сектори „Пътна полиция“ и на звената, на които са възложени дейности по контрол на пътното движение при СДВР и“ се заменят с „Началникът на отдел „Пътна полиция“ при СДВР и началниците на сектори „Пътна полиция“ при“. 2. В т. 1 след думата „контрола“ запетаята и думите „като управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, ползването на обезопасителни колани и каски, носене на задължителните документи, техническа изправност и др.“ се заличават. § 26. В чл. 43 съкращението „МПС“ се заменя с „ППС“, а думите „с технически средства“, запетаята след тях и думата „помощни“ се заличават. § 27. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1: а) в основния текст думите „необходимите сили, техническите и помощните“ се заменят с „минимален брой служители и необходимите“; б) в буква „а“: аа) в подбуква „аа“ след думата „алкохол“ се добавя „и/или наркотични вещества или техните аналози“; бб) в подбуква „вв“ думата „мотористите“ се заменят с „водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди“; вв) в подбуква „дд“ думите „хора и товари от автобусите и товарните автомобили“ се заменят с „пътници и/или товари“; гг) в подбуква „ее“ думата „убитите“ се заменя със „загиналите“. 2. В т. 2, буква „а“ думите „където пътят позволява затваряне на една или две ленти от платното за движение или до основния път е изградена достатъчно голяма отбивка“ се заменят с „отговарящи на условията по чл. 42“. 3. В т. 4: а) в буква „в“ след думата „кръвта“ запетаята се заличава, а думите „както и полеви“ се заменят с „и“; б) в буква „е“ думите „участници, включително и“ се заменят с „участници, извършващи проверките, както и за“. § 28. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думата „мероприятие“ се поставя запетая и се добавя „като информацията се въвежда в“, а думите „чрез използване на“ се заличават. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) За провеждане на инструктаж и отвод се обособява служебно помещение, оборудвано с карта (схема) на съответната територия с нанесени върху нея определените постове и маршрути.“ § 29. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „инспектор“ се добавя „или от командир на отделение“, а думите „в РУ“ се заличават. 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Графикът по ал. 1 се утвърждава ежемесечно от началниците на отдели/сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР, а за РУ при ОДМВР – от началника на съответното РУ.“ § 30. В чл. 47 се правят следните изменения: 1. В основния текст думата „целта“ се заменя с „извършване на инструктажа“. 2. Точка 2 се отменя. 3. Точка 3 се отменя. 4. В т. 4 преди думите „да подготвят“ се добавя „при необходимост“. § 31. В чл. 48 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) точки 1 – 7 се изменят така: „1. извършва проверка на наличността на полицейските служители, определени за изпълнение на дейността по контрол на пътното движение и униформеното им облекло, служебно оръжие и оборудване, като се информира и за здравословното им състояние; 2. запознава полицейските служители с разстановката на силите и средствата за денонощието и поименното им разпределение по видове наряди; 3. указва времето за обслужване на постове, маршрути и местата за контрол съобразно пътнотранспортната обстановка, провежданите мероприятия, метеорологичните условия и др.; 4. информира служителите за по-характерните правонарушения през денонощието, за издирваните лица и МПС, както и други данни, имащи отношение към състоянието на оперативната и пътнотранспортната обстановка; 5. информира за наличието и местонахождението на други наряди в съответната територия за съответната работна смяна; 6. възлага конкретни задачи на нарядите за непосредствено изпълнение на дейността по контрол на пътното движение; 7. разпределя и предоставя техническите средства за контрол;“ б) създава се т. 8: „8. проверява дали нарядите разполагат с необходимите образци от служебни документи и формуляри, използвани от полицейските наряди, осъществяващи контрол на пътното движение.“ 2. В ал. 2 съкращението „РСОД“ се заменя с „АИСПП“. § 32. В чл. 50, ал. 3 след думите „така, че да“ се добавя „е видим и да“. § 33. В чл. 51 ал. 2, 3 и 4 се отменят. § 34. В чл. 52 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „маршрута и утвърдения часови график“ се заменят с „участъка съгласно указаното време за обслужване на местата за контрол“. 2. В ал. 2 думата „маршрутите“ се заменя с „участъка по указаните маршрути“. 3. В ал. 4 думите „часови графици за работа на установъчните пунктове и места“ се заменят със „съгласно указаното време за обслужване на местата“. § 35. В чл. 53, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „при извършване на проверка на МПС, на лица, както и“ се заличават. 2. Точка 2 се изменя така: „2. за извършване на проверка на МПС и на лица и за взетото отношение, когато РСОД е повредена или нарядът не разполага с такава;“. § 36. В чл. 54, т. 1 думите „границите на“ се заличават, а след думата „обслужване“ се добавя „участъци с“. § 37. В чл. 56, ал. 1 думата „маршрут“ се заменя с „участък с маршрут на движение“. § 38. В чл. 59 след думата „превоз“ се добавя „на пътници“. § 39. В чл. 60 след думите „Министерството на отбраната“ се добавя „или на Българската армия“. § 40. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Знаците и сигналите за спиране на водачите на превозни средства се подават от полицейския орган своевременно, ясно и разбираемо със стоппалка, чрез хоризонталното й поставяне успоредно на линията на фаровете на спираното превозно средство или с вертикално изправена дясна ръка, като с лявата ръка се посочва мястото за спиране на превозните средства. През нощта и в условията на намалена или ограничена видимост може да се използва и описващ полукръг червен светлинен сигнал.“ 2. В ал. 5 думата „става“ се заменя със „се осъществява“, а след думите „изпреварването им“ се поставя запетая и се добавя „или чрез подаване на специален звуков и/или светлинен сигнал от служебното превозно средство“. § 41. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „за заснемане на камерите на АИСВПК по начин“ се заменят с „на средствата за видеозаснемане, с които са оборудвани автомобилите за контрол, по начин“, а думите „видео- и аудиозапис“ се заменят с „аудиозапис и видеозаснемане“; б) в т. 4 думите „видео- и аудиозапис“ се заменят с „аудиозапис и видеозаснемане“. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Проверката задължително започва с извършването на справка по регистрационен номер на МПС и данни за водача и пътуващите лица чрез РСОД, а когато РСОД е повредена или нарядът не разполага с такава – чрез ОДЦ/ОДЧ.“ 3. Създава се ал. 10: „(10) Полицейските служители, осъществяващи дейността по контрол на пътното движение, имат право да обработват картови плащания на дължими глоби чрез терминални устройства ПОС при желание от страна на водача и пътниците за заплащане на дължими глоби по Закона за движението по пътищата.“ § 42. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думата „ключ“ се поставя запетая и се добавя „когато превозното средство разполага с такъв“. 2. Точка 4 се отменя. 3. В т. 5 думите „и уведомява ОДЦ/ОДЧ, като прави справка чрез РСОД или ОДЦ/ОДЧ“ се заличават, поставя се запетая и се добавя „като прави справка чрез РСОД или ОДЦ/ОДЧ, уведомява ОДЦ/ОДЧ и изпълнява дадените разпореждания“. § 43. Член 64 се изменя така: „Чл. 64. При получаване на данни за извършено престъпление или за наличие на опасни или забранени за притежаване предмети се извършва обиск на водача и пътниците, както и проверка на превозното средство и на вещите, които се превозват в него, съгласно ЗМВР, като за действията се уведомява ОДЦ/ОДЧ.“ § 44. В чл. 69 думите „природни“ и „в обслужвания пост или маршрут“ се заличават. § 45. В чл. 71, т. 4 думата „извличането“ се заменя с „изтеглянето“, а след думата „окаже“ се добавя „при необходимост“. § 46. В чл. 72 думите „началниците и“ се заличават. § 47. В чл. 74, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 3: „3. състоянието на оперативната и пътно-транспортната обстановка в обслужвания район;“. 2. Досегашната т. 3 става т. 4. § 48. В чл. 75, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 2 думата „базата“ се заменя със „съответната структура“, а думите „на електронен носител чрез друг служебен РСОД“ се заменят с „в АИСПП“. 2. В т. 3 думите „изминалото денонощие“ се заменят с „изминалия месец“. § 49. Член 76 се отменя. § 50. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „Ежедневните справки“ се заменят със „Справките“, думите „т. 2, 3 и 4“ се заменят с „т. 2 и 3“, а думите „полицейски служител“ се заменят с „полицейски орган от същото направление на дейност“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) В срок до 10-о число на текущия месец началникът на отдел „Пътна полиция“ при СДВР и началниците на сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР предоставят ежемесечно в отдел „Пътна полиция“ при ГДНП обобщена справка за изминалия месец за състоянието, резултатите и дейността по безопасността на движението на територията на областта.“ 3. Създава се ал. 4: „(4) Началниците на РУ, които имат в състава си младши автоконтрольори, предоставят преди срока по ал. 3 необходимите данни на началниците на сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР за включването им в обобщената справка по приложение No 12.“ § 51. Основният текст на чл. 78 се изменя така: „Чл. 78. За изпълнение на дейност по пътен контрол нарядът е длъжен да носи:“. § 52. В чл. 79 думите „застъпването в наряд“ се заменят с „изпълнението на дейността по контрол на пътното движение“. § 53. В чл. 80 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „осигуряването“ се заменя с „опазването“. 2. В ал. 2: а) в т. 4 думите „мерки за“ се заменят с „мерки, свързани с“; б) в т. 7 думите „превозните документи на“ се заменят с „документите за превоз на товари и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя“; в) точка 15 се отменя; г) в т. 16 думата „заградителните“ се заменя със „заградителни“, а думата „началниците“ се заменя с „ръководителя на мероприятието“. § 54. В чл. 81, т. 4 думата „стихийни“ се заличава. § 55. В чл. 82, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 думата „стихийни“ се заличава. 2. Точка 5 се изменя така: „5. за съпровождане до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване на водачи на МПС, за които с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда;“. 3. Създава се т. 6: „6. за съпровождане до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване на водачи на МПС, за които с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози.“ § 56. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думата „контрол“ се добавя „на правилата за движение по пътищата“. 2. Точка 3 се отменя. § 57. Член 84 се изменя така: „Чл. 84. (1) Директорът на СДВР/ОДМВР определя минимален брой часове за контрол с ТСС въз основа анализ на настъпилите ПТП на територията на съответната ОДМВР. (2) Със заповед на директора на СДВР/ОДМВР се определят отговорници за техническите средства, които: 1. водят на отчет техническите средства и системи в СДВР/ОДМВР и РУ; 2. водят дневници за всяко средство за измерване, в които се отразяват техническото му състояние, извършените първоначална и периодични проверки (калибриране) и преминаване през държавна метрологична проверка – когато техническото средство подлежи на такива проверки; 3. представят своевременно за ремонт и получават ремонтираните средства за измерване; 4. следят и контролират техническото състояние на техническите средства.“ § 58. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения: 1. В основния текст след съкращението „РУ“ и запетаята след него се добавя „които имат в състава си младши автоконтрольори, и началниците“, а думите „и на звената, на които са възложени дейности по контрол на пътното движение“ се заличават. 2. В т. 1 думите „със средствата“ се заменят със „с техническите средства“. 3. В т. 4 думите „и запаметени нарушения“ се заменят с „нарушения и запаметените показания“. § 59. В чл. 86 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Началниците на РУ, които имат в състава си младши автоконтрольори, и на отдел/сектори „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР, ежемесечно осъществяват проверка на съответствието на установените нарушения и запаметените със средствата за измерване показания и взетото административно отношение.“ 2. В ал. 3, т. 4 думите „на използване и предложения“ се заменят с „на използваните места за контрол, предложения за актуализиране на същите и“. § 60. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) При осъществяване на дейност по контрол на пътното движение полицейските органи използват: 1. автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за други техни нарушения; 2. системи за автоматично разчитане и разпознаване на табели с регистрационни номера на превозни средства и комбинирани устройства; 3. системи за наблюдение, автоматично регистриране и идентифициране на МПС при преминаване на червен сигнал на светофарната уредба и за други нарушения; 4. технически средства за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването й в издишания въздух; 5. технически средства и системи за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози; 6. мобилни технически средства за измерване на шума от моторните превозни средства и от техните изпускателни уредби; 7. мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла; 8. мобилни димомери за измерване на димността на отработените газове от МПС с дизелови двигатели; 9. мобилни газоанализатори на отработени газове от МПС с искрово запалване.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Техническите средства по ал. 1, т. 1 за измерване на скорост, т. 4, 8 и 9 могат да се използват от полицейските органи, след като са преминали контрол съгласно изискванията на Закона за измерванията или Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативните актове по прилагането им и подлежат на последващ контрол, с периодичност – съгласно заповед на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.“ 3. Създава се ал. 4: „(4) Резултатите от всяко използване на техническо средство се отразяват в дневник на техническото средство.“ § 61. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Използването на АТСС за контрол на скоростта, с изключение на стационарните такива, се планира ежемесечно, при което се осигурява ефективното им използване и правилното им разпределение на пътната мрежа на предварително определени места за контрол. (2) Местата за извършване на контрол с технически средства и системи се определят по реда на Наредба No 8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г.).“ 2. В ал. 3 след думата „изпреварване“ се поставя запетая и се добавя „наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“. 3. В ал. 4 думата „уреди“ се заменя с „АТСС“. § 62. В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „мобилни“ се добавя „(прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя)“, а думите „или преносими“ се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Използването на АТСС за контрол на скоростта се извършва по реда на Наредба No 8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.“ 3. Алинеи 3 – 5 се отменят. § 63. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 2 и 3 се отменят. 2. В ал. 4 след думата „отвода“ и запетаята след нея се добавя „регистрира се в деловодството на структурното звено,“. 3. В ал. 6 думите „и системи“ се заличават, а думите „РСОД съгласно“ се заменят с „РСОД, както и в“. 4. В ал. 7 след думата „аналози“ се поставя запетайка, а думите „и резултатът“ се заменят с „резултатите“. 5. Създават се ал. 8 – 10: „(8) При използване от наряда на мобилни технически средства и системи за измерване на шума от МПС и от техните изпускателни уредби резултатите се отразяват в дневник (приложение No 18а). (9) При използване от наряда на мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла резултатите се отразяват в дневник (приложение No 18б). (10) При използване от наряда на мобилни димомери за измерване на димността на отработените газове от МПС с дизелови двигатели или на мобилни газоанализатори на отработени газове от МПС с искрово запалване резултатите се отразяват в дневник (приложение No 18в).“ § 64. В чл. 92 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС нарушителите не се спират при установено нарушение на максимално допустимата скорост, а след сваляне на информацията от АТСС се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Допуска се спиране на място в случаите, когато водачът извършва друго нарушение или за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.“ 2. Алинея 3 се отменя. § 65. В чл. 95 запетаята след думата „задачи“ и думите „но с не повече от един вид средство за измерване, необходим за конкретната дейност“ се заличават. § 66. Член 96 се отменя. § 67. В чл. 98, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В основния текст думите „полицейският наряд“ се заменят с „нарядът“. 2. В т. 8 след думите „Министерството на отбраната“ се добавя „или на Българската армия“. § 68. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2: а) в основния текст след думите „обстановка с“ се добавя „РСОД или с“; б) в буква „б“ думите „изглед по“ се заличават; в) буква „в“ се изменя така: „в) състояние на пътя, пътни знаци, маркировка и организация на движението;“. 2. В т. 5 след съкращението „АУАН“ и запетаята след него се добавя „фишове“, а думите „протоколът за ПТП се подписва от участниците в него“ се заличават. § 69. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 5 думата „автоконтрольорът“ се заменя с „нарядът“. 2. В т. 9 след съкращението „ДОГ“ се добавя съюзът „и“. § 70. В чл. 101, ал. 1 думите „действа в зависимост от“ се заменят с „изпълнява“. § 71. В чл. 102 думата „собственика“ се заменя с „водача“, думите „на охраняемо място“ се заменят с „на безопасно място“, а след думата „собственик“ се добавя „или ползвател“. § 72. В чл. 105 думите „съответната дипломатическа мисия“ се заменят с „Министерството на външните работи“. § 73. В чл. 112, ал. 2 думите „под 50 м“ се заличават. § 74. В чл. 117, ал. 1 думата „регулировчикът“ се заменя с „полицейският орган“. § 75. В приложение No 3 към чл. 20, ал. 1 думите в скобите „(пост, маршрут)“ се заменят с „(участък за обслужване на територията)“, а в т. 1 думите „на маршрутите/постовете“ се заменят със „за обслужване“. § 76. В приложение No 4 към чл. 21, ал. 1 думата „СЕДМИЧЕН“ и наклонената черта след нея се заличават. § 77. Приложение No 9 към чл. 46, ал. 2 се отменя. § 78. В приложение No 10 към чл. 48, ал. 1, т. 5 думите „чл. 48, ал. 1, т. 5“ се заменят с „чл. 6, т. 2“, а думите „от ПК“ се заменят с „по КПД“. § 79. Приложение No 11 към чл. 75, ал. 2, т. 1 се изменя така: „Приложение No 11 към чл. 75, ал. 2, т. 1 1. Извършена дейност по контрол на пътното движение 2. Справка за изпълнение на поставените задачи Други извършени дейности: ... Осъществен контрол върху дейността на наряда: ... § 80. В приложение No 12 към чл. 75, ал. 2, т. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3.1.16 думите „винетен стикер“ се заменят със „заплатена винетна такса“. 2. Точки 4.2.2 и 4.2.3 се заличават. 3. Създава се т. 8: „ “ § 81. Приложение No 14 към чл. 78, т. 4 се изменя така: „Приложение No 14 към чл. 78, т. 4 СПИСЪК на вещите в автоконтрольорската чанта 1. Служебни документи: а) бланки АУАН, фиш, ЗППАМ, протокол за ПТП, протокол за проверка на превозно средство, разпореждане, протокол за предупреждение, призовка, заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице; б) план-схема за отразяване на местопроизшествие; в) протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози – приложение No 1 от Наредба No 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр. 61 от 2017 г.) (Наредба No 1 от 2017 г.); г) протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози – приложение No 2 от Наредба No 1 от 2017 г.; д) стикери по чл. 3, ал. 3 от Наредба No 1 от 2017 г.; е) образец на докладна записка; ж) обратни разписки за връчени електронни фишове; з) уведомление за съставен фиш за неправилно паркирано МПС в отсъствието на нарушителя. 2. Стоппалка. 3. Полицейска свирка. 4. Джобно фенерче, тебешир и уред за измерване на дължина (метър или ролетка). 5. Дълбокомер за измерване дълбочината на протектора на гумите. 6. Стикер „СПРЯН ОТ ДВИЖЕНИЕ“ по образец.“ § 82. Създава се приложение No 18а към чл. 91, ал. 8: „Приложение No 18а към чл. 91, ал. 8 ДНЕВНИК за отразяване на резултатите от използване на техническо средство за измерване на шума от моторните превозни средства и от техните изпускателни уредби “ § 83. Създава се приложение No 18б към чл. 91, ал. 9: „Приложение No 18б към чл. 91, ал. 9 ДНЕВНИК за отразяване на резултатите от използване на техническо средство за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла “ § 84. Създава се приложение No 18в към чл. 91, ал. 10: „Приложение No 18в към чл. 91, ал. 10 ДНЕВНИК за отразяване на резултатите от използване на димомери за измерване на димността на отработените газове от МПС с дизелови двигатели или на мобилни газоанализатори на отработени газове от МПС с искрово запалване “ § 85. Навсякъде в инструкцията думите „пътен контрол“, „пътният контрол“, „пътния контрол“, „полицейските служители“, „полицейския служител“, „полицейски служители“, „полицейски служител“, „полицейският служител“ и съкращенията „ППК“ и „ПК“ се заменят съответно с „контрол на пътното движение“, „контролът на пътното движение“, „контрола на пътното движение“, „полицейските органи“, „полицейския орган“, „полицейски органи“, „полицейски орган“, „полицейският орган“, „ПКПД“ и „КПД“. Заключителна разпоредба § 86. Инструкцията влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Христо Терзийски

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 12-ПВР от 18 юни 2011 г. за утвърждаване образците на изборните книжа за произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България на 23 октомври 2011 г. ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ РЕШЕНИЕ No 12-ПВР от 18 юни 2011 г. за утвърждаване образците на изборните книжа за произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България на 23 октомври 2011 г. На основание чл. 12, ал. 1 и 2 от Изборния кодекс и Решение от 15 юни 2011 г. на 41-ото Народно събрание Централната избирателна комисия РЕШИ: Утвърждава образците на изборните книжа за произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България на 23 октомври 2011 г. с номера от 1 до 82, приложени към настоящото решение и представляващи неразделна част от него. Решението се обнародва в „Държавен вестник“. Председател: Кр. Медарова Секретар: С. Солакова Приложение No 1 Избирателна секция No Район ............ No ...... Община .........................., административен район ................................., населено място .........................., кметство .........................., секция No ..................... ИЗБИРАТЕЛЕН СПИСЪК за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. (по чл.55 във връзка с чл.52, ал.1 и 3 от Изборния кодекс) Кмет/Кметски наместник: Секретар на община/район: Избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението (органите по чл.40, ал.1 от Изборния кодекс). Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес на избирателите и включват българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и: 1. имат постоянен адрес в района на избирателната секция; 2. имат постоянен адрес в района на друга избирателна секция и са поискали вписване по чл.53, ал.1 от ИК в секцията, в чийто район е настоящият им адрес; 3. се ползват от разпоредбата на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските лични документи и нямат заявен постоянен адрес. Тези избиратели се включват в избирателния списък по отразения в зеления им паспорт адрес. (Само родените преди 31.12.1931 г. нямат задължение да подменят документите си за самоличност и за тази категория граждани са валидни зелените паспорти). В избирателните списъци се вписват по азбучен ред имената на избирателя и постоянният адрес. Когато избирателят е направил искане по чл.53, ал.1 от ИК, се вписва настоящият адрес. Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък. В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Графите за вписване на единния граждански номер и номера на документа за самоличност остават празни и се попълват от секционните избирателни комисии (СИК). От избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които: 1. до изборния ден са загубили правото си да избират или са починали; 2. са заминали извън Република България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии. Заличаването става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от Министерството на вътрешните работи. Министерството на вътрешните работи предоставя на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството данни за автоматизираното заличаване на лицата от избирателните списъци 55 дни и 15 дни преди изборния ден; 3. са вписани в списъците на лицата, заявили желание да гласуват извън страната; 4. са поискали вписване по чл.53, ал.1 от ИК по настоящ адрес на територията на друго населено място; 5. са служебно заети по смисъла на § 1, т.13 от ДР на ИК и им е издадено удостоверение за гласуване на друго място по чл.49, ал.2 от ИК; 6. на които е издадено удостоверение по § 5, т.1 от ДР на ИК за гласуване в определено населено място, различно от това на секцията; 7. се намират в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други социални заведения и са включени в избирателния списък по местонахождение на съответното заведение по чл.42 от ИК; 8. са задържани в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане, по отношение на които няма влязла в сила присъда и са включени в избирателния списък по чл.45, ал.1 от ИК; 9. са включени в списъка за гласуване с подвижна избирателна урна; 10. са включени в избирателните списъци на плавателни съдове по чл.43 от ИК. Заличаването от избирателните списъци става преди отпечатването им автоматизирано, а след отпечатването им–с хоризонтална черта така, че заличеното име да се чете. В избирателните списъци се вписват и: 1. лицата, които са изтърпели наказание лишаване от свобода или не са вече под запрещение, след представяне на съответния документ в общината, района или кметството; 2. българските граждани, живеещи извън Република България, които са били заличени от избирателните списъци и са се завърнали в страната преди изборния ден–по тяхно искане за вписване от органите по чл.40, ал.1 от ИК до предаването на списъците на секционните избирателни комисии. В избирателните списъци се дописват имената на гражданите, които имат право да гласуват в съответната секция, но са пропуснати. Преди предаване на избирателните списъци на СИК, след последното име списъците се подписват от кмета на общината, съответно кмета на кметството или кметския наместник, и секретаря на общината. В градовете с районно деление списъците се подписват от кмета и от секретаря на района. Графите за вписване на единния граждански номер и на вида и номера на документа за самоличност в списъка се попълват от секционната избирателна комисия в изборния ден. В допълнителната страница на избирателния списък секционната избирателна комисия вписва: 1. лицата, които са пропуснати в избирателния списък и не фигурират в списъка на лицата, които не могат да бъдат дописвани в изборния ден; 2. българските граждани, живеещи извън Република България, които са били заличени от избирателните списъци и са се завърнали в страната след предаване на избирателните списъци на секционните избирателни комисии–по тяхно искане за вписване в изборния ден от секционните избирателни комисии, след представяне на документ за самоличност и на декларация по образец, че не са гласували и няма да гласуват на друго място; 3. лицата, заети в произвеждането на изборите като членове на секционна избирателна комисия или охрана на съответната секция (чл.194 от ИК). В допълнителната страница на избирателния списък не се вписват лицата, които фигурират в списъка по чл.187, ал.1, т.7 от ИК. При вписването секционната избирателна комисия попълва графа „Име“, като се вписва последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя по документа за самоличност, и графите „ЕГН“, „Документ за самоличност“ и „Адрес“. Когато СИК установи разлика между данните в документа за самоличност и данните в избирателния списък, данните от документа за самоличност се записват в графата „Забележки“ на избирателния списък. Когато избирателят е допуснат да гласува с придружител, името и единният граждански номер на придружителя се вписват в графа „Забележки“ на избирателния списък срещу името на избирателя. Данните на придружителя се вписват и в списъка за допълнително вписване на придружителите, след което придружителят се подписва. Когато избирателят е с увреждане, което не му позволява да се подпише, в полето за подпис член на секционната избирателна комисия отбелязва „гласувал“ и се подписва. Това обстоятелство се отбелязва в графата „Забележки“ и в протокола на секционната избирателна комисия. Списъкът от имена на избиратели, вписани от секционната избирателна комисия в допълнителната страница на избирателния списък (след чертата), се подписва от председателя и от секретаря на СИК. Избирателният списък се отпечатва въз основа на Националния регистър на населението от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в МРРБ. ИЗБИРАТЕЛЕН СПИСЪК (ЗА ОБЯВЯВАНЕ) за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. (по чл.54, ал.1 от Изборния кодекс) Община .........................., административен район ................................., населено място ................................, кметство .........................., секция No ..................... Кмет/Кметски наместник: Секретар на община/район: Избирателният списък се обявява от органите по чл.40, ал.1 от ИК не по-късно от 40 дни преди изборния ден на видно място в района на съответната избирателна секция. В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Списъкът се отпечатва централизирано от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в МРРБ. Списъкът се подписва от кмета на общината, съответно от кмета на кметството или от кметския наместник, и от секретаря на общината. В градовете с районно деление списъците се подписват от кмета и от секретаря на района. ИЗБИРАТЕЛЕН СПИСЪК (за публикуване на интернет страницата на общината) за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. (по чл.54, ал.4 от Изборния кодекс) Община .........................., административен район ................................., населено място ................................, кметство ...................................., секция No ..................... адрес на избирателна секция ... Кмет/Кметски наместник: Секретар на община/район: Избирателният списък се публикува на интернет страницата на съответната община не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Главна дирекция „ГРАО“ в МРРБ и кметът на съответната община осигуряват възможност всеки избирател да може да прави справка в избирателния списък по единен граждански номер. В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Избирателна секция No Район ............ No ...... община .........................., административен район ..., населено място ........................, кметство .........................., секция No ..................... ИЗБИРАТЕЛЕН СПИСЪК за гласуване с подвижна избирателна урна за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. (по чл.205, ал.1 във връзка с чл.176 от Изборния кодекс) Кмет/Кметски наместник: Секретар на община/район: Избирателният списък за гласуване с подвижна избирателна урна се съставя при наличие на не по-малко от 10 избиратели с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят избирателното си право в изборното помещение и с постоянен адрес (настоящ адрес, когато е подадено заявление по чл.53, ал.1 от ИК) на територията на общината (района), които са заявили желанието си да гласуват с подвижна избирателна урна не по-късно от 30 дни преди изборния ден. Избирателният списък за гласуване с подвижна избирателна урна се съставя от органите по чл.40, ал.1 от ИК. В него по азбучен ред се вписват имената на избирателите, подали заявление по реда на чл.176, ал.1 от ИК до органите по чл.40, ал.1 от ИК по постоянен адрес или настоящ адрес, когато е направено искане по чл.53, ал.1 от ИК, и са приложили документ от ТЕЛК (НЕЛК). Имената на избирателите, включени в избирателния списък за гласуване с подвижна избирателна урна, се заличават от избирателния списък, където са били включени. Членовете на подвижната СИК, които обслужват подвижната избирателна урна, но не по-малко от четирима, получават този списък от председателя на ОИК. В графа „Забележки“ на списъка членовете на комисията вписват часа на гласуване на избирателя. Приложение No 2 Избирателна секция No Район ............ No ...... Община .........................., административен район ........................ населено място ................................, кметство .........................., секция No .......... ДОПЪЛНИТЕЛЕН ИЗБИРАТЕЛЕН СПИСЪК за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. (по чл. 203, ал. 3, чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 2 от Изборния кодекс) Председател: Секретар: Допълнителният избирателен списък се съставя от секционната избирателна комисия в изборния ден. В списъка секционната избирателна комисия вписва: Избирателите удостоверяват самоличността си с документ за самоличност пред секционната избирателна комисия и представят съответно: Декларациите и удостоверенията се прилагат към допълнителния избирателен списък и са неразделна част от него. Броят на избирателите,вписани в допълнителния избирателен списък, трябва да е равен на броя на приложените декларации и удостоверения за гласуване на друго или в определено място. В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Когато избирателят е с увреждане, което не му позволява да се подпише, в полето за подпис член на комисията отбелязва „гласувал“ и се подписва. Това обстоятелство се отбелязва в графата „Забележки“ и в протокола на секционната избирателна комисия. Когато избирателят е допуснат да гласува с придружител, името и единният граждански номер (ЕГН) на придружителя се вписват в графа „Забележки“ на избирателния списък срещу името на избирателя. Данните на придружителя се вписват и в списъка за допълнително вписване на придружителите, след което придружителят се подписва. Списъкът се подписва от председателя и от секретаря на секционната избирателна комисия. Приложение No 3 Избирателна секция No Район ............ No ...... Община .........................., административен район ................................., населено място .........................., кметство ...................................., секция No ..................... ИЗБИРАТЕЛЕН СПИСЪК за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други социални заведения (по чл. 42 и чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 52, ал. 1 и 3 от Изборния кодекс) Ръководител на заведението/дома: Избирателните списъци в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други социални заведения се съставят от ръководителя на заведението и дома. Ръководителят на заведението или дома не по-късно от 48 часа преди началото на изборния ден уведомява органите по чл. 40, ал. 1 от Изборния кодекс за вписаните в списъка лица, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес преди предаване на избирателните списъци на СИК. Избирателните списъци включват българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и се намират в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други социални заведения в деня на произвеждане на изборите и имат постоянен адрес на територията на Република България. В избирателните списъци се вписват по азбучен ред имената на избирателя и постоянният адрес. Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък. В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Графите за вписване на единния граждански номер и вида и номера на документа за самоличност остават празни и се попълват от секционните избирателни комисии в изборния ден. При вписването секционната избирателна комисия попълва графа „Име“, като се вписва последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя по документа за самоличност, и графите „ЕГН“, „Документ за самоличност“ и „Адрес“. Когато СИК установи разлика между данните в документа за самоличност и данните в избирателния списък, данните от документа за самоличност се записват в графата „Забележки“ на избирателния списък. Когато избирателят е допуснат да гласува с придружител, името и единният граждански номер на придружителя се вписват в графа „Забележки“ на избирателния списък срещу името на избирателя. Данните на придружителя се вписват и в списъка за допълнително вписване на придружителите, след което придружителят се подписва. Когато избирателят е с увреждане, което не му позволява да се подпише, в полето за подпис член на секционната избирателна комисия отбелязва „гласувал“ и се подписва. Това обстоятелство се отбелязва в графата „Забележки“ и в протокола на секционната избирателна комисия. Приложение No 4 Избирателна секция No Район ............ No ...... Община .........................., административен район ................................., населено място ................................, кметство ........................, секция No ..................... ИЗБИРАТЕЛЕН СПИСЪК за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. за гласуване на плавателни съдове, плаващи под българско знаме (по чл. 43 и чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 52, ал. 1 и 3 от Изборния кодекс) Капитан на плавателния съд: Избирателните списъци на плавателните съдове под българско знаме се съставят и подписват от капитана на плавателния съд. Капитанът на плавателния съд уведомява органите по чл. 40, ал. 1 от Изборния кодекс за вписаните в списъка лица, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес преди предаване на избирателните списъци на СИК. Избирателните списъци включват българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и се намират на плавателния съд под българско знаме в деня на произвеждане на изборите, както и имат постоянен адрес на терторията на Република България. В избирателните списъци се вписват по азбучен ред имената на избирателя и постоянният адрес. Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък. В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Приложение No 5 Избирателна секция No Район ............ No ...... Община .........................., административен район ................................., населено място .........................., кметство ...................................., секция No ..................... ИЗБИРАТЕЛЕН СПИСЪК за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на на 23 октомври 2011 г. при гласуване извън страната (по чл. 44 и чл. 55, във връзка с чл. 52, ал. 1 и 3 от Изборния кодекс) Ръководител на дипломатическо/консулско представителство: Избирателните списъци на лицата, заявили желание да гласуват извън страната, се съставят и подписват от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България изпращат информация до Министерството на външните работи, съдържаща имената, единния граждански номер и постоянния адрес в Република България на заявилите желание да гласуват български граждани. Министерството на външните работи изпраща обобщените данни от всички държави до Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от 15 дни преди изборния ден, за да бъдат заявителите заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България, уведомява органите по чл. 40, ал. 1 от Изборния кодекс за вписаните в списъка лица, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес преди предаване на избирателните списъци на СИК извън страната. Избирателните списъци включват българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са заявили желанието си да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава. Избирател, който не е включен в списъка по ал. 1, се вписва в списъка от секционната избирателна комисия извън страната след представяне на документ за самоличност (лична карта/паспорт/военна карта) и на декларация по образец, че отговаря на условията по чл. 3, ал. 1 или 2 от ИК. В списъка се вписват всички данни на избирателя от документа му за самоличност. Списъкът от имена на избиратели, вписани от секционната избирателна комисия за гласуване извън страната в допълнителната страница на избирателния списък (след чертата), се подписва от председателя и от секретаря на СИК извън страната. В избирателните списъци се вписват по азбучен ред имената на избирателя и постоянният адрес. Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък. В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Графите за вписване на единния граждански номер и вида и номера на документа за самоличност остават празни и се попълват от секционните избирателни комисии (СИК) за гласуване извън страната. СПИСЪК на лицата, заявили желание да гласуват в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. в ... (държава) (по чл. 44, ал. 1 във връзка с ал. 6 от Изборния кодекс) (ЗА ОБЯВЯВАНЕ) Подпис: ... (Ръководител на дипломатическото/консулското представителство) В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Списъците се съставят и подписват от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България. Те се публикуват от министъра на външните работи и от ръководителите на дипломатическите/консулските представителства не по-късно от 18 дни преди изборния ден съответно на интернет страницата на Министерството на външните работи и на дипломатическото/консулското представителство. Ръководителите на дипломатическите/консулските представителства осигуряват възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по ЕГН. Настъпилите промени в списъците се публикуват незабавно. Приложение No 6 Избирателна секция No Район ............ No ...... Община .........................., административен район ................................., населено място .........................., кметство ...................................., секция No ..................... ИЗБИРАТЕЛЕН СПИСЪК за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. в места за изтърпяване на наказание лишаване от свобода или задържане (по чл. 45 и чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 52, ал. 1 и 3 от Изборния кодекс) Ръководител на мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане: Избирателните списъци за гласуване в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане се съставят от ръководителите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане. Ръководителите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане уведомяват органите по чл. 40, ал. 1 от ИК за вписаните в списъка лица, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес (адреса на пребиваване) преди предаване на избирателните списъци на секционните избирателни комисии. Избирателните списъци включват българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода. В избирателните списъци се вписват по азбучен ред имената на избирателя и постоянният адрес. Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък. В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Приложение No 7 ДО КМЕТА НА ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО ...................... ОБЛАСТ .................................. ЗАЯВЛЕНИЕ (по чл. 50, ал. 1, изречение 1 от Изборния кодекс) от ...................................., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН .........., лична карта/зелен паспорт за гражданите по § 9а от ПЗР на ЗБЛД, No ............, изд. на ... от .........., постоянен адрес ...................... Моля да бъде отстранена следната непълнота/грешка в избирателния списък за изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г.: .............................. ........................ (непълнотата/грешката се описва) Съгласен(а) съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Заявленията се приемат най-късно седем дни преди изборния ден. Кметът разглежда заявлението в двудневен срок и се произнася с решение, което обявява незабавно на публично място. Всеки заинтересуван избирател може да обжалва решението пред районния съд в двудневен срок. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в двудневен срок с призоваване на жалбоподателя и кмета и постановява решение, което не подлежи на обжалване и се обявява незабавно. Приложение No 8 ДО КМЕТА НА ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО ...................... ОБЛАСТ .................................. ЗАЯВЛЕНИЕ (по чл.46, ал.3 и 4 и чл.56, ал.2 от Изборния кодекс ) от ......................................., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ......, лична карта/зелен паспорт за гражданите по § 9а от ПЗР на ЗБЛД, No ............, изд. на ... от .........., постоянен адрес ........................ Желая да бъда дописан(а) в избирателния списък на секцията по постоянен адрес, където имам право да гласувам в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Съгласен(а) съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Дописването се извършва от органите по чл. 40, ал. 1 от Изборния кодекс до предаването на списъците на секционните избирателни комисии по писмено искане на избирателя или в изборния ден – от секционната избирателна комисия, по искане на избирателя, след представяне на документ за самоличност. Приложение No 9 Вх. No ....../ ... 2011 г. (попълва се от длъжностното лице в общината, района или кметството) Име и подпис на длъжностното лице: ДО КМЕТА НА ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО ........................................ ОБЛАСТ .............................. ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ (по чл.49, ал.2 във връзка с § 1, т.13 ДР от Изборния кодекс) от ....................., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ......, лична карта/зелен паспорт за гражданите по § 9а от ПЗР на ЗБЛД, No ............, изд. на ... от .........., постоянен адрес ........................ Моля да ми бъде издадено удостоверение за гласуване на друго място в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Заявявам, че съм служебно зает(а) в произвеждането на изборите в качеството си на ............ (кандидат за президент/вицепрезидент/член на ЦИК/ОИК/наблюдател) Декларирам, че няма да гласувам в секцията си по постоянен адрес и ще гласувам само веднъж. Известно ми е, че за невярно деклариране нося наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Удостоверенията за гласуване на друго място се издават от органите по чл. 40, ал. 1 от Изборния кодекс в един екземпляр не по-късно от 14 дни преди изборния ден. Получилите удостоверения лица се заличават от избирателния списък по постоянен адрес. Не се издават удостоверения за гласуване на друго място на лица, пребиваващи извън страната. Приложение No 10 ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО ........................................ ОБЛАСТ ............................. УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА ДРУГО МЯСТО в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. (по чл.49, ал.3 от Изборния кодекс) No .../... 2011 г. Г-н (г-жа) ........................, (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ......, лична карта/зелен паспорт за гражданите по § 9а от ПЗР на ЗБЛД, No ............, изд. на ... от .........., постоянен адрес ............, има право да гласува в избрана от него (нея) избирателна секция в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Същият/същата е заличен/а от избирателния списък по постоянен адрес. Подпис: (кмет/кметски наместник) Печат Удостоверението за гласуване на друго място се прилага към допълнителния избирателен списък в секцията, където гласува избирателят, и е неразделна част от него. Удостоверенията имат единна номерация за цялата страна, включваща номера на изборния район (района), на чиято територия се издават, номера на съответната избирателна секция, в която трябва да гласува лицето според постоянния си адрес, и поредния номер в регистъра за издаване на удостоверения за гласуване на друго място на съответната общинска администрация. Удостоверението за гласуване на друго място се получава лично срещу подпис или чрез пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно. Приложение No 11 ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО ........................................ ОБЛАСТ ............................. ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР ЗА ИЗДАДЕНИТЕ УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА ДРУГО МЯСТО (по чл.49, ал.7 от Изборния кодекс) Подпис: Кмет/Кметски наместник: Печат В графа „No“ се отбелязва поредният номер на вписване на удостоверението в регистъра. В графа „Номер на удостоверението“ се вписва: в квадратчетата – номер на секцията по постоянен адрес, а под тях – поредният No (номер) на удостоверението, издадено от общината/района/кметството. В графа „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Регистърът е в два идентични екземпляра – по един за общинската администрация и за ОИК, и е изработен на индигирана двупластова хартия. В графа „Забележка“ се отбелязва дали удостоверението е получено лично или чрез пълномощник. Достъпът до личните данни в регистъра се осъществява при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. Приложение No 12 Вх. No ............/.......... 2011 г. (попълва се от длъжностното лице в общината/района/кметството) Име и подпис на длъжностното лице: ДО КМЕТА НА ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО ........................................ ОБЛАСТ ............................. ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ за гласуване в определено населено място (по § 5, т. 1 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс) от ................................., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ......, лична карта/зелен паспорт за гражданите по § 9а от ПЗР на ЗБЛД, No ......................, изд. на ... от .........., постоянен адрес .................., настоящ адрес .............................................................., дата на адресната регистрация по настоящ адрес .................................. Желая да гласувам в изборите за общински съветници и кметове и за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. в населеното място, където съм включен в избирателния списък за изборите за общински съветници и кметове. Декларирам, че няма да гласувам в секцията по постоянния ми адрес и ще гласувам само веднъж в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Съгласен(а) съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Заявлението се подава от избирател, който е включен в избирателните списъци за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове в различни населени места и не може с искане за гласуване по настоящ адрес да гласува на всички видове избори в едно и също населено място. Заявлението се подава до органа по чл. 40, ал. 1 от ИК по постоянен адрес не по-късно от 14 дни преди изборния ден. Органът по чл. 40, ал. 1 от ИК издава удостоверение за гласуване в определено населено място в един екземпляр. Органът по чл. 40, ал. 1 от ИК предава информация за издадените удостоверения на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизирано заличаване на избирателя от избирателния списък по постоянен адрес. Приложение No 13 ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО ............................. ОБЛАСТ .................................... УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ В ОПРЕДЕЛЕНО НАСЕЛЕНО МЯСТО в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. (по § 5, т. 1 от ДР във връзка с чл. 49 от Изборния кодекс) No на секцията по постоянен адрес No.../... 2011 г. Г-н (г-жа) ............................, (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ......, лична карта/зелен паспорт за гражданите по § 9а от ПЗР на ЗБЛД, No ............, изд. на ... от .........., постоянен адрес ............, настоящ адрес ..., има право да гласува в ........................ (населено място) в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г., където е вписан в избирателния списък за гласуване за общински съветници и кметове. Същият/същата е заличен/а от избирателния списък. Подпис: Кмет/Кметски наместник: Печат Удостоверението за гласуване в определено населено място се издава от органа по чл. 40, ал. 1 от ИК на избирател, който е включен в избирателните списъци за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове в различни населени места и не може с искане за гласуване по настоящ адрес да гласува на всички видове избори в едно и също населено място, когато избирателят е заявил желание да гласува в населеното място, където е включен в избирателните списъци за изборите за общински съветници и кметове не по-късно от 14 дни преди изборния ден. В удостоверението се посочва населеното място, за което се издава. Удостоверенията за гласуване в определено населено място се получават лично срещу подпис или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно. Удостоверението за гласуване в определено населено място се прилага и става неразделна част от допълнителния избирателен списък за изборите за президент и вицепрезидент на републиката в секцията, където избирателят е вписан в избирателния списък за общински съветници и кметове. Приложение No 14 ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО ....................... ОБЛАСТ ........................ ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР ЗА ИЗДАДЕНИТЕУДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ГЛАСУВАНЕ В ОПРЕДЕЛЕНО НАСЕЛЕНО МЯСТО (по § 5, т. 1 от ДР във връзка с чл. 49, ал. 7 от Изборния кодекс) Подпис: Кмет/Кметски наместник: Печат Регистърът е в два идентични екземпляра – по един за общинската администрация и за ОИК, и е изработен на индигирана двупластова хартия. Всеки екземпляр се подпечатва. Общинските администрации и кметствата представят на ОИК копието от регистъра за издадените удостоверения за гласуване в определено населено място не по-късно от 12 дни преди изборния ден. В графа „No“ се отбелязва поредният номер на вписване на удостоверението в регистъра. В графа „Номер на удостоверението“ се вписва: а) в квадратчетата – номерът на секцията на избирателя по постоянен адрес; б) под номера на секцията се вписва поредният номер на удостоверението, издадено от общината/района/кметството. В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. В графата „Забележка“ се отбелязва дали удостоверението е получено лично или чрез пълномощник. Достъпът до личните данни в регистъра се осъществява при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни. Приложение No 15 ДО КМЕТА НА ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО ......................... ОБЛАСТ .................................. ЗАЯВЛЕНИЕ (по чл.53, ал.1 от Изборния кодекс) от ..............., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ......, лична карта/зелен паспорт за гражданите по § 9а от ПЗР на ЗБЛД No ............, изд. на ... от ........., настоящ адрес ............, постоянен адрес ............................................. Желая да бъда вписан(а) в избирателния списък по настоящия си адрес за изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Съгласен(а) съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Исканията се правят не по-късно от 14 дни преди изборния ден пред органите по чл. 40, ал. 1 от ИК по настоящия адрес на избирателя. Органът по чл. 40, ал. 1 от ИК по настоящ адрес незабавно уведомява общинската администрация по постоянния адрес на избирателя и предава информация за подадените искания на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизирано включване на избирателя в избирателния списък по настоящ адрес и заличаването му от избирателния списък по постоянен адрес. След вписването на избирателя в избирателния списък по настоящ адрес не може да му се издава удостоверение за гласуване на друго място. Когато след издаване на удостоверение за гласуване на друго място общинската администрация по постоянния адрес на избирателя получи съобщение за вписването му в избирателния списък по настоящ адрес, тя незабавно уведомява общинската администрация по настоящия адрес за издаденото удостоверение за гласуване на друго място. В този случай избирателят се заличава от избирателния списък по настоящ адрес от общинската администрация по настоящ адрес, като в графа „Забележки“ се отбелязва основанието за заличаването – „издадено удостоверение за гласуване на друго място“. Приложение No 16 ДО ПОСОЛСТВОТО/КОНСУЛСКАТА СЛУЖБА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ... ЗАЯВЛЕНИЕ (по чл. 44, ал. 2 от Изборния кодекс) от ............................, ЕГН..., (собствено, бащино и фамилно име по паспорт/лична карта или военна карта) ... (адрес на пребиваване в съответната държава) ... (постоянен адрес в Република България) Желая да гласувам в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. в ... (населеното място в съответната държава) Съгласен(а) съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. В едно заявление може да е вписано само едно лице. Заявлението се подписва саморъчно и се подава лично, чрез писмо или в електронна форма до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава не по-късно от 25 дни преди изборния ден. Избирателните секции извън страната се образуват: 1. в населените места, където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден; 2. в населените места, където няма дипломатическо или консулско представителство – при наличие на съгласие от приемащата държава и на не по-малко от 100 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден. Приложение No 17 ДО СЕКЦИОННАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ......................... (населено място, държава) ДЕКЛАРАЦИЯ (по чл.44, ал.3 от Изборния кодекс) Подписаният(ата) ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ..., постоянен адрес в Република България ..., адрес на пребиваване в съответната държава ....................., лична карта/паспорт/военна карта No ..., издаден/а на ... от ... ДЕКЛАРИРAМ, че отговарям на условията по чл.3, ал.1 от Изборния кодекс и желая да гласувам в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Известно ми е, че за невярно деклариране нося наказателна отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс. Право да избират президент и вицепрезидент на републиката имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Приложение No 18 ДО КМЕТА НА ОБЩИНА ............ ОБЛАСТ ...................................................... ЗАЯВЛЕНИЕ (по чл.56, ал.1, изр. 2 от Изборния кодекс) от ................................., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ......, лична карта/зелен паспорт за гражданите по § 9а от ПЗР на ЗБЛД No ............, изд. на ... от .......... постоянен адрес ............ Желая да бъда заличен/а от избирателния списък за изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Заявлението се подава от български граждани, които са заминали извън Република България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на избирателните списъци на секционните избирателни комисии. Приложение No 19 ДО КМЕТА НА ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО ........................ ОБЛАСТ ................................. ЗАЯВЛЕНИЕ за гласуване с подвижна избирателна урна (по чл.176, ал.1 от Изборния кодекс) от ........................................................., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ......, лична карта/зелен паспорт за гражданите по § 9а от ПЗР на ЗБЛД, No ............, изд. на ... от .......... постоянен адрес ............ настоящ адрес ................................................. Желая да упражня правото си на глас в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. с подвижна избирателна урна. Прилагам копие от документ No ..............., на ТЕЛК/НЕЛК ......... Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Заявлението се подава не по-късно от 30 дни преди изборния ден от избиратели с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят избирателното си право в изборното помещение и желаят да гласуват с подвижна избирателна урна. То трябва да е саморъчно подписано и може да бъде подадено чрез писмо, факс или електронна форма до органите по чл.40, ал.1 от ИК по постоянния адрес или настоящия адрес, когато е направено искане по чл.53, ал.1 от ИК. В заявлението се посочват имената на избирателя, ЕГН,постоянният адрес или настоящият адрес, когато е направено искане по чл.53, ал.1 от ИК, и се прилага копие от документ на ТЕЛК/НЕЛК. На територията на всяка община (район–в градовете с районно деление) се назначава най-малко една подвижна секционна избирателна комисия при наличие на не по-малко от 10 избиратели, заявили желание да гласуват с подвижна избирателна урна. Приложение No 20 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ No.../... 2011 г. (във връзка с чл.26, ал.1, т.5 и § 5, т.3 от ДР на Изборния кодекс) Централната избирателна комисия удостоверява, че с Решение No ...... от ............ 2011 г. г-н (г-жа)..............., ЕГН ......................, е назначен(а) за .............................................. (председател/ зам.-председател/секретар или член) на общинската избирателна комисия в община ......................, област ............................ за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за изборите за общински съветници и кметове на 23 октомври 2011 г. Председател: Секретар: Приложение No 21 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ No.../... 2011 г. (във връзка с чл.26, ал.1, т.5 и чл.37, ал.1 от Изборния кодекс) Централната избирателна комисия удостоверява, че с Решение No ...... от ... 2011 г. г-н (г-жа) ............, (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ......................, е назначен(а) за .......................................... (председател/зам.-председател/секретар или член) на секционната избирателна комисия в секция No ............................................., населено място ................................., държава ........................, за изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Председател: Секретар: Приложение No 22 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ No.../... 2011 г. (във връзка с чл.26, ал.1, т.5, изр. 2 и чл.34, ал.11 от Изборния кодекс) Централната избирателна комисия удостоверява, че с Решение No ... от ............ 2011 г. г-н (г-жа) ...................................., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ......................, е назначен(а) за .......................................................... (председател/зам.-председател/секретар или член) на секционна избирателна комисия в секция No ............ в община ....................., област .............. за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и в изборите за общински съветници и кметове на 23 октомври 2011 г. Приложение No 23 ОБЩИНСКА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ОБЩИНА ........................ ОБЛАСТ ...................... УДОСТОВЕРЕНИЕ No.../... 2011 г. (във връзка с чл.33, ал.1, т.3 и § 5, т.3 от ДР на Изборния кодекс) Общинската избирателна комисия удостоверява, че с Решение No ...... от ... 2011 г. г-н (г-жа) .................................., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН............, е назначен/а за ............................................. (председател/зам.-председател/секретар или член) на секционната избирателна комисия в секция No ............................................., населено място ....................., кметство ..................................., район .................., община ..., за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за изборите за общински съветници и кметове на 23 октомври 2011 г. Председател: Секретар: Приложение No 24 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ за наблюдател No.../... 2011 г. (по чл.26, ал.1, т.26 във връзка с § 1, т.18, б. „а“ от ДР на Изборния кодекс) Централната избирателна комисия удостоверява, че с Решение No .../... 2011 г. ......................, (собствено, бащино (ако е приложимо) и фамилно име) от ..., (държава) е регистриран(а) за наблюдател на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. в качеството на ............ (представител на Европейския парламент/чуждестранен парламент/Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/чуждестранна партия или движение/както и лица, посочени от партия или коалиция от партии, участващи в изборите, и поканени чрез МВнР) ... 2011 г. Председател: Секретар: Приложение No 25 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ за наблюдател No.../... 2011 г. (по чл.26, ал.1, т.26 във връзка с § 1, т.18, б. „б“ от ДР на Изборния кодекс) Централната избирателна комисия удостоверява, че с Решение No .../... 2011 г. г-н (г-жа) ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН..., е регистриран(а) за наблюдател на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. като упълномощен член на: ......... (българска неправителствена организация) ... 2011 г. Председател: Секретар: Приложение No 26 ОБЩИНСКА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ОБЩИНА ...................... ОБЛАСТ .......... УДОСТОВЕРЕНИЕ за застъпник (по чл.29, ал.1, т.10 във връзка с § 5, т.3 от ДР на Изборния кодекс) No.../... 2011 г. Общинската избирателна комисия удостоверява, че с Решение No .../... 2011 г. г-н/г-жа ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ..., е регистриран(а) за застъпник на кандидатите за президент ... (собствено, бащино и фамилно име) и вицепрезидент ... (собствено, бащино и фамилно име) в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. ... 2011 г. Председател: Секретар: Приложение No 27 ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЗАЯВЛЕНИЕ за регистрация на партия (по чл. 82, ал. 1 от Изборния кодекс) ..., (пълно или съкратено наименование на партията според съдебната й регистрация) представлявана от ..., ЕГН... (собствено, бащино и фамилно име) Заявявам(е) за регистрация ... (пълно или съкратено наименование на партията според съдебната й регистрация) за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Заявявам/е за отпечатване върху бюлетината следното наименование на партията: .................. избиратели съгласно приложения списък. Представям следните документи (чл. 82, ал. 1 и 3 от ИК): ... ... ... Адрес за кореспонденция, телефон, факс, електронен адрес и лице за контакт: ... ... Съгласен/и съм/сме личните ми/ни данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Подпис/и: ........................ (представляващ/и партията/упълномощено/и лице/а) Печат на партията Заявлението за регистрация се представя в ЦИК по решение на централното ръководство на партията (компетентно съгласно устава) не по-късно от 60 дни преди изборния ден. Заявлението се подписва от лицето, представляващо партията според актуалната й съдебна регистрация. Когато партията се представлява от няколко лица, заявлението се подписва от всички представляващи. Заявлението може да бъде подписано и от лице/а, изрично упълномощено/и от представляващия/ите партията. Към заявлението за регистрация партията представя: 1. заверен препис от решението на Софийския градски съд за вписване на партията в регистъра на политическите партии; 2. удостоверение за актуално правно състояние, издадено не по-рано от датата на насрочване на изборите; 3. заверено от партията копие от броя на „Държавен вестник“, в който е обнародвано решението за регистрацията на партията, или други документи според изискванията на действащото към момента на регистрацията й законодателство; 4. заверен от партията препис от решението на централното й ръководство, компетентно съгласно устава й, за регистрация на партията за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката; 5. образец от подписа на представляващия/ите партията; 6. образец от печата на партията; 7. банков документ за внесен депозит по чл.79, ал.1 от ИК; 8. списък, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 7000 избиратели, подкрепящи регистрацията; 9. удостоверение от Сметната палата по чл.37, ал.1 от Закона за политическите партии за внесени финансови отчети на партията за всяка от последните три години, а за новорегистрираните партии – от датата на съдебната им регистрация; 10. заверен от Софийския градски съд препис от устава; 11. удостоверение от съда за подадени заявления за спазване на изискванията на чл.19а от Закона за политическите партии; 12. удостоверение за актуална банкова сметка, по която ще се обслужва предизборната кампания; 13. пълномощно от представляващото/ите партията лице/а в случаите, когато документите се подават от упълномощено/и лице/а. Приложение No 28 СПИСЪК на избирателите, подкрепящи регистрацията на партия за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката (по чл.82, ал.3, т.7 от Изборния кодекс) Подписаните, подкрепяме регистрацията на партия .... (пълно или съкратено наименование на партията по съдебна регистрация) за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Подписаните, даваме съгласие личните ни данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. (Горният текст се изписва в началото на всеки лист преди полагане на подписите. Листовете се номерират последователно.) В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Списъкът трябва да съдържа имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 7000 избиратели, подкрепящи регистрацията. Приложение No 29 ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЗАЯВЛЕНИЕ за регистрация на коалиция от партии (по чл. 84 от Изборния кодекс) ..., (пълно или съкратено наименование на коалицията от партии според решението за образуването й) представлявана от ..., ЕГН... (собствено, бащино и фамилно име) ..., ЕГН... (собствено, бащино и фамилно име) Заявявам(е) за регистрация ... (пълно или съкратено наименование на коалицията от партии според решението за образуването й) за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Пълното/съкратеното наименование на коалицията за отпечатване върху бюлетината е ... Прилагам/е следните документи (чл.84, ал.2 и 4 от ИК): ......... ......... ......... Адрес за кореспонденция, телефон, факс, електронен адрес и лице за контакт: ......... ......... ......... Съгласен/ни съм/сме личните ми/ни данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Подпис ......... (представляващ/и коалицията/упълномощено/и лице/а) Печат на коалицията (ако има такъв) Заявлението за регистрация се представя в ЦИК не по-късно от 50 дни преди изборния ден. Към заявлението за регистрация коалицията от партии представя: 1. удостоверение за регистрация по чл.26, ал.1, т.10 от ИК за всяка от участващите в нея партии; 2. решение за образуване на коалицията от партии, подписано от лицата, представляващи партиите; 3. образец от подписите на лицето/ата, представляващо/и коалицията от партии; 4. образец от печата на коалицията от партии, ако има такъв; 5. удостоверение за новооткрита банкова сметка на името на една от включените в състава й партии, която ще обслужва само предизборната кампания; 6. пълномощно от лицето/ата, представляващо/и коалицията от партии, в случаите, когато документите се подават от упълномощено/и лице/а. Заявлението се подписва от лицето/ата, представляващо/и коалицията от партии според решението за образуването й. Заявлението може да бъде подписано и от лице/а, изрично упълномощено/и от представляващия/ите коалицията. Приложение No 30 ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЗАЯВЛЕНИЕ от инициативен комитет (по чл. 97, ал. 5, т. 1 от Изборния кодекс) 1. ..., ЕГН..., постояненадрес ... 2. ..., ЕГН..., постояненадрес ... 3. ......., ЕГН..., постояненадрес ... ........................... ... 21. ... ЕГН..., постоянен адрес ... ... Заявяваме за регистрация инициативен комитет за издигане на кандидати в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г., както следва: 1. За президент: ..., ЕГН ..., (собствено, бащино и фамилно име) постоянен адрес ... 2. За вицепрезидент: ..., ЕГН ..., (собствено, бащино и фамилно име) постоянен адрес ... Представяме следните документи (чл.97, ал.8 от ИК): ... ... ... Адрес за кореспонденция, телефон, факс, електронен адрес, лице за контакти: ... Съгласни сме личните ни данни да бъдат обработвани от ЦИК във връзка с регистрацията на инициативния комитет за участие в изборите. Подписи: 1. ... 2. ... 3. ... ... 21. ... За издигане на независим кандидат за президент и вицепрезидент се създава инициативен комитет от не по-малко от 21 души избиратели с постоянен адрес на територията на Република България. Всеки избирател може да участва само в един инициативен комитет. Членовете на инициативния комитет определят с решение лицето, което да го представлява. Лицето, представляващо инициативния комитет, подава в ЦИК не по-късно от 60 дни преди изборния ден заявление за регистрация, подписано от всички членове на инициативния комитет. Към заявлението се прилагат: 1. решение за създаване на инициативния комитет и решение за определяне на лицето, което да го представлява; 2. нотариално заверени образци от подписите на лицата, участващи в инициативния комитет; 3. декларация по образец, подписана от всеки член на инициативния комитет, че отговаря на условията по чл.3 от ИК; 4. декларация по образец, подписана от всеки член на инициативния комитет, че няма да обработва и предоставя личните данни на включените в подписката за подкрепа на независимия кандидат лица за други цели, освен предвидените в ИК; 5. удостоверение за новооткрита банкова сметка на лицето, представляващо инициативния комитет, която ще обслужва само предизборната кампания. Приложение No 31 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ РЕГИСТЪР на партиите за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. (по чл.26, ал.1, т.9 от Изборния кодекс) При установяване на непълноти ЦИК дава незабавно указания за отстраняването им в срок до 3 дни, но не по-късно от крайния срок за регистрация. Дадените указания за отстраняване на констатирани непълноти се отразяват в графата „Забележки“. Приложение No 32 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ РЕГИСТЪР на коалициите от партии за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. (по чл.26, ал.1, т.9 във връзка с чл.85, ал.4 от Изборния кодекс) При установяване на непълноти ЦИК дава незабавно указания за отстраняването им в срок до 3 дни, но не по-късно от крайния срок за регистрация. Дадените указания за отстраняване на констатирани непълноти се отразяват в графата „Забележки“. Приложение No 33 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ РЕГИСТЪР на инициативните комитети за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. (по чл.26, ал.1, т.9 от Изборния кодекс) При установяване на непълноти ЦИК дава незабавно указания за отстраняването им в срок до 3 дни, но не по-късно от крайния срок за регистрация. Дадените указания за отстраняване на констатирани непълноти се отразяват в графата „Забележки“. Приложение No 34 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ за регистрация на партия (по чл. 26, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 82, ал. 1 от Изборния кодекс) No.../... 2011 г. Централната избирателна комисия удостоверява, че с Решение No ......... от ............ 2011 г. партия ............................... (наименование на партията според регистрацията й в ЦИК) е регистрирана за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Приложение No 35 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ за регистрация на коалиция от партии (по чл. 26, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 84, ал. 1 от Изборния кодекс) No.../... 2011 г. Централната избирателна комисия удостоверява, че с Решение No ...... от ............... 2011 г. коалиция ......................................., (наименование на коалицията от партии) в която участват следните партии, регистрирани в ЦИК по реда на чл. 82 от Изборния кодекс: 1. ........................................................ 2. ........................................................ ............................................ (наименование на партиите, според регистрацията в ЦИК) е регистрирана за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Приложение No 36 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ за регистрация на инициативен комитет (по чл. 26, ал. 1, т. 10 от Изборния кодекс) No.../... 2011г. Централната избирателна комисия удостоверява, че с Решение No .../... 2011 г. е регистриран инициативен комитет в състав: 1. ....................................., ЕГН ..............., (собствено, бащино и фамилно име) 2. ....................................., ЕГН ..............., (собствено, бащино и фамилно име) .................................. 21. ............................................., ЕГН ..............., (собствено, бащино и фамилно име) .................................. .................................. за издигане на ... (собствено, бащино и фамилно имена кандидата) за кандидат за президент на Република България и на ... (собствено, бащино и фамилно имена кандидата) за кандидат за вицепрезидент на Република България в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Приложение No 37 ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ДЕКЛАРАЦИЯ (по чл. 97, ал. 8, т. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Изборния кодекс) Подписаният(ата) ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ..., No на л. к. или зелен паспорт за гражданите по § 9а от ПЗР на ЗБЛД No ..., изд. на ... от ..., постоянен адрес ..., член на инициативен комитет за издигане на ... (собствено, бащино и фамилно име) за кандидат за президент на Република България и на ... (собствено, бащино и фамилно име) за кандидат за вицепрезидент на Република България в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г., ДЕКЛАРИРАМ: 1. навършил съм 18 години; 2. не съм поставен под запрещение и не изтърпявам наказание лишаване от свобода. Известно ми е, че за невярно деклариране нося наказателна отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс. Съгласен съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Декларацията се подписва от всеки член на инициативен комитет. Декларациите на членовете на инициативния комитет се представят със заявлението за регистрация в ЦИК. Приложение No 38 ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ДЕКЛАРАЦИЯ (по чл. 97, ал. 8, т. 4 от Изборния кодекс) Подписаният/ата ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ..., лична карта или зелен паспорт за гражданите по §9а от ПЗР на ЗБЛД No..., изд. на... от ..., постоянен адрес ... член на инициативен комитет за издигане на ..................... (собствено, бащино и фамилно име) за кандидат за президент на Република България и на ... (собствено, бащино и фамилно име) за кандидат за вицепрезидент на Република България в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г., Декларирам, че няма да обработвам и да предоставям личните данни на включените в подписката за подкрепа на независимите кандидати лица за други цели освен предвидените в Изборния кодекс. Известно ми е, че за невярно деклариране нося наказателна отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс. Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. Всеки член на инициативния комитет подписва отделна декларация. Декларациите на членовете на инициативния комитет се представят със заявлението за регистрация в ЦИК. Приложение No 39 ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЗАЯВЛЕНИЕ от партия/коалиция от партии за промени в състава на коалиция от партии (по чл. 85, ал. 1 и 4 от Изборния кодекс) ..., (пълно или съкратено наименование на партията/коалицията от партии според регистрацията й в ЦИК) представлявана от ..., ЕГН... (собствено, бащино и фамилно име) Заявявам/е за вписване в регистъра на коалициите от партии, регистрирани за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г., следните промени в състава на коалиция ..., (пълно или съкратено наименование на коалицията от партии според регистрацията й в ЦИК) настъпили след регистрацията й в Централната избирателна комисия. ........................ ............................................ Представям/е следните документи: ................ ............................ Адрес за кореспонденция, телефон, факс, електронен адрес и лице за контакти: ... ... Съгласен/а съм/сме личните ми/ни данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. Подпис/и: ................................ (представляващ/и партията/коалицията/упълномощено/и лице/а) Печат на партията или коалицията (ако има такъв) Промени в състава на коалиция от партии, настъпили след регистрацията й в ЦИК, се извършват след подаване на заявление не по-късно от 50 дни преди изборния ден. Със заявлението се представя и решение за промени, което трябва да отговаря на условията за образуване на коалицията от партии. В случай че в коалицията от партии се включват нови партии, те представят не по-късно от 50 дни преди изборния ден документите по чл.84, ал.4, т.1 от ИК. В случай че една или повече партии напуснат коалицията от партии, нейната регистрация се запазва, ако в състава й са останали най-малко две партии. Промените, настъпили в състава на коалиция от партии, се отбелязват в регистъра на ЦИК след подаване на заявление от лицето, представляващо партията, или от представляващите коалицията от партии лица, но не по-късно от 32 дни преди изборния ден. В същия срок ЦИК заличава от наименованието на коалицията партиите, напуснали състава й. Приложение No 40 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ за промени в състава на коалиция от партии (по чл. 26, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 85 от Изборния кодекс) No.../... 2011 г. Централната избирателна комисия удостоверява, че с Решение No ... от ............ 2011 г. са вписани промени в състава на коалиция .............................., (наименование на коалицията от партии) регистрирана за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. с решение No.......... от ............... 2011 г., както следва: ........................ ........................ Председател: Секретар: Приложение No 41 ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕ за регистрация на кандидати за президент и вицепрезидент на републиката (по чл.112, ал.2, т.1 отИзборния кодекс) от централното ръководство на партия/коалиция ..., (точно наименование на партията или коалицията според регистрацията в ЦИК) представлявана от ... (собствено, бащино и фамилно име) Предлагам(е) Централната избирателна комисия да регистрира за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. издигнатите от ......кандидати: (партия/коалиция от партии) 1. за президент на Република България: ..., ЕГН..., (собствено, бащино и фамилно име) постоянен адрес ... 2. за вицепрезидент на Република България: ..., ЕГН ..., (собствено, бащино и фамилно име) постоянен адрес ... Прилагам/е следните документи (по чл.112, ал.2 от ИК): ... ... ... Представляващ/и партията/коалицията: (подпис) Печат (ако има такъв) ... 2011г. Към предложението партията (коалицията) прилага: 1. решението на партията или коалицията от партии, взето от компетентния съгласно устава на партията или решението за образуване на коалицията от партии орган, за издигането и подреждането на кандидатите в кандидатската листа; 2. декларация от всеки един от кандидатите, че е живял през последните 5 години в страната и че отговаря на условията по чл.95, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.4, ал.2 от Изборния кодекс; 3. декларация по образец от кандидатите, че отговарят на условията по чл.112, ал.1 от ИК (че са предложени за регистриране само от една партия или коалиция от партии); 4. заявление от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистрирани; 5. пълномощно от лицата, упълномощени да представляват партията или коалицията от партии пред ЦИК в случаите, когато документите се подават от упълномощени лица. Приложение No 42 ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕ от инициативен комитет за регистрация на кандидати за президент и вицепрезидент на републиката (по чл.112, ал.2, т.2 от Изборния кодекс) Подписаният/ата ..., (собствено, бащино и фамилно име) представляващ/а инициативния комитет, регистриран с решение на ЦИК No......... от ...............: предлагам Централната избирателна комисия да регистрира за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. следните кандидати: 1. за президент на Република България: ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ..., постоянен адрес ... 2. за вицепрезидент на Република България: ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ..., постоянен адрес ... Издигането на кандидатите е подкрепено от ... (...) избиратели съгласно приложения списък. Прилагам следните документи (по чл.112, ал.2 от ИК): ... ... ... 2011г. Подпис на представляващото инициативния комитет лице: ... Към предложението от името на инициативния комитет се прилагат: 1. банков документ за внесен депозит по чл.79, ал.1 от Изборния кодекс; 2. списък с имената, ЕГН и подписите на най-малко 7000 избиратели, подкрепящи издигането на кандидатите, положени пред член на инициативния комитет; 3. декларация от всеки един от кандидатите, че е живял през последните 5 години в страната и че отговаря на условията по чл.95, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.4, ал.2 от Изборния кодекс; 4. декларация по образец от кандидатите, че отговарят на условията по чл.112, ал.1 от ИК (че са предложени за регистриране само от инициативния комитет); 5. заявление от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистрирани от инициативния комитет. Приложение No 43 ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ДЕКЛАРАЦИЯ (по чл.112, ал.2, т.3 и §1, т.1 от ДР от Изборния кодекс) Подписаният(ата) ..., роден(а) в гр. (с.) ..., ЕГН ..., постоянен адрес ..., лична карта/зелен паспорт за гражданите по §9а от ПЗР на ЗБЛД No..., издаден/а на ... от ..., кандидат за президент/вицепрезидент на Република България, ДЕКЛАРИРAМ, че през последните пет години съм живял(а) в страната и отговарям на условията по чл.95, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.4, ал.2 от Изборния кодекс. Известно ми е, че за невярно деклариране нося наказателна отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс. ... 2011г. Подпис: Приложение No 44 ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ДЕКЛАРАЦИЯ (по чл.112, ал.2, т.4 от Изборния кодекс) Подписаният(ата) ..., (собствено, бащино и фамилно име) роден(а) в гр. (с.) ..., ЕГН ..., постоянен адрес ..., лична карта/зелен паспорт за гражданите по §9а от ПЗР на ЗБЛД No..., издаден/а на ... от ..., кандидат за президент/вицепрезидент на Република България, ДЕКЛАРИРAМ, че кандидатурата ми е предложена само от една партия/коалиция от партии/инициативен комитет. Известно ми е, че за невярно деклариране нося наказателна отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс. ... 2011г. Подпис: Приложение No 45 ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЗАЯВЛЕНИЕ (по чл.112, ал.2, т.5 от Изборния кодекс) Подписаният/ата ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ..., постоянен адрес ..., Заявявам, че съм съгласен/а да бъда регистриран/а като кандидат за президент/вицепрезидент на Република България от името на ... (партия/коалиция от партии или инициативен комитет, регистриран с решение на ЦИК No......... от .......... 2011г.) за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. ... 2011г. Подпис: Приложение No 46 СПИСЪК на избирателите, подкрепящи издигането на кандидати за президент и вицепрезидент на републиката (по чл.112, ал.2, т.2 от Изборния кодекс) Подписаните, подкрепяме издигането от инициативен комитет, регистриран с решение на ЦИК No......... от ............ 2011г., на кандидатите: 1. за президент на Република България–..................... (собствено, бащино и фамилно име) 2. за вицепрезидент на Република България–........................ (собствено, бащино и фамилно име) за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. Подписаните, даваме съгласие личните ни данни да бъдат обработвани във връзка с регистрацията на кандидатите за президент и вицепрезидент на Република България за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката. (Горните текстове се изписват в началото на всеки лист преди полагане на подписите. Листовете се номерират последователно.) В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя. Списъкът трябва да съдържа имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 7000 избиратели, подкрепящи издигането на кандидатите, положени пред член на инициативния комитет. Всеки избирател може да участва само в една подписка. Приложение No 47 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката за изборите на 23 октомври 2011г. (по чл.26, ал.1, т.9 и чл.112, ал.4 от Изборния кодекс) Последователността на постъпването на документите определя поредността на вписване в регистъра на Централната избирателна комисия. Имената се изписват, както са изписани в декларациите по чл.112, ал.2, т.3 и 4 от ИК. Когато от ЦИК са дадени указания за отстраняване на констатирани пропуски в документацията, това се отразява в графата „Забележки“. Поредността на вписване на съответната листа в бюлетината за гласуване се определя чрез общ жребий от Централната избирателна комисия след приключването на регистрацията на кандидатските листи. Приложение No 48 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ No.../... 2011г. (по чл.26, ал.1, т.10 от Изборния кодекс) Централната избирателна комисия удостоверява, че с Решение No.../... 2011г. ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН..., е регистриран(а) за кандидат за президент на Република България за изборите на 23 октомври 2011г. от името на ... (партия/коалиция от партии или инициативен комитет) Председател: Секретар: Приложение No 49 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ No.../... 2011г. (по чл.26, ал.1, т.10 от Изборния кодекс) Централната избирателна комисия удостоверява, че с Решение No.../... 2011г. ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН..., е регистриран(а) за кандидат за вицепрезидент на Република България за изборите на 23 октомври 2011г. от името на ... (партия/коалиция от партии или инициативен комитет) Председател: Секретар: Приложение No 50 Избирателна секция No Община .........................., административен район ........................, населено място ........................., кметство .............., секция No ..................... СПИСЪК за допълнително вписване на придружителите в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. (по чл.204, ал.3 от Изборния кодекс) Положилите подписите си даваме съгласие личните ни данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. Председател: Секретар: В този списък се вписват данните на придружителя, след като в графа „Забележки“ на избирателния списък срещу името на избирателя се впишат имената и единният граждански номер на придружителя. В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на придружителя. Списъкът се подписва от председателя и секретаря на секционна избирателна комисия и е неразделна част от протокола на СИК. Неграмотността не е основание за гласуване с придружител. Едно лице не може да бъде придружител на повече от двама избиратели. Член на комисията, представител на партия, коалиция от партии или инициативен комитет, застъпник или наблюдател не може да бъде придружител. Приложение No 51 Избирателна секция No Община ......, административен район ..............., населено място ............., кметство.............., секция No ..................... СПИСЪК за допълнително вписване на придружителите в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. при гласуване с подвижна избирателна урна (по чл.205, ал.5 от Изборния кодекс) Положилите подписите си даваме съгласие личните ни данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. Членове на подвижна СИК: 1. ... 2. ... 3. ... 4. ... 5. ... 6. ... 7. ... В този списък член на подвижна СИК вписва данните на придружителя, след като в графа „Забележки“ на избирателния списък срещу името на избирателя се впишат имената и единният граждански номер на придружителя. В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на придружителя. Списъкът се подписва от членовете на подвижната секционна избирателна комисия, които обслужват подвижната избирателна урна, и е неразделна част от протокола на СИК. Неграмотността не е основание за гласуване с придружител. Едно лице не може да бъде придружител на повече от двама избиратели. Член на комисията, представител на партия, коалиция от партии или инициативен комитет, застъпник или наблюдател не може да бъде придружител. Приложение No 52 ДЕКЛАРАЦИЯ от избиратели с увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението (по чл. 203, ал. 3 от Изборния кодекс) от ... (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН..., постоянен адрес/настоящ адрес (ако е подадено заявление по чл.53, ал.1 от ИК) ..., л.
к./зелен паспорт за гражданите по §9а от ПЗР на ЗБЛД No..., изд. на ... от ... Декларирам, че не съм гласувал/а в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. и няма да гласувам в друга избирателна секция. Известно ми е, че за невярно деклариране нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. ... 2011г. Декларатор: Декларацията се подава от избирател с увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението, когато гласува в избрана от него подходяща секция, различна от секцията, в чийто избирателен списък е вписан. Избирателят се вписва в допълнителния избирателен списък. Декларацията се прилага към този списък и е неразделна част от него. Приложение No 53 ДЕКЛАРАЦИЯ от избиратели ученици и студенти (по чл.207, ал.1, т.3 от Изборния кодекс) от ... (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН..., постоянен адрес ..., лична карта/зелен паспорт за гражданите по §9а от ПЗР на ЗБЛД No..., изд. на ... от ... Декларирам, че не съм гласувал/а в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. и няма да гласувам в друга избирателна секция. Известно ми е, че за невярно деклариране нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. ... 2011г. Декларатор: Декларацията се подава от избирател ученик или студент–редовно обучение, когато гласува в избрана от него секция в населеното място, където се обучава, различна от секцията по постоянен адрес. Избирателят се вписва в допълнителния избирателен списък. Декларацията се прилага към този списък и е неразделна част от него. Приложение No 54 ДЕКЛАРАЦИЯ от лицата, заети в произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката като членове на СИК или охрана на избирателни секции (по чл. 194 от Изборния кодекс) от ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН..., постоянен адрес ..., лична карта/зелен паспорт за гражданите по §9а от ПЗР на ЗБЛД No............, издаден на ........................ от ......................, член на секционна избирателна комисия/охрана на избирателна секция No..., в община ... Декларирам, че не съм гласувал/а в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. и няма да гласувам в друга избирателна секция. Известно ми е, че за невярно деклариране нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. ... 2011г. Декларатор: Декларацията се подава от лицата, заети в произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката като членове на СИК или охрана на секции, когато гласуват в съответната секция, която е различна от секцията, в чийто избирателен списък са вписани. Лицата, които подават декларацията по чл.194 от ИК, се вписват в допълнителната страница на избирателния списък (под чертата), при условие, че отговарят на изискванията на чл.3 от ИК. Декларацията се прилага към избирателния списък за гласуване в изборите за президент и вицепрезидент на републиката и е неразделна част от него. Приложение No 55 ДЕКЛАРАЦИЯ от избирател, живеещ извън Република България, който се намира в страната в изборния ден (по чл.57 от Изборния кодекс) от ..., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН..., постоянен адрес ..., лична карта/зелен паспорт за гражданите по §9а от ПЗР на ЗБЛД No.........., изд. на ..................... от ..., Декларирам, че не съм гласувал/а в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. и няма да гласувам в друга избирателна секция. Известно ми е, че за невярно деклариране нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. ... 2011г. Декларатор: Декларацията се подава от избирател, живеещ извън Република България, който се намира в страната в изборния ден, бил е заличен от избирателния списък за гласуване в секцията си по постоянен адрес и гласува в секцията по постоянния си адрес. Избирателят се вписва в допълнителната страница на основния избирателен списък, ако не фигурира в списъка по чл.187, ал.1, т.7 от ИК. Декларацията се прилага към този списък и е неразделна част от него. Приложение No 56 ДО КМЕТА НА ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО ............ ОБЛАСТ .............................................. ЗАЯВЛЕНИЕ (по чл.57, изр. 2, предл. 1 от Изборния кодекс) от ............................................., (собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ......, лична карта/зелен паспорт за гражданите по §9а от ПЗР на ЗБЛД No............, изд. на ... от .......... постоянен адрес ...................... Желая да бъда вписан/а в избирателния списък на секцията по постоянен адрес, където имам право да гласувам в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г. Дата .......... 2011г. Подпис: Вписването на заявлението се извършва от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението, до предаването на списъците на секционните избирателни комисии по искане на избирателя след представяне на документ за самоличност. Приложение No 57 Приложение No 58 Приложение No 59 Приложение No 60 Приложение No 61 Приложение No 62 Приложение No 63 15. Печат на секционната избирателна комисия – 1 брой. (Печатът на СИК се предава в запечатан плик, който се подписва от лицата, които подписват протокола в момента на получаването му. Пликът се отваря при откриването на изборния ден в секцията. След приключване на гласуването печатът се поставя и затваря в плик, който се подписва от председателя и секретаря на СИК.) 16. Други помощни и технически материали: ... ... Кмет на община/район/кметство или определено от него със заповед длъжностно лице от общинската администрация: Определен от ОИК неин член: Председател на СИК: Протоколът се съставя и подписва в три еднообразни екземпляра – по един за секционната избирателна комисия, за общинската избирателна комисия и за общината (района – в градовете с районно деление). Приложение No 64 Избирателна секция No ПРОТОКОЛ за маркиране на печата на секционната избирателна комисия/подвижна секционна избирателна комисия (по чл.192, ал.4 и чл.205, ал.3 от Изборния кодекс) Днес ...... октомври 2011г., в ............ ч. председателят на секционната избирателна комисия/подвижна секционна избирателна комисия в избирателна секция No.........., населено място .........., община ........., област ........., при откриване на изборния ден маркира по уникален начин печата на СИК, с който се подпечатват бюлетините за гласуване и изборните книжа в изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове. Печатът има следния отпечатък: Подписи на членовете на СИК/подвижна СИК: Председател: ............ Зам.-председател: ............ Секретар: ................... Членове: 1. .......... 1........... 4. ......... 2. .......... 2........... 5. ......... Този протокол се съставя от всички секционни избирателни комисии. Протоколът се подписва от всички членове на секционната избирателна комисия. Приложение No 65 8. Печат на секционната избирателна комисия – 1 брой. (Печатът на СИК се предава в запечатан плик, който се подписва от лицата, които подписват протокола в момента на получаването му. Пликът се отваря при откриването на изборния ден в секцията. След приключване на гласуването печатът се поставя и затваря в плик, който се подписва от председателя и секретаря на СИК.) 9. Други помощни и технически материали: ... Определен(и) с решение на ОИК неин член: Капитан на плавателен съд ....................., (име на плавателния съд) плаващ под българско знаме: Протоколът се състави и подписа в два еднообразни екземпляра – по един за общинската избирателна комисия и за капитана на плавателния съд. Приложение No 66 10. Печат на секционната избирателна комисия – 1 брой. (Печатът на СИК се предава в запечатан плик, който се подписва от лицата, които подписват протокола в момента на получаването му. Пликът се отваря при откриването на изборния ден в секцията. След приключване на гласуването печатът се поставя и затваря в плик, който се подписва от председателя и секретаря на СИК.) 11. Други помощни и технически материали: ... Ръководител на българското дипломатическо/ консулско представителство/ оправомощен от него представител: Председател на СИК: Секретар на СИК: Протоколът се съставя и подписва в два еднообразни екземпляра – по един за секционната избирателна комисия и за ръководителя на българското дипломатическо или консулско представителство. Приложение No 67 8. Печат на секционната избирателна комисия – 1 брой. (Печатът на СИК се предава в запечатан плик, който се подписва от лицата, които подписват протокола в момента на получаването му. Пликът се отваря при откриването на изборния ден в секцията. След приключване на гласуването печатът се поставя и затваря в плик, който се подписва от председателя и секретаря на СИК.) 9. Други помощни и технически материали: ... Капитан на плавателен съд ................................., (име на плавателния съд) плаващ под българско знаме: Председател на СИК: Протоколът се съставя и подписва в два еднообразни екземпляра – по един за капитана на плавателния съд и за председателя на СИК. Приложение No 68 Секционният протокол е в три идентични екземпляра, изработен е на трипластова индигирана хартия и е защитен с полиграфическа защита. Образецът се одобрява от ЦИК. П Р О Т О К О Л на СЕКЦИОННАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ в ИЗБИРАТЕЛНА СЕКЦИЯ за избиране на ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА на ... октомври 2011г. населено място ..................., кметство ..............................., община ........., административен район ..................., област .................................... Днес, ......... октомври 2011г., в ...............ч. СЕКЦИОННАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ в състав: Председател: ........................................... Заместник-председател: ...................... Секретар: ........................... на основание чл.211 от Изборния кодекс (ИК) състави този протокол за установяване на резултатите от гласуването за президент и вицепрезидент на републиката в секцията. Изборът започна в ......... ч. на ... октомври 2011г. и завърши в ......... ч. на същия ден, когато председателят на секционната избирателна комисия обяви гласуването за приключило и се пристъпи към установяване на резултатите. При отварянето на избирателната урна и при установяването на резултатите от гласуването присъстваха кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции от партии и инициативни комитети, наблюдатели и журналисти, както следва: .................................... .................................... .................................... (посочват се имената им и качеството, в което присъстват) СЕКЦИОННАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УСТАНОВИ: 26. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ГЛАСОВЕ ПО КАНДИДАТСКИ ЛИСТИ Поредността на изписване е според поредността на номерата на кандидатските листи в бюлетината. Спорове за действителността на бюлетините, взети по тях решения от СИК и бележки и възражения на членове на комисията по взетите решения: ......... ............ (отбелязва се по кои точки от протокола са споровете, взети ли са по тях решения и има ли особени мнения, като текстовете им се прилагат и са неразделна част от протокола) След откриване на изборния ден и при установяване на резултатите от гласуването в СИК постъпиха следните жалби и възражения: ......... ............ (посочва се от кого и в какво качество е подадена жалбата или заявлението и взето ли е решение от СИК. Жалбите, заявленията и взетите по тях решения, както и особените мнения, ако има такива, се прилагат към протокола и са неразделна част от него) Изборите в секцията бяха произведени при следната обстановка: ......... ... Този протокол беше съставен в три еднообразни екземпляра. Брой на приложените жалби, възражения, заявления, особени мнения и решения по тях, представляващи неразделна част от този протокол: Брой на поправките, извършени преди обявяването на протокола и заверени на съответните места с означението „поправка“ и с подписите на всички членове на СИК: Подписите в протокола се положиха в ............ ч. на ...... 2011г. Протоколът се подписва от всички членове на комисията след съставянето му. Член на комисията не може да откаже да подпише протокола. Член, който не е съгласен с отразеното в протокола, го подписва с особено мнение, което се прилага към протокола и става неразделна част от него. Когато член на комисията е обективно възпрепятстван да подпише протокола, това се отбелязва, като се посочват и причините. Неподписването на протокола от член на комисията не го прави недействителен. При определяне на изборните резултати СИК трябва задължително да провери дали са спазени следните условия: 1. Числото по т.3 трябва да е равно на сумата от числата по т.9, т.10, т.11 и т.13. 2. Сумата от числата по т.24 и т.25 трябва да е равна на числото по т.18. 3. Сумата от числата по т.26 трябва да е равна на числото по т.25. 4. Сумата от числата по т.1, 2 и 3 трябва да е по-голяма или равна на числото по т.5. 5. Числото по т.5 трябва да е равно на числото по т.18. 6. Числото по т.24 трябва да е равно на сумата от числата по т.19, 20, 21, 22 и 23. Приложение No 69 И З В Л Е Ч Е Н И Е от П Р О Т О К О Л на СЕКЦИОННАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ в ИЗБИРАТЕЛНА СЕКЦИЯ за избиране на ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА на ... 2011г. населено място ..................., кметство ...................................., община ........., административен район ......................................., област .................................... СЕКЦИОННАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УСТАНОВИ: 26. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ГЛАСОВЕ ПО КАНДИДАТСКИ ЛИСТИ Приложение No 70 Протоколът на ОИК е в два идентични екземпляра, изработен е на двупластова индигирана хартия и е защитен с полиграфическа защита. Всеки екземпляр е на един лист с обособени страници. Образецът се одобрява от ЦИК. П Р О Т О К О Л на ОБЩИНСКАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ за избиране на ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА на 23 октомври 2011г. община ............ област ........................................ Днес, ......... октомври 2011г., в ......... ч. ОБЩИНСКАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ в състав: на основание чл.235 във връзка с §5, т.3 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс (ИК) състави този протокол за определяне на резултатите от гласуването за президент и вицепрезидент на републиката в община ... При представянето и проверката на протоколите на секционните комисии и при определяне на резултатите от гласуването присъстваха кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции от партии и инициативни комитети, наблюдатели и журналисти, както следва: ............... (посочват се имената им и в какво качество присъстват) ОБЩИНСКАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УСТАНОВИ: 27. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ГЛАСОВЕ ПО КАНДИДАТСКИ ЛИСТИ Поредността на изписване е според поредността на отпечатването в бюлетината. Спорове и възражения относно представените от СИК протоколи и посочените в тях резултати, взети по тях решения от ОИК и бележки и възражения на членовете на комисията по взетите решения: ........................... ................................. (Отбелязва се по кои точки от протокола са споровете, взети ли са по тях решения и има ли особени мнения, като текстовете им се прилагат и са неразделна част от протокола) След откриване на изборния ден и при отчитане на резултатите от гласуването в ОИК постъпиха следните жалби и заявления: ..................... ..................... (Посочва се от кого и в какво качество е подадена жалбата или заявлението и взето ли е решение от ОИК. Жалбите, заявленията и взетите по тях решения, както и особените мнения, ако има такива, се прилагат към протокола и са неразделна част от него) Изборите в общината бяха произведени при следната обстановка: ................................. ................................. Този протокол се състави в два екземпляра. Брой на приложените жалби, възражения, заявления, особени мнения и решения по тях, представляващи неразделна част от този протокол: Брой на поправките, извършени преди обявяване на протокола и заверени на съответните места с означението „поправка“ и с подписите на всички членове на ОИК: Подписите в протокола се положиха в ............ ч. на ......... октомври 2011г. ПОДПИСИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩИНСКАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ Протоколът се подписва от всички членове на общинската избирателна комисия след съставянето му. Член на комисията не може да откаже да подпише протокола. Член, който не е съгласен с отразеното в протокола, го подписва с особено мнение, което се прилага към протокола и става неразделна част от него. Когато член на комисията е обективно възпрепятстван да подпише протокола, това се отбелязва, като се посочват и причините. Неподписването на протокола от член на комисията не го прави недействителен. При определяне на изборните резултати ОИК трябва задължително да провери спазването на следните условия: 1. Числото по т.5 трябва да е равно на сумата от числата по т.11, 12, 13 и 15. 2. Сумата от числата по т.25 и 26 трябва да е равна на числото по т.19. 3. Сумата от числата по т.27 трябва да е равна на числото по т.26. 4. Сумата от числата по т.3, 4 и 5 трябва да е по-голяма или равна на числото по т.7. 5. Числото по т.7 трябва да е равно на числото по т.19. Приложение No 71 И З В Л Е Ч Е Н И Е от П Р О Т О К О Л на ОБЩИНСКАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ за избиране на ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА на 23 октомври 2011г. община ............ област ........................................ ОБЩИНСКАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УСТАНОВИ: 27. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ГЛАСОВЕ ПО КАНДИДАТСКИ ЛИСТИ ПОДПИСИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩИНСКАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ Приложение No 72 Председател на СИК/подвижна СИК: Определен от ОИК неин член: Когато и двата формуляра на протокола се сгрешат, унищожените протоколи се връщат в общинската избирателна комисия след сверяване на фабричните им номера с номерата на протоколите, вписани в протокола за предаването и приемането на изборните книжа по чл. 187, ал. 3 от ИК. В този случай секционната избирателна комисия получава нов протокол. Протоколът се подписва от председателя на секционната избирателна комисия и от определен от общинската избирателна комисия неин член, предложени от различни партии и коалиции от партии. Приложение No 73 Избирателна секция No ПРОТОКОЛ за предаване и приемане на изборни книжа и материали на СИК/подвижна СИК за съхранение в общинската администрация (по чл. 242, ал. 7 и 8 и чл. 176, ал. 5 във връзка с § 5, т. 13 от ДР на Изборния кодекс) Днес, ... 2011 г., в ... ч. секционната избирателна комисия/подвижната СИК в избирателна секция No ..., населено място ..., община ..., област ..., предаде за съхранение в общинската администрация на община ...: Председател/заместник-председател на СИК/подвижна СИК: Секретар на СИК/подвижна СИК: Член на СИК: Комисия за приемане на изборните книжа и материали за съхранение: Председател: Заместник-председател: Секретар: Членове: 1. 4. 2. 5. 3. 6. Бюлетините, екземплярите от протоколите, предназначени за общинската администрация, и останалите книжа и материали се предават от членовете на СИК, предали протоколите в ОИК, на комисия в състав, определен по реда за определяне на СИК. В състава на комисията се включва и представител на общинската администрация. Протоколът се съставя и подписва в два еднообразни екземпляра–по един за секционната избирателна комисия и за общината (района – в градовете с районно деление). Видът и размерът на торбите се определя с решение на ЦИК. Изборните книжа и материали за изборите за президент и вицепрезидент на републиката се съхраняват от общинските администрации по реда на чл. 242, ал. 8 от ИК. Приложение No 74 ПРОТОКОЛ за предаване и приемане на изборни книжа и материали на ОИК на Централната избирателна комисия (по чл. 250, ал. 2 и чл. 241, ал. 3 във връзка с § 5, т. 13 от ДР на Изборния кодекс) Днес, ... 2011 г., в ... ч. общинската избирателна комисия в община ..., област ..., предаде на Централната избирателна комисия: Представители на ОИК: ... Представители на ЦИК: ... ОИК предава на ЦИК материалите по чл.250, ал.1 от ИК не по-късно от 48 часа от получаване на протоколите на СИК. Приложение No 75 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ за избран президент на Република България (по чл.26, ал.3, т.3 от Изборния кодекс) Централната избирателна комисия удостоверява, че ..., (собствено, бащино, фамилно име) ЕГН ..., е избран/а за президент на Република България на изборите за президент и вицепрезидент на републиката, произведени на ...... октомври 2011г. ... 2011г. Председател: Секретар: Приложение No 76 ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ за избран вицепрезидент на Република България (по чл.26, ал.3, т.3 от Изборния кодекс) Централната избирателна комисия удостоверява, че ..., (собствено, бащино, фамилно име) ЕГН ... , е избран/а за вицепрезидент на Република България на изборите за президент и вицепрезидент на републиката, произведени на ... октомври 2011г. ... 2011г. Председател: Секретар: Приложение No 77 БЮЛЕТИНА ЗА ГЛАСУВАНЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА НА 23 ОКТОМВРИ 2011 г. ХХХХХХХХХХ, район NoХХ (пълно или съкратено наименование на партията, коалицията или инициативния комитет съгласно заявлението за регистрация в ЦИК с добавени съответни абревиатури ПП, КП, ИК) (пълно или съкратено наименование на партията, коалицията или инициативния комитет съгласно заявлението за регистрация в ЦИК с добавени съответни абревиатури ПП, КП, ИК) (пълно или съкратено наименование на партията, коалицията или инициативния комитет съгласно заявлението за регистрация в ЦИК с добавени съответни абревиатури ПП, КП, ИК) ... Бюлетините са бели, изработени от плътна непрозрачна хартия с тегло 120 г/м2, и са защитени с полиграфическа защита. Текстът се отпечатва с черно мастило. Редовете на отделните кандидатски листи се отделят един от друг с празен ред и плътна черна хоризонтална линия. След имената на независимите кандидати се изписва означение „независим“. На гърба на бюлетината се отбелязват две места за поставяне на печата на съответната секционна избирателна комисия. Приложение No 78 БЮЛЕТИНА ЗА ГЛАСУВАНЕ ИЗВЪН СТРАНАТА ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 23 ОКТОМВРИ 2011 г. (пълно или съкратено наименование на партията, коалицията или инициативния комитет съгласно заявлението за регистрация в ЦИК с добавени съответни абревиатури ПП, КП, ИК) (пълно или съкратено наименование на партията, коалицията или инициативния комитет съгласно заявлението за регистрация в ЦИК с добавени съответни абревиатури ПП, КП, ИК) (пълно или съкратено наименование на партията, коалицията или инициативния комитет съгласно заявлението за регистрация в ЦИК с добавени съответни абревиатури ПП, КП, ИК) ... Бюлетините са бели, изработени от плътна непрозрачна хартия с тегло 120 г/м2, и са защитени с полиграфическа защита. Текстът се отпечатва с черно мастило. Редовете на отделните кандидатски листи се отделят един от друг с празен ред и плътна черна хоризонтална линия. След имената на независимите кандидати се изписва означение „независим“. На гърба на бюлетината се отбелязват две места за поставяне на печата на съответната секционна избирателна комисия. Приложение No 79 Образец на кочан с бюлетините при избори за президент и вицепрезидент на републиката (чл.26, ал.1, т.16 от Изборния кодекс) Кочан представлява прикрепени заедно 50 (петдесет) броя бюлетини за гласуване за президент и вицепрезидент на Република България по начин, който позволява да се разлистват и отделят, без да се повреждат. Приложение No 80 ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.154, ал.1 от Изборния кодекс Подписаният(ата) ..., (собствено, бащино, фамилно име) ЕГН ..., лична карта/зелен паспорт за гражданите по §9а от ПЗР на ЗБЛД No..., издаден на ... от ..., постоянен адрес ..., ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: направеното от мен дарение на: ..., (политическа партия/коалиция от партии/инициативен комитет) представляващо ... в размер на ... лв. е със следния произход: ... ... ... Известна ми е наказателната отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни обстоятелства. ... Декларатор: ... (подпис) Декларацията се подава пред политическа партия/коалиция от партии/инициативен комитет, в полза на която/който се прави дарението. Декларацията се подава от всяко физическо лице – български гражданин, общият размер на даренията на което към политическа партия/коалиция от партии/инициативен комитет надхвърля 1000 лева. Приложение No 81 ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.154, ал.2 от Изборния кодекс Подписаният(ата) ..., (собствено, бащино, фамилно име) ЕГН ..., лична карта/зелен паспорт за гражданите по §9а от ПЗР на ЗБЛД No..., издаден на ... от ..., постоянен адрес ..., в качеството ми на  кандидат  член на инициативен комитет на ... (политическа партия/коалиция от партии/инициативен комитет) ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: направеното от мен дарение на: ..., (политическа партия/коалиция от партии/инициативен комитет) представляващо ... в размер на ... лв. е със следния произход: ... ... Известна ми е наказателната отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни обстоятелства. ... Декларатор: ... (подпис) Декларацията се подава пред политическа партия/коалиция от партии/инициативен комитет, в полза на която/който се прави дарението. Декларацията се подава от всяко физическо лице – български гражданин, общият размер на даренията на което към политическа партия/коалиция от партии/инициативен комитет надхвърля 1000 лева. Приложение No 82 ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.154, ал.3 от Изборния кодекс Подписаният(ата) ..., (собствено, бащино, фамилно име) ЕГН ..., лична карта/зелен паспорт за гражданите по §9а от ПЗР на ЗБЛД No..., издаден на ... от ..., постоянен адрес ..., ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: движимите/недвижимите вещи: 1. ... 2. ... ..., предоставени от мен за безвъзмездно ползване на ... (политическа партия/коалиция от партии/инициативен комитет) във връзка с предизборната кампания за изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011г., са моя собственост. Известна ми е наказателната отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни обстоятелства. ... Декларатор: ... (подпис) Декларацията се подава от всяко физическо лице – български гражданин, предоставило имущество за временно и безвъзмездно ползване. Декларира се всяка вещ с индивидуализиращите й белези, например: лек автомобил – марка, регистрационен номер; недвижим имот – вид, адрес; технически устройства – вид, марка. 7582 Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя.

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс УКАЗ No 245 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от ХLIІI Народно събрание на 13 юли 2016 г. Издаден в София на 18 юли 2016 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Екатерина Захариева ЗАКОН за изменение и допълнение на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35, 53 и 98 от 2014 г., бр. 79 от 2015 г. и бр. 39 от 2016 г.) § 1. В чл. 13 се създават нови ал. 2, 3 и 4: „(2) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства определят местоположението на избирателните секции извън страната въз основа на териториалното разпределение на българската общност в съответното място. (3) Организациите на българските граждани в съответното място може да правят предложение за местоположението на избирателните секции извън страната до ръководителите на дипломатическите и консулските представителства. Предложението се прави не по-късно от 25 дни преди изборния ден и се публикува незабавно на интернет страницата на съответните дипломатически и консулски представителства. (4) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства може да определят местоположението на избирателните секции извън страната въз основа на предложенията по ал. 3. “ § 2. Член 14 се изменя така: „Образуване на избирателни секции извън страната (2) В местата в държавите – членки на Европейския съюз, извън дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 60 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1. (3) С решение на Централната избирателна комисия по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в местата в държавите, които не са членки на Европейския съюз, извън дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции въз основа на не по-малко от 60 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България, въз основа на териториалното разпределение на българската общност, отдалечеността на избирателните секции и изискването на ал. 5, изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 25 дни преди изборния ден. (4) Алинея 3 не се прилага при избори за членове на Европейския парламент от Република България. (5) Общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, не може да надвишава 35.“ § 3. В чл. 18, ал. 1 изречение второ се изменя така: „Органите на изпълнителната власт и другите институции осъществяват дейности от организационен и технически характер по осигуряването на избирателните комисии, включително с бюлетини, изборни книжа, техника, консумативи и други материали.“, а в изречение трето думата „Осигуряването“ се заменя с „Отпечатването“. § 4. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Заседанията на Централната избирателна комисия“ се заменят с „Всички заседания на Централната избирателна комисия, включително работните заседания“, а след думaта „излъчват“ се добавя „в цялост със звук и картина“. 2. В ал. 2, изречение първо след думите „заседанията си“ се добавя „включително от работните заседания“, създава се ново изречение второ: „От деня на насрочване на съответния вид избор до един месец след обявяването на резултатите от изборите Централната избирателна комисия публикува пълните стенографски протоколи не по-късно от 24 часа от приключване на съответното заседание.“, а досегашното изречение второ става изречение трето. 3. В ал. 3 след думата „комисията“ се добавя „включително от работните заседания“, а накрая се добавя „както и дневния ред, по който е протекло заседанието, в т.
ч. и времеви индекс, позволяващ визуализирането на видеозаписа от заседанието по части съобразно точките от дневния ред“. § 5. В чл. 325, ал. 5 думите „и 4“ се заменят с „4 и 5“. Заключителни разпоредби § 7. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България (обн., ДВ, бр. 63 от 1995 г.; Решение No 8 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 51 от 1996 г.; изм., бр. 27, 33 и 154 от 1998 г., бр. 10 и 69 от 1999 г., бр. 57 от 2000 г., бр. 67 и 80 от 2003 г., бр. 46 от 2005 г., бр. 63 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 9 и 95 от 2011 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 19, 98 и 107 от 2014 г. и бр. 39 от 2016 г.) в чл. 16, т. 1 числото „400“ се заменя с „350“. § 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 13 юли 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 776 от 28 септември 2004 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломити и доломитни варовици, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Студена - участък II”, с. Студена, община Перник, област Перник РЕШЕНИЕ No 776 ОТ 28 СЕПТЕМВРИ 2004 Г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломити и доломитни варовици, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Студена - участък II”, с. Студена, община Перник, област Перник На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 6 и 7 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Закона за концесиите и чл. 36, ал. 1 и § 17а, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломити и доломитни варовици, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Студена - участък II”, разположено в землището на с. Студена, община Перник, област Перник, с площ на находището в размер 104,155 дка, индивидуализирана с координатите на точките от No 1 до 22 включително съгласно схема на контура на запасите и координатен регистър в координатна система “1970 г.”, които са неразделна част от концесионния договор. 2. Предоставя концесионна площ за осъществяване на дейността по концесията по смисъла на чл. 37, ал. 1 от Закона за подземните богатства в размер 110,000 дка, индивидуализирана с координатите на точките от No 1 до 16 включително съгласно схема на концесионния контур в мащаб 1:2500 и координатен регистър в координатна система “1970 г.”, които са неразделна част от концесионния договор. 3. Определя срок на концесията 25 години. 4. Определя за концесионер без търг или конкурс “СК - 13 - Пътстрой” - АД, Перник. 5. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 5.1. Основни права на концесионера: 5.1.1. да добива строителни материали - доломити и доломитни варовици, в границите на концесионната площ по т. 2; 5.1.2. право на собственост върху добитите доломити и доломитни варовици; 5.1.3. да извършва преработка, складиране и транспортиране на добитите доломити и доломитни варовици; 5.1.4. да ползва за срока на концесията съществуващата до момента на подписване на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация; 5.1.5. да извършва за своя сметка в съответствие със съгласуваните с концедента и с компетентните органи цялостен работен проект и годишни работни проекти необходимите дейности, свързани с добива, включително допроучване и експлоатационно проучване на подземните богатства в границите на концесионната площ по т. 2. 5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. да заплаща на концедента дължимите концесионни възнаграждения при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.2.2. да изготви и представи на концедента: 5.2.2.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства за осъществяване на свързаните с концесията дейности; срокът за представяне е 8 месеца от подписването на концесионния договор; след съгласуване с концедента и с министъра на околната среда и водите цялостният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.2. проект за рекултивация на концесионната площ по т. 2, съгласуван с компетентните органи; срокът за представяне е 8 месеца от подписването на концесионния договор; проектът за рекултивация става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.3. годишен работен проект за добив и първична преработка във връзка с осъществяването на свързаните с концесията дейности за всяка следваща година; срокът за представяне е 31 януари на съответната година; след съгласуване с концедента и с министъра на околната среда и водите годишният работен проект става неразделна част от концесион­ния договор; 5.2.3. да разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището; 5.2.4. да изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, обедняване и замърсяване, като се спазват законите, правилниците и наредбите за правилното и без­опасно разработване на находища на подземни богатства; 5.2.5. да допуска по всяко време до концесионната площ по т. 2 контролни органи и оторизирани представители на концедента и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнението на задълженията по концесионния договор; 5.2.6. да води и предоставя на концедента или на посочен от него компетентен държавен орган подробна геоложка, техническа и друга документация и информация, изготвена във връзка с ползването на находището в границите на концесионната площ по т. 2; 5.2.7. да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента геоложка, техническа или друга документация и информация, която притежава във връзка и по повод на концесията; 5.2.8. да застрахова обекта по т. 1, ако той може да бъде застрахован съгласно Закона за застраховането. 5.3. Основни права на концедента: 5.3.1. да получава дължимите от концесионера концесионни възнаграждения при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.3.2. право на собственост върху всяка геоложка, техническа и друга информация и документация, изготвена във връзка с разработването на находището по т. 1; 5.3.3. да контролира изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор и условията на концесията, включително чрез право на достъп до концесионната площ по т. 2 и чрез получаване от концесионера на документи и информация; 5.3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения и условията на концесията по това решение; условията и сроковете за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора се определят в концесионния договор. 5.4. Основни задължения на концедента: 5.4.1. да не пречи на концесионера да осъществява правата си по концесията освен в случаите, уредени в нормативен акт и в концесионния договор; 5.4.2. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор. 6. Определя следните условия за осъществяване на концесията: 6.1. При наличие на форсмажорни обстоятелства концедентът има право да посочи, а концесионерът е длъжен да приеме и да търпи трети лица да добиват и да се ползват от подземните богатства в границите на концесионната площ по т. 2. В случаите по предходното изречение концесионерът няма право на обезщетение. 6.2. Контролът по спазването на условията и по изпълнението на правата и задълженията по концесията се осъществява от концедента или от оторизирани негови представители, като те изискват, а концесионерът е длъжен да им осигурява достъп до концесионната площ и да им предоставя съответните документи и информация. 6.3. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 6.3.1. да изпълнява изискванията, свързани с опазването на околната среда, водите, защитените със закон територии и обекти, паметници на културата, националната сигурност, от­браната на страната и обществения ред; 6.3.2. да спазва изискванията за безопасни условия на труд, като внедрява нови технологии за експлоатация на находището, намаляващи рисковете от трудови злополуки и подобряващи хигиената на труда; 6.3.3. да спазва стриктно правилата и нормите за извършване на взривни работи; 6.3.4 да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 6.3.5. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 6.3.6. да спазва условията в издаденото решение по оценка на въздействието върху околната среда; 6.3.7. да изготви, а при необходимост и да актуализира проект за рекултивация на терените и след одобряването на проекта от компетентните органи да изпълнява одобрените и изискващи се рекултивационни мероприятия; 6.3.8. да извърши поетапно рекултивацията на концесионната площ с въвеждане на видове, характерни за района на концесионната територия (местни видове); 6.3.9. да върне хумусния слой от почвата при рекултивация на района, отстранен при изземването на подземните богатства; 6.3.10. да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ; 6.3.11. да изпълнява съгласуваните с концедента цялостен работен проект и годишни работни проекти. 6.4. За осъществяване на концесията не се изискват задължителни подобрения. 6.5. Правата и задълженията по концесията могат да се прехвърлят на трети лица при условията на чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства. 6.6. Концесионният договор влиза в сила считано от 17 януари 1997 г. - датата на пре­хвърляне на собствеността върху акциите на “СК - 13 - Пътстрой” - АД, Перник, търгувани на първа тръжна сесия по реда на глава осма от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. 7. Определя за начален срок на концесията датата на влизане в сила на концесионния договор. 8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 8.1. Безусловни неотменяеми банкови гаранции от първокласна българска банка за гарантиране изпълнението на задължението за заплащане на концесионно възнаграждение: 8.1.1. за първия отчетен период гаранцията е в размер 1732 лв. и се представя на концедента в 30-дневен срок от подписването на концесионния договор; 8.1.2. за всеки следващ отчетен период, определен в т. 9.1, гаранцията е в размер 30 на сто от концесионното възнаграждение за предходния период и се представя на концедента в 30-дневен срок след периода на плащане; 8.1.3. банковата гаранция по т. 8.1.1 и гаранциите по т. 8.1.2 са валидни до 60 дни от изтичането на съответния отчетен период. 8.2. Откриване от страна на концесионера на специална банкова сметка в посочена от концедента банка за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната среда и с рекултивацията; 8.2.1. в специалната банкова сметка по т. 8.2 концесионерът отчислява всяка година за срока на концесията сума, представляваща 1/25 част от стойността на необходимите парични сред­ства, предвидени за опазване на околната среда и рекултивация в проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.2. за първата година от срока на концесията гаранцията по т. 8.2 се представя на концедента в 30-дневен срок считано от датата на представяне на проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.3. за всяка следваща календарна година от срока на концесията гаранцията по т. 8.2 се представя на концедента до 31 януари на съответната година; 8.2.4. начинът за разпореждане със сметката по т. 8.2 се определя в концесионния договор. 8.3. Дължат се неустойки при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорните задължения и лихви за забавено изпълнение на парични задължения. Конкретните размери на неустойките и лихвите и моментът на неизпълнението на отделните задължения се определят в концесионния договор. 8.4. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси и обезщетение по общите правила. 9. Определя концесионното възнаграждение, както следва: 9.1. Периодични парични възнаграждения за срока на концесията, дължими на 6-месечни вноски, като срокът за плащане е 30-о число на месеца, следващ съответния период. 9.2. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на кон­цесията. 9.3. Размерът на възнаграждението се определя конкретно за всяка 6-месечна вноска като сума от: 9.3.1. пет на сто върху стойността, определена съгласно чл. 3 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали, когато до­битата суровина се реализира директно без преработка. 9.3.2. пет на сто върху стойността, определена съгласно чл. 4 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали, когато добитата суровина се реализира след преработка. 9.4. Минималният размер на концесионното възнаграждение за всяко 6-месечие от срока на концесията не може да бъде по-малък от сумата, определена на базата на 29 000 куб. м произведена продукция и концесионното възнаграждение на 1 куб. м краен продукт за предходното 6-месечие. 9.5. Размерът на сумата, определена по реда на т. 9.4, не може да бъде по-малък от 1723 лв. 9.6. Заплащане на еднократно парично възнаграждение в размер 6000 лв., дължимо от концесионера в срок 20 дни от датата на влизане в сила на концесионния договор. 9.7. Определеното съгласно това решение концесионно възнаграждение се дължи от концесионера считано от 1 януари 2004 г. 10. Определя други изисквания, свързани с концесията: 10.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското. 10.2. Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по съдебен ред. 11. Упълномощава министъра на регионалното развитие и благоустройството да сключи концесионен договор със “СК - 13 - Път­строй” - АД, Перник, в срок един месец от обнародването на решението в “Държавен вестник”, да организира контрола по изпълнението му и да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с договора, с изключение на тези по неговото прекратяване. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение на Наредба No 1 от 2011 г. за условията и реда за прием и спортна подготовка на учениците в спортните училища МИНИСТЕРСТВО НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА Наредба за изменение на Наредба No 1 от 2011 г. за условията и реда за прием и спортна подготовка на учениците в спортните училища (обн., ДВ, бр. 40 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2012 г.) § 1. В чл. 15 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката“ се заличават и след думата „спорта“ се поставя точка. 2. В ал. 3 думите „след съгласуване с министъра на физическото възпитание и спорта“ се заличават и след думата „образование“ се поставя точка. § 2. В чл. 18 ал. 1 се изменя така: „Чл. 18. (1) Взаимоотношенията между спортното училище, българските спортни федерации по съответния вид спорт и спортния клуб се уреждат ежегодно с тристранен договор за съответната спортно-състезателна година, сключен най-късно до 20 септември.“ Заключителни разпоредби § 3. Наредбата е съгласувана с министъра на образованието, младежта и науката. § 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Свилен Нейков

bg

legislation

Bulgaria

Закон за Министерството на вътрешните работи НАРОДНО СЪБРАНИЕ УКАЗ No 152 На основание чл. 101, ал. 3 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за Министерството на вътрешните работи, приет от ХLIІ Народно събрание на 28 май 2014 г., повторно приет на 19 юни 2014 г. Издаден в София на 24 юни 2014 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Зинаида Златанова ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи ЧАСТ ПЪРВА ПРИНЦИПИ, ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ, УПРАВЛЕНИЕ И УСТРОЙСТВО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в него. Чл. 2. Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка. Чл. 3. (1) Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи: 1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна; 2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство; 3. публичност и отчетност; 4. политически неутралитет; 5. обективност и безпристрастност; 6. защита на информацията и източниците за нейното придобиване; 7. защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения; 8. сътрудничество с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица. (2) Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи. Чл. 4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции. Чл. 5. Служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. Глава втора ДЕЙНОСТИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Раздел І Основни дейности Чл. 6. (1) За осъществяване на политиките по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, граничен контрол, регулиране на миграционните процеси, защита на финансовите интереси на Европейския съюз, пожарна безопасност и защита на населението МВР извършва следните основни дейности: 1. оперативно-издирвателна; 2. охранителна; 3. разследване на престъпления; 4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации; 5. информационна; 6. контролна; 7. административнонаказателна и предоставяне на административни услуги. (2) За осигуряване на непрекъснато и ефективно осъществяване на основните дейности в МВР се организират и осъществяват спомагателни дейности. Чл. 7. Други дейности на МВР могат да се възлагат само със закон. Раздел ІІ Оперативно-издирвателна дейност Чл. 8. (1) Оперативно-издирвателната дейност е дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления и опазване на обществения ред в Република България. (2) Дейността по ал. 1 се осъществява от оперативно-издирвателните органи на МВР чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи. (3) Оперативно-издирвателната дейност има за цел: 1. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред; 2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност; 3. издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица; 4. издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на престъпление или могат да послужат за доказателство; 5. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт. Чл. 9. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са: 1. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство; 2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност или обществения ред; 3. издирване на лица, укриващи се от органите на наказателното производство или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание по дела от общ характер; 4. издирване на безследно изчезнали лица и идентифициране на трупове с неустановена самоличност; 5. искане на органите на досъдебното производство и съда; 6. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна. Чл. 10. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез: 1. събиране, съхранение и обработване на информация; 2. вземане на образци за изследване и изследване на предмети и документи; 3. белязване на обекти и предмети; 4. идентифициране и издирване на лица и предмети; 5. оперативно внедряване; 6. отправяне на предупреждения за спазване на правовия ред; 7. контролирани доставки и доверителни сделки; 8. извършване на насрещни проверки по документи; 9. изследване поведението на лица и групи в контролирана среда. (2) Събирането на информация се осъществява чрез: 1. измерване чрез научни и технически методи; 2. достъп до информационни фондове, архиви или отделни документи; 3. контрол на комуникацията в мрежи или единични комуникационни канали; 4. събиране и обработване на изображения; 5. оперативна комуникация с лица. (3) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични явни и неявни способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им. Чл. 11. Условията и редът за използване на специални разузнавателни средства се определят със закон. Чл. 12. Органите на МВР издават български лични документи с променени основни данни на служители под прикритие при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и председателя на Държавна агенция „Технически операции“. Чл. 13. (1) При осъществяване на оперативно-издирвателната дейност органите на МВР могат да използват доброволни сътрудници. (2) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оперативно-издирвателните органи на МВР и се урежда с инструкция на министъра на вътрешните работи. (3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при спазване на следните принципи: 1. доброволност при привличането, работата и освобождаването; 2. защита при или по повод на сътрудничеството; 3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни, както и на тяхната дейност. (4) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация. Раздел ІІІ Охранителна дейност Чл. 14. (1) Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. (2) Дейността по ал. 1 се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез: 1. патрулно-постова дейност; 2. териториално обслужване на населението; 3. наблюдение на държавната граница, специфична охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки; 4. охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2, обекти на МВР и дипломатически представителства; 5. осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия; 6. конвоиране и съпровождане на лица в страната и в чужбина; 7. освобождаване на заложници, задържане и обезвреждане на извършители на престъпления; 8. откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества; 9. извършване на физикохимическо изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните елементи, взривни вещества, документи и непознати вещества. (3) Редът и организацията за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 – 5 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи. Раздел ІV Дейност по разследване на престъпления Чл. 15. (1) Дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. (2) На разследващите полицаи не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. (3) При осъществяване на своите правомощия разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (4) Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс. (5) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването. (6) Взаимодействието на разследващите полицаи с другите полицейски органи на МВР се урежда със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 16. (1) Разпределението на досъдебните производства се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. (2) Принципът на случайния подбор при разпределението на досъдебните производства се прилага в рамките на съответните звена. Раздел V Осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации Чл. 17. (1) Дейността по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации се осъществява от органите по пожарна безопасност и защита на населението при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при бедствия. (2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез: 1. превантивна дейност; 2. държавен противопожарен контрол и превантивен контрол; 3. пожарогасителна и спасителна дейност; 4. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дейности по осигуряване пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност; 5. оценяване на съответствието и контролна дейност на продукти за пожарогасене; 6. неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологическа и радиационна защита; 7. ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и населението; 8. методическа и експертна помощ на териториалните органи на изпълнителната власт по отношение на защитата при бедствия и при организиране дейността на доброволните формирования; 9. определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене. (3) Обхватът и съдържанието на отделните дейности по ал. 2 се определят с правилника по чл. 37, ал. 3. (4) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 – 3 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи. (5) С наредбата за осъществяване на дейността по ал. 2, т. 3 се определя и минималният брой служители в екип. (6) Изискванията към продуктите за пожарогасене по ал. 2, т. 5, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене, както и редът за осъществяване на контрол се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. (7) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 6 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи. Раздел VІ Информационна дейност Чл. 18. (1) Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани. (2) За осъществяване на дейността по ал. 1 се осигуряват функционирането и развитието на комуникационни и информационни системи, взаимодействието с национални и международни информационни системи и защитата на информационния обмен на МВР и други държавни органи. Чл. 19. (1) Информационната дейност в МВР е обща и специализирана. (2) Общата информационна дейност е свързана с информационно обезпечаване на всички структури в МВР, на държавни органи, на органи на местното самоуправление, на юридически и на физически лица. (3) Специализираната информационна дейност се осъществява от структури и служители на МВР, които имат експертни и аналитични функции, и се основава на резултатите от изпълнението на основните дейности на МВР. Чл. 20. (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР. (2) Информационната дейност се основава и на информация, изготвена и предоставена от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество. Чл. 21. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 22. (1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или по етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот. (2) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред. Чл. 23. (1) В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за: 1. министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР; 2. структурите на МВР; 3. външни потребители. (2) Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й. Чл. 24. (1) В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. (2) Информационните фондове се изграждат при съответните структури на МВР съобразно функционалната им компетентност. (3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи. Чл. 25. (1) За изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни. (2) Органите на МВР могат да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил. (3) Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон и на Закона за защита на личните данни. Чл. 26. При обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР: 1. могат да не искат съгласието на физическото лице; 2. могат да не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни; 3. съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни; 4. предоставят личните данни само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство, както и на чуждестранни полицейски органи по силата на международен договор, по който Република България е страна. Чл. 27. Данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Чл. 28. (1) Органите на МВР отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато: 1. от това би възникнала опасност: а) за националната сигурност или обществения ред; б) за опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна; в) от разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране; 2. предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР; 3. информацията е въведена в Шенгенската информационна система (ШИС) от друга държава, която не е позволила предоставянето й. (2) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 1 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове. (3) Отказът по ал. 1 и 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 29. (1) Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. (2) Редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Раздел VІІ Контролна дейност Чл. 30. (1) Контролна дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез: 1. издаване, отказване и отнемане на разрешения или лицензи; 2. проверки на документи и на място; 3. гранични проверки; 4. геодезическо определяне и контрол на линията на държавната граница и граничните знаци за недопускане на изместване или други действия по отношение на държавната граница; 5. проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия; 6. проверки и провеждане на интервюта на чужденци и граждани на Европейския съюз, граждани на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, пребиваващи в Република България; 7. контрол на технологичните дейности по изработка на българските лични документи, чието издаване е предвидено в закон; 8. изискване на информация и документи. (2) Редът и организацията за осъществяване на дейността по ал. 1, т. 3 и 5 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи. Раздел VІІІ Административнонаказателна дейност и предоставяне на административни услуги Чл. 31. Административнонаказателна дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез: 1. установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания; 2. прилагане на принудителни административни мерки. Чл. 32. Предоставянето на административни услуги от органите на МВР се осъществява чрез: 1. административно обслужване на чужденците и на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства; 2. издаване, отказване издаването, отнемане, изземване и обявяване за невалидни на български лични документи и персонализиране на български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства. Глава трета УПРАВЛЕНИЕ И УСТРОЙСТВО Чл. 33. Министърът на вътрешните работи: 1. представлява МВР; 2. провежда държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност, граничния контрол, регулирането на миграционните процеси, защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, пожарната безопасност и защитата на населението чрез разработване на политики, планиране на дейностите и контролиране на изпълнението им; 3. определя стратегически приоритети, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР; 4. осъществява международното сътрудничество; 5. създава и закрива звена извън тези, създадени със закона; 6. предлага проекта на бюджет на МВР; 7. разпределя и управлява финансовите и материалните ресурси; 8. управлява човешките ресурси; 9. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Чл. 34. (1) При осъществяване на своите правомощия министърът на вътрешните работи се подпомага от заместник-министри и главен секретар на МВР. (2) При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от определен от него с писмена заповед заместник-министър. (3) При изпълнение на функциите си министърът на вътрешните работи се подпомага от политически кабинет. Чл. 35. (1) Министърът на вътрешните работи делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции. (2) При изпълнение на правомощията си заместник-министрите издават заповеди. Чл. 36. (1) Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството. (2) Главният секретар: 1. ръководи пряко планирането, организирането и контрола на основните дейности на МВР; 2. организира взаимодействието между отделните структури на МВР при извършване на основните дейности; 3. организира взаимодействието на МВР с други държавни органи и организации при изпълнението на основните дейности; 4. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си. (3) Главният секретар на МВР е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи и се отчита за дейността си пред него. (4) Главният секретар на МВР се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи за срок 5 години. (5) При осъществяване на своите правомощия главният секретар на МВР може да се подпомага от заместник, който се назначава от министъра на вътрешните работи. (6) За главен секретар и заместник главен секретар на МВР могат да бъдат назначавани лица, които отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР и притежават не по-малко от 7-годишен професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред, от които поне една трета на ръководна длъжност. (7) Правомощията на главния секретар се прекратяват предсрочно: 1. по негово искане; 2. при навършване на 60-годишна възраст; 3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 4. при несъвместимост с изискванията на ал. 6; 5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; 6. при смърт. (8) В случаите по ал. 7 правомощията на главния секретар се прекратяват с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. (9) При смърт или предсрочно прекратяване правомощията на главния секретар на МВР Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи определя нов главен секретар, който довършва мандата. (10) До определянето на нов главен секретар неговите правомощия се изпълняват от заместник главния секретар. Чл. 37. (1) Основни структури на МВР са: 1. главните дирекции; 2. областните дирекции; 3. дирекциите; 4. административните дирекции. (2) Структури на МВР са и Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ), Академията на МВР (АМВР) и научноизследователските и научно-приложните институти. (3) Устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. (4) С правилника по ал. 3 могат да се създават и други структури и звена. (5) Главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, АМВР и Медицинският институт са юридически лица. Чл. 38. Главните дирекции на МВР са: 1. Главна дирекция „Криминална полиция“; 2. Главна дирекция „Охранителна полиция“; 3. Главна дирекция „Гранична полиция“; 4. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Чл. 39. (1) Главна дирекция „Криминална полиция“ (ГДКП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 5 – 7. (2) Главна дирекция „Охранителна полиция“ (ГДОП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 2, 5 – 7 и участва в осъществяването на дейността по чл. 6, ал. 1, т. 3. (3) Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 5 – 7 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми, и на територията на цялата страна съобразно компетентността й, определена с правилника по чл. 37, ал. 3. (4) Министерският съвет определя: 1. дълбочината на граничната ивица и граничната зона; 2. откриването и закриването на гранични контролно-пропускателни пунктове; 3. организацията, дейността и управлението на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и взаимодействието между службите за граничен контрол в Република България. (5) Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) е национална специализирана структура на МВР за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4 – 7. Чл. 40. (1) В главните дирекции могат да се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг. (2) Териториалните звена се ръководят от съответния директор на главна дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР. (3) Районите на действие на териториалните звена се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор на главна дирекция. Чл. 41. (1) Главните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи по предложение на главния секретар. (2) Директорите на главните дирекции са пряко подчинени на главния секретар. (3) Директорите на главните дирекции: 1. осъществяват общото и непосредственото им ръководство; 2. управляват човешките ресурси; 3. представляват юридическото лице; 4. отчитат се за дейността си пред министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар. (4) В изпълнение на правомощията си по ал. 3 директорите на главните дирекции издават заповеди. (5) При изпълнение на функциите си директорите на главните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. Чл. 42. (1) Областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, като районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. (2) Областните дирекции са основни структури на МВР за оперативно-издирвателна, охранителна, контролна дейност, дейност по разследване и административнонаказателна дейност и за предоставяне на административни услуги. (3) В областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. (4) Районните управления в областните дирекции на МВР се създават със заповед на министъра на вътрешните работи. (5) Районите на действие на управленията по ал. 4 се определят със заповед на министъра на вътрешните работи според състоянието на престъпността и на обществения ред. (6) Министърът на вътрешните работи при условията на ал. 3 може със заповед да създава и закрива участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления територия в рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата. Чл. 43. (1) Областните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи по предложение на главния секретар. (2) Директорите на областните дирекции са пряко подчинени на главния секретар. (3) Директорите на областните дирекции: 1. осъществяват общото и непосредственото им ръководство; 2. управляват човешките ресурси; 3. координират действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на територията на областните дирекции; 4. представляват юридическото лице; 5. отчитат се за дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар. (4) В изпълнение на правомощията си по ал. 3 директорите на областните дирекции издават заповеди. (5) При изпълнение на функциите си директорите на областните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. Чл. 44. (1) Специализираният отряд за борба с тероризма е специализирана структура на МВР, която: 1. предотвратява и пресича терористични действия; 2. освобождава заложници; 3. задържа и/или обезврежда особено опасни престъпници или престъпни групи; 4. осигурява зона за безопасност срещу потенциални атаки чрез снайперисти; 5. открива, идентифицира и неутрализира взривни устройства и взривни вещества, както и разработва технически средства и способи за извършване на тези дейности; 6. извършва физикохимическо изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните елементи, на взривни вещества, документи и непознати вещества. (2) В Специализирания отряд за борба с тероризма може да се създават териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. (3) Специализираният отряд за борба с тероризма се ръководи от командир, който се назначава от министъра на вътрешните работи по предложение на главния секретар. (4) Командирът е на пряко подчинение на главния секретар на МВР. (5) Командирът: 1. осъществява общото и непосредственото ръководство на СОБТ; 2. управлява човешките ресурси; 3. отчита се за дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар. (6) В изпълнение на функциите по ал. 5 командирът издава заповеди. Чл. 45. (1) Дирекциите и административните дирекции осъществяват основни и/или спомагателни дейности на МВР съобразно компетентността им, определена с правилника по чл. 37, ал. 3. (2) В дирекциите и административните дирекции могат да се създават териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейностите им. (3) Териториалните звена се ръководят от съответния директор и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР. (4) Районите на действие на териториалните звена се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор. Чл. 46. (1) Дирекциите и административните дирекции се ръководят от директори, които: 1. осъществяват общото и непосредственото ръководство на дирекциите; 2. управляват човешките ресурси. (2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди. (3) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. (4) Директорите на дирекция „Международни проекти“ и дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, освен правомощията по ал. 1, представляват юридическото лице. (5) Директорът на дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“ е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи и се отчита за дейността си пред него. Чл. 47. (1) Академията на МВР е университет, създаден с решение на Народното събрание. (2) Академията на МВР е висше училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР. (3) Устройството и дейността на Академията на МВР се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. (4) В Академията на МВР могат да се обучават специалисти за нуждите на други ведомства въз основа на договор, сключен между ръководителите им. (5) Извън случаите по ал. 4 в Академията на МВР могат да се обучават и други български и чуждестранни граждани за придобиване на степени на висшето образование. (6) Условията и редът за приемане на обучаващи се за придобиване на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование се определят ежегодно с наредба на министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на образованието и науката. Чл. 48. В Академията на МВР могат да се създават основни звена, обслужващи звена и филиали в съответствие с изискванията на нормативната уредба в областта на висшето образование и науката, на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Чл. 49. (1) Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор. (2) Академичният съвет е колективен орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, чиито функции се определят с правилника по чл. 47, ал. 3. (3) В Академията на МВР се избира общо събрание, чийто състав и функции се определят с правилника по чл. 47, ал. 3. (4) Ректорът е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като: 1. определя дневния ред на академичния съвет; 2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти; 3. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за прилагането му или възложени му от министъра на вътрешните работи; 4. издава заповеди; 5. представлява юридическото лице. (5) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи. (6) Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията. Чл. 50. (1) Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. (2) Медицинският институт на МВР е научноизследователски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР. (3) За осъществяване на дейността по ал. 2 в Медицинския институт на МВР се изграждат Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК), клиники, Консултативно-диагностичен блок, отделения, кабинети, медицински служби, филиали за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Чл. 51. (1) В МВР освен Медицинския институт се изграждат и други научноизследователски и научно-приложни институти. (2) Устройството и дейността на научноизследователските и научно-приложните институти, с изключение на Медицинския институт на МВР, се определят с правилници, издадени от министъра на вътрешните работи. (3) В научноизследователските и научно-приложните институти може да се изграждат отдели, сектори, лаборатории, научни секции и други звена от по-нисък ранг. Чл. 52. (1) Научноизследователските и научно-приложните институти се ръководят от директори, които: 1. осъществяват общото и непосредственото ръководство на институтите; 2. управляват човешките ресурси. (2) Директорът на Медицинския институт на МВР представлява юридическото лице. (3) В изпълнение на функциите по ал. 1 и 2 директорите издават заповеди. Чл. 53. В изпълнение на функциите си ръководителите на териториалните звена на структурите по чл. 37 издават заповеди. Чл. 54. Районното управление на областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който в изпълнение на функциите си издава заповеди. Чл. 55. Участъкът в районно управление се ръководи от началник, който в изпълнение на функциите си издава заповеди. ЧАСТ ВТОРА ОРГАНИ НА МВР И ПРАВОМОЩИЯ Глава четвърта ОРГАНИ НА МВР Чл. 56. Органи на структурите по чл. 37 и на техните структури и звена са държавните служители. Чл. 57. (1) Полицейски органи са органите на Главна дирекция „Криминална полиция“, Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“, областните дирекции, Специализирания отряд за борба с тероризма, дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“ и звената „Общинска полиция“, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 и 7. (2) Полицейски органи са и служителите за осигуряване на дейностите по охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2. Чл. 58. (1) Органи за пожарна безопасност и защита на населението са органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които пряко осъществяват дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4, 6 и 7. (2) Органи за пожарна безопасност и защита на населението са и служителите по чл. 128, ал. 1. Чл. 59. Оперативно-издирвателни органи на МВР са държавните служители от оперативно-издирвателните звена в ГДКП, ГДГП, областните дирекции и дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“. Чл. 60. (1) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научно-приложните институти, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на научноизследователските и научно-приложните институти. (2) Органи са и научноизследователските и научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на МВР, когато издават разрешения и дават експертни заключения. (3) Когато за извършването на екпертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски. Глава пета ПРАВОМОЩИЯ Раздел І Правомощия на полицейските органи Чл. 61. (1) За осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване. (2) За осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред. (3) За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване. (4) За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери. Чл. 62. (1) В изпълнение на дейностите по този закон министърът на вътрешните работи по предложение на ръководителите на структурите по чл. 37 издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако те застрашават националната сигурност или обществения ред. (2) Заповедите по ал. 1 се издават: 1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места; 2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им; 3. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи. (3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при стачки, събрания, митинги и манифестации, провеждани по установения ред. (4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на кметство. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин. (5) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от засегнатите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд. Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок до 24 часа от получаване на жалбата, а ако не намери основания за това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася в тридневен срок от постъпването й. (6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, след отпадане на основанията за издаването им или с решението на съда по ал. 5. Чл. 63. (1) Дейността на полицейските органи по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред може да се подпомага от извънщатни сътрудници. (2) Извънщатните сътрудници нямат правомощия на полицейски органи. (3) Изискванията към извънщатните сътрудници, редът за вписването им, техните функции, редът за координация и ръководство на дейността им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. (4) При осъществяне на дейността си извънщатните сътрудници се легитимират с карта, чиито вид, форма и ред за издаване и ползване се определят с наредбата по ал. 3. (5) За осъществяване на дейността по ал. 1 на извънщатните сътрудници не се заплаща възнаграждение. (6) Главните и областните дирекции водят списък на извънщатните сътрудници. Чл. 64. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно. (2) При невъзможност да се издадат писмено или устно разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. (3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. (5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му. (6) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 65. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. (2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. (3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване. Чл. 66. (1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им. (2) Когато други органи или организации са компетентни да вземат мерките по ал. 1, полицейските органи ги уведомяват писмено за това. (3) Компетентните органи по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки. Чл. 67. Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. (2) Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. (3) За целите на полицейската регистрация полицейските органи: 1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи; 2. дактилоскопират и фотографират лицата; 3. изземват образци за ДНК профил на лицата. (4) За извършване на действията по ал. 3, т. 1 съгласието на лицето не се изисква. (5) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3. При отказ на лицата действията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. (6) Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. (7) Редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет. Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия. (2) Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване. (3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило. Чл. 70. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство; 3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи; 5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. (2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Чл. 71. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лице, когато: 1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 70, ал. 2; 2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление; 3. чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България. (2) Действията по идентификация включват: 1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете; 2. фотографиране на лицето; 3. установяване на външни белези; 4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания; 5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация. (3) За извършване на действията по ал. 2 се прилага чл. 68, ал. 5. (4) Когато основанията по чл. 70, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето унищожават събраните материали. Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон. (2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това. (3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език. (4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно. (5) От момента на задържането си лицето има право на защитник. (6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. (7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. (8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица. (9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи. Чл. 73. На лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа. Чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; 2. основанията за задържането; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език. (3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви „б“ – „е“. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. (4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел. (5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър. (6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис. Чл. 75. (1) При извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност. (2) Мерките по ал. 1 се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие. Чл. 76. (1) Полицейските органи могат да конвоират на територията на страната и извън нея следните лица: 1. по отношение, на които е постановен акт за принудително довеждане от разследващ полицай по реда на Наказателно-процесуалния кодекс; 2. задържани лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4, 6 и 7; 3. с наложено от съда наказание „задържане в териториална структура на МВР“ при условията и по реда на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия и „задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи“ по реда на Указ No 904 за борба с дребното хулиганство. (2) Извън случаите по ал. 1 полицейските органи могат да конвоират лица, когато това изрично е предвидено в закон. (3) Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност. (4) Организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 77. (1) Полицейските органи могат да съпровождат на територията на страната и извън нея: 1. лица, спрямо които е приложена мярка за административна принуда; 2. малолетни и непълнолетни лица. (2) Организацията и редът за съпровождане на лица по ал. 1, т. 1 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. (3) Организацията и редът за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 78. Съпровождането на чужденци, подлежащи на експулсиране или на принудително отвеждане до границата на Република България, се осъществява в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна. Чл. 79. При осъществяване на охранителна дейност от полицейските органи, изпълняващи разпореждане или оказващи съдействие за освидетелстване или задължително лечение на болни лица, се предоставят специализиран транспорт и медицинско лице от лечебното или здравното заведение, което осигурява медицинското обслужване. Чл. 80. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице: 1. задържано при условията на чл. 72, ал. 1; 2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети; 3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението; 4. за което има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол. (2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания. Чл. 81. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица: 1. в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 72, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7; 2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с извършено престъпление или нарушение; 3. прeди съпровождане или настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци, когато е приложена мярка за административна принуда по ред, определен в закон; 4. в други случаи, определени със закон. (2) Полицейските органи могат да извършват проверка на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, когато: 1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред; 2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол. (3) Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 и 2 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 82. (1) За всеки случай на извършен обиск или проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол. (2) Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него. (3) Обискът и проверката по чл. 81 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите. Чл. 83. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато: 1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление; 2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление; 3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост. (2) След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват: 1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота; 2. самоличността на собственика или обитателя; 3. основанието за проверката; 4. времето и мястото на извършването й; 5. резултатите от нея. (3) Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля. (4) Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението. (5) За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор. (6) Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 се определят с инструкцията по чл. 81, ал. 3. Чл. 84. (1) Полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационите фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). (2) Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно. За доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от лицето, което предава откритата вещ. Копие от протокола се предоставя на лицето. (3) При отказ на лицето да предаде вещта по ал. 1 тя се изземва, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, в което е открита вещта, и от един свидетел. Копие от протокола се предоставя на лицето. (4) Отказът или невъзможността на лицето да подпише протокола по ал. 2 или 3 се удостоверява с подпис на един свидетел. (5) За срока на временното изземване вещта се съхранява в съответната структура на МВР, в която е предадена или иззета. (6) След съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от прокурор в окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол. (7) Уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от компетентна специализирана структура на МВР. (8) Ако в срок до 60 дни не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта, освен ако: 1. тя е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България; 2. тя e доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България; 3. притежаването й е забранено от законите на Република България. (9) В случаите по ал. 8, т. 1 – 3 вещта се предава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за целите на наказателното производство. (10) Открита изгубена вещ, обявена за издирване, се предава на държавата членка, въвела сигнала за издирването й в ШИС и/или в Интерпол, освен в случаите по ал. 8, т. 1 – 3. (11) Открита изгубена вещ, обявена за издирване, за която не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала за издирването й в ШИС и/или в Интерпол в срока по ал. 8, се смята за изоставена в полза на държавата. (12) При предаване или изземване на празни бланки за официални документи, издадени лични документи, включително обявените за недействителни документи за самоличност, свидетелства за управление на моторно превозно средство и документи за пребиваване, както и документи за регистрация на моторни превозни средства и регистрационни табели, включително обявените за недействителни, ако не попадат в категориите по ал. 8, т. 1 – 3, се предават по установения ред на съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата членка, издала документа, с постановление на окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта. Чл. 85. (1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; 3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица; 4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си; 5. нападения срещу граждани и полицейски органи; 6. освобождаване на заложници; 7. групови нарушения на обществения ред; 8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства; 9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган; 10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2. (2) При изпълнение на служебните си задължения органите за приемане, пренасяне и доставка на кореспонденция и материали, съдържащи класифицирана информация, имат право да използват физическа сила и помощни средства при опит за нерегламентиран достъп до кореспонденцията или материалите само когато това е абсолютно необходимо. (3) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни – кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и хеликоптери. (4) Редът за употреба на помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 86. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници. (2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. (3) В случаите по чл. 85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила. (4) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени. (5) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел. (6) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства. (7) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго. Чл. 87. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо: 1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие; 2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица; 3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга; 4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер; 5. при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2. (2) При използване на оръжие полицейските органи са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица. (3) Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при осъществяване на граничното наблюдение: 1. при въоръжено нападение срещу тях; 2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива. (4) При осъществяване на граничното наблюдение в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие и в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. (5) Полицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел. (6) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго. (7) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад. Чл. 88. Планирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 85 – 87 включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите. Чл. 89. (1) При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да: 1. използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им; 2. отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки; 3. охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им. (2) Самоличността на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се запазва в тайна. (3) Използването на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки конкретен случай. (4) В неотложни случаи използването по ал. 3 може да бъде разпоредено устно. В тези случаи писмената заповед се издава не по-късно от 24 часа. (5) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Чл. 90. При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения. Чл. 91. (1) Полицейските органи могат да използват средства за явно наблюдение за: 1. превенция и противодействие на престъпления и други нарушения и опазване на обществения ред; 2. контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, управление на пътния трафик и подобряване безопасността на движение по пътищата; 3. охрана на държавна и общинска собственост; 4. други случаи, посочени в закон. (2) Средствата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за наблюдение във вътрешността на жилищни сгради. (3) Използването на средства за явно наблюдение се разгласява по подходящ начин, включително чрез поставяне на указателни табели, публикации в средствата за масово осведомяване и в интернет. (4) Информацията по ал. 1 може да се използва само за извършване на превантивна дейност и за разкриване на престъпления и други нарушения на обществения ред. (5) Редът за използване на техническите средства за явно наблюдение по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Чл. 92. (1) За охрана на стратегически обекти от полицейски органи може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица. (2) Министерството на вътрешните работи може да сключва договори със заинтересованите лица за охрана, включително и със сигнално-охранителна техника, от полицейските органи на: 1. обекти, ползвани или собственост на държавна структура, която има функции във връзка с осъществяване на държавна власт; 2. държавни недвижими културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство; 3. обекти, ползвани или собственост на държавни музеи по смисъла на Закона за културното наследство. (3) За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, съпровождане на официални лица или товари, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица. (4) Договорите по ал. 1 се сключват от структурите по чл. 37 след разрешение на министъра на вътрешните работи. (5) Договорите по ал. 2 се сключват от структурите по чл. 37 след разрешение на Министерския съвет. (6) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по ал. 3. (7) За осигуряване на дейностите по охрана на обекти от полицейски органи по ал. 1 и 2, извън определената обща численост на МВР в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, могат да се назначават служители за срока на неговото действие. (8) Служителите за осигуряване на дейностите по охрана на обекти по ал. 1 и 2 се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР. (9) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 – 3 се отчитат по бюджета на МВР. Чл. 93. Главните и областните дирекции на МВР могат да сключват договори за извършване на: 1. охранително обследване на обектите; 2. обучение на служителите от звената за самоохрана, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност. Чл. 94. (1) За опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат по реда на чл. 92, ал. 1 звена „Общинска полиция“. Контролът и методическото ръководство върху дейността на звената „Общинска полиция“ се осъществяват от съответните областни дирекции и районни управления на МВР. (2) За осигуряване на дейностите по ал. 1 в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, се назначават служители за срока на неговото действие. (3) Служителите в звената „Общинска полиция“ се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон, като не се включват в определената обща численост на МВР. (4) Ръководството, организацията на звената „Общинска полиция“, правомощията на техните служители, както и редът за взаимодействие със структурите на МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 95. Полицейските органи могат да настаняват в специални домове за временно настаняване чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границата на Република България или на експулсиране. Чл. 96. Полицейските органи наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, включително в случаите на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации. Чл. 97. Полицейските органи получават съдействие и организират прикриването на служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица по ред, определен с наредба на Министерския съвет. Чл. 98. За осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по пътищата полицейските органи могат да използват централизирана електронна система и автоматизирани технически средства. Чл. 99. Полицейските органи организират или осъществяват пилотиране и съпровождане на официални лица, делегации и товари по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Чл. 100. При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 4 полицейските органи имат право да: 1. разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана; 2. отцепват райони, да ограничават временно или да забраняват движението на лица и транспортни средства; 3. ползват или да прекъсват комуникационни връзки след съгласуване с компетентните органи – при осъществяване на охрана на специални товари, опасни товари и ценни пратки на територията на страната. Чл. 101. (1) Охраната на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 може да се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни и известителни системи, системи за контрол на достъпа и системи за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни, съответно оборудвани служебни помещения и други. (2) Редът и условията за приемането на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 за охрана се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 102. (1) За осъществяване на граничен контрол полицейските органи: 1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерни съоръжения, електронни, технически и други средства; 2. извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница; 3. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за мирно преминаване, спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на река Дунав; 4. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на режима на движение през границите и при застрашаване сигурността на полета съвместно с компетентните звена по Закона за гражданското въздухоплаване; 5. извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти; 6. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и превозни средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с митническите органи; 7. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за живота и здравето на хората; 8. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните договори, по които Република България е страна; 9. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата; 10. настаняват принудително в помещения за настаняване на задържани лица или в специални домове чужденци, нарушили режима на движение през границите и подлежащи на принудително отвеждане до границата или на експулсиране, по ред, определен със закон, като на лицата не могат да се ограничават други права освен правото на свободно придвижване; 11. контролират и извършват проверка на лица, багажи и превозни средства за наличието на взривни вещества, оръжия, боеприпаси, пиротехнически изделия, ядрени материали и други радиоактивни източници при преминаване на държавната граница; 12. проследяват и регистрират движението на кораби и плавателни средства в транзитно (мирно преминаване) или вътрешно плаване в териториалното море на Република България и в българската част на река Дунав; 13. използват въздухоплавателни средства, като регистрацията и осигуряването на авиационната им безопасност се осъществяват по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и издадените въз основа на него актове; 14. използват интегрирани и автоматизирани системи за наблюдение. (2) В граничната зона органите на ГДГП самостоятелно и съвместно с други органи могат да организират временни контролни пунктове за осъществяване на гранично наблюдение. (3) Организацията, редът и условията за използването на въздухоплавателните средства се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. (4) Граничен контрол може да се извършва и на територията на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в движещ се влак или на борда на плавателно средство по повод предстоящо или осъществено преминаване на държавната граница. (5) Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да извършват предварителна гранична проверка на борда на въздухоплавателно средство. Чл. 103. (1) Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да изискват от транспортните и туроператорските дружества, които осъществяват международна търговска дейност, предоставянето на: 1. разписания, списъци на пътници и друга информация, която се отнася до граничния контрол; 2. достъп до техни помещения, съоръжения и транспортни средства, когато това се налага за осъществяване на граничен контрол. (2) Командирите на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при изпълнение на международни полети са длъжни да излитат и кацат на граждански летища за обществено ползване, обслужващи международни превози. Чл. 104. Полицейските органи, извършващи граничен контрол, осъществяват сътрудничество и взаимодействие с други държавни органи по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи и ръководителя на съответното ведомство. Чл. 105. При осъществяване на дейността си по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването в Република България полицейските органи: 1. издават, отказват или отнемат разрешения за пребиваване; 2. продължават срока на пребиваване на чужденците в Република България; 3. осъществяват съгласувателни процедури с Министерството на външните работи за издаване на разрешения за пребиваване в Република България и с Министерството на правосъдието за целите на съвместната процедура по предоставяне на българско гражданство; 4. противодействат на незаконната миграция чрез извършване на проверки по местопребиваване на чужденците и при необходимост провеждат интервюта; 5. осъществяват административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Чл. 106. За целите на международното полицейско сътрудничество полицейските органи: 1. осъществяват, координират и контролират обмена на полицейска информация, както и информация относно приложени мерки за административна принуда; 2. ползват, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС; 3. предават лица и вещи въз основа на международни договори, по които Република България е страна; 4. ползват информационните фондове на Интерпол и на Европейската полицейска служба (Европол). Чл. 107. При изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не унижават честта и достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси. Раздел ІІ Обмен на информация или данни с компетентни органи на държави – членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления Чл. 108. (1) По реда на този раздел МВР чрез компетентна специализирана структура осъществява опростен обмен на информация или данни с компетентните правоприлагащи органи на държавите – членки на Европейския съюз, и държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. (2) Министерството на вътрешните работи чрез компетентна специализирана структура може да предоставя: 1. информация или данни от информационните фондове на министерството; 2. информация или данни, получени от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или физически лица. (3) Обменът на информация или на данни с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, се извършва при спазване на условията и реда за достъп до тях съгласно действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна, както и при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни. Чл. 109. Прилагането на този раздел не създава задължение за събиране и съхранение на информация или данни единствено с цел да се предоставят на компетентните органи на други държави членки. Чл. 110. (1) Предоставяне на исканата информация или данни може да бъде отказано, когато са налице достатъчно основания да се предположи, че съществува опасност да: 1. се създадат условия за заплаха за националната сигурност и обществения ред; 2. се попречи на действия по разследване или на събиране на данни с цел образуване на наказателно производство; 3. се застраши сигурността на физическо лице. (2) Освен в случаите по ал. 1 може да бъде отказано предоставяне на исканата информация или данни, когато те: 1. не отговарят на целите, за които са поискани; 2. са за престъпление, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или друго по-леко наказание. (3) Исканата информация или данни се предоставят само ако е получено разрешение от компетентния съдебен орган за достъп до тях. Чл. 111. (1) Когато искането е за предоставяне на информация или данни по чл. 108, ал. 2, т. 2, МВР отправя запитване до съответния компетентен държавен орган, орган на местното самоуправление, юридическо или физическо лице. Те са длъжни да предоставят в срок исканите информация или данни. (2) Информация или данни, получени от друга държава членка или от трета държава, се предоставят от МВР след изрично писмено съгласие на държавата, която ги е предоставила. Чл. 112. (1) Информация или данни се предоставят въз основа на искане от съответния компетентен орган на държавата членка. (2) Искането за предоставяне на информация или данни се изготвя на един от официалните езици на Европейския съюз и съдържа: 1. основанията, че съответните информация или данни са налични; 2. целта, с която се искат информацията или данните; 3. връзката между целта и лицето, за което се отнасят информацията или данните. (3) Информация или данни, необходими за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, може да се предоставят без отправяне на искане. Чл. 113. (1) Предоставянето на исканата информация или данни се извършва в срок до: 1. осем часа – при спешно искане за информация или данни, свързани с престъпленията по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР; 2. седем дни – за информация или данни, свързани с престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР; 3. четиринадесет дни – за всички останали случаи. (2) При обективна невъзможност за спазване на срока по ал. 1, т. 1 незабавно се уведомява за отлагането органът, отправил искането, като исканата информация или данни се предоставят в срок до три дни. (3) При обективна невъзможност за предоставяне в сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 незабавно се уведомява органът, отправил искането. (4) Сроковете по ал. 1 започват да текат от постъпването на искането. Чл. 114. (1) Обменът на информация или данни се извършва при съблюдаване на установените правила за сигурност и защита на използването на каналите за връзка чрез: 1. Шенгенската информационна система; 2. органите на Интерпол в държавите членки; 3. органите на Европол; 4. задгранични представители на МВР и офицери за връзка на държави членки в Република България; 5. електронна поща или факс; 6. всеки надлежно защитен начин, при който може да се установи автентичността на искането за предоставяне на информация или данни. (2) Обменът на информация или данни по този раздел се извършва и с Европол и Евроюст, когато информацията или данните са за престъпления от тяхната компетентност. Чл. 115. При предоставяне на информация или данни по този раздел на компетентен орган на друга държава членка компетентната специализирана структура на МВР може да: 1. определи условия за използването им; 2. изиска съобщаване на резултата от наказателното производство или действията за събиране на данни с цел образуване на наказателно производство. Чл. 116. Компетентната специализирана структура на МВР може да иска от съответния компетентен орган информация относно използването и последващата обработка на предоставените информация или данни. Чл. 117. (1) При условията и по реда на този раздел компетентна специализирана структура на МВР може да отправя искания до компетентните органи на държавите членки за предоставяне на информация или данни. (2) Компетентната специализирана структура на МВР използва получените по ал. 1 информация или данни при спазване на определените от компетентния орган на държавата членка условия. Чл. 118. Предоставените по реда на този раздел информация или данни на компетентна специализирана структура на МВР могат да: 1. се използват само за целта, за която са поискани, или за предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност и обществения ред; 2. се обработват с друга цел извън случаите по т. 1 само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните; 3. се използват като доказателство в наказателно производство само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните. Чл. 119. Министърът на вътрешните работи утвърждава формулярите-образци за обмен на информация или данни по този раздел. Раздел ІІІ Национална Шенгенска информационна система Чл. 120. (1) В МВР се създава, поддържа и експлоатира Националната Шенгенска информационна система на Република България (НШИС), свързана с Централната ШИС (ЦШИС). (2) Националната Шенгенска информационна система осигурява обмена на информация по линия на ШИС между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, за защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници на Шенгенското пространство и за подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество. (3) Националната Шенгенска информационна система съдържа регистър с данни, включващ пълно копие на базата данни на ЦШИС („национално копие“). Чл. 121. Компетентните органи на МВР правят справки, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС за издирвани или контролирани лица и вещи и за граждани на трети страни с отказ за влизане или пребиваване на територията на Шенгенското пространство по: 1. собствена инициатива; 2. искане на друг орган в съответствие с неговата компетентност и право на достъп; 3. искане на физическо лице, отнасящо се до негови лични данни. Чл. 122. Компетентните органи на МВР самостоятелно или съвместно с други органи осъществяват съвкупност от действия в изпълнение на мерките към сигналите, въведени в ШИС. Чл. 123. (1) Обработването на информация и лични данни в НШИС се осъществява по реда на този закон и на Закона за защита на личните данни. (2) Организацията и функционирането на НШИС, правото на достъп до ШИС, както и информационното взаимодействие се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Раздел ІV Правомощия на органите за пожарна безопасност и защита на населението Чл. 124. (1) При извършване на пожарогасителна и спасителна дейност, неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения, операции по издирване и спасяване, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, органите за пожарна безопасност и защита на населението имат право: 1. да влизат в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица; 2. да разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество или насаждения, когато няма друг начин за извършването на дейността; 3. да използват спасителни, пожарогасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства – собственост на физически или юридически лица; 4. да привличат длъжностни лица, участници в доброволни формирования и граждани за оказване на съдействие; 5. да изменят реда за движение и да ограничават достъпа на външни лица в района, където се извършват дейностите, до пристигането на съответните компетентни органи; 6. да използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода при бедствия, за гасене на пожари и при извънредни ситуации; 7. да извършват евакуация на хора и движимо имущество в района, където се извършват дейностите. (2) Дейностите по ал. 1 се организират и осъществяват от органите за пожарна безопасност и защита на населението самостоятелно или съвместно със специализираните сили и средства на органите на изпълнителната власт, организациите, юридическите лица и гражданите. (3) Пожарогасителна и спасителна дейност могат да извършват и търговците, получили разрешение по чл. 129, както и доброволните формирования. (4) При извършване на съвместни дейности по ал. 2 координацията и ръководството на действията се осъществяват от органите по пожарна безопасност и защита на населението. (5) По искане на чуждестранните представителства и на физическите лица, които се ползват с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и спасителни дейности и неотложни аварийно-възстановителни работи в техните служебни и жилищни помещения и превозните им средства. (6) Когато непосредствено са застрашени други сгради и съоръжения, със съгласието на ръководителя на чуждестранното представителство или на чуждестранното физическо лице, ползващо се с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и спасителни дейности и неотложни аварийно-възстановителни работи и в техните служебни и жилищни помещения. (7) При бедствия, пожари и извънредни ситуации органите на държавната власт, на местното самоуправление, юридическите лица и гражданите са длъжни при поискване да предоставят на органите за пожарна безопасност и защита на населението собствени спасителни, пожарогасителни, превозни, съобщителни и други технически средства. За използването на тези средства на собствениците се заплаща обезщетение по ред, определен с правилника по чл. 54, ал. 6 от Закона за защита при бедствия. Чл. 125. (1) При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението: 1. извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти; 2. извършват проверки в жилища при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност в тях; 3. извършват проверки на земеделската техника за допускане до участие в жътвена кампания; 4. издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани; 5. прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват незабавно прокуратурата; 6. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност; 7. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожароопасни и взривоопасни професии и дейности; 8. участват в експертни съвети за оценка на съответствието на инвестиционните проекти и в държавни приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите; 9. дават становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на инвестиционните проекти, както и на строежите във връзка с въвеждането им в експлоатация; 10. издават сертификати и други документи във връзка с пожарната безопасност, когато това е предвидено в нормативен акт; 11. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани планове за осигуряване на пожарната безопасност при организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност; 12. участват в разработването на строителни и технически правила и норми за осигуряване на пожарната безопасност при проектиране и изграждане на строежите, при реконструкция, модернизация и експлоатация на обекти, технологични съоръжения и инсталации. (2) Правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти се определят с наредби на министъра на вътрешните работи съвместно с министъра на инвестиционното проектиране. (3) Проверките по ал. 1, т. 2 може да се извършват през деня в присъствието на обитателите на жилището, а при отсъствието или отказа им – след разрешение на съдия от съответния районен съд. (4) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при други дейности, които създават опасност за възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите, министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават наредби. Чл. 126. Органите за пожарна безопасност и защита на населението не извършват: 1. пожарогасителна и спасителна дейност и дейности по защита при бедствия в обекти на подземната минна промишленост; 2. държавен противопожарен контрол в обекти на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и на транспортните средства с изключение на земеделската техника; 3. дейности по защита при бедствия извън вътрешните морски води. Чл. 127. Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи определя критерии, при наличието на които в обекти е задължително създаването на звена за пожарна безопасност. Чл. 128. (1) За осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4 в обекти може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица. (2) За осигуряване на пожарната безопасност и защита на населението при мероприятия или дейности с краткосрочен характер може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица. (3) За осигуряване на дейностите по ал. 1 извън определената обща численост на МВР в ГДПБЗН се назначават служители за срока на действие на договора. (4) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 и 2 се отчитат по бюджета на МВР. (5) Договорите по ал. 1 се сключват от директора на ГДПБЗН или от оправомощено от него длъжностно лице след разрешение на министъра на вътрешните работи. (6) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по ал. 2. (7) Служителите за осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4 в обекти се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР. Чл. 129. (1) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение на физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност. (2) Дейностите по ал. 1 включват: 1. противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на пожарната безопасност в обекти; 2. пожарогасителна дейност; 3. спасителна дейност; 4. сервизно обслужване на противопожарни уреди; 5. поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения. (3) Дейностите по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, се извършват само след издаване на разрешението по ал. 1. (4) Лицата, които искат да осъществяват дейностите по ал. 2, трябва да разполагат с квалифициран персонал и собствена или наета техника и оборудване в зависимост от дейността. (5) За получаване на разрешение за извършване на всички или на отделни дейности по ал. 2 лицата по ал. 1 подават писмено заявление, към което прилагат: 1. Единен идентификационен код (ЕИК), когато са регистрирани по реда на Търговския закон, или копие от удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на съответната държава членка в легализиран превод на български език; 2. списък на собствената или наетата техника и оборудване по ал. 4 и документи, доказващи собствеността или правното основание за ползването й; 3. свидетелство за съдимост или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава за представляващия лицето по ал. 1, удостоверяващо, че не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; 4. официален документ, издаден от орган на съдебната власт, или съответен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу представляващия лицето по ал. 1 няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер; 5. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че представляващият лицето по ал. 1 не страда от психически разстройства; 6. списък на наетите лица и съответните им длъжности и задължения; 7. списък с адресите на сервизите, в които ще се осъществяват дейностите по ал. 2, т. 4, а за мобилните сервизи – регистрационен номер на моторното превозно средство; 8. документи за професионална квалификация, документите по т. 3 – 5 и копие от договорите – за всяко наето лице; 9. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че наетите лица за осъществяване на дейности по ал. 2, т. 2 и 3 са клинично здрави; 10. документ за платена държавна такса в размер, определен от Министерския съвет. (6) Лицето по ал. 1 посочва в заявлението съответната дейност по ал. 2, за която иска издаване на разрешение. (7) Изискванията към квалификацията на персонала се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката. (8) За удостоверяване на преминат курс за първоначална професионална подготовка в Академията на МВР или прослужено време в структурите на МВР не се представят документи, а в списъка по ал. 5, т. 6 се включва информация за годината на постъпване и напускане на лицето от структурите на МВР, последна месторабота на лицето в МВР, прослужени години по съответното направление на дейност и година на завършване на курса за първоначална професионална подготовка. (9) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 2 и контролът върху тях се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 130. (1) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 129 органите на ГДПБЗН оценяват пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и при необходимост извършват проверка на място на обектите, техниката или оборудването. (2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органите на ГДПБЗН уведомяват писмено заявителя и дават указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече. (3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява. (4) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. (5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 131. (1) Разрешенията за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, са безсрочни. (2) Издадените разрешения за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, важат само за посочените в тях дейности и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени. Чл. 132. (1) Лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, уведомява органа, издал разрешението, при: 1. промяна на лице от персонала по чл. 129, ал. 4; 2. промяна на търговската регистрация; 3. всяка друга промяна на условията, при които е издадено разрешението. (2) В случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен от Министерския съвет. (3) Оценяването на документацията по ал. 2 се извършва по реда на чл. 130, ал. 1 – 3. (4) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице в едномесечен срок отразява промяната по ал. 1, т. 2 в издаденото разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност. Чл. 133. (1) Органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват проверки за установяване наличието на условия за осъществяване на дейността по чл. 129, спазването на условията, при които е било издадено разрешението, и спазването на реда за осъществяване на дейността. (2) При проверките органите имат право да посещават обектите, в които лицето осъществява съответната дейност, да се запознават с документите относно спазването на изискванията и условията за издаване на разрешението и реда за осъществяване на дейността. Чл. 134. (1) При настъпване на обстоятелства, при наличието на които представляващият лицето по чл. 129, ал. 1 не отговаря на изискванията за издаване на разрешение съгласно чл. 129, ал. 5, т. 3 – 5, разрешението се отнема с решение на органа, който го е издал. (2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението. Чл. 135. При упражняване на превантивен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението: 1. извършват проверки за спазване на изискванията за защита при бедствия; 2. извършват проверки за спазване на нормативната уредба при одобряването на устройствени планове и участват в държавни приемателни комисии и експертни съвети по устройство на територията; 3. извършват проверки по изготвяне и съгласуване на аварийни планове; 4. дават задължителни предписания; 5. прилагат мерки за административна принуда при установяване нарушения на изискванията за защита при бедствия; 6. изискват от държавни и местни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на защитата на населението от бедствия; 7. извършват проверки на колективни средства за защита за спазване на изискванията за правилната им експлоатация; 8. извършват контрол по спазване на изискванията за защита при бедствия в други случаи, предвидени със закон. Чл. 136. За оценяване на съответствието и контролна дейност на продукти за пожарогасене и определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене органите по пожарна безопасност и защита на населението: 1. изследват, изпитват и определят показатели от физическите, химическите и пожарните характеристики на вещества, материали и продукти; 2. участват в процеса на оценяване на съответствието на строителни продукти с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за пожарна безопасност на строежите по удостоверителни документи; 3. изследват, изпитват и определят техническите и експлоатационните характеристики на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене; 4. разработват продукти в областта на пожарната безопасност и защитата на населението; 5. издават изпитвателни и класификационни протоколи и други документи за оценка на продукти; 6. оценяват съответствието на продукти за пожарогасене; 7. проверяват съответствието на продуктите, използвани в пожарогасителната и спасителната дейност, с продуктови спецификации и стандарти по удостоверителни документи. Чл. 137. За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия в населените места органите на държавната власт и местното самоуправление: 1. осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия на териториите на общините и кметствата; 2. разработват съгласувано с органите за пожарна безопасност и защита на населението специфични правила за пожарна безопасност в съответните населени места; 3. информират органите за пожарна безопасност и защита на населението за издадените разрешения при и по повод предстоящи организирани масови прояви, посещения на чуждестранни делегации, честване на национални и официални празници, спортни и други мероприятия, свързани с масово събиране на хора. Чл. 138. За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия териториалните органи на изпълнителната власт предоставят безвъзмездно сгради, оборудване, пожарна и спасителна техника, комуникационни, технически и гасителни средства. Чл. 139. За осъществяване на дейности по пожарна безопасност и защита при бедствия в обекти техните ръководители и собственици са длъжни: 1. да осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия на територията на обектите; 2. да осигуряват на органите за пожарна безопасност и защита на населението достъп до обектите за запознаване с оперативната обстановка и провеждане на пожаротактически учения и учения за защита при бедствия; 3. да осигуряват при поискване от органите за пожарна безопасност и защита на населението временно прекъсване на снабдяването с природен газ, топлинна и електрическа енергия, което се удостоверява писмено. Чл. 140. За осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да: 1. спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението; 2. изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на населението; 3. провеждат дейности, осигуряващи пожарната безопасност и защитата при бедствия; 4. информират органите за пожарна безопасност и защита на населението в едномесечен срок от получаването на разпореждането или уведомлението по чл. 125, ал. 1, т. 4 за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията; 5. предоставят при поискване на органите за пожарна безопасност и защита на населението информация, свързана с пожарната безопасност и защита при бедствия. ЧАСТ ТРЕТА ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В МВР Глава шеста ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА СЛУЖБА В МВР Чл. 141. Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите се основават на следните принципи: 1. прозрачност – прилагане на ясни и точни критерии за оценка и процедурни правила за назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения; 2. публичност – обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата; 3. обективност – чрез отчитане на личните качества, компетентността (квалификацията и опита) и резултатите от служебната дейност; 4. равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата; 5. прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие; 6. забрана за дискриминация. Глава седма СЛУЖИТЕЛИ НА МВР Раздел І Статут на служителите на МВР Чл. 142. (1) Служители на МВР са: 1. държавните служители; 2. лицата, работещи по трудово правоотношение. (2) Статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон. (3) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. Чл. 143. (1) Държавните служители в МВР съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на следните видове длъжности: 1. висши ръководни; 2. старши ръководни; 3. ръководни; 4. старши експертни; 5. експертни; 6. изпълнителски; 7. младши изпълнителски. (2) Министърът на вътрешните работи утвърждава класификатор на длъжностите в МВР. (3) Редът за изготвяне и утвърждаването на длъжностните характеристики, видовете и съдържанието им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 144. Общата щатна численост на МВР се определя с правилника по чл. 37, ал. 3. Чл. 145. (1) Министърът на вътрешните работи утвърждава функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 33, т. 5 и чл. 37. (2) Редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатове по ал. 1 се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. (3) Военновременни структури и щатове се разработват по ред, определен със заповед на министъра на вътрешните работи, и се утвърждават от него. Чл. 146. (1) Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и на законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България със следния текст: „Кълна се при изпълнение на държавната служба в МВР да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно, честно, лоялно, обективно и безпристрастно служебните си задължения, съобразно интересите на държавата.“ (2) Полагането на клетвата се удостоверява с подписването на клетвен лист. Отказът да се положи клетва е пречка за постъпване на държавна служба в МВР. (3) Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет. Чл. 147. (1) За всеки служител от МВР се съставя и води лично кадрово дело. (2) Редът за съхраняване и ползване на личните кадрови дела се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 148. На държавните служители е забранено, включително в извънработно време, да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, да извършват политическа дейност, както и да предприемат други действия, с които се нарушава политическият им неутралитет. Чл. 149. За привличане на държавен служител в МВР като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи. Чл. 150. (1) Министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който се обнародва в „Държавен вестник“. (2) Държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Чл. 151. (1) При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак, както и условията и редът за издаването и ползването им се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. (2) Министърът на вътрешните работи определя с наредба вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурите на МВР и са свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители. (3) Забранява се на лица, неоправомощени със закон, да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях. (4) Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 152. Държавните служители са длъжни да оказват помощ или съдействие на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения. Чл. 153. (1) Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени в този или в друг закон. (2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им. (3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители: 1. биха се оказали оказалив непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, или роднина по сватовство – до втора степен включително; 2. са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации; 3. извършват търговска дейност; 4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на вътрешните работи; 5. са избрани за президент, вицепрезидент, народни представители, кметове или общински съветници. (4) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 притежаването на акции, участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации – със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост. (5) Несъвместимост със служба в МВР не е налице: 1. в случаите по чл. 97; 2. при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност; 3. при участие в проекти и програми, свързани с дейността на МВР и финансирани със средства на Европейския съюз; 4. при участие в организациите по чл. 242. (6) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 3 държавните служители са длъжни да подадат декларация. Чл. 154. (1) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят. (2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност. (3) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния ръководител на структурата в сроковете и по реда, определени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. (4) Държавният служител е длъжен да подаде декларация при придобиване на друго гражданство до съответния ръководител на структурата в 10-дневен срок от придобиването. (5) Главният секретар и ръководителите на структурите по чл. 37 подават декларации по ал. 3 и 4 до министъра на вътрешните работи. Раздел ІІ Изисквания за постъпване на служба в МВР Чл. 155. (1) Държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което отговаря на следните изисквания: 1. да има само българско гражданство; 2. да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията; 3. да не е привлечено като обвиняем или да не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер; 4. да отговаря на специфичните изисквания за възраст, образование, физическа годност и психологична пригодност, определени с наредба на министъра на вътрешните работи; 5. да отговаря на медицинските изисквания за работа в МВР, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. (2) Други изисквания за постъпване на държавна служба могат да се определят в длъжностната характеристика за съответната длъжност. (3) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на изискванията на ал. 1, т. 2, 3 и 5. Раздел ІІІ Назначаване на държавна служба Чл. 156. (1) Назначаването на държавна служба в МВР се предхожда от конкурс, който се провежда при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. (2) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за дипломираните курсанти от АМВР. (3) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за дипломираните курсанти от висши военни училища, обучавани за нуждите на МВР, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР. (4) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за лица, които са държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред, в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР. (5) Конкурсът за постъпване на държавна служба се обявява със заповед на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице. (6) Обявлението за конкурса се публикува в един централен или местен ежедневник и на страницата на МВР в интернет. (7) Срокът за провеждане на конкурса не може да бъде по-дълъг от три месеца. Чл. 157. (1) До участие в конкурса се допускат лица, които са представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс. (2) Списъците на допуснатите и недопуснатите кандидати се обявяват по общодостъпен начин в 14-дневен срок от крайната дата за подаване на документите. (3) Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Жалбата не спира конкурсната процедура. (4) Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок с решение. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол. (5) Крайното класиране може да бъде обжалвано пред министъра на вътрешните работи в тридневен срок от датата на обявяването му. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол. (6) В срок до три месеца след приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на класираните кандидати. (7) Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението. (8) Държавните служители – стажанти, успешно завършили курса за първоначално професионално обучение, се назначават на длъжност в структурите на МВР. Чл. 158. Министърът на вътрешните работи: 1. назначава държавните служители на висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни и изпълнителски длъжности; 2. назначава за стажанти спечелилите конкурс за изпълнителски длъжности; 3. преназначава държавните служители на висши ръководни, старши ръководни и ръководни длъжности. Чл. 159. (1) Ръководителите на структурите по чл. 37: 1. назначават държавните служители на младши изпълнителските длъжности; 2. назначават за стажанти спечелилите конкурс за младши изпълнителски длъжности; 3. преназначават държавните служители на старши експертни, експертни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности. (2) Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда. Чл. 160. (1) При постъпване на служба в МВР държавните служители подписват декларация за политически неутралитет, декларация за обстоятелствата по чл. 153, ал. 1 и 3 и декларация за имуществото и доходите си. (2) Отказът да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за постъпване на държавна служба. (3) Държавните служители подават ежегодно до 31 март декларация за имуществото и доходите си. Чл. 161. (1) Изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, включително като стажант, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност. (2) Държавните служители встъпват в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта им за назначаване, освен ако в нея е посочен друг срок. (3) Ако държавният служител не подпише акта за встъпване в длъжност в срока по ал. 2 без уважителни причини, органът по чл. 158 или чл. 159 отменя заповедта за назначаване. (4) При първоначално назначаване на длъжност започва да тече едногодишен срок за изпитване за държавните служители считано от датата на встъпване в длъжност. (5) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск. (6) През периода на изпитване се извършва въвеждане в работата. Редът, срокът и условията за въвеждане се определят с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Раздел ІV Преминаване на държавната служба Чл. 162. (1) На държавните служители се извършва оценка на професионалната дейност, която включва: 1. компетентност – квалификация (знания и умения) и опит; 2. принос за постигане на целите, включително получени отличия и награди и наложени наказания. (2) Оценката по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 163. Развитието в професионалната кариера се осъществява чрез преминаване в по-висока длъжност въз основа на оценка на професионалната дейност. Чл. 164. (1) Държавният служител може да бъде преназначен на друга длъжност с негово съгласие. (2) Държавният служител може да бъде преназначен на друга длъжност по предложение на съответния ръководител в следните случаи: 1. след оценка на професионалната дейност, когато получената оценка не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 7, буква „б“; 2. поради намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения по здравословни причини, установена въз основа на решение на ЦЕЛК при Медицинския институт на МВР, когато тя не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 3. (3) В случаите по ал. 2 държавните служители, заемащи изпълнителска или по-висока длъжност, не могат да бъдат преназначавани на младши изпълнителски длъжности. (4) Преназначаването по ал. 1 – 3 се извършва, ако служителят отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност. (5) Условията и редът за преназначаване се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 165. (1) Държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. (2) Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. (3) Временното преназначаване е за срок до една година с възможност за еднократно удължаване срока на временното преназначаване с още една година. (4) Временно преназначаване за по-дълъг срок може да се прилага по изключение, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година. В този случай ал. 3 не се прилага. (5) За срока на временното преназначаване държавният служител получава заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност. Чл. 166. Служителите в МВР са длъжни да представят на органа по назначаване препис от съдебния акт, с който са осъдени за извършено умишлено престъпление от общ характер, в 7-дневен срок от влизането в сила на акта. Чл. 167. (1) Държавните служители могат да кандидатстват за заемане на длъжности по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Република България е страна, след разрешение на министъра на вътрешните работи. (2) Държавните служители могат да кандидатстват отново за заемане на длъжности по ал. 1, ако са изминали не по-малко от три години от прекратяването на предходния договор и през този период са изпълнявали държавна служба на територията на страната. Чл. 168. (1) Държавните служители могат да участват в мисии извън територията на страната. (2) Участието по ал. 1 се извършва в съответствие с националното законодателство, международните договори, в сила за Република България, и съобразно целта и другите условия, определени в решението на компетентния орган за изпращането. (3) Държавните служители в МВР могат да участват в мисии извън територията на страната или да изпълняват длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна. (4) Условията и редът за изпращане за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 169. Министърът на вътрешните работи след получено писмено съгласие на държавния служител може да го командирова временно да изпълнява служба в друга администрация за срок до две години, с възможност за еднократно удължаване срока на командироването. Раздел V Професионална подготовка Чл. 170. (1) Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение. (2) Професионалното обучение при първоначално постъпване на държавна служба в МВР се провежда в Академията на МВР. (3) Професионалното обучение на държавните служители в МВР се извършва в Академията на МВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, обучаващи звена на МВР и в други обучаващи институции. (4) Професионална подготовка може да се провежда и в обучаващи институции на други държави. (5) Редът за планиране, организиране, провеждане, контрол и отчитане на професионалното обучение се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 171. (1) Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение за нуждите на МВР имат статут на курсанти. (2) Правата и задълженията на курсантите се определят с правилника за устройството и дейността на Академията на МВР. (3) Курсантите могат да получават стипендия при условия, по ред и в размер, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи. (4) Курсантите получават униформено облекло при условия и по ред, определени с инструкцията по ал. 3. (5) По време на подготовката лицата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за служба в структурите на МВР освен за целите на обучението. Чл. 172. Курсантите, завършили редовно обучение в Академията на МВР, и тези по чл. 156, ал. 3 са длъжни да служат в МВР за срок, не по-кратък от 10 години, въз основа на подписан при приемането им за обучение договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 173. (1) По време на първоначалното професионално обучение стажантите не могат да бъдат използвани за служба в структурите на МВР освен за целите на обучението. (2) Правата и задълженията на стажантите във връзка с първоначалното професионално обучение се определят с правилника за устройството и дейността на Академията на МВР. (3) Стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от 5 години след завършване на обучението, от които поне три години в структурата, за която са кандидатствали, въз основа на подписан при започване на обучението договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощени от него длъжностни лица. Чл. 174. (1) Курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани. (2) Алинея 1 се прилага и за курсантите по чл. 156, ал. 3. (3) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от стажантите, на които е прекратено служебното правоотношение. (4) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 172 и чл. 173, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение. Чл. 175. (1) Държавните служители могат да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование. (2) За обучението по ал. 1 държавните служители имат право да ползват отпуските по чл. 169 – 171а от Кодекса на труда само след получено съгласие от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Раздел VI Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР Чл. 176. Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Чл. 177. (1) Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност. (2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за най-ниската изпълнителска длъжност – не по-малко от 2,3; 2. за най-ниската младша изпълнителска длъжност – не по-малко от 1,6. (3) Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя от министъра на вътрешните работи съобразно разполагаемите средства по бюджета на министерството и съгласно вътрешните правила за работната заплата. (4) Стажантите получават месечно възнаграждение в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Чл. 178. (1) Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за: 1. прослужено време – в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд; 2. изпълнение на специфични служебни дейности; 3. извънреден труд; 4. работа при специфични условия – при условия и в размер, определени от Министерския съвет; 5. постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка на професионалната дейност. (2) Условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 5 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. (3) Служителите на МВР, работещи в Медицинския институт на МВР, получават и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор. Чл. 179. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. (2) Размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. (3) Извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. Чл. 180. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР. (2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за висше образование – не по-малко от 1,8; 2. за средно образование – не по-малко от 1,3. (3) Най-ниската заплата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, не може да бъде по-малка от минималната работна заплата, установена за страната. (4) Размерът на добавката за работа в МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. (5) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 4 и 5. (6) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло при условия, по ред и в размер, определени със заповед на министъра на вътрешните работи. (7) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават допълнително възнаграждение при условията на чл. 259 от Кодекса на труда и в случаите, когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ държавен служител, по ред и в размери, определени от министъра на вътрешните работи. Чл. 181. (1) На служителите на МВР се изплащат ежемесечно порционни пари. (2) На държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло. (3) За извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на държавните служители, се осигурява безплатна храна. На служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки. (4) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 – 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. (5) Условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 – 3 се определят с наредби на министъра на вътрешните работи. (6) Сумите и доволствията по ал. 1 – 3 не се облагат с данъци. Чл. 182. (1) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства. Размерът на сумите и редът за предоставянето им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи за всеки конкретен случай. (2) При смърт на служител на МВР разноските за погребението се поемат от МВР в размер, определен от министъра на вътрешните работи. Чл. 183. (1) Задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на държавния бюджет. (2) Социалното и здравното осигуряване на летателния състав от Главна дирекция „Гранична полиция“ се извършват в съответствие с правилата за летателния състав на въоръжените сили. (3) Трудът на държавните служители при пенсиониране се зачита като първа категория. Чл. 184. (1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет. (2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите. Чл. 185. (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите в МВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт. (2) Безплатните пътувания на служителите по ал. 1 се извършват с превозен документ (карта) по образец, утвърден със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Чл. 186. На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Раздел VII Работно време и отпуски Чл. 187. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. (2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време. (3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. (4) За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време. (5) Работата извън редовното работно време се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите, работещи на смени. (6) Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. (7) Извънредният труд не може да надвишава 280 часа годишно, а за служителите, работещи на смени – и 70 часа на отчетен период. (8) Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9. (9) Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 188. (1) Държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 9. (2) Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Чл. 189. (1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски: 1. редовен платен годишен отпуск – в размер 30 работни дни; 2. допълнителен платен годишен отпуск – по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни; 3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 187, ал. 5, т. 1 – до 12 работни дни; 4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място – в размер на един работен ден, който не може да се компенсира с парично обезщетение; 5. неплатен отпуск – до 6 месеца за цялата служба; 6. неплатен отпуск – за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации; 7. неплатен отпуск по реда на чл. 247; 8. неплатен служебен отпуск по реда на чл. 161, ал. 1 – 3 от Изборния кодекс; 9. неплатен отпуск – за времето на провеждане на стаж по чл. 294 от Закона за съдебната власт; 10. неплатен отпуск по реда на чл. 77 от Закона за дипломатическата служба. (2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 9. (3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска. (4) Когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното брутно възнаграждение за всеки ден от отпуската през съответния месец се определя от брутното възнаграждение по ал. 3 и броя на работните дни на съответния месец. (5) Когато по силата на нормативен акт от определена дата се увеличават заплатите на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на брутното възнаграждение по ал. 3, се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение по ал. 4 и разликата се доплаща. (6) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 – 3 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение. (7) Редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. (8) Ежегодно на служителите в МВР се изплаща еднократно сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск при условия и в размер, определени със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 190. (1) Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг и други роднини по права линия, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, на неплатен отпуск, както и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда. (2) Държавните служители жени в МВР се ползват от специалната закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа и закрила при уволнение. (3) Бременните държавни служители жени и ползващите отпуск поради бременност и раждане се ползват и от специалната закрила на Кодекса на труда при уволнение. (4) Министърът на вътрешните работи може да определя за държавните служители по-благоприятни размери на отпуска за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. (5) Редът за ползване на отпуските по ал. 1 се определя със заповедта по чл. 189, ал. 7. Раздел VIII Отличия и награди Чл. 191. Служителите на МВР могат да бъдат награждавани с отличия и награди за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в МВР. Чл. 192. (1) Отличията са: 1. писмена похвала; 2. обявяване на благодарност с парична награда в размер: а) до 200 лв. – при награждаване от министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР; б) до 120 лв. – при награждаване от ръководителите на структури по чл. 37; 3. почетен медал на МВР; 4. почетно отличие на МВР „За доблест и заслуга“; 5. почетен знак на МВР. (2) Наградите са парични и предметни. (3) Отличията и наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие – и от служители, определени от него. (4) Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на отличията и наградите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. (5) Формата, видът и статутът на почетните отличия на МВР се определят с наредбата по ал. 4. Чл. 193. За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР български или чужди граждани могат да бъдат награждавани с почетното отличие на МВР и с парични или предметни награди, включително с огнестрелно оръжие. Глава осма ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ Чл. 194. (1) Държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. (2) Дисциплинарните нарушения са: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2. неизпълнение на служебните задължения; 3. неспазване на служебните правомощия; 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. (3) Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. (4) Дисциплинарната отговорност е лична. Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. (2) За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. (3) Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. (4) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. Чл. 196. (1) Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. (2) Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Чл. 197. (1) Дисциплинарните наказания са: 1. мъмрене; 2. писмено предупреждение; 3. порицание; 4. забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години; 5. понижаване в длъжност за срок до една година; 6. уволнение. (2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Чл. 198. (1) Дисциплинарно наказание „мъмрене“ се налага за маловажни дисциплинарни нарушения. (2) Маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително. (3) Наказанието се налага за срок от един до три месеца. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Чл. 199. (1) Дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за: 1. извършване на маловажно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“; 2. системни маловажни нарушения на служебната дисциплина; 3. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед; 4. неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица; 5. пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност; 6. системно неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време. (2) Наказанието се налага за срок от три до шест месеца. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Чл. 200. (1) Дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за: 1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „писмено предупреждение“, за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание; 2. неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи; 3. неявяване на работа за един работен ден без уважителни причини; 4. явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество; 5. превишаване на правомощия; 6. неупражняване на контрол над подчинени; 7. укриване на произшествия; 8. укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения; 9. неизпълнение на задълженията по чл. 154, ал. 2; 10. възпрепятстване или ограничаване на професионалните, икономическите, социалните или синдикалните права на служителите, предвидени в този закон; 11. неизпълнение на служебни задължения или на заповеди; 12. нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР; 13. действия, насочени към ограничаване или затрудняване на подчинените при упражняване на дадените им права или при изпълнение на задълженията им. (2) Дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за срок от шест месеца до една година. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Чл. 201. (1) Дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ се налага за: 1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „порицание“, за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание; 2. системни нарушения на служебната дисциплина; 3. нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации; 4. потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 160, ал. 3, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи; 5. нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на доведено или задържано лице; 6. системно нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, или неоправдано забавяне на наказателно производство. (2) Дисциплинарното наказание се налага за срок от една до три години и се изразява в недопускане на наказания служител до израстване в длъжност за срока на наказанието. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Чл. 202. (1) Дисциплинарно наказание „понижаване в длъжност за срок до една година“ се налага за нарушения по чл. 200 или 201, в резултат на които са нанесени значителни имуществени вреди на МВР. (2) Наказанието по ал. 1 се изразява в понижаване в по-ниска длъжност за срок до една година. В този срок държавният служител не може да бъде повишаван в длъжност. (3) Държавният служител, на когото е наложено наказанието по ал. 1, се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Чл. 203. (1) Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, са: 1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност; 2. нарушаване забраната на чл. 146, ал. 3 или на чл. 148; 3. неподаване на декларацията по чл. 153, ал. 6 и чл. 154, ал. 4; 4. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп; 5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни; 6. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен; 7. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица; 8. злоупотреба с власт или доверие; 9. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани; 10. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание; 11. извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание „понижаване в длъжност за срок до една година“; 12. издаване на неправомерна заповед, при изпълнението на която е настъпила смърт на служител от МВР или на друг гражданин; 13. деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата; 14. когато в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 и 5 се установи, че преди налагане на наказанието служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание. (2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага от датата на отстраняването. Чл. 204. Наказанията се налагат със заповеди от: 1. министъра на вътрешните работи – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР; 2. главния секретар на МВР – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 за всички държавни служители; 3. ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3; 4. служители на висши ръководни, старши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Чл. 205. (1) Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. (2) За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. (3) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Чл. 206. (1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. (2) При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. (3) За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. (4) Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. (5) Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител: 1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган; 2. се намира в чужбина, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини за това. Чл. 207. (1) При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 14 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на: 1. министъра на вътрешните работи – за държавните служители на висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности; 2. ръководителите на структурите по чл. 37 – за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности. (2) В заповедта по ал. 1 се определя и дисциплинарно разследващият орган. (3) Дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. (4) Когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересован от изхода на разследването или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. (5) Искането по ал. 4 се отправя писмено до дисциплинарно наказващия орган незабавно след запознаване със заповедта по ал. 1. (6) В рамките на своите правомощия дисциплинарно разследващият орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване. (7) За резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка. (8) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право: 1. да се запознае със заповедта по ал. 1 и с обобщената справка по ал. 7; запознаването се удостоверява с подпис и дата; 2. да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР; 3. да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения; 4. да представя доказателства; 5. да прави искания, бележки и възражения; 6. да дава или да откаже да дава обяснения. (9) Отказът на държавния служител да се запознае с материалите по ал. 8, т. 1 се удостоверява с имената и подписите на двама служители на МВР. (10) В срок 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения. (11) За извършването на действията по ал. 8, т. 1 дисциплинарно разследващият орган официално призовава държавния служител. Неявяването му, както и непредставянето от него на допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок се отразяват в протокол. (12) Дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по ал. 1 за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Чл. 208. При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. Чл. 209. Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато: 1. деянието не е дисциплинарно нарушение; 2. не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение; 3. са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2; 4. за същото деяние на същия държавен служител вече е наложено дисциплинарно наказание или е образувано дисциплинарно производство; 5. служебното правоотношение на държавния служител е прекратено; 6. държавният служител е починал. Чл. 210. (1) Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. (2) Заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. (3) При отказ на служителя да получи заповедта тя му се обявява в присъствието на двама служители на МВР, които удостоверяват отказа с подпис. (4) При невъзможност заповедта да бъде връчена лично се изготвя съобщение за връчване, което се изпраща на адреса за кореспонденция на държавния служител с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез служител на МВР. Ако държавният служител не бъде открит на посочения адрес за кореспонденция, съобщението се поставя на определеното за целта място в съответната структура. За поставянето на съобщението се съставя протокол, подписан от двама служители на МВР. (5) От деня, следващ поставянето на съобщението, започва да тече 14-дневен срок, в който държавният служител трябва да се яви за връчване на заповедта. При неявяване в определения срок заповедта за дисциплинарното наказание се смята за редовно връчена. (6) Заповедта влиза в сила от датата на връчването. (7) При налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на служител, награден с почетен знак, с почетно отличие на МВР или с огнестрелно оръжие, наградата се отнема със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 211. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. Чл. 212. При обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание изменението или отмяната й не може да доведе до налагане на по-тежко наказание. Чл. 213. (1) Дисциплинарно наказващият орган може с мотивирана заповед предсрочно да отмени заповедта, с която е наложил дисциплинарно наказание, ако то е постигнало целите си и е изтекъл най-малко половината от срока му. (2) Дисциплинарно наказание, наложено на държавен служител, преназначен в друга структура на МВР, може да бъде предсрочно отменено при условията на ал. 1 от съответния ръководител на новата структура, който има компетентността да наложи същото по вид дисциплинарно наказание. За целта непосредственият ръководител на наказания изготвя мотивирано предложение. Чл. 214. (1) Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в следните случаи: 1. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство; 2. когато се яви в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения; 3. когато му бъде отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв – в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването на заеманата длъжност. (2) При привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство, съответният орган по чл. 158 и 159 го отстранява временно от длъжност. (3) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен. (4) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на него му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. Чл. 215. (1) При отстраняване от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2 органът по чл. 207, ал. 1 разпорежда изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие. (2) Отстраняването от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 2 се извършва с писмена заповед на съответния ръководител, който преценява необходимостта от изземването на служебната карта, личния знак и служебното оръжие. (3) В случаите по чл. 214, ал. 1, т. 3 органът по назначаването издава заповед за изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие. (4) Когато актът, с който е отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, бъде отменен, на временно отстранения от длъжност служител се изплаща възнаграждение за времето на отстраняване. За възстановяването на длъжност и изплащане на дължимото възнаграждение се издава писмена заповед от органа по назначаването. Глава девета ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ Чл. 216. (1) Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения. (2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право. (3) За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон. (4) Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава отговорност се предвижда. Чл. 217. (1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения. (2) Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност. Чл. 218. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, МВР има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 216, ал. 1. (2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 216, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения. (3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея. Чл. 219. (1) Държавните служители в МВР отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи. (2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи – към деня на откриването им. Чл. 220. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 216, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение. (2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения. Чл. 221. (1) Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят: 1. в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения; 2. за липса – в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи – от деня на откриване на липсата. (2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда. (3) Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата. Чл. 222. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят: 1. в случаите на ограничена имуществена отговорност – съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено – пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата; 2. в случаите на пълна имуществена отговорност – солидарно. Чл. 223. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност лицата по чл. 204 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя. (2) Заповедта по ал. 1 се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност – в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. (3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, МВР може да предяви срещу него иск пред съда. Чл. 224. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител не внесе доброволно сумата преди съдебното производство. (2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя. Чл. 225. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон. Глава десета ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ Чл. 226. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява: 1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години; 2. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – по искане на служителя; 3. по здравословни причини – при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания; 4. по собствено желание; 5. при съкращаване на длъжността; 6. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини; 7. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради: а) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“; б) получаване на най-ниската обща оценка на професионалната дейност за два последователни отчетни периода; в) незавършване на курса за първоначална професионална подготовка; г) неподаване на декларации по чл. 160, ал. 3; д) установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“; е) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация; ж) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 153, ал. 3, т. 1 – 4; з) назначаване или преминаване на държавната служба въз основа на неистински или преправен документ, или документ с невярно съдържание, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“; и) придобиване на друго гражданство; 8. при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“; 9. при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 153, ал. 3, т. 5; 10. при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 92, ал. 1 и 2, чл. 94, ал. 1 или чл. 128, ал. 1; 11. в периода на срока за изпитване – при получаване на най-ниската оценка на професионалната дейност; 12. при смърт на държавния служител; 13. при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване – по искане на служителя; 14. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; 15. когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия – по инициатива на органа по назначаване; 16. при отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 2, т. 1; 17. по преценка на министъра на вътрешните работи или прекратяване на мандата – за ръководителя на структурата за връзки с обществеността. (2) В случаите по ал. 1, т. 15 органът по назначаване може да получи информация служебно за упражненото право на пенсия от държавния служител от Националния осигурителен институт, който я предоставя безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането. (3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да бъде обжалвано пред Административния съд – гр. София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4) В случаите по ал. 1, т. 9 в едномесечен срок след прекратяване пълномощията на изборната длъжност служителят има право да заеме предишната или друга длъжност. (5) Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви „е“ и „ж“ във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. (6) Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква „б“ и т. 11 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. (7) Служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1. Чл. 227. Заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл. 158 или 159. Чл. 228. (1) Органът по чл. 227 прекратява служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 5, 7 и 15 с едномесечно предизвестие. При неспазване срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието. (2) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 2, 4 и 13 се издава в срока по ал. 1. Органът по чл. 227 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето. Чл. 229. Служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск освен в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 1, 3, т. 7, буква „а“ и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Чл. 230. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение. (2) Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите по: 1. чл. 226, ал. 1, т. 1 и 3 – от датата на издаване на заповедта; 2. чл. 226, ал. 1, т. 12 – от датата на смъртта. Чл. 231. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. Чл. 232. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. Чл. 233. (1) На държавните служители с прекратено служебно правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 и 13 и на служителите с прекратено трудово правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работили през последните 10 години в МВР, се издават карти за медицинско обслужване. (2) Карти по ал. 1 може да се издават и на държавните служители с прекратено служебно правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 1, 3 – 5 и 10 с придобито право на пенсия по реда на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване към момента на освобождаването им. (3) Видът на картите, условията и редът за издаването им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Глава единадесета ОБЕЗЩЕТЕНИЯ Чл. 234. (1) При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. (2) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено по здравословни причини, размерът на еднократното обезщетение не може да бъде по-малък от 15 месечни възнаграждения. (3) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 2, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното обезщетение е в размер 10 месечни възнаграждения. (4) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1 – 3, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности по чл. 235, ал. 1. (5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност в размер, определян ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. (6) При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетението по ал. 1. (7) Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат, когато служебното правоотношение е прекратено по чл. 226, ал. 1, т. 7, букви „а“, „д“ и „з“, т. 8 и 14. (8) При прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 – 3. (9) За годината на освобождаване от служба обезщетението по ал. 8 се изплаща пропорционално на прослужените месеци. Чл. 235. (1) При определяне размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години: 1. като държавен служител, офицер или сержант в МВР; 2. като гражданско лице в МВР по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; Решение No 3 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 29 от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.; отм., бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 24 и 30 от 2006 г.); 3. като служител по отменения § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.); 4. на военна служба, с изключение на служилите редовна военна служба като срочнослужещи. (2) При определяне размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години по ал. 1 без приравнения трудов стаж. (3) Извън случаите по ал. 1 при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1, размерът на обезщетението се определя от сбора на: 1. прослужените години по ал. 1; 2. години на приравнения трудов стаж към първа категория труд. (4) При наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ прослуженото време на длъжности по ал. 1 до дисциплинарното уволнение не се взема предвид при определяне размера на еднократното парично обезщетение при последващо прекратяване на служебното правоотношение. Чл. 236. При преместване на работа в други населени места на държавния служител и на членовете на семейството му се изплаща еднократно обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на МВР. Чл. 237. (1) При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията. (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното производство спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им. (3) Възстановените на работа по силата на влязло в сила съдебно решение държавни служители в едномесечен срок от заемане на длъжността могат да възстановят обезщетението, получено при прекратяването на служебното правоотношение, признато за незаконно. (4) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение държавните служители по ал. 3 имат право на обезщетение на общо основание. (5) Когато държавните служители по ал. 3 не възстановят полученото обезщетение, при повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение се приспадат толкова броя месечни възнаграждения, колкото са получени при предишни прекратявания на служебните правоотношения. Чл. 238. (1) На служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. (2) На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения. (3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител. (4) В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 234, ал. 1. (5) Обезщетенията по ал. 1 и 2 се разрешават от ръководителите на структури по чл. 37. Чл. 239. (1) Обезщетенията по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 238, което включва: 1. основното месечно възнаграждение; 2. допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен. (2) Обезщетенията по чл. 234, 236 и 238 не подлежат на облагане с данък. Чл. 240. При прекратяване на служебното правоотношение по искане на държавния служител или при негово виновно поведение, когато не е възстановил разходите по чл. 174, ал. 3 и 4, неиздължената сума се удържа от обезщетението и другите вземания, които има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс. Чл. 241. Обезщетенията по тази глава се изплащат по правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Глава дванадесета СИНДИКАЛНА ДЕЙНОСТ Чл. 242. (1) Служителите в МВР имат право свободно да се сдружават в синдикални организации за защита на своите трудови и социално-икономически права и интереси. (2) Държавните служители в МВР могат да членуват в синдикални организации само на служители от МВР. Те не могат да приемат в своите организации лица, които не са служители в МВР. (3) Лицата, работещи по трудово правоотношение, имат право да се сдружават в синдикални организации при условията и по реда на Кодекса на труда. (4) Синдикалните организации в МВР осъществяват дейността си, без да се намесват в ръководството на структурите и в управлението на системата. Чл. 243. (1) Синдикалните организации на служителите в МВР придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. (2) Синдикалните организации в МВР представляват своите членове пред ръководството на МВР и защитават техните права по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения, както и по въпросите на жизненото равнище чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти на нормативни и общи административни актове. (3) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР с полицейски правомощия, имат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР само ако те осъществяват дейността си в сферата на сигурността. (4) Синдикалните организации, в които членуват само държавни служители в МВР без полицейски правомощия, имат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР. (5) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, имат право да се присъединяват към международни синдикални организации със сродни функции и характер. (6) Ръководството на МВР съдейства на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като може да им предоставя безвъзмездно ползване на помещения и да им създава други материални условия, необходими за изпълнението на техните функции. Чл. 244. (1) Синдикалните организации изразяват и отстояват интересите на своите членове и съдействат за осъществяване на социално-икономическите им права и интереси и за подобряване на жизненото им равнище в сътрудничество и консултации с ръководството на МВР. (2) Когато при осъществяване на дейностите по ал. 1 не се постигне съгласие с ръководството на МВР, организациите по чл. 242, ал. 1 могат да пристъпят към осъществяване на избрани от тях форми на протестни действия, без членовете им да преустановяват изпълнението на служебните си задължения. (3) По време на протестните действия представителите на организациите по чл. 242, ал. 1 и ръководството на МВР полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси чрез преговори и консултации. Чл. 245. (1) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, сключват споразумение за сътрудничество при осъществяване на социално-икономическите права и интереси на държавните служители. (2) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да сключват колективен трудов договор и споразумения при условията и по реда на Кодекса на труда. Чл. 246. (1) Държавните служители могат да провеждат събрания в извънработно време, включително в униформено облекло, във: 1. помещения или места, предоставени за ползване и управление на МВР, при условия, определени от съответния ръководител; 2. други помещения, избрани от тях. (2) Държавните служители могат да провеждат събрания през работно време в рамките на 40 часа годишно, времето и мястото на които се определят от съответния ръководител. Чл. 247. (1) Държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите по чл. 242, ал. 1, за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск. (2) Служебните правоотношения на държавните служители по ал. 1 могат да бъдат прекратени на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и 8 само с предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация. (3) Броят на служителите с право на неплатен отпуск по ал. 1 се одобрява от министъра на вътрешните работи след обсъждане в Съвета за социално партньорство в МВР. (4) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон. Чл. 248. (1) В МВР се създава Съвет за социално партньорство, наричан по-нататък „съвета“. Съветът се ръководи от министъра на вътрешните работи или от определен от него заместник-министър. (2) В съвета участват представители на ръководството на МВР, на организациите по чл. 242, ал. 1, в които членуват повече от 5 на сто от общата щатна численост на служителите в МВР и имат изградени звена в повече от една трета от структурите на МВР, и на служителите, нечленуващи в синдикалните организации. Броят на представителите на служителите, нечленуващи в синдикални организации, не може да е по-голям от една четвърт от общия брой представители на организациите по чл. 242, ал. 1. (3) Съветът осъществява социалния диалог, като разрешава въпросите, свързани с трудовите и служебните отношения и със социално-икономическите права и интереси на служителите, в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане интересите на всяка от страните. (4) Съветът полага усилия за доброволно уреждане на възникналите спорни въпроси чрез консултации и преговори за постигане на съгласие и приемане на общи решения по реда на ал. 3. (5) Съветът приема правила за организацията и дейността си. Глава тринадесета ФИНАНСОВО-РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ Чл. 249. (1) Бюджетът на МВР включва всички постъпления и плащания за дейността на министерството за съответната бюджетна година с изключениe на постъпленията и плащанията, за които се прилагат сметки за средства от Европейския съюз, и на операциите с чужди средства, за които са обособени сметки за чужди средства съгласно изискванията на Закона за публичните финанси. (2) Средствата от продажба на недвижими имоти и движими вещи, предоставени за управление на МВР, постъпват в приходната част на бюджета на министерството. (3) В рамките на общия бюджет министърът на вътрешните работи определя и утвърждава ежегодно бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет. (4) Второстепенните разпоредители с бюджет определят и утвърждават бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен. (5) Министърът на вътрешните работи утвърждава разпределение на бюджета на МВР за съответната година, класифициран по показатели въз основа на икономически и функционален признак. (6) Министърът на вътрешните работи утвърждава разпределение на разходите по бюджета на МВР съгласно утвърдените области на политики и бюджетни програми. (7) Министърът на вътрешните работи утвърждава вътрешни правила за организация на бюджетния процес. (8) Министърът на вътрешните работи упражнява контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен. (9) Забранява се сключването на договори за дарения в МВР освен в изпълнение на международни договори, по които Република България е страна, и на съвместни проекти. Чл. 250. Министерството на вътрешните работи е администратор на 10 на сто от приходите по чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците. Чл. 251. Материално-техническото осигуряване на МВР включва: 1. текуща издръжка; 2. доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество; 3. проектиране и извършване на капитално строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд; 4. управление на земи, сгради и съоръжения; 5. социални и обслужващи дейности; 6. други дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Чл. 252. Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване на МВР се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. Чл. 253. Министерският съвет предоставя на МВР за управление земи, сгради, съоръжения и други обекти – държавна собственост. Чл. 254. За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА Глава четиринадесета ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ Чл. 255. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии. Чл. 256. (1) Заповедта за прилагане на принудителни административни мерки се издава и обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго. Глава петнадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 257. (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. (2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв. Чл. 258. (1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 300 лв. (2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е от 200 до 500 лв. Чл. 259. Който при условията на глава пета без уважителни причини не предостави на орган на МВР превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 100 до 200 лв. Чл. 260. Който не изпълни писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и заповедите по чл. 255, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. Чл. 261. (1) Физически лица, които извършват дейности по чл. 129 без разрешение, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв. (2) За нарушение по ал. 1 на търговците се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. (3) При повторно извършване на нарушенията лицата по ал. 1 се наказват с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а по ал. 2 – с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв. Чл. 262. (1) Лице, получило разрешение по чл. 129, което: 1. е наело лица, неотговарящи на изискванията за професионална квалификация; 2. осъществява дейност без наличие на техника, оборудване или квалифициран персонал; 3. нарушава реда за осъществяване на съответната дейност, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. и/или му се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 10 000 до 20 000 лв. и/или имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години. Чл. 263. (1) Физическо или юридическо лице, което произвежда продукти за пожарогасене на територията на Република България или предоставя на пазара такива продукти в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 17, ал. 6, се наказва съответно с глоба от 1000 до 10 000 лв. или му се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв. (2) При повторно извършване на нарушенията лицата по ал. 1 се наказват съответно с глоба от 10 000 до 20 000 лв. или им се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв. Чл. 264. (1) Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. (2) Който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. Чл. 265. (1) Ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв. (2) За маловажни нарушения по ал. 1 органите на МВР налагат глоба в размер от 50 до 100 лв. Чл. 266. (1) За нарушение на чл. 151, ал. 3 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. (2) При повторно извършване на нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. (3) Вещите, които са послужили за извършване на административно нарушение или които са били предмет на нарушение по ал. 1 и 2, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата. Чл. 267. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на МВР. (2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 268. (1) Иззетите с влязло в сила наказателно постановление разрешения, издадени по този закон, се изпращат на съответния компетентен орган на МВР за съхранение и отчет. (2) Наказанието „отнемане на разрешението“ тече от датата на изземване на разрешението. Чл. 269. (1) Глобите, предвидени в този закон, се налагат на физическо лице или на длъжностно лице в юридическо лице, регистрирано като търговец, в юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано по националното законодателство на държава членка, или в юридическо лице, създадено със закон или с акт на Министерския съвет. (2) Имуществените санкции, предвидени в този закон, се налагат на физически и юридически лица, регистрирани като търговци, на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, или на юридическо лице, създадено със закон или с акт на Министерския съвет. (3) Глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон, се налагат, ако извършеното не съставлява престъпление. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на този закон: 1. „Вносител“ е всяко физическо или юридическо лице, което внася в Република България продукт от трета държава (извън Европейския съюз). 2. „Граничен контрол“ е нормативно установена дейност, състояща се от гранични проверки и наблюдение на границата, които се извършват съответно в зоните на ГКПП и в граничната зона, която се осъществява по отношение на лицата, предметите в тяхно владение, транспортните средства и стоките при и по повод преминаване на държавната граница или присъствието им в граничната зона, с цел гарантиране спазването на граничния режим. 3. „Гранични проверки“ са проверките, извършвани на граничните контролно-пропускателни пунктове с цел гарантиране, че лицата, включително превозните им средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане на територията на Република България или за излизане. 4. „Граничен режим“ е нормативно установеният ред за преминаване на държавната граница от лица, стоки, превозни средства, транспортни, съобщителни и други комуникации и съоръжения, редът за пребиваване и извършване на дейности в установените гранични ивици и зони, в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища, запазването и поддържането в изправност на граничните знаци. 5. „Действия по повод изпълнение на служебни задължения“ са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях. 6. „Действия при изпълнение на служебни задължения“ са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност. 7. „Дистрибутор“ е всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя определен продукт на пазара. 8. „Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения“ е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т. 5 или 6. 9. „Зона на ГКПП“ е територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземните съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка на лица, превозни средства и стоки, преминаващи през зоните за гранични проверки. 10. „Компенсиращи мерки“ са приложимите мерки по Регламент (ЕО) No 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). 11. „Контролиращи достъпа системи“ са всички видове биологични, електронни или магнитни четящи устройства, кодирани бутонни устройства и други, които при подадена им команда деблокират спиращите съоръжения или врати. Тези устройства могат и да запазват информацията за контролирания достъп. 12. „Наблюдение на държавната граница“ е дейност по организиране и прилагане на охранителни мерки между граничните контролно-пропускателни пунктове за предотвратяване незаконното преминаване на държавната граница, спазване на граничния режим и недопускане заобикаляне на граничните проверки. 13. „Повторно“ е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. 14. „Предоставяне на пазара“ е всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Република България в процеса на търговска дейност срещу заплащане или безплатно. 15. „Производител“ е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка. 16. „Професионално образование“ е придобиването на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование в области на висшето образование, професионални направления и специалности, за които Академията на МВР е получила програмна акредитация. 17. „Професионално обучение“ е придобиването на професионална квалификация във връзка с изпълнението на задачите и дейностите на МВР. 18. „Първоначално професионално обучение“ е обучение за придобиване на основни знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, граничния контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението. 19. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. 20. „Сигнално-охранителни и известителни системи“ са централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояния, които подават сигнал при евентуален опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита на даден обект. 21. „Системи за видеонаблюдение“ са съвкупност от видеокамери, монитори, записващи устройства, видеомултиплексори, превключватели и други, с които се наблюдават, констатират и/или заснемат извършителите на опити за проникване или проникналите в даден обект. 22. „Системни нарушения“ са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. 23. „Служебна необходимост“ е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. 24. „Служебна тайна“ е информацията, която не е държавна тайна, но е свързана с изпълнението на функциите и задачите на министерството и с реализирането на правомощията на органите му или е получена в резултат на тази дейност, нерегламентираният достъп до която би се отразил отразилнегативно на интересите и сигурността на държавата, на дейността на МВР, на неговите служители във връзка с изпълнението на службата им или на трети лица. 25. „Снемане на полицейска регистрация“ е операция или набор от операции с данните, обработвани при полицейската регистрация, които водят до заличаване на данни или до унищожаване на материални носители на информация от документални фондове, или до обезличаване на данните и ползването им само за целите на статистиката в автоматизираните информационни системи. 26. „Специфичен контрол“ е извършване на обиск на лице или претърсване на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, за което е подаден сигнал в ШИС, с оглед предотвратяване на престъпления и заплахи за националната сигурност. 27. „Стратегически обекти“ са обектите, определени от Министерския съвет в единен списък. 28. „Физически бариери“ са всички видове огради, оградни съоръжения, решетки, метални или усилени с метал врати, капандури и прозорци, укрепващи метални елементи, механични заключващи устройства, тунелни проходни съоръжения и други. 29. „Значителна имуществена вреда“ е тази, чиято левова равностойност е в размер на 14 или повече минимални работни заплати към момента на извършване на деянието. § 2. Органите на МВР събират такси в размери, определени с тарифа от Министерския съвет, за: 1. съхранение в структурите на МВР на предадена или иззета вещ след срока по чл. 84, ал. 8; 2. оценяване съответствието на продукти за пожарогасене; 3. издаване на сертификат, становище и друг документ във връзка с дейността по осъществяване на държавен противопожарен контрол; 4. издаване на разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност; 5. промяна в издадено разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност; 6. издаване на удостоверителни документи за възникнали произшествия; 7. предоставяне на информация по искане на юридически лица на небюджетна издръжка и на граждани; 8. копиране, микрофилмиране, фотокопиране или сканиране на архивен документ, както и за предоставяне на архивен документ за заснемане на филм; 9. заверка на копие на архивен документ. § 3. Този закон въвежда Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите – членки на Европейския съюз. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 4. Този закон отменя Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46, 57, 64 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43, 69, 94 и 98 от 2008 г., бр. 27, 42, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 9, 23, 47, 48 и 81 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 15, 52, 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г.). § 5. (1) Служебните правоотношения на държавните служители в МВР не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. (2) До определяне заплатите на държавните служители по реда на чл. 177 на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени по досегашния ред. (3) Лицата, на които определените основни месечни възнаграждения по чл. 177 са по-ниски от получаваните до влизането в сила на закона, запазват размера на възнагражденията си. В този случай служителите получават лична временна добавка, която се включва в основната заплата при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи. § 6. С влизането в сила на закона заварените трудови правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР, не се прекратяват съгласно чл. 123 от Кодекса на труда. § 7. (1) Служебните правоотношения на държавните служители от научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, осъществяващи дейности по създаване на специфични технически средства и системи, проектиране на удостоверителни знаци, защитени документи, щемпели и печати, преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция „Технически операции“. (2) Трудовите правоотношения на служителите от научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, осъществяващи дейности по създаване на специфични технически средства и системи, проектиране на удостоверителни знаци, защитени документи, щемпели и печати, преминават към Държавна агенция „Технически операции“ съгласно чл. 123 от Кодекса на труда. (3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Държавна агенция „Технически операции“ без срок за изпитване освен служителите, които са със срок за изпитване. (4) Стажът, придобит по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи от служителите по ал. 1 и 2, преминали в Държавна агенция „Технически операции“, се зачита за работа при един и същ орган по назначаване, съответно работодател, включително при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с агенцията. (5) Прослуженото време като държавен служител по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Държавна агенция „Технически операции“, се зачита при определяне размера на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение. § 8. (1) Създадените с този закон Главна дирекция „Криминална полиция“ и Главна дирекция „Охранителна полиция“ са правоприемници на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Главна дирекция „Национална полиция“ съобразно разделителни протоколи, утвърдени от министъра на вътрешните работи. (2) Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция „Национална полиция“ се осъществява от директора на Главна дирекция „Охранителна полиция“. (3) Служебните правоотношения на държавните служители и трудовите правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция „Национална полиция“, се уреждат при условията и по реда съответно на § 5 и 6 в Главна дирекция „Криминална полиция“ и Главна дирекция „Охранителна полиция“. § 9. (1) Създадената с този закон Главна дирекция „Гранична полиция“ е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на дирекция „Миграция“, създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. (2) Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на дирекция „Миграция“, създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“. (3) Служебните правоотношения на държавните служители и трудовите правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в дирекция „Миграция“, се уреждат при условията и по реда съответно на § 5 и 6 в Главна дирекция „Гранична полиция“. § 10. (1) Създадената с този закон Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и териториалните й звена, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. (2) Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и на териториалните й звена, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. § 11. (1) Създадените с този закон областни дирекции на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции на МВР, създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. (2) Процесуалното представителство по висящи спорове на областните дирекции на МВР, създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директорите на областните дирекции. § 12. (1) Създадената с този закон дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. (2) Процесуалното представителство по висящи спорове на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директора на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“. § 13. (1) Създадената с този закон дирекция „Международни проекти“ е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на дирекция „Международни проекти“, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. (2) Процесуалното представителство по висящи спорове на дирекция „Международни проекти“, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директора на дирекция „Международни проекти“. § 14. (1) Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на дирекция „Специална куриерска служба“. (2) Процесуалното представителство по висящи спорове на дирекция „Специална куриерска служба“ се осъществява от министъра на вътрешните работи. (3) Служебните правоотношения на държавните служители и трудовите правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в дирекция „Специална куриерска служба“, се уреждат при условията и по реда съответно на § 5 и 6. § 15. (1) Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от държавните служители в МВР се довършват по досегашния ред. (2) Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за прекратяване на служебни правоотношения се довършват по досегашния ред. § 16. (1) Обявените и неприключили до влизането в сила на закона конкурси за назначаване на държавна служба се довършват по досегашния ред. (2) Обявените и неприключили до влизането в сила на закона конкурси за преминаване на държавна служба се прекратяват. § 17. Издадените до влизането в сила на закона разрешения по чл. 91е от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност. § 18. Срокът на действие на издадените разрешения по чл. 91е от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, чийто срок изтича към датата на влизане в сила на закона, се удължава служебно с 6 месеца от съответния орган, издал разрешението. § 19. Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по издаване или отнемане на разрешения по чл. 91е от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи се довършват по досегашния ред. § 20. Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона административнонаказателни производства по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи се довършват по досегашния ред. § 21. Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по издаване или отмяна на административни актове по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи се довършват по досегашния ред. § 22. Започналите до влизането в сила на този закон процедури за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация за посочените в § 2а от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация служители се довършват по досегашния ред. § 23. Лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в Академията на МВР, чиито служебни правоотношения са преминали в Държавна агенция „Национална сигурност“ и в Държавна агенция „Технически операции“, не дължат възстановяване на разходите за издръжка и обучение по чл. 174. § 24. Разпоредбите относно разпределението на досъдебните производства на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването се прилагат след създаването на необходимите технически и организационни условия. § 25. Разпоредбите относно: 1. прилагането на компенсиращи мерки, и 2. въвеждането, актуализирането, заличаването и осъществяването на действия в изпълнение на сигналите за граждани на трети страни с отказ за влизане на територията на Шенгенското пространство, се прилагат от влизането в сила на Решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в Република България. § 26. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи се прилагат, доколкото не противоречат на този закон. § 27. Министерският съвет в срок два месеца от влизането в сила на закона приема подзаконовите нормативни актове по прилагането му. § 28. Министерският съвет приема правилника по чл. 37, ал. 3 в срок един месец от влизането в сила на закона. § 29. Министърът на вътрешните работи издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в срок 4 месеца от влизането му в сила. § 30. Инструкцията по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт се издава в срок до три месеца от влизането в сила на закона. § 31. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35 от 2014 г.) в § 4 думите „чл. 76, ал. 3“ се заменят с „чл. 92, ал. 3“. § 32. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г. и бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г., Решение No 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18 и 40 от 2014 г.) в чл. 75, ал. 1, т. 2 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Криминална полиция“. § 33. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение No 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение No 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г. и бр. 1, 18, 27 и 35 от 2014 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 54б, ал. 3 думите „чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8“ се заменят с „чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16“. 2. В чл. 54е, ал. 1 думите „чл. 254“ се заменят с „чл. 237, ал. 1“. 3. В чл. 69, ал. 6 думите „чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9“ се заменят с „чл. 17, ал. 2, т. 6“. 4. В чл. 287, ал. 2 думите „чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8“ се заменят с „чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16“. § 34. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение No 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение No 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение No 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г. и бр. 19 от 2014 г.) в чл. 371 буква „в“ се изменя така: „в) държавните служители в Министерството на вътрешните работи, когато са извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия;“. § 35. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение No 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение No 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение No 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г. и бр. 15 и 66 от 2013 г.) в чл. 528, ал. 4 думите „чл. 56“ се заменят с „чл. 65“. § 36. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение No 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г. и бр. 23 и 70 от 2013 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 39 т. 1 се изменя така: „1. временен паспорт – издава се от дипломатическите и консулските представителства на Република България на български граждани, които пребивават в чужбина и не притежават валидни документи за пътуване или за самоличност – със срок на валидност до 12 месеца, съобразен с необходимото време за завръщане в Република България, след съгласуване с Министерството на външните работи; на български граждани, на които след 1 септември 1999 г. не са издавани български лични документи, се издава временен паспорт след съгласуване с Министерството на вътрешните работи;“. 2. В преходните и заключителните разпоредби в § 21 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. § 37. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 36, 93 и 102 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г. и бр. 21 от 2012 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 7, ал. 1 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. 2. В чл. 9: а) в ал. 1 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“; б) в ал. 6 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“; в) в ал. 8 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. 3. В чл. 12: а) в ал. 1 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“; б) в ал. 6 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. 4. В чл. 13, ал. 1 и 2 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. 5. В чл. 16, ал. 5 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. 6. В чл. 19, ал. 2 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. 7. В чл. 21, ал. 1 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 70, ал. 2“. 8. В чл. 27, ал. 1 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. 9. В чл. 29 думите „дирекция „Миграция“ или от органите на“ се заличават. 10. В чл. 34, ал. 1 и 2 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. 11. В допълнителната разпоредба в § 1, т. 2 и 3 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. § 38. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г. и бр. 26 от 2014 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 44, ал. 1, т. 2 думите „при обявено бедствено положение“ се заменят с „при въведен план за защита при бедствия“. 2. В чл. 138 ал. 2 и 3 се изменят така: „(2) Оперативната защита се изразява в провеждане на дейностите по чл. 19, ал. 1 от Закона за защита при бедствия и се осъществява от Единната спасителна система. (3) Оперативната защита се осъществява в съответствие с аварийните планове по чл. 138а и с плановете за защита при бедствия по чл. 9 от Закона за защита при бедствия.“ 3. Член 138а се изменя така: „Чл. 138а. (1) Аварийните планове на водностопанските системи и съоръжения и на обектите по чл. 131, ал. 1 се изготвят от собствениците или ползвателите им по реда на чл. 35 от Закона за защита при бедствия и съдържат: 1. кратки технически данни за системите или съоръженията; 2. оценка на възможните причини за възникване на аварийни ситуации: а) преминаване на висока вълна с обезпеченост, по-ниска от проектната; б) сеизмични въздействия; в) терористичен акт; г) увеличена филтрация или теч на вода, необичайни премествания, деформации, пукнатини, свличане на скатове и други; д) тежка авария в друго съоръжение; 3. оценка на максимални възможни последици за обекта, околната среда, населението и инфраструктурата след него – застрашени населени места, промишлени и други обекти; 4. мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от аварийните ситуации; 5. мерките за защита на персонала; 6. задействане на аварийния план, разпределение на задълженията и отговорните структури и лица за изпълнение на предвидените мерки; 7. времето за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 6; 8. средства и ресурси, необходими за изпълнение на предвидените мерки; 9. действие при аварийни ситуации; 10. действие при авария на отделно съоръжение; 11. физическа охрана на обектите и съоръженията и действие при сигнал за терористичен акт; 12. системи за оповестяване и резервираност на електрозахранването и на средствата за комуникация; 13. ред за информиране на органите на изпълнителната власт при необходимост от въвеждане на плановете за защита при бедствие. (2) Собствениците и ползвателите на хидротехнически съоръжения осигуряват за своя сметка предвидените в плановете по ал. 1 мероприятия, сили и средства за провеждане на неотложни аварийно-възстановителни работи. (3) Техническото и експлоатационното състояние на водностопанските системи и съоръжения, готовността за въвеждане на плановете по ал. 1 и тяхното ресурсно осигуряване с цел намаляване на риска от наводнения се проверява ежегодно от комисия, назначена от областния управител.“ 4. В чл. 140, ал. 3 т. 1, 4 и 5 се отменят. 5. В чл. 190 ал. 3 се отменя. 6. В чл. 200, ал. 1 т. 15 се отменя. 7. В чл. 201 ал. 5 и 6 се отменят. § 39. В Закона за военната полиция (обн., ДВ, бр. 48 от 2011 г.; изм., бр. 33 и 77 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 6 ал. 5 се изменя така: „(5) Полицейската регистрация по ал. 4 се снема в случаите и по реда на чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи.“ 2. В чл. 9 думите „чл. 91б във връзка с чл. 91в, т. 2“ се заменят с „чл. 125 във връзка с чл. 126, т. 2“. § 40. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г.; изм., бр. 43 от 2011 г., бр. 38, 60, 82 и 102 от 2012 г., бр. 15, 27, 66 и 109 от 2013 г. и бр. 28 от 2014 г.) в чл. 200, ал. 1, т. 6 думите „и лично късо нарезно оръжие“ се заличават. § 41. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 6, 19, 47, 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 9 и 39 от 2011г., бр. 42 от 2012 г. и бр. 66 и 68 от 2013 г.) в чл. 61, ал. 2, 3 и 4 думата „полицейско“ са заличава. § 42. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 63, 73 и 94 от 2010 г., бр. 41, 81 и 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г. и бр. 12 от 2014 г.) в чл. 141, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думите „Противопожарните служби, Гражданската защита, полицията и жандармерията“ се заменят с „Компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“. 2. В т. 3 думите „органите за управление и силите на Гражданската защита“ се заменят с „компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“. § 43. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 126: а) в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „като крайна мярка“ се заменят със „само когато това е абсолютно необходимо“; б) създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго. (4) Органите по ал. 1 преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел.“; в) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 5 и 6. 2. В чл. 127: а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин“ се заменят с „когато това е абсолютно необходимо“; б) създава се ал. 9: „(9) Забранява се използването на животозастрашаваща сила или помощни средства, които могат да увредят здравето, за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.“ § 44. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г. и бр. 1 от 2014 г.) в чл. 24, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 1, буква „д“ думите „чл. 204, ал. 1“ се заменят с „чл. 181, ал. 1“. 2. В т. 7 думите „чл. 210“ се заменят с „чл. 186“. 3. В т. 8 думите „чл. 204, ал. 4 и чл. 252“ се заменят с „чл. 234, ал. 1 – 7 и чл. 236“. 4. В т. 16 думите „чл. 204, ал. 5“ се заменят с „чл. 182, ал. 1“. § 45. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение No 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г. и бр. 15 и 68 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 91, ал. 3 след думите „Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на Министерството на правосъдието“ се добавя „Бюрото по защита при главния прокурор“. 2. В чл. 123, ал. 1, т. 2: а) в буква „б“ думите „представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието“ се заменят с „компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“; б) в букви „в“ и „г“ думата „представителя“ се заменя с „органите“. 3. В чл. 162, ал. 10 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“. 4. В чл. 171, т. 5 навсякъде думите „районното полицейско управление“ се заменят с „районното управление на Министерството на вътрешните работи“. § 46. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 18, 54 и 97 от 2010 г., бр. 23, 32 и 48 от 2011 г., бр. 25, 38, 87 и 103 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) в чл. 3, ал. 1, т. 14 думите „чл. 9, ал. 3“ се заменят с „чл. 37, ал. 4“. § 47. В Закона за държавните такси (обн., ДВ, бр. 104 от 1951 г.; изм., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 97 от 2000 г., бр. 62, 63 и 90 от 2002 г., бр. 84 и 86 от 2003 г., бр. 24, 36 и 37 от 2004 г., бр. 43 от 2005 г., бр. 18 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 55 и 99 от 2011 г. и бр. 68 от 2013 г.) в чл. 4, буква „ж“ след думата „действия“ съюзът „и“ се заменя с „или“. § 48. В Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (обн., ДВ, бр. 46 от 2005 г.; изм., бр. 86 от 2005 г., бр. 52 от 2008 г., бр. 49 от 2010 г. и бр. 55 от 2011 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 42, ал. 4 думите „чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници“ се заменят с „чл. 26 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС ІІ) (ОВ, L 205/63 от 7 август 2009 г.)“. 2. В чл. 57, ал. 3 думите „чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници“ се заменят с „чл. 26 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС ІІ)“. § 49. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение No 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г. и бр. 11 от 2014 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 250б, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. Главна дирекция „Криминална полиция“ и териториалните й структури, Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ и регионалните дирекции „Гранична полиция“, дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;“. 2. В чл. 301, ал. 3 думите „чл. 7, т. 8а и чл. 91, ал. 1“ се заменят с „чл. 14, ал. 2, т. 8 и чл. 89, ал. 1“. § 50. В Закона за защита на животните (обн., ДВ, бр. 13 от 2008 г.; изм., бр. 80 от 2009 г., бр. 8 и 92 от 2011 г.) в чл. 16, ал. 1 думите „районното полицейско управление“ се заменят с „районното управление на Министерството на вътрешните работи“. § 51. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г., бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 23, 48 и 80 от 2011 г., бр. 44 и 103 от 2012 г. и бр. 52 и 70 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В допълнителните разпоредби: а) в § 1, т. 2 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Криминална полиция“, Главна дирекция „Охранителна полиция“, а думите „и областните дирекции на МВР“ се заменят с „областните дирекции на МВР и дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“ на МВР“; б) параграф 2а се изменя така: „§ 2а. За целите на чл. 46, т. 2 и 3 от този закон главният секретар на МВР, служителите и кандидатите за служители на Специализирания отряд за борба с тероризма, на дирекциите, на административните дирекции, на Академията на Министерството на вътрешните работи, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти на Министерството на вътрешните работи, на структурите по чл. 33, т. 5 и чл. 37, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на курсантите, членовете на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи и експертните и техническите сътрудници към него се смятат за служители на дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“.“ 2. В приложение No 1 към чл. 25 в раздел ІІ „Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната“: а) в т. 7 съюзът „и“ след думата „сигурност“ се заличава, поставя се запетая и след думите „обществен ред“ се добавя „и от Специализирания отряд за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи“; б) създава се т. 9а: „9а. Подробна организационна и щатна структура на Специализирания отряд за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи, планове, доклади, отчети и други документи, съдържащи информация, свързана с осъществяване на дейността на Специализирания отряд за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи, както и данни за самоличността на служителите на Специализирания отряд за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи при упражняване на правомощията им по чл. 89, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.“ § 52. В Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (обн., ДВ, бр. 103 от 2004 г.; изм., бр. 82 от 2006 г., бр. 33 и 66 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г. и бр. 21 от 2014 г.) в чл. 14д се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 55, ал. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 56, 57, 61, чл. 63 – 68 и чл. 69 – в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 72, 73, чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89“ се заменят с „чл. 64, ал. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 65, 66, 70, чл. 72 – 74, чл. 76, 80, 91 и чл. 81 – в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 85, 86, чл. 87, ал. 1, 2 и 5 и чл. 100“. 2. В ал. 2 думите „глави петнадесета – двадесета“ се заменят с „глави седма – дванадесета“. § 53. В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41 и 113 от 2007 г., бр. 69 и 102 от 2008 г., бр. 35, 74 и 93 от 2009 г., бр. 61, 88 и 98 от 2010 г., бр. 8, 39 и 80 от 2011 г. и бр. 68 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6 т. 5 се изменя така: „5. мерки за защита на критичните инфраструктури;“. 2. В чл. 8а: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Установяването на критичните инфраструктури и обектите им, оценката на риска за тях и мерките за защитата им се определят с наредба на Министерския съвет.“; б) алинея 2 се отменя; в) алинея 3 се изменя така: „(3) Мерките за защита на критичните инфраструктури са с приоритет при определяне на дейностите в плановете по чл. 18, ал. 3. 3. Член 10 се отменя. 4. В чл. 35, ал. 2 след думата „закон“ се добавя „или в издадените въз основа на него подзаконови актове“. 5. В чл. 36, ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „територията“ се добавя „както и в училища и детски градини от по-ниска категория“. 6. В чл. 40: а) алинея 4 се изменя така: „(4) Лице, навършило 16 години и ненавършило 18 години, може да бъде обучавано за доброволец, без да изпълнява конкретни задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях.“; б) създава се ал. 5: „(5) На всеки доброволец и на лицата по ал. 4 се определя персонален идентификационен номер.“ 7. В чл. 42, ал. 1: а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „както и лицата по чл. 40, ал. 4 за времето на обучение“; б) създава се т. 6: „6. предложи сключването на договор по т. 1 на лице по чл. 40, ал. 4, при условие че то е завършило обучение и отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1. 8. В чл. 48: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Режимът бедствено положение се обявява след въвеждането в изпълнение на съответния план за защита при бедствия.“ 9. В чл. 55: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Възстановителната помощ се предоставя на физически лица при необходимост от основен ремонт на жилищата им, засегнати от бедствие, при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6, и не може да превишава стойността на данъчната оценка на жилището.“; б) създава се нова ал. 4: „(4) Възстановителната помощ се предоставя за: 1. частичното възстановяване и/или частичната замяна на конструктивни елементи на строежа, както и за строително-монтажни работи, с които първоначално изпълнени, но увредени конструкции и конструктивни елементи, се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, след издаване на разрешение за строеж; 2. премахване на строежи, за които е издадена заповед от кмета на общината съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ, поради природно явление с геологичен (геофизичен, геоложки) или хидрометеорологичен произход са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване и не могат да се поправят или заздравят.“; в) досегашната ал. 4 става ал. 5. 10. В чл. 56 ал. 1 се изменя така: „(1) Комисията приема решение за предоставяне на средства от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и контролира целевото им разходване. Средствата се предоставят за финансиране на: 1. превантивни дейности от националната програма по чл. 18, включени в годишния план за нейното изпълнение като допълващо финансиране към одобрения бюджет на съответния компетентен орган и/или към осигурените средства от други източници; 2. непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия на включените сили и средства на единната спасителна система; 3. неотложни възстановителни работи; 4. възстановителна помощ по чл. 55, ал. 3; 5. контролни проверки по изпълнението на решенията на комисията; 6. проверки по жалби и сигнали; 7. обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им вреди при или по повод извършването на нормативно установени действия за защита при бедствия при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. “ § 54. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение No 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г. и бр. 1, 18 и 35 от 2014 г.) в чл. 37, ал. 4 думите „чл. 63“ се заменят с „чл. 72“. § 55. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. 25 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 32 и 73 от 2010 г., бр. 81 от 2011 г., бр. 103 от 2012 г. и бр. 15 и 68 от 2013 г.) се правят следните изменения: 2. В чл. 16а, ал. 1, т. 5 думите „чл. 226, ал. 1, т. 1 – 3“ се заменят с „чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3“. § 56. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г., бр. 56 от 2003 г., бр. 76, 79 и 103 от 2005 г., бр. 30, 75 и 82 от 2006 г., бр. 31 и 55 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 22 от 2010 г.; попр., бр. 23 от 2010 г.; изм., бр. 29, 59 и 98 от 2010 г., бр. 8, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 83 и 102 от 2012 г. и бр. 52, 68 и 109 от 2013 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 32а, ал. 1, т. 10 думите „с органите на Министерството на вътрешните работи или“ се заличават. 2. В чл. 33а, ал. 1, т. 8 думите „с органите на Министерството на вътрешните работи или“ се заличават. 3. В чл. 36, ал. 2, т. 11 думите „с органите на Министерството на вътрешните работи или“ се заличават. § 57. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г. и бр. 22, 27 и 35 от 2014 г.) в чл. 62, ал. 6, т. 7 и ал. 8 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Криминална полиция“. § 58. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г., бр. 88 и 101 от 2010 г., бр. 16, 48, 57 и 96 от 2011 г., бр. 44, 60 и 102 от 2012 г., бр. 52 от 2013 г. и бр. 1 и 22 от 2014 г.) в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби думите „Национална полиция“ се заменят с „Криминална полиция“, „Охранителна полиция“. § 59. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г., бр. 15 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 32 от 2011 г., Решение No 4 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 57 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 1 и 19 от 2014 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 44: а) в ал. 1, т. 4 думите „полицейски служби“ се заменят със „структури на Министерството на вътрешните работи“; б) в ал. 3 думите „полицейски служби“ се заменят със „структури на Министерството на вътрешните работи“. 2. В чл. 46, ал. 1, т. 8 думите „чл. 61, 63, 68, 69, 71, 72 и 74“ се заменят с „чл. 70, 72, 80, 81, 83, 85 и 87“. § 60. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. 96 от 2004 г.; изм., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 82 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19 и 32 от 2009 г., бр. 50 и 88 от 2010 г. и бр. 68 от 2013 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 6, ал. 7 думите „глава тринадесета“ се заменят с „глава втора, раздел шести“. 2. В чл. 30 навсякъде думата „полицейско“ се заличава. 3. В чл. 35, ал. 1 думата „полицейско“ се заличава. § 61. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г. и бр. 66, 68 и 70 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, ал. 1, т. 1 след думите „Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието“ се добавя „Бюрото по защита при главния прокурор“. 2. В чл. 13: а) в ал. 1 абревиатурата „ГДНП“ се заменя с „Главна дирекция „Охранителна полиция“ (ГДОП)“; б) в ал. 4 абревиатурата „ГДНП“ се заменя с „ГДОП“. 3. В чл. 58, т. 6 думите „по чл. 78, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи“ се заличават. 4. В чл. 78, ал. 1 след думите „Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министреството на правосъдието“ се добавя „служителите от Бюрото по защита при главния прокурор“. 5. В чл. 113: а) в ал. 1 абревиатурата „ГДНП“ се заменя с „ГДОП“; б) в ал. 2 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“. 6. В чл. 114: а) в ал. 1 и в ал. 2 в текста преди т. 1 абревиатурата „ГДНП“ се заменя с „ГДОП“; б) в ал. 4 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“. 7. В чл. 115: а) в ал. 1 и в ал. 2 в текста преди т. 1 абревиатурата „ГДНП“ се заменя с „ГДОП“; б) в ал. 4 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“. 8. В чл. 116: а) в ал. 2 абревиатурата „ГДНП“ се заменя с „ГДОП“; б) в ал. 3 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“; в) в ал. 4 абревиатурата „ГДНП“ се заменя с „ГДОП“. 9. В останалите текстове на закона абревиатурата „ГДНП“ се заменя с „ГДОП“. § 62. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24, 93 и 95 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38 и 103 от 2012 г., бр. 70 и 109 от 2013 г., бр. 22 от 2014 г.) в чл. 35, ал. 6, т. 7 думите „Главна дирекция „Досъдебно производство“ се заменят с „Главна дирекция „Криминална полиция“ или директора на областна дирекция“. § 63. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 32, 97 и 99 от 2010 г., бр. 9, 82 и 99 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г. и бр. 15 и 28 от 2013 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 21, т. 4 думите „чл. 63, ал. 1“ се заменят с „чл. 72, ал. 1“. 2. В чл. 28, ал. 2 думите „чл. 63, ал. 1“ се заменят с „чл. 72, ал. 1“. § 64. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44, 47 и 53 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г. и бр. 16 от 2014 г.) в чл. 10а, ал. 5, т. 4 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“. § 65. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г., бр. 61 и 73 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 38, 59, 77 и 102 от 2012 г. и бр. 15 и 109 от 2013 г.) в чл. 54, ал. 2, т. 9 думите „чл. 72, ал. 1, т. 1, 2 и 3“ се заменят с „чл. 85, ал. 1, т. 1, 2 и 3“. § 66. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г. и бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13, ал. 1, т. 1 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Криминална полиция“ и думите „дирекция „Вътрешна сигурност“ се заменят с „дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“. 2. В чл. 19б се създава т. 15: „15. създаване на специфични технически средства и системи, проектиране на удостоверителни знаци, защитени документи, щемпели и печати.“ 3. В чл. 19е се създават ал. 4 и 5: „(4) Размерът на допълнителните възнаграждения по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи, условията и редът за тяхното изплащане се определят с акт на председателя. (5) Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с акт на председателя.“ § 67. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение No 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г. и бр. 19 и 21 от 2014 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 144 ал. 3 се изменя така: „(3) Координацията и взаимодействието между прокуратурата на Република България, органите на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и митническите органи при провеждане на досъдебни производства се уреждат с инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и министъра на финансите.“ 2. В чл. 393: а) в ал. 1 думите „чл. 55, ал. 1, 2, 4 и 5, чл. 56, 57, 61, чл. 63 – 68 и чл. 69 – в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 72, 73, чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89“ се заменят с „чл. 64, ал. 1, 2, 4 и 5, чл. 65, 66, 70, чл. 72 – 74, чл. 76, 80, 91 и чл. 81 – в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 85, 86, чл. 87, ал. 1, 2, 5 – 7 и чл. 100“; б) в ал. 2 думите „глави петнадесета – двадесета“ се заменят с „глави седма – дванадесета“. § 68. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г. и бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 74, ал. 1, т. 5 и 6 думата „спасяване“ се заменя със „защита на населението“. 2. В чл. 103, ал. 6 изречение второ се заличава. 3. В чл. 106 т. 5 се изменя така: „5. застрашените от бедствия територии, определени съобразно картите, изготвени по реда на наредбата по чл. 6, ал. 2 и общинските планове по чл. 9, ал. 1 от Закона за защита при бедствия, както и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита;“. 4. В чл. 107 т. 6 се изменя така: „6. застрашените от бедствия територии, определени съобразно картите, изготвени по реда на наредбата по чл. 6, ал. 2 и общинските планове по чл. 9, ал. 1 от Закона за защита при бедствия, както и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита.“ 5. В чл. 112, ал. 2 т. 12 се изменя така: „12. застрашените от бедствия квартали и поземлени имоти, определени съобразно картите, изготвени по реда на наредбата по чл. 6, ал. 2 и общинските планове по чл. 9, ал. 1 от Закона за защита при бедствия, както и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита.“ 6. В чл. 143, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. положително становище на органите за пожарна безопасност и защита на населението за строежите от първа, втора и трета категория;“. 7. В чл. 220, ал. 3 накрая се добавя „и на изискванията на чл. 106, т. 5, чл. 107, т. 6 и чл. 112, ал. 2, т. 12“. 8. В чл. 221, ал. 2 думите „с разрешение на министъра на вътрешните работи могат да притежават лично оръжие за защита“ се заменят с „могат да притежават оръжие при условията и по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия“. 9. В чл. 223, ал. 8 думите „с разрешение на министъра на вътрешните работи могат да притежават лично оръжие за защита“ се заменят с „могат да притежават оръжие при условията и по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия“. 10. В чл. 238, ал. 2, т. 3 накрая се добавя „и на изискванията на чл. 106, т. 5, чл. 107, т. 6 и чл. 112, ал. 2, т. 12“. 11. В чл. 239, ал. 1, т. 3 накрая се добавя „и на изискванията на чл. 106, т. 5, чл. 107, т. 6 и чл. 112, ал. 2, т. 12“. § 69. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 82 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 35, 59 и 73 от 2010 г., бр. 43 от 2011 г. и бр. 44 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 14 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“. 2. В чл. 15: а) в ал. 2 т. 1 се изменя така: „1. удостоверение за актуално състояние за юридическите лица с нестопанска цел, копие от акта за вписване в съответния регистър по националното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, в легализиран превод на български език;“ б) в ал. 3: аа) точка 2 се изменя така: „2. официален документ, издаден от орган на съдебната власт, удостоверяващ липсата на образувани наказателни производства за умишлено престъпление от общ характер;“ бб) точка 3 се отменя; в) създава се нова ал. 4: „(4) В искането по ал. 1 се посочва единен идентификационен код (ЕИК) или код по БУЛСТАТ.“; г) досегашната ал. 4 става ал. 5; д) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 3, т. 3“ се заменят с „ал. 3, т. 2“; е) досегашната ал. 6 става ал. 7. 3. В чл. 16, ал. 1 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“ чрез директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е седалището на търговеца или юридическото лице“. 4. Член 20 се изменя така: „Чл. 20. (1) Лицата, получили лиценз за извършване на частна охранителна дейност, уведомяват директора на Главна дирекция „Охранителна полиция“ чрез директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е седалището им, при промяна на: 1. обстоятелствата по чл. 15 и чл. 27, ал. 2; 2. регистрацията на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел. (2) В случаите по ал. 1 лицето, получило лиценз за частна охранителна дейност, в 14-дневен срок от настъпването на промяната представя документите, свързани с нея. (3) Разглеждането на документите по ал. 2 се извършва по реда на чл. 16. (4) Директорът на Главна дирекция „Охранителна полиция“ или оправомощено от него длъжностно лице отразява промяната по ал. 2, т. 2 в издадения лиценз в едномесечен срок от представяне на изискуемите документи.“ 5. В чл. 27: а) в ал. 3: аа) точка 4 се изменя така: „4. официален документ, издаден от орган на съдебната власт, удостоверяващ липсата на образувани наказателни производства за умишлено престъпление от общ характер;“ бб) точки 5 и 6 се отменят; б) в ал. 4 думите „т. 3 – 5“ се заменят с „т. 3 и 4“. 6. В чл. 28, ал. 3 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“. 7. В чл. 37 навсякъде думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“. 8. В чл. 41, ал. 1 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Криминална полиция“. 9. В чл. 45 думите „относно изискванията за извършване на охранителна дейност“ се заменят с „или подзаконовите нормативни актове по прилагането му“. § 70. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г. и бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 33б, ал. 2 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. 2. В чл. 33д думите „Дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. 3. В чл. 44: а) в ал. 1 думите „Национална полиция“ се заменят с „Охранителна полиция“, а думите „директора на дирекция „Миграция“ се заменят със съюза „и“; б) в ал. 7 думите „Дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“; в) в ал. 8 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. 4. В чл. 54, ал. 3 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“. § 71. В Указ No 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102 от 1963 г.; изм., бр. 36 от 1979 г., бр. 38 от 1998 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 27 от 2009 г.; Решение No 3 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 38 от 2011 г.; изм., бр. 93 от 2011 г.) в чл. 1 ал. 5 се изменя така: „(5) Указът не се прилага: 1. за извършени прояви на спортно хулиганство при провеждането на спортно мероприятие; 2. при нанесена телесна повреда на служител на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на служебните му задължения.“ § 72. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи. Законът е приет от 42-то Народно събрание на 28 май 2014 г. и на 19 юни 2014 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Михаил Миков

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No Із-1919 от 21 юли 2011 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НАРЕДБА No Із-1919 от 21 юли 2011 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол Раздел І Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определя редът за организиране и осъществяване на държавен противопожарен контрол (ДПК) от органите за пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН) на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерството на вътрешните работи (ГДПБЗН – МВР). Чл. 2. (1) Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“: 1. организира осъществяването на ДПК на територията на цялата страна; 2. ръководи, контролира и оценява дейността на Столичното и областните управления „Пожарна безопасност и защита на населението“ (СУПБЗН/ОУПБЗН) по осъществяването на ДПК; 3. осъществява ДПК на територията на цялата страна при извършване на проверки, разпоредени от министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР и директора на ГДПБЗН – МВР; 4. осъществява ДПК на обектите, строежите и инвестиционните проекти, водени на отчет в ГДПБЗН – МВР, на инфраструктурните строежи, които се изграждат на територията на две и повече области в страната, както и в случаите, определени с друг нормативен акт. (2) Столичното и областните управления ПБЗН: 1. организират осъществяването на ДПК на територията на определения им район на действие; 2. ръководят и контролират дейността на районните служби „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) по осъществяването на ДПК; 3. осъществяват ДПК на територията на определения им район на действие при извършване на проверки, разпоредени от директора на ГДПБЗН и началника на СУПБЗН/ОУПБЗН; 4. осъществяват ДПК на обектите, строежите и инвестиционните проекти, водени на отчет в СУПБЗН/ОУПБЗН, както и на инфраструктурните строежи, които се изграждат на територията на две и повече РСПБЗН в района им на действие; 5. осъществяват ДПК на обекти, строежи и инвестиционни проекти, водени на отчет в ГДПБЗН – МВР; 6. изпълняват указанията на ГДПБЗН – МВР при осъществяване на ДПК. (3) Районните служби ПБЗН: 1. организират и осъществяват ДПК на територията на определения им район на действие; 2. организират, ръководят и контролират дейността на подчинените им участъци „Пожарна безопасност и защита на населението“ (УПБЗН) по осъществяване на ДПК; 3. изпълняват указанията на СУПБЗН/ОУПБЗН при осъществяване на ДПК. Чл. 3. Дейността на СУПБЗН/ОУПБЗН, РСПБЗН, УПБЗН и на звената, създадени по чл. 91д, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), се проверява и оценява по методика, утвърдена от главния секретар на МВР. Раздел ІІ Организация, ръководство и контрол на органите, осъществяващи държавен противопожарен контрол Чл. 4. Директорът на ГДПБЗН – МВР: 1. организира, ръководи и контролира дейността на органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК на територията на страната; 2. организира изпълнението на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи и главния секретар на МВР; 3. информира и се отчита пред министъра на вътрешните работи и главния секретар на МВР за дейността по осъществяване на ДПК от органите за ПБЗН; 4. утвърждава график за извършване на проверки на СУПБЗН/ОУПБЗН за дейността им по осъществяване на ДПК; 5. определя със заповед състава на комисии за извършване на проверки на СУПБЗН/ОУПБЗН за дейността им по осъществяване на ДПК; 6. предлага за утвърждаване от главния секретар на МВР списък на обектите и строежите, които се водят на отчет в ГДПБЗН – МВР; 7. определя инвестиционните проекти, за които становищата по чл. 33, ал. 1, т. 1 се издават от ГДПБЗН – МВР извън определените по чл. 2, ал. 1, т. 4; 8. утвърждава график за извършване на проверки на обектите, водени на отчет в ГДПБЗН – МВР; 9. определя със заповед служители от ГДПБЗН – МВР, които водят отчетността по осъществявания ДПК в обектите и строежите по т. 6. Чл. 5. Началникът на СУПБЗН/ОУПБЗН: 1. организира, ръководи и контролира дейността на органите, осъществяващи ДПК в определения район на действие; 2. организира и отговаря за изпълнението на заповедите и указанията на директора на ГДПБЗН – МВР; 3. информира и се отчита пред директора на ГДПБЗН – МВР за дейността по осъществяване на ДПК; 4. утвърждава график за извършване на проверки на РСПБЗН за дейността им по осъществяване на ДПК; 5. определя със заповед състава на комисии за извършване на проверки на РСПБЗН за дейността им по осъществяване на ДПК; 6. определя със заповед списък на обекти, подлежащи на комплексни проверки, и утвърждава графиците за тяхното извършване; 7. определя със заповед списък на обекти и строежи, водени на отчет в СУПБЗН/ОУПБЗН; 8. определя със заповед реда за осъществяване на ДПК в обектите, строежите и инвестиционните проекти по чл. 2, ал. 2, т. 4 и 5; 9. определя със заповед състава на комисии за извършване на комплексни проверки на обектите, които се водят на отчет в СУПБЗН/ОУПБЗН и ГДПБЗН – МВР; 10. определя със заповед видовете инвестиционни проекти, за които становищата по чл. 33, ал. 1, т. 1 се издават от СУПБЗН/ОУПБЗН. Чл. 6. Началникът на СУПБЗН/ОУПБЗН с писмена заповед може да възложи временно на служител от една РСПБЗН задачи за осъществяване на ДПК в района на действие на друга РСПБЗН за период не по-дълъг от 6 месеца в рамките на една календарна година, когато: 1. служителят, който осъществява контрол в тях, отсъства поради отпуск или друга причина; 2. се извършват кампанийни проверки или се осигуряват значими обществени мероприятия от местен, регионален или национален характер; 3. длъжността е вакантна. Чл. 7. Началникът на РСПБЗН: 1. организира, ръководи и контролира дейността на органите, осъществяващи ДПК в определения район на действие; 2. организира и отговаря за изпълнението на заповедите и указанията на началника на СУПБЗН/ОУПБЗН; 3. информира и се отчита пред началника на СУПБЗН/ОУПБЗН за дейността по осъществяване на ДПК; 4. предлага на началника на СУПБЗН/ОУПБЗН списък на обектите, подлежащи на комплексни проверки, и график за тяхното извършване; 5. определя със заповед териториален и/или специализиран участък на всеки служител, осъществяващ ДПК, съобразно спецификата на определения район на действие; 6. утвърждава за всеки служител, осъществяващ ДПК, списък и график за извършване на контролни проверки на обекти и строежи; 7. утвърждава график за извършване на тематични проверки на обекти. Чл. 8. Началникът на РСПБЗН с писмена заповед може да възложи на служител от един участък осъществяването на ДПК в други участъци за период не по-дълъг от 6 месеца в рамките на една календарна година, когато: 1. служителят, който осъществява контрол в тях, отсъства поради отпуск или друга причина; 2. изпълнява задължения на дежурен по служба; 3. се извършват кампанийни проверки или осигуряват значими обществени мероприятия от местен, регионален или национален характер; 4. длъжността е вакантна. Чл. 9. Началникът на УПБЗН: 1. организира, ръководи и контролира дейността на органите, осъществяващи ДПК в определения район на действие; 2. осъществява ДПК в определения район на действие; 3. организира и отговаря за изпълнението на заповедите и указанията на началника на РСПБЗН; 4. информира и се отчита пред началника на РСПБЗН за дейността по осъществяване на ДПК. Чл. 10. Органите за ПБЗН, назначени въз основа на сключен договор по чл. 91д, ал. 1 ЗМВР, осъществяват контрол по спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност на територията на съответния обект. Чл. 11. За обектите, подлежащи на комплексна проверка, се създава досие, което се съхранява в съответната РСПБЗН. Досието съдържа информация и документи, свързани с пожарната безопасност на обекта, както и всички издадени административни актове от органите за ПБЗН. Чл. 12. Дейността на органите, осъществяващи ДПК, се планира чрез: 1. планове за дейността на СУПБЗН/ОУПБЗН, РСПБЗН и служителите, осъществяващи ДПК, в съответствие с установения ред в МВР; 2. планове за кампанийни дейности на СУПБЗН/ОУПБЗН и РСПБЗН (есенно-зимен сезон, жътвена кампания, чествания на националния и официалните празници и други общественозначими мероприятия – избори, международни форуми и др.); 3. графици за извършване на комплексни, контролни и тематични проверки. Чл. 13. Копия от всички документи, издавани при осъществяване на дейността по ДПК в обектите и строежите по чл. 4, т. 6 и чл. 5, т. 7, се изпращат до директора на ГДПБЗН или съответно началника на ОУПБЗН/СУПБЗН. Раздел ІІІ Ред и организация за осъществяване на държавен противопожарен контрол Чл. 14. (1) Държавният противопожарен контрол включва: 1. контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на строежи и обекти; 2. контрол за наличието на разрешение на търговците по чл. 91е ЗМВР за осъществяваните от тях дейности и спазването на условията на издадените разрешения; 3. контрол за наличието на разрешение на продуктите за пожарогасене по отношение на тяхната гасителна ефективност и спазването на условията на издаденото разрешение; 4. контрол за съответствието на влаганите в строежите и обектите продукти с нормативните изисквания за пожарна безопасност; 5. контрол за съответствието на земеделската техника с изискванията за пожарна безопасност; 6. участие в експертни съвети по устройство на територията (ЕСУТ); 7. участие в държавни приемателни комисии за разрешаване ползването на строежи. (2) При осъществяване на дейността по ал. 1 органите за ПБЗН: 1. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност на ръководители на държавни органи, организации, юридически лица и граждани; 2. прилагат административнонаказателни и принудителни административни мерки; 3. издават становища за съответствие на инвестиционните проекти с правилата и нормите за пожарна безопасност; 4. дават становища за съответствието на разглежданите инвестиционни проекти от ЕСУТ с правилата и нормите за пожарна безопасност и становища за съответствие с изискванията за пожарна безопасност на строежите при участие в държавни приемателни комисии; 5. издават сертификати и други документи, удостоверяващи съответствието на обектите с правилата и нормите за пожарна безопасност; 6. изпращат уведомителни писма до държавни органи, юридически лица и граждани за нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност; 7. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани планове за осигуряване на пожарната безопасност при организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност. Чл. 15. За осъществяване на дейността по чл. 14, ал. 1, т. 1 – 5 органите за ПБЗН извършват следните проверки: 1. комплексни; 2. контролни; 3. тематични; 4. сертификационни и други проверки за издаване на удостоверителни документи; 5. на дейността на търговците по чл. 91е ЗМВР; 6. за съответствието на земеделската техника с изискванията за пожарна безопасност; 7. по сигнали, свързани с нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност. Чл. 16. (1) Комплексни проверки се извършват на обекти в експлоатация за установяване съответствието им с правилата и нормите за пожарна безопасност най-малко веднъж на 4 години. (2) Резултатите от комплексните проверки се отразяват в протокол (приложение No 1). (3) Проверките по ал. 1 се ръководят от служител от категория „Г“ или по-висока. (4) Обектите, които задължително подлежат на комплексни проверки, се определят по следните показатели: 1. обекти с категория по пожарна опасност „Ф5А“ и „Ф5Б“ с разгъната застроена площ над 1000 кв.
м; 2. обекти от клас на функционална пожарна опасност „Ф5.1“ с категория по пожарна опасност „Ф5В“ с разгъната застроена площ над 3500 кв.
м или с едновременно пребиваващ персонал над 100 човека; 3. обекти от клас на функционална пожарна опасност „Ф5.2“ с категория по пожарна опасност „Ф5В“ с разгъната застроена площ над 5000 кв.
м; 4. обекти с категория по пожарна опасност „Ф5Г“ с разгъната застроена площ над 10 000 кв.
м и с едновременно пребиваване на персонал над 50 човека; 5. културно-просветни обекти (театри, опери, кина, музеи, библиотеки, читалища, художествени галерии, концертни зали и др.) и спортни зали с възможност за едновременно пребиваване на повече от 400 човека; 6. хотели, мотели, почивни домове, планински хижи, общежития и други подобни с над 200 легла; 7. обекти за обществено хранене и развлечения с възможност за едновременно пребиваване на повече от 200 човека; 8. обекти, разположени в подземните етажи на сградите, с възможност за едновременно пребиваване на повече от 100 човека; 9. обекти в областта на търговията с обща разгъната застроена площ над 2500 кв. м; 10. социални и лечебни заведения (болници, санаториуми, интернати, старчески домове, домове за сираци и душевно болни и други подобни) с над 200 легла; 11. учебни заведения с над 300 едновременно обучаващи се и детски заведения с пребиваване на повече от 50 деца; 12. сгради с височина над 28 м (с изключение на подклас Ф1.3), както и сгради от класове Ф1.1, Ф1.2, Ф2, Ф3 и Ф4 с обща разгъната застроена площ над 10 000 кв.
м, включително площта на подземните етажи; 13. сградите на Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, съдебната власт, областните и общинските администрации, сградите на държавните институции на централно и областно ниво и сградите на националните медии. (5) В списъка по чл. 5, т. 6 освен обектите по ал. 4 могат да бъдат включвани и други обекти по предложение на началника на РСПБЗН. (6) Определянето на броя на пребиваващите хора в обектите се извършва съгласно чл. 36 от Наредба No Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (ДВ, бр. 96 от 2009 г.). Чл. 17. (1) Контролни проверки на обектите по чл. 16, ал. 4 и 5 се извършват най-малко веднъж в годината. (2) На обекти с възможност за едновременно пребиваване на 20 и повече човека, с изключение на тези по ал. 1, контролни проверки се извършват най-малко веднъж на три години. (3) Контролни проверки на обектите и строежите се извършват за съответствието им с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност, включително изпълнението на мероприятията, предписани при предходни проверки. (4) Резултатите от извършените контролни проверки се отразяват в констативен протокол съгласно приложение No 2, при условие че липсват обстоятелства, налагащи издаването на други административни актове. Чл. 18. Тематични проверки се извършват: 1. по отделни кампанийни дейности (есенно-зимен сезон, жътвена кампания, чествания на националния и официалните празници и други общественозначими мероприятия – избори, международни форуми), на характерни групи обекти и строежи по решение на министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР, директора на ГДПБЗН, началника на СУПБЗН/ОУПБЗН и началниците на РСПБЗН; 2. на обектите с възможност за едновременно пребиваване на по-малко от 20 човека, с изключение на тези по чл. 16, ал. 4 и 5 – най-малко един път на четири години. Чл. 19. Контролът за съответствието на влаганите в строежите и обектите продукти включва проверка на документите, удостоверяващи изпълнението на изисквания за пожарна безопасност, както следва: 1. за продуктите за огнезащита, пожароизвестяване, гасене на пожар, управление на огън и дим и за предотвратяване на експлозии: а) декларация за съответствие, СЕ маркировка за съответствие и указания за прилагане на български език – за строителни продукти, за които има хармонизиран европейски стандарт (публикуван в Официален вестник на Европейския съюз) или за които има издадено европейско техническо одобрение (ЕТО); б) декларация за съответствие, становище за допустимост и указания за прилагане на български език – за строителни продукти, за които няма публикуван хармонизиран европейски стандарт или издадено ЕТО; 2. за класификацията по реакция на огън на строителни продукти, с изключение на тези по т. 1: а) декларация за съответствие, СЕ маркировка с посочен клас по реакция на огън и указания за прилагане на български език – за строителни продукти, за които има хармонизиран европейски стандарт или за които има издадено ЕТО; б) декларация за съответствие, издадена въз основа на протокол за класификация – за строителни продукти, за които няма публикуван хармонизиран европейски стандарт или издадено ЕТО. Чл. 20. Главна дирекция „ПБЗН“ може да извършва контролно изпитване на строителните продукти за съответствието им с нормативните изисквания за пожарна безопасност. Чл. 21. За изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност в строежите органите за ПБЗН вписват в заповедните книги по чл. 170, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) предписания, които се отразяват в дневник (приложение No 3), а копие от предписанието се съхранява в РСПБЗН. Чл. 22. За изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания (приложение No 4). Чл. 23. (1) При неизпълнение на писмено разпореждане или при констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност в процеса на експлоатация на обектите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, съставят актове за установяване на административни нарушения (приложение No 5). (2) При констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектирането и изпълнението на строежите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, съставят актовете за установяване на административни нарушения по реда на чл. 238, ал. 2, т. 3 ЗУТ (приложение No 5). (3) Когато актът не може да бъде връчен лично на нарушителя, актосъставителят изпраща покана на нарушителя, за да се яви за съставяне на акта. Покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (приложение No 6) се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка, чрез електронна поща или факс. Чл. 24. (1) Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение се издава наказателно постановление (приложение No 7). (2) Наказателните постановления се издават от директора и заместник-директорите на ГДПБЗН – МВР, началника на СУПБЗН/ОУПБЗН, зам.-началника на СУПБЗН и от началника на РСПБЗН. (3) Административнонаказващите органи по ал. 2 предприемат действия за привеждане в изпълнение на влезлите в сила наказателни постановления съгласно чл. 74 и чл. 79, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). (4) Производството по установяване на административните нарушения, налагане и изпълнение на административните наказания се осъществява по реда на ЗАНН. (5) Актовете за установяване на административните нарушения и издадените наказателни постановления се завеждат в актова книга (приложение No 8). (6) Копия от актовете по чл. 23, ал. 2 и наказателните постановления по ал. 1 се изпращат в ГДПБЗН. Чл. 25. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по ЗМВР или с дейности, които създават опасност от възникване на пожари и производствени аварии, както и за отстраняване на вредните последици от тях се налагат следните принудителни административни мерки (ПАМ): 1. спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, водени на отчет в ГДПБЗН – МВР; 2. спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти извън посочените в т. 1; 3. спиране на използването на инсталации, уреди и съоръжения с ограничено действие. (2) Производството по налагане на принудителна административна мярка започва със съставяне на акт за установяване на нарушение на правилата и нормите за пожарна безопасност (приложение No 9) от органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК. (3) Въз основа на съставения акт по ал. 2 се издава заповед за налагане на ПАМ (приложение No 10). (4) Заповедта за налагане на ПАМ се издава: 1. по ал. 1, т. 1 – от директора или заместник-директорите на ГДПБЗН; 2. по ал. 1, т. 2 – от началниците на СУПБЗН/ОУПБЗН; 3. по ал. 1, т. 3 – от началниците на РСПБЗН. (5) Съставените актове за установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност по ал. 2 и заповедите по ал. 3 се завеждат в актова книга (приложение No 11). (6) Принудителните административни мерки се обявяват чрез съставяне на протокол (приложение No 12) и поставяне на лепенка с печат (приложение No 13). (7) За привеждане в изпълнение на ПАМ органът, осъществяващ ДПК, може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. (8) При наличие на фактическа невъзможност за изпълнение на ПАМ чрез поставяне на лепенка с печат това обстоятелство се отразява в протокол (приложение No 14). В този случай на ПАМ се изпълнява от комисия, определена със заповед на органа, издал заповедта за налагане на ПАМ. (9) Достъп в обект с наложена ПАМ с цел осъществяване на дейности за отстраняване на нарушенията, послужили като фактическо основание за налагането на ПАМ, се разрешава, след като собственикът/ползвателят на обекта е отправил писмено искане до органа, издал заповедта за налагане на ПАМ. След получаване на разрешение териториалният орган за ПБЗН премахва поставената лепенка, като съставя протокол (приложение No 15). (10) За осигуряване краткотраен достъп в обекта, необходим за оглед, измервания, изнасяне на вещи, оборудване и др., лепенката се премахва по реда на ал. 9. Незабавно след приключване на дейностите териториалният орган по ДПК отново поставя лепенка, като изготвя протокола по ал. 6. (11) Отмяната на ПАМ се извършва от органа, който я е наложил, чрез издаване на заповед (приложение No 16). (12) Заповедта за отмяна на ПАМ се изпълнява от териториалния орган по ПБЗН, осъществяващ ДПК, с издаване на изпълнителен акт (приложение No 17). (13) Заповедта за налагане на ПАМ подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго. (14) Оспорването на заповедта за налагане на ПАМ се извършва по реда на АПК. Чл. 26. При установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, при които има данни за извършени престъпления, се уведомява незабавно прокуратурата. Чл. 27. (1) Директорът на ГДПБЗН, заместник-директорите на ГДПБЗН, началниците на СУПБЗН/ОУПБЗН и началниците на РСПБЗН изпращат уведомителни писма (приложение No 18) до държавни органи, организации и юридически лица за нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, когато йерархически подчинените им структурни звена не са отстранили нарушенията след прилагане на съответните административни мерки. (2)Директорът на ГДПБЗН, заместник-директорите на ГДПБЗН и началниците на СУПБЗН/ОУПБЗН изпращат уведомителни писма (приложение No 19) до органите за национален строителен контрол за констатирани нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност при оценяване на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите и издаването на строителни книжа. (3) Директорът на ГДПБЗН, заместник-директорите на ГДПБЗН, началниците на СУПБЗН/ОУПБЗН и началниците на РСПБЗН изпращат уведомителни писма (приложение No 20) до държавни органи, организации, юридически лица и граждани при констатиране на несъответствия в обектите в експлоатация със строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. (4) Копие от писмата по ал. 2, издадени от началниците на СУПБЗН/ОУПБЗН, се изпраща в ГДПБЗН. Чл. 28. При упражняване на правомощията си органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, могат да изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност, които не се предоставят на трети лица. Чл. 29. При упражняване на правомощията си органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, могат да изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи за правоспособност за лица, упражняващи пожароопасни и взривоопасни професии и дейности. Чл. 30. (1) Дейността на органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, се отчита: 1. ежедневно – чрез попълване на дневник (приложение No 21); 2. месечно – чрез изготвяне на информация (приложение No 22); 3. шестмесечно – чрез изготвяне на информация (приложение No 23). (2) Информацията по ал. 1, т. 2 и 3 се изпраща в ГДПБЗН – МВР до 5-о число на месеца, следващ отчетния период. (3) Предписаните мероприятия в разпоредителните актове се водят на контрол и се отчитат в дневник (приложение No 24). Отчитането на изпълнението на всички предписани мероприятия се извършва ежемесечно. Чл. 31. Органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, водят на отчет в дневника по чл. 21 всички строежи, за които е постъпило искане за издаване на становище по чл. 33, ал. 1, т. 1 и/или за които е постъпило писмено уведомление по реда на чл. 158, ал. 2 ЗУТ. Чл. 32. Органите за ПБЗН, назначени въз основа на сключен договор по чл. 91д ЗМВР, осъществяват ДПК в обектите по реда на тази наредба. Раздел IV Ред за извършване на проверки и издаване на удостоверителни документи за пожарна безопасност по искане на заинтересовани лица Чл. 33. (1) По искане на заинтересовани лица органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават следните удостоверителни документи: 1. становища за съответствие на инвестиционните проекти с правилата и нормите за пожарна безопасност (приложение No 25); 2. становища за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност във връзка с разрешаване ползването на строежите (приложение No 26); 3. становища за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност на обекти, инсталации, съоръжения и други документи, когато това е предвидено в нормативен акт (приложение No 26); 4. протоколи за извършена проверка на състоянието на пожарната безопасност на земеделска техника за допускане до участие в жътвената кампания (приложение No 27); 5. сертификати за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност (приложение No 28). (2) За издаването на документи по ал. 1 се събират държавни такси съгласно Тарифа No 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС No 53 от 1998 г. (ДВ, бр. 27 от 1998 г.). Чл. 34. (1) Документите по чл. 33, ал. 1, т. 1 – 4 се издават след подаване на писмено искане от заинтересованото или упълномощеното от него лице. (2) За обектите, строежите и инвестиционните проекти, водени на отчет в ГДПБЗН – МВР, на инфраструктурните строежи, които се изграждат на територията на две и повече области в страната, както и в случаите, определени с друг нормативен акт, искането за становище/протокол се подава до директора на ГДПБЗН. (3) За обектите, строежите и инвестиционните проекти, водени на отчет в СУПБЗН/ОУПБЗН, както и на инфраструктурните строежи, които се изграждат на територията на две и повече РСПБЗН в района им на действие, искането за становище/протокол се подава до началниците на СУПБЗН/ОУПБЗН. (4) За всички случаи, извън посочените в ал. 2 и 3, искането за становище/протокол се подава до началниците на РСПБЗН. (5) Сертификат по чл. 33, ал. 1, т. 5 се издава след подаване на писмено искане от заинтересованото или упълномощеното от него лице до директора на ГДПБЗН – за обекти по чл. 2, ал. 1, т. 4, а във всички останали случаи – до началника на СУПБЗН/ОУПБЗН. (6) Искането съдържа данни за име/наименование на заинтересованото физическо или юридическо лице, единен идентификационен код, седалище, адрес на управление и адрес за кореспонденция, трите имена на представляващия го, дата и подпис. Заявителят е длъжен да посочи в искането телефон, факс или адрес за електронна поща. Чл. 35. (1) Към искането по чл. 33, ал. 1 се прилагат следните документи: 1. когато искането се подава от упълномощено лице – пълномощно с нотариална заверка на подписа; 2. документ за внесена държавна такса. (2) За издаване на становище по чл. 33, ал. 1, т. 1 освен документите по ал. 1 допълнително се прилагат: 1. виза за проектиране (копие); 2. проектни материали по съответните части. (3) За издаване на становище по чл. 33, ал. 1, т. 2 освен документите по ал. 1 допълнително се прилагат копия от: 1. разрешение за строеж; 2. окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ или констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него) – приложение No 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба No 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ДВ, бр. 72 от 2003 г.). (4) За издаване на становище по чл. 33, ал. 1, т. 3 освен документите по ал. 1 допълнително се прилага копие на разрешение за ползване или удостоверение за търпимост. (5) За издаване на протокол по чл. 33, ал. 1, т. 4 освен документите по ал. 1 допълнително се прилага копие на документ, удостоверяващ, че съответната земеделска техника е преминала годишен технически преглед, когато се изисква съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. (6) За издаване на сертификат по чл. 33, ал. 1, т. 5 освен документите по ал. 1 допълнително се прилага копие на разрешение за ползване или удостоверение за търпимост. (7) Копията на документите по ал. 1 – 6 се подават заверени с подпис и печат за вярност. Чл. 36. (1) Органите по чл. 34 определят реда, по който се извършва проверката на документите по чл. 35, и се произнасят с издаване на съответния акт. (2) Когато при проверката се установят нередовности, заявителят се уведомява по реда на чл. 30 АПК за отстраняването им в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. (3) Срокът за произнасяне по искането по чл. 33, ал. 1 започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. (4) Ако производството е прекратено, лицето по чл. 34, ал. 1 може да отправи ново искане по реда на чл. 34, за което се заплаща държавна такса. Чл. 37. Органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, могат да изискват от заявителя присъствието на специалисти, както и представяне на строително-техническа, технологична и друга документация. Чл. 38. (1) При установяване на съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност документите по чл. 33, ал. 1, т. 1 – 3 се издават от директора на ГДПБЗН, началника на ОУПБЗН/СУПБЗН и началника на РСПБЗН съобразно компетентността. (2) При установяване на несъответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност органите по ал. 1 издават: 1. решение за отказ (приложение No 29), в което се описват несъответствията на проекта с нормативните изисквания за пожарна безопасност; 2. решение за отказ (приложение No 30), в което се описват несъответствията на обекта/строежа с нормативните изисквания за пожарна безопасност. (3) Становищата и решенията за отказ по ал. 1 и 2 се съобщават на заинтересованото лице в тридневен срок след издаването им по реда на чл. 61 АПК. Чл. 39. Протоколите по чл. 33, ал. 1, т. 4 се издават от органите за ПБЗН, извършващи проверката, и съдържат заключение за пожарообезопасеността на земеделската техника за допускане/недопускане до участие в жътвената кампания. Чл. 40. (1) За издаване на сертификат по чл. 33, ал. 1, т. 5 органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, извършват сертификационна проверка и съставят протокол (приложение No 31). (2) В протокола по ал. 1 се установява съответствието на обекта със: 1. строителните книжа, правилата и нормите за пожарна безопасност, валидни към момента на въвеждане в експлоатация; 2. правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, действащи към момента на извършване на проверката. (3) Въз основа на резултатите от проверката с протокола се оценява съответствието или несъответствието на обекта с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност, както следва: 1. обектът съответства на изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност – налице е пълно съответствие на фактическото му състояние с правилата и нормите за пожарна безопасност и са създадени условия за тяхното спазване; 2. обектът не съответства на изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност – налице е несъответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност или не са създадени условия за спазването им. (4) В случаите по ал. 3, т. 1 се издава сертификат за съответствие с изискванията за пожарна безопасност, а в случаите по ал. 3, т. 2 се издава решение за отказ за издаване на сертификат за съответствие с изискванията за пожарна безопасност (приложение No 32). Чл. 41. (1) Сертификатът за съответствие с изискванията за пожарна безопасност или решението за отказ за издаване на сертификат за обектите по чл. 2, ал. 1, т. 4 се издава от директора на ГДПБЗН, а за останалите случаи – от началниците на СУПБЗН/ОУПБЗН. (2) Срокът на валидност на сертификата е три години. (3) Сертификатът или решението за отказ за издаване на сертификат се съобщават на заинтересованото лице в тридневен срок след издаването им по реда на чл. 61 АПК. (4) Отказът за издаване на сертификат може да се оспорва по реда на АПК. Чл. 42. При констатиране на изменения в условията, при които е издаден сертификатът, водещи до несъответствия с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност, срокът на действие на сертификата се прекратява с решение на органа по чл. 38, ал. 1, за което се уведомяват притежателят на сертификата и заинтересованите лица. Раздел V Ред за извършване на проверки по сигнали и предложения Чл. 43. (1) Разглеждането и решаването на сигнали по смисъла на чл. 107, ал. 4 АПК се извършва в срока по чл. 121 АПК. (2) Разглеждането и решаването на предложения по смисъла на чл. 107, ал. 3 АПК се извършва в срока по чл. 118 АПК. (3) Решенията по ал. 1 и 2 се съобщават на подателя в седемдневен срок от постановяването им. Чл. 44. За получаване на разрешение за проверка в жилищата на граждани в случаите по чл. 91б, ал. 2 ЗМВР се отправя писмена молба от началника на РСПБЗН до председателя на съответния районен съд, за което се уведомява подателят на сигнала. Заключителни разпоредби § 1. Наредбата се издава на основание чл. 52г, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. § 2. Тази наредба отменя Наредба No Iз-489 от 2007 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол (ДВ, бр. 36 от 2007 г.). § 3. Изпълнението на наредбата се възлага на органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК. Министър: Цв. Цветанов Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 141 от 10 юни 2016 г. за одобряване на допълнителни трансфери за 2016 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 141 ОТ 10 ЮНИ 2016 Г. за одобряване на допълнителни трансфери за 2016 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни трансфери за 2016 г. в общ размер 1 500 000 лв. по бюджета на Столичната община за ремонт на локална улична мрежа, обслужваща Северната скоростна тангента. (2) Средствата по чл. 1, ал. 1 да се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2016 г. Чл. 2. Министърът на финансите да извърши налагащите се промени по централния бюджет, включително на бюджетните взаимоотношения на Столичната община с централния бюджет за 2016 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси и чл. 90, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите и на кмета на Столичната община. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Закон за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница УКАЗ No 115 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница, приет от ХХХIX Народно събрание на 15 април 2004 г. Издаден в София на 19 април 2004 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков ЗАКОН за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница Член единствен. Ратифицира Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница, подписана на 12 ноември 2003 г. в Белград. Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 15 април 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 405 от 25 април 2005 г. за обявяване за избран за народен представител в 23. многомандатен избирателен район - София, Цветослав Василев Кръстев на мястото на Васил Минчев Иванов РЕШЕНИЕ No 405 от 25 април 2005 г. На 19 април 2005 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Васил Минчев Иванов, избран с листата на коалиция “Национално движение Симеон Втори” в 23. многомандатен избирателен район - София. На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява за избран за народен представител в 23. многомандатен избирателен район - София, Цветослав Василев Кръстев, ЕГН 7606226828, от коалиция “Национално движение Симеон Втори”. Председател: Румен Ненков За секретар: Севинч Солакова

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Ловеч, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч, против чл. 22, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общинския съвет – гр. Троян, с Решение No 272 от 31.03.2005 г., доп. с Решение No 656-I от 29.03. – 30.03.2007 г., изм и доп. с Решение No 674 от 26.04.2007 г., изм. и доп. с Решение No 71 от 27.03.2008 г., изм. и доп. с Решение No 156 от 11.09.2008 г., изм. и доп. с Решение No 283 от 30.04.2009 г., изм. и доп. с Решение No 337 от 17.09.2009 г., изм. и доп. с Решение No 684 от 15.09.2011 г., изм. и доп. с Решение No 81 от 29.03.2012 г., изм. с Решение No 306-I от 28.03.2013 г. на Общинския съвет – гр. Троян, по което е образувано адм.
д. No 29/2017 г. по описа на Административния съд – Ловеч.

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Шумен, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 188 от АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор при Окръжната прокуратура – Шумен, срещу чл. 11, чл. 15, чл. 17, ал. 1, пр. 1, чл. 32, ал. 3, чл. 40, чл. 46, ал. 1 и чл. 62, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Върбица, приета от Общинския съвет – гр. Върбица. Въз основа на протеста е образувано адм. д. No 48/2020 г. по описа на Административния съд – Шумен, насрочено за 4.03.2020 г. от 9 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Закон за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето УКАЗ No 173 На основание чл.98, т.4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, приет от ХLI Народно събрание на 23 юни 2010г. Издаден в София на 25 юни 2010г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Маргарита Попова ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето Член единствен. Ратифицира Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, подписано на 22 юли 2009 г. в Рединг, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 23 юни 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 309 от 7 май 2020 г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Дюни“, община Созопол, област Бургас РЕШЕНИЕ No 309 ОТ 7 МАЙ 2020 Г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Дюни“, община Созопол, област Бургас На основание чл. 8а, 8б, 8г и 8д от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, § 24 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 40 от 2014 г.; изм., бр. 101 от 2015 г.) във връзка с чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, Решение No 604 на Министерския съвет от 22 юли 2016 г. за утвърждаване на минимални критерии за комплексна оценка на офертите при провеждане на конкурс за определяне на концесионер на морски плаж (необнародвано), изменено с Решение No 682 на Министерския съвет от 14 ноември 2019 г., и мотивиран доклад на министъра на туризма МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Открива процедура за възлагане на концесия на обект, изключителна държавна собственост – морски плаж „Дюни“, община Созопол, област Бургас, наричан по-нататък „обект на концесията“. 1.1. Обектът на концесията е морски плаж „Дюни“, обособена част от крайбрежната плажна ивица, с обща площ 32 414 кв. м, представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.11. 37 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Созопол, одобрени със Заповед No РД-18-60 от 4.10.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изменени със Заповед No 18-4992 от 30.06.2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Бургас, индивидуализиран съгласно данните в Акт за изключителна държавна собственост No 591 от 4.02.2000 г. и специализираната карта и регистър на морски плаж „Дюни“, приета с Протокол No 5 от 4.12.2012 г. на комисията по чл. 18 от Наредба No 1 от 16 септември 2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. 1.2. Активната плажна площ на обекта на концесия е площта, която се ползва за осъществяване на задължителните дейности, за разполагане от посетителите на морския плаж на платени и неплатени (лични) плажни принадлежности, за свободно пешеходно придвижване върху територията на плажа, включително върху преместваеми пешеходни пътеки, за удобно използване на преместваемите обекти и за улесняване на придвижването и ползването на плажните услуги от хората с увреждания, и е с размер 29 272 кв. м, с точки, определящи активната плажна площ от No 1 до No 143 в Координатна система „Българска геодезическа система 2005“. 1.3. В активната плажна площ на морски плаж „Дюни“ не са включени: площта на пясъчните дюни в размер 1694 кв. м и общата площ на обектите на инфраструктурата в размер 1448 кв. м, представляващи две пешеходни алеи с обща площ в размер 1084 кв. м, две зелени площи с обща площ в размер 273 кв. м, бетонова плоча с площ в размер 39 кв. м, две стълби с обща площ в размер 5 кв. м и масивна сграда – тоалетна с площ в размер 47 кв. м. 1.4. Морският плаж е с дължина на бреговата линия 451 м и с точки по границите, определящи общата площ на морския плаж от No 1 до No 123 в Координатна система „Българска геодезическа система 2005“. 1.5. Прилежащата акватория, включена в обекта на концесията, е с широчина 200 м, измерена от бреговата линия на морския плаж. 1.6. Към обекта на концесията се включват следните принадлежности, които се определят с концесионния договор или с допълнително споразумение към него: 1.6.1. преместваемите обекти и/или допълнителна търговска площ и съоръжения, които са поставени и които ще бъдат поставени върху обекта на концесията от концесионера, необходими за здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане, по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, за спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване, определени с концесионния договор; 1.6.2. елементите на техническата инфраструктура, съществуващи и които ще бъдат изградени върху обекта на концесията, необходими за използването на преместваемите обекти и съоръжения по т. 1.6.1, определени с концесионния договор; 1.6.3. всяка друга самостоятелна вещ, която осигурява безпрепятствено, нормално и безопасно функциониране на обекта на концесията или на предоставянето на услугите, предмет на концесията, извън посочените принадлежности в т. 1.6.1 и 1.6.2. 2. Според предмета си концесията включва: 2.1. Възлагане на концесионера да извършва задължителните дейности по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, наричани по-нататък „задължителни дейности“, и да предоставя плажни услуги при условията и по реда на концесионния договор срещу правото му да получава приходи от потребителите на услугите или от трети лица и срещу задължението му да заплаща концесионно възнаграждение към концедента. 2.2. Допълнителен предмет: извършване на риск на концесионера и със средства, осигурени от него, на действия по свързване с временни връзки на преместваемите обекти и съоръжения по т. 1.6.1 със съществуващите мрежи, елементи и съоръжения на техническата инфраструктура по т. 1.6.2. 3. На обекта на концесията се допуска извършване на следните услуги и дейности: 3.1. Предоставянето на чадъри и шезлонги съгласно обявени цени, предложени от участника в откритата процедура, които не могат да се увеличават за срока на действие на концесионния договор, и други плажни принадлежности, използвани от посетителите на морския плаж. 3.2. Услуги в заведения за бързо обслужване. 3.3. Спортно-развлекателни услуги. 3.4. Здравни и рехабилитационни услуги. 3.5. Предлагането на водноатракционни услуги. 3.6. Различни мероприятия в съответствие с действащото законодателство и след съгласуване с концедента. 3.7. Задължителни дейности. 4. Определя срок на концесията 20 години. 5. Началната дата на концесията е датата на влизането в сила на концесионния договор и срокът на концесията не може да се продължава, освен ако действащото законодателство го позволява. 6. Концесионният договор влиза в сила един месец след сключването му, при положение че са изпълнени следните условия: 6.1. Представяне от концесионера на банковата гаранция по т. 10.1.1. 6.2. Съгласуване от министъра на туризма на специализирани програми и/или схеми, свързани с осъществяването на задължителните дейности. 6.3. Одобряване от министъра на туризма на специализирана схема за поставяне на преместваемите обекти и съоръжения. 7. Концесията се осъществява при следните условия: 7.1. Извършването на задължителните дейности, други дейности и услуги, осъществявани на обекта на концесията, и свързаните с тях разходи се осигуряват със средства на концесионера и на негов риск. 7.2. На обекта на концесията се осигурява: 7.2.1. свободен и безплатен достъп на посетителите; 7.2.2. ползване на не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ за свободно и безплатно разполагане на плажните принадлежности на посетителите; 7.2.3. равностойност като достъп до морето на зоната на активната плажна площ, предназначена за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, със зоните, в които концесионерът е разположил плажни принадлежности за възмездно предоставяне на посетителите на морския плаж; 7.2.4. водно спасяване; 7.2.5. обезопасяване на прилежащата на обекта на концесията акватория с широчина 200 м; 7.2.6. здравно и медицинско обслужване на посетителите на обекта на концесията; 7.2.7. санитарно-хигиенно поддържане; 7.2.8. поддържане на обекта на концесията съгласно действащото законодателство и концесионния договор; 7.2.9. поставяне на нормативно изисквани указателни табели със схеми на отделните зони и условия на концесията; 7.2.10. опазване на обществения ред на обекта на концесията. 8. Основни права и задължения по концесионния договор: 8.1. Основни права на концесионера: 8.1.1. да експлоатира обекта на концесията, като получава приходи от: 8.1.1.1. извършването на услугите по т. 3.1 – 3.6; 8.1.1.2. подизпълнителите на услуги по т. 3.1 – 3.5; 8.1.2. да предоставя отделни дейности по експлоатацията, управлението и поддържането на обекта на концесията на подизпълнители; 8.1.3. да поставя преместваеми обекти и съоръжения, като при необходимост ги свързва със съществуващите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки, или да осигури по друг начин функционирането на преместваемите обекти и съоръжения съгласно действащото законодателство; 8.1.4. да отдава под наем преместваеми обекти и съоръжения. 8.2. Основни задължения на концесионера: 8.2.1. на свой риск и със средства, осигурени от него, да осигури изпълнението на условията по т. 7.2; 8.2.2. да поддържа обекта на концесията и принадлежностите по т. 1.6 съгласно действащото законодателство, като това задължение следва да се конкретизира в концесионния договор; 8.2.3. да означи територията на обекта на концесията и да осигури свободен пешеходен достъп на посетителите до него; 8.2.4. при изработване на специализираните схеми по т. 6.2 и 6.3 да включи предвиждания, осигуряващи: 8.2.4.1. изпълнението на условията по т. 7.2; 8.2.4.2. опазването на околната среда, чистотата на морската вода в прилежащата акватория, дюните, флората, както и съхранението на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика; 8.2.5. да предприема необходимите действия по реда на екологичното законодателство, в случай че някоя от предвидените за изпълнение дейности – предмет на концесията, представлява инвестиционно предложение, попадащо в обхвата на глава шеста от Закона за опазване на околната среда, и може да бъде разрешено само след одобряване съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда и/или на Закона за биологичното разнообразие; 8.2.6. при липса на съществуваща канализационна система да предвиди необходимите съоръжения за събиране на формираните от дейността отпадъчни води и да осигури отвеждането им до съществуваща канализационна система, като не допуска изтичането на отпадъчни води и замърсяване на околната среда; 8.2.7. да извърши необходимите действия за съгласуване или за одобряване на документацията по т. 6.2 и 6.3 при условия и по ред, определени с концесионния договор и нормативната уредба; 8.2.8. да постави и да осигури функционирането на описаните обекти и съоръжения, необходими за изпълнение на условията по т. 7.2; 8.2.9. да извършва безусловно, точно и в срок плащане на дължимите концесионни възнаграждения; 8.2.10. публично да оповестява цените на предоставяните услуги на обекта на концесията; 8.2.11. да не извършва на обекта на концесията дейности, които не са съвместими с условията по т. 7.2 и с услугите и дейностите по т. 3; 8.2.12. да изпълнява задълженията по т. 12; 8.2.13. за срока на концесията да поддържа банкови гаранции за изпълнение на годишното концесионно възнаграждение и за добро изпълнение на задълженията по концесионния договор; 8.2.14. да не извършва и да не допуска извършването на незаконно строителство и/или поставянето на неодобрени преместваеми обекти и съоръжения върху обекта на концесията и прилежащата му акватория; 8.2.15. да не извършва и да не допуска извършването на дейности от трети лица, които могат да унищожат, увредят или да доведат до промяна в площта и качеството на морския плаж, или да увредят околната среда чрез допускане на движение на моторни превозни средства, провеждане на офроуд състезания, изхвърляне на отпадъци, извън определените за това места, добив на пясък и разполагане на каравани и палатки върху морския плаж; 8.2.16. да не прехвърля правата и задълженията си по концесионния договор; 8.2.17. при настъпване на форсмажорни обстоятелства да търпи временното използване на обекта на концесията или на части от него от трети лица при условия, по ред и с последици, определени с концесионния договор; 8.2.18. ежегодно да отчита изпълнението на концесионния договор на отговорните за това лица и да осигурява информация и достъп за осъществяването на контрола от оправомощени представители на концедента при условия и по ред, определени с концесионния договор; 8.2.19. при прекратяване на концесионния договор да предаде обекта на концесията на министъра на туризма: 8.2.19.1. годен за експлоатация, без наличие на незаконно строителство на обекта на концесията и на принадлежностите; 8.2.19.2. финансовата, техническата (проектна, екзекутивна) и друга документация и информация, свързани с обекта на концесията и с неговата експлоатация; 8.2.20. при условия и по ред, определени с концесионния договор, да изпълнява предложените в офертата законосъобразни дейности и услуги; 8.2.21. при предлагане на посетителите на морския плаж на услугата „платени плажни принадлежности“ обявените цени за ползването на един чадър и на един шезлонг за целия срок на концесията трябва да са в размери не по-големи от предложените в офертата, на риск на концесионера; 8.2.22. да спазва изискванията на Защитена зона за опазване на дивите птици BG0002041 „Комплекс Ропотамо“, Защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0001001 „Ропотамо“ и Защитена зона за опазване на дивите птици BG0002077 „Бакърлъка“. 8.3. Основни права на концедента: 8.3.1. право на собственост на подобренията и приращенията върху обекта на концесията или принадлежностите му, които са публична държавна собственост, в съответствие с действащото законодателство; 8.3.2. да изисква точно изпълнение на плащането на концесионните възнаграждения и на другите задължения на концесионера по концесионния договор; 8.3.3. да се ползва от банковите гаранции, дадени от концесионера, в съответствие с концесионния договор; 8.3.4. да упражнява контрол по изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор, в т. ч., но не само, на цените по т. 8.2.21; 8.3.5. да получава информационни доклади от концесионера за изпълнението на концесионния договор; 8.3.6. да има достъп до обекта на концесията и до документацията на концесионера за осъществяване на контролните си правомощия; 8.3.7. при настъпване на форсмажорни обстоятелства чрез компетентните си органи да определи трети лица, които временно да използват обекта на концесията или части от него; 8.3.8. по ред, определен с концесионния договор, да го прекрати едностранно при неизпълнение от страна на концесионера на: 8.3.8.1. някое от условията по т. 7; 8.3.8.2. задължение по т. 8.2; 8.3.9. след прекратяване на концесионния договор да получи от концесионера: 8.3.9.1. годни за експлоатация обекта на концесия и принадлежностите по т. 1.6.2 и 1.6.3, без наличие на незаконно строителство върху обекта на концесията и/или неправомерно поставени преместваеми обекти; 8.3.9.2. финансовата, техническата (проектна, екзекутивна) и друга документация и информация, свързани с обекта на концесията и с неговата експлоатация; 8.3.9.3. плащане на всички задължения от концесионера на концедента. 8.4. Основни задължения на концедента: 8.4.1. да предаде на концесионера обекта на концесията, съответно да приеме обекта на концесията от концесионера, след прекратяването на концесията по ред, определен с концесионния договор; 8.4.2. да упражнява контрол по изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор и изпълнението на условията на концесията. 9. Концесионерът: 9.1. Няма право изцяло или частично да отдава под наем територията на обекта на концесията, включително прилежащата на морския плаж акватория. 9.2. Има право, без това да го освобождава от отговорност по концесионния договор, да наема подизпълнители за извършване и/или за предоставяне на услуги и за извършването на дейностите, както и да отдава под наем преместваеми обекти и съоръжения. 10. Определя следните гаранции за изпълнение на задълженията на концесионера по концесионния договор: 10.1. За всяка календарна година от действието на договора концесионерът представя и поддържа при условия и по ред, определени с договора, потвърдени безусловни неотменяеми банкови гаранции, издадени от финансови институции, определени по съгласие на страните, както следва: 10.1.1. за периода от влизането в сила на договора до края на същата календарна година концесионерът представя банкова гаранция за цялостно изпълнение на договора в размер, равен на размера на предложеното от него концесионно възнаграждение, с включен ДДС; 10.1.2. за всяка календарна година от срока на концесията гаранциите по т. 10.1 са, както следва: 10.1.2.1. за изпълнение на годишното концесионно възнаграждение в размер, равен на размера на концесионното възнаграждение, което е дължимо в предходната календарна година, с включен ДДС; 10.1.2.2. за добро изпълнение на останалите задължения по договора – в размер 50 на сто от размера на концесионното възнаграждение, което е дължимо в предходната календарна година, с включен ДДС; 10.1.2.3. за календарната година, в която изтича срокът на концесията, банковите гаранции по т. 10.1.2 се предоставят и определят спрямо размера на последното дължимо концесионно възнаграждение. 10.2. Концесионерът дължи неустойки при неизпълнение, включително за извършване и/или за допускане на незаконно строителство върху обекта на концесията, при забавено и/или неточно изпълнение на договорните задължения и лихви за забавено изпълнение на паричните задължения. Конкретните размери на неустойките и лихвите и моментът на неизпълнението на отделните задължения се определят с концесионния договор. 10.3. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените неустойки и лихви и обезщетение по общия ред съгласно действащото законодателство. 11. Концесионерът извършва плащане на годишни концесионни възнаграждения с ДДС, дължими за всяка година от срока на концесията, без гратисен период при условия и по ред, определени с концесионния договор, и платими по банков път. За срока на концесията концесионерът дължи 20 годишни концесионни възнаграждения. 11.1. Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 147 435,06 лв. без ДДС, определено съгласно Методика, приета от Министерския съвет, въз основа на базата за изчисляване – в левове, и на размер на отчисления от базата 11,30 на сто. 11.2. Размерът на отчисленията от базата за изчисляване на размера на концесионното възнаграждение се определя съгласно класираната на първо място оферта, но не е по-малък от 11,30 на сто. 11.3. Годишното концесионно възнаграждение се определя съгласно офертата на участника, определен за концесионер, в размер не по-малък от минималния размер по т. 11.1. Концесионерът заплаща годишните концесионни възнаграждения с ДДС, както следва: 11.3.1. първото годишно концесионно възнаграждение се заплаща на една вноска в срок до един месец от влизането в сила на концесионния договор; първото годишно концесионно възнаграждение обезпечава периода от датата на влизането в сила на концесионния договор до края на същата календарна година и за периода от 1 януари на последната календарна година, през която концесионният договор е в сила, до датата на изтичането срока на договора; 11.3.2. за всяка пълна календарна година (от 1 януари до 31 декември) от срока на концесията концесионерът заплаща годишно концесионно възнаграждение с ДДС на две равни вноски в срокове, както следва: 11.3.2.1. първа вноска – до 31 май; 11.3.2.2. втора вноска – до 30 ноември; 11.3.3. в приложение към концесионния договор – неразделна част от него, се изготвя справка за всяко дължимо концесионно възнаграждение по години и сроковете за заплащане на вноските по т. 11.3.2. 12. Концесионерът е длъжен: 12.1. Да изпълнява посочени от компетентните държавни органи и включени в концесионния договор или в допълнително споразумение към него изисквания, свързани с националната сигурност и отбраната на страната. 12.2. При експлоатацията на обекта на концесията да не уврежда околната среда. 12.3. При осъществяване на дейностите по концесията да не застрашава човешкото здраве и живот. 12.4. При извършването на дейности, свързани с обекта на концесията, да спазва изискванията на чл. 160, ал. 2 от Закона за културното наследство. 13. В документацията за концесията следва да бъде включена клауза за преразглеждане с предвидена възможност за изменения, без да се променя предметът на концесията. 14. За всяка година от срока на концесията концесионерът застрахова при условия и по ред, определени с договора, принадлежностите по т. 1.6.2. 15. Определя следните изисквания, свързани с обекта на концесията: 15.1. Приращенията и подобренията върху обекта на концесията или върху негова принадлежност, които са публична държавна собственост, стават собственост на държавата от момента на възникването им, а собствеността върху приращенията и подобренията на обекта на концесията или върху негова принадлежност, които са частна държавна собственост, се урежда с концесионния договор. 15.2. Принадлежностите по т. 1.6.2, които не са трайно прикрепени към морския плаж, са частна държавна собственост от момента на поставянето им и не представляват подобрение на обекта на концесията. 15.3. Принадлежностите по т. 1.6.2, които са трайно прикрепени към морския плаж, са приращение към морския плаж и имат статут на публична държавна собственост от датата на въвеждането им в експлоатация. 15.4. Концесионерът е длъжен да осигури за своя сметка присъединяване на елементите на техническата инфраструктура по т. 1.6.2 към съответните общи мрежи. 15.5. Не са налице специфични изисквания, свързани с националната сигурност и отбраната на страната. При промяна на това обстоятелство страните по концесионния договор следва да сключат допълнително споразумение по реда на действащото законодателство. 16. Концесионерът се определя чрез открита процедура. 17. Изисквания, свързани с характера на концесията: 17.1. Участниците следва да докажат професионален опит в изпълнение на дейности с предмет – идентичен или сходен с този на концесията за морски плажове. 17.2. Участниците следва да докажат, че разполагат с необходимия човешки ресурс за извършване на услугите – предмет на концесията. 18. Изисквания към професионалните или техническите способности и финансовото и икономическото състояние на участниците: 18.1. Всеки участник следва да прилага система за управление на качеството EN ISO 9001:2015, ISO 14001:2015, BS OHSAS 18001:2007 и/или ISO 45001:2018, и ISO 13009:2015 с обхват за морски плажове, като в противен случай не се допуска до участие в процедурата. 18.2. Всеки участник следва да предостави доказателства за осигуряването или за наличието и за произхода на средствата, необходими за изпълнението на предложената от него оферта. 19. Критериите за комплексна оценка на офертата и тяхната относителна тежест са: 19.1. Размер на ставката за роялти (годишно концесионно възнаграждение) – с относителна тежест 40 на сто. 19.2. Най-ниска предложена цена на един чадър и един шезлонг в зоната за платени плажни принадлежности за срока на концесията – с относителна тежест 40 на сто. 19.3. Предложение за инвестиции, свързани с подобряване на достъпа до морския плаж – с относителна тежест 20 на сто. 20. Определя гаранция за участие в процедурата в размер 73 717,53 лв. под формата на внесен депозит или банкова гаранция, платима съгласно условията, посочени в документацията за концесията. 21. Процедурата за възлагане на концесията се организира от министъра на туризма и се провежда от комисия, назначена от министър-председателя. 22. В случай че процедурата се проведе при действието на Закона за мерките и действията по времето на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., да се приложи чл. 6а, ал. 1 от същия. 23. Решението подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност пред Комисията за защита на конкуренцията в 10-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ по реда на глава шеста от Закона за концесиите. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 189 от 8 юли 2014 г. за приемане на Наредба за студентските стажове в държавната администрация ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 189 ОТ 8 ЮЛИ 2014 Г. за приемане на Наредба за студентските стажове в държавната администрация МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба за студентските стажове в държавната администрация. Министър-председател: Пламен Орешарски Главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева НАРЕДБА за студентските стажове в държавната администрация Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С наредбата се определят организацията и провеждането на студентските стажове в централните, областните и общинските администрации. (2) Студентските стажове се провеждат централизирано – по инициатива на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет, или децентрализирано – по инициатива на отделна администрация. (3) Стажовете могат да бъдат присъствени или неприсъствени (дистанционни) в зависимост от изискванията на администрацията, в която се провежда стажът. (4) Наредбата не се прилага при организацията и провеждането на студентски стажове и практики, финансирани със средства от Европейския съюз и от други международни донори или програми. Чл. 2. Целта на наредбата е да създаде условия за провеждането на студентски стажове в държавната администрация и да осигури възможности за професионално ориентиране, придобиване на практически опит, знания и умения, които допълват теоретичното обучение на студентите. Чл. 3. (1) Продължителността на стажа в държавната администрация е от 10 до 45 работни дни. (2) Студентските стажове, които се организират централизирано, се провеждат в периода от 1 юли до 30 септември. (3) Дистанционни стажове могат да се организират централизирано и извън периода по ал. 2. (4) По време на стажа студентите не получават възнаграждение и времето не се зачита за трудов и осигурителен стаж. Чл. 4. (1) Управлението и координацията на студентските стажове в държавната администрация, както и поддържането на Портала за студентски стажове в държавната администрация, наричан по-нататък „портала“, се осъществяват от дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет. (2) Подготовката и организирането на студентските стажове в отделните администрации се осъществяват от координатори, определени със заповед на съответния орган на изпълнителната власт или на оправомощено от него длъжностно лице. Със заповедта се определят и резервни координатори, които да заместват титулярите в случай на отсъствие. (3) Координаторите получават от дирекцията по ал. 1 пароли за достъп до административната част на портала. Паролите не могат да бъдат предоставяни на други лица. Глава втора УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СТАЖОВЕТЕ Раздел І Подготовка на стажа Чл. 5. (1) Набирането на кандидати при централизираното провеждане на студентските стажове се извършва най-малко веднъж годишно, като дирекцията по чл. 4, ал. 1 определя срок за въвеждането в портала от отделните администрации на необходимата информация за провеждането на стажа. (2) Ръководителите на структурни звена в конкретната администрация заявяват потребностите от стажанти, като определят: 1. броя стажанти; 2. професионалното направление, по което трябва да се обучават студентите, които ще стажуват съгласно Класификатора на областите на висшето образование и професионалните направления, приет с Постановление No 125 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2002 г.; изм. и доп., Решение No 10827 на Върховния административен съд от 2003 г. – бр. 106 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 32 и 94 от 2005 г.); 3. периода, през който да се проведе стажът; 4. продължителността на стажа; 5. специфичните изисквания към кандидатите, когато това е необходимо. (3) При децентрализираното провеждане на студентските стажове заявяването на потребностите от стажанти се извършва по реда на ал. 2 чрез портала. Раздел ІІ Набиране на кандидати и подбор Чл. 6. (1) Началото на процедурата за набиране на кандидати при централизираното провеждане на студентските стажове се оповестява с публикуването на обявление на портала. (2) Броят на местата за стажанти за всяка администрация, тяхното разпределение по административни звена и изискванията към стажантите се въвеждат на портала от съответните координатори и се потвърждават от дирекцията по чл. 4, ал. 1. След потвърждаването им стажантските позиции могат да бъдат обявени и на страницата на конкретната администрация в интернет. (3) Администрациите задължително използват портала и при децентрализираното провеждане на студентските стажове. Чл. 7. Срокът за кандидатстване за стажантските позиции се обявява на портала и не може да бъде по-кратък от 10 дни. Чл. 8. (1) За провеждане на стаж могат да кандидатстват български студенти, които се обучават в български или в чуждестранни висши училища, както и чуждестранни студенти, които се обучават в български висши училища. (2) Кандидатите трябва да са с непрекъснати студентски права и да се обучават в професионалното направление, което се изисква за конкретната стажантска позиция. Чл. 9. (1) За участие в процедурите за набиране и подбор кандидатите трябва да създадат свой профил в портала, като се регистрират чрез попълване онлайн на формуляр за регистрация. При регистрацията всеки кандидат получава уникален идентификационен номер. Кандидатите нямат право да създават повече от един профил. (2) Кандидатстването за обявените позиции се извършва онлайн, като един кандидат може да посочи не повече от пет стажантски позиции, когато процедурата се провежда централизирано. (3) Преценката за съответствие на кандидатите с изискуемото за конкретната позиция професионално направление се осъществява автоматично чрез портала. Чл. 10. (1) Първоначалният подбор на кандидатите при централизираното и децентрализираното провеждане на стажовете се осъществява чрез онлайн тест посредством портала. (2) Системата за оценяване на резултатите от решаването на теста и срокът за кандидатстване се обявяват на портала. (3) Резултатите от теста са достъпни чрез портала за кандидата и за администрацията, обявила съответната позиция. Чл. 11. (1) Въз основа на резултата от теста, профила на кандидата и описанието на стажантската позиция в портала ръководителят на звеното, в което ще се провежда стажът, определя кандидатите, допуснати до окончателен подбор. (2) Окончателният подбор на кандидатите се извършва чрез интервю, тест или по друг подходящ начин, определен от ръководителя на звеното, в което ще се провежда стажът. Окончателният подбор може да се проведе и неприсъствено с помощта на информационно-комуникационни технологии. (3) Координаторът информира определените по ал. 1 кандидати, като въвежда в портала датата, мястото, часа и начина на провеждане на окончателния подбор. (4) Класирането на участвалите в окончателния подбор кандидати се въвежда в портала от съответния координатор. (5) При централизираното провеждане на студентските стажове обявяването в портала на резултатите от окончателния подбор се извършва от дирекцията по чл. 4, ал. 1 в срока, обявен на портала, който не може да бъде по-дълъг от 2 седмици след приключването на процедурата за окончателен подбор. (6) Студентите, кандидатствали за стажантска позиция, се уведомяват за резултатите от окончателния подбор автоматично в създадения от тях профил в портала. Чл. 12. (1) Кандидатите, класирани на първо място, потвърждават онлайн чрез портала желанието си да започнат стаж на избраната от тях стажантска позиция в срок до 10 работни дни от обявяване на класирането по чл. 11, ал. 5. (2) След изтичане на срока по ал. 1 дирекцията по чл. 4, ал. 1 обявява на портала останалите незаети стажантски позиции. (3) Кандидатите, класирани на второ място за незаетите позиции, потвърждават онлайн чрез портала желанието си да започнат стаж в срок до 5 работни дни от обявяването по ал. 2. (4) За останалите незаети позиции координаторите от съответните администрации уведомяват кандидатите по реда на тяхното класиране чрез портала, по електронна поща и по други начини за възможността да ги заемат и определят срок за потвърждаване на желанието им да започнат стаж. (5) Сроковете по ал. 1 и 3 не се прилагат при децентрализираното провеждане на студентските стажове. Раздел ІІІ Провеждане на стажа Чл. 13. (1) Всяка администрация осигурява на стажанта условия за провеждане на стажа, включително работно място и необходимите материални ресурси, а при неприсъственото провеждане на стажа – осъществяването на контакт със стажанта най-малко 2 пъти седмично. (2) По време на стажа на стажанта се поставят подходящи задачи, свързани с професионалното направление, по което той се обучава. Чл. 14. (1) Одобрените за провеждане на стаж в държавната администрация студенти сключват с конкретната администрация споразумение съгласно приложение No 1. Към споразумението се прилага документ от висшето училище, удостоверяващ студентското положение на стажанта, както и индивидуален план на стажанта. (2) От страна на администрацията споразумението се сключва от нейния ръководител или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 15. (1) Стажът преминава под ръководството на наставник, определен от ръководителя на звеното, в което се провежда стажът. (2) Наставникът се избира сред служителите, които притежават: 1. професионален опит в съответната администрация; 2. комуникативни умения; 3. умения за работа в екип; 4. умения за планиране; 5. умения за предаване на знания и споделяне на опит; 6. умения за мотивиране; 7. желание за оказване на подкрепа и съдействие; 8. позитивност и безпристрастност. (3) Служител не може да бъде наставник по едно и също време на повече от петима стажанти, независимо дали стажът се провежда присъствено или неприсъствено. Чл. 16. (1) Наставникът и стажантът съставят съвместно индивидуален план на стажанта съгласно приложение No 2. (2) В началото на стажа, който се провежда присъствено, стажантът преминава въвеждащо обучение, което включва: 1. ориентация в сградата на администрацията; 2. инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд; 3. запознаване с естеството на работа на административната структура и със звеното, в което се провежда стажът; 4. запознаване с правилата за вътрешния ред в администрацията. (3) Въвеждащото обучение може да бъде проведено за всички стажанти едновременно или индивидуално за всеки един стажант. Чл. 17. (1) По време на стажа стажантът трябва: 1. да изпълнява зададените в индивидуалния план задачи и да постига очакваните резултати; 2. да спазва работното време и правилника за вътрешния трудов ред на администрацията, когато стажът се провежда присъствено; 3. при настъпване на непредвидени ситуации, като болест и други, да уведоми незабавно своя наставник; 4. да се отнася към служителите с необходимото уважение и внимание; 5. да спазва указанията, дадени от наставника и от ръководителя на звеното, в което се провежда стажът. (2) Стажът се провежда в работното време на съответната администрация или по предварително съгласуван график между стажанта, ръководителя на звеното, в което се провежда стажът, и наставника с изключение на случаите, в които стажът се провежда неприсъствено. Чл. 18. (1) Наставникът отговаря за работата и действията на стажанта при провеждането на стажа, като го напътства, подкрепя го и му оказва необходимото съдействие. (2) Наставникът е длъжен да уведоми координатора при нарушаване от страна на стажанта на правилника за вътрешния трудов ред, както и при прекъсване на стажа. Чл. 19. Изпълнението на задълженията като наставник или координатор се взема предвид при определянето на годишната оценка на изпълнението на длъжността, както и при оценките за определяне на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати по реда на чл. 25 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление No 129 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 80 и 103 от 2012 г., бр. 5 и 27 от 2013 г. и бр. 5 от 2014 г.), и вътрешните правила за заплатите на служителите в съответната администрация. Глава трета ОЦЕНКА И АНАЛИЗ НА СТАЖОВЕТЕ Чл. 20. (1) Всеки стажант, който е приключил успешно стажа си, получава от съответната администрация удостоверение за проведен стаж съгласно приложение No 3. Удостоверенията за проведен стаж се подготвят от наставниците. (2) Стажант, който е прекъснал стажа си, не е изпълнил задачите от индивидуалния план, не е постигнал очакваните резултати или е отсъствал повече от 40 на сто от времето за провеждане на стажа, определено в споразумението по чл. 14, ал. 1, не получава удостоверение. (3) Наставникът извършва оценка на придобитите от всеки стажант умения, като попълва приложение No 4 и предоставя екземпляр от него на стажанта. (4) Алинея 3 не се прилага за стажове с продължителност под 20 работни дни. (5) Звеното за управление на човешките ресурси в отделната администрация води досие за всеки стажант, което съдържа всички документи, свързани с проведения от него стаж. Чл. 21. Координаторите, наставниците и стажантите попълват онлайн формуляри за оценка на проведения стаж. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Наредбата се приема на основание чл. 18, ал. 3 от Закона за администрацията. Приложение No 1 към чл. 14, ал. 1 Днес, ... г., между: ... със седалище ... , БУЛСТАТ ... , представлявана от ... наричана по-долу „АДМИНИСТРАЦИЯ“, от една страна, и ... с ЕГН ..., притежаващ/а л.
к. No ..., издадена на ... г. от МВР – ... , с постоянен адрес: ... ... , студент ... курс в ... , специалност ... ... , наричан/а по-долу „СТАЖАНТ“, от друга страна, се сключи настоящото споразумение за следното: І. ПРЕДМЕТ И СРОК НА СПОРАЗУМЕНИЕТО Чл. 1. (1) Предмет на това споразумение е провеждането на стаж в ... на ... , намиращо се на адрес: ... (2) Стажът се провежда съгласно индивидуалния план на стажанта. (3) Настоящото споразумение се сключва за срок от ... 20... г. до ... 20... г. и включва общо .......... часа. Стажът се провежда неприсъствено/присъствено в работното време на съответната администрация или по предварително съгласуван график между стажанта и ръководителя на съответното звено, в което се провежда стажът. II. ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ Чл. 2. Настоящото споразумение не поражда финансови ангажименти между страните по него. IІІ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ Чл. 3. АДМИНИСТРАЦИЯТА се задължава да предостави практическо обучение за усвояване на професионални и практически знания и умения на стажанта под ръководството на наставник. Чл. 4. АДМИНИСТРАЦИЯТА има право да се информира за действията по изпълнение на споразумението, както и да осъществява текущ контрол по изпълнението на задълженията на стажанта. Чл. 5. СТАЖАНТЪТ е длъжен: 1. да се явява редовно в работното време на администрацията или по определения график в периода за провеждане на стажа; 2. да изпълнява точно и добросъвестно инструкциите на наставника и задачите, посочени в индивидуалния план. Чл. 6. СТАЖАНТЪТ има право да уведомява АДМИНИСТРАЦИЯТА за възникнали проблеми по време на стажантската програма. Чл. 7. СТАЖАНТЪТ се задължава да се запознае и да спазва правилата за вътрешния ред в администрацията, в която се провежда стажът, както и да пази повереното му имущество. Чл. 8. СТАЖАНТЪТ е длъжен да не разпространява поверителна информация за администрацията, която му е станала известна при или по повод изпълнението на това споразумение. За поверителна се смята всяка служебна информация, която администрацията има интерес да не бъде разкривана. IV. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СТАЖА Чл. 9. При приключване на стажантската програма стажантът и наставникът оценяват представянето на стажанта и провеждането на стажантската програма. Чл. 10. При приключването на стажа АДМИНИСТРАЦИЯТА издава удостоверение за успешно проведен стаж и оценка на придобити умения. V. ПРЕКРАТЯВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО Чл. 11. Настоящото споразумение се прекратява: 1. по взаимно съгласие между страните, изразено писмено; 2. с изтичане срока на стажа; 3. при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на стажантската програма. Чл. 12. Настоящото споразумение може да бъде изменяно и допълвано по предложение на всяка една от страните чрез подписване на допълнителни споразумения, които стават неразделна част от него. Настоящото споразумение се състави и подписа в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните. Неразделна част от споразумението са: приложение No 1 – документ от висше училище, удостоверяващ студентското положение на стажанта; приложение No 2 – индивидуален план на стажанта. Приложение No 2 към чл. 16, ал. 1 ... ... ... Наставник: ... Начална/крайна дата на стажа: ... ... Общи цели на стажа: • Събиране на най-общи впечатления за дейността на администрацията • Придобиване на практически познания относно характера на дейността и средата, в която тя се извършва • Осъзнаване на необходимите умения за ефективна работа на съответната позиция • Професионално ориентиране на студента Цели, специфични за звеното и типа работа: ... ... ... ... ... ... Забележка. Броят на задачите и дейностите не е фиксиран. Дата: ... Стажант: ... Наставник: ... Приложение No 3 към чл. 20, ал. 1 ВИЖ приложението Приложение No 4 към чл. 20, ал. 3 Оценка на придобитите умения Настоящият документ удостоверява придобитите умения по време на провеждането на стаж на ... ... в ... ... ... Период на провеждане на стажа: ... Общ брой часове: ... Основните задачи на стажанта бяха: 1. ... 2. ... 3. ... В периода на провеждане на стажа студентът придоби и доразви умения, знания, способности и нагласи, постигайки целите на стажа в следните области на компетентност, съгласно Европейската референтна рамка: 4697

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население“ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НАРЕДБА No 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население“ Раздел І Общи положения Чл. 1. Стази наредба се уреждат редът и начинът за предоставяне от Министерството на регионалното развитие и благоустройствотона информация на органите на съдебната власт от Национална база данни „Население“, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп. Чл. 2. Информацията по чл. 1 се предоставя на органите на съдебната власт само за служебни цели съобразно законоустановените им правомощия и при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. Раздел ІІ Взаимодействие между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и органите на съдебната власт Чл. 3. (1)Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ предоставя на органите на съдебната власт информация от Национална база данни „Население“. (2) Предоставената информация по ал. 1 съдържа следните данни: 1. ЕГН; 2. име (собствено, бащино и фамилно); 3. промени в имената; 4. пол; 5. гражданство; 6. месторождение; 7. акт за раждане (номер, дата и място на съставяне на акта); 8. постоянен адрес; 9. настоящ адрес; 10. документ за самоличност; 11. правни ограничения; 12. семейно положение; 13. акт за брак/съдебно решение за развод (номер, дата и място на съставяне на акта/постановяване на решението); 14. данни за смърт (дата на смърт, номер, дата и място на съставяне на акта); 15. ЕГН, имена, гражданство и индикация, дали са живи следните роднини: а) съпруг/съпруга; б) майка; в) баща; г) братя/сестри; д) деца. (3)Информацията по ал. 1 се предоставя на органите на съдебната власт чрез отдалечен достъп с потребителски интерфейс. Чл. 4. (1)Информация в електронен вид за обслужване дейността на бюрата за съдимост се предоставя на Висшия съдебен съвет на технически носител. (2)Предоставянето на информацията по ал. 1 се извършва 2 пъти годишно по писмено искане на Висшия съдебен съвет. (3)Обхватът на информацията съдържа следните данни: 1. ЕГН; 2. име (собствено, бащино и фамилно); 3. месторождение; 4. гражданство; 5. постоянен адрес; 6. настоящ адрес; 7. ЕГН и имена на родители. Чл. 5. (1) Предоставянето на данни по чл. 3 чрез справки през интернет се извършва по защитен канал с ползване на универсални електронни подписи, издадени в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. (2) Данни от автоматизираните информационни фондове на Национална база данни „Население“ за извършване на справки в диалогов режим на работа се предоставят само на служители, оправомощени от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. (3) Обхватът на предоставените данни се определя от целите, за които данните се ползват от органите на съдебната власт при изпълнение на служебните им задължения. Чл. 6. (1)Министерството на регионалното развитие и благоустройството съвместно с органите на съдебната власт изгражда защитения канал по чл. 5, ал. 1 и организира режима за достъп на оправомощените служители по чл. 5, ал. 2, регистрира цифровите сертификати, отговарящи на условията за универсален електронен подпис. (2) Органите на съдебната власт осигуряват техническите условия и средства за получаване на данните по чл. 3. Чл. 7. Административните ръководители на органите на съдебната власт предоставят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството данни за оправомощените служители по чл. 5, ал. 2,като попълват заявление по образец съгласно приложението. Раздел ІІІ Осъществяване на контрол Чл. 8. Контролът за достъпа по чл. 3 до Национална база данни „Население“ се осъществява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството въз основа на извадка, формирана периодично на случаен принцип от всички лица, проверени от органите на съдебната власт за съответния период. Чл. 9. Органите на съдебната власт се задължават в срок един месец от получаване на извадката по чл. 8 да предоставят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството информация за основанието за осъществения достъп до личните данни на конкретното лице. Чл. 10. (1) В случай на констатиран необоснован достъп, както и при непредставяне на информация в срока по чл. 9, Министерството на регионалното развитие и благоустройството незабавно уведомява писмено административния ръководител на съответния орган на съдебната власт за търсене на отговорност. (2) При многократно констатирани нарушения по ал. 1 Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да преустанови достъпа на конкретното лице и да уведоми Комисията за защита на личните данни. Преходни и заключителни разпоредби § 1. В едномесечен срок от влизане в сила на наредбата административните ръководители на органите на съдебната власт създават необходимата организация за прилагането й. § 2. Наредбата се издава на основание чл. 385, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Министър на правосъдието: М. Попова Министър на регионалното развитие и благоустройството: Р. Плевнелиев Приложение към чл. 7 ЗАЯВЛЕНИЕ за предоставяне на достъп до Национална база данни „Население“ Във връзка с изпълнение на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население“ моля да бъде предоставен достъп до Национална база данни „Население“ на следните служители от...... На горепосочените служители е издаден цифров сертификат, отговарящ на условията за универсален електронен подпис в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 124 от 18 юни 2010 г. за изменение и допълнение на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, приета с Постановление No 140 на Министерския съвет от 2008 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 124 ОТ 18 ЮНИ 2010 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, приета с Постановление No 140 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 61 от 2008 г.; попр., бр. 71 от 2008 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 13 се създава изречение второ: „Съществените изисквания, свързани с опазването на околната среда, се прилагат само за машините, посочени в глава втора, раздел V.“ § 2. В част втора наименованието на глава втора се изменя така: „Допълнителни съществени изисквания към определени категории машини“. § 3. В част втора, глава втора наименованието на раздел III се изменя така: „Преносими машини за закрепване и други машини с ударно действие“. § 4. В част втора, глава втора наименованието на раздел IV се изменя така: „Машини за обработване на дърво и на материали с подобни физически характеристики“. § 5. В част втора, глава втора се създава раздел V с чл. 126а - 126и: „Раздел V Машини за прилагане на пестициди Чл. 126а. (1) Производителят на машини за прилагане на пестициди или неговият упълномощен представител осигурява извършването на оценяване на риска от неволно излагане на околната среда на действието на пестициди в съответствие с изискванията за оценяване и намаляване на риска по чл. 11, ал. 1 - 3. (2) Като се вземат предвид резултатите от оценяването на риска по ал. 1, машините за прилагане на пестициди се проектират и изработват така, че да могат да се експлоатират, регулират и поддържат без неволно излагане на околната среда на действието на пестициди. Загуби от изтичане не се допускат. Чл. 126б. Машината се проектира и изработва така, че да се осигури възможност за лесен и точен контрол, наблюдение и незабавно спиране на прилагането на пестициди от работните места. Чл. 126в. Машината се проектира и изработва така, че да се улесни прецизното пълнене с необходимото количество пестициди и да се осигури лесното и цялостно изпразване, като се предотвратява разливането на пестициди и се избягва замърсяването на водоизточника по време на тези операции. Чл. 126г. (1) Машината трябва да е снабдена със средства за лесно, прецизно и надеждно регулиране на дозирането при прилагане. (2) Машината се проектира и изработва така, че да се осигури нанасяне на пестицидите в целевите области, да се сведат до минимум загубите към други области и да се предотврати отклоняването на струята пестициди към околната среда. Когато е приложимо, трябва да се осигури равномерно разпределение и хомогенно нанасяне. (3) Производителят или неговият упълномощен представител провежда или възлага провеждането на подходящи изпитвания за всеки тип машина, за да провери съответствието с изискванията по ал. 1 и 2 на съответните части на машината. (4) Машината се проектира и изработва така, че да се предотвратяват загуби при спиране прилагането на пестициди. Чл. 126д. (1) Машината се проектира и изработва така, че да се почиства лесно и напълно, без да се замърсява околната среда. (2) Машината се проектира и изработва така, че да се улесни замяната на износените части, без да се замърсява околната среда. Чл. 126е. Машината се проектира и изработва така, че да се осигури лесно свързване на необходимите средства за измерване за проверка на нейното правилно функциониране. Чл. 126ж. Дюзите, цедките и филтрите се маркират така, че техният тип и размер да се определят ясно. Чл. 126з. Когато е необходимо, машината трябва да има табела, на която операторът да може да постави надпис с наименованието на използвания пестицид. Чл. 126и. Инструкцията за експлоатация съдържа следната информация: 1. предпазни мерки, които трябва да се предприемат по време на смесване, товарене, прилагане, изпразване, почистване, операции по обслужване и транспортиране, за да се избегне замърсяването на околната среда; 2. подробни условия на употреба за различните предвидени работни среди, включително съответната подготовка и регулиране, необходими, за да се осигури нанасянето на пестицидите в целевите области, като същевременно се сведат до минимум загубите към други области, да се предотврати отклоняването на струята пестициди към околната среда и при необходимост, да се осигури равномерно разпределение и хомогенно нанасяне на пестицидите; 3. номенклатурата от типове и размери на дюзите, цедките и филтрите, които могат да бъдат използвани с машината; 4. честотата на проверките и критерии и метод за замяна на износените части, които влияят на правилното функциониране на машините, като например дюзи, цедки и филтри; 5. изисквания за калибриране, ежедневна поддръжка, подготовка за зимата и други проверки, необходими за правилното функциониране на машината; 6. видове пестициди, които водят до неправилно функциониране на машината; 7. указание, че операторът следва да актуализира редовно наименованието на използвания пестицид върху табелата, посочена в чл. 126з; 8. свързването и употребата на специални устройства или принадлежности и необходими предпазни мерки; 9. указание, че машината може да подлежи на националните изисквания за редовни проверки от посочените за тази цел органи, както е предвидено в Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестицидите (OB, L 309 от 24 ноември 2009 г.); 10. характеристиките на машината, които трябва да се проверяват, за да се осигури правилното й функциониране; 11. инструкции за свързване на необходимите средства за измерване.“ § 6. В допълнителните разпоредби в § 1 се създават т. 30 и 31: „30. „Съществени изисквания“ са задължителни изисквания, свързани с проектирането и изработването на продуктите, за които се прилага наредбата, с цел да се осигури високо ниво на защита на здравето и безопасността на хората, където е подходящо, на домашните животни и вещите и когато е приложимо, на околната среда. 31. „Машини за прилагане на пестициди“ са машини, специално предназначени за прилагане на продукти за растителна защита по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (OB, L 309 от 24 ноември 2009 г.).“ Допълнителна разпоредба § 7. Постановлението въвежда разпоредбите на Директива 2009/127/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2006/42/ЕО по отношение на машините за прилагане на пестициди (ОВ, L 310/29 от 25 ноември 2009 г.). Заключителна разпоредба § 8. Постановлението влиза в сила от 15 декември 2011 г. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

bg

legislation

Bulgaria

Правилник за устройството и дейността на Централното военно окръжие МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Централното военно окръжие Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството, дейността и организацията на работа на Централното военно окръжие. Чл. 2. (1) Централното военно окръжие (ЦВО) е военно формирование от въоръжените сили, структура на пряко подчинение на министъра на отбраната със седалище: гр. София, ул. Георги Бенковски No 12. (2) Централното военно окръжие е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната. Финансовите средства за изпълнение на мисията, функциите и задачите на ЦВО се осигуряват от бюджета на Министерството на отбраната (МО) за съответната година. (3) Реализираните приходи на ЦВО се отчитат в съответствие с нормативната база и установения ред в МО. Чл. 3. Дейността на ЦВО се осъществява в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет с ПМС No 46 от 2010 г. (ППЗОВСРБ), Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ), Правилника за прилагане на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, приет с ПМС No 145 от 2012 г. (ППЗРВСРБ), Кодекса на труда, Наредбата за военния отчет на български граждани и техника за мирно и военно време, приета с ПМС No 167 от 2012 г., Наредбата за условията и реда за провеждане на мобилизация, приета с ПМС No 211 от 2012 г., Наредбата за отсрочване на запасни и техника-запас от повикване във въоръжените сили при мобилизация, приета с ПМС No 114 от 2013 г., Наредбата за условията и реда за разкриване и осигуряване дейността на курсове по начална и/или специална военна подготовка във висшите училища и за подготовката на учениците от средните училища, приета с ПМС No 43 от 2013 г., Наредба No Н-29 от 2010 г. за условията и реда за адаптация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия при освобождаване от военна служба (ДВ, бр. 95 от 2010 г.), както и други нормативни и административни актове на министъра на отбраната. Глава втора ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ЦЕНТРАЛНОТО ВОЕННО ОКРЪЖИЕ Чл. 4. Централното военно окръжие: 1. организира воденето на военния отчет в мирно и военно време, поддържането и съхраняването на регистри, изготвянето на военноотчетни документи, административното обслужване и предоставянето на услуги на българските граждани; 2. планира, разпределя и възлага изпълнението на мобилизационни задачи на военните окръжия; 3. организира планирането, оповестяването и доставянето на ресурсите от запаса във военновременните формирования от въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ; 4. организира набирането на кандидати за военна служба, за служба в доброволния резерв, за обучение във висшите военни училища, за курсове по начална и/или специална военна подготовка; 5. организира изпълнението на отсрочването от повикване при мобилизация и води отчета на отсрочените запасни и техника-запас; 6. организира провеждането на преглед на готовността за предоставяне на техника-запас с мобилизационно назначение и обобщава резултатите от проведените прегледи; 7. оказва методическа помощ на централната и местната администрация по военния отчет и подготовката за провеждане на мобилизация; 8. популяризира военната професия, обучението във висшите военни училища и в курсовете за начална и/или специална военна подготовка; 9. организира подготовката на гражданите на Република България в девети и десети клас на средното им образование за усвояване на знания, свързани със задълженията им по отбраната на страната, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили; 10. планира и организира началната и специалната подготовка на български граждани без военна подготовка и на тези с професии и специалности, необходими на въоръжените сили за военно време; 11. участва в организирането и провеждането на дейностите по адаптацията на военнослужещите при освобождаване от военна служба и съдейства за осигуряването на успешен преход към цивилната сфера; 12. изпълнява и други задачи, възложени от министъра на отбраната. Глава трета СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНОТО ВОЕННО ОКРЪЖИЕ Чл. 5. (1) Централното военно окръжие е организирано в ръководство, щаб, отделения и сектори. (2) Към ЦВО функционират подчинени териториални структури – военни окръжия I степен и военни окръжия II степен. (3) Ръководството на ЦВО се състои от началник, заместник-началник, началник на щаба и други военнослужещи и цивилни служители на пряко подчинение на началника на ЦВО. Чл. 6. Непосредственото ръководство на щаба, отделенията, секторите и военните окръжия се осъществява от техните началници, които носят отговорност за изпълнението на задачите, свързани с тяхната дейност. Чл. 7. (1) Централното военно окръжие се ръководи и представлява от началник. (2) Началникът на ЦВО е пряко подчинен на министъра на отбраната. (3) Началникът на ЦВО осъществява непосредственото ръководство на ЦВО и е пряк началник на военните окръжия. (4) В изпълнение на правомощията си началникът на ЦВО издава заповеди. Чл. 8. (1) Началникът на ЦВО: 1.организира, ръководи и отговаря за провеждане на целенасочена подготовка на личния състав на ЦВО и военните окръжия за ефективно комплектуване с ресурси от запаса на структурите от системата за национална сигурност за военно време и за осигуряване на въоръжените сили с личен състав и техника в мирно време; 2.ръководи изпълнението на мероприятията от Щаба на ЦВО и военните окръжия по своевременно осигуряване на въоръжените сили с необходимия резерв за изпълнение на мобилизационни задачи; 3.ръководи създаването на организация в Щаба на ЦВО и военните окръжия за провеждане подготовката на учениците от средните училища и съвместно с видовете въоръжени сили и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната организира обучението на българските граждани без военна подготовка в курсове за начална и/или специална военна подготовка; 4.ръководи дейността на Щаба на ЦВО и военните окръжия по военния отчет, изготвяне на военноотчетни документи и административно обслужване на българските граждани; 5.организира разработването от Щаба на ЦВО и утвърждава правила, програми, планове и отчита тяхното изпълнение пред министъра на отбраната; 6. организира изпълнението на актовете на министъра на отбраната и взаимодействието с административните звена на Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, с държавните органи, ведомства и организации; 7. ръководи изготвянето от Щаба на ЦВО на ежегоден доклад за дейността на ЦВО и го представя на министъра на отбраната; 8. представлява ЦВО пред трети лица, организации и институции в страната; 9. ръководи изготвянето на проектите за Годишния бюджет, Единния финансов план за материално-техническо осигуряване (МТО), Единния поименен списък на обектите за строителство и строителни услуги в частта им за ЦВО и ги представя в дирекция „ППБ“; 10. ръководи процеса на планиране, програмиране, бюджетиране и координира управлението на риска в отбранителната програма за осигуряване изпълнението на задачите в ЦВО; 11. ръководи създаването на организация за прилагане на двустранното счетоводно записване съобразно разпоредбите на Закона за счетоводството и вътрешните правила за счетоводна политика на ЦВО и военните окръжия; 12. ръководи, организира и контролира логистичното и финансовото осигуряване на ЦВО; 13. утвърждава вътрешни правила за организация на работната заплата на цивилните служители в рамките на утвърдените разходи за заплати в бюджета; 14. сключва договори, необходими за изпълнение на основните функции и задачи на ЦВО; 15. отговаря за изпълнението на бюджета на ЦВО и представя на министъра на отбраната периодични и годишни отчети за законосъобразното му изпълнение; 16. ръководи изпълнението на дейността по управление на човешките ресурси в ЦВО; 17. сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения с цивилните служители по чл. 5, ал. 1, а при оправомощаване от министъра на отбраната – сключва, изменя и прекратява договорите за военна служба с военнослужещите и резервистите, назначава и ги освобождава от военна служба и от служба в доброволния резерв; 18. утвърждава длъжностните характеристики на военнослужещите и цивилните служители по т. 17; 19. изготвя предложения за утвърждаване от министъра на отбраната на измененията и допълненията в длъжностните разписания на ЦВО и военните окръжия; 20. ръководи дейността по атестирането на военнослужещите в ЦВО съгласно нормативната уредба в действащите законови и подзаконови актове; 21.контролира изпълнението на нормативните актове при изпълнение на задачите, поставени на структурните звена на ЦВО и на военните окръжия; 22.организира управлението и експлоатацията на имуществото, предоставено за ползване на ЦВО; 23.организира обмена на информация между ЦВО, централните и местните органи на властта, както и техните администрации; 24.ръководи дейността на ЦВО и военните окръжия по въпросите на адаптацията на военнослужещите при освобождаването им от военна служба; 25.осъществява контрол по изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 относно основните правила за защита на личните данни на физически лица; 26.осъществява контакти с медиите, комуникация с обществеността, социален диалог и сътрудничество със синдикалните организации в ЦВО; 27.изпълнява и други функции и задачи, възложени му от министъра на отбраната. (2) При изпълнение на функциите по ал. 1 началникът на ЦВО се подпомага от заместник-началник. (3) Функциите и правомощията на началника на ЦВО в негово отсъствие от страната, при невъзможност да ги изпълнява в цялост или частично или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от заместник-началника на ЦВО, а когато той отсъства – от началника на Щаба на ЦВО. Чл. 9. Заместник-началникът на ЦВО: 1. организира изпълнението на административните актове на министъра на отбраната и на началника на ЦВО; 2. координира и контролира дейността по подготовката, разработването и изпълнението на годишния и месечните планове за дейността на ЦВО и военните окръжия; 3. осъществява контрол по разработването и изпълнението на План за бойна готовност на ЦВО, План за комплектуване на военновременните формирования и структури по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ със запас и Модел за работа на оперативната група на началника на ЦВО; 4. координира дейността на структурните звена на ЦВО и взаимодействието с административните звена на Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и държавните органи, ведомства и организации; 5. координира дейностите по осъществяване на ефективно управление на материално-техническите и финансовите средства на ЦВО, като прави предложения до началника на ЦВО, свързани с осигуряването на баланс между наличните ресурси и извършваните разходи; 6. осъществява контрол за спазване на вътрешния трудов ред и дисциплината спрямо личния състав на ЦВО; 7. отговаря и следи за правилната експлоатация и техническото обслужване на служебните транспортни средства; 8. координира дейността по медицинско, психологично, социално-битово осигуряване, както и аварийна и пожарна безопасност; 9. ръководи дейностите по управление на риска в отбранителната програма, координира разработването и изпълнението на програмния меморандум и съгласува тримесечните отчети по дейността; 10. подпомага началника на ЦВО в ръководството на цялостната дейност на ЦВО, като издава по делегирани правомощия разпореждания и указания; 11. следи за изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 относно основните правила за защита на личните данни на физическите лица; 12. изпълнява и други функции и задачи, възложени от началника на ЦВО. Чл. 10. (1) Главният юрисконсулт на ЦВО е пряко подчинен на началника на ЦВО. Той: 1. осигурява в правно отношение цялостната дейност на ЦВО; 2. съгласува и/или дава становища за законосъобразност по всички проекти на административни актове на началника на ЦВО; 3. осигурява методическа правна помощ на личния състав на ЦВО и на началниците на военните окръжия, като им предоставя устни или писмени становища по правни въпроси, свързани с дейността на ЦВО и военните окръжия; 4. осъществява процесуалното представителство на ЦВО и военните окръжия; 5. осъществява контрол по отношение на законосъобразността на процедурите по възлагане на обществени поръчки, както и при изготвянето и сключването на договорите; 6. участва в производства по реализиране на имуществена и административнонаказателна отговорност; 7. изготвя или участва в изготвянето на проекти на административни актове, касаещи дейността на ЦВО; 8. изпълнява и други задачи, възложени му от началника на ЦВО и заместник-началника на ЦВО. (2) Старшият юрисконсулт на ЦВО е пряко подчинен на главния юрисконсулт на ЦВО и подпомага дейността му при изпълнение на функциите по ал. 1. Чл. 11. Финансовият контрольор е пряко подчинен на началника на ЦВО. Той: 1. извършва в ЦВО предварителен контрол за законосъобразност в съответствие с изискванията на Закона за финансовото управ­ление и контрол в публичния сектор, както и указанията на министъра на финансите по ред, определен с вътрешни правила; 2. извършва конкретни проверки преди вземането на решение или извършването на действия, свързани с разхода на финансовите средства на ЦВО; 3. изпълнява и други задачи, произтичащи от нормативните актове, регламентиращи контрола на финансовата дейност в ЦВО и военните окръжия, възложени от началника на ЦВО. Чл. 12. (1) Отделение „Сигурност на информацията“ е административно звено по сигурността. (2) Началникът на отделение „Сигурност на информацията“ изпълнява функциите на служител по сигурността на информацията, ръководи отделението и е пряко подчинен на началника на ЦВО. Той: 1. организира, осъществява, координира, методически ръководи и контролира прилагането на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) относно дейностите по физическата, персоналната, документалната, индустриалната, криптографската сигурност и сигурността на комуникационно-информационната система (КИС) в ЦВО; 2. разработва План за охрана на ЦВО чрез физически и технически средства и следи за неговото изпълнение; 3. организира изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 относно основните правила за защита на личните данни на физическите лица; 4. организира извършването на периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите, съдържащи класифицирана и некласифицирана информация, в ЦВО; 5. дава становища по Закона за обществените поръчки относно това дали поръчката включва, изисква или съдържа класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ; 6. организира размножаването, изпращането, предаването, пренасянето и приемането на материали, съдържащи класифицирана информация, до и от други организационни единици или военни формирования; 7.уведомява Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) при изтичане на срока на разрешенията, при напускане или преназначаване на служители, както и при необходимост от промяна на разрешението, свързано с достъп до определено ниво на класификация на информацията в ЦВО; 8. информира незабавно в писмена форма ДКСИ и компетентната служба за всяка промяна, отнасяща се до обстоятелствата, свързани с издадените разрешения, удостоверения, сертификати или потвърждения в ЦВО; 9. води на отчет случаите на нерегламентиран достъп до класифицирана информация в ЦВО и на взетите мерки, за което информира незабавно ДКСИ; 10. следи за правилното определяне нивото на класификация на информацията в ЦВО; 11. разработва План за защита на класифицираната информация в ЦВО при положение на война, военно или друго извънредно положение; 12. организира и провежда обучението на служителите от ЦВО и военните окръжия в областта на защитата на класифицираната информация. (3)Отделение „Сигурност на информацията“ подпомага началника на Централното военно окръжие, като: 1. организира прилагането на националната политика по защитата на класифицираната и некласифицираната информация в ЦВО и военните окръжия в областта на физическата, персоналната, документалната, индустриалната, криптографската сигурност, сигурност­та на КИС и контрола на пропускателния режим в ЦВО; 2. извършва проверки по ЗЗКИ и ППЗЗКИ в ЦВО и военните окръжия; 3. осигурява деловодната дейност и организацията на документооборота за документи, материали и електронни носители, съдържащи национална класифицирана информация в Централното военно окръжие, в съответствие с изискванията на ЗЗКИ, ППЗЗКИ, както и подзаконовата нормативна уредба по прилагането им; 4. осигурява деловодната дейност и организацията на документооборота на некласифицирана информация в ЦВО в съответствие със Закона за Националния архивен фонд, Наредбата за реда за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции, приета с ПМС No 41 от 2009 г., както и подзаконовата нормативна уредба по прилагането им; 5. осъществява организирането, съхранението, използването, експертизата, обработването и приемането на създадени от дейността на ЦВО и военните окръжия документи в Учрежденския архив; организира съхранението на архивните единици до изтичане на сроковете и предаването им в дирекция „Държавен военноисторически архив“ – гр. Велико Търново, или до тяхното унищожаване; 6. осъществява взаимодействие с Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), дирекция „Специална куриерска служба“, дирекция „Сигурност на информацията“ – МО, и дирекция „Държавен военноисторически архив“ – гр. Велико Търново; 7. участва в изготвянето на документите по сигурността, необходими за акредитиране на КИС и мрежи за класифицирана информация и администрирането им в процеса на тяхното развитие и експлоатация; 8. организира изпълнението на изискванията на Наредбата за задължителните общи условия за сигурност на автоматизираните КИС, в които се създава, обработва, съхранява и пренася класифицирана информация, приета с ПМС No 99 от 2003 г., както и Наредбата за криптографската сигурност на класифицираната информация, приета с ПМС No 263 от 2003 г.; 9. организира, провежда и води на отчет текущото и тематичното обучение на служителите от ЦВО и военните окръжия при работа в подсистемите и модулите от комуникационно-информационната система на Министерството на отбраната и Българската армия (КИС „ЩИТ“); 10. разработва „Анализ на риска“ относно заплахите за физическата сигурност и План за физическата сигурност на класифицираната информация в ЦВО; 11. участва в установяване на обстоятелствата, свързани с компрометиране на сигурността на КИС, както и криптографските мрежи в ЦВО и военните окръжия; 12. участва при разработването на програмния меморандум на ЦВО и на докладите за резултатите от управлението на риска в програмата, предоставя данни, касаещи дейността на отделението за изготвяне на отчетите за степента на изпълнение на програмата; 13. изготвя проекти на заповеди, анализи, отчети, доклади, сведения и други документи, свързани с дейността на отделението; 14. изпълнява и други задачи, произтичащи от нормативните актове, регламентиращи класифицираната информация. Чл. 13. Сектор „Финанси“: 1. изготвя проект на Годишен бюджет за финансовите средства за издръжка на ЦВО; 2. разпределя годишните бюджети за издръжка на военни окръжия I степен съобразно утвърдения бюджет на ЦВО; 3. изготвя и обобщава месечните заявки за необходимите финансови средства на ЦВО и военните окръжия и ги представя в дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“ – МО; 4. предлага промени на текущия бюджет на ЦВО съгласно бюджетните указания; 5. организира и осъществява разходването на финансовите ресурси по бюджета на ЦВО и военни окръжия I степен, като прилага принципите на законосъобразност, прозрачност, ефективност и ефикасност при финансирането на ежедневната дейност; 6. разработва счетоводната политика, организира финансовата дейност и счетоводната отчетност съгласно действащата нормативна уредба; 7. организира и извършва финансово-счетоводно обслужване на дейностите, свързани с формирането и изплащането на възнагражденията, общественото и здравното осигуряване на военнослужещите и цивилните служители в ЦВО; 8. координира, коригира и предлага за утвърждаване разходите на военни окръжия I степен; 9. оказва методическа помощ и контрол на военни окръжия I степен по управление на финансовите средства; 10. изготвя „Единния финансов план“ за материално-техническо осигуряване в частта му за Централното военно окръжие на база указанията на първостепенния разпоредител с бюджет и началника на ЦВО, както и предложения за изменението му; 11. изготвя отчета за „Единния финансов план“ за материално-техническо осигуряване в частта му за Централното военно окръжие на база указанията на първостепенния разпоредител с бюджет и началника на ЦВО; 12. участва в разработването на „Единния поименен списък“ на обектите за строителство и строителни услуги в частта, касаеща ЦВО и военните окръжия; 13. организира и осъществява финансово-счетоводните дейности на ЦВО в съответствие с действащата нормативна уредба, в това число счетоводното отчитане и движение на дълготрайните активи, материалните запаси и финансовите ресурси; 14. участва в провеждането на инвентаризации и проверки в срокове и периодичност, определени в съответствие със Закона за счетоводството, вътрешноведомствената уредба на Министерството на отбраната и ЦВО; 15. организира своевременното заплащане и отчитане на разходите на ЦВО; 16. участва в извършването на контрол върху дейността на военните окръжия, свързан с финансовото осигуряване, и прави предложения за подобряване на работата; 17. изготвя обобщени периодични и годишни анализи, отчети, проекти на заповеди, становища, доклади, сведения и други документи, свързани с финансовото осигуряване на ЦВО и военните окръжия I и II степен; 18. участва при разработването на програмния меморандум на ЦВО, плана за управление на риска и на докладите за резултатите от управлението на риска в програмата, предоставя данни, касаещи финансовото осигуряване за изготвяне на отчетите за степента на изпълнение на програмата; 19. участва в дейностите, свързани с обществените поръчки в ЦВО и военните окръжия; 20. изпълнява и други задачи, възложени от началника на ЦВО. Чл. 14. (1) Щабът на Централното военно окръжие подпомага началника на ЦВО при осъществяване на неговите задачи. (2) Щабът на ЦВО е организиран в един сектор и пет отделения, подчинени на началника на Щаба на ЦВО: сектор „Човешки ресурси“, отделение „Бойна готовност, комплектуване и оповестяване“, отделение „Набиране на кандидати за военна служба и адаптация“, отделение „Логистично осигуряване“, отделение „Планиране, програмиране и бюджет“ и отделение „Комуникационно-информационно осигуряване“. Чл. 15. Началникът на Щаба на ЦВО: 1. непосредствено ръководи и контролира дейността на длъжностните лица от Щаба на ЦВО; 2. осигурява изпълнението на административните актове на министъра на отбраната и на началника на ЦВО; 3. организира подготовката, разработването и изпълнението на годишния и месечните планове за дейността на ЦВО и военните окръжия; 4. организира своевременно и точно свеждане на заповедите на началника на ЦВО до Щаба на ЦВО и военните окръжия; 5. ръководи подготовката, инструктажа и изпълнението на службата от Звено „Оперативни дежурни и оповестяване“; 6. организира изготвянето на графици за проверка на оперативните дежурни и състоянието на отбранителните продукти от длъжностните лица; 7. организира изготвянето на списъци на личния състав на ЦВО, които съдържат адресите, телефоните и начина на тяхното оповестяване, и осигурява ползването им при необходимост от оперативните дежурни на ЦВО; 8. организира и провежда занятия с военнослужещите и цивилните служители от Щаба на ЦВО и ръководи подготовката на структурните звена на ЦВО; 9. организира воденето на книгата за историята на ЦВО; 10. организира правилното съхранение и опазване на представителното знаме на ЦВО, наградните знаци, грамоти и други отличия, с които е наградено ЦВО; 11. представя за утвърждаване на началника на ЦВО план за охрана при пренасяне на финансови средства, въоръжение, боеприпаси и други ценности на ЦВО; 12. организира дейностите по осъществяване на ефективно управление на материално-техническите средства на ЦВО; 13. ръководи дейностите по разработването и изпълнението на Плана за бойна готовност на ЦВО, Плана за комплектуване на военновременните формирования и структури по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ със запас и Модела за работа на оперативната група на началника на ЦВО; 14. организира дейностите по спазване на вътрешния трудов ред и дисциплината от личния състав на ЦВО; 15. организира правилната експлоатация и техническото обслужване на служебните транспортни средства; 16. организира дейностите по управление на риска в отбранителната програма, координира разработването и изпълнението на програмния меморандум и съгласува тримесечните отчети по дейността; 17. участва в изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 относно основните правила за защита на личните данни на физическите лица; 18. изпълнява и други функции и задачи, възложени от началника на ЦВО. Чл. 16. Заместник-началникът на Щаба на ЦВО: 1. участва в планирането на мероприятията по подготовката на Щаба на ЦВО; 2. разработва документи, свързани с ежедневната войскова дейност и подготовката на ЦВО и военните окръжия; 3. отговаря за разработването и актуализирането на Плана за бойна готовност на Централното военно окръжие, Плана за комплектуване на военновременните формирования и структури със запас и Модела за работа на оперативната група на началника на ЦВО; 4. организира разработването и изпълнението на годишния и месечните планове за дейността на ЦВО и военните окръжия; 5. познава действителното състояние на сектора и отделенията в щаба, военните окръжия, както и хода на изпълнението на поставените им задачи; 6. организира изготвянето на определените от началника на щаба разчети, донесения, справки, доклади и др.; 7. осигурява съгласуване на действията на личния състав от Щаба на ЦВО и военните окръжия при изпълнение на поставените им задачи; 8. участва в разработването на плановете за проверка на състоянието на военните окръжия; 9. участва в занятията с офицерите от Щаба на ЦВО и контролира подготовката на военните окръжия: по бойната готовност, воденето на военния отчет и комплектуването на военните формирования и структури с ресурси от резерва, както и по поддържането и съхраняването на регистри на запасни, резервисти, техника-запас и техника-резерв и изготвянето на военноотчетни документи; набирането на кандидати за военна служба, за служба в доброволния резерв и за висшите военни училища, за начална и/или специална военна подготовка; обучението на гражданите на Република България в девети и десети клас на средното образование; 10. провежда инструктажа и следи за изпълнението на службата от Звено „Оперативни дежурни и оповестяване“; 11.участва в изготвянето на списъци на личния състав на ЦВО, които съдържат адресите, телефоните и начина на тяхното оповестяване, и осигурява ползването им при необходимост от оперативните дежурни на ЦВО; 12. отговаря за съхранението и опазването на представителното знаме на ЦВО, наградните знаци, грамоти и други отличия, с които е наградено ЦВО; 13. участва в дейностите по управление на риска в отбранителната програма, координира разработването и изпълнението на програмния меморандум и съгласува тримесечните отчети по дейността; 14. участва в изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 относно основните правила за защита на личните данни на физическите лица; 15. изпълнява и други функции и задачи, възложени от началника на Щаба на ЦВО. Чл. 17. Сектор „Човешки ресурси“ в Щаба на ЦВО: 1. планира, организира и осъществява цялостната дейност по управление на човешките ресурси на ЦВО и оказва методическа помощ и контрол на военните окръжия в тази област; 2. изготвя или участва в изготвянето на проекти на административни актове на началника на ЦВО, свързани с човешките ресурси; 3. изготвя проекти, поддържа и актуализира длъжностните разписания на ЦВО и военните окръжия, поименното разписание на длъжностите и длъжностните характеристики на служителите в ЦВО; 4. изготвя и поддържа актуалното състояние на поименното разписание на длъжностите по длъжностни разписания за ЦВО в „Автоматизираната система за управление на човешките ресурси“ (АСУ на ЧР); 5.организира попълването на текущия некомплект на ЦВО със запасни; 6.изготвя и съгласува актовете, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения на цивилните служители по чл. 5, ал.1, а при оправомощаване на началника на ЦВО от министъра на отбраната съгласува актовете по назначаване, преминаване и освобождаване от военна служба и служба в доброволния резерв, както и за повишаване във военно звание на военнослужещи от ЦВО и военните окръжия; 7.създава, съхранява и актуализира трудовите досиета на цивилните служители и служебните дела на военнослужещите в ЦВО, както и на началниците на военни окръжия I степен; 8.планира и организира обучението на военнослужещите и цивилните служители от ЦВО и военните окръжия с цел повишаване на тяхната квалификация, преквалификация и кариерното им развитие; 9. координира разработването и актуализирането на длъжностните характеристики и осъществява методическа, организационна и техническа помощ на военните окръжия; 10. организира дейността по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както и спазване на мерките за безопасност; 11. организира дейността по осигуряването на отдиха и възстановяването на военнослужещите и цивилните служители; 12. организира служебното време на военнослужещите, работното време на цивилните служители и тяхното отчитане извън нормалната му продължителност; 13. изготвя проекти на заповеди, анализи, отчети, доклади, становища, сведения и други документи, свързани с дейността на сектора; 14. изготвя отговори на заявления, жалби и сигнали от военнослужещи, цивилни служители и граждани; 15. участва при разработването на програмния меморандум на ЦВО и на докладите за резултатите от управлението на риска в програмата, предоставя данни, касаещи човешките ресурси, за изготвяне на отчетите за степента на изпълнение на програмата; 16. изпълнява и други задачи, възложени от началника на ЦВО и началника на Щаба на ЦВО. Чл. 18. (1) Отделение „Бойна готовност, комплектуване и оповестяване“: 1. разработва План за бойна готовност на Централното военно окръжие, План за комплектуване на военновременните формирования и структури по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ със запас и Модел за работа на оперативната група на началника на ЦВО; 2. организира попълването на текущия некомплект на военните окръжия със запасни и техника-запас; 3. организира оповестяването на резервистите и собствениците на техника-резерв чрез военните окръжия; 4. обобщава и извършва анализ на заявените потребности от запасни и техника-запас за военните формирования на въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ; 5. подготвя предложения за възлагане на мобилизационни задачи на военните окръжия за комплектуване на военните формирования на въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ; 6. организира дейността по планиране, оповестяване и доставяне на запасни и техника-запас във военновременните формирования от въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ; 7. организира попълването на текущия некомплект на военните формирования със запасни и техника-запас; 8. изготвя документите за планиране и провеждане на тренировки по бойната готовност и мобилизация; 9. организира ежегодното сверяване между военните окръжия и военните формирования/структури на съответствието между заявените и планираните запасни и техника-запас за комплектуване на военните формирования; 10. организира провеждането на преглед на готовността за предоставяне на техника-запас с мобилизационно назначение и обобщава резултатите от проведените прегледи; 11. организира воденето на военния отчет в мирно и военно време, поддържането и съхраняването на регистри, изготвянето на военноотчетни документи, административното обслужване и предоставянето на услуги на българските граждани; 12. организира дейността на военните окръжия по военния отчет, по въвеждането на данни в модул „Отчет на ресурсите от резерва“ от АСУ на ЧР, обобщава информацията по военния отчет и изготвя предложения за подобряване на работата; 13. организира изпълнението на отсрочването от повикване при мобилизация и водене отчета на отсрочените запасни и техника-запас; 14. обобщава информацията и изготвя предложения за обявяване, присвояване и повишаване във военно звание на личния състав от резерва; 15. осъществява контрол по дейностите на военните окръжия, свързани с военния отчет, комплектуването на военните формирования на въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ и отсрочването от повикване във въоръжените сили; 16. осъществява контрол по дейностите на военните окръжия, свързани с бойната готовност, провеждането на мобилизация, свързана с комплектуването на текущия им некомплект; 17. изготвя периодични и годишни обобщени анализи, отчети, доклади, сведения и други документи, свързани с дейността на отделението; 18. изготвя проекти на административни актове на началника на ЦВО и ги докладва на началника на Щаба на ЦВО; 19. участва в занятия с офицерите от Щаба на ЦВО и оказва методическа помощ и контрол при подготовката във военните окръжия; 20. участва при разработването на програмния меморандум на ЦВО и на докладите за резултатите от управлението на риска в програмата, предоставя данни, касаещи бойната готовност, комплектуването и оповестяването за изготвяне на отчетите за степента на изпълнение на програмата; 21. изпълнява и други задачи, възложени от началника и заместник-началника на Щаба на ЦВО. (2) Звено „Оперативни дежурни и оповестяване“: 1. носи оперативно дежурство в ЦВО съгласно утвърдените от началника на ЦВО правила и документи; 2. оповестява личния състав на ЦВО в заповяданите срокове съгласно План за бойна готовност на ЦВО; 3. поддържа взаимодействие с военните окръжия и МО и участва в провеждането на тренировки по оповестяването с тях; 4. изпълнява и други задачи, възложени от началника на Щаба на ЦВО и началника на отделението. Чл. 19. Отделение „Набиране на кандидати за военна служба и адаптация“ в Щаба на ЦВО: 1. организира дейността на военните окръжия по набирането на кандидати за висшите военни училища, за военна служба, за служба в доброволния резерв, за курсове по начална и/или специална военна подготовка; 2. организира подготовката на гражданите на Република България в девети и десети клас на средното им образование за усвояване на знания, свързани със задълженията им по отбраната на страната, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили; 3. организира рекламно-информационната дейност за популяризиране на военната професия, службата в доброволния резерв и обучението в курсове по начална и/или специална военна подготовка; 4. организира набирането и приемането на документи на кандидати за военна служба, за служба в доброволния резерв и кандидати за обучение във висшите военни училища, както и за курсове по начална и/или специална военна подготовка; 5. планира и организира началната и специалната подготовка на български граждани без военна подготовка и на български граждани с професии и специалности, необходими на въоръжените сили за военно време; 6. планира, организира, координира и отчита резултатите от извършени дейности по адаптацията на военнослужещите при освобождаването им от военна служба; 7. изготвя проекти на административни актове на началника на ЦВО; 8. участва в занятия с офицерите от Щаба на ЦВО и оказва методическа помощ и контрол при подготовката на военните окръжия; 9. участва при разработването на програмния меморандум на ЦВО и на докладите за резултатите от управлението на риска в програмата, предоставя данни, касаещи набирането на кандидати за военна служба за изготвяне на отчетите за степента на изпълнение на програмата; 10. изпълнява и други задачи, възложени от началника и заместник-началника на Щаба на ЦВО. Чл. 20. Отделение „Логистично осигуряване“ в Щаба на ЦВО: 1. организира дейността по осигуряване с видовете имущества в ЦВО и военните окръжия; 2. оказва методическа помощ на военните окръжия по управление на собствеността и транспортните средства; 3. обобщава потребностите на ЦВО и военните окръжия за изготвянето на „Единния финансов план“ за материално-техническо осигуряване в частта му за Централното военно окръжие на база указанията на първостепенния разпоредител с бюджет и началника на ЦВО; 4. изготвя „Единния поименен списък“ на обектите за строителство и строителни услуги в частта им за ЦВО и военните окръжия; 5. обобщава потребностите за следващия планов период, изготвя заявки и спецификации по позиции и ги предлага на началника на ЦВО за включване в „Единния финансов план“ за материално-техническо осигуряване на МО; 6. организира движението на дълготрайни активи и материални запаси (завеждане на отчет, съхранение и снемане от отчет), осигурени за дейността на ЦВО и военните окръжия; 7. участва в провеждането на инвентаризация и проверки в срокове и периодичност, определени в съответствие със Закона за счетоводството и вътрешноведомствената уредба на МО, както и бракуването на материални запаси; 8. организира и осигурява поддържането на сградния фонд и санитарно-хигиенните условия в ЦВО; 9. организира и осъществява транспортното осигуряване в ЦВО; 10. контролира дейността на военните окръжия, свързана с материално-техническото осигуряване, и изготвя предложения за подобряване на работата; 11. изготвя обобщени периодични и годишни анализи, отчети, проекти на заповеди, докладни записки, становища, сведения и други документи, свързани с логистичното осигуряване; 12. планира, координира и участва в дейностите в ЦВО относно подготовката и провеждането на процедури по възлагане на обществени поръчки и осигурява изпращането в установените срокове на информацията, свързана с обществените поръчки, до Агенцията по обществени поръчки; 13. участва в разработването на програмните меморандуми, в отчетите за степента на изпълнението им и при управлението на риска в програмата в съответствие с „Единния финансов план“ за материално-техническото осигуряване, в частта му за ЦВО и утвърдения „Единен поименен списък“ на обектите за строителство и строителни услуги за ЦВО и военните окръжия; 14. изготвя проекти на административни актове на началника на ЦВО; 15. изпълнява и други задачи, възложени от началника и заместник-началника на Щаба на ЦВО. Чл. 21. Отделение „Планиране, програмиране и бюджет“ в Щаба на ЦВО: 1. участва в съгласуването на документи за ЦВО по изпълнение на утвърдените им годишни бюджети за военните окръжия І степен; 2. разработва и актуализира Стратегическия план за дейността на ЦВО; 3. изготвя годишни и месечни планове за дейността на ЦВО и извършва предварително съгласуване на годишните планове за дейността на военните окръжия I степен; 4. изготвя периодични и годишни обобщени анализи, отчети, доклади, сведения и други документи, свързани с дейността на ЦВО и военните окръжия; 5. разработва и актуализира програмен меморандум на отбранителната програма, изготвя план за управление на риска, отчети за степента на изпълнението на програмата и доклади за резултатите от управлението на риска в ЦВО; 6. участва в разработването на „Единния финансов план“ за материално-техническото осигуряване и „Единния поименен списък“ на обектите за строителство и строителни услуги в частта им за ЦВО и военните окръжия; 7. съгласува изготвените месечни заявки за необходимите финансови средства на ЦВО; 8. участва в изготвянето на анализ на състоянието на годишния бюджет на ЦВО и военните окръжия, на показателите за изпълнение и на възникналите рискове в отбранителната програма на ЦВО; 9. извършва контрол върху дейността на военните окръжия, свързан с разработването, актуализирането на меморандумите и отчитане изпълнението по програмата от военните окръжия I степен; 10. извършва контрол на изготвените доклади за резултатите от управлението на риска на военните окръжия I степен; 11. изготвя проекти на административни актове на началника на ЦВО; 12. участва в занятия с офицерите от Щаба на ЦВО и оказва методическа помощ и контрол при подготовката на военните окръжия; 13. изпълнява и други задачи, възложени от началника и заместник-началника на Щаба на ЦВО. Чл. 22. Отделение „Комуникационно-информационно осигуряване“ в Щаба на ЦВО: 1. извършва поддръжка и администриране на комуникационно-информационната система (включително и за оповестяване при промяна степента на бойна готовност), офис техниката и сигнално-охранителната техника на ЦВО; 2. осигурява функционирането на комуникациите в ЦВО и военните окръжия; 3. подпомага военните окръжия в процеса на въвеждане в експлоатация и снемане от експлоатация на комуникационно-информационните им системи, офис техниката и сигнално-охранителната им техника; 4. изпълнява мероприятия за постигане на свързаност на ЦВО и военните окръжия към комуникационно-информационната система на МО, държавната администрация и фирми, предоставящи комуникационно-информационни услуги; 5. поддържа и администрира интернет страницата (www.comd.bg) и пощенския сървър (www.mail.comd.bg) на ЦВО, следи за тяхното актуално състояние, хостване и достъп до ресурсите им; 6. осигурява процеса на предоставяне от телекомуникационни оператори на мобилни комуникационни услуги за ЦВО и военните окръжия; 7. изготвя и представя за изпращане документи в МО, касаещи експлоатацията, планирането и разширяването на спектъра от услуги, предоставяни на потребителите от комуникационно-информационните системи на ЦВО; 8. изготвя проекти на заповеди, указания, докладни записки, анализи, правила, методически пособия, планове и други документи, свързани с предоставянето на комуникационно-информационни услуги за ЦВО и военните окръжия; 9. изготвя правила, касаещи експлоатацията и реда за работа с комуникационни средства (телефонни апарати, телефонни централи, мобилни телефони и др.), използвани в ЦВО и военните окръжия; 10. изготвя проекти на административни актове на началника на ЦВО; 11. изпълнява и други задачи, възложени от началника и заместник-началника на Щаба на ЦВО. Чл. 23. (1) Военни окръжия I степен са дислоцирани в градовете: Варна, Русе, Плевен, София, Пловдив и Стара Загора. (2) Военно окръжие I степен по ал. 1 е организирано в ръководство и сектор „Военен отчет, комплектуване, набиране и адаптация“ с офиси за военен отчет в съответните общини/райони, като: 1. разработва План за бойната готовност и План за комплектуване на военновременните формирования и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ със запасни и техника-запас и Модел за работа на оперативната група на началника на ВО; 2. организира попълването на текущия некомплект на ВО със запасни и техника-запас; 3. изготвя военноотчетни документи и организира получаването им; 4. води документални, картотечни, автоматизирани регистри и електронна база данни на водещите се на военен отчет български граждани и техника в общините/районите; 5. ръководи дейностите по военния отчет на гражданите и техниката в офисите за военния отчет в общините/районите; 6. изпълнява възложените задачи за комплектуване на военновременните формирования на въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ, като дава мобилизационно назначение на запасни и техника-запас; 7. организира оповестяването и доставянето на ресурсите от резерва от общините/районите до пунктовете за приемане на запас на военновременните формирования и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ; 8. организира оповестяването на резервистите на служба в доброволния резерв и собствениците на техника-резерв; 9. извършва ежегодно сверяване между военното окръжие и военните формирования от въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ между заявените и планираните за доставяне запасни и техника-запас за комплектуване на военните формирования/структури; 10. планира, организира и отчита финансовото и счетоводното осигуряване на военното окръжие I степен и на подчинените военни окръжия II степен; 11. отсрочва от повикване при мобилизация и води отчета на отсрочените ресурси от резерва; 12. оказва методическа помощ на местната администрация по военния отчет и подготовката за мобилизация; 13. организира и провежда преглед на готовността за предоставяне на техника-запас с мобилизационно назначение; 14. извършва актуализирането на данните от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) на водещите се на военен отчет български граждани и за техника от структурите на министерства и ведомства, на които е възложена регистрацията на същата; 15. въвежда данните в модулите „Отчет на ресурсите от резерва“, „Кандидати“ и „Витоша“ от „АСУ на ЧР“; 16. изготвя предложения за присвояване и повишаване във военни звания на резервисти и запасни от ВО; 17. организира планирането и провеждането на подготовката на резервистите на служба в доброволния резерв от състава на военното окръжие; 18. провежда мероприятия по набиране на кандидати за военна служба, за служба в доброволния резерв, за обучение във висшите военни училища, за начална и/или специална военна подготовка и подпомага кандидатите при подготовката и комплектуването на документите; 19. организира и провежда рекламно-информационна дейност за набиране на кандидати за военна служба, за служба в доброволния резерв, за обучение във висшите военни училища, за начална и/или специална военна подготовка; 20. взаимодейства с органите на местната и изпълнителната власт, училищата, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ при провеждане на рекламно-информационната дейност за популяризиране на военната служба; 21. създава необходимата организация за обучението на гражданите на Република България в девети и десети клас на средното им образование, свързано със задълженията им по отбраната на страната, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили; 22. участва с представители в заседанията на областните съвети по сигурност и общинските/районните съвети по сигурност; 23. планира, провежда и отчита резултатите от извършените дейности по адаптацията на военнослужещите при освобождаването им от военна служба; 24. извършва административно обслужване и административни услуги на българските граждани; 25. изготвя анализи, отчети, доклади и сведения за дейността на военното окръжие; 26. изпълнява денонощно оперативно дежурство и създава условия за своевременно оповестяване на военното окръжие I степен и подчинените военни окръжия II степен при привеждане в по-висока степен на бойна готовност; 27. изготвя годишни и месечни планове за дейността на военното окръжие, като извършва предварително съгласуване на годишните планове за дейността на подчинените военни окръжия II степен; 28. разработва програмен меморандум на програмния елемент, изготвя тримесечни отчети за степента на изпълнението му и доклади за резултатите от управлението на риска в програмния елемент; 29. организира, отчита и контролира израз­ходването на отпуснатите финансови средства в съответствие с утвърдения годишен бюджет; 30. организира поддръжката на сградния фонд, дълготрайните активи и материалните запаси, предоставени на военното окръжие; 31. планира и заявява финансови и материални средства за функциониране на военното окръжие I степен и подчинените му военни окръжия II степен; 32. организира експлоатацията на транспортните средства на военното окръжие I степен; 33. осъществява деловодната дейност, комуникационното осигуряване, обмена на информация с възлите от КИС „ЩИТ“ на БА и електронната поща; 34. участва в изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 относно основните правила за защита на личните данни на физическите лица; 35. изпълнява и други задачи, възложени от началника на ЦВО. Чл. 24. Военно окръжие II степен е организирано в ръководство и сектор „Военен отчет, комплектуване, набиране и адаптация“ с офиси за военен отчет в общините, като: 1. разработва План за бойната готовност и План за комплектуване на военновременните формирования и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ със запасни и техника-запас и Модел за работа на оперативната група на началника на ВО; 2. организира попълването на текущия некомплект на ВО със запасни и техника-запас; 3. организира оповестяването на резервистите на служба в доброволния резерв и собствениците на техника-резерв; 4. извършва ежегодно сверяване между военното окръжие и военните формирования от въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ на съответствието между заявените и планираните за доставяне запасни и техника-запас за комплектуване на военните формирования/структури; 5. води документални, картотечни, автоматизирани регистри и електронна база данни на водещите се на военен отчет български граждани и техника в общините; 6. ръководи дейностите по военния отчет на гражданите и техниката в офисите за военния отчет в общините; 7. изпълнява възложените задачи за комплектуване на военновременните формирования на въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ, като дава мобилизационно назначение на запасни и техника-запас; 8. изготвя военноотчетни документи и организира получаването им; 9. организира оповестяването и доставянето на ресурсите от резерва от общините на областта до пунктовете за приемане на запас на военните формирования от въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ; 10. изпълнява възложените задачи за комплектуването на военните формирования от въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ със запасни и техника-запас; 11. изготвя предложения за присвояване и повишаване във военно звание на резервисти и запасни от военното окръжие; 12. отсрочва от повикване при мобилизация и води отчета на отсрочените ресурси от резерва; 13. оказва методическа помощ на местната администрация по военния отчет и подготовката за мобилизация; 14. организира и провежда преглед на готовността за предоставяне на техника-запас с мобилизационно назначение; 15. извършва актуализирането на данните от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) на водещите се на военен отчет български граждани и за техника от структурите на министерства и ведомства, на които е възложена регистрацията на същата; 16. провежда мероприятия по набиране на кандидати за военна служба, за служба в доброволния резерв, за обучение във висшите военни училища, за начална и/или специална военна подготовка и подпомага кандидатите при подготовката и комплектуването на документите; 17. организира и провежда рекламно-информационна дейност за набиране на кандидати за военна служба, за служба в доброволния резерв, за обучение във висшите военни училища, за начална и/или специална военна подготовка; 18. взаимодейства с органите на местната и изпълнителната власт, училищата, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ при провеждане на рекламно-информационната дейност за популяризиране на военната служба; 19. създава необходимата организация за изпълнение на програмата за обучението на гражданите на Република България в девети и десети клас на средното им образование, свързано със задълженията им по отбраната на страната, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили; 20. участва с представители в заседанията на областния съвет по сигурност и общинските съвети по сигурност; 21. планира, провежда и отчита резултатите от извършените дейности по адаптацията на военнослужещите при освобождаването им от военна служба; 22. извършва административно обслужване и административни услуги на българските граждани от областта; 23. изготвя анализи, отчети, доклади и сведения за дейността на военното окръжие; 24.създава условия за своевременно оповестяване на военното окръжие при привеждане в по-високи степени на бойна готовност; 25. изготвя годишни и месечни планове за дейността на военното окръжие; 26. осъществява деловодната дейност, комуникационното осигуряване, обмена на информация с възлите от КИС „ЩИТ“ на БА и електронната поща; 27. въвежда данни в модулите „Отчет на ресурси от резерва“, „Кандидати“ и „Витоша“ в АСУ на ЧР; 28. организира поддържането на сградния фонд, дълготрайните активи и материалните запаси, предоставени на военното окръжие; 29. изготвя финансови заявки за необходимите материални средства до военно окръжие I степен в съответствие с утвърдения годишен бюджет на военното окръжие; 30. организира експлоатацията на транспортните средства на военното окръжие; 31. организира планирането и провеждането на подготовката на резервистите от доброволния резерв от състава на военното окръжие; 32. участва в изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 относно основните правила за защита на личните данни на физическите лица; 33. изпълнява и други задачи, възложени от началника на ЦВО и началника на военно окръжие I степен. Глава четвърта ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА В ЦЕНТРАЛНОТО ВОЕННО ОКРЪЖИЕ Чл. 25. (1) Организацията на работа в ЦВО се осъществява по реда на ЗОВСРБ, ЗРВСРБ, подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и вътрешните правила за организация на работата, утвърдени от началника на ЦВО. (2) Началникът на ЦВО осъществява непосредственото ръководство на дейностите: по бойната готовност; комплектуване с ресурси от запаса на структурите от системата за национална сигурност за военно време и за осигуряване на въоръжените сили с личен състав и техника в мирно време; военния отчет и изготвяне на военноотчетни документи. Той е пряк началник на военните окръжия и се подпомага от заместник-началника и началника на Щаба на ЦВО, началниците на отделения и сектори, които носят отговорност за изпълнението на поставените им задачи. (3) Началникът на военно окръжие I степен осъществява непосредствено ръководство на личния състав на военното окръжие и е непосредствен началник на подчинените му военни окръжия II степен. (4) Началникът на военно окръжие II степен осъществява непосредствено ръководство на личния състав на военното окръжие. (5) Военнослужещите и цивилните служители от ЦВО и военните окръжия отговарят пред прекия си началник за изпълнение на възложените им задачи в съответствие с длъжностните им характеристики. Чл. 26. Документооборотът в ЦВО и военните окръжия се извършва по ред, определен в правилата на началника на ЦВО. Чл. 27. Нормалната продължителност на работното време в ЦВО и военните окръжия е 8 часа дневно и 40 часа седмично при пет­дневна работна седмица. Чл. 28. Редът за влизане в сградите и пропускателният режим за личния състав, длъжностните лица и гражданите се определят със заповеди на началника на ЦВО и на началниците на военни окръжия. Чл. 29. (1) При изпълнение на задачите си ЦВО осъществява взаимодействие с административните звена на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия, държавните органи, ведомства и организации, както и неправителствените организации. (2) Взаимодействието се осъществява на основата на: 1. действащите нормативни актове в Република България и актовете на министъра на отбраната; 2. утвърдени от министъра на отбраната планове, програми и други, регламентиращи конкретния случай на взаимодействие. (3) Взаимодействието на ЦВО с други държавни и местни органи, ведомства и организации в страната включва: 1. обмен на информация относно дейността на резерва; 2. провеждане на семинари, конференции, курсове и др. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Правилникът се издава на основание чл. 21, ал. 4 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България и отменя Правилника за устройството и дейността на Централното военно окръжие (ДВ, бр. 65 от 2018 г.). § 2. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър: Красимир Каракачанов

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 58 от 24 януари 2003 г. за утвърждаване списък на стоки и услуги, чието производство се възлага на специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперации на инвалиди по реда на Закона за обществените поръчки РЕШЕНИЕ No 58 ОТ 24 ЯНУАРИ 2003 Г. за утвърждаване списък на стоки и услуги, чието производство се възлага на специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперации на инвалиди по реда на Закона за обществените поръчки На основание чл. 22, т. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Утвърждава списък на стоки и услуги, чието производство се възлага на специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперации на инвалиди чрез процедура на договаряне по чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за обществените поръчки съгласно приложението. 2. Отменя Решение No 758 на Министерския съвет от 1999 г. за утвърждаване на списък на стоки и услуги, чието производство се възлага на специализираните предприятия и кооперации на инвалиди (ДВ, бр. 18 от 2000 г.). Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров Приложение към т. 1 Списък на стоки и услуги, чието производство се възлага на специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперации на инвалиди по реда на Закона за обществените поръчки I. Стоки 1. Спално бельо (пижами и нощници). 2. Постелъчно бельо. 3. Дюшеци и възглавници. 4. Работни и униформени облекла и обувки. 5. Медицински калцуни и тампони за лабораторни изследвания. 6. Специализирани предпазни облекла и средства. 7. Мебелно обзавеждане и дограма за административни и обществени сгради. 8. Елементи на електрически инсталации в сгради, без електрическите уредби и кабелите. 9. Стоки от пластмаса, предназначени за употреба в бита. 10. филтриращи елементи за двигатели с вътрешно горене и чисти помещения. 11. Производство на рехабилитационни уреди. 12. Трикотажни изделия. 13.Висящи, стоящи и стенни лампи. 14. Изделия на хранително-вкусовата промишленост — тахан халва, кори за вафли и диетични храни. 15. Бебешка и детско-юношеска конфекция и трикотаж. II. Услуги 1. Полиграфически услуги: а) проектиране, дизайн и предпечатна подготовка, висок и четирицветен офсетов и ситопечат, стандартни и нестандартни: акциденция, етикети, опаковки, листовки, инструкции и др.; б) картонени опаковки до 400 г, обработка на мукава до 2,5 мм, щанцоване и книговезки услуги; в) тетрадки, картекс папки и папки с машина, бележници, учебници, книги. 2. Бояджийски услуги: а) боядисване на сгради, помещения, други площи, инсталации (включително транспортни ленти), машини, метали, дърво и други материали; б) шпакловка, поставяне на основа за боядисване— безир, грунд и други; в) частично иззиждане и измазване на помещения и зидарии; г) различни видове замазки, подови настилки, теракота, фаянс. 3. Автотапицерски услуги: а) ремонт на седалки и врати; б) тапицировка на автомобила.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 14 от 24 януари 2003 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 14 ОТ 24 ЯНУАРИ 2003 Г. за допълнение на Постановление No 14 на Министерския съвет от 2002 г. за изпълнение от 1 януари 2002 г. на задълженията на Република България, произтичащи от Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Хърватия, подписано на 4 декември 2001 г. в София (ДВ, бр. 14 от 2002 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 2, ал. 1 се създава изречение второ: „От 1 януари 2003 г. промишлените стоки с произход от Република Хърватия, включени в приложение No 1, не се облагат с мита при внос в Република България." Заключителна разпоредба § 2. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2003 г. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 14 от 15 октомври 2020 г. по конституционно дело No 2 от 2020 г. РЕШЕНИЕ No 14 от 15 октомври 2020 г. по конституционно дело No 2 от 2020 г. Конституционният съд в състав: председател: Борис Велчев, членове: Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов, при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 15 октомври 2020 г. конституционно дело No 2/2020 г., докладвано от съдията Константин Пенчев. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата за решаване на делото по същество. Делото е образувано на 4.03.2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“ и на чл. 215, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) (обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г.; посл. изм., бр. 62 от 14.07.2020 г.). В искането се твърди, че с оспорената разпоредба на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“ законодателят е допуснал несправедливо и необосновано ограничаване на правото на собственост и по този начин е надхвърлил конституционната рамка, която поставя принципът за правовата държава с двата негови елемента – правна сигурност и материална справедливост. Поддържа се, че собствениците на поземлени имоти, отредени по устройствените планове за реализация на мероприятия по обществено озеленяване, са поставени в неравностойно положение спрямо останалите собственици на поземлени имоти, които имат право по своя инициатива да изготвят необходимите проекти и да променят предназначението им за задоволяване на своите нужди. Според Висшия адвокатски съвет разпоредбата на чл. 208, ал. 1 ЗУТ, с която е определен 15-годишен срок за отчуждаване, в който частните собственици търпят съществени ограничения на собствеността им, води до „лишаване от собственост“ без предварително и равностойно обезщетение, с което се нарушава чл. 17, ал. 5 от Конституцията. По отношение на разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ се сочи, че с предвидената с нея необжалваемост на общите устройствени планове, както и на техните изменения, необосновано е ограничено правото на защита по чл. 56 от Конституцията. Висшият адвокатски съвет твърди, че е налице неравно третиране и ограничаване на правото на защита на гражданите, тъй като държавата може чрез областния управител да защити държавните и обществените интереси, ако смята, че те са засегнати от акта на местната власт за одобряване на общия устройствен план, а на засегнатия гражданин това право е отнето. Изложени са съображения, според които чл. 215, ал. 6 ЗУТ противоречи на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, защото е нарушено основно конституционно право – правото на собственост, без да е гарантирана възможността за неговата защита чрез съдебно обжалване. С определение от 9 април 2020 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество. Съдът е конституирал като заинтересувани институции: Народното събрание, Министерския съвет, президента на Република България, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и омбудсмана на Република България. Отправена е покана да предложат писмени становища до Асоциацията на българските административни съдии, Националното сдружение на общините в Република България и Съюза на архитектите в България. Поканени са да дадат писмено правно мнение по предмета на делото проф. д.
ю.н Цветан Сивков, проф. д-р Венцислав Стоянов, проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Дончо Хрусанов, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Павел Сарафов, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Христина Балабанова и доц. д-р Златимир Орсов. Съдът, като обсъди доводите в искането, постъпилите по делото писмени становища и правни мнения, както и относимата правна уредба, за да се произнесе, взе предвид следното: 1. По искането за установяване на противоконституционност на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“ от Закона за устройство на територията: Постъпилите по делото становища и правни мнения по искането за установяване на противоконституционност на чл. 208, ал. 1 ЗУТ в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“ могат да бъдат обособени в две групи. В първата група, която включва становището на Върховния административен съд и правните мнения на проф. д-р Дарина Зиновиева и проф. д-р Христина Балабанова, се споделят и допълват доводите в искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 208, ал. 1 ЗУТ в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“, което намират за основателно. Втората група становища, към която се отнасят тези на министъра на регионалното развитие и благоустройството и Съюза на архитектите в България, намират искането в тази му част за неоснователно. Според Върховния административен съд фиксираният срок от 15 години за започване на отчуждителното производство за имоти, отредени по влезлия в сила подробен устройствен план за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 ЗУТ, противоречи на същностни елементи на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Отлагането на момента на започване на отчуждаването в полза на държавата или общините за срок от 15 години не постига предвидима, сигурна и справедлива правна уредба по отношение на собствениците на такива имоти, а представлява вреда за тях, за която законодателят не е предвидил обезвреда. Залегналият в оспорения израз на чл. 208, ал. 1 ЗУТ дълъг срок от 15 години за започване на отчуждителното производство не съответства и на публичния интерес от изграждане на такива обекти, тъй като за това време обществените отношения се развиват, при което нуждата от отчуждаване за такива обекти може да отпадне и да възникне друга по-голяма обществена нужда, налагаща изменение на подробния устройствен план. Проф. д-р Дарина Зиновиева застъпва виждането, че са налице редица неблагоприятни последици за собствениците, произтичащи от статута на имот от типа, предвиден в чл. 208, ал. 1 ЗУТ за периода от 15 години, без в същото време да е предвидено адекватно обезщетяване за търпяното ограничение в този период. Поддържа още, че собствениците на този тип имоти изначално са в неравностойно положение спрямо останалите собственици на поземлени имоти, които имат право по своя инициатива да изготвят необходимите проекти и да променят предназначението им за задоволяване на своите нужди. Проф. д-р Христина Балабанова подкрепя изцяло мотивите и основанията на искането в тази му част. Министърът на регионалното развитие и благоустройството смята, че нормата на чл. 208, ал. 1 ЗУТ не е произволно създадена и не нарушава чл. 6, ал. 2 от Конституцията, тъй като целта на разпоредбата е не да създаде условия за неравно третиране на гражданите, а да регламентира диференциран подход, при който да се реализира отчуждаването по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост за обекти – публична собственост. Сроковете по чл. 208, ал. 1 ЗУТ имат охраняваща роля за терените (поземлени имоти или части от тях), които са предвидени по действащите подробни устройствени планове за изграждане на обекти – публична собственост, с оглед защита на обществения интерес. Това допринася за постигане на основните цели, определени в чл. 1 ЗУТ – устройството на територията да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. За постигане на тези цели в Закона за устройство на територията са уредени обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството, както и са определени ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Съюзът на архитектите в България поддържа, че за всички предвидени от общите устройствени планове мероприятия за изграждане на комуналните системи срокът за реализация като цяло трябва да бъде срокът на действие на общите устройствени планове, който е приет по съответния законов ред. Твърди също, че заинтересуваните собственици имат достатъчна гаранция за защита на техните права за съдебно оспорване на проектните решения в частта на зелената система на общината чрез доказателства за неправилните изводи на екологичната оценка, ако има такива. Конституционният съд, за да се произнесе, съобрази следното: В разпоредбата на чл. 208 ЗУТ са предвидени три срока, в които следва да започнат отчуждителните производства по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост: – петнадесет години от влизане в сила на подробните устройствени планове за имотите, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 ЗУТ; – десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за имотите, предвидени за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 ЗУТ, и – пет години от влизане в сила на подробните устройствени планове за имотите, предвидени за изграждане на всички останали обекти, публична собственост на държавата и общините. Разпоредбата на чл. 208 ЗУТ се намира в раздел I „Условия за принудително отчуждаване и обезщетяване“ на глава XVII „Обезщетяване при принудително отчуждаване на недвижими имоти за изграждане на обекти – публична собственост на държавата и общините“. В чл. 205, т. 1 – 6 ЗУТ са изброени обектите – публична собственост на държавата и общините, за които е допустимо принудително отчуждаване на недвижими имоти, собственост на юридически и физически лица, като в т. 3 като такъв обект са посочени „озеленени площи за широко обществено ползване“. Обхватът на зелените площи – публична собственост, е очертан в чл. 61, ал. 4 във връзка с ал. 2 и 3 ЗУТ, а именно – паркове, градини, улично озеленяване, зелени площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, ботанически градини и др. До изтичането на 15-годишния срок по чл. 208, ал. 1 ЗУТ собствениците на отредени по устройствените планове частни имоти за реализация на мероприятия по обществено озеленяване търпят съществени ограничения на правото им на собственост. На първо място, ограничението се състои в това, че при наличие на влязъл в сила план държавата и общината имат право на предимство пред трети лица да изкупят недвижимия имот по пазарни цени, щом според плана имотът е предвиден за изграждане на обект – публична държавна или публична общинска собственост (чл. 199, ал. 1 ЗУТ). Собственикът може да продаде имота или части от него на трето лице само след като го предложи за изкупуване на държавата или на общината и представи на нотариуса писмен отказ. Според доктрината и утвърдената съдебна практика правомощието разпореждане е основен характеризиращ елемент за правото на собственост. От римското право е известно като jus abutendi – правото на собственика да реши да отчужди своята вещ, като избере и съответен правоприемник или пък да реши да запази вещта за себе си. Това доктринално разбиране се споделя и в практиката на Конституционния съд, според която „правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права“ (Решение No 9 от 2017 г. по к.д. No 9/2016 г.). То съдържа в себе си възможността собственикът на имота да извършва правни сделки с него, като договаря свободно и определя цената и купувача (Решение No 8 от 1995 г. по к.д. No 12/1995 г.). На второ място, ограничението на правото на собственост се изразява в обстоятелството, че в 15-годишния срок от влизането в сила на подробния устройствен план с отреждане за озеленяване засегнатите собственици могат да ползват имота единствено съобразно фактическото положение, заварено към датата на одобряването на плана. Те имат право да изградят временни строежи само ако държавата или общината откажат да упражнят правото си на първи купувач по чл. 199, ал. 2 ЗУТ. Какви могат да бъдат временните строежи е уредено в чл. 50 ЗУТ с оглед характера на имота – застроен или незастроен. По вид тези постройки могат да бъдат: пристройка към законно изградена сграда до 40 кв. м; преустройство на таванско помещение със задигане на надзида до 1,5 м; ателие; постройка на допълващото застрояване по чл. 46 ЗУТ; гараж или ограда. В незастроени имоти до реализирането на подробния устройствен план, предвиждащ озеленяване, могат да се изграждат или поставят само открити обекти за спортни дейности и площадки за игра въз основа на разрешение за строеж или разрешение за поставяне – чл. 51, ал. 3 във връзка с чл. 55 ЗУТ, а останалите такива имоти могат да се използват и за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ (чл. 55 ЗУТ). Към посочените ограничения през 15-годишния период по чл. 208, ал. 1 ЗУТ следва да се добавят и допълнителните общи задължения на собствениците на имота, които те имат по силата на различни материалноправни разпоредби – разходи на основание чл. 195 – 196 ЗУТ, евентуална забрана за ограждане на имота, данъчни задължения. Невъзможността на собствениците на отредени по устройствените планове частни имоти за реализация на мероприятия по обществено озеленяване в 15-годишния срок по чл. 208, ал. 1 ЗУТ да се ползват и да се разпореждат с имотите пълноценно по същество намалява обема на правото им на собственост. Правото на собственост е най-пълното по обем вещно право, което има своята уредба в глава първа на Основния закон – „Основни начала“. Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията са гаранция, че правото на собственост се защитава от закона и че частната собственост е неприкосновена (Решение No 5 от 1996 г. по к.д. No 4/1996 г.). Принципът на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за ограничаването й и съдържанието му не е равнозначно на установяването на абсолютна забрана за такива ограничения. Направеният извод се потвърждава от обстоятелството, че след прогласяване на този принцип Конституцията (чл. 17, ал. 5) допуска при определени условия принудителното отчуждаване на собственост. Потвърждава се и от това, че Конституцията установява приоритети – например опазване и възпроизводство на околната среда (чл. 15), съхраняване на обработваемата земя за земеделски цели (чл. 21), опазване на националното историческо и културно наследство (чл. 23), закрилата на които е свързана с ограничения на собствеността. Разумен баланс между личния и обществения интерес се постига, когато ограничаването на правото на собственост се извършва при съобразяване на принципа на правовата държава. Определеният в оспорения израз на чл. 208, ал. 1 ЗУТ срок от 15 години за започване на отчуждителното производство за имоти, отредени по влезлия в сила подробен устройствен план за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 ЗУТ, противоречи на легитимните правни очаквания и създава правна несигурност, което противоречи на принципа на правовата държава. Регулирането на обществените отношения по принудителното отчуждаване на недвижими имоти на юридически и физически лица изисква от законодателя предвидима правна уредба, която да позволява обозримо във времето поведение на държавата и общините по започване и приключване на отчуждителното производство след влизане в сила на подробния устройствен план, така че да се постигне целта му. Това предполага своевременно отчуждаване на собствеността в полза на държавата или общините, за да бъде удовлетворен публичният интерес от реализиране на отчуждителното мероприятие (в случая изграждане на озеленени площи) в момент, близък до одобряването на подробния устройствен план, срещу предварително предоставяне на равностойно обезщетение на собствениците. Отлагането на момента на започване на отчуждаването в полза на държавата или общините за срок от 15 години не постига предвидима и сигурна правна уредба по отношение на собствениците, а представлява вреда за тях, за която законодателят не е предвидил обезвреда. Залегналият в оспорения израз на чл. 208, ал. 1 ЗУТ дълъг срок от 15 години за започване на отчуждителното производство не съответства и на публичния интерес от изграждане на такива обекти, тъй като за това време обществените отношения не са застинали, а се развиват динамично, при което нуждата от отчуждаване за такива обекти може да отпадне и да възникне друга по-важна обществена нужда, налагаща изменение на подробния устройствен план. Конституционният съд отчита, че инвестиционната политика на държавата и на общините е свързана с усвояването на средства по европейски програми, администриране на държавни инвестиционни заеми, директно финансиране от държавния или общинския бюджет. Това са продължителни процеси, които като цяло могат да забавят провеждането на процедурите по отчуждаване, съответно с оглед размера на осигуреното финансиране може да се предвиди изграждане на етапи на съответния обект и етапно отчуждаване на засегнатите имоти. Сроковете по чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост са предназначени да отговорят на реалните възможности на бюджета на държавата и на общините за осигуряване на необходимите средства за отчуждаване на терените (поземлени имоти или части от тях), които са предвидени по действащите подробни устройствени планове за изграждане на обекти – публична собственост. Поради това предвиждането на такива срокове само по себе си не е противоконституционно, а законодателят е най-добре поставен да определи тяхната продължителност. Свободата на преценка, с която разполага законодателната власт в това отношение, обаче е ограничена от принципа на пропорционалност като компонент на правовата държава. Изискването за съразмерност е потвърдено в практиката на Конституционния съд (Решение No 20 от 1998 г. по к.д. No 16/1998 г., Решение No 1 от 2002 г. по к.д. No 17/2001 г., Решение No 15 от 2010 г. по к.д. No 9/2010 г., Решение No 2 от 2011 г. по к.д. No 2/2011 г., Решение No 14 от 2014 г. по к.д. No 12/2014 г., Решение No 2 от 2015 г. по к.д. No 8/2014 г., Решение No 7 от 2019 г. по к.д. No 7/2019 г. и др.). От принципа на пропорционалност произтича изискването намесата в правото на частна собственост да постига справедлив баланс между нуждите на общия интерес и защитата на основните права на гражданите. При преценката дали е спазен дължимият баланс Конституционният съд намира, че 15-годишният срок по чл. 208, ал. 1 ЗУТ е несъразмерно дълъг и съществено надхвърля необходимото за постигане на дефинираните цели – не е налице сериозно оправдание за наложителност на толкова дълъг период, за започване на отчуждителните производства по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост за имоти, отредени по влезлия в сила подробен устройствен план за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 ЗУТ. Несъразмерност е налице и с оглед другите срокове по чл. 208, ал. 1 ЗУТ, в които следва да започнат отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост – 10 години от влизане в сила на подробния устройствен план за изграждане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64 ЗУТ и 5 години от влизане в сила на подробния устройствен план за изграждане на всички останали обекти, публична собственост на държавата и общините. В рамките на прекомерно дългия срок от 15 години по чл. 208, ал. 1 ЗУТ на собствениците на отредени по устройствените планове частни имоти за реализация на мероприятия по обществено озеленяване е наложено да търпят бездействието на държавната или общинската администрация, ако тя не предприеме действия по отчуждаване. Последователно е разбирането на Конституционния съд, че липсата на добра организация и координация от страна на отделните държавни или общински органи и служби не може да бъде оправдание за нарушаване на конституционните права на собствениците (Решение No 6 от 2013 г. по к.д. No 5/2013 г.). По изложените съображения Конституционният съд приема, че разпоредбата на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“ противоречи на Конституцията. 2. По искането за установяване на противоконституционност на чл. 215, ал. 6 от Закона за устройство на територията: В становището на Върховния административен съд и в правните мнения на проф. д-р Дарина Зиновиева и проф. д-р Христина Балабанова със съответните аргументи се подкрепят и развиват доводите в искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ. Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в Република България и Съюзът на архитектите в България намират искането в тази част за неоснователно. Върховният административен съд обосновава разбирането, че забраната за съдебно обжалване на общия устройствен план по чл. 215, ал. 6 ЗУТ нарушава правото на защита по чл. 56 от Конституцията, защото създава ограничения за правните субекти, които не са обществено оправдани. Като е лишил гражданите от процесуалната възможност да обжалват общите устройствени планове и техните изменения, законодателят не е осигурил дължимата ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени права пред съдебните или административните органи. Такова ограничение в правото на защита може да бъде оправдано само ако се налага, за да балансира с друга конституционна ценност, каквато в случая според Върховния административен съд не е налице. В становището се навеждат и съображения за противоречие на чл. 215, ал. 6 ЗУТ с чл. 120, ал. 2 от Основния закон. Изразеното от проф. д-р Дарина Зиновиева правно мнение е, че разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ противоречи на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, тъй като съществуват специални хипотези на ЗУТ, при които не е предвидена възможност за оспорване на изготвения общ устройствен план, а е налице пряко засягане на основното право на собственост. Проф. д-р Христина Балабанова застъпва виждането, че общият устройствен план поражда правни последици за собствениците на отделните имоти с факта на промяна на административния статус на тези имоти, защото в проектите на общи устройствени планове се съобразяват и предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаване на разрешенията за изработването им. Освен това общият устройствен план предопределя решенията на последващите подробни устройствени планове. Промяната в публичноправната характеристика на имотите пряко се отразява на отделните правомощия на собствениците и най-осезаемо върху правомощието за разпореждане. Според проф. Балабанова, щом като промяната на общия устройствен план води до промяна в статуса на имотите, то е налице засягане на защитен от правото интерес – неприкосновеността на собствеността, което е достатъчно основание за оспорването им по съдебен ред. Министърът на регионалното развитие и благоустройството поддържа, че регламентираната от законодателя необжалваемост произтича от същността на общия устройствен план като основен инструмент за провеждане на политика за пространствено планиране на територията. Общите устройствени планове са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, но нямат пряко приложение за разрешаване на строителство съгласно чл. 104, ал. 3 ЗУТ. В становището се излагат и аргументи в подкрепа на тезата, че с разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ законодателят е съобразил съотношението между обществения и частния интерес и давайки преимущество на обществения интерес, както и на защитата на основните права на гражданите, съобразено с чл. 15, 20 и 55 от Конституцията, не е допуснал противоречие с чл. 120, ал. 2 от Основния закон. Националното сдружение на общините в Република България смята, че необжалваемостта на общите устройствени планове, както и на техните изменения по чл. 215, ал. 6 ЗУТ, не накърнява защитата на правото на собственост и неприкосновеността на частната собственост. С одобрения общ устройствен план не се създават, отнемат, изменят или ограничават права и за собствениците и носителите на ограничени вещни права не възникват правни последици. За тези лица правни последици пораждат последващи, подлежащи на съдебен контрол актове – влезлите в сила подробни устройствени планове, защото в тях са определени конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти и въз основа на тях може да се пристъпи към отчуждаване след определяне и заплащане на обезщетение. Според Съюза на архитектите в България предвиденото обществено обсъждане преди приемането на общите и подробните устройствени планове представлява достатъчна гаранция за защита срещу административен произвол от страна на общината. Акцент в становището е и възможността за обжалване на общия устройствен план чрез екологичната оценка, която е неотменна част от него и чиято основна цел е да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове включват. Конституционният съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл. 215, ал. 6 ЗУТ не подлежат на обжалване общите устройствени планове, както и техните изменения. В стремежа си да утвърди принципите на правовата държава и на разделението на властите Конституцията закрепва изискване за съдебен контрол за законност на актовете и действията на администрацията чрез установяването на обща клауза за обжалване от гражданите и юридическите лица на всички административни актове, които ги засягат. В своята практика Конституционният съд подчертава фундаменталното значение на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и нейната основополагаща роля на гаранция за утвърждаване на принципите на правовата държава, на разделението на властите и на подчинението на изпълнителната и съдебната власт на закона (Решение No 13 от 1993 г. по к.д. No 13/1993 г., Решение No 21 от 1995 г. по к.д. No 18/1995 г., Решение No 18 от 1997 г. по к.д. No 12/1997 г., Решение No 8 от 1999 г. по к.д. No 4/1999 г., Решение No 3 от 2002 г. по к.д. No 11/2002 г., Решение No 1 от 2012 г. по к.д. No 10/2011 г., Решение No 4 от 2019 г. по к.д. No 15/2018 г. и др.). Необходимо конституционно условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване по чл. 120, ал. 2 от Основния закон е административният акт да засяга лицето, което го обжалва. За да се изясни съдържанието на това „засягане“, Конституционният съд тълкува разпоредбата на чл. 120, ал. 2 в неразривна връзка и с чл. 56 от Конституцията. В чл. 56 е уредено основното право на защита на всеки гражданин, „когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси“. Административният акт „засяга“ по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебнообжалваемите актове. Същевременно това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт (Решение No 21 от 1995 г. по к.д. No 18/1995 г.). Общите устройствени планове, чиято необжалваемост е предвидена с ал. 6 на чл. 215 ЗУТ, несъмнено засягат гражданите и юридическите лица, чиито имоти са включени в тях. Действително съгласно чл. 104, ал. 3 ЗУТ общите устройствени планове нямат пряко приложение за разрешаване на строителство, тъй като не определят конкретното предназначение на отделните поземлени имоти, а само преобладаващото и най-общото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите в техния обхват. Общите устройствени планове като вид устройствени планове са съвкупност от предвиждания и тенденции за развитие на територията и включват мерки от устройствен характер, насочени към застрояването, опазването на природните ресурси и обществено-икономическото развитие на територията, за която се отнасят. Те представляват инструмент за пространствено развитие с дългосрочен характер по отношение на голяма територия и нямат пряко приложение по отношение на отделния поземлен имот и за разрешаване извършване на строителство в него. Неразделна част от всеки общ устройствен план са правилата и нормативите за неговото прилагане, които се изработват в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ, а именно Наредба No 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004 г.), и се одобряват едновременно с плана. Тази правна характеристика на общите устройствени планове позволява да се заключи, че те не намират пряко приложение за поземлените имоти в обхвата им. Същевременно предвижданията им, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове (чл. 104, ал. 1 ЗУТ). Тъй като подробният устройствен план е в логична, смислова и формална взаимовръзка с приетия общ устройствен план, то и засягането на един имот с подробния план, когато това е във връзка с дадени решения на общия план, се дължи в последна сметка на разпоредбите на общия устройствен план. В Закона за устройство на територията са налице хипотези на пряко засягане от общите устройствени планове на основното право на собственост на граждани и юридически лица, чиито недвижими имоти в обхвата му попадат в територия, предвидена за изграждане на обекти – публична държавна собственост или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществените интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони (по аргумент от чл. 103а, ал. 1, изр. 2 ЗУТ). Това засягане се изразява в невъзможността тези собственици да запазят завареното предназначение по подробния устройствен план или да преотредят имотите си за друго съобразно волята и желанието им предвид това, че за територията, в която попадат имотите им, е изработен проект на общ устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична собственост на държавата или общините, срещу който не могат да упражнят правото си на съдебна защита. Тази категория собственици, а и тези, по отношение на които има одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план за имота им, но който все още не е реализиран, имат правен интерес изработеният общ устройствен план да не влиза в сила, тъй като с влизането му в сила се спира действието по прилагане на заварените подробни устройствени планове в частите, в които с общия устройствен план се предвижда друго предназначение и начин на устройство за тези поземлени имоти, а именно за изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общините (чл. 103а, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗУТ). Задължението подробният устройствен план да съответства на общия устройствен план (чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗУТ) поставя посочения кръг собственици на недвижими имоти в по-неблагоприятно положение спрямо други, за чиито имоти общият устройствен план не предвижда промяна на предназначението на територията, в която попадат, а запазва завареното им предназначение по подробния устройствен план. За тези неблагоприятно засегнати собственици, лишени от възможност да обжалват общия устройствен план поради законовата норма на чл. 215, ал. 6 ЗУТ, изходът е ясен. Въз основа на общия устройствен план ще бъде одобрен подробен устройствен план, който, въпреки че могат да обжалват, в повечето случаи остава непроменен, в резултат на което собствеността им се отнема чрез принудително отчуждаване по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Наистина съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията съдебният контрол върху административните актове не е всеобхватен. Подлежат на контрол за законност всички административни актове освен изрично посочените от закона (Решение No 13 от 1993 г. по к.д. No 13/1993 г.). В практиката си Конституционният съд многократно е подчертавал, че правото на законодателя да изключва отделни категории административни актове от съдебен контрол не е абсолютно по своя характер. При упражняването на това свое право Народното събрание е длъжно да се съобразява с основните конституционни принципи на правовата държава и защитата на основните права. Когато достъпът до съдебна защита по отношение на определени административни актове се стеснява, законодателната целесъобразност не се ограничава, а необжалваемостта не може да засяга реализацията на основните права и свободи на гражданина, освен ако не се налага за защитата на висши конституционни ценности, свързани с особено важни интереси на обществото (Решение No 5 от 1997 г. по к.д. No 25/1996 г.; Решение No 1 от 2012 г. по к.д. No 10/2011 г.; Решение No 14 от 2014 г. по к.д. No 12/2014 г. и др.). В случая преграждането на пътя към съдебно обжалване на общите устройствени планове е лишено от конституционна легитимност, тъй като не е обусловено от висша конституционна ценност, в името на която правото на защита да отстъпи. Предвидената възможност за обжалване на подробните устройствени планове не е в състояние да отстрани допуснатите нарушения при изработване на общите устройствени планове. Конституционният съд смята също, че намерението на законодателя да предвиди необжалваемост на общите устройствени планове не е проведено последователно в духа на принципа за равенство, тъй като държавата може чрез областния управител да защити държавните и обществените интереси, ако приеме, че те са засегнати от акта на органа на местно самоуправление за одобряване на общия устройствен план. С разпоредбата на чл. 127, ал. 6, изр. 2 ЗУТ е предоставено право на областния управител да върне решението на общинския съвет за одобряване на общия устройствен план за ново обсъждане или да го оспори пред съответния административен съд при условията и по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това правомощие на областния управител е в защита на държавния интерес, като в същото време възможността за защита на личния интерес на гражданите е отнета. В тази насока разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ нарушава и материалната справедливост като елемент от принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Предвид изложеното Конституционният съд намира, че оспорената разпоредба на чл. 215, ал. 6 ЗУТ противоречи на Конституцията. По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд РЕШИ: Обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“ и на чл. 215, ал. 6 от Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г.; посл. изм., бр. 62 от 14.07.2020 г.). Съдията Гроздан Илиев е подписал решението с особено мнение. Председател: Борис Велчев ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Гроздан Илиев по конституционно дело No 2 от 2020 г. Подписвам с особено мнение решението по следните съображения: Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“ от Закона за устройство на територията (ЗУТ) (обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г.; посл. изм., бр. 62 от 14.07.2020 г.) с основен аргумент, от който следва диспозитивът, че оспорената разпоредба противоречи на принципа на правовата държава – чл. 4 от Конституцията. Съдът се произнесе по същество в тази част, без да отчете, че на посоченото основание искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за установяване на противоконституционност на оспорената разпоредба е недопустимо. По въпроса за допустимостта на искането съдът може да се произнесе във всяка фаза на конституционния процес – чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд. Съгласно конституционната разпоредба на чл. 150, ал. 4 правомощията на ВАдвС да сезира Конституционния съд са ограничени до възможността да прави искане само с основание по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията – за установяване противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Когато законът не съответства на други конституционни норми и принципи, какъвто в случая е принципът на правовата държава – чл. 4 от Конституцията, дори да се приеме, че нарушението на последния индиректно/косвено да води до засягане правата и свободите на гражданите, то не може да бъде предмет на искане по чл. 150, ал. 4 от Конституцията. В този и други подобни случаи ВАдвС не разполага с правомощието за пряко сезиране на Конституционния съд. При твърдяната противоконституционност той разполага с възможността да уведоми органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, които извършват самостоятелна преценка за наличие на основанията по чл. 149, ал. 1 от Конституцията, за да сезират Конституционния съд. В този смисъл е последователната практика на Конституционния съд, намерила израз в Решение No 11 от 18.12.2007 г. по к.д. No 6/2007 г.; Определение No 8 от 2.12.2010 г. по к.д. No 14 от 2010 г.; Определение No 2 от 12.04.2016 г. по к.д. No 12 от 2015 г.; Определение No 1 от 21.02.2019 г. по к.д. No 1 от 2019 г. ВАдвС може да упражни правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията само за установяване противоконституционност на закон, с който пряко се нарушават права и свободи на гражданите, каквато хипотеза не е налице в случаите на твърдяно нарушение на чл. 4 от Конституцията. Изискването за наличие на пряко противоречие на оспорената норма на закон със съответната конституционна разпоредба като предпоставка за разглеждане на искането по същество е трайно застъпено и в практиката на КС – Решение No 4 от 15.03.2007 г. по к.д. No 10 от 2006 г.; Решение No 11 от 3.07.2018 г. по к.д. No 8/2008 г.; Определение No 2 от 12.04.2016 г. по к.д. No 12 от 2015 г.; Определение No 1 от 21.02.2019 г. по к.д. No 1/2019 г.; Решение No 11 от 3.07.2018 г. по к.д. No 8 от 2018 г. Въпросите относно допустимостта на искането се поставят и в частта, с която се поддържа наличие на противоконституционност на чл. 215, ал. 6 от ЗУТ поради противоречие с разпоредбите на чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Оспорената разпоредба на чл. 215, ал. 6 ЗУТ (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.; изм., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) и разпоредбата на чл. 127, ал. 9, изр. второ от ЗУТ (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.; изм., бр. 103 от 23.12.2005 г.) последователно утвърждават принципа за необжалваемост на общите устройствени планове (ОУП). Искане на състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 127, ал. 9, изр. 2 от ЗУТ вече е било предмет на разглеждане по к.д. No 1 от 2006 г. С Решение No 5 от 9 май 2006 г. искането е отхвърлено. При положение че е налице съвпадение в предмета на двете разпоредби (чл. 215, ал. 6 и чл. 127, ал. 9 ЗУТ), както и наличието на влязло в сила предходно решение на Конституционния съд, съдът не може повторно да се произнесе по същество по всяко следващо искане, което има същия предмет. Това е така, защото решението е с действие erga omnes – спрямо всички правни субекти (чл. 14, ал. 5 и 6 ЗКС), включително Конституционния съд, който е обвързан от предходните свои актове, и съгласно чл. 21, ал. 6 от Закона за Конституционен съд (ЗКС), щом като се е произнесъл с решение, по същия предмет не могат да се правят нови искания. Промяната на номерацията на разпоредбите не води до друг извод, след като става въпрос за един и същ предмет и наведените доводи за противоконституционност са същите – отнасят се до необжалваемост на ОУП, респ. ограничаване правото на защита, поради което искането се явява недопустимо (Определение от 12.10.2004 г. по к.д. No 6 от 2004 г., Определение No 5 от 9.10.2007 г. по к.д. No 6 от 2007 г.). Конституционният съд с решението по к.д. No 1 от 2006 г. е разгледал искането по същество. Обсъдил е твърденията за противоречие на оспорената законова разпоредба с чл. 17 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Съображенията на съда, с които е отхвърлил като неоснователни доводите за нарушение на правото на частна собственост и правото на защита, не са в противоречие с тълкувателните разрешения, дадени в тълкувателното решение по к.д. No 12 от 2014 г., които представляват синтезиран израз на практиката на КС по приложението на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, съобразена и възприета с решението по к.д. No 1 от 2006 г. Обсъдил е и предвидените в закона други форми на защита в процеса на одобряване на ОУП, които са съобразени с обстоятелството, че с такъв план не се засягат пряко и не се създават, отменят или ограничават права и за собствениците не се пораждат правни последици, които да пораждат пряк правен интерес за обжалване на устройствените планове, каквото изискване като процесуална предпоставка не противоречи на критериите, установени с чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията. При това положение разглеждането по същество на новото искане с напълно противоположен резултат по отношение на правните последици означава пререшаване на казуса, което е недопустимо. По същество конституционно неприемлива е застъпената в решението теза, че разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ нарушава материалната справедливост като елемент от принципа на правовата държава. Основният аргумент в подкрепа на тезата се свързва с приетата от съда неравнопоставеност между гражданите и държавата по отношение упражняване правото на защита. Не се държи сметка обаче за разликата между правото на защита срещу изпълнителната власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи. В случая областният управител по силата на чл. 127, ал. 6, изр. 2 ЗУТ, респ. чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), може да върне решението на общинския съвет за одобряване на ОУП или да го обжалва пред съответния административен съд, но упражнявайки тези правомощия, той защитава интересите на всички граждани и юридически лица. Областният управител като държавен орган не е ограничен да защитава единствено и само държавния интерес. Той защитава интересите на всички на основание назначаването и овластяването му с правомощия в Конституцията (чл. 143, ал. 3) и законите (чл. 31, ал. 1, т. 4 и 5 ЗМСМА) да защитава правовата държава и демократичното управление, поради което е задължен при допуснати нарушения, свързани с изработване и утвърждаване на ОУП, да предприеме необходимите действия за отстраняване на нарушенията на закона, вкл. и в случаите, когато нарушението засяга правото на частна собственост. Конституционен съдия: Гроздан Илиев

bg

legislation

Bulgaria

Решение във връзка с разискванията по питане на народния представител Антон Кутев към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно политиките на Министерството на труда и социалната политика за повишаване на пенсиите РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питане на народния представител Антон Кутев към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно политиките на Министерството на труда и социалната политика за повишаване на пенсиите Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Подкрепя предприетите действия на правителството за: 1. Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност от 1 април 2013 г. 2. Повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2013 г. Решението е прието от 41-ото Народно съб­рание на 26 октомври 2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 21 от 26 януари 2017 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2017 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 21 ОТ 26 ЯНУАРИ 2017 Г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2017 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни разходи в размер до 9 630 000 лв. по бюджета на Министерството на отбраната за 2017 г. в съответствие с приетия с Решение No 232 на Министерския съвет от 2016 г. Проект за инвестиционен разход „Осигуряване на летателната годност на самолети МиГ-29“. (2) Разходите по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените средства по централния бюджет за 2017 г. Чл. 2. (1) Със сумата по чл. 1, ал. 1 да се увеличат разходите по „Политика в областта на отбранителните способности“, бюджетна програма „Подготовка и използване на въоръжените сили“, по бюджета на Министерството на отбраната за 2017 г. (2) Със сумата по чл. 1, ал. 1 да се увеличат показателите по чл. 11, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. Чл. 3. Министърът на отбраната да извърши съответните промени по бюджета на Министерството на отбраната за 2017 г. и да уведоми министъра на финансите. Чл. 4. Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет за 2017 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на отбраната. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Закон за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните УКАЗ No 147 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, приет от 44-то Народно събрание на 6 юли 2017 г. Издаден в София на 10 юли 2017 г. Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Цецка Цачева ЗАКОН за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните (обн., ДВ, бр. 8 от 2011 г.; изм., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 57 от 2015 г., бр. 14 и 44 от 2016 г.) § 1. В чл. 12 навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 2. Навсякъде в закона думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. Заключителни разпоредби § 3. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение No 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г. и бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 183, ал. 11 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. 2. В чл. 242, ал. 5 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 4. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България (обн., ДВ, бр. 63 от 1995 г.; Решение No 8 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 51 от 1996 г.; изм., бр. 27, 33 и 154 от 1998 г., бр. 10 и 69 от 1999 г., бр. 57 от 2000 г., бр. 67 и 80 от 2003 г., бр. 46 от 2005 г., бр. 63 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 9 и 95 от 2011 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 19, 98 и 107 от 2014 г. и бр. 39 и 57 от 2016 г.) в чл. 37, ал. 2 думите „Министерството на земеделието и продоволствието“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 5. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 9 от 2017 г.) в чл. 45д навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 6. В Закона за арендата в земеделието (обн., ДВ, бр. 82 от 1996 г.; изм., бр. 35 и 113 от 1999 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 13 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 61 от 2016 г. и бр. 13 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 3, ал. 3 думите „министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. 2. В § 4 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 7. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 11 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 67 от 2008 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 80, 87, 88 и 97 от 2010 г., бр. 26 от 2011 г., бр. 38 и 82 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 13 думите „земеделието и храните“ се заменят със „земеделието, храните и горите“. 2. В чл. 109, ал. 2 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. 3. В чл. 111 думите „министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 8. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм. бр. 88 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34 и 80 от 2006 г., бр. 52, 53, 64 и 94 от 2007 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 19, 80 и 103 от 2009 г., бр. 62 и 89 от 2010 г., бр. 19 и 33 от 2011 г., бр. 32, 59 и 77 от 2012 г., бр. 15, 27 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 61 и 101 от 2015 г. и бр. 58 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 9. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 92 от 2011 г., бр. 77, 82 и 97 от 2012 г., бр. 7, 15, 66, 68, 83 и 99 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 14, 34 и 58 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 10. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 45 от 2012 г.; изм., бр. 15 от 2013 г., бр. 26 от 2014 г., бр. 14 и 61 от 2015 г. и бр. 9 от 2017 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 11. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 15, 51, 52 и 95 от 2016 г. и бр. 12 от 2017 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 12. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; изм., бр. 33, 59 и 133 от 1998 г., бр. 49 от 1999 г., бр. 26 и 36 от 2001 г., бр. 45, 63 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 13, 24 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 91 от 2008 г., бр. 6 и 80 от 2009 г. и бр. 61 от 2015 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 13. В Закона за генетично модифицирани организми (обн. ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 и 99 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г., бр. 36, 43 и 54 от 2008 г., бр. 74, 80 и 82 от 2009 г., бр. 25 от 2010 г., бр. 8 и 99 от 2011 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 58 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 14. В Закона за геодезията и картографията (обн., ДВ, бр. 29 от 2006 г.; изм., бр. 57 и 109 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 19 и 74 от 2009 г., бр. 77 от 2010 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 49 и 98 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 8, ал. 3 думите „заместник-министър на земеделието и храните“ се заменят със „заместник-министър на земеделието, храните и горите“. 2. В чл. 18, ал. 3 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 15. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г.; изм., бр. 43 от 2011 г., бр. 38, 60, 82 и 102 от 2012 г., бр. 15, 27, 66 и 109 от 2013 г. и бр. 28, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 60, 79 и 100 от 2015 г., бр. 13, 15, 57, 61 и 95 от 2016 г. и бр. 13 от 2017 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 16. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 63, 73 и 94 от 2010 г., бр. 41, 81 и 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 12, 53 и 98 от 2014 г., бр. 28 и 89 от 2015 г. и бр. 15 и 95 от 2016 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 46, ал. 3 думите „министърът на земеделието и храните“ се заменят с „министърът на земеделието, храните и горите“. 2. В чл. 47, ал. 2 думите „министърът на земеделието и храните“ се заменят с „министърът на земеделието, храните и горите“. § 17. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение No 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 19, 37, 79, 92, 95, 101 и 102 от 2015 г., бр. 13, 50, 81, 86, 98 и 101 от 2016 г. и бр. 9 и 11 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 166а, ал. 5, т. 4 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. 2. Навсякъде в закона думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 18. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение No 7 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011 г., бр. 45, 82 и 99 от 2012 г., бр. 27 от 2013 г.; Решение No 6 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 65 от 2013 г.; изм., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 40, 98 и 105 от 2014 г., бр. 52, 60 и 61 от 2015 г., бр. 81 от 2016 г. и бр. 13 от 2017 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 19. В Закона за държавните помощи (обн., ДВ, бр. 86 от 2006 г.; изм., бр. 16 от 2008 г., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и продоволствието“, „министърът на земеделието и продоволствието“ и „министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 20. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; попр., бр. 37 от 2003 г.; изм., бр. 19, 69 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 102 от 2006 г., бр. 54 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 16 от 2010 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 57 от 2015 г.) в чл. 10, ал. 4 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 21. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. (ДВ, бр. 98 от 2016 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 81, ал. 3 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. 2. Навсякъде в закона думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 22. В Закона за експортното застраховане (обн., ДВ, бр. 61 от 1998 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 2004 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 14 от 2015 г.) в чл. 11, ал. 3 думите „министърът на земеделието и продоволствието“ се заменят с „министърът на земеделието, храните и горите“. § 23. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение No 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение No 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г. и бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г.) в чл. 292 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 24. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 17, 35, 48 и 56 от 2015 г., бр. 42, 47 и 105 от 2016 г. и бр. 51 от 2017 г.) в чл. 64, ал. 9 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 25. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г.; изм., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59, 68 и 109 от 2013 г., бр. 33 от 2014 г.; Решение No 13 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 65 от 2014 г.; изм., бр. 14, 17, 35, 56 и 100 от 2015 г.) навсякъде думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 26. В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 87 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 96 от 2006 г., бр. 51 и 53 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 26 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 59 от 2012 г., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 61 от 2015 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 27. В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 27 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 86 от 2000 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г. и бр. 26 от 2010 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 15, ал. 3 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. 2. Навсякъде в закона думите „Министерството на земеделието и продоволствието“, „министърът на земеделието и продоволствието“ и „министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 28. В Закона за защита на животните (обн., ДВ, бр. 13 от 2008 г.; изм., бр. 80 от 2009 г., бр. 8 и 92 от 2011 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 34 от 2016 г.) навсякъде думите „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 29. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г. и бр. 8 от 2017 г.) в чл. 173, ал. 4 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 30. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 61 от 2014 г.; изм., бр. 12 от 2015 г. и бр. 44 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието храните и горите“. § 31. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 86 и 114 от 2003 г., бр. 100 и 101 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 95 от 2006 г., бр. 53 и 82 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 63 и 98 от 2010 г., бр. 84 от 2012 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 102 от 2015 г. и бр. 12 от 2017 г.) в чл. 22ж, ал. 2 думите „Министърът на земеделието и храните“ се заменят с „Министърът на земеделието, храните и горите“. § 32. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23, 77 и 91 от 2002 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30 и 65 от 2006 г., бр. 24 и 62 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 19, 80 и 103 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 27 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 61 от 2015 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 33. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г. и бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г.) в чл. 62, ал. 2 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 34. В Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) в § 19, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 35. В Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2009 г.; изм., бр. 99 от 2009 г. и бр. 100 от 2013 г.) в § 27 от преходните и заключителните разпоредби навсякъде думите „министърът на земеделието и храните“ се заменят с „министърът на земеделието, храните и горите“. § 36. В Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 95 от 2009 г.; изм., бр. 100 от 2013 г.) в § 42 от преходните и заключителните разпоредби навсякъде думите „министърът на земеделието и храните“ се заменят с „министърът на земеделието, храните и горите“. § 37. В Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 88, 95 и 99 от 2005 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) в чл. 10е, ал. 2, т. 1 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 38. В Закона за инспектиране на труда (обн., ДВ, бр. 102 от 2008 г.; изм., бр. 35 и 82 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 14 и 95 от 2015 г.) в чл. 6, т. 6 думите „министърът на земеделието и храните“ се заменят с „министърът на земеделието, храните и горите“. § 39. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2000 г.; изм., бр. 45 и 99 от 2002 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 39 и 105 от 2005 г., бр. 29 и 30 от 2006 г., бр. 57 и 59 от 2007 г., бр. 36 и 91 от 2008 г., бр. 80 от 2009 г., бр. 19 и 39 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49 и 98 от 2014 г., бр. 61 и 101 от 2015 г., бр. 27 и 57 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“ и „Министерството на земеделието и продоволствието“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“, а думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 40. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г., бр. 56 от 2003 г., бр. 76, 79 и 103 от 2005 г., бр. 30, 75 и 82 от 2006 г., бр. 31 и 55 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 22, 23, 29, 59 и 98 от 2010 г., бр. 8, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 83 и 102 от 2012 г., бр. 52, 68 и 109 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 42 и 58 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 41. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.; изм., бр. 23 и 91 от 2002 г., бр. 30 и 65 от 2006 г., бр. 94 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 80 и 103 от 2009 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 42. В Закона за лова и опазване на дивеча (обн., ДВ, бр. 78 от 2000 г.; изм., бр. 26 от 2001 г., бр. 77 и 79 от 2002 г., бр. 88 от 2005 г., бр. 82 и 108 от 2006 г., бр. 64 от 2007 г., бр. 43, 67, 69 и 91 от 2008 г., бр. 6, 80 и 92 от 2009 г., бр. 73 и 89 от 2010 г., бр. 8, 19, 39 и 77 от 2011 г., бр. 38, 60, 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г.; Решение No 4 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 62 от 2013 г.; изм., бр. 60 от 2015 г. и бр. 14 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 43. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 73 и 96 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 19 и 80 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г. и бр. 58 от 2016 г.) в чл. 57а, ал. 3 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 44. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (oбн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г.; Решение No 5 на Конституционния съд от 2005 г. – бр. 45 от 2005 г.; изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 43, 65, 99 и 108 от 2006 г., бр. 41, 54 и 109 от 2007 г., бр. 67, 71, 98 и 108 от 2008 г., бр. 47 и 81 от 2009 г., бр. 61 и 88 от 2010 г., бр. 23 от 2011 г., бр. 32 и 53 от 2012 г., бр. 15, 28, 66 и 109 от 2013 г.; Решение No 3 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 24 от 2014 г.; изм., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 52 от 2015 г., бр. 26 от 2016 г. и бр. 13 от 2017 г.) в чл. 112д, ал. 5 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 45. В Закона за насърчаване на научните изследвания (обн., ДВ, бр. 92 от 2003 г.; изм., бр. 36 от 2008 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 83 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 16 от 2016 г.) в чл. 10, ал. 1 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 46. В Закона за ограничаване изменението на климата (обн., ДВ, бр. 22 от 2014 г.; изм., бр. 14, 17, 41 и 56 от 2015 г., бр. 47 от 2016 г. и бр. 12 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 3, ал. 4 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. 2. В чл. 4, ал. 1 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. 3. В чл. 12, ал. 1, т. 2 думите „министърът на земеделието и храните“ се заменят с „министърът на земеделието, храните и горите“. 4. В § 19 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 47. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 35 от 1996 г.; изм., бр. 14 и 26 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 18, 29 и 30 от 2006 г., бр. 13 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 10 и 103 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19 и 39 от 2011 г., бр. 22, 38 и 91 от 2012 г., бр. 27 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 61 и 100 от 2015 г. и бр. 61 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 48. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27 и 66 от 2013 г., бр. 22 и 98 от 2014 г., бр. 62, 95, 96 и 101 от 2015 г., бр. 81 от 2016 г. и бр. 12 от 2017 г.) навсякъде думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 49. В Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 22 от 1976 г., бр. 35 и 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 65 от 1995 г., бр. 44 и 86 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 80 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 19 от 2011 г. и бр. 77 от 2012 г.) се правят следните изменения: 1. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на земеделието и храните, министъра на горите и опазване на природната среда“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. 2. В останалите текстове на закона думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 50. В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 12, 32 и 35 от 2009 г., бр. 77 и 98 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 14 и 53 от 2012 г. и бр. 62 и 101 от 2015 г.) в чл. 11, ал. 2 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 51. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн., ДВ, бр. 38 от 2012 г.; Решение No 13 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г.; Решение No 2 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 50 от 2013 г.; изм., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 22, 74 и 95 от 2015 г. и бр. 103 от 2016 г.) в чл. 84, ал. 5 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 52. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45, 66 и 68 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 30 и 64 от 2006 г., бр. 31 и 59 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 19 от 2010 г. и бр. 38 от 2012 г.) в чл. 20а навсякъде думите „министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 53. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 80, 96 и 108 от 2006 г., бр. 13, 53 и 59 от 2007 г., бр. 16, 36, 43 и 100 от 2008 г., бр. 12, 32, 82 и 85 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 66, 101 и 109 от 2013 г., бр. 40 и 98 от 2014 г., бр. 12, 61 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58 и 61 от 2016 г. и бр. 13 от 2017 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 54. В Закона за посевния и посадъчния материал (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 27 от 2005 г., бр. 30 и 97 от 2006 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 39 от 2011 г. и бр. 28 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 55. В Закона за почвите (обн., ДВ, бр. 89 от 2007 г.; изм., бр. 80 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 6 в текста преди т. 1 думите „Министърът на земеделието и храните“ се заменят с „Министърът на земеделието, храните и горите“. 2. В чл. 30, ал. 1 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. 3. Навсякъде в закона думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 56. В Закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 79 от 2015 г.; изм., бр. 98 и 105 от 2016 г.) в § 3 от допълнителните разпоредби думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 57. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г.; Решение No 5 на Конституционния съд от 2003 г. – бр. 39 от 2003 г.; изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 36, 53, 72 и 105 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36, 65, 94, 98 и 110 от 2008 г., бр. 24, 82 и 99 от 2009 г., бр. 18, 50, 89 и 97 от 2010 г., бр. 19 и 98 от 2011 г., бр. 20, 38, 54 и 60 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 68 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 34, 41 и 61 от 2015 г., бр. 13 и 60 от 2016 г. и бр. 13 от 2017 г.) в приложение No 1 към чл. 3, ал. 1 в наименованието на раздел III думите „Министерство на земеделието и храните“ се заменят с „Министерство на земеделието, храните и горите“. § 58. В Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 96 от 2006 г.; изм., бр. 16 от 2008 г., бр. 10 и 82 от 2009 г., бр. 26 и 80 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 99 от 2013 г., бр. 12, 14 и 57 от 2015 г. и бр. 19 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 59. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 68 от 1999 г.; изм., бр. 1 и 108 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 103 и 120 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 28, 77 и 94 от 2005 г., бр. 30, 62 и 63 от 2006 г., бр. 13 и 26 от 2008 г., бр. 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 97 от 2010 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 61, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г. и бр. 59 от 2016 г.) в чл. 9а, ал. 4 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 60. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 57 от 2003 г.; изм., бр. 87 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 51 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 26 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г. и бр. 61 от 2014 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 61. В Закона за регионалното развитие (обн., ДВ, бр. 50 от 2008 г.; изм., бр. 47, 82 и 93 от 2009 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 22 и 98 от 2014 г., бр. 9 и 14 от 2015 г., бр. 15 от 2016 г. и бр. 13 от 2017 г.) в чл. 18, ал. 4 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 62. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. 79 от 1998 г.; изм., бр. 22 от 2003 г., бр. 74 и 88 от 2005 г., бр. 30, 34, 80, 82 и 102 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 36, 43, 69 и 100 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г. и бр. 95 от 2015 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 63. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г., бр. 61 и 73 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 38, 59, 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 12 и 102 от 2015 г. и бр. 105 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 64. В Закона за сдружения за напояване (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 108 от 2001 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 61 от 2015 г. и бр. 54 от 2016 г.) навсякъде думите „министъра на земеделието и храните“ и „министърът на земеделието и храните“ се заменят съответно с „министъра на земеделието, храните и горите“ и „министърът на земеделието, храните и горите“. § 65. В Закона за Селскостопанската академия (обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г.; изм., бр. 15 от 2003 г., бр. 43 и 54 от 2008 г., бр. 10, 74 и 99 от 2009 г., бр. 78 от 2010 г. и бр. 15 и 68 от 2013 г.) се правят следните изменения: 1. В § 1 от допълнителната разпоредба: а) в ал. 1 думите „Министерството на земеделието и храните (МЗХ)“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“; б) в ал. 2 думите „Министърът на земеделието и храните“ се заменят с „Министърът на земеделието, храните и горите“. 2. В останалите текстове на закона думите „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 66. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г.; Решение No 12 на Конституционния съд от 1993 г. – бр. 64 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г.; Решение No 7 и Решение No 8 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 59 от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г.; Решение No 20 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 103 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.; Решение No 3 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 15 от 1997 г.; изм., бр. 62, 87, 98, 123 и 124 от 1997 г., бр. 36, 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 и 38 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 13, 24 и 59 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 6, 10, 19, 44, 94 и 99 от 2009 г., бр. 62 от 2010 г., бр. 8 и 39 от 2011 г., бр. 25 и 44 от 2012 г., бр. 15, 16 и 66 от 2013 г., бр. 38, 49 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 31, 61 и 100 от 2015 г., бр. 61 от 2016 г. и бр. 13 от 2017 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 67. В Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (обн., ДВ, бр. 84 от 2007 г.; изм., бр. 8 от 2011 г., бр. 37 от 2015 г. и бр. 14 от 2016 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 6, ал. 2 думите „министърът на земеделието и храните“ се заменят с „министърът на земеделието, храните и горите“. 2. В § 1, ал. 1 от допълнителната разпоредба думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. § 68. В Закона за туризма ( обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г., изм., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г. и бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г.) в чл. 7, ал. 2, т. 1 думите „заместник-министър на земеделието и храните“ се заменят със „заместник-министър на земеделието, храните и горите“. § 69. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 36, 67 и 110 от 2008 г., бр. 12, 82 и 95 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г. и бр. 19, 28, 31 и 101 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 70. В Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр. 101 от 2015 г.; изм., бр. 43 и 74 от 2016 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 5, ал. 3 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. 2. В § 4, ал. 1 от допълнителните разпоредби думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 71. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; изм., бр. 36 и 67 от 2008 г., бр. 19, 82 и 92 от 2009 г., бр. 45 и 82 от 2012 г., бр. 27, 28 и 66 от 2013 г.; Решение No 12 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 105 от 2013 г.; изм., бр. 40 и 98 от 2014 г., бр. 9, 61 и 101 от 2015 г. и бр. 20 и 36 от 2016 г.) в чл. 16, ал. 2 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 72. В Закона за фуражите (обн., ДВ, бр. 55 от 2006 г.; изм., бр. 36, 54 и 100 от 2008 г., бр. 41 и 88 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 83 и 97 от 2012 г., бр. 7 от 2013 г., бр. 12 от 2015 г. и бр. 58 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 73. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 31, 34, 51, 55, 80 и 96 от 2006 г., бр. 31, 51 и 53 от 2007 г., бр. 36 и 69 от 2008 г., бр. 23 , 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 23, 25 , 59, 80 и 98 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 54 и 77 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 26 от 2014 г., бр. 14 и 56 от 2015 г. и бр. 28, 44 и 88 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“. § 74. В Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига ( ДВ, бр. 44 от 2016 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министъра на земеделието и храните“ и „заместник-министри на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министъра на земеделието, храните и горите“ и „заместник-министри на земеделието, храните и горите“. § 75. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм. бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53, 54, 77 и 102 от 2012 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 101 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г. и бр. 12 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 14, ал. 2 думите „министърът на земеделието и храните“ се заменят с „министърът на земеделието, храните и горите“. 2. В чл. 17, ал. 12, т. 2 думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. 3. В чл. 43, ал. 1 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“. § 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 6 юли 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Димитър Главчев

bg

legislation

Bulgaria

Решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2007 г. РЕШЕНИЕ за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2007 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата РЕШИ: 1. Определя седемчленна комисия, която да одитира годишния финансов отчет на Сметната палата за 2007 г. 2. Избира състав на комисията, както следва: 3. Комисията да изготви доклад по отчета по т. 1, който да представи в Народното събрание до 30 октомври 2008 г. за разглеждане заедно с отчета за дейността на Сметната палата за 2007 г. Решението е прието от 40-то Народно събрание на 30 юли 2008 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Монтана, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 АПК съобщава, че е образувано адм. д. No 491/ 2018 г. по протест на прокурор при Окръжната прокуратура – Монтана, срещу чл. 70, ал. 1, т. 3, 7, 11 и 12 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана, приета с Решение No 426 от 5.03.2003 г., изм. и доп. с Решение No 9 от 8.12.2003 г., Решение No 39 от 26.02.2004 г., Решение No 45 от 15.03.2004 г., Решение 147 от 11.11.2004 г., Решение No 193 от 15.02.2005 г., Решение No 200 от 24.02.2005 г., Решение No 333 от 27.10.2005 г., Решение No 342 от 17.11.2005 г., Решение No 385 от 31.01.2006 г., Решение No 400 от 16.03.2006 г., Решение No 424 от 20.04.2006 г., Решение No 442 от 11.05.2006 г., Решение No 559 от 25.01.2007 г., Решение No 568 от 15.02.2007 г., Решение No 38 от 12.02.2008 г., Решение No 143 от 24.07.2008 г., Решение No199 от 20.11.2008 г., Решение No 234 от 29.01.2009 г., Решение No 237 от 29.01.2009 г., Решение No 409 от 21.01.2010 г., Решение No 414 от 29.01.2010 г., Решение No 419 от 25.02.2010 г., Решение No 440 от 25.03.2010 г., Решение No 444 от 25.03.2010 г., Решение No 471 от 27.05.2010 г., Решение No 547 от 18.11.2010 г., Решение No 582 от 25.01.2011 г., Решение No 615 от 11.04.2011 г., Решение No 17 от 22.12.2011 г., Решение No 67 от 14.02.2012 г., Решение No 128 от 29.05.2012 г., Решение No 331 от 18.10.2012 г., Решение No 462 от 14.02.2013 г., Решение No 654 от 25.07.2013 г., Решение No 707 от 12.09.2013 г., Решение No 473 от 19.09.2014 г. на АС – Монтана, Решение No 1166 от 18.12.2014 г., Решение No 1198 от 17.02.2015 г., Решение No 1205 от 26.03.2015 г., Решение No 101 от 25.02.2016 г. на Общинския съвет – гр. Монтана. Конституирани страни по делото са: протестираща страна – прокурор при Окръжната прокуратура – Монтана, ответник – Общинският съвет – гр. Монтана, чрез председателя, и служебно конституирана страна – Окръжната прокуратура – Монтана. Административно дело No 491/2018 г. е насрочено за 30.11.2018 г. от 10 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Решение за попълване състава на Комисията по европейска интеграция РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по европейска интеграция Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал.5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Светослав Иванов Спасов за член на Комисията по европейска интеграция. Решението е прието от XXXIX Народно събрание на 11 декември 2003 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков

bg

legislation

Bulgaria

Правилник за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и на нейната администрация КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ Правилник за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и на нейната администрация (ДВ, бр. 41 от 2007 г.) § 1. В чл. 6, ал. 1, т. 10 думите “назначава и освобождава държавните служители и присъжда техните рангове;” и “Закона за държавния служител,” се заличават. § 2. В чл.11, ал. 3 думите “чл. 5 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения” се заменят с “Наредбата за структурата и организацията на работната заплата”. § 3. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите “е обща и специализирана и” се заличават. 2. Създават се ал. 5 и 6: “(5) Служителите в администрацията на комисията работят по трудово правоотношение и се проучват по реда на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация. (6) При встъпване в длъжност служителите в администрацията подават декларация, че са запознати с предвидената наказателна отговорност в чл. 284а от Наказателния кодекс.” § 4. В чл. 19 думите “общата и специализираната” се заличават, а думата “администрация” се заменя с “администрацията”. § 5. В глава трета “Структура и функции на администрацията на комисията” наименованието на раздел II “Вътрешен одитор” се изменя така: “Вътрешен одитор. Служител по сигурността на информацията”. § 6. В чл. 22, т. 4 думата “статистически” се заменя със “стратегически”. § 7. Създават се чл. 22а и 22б: “Чл. 22а. Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на председателя на комисията и осъществява дейността по защита на класифицираната информация. Чл. 22б. (1) Служителят по сигурността на информацията: 1. следи за спазването на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация; 2. прилага правилата относно видовете защита на класифицираната информация; 3. разработва план за охрана на сградата, архива и имуществото на комисията чрез физически и технически средства, който съгласува с Националната служба за охрана и следи за неговото изпълнение; 4. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите; 5. извършва обикновено проучване по чл. 47 от Закона за защита на класифицираната информация; 6. осъществява процедурата по обикновеното проучване в рамките на комисията и води регистър на проучените лица; 7. уведомява Държавната комисия по сигурността на информацията при изтичане на срока на разрешенията, при напускане или преназначаване на служителя, както и при необходимост от промяна на разрешението, свързано с достъп до определено ниво на класификация; 8. води на отчет случаите на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и на взетите мерки, за което информира незабавно Държавната комисия по сигурността на информацията, както и следи за правилното определяне нивото на класификация на информацията в комисията; 9. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, военно и друго извънредно положение и организира и провежда обучението на служителите в комисията в областта на защитата на класифицираната информация. (2) Служителят по сигурността на информацията упражнява контрол за съхранението и за достъпа до информацията от документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия от архива на комисията и незабавно в писмена форма информира председателя на комисията за случаите на нерегламентиран достъп от страна на служители, заявители или трети лица.” § 8. В глава трета “Структура и функции на администрацията на комисията” наименованието на раздел III “Обща администрация” се изменя така: “Администрация”. § 9. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Администрацията подпомага осъществяването на правомощията на комисията и осигурява организационно-технически нейната дейност.” 2. В алинея 2 се правят следните изменения и допълнения: а) основният текст се изменя така: “(2) Администрацията е организирана в три дирекции, отдел “Специализиран архив и картотеки” и отдел “Правен”:”; б) в т. 2 думите “човешки ресурси” се заменят с “международна дейност”; в) създават се т. 3, 4 и 5: “3. дирекция “Архив”; 4. отдел “Специализиран архив и картотеки”; 5. отдел “Правен”.” § 10. В чл. 24 се създават т. 20 - 22: “20. подготвя трудовите договори, допълнителните споразумения, заповедите за командировки в страната, за отпуск, за освобождаване и за пенсиониране на служителите, както и гражданските договори; 21. организира дейностите по управлението на човешките ресурси, по атестирането на персонала, по обучението и повишаването на професионалната квалификация на служителите, по заплащането и стимулирането на труда, изготвя и актуализира длъжностното и поименното разписание на администрацията; 22. изготвя, оформя и съхранява трудовите дела на служителите.” § 11. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: 1. В първото изречение думите “човешки ресурси” се заменят с “международна дейност”. 2. В т. 7 думите “подпомага изготвянето на” се заменят с “подготвя”. 3. В т. 8 думите “подпомага организацията на” се заменят с “организира”. 4. В т. 9 думите “в страната и” и “проекти на” се заличават. 5. Точки 13, 14 и 15 се изменят така: “13. изготвя проект на програма за международната дейност на комисията; 14. съвместно с дирекция “Архив” осъществява връзките на комисията с чуждестранни органи и институции; 15. анализира опита и работата на международни организации и поддържа база данни съвместно с дирекция “Архив”.” 6. Точка 16 се отменя. § 12. В глава трета “Структура и функции на администрацията на комисията” заглавието “Раздел IV. Специализирана администрация” се заличава. § 13. Член 26 се отменя. § 14. В член 27 се правят следните изменения: 1. В първото изречение думите “Централизиран архив” се заменят с “Архив”. 2. Точка 4 се изменя така: “4. извършва проверки в архива.” 3. Точка 8 се отменя. 4. В т. 9 думите “със становища” се заменят със “с документи”, а думите “Правен и международна дейност” се заменят с “Правен”. 5. В т. 15 думите “централизирания архив” се заменят с “архива”. 6. В т. 17 думите “специализирания архив” в първото изречение преди препинателния знак “;” се заменят с “архива”, а във второто изречение думите “на централизирания архив” се заменят с “от архива” и накрая думите “на комисията” се заличават. § 15. Създава се чл. 27а: “Чл. 27а. Отдел “Специализиран архив и картотеки”: 1. създава и поддържа отделен архивен фонд и регистър на документите по смисъла на чл. 32, ал. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; 2. организира цялостната дейност по издирване, събиране, проучване, анализиране, оценяване, съхранение и предоставяне на достъп до приетия картотечен фонд и регистрите от органите по чл. 16, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; 3. подготвя проекти на решения на комисията за установяване и обявяване на принадлежност; 4. подпомага със становища отдел “Правен” при осъществяването на процесуалното представителство на Комисията; 5. води отчет в предназначени за целта книги, картотеки, разписки и други форми за всяко посещение и използване на документи от архива; следи за правилното ползване и за спазване на правилата за достъп и работа с документите от архива от членовете на комисията.” § 16. В чл. 28 се правят следните изменения: 1. В първото изречение думите “Правна и международна дейност” се заменят с “Правен”. 2. В т. 6 думите “служебните и” се заличават. 3. В т. 9 думите “общата и специализираната” се заличават, а думата “администрация” се заменя с “администрацията”. 4. Точка 10 се изменя така: “10. проучва международното законодателство и практиката по прилагането му;”. 5. Точка 11 се отменя. 6. Точка 13 се отменя. § 17. В чл. 29 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “Държавните” и “и лица” се заличават, а думата “служители” се заменя със “Служителите”. 2. В ал. 3 думите “служебните и” се заличават. § 18. В чл. 34, ал. 2 думите “Централизиран архив” се заменят с “Архив”. § 19. В чл. 44 и чл. 47, ал. 1 думите “централизирания архив” се заменят с “архива”. § 20. Приложението към чл. 18, ал. 2 се изменя така: “Приложение към чл. 18, ал. 2 Численост на администрацията на комисията Обща численост 103 Вътрешен одитор 1 Служител по сигурността на наинформацията 1 Администрация 101 в т. ч. : § 21. В заключителните разпоредби се създава § 3: “§ 3. Правилникът за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и нейната администрация (ДВ, бр. 41 от 2007 г.) е приет с решение на комисията от 3.Х. 2007 г. и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.” Председател: Е. Костадинов

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 322 от 22 декември 2003 г. за изменение и допълнение на Постановление No 40 на Министерския съвет от 2003 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 322 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2003 Г. за изменение и допълнение на Постановление No 40 на Министерския съвет от 2003 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности (обн., ДВ, бр. 17 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 33, 43, 59, 69, 79, 82, 102 и 106 от 2003 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. Създава се чл. 2а: „Чл. 2а. (1) На лицата по трудови или по служебни правоотношения с организации и дейности на бюджетна издръжка, финансирани чрез бюджетите на общините, да се изплати през декември 2003 г. еднократно допълнително възнаграждение в размер до 50 на сто от месечната брутна работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор или с акта за назначаване. (4) Алинея 1 не се прилага за: 1. лицата, назначени по Постановление No 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации (обн., ДВ, бр. 29 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 76 и 92 от 1997 г., бр. 5 от 1999 г. и бр. 53 от 2000 г.); 2. лицата, назначени по Постановление No 351 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на Наредба за организацията и поддържането на системата за военновременно управление на държавната и местната администрация, дружествата и организациите в мирно и военно време (ДВ, бр. 85 от 1997 г.); 3. лицата, назначени по Постановление No 212 на Министерския съвет от 1993 г. за организиране на денонощно дежурство за оповестяване при привеждане от мирно във военно положение, при стихийни бедствия и крупни производствени аварии (обн., ДВ, бр. 98 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1994 г., бр. 29 от 1996 г. и бр. 18 от 1998 г.); 4. лицата, работещи в лечебни заведения, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите; 5. субсидираната численост в читалищата; 6. друг персонал, назначен извън утвърдената с бюджета численост на персонала. (5) Определените средни месечни брутни работни заплати на бюджетните организации и дейности по ал. 1 през 2003 г. не се увеличават с размера на изплатеното еднократно допълнително възнаграждение." § 2. В § 4 от заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: „(2) Средствата, включително средствата за осигурителни вноски, необходими за изпълнението на чл. 2а, да се осигурят от икономии на разходите и/или от преизпълнение на приходите по републиканския бюджет за 2003 г. Заключителна разпоредба § 3. Постановлението влиза в сила от 22 декември 2003 г. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 37 от 2008 г. за ползването на язовирите – държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите – държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 37 от 2008 г. за ползването на язовирите – държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите – държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ДВ, бр. 100 от 2008 г.) § 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „съответното разрешително“ се заменят със „съответното удостоверение“. 2. В ал. 7 след думите „стопански улов на рапани“ се добавя „и миди“, а след думите „Черно море“ се добавя „и крайморските езера“. § 2. Създава се член 6а: „Чл. 6а. Специално разрешително за улов на квотиран вид риба се издава на кораб за календарна година по ред и при условия, утвърдени със заповед на министъра на земеделието и храните.“ §3. В чл. 7, ал. 2 думите „риболовен над­зор“ се заменят с „рибарство и контрол“ и в изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „а в случаите на чл. 6, ал. 5 – само в удостоверението“. § 4. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Стопански риболов на дънни видове (калкан, морска котка и морска лисица) се извършва с дънни мрежи с размер на окото не по-малък от 200 mm.“ 2. Създава се алинея 3: „(3) През периода на забраната по чл. 32 ЗРА не се разрешава уловът на дънните видове по чл. 9, ал. 1. “ § 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 2. Създава се ал. 2: „(2) Стопански риболов на черноморска бодлива акула се извършва само с парагади.“ § 6. В чл. 16 ал. 3 се изменя така: „(3) Забранява се използването на харпун за улов на калкан.“ § 7. Приложение No 1 към чл. 2, ал. 1 се изменя, както следва: „Приложение No 1 към чл. 2, ал. 1 Предназначение на държавните язовири в рибностопанско отношение § 8. Приложение No 2 към чл. 6, ал. 3 се изменя, както следва: „Приложение No 2 към чл. 6, ал. 3 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя. Преходни и заключителни разпоредби § 9. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. § 10. Придобитите права за ползване на държавни язовири в рибностопанско отношение до влизане в сила на наредбата се запазват до изтичането им. Министър на околната среда и водите: Н. Караджова За министър на земеделието и храните: Г. Костов

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 203 от 31 март 2003 г. за предоставяне на концесия върху част от минералната вода от находище „Каменар", с. Каменар, община Поморие, област Бургас, обект - изключителна държавна собственост, разкрита чрез сондаж No ТК-1 РЕШЕНИЕ No 203 ОТ 31 МАРТ 2003 Г. за предоставяне на концесия върху част от минералната вода от находище „Каменар", с. Каменар, община Поморие, област Бургас, обект - изключителна държавна собственост, разкрита чрез сондаж No ТК-1 На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 7 и чл. 8, ал. 1 от Закона за концесиите във връзка с чл. 47, ал. 1, т.1 и ал. 3 и т.32 от приложение No 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия върху част от минералната вода от находище „Каменар", с. Каменар, община Поморие, област Бургас, обект - изключителна държавна собственост, включително върху водовземното съоръжение сондаж No ТК-1 и пояс I от неговата санитарно-охранителна зона след изграждане на оградата: 1.2. Определя предмета на концесията като предоставяне особено право на ползване върху минералната вода по т. 1, включително върху водовземното съоръжение сондаж No ТК-1 и пояс I от неговата санитарно-охранителна зона. 5.1. Основни права на концесионера: 5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. да заплати еднократно концесионно възнаграждение за предоставяне на концесията при сключването на концесионния договор; 5.2.9.да осъществява всички дейности по предоставената концесия в съответствие с действащите нормативни актове и стандарти; 5.2.14.да извърши за своя сметка ремонт на каптажното съоръжение на сондаж No ТК-1, свързан с подобряване на санитарно-хигиенните условия, по проект, одобрен от концедента, да изгради оградата на пояс I от санитарно-охранителната зона и да осигури физическата защита на водовземното съоръжение за срока на концесията; 5.2.17.да стопанисва с грижата на добър стопанин водовземното съоръжение, каптажното съоръжение и съоръженията на санитарно-охранителната му зона, както и да предприема за своя сметка всички необходими действия за поддръжката и ремонта им за срока на концесията; 5.3. Основни права на концедента: 5.3.5. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения и условия по концесията, включително при неизпълнение на задължението по т. 5.2.4 и на условието по т. 7.3. 5.4. Основни задължения на концедента: 5.4.2.да осъществява контрол по изпълнението на договора. 7.3. Да осъществява дейността си за оползотворяване на ресурса по т. 1, като създава работни места с предимство за лица с физически увреждания съгласно програма, приложена към конкурсното предложение, и условията на концесионния договор. 9. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: Конкретните размери на неустойките и лихвите и моментът на неизпълнение на отделните задължения се определят в концесионния договор. 9.5. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените в т. 9.1 - 9.3 гаранции и обезщетение по общите правила. 10.Определя минимални размери на концесионното възнаграждение, както следва: 10.3. Минимално годишно концесионно възнаграждение, определено върху не по-малко от 70 на сто от предоставения общ годишен ресурс и определената единична стойност за 1 куб. м минерална вода. Концесионерът заплаща годишно концесионно възнаграждение в зависимост от действително използваното количество минерална вода в случаите по т. 5.2.6, което може да бъде по-ниско от определеното минимално годишно възнаграждение по предходното изречение, но за срок не по-дълъг от 24 месеца от сключването на концесионния договор, при условие че извършва строителство на производствени сгради и съоръжения за използване на ресурса по т. 1.1. 11. Размерът на годишното концесионно възнаграждение ще бъде определен с решението на Министерския съвет за определяне на концесионера в съответствие с постигнатите условия от проведения конкурс. 12. Годишното концесионно възнаграждение се заплаща от концесионера на 4 тримесечни вноски. 13. Концесионерът заплаща на община Поморие 30 на сто от годишното концесионно възнаграждение по ред, определен в концесионния договор. 14. Увеличаването на предоставеното количество минерална вода по т. 1.1 се извършва след провеждане на нова конкурсна процедура. 15. Упълномощава министъра на околната среда и водите да организира и проведе конкурса за определяне на концесионера по чл. 8, ал. 2 от Закона за концесиите. Конкурсът да се проведе при следните конкурсни условия, подредени по степен на важност: оптимално усвояване на предоставения ресурс, включително гратисен период; предложения със социална значимост; инвестиционни намерения и финансови условия и показатели; общ производствен и търговски опит на кандидата. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2008 г.; изм., бр. 106 от 2008 г. и бр. 9 от 2010 г.) § 1. В чл. 5 ал. 2 се изменя така: „(2) Финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката.“ § 2. В чл. 8 се създава нова ал. 3: „(3) Максималният размер на общите допустими разходи за периода на прилагане на ПРСР (2007 – 2013) не трябва да надвишава размера по ал. 2 за кандидатите и/или ползвателите, които са предприятия партньори и/или свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП).“ § 3. В чл. 20 ал. 2 се изменя така: „(2) Размерът на земята, съответстващ на капацитета на подпомаганата техника, се доказва от кандидата с обосновка в бизнес плана и се оценява посредством разработена от Министерството на земеделието и храните методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Методиката се публикува на електронната страница на ПРСР.“ § 4. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 се създава нова буква „г“: „г) съхранение и подготовка за продажба на земеделска продукция.“ 2. Алинея 10 се изменя така: „(10) За разходи по ал. 1, чиято стойност възлиза на повече от левовата равностойност на 15 000 евро или са част от доставки/услуги на обща стойност, по-голяма от левовата равностойност на 15 000 евро, предложени от един доставчик, се изисква предоставяне на най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат фирмата на търговското дружество (фирмата не се попълва за оферти, подадени от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, с цел определяне на основателността на предложените разходи. В случаите на доставка на машини и/или земеделска техника офертите трябва да съдържат и подпис и печат на производителя или официалния представител/вносител с цел определяне на основателността на предложените разходи.“ 3. Създават се нови ал. 11, 12, 13 и 14: „(11) За разходи по ал. 1, чиято стойност възлиза на повече от левовата равностойност на 15 000 евро или са част от доставки/услуги на обща стойност, по-голяма от левовата равностойност на 15 000 евро, предложени от един доставчик, за които са определени референтни цени, се изисква предоставяне на една независима оферта в оригинал, която съдържа фирмата на търговското дружество (фирмата не се попълва за оферти, подадени от НССЗ), срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, с цел съпоставяне с референтните цени и определяне на основателността на предложените разходи. В случаите на доставка на машини и/или земеделска техника офертите трябва да съдържат и подпис и печат на производителя или официалния представител/вносител с цел определяне на основателността на предложените разходи. Кандидатът представя и заверени копия на предварителни или окончателни договори с избраните изпълнители. (12) В случаите по ал. 10 и 11 може с цел определяне на основателността на предложените разходи изпълнителният директор на РА със заповед да определи оценяваща комисия, която да се произнесе относно обосноваността на разходите. В състава на комисията се включват независими оценители, притежаващи знания в съответната област. (13) Оферентите по ал. 10 и 11 в случаите, когато са местни лица, трябва да са вписани в търговския регистър към Агенцията по вписванията, а оферентите – чуждестранни лица, трябва да представят документ за правосубектност съгласно националното им законодателство. Оферентите на строително-монтажни работи, местни и чуждестранни лица, трябва да бъдат вписани в „Централен професионален регистър на строителя“ съгласно Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и да могат да извършват строежи и/или отделни видове строителни и монтажни работи от съответната категория съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗКС. Оферентите на посадъчен материал трябва да имат издадено разрешително за производство и заготовка на посевен и посадъчен материал и/или удостоверение за регистрация като търговец на посевен и посадъчен материал в случаите, предвидени в Закона за посевния и посадъчния материал. Изискването за вписване в търговския регистър към Агенцията по вписванията не се отнася за НСЗЗ. (14) Списък с разходите по ал. 11, за които са определени референтни цени, се публикува на електронната страница на РА.“ 4. Досегашната ал. 10а става ал. 15, а думите „Алинея 10“ се заменят с „Алинеи 10, 11 и 12“. 5. Досегашната ал. 11 става ал. 16. 6. Досегашната ал. 12 става ал. 17 и се изменя така: „(17) В случаите по ал. 10 и 11 кандидатът изпраща запитване за оферта по образец съгласно приложение No 9а. В случаите по ал. 10, когато кандидатът не е избрал най-ниската оферта, направеният избор се обосновава писмено.“ 7. Досегашната ал. 13 стават ал. 18. 8. Досегашната ал. 14 става ал. 19, а след думата „представят“ се добавя „заверено от възложителя копие на“. 9. Създава се ал. 20: „(20) В случаите на кандидати, които са възложители по чл. 7 и чл. 14, ал. 4 и 5 ЗОП или чл. 1, ал. 4 НВМОП, обосноваността на разхода се преценява чрез съпоставяне с референтни цени или от оценяваща комисия, съставена по реда на ал. 12, за разходите, за които няма определени референтни цени.“ § 5. В чл. 27, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точки 3 и 8 се изменят така: „3. за данък добавена стойност (ДДС), с изключение на невъзстановим ДДС, когато е поет действително и окончателно от кандидати, различни от лицата, освободени от данък съгласно чл. 3, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност;“; „8. доставка или услуга или част от доставка/услуга, за които кандидатът не е изпълнил условията и реда на чл. 26, ал. 10 и 11 или не е спазен ЗОП/НВМОП.“ 2. Създава се т. 16: „16. инвестиции, за които е установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създадени условия за получаване на помощта с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката.“ § 6. В чл. 29 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „Министерството на земеделието и храните (МЗХ)“ се заменят с „ПРСР“, а думите „областните разплащателни агенции (ОРА)“ се заменят с „областните дирекции на фонда – отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ (ОДФ – ПСМП)“. 2. В ал. 3 думата „МЗХ“ се заменя с „ПРСР“, а думите „областните разплащателни агенции (ОРА)“ се заменят с „областните дирекции на фонда – отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ (ОДФ – ПСМП)“. § 7. В чл. 30 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „областната разплащателна агенция (ОРА)“ се заменят с „областната дирекция на фонда – отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ (ОДФ – ПСМП)“. 2. В ал. 2 думите „Областната разплащателна агенция“ се заменят с „Областната дирекция на фонда – отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“. 3. В ал. 3, 4 и 5 думата „ОРА“ се заменя с „ОДФ – ПСМП“. § 8. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. В основния текст на ал. 1 думата „три“ се заменя с „пет“ и се правят следните изменения в т. 1а: а) в буква „а“ думите „в случай че кандидатът, упълномощен негов представител или служител не е открит при посещението на място, то се извършва в присъствието на свидетел“ се заличават; б) в буква „б“ думите „когато ползвателят на помощта, упълномощеният негов представител или служител откаже да подпише протокола или не е открит при извършване на посещението на място, протоколът се подписва от свидетел“ се заличават. 2. В ал. 4 се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 1 думите „или по“ се заменят с „и/или по“; б) създава се нова т. 4: „4. за срока на работа на оценяващата комисия по чл. 26, ал. 12, който се удостоверява с акта за нейното създаване и до датата на вземане на решение за оценка.“ § 9. В чл. 32, ал. 3 думата „МЗХ“ се заменя с „ПРСР“. § 10. В чл. 33, ал. 1, т. 5 след думите „чл. 8, ал. 1“ се добавя „или надвишават максималния размер съгласно чл. 8, ал. 3“. § 11. В чл. 34 ал. 3 и 4 се отменят. § 12. В чл. 35, ал. 1 след думата „подпомагане“ се поставя запетая и се добавя „която подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ § 13. В чл. 38 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Регионална разплащателна агенция (РРА)“ се заменят с „Областна дирекция на фонда – отдел „Регионална разплащателна агенция – Разплащателна агенция“ (ОДФ – РРА – РА)“. 2. В ал. 3 думите „Регионалната разплащателна агенция“ се заменят с „Областната дирекция на фонда – отдел „Регионална разплащателна агенция – Разплащателна агенция“. 3. В ал. 4 думата „РРА“ се заменя с „ОДФ – РРА – РА“. § 14. В чл. 39, ал. 1 думата „РРА“ се заменя с „ОДФ – РРА – РА“. § 15. В чл. 40 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Регионалната разплащателна агенция“ се заменят с „Областната дирекция на фонда – отдел „Регионална разплащателна агенция – Разплащателна агенция“. 2. В ал. 2 думата „РРА“ се заменя с „ОДФ – РРА – РА“. § 16. В чл. 41 се правят следните изменения: 1. В основния текст на ал. 1, т. 2 думата „като“ се заменя с „която включва и проверка за функционална самостоятелност, като:“, а в букви „а“ и „б“ се правят следните изменения: а) в буква „а“ думите „в случай че кандидатът, упълномощен негов представител или служител не е открит при проверката на място, тя се извършва в присъствието на свидетел;“ се заличават; б) в буква „б“ думите „когато ползвателят на помощта, упълномощеният негов представител или служител откаже да подпише протокола или не е открит при извършване на проверката на място, протоколът се подписва от свидетел;“ се заличават. 2. В ал. 3 т. 3 се изменя така: „3. когато е необходимо експертно становище от комисия за проверка на цялата или на част от инвестицията при подаване на заявка за плащане, както и за установяване на функционална несамостоятелност, той се удължава със срока на работа на комисията, който се удостоверява с акта за нейното създаване от изпълнителния директор на РА и до датата на вземане на решение за оценка.“ § 17. В чл. 44 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 след думите „по чл. 26, ал. 1, т. 12“ се поставя запетая и се добавят думите „за които при подаване на заявлението за подпомагане представя заверено от възложителя копие от документацията от проведената процедура по ЗОП и/или НВМОП“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Разплащателна агенция осъществява предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки съгласно Наредбата за осъществяване на предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове (ДВ, бр. 34 от 2009 г.) и утвърдени от изпълнителния директор на РА, процедури за предварителен и/или последващ контрол.“ § 18. Член 44а се отменя. § 19. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават нови т. 49, 50, 51, 52 и 53: „49. „Преработване на земеделски продукти“ е всяка дейност, свързана със земеделски продукт, чийто резултат е също земеделски продукт, с изключение на селскостопанските дейности, необходими за подготовката на животински или растителен продукт за първоначална продажба. 50. „Изкуствено създадени условия“ е всяко установено условие по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) No 1975/2006 на комисията от 7 декември 2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони(ОВ, L 368 от 23.12.2006). 51. „Референтни цени“ са цени, ползвани от РА за сравнение при определяне основателността на разхода за различни инвестиции. 52. „Функционална несамостоятелност“ е изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел усвояване на средства над максималния размер на общо допустимите разходи по мярката. 53. „Независими оценители“ са лица, които притежават правоспособност да изготвят и подписват оценка на обекти, подлежащи на оценяване.“ § 20. Точка 6 в приложение No 3 към чл. 6, ал. 6 „Списък на допустимите инвестиционни разходи за прилагане на Директива 91/676/ЕИО“ се заличава. § 21. В приложение No 9 към чл. 26, ал. 1, т. 4, стандарт No 1, в колона 5 „Крайна дата законодателство на съответствие съгласно чл. 26, ал. 6“ след текста „11.10.2009 31. ХІІ. 2013 (за изискванията за капацитета на съоръженията за съхранение на оборския тор)“ се добавят думите „влиза в сила от 22. ХІІ. 2009 г. и се прилага за проекти, одобрени след тази дата“. § 22. Наименованието на приложение No 9а към чл. 26, ал. 17 се изменя така: „Приложение No 9а към чл. 26, ал. 16 и 17“. § 23. В приложение No 10 към чл. 30, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В раздел „ІХ. Придружаващи документи“ се правят следните изменения и допълнения: а) точка 18а се заличава; б) в т. 25 се създават второ и трето изречение: „Доставчиците или изпълнителите по договорите трябва да бъдат регистрирани за местни лица в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, а за чуждестранни лица трябва да представят документ за правосубектност съгласно националното им законодателство. В случаите на строително-монтажни работи изпълнителите местни и чуждестранни лица трябва да бъдат вписани в Централен професионален регистър на строителя съгласно Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и да могат да извършват строежи и/или отделни видове строителни и монтажни работи от съответната категория съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗКС. Оферентите на посадъчен материал трябва да имат издадено разрешително за производство и заготовка на посевен и посадъчен материал и/или удостоверение за регистрация като търговец на посевен и посадъчен материал в случаите, предвидени в Закона за посевния и посадъчния материал. Изискването за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията не се отнася за НССЗ.“; в) в т. 26 думите „Най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал“ се заменят с „в случаите по чл. 26, ал. 10 – най- малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат фирмата на търговското дружество (фирмата не се попълва за оферти, подадени от НСЗЗ), срок на валидност на офертата, дата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента (в случаите на доставка на машини и/или земеделска техника офертите трябва да съдържат и подпис и печат на производителя или официалния представител/вносител, с цел определяне на основателността на предложените разходи)“, а след думите „националното им законодателство“ се създават нови изречения: „Оферентите на строително-монтажни работи, местни и чуждестранни лица, трябва да бъдат вписани в Централен професионален регистър на строителя съгласно Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и да могат да извършват строежи и/или отделни видове строителни и монтажни работи от съответната категория съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗКС. Оферентите на посадъчен материал трябва да имат издадено разрешително за производство и заготовка на посевен и посадъчен материал и/или удостоверение за регистрация като търговец на посевен и посадъчен материал в случаите, предвидени в Закона за посевния и посадъчния материал. Изискването за вписване в търговския регистър към Агенцията по вписванията не се отнася за НССЗ.“; г) създава се нова т. 26а: „26а. За кандидат, който не е възложител по чл. 7 и чл. 14, ал. 4 и 5 ЗОП и/или чл. 1, ал. 4 НВМОП, в случаите по чл. 26, ал. 11 – една независима оферта в оригинал, която съдържа фирмата на търговското дружество (фирмата не се попълва за оферти, подадени от НССЗ), срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента (в случаите на доставка на машини и/или земеделска техника офертите трябва да съдържат и подпис и печат на производителя или официалния представител/вносител) с цел съпоставяне с референтните цени и определяне на основателността на предложените разходи за всяка доставка/услуга на стойност, по-голяма от левовата равностойност на 15 000 евро, както и в случай, че тя е част от доставки/услуги, договорени с един доставчик/изпълнител на обща стойност повече от левовата равностойност на 15 000 евро. Цената трябва да бъде определена в лева или евро с описан ДДС. Офертите се издават не по-късно от датата на сключване на договора с избрания оферент и се придружават от технически спецификации в случаите на закупуване на транспортни средства, машини, оборудване, съоръжения, включително компютърен софтуер и специализирана техника. Оферентите – местни лица, трябва да са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, а оферентите – чуждестранни лица, трябва да представят документ за правосубектност съгласно националното си законодателство. Оферентите на строително-монтажни работи, местни и чуждестранни лица, трябва да бъдат вписани в Централен професионален регистър на строителя съгласно Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и да могат да извършват строежи и/или отделни видове строителни и монтажни работи от съответната категория съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗКС. Оферентите на посадъчен материал трябва да имат издадено разрешително за производство и заготовка на посевен и посадъчен материал и/или удостоверение за регистрация като търговец на посевен и посадъчен материал в случаите, предвидении в Закона за посевния и посадъчния материал. Оферти не се изискват при закупуване на земя, сгради и друга недвижима собственост, при придобиване на ноу-хау, патентни права и лицензии. Изискването за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията не се отнася за НССЗ. Офертата се придружава от направено запитване за оферта съгласно приложение No 9а и протокол с мотив за направения избор. Заверено копие от предварителни или окончателни договори за услуги, работи, доставки (в т.
ч. покупка на оборудване) – обект на инвестицията, с определени марка, модел, цена в лева или евро и срок. В договорите се описва ДДС.“; д) в т. 27 след думите „НВМОП“ се добавя „в случаите по чл. 26, ал. 10“; е) в т. 37 след думата „кандидата“ се добавя „за превеждане на безвъзмездната финансова помощ, получена по реда на тази наредба“; ж) в т. 29 думата „Копия“ се заменя със „Заверени копия“; з) в т. 39 думата „Копие“ се заменя със „Заверено от възложителя копие“; и) създава се нова т. 40: „40. Декларация по чл. 4а, ал. 1 ЗМСП“. 2. В раздел „Х. Декларация“ се създава т. 14: „14) В случай на кандидатстване на признати организации на производители – декларация, подписана от всичките й членове, че инвестициите, предмет на подпомагане, ще се ползват при осъществяване на земеделската им дейност“. § 24. В приложение No 11 към чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 3 „Списък на документи за кандидатстване“ се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 19а се заличава. 2. В т. 26 се създават второ и трето изречение: „Доставчиците или изпълнителите по договорите трябва да бъдат регистрирани за местни лица в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, а за чуждестранни лица следва да представят документ за правосубектност съгласно националното им законодателство. В случаите на строително-монтажни работи изпълнителите местни и чуждестранни лица трябва да бъдат вписани в Централен професионален регистър на строителя съгласно Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и да могат да извършват строежи и/или отделни видове строителни и монтажни работи от съответната категория съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗКС. Оферентите на посадъчен материал трябва да имат издадено разрешително за производство и заготовка на посевен и посадъчен материал и/или удостоверение за регистрация като търговец на посевен и посадъчен материал в случаите, предвидени в Закона за посевния и посадъчния материал. Изискването за вписване в търговския регистър към Агенцията по вписванията не се отнася за НССЗ.“ 3. В т. 27 думите „най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал“ се заменят с „в случаите по чл. 26, ал. 10 – най- малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат фирмата на търговското дружество (фирмата не се попълва за оферти, подадени от НССЗ), срок на валидност на офертата, дата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента (в случаите на доставка на машини и/или земеделска техника офертите трябва да съдържат и подпис и печат на производителя или официалния представител/вносител, с цел определяне на основателността на предложените разходи)“, а след думите „националното им законодателство“ се създава ново изречение: „Оферентите на строително-монтажни работи, местни и чуждестранни лица, трябва да бъдат вписани в Централен професионален регистър на строителя съгласно Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и да могат да извършват строежи и/или отделни видове строителни и монтажни работи от съответната категория съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗКС. Оферентите на посадъчен материал трябва да имат издадено разрешително за производство и заготовка на посевен и посадъчен материал и/или удостоверение за регистрация като търговец на посевен и посадъчен материал в случаите, предвидени в Закона за посевния и посадъчния материал. Изискването за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията не се отнася за НССЗ.“ 4. Създава се т. 27а: „27а. За кандидат, който не е възложител по чл. 7 и чл. 14, ал. 4 и 5 ЗОП и/или чл. 1, ал. 4 НВМОП, в случаите по чл. 26, ал. 11 – една независима оферта в оригинал, която съдържа фирмата на търговското дружество (фирмата не се попълва за оферти, подадени от НССЗ), срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента (в случаите на доставка на машини и/или земеделска техника офертите трябва да съдържат и подпис и печат на производителя или официалния представител/вносител), с цел съпоставяне с референтните цени и определяне на основателността на предложените разходи за всяка доставка/услуга на стойност, по-голяма от левовата равностойност на 15 000 евро, както и в случай, че тя е част от доставки/услуги, договорени с един доставчик/изпълнител на обща стойност повече от левовата равностойност на 15 000 евро. Цената трябва да бъде определена в левове или евро с описан ДДС. Офертите се издават не по-късно от датата на сключване на договора с избрания оферент и се придружават от технически спецификации в случаите на закупуване на транспортни средства, машини, оборудване, съоръжения, включително компютърен софтуер и специализирана техника. Оферентите – местни лица, трябва да са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, а оферентите – чуждестранни лица, трябва да представят документ за правосубектност съгласно националното си законодателство. Оферентите на строително-монтажни работи, местни и чуждестранни лица, трябва да бъдат вписани в Централен професионален регистър на строителя съгласно Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и да могат да извършват строежи и/или отделни видове строителни и монтажни работи от съответната категория съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗКС. Оферентите на посадъчен материал трябва да имат издадено разрешително за производство и заготовка на посевен и посадъчен материал и/или удостоверение за регистрация като търговец на посевен и посадъчен материал в случаите, предвидени в Закона за посевния и посадъчния материал. Изискването за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията не се отнася за НССЗ. Оферта не се изискват при закупуване на земя, сгради и друга недвижима собственост, при придобиване на ноу-хау, патентни права и лицензии. Офертата се придружава от направено запитване за оферта съгласно приложение No 9а и протокол с мотив за направения избор. Заверено копие от предварителни или окончателни договори за услуги, работи, доставки (в т.
ч. покупка на оборудване) – обект на инвестицията, с определени марка, модел, цена в левове или евро и срок. В договорите се описва ДДС.“ 5. В т. 28 след думите „НВМОП“ се добавя „в случаите по чл. 26, ал. 10“. 6. В т. 37 след думата „кандидата“ се добавя „за привеждане на безвъзмездната финансова помощ, получена по реда на тази наредба“. 7. В т. 30 думата „Копия“ се заменя със „Заверени копия“. 8. В т. 40 думата „Копие“ се заменя със „Заверено от възложителя копие“. 9. Създава се нова т. 41: „41. Декларация по чл. 4а, ал. 1 ЗМСП“. § 25. В приложение No 16 „Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство“ срещу код „3129“, в колона две, думите „други етеричномаслени и лекарствени култури“ се заменят с „други медицински и ароматни култури“. § 26. Параграф 29 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба No 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ДВ, бр. 9 от 2010 г.) се изменя така: „§ 29. Наредбата влиза в сила в деня на обнародването й в „Държавен вестник“ и се прилага за проекти, подадени след 2.II.2010 г., с изключение на: 1. Параграф 2, т. 3, 4 и 5 и § 24, които влизат в сила от 22. ХII.2009 г. и се прилагат за проекти, одобрени след тази дата. 2. Параграф 2, т. 2 и 6, които влизат в сила от 3.VIII.2009 г. и се прилагат за проекти, подадени след тази дата и одобрени след 1.I.2010 г.“ Преходни и заключителни разпоредби § 27. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. § 28. За подадените заявления за подпомагане преди влизане в сила на тази наредба не се прилага § 4, т. 2 и 3. § 29. Съгласно чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) No 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ, L 368 от 23.12.2006) § 1 и 2 се прилагат за всички заявления за подпомагане, подадени след 22 април 2008 г., за които няма сключени договори за подпомагане. Министър: М. Найденов

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 140 от 9 юни 2006 г. за въвеждане на автономни мерки за суспендиране на митата от 1 юли 2006 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 140 ОТ 9 ЮНИ 2006 Г. за въвеждане на автономни мерки за суспендиране на митата от 1 юли 2006 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Въвеждат се автономни мерки за суспендиране на митата от 1 юли 2006 г., както следва: No Код по КН Описание на Количество, по стоката ставка на ред митото и период на действие 1. 0203 29 55 0 замразени обез- 3500 t костени свински 150 ·/t меса от 01.07 до 31.12 2. от 2008 99 99 0 лозови листа, 400 t консервирани в 0 0саламура от 01.07 до 31.12 3. 2713 11 00 0 нефтен кокс, некалциниран 0 0от 01.07 до 31.12 4. от 4421 90 98 0 седалка и капак, изработени от 0 0дървен материал, от 01.07 предназначени да до 31.12 се монтират върху изделия от сани- тарна керамика 5. от 8501 64 00 0 технологични възли “генератор” за ре- 2.7 хабилитация на от 01.07 енергийни блокове до 31.12 “турбогенератор” 2.7 за рехабилитация от 01.07 на енергийни до 31.12 блокове 7. от 8421 39 40 0 сероочистваща инсталация за 1.7 рехабилитация на от 01.07 енергийни блокове до 31.12 8. 8408 20 35 0 превишаваща 50 kW, но непревишаваща 0 0 100 kW от 01.07 до 31.12 9. 8708 50 90 0 други 0 0от 01.07 до 31.12 от 01.07 до 31.12 11. 8708 93 90 0 други 0 0от 01.07 до 31.12 Чл. 2. (1) Автономните мерки по чл. 1 обхващат всички стоки, които се класират в тарифните номера, позициите или подпозициите, посочени в колона “Код по КН”. Когато пред тарифния номер, позицията или подпозицията е отбелязано “от”, автономните мерки се прилагат само за стоките, чието описание съвпада с посоченото. (2) Когато в колона “Количество, ставка на митото и период на действие” срещу съответния тарифен номер, позиция или подпозиция не е посочено количество, то се счита за неограничено. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 26, ал. 1, т. 6 от Закона за митниците. § 2. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2006 г. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – София-град, ІІІ отделение, 46 състав, на основание чл. 181 АПК съобщава, че е постъпило оспорване от „Софийска вода“ – АД, на Указания за прилагане на Наредбата за регулиране качеството на водоснабдителните и канализационните услуги за регулаторния период 2017 – 2021 г. в частта им по точка т. 17.2; т. 19; 45.1 – 45.3 на Комисията по енергийно и водно регулиране, по което е образувано адм.
д. No 5137/2016 г., насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 6.12.2016 г. от 13,30 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 52 от 5 февруари 2008 г. за изменение и допълнение на Решениe No 122 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, на Решение No 661 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и на Решение No 802 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна РЕШЕНИЕ No 52 OT 5 ФЕВРУАРИ 2008 Г. за изменение и допълнение на Решениe No 122 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 1 от 2007 г.), на Решение No 661 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 85 от 2007 г.) и на Решение No 802 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 107 от 2007 г.) На основание чл. 114 от Конституцията на Република България, чл. 10, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. В Решение No 122 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 21 от 2007 г.) се правят следните изменения: а) точка 4 се отменя; б) в т. 5 думите “на актуалните граници и площи на имотите в тях” се заменят с “на опис на имотите с техните площи и координатен регистър на границите на защитените зони”, а думите “като в границите на защитените зони се включват цели имоти” се заменят с “като в границите на защитените зони се включват цели имоти с изключение на водни обекти, пътища и имоти от държавния горски фонд и държавния поземлен фонд”; в) в т. 6 думите “чл. 4 от Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията” се заменят с “разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие”. 2. В Решение No 661 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 85 от 2007 г.) се правят следните изменения: а) точка 3 се отменя; б) в т. 4 думите “като в границите на защитените зони се включват цели имоти” се заменят с “като в границите на защитените зони се включват цели имоти с изключение на водни обекти, пътища и имоти от държавния горски фонд и държавния поземлен фонд”; в) в т. 5 думите “чл. 4 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна” се заменят с “разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие”. 3. В Решение No 802 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 107 от 2007 г.) се правят следните изменения: а) точка 5 се отменя; б) в т. 6 думите “като в границите на защитените зони се включват цели имоти” се заменят с “като в границите на защитените зони се включват цели имоти с изключение на водни обекти, пътища и имоти от държавния горски фонд и държавния поземлен фонд”. Министър-председател: Сергей Станишев Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 636 от 22 юли 2014 г. относно допълнение на Правилника за организацията на дейността на Централната избирателна комисия, структурата, функциите и организацията на работа на нейната администрация ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ РЕШЕНИЕ No 636 от 22 юли 2014 г. относно допълнение на Правилника за организацията на дейността на Централната избирателна комисия, структурата, функциите и организацията на работа на нейната администрация На основание чл. 48, ал. 3 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия РЕШИ: Приема Правилник за допълнение на Правилника за организацията на дейността на Централната избирателна комисия, структурата, функциите и организацията на работа на нейната администрация съгласно приложението. Председател: Ивилина Алексиева Секретар: Севинч Солакова Приложение Правилник за допълнение на Правилника за организацията на дейността на Централната избирателна комисия, структурата, функциите и организацията на работа на нейната администрация (ДВ, бр. 29 от 2014 г.) § 1. В преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 4: „§ 4. (1) Заварените трудови правоотношения със служителите в администрацията на Централната избирателна комисия се уреждат по реда на чл. 119 във връзка с чл. 67 от Кодекса на труда. (2) Заварените служебни правоотношения със служителите в администрацията на Централната избирателна комисия се прекратяват при условията и по реда на Закона за държавния служител, като на служителите се предлага сключване на трудов договор. (3) В случаите, при които предложението за сключване на трудов договор бъде прието, неизползваните отпуски по служебните правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения. (4) В случаите, при които предложението за сключване на трудов договор не бъде прието, служебното правоотношение се прекратява съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител.“ Заключителна разпоредба § 2. Правилникът е приет от Централната избирателна комисия с Решение No 636 от 22 юли 2014 г. и влиза в сила от деня на неговото приемане.

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 917 от 15 декември 2011 г. за отчуждаване на части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив – Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч“, Фаза 1: Крумово – Първомай РЕШЕНИЕ No 917 ОТ 15 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. за отчуждаване на части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив – Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч“, Фаза 1: Крумово – Първомай На основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и предвид необходимостта от осигуряване защита на особено важни държавни и значими обществени интереси, своевременно приключване на отчуждителните процедури и осъществяване на строителните дейности в определените срокове, усвояване на планираните средства от финансовата рамка на проекта и запазване на осигуреното финансиране на строителството на обекта, съгласно Финансовия меморандум между Република България и Европейската комисия за отпускане на финансова помощ по програма ИСПА, подписан през 2001 г., МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Отчуждава за държавна нужда за изграждане на обект „Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив – Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч“, Фаза 1: Крумово – Първомай, съгласно Заповед No АБ-57 от 20 август 2008 г. и Заповед No АБ-36 от 9 август 2010 г. на кмета на община Садово за изменение на подробния устройствен план – план за регулация в кв. 14 по плана на с. Катуница, в обхвата на пътен надлез на км 167+914,760 и в кв. 7 по плана на с. Чешнегирово, в обхвата на пътна връзка – пътен надлез с. Чешнегирово на км 178+692,57, части от имоти – частна собственост, представляващи: а) поземлен имот с площ 54 кв. м, съставляващ имот No 403, целият с площ 1431 кв. м (поземлен имот с идентификатор No 36676.501. 403), кв. 14 по плана на с. Катуница, община Садово, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; размерът на паричното обезщетение е 1390 лв. съгласно експертна оценка за определяне на пазарната стойност на имота от август 2011 г., изготвена от оценител на имоти, дължимо на Веселина Стефанова Ангелова; б) поземлен имот с площ 155 кв. м, съставляващ имот No 409, целият с площ 1448 кв. м (поземлен имот с идентификатор No 36676.501. 409), кв. 14 по плана на с. Катуница, община Садово, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; размерът на паричното обезщетение е 4010 лв. съгласно експертна оценка за определяне на пазарната стойност на имота от август 2011 г., изготвена от оценител на имоти, дължимо на Димитрия Атанасова Парпарова и Димитър Георгиев Парпаров; в) поземлен имот с площ 63 кв. м, съставляващ имот No 889, целият с площ 409 кв. м (поземлен имот с идентификатор No 81342.179. 889), кв. 7 по плана на с. Чешнегирово, община Садово, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; размерът на паричното обезщетение е 1620 лв. съгласно експертна оценка за определяне на пазарната стойност на имота от август 2011 г., изготвена от оценител на имоти, дължимо на Атанас Христев Атанасов, с адрес: с. Чешнегирово, ул. „Йорданка Николова“ No 29. 2. Средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите по т. 1, са за сметка на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. 3. Допуска предварително изпълнение на т. 1. 4. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

bg

legislation

Bulgaria

Решение за изменение на Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание РЕШЕНИЕ за изменение на Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание (ДВ, бр. 10 от 2013 г.) Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. В раздел II, т. 4 думите „25 февруари“ се заменят с „момента на изслушването на 21 февруари“. 2. В раздел III, т. 1 числото „27“ се заменя с „21“. 3. В раздел IV, т. 1 думите „6 март“ се заменят с „22 февруари“. Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 21 февруари 2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Благоевград, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1, чл. 189, ал. 1, чл. 192 и чл. 152, ал. 4 АПК съобщава, че по жалба на сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“, ЕИК 177060406, със седалище и адрес на управление Пловдив, ул. Райко Даскалов 67, с управител Георги Иванов Йорданов чрез адв. Иван Йорданов със съдебен адрес Пловдив, ул. Райко Даскалов 67, против чл. 6, ал. 1, изречение трето от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Банско, приета с Решение No 322 от протокол No 15 от 28.01.2009 г. на Общинския съвет – гр. Банско, в Административния съд – Благоевград, е образувано адм.
д. No 247/2017 г., което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2017 г. от 11 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 175 от 11 юли 2019 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2019 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 175 ОТ 11 ЮЛИ 2019 Г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2019 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни разходи по бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2019 г. в размер до 244 000 лв. за изграждане на информационни системи на Комисията. (2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2019 г. Чл. 2. Със сумата по чл. 1, ал. 1 да се увеличат показателите по чл. 42, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Чл. 3. Председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори да извърши съответните промени по бюджета си за 2019 г. и да уведоми министъра на финансите. Чл. 4. Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет за 2019 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

EU

10.2.2020 BG Официален вестник на Европейския съюз L 37/8 РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/181 НА КОМИСИЯТА от 7 февруари 2020 година относно някои временни защитни мерки във връзка с африканската чума по свинете в Гърция (нотифицирано под номер С(2020) 799) (само текстът на гръцки език е автентичен) (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 9, параграф 3 от нея, като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните проверки, приложими при търговията в Съюза с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване на изграждането на вътрешния пазар (2), и по-специално член 10, параграф 3 от нея, като има предвид, че: (1) Африканската чума по свинете е инфекциозна вирусна болест по домашните и дивите свине, която може да окаже сериозно въздействие върху рентабилността на свиневъдството и да има отрицателни последици за търговията в рамките на Съюза и за износа към трети държави. (2) При поява на огнище на африканската чума по свинете съществува риск болестотворният агент да се разпространи към други свиневъдни обекти и към диви свине. По този начин той може да се разпространи от една държава членка към друга държава членка и към трети държави посредством търговията с живи свине или с продукти от тях. (3) В Директива 2002/60/ЕО на Съвета (3) са определени минималните мерки, които да се прилагат в рамките на Съюза за борба с африканската чума по свинете С член 9 от Директива 2002/60/ЕО се предвижда създаването на защитни и надзорни зони при поява на огнища на посочената болест, когато трябва да се прилагат мерките, установени в членове 10 и 11 от същата директива. (4) Гърция уведоми Комисията за текущата обстановка във връзка с африканската чума по свинете на нейната територия и в съответствие с член 9 от Директива 2002/60/ЕО създаде защитни и предпазни зони, в които да се прилагат мерките по член 10 и 11 от същата директива. (5) С цел да се предотврати излишно затрудняване на търговията в рамките на Съюза и да се избегнат необосновани бариери пред търговията от трети държави, е необходимо да се опишат на равнището на Съюза областите, създадени като предпазни и надзорни зони във връзка с африканската чума по свинете в Гърция, съвместно с тази държава членка. (6) Поради тази причина, до провеждането на следващото заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, в приложението към настоящото решение следва да бъдат посочени областите, определени като защитни и надзорни зони в Гърция, и да се определи продължителността на тази регионализация. (7) Настоящото решение подлежи на преразглеждане на следващото заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Гърция гарантира, че защитните и надзорните зони, създадени в съответствие с член 9 от Директива 2002/60/ЕО, включват най-малко зоните, посочени като предпазни и надзорни зони в приложението към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение се прилага до 6 април 2020 г. Член 3 Адресат на настоящото решение е Република Гърция. Съставено в Брюксел на 7 февруари 2020 година. За Комисията Stella KYRIAKIDES Член на Комисията (1) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13. (2) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. (3) Директива 2002/60/ЕО на Съвета от 27 юни 2002 г. за определяне на специфични разпоредби за борба с африканската чума по свинете и за отмяна на Директива 92/119/EИО относно болестта на Тешен и африканската чума по свинете (ОВ L 192, 20.7.2002 г., стр. 27). ПРИЛОЖЕНИЕ Гърция Области, посочени в член 1 Дата, до която се прилагат мерките Защитна зона Municipality of Visaltias (Serres Regional Unit) 6 април 2020 г. Надзорна зона In Thessaloniki Regional Unit: — Municipality of Lagada, — Municipality of Volvis. In Serres Regional Unit: — Munipality of Iraklia, — Municipality of Serron, — Municipality of Amfipolis, — Municipality of Emmanouil Pappa, — Municipality of Neas Zichnis. 6 април 2020 г.

bg

legislation

Bulgaria

Женевска конвенция от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците ЖЕНЕВСКА КОНВЕНЦИЯ от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците (Ратифицирана с Указ на Президиума на НС No 181 от 22 май 1954 г.; Изв., бр. 43 от 1954 г. В сила за България от 22 януари 1955 г. Закон на НС от 16 февруари 1994 г. за оттегляне на резервите по чл. 10, 12 и 85; ДВ, бр. 18 от 1994 г. – резервите оттеглени на 9 май 1994 г.) Долуподписаните упълномощени представители на правителствата, представени на дипломатическата конференция, проведена в Женева от 21 април до 12 август 1949 г., с цел преразглеждане на сключената в Женева на 27 юли 1929 г. Конвенция за отнасяне с военнопленниците, се договориха за следното: ЧАСТ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Високодоговарящите страни се задължават да спазват и да осигуряват спазването на тази Конвенция при всички обстоятелства. Член 2 В допълнение към разпоредбите на Конвенцията, които се прилагат в мирно време, тази Конвенция се прилага в случай на обявена война или на какъвто и да е друг въоръжен конфликт, който може да възникне между две или повече от Високодоговарящите страни, дори ако състоянието на война не е признато от някоя от тях. Конвенцията се прилага също така при всички случаи на окупация на част или на цялата територия на Високодоговаряща страна, дори ако тази окупация не среща никаква въоръжена съпротива. Ако една от участващите в конфликта държави не е страна по тази Конвенция, държавите, които са страни по Конвенцията, остават въпреки това обвързани с нея във взаимните си отношения. Освен това те са обвързани с Конвенцията по отношение на тази държава, ако тя приеме и прилага нейните разпоредби. Член 3 В случай на въоръжен конфликт, който не е от международен характер, протичащ на територията на една от Високодоговарящите страни, всяка участваща в конфликта страна е задължена да прилага като минимум следните разпоредби: 1. Лицата, които не участват пряко във военните действия, включително лицата от състава на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и тези, които са били извадени от строя поради болест, раняване, задържане в затвор или лагер или поради друга причина, при всички обстоятелства се третират хуманно, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, религия или вероизповедание, пол, произход или имотно състояние или друг подобен критерий. За тази цел следните действия са и остават забранени по всяко време и навсякъде по отношение на посочените по-горе лица: а) насилието над живота и личността и по-специално убийството във всичките му форми, осакатяването, жестокото третиране и изтезанията; b) вземането на заложници; c) посегателствата над личното достойнство и по-специално унизителното и оскърбителното третиране; d) произнасянето на присъди и тяхното изпълнение без предходно съдебно решение, постановено от редовно учреден съд, предоставящ всички съдебни гаранции, които са признати за необходими от цивилизованите народи. 2. Ранените и болните се прибират и за тях да се полагат грижи. Независима хуманитарна организация като Международния комитет на Червения кръст може да предложи услугите си на участващите в конфликта страни. Участващите в конфликта страни следва да продължат да полагат усилия да се приведат в действие, посредством специални споразумения, всички или част от останалите разпоредби на тази Конвенция. Прилагането на предходните разпоредби не влияе на правния статут на участващите в конфликта страни. Член 4 А. Военнопленници по смисъла на тази Конвенция са попадналите във властта на неприятеля лица, които принадлежат към някоя от следните категории: 1. Лицата от състава на въоръжените сили на всяка участваща в конфликта страна, както и членовете на милициите или на доброволческите отряди, които са част от тези въоръжени сили. 2. Членове на други милиции и на други доброволчески отряди, включително лицата от състава на организираните съпротивителни движения, които принадлежат към някоя от участващите в конфликта страни и действащи на или извън своята собствена територия, дори ако тази територия е окупирана, при условие че тези милиции или доброволчески отряди, включително организираните съпротивителни движения, отговарят на следните условия: а) да са под командването на лице, носещо отговорност за своите подчинени; b) да имат прикрепен отличителен знак, разпознаваем от разстояние; c) да носят открито оръжието си; d) да провеждат операциите си в съответствие със законите и обичаите на войната. 3. Лицата от състава на редовните въоръжени сили, които са обвързани с вярност към някое правителство или алтернативна власт, непризнати в държавата, от която тези лица са задържани. 4. Лицата, които придружават въоръжените сили, без да принадлежат към личния им състав, като например цивилни лица от екипажите на военни летателни апарати, военни кореспонденти, доставчици, членове на трудови отряди или на служби, отговорни за поддържане доброто състояние на въоръжените сили, при условие че са били упълномощени от въоръжените сили, които придружават, като последните са задължени да ги снабдят за тази цел с карта за самоличност, аналогична на приложения образец. 5. Членовете на екипажите, включително капитани, щурмани и юнги, на търговския флот и на екипажите на цивилните летателни апарати на всяка участваща в конфликта страна, които не се ползват от по-благоприятно третиране по силата на други разпоредби на международното право. 6. Жителите на неокупирана територия, които при приближаване на неприятеля спонтанно вземат оръжие за съпротива срещу войските на нахлуващите сили, без да са имали време да сформират редовни военни единици, ако носят открито оръжието си и ако спазват законите и обичаите на войната. B. Следните лица също се третират като военнопленници според тази Конвенция: 1. Лицата, които принадлежат или са принадлежали към въоръжените сили на окупираната страна, ако поради тази им принадлежност държавата-окупатор, дори и първоначално да ги е оставила на свобода, докато военните действия са се водили извън заеманата от нея територия, прецени за необходимо да ги интернира, особено когато тези лица са направили неуспешен опит да се присъединят отново към собствените си сражаващи се въоръжени сили или не са изпълнили свързана с интернирането заповед. 2. Лицата, принадлежащи към някоя от изброените в този член категории, които дадени неутрални или невоюващи държави са приели на своя територия и са длъжни да интернират съгласно изискванията на международното право, без да се засяга всеки по-благоприятен режим, който тези държави могат да изберат да им предоставят, и с изключение на разпоредбите на членове 8, 10, 15, 30 (алинея 5), 58 – 67, 92, 126 и в случаите, когато между участващите в конфликта страни и съответната неутрална или невоюваща държава съществуват дипломатически отношения – на разпоредбите на онези членове, които се отнасят до държавите-покровителки. Когато съществуват такива дипломатически отношения, участващите в конфликта страни, към които принадлежат тези лица, могат да упражняват по отношение на тях предвидените в тази Конвенция функции на държава-покровителка, без това да накърнява задълженията, които посочените страни редовно изпълняват въз основа на дипломатическите и консулските обичаи и договори. С. Този член по никакъв начин не влияе на статута на санитарния и богослужебния персонал, регламентиран в член 33 от тази Конвенция. Член 5 Тази Конвенция се прилага спрямо лицата, посочени в член 4, от момента на попадането им във властта на неприятеля до окончателното им освобождаване и репатриране. Ако по отношение на дадени лица, участвали във военните действия и попаднали във властта на неприятеля, възникнат съмнения относно принадлежността им към някоя от категориите, изброени в член 4, тези лица се ползват от закрилата на тази Конвенция дотогава, докато техният статут не бъде определен от компетентен съд. Член 6 В допълнение към споразуменията, изрично предвидени в членове 10, 23, 28, 33, 60, 65, 66, 67, 72, 73, 75, 109, 110, 118, 119, 122 и 132, Високодоговарящите страни могат да сключват и други специални споразумения по всеки въпрос, който те биха преценили за уместно да уредят отделно. Никое специално споразумение не трябва да утежнява регламентираното от тази Конвенция положение на военнопленниците, нито да ограничава правата, които тя им предоставя. Военнопленниците продължават да се ползват от въпросните споразумения, докато Конвенцията е приложима по отношение на тази категория лица, освен когато съществуват изрични разпоредби в обратен смисъл, включени в горепосочените или последващи споразумения, или когато по отношение на военнопленниците една или друга участваща в конфликта страна прилага по-благоприятни мерки. Член 7 Военнопленниците не могат при никакви обстоятелства да се отказват частично или изцяло от правата, които са им обезпечени от тази Конвенция и от евентуално съществуващите специални споразумения, предвидени в предходния член. Член 8 Тази Конвенция се прилага със съдействието и под контрола на държавите-покровителки, на които е възложено да защитават интересите на участващите в конфликта страни. За тази цел държавите-покровителки могат да посочват, извън своя дипломатически или консулски персонал, делегати измежду собствените си граждани или измежду гражданите на други неутрални държави. Определянето на тези делегати подлежи на одобрение от страна на държавата, в която те трябва да изпълняват своите задължения. Участващите в конфликта страни са задължени да улесняват във възможно най-голяма степен задачите на представителите или на делегатите на държавите-покровителки. Представителите или делегатите на държавите-покровителки не трябва в никакъв случай да надхвърлят границите на своята мисия, определени от тази Конвенция. По-специално те трябва да вземат предвид императивните нужди, свързани със сигурността на държавата, в която изпълняват задълженията си. Член 9 Разпоредбите на тази Конвенция не представляват пречка за хуманитарните действия, които Международният комитет на Червения кръст или някоя друга безпристрастна хуманитарна организация може да предприеме със съгласието на заинтересованите страни в конфликта за закрила и оказване на помощ на военнопленниците. Член 10 Високодоговарящите страни могат по всяко време да се споразумеят да поверят на някоя организация, предоставяща всички гаранции за безпристрастност и ефикасност, задълженията, с които по силата на тази Конвенция са натоварени държавите-покровителки. Ако военнопленниците не се облагодетелстват или престанат да се облагодетелстват по каквато и да било причина от дейността на държавата-покровителка или на някоя организация, до която се отнася първата алинея по-горе, задържащата държава предлага на някоя неутрална държава или организация да поеме функциите, изпълнявани по силата на тази Конвенция от държава-покровителка, определена от участващите в конфликта страни. Ако защитата не може да бъде осигурена по този начин, държавата, в чиято власт се намират военнопленниците, е задължена в съответствие с разпоредбите на този член да се обърне с молба към някоя хуманитарна организация, като например Международния комитет на Червения кръст, или да приеме предложението на такава организация да поеме хуманитарните функции, изпълнявани от държавите-покровителки по силата на тази Конвенция. Всяка неутрална държава или всяка организация, поканена от заинтересованата държава или предлагаща услугите си за посочените цели, се изисква да действа с чувство на отговорност по отношение на участващата в конфликта страна, към която принадлежат закриляните от тази Конвенция лица, и да представи достатъчни гаранции, че е в състояние да поеме съответните функции и да ги изпълнява безпристрастно. Не се допуска отклонение от предходните разпоредби посредством специални споразумения между държави, едната от които е ограничена, макар и временно, в своята свобода да води преговори с другата държава или с нейните съюзници поради военните събития, особено в случаите, когато е окупирана цялата или значителна част от територията на тази държава. В случаите, когато в тази Конвенция се упоменава държавата-покровителка, това се отнася също така до организациите, които я заместват по смисъла на този член. Член 11 В случаите, когато по тяхна преценка това би било препоръчително за закриляните лица, особено ако е възникнало несъгласие между участващите в конфликта страни по отношение на прилагането или тълкуването на разпоредбите на тази Конвенция, държавите-покровителки трябва да предложат своите добросъвестни услуги за уреждането на спора. За тази цел всяка от държавите-покровителки може по покана на някоя от страните или по своя собствена инициатива да предложи на участващите в конфликта страни да бъде свикана среща на техни представители и по-специално на властите, отговорни за съдбата на военнопленниците, по възможност на подходящо избрана неутрална територия. Участващите в конфликта страни са задължени да дадат ход на получените от тях предложения в тази насока. Държавите-покровителки могат, ако е необходимо, да предложат за одобрение от участващите в конфликта страни някое лице от неутрална държава или лице, делегирано от Международния комитет на Червения кръст, което да бъде поканено да участва в срещата. ЧАСТ II ОБЩА ЗАКРИЛА НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ Член 12 Военнопленниците се намират във властта на неприятелската държава, а не на отделните лица или войскови части, които са ги заловили в плен. Независимо от съществуващите индивидуални отговорности задържащата държава носи отговорността за отношението, на което са подложени военнопленниците. Военнопленниците могат да бъдат прехвърляни от задържащата държава само в държава, която е страна по тази Конвенция, след като задържащата държава се е уверила, че въпросната държава проявява необходимата воля и е в състояние да прилага Конвенцията. Когато се извършва прехвърляне на военнопленници при тези обстоятелства, приемащата държава носи отговорността за прилагането на Конвенцията дотогава, докато те са под нейно попечителство. В случай че тази държава не изпълни разпоредби на Конвенцията, които са от съществено значение, държавата, от която са били прехвърлени военнопленниците, е задължена, след като бъде нотифицирана от държавата-покровителка, да предприеме ефикасни мерки за коригиране на възникналата ситуация или да отправи искане военнопленниците да й бъдат върнати. Такива искания трябва да бъдат удовлетворявани. Член 13 Към военнопленниците трябва по всяко време да има хуманно отношение. Всяко неправомерно действие или бездействие от страна на задържащата държава, което може да предизвика смърт или сериозна заплаха за здравето на някой военнопленник, който се намира в нейна власт, е забранено и ще бъде считано за значително нарушение на тази Конвенция. По-специално никой военнопленник не може да бъде подлаган на физическо осакатяване или на медицински или научни експерименти от каквото и да е естество, които не са оправдани от неговото медицинско, стоматологично или болнично лечение и не се извършват в негов интерес. Военнопленниците трябва също така по всяко време да бъдат защитавани, особено от актове на насилие или заплаха, както и от оскърбления и изяви на публично любопитство. Забранени са репресиите по отношение на военнопленници. Член 14 При всички обстоятелства военнопленниците имат право на зачитане на тяхната личност и чест. Жените се третират според особените съображения, дължими на техния пол, и във всички случаи отношението към тях следва да бъде не по-малко благоприятно отколкото към мъжете. Военнопленниците запазват своята пълна гражданска правоспособност, която са имали към момента на залавяне в плен. Както на собствената си територия, така и извън нея, задържащата държава не може да ограничава упражняването на тези техни граждански права, освен доколкото това се обуславя от пленничеството им. Член 15 Задържащата държава е задължена безплатно да осигурява на военнопленниците издръжка и необходимите медицински грижи, изисквани от здравословното им състояние. Член 16 Като се вземат под внимание разпоредбите на тази Конвенция относно звание и пол и с уговорка за привилегированото третиране, което биха могли да получат поради здравословното си състояние, възрастта или професионалната си квалификация, всички военнопленници се третират еднакво от задържащата държава, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, националност, вероизповедание или политически убеждения, или друго разграничение, основаващо се на подобен критерий. ЧАСТ III ПЛЕННИЧЕСТВО РАЗДЕЛ I НАЧАЛО НА ПЛЕННИЧЕСТВОТО Член 17 Всеки военнопленник е задължен да съобщи, когато бива разпитван за това, само своето фамилно и собствени имена, звание, дата на раждане и войскови, полкови, личен или сериен номер или при липса на такива данни да предостави еквивалентна информация. Ако той преднамерено наруши това правило, той би могъл да подлежи на ограничаване на привилегиите, предвидени за неговото звание или за неговия статут. От всяка участваща в конфликта страна се изисква да предостави на всяко намиращо се под нейна юрисдикция лице, което може да стане военнопленник, карта за самоличност, в която да са посочени фамилното и собствените му имена, звание, неговият войскови, полкови, личен или сериен номер или еквивалентна информация и датата на раждане. Картата за самоличност може също така да включва подпис или пръстови отпечатъци на притежателя й или и двете, както и всякакви други данни, които участващата в конфликта страна би желала да добави относно лицата, които принадлежат към нейните въоръжени сили. Доколкото е възможно, картата за самоличност е с размери 6,5 х 10 cm и се издава в два екземпляра. Военнопленникът представя тази карта за самоличност при поискване, но тя в никакъв случай не може да му бъде отнета. Военнопленниците не могат да бъдат подлагани на никакви физически или психически изтезания и на никаква друга форма на принуда, за да се получат от тях сведения от какъвто и да било характер. Военнопленниците, които отказват да дават отговор, не могат да бъдат заплашвани, оскърбявани или подлагани на неблагоприятно или неприятно третиране от каквото и да било естество. Военнопленниците, които вследствие на физическото или психическото си състояние не могат да дадат сведения за своята самоличност, трябва да бъдат поверени на медицинската служба. Самоличността на тези военнопленници се установява по всички възможни начини, като се спазват разпоредбите на предходната алинея. Разпитът на военнопленниците се води на език, който те разбират. Член 18 Всички вещи и принадлежности за лична употреба, с изключение на оръжие, коне, военно оборудване и военни документи, остават собственост на военнопленниците, както и металните каски, противогазовите маски и други подобни предмети, които са им били предоставени за лична защита. Тяхно притежание остават също така вещите и принадлежностите, които им служат за облекло и прехрана, дори ако тези вещи и принадлежности са част от официалната им военна екипировка. Военнопленниците никога не трябва да остават без документи за самоличност. Задържащата държава предоставя такива документи на военнопленниците, които нямат. Отличителните знаци за звание и национална принадлежност, както и ордените и вещите, които имат предимно лична или сантиментална стойност, не могат да бъдат отнемани от военнопленниците. Паричните суми, които военнопленниците носят в себе си, могат да им бъдат иззети само със заповед на офицер и след като размерът на тези суми заедно с данни за техния притежател са били записани в специален регистър, а също така след като на притежателя е била издадена подробна разписка с четливо изписване на името, званието и войсковата част на лицето, издало разписката. Сумите, които са във валутата на задържащата държава или които по молба на военнопленника са обменени в такава валута, се заприходяват в индивидуалната сметка на военнопленника, открита съгласно разпоредбите на член 64. Задържащата държава може да изземва ценни предмети от военнопленници само от съображения за сигурност. В такива случаи прилаганата процедура е същата както при изземването на парични суми. Такива предмети, както и иззетите суми в друга валута, чиято обмяна във валутата на задържащата държава не е била поискана от техните притежатели, се съхраняват под надзора на задържащата държава и се връщат в първоначалния им вид на военнопленниците в края на военнопленничеството им. Член 19 Във възможно най-кратък срок след вземането им в плен военнопленниците се евакуират в лагери, разположени на достатъчно голямо разстояние от района на бойните действия, за да се осигури тяхната безопасност. Могат да бъдат задържани временно в някоя опасна зона само военнопленниците, които поради раните или заболяванията си биха били изложени на по-голям риск при евакуация, отколкото ако останат по местата, където се намират. Военнопленниците, които очакват да бъдат евакуирани от район на бойни действия, не се излагат ненужно на опасност. Член 20 Евакуирането на военнопленниците се извършва винаги по хуманен начин и в условия, подобни на онези, които задържащата държава осигурява за преместването на своите въоръжени сили. При евакуирането на военнопленниците задържащата държава им осигурява достатъчно храна, питейна вода, необходимо облекло и медицински грижи. Задържащата държава взема всички подходящи предохранителни мерки, за да обезпечи безопасността им по време на евакуацията, и изготвя във възможно най-кратък срок списък на евакуираните военнопленници. Ако военнопленниците по време на евакуирането им трябва да преминат през транзитни лагери, престоят им в тези лагери е възможно най-кратък. РАЗДЕЛ II ИНТЕРНИРАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ Глава I ПРЕДПИСАНИЯ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР Член 21 Задържащата държава може да подложи военнопленниците на интерниране. Тя може да им наложи задължението да не се отдалечават отвъд определени граници на лагера, в който са интернирани, или ако този лагер е ограден, да не излизат извън периметъра му. С изключение на случаите, предвидени в разпоредбите на тази Конвенция относно наказателните и дисциплинарните санкции, военнопленниците не могат да бъдат държани в заключени помещения, освен когато това е необходимо за опазване на здравето им и само докато са налице обстоятелствата, които обуславят необходимостта от такава мярка. Военнопленниците могат да бъдат частично или изцяло освободени под честна дума или срещу обещание, доколкото законите на държавата, към която принадлежат, им разрешават това. Такива мерки е възможно да се прилагат например в случаите, когато това би могло да допринесе за подобряване на здравословното състояние на военнопленниците. Никой военнопленник не може да бъде принуждаван да приеме освобождаване под честна дума или срещу обещание. При започването на военните действия всяка участваща в конфликта страна е задължена да нотифицира неприятелската страна относно законите и правилата, които разрешават или забраняват на нейни граждани да приемат освобождаване под честна дума или срещу обещание. Военнопленниците, които са освободени под честна дума или срещу обещание, съобразено с така нотифицираните закони и правила, под гаранция на личната си чест, са задължени да изпълняват добросъвестно ангажиментите, които са поели както към своята собствена държава, така и към взелата ги в плен държава. В такива случаи собствената им държава е задължена да не им възлага и да не приема от тях изпълнението на каквато и да било служба, която е несъвместима с дадената честна дума или обещание. Член 22 Военнопленниците могат да бъдат интернирани само в места, които се намират на сушата и предоставят всички необходими хигиенни и здравословни условия. С изключение на особени случаи, които са оправдани от интереса на самите военнопленници, те не трябва да бъдат интернирани в затворнически помещения. Военнопленниците, интернирани в нездравословни местности или в области, чийто климат е вреден за тях, при първа възможност се преместват в райони с по-благоприятен климат. Задържащата държава събира военнопленниците в лагери или в общи помещения в съответствие с тяхната националност, език и обичаи, като тези военнопленници не се отделят от военнопленниците, принадлежащи към военните сили, в които те са служили към момента на залавянето им в плен, с изключение на случаите, когато те самите са дали съгласие за това. Член 23 Никой военнопленник не може в какъвто и да било момент да бъде изпратен или задържан в местност, където би бил изложен на обстрел от района на бойните действия. Присъствието на военнопленници не може никога да бъде използвано за осигуряване на неприкосновеност на определени пунктове или райони срещу военни операции. Военнопленниците разполагат наравно с местното цивилно население с убежища против въздушни нападения и други военни опасности. С изключение на онези от тях, които са натоварени със защитата на общите помещения от горепосочените опасности, военнопленниците могат да отидат в убежищата колкото е възможно по-скоро след обявяването на тревогата. Всяка друга защитна мярка, предприета в полза на населението, е прилагана и по отношение на военнопленниците. Задържащите държави дават на заинтересованите държави чрез посредничеството на държавите-покровителки всички полезни сведения относно географското местоположение на военнопленническите лагери. Когато съображенията от военен характер позволяват това, военнопленническите лагери се обозначават с буквите „PW“ или „PG“, поставени по такъв начин, че да бъдат ясно забележими от въздуха. Заинтересованите държави обаче могат да се споразумеят и за някоя друга система на обозначаване. Само военнопленническите лагери се обозначават като такива. Член 24 Транзитните или разпределителните лагери с дълговременен характер са устроени при условия, сходни с предвидените в този раздел на тази Конвенция, както и при наличието на същия режим на третиране на военнопленниците както в другите лагери. Глава II ПОМЕЩЕНИЯ, ХРАНА И ОБЛЕКЛО НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ Член 25 Настаняването на военнопленниците се извършва при условия, които да бъдат толкова благоприятни, колкото условията, предвидени за настанените в същия район въоръжени сили на задържащата държава. При определяне условията на настаняване се вземат предвид нравите и обичаите на военнопленниците, като тези условия в никакъв случай не нанасят вреда на здравето им. Предходните разпоредби се прилагат по-специално спрямо спалните помещения на военнопленниците по отношение на общата площ, минималната кубатура, основното оборудване, постелките и одеялата. Помещенията, предназначени за лично или общо ползване от военнопленниците, са напълно защитени от влага и подходящо отоплени и осветени, особено в периода от настъпването на вечерта до часа за загасяване на осветлението. Трябва да са взети всички необходими предпазни мерки срещу опасността от пожар. Във всички лагери, където освен военнопленници мъже са настанени и жени, са осигурени отделени спални помещения за жените. Член 26 Основната дневна дажба храна трябва да е достатъчна по количество, качество и разнообразие, за да поддържа военнопленниците в добро здравословно състояние, както и да предотвратява загубата на тегло или увреждане на организма им поради недостиг на храна. Необходимо е да се вземе предвид и режимът на хранене, към който са привикнали военнопленниците. Задържащата държава осигурява на военнопленниците, които работят, необходимите за полагане на съответния труд допълнителни дажби. На военнопленниците се доставя достатъчно количество питейна вода. Употребата на тютюн е позволена. Доколкото е възможно, военнопленниците участват в приготвянето на своята храна, като за тази цел те могат да бъдат използвани в кухните. Освен това им се осигуряват необходимите условия сами да приготвят допълнителната храна, с която разполагат. За трапезарии се предоставят подходящи помещения. Забранени са каквито и да било колективни дисциплинарни мерки, които се отнасят до храненето на военнопленниците. Член 27 Задържащата държава осигурява на военнопленниците облекло, бельо и обувки в достатъчно количество, като взема предвид климата на района, където те са задържани. Попадналите във властта на задържащата държава униформи на неприятелските въоръжени сили следва да бъдат използвани за облекло на военнопленниците, ако са подходящи за съответния климат. Периодичната подмяна и поддържането на тези вещи се осигуряват от задържащата държава. Освен това военнопленниците, които работят, получават подходящо облекло навсякъде, където естеството на работата го изисква. Член 28 Във всички лагери се разполагат лавки, откъдето военнопленниците могат да си набавят хранителни продукти, сапун, тютюн и обичайните вещи за ежедневна употреба. Цената им в никакъв случай не надвишава местните пазарни цени. Приходите от тези лавки се използват в интерес на военнопленниците, като за целта се създава специален фонд. Довереното лице на военнопленниците има право да сътрудничи при управлението на лавките и на този фонд. При закриването на който и да е военнопленнически лагер активното салдо на специалния фонд се прехвърля на някоя международна хуманитарна организация, за да бъде използвано в интерес на военнопленниците от същата националност, към която принадлежат лицата, допринесли за създаването на този фонд. В случай на общо репатриране тези печалби се запазват от задържащата държава, освен ако не съществува някое споразумение в обратен смисъл, сключено между съответните държави. Глава III ХИГИЕНА И МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ Член 29 Задържащата държава е задължена да предприеме всички санитарни мерки, необходими за осигуряване чистотата и здравословността на лагерите и предотвратяването на епидемии. Военнопленниците денонощно разполагат със сервизни помещения за лични нужди, съобразени с хигиенните норми и поддържани постоянно чисти. Във всички лагери, където са настанени жени военнопленници, за тях трябва да са осигурени отделни сервизни помещения. Освен това наред с баните и душовете, с които трябва да са оборудвани лагерите, на военнопленниците следва да бъдат доставяни вода и сапун в достатъчно количество за личния им тоалет и за пране на дрехите им. За тази цел те трябва да имат на разположение необходимите помещения, оборудване и време. Член 30 Всеки лагер разполага със съответен лазарет, където военнопленниците да могат да получат необходимата им помощ, като им бъде осигуряван правилен режим на хранене. Ако е необходимо, за болните от заразни или душевни болести следва да бъдат определени изолационни помещения. Военнопленниците, които страдат от тежка болест или чието състояние изисква специално лечение, хирургическа намеса или настаняване в болница, трябва да бъдат приемани във всяко военно или гражданско медицинско заведение, където се осигурява необходимото лечение, дори ако репатрирането им предстои в близко бъдеще. Необходимо е да бъдат осигурявани специални улеснения при оказването на грижи за инвалидите и по-специално за слепите, както и при тяхната рехабилитация до репатрирането им. Военнопленниците следва да бъдат лекувани предимно от медицински персонал на собствената им държава и при възможност от персонал, който е от същата националност. Военнопленниците не могат да бъдат възпрепятствани да се явят на медицински преглед в здравните служби. При поискване властите на задържащата държава са задължени да издадат на всеки военнопленник, който е бил лекуван, официално удостоверение, в което се посочва естеството на неговата болест или нараняване, както и времетраенето и характерът на лечението. Дубликат от това удостоверение трябва да бъде изпратен до Централната агенция за военнопленниците. Разноските по лечението, включително разходите за всякакви санитарни принадлежности, необходими за поддържане здравето на военнопленниците в добро състояние, като например зъбни или други протези и очила, се поемат от задържащата държава. Член 31 Медицинските прегледи на военнопленниците се извършват поне веднъж месечно. Те следва да включват проверка и вписване на теглото на всеки военнопленник. Тяхната цел е по-специално да контролират общото здравословно състояние, храненето и чистотата на военнопленниците, както и евентуалното откриване на заразни болести, като например туберкулоза, малария и венерически заболявания. В това отношение следва да бъдат използвани най-ефикасните налични методи като например периодични рентгенови прегледи за ранно откриване на туберкулозата. Член 32 Задържащата държава може да поиска от военнопленниците, които, макар и да не са прикрепени към медицинската служба на своите въоръжени сили, са лекари, хирурзи, зъболекари, медицински сестри или санитари, да упражняват тези свои функции в полза на военнопленниците, които принадлежат към собствената им държава. В този случай те продължават да бъдат военнопленници, но трябва да бъдат третирани по същия начин както съответния медицински персонал, задържан от държавата, в чиято власт се намират военнопленниците. Те следва да бъдат освобождавани от всякаква друга работа, възлагана въз основа на член 49. Глава IV САНИТАРЕН И БОГОСЛУЖЕБЕН ПЕРСОНАЛ, ЗАДЪРЖАН С ЦЕЛ ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ Член 33 Лицата от състава на санитарния и богослужебния персонал, докато са задържани от задържащата държава с оглед оказване на помощ на военнопленниците, не се считат за военнопленници. Въпреки това те се ползват като минимум от всички привилегии и закрилата на тази Конвенция и им се предоставят всички необходими улеснения, за да могат да оказват медицинска грижа и религиозна помощ на военнопленниците. В рамките на военните закони и правилници на задържащата държава и под контрола на нейните компетентни служби и в съответствие с тяхната професионална етика те продължават да упражняват своите санитарни и богослужебни функции в полза на военнопленниците, които принадлежат предимно към въоръжените сили, към които и те самите се числят. При упражняването на своите санитарни и богослужебни функции те също така се ползват от следните специфични улеснения: а) Разрешено им е периодически да посещават военнопленниците, изпратени в трудови отряди или в болници, които се намират извън лагера. Задържащата държава е задължена да им предоставя необходимите за тази цел транспортни средства. b) Във всеки лагер най-старшият по звание военен лекар носи отговорност пред военните власти на лагера за всичко, което се отнася до дейността на задържания санитарен персонал. Поради това участващите в конфликта страни са задължени да се споразумеят още в началото на военните действия относно съответствието на званията на техния санитарен персонал, включително на персонала на дружествата, посочени в член 26 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили. По отношение на всички въпроси, които произтичат от техните задължения, този лекар, както и военните свещеници имат пряк достъп до компетентните власти в лагера, които са задължени да им осигуряват всички улеснения, необходими за свързаната с тези въпроси кореспонденция. c) Въпреки че се подчинява на вътрешната дисциплина на лагера, в който се намира, този персонал не може да бъде принуден да извършва каквато и да е работа извън неговите медицински или религиозни задължения. По време на военни действия участващите в конфликта страни се споразумяват за евентуално освобождаване на задържания персонал и за уточняване на процедурата по това освобождаване. Нито една от предходните разпоредби не освобождава задържащата държава от нейните задължения по отношение на военнопленниците, що се отнася до медицинските и духовните им потребности. Глава V РЕЛИГИОЗНА, ИНТЕЛЕКТУАЛНА И ФИЗИЧЕСКА ДЕЙНОСТ Член 34 Военнопленниците имат пълна свобода при изпълнението на религиозните си задължения, включително възможност да вземат участие в религиозните служби на своето вероизповедание, при условие че спазват установения дисциплинарен ред, въведен от военните власти. Осигуряват се подходящи помещения на местата, където могат да се провеждат религиозни служби. Член 35 На военните свещеници, които са попаднали във властта на неприятелската държава и са останали или са задържани с цел оказване помощ на военнопленниците, се разрешава да обслужват техните духовни потребности и свободно да изпълняват богослужебните си задължения сред военнопленниците от същото вероизповедание в съответствие с религиозната си съвест. Те следва да бъдат разпределени в различните лагери и трудови отряди, в които се намират военнопленници, които принадлежат към собствените им въоръжени сили и говорещи същия език или изповядващи същата религия. Те се ползват от необходимите улеснения, включително от транспортните средства, предвидени в член 33, за да посещават военнопленниците извън техния лагер. Те имат правото да водят кореспонденция, подлежаща на цензура, по въпросите, които се отнасят до техните богослужебни задължения, с църковните власти в страната на задържането им и с международните религиозни организации. Писмата и пощенските картички, които могат да изпращат за тази цел, са в допълнение към квотата, предвидена в член 71. Член 36 Военнопленниците, които са свещеници, без да са били назначени за такива в собствените им въоръжени сили, имат правото, независимо какво е тяхното вероизповедание, да изпълняват свободно своите духовнически задължения спрямо членовете на тяхната общност. За тази цел те получават същото третиране като военните свещеници, задържани от задържащата държава. Те не се задължават да извършват друга работа. Член 37 Когато военнопленниците нямат на свое разположение помощта на задържан свещеник или на военнопленник, който да е свещеник от тяхното вероизповедание, за изпълнението на тези функции по искане на заинтересованите военнопленници се назначава някое духовно лице, което изповядва тяхната или сходна религия, а при липса на такова лице – някой квалифициран мирянин, ако това е възможно от гледна точка на съответното вероизповедание. Това назначение, което подлежи на одобряване от страна на задържащата държава, се осъществява със съгласието на общността на заинтересованите военнопленници и ако се налага – с одобрението на местните църковни власти от същото вероизповедание. Назначеното по такъв начин лице съблюдава всички правилници, приети от задържащата държава в интерес на дисциплината и на военната сигурност. Член 38 Като зачита индивидуалните предпочитания на всеки военнопленник, задържащата държава е задължена да поощрява интелектуалните, просветните, развлекателните и спортните занимания на военнопленниците, както и дейността по организиране на отдиха им, и да предприема необходимите в това отношение мерки, като предоставя на военнопленниците съответните помещения и оборудване. Военнопленниците имат възможност за физически упражнения, включително спорт и игри, и за пребиваване на открито. За тази цел във всички лагери са осигурени достатъчно големи открити пространства. Глава VI ДИСЦИПЛИНА Член 39 Всеки военнопленнически лагер е поставен под прякото командване на отговорен офицер от редовните въоръжени сили на задържащата държава. Този офицер е задължен да разполага с текста на тази Конвенция, да вземе мерки нейните разпоредби да станат известни на персонала и охраната на лагера и да носи отговорност за прилагането й под контрола на своето правителство. Военнопленниците, с изключение на офицерите, са задължени да отдават чест и да засвидетелстват външните белези на зачитане на ранга на офицерския състав от задържащата държава, предвидени в уставите, които са в сила в собствените им въоръжени сили. Военнопленниците офицери са задължени да отдават чест само на офицерите от задържащата държава, които имат по-високо звание; те обаче са задължени да отдават чест на началника на лагера независимо от неговото звание. Член 40 Разрешено е носенето на отличителни знаци за звание и националност, както и на отличия. Член 41 Във всеки военнопленнически лагер трябва да са изложени на места, където всички да могат да ги прочетат, и на езика на военнопленниците текстовете на тази Конвенция и на приложенията към нея, както и съдържанието на всяко от специалните споразумения, предвидени в член 6. При наличието на съответна молба на военнопленниците, които нямат възможност да се запознаят с публично изложените текстове, следва да бъдат предоставяни копия от тях. Правилниците, заповедите, известията и публикациите от всякакво естество, които се отнасят до поведението на военнопленниците, се предоставят на език, който те разбират. Тези правилници, заповеди и известия следва да бъдат поставяни на публично място по гореописания начин, а екземпляри от тях да бъдат предоставяни на довереното лице на военнопленниците. Всички заповеди и разпореждания, отправяни индивидуално към военнопленници, трябва също така да се предават на езика, който те разбират. Член 42 Употребата на оръжие срещу военнопленници и по-специално срещу онези, които бягат или правят опит за бягство, представлява крайна мярка, която винаги се предшества от предупреждения, подходящи за съответните обстоятелства. Глава VII ЗВАНИЯ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ Член 43 При започването на военните действия участващите в конфликта страни взаимно си съобщават длъжностите и званията на всички лица, до които се отнася член 4 от тази Конвенция, за да обезпечат равенство в третирането на военнопленниците с еквивалентни звания. Учредените впоследствие длъжности и звания също са предмет на подобно съобщаване. Задържащата държава е задължена да признава произвеждането на военнопленници в по-високи чинове, когато те й бъдат надлежно нотифицирани от държавата, към която тези военнопленници принадлежат. Член 44 Офицерите и приравнените към тях военнопленници се третират с дължимото уважение към тяхното звание и възраст. С оглед осигуряването на обслужването в офицерските военнопленнически лагери в тях следва да бъдат изпращани достатъчен брой военнопленници с други звания от собствените им въоръжени сили, по възможност говорещи същия език, като се вземат предвид званията на офицерите и на приравнените към тях военнопленници. От тези ординарци не бива да се изисква да извършват каквато и да е друга работа. Надзорът на офицерските столови от самите офицери се подпомага по всякакъв начин. Член 45 Военнопленниците, които не са офицери или приравнените към тях военнопленници, се третират с дължимото уважение към тяхното звание и възраст. Надзорът на столовите от самите военнопленници се подпомага по всякакъв начин. Глава VIII ПРЕМЕСТВАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИ СЛЕД ПРИСТИГАНЕТО ИМ ВЪВ ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИ ЛАГЕР Член 46 Задържащата държава, когато решава да осъществи преместване на военнопленници, взема предвид интересите на самите военнопленници, особено за да не се увеличат трудностите по тяхното репатриране. Преместването на военнопленници се извършва винаги по хуманен начин и при условия, които не са по-неблагоприятни от онези, които ползват при преместването си въоръжените сили на задържащата държава. Винаги се вземат предвид климатичните условия, към които са привикнали военнопленниците, а условията, при които се извършва преместването им, в никакъв случай не са вредни за здравето им. При преместването на военнопленници задържащата държава им осигурява достатъчно храна и питейна вода, за да могат те да бъдат в добро здравословно състояние, както и необходимите медицински грижи, облекло и подслон. Задържащата държава взема подходящи предохранителни мерки, особено при транспортиране по море или по въздух, за да обезпечи безопасността им по време на преместването, и изготвя преди отпътуването им пълен списък на преместваните военнопленници. Член 47 Болните или ранените военнопленници не се преместват, докато възстановяването им може да бъде застрашено от пътуването, освен когато тяхното преместване е крайно наложително заради безопасността им. Ако бойните действия се придвижат близо до някой военнопленнически лагер, военнопленниците в този лагер не се преместват, освен ако преместването им може да се осъществи при достатъчни условия на безопасност или ако те са изложени на по-голям риск, оставайки намясто, отколкото ако бъдат преместени. Член 48 В случай на преместване военнопленниците се известяват официално за отпътуването и за новия им пощенски адрес. Такова уведомяване следва да се извършва своевременно, за да могат те да приготвят багажа си и да съобщят на близките си. На военнопленниците се разрешава да вземат със себе си личните си вещи, кореспонденцията си и пристигналите за тях колети. Ако условията на преместването налагат такава необходимост, тежестта на този багаж може да бъде ограничавана до онова, което военнопленникът е в състояние да носи, но разрешеното тегло в никакъв случай не надвишава двадесет и пет килограма на човек. Кореспонденцията и колетите, изпращани в предишния лагер, им се препращат незабавно. Началникът на лагера предприема в съгласие с довереното лице на военнопленниците всички необходими мерки, за да се обезпечи превозът на колективните имущества на военнопленниците и на багажа, който те не биха могли да вземат със себе си вследствие на ограничения, наложени по силата на втора алинея от настоящия член. Разходите по преместванията на военнопленници се поемат от задържащата държава. РАЗДЕЛ III ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИ ТРУД Член 49 Задържащата държава може да използва труда на военнопленниците, които са годни за работа, като се вземат предвид тяхната възраст, пол, звание, физическа годност и особено с оглед поддържането им в добро физическо и психическо здраве. От военнопленниците подофицери може да се изисква да извършват само надзорна работа. Онези, към които не е било отправено такова искане, могат да помолят за друга подходяща работа, която да им бъде намерена, ако това е възможно. Ако офицерите или приравнените към тях лица помолят за подходяща работа, такава им се намира, ако това е възможно, но те при никакви обстоятелства не могат да бъдат принуждавани да работят. Член 50 Освен работата, която е свързана с управлението, устройването или поддържането на лагера, военнопленниците могат да бъдат задължавани да полагат само следните категории труд: а) земеделски труд; b) работа в добивния или преработвателния отрасъл на промишлеността, с изключение на металургичната, машиностроителната и химическата промишленост; работа в областта на благоустройството и други строителни дейности, които нямат военен характер или военно предназначение; c) транспортиране и товарно-разтоварни работи, които нямат военен характер или военно предназначение; d) търговия и художествена дейност; e) домакинска работа; f) комунални услуги, които нямат военен характер или военно предназначение. В случай на нарушение на разпоредбите по-горе на военнопленниците се разрешава да упражняват правото си на жалба съгласно член 78. Член 51 На военнопленниците трябва да са обезпечени подходящи условия на труд, особено по отношение на настаняването, храната, облеклото и оборудването; тези условия не бива да са по-неблагоприятни от условията, от които се ползват гражданите на задържащата държава, когато полагат подобна категория труд; необходимо е да се вземат предвид и климатичните условия. Когато използва военнопленнически труд, задържащата държава осигурява в районите, където работят военнопленници, надлежното прилагане на нейните закони относно охраната на труда и по-специално на правилниците за безопасност на работниците. Военнопленниците получават учебна подготовка и средства за охрана на труда, съответстващи на възлаганата им работа и подобни на тези, предоставяни на гражданите на задържащата държава. Съгласно разпоредбите на член 52 военнопленниците могат да бъдат подлагани на обичайните рискове, на които са изложени цивилните работници. Условията на труд в никакъв случай не се утежняват от прилагането на дисциплинарни мерки. Член 52 Освен когато е доброволец, никой военнопленник не може да бъде използван за нездравословен или опасен труд. На военнопленник не се възлага труд, който се счита за унизителен за лице от състава на въоръжените сили на задържащата държава. Обезвреждането на мини или на подобни устройства се счита за опасен труд. Член 53 Продължителността на работния ден на военнопленниците, включително времето за отиване и връщане, не е прекомерна и в никакъв случай не трябва да надвишава продължителността, която е допустима за цивилните работници в съответния район, които са граждани на задържащата държава и полагат същия труд. В средата на работния ден на военнопленниците трябва да се позволява почивка за не по-малко от един час. Тази почивка ще е със същата продължителност като почивката, на която имат право работниците на задържащата държава, ако последната е с по-голяма продължителност. Допълнително им се осигурява почивка от двадесет и четири последователни часа всяка седмица, за предпочитане в неделя или в почивния ден, установен в държавата им по произход. Освен това всеки военнопленник, който е работил една година, се ползва от почивка от осем последователни дни, през което време се изплаща трудовото му възнаграждение. Ако се използват такива методи на платен труд, като например работа на парче, те не могат да стават причина за прекомерно удължаване на работното време. Член 54 Трудовото възнаграждение, дължимо на военнопленниците, се определя съгласно разпоредбите на член 62 от тази Конвенция. За военнопленниците, които са пострадали при трудова злополука или са се разболели по време или вследствие на възложената им работа, се полагат всички необходими грижи, които налага състоянието им. Освен това задържащата държава издава на тези военнопленници медицинско свидетелство, позволяващо им да предявят своите претенции спрямо държавата, към която принадлежат, и изпраща дубликат от това свидетелство до Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123. Член 55 Работоспособността на военнопленниците се проверява периодично посредством медицински прегледи поне веднъж месечно. При тези прегледи следва да се взема под особено внимание естеството на работата, с която са натоварени военнопленниците. Ако някой военнопленник смята, че е неработоспособен, на него му се разрешава да се яви пред медицинските органи в неговия лагер. Лекарите могат да препоръчат да бъдат освободени от работа онези военнопленници, които по тяхно мнение са нетрудоспособни. Член 56 Организацията и администрацията на трудовите отряди трябва да съответства на тези във военнопленническите лагери. Всеки трудов отряд остава под контрола на съответния военнопленнически лагер и административно представлява част от него. Военните власти и началникът на лагера носят отговорност под ръководството на своето правителство за спазването на разпоредбите на тази Конвенция в трудовите отряди. Началникът на военнопленническия лагер е задължен да води актуален списък на принадлежащите към неговия лагер трудови отряди и да го предоставя на делегатите на държавата-покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на други организации, оказващи помощ на военнопленниците и посещаващи лагера. Член 57 Третирането на военнопленници, полагащи труд за частни лица, дори ако последните носят отговорност за тяхната охрана и защита, не може да е по-малко благоприятно от третирането, предвидено в тази Конвенция. Задържащата държава, военните власти и началникът на лагера, към който се числят такива военнопленници, носят пълната отговорност за издръжката, грижите и третирането на такива военнопленници, както и за заплащането на възнагражденията за техния труд. Такива военнопленници имат право да поддържат контакт със съответните доверени лица в лагерите, към които се числят. РАЗДЕЛ IV ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ Член 58 Още при започването на военните действия и в очакване на договореност по този въпрос с държавата-покровителка задържащата държава може да определи максималната сума на парите в брой или под друга аналогична форма, с които военнопленниците могат да разполагат. Всички парични суми над определената по този начин граница, които са тяхна законна собственост и са им иззети или задържани, се внасят в сметките им заедно с депозираните от тях суми и не могат да бъдат обменяни в друга валута без съгласието им. В случаите, когато на военнопленниците бъде разрешено да ползват услуги или да правят покупки извън лагера срещу заплащане в брой, тези плащания се извършват от самите военнопленници или от администрацията на лагера, която ще приспада съответните суми от сметките на съответните военнопленници. Задържащата държава ще установи необходимите правила в това отношение. Член 59 Налични пари, които са иззети от военнопленниците в съответствие с член 18 по време на задържането им в плен и които са във валутата на задържащата държава, се внасят към техните индивидуални сметки съгласно разпоредбите на член 64 от този раздел. Сумите във валутата на задържащата държава, които по време на задържането им в плен са иззети от военнопленниците и са обменени в друга валута, също се внасят в техните индивидуални сметки. Член 60 Задържащата държава предоставя на всички военнопленници ежемесечен паричен аванс, чийто размер се определя чрез обмяна във валутата на посочената държава на следните суми: Категория I: военнопленници със звание, по-ниско от сержант – осем швейцарски франка. Категория II: сержанти и други подофицери или военнопленници с равностойно звание – дванадесет швейцарски франка. Категория III: офицери със звание, по-ниско от майор, или военнопленници с равностойно звание – петдесет швейцарски франка. Категория IV: майори, подполковници, полковници или военнопленници с равностойно звание – шестдесет швейцарски франка. Категория V: генерали или военнопленници с равностойно звание – седемдесет и пет швейцарски франка. Заинтересованите в конфликта страни обаче могат да променят посредством специално споразумение размера на паричните аванси, дължими на военнопленници, принадлежащи към предходните категории. Освен това, ако предвидените в първа алинея по-горе суми са твърде големи в сравнение с възнагражденията, получавани от лицата в състава на въоръжените сили на задържащата държава или ако по каквито и да било други съображения изплащането на тези суми причинява сериозни затруднения на задържащата държава, тогава, докато не бъде сключено специално споразумение за промени в размера на тези суми с държавата, към която принадлежат военнопленниците, задържащата държава: а) продължава да внася по сметките на военнопленниците сумите, посочени в първа алинея по-горе; b) може временно да ограничи сумите, изплащани за сметка на този паричен аванс на военнопленниците за удовлетворяване на техните нужди, до приемлив размер, който обаче за категория I в никакъв случай не е по-малък от сумите, изплащани от задържащата държава на лицата от състава на собствените й въоръжени сили. Държавата-покровителка ще бъде незабавно уведомена относно съображенията за подобни ограничения. Член 61 Задържащата държава приема и разпределя паричните преводи, изпращани в добавка към издръжката на военнопленниците от държавата, към която те принадлежат, при условие че тези суми са еднакви за всеки военнопленник от една и съща категория и се изплащат на всички принадлежащи към същата държава военнопленници от тази категория и че при първа възможност се внасят в техните индивидуални сметки, открити съгласно разпоредбите на член 64. Тези допълнителни суми не освобождават задържащата държава от никое от задълженията й по тази Конвенция. Член 62 Военнопленниците получават директно от властите на задържащата държава справедливо трудово възнаграждение. Размерът му се определя от посочените власти, но в никакъв случай не може да бъде по-нисък от една четвърт от един швейцарски франк за пълен работен ден. Задържащата държава информира военнопленниците, както и държавата, към която те принадлежат, с посредничеството на държавата-покровителка за определения от нея размер на дневно трудово възнаграждение. Властите на задържащата държава също така изплащат трудово възнаграждение и на онези военнопленници, които изпълняват определени задължения с постоянен характер или извършват квалифицирана или нискоквалифицирана работа, свързана с администрацията, устройването или поддръжката на лагерите, както и на военнопленниците, от които се изисква да изпълняват задължения от богослужебен или санитарен характер в полза на своите другари. Трудовото възнаграждение на довереното лице на военнопленниците, на неговите съветници, ако има такива, и на помощниците му се осъществява със средства от фонда, поддържан от печалбите на лавката. Размерът на тези трудови възнаграждения се определя от довереното лице на военнопленниците и се одобрява от началника на лагера. Ако не съществува такъв фонд, властите на задържащата държава изплащат на тези военнопленници справедливо трудово възнаграждение. Член 63 На военнопленниците се позволява да получават парични преводи, които са адресирани до тях индивидуално или колективно. Всеки военнопленник се разпорежда с кредитното салдо на своята сметка, открита съгласно предписанията на следващия член, в рамките, определени от задържащата държава, която осъществява исканите плащания. Като се съблюдават финансовите или валутните ограничения, които задържащата държава смята за съществени, военнопленниците могат също така да извършват плащания в чужбина. В такъв случай се дава предимство на плащанията, чрез които военнопленниците изпращат парични суми на лица, за чиято издръжка те се грижат. Във всеки случай военнопленниците могат, ако държавата, към която принадлежат, се съгласи на това, да нареждат да се извършват плащания на суми в собствената им страна съгласно следната процедура: задържащата държава изпраща до държавата, към която принадлежат военнопленниците, чрез държавата-покровителка нотификация, която съдържа всички необходими данни относно военнопленника, получателя на плащането и размера на изплащаната сума, изразена във валутата на задържащата държава. Това известие се подписва от военнопленниците и се заверява от началника на лагера. Задържащата държава вписва като дълг съответната сума в сметката на военнопленника; сумите, с които по този начин е задължена неговата сметка, се вписват от нея в кредита на държавата, към която принадлежат военнопленниците. С оглед прилагането на предходните разпоредби задържащата държава може да ползва Примерния правилник в приложение V към тази Конвенция. Член 64 Задържащата държава открива сметка за всеки военнопленник, която съдържа като минимум следните данни: 1. Сумите, дължими на военнопленника или получени от него под формата на предплата, трудово възнаграждение или произтичащи от какъвто и да било друг източник; сумите във валутата на задържащата държава, които са иззети от военнопленника; сумите, иззети от военнопленника и обменени по негова молба във валутата на посочената държава. 2. Сумите, предадени на военнопленника в брой или под друга подобна форма; плащанията, направени от негово име или по негова молба; сумите, прехвърлени съгласно член 63, трета алинея. Член 65 Всяка операция по сметката на който и да е военнопленник се приподписва или парафира от него или от довереното лице на военнопленниците, което действа от негово име. На военнопленниците се осигуряват по всяко време необходимите улеснения, за да могат да проверяват сметката си и да получават извлечения от нея. Състоянието на всяка сметка може да бъде проверявано също така от представителите на държавата-покровителка при посещенията им във военнопленническия лагер. При преместване на военнопленници от един лагер в друг с тях се премества и индивидуалната им сметка. В случай на прехвърляне на военнопленници от една задържаща държава в друга принадлежащите им парични суми, които не са във валутата на задържащата държава, ги следват. На тези военнопленници се издава удостоверение за всички други суми, вписани като приход по сметката им. Заинтересованите в конфликта страни могат да се споразумяват да се уведомяват взаимно посредством държавата-покровителка и на определени интервали относно сумите по сметките на военнопленниците. Член 66 В края на пленничеството – при освобождаването на военнопленника или при репатрирането му, задържащата държава му издава документ, подписан от неин упълномощен офицер и удостоверяващ кредитното салдо, дължимо на военнопленника. Освен това задържащата държава изпраща посредством държавата-покровителка до държавата, към която принадлежат военнопленниците, списъци, които съдържат всички необходими данни относно военнопленниците, чието пленничество е приключило вследствие на репатриране, освобождаване, бягство, смърт или по какъвто и да е било друг начин, и които удостоверяват кредитното салдо по сметките им. Всеки лист в тези списъци се заверява от упълномощен представител на задържащата държава. Всяка от предходните разпоредби на този член може да бъде изменена по взаимно споразумение между всеки две участващи в конфликта страни. Държавата, към която принадлежи военнопленникът, носи отговорност за уреждането на кредитното салдо, което задържащата държава дължи на военнопленника при приключване на пленничеството му. Член 67 Паричните аванси, изплатени на военнопленниците съгласно член 60, се считат за изплатени от името на държавата, към която принадлежат военнопленниците. Тези аванси, както и всички плащания, осъществени от посочената държава по силата на член 63, трета алинея и на член 68, стават предмет на споразумения между заинтересованите държави след приключването на военните действия. Член 68 Всеки иск за обезщетение, предявен от военнопленник във връзка с нараняване или увреждане, възникнали в резултат на извършваната работа, се отправя посредством държавата-покровителка към държавата, към която той принадлежи. Съгласно разпоредбите на член 54 задържащата държава при всички случаи издава на заинтересования военнопленник документ, съдържащ информация относно естеството на нараняването или увреждането, обстоятелствата, при които те са възникнали, както и подробности за медицинското или болничното лечение, на което той е подложен. Този документ се подписва от отговорен офицер на задържащата държава, а сведенията от медицински характер се удостоверяват от лекар от състава на медицинската служба. Всеки иск за обезщетение, предявен от военнопленник във връзка с лични вещи, парични суми или ценности, които са иззети от него от задържащата държава съгласно член 18 и които не са му върнати при репатрирането му, както и всеки иск за обезщетение във връзка със загуба, която според военнопленника му е причинена по вина на задържащата държава или на неин представител, се отправя към държавата, към която принадлежи военнопленникът. Независимо от това всички такива лични вещи, от които военнопленникът би имал понужда по време на пленничеството му, се набавят за сметка на задържащата държава. Във всички случаи задържащата държава издава на военнопленника документ, подписан от отговорен офицер и съдържащ цялата налична информация за причините, поради които тези вещи, суми или ценности не са му възстановени. Дубликат от този документ се изпраща до държавата, към която принадлежи военнопленникът, посредством Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123. РАЗДЕЛ V ВРЪЗКИ С ВЪНШНИЯ СВЯТ Член 69 Когато под нейна власт попаднат военнопленници, задържащата държава незабавно довежда до тяхно знание, както и до знанието на държавите, към които те принадлежат, посредством държавата-покровителка мерките, предприети с оглед изпълнението на разпоредбите в този раздел. Тя също така уведомява заинтересованите страни за всяко последващо изменение на тези мерки. Член 70 На всеки военнопленник се осигурява възможност, веднага щом бъде пленен или не по-късно от една седмица след пристигането му в лагер, дори това да е транзитен лагер, както и в случай на болест или на преместване в болница или в друг лагер, да изпрати директно на семейството си, от една страна, и до посочената в член 123 Централна агенция за военнопленниците, от друга страна, пощенска картичка, издадена по възможност съобразно приложения към тази Конвенция образец, с която да уведоми близките си за своето пленничество, адрес и здравословно състояние. Тези пощенски картички се изпращат във възможно най-кратък срок и по никакъв начин не могат да бъдат забавяни. Член 71 На военнопленниците е разрешено да изпращат и получават писма и пощенски картички. Ако задържащата държава сметне за необходимо да ограничи броя на изпращаните от всеки военнопленник писма и картички, този брой не може да бъде по-малък от две писма и четири пощенски картички месечно, съобразени във възможно най-голяма степен с приложените към тази Конвенция образци, без да се включват предвидените в член 70 карти за залавяне в плен. Други ограничения могат да бъдат налагани само ако държавата-покровителка е убедена, че те са в интерес на самите военнопленници, вземайки под внимание затрудненията, които задържащата държава има при набирането на достатъчен брой квалифицирани преводачи, които да извършват необходимата цензура. Ако трябва да се наложат ограничения върху кореспонденцията, адресирана до военнопленниците, такова решение може да бъде взето само от държавата, към която принадлежат военнопленниците, евентуално по молба на задържащата държава. Тези писма и пощенски картички трябва да бъдат предавани на военнопленниците по най-бързия възможен начин, с който разполага задържащата държава; те не могат да бъдат забавяни или задържани поради съображения от дисциплинарен характер. На военнопленниците, които дълго време нямат известия от близките си или не могат да получават или да изпращат известия по обикновен пощенски път, както и на онези, които се намират на голямо разстояние от домовете си, е разрешено да изпращат телеграми, таксите за които се приспадат от индивидуалните сметки на военнопленниците при задържащата държава или се заплащат с наличните им пари. Те също така се ползват от тази мярка и в спешни случаи. По правило кореспонденцията на военнопленниците се води на родния им език. Участващите в конфликта страни могат да разрешат кореспонденцията да се води и на други езици. Чувалите с пощата на военнопленниците трябва да са добре запечатани, да имат етикети, на които ясно да е посочено тяхното съдържание, и да са адресирани до пощенските клонове на крайното им местоназначение. Член 72 На военнопленниците е разрешено да получават по пощата или по какъвто и да е друг начин индивидуални или колективни пратки, съдържащи по-специално хранителни продукти, дрехи, медикаменти и предмети от религиозен, образователен или развлекателен характер, предназначени за удовлетворяване на техните потребности, включително книги, религиозни принадлежности, уреди за научна работа, изпитни материали, музикални инструменти, спортна екипировка и материали, позволяващи на военнопленниците да продължат учебните си занимания или културната си дейност. Тези пратки по никакъв начин не освобождават задържащата държава от задълженията й, поети по силата на тази Конвенция. Единствените допустими ограничения върху такива пратки са онези, които са предложени от държавата-покровителка в интерес на самите военнопленници или от Международния комитет на Червения кръст или всяка друга организация, оказваща помощ на военнопленниците, само по отношение на собствените им пратки и поради изключителното натоварване на транспорта или комуникациите. Ако това е необходимо, условията за изпращането на индивидуални и колективни пратки са предмет на специални споразумения между заинтересованите държави, които в никакъв случай не могат да забавят получаването от военнопленниците на пратки с помощи. Пратките, съдържащи хранителни продукти или дрехи, не следва да съдържат книги. По правило медикаментите се изпращат в колективни пратки. Член 73 Ако не съществуват специални споразумения между заинтересованите държави относно условията за приемане и разпределяне на пратките с колективни помощи, се прилагат правилата и разпоредбите относно колективните пратки, приложени към тази Конвенция. Споменатите по-горе специални споразумения в никакъв случай не ограничават правото на доверените лица на военнопленниците да влязат във владение на пратките с колективни помощи, предназначени за военнопленниците, да ги разпределят и да се разпореждат с тях в интерес на военнопленниците. Тези споразумения също така не могат да ограничават правото, което имат представителите на държавата-покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на всяка друга организация, оказваща помощ на военнопленниците и носеща отговорност за доставянето на колективните пратки, да контролират тяхното разпределяне между получателите им. Член 74 Всички пратки с помощи, предназначени за военнопленници, се освобождават от вносни, митнически и други такси. Кореспонденцията, пратките с помощи и разрешените парични преводи, предназначени за военнопленници или изпращани от тях по пощата директно или посредством информационните бюра, предвидени в член 122, и посредством Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123, се освобождават от всякакви пощенски такси както в страните, от които са изпратени и до които са адресирани, така и в страните, през които преминават. Разходите по превоза на предназначените за военнопленници пратки с помощи, които поради теглото си или по каквато и да е друга причина не могат да бъдат изпратени по пощата, са за сметка на задържащата държава в пределите на всички територии под неин контрол. Другите държави – страни по тази Конвенция, поемат разходите по превоза през принадлежащите им територии. Ако за тази цел не съществуват специални споразумения между заинтересованите страни, свързаните с транспортирането на въпросните пратки разходи, които не са предвидени в разпоредбите по-горе, са за сметка на изпращачите. Високодоговарящите страни полагат усилия да намалят, доколкото е възможно, таксите за телеграмите, изпращани от военнопленниците или адресирани до тях. Член 75 В случай че военните операции попречат на заинтересованите държави да изпълняват задължението си за обезпечаване транспортирането на пратките, предвидени в членове 70, 71, 72 и 77, заинтересованите държави-покровителки, Международният комитет на Червения кръст или всяка друга организация, надлежно одобрена от участващите в конфликта страни, могат да се заемат с осигуряването на превоза на тези пратки с подходящи транспортни средства (железопътни вагони, моторни превозни средства, плавателни съдове, летателни апарати и др.). За тази цел Високодоговарящите страни полагат усилия да им набавят въпросните транспортни средства и да разрешат придвижването им, особено като издават необходимите пропуски. Тези транспортни средства могат също така да бъдат използвани за пренасянето на: а) кореспонденция, списъци и доклади, разменяни между Централната информационна агенция, посочена в член 123, и националните бюра, посочени в член 122; b) кореспонденцията и докладите относно военнопленниците, които държавите-покровителки, Международният комитет на Червения кръст или всяка друга организация, оказваща помощ на военнопленниците, разменят както със собствените си делегати, така и с участващите в конфликта страни. Тези разпоредби по никакъв начин не ограничават правото на която и да е участваща в конфликта страна да осигурява, ако тя предпочита, други транспортни средства, както и да издава пропуски на въпросните транспортни средства при взаимно договорени условия. Ако не съществуват специални споразумения за тази цел, свързаните с използването на въпросните транспортни средства разходи се поемат пропорционално от участващите в конфликта страни, чиито граждани се ползват от съответните услуги. Член 76 Цензурирането на кореспонденцията, адресирана до военнопленниците или изпращана от тях, се извършва възможно най-бързо. Пощата се цензурира единствено от държавата-изпращач и от държавата-получател, но само еднократно от всяка от тях. Проверката на пратките, предназначени за военнопленниците, не може да бъде проведена при условия, които биха изложили на опасност от увреждане тяхното съдържание; освен в случаите, отнасящи се до писмени или печатни материали, когато проверката се извършва в присъствието на получателя или на някой друг военнопленник, надлежно упълномощен от него. Доставянето на индивидуалните или колективните пратки за военнопленниците не трябва да бъде забавяно под претекст на затруднения във връзка с цензурата. Всяка забрана за кореспонденция, наложена по военни или политически причини от участващите в конфликта страни, е само временна и колкото е възможно по-краткотрайна. Член 77 Задържащите държави са задължени да осигуряват всички необходими улеснения за предоставянето посредством държавата-покровителка или Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123, на различни видове актове и други юридически документи, предназначени за военнопленниците или изпращани от тях, особено пълномощни и завещания. Във всички случаи задържащите държави оказват съдействие на военнопленниците при изготвянето и издаването на такива документи; по-специално да им разрешават да се консултират с адвокат и да предприемат необходимите мерки за заверка на подписите им. РАЗДЕЛ VI ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ И ВЛАСТИТЕ Глава I ЖАЛБИ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ ОТНОСНО РЕЖИМА НА ПЛЕННИЧЕСТВО Член 78 Военнопленниците имат право да подават пред военните власти, под чийто контрол се намират, молби относно режима на пленничество, на който са подложени. Те имат също така неограничено право да се обръщат чрез доверено лице или пряко, ако преценят това за необходимо, към представителите на държавите-покровителки, за да привлекат тяхното внимание към въпроси, свързани с режима на пленничество, по които имат оплаквания. Тези молби и оплаквания не могат да бъдат ограничавани или считани за част от квотата за кореспонденция, посочена в член 71. Те трябва да бъдат предавани незабавно. Дори ако бъдат признати за неоснователни, те не могат да дават повод за никакво наказание. Доверените лица на военнопленниците могат да изпращат до представителите на държавите-покровителки периодични доклади за обстановката в лагерите и за нуждите на военнопленниците. Глава II ДОВЕРЕНИ ЛИЦА НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ Член 79 На всички места, където се намират военнопленници, с изключение на онези, където има офицери, военнопленниците могат свободно и с тайно гласуване да избират на всеки шест месеца и при откриване на вакантно място свои доверени лица, натоварени със задачата да ги представляват пред военните власти, държавите-покровителки и Международния комитет на Червения кръст, както и пред всяка друга организация, която оказва помощ на военнопленниците. Тези доверени лица могат да бъдат преизбирани. В лагерите за офицери и за лица с равностоен статут или в смесените лагери за доверено лице на военнопленниците се приема най-старшият офицер измежду военнопленниците. В лагерите за офицери той се подпомага от един или повече съветници, избрани от офицерите; в смесените лагери неговите помощници се посочват измежду военнопленниците, които не са офицери, и се избират от тях. В трудовите военнопленнически лагери се изпращат офицери военнопленници от същата националност, за да изпълняват в съответния лагер административните функции, възлагани на военнопленници. Тези офицери се избират за доверени лица на военнопленниците съобразно разпоредбите на първа алинея от настоящия член. В такъв случай помощниците на доверените лица се избират измежду военнопленниците, които не са офицери. Преди да встъпи в длъжност, всяко избрано доверено лице се одобрява от задържащата държава. Ако задържащата държава откаже да одобри някой военнопленник, избран от другите военнопленници, тя трябва да уведоми държавата-покровителка относно причините за този отказ. Във всички случаи довереното лице на военнопленниците трябва да има същата националност, език и обичаи, както военнопленниците, които то представлява. Така военнопленниците, разпределени в различни поделения на даден лагер според тяхната националност, език или обичаи, имат във всяко от тези поделения свое доверено лице съгласно разпоредбите на предходните алинеи. Член 80 Доверените лица съдействат за физическото, духовното и интелектуалното благосъстояние на военнопленниците. По-специално, ако военнопленниците решат да си създадат структура за оказване на взаимна помощ, тази структура би била от компетенциите на доверените лица независимо от специалните задължения, които им се възлагат по силата на други разпоредби от тази Конвенция. Доверените лица на военнопленниците не носят отговорност само по силата на възложените им задължения за каквито и да било правонарушения, извършени от военнопленниците. Член 81 От доверените лица на военнопленниците не може да се изисква да извършват каквато и да е друга работа, която би затруднила изпълнението на техните функции. Доверените лица могат да определят измежду военнопленниците помощниците, които са им необходими. На доверените лица се предоставят всички материални улеснения и по-специално известна свобода на придвижване, необходима за изпълнението на техните задължения (проверка на трудови отряди, приемане на пратки с помощи и др.). На доверените лица на военнопленниците е разрешено да посещават помещенията, където са задържани военнопленниците, а последните имат право свободно да се консултират с довереното си лице. На доверените лица също така се предоставят всички необходими улеснения за поддържането на пощенска и телеграфна комуникация със задържащите органи, държавите-покровителки, Международния комитет на Червения кръст и неговите делегати, Смесените медицински комисии и органите, които оказват помощ на военнопленниците. Доверените лица на военнопленниците от трудовите отряди се ползват от същите улеснения по отношение на комуникацията си с доверено лице от главния лагер. Тази комуникация не може да бъде ограничавана или считана за част от квотата за кореспонденция, предвидена в член 71. На подлежащите на преместване доверени лица се предоставя достатъчно време, за да могат да запознаят своите приемници с текущите дела. В случай на освобождаване от длъжност причините за това решение се съобщават на държавата-покровителка. Глава III НАКАЗАТЕЛНИ И ДИСЦИПЛИНАРНИ САНКЦИИ I. Общи разпоредби Член 82 Военнопленниците се подчиняват на законите, правилниците и наредбите, които са в сила за въоръжените сили на задържащата държава. Задържащата държава има право да предприема съдебни или дисциплинарни мерки спрямо всеки военнопленник, който е извършил нарушение на тези закони, правилници или наредби. Недопустими са обаче каквито и да било съдебни процедури или наказания, които са в разрез с разпоредбите на тази глава. Ако в законите, правилниците или наредбите на задържащата държава бъдат обявявани за наказуеми деяния, извършени от военнопленник, докато същите деяния са ненаказуеми, ако са извършени от лице от състава на въоръжените сили на задържащата държава, наказанията, които могат да бъдат налагани на военнопленника, са само от дисциплинарен характер. Член 83 Когато се взема решение дали дадено престъпление, за чието извършване е обвинен военнопленник, да бъде наказано по съдебен или дисциплинарен ред, задържащата държава се старае компетентните органи да проявяват максимална снизходителност и винаги, когато това е възможно, да прилагат дисциплинарни, а не съдебни мерки. Член 84 Само военен съд може да съди военнопленник, освен когато действащото законодателство на задържащата държава изрично позволява на гражданските съдилища да съдят лица от състава на въоръжените сили на посочената държава за същото престъпление, в чието извършване е обвинен военнопленникът. При никакви обстоятелства военнопленник не може да бъде изправян пред какъвто и да е съд, който не предоставя основните гаранции за независимост и безпристрастност и по-специално чиято процедура не осигурява на обвиняемия правата и средствата за защита, предвидени в член 105. Член 85 Военнопленниците, преследвани по съдебен ред съгласно законите на задържащата държава за деяния, извършени от тях преди тяхното пленяване, се ползват от привилегиите по тази Конвенция, дори ако бъдат осъдени. Член 86 Никой военнопленник не може да бъде наказан повече от един път за едно и също деяние или по едно и също обвинение. Член 87 Военнопленниците не могат да бъдат осъдени от военните власти или от съдилищата на задържащата държава на други наказания освен онези, които се предвиждат за същите деяния по отношение на лицата от състава на въоръжените сили на посочената държава. При определяне на наказанието съдилищата или властите на задържащата държава във възможно най-голяма степен вземат предвид факта, че обвиняемият, тъй като не е гражданин на задържащата държава, не е обвързан спрямо нея с дълг за вярност, а се намира в нейна власт в резултат на обстоятелства, независещи от неговата собствена воля. Посочените съдилища или власти имат право да смекчат наказанието, предвидено за правонарушението, в което е обвинен военнопленникът, като при това не са задължени да приложат предвиденото минимално наказание. Забранени са колективните наказания за индивидуални деяния, телесните наказания, затварянето в помещения без дневна светлина и изобщо каквито и да било форми на изтезания или жестокости. Задържащата държава не може да лиши никой военнопленник от званието му или от възможността да носи отличителните знаци на своя ранг. Член 88 Третирането на военнопленниците офицери, подофицери или редници, изтърпяващи дисциплинарно или съдебно наказание, не може да бъде по-сурово от отношението, прилагано във връзка със същото наказание спрямо лицата с равностойни звания в състава на въоръжените сили на задържащата държава. Жените военнопленници не могат да получават по-строги наказания или при изтърпяване на наказанието си да бъдат третирани по-сурово, отколкото наказаните за подобно престъпление жени в състава на въоръжените сили на задържащата държава. В никакъв случай жена военнопленник не може да получи по-строго наказание или при изтърпяване на наказанието си да бъде третирана по-сурово, отколкото наказан за подобно престъпление мъж в състава на въоръжените сили на задържащата държава. Военнопленниците, които са изтърпели дисциплинарно или съдебно наказание, не могат да бъдат третирани по начин, различен от отношението към другите военнопленници. II. Дисциплинарни санкции Член 89 Дисциплинарните наказания, които могат да бъдат налагани на военнопленниците, са следните: 1. Глоба, чийто размер не надвишава 50 % от паричния аванс и от трудовото възнаграждение, които военнопленникът би получил съгласно разпоредбите на членове 60 и 62 за период не по-дълъг от тридесет дни. 2. Отнемане на привилегии, предоставени извън третирането, предвидено в тази Конвенция. 3. Наряди, които не превишават два часа дневно. 4. Арест. Наказанието, предвидено в точка 3, не може да бъде налагано на офицери. Дисциплинарните наказания в никакъв случай не бива да бъдат нехуманни, жестоки или опасни за здравето на военнопленниците. Член 90 Времетраенето на всяко отделно наказание в никакъв случай не превишава тридесет дни. В случай на дисциплинарно нарушение срокът на предварителния арест преди разглеждането на делото или преди определянето на наказанието се приспада от наложеното наказание. Предвиденият по-горе максимален срок от тридесет дни не може да бъде превишаван, дори ако съответният военнопленник е отговорен за няколко деяния по времето на произнасяне на решението за наказание, независимо дали въпросните деяния са свързани помежду си. Периодът между произнасянето на решение за дисциплинарно наказание и неговото изпълнение не може да надхвърля един месец. В случай че на военнопленника е наложено ново дисциплинарно наказание, между привеждането в изпълнение на всяко от наказанията следва да има най-малко тридневен промеждутък, ако някое от тях е с продължителност десет или повече дни. Член 91 Бягството на военнопленник се счита за успешно, когато: 1. Той се е присъединил към въоръжените сили на държавата, към която принадлежи, или към въоръжените сили на съюзническа държава. 2. Той е напуснал територията, намираща се под контрола на задържащата държава или на държава, която е неин съюзник. 3. Той се е качил на кораб, плаващ под флага на държавата, към която военнопленникът принадлежи, или под флага на съюзническа държава и се намира в териториалните води на задържащата държава, без да е поставен под неин контрол. Военнопленниците, които са извършили успешно бягство по смисъла на този член и след това отново са пленени, не подлежат на наказание за тяхното предходно бягство. Член 92 Военнопленник, който прави опит да избяга и отново е пленен, преди да е успял в опита си за бягство по смисъла на член 91, подлежи само на дисциплинарно наказание за това свое деяние, дори и в случай на рецидив. Заловеният повторно военнопленник следва да бъде предаден незабавно на компетентните военни власти. Независимо от разпоредбата на член 88, четвърта алинея, военнопленниците, наказани вследствие на неуспешен опит за бягство, могат да бъдат подложени на специален режим на надзор. Този надзор не трябва да засяга здравословното им състояние, трябва да бъде прилаган във военнопленнически лагер и да не води до нарушаване на която и да е от гаранциите, предоставени им от тази Конвенция. Член 93 Бягството или опитът за бягство, дори ако представлява рецидив, не се счита за утежняващо вината обстоятелство, в случай че военнопленникът бъде подведен под съдебна отговорност за престъпление, извършено по време на бягството или на опита за бягство. В съответствие с посочения в член 83 принцип престъпленията, извършени от военнопленниците само с цел да се улесни бягството им и които не включват каквото и да е насилие срещу живота и неприкосновеността на личността, като например посегателство върху обществено имущество, кражба без намерение за лично обогатяване, изготвяне или употреба на фалшиви документи и носене на цивилно облекло, водят само до дисциплинарно наказание. Военнопленниците, които помагат при бягство или опит за бягство или подстрекават към такова, подлежат само на дисциплинарно наказание. Член 94 Ако избягалият военнопленник бъде пленен отново, държавата, към която той принадлежи, се нотифицира по реда, предвиден в член 122, при условие че тя вече е уведомена за неговото бягство. Член 95 Обвиненият в дисциплинарно нарушение военнопленник не може да бъде задържан в предварителен арест в очакване на решение по случая, освен ако същата мярка се прилага и спрямо лицата от състава на въоръжените сили на задържащата държава, които са обвинени в подобно нарушение, или когато тази мярка се налага в интерес на лагерния ред и дисциплина. За всички военнопленници срокът на предварителния арест в случай на дисциплинарно нарушение се свежда до възможния минимум, като не превишава четиринадесет дни. Разпоредбите на членове 97 и 98 от тази глава се прилагат по отношение на военнопленниците, задържани в предварителен арест за дисциплинарни нарушения. Член 96 Деянията, които съставляват нарушения на установения дисциплинарен ред, се разследват незабавно. Без да се засягат компетенциите на съдилищата и на висшите военни власти, дисциплинарни наказания могат да бъдат налагани само от офицер, разполагащ със съответни пълномощия по отношение на установения дисциплинарен ред в качеството му на началник на военнопленническия лагер, или от отговорен офицер, който го замества или на когото той е делегирал правомощията си по отношение на дисциплината. В никакъв случай тези правомощия не могат да бъдат делегирани на военнопленник или упражнявани от военнопленник. Преди определянето на каквото и да е дисциплинарно наказание на военнопленника се дава точна информация относно престъпленията, в които е обвинен, както и възможност да обясни своето поведение и да се защити. Той има възможност по-специално да призове свидетели и да ползва, ако е необходимо, услугите на квалифициран преводач. Решението се съобщава на обвинения военнопленник и на съответното доверено лице. Началникът на военнопленническия лагер води регистър на наложените дисциплинарни наказания, който е достъпен за проверка от представители на държавата-покровителка. Член 97 Военнопленниците не могат в никакъв случай да бъдат премествани в наказателни заведения (затвори, изправителни домове, каторги и др.), за да изтърпяват там дисциплинарни наказания. Всички помещения, в които ще бъдат изтърпявани дисциплинарни наказания, са съобразени с хигиенните норми, предвидени в член 25. Наказаните военнопленници имат възможност в съответствие с член 29 да поддържат личната си хигиена. Офицерите и приравнените по чин лица не могат да изтърпяват наказания в едни и същи помещения с подофицери или редници. Жените военнопленници, изтърпяващи дисциплинарно наказание, се въдворяват в помещения, отделени от помещенията за мъже, и се поставят под прекия надзор на жени. Член 98 Военнопленник, задържан за изтърпяване на дисциплинарно наказание, продължава да се ползва от разпоредбите на тази Конвенция с изключение на онези от тях, които са неприложими поради самия факт, че той е задържан. Военнопленникът в никакъв случай не може да бъде лишен от правата, предоставени му съгласно разпоредбите на членове 78 и 126. Военнопленник, на когото е наложено дисциплинарно наказание, не може да бъде лишен от прерогативите, произтичащи от неговото звание. Военнопленниците, на които е наложено дисциплинарно наказание, имат правото да се занимават с физически упражнения и да пребивават на открито поне два часа дневно. Те имат правото на всекидневен медицински преглед, ако пожелаят това. Те получават необходимите грижи, които изисква здравословното им състояние, а ако е необходимо, се настаняват в лагерния лазарет или в болница. Разрешава им се да четат и да пишат, както и да изпращат и да получават писма. Изпратените до тях колети и парични преводи могат обаче да бъдат задържани до изтичане срока на наказанието; междувременно тези пратки се поверяват на довереното лице, което следва да предаде на лазарета намиращите се в тях бързо развалящи се стоки. III. Съдебно преследване Член 99 Никой военнопленник не може да бъде подведен под съдебна отговорност или осъден за деяние, което не е наказуемо съгласно действащите към момента на извършването му закони на задържащата държава или разпоредби на международното право. Никаква морална или физическа принуда не може да бъде упражнявана върху военнопленник, за да бъде заставен той да се признае за виновен за деянието, в което е обвинен. Никой военнопленник не може да бъде осъден, без да му е била предоставена възможност да се защити и да получи правна помощ от квалифициран защитник или адвокат. Член 100 Военнопленниците и държавите-покровителки се уведомяват колкото е възможно по-скоро за престъпленията, подлежащи на смъртно наказание съгласно законите на задържащата държава. След това за никое друго престъпление не може да бъде въведено смъртно наказание без съгласието на държавата, към която принадлежат военнопленниците. Срещу военнопленник може да бъде произнесена смъртна присъда само ако в съответствие с член 87, втора алинея съдът е взел във възможно най-голяма степен под внимание факта, че тъй като не е гражданин на задържащата държава, обвиняемият не е обвързан с дълг за вярност спрямо нея, а се намира под нейна власт в резултат на обстоятелства, независещи от неговата собствена воля. Член 101 Ако срещу някой военнопленник бъде произнесена смъртна присъда, тя не може да бъде приведена в изпълнение преди изтичането на срок от поне шест месеца след деня, в който държавата-покровителка получи на посочения от нея адрес съответното подробно съобщение, предвидено в член 107. Член 102 Присъда срещу военнопленник може да бъде считана за законосъобразна само ако е била произнесена от същите съдилища и съгласно същата процедура като тази спрямо лицата от състава на въоръжените сили на задържащата държава, както и ако са били съблюдавани разпоредбите на тази глава. Член 103 Всяко съдебно следствие срещу военнопленник се води толкова бързо, колкото позволяват обстоятелствата, и по начин, който да осигурява започването на процеса във възможно най-кратък срок. Военнопленникът не може да бъде задържан в предварителен арест в очакване на съдебния процес, освен когато прилагането на такава мярка е обичайно и спрямо лице от състава на въоръжените сили на задържащата държава, обвинено в подобно престъпление, или когато тази мярка се налага в интерес на националната сигурност. Срокът на предварителния арест в никакъв случай не превишава три месеца. При всички случаи времето, прекарано от военнопленник в предварителния арест в очакване на съдебен процес, се приспада от срока на наказанието лишаване от свобода и се взема предвид при определяне на наказанието. Разпоредбите на членове 97 и 98 от тази глава се прилагат и по отношение на военнопленниците, задържани в предварителния арест в очакване на съдебния процес. Член 104 При всички случаи, когато задържащата държава реши да предприеме съдебно преследване срещу някой военнопленник, тя е задължена да нотифицира за това държавата-покровителка във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три седмици преди началото на процеса. Този триседмичен срок започва да тече едва от датата на получаването на въпросната нотификация от държавата-покровителка на адреса, който тя предварително е посочила на задържащата държава. Нотификацията включва следната информация: 1. Фамилното и собствените имена на военнопленника; неговото звание и войскови, полкови, личен или сериен номер, датата на раждане и професия или занаят, ако упражнява такива. 2. Мястото на интернирането или на задържането в предварителен арест. 3. Подробности относно обвинението или обвиненията, повдигнати срещу военнопленника, с посочване на приложимите в случая наказателни разпоредби. 4. Посочване на съда, който ще разглежда делото, както и датата и мястото, определени за започването на съдебния процес. Задържащата държава е задължена да предостави същото съобщение и на довереното лице на военнопленника. Ако при започването на съдебния процес не бъдат представени доказателства, че държавата-покровителка, военнопленникът и съответното доверено лице са получили нотификацията, посочена по-горе, най-малко три седмици преди началото на процеса, последният не може да се състои и трябва да бъде отложен. Член 105 Всеки военнопленник ще има правото да бъде подпомогнат от свой другар военнопленник, да бъде защитаван от квалифициран адвокат или защитник по свой избор, да призове свидетели и да прибегне, ако прецени това за необходимо, към услугите на компетентен преводач. Задържащата държава информира своевременно военнопленника за тези негови права преди започването на съдебния процес. Ако военнопленникът не си е избрал адвокат или защитник, държавата-покровителка му осигурява такъв, като за тази цел разполага поне с едноседмичен срок. При поискване задържащата държава предоставя на държавата-покровителка списък на лица, квалифицирани да осигурят защитата на военнопленника. В случай че нито военнопленникът, нито държавата-покровителка не са избрали адвокат или защитник, задържащата държава назначава служебен адвокат или защитник. За да подготви правната защита на обвиняемия военнопленник, защитникът или адвокатът разполага поне с двуседмичен срок до започването на съдебния процес, като му се обезпечават необходимите улеснения. По-специално той може свободно да посещава обвиняемия и да разговаря с него без присъствието на свидетели. Той може също така да разговаря с всички свидетели на подсъдимия, включително и с военнопленници. Той се ползва от тези улеснения до изтичането на сроковете за обжалване. Военнопленникът получава в достатъчен период от време преди започването на съдебния процес информация на разбираем за него език относно подробностите на обвинението или обвиненията, повдигнати срещу него, както и документите, предоставяни обикновено на обвиняемия съгласно законите, които са в сила за въоръжените сили на задържащата държава. Тази информация и съответните документи се предоставят при същите условия и на неговия адвокат или защитник. Представителите на държавата-покровителка имат право да присъстват на съдебните заседания, освен когато те по изключение се провеждат при закрити врата в интерес на сигурността на държавата. В такива случаи задържащата държава е задължена да предупреди за това държавата-покровителка. Член 106 Всеки военнопленник има право при условията, приложими спрямо лицата от състава на въоръжените сили на задържащата държава, да подава жалби или молби във връзка с всяка присъда, произнесена срещу него, с цел отмяна или преразглеждане на присъдата, или подновяване на съдебното дирене. Той получава пълна информация за това свое право и за сроковете, в които би могъл да го упражни. Член 107 Всяко съдебно решение и всяка присъда, произнесени срещу военнопленник, незабавно се докладват на държавата-покровителка под формата на кратко съобщение, което посочва също така дали военнопленникът има право на обжалване с цел отмяна на присъдата или преразглеждане на делото. Това съобщение се изпраща и на съответното доверено лице. То се предава и на военнопленника на разбираем за него език, ако присъдата не е била произнесена в негово присъствие. Задържащата държава е задължена също така незабавно да съобщи на държавата-покровителка решението на военнопленника да се възползва или да се откаже от правото си на обжалване. Освен това, в случай че присъдата е потвърдена окончателно или ако на първа инстанция срещу военнопленника е произнесена смъртна присъда, задържащата държава изпраща на държавата-покровителка във възможно най-кратък срок подробно съобщение, съдържащо: 1. Точния текст на съдебното решение и на присъдата. 2. Обобщен доклад за досъдебното производство и за съдебния процес, подчертаващ по-специално основните моменти от обвинението и защитата. 3. Посочване, когато това е необходимо, на мястото, където наказанието ще бъде приведено в изпълнение. Предвидените в предходните алинеи съобщения се изпращат на държавата-покровителка на адрес, който тя предварително е посочила на задържащата държава. Член 108 Наказанията, наложени на военнопленниците въз основа на надлежно влезли в сила присъди, се изтърпяват в същите заведения и при същите условия, предвидени за съответните лица от състава на въоръжените сили на задържащата държава. Тези условия във всички случаи трябва да са съобразени с хигиенните и хуманните изисквания. Жена военнопленник, срещу която е произнесена такава присъда, се въдворява в помещения, отделени от помещенията за мъже, и се поставя под надзора на жени. Във всички случаи военнопленниците, срещу които е издадена присъда, предвиждаща лишаване от свобода, продължават да се ползват от разпоредбите на член 78 и член 126 от тази Конвенция. Освен това те имат право да получават и изпращат кореспонденция, да получават ежемесечно поне по един колет с помощи и редовно да правят физически упражнения на открито, да им бъдат оказвани медицинските грижи, налагащи се от здравословното им състояние, както и духовната подкрепа, която биха пожелали. Наказанията, които могат да им бъдат наложени, са в съответствие с разпоредбите на член 87, трета алинея. ЧАСТ IV КРАЙ НА ПЛЕННИЧЕСТВОТО РАЗДЕЛ I ДИРЕКТНО РЕПАТРИРАНЕ И НАСТАНЯВАНЕ В НЕУТРАЛНА ДЪРЖАВА Член 109 При условията на разпоредбите на трета алинея от този член участващите в конфликта страни са задължени да връщат в собствената им страна тежко ранените и тежко болните военнопленници, независимо от броя и званията им, след като са положили грижи за подобряване на състоянието им, за да могат да пътуват, в съответствие с първа алинея от следващия член. Докато продължават военните действия, участващите в конфликта страни правят всичко възможно със съдействието на заинтересованите неутрални държави да подготвят настаняването в неутрални страни на ранените и болните военнопленници, предвидени във втора алинея от следващия член. Те могат също така да сключват споразумения за директното репатриране или за интернирането в неутрална страна на намиращите се в добро здравословно състояние военнопленници, които са прекарали дълго време в пленничество. Никой ранен или болен военнопленник, който подлежи на репатриране съгласно разпоредбите на първа алинея от този член, не може да бъде репатриран против волята му по време на военни действия. Член 110 На директно репатриране подлежат: 1. Неизлечимо ранените и болните, чието физическо или психическо състояние е тежко увредено. 2. Ранените и болните, които по мнението на лекарите не биха могли да се възстановят в рамките на една година, чието състояние изисква лечение и чиито физически или умствени способности изглеждат значително увредени. 3. Ранените и болните, които са се възстановили, но тяхното физическо или психическо състояние изглежда значително и трайно увредено. В неутрална страна могат да бъдат настанени: 1. Ранените и болните, чието възстановяване може да се очаква до една година от датата на раняването или на появата на заболяването, ако лечението им в неутрална страна увеличава изгледите за по-сигурно и по-бързо възстановяване. 2. Военнопленниците, чието физическо или психическо здраве по мнението на лекарите е сериозно застрашено от задържането им в пленничество, а тяхното настаняване в неутрална страна би могло да премахне тази заплаха. Условията, на които трябва да отговарят настанените в неутрална страна военнопленници, за да могат да бъдат репатрирани, както и техният статут се определят чрез споразумение между съответните държави. По правило на репатриране подлежат настанените в неутрална страна военнопленници, които принадлежат към следните категории: 1. Военнопленници, чието здравословно състояние се е влошило толкова, че те отговарят на условията за директно репатриране. 2. Военнопленници, чиито физически или умствени способности продължават да са значително понижени, дори и след лечение. Ако между заинтересованите страни в конфликта не са сключени специални споразумения за определяне случаите на инвалидност или на заболяване, които налагат директно репатриране или настаняване в неутрална страна, тези случаи се установяват съобразно принципите, изложени в модела на Споразумение относно директното репатриране и настаняването в неутрална страна на ранени и болни военнопленници, както и в правилника за Смесените медицински комисии, приложени към тази Конвенция. Член 111 Задържащата държава, държавата, към която принадлежат военнопленниците, и неутралната държава, одобрена от първите две държави, полагат всички усилия да сключат споразумения, които да позволят военнопленниците да бъдат интернирани на територията на тази неутрална държава до приключването на военните действия. Член 112 Още при започването на военните действия се назначават Смесени медицински комисии, за да преглеждат ранените и болните военнопленници и за да вземат по отношение на тях съответни решения. Назначаването, задълженията и функционирането на тези комисии се съобразяват с разпоредбите на правилника, приложен към тази Конвенция. Обаче военнопленниците, които по мнението на медицинските власти на задържащата държава са очевидно тежко ранени или тежко болни, могат да бъдат репатрирани, без да е необходимо да бъдат преглеждани от Смесена медицинска комисия. Член 113 Освен посочените от медицинските власти на задържащата държава право на преглед от предвидените в предходния член Смесени медицински комисии имат ранените или болните военнопленници, принадлежащи към следните категории: 1. Ранените и болните, предложени от упражняващ функциите си във военнопленническия лагер лекар, който има същата националност или е гражданин на участваща в конфликта страна, която е съюзник на държавата, към която те принадлежат. 2. Ранените и болните, предложени от тяхното доверено лице. 3. Ранените и болните, предложени от държавата, към която те принадлежат, или от някоя организация, надлежно призната от тази държава и оказваща помощ на военнопленниците. Военнопленниците, които не принадлежат към някоя от тези три категории, могат въпреки това да се явяват на преглед пред Смесените медицински комисии, но се преглеждат след военнопленниците, които спадат към посочените категории. Лекарят, който е от същата националност като тази на военнопленниците, явяващи се на преглед пред Смесената медицинска комисия, както и тяхното доверено лице са упълномощени да присъстват на този преглед. Член 114 Пострадалите при злополука военнопленници, с изключение на самонаранилите се, се ползват от разпоредбите на тази Конвенция по отношение на репатрирането или настаняването в неутрална държава. Член 115 Никой военнопленник, на когото е било наложено дисциплинарно наказание и който подлежи на репатриране или на настаняване в неутрална държава, не може да бъде задържан поради това, че все още не е изтърпял наказанието си. Задържаните във връзка със съдопроизводство или за изтърпяване на присъда военнопленници, определени за репатриране или за настаняване в неутрална страна, могат да се ползват от тези мерки преди приключването на съдопроизводството или преди изтичане срока на наказанието, ако задържащата държава даде съгласието си за това. Участващите в конфликта страни съобщават една на друга имената на военнопленниците, които са задържани до приключването на съдебната процедура или до изтичане срока на наказанието. Член 116 Отвъд границите на задържащата държава разходите по репатрирането на военнопленниците или по транспортирането им до неутрална страна се поемат от държавата, към която те принадлежат. Член 117 Никое репатрирано лице не може да бъде призовано на действителна военна служба. РАЗДЕЛ II ОСВОБОЖДАВАНЕ И РЕПАТРИРАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ Член 118 Военнопленниците се освобождават и репатрират незабавно след приключването на активните военни действия. При липса на разпоредби в този смисъл в споразумение, сключено между участващите в конфликта страни с цел прекратяване на военните действия, или ако не съществува подобно споразумение, всяка от задържащите държави сама изготвя и изпълнява незабавно план за репатриране, съобразен с принципа, изложен в предходната алинея. И в единия, и в другия случай приетите мерки се съобщават на военнопленниците. Разходите по репатрирането на военнопленниците във всички случаи се разпределят справедливо между задържащата държава и държавата, към която принадлежат военнопленниците. При това разпределяне се съблюдават следните принципи: а) ако тези две държави имат обща граница, държавата, към която принадлежат военнопленниците, поема разходите по репатрирането им, след като те преминат границата на задържащата държава; b) ако тези две държави нямат обща граница, задържащата държава поема разходите за транспортирането на военнопленниците на своя територия до границата или до онова нейно пристанище, което се намира най-близо до държавата, към която те принадлежат; заинтересованите държави се споразумяват за справедливо разпределение на останалите разходи по репатрирането; сключването на такова споразумение не може при никакви обстоятелства да оправдае каквото и да е забавяне на репатрирането на военнопленниците. Член 119 Репатрирането се осъществява при условия, подобни на условията, предвидени в членове 46 – 48 от тази Конвенция, относно преместването на военнопленници, като се вземат предвид разпоредбите на член 118 и тези на следващите алинеи. При репатрирането на военнопленниците се връщат ценните вещи, иззети от тях съобразно разпоредбите на член 18, както и конфискуваната чуждестранна валута, която не е била обменена във валутата на задържащата държава. Ценните вещи и чуждестранната валута, които по някаква причина не са върнати на военнопленниците при репатрирането им, се предават на информационното бюро, създадено в съответствие с член 122. Военнопленниците имат право да вземат със себе си личните си вещи, кореспонденцията и пристигналите за тях пратки. Теглото на този багаж може да бъде ограничено, ако това се налага поради условията на репатрирането, до рамките на онова, което военнопленникът е в състояние да носи. При всички случаи всеки военнопленник има право да носи поне 25 килограма. Другите лични вещи на репатрирания военнопленник се запазват от задържащата държава, която е задължена да му ги изпрати веднага щом сключи с държавата, към която принадлежи военнопленникът, споразумение, регулиращо условията на техния превоз и заплащането на свързаните с този превоз разходи. Военнопленниците, които са подведени под наказателна отговорност за криминални престъпления, могат да бъдат задържани до приключване на съдебното производство и ако се налага, до изтичане на присъдата. Същото се прилага и спрямо военнопленниците, които вече са осъдени за криминални престъпления. Участващите в конфликта страни си съобщават имената на военнопленниците, които са задържани до приключването на съдебното производство или до изтичане на присъдата. Участващите в конфликта страни се споразумяват относно създаването на комисии за издирване на разпръснатите военнопленници и за осигуряване на тяхното репатриране във възможно най-кратък срок. РАЗДЕЛ III СМЪРТ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИ Член 120 Завещанията на военнопленниците се изготвят така, че да отговарят на условията за валидност, изисквани от законите на тяхната страна по произход, която предприема необходимите мерки, за да информира задържащата държава относно тези условия. По искане на военнопленника и във всички случаи след смъртта му завещанието се предоставя незабавно на държавата-покровителка, а заверен препис от него се изпраща до Централната агенция. На информационното бюро за военнопленниците, създадено съгласно член 122, във възможно най-кратък срок се изпращат смъртните актове, издадени съобразно приложения към тази Конвенция образец, или заверените от отговорен офицер списъци на всички военнопленници, починали в плен. Смъртните актове или заверените списъци включват предвидените в член 17, трета алинея, сведения за самоличността на съответните военнопленници, както и датата и мястото на смъртта, причината за смъртта, датата и мястото на погребението и всички данни, необходими за идентифицирането на гробовете. Погребението или кремацията на военнопленник се предшестват от медицински преглед на трупа, за да се констатира смъртта и за да бъде съставен протокол, а ако е необходимо – и за да се установи самоличността на починалия. Властите на задържащата държава предприемат необходимите мерки, за да може военнопленниците, които са починали в плен, да бъдат погребани със съответната почит и ако е възможно, съобразно обредите на религията, която са изповядвали, а гробовете им да бъдат зачитани, добре поддържани и обозначени по начин, позволяващ лесното им намиране. Винаги когато това е възможно, починалите военнопленници, принадлежащи към една и съща държава, трябва да бъдат погребвани в едно и също гробище. Починалите военнопленници се погребват в индивидуални гробове, освен когато неизбежни обстоятелства налагат да бъде използван общ гроб. Кремация на труп може да бъде извършвана само по наложителни хигиенни съображения, поради свързани с вероизповеданието на починалия фактори или ако самият той е изразил желание в този смисъл. В случай на кремация обстоятелствата и причините за нея се посочват в смъртния акт на починалия. За да могат гробовете да бъдат винаги намирани, в създадената от задържащата държава Служба за регистрация на гробовете се вписват всички сведения относно погребенията и гробовете. На държавата, към която са принадлежали съответните военнопленници, се предоставят списъците на гробовете и сведенията относно военнопленниците, погребани в гробища или на други места. Контролиращата територията държава, ако е страна по тази Конвенция, поема отговорността за поддържането на тези гробове и за регистрирането на всяко по-нататъшно преместване на труповете. Тези разпоредби се прилагат също така и по отношение на праха на кремираните, който се съхранява от Службата за регистрация на гробовете дотогава, докато родината на починалия не оповести окончателните мерки, които желае да бъдат предприети в това отношение. Член 121 Всеки смъртен случай или всяко тежко нараняване на военнопленник, за които е известно или съществуват подозрения, че са били причинени от охраната, от друг военнопленник или от някое друго лице, както и всеки смъртен случай, причината за който е неизвестна, незабавно стават обект на официално разследване от страна на задържащата държава. До държавата-покровителка незабавно се изпраща съобщение за това. Вземат се показания от свидетелите, особено от онези от тях, които са военнопленници, а на държавата-покровителка се предоставя доклад, включващ тези показания. Ако разследването установи вина на едно или повече лица, задържащата държава е задължена да предприеме всички необходими мерки за съдебно преследване на отговорните лица или лице. ЧАСТ V ИНФОРМАЦИОННИ БЮРА И ДРУЖЕСТВА ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ Член 122 Още в началото на въоръжения конфликт и при всички случаи на окупация всяка от участващите в конфликта страни създава официално информационно бюро по всички въпроси относно военнопленниците, намиращи се под нейна власт. Неутралните или невоюващите държави, които са приели на своя територия лица, принадлежащи към някоя от категориите, посочени в член 4, предприемат същите мерки по отношение на тези лица. Заинтересованата държава осигурява на информационното бюро необходимите помещения, оборудване и персонал с оглед на ефикасното му функциониране. Тя има право да наема в това бюро военнопленници при условията, изложени в раздела на тази Конвенция относно труда на военнопленниците. Всяка от участващите в конфликта страни във възможно най-кратък срок предоставя на своето бюро сведенията, посочени в четвърта, пета и шеста алинея от този член, относно всяко попаднало под нейна власт лице от неприятелска държава, принадлежащо към някоя от посочените в член 4 категории. Неутралните или невоюващите държави предприемат същите мерки по отношение на принадлежащите към тези категории лица, които те са приели на своя територия. Бюрото незабавно изпраща по най-бързия възможен начин тези сведения до заинтересованите държави посредством държавите-покровителки и Централната агенция, предвидена в член 123. Въпросните сведения се предоставят бързо на заинтересованите членове на семейства. В съответствие с разпоредбите на член 17 тези сведения включват следните данни за всеки военнопленник, доколкото информационното бюро разполага с тях: фамилно и собствени имена; звание; войскови, полкови, личен или сериен номер; място и дата на раждане; име на държавата, към която принадлежи; собствено име на бащата и моминско име на майката; име и адрес на лицето, което трябва да бъде уведомено; адрес, на който може да бъде изпращана кореспонденция за военнопленника. Информационното бюро получава от съответните компетентни служби информация за всяко преместване, освобождаване, репатриране, бягство, приемане в болница или смъртен случай и я препраща по начина, предвиден в трета алинея от този член. Информацията също така включва периодични и по възможност ежеседмични сведения относно здравословното състояние на тежко болните или тежко ранените военнопленници. Информационното бюро също така отговаря на всички запитвания, отправяни към него относно военнопленниците, включително във връзка с онези, които са починали в плен; то провежда необходимите разследвания, за да събере исканата информация, с която не разполага. Всички писмени сведения, предоставяни от информационното бюро, се заверяват с подпис или печат. Освен това, информационното бюро е задължено да събира и да изпраща на заинтересованите държави всички лични ценности, включително сумите във валута, различна от валутата на задържащата държава, и имащите значение за близките родственици документи, оставени от съответните военнопленници при репатрирането, освобождаването или бягството им, или при смъртта им. Тези вещи се изпращат от бюрото в запечатани пакети, придружени от декларация, съдържаща ясни и пълни данни за самоличността на притежателя на въпросните вещи, и от пълен опис на намиращите се в пакета предмети. Другите лични вещи на тези военнопленници се изпращат съобразно споразуменията, сключени между заинтересованите страни, участващи в конфликта. Член 123 В неутрална държава се създава Централна информационна агенция за военнопленниците. Международният комитет на Червения кръст предлага на заинтересованите държави, ако сметне това за необходимо, учредяването на такава агенция. Агенцията е натоварена с функцията да събира всички сведения, които може да получи по официален или частен път относно военнопленниците, като ги предоставя колкото е възможно по-бързо на страната по произход на военнопленниците или на държавата, към която те принадлежат. Тя получава от участващите в конфликта страни всички необходими улеснения с оглед на предоставянето на тези сведения. Високодоговарящите страни, и по-специално онези от тях, чиито граждани се ползват от услугите на Централната агенция, се приканват да й оказват необходимата финансова подкрепа. Предходните разпоредби по никакъв начин не се тълкуват като ограничаващи хуманитарната дейност на Международния комитет на Червения кръст или на дружествата за оказване на помощ, посочени в член 125. Член 124 Кореспонденцията на националните информационни бюра и на Централната информационна агенция се освобождава от пощенски такси и от другите посочени в член 74 такси, както и във възможно най-голяма степен от телеграфни такси или поне се ползва от значителни намаления на техния размер. Член 125 При спазване на мерките, които задържащите държави биха преценили за необходими, за да обезпечат своята сигурност или да удовлетворят всяка друга основателна потребност, представителите на религиозните организации, на дружествата за оказване на помощ или на други организации, подпомагащи военнопленниците, получават от посочените държави за себе си или за надлежно упълномощените от тях лица всички необходими улеснения, за да могат да посещават военнопленниците, да разпределят постъпилите от всякакви източници помощи и материали, предназначени за богослужебни или просветни цели или за отдиха на военнопленниците, и да подпомагат военнопленниците при организиране на свободното им време в лагерите. Такива дружества или организации могат да бъдат учредявани на територията на задържащата държава или в някоя друга държава или да имат международен характер. Задържащата държава може да ограничи броя на дружествата и организациите, на чиито делегати е разрешено да упражняват своята дейност на нейна територия и под неин контрол, при условие че това ограничение не пречи да бъде оказвана ефективна и адекватна помощ на всички военнопленници. Особеният статут на Международния комитет на Червения кръст в тази област се признава и зачита по всяко време. При предоставянето на военнопленниците на помощи или материали за горепосочените цели или скоро след това до дружеството за оказване на помощ или организацията, отговорна за пратката, се изпраща обратна разписка за получаването на всяка пратка, подписана от довереното лице на съответните военнопленници. Разписки за тези пратки същевременно се издават и от административните власти, носещи отговорност за охраната на военнопленниците. ЧАСТ VI ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА РАЗДЕЛ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 126 На представителите или делегатите на държавите-покровителки е разрешено да посещават всички места, в които се намират военнопленници, и по-специално местата, където те са интернирани, затворени и където работят; те имат достъп до всички помещения, използвани от военнопленниците; също така могат да посещават отправните пунктове, пунктовете за преминаване и пристигане на преместваните военнопленници. Те могат да разговарят без свидетели с военнопленниците и по-специално с техните доверени лица, лично или чрез преводач. Представителите и делегатите на държавите-покровителки имат пълна свобода при избора на местата, които желаят да посетят. Времетраенето и честотата на тези посещения не могат да бъдат ограничавани. Посещенията могат да бъдат забранявани по изключение и временно само в случай на неотложна военна необходимост. Задържащата държава и държавата, към която принадлежат тези военнопленници, могат да се споразумеят, ако е необходимо, за участие в тези посещения да бъдат допускани сънародници на тези военнопленници. Делегатите на Международния комитет на Червения кръст ползват същите привилегии. Определянето на тези делегати подлежи на одобрение от страна на държавата, която е задържала военнопленниците, които ще бъдат посещавани. Член 127 Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват във възможно най-голяма степен както в мирно време, така и по време на война текста на тази Конвенция в своите държави и по-специално да включват изучаването й във военните учебни програми и ако е възможно, в тези за цивилни лица, за да могат нейните принципи да станат известни на целия личен състав на въоръжените им сили и на цялото население. Военните или други власти, които по време на война носят отговорности спрямо военнопленниците, трябва да разполагат с текста на Конвенцията и да са специално инструктирани по отношение на нейните разпоредби. Член 128 Високодоговарящите страни предават една на друга посредством Швейцарския федерален съвет, а по време на военни действия – посредством държавите-покровителки, официалните преводи на тази Конвенция, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да осигурят прилагането й. Член 129 Високодоговарящите страни се задължават да предприемат всички необходими законодателни мерки, за да осигурят ефективни наказателни санкции спрямо лицата, извършили или разпоредили извършването на някое от тежките нарушения по тази Конвенция, определени в следващия член. Всяка Високодоговаряща страна има задължението да издири лицата, обвинени, че са извършили или че са разпоредили извършването на такива тежки нарушения, и независимо от тяхната националност да предаде тези лица на собствените си съдилища. Тя може също така, ако предпочита и в съответствие с разпоредбите на своето собствено законодателство, да предаде тези лица, за да бъдат съдени, на друга засегната Високодоговаряща страна, при условие че тази Високодоговаряща страна разполага с доказателства, които дават основание да повдигне обвинение срещу тези лица. Всяка Високодоговаряща страна е задължена да вземе необходимите мерки за възпирането на всички действия, които са в разрез с разпоредбите на тази Конвенция и не са включени сред тежките нарушения, предвидени в следващия член. При всички обстоятелства обвиняемите лица се ползват от гаранции за надлежен съдебен процес и защита, които не могат да бъдат по-малко благоприятни от тези, предвидени в член 105 и последващите членове от тази Конвенция. Член 130 Тежките нарушения, до които се отнася предходният член, са тези, които включват някое от следните деяния, ако са извършени срещу лица или имущество, закриляни от Конвенцията: предумишлено убийство; изтезания или нехуманно третиране, включително биологически експерименти, преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, принуждаване на военнопленник да служи във въоръжените сили на неприятелската държава или умишлено лишаване на военнопленник от предвиденото в тази Конвенция право на справедлив и редовен съдебен процес. Член 131 Никоя Високодоговаряща страна не може да освободи себе си или някоя друга Високодоговаряща страна от отговорност, която тя или друга Високодоговаряща страна носи по отношение на нарушенията, посочени в предходния член. Член 132 Във връзка с всяко предполагаемо нарушение на Конвенцията по искане на участваща в конфликта страна се назначава провеждането на разследване по начин, който подлежи на определяне от заинтересованите страни. Ако не бъде постигнато съгласие относно процедурата за провеждане на разследване, страните следва да се договарят за избора на арбитър, който ще реши каква процедура да бъде следвана. Щом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни са задължени да наложат прекратяването му и да предприемат необходимите мерки срещу извършителите във възможно най-кратък срок. РАЗДЕЛ II ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 133 Тази Конвенция е съставена на английски и френски език. Двата текста са еднакво автентични. Швейцарският федерален съвет предприема действия да бъдат изготвени официални преводи на Конвенцията на руски и испански език. Член 134 В отношенията между Високодоговарящите страни тази Конвенция заменя Конвенцията от 27 юли 1929 г. Член 135 В отношенията между държавите, които са обвързани с Хагските конвенции от 29 юли 1899 г. или 18 октомври 1907 г. относно законите и обичаите на сухопътната война и които са страни по тази Конвенция, последната Конвенция допълва глава II на Правилника, приложен към горепосочените Хагски конвенции. Член 136 Тази Конвенция, която носи днешна дата, е отворена за подписване до 12 февруари 1950 г. от името на държавите, представени на конференцията, която беше открита в Женева на 21 април 1949 г., както и от името на държавите, които не са представени на тази конференция, но са страни по Конвенцията от 27 юли 1929 г. Член 137 Тази Конвенция се ратифицира във възможно най-кратък срок и ратификационните документи се депозират в Берн. За депозирането на всеки ратификационен документ се съставя протокол, а Швейцарският федерален съвет изпраща заверени копия от този протокол до всички държави, от чието име е подписана Конвенцията или чието присъединяване е било нотифицирано. Член 138 Тази Конвенция влиза в сила шест месеца след като бъдат депозирани не по-малко от два ратификационни документа. Впоследствие тя влиза в сила за всяка Високодоговаряща страна шест месеца след депозирането на ратификационния й документ. Член 139 От датата на влизането й в сила тази Конвенция е открита за присъединяването на всяка държава, от чието име тази Конвенция не е била подписана. Член 140 Всяко присъединяване се съобщава писмено на Швейцарския федерален съвет и влиза в сила шест месеца след датата, на която е получено. Швейцарският федерален съвет уведомява за присъединяванията всички държави, от чието име е подписана Конвенцията или чието присъединяване е било нотифицирано. Член 141 Ситуациите, предвидени в членове 2 и 3, позволят незабавно да влязат в сила ратификациите и присъединяванията, които са били депозирани или съответно нотифицирани от участващите в конфликта страни преди или след началото на военните действия или на окупацията. Швейцарският федерален съвет съобщава по най-бързия възможен начин за всички ратификации или присъединявания, получени от участващите в конфликта страни. Член 142 Всяка от Високодоговарящите страни има право да денонсира тази Конвенция. Денонсирането се нотифицира писмено на Швейцарския федерален съвет, който го оповестява на правителствата на всички Високодоговарящи страни. Денонсирането влиза в сила една година след като е било нотифицирано на Швейцарския федерален съвет. Ако обаче към момента на нотифицирането му денонсиращата държава участва във въоръжен конфликт, денонсирането влиза в сила едва след сключването на мир и след приключването на операциите по освобождаване и репатриране на лицата, закриляни от тази Конвенция. Денонсирането влиза в сила само по отношение на денонсиращата държава. То не може по никакъв начин да повлияе на задълженията, с които участващите в конфликта страни остават обвързани по силата на принципите на международното право, произтичащи от установените между цивилизованите народи обичаи, от нормите на хуманността и повелите на обществената съвест. Член 143 Швейцарският федерален съвет регистрира тази Конвенция в Секретариата на Организацията на обединените нации. Швейцарският федерален съвет също така информира Секретариата на Организацията на обединените нации за всички ратификации, присъединявания и денонсирания, които е получил по отношение на тази Конвенция. В доказателство за което долуподписаните, след като представиха пълномощията си, подписаха тази Конвенция. Съставена в Женева на 12 август 1949 г. на английски и френски език. Оригиналът се депозира в архивите на Швейцарската конфедерация. Швейцарският федерален съвет предава заверени копия от него на всяка от държавите, които са подписали тази Конвенция или са се присъединили към нея. ПРИЛОЖЕНИЕ I Модел на споразумение относно директното репатриране и настаняване в неутрални страни на ранени и болни военнопленници (вж. член 110) I. ПРИНЦИПИ НА ДИРЕКТНОТО РЕПАТРИРАНЕ И НАСТАНЯВАНЕ В НЕУТРАЛНИ СТРАНИ А. Директно репатриране На директно репатриране подлежат: 1. Всички военнопленници, които в резултат на травма са получили следните увреждания: загуба на крайник, парализа, ставни или други недъзи, когато съответният недъг е най-малко загуба на ръка или крак, или е равнозначен на загубата на ръка или крак. Без да са в ущърб на едно по-широко тълкуване, следните случаи се считат за еквивалентни на загубата на ръка или крак: а) загуба на ръка или на всички пръсти, или на палеца и показалеца на едната ръка; загуба на крак или на всички пръсти и на метатарзалните кости на единия крак; b) анкилоза; загуба на костна тъкан; свиване при заздравяването на рана, което възпрепятства функционирането на една от големите стави или на всички стави на пръстите на едната ръка; c) псевдоартроза на дългите кости; d) деформации, причинени от счупвания или от други травми и които водят до значително намаляване на работоспособността и на годността за носене на тежести. 2. Всички ранени военнопленници, чието състояние е станало хронично до такава степен, че въпреки лечението прогнозата предполага изключване на възстановяването до една година след датата на раняването, например в случай на: а) снаряд в областта на сърцето, дори ако Смесената медицинска комисия при своя преглед не е могла да констатира сериозни увреждания; b) метална осколка в мозъка или в белите дробове, дори ако Смесената медицинска комисия при прегледа не може да констатира локална или обща реакция; c) остеомиелит, чието излекуване не се предвижда до една година след нараняването и който може да доведе до анкилоза на става или до други увреждания, равносилни на загубата на ръка или крак; d) дълбока и гнояща рана на големите стави; e) нараняване на черепа със загуба или разместване на кости; f) нараняване или обгаряне на лицето със загуба на тъкан и с функционални увреждания; g) нараняване на гръбначния стълб; h) увреждания на периферни нерви, чиито последици са равносилни на загубата на ръка или крак и чието лечение изисква повече от една година след нараняването, например: нараняване на плексуса на ръката или на лумбосакралния плексус, срединния нерв на ръката или седалищния нерв, както и комбинирано нараняване на лъчевия и лакътния нерв или на нерва на малкия пищял (Nervus peroneus communis) и на големия пищял (Nervus tibialis) и др.; увреждането само на лъчевия или лакътния нерв, както и на нерва на големия пищял или на малкия пищял не е достатъчно, за да бъде оправдано репатрирането, освен при случай на контрактура или на значителни невротрофични смущения; i) увреждане на пикочно-половата система, което засяга сериозно функционирането й. 3. Всички болни военнопленници, чието състояние се е превърнало в хронично до такава степен, че въпреки лечението прогнозата предполага изключване на възстановяването до една година след появата на заболяването, като например в случай на: а) прогресираща туберкулоза на някой орган, която съгласно прогнозата на лекарите не може да бъде излекувана или поне значително подобрена чрез лечение в неутрална страна; b) ексудативен плеврит; c) тежки заболявания на дихателните органи с нетуберкулозна етиология, които се смятат за нелечими, като например: тежък белодробен емфизем със или без бронхит; хронична астма*; хроничен бронхит*, продължаващ повече от една година, прекарана в пленничество; бронхиектазии* и др.; d) тежки хронични заболявания на кръвообращението, като например: увреждания на клапите или на миокарда*, показали признаци на декомпенсация по време на пленничеството, дори ако Смесената медицинска комисия при своя преглед не може да констатира никой от тези признаци; заболявания на перикарда и кръвоносните съдове (Бюргерова болест, аневризми на големите кръвоносни съдове) и др.; е) тежки хронични заболявания на храносмилателните органи, като например: язва на стомаха или на дванадесетопръстника; последици от операция на стомаха, направена по време на пленничеството; хроничен гастрит, ентерит или колит в продължение на повече от една година, които се отразяват сериозно върху общото състояние; цироза на черния дроб; хронична холецистопатия* и др.; f) тежки хронични заболявания на пикочно-половата система, като например: хронични бъбречни заболявания с последващи увреждания; нефректомия поради туберкулоза на бъбрека; хроничен пиелит или хроничен цистит; хидро- или пионефроза; тежки хронични гинекологични заболявания; смущения при протичането на бременността и на родовия акт, когато настаняването в неутрална страна е невъзможно, и др.; g) тежки хронични заболявания на централната и периферната нервна система, като например: всички явни психози и психоневрози, като тежка истерия, тежка психоневроза във връзка с пленничеството и др., надлежно констатирани от специалист*; всякакъв вид епилепсия, надлежно констатирана от лекаря на лагера*; мозъчна артериосклероза; хроничен неврит в продължение на повече от една година, и др.; h) тежки хронични заболявания на вегетативната нервна система със значително намаляване на умствената или физическата работоспособност или забележима загуба на тегло и обща астения; i) слепота на двете очи или на едното око, когато зрението на другото око е по-малко от 1, въпреки употребата на коригиращи очила; намаление на зрителната острота, което не може да бъде възстановено чрез корекция до 1/2 поне за едното око*; други тежки очни заболявания, като например: глаукома, ирит, хориоидит, трахома и др.; k) увреждания на слуха, като например пълна едностранна глухота, ако другото ухо не различава нормален говор от разстояние един метър*, и др.; l) тежки болести на обмяната на веществата, като например диабет, налагащ лечение с инсулин, и др.; m) тежки увреждания на жлезите с вътрешна секреция, като например: тиреотоксикоза, хипотиреоза, Адисонова болест, Симондсова кахексия, тетания и др.; n) тежки и хронични заболявания на кръвотворните органи; o) тежки и хронични интоксикации, като например: отравяне с олово, отравяне с живак, морфинизъм, кокаинизъм, алкохолизъм, интоксикация с газове или лъчево увреждане, и др.; p) хронични заболявания на двигателните органи с явни функционални увреждания, като например: деформиращи артрози, първичен и вторичен хронично прогресиращ полиартрит, ревматизъм с тежки клинични симптоми, и др. q) хронични и тежки кожни заболявания, неподатливи на лечение; r) всякакъв вид злокачествени тумори; s) тежки хронични инфекциозни болести, които продължават една година след заразяването, като например: малария със силно подчертани органични увреждания; амебна или бациларна дизентерия с тежки увреждания; третичен висцерален сифилис, неподатлив на лечение; проказа и др.; t) тежки случаи на авитаминоза или изтощение. * Решението на Смесената медицинска комисия се основава в значителна степен на наблюденията на лекарите от лагера и на лекарите от страната на военнопленниците или на прегледа на медицински специалисти на задържащата държава. B. Настаняване в неутрални страни На настаняване в неутрална страна подлежат: 1. Всички ранени военнопленници, които не биха могли да се възстановят, докато са в плен, но биха могли да се излекуват или състоянието им би могло да се подобри значително, ако бъдат настанени за лечение в неутрална страна. 2. Военнопленниците, които страдат от някаква форма на туберкулоза на някой орган, с изключение на първична туберкулоза, излекувана преди пленничеството, лечението на които в неутрална страна би могло да доведе до възстановяването им или поне до значително подобрение. 3. Военнопленници, които страдат от някое изискващо лечение заболяване на дихателните органи, кръвообращението, храносмилателния тракт, нервната система, сетивните органи, пикочно-половата система, кожата, двигателните органи и др., ако това лечение явно би довело до по-добри резултати в някоя неутрална страна отколкото в пленничество. 4. Военнопленниците, на които по време на пленничеството е била правена нефректомия за някое нетуберкулозно заболяване на бъбреците; които страдат от остеомиелит, който е на път да бъде излекуван или е в латентна форма, или от диабет, който не изисква лечение с инсулин, и др. 5. Военнопленниците, които страдат от неврози, причинени от войната или от пленничеството. Болните от причинена в резултат на пленничеството невроза, които не са се излекували след тримесечен престой в неутрална страна или които след този срок явно не са на път да бъдат окончателно излекувани, се репатрират. 6. Всички военнопленници, заболели от хронични интоксикации (причинени от газове, метали, алкалоиди и др.), за които изгледите за излекуване в някоя неутрална страна са особено благоприятни. 7. Всички жени военнопленници, които са бременни или са майки с кърмачета и малки деца. На настаняване в неутрална страна не подлежат: 1. Всички случаи на надлежно констатирани хронични психози. 2. Всички случаи на органични или функционални нервни заболявания, считани за неизлечими. 3. Всички случаи на заразни болести в периода, когато заразата може да бъде предадена, с изключение на туберкулозата. II. ПРЕДПИСАНИЯ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР 1. Изложените условия се тълкуват и прилагат във възможно най-широк смисъл. От такъв подход се ползват преди всичко невропатичните и психопатичните състояния, причинени от войната или от пленничеството, както и случаите на туберкулоза във всички стадии. Военнопленниците, които са получили няколко рани, от които никоя сама по себе си не представлява достатъчно основание за репатриране, се третират в същия дух, като се взема предвид психическият травматизъм, който се дължи на броя на раните. 2. Всички безспорни случаи, които дават право за директно репатриране (ампутация, пълна слепота или глухота, открита форма на белодробна туберкулоза, психическо заболяване, злокачествен тумор и др.), се преглеждат и репатрират във възможно най-кратък срок от лекарите на военнопленническия лагер или от военномедицински комисии, назначени от задържащата държава. 3. Раните и заболяванията отпреди войната, чието състояние не се е влошило, както и раните от войната, които не са възпрепятствали по-нататъшната военна служба, не представляват основание за директно репатриране. 4. Разпоредбите на настоящото приложение се тълкуват и прилагат по сходен начин от всички участващи в конфликта страни. Заинтересованите държави и власти осигуряват на смесените медицински комисии улесненията, необходими за изпълнение на техните задачи. 5. Примерите, посочени в част І, представляват само типични случаи. Случаите, които не съответстват напълно на тези разпоредби, се разглеждат в духа на разпоредбите на член 110 от тази Конвенция и съобразно принципите на това споразумение. ПРИЛОЖЕНИЕ II Правилник за Смесените медицински комисии (вж. член 112) Член 1 Смесените медицински комисии, предвидени в член 112 от Конвенцията, се състоят от трима членове, двама от които от някоя неутрална страна, а третият се определя от задържащата държава. Единият от неутралните членове председателства Комисията. Член 2 Двамата неутрални членове се определят от Международния комитет на Червения кръст със съгласието на държавата-покровителка и по искане на задържащата държава. Те могат да пребивават в страната по произход, в някоя друга неутрална страна или на територията на задържащата държава. Член 3 Изборът на неутралните членове се одобрява от засегнатите страни в конфликта, които нотифицират Международния комитет на Червения кръст и държавата-покровителка относно съгласието си. От момента на тази нотификация неутралните членове се считат за действително назначени. Член 4 Назначават се също така достатъчен брой заместник-членове, които да заместят редовните членове в случай на необходимост. Те се назначават едновременно с редовните членове или поне във възможно най-кратък срок. Член 5 Ако по една или друга причина Международният комитет на Червения кръст не може да организира назначаването на неутралните членове, това се извършва от държавата, защитаваща интересите на военнопленниците, които ще бъдат преглеждани. Член 6 Доколкото е възможно, единият от двамата неутрални членове трябва да е хирург, а другият – интернист. Член 7 Неутралните членове са напълно независими спрямо участващите в конфликта страни, които им предоставят всички улеснения при изпълнение на техните задължения. Член 8 Със съгласието на задържащата държава при извършването на назначенията, предвидени в членове 2 и 4 от този правилник, Международният комитет на Червения кръст определя условията за работа на кандидатите. Член 9 Смесените медицински комисии започват работата си във възможно най-кратък срок, след като бъдат одобрени неутралните членове, но във всеки случай не по-късно от три месеца след датата на това одобрение. Член 10 Смесените медицински комисии преглеждат всички военнопленници, до които се отнася член 113 от Конвенцията. Те правят предложения за репатриране, за изключване от репатриране или за отлагане до по-късен преглед. Техните решения се вземат с мнозинство. Член 11 Решенията, взети от Смесените медицински комисии за всеки отделен случай, в рамките на един месец след посещението им се съобщават на задържащата държава, държавата-покровителка и Международния комитет на Червения кръст. Смесените медицински комисии също така информират всеки военнопленник, минал през лекарски преглед, за взетото решение и издават удостоверение, сходно с образеца, приложен към тази Конвенция, на лицата, които са предложили за репатриране. Член 12 От задържащата държава се изисква да изпълнява решенията на Смесените медицински комисии в срок три месеца, след като същата е надлежно нотифицирана за тях. Член 13 Ако в страната, в която е възникнала необходимост от дейността на Смесена медицинска комисия, няма неутрален лекар и ако по някаква причина е невъзможно да бъдат назначени неутрални лекари, които живеят в друга страна, задържащата държава със съгласието на държавата-покровителка основава медицинска комисия, която да изпълнява същите функции както Смесената медицинска комисия, предмет на разпоредбите на членове 1, 2, 3, 4, 5 и 8 от този правилник. Член 14 Смесените медицински комисии функционират постоянно и посещават всеки лагер на интервали не по-дълги от шест месеца. ПРИЛОЖЕНИЕ III Правилник за колективните помощи на военнопленниците (вж. член 73) Член 1 На доверените лица на военнопленниците им е позволено да разпределят пратките с колективни помощи, за които носят отговорност, сред всички военнопленници, зачислени административно към техния лагер, включително и сред онези, които се намират в болница или в затвор, или в други наказателни заведения. Член 2 Разпределянето на пратките с колективни помощи се осъществява в съответствие с указанията на дарителите и съобразно план, изготвен от доверените лица на военнопленниците. Разпределянето на лекарствените средства обаче се извършва по възможност в съгласие с най-старшите по звание лекари; в болници и лазарети те могат да се отклоняват от тези указания, ако нуждите на техните пациенти го изискват. В така определените граници разпределянето винаги се извършва по справедлив начин. Член 3 На тези доверени лица и техните помощници им е позволено да отиват до намиращите се в близост до техния лагер пунктове, където се получават пратки с помощи, за да могат доверените лица или техните помощници да проверяват качеството, както и количеството на получените стоки и да изготвят подробни отчети за това до дарителите. Член 4 На доверените лица се предоставят необходимите улеснения, за да могат да проверяват дали разпределянето на колективни помощи във всички подразделения и допълнителни звена към техните лагери е било извършено в съответствие с техните инструкции. Член 5 На доверените лица е позволено да попълват и да изискват от доверените лица на трудовите отряди или от най-старшите по звание военни лекари на лазарети и болници да попълват формуляри или въпросници, които са предназначени за дарителите и се отнасят до колективните помощи (разпределяне, нужди, количества и др.). Тези формуляри и въпросници, надлежно попълнени, се изпращат незабавно на дарителите. Член 6 За да се осигури редовно разпределяне на колективни помощи за военнопленниците в лагера им и за да бъдат удовлетворени нуждите, които могат да възникнат поради пристигането на нови групи военнопленници, на доверените лица е разрешено да създават и поддържат достатъчни запаси от колективни помощи. За тази цел те разполагат с подходящи складове; всеки склад е снабден с две ключалки, като ключовете за едната се съхраняват от довереното лице, а ключовете за другата – от началника на лагера. Член 7 В случай че бъдат получени колективни пратки с дрехи, всеки военнопленник задържа за себе си поне един пълен комплект облекло. Ако някои военнопленници разполагат с повече от един комплект облекло, довереното лице има правото да изземва излишните дрехи от онези, които имат най-много, или определени вещи, които са им в повече, ако това е необходимо, за да бъдат удовлетворени нуждите на военнопленниците, които са снабдени по-оскъдно. Но то не може да отнема втори комплект бельо, чорапи и обувки, освен ако това не е единственият начин да бъдат предоставени на военнопленниците, които нямат никакви. Член 8 Високодоговарящите страни и по-специално задържащите държави разрешават, доколкото е възможно и съгласно правилниците относно снабдяването на населението, всякакви покупки на стоки, извършени на тяхна територия за разпределянето на колективни помощи за военнопленници. Те също така улесняват прехвърлянето на средства и други финансови мерки от техническо или административно естество, предприемани с оглед на осъществяването на такива покупки. Член 9 Предходните разпоредби не представляват пречка пред правото на военнопленниците да получават колективни помощи преди пристигането им в лагер или по време на преместване, нито пред възможността на представителите на държавата-покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на някой друг орган, който оказва помощ на военнопленниците и е отговорен за изпращането на такива помощи, да гарантират тяхното разпределяне сред получателите им по всякакъв друг начин, който те считат за целесъобразен. ПРИЛОЖЕНИЕ ІV ВИЖ Приложението ПРИЛОЖЕНИЕ ІV E. Удостоверение за репатриране (вж. приложение ІІ, член 11) УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕПАТРИРАНЕ Дата: Лагер: Болница: Фамилно име: Собствени имена: Дата на раждане: Звание: Войскови номер: No на военнопленник: Рана/Заболяване: Решение на Комисията: Председател на Смесената медицинска комисия: А = директно репатриране В = настаняване за лечение в неутрална страна NС = нов преглед от следваща комисия ПРИЛОЖЕНИЕ V Примерен правилник относно преводите на парични суми от военнопленници в собствената им страна (вж. член 63) 1. Известието, посочено в член 63, алинея 3, съдържа следните данни: а) войсковия номер, както е уточнен в член 17, званието, фамилното и собствените имена на военнопленника – платец; b) името и адреса на получателя в страната по произход; c) размера на сумата, която трябва да бъде изплатена, изразена във валутата на задържащата държава. 2. Известието се подписва от военнопленника или ако не може да пише, той следва да положи върху него знак в присъствието на свидетел; довереното лице на военнопленника също го приподписва. 3. Началникът на лагера прилага към настоящото известие сертификат, че активното салдо на сметката на съответния военнопленник не е по-малко от сумата, записана като платима. 4. Известието може да е под формата на списък, като всеки лист от него се подписва от довереното лице на военнопленника в качеството му на свидетел и се заверява от началника на лагера.

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No Н-4 от 2008 г. за определяне броя на учениците в паралелка, делението на паралел­ките на групи и индивидуалното обу­чение в училищата по изкуствата и училищата по културата МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА Наредба за изменение и допълнение на Наредба No Н-4 от 2008 г. за определяне броя на учениците в паралелка, делението на паралелките на групи и индивидуалното обучение в училищата по изкуствата и училищата по културата (ДВ, бр. 50 от 2008 г.) § 1. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 след думите „четене на хорови партитури“ се добавя „корепетиторска практика“. 2. В т. 5 думите „пластика и танци, исторически танци“ се заменят с „пластика, исторически и модерни танци“. § 2. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 3 думите „от два последователни випуска“ се заменят със „с ученици от друг випуск“; б) в т. 4 след думите „от същия клас“ се добавя „или от друг випуск“. 2. В ал. 4 след думите „обща група“ се добавя „а когато са по-малко от 8 ученици, се формира сборна група с ученици от друг випуск“. § 3. В ал. 1 на чл. 13 думата „художник“ се заменя с „художник – изящни изкуства, художник – приложни изкуства“. § 4. Алинея 4 на чл. 20 се изменя така: „(4) Свободноизбираема подготовка по часове за индивидуално обучение може да се провежда по музикален инструмент или пеене след решение на педагогическия съвет в рамките на определените средства на училището за съответната учебна година.“ Министър: В. Рашидов

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 312 от 21 ноември 2016 г. за приемане на Правилник за устройството и дейността на Военномедицинската академия ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 312 ОТ 21 НОЕМВРИ 2016 Г. за приемане на Правилник за устройството и дейността на Военномедицинската академия МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Правилник за устройството и дейността на Военномедицинската академия. Заключителни разпоредби § 1. Отменя се Правилникът за устройството и дейността на Военномедицинската академия, приет с Постановление No 168 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2011 г., бр. 43 и 54 от 2012 г., бр. 5 от 2013 г., бр. 2 и 76 от 2014 г. и бр. 6 от 2015 г.). § 2. В Постановление No 45 на Министерския съвет от 2001 г. за определяне на Военномедицинската академия като лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на нейните специфични функции и за приемане на Правилник за устройството и дейността на Военномедицинската академия (обн., ДВ, бр. 18 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 25 и 64 от 2001 г., бр. 9 и 61 от 2002 г., бр. 28 и 51 от 2009 г. и бр. 97 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1, ал. 3: а) в т. 1 и 2 думите „Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и на служителите на Държавна агенция „Национална сигурност“ се заличават; б) в т. 3 думите „медицинско освидетелстване на кандидатите за назначаване в Държавна агенция „Национална сигурност“, извършване на специализирани медицински и психологически изследвания, както и на периодични прегледи на здравословното състояние на служителите на агенцията“ се заменят с „и експертиза за годност за служба в Националната служба за охрана и държавна служба в Държавна агенция „Разузнаване“; определяне на психологична непригодност за служба в Националната служба за охрана и на характера/вида на причинената телесна повреда на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана/държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване“; в) в т. 5 думата „санитарен“ се заменя със „здравен“, а думите „Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и на служителите на Държавна агенция „Национална сигурност“ се заличават; г) точка 6 се изменя така: „6. осъществяване на учебна и научноизследователска дейност в областта на медицината за нуждите на Въоръжените сили;“; д) в т. 8 думите „Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и на служителите на Държавна агенция „Национална сигурност“ се заличават; е) в т. 9 думите „военномедицински отряди за бързо реагиране“ се заменят с „военномедицински отряд за бързо реагиране“; ж) точка 11 се отменя; з) в т. 13 думите „Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и на служителите на Държавна агенция „Национална сигурност“ се заличават; и) в т. 14 думата „роти“ се заменя с „медицински роти“; к) точка 16 се изменя така: „16. научноизследователска и практико-приложна дейност в областта на определянето на психологична пригодност за военна служба и служба в доброволния резерв.“ 2. В чл. 3 ал. 3 думите „Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана“ се заличават. 3. В чл. 4 ал. 2, 3 и 4 се отменят. 4. Създава се чл. 4а: „Чл. 4а. (1) Необходимите финансови средства за извършването на експертиза за годност за държавна служба в Държавна агенция „Разузнаване“, за определянето на психологична непригодност за служба в Националната служба за охрана, както и за определянето на характера/вида на причинената телесна повреда на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана/държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване“ се осигуряват в рамките на бюджетите на Националната служба за охрана и Държавна агенция „Разузнаване“. (2) Средствата по ал. 1 се определят съгласно споразумения, сключени между Военномедицинската академия и Националната служба за охрана, съответно между Военномедицинската академия и Държавна агенция „Разузнаване“, и се предоставят по бюджета на Министерството на отбраната в частта му за Военномедицинската академия по реда на Закона за публичните финанси. (3) Разходите за извършване на експертизата за годност за служба в Националната служба за охрана са за сметка на кандидатите съгласно ценоразпис, утвърден от началника на Военномедицинската академия.“ § 3. В чл. 16, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление No 83 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 5 и 41 от 2011 г. и бр. 55 от 2014 г.) думите „военнослужещи към МО“ се заменят с „военнослужещи“, а думите „(ЦВМК) към МО“ се заменят с „(ЦВМК) към Военномедицинската академия“. § 4. В Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, приет с Постановление No 84 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2011 г., бр. 36 и 99 от 2012 г., бр. 24 от 2013 г., бр. 8, 12 и 76 от 2014 г., бр. 40 от 2015 г. и бр. 13 и 35 от 2016 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В раздел I „ДЛЪЖНОСТНО НИВО „А“, в т. 1 „ДЛЪЖНОСТИ ЗА ОФИЦЕРИ ПОЛКОВНИК (КАПИТАН I РАНГ)“ ред 21 се заличава. 2. В раздел III „ДЛЪЖНОСТНО НИВО „А 2“, в т. 1 „ДЛЪЖНОСТИ ЗА ОФИЦЕРИ ПОЛКОВНИК (КАПИТАН I РАНГ)“: а) ред 13 се заличава; б) на редове 14 и 32, в колона 2 накрая след думата „дейност“ се добавя „и заместник главен лекар на въоръжените сили на Република България“; в) на редове 21 и 38, в колона 2 думите „болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация“ и запетаята след тях се заличават. § 5. В приложение No 6 „Общата численост на персонала в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет“ към Постановление No 54 на Министерския съвет от 2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната (обн., ДВ, бр. 27 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 39 и 104 от 2011 г., бр. 50 и 92 от 2012 г., бр. 8, 55 и 76 от 2014 г., бр. 14, 37 и 94 от 2015 г., бр. 42, 54 и 58 от 2016 г.) т. 1 се изменя така: „1. Военномедицинска академия – към 1 февруари 2017 г. – 3106 щатни бройки; към 1 юли 2017 г. – 3104 щатни бройки; към 1 юли 2018 г. – 3101 щатни бройки.“ § 6. В Постановление No 382 на Министерския съвет от 2015 г. за приемане на План за развитие на въоръжените сили до 2020 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 58 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В приложение No 1 към чл. 1: a) в раздел II „Структура на въоръжените сили“, в т. 2.7 „Структури на пряко подчинение на министъра на отбраната“, в частта „Военномедицинска академия“ думите „С цел подготовка на медицински кадри за нуждите на въоръжените сили се планира създаването на Център за професионално обучение, който последователно ще прерасне във Военномедицински колеж и Военномедицински факултет в рамките на Военномедицинската академия“ се заменят със „С цел подготовка на медицински кадри за нуждите на въоръжените сили се планира създаването на Център за професионално обучение и Военномедицински университет към Военномедицинската академия.“; б) в раздел VI „Логистично осигуряване“ накрая се добавя: „Ветеринарномедицинската дейност в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се осъществява от ветеринарномедицинско звено в състава на Съвместното командване на силите в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност.“ 2. В приложение No 2 (поверително) към чл. 2 се правят изменения и допълнения съгласно приложението (поверително). § 7. Постановлението влиза в сила от 1 февруари 2017 г., с изключение на т. 2, буква „б“ от приложението към § 6, т. 2 (поверително), която влиза в сила от деня на обнародването на постановлението в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Военномедицинската академия Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С правилника се уреждат устройството, дейността, управлението и финансирането на Военномедицинската академия (ВМА). Чл. 2. (1) Военномедицинската академия е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения към Министерството на отбраната за извънболнична и болнична помощ и за осъществяване на военномедицинска експертиза по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и експертиза за годност по Закона за Националната служба за охрана (ЗНСО) и Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (ЗДАР). (2) Военномедицинската академия осъществява военнонаучна и военноучебна подготовка в съответствие с чл. 92, ал. 3 и 4 ЗОВСРБ, чл. 90 от Закона за лечебните заведения и чл. 80 във връзка с чл. 47 от Закона за вис­шето образование. Чл. 3. (1) Военномедицинската академия е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в град София. (2) Военномедицинската академия има свое знаме, печат и празник – 1 декември. (3) Военномедицинската академия включва в структурата си: 1. ръководство и централна администрация; 2. болници, както следва: а) Многопрофилна болница за активно лечение – София; б) Многопрофилна болница за активно лечение – Варна; в) Многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив; г) Многопрофилна болница за активно лечение – Плевен; д) Многопрофилна болница за активно лечение – Сливен; е) Болница за продължително лечение и рехабилитация – Банкя; ж) Болница за продължително лечение и рехабилитация – Хисаря; 3. медицински пунктове към Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и във военните формирования от Българската армия; 4. специализирани звена, както следва: а) Военномедицински отряд за бързо реа­гиране; б) Научноприложен център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина; в) Център по психично здраве и превенция; г) Научноприложен център по военна епидемиология и хигиена; д) Научноизследователски център по радио­логична, биологична и химическа защита; e) Център за професионално обучение на санитарни инструктори. (4) Структурните звена по ал. 3 не са юридически лица. (5) Числеността на персонала на ВМА се определя с акт на Министерския съвет. (6) Военномедицинската академия е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната. (7) Длъжностното разписание на ВМА се утвърждава от министъра на отбраната по предложение на началника на ВМА. Чл. 4. (1) Организацията на дейността и вътрешният ред в лечебните заведения по чл. 3, ал. 3, т. 2 и специализираните звена по чл. 3, ал. 3, т. 4 се определят с правилници, утвърдени от началника на ВМА. (2) Устройството, дейността и вътрешният ред на медицинските пунктове по чл. 3, ал. 3, т. 3 се определят с правилник, утвърден от началника на ВМА, съгласувано с началника на отбраната и постоянния секретар на отбраната. Чл. 5. (1) Военномедицинската академия: 1. извършва уникални за страната диагностично-лечебни и научноприложни дейности, както и медицински научни изследвания по прилагането на съвременни медицински технологии; 2. осъществява първична и специализирана извънболнична и болнична медицинска помощ, профилактика и рехабилитация на лица, определени със ЗОВСРБ и Закона за резерва на въоръжените сили на Република България; 3. разработва нови методи и средства за защита на въоръжените сили и населението от ядрени, химически и биологически фактори на поражение; 4. подготвя медицински и немедицински специалисти за предотвратяване и ликвидиране на последици от бедствия и кризисни ситуации; 5. извършва военномедицинска експертиза и експертиза за годност по ЗНСО и ЗДАР; 6. осъществява научноизследователска и практико-приложна дейност в областта на психичното здраве и психологичното осигуряване на военнослужещите, както и в областта на определянето на психологична пригодност/непригодност за военна служба и служба в доброволния резерв, и определя психологична непригодност за служба в Националната служба за охрана; 7. осъществява здравен, хигиенен и противоепидемичен контрол в обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия; 8. създава, съхранява, поддържа, опазва и обновява материални медицински изделия и лекарствени продукти за ведомствени военновременни запаси съгласувано с началника на отбраната; 9. провежда специализации и обучение по военномедицински и медицински специалности, обучения за професионална квалификация за извършване на високоспециализирани или специфични дейности в определена област на здравеопазването по реда на действащата нормативна уредба, както и други форми на продължаващо медицинско обучение на висши медицински и немедицински специалисти съгласно Закона за здравето; 10. провежда обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ по научни специалности, които са акредитирани по Закона за висшето образование и в съответствие със Закона за развитието на академичния състав в Република България; 11. извършва атестиране на научнопреподавателските и научноизследователските си кадри в области, касаещи отбраната и въоръжените сили, съгласно акт на министъра на отбраната; 12. извършва военномедицинско и медицинско обучение на санитарни инструктори и на личния състав от въоръжените сили; 13. осъществява медицинско осигуряване на въоръжените сили; 14. участва в операции и мисии извън територията на страната с военномедицински специалисти; 15. поддържа в готовност за незабавно действие Военномедицинския отряд за бързо реагиране за оказване на медицинска помощ и лечение при бедствия, извънредно и военно положение и положение на война; 16. поддържа бойна и мобилизационна готовност; 17. участва с медицински персонал в авиомедицинска евакуация в страната и извън територията на страната. (2) Военномедицинската академия изработва концепции, стратегии и план-програми в областта на медицинското осигуряване за постигане на оперативна съвместимост с армиите на другите страни – членки на НАТО, съгласувано с началника на отбраната. Чл. 6. (1) Военномедицинската академия извършва профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на лица, определени със ЗОВСРБ и Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ), при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. (2) Дейностите по ал. 1 се извършват и за други здравноосигурени граждани при условията на договори, сключени с Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт, по цени, определени в Националния рамков договор за съответната година, съответно от Националния осигурителен институт. (3) Военномедицинската академия може да осъществява срещу заплащане по ценоразпис, утвърден от началника на ВМА, или въз основа на договор: 1. първична и специализирана извънболнична и болнична медицинска помощ, профилактика и рехабилитация съобразно действащото законодателство; 2. научноизследователска и практико-приложна дейност в областта на психичното здраве; 3. психологична оценка; 4. здравни, хигиенни и противоепидемични мероприятия; 5. медицинско освидетелстване по медицински стандарти. Глава втора УПРАВЛЕНИЕ НА ВОЕННОМЕДИЦИНСКАТА АКАДЕМИЯ Чл. 7. (1) Военномедицинската академия се ръководи от началник, който се подпомага от двама заместник-началници: заместник-началник по диагностично-лечебната дейност и заместник-началник по учебно-научната дейност. (2) Началникът на ВМА е и главен лекар на въоръжените сили на Република България, а заместник-началниците са и заместникглавни лекари на въоръжените сили на Република България. (3) Началникът и заместник-началниците на ВМА са хабилитирани лица, лекари с призната специалност – военнослужещи, които се назначават и освобождават от длъжност по реда на ЗОВСРБ. (4) За началник на ВМА се назначава лице, което е: 1. хабилитирано в професионално направление „Медицина“; 2. завършило стратегически курс във Военната академия „Г. С. Раковски“ или приравнени на него курсове в чужбина; 3. с квалификация по здравен мениджмънт. (5) За заместник-началници на ВМА по предложение на началника на ВМА се назначават лица, които са: 1. хабилитирани по медицинска или военномедицинска специалност; 2. с квалификация по здравен мениджмънт. (6) Заместник-началникът на ВМА по диагностично-лечебната дейност се назначава след съгласуване с министъра на здравеопазването. Чл. 8. (1) Началникът на ВМА е пряко подчинен на министъра на отбраната. (2) Началникът на ВМА е пряк началник на целия личен състав на академията. (3) Началникът на ВМА: 1. представлява ВМА; 2. непосредствено ръководи и отговаря за дейността на ВМА; 3. разработва основни направления за развитието и ресурсното осигуряване на диагностично-лечебните и профилактичните дейности във ВМА в съответствие със съвременните стандарти в извънболничната и болничната медицинска помощ, изискванията на провеждащия се в нея учебно-научен процес и пазара на здравни услуги; 4. съставя програма за развитие на ВМА и ежегодно изготвя и представя на министъра на отбраната план за дейността на академията; 5. утвърждава икономическата програма на ВМА и контролира изпълнението й; 6. ръководи годишното и месечното планиране на дейността на ВМА и контролира изпълнението на плановете; 7. ръководи подготовката на личния състав на ВМА; 8. ръководи разработването и поддържането на плана за бойна готовност и плана за мобилизация на ВМА; 9. ръководи планирането, организира и контролира войсковото медицинско осигуряване във Въоръжените сили в мирно време, при бедствия, извънредно и военно положение и положение на война; 10. организира медицинското осигуряване на контингенти от Въоръжените сили извън територията на страната; 11. предлага военнослужещите от ВМА за назначаване, преназначаване, повишаване във военно звание, освобождаване от длъжност и освобождаване от военна служба по установения в ЗОВСРБ ред; 12. сключва и прекратява трудовите договори с цивилните служители от ВМА, с изключение на звената по чл. 3, ал. 3, т. 2, букви „б“ – „ж“ и т. 4, букви „б“ и „г“; 13. утвърждава длъжностните характеристики на личния състав на ВМА, с изключение на звената по чл. 3, ал. 3, т. 2, букви „б“ – „ж“ и т. 4, букви „б“ и „г“; 14. организира подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на човешките ресурси; 15. приема вътрешни актове, осигуряващи изпълнението на задачите, включени в предмета на дейност на ВМА; 16. предоставя при поискване информация за медицинските дейности и разходваните ресурси и анализ на дейността на академията по ред, определен от министъра на отбраната и министъра на здравеопазването; 17. сключва договори с физически и юридически лица за изпълнение на задачи, включени в предмета на дейност на ВМА; 18. ръководи академичния съвет на ВМА; 19. ръководи военномедицинския съвет на ВМА; 20. координира и контролира взаимодействието по медицинското осигуряване на въоръжените сили; 21. ръководи и организира взаимодействието с Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт; 22. ръководи научното сътрудничество с други научни учреждения в Република България; 23. отговаря за стопанисването и управлението на недвижимите имоти и движимите вещи, предоставени в управление на ВМА; 24. изпълнява и други функции, произтичащи от законите и другите нормативни актове. (4) Началникът на ВМА е и началник на Многопрофилна болница за активно лечение – София. (5) Началникът на ВМА разпределя функциите на заместник-началниците в определените им ресори. (6) Функциите на началника на ВМА в негово отсъствие се изпълняват от определен с писмена заповед за всеки конкретен случай заместник-началник. Чл. 9. (1) Заместник-началникът на ВМА по диагностично-лечебната дейност: 1. организира, ръководи и контролира цялостния диагностично-лечебен процес, провеждан от ВМА; 2. разработва годишен и месечен план, програми, икономически обосновки за развитието и усъвършенстването на профилактичната и диагностично-лечебната работа; 3. следи за спазването на действащите здравни норми и изисквания; 4. организира, ръководи и контролира дейността по превенция на здравето; 5. ръководи дейността на лечебно-контролните комисии; 6. организира, ръководи и контролира дейността на комисиите за борба с вътреболничните инфекции; 7. подпомага началника на ВМА в разработването на плана за бойна готовност и плана за мобилизация на ВМА; 8. изпълнява и други задачи, възложени му от началника на ВМА. (2) Заместник-началникът на ВМА по диагностично-лечебната дейност в изпълнение на своите функции може да издава разпореждания и указания. Чл. 10. (1) Заместник-началникът на ВМА по учебно-научната дейност: 1. ръководи планирането, организирането, контрола и отчитането на цялостната учебна и научноизследователска дейност на ВМА; 2. организира, ръководи и контролира отчетността на научните разработки и тяхното внедряване; 3. планира, организира и контролира повишаване на квалификацията на научните кадри; 4. организира, ръководи и контролира атестирането на научно-преподавателските кадри; 5. организира, ръководи и контролира дейността по обучението на студенти, специализанти и докторанти; 6. организира, ръководи и контролира издателската дейност във ВМА; 7. организира международното и научното сътрудничество с медицинските служби на страните – членки на НАТО, с медицинските служби на други държави и други учреждения; 8. ръководи и контролира дейността на Научноизследователския център по радиологична, биологична и химическа защита; 9. ръководи и контролира дейността на Центъра за професионално обучение на санитарни инструктори; 10. подпомага началника на ВМА в разработването на плана за бойна готовност и плана за мобилизация на ВМА; 11. изпълнява и други задачи, възложени му от началника на ВМА. (2) Заместник-началникът на ВМА по учебно-научната дейност в изпълнение на своите функции може да издава разпореждания и указания. Чл. 11. Началникът на ВМА назначава служител по сигурността на информацията, който изпълнява задачите, възложени му със Закона за защита на класифицираната информация и нормативните актове по прилагането му. Чл. 12. (1) Началникът на ВМА се подпомага от помощник-началник на ВМА по административната дейност. (2) Помощник-началникът на ВМА по административната дейност се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗОВСРБ по предложение на началника на ВМА. (3) Помощник-началникът на ВМА по административната дейност координира дейностите на централната администрация по управлението на: 1. човешките ресурси и мобилизацията; 2. финансовите ресурси; 3. анализа и контрола на материалните и финансовите ресурси; 4. правно-нормативната дейност; 5. организацията и анализа на лечебната дейност; 6. здравноосигурителния надзор; 7. учебната и научноизследователската дейност; 8. военномедицинското снабдяване и поддръжката и ремонта на медицинската апаратура и техника; 9. комуникационно-информационното осигуряване; 10. логистиката; 11. инвестициите и експлоатацията на инфраструктурата. Чл. 13. (1) Общото събрание е колективен орган на ВМА, който се състои от всички хабилитирани лица и представители на нехабилитирания научно-преподавателски състав, които не могат да бъдат по-малко от 15 на сто от числения му състав. Последните се избират от общото събрание на нехабилитираните научно-преподавателски специалисти. (2) Съставът на общото събрание се определя със заповед на началника на ВМА. (3) Общото събрание на ВМА се свиква от председателя по негова инициатива, по искане на началника на академията или на една четвърт от състава на общото събрание. (4) За свикването на общото събрание членовете му се уведомяват не по-късно от 7 дни преди датата на заседанието. (5) Общото събрание е редовно, ако до 30 минути след обявеното начало са регистрирани не по-малко от две трети от списъчния му състав. При определяне на кворума от списъчния състав се изключват лицата в отпуск поради временна неработоспособност, бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав. (6) При липса на кворум по ал. 5 заседанието се отлага с един час. Ако и тогава няма кворум, заседанието се провежда с присъстващите членове от списъчния му състав, но не по-малко от половината плюс един. (7) Заседанията на общото събрание са открити за всички членове на академичната общност. Те се ръководят от неговия председател, а в негово отсъствие – от заместник-председателя. (8) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите с явно гласуване, а при избор на академичния съвет – с тайно гласуване. (9) Общото събрание: 1. избира за срок 4 години председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните лица по предложение на началника на ВМА; 2. определя числеността на академичния съвет и избира неговите членове; 3. обсъжда и прави предложения по програмата за развитие на академията; 4. обсъжда и приема годишния отчет на началника на ВМА. (10) За всяко заседание на общото събрание се съставя протокол, който се подписва от председателя и от водещия протокола. Чл. 14. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на ВМА. (2) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове, избрани от общото събрание, като не по-малко от 70 на сто от членовете му са хабилитирани лица. (3) Академичният съвет се избира за срок 4 години. (4) Академичният съвет избира секретар на Академичния съвет от квотата на хабилитираните лица. (5) Академичният съвет приема правилник за дейността си. (6) Академичният съвет: 1. обсъжда и прави предложения по основни въпроси в приоритетни направления на научноизследователската и учебната работа във ВМА; 2. прави предложения за подготовката и развитието на научно-преподавателския състав; 3. взема решения за създаване, преобразуване и закриване на катедри и други звена и за назначаване на научно-преподавателски кадри в тях; 4. взема решения за обявяване на конкурси и избиране на научно-преподавателски кадри; 5. предлага на началника на ВМА освобождаването на научно-преподавателските кадри; 6. организира и отчита работата на докторантите и специализантите; 7. предлага реда за повишаване квалификацията на докторантите, специализантите и научно-преподавателските кадри; 8. избира ръководителите на катедри с тайно гласуване с обикновено мнозинство от присъстващите; в случай че никой от предложените не получи необходимото мнозинство, в 7-дневен срок се провежда нов избор между двама от кандидатите с най-много гласове; 9. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избора на неговите членове; 10. присъжда на български и чуждестранни специалисти с принос към диагностично-лечебната и научната дейност на ВМА почетното звание „доктор хонорис кауза“; 11. взема решение за сдружаване с други висши училища и научни организации; 12. взема решение за преминаването от една академична длъжност на същата или на съответна в други звена от структурата на ВМА без конкурс и избор; 13. взема решение за назначаване без конкурс и избор на академичен състав, заемал съответстваща академична длъжност във ВМА и в други български лечебни, учебни и научни организации. (7) Началникът на ВМА е по право член на академичния съвет и негов председател. (8) Академичният съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж на 2 месеца. (9) За свикването на заседание на академичния съвет членовете му се уведомяват предварително и им се съобщава дневният ред. (10) Заседанието на академичния съвет е редовно, ако присъства не по-малко от две трети от числения му състав. При определяне на кворума от състава се изключват лицата в отпуск поради временна неработоспособност, бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една пета от броя на лицата в списъчния състав. (11) При липса на кворум по ал. 10 заседанието се отлага с един час. Ако и тогава няма кворум, заседанието се отлага с 3 работни дни. (12) Заседанията на академичния съвет се ръководят от неговия председател, а в негово отсъствие – от избрано от членовете на академичния съвет лице. (13) Академичният съвет приема решения с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието чрез явно гласуване освен в случаите по ал. 6, т. 8. (14) За всяко заседание на академичния съвет се съставя протокол, който се подписва от председателя на съвета и от водещия протокола. Чл. 15. (1) Военномедицинският съвет е консултативен орган към началника на ВМА. (2) Началникът на ВМА ръководи Военномедицинския съвет и определя неговия състав и начина на функционирането му. (3) Военномедицинският съвет подпомага началника на ВМА при организирането и вземането на решения по: 1. въпросите, отнасящи се до бойната готовност и мобилизацията; 2. изпълнението на плана за диагностично-лечебната дейност и неговата икономическа ефективност; 3. предложенията на началниците на болници, ръководителите на катедри, клиники, лаборатории и самостоятелни отделения за подобряване дейността на техните звена; 4. информационната дейност на ВМА и повишаването на ефективността й; 5. въвеждането на нови медицински методи и технологии, повишаващи ефективността и качеството на медицинските услуги; 6. други въпроси от дейността на ВМА. Чл. 16. (1) Със заповед на началника на ВМА могат да се създават на функционален принцип помощни и консултативни органи. (2) Функциите и организацията на работа на органите по ал. 1 се уреждат с правилници, утвърдени от началника на ВМА. Глава трета ДЕЙНОСТ, УПРАВЛЕНИЕ И СТРУКТУРА НА БОЛНИЦИТЕ ВЪВ ВОЕННОМЕДИЦИНСКАТА АКАДЕМИЯ Раздел I Дейност и управление на болниците във Военномедицинската академия Чл. 17. (1) Многопрофилните болници за активно лечение и болниците за продължително лечение и рехабилитация, наричани по-нататък „болниците“, изпълняват дейностите, възложени им със Закона за лечебните заведения и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (2) Конкретните дейности по чл. 19, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които се извършват от всяка от болниците по ал. 1, са посочени в приложение No 1. (3) Болниците по ал. 1 извършват дейността си при спазване на правата на пациента и: 1. в съответствие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика; 2. при осигуреност на болниците с медицински специалисти на щатно осигурена длъжност; 3. при наличие на определените в медицинските стандарти по т. 1 технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответната болница; 4. при осигурено непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност, включително оказване на медицинска помощ при спешни състояния, по медицинските специалности и при нива на компетентност, посочени в приложение No 2. (4) Болниците по ал. 1 осъществяват дейността си на адресите, посочени в приложение No 3. Чл. 18. За организиране на плановия прием за болнично лечение болниците поддържат листа за планов прием за всяка клиника и/или отделение по ред, определен със заповед на началника на ВМА, в съответствие с действащата нормативна уредба. Чл. 19. (1) Болниците се ръководят от началник, който се подпомага от заместник-началници и от главна медицинска сестра. (2) Началник на Многопрофилна болница за активно лечение – София, по чл. 3, ал. 3, т. 2, буква „а“ е началникът на ВМА. (3) Началниците на болниците по чл. 3, ал. 3, т. 2, букви „б“ – „д“ и заместник-началниците на болниците по чл. 3, ал. 3, т. 2, букви „а“ – „д“ са лекари с призната медицинска или военномедицинска специалност – военнослужещи, завършили курс по здравен мениджмънт, които се назначават и освобождават от длъжност по реда на ЗОВСРБ по предложение на началника на ВМА. (4) Управителите на болниците по чл. 3, ал. 3, т. 2, букви „е“ и „ж“ са цивилни служители, лекари с призната специалност, завършили курс по здравен мениджмънт, които се назначават с конкурс, проведен при условията и по реда на Кодекса на труда. (5) Началниците на болниците по чл. 3, ал. 3, т. 2, букви „а“ – „д“ и управителите на болниците по чл. 3, ал. 3, т. 2, букви „е“ и „ж“: 1. непосредствено ръководят и отговарят за дейността на болницата; 2. разработват направления за развитието на диагностично-лечебните дейности в съответствие със съвременните стандарти в болничното дело и пазара на здравни услуги; 3. съставят програма за развитие на болницата; 4. ежегодно изготвят и представят на началника на ВМА план за дейността на болницата; 5. организират и контролират изпълнението на икономическата програма на болницата; 6. ръководят и организират годишното и месечното планиране на дейността на болницата и контролират изпълнението на плановете; 7. организират и ръководят бойната и специалната подготовка на личния състав на болницата; 8. участват в разработването на плана за бойна и мобилизационна готовност в касаещия ги обем; 9. организират и ръководят подготовката на личния състав на болницата; 10. назначават и освобождават цивилните служители от съответната болница; 11. утвърждават длъжностните характеристики на личния състав на болницата; 12. изготвят тримесечни и годишни анализи на диагностично-лечебната дейност; 13. осъществяват контрол за опазването, поддръжката и стопанисването на ползваните от съответните болници недвижими и движими вещи; 14. изпълняват и други задачи, възложени им от началника на ВМА. (6) Началниците на болниците разпределят функциите на заместник-началниците в определените им ресори. (7) Функциите на началниците на болниците в тяхно отсъствие се изпълняват от определен с писмена заповед за всеки конкретен случай заместник-началник. Чл. 20. (1) Главната медицинска сестра е цивилен служител с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“ и се назначава с конкурс, проведен при условията и по реда на Кодекса на труда. (2) Главната медицинска сестра: 1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи; 2. проверява разпределението, изразходването, съхраняването и отчета на лекарствените продукти и медицинските изделия; 3. планира, координира и контролира следдипломното обучение на медицинските специалисти от болницата; 4. отговаря за хигиенното състояние, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията; 5. ръководи съвета по здравни грижи; 6. представя на началника на болницата анализ и информация за състоянието на здравните грижи. Чл. 21. Със заповед на началника/управителя на болницата се създават: 1. медицински съвет; 2. лечебно-контролна комисия; 3. комисия по вътреболнични инфекции; 4. комисия по медицинска етика; 5. съвет по здравни грижи. Чл. 22. Медицинският съвет е консултативен орган при осъществяване управлението на болницата, който изпълнява дейностите по чл. 76 от Закона за лечебните заведения. Чл. 23. (1) Лечебно-контролната комисия на съответната болница е контролен орган по диагностично-лечебния процес. (2) Лечебно-контролната комисия изпълнява дейностите по чл. 77 от Закона за лечебните заведения. Чл. 24. (1) Комисията за борба с вътреболничните инфекции на съответната болница се състои от председател и най-малко четирима членове. (2) Комисията за борба с вътреболничните инфекции изпълнява дейностите по чл. 78 от Закона за лечебните заведения. Чл. 25. Комисията по медицинска етика на съответната болница: 1. обсъжда предложения и дава становища за изпитване на лекарствени продукти и медицински изделия в клинични условия; 2. осъществява непосредствен контрол върху клиничните изпитвания, за които е дала положително становище. Чл. 26. (1) Съветът по здравни грижи е консултативен орган на главната медицинска сестра на съответната болница. (2) Съветът по здравни грижи изпълнява дейностите по чл. 79 от Закона за лечебните заведения. Чл. 27. Началниците/управителите на болниците със своя заповед могат да създават консултативни комисии и съвети извън тези по чл. 21 – 26 според потребностите на лечебното заведение. Чл. 28. (1) Условията и редът за работа на комисиите и съветите, създадени по реда на чл. 21 – 27, се определят с правилници, утвърдени от началника/управителя на болницата. (2) За всяко заседание се води протокол, който се подписва от председателя на съответната комисия или съвет. Раздел II Структура на болниците във Военномедицинската академия Чл. 29. (1) Многопрофилните болници за активно лечение по чл. 3, ал. 3, т. 2, букви „а“ – „д“ включват: 1. ръководство; 2. консултативно-диагностичен блок; 3. стационарен блок; 4. административно-стопански блок; 5. болнична аптека. (2) В консултативно-диагностичния блок се включват: 1. регистратури; 2. консултативни кабинети; 3. медико-диагностични и медико-технически лаборатории; 4. отделения без легла; 5. спешно отделение с легла за диагностично изясняване до 24 часа. (3) В стационарния блок се включват клиники и/или отделения с легла, а при необходимост – и клиники/отделения без легла, и лаборатории. (4) Административно-стопанският блок се състои от административни, стопански и обслужващи звена. (5) Със заповед на началника на ВМА могат да се създават и други звена. Чл. 30. (1) Болниците за продължително лечение и рехабилитация по чл. 3, ал. 3, т. 2, букви „е“ и „ж“ включват: 1. ръководство; 2. консултативно-диагностичен блок; 3. стационарен блок; 4. административно-стопански блок. (2) В консултативно-диагностичния блок се включват: 1. регистратури; 2. консултативни кабинети; 3. медико-диагностични лаборатории; 4. отделения без легла. (3) В стационарния блок се включват отделения с легла, а при необходимост – и отделения без легла, по физикална и рехабилитационна медицина. (4) Болниците за продължително лечение и рехабилитация по чл. 3, ал. 3, т. 2, букви „е“ и „ж“ може да разкриват в своята структура и аптека. Чл. 31. (1) В болниците по чл. 3, ал. 3, т. 2 могат да се създават следните диагностично-лечебни и учебно-научни звена: 1. клиники; 2. отделения; 3. лаборатории; 4. катедри. (2) Към клиниките и отделенията, в които се извършват оперативни дейности, могат да се създават операционни зали. Чл. 32. Клиниката е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност или по обособена дейност/дейности в определена медицинска/дентална специалност, ръководено от хабилитирано лице – лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната медицинска специалност по профила на клиниката, в което се извършва диагностично-лечебна дейност и се провежда обучение на студенти, специализанти, докторанти и продължаващо медицинско обучение. Чл. 33. Отделението е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност или по обособена дейност/дейности в определена медицинска/дентална специалност, ръководено от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната медицинска и/или военномедицинска специалност по профила на отделението, в което се извършва диагностично-лечебна дейност. В отделението може да се провежда обучение на студенти, специализанти, докторанти и продължаващо медицинско обучение. Чл. 34. Лабораторията е звено, ръководено от специалист по профила на лабораторията, в което се извършват дейности, подпомагащи пряко диагностично-лечебния процес. В лабораторията може да се провежда обучение на студенти, специализанти, докторанти и продължаващо медицинско обучение. Чл. 35. (1) В клиниките и отделенията от стационарния блок по чл. 29, ал. 3 и чл. 30, ал. 3 се разкриват болнични легла. (2) В зависимост от вида на осъществяваните медицински дейности в клиниката/отделението могат да бъдат разкривани: 1. болнични легла за активно лечение: а) интензивни; б) акушеро-гинекологични; в) терапевтични; г) хирургични; 2. болнични легла за дългосрочни грижи: а) за продължително лечение; б) за палиативно лечение; 3. болнични легла за рехабилитация; 4. психиатрични болнични легла. (3) Броят и видът на болничните легла се определят според конкретните нужди на лечебния процес и се регламентират в правилника за организацията на дейността и вътрешния ред на болницата, утвърден от началника на ВМА. Чл. 36. (1) Консултативните кабинети извършват прегледи и прием на пациенти, нуждаещи се от хоспитализация, или контролни прегледи след дехоспитализация. (2) В консултативните кабинети, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории и отделенията без легла по чл. 29, ал. 2 могат да се извършват и дейностите по чл. 11, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Чл. 37. (1) Катедрата е звено, координиращо учебно-научната дейност на центрове, клиники, самостоятелни отделения и/или лаборатории по сходни медицински и военномедицински специалности. (2) Ръководителят на катедрата е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок 4 години от съответния катедрен съвет, като изборът се утвърждава от академичния съвет на ВМА. (3) Ръководителят на катедрата ръководи и контролира учебния, научноизследователския и диагностично-лечебния процес и отговаря за цялостната дейност на звеното. (4) Ръководителят на катедра е и председател на катедрения съвет. Чл. 38. (1) Болничната аптека осигурява снабдяването с лекарствени продукти, медицински изделия и други необходими за дейността материали, пособия и други консумативи. (2) Болничната аптека осигурява приготвянето на лекарствени продукти по лекарско предписание, както и на лекарствени продукти, приготвени по магистрална и фармакопейна рецептура. Чл. 39. (1) Административно-стопанският блок осъществява административното и стопанското обслужване на съответната болница. (2) Административни, стопански и обслужващи звена са всички, които не участват пряко в диагностично-лечебната дейност. (3) Стопанските и обслужващите дейности или част от тях, осъществявани в болниците, могат да се възлагат на външни лица чрез договор за поръчка или изработка. Глава четвърта СТРУКТУРА, УПРАВЛЕНИЕ И ДЕЙНОСТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ПУНКТОВЕ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ЗВЕНА ВЪВ ВОЕННОМЕДИЦИНСКАТА АКАДЕМИЯ Чл. 40. (1) Медицинските пунктове по чл. 3, ал. 3, т. 3 включват: 1. командване; 2. модул за оказване на медицинска помощ; 3. модул за оказване на дентална помощ; 4. модул за медицинска евакуация; 5. модул за медицинска логистика. (2) Модулите в състава на медицинския пункт са структурни или функционални звена от медицински и немедицински специалисти и необходимо медицинско имущество за изпълнение на съответната медицинска и дентална дейност. Чл. 41. (1) Медицинските пунктове се ръководят от началници, пряко подчинени на началника на ВМА и непосредствено подчинени на съответните ръководители на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната/на организационно-икономически обособени звена в тези структури, при наличие на медицински пункт, който ги обслужва, и на съответните командири(началници) на военни формирования от Българската армия, а за Министерството на отбраната – на директора на дирекция „Логистика“. (2) За началник на медицински пункт се назначава военнослужещ или цивилен служител с образователно-квалификационна степен „магистър по медицина“ в съответствие с длъжностното разписание на ВМА. (3) Ръководството на медицинските пунктове по отношение на профилактичната, диагностично-лечебната и експертизната дейност се осъществява от началника на ВМА. (4) Взаимодействието между ВМА, Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и военните формирования от Българската армия за комплектуване на медицинските пунктове с медицински специалисти, тяхната подготовка, финансовото и ресурсното обезпечаване на дейността им и отговорностите на ВМА и ръководителите/командирите/ началниците по отношение дейността на медицинските пунктове се извършва при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Чл. 42. В медицинските пунктове се оказва първична извънболнична медицинска и дентална помощ на военнослужещи, курсанти, резервисти на активна военна служба и цивилни служители, както и се извършват следните специфични медицински дейности, свързани с медицинското осигуряване: 1. военномедицинска експертиза и експертиза на временната неработоспособност; 2. сортировка на пострадалите при случаи с масово постъпване на медицински загуби; 3. медицинска евакуация на болни, пострадали и нуждаещи се от специализирана помощ; 4. превантивна военна медицина, включваща промоция на здравето и комплекс от хигиенни, профилактични и противоепидемични мероприятия; 5. военномедицинска подготовка на личния състав на военните формирования и структурите; 6. тактико-специална подготовка на личния състав на медицинските пунктове; 7. медицинска логистика; 8. медицинско осигуряване на учебно-бойната и мобилизационната подготовка. Чл. 43. (1) Специализираните звена по чл. 3, ал. 3, т. 4, букви „а“ – „е“ включват: 1. ръководство; 2. отделения; 3. лаборатории. (2) Специализираните звена по чл. 3, ал. 3, т. 4, букви „а“ – „е“ могат да включват в структурата си и сектори. Чл. 44. (1) Военномедицинският отряд за бързо реагиране се ръководи от началник – военнослужещ с призната медицинска или военномедицинска специалност, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗОВСРБ по предложение на началника на ВМА. (2) Военномедицинският отряд за бързо реагиране участва в оказване на квалифицирана и частична специализирана медицинска помощ на пострадали в мирно и военно време, при извънредно положение, бедствия и кризисни ситуации. Чл. 45. (1) Научноприложният център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина се ръководи от началник – военнослужещ с призната медицинска или военномедицинска специалност по съответната дейност, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗОВСРБ по предложение на началника на ВМА. (2) Научноприложният център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина: 1. разработва и предлага на началника на ВМА проекти на актове и други документи във връзка с военномедицинската експертиза; 2. извършва обучение на медицински и немедицински специалисти за медицинско осигуряване и превенция на специфични за морската и авиационната дейност заболявания; 3. извършва научноизследователска и преподавателска дейност в областите на военномедицинската експертиза и обучението на летателен и плавателен състав; 4. извършва практическо обучение на летателен и плавателен състав с наличните хипобарни и хипербарни комплекси във ВМА; 5. извършва научноизследователска дейност по въпроси, свързани с човешкия фактор в авиацията и други специфични области на военната дейност; 6. извършва подготовка на лекари по специалността „авиационна медицина“; 7. подготвя и поддържа в готовност медицински персонал за авиомедицинска евакуация в страната и извън територията на страната. (3) Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) от Научноприложния център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина извършва военномедицинска експертиза относно: 1. медицинско освидетелстване за годност за: а) военна служба на: аа) кандидати за военна служба; бб) кандидати за летателна длъжност; вв) кандидати за плавателна длъжност; гг) кандидати за екипажи на безпилотни летателни апарати; дд) кандидати за обучение като курсанти във висшите военни училища; ее) военнослужещи; жж) курсанти; зз) военнослужещи на летателна длъжност; ии) военнослужещи на плавателна длъжност; кк) екипажи на безпилотни летателни апарати; б) служба в доброволния резерв на: аа) кандидати за служба в доброволния резерв; бб) резервисти; вв) резервисти на летателна длъжност; гг) резервисти на плавателна длъжност; в) военновременна служба на: аа) запасни и български граждани със задължения по военния отчет; бб) кандидати за курс за начална и/или специална военна подготовка по чл. 59 ЗРВСРБ. 2. характера и степента на увреждане (телесна повреда) на военнослужещи и резервисти на активна служба, причинено при или по повод изпълнение на военната служба; 3. временна или трайно намалена работоспособност на военнослужещи, курсанти и резервисти на активна служба. (4) Централната военномедицинска комисия (ЦВКМ) извършва експертиза за годност за служба в Националната служба за охрана и за държавна служба в Държавна агенция „Разузнаване“, както и определя характера/вида на причинената телесна повреда на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана/държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване“. (5) Отдел за работа на вода – Варна, от ЦВМК: 1. извършва медицинско освидетелстване за годност на: а) кандидати за плавателна длъжност; б) кандидати за обучение като курсанти във Висшето военноморско училище; в) кандидати за служба в доброволния резерв на плавателна длъжност; г) военнослужещи на плавателна длъжност; д) курсанти на плавателна длъжност; е) резервисти на плавателна длъжност. (6) При необходимост със заповед на началника на ВМА от състава на Многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив, за определен период от време се разкрива Функционална военномедицинска комисия, която извършва медицинско освидетелстване за годност за военна служба и служба в доброволния резерв на следните категории лица: а) кандидати за военна служба; б) кандидати за служба в доброволния резерв; в) полугодишно медицинско освидетелстване за продължаване на годността за летателна длъжност. Чл. 46. (1) Центърът по психично здраве и превенция се ръководи от началник – военнослужещ, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗОВСРБ по предложение на началника на ВМА. (2) Центърът по психично здраве и превенция: 1. разработва методология и осъществява научноизследователска и практико-приложна дейност в областта на психичното здраве и психологичното осигуряване на военнослужещите, както и в областта на определянето на психологична пригодност/непригодност за военна служба и служба в доброволния резерв; 2. определя психологична непригодност за служба в Националната служба за охрана; 3. разработва и прилага програми за профилактика на рисково поведение и превенция на професионалния и бойния стрес; 4. разработва и провежда обучение за повишаване на психическата устойчивост за работа при екстремални условия, бедствия и други извънредни ситуации. Чл. 47. (1) Научноприложният център по военна епидемиология и хигиена се ръководи от началник – военнослужещ с призната медицинска или военномедицинска специалност по съответната дейност, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗОВСРБ по предложение на началника на ВМА. (2) Научноприложният център по военна епидемиология и хигиена: 1. осъществява здравен, хигиенен и противоепидемичен контрол в обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия; 2. провежда мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация; 3. осъществява контрол върху заразните болести във въоръжените сили; 4. извършва лабораторни изследвания и замервания на факторите на работната среда, включително за нови обекти; 5. извършва трудово медицинско обслужване на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия; 6. извършва анализ на хранителни продукти за консумативна годност; 7. провежда микробиологични, вирусологични и паразитологични изследвания за нуждите на упражнявания здравен контрол и поставяне на етиологична диагноза на пациенти; 8. участва в експертни комисии за проектиране, приемане и въвеждане в редовна експлоатация на обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия; 9. участва в подготовката на контингенти за мисии; 10. извършва учебна и научноприложна дейност в областта на епидемиологията и хигиената. Чл. 48. (1) Научноизследователският център по радиологична, биологична и химическа защита се ръководи от началник – военнослужещ с призната медицинска или военномедицинска специалност по съответната дейност, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗОВСРБ по предложение на началника на ВМА. (2) Научноизследователският център по радиологична, биологична и химическа защита: 1. разработва нови методи и средства за защита на въоръжените сили и населението от ядрени, химически и биологически фактори на поражение; 2. извършва анализ на радиационната обстановка и химическите и биологичните агенти при необходимост. (3) Научноизследователският център по радиологична, биологична и химическа защита е база за обучение на докторанти и специализанти в областта на военната токсикология и радиобиология. Чл. 49. (1) Центърът за професионално обучение на санитарни инструктори се ръководи от началник – военнослужещ с призната медицинска или военномедицинска специалност, който се назначава и освобождава от длъжност по реда на ЗОВСРБ по предложение на началника на ВМА. (2) Центърът за професионално обучение на санитарни инструктори провежда обучението по специалността „санитарен инструктор“ съгласно държавните образователни изисквания. (3) Методическото ръководство на Центъра за професионално обучение на санитарни инструктори се осъществява от ръководителя на звеното, отговарящо за учебната и научната дейност във ВМА. Глава пета ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ВОЕННОМЕДИЦИНСКАТА АКАДЕМИЯ С МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, СТРУКТУРИТЕ НА ПРЯКО ПОДЧИНЕНИЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА, БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И С ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ И ОРГАНИЗАЦИИ В СТРАНАТА Чл. 50. Военномедицинската академия осъществява дейността си самостоятелно, както и във взаимодействие с Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, военните формирования от Българската армия, Министерството на здравеопазването, лечебни и здравни заведения, ведомства и организации в страната и в чужбина. Чл. 51. Военномедицинската академия поддържа постоянно взаимодействие с ръководителите/командирите/началниците по: 1. мероприятия, свързани с изпълнението на задачи в мирно и военно време, при извънредно положение, бедствия и кризисни ситуации; 2. организацията на медицинското осигуряване и опазване на психичното здраве, профилактика, диспансеризация и други съвместни мероприятия; 3. медицинското осигуряване на военнослужещите, свързано с учебно-бойната дейност (военнополеви учения, пеши маршове, стрелби, представителни мероприятия, спортни състезания и други). Чл. 52. Военномедицинската академия осъществява международната си дейност и сътрудничество чрез началника на ВМА по ред, определен от министъра на отбраната. Глава шеста ФИНАНСИРАНЕ НА ВОЕННОМЕДИЦИНСКАТА АКАДЕМИЯ Чл. 53. Финансовите средства за осъществяване на специфичните функции на ВМА се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната. Чл. 54. Бюджетът на ВМА са формира от: 1. субсидията от бюджета на Министерството на отбраната; 2. приходи от медицински дейности и услуги, предоставяни на други бюджетни организации при условия и по ред, предвидени в споразумения, формирани на принципа на разходопокривност; 3. приходи от медицински дейности и услуги/медицинска помощ, предоставяни/оказвани срещу заплащане; 4. средства по договори, сключени с Националната здравноосигурителна каса; 5. средства по договори, сключени с Националния осигурителен институт; 6. средства от помощи и дарения и приходи от застрахователни обезщетения; 7. други средства, постъпващи в бюджета на ВМА на основание действащата нормативна уредба. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Правилникът се приема на основание чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения и чл. 92, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. § 2. Правилникът влиза в сила от 1 февруари 2017 г. Приложение No 1 към чл. 17, ал. 2 ДЕЙНОСТИ НА БОЛНИЦИТЕ В СТРУКТУРАТА НА ВОЕННОМЕДИЦИНСКАТА АКАДЕМИЯ І. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) – СОФИЯ 1. Осъществява следните дейности: 1.1. Диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична медицинска помощ; 1.2. Рехабилитация; 1.3. Диагностика и консултация, поискани от лекар или лекар по дентална медицина от други лечебни заведения; 1.4. Дейности по трансплантация на органи, тъкани и клетки: 1.4.1. вземане и експертиза на органи (откриване, установяване на мозъчна смърт и поддържане на жизнените функции на потенциален донор с мозъчна смърт при налична сърдечна дейност) и предоставянето им за трансплантация; 1.4.2. вземане, експертиза, обработка, съхраняване, предоставяне и присаждане на органи от човешки труп – черен дроб; 1.4.3. вземане, експертиза, обработка, съхраняване предоставяне и присаждане на част от черен дроб от жив донор; 1.4.4. присаждане на тъкани от човешки труп – очна роговица, амнион, кожа и костно-сухожилна тъкан; 1.5. Вземане, съхраняване, снабдяване с кръв и кръвни съставки, трансфузионен надзор; 1.6. Диспансеризация; 1.7. Клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия съгласно действащото в страната законодателство; 1.8. Учебна и научна дейност. 2. Медицински специалности: 2.1. Акушерство и гинекология; 2.2. Ангиология; 2.3. Анестезиология и интензивно лечение; 2.4. Вирусология; 2.5. Вътрешни болести; 2.6. Гастроентерология; 2.7. Гръдна хирургия; 2.8. Педиатрия; 2.9. Ендокринология и болести на обмяната; 2.10. Епидемиология на инфекциозните болести; 2.11. Инфекциозни болести; 2.12. Кардиология; 2.13. Клинична алергология; 2.14. Клинична имунология; 2.15. Клинична лаборатория; 2.16. Обща и клинична патология; 2.17. Клинична токсикология; 2.18. Клинична хематология; 2.19. Кожни и венерически болести; 2.20. Медицина на бедствените ситуации (катастрофите); 2.21. Лицево-челюстна хирургия; 2.22. Медицинска генетика в частта цитогенетика; 2.23. Медицинска онкология; 2.24. Микробиология; 2.25. Нервни болести; 2.26. Неврохирургия; 2.27. Нефрология; 2.28. Нуклеарна медицина; 2.29. Образна диагностика; 2.30. Ортопедия и травматология; 2.31. Очни болести; 2.32. Пластично-възстановителна и естетична хирургия; 2.33. Пневмология и фтизиатрия; 2.34. Психиатрия; 2.35. Радиобиология; 2.36. Ревматология; 2.37. Социална медицина и здравен мениджмънт; 2.38. Спешна медицина; 2.39. Съдебна медицина; 2.40. Съдова хирургия; 2.41. Трансфузионна хематология; 2.42. Урология; 2.43. Ушно-носно-гърлени болести; 2.44. Физикална и рехабилитационна медицина; 2.45. Хранене и диететика; 2.46. Хирургия; 2.47. Орална хирургия; 2.48. Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия; 2.49. Обща дентална медицина; 2.50. Оперативно зъболечение и ендодонтия; 2.51. Протетична дентална медицина. Забележки: 1. Лечебните дейности по медицинска специалност „Медицинска паразитология“ се осигуряват от Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена (НПЦВЕХ) в структурата на ВМА. 2. Лекарствените изследвания и фармако-терапевтичните консултации се осигуряват по договор с външна структура. ІІ. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) – ПЛОВДИВ 1. Осъществява следните дейности: 1.1. Диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична медицинска помощ; 1.2. Рехабилитация; 1.3. Диагностика и консултация, поискани от лекар или от лекар по дентална медицина от други лечебни заведения; 1.4. Учебна и научна дейност; 1.5. Клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия съгласно действащото в страната законодателство; 1.6. Диспансеризация. 2. Медицински специалности: 2.1. Вътрешни болести; 2.2. Кардиология; 2.3. Пневмология и фтизиатрия; 2.4. Ендокринология и болести на обмяната; 2.5. Гастроентерология; 2.6. Ревматология; 2.7. Нервни болести; 2.8. Хирургия; 2.9. Анестезиология и интензивно лечение; 2.10. Урология; 2.11. Ортопедия и травматология; 2.12. Очни болести; 2.13. Ушно-носно-гърлени болести; 2.14. Кожни и венерически болести; 2.15. Физикална и рехабилитационна медицина; 2.16. Образна диагностика; 2.17. Обща и клинична патология; 2.18. Клинична лаборатория; 2.19. Гръдна хирургия; 2.20. Нефрология; 2.21. Акушерство и гинекология. Забележки: 1. Лечебните дейности по медицинските специалности „Медицинска паразитология“, „Микробиология“ и „Вирусология“ се осигуряват от НПЦВЕХ в структурата на ВМА (в сградата на лечебното заведение) и по договор с външна структура. 2. Лечебните дейности по медицинските специалности „Медицинска онкология“, „Образна диагностика“ (за КТ, ЯМР и остеоденситометрия), „Диализно лечение“, както и високоспециализираните дейности по медицинските специалности „Клинична лаборатория“ и „Клинична патология“ се осигуряват по договори с външни структури. ІІІ. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) – СЛИВЕН 1. Осъществява следните дейности: 1.1. Диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична медицинска помощ; 1.2. Рехабилитация; 1.3. Диагностика и консултация, поискани от лекар или лекар по дентална медицина от други лечебни заведения; 1.4. Учебна и научна дейност; 1.5. Диспансеризация; 1.6. Клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия съгласно действащото в страната законодателство. 2. Медицински специалности: 2.1. Вътрешни болести; 2.2. Нефрология; 2.3. Клинична хематология; 2.4. Пневмология и фтизиатрия; 2.5. Ревматология; 2.6. Кардиология; 2.7. Гастроентерология; 2.8. Нервни болести; 2.9. Орална хирургия; 2.10. Обща дентална медицина; 2.11. Ушно-носно-гърлени болести; 2.12. Акушерство и гинекология; 2.13. Медицинска онкология; 2.14. Очни болести; 2.15. Хирургия; 2.16. Анестезиология и интензивно лечение; 2.17. Урология; 2.18. Клинична лаборатория; 2.19. Микробиология; 2.20. Образна диагностика; 2.21. Обща и клинична патология; 2.22. Кожни и венерически болести; 2.23. Инфекциозни болести; 2.24. Лицево-челюстна хирургия. ІV. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) – ВАРНА 1. Осъществява следните дейности: 1.1. Диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична медицинска помощ; 1.2. Рехабилитация. 1.3. Диагностика и консултация, поискани от лекар или от лекар по дентална медицина от други лечебни заведения. 2. Трансплантация на органи и тъкани: 2.1. Вземане и експертиза на органи (откриване, установяване и поддържане на жизнените функции на потенциален донор с мозъчна смърт при налична сърдечна дейност) и предоставянето им за трансплантация; 2.2. Присаждане на други тъкани от човешки труп: костно-сухожилни, хрущялни тъкани и кожа. 3. Диспансеризация. 4. Клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия съгласно действащото в страната законодателство. 5. Учебна и научна дейност. 6. Медицински специалности: 6.1. Образна диагностика; 6.2. Клинична лаборатория; 6.3. Микробиология; 6.4. Вирусология; 6.5. Обща и клинична патология; 6.6. Спешна медицина; 6.7. Кардиология; 6.8. Гастроентерология; 6.9. Пневмология и фтизиатрия; 6.10. Ревматология; 6.11. Нефрология; 6.12. Ендокринология и болести на обмяната; 6.13. Вътрешни болести; 6.14. Клинична токсикология; 6.15. Хирургия; 6.16. Урология; 6.17. Акушерство и гинекология; 6.18. Пластично-възстановителна и естетична хирургия; 6.19. Ортопедия и травматология; 6.20. Анестезиология и интензивно лечение; 6.21. Нервни болести; 6.22. Ушно-носно-гърлени болести; 6.23. Физикална и рехабилитационна медицина; 6.24. Очни болести; 6.25. Кожни и венерически болести; 6.26. Гръдна хирургия; 6.27. Психиатрия; 6.28. Обща дентална медицина. V. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) – ПЛЕВЕН 1. Осъществява следните дейности: 1.1. Диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ; 1.2. Рехабилитация; 1.3. Диагностика и консултации, поискани от лекар или от лекар по дентална медицина от други лечебни заведения; 1.4. Диспансеризация; 1.5. Клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия съгласно действащото в страната законодателство. 2. Медицински специалности: 2.1. Ендокринология и болести на обмяната; 2.2. Гастроентерология; 2.3. Кардиология; 2.4. Пневмология и фтизиатрия; 2.5. Ревматология; 2.6. Очни болести; 2.7. Нервни болести; 2.8. Анестезиология и интензивно лечение; 2.9. Ушно-носно-гърлени болести; 2.10. Хирургия; 2.11. Ортопедия и травматология; 2.12. Физикална и рехабилитационна медицина; 2.13. Клинична лаборатория; 2.14. Микробиология; 2.15. Образна диагностика; 2.16. Вирусология; 2.17. Обща и клинична патология. VІ. БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ (БПЛР) – БАНКЯ 1. Осъществява следните дейности: 1.1. Диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична медицинска помощ; 1.2. Рехабилитация; 1.3. Диагностика и консултация, поискани от лекар или от лекар по дентална медицина от други лечебни заведения. 2. Медицински специалности: 2.1. Вътрешни болести; 2.2. Нервни болести; 2.3. Физикална и рехабилитационна медицина; 2.4. Кардиология. Забележка. Дейностите по диагностично-консултативна помощ и параклинични изследвания се осигуряват от МБАЛ – София. VІІ. БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ (БПЛР) – ХИСАРЯ 1. Осъществява следните дейности: 1.1. Рехабилитация; 1.2. Диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична медицинска помощ; 1.3. Диагностика и консултация, поискани от лекар или от лекар по дентална медицина от други лечебни заведения. 2. Медицински специалности: 2.1. Физикална и рехабилитационна медицина; 2.2. Вътрешни болести; 2.3. Нервни болести. Приложение No 2 към чл. 17, ал. 3, т. 4 НИВА НА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СТРУКТУРИТЕ НА БОЛНИЦИТЕ В СТРУКТУРАТА НА ВМА І. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) – СОФИЯ Лечебната дейност в МБАЛ – София, се осъществява в следните клиники, отделения и клинико-диагностични структури с нива на компетентност и по специалности, както следва: А. Клиники и/или отделения с легла: 1. Клиника „Анестезиология“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“. 2. Клиника „Интензивно лечение“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“: а) отделение за хипербарнооксигенна терапия; б) отделение за палиативни грижи. 3. Клиника „Коремна хирургия“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“. 4. Клиника „Спешна терапия“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с отменената Наредба No 45 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба No 12 от 2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (обн., ДВ, бр. 4 от 2016 г.; изм., бр. 58 от 2016 г.). 5. Спешно отделение с легла за диагностично изясняване до 24 часа, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с отменената Наредба No 45 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба No 12 от 2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. 6. Клиника „Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“. 7. Клиника по съдова хирургия, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“ – Отделение по ангиология. 8. Клиника „Гръдна хирургия“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт „Гръдна хирургия“. 9. Клиника „Ортопедия и травматология“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“. 10. Клиника по артроскопска травматология, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“. 11. Клиника по ендопротезиране и реконструктивна хирургия, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“. 12. Отделение „Септична хирургия“, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“. 13. Клиника „Обща урология“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Урология“. 14. Клиника „Ендоурология и екстракорпорална литотрипсия“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Урология“. 15. Клиника по нефрология, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Нефрология“. 16. Клиника „Неврохирургия“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Неврохирургия“. 17. Клиника „Нервни болести“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Нервни болести“. 18. Клиника „Психиатрия“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Психиатрия“. 19. Клиника „Обща и онкологична гинекология“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. 20. Клиника за ушни, носни и гърлени болести, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Ушно-носно-гърлени болести“. 21. Клиника „Очни болести“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Очни болести“. 22. Отделение „Орална хирургия“, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Орална хирургия“. 23. Клиника по пневмология и фтизиатрия, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Пневмология и фтизиатрия“. 24. Клиника по ендокринология и болести на обмяната, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“. 25. Клиника „Интензивна терапия“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарти „Анестезия и интензивно лечение“ в частта „Интензивно лечение“; 26. Клиника „Кардиология“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Кардиология“: а)Общо кардиологично отделение, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Кардиология“; б) Отделение за кардиологично интензивно лечение на сърдечно-съдовите усложнения и контрол върху критичните нарушения на хемодинамиката, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Кардиология“; в) Отделение за неинвазивна диагностика (ехокардиография, холтер мониториране, велоергометрия (тредмил), отговарящо на III ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Кардиология“; г) Отделение за инвазивна кардиология (инвазивна/интервенционална диагностика и лечение), отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Кардиология“. 27. Отделение по ревматология. 28. Клиника „Гастроентерология“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Гастроентерология“. 29. Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“: а) отделение по чернодробно-панкреатична хирургия, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“; б) отделение по трансплантология в изпълнение на медицински стандарт „Трансплантация на органи, тъкани и клетки“. 30. Клиника „Хематология“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Клинична хематология“. 31. Отделение по медицинска онкология, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Медицинска онкология“. 32. Отделение по нуклеарна медицина и метаболитна терапия, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Нуклеарна медицина“. 33. Отделение по кожни и венерически болести, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Кожни и венерически болести“. 34. Клиника по пластична хирургия и изгаряния, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“. 35. Първа клиника по инфекциозни болести, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Инфекциозни болести“. 36. Втора клиника по инфекциозни болести, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Инфекциозни болести“. 37. Клиника „Спешна токсикология“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Клинична токсикология“. 38. Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. Б. Клиники и/или отделения без легла: 1. Клиника „Конвенционална рентгенова диагностика“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Образна диагностика“. 2. Клиника „Компютърна и магнитнорезонансна томография“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Образна диагностика“. 3. Клиника по обща и клинична патология с компетентност в изпълнение на утвърдения медицински стандарт „Клинична патология“: а) Отделение по аутопсионна диагностика с компетентност в изпълнение на утвърдения медицински стандарт „Клинична патология“; б) Отделение по биопсична диагностика с компетентност в изпълнение на утвърдения медицински стандарт „Клинична патология“; в) Отделение по цитологична диагностика с компетентност в изпълнение на утвърдения медицински стандарт „Клинична патология“; г) Отделение по имунохистохимия и електронна микроскопия с компетентност в изпълнение на утвърдения медицински стандарт „Клинична патология“; д) Отделение по интраоперативна и експресна диагностика с компетентност в изпълнение на утвърдения медицински стандарт „Клинична патология“; е) Отделение по патоморфология с компетентност в изпълнение на утвърдения медицински стандарт „Клинична патология“; ж) Отделение по биопсична бъбречна и електронно-микроскопска диагностика с компетентност в изпълнение на утвърдения медицински стандарт „Клинична патология“. 4. Отделение „Съдебномедицинска експертиза“. 5. Отделение по радиоимунология, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарти „Нуклеарна медицина“. 6. Спешен болничен травма център с компетентност в изпълнение на утвърдения медицински стандарт „Спешна медицина“: а) Спешно хирургично отделение, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“; б) Спешно анестезиологично отделение, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“ в частта „Анестезия“; в) Спешно неврохирургично отделение, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Неврохирургия“; г) Спешно травматологично отделение, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“; д) Отделение по спешна ендоскопия; е) Отделение по спешна ехография. 7. Отделение за спешна медицинска помощ, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с отменената Наредба No 45 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба No 12 от 2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (обн., ДВ, бр. 4 от 2016 г.; изм., бр. 58 от 2016 г.). 8. Клиника „Функционална диагностика на нервната система“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Нервни болести“. 9. Център по трансфузионна хематология в изпълнение на медицински стандарт „Трансфузионна хематология“. 10. Отделение по експериментална хирургия с животни, работещо съгласно изискванията на ECVAM/ICLAS. 11. Отделение по диализно лечение, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Диализно лечение“. В. Клинико-диагностични структури (лаборатории): 1. Клинична лаборатория, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Клинична лаборатория“. 2. Лаборатория по клинична имунология, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Клинична имунология“. 3. Лаборатория по цитогенетика и молекулярна биология в изпълнение на медицински стандарт „Медицинска генетика“ в част „Цитогенетика“ и в частта „Молекулярна цитогенетика“. 4. Лаборатория „Вирусология“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Вирусология“. 5. Лаборатория „Микробиология“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Микробиология“. 6. Зъботехническа лаборатория, работеща в съответствие с медико-технически стандарт по „Зъботехника“. 7. Химикотоксикологична лаборатория, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Клинична токсикология“. 8. Лаборатория „Молекулярна диагностика на чернодробните заболявания“, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Вирусология“. ІІ. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) – ПЛОВДИВ Лечебната дейност в МБАЛ – Пловдив, се осъществява в следните клиники, отделения и клинико-диагностични структури с нива на компетентност и по специалности, както следва: А. Клиники и/или отделения с легла: 1. Клиника по нервни болести, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Нервни болести“. 2. Отделение по вътрешни болести, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Вътрешни болести“: а) в отделението се извършва дейност по кардиология с І ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Кардиология“; б) в отделението се извършва дейност по пневмология и фтизиатрия с І ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Пневмология и фтизиатрия“; в) в отделението се извършва дейност по ендокринология и болести на обмяната с ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“; г) в отделението се извършва дейност по гастроентерология с І ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Гастроентерология“; д) в отделението се извършва дейност по ревматология; е) в отделението се извършва дейност по нефрология с ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Нефрология“. 3. Клиника по хирургия, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“ – в клиниката се извършва дейност по гръдна хирургия с ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Гръдна хирургия“. 4. Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. 5. Отделение по анестезиология и интензивно лечение, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“. 6. Отделение по очни болести, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Очни болести“. 7. Отделение по ушно-носно-гърлени болести, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Ушно-носно-гърлени болести“. Б. Клиники и/или отделения без легла: 1. Отделение по образна диагностика, отговарящо на І ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Образна диагностика“. 2. Отделение по клинична патология с компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Клинична патология“. В. Клинико-диагностични структури (лаборатории): Клинична лаборатория, отговаряща на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Клинична лаборатория“. ІІІ. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) – СЛИВЕН Лечебната дейност в МБАЛ – Сливен, се осъществява в следните клиники, отделения и клинико-диагностични структури с нива на компетентност и по специалности, както следва: А. Клиники и/или отделения с легла: 1. Отделение по вътрешни болести, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Вътрешни болести“. 2. Отделение по нервни болести, отговарящо на IІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Нервни болести“. 3. Отделение по гинекология, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. 4. Отделение по хирургия, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“ – в отделението се осъществява дейност по урология с II ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Урология“. 5. Отделение по анестезиология и интензивно лечение, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“. 6. Отделение по инфекциозни болести, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Инфекциозни болести“. 7. Отделение по лицево-челюстна хирургия, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Лицево-челюстна хирургия“. Б. Клиники и/или отделения без легла: Отделение по образна диагностика, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Образна диагностика“. В. Клинико-диагностични структури (лаборатории): 1. Отделение по обща и клинична патология с компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Клинична патология“. 2. Клинична лаборатория, отговаряща на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Клинична лаборатория“. 3. Микробиологична лаборатория, отговаряща на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Микробиология“. ІV. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) – ВАРНА Лечебната дейност се осъществява в следните клиники, отделения и клинико-диагностични структури с нива на компетентност и по специалности, както следва: А. Клиники и/или отделения с легла: 1. Първа клиника по вътрешни болести, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Вътрешни болести“: а) Отделение по кардиология, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Кардиология“; б) Отделение по гастроентерология, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Гастроентерология“; в) Отделение за интензивна терапия, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“. 2. Втора клиника по вътрешни болести, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Вътрешни болести“: а) Отделение по пневмология, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Пневмология и фтизиатрия“; б) Отделение по ревматология; в) Отделение по вътрешни болести, отговарящо на І ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Вътрешни болести“: аа) в отделението се осъществява и дейност по медицинската специалност „Нефрология“, отговаряща на І ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицинския стандарт по „Нефрология“; бб) в отделението се осъществява и дейност по медицинска специалност „Ендокринология и болести на обмяната“, отговаряща на І ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицинския стандарт по „Ендокринология и болести на обмяната“. 3. Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Клинична токсикология“: а) Отделение по клинична токсикология, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Клинична токсикология“; б) Отделение по токсикохимични бедствени ситуации и детоксикация на зависими пациенти; в) Лаборатория по химикотоксикологични изследвания, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Клинична токсикология“ и на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ в частта му за газхроматографски изследвания. 4. Хирургична клиника, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“: а) Отделение по обща хирургия, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“; б) Отделение по урология, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Урология“; в) Отделение по гръдна хирургия, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Гръдна хирургия“. 5. Отделение по гинекология, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. 6. Клиника по ортопедия и травматология, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Ортопедия и травматология“. 7. Клиника по термична травма и пластично-възстановителна и естетична хирургия, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“. 8. Клиника по анестезия, хипербарна и интензивна медицина: а) Отделение по анестезиология и интензивна медицина, отговарящо на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“; б) Отделение по хипербарна и морска медицина. 9. Отделение по нервни болести, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Нервни болести“. 10. Отделение по ушно-носно-гърлени болести, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Ушно-носно-гърлени болести“. 11. Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. 12. Спешно отделение, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с отменената Наредба No 45 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба No 12 от 2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Б. Клиники и/или отделения без легла: 1. Отделение по функционална диагностика. 2. Отделение по клинична патология с компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Клинична патология“. В. Клинико-диагностични структури (лаборатории): 1. Отделение по образна диагностика, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Образна диагностика“. 2. Медико-диагностична лаборатория, отговаряща на ІІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Клинична лаборатория“. 3. Отделение по превантивна медицина, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдените медицински стандарти „Микробиология“ и „Вирусология“: а) в отделението се извършва дейност по микробиология, отговаряща на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Микробиология“; б) в отделението се извършва дейност по вирусология, отговаряща на ІІ ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Вирусология“. V. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) – ПЛЕВЕН Лечебната дейност се осъществява в следните клиники, отделения и клинико-диагностични структури с нива на компетентност и по специалности, както следва: А. Клиники и/или отделения с легла: 1. Отделение по анестезиология и интензивно лечение, отговарящо на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“. 2. Отделение по хирургия, отговарящо на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“. 3. Отделение по ортопедия и травматология, отговарящо на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“. 4. Отделение по очни болести, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Очни болести“. 5. Отделение по нервни болести, отговарящо на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Нервни болести“. 6. Отделение по ревматология. 7. Отделение по пневмология и фтизиатрия, отговарящо на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Пневмология и фтизиатрия“. 8. Отделение по гастроентерология, отговарящо на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Гастроентерология“. 9. Отделение по ендокринология и болести на обмяната, отговарящо на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“. 10. Отделение по кардиология, отговарящо на IІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Кардиология“. 11. Отделение по ушни, носни и гърлени болести, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Ушно-носно-гърлени болести“. Б. Клиники и/или отделения без легла: 1. Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, отговарящо на ІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. 2. Отделение по образна диагностика, отговарящо на І ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Образна диагностика“. В. Клинико-диагностични структури (лаборатории): 1. Клинична лаборатория, отговаряща на ІІ ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Клинична лаборатория“. 2. Лаборатория по микробиология, отговаряща на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Микробиология“. 3. Лаборатория по вирусология, отговаряща на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Вирусология“. 4. Лаборатория по обща и клинична патология с компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Клинична патология“. VІ. БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ (БПЛР) – БАНКЯ Лечебната дейност се осъществява в следните клиники, отделения и клинико-диагностични структури с нива на компетентност и по специалности, както следва: А. Отделения с легла: 1. Отделение за физикална и рехабилитационна медицина на сърдечно-съдови заболявания, отговарящо на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. 2. Отделение за физикална и рехабилитационна медицина на неврологични заболявания, отговарящо на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. 3. Отделение за физикална и рехабилитационна медицина, отговарящо на II ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. 4. Отделение за продължително лечение по вътрешни и нервни болести. VІІ. БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ (БПЛР) – ХИСАРЯ Лечебната дейност се осъществява в следните клиники, отделения и клинико-диагностични структури с нива на компетентност и по специалности, както следва: А. Отделения с легла: 1. Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, отговарящо на III ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. 2. Отделение по физикална и рехабилитационна медицина за деца от 3 до 18 години, отговарящо на III ниво на компетентност в изпълнение на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. 3. Отделение за продължително лечение по вътрешни болести и нефрология. 4. Отделение за продължително лечение по вътрешни болести и гастроентерология. Приложение No 3 към чл. 17, ал. 4 АДРЕСИ НА БОЛНИЦИТЕ В СТРУКТУРАТА НА ВМА 1. Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – София, към ВМА осъществява дейността си на адрес: София, район „Триадица“, ул. Св. Георги Софийски 3. 2. Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Пловдив, към ВМА осъществява дейността си на адрес: Пловдив, бул. Христо Ботев 81. 3. Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Сливен, към ВМА осъществява дейността си на адрес: Сливен, бул. Пушкин 2. 4. Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Варна, към ВМА осъществява дейността си на адрес: Варна, бул. Христо Смирненски 3. 5. Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Плевен, към ВМА осъществява дейността си на адрес: Плевен, ул. Георги Кочев 6. 6. Болница за продължително лечение и рехабилитация (БПЛР) – Банкя, към ВМА осъществява дейността си на адрес: Банкя, ул. Иван Вазов 5. 7. Болница за продължително лечение и рехабилитация (БПЛР) – Хисаря, към ВМА осъществява дейността си на адрес: Хисаря, ул. Илин Паунов 1.

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Търговище, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпил протест на Окръжната прокуратура – Търговище, срещу разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Търговище, приета с Решение No 1 по протокол No 5 от 15.02.2008 г. на Общинския съвет – гр. Търговище. По протеста е образувано адм. д. No 11/2020 г. по описа на Административния съд – Търговище, със страни: Окръжната прокуратура – Търговище, и Общинският съвет – гр. Търговище, представляван от председателя. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2020 г. от 10 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Поправка в Решение No 645 на Министерския съвет от 2006 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект “Софийски околовръстен път - южна дъга”, участък “Симеоновско шосе - бул. България от км 44+720 до км 49+291,40”, намиращи се на територията на област София (ДВ, бр. 74 от 2006 г.) Поправка. Министерският съвет прави следната поправка в Решение No 645 на Министерския съвет от 2006 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект “Софийски околовръстен път - южна дъга”, участък “Симеоновско шосе - бул. България от км 44+720 до км 49+291,40”, намиращи се на територията на област София (ДВ, бр. 74 от 2006 г.): в приложение No 1 към т. 1 в частта за район “Витоша”, в пореден No 98 за имот No 186 и в пореден No 99 за имот No 186а да се чете, както следва: в графа 3 - собственик - “Иван Николов Драгостинов и Лина Григорова Драгостинова”, в графа 4 “ЕГН/БУЛСТАТ - 3508067007 и 3504016930”, в графа 5 - адрес: “София, ул. Хайдушка гора No 37”, в пореден No 101 за имот No 184 да се чете, както следва: графа 3 - собственик - “Георги Борисов Северов”, в графа 4 “ЕГН/БУЛСТАТ - 6003046942”, в графа 5 - адрес: “София, ж.к. Красно село, бл. 18, вх. Б, ет. 5”, в пореден No 105 за имот No 1949 да се чете, както следва: в графа 3 - собственик - “Васил Константинов Ваташки и Стоян Петров Иванов”, в графа 4 “ЕГН/БУЛСТАТ - 7308287009 и 6505196929”, в графа 5 - адрес: “София, ул. Севастократор Калоян No 4, и София, ул. Ралевица No 3”, във “Всичко за частна (индивидуална) собственост” пореден No 8 за имот No 1363 и в пореден No 9 за имот No 1493 да бъде изписано, както следва: в графа 3 - собственик - “Бламел” - ООД”, в графа 4 “ЕГН/БУЛСТАТ - 131015097”, в графа 5 - адрес: “София, бул. Евлоги Георгиев No 97, ет. 3, ап. 5”.

bg

legislation

Bulgaria

Правилник за организация на дейността на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет ПРАВИЛНИК за организация на дейността на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С този правилник се уреждат съставът, структурата, функциите и организацията на работата на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), наричан по-нататък за краткост “Инспектората”. Чл. 2. Администрацията на Инспектората подпомага инспекторите и главния инспектор при осъществяване на дейността им по Закона за съдебната власт (ЗСВ). Чл. 3. Дейността на администрацията на Инспектората се осъществява на принципите на законосъобразност, обективност и публичност. Чл. 4. (1) Администрацията на Инспектората се състои от съдебни служители-експерти и други служители на администрацията. (2) Администрацията на Инспектората се ръководи от главен секретар. (3) При осъществяване на своите функции администрацията на Инспектората взаимодейства с ВСС, с органите на съдебната власт и с други държавни институции, невключени в съдебната система. Глава втора СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ИНСПЕКТОРАТА Раздел I Общи положения Чл. 5. (1) Общата численост на администрацията на Инспектората е 44 щатни бройки, от които 22 експерти. (2) Администрацията на Инспектората се състои от главен секретар, от административни звена, които се създават със заповед на главния инспектор, и от самостоятелни длъжности. (3) Длъжностите в администрацията на Инспектората са в съответствие с длъжностно разписание и типови длъжностни характеристики. (4) Главният инспектор сключва и прекратява трудовите договори с главния секретар, с експертите и с другите съдебни служители. Раздел II Главен секретар Чл. 6. (1) За главен секретар на Инспектората се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше образование по специалността “Право”, не по-малко от 8 години трудов стаж, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано и притежава необходимите професионални и нравствени качества. (2) Главният секретар се назначава със заповед на главния инспектор след провеждането на конкурс. (3) Главният секретар е пряко подчинен на главния инспектор на Инспектората. (4) Главният секретар не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност. (5) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд. (6) Времето, прослужено като главен секретар на Инспектората, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 5 ЗСВ. Чл. 7. (1) Главният секретар: 1. планира, организира и ръководи дейността на служителите в администрацията на Инспектората; 2. подпомага главния инспектор при планиране и организиране работата на експертите; 3. отговаря за управлението на административната дейност и осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси; 4. въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността; 5. представлява Инспектората в случаите, когато е упълномощен изрично от главния инспектор; 6. координира дейностите по събирането, съхраняването и обобщаването на информация относно дейността на органите на съдебната власт във връзка с образуването, движението и приключването на делата и преписките; 7. осигурява прозрачност и публичност на дейността на администрацията и организира достъпа до информация в съответствие с конституционните права на гражданите; 8. осигурява публикуването на ежегодния доклад за дейността на Инспектората на страницата на ВСС в интернет; 9. определя реда за документооборота и координира деловодната и архивната дейност; 10. контролира разходите на администрацията. (2) При отсъствие на главния секретар главният инспектор със заповед определя негов заместник от служителите в администрацията. Раздел III Функции на административните звена Чл. 8. (1) Административните звена в администрацията на Инспектората осъществяват своите функции в съответствие с определените в този правилник функционални характеристики. (2) Административните звена осигуряват дейността на Инспектората по въпроси от неговата компетентност и взаимодействат с администрациите в системата на съдебната и изпълнителната власт. Чл. 9. (1) Административните звена в Инспектората са организирани в специализирана и обща администрация. (2) Специализираната администрация е структурирана в административно звено “Експерти”. (3) Общата администрация е структурирана в следните административни звена и самостоятелни длъжности: 1. “Финанси и бюджет”; 2. “Административно-организационна дейност”; 3. “Връзки с обществеността и протокол”; 4. служител по сигурността на информацията. Чл. 10. (1) Административно звено “Експерти” подпомага главния инспектор и инспекторите при осъществяване на правомощията на Инспектората, възложени му с Конституцията и със ЗСВ, в следните насоки: 1. участие в проверки по организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи; 2. участие в проверки относно организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и по приключването на делата в установените срокове; 3. изготвяне на анализ и обобщаване на дела, приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и на приключени преписки и дела на прокурорите и следователите; 4. изработване на предложения до компетентните органи за изготвяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления при противоречива съдебна практика, установена при осъществяване на дейността по т. 3; 5. изготвяне на сигнали и предложения до административните ръководители на органите на съдебната власт и до ВСС в случаите на констатирани нарушения, установени при осъществяване на дейностите по т. 1 - 3; 6. изготвяне на предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и на административни ръководители на органите на съдебната власт; 7. изготвяне на сигнали, предложения и доклади до други държавни органи във връзка с констатации при осъществяване на дейностите по т. 1 - 3; 8. изготвяне на проект на годишна програма за извършване на планови проверки от Инспектората; 9. изготвяне на всеки три месеца проект на доклад за резултатите от извършени проверки, направени по постъпили сигнали от граждани и юридически лица, с цел предоставянето му на ВСС; 10. участие при изготвяне на проект на годишен отчет за дейността на Инспектората; 11. изготвяне на становища по въпроси, възложени от главния инспектор и инспекторите, свързани с упражняване на правомощията им; 12. съгласуване за законосъобразност и/или изготвяне проекти на договори, по които страна е Инспекторатът; 13. изготвяне на правни становища, документации по процедури и дейности на администрацията на Инспектората; 14. изготвяне на молби, жалби, възражения и писмени бележки по съдебни дела, по които страна е Инспекторатът, и участие в дела по пълномощие от главния инспектор. (2) Административно звено “Експерти” е на пряко подчинение на главния инспектор. Чл. 11. (1) Административно звено “Финанси и бюджет” осъществява функции по изготвяне на проекта на бюджета на Инспектората и организира изпълнението на бюджета, като: 1. осъществява цялостната финансово-счетоводна дейност в съответствие със Закона за счетоводството; 2. обработва и съхранява счетоводната документация и информация за дейността на Инспектората; 3. прилага, приключва и отчита бюджетните сметки; 4. изготвя месечните и годишните финансово-счетоводни отчети и баланси; 5. обсъжда предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно бюджетната сметка на Инспектората и представя на главния инспектор и на инспекторите мотивирано становище; 6. съставя проект на годишния бюджет на Инспектората; 7. осигурява дейностите по набиране и разходване на парични средства, включително изплащане на възнагражденията; 8. организира и отговаря за разходването на материални ресурси, осчетоводяването на документи и воденето на ведомости; 9. участва в изготвянето на поименните списъци и разчетите за финансиране на капиталовите разходи; 10. осигурява финансирането и разплащането по изпълнението на договорите, съхранява техническата и счетоводната документация по обществените поръчки; 11. участвува в изготвянето на длъжностното разписание. Чл. 12. (1) Административно звено “Административно-правна и организационна дейност” има функции в следните направления: 1. Административна дейност: а) във връзка с административното обслужване на заседанията: аа) осигурява организационно заседанията на Инспектората; бб) съхранява актовете на Инспектората и материалите към тях; вв) оформя технически приетите решения на Инспектората; гг) координира изпълнението на задачите, произтичащи от решенията на Инспектората; дд) осигурява обработване на постъпилите в Инспектората документи от ВСС, от органите на съдебната власт, от министъра на правосъдието и от други органи, организации и лица; ее) изготвя пълен протокол от заседанията на Инспектората; жж) съхранява протоколите от заседанията; б) във връзка с деловодното обслужване: аа) организира, осъществява и контролира движението на входящата, изходящата и вътрешната кореспонденция; бб) систематизира и съхранява документите от текущия архив; вв) осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция; гг) експедира входящата и изходящата кореспонденция; дд) комплектува, съхранява, обработва и организира използването на текущия и архивния документационен фонд на Инспектората; в) във връзка с материално-техническото осигуряване: аа) осъществява дейности по поддържане на складовото стопанство, осигуряване хигиената на сградата и техническа поддръжка на инсталациите и съоръженията в сградния фонд; бб) осъществява дейности по транспортното обслужване, поддръжката и ремонта на транспортните средства; г) във връзка с управлението, техническото обслужване и поддръжката на сградата на Инспектората: аа) отговаря за строителните и ремонтните работи в сградата на Инспектората; бб) осигурява условията за снабдяването на Инспектората с техника, консумативи и обзавеждане. 2. Човешки ресурси: а) подпомага главния инспектор при управлението на човешките ресурси; б) изготвя и актуализира проектите на длъжностното разписание и на длъжностните характеристики на съдебните служители; в) събира, обработва и съхранява служебна информация и трудовите досиета; г) изготвя заповедите и удостоверителните документи относно трудовите правоотношения на съдебните служители; д) участва в процедурите за назначаване на служители, атестиране и повишаване в ранг и в длъжност и налагане на дисциплинарни наказания. Чл. 13. (1) Административно звено “Връзки с обществеността и протокол” осъществява дейността си в следните направления: 1. Връзки с обществеността: а) разработва и осъществява медийната стратегия на Инспектората; б) осигурява провеждането на информационната политика на Инспектората и координацията по нейното реализиране; в) осигурява прозрачност и публичност на дейността на Инспектората и на неговата администрация и организира нормативно установения достъп до информация; г) осъществява мониторинг на публикациите в пресата, свързани с дейността на Инспектората, както и с дейността на органите на съдебната власт, и ги анализира; д) поддържа архив на медийното отразяване на работата на Инспектората; е) организира, обобщава, подбира и предоставя периодична информация на медиите по въпросите на работата на Инспектората; ж) подпомага главния инспектор при осъществяването на контактите му с медиите; з) представя пред медиите официални изявления от името на главния инспектор след упълномощаване; и) осигурява публикуването на годишния отчет за дейността на Инспектората на интернет страницата на Инспектората и на ВСС. 2. Протоколната дейност: а) подпомага организацията на протоколни представяния на Инспектората; б) организира командировките на главния инспектор и на инспекторите; в) изпълнява и други протоколни дейности по възлагане от главния инспектор. Раздел III Служител по сигурността на информацията Чл. 14. (1) Служителят по сигурността на информацията е на пряко подчинение на главния инспектор и ръководи поддържането на регистратури за класифицирана информация, изпълнява възложените му със Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) задачи и отговаря за надлежното създаване, обработване, съхраняване и предаване на класифицираната информация. (2) В изпълнение на възложените му със ЗЗКИ задачи служителят по сигурността на информацията: 1. следи за спазването на изискванията на ЗЗКИ; 2. разработва план за охрана чрез физически и технически средства и следи за изпълнението му; 3. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация; 4. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, при военно или друго извънредно положение; 5. изпълнява и други задачи, произтичащи от нормативни актове, регламентиращи защитата на класифицираната информация. Глава трета СТАТУТ НА СЪДЕБНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Раздел I Назначаване и освобождаване Чл. 15. (1) Съдебните служители се назначават на длъжности съгласно длъжностното разписание на администрацията на Инспектората и в съответствие с единния класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт. (2) Главният инспектор сключва и прекратява трудовите договори с главния секретар, с експертите и с другите съдебни служители. Чл. 16. (1) Не може да бъде сключен трудов договор за работа като експерт в администрацията на Инспектората с лице, което: 1. е народен представител, кмет или общински съветник; 2. заема длъжност в държавни или общински органи; 3. упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност; 4. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права; 5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност; 6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, извършва политическа дейност, както и членува в организации или извършва дейности, които засягат независимостта му; 7. членува в синдикални организации извън системата на съдебната власт; 8. е осъждано за извършено престъпление независимо от реабилитацията, както и е освобождавано от наказателна отговорност за умишлено престъпление; 9. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство - до трета степен включително или във фактическо съпружеско съжителство с главния инспектор или с инспектор от Инспектората, с административен ръководител на орган на съдебната власт или с министъра на правосъдието. (2) Не може да бъде сключен трудов договор за работа като съдебен служител в администрацията на Инспектората с лице, което: 1. би се оказало оказалов йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с роднина по права линия без ограничения или по съребрена линия до втора степен включително; 2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик; 3. е народен представител; 4. заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия. Чл. 17. (1) Конкурсът за главен секретар, за експерт и за съдебен служител, чиято длъжност е свързана с осъществяване на правомощията на Инспектората, се провежда от комисия в състав от трима до петима членове, назначена с писмена заповед на главния ин-спектор. (2) Комисията заседава в пълния си състав и приема решения с обикновено мнозинство. (3) За заседанията си комисията води протокол, който се подписва от всички членове. Чл. 18. (1) Конкурсът се обявява от главния инспектор с писмена заповед, в която се определят: 1. длъжността, за която се провежда конкурсът; 2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността; 3. начинът на провеждане на конкурса и за оценяване на кандидатите; 4. необходимите документи, мястото и срокът на подаването им; 5. общодостъпно място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса. (2) Оповестяването на конкурса става с обявление в един централен или местен ежедневник и поставяне на обявлението на общодостъпното място по ал. 1, т. 5. (3) В обявлението се съдържат всички данни от заповедта по ал. 1 и кратко описание на длъжността съгласно типовата длъжностна характеристика. Чл. 19. (1) Кандидатите подават лично или чрез пълномощник писмено заявление за участие в конкурса. (2) Към заявлението се прилагат: 1. декларация от кандидата, че не е поставен под запрещение и че не е лишен от правото да заема определена длъжност; 2. декларация от кандидата, че не членува в политическа партия; 3. копия от документи за придобита образователно-квалификационна степен, допълнителна квалификация и правоспособност, които се изискват за длъжността; 4. копие от документите, удостоверяващи продължителността на професионалния опит и трудовия стаж; 5. свидетелство за съдимост и медицинско свидетелство; 6. други документи, свързани с изискванията за заемане на длъжността. Чл. 20. (1) Конкурсната комисия разглежда всяко постъпило заявление, като преценява дали са представени всички необходими документи и дали те удостоверяват изпълнението на минималните и специфичните изисквания, предвидени в обявата за заемане на длъжността. (2) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които напълно отговарят на посочените в обявата изисквания. (3) Решението на комисията относно допускането до конкурса се оформя в протокол и се изготвят списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които се подписват от членовете на комисията. (4) В списъка на допуснатите кандидати се посочват датата на провеждане на конкурса, която не може да бъде по-рано от 7 дни от изнасянето на списъка, началният час и мястото на провеждане на конкурса. (5) В списъка на недопуснатите до конкурса кандидати се посочват основанията за недопускането им. (6) Списъците с допуснатите и недопуснатите кандидати се поставят на общодостъпно място в сградата на Инспектората и се публикуват в интернет страницата не по-късно от 7 дни след изтичане на срока за подаване на заявленията за участие в конкурса. (7) На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. (8) Недопуснатите кандидати могат да подадат възражение до главния инспектор в 7-дневен срок от съобщението. В 3-дневен срок главният инспектор се произнася с окончателно решение. Чл. 21. (1) Когато няма допуснати кандидати главният инспектор с писмена заповед прекратява конкурсната процедура. (2) Конкурсът се провежда по обявения начин и когато допуснатият кандидат е само един. Чл. 22. (1) Въз основа на проведения конкурс комисията класира до трима от кандидатите, получили най-висок резултат. (2) Резултатът от конкурса се съобщава на участващите в него лица в 3-дневен срок от провеждането му. Чл. 23. (1) В 3-дневен срок от приключване на конкурса комисията представя на главния инспектор протокол от проведения конкурс и документите на класираните кандидати. (2) Трудовото правоотношение възниква с лицето, предложено от главния инспектор измежду лицата по чл. 22, ал. 1. (3) По възникване на трудовото правоотношение се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Чл. 24. На назначения служител се връчва индивидуална длъжностна характеристика, съобразена с утвърдените типови длъжностни характеристики на експертите и на съдебните служители. Раздел II Задължения на съдебните служители Чл. 25. (1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната му характеристика и професионалната етика на съдебните служители. (2) Работното време на съдебните служители е от 9,00 до 17,30 ч. с половин час обедна почивка. (3) Съдебните служители са длъжни да спазват установеното работно време и да го използват за изпълнение на възложените им задачи. (4) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно - до 45 работни дни в годината, при служебна необходимост. (5) При служебна необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън работното време. Чл. 26. (1) Съдебните служители са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, на юридическите лица и на държавата. (2) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което да не уронва престижа на съдебната власт. Раздел III Права на съдебните служители Чл. 27. Съдебните служители имат право да получават по установения за това ред трудово възнаграждение, определено за заеманата длъжност. Чл. 28. При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на главния инспектор съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от ВСС. Чл. 29. Съдебните служители имат право на платен годишен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения в размери, определени от ВСС. Чл. 30. На съдебните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера. Чл. 31. Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения. Чл. 32. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебния служител се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт. (2) Съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт и имат право на ежегоден профилактичен медицински преглед. Чл. 33. При изпълнение на служебните си задължения съдебните служители се легитимират със служебна карта по образец, утвърден от главния инспектор. Раздел IV Атестиране, рангове, повишаване в ранг Чл. 34. Атестирането на съдебните служители има за цел: 1. установяване равнището на професионална квалификация на съдебните служители, както и съответствието й с изискванията на длъжностната характеристика; 2. справедливо възнаграждение на съдебните служители; 3. подобряване на служебните взаимоотношения и работата в екип; 4. осъществяване на прозрачна и справедлива процедура за професионално развитие. Чл. 35. (1) Атестирането обхваща период от една прослужена година. За съдебни служители, прослужили по-малко от 6 месеца, оценката се извършва през следващата година. (2) Атестирането на експерти се извършва от комисия от трима членове, назначена от главния инспектор. (3) Атестирането на съдебни служители се извършва от главния секретар. Чл. 36. (1) Показателите, по които се оценяват съдебните служители, са: 1. срочно и качествено изпълнение на служебните задължения - от 1 до 5 точки; 2. спазване на професионалната етика - от 1 до 4 точки; 3. поведение при работа с граждани - от 1 до 4 точки; 4. способност за самостоятелна работа - от 1 до 4 точки; 5. организационни и управленски умения - от 1 до 3 точки; 6. степен на подготвеност и способност за работа с нормативни актове - от 1 до 3 точки; 7. възможности за комуникация - от 1 до 3 точки; 8. умения за работа в екип - от 1 до 3 точки; 9. инициативност, поемане на извънредна работа, проява на творчество в работата - от 1 до 3 точки; 10. оценка на прекия ръководител - от 1 до 3 точки. (2) При атестирането се вземат предвид и получените сигнали, жалби и предложения, отнасящи се до съдебния служител. Чл. 37. Въз основа на оценките, получени по отделните показатели, атестиращият определя обща оценка, както следва: 1. оценка 1 “Изключително изпълнение” при получени от 30 до 35 точки - атестираният изключително ефективно изпълнява работата си значително над изискванията за длъжността; 2. оценка 2 “Изпълнението е над изискванията” при получени от 25 до 29 точки - атестираният редовно изпълнява работата си над изискванията за длъжността; 3. оценка 3 “Изпълнението отговаря на изискванията” при получени от 20 до 24 точки - атестираният като цяло изпълнява работата на нивото на изискванията за длъжността, но не ги надминава; 4. оценка 4 “Изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение” при получени от 15 до 19 точки - атестираният изпълнява работата под нивото на изискванията за длъжността; 5. оценка 5 “Неприемливо изпълнение” при получени от 10 до 14 точки - оценяваният системно изпълнява работата си под нивото на изискванията за длъжността. Чл. 38. (1) Атестиращият вписва точките по отделните показатели и общата оценка в протокола, подписва го и запознава атестирания със съдържанието му, като атестираният също го подписва. За експерт общата оценка по всеки показател е средноаритметичната от оценките, дадени от всеки член на атестационната комисията. (2) Резултатите от атестирането, отразени в атестационни протоколи, се представят на главния инспектор. Чл. 39. Съдебните служители, които не са съгласни с дадената им обща оценка, могат да подадат писмено мотивирано възражение до главния инспектор в 7-дневен срок от датата на запознаване със съдържанието на формуляра. Чл. 40. Главният инспектор се произнася в 7-дневен срок по възражението с мотивирана оценка. Той може да потвърди или да повиши с една степен общата оценка. Чл. 41. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебния служител. (2) Ранговете на съдебните служители имат пет степени, подредени в йерархичен ред, като най-ниският ранг е V (пети), а най-високият - I (първи). При първоначално назначаване съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен по класификатора на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт. (3) Притежаването на по-висок ранг е условие за възнаграждение с по-висок размер, определен от ВСС. Чл. 42. (1) Съдебните служители се повишават в ранг при три последователни оценки не по-ниски от “оценка 2”. (2) Предсрочно повишаване в ранг може да се извърши извън установения срок при оценка 1 - “изключително изпълнение”. (3) Повишаването в ранг се извършва със заповед на главния инспектор. Чл. 43. (1) При първоначално назначаване съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен по класификатора на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт. (2) При преназначаване на съдебен служител на друга длъжност се запазва придобитият ранг, освен ако не е по-нисък от определения за новата длъжност минимален ранг. (3) При преминаване от Инспектората в орган на съдебната власт съдебният служител запазва придобития ранг, освен ако не е по-нисък от определения за новата длъжност минимален ранг. Глава четвърта ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ИНСПЕКТОРАТА Раздел I Организация на работата на експертите Чл. 44. (1) Експертите подпомагат главния инспектор и инспекторите при извършване на проверките, предвидени в годишната програма или по сигнали. (2) Проверките, предвидени в годишната програма, се извършват от определени чрез жребий екипи, които включват проверяващия инспектор и експертите, които го подпомагат. (3) Жребият се провежда от главния инспектор в присъствието на всички инспектори непосредствено след определянето на годишната програма. Чл. 45. За проверките по сигнали проверяващият инспектор и двамата експерти, които го подпомагат, се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите. Чл. 46. Извършването на проверка се възлага със заповед на главния инспектор, която съдържа: 1. органа на съдебната власт, съдията, прокурора или следователя, който ще бъде проверяван, задачите и срока за извършване на проверката; 2. името на проверяващия инспектор; 3. поименния състав на експертите, които го подпомагат; 4. срока за съставяне на акта с резултатите от проверката. Чл. 47. В акта за резултатите от проверката се съдържат констатациите от извършената проверка и при необходимост - препоръки и срок за изпълнението им. Чл. 48. Актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Те могат в 7-дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния инспектор. Раздел II Организация на работата на съдебните служители Чл. 49. Административните звена в Инспектората в изпълнение на своите функции и възложените им задачи изготвят становища, отчети, доклади, докладни записки, анализи, програми, концепции, позиции, информации, паметни бележки, проекти на решения по конкретни въпроси, проекти на вътрешни административни актове. Чл. 50. (1) Документите, изпратени до Инспектората от държавни органи, от юридически лица или от физически лица, се завеждат в регистратурата във входящ регистър, като се отбелязват датата и часът на получаването. (2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях, и се образува служебна преписка. (3) Организацията, редът и начинът на движение на служебните преписки се определят от Правила за документооборота, утвърдени от главния инспектор. Чл. 51. Изходящите от Инспектората документи се съставят в два екземпляра. Вторият екземпляр съдържа имената и подписа на служителя, който е изготвил документа, и на ръководителя на съответното административно звено, като се посочва и датата. Чл. 52. Ръководителите на съответните структурни звена докладват на главния секретар всички въпроси, по които е нужно да се организира обща координация. Чл. 53. (1) Служителите в Инспектората могат да бъдат награждавани с отличия и награди за образцово изпълнение на служебните задължения. (2) Видът на наградата се определя в заповедта на главния инспектор, с която се награждава служителят. Чл. 54. Достъпът на външни лица в сградите на Инспектората се разрешава след издаване на пропуск от охраната или след представяне на документ, разрешаващ влизането. Раздел III Оформяне на актовете на инспектората Чл. 55. (1) При провеждане на заседанията на Инспектората се съставя протокол, който се подписва от главния инспектор и от лицето, което го е изготвило. (2) След подписването на протокола могат да се правят само технически поправки след съгласуване с главния инспектор. (3) Протоколът се съхранява от главния секретар и се ползва само в сградата на Инспектората. Сроковете за съхранение са посочени във вътрешните правила за документооборота. Чл. 56. Приетите решения се оформят технически от администрацията на Инспектората до 3 дни след приемането им, освен ако Инспекторатът е определил друг срок. Чл. 57. Инспекторатът има кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите “Република България. Инспекторат към Висшия съдебен съвет”. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Правилникът се приема на основание чл. 55, ал. 4 и чл. 356, ал. 8 от Закона за съдебната власт. § 2. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. Главен инспектор: А. Караиванова

bg

legislation

EU

24.4.2019 BG Официален вестник на Европейския съюз L 109/26 РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/641 НА КОМИСИЯТА от 17 април 2019 година относно реда и условията за разрешаването на група биоциди, съдържащи 1R-транс-фенотрин, отнесено за разглеждане от Ирландия в съответствие с член 36 от Регламент (ЕС) No 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер С(2019) 2837) (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Регламент (ЕС) No 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (1), и по-специално член 36, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) На 20 август 2015 г. дружеството CSI-Europe („заявителят“) подаде заявление до компетентните органи на няколко държави членки, сред които Германия („заинтересованите държави членки“), за паралелно взаимно признаване на група биоциди — инсектициди с примамка срещу мравки, съдържащи активното вещество 1R-транс-фенотрин („оспорваната група биоциди“). Оценката на заявлението беше възложена на Ирландия („референтната държава членка“) съгласно предвиденото в член 34, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 528/2012. (2) В съответствие с член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) No 528/2012 на 30 юни 2017 г. Германия отнесе възражения до координационната група и до заявителя, като посочи, че оспорваната група биоциди не отговаря на условието, предвидено в член 19, параграф 1, буква б), подточка i) от регламента. (3) Германската страна определя като неприемливи данните за ефикасността, предоставени от заявителя и подложени на оценка от референтната държава членка. Тя оспорва наличието на достатъчни доказателства за изпитаните в лабораторни условия вкусови качества на продуктите, съдържащи примамка. Поставя се също така под въпрос валидността на изследването при полеви условия, тъй като то не е било проведено през пролетта, както и валидността на извършения от заявителя статистически анализ. Наред с това Германия изразява несъгласие с решенията, взети от референтната държава членка въз основа на експертните становища, както е посочено в точка 12 от приложение VI към Регламент (ЕС) No 528/2012. (4) Секретариатът на координационната група прикани заинтересованите държави членки и заявителя да представят писмени коментари във връзка с отнесения за разглеждане въпрос. Коментари бяха представени от Белгия, Германия, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство и от заявителя. Отнесеният за разглеждане въпрос беше обсъден и на заседанието на координационната група, проведено на 26 септември 2017 г. (5) Тъй като в рамките на координационната група не беше постигнато споразумение, на 16 януари 2018 г. референтната държава членка отнесе нерешените възражения до Комисията в съответствие с предвиденото в член 36, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 528/2012. Референтната държава членка представи на Комисията подробно изложение на въпросите, по които държавите членки не са успели да постигнат съгласие, и причините за различията им. Екземпляр от изложението беше изпратен на заинтересованите държави членки и на заявителя. (6) В съответствие с член 36, параграф 2 от Регламент (ЕС) No 528/2012 на 16 февруари 2018 г. Комисията поиска становище от Европейската агенция по химикали („агенцията“) по редица въпроси във връзка с нерешените възражения. (7) Агенцията прие своето становище (2) на 18 октомври 2018 г. (8) Агенцията е на мнение, че с оглед на предвидената употреба са налице достатъчно доказателства за вкусовите качества на съдържащите примамка продукти, спадащи към оспорваната група биоциди. (9) В становището на агенцията също така се посочва, че изследването при полеви условия е валиднo, тъй като показва по-голямо намаление на популацията от мравки в третираните гнезда, отколкото в контролните гнезда. Агенцията също така определя като приемлив извършения от заявителя статистически анализ на резултатите от изследването при полеви условия. Предвид договорените насоки на Съюза (3), приложими към момента на подаване на заявлението, агенцията заключава, че предоставените от заявителя данни от изследването при полеви условия съдържат достатъчно доказателства за ефикасността на оспорваната група биоциди за целите на предвидената употреба. (10) Предвид становището на агенцията оспорваната група биоциди е достатъчно ефективна, за да бъде изпълнено изискването по член 19, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕС) No 528/2012. (11) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Настоящото решение се прилага за групата биоциди, обозначена с номер BC-LR019221-36 в Регистъра за биоциди. Член 2 Групата биоциди, посочена в член 1, отговаря на условието по член 19, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕС) No 528/2012. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите членки. Съставено в Брюксел на 17 април 2019 година. За Комисията Jyrki KATAINEN Заместник-председател (1) ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1. (2) Становище на Европейската агенция по химикали от 18 октомври 2018 г. във връзка с искане по член 38 от Регламент (ЕС) No 528/2012, отнасящо се до въпроси по нерешени възражения при взаимното признаване на група биоциди от продуктов тип 18, съдържащи 1R-транс-фенотрин, за употреба срещу мравки (ECHA/BPC/216/2018). (3) Технически бележки за насоки при оценката на продукт (2012 г.) — Изпитвания за ефикасност за продуктов тип 18 — инсектициди, акарициди и продукти за контрол на други антроподи, и за продуктов тип 19 — атрактанти и репеленти (само за антроподи) https://echa.europa.eu/documents/10162/16960215/bpd_guid_tnsg_efficacy_pt18-19_final_en.pdf/9c72241e-0eea-4f23-8e5f-f52d00a83382

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 31 от 16 февруари 2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление No 30 на Министерския съвет от 2000 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 31 ОТ 16 ФЕВРУАРИ 2012 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление No 30 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2000 г.; Решение No 8525 на Върховния административен съд от 2000 г. – бр. 8 от 2001 г.; Решение No 3357 на Върховния административен съд от 2001 г. – бр. 52 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2002 г., бр. 91 от 2003 г., бр. 1 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 17 от 2008 г., бр. 12 и 67 от 2009 г., бр. 2 от 2010 г. и бр. 13 от 2011 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „земеделски производители, тютюнопроизводители“ се заменят с „регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители“. 2. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.“ 3. В ал. 3 изречение второ се изменя така: „При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.“ § 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „земеделските производители, тютюнопроизводителите“ се заменят с „регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители“. 2. В ал. 3: а) създава се ново изречение второ: „Лицата, регистрирани като земеделски производители или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.“; б) досегашното изречение второ става изречение трето. § 3. В чл. 16 думите „избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход“ се заменят с „минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица“. Заключителна разпоредба § 4. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на § 1, т. 3 и § 2, т. 2, които влизат в сила от 1 март 2012 г. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

bg

legislation

Bulgaria

User validation required to continue... Please type the text you see in the image into the text box and submit [Refresh the page to generate a new image. ] Note: • If you get here while trying to submit a form, you may have to re-submit the form. • Access to this domain may need the browser to have javascript and cookie support enabled. Validation needed due to the detection of invalid input from this client IP address, error code : 421 Number of attempts left : 5

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Пловдив, II състав, на основание чл. 181 във връзка с чл. 188 от АПК съобщава, че от Окръжната прокуратура – Пловдив, е постъпило оспорване на чл. 32, ал. 4, чл. 37, ал. 2, предложение последно, чл. 52, ал. 1, т. 2 и чл. 64, ал. 2 от Наредбата за определянето размера на местните данъци на Община Пловдив, по което е образувано адм. д. No 194/2020 г. по описа на Административния съд – Пловдив, II състав, със страни: оспорващ – Окръжната прокуратура – Пловдив, ответник – Общинският съвет – Пловдив, Окръжна прокуратура – Пловдив. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.04.2020 г. от 9 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Русе, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор в Окръжната прокуратура – Русе, срещу разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 1 в частта „10.00 лева постоянна част, която не се влияе от посещаемостта на детето в детската ясла“; чл. 28, ал. 1, т. 2 в частта „10 лева постоянна част, която не се влияе от посещаемостта на детето в детската градина“ и чл. 28, ал. 2 в частта „При отсъствие на дете постоянната част от месечната дължима такса се заплаща в пълен размер“ на Наредба No 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на община Две могили, област Русе. Въз основа на протеста е образувано адм. д. No 357/2018 г. по описа на Административния съд – Русе, VІ състав, насрочено за 13.02.2019 г. от 11 ч. (ІІ зала). Оспорваща страна по делото е прокурор от ОП – Русе, с адрес: Русе, ул. Александровска No 57.

bg

legislation

Bulgaria

Закон за допълнение на Закона за радиото и телевизията НАРОДНО СЪБРАНИЕ УКАЗ No 488 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник" Законът за допълнение на Закона за радиото и телевизията, приет от XXXIX Народно събрание на 29 октомври 2003 г. Издаден в София на 4 ноември 2003 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Антон Станков ЗАКОН за допълнение на Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г., бр. 60 от 1999 г. - Решение No 10 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г.) § 1. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 9а: „§ 9а. (1) Лицата, получили индивидуални лицензии по реда на § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002г.; отм., бр. 88 от 2003 г.), срокът на които не е продължен, както и лицата, ползващи права по § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002г.; отм., бр. 88 от 2003 г.), които са осъществявали и/или осъществяват далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване в населени места, в които не са проведени конкурси за издаване на лицензии, могат да продължат или възобновят дейността си до приключването на конкурсите по реда на Закона за радиото и телевизията за съответните населени места. (2) Лицата, които притежават или са притежавали индивидуална далекосъобщителна лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно- и радиоразпръскване с местно и регионално покритие, издадена на отпаднало вследствие влязло в сила решение на Върховния административен съд правно основание, и осъществяват или са осъществявали радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване, могат да продължат или възобновят дейността си до окончателното приключване на конкурсите за съответните населени места, в които са участвали. (3) Лицата, които са осъществявали и/или осъществяват далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002 г.; отм., бр. 88 от 2003 г.) и са подали заявления за издаване на лицензии до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 112 от 2001 г.), в населени места, в които не са проведени конкурси за издаване на лицензии, могат да продължат или възобновят дейността си до приключване на конкурсите по реда на Закона за радиото и телевизията за съответните населени места." Преходна разпоредба § 2. (1) В едномесечен срок от влизане в сила на този закон лицата по § 9а са длъжни да предоставят на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията необходимата информация съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията за осъществяване на радиои телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване. Комисията за регулиране на съобщенията уведомява Съвета за електронни медии за издадените далекосъобщителни лицензии. (5) Лицата по § 9а осъществяват радио- и телевизионна дейност в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията. Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 29 октомври 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков

bg

legislation

Bulgaria

Инструкция No Iз-2935 от 21 ноември 2011 г. за реда за осъществяване на операции по издирване и спасяване от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи ИНСТРУКЦИЯ No Iз-2935 от 21 ноември 2011 г. за реда за осъществяване на операции по издирване и спасяване от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази инструкция се урежда редът за осъществяване на операции по издирване и спасяване от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) на Министерството на вътрешните работи и териториалните й звена. Чл. 2. Операциите по издирване и спасяване са операции, при които се използват сили и средства за откриване местонахождението на хора, попаднали в беда, и за извеждането им на безопасно място. Чл. 3. Операциите по издирване и спасяване, извършвани от ГДПБЗН, са: 1. операции по издирване и спасяване на повърхността и под вода; 2. операции по издирване и спасяване по суша, както и с използване на алпийски техники; 3. операции по издирване и спасяване при авиационни произшествия. Чл. 4. Органите на ГДПБЗН извършват издирване и на веществени доказателства. Чл. 5. От комплекса издирвателни и спасителни работи най-напред се извършват тези, от които зависи животът на пострадалите или осигуряването на тяхната безопасност. Чл. 6. При продължителна операция се осигурява посменна работа съобразно атмосферните условия, спецификата на работата и наличните сили, като времетраенето на смяната не може да бъде повече от 12 часа. Чл. 7. При смяна на спасителните екипи се организира предаване и приемане на района без прекъсване на работата както от ръководството, така и от работещите екипи на място. Чл. 8. Ръководителят на място при възможност организира документиране на провежданата операция чрез фото- и видеозаснемане, включително дата и час на дейността. След приключването на операцията материалите се съхраняват в съответното териториално звено на ГДПБЗН. Чл. 9. Ръководителят на място взема решение за приключване на издирването и спасяването и за прекратяване на операцията съобразно обстановката, като се има предвид следното: 1. издирването се прекратява само в случаите, когато: а) всички вероятни райони са били обследвани; б) всички вероятни местоположения на пострадали са били проверени; в) съществува реална опасност за живота на спасителите; 2. спасяването се прекратява само в случаите, когато: а) оцелелите, пострадалите или загиналите са изведени; б) съществува реална опасност за живота на спасителите. Раздел II Извършване на операции по издирване и спасяване на повърхността и под вода Чл. 10. Операциите по издирване и спасяване на повърхността и под вода включват следните дейности: 1. спасяване на пострадали и евакуация на хора, животни и разсредоточаване на имущество при наводнение; 2. издирване и спасяване на пострадали във вътрешни водоеми и по бреговата ивица; 3. издирване при операции под вода; 4. технически подводни работи при извънредни ситуации, застрашаващи човешки живот; 5. укрепване на диги в мокър откос при наводнения; 6. спасителни – водолазни дейности в специални условия, като: а) операции под вода при отрицателни температури и под лед; б) операции под вода в бързотечащи води; в) операции под вода във води, замърсени с нефтопродукти; г) операции под вода в условия на радиоактивно или химическо замърсяване; д) операции под вода във високопланински условия; 7. участие в издирване на веществени доказателства под вода по искане на следствените органи. Чл. 11. За организиране на операцията ръководителят на място: 1. извършва оценка на обстановката при пристигането на място; 2. запознава се с географските особености на района, в който ще се провежда операцията; 3. осигурява комуникациите по време на операцията и при необходимост организира развръщането на пункт за управление; 4. поставя конкретни задачи на спасителните екипи на място; 5. изисква допълнителни сили при необходимост; 6. при опасност за живота на спасителите, участващи в операцията, може да я прекрати незабавно до премахване или ограничаване на опасността. Чл. 12. При извършване на операции по издирване и спасяване по вода е задължително: 1. управлението на лодките да се извършва само от служители, преминали специално обучение; 2. всички служители в лодката да са с поставени спасителни жилетки и лични предпазни средства според вида на извършваните дейности; 3. в лодката да има спасителна жилетка за осигуряване на пострадал. Чл. 13. За участие в операции под вода се допускат само служители, притежаващи водолазна квалификация, позволяваща им самостоятелна работа, и валиден медицински допуск. Чл. 14. При извършване на дейности под вода непосредственото ръководство на дейностите се осъществява от служител с водолазна квалификация, позволяваща му да ръководи водолазни спускания. Чл. 15. При провеждане на водолазни спускания никой няма право да се намесва в действията на ръководителя на спускането и да дава каквито и да било указания на работещия водолаз и на персонала, осигуряващ спусканията. Чл. 16. При работа в тъмната част на денонощието се осигурява осветление на водолазната работна площадка и на района на водолазните работи. Чл. 17. При водолазните спускания се осигурява превозно средство, което да позволява транспортиране на пострадал водолаз до най-близкото медицинско заведение за оказване на помощ. Чл. 18. Водолазни работи в специални условия са: 1. водолазни спускания при ниски и отрицателни температури и под лед; 2. водолазни спускания при неблагоприятни метеорологични условия (вълнение, силен вятър); 3. водолазни спускания при течение; 4. водолазни спускания в нефтопродукти; 5. водолазни спускания в условия на радиоактивно или химическо замърсяване; 6. водолазни спускания, провеждани във високопланински условия. Чл. 19. За спускане под лед е необходимо да се пробие отвор в леда с размери 2 на 2 метра без остри краища. Краят на отвора се обезопасява срещу подхлъзване. Чл. 20. Забранява се спускането на водолаз при наличие на движещи се ледени блокове (ледоход). В случаи, свързани със спасяване на хора, спускането на водолаза се разрешава, при условие че се осигурят мерки за отклоняване на ледените блокове. Чл. 21. Водолазни спускания в неблагоприятни метеорологични условия се извършват при вълнение до два бала и вятър до четири бала (7 метра в секунда). Чл. 22. Водолазни спускания в бързотечащи води се изпълняват при скорост на течението до 1,5 метра в секунда. При по-голяма скорост на течение на мястото за работа се поставят защитни устройства. Чл. 23. При наличие на повърхността на водата на слой от нефтопродукти спускания се разрешават, при условие че е възможно да се разчисти слоят от повърхността в момента на влизане и излизане. Чл. 24. Водолазни работи в заразени с отровни или радиоактивни вещества води се изпълняват само в случаи на спасяване на човешки живот с напълно изолиращо снаряжение. Чл. 25. (1) Продължителността на работата във води с радиационно замърсяване се определя от действащите нормативи за пределно допустими дози радиация. За контрол на водолаза се осигуряват два дозиметъра. Дозата на облъчване се измерва след всяко излизане на водолаза от водата. (2) След завършване на водолазните работи се прави пълна деконтаминация на водолазното оборудване, инструментите, както и последващ дозиметричен контрол. Личният състав преминава през дозиметричен контрол и специализиран медицински преглед. Чл. 26. (1) Към специфичните условия за провеждане на водолазни спускания в планина се отнасят: пониженото атмосферно налягане, съставляващо на височина 1000 м 0,089 МРа, на 2000 м – 0,078 МРа, на 3000 м – 0,069 МРа, на 4000 м – 0,06 МРа, на 5000 м – 0,053 МРа, стръмни брегове на езерата и реките, неравно дъно, хладни подводни течения, възможни каменопади, свличания и наличие на сухи речни русла, по които може внезапно да придойде вода. (2) При извършване на водолазни спускания в планински условия водолазите са длъжни да се адаптират към пониженото атмосферно налягане. Раздел III Операции за издирване и спасяване по суша и с използване на алпийски техники Чл. 27. (1) За издирване, спасяване и извеждане на пострадали от труднопроходими или недостъпни места, отвеси, високи сгради и надземни или подземни съоръжения се използват алпийски техники за спасяване и алпийска екипировка. (2) Дейността по ал. 1 се извършва от служители от ГДПБЗН, преминали курс и защитили квалификация за работа с алпийски техники за спасяване. Чл. 28. Спасителният екип при работа с използване на алпийски техники се определя в зависимост от задачата, която се изпълнява, но не може да бъде по-малък от двама служители. Чл. 29. Непосредствените дейности при използване на алпийски техники за спасяване могат да се ръководят само от служител със защитена квалификация за работа с алпийски техники за спасяване. Чл. 30. При използване на алпийски техники за спасяване спасителите задължително се оборудват с минимална екипировка, работно облекло и защитни средства съгласно приложение No 1. Чл. 31. За текстилните изделия от използваната алпийска екипировка в ГДПБЗН се водят отчетни документи (служебни картони), показващи тяхната експлоатация и годност съгласно приложение No 2. Чл. 32. (1) Работните въжета, използвани при спасяване с алпийски техники, задължително трябва да са с фиксирани краища и надписани. (2) Работните въжета, използвани при спасяване с алпийски техники, и текстилните изделия от алпийската екипировка се използват в срока за експлоатация и съгласно инструкциите, определени от производителя им. Чл. 33. За организиране на операцията ръководителят на място: 1. извършва оценка на обстановката при пристигането на място; 2. запознава се с географските особености на района, в който ще се провежда операцията; 3. запознава се с метеорологичните прогнози и особеностите на района; 4. осигурява комуникациите по време на операцията и при необходимост организира развръщането на пункт за управление; 5. поставя конкретни задачи на спасителните екипи на място; 6. изисква допълнителни сили при необходимост; 7. при опасност за живота на спасителите, участващи в операцията, може да я прекрати незабавно до премахване или ограничаване на опасността; 8. координира действията при участие в съвместни операции с други съставни части на единната спасителна система. Чл. 34. Ръководителят на място има право да забрани участието на спасител в спасителна операция в следните случаи: 1. когато спасителят има здравословни проблеми, съобщавайки сам за тях, или има обективни признаци за такива; 2. при видима нервно-психическа възбуда на спасителя; 3. при прием на медикаменти, водещи до неадекватно състояние на спасителя; 4. при обща отпадналост и преумора на спасителя. Чл. 35. Служителите, работещи с алпийски техники, извършват следните дейности: 1. оказване на помощ и извеждане на пострадали по отвесни скали; 2. оказване на помощ и извеждане на пострадали от каньони, дерета или труднопроходими терени; 3. участие в съвместни спасителни акции с аварийно-спасителните отряди към Българската федерация по спелеология в пещери и пропасти; 4. участие в съвместни спасителни акции с Планинската спасителна служба към Българския Червен кръст за извеждане на хора при лифтови аварии и издирване на изгубили се в планината или затрупани от лавина хора; 5. спасяване на пострадали от разрушени сгради; 6. оказване на помощ и извеждане на пострадали в шахти, изкопи, кладенци, високи сгради, кулокранове, комини и други високи и труднодостъпни съоръжения; 7. действия по покриви и фасади за отстраняване на опасни предмети; 8. гасене на пожари на труднодостъпни места и терени; 9. оказване на помощ и извеждане на пострадали при наводнения и свлачища; 10. осигуряване действията на водолази, работещи на водоеми със стръмни и недостъпни брегове или силно течение. Чл. 36. При извършване на операции по издирване и спасяване на хора в труднопроходими и недостъпни места, отвеси и пропасти (площи с гъста растителност, изкуствено създадени заграждения, силно пресечени местности, каньони, канали, дерета със стръмни или недостъпни брегове, места с преобладаващо високи скални масиви) се спазват следните правила: 1. районът за издирване се разделя на сектори и се разпределят спасителите в тях, като при необходимост разделянето и разпределението се отразяват на карта или скица; 2. издирването се извършва с наблюдение, като се проверяват всички възможни места; при наличие на технически средства за издирване се прави първоначално издирване с тях; 3. при издирването на хора на труднодостъпни и непроходими места придвижването задължително се извършва чрез самоосигуряване или чрез предварително изградени въжени системи за осигуряване, като oсигуровките задължително се изграждат от служители, преминали подготовка за работа с алпийски техники; 4. след откриването на пострадалия с него се осъществява контакт, установява се състоянието му и се започва изграждане на системите за транспортирането му; 5. при достигане на пострадалия същият незабавно се осигурява независимо от начина на транспортиране или от извършваните манипулации; 6. за транспортиране на пострадали в труднодостъпни терени се използват специализирани средства, осигуряващи безопасността на пострадалия; 7. при тежко пострадал транспортирането се ръководи от медицинско лице, а ако няма такова в екипа – от лице, определено от ръководителя на място; 8. ръководителят на място поддържа постоянна връзка с ръководещия транспортирането. Чл. 37. При спасяване на хора от високи сгради и съоръжения (сгради с височина над 5 м, куполи на сгради, комини, мостове, язовирни стени, силози, високи дървета, кранови съоръжения, осветителни електростълбове, електропроводи и др.) се спазват следните правила: 1. използват се специална техника и съоръжения (автовишки, подемници, стълби и др.), алпийски техники или комбинирано при операции по спасяване на хора от високи сгради и съоръжения; 2. служителите, работещи на височина, задължително се осигуряват; 3. операторът, който управлява техниката или съоръженията, поддържа постоянна връзка с работещите служители; 4. ръководителят на място осигурява прекъсването на електрозахранването преди започване на работата по съоръжения, на които има електрозахранване, или в близост до електропроводи. Чл. 38. За извършване на спасителни работи при лифтови аварии се спазва следното: 1. при получаване на сигнал за помощ след лифтови аварии според обстановката могат да се изпратят няколко екипа: а) алпийски екип за евакуиране на хората от кабините или седалките; б) екипи за придружаване на свалените пътници по терена до съответните пунктове за извозване и за осигуряване на специализиран транспорт на труднодостъпни места; 2. след пристигането ръководителят на екипа е длъжен да: а) се запознае с аварийния план на съоръжението и да действа в съответствие с него; б) събере подробна информация за моментната натовареност на линията, максималното време за нейното освобождаване, наличния брой спасители от други организации, както и за метеорологичната обстановка в момента и краткосрочната прогноза; в) поддържа постоянна връзка с оперативния център и с ръководителя на съоръжението по време на операцията; 3. за придвижване по въжената линия се използват само стандартни приспособления; 4. извеждането от кабините или седалките се извършва само от спасители, обучени за спасяване с алпийски техники; 5. приключването на операцията се съгласува с ръководителя на съоръжението. Чл. 39. При извършване на спасителни работи в шахти, кладенци и други подземни съоръжения се спазва следното: 1. извършва се замерване за наличие на отровни газове преди спускане; 2. осигурява се на работещия служител газанализатор независимо от извършените замервания; 3. осигурява се постоянна връзка с работещия служител; 4. осигурява се основно и резервно осветление; 5. при необходимост от дихателен апарат се спазват изискванията за защита на дихателните органи; 6. при необходимост се използва осигурително въже. Раздел IV Издирване и спасяване на пострадали вследствие на авиационни произшествия. Чл. 40. Участието на спасителни екипи от ГДПБЗН в операции по издирване и спасяване на пострадали при авиационни произшествия извън 5-километровата зона на летищата се регламентира със Закона за гражданското въздухоплаване и Наредба No 12 от 2005 г. за условията, реда и изискванията към системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие (ДВ, бр. 5 от 2006 г.). Чл. 41. Служителите от ГДПБЗН участват в дейностите по издирване и спасяване съгласно стандартни оперативни процедури или съгласно план за провеждане на операция по търсене и спасяване при тежко авиационно произшествие. Чл. 42. По време на операцията по издирване и спасяване командирите на екипи координират действията си с ръководителя на място/координатора на място съгласно Наредба No 12 от 2005 г. за условията, реда и изискванията към системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие. Раздел V Участие в издирване на веществени доказателства съвместно с разследващите органи Чл. 43. (1) Служителите от ГДПБЗН участват в издирването на веществени доказателства след писмено искане до началника на Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“/Столично управление „Пожарна безопасност и защита на населението“. (2) За провеждането на операцията се изготвя план от ръководителя на екипа, който се съгласува със службите, поискали съдействие. (3) Операцията се провежда при спазване на плана и в присъствието на длъжностните лица от съответните служби. Промени в плана се извършват само от присъстващите длъжностни лица, удостоверени с подпис. Чл. 44. Операции за издирване на веществени доказателства се провеждат в светлата част на денонощието и по изключение при спешност и в тъмната част на денонощието при осигуряване на достатъчно осветление. Чл. 45. При издирването на веществени доказателства под вода или на труднодостъпни места организацията на работата се извършва съгласно тази инструкция. Чл. 46. При невъзможност да се осигури достъп на съответното длъжностно лице до мястото се извършва заснемане на намереното по указания на длъжностното лице. Заключителни разпоредби § 1. Инструкцията се издава на основание чл. 52г, ал. 6 във връзка с ал. 2, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи. § 2. Отменя се Инструкция No Із-2663 от 2010 г. за реда за осъществяване на операции по издирване и спасяване от Главна дирекция „Гражданска защита“ (ДВ, бр. 93 от 2010 г.). § 3. Изпълнението на инструкцията се възлага на органите за пожарна безопасност и защита на населението. § 4. Инструкцията влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Цветан Цветанов Приложение No 1 към чл. 30 Минимална екипировка, работно облекло и защитни средства и екипировка за спасители, работещи с алпийски техники 1. Минимална лична екипировка: 2. Колективна екипировка за четиричленна група алпийски спасители: 3. Минимално работно облекло и защитни средства за алпийските спасители: Приложение No 2 към чл. 31 ОТЧЕТЕН КАРТОН На въже No ... Числящо се на ... Тип на въжето: ... Диаметър: ... мм Дължина: ... м Дата на производство: ... г. Производител: ... Дата на въвеждане в експлоатация: ... г. Срок на експлоатация, препоръчан от производителя: ... г.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 206 от 6 август 2015 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2015 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 206 ОТ 6 АВГУСТ 2015 Г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2015 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни разходи/трансфери за 2015 г. в общ размер 514830 лв. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт на студентите и курсантите в редовна форма на обучение във висшите училища. (2) Средствата по ал. 1 се разпределят, както следва: 1. по бюджета на Министерството на образованието и науката – 513270 лв., в т.
ч. 457377 лв. трансфери за държавните висши училища съгласно приложението; 2. по бюджета на Министерството на вътрешните работи – 1560 лв. Чл. 2. Сумата по чл. 1 да се осигури за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2015 г. Чл. 3. (1) Със сумата 55 893 лв. да се увеличат разходите по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2015 г., политика „Равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал“, бюджетна програма „Студентско подпомагане“. (2) Със сумата 55 893 лв. се увеличават показателите по чл. 16, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Чл. 4. (1) Със сумата по чл. 1, ал. 2, т. 2 да се увеличат разходите по политика в областта на управлението и координацията на системата на Министерството на вътрешните работи, бюджетна програма „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация“. (2) Със сумата по чл. 1, ал. 2, т. 2 да се увеличат показателите по чл. 12, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Чл. 5. Първостепенните разпоредители с бюджет по чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 да извършат съответните промени по бюджетите си за 2015 г. и да уведомят министъра на финансите. Чл. 6. Министърът на финансите да извърши налагащите се промени по централния бюджет за 2015 г. Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси във връзка с чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от Постановление No 129 на Министерския съвет от 2000 г. за определяне на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт, които се осигуряват от държавния бюджет и от бюджетите на общините. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на образованието и науката и министъра на вътрешните работи. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков Приложение към чл. 1, ал. 2, т. 1 Трансфери за държавните висши училища

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Благоевград, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е постъпила жалба от Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на Община Кюстендил (СПИНОК), представлявано от председателя Ангел Иванов Ангелов, и от сдружение „Възраждане – 2015“, представлявано от председателя Иван Порфиров Мишков, против Решение No 260 от 31.08.2016 г. на Общинския съвет – гр. Кюстендил. По жалбите е образувано адм. дело No 671/2016 г. по описа на Административния съд – Благоевград, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 6.02.2017 г. от 11 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 6 от 2002 г. за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 6 от 2002 г. за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи (обн., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм., бр. 29 от 2004 г.) § 1. В чл. 4 думите “§ 1, т. 9 от допълнителната разпоредба на” и “68 от 2002 г.” се заменят съответно с “чл. 38, ал. 1 от” и “59 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2005 г.”. § 2. В чл. 12, ал. 2, чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 и 3 текстът “с които то получава държавна помощ под каквато и да е форма, включително субсидии, обезщетения или компенсации” се заменя със “с тези услуги получава компенсация за публични услуги независимо под каква форма”. § 3. В § 1 се създава т. 7: “7. “годишен нетен оборот” означава годишните нетни приходи от продажби на предприятието.” Министър: Пл. Орешарски

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Велико Търново, на основание чл. 181, ал. 2 АПК съобщава, че е постъпило оспорване от районен прокурор от Районна прокуратура – Павликени, против чл. 71, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет – гр. Сухиндол, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация в редакцията, приета с Решение No 86 по протокол No 13 от 12.07.2016 г. на Общинския съвет – гр. Сухиндол, за което е образувано адм.
д. No 669/2016 г. по описа на Административния съд – Велико Търново. Съдебното заседание е насрочено за 16.12.2016 г. от 10 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 888 от 10 ноември 2004 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломитизирани варовици и доломити, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Смолско”, разположено в землището на с. Смолско, община Мирково, Софийска област РЕШЕНИЕ No 888 ОТ 10 НОЕМВРИ 2004 Г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломитизирани варовици и доломити, пред­ставляващи изключителна държавна собственост, от находище “Смолско”, разположено в землището на с. Смолско, община Мирково,Софийска област На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 6 и 7 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Закона за концесиите и чл. 36, ал. 1 и § 17а, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломитизирани варовици и доломити, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Смолско”, разположено в землището на с. Смолско, община Мирково, Софий­ска област, с площ на находището в размер 26,129 дка, индивидуализирана с координати на точките от No 1 до 13 включително съгласно схема на контура на запасите и координатен регистър в координатна система “1970 г.”, които са неразделна част от концесионния договор. 2. Предоставя концесионна площ за осъществяване на дейността по концесията по смисъла на чл. 37, ал. 1 от Закона за подземните богатства в размер 43,702 дка, индивидуализирана с координатите на точки от No 1 до 9 включително съгласно схема на концесионния контур в мащаб 1:2000 и координатен регистър в координатна система “1970 г.”, които са неразделна част от концесионния договор. 3. Определя срок на концесията 25 години. 4. Определя за концесионер без търг или конкурс “Автомагистрали Хемус” - АД, София. 5. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 5.1. Основни права на концесионера: 5.1.1. да добива строителни материали - доломитизирани варовици и доломити, в границите на находището по т. 1; 5.1.2. право на собственост върху добитите доломитизирани варовици и доломити; 5.1.3. да извършва преработка, складиране и транспортиране на добитите доломитизирани варовици и доломити; 5.1.4. да ползва за срока на концесията съществуващата до момента на подписване на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация; 5.1.5. да извършва за своя сметка, в съответствие със съгласуваните с концедента и с компетентните органи цялостен работен проект и годишни работни проекти, необходимите дейности, свързани с добива, включително допроучване и експлоатационно проучване на подземните богатства в границите на находището по т. 1. 5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. да заплаща на концедента дължимите концесионни възнаграждения при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.2.2. да изготви и представи на концедента: 5.2.2.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства за осъществяване на свързаните с концесията дейности; срокът за представяне е 8 месеца от датата на подписване на концесионния договор; след съгласуване с министъра на околната среда и водите и одобряването му от министъра на регионалното развитие и благоустройството цялостният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.2. проект за рекултивация на концесионната площ по т. 2, съгласуван с компетентните органи; срокът за представяне е 8 месеца от датата на подписване на концесионния договор; проектът за рекултивация става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.3. годишен работен проект за добив и първична преработка във връзка с осъществяването на свързаните с концесията дейности за всяка следваща година; срокът за представяне е 31 януари на съответната година; след съгласуване с концедента и министъра на околната среда и водите годишният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.3. да разработва находището добросъвест­но, като не допуска неправилна изборна екс­плоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището; 5.2.4. да изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, обедняване и замърсяване, като се спазват законите, правилниците и наредбите за правилното и без­опасно разработване на находища на подземни богатства; 5.2.5. да допуска по всяко време до концесионната площ по т. 2 контролни органи и оторизирани представители на концедента и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнението на задълженията по концесионния договор; 5.2.6. да води и предоставя на концедента или на посочен от него компетентен държавен орган подробна геоложка, техническа и друга документация и информация, изготвена във връзка с ползването на находището в границите на концесионната площ по т. 2; 5.2.7. да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента геоложка, техническа или друга документация и информация, която притежава във връзка и по повод на концесията; 5.2.8. да застрахова обекта по т. 1, ако той може да бъде застрахован съгласно Закона за застраховането. 5.3. Основни права на концедента: 5.3.1. да получава дължимите от концесионера концесионни възнаграждения при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.3.2. право на собственост върху всяка геоложка, техническа и друга информация и документация, изготвена във връзка с разработването на находището по т. 1; 5.3.3. да контролира изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор и условията на концесията, включително чрез право на достъп до концесионната площ по т. 2 и чрез получаване от концесионера на документи и информация; 5.3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения и условията на концесията по това решение; условията и сроковете за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора се определят в концесионния договор. 5.4. Основни задължения на концедента: 5.4.1. да не пречи на концесионера да осъществява правата си по концесията освен в случаите, уредени в нормативен акт и в концесионния договор; 5.4.2. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор. 6. Определя следните условия за осъществяване на концесията: 6.1. При наличие на форсмажорни обстоятелства концедентът има право да посочи, а концесионерът е длъжен да приеме и да търпи трети лица да добиват и да се ползват от подземните богатства в границите на концесионната площ по т. 2. В случаите по предходното изречение концесионерът няма право на обезщетение. 6.2. Контролът по спазването на условията и по изпълнението на правата и задълженията по концесията се осъществява от концедента или от оторизирани негови представители, като те изискват, а концесионерът е длъжен да им осигурява достъп до концесионната площ и да им предоставя съответните документи и информация. 6.3. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 6.3.1. да изпълнява изискванията, свързани с опазването на околната среда, водите, защитените със закон територии и обекти, паметници на културата, националната сигурност, от­браната на страната и обществения ред; 6.3.2. да спазва изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като внедрява нови технологии за експлоатация на находището, намаляващи рисковете от трудови злополуки и подобряващи хигиената на труда; 6.3.3. да спазва стриктно правилата и нормите за извършване на взривни работи; 6.3.4. да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 6.3.5. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 6.3.6. да спазва условията в издаденото решение по оценка на въздействието върху околната среда; 6.3.7. да изготви, а при необходимост и да актуализира проект за рекултивация на терените и след одобряването на проекта от компетентните органи да изпълнява одобрените и изискващи се рекултивационни мероприятия; 6.3.8. да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ; 6.3.9. да изпълнява съгласуваните с концедента цялостен работен проект и годишни работни проекти. 6.4. За осъществяване на концесията не се изискват задължителни подобрения. 6.5. Концесионният договор влиза в сила от 8 март 2000 г. - датата на прехвърляне на соб­ствеността по приватизационен договор, сключен на 18 февруари 2000 г. 7. Определя за начален срок на концесията датата на влизане в сила на концесионния договор. 8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 8.1. Безусловни неотменяеми банкови гаранции от българска банка за гарантиране изпълнението на задължението за заплащане на концесионно възнаграждение: 8.1.1. за първия отчетен период гаранцията е в размер 1835 лв. и се представя на концедента в 30-дневен срок от датата на подписване на концесионния договор; 8.1.2. за всеки следващ отчетен период, определен по т. 9.2, гаранцията е в размер 30 на сто от концесионното възнаграждение за предходния период и се представя на концедента в 30-дневен срок след периода на плащане; 8.1.3. банковата гаранция по т. 8.1.1 и гаранциите по т. 8.1.2 са валидни 60 дни от изтичането на съответния отчетен период. 8.2. Откриване от страна на концесионера на специална банкова сметка в посочена от концедента банка за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната среда и с рекултивацията. 8.2.1. в специалната банкова сметка по т. 8.2 концесионерът отчислява всяка година за срока на концесията сума, представляваща 1/25 от стойността на паричните средства, предвидени за опазване на околната среда и за рекултивация в проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.2. за периода до сключване на концесионния договор гаранцията по т. 8.2 се представя на концедента в 30-дневен срок считано от датата на представяне на проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.3. за всяка следваща календарна година от срока на концесията гаранцията по т. 8.2 се представя на концедента до 31 януари на съответната година; 8.2.4. начинът за разпореждане със сметката по т. 8.2 се определя в концесионния договор. 8.3. Дължат се неустойки при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорните задължения и лихви за забавено изпълнение на парични задължения. Конкретните размери на неустойките и лихвите и моментът на неизпълнението на отделните задължения се определят в концесионния договор. 8.4. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси и обезщетение по общите правила. 9. Определя концесионното възнаграждение, както следва: 9.1. Периодични парични възнаграждения за срока на концесията, дължими на 6-месечни вноски, като срокът за плащане е 30-о число на месеца, следващ съответния период. 9.2. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията. 9.3. Размерът на възнаграждението се определя конкретно за всяка 6-месечна вноска като сума от: 9.3.1. пет на сто върху стойността, определена съгласно чл. 3 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали, когато добитата суровина се реализира директно без преработка; 9.3.2. пет на сто върху стойността, определена съгласно чл. 4 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали, когато добитата суровина се реализира след преработка. 9.4. Минималният размер на концесионното възнаграждение за всяко 6-месечие от срока на концесията не може да бъде по-малък от сумата, определена на база 30 на сто от инсталираните мощности за добив и преработка на 34 000 куб. м плътна скална маса годишно и концесионното възнаграждение за единица реализирани фракции за предходното 6-месечие. 9.5. Размерът на сумата, определена по реда на т. 9.4, не може да бъде по-малък от 1835 лв. за всяко 6-месечие от срока на концесията. 9.6. Заплащане на еднократно парично възнаграждение в размер 6000 лв., дължимо от концесионера в срок 20 дни от датата на подписване на концесионния договор. 9.7. Определеното съгласно това решение концесионно възнаграждение се дължи от концесионера считано от 8 март 2000 г. 9.8. За отминали отчетни периоди до подписването на концесионния договор концесионното възнаграждение се заплаща от концесионера към момента на подписване на концесионния договор. 10. Определя други изисквания, свързани с концесията: 10.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското. 10.2. Всички спорове по концесионния договор, които страните не са успели да решат по взаимно съгласие, се решават по съдебен ред. 11. Упълномощава министъра на регионалното развитие и благоустройството да сключи концесионен договор с “Автомагистрали Хемус” - АД, София, в срок един месец от обнародването на решението в “Държавен вестник”, да организира контрола по изпълнението му и да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с договора, с из­ключение на тези по неговото прекратяване. За министър-председател: Пламен Панайотов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Монтана, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 АПК съобщава, че е образувал адм. дело No 629/2019 г. по протест на прокурор при Окръжната прокуратура – Монтана, с което се оспорва Решение No 15 от протокол No 2 от 21.11.2019 г. на Общинския съвет – гр. Монтана. Конституирани страни по делото са: протестираща страна – прокурор при Окръжната прокуратура – Монтана, ответник – Общинският съвет – гр. Монтана, и служебно конституирана страна – Окръжнатата прокуратура – Монтана. Административно дело No 629/2019 г. е насрочено за 14.02.2020 г. от 10,15 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Закон за хората с увреждания УКАЗ No 297 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за хората с увреждания, приет от 44-то Народно събрание на 5 декември 2018 г. Издаден в София на 11 декември 2018 г. Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Цецка Цачева ЗАКОН за хората с увреждания Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Законът урежда обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в Република България. Чл. 2. Законът има за цел да: 1. насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; 2. създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания; 3. способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания; 4. предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства. Чл. 3. Законът гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия живот, като се прилагат индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Чл. 4. Основните принципи на закона са: 1. личен избор и независимост на хората с увреждания и техните семейства; 2. равнопоставеност и недискриминация; 3. социално приобщаване и пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот; 4. достъпност. Чл. 5. (1) Областите на подкрепа за хората с увреждания са: 1. здравеопазване; 2. образование; 3. заетост; 4. жилищно осигуряване; 5. достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради; 6. транспорт; 7. култура; 8. спорт; 9. личен живот; 10. обществен и политически живот; 11. правосъдие; 12. други области. (2) Средствата за оказване на подкрепа за хората с увреждания с цел социално приобщаване включват: 1. медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация; 2. образование и професионално обучение; 3. услуги, подпомагащи трудовата реализация; 4. достъпност и разумни улеснения; 5. социални услуги; 6. финансова подкрепа; 7. достъпна информация; 8. достъп до правосъдие и правна защита; 9. осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост; 10. лична помощ; 11. универсален дизайн; 12. други средства. Чл. 6. Чужденци с увреждания, които имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденци с увреждания, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с увреждания, ползващи се от временна закрила, и лица, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, се ползват със същите права, както българските граждани с увреждания, при условие че степента на трайно намалена работоспособност или видът и степента на увреждане са определени по реда на действащото законодателство в Република България. Глава втора ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ, НАБЛЮДЕНИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО Чл. 7. Министерският съвет определя държавната политика за правата на хората с увреждания. Чл. 8. (1) Държавната политика за правата на хората с увреждания се осъществява от държавните и местните органи в сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите, които създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в тази област. (2) Държавните и местните органи съгласно своите правомощия приемат, съответно издават нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с правата на хората с увреждания. Чл. 9. (1) За осъществяване на държавната политика за правата на хората с увреждания министърът на труда и социалната политика: 1. координира дейностите на държавните органи с цел реализиране правата на хората с увреждания; 2. разработва, участва в обсъждането и предлага приемането и/или изменението на нормативни актове, стратегически документи, програми и планове, засягащи правата на хората с увреждания; 3. организира дейността на Националния съвет за хората с увреждания; 4. организира дейността по предоставянето на статут на национално представителните организации на и за хората с увреждания; 5. оказва методическа помощ на органите на изпълнителната власт за провеждането на държавната политика за правата на хората с увреждания; 6. координира събирането на данни от различните институции и организации, на базата на които изготвя анализи и годишен доклад за спазването на правата на хората с увреждания в секторните политики; 7. координира изпълнението на националните ангажименти по прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 12 от 2012 г.) (ДВ, бр. 37 от 2012 г.), както и на международните актове във връзка с правата на хората с увреждания; 8. предоставя информация на държавните органи и гражданското общество по прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания и националните политики; 9. представлява държавата в международни организации и програми, засягащи хората с увреждания; 10. ръководи и координира участието в национални и международни програми и проекти за хората с увреждания, включително и съвместно с други държавни органи и организации; 11. поддържа контакти със сродни специализирани държавни органи в други държави, както и с международни организации с предмет на дейност в подкрепа за хората с увреждания. (2) За изпълнение на функциите по ал. 1 министърът на труда и социалната политика се подпомага от дирекция в специализираната администрация на Министерството на труда и социалната политика и от Агенцията за хората с увреждания. Чл. 10. (1) Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. (2) Агенцията за хората с увреждания се представлява и ръководи от изпълнителен директор. (3) Агенцията за хората с увреждания: 1. участва в механизма по координация в областта на политиката за правата на хората с увреждания; 2. води и поддържа информационна система за хората с увреждания; 3. изготвя 6-месечни и годишни отчети за изпълнението на политиката за правата на хората с увреждания, които предоставя на министъра на труда и социалната политика; 4. води и поддържа регистър на лица, които осъществяват дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 61, ал. 1; 5. осъществява контрол на дейностите по т. 4; 6. води и поддържа регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания; 7. разработва програми и финансира мерки за стимулиране на стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания; 8. разработва програми и финансира проекти за рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания; 9. участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и дава становища по тях; 10. публикува и поддържа на интернет страницата си информация за насоките и достъпа за реализиране на правата за хората с увреждания; 11. при установяване на нарушение на правата на хората с увреждания докладва на компетентните органи за предприемане на действия; 12. извършва и други дейности, определени с акт на Министерския съвет. (4) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за хората с увреждания се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Чл. 11. (1) За осъществяване на функциите по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания се създава Съвет за наблюдение. (2) Съветът за наблюдение осъществява дейността си при спазване на следните принципи: 1. защита и гарантиране на правата на хората с увреждания; 2. независимост и публичност; 3. сътрудничество и взаимодействие с държавните и местните органи и с гражданското общество. Чл. 12. (1) Съветът за наблюдение се състои от 9 членове – двама представители, определени от омбудсмана на Република България, двама представители, определени от председателя на Комисията за защита от дискриминация, четирима представители на организациите на и за хората с увреждания, определени от тях, и един представител на академичната общност, определен от Българската академия на науките. (2) Мандатът на Съвета за наблюдение е 4 години и започва да тече от датата на попълване на състава му. Членовете на съвета осъществяват дейността си до конституирането на новия състав. (3) Организациите на и за хората с увреждания определят своите представители по ред, определен с правилника за прилагането на закона. (4) Дейността на Съвета за наблюдение се администрира чрез администрацията на омбудсмана на Република България и на Комисията за защита от дискриминация на ротационен принцип за срок две години. (5) Съветът за наблюдение се представлява от председател и заместник-председател. (6) Председател на Съвета за наблюдение е представител на институцията, която администрира дейността на Съвета за наблюдение по ал. 4. (7) Заместник-председател на Съвета за наблюдение е представител на организациите на и за хората с увреждания, избран от тях, на ротационен принцип за срок една година. (8) При отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя. (9) В заседанията на Съвета за наблюдение могат да бъдат поканени и представители на други институции, организации, независими експерти, работодатели, синдикати и други. Чл. 13. (1) Член на Съвета за наблюдение не може да е лице, което: 1. изпълнява държавна служба; 2. е поставено под запрещение; 3. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано. (2) Ограничението по ал. 1, т. 1 не се прилага за представителите на омбудсмана на Република България и на Комисията за защита от дискриминация. Чл. 14. Съветът за наблюдение: 1. изготвя становища, препоръки и предложения до отговорните институции за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на правата на хората с увреждания; 2. изготвя ежегодни доклади по предприетите действия за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания; 3. осъществява периодичен преглед и оценка на националното законодателство, практики и проекти на нормативни актове за съответствие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания; 4. осъществява и други дейности, свързани с насърчаване, защита и наблюдение по прилагането на Конвенцията. Чл. 15. (1) Съветът за наблюдение провежда заседанията си най-малко веднъж на три месеца. (2) Заседанията са редовни, ако в тях участват повече от половината от членовете на Съвета за наблюдение. (3) Решенията на Съвета за наблюдение се взимат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. (4) Членовете на Съвета за наблюдение не получават възнаграждение за участието си в него. (5) Съветът за наблюдение приема правилник за дейността си и организацията на работа. Чл. 16. (1) Съветът за наблюдение работи въз основа на приета от него годишна програма. (2) Съветът за наблюдение ежегодно представя за сведение в Народното събрание доклад за дейността си. Чл. 17. (1) За осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката за правата на хората с увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за хората с увреждания, наричан по-нататък „Националния съвет“. (2) Председател на Националния съвет е заместник министър-председател. (3) Националният съвет е консултативен орган, в който участват представители на държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България. (4) Националният съвет дава становища по проектите на нормативни актове, стратегии, програми, планове и други актове, които засягат правата на хората с увреждания. (5) Националният съвет си сътрудничи с органите по координация и наблюдение по закона. (6) Членовете на Националния съвет не получават възнаграждение за участието си в него. (7) Дейността и организацията на работа на Националния съвет се определят с правилник, приет от Министерския съвет. Чл. 18. (1) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт определят служители, на които се възлагат функции на координатори по правата на хората с увреждания. (2) Координаторите по ал. 1: 1. участват в разработването на политики и програми в областта на правата на хората с увреждания; 2. участват в изработването, изпълнението и отчитането на нормативните актове, стратегически документи, планове, проекти, анализи и доклади в областта на правата на хората с увреждания съгласно компетентността на съответния орган; 3. координират изпълнението на мерките от компетентността на съответния орган и участват в изготвянето на доклади по правата на хората с увреждания; 4. координират събирането и разпространението на информация и добри практики в областта на правата на хората с увреждания от компетентността на съответния орган; 5. изпълняват и други функции в областта на правата на хората с увреждания, възложени от съответния орган. (3) Функциите на служителите, определени за координатори по правата на хората с увреждания, се определят в длъжностните им характеристики или чрез заповед на органа по назначаването и работодателя. Чл. 19. (1) За провеждане на политиката за правата на хората с увреждания областните управители създават областни съвети. (2) В състава на областните съвети се включват представители на областната и общинската администрация, на териториалните органи на изпълнителната власт, на национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, както и други заинтересовани лица, работещи в областта на правата на хората с увреждания. (3) Областните съвети съдействат и подпомагат областните управители при осъществяване, анализиране, разработване на стратегии, планове, мерки и други дейности, свързани с изпълнението на политиката в областта на правата на хората с увреждания на областно ниво. (4) Членовете на областните съвети не получават възнаграждение за участието си в заседанията. Глава трета ИНДИВИДУАЛНА ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ Чл. 20. (1) Хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна. (2) Оценката по ал. 1 изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата. Чл. 21. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане. (2) Индивидуална оценка на потребностите се изготвя по искане на: 1. човека с увреждане или упълномощено от него лице; 2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на човек с увреждане; 3. член на семейството, при когото е настанено дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 4. ръководителя на специализирана институция или социална услуга – резидентен тип, в която е настанено дете с увреждане; 5. директора на дирекция „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане при самосезиране. (3) За изготвяне на оценката по ал. 1 се подават: 1. заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане; 2. формуляр за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане; 3. медицински документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). (4) Документите по ал. 3 се подават в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на човека с увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) No 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) No 910/2014“, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Документите може да се приемат и в дома на човека с увреждане при доказана с медицински документ необходимост. Чл. 22. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за: 1. самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; 2. увреждането/здравословното състояние; 3. вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 4. степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 5. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; 6. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома; 7. други обстоятелства. (2) За изготвянето на индивидуалната оценка Агенцията за социално подпомагане чрез своите органи има право на безвъзмезден достъп до данни, обработвани и администрирани от други публични органи или структури, съгласно изискванията за защита на личните данни. (3) Индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, се изготвя по Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. (4) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона. Чл. 23. (1) Индивидуалната оценка на потребностите включва три компонента: 1. информация за човека с увреждане; 2. констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане въз основа на събраната информация по чл. 22, ал. 1; 3. заключения, свързани с конкретни подкрепящи мерки. (2) Заключенията в индивидуалната оценка на потребностите се основават на самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и констатираните обстоятелства за наличните функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности съобразно представените документи по чл. 21, ал. 3. (3) В заключенията се определят видовете подкрепа по тази глава и потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон. Чл. 24. (1) Хората с увреждания имат право на финансова подкрепа съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 за осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. (2) Хората с трайни увреждания съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 имат право на: 1. финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство; 2. финансова подкрепа за приспособяване на жилище; 3. финансова подкрепа за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; 4. финансова подкрепа наем на общинско жилище; 5. месечна финансова подкрепа. (3) Хората с увреждания имат право да ползват социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа съгласно потребностите, определени в индивидуалната им оценка по чл. 20, при условия и по ред, определени със закон. Чл. 25. (1) Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за: 1. отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, и/или 2. отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2. (2) Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон. (3) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 се съобщават писмено на лицето, подало заявление-декларация, в 7-дневен срок от издаването й заедно с индивидуалната оценка на потребностите. (4) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 се мотивират. (5) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) Вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят. Чл. 26. (1) Заключенията и направленията, определени в оценката по чл. 20, са задължителни за всички органи и организации, отговорни за реализиране на правата на хората с увреждания. (2) Индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. (3) Лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок. (4) Срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по ал. 3, е 5 години от датата на издаването й. (5) Нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при: 1. издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение; 2. промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2. Чл. 27. (1) При писмен сигнал или по преценка на директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“ за недобросъвестно получена месечна финансова подкрепа и/или целева помощ, както и за неизползвана по предназначение целева помощ, се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията. (2) За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекция „Социално подпомагане“. (3) В случай на установена недобросъвестност при получаване на месечна финансова подкрепа и/или целева помощ и/или неизползвана по предназначение целева помощ директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената месечна финансова подкрепа и/или целева помощ заедно със законната лихва. (4) Лицата, неизползвали по предназначение целева помощ, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми. (5) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на получаването й. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение. (6) Принудителното изпълнение на заповедта по ал. 3 се допуска по искане на дирекция „Социално подпомагане“ по реда на Гражданския процесуален кодекс. Глава четвърта ПОДКРЕПА ЗА СОЦИАЛНО ПРИОБЩАВАНЕ Раздел I Медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация Чл. 28. (1) Министерският съвет приема програми за профилактика и рехабилитация, в които се определят целите, мерките и средствата за превенция на увреждането, както и органите, които провеждат мерките и са отговорни за оценяване на възможностите на хората с увреждания. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема програма за ранна диагностика и профилактика на генетичните и пренаталните заболявания и придобити състояния. Чл. 29. (1) Хората с увреждания имат право на рехабилитация, която е комплексна и може да е: 1. медицинска; 2. професионална; 3. социална; 4. трудова; 5. психологическа. (2) Медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, и включва: 1. идентификация на уврежданията; 2. медицинска и функционална диагностика; 3. физикална терапия; 4. говорна и зрителна терапия; 5. кинезитерапия; 6. хидротерапия; 7. ерготерапия; 8. психотерапия; 9. поддържаща медикаментозна терапия; 10. назначаване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. (3) Медицинската рехабилитация е насочена към: 1. постигане на максимална функционална годност и успешна ресоциализация; 2. подпомагане на медико-биологичното възстановяване и профилактика на усложненията; 3. поддържане на функционалното състояние и ограничаване на патологичните последствия; 4. компенсиране по различни начини и чрез различни средства на загубата на функционална годност на увредените органи и системи. (4) Професионалната рехабилитация е процес, който дава възможност на хората с увреждания за преодоляване на бариерите на достъп и връщането на работа към определена професия. (5) Професионалната рехабилитация има за цел развитие на знанията и уменията на хората с увреждания за полагане на труд, подготовка за работа и осигуряване на работа, съответстваща на здравословното им състояние, образование и квалификация. (6) В процеса на професионална рехабилитация се извършват следните дейности: 1. оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания; 2. професионални консултации, които се основават на комплексна оценка на професионалната пригодност; 3. професионално обучение; 4. осигуряване на услуги за подкрепа и трудова асистенция; 5. осигуряване на подходяща подкрепа за преодоляване бариерите на функционалните ограничения за упражняване на усвоена професия, пригодено работно място и условия на труд съобразно потребностите на човека с увреждане и други. (7) Социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на независим живот в обществото чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, психо-социално консултиране, трудова и професионална дейност, предоставяне на социални и рехабилитационни услуги и други дейности. (8) Дейностите, които се извършват в областта на социалната рехабилитация, са свързани със: 1. изграждане на умения и способности за справяне при осъществяването на дейностите в живота; 2. изграждане на подкрепяща среда за човека за водене на независим живот; 3. създаването на условия за социални контакти, творчество и художествено-творчески изяви, рекреационни дейности, информация и други. (9) Трудовата рехабилитация насърчава правото на заетост на хората с увреждане чрез: 1. трудова терапия; 2. социално приобщаване чрез трудова дейност; 3. осигуряване на услуги за насочване към заетост в специализирана, защитена или обичайна работна среда; 4. обучение в специализирана, защитена или обичайна работна среда; 5. осигуряване на подходяща форма на заетост в специализирана, защитена или обичайна работна среда; 6. адаптиране на трудовата среда за осигуряване на заетост на хората с увреждания. (10) Психологическата рехабилитация е насочена към възстановяване и поддържане на психическото равновесие и възможности за дейност. (11) Участие в различните видове рехабилитация по ал. 1 може да вземат и семействата на хората с увреждания в съответствие с идентифицирани потребности. Раздел II Образование и професионално обучение Чл. 30. (1) На децата и учениците с увреждания, включително на децата и учениците със специални образователни потребности, се предоставя подкрепа за личностно развитие в системата на предучилищното и училищното образование. (2) Подкрепата е обща и допълнителна и се прилага в съответствие с индивидуална оценка на всяко дете и на всеки ученик с увреждане, изготвена при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование и държавните образователни стандарти. Чл. 31. (1) Подкрепата за личностно развитие се предоставя и осигурява на децата и учениците по чл. 30, ал. 1 съвместно с държавните и местните органи и техните структури и доставчиците на социални услуги. (2) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование предоставят условия за равен достъп до качествено образование и приобщаване на децата и учениците чрез осигуряване на допълнителна подкрепа по чл. 187, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. (3) Институциите по ал. 2 осигуряват допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците с увреждания чрез план за подкрепа, изготвен по реда на чл. 187, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование. Планът се изготвя въз основа на оценка на индивидуалните потребности на всяко дете или ученик, която се извършва от екип за подкрепа за личностно развитие в детската градина или в училището. (4) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование осигуряват достъп и присъствие на асистентите на деца или ученици с увреждания, когато в плана за подкрепа по ал. 3 е посочено, че детето или ученикът се нуждае от подкрепата на асистент. Чл. 32. (1) Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование осъществяват организационно и методическо подпомагане на детските градини и училищата по отношение на предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие по чл. 31, ал. 2 на децата и учениците с увреждания, както и осигуряват ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности в случаите, предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование. (2) Към регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование се създават регионални екипи за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците по ал. 1. Чл. 33. Висшите училища осигуряват: 1. подкрепяща среда, специални приспособления, необходимите учебни материали и допълнителна преподавателска помощ, подпомагащи процеса на обучение и оценяване на хората с увреждания; 2. подготовка на специалисти за работа с хора с увреждания. Чл. 34. Професионалното обучение на хората с увреждания се осъществява от: 1. професионални гимназии и професионални колежи; 2. центрове за професионално обучение; 3. работодатели; 4. юридически лица по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане, които предоставят социални услуги за хора с увреждания; 5. предприятия и кооперации. Раздел III Заетост Чл. 35. Заетостта на хората с увреждания се осъществява в обичайна, специализирана и защитена работна среда. Чл. 36. (1) Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта осъществяват политиката по заетостта на хората с трайни увреждания, като съвместно с други заинтересовани страни разработват и предлагат за финансиране и реализиране програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности чрез социално-икономическа интеграция на хората с трайни увреждания, съгласно Закона за насърчаване на заетостта. (2) По програмите и мерките по ал. 1 се предоставят средства за стимулиране на работодателите, които разкриват работни места за наемане на хора с трайни увреждания, по реда на Закона за насърчаване на заетостта. (3) Работодателите могат да получават средства по програми и мерки по ал. 1, когато удостоверят изпълнение на задълженията по чл. 38. (4) Трудовите и осигурителните отношения на наетите безработни лица с трайни увреждания от работодател, получил преференции по реализацията на програми и мерки за насърчаване на заетостта, се уреждат при условията на трудовото и осигурителното законодателство. Чл. 37. (1) Хората с увреждания, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта, имат право да ползват посредничество по информиране и намиране на работа и професионално ориентиране по реда на Закона за насърчаване на заетостта. (2) Териториалните поделения на Агенцията по заетостта предоставят специализирано трудово посредничество на хората с увреждания, търсещи работа, което включва: 1. оценка на професионалните умения на хората с увреждания; 2. оценка на желанията и възможностите за придобиване на професионални умения с оглед на изискванията на пазара на труда; 3. включване в програма/проект за придобиване на професионални умения; 4. подпомагане чрез трудови наставници в процеса на обучение и започване на работа; 5. насочване на хората с увреждания към потенциални работодатели в изпълнение на изискванията по чл. 38 и посредничество при преговорите на хората с трайни увреждания и работодателите. Чл. 38. (1) С цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда работодателите назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва: 1. работодатели с 50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания; 2. работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си състав. (2) Работните места, определени по реда на чл. 315 от Кодекса на труда, не се взимат предвид при отчитане изпълнението на квотата по ал. 1. (3) Работодателите се освобождават от задължението по ал. 1 при: 1. наличие на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания; 2. липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции „Бюро по труда“ или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. (4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ удостоверява обстоятелствата по ал. 3. (5) Работодателите, извън тези по ал. 3, които прилагат алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания, определени с правилника за прилагането на закона, се освобождават от задължението по ал. 1. (6) При неизпълнение на задължението по ал. 1 и 5 работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане. Чл. 39. Хората с трайни увреждания се наемат на работни места, които позволяват използване и развиване на уменията и знанията им. Чл. 40. Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на човека с увреждане при неговото наемане, при необходимост, в зависимост от вида и степента на увреждането. Чл. 41. (1) Работодателят уведомява териториалните поделения на Агенцията по заетостта за свободните работни места и за необходимите му работници и служители, тяхната квалификация и професионални умения, за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1. (2) В тримесечен срок от уведомяването по ал. 1 работодателят е длъжен да назначи на работа хора с трайни увреждания, които отговарят на изискванията на заемане на работното място. (3) Работодателят уведомява съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта, че е назначил лице/лица с трайни увреждания съобразно квотата по чл. 38, ал. 1. (4) Работодателите имат право да ползват посредничество за наемане на работна сила по реда на Закона за насърчаване на заетостта в изпълнение на квотните задължения съгласно чл. 38, ал. 1. (5) Условията и редът за изпълнение на квотните задължения за работодателите и алтернативните мерки по чл. 38, ал. 5, включително редът по чл. 38, ал. 6, се определят с правилника за прилагането на закона. Чл. 42. Работодател, който създаде производствено звено или сектор, в който работят 5 и повече хора с увреждания, може да ползва правата по чл. 49 и чл. 50, ал. 1 за тези производствени структури и за работещите в тях хора с увреждания. Чл. 43. (1) Хората с увреждания, които търсят работа, имат право да ползват безплатно посреднически услуги по заетостта, предоставяни от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа съгласно изискванията на Закона за насърчаване на заетостта и Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (обн., ДВ, бр. 49 от 2003 г.; изм., бр. 52 от 2006 г., бр. 22 от 2010 г.; Решение No 12614 на Върховния административен съд от 2010 г. – бр. 88 от 2010 г.; бр. 50 от 2011 г., бр. 83 от 2013 г., бр. 82 от 2014 г., бр. 101 от 2016 г. и бр. 78 от 2017 г.). (2) Посредническата дейност по ал. 1 се изразява в оказване на съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа. Чл. 44. (1) Агенцията за хората с увреждания може да финансира работодател, съответно орган по назначаване, по национална програма за заетост на хората с увреждания за: 1. осигуряване на достъп до работното място за човек с трайно увреждане; 2. приспособяване на работното място за човек с трайно увреждане; 3. оборудване на работното място за човек с трайно увреждане; 4. квалификация и преквалификация, съответно обучение за професионално и служебно развитие; 5. други дейности. (2) Работодателят, съответно органът по назначаване, наема на работа хора с трайни увреждания за срок, не по-кратък от три години след осигуряването на финансирането по ал. 1. (3) Работодател, съответно орган по назначаване, който не е изразходвал средствата по ал. 1 по предназначение или не е назначил хора с трайни увреждания, възстановява получените суми със законната лихва. (4) Условията и редът за финансиране по ал. 1 се определят с правилника за прилагането на закона. Чл. 45. (1) Работодател, съответно орган по назначаване, на когото е осигурено финансиране по чл. 44, при условие че не ползва преференции по Закона за насърчаване на заетостта, ползва средства от държавния бюджет за 30 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания по ред, определен с правилника за прилагането на закона. (2) Агенцията за хората с увреждания извършва контрол относно разходването на средствата по ал. 1. Чл. 46. Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона. Чл. 47. (1) Държавните и местните органи подпомагат и насърчават заетостта на хората с увреждания, като създават условия за осъществяване на дейността на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания и трудово-лечебните бази чрез подходящи икономически стимули, финансови облекчения съгласно действащото законодателство и други подкрепящи насърчителни мерки. (2) Мерките по ал. 1 включват осигуряване на възможности за изпълнение на местни инициативи в подкрепа на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания и трудово-лечебните бази с цел повишаване на тяхната производителност и конкурентоспособност, мерки за повишаване на пригодността за заетост на хората с увреждания в специализирана работна среда и подобряване на тяхната професионална подготовка и трудова реализация, мерки за преодоляване на финансовите и икономическите ограничения на предприятията и кооперациите. Чл. 48. (1) Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия: 1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите; 2. произвеждат стоки или извършват услуги; 3. имат относителен дял на хората с трайни увреждания, както следва: а) за специализирани предприятия и кооперации за слепи и слабовиждащи лица – не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала; б) за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух – не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала; в) за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания – не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала; г) за специализирани предприятия и кооперации на лица с интелектуални затруднения или психични разстройства – не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала; 4. вписани са в регистъра по чл. 83. (2) Лицата, работещи по трудово правоотношение в специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания и трудово-лечебните бази, подпомагат хората с трайни увреждания в трудовия им процес и са подкрепящ персонал. Чл. 49. Агенцията за хората с увреждания може да финансира специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания по целеви проекти и програми при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона. Чл. 50. (1) На специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази се възстановяват 50 на сто от дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване на работещите по трудово правоотношение лица. (2) Средствата по ал. 1 се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с трайни увреждания и подкрепящия ги персонал. (3) Контролът относно използването на възстановените средства се осъществява от Агенцията за хората с увреждания по ред, определен с наредба на министъра на труда и социалната политика. (4) Специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази ползват данъчни преференции по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица. (5) Хората с трайни уреждания, които получават доходи от трудова дейност, ползват данъчни облекчения при условия и по ред, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Чл. 51. За осигуряване на заетост за хора с множество трайни увреждания може да се създават центрове за защитена заетост. Чл. 52. (1) Центровете за защитена заетост са механизъм в подкрепа на трудовата интеграция на хора с множество трайни увреждания с цел осигуряване на условия за извършване на продуктивна дейност, платена работа и предоставяне на персонални подкрепящи услуги. (2) Центровете за защитена заетост: 1. идентифицират възможност за трудова реализация на хората с множество трайни увреждания; 2. изграждат адаптирана среда за реализиране на трудовите възможности по т. 1; 3. формират трудови навици за работа в обичайна или специализирана работна среда; 4. осъществяват посредничество между хората с множество трайни увреждания и работодателите. (3) Центрове за защитена заетост може да се създават към специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази по ред, определен с правилника за прилагането на закона. Раздел IV Достъпна среда и разумни улеснения, достъпна информация и осигуряване на лична мобилност Чл. 53. (1) Хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. (2) Достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към: 1. елементите на достъпната среда в урбанизираната територия: пешеходни пространства, кръстовища и пешеходни пътеки, достъпни места за паркиране, спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, елементи на обзавеждането на градската среда и други; 2. сгради и съоръжения за обществено обслужване в областите на: образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта, вероизповеданията, административното обслужване, търговията, общественото хранене и услугите, спорта, озеленените площи за обществено ползване и други области за обществено обслужване, включително достъп до помещенията и пространствата за общо ползване и до достъпните работни места в производствени сгради с технология на производство, която позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания; 3. нови многофамилни жилищни сгради или сгради със смесено предназначение; 4. транспортни средства за извършване на градски и междуселищен транспорт; 5. информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ; 6. предоставяне на информация в достъпни формати за хора с различни видове увреждания, включително на български жестов език, на Брайл и лесна за четене версия. (3) Правилата, нормите и нормативите (минималните стандарти) за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (4) Изискванията за достъпна среда по ал. 1 – 3 са задължителни при изработване и одобряване на подробни устройствени планове и техни изменения, както и при изработване и одобряване на инвестиционни проекти за изграждане на нови или при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, пристрояване и надстрояване на елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. (5) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт предприемат мерки за: 1. привеждане на предоставената им за управление държавна собственост (елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията) в съответствие с правилата, нормите и нормативите, определени с наредбата по ал. 3 като ежегодно разработват програми с необходимите за това мерки, финансови средства и срокове за изпълнение; 2. съобразяването с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания по отношение на предоставената им за управление собственост относно елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1 и 2; 3. обучение на своите служители, които отговарят за елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията, тяхна собственост, по проблемите на достъпността, засягащи хората с увреждания; 4. поставяне на релефни изображения, надписи на Брайл, лесна за четене версия за обозначаване на достъпността на елементите в урбанизираната територия; 5. насърчаване прилагането на други подходящи форми на подкрепа за хора с увреждания с оглед на улесняване достъпа им до информация; 6. подпомагане достъпа на хората с увреждания до нови информационни и комуникационни технологии и системи; 7. подпомагане достъпа на хората с увреждания до нови технологии и обучения, подпомагащи личната мобилност в максимална степен на независимост. Чл. 54. Собствениците на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията за обществено обслужване по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2 с цел осигуряване на информация за изградената достъпност в сградите, а именно, при изпълнени всички изисквания за достъпност, се задължават да поставят международния символ за достъпност на видно място на входа на сградата, както и да обявяват изградената достъпна архитектурна среда на електронната си страница, ако имат такава. Чл. 55. Собствениците на елементи на достъпната среда, сгради и съоръжения по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2, собственост на физически и юридически лица, планират мерки, финансови средства и срокове за привеждането им в съответствие с наредбата по чл. 53, ал. 3. Чл. 56. (1) Физическите и юридически лица, собственици на елементи на достъпната среда, сгради и съоръжения, може да бъдат финансирани за дейности за изграждане на достъпна среда за хора с увреждания по национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. (2) Условията и редът за финансиране по ал. 1 се определят с правилника за прилагането на закона. Чл. 57. (1) Проектирането и изграждането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при спазване на наредбата по чл. 53, ал. 3 при условия и по ред, определени в Закона за устройство на територията. (2) За съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и достъпната среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага. Прилагането на тази възможност се определя и доказва мотивирано в инвестиционния проект, изготвен по реда на Закона за устройство на територията, или в доклада за резултатите от обследването при извършване на обследване по реда на наредбата по чл. 176а, ал. 6 от Закона за устройство на територията. Чл. 58. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията създава условия за достъп на хората с увреждания до транспортни, информационни и комуникационни услуги, като разработва нормативни актове за: 1. осигуряване на достъпен транспорт за обществено ползване; 2. внедряване на технически приспособления за адаптиране на автомобилите, управлявани от хора с увреждания, с цел компенсиране на техните дефицити и разработване на стандарти за обществения транспорт с цел улесняване придвижването на хората с увреждания; 3. осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания; 4. осигуряване на безпрепятствен достъп в обществения транспорт на хора с увреждания, придружени от кучета – водачи на слепи, или от кучета – асистенти на хора с увреждания. Чл. 59. Министерството на младежта и спорта в сътрудничество с общините и спортните организации създават условия за социално приобщаване на хората с увреждания чрез: 1. популяризиране на ползите от физическа активност и практикуването на спорт от хора с увреждания; 2. осигуряване на възможност за адаптирана физическа активност, практикуване на спорт и участие в спортни прояви и състезания на хора с увреждания, в т. ч. деца и ученици; 3. подпомагане на подготовката и участието на спортисти с увреждания в спортни състезания; 4. подпомагане на младежки дейности. Чл. 60. Министерството на културата в сътрудничество с общините осигуряват условия за интеграция на хората с увреждания чрез: 1. предоставяне на специализирана информация за използване на услуги, маршрути, архитектурно-транспортни и други облекчения в места за обществено ползване, предназначени за отдих и култура; 2. подкрепа за развитие на таланта и насърчаване творческите изяви на хората с увреждания. Чл. 61. (1) Министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на здравеопазването утвърждава ежегодно списъци на: 1. помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания; 2. медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания. (2) В случай на съмнение дали един продукт е медицинско изделие или помощно средство, приспособление или съоръжение за хора с увреждания, окончателно становище дава компетентният орган по Закона за медицинските изделия. Чл. 62. Областните управители провеждат държавната политика за хората с увреждания на териториално ниво, като контролират изпълнената достъпна архитектурна среда на територията на областта по отношение на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията – държавна собственост. Чл. 63. Местните органи осигуряват в рамките на предоставената им компетентност: 1. изграждането и поддържането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда в сградите и съоръженията по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2 – общинска собственост, и ежегодно разработват програми, одобрени от съответните общински съвети, с необходимите за това мерки, финансови средства и срокове за изпълнение; 2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от хора с увреждания транспортни средства; 3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета – водачи на слепи, или от кучета – асистенти на хора с увреждания, до местата за обществено ползване; 4. специални транспортни услуги за хората с увреждания; 5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания; 6. условия за подпомагане на извънучилищни детски и младежки дейности. Чл. 64. (1) Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция осигуряват информация, достъпна за хората с увреждания. (2) Медиите по ал. 1 включват в своите програми предавания и информация, свързани с хората с увреждания. Раздел V Достъп до правосъдие и правна защита Чл. 65. (1) Всеки човек с увреждане, който изпитва сериозни затруднения да упражнява самостоятелно правата си при извършване на конкретни правни действия, има право на подкрепено вземане на решение, което се определя по реда на закона, чрез предоставяне на мерки за подкрепа. (2) Подкрепеното вземане на решение е съчетание на социални интервенции, които целят подкрепа за вземане на решения, които имат правни последици и водят до конкретни резултати за човека с увреждане. (3) Сериозни затруднения са случаите, в които човекът с увреждане: 1. не разбира информацията, на която се основава решението за извършване на конкретното правно действие; 2. не оценява характера и последиците на възможните решения за конкретното правно действие; 3. не може да направи връзка на информацията по т. 1 и оценката по т. 2 в процеса на вземане на конкретно решение. (4) Не се смята за сериозно затруднение невъзможността на човека да изразява самостоятелно желанията и предпочитанията си чрез обичайно приетите средства за комуникация, ако той използва подходящи за неговото състояние начини и средства, включително невербални форми на комуникация, визуално представяне и други. Чл. 66. (1) Мерките за подкрепа са предназначени да улеснят личното упражняване на отделните права на човека, който търси подкрепа. (2) Подкрепата по ал. 1 изключва всяко неправомерно влияние на подкрепящия, както и подмяната на волята на подкрепения с волята на подкрепящия. (3) Мерките за подкрепа са социални интервенции и включват: 1. консултации с обучен специалист; 2. предоставяне на специализирани услуги за подкрепено вземане на решение; 3. осигуряване на наставник за подкрепа при вземане на решение; 4. подготовка на антикризисен план; 5. подкрепено вземане на решение чрез подкрепящи мрежи; 6. прилагане на защитни мерки. (4) Мерките за подкрепа се състоят във: 1. разясняване на смисъла на правното действие и неговите последици; 2. подпомагане на подкрепения да разбере другите участници в извършването на правното действие или засегнатите от него; 3. подпомагане на подкрепения да изрази желанията и предпочитанията си по разбираем за другите начин; 4. оказване на друго съдействие, свързано с извършването на правното действие. (5) Мерките за подкрепа се определят при спазване на следните принципи: 1. необходимост на всяка мярка; 2. зачитане на желанията и предпочитанията на подкрепения; 3. пропорционалност, срочност и гъвкавост; 4. избягване на конфликт на интереси и неправомерно влияние; 5. изчерпателност на мерките за подкрепа спрямо прилагането на защитните мерки. (6) За подкрепящо лице може да бъде избрано само лице, с което подкрепеният има доверителна връзка. Чл. 67. (1) Органите на съдебната власт, както и всички държавни институции осигуряват на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие наравно с всички останали, включително чрез предоставяне на процедурни и подходящи за възрастта им мерки за подкрепа с оглед на тяхната роля във всички фази на процеса. (2) В програмите на Националния институт на правосъдието и Академията на Министерството на вътрешните работи се включват обучителни програми за работа с хора с увреждания. Раздел VI Финансова подкрепа Чл. 68. (1) Хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. (2) Подкрепата по ал. 1 е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане. Чл. 69. Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането; 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането. Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност – в размер 57 на сто от линията на бедност. Чл. 71. Хората с трайни увреждания от 18- до 20-годишна възраст имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, ако не получават месечна помощ по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца. Чл. 72. Целевите помощи по чл. 69, т. 2 се предоставят за: 1. осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия по утвърдени стандарти за качество; 2. покупка на лично моторно превозно средство; 3. приспособяване на жилище; 4. балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; 5. наем на общинско жилище. Чл. 73. (1) Хората с увреждания с установена потребност от помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 61, ал. 1, получават целева помощ за изработване, покупка и/или ремонт по чл. 72, т. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. (2) Целева помощ по ал. 1 се получава след представяне на медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващ необходимостта от помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия и техния вид, съобразно конкретните нужди на човека с увреждане. (3) Финансирането и предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се осъществяват въз основа на механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания. (4) Механизмът и стандартите по ал. 3 се изработват и утвърждават съвместно от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. (5) Хората с увреждания, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълната й стойност заедно с лихвата по реда за събиране на държавните вземания. Чл. 74. (1) Хората с трайни увреждания, чието придвижване е затруднено, имат право на целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство до четирикратния размер от линията на бедност за съответната година, ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от линията на бедност. (2) Хората с трайни увреждания получават целевата помощ по ал. 1, ако отговарят и на следните допълнителни условия: 1. имат определена от ТЕЛК (НЕЛК) над 90 на сто вид и степен на увреждане или трайно намалена работоспособност, и 2. са работещи или учащи. (3) Помощта по ал. 1 може да се ползва повторно след изтичането на 5-годишен срок от предишното й получаване, при установена потребност от това. Чл. 75. (1) Хората с трайни увреждания с над 90 на сто степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и децата с определени вид и степен на увреждане, които се придвижват с инвалидна количка, имат право на целева помощ до двукратния размер от линията на бедност за съответната година за преустройство на жилище, ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от линията на бедност. (2) Помощта по ал. 1 може да се ползва повторно след изтичането на 10-годишен срок от предишното й получаване, при установена потребност от това. Чл. 76. (1) Хората с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с трайни увреждания и военноинвалидите имат право на целева помощ по чл. 72, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист за необходимостта от провеждане на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, съобразно конкретните им нужди. (2) Целевата помощ по ал. 1 е в размер до 80 на сто от линията на бедност за съответната година, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. (3) Лицата по ал. 1 с определена потребност от чужда помощ имат право на помощта за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв, в размер до 80 на сто от линията на бедност за съответната година, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. (4) Целевата помощ се отпуска, когато за същия период услугите по ал. 1 не са ползвани на друго правно основание. (5) Целевата помощ се изплаща на лицата по ал. 1 след представяне на разходооправдателни документи за извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. (6) При извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в обекти на дружества, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт или Министерството на здравеопазването, както и в специализирани болници за рехабилитация, които имат разрешение от министъра на здравеопазването за дейности по чл. 22 от Закона за лечебните заведения, целевата помощ се изплаща на съответния обект или специализирана болница за рехабилитация след представен от тях разходооправдателен документ. Чл. 77. (1) Право на целева помощ по чл. 72, т. 5 имат хора с трайни увреждания, ако са самотни или са самотни родители с дете с трайни увреждания и договорът за наем е сключен с тях, както и ако са поставени под пълно запрещение и договорите за наем са сключени с техните законни представители. (2) Целевата помощ по ал. 1 е в размер на нормативно определения наем по реда на Закона за общинската собственост и се превежда от дирекции „Социално подпомагане“ след представяне на разходооправдателен документ от съответната община. Чл. 78. Общините предоставят жилищно настаняване на хората с трайни увреждания чрез общинския жилищен фонд при условия и по ред, определени в Закона за общинската собственост. Чл. 79. Хората с трайни увреждания, настанени на пълна държавна издръжка в специализирани институции или социални услуги от резидентен тип за срок, по-дълъг от един месец, нямат право да получават месечна финансова подкрепа за периода на престоя си в тях. Чл. 80. (1) Финансовата подкрепа се освобождава от данъци и такси. (2) Правото на финансова подкрепа е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. (3) От финансова подкрепа не могат да се правят удръжки, освен за: 1. надвзети средства за финансова подкрепа в резултат на счетоводно-техническа грешка; 2. недобросъвестно получени суми. (4) Недобросъвестно получени средства за финансова подкрепа се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания. (5) Лицата, недобросъвестно получили финансова подкрепа, се лишават от тази социална подкрепа за срок една година. Чл. 81. Редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. Раздел VII Информационна система и регистри Чл. 82. (1) Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа информационна система за хората с увреждания, съдържаща данни относно тяхното здравословно състояние, квалификация, образователна степен, лични възможности за социално приобщаване, професионална реализация, социално-икономически статус, демографски и други данни. (2) Данните по ал. 1 служат за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус на хората с увреждания за планиране на дейности, свързани със задоволяване на индивидуалните им потребности, и за разработване на секторни политики. (3) Държавните и местните органи, които имат правомощия в областта на правата на хората с увреждания, събират, поддържат и предоставят актуални данни, необходими за работата на информационната система по ал. 1. (4) Данните в информационната система се обменят от органите по ал. 3 съгласно Закона за електронното управление и електронните удостоверителни услуги и се използват за целите по ал. 2. (5) Информационната система на Агенцията за хората с увреждания поддържа профил на всеки човек с увреждане с възможност за индивидуален достъп до персоналните данни за лицето чрез идентификация по реда на Закона за електронната идентификация. (6) Данните се събират и обработват съгласно изискванията за защита на личните данни. (7) Редът за воденето, поддържането и ползването на данните в информационната система по ал. 1 се определя с правилника за прилагането на закона. Чл. 83. (1) Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. Регистърът е публичен и се поддържа в електронен вид. (2) В регистъра по ал. 1 се вписват данни за всички специализирани предприятия и кооперации за хората с увреждания, които отговарят на изискванията на чл. 48, ал. 1. (3) За вписване в регистъра по ал. 1 лицата, представляващи специализираните предприятия и кооперации за хората с увреждания, или упълномощени от тях лица подават заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. (4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат: 1. декларация за обстоятелствата по чл. 48, ал. 1 по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания; 2. документ, удостоверяващ правото на лицата да извършват дейност, подлежаща на регистрационен, разрешителен или лицензионен режим по специален закон. (5) Заявлението по ал. 3 заедно с документите по ал. 4 се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) No 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Чл. 84. (1) В 10-дневен срок от датата на подаване на заявлението и документите по чл. 83, ал. 3 и 4 изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка на документите и на условията по чл. 48, ал. 1. (2) При констатиране на непълноти или несъответствия в документите Агенцията за хората с увреждания дава на заявителя 10-дневен срок за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 1 се удължава със срока за отстраняване на непълнотите или несъответствията, но не повече от 20 дни от датата на подаване на заявлението за вписване. (3) В срок до три дни след изтичането на сроковете по ал. 1 и 2 изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за вписване в регистъра по чл. 83 или мотивирана заповед, с която се отказва вписване. (4) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от издаване на заповедта извършва вписване в регистъра по чл. 83 и издава удостоверение за регистрация. (5) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) Обжалването на заповедта по ал. 3 не спира изпълнението й. Чл. 85. (1) В регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се вписват следните обстоятелства: 1. данни за специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания – единен идентификационен код, име и адрес на осъществяване на дейността; 2. данни за представителство на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания по регистрация от компетентен орган – име, постоянен и/или настоящ адрес; 3. предмет на дейност на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания; 4. данни по чл. 48, ал. 1, т. 2; 5. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това; 6. промени в обстоятелствата по т. 1 – 5; 7. забележки по вписаните обстоятелства. (2) Регистрираните специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания са длъжни да уведомяват писмено или по електронен път Агенцията за хората с увреждания за всички промени в обстоятелствата, вписани в регистъра, в 14-дневен срок от настъпването им, като прилагат и съответните документи, които ги доказват. Чл. 86. (1) Регистрацията в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се заличава: 1. по искане на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания; 2. при прекратяване на дейността на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания и при заличаване от търговския регистър или от регистъра по чл. 3 от Закона за кооперациите; 3. при неспазване изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 2; 4. при извършване на две или повече нарушения в рамките на една година на разпоредбите на чл. 85, ал. 2. (2) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания или на оправомощено от него длъжностно лице. (3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. (4) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 подновяването на регистрацията на специализираното предприятие или кооперация може да се извърши в срок, не по-кратък от 12 месеца от датата на заличаването. Подновяването на регистрацията се извършва по реда на чл. 83. (5) Искането по ал. 1, т. 1 се подава лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) No 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Чл. 87. Регистърът по чл. 83, ал. 1 се използва за наблюдение и контрол на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, включително на дейността, извършвана от тях при изпълнението на целеви проекти и програми по чл. 49. Наблюдението и контролът се извършват от Агенцията за хората с увреждания и се определят с правилника за прилагането на закона. Чл. 88. (1) Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа регистър на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Регистърът е публичен и се поддържа в електронен вид. (2) Дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания се извършват от лица, регистрирани като търговци по Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и нямат публични задължения. (3) В регистъра по ал. 1 се вписват и поддържат данни за лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. (4) За вписване в регистъра по ал. 1 лицата или упълномощени от тях лица подават заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, в което задължително се вписват единният идентификационен код на лицето и липсата на задължения към Националната агенция за приходите. Към заявлението се прилагат: 1. списък на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, за които ще се осъществява дейността, с описание на моделите от съответния вид, на електронен носител; 2. списък на обектите, в които ще се осъществяват дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, с посочени адрес, телефон, факс/електронна поща и лице – отговорник за обекта; 3. декларация, че помещенията, в които ще се извършва дейност по предоставяне и ремонт на медицински изделия, отговарят на изискванията за съхранение на производителя, определени в инструкцията за употреба, както и на изискванията на наредбата по чл. 89, ал. 8; 4. списък на сервизните бази, в които ще се осигурява гаранционен и извънгаранционен сервиз, когато такъв се изисква, с посочени адрес, телефон, факс/електронна поща и лице – отговорник за базата. (5) Към документите по ал. 4 лицата, които искат да се регистрират за осъществяване на дейност по предоставяне на слухови апарати, предоставят и списък на центровете по слухопротезиране с посочени адрес, телефон, факс/електронна поща и лице – отговорник за центъра, както и декларация за осигурен най-малко двегодишен гаранционен срок на изделията. (6) Заявлението и документите по ал. 4 и 5 се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) No 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. (7) Лицата по ал. 2, които не са регистрирани по Търговския закон, подават в Агенцията за хората с увреждания и легализиран превод на документите, удостоверяващи търговската регистрация по националното им законодателство. (8) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице може да проверява за достоверността на заявените данни и обстоятелства служебно, като компетентните държавни органи и администрации и заявителите са длъжни да оказват необходимото съдействие. Чл. 89. (1) Подадените заявления по чл. 88, ал. 4 се разглеждат от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. (2) В 14-дневен срок от датата на постъпване на документите по чл. 88, ал. 4 комисията прави мотивирано предложение за вписване в регистъра или за отказ до изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. (3) При констатиране на непълноти или несъответствия в документите по чл. 88, ал. 4 на лицето се предоставя 10-дневен срок за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 2 се удължава със срока за отстраняване на непълнотите или несъответствията, но не повече от 20 дни от датата на подаване на заявлението за вписване. (4) По преценка на комисията по ал. 1 може да бъдат извършвани проверки за достоверността на представените документи и декларираните обстоятелства. В този случай срокът по ал. 2 се удължава със срока на проверката, но не повече от 20 дни от датата на подаване на заявлението за вписване. (5) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице в тридневен срок от датата на приключване на работата на комисията издава заповед за вписване в регистъра по чл. 88, ал. 1 или мотивирана заповед, с която се отказва вписване. (6) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице в тридневен срок от издаването на заповедта извършва вписване в регистъра по чл. 88, ал. 1 и издава удостоверение за регистрация. (7) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. (8) Условията и редът за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. Чл. 90. В регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, се вписват следните обстоятелства: 1. единен идентификационен код, име, седалище и адрес на осъществяване на дейността; 2. вид и обхват на дейността; 3. вид и модел на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания; 4. номер и дата на удостоверението за регистрация; 5. други обстоятелства. Чл. 91. (1) Регистрацията на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, се заличава: 1. по искане на лицето; 2. при прекратяване регистрацията на лицето като търговец; 3. при установени две или повече нарушения на разпоредбите на закона и на наредбата по чл. 89, ал. 8 в рамките на една година. (2) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания или на оправомощено от него длъжностно лице. (3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. (4) В случаите по ал. 1, т. 3 подновяването на регистрацията на лицето, осъществяващо дейност по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, може да се извърши в срок, не по-кратък от 6 месеца от датата на заличаването. Подновяването на регистрацията се извършва по реда на чл. 88 и 89. Глава пета КРИТЕРИИ ЗА НАЦИОНАЛНА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ Чл. 92. (1) Организациите на и за хората с увреждания, които искат да бъдат признати за национално представителни, трябва да отговарят на следните общи критерии за национална представителност: 1. да са вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност; 2. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания; 3. да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната. (2) Освен на общите критерии по ал. 1 кандидатите за национално представителни организации трябва да отговарят и на следните специфични критерии: 1. организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 70 на сто да са хора с трайни увреждания, и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност; организациите на сляпо-глухите хора трябва да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, а организациите на малките хора – не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие; 2. организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания и подкрепящ персонал съгласно чл. 48, ал. 1; 3. организациите за хора с увреждания, предлагащи социални услуги за хора с увреждания, да обслужват не по-малко от 4500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 души специализиран персонал за обслужване на хора с увреждания; 4. родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации. (3) Когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, с изключение на организациите по ал. 2, т. 1, изречение второ, т. 2 и 4 и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване наличието на критериите за представителност по ал. 2 това лице не се отчита при установяване на числения състав на нито една организация. (4) Организациите на и за хората с увреждания, които не отговарят поотделно на критериите за национална представителност по ал. 1 и 2, могат да се сдружават и да участват в Националния съвет за хората с увреждания като асоциации с обща представителност. (5) Условията и редът за признаване на национална представителност, както и контролът за спазването на критериите, се определят с правилник, приет от Министерския съвет. Глава шеста ФИНАНСИРАНЕ Чл. 93. Финансирането на дейностите по закона се извършва със средства от: 1. държавния бюджет; 2. бюджетите на общините; 3. национални проекти и програми, Европейските структурни и инвестиционни фондове и проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори; 4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица; 5. други източници. Чл. 94. Средствата на Агенцията за хората с увреждания по чл. 44, ал. 3 се разходват за реализиране на дейностите, заложени в националната програма за заетост на хората с увреждания. Чл. 95. (1) Държавата осигурява финансова подкрепа за дейности на организациите на и за хората с увреждания с призната национална представителност по чл. 92 под формата на субсидия от държавния бюджет. (2) Условията и редът за предоставяне на субсидията се определят с правилника за прилагането на закона. (3) Изпълнението на дейностите по ал. 1 подлежат на контрол от Министерството на труда и социалната политика по ред, определен с правилника за прилагането на закона. Чл. 96. Юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейности в обществена полза в областта на правата за хората с увреждания, може да кандидатстват за осигуряване от държавния бюджет на финансова подкрепа на проекти по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Глава седма АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 97. (1) На работодател, който не е изпълнил задължението по чл. 38, ал. 6, се налага глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. (2) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е от 4000 до 10 000 лв. Чл. 98. (1) Работодател, съответно орган по назначаването, който не изпълни задължение по чл. 44, ал. 3, или длъжностно лице, което не изпълни задължение по закона, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. (2) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е от 2000 до 4000 лв. Чл. 99. На лице, което осъществява дейност по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания в нарушение на разпоредбите на закона и на наредбата по чл. 89, ал. 8, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1000 лв. за всеки отделен случай. Чл. 100. (1) За извършени нарушения по чл. 53 при изработването на проектите, съгласуването, одобряването и издаването на строителните книжа, изпълнението на строежите в съответствие с издадените строителни книжа и неизпълнение на разпорежданията на компетентните органи при проектирането и строителството се прилагат административнонаказателните разпоредби и се издават актове за съставяне на нарушения по реда на Закона за устройство на територията. (2) Актовете за установяване на административните нарушения по ал. 1 и наказателните постановления се съставят и издават по реда на Закона за устройство на територията. Чл. 101. (1) Актовете, с които се установяват административните нарушения по закона, се издават от длъжностни лица от: 1. Агенцията за държавна финансова инспекция – за финансовите нарушения; 2. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – за нарушения на задълженията, свързани с трудовата заетост; 3. регионалните управления на образованието – за нарушения в областта на образованието; 4. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съответно от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ – за нарушения в областта на достъпния транспорт; 5. Агенцията за социално подпомагане – за нарушения в областта на целевите помощи по чл. 72; 6. Агенцията за хората с увреждания – за нарушения, свързани с предоставянето на целеви помощи по чл. 72. (2) Наказателните постановления се издават от: 1. директора на Агенцията за държавна финансова инспекция или оправомощено от него длъжностно лице; 2. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или оправомощено от него длъжностно лице; 3. началника на съответното регионално управление на образованието; 4. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице; 5. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице; 6. изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или оправомощено от него длъжностно лице; 7. изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (4) Влезлите в сила наказателни постановления подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (5) Органите по ал. 1 предоставят ежегодно до 31 декември в Агенцията за хората с увреждания информация за направените проверки и за наложените санкции. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на закона: 1. „Хора с увреждания“ са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот. 2. „Хора с трайни увреждания“ са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. 3. „Комуникация“ включва всякакви езици, зрително представяне на текст, Брайлова азбука, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, дикторски, допълващи и алтернативни способи, опростен език, включително достъпни информационни и съобщителни технологии. 4. „Език“ включва говоримите и знакови езици, както и всякакви други форми на неговорим език. 5. „Разумни улеснения“ са всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, които не водят до непропорционално или неоправдано обременяване на околните, когато такива са необходими, за да се осигури на човека с увреждане признаването или упражняването на правата и основните му свободи наравно с всички останали хора по смисъла на Конвенцията за правата на хората с увреждания. 6. „Универсален дизайн“ е дизайн на изделия, жизнена среда, програми и услуги, които да се ползват в максимална степен от всички хора, без да се налага тяхното адаптиране или специализиран дизайн. Понятието „универсален дизайн“ не изключва наличието на спомагателни уреди и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага. 7. „Рехабилитация“ е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост. 8. „Профилактика“ са действията, предприети за предотвратяване на физически, интелектуални, психически или сензорни увреждания или за предотвратяване на увреждания вследствие на продължителна дисфункция или увреждане, както и адаптиране на средата. 9. „Помощни средства, приспособления и съоръжения“ са пособия, предназначени от производителя да компенсират загубена или увредена функция на човешки орган с цел увеличаване на възможностите за самообслужване, за извършване на трудова и друга дейност на хората с увреждания. 10. „Трудово-лечебни бази“ са звена, откривани в специализирани институции за социални услуги, за осъществяване на трудова терапия и рехабилитация на хора с увреждания. 11. „Организации на хора с увреждания“ са организации, в които повече от половината членове са хора с увреждания и се ръководят от хора с увреждания. 12. „Организации за хора с увреждания“ са организации, създадени да предоставят услуги на и за хора с увреждания и които поемат застъпническа роля от името на хора с увреждания. 13. „Обичайна работна среда“ е работна среда във всяко предприятие от националната икономика. 14. „Специализирана работна среда“ е работната среда в специализираните предприятия, приспособена за хората с увреждания. 15. „Кучета – водачи на слепи“ или „Кучета – асистенти на хора с увреждания“ са кучета, обучени в специализирани училища, което се доказва със сертификат за преминато обучение, отличителна служебна екипировка и знаци. 16. „Лица със затруднения в придвижването“ са лица, които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. 17. „Линия на бедност“ е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото, определен с постановление на Министерския съвет. 18. „Индивидуални потребности“ е индивидуализирана нужда от подкрепа, която допълва възможностите на лицето и/или дава насока за конкретни дейности за подкрепа съобразно отчетените проблемни области. 19. „Доход“ са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по закона и по Закона за закрила на детето и Закона за социално подпомагане. 20. „Доходи за отпускане на целеви помощи“ са всички приходи, произхождащи от: а) трудова дейност; б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство; в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество; г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност; д) наем, рента и аренда; е) авторски и лицензионни възнаграждения; ж) дивиденти и доходи от дялово участие; з) премии и награди от спортни състезания; и) обезщетения и помощи; к) пенсии; л) стипендии; м) месечни добавки и целеви помощи за деца; н) присъдени издръжки; о) други. 21. Не се смятат за доходи при отпускане на целевите помощи: а) финансовата подкрепа; б) добавката към пенсиите за чужда помощ на инвалидите с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ; в) еднократната помощ при раждане по чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца; г) хуманитарните помощи; д) еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии; е) добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации; ж) допълнителната месечна компенсация към пенсиите на навършилите 75- или 80-годишна възраст; з) помощите, определени с акт на Министерския съвет; и) сумите, които настанените в специализирани институции за предоставяне на социални услуги получават като възнаграждение за участие в трудовотерапевтичен процес; к) финансовите средства и помощи, отпускани по реда на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.; изм., бр. 24 от 2004 г., бр. 31 от 2005 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 57 от 2009 г., бр. 68 от 2012 г., бр. 89 от 2016 г. и бр. 34 и 79 от 2017 г.). 22. „Подкрепящ персонал“ са работещите лица по трудово правоотношение в специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази, които подпомагат хората с увреждания в трудовия им процес и извършват работа, непосилна по обем и тежест да бъде изпълнявана от тях. 23. „Защитена заетост“ е форма на заетост за хора с множество трайни увреждания в центрове за защитена заетост, съпроводена с пакет от подкрепящи услуги. 24. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Законът за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33, 37, 63, 95, 97 и 108 от 2006 г., бр. 31, 46 и 108 от 2007 г., бр. 41 и 74 от 2009 г., бр. 24, 62 и 98 от 2010 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 27, 40 и 98 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 13 и 98 от 2016 г., бр. 85 и 91 от 2017 г. и бр. 60 от 2018 г.) се отменя. § 3. До 31 март 2019 г. включително Министерският съвет: 1. приема правилник за прилагането на този закон; 2. приема методиката по чл. 22, ал. 3; 3. привежда устройствения правилник на Агенцията за хората с увреждания и устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане в съответствие със закона. § 4. Националният съвет за хората с увреждания е правоприемник на архива на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. § 5. До 31 март 2019 г. включително изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане: 1. сформира специализирани отдели за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите; 2. организира и провежда обученията на експертите от специализираните отдели по т. 1; 3. привежда Интегрираната информационна система в съответствие със закона. § 6. (1) До 31 март 2019 г. включително хората с увреждания имат право на целева помощ по чл. 72, т. 1 въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, като индивидуална оценка на потребностите не се изготвя. (2) До 31 март 2019 г. включително хората с трайни увреждания имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 70 и/или целеви помощи по чл. 72, т. 2 – 5, въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, като индивидуална оценка на потребностите не се изготвя. (3) Заявлението-декларация се подава в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на човека с увреждане, към което се прилагат медицински документи или експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. (4) Към заявлението-декларация за отпускане на целева помощ по чл. 72, т. 5 и 6 се прилагат съответните документи по чл. 76 и 77. (5) Заповедта за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70 и/или отпускане на целеви помощи по чл. 72, т. 2 – 5 се издава в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по ал. 1 – 4. (6) Заповедта за отпускане на целева помощ по чл. 72, т. 1 се издава в срок до 10 дни от подаване на документите по ал. 1 – 4. Целевата помощ се предоставя по досегашния ред. (7) Заповедите по ал. 5 и 6 се съобщават писмено на лицето, подало заявлението-декларация, в 7-дневен срок от издаването им. (8) Отказът за отпускане на финансова подкрепа се мотивира. (9) Заповедите по ал. 5 и 6 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (10) Вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят. (11) Заповедта за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70 се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. Срокът на действие на заповедта, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по чл. 26, ал. 3, е 5 години от датата на издаването й. § 7. (1) От 1 януари 2019 г. социалните пенсии за инвалидност, изплащани съгласно § 22т от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, се прекратяват служебно от Националния осигурителен институт на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и на лицата, които са получавали тези пенсии, от 1 януари 2019 г. Агенцията за социално подпомагане изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя. (2) Влезлите в сила до 31 декември 2018 г. включително индивидуални административни актове за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за обучение, за диетично хранене и лекарствени продукти и за достъпна информация се преобразуват служебно от Агенцията за социално подпомагане в месечна финансова подкрепа и на лицата от 1 януари 2019 г. агенцията изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя. (3) В случай че определената месечна финансова подкрепа по ал. 1 и 2 е в по-малък размер от изплащаната до влизането в сила на закона, се отпуска по-благоприятната за лицето. (4) За целите на ал. 1 приетите със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. трансфери по чл. 4, ал. 1 и разходите по чл. 4, ал. 2, т. 1.1.2 от същия закон се намаляват в размер до 133 000 хил. лв. (5) Министерският съвет одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2019 г. до размера по ал. 4 за целите на изпълнението по ал. 1. (6) В едномесечен срок от обнародването на закона Националният осигурителен институт предоставя на Агенцията за социално подпомагане информация за лицата, чиито социални пенсии за инвалидност се прекратяват по ал. 1 по ред, определен със споразумение между двете институции. § 8. До 31 декември 2019 г. включително максималните размери на целевите помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия се определят и актуализират със заповед на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите и министъра на здравеопазването. § 9. До 30 септември 2019 г. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса съвместно изработват и утвърждават механизма и стандартите по чл. 73, ал. 3. § 10. Неприключилите до влизането в сила на закона производства по отменения Закон за интеграция на хората с увреждания се довършват по досегашния ред. § 11. Организациите, признати за национално представителни до влизането в сила на закона, запазват представителността си до изтичането на срока, за който са признати. § 12. (1) Агенцията за хората с увреждания се преобразува в държавна агенция. (2) Държавната агенция за хората с увреждания е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерския съвет със седалище в София. (3) Държавната агенция по ал. 2 организира дейността по извършване на индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания и координира осъществяването на политиката за правата на хората с увреждания. (4) Държавната агенция за хората с увреждания е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Агенцията за хората с увреждания. (5) Трудовите и служебните правоотношения на служителите в Агенцията за хората с увреждания се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител. (6) Движимото и недвижимото имущество на Агенцията за хората с увреждания, използвано за осъществяване на дейността й, се предоставя на Държавната агенция за хората с увреждания със заповед на министъра на труда и социалната политика. § 13. (1) За функционирането на Държавната агенция за хората с увреждания по § 12 се сформират екипи, чиито състави се осигуряват чрез трансформиране на определен брой щатни длъжности от Агенцията за социално подпомагане. (2) Трудовите и служебните правоотношения на служителите в екипите по ал. 1 се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител. § 14. В тримесечен срок от влизането в сила на закона се определят членовете на Съвета за наблюдение. § 15. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Съветът за наблюдение приема правилник за своята дейност. § 16. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение No 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение No 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88 и 98 от 2018 г.) в чл. 9 ал. 6 се изменя така: „(6) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране, за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за Фонд „Пенсии“ върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.“ § 17. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм., бр. 45 и 120 от 2002 г., бр. 18, 30 и 105 от 2006 г., бр. 52 и 59 от 2007 г., бр. 58 от 2008 г., бр. 14, 41 и 74 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г., бр. 9 и 51 от 2011 г., бр. 32 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 8 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г. и бр. 7, 17, 77 и 91 от 2018 г.) в чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 11: „11. усъвършенства критериите и индикаторите за извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания;“. 2. Създават се т. 12 – 15: „12. организира дейността по извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания; 13. предоставя анализ и обобщени данни от всички оценки и резултатите от тях на министъра на труда и социалната политика за определен период, в определен регион или за страната; 14. публикува на официалната си интернет страница информация за насоките и достъпа за реализиране на правата за хората с увреждания; 15. участва и задължително дава становища при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания;“. 3. Досегашната т. 11 става т. 16. § 18. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение No 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г., бр. 1, 18, 35, 53, 54 и 107 от 2014 г., бр. 12, 48, 54, 61, 72, 79, 98 и 102 от 2015 г.; Решение No 3 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 20 от 2016 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., бр. 85, 101 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 17, 30, 40, 77 и 92 от 2018 г.) в чл. 40, ал. 3, т. 9 думите „със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ“ се заменят със „с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или с трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ“. § 19. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г. и бр. 15 и 98 от 2018 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 13, ал. 1, т. 15 думите „Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят със „Закона за хората с увреждания“. 2. В чл. 22, ал. 1, т. 1, буква „з“ думите „чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят с „чл. 83 от Закона за хората с увреждания“. § 20. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение No 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 19, 37, 79, 92, 95, 101 и 102 от 2015 г., бр. 13, 50, 81, 86, 98 и 101 от 2016 г., бр. 9, 11, 54, 58, 77 и 97 от 2017 г. и бр. 2, 7, 17, 55, 59, 62, 77 и 86 от 2018 г.) в § 6 т. 64 от допълнителните разпоредби се изменя така: „64. „Човек с трайно увреждане“ е лице по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания.“ § 21. В Закона за инспектиране на труда (обн., ДВ, бр. 102 от 2008 г.; изм., бр. 35 и 82 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 95 от 2015 г. и бр. 58 и 97 от 2017 г.) в чл. 6, т. 1, буква „в“ думите „Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят със „Закона за хората с увреждания“. § 22. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г. и бр. 15, 91 и 98 от 2018 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 31, ал. 1, т. 7 думите „чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят с „чл. 83 от Закона за хората с увреждания“. 2. В чл. 178, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят със „Закона за хората с увреждания“. § 23. В Закона за медицинските изделия (обн., ДВ, бр. 46 от 2007 г.; изм., бр. 110 от 2008 г., бр. 41 и 82 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 39 и 60 от 2011 г., бр. 54 и 84 от 2012 г., бр. 14 и 38 от 2015 г., бр. 14 и 43 от 2016 г. и бр. 84 от 2018 г.) в чл. 83, ал. 1, т. 6 думите „Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят със „Закона за хората с увреждания“. § 24. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г.; изм., бр. 34 от 2016 г., бр. 63, 85, 96 и 102 от 2017 г. и бр. 7, 15, 17, 24, 30, 49, 77, 80 и 86 от 2018 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 12, ал. 9 думите „чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят с „чл. 83 от Закона за хората с увреждания“. 2. В § 2, т. 46 от допълнителните разпоредби думите „чл. 28, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят с „чл. 48, ал. 1 от Закона за хората с увреждания“. § 25. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 и 110 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 15 и 24 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 54 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 57, 79 и 96 от 2015 г., бр. 98 от 2016 г., бр. 99 от 2017 г. и бр. 30, 77 и 88 от 2018 г.) в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби думите „Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят със „Закона за хората с увреждания“. § 26. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за интеграция на хората с увреждания се прилагат, доколкото не противоречат на закона. § 27. Изпълнението на закона се възлага на министъра на труда и социалната политика. § 28. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на: 1. член 73, ал. 3 и § 16 и 18, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.; 2. параграф 7, ал. 6, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“; 3. параграфи 12 и 13, които влизат в сила от 1 януари 2021 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 5 декември 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НАРЕДБА No 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи Раздел I Обща разпоредба Чл. 1. С тази наредба се определят редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР). Раздел II Продължителност на работното време Чл. 2. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. (2) Положеният труд от държавните служители извън редовното работно време не може да надвишава размера, предвиден в чл. 187, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Чл. 3. (1) За дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени. (2) За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Чл. 4. (1) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време. (2) Въвеждането на намалено работно време за отделните длъжности се извършва в съответствие с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, приета с Постановление No 267 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 103 от 2005 г.). (3) Служителите, които имат право на намалено работно време по ал. 1, се определят със заповед на ръководителя на структура по чл. 37 ЗМВР след консултации с представителите на синдикалните организации, Ведомствената служба по трудова медицина и с комитета/групите по условията на труд в съответната структура и в съответствие с оценката на риска. (4) За държавните служители по ал. 1 продължителността на работното време може да бъде удължавана до 1 час над определеното им намалено работно време. Чл. 5. За държавните служители, с изключение на служителите по чл. 3 и 4, се установява ненормиран работен ден. Чл. 6. Времето за участие на държавните служители в мероприятия по подготовка и проверка на готовността на личния състав за работа във военно време се включва в рамките на установените общи работни часове за месеца. Чл. 7. (1) Работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, е от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна почивка. (2) Ръководителят по чл. 11 може да определя и друг начален и краен час на работния ден и обедна почивка за отделни звена, работни екипи или отделни работни места, когато характерът на работата изисква това, като почивката за хранене не може да бъде по-малко от 30 минути. Чл. 8. (1) Извънредният труд за държавните служители не може да надвишава 280 часа годишно и 70 часа на тримесечен период. (2) При бедствия и други извънредни ситуации се разрешава полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР. Чл. 9. (1) При полагане на труд извън редовното работно време на държавните служители се осигурява не по-малко от 12 часа непрекъсната междудневна почивка или 36 часа непрекъсната седмична почивка. (2) По изключение се допуска непрекъснатата седмична почивка да бъде в намален размер, но не по-малко от 24 часа. Раздел III Разпределяне на работното време Чл. 10. (1) За държавните служители, които изпълняват дейности, чието осъществяване изисква специфична организация на работа, ръководителят по чл. 11 или определено от него длъжностно лице с ръководни функции по предложение на преките ръководители на съответните служители може да установява време на разположение или режим на дежурство, които се определят със заповед за всеки конкретен случай. (2) По изключение времето на разположение или режимът на дежурство може да се организира в седмични или месечни графици, които се изготвят и утвърждават по реда на чл. 14, като се спазват изискванията за непрекъснатата междудневна и седмична почивка. (3) В графиците за дежурство не могат да бъдат включвани държавни служители, работещи на смени. (4) За държавните служители, работещи на смени, се определя време на разположение най-малко 12 часа след приключване на работната смяна. (5) При определяне на индивидуално дежурство с времетраене повече от 6 часа на служителите се осигурява време за хранене, което не може да бъде по-малко от 30 минути. Чл. 11. (1) Ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР регламентират със заповед разпределянето на работното време в отделните звена в подчинените им структури, както и за осъществяване на отделни служебни дейности в подчинените им структури. (2) За дирекциите в състава на главните дирекции и териториалните звена на структурите на МВР разпределянето на работното време се регламентира със заповед на ръководителите по ал. 1 по предложение на директорите на съответните дирекции и на ръководителите на съответните териториални звена. (3) Извън реда по ал. 2 за Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“ и регионалните дирекции „Гранична полиция“ разпределянето на работното време се регламентира със заповед на директорите им по предложение на ръководителите на съответните звена. Чл. 12. (1) В заповедта по чл. 11 се определят: 1. разпределянето на работното време на служителите с установен ненормиран работен ден; 2. служителите, за които се установява работа на смени и продължителността на смените; 3. служителите, за които се установява намалено работно време; 4. разпределянето на работното време за държавните служители, изпълняващи дейности по административно обслужване на граждани; 5. видовете почивки, тяхната продължителност с начален и краен час и разпределянето им в рамките на работното време; 6. времето за отдих; 7. времето за хранене – в случаите, когато не може да бъде осигурено ползването на почивки; 8. организацията за отчитане на отработеното време. (2) Физиологичните почивки се посочват отделно в заповедта по ал. 1. Чл. 13. (1) Разпределянето на работното време на смени се извършва при спазване на нормативната уредба за организацията и изпълнението на отделните служебни дейности в МВР. (2) Ръководителят по чл. 11 може да установява 24-часови смени, когато численият състав или изпълнението на отделни служебни дейности не позволява организирането на работата на 8-часови и 12-часови смени, след мотивирано предложение на ръководителя на съответното звено. (3) С разпределянето на работните смени се определя времето за хранене и времето за отдих, както и физиологичните почивки. (4) Времето за хранене или времето за отдих не може да бъде по-малко от 30 минути. Чл. 14. (1) Работните смени се организират в месечен график, изготвен от ръководителя на съответната структура или от служител, определен със заповед на ръководителя по чл. 11. (2) При разпределянето на работните смени в графика по ал. 1 не се допуска смесването на смени с различна продължителност в рамките на един отчетен период с изключение на служителите, които извършват охрана на дипломатически представителства, на служителите от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) и на служителите от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. (3) Графикът по ал. 1 се изготвя така, че сборът от работните часове по графика на служителя за тримесечния период в максимална степен следва да достига нормата за продължителност на работното време за съответния период. Сборът от работните часове по графика на служителя за тримесечния период не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време. (4) При сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за тримесечния период. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, определена в чл. 2, ал. 1. (5) Графиците по ал. 1 се утвърждават от ръководителя по чл. 11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции. (6) Утвърдените графици могат да се изменят от лицата по ал. 5 при промяна на числеността на заетите служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. Чл. 15. (1) При разпределяне на работните смени или дежурствата на държавните служители се осигурява не по-малко от 12 часа непрекъсната междудневна почивка. (2) Държавните служители на ненормиран работен ден имат право на непрекъсната седмична почивка в размер два последователни дни, от които единият е поначало в събота или неделя, като им се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. (3) За държавните служители, работещи на смени, непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. (4) По изключение при разместване на индивидуалните смени или дежурства се допуска непрекъснатата седмична почивка да бъде в намален размер, но не по-малко от 24 часа. (5) При нарушена 12-часова непрекъсната междудневна почивка или на непрекъсната седмична почивка по ал. 2 и 3 след приключване на положения труд извън редовното работно време на служителя се осигурява не по-малко от 12 часа непрекъсната междудневна почивка или 36 часа непрекъсната седмична почивка. (6) В случаите по ал. 5 в заповедта за полагане на труд извън редовното работно време или с отделна заповед на ръководителя на структурата изрично се посочват дата и час за явяване на работа. Чл. 16. (1) Максималната продължителност на времето на разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец – 100 часа; 2. през почивни дни – 24 часа. (2) На държавния служител не може да се възлага да бъде на разположение или на дежурство в два последователни календарни дни. (3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за държавните служители на СОБТ при изпълнение на законоустановените дейности, а за държавните служители, изпълняващи експертно-криминалистическа дейност, не се прилагат ал. 1 и 2 по отношение времето на разположение. (4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 по отношение времето на разположение не се прилагат за държавните служители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и на областните дирекции на МВР при изпълнение на законоустановените дейности при бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Чл. 17. Държавните служители, командировани за изпълнение на служебни задължения, спазват работното време на структурата или звеното, в която/което са командировани. Раздел IV Полагане на труд извън редовното работно време Чл. 18. (1) Държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции. (2) Заповедта за полагане на труд извън редовното работно време се издава за всеки конкретен случай не по-рано от пет работни дни преди полагането на труда и в нея се посочват конкретните задачи, които ще бъдат изпълнявани по време на полагането на труда. (3) В случаите, когато на служител е разпоредено да положи труд извън редовното работно време по време на разположение, в заповедта по ал. 2 се посочват и дата и час на уведомяване, и дата и час на явяване на служителя. Чл. 19. Заповедите за полагане на труд извън редовното работно време от ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР се издават от: 1. министъра на вътрешните работи – за главния секретар на МВР, заместник главния секретар на МВР и ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи; 2. главния секретар на МВР – за ръководителите на структурите на пряко подчинение на главния секретар на МВР; 3. заместник-министър на вътрешните работи съгласно определения му ресор – за останалите ръководители на структури по чл. 37 ЗМВР. Чл. 20. В случаите, когато поради неотложност полагането на труд извън редовното работно време е разпоредено устно, заповедта по чл. 18 и 19 се издава в първия работен ден, следващ деня, в който е положен трудът. По изключение срокът за издаване на заповедта може да бъде удължен, но не повече от 5 работни дни от деня на полагане на труда. Чл. 21. (1) Държавните служители от МВР имат право да откажат полагането на извънреден труд в случаите, когато е достигнат някой от лимитите в чл. 8. (2) По изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 8 ЗМВР. (3) Съгласието по ал. 2 се прави в писмена форма и се регистрира в деловодството на съответната структура по установения за това в МВР ред, но не по-късно от началото на неговото полагане. (4) Недаване на съгласие по ал. 2 не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител. Раздел V Отчитане и документиране на работното време, времето на разположение, положен труд извън редовното работно време, труд между 22,00 и 6,00 ч. и на официални празници Чл. 22. (1) Работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, се отчита в работни дни – подневно. Часовете положен труд извън редовното работно време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени. (2) Работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. (3) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за служители, работещи на ненормиран работен ден. Чл. 23. (1) Отработеното време включва: 1. работните часове в рамките на редовното работно време; 2. времето за хранене; 3. времето за физиологични почивки; 4. времето за провеждане на професионално обучение; 5. времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед; 6. времето за отдих; 7. времето от уведомяване до приключване на фактически извършената работа по време на разположение; 8. работа извън редовното работно време; 9. времето на дежурство; 10. времето на пътуване при командироване след проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 4 ЗМВР; 11. времето на пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции. (2) Времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време. Чл. 24. (1) За отработеното време от държавните служители, работещи на смени, за отчетния период се изготвя протокол (приложение No 1). (2) Протоколът по ал. 1 се изготвя от служителя, определен да изготвя графиците, и се утвърждава от ръководителя по чл. 11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до десето число на месеца, следващ отчетния период. (3) Отработените часове от служителя, които в края на тримесечния период са повече от часовете, определени съгласно чл. 14, ал. 4, изр. второ, се компенсират като труд извън редовното работно време и се отчитат с протокол (приложение No 1), без да се издава заповед по чл. 18, ал. 1. (4) Екземпляр от утвърдения протокол се предоставя на съответното финансово звено и на звеното „Човешки ресурси“. Чл. 25. (1) Положеният труд извън редовното работно време и положените дежурства от държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, се отчитат в часове за месеца, през който са положени, с протокол (приложение No 2). (2) В случаите, когато служителите, работещи на смени, са полагали труд по заповед, положеният труд се отчита като труд извън редовното работно време с протокол (приложение No 3). (3) Времето на дежурство и фактически положеният труд през времето на разположение се отчитат и компенсират като труд извън редовното работно време. (4) Държавните служители, които работят на смени, полагат дежурства, труд по време на разположение и труд извън редовното работно време на основание чл. 20, се записват в книга по образец (приложение No 4), в която се посочват трите имена, ЕГН на държавния служител, основание за полагане на труда, дата на полагане на труда, начален, краен час и общ брой часове на положения труд. (5) Книгата по ал. 4 се води и съхранява от служител, определен със заповед на ръководителя по чл. 11. (6) За длъжностно лице по ал. 5 не може да бъде определян служител, на когото е възложено да изготвя протоколите за отчитане на положен труд. (7) След отразяване на обстоятелствата по ал. 4 съответният държавен служител и длъжностното лице полагат подпис в книгата. Чл. 26. (1) Протоколите по чл. 25 се изготвят от служител, определен със заповед на ръководителя по чл. 11, и се утвърждават от ръководителя по чл. 11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до десето число на месеца, следващ отчетния период. (2) Екземпляр от утвърдения протокол заедно с копие на заповедта за полагане на труд извън редовното работно време в случаите, когато е издадена такава, се предоставят на съответното финансово звено и на звеното „Човешки ресурси“. Чл. 27. (1) Когато служител, работещ на смени през целия или през част от отчетния период, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар. (2) Когато служител, работещ на смени през целия или през част от отчетния период, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата по чл. 14, ал. 4, изр. второ се извадят съответните часове по утвърдения график. Чл. 28. (1) Когато в края на отчетния период отработените от служител, работещ на смени, часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 14, ал. 4, изр. второ, за недостигащите часове се счита, че служителят е отработил нормата за съответния отчетен период, с изключение на случаите на виновно неявяване на служителя на работа. (2) Когато правоотношение на служител, работещ на смени, е прекратено преди изтичането на отчетния период и отработените от него часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 14, ал. 4, изр. второ, за недостигащите часове се счита, че служителят е отработил нормата за съответния отчетен период, с изключение на случаите на виновно неявяване на служителя на работа. Чл. 29. (1) За държавните служители от структури с централизирани щатове и месторабота в териториални звена се съставя отделен протокол, който се утвърждава от ръководителя, по чиято писмена заповед е положен трудът. (2) Екземпляр от утвърдения протокол заедно с копие на заповедта за полагане на труд извън редовното работно време се предоставят за вписване в книгата по чл. 32, ал. 1 по местополагане на труда извън редовното работно време. Чл. 30. (1) В случаите, когато служител с установен ненормиран ден е командирован в структура, в която изпълнява служебните си задължения на смени, отчитането на работното време за съответния месец се осъществява в структурата, от която е командирован служителят. (2) Ръководителят на приемащата структура или оправомощено от него длъжностно лице изготвя справка за положения труд от командирования служител до пето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, и я изпраща на структурата, от която е командирован служителят. (3) В случаите по ал. 1 отработените часове по време на командироването се сумират и се сравняват с нормалната продължителност на работното време по чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Когато общият брой отработени часове надхвърля нормалната продължителност на работното време по чл. 187, ал. 1 ЗМВР, същите се компенсират с допълнително възнаграждение за труд извън редовното работно време. Чл. 31. (1) В случаите, когато изпълнението на служебни задачи извън редовното работно време налага пътуване до друго населено място, заповедта за полагане на труд извън редовното работно време се издава отделно от заповедта за командироване. (2) Когато периодът на командироване включва дни на официални празници и почивни дни, отработеното време през тези дни се отчита като труд извън редовното работно време. Чл. 32. (1) Положеният труд извън редовното работно време се документира в специална книга по образец (приложение No 5). (2) Книгата по ал. 1 се води и съхранява от служител, определен със заповед на ръководителя по чл. 11. (3) За длъжностно лице по ал. 2 не може да бъде определян служител, на когото е възложено да изготвя протоколите за отчитане на положен труд. (4) Във всяка организационно или териториално обособена структура се води отделна книга. (5) Книгата по ал. 1 може да се води и на електронен носител. Чл. 33. (1) Отработеното време между 22,00 и 6,00 ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални празници се отчитат ежемесечно с протокол (приложение No 6). (2) Протоколът по ал. 1 се изготвя от служителя по чл. 26, ал. 1 и се утвърждава от ръководителя по чл. 11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. (3) При отчитане на броя часове време на разположение, труд между 22,00 и 6,00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число. Чл. 34. (1) Положеният труд при условията на чл. 187а, ал. 1 и 2 ЗМВР се компенсира като труд извън редовното работно време съгласно чл. 187а, ал. 5 ЗМВР и се отчита отделно с протокол (приложение No 7). (2) Протоколът по ал. 1 се изготвя от служителя по чл. 26, ал. 1 и се утвърждава от ръководителя по чл. 11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до десето число на месеца, следващ отчетния период на полагане на труда. (3) Екземпляр от утвърдения протокол се предоставя на съответното финансово звено и на звеното „Човешки ресурси“. Раздел VI Компенсиране на положения труд извън редовното работно време Чл. 35. (1) Положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР. (2) Положеният труд извън редовното работно време не може да надвишава размера за компенсиране, предвиден в чл. 187, ал. 5 ЗМВР, с изключение на случаите по чл. 187а, ал. 1 и 2 ЗМВР. (3) За служителите, работещи на ненормиран работен ден, положеният труд извън редовното работното време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск съгласно чл. 189, ал. 1, т. 3 ЗМВР, като размерът на допълнителния отпуск се определя със заповед на ръководителите по чл. 11. Чл. 36. (1) Възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. (2) Положеният труд по време на дежурство се компенсира според часовете, които надхвърлят редовното работно време. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Длъжностни лица с ръководни функции“ са държавни служители в МВР, които заемат най-високата ръководна длъжност в рамките на организационно обособената структура. 2. „Дежурство“ е специфична организация на работата при подневно отчитане на работното време. През времето на дежурство служителят се явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на дежурството. 3. „Смяна“ е времето, през което държавният служител изпълнява служебните си задължения по предварително утвърден график при непрекъсваемост на работния процес. 4. „Време на разположение“ е времето, през което служителят е на разположение на ръководителя си извън работното място и редовно установеното работно време, с готовност при необходимост да изпълнява служебните си задължения. 5. „Време за отдих“ е период от времето през работната смяна или дежурство, в което служителят възстановява трудовите си сили в зоните и обектите на отговорност, но е длъжен да изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на смяната или дежурството. 6. „Време за хранене“ е период от време през работната смяна или дежурство не по-малко от 30 минути, което ръководителят определя на служителите за хранене, без да бъдат прекъсвани изпълняваните задължения, и се зачита за отработено време. 7. „Обедна почивка“ или „Почивка за хранене“ е период от време в рамките на установен ненормиран работен ден, през който служителят не изпълнява служебните си задължения. В случаите, когато поради служебна необходимост ръководителят на съответната структура в МВР не може да осигури ползването от служителя на обедна почивка, ръководителят е длъжен да му осигури почивка за хранене. Обедната почивка е един час, а почивката за хранене е не по-малко от 30 минути. 8. „Непрекъсваем работен процес“ е процес, при който редовното работно време е организирано на смени и изпълнението на служебните задължения не трябва да се преустановява до смяната от следващия служител без разрешение от съответния ръководител. 9. „Официални празници“ са дните, посочени в чл. 154 от Кодекса на труда. § 2. Въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка се извършва в съответствие с изискванията на Наредба No 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (ДВ, бр. 54 от 1999 г.). Заключителни разпоредби § 3. Тази наредба се издава на основание чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. § 4. С тази наредба се отменя Наредба No 8121з-776 от 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2016 г.). § 5. Заповедите по чл. 11 се издават от съответните ръководители в едномесечен срок от влизане в сила на тази наредба. § 6. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Младен Маринов Приложение No 1 към чл. 24, ал. 1 и 3 ВИЖ приложението Приложение No 2 към чл. 24, ал. 1 ВИЖ приложението Приложение No 3 към чл. 25, ал. 2 ВИЖ приложението Приложение No 4 към чл. 25, ал. 4 ВИЖ приложението Приложение No 5 към чл. 32, ал. 1 ВИЖ приложението Приложение No 6 към чл. 33, ал. 1 ВИЖ приложението Приложение No 7 към чл. 34, ал. 1 ВИЖ приложението

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Пловдив, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е постъпило оспорване от Окръжната прокуратура – Пловдив, на чл. 21, ал. 6 и чл. 28, ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Асеновград, по което е образувано адм. д. No 1944 по описа за 2018 г. на Административния съд – Пловдив, ІІ състав. Ответник е Общинският съвет – Асеновград. Делото е насрочено за 26.09.2018 г. от 9 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No 38 от 9 януари 2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Електротехник“ НАРЕДБА No 38 от 9 януари 2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Електротехник“ Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определя Държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиването на квалификация по професията 522010 „Електротехник“ от област на образование „Техника“ и професионално направление 522 „Електротехника и енергетика“ съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение. Чл. 2. Държавното образователно изискване за придобиването на квалификация по професията 522010 „Електротехник“ съгласно приложението към тази наредба определя изискванията за придобиването на трета степен на професионална квалификация за специалностите 5220101 „Електрически машини и апарати“, 5220102 „Електроенергетика“, 5220103 „Електрообзавеждане на производството“, 5220104 „Електрообзавеждане на кораби“, 5220105 „Електрообзавеждане на железопътна техника“, 5220106 „Електрообзавеждане на транспортна техника“, 5220107 „Електрообзавеждане на електрически превозни средства за градски транспорт“, 5220108 „Електрообзавеждане на подемна и асансьорна техника“, 5220109 „Електрически инсталации“ и 5220110 „Електродомакинска техника“. Чл. 3. Въз основа на ДОИ по чл. 1 и рамковата програма по чл. 10, ал. 3, т. 3 от Закона за професионалното образование и обучение се разработват учебни планове и учебни програми за обучението по специалностите по чл. 2. Раздел II Съдържание на Държавното образователно изискване Чл. 4. (1) С ДОИ по чл. 1 се определят професионалните компетенции в края на обучението по професията, които гарантират на обучаемия възможност за упражняване на професията 522010 „Електротехник“. (2) Държавното образователно изискване за придобиването на квалификация по професията „Електротехник“ определя общата, отрасловата и специфичната задължителна професионална подготовка за професията, както и задължителната чуждоезикова подготовка по професията и избираемата подготовка. (3) Съдържанието на всеки вид задължителна професионална подготовка по ал. 2 включва: 1. необходимите професионални компетенции (знания, умения и професионално-личност­ни качества); 2. тематичните области, от които се формира съдържанието на учебните предмети/модули. Чл. 5. С ДОИ по чл. 1 се определят и входящото минимално образователно равнище, описанието на професията, целите на обучението, резултатите от ученето, изискванията към материалната база и изискванията към обучаващите. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Учебните планове и учебните програми за обучение по професията, действащи към влизане в сила на тази наредба, се прилагат до разработване и утвърждаване на учебните планове и учебните програми по чл. 3. § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 17, т. 3 във връзка с чл. 16, т. 7 от Закона за народната просвета и отменя Наредба No 1 от 2005 г. за придобиване на квалификация по професия „Електротехник“ (ДВ, бр. 21 от 2005 г.). § 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Сергей Игнатов Приложение към чл. 2 Държавно образователно изискване за придобиване на квалификация по професията „Електротехник“ 1. Входни характеристики 1.1. Изисквания за входящо минимално образователно равнище за ученици и лица, навършили 16 години За придобиване на трета степен на професионална квалификация по професията „Електротехник“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 ЗПОО (утвърден от министъра на образованието, младежта и науката със Заповед No РД-09-413 от 12.05.2003 г., изм. и доп. със Заповед No РД-09-04 от 8.01.2004 г., Заповед No РД-09-34 от 22.01.2004 г., Заповед No РД-09-255 от 9.04.2004 г., Заповед No РД-09-274 от 18.02.2005 г., Заповед No РД-09-1690 от 29.09.2006 г., Заповед No РД-09-828 от 29.06.2007 г., Заповед No РД-09-1891 от 30.11.2007 г., Заповед No РД-09-298 от 19.02.2009 г., Заповед No РД-09-621 от 18.05.2010 г., Заповед No РД-09-1803 от 29.10.2009 г., Заповед No РД-09-621 от 18.05.2010 г., Заповед No РД-09-1728 от 1.12.2010 г., Заповед No РД-09-748 от 13.06.2011 г. и Заповед No РД-09-1805 от 9.12.2011 г.) входящото минимално образователно равнище за ученици е завършен седми клас или завършено основно образование. За придобиване на трета степен на професионална квалификация по професията „Електротехник“ входящото минимално образователно равнище за лица, навършили 16 години, е завършено основно образование. 1.2. Изисквания за входящо квалификационно равнище или професионален опит За обучение по професията „Електротехник“ с придобиване на трета степен на професионална квалификация не се изисква кандидатите да притежават по-ниска степен на професионална квалификация или професионален опит. За лица, завършили обучение за придобиване на втора степен на професионална квалификация по професията „Електромонтьор“, както и за лица с професионален опит по професията „Електротехник“, се организира надграждащо обучение. Съдържанието на това обучение се определя след сравнение на компетенциите и резултатите от обучението, описани в Държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиване на квалификация по съответната професия. 2. Описание на професията 2.1. Трудови дейности, отговорности, личност­ни качества, особености на условията на труд, оборудване и инструменти, изисквания за упражняване на професията, определени в законови и подзаконови актове (здравословно състояние, правоспособност и др.) Електротехникът може да извършва дейности по изработка, монтаж, демонтаж, диагностика, ремонт и изпитване на различно електротехническо оборудване. Електротехникът има възможност да работи в държавни предприятия, общински и частни фирми с дейност в областта на електротехниката и енергетиката. Той трябва да може да: извършва измерване на електрически и неелектрически величини, проследява електрически вериги и лесно да се ориентира в електрически схеми, взема решения относно работоспособността на електрическите съоръжения и оборудването, извършва шлосерски и електромонтажни дейности, прилага стриктно методиките за изработване, монтаж, техническо поддържане, демонтаж и ремонт на електрически машини, апарати и съоръжения, спазва нормативните изисквания за експлоатация и техника на безопасност, поставя и разпределя задачи и контролира изпълнението им, работи с клиенти, ръководи екип. Увеличават се възможностите за използване на интернет пространството – ползване на информация, запознаване с новости, поставяне и отчитане на производствени задачи и упражняване на контрол върху работата на съоръженията. Актуална в близко бъдеще за специалност „Енергетика“ ще е работата без изключване на електрическото напрежение, което изисква използване на екранирано облекло и спазване на строго определена методика на работа и дисциплина. За да изпълнява част от дейностите, електротехникът трябва да може да разчита проекти и работни чертежи, да изчислява и оразмерява елементи от електротехническите съоръжения, да прави скици на електрически схеми. Най-често електротехникът работи в екип, изпълнява и ръководни функции. От качеството на работата му зависят сигурността и качеството на електрозахранването на потребителите, правилната работа на задвижваните от електрически уредби механизми в предприятията/фирмите, сигурната работа на транспортната, подемната, асансьорната и електродомакинската техника, сигурността и безопасността на работници и клиенти. Лицата, практикуващи професията „Електротехник“, трябва да са физически и психически издръжливи, да се отнасят с професионализъм, отговорност и постоянство при изпълнение на поставените задачи, да са съобразителни, да вземат правилни решения при определени трудови ситуации, да проявяват упоритост, търпение, да са принципни, искрени, честни, почтени, етични, толерантни в екипа, в който работят или ръководят. Работното време на електротехника е стандартно. Понякога се налага да се работи в извънработно време и в почивните и празничните дни. Предприятията/фирмите с непрекъснат производствен процес (електрическите централи, подстанции, кораби, асансьорни уредби и др.) изискват 24-часово оперативно обслужване на съоръженията. В някои от работните места се изисква да се работи на открито, под влияние на различни атмосферни условия, на височина, при повишена температура и под влияние на електрическо поле. В своята дейност електротехникът използва различни видове шлосерски и електромонтажни инструменти за изработване, монтаж, демонтаж и ремонт на електрическите съоръжения, извършва измерване на електрически и неелектрически величини с цифрови и аналогови измервателни уреди, служи си с електронни уреди и апарати, използва диагностична техника, работи с компютър и програмни продукти, специфични за различните специалности, ползва нормативна и техническа документация. За да може да изпълнява необходимите трудови дейности, лицето, придобило трета степен на професионална квалификация по професията „Електротехник“, трябва да притежава: • квалификационна група по техника на безопасност, която се присъжда според Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, издаден от министъра на енергетиката и енергийните ресурси и министъра на труда и социалната политика (ДВ, бр. 21 от 2005 г.), и Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, издаден от министъра на енергетиката и енергийните ресурси (ДВ, бр. 34 от 2004 г.); • свидетелство за правоспособност за „Електротехник по електрообзавеждане на подемна и асансьорна техника“ съгласно Наредба No 3 от 2001 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори“, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика (ДВ, бр. 9 от 2001 г.). 2.2. Възможности за продължаване на професионалното обучение След придобиване на трета степен на професионална квалификация по дадена специалност обучаваният може да се обучава по друга специалност от професията „Електротехник“, като обучението по общата задължителна професионална подготовка и отрасловата задължителна професионална подготовка се зачита за всички специалности от професионално направление „Електротехника и енергетика“. 2.3. Възможности за професионална реализация съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД – 2011), утвърдена със Заповед No РД-01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика, изм. и доп. със заповеди No РД-01-204 от 28.02.2011 г., No РД-01-426 от 30.05.2011 г. и No РД-01-529 от 30.06.2011 г. Придобилите трета степен на професионална квалификация по професията „Електротехник“ могат да постъпват на работа на длъжности (професии) от единична група 3113 „Електротехници“ от НКПД – 2011, както и други длъжности, включени при актуализиране на НКПД. 3. Цели на обучението 3.1. Цели на обучението по общата задължителна професионална подготовка – единна за всички професионални направления След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: • спазва и прилага правилата за здравословни и безопасни условия на труд, като следи и контролира спазването им и от останалите в екипа; • опазва околната среда; • умее да формулира проблеми, задава въпроси и дава компетентни отговори; • познава правата и задълженията си като участник в трудовия процес, спазва договорните отношения между работодател и работник; • участва активно и с чувство за отговорност в трудовите дейности, търси помощ при необходимост и съдейства на членовете на екипа за изпълнение на задачите; • разбира своята отговорност в дейността на предприятието/фирмата, съзнава необходимостта от повишаване на квалификацията си и тази на членовете на екипа; • работи с компютър, ползва програмни продукти, специфични за специалността; • ползва справочна и каталожна литература в текстови и електронен вид на български и чужд език; • умее да поставя и разпределя задачи, да контролира и отчита изпълнението им; • умее да комуникира и удовлетворява потребностите на клиентите, запазвайки авторитета и името на предприятието/фирмата. 3.2. Цели на обучението по отрасловата задължителна професионална подготовка – единна за всички професии от професионално направление „Електротехника и енергетика“ След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: • спазва разпоредбите в електротехническата документация – наредби, правилници, предписания, чертежи, планове и др.; • познава начините за производство, пренасяне, разпределение и консумиране на електрическата енергия; • умее да разчита техническа документация с цел извършване на монтаж, демонтаж, ремонт и обслужване на електротехническо оборудване; • подбира, използва и съхранява правилно електротехническите материали, ръчни и електрически инструменти, измервателни уреди и диагностична техника; • извършва подготвителни, монтажни дейности и измерване на величини, като спазва изискванията по охрана на труда, техническа безопасност и противопожарна охрана; • прилага технологичната последователност на операциите по време на изработването, техническото обслужване, диагностиката, ремонта и изпитването на електротехнически съоръжения; • оценява качеството на извършената работа в съответствие с нормативните изисквания. 3.3. Цели на обучението по специфичната за професията „Електротехник“ задължителна професионална подготовка След завършване на обучението обучаваният трябва да: • описва основните конструкции електротехнически съоръжения, в т.
ч. техните съставни части, както и принципа им на работа; • сравнява и анализира видовете от съответните електротехнически съоръжения; • познава инструментите и машините за изработване, обслужване и ремонт на електротехнически съоръжения и умее да си служи с тях; • описва и прилага основните технологични операции за изработване на частите на електротехническите съоръжения; • разпознава най-често срещаните повреди в електротехническите съоръжения и причините за тях; • извършва монтаж, ремонт и техническо обслужване на електротехническите съоръжения, спазвайки технологичните предписания; • проследява и обяснява електрическата схема на съоръженията – отделните електрически вериги и техните елементи; • прилага правилата и технологичната последователност за извършване на функционални изпитвания и проверки на инсталирани и ремонтирани електротехнически съоръжения. 4. Резултати от ученето 5. Изисквания към материалната база За да се постигнат целите на обучение, обучаващата институция трябва да осигури: • специализирани кабинети за обучение по предметите от професионалната подготовка, оборудвани с макети, табла, демонстративни апарати и машини, схеми, комплекти техническа документация (правилници, инструкции, проекти, работни карти, нарядни бланки и др.), съвременна справочна и каталожна литература; • лаборатории за измерване на електрически и неелектрически величини, за проследяване на електрически вериги и за изследване на електрически машини, съоръжения и апарати по отделните специалности, оборудвани със съвременна измервателна апаратура и диагностична техника; • работилници, оборудвани с всички необходими шлосерски и електромонтажни инструменти, техническо оборудване за практически електромонтажни дейности и ремонт на електрически съоръжения (двигатели, трансформатори, генератори, апарати, табла, домакинска техника и др.); • кабинет за компютърно обучение, оборудван с компютър за всеки обучаван с необходимия основен софтуер, интернет, професионални софтуери, използвани в отделните специалности; в кабинета да има поне един скенер и един принтер; • професионална библиотека, оборудвана със съвременна техническа литература, копирна и разпечатваща техника. Кабинетите трябва да бъдат обзаведени с най-малко 26 работни места за обучаващите се и работно място за преподавателя, черна/бяла дъска, екран, проектор. Лабораториите, работилниците и компютърният кабинет трябва да бъдат обзаведени с най-малко 13 работни места за обучаваните и работно място за преподавателя, черна/бяла дъска, екран, проектор, мултимедия (поне в компютърния кабинет). Практическото обучение се извършва и в специализирана база – предприятия/фирми, избрани според изучаваната специалност. 6. Изисквания към обучаващите Професионалната подготовка по професията „Електротехник“ се извършва от лица с образователно-квалификационна степен „магистър“, „бакалавър“ по специалности от професионални направления „Машинно инженерство“, „Общо инженерство“, „Материали и материалознание“, „Електротехника, електроника и автоматика“ от област на висше образование „Технически науки“ и по специалности от професионално направление „Икономика“ от област на висше образование „Социални, стопански и правни науки“ от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с ПМС No 125 от 2002 г. (ДВ, бр. 64 от 2002 г.), и съответстващи на учебните предмети (модули) от професионалната подготовка. В случаите, когато обучаваните получават правоспособност за упражняване на съответната специалност, обучаващите следва да притежават съответната правоспособност от същата или по-висока степен. Препоръчително е обучаващите да: • работят с компютър и с основни програмни продукти, с интернет, със специализиран софтуер и с мултимедия; • познават нормативните документи за професията; • познават новите технологии и изделия на пазара. Препоръчително е на всеки три години обучаващите да преминават курс за актуализиране на професионалните знания и умения.

bg

legislation

Bulgaria

Устройствен правилник на Центъра за подводна археология МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Центъра за подводна археология Раздел I Общи положения Чл. 1. Този правилник урежда устройството и дейността на Центъра за подводна археология (ЦПА). Чл. 2. Центърът за подводна археология е държавен културен институт — юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Чл. 3. (1) Предметът на дейност на ЦПА е: проучване, документиране и опазване на подводното археологическо наследство на Република България (българското Черноморско крайбрежие, реки и езера) чрез прилагане на интердисциплинарни научноизследователски методи; научна обработка и интерпретация на данните и находките от подводните археологически проучвания; научна, научно-информационна, експертна и консултантска дейност в областта на подводните археологически проучвания; организиране и провеждане на национални и международни научни прояви по подводна археология, експозиционна, популяризаторска и издателска дейност в страната и в чужбина; подготовка и квалификация на кадри по подводна археология. (2) Центърът за подводна археология осъществява определения в ал. 1 предмет на дейност в съответствие с държавната културна политика. Чл. 4. Центърът за подводна археология се създава, преобразува и закрива от Министерския съвет по предложение на министъра на културата. Раздел II Устройство и управление Чл. 5. В рамките на утвърдената численост на персонала ЦПА определя самостоятелно своята структура. Чл. 6. (1) Центърът за подводна археология се ръководи от директор. Чл. 7. (1) Директорът: 1. представлява ЦПА пред всички държавни органи, физически и юридически лица в страната и в чужбина; 2. управлява средствата на ЦПА; 3. в качеството си на работодател сключва, изменя и прекратява трудовите договори на работниците и служителите в ЦПА; 4. определя размера на индивидуалните трудови възнаграждения и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативните изисквания. Чл. 8. Организацията на труда в ЦПА, разпределението на работното време и спазването на трудовата дисциплина се уреждат с правилник за вътрешния трудов ред, издаден от директора, в съответствие с изискванията на Кодекса на труда. Чл. 9. В ЦПА могат да се сформират специализирани отдели. Раздел III Основни функции и задачи Чл. 10. Центърът за подводна археология: 1.организира и осъществява дейности по проучването, документирането и опазването на подводното археологическо наследство на Република България (българското Черноморско крайбрежие, реки и езера) чрез прилагане на интердисциплинарни и научноизследователски методи; 2.осъществява научна обработка и интерпретация на данните и находките от извършените подводни археологически проучвания; 3.осъществява научна, научно-информационна, експертна и консултантска дейност в областта на подводните археологически проучвания; 4.организира и провежда национални и международни научни прояви в областта на подводната археология; 5.осъществява експозиционна, популяризаторска и издателска дейност в страната и в чужбина; 6.осъществява подготовката и квалификацията на кадри по подводна археология; 7.съдейства при определяне на приоритетите на държавната културна политика в областта по опазването на културното наследство под вода; 8.участва при изработването и дава становища по проекти на нормативни актове в областта на опазването на културното наследство под вода; 9. осигурява условия за съхраняването на движимите паметници на културата, открити при подводни археологически изследвания, организира и осъществява тяхната консервация и реставрация. Раздел IV Финансиране Чл. 11. финансирането на Центъра за подводна археология се осъществява от: Чл. 12. Разходването на средствата се извършва за: Заключителни разпоредби § 1. Този правилник се издава на основание чл. 3 от Постановление на Министерския съвет No 128 от 2002 г. за създаване на Център за подводна археология като държавен културен институт (ДВ, бр. 65 от 2002 г.). § 2. Този правилник влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник". Министър: Б. Абрашев

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Шумен, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 и чл. 188 АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор при Окръжната прокуратура – Шумен, срещу чл. 57, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение No 187 по протокол No 17 от 20.01.2009 г. на Общинския съвет – гр. Велики Преслав. Въз основа на протеста е образувано адм.
д. No 300/2017 г. по описа на Административния съд – Шумен, насрочено за 20.11.2017 г. от 9 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Сливен, административно отделение, призовава Стойна Христова Игнатова с последен адрес гр. Хасково, ул. Кресна No 19, ет. 3, ап. 11, сега с неизвестен адрес, да се яви в съда на 18.12.2018 г. в 11 ч. като заинтересована страна по адм. д. No 208/2018 г., заведено от Радка Д. Горанова. Заинтересованата страна да посочи съдебен адрес, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК.

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение на Наредба No 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители Наредба за изменение на Наредба No 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (обн., ДВ. бр. 10 от 1999 г.; изм., бр. 106 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г., бр. 39 от 2002 г., бр. 1 от 2003 г., бр. 20 от 2005 г., бр. 3, 23 и 48 от 2007 г. и бр. 2 от 2008 г.) § 1. В чл. 8 ал. 3 се отменя. Заключителна разпоредба § 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ За министър: Цв. Димитров

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 88 от 2004 г. за одобряване типа на светлинни устройства за паркиране на нови моторни превозни средства Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 88 от 2004 г. за одобряване типа на светлинни устройства за паркиране на нови моторни превозни средства (ДВ, бр. 24 от 2004 г.) § 1. В чл. 5, ал. 5 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”. § 2. В чл. 6, ал. 3, т. 2 думите “чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата” се заменят с “приложение No 10 или 11 от Наредба No 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета”. § 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) думите “приложение No 3” се заменят с “приложение No 3, част 1”; б) в т. 1 думата “символ - ” се заличава, “буквите “bg” се заменят с “буквата “е” и думата “последван” се заменя с “последвана”. 2. В ал. 2 след думата “разсейвателя” се добавя “или върху един от разсейвателите”. 3. Създават се ал. 5 и 6: “(5) На всяко устройство трябва да има достатъчно място за нанасяне на ЕО маркировката за одобряване на типа. Това място се отбелязва на чертежите към приложение No 1. (6) Изпълнителният директор на ИА “АА” предприема мерки за предотвратяване използването на ЕО маркировка, която може да предизвика объркване между одобрен тип светлинно устройство за паркиране и други светлинни устройства.” § 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 думата “символ - ” се заличава, “буквите “bg” се заменят с “буквата “е” и думата “последван” се заменя с “последвана” . 2. В ал. 3 думите “чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата” се заменят с “приложение No 10 или 11 от Наредба No 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета”. 3. В ал. 4 думите “чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата” се заменят с “приложение No 10 или 11 от Наредба No 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета”. § 5. Член 12 се изменя така: “Чл. 12. (1) Техническите изисквания към светлинните устройства за паркиране са определени в Правило No 77 на ИКЕ-ООН, т. 2, 6 - 9 и приложения No 3 - 5. Правило No 77 на ИКЕ-ООН включва първоначалната версия (00), допълнения 1 и 2 с измененията и допълнения 3 и 4. (2) Когато в Правило No 77 на ИКЕ-ООН са налице препратки към Правило No 48 на ИКЕ-ООН или към Правило No 37 на ИКЕ-ООН, те следва да се считат за препратки съответно към Наредба No 63 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация или към чл. 1 и 31 от Наредба No 110 за одобряване типа на фарове за къса и/или дълга светлина и на източници на светлина, предназначени за одобрен тип светлинни устройства на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.” § 6. Създава се глава трета: “Глава трета ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ С КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ НА ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕС Чл. 13. (1) Пускането на пазара на нови светлинни устройства за паркиране, за които е издаден ЕО сертификат за одобряване на типа, се извършва, когато устройствата имат нанесена ЕО маркировка за одобряване на типа. (2) Не се допуска пускането на пазара на светлинни устройства за паркиране, обозначени с ЕО маркировка за одобряване на типа, които не съответстват на одобрения тип. (3) Когато се установи, че определен брой пуснати на пазара светлинни устройства за паркиране с една и съща ЕО маркировка за одобряване на типа не съответстват на одобрения тип и са със сертификат, издаден от ИА “АА”, изпълнителният директор: 1. уведомява производителя да предприеме мерки за привеждане на продукцията в съответствие с одобрения тип; 2. извършва проверка съгласно изискванията в раздел II, глава четвърта от Наредба No 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (4) В случай че съответствието на продукцията с одобрения тип не бъде възстановено, изпълнителният директор на ИА “АА” отнема сертификата за одобрен тип, който той е издал. Чл. 14. (1) Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” незабавно изпраща на компетентните органи на другите държави - членки на ЕС, и на ЕК списък с одобрените светлинни устройства за паркиране, както и за отказите за издаване или отнетите сертификати за одобряване на типа. В списъка се посочват предприетите мерки и причините за отказите или за отнемане на сертификатите за одобрени типове устройства. (2) При получаване на информация от компетентен орган на държава - членка на ЕС, че определен брой светлинни устройства за паркиране с една и съща ЕО маркировка за одобряване на типа не съответстват на одобрения тип и когато сертификатът е издаден от ИА “АА”, се прилагат разпоредбите по чл. 13, ал. 3. ” § 7. В § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба думите “местно лице, който е регистриран по Търговския закон” се заменят с “лице, установено в ЕС”. § 8. В § 2 от заключителните разпоредби след думите “Закона за движението по пътищата” се добавят думите “и въвежда изискванията на Директива 77/540/ЕЕС, последно изменена с Директива 1999/16/ЕС”. § 9. Приложение No 1 се изменя така: Списък с данни No ... за целите на ЕО одобряване типа на светлинно устройство за паркиране (Наредба No 88 за одобряване типа на светлинни устройства за паркиране на нови моторни превозни средства (Директива 77/540/ЕЕС, последно изменена с Директива 1999/16/ЕС) Тази информация се попълва в три екземпляра и включва приложения към нeя, когато се изисква. Приложените схеми и чертежи се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, когато има такива, трябва да съдържат достатъчно подробности. За системи, компоненти или отделни технически възли с електронно управление към попълнения списък с данни се прилага информация и за неговото действие. § 10. Приложение No 2 се изменя така: “Приложение No 2 към чл. 5, ал. 2 ОБРАЗЕЦ максимален формат: А4 (210 x 297 mm) ЕО СЕРТИФИКАТ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА Информация, отнасяща се до: - одобряване на типа (1) - изменение на одобряването на типа (1) - отнемане на одобряването на типа (1) - отказ за одобряване на типа (1) за тип превозно средство/компонент/отделен технически възел (1) съгласно Наредба No 88 за одобряване типа на светлинни устройства за паркиране на нови моторни превозни средства (Директива 77/540/ЕЕС, последно изменена с Директива 1999/16/ЕС) РАЗДЕЛ I (1) Излишното се задрасква. (2) Когато начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, за които се отнася сертификатът за одобряване на типа, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC?? 123???). (3) Съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение No 1 от Наредба No 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Приложение IIА от Директива 70/156/ЕЕС). ___ Допълнение към ЕО сертификат с No ... за одобряване на типа по отношение одобряване типа на устройство за осветяване и/или устройство за осветяване и светлинна сигнализация в съответствие с Наредба(-и) No 114; 86; 76; 81; 110; 80; 87; 85 и 88 (Директива(-и) 76/757/ЕЕС; 76/758/ЕЕС; 76/759/ЕЕС; 76/760/ЕЕС; 76/761/ЕЕС; 76/762/ЕЕС; 77/538/ЕЕС; 77/539/ЕЕС и 77/540/ЕЕС, последно изменена(-и) с Директива(-и) ...) (1) Излишното се задрасква. (2) За фарове с незаменяем светлинен източник се обозначават броят и общата мощност (W) на светлинните източници.” § 11. Приложение No 3 се изменя така: “Приложение No 3 към чл. 7, ал. 1 Част 1 Образец Пример на ЕО маркировка за одобряване на типа Устройството с посочената ЕО маркировка за одобрен тип е светлинно устройство за паркиране, типово одобрено в Република България (е34), съгласно тази наредба (Директива 77/540/ЕЕС, последно изменена с Директива 1999/16/ЕС) (00) и базов номер на одобряването - 1471. Забележка на редакцията: виж фигурите и образците в PDF-а на броя Част 2 Отличителни номера на държавите - членки на ЕС ЕО сертификати за одобряване на типа запазват действието си на територията на Република България, когато имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави членки: 1 - за Германия; 2 - за Франция; 3 - за Италия; 4 - за Холандия; 5 - за Швеция; 6 - за Белгия; 7 - за Унгария; 8 - за Чехия; 9 - за Испания; 11 - за Великобритания; 12 - за Австрия; 13 - за Люксембург; 17 - за Финландия; 18 - за Дания; 19 - за Румъния; 20 - за Полша; 21 - за Португалия; 23 - за Гърция; 24 - за Ирландия; 26 - за Словения; 27 - за Словакия; 29 - за Естония; 32 - за Латвия; 36 - за Литва; 49 - за Кипър; 50 - за Малта.” Заключителни разпоредби § 12. Навсякъде в наредбата думите “маркировка/та” се заменят съответно с “ЕО маркировка/та” и “сертификат/а/ът” се заменят съответно с “ЕО сертификат/а/ът”. § 13. Разпоредбите по § 2 относно чл. 6, ал. 3, т. 2, § 3 относно чл. 7, ал. 1, 5 и 6, § 4 относно чл. 8, § 6 относно глава трета, § 7 относно § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба, § 9 относно приложение No 1, § 10 относно приложение No 2, § 11 относно приложение No 3 и § 12 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Министър: П. Мутафчиев

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 304 от 26 септември 2014 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, приета с Постановление No 107 на Министерския съвет от 2003 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 304 ОТ 26 СЕПТЕМВРИ 2014 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, приета с Постановление No 107 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2006 г., бр. 22 от 2010 г.; Решение No 12614 на Върховния административен съд от 2010 г. – бр. 88 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 50 от 2011 г. и бр. 83 от 2013 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 1 след думите „отказване и прекратяване“ се добавя „условията и редът за временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по заетостта в Република България, както и“. § 2. В чл. 2, ал. 2 след думите „Посредническата дейност“ се добавя „по ал. 1“. § 3. Член 3 се изменя така: „Чл. 3. Посредническа дейност могат да осъществяват лица, наричани по-нататък „посредник“, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно: 1. българското законодателство или законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, когато са установени в Република България и са регистрирани по реда на наредбата; 2. законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, без да подлежат на регистрация, когато извършват тези услуги временно или еднократно в Република България.“ § 4. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. Посредническа дейност по наемане на работа се извършва: 1. от лицата по чл. 3, т. 1 след регистрация в Агенцията по заетостта и издаване на удостоверение за регистрация от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него длъжностно лице; 2. от лицата по чл. 3, т. 2 след предварително уведомяване на министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице.“ § 5. Член 6 се изменя така: „Чл. 6. (1) Действието на регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа е безсрочно. (2) Правото по регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа не може да се прехвърля или преотстъпва на други физически или юридически лица, освен в случаите на вливане, сливане, разделяне, отделяне, промяна на правната форма на лицето, при прехвърляне на търговско предприятие или наследяване, ако лицето, на което се прехвърлят или преотстъпват правата, отговаря на условията за вписване в регистъра.“ § 6. В чл. 7 след думите „по чл. 3“ се поставя запетая и се добавя „т. 1“ и след думите „приложение No 1“ се поставя запетая и се добавя „съответно приложение No 1а“. § 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 2 се изменя така: „2. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 27а, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта към датата на подаване на заявлението;“ б) точки 3 и 4 се отменят; в) точка 5 се изменя така: „5. уникален идентификационен номер за вписване в регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни, воден от Комисията за защита на личните данни;“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Към заявлението по чл. 7 лицата, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, прилагат: 1. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 27а, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за насърчаване на заетостта, съобразно законодателството на държавата по регистрация; 2. копия на документи, удостоверяващи правото на лицата да предоставят посреднически услуги по заетостта, издадени от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария; 3. уникален идентификационен номер за вписване в регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни, воден от Комисията за защита на личните данни; 4. списък на физическите лица, наети да извършват посредническа дейност по наемане на работа на територията на Република България, съдържащ данни за завършено средно или висше образование; 5. списък на физическите лица, наети да извършват посредническа дейност по наемане на работа на моряци на територията на Република България, съдържащ данни за наличието на трудов стаж не по-малко от 3 години в областта на морския транспорт.“ 3. Създава се нова ал. 4: „(4) Документите по ал. 3, т. 1 и 2 се прилагат и в официален превод на български език.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 5. Създава се ал. 6: „(6) За отразяване на промяната в обстоятелствата по чл. 6, ал. 2 лицата подават ново заявление по чл. 7 в срок 10 дни от настъпване на промяната. Към заявлението се прилага и договор за преобразуване или план за преобразуване, съответно договор за прехвърляне на предприятие или удостоверение за наследници, от които е видно съгласието за прехвърляне или преотстъпване на правата по регистрацията или по поемането им.“ § 8. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „длъжностно лице издава“ се добавя „на лицата по чл. 3, т. 1“. 2. В ал. 2 думите „за срок 5 години“ се заличават. 3. В ал. 4 след думите „по чл. 3“ се поставя запетая и се добавя „т. 1“. 4. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Удостоверението по ал. 1 се преиздава в срок 14 дни от датата на уведомяване: 1. когато лицата по чл. 3, т. 1 уведомят писмено Агенцията по заетостта при промяна на вписаните в удостоверението за регистрация за извършване на посредническа дейност наименование и/или седалище и адрес на управление; 2. в случаите по чл. 16. (6) В случаите по чл. 6, ал. 2 се издава ново удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в срок 14 дни от датата на уведомяване.“ § 9. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 след думите „издадените удостоверения“ се добавя „на лицата по чл. 3, т. 1“; б) точка 2 се отменя; в) създава се т. 3: „3. лицата по чл. 3, т. 2, които са уведомили, че ще предоставят временно или еднократно посреднически услуги по заетостта на територията на Република България;“. 2. В ал. 2: а) в т. 2 и 5 след думите „по чл. 3“ се поставя запетая и се добавя „т. 1“; б) точка 7 се отменя; в) създава се т. 8: „8. други.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) В регистъра по ал. 1, т. 3 се вписват: 1. данните за регистрация в търговски или друг публичен регистър, включително документ, издаден от съответната държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, с които се удостоверява правото на лицата по чл. 3, т. 2 да предоставят посреднически услуги по заетостта в държавата, в която са установени; 2. адресът на управление на лицето; 3. адресът за кореспонденция с лицето – електронна поща и телефон; 4. адресът на офис или място за извършване на дейността на територията на Република България; 5. името на представляващия лицето; 6. териториалният обхват и видът на извършваните посреднически услуги по заетостта; 7. срокът на еднократното или временното предоставяне на услугите по заетостта.“ 4. В ал. 4 думите „и по ал. 3, т. 4 – 6“ се заличават. 5. Алинеи 5 и 6 се изменят така: „(5) Вписванията по ал. 2 и 3 се заличават при прекратяване на регистрацията по чл. 15, ал. 1 или след изтичане на срока за временно или еднократно предоставяне на услуги по заетостта от лицата по чл. 3, т. 2. (6) Към регистрите по ал. 1, т. 1 и 3 Агенцията по заетостта създава и поддържа електронна база данни за регистрираните посредници, включваща и електронен вариант на документите по чл. 7, 8, чл. 10, ал. 1, чл. 13, чл. 14, ал. 1, чл. 14а, ал. 1, чл. 16, 18а, чл. 24, ал. 1 и чл. 26.“ § 10. В чл. 12, ал. 1 думите „на чл. 29 от Закона за насърчаване на заетостта и на чл. 3, 7, 8, чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 3 и чл. 23, ал. 2“ се заменят с „на чл. 27а, ал. 1 и чл. 29 от Закона за насърчаване на заетостта и на чл. 3, 7, 8, чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 3“. § 11. Създава се чл. 14а: „Чл. 14а. (1) Посредникът уведомява писмено Агенцията по заетостта, когато за определен период няма да извършва посредническа дейност по наемане на работа. (2) Обстоятелствата по ал. 1 се вписват в регистъра по чл. 11, ал. 2 и в списъка по чл. 18, т. 1. “ § 12. В чл. 15, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 3 се изменя така: 2. Създават се т. 5 – 7: „5. посредникът има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 79, ал. 1 и 2 ЗНЗ; 6. посредникът има влезли в сила три или повече наказателни постановления за налагане на административно наказание по чл. 81, ал. 2 ЗНЗ в период три години; 7. посредникът е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за регистрация или за вписване на промени в нея.“ § 13. В чл. 16 думите „на срока“ се заличават. § 14. Член 17 се отменя. § 15. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В основния текст думата „ежемесечно“ се заличава. 2. Точка 2 се отменя. 3. Създава се т. 4: „4. посредниците, уведомили, че временно или еднократно ще предоставят посреднически услуги по заетостта на територията на Република България.“ § 16. Създава се глава втора „а“: „Глава втора „а“ РЕД ЗА ВРЕМЕННО ИЛИ ЕДНОКРАТНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ ПО ЗАЕТОСТТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Чл. 18а. (1) В случаите на предоставяне на посреднически услуги по заетостта временно или еднократно на територията на Република България лицата по чл. 3, т. 2 предварително уведомяват за това министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице чрез писмено уведомление по образец съгласно приложение No 4. (2) Уведомлението по ал. 1 се подава в Агенцията по заетостта в срок 14 дни преди започване на предоставянето на посредническите услуги по заетостта. (3) В уведомлението по ал. 1 лицата посочват: 1. данните за регистрация в търговски или друг публичен регистър, включително документ, издаден от съответната държава – членка на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, с които се удостоверява правото на лицата да предоставят посреднически услуги по заетостта в държавата, в която са установени; 2. адреса на управление на лицето; 3. адреса за кореспонденция с лицето – електронна поща, телефон, факс; 4. адреса на офис или мястото за извършване на дейността на територията на Република България; 5. името на представляващия лицето; 6. посредническите услуги по заетостта, които ще предоставят на територията на Република България; 7. териториалния обхват на посредническите услуги по заетостта; 8. срока за предоставяне на посредническите услуги по заетостта. (4) Към уведомлението по ал. 1 се прилага официален превод на български език на документа, издаден от съответната държава – членка на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, с който се удостоверява правото на лицето по чл. 3, т. 2 да предоставя посреднически услуги по заетостта в държавата, в която е установено. (5) Информацията за лицата по чл. 3, т. 2 се вписва в регистъра по чл. 11, ал. 1, т. 3. Чл. 18б. За случаите по чл. 18а, ал. 1 Агенцията по заетостта уведомява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в срок 3 дни от датата на подаване на уведомлението.“ § 17. В чл. 19 ал. 2 се изменя така: „(2) Посредникът предоставя в Агенцията по заетостта информация за обявените при него свободни работни места и за работните места, които вече са заети или е отпаднала необходимостта за намиране на кандидат по реда на чл. 28, ал. 9, т. 1 и 2 ЗНЗ.“ § 18. В чл. 22 ал. 2 се изменя така: „(2) При реклама и/или публикуване на обяви за работа посредникът обявява номера, под който е регистриран за извършване на посредническа дейност. Посредникът рекламира и/или публикува обяви за работни места само в случаите, когато има сключен посреднически договор с работодател и заявени свободни работни места.“ § 19. В чл. 23, ал. 2, т. 1 след думите „данни за посредника“ се поставя запетая, добавя се „включително за лицето, упълномощено да подпише договора от името на посредника“ и се поставя запетая. § 20. Член 24 се изменя така: „Чл. 24. (1) Посредникът води електронен регистър на търсещите и устроените на работа лица. (2) Регистърът по ал. 1 се поддържа в електронната база данни на Агенцията по заетостта и съдържа най-малко следната информация: 1. име и ЕГН на търсещото работа/устроеното на работа лице; 2. образование и професионална квалификация на търсещото работа лице; 3. номер и дата на сключения посреднически договор; 4. име, ЕИК и адрес на работодателя; 5. длъжност, на която лицето е наето на работа; 6. данни за сключения трудов договор.“ § 21. Член 26а се отменя. § 22. Заглавието на раздел III „Посредническа дейност по наемане на работа в чужбина“ се изменя така: „Раздел III Посредническа дейност по наемане на работа в други държави“. § 23. В чл. 29, ал. 1 думите „чужбина съобразно действащото законодателство на приемащата държава“ се заменят с „друга държава съобразно националното й законодателство“. § 24. В чл. 30 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Посредникът насочва и подпомага търсещите работа лица за започване на работа в друга държава съгласно условията на посреднически договор, сключен с чужд работодател. (2) Посредникът съхранява в оригинал и в официален превод на български език всеки посреднически договор, сключен с чужд работодател.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Към сключения посреднически договор посредникът съхранява копие и официален превод на български език на документ за регистрация на чуждестранния работодател, съдържащ правния му статут, седалище и адрес на управление, предмет на дейност, лицата, които го управляват и представляват, и копие на разрешението за наемане на работа на чужденци, когато такъв документ се изисква от действащото законодателство на приемащата държава.“ § 25. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. В ал. 2 се създава т. 4: „4. информация за мястото на работа.“ § 26. В чл. 33 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „За изпълнението на всеки регистриран посреднически договор посредникът представя в Агенцията по заетостта“ се заменят със „За изпълнението на всеки посреднически договор, сключен с чужд работодател, посредникът съхранява“. 2. Алинея 2 се отменя. § 27. В чл. 35 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Посредникът насочва и подпомага търсещите работа лица за започване на работа като моряци съгласно условията на посреднически договор, сключен с корабопритежател. (2) Посредникът съхранява в оригинал и в официален превод на български език всеки посреднически договор, сключен с корабопритежател.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Към сключения посреднически договор посредникът съхранява декларация на корабопритежателя, че той разполага със система за защита на моряците от изоставяне в чужди пристанища. Декларацията се съхранява в заверено копие, а в случаите, в които не е съставена на български език – и в официален превод на български език.“ § 28. В чл. 36 ал. 1 се отменя. § 29. В чл. 38 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За изпълнението на всеки посреднически договор, сключен с корабопритежател, посредникът съхранява списък на изпратените на работа моряци.“ 2. Алинея 2 се отменя. § 30. Глава четвърта „Регистрация на посреднически договори“ с чл. 39 и 40 се отменя. § 31. В чл. 41 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 1 и 2 се отменят. 2. В ал. 2 т. 1 се отменя. § 32. В чл. 42 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ може да получава чрез Министерството на външните работи информация за легитимността на чуждите работодатели, включително корабопритежатели, сключили посреднически договор с посредник в Република България.“ § 33. Приложение No 1 към чл. 7 се изменя така: „Приложение No 1 към чл. 7 ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ ПО НАЕМАНЕ НА РАБОТА ЗА ЛИЦА, РЕГИСТРИРАНИ ПО БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО Забележки: *** Отбележете с „Х“ документите, които сте представили.“ § 34. Създава се приложение No 1а към чл. 7: „Приложение No 1а към чл. 7 ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ ПО НАЕМАНЕ НА РАБОТА ЗА ЛИЦА, РЕГИСТРИРАНИ ПО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ДРУГА ДЪРЖАВА – ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ИЛИ НА ДРУГА ДЪРЖАВА – СТРАНА ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, ИЛИ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ Забележки: § 35. Приложение No 2 към чл. 10, ал. 2 се изменя така: „Приложение No 2 към чл. 10, ал. 2 § 36. Приложение No 3 към чл. 39, ал. 5 се отменя. § 37. Създава се приложение No 4 към чл. 18а, ал. 1: „Приложение No 4 към чл. 18а, ал. 1 УВЕДОМЛЕНИЕ за предоставяне на посреднически услуги по заетостта временно или еднократно на територията на Република България Забележки: Заключителни разпоредби § 38. В Тарифата за таксите, събирани за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа по Закона за насърчаване на заетостта, приета с Постановление No 259 на Министерския съвет от 2012 г. (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), се правят следните изменения: 1. Член 4 се отменя. 2. Член 7 се отменя. § 39. В срок до 1 март 2015 г. Агенцията по заетостта създава електронната база данни по чл. 24, ал. 2. § 40. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 20, 21 и 31, които влизат в сила от 1 март 2015 г. Министър-председател: Георги Близнашки За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

bg

legislation

Bulgaria

Административният съд – Силистра, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 АПК съобщава, че е постъпило оспорване от прокурор при Окръжна прокуратура – Силистра, на чл. 15, ал. 3, т. 2, чл. 15, ал. 5, раздел VII, чл. 36, ал. 1 и § 1, т. 5 от ДР от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите в община Кайнарджа, по което е образувано адм. д. No 47/2017 г. по описа на Административния съд – Силистра, насрочено за 26.04.2017 г. от 10,30 ч.

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 1 от 10 януари 2014 г. за изменение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление No 129 на Министерския съвет от 2012 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 1 ОТ 10 ЯНУАРИ 2014 Г. за изменение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление No 129 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 80 и 103 от 2012 г. и бр. 5 и 27 от 2013 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В приложение No 1 към чл. 3, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В колона „Нива на основните месечни заплати“ на ред 20, степен 1, колона 1 „минимална“ числото „350“ се заменя с „360“. 2. В колона „Нива на основните месечни заплати“ на ред 21: а) в степен 1, колона 1 „минимална“ числото „340“ се заменя с „360“; б) в степен 2, колона 1 „минимална“ числото „350“ се заменя с „360“. 3. В колона „Нива на основните месечни заплати“ на ред 22: а) в степен 1, колона 1 „минимална“ числото „335“ се заменя с „360“; б) в степен 2, колона 1 „минимална“ числото „340“ се заменя с „360“. 4. В колона „Нива на основните месечни заплати“ на ред 23: а) в степен 1, колона 1 „минимална“ числото „315“ се заменя с „340“; б) в степен 2, колона 1 „минимална“ числото „330“ се заменя с „340“. 5. В колона „Нива на основните месечни заплати“ на ред 24: а) в степен 1, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“; б) в степен 2, колона 1 „минимална“ числото „320“ се заменя с „340“. 6. В колона „Нива на основните месечни заплати“ на ред 25: а) в степен 1, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“; б) в степен 2, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“. 7. В колона „Нива на основните месечни заплати“ на ред 26: а) в степен 1, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“; б) в степен 2, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“. 8. В колона „Нива на основните месечни заплати“ на ред 27: а) в степен 1, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“; б) в степен 2, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“; в) в степен 3, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“. 9. В колона „Нива на основните месечни заплати“ на ред 28: а) в степен 1, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“; б) в степен 2, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“; в) в степен 3, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“; г) в степен 4, колона 1 „минимална“ числото „310“ се заменя с „340“. § 2. Навсякъде в наредбата думите „първостепенните разпоредители с бюджетни кредити“, „разпоредител с бюджетни кредити“ и „разпоредителите с бюджетни кредити“ се заменят съответно с „първостепенните разпоредители с бюджет“, „разпоредител с бюджет“ и „разпоредителите с бюджет“. Заключителна разпоредба § 3. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2014 г. Министър-председател: Пламен Орешарски За главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева

bg

legislation

Bulgaria

Наредба No 2 от 30 януари 2012 г. за условията, начините и реда за прилагане на продукти за растителна защита в горските територии МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ НАРЕДБА No 2 от 30 януари 2012 г. за условията, начините и реда за прилагане на продукти за растителна защита в горските територии Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се уреждат: 1. условията и начинът за прилагане на продукти за растителна защита (ПРЗ) в горските територии; 2. изискванията при употребата на ПРЗ в горските територии; 3. изискванията при доставка, превоз, съхранение и използване на ПРЗ в горските територии; 4. задълженията на лицата при прилагане на ПРЗ; 5. условията за безопасност при работа с ПРЗ. Чл. 2. Държавната политика в областта на горското стопанство, включително прилагането на ПРЗ, се осъществява от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) чрез Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Глава втора УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА В ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ Чл. 3. Продуктите за растителна защита се прилагат при следните условия: 1. установена популационна плътност на вредителя, степен на заболяване и размер на прогнозните биологични и стопански щети съгласно Наредба No 12 от 2011 г. за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди (ДВ, бр. 2 от 2012 г.) по чл. 132 от Закона за горите; 2. спазване на необходимите изисквания за приложение, определени с тяхната регистрация и указания на производителя; 3. климатична обстановка, благоприятстваща достатъчна ефективност съгласно тяхната регистрация и указания на производителя; 4. осигурена безопасност за човека, топлокръвните животни и пчелите съгласно Наредба No 15 от 2004 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (ДВ, бр. 47 от 2004 г.) в района на използване; 5. спазване на забраните и ограниченията за прилагане на ПРЗ съгласно изискванията, регламентирани в Наредба No 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ, бр. 88 от 2000 г.). Чл. 4. Продуктите за растителна защита се прилагат: 1. при предпосевна и предпосадъчна подготовка и отглеждане на горски семена и фиданки; 2. при обеззаразяване на почви, субстрати, работни инструменти и помещения; 3. при борба с вредители в маточници и семепроизводни градини; 4. при поява и нападение на вредители, застрашаващи стабилността на горските екосистеми в горите със стопански функции; 5. за защита на единични дървета, група дървета или гори по чл. 5, ал. 3, т. 1 съгласно ЗГ от насекоми вредители, болести и други или при настъпили повреди от тях съобразно режимите, установени със Закона за защитените територии (ЗЗТ), Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и подзаконовите нормативни актове, свързани с тях, заповедите за обявяване и плановете за управление. Глава трета УПОТРЕБА НА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА В ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ Чл. 5. В горските територии се прилагат само продукти за растителна защита, които са разрешени със заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, по реда на Закона за защита на растенията (ЗЗР). Чл. 6. (1) Оценка на фитосанитарната обстановка в горите и предложение за употребата на ПРЗ се правят на основание прогноза за очакваните нападения от неприятели, болести и други повреди в горите, изготвена от специализираните териториални звена към ИАГ – лесозащитните станции, и утвърдена от изпълнителния директор на ИАГ. (2) В случай на внезапна поява на болести и вредители и други повреди в горските разсадници – държавна собственост, за подобряване здравословното състояние на фиданките се разрешава употреба на ПРЗ извън предвидени в предходната алинея случаи. Чл. 7. (1) Вносът на биоагенти се осъществява съгласно ЗЗР. (2) Въвеждането на неместни животински и растителни видове в природата на Република България за целите на растителната защита се извършва по реда на Закона за биологичното разнообразие. Чл. 8. Държавните предприятия по чл. 163 ЗГ, учебно-опитните горски стопанства (УОГС) и собствениците на гори писмено уведомяват съответните кметства за вида, времето, мястото и начина за прилагане на ПРЗ най-малко пет дни преди третиране на съответните площи съгласно Закона за пчеларството и Наредба No 15 от 2004 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. Глава четвърта ДОСТАВКА, ПРЕВОЗ, СЪХРАНЕНИЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА Чл. 9. Продуктите за растителна защита се доставят до мястото на съхраняване и използване в оригинални опаковки, с етикет на български език, по реда на ЗЗР и актовете по прилагането му. Чл. 10. Продуктите за растителна защита се транспортират в присъствието на лице, притежаващо сертификат за работа с ПРЗ и възлагателна заповед за тази дейност, като се спазват изискванията на Наредбата за изискванията към складовата база, транспортирането и съхранението на ПРЗ, приета с ПМС No 322 от 2006 г. (ДВ, бр. 101 от 2006 г.). Чл. 11. Продуктите за растителна защита се превозват с изправни, закрити, допускащи бързо почистване и противопожарно осигурени превозни средства. Чл. 12. При съхраняване на ПРЗ задължително се спазват указанията на производителя за начина на съхранение и разпоредбите по ЗЗР. Чл. 13. (1) Продуктите за растителна защита се съхраняват в складови помещения с контролиран достъп и осигурено надеждно и безопасно съхранение съгласно ЗЗР и актовете по прилагането му. (2) Лицата, съхраняващи ПРЗ, водят писмена документация (приходно-разходна книга) на хартиен и магнитен носител по образец, осигуряваща пълно проследяване на всеки вид, количество и партида ПРЗ. (3) Приходната част съдържа: вид на продукта за растителна защита, количество, вид на опаковката, документи за доставка, дата на постъпване, трите имена и подпис на лицето доставчик и трите имена и подпис на лицето получател. (4) Разходната част съдържа: вид на продукта за растителна защита, количество, вид на опаковката, направление, дата на отпускане, трите имена и подпис на лицето, отпускащо продукта, и трите имена и подпис на лицето получател. (5) Документацията по ал. 2 се води в хронологичен ред и се съхранява от лицата по ал. 2. (6) Лицата, съхраняващи ПРЗ за държавните гори, изготвят и предоставят в съответната лесозащитна станция годишни отчети по реда на Наредба No 12 от 2011 г. за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди по чл. 132 ЗГ, закупените, изразходваните и наличните ПРЗ по видове и количества към 31 декември на календарната година. Чл. 14. Продуктите за растителна защита се доставят във формулации, готови за използване или изискващи разреждане или смесване. При разреждане или смесване задължително се спазват указанията на производителя за последователност на операциите и безопасност при изпълнението им. Чл. 15. (1) Продуктите за растителна защита се прилагат чрез специализирана наземна техника, отговаряща на изискванията на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника или авиотехника, съгласно ЗЗР. (2) Лицата, работещи с растителнозащитна техника, трябва да отговарят на изискванията за работа с ПРЗ съгласно ЗЗР. Чл. 16. При приготвянето на работни разтвори и при зареждане на разпръскващи устройства се спазват необходимите санитарно-хигиенни правила, посочени от производителя и съгласно ЗЗР. Чл. 17. (1) Неизразходваните количества ПРЗ и разтвори се съхраняват или употребяват съгласно ЗЗР. (2) Празните опаковки се унищожават по определения от фирмата производител ред или се връщат на доставчика. Чл. 18. (1) Продуктите за растителна защита се прилагат при строго спазване на регистрираните концентрации и количества за единица площ съобразно вида на вредителя и насажденията, определени за третиране. (2) Не се допуска: 1. разсейване на пестициди в непредвидени за третиране площи; 2. изливане и разпиляване на остатъци от работни разтвори освен в определените за това места; 3. миене на съдове и машини във водоеми, канали, водопои за животни или в непосредствена близост до тях; 4. използване на съдове и опаковки от ПРЗ за други цели; 5. замърсяване на места, определени за паша на животни и пчели; 6. събиране на диворастящи гъби, билки и горски плодове от третирани площи до изтичане на карантинния срок на използвания пестицид. (3) Държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, УОГС, както и собствениците на гори отговарят за изпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 и осигуряват сигнализация на площите за обработка с табели и надписи, съдържащи информация за вида на ПРЗ, сроковете на действие и забрана. Глава пета ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА Чл. 19. В случай на поява на епифитотия или каламитет на неприятели в горските територии мероприятията по защита на горите, при които се прилагат ПРЗ, се организира и контролира от лесозащитните станции и се финансират от държавния бюджет, като се провеждат по реда на Наредба No 12 от 2011 г. за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди по чл. 132 ЗГ. Чл. 20. В случаите по чл. 19 ПРЗ се разпределят от лесозащитните станции за държавните предприятия по чл. 163 ЗГ, УОГС и за горите на други собственици на горски територии на основание прогнозата за нападение от неприятели и болести. Чл. 21. Договори за извършване на въздушно пръскане с ПРЗ се сключват от държавните предприятия по чл. 163 ЗГ или упълномощени от тях лица. Чл. 22. Договори за извършване на растителнозащитни мероприятия с наземна техника в държавните гори се сключват от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и УОГС след провеждане на процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Чл. 23. Ефектът от прилагането на ПРЗ за държавните гори се отчита по реда на Наредба No 12 от 2011 г. за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди по чл.132 ЗГ. Чл. 24. (1) Местните органи на управление уведомяват най-малко седем дни преди третиране на съответните площи населението за провежданите растителнозащитни мероприятия чрез местните средства за информация, като посочват точно местата за третиране, времето за провеждане на пръсканията и продължителността на забраната. (2) В срок не по малко от 3 работни дни (72 часа) преди третирането кметът на кметството уведомява писмено и по телефона собствениците на пчелини за предстоящите мероприятия и за районите на третиране. Глава шеста БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА С ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА Чл. 25. При работа с ПРЗ задължително се спазват изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и указанията на производителя. Чл. 26. Негодните за употреба ПРЗ се унищожават съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците. Чл. 27. (1) Лицата, определени за работа с ПРЗ, се инструктират за безопасна работа с тях и се подлагат на предварителен медицински преглед според реда, определен от Наредба No 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (ДВ, бр. 16 от 1987 г.). (2) Лицата по ал. 1 се осигуряват с необходимото специално работно облекло и лични предпазни средства. (3) Забранява се работа с ПРЗ на лица под 18-годишна възраст, както и на бременни жени, майки кърмачки и лица с открити телесни рани. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Активни вещества“ са вещества или микроорганизми, включително вируси, които имат общо или специфично действие срещу вредители или върху растенията, части от растенията или растителните продукти. 2. „Вредител“ е всеки растителен или животински организъм, който в определено количество и плътност е патогенен и води до значително и необратимо отрицателно въздействие върху растенията. 3. „Въздушно пръскане“ е прилагане на пестициди от въздухоплавателно средство (самолет или хеликоптер) съгласно чл. 3, т. 5 от Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 януари 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24/11/2009 г.). 4. „Епифитотия“ е масова поява на болест, свързана с нанасянето на значителни загуби на растения, в течение на определен период от време, на територията на отделен район, област или за цялата страна. 5. „Ефективност на растителната защита, степен на постигане на целите при съпоставяне на действителните и очакваните резултати“ са резултатите от прилагането на растителнозащитните мероприятия. 6. „Интродукция“ е несъзнателно или целенасочено внасяне на растителни или животински видове в дадена страна или район. 7. „Каламитет“ е масова поява на неприятел, свързана с нанасянето на значителни загуби на растения, в течение на определен период от време, на територията на отделен район, област или за цялата страна. 8. „Карантинен срок на пестицидите“ е определен срок след последното прилагане на дадения пестицид, необходим да се избегнат недопустими токсикологични въздействия върху хора и животни. 9. „Негодни продукти за растителна защита“ са продукти с изтекъл срок на годност и/или с променени физико-химични свойства или състав. 10. „Обеззаразяване“ е унищожаване на патогенни микроорганизми, установили контакт с гостоприемника. 11. „Оригинална опаковка“ е опаковката на производителя на ПРЗ или на лице, оторизирано от производителя да извършва окончателното опаковане на продукта, заявена в процеса на разрешаване. 12. „Популационна плътност“ е средният брой индивиди в единица площ или обем. 13. „Продукт за растителна защита“ е продукт във вида, в който се доставя на потребителя, състоящ се от или съдържащ активно вещество (активни вещества), антидоти или синергисти и е предназначен за една от следните употреби: а) защита на растения или растителни продукти срещу всички вредни организми или предотвратяване действието на такива организми, освен ако този продукт се счита за предназначен основно за хигиенни цели, а не за защита на растения или растителни продукти; б) оказване на влияние върху жизнените процеси на растенията, например вещества, влияещи на растежа, различни от хранителните вещества; в) консервиране на растителни продукти, доколкото такива вещества или продукти не подлежат на специални общностни разпоредби относно консервантите; г) унищожаване на растения или части от растения, с изключение на водорасли, освен когато продуктът се прилага върху почва или вода за защита на растенията; д) спиране или предотвратяване на нежелан растеж на растенията, с изключение на водорасли, освен когато продуктът се прилага върху почва или вода за защита на растенията. 14. „Растителна защита“ са мероприятия за предотвратяване разпространението и намаляване на загубите от болести, неприятели и плевели. 15. „Растителнозащитна техника“ са машини, съоръжения и апаратура, използвани за растителна защита. 16. „Степен на нападение“ е показател за определяне нивото на устойчивост или размера на поява на вредни организми. Изразява се в площ от повърхността на листа, плода, стъблото и пр., с различна форма и размери или в брой на вредните организми в определен обем или площ. 17. „Степен на повреда“ е вредното въздействие върху растенията, изразено в балове или проценти. 18. „Третиране“ е разпръскване на разтвор, емулсия или суспензия и нанасянето й върху обработваните обекти. 19. „Фитосанитарна обстановка“ е здравословно състояние на растенията в даден район вследствие на абиотични и биотични въздействия. 20. „Формулация, готова за използване“ е вид на ПРЗ, който ще се употреби върху горските територии. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 135, ал.2 ЗГ и отменя Наредба No 25 от 1999 г. за условията, начините и реда за прилагане на растителнозащитни препарати и средства в горите на Република България (ДВ, бр. 95 от 1999 г.). § 3. Образците на документите по наредбата се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на ИАГ. § 4. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на земеделието и храните и на изпълнителния директор на ИАГ. Министър: Мирослав Найденов

bg

legislation

Bulgaria

Постановление No 98 от 14 април 2011 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Института по публична администрация към министъра на образованието, младежта и науката, приет с Постановление No 82 на Министерския съвет от 2000 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 98 ОТ 14 АПРИЛ 2011 Г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Института по публична администрация към министъра на образованието, младежта и науката, приет с Постановление No 82 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 87 от 2001 г., бр. 83 и 84 от 2005 г., бр. 78 от 2006 г., бр. 58 от 2008 г., бр. 79 от 2009 г. и бр. 12 и 56 от 2010 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В наименованието думите „към министъра на образованието, младежта и науката“ се заличават. § 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „София“ се поставя запетая, добавя се „ул. „Сердика“ No 6 – 8“ и думите „и има статут на изпълнителна агенция към министъра на образованието, младежта и науката“ се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Изпълнителният директор е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Министерския съвет.“ § 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Институтът организира и провежда задължителното обучение на постъпващите за първи път на държавна служба и на назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители.“ 2. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „както и ежегодно обучение на висши държавни служители“. 3. В ал. 8 накрая се добавя „и централизиран конкурс по чл. 9а, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл)“. § 4. В чл. 5 се създава т. 15: „15. предоставя на електронния си сайт утвърдения обобщен годишен план за обучение на служителите в администрацията.“ § 5. В чл. 8 ал. 1 се изменя така: „(1) Управителният съвет се състои от петима членове – главния секретар на Министерския съвет или определен от него директор на дирекция в администрацията на Министерския съвет, заместник-министър на финансите, заместник-министър на труда и социалната политика и заместник-министър на образованието, младежта и науката. Изпълнителният директор на института е член на управителния съвет по право.“ § 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точки 2 и 3 се изменят така: „2. ежегодно разглежда и обсъжда програмите за обучение, предложени за включване в годишния Каталог на института; 3. одобрява годишния отчет за изпълнението на дейността на института;“. 2. Точки 5 – 7 се изменят така: „5. обсъжда организацията и разходите за провеждане на централизирани конкурси за младши експерти и по чл. 9а, ал. 2 ЗДСл; 6. утвърждава системата за управление на качеството на учебния процес в института; 7. разглежда и обсъжда обобщените годишни планове за обучение на служителите в администрацията;“. 3. В т. 8 след думата „института“ се поставя запетая и думите „по предложение на изпълнителния директор“ се заменят с „подбрани чрез прилагане на системата за управление на качеството на учебния процес в института“. § 7. В чл. 10, изречение първо думата „три“ се заменя с „шест“. § 8. В чл. 10а ал. 3 се изменя така: „(3) Изпълнителният директор на Института по публична администрация се назначава със заповед на министър-председателя.“ § 9. В чл. 10в се създава т. 19: „19. утвърждава обобщения годишен план за обучение на служителите в администрацията, изготвен от администрацията на Министерския съвет въз основа на утвърдените годишни планове за обучение на служителите в съответните администрации, съобразно средствата, предвидени за обучение в държавния бюджет за съответната година.“ § 10. Раздел ІІ „Главен секретар“ се отменя. § 11. В чл. 18, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точки 3 и 4 се изменят така: „3. организира и провежда задължителното обучение на постъпващите за първи път на държавна служба и на назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители; 4. планира, организира и провежда обучението на служители в държавната администрация, в т.
ч. ежегодно обучение на висшите държавни служители, обучения на регионален принцип и др.;“. 2. В т. 15 накрая се добавя „и централизиран конкурс по чл. 9а, ал. 2 ЗДСл;“. 3. Създава се т. 19: „19. подпомага изпълнителния директор при изпълнението на функциите му по утвърждаване и публикуване на обобщения годишен план за обучение на служителите в администрацията, изготвен от администрацията на Министерския съвет въз основа на утвърдените годишни планове за обучение на служителите в съответните администрации, съобразно средствата, предвидени за обучение в държавния бюджет за съответната година.“ § 12. В чл. 20 се създава т. 5: „5. отговарят за работата и контрола по съхраняването на документите.“ § 13. В чл. 23, ал. 1 думите „или главния секретар“ се заличават. § 14. В параграф единствен от заключителната разпоредба думите „чл. 55 от Закона за администрацията във връзка с чл. 35, ал. 5“ се заменят с „чл. 35а, ал. 6“. § 15. В приложение No 1 към чл.10в, ал. 1, т. 14 думите „към министъра на образованието, младежта и науката“ се заличават. § 16. В приложение No 2 към чл. 11, ал. 2 се правят следните изменения: 1. Ред „Главен секретар 1“ се заличава. 2. На ред „Специализирана администрация“ числото „14“ се заменя с „15“. 3. На ред „дирекция „Обучение, международна дейност и проекти“ числото „14“ се заменя с „15“. Допълнителна разпоредба § 17. Навсякъде в правилника думите „министърът на образованието, младежта и науката“ и „министъра на образованието, младежта и науката“ се заменят съответно с „министър-председателят“ и „министър-председателя“. Заключителна разпоредба § 18. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

bg

legislation

Bulgaria

Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите УКАЗ No 8 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, приет от ХL Народно събрание на 18 януари 2008 г. Издаден в София на 24 януари 2008 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Миглена Тачева ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, подписана на 9 ноември 2006 г. в Аман. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 18 януари 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински

bg

legislation

Bulgaria

Решение No 888 от 20 декември 2010 г. за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площта „Блок 4 Кубрат“, разположена на територията на областите Русе, Разград и Силистра, и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс РЕШЕНИЕ No 888 ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площта „Блок 4 Кубрат“, разположена на територията на областите Русе, Разград и Силистра, и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс На основание чл. 5, т. 2, чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 3 от Закона за подземните богатства във връзка с чл. 4, ал. 2, т. 16 и § 1, т. 24а от Закона за енергетиката МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Открива производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в площта „Блок 4 Кубрат“, разположена на територията на областите Русе, Разград и Силистра, с размер 2457 кв. км, с координатни точки от 1 до 4 съгласно приложението. 2. Предоставянето на разрешението по т. 1 ще се извърши чрез конкурс. 3. Определя срок на разрешението за търсене и проучване 5 години от датата на влизане в сила на договора за търсене и проучване с право на продължение съгласно чл. 31, ал. 3 от Закона за подземните богатства. 4. Срокът за закупуване на конкурсните книжа е до 17,00 ч. на 120-ия ден от обнародването на решението в „Официален вестник“ на Европейския съюз. 5. Срокът за подаване на заявленията за участие в конкурса е до 17,00 ч. на 130-ия ден от обнародването на решението в „Официален вестник“ на Европейския съюз. 6. Срокът за внасяне на предложенията по конкурсните книжа е до 17,00 ч. на 144-ия ден от обнародването на решението в „Официален вестник“ на Европейския съюз. 7. Конкурсът е неприсъствен. 8. Определя цена на конкурсните книжа в размер 15 000 лв. Конкурсните книжа се закупуват в стая No 813 в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на адрес: ул. Триадица 8, София, в определения по т. 4 срок. 9. Кандидатите за участие в конкурса трябва да отговарят на изискванията на чл. 23, ал. 1 от Закона за подземните богатства. 10. Предложенията на кандидатите по конкурса се оценяват въз основа на предлаганите работни програми, средства за опазване на околната среда и обучение, бонуси и притежаваните управленски и финансови възможности, както е предвидено в конкурсните книжа. 11. Определя депозит за участие в конкурса в размер 20 000 лв., платим до срока по т. 5 по банкова сметка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, посочена в конкурсните книжа. 12. Депозитът на кандидат, недопуснат до участие в конкурса, се връща в 14-дневен срок от датата на известието до него за недопускането му. 13. Депозитът на участника, спечелил конкурса, се връща след подписване на договора, а на останалите участници – в 14-дневен срок след обнародването в „Държавен вестник“ на решението на Министерския съвет за издаване на разрешение за търсене и проучване. 14. Заявленията за участие в конкурса и предложенията на кандидатите по конкурсните условия се подават в сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на адрес: ул. Триадица 8, София, на български език съгласно изискванията на чл. 46 от Закона за подземните богатства. 15. Конкурсните предложения се изготвят в съответствие с изискванията и условията, посочени в конкурсните книжа. 16. Конкурсът се провежда и когато има само един допуснат кандидат. 17. Към извършване на геологопроучвателните дейности да се пристъпи след оценка за съвместимост на годишните работни проекти за търсене и проучване от съответния компетентен орган. 18. Упълномощава министъра на икономиката, енергетиката и туризма: 18.1. Да изпрати решението за обнародване в „Официален вестник“ на Европейския съюз, в „Държавен вестник“ и на електронната страница на Министерския съвет. 18.2. Да организира и проведе конкурса. 19. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обнародването му в „Официален вестник“ на Европейския съюз пред Върховния административен съд. За министър-председател: Цветан Цветанов Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков Приложение към т. 1 Списък на координатите Координатна система WGS 84

bg

legislation

Bulgaria

Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 38 от 2001 г. за борба срещу листозавивачките по карамфила МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 38 от 2001 г. за борба срещу листозавивачките по карамфила (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм., бр. 8 от 2002 г., бр. 64 от 2006 г.) Параграф единствен. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 текстът “площите са третирани така, че в получения от тях рязан цвят няма зараза” сe заменя с “върху него не е установена жива зараза от вредителя”. 2. Създава се ал. 3: “(3) Движение на рязан цвят от карамфил се допуска по изключение само при наличие на единични, живи екземпляри от вредителя.” За министър: Св. Бъчварова

bg

legislation

Bulgaria

Закон за допълнение на Закона за лечебните заведения УКАЗ No 292 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за допълнение на Закона за лечебните заведения, приет от ХL Народно събрание на 7 юли 2006 г. Издаден в София на 12 юли 2006 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Георги Петканов ЗАКОН за допълнение на Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г., бр. 51 от 2001 г. - Решение No 11 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) Параграф единствен. В чл. 81, ал. 1 се правят следните допълнения: 1. В текста преди т. 1 след думите “болнична помощ” се добавя “по чл. 9 или лечебни заведения по чл. 10”. 2. В т. 3 след думите “по чл. 16 и 17” се поставя запетая и се добавя “със самостоятелни медико-диагностични лаборатории по чл. 18, ал. 1” и накрая се добавя “по чл. 9”. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 7 юли 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински