Datasets:

mteb

/

eurlex-multilingual

like 0

Follow

Massive Text Embedding Benchmark 246

32004D0858

32004D0858 L 369/73 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 15 декември 2004 година за създаване на изпълнителна агенция, наречена „Изпълнителна агенция по програмата за обществено здравеопазване“, за управление на дейността на Общността в областта на общественото здравеопазване съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета (2004/858/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 58/2003 предоставя на Комисията правото да създава изпълнителни агенции в съответствие с общия статут, установен с посочения регламент, и да им възлага изпълнението на определени задачи, свързани с управлението на една или повече програми на Общността. Настоящото решение не засяга приложното поле на регламентa. (2) Целта на даването на правомощия на Комисията да създава изпълнителни агенции е да се даде възможност на Комисията да се съсредоточи върху своите приоритетни дейности и задачи, които не могат да бъдат възлагани на други изпълнители, като запази ръководната роля, контрола и крайната отговорност по отношение на дейностите, управлявани от изпълнителните агенции. (3) Управлението на програмата за действие на Общността в областта на общественото здравеопазване, приета с Решение № 1786/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), има за цел изпълнението на технически проекти, които не налагат взимане на политическо решение и които изискват високо техническо и финансово експертно равнище през целия цикъл на проекта. (4) Делегирането на задачи, свързани с изпълнението на тази програма, на изпълнителна агенция би могло да се извърши чрез ясното разграничаване на етапите на програмиране, което е задача на Комисията, и на изпълнение на проектите, което би могло да се възложи на изпълнителната агенция. (5) Осъщественото за тази цел проучване на приходите и разходите е установило, че създаването на изпълнителна агенция би довело до подобряване на ефективността при осъществяването на програмата за обществено здравеопазване при по-ниски разходи. Въз основа на специфичните характеристики на настоящата програма, акцентът се поставя върху делегирането на технически задачи, като основната цел е да укрепят връзките между упомената програма на Общността и общностите на експерти в държавите-членки. (6) Необходимо е агенцията да привлече за целите, определени от Комисията и под неин контрол, експерти от високо ниво. Също така агенцията трябва да даде възможност програмата да бъде реализирана оптимално, за да улесни набирането на специалисти по въпросите на общественото здравеопазване. (7) Освен дългосрочните задачи, които ще изпълнява, агенцията ще подобри и гъвкавото прилагане на програмата. Чрез годишната работна програма агенцията ще гарантира по-специално подкрепа при реализиране на годишните приоритети за осъществяване на програмата за обществено здравеопазване, планирани и решени от Комисията след съгласуване с програмния комитет. (8) Управление, почиващо на резултатите, постигнати от агенцията, чрез въвеждане на необходимите процедури и канали за контрол и координация би довело до опростяване на условията за прилагане на програмата от службите на Комисията. Комисията ще може да капитализира техническата дейност на Агенцията, като разработва успоредно и по подходящ начин задачите, които предполагат оценки от политически характер. Комисията ще развива освен това тези задачи по реализацията на програмата, които, поради естеството им, не могат да бъдат възложени на агенцията. (9) Сътрудничеството между агенцията и Комисията и изпълнението на специфичните задачи в областта на разпространението на информация и предоставяне на помощ в мрежите следва да допринесе за подобряване на видимостта на дейността на Общността в областта на общественото здравеопазване. (10) Мерките, предвидени в настоящото решение са в съответствие със становището на Комитета по изпълнителните агенции, РЕШИ: Член 1 Учредяване 1. С настоящото се учредява Изпълнителна агенция за управление на програмата на Общността в областта на общественото здравеопазване (наричана по-долу „Агенцията“), чийто правилник е установен с Регламент (ЕО) № 58/2003. 2. Наименованието на агенцията е „Изпълнителна агенция по програмата за обществено здравеопазване“. Член 2 Местоположение Агенцията се намира в Люксембург. Член 3 Мандат Агенцията се създава за период, който започва на 1 януари 2005 г. и приключва на 31 декември 2010 г. Член 4 Цели и задачи 1. С настоящото агенцията е натоварена, в рамките на програмата на Общността в областта на общественото здравеопазване, създадена с Решение № 1786/2002/ЕО („рамково решение“), с изпълнението на задачите, свързани с подкрепата на Общността на програмата, с изключение на оценката на програмата, на законодателния мониторинг или на всяко друго действие, което би било от изключителната компетенция на Комисията. Възлагат ѝ се, по-специално, следните задачи: а) управление на всички фази от цикъла на програмата за обществено здравеопазване във връзка със специфични проекти на базата на Решение № 1786/2002/ЕО и на работния план, предвиден в това решение и приет от Комисията, както и на необходимите проверки, като се приемат подходящите решения въз основа на правомощията на Комисията; б) приемане на инструментите за изпълнение на бюджета по отношение на приходите и разходите и изпълнение, когато са предоставени правомощия на Комисията, на всички необходими операции за управление на програмата на Общността, и по-специално на тези, които са свързани с възлагане на договори и предоставяне на субсидии; в) предоставяне на логистична, научна и техническа подкрепа, и по-специално чрез организиране на технически срещи (управление на експертни работни групи), подготвителни проучвания, семинари или конференции. 2. Решението на Комисията за делегиране на правомощия на Агенцията определя подробно задачите, които се възлагат на Агенцията. То се представя за сведение на Комитета за изпълнителните агенции. Член 5 Организационна структура 1. Агенцията се ръководи от управителен съвет и директор, назначени от Комисията. 2. Членовете на управителния съвет се назначават за срок от две години. 3. Директорът на Агенцията се назначава за срок от четири години. Член 6 Субсидия Агенцията получава субсидия, предвидена в общия бюджет на Европейския съюз и включена във финансовите средства, предоставени на програмата за обществено здравеопазване. Член 7 Изискване за контрол и отчетност Агенцията е обект на надзор от Комисията и редовно се отчита за изпълнението на програмите, за които тя отговаря, в съответствие с реда и на интервалите от време, установени в инструмента за делегиране. Член 8 Изпълнение на оперативния бюджет Агенцията изпълнява оперативния си бюджет, в съответствие с разпоредбите на Стандартния финансов регламент (3). Съставено в Брюксел на 15 декември 2004.

31993R0183

31993R0183 L 022/58 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 183/93 НА КОМИСИЯТА от 29 януари 1993 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2568/91 относно характеристиките на маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал и съответните методи за анализ КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент 136/66/ЕИО на Съвета от 22 септември 1966 г. относно създаване на обща организация на пазара на масла и мазнини (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2046/92 (2), и по-специално член 35а от него, като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2568/91 на Комисията (3), последно изменен с Регламент № 3288/92 (4), определя характеристиките на различните видове маслиново масло и маслиново масло от остатъчен материал и съответните методи за анализ; като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2568/91 изменя допълнителните бележки 2, 3 и 4 към глава 15 от комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и относно Общата митническа тарифа (5), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2505/92 на Комисията (6); като има предвид, че с оглед придобития опит методите за анализ следва да се адаптират или да бъдат определени с по-голяма точност в някои случаи; като има предвид, че в Регламент (ЕИО) № 2568/91 са допуснати грешки; като има предвид, че във връзка с провеждащите се понастоящем проучвания периодът, през който държавите-членки могат да използват научно потвърдени национални методи за анализ, следва да бъде продължен; като има предвид, че поради развитието в изследванията характеристиките на маслиновото масло, определени в Регламент (ЕИО) № 2568/91, следва да се коригират с оглед по-добро гарантиране на чистотата на продаваните продукти и определянето на съответните методи за анализ; като има предвид, че, за да се направи възможно въвеждането на средствата, необходими за прилагане на новия метод, влизането му в сила следва да бъде отложено с няколко месеца; като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2568/91 следва да бъде изменен; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по масла и мазнини, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 2568/91 се изменя, както следва: 1. В първия параграф на член 3 „31 декември 1992 г.“ се замества със „28 февруари 1993 г.“; 2. Член 5 се заменя със следното: „Член 5 Допълнителни бележки 2, 3 и 4 към глава 15 от комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (7), се заменят с текста, съдържащ се в приложение ХIV към настоящия регламент. 3. Приложенията се изменят, както е предвидено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесет и първия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Въпреки това, точка 10 от приложението се прилага от 1 юли 1993 г. по отношение на маслиново масло, пакетирано към тази дата. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 януари 1993 година.

32009R0759

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 759/2009 НА КОМИСИЯТА от 19 август 2009 година за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО (1), и по специално член 10, параграф 1, първа алинея от него, като има предвид, че: (1) В регламент (ЕО) № 21/2004 се предвижда всяка държава-членка да създаде система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите в съответствие с разпоредбите на посочения регламент. (2) Въпросната система се състои от четири елемента, а именно: средства за идентификация с цел идентифициране на всяко животно; актуални регистри, които да се поддържат във всяко стопанство; документи за движение на животните; както и централен регистър или компютърна база данни. В приложението към посочения регламент се установяват изискванията за изброените елементи. (3) В член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 21/2004 понастоящем се предвижда, че животните, предназначени за клане преди навършване на 12-месечна възраст и които не са предназначени нито за вътреобщностна търговия, нито за износ за трети държави, могат да бъдат идентифицирани посредством метод, отговарящ на условията, определени в раздел А, точка 7 от приложението към посочения регламент. В някои случаи обаче животни, които първоначално са били предназначени за клане, се използват въпреки всичко за разплод на по-късен етап в стопанства, различни от това, в което са родени. Поради това следва да се разреши такива животни да бъдат индивидуално идентифицирани след като напуснат стопанството, в което са родени, при условие че отделното животно може да бъде проследено обратно до стопанството, в което е родено. (4) В раздел В от приложението към Регламент (ЕО) № 21/2004 се указва информацията, която следва да бъде отразена в документите за движение. С цел да се регистрира индивидуалният идентификационен код на всяко животно в документа за движение, кодът на всяко животно се прочита при тръгване. Кодовете на животните се прочитат отново в стопанството на местоназначение. С цел да се намали административната тежест, следва да се разреши идентификационните кодове на животните да бъдат регистрирани в стопанството на местоназначение вместо в стопанството на отпътуване, ако са изпълнени някои условия. (5) В член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 21/2004 се предвижда някои животновъди да правят опис на животните най-малко един път в годината. В раздел Г от приложението към посочения регламент се предвижда някои видове информация да бъдат съхранявани в компютърна база данни. Резултатите от описа са част от тази информация. С цел да се намали административната тежест, следва да бъде разрешено тези резултати да не бъдат вписвани в тези държави-членки, където в компютърната база данни се съдържат, наред с информацията по раздел Г от посоченото приложение, и идентификационните кодове на всяко животно в стопанствата. (6) Поради това Регламент (ЕО) № 21/2004 следва да бъде съответно изменен. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 21/2004 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 август 2009 година.

31998R0975

31998R0975 L 139/6 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 975/98 НА СЪВЕТА от 3 май 1998 година относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните еуро монети СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 105 а, параграф 2 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския паричен институт (2), в съответствие с процедурата, посочена в член 189 в от Договора (3), (1) Като има предвид, че на срещата на Европейския съвет в Мадрид на 15 и 16 декември 1995 г., е приет сценарият за преминаването към единната валута, който предвижда въвеждането на еуро монети най-късно до 1 януари 2002 г.; като има предвид, че точната дата за емитирането на еуро монетите ще бъде определена когато Съветът приеме свой регламент относно въвеждането на еурото, веднага след като бъде прието решението относно държавите членки, които приемат еурото като единна валута възможно най-рано през 1998 г. (2) Като има предвид, че съгласно член 105а, параграф 2 от Договора, държавите-членки имат право да емитират монети след като получат одобрение от Европейската централна банка (ЕЦБ) за обема на емисията, и че Съветът може, действайки в съответствие с процедурата, упомената в член 189в и след кунсултации с ЕЦБ, да приеме мерки за хармонизиране на купюрния строеж и техническите спецификации за всички разменни монети, до необходимата степен, която да позволи плавното им обращение в рамките на Общността, (3) Като има предвид, че Европейският паричен институт е указал, че еуробанкнотите ще са в купюри от 5 EUR до 500 EUR; като се има предвид, че купюрите на банкнотите и на монетите ще дадат възможност плащанията в брой на сумите, в еуро и в еуроцентове, да бъдат лесно осъществявани, (4) Като има предвид, че директорите на монетни дворове в Общността са получили мандат от Съвета да изследват и да разработят доклад за единната европейска монетна система; като има предвид, че те представиха доклад през ноември 1996 г., следван от преработен доклад през февруари 1997 г., посочващ купюрния строеж и техническите спецификации (диаметър, дебелина, тегло, цвят, състав и гурт) на новите еуро монети; (5) Като има предвид, че новата единна европейска монетна система следва да спечели общественото доверие и налага технически нововъведения, определящи я като защитена, надеждна и ефикасна система; (6) Като има предвид, че приемането на новата система от обществото е една от основните цели на монетната система на Общността; като има предвид, че общественото доверие в новата система би трябвало до зависи от физическите характеристики на еуромонетите, които следва да бъдат колкото е възможно най-лесно използваеми; (7) Като има предвид, че са проведени консултации с асоциации на потребителите, Европейския съюз на слепите и с представители от производители на автомати за продажба на дребни стоки, за да бъдат взети предвид специфичните изисквания на важни категории потребители на монети; като има предвид, че ще бъде гарантиран плавният преход към еурото и да се улесни приемането на новата монетна система от потребителите, лесното различаване на монетите по техните визуални и осезаеми характеристики е необходимо да бъде гарантирано; (8) Като има предвид, че новите еуромонети ще са много по-лесно различавани и ще е по-лесно да се свикне с тях, ако е налице връзка между техния диаметър и номиналната им стойност; (9) Като има предвид, че се налагат определени специални защитни елементи с цел да се намалят възможностите за измама с 1 и 2 еуро, имайки предвид тяхната висока стойност; като има предвид, че използването на техника, благодарение на която монетите са направени от три слоя и комбинацията от два различни цвята в монетата се счита за най-ефикасния защитен елемент в днешно време; (10) Като има предвид, че отсичането на монетите с една европейска и с една национална страна е подходящо изразяване на идеята за Европейския паричен съюз между държавите членки и би могло значително да се увеличи степента на приемане на монетите от европейските граждани; (11) Като има предвид, че на 30 юни 1994 г. Европейският парламент и Съветът приеха Директива 94/27/EО (4), която ограничава използването на никел в определени продукти поради това, че при определени условия никелът би могъл да причини алергии; като има предвид, че монетите не са обхванати от тази директива; като има предвид, въпреки това, че някои държави-членки вече използват сплав без никел, наричана „бяло злато“ в тяхната настояща монетна система, по съображения за обществено здраве; като има предвид, че е желателно да се намали съдържанието на никел в монетите, при преминаване към нова монетна система, (12) Като има предвид, че следователно е подходящо принципно да се съблюдава предложението на гореупоменатите директори на монетни дворове и то да бъде приспособено само до степента, необходима, за да се вземат предвид в частност специфичните изисквания на важни категории потребители на монети, както и необходимостта от намаляване използването на никел в монетите, (13) Като има предвид, че от всички описани технически спецификации на еуромонетите, единствено стойността, отнасяща се до дебелината е показателна, тъй като действителнатa дебелина на монетата зависи от указания диаметър и тегло, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Първите серии на еуромонетите ще включват осем купюрни строежа от 1 цент до 2 еуро със следните технически спецификации: Номинална стойност (еуро) Диаметър в мм Дебелина в мм (5) Тегло в гр Форма Цвят Състав Гурт 2 25,75 1,95 8,5 Кръгла Пръстен: бял Мед-никел (Cu75Ni25) Гравиран с вдлъбнати набити надписи Кръг: жълт Три пласта: месинг/никел) месинг CuZn20Ni5/Ni12/CuZn20Ni5 1 23,25 2,125 7,5 Кръгла Пръстен: жълт Месинг (CuZn20Ni5) С поредица от гладки и рифеловани сектори Кръг: бял Три пласта: Cu75Ni25/Ni7/Cu75Ni25 0,50 24,25 1,69 7 Кръгла Жълт Бяло злато Cu89Al5Zn5Sn1 Гурт с рифел 0,20 22,25 1,63 5,7 Форма „Испанско цвете“ Жълт Бяло злато Cu89Al5Zn5Sn1 Гладък 0,10 19,75 1,51 4,1 Кръгла Жълт Бяло злато Cu89Al5Zn5Sn1 Гурт с рифел 0,05 21,25 1,36 3,9 Кръгла Червен Стомана с медно покритие Гладък 0,02 18,75 1,36 3 Кръгла Червен Стомана с медно покритие Гладък с жлеб 0,01 16,25 1,36 2,3 Кръгла Червен Стомана с медно покритие Гладък Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 1999 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки в съответствие с Договора, при условията на член 109к, параграф 1 и протоколи 11 и 12. Съставено в Брюксел на 3 май 1998 година.

32003R1641

32003R1641 L 245/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1641/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 юли 2003 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1210/90 на Съвета за създаването на Европейска агенция по околната среда и на Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Сметната палата (2), като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален съвет (3), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4), като имат предвид, че: (1) Някои разпоредби на Регламент (ЕИО) № 1210/90 на Съвета от 7 май 1990 г. за създаването на Европейска агенция по околната среда и на Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда (5) следва да се съгласуват с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г., в който е представен Финансовият регламент, приложим към общия бюджет на Европейския съюз (6) (наречен по-долу „Общ финансов регламент“), и по-специално член 185 от него. (2) Общите принципи и границите в упражняването на правото на достъп до документацията, предвидени в член 255 от Договора, са разработени в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно достъпа на обществеността до документацията на Европейския парламент, Съвета и Комисията (7). (3) При приемането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 трите институции се договориха в обща декларация агенциите и сходните органи да спазват правилата, определени в посочения регламент. (4) В Регламент (ЕИО) № 1210/90 следва да се включат необходимите разпоредби, за да може Регламент (ЕО) № 1049/2001 да се приложи за Европейската агенция по околната среда, както и разпоредба за правото на обжалване при отказан достъп до документацията. (5) Регламент (ЕИО) № 1210/90 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 1210/90 се изменя, както следва: 1. Член 6 се заменя със следния текст: „Член 6 1. Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно достъпа на обществеността до документацията на Европейския парламент, Съвета и Комисията (8) се прилага по отношение на документацията, която се води в Агенцията. 2. Управителният съвет взима решение за практическите механизми по прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001, в срок от шест месеца от влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1641/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1210/90 на Съвета за създаването на Европейска агенция по околната среда и на Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда (9). 3. Решенията, взети от Агенцията, съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 могат да бъдат обжалвани пред Омбудсмана или в съда, при условията предвидени съответно в членове 195 и 230 от Договора. 2. В член 8: a) параграф 6 се заменя със следния текст: „6. Управителният съвет приема годишен доклад за дейността на Агенцията и го представя на Европейския парламент, Съвета, Европейската комисия, Сметната палата и на държавите-членки най-късно до 15 юни.“ б) добавя се следният параграф: „7. Всяка година Агенцията представя на бюджетния орган необходимата информация, свързана с резултатите от процедурите по даване на оценка.“ 3. Член 12 се заменя със следния текст: „Член 12 1. Всяка година въз основа на проект, разработен от изпълнителния директор, Управителният съвет изготвя отчет за приходите и разходите на Агенцията за следващата финансова година. Този отчет, който включва проект на списъчния състав на персонала, се представя от Управителният съвет на Европейската комисия най-късно до 31 март. 2. Отчетът се представя от Европейската комисия на Европейския парламент и на Съвета (наречени по-долу „бюджетен орган“) заедно с предварителния проект на общия бюджет на Европейския съюз. 3. На базата на отчета, Европейската комисия вписва в предварителния проект на общия бюджет на Европейския съюз своите предвиждания за списъчния състав на персонала и сумата на субсидията, която се поема от общия бюджет, за което сезира Бюджетния орган съобразно член 272 от Договора. 4. Бюджетният орган разрешава отпускането на кредити като субсидия, предназначена за Агенцията. Бюджетният орган взима решение за списъчния състав на персонала на Агенцията. 5. Бюджетът се приема от Управителния съвет. Той става окончателен след приемане на окончателно решение за общия бюджет на Европейския съюз. При нужда съответно се актуализира. 6. Управителният съвет възможно най-бързо нотифицира Бюджетния орган за всяко свое намерение да реализира проект, който би оказал значително финансово отражение върху финансирането на бюджета, по-специално проектите, свързани с недвижимо имущество, в частност с наемане или придобиване на недвижимо имущество. Той уведомява Комисията за това. Когато структура на Бюджетния орган е нотифицирала за намерението си да даде мнение, тя го предоставя на Управителния съвет в срок от шест седмици от нотификацията за проекта.“ 4. Член 13 се заменя със следния текст: „Член 13 1. Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Агенцията. 2. Най-късно на 1 март след приключване на финансовата година счетоводителят на Агенцията представя временните отчети и доклада за бюджетното и финансово управление на финансовата година на счетоводителя на Комисията. Счетоводителят на Европейската комисия консолидира временните отчети на децентрализираните институции и органи в съответствие с член 128 от Общия финансов регламент. 3. Най-късно на 31 март след приключване на финансовата година счетоводителят на Комисията представя на Сметната палата временните отчети на Агенцията и доклада за бюджетното и финансовото управление на финансовата година. Докладът за бюджетното и финансовото управление на финансовата година се представя също така на Европейския парламент и на Съвета. 4. Веднага след като получи съображенията на Сметната палата относно временните отчети на Агенцията, съобразно член 129 от Общия финансов регламент, изпълнителният директор изготвя окончателните отчети на Агенцията, под негова отговорност, и ги представя за становище на Управителния съвет. 5. Управителният съвет изразява становището си за окончателните отчети на Агенцията. 6. Най-късно на 1 юли след приключване на финансовата година изпълнителният директор представя окончателните отчети заедно с мнението на Управителния съвет, Европейския парламент, Съвета, Комисията и на Сметната палата. 7. Окончателните отчети се публикуват. 8. Най-късно до 30 септември изпълнителният директор дава отговор на Сметната палата по неговите наблюдения. Той предоставя този отговор също така и на Управителния съвет. 9. Изпълнителният директор представя на Европейския парламент, при поискване от негова страна, както е предвидено в член 146, параграф 3 от Общия финансов регламент, необходимата информация за правилното протичане на процедурата по освобождаване от отговорност за въпросната финансова година. 10. До 30 април на годината N + 2 Европейският парламент, по препоръка на Съвета, който взима решение с квалифицирано мнозинство, освобождава от отговорност изпълнителния директор по изпълнението на бюджета за финансовата година N.“ 5. Член 14 се заменя със следния текст: „Член 14 След консултация с Европейската комисия Управителният съвет приема финансовите правила, приложими за Агенцията. Те не могат да се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Европейската комисия от 19 ноември 2002 г. относно Финансов регламент за органите по член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (10), само ако специфичните изисквания на работата на Агенцията го налагат и с предварителното съгласие на Комисията. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на първия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 юли 2003 година.

32005R2153

32005R2153 L 342/39 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2153/2005 НА КОМИСИЯТА от 23 декември 2005 година относно схемата за помощи за съхранение на маслиново масло в частни складове КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 865/2004 на Съвета от 29 април 2004 г. относно общата организация на пазара за маслиново масло и трапезни маслини и за изменение на Регламент (ЕИО) № 827/68 (1), и по-специално член 6, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Член 6 от Регламент (ЕО) № 865/2004 предвижда изпълнение на схема за помощи за съхранение на маслиново масло в частни складове в случай на сериозно нарушение на пазара в някои региони на Общността. (2) За да се изпълни схемата за помощи бързо и когато се изисква, трябва да се установят подробни правила за прилагането на въпросния регламент. Схемата за помощи за съхранение в частни складове трябва да се основава на договори с оператори, предлагащи достатъчно гаранции и упълномощени от държавите-членки на основата на определени условия. (3) За да може схемата да има по-голям ефект на пазара на производителско равнище и да се направят наблюдението и контролът по-лесни, помощ трябва да се предоставя преди всичко за съхранение на необработено маслиново масло без опаковка. (4) Следва да е налице информация относно промените в цените и в производството на маслиновото масло. Тази информация е необходима, за да се наблюдава пазара на маслиново масло на постоянна основа, за да се оцени дали съществуват условия, указващи за сериозно пазарно нарушение, или не. (5) За да може пазарната ситуация да се отрази максимално близко, трябва да се установи сумата на помощта за онези пазарни сектори, които имат нужда от нея. Категориите на маслата са изброени в част I от приложение I към Регламент (ЕО) № 865/2004. (6) Трябва да се посочи информацията, която е необходимо да се даде в офертите и условията, при които те трябва да се представят и проучат, с оглед да се получи пълна и задълбочена информация за всяка оферта. (7) Поканите за подаване на оферти следва да се отворят в съгласие с определени процедури и особено по отношение подаването на офертите и минималното количество за всяка подадена оферта. По-специално, ако те следва да имат ефект върху ситуацията на пазара, трябва да бъдат представени оферти за дълъг период на съхранение и да са отнесени към едно минимално количество във връзка със ситуацията в сектора. (8) Изпълнението на офертата трябва да се гарантира с представяне на гаранция съгласно условията, изложени в Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 г. относно определяне на общи подробни правила за прилагането на системата от гаранции за селскостопански продукти (2), сумата и продължителността, за които се отнасят с оглед вероятността за колебания в цените на пазара и броя на дните на съхранение, даващи право на помощта, които са действително изпълнени. (9) За да са успешни, офертите не следва да превишават една максимална сума на помощ за ден съхранение, която се определя във връзка с пазара на маслиново масло. Офертите трябва да са представителни и трябва да са спазени максималните количества, посочени съгласно процедурата за всяка определена категория или определен регион. (10) Необходимо е да се посочат основните моменти, които се включват в договора. За да възпрепятства смущения на пазара, Комисията трябва да е в състояние да коригира срока на договора, най-вече предвид прогнозната реколта за пазарната година след годината, през която е сключен договорът. (11) За да се гарантира правилното администриране на схемата, е необходимо да се укажат условията, при които може да се предостави аванс на помощта, проверките за съответствие относно правото на помощта, които са от съществено значение, някои процедури за изчисляване на помощта и информацията, която държавите-членки съобщават на Комисията. (12) С оглед яснота и прозрачност Регламент (ЕО) № 2768/98 на Комисията от 21 декември 1998 г. относно схемата за помощи за съхранение на маслиново масло в частни складове (3) следва да се отмени и замени с нов регламент. (13) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по маслиново масло и трапезни маслини, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Компетентните органи в държавите-членки производителки сключват договори за съхранение в частни складове на необработено маслиново масло без опаковка при условията, посочени в настоящия регламент. 2. За да се определи помощта, която да се предостави за изпълнение на договори за съхранение в частни складове на необработено маслиново масло без опаковка, Комисията може, в съгласие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 865/2004, да отвори покани за оферти за ограничен период. По време на тръжната процедура за ограничен период се отварят частични покани за оферти. Член 2 1. Покана за участие в търг за ограничен период може да се отвори, ако са спазени следните условия: а) има сериозни смущения на пазара в някои региони на Общността, които могат да бъдат намалени или решени с мерки за съхранение в частни складове на необработено маслиново масло без опаковка; б) средната цена за един или няколко от следните продукти, регистрирани на пазара през време на период от не по-малко от две седмици, е по-малка от: - 1 779 EUR на тон за необработено маслиново масло, екстра качество, - 1 710 EUR на тон за необработено маслиново масло, - 1 524 EUR на тон за маслиново масло „Лампанте“, което има две степени на киселинност, като тази сума се намалява с 36,70 EUR на тон за всяка допълнителна степен киселинност. 2. В поканите за участие в търг за ограничен период се посочва количество за цялата тръжна процедура и може да са дадени отделните количества за: - категория на необработено маслиново масло, така както е упоменато в част I на приложение I към Регламент (ЕО) № 865/2004, - регион на Общността или държава-членка. Поканите за участие в търг за ограничен период могат да са ограничени само до някои категории необработено маслиново масло или региони, упоменати в първа алинея. Поканите за участие в търг за ограничен период могат бъдат затворени преди края на периода в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 865/2004. Член 3 Само оператори на маслиново масло, одобрени за целта от компетентния орган в съответната държава-членка, могат да представят оферти във връзка с покани за частични оферти. Държавите-членки определят критериите и процедурите за одобряване на тези оператори, които попадат в една от следните категории: а) организация на производители на маслиново масло, включваща най-малко 700 производители на маслини, когато тя действа като организация за производство и продажба на маслини и маслиново масло; б) организация на производители, представляваща най-малко 25 % от производителите на маслини или на производство на маслиново масло в региона, в който се намира; в) асоциация на организации на производители от различни икономически области, съставена от на най-малко 10 организации на производители, така както е упоменато в букви а) и б) по-горе, или брой организации, представляващи най-малко 5 % от производството на маслиново масло в съответната държава-членка; г) завод, съоръженията на който извличат най-малко да тона масло за осемчасов работен ден, който е произвел през предишните две пазарни години общо най-малко 500 тона необработено маслиново масло; д) фирма за пакетиране на територията на отделна държава-членка с капацитет, равен най-малко на шест тона масло за осемчасов работен ден, която е пакетирала през предишните две пазарни години общо най-малко 500 тона маслиново масло. Ако една или няколко организации, произвеждащи или продаващи маслини и маслиново масло, е член или са членове на организацията, упомената в буква а) на втора алинея, производителите на маслини, участващи в тази група, се разглеждат поотделно при изчисляване на минимален брой 700 производители. Член 4 По смисъла на одобрението, упоменато в член 3, операторите се задължават да: а) приемат запечатване от компетентния орган в държавата-членка на съдовете, съдържащи маслиновото масло, предмет на договор за съхранение; б) поддържат регистри за съхраняваните от тях запаси на масло и, ако е целесъобразно, и на маслините; в) се подложат на всички проверки, предвидени съгласно настоящата схема за помощи, при договори за съхранение в частни складове. Съответните оператори подписват декларация за капацитета на своите обекти за съхранение, предоставят план за тези обекти и предоставят доказателства за съответствие с условията в член 3. Член 5 1. Операторите, които отговарят на условията в членове 3 и 4, се одобряват и им се дава номер на одобрението в срок от два месеца след месеца, в който е била представена пълната папка, съдържаща искането за одобрение. 2. Без да се накърнява член 17, параграф 3: а) организациите на производители в сектора на маслиновото масло, съюзите на такива организации и заводите и предприятията за пакетиране, които са били упълномощени от държавите-членки до предприемат съхранение в частни складове през пазарни години от 1998-1999 до 2004-2005, се смятат за одобрени съгласно настоящия регламент, ако отговарят на критериите, посочени в членове 3 и 4; б) одобрение се отказва или оттегля незабавно за оператор, ако този оператор: i) не отговаря на условията за одобрение; ii) подлежи на процедури от компетентните органи за нарушения на Регламент (ЕО) № 865/2004; iii) е наказан за нарушение на схемата за помощи за производството, така както е предвидено в Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета (4) през пазарни години 2002-2003, 2003-2004 и 2004-2005; iv) е наказан за нарушение на схемата за финансиране на дейностите на организациите на оператори на масла, така както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1638/98 на Съвета (5) през пазарни години 2002-2003, 2003-2004 и 2004-2005. Член 6 1. Не по-късно от всяка сряда държавите-членки изпращат на Комисията средните цени, регистрирани на основните им представителни пазари през предходната седмица, за различните категории масло, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 865/2004. Тези цени се нотифицират по електронната поща успоредно с коментари относно обема на сделките и доколко представителни са те. 2. Преди десетия ден на всеки месец държавите-членки изпращат на Комисията оценка за общото производство на маслиново масло и трапезни маслини за текущата пазарна година. 3. От месец септември до месец май на всяка пазарна година държавите-членки изпращат на Комисията, не по-късно от 15-тия ден на всеки месец, оценка за маслиновите масла и трапезните маслини, произведени от началото на въпросната пазарна година. За получаване на тези данни държавите-членки могат да използват различни източници на информация, включително данните, предоставени от заводите и предприятията, заети в обработката на трапезни маслини, обзори на оператори в сектора на маслините или оценки на статистически органи. Държавите-членки нотифицират Комисията, преди края на съответната пазарна година, за приблизителния общ обем маслиново масло и количеството произведени трапезни маслини. 4. Държавите-членки създават система за събиране на данни, каквато смятат за най-подходяща за получаване и подготвяне на нотификациите, упоменати в параграфи 2 и 3, и посочват, ако е необходимо, задълженията за съобщаване на данни на съответните оператори в сектора на маслините. 5. Оценките на производство на маслиново масло и трапезни маслини, упоменати в параграфи 2 и 3, се изпращат в електронна форма на бланка, предоставена от Комисията. 6. Комисията може да използва други източници на информация. Член 7 Крайните срокове за предаване на офертите във връзка с процедурите за частични търгове са, както следва: а) за месеците ноември, януари, февруари, март, април, май, юни, юли, септември и октомври, от четвъртия до осмия ден на обяд и от 18-тия до 22-рия на обяд; б) за месец август, от 18-ти до 23-ти на обяд; в) за месец декември, от 9-ти до 14-ти на обяд. Времето за крайния срок е местно белгийско време. Ако денят, в който изтича крайният срок за държава-членка, е почивен ден за органа, който отговаря за получаване на офертите, крайният срок изтича на обяд предишния работен ден. Член 8 1. Без да се нарушава член 15, офертите за минималното количество от 50 тона се правят с оглед сумата на помощта за един ден, за съхранение в частни складове в продължение на 365 дни в запечатани съдове и в съгласие с условията, посочени в настоящия регламент, на необработено маслиново масло без опаковки в една от трите категории, изброени в част I от приложение I към Регламент (ЕО) № 865/2004. 2. Одобрените оператори участват в процедура за частичен търг или като представят писмена оферта до компетентния орган в държавата-членка срещу обратна разписка за доставката, или като изпратят електронна поща на този орган. Ако оператор участва в процедура за частичен търг за повече от една категория масло или за съдове, разположени на различни адреси, същият представя отделна оферта във всеки случай. Офертата е валидна само за отделната частична тръжна процедура. Веднъж предадени, офертите не могат да бъдат оттегляни или променяни след крайната дата за предаване на офертите. Член 9 1. Офертите, упоменати в член 8, посочват: а) позоваване на настоящия регламент и на частичната тръжна процедура, за която се отнася офертата; б) име и адрес на кандидата; в) категория на одобрения оператор, така както е упоменато в член 3, параграф 1, и номер на одобрението; г) количеството и категорията на маслиновото/ите масло/а, които офертата покрива; д) точния адрес на мястото, на което са разположени съдовете, и необходимата информация за идентифициране на съдовете, за които се отнасят офертите; е) сумата на помощта за един ден съхранение в частни складове на тон маслиново масло, изразена в еуро, с точност до втория десетичен знак; ж) сумата на гаранцията, която се установява в съгласие с член 10, изразена във валутата на държавата-членка, в която е направена офертата. 2. За са се гарантира признаване на тяхната валидност, офертите следва да: а) бъдат съставени, заедно със съответните документи, на официален език или един от официалните езици на държавата-членка на получаващия ги компетентен орган; б) са представени в съгласие с настоящия регламент и да съдържат всички данни, изброени в параграф 1; в) не съдържат други условия, освен предвидените в настоящия регламент; г) са направени от оператор, одобрен от държавата-членка, в която се получават, и да се отнасят за съдове за съхранение, разположени в тази държава-членка; д) са придружени, преди крайния срок за представяне на офертите, от доказателство, че кандидатът е учредил посочената в тях гаранция. Член 10 1. Участниците в търга учредяват гаранция от 50 EUR на тон за маслиновото масло, което офертата покрива. 2. Ако офертите не бъдат класирани, гаранцията, упомената в параграф 1, се освобождава незабавно след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на максималната сума на помощта за съответната частична тръжна процедура. 3. Ако офертите бъдат класирани, в допълнение към гаранцията, упомената в параграф 1, се учредява гаранция от 200 EUR на тон маслиново масло, включен в офертата не по-късно от първия ден на изпълнение на договора, така както е упоменато в член 13, параграф 3, втора алинея. 4. Първостепенно изискване по смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 за освобождаване на гаранциите, упоменати в параграфи 1 и 3, е съхранение в продължение на шест месеца, така както е предвидено в офертата съгласно условията на договора, посочени в настоящия регламент. Ако обаче продължителността на договора бъде намалена до по-малко от шест месеца в изпълнение на член 15, периодът за съхранение, упоменат в първа алинея, е същият като периода на изпълнение на договора. Член 11 1. Офертите се проучват от компетентния орган в съответната държава-членка, без да присъстват представители на широката общественост. Под условие на параграф 2 присъстващите на проучването лица се задължават да не разкриват никакви данни по отношение на офертите. 2. Валидните оферти се нотифицират на Комисията, класират се във възходящ ред на сумата, без имена, с електронна поща, не по-късно от 48 часа след изтичане на крайния срок за представяне на оферти. Ако крайният срок изтича в петък, офертите се нотифицират не по-късно от обяд (брюкселско време) следващия понеделник. 3. Дават се данни за всяка нотифицирана оферта по отношение на количество, категория масло и сума, така както е упоменато в член 9, параграф 1, букви г) и е). Освен това, ако процедурата определя минимални количества за всеки регион, се указват съответните региони за всяка оферта. Член 12 1. В съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 865/2004, и на основата на получените оферти, се определя максимална сума на помощта на ден частно съхранение не по-късно от деветия работен ден след изтичане на всеки краен срок, поставен за представяне на офертите съгласно процедурите за частични оферти. 2. Максималната сума на помощта се определя предвид ситуацията и предвидимото развитие на пазара за маслиново масло, както и на възможностите да се допринесе значително и се гарантира, че пазарът се регулира със съответната мярка. Освен това се отчитат вече покритите количества от договори за частно съхранение и количествата, включени в приетите оферти. 3. Ако е установена максималната сума и в съответствие със същата процедура могат да бъдат отхвърлени всички оферти по отношение на категория масло или регион, за които е установено количество съгласно член 2, параграф 2, ако по отношение на въпросните категория или регион: - офертите не са представителни, или - установената максимална сума може да доведе до превишаване на съответното максимално количество. Член 13 1. Договорът се възлага, без да накърнява член 12, параграф 3, на кандидат или кандидати, офертите на които са нотифицирани в съгласие с член 11, параграф 2 и които отговарят на максималната сума на помощта за ден частно съхранение или са по-малки за количеството, показано в офертата. Правата и задълженията на класиралия се кандидат не могат да се прехвърлят. 2. Компетентният орган в съответната държава-членка нотифицира всички кандидати в писмен вид за изхода от участието им в тръжната процедура не по-късно от втория работен ден след датата на публикуване на максималната сума на помощта в Официален вестник на Европейския съюз. 3. Датата на сключване на договора е онази, на която съобщението за приемане на офертата е било изпратено на участника в търга. Началната дата на изпълнение на договора, под условие на представяне на гаранция, така както е упоменато в член 10, параграф 3, е денят след сключване на договора, като въпросното масло трябва да се съхранява при условията, предвидени в договора. Изпълнението на договора не може обаче да започне, докато съдовете не бъдат запечатани след вземане на мостри в съответствие с параграф 4, букви в) и г) по-долу. 4. В срок от 30 дни след сключване на договора компетентният орган в държавата-членка: а) идентифицира съдовете, съдържащи съответния маслиново масло; б) регистрира нетното тегло на маслото; в) взема мостра, представителна за офертата; г) запечатва всеки съд. Ако държавата-членка може да представи надлежно обосновани причини, 30-дневният срок, посочен в първа алинея, може да бъде продължен с 15 дни. 5. Мострата, упомената в параграф 4, буква в), се анализира максимално бързо, за да се гарантира, че маслото отговаря на категорията необработени маслинови масла, за които е възложен договорът. Ако анализът потвърди, че маслото в съда не отговаря на категорията, за която е възложен договорът, цялото количество от офертата се отхвърля и се конфискува гаранцията, упомената в член 10, параграф 1. Член 14 1. Договорът, съставен в два екземпляра, съдържа най-малко следното: а) наименованието и адреса на компетентния орган в държавата-членка; б) пълния пощенски адрес, както и номера на одобрението и категорията на доставчика, така както е упоменато в член 3; в) точния адрес на склада и местоположението на съответните съдове; г) датата на сключване на договора; д) началната и крайната дата на изпълнение на договора, под условие на член 15; е) препратка към настоящия регламент и към съответната частична тръжна процедура. 2. Договорът съдържа препратка по отношение на всяка партида, включена в него към: а) категорията и нетното тегло на необработеното маслиново масло; б) характеристика и местоположение на съдовете, съдържащи масло. 3. Договорът изисква от доставчика: а) до държи на склад, за договорения период, договореното количество от съответния продукт, за своя сметка и риск; б) до съхранява маслото от различни категории в отделни съдове, така както са посочени в договора и запечатани от компетентния орган в държавата-членка; в) до позволи на компетентния орган в държавата-членка да удостовери по всяко време съответствието с изискванията на договора. Промените в съдовете, упоменати в буква б) по-горе, следва да са разрешени от този орган, да се направят в негово присъствие, следва да се вземат представителни мостри от съответния съд и да се поставят нови печати в съгласие с член 13, параграф 4, букви в) и г). 4. Без това да накърнява член 15, ако доставчикът прекрати договора по време на неговото изпълнение, той губи помощта за целия период и за всички количествата, предвидени в договора. Член 15 1. Комисията, на основата на развитието на пазара за маслиново масло и изгледите за бъдещето, може да реши в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 865/2004, да съкрати срока на изпълняваните договори. Промени в договорите са допустими само в периода от 1 септември до 31 декември и не следва да се правят преди края на месеца след този, през който са приети. 2. Ако договорът бъде изменен съгласно параграф 1, Комисията определя процентно намаление, което се прилага за предвидения брой дни на изпълнение, след дата посочена за всички изпълнявани на тази дата договори. Член 16 1. От началната дата на изпълнение на договора, така както е упоменато в член 13, параграф 3, втора алинея, може да се плати аванс, отговарящ на помощта, предвидена за периода, започващ от началната дата на изпълнение на договора и завършващ на 31 август, следващия - при условие че има представена гаранция за сума, равна на 120 % от аванса. Ако се касае за изпълнявани договори, от 1 януари може да се плати нов аванс за период, започващ на 1 септември и завършващ с изтичането на тези договори, в изпълнение на сроковете, посочени в първа алинея. 2. Гаранцията, упомената в параграф 1, се освобождава незабавно при плащане на баланса на помощта в съответствие с член 18, параграф 3. Член 17 1. Преди да се направи окончателното плащане на помощта, компетентният орган в държавата-членка: а) събира и удостоверява доказателствата за съответствие с условията, посочени в настоящия регламент; б) изпълнява необходимите проверки, за да гарантира, че въпросното маслиново масло е останало на склад през време на целия период за съхранение, упоменат в договора; в) взема всички необходими мерки, за да гарантира, че проверките се правят в съответствие с изискванията на договора. 2. Проверките за съответствие включват физическа инспекция на складираните стоки, заедно със строга проверка на сметките. Физическата инспекция покрива по-специално съответствието на запасите, включени в договора с категориите масло, предвидени в договора, присъствието на печатите и на предвидените количествата. 3. Ако изискванията на договора не са спазени, помощта не се предоставя и, без това да накърнява другите наказания, които могат да бъдат наложени, се оттегля одобрението на оператора. Освен това гаранциите, така както е упоменато в членове 10 и 16, се конфискуват при условията на Регламент (ЕИО) № 2220/85. Член 18 1. Сумата за помощта се изчислява във връзка с нетното тегло, регистрирано в съгласие с член 13, параграф 4, буква б). Курсът, прилаган за преобразуване на сумата на помощта за частно съхранение в национална валута, е курсът за преобразуване в селското стопанско, приложим на датата на започване на изпълнение на договора, така както е упоменато в член 13, параграф 3, втора алинея. 2. Изискванията, отнасящи се до количествата, предвидени в офертите и договорите, се считат за спазени, ако са фактически спазени по отношение на 98 % от тези количества. Ако анализът, упоменат в член 13, параграф 5, не е достатъчен да потвърди, че маслото отговаря на категорията, за която е възложен договорът, се счита, че цялото количество от офертата не отговаря на условията. 3. Ако е предоставен аванс съгласно член 16, то балансът за помощта се плаща само ако са спазени всички изискванията на договора. Плащането на помощта или на баланса за помощта се извършва след проверка за съответствие с изискванията в срок от 60 дни след изтичане на договора. Член 19 1. Съответните държави-членки нотифицират Комисията за националните мерки, които са взели за прилагане на настоящия регламент и на образеца на договор. 2. Държавите-членки нотифицират по електронен път Комисията за количествата маслиново масло, за които е определена помощ и които, ако е необходимо, не подлежат на: - договор, - съответствие или пълно изпълнение на договора. Нотификациите, упоменати в първа алинея, посочват съответната частична тръжна процедура и, ако е необходимо, съответните категории масло, оператори или региони. Нотификация се прави възможно най-рано и не по-късно от 10-тия ден на месеца след съответния месец. Член 20 Регламент (ЕО) № 2768/98 се отменя. Член 21 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 ноември 2005 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 декември 2005 година.

32007R0474

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 474/2007 НА КОМИСИЯТА от 27 април 2007 година за определяне на корективна сума, приложима към възстановяването за зърнени култури КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 15, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 предвижда, че възстановяването при износ на зърнени култури към деня на внасяне на заявлението за лицензия следва да се прилага при поискване към износ, който ще бъде осъществен в рамките на срока на валидност на лицензията. В такъв случай към възстановяването може да се приложи корективна сума. (2) Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията от 29 юни 1995 г. за определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета за предоставяне на възстановявания при износ на зърнени култури и относно мерките, които следва да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури (2), позволява определянето на корективна сума за продуктите, изброени в член 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1784/2003. Тази корективна сума следва да бъде изчислена, като се вземат предвид факторите, посочени в член 1 от Регламент (ЕО) № 1501/95. (3) Ситуацията на световния пазар или специфичните нужди на някои пазари могат да наложат диференциация в корективните суми според местоназначението на износ. (4) Корективната сума следва да се определи по същата процедура като възстановяването. Тя може да се изменя в периода между две фиксирания. (5) От горепосочените разпоредби следва, че корективната сума трябва да бъде тази, определена в приложението към настоящия регламент. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнените култури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Корективната сума, приложима към възстановяванията, предварително определени по отношение на износа на продуктите, посочени в член 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1784/2003, с изключение на малц, е определена в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 май 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 април 2007 година.

32001D0577

32001D0577 L 203/27 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 25 юли 2001 година за определяне на датата, на която по силата на член 22, параграф 2 от Решение 2001/376/ЕО може да започне експедирането на животински продукти от рода на едрия рогат добитък от Португалия в рамките на основаната на датата схема за износ (нотифицирано под номер С(2001) 2363) (текст от значение за ЕИП) (2001/577/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), последно изменена с Директива 92/118/ЕИО, като взе предвид Решение 2001/376/ЕО на Комисията от 18 април 2001 г. относно някои мерки, налагащи се поради случаите на спонгиформна енцефалопатия по говедата, появили се в Португалия, и за въвеждане на основана на датата схема за износ (2), и по-специално член 22, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Член 22, параграф 2 от Решение 2001/376/ЕО предвижда Комисията да определи датата, на която може да започне експедицията на продуктите, посочени в член 11 от въпросното решение, след като е провела проверките на Общността и информирала държавите-членки. (2) Проверките, осъществени от службите на Комисията в Португалия от 14 до 18 май 2001 г. и от 25 до 27 юни 2001 г., именно с цел да се направи оценка на режима на ветеринарни проверки съгласно членове 11 и 12 и приложение IV към Решение 2001/376/ЕО, показаха, че условията са надлежно изпълнени. (3) Комисията представи на държавите-членки, свикани на заседание на Постоянния ветеринарен комитет, резултатите от проверките и заключенията, които е извлякла от тях. Комисията получи гаранции от Португалия относно цялостното прилагане и ефективно поставяне в действие на законодателството на Общността по отношение на надзора и ликвидирането на ТСЕ, в допълнение към тези, които се изискват в официалния доклад на Хранителната и ветеринарна служба, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Датата, посочена в член 22, параграф 2 от Решение 2001/376/ЕО, на която може да започне експедицията на продуктите, посочена в член 11 от въпросното решение, или да бъде възобновена съгласно предвидените условия, е 1 август 2001 г. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 25 юли 2001 година.

32004D0110

32004D0110 L 032/18 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 29 януари 2004 година относно мерките за оценка на риска от наличие на остатъчни количества от спонгиформна енцефалопатия по говедата в продукти, получени от животни от рода на едрия рогат добитък, и за финансовата подкрепа от Общността за прилагане на мерките за оценка на риска от наличие на остатъчни количества спонгиформна енцефалоатия по говедата в продукти, получени от животни от рода на едрия рогат добитък (нотифицирано под номер С(2004) 132) (2004/110/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (1), и по-специално членове 19 и 20 от него, като има предвид че: (1) Съгласно Решение 90/424/ЕИО Общността трябва да предприеме научни мерки, необходими за усъвършенстването на ветеринарното законодателство на Общността. (2) Необходимо е да се извърши количествена оценка на риска от остатъчни количества от спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) в желатин, лой и дикалциум фосфат, добити от говежди кости, лой от мастни тъкани и лой от текущо преработени смеси от тъкани. Методологията за оценка е възприета от бившия Научен ръководен комитет по време на неговите заседания от 12 и 13 септември 2002 г. (3) Предприетата понастоящем работа по оценка на риска от остатъците на СЕГ следва да бъде актуализирана с оглед на новите научни факти. (4) Кръстосано заразяване с хранителни вещества, съдържащи животински протеини, предназначени за непреживни животни, се счита за основен източник на СЕГ инфекцията, след въвеждането на забраната за храни за преживни животни през 1994 г. Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (2) забранява използването на животински протеини в храните на отглежданите в стопанства животни, с изключение на определени животински протеини от „разширяване обхвата на забраната за храни“. Въпреки разширяване обхвата на забраната за храни много малки количества от животински протеини са открити в ограничен брой проби от храни за животни. (5) За целта е необходимо да се разшири понастоящем обхвата на оценката за риска от хранителни вещества, съдържащи ограничени количества от екстракти от месо и кости. Това разширение може също така да отчете и вариациите на риска от остатъчни количества, отлагани в гръбначния стълб, в зависимост от възрастта на животните. (6) Мерките, предвидени в настоящото решение, са необходими за усъвършенстването на ветеринарното законодателство на Общността и следователно са достатъчно основание за финансова подкрепа от Общността. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Комисията гарантира, че настоящата научната дейност по количествената оценка на риска от остатъчни количества от спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) е актуализирана с оглед на новите научни факти и включва в оценката на риска от остатъчни количества от СЕГ и рисковете от хранителни вещества, съдържащи малки количества от екстракти от месо и кости. Комисията докладва за резултатите от оценката на риска на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. Член 2 1. При провеждането на мерките, предвидени в член 1, Комисията приема за база методологията, предложена от бившия Научен ръководен комитет по време на неговите заседания от 12 и 13 септември 2002 г. При необходимост Комисията представя запитване до Европейския орган по безопасност на храните („Органът“) за актуализиране на методологията за оценка на риска. 2. Комисията поканва Органа да окаже техническа помощ и да представи становище по доклада, посочен в член 1. Член 3 Относно мерките, предвидени съгласно член 1, финансовата подкрепа от Общността не превишава 50 000 EUR. Член 4 Настоящото решение се прилага от 1 януари 2004 г. Член 5 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 29 януари 2004 година.

32006D0580

32006D0580 L 239/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 12 юни 2006 година относно подписване и сключване на временно споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси между Европейската общност, от една страна, и Република Албания, от друга страна (2006/580/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133, във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея и член 300, параграф 3, първо изречение от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) До влизането в сила на Споразумението за стабилизация и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Албания, от друга страна, подписано в Люксембург на 12 юни 2006 г. е необходимо да бъде одобрено временно споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси между Европейската общност, от една страна, и Република Албания, от друга страна. (2) Търговските разпоредби, съдържащи се в Споразумението, са от изключително естество, свързано с политиката, прилагана в рамките на процеса на стабилизация и асоцииране и няма да съставляват за Европейския съюз, прецедент в търговската политика на Общността по отношение на които и да било трети страни, различни от тези от Западните Балкани. (3) Споразумението следва да бъде подписано и одобрено, РЕШИ: Член 1 1. Временното споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси между Европейската общност, от една страна, и Република Албания, от друга страна (наричано по-долу „Споразумението“), приложенията и протоколите, приложени към него, както и декларациите, приложени към заключителния акт, се одобряват с настоящото от името на Общността. 2. Текстовете, упоменати в параграф 1, са приложени към настоящото решение. Член 2 Оправомощава председателя на Съвета да посочи лице/а упълномощено/и да подпише/подпишат от името на Общността Споразумението и да депозира/депозират документа за одобрение, предвиден в член 56 от Споразумението. Съставено в Люксембург на 12 юни 2006 година.

31993R2090

31993R2090 L 190/9 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2090/93 НА КОМИСИЯТА от 27 юли 1993 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 563/82 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1208/81 за установяване на пазарните цени на основата на скалата на Общността за класификация на кланичните трупове на възрастни говеда КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 125/93 (2), като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1208/81 на Съвета от 28 април 1981 г. за определяне на скала на Общността за класификация на кланичните трупове на възрастни говеда (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1026/91 (4), и по-специално член 2, параграф 2 от него, като има предвид, че член 1, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 563/82 на Комисията (5), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3402/85 (6), определя коригиращите фактори, които се прилагат към теглото на кланичните трупове, когато представянето им се различава от референтното представяне; като има предвид, че за някои класове по степен на залоеност е необходимо да се изменят коригиращите фактори при отстраняването на външния слой мазнина, с цел те да станат в по-голяма степен съответстващи на практиката; като има предвид, че освен това е необходимо да се уточнят начините на изчисление на горепосочените коригиращи фактори според това, дали те са идентични във всяка държава-членка или се различават в различните кланици; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по говеждо и телешко месо, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 563/82 се изменя, както следва: 1. В член 1 се добавя следният параграф: „4. Когато коригиращите фактори, посочени в предходния параграф, се еднакви на цялата територия на дадена държава-членка, те се изчисляват на национално ниво; когато коригиращите фактори се различават в отделните кланици, те се изчисляват индивидуално.“ 2. В приложението коригиращите фактори, предвидени за отстраняването на външния слой мазнина при класове по степен на залоеност 3 и 4, се заместват съответно от проценти на увеличение +2 и +3. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 септември 1993 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 юли 1993 година.

31993D0350

31993D0350 L 144/21 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 8 юни 1993 година за изменение на Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности (93/350/Евратом, ЕОВС, ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, и по-специално член 32г от него, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 168а от него, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 140а от него, като взе предвид Протокола относно Устава на Съда на Европейската общност за въглища и стомана, подписан в Париж на 18 април 1951 г., като взе предвид искането на Съда, като взе предвид становището на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като има предвид, че създаването на Първоинстанционен съд към Съда с Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом (2) има за цел със създаването на втори съд, по-специално по отношение на искове, изискващи внимателно проучване на сложни факти, да подобри съдебната защита на индивидуални интереси и да поддържа качеството и ефективността на съдебния контрол в правния ред на Общността, като дава възможност на Съда да съсредоточи дейностите си върху основната задача да осигурява еднакво тълкуване на правото на Общността; като има предвид, че със същата цел е уместно, като се отчете досегашният опит, да се разшири компетентността, прехвърлена на Първоинстанционния съд да разглежда и решава като първа инстанция определени категории искове, предявени от физически или юридически лица; като има предвид, че Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом следва впоследствие да се измени, РЕШИ: Член 1 Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом се изменя, както следва: 1. Член 3, параграф 1 се заменя със следното: „1. Първоинстанционният съд упражнява на първа инстанция компетентността, предоставена на Съда от Договорите за създаване на Общностите и от актове, приети при тяхното изпълнение, освен ако не е предвидено друго в акт за създаване на орган, уреден от правото на Общността: а) при спорове, посочени в член 179 от Договора за ЕИО и член 152 от Договора за ЕОАЕ; б) при искове, предявени от физически или юридически лица, съгласно член 33, втори параграф, член 35, член 40, първи и втори параграф и член 42 от Договора за ЕОВС; в) при искове, предявени от физически или юридически лица, съгласно член 173, втори параграф, член 175, трети параграф и членове 178 и 181 от Договора за ЕИО; г) при искове, предявени от физически или юридически лица, съгласно член 146, втори параграф, член 148, трети параграф и членове 151 и 153 от Договора за ЕОАЕ.“ 2. Член 3, параграфи 2 и 3 се заличават; 3. Член 4 се заменя със следното: „Член 4 Освен предвиденото по-долу, членове 34, 36, 39, 44 и 92 от Договора за ЕОВС, членове 172, 174, 176, 184-187 и 192 от Договора за ЕИО и членове 49, 83, 144б, 147, 149, 156-159 и 164 от Договора за ЕОАЕ се прилагат за Първоинстанционния съд.“ Член 2 В Протокола относно Устава на Съда на Европейската общност за въглища и стомана, изменен с Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом, член 53, втори параграф, се заменя със следното: „Чрез дерогация от член 44 от Договора решения на Първоинстанционния съд, обявяващи общо решение или обща препоръка за невалидни, влизат в сила едва след изтичане на срока, посочен в член 49, първи параграф от настоящия устав, а ако в този период е внесена жалба - от датата на отхвърляне на жалбата, без да се накърнява обаче правото на страна да подаде молба до Съда съгласно член 39, втори и трети параграф от Договора, за прекратяване действията на акта, който е обявен за нищожен или за предписването на друга временна мярка.“ Член 3 Настоящото решение влиза в сила на първия ден от втория месец след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности; по отношение обаче на искове, предявени от физически или юридически лица съгласно член 33, втори параграф, член 35 и член 40, първи и втори параграфи от Договора за ЕОВС и засягащи актове, свързани с прилагането на член 74 на този Договор по отношение на искове, предявени от физически или юридически лица, съгласно член 173, втори параграф, член 175, трети параграф и член 178 от Договора за ЕИО и свързани с мерки за защита на търговията по смисъла на член 113 от посочения Договора в случай на дъмпинг и субсидии, влизането в сила на решението се отлага, като датата на влизане в сила се определя с единодушно решение на Съвета. Разпоредбите, свързани с искове, предявени съгласно член 42 от Договора за ЕОВС, член 181 от Договора за ЕИО или член 153 от Договора за ЕОАЕ се прилагат единствено по отношение на договори, сключени след влизането в сила на настоящото решение. Член 4 Дела, попадащи в обхвата на член 3 от Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом, изменен с настоящото решение, които са заведени в Съда към датата, на която настоящото решение влиза в сила, но по които предварителният доклад, предвиден в член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда все още не е представен, се отнасят към Първоинстанционния съд. Съставено в Люксембург на 8 юни 1993 година.

32008R0755

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 755/2008 НА КОМИСИЯТА от 31 юли 2008 година за изменение на приложениe II към Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (1), и по-специално член 11, буква в), ii) от нея, като има предвид, че: (1) Член 2, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО предвижда че, когато за определена регламентирана професия, са предвидени други специални правила, пряко свързани с признаване на професионални квалификации, съответните разпоредби на Директива 2005/36/ЕО не се прилагат. Член 3, параграф 1 от Директива 2005/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно взаимното признаване на свидетелства за морски лица, издадени от държавите-членки, и за изменение на Директива 2001/25/ЕО (2) предвижда автоматично признаване на свидетелствата за морски лица, издадени от държава-членка в съответствие с изискванията, предвидени в Директива 2001/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно минималната степен на обучение на морските лица (3). Следователно Директива 2005/36/ЕО не следва да се прилага за признаването на квалификацията на морски лица, работещи на борда на плавателни съдове, които попадат в обхвата на Директива 2001/25/ЕО. (2) Чешката Република, Дания, Германия, Италия, Румъния и Нидерландия са представили обосновани искания да се премахнат от приложение II, точка 3, буква а) към Директива 2005/36/ЕО морските професии, които попадат в обхвата на Директива 2001/25/ЕО. (3) Чешката Република, Дания, Германия, Италия и Румъния са поискали заличаването на всички професии и свързаните с тях описания на обучения за техните страни, посочени в приложение II, точка 3, буква а) към Директива 2005/36/ЕО. Нидерлания е поискала заличаването на две професии: „първи помощник-капитан“ (крайбрежно плаване) (с допълнително обучение) (stuurman kleine handelsvaart (met aanvulling), и „механик крайбрежно плаване (дипломиран) (diploma motordrijver)“, както и свързаните с тях описания на обучения, посочени в приложение II, точка 3, буква а) към Директива 2005/36/ЕО. (4) Обединеното кралство представи обосновано искане за премахване от приложение II, точка 5 към Директива 2005/36/ЕО на онези морски професии, които попадат в обхвата на Директива 2001/25/ЕО. (5) Директива 2005/36/ЕО следва да бъде съответно изменена. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комисията за признаване на професионалните квалификации, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение II към Директива 2005/36/ЕО се изменя, както е посочено в приложението към настоящата директива. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 31 юли 2008 година.

31999L0081

31999L0081 L 211/47 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 1999/81/EО НА СЪВЕТА от 29 юли 1999 година за изменение на Директива 92/79/EИО относно сближаването на данъците върху цигари, Директива 92/80/EИО относно сближаването на данъците върху тютюневите изделия, различни от цигари, и Директива 95/59/ЕО относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 93 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че: (1) в своя първи доклад за структурата и ставките на акциза, съставен в съответствие с разпоредбите на Директива 92/79/EИО (4) и Директива 92/80/EИО (5) Комисията само обърна внимание върху някои затруднения, които се срещат при прилагането на директивите, без да предлага каквито и да е конкретни решения; (2) от този момент се извършват консултации, които включват национални органи, представители на бизнеса и заинтересовани групи; (3) конференцията в Лисабон бе първият етап от този консултативен процес, целта на която бе да се оцени изпълнението на настоящите разпоредби на Общността и да се подпомогне Комисията в задачата ѝ да планира бъдещата политика относно акцизите; (4) консултативният процес доведе до втори доклад на Комисията; (5) консултативният процес разкри затруднения при прилагането на правилото за минимум 57 % разпределение на данъчната тежест; (6) правилата би следвало да бъдат тълкувани и прилагани по-унифицирано в държавите-членки, за да може вътрешният пазар да функционира безпрепятствено; (7) нещо повече, би следвало да бъдат създадени правила, които могат да се прилагат по-лесно в практиката, за да може вътрешният пазар да функционира безпрепятствено; (8) въпреки това на държавите-членки би следвало да се разрешава достатъчна гъвкавост да идентифицират и прилагат политики, адаптирани към националните условия; (9) от практическа гледна точка, на държавите-членки би следвало да бъде разрешена известна гъвкавост да приспособяват размера на приложение на общия минимален акциз в съответствие с определени промени, включително тези при ставките на ДДС; (10) на държавите-членки би следвало да се даде опцията за неутрализиране влиянието на промените в ставката на ДДС върху общия минимален акциз; (11) съществуването на тази опция би следвало да не доведе до нарушения на конкуренцията или до неправилно функциониране на вътрешния пазар; (12) опциите, дадени на държавите-членки относно прилагането на директивите, би следвало да бъдат ограничени по време; (13) ситуацията, която оправда дерогация от общата минимална акцизна ставка от 57 %, разрешена на Кралство Швеция с Акта за присъединяване от 1994 г., продължава да съществува; като има предвид, че поради това е необходимо да се разреши на Кралство Швеция продължаване на дерогацията до 31 декември 2002 г. включително; (14) уместно е да се даде на Франция допълнителен период до 31 декември 2002 г., включително, за цигари и тютюневи продукти, продавани на остров Корсика; (15) уместно е да се даде на Германия допълнителен период да адаптира националните си ставки за фино нарязани тютюневи свитъци в съответствие със законодателството на Общността; (16) няма причини на държавите-членки да не бъде разрешено да прилагат минимален акциз за пури, пурети и тютюн за пушене, когато такава опция вече съществува за цигари и тютюн за ръчно навиване; (17) необходимо е да се създаде процедура за редовен преглед; (18) настоящият период от две години е прекалено кратък за промените в законодателството на държавите-членки, които следва да се оценяват надлежно; (19) поради тази причина, прегледите трябва да се извършват последователно, не по-късно на всеки три години, а първоначално не по-късно от 31 декември 2000 г.; (20) с оглед да се избегне намаляването на стойността на минималните ставки на Общността за данъка върху пури, пурети, тютюн за ръчно навиване и друг тютюн за пушене, е необходим график на увеличенията; (21) поради това директиви 92/79/EИО, 92/80/EИО и 95/59/ЕО (6) би следвало да бъдат изменени, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 92/79/EИО се изменя, както следва: 1. включва се следният член: „Член 2a 1. Когато в държава-членка възникне промяна в продажната цена на дребно на цигари от най-популярната ценова категория, довеждайки по този начин размера на приложение на общия минимален акциз под нивото, определено в първа алинея на член 2, въпросната държава-членка може да се въздържи от коригирането на размера на приложение на общия минимален акциз до не по-късно от 1 януари на втората година, следваща тази, в която е настъпила промяната. 2. Когато държава-членка увеличи ставката на данъка върху добавената стойност върху цигарите, тя може да намали размера на приложение на общия минимален акциз до сума, която, изразена като процент от продажната цена на дребно, е равна на размера на приложение на увеличението на ставката на данъка върху добавената стойност, също изразена като процент от продажната цена на дребно, дори и ако такова коригиране има за ефект намаляването на размера на приложение на общия минимален акциз под нивото, установено в член 2. 3. Ако, в съответствие с параграф 2, държава-членка намали размера на приложение на общия минимален акциз до ниво, което е под нивото, установено в първата алинея от член 2, тя увеличава този размер, така че да достигне най-малко това ниво не по-късно от 1 януари на втората година след тази, през която е извършено намалението.“; 2. следните параграфи се добавят към член 3: „3. Независимо от член 2 Кралство Швеция може да отложи до 31 декември 2002 г., включително, прилагането на общ минимален акциз, равен на 57 % от продажната цена на дребно (с включени всички данъци) на цигари от най-популярната ценова категория. В допълнение Кралство Швеция може да не намалява общия акциз под нивото, прилагано на 1 август 1998 г. 4. До 31 декември 2002 г., включително, Френската република може да прилага за цигарите, които се продават на остров Корсика, същите ставки като тези, които са в сила на 31 декември 1997 г.“; 3. член 4 се заменя със следното: „Член 4 Последователно, не по-късно на всеки три години, а първоначално не по-късно от 31 декември 2000 г., Съветът, като действа въз основа на доклад и, когато уместно, предложение от Комисията, проверява общия минимален акциз, установен в член 2 и в член 3, параграф 2, и структурата на акциза, определена в член 16 от Директива 95/59/EО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия (7) и, като действа единодушно след консултации с Европейския парламент, приема необходимите мерки. Докладът от Комисията и проверката на Съвета вземат под внимание правилното функциониране на вътрешния пазар и общите цели на Договора. Член 2 Директива 92/80/EИО се изменя, както следва: 1. член 3 се изменя, както следва: a) параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите-членки прилагат акциз, който може да бъде: a) или пропорционален акциз, изчислен на основата на максималната продажна цена на дребно на всеки продукт, свободно определена от производители, установени в Общността и от вносители от страни, които не са членки, в съответствие с член 9 от Директива 95/59/EО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия (8); б) или специфичен акциз, изразен като сума за килограм или в случай за пури и пурети - алтернативно, за определен брой единици; c) или комбинация от двете, като се съчетава пропорционален елемент и специфичен елемент. В случаите, в които акцизът е или пропорционален или смесен, държавите-членки могат да определят минимална сума акциз. Общият акциз, изразен като процент, като сума за килограм или за определен брой единици, най-малкото е равен на ставките или минималните суми, установени за: - пури и пурети: 5 % от продажната цена на дребно, с включени всички данъци, или 9 EUR за 1 000 единици или за килограм, - фино нарязан тютюн за пушене, предназначен за свиване на цигари: 30 % от продажната цена на дребно, с включени всички данъци, или 24 EUR за килограм, - други тютюни за пушене: 20 % от продажната цена на дребно, с включени всички данъци, или 18 EUR за килограм. От 1 януари 2001 г. сумите от 9 EUR, 24 EUR и 18 EUR в предходните три тирета се заменят от, съответно, 10 EUR, 25 EUR и 19 EUR. б) добавя се следният параграф: „4. Република Франция може да прилага до 31 декември 2002 г. за тютюневи продукти, регулирани с настоящата директива и продавани на остров Корсика, същите ставки, които са били в сила на 31 декември 1997 г.“; 2. Член 4 се заменя със следното: „Член 4 Последователно, не по-късно на всеки три години, а първоначално не по-късно от 31 декември 2000 г., Съветът, като действа въз основа на доклад и, когато уместно, предложение от Комисията, проверява ставките на данъка, установени с настоящото, и като действа единодушно след консултации с Европейския парламент, приема необходимите мерки. Докладът от Комисията и проверката на Съвета вземат под внимание правилното функциониране на вътрешния пазар, реалните ставки на данъка и глобалните цели на Договора.“ Член 3 Директива 95/59/EО се изменя, както следва: 1. във втора алинея от член 4, параграф 1 думите „До 31 декември 1998 г.“ се заменят с „До 31 декември 2001 г., включително“; 2. член 16 се изменя, както следва: a) включва се следният параграф: „2a. Чрез дерогация от параграф 2, когато в държава-членка възникне промяна в продажната цена на дребно на цигари от най-популярната ценова категория, по този начин довеждайки специфичния компонент на акциза, изразен като процент от общата данъчна тежест, под 5 % или над 55 % от общата данъчна тежест, въпросната държава-членка може да се въздържи от коригирането на сумата на специфичния акциз не по-късно от 1 януари на втората година, следваща тази, в която е възникнала промяната.“; б) в параграф 3 изразът „Ако акцизът или данъкът върху оборота, наложен“ се заменя със „Ако наложеният акциз“; в) параграф 5 се заменя със следното: „5. Държавите-членки могат да налагат минимален акциз върху цигарите, при условие че това няма да доведе до увеличение на общия данък с повече от 90 % от общия данък върху цигари от тази ценова категория, за която има най-голямо търсене.“ Член 4 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива от 1 януари 1999 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство в областта, уредена с настоящата директива. Член 5 Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Тя се прилага от 1 януари 1999 година. Член 6 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 29 юли 1999 година.

32009R1194

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1194/2009 НА КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1702/2003 за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателна годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (1), и по-специално член 5, параграф 5 от него, като има предвид, че: (1) За да се поддържа високо и уеднаквено равнище на безопасност на въздухоплаването в Европа, е необходимо да бъдат въведени промени в изискванията и процедурите за сертифициране на въздухоплавателни средства и свързаните с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации, по-специално да бъде въведено определение за понятието „основно седалище на фирмена дейност“; да бъде подобрено съдържанието на формуляр 1 на EASA - Сертификат за пускане в експлоатация, както и да бъдат преразгледани разпоредбите относно разрешението за полет. (2) Регламент (ЕО) № 1702/2003 на Комисията (2) следва да бъде съответно изменен. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, се основават на становищата (3), издадени от Европейската агенция за авиационна безопасност (наричана по-долу „Агенцията“) в съответствие с член 17, параграф 2, буква б) и член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 216/2008. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 65 от Регламент (ЕО) № 216/2008, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 1702/2003 се изменя, както следва: 1. В член 1, параграф 2 се добавят следните букви д), е), ж) и з): „д) „основно седалище на фирмена дейност“ е главното или регистрираното управление на дадено предприятие, в което биват упражнявани основните финансови функции и оперативният контрол върху дейностите, посочени в настоящия регламент; е) „предмет“ означава всяка част и оборудване, използвани в гражданско въздухоплавателно средство; ж) „ETSO“ (European Technical Standard Order) са Европейски технически стандарти и правила. Европейските технически стандарти и правила представляват подробна спецификация за летателна годност, издавана от Агенцията за осигуряване на съответствие с изискванията на настоящия регламент, и е минимален стандарт за изпълнение на посочените предмети; з) „EPA“ (European Part Approval) означава Европейско одобрение на част. Европейското одобрение на част означава, че предметът е произведен в съответствие с одобрени проектни данни, непринадлежащи на притежателя на типов сертификат на съответен продукт, освен в случая на ETSO предмети.“ 2. В член 3, параграф 5 препратката към „21A.112“ се заменя с „21A.112A“. 3. В член 5 се добавя следният параграф 5: „5. Чрез дерогация от параграф 1 производствените организации, одобрени в съответствие с раздел А, подчасти Е и Ж от приложението (част 21) към настоящия регламент, могат да продължат да издават сертификати за пускане в експлоатация или декларации за съответствие, като използват формуляр 1 на EASA (първоначално издаване), както е предвидено в допълнение I към приложението (част 21) към настоящия регламент.“ 4. Приложението (част 21) се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 30 ноември 2009 година.

32009D0583

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 27 юли 2009 година за назначаване на член от Унгария в Европейския икономически и социален комитет (2009/583/ЕО, Евратом) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 259 от него, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 167 от него, като взе предвид Решение 2006/524/ЕО, Евратом (1), като взе предвид предложението на правителството на Унгария, като взе предвид становището на Комисията, като има предвид, че след смъртта на г-н István GARAI се освободи едно място за член на Европейския икономически и социален комитет, РЕШИ: Член 1 Г-н József NAGY, група „Други интереси“ (III ГРУПА), се назначава за член на Европейския икономически и социален комитет за остатъка от мандата, а именно до 20 септември 2010 г. Член 2 Настоящото решение поражда действие от деня на приемането му. Съставено в Брюксел на 27 юли 2009 година.

32007R0023

РЕГЛАМЕНТ (EO) № 23/2007 НА КОМИСИЯТА от 11 януари 2007 година за определяне на коефициент на отпускане за заявленията за лицензии за внос, подадени от 1 януари 2007 г. до 8 януари 2007 г. в рамките на тарифната квота, открита с Регламент (ЕО) № 955/2005 за внос на ориз с произход от Египет КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1785/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на ориз (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифни квоти за внос на селскостопански продукти, управлявани чрез система за лицензии за внос (2), и по-специално член 7, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) С Регламент (ЕО) № 955/2005 на Комисията (3) се открива годишна тарифна квота за внос на 5 605 тона ориз, попадащ под код по КН 1006, с произход от Египет (поръчка номер 09.4097). (2) От предоставената информация съгласно член 5, буква a) от Регламент (ЕО) № 955/2005 следва, че заявленията, подадени от 1 януари 2007 г. до 8 януари 2007 г. до 13:00 часа брюкселско време, съгласно член 4, параграф 1 от горепосочения регламент, се отнасят до количества, по-големи от наличните. Поради това следва да се определи до каква степен могат да бъдат издавани лицензии за внос, като се посочи коефициентът на отпуснато количество, който ще се прилага към заявените количества. (3) Уместно е също така да не се издават повече лицензии за внос по Регламент (ЕО) № 955/2005 за текущия квотен период, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Въз основа на заявленията за лицензии за внос на ориз с произход от Египет, отнасящи се до квотата по Регламент (ЕО) № 955/2005, подадени от 1 януари 2007 г. до 8 януари 2007 г. до 13:00 часа брюкселско време, се издават лицензии за заявените количества, към които се прилага коефициент на отпускане в размер на 8,270621 %. 2. Издаването на лицензии за заявените количества след 8 януари 2007 г. 13:00 часа брюкселско време е прекратено за текущия квотен период. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 януари 2007 година.

32004R2088

32004R2088 L 361/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2088/2004 НА КОМИСИЯТА от 7 декември 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2497/2001 и (ЕО) № 2597/2001 на Комисията относно тарифните квоти за някои видове риба и рибни продукти с произход от Хърватия и някои видове вина с произход от Хърватия, Бивша югославска република Македония и Словения КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Акта относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и корекциите в договорите, на които се основава Европейският съюз (1), и по-специално член 57, параграф 2 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2248/2001 на Съвета от 19 ноември 2001 г. относно някои процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки от една страна и Република Хърватска от друга, както и за прилагане на Временното споразумение между Европейската общност и Република Хърватска (2), и по-специално член 7 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 153/2002 на Съвета от 21 януари 2002 г. относно някои процедури по прилагането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Бившата югославска република Македония, от друга страна, а също и Временното споразумение между Европейската общност и Бившата югославска република Македония (3), и по-специално член 7 от него, като има предвид, че: (1) С Решение 2004/778/ЕО от 11 октомври 2004 г. (4) Съветът сключи Протокол към Временното споразумение за търговията и свързаните с търговията въпроси между Европейската общност, от една страна, и Република Хърватия, от друга страна, за да отчете присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз, наричан по-нататък в текста за краткост „Протокола за разширяването“. Протоколът за разширяването се прилага временно, считано от 1 май 2004 г. (2) С решението си от 22 ноември 2004 г. (5) Съветът одобри подписването и осигури временното прилагане от 1 май 2004 г. на Протокол към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки от една страна и Бившата югославска република Македония от друга страна, за да отчете присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз, наричан по-нататък в текста за краткост „Протокола за разширяването“. (3) Двата протокола за разширяването предвиждат нови тарифни квоти и промени в съществуващите тарифни квоти съгласно Регламент (ЕО) № 2497/2001 на Комисията от 19 декември 2001 г. за отварянето и предоставяне управлението на тарифни квоти на Общността за някои видове риба и рибни продукти с произход от Хърватия (6) и Регламент (ЕО) № 2597/2001 на Комисията от 28 декември 2001 г. за установяването и управлението на общностните тарифни квоти за някои видове вина с произход от Хърватия, Бивша югославска република Македония и Република Словения (7). (4) С оглед на прилагането на новите тарифни квоти и на промените в съществуващите тарифни квоти съгласно протоколите за разширяване е необходимо да се измени Регламент (ЕО) № 2497/2001 и Регламент (ЕО) № 2597/2001. (5) За 2004 г. обемите на новите тарифни квоти и увеличенията на обемите на съществуващите тарифни квоти следва да се изчислят пропорционално на основните обеми, посочени в протоколите за разширяването, като се отчита изтеклия период преди 1 май 2004 г. (6) За да се улесни управлението на някои съществуващи тарифни квоти, предвидени в Регламент (ЕО) № 2497/2001 и Регламент (ЕО) № 2597/2001 г., внесените количества в рамките на тези квоти следва да отчитат налагането на тарифните квоти, отворени съгласно Регламент (ЕО) № 2497/2001 и Регламент (ЕО) № 2597/2001 г., изменени с настоящия регламент. (7) След присъединяването на Словения към Европейския съюз тарифните квоти за вина с произход от тази държава-членка съгласно Регламент (ЕО) № 2597/2001 г. следва да се премахнат. Следователно позоваването на тези квоти трябва да се заличи. (8) Тъй като протоколите за разширяването се прилагат от 1 май 2004 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата и да влезе в сила във възможно най-кратки срокове. (9) Предвидените в настоящия регламент мерки съответстват на становището на Комитета по Митническия кодекс, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 2497/2001 г. се заменя с Приложение I към настоящия регламент. Член 2 Регламент (ЕО) № 2597/2001 се изменя, както следва: 1. Заглавието се заменя със следния текст: „отваряне и управление на общностните тарифни квоти за някои видове вина с произход от Република Хърватска и Бившата югославска република Македония“ 2. Член 1 се заменя със следния текст: „Член 1 1. Когато се предлагат в свободно обращение в Общността, посочените в приложението вина с произход от Република Хърватия или Бившата югославска република Македония се пускат в свободно обращение от мита в рамките на годишните общностни тарифни квоти, посочени в настоящото приложение в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. 2. Ако някоя от посочените страни изплаща експортни субсидии по отношение на съответните продукти, освобождаването от мита в рамките на тарифните квоти, предвидени в допълнителните протоколи, сключени в Решения 2001/919/EО, 2001/918/EО и 2001/916/EО (наричани по-нататък в текста за краткост „допълнителни протоколи за вината“) се прекратява временно за съответната страна.“ 3. Член 3 се заменя със следния текст: „Член 3 Независимо от условията по член 5, точка а) от приложение I във всеки от допълнителните протоколи за вината, вносът на вина в рамките на общностните тарифни квоти по член 1, параграф 1 се регламентира от разпоредбите на приложимите протоколи за определяне на понятието „продукти с произход от“ и методите на административно сътрудничество - към Временното споразумение между Европейската общност и Република Хърватия; - към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки от една страна и Република Хърватия от друга страна; - към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки от една страна и Бившата югославска република Македония от друга страна.“ 4. Член 5 се заменя със следния текст: „Член 5 1. Индивидуалните тарифни квоти за вината с произход от Хърватия по част I от приложението с пореден номер 09.1588 се увеличава всяка година. 2. Годишното увеличение по параграф 1 може да се прилага, само ако са оползотворени най-малко 80 % от съответните количества, установени за предходната година. Комисията прави преглед на обемите всяка година и приема разпоредби за прилагане на необходимите корекции на обемите за Хърватия.“ 5. Приложението се заменя с текста на приложение II към настоящия регламент. Член 3 Количествата, пуснати в свободно обращение в Общността от 1 януари 2004 г. съгласно Регламент (ЕО) № 2497/2001 и Регламент (ЕО) № 2597/2001 г. в рамките на тарифните квоти с поредни номера 09.1581, 09.1582, 09.1583, 09.1584, 09.1585, 09.1586, 09.1588, 09.1589, 09.1558 и 09.1559, се отчитат при влизането в сила на настоящия регламент за определяне на съответните тарифни квоти, посочени в приложението към Регламент (ЕО) № 2497/2001 и Регламент (ЕО) № 2597/2001 г., изменено с настоящия регламент. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила на датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 май 2004 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставен в Брюксел на 7 декември 2004 година.

31998R0644

31998R0644 L 087/8 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 644/98 НА КОМИСИЯТА от 20 март 1998 година относно допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 1107/96 относно регистрацията на географски указания и наименования за произход по процедурата, определена в член 17 от Регламент (EИО) № 2081/92 на Съвета (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1068/97 на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 2 от него, като има предвид, че за някои означения, оповестени от държавите- членки в съответствие с член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, беше изискана допълнителна информация, за да се потвърди, че те съответстват на членове 2 и 4 от този регламент; като има предвид, че тази допълнителна информация показва, че означенията са в съответствие с посочените членове; като има предвид, че следователно те трябва да бъдат регистрирани и добавени в приложението към Регламент (EО) № 1107/96 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (EО) № 134/98 (4); като има предвид, че след присъединяването на три нови държави-членки шестмесечният период, предвиден в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, следва да започва от датата на тяхното присъединяване; като има предвид, че някои от оповестените означения от тези държави-членки са в съответствие с членове 2 и 4 на този регламент и следователно трябва да бъдат регистрирани; като има предвид, че мерките, предвидени в този регламент, са в съответствие със становището на Регулаторния комитет за географски указания и наименования за произход, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Означенията в приложението към настоящия регламент се добавят в приложението към Регламент (EО) № 1107/96. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила от деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 март 1998 година.

32003R1653

32003R1653 L 245/36 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1653/2003 НА СЪВЕТА от 18 юни 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на Общността СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 308 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Сметната палата (3), като има предвид, че: (1) С влизането в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/02 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим по отношение на общия бюджет на Европейските общности (4) концепцията на централизиран ex ante финансов контрол бе заменена с по-модерни системи за контрол и одит. (2) Службата за хармонизация на вътрешния пазар следва да има системи за контрол и одит, сравними с тези на институциите на Общността. (3) Общите принципи и ограничения, регулиращи правото на достъп до документите, предвидени в член 255 от Договора, са установени с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно обществения достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (5). (4) Когато бе приет Регламент (ЕО) № 1049/2001, трите институции постигнаха съгласие в съвместна декларация, че агенциите и другите подобни органи следва да въведат правила, съответстващи на тези от въпросния регламент. (5) Следователно в Регламент (ЕО) № 40/94 от 20 декември 1994 г. относно марката на Общността (6) следва да бъдат включени подходящи разпоредби, за да се направи Регламент (ЕО) № 1049/2001 приложим по отношение на Службата за хармонизация на вътрешния пазар, както и следва да бъде включена разпоредба относно обжалванията на отказ за достъп до документи. (6) Следователно Регламент (ЕО) № 40/94 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯТ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 40/94 се изменя, както следва: 1. Добавя се следният член: „Член 118а Достъп до документи 1. Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно достъпа до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (7) важи по отношение на документи, държани от службата. 2. Административният съвет приема практически мерки за изпълнението на Регламент (ЕО) № 1049/2001 в рамките на шест месеца от влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1653/2003 от 18 юни 2003 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 40/94 относно търговската марка на Общността (8). 3. Решения, взети от службата съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да предизвикат депозиране на жалба пред омбудсмана или могат да станат предмет на иск пред Съда на Европейските общности съгласно условията, предвидени съответно в членове 195 и 230 от Договора. 2. Член 136 се заменя със следния текст: „Член 136 Одит и контрол 1. В рамките на службата се създава функция на вътрешен одит, която се изпълнява в съответствие с релевантните международни стандарти. Назначеният от председателя вътрешен одитор е отговорен пред него за проверяване на правилното функциониране на системите и процедурите за изпълнение на бюджета на службата. 2. Вътрешният одитор съветва председателя за това, как да се справя с рисковете, като издава независими становища относно качеството на системите за управление и контрол и като издава препоръки за подобряване на условията за осъществяване на дейността и за насърчаване на доброто финансово управление. 3. Отговорността за въвеждане в употреба на системи и процедури за вътрешен контрол, подходящи за изпълнението на неговите задачи, е отговорност на разрешаващия чиновник.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на първия ден на месеца, следващ датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Люксембург на 18 юни 2003 година.

31976R0822

31976R0822 L 094/19 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 822/76 НА КОМИСИЯТА от 7 април 1976 година за условията и процедурите за признаване на организациите на бубарите КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 707/76 на Съвета от 25 март 1976 г. относно признаване на организациите на бубари (1), и по-специално член 3 от него, като има предвид, че член 2 от Регламент (ЕИО) № 707/76 предвижда признаване на онези организации на производители, които представят доказателства за икономическа дейност, развивана в достатъчна степен; като има предвид, че е необходимо да се уточни това условие, като се допускат възможни изключения за райони с ниско производство; като има предвид, че следва да се допълнят разпоредбите, свързани с процедурата за признаване и неговото отнемане, като се уточни информацията, която следва да се предостави при подаване на заявлението; като има предвид, че за информация на държавите-членки и заинтересованите страни в началото на всяка година трябва да бъде публикуван списъкът с организациите, които са били признати през предходната година, както и онези, на които такова признаване е било отнето през същия период; като има предвид, че предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по лена и конопа, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. За да бъде призната, една организация трябва да включва най-малко 500 производители, които използват или се задължават да използват минимум 2 500 кутии през годината на отглеждане, през която е дадено това признаване. 2. Въпреки това, в съответствие с процедурата, посочена в член 12 от Регламент (ЕИО) № 1308/70 на Съвета от 29 юни 1970 г. за общата организация на пазара на лен и коноп (2), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 814/76 (3), на държава-членка може да се разреши, по нейна молба, да признае в район с ниско производство организация, която не отговаря на посочените в параграф 1 условия. Член 2 Всяко заявление за признаване се придружава от следната информация и документи: а) устав; б) имената на лицата, упълномощени да действат от името и за сметка на организацията; в) списък с дейностите, които обуславят заявлението за признаване; г) доказателства, че са спазени разпоредбите на член 1; д) правилата, приети съгласно член 1, буква б) второ тире от Регламент (ЕИО) № 707/76, и по-специално онези, които се отнасят до сушенето на пашкули. Член 3 1. Държавите-членки вземат решение по отношение на всяко заявление за признаване в срок от 2 месеца от получаването му. 2. Признаването на организация се отнема, ако тя вече не отговаря на условията за това признаване или ако самото признаване е било основано на невярна информация. Ако получаването или ползването на признаването е било придружено от измама, отнемането на това признаване има обратна сила. 3. Държавите-членки упражняват непрекъснат контрол, за да гарантират, че признатите организации спазват условията за признаването. Член 4 1. В случай, че държава-членка признае, откаже да признае или отнеме признаването на организация, тя информира за това Комисията в срок от 2 месеца, а при отказ или отменяне на признаване, посочва и причините за това. 2. В началото на всяка година Комисията осигурява публикуването в Официален вестник на Европейските общности на списъка с организациите, които са били признати през предходната година, както и на онези, на които това признаване е било отнето през същия период. Член 5 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 7 април 1976 година.

31997D0126

31997D0126 L 053/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 6 декември 1996 година относно сключването на споразумение между Европейската общност, от една страна, и правителството на Дания и местното правителство на Фарьорските острови, от друга страна (97/126/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 113, във връзка с първото изречение от член 228, параграф 2, от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че Комисията е договорила от името на Общността ново споразумение, заменящо Споразумението между Европейската икономическа общност, от една страна, и правителството на Дания и местното правителство на Фарьорските острови, от друга страна (1), подписано на 2 декември 1991 г., изменено със Споразумението (2) под формата на размяна на писма между Европейската общност, от една страна, и правителството на Дания и местното правителство на Фарьорските острови, от друга страна, подписано на 8 март 1995 г.; като има предвид, че новото споразумение следва да бъде одобрено, РЕШИ: Член 1 Споразумението между Европейската общност, от една страна, и правителството на Дания и местното правителство на Фарьорските острови, от друга страна, е одобрено от името на Общността. Текстът на Споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета се упълномощава да определи лицата, упълномощени да подпишат Споразумението, което да обвърже Общността и да представи нотификацията, описана в член 40 от Споразумението. Съставено в Брюксел на 6 декември 1996 година.

32007R0943

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 943/2007 НА КОМИСИЯТА от 8 август 2007 година за определяне за пазарната 2007/2008 година на минималната цена, която да се плаща на производителите за сушени сини сливи, и на помощта за производство на сушени сини сливи КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазарите на продукти от преработени плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 6б, параграф 3 и член 6в, параграф 7 от него, като има предвид, че: (1) В член 3, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1535/2003 на Комисията от 29 август 2003 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета по отношение режима на помощи за продукти от преработени плодове и зеленчуци (2) определя датите за пазарната година за сушени сини сливи. (2) Продуктите, за които се определят минимална цена и помощ, са изброени в член 3 от Регламент (ЕО) № 464/1999 на Комисията от 3 март 1999 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета по отношение на режима на помощ за сини сливи (3) и характеристиките, които тези продукти трябва да притежават, са определени в член 2 от посочения регламент. (3) Минималната цена за сушени сини сливи и помощта за производство на сушени сини сливи следва да бъдат определени за пазарната 2007/2008 година в съответствие с критериите, определени съгласно членове 6б и 6в от Регламент (ЕО) № 2201/96. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по продуктите от преработени плодове и зеленчуци, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За пазарната 2007/2008 година минималната цена, упомената в член 6а, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2201/96, е 1 935,23 EUR за тон нето франко мястото на производство. За пазарната 2007/2008 година помощта за производство, упомената в член 6а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/96, е 681,79 EUR за тон нето. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 август 2007 година.

32006R1872

32006R1872 L 360/41 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1872/2006 НА СЪВЕТА от 11 декември 2006 година относно търговията с някои продукти от стомана между Общността и Руската федерация СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него, като взе предвид Договора за присъединяване на България и Румъния, и по-специално член 4, параграф 3 от него, като взе предвид Договора за присъединяване на България и Румъния, и по-специално член 56 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Член 22, параграф 1 от Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки и Руската федерация (1) предвижда, че търговията с някои продукти от стомана трябва да е под условие на конкретно споразумение за количествени договорености. (2) Действащото споразумение между Европейската общност и правителството на Руската федерация относно търговията с някои продукти от стомана (2), сключено на 3 ноември 2005 г., изтича на 31 декември 2006 г. (3) Предварителните дискусии между страните показват, че и двете страни възнамеряват да сключат ново споразумение за 2007 г. и за следващите години. (4) В очакване на подписването и влизането в сила на новото споразумение следва да се установят количествените ограничения за 2007 г. (5) Като се отчита фактът, че условията, довели до фиксиране на количествените ограничения за 2006 г., остават същите, е подходящо количествените ограничения за 2007 г. да останат същите, както за 2006 г. (6) Необходимо е средствата за администриране на този режим в рамките на Общността да се предоставят по такъв начин, че да се улесни изпълнението на новото споразумение, като се предвиждат колкото може повече аналогични разпоредби. (7) Необходимо е да се гарантира, че произходът на въпросните продукти се проверява и за целта се създават подходящи методи за административно съдействие. (8) Продуктите, които се намират в свободна зона или са внесени според договореностите, които уреждат митническите складове, временният внос или обработка във вътрешността (система на отложено плащане), не следва да се отчитат спрямо ограниченията, установени за въпросните продукти. (9) Ефективното прилагане на настоящия регламент налага да се въведе изискване за лицензия за внос в Общността, за влизане за свободно обращение в Общността на въпросния продукт. (10) За да се гарантира, че тези количествени ограничения не се превишават, е необходимо да се установи процедура за управление, при която компетентните органи на държавите-членки не издават лицензии за внос, преди да получат потвърждение от Комисията, че съответните количества остават налични в рамките на въпросните количествени ограничения, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Настоящият регламент се прилага от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г. за внос в Общността на продукти от стомана, изброени в приложение I, с произход от Руската федерация. 2. Продуктите от стомана се класифицират по групи продукти, така както е посочено в приложение I. 3. Класификацията на продуктите, изброени в приложение I, се основава на Комбинираната номенклатура (КН), създадена с Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (3). 4. Произходът на продуктите, посочени в параграф 1, се определя в съответствие с правилата, които са в сила за Общността. Член 2 1. Вносът в Общността на продукти от стомана, изброени в приложение I, с произход от Руската федерация е под условие на количествените ограничения, посочени в приложение V. Освобождаването на продуктите, посочени в приложение I, с произход от Руската федерация за свободно обращение в Общността е под условие на представяне на сертификат за произход, посочен в приложение II, и на лицензия за внос, издадени от органите на държавите-членки в съответствие с разпоредбите на член 4. 2. За да се гарантира, че количествата, за които се издават лицензии, не превишават в никой момент общите количествени ограничения за всяка група продукти, компетентните органи, изброени в приложение IV, издават лицензии за внос само при потвърждение от Комисията, че все още има налични количества в рамките на количествените ограничения за съответната група продукти от стомана по отношение на страната доставчик, за които вносителят или вносителите са представили молби до посочените органи. 3. Разрешеният внос се отчита спрямо съответното количествено ограничение, посочено в приложение V. Изпращането на продуктите се смята за осъществено на датата, на която те са били натоварени на транспортното средство за износ. Член 3 1. Количествените ограничения, посочени в приложение V, не се прилагат за продукти, които се намират в свободна зона или в свободен склад или са внесени според договореностите, които уреждат митническите складове, за временен внос или обработка във вътрешността (система на отложено плащане). 2. Ако продуктите, посочени в параграф 1, бъдат впоследствие освободени за свободно обращение или в непроменено състояние, или след преработка, или обработка, се прилага член 2, параграф 2 и така освободените продукти се отчитат спрямо съответното количествено ограничение, посочено в приложение V. Член 4 1. За целите на прилагането на член 2, параграф 2, преди да издадат лицензии за внос, компетентните органи, изброени в приложение IV, нотифицират Комисията относно количеството на заявленията за лицензии за внос, подкрепени от първоначалните лицензии за износ, които са получили. С обратна поща Комисията нотифицира дали поисканият/ите обем/и количества са налични за внос в хронологичния ред, в който са получени нотификациите на държавите-членки (на принципа „първи пристигнал, първи обслужен“). 2. Заявленията, включени в нотификациите до Комисията, са валидни, ако посочват ясно във всеки случай страната износител, кода на разглеждания продукт, количеството внос, номера на лицензията за износ, квотната година и държавата-членка, в която се планира продуктите да бъдат пуснати за свободно обращение. 3. Доколкото е възможно, Комисията потвърждава на органите пълното количество, посочено в заявленията, нотифицирани за всяка група продукти. 4. Компетентните органи нотифицират Комисията незабавно след като бъдат информирани относно всяко количество, което не е било използвано по време на валидността на лицензията за внос. Тези неизползвани количества се прехвърлят автоматично към оставащите количества на общото количествено ограничение на Общността за всяка група продукти. 5. Нотификациите, посочени в параграфи 1-4, се съобщават по електронен път по интегрирана мрежа, създадена за тази цел, освен ако по наложителни технически причини не е необходимо да се използва временно друго средство за комуникация. 6. Лицензиите за внос или еквивалентните документи се издават в съответствие с членове 12-16. 7. Компетентните органи на държавите-членки нотифицират Комисията относно всяко анулиране на вече издадени лицензии за внос или еквивалентни документи в случаи, когато съответните лицензии за износ са били оттеглени или анулирани от компетентните органи на Руската федерация. Ако обаче Комисията или компетентните органи на държавата-членка са били информирани от компетентните органи на Руската федерация относно оттеглянето или анулирането на лицензията за износ, след като съответните продукти са били внесени в Общността, въпросните количества се уравняват спрямо съответното количествено ограничение, посочено в приложение V. Член 5 1. Ако Комисията има информация, че продуктите, изброени в приложение I, с произход от Руската федерация, са били прехвърлени, пренасочени или по друг начин внесени в Общността посредством заобикаляне на количествените ограничения, посочени в член 2, и ако съществува необходимост да се направят необходимите уточнения, Комисията изисква да се започнат консултации, така че да се постигне споразумение относно необходимите корекции в съответното количествено ограничение. 2. В очакване на изхода от консултациите, посочени в параграф 1, Комисията може да помоли Руската федерация да предприеме необходимите предпазни мерки, за да гарантира изпълнението на корекциите в количествените ограничения, съгласувани след тези консултации. 3. Ако Общността и Руската федерация не постигнат задоволително решение и ако Комисията отбележи, че съществува ясно доказателство за заобикаляне, Комисията изважда от количествените ограничения еквивалентен брой продукти с произход Руската федерация. Член 6 1. Лицензия за износ (издава се от компетентните органи на Руската федерация) се изисква по отношение на всяка пратка продукти от стомана, които са предмет на количествените ограничения, посочени в приложение V, до нивото на посочените граници. 2. Оригиналът на лицензията за износ се представя от вносителя по смисъла на издаване на лицензията за внос, посочена в член 12. Член 7 1. Лицензията за износ за количествените ограничения се съставя в съответствие с образеца, посочен в приложение II, и удостоверява, inter alia, че количеството въпросни стоки е било обхванато от количественото ограничение, установено за разглежданата група продукти. 2. Всяка лицензия за износ има за предмет само една от групата продукти, изброени в приложение I. Член 8 Износът се прихваща спрямо релевантните количествени ограничения, посочени в приложение V и изпратени по смисъла на член 2, параграф 3. Член 9 1. Лицензията за износ, посочена в член 6, може да включва допълнителни копия, указани надлежно като такива. Лицензията за износ и нейните копия, а така също сертификатът за произход и неговите копия, се съставят на английски език. 2. Ако документите, посочени в параграф 1, се попълват на ръка, вписванията трябва да са написани с мастило и с главни букви. 3. Лицензиите за износ или еквивалентните документи са с размери 210 × 297 mm. Използваната хартията трябва да бъде бяла, оразмерена за писане, несъдържаща механична маса и с тегло не по-малко от 25 g/m2. Всяка част има за фон отпечатана украса във вид на плетеница, което прави всяка фалшификация с механични или химични средства видна за окото. 4. Компетентните органи на Общността приемат само оригинала за валиден за целите на износа в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. 5. Всяка лицензия за износ или еквивалентен документ носи стандартизиран сериен номер, независимо дали е отпечатан, или не, по който може да бъде идентифицирана. 6. Серийният номер е съставен от следните елементи: - две букви, които идентифицират страната износител, както следва RU = Руската федерация - две букви, които идентифицират държавата-членка получател, както следва: BE = Белгия BG = България CZ = Чешка република DK = Дания DE = Германия EE = Естония EL = Гърция ES = Испания FR = Франция IE = Ирландия IT = Италия CY = Кипър LV = Латвия LT = Литва LU = Люксембург HU = Унгария MT = Малта NL = Нидерландия AT = Австрия PL = Полша PT = Португалия RO = Румъния SI = Словения SK = Словакия FI = Финландия SE = Швеция GB = Обединеното кралство, - едноцифрено число, което идентифицира квотната година, която отговаря на последната цифра във въпросната година, например „7“ за 2007 г., - двуцифрено число, което идентифицира издаващата служба в страната износител, - петцифрено число, което върви последователно от 00001 до 99 999, определено за конкретната държава-членка получател. Член 10 Лицензията за износ може да бъде издадена след изпращането на продукта, за който се отнася. В този случай тя носи потвърждението „издадено впоследствие“. Член 11 В случай на кражба, загуба или унищожаване на лицензията за износ износителят може да поиска от компетентния орган, издал документа, да му бъде направен дубликат на основата на документите за износ, които притежава. Дубликатът на лицензията, издаден по такъв начин, носи обозначението „дубликат“. Той носи датата на оригиналната лицензия. Член 12 1. До размера, в който Комисията, в съответствие с член 4, е потвърдила, че исканото количество е налично в рамките на въпросното количествено ограничение, компетентните органи на държавите-членки издават лицензия за внос в срок от максимум пет работни дни от представяне от страна на вносителя на оригинала на съответната лицензия за износ. Това представяне трябва да се осъществи не по-късно от 31 март през годината, следваща годината, в която са били изпратени стоките, предмет на лицензията. Лицензията за внос се издава от компетентните органи на всяка държава-членка, независимо от държавата-членка, указана върху лицензията за износ, до такава степен, че Комисията, в съответствие с член 4, е потвърдила, че исканото количество е налично в рамките на въпросното количествено ограничение. 2. Лицензиите за внос са валидни четири месеци от датата на издаването им. При надлежно мотивирана молба от страна на вносител, компетентните органи на държава-членка могат да продължат срока на валидност за нов период, непревишаващ четири месеца. 3. Лицензиите за внос се изготвят във формата, посочен в приложение III, и са валидни за цялата митническа територия на Общността. 4. Декларацията или заявлението, направени от вносителя за получаване на лицензии за внос, съдържат: а) пълното име и адрес на износителя; б) пълното име и адрес на вносителя; в) точното описание на стоките и код/ове по ТАРИК; г) страната на произход на стоките; д) страната на изпращане е) подходящата група продукти и количеството за въпросните продукти; ж) нетното тегло по позиция по КН; з) стойността CIF на продуктите на границата с Общността, по позиция по ТАРИК; и) дали разглежданите продукти са с второ или с нестандартно качество; й) при необходимост, датите на плащане и доставка, както и копие на товарителницата и на договора за покупка; к) датата и номера на лицензията за износ; л) всеки вътрешен код, използван за административни цели; м) дата и подпис на вносителя. 5. Вносителите не са задължени да внесат цялото количество, предмет на лицензията за износ, в една-единствена пратка. Член 13 Валидността на лицензиите за внос, издадени от органите на държавите-членки, са под условие на валидността на лицензиите за износ и количествата, указани в разрешенията за износ, издадени от компетентните органи на Руската федерация, на основа на които са били издадени лицензиите за внос. Член 14 Лицензии за внос или еквивалентни документи се издават от компетентните органи на държавите-членки в съответствие с член 2, параграф 2 и без дискриминация спрямо някой вносител в Общността, независимо къде е мястото му на установяване в Общността, без това да накърнява спазването на други условия, които се изискват съгласно настоящите правила. Член 15 1. Ако Комисията установи, че общите количества, предмет на лицензиите за износ, издадени от Руската федерация за конкретна група продукти, превишават количественото ограничение, установено за тази група продукти, компетентните органи за издаване на лицензии в държавите-членки се информират незабавно, за да преустановят по-нататъшното издаване на лицензии за внос. В този случай Комисията започва незабавно консултации. 2. Компетентните органи на държава-членка отказват да издадат лицензии за внос за продукти с произход от Руската федерация, които не са предмет на лицензии за износ, издадени в съответствие с разпоредбите на членове 6-11. Член 16 1. Формулярите, които компетентните органи на държавите-членки трябва да използват за издаване на лицензията за внос, посочени в член 12, са в съответствие с образеца на лицензия за внос, посочено в приложение III. 2. Формулярите на лицензите за внос и извлеченията от тях се изготвят в два екземпляра, като единият екземпляр, обозначен като „Екземпляр на притежателя“ и носещ номер 1, се издава на кандидата, а другият екземпляр, обозначен като „Екземпляр на издаващия орган“ и носещ номер 2, се съхранява от органа, издал лицензията. За административни цели компетентните органи могат да добавят допълнителни екземпляри към формуляр 2. 3. Формулярите се отпечатват на бяла хартия, без механична целулоза, предназначена за писане и с тегло между 55 и 65 g/m2. Размерът е 210 × 297 mm; разстоянието между редовете е 4,24 mm (една шеста от инча); оформлението на формулярите се спазва стриктно. Освен това от двете страни на екземпляр № 1, който представлява самата лицензия за внос, има отпечатан фон във вид на декоративна, оцветена в червено плетеница, с цел разпознаване на фалшификатите по механичен и химичен начин. 4. Държавите-членки отговарят за отпечатването на формулярите. Формулярите могат да се отпечатват и от печатници, определени от държавата-членка, в която са въведени. В последния случай на всеки формуляр се отпечатва справка на назначението на държавата-членка. Всеки формуляр съдържа името и адреса на печатницата или знак, който дава възможност за идентифицирането му. 5. При издаването им лицензите за внос получават изходящ номер, който се дава от съответните компетентни органи на държавата-членка. Номерът на лицензията за внос се нотифицира на Комисията по електронен път по интегрираната мрежа, създадена в съответствие с член 4. 6. Лицензите и извлеченията се попълват на официалния език или на един от официалните езици на издаващата ги държавата-членка. 7. В клетка 10 компетентните органи указват съответната група продукти от стомана. 8. Маркировките на издаващите агенции и органите, които извършват приспадания, се полагат посредством печат. Въпреки това печатът на издаващия орган може да бъде заместен от преса за релефно изображение, в комбинация с букви или фигури, получени посредством перфорация или отпечатване върху лицензията. Издаващите органи използват всеки защитен от неумело прилагане метод за регистриране на отпуснатите количества по такъв начин, че да е невъзможно да се вмъкват цифри или препратки. 9. На гърба на екземпляр № 1 и екземпляр № 2 има клетка, в която се вписват количествата или от митническите власти при изпълнение на формалностите по вноса, или от компетентните административни органи по време на издаване на извлечение. В случай, когато мястото, предвидено за приспаданията на количествата по лицензите или техните извлечения, се окаже недостатъчно, компетентните органи могат да добавят една или няколко допълнителни страници, които да съдържат клетки за приспадане, предвидени на гърба на екземпляр № 1 и екземпляр № 2 на лицензите или на извлеченията от тях. Органите, които извършват приспадания, поставят печата си по такъв начин, че едната половина от него да бъде на лицензията или извлечението за внос, а другата половина да бъде на допълнителния лист. Ако има няколко допълнителни листа, е необходимо да се постави нов печат по подобен начин на всяка страница и на предхождащата я страница. 10. Издадените лицензии и извлеченията за внос, както и положените от органите на една от държава-членка бележки и заверки, имат във всяка от държавите-членки същата юридическа сила както документите, бележките и заверките, издадени от органите на тези държави-членки. 11. Когато е абсолютно необходимо, компетентните органи на заинтересованите държави-членки могат да изискат съдържанието на разрешителните или на извлеченията от тях да бъде преведено на техния официален език или на един от официалните езици на съответната държава-членка. Член 17 Що се отнася за освобождаване за свободно обращение в България и Румъния, считано от 1 януари 2007 г., на продуктите от стомана, предмет на настоящия регламент, се изисква лицензия за внос дори ако продукти от стомана са изпратени преди тази дата. Ако продуктите от стомана са изпратени за България или Румъния преди 1 януари 2007 г., лицензията за внос се издава автоматично, без количествени ограничения, при представяне на товарителницата или на друг транспортен документ, смятан за еквивалентен от служби на Общността, издаващи лицензии, които доказват датата на изпращане, и след одобрение от службата на Комисията, която отговаря за управление на лицензии (SIGL). Ако продуктите от стомана са изпратени за България или Румъния на 1 януари или след тази дата, те са под условие на специални правила, които уреждат количествените ограничения, така както са определени в настоящия регламент. Член 18 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Чрез дерогация член 17 влиза в сила в деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 декември 2006 година.

32006R0217

32006R0217 L 038/17 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 217/2006 НА СЪВЕТА от 8 февруари 2006 година относно определяне на правила за прилагане на Директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/54/ЕО, 2002/55/ЕО и 2002/57/ЕО на Съвета по отношение на оторизирането на държавите-членки да разрешат временно търговията със семена, които не отговарят на изискванията по отношение на минималната кълняемост (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, като взе предвид Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от фуражни култури (1), и по-специално член 17, параграф 3 от нея, като взе предвид Директива 66/402/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от зърнени култури (2), и по-специално член 17, параграф 3 от нея, като взе предвид Директива 2002/54/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от цвекло (3), и по-специално член 24, параграф 3 от нея, като взе предвид Директива 2002/55/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от зеленчукови култури (4), и по-специално член 38, параграф 3 от нея, като взе предвид Директива 2002/57/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от маслодайни и влакнодайни растения (5), и по-специално член 21, параграф 3 от нея, като има предвид, че: (1) Съгласно Директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/54/ЕО, 2002/55/ЕО и 2002/57/ЕО семена могат да бъдат търгувани само когато отговарят на изискванията по отношение на минималната кълняемост или в случаите, когато количеството налично семе, което отговаря на изискванията по отношение на кълняемостта му е недостатъчно, Комисията разрешава търговията за ограничен период от време на предвидени максимални количества семена, които не отговарят на определените в тези директиви изисквания по отношение на минималната кълняемост. (2) Процесът на даване на разрешение понастоящем е твърде бавен. (3) За опростяване и ускоряване на процедурата по даване на разрешение, като същевременно се гарантира Комисията и държавите-членки да разполагат с цялата необходима информация за оценяване и даване на отговор на заявлението, подходящ инструмент вероятно ще бъде една консултативна процедура между Комисията и държавите-членки. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището на Постоянния комитет по посевен и посадъчен материал в земеделието, цветарството и горското стопанство, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Настоящият регламент определя правилата, които се прилагат по отношение на исканията на държавите-членки да им бъде разрешено да позволят временно пускането на пазара на семена, които не отговарят на изискванията по отношение на минималната кълняемост, които те представят на основание на: а) член 17, параграф 1 от Директива 66/401/ЕИО; б) член 17, параграф 1 от Директива 66/402/ЕИО; в) член 24, параграф 1 от Директива 2002/54/ЕО; г) член 38, параграф 1 от Директива 2002/55/ЕО; д) член 21, параграф 1 от Директива 2002/57/ЕО. 2. Настоящият регламент не се прилага за търговията на „основни сортове семена“, така както това е определено в директивите, посочени в параграф 1. Член 2 1. Държава-членка, която е изправена пред затруднения и желае да позволи временно търговията със семена, което не отговаря на изискванията по отношение на минималната кълняемост (наричана по-долу „запитващата държава-членка“) подава пред Комисията заявление, в което посочва информацията, посочена в член 3. Същевременно тази запитващата държавата-членка нотифицира останалите държави-членки. Всяка държава-членка определя центрове за връзка. 2. В срок до 15 дни след съобщението, предвидено по силата на параграф 1, останалите държави-членки могат да нотифицират Комисията и запитващата държава-членка за: а) предложение за наличност на семена, с което могат да се преодолеят временните затруднения в предлагането; или б) възражения срещу търговията със семена, което не отговаря на изискванията на директивите, упоменати в член 1, параграф 1. 3. Семената, които са включени в искането могат да бъдат търгувани в рамките на заявените количества от запитващата държава-членка на цялата територия на Общността, без да отговаря на изискванията на Директивите, упоменати в член 1, параграф 1, ако в рамките на срока, посочен в параграф 2, запитващата държава-членка (запитващите държави-членки) и Комисията не са били нотифицирани за предложения или за възражения, или когато са отправени предложения и запитващата държава-членка и отправилата (отправилите) предложението държава-членка (държави-членки) се договорят, че предложението не е подходящо, освен ако в рамките на същия срок Комисията е информирала запитващата държава-членка, че според нея искането не е основателно. Комисията съобщава на центровете за връзка, определени от всяка държава-членка и публикува на своята Интернет страница в условията, при които разрешава търговията, както и разрешените количества. 4. Когато не могат да бъдат изпълнени условията съгласно параграф 3, или когато Комисията счете, че искането е неоснователно, Комисията информира центровете за контакт, определени от всяка държава-членка. Въпросът се отнася до Постоянния комитет по посевен и посадъчен материал в земеделието, цветарството и горското стопанство, и когато е уместно, се приема решение за одобрение или неодобрение на искането, съгласно процедурата, посочена в разпоредбите на член 1, параграф 1. Член 3 Информацията, която се изисква в съответствие с член 2, параграф 1, следва да включва следното: а) биологичния вид и сорта, особено характеристиките им по отношение на обработката и употребата; б) очакваната минимална кълняемост; в) количествата, за които се отнася; г) съпътстващата документация, която обясняват причината за искането; д) предлаганата пазарна дестинация, в която следва да се посочат онези райони на запитващата държава-членка, които са засегнати от затрудненията в предлагането на семена; е) срокът на прилагане на искането, за което се иска разрешение. Член 4 Без да се накърняват начините за етикетиране, които се изискват по силата на директивите, посочени в член 1, параграф 1, официалният етикет на семената следва да съдържа текста, че въпросните семена са с категория, която отговаря на по-малко строги изисквания от тези, определени в същите директиви, както и данни за минималната кълняемост на семената. Член 5 1. Съгласно условията, определени в настоящия регламент, държавите-членки позволяват на доставчиците да пускат на пазара семена, чиято продажба е разрешена в съответствие с член 3. Те могат да изискат от доставчиците предварително да поискат разрешение, което може да бъде отказано ако: а) съществуват достатъчно доказателства за съмнения, че доставчикът ще може да пусне на пазара количеството семена, за което е поискал разрешение; или б) общото количество, за което доставчикът е поискал разрешение по силата на съответната дерогация, изчерпва максималното количество, което е разрешено на Общността по силата на член 2. 2. Запитващата държава-членка координира работата на останалите държави-членки, за да гарантира, че няма да бъде надхвърлено общото разрешено количество. 3. Държавите-членки се подпомагат взаимно в административно отношение при прилагането на настоящия регламент. Те информират Комисията и останалите държави-членки за центровете за връзка, упоменати в член 2, параграф 1 в срок до един месец след влизане в сила на настоящия регламент Член 6 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 февруари 2006 година.

32008R0932

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 932/2008 НА КОМИСИЯТА от 22 септември 2008 година за забрана на риболова на северно путасу във водите на ЕО и в международни води от зони I, II, III, IV, V, VI, VII, VIIIa, VIIIb, VIIId, VIIIe, XII и XIV от страна на съдове под флага на Нидерландия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 40/2008 на Съвета от 16 януари 2008 г. относно установяване на възможностите за риболов за 2008 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (3), определя квотите за 2008 година. (2) Съгласно получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпана отпуснатата за 2008 г. квота. (3) Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изчерпване на квотата Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас, отпусната за 2008 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана към датата, посочена в същото приложение. Член 2 Забрани Забранява се риболовът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в приложението дата. Забраняват се също и задържането на борда, трансбордирането или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от горепосочените риболовни съдове след тази дата. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 септември 2008 година.

32008R0741

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 741/2008 НА КОМИСИЯТА от 29 юли 2008 година относно издаването на лицензии за внос, за които са подадени заявления за периода от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г. в рамките на тарифната квота, открита с Регламент (ЕО) № 996/97 за замразени месести части от диафрагмата на животни от рода на едрия рогат добитък КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (2), и по-специално член 7, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) С Регламент (ЕО) № 996/97 на Комисията от 3 юни 1997 г. относно откриването и управлението на тарифни квоти за внос на замразени месести части от диафрагмата на животни от рода на едрия рогат добитък от код по КН 0206 29 91 (3) се открива тарифна квота за внос на продукти от сектора на говеждото и телешкото месо. (2) Заявленията за лицензии за внос, подадени за периода от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г., надвишават наличните количества. Целесъобразно е незабавно да се определи в каква степен могат да бъдат издадени лицензии за внос, като се определи коефициент на разпределение, който ще се прилага към заявените количества, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За заявленията за лицензии за внос, отнасящи се до квота с пореден номер 09.4020 и подадени за периода от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г. съгласно Регламент (ЕО) № 996/97, се прилага коефициент на разпределение 1,694843 %. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 30 юли 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 юли 2008 година.

32006D0854

20060726 Решение на Комисията от 26 юли 2006 година за одобряване от името на Европейската общност на изменения в приложения V и VIII към Споразумението между Европейската общност и Нова Зеландия относно санитарните мерки, приложими за търговията с живи животни и животински продукти (нотифицирано под номер С(2006) 3327) (текст от значение за ЕИП) (2006/854/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 97/132/ЕО на Съвета от 17 декември 1996 г. за сключване на Споразумението между Европейската общност и Нова Зеландия относно санитарните мерки, приложими за търговията с живи животни и животински продукти [1], и по-специално член 3, трети параграф от него, като има предвид, че: (1) В Споразумението между Европейската общност и Нова Зеландия относно санитарните мерки, приложими за търговията с живи животни и животински продукти [2] (споразумението) се предвижда възможността за признаване на равностойността на системите за контрол и сертифициране на Нова Зеландия за прясно месо и продукти на месна основа, както и за други животински продукти. (2) На заседанието си на 20 октомври 2005 г. Съвместният управителен комитет за споразумението, създаден с член 16 от него (Комитетът) отправи препоръка по отношение на определянето на равностойността на санитарните изисквания за живи пчели и земни пчели. Комитетът също така препоръча определянето на еквивалентността на системите за сертифициране и предложи подходящи процедури за извършване на физически проверки при внасянето на тези стоки. (3) За изпълнението на препоръките на Съвместния управителен комитет е необходимо да се внесат изменения в приложения V и VIII към споразумението. (4) Приложение V към споразумението също така е необходимо да се осъвремени след влизането в сила на Директива 2004/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2004 г. за отмяна на някои директиви, отнасящи се до хигиената на хранитe и здравните условия при производството и пускането на пазара на някои продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО и 92/118/ЕИО на Съвета и на Решение 95/408/ЕО на Съвета [3]. Приложения V и VIII е необходимо да се осъвременят поради въвеждането на Регламент (ЕО) № 1688/2005 на Комисията от 14 октомври 2005 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специалните гаранции относно салмонела за пратки за Финландия и Швеция с определени видове месо и яйца [4]. (5) Тези изменения следва да бъдат одобрени от името на Общността. (6) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Съгласно препоръките, отправени от Съвместния управителен комитет, създаден с член 16 от Споразумението между Европейската общност и Нова Зеландия относно санитарните мерки, приложими за търговията с живи животни и животински продукти, измененията в приложения V и VIII към същото споразумение се одобряват с настоящото решение от името на Общността. Текстът на размяната на писма, от които се състои споразумението с Нова Зеландия, включително измененията в приложения V и VIII към споразумението, е приложен към настоящото решение. Член 2 Оправомощава генералният директор на Генерална дирекция "Здравеопазване и защита на потребителите" да подпише Споразумението под формата на размяна на писма, с което да обвърже Общността. Член 3 Настоящото решение се прилага от първия ден на месеца след месеца, в който Нова Зеландия писмено нотифицира Комисията, че вътрешните ѝ процедури за одобрение на поправките, посочени в член 1, са завършени. Комисията незабавно информира Съвета и държавите-членки за нотификацията, посочена в първи параграф. Член 4 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 юли 2006 година.

31997D0393

31997D0393 L 164/40 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 6 юни 1997 година относно пускането на пазара на генетично модифицирана рапица (Brassica napus L. oleifera Metzg. MS1, RF2) в съответствие с Директива 90/220/ЕИО на Съвета (текст от значение за ЕИП) (97/393/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. относно съзнателното разпространение в околната среда на генетично модифицирани организми (1), изменена с Директива 94/15/ЕО на Комисията (2) и по-специално член 13 от нея, като има предвид, че членове 10 - 18 на Директива 90/220/ЕИО установяват процедура на Общността, позволяваща на съответния компетентен орган на дадена държава-членка да даде съгласие за пускането на пазара на продукти, съдържащи или съставени от генетично модифицирани организми; като има предвид, че нотификация, отнасяща се до пускането на пазара на такъв продукт, е отправена до съответния компетентен орган на Франция за предвидената употреба, а именно отглеждането и манипулирането в околната среда преди и по време на преобразуването в нежизнеспособни частици; като има предвид, че компетентният орган на Франция е изпратил документите по този въпрос на Комисията с благоприятно становище; като има предвид, че компетентните органи на другите държави-членки са повдигнали възражения по посочените документи; като има предвид, че следователно, в съответствие с член 13, параграф 3 от Директива 90/220/ЕИО, Комисията трябва да вземе решение в съответствие с процедурата, предвидена в член 21 от същата директива; като има предвид, че Комисията, след като е разгледала всяко от повдигнатите възражения в светлината на разпоредбите на Директива 90/220/ЕИО и след като е анализирала информацията, съдържаща се в тези документи, стигна до следните изводи: - за продукти, предназначени да бъдат използвани като храна за хора или за животни, оценката на риска, предвидена от Директива 90/220/ЕИО, се отнася до оценка на токсичните или вредни последици за здравето на хората и околната среда, които могат да възникнат в резултат на генетичната модификация; - нищо не дава основание да се счита, че въвеждането в рапицата на гени, кодиращи фосфинотрицин ацетил трансфераза и неомицин фосфотрансфераза II ще има неблагоприятни последици за здравето на хората и околната среда, - никаква причина, свързана с безопасността, не налага етикетиране, което посочва, че продуктът е получен с техники за генетично модифициране, - етикетът трябва да посочва, че продуктът проявява нараснала устойчивост към хербицида глюфосинат амониум; като има предвид, че разрешението за използване на химични хербициди, предназначени за растенията и оценката на влиянието на тяхното използване върху здравето на хората и върху околната среда, попада в приложното поле на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (3), последно изменена с Директива 96/68/ЕО на Комисията (4), а не в приложното поле на Директива 90/220 ЕИО; като има предвид, че член 11, параграф 6 и член 16, параграф 1 на Директива 90/220/ЕИО дават допълнителни гаранции в случай, че е налице нова информация за рисковете от продукта; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 21 от Директива 90/220/ЕИО, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 1. Без да се накърняват други разпоредби на Общността и по-специално разпоредбите на Директиви 69/208/ЕИО (5) и 70/457/ЕИО на Съвета (6) и при спазване на разпоредбите на параграф 2 от настоящия член, компетентният орган на Франция дава съгласие за пускането на пазара на следния продукт, за който е представено уведомление от Plant Genetic Systems (ref. С/F/95/05/01B): Семена от хибридна рапица (Brassica napus L. oleifera Metzg.), получена от кръстоската на следните видове: а) поколението на култивар Drakkar от мъжкото стерилно поколение на рапица МS1 (В91-4), съдържащо гена barnase, произлязъл от Bacillus amyloliquefaciens, кодиращ за рибонуклеаза, гена bar, произлязъл от Streptomyces hygroscopicus, кодиращ фосфинотрицин ацетил трансфераза, гена neo, произлязъл от Escherichia coli, кодиращ неомицин фосфотрансфераза II, промотора PSsuAra, произлязъл от Arabidopsis thaliana, промоторът PNos, произлязъл от Agrobacterium tumefaciens, промотора PTA29, произлязъл от Nicotiana tabacum и б) поколението на култивар Drakkar на плодородното поколение рапица RF2 (B94-2), съдържащо гена barstar, произлязъл от Bacillus amyloliquefaciens, кодиращ инхибитора на рибонуклеазата, гена bar, произлязъл от Streptomyces hygroscopicus, кодиращ фосфинотрицин ацетил трансфераза, гена neo, произлязъл от Escherichia coli, кодиращ за неомицин фосфотрансфераза II, промотора PSsuAra, произлязъл от Arabidopsis thaliana, промоторът PNos, произлязъл от Agrobacterium tumefaciens, промотор PTA29, произлязъл от Nicotiana tabacum. 2. Съгласието обхваща всички производни поколения от кръстоски на продукта с култивирана рапица според традиционните методи. То обхваща пускането на пазара на продукта за предвидените приложения, а именно за отглеждане и манипулиране в околната среда преди и по време на преобразуването му в нежизнеспособни частици. Без да се засягат другите изисквания в областта на етикетирането, предвидени от разпоредбите на Общността, етикетът на всяка опаковка семена за посев посочва, че продуктът има увеличена устойчивост към хербицида глюфосинат амониум. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел 6 юни 1997 година.

32009R1153

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1153/2009 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1384/2007 за установяване на правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 2398/96 на Съвета относно отваряне и управление на някои тарифни квоти за внос в Общността на продукти в сектора на птичето месо с произход от Израел и за дерогация от посочения регламент КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 144, параграф 1 във връзка с член 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2398/96 на Съвета от 12 декември 1996 г. относно отваряне на тарифна квота за пуешкото месо с произход и внесено от Израел, предвидена в Споразумението за асоцииране и Временното споразумение между Европейската общност и Държавата Израел (2), и по-специално член 2 от него, като взе предвид Решение 2009/855/ЕО на Съвета от 20 октомври 2009 г. относно подписването и сключването на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Държавата Израел относно взаимни мерки за либерализация по отношение на селскостопански, преработени селскостопански продукти, риба и риболовни продукти и за замяна на Протоколи № 1 и № 2, приложението към Протокол № 1, приложението към Протокол № 2 и за изменения в Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна (3), и по-специално член 2, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В тарифната квота IL 1, посочена в приложение I към Регламент (ЕО) № 1384/2007 на Комисията (4), с пореден номер 09.4092 и отнасяща се към кодовете по КН 0207 25, 0207 27 10, 0207 27 30, 0207 27 40, 0207 27 50, 0207 27 60 и 0207 27 70 (месо от пуйки), се предвижда намаляване на митата със 100 % за годишно количество от 1 568 тона. (2) В тарифната квота IL 2, посочена в приложение I към Регламент (ЕО) № 1384/2007, с пореден номер 09.4091 и отнасяща се към кодовете по КН 0207 32, 0207 33, 0207 35 и 0207 36 (месо от патици), се предвижда намаляване на митата със 100 % за годишно количество от 560 тона. (3) По силата на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Държавата Израел, одобрено с Решение 2009/855/ЕО (наричано по-долу „Споразумението“), понастоящем предвидените в квотите IL 1 и IL 2 количества и кодове по КН следва да бъдат изменени. Споразумението влиза в сила на 1 януари 2010 г. (4) Регламент (ЕО) № 1384/2007 следва да бъде съответно изменен. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕО) № 1384/2007 се заменя с текста на приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от квотната 2010 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 ноември 2009 година.

32007R0698

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 698/2007 НА КОМИСИЯТА от 20 юни 2007 година за определяне на степента, в която могат да бъдат приети заявленията за лицензии за внос, подадени през юни 2007 г., за някои продукти от сектора на птичето месо в рамките на Регламент (ЕО) № 2497/96 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за установяване на общи правила за прилагането на тарифните квоти за внос на селскостопански продукти, управлявани чрез система от лицензии за внос (1), и по-специално член 7, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) В Регламент (ЕО) № 2497/96 на Комисията (2) се установяват правилата за прилагане в сектора на птичето месо на режима, предвиден в Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Израел. (2) Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни на юни 2007 г. за подпериода от 1 юли до 30 септември 2007 г. надхвърлят наличните количества. Подходящо е незабавно да се определи в каква степен могат да бъдат издадени лицензии за внос, като се фиксира коефициент на отпускане, който ще се прилага към заявените количества, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Спрямо заявленията за лицензии за внос, подадени въз основа на Регламент (ЕО) № 2497/96 за подпериода от 1 юли до 30 септември 2007 г., ще бъдат прилагани коефициенти на отпускане, посочени в приложението към настоящия регламент. 2. За периода от 1 октомври до 31 декември 2007 г. могат да бъдат подавани заявления за лицензии за внос за цялото количество, посочено в приложението към настоящия регламент, в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2497/96. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 21 юни 2007 година Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 юни 2007 година.

32008R1347

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1347/2008 НА КОМИСИЯТА от 23 декември 2008 година относно определяне на вносните мита в сектора на зърнените култури приложими от 1 януари 2009 година КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1), като взе предвид Регламент № 1249/96 на Комисията от 28 юни 1996 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета по отношение на вносните мита в сектора на зърнените култури (2) и по-специално член 2, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за продукти, включени в кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002, ex 1005, с изключение на хибридни семена, и ex 1007, с изключение на хибриди за посев, вносното мито се равнява на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса и увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за съответната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа. (2) В член 136, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за целите на изчисляване на вносното мито, посочено в параграф 1 от същия член, се определят периодично представителни цени CIF за разглежданите продукти. (3) Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1249/96, цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти от кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002 00, 1005 10 90, 1005 90 00 и 1007 00 90, е средната от ежедневните представителни цени CIF, определени по метода, посочен в член 4 от същия регламент. (4) Необходимо е да се определят вносни мита за периода, започващ от 1 януари 2009 г., които да са приложими до влизането в сила на ново определяне, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 От 1 януари 2009 г. вносните мита в сектора на зърнените култури, посочени в член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, се определят в приложение I към настоящия регламент на основата на елементи, изложени в приложение II. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 декември 2008 година.

32000D0597

32000D0597 L 253/42 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 29 септември 2000 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2000/597/ЕО, Евратом) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 269 от него, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 173 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе пред вид становището на Сметната палата (3), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (4), като има предвид, че: (1) Европейският съвет, свикан в Берлин на 24 и 25 март 1999 г., направи inter alia заключението, че системата за собствените ресурси на Общностите трябва да бъде справедлива, прозрачна, ефективна по отношение на разходите, проста и базирана на критерии, които най-добре изразяват възможностите за принос на всяка държава-членка. (2) Системата на собствените ресурси на Европейските общности трябва да осигурява адекватни ресурси за системното прилагане на политиките на Общността, при условията на строга бюджетна дисциплина. (3) Подходящо е да бъдат използвани данни от най-добро качество за целите на бюджета на Европейския съюз и на собствените ресурси на Общностите. Прилагането на Европейската система от интегрирани икономически сметки (наричана по-долу „ESA 95“) в съответствие с Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета (5) ще подобри качеството на оценяването на данните от националните сметки. (4) Подходящо е да се използват най-новите статистически концепции за целите на собствените ресурси и съответно да се дефинира брутният национален продукт (БНП) като равен за тези цели на брутния национален доход (БНД), както е предвидено от Комисията при прилагането на ESA 95 в съответствие с Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета. (5) Още повече подходящо е, в случай че измененията в ESA 95 доведат до значителни промени в БНД, както е предвидено от Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 2223/96, Съветът да реши дали тези изменения се прилагат за целите на собствените ресурси. (6) Съгласно Решение 94/728/ЕО, Евратом на Съвета, от 31 октомври 1994 г. за системата от собствени ресурси на Европейските общности (6), максималният таван на собствените ресурси за 1999 г. бе определен на 1,27 % от БНП на Общностите по пазарни цени и бе определен общ таван от 1,335 % от БНП на Общностите за суми, заделени по ангажименти. (7) Подходящо е да се адаптират тези тавани, изразени като процент от БНП, за да се поддържа непроменен размерът на финансовите ресурси на разположение на Общностите посредством формула за определянето на нови тавани, във връзка с БНП, както е дефинирано за настоящите цели, които да бъдат приложени след влизането в сила на настоящото решение. (8) Подходящо е в бъдеще да се използва същият метод по повод на промените в ESA 95, които могат да засегнат нивото на БНП. (9) За да се продължи по-нататък процесът на съобразяването с възможностите на всяка държава-членка да допринася за системата от собствени ресурси и на коригирането на регресивните аспекти на текущата система за държавите-членки в най-неблагоприятно икономическо положение, на заседанието си в Берлин на 24 и 25 март 1999 г. Европейският съвет направи заключението, че правилата за финансирането на Европейския съюз се изменят, както следва: - максималният изискуем процент за ДДС ресурса се намалява от 1 % на 0,75 % през 2002 и 2003 г., и на 0,50 % от 2004 г. нататък, - основата за данъка върху добавената стойност на държавите-членки продължава да бъде ограничена на 50 % от техния БНП. (10) Европейският съвет, заседаващ на 24 и 25 март 1999 г., направи заключението, че е подходящо да се адаптира сумата, задържана от държавите-членки за покриване на разходите, свързани със събирането във връзка с т.нар. традиционни собствени ресурси, внасяни в бюджета на Европейския съюз. (11) Бюджетните дисбаланси трябва да бъдат коригирани по такъв начин, че да не се засягат собствените ресурси на разположение за политиките на Общностите и да бъдат премахнати дотолкова, доколкото е възможно посредством политиката на разходите. (12) Европейският съвет, заседаващ на 24 и 25 март 1999 г., направи заключението, че начинът на изчисляване на корекцията на бюджетните дисбаланси в полза на Обединеното кралство, както е определен с Решение 88/376/ЕИО, Евратом (7) и потвърден с Решение 94/728/ЕО, Евратом, не трябва да включва случайния прираст, произтичащ от промени в системите на финансиране и от бъдещо разширение. В този смисъл по време на разширението една корекция ще намали „общите разпределени разходи“ със сума, равна на годишните разходи преди присъединяването в присъединяващите се страни, с което се осигурява тези разходи, които са ненамалени, да останат същите. (13) За по-голяма яснота е опростено описанието на изчисляването на корекцията във връзка с бюджетните дисбаланси, разрешени на Обединеното кралство. Това опростяване не оказва влияние върху определянето на размера на тази корекция, разрешена на Обединеното кралство. (14) Европейският съвет, заседаващ на 24 и 25 март 1999 г., направи заключението, че финансирането на корекцията на бюджетните дисбаланси в полза на Обединеното кралство трябва да бъде променено, за да се даде възможност на Австрия, Германия, Нидерландия и Швеция да постигнат намаление на техния дял от финансирането на 25 % от нормалния дял. (15) Паричният резерв, наричан по-долу „Паричен резерв на ФЕОГА (Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието)“, резервът за финансиране на Фонда за гарантиране на заеми и резервът за спешна помощ в страни, които не са членки на ЕС, са обхванати от специални разпоредби. (16) Комисията трябва да предприеме преди 1 януари 2006 г. генерален преглед на функционирането на системата за собствени ресурси, придружен, ако е необходимо, от подходящи предложения, в контекста на всички имащи отношение фактори, включващи ефектите от разширението върху финансирането на бюджета на Европейския съюз, възможността за промяна на структурата на собствените ресурси чрез създаването на нови автономни собствени ресурси и корекция на бюджетните дисбаланси, разрешени на Обединеното кралство, както и даването на Австрия, Германия, Нидерландия и Швеция на намаление на финансирането на бюджетните дисбаланси в полза на Обединеното кралство. (17) Трябва да бъдат предвидени разпоредби за покриване на преминаването от системата, въведена с Решение 94/728/ЕО, Евратом към такава, произтичаща от настоящото решение. (18) Европейският съвет, заседаващ на 24 и 25 март 1999 г., направи заключението, че настоящото решение трябва да влезе в сила на 1 януари 2002 г., ОПРЕДЕЛИ НАСТОЯЩИТЕ РАЗПОРЕДБИ, КОИТО ПРЕПОРЪЧВА ДА БЪДАТ ПРИЕТИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ: Член 1 Европейските общности разпределят собствените ресурси в съответствие с правилата, предвидени в следващите членове, за да се осигури финансирането на бюджета на Европейския съюз в съответствие с член 269 от Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-долу „Договор за създаване на ЕО“) и член 173 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (наричан по-долу „Договор за Евратом“). Бюджетът на Европейския съюз, без да се засягат други приходи, се финансира изцяло от собствените ресурси на Общностите. Член 2 1. Приходите, получени от изброеното по-долу, представляват собствени ресурси, влизащи в бюджета на Европейския съюз: а) налози, премии, допълнителни или компенсационни суми, допълнителни суми или фактори и други задължения, установени или които ще бъдат установени от институциите на Общностите по отношение на търговията със страни, които не са членки на ЕС, в рамката на Общата селскостопанска политика и също вноски и други налози, предвидени в рамката на общата организация на пазарите за захар; б) общи мита по митническата тарифа и други мита, които са установени или ще бъдат установени от институциите на Общностите по отношение на търговията със страни, които не са членки на ЕС, и мита върху продукти, идващи по Договора за създаването на Европейската общност за въглища и стомана; в) прилагането на унифицирана ставка, валидна за всички държави-членки за хармонизираните бази за изчисляване на ДДС, определена съгласно правилата на Общността. Базата за изчисляване, която ще бъде взета предвид за тази цел, няма да превишава 50 % от БНП на всяка държава-членка, както е определено в параграф 7; г) прилагането на ставка - която ще бъде определена в съответствие с бюджетната процедура в контекста на общата сума на всички други приходи - за сумата от БНП на всички държави-членки. 2. Приходите, получени от всякакви нови налози, въведени в рамката на общата политика, в съответствие с Договора за създаване на ЕО или Договора за Евратом, при условие че е спазена процедурата, предвидена в 269 на Договора за Европейската общност или член 173 от Договора за Евратом, също представляват собствени ресурси, влизащи в бюджета на Европейския съюз. 3. Държавите-членки задържат като разходи по събирането 25 % от сумите, упоменати в параграф 1, букви а) и б), които ще бъдат установени след 31 декември 2000 г. 4. Унифицираната ставка, упомената в параграф 1, буква в), отговаря на ставката, получена от разликата между: а) максималната изискуема ставка на ресурса по ДДС, която се определя на: 0,75 % през 2002 и 2003 г., 0,50 % от 2004 г. нататък и б) ставка („замразена ставка“), равностойна на съотношението между размера на компенсацията, упомената в член 4, и сумата на базите за изчисляване на ДДС (установени в съответствие с параграф 1, буква в) на всички държави-членки, вземайки предвид факта, че Обединеното кралство е изключено от финансирането на неговата корекция и делът на Австрия, Германия, Нидерландия и Швеция във финансирането на корекцията за Обединеното кралство се намалява до една четвърт от нормалната му стойност. 5. Ставката, определена по параграф 1, буква г), се прилага за БНП на всяка държава-членка. 6. Ако в началото на финансовата година бюджетът не е бил приет, предишната унифицирана ставка по ДДС и ставката, приложима за БНП на държавите-членки, без да засягат разпоредбите, приети в съответствие с член 8, параграф 2 по отношение на паричния резерв на ФЕОГА (Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието), резервът за финансиране на Фонда за гарантиране на заеми и резервът за спешна помощ в трети страни остава приложим до влизането в сила на новите ставки. 7. За целите на прилагането на настоящото решение БНП означава БНД за годината по пазарни цени, както е предвидено от Комисията при прилагането на ESA 95 в съответствие с Регламент (ЕО) № 2223/96. В случай че изменения в ESA 95 доведат до значителни промени на БНП, както е предвиден от Комисията, Съветът, с единодушно съгласие по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, ще реши дали тези изменения ще важат за целите на настоящото решение. Член 3 1. Общата сума на собствените ресурси, предназначени за Общностите, покриваща бюджетните кредити за извършени разходи, не може да превишава определен процент от общите БНП на държавите-членки. Този процент, изразен с точност до два знака след десетичната запетая, се изчислява от Комисията през декември 2001 г. на базата на следната формула: 2. Бюджетните кредити за поети задължения, вписани в генералния бюджет на Европейския съюз, следват една методична прогресия, в резултат на която се получава обща сума, която не превишава определен процент от общите БНП на държавите-членки.Този процент, изразен с точност до два знака след десетичната запетая, се изчислява от Комисията през декември 2001 г. на базата на следната формула: Поддържа се системно съотношение между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за извършени разходи, и сумите, заделени за плащания, за да се гарантира тяхната съвместимост и да се даде възможност за спазване през следващите години на таваните в съответствие с параграф 1. 3. Комисията съобщава на бюджетния орган новите тавани за собствените ресурси преди 31 декември 2001 г. 4. Методът, описан в параграфи 1 и 2, се спазва в случай на изменения в ESA 95, които водят до промени в нивото на БНП. Член 4 На Обединеното кралство се дава корекция по отношение на бюджетните дисбаланси. Тази корекция се установява чрез: а) изчисляване на разликата през предходната финансова година между: - процентния дял на Обединеното кралство в сумата на базите за изчисление на ДДС без таван и - процентния дял на Обединеното кралство в общите разпределени разходи; б) умножаване на така получената разлика по общите разпределени разходи; в) умножаване на резултата от буква б) по 0,66; г) изваждане от резултата от буква в) на резултатите, възникнали за Обединеното кралство от преминаването към ДДС с таван и плащанията, упоменати в член 2, параграф 1, буква г), а именно разликата между: - това, което Обединеното кралство би трябвало да плати за сумите, финансирани от ресурсите, упоменати в член 2, параграф 1, букви в) и г), ако е била приложена унифицираната ставка към базите на ДДС без таван, и - плащанията от страна на Обединеното кралство в съответствие с член 2, параграф 1, букви в) и г); д) от 2001 г. нататък - изваждане от резултата по буква г) на нетния прираст на Обединеното кралство, получен в резултат на увеличаването на процента на ресурсите, упоменати в член 2, параграф 1, букви а) и б), задържани от държавите-членки за покриване на разходите по събирането и сродни разходи; е) изчисляване по времето на всяко разширяване на Европейския съюз на корекция на резултата по буква д), за да се намали компенсацията, с което да се осигури, че разходите, които не са намалени преди разширяването, да останат такива след разширяването. Тази корекция ще се прави чрез намаляване на общите разпределени разходи със сума, равна на годишните разходи преди присъединяването в присъединяващите се страни. Всички така изчислени суми ще бъдат пренесени в следващите години и ще се коригират годишно чрез прилагането на еуро дефлатора за БНП, използван за адаптирането на финансовата перспектива. Член 5 1. Разходът за корекцията се поема от другите държави-членки в съответствие със следния ред. Разпределението на разхода се изчислява първо по отношение на дела на всяка държава-членка в плащанията, упоменати в член 2, параграф 1, буква г), с изключение на Обединеното кралство; след това същото се коригира по такъв начин, че да ограничи дела на Австрия, Германия, Нидерландия и Швеция във финансирането до една четвърт от техния нормален дял, получен в резултат на това изчисление. 2. Корекцията се дава на Обединеното кралство посредством намаление на неговите плащания, произтичащи в резултат от прилагането на член 2, параграф 1, букви в) и г). Разходите, поети от другите държави-членки, се добавят към техните плащания, произтичащи от прилагането за всяка държава-членка на член 2, параграф 1, букви в) и г). 3. Комисията извършва изчисленията, изисквани за прилагането на член 4 и на настоящия член. 4. Ако в началото на финансовата година бюджетът не е приет, корекцията, разрешена на Обединеното кралство, и разходите, поемани от другите държави-членки, остават приложими, както са предвидени в последния приет бюджет. Член 6 Приходите, упоменати в член 2 се използват без разлика за финансиране на всички разходи, предвидени в бюджета. Приходите, необходими за покриване изцяло или частично на паричния резерв за Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), на резерва за финансирането на Фонда за гарантиране на заеми и резерва за спешна помощ в трети страни, предвидени в бюджета няма да бъдат изискуеми от държавите-членки до изпълнението на резервите. Ще бъдат приети разпоредби за оперирането с тези резерви, както е необходимо, в съответствие с член 8, параграф 2. Член 7 Всеки излишък на приходите на Общностите, превишаващ общите действителни разходи през финансовата година се пренася за следващата финансова година. Всякакви излишъци, генерирани посредством трансфер от главите от раздела за гаранциите на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), или излишък от гаранционния фонд, произтичащи от външни мерки, преведени от приходната сметка в бюджета ще се разглеждат като съставляващи собствените ресурси. Член 8 1. Собствените ресурси на Общностите, упоменати в член 2, параграф 1, букви а) и б), се събират от държавите-членки в съответствие с националните разпоредби, наложени със закон, регламент или административен акт, които където е подходящо, ще бъдат адаптирани, за да посрещнат изискванията на правилата на Общността. Комисията проучва на редовни интервали националните разпоредби, представени ѝ от държавите-членки, изпраща на държавите-членки корекциите, които тя счита за необходими, за да осигури съобразяването им с правилата на Общността, и докладва на бюджетния орган. Държавите-членки предоставят на Комисията ресурсите, предвидени в член 2, параграф 1, букви а) до г). 2. Без да се нарушава одитирането на сметките и проверките за тяхната законност и редовност, както е предвидено в член 248 от Договора за ЕО и член 160В от Договора за Евратом, подобни одити и проверки се отнасят до надеждността и ефективността на националните системи и процедури за определяне на базата за собствените ресурси, натрупвани от ДДС и БНП, без да се нарушават мерките за инспекциите, извършвани в съответствие с член 279, буква в) от Договора за ЕО и член 183, буква в) от Договора за Евратом, Съветът, с единодушно съгласие относно предложението на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, ще приеме разпоредбите, необходими за прилагане на настоящото решение, и ще направи възможно инспектирането на събирането, предоставянето и плащането на Комисията на приходите, упоменати в членове 2 и 5. Член 9 Комисията предприема преди 1 януари 2006 г. общ преглед на системата за собствени ресурси, придружен, ако е необходимо, от подходящи предложения, в контекста на всички имащи отношение фактори, включително ефектите от разширяването върху финансирането на бюджета, възможността за изменението на структурата на собствените ресурси чрез създаването на нови автономни собствени ресурси и корекция на бюджетните дисбаланси, разрешени на Обединеното кралство, както и даването на Австрия, Германия, Нидерландия и Швеция на намаление в съответствие с член 5, параграф 1. Член 10 1. Държавите-членки се нотифицират за настоящото решение от генералния секретар на Съвета и решението се публикува в Официален вестник на Европейските общности. Държавите-членки незабавно нотифицират генералния секретар на Съвета за приключването на процедурите за приемането на настоящото решение в съответствие със съответните им конституционни изисквания. Настоящото решение влиза в сила на първия ден от месеца след получаването на последната от нотификациите съгласно втората алинея. То влиза в действие на 1 януари 2002 г., с изключение на член 2, параграф 3 и член 4, които влизат в сила на 1 януари 2001 г. 2. а) Съгласно условията на буква б) Решение 94/728/ЕО, Евратом се отменя, считано от 1 януари 2002 г. Всякакви препратки към Решение на Съвета от 21 април 1970 г. за замяната на финансовите вноски на държавите-членки със собствените ресурси на Общностите (8), към Решение 85/257/ЕИО, Евратом на Съвета от 7 май 1985 г. за системата от собствени ресурси на Общностите (9), към Решение 88/376/ЕИО, Евратом или към Решение 94/728/ЕО, Евратом се тълкуват като препратка към настоящото решение. б) Членове 2, 4 и 5 от Решения 88/376/ЕИО, Евратом или 94/728/ЕО, Евратом ще продължават да важат за изчисляването и корекцията на приходите, натрупвани от прилагането на унифицирана ставка, валидна за всички държави-членки за базата на ДДС, определена по унифициран начин и ограничена от 50 % до 55 % от БНП на всяка държава-членка в зависимост от съответната година, и на изчисляването на корекцията на бюджетните дисбаланси, разрешени на Обединеното кралство за периода от 1988 до 2000 г. в) За сумите, упоменати в член 2, параграф 1, букви а) и б), които е трябвало да бъдат предоставени от държавите-членки преди 28 февруари 2001 г. в съответствие с приложимите правила на Общността, държавите-членки ще продължават да задържат 10 % от тези суми като разходи за събирането. Съставено в Брюксел на 29 септември 2000 година.

32004R2167

32004R2167 L 371/8 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2167/2004 НА КОМИСИЯТА от 17 декември 2004 година за адаптиране на Регламент (ЕИО) № 1848/93 поради присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Договора за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, и по-специално член 2, параграф 3 от него, като взе предвид Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, и по-специално член 57, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти (1) въвежда система на Общността за защита на традиционните специалитети и предвижда в член 12 и член 15 символ и означение на Общността. (2) Приложение I към Регламент (ЕИО) № 1848/93 на Комисията от 9 юли 1993 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти (2) определя този символ на Общността и това обозначение на всички езици на Общността. (3) Вследствие на присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия е необходимо да се посочат символът на Общността и обозначението на всички езици на новите държави-членки. (4) Регламент (ЕИО) № 1848/93 следователно трябва да бъде съответно изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕИО) № 1848/93 се заменя с текста на приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 декември 2004 година.

32007R0155

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 155/2007 НА КОМИСИЯТА от 16 февруари 2007 година за определяне на максимални размери на помощта за сметана, масло и концентрирано масло за 25-ия специален търг, проведен в рамките на постоянния търг, предвиден в Регламент (ЕО) № 1898/2005 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 10 от него, като има предвид, че: (1) Съгласно Регламент (ЕО) № 1898/2005 на Комисията от 9 ноември 2005 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на мерките за пускане на пазара на Общността на сметана, масло и концентрирано масло (2) интервенционните агенции пристъпват чрез търг към продажба на държани от тях количества масло от интервенция и към предоставянето на помощ за сметана, масло и концентрирано масло. Член 25 от посочения по-горе регламент постановява, че като се вземат предвид офертите, получени за всеки специален търг, се определя минимална продажна цена на маслото, както и максимален размер на помощта за сметана, масло и концентрирано масло, които могат да бъдат разграничени според предназначението, процентното съдържание на мазнини в маслото и начина на влагане в крайни продукти. В резултат на това следва да се определи размерът на гаранцията за преработка, предвидена в член 28 от Регламент (ЕО) № 1898/2005. (2) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За 25-ия специален търг, проведен в рамките на постоянния търг, предвиден в Регламент (ЕО) № 1898/2005, максималният размер на помощите и размерът на гаранцията за преработка, предвидени в членове 25 и 28 от посочения регламент, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 17 февруари 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 февруари 2007 година.

32009D0472

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 6 април 2009 година за приключване на процедурата по консултиране с Ислямска република Мавритания съгласно член 96 от Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО (2009/472/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (наричано по-долу „Споразумението АКТБ-ЕО“), и по-специално член 96 от него, като взе предвид Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета относно мерките, които трябва да се вземат, и процедурите, които трябва да следват за изпълнение на Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО (1), и по-специално член 3 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Основните елементи на Споразумението АКТБ-ЕО, посочени в член 9 от него, са нарушени. (2) Съгласно член 96 от Споразумението АКТБ-ЕО на 20 октомври 2008 г. започнаха консултации с групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Ислямска република Мавритания, във връзка с които представителите на управляващата военна хунта не представиха нито удовлетворителни предложения, нито удовлетворителни ангажименти. Въпреки предоставения допълнителен срок от един месец не бяха отчетени нови елементи, РЕШИ: Член 1 Консултациите, започнати с Ислямска република Мавритания в съответствие с член 96 от Споразумението АКТБ-ЕО, се прекратяват. Член 2 Мерките, посочени в приложеното писмо, се приемат в качеството на подходящи мерки, посочени в член 96, параграф 2, буква в) от Споразумението АКТБ-ЕО. Член 3 Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му. Срокът на действие на настоящото решение изтича на 6 април 2011 г. Решението се преразглежда редовно най-малко на всеки 6 месеца въз основа на съвместни мисии за наблюдение на председателството на Европейския съюз и на Комисията. Член 4 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Люксембург на 6 април 2009 година.

31985L0647

31985L0647 L 380/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА от 23 декември 1985 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 71/320/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на спирачните системи на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета (85/647/EИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно одобряване на определен тип моторни превозни средства и техните ремаркета (1), последно изменена с Директива 78/547/EИО (2), и по-специално членове 11, 12 и 13 от нея, като взе предвид Директива 71/320/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на спирачните системи на някои категории моторни превозни средства и на техните ремаркета (3), последно изменена с Директива 79/489/EИО на Комисията (4), като има предвид, че благодарение на натрупания опит и като се отчита настоящото състояние на техниката, сега е възможно да се определят по-строги изисквания, които в по-голяма степен съответстват на реалните условия на тестовите изпитвания за пригодност; като има предвид, че е възможно също да се приемат разпоредби за спирачните системи, снабдени с противоблокировъчни устройства и, че ако такова устройство се монтира, то трябва да отговаря на съответните разпоредби на настоящата директива; като има предвид, че разпоредбите на настоящата директива са съобразени с мнението на Комитета за привеждане в съответствие с техническия напредък на директивите, предвиждащи отстраняването на техническите пречки пред търговския обмен в сектора на моторните превозни средства; като има предвид, че Комисията, в своите два доклада относно годината на Сигурността по пътищата 1986 (5), включи в програмата си за законодателни инициативи „подобрения на съществуващата директива относно спирачните системи“ и че разпоредбите на тази нова директива допринасят за подобряване на сигурността по пътищата, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 71/320/ЕИО се изменя, както следва: 1. Член 2 се заменя със следния текст: „Член 2 Държавите-членки не могат да отказват типово одобрение на Общността нито национално типово одобрение на тип превозно средство, по причини касаещи спирачните системи, ако даденото моторно превозно средство е оборудвано със спирачни устройства, предвидени в приложения от I до VIII и от Х до XII и ако тези спирачни устройства отговарят на изискванията, изложени в същите приложения.“ 2. Приложения I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII и IX към Директива 71/320/ЕИО се изменят, а новите приложения Х, ХI и ХII се добавят, в съответствие с приложението към настоящата директива. Член 2 1. Считано от 1 октомври 1986 г. държавите-членки не могат по причини, касаещи спирачните системи: - нито да отказват типово одобрение на Общността на тип превозно средство или да издават документа, предвиден в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 70/156/ЕИО, или - национално типово одобрението на национално равнище, ако спирачните системи на въпросния тип превозно средство или превозни средства отговарят на разпоредбите от Директива 71/320/ЕИО, последно изменена с настоящата директива. 2. Считано от 1 април 1987 г. държавите-членки: - не могат да издават копие от сертификата, предвидено в член 10, параграф 1, последно тире от Директива 70/156/ЕИО, на тип превозно средство, спирачните системи на което не отговарят на разпоредбите на Директива 71/320/ЕИО, последно изменена с настоящата директива, - могат да отказват национално типово одобрение на тип превозно средство, спирачните системи на което не отговарят на изискванията на Директива 71/320/ЕИО, последно изменена с настоящата директива. 3. Считано от 1 октомври 1988 г. държавите-членки могат да отказват първоначалното пускане в употреба на превозни средства, чиито спирачни устройства не удовлетворяват изискванията на директива 71/320/ЕИО, последно изменена с настоящата директива. Член 3 Преди 1 октомври 1986 г. държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 23 декември 1985 година.

32008D0394

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 30 април 2008 година за уравняване на сметките на някои разплащателни агенции в Германия, Италия и Словакия по отношение на разходите, финансирани от секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), за финансовата 2006 година (нотифицирано под номер C(2008) 1709) (само текстовете на немски, италиански и словашки език са автентични) (2008/394/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (1), и по-специално член 7, параграф 3 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (2), и по-специално член 32 от него, след консултации с Комитета на фонда, като има предвид, че: (1) С Решение 2007/327/ЕО на Комисията (3) бяха уравнени сметките за финансовата 2006 година на всички разплащателни агенции с изключение на немските „Baden-Württemberg“ и „Bayern-Umwelt“, италианските „AGEA“ и „ARBEA“, португалската „IFADAP“ и словашката „АРА“. (2) След като получи нова информация и извърши допълнителни проверки, Комисията може вече да вземе решение относно пълнотата, точността и достоверността на сметките, предадени от немската разплащателна агенция „Baden-Württemberg“, от италианската „AGEA“ и от словашката „APA“. (3) Член 7, параграф 1, втората алинея от Регламент (ЕО) № 1663/95 на Комисията (4) постановява, че сумите, които следва да бъдат върнати от съответните държави-членки или да им бъдат изплатени в съответствие с решението за уравняване на сметките, посочено в първата алинея, се определят чрез приспадане на авансовите плащания през съответната финансова година, т.е. 2006 година, от признатите разходи за същата година съгласно първата алинея. Тези суми се приспадат или прибавят към авансовите плащания за разходи от втория месец след месеца, през който влиза в сила решението за уравняване на сметките. (4) Съгласно член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 50 % от финансовите последствия от невръщането на сумите, свързани със съответните нередности, се понасят от въпросната държава-членка, а останалите 50 % - от бюджета на Общността, ако сумите не са върнати в срок от четири години от произнасянето на първоначалното административно или съдебно решение или в срок от осем години в случаите, когато са предприети мерки за връщане на сумите чрез националните съдилища. Член 32, параграф 3 от същия регламент задължава държавите-членки да предоставят на Комисията заедно с годишните счетоводни отчети и обобщен доклад за процедурите по връщане на средствата, предприети в отговор на нередностите. Подробни правила за приложението на задължението за докладване на сумите за връщане са изложени в Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (5). Приложение III към посочения регламент съдържа образците на таблици 1 и 2, които трябва да се представят от държавите-членки през 2007 година. Въз основа на таблиците, попълнени от държавите-членки, Комисията следва да вземе решение относно финансовите последствия от невръщането на сумите, свързани с нередности отпреди повече от четири или съответно повече от осем години. Това решение не засяга бъдещи решения за съответствие съгласно член 32, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1290/2005. (5) По силата на член 32, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 държавите-членки могат да решат да не изискват връщане на сумите. Такова решение може да бъде взето само в случай, че разходите, които са извършени или вероятно ще бъдат извършени, надхвърлят сумата за връщане или ако връщането се окаже невъзможно поради обявена и призната по националното законодателство неплатежоспособност на длъжника или на лицата, носещи юридическата отговорност за нередностите. Ако такова решение е взето в срок от четири години от датата на първоначалното административно или съдебно решение или в срок от осем години, ако искът за връщане е отнесен до националните съдилища, 100 % от финансовите последствия от невръщането се поемат от бюджета на Общността. В обобщения доклад, споменат в член 32, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, се посочват сумите, чието връщане държавата-членка е решила да не изисква, както и основанията за това решение. Тези суми не се начисляват на съответните държави-членки, а се поемат от бюджета на Общността. Това решение не засяга бъдещи решения за съответствие съгласно член 32, параграф 8 от посочения регламент. (6) При уравняването на сметките на съответните разплащателни агенции Комисията трябва да вземе предвид вече удържаните суми от съответните държави-членки въз основа на Решение 2007/327/ЕО. (7) Съгласно член 7, параграф 3, втората алинея от Регламент (ЕО) № 1258/1999 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1663/95 настоящото решение не засяга решенията, взети впоследствие от Комисията и изключващи от финансиране от Общността разходи, които не са извършени в съответствие с правилата на Общността, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 С настоящото решение се уравняват сметките на немската разплащателна агенция „Baden-Württemberg“, на италианската разплащателна агенция „AGEA“ и на словашката разплащателна агенция „АРА“ по отношение на разходите, финансирани от секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), за финансовата 2006 година. Сумите, които следва да бъдат върнати от съответните държави-членки или да им бъдат изплатени съгласно настоящото решение, включително произтичащите от прилагането на член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 суми, са посочени в приложението. Член 2 Адресати на настоящото решение са Федерална република Германия, Италианската република и Словашката република. Съставено в Брюксел на 30 април 2008 година.

31992L0036

31992L0036 L 157/28 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 92/36/ЕИО НА СЪВЕТА от 29 април 1992 година за изменение, по отношение на болестта Африканска чума по конете, на Директива 90/426/ЕИО относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че с Директива 90/426/ЕИО (4) се определят ветеринарно-санитарните условия, които регулират движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни ; като има предвид, че въпросната директива посочва границите на територията, заразена с болестта Африканска чума по конете и правилата, приложими към държавите-членки, които не са свободни от болестта Африканска чума по конете; като има предвид, че правилата за контрол са определени с Директива 92/35/ЕИО (5); като има предвид, че Директива 90/426/ЕИО трябва да бъде изменена по съответния начин, за да се вземат под внимание тези разпоредби, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Член 5 от Директива 90/426/ЕИО се заменя със следното: „Член 5 1. Държава-членка, която не е свободна от Африканска чума по конете по смисъла на член 2, буква е) може да изпраща еднокопитни животни от тази част на нейната територия, която се счита за заразена по смисъла на параграф 2 от настоящия член само при условията, определени в параграф 3 от настоящия член. 2. а) Част от територията на държава-членка се счита за заразена с Африканска чума по конете, ако: - са открити клинични, серологични (при неваксинирани животни) и/или епидемиологични доказателства за наличие на Африканска чума по конете през последните две години, - ваксинация срещу Африканска чума по конете е извършена през последните 12 месеца. б) Частта от територията, считана за заразена с Африканска чума по конете, трябва да обхваща като минимум: - предпазна зона в радиус от поне 100 км около центъра на заразяване, - наблюдавана зона от поне 50 км, простираща се отвъд предпазната зона, в която не е извършена ваксинация през последните 12 месеца. в) Правилата, които уреждат мерките за борба с болестта, отнасящи се до териториите и зоните, посочени в букви а) и б), както и съответните дерогации от тези правила, са определени в Директива 92/35/ЕИО (6). г) Всички ваксинирани еднокопитни животни, намерени в предпазната зона, трябва да бъдат регистрирани и идентифицирани в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 92/35/ЕИО. Идентификационният документ и/или здравният сертификат трябва да съдържат ясно позоваване на тази ваксинация. 3. Държава-членка може да изпраща от територията, посочена в параграф 2, буква б) само еднокопитни животни, отговарящи на следните изисквания: а) те трябва да бъдат изпращани само през някои периоди на годината, като се има предвид активността на паразитите, носители на зараза, които се определят съгласно процедурата, установена в член 25; б) те не трябва да показват клинични симптоми на Африканска чума по конете в деня на инспекцията, посочена в член 4, параграф 1; в) - ако не са били ваксинирани срещу Африканска чума по конете, те трябва да са подложени и да са реагирали отрицателно на тест за свързване на комплемента за Африканска чума по конете, описан в приложение Г, на два пъти, с интервал от 21 до 30 дни между двата теста, вторият от които трябва да е извършен до 10 дни преди изпращането; - ако са били ваксинирани, те не трябва да са били подложени на ваксинация през предишните два месеца и трябва да са били подложени на теста за свързване, описан в приложение Г на горепосочените интервали, без да са отбелязали увеличение на антителата. По процедурата, изложена в член 24, Комисията може след становището на Научния ветеринарен комитет да признае други методи за мониторинг; г) те трябва да са били държани в карантинна станция за период минимум от 40 дни преди изпращане; д) те трябва да са били защитени от паразити, носители на зараза през периода на карантина и по време на транспорта от карантинната станция до мястото на изпращане. Член 2 За целите на настоящата директива Решения 90/552/ЕИО (7), 90/553/ЕИО (8), 91/93/ЕИО (9) и 92/101/ЕИО (10) на Комисията продължават да се прилагат. Съгласно процедурата, определена в член 19 от Директива 92/35/ЕИО, се допуска горепосочените решения да бъдат изменяни с оглед на адаптирането на техния обхват към разпоредбите на настоящата директива, както и с оглед на тяхното бъдещо адаптиране към научните и технологични постижения. Член 3 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 31 декември 1992 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 29 април 1992 година.

32000R1473

32000R1473 L 171/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1473/2000 НА КОМИСИЯТА от 10 юли 2000 година за определяне на намалените селскостопански компоненти и допълнителните мита, прилагани от 1 юли 2000 година за внос в Общността на някои стоки, предмет на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета съгласно европейските споразумения за асоцииране КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на търговския режим, приложим за някои стоки, получени от преработката на селскостопански продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2491/98 (2) на Съвета, и по-специално член 7 от него, като има предвид, че: (1) Приложение II към Регламент (ЕО) № 27/1999 на Съвета от 21 декември 1998 г. относно приемане на автономни и временни мерки за преференциалните търговски споразумения с Полша, Унгария, Словакия, Чешката република, Румъния и България за някои преработени селскостопански продукти (3) определя базовите суми, които се вземат под внимание при изчисляване на намалените селскостопански компоненти, приложими при внос, inter alia, от Полша от 1 юли 2000 г. (2) Митата вследствие тези мерки не могат да превишават митата, прилагани съгласно Общата митническа тарифа. (3) Регламент (ЕО) № 1460/96 на Комисията (4), изменен с Регламент (ЕО) № 2495/97 (5), създава подробни правила за прилагане на преференциалните търговски режими, прилагани за някои стоки, получени от преработката на селскостопански продукти, както се предвижда в член 7 от Регламент (ЕО) № 3448/93, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Настоящият регламент определя намалените селскостопански компоненти, прилагани от 1 юли 2000 г. за внос на стоки, предмет на Регламент (ЕО) № 3448/93, за които с преференциални споразумения, сключени със съответните страни, се предвижда намаление на селскостопанския компонент, както и съответното намаление на допълнителните мита. Член 2 Сумите, посочени в приложения I и II, се прилагат за внос от Република Полша при условията, определени в съответствие с протокол 3 към Споразумението за търговия и свързани с търговията мерки, сключено с Република Полша. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официалeн вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 юли 2000 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 10 юли 2000 година.

32009R0521

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 521/2009 НА КОМИСИЯТА от 17 юни 2009 година относно издаването на лицензии за внос, за които са подадени заявления през първите седем дни на месец юни 2009 година в рамките на тарифната квота, открита съгласно Регламент (ЕО) № 1382/2007 за свинското месо КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) 1382/2007 на Комисията от 26 ноември 2007 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета по отношение на режима на внос на свинско месо (2), и по-специално член 5, параграф 6 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1382/2007 откри тарифна квота за внос на продукти от сектора на свинското месо. (2) Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни на месец юни 2009 година за подпериода от 1 юли до 30 септември 2009 година, са за количества, по-малки от наличните. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, като тези количества бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Количествата, за които не са подадени заявления за лицензии за внос от квота с пореден номер 09.4046 по силата на Регламент (ЕО) № 1382/2007 и които се прибавят към подпериода от 1 октомври до 31 декември 2009 година, са 4 844 000 кг. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 18 юни 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 юни 2009 година.

32009R0648

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 648/2009 НА КОМИСИЯТА от 23 юли 2009 година за определяне на окончателния размер на помощта за сух фураж за пазарната 2008/2009 година КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 90, буква в) във връзка с член 4 от него, като има предвид, че: (1) В член 88, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 е определен размерът на помощта, която следва да се изплаща на преработвателните предприятия за сух фураж, в рамките на максималното гарантирано количество, установено в член 89 от същия регламент. (2) В съответствие с член 33, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 382/2005 на Комисията от 7 март 2005 г. относно установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1786/2003 на Съвета относно общата организация на пазара на сух фураж (2), държавите-членки уведомиха Комисията за количествата сух фураж, за които е признато правото за получаване на помощи по време на пазарната 2008/2009 година. От тези уведомления следва, че максималното гарантирано количество сух фураж не е било превишено. (3) Размерът на помощта за сух фураж следователно възлиза на 33 EUR/тон, в съответствие с член 88, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За пазарната 2008/2009 година окончателният размер на помощта за сух фураж се определя на 33 EUR/тон. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 юли 2009 година.

32009D0830

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 11 ноември 2009 година за изменение на приложението към Решение 2007/453/ЕО относно статуса по отношение на СЕГ на Чили, Колумбия и Япония (нотифицирано под номер C(2009) 8590) (текст от значение за ЕИП) (2009/830/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (1), и по-специално член 5, параграф 2, трета алинея от него, като има предвид, че: (1) С Регламент (ЕО) № 999/2001 се определят правила за превенция, контрол и ликвидиране на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при животните. С оглед на това статусът на държавите-членки, на трети държави или региони от тях (наричани по-долу „държавите или регионите“) по отношение на спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) следва да бъде определян посредством класифицирането им в една от три категории в зависимост от риска от поява на СЕГ, по-конкретно в категориите „с нищожен риск от СЕГ“, „с контролиран риск от СЕГ“ и „с неопределен риск от поява на СЕГ“. (2) Приложението към Решение 2007/453/ЕО на Комисията от 29 юни 2007 г. относно установяване статуса по отношение на СЕГ на държави-членки, на трети държави или на региони от тях според риска от поява на СЕГ (2) съдържа списък на страните или регионите, разделени съобразно риска от поява на СЕГ. (3) Световната организация за здравеопазване на животните (МБЕ) има водеща роля в категоризацията на държавите или регионите според риска от поява на СЕГ. Списъкът в приложението към Решение 2007/453/ЕО отчита Резолюция № XXI - „Признаване на статуса на членовете по отношение на спонгиформната енцефалопатия по говедата“, приета от МБЕ през май 2008 г. относно статуса на държавите-членки и на трети страни по отношение на СЕГ. (4) Към момента Решение 2007/453/ЕО класифицира Финландия и Швеция в категорията „с нищожен риск от СЕГ“, а всички останали държави-членки - в категорията „с контролиран риск от СЕГ“. С него също така се определя статусът по отношение на СЕГ на трети държави. През май 2009 г. МБЕ прие Резолюция № XXII - „Признаване на статуса на членовете по отношение на спонгиформната енцефалопатия по говедата“. Тази резолюция определя Чили в категорията „с нищожен риск от СЕГ“, а Колумбия и Япония - в категорията „с контролиран риск от СЕГ“. Списъкът в Решение 2007/453/ЕО следва да бъде изменен, за да бъде приведен в съответствие с посочената резолюция по отношение на тези три държави. В очакване обаче на окончателното заключение на МБЕ за статуса по отношение на риска от СЕГ на всички държави-членки и предвид хармонизираните стриктни защитни мерки, прилагани в Общността, за момента не следва да се правят промени в признатия статус на държавите-членки по отношение на СЕГ. (5) Поради това Решение 2007/453/ЕО следва да бъде съответно изменено. (6) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложението към Решение 2007/453/ЕО се заменя с текста на приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 11 ноември 2009 година.

32008R1326

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1326/2008 НА КОМИСИЯТА от 15 декември 2008 година за одобрение на минимални промени в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания - Chaource (ЗНП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 9, параграф 2, второто изречение от него, като има предвид, че: (1) В съответствие с разпоредбите на член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 и на основание член 17, параграф 2 от същия регламент Комисията разгледа заявлението на Франция за одобрение на изменение в спецификацията на защитеното наименование за произход „Chaource“, регистрирано с Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията (2). (2) Заявлението има за цел изменение на спецификацията чрез уточняване на условията на използване на различни видове преработване и добавки в млякото и при производството на Chaource. Тези практики осигуряват поддържането на съществените характеристики на наименованието. (3) Комисията разгледа въпросната промяна и стигна до заключението, че тя е обоснована. Тъй като по смисъла на член 9 от Регламент (ЕО) № 510/2006 промяната е незначителна, Комисията може да я одобри, без да прибягва до процедурата, описана в членове 5, 6 и 7 от горепосочения регламент. (4) Съгласно член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1898/2006 на Комисията (3) и на основание член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 следва да се публикува резюме на спецификацията, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Спецификацията на защитеното наименование за произход „Chaourсе“ се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент. Член 2 Консолидирано резюме на основните елементи на спецификацията е включено в приложение II към настоящия регламент. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 декември 2008 година.

32005D0614

Решение на Съвета от 18 юли 2005 година относно присъединяването на Европейската общност към Правило № 94 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за разпоредбите относно одобрението на превозни средства с оглед предпазването на пътниците в случай на челен удар и към Правило № 95 за разпоредбите относно одобрението на превозни средства с оглед предпазването на пътниците в случай на страничен удар (текст от значение за ЕИП) (2005/614/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 г. с оглед присъединяването на Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да са монтирани и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (Ревизирано споразумение от 1958 г.) [1], и по-специално член 3, параграф 3 и член 4, параграф 2 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид съгласието на Европейския парламент [2], като има предвид, че: (1) Стандартизираните изисквания на Правило № 94 и на Правило № 95 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации относно разпоредбите, свързани с одобрението на превозни средства с оглед предпазването на пътниците в случай на челен и страничен удар, са предназначени да премахнат техническите бариери пред търговията с моторни превозни средства между договарящите се страни и да гарантират високо ниво на безопасност и защита за пътниците в превозните средства. (2) Правило № 94 и Правило № 95 не бяха включени в приложение II към Решение 97/836/ЕО на Съвета, тъй като те не отговаряха на техническите изисквания и спецификации на Общността към момента на нейното присъединяване към Ревизираното споразумение от 1958 г. (3) Поради последвалите изменения в Правило № 94 [3] и в Правило № 95 [4], посочените правила следва да бъдат включени в системата на Общността за типово одобрение на моторни превозни средства, РЕШИ: Член 1 1. Общността прилага Правило № 94 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за разпоредбите относно одобрението на превозни средства с оглед предпазването на пътниците в случай на челен удар. 2. Общността прилага Правило № 95 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за разпоредбите относно одобрението на превозни средства с оглед предпазването на пътниците в случай на страничен удар. 3. Текстовете на правилата са приложени към настоящото решение. Член 2 Правило № 94 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за разпоредбите относно одобрението на превозни средства с оглед предпазването на пътниците в случай на челен удар и Правило № 95 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за разпоредбите относно одобрението на превозни средства с оглед предпазването на пътниците в случай на страничен удар се включват в системата на Общността за типово одобрение на моторни превозни средства. Член 3 Комисията уведомява генералния секретар на Организацията на обединените нации за настоящото решение. Съставено в Брюксел на 18 юли 2005 година.

31989L0336

31989L0336 L 139/19 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно електромагнитната съвместимост (89/336/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), в сътрудничество с Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че е необходимо да се постановят мерките, насочени към постепенно изграждане на вътрешния пазар в периода до 31 декември 1992 г.; че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали; като има предвид, че държавите-членки носят отговорност за осигуряване на достатъчна защита на радиовръзките, както и на другите съоръжения, апаратури или системи, на чиято работа, вредно влияние могат да окажат електромагнитните смущения, предизвиквани от електрически или електронни уреди; като има предвид, че държавите-членки носят отговорност също за защитата на електроразпределителните мрежи от електромагнитни смущения, които могат да се отразят и върху съоръженията захранвани от тези мрежи; като има предвид, че Директива 86/361/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно първия етап на взаимното признаване на одобряването на терминални устройства за далекосъобщения (4) урежда по-специално сигналите, емитирани от тези устройства при тяхното нормално функциониране, както и за защитата на публичните телекомуникационни мрежи от всякакви увреждания; като има предвид, че следователно остава да се осигури достатъчна защита на тези мрежи, включително и на свързаните с тях апарати, срещу моментни смущения, предизвикани от сигнали със случаен характер, които биха могли да се емитират от тези апарати; като има предвид, че в някои държави-членки действат задължителни разпоредби, определящи по-специално допустимите нива на електромагнитни смущения, които тези апарати могат да предизвикат и степента на техния имунитет срещу същите сигнали; като има предвид, че тези задължителни разпоредби не водят на всяка цена до различни нива на защита в различните държави, но въпреки това поради различията ще затрудняват обмена в рамките на Общността; като има предвид, че националните разпоредби, които осигуряват тази защита трябва да бъдат хармонизирани с цел гарантиране на свободното движение на електрически и електронни апарати, без при това да се понижават съществуващите и оправдани нива на защита в държавите-членки; като има предвид, че при съвременното състояние на законодателството на Общността, независимо от едно от основните правила на Общността, а именно свободното движение на стоките, пречките за вътрешния обмен, в резултат на различия в националните разпоредби, отнасящи се до търговията с продуктите, трябва да се допуснат само, доколкото тези разпоредби могат да бъдат признати като необходими за удовлетворяване на съществените изисквания; като има предвид, че поради това, хармонизирането на законодателството в дадения случай трябва да се ограничи единствено до разпоредбите, необходими за удовлетворяване на задължителните изисквания за защита в областта на електромагнитната съвместимост; като има предвид, че тези изисквания трябва да заменят националните разпоредби в тази област; като има предвид поради това, че тази директива определя единствено изисквания за защита в областта на електромагнитната съвместимост; като има предвид, че за да се улесни потвърждаването на съответствието с тези изисквания, от значение е наличността на хармонизирани стандарти на европейско равнище, относно електромагнитната съвместимост, така че продуктите, съответстващи на тях, се счита, че съответстват на изискванията за защита; че стандартите, хармонизирани на европейско ниво се разработват от частно-правни органи и те трябва да запазят своя характер на незадължителни текстове; като има предвид, че за тази цел Европейският комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) е признат орган, компетентен в областта на тази директива да приема хармонизираните стандарти, в съответствие с общите насоки на сътрудничеството между Комисията и Европейския комитет по стандартизация (СЕN) и CENELEC, подписани на 13 ноември 1984 г.; като има предвид, че по смисъла на тази директива хармонизираният стандарт е техническа спецификация (европейски стандарт или документ за хармонизиране), приета от CENELEC, по мандат на Комисията, съгласно разпоредбите на Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г., установяваща процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и предписания (5), изменена по-късно с Директива 88/182/ЕИО (6), както и по силата на горепосочените общи насоки; като има предвид, че до приемането на хармонизирани стандарти по смисъла на тази директива, свободното движение на стоките е уместно да се улеснява, чрез временно допускане в Общността на апарати, които отговарят на националните стандарти, приети, съгласно една процедура за контрол в Общността, гарантираща, че тези национални стандарти отговарят на изискванията за защита на тази директива; като има предвид, че декларацията „ЕО“ за съответствие на апарата представлява презумция за неговото съответствие с тази директива; като има предвид, че тази декларация трябва да се представи във възможно най-опростена форма; като има предвид, че за да се получи ефикасна защита по отношение на електромагнитната съвместимост на апаратите, обхванати от Директива 86/361/ЕИО, съблюдаването на разпоредбите на настоящата директива трябва да се потвърди чрез маркировка или сертификати за съответствие, издадени от органи, обявени от държавите-членки; като има предвид, че за улесняване на взаимното признаване на маркировките и сертификатите, издадени от тези органи, е уместно да се хармонизират критериите за назначаването им; като има предвид, че все пак може да случи, че отделни апарати смущават радиокомуникационните и телекомуникационните мрежи; като има предвид, че е уместно да се предвиди процедура за намаляване на тази опасност; като има предвид, че тази директива се прилага за апаратите и съоръженията, предмет на Директиви 76/889/ЕИО (7) и 76/890/ЕИО (8), които се отнасят за сближаването на законодателствата на държавите-членки съответно за радиоелектрическите смущения, предизвиквани от домашни електроуреди, преносими електроинструменти и подобни апарати, и от прекалената намеса на радио интерференцията по отношение на осветителните тела със стартер за луминисцентни лампи; уместно е следователно горните директиви да бъдат отменени, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 За целите на настоящата директива: 1. „апарати“ са всички електрически и електронни апарати, както и съоръжения и инсталации, които съдържат електрически и/или електронни компоненти. 2. „електромагнитни смущения“ са електромагнитните явления, способни да създават смущения във функционирането на устройство, апарат или система. Електромагнитното смущение може да бъде електромагнитен шум, нежелателен сигнал или промяна в самата среда на разпространение. 3. „имунитет“ е способността на устройство, апарат или система да функционира при наличност на електромагнитно смущение без понижаване на качеството. 4. „електромагнитна съвместимост“ е способността на апарат, устройство или система да функционира по задоволителен начин в неговата/нейната електромагнитна среда, без самият/то/та той/то/тя да създава нетърпими електромагнитни смущения за всичко, което се намира в тази среда. 5. „компетентен орган“ е орган, отговарящ на критерии, изброени в приложение II и признат като такъв. 6. „сертификат са типово изпитване на ЕО“ е документа, с който орган, уведомен съгласно член 10, параграф 6, потвърждава, че типът на изпитания апарат отговаря на разпоредбите на тази директива, които се отнасят за него. Член 2 1. Настоящата директива се отнася за апаратите, способни да създават електромагнитни смущения или чието функциониране може да бъде засегнато от такива смущения. Тя определя изискванията за защита в тази област, както и съответните условия за контрол. 2. Доколкото изискванията за защита, определени в тази директива, за някои апарати са хармонизирани със специфични директиви, настоящата директива не се прилага или престава да се прилага за тези апарати и за тези изисквания за защита към момента, в който тези специфични директиви влязат в сила. 3. Радиоапаратурите, използувани от радиолюбители по смисъла на определение 53 от член 1 на „радио правилника“, който съставлява част от Международната конвенция за телекомуникациите, се изключват от областта на приложение на тази директива, освен ако апаратурата се предлага за продажба в търговската мрежа. Член 3 Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че апаратите, предвидени в член 2 няма да се пускат на пазара или в експлоатация, ако не отговарят на изискванията, определени в настоящата директива, когато те са правилно инсталирани и поддържани и се използуват по предназначението им. Член 4 Апаратите, предвидени в член 2, трябва да бъдат конструирани така че: а) генерираните електромагнитни смущения да бъдат ограничени до ниво, позволяващо на апарати за радио- и телекомуникации, както и другите апарати да работят съобразно тяхното предназначение; б) апаратите да имат адекватно ниво на вътрешен имунитет срещу електромагнитните смущения, което да позволява да работят съобразно тяхното предназначение. Основните изисквания по отношение на защитата фигурират в приложение III. Член 5 Държавите-членки не бива да пречат, по съображения, свързани с електромагнитната съвместимост, на пускането на пазара, нито на пускането в експлоатация на тяхната територия на апарати, предвидени в тази директива, които отговарят на нейните изисквания. Член 6 1. Разпоредбите на настоящата директива не са пречка за прилагането в държавите-членки на следните специални мерки: а) мерките, предприемани за пускането в експлоатация и използуването на апарати на специално място, с цел да се отстрани съществуващ или предвидим проблем на електромагнитна съвместимост; б) мерките, свързани с инсталирането на апарата, за защита на публичните мрежи за телекомуникации или на приемателните или предавателните станции, използувани по съображения за безопасност. 2. Без да се засягат разпоредбите на Директива 83/189/ЕИО, държавите-членки информират Комисията и другите държави-членки за специалните мерки, предприети съгласно параграф 1. 3. Специалните мерки, признати като оправдани, се съдържат в подходяща забележка, направена от Комисията в Официален вестник на Европейските общности. Член 7 1. Държавите-членки приемат по презумция, за отговарящи на изискванията за защита, предвидените в член 4, апарати съответстващи: а) на националните стандарти, отнасящи се за тях, които въвеждат хармонизирани стандарти, предмет на обявяване в Официален вестник на Европейските общности. Държавите-членки трябва да публикуват референтните номера на тези национални стандарти; б) или на националните стандарти, отнасящи се за тях, предвидени в параграф 2, ако в областите на тези стандарти, липсват хармонизирани стандарти. 2. Държавите-членки трябва да предоставят на Комисията текста на техните национални стандарти, предвидени в параграф 1, буква б), които считат, че отговарят на изискванията за защита, предвидени в член 4. Комисията предоставя незабавно този текст на другите държави-членки. Съгласно процедурата, предвидена в член 8, параграф 2, тя съобщава на държавите-членки онези национални стандарти, за които важи презумцията за съответствие с изискванията за защита, упоменати в член 4. Държавите-членки публикуват референтните номера на тези стандарти. Комисията също ги публикува в Официален вестник на Европейските общности. 3. Държавите-членки приемат, че апаратите, за които производителят не е приложил или е приложил само отчасти стандартите, предвидени в параграф 1, както или при отсъствието на стандарти, апаратите ще се считат по презумция съответстващи на изискванията за защита, ако съответствието с тези изисквания е потвърдено посредством атестирането, предвидено в член 10, параграф 2. Член 8 1. Когато една държава-членка или Комисията счете, че хармонизираните стандарти, предвидени в член 7, параграф 1, буква а) не отговарят напълно на изискванията, упоменати в член 4, съответната държава-членка или Комисията поставя въпроса за разглеждане от постоянния комитет, учреден с Директива 83/189/ЕИО, наричан по-долу „комитетът“, като излага своите съображения. Комитетът излиза със спешно становище. Съобразно становището на комитета, Комисията информира възможно най-бързо държавите-членки, дали съответните стандарти трябва да бъдат заличени или не от публикациите, визирани в член 7, параграф 1, буква а), изцяло или отчасти. 2. След получаване на информацията, предвидена в член 7, параграф 2, Комисията се консултира с комитета. При получаване на неговото становище, Комисията информира възможно най-бързо държавите-членки, дали съответния национален стандарт трябва или не да се ползва от презумцията за съответствие и ако е така, че препратката за него подлежи на национално публикуване. Ако Комисията или държава-членка счете, че даден национален стандарт не отговаря на необходимите условия, за да се ползва от презумцията за съответствие с изискванията за защита, предвидени в член 4, Комисията се консултира с комитета, който дава незабавно своето становище. Съобразно неговото становище, тя съобщава възможно най-бързо на държавите-членки, дали съответният стандарт продължава или не бива повече да се ползува от презумцията за съответствие и в последния случай трябва да бъде оттеглен, изцяло или отчасти от публикациите, предвидени в член 7, параграф 2. Член 9 1. Когато една държава-членка констатира, че апарат, придружен от някое от средствата за сертификация, предвидени в член 10, не отговаря на изискванията за защита, посочени в член 4, тя предприема всички необходими мерки за изтеглянето на съответния апарат от пазара, за забраняване на пускането на пазара и ограничаване на свободното му движение. Въпросната държава-членка незабавно информира Комисията за тази мярка и съобщава причините за своето решение и по-специално, дали несъответствието се дължи: а) на несъблюдаване на изискванията за защита, упоменати в член 4, когато апаратът не отговаря на стандартите, визирани в член 7, параграф 1; б) на неправилно прилагане на стандартите, упоменати в член 7, параграф 1; в) на съществуващи пропуски в самите стандарти, посочени в член 7, параграф 1. 2. В най-кратък срок Комисията се консултира със заинтересуваните страни. Когато, след тези консултации, тя констатира че действието е оправдано, тя незабавно информира за това държавата-членка, предприела инициативата, както и другите държави-членки. Когато решението, упоменато в параграф 1 е мотивирано с пропуски в стандартите, Комисията, след консултация със страните, ако държавата-членка, предприела мерките ги поддържа, в срок от два месеца повдига въпроса пред Комитета и предприема процедурата, упомената в член 8. 3. Когато апарат, който не отговаря на изискванията е придружен от някое от средствата за атестиране, предвидени в член 10, компетентната държава-членка предприема подходящи мерки срещу автора на атестацията и информира за това Комисията и другите държави-членки. 4. Комисията гарантира, че държавите-членки биват информирани за напредъка и резултата от тази процедура. Член 10 1. Когато се касае за апарати, за които производителят е приложил стандартите, предвидени в член 7, параграф 1, съответствието на апаратите с разпоредбите на тази директива се потвърждава чрез декларация ЕО за съответствие, издадена от производителя или от негов упълномощен представител в Общността. Тази декларация трябва да се държи на разположение на компетентните органи в продължение на десет години от момента на пускането на апаратите на пазара. Производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, трябва да постави върху апарата знака за съответствие ЕО, а при невъзможност, върху опаковката, върху упътването за работа или върху неговата гаранционна карта. Когато нито производителят, нито неговият упълномощен представител не са установени в Общността, гореспоменатото задължение за поддържане на разположение на декларацията ЕО за съответствие се пада на лицето, което предлага апарата на пазара на Общността. Разпоредбите, отнасящи се до декларацията ЕО и знака ЕО са дадени в приложение I. 2. Когато се касае за апарати, за които производителят не е приложил или е приложил само отчасти стандартите, визирани в член 7, параграф 1, или при липса на стандарти, производителят или неговият представител, установени в Общността, държат на разположение на компетентните органи от момента на пускането на пазара на апарата съответна техническа конструктивна документация. Тази документация трябва да съдържа описание на апарата, да уточнява начините за осигуряване на съответствието на апарата с изискванията за защита, упоменати в член 4 и да съдържа технически отчет или сертификат, единия или другия, получен от компетентен орган. Документацията трябва да се държи на разположение на компетентните органи в продължение на десет години от момента на пускането на апарата на пазара. Когато нито производителят, нито неговият упълномощен представител не са установени в Общността, гореспоменатата отговорност за поддържане на разположение на техническата документация се носи от лицето, което предлага апарата на пазара на Общността. Съответствието на апаратите с образеца описан в техническата документация се установява съгласно процедурата, предвидена в параграф 1. Държавите-членки приемат по презумция, при условията на разпоредбите на този параграф, че тези апарати отговарят на изискванията за защита, посочени в член 4. 3. Ако стандартите, предвидени в член 7, параграф 1, все още не са публикувани и като се спазват разпоредбите на параграф 2 от този член, съответните апарати могат до 31 декември 1992 г. временно да се подлагат на действащия национален режим, който е в сила към датата на приемане на тази директива, при условие че има съвместимост на тези режими с разпоредбите на договора. 4. Съответствието на апаратите, предвидени в член 2, параграф 2 от Директива 86/361/ЕИО с разпоредбите на тази директива се потвърждава съгласно процедурата, предвидена в параграф 1, след като производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, е получил сертификат за типово изпитване на ЕО на тези апарати, издаден от един от нотифицираните органи, посочени в параграф 6 на този член. 5. Съответствието на апаратите, проектирани като предаватели за радиовръзки, определени в Конвенцията на Международния съюз по телекомуникации, с разпоредбите на тази директива се потвърждава чрез процедурата, предвидена в параграф 1, след като производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, е получил сертификат за типово изпитване на ЕО на тези апарати, издаден от един от нотифицираните органи, посочени в параграф 6 по-долу. Тази разпоредба не се прилага за апаратите, посочени по-горе, когато те са проектирани и предназначени изключително за радиолюбители, по смисъла на член 2, параграф 3. 6. Всяка държава-членка нотифицира до Комисията и другите държави-членки компетентните органи, предвидени в този член и органите, натоварени да издават сертификати за типово изпитване на ЕО, предвидени в параграфи 4 и 5. Комисията публикува с информативна цел в Официален вестник на Европейските общности списъка на тези органи и организации и осигурява неговото актуализиране. Нотификацията уточнява, дали тези организации са компетентни за всички апарати, за които се отнася тази директива и дали тяхната отговорност се ограничава само за някои специфични области. Държавите-членки прилагат критериите, изброени в приложение II за оценката на органите, които да бъдат нотифицирани. По презумция се приема, че органите, които отговарят на критериите за оценка, установени със съответните хармонизирани стандарти, отговарят на горепосочените критерии. Държава-членка, която е нотифицирала даден орган трябва да оттегли своето одобрение, ако констатира, че този орган не отговаря вече на критериите, изброени в приложение II. Тя трябва незабавно да информира Комисията и другите държави-членки за това. Член 11 Директиви 76/889/ЕИО и 76/890/ЕИО се отменят от 1 януари 1992 г. Член 12 1. Държавите-членки трябва да приемат и да публикуват до 1 юли 1991 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те информират незабавно Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 1992 г. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 13 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 3 май 1989 година.

31977D0715

19771028 Решение на Съвета от 28 октомври 1977 година за сключване на Европейско споразумение за обмен на реагенти за определяне на типа тъкан и допълнителен протокол към него (77/715/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид препоръката от Комисията, като има предвид че в член 5, параграф 1 от Европейското споразумение за обмен на реагенти за определяне на типа тъкан, изготвено по инициатива на Съвета на Европа, се предвижда договарящите страни да вземат всички необходими мерки за освобождаване от всички вносни мита реагентите за определяне на типа тъкан при предоставянето им от другите страни; като има предвид, че всяка дерогация от Общата митническа тарифа, автономна или конвенционална по същността си, попада под изключителната компетентност на Общността; като има предвид, че прилагането към упоменатото споразумение към Допълнителен протокол, който предоставя на Европейската икономическа общност възможността да стане договаряща страна по упоменатото споразумение, позволява на Общността да упражни същата компетенция; като има предвид, че същото споразумение и Допълнителният протокол към него следва да бъдат сключени, РЕШИ: Член 1 С настоящото от името на Общността одобрява Европейското споразумение за обмен на реагенти за определяне на типа тъкан и допълнителния протокол към него. Текстовете на споразумението и допълнителния протокол са приложени тук. Член 2 Председателят на Съвета е оправомощен да определя лицата, упълномощени да подпишат споразумението и допълнителния протокол, и да им даде необходимите правомощия да обвържат Общността. Съставено в Люксембург на 28 октомври 1977 година.

32003R1582

32003R1582 L 227/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1582/2003 НА КОМИСИЯТА от 10 септември 2003 година за поправка на Регламент (ЕО) № 1433/2003 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета по отношение на оперативните фондове, оперативните програми и финансовата помощ КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 47/2003 на Комисията (2), и по-специално член 48 от него, като има предвид, че (1) В член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1433/2003 на Комисията (3), който определя преходни разпоредби, е определен крайният срок, до който организациите на производителите трябва да представят искания за необходимите изменения в оперативните програми, одобрени преди датата на влизане в сила на същия регламент и чието прилагане ще продължи и през 2004 г. (2) Проверките показват, че посочената дата не отговаря на мярката, представена за становище на Управителния комитет. Следователно тази дата следва да се поправи, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1433/2003 датата „15 септември 2003 г.“ се заменя с датата „15 октомври 2003 г.“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 10 септември 2003 година.

32006D0027

32006D0027 L 019/30 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 16 януари 2006 година относно специалните условия, регулиращи месо и месни продукти от еднокопитни животни, внесени от Мексико и предназначени за консумация от човека (нотифицирано под номер С(2006) 16) (текст от значение за ЕИП) (2006/27/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 97/78/EО на Съвета от 18 декември 1997 г. относно установяването на принципите, регулиращи организацията на ветеринарните проверки на продукти, въведени в Общността от трети страни (1), и по-специално член 22, параграф 1 от нея, като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за определяне на общите принципи и изисквания на законодателството за храните, с който се създава Европейският орган по безопасност на храните и се определят процедури по въпросите на безопасността на храните (2), и по-специално член 53, параграф 6 от него, като има предвид, че: (1) В съответствие с Директива 97/78/EО на Съвета и Регламент (ЕО) № 178/2002 трябва да се приемат необходимите мерки по отношение на вноса на продукти от трети страни, за които съществува вероятност да причинят сериозна вреда на здравето на животни или хора или ако такъв риск се разпространява. (2) Директива 96/22/EО на Съвета от 29 април 1996 г. относно забрана на употребата на определени вещества с хормонално или тиреостатично действие и на бета-агонисти в животновъдството и за отмяна на Директиви 81/602/ЕИО, 88/146/ЕИО и 88/299/ЕИО (3) забранява вноса от трети страни на животни и на месо и на месни продукти, получени от животни, на които такива вещества са били предписани, освен в случай, когато се предписват за терапевтични цели или за зоотехническо лечение. (3) Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. за установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустими граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински препарати в храните от животински произход (4) предвижда списък с вещества, които не могат да се използват за производство на месо, и списък от вещества, за които са фиксирани максимално допустими граници на остатъчни вещества. Регламентът предвижда освен това списък от някои ветеринарни медицински продукти, за които има фиксирани временни максимални граници на остатъците. Такива продукти могат да присъстват в месо от еднокопитни животни. (4) Последната инспекция на Общността в Мексико разкри сериозни недостатъци в капацитета на мексиканските органи да провеждат надеждни проверки на месото от еднокопитни животни, и по-специално да откриват вещества, забранени с Директива 96/22/EО на Съвета. (5) Тази инспекция разкри освен това сериозни недостатъци по отношение на контрола на пазара за ветеринарни лекарствени средства, включително неразрешени продукти. Тези недостатъци позволяват забранени вещества да се използват лесно в производството на конско месо. Поради това присъствието на тези вещества в храните представлява потенциален сериозен риск за здравето на човека. (6) Държавите-членки следва да осъществяват подходящ контрол върху месото и месните продукти от еднокопитни животни, внесени от Мексико при пристигането им на границата на Общността, за да се възпрепятства месо и месни продукти от еднокопитни животни, които не са подходящи за консумация от човека, да бъдат изнасяни на пазара. (7) Регламент (ЕО) № 178/2002 създава система за бързо предупреждение, която следва да се използва за изпълнение на изискването за взаимно информиране, предвидено в член 22, параграф 2 от Директива 97/78/ЕО. Освен това държавите-членки държат Комисията информирана посредством периодични отчети за всички аналитични резултати от официални контроли, извършени по отношение на пратките месо и месни продукти от еднокопитни животни, внесени от Мексико. (8) Настоящото решение следва да се преразглежда в светлината на гаранциите, предложени от компетентните мексикански органи и на основата на резултатите от тестовете, извършени от държавите-членки. (9) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Предмет Настоящото решение се прилага за месо и месни продукти от еднокопитни животни, идващи от Мексико и предназначени за консумация от човека (месо и месни продукти от еднокопитни животни). Член 2 Официален контрол 1. Държавите-членки, като използват подходящи планове за вземане на проби и методи на откриване, гарантират в съответствие с Директива 96/22/ЕО, че всяка пратка месо и месни продукти от еднокопитни животни се подлага на основан на риска официален контрол, и по-специално за наличието на някои вещества с хормонално действие и бета-антагонисти, използвани за стимулиране на растежа. 2. Държавите-членки представят на Комисията на всеки три месеца отчети за всички аналитични резултати от официалния контрол, извършени по отношение на пратките, обхванати от параграф 1. Отчетите се представят през месеца, следващ след всяко тримесечие (месец април, месец юли, месец октомври и месец януари). Член 3 Поемане на разходите Всички разходи в резултат на прилагането на настоящото решение се поемат от изпращача, получателя или от техен представител. Член 4 Съответствие Държавите-членки информират незабавно Комисията за мерките, които предприемат, за да се съобразят с настоящото решение. Член 5 Преразглеждане Настоящото решение се преразглежда на основата на гаранциите, предоставени от компетентните мексикански органи и на резултатите от официалните контроли, посочени в член 2. Член 6 Адресати Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 16 януари 2006 година.

32007D0787

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 29 ноември 2007 година за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и държавата Израел, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз (2007/787/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 310 във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, второ изречение и параграф 3, втора алинея от него, като взе предвид Акта за присъединяване от 2005 г., и по-специално член 6, параграф 2 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид одобрението на Европейския парламент (1), като има предвид, че: (1) Протоколът към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и държавата Израел, от друга страна (2), бе подписан от името на Общността и нейните държави-членки в Брюксел на 31 октомври 2007 г. (2) Протоколът следва да бъде одобрен, РЕШИ: Член единствен Протоколът към Евро-средиземноморското споразумение между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и държавата Израел, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз, се одобрява от името на Общността и на нейните държави-членки. Текстът на протокола е приложен към настоящото решение (3). Съставено в Брюксел на 29 ноември 2007 година.

31998L0059

31998L0059 L 225/16 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 98/59/ЕО НА СЪВЕТА от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), (1) като има предвид, че за по-голяма яснота и рационалност Директива 75/129/ЕИО на Съвета от 17 февруари 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения (3) трябва да бъде консолидирана; (2) като има предвид, че е важно да бъде предоставена по-голяма защита на работниците в случай на колективни уволнения, отчитайки същевременно необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в рамките на Общността; (3) като има предвид, че въпреки нарастващото сближаване, все още остават различия между действащите в отделните държави-членки разпоредби, свързани с практическото уреждане и процедурите за колективни уволнения, както и с мерките за смекчаване на последиците от тези уволнения по отношение на работниците; (4) като има предвид, че тези различия могат да окажат пряко влияние върху функционирането на вътрешния пазар; (5) като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 21 януари 1974 г. относно социалната програма за действие (4) предвижда изготвянето на директива за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения; (6) като има предвид, че Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на срещата на Европейския съвет в Страсбург на 9 декември 1989 г. от държавните и правителствените ръководители на единадесетте държави-членки, постановява, inter alia, в точка 7, първа алинея, първо изречение и втора алинея; в точка 17, първа алинея и в точка 18, трето тире: „7. Завършването на вътрешния пазар трябва да доведе до подобряване на условията на живот и труд на работниците в Европейската общност (…). Подобрението трябва да включва, където е необходимо, развитие на някои аспекти на трудовото законодателство, като например процедури за колективни уволнения и процедури при несъстоятелност. (…) 17. Информирането на работниците, консултирането с тях и тяхното участие трябва да бъдат развивани в подходяща посока, като се отчитат действащите практики в отделните държави-членки. (…) 18. Такива информиране, консултиране и участие трябва да бъдат въведени своевременно, особено в следните случаи: (- …) (- …) - в случай на процедури за колективни уволнения; (- …)“; (7) като има предвид, че за тази цел трябва да бъде насърчавано сближаването на законодателствата, като същевременно се запазва подобрението по смисъла на член 117 от Договора; (8) като има предвид, че за да бъде изчислен броят на уволнените лица, в дефиницията на колективните уволнения, по смисъла на настоящата директива, е необходимо другите форми на прекратяване на трудовите договори по инициатива на работодателя да бъдат приравнени към колективните уволнения, в случай че се уволняват най-малко 5 лица; (9) като има предвид, че трябва да се предвиди настоящата директива да се отнася по принцип и до колективните уволнения в случаите, в които дейността на организацията се прекратява в резултат на съдебно решение; (10) като има предвид, че на държавите-членки трябва да се предостави възможността да постановят, че представителите на работниците могат да се обръщат към експерти поради техническата сложност на въпросите, които могат да са обект на информиране и консултиране; (11) като има предвид, че трябва да бъде гарантирано, че задълженията на работодателите по отношение на информирането, консултирането и уведомяването се прилагат независимо от това, дали решението за колективно съкращение идва от работодателя или от предприятие, която контролира работодателя; (12) като има предвид, че държавите-членки трябва да осигурят, че представителите на работниците и/или работниците разполагат с административни и/или съдебни производства, за да се гарантира спазването на залегналите в настоящата директива задължения; (13) като има предвид, че настоящата директива не трябва да засяга задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране на директивите, посочени в приложение I, част Б, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: РАЗДЕЛ I Определения и приложно поле Член 1 1. По смисъла на настоящата директива: а) „колективни уволнения“ означава уволненията, извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, като според избора на съответната държава-членка броят на съкратените работници е: i) било то за срок от 30 дни: - най-малко 10 души в организация, в която нормално работят повече от 20 и по-малко от 100 работници; - най-малко 10 % от броя на работниците в организация, в която нормално работят най-малко 100, но по-малко от 300 работници; - най-малко 30 души в организация, в която нормално работят 300 или повече работници, ii) било то за срок от 90 дни - най-малко 20 души, независимо от нормалния брой на работниците в съответната организация; б) „представители на работниците“ означава представителите на работниците, предвидени в законите или практиката на държавите-членки. За да бъде изчислен броят на уволнените работници, посочен в първата подточка на буква а), прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, се приравнява към уволнение, при условие че са уволнени най-малко пет работници. 2. Настоящата директива не се прилага по отношение на: а) колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи, с изключение на случаите, в които работниците са уволнени преди изтичането на срока или изпълнението на задачите по такива договори; б) работници, наети на работа от публични административни органи или от организации, регулирани от публичното право (или в държавите-членки, в които тази концепция е непозната - от еквивалентни органи); в) екипажите на морски кораби. РАЗДЕЛ II Информиране и консултиране Член 2 1. Когато работодателят планира колективни уволнения, той започва своевременно консултации с работниците с оглед постигането на споразумение. 2. Консултациите включват поне: начини и средства за избягване на колективните уволнения или намаляване на броя на засегнатите работници, както и смекчаване на евентуалните последици чрез използване на съпътстващи социални мерки, които имат за цел, inter alia, помощ за пренасочване или преквалифициране на уволнените работници. Държавите-членки могат да предвидят, че представителите на работниците могат да ползват услугите на експерти в съответствие с националното законодателство и/или практика. 3. За да могат представителите на работниците да правят конструктивни предложения, по време на консултациите работодателите своевременно: а) им предоставят цялата необходима информация и б) във всеки случай ги уведомяват писмено за: i) причините за предстоящите уволнения; ii) броя на категориите работници, които ще бъдат уволнени; iii) броя и категориите работници, които нормално са наети на работа; iv) срока, в който ще бъдат извършени предвидените уволнения; v) предложените критерии за подбор на работниците, които трябва да бъдат уволнени, дотолкова, доколкото националното законодателство и/или практика дава на работодателите право на такъв подбор vi) метода за изчисляване на всички плащания, свързани с уволненията, освен тези, произтичащи от националното законодателство и/или практика. Работодателят представя на компетентния публичен орган копие от елементите на писменото съобщение, предвидени в първа алинея, буква б), подточки от i) до v). 4. Посочените в параграфи 1, 2 и 3 задължения се прилагат независимо от това, дали решението за колективни уволнения е било взето от работодателя или от предприятие, която контролира работодателя. При разглеждане на твърдения за нарушаване на изискванията за информиране, консултиране и уведомяване, изложени в настоящата директива, не се вземат под внимание никакви оправдания от страна на работодателя, че необходимата информация не му е била предоставена от предприятието, което е взело решението, довело до колективните уволнения. РАЗДЕЛ III Процедура за извършване на колективни уволнения Член 3 1. Работодателите уведомяват писмено компетентния публичен орган за планираните колективни уволнения. Държавите-членки, обаче, могат да постановят, че в случай на планирани колективни уволнения, които произтичат от прекратяване на дейността на предприятието в резултат на съдебно решение, работодателят е задължен да уведоми писмено компетентния публичен орган, само ако той изисква това. Това уведомление съдържа цялата необходима информация относно планираните колективни уволнения и консултациите с представителите на работниците, предвидени в член 2, и в частност, причините за уволненията, броя на работниците, които ще бъдат съкратени, броя на нормално наетите на работа работници, както и срока, в който ще бъдат извършени уволненията. 2. Работодателите изпращат на представителите на работниците копие от уведомлението, посочено в параграф 1. Представителите на работниците могат да изпратят на компетентния публичен орган коментарите, които имат. Член 4 1. Предвидените колективни уволнения, за които е уведомена компетентната публична власт, се извършват не по-рано от 30 дни от датата на посоченото в член 3, параграф 1 уведомление, без да се накърняват разпоредбите, които регулират индивидуалните права по отношение на предизвестието. Държавите-членки могат да предоставят на компетентния публичен орган правомощия да съкрати посочения в предходната алинея срок. 2. Срокът, посочен в параграф 1, се използва от компетентния публичен орган за търсене на решения на проблемите, предизвикани от планираните колективни уволнения. 3. Когато първоначалният срок, посочен в параграф 1, е по-кратък от 60 дни, държавите-членки могат да предоставят на компетентния публичен орган правомощия да удължи първоначалния срок до 60 дни от датата на уведомлението в случаите, в които предизвиканите от планираните колективни уволнения проблеми най-вероятно няма да бъдат решени в рамките на първоначалния срок. Държавите-членки могат да предоставят на компетентния публичен орган по-широки правомощия за удължаване на срока. Работодателят трябва да бъде информиран за удължаването на срока, както и за основанията за това, преди да е изтекъл посоченият в параграф 1 първоначален срок. 4. Държавите-членки не са длъжни да прилагат настоящия член в случай на колективни уволнения, които произтичат от прекратяване на дейността на предприятието в резултат на съдебно решение. РАЗДЕЛ IV Заключителни разпоредби Член 5 Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да прилагат или въвеждат по-благоприятни за работниците законови, подзаконови или административни разпоредби, или да насърчават или разрешават прилагането на по-благоприятни за работниците колективни договори. Член 6 Държавите-членки гарантират, че представителите на работниците или работниците разполагат със съдебни и/или административни процедури за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива. Член 7 Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които са приели или приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 8 1. С настоящото се отменят директивите, изброени в приложение I, част А, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за тяхното транспониране, посочени в приложение I, част Б. 2. Позоваването на отменените директиви се счита за позоваване на настоящата директива и се разглежда според таблицата на съответствието в приложение II. Член 9 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейските общности. Член 10 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 20 юли 1998 година.

32008R0340

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 340/2008 НА КОМИСИЯТА от 16 април 2008 година относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (1), и по-специално член 74, параграф 1, и член 132 от него, като има предвид, че: (1) Следва да бъдат определени структурата и размерът на таксите и плащанията, събирани от Европейската агенция по химикали, наричана по-долу „Агенцията“, както и правилата за тяхното заплащане. (2) Структурата и размерът на таксите следва да се определят, като се вземе предвид работата, която се изисква да бъде извършена от Агенцията и компетентните органи съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006, и следва да се фиксират на такова ниво, на което да гарантират, че приходът, получен от тях, когато се комбинира с други източници на приходи на Агенцията съгласно член 96, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, е достатъчен да покрие разходите по предоставените услуги. Таксите за регистрация вземат предвид също работата, която може да бъде извършена съгласно дял VI от Регламент (ЕО) № 1907/2006. (3) Необходимо е да бъде създадена такса за регистрация на веществата, която да зависи от тонажния им обхват. Независимо от това, не следва да бъде събирана такса за регистрациите, включени в член 74, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. (4) Специални такси следва да бъдат събирани в случай на регистрации на изолирани междинни продукти, подадени съгласно член 17, параграф 2, член 18, параграф 2 или 3 или член 19 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. (5) За искания, внесени в съответствие с член 10, буква a), подточка xi) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, следва също да се изисква заплащане на такса. (6) Такса следва да бъде събирана при актуализация на регистрацията. По-специално такса следва да се заплаща при актуализация на тонажен обхват, при промяна в идентичността на регистранта, свързана с промяна в юридическата правосубектност, и при определени промени в статута на информацията, съдържаща се в регистрацията. (7) Такса следва да бъде събирана при нотификация на информация за научноизследователска и развойна дейност, свързана с продукти и процеси (PPORD) в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Плащане следва да се изисква също при всяко искане за удължаване на периода на освобождаване за PPORD. (8) Такса следва да бъде събирана при подаването на заявление за разрешаване. Таксата следва да се състои от основна такса, която да обхваща едно вещество, една употреба и един заявител, и допълнителни такси за всяко допълнително вещество, употреба или заявител, обхванати от заявлението. Такса следва да се изисква също и при представянето на доклад за преразглеждане. (9) Намалени такси и плащания следва да се прилагат в случаи на съвместно подаване. Намалени такси и плащания следва също да се прилагат и към микро-, малки и средни предприятия (МСП) по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението на микро-, малки и средни предприятия (2). (10) В случай на изключителен представител преценката дали да се прилага намаление за МСП следва да се направи в зависимост от данните за числеността на персонала, оборота или балансовия отчет на производителя извън Общността, създателя на формулата на препарат или производителя на изделие, който е представляван от този изключителен представител във връзка с тази транзакция, включително релевантна информация от свързани и партньорски дружества на производителя извън Общността, създателя на формулата на препарат или производителя на изделие в съответствие с Препоръка 2003/361/ЕО. (11) Намаленията, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат въз основа на декларация от страна на субекта, който претендира, че има право на намалението. За да се противодейства на представянето на невярна информация, Агенцията следва да налага административна такса, а държавите-членки - възпираща глоба, ако е подходящо. (12) Такса следва да се събира за всяка жалба, подадена в съответствие с член 92 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Размерът на таксата следва да отразява сложността на включената работа. (13) Таксите и плащанията се събират единствено в евро. (14) Дял от таксите и плащанията, събирани от Агенцията, следва да бъде преведен на компетентните органи на държавите-членки, за да бъдат компенсирани за работата на докладчиците на комитетите на Агенцията и, където е целесъобразно, за други задачи, предвидени в Регламент (ЕО) № 1907/2006. Максималният дял от таксите и плащанията, който трябва да бъде преведен на компетентните органи на държавите-членки, следва да бъде определен от управителния съвет на Агенцията след положително становище от Комисията. (15) При определянето на сумите, които следва да бъдат преведени на компетентните органи на държавите-членки, както и при определянето на необходимото възнаграждение по отношение на всяка друга договорена работа, извършена за Агенцията, управителният съвет на Агенцията следва да спазва принципа на добро финансово управление, както е определен в член 27 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (3). Той следва да гарантира също, че Агенцията продължава да разполага с достатъчни финансови ресурси за изпълнението на задачите си, като се държи сметка за съществуващите и многогодишните прогнозни бюджетни кредити, и следва да взема предвид съответното работно натоварване за компетентните органи на държавите-членки. (16) Сроковете за заплащането на таксите и плащанията, събирани съгласно настоящия регламент, следва да бъдат фиксирани, като се вземат предвид сроковете за процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1907/2006. По-специално първият срок за заплащане на таксата във връзка с представянето на досието за регистрация или с представянето на актуализация следва да се определи, като се вземат предвид сроковете, за които Агенцията трябва да извърши проверката за пълнота. По същия начин, първият срок за заплащане на таксите във връзка с нотификация за освобождаване от задължение за регистрация на научноизследователска и развойна дейност, свързана с продукти и процеси, следва да се определи, като се вземе предвид срокът, предвиден в член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Въпреки това за заплащания, които не са направени преди изтичането на първия срок, Агенцията следва да определи втори разумен срок. (17) Таксите и плащанията, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат адаптирани в съответствие с инфлацията и за тази цел следва да бъде използван европейският индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат съгласно Регламент (ЕО) № 2494/95 на Съвета от 23 октомври 1995 г. относно хармонизираните индекси на потребителските цени (4). (18) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 Предмет Настоящият регламент определя сумите и правилата за заплащане на таксите и плащанията, събирани от Европейската агенция по химикали, наричана по-долу „Агенцията“, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1907/2006. Член 2 Определения За целите на настоящия регламент: 1. „МСП“ означава микро-, малко или средно предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО; 2. „средно предприятие“ означава средно предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО; 3. „малко предприятие“ означава малко предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО; 4. „микропредприятие“ означава микропредприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО. ГЛАВА II ТАКСИ И ПЛАЩАНИЯ Член 3 Такси за регистрации, подадени съгласно член 6, 7 или 11 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 1. Агенцията събира такса, както е предвидено в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, за всяка регистрация на вещество съгласно член 6, 7 или 11 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Въпреки това такса не се събира за регистрацията на вещество в количество между 1 и 10 тона, когато заявлението за регистрация съдържа цялата информация, изисквана в приложение VII към Регламент (ЕО) № 1907/2006, както е предвидено в член 74, параграф 2 от същия регламент. 2. Когато заявлението за регистрация на вещество в количество между 1 и 10 тона не съдържа цялата информация, изисквана в приложение VII към Регламент (ЕО) № 1907/2006, Агенцията събира таксата, определена в приложение I към настоящия регламент. Агенцията събира такса за всяка регистрация на вещество с количество 10 тона или повече, както е определена в приложение I. 3. При съвместно подаване на данни Агенцията събира намалена такса за всеки регистрант, както е определена в приложение I. Въпреки това, ако някой от регистрантите подаде отделно част от релевантната информация, посочена в член 10, буква a), подточки iv), vi), vii) и ix) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, Агенцията събира от този регистрант такса за индивидуално подаване на данни, както е определена в приложение I към настоящия регламент. 4. Когато регистрантът е МСП, Агенцията събира намалена такса, както е определена в таблица 2 от приложение I. 5. Таксите, дължими съгласно параграфи 1-4, се заплащат в срок 14 календарни дни от датата, на която фактурата е нотифицирана от Агенцията на регистранта. От друга страна, фактурите, свързани със заявление за регистрация на предварително регистрирано вещество, подадено в Агенцията в рамките на двата месеца, предхождащи съответния срок за регистрацията съгласно член 23 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, се изплащат до 30 дни от датата, на която фактурата е нотифицирана от Агенцията на регистранта. 6. Когато заплащането не е извършено преди изтичането на срока, предвиден в параграф 5, Агенцията определя втори срок за заплащане. Когато заплащането не е извършено преди изтичането на втория срок, регистрацията се отказва. 7. Когато регистрацията е отказана поради невъзможност на регистранта да предостави липсващата информация или в резултат на невъзможността му да заплати таксата преди изтичането на сроковете, таксите, заплатени във връзка с тази регистрация, не се възстановяват или връщат по друг начин на регистранта. Член 4 Такси за регистрации, заявления за които са подадени съгласно член 17, параграф 2, член 18, параграф 2 или 3 или член 19 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 1. Агенцията събира такса, както е предвидено в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, за регистрация на изолирани на площадката или транспортирани изолирани междинни продукти съгласно член 17, параграф 2, член 18, параграф 2 или 3 или член 19 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Въпреки това не се събира такса за регистрацията на изолиран на площадката или транспортиран междинен продукт в количество между 1 и 10 тона, когато заявлението за регистрация съдържа цялата информация, изисквана в приложение VII към Регламент (ЕО) № 1907/2006, както е предвидено в член 74, параграф 2 от посочения регламент. Таксите съгласно настоящия член се прилагат само за заявления за регистрация на изолирани на площадката или транспортирани междинни продукти, подадени съгласно член 17, параграф 2, член 18, параграф 2 или 3 или член 19 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. В случай на регистрации на междинни вещества, които изискват информацията, определена в член 10 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, се прилагат таксите, посочени в член 3 от настоящия регламент. 2. Когато заявлението за регистрация на изолирани на площадката или транспортирани изолирани междинни продукти в количество между 1 и 10 тона не съдържа цялата информация, изисквана в приложение VII към Регламент (ЕО) № 1907/2006, Агенцията събира такса, както е определено в приложение II към настоящия регламент. Агенцията събира такса за всяка регистрация на изолирани на площадката или транспортирани изолирани междинни продукти в количество 10 тона или повече, както е определено в приложение II. 3. В случай на съвместно подаване на данни Агенцията събира намалена такса за всеки регистрант, както е определено в приложение II. Въпреки това, ако регистрант подаде отделно част от релевантната информация, посочена в член 17, параграф 2, букви в) и г) или член 18, параграф 2, букви в) и г) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, Агенцията събира от този регистрант такса за индивидуално подаване, както е определено в приложение II към настоящия регламент. 4. Когато регистрантът е МСП, Агенцията събира намалена такса, както е определено в таблица 2 от приложение II. 5. Таксите, дължими съгласно параграфи 1-4, се заплащат в срок 14 календарни дни от датата, на която фактурата е нотифицирана на регистранта от Агенцията. Въпреки това фактурите, свързани със заявление за регистрация на предварително регистрирано вещество, подадено в Агенцията в рамките на двата месеца, предхождащи съответния срок за регистрацията в член 23 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, се изплащат до 30 дни от датата, на която фактурата е нотифицирана от Агенцията на регистранта. 6. Когато заплащането не е извършено преди изтичането на срока, предвиден в параграф 5, Агенцията определя втори срок за заплащане. Когато заплащането не е извършено преди изтичането на втория срок, регистрацията се отказва. 7. Когато регистрацията е отказана поради невъзможност на регистранта да предостави липсващата информация или в резултат на невъзможността му да заплати таксата преди изтичането на сроковете, таксите, заплатени във връзка с тази регистрация, не се възстановяват или връщат по друг начин на регистранта. Член 5 Такси за актуализации на регистрация съгласно член 22 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 1. Агенцията събира такса, както е предвидено в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, за актуализации на регистрация съгласно член 22 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Въпреки това агенцията не събира такса за следните актуализации на регистрация: а) промяна от по-висок към по-нисък тонажен обхват; б) промяна от по-нисък към по-висок тонажен обхват, ако регистрантът е заплатил преди това такса за по-висок тонаж; в) промяна в статута на регистранта или на неговата идентичност, ако това не включва промяна в юридическата правосубектност; г) промяна в състава на веществото; д) информация относно нови употреби, включително и непрепоръчителни употреби; е) информация относно нови рискове, произтичащи от веществото; ж) промяна в класификацията и етикетирането на веществото; з) промяна в доклада за безопасност на химичното вещество; и) промяна в ръководството за безопасна употреба; й) нотификация, че трябва да бъде разработено изпитване, посочено в приложение IX или X към Регламент (ЕО) № 1907/2006; к) искане за достъп до информация, която преди това е била поверителна. 2. Агенцията събира такса за актуализации на тонажния обхват, както е определено в таблици 1 и 2 от приложение III. За други актуализации агенцията събира такса, както е определено в таблици 3 и 4 от приложение III. 3. В случай на актуализация при съвместно подаване Агенцията събира намалена такса за всеки регистрант, подаващ заявлението за актуализация, както е определено в приложение III. Въпреки това, ако част от релевантната информация, посочена в член 10, буква a), подточки iv), vi), vii) и ix), член 17, параграф 2, букви в) и г) или член 18, параграф 2, букви в) и г) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, се подава отделно, Агенцията събира такса за индивидуално подаване, както е определено в приложение III към настоящия регламент. 4. Когато регистрантът е МСП, Агенцията събира намалена такса, както е определено в приложение III. Въпреки това в случай на актуализации, включващи промяна на идентичността на регистранта, намаление за МСП се прилага единствено ако новият субект е МСП. 5. Таксите, дължими съгласно параграфи 1-4, се заплащат в срок 14 календарни дни от датата, на която фактурата е нотифицирана на регистранта от Агенцията. 6. Когато заплащането не е извършено преди изтичането на срока, предвиден в параграф 5, Агенцията определя втори срок за заплащане. Когато заплащането не е извършено преди изтичането на втория срок, в случай на заявление за актуализация на тонажния обхват, подадено в съответствие с член 22, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, актуализацията се отказва. Когато заплащането не е извършено преди изтичането на втория срок, в случай на други актуализации, актуализацията се отказва, след като Агенцията официално е предупредила регистранта. 7. Когато актуализация е отказана поради невъзможност на регистранта да предостави липсващата информация или в резултат на невъзможността му да заплати таксата преди изтичането на сроковете, таксите, заплатени във връзка с тази актуализация, не се възстановяват или връщат по друг начин на регистранта. Член 6 Такси за искания съгласно член 10, буква a), подточка xi) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 1. Агенцията събира такса, както е предвидено в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, за всяко подадено искане в съответствие с член 10, буква a), подточка xi) от Регламент (ЕО) № 1907/2006. 2. Агенцията събира такса за всеки елемент, за който е подадено искане, както е определено в приложение IV. В случай на искане, отнасящо се до резюметата на изследването или подробните резюмета на изследването, Агенцията събира такса за всяко резюме на изследването или подробно резюме на изследването, по отношение на което е подадено искане. 3. В случай на искане, отнасящо се до съвместно подаване, Агенцията събира намалена такса на всеки регистрант, както е определено в приложение IV. 4. Когато искането се подава от МСП, Агенцията събира намалена такса, както е определено в таблица 2 от приложение IV. 5. Датата, на която таксата, събрана за искане, е получена от Агенцията, се смята за датата на получаване на искането. Член 7 Такси и плащания за нотификации съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 1. Агенцията събира такса, както е определено в таблица 1 от приложение V към настоящия регламент, за всяка нотификация за освобождаване от общото задължение за регистрация на научноизследователска и развойна дейност, свързана с продукти и процеси (наричана по-долу „PPORD“) съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Когато нотификацията се прави от МСП, Агенцията събира намалена такса, както е определено в таблица 1 от приложение V. 2. Агенцията събира плащане, както е определено в таблица 2 от приложение V, за всяко искане за удължаване на периода на освобождаване от общото задължение за регистрация за PPORD съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Когато искането се подава от МСП, Агенцията събира намалено плащане, както е определено в таблица 2 от приложение V. 3. Дължимите съгласно параграф 1 такси се заплащат в срок 7 календарни дни от датата, на която фактурата е нотифицирана от Агенцията на производителя, вносителя или производителя на изделия, който извършва нотификацията. Дължимите съгласно параграф 2 плащания се заплащат в срок 30 календарни дни от датата, на която фактурата е нотифицирана от Агенцията на производителя, вносителя или производителя на изделия, който иска удължаване. 4. Когато заплащането не е извършено преди изтичането на срока, предвиден в параграф 3, Агенцията определя втори срок за заплащането. Когато заплащането не е извършено преди изтичането на втория срок, нотификацията или искането за удължаване се отхвърлят. 5. Когато нотификацията или искането за удължаване са отхвърлени поради невъзможност на регистранта да предостави липсващата информация или поради невъзможността да заплати таксата или плащанията преди изтичането на сроковете, таксите или плащанията, заплатени във връзка с тази нотификация или това искане за удължаване, не се възстановяват или връщат по друг начин на лицето, подаващо нотификацията или искането. Член 8 Такси за заявления съгласно член 62 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 1. Агенцията събира такса, както е предвидено в параграфи 2 и 3 от настоящия член, за всяко заявление за разрешаване на вещество съгласно член 62 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. 2. Агенцията събира основна такса за всяко заявление за разрешаване на вещество, както е определено в приложение VI. Основната такса обхваща заявлението за разрешаване на едно вещество, една употреба и един заявител. Агенцията събира допълнителна такса, както е определено в приложение VI към настоящия регламент, за всяка допълнителна употреба, за всяко допълнително вещество, което отговаря на определението за група вещества съгласно точка 1.5 от приложение XI към Регламент (ЕО) № 1907/2006 и което попада в обхвата на заявлението, и за всеки допълнителен заявител, който е страна по заявлението. За целите на настоящия параграф всеки сценарий на експозиция се смята за различна употреба. 3. Когато заявлението се подава само от средно предприятие или от две или повече МСП, от които най-голямото е средно предприятие, Агенцията събира намалена основна такса и намалени допълнителни такси, както е определено в таблица 2 от приложение VI. Когато заявлението се подава само от малко предприятие или от две или повече МСП, от които най-голямото е малко предприятие, Агенцията събира намалена основна такса и намалени допълнителни такси, както е определено в таблица 3 от приложение VI. Когато заявлението се подава само от едно или повече микропредприятия, Агенцията събира намалена основна такса и намалени допълнителни такси, както е определено в таблица 4 от приложение VI. 4. Датата, на която таксата, събрана за заявлението за разрешаване, е получена от Агенцията, се смята за датата на получаване на заявлението. Член 9 Плащания за преразглеждане на разрешения съгласно член 61 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 1. Агенцията събира плащане, както е предвидено в параграфи 2 и 3 от настоящия член, за всяко подаване на доклад за преразглеждане съгласно член 61 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. 2. Агенцията събира основно плащане за всяко подаване на доклад за преразглеждане, както е определено в приложение VII. Основното плащане обхваща подаването на доклад за преразглеждане за едно вещество, една употреба и един заявител. Агенцията събира допълнително плащане, както е определено в приложение VII, за всяка допълнителна употреба, за всяко допълнително вещество, което отговаря на определението за група вещества съгласно точка 1.5 от приложение XI към Регламент (ЕО) № 1907/2006 и което попада в обхвата на доклада за преразглеждане, и за всеки допълнителен субект, попадащ в обхвата на доклада за преразглеждане. За целите на настоящия параграф всеки сценарий на експозиция се смята за различна употреба. 3. Когато заявлението се подава само от средно предприятие или от две или повече МСП, от които най-голямото е средно предприятие, Агенцията събира намалено основно плащане и намалени допълнителни плащания, както е определено в таблица 2 от приложение VII. Когато заявлението се подава само от малко предприятие или от две или повече МСП, от които най-голямото е малко предприятие, Агенцията събира намалено основно плащане и намалени допълнителни плащания, както е определено в таблица 3 от приложение VII. Когато заявлението се подава само от едно или от повече микропредприятия, Агенцията събира намалено основно плащане и намалени допълнителни плащания, както е определено в таблица 4 от приложение VII. 4. Датата, на която плащането, събрано за подаване на доклада за преразглеждане, е получено от Агенцията, се смята за датата на получаване на доклада. Член 10 Такси за обжалване на решение на Агенцията съгласно член 92 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 1. Агенцията събира такса, както е определено в приложение VIII към настоящия регламент, за всяка подадена жалба срещу решение на Агенцията съгласно член 92 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. 2. Ако жалбата се подава от МСП, Агенцията събира намалена такса, както е определено в таблица 2 от приложение VIII. 3. Ако жалбата бъде сметната за недопустима от Апелативния съвет, таксата не се възстановява. 4. Агенцията възстановява таксата, събрана в съответствие с параграф 1 от настоящия член, ако изпълнителният директор на Агенцията коригира дадено решение в съответствие с член 93, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, или ако решението по жалбата е в полза на жалбоподателя. 5. Жалбите не се смятат за получени от Апелативния съвет, докато съответната такса не бъде получена от Агенцията. Член 11 Други плащания 1. Плащания могат да се събират за административни и технически услуги, предоставяни от Агенцията по искане на страна, които не са обхванати от друга такса или плащане, предвидени в настоящия регламент. Размерът на плащането взема предвид съответното работно натоварване. Въпреки това плащания не се събират за помощта, предоставена от нейното информационно бюро и за подкрепата, предоставена на държавите-членки, както е предвидено в член 77, параграф 2, букви з) и и) от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Изпълнителният директор на Агенцията може да реши да не се събира плащане от международни организации или от страни, които търсят помощ от Агенцията. 2. Плащанията за административни услуги се извършват в срок 30 календарни дни от датата, на която фактурата е нотифицирана от Агенцията. 3. Когато заплащането не е извършено преди изтичането на срока, предвиден в параграф 2, Агенцията определя втори срок за заплащане. Когато заплащането не е извършено преди изтичането на втория срок, Агенцията отхвърля искането. 4. При отсъствието на договорно споразумение за противоположното плащанията за технически услуги се извършват преди предоставянето на услугата. 5. Класификация на услугите и плащанията се изготвя от управителния съвет на Агенцията и се приема след положително становище от страна на Комисията. Член 12 Изключителни представители В случай на изключителен представител, посочен в член 8 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, преценката дали да се прилага намаление за МСП се прави в зависимост от данните за числеността на персонала, оборота или балансовия отчет на производителя извън Общността, създателя на формулата на препарат или производителя на изделие, който е представляван от този изключителен представител във връзка със съответната транзакция, включително релевантна информация от свързани и партньорски дружества на производителя извън Общността, създателя на формулата на препарат или производителя на изделие, в съответствие с Препоръка 2003/361/ЕО. Член 13 Намаления и отмяна на такси 1. Физическо или юридическо лице, което претендира, че има право на намалена такса или намалено плащане съгласно членове 3-10, информира Агенцията за това в момента на подаване на заявлението за регистрация, актуализация на регистрацията, искането, нотификацията, заявлението, доклада за преразглеждане или жалбата, които пораждат задължението за заплащане на такса. 2. Физическо или юридическо лице, което претендира, че има право на отмяна на такса съгласно член 74, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, информира Агенцията за това в момента на подаване на заявлението за регистрация. 3. Агенцията може да изисква по всяко време доказателства, че условията за намаление на такси или плащания или за отмяна на такса са приложими. 4. Когато физическо или юридическо лице, което претендира, че има право на намаление или отмяна на такса, не може да докаже това право на намаление или отмяна, Агенцията събира пълния размер на таксата или плащането, а също и административна такса. Когато физическо или юридическо лице, което е претендирало, че има право на намаление, е заплатило намалена такса или намалено плащане, но не може да докаже това право на намаление, Агенцията събира разликата до пълната такса или пълното плащане, както и административна такса. Параграфи 2, 3 и 5 от член 11 се прилагат mutatis mutandis. ГЛАВА III ЗАПЛАЩАНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ОТ АГЕНЦИЯТА Член 14 Превеждане на средства на държави-членки 1. Дял от таксите и плащанията, събирани съгласно настоящия регламент, се превежда на компетентните органи на държавите-членки в следните случаи: а) когато компетентният орган на държавата-членка нотифицира Агенцията относно приключването на процедура за оценяване на определено вещество в съответствие с член 46, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1907/2006; б) когато компетентният орган е определил член на Комитета за оценка на риска да действа като докладчик при процедура на разрешаване, включително и при извършването на преразглеждане; в) когато компетентен орган на държавата-членка е назначил член на Комитета за социално-икономически анализ да действа като докладчик при процедура на разрешаване, включително и при извършването на преразглеждане; г) когато компетентен орган на държавата-членка е назначил член на Комитета за оценка на риска да действа като докладчик при процедура по ограничаване; д) когато компетентен орган на държавата-членка е назначил член на Комитета за социално-икономически анализ да действа като докладчик при процедура по ограничаване; д) където е подходящо, за други задачи, изпълнявани от компетентните органи по искане на Агенцията. Когато комитетите, посочени в настоящия параграф, решат да назначат сътрудник на докладчика, превежданите средства се разделят между докладчика и сътрудника на докладчика. 2. Сумите за всяка от задачите, посочени в параграф 1 от настоящия член, и максималният дял от таксите и плащанията, който трябва да бъде преведен на компетентните органи на държавите-членки, както и необходимите за превеждането на сумите правила се определят от управителния съвет на Агенцията след положително становище от Комисията. При определянето на сумите, които трябва да бъдат преведени, управителният съвет на Агенцията спазва принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, както са определени в член 27 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. Той е длъжен също да гарантира, че Агенцията продължава да разполага с достатъчни финансови ресурси, за да изпълнява своите задачи, както са определени в Регламент (ЕО) № 1907/2006, като се държи сметка за нейните съществуващи бюджетни кредити и многогодишните прогнози за приходите, включително и субсидията от Общността, и взема предвид съответното работно натоварване за компетентните органи на държавите-членки. 3. Превеждането на средства, предвидено в параграф 1, се извършва единствено след предоставянето на съответния доклад на Агенцията. Въпреки това управителният съвет на Агенцията може да реши да разреши предварително финансиране или междинни заплащания в съответствие с член 81, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. 4. Превеждането на средства, предвидено в параграф 1, букви б)-д), има за цел да компенсира компетентните органи на държава-членка за работата, извършена от докладчика или от сътрудника на докладчика, както и за всяка свързана с това научна или техническа подкрепа и не засяга задължението на държавите-членки да не издават инструкции, несъвместими с независимостта на Агенцията. Член 15 Други възнаграждения При определяне на размера на заплащанията за възнаграждения на експерти или сътрудничещи членове на комитети за работата, извършена за Агенцията в съответствие с член 87, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, управителният съвет на Агенцията взема предвид съответното работно натоварване и спазва принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, както са определени в член 27 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. Той е длъжен също да гарантира, че Агенцията продължава да разполага с достатъчни финансови ресурси, за да изпълнява своите задачи, както са определени в Регламент (ЕО) № 1907/2006, като се държи сметка за нейните съществуващи бюджетни кредити и многогодишните прогнози за приходи, включително и субсидията от Общността. ГЛАВА IV ЗАПЛАЩАНИЯ Член 16 Начин на заплащане 1. Таксите и плащанията се заплащат в евро. 2. Заплащанията се извършват единствено след като Агенцията е издала фактура, с изключение на заплащанията, дължими съгласно член 10. 3. Заплащанията се извършват чрез превод по банковата сметка на Агенцията. Член 17 Идентификация на заплащането 1. Всяко заплащане трябва да съдържа в съответното поле номера на фактурата с изключение на заплащанията, дължими съгласно член 10. При заплащанията, дължими съгласно член 10, се посочват в съответното поле идентичността на жалбоподателя/ите и, ако има такъв, номерът на решението, което се обжалва. 2. Ако целта на заплащането не може да бъде установена, Агенцията определя срок, в който платецът е длъжен да я уведоми в писмена форма относно целта на заплащането. Ако Агенцията не получи уведомление за целта на заплащането преди изтичането на този срок, плащането се смята за невалидно и съответната сума се възстановява на платеца. Член 18 Дата на заплащане 1. Датата, на която пълната сума на заплащането е депозирана в банкова сметка на Агенцията, се смята за датата, на която е извършено заплащането. 2. Заплащането се смята за своевременно извършено, когато бъдат предоставени достатъчно документални доказателства, че платецът е наредил превода по банковата сметка, указана във фактурата, преди изтичането на съответния срок. Потвърждение на нареждането за превод, издадено от финансова институция, се смята за достатъчно доказателство. Когато обаче преводът изисква използването на метод SWIFT за електронно банково плащане, потвърждението за наличието на нареждане за превод е под формата на копие от SWIFT отчета, подпечатан и подписан от надлежно упълномощен служител на финансовата институция. Член 19 Недостатъчен размер на заплащането 1. Срокът за заплащане се смята за спазен единствено ако е заплатена своевременно пълната сума на таксата или плащането. 2. Когато дадена фактура се отнася до група транзакции, Агенцията може да отнася заплащането в недостатъчен размер към всяка от съответните транзакции. Критериите за отнасяне на заплащанията се определят от управителния съвет на Агенцията. Член 20 Възстановяване на надплатени суми 1. Правилата за възстановяването на платеца на суми, превишаващи размера на такса или плащане, се определят от изпълнителния директор на Агенцията и се публикуват на интернет страницата на Агенцията. Въпреки това, ако надплатената сума е по-малка от 100 EUR и засегнатата страна не е изискала изрично нейното възстановяване, тази сума не се възстановява. 2. Надплатени суми не могат да се приспадат от бъдещи заплащания към Агенцията. ГЛАВА V ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 21 Предварителна оценка Управителният съвет на Агенцията е длъжен, когато изготвя прогноза на цялостните разходи и приходи за следващата финансова година в съответствие с член 96, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, да включва конкретна предварителна оценка на приходите от такси и плащания, отделно от приходите от субсидии от Общността. Член 22 Преразглеждане 1. Таксите и плащанията, предвидени в настоящия регламент, се преразглеждат ежегодно по отношение на размера на инфлацията, както е измерен посредством европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат съгласно Регламент (ЕО) № 2494/95. Първото преразглеждане се извършва до 1 юни 2009 г. 2. Комисията извършва също редовно преразглеждане на настоящия регламент, отчитайки появата на значима информация по отношение на основни предположения за очаквани приходи и разходи на Агенцията. Най-късно до 1 януари 2013 г. Комисията преразглежда настоящия регламент с цел да го измени, ако това е необходимо, като взема предвид по-специално разходите на Агенцията и разходите, свързани с услугите, предоставяни от компетентните органи на държавите-членки. Член 23 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 април 2008 година.

31993R1395

31993R1395 L 137/7 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1395/93 НА КОМИСИЯТА от 4 юни 1993 гoдина относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламента (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1001/93 на Комисията (2), и по-специално член 9 от него, като има предвид, че с цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към упоменатия регламент, е необходимо да бъдат приети разпоредби за класирането на стоките, включени в приложението към настоящия регламент; като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2658/87 установява общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура и че тези правила се прилагат и за всяка друга номенклатура, която се основава изцяло или частично на нея или която добавя подпозиции към нея и която е установена чрез специални разпоредби на Общността с оглед прилагането на тарифни или други мерки, свързани с търговията със стоки; като има предвид, че в съответствие с упоменатите общи правила стоките, описани в колона 1 от приложената таблица към настоящия регламент, се класират под съответните кодове по КН, посочени в колона 2, въз основа на мотивите, посочени в колона 3; като има предвид, че съгласно разпоредбите на член 6 от Регламент (ЕИО) № 3896/90 на Комисията (3), изменен с Регламент (ЕИО) № 2674/92 (4), е подходящо обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, за класиране на стоки в Комбинираната номенклатура, които не съответстват на разпоредбите на настоящия регламент, да може да се продължи за период от три месеца, ако титулярът е сключил договор съгласно разпоредбите на член 14, параграф 3, букви а) или б) от Регламент (ЕИО) № 1715/90 на Комисията (5); като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по номенклатурата, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Стоките, описани в колона 1 от приложената таблица, се класират под съответните кодове по Комбинираната номенклатура, посочени в колона 2 от упомената таблица. Член 2 Съгласно разпоредбите на член 6 от Регламент (ЕИО) № 3796/90 обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, които не съответстват на правата на настоящия регламент, може да се продължи за период от три месеца, ако титулярът е сключил договор съгласно член 14, параграф 3, букви а) или б) от Регламент (ЕИО) № 1715/90. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесет и първия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 4 юни 1993 година.

32008R0444

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 444/2008 НА КОМИСИЯТА от 22 май 2008 година за определяне на възстановяванията при износ в сектора на свинското месо КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на свинско месо (1), и по-специално член 13, параграф 3, втора алинея от него, като има предвид, че: (1) Съгласно член 13, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2759/75 разликата между цените на продуктите, посочени в член 1 от посочения регламент, на световния пазар и в Общността може да бъде покрита чрез възстановяване при износ. (2) Предвид настоящата ситуация на пазара на свинско месо следва да се определят възстановявания при износ съгласно правилата и критериите, предвидени в член 13 от Регламент (ЕИО) № 2759/75. (3) По силата на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2759/75 възстановяването може да е различно в зависимост от направленията, когато ситуацията на световния пазар или специфични изисквания на някои пазари налагат необходимостта да се модулират възстановяванията върху продуктите, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 2759/75 в зависимост от направлението. (4) Възстановяванията се прилагат само към продукти, чието свободно движение в Общността е разрешено и които носят здравната марка, предвидена в член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно специфични хигиенни правила за храните от животински произход (2). Тези продукти трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (3) и на Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно специфичните правила за организиране на официалния контрол на продукти от животински произход, предназначени за употреба от човека (4). (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по свинското месо, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Продуктите, които се ползват от възстановяванията при износ, предвидени в член 13 от Регламент (ЕИО) № 2759/75, както и размерът на възстановяванията, се определят в приложението към настоящия регламент при спазване на условието, предвидено в параграф 2 от настоящия член. 2. Продуктите, които могат да се ползват от възстановявания по силата на параграф 1, трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 853/2004, и по-специално да бъдат приготвени в одобрено предприятие и да отговарят на условията за здравна марка, определени в приложение I, раздел I, глава III, от Регламент (ЕО) № 854/2004. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 23 май 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 май 2008 година.

32000D0684

32000D0684 L 283/36 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА И НА КОМИСИЯТА от 12 октомври 2000 година относно сключването на протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за създаване на партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна (2000/684/ЕО, ЕОВС, Евратом) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 44, параграф 1, член 47, параграф 2, последното изречение, член 55, член 57, параграф 2, член 71, член 80, параграф 2, членове 93, 94, 133 и 308 във връзка с член 300, параграф 2, второто изречение и член 300, параграф 3, втора алинея от него, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, и по-специално член 95 от него, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 101, втори параграф от него, като взеха предвид предложението от Комисията, като взеха предвид съгласието на Европейския парламент (1), като взеха предвид одобрението на Съвета съгласно член 101 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, след консултация с Консултативния комитет на ЕОВС и със съгласието на Съвета, като имат предвид, че: (1) Споразумението за партньорство и сътрудничество за създаване на партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна (2), което влезе в сила на 1 юли 1998 г., допринася за постигане на целите на Европейските общности, доколкото те са съществена част от стратегията на Европейските общности и техните държави-членки по отношение на Молдова. (2) Тъй като Споразумението за партньорство и сътрудничество беше подписано преди разширяването на Европейския съюз, за включване на Австрия, Финландия и Швеция, на 15 май 1997 г. беше подписан протокол за разширяване за включване на трите нови държави-членки в това споразумение. (3) Между страните беше постигнато споразумение за предварително прилагане на протокола от Европейските общности, Република Молдова и всички държави-членки, освен Австрия, Швеция, Финландия, Дания и Португалия. (4) Всички страни, подписали протокола, сега са го ратифицирали, РЕШИХА: Член 1 Протоколът към Споразумението за партньорство и сътрудничество за създаване на партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, се одобрява от името на Европейската общност, Европейската общност за въглища и стомана и Европейската общност за атомна енергия. Текстът на протокола е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета осъществява нотификацията, предвидена в член 4 от протокола, от името на Европейската общност. Председателят на Комисията осъществява такава нотификация от името на Европейската общност за въглища и стомана и Европейската общност за атомна енергия. Съставено в Брюксел на 12 октомври 2000 година.

31999D0819

31999D0819 L 318/20 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 16 ноември 1999 година относно присъединяването на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) към Конвенцията за ядрена безопасност от 1994 година (нотифицирано под номер C(1999) 3223) (1999/819/Eвратом) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 101, параграф 2 от него, като взе предвид Решение на Съвета от 7 декември 1998 г. за одобрение на присъединяването на Европейската общност за атомна енергия към Конвенцията за ядрена безопасност, като има предвид, че всички държави-членки са страни по Конвенцията за ядрена безопасност; като има предвид, че Европейската общност за атомна енергия следва да се присъедини към Конвенцията за ядрена безопасност, РЕШИ: Член 1 С настоящото се одобрява присъединяването на Европейската общност за атомна енергия към Конвенцията за ядрена безопасност. Текстът на Конвенцията и декларацията от Европейската общност за атомна енергия съгласно разпоредбите на член 30, параграф 4, iii) от Конвенцията са приложени към настоящото решение. Член 2 Инструментите по присъединяването се депозират при генералния директор на Международната агенция за атомна енергия, депозитар на Конвенцията, в деня след приемането на настоящото решение. Съставено в Брюксел на 16 ноември 1999 година.

31992L0115

31992L0115 L 409/31 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 92/115/ЕИО НА СЪВЕТА от 17 декември 1992 година относно първо изменение на Директива 88/344/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно екстракционните разтворители, използвани в производството на храни и хранителни съставки СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100a от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), в сътрудничество с Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че в член 2, параграф 5 от Директива 88/344/ЕИО (4) се предвижда в рамките на две години след приемането на тази директивата и след консултация с Научния комитет по храните Комисията да преразгледа разпоредбите на приложението относно разтворителите и метил-пропан-2-ол и да предложи необходимите изменения; като има предвид, че във връзка с това изменение Съветът следва да реши дали остатъците от екстракционните разтворители, изброени в част III от приложението, следва да се разглеждат като ароматични продукти, а не като храни; като има предвид, че три години след приемането на Директива 88/344/ЕИО Комисията следва да представи на Съвета предложение относно някои от разтворителите, посочени в член 2, параграф 6 от нея, които досега са били регламентирани само от националните законодателства; като има предвид, че Научният комитет по храните направи преглед на всички екстракционни разтворители, посочени в настоящата директива през 1990 г. и 1991 г., с цел да се заместят временните допустими дневни дози (ДДД), приети през 1981 г., с постоянни стойности; като има предвид, че това невинаги е било възможно, тъй като макар и поискана, необходимата информация не е била предоставяна; като има предвид, че въз основа на получената информация Научният комитет по храните реши да потвърди приемането или запазването на временния статут, или оттегляне на предишното му временно разрешение, в зависимост от разглежданото вещество, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 88344/ЕИО се изменя, както следва: 1. в член 1: а) към параграф 1 се добавя следната алинея: „Настоящата директивата се прилага, без да се засягат разпоредбите, приети в съответствие с по-специфични правила на Общността“; б) параграф 2 се заличава; 2. в член 2 се заличават параграфи 5 и 6; 3. приложението се изменя, както следва: а) в част I: - към ацетона се добавя следната бележка 2 под линия: „(2) Забранява се използването на ацетон за рафиниране на кюспе от маслиново масло.“ б) в част II: - разтворителите метанол и пропан-2-ол се добавят за всички употреби, с максимално съдържание на остатъци от 10 mg/kg, - към бележка 1 под линия се добавя следното изречение: „Забранява се комбинираната употреба на хексан и етилметилкетон.“ - бележка 2 под линия се заличава. В третата колона съдържанието от 10 mg/kg дихлорметан в печенoто кафе се замества с 2 mg/kg, - към етилметилкетон се добавя следната бележка 2 под линия: „(2) Съдържанието на n-хексан в този разтворител не бива да надвишава 50 mg/kg. Забранява се употребата на този разтворител в комбинация с хексан.“ в) в част III: - заличават се циклохексан, изобутан и бележката под линия, - съдържание от 0,1 mg/kg диклометан се замества с 0,02 mg/kg, - добавя се пропан-1-ол с максимално съдържание на остатъци от 1 mg/kg, - на следващата страница към хексан и етилметилкетон се добавя следната бележка 1 под линия: „(1) Забранява се комбинирано използване на тези два разтворителя.“ Член 2 1. Държавите-членки изменят своите законови, подзаконови и административни разпоредби, с цел да: - разрешат търговията с продукти, които са съобразени с настоящата директива, най-късно до 1 юли 1993 г. - забранят търговията с продукти, които не са съобразени с настоящата директива, считано от 1 януари 1994 г. Те незабавно информират Комисията за това. 2. Когато държавите-членки приемат мерките, посочени в параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваването се определят от държавите-членки. Член 3 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 17 декември 1992 година.

32007D0660

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 9 октомври 2007 година относно назначаването на четирима членове и четирима заместник-членове от Нидерландия в Комитета на регионите (2007/660/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 263 от него, като взе предвид предложението на правителството на Нидерландия, като има предвид, че: (1) На 24 януари 2006 г. Съветът прие Решение 2006/116/ЕО (1) относно назначаването на членове и заместник-членове на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2006 г. до 25 януари 2010 г. (2) Освободиха се две места за членове на Комитета на регионите след изтичането на мандатите на г-н BIJMAN и г-н LOKKER. Освободиха се две места за членове след оставката на г-н JANSEN и г-н HOES. Освободиха се четири места за заместник-членове след изтичането на мандатите на г-н van GELDER, г-н SWIERSTRA, г-н van DIESSEN и г-н EURLINGS, РЕШИ: Член 1 Назначават се за членове и заместник-членове на Комитета на регионите за остатъка от мандата, а именно до 25 януари 2010 г.: за членове: г-н Co VERDAAS, gedeputeerde in de provincie Gelderland, г-жа Johanna MAIJ-WEGGEN, Commissaris der Koningin in de provincie Noord-Brabant, г-н Léon FRISSEN, Commissaris der Koningin in de provincie Limburg, г-н Rob BATS, gedeputeerde in de provincie Drenthe, и за заместник-членове: г-жа Carla PEIJS, Commissaris der Koningin in de provincie Zeeland, г-н Sjoerd GALEMA, gedeputeerde in de provincie Friesland, г-н Joop. BINNEKAMP, gedeputeerde in de provincie Utrecht, г-н Dick BUURSINK, gedeputeerde in de provincie Overijssel. Член 2 Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му. Съставено в Люксембург на 9 октомври 2007 година.

32006R1013

32006R1013 L 190/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1013/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1), като взеха предвид становището на Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (2), като имат предвид, че: (1) Основната и преобладаваща цел и компонент на настоящия регламент е опазването на околната среда, като неговото въздействие върху международната търговия е несъществено. (2) Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно наблюдението и контрола на превозите на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (3), вече е бил изменен значително при няколко случая и изисква по-нататъшно изменение. Необходимо е по-специално в този регламент да се включи съдържанието на Решение 94/774/EО на Комисията от 24 ноември 1994 г. относно стандартната товарителница, предвидена в Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета (4) и на Решение 1999/412/EО на Комисията от 3 юни 1999 г. относно въпросника, свързан със задължението на държавите-членки да докладват съгласно член 41, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета (5). Следователно Регламент (ЕИО) № 259/93 трябва да бъде заменен в интерес на яснотата. (3) Решение 93/98/EИО на Съвета (6) относно подписването от името на Общността на Базелската конвенция от 22 март 1989 г. за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (7), по която Общността е страна от 1994 г. Чрез приемането на Регламент (ЕИО) № 259/93, Съветът е установил правила за съкращаване и контрол на такова движение, които правила са предназначени, inter alia, да приведат съществуващата система на Общността за надзор и контрол върху движението на отпадъци в съответствие с изискванията на Базелската конвенция. (4) Решение 97/640/EО на Съвета (8) се отнася до одобрението, от страна на Общността, на изменението на Базелската конвенция, както е установено в Решение III/1 на Конференцията на страните по Конвенцията. Чрез това изменение беше забранен целият износ на опасни отпадъци, предназначени за обезвреждане, от страните изброени в приложение VII към Конвенцията за страните, които не са изброени в него, както беше забранен, считано от 1 януари 1998 г., целия износ на опасни отпадъци съгласно член 1, параграф 1, буква a) от Конвенцията и предназначени за оползотворяване. Регламент (ЕИО) № 259/93 беше съответно изменен с Регламент (EО) № 120/97 на Съвета (9). (5) Предвид факта, че Общността е одобрила Решение C(2001)107/Окончателно на Съвета на ОИСР, отнасящо се до преразглеждането на Решение C(92)39/Окончателно относно контрола върху трансграничното движение на отпадъци, предназначени за операции по оползотворяване (Решението на ОИСР), с цел да се хармонизират списъците с отпадъци с тези от Базелската конвенция и да се преразгледат някои други изисквания, е необходимо да се включи съдържанието на това решение в законодателството на Общността. (6) Общността е подписала Стокхолмската конвенция от 22 май 2001 г. относно устойчиви органични замърсители. (7) Важно е да се организира и регулира наблюдението и контрола върху превозите на отпадъци по начин, който взема предвид необходимостта от запазване, опазване и подобряване на качеството на околната среда и здравето на човека, и който насърчава еднаквото прилагане на регламента в рамките на Общността. (8) Важно е също да се има предвид изискването, определено в член 4, параграф 2, буква г) от Базелската конвенция, че превозите на опасни отпадъци трябва да се намалят до минимум, в съответствие с екологосъобразното и ефективно управление на тези отпадъци. (9) Освен това, е важно да се има предвид правото на всяка договаряща се страна по Базелската конвенция, съгласно член 4, параграф 1 от нея, да забранява вноса на опасните отпадъци или на отпадъците, изброени в приложение II към тази конвенция. (10) Превозите на отпадъци, получени от въоръжените сили или организации по възстановяване, следва да се изключват от обхвата на настоящия регламент при внос в Общността при определени ситуации (включително транзит в рамките на Общността, когато отпадъците влизат на територията на Общността). По отношение на такива превози се зачитат изискванията на международното право и международните споразумения. В такива случаи компетентният орган по транзита и компетентният орган по местоназначението в Общността следва да бъдат информирани предварително относно превоза и неговото местоназначение. (11) Необходимо е да се избегне дублирането с Регламент (EО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. относно установяване на здравни правила относно странични животински продукти, които не са предназначени за консумация от човека (10), който вече съдържа разпоредби, обхващащи пратката, изпращането и движението (събиране, транспорт, обработка, преработване, употреба, оползотворяване или обезвреждане, регистриране, придружаващи документи и проследимост) на животински странични продукти в рамките на, към и извън Общността. (12) Комисията следва да докладва в срок до датата на влизане в сила на настоящия регламент относно връзката между съществуващото секторно законодателство за здраве на хората и животните, и разпоредбите на настоящия регламент и до същата дата следва да представи всякакви предложения, необходими за привеждане на това законодателство в съответствие с настоящия регламент с цел постигане еквивалентно ниво на контрол. (13) Въпреки, че надзорът и контролът върху превози на отпадъци в рамките на дадена държава-членка е работа на самата държава-членка, националните системи за превоз на отпадъци трябва да отчитат необходимостта от съгласуване със системата на Общността, с цел гарантиране на високо ниво на опазване на околната среда и здравето на човека. (14) В случая на превози на отпадъци, предназначени за операции по обезвреждане и отпадъци, които не са изброени в приложения III, IIIA или IIIБ, предназначени за операции по оползотворяване, е целесъобразно да се гарантира оптимално наблюдение и контрол чрез изискване на предварително писмено съгласие за такива превози. Тази процедура на свой ред следва изисква предварителна нотификация, което дава възможност на компетентните органи да бъдат надлежно информирани, за да могат да предприемат всички необходими мерки за опазването на здравето на човека и околната среда. Това дава възможност на тези органи също и да повдигнат обосновани възражения срещу такива превози. (15) В случая на превози на отпадъци, изброени в приложения III, IIIA или IIIБ, предназначени за операции по оползотворяване, е целесъобразно да се обезпечи едно минимално ниво на наблюдение и контрол, като се изисква такива превози да бъдат придружавани от определена информация. (16) Поради необходимостта от единно прилагане на настоящия регламент и за правилното функциониране на вътрешния пазар, в интерес на ефективността е необходимо да се изисква нотификациите да бъдат обработвани от компетентния орган, отговорен за изпращането. (17) Важно е също така да се изясни системата на финансови гаранции или еквивалентна застраховка. (18) Като се има предвид отговорността на източниците на отпадъци за екологосъобразното управление на отпадъци, нотификацията и документите за превоз на отпадъци трябва, когато е осъществимо, да бъдат попълвани от източниците на отпадъци. (19) Необходимо е да се осигурят процедурни защитни мерки за нотификатора, както в интерес на правната обезпеченост, така и за гарантиране на единното прилагане на настоящия регламент и правилното функциониране на вътрешния пазар. (20) В случай на превози на отпадъци за обезвреждане, държавите-членки трябва да вземат предвид принципите на близост, приоритетност на оползотворяването и самодостатъчност на общностно и на национално равнище, в съответствие с Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (11), като вземат мерки в съответствие с Договора да забраняват напълно или частично или да възразяват систематично по повод на такива превози. Трябва също да се вземе предвид изискването, определено в Директива 2006/12/EО, съгласно което държавите-членки следва да създадат комплексна и достатъчна верига от инсталации за обезвреждане на отпадъци, с цел да се позволи на Общността като цяло да стане самодостатъчна по отношение обезвреждането на отпадъци и държавите-членки да преследват тази цел индивидуално, отчитайки географските условия или нуждата от специализирани инсталации за някои видове отпадъци. Държавите-членки следва също така да бъдат в състояние да гарантират, че съоръженията за управление на отпадъците, обхванати от Директива 96/61/EО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (12), прилагат най-добрите налични техники, както са дефинирани в тази директива, в съответствие с разрешителното на съоръжението, и че отпадъците се третират в съответствие със законообвързващите стандарти за опазване на околната среда във връзка с операциите по обезвреждане, установени в законодателството на Общността. (21) В случай на превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване, държавите-членки следва да бъдат в състояние да гарантират, че съоръженията за управление на отпадъците, обхванати от Директива 96/61/EО на Съвета прилагат най-добрите налични техники, както са дефинирани в тази директива, съгласно разрешителното на съоръжението. Държавите-членки следва също така да бъдат в състояние да гарантират, че отпадъците се третират в съответствие със задължителните стандарти за опазване на околната среда във връзка с операциите по оползотворяване, установени в законодателството на Общността, и че, като се взема предвид член 7, параграф 4 от Директива 2006/12/EО, отпадъците се третират в съответствие с плановете за управление на отпадъци, установени съгласно тази директива, с цел гарантиране изпълнението на задълженията по оползотворяване или рециклиране, установени в законодателството на Общността. (22) Разработването на задължителни изисквания за съоръжения за отпадъци и третирането на специфични отпадъчни материали на ниво Общността, в допълнение към съществуващите разпоредби в законодателството на Общността, могат да допринесат за създаването на високо ниво на опазване на околната среда в Общността, да подпомогнат в създаването на еднородна конкурентна среда за оползотворяване и да помогнат да се гарантира, че не се спъва развитието на икономически жизнен вътрешен пазар за оползотворяване. Следователно, в Общността съществува необходимост от развитие на еднородна конкурентна среда за оползотворяване чрез прилагането на общи стандарти в определени области, както е уместно и включително във връзка с вторичните материали, с цел повишаване качеството на оползотворяване. Комисията следва да представи, ако е уместно, предложения за такива стандарти за някои отпадъци и някои съоръжения за оползотворяване веднага, щом е практически възможно, на база по-нататъшно изследване в контекста на стратегията за отпадъците, и отчитайки съществуващото законодателство на Общността и на държавите-членки. Междувременно, трябва да бъде възможно при определени условия, да се възразява срещу планирани превози, когато свързаното с тях оползотворяване няма да бъде в съответствие с националното законодателство в страната изпращач, по отношение на оползотворяването на отпадъци. Междувременно Комисията следва също така да преразглежда и ситуацията относно възможните нежелани превози на отпадъци към новите държави-членки и, ако е необходимо, дава целесъобразни предложения за справяне с такива ситуации. (23) От държавите-членки следва да се изисква да гарантират, че в съответствие с Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕООН) за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. (Орхуската конвенция), съответните компетентни органи чрез подходящи средства правят публична информацията относно нотификации за превози, когато тази информация не е поверителна съгласно националното законодателство или законодателството на Общността. (24) Трябва да се определи задължение с цел отпадъците от превоз, който не може да се завърши както е планиран, да бъдат върнати обратно в държавата изпращач или оползотворени или обезвредени по алтернативен начин. (25) Следва също да стане задължително лицето, което извършва незаконен превоз, да вземе обратно въпросните отпадъци или да обезпечи алтернативни начини за тяхното оползотворяване или обезвреждане. Ако не направи това, се намесват компетентните органи изпращачи или местоназначението, както е уместно. (26) Необходимо е, с цел да се защити околната среда на заинтересованите държави, да се изясни обхвата на забраната, определена съгласно Базелската конвенция, върху износ от Общността на всякакви отпадъци, предназначени за обезвреждане в трета държава, различна от страна на ЕАСТ (Европейска асоциация за свободна търговия). (27) Страните, които са договарящи се страни по Споразумението за европейското икономическо пространство, може да приемат контролните процедури, предвидени за превози в рамките на Общността. (28) Необходимо е също, с цел да се защити околната среда на заинтересованите държави, да се изясни обхвата на забраната за износ на опасни отпадъци, предназначени за оползотворяване, в държава спрямо която не се прилага Решението на ОИСР, също определено в съответствие с Базелската конвенция. По-специално е необходимо да се уточни списъка с отпадъци, към който се прилага тази забрана и да се гарантира, че той включва също и отпадъците, изброени в приложение II към Базелската конвенция, а именно отпадъци, събрани от домакинствата и остатъци от изгарянето на домакински отпадъци. (29) Трябва да се поддържат специфични разпоредби за износ на безопасни отпадъци, предназначени за оползотворяване в държавите, по отношение на които не се прилага Решението на ОИСР, а също така за тях трябва да се изготви разпоредба, която да се актуализира към по-късна дата. (30) Внос в Общността на отпадъци за обезвреждане трябва да бъде разрешен, когато държавата износител е страна по Базелската конвенция. Внос в Общността на отпадъци за оползотворяване трябва да бъде разрешен, когато за държавата износител се прилага Решението на ОИСР или тя е страна по Базелската конвенция. В останалите случаи, въпреки това, вносът трябва да бъде разрешен само ако държавата износител е обвързана с двустранно или многостранно споразумение или договореност, съвместимо със законодателството на Общността и в съответствие с член 11 от Базелската конвенция, освен когато това не е възможно поради кризисни ситуации, операции по омиротворяване или поддържане на мира, или война. (31) Настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с международното морско право. (32) Настоящият регламент следва да отразява правилата относно износ и внос на отпадъци към и от отвъдморските страни и територии, определени в Решение 2001/822/EО на Съвета от 27 ноември 2001 г. относно асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност (Решение за отвъдморско асоцииране) (13). (33) Следва да се предприемат необходимите стъпки за да се гарантира, че в съответствие с Директива 2006/12/EО и останалото законодателство на Общността за отпадъци, отпадъците, превозвани в рамките на Общността и отпадъците, внесени в Общността, се управляват за целия период на превоза, включително оползотворяването или обезвреждането в държавата по местоназначение, без да се застрашава здравето на човека и без да се използват процеси или методи, които могат да причинят вреда на околната среда. Що се отнася до износ от Общността, който не е забранен, трябва да се положат усилия, за да се обезпечи, че отпадъците се управляват по екологосъобразен начин за целия период на превоза, включително оползотворяването или обезвреждането в страната по местоназначение. Съоръжението, което получава отпадъците, трябва да работи в съответствие със стандартите за опазване на здравето на човека и околната среда, които в общи линии са еквивалентни на тези, установени в законодателството на Общността. Трябва да се въведе списък с необвързващи насоки, чрез които да се търси постигане на екологосъобразно управление. (34) Държавите-членки следва да предоставят на Комисията информация относно изпълнението на настоящия регламент, както чрез докладите, изпращани до секретариата на Базелската конвенция, така и на базата на отделен въпросник. (35) Необходимо е да се гарантира безопасно и екологосъобразно управление на демонтирането на кораби с цел опазване на здравето на човека и околната среда. Нещо повече, трябва да се вземе под внимание, че един кораб сам по себе си може да стане отпадък, както е дефинирано в член 2 от Базелската конвенция и същевременно той може да бъде определян като кораб по други международни правила. Важно е да се помни, че работата е текуща и включваща сътрудничество между Международната организация на труда (МОТ), Международната морска организация (ММО) и секретариата на Базелската конвенция, за да се установят задължителни изисквания на глобално ниво, за обезпечаване на ефективно и ефикасно разрешаване на проблема с демонтиране на корабите. (36) Ефективното международно сътрудничество относно контрола на превози на отпадъци се явява инструмент за гарантиране, че превозите на опасни отпадъци са под контрол. Обмяната на информация, споделената отговорност и съвместните усилия между Общността и нейните държави-членки, и трети страни трябва да се насърчава с оглед гарантиране на добро управление на отпадъците. (37) Някои приложения към настоящия регламент следва да се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по член 18, параграф 3 от Директива 2006/12/EО. Тази процедура следва също така да се прилага и по отношение на изменението на приложенията, за да отчете научния и технически прогрес, към измененията в съответното законодателство на Общността или към случаите, свързани с Решението на ОИСР или към Базелската конвенция и другите сходни международни конвенции и споразумения. (38) При подготовката на инструкциите за попълване на нотификацията и документите за движение, които следва да се заложат в приложение IВ, Комисията, като взема предвид Решението на ОИСР и Базелската конвенция, трябва да посочи, inter alia, че нотификацията и документите за превоз трябва, доколкото е възможно, да бъдат на две страници, а също и да посочи точния срок за попълване на нотификацията и документите за движение в приложения IA и IБ, като отчита приложение II. Освен това, когато терминологията и изискванията на настоящия регламент се различават от тези в Решението на ОИСР или Базелската конвенция, трябва да се пояснят специфичните изисквания. (39) При отчитането на смесите от отпадъци, които следва да се добавят в приложение IIIA, трябва да се взема предвид, inter alia, следната информация: свойствата на отпадъците, като възможни опасни характеристики, техния потенциал за замърсяване и тяхното физическо състояние; аспекти на управлението, като технологичен капацитет за оползотворяване на отпадъците и екологичните ползи, които се получават от операцията по оползотворяване, включително дали може да се навреди на екологосъобразното управление на отпадъците. Комисията следва максимално да напредне по отношение завършването на това приложение преди датата на влизане в сила на настоящия регламент и да завърши тази задача най-късно шест месеца след тази дата. (40) Комисията следва също да приеме допълнителни мерки, свързани с изпълнението на настоящия регламент в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 3 от Директива 2006/12/EО. Тези мерки следва да включват метод за изчисляване на финансовата гаранция или еквивалентна застраховка, която да се изготви от Комисията, ако е възможно преди датата на прилагане на настоящия регламент. (41) Мерките, необходими за изпълнението на настоящия регламент следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (14). (42) Понеже целта на настоящия регламент, а именно да гарантира опазване на околната среда когато отпадъците са предмет на превоз, не може да се постигне задоволително от държавите-членки и следователно може, поради мащаба и влиянието му, да се постигне по-добре на ниво Общността, то Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в този член, настоящият регламент не излиза извън рамките на необходимото за постигане на тази цел, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ДЯЛ I ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 Обхват 1. Настоящият регламент установява процедури и режими за контрол върху превоза на отпадъци, в зависимост от произхода, местоназначението и маршрута на превоза, вида на превозваните отпадъци и вида третиране, което се прилага върху отпадъците на тяхното местоназначение. 2. Настоящият регламент се прилага по отношение на превози на отпадъци: а) между държавите-членки, в рамките на Общността или при транзит през трети страни; б) внесени в Общността от трети страни; в) изнесени от Общността към трети страни; г) при транзит през Общността, по пътя от и към трети страни. 3. Следното е изключено от обхвата на настоящия регламент: а) разтоварването на брега на отпадъци, включително отпадъчни води и остатъци, получени вследствие на нормалното функциониране на кораби и платформи в морето, при условие че тези отпадъци са предмет на изискванията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., изменена с протокола от 1978 г., отнасящ се до нея (Marpol 73/78), или други обвързващи международни инструменти; б) отпадъци, генерирани на борда на сухопътни превозни средства, влакове, самолети и кораби, докато тези отпадъци не са разтоварени с цел да бъдат рециклирани или обезвредени; в) превози на радиоактивни отпадъци съгласно определението, дадено в член 2 от Директива 92/3/Евратом от 3 февруари 1992 г. относно надзора и контрола на превози на радиоактивни отпадъци между държави-членки, както и тези, внасяни във и изнасяни от Общността (15); г) превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент (EО) № 1774/2002; д) превозите на отпадъците, посочени в член 2, параграф 1, буква б) ii), iv) и v) от Директива 2006/12/EО, когато тези превози вече са обхванати от останалото законодателство на Общността, съдържащо аналогични разпоредби; е) превози на отпадъци от Антарктика към Общността, които са в съответствие с изискванията на Протокола за опазването на околната среда, към Антарктическия договор (1991 г.); ж) внос в Общността на отпадъци, получени от въоръжените сили или организации по възстановяване при кризисни ситуации, операции по омиротворяване или поддържане на мира, когато тези отпадъци се превозват, от въоръжените сили или заинтересованите организации по възстановяване или от тяхно име, пряко или непряко към страната по местоназначение. В такива случаи, всеки компетентен орган по транзита и всеки компетентен орган по местоназначението в Общността биват информирани предварително относно превоза и неговото местоназначение. 4. Превозите на отпадъци от Антарктика към държави извън Общността, които преминават транзитно през Общността, са предмет на членове 36 и 49. 5. Превозите на отпадъци изключително в рамките на държава-членка, са предмет само на член 33. Член 2 Определения По смисъла на настоящия регламент: 1. „отпадъци“ е съгласно определението в член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2006/12/EО; 2. „опасни отпадъци“ е съгласно определението в член 1, параграф 4 от Директива 91/689/EИО на Съвета (16) от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци; 3. „смес от отпадъци“ означава отпадъци, които се получават в резултат на умишлено или неумишлено смесване на два или повече различни вида отпадъци и за която смес не съществува единствена позиция в приложения III, IIIБ, IV и IVA. Отпадъци, превозвани с един и същ превоз, състоящи се от два или повече различни вида отпадъци, които обаче са отделени един от друг, не представлява смес от отпадъци; 4. „обезвреждане“ е съгласно определението в член 1, параграф 1, буква д) от Директива 2006/12/EО; 5. „временно обезвреждане“ означава операции по обезвреждане D 13-D 15, както са определени в приложение II A към Директива 2006/12/EО; 6. „оползотворяване“ е съгласно определението в член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2006/12/EО; 7. „временно оползотворяване“ означава операции по оползотворяване R 12 и R 13, както са определени в приложение II Б към Директива 2006/12/EО; 8. „екологосъобразно управление“ означава предприемане на всякакви практически стъпки за гарантиране, че отпадъците се управляват по начин, който опазва здравето на човека и околната среда срещу нежелателни въздействия, които биха могли да се появят в резултат на тези отпадъци; 9. „производител“ е всеки, чиито дейности генерират отпадъци (първоначален производител) и/или всеки, който извършва предварителна обработка, смесване или други операции, които водят до промяна на естеството или състава на тези отпадъци (нов производител) (съгласно определението в член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2006/12/EО); 10. „притежател“ е производителят на отпадъците или физическото или юридическо лице, което ги притежава (и съгласно определението в член 1, параграф 1, буква в) от Директива 2006/12/EО); 11. „събирач“ е всеки, който извършва събиране на отпадъци съгласно определението в член 1, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/12/EО; 12. „търговец“ е всеки, който действа от собствено име за закупуване и впоследствие продажба на отпадъци, включително тези търговци, които не притежават физически отпадъците, а също и съгласно член 12 от Директива 2006/12/EО; 13. „брокер“ е всеки, който урежда оползотворяването или обезвреждането на отпадъци от името на други, включително тези брокери, които нямат физическо притежание на отпадъците, а също и съгласно член 12 от Директива 2006/12/EО; 14. „получател“ означава лицето или предприятието под юрисдикцията на държавата по местоназначение, до което се превозват отпадъците за оползотворяване или обезвреждане; 15. „нотификатор“ означава: а) в случая на превоз с произход от държава-членка, всяко физическо или юридическо лице под юрисдикцията на тази държава-членка, което възнамерява да извърши превоз на отпадъци или възнамерява да му бъде извършен превоз на отпадъци, и на което се възлага да извърши нотифицирането. Нотификатор е едно от лицата или органите, изброени по-долу, подбрани в съответствие със степента на важност, установена в този списък: i) първоначалният производител, или ii) лицензираният нов производител, който извършва операции преди превоза, или iii) лицензиран събирач, който от различни малки количества от един и същи тип отпадъци, събрани от различни източници, е събрал количеството за превоза, който тръгва от едно и също място, за което е нотифицирано, или iv) регистриран търговец, който е упълномощен писмено от първоначалния производител, новия производител или лицензирания събирач, посочени в i), ii) и iii), да действа от негово/нейно име като нотификатор, v) регистриран брокер който е оторизиран писмено от първоначалния производител, новия производител или лицензирания събирач, посочени в точки i), ii) и iii), да действа от негово/нейно име като нотификатор, vi) когато всички от лицата, посочени в точки i), ii), iii), iv) и v), ако е приложимо, са неизвестни или в несъстоятелност, притежателят. Ако нотификатор, посочен в точка iv) или v) не успее да изпълни някое от задълженията за вземане обратно, описани в членове 22-25, първоначалният производител, новият производител или лицензираният събирач посочени в точки i), ii) или iii) респективно, които са упълномощили този търговец или брокер да действа от негово/нейно име, се считат за нотификатор по смисъла на упоменатите задължения за обратно вземане. При незаконен превоз, съобщен от търговец или брокер, посочени в точки iv) или v), лицето посочено в точки i), ii) или iii), което е упълномощило този търговец или брокер да действа от негово/нейно име, се считат за нотификатор по смисъла на настоящия регламент; б) в случая на внос в или транзит през Общността на отпадъци, което не произхождат от държава-членка, всяко от следните физически или юридически лица под юрисдикцията на страната по местоназначение, което възнамерява да извърши превоз на отпадъци или възнамерява да му бъде извършен, или му е бил извършен превоз на отпадъци, и което е или: i) лицето, посочено от законодателството на страната по местоназначение; или при липса на такова посочване, ii) притежателят по времето, когато се прави износа; 16. „Базелска конвенция“ означава Базелската конвенция от 22 март 1989 г. за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане; 17. „Решението на ОИСР“ означава Решение C(2001) 107/Окончателно на Съвета на ОИСР относно преразглеждането на Решение C(92)39/Окончателно за контрол върху трансграничното движение на отпадъци, предназначени за операции по оползотворяване; 18. „компетентен орган“ означава: а) в случая на държави-членки, органът определен от заинтересованата държава-членка в съответствие с член 53; или б) в случая на страна, която не е държава-членка, но е страна по Базелската конвенция, органът, определен от тази държава като компетентен орган по смисъла на тази конвенция в съответствие с член 5 от нея; или в) в случая на коя да е страна, за която не се отнасят нито буква a) или б), органът определен като компетентен орган от заинтересованата държава или регион, или при липса на такова посочване, регулаторните органи на държавата или региона, ако е уместно, които имат юрисдикция върху превози на отпадъци за оползотворяване или обезвреждане или транзит, както в уместно; 19. „компетентен орган по изпращането“ означава компетентният орган за територията, от която се планира да започне или започва превоза; 20. „компетентен орган по местоназначение“ означава компетентният орган за територията, към която се планира или осъществява превоза, или в която отпадъците са натоварени преди оползотворяване или обезвреждане на територия, която не е под националната юрисдикция на никоя държава; 21. „компетентен орган по транзита“ за коя да е държава означава компетентният орган, различен от компетентния орган по изпращането или местоназначението, чрез който се планира или осъществява превоза; 22. „страна изпращач“ означава всяка страна, от която се планира или осъществява превоз на отпадъци; 23. „страна по местоназначение“ означава всяка страна, към която се планира или осъществява превоз на отпадъци за обезвреждане или оползотворяване в нея, или за целите на натоварване преди оползотворяване или обезвреждане на територия, която не е под националната юрисдикция на никоя страна; 24. „страна на транзит“ означава всяка страна, различна от страната изпращач или по местоназначение, през която се планира или осъществява превоз на отпадъци; 25. „територия под националната юрисдикция на страна“ означава всяка една територия на сушата или морска територия, в която дадена държава упражнява административна и регулаторна отговорност в съответствие с международното законодателство, що се отнася до опазването на здравето на човека или околната среда; 26. „отвъдморски страни и територии“ означава отвъдморски страни и територии, както са описани в приложение IA към Решение 2001/822/EО; 27. „митнически пункт за износ от Общността“ е митническия пункт съгласно определението в член 161, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно установяването на Митнически кодекс на Общността (17); 28. „изходящ митнически пункт на Общността“ е митническия пункт съгласно определението в член 793, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно определянето на разпоредби за изпълнението на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно установяването Митнически кодекс на Общността (18); 29. „входящ митнически пункт на Общността“ е митническия пункт, където отпадъците, докарани на митническата територия на Общността, се превозват в съответствие с член 38, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92; 30. „внос“ означава всяко влизане на отпадъци в Общността, с изключение на транзита през Общността; 31. „износ“ означава напускане на отпадъците от Общността, с изключение на транзита през Общността; 32. „транзит“ означава превоз на отпадъци или планиран превоз на отпадъци през една или повече от страните, различни от страната изпращач или страната по местоназначение; 33. „транспорт“ означава превозването на отпадъци с автомобилен, железопътен, въздушен, морски транспорт или по вътрешноводни пътища; 34. „превоз“ означава планираното или осъществено транспортиране на отпадъци, предназначени за оползотворяване или обезвреждане: а) между дадена страна и друга страна; или б) между дадена страна и отвъдморски страни и територии, или други територии под юрисдикцията на тази държава; или в) между дадена страна и всяка сухоземна територия, която не е част от коя да е страна по международното право; или г) между дадена страна и Антарктика; или д) от дадена страна през коя да е от териториите, упоменати по-горе; или е) в рамките на дадена страна през коя да е от териториите, упоменати по-горе и който започва и завършва в същата страна; или ж) от географска област, която не е под юрисдикцията на нито една страна, до дадена страна; 35. „незаконен превоз“ означава всеки превоз на отпадъци, извършен: а) без нотификация до всички заинтересовани компетентни органи съгласно настоящия регламент; или б) без съгласието на засегнатите компетентни органи в съответствие с настоящия регламент; или в) със съгласие, получено от заинтересованите компетентни органи чрез фалшифициране, невярно съдържание или измама; или г) по начин, който фактически не е посочен в нотификацията или документите за превоз; или д) по начин, който води до оползотворяване или обезвреждане в нарушение на правилата на Общността или международните правила; или е) в противоречие с членове 34, 36, 39, 40, 41 и 43; или ж) който, във връзка с превози на отпадъци, посочени в член 3, параграфи 2 и 4, е в резултат на: i) отпадъци, за които се установява, че не са изброени в приложения III, IIIA или IIIБ, или ii) неспазване на член 3, параграф 4, iii) превоз, извършен по начин, който фактически не е посочен в документа описан в приложение VII. ДЯЛ II ПРЕВОЗИ В РАМКИТЕ НА ОБЩНОСТТА СЪС И БЕЗ ТРАНЗИТ ПРЕЗ ТРЕТИ СТРАНИ Член 3 Обща процедурна рамка 1. Превозите на следните отпадъци са предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие, както е определено в разпоредбите на настоящия дял: а) ако са предназначени за операции по обезвреждане: всички отпадъци; б) ако са предназначени за операции по оползотворяване: i) отпадъците, изброени в приложение IV, които включват, inter alia, отпадъците, изброени в приложения II и VIII към Базелската конвенция; ii) отпадъците, изброени в приложение IVA; iii) отпадъците, които не са класифицирани в нито една позиция в приложения III, IIIБ, IV или IVA; iv) смеси на отпадъци, които не са класифицирани в нито една позиция в приложения III, IIIB, IV или IVA, освен изброените в приложение IIIA. 2. Превозите на следните отпадъци, предназначени за оползотворяване, са предмет на общите информационни изисквания, определени в член 18, ако количеството превозвани отпадъци надвишава 20 кг: а) отпадъците, изброени в приложения III или IIIБ; б) смеси, които не са класифицирани в нито една позиция в приложение III, на два или повече от отпадъците, изброени в приложение III, при условие че съставът на тези смеси не застрашава екологосъобразното им оползотворяване и при условие че тези смеси са изброени в приложение IIIA, в съответствие с член 58. 3. За отпадъците, изброени в приложение III, в изключителни случаи, съответните разпоредби се прилагат все едно са изброени в приложение IV, но само ако не проявяват никое от опасните свойства, изброени в приложение III към Директива 91/689/EИО. Тези случаи се третират в съответствие с член 58. 4. Превозите на отпадъци, изрично предназначени за лабораторен анализ за оценка на техните физични или химични свойства, или за определяне на тяхната пригодност за операции по оползотворяване или обезвреждане, не са предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие, както е описана в параграф 1. Вместо това се прилагат процедурните изисквания на член 18. Количеството от тези отпадъци, изключени от правилото, когато изрично са предназначени за лабораторен анализ, се определя чрез минималното разумно количество, необходимо за правилно извършване на анализа при всеки конкретен случай, и не надвишава 25 kg. 5. Превозите на смесени битови отпадъци (позиция за отпадъци 20 03 01), събрани от частните домакинства, включително когато такова събиране обхваща и такива отпадъци от други производители, до съоръженията за оползотворяване или обезвреждане, е предмет, в съответствие с настоящия регламент, на същите разпоредби, както превозите на отпадъци, предназначени за обезвреждане. ГЛАВА 1 Предварителна писмена нотификация и съгласие Член 4 Нотифициране Когато нотификаторът възнамерява да превозва отпадъци съгласно член 3, параграф 1, букви a) или б), той/тя предоставя предварителна писмена нотификация на и чрез компетентния орган по изпращането и, при представяне на обща нотификация, спазва разпоредбите на член 13. Когато се представя нотификация, трябва да са изпълнени следните изисквания: 1. документи за нотификация и документи за превоз: Нотификация се прави с помощта на следните документи: а) документ за нотификация, описан в приложение IA; и б) документ за превоз, описан в приложение IБ. При представяне на нотификация, нотификаторът попълва документа за нотификация и, когато е уместно, документа за превоз. Когато нотификаторът не е първоначален производител в съответствие с член 2, точка 15, буква a), i), нотификаторът обезпечава този производител или едно от лицата, посочени в точка 15, буква a), ii) или iii) от член 2, когато е приложимо, също да подпишат документът за нотификaция, описан в приложение IA. Документът за нотификaция и документът за превоз се издават на нотификатора от компетентния орган по изпращането; 2. информация и документация в документите за нотификaция и превоз: Нотификаторът доставя или прилага към нотификацията информация и документация, изброени в приложение II, част 1. Нотификаторът доставя или прилага към документа за превоз информацията и документацията, посочена в приложение II, част 2, до степента, възможна в момента на нотифициране. Нотифицирането се счита за правилно извършено, когато компетентният орган по изпращането е удовлетворен, че документа за нотификация и документа за превоз са попълнени в съответствие с първа алинея; 3. допълнителна информация и документация: Ако заинтересованите компетентни органи поискат, нотификаторът предоставя допълнителна информация и документация. Списък с допълнителна информация и документация, която може да бъде поискана, е даден в приложение II, част 3. Нотификацията се счита за правилно извършена, когато компетентния орган по местоназначението е удовлетворен, че документа за нотификация и документа за превоз са попълнени, и че информацията и документацията, изброени в приложение II, части 1 и 2, както и всяка допълнителна информация и документация, поискани в съответствие с настоящия параграф и изброени в приложение II, част 3, са били предоставени от нотификатора; 4. сключване на договор между нотификатора и получателя: Нотификаторът сключва договор с получателя, както е описано в член 5, за оползотворяването или обезвреждането на отпадъците, които са нотифицирани. Доказателство за този договор или декларация, удостоверяваща неговото съществуване в съответствие с приложение IA, се доставя на заинтересованите компетентни органи по време на нотифицирането. Копие от договора или доказателство за него се предоставя на компетентния орган от нотификатора или получателя срещу поискване от компетентния орган; 5. изготвяне на финансова гаранция или еквивалентна застраховка: Изготвя се финансова гаранция или еквивалентна застраховка, както е описано в член 6. Нотификаторът изготвя декларация за тази цел, като попълва съответната част от документа за нотификация, описан в приложение IA. Финансовата гаранция или еквивалентна застраховка (или ако компетентният орган разрешава това, доказателство за тази гаранция или застраховка, или декларация, удостоверяващо съществуването ѝ) се предават като част от документа за нотификация по времето на нотифицирането или, ако компетентният орган разрешава това, съгласно националното законодателство, преди да започне превоза; 6. Обхват на нотификацията: Нотификацията обхваща превоза на отпадъци от началното му място на изпращане и включва тяхното временно и окончателно оползотворяване или обезвреждане. Ако последващите временни и окончателни операции се извършат в страна, различна от първата страна по местоназначение, окончателната операция и нейното местоназначение се посочват в нотификацията и се прилага член 15, буква е). Всяка нотификация обхваща само един идентификационен код за отпадъци, освен за: а) отпадъци, които не са класифицирани в нито една позиция в приложения III, IIIБ, IV или IVA. В този случай се специфицира само един тип отпадъци; б) смеси на отпадъци, които не са класифицирани в нито една позиция в приложения III, IIIБ, IV или IVA, освен ако са изброени в приложение IIIA. В този случай се посочва кода за всяка съставка на отпадъците, по реда на тяхната важност. Член 5 Договор 1. Всички превози на отпадъци, за които се изисква нотификация, са предмет на изискването за сключване на договор между нотификатора и получателя за оползотворяването или обезвреждането на отпадъците, за които е нотифицирано. 2. Договорът се сключва и е в сила по времето на нотифицирането и за продължителността на превоза, докато не се издаде сертификат в съответствие с член 15, буква д), член 16, буква д) или, когато е уместно, член 15, буква г). 3. Договорът включва задължения: а) за нотификатора, да вземе отпадъците обратно, ако превозът или оползотворяването или обезвреждането не са извършени според плана или ако е извършен като незаконен превоз, в съответствие с член 22 и член 24, параграф 2; б) за получателя, да рециклира или обезвреди отпадъците, ако е извършен като незаконен превоз, в съответствие с член 24, параграф 3; и в) за съоръжението, да предостави, в съответствие с член 16, буква д) сертификат, че отпадъците са оползотворени или обезвредени, в съответствие с нотификацията и условията, посочени в него и изискванията на настоящия регламент. 4. Ако превозваните отпадъци са предназначени за временни операции по оползотворяване или обезвреждане, договорът включва следните допълнителни задължения: а) задължение за съоръжението по местоназначение да предостави, в съответствие с член 15, буква г) и, когато е уместно, член 15, буква д), сертификати че отпадъците са рециклирани или обезвредени в съответствие с нотификацията и условията, посочени в него и изискванията на настоящия регламент; и б) задължение за получателя да предаде, когато е приложимо, нотификация до първоначалния компетентен орган на първата страна изпращач в съответствие с член 15, буква е), ii). 5. Ако отпадъците се превозват между две предприятия под контрола на едно и също юридическо лице, договорът може да се замести с декларация от въпросното лице, че поема задължението да оползотвори или обезвреди отпадъците, за които е нотифицирано. Член 6 Финансова гаранция 1. Всички превози на отпадъци, за които се изисква нотифициране, са предмет на изискването за финансова гаранция или еквивалентна застраховка, покриваща: а) разходите за транспорта; б) стойността на оползотворяването или обезвреждането, включително всяка една необходима временна операция; и в) разходите по складиране за 90 дни. 2. Финансовата гаранция или еквивалентна застраховка е предназначена да покрие разходите, възникващи в контекста на: а) случаи, когато превозът или оползотворяването или обезвреждането не може да се извършат според плана, съгласно член 22; и б) случаи, когато превозът или оползотворяването или обезвреждането са незаконни съгласно член 24. 3. Финансовата гаранция или еквивалентна застраховка се правят от нотификатора или от друго физическо или юридическо лице от негово име и са в сила по времето на нотификацията или, ако така разреши компетентният орган, който одобрява финансовата гаранция или еквивалентна застраховка, най-късно при започване на превоза, и се прилага към превоза, за който е уведомено най-късно при започването му. 4. Компетентният орган по изпращането одобрява финансовата гаранция или еквивалентна застраховка, включително формуляра, текста и сумата, която покрива. Въпреки това, при случаи на внос в Общността, компетентният орган по местоназначение в Общността преразглежда сумата, която покрива и ако е необходимо, одобрява допълнителна финансова гаранция или еквивалентна застраховка. 5. Финансовата гаранция или еквивалентна застраховка са валидни и покриват превоза, който е нотифициран, и извършването на оползотворяване или обезвреждане на отпадъците, които са нотифицирани. Финансовата гаранция или еквивалентна застраховка се освобождават, когато заинтересованият компетентен орган получи сертификата, посочен в член 16, буква д) или, когато е уместно, по член 15, буква д) що се отнася до временни операции по оползотворяване или обезвреждане. 6. Чрез дерогация от параграф 5, ако превозваните отпадъци са предназначени за временни операции по оползотворяване или обезвреждане и се извърши допълнителна операция по оползотворяване или обезвреждане в страната по местоназначение, финансовата гаранция или еквивалентна застраховка може да се освободи, когато отпадъците напуснат временното съоръжение и заинтересованият компетентен орган получи нотификацията, посочена в член 15, буква г). В този случай, всеки допълнителен превоз към съоръжението за оползотворяване или обезвреждане се покрива от нова финансова гаранция или еквивалентна застраховка, докато компетентният орган по местоназначение не се убеди, че не е необходима такава финансова гаранция или еквивалентна застраховка. При тези обстоятелства, компетентният орган по местоназначение е отговорен за задълженията, възникващи в случая на незаконен превоз или за вземане обратно, когато превоза или допълнителното оползотворяване или обезвреждане не може да се извършат според плана. 7. Компетентният орган на Общността, който е одобрил финансовата гаранция или еквивалентна застраховка, има достъп до нея и използва средствата, включително за плащания на други заинтересовани власти, с цел да посрещне задълженията, възникнали в съответствие с членове 23 и 25. 8. В случай на обща нотификация съгласно член 13, може да се направи финансова гаранция или еквивалентна застраховка, покриваща части на общата нотификация, вместо една, покриваща цялото обща нотификация. В такива случаи, финансовата гаранция или еквивалентна застраховка се прилага по отношение на превоза най-късно когато започне превоза, за който е нотифицирано, и който тя покрива. Финансовата гаранция или еквивалентна застраховка се освобождава, когато заинтересованият компетентен орган получи нотификацията по член 16, буква д) или, когато е уместно, по член 15, буква д) що се отнася до временни операции по оползотворяване или обезвреждане на съответните отпадъци. Параграф 6 се прилага mutatis mutandis. 9. Държавите-членки информират Комисията за разпоредбите на националното законодателство, приети съгласно настоящия член. Член 7 Предаване на нотификацията от компетентния орган по изпращането 1. След като нотификацията е извършена правилно, както е описано във втората алинея, точка 2 от член 4, компетентният орган по изпращането си запазва копие на нотификацията и препраща оригинала до компетентния орган по местоназначение с копия до всеки компетентен орган/и по транзита, и информира нотификатора за това. Това се прави в срок от три работни дни след получаване на нотификацията. 2. Ако нотификацията не е извършена правилно, компетентният орган по изпращането изисква информация и документация от нотификатора в съответствие с втората алинея, точка 2 от член 4. Това се прави в срок от три работни дни след получаване на нотификацията. В такива случаи компетентният орган по изпращането разполага с три работни дни след получаване на исканата информация и/или документация, за да се спазят изискванията на параграф 1. 3. След като нотификацията е извършено правилно, както е описано във втората алинея, точка 2 от член 4, компетентният орган по изпращането може да реши, в срок от три работни дни, да не действа по нотификацията, ако има възражения по превоза в съответствие с членове 11 и 12. Той незабавно информира нотификатора за своето решение и за тези възражения. 4. Ако в срок от 30 дни след получаване на нотификацията, компетентният орган по изпращането не я препрати съгласно параграф 1, той предоставя на нотификатора обосновано разяснение по неговото/нейното искане. Това не се прилага, когато не е спазено изискването за информация по параграф 2. Член 8 Искания за информация и документация от заинтересованите компетентни органи и потвърждение от компетентния орган по местоназначение 1. След препращането на нотификацията от компетентния орган по изпращането, ако някой от заинтересованите компетентни органи счете, че се изисква допълнителна информация и документация съгласно втората алинея, точка 3 от член 4, той изисква тази информация и документация от нотификатора и информира другите компетентни органи за това. Това се прави в срок от три работни дни след получаване на нотификацията. В такива случаи заинтересованите компетентни органи разполагат с три работни дни след получаването на исканата информация и документация, в които да информират компетентния орган по местоназначение. 2. Когато компетентният орган по местоназначение счете, че нотификацията е направена правилно както е описано във втората алинея, точка 3 от член 4, той изпраща потвърждение до нотификатора и копия до останалите заинтересовани компетентни органи. Това се прави в срок от три работни дни след получаване на правилно попълнената нотификация. 3. Ако в срок от 30 дни от получаване на нотификацията, компетентният орган по местоназначение не потвърди нотификацията, както изисква параграф 2, той предоставя на нотификатора обосновано разяснение по негова/нейна молба. Член 9 Съгласие от компетентните органи по местоназначение, изпращане и транзит и време за транспорт, оползотворяване или обезвреждане 1. Компетентните органи по местоназначение, изпращане и транзит разполагат с 30 дни след датата на препращането на потвърждението от компетентния орган по местоназначение в съответствие с член 8, в които да вземат едно от следните надлежно обосновани решения писмено, що се отнася до превоза, който е нотифициран: а) съгласие без поставяне на условия; б) съгласие с поставяне на условия в съответствие с член 10; или в) възражения в съответствие с членове 11 и 12. Ако в рамките на упоменатия тридесетдневен срок не се направи никакво възражение от компетентния орган по транзита, то това се счита за мълчаливо съгласие. 2. Компетентните органи по местоназначението, изпращането и когато е уместно, по транзита, препращат писмено своето решение и причините за него до нотификатора в тридесетдневния срок, посочен в параграф 1, с копия до останалите заинтересовани компетентни органи. 3. Компетентните органи по местоназначение, изпращане и когато е уместно, по транзит, изразяват тяхното писмено съгласие чрез подходящо подпечатване, подписване и поставяне на дата на документа за нотификация или неговите копия. 4. Писменото съгласие за планиран превоз изтича една календарна година след като е издадено, или на тази по-късна дата, която е посочена в документа за нотификация. Това обаче не се прилага, ако заинтересованите компетентни органи са посочили по-къс срок. 5. Мълчаливото съгласие за планиран превоз изтича една календарна година след изтичането на тридесетдневния срок, посочен в параграф 1. 6. Планираният превоз може да се извърши само след изпълнение на изискванията на член 16, букви a) и б) и по време на срока на валидност на мълчаливото или писмено съгласие на всички компетентни органи. 7. Оползотворяването или обезвреждането на отпадъци по отношение на планиран превоз се извършва не по-късно от една календарна година след получаването на отпадъците от съоръжението, освен ако не е посочен по-къс срок от заинтересованите компетентни органи. 8. Заинтересованите компетентни органи оттеглят своето съгласие, когато имат информация, че: а) съставът на отпадъците не е като нотифицирания; или б) не се спазват условията на превоза; или в) отпадъците не са рециклирани или обезвредени съгласно разрешителното на съоръжението, което извършва упоменатата операция; или г) отпадъците трябва да са или са превозени, оползотворени или обезвредени по начин, който не съответства на доставената или приложена информацията към документите за нотификация и документите за превоз. 9. Всяко оттегляне на съгласие се изпраща чрез официално известие до нотификатора, с копия до останалите заинтересовани компетентни органи и до получателя. Член 10 Условия за превоз 1. Компетентните органи по изпращането, местоназначението и транзита могат, в срок от 30 дни след датата на препращането на потвърждението от компетентния орган по местоназначение в съответствие с член 8, да определят условия във връзка с тяхното съгласие за превоз, който е нотифициран. Тези условия могат да се основават на една или повече от причините, посочени в член 11 или член 12. 2. Компетентните органи по изпращане, местоназначение и транзит могат също, в тридесетдневния срок по параграф 1, да определят условия по отношение на транспорта на отпадъци в рамките на тяхната юрисдикция. Тези транспортни условия не са по-строги от тези, отнасящи се до сходни превози, извършвани изцяло в рамките на тяхната юрисдикция и отчитат надлежно съществуващите споразумения, по-специално съответните международни споразумения. 3. Компетентните органи по изпращане, местоназначение и транзит могат също, в тридесетдневния срок по параграф 1, да заложат условие, че тяхното съгласие ще се счита за оттеглено, ако финансовата гаранция или еквивалентна застраховка не е приложима най-късно когато започне превоза, за който е уведомено, както се изисква от член 6, параграф 3. 4. Условията се изпращат писмено до нотификатора от компетентния орган, който ги установява, с копия до заинтересованите компетентни органи. Условията се попълват или прилагат към документа за нотификация от съответния компетентен орган. 5. Компетентният орган по местоназначение може също, в тридесетдневния срок по параграф 1, да определи условие съоръжението, получаващо отпадъците, да поддържа дневник за входящи, изходящи и/или балансови количества отпадъци и за свързаните с тях операции по оползотворяване или обезвреждане, както се съдържат в нотификацията, и за срока на валидност на нотификацията. Тези протоколи се подписват от лицето, правно отговорно за съоръжението и се изпращат до компетентния орган по местоназначение в срок от един месец след завършване на съобщената операция по оползотворяване или обезвреждане. Член 11 Възражения срещу превози на отпадъци, предназначени за обезвреждане 1. Когато се изпрати нотификация за планиран превоз на отпадъци, предназначени за оползотворяване, компетентните органи по местоназначение и изпращане могат, в срок от 30 дни след датата на изпращането на потвърждението от компетентния орган по местоназначение в съответствие с член 8, да повдигнат обосновани възражения, на база едно или повече от следните основания и в съответствие с Договора: а) ако планираният превоз или обезвреждане няма да бъде в съответствие с мерките, взети за прилагане принципите на близост, приоритетност на оползотворяването и самодостатъчност на общностно и на национално равнище в съответствие с Директива 2006/12/EО, които мерки се изразяват в пълна или частична забрана или систематични възражения срещу превози на отпадъци; или б) ако планираният превоз или обезвреждане няма да бъде в съответствие с националното законодателство, отнасящо се до опазване на околната среда, обществения ред, обществената безопасност или опазването на здравето относно действия, които се извършват в държавата, повдигаща възражения; или в) ако нотификаторът или получателят са били осъждани за незаконен превоз или някакъв друг незаконен акт по отношение опазването на околната среда. В този случай, компетентните органи по изпращането и местоназначението могат да откажат всички превози, включващи въпросното лице в съответствие с националното законодателство; или г) ако нотификаторът или съоръжението многократно не са изпълнявали членове 15 и 16 във връзка с предишни превози; или д) ако държавата-членка желае да упражни своето право съгласно член 4, параграф 1 от Базелската конвенция за забрана вноса на опасни отпадъци или на отпадъците, изброени в приложение II към тази конвенция; или е) ако планираният превоз или обезвреждане влиза в конфликт със задълженията, произтичащи от международни конвенции, сключени от заинтересованата държава-членка или Общността; или ж) ако планираният превоз или обезвреждане не е в съответствие с Директива 2006/12/EО, по-специално членове 5 и 7 от нея, като същевременно взема предвид географските обстоятелства или необходимостта от специализирани инсталации за някои видове отпадъци: i) с цел да приложи принципа на самодостатъчност на ниво Общността и на национални нива, или ii) в случаи, когато специализираната инсталация трябва да обезвреди отпадъци от по-близък източник и компетентният орган е дал приоритет на тези отпадъци, или iii) с цел да гарантира, че превозите са в съответствие с плановете за управление на отпадъци, или з) ако отпадъците ще бъдат третирани в съоръжение, което е обхванато от Директива 96/61/EО, но което не прилага най-добрите налични техники съгласно определението в член 9, параграф 4 от тази директива съгласно разрешителното на съоръжението; или и) ако отпадъците са смесени битови отпадъци, събрани от частните домакинства (отпадъци позиция 20 03 01); или й) ако въпросните отпадъци няма да бъдат третирани в съответствие с правно обвързващи стандарти за опазване на околната среда по отношение на операции по обезвреждане, установени в законодателството на Общността (също в случаите, когато са разрешени временни изключения (дерогирания)). 2. Компетентният орган/и по транзита може, в тридесетдневния срок, посочен в параграф 1, да повдигне обосновани възражения на база само на параграф 1, букви б), в), г) и е). 3. В случая на опасни отпадъци, произведени в държава-членка на изпращането в такова малко количество общо за цялата година, че разпоредбата за нови специализирани инсталации за обезвреждане в рамките на тази държава-членка биха били неикономични, параграф 1, буква a) не се прилага. Компетентният орган по местоназначение си сътрудничи с компетентния орган по изпращането, ако той счита, че трябва да се прилага настоящия параграф, а не параграф 1, буква a), с оглед въпросът да бъде решен двустранно. Ако няма задоволително решение, всяка една от държавите-членки има право да отнесе въпроса до Комисията, която решава въпроса в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 3 от Директива 2006/12/EО. 4. Ако в рамките на тридесетдневния срок, посочен в параграф 1 компетентните органи сметнат, че проблемите, породили техните възражения, са отстранени, те незабавно информират нотификатора писмено, с копия до получателя и до останалите заинтересовани компетентни органи. 5. Ако проблемите, породили възраженията, не се отстранят в рамките на тридесетдневния срок, посочен в параграф 1, нотификацията престава да бъде валидна. В случаи, когато нотификаторът все още възнамерява да извърши превоза, се изпраща нова нотификация, освен ако всичките заинтересовани компетентни органи и нотификаторът не се договорят друго. 6. Мерки, взети от държавите-членки в съответствие с параграф 1, буква a), за пълна или частична забрана или систематични възражения срещу превози на отпадъци, предназначени за обезвреждане, или взети в съответствие с параграф 1, буква д), незабавно се нотифицират на Комисията, която от своя страна информира останалите държави-членки. Член 12 Възражения срещу превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване 1. Когато се изпрати нотификация относно планиран превоз на отпадъци, предназначени за оползотворяване, компетентните органи по местоназначение и изпращане могат, в срок от 30 дни след датата на изпращането на потвърждението на компетентния орган по местоназначение в съответствие с член 8, да повдигнат обосновани възражения, на база едно или повече от следните основания и в съответствие с Договора: а) ако планираният превоз или оползотворяване няма да бъде в съответствие с Директива 2006/12/EО, по-специално членове 3, 4, 7 и 10 от нея; или б) ако планираният превоз или оползотворяване няма да бъде в съответствие с националното законодателство, отнасящо се до опазването на околната среда, обществения ред, обществената безопасност или опазването на здравето относно действия, които се извършват в държавата, повдигаща възражения; или в) ако планираният превоз или оползотворяване няма да бъде в съответствие с националното законодателство в страната изпращач, отнасящо се до оползотворяване на отпадъци, включително когато планираният превоз засяга отпадъци, предназначени за оползотворяване в съоръжение с по-ниски стандарти на третиране за конкретните отпадъци, в сравнение с тези в страната изпращач, отчитайки необходимостта да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар; Това не се прилага, ако: i) има съответно законодателство на Общността, и по-специално отнасящо се до отпадъци, и ако изискванията, които са поне толкова строги, колкото в законодателството на Общността, са въведени в националното законодателство, транспониращо това законодателство на Общността; ii) операцията по оползотворяване в страната по местоназначение се извършва при условия, които в общи линии са еквивалентни на предписаните в националното законодателство на държавата по изпращането; iii) за националното законодателство в страната изпращач, различно от обхванатото от точка i), не е нотифицирано в съответствие с Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определянето на процедура за предоставянето на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, и правила за услуги на информационното общество (19), когато това се изисква от тази директива; или г) ако нотификаторът или получателят са били осъждани за незаконен превоз или някакъв друг незаконен акт по отношение на опазването на околната среда. В този случай компетентните органи по изпращането и местоназначението могат да откажат всички превози, включващи въпросното лице в съответствие с националното законодателство; или д) ако нотификаторът или съоръжението многократно не са изпълнявали членове 15 и 16 във връзка с предишни превози; или е) ако планираният превоз или оползотворяването влиза в конфликт със задълженията, произтичащи от международни конвенции, сключени от заинтересованата държава-членка/и или Общността; или ж) ако съотношението на оползотворимите и неоползотворимите отпадъци, прогнозираната стойност на материалите, които трябва да бъдат окончателно рециклирани или разходът за оползотворяването и разходът за обезвреждането на неоползотворимите части не оправдава оползотворяването от икономически и/или екологични съображения; или з) ако превозваните отпадъци са предназначени за обезвреждане, а не за оползотворяване; или и) ако отпадъците ще бъдат третирани в съоръжение, което е обхванато от Директива 96/61/EО, но което не прилага най-добрите налични техники съгласно определението в член 9, параграф 4 от тази директива съгласно разрешителното на съоръжението; или й) ако въпросните отпадъци няма да бъдат третирани в съответствие с правно обвързващи стандарти за опазване на околната среда стандарти по отношение на операции по оползотворяване, или правно обвързващи задължения за оползотворяване или оползотворяване, установени в законодателството на Общността (също в случаите, когато са разрешени временни дерогации); или к) ако въпросните отпадъци няма да бъдат третирани в съответствие с плановете за управление на отпадъци, изготвени съгласно член 7 от Директива 2006/12/EО, с цел осигуряване изпълнението на правно обвързващи задължения за оползотворяване или оползотворяване, установени в законодателството на Общността. 2. Компетентният орган/и по транзита може, в тридесетдневния срок, посочен в параграф 1, да повдигне обосновани възражения срещу планирания превоз на база само на параграф 1, букви б), г), д) и е). 3. Ако в рамките на тридесетдневния срок, посочен в параграф 1 компетентните органи сметнат, че проблемите, породили техните възражения, са отстранени, те незабавно информират нотификатора писмено, с копия до получателя и до останалите заинтересовани компетентни органи. 4. Ако проблемите, породили възраженията, не се отстранят в рамките на тридесетдневния срок по параграф 1, нотификацията престава да бъде валидна. В случаи, когато нотификаторът все още възнамерява да извърши превоза, се изпраща нова нотификация, освен ако всичките заинтересовани компетентни органи и нотификаторът не се договорят за друго. 5. Възражения, повдигнати от компетентните органи в съответствие с параграф 1, буква в), се докладват от държавите-членки на Комисията в съответствие с член 51. 6. Държавата-членка изпращач информира Комисията и останалите държави-членки за националното законодателство, на което могат да се базират възраженията, повдигнати от компетентните органи в съответствие с параграф 1, буква в) и посочва за кои отпадъци и операции по оползотворяване на отпадъци се отнасят тези възражения, преди да се обърнат към това законодателство с цел повдигане на обосновани възражения. Член 13 Обща нотификация 1. Нотификаторът може да изпрати обща нотификация за няколко превози, ако при всеки превоз: а) отпадъците по същество имат сходни физични и химични свойства; и б) отпадъците се превозват до един и същ получател и едно и също съоръжение; и в) маршрутът на превоза, посочен в документа за нотификация, е един и същ. 2. Ако в случай на непредвидени обстоятелства този маршрут не може да бъде следван, нотификаторът информира заинтересованите компетентни органи колкото се може по-скоро и ако е възможно, преди началото на превоза, когато необходимостта от промяна на маршрута е вече известна към дадения момент. Когато промяната на маршрута е известна преди началото на превоза и това включва други компетентни органи освен заинтересованите чрез общата нотификация, то общата нотификация не може да се използва и се изпраща нова. 3. Заинтересованите компетентни органи може да се споразумеят за използването на обща нотификация, което е предмет на последващо предоставяне на допълнителна информация и документация, в съответствие с втората алинея, точки 2 и 3 от член 4. Член 14 Съоръжения за оползотворяване с предварително съгласие 1. Компетентните органи по местоназначението, които имат юрисдикция върху специфични съоръжения за оползотворяване, може да решат да издадат предварителни съгласия за такива съоръжения. Тези решения се ограничават до определен период и може да бъдат отменяни по всяко време. 2. В случая на обща нотификация, изпратена в съответствие с член 13, срокът на валидност на съгласието по член 9, параграфи 4 и 5 може да се удължи до три години от компетентния орган по местоназначение, в съгласие с останалите заинтересовани компетентни органи. 3. Компетентните органи, които решават да издадат предварително съгласие за съоръжение в съответствие с параграфи 1 и 2, информират Комисията и когато е уместно, секретариата на ОИСР, за: а) името, регистрационния номер и адреса на съоръжение за оползотворяване; б) описанието на използваните технологии, включително R-кода (кодовете); в) отпадъците, както са изброени в приложения IV и IVA или отпадъците, за които се прилага решението; г) общото количество с предварително съгласие; д) периода на валидност; е) всяка една промяна в предварителното съгласие; ж) всяка една промяна в нотифицираната информация; и з) всяка отмяна на предварителното съгласие. За тази цел се използва формуляра, описан в приложение VI. 4. Чрез дерогация от членове 9, 10 и 12 съгласието, дадено в съответствие с член 9, наложените условия в съответствие с член 10 или възраженията, повдигнати в съответствие с член 12 от заинтересованите компетентни органи, са предмет на срок от седем работни дни след датата на изпращане на потвърждението от компетентния орган по местоназначението в съответствие с член 8. 5. Независимо от параграф 4, компетентният орган по изпращането може да реши, че е необходимо повече време, с цел да получи повече информация или документация от нотификатора. В такива случаи компетентният орган, в срок от седем работни дни, информира нотификатора писмено, с копия до останалите заинтересовани компетентни органи. Общо необходимото време не надвишава 30 дни след датата на изпращането на потвърждението от компетентния орган по местоназначение в съответствие с член 8. Член 15 Допълнителни разпоредби относно временни операции по оползотворяване и обезвреждане Превозите на отпадъци, предназначени за временни операции по оползотворяване или обезвреждане, са предмет на следните допълнителни разпоредби: а) Когато се прави превоз на отпадъци, предназначени за временна операция по оползотворяване и обезвреждане, всички съоръжения, в които са предвидени допълнителни временни, а също така и окончателни операции по оползотворяване и обезвреждане, също се посочват в нотифициращия документ, освен първоначалната временна операция по оползотворяване и обезвреждане. б) Компетентните органи по изпращането и местоназначението могат да дадат тяхното съгласие за превоз на отпадъци, предназначени за временна операция по оползотворяване и обезвреждане само ако нямат никакви основания за възражение, в съответствие с членове 11 или 12, срещу превоза/ите на отпадъци към съоръженията, извършващи какви да е допълнителни временни и окончателни операции по оползотворяване и обезвреждане. в) В рамките на три дни от получаването на отпадъците в съоръжението, което извършва тази временна операция по оползотворяване и обезвреждане, това съоръжение изпраща писмено потвърждение, че отпадъците са получени. Това потвърждение се попълва или прилага към документа за превоз. Упоменатото съоръжение изпраща подписани копия от документа за превоз, съдържащи това потвърждение, до нотификатора и до заинтересованите компетентни органи. г) Веднага, щом е възможно, но не по-късно от 30 дни след завършването на временната операция по оползотворяване и обезвреждане, и не по-късно от една календарна година, или по-къс срок в съответствие с член 9, параграф 7, след получаването на отпадъците, съоръжението извършващо тази операция удостоверява на своя отговорност, че е завършено временното оползотворяване или обезвреждане. Този сертификат се съдържа в или е приложен към документа за превоз. Упоменатото съоръжение изпраща подписани копия от документа за превоз съдържащи този сертификат, до нотификатора и до заинтересованите компетентни органи. д) Когато съоръжението за оползотворяване или обезвреждане, което извършва временна операция по оползотворяване и обезвреждане, изпрати отпадъците за каква да е допълнителна временна или окончателна операция по оползотворяване и обезвреждане до съоръжение, разположено в страната по местоназначение, то получава веднага, щом е възможно, но не по-късно от една календарна година след изпращането на отпадъците, или по-къс срок в съответствие с член 9, параграф 7, сертификат от това съоръжение, че допълнителната окончателна операция по оползотворяване и обезвреждане е завършена. Упоменатото съоръжение, което извършва временна операция по оползотворяване и обезвреждане, веднага изпраща съответното удостоверение/я до нотификатора и заинтересованите компетентни органи, удостоверяващо превоза/те, за който се отнася удостоверението/та. е) Когато се извърши доставка като описаната в алинея д), до съоръжение разположено респективно: i) в първоначалната страна изпращач или в друга държава-членка, се изисква нова нотификация в съответствие с разпоредбите на настоящия дял, или ii) в трета държава, се изисква нова нотификация в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, с допълнение, че разпоредбите относно заинтересованите компетентни органи се прилагат също и към първоначалния компетентен орган на първоначалната страна изпращач. Член 16 Изисквания след съгласието за превоз След като се даде съгласие за нотифициран превоз от заинтересованите компетентни органи, всички замесени предприятия попълват документа за превоз, или, в случай на обща нотификация, документите за движение по посочените точки, подписват го/ги и задържат копие или копия. Трябва да са изпълнени следните изисквания: а) Попълване на документа за превоз от нотификатора: след като нотификаторът получи съгласие от компетентните органи по изпращането, местоназначението и транзита или, по отношение на компетентния орган по транзита, мълчаливо съгласие, той/тя въвеждат действителната дата на превоза и попълват документа за превоз доколкото им е възможно. б) Предварителна информация относно действителното начало на превоза: нотификаторът изпраща подписани копия от попълнения документ за движение съгласно буква a), до заинтересованите компетентни органи и до получателя най-малко три работни дни преди да започне превоза. в) Документи, придружаващи всеки транспорт: нотификаторът запазва копие от документа за превоз. Всеки транспорт се придружава от документа за превоз и копия от документа за нотификация, съдържащи писмените съгласия и условията на заинтересованите компетентни органи. Документът за превоз се пази в съоръжението, което получава отпадъците. г) Писмено потвърждение за получаване на отпадъците от съоръжението: в срок от три дни след получаване на отпадъците, съоръжението предоставя писмено потвърждение, че отпадъците са получени. Това потвърждение се съдържа в или прилага към документа за превоз. Съоръжението изпраща подписани копия от документа за превоз, съдържащи това потвърждение, до нотификатора и до заинтересованите компетентни органи. д) Сертификат за окончателно оползотворяване или обезвреждане от съоръжението: веднага, щом е възможно, но не по-късно от 30 дни след завършването на окончателната операция по оползотворяване и обезвреждане, и не по-късно от една календарна година, или по-къс период в съответствие с член 9, параграф 7, след получаване на отпадъците, съоръжението извършващо операцията, на своя отговорност удостоверява, че е завършено окончателното оползотворяване или обезвреждане. Този сертификат се съдържа в или прилага към документа за превоз. Съоръжението изпраща подписани копия от документа за превоз, съдържащи този сертификат, до нотификатора и до заинтересованите компетентни органи. Член 17 Промени в превоза след съгласие 1. Ако се направи съществена промяна в данните и/или условията на превоз, за който има съгласие, включително промени в планираното количество, маршрут, курс, дата на превоза или превозвач, нотификаторът информира незабавно заинтересованите компетентни органи и получателя и то преди началото на превоза, ако е възможно. 2. В такива случаи се изпраща нова нотификация, освен ако всички заинтересовани компетентни органи не сметнат, че предложените промени не изискват нова нотификация. 3. Когато тези промени включват компетентни органи, различни от заинтересованите в първоначалната нотификация, се изпраща нова нотификация. ГЛАВА 2 Общи информационни изисквания Член 18 Отпадъци, които трябва да бъдат придружавани от определена информация 1. Отпадъците по член 3, параграфи 2 и 4, предназначени за превоз, са предмет на следните процедурни изисквания: а) С цел да се помогне за проследяването на превозите на тези отпадъци, лицето под юрисдикцията на страната изпращач, което урежда превоза, обезпечава отпадъците да се придружават от документа, който се съдържа в приложение VII. б) Документът, който се съдържа в приложение VII, се подписва от лицето което урежда превоза преди започването му и се подписва от съоръжението за оползотворяване или лабораторията и получателя, когато се получат въпросните отпадъци. 2. Договорът, посочен в приложение VII, между лицето, което урежда превоза и получателя за оползотворяване на отпадъците, влиза в сила когато започне превоза и включва задължение, когато превозът на отпадъците или тяхното оползотворяване не може да се извърши според плана или когато е извършен незаконен превоз, то лицето което урежда превоза или получателят, когато това лице не е в състояние да извърши превоза на отпадъци или тяхното оползотворяване (например при неплатежоспособност), да: а) вземе обратно отпадъците или да гарантира тяхното оползотворяване по алтернативен начин; и б) обезпечи междувременно, ако е необходимо, тяхното складиране. Лицето, което урежда превоза или получателят предоставят копие от договора срещу поискване от заинтересования компетентен орган. 3. За целите на инспекцията, правоприлагането, планирането и статистиката, държавите-членки могат в съответствие с националното законодателство да изискват информация по параграф 1 за превози, обхванати от настоящия член. 4. Информацията, посочена в параграф 1 се третира като поверителна, когато това се изисква от Общността и националното законодателство. ГЛАВА 3 Общи изисквания Член 19 Забрана за смесване на отпадъци по време на превоз От началото на превоза до получаването в съоръжението за оползотворяване или обезвреждане, отпадъците, както са посочени в документа за нотифициране или, както е посочено в член 18, не се смесват с други отпадъци. Член 20 Съхранение на документи и информация 1. Всички документи изпратени до или от компетентните органи по отношение на нотифициран превоз се пазят в Общността най-малко три години от датата на начало на превоза, от компетентните органи, нотификатора, получателя и съоръжението, което получава отпадъците. 2. Информация, дадена съгласно член 18, параграф 1, се пази в Общността най-малко три години от датата на начало на превоза, от лицето което урежда превоза, получателя и съоръжението, което получава отпадъците. Член 21 Публичен достъп до нотификации Компетентните органи по изпращането или местоназначението могат да направят публично достояние, чрез подходящи средства, като интернет например, информацията за уведомления за превози, за които са дали съгласие, когато тази информация не е поверителна по националното или законодателството на Общността. ГЛАВА 4 Задължения за обратно вземане Член 22 Вземане обратно, когато превозът не може да се извърши според плана 1. Когато кой да е от заинтересованите компетентни органи научи, че превоз на отпадъци, включително тяхното оползотворяване или обезвреждане, не може да се извърши според плана в съответствие със сроковете от документите за нотификация и движение и/или договора по втората подточка на точка 4 от член 4 и член 5, той незабавно информира компетентния орган по изпращането. Когато съоръжение за оползотворяване или обезвреждане откаже получен превоз, то незабавно информира компетентния орган по местоназначение. 2. Компетентният орган по изпращането гарантира, освен в случаите по параграф 3, че въпросните отпадъци са взети обратно от нотификатора на неговата територия на юрисдикция или някъде другаде в страната изпращач, както е посочено в съответствие с подреждането по важност в списъка в точка 15 от член 2, или, ако не е приложимо, от самият компетентен орган или от физическо или юридическо лице от негово име. Това се извършва в рамките на 90 дни или друг срок, договорен между заинтересованите компетентни органи, след като компетентният орган по изпращането научи или е уведомен писмено от компетентните органи по местоназначението или транзита, че разрешеният превоз на отпадъци или тяхното оползотворяване или обезвреждане не може да се извърши и е информиран относно причината/те за това. Това уведомяване може да произхожда от информация, предоставена на компетентните органи по местоназначението или транзита, inter alia, от други компетентни органи. 3. Задължението за обратно вземане в параграф 2 не се прилага, ако компетентните органи по изпращането, транзита и местоназначението, ангажирани в обезвреждането или оползотворяването на отпадъците, са убедени, че отпадъците могат да бъдат рециклирани или обезвредени по алтернативен начин в страната по местоназначение или навсякъде от нотификатора или ако това не е приложимо, от компетентния орган по изпращането или от физическо или юридическо лице от негово име. Задължението за вземане обратно в параграф 2 не се прилага, ако превозваните отпадъци по време на операцията в съоръжението се смесят необратимо с другите отпадъци, преди заинтересованият компетентен орган да бъде известен, че превозът, за който е нотифицирано не може да се извърши съгласно параграф 1. Такава смес се оползотворява или обезврежда по алтернативен начин в съответствие с първа алинея. 4. В случаите на обратно вземане, както е посочено в параграф 2 се представя нова нотификация, освен ако заинтересованите компетентни органи не се съгласят, че е достатъчна надлежно обоснована молба от първоначалния компетентен орган по изпращането. Когато е уместно се изпраща нова нотификация от първия нотификатор или ако е неизпълнимо, от кои да е други физически или юридически лица, идентифицирани в съответствие с точка 15 от член 2, или ако е неизпълнимо, от първия компетентен орган по изпращането или от физическо или юридическо лице от негово име. Нито един компетентен орган не се противопоставя или възразява срещу връщането на отпадъци от превоз, който не може да се извърши или срещу свързаната с това операция по оползотворяване и обезвреждане. 5. В случаи на алтернативно уреждане извън първата страна по местоназначение съгласно параграф 3, се прави нова нотификация от първия нотификатор когато е уместно, или ако е неизпълнимо, от кои да е други физически или юридически лица, идентифицирани в съответствие с точка 15 от член 2, или ако е неизпълнимо, от първия компетентен орган по изпращането или от физическо или юридическо лице от негово име. Когато се прави нова нотификация от нотификатора, то се изпраща също на компетентния орган в първата страна изпращач. 6. В случаи на алтернативно уреждане в първата страна по местоназначение съгласно параграф 3, се изисква нова нотификация и надлежно обоснована молба. Тази надлежно обоснована молба, чиято цел е съгласуване на алтернативното уреждане, се изпраща до компетентния орган по местоназначение и изпращане от първия нотификатор или ако е неизпълнимо, до компетентния орган по местоназначение от първия компетентен орган по изпращането. 7. Ако не се изпрати нова нотификация в съответствие с параграфи 4 или 6, се попълва нов документ за движение в съответствие с член 15 или член 16 от първия нотификатор или ако е неизпълнимо, от всяко друго физически или юридически лица, идентифицирани в съответствие с точка 15 на член 2, или ако е неизпълнимо, от първия компетентен орган по изпращането или от физическо или юридическо лице от негово име. Ако се изпрати нова нотификация от първия компетентен орган по изпращането в съответствие с параграфи 4 или 5, не се изисква нова финансова гаранция или еквивалентна застраховка. 8. Задължението на нотификатора и допълнителното задължение на страната изпращач да вземе обратно отпадъците или да уреди алтернативно оползотворяване или обезвреждане приключва, когато съоръжението издаде сертификата за окончателно оползотворяване или обезвреждане по член 16, буква д) или когато е уместно, по член 15, буква д). В случаи на временно оползотворяване или обезвреждане по член 6, параграф 6, допълнителното задължение на страната изпращач приключва, когато съоръжението издаде удостоверението по член 15, буква г). Ако дадено съоръжение издаде сертификат за оползотворяване или обезвреждане по начин, който води до незаконен превоз, и като следствие се освободи финансовата гаранция, се прилагат член 24, параграф 3 и член 25, параграф 2. 9. Когато в държава-членка се открият отпадъци от превоз, който не може да се извърши, включително тяхното оползотворяване или обезвреждане, компетентният орган с юрисдикция върху територията, където са открити отпадъците, е отговорен да обезпечи, че са взети мерки за безопасно съхранение на отпадъците, докато се чака тяхното връщане или окончателно оползотворяване или обезвреждане по алтернативен начин. Член 23 Разходи за обратно вземане, когато превоза не може да се извърши 1. Разходите, възникнали от връщането на отпадъци от превоз, който не може да се извърши, включително разходите за техния транспорт, оползотворяване или обезвреждане съгласно член 22, параграф 2 или параграф 3 и разходите за складирането съгласно член 22, параграф 9 от датата, на която компетентният орган по изпращането научи, че този превоз на отпадъци или тяхното оползотворяване или обезвреждане не може да се извърши, се поемат от: а) от нотификатора, както е идентифициран по важност в точка 15 от член 2; или ако е неизпълнимо; б) от други физически или юридически лица ако е уместно; или ако е неизпълнимо; в) от компетентния орган по изпращането; или ако е неизпълнимо; г) както е договорено между заинтересованите компетентни органи. 2. Настоящият член не накърнява разпоредбите на Общността и националните разпоредби относно задълженията. Член 24 Обратно вземане при незаконен превоз 1. Когато даден компетентен орган открие превоз, който счита за незаконен, той незабавно информира останалите заинтересовани компетентни органи. 2. Ако незаконният превоз е отговорност на нотификатора, компетентният орган по изпращането осигурява въпросните отпадъци: а) да бъдат взети обратно от нотификатора de facto; или ако няма изпратена нотификация; б) да бъдат взети обратно от нотификатора de jure; или ако е неизпълнимо; в) да бъдат взети обратно от самия компетентен орган по изпращането или от физическо или юридическо лице от негово име; или ако е неизпълнимо; г) да бъдат рециклирани или обезвредени алтернативно в страната по местоназначение или изпращане от самия компетентен орган по изпращането или от физическо или юридическо лице от негово име; или ако е неизпълнимо; д) да бъдат рециклирани или обезвредени алтернативно в друга държава от самия компетентен орган по изпращането или от физическо или юридическо лице от негово име, ако всички заинтересовани компетентни органи са съгласни. Въпросното обратно вземане, оползотворяване или обезвреждане се извършва в срок от 30 дни, или друг срок, който може да бъде договорен между заинтересованите компетентни органи след като компетентният орган по изпращането научи или е уведомен писмено от компетентните органи по местоназначението или транзита за незаконния превоз и причината/те за него. Това уведомяване може да се дължи на информация, предоставена на компетентните органи по местоназначението или транзита, inter alia, от други компетентни органи. В случаите на обратно вземане, както е посочено в букви a), б) и в), се изпраща нова нотификация, освен ако заинтересованите компетентни органи не се съгласят, че е достатъчна надлежно обосновано искане от първоначалния компетентен орган по изпращането. Новата нотификация се представя от лицето или органа, изброени в букви a), б) или в), в съответствие с това разпореждане. Нито един компетентен орган не се противопоставя или възразява срещу връщането на отпадъци при незаконен превоз. В случая на алтернативно уреждане, както е посочено в букви г) и д) от компетентния орган по изпращането, се представя нова нотификация от първия компетентен орган по изпращането или от физическо или юридическо лице от негово име, освен ако заинтересованите компетентни органи не се съгласят, че е достатъчна надлежно обосновано искане от този орган. 3. Ако незаконният превоз е отговорност на получателя, компетентният орган по местоназначение гарантира въпросните отпадъци да бъдат оползотворени или обезвредени по екологосъобразен начин: а) от получателя; или ако е неизпълнимо; б) от самия компетентен орган или от физическо или юридическо лице от негово име. Това оползотворяване или обезвреждане се извършва в срок от 30 дни, или друг срок, който може да бъде договорен между заинтересованите компетентни органи след като компетентният орган по местоназначението научи или е уведомен писмено от компетентните органи по местоназначението или транзита за незаконния превоз и причината(те) за него. Това уведомяване може да се дължи на информация, предоставена на компетентните органи по изпращането и транзита, inter alia, от други компетентни органи. За тази цел заинтересованите компетентни органи си сътрудничат в рамките на необходимото, за оползотворяването или обезвреждането на отпадъците. 4. Ако не се изпрати нова нотификация, се попълва нов документ за движение в съответствие с член 15 или 16 от лицето, отговорно за вземането обратно или ако е неизпълнимо, от първия компетентен орган по изпращането. Ако се изпрати нова нотификация от първия компетентен орган по изпращането, не се изисква нова финансова гаранция или еквивалентна застраховка. 5. По-специално в случаи, когато отговорността за незаконния превоз не може да се припише нито на нотификатора, нито на получателя, заинтересованите компетентни органи си сътрудничат, за да гарантират, че въпросните отпадъци са оползотворени или обезвредени. 6. В случаите на временно оползотворяване или обезвреждане, посочени в член 6, параграф 6, когато се открие незаконен превоз след завършването на временната операция по оползотворяване и обезвреждане, допълнителното задължение на страната изпращач да вземе обратно отпадъците или да уреди алтернативно оползотворяване или обезвреждане приключва, когато съоръжението издаде сертификата, посочен в член 15, буква г). Ако дадено съоръжение издаде сертификат за оползотворяване или обезвреждане по начин, който води до незаконен превоз, и като следствие се освободи финансовата гаранция, се прилагат параграф 3 и член 25, параграф 2. 7. Когато в държава-членка се открият отпадъци от незаконен превоз, компетентният орган с юрисдикция върху територията, където са открити отпадъците, е отговорен да обезпечи, че са взети мерки за безопасно съхранение на отпадъците, докато се чака тяхното връщане или окончателно оползотворяване или обезвреждане по алтернативен начин. 8. Членове 34 и 36 не се прилагат в случаите, когато незаконните превози се върнат в страната изпращач и тази страна изпращач е обхваната от забраните, описани в тези членове. 9. В случая на незаконен превоз съгласно определението в точка 35, буква ж) от член 2, лицето, което урежда превоза, е субект на същите задължения, установени в настоящия член, както и нотификатора. 10. Настоящият член не накърнява разпоредбите на Общността и националните разпоредби относно задълженията. Член 25 Разходи за обратно вземане при незаконен превоз 1. Разходите, възникнали от обратното вземане на отпадъци при незаконен превоз, включително разходите за техния транспорт, оползотворяване или обезвреждане съгласно член 24, параграф 2 и разходите за складирането съгласно член 24, параграф 7 от датата на която компетентният орган по изпращането научи, че този превоз е незаконен, се поемат от: а) нотификатора de facto, както е идентифициран по важност в точка 15 от член 2; или ако не е изпратено никаква нотификация; б) нотификатора de jure или други физически или юридически лица, ако е уместно; или ако е неизпълнимо; в) компетентния орган по изпращането. 2. Разходите за оползотворяване или обезвреждане съгласно член 24, параграф 3, включително възможен транспорт и разходите за складирането съгласно член 24, параграф 7, се поемат от: а) получателя; или ако е неизпълнимо; б) компетентния орган по местоназначението. 3. Разходите за оползотворяване или обезвреждане съгласно член 24, параграф 5, включително възможен транспорт и разходите за складирането съгласно член 24, параграф 7, се поемат от: а) нотификатора, както е идентифициран по важност в точка 15 от член 2, и/или получателя, в зависимост от решението на замесените компетентни органи; или ако е неизпълнимо; б) други физически или юридически лица, ако е уместно; или ако е неизпълнимо; в) компетентните органи по изпращането и местоназначението. 4. В случая на незаконен превоз съгласно определението в точка 35, буква ж) от член 2, лицето, което урежда превоза, е предмет на същите задължения, установени в настоящия член, както и нотификатора. 5. Настоящият член не накърнява разпоредбите на Общността и националните разпоредби относно задълженията. ГЛАВА 5 Общи административни разпоредби Член 26 Формат на съобщенията 1. Информацията и документите, изброени по-долу, може да се изпращат по пощата: а) нотификация за планиран превоз съгласно членове 4 и 13; б) искане за информация и документация съгласно членове 4, 7 и 8; в) предоставяне на информация и документация съгласно членове 4, 7 и 8; г) писмено съгласие за превоз, нотифицирано съгласно член 9; д) условия за превоз съгласно член 10; е) възражения срещу превоз съгласно членове 11 и 12; ж) информация за решения за издаване на предварителни съгласия за специфични съоръжения за оползотворяване съгласно член 14, параграф 3; з) писмено потвърждение за получаване на отпадъците съгласно членове 15 и 16; и) сертификат за оползотворяване или обезвреждане на отпадъците съгласно членове 15 и 16; й) предварителна информация относно действителното начало на превоза съгласно член 16; к) информация за промени в превоза след съгласие в съответствие с член 17; и л) писмените съгласия и документите за движение да се изпращат съгласно дялове IV, V и VI. 2. Документите, посочени в параграф 1, може алтернативно да се предоставят при договореност между заинтересованите компетентни органи и нотификатора чрез следните методи за комуникация: а) по факс; или б) по факс, последван от поща; или в) по електронна поща с електронен подпис. В този случай, всеки печат или подпис се заменят от електронния подпис; или г) по електронна поща без електронен подпис, последван от поща. 3. Документите придружаващи всеки превоз в съответствие с член 16, буква в) и член 18, може да бъдат в електронна форма с електронни подписи, ако е възможно да бъдат разчетени във всеки един момент по време на превоза и ако това е приемливо за заинтересованите компетентни органи. 4. Информацията и документите, изброени в параграф 1, може да се предоставят и разменят при договореност между заинтересованите компетентни органи и нотификатора чрез средствата за обмен на електронни данни с електронен подпис или електронно удостоверяване на автентичност в съответствие с Директива 1999/93/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно рамка на Общността за електронните подписи (20), или подобна електронна система за удостоверяване на автентичност, която дава същото ниво на сигурност. В такива случаи следва да се изготвят организационни разпоредби за потока на обмен на електронни данни. Член 27 Език 1. Всяка нотификация, информация, документация или друго съобщение, предоставени съгласно разпоредбите на настоящия дял, се прави на език, приемлив за заинтересованите компетентни органи. 2. Нотификаторът предоставя на заинтересованите компетентни органи, ако те поискат това, оторизиран превод (и) на език, приемлив за тях. Член 28 Спор по въпроси на класификацията 1. Ако компетентните органи по изпращането и по местоназначението не могат да се споразумеят за класификацията що се отнася до разграничаването между отпадъци и вещества, които не са отпадъци, предметът на спора се третира като отпадъци. Това не засяга правото на страната по местоназначение да се разпорежда с експедирания материал в съответствие с националното си законодателство, след пристигане на експедирания материал, и когато това законодателство е в съответствие с Общността или международното право. 2. Ако компетентните органи по изпращането и по местоназначението не могат да се споразумеят за класификацията на отпадъците, които са нотифицирани като отпадъци, изброени в приложения III, IIIA, IIIB или IV, отпадъците се разглеждат като отпадъци, изброени в приложение IV. 3. Ако компетентните органи по изпращането и местоназначението не могат да се споразумеят за класификацията на операцията за третиране на отпадъците, т.е. дали да е оползотворяване или обезвреждане, се прилагат разпоредбите относно обезвреждане. 4. Параграфи 1-3 се прилагат само по смисъла на настоящия регламент и не засягат правата на заинтересованите страни да отнасят всеки спор по тези въпроси към съда или арбитража. Член 29 Административни разходи Необходимите административни разходи за осъществяване на нотификацията и процедурите по надзор, както и обичайните разходи за необходимите анализи и инспекции, могат да бъдат поети от нотификатора. Член 30 Споразумения за гранични територии 1. В изключителни случаи и ако специфичната географска или демографска ситуация гарантира такава стъпка, държавите-членки могат да сключат двустранни споразумения, които облекчават процедурата за нотифициране за превози на специфични потоци отпадъци по отношение на презграничните превози до най-близкото подходящо съоръжение, разположено в граничната територия между двете заинтересовани държави-членки. 2. Такива двустранни споразумения могат също да бъдат сключени, когато отпадъците се превозват от и третират в страната изпращач, но преминават транзитно през друга държава-членка. 3. Държавите-членки могат също да сключат такива споразумения с държавите, които са страни по Споразумението за европейското икономическо пространство. 4. Тези споразумения се нотифицират на Комисията, преди да са влезли в сила. ГЛАВА 6 Превози в рамките на Общността с транзит през трети страни Член 31 Превози на отпадъци, предназначени за обезвреждане Когато превозът на отпадъци се осъществява в рамките на Общността с транзит през една или повече трети страни и отпадъците са предназначени за обезвреждане, компетентният орган по изпращането, в допълнение към разпоредбите на настоящия дял, отправя запитване до компетентния орган в третите държави дали те желаят да изпратят своето писмено съгласие за планирания превоз: а) в случая на страни по Базелската конвенция, в срок от 60 дни, освен ако не се е отказал от това право в съответствие с клаузите на тази конвенция; или б) в случая на страни, които не са страни по Базелската конвенция, в срок, договорен между компетентните органи. Член 32 Превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване 1. Когато превозът на отпадъци се осъществява в рамките на Общността с транзит през една или повече трети страни, към които не се прилага Решението на ОИСР и отпадъците са предназначени за оползотворяване, се прилага член 31. 2. Когато превозът на отпадъци се осъществява в рамките на Общността, включително превози между местности в същата държава-членка, с транзит през една или повече трети държави, по отношение на които се прилага Решението на ОИСР и отпадъците са предназначени за оползотворяване, съгласието, посочено в член 9 може да се даде мълчаливо, и ако не се получи никакво възражение или не се посочат никакви условия, превозът може да започне 30 дни след датата на изпращане на потвърждението от компетентния орган по местоназначение в съответствие с член 8. ДЯЛ III ПРЕВОЗИ НА ОТПАДЪЦИ ПРЕДИМНО В РАМКИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ Член 33 Прилагане на настоящия регламент по отношение на превози предимно в рамките на държавите-членки 1. Държавите-членки създават подходяща система за надзор и контрол върху превозите на отпадъци предимно в рамките на тяхната юрисдикция. Тази система трябва да взема предвид необходимостта от съгласуваност със системата на Общността, създадена чрез дялове II и VII. 2. Държавите-членки информират Комисията за тяхната система за надзор и контрол върху превозите на отпадъци. Комисията информира останалите държави-членки за това. 3. Държавите-членки могат да прилагат системата, предвидена в дялове II и VII, в рамките на тяхната юрисдикция. ДЯЛ IV ИЗНОС ОТ ОБЩНОСТТА КЪМ ТРЕТИ СТРАНИ ГЛАВА 1 Износ на отпадъци за обезвреждане Член 34 Забранен износ, освен към държавите от ЕАСТ 1. Забранява се целия износ на отпадъци от Общността, предназначени за обезвреждане. 2. Забраната в параграф 1 не се прилага по отношение на износ на отпадъци, предназначени за обезвреждане в държавите от ЕАСТ, които са и страни по Базелската конвенция. 3. Въпреки това, се забранява износ на отпадъци за обезвреждане към държава от ЕАСТ, която е страна по Базелската конвенция: а) когато страната от ЕАСТ забранява вноса на такива отпадъци; или б) ако компетентният орган по изпращането има причина да счита, че отпадъците няма да бъдат управлявани по екологосъобразен начин съгласно член 49, в заинтересованата страна по местоназначение. 4. Настоящата разпоредба не засяга задълженията за вземане обратно, както определено в членове 22 и 24. Член 35 Процедури при износ към страни от ЕАСТ 1. Когато отпадъци, предназначени за обезвреждане, се изнасят от Общността към държави от ЕАСТ, страни по Базелската конвенция, разпоредбите на дял II се прилагат mutatis mutandis, с адаптациите и допълненията, изброени в параграфи 2 и 3. 2. Прилагат се следните адаптации: а) компетентният орган по транзита извън Общността разполага с 60 дни след датата на изпращане на своето потвърждение за получаване на нотификацията, в които да изиска допълнителна информация за превоза, за който е нотифицирано, и в които да даде мълчаливо съгласие или писмено съгласие с или без условия, ако заинтересованата държава е решила да не изисква предварително писмено съгласие и е информирала другите страни за това в съответствие с член 6, параграф 4 от Базелската конвенция; и б) компетентният орган по изпращането в Общността взема решение за съгласие за превоза, посочен в член 9, само след като получи писмено съгласие от компетентния орган по местоназначение, и когато е уместно, мълчаливото или писмено съгласие на компетентния орган по транзита извън Общността, и не по-рано от 61 дни след датата на изпращане на потвърждението от компетентния орган по транзита. Компетентният орган по изпращането може да вземе решението преди изтичането на 61-дневния срок, ако има писменото съгласие на останалите заинтересовани компетентни органи. 3. Прилагат се следните допълнителни разпоредби: а) компетентният орган по транзита в Общността потвърждава получаването на нотификацията от нотификатора; б) компетентните органи по изпращането, и когато е уместно, по транзита в Общността, изпращат подпечатано копие на техните решения за съгласие за превоза до митническия пункт на износа и до изходящия митническия пункт на Общността; в) копие от документа за превоз се изпраща от превозвача до митническия пункт на износа и изходящия митнически пункт на Общността; г) веднага след като отпадъците напуснат Общността, изходящия митнически пункт на Общността изпраща подпечатано копие от документа за превоз до компетентния орган по изпращането в Общността, обявявайки, че отпадъците са напуснали Общността; д) ако 42 дни след като отпадъците са напуснали Общността, компетентния орган по изпращането в Общността не получи информация от съоръжението относно получаването на отпадъците, той незабавно информира компетентния орган по местоназначението; и е) договорът, посочен във втора алинея от точка 4 от член 4 и член 5 постановява, че: i) ако съоръжението издаде неверен сертификат за обезвреждане, водещо до освобождаване на финансовата гаранция, получателят поема разходите, породени от задължението да се върнат отпадъците до района на юрисдикцията на компетентния орган по изпращането и разходите за тяхното оползотворяване или обезвреждане по алтернативен и екологосъобразен начин, ii) в срок от три дни след получаване на отпадъците за обезвреждане, съоръжението изпраща подписани копия от попълнения документ за превоз, като изключим сертификата за обезвреждане, посочен в точка iii), до нотификатора и заинтересованите компетентни органи, и iii) веднага, щом е възможно, но не по-късно от 30 дни след приключване на обезвреждането, и не по-късно от една календарна година след получаването на отпадъците, съоръжението на своя отговорност сертифицира, че обезвреждането е приключило и изпраща подписани копия от документа за превоз, съдържащи този сертификат, до нотификатора и до заинтересованите компетентни органи. 4. Превозът може да бъде осъществен единствено ако: а) нотификаторът получи писмено съгласие от компетентните органи по изпращането, местоназначението и, когато е уместно, по транзита извън Общността, и ако са спазени условията, определени в него; б) има сключен договор в сила между нотификатора и получателя, както се изисква във втора алинея от точка 4 от член 4 и член 5; в) има валидна финансова гаранция или еквивалентна застраховка, както се изисква във втора алинея от точка 5 от член 4 и член 6; и г) осигурено е екологосъобразно управление съгласно член 49. 5. Когато отпадъците се изнасят, те са предназначени за операции по обезвреждане в съоръжение, което съгласно приложимото национално законодателство, работи или има разрешение да работи в страната по местоназначение. 6. Ако митническия пункт на износа или изходящия митническия пункт на Общността открие незаконен превоз, то незабавно информира компетентния орган в държавата на митническия пункт, който: а) незабавно информира компетентния орган по изпращането в Общността; и б) гарантира задържането на отпадъците, докато компетентният орган по изпращането не реши другояче и не изпрати това си решение писмено до компетентния орган в държавата на митническия пункт, в който са задържани отпадъците. ГЛАВА 2 Износ на отпадъци за оползотворяване Раздел 1 Износ към държави, за които не се прилага Решението на ОИСР Член 36 Забрана за износ 1. Забранява се износа от Общността на следните отпадъци, предназначени за оползотворяване в държавите, за които не се прилага Решението на ОИСР: а) отпадъците, изброени като опасни в приложение V; б) отпадъците, изброени в приложение V, част 3; в) опасни отпадъци, които не са класифицирани в нито една позиция в приложение V; г) смеси на опасни отпадъци и смеси на опасни с безопасни отпадъци, които не са класифицирани в нито една позиция в приложение V; д) отпадъци, които страната по местоназначение е съобщила като опасни съгласно член 3 от Базелската конвенция; е) отпадъците, вносът на които е забранен от страната по местоназначение; или ж) отпадъци, за които компетентният орган по изпращането има причина да смята, че няма да се управляват по екологосъобразен начин съгласно член 49, в страната по местоназначение. 2. Настоящата разпоредба не засяга задълженията за обратно вземане, описани в членове 22 и 24. 3. Държавите-членки могат в изключителни случаи, на база документални доказателства, предоставени по подходящ начин от нотификатора, да приемат разпоредби, разрешаващи специфичните опасни отпадъци, изброени в приложение V, да бъдат изключени от забраната за износ, ако не проявяват никое от свойствата изброени в приложение III към Директива 91/689/EИО, като вземат предвид, що се отнася до свойствата H3-H8, H10 и H11 определени в това приложение, максимално допустимите граници, определени в Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. заменящо Решение 94/3/EО относно което установяването на списък на отпадъци съгласно член 1, буква a) от Директива 75/442/EИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/EО на Съвета относно установяването на списък на опасни отпадъци съгласно член 1, параграф 4 от Директива 91/689/EИО на Съвета относно опасните отпадъци (21). 4. Фактът, че отпадъците не са изброени като опасни в приложение V, или че са изброени в приложение V, част 1, списък B, не изключва възможността, в изключителни случаи, характеризирането на такива отпадъци като опасни и следователно предмет на забраната за износ, ако те проявяват някое от свойствата, изброени в приложение III към Директива 91/689/EИО като вземат предвид, що се отнася до свойствата H3-H8, H10 и H11, определени в това приложение, максимално допустимите граници, определени в Решение 2000/532/EО на Комисията, както е предвидено в член 1, параграф 4, второ тире от Директива 91/689/EИО и във встъпителния параграф от приложение III към настоящия регламент. 5. В случаите, посочени в параграфи 3 и 4, заинтересованата държава-членка информира предвидената страна по местоназначение, преди да вземе решение. Държавите-членки съобщават за тези случаи на Комисията преди края на всяка календарна година. Комисията препраща информацията до всички държави-членки и до секретариата на Базелската конвенция. На база представената информация Комисията може да прави коментари и когато е уместно, да адаптира приложение V в съответствие с член 58. Член 37 Процедури при износ на отпадъците, изброени в приложение III или IIIA 1. В случая на отпадъци, изброени в приложения III или IIIA и износа, на които не е забранен съгласно член 36, в срок от 20 дни от влизането в сила на настоящия регламент, Комисията изпраща писмено искане до всяка държава, към която не се прилага Решението на ОИСР, с която изисква: i) писмено потвърждение, че отпадъците могат да бъдат изнесени от Общността за оползотворяване в тази държава; и ii) посочване на контролната процедура, ако има такава, която ще се използва в страната по местоназначение. На всяка държава, към която не се прилага Решението на ОИСР, се дават следните възможности: а) забрана; или б) процедура на предварителна писмена нотификация и съгласие като описаната в член 35; или в) никакъв контрол в страната по местоназначение. 2. Преди датата на прилагане на настоящия регламент, Комисията приема регламент, като взема предвид всички отговори, получени съгласно параграф 1 и информира Комитета, създаден съгласно член 18 от Директива 2006/12/EО. Ако дадена страна не издаде потвърждение съгласно параграф 1 или ако с дадена държава по някаква причина не е установена връзка, се прилага параграф 1, буква б). Комисията периодично актуализира приетия регламент. 3. Ако дадена държава посочи в своя отговор, че определени превози на отпадъци не са предмет на никакъв контрол, за такива превози се прилага член 18 mutatis mutandis. 4. Когато се изнасят отпадъци, те следва да бъдат предназначени за операции по оползотворяване в съоръжение, което съгласно приложимото национално законодателство, работи или има право да работи в страната по местоназначение. 5. В случая на превоз на отпадъци, които не са класифицирани в нито една позиция в приложение III или превоз на смеси на отпадъци, които не са класифицирани в нито една позиция в приложения III или IIIA, или превоз на отпадъци, класифицирани в приложение IIIB, и при условие че износа не е забранен съгласно член 36, се прилага параграф 1, буква б) от настоящия член. Раздел 2 Износ към страни, за които се прилага Решението на ОИСР Член 38 Износ на отпадъци, изброени в приложения III, IIIA, IIIБ, IV и IVA 1. Когато отпадъците, изброени в приложения III, IIIA, IIIБ, IV и IVA, отпадъците, които не са класифицирани или смесите на отпадъци, които не са класифицирани в нито една позиция от приложение III, IV или IVA, се изнасят от Общността и са предназначени за оползотворяване в държави, за които се прилага Решението на ОИСР, с или без транзит през държави, за които се прилага Решението на ОИСР, разпоредбите на дял II се прилагат mutatis mutandis с адаптациите и допълненията, изброени в параграфи 2, 3 и 5. 2. Прилагат се следните адаптации: а) смесите на отпадъците, изброени в приложение IIIA, предназначени за временна операция, са предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие, ако е извършена каква да е временна или окончателна операция по оползотворяване и обезвреждане в страната, по отношение на която не се прилага Решението на ОИСР; б) отпадъците, изброени в приложение IIIБ, са предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие; в) съгласието, което се изисква в съответствие с член 9, може да бъде дадено под формата на мълчаливо съгласие от компетентния орган по местоназначение извън Общността. 3. По отношение на износа на отпадъците, изброени в приложения IV и IVA, се прилагат следните допълнителни разпоредби: а) компетентните органи по изпращането и когато е уместно, по транзита в Общността изпращат подпечатано копие на техните решения за съгласие за превоза, до митническия пункт на износа и до изходящия митнически пункт на Общността; б) копие от документа за превоз се изпраща от превозвача до митническия пункт на износа и изходящия митнически пункт на Общността; в) веднага след като отпадъците напуснат Общността, изходящия митнически пункт на излизането от Общността изпраща подпечатано копие от документа за превоз до компетентния орган по изпращането в Общността, обявявайки, че отпадъците са напуснали Общността; г) ако 42 дни след като отпадъците са напуснали Общността, компетентния орган по изпращането в Общността не получи информация от съоръжението относно получаването на отпадъците, той незабавно информира компетентния орган по местоназначение; и д) договорът, посочен във втората алинея от точка 4 от член 4 и член 5 посочва, че: i) ако съоръжението издаде неверен сертификат за оползотворяване, водещ до освобождаване на финансовата гаранция, получателят поема разходите, породени от задължението да се върнат отпадъците до района на юрисдикцията на компетентния орган по изпращането и разходите за тяхното оползотворяване или обезвреждане по алтернативен и екологосъобразен начин; ii) в срок от три дни след получаване на отпадъците за оползотворяване, съоръжението изпраща подписани копия от попълнения документ за движение, като изключим удостоверението за оползотворяване по подточка iii), до нотификатора и заинтересованите компетентни органи; и iii) веднага, щом е възможно, но не по-късно от 30 дни след приключване на оползотворяването и не по-късно от една календарна година след получаването на отпадъците, съоръжението на своя отговорност сертифицира, че оползотворяването е приключило и изпраща подписани копия от документа за превоз, съдържащи този сертификат, до нотификатора и до заинтересованите компетентни органи. 4. Превозът може да бъде осъществен единствено ако: а) нотификаторът получи писмено съгласие от компетентните органи по изпращането, местоназначението, и когато е уместно по транзита, или ако е дадено или се счита за дадено мълчаливо съгласие от компетентните органи по местоназначение и транзит извън Общността и ако са спазени условията, определени в него; б) са спазени член 35, параграф 4, букви б), в) и г). 5. Ако износ, като описания в параграф 1, на отпадъци, изброени в приложения IV и IVA минава транзитно през страна, към която не се прилага Решението на ОИСР, се прилагат следните адаптации: а) компетентният орган по транзита, към който не се прилага Решението на ОИСР, разполага с 60 дни след датата на изпращането на своето потвърждение за получаване на нотификацията, в които да изиска допълнителна информация за нотифицирания превоз, и в които да даде мълчаливо съгласие или писмено съгласие с или без условия, ако заинтересованата държава е решила да не изисква предварително писмено съгласие и е информирала другите страни за това в съответствие с член 6, параграф 4 от Базелската конвенция; и б) компетентният орган по изпращането в Общността взема решение за съгласие за превоза, посочен член 9, само след като получи мълчаливо или писмено съгласие от този компетентен орган по транзита, към който не се прилага Решението на ОИСР, и не по-рано от 61 дни след датата на изпращане на потвърждението от компетентния орган по транзита. Компетентният орган по изпращането може да вземе решението преди изтичането на 61-дневния срок, ако има писменото съгласие на останалите заинтересовани компетентни органи. 6. Когато отпадъците се изнасят, те следва да бъдат предназначени за операции по оползотворяване в съоръжение, което съгласно приложимото национално законодателство, работи или има разрешение да работи в страната по местоназначение. 7. Ако митническия пункт на износа или изходящия митнически пункт на Общността открие незаконен превоз, той незабавно информира компетентния орган в държавата на митническия пункт, който: а) незабавно информира компетентния орган по изпращането в Общността; и б) гарантира задържането на отпадъците, докато компетентният орган по изпращането не реши другояче и не изпрати това си решение писмено до компетентния орган в държавата на митническия пункт, в който са задържани отпадъците. ГЛАВА 3 Общи разпоредби Член 39 Износ към Антарктика Забранява се износа на отпадъци от Общността към Антарктика. Член 40 Износ към отвъдморски страни или територии 1. Забранява се износ от Общността на отпадъци, предназначени за оползотворяване в отвъдморски страни или територии. 2. Що се отнася до износ на отпадъци, предназначени за оползотворяване в отвъдморски страни или територии, забраната, описана в член 36, се прилага mutatis mutandis. 3. Що се отнася до износ на отпадъци, предназначени за оползотворяване в отвъдморски страни или територии, които не са обхванати от забраната, описана в параграф 2, разпоредбите от дял II се прилагат mutatis mutandis. ДЯЛ V ВНОС В ОБЩНОСТТА ОТ ТРЕТИ СТРАНИ ГЛАВА 1 Внос на отпадъци за обезвреждане Член 41 Забранен внос, освен от държава, която е страна по Базелската конвенция или с действащо споразумение или от други територии по време на ситуации на кризи или война 1. Забранява се вноса в Общността на отпадъци, предназначени за обезвреждане, освен тези от: а) страните, които са страни по Базелската конвенция; или б) други страни, с които Общността или Общността и нейните държави-членки са сключили двустранни или многостранни споразумения или спогодби, съвместими със законодателството на Общността и в съответствие с член 11 от Базелската конвенция; или в) други страни, с които отделните държави-членки са сключили двустранни или многостранни споразумения или спогодби в съответствие с параграф 2; или г) други територии в случаи когато, при изключителни основания по време на кризисни ситуации, операции по омиротворяване или поддържане на мира, или война, не могат да бъдат сключени никакви двустранни споразумения или спогодби съгласно букви б) или в), или когато или няма компетентен орган в страната изпращач, или има, но не е в състояние да действа. 2. В изключителни случаи, отделните държави-членки могат да сключат двустранни споразумения и спогодби за обезвреждането на специфични отпадъци в тези държави-членки, когато тези отпадъци няма да се управляват по екологосъобразен начин съгласно член 49, в страната изпращач. Тези споразумения и спогодби следва да са съвместими със законодателството на Общността и в съответствие с член 11 от Базелската конвенция. Тези споразумения и спогодби гарантират, че операциите по обезвреждане ще бъдат осъществявани в оторизирано съоръжение и ще спазват изискванията за екологосъобразно управление. Тези споразумения и спогодби гарантират също, че отпадъците са произведени в страната изпращач, и че обезвреждането ще се извърши изключително в държавата-членка, която е сключила споразумението или спогодбата. Тези споразумения или спогодби се нотифицират на Комисията преди тяхното сключване. Въпреки това, в аварийни ситуации обаче за тях може да бъде нотифицирано до един месец след сключването. 3. Двустранните или многостранни споразумения или спогодби, въведени в съответствие с параграф 1, букви б) и в), се базират на процедурните изисквания на член 42. 4. От страните посочени в параграф 1, букви a), б) и в) се изисква да представят предварително надлежно обосновано искане до компетентния орган на държавата-членка по местоназначение, на база на това, че нямат и не могат обосновано да придобият техническия капацитет и необходимите съоръжения с цел обезвреждане на отпадъците по екологосъобразен начин. Член 42 Процедурни изисквания за вноса от държава, която е страна по Базелската конвенция или от други територии по време на ситуации на кризи или война 1. Когато в Общността се внасят отпадъци, предназначени за обезвреждане от държави, страни по Базелската конвенция, разпоредбите на дял II се прилагат mutatis mutandis, с адаптациите и допълненията, изброени в параграфи 2 и 3. 2. Прилагат се следните адаптации: а) компетентният орган по транзита извън Общността разполага с 60 дни след датата на изпращане на своето потвърждение за получаване на нотификацията, в които да изиска допълнителна информация за превоза, които са нотифицирани, и в които да даде мълчаливо съгласие или писмено съгласие с или без условия, ако заинтересованата държава е решила да не изисква предварително писмено съгласие и е информирала другите страни за това в съответствие с член 6, параграф 4 от Базелската конвенция; и б) в случаите, посочени в член 41, параграф 1, буква г), включващи кризисни ситуации, операции по омиротворяване или поддържане на мира, или война, не се изисква съгласието на компетентните органи по изпращането. 3. Прилагат се следните допълнителни разпоредби: а) компетентният орган по транзита в Общността потвърждава получаването на нотификацията от нотификатора, с копия до заинтересованите компетентни органи; б) компетентните органи по местоназначение, и когато е уместно, по транзита в Общността, изпращат подпечатано копие на техните решения за съгласие за превоза до входящия митнически пункт на Общността; в) копие от документа за превоз се изпраща от превозвача до входящия митнически пункт на Общността; и г) след като извърши необходимите митнически формалности, митническия пункт на влизането в Общността изпраща подпечатано копие от документа за превоз до компетентните органи по местоназначение и транзит в Общността, обявявайки, че отпадъците са влезли в Общността. 4. Превозът може да бъде осъществен единствено ако: а) нотификаторът получи писмено съгласие от компетентните органи по изпращането, местоназначението, и когато е уместно, по транзита и ако са спазени условията, определени в него; б) има сключен договор в сила между нотификатора и получателя, както се изисква във втора алинея от точка 4 от член 4 и член 5; в) има валидна финансова гаранция или еквивалентна застраховка, както се изисква във втора алинея от точка 5 от член 4 и член 6; и г) осигурено е екологосъобразно управление съгласно член 49. 5. Ако митническия пункт на влизане в Общността открие незаконен превоз, той незабавно информира компетентния орган в държавата на митническия пункт, който: а) незабавно информира компетентния орган по местоназначение в Общността, който информира компетентния орган по изпращането извън Общността; и б) гарантира задържане на отпадъците докато компетентния орган по изпращането извън Общността не реши друго и не изпрати това свое решение писмено до компетентния орган в държавата на митническия пункт, в което са задържани отпадъците. ГЛАВА 2 Внос на отпадъци за оползотворяване Член 43 Забранен внос, освен от страна, за която се прилага Решението на ОИСР или страна, която е договаряща страна по Базелската конвенция или с действащо споразумение или от други територии по време на ситуации на кризи или война 1. Забранява се вноса в Общността на отпадъци, предназначени за оползотворяване, освен тези от: а) страните, за които се прилага Решението на ОИСР; или б) други страни, които са договарящи се страни по Базелската конвенция; или в) други страни, с които Общността или Общността и нейните държави-членки са сключили двустранни или многостранни споразумения или спогодби, съвместими със законодателството на Общността и в съответствие с член 11 от Базелската конвенция; или г) други страни, с които отделните държави-членки са сключили двустранни или многостранни споразумения или спогодби в съответствие с параграф 2; или д) други територии в случаи когато, при изключителни основания по време на кризисни ситуации, операции по омиротворяване или поддържане на мира, или война, не могат да бъдат сключени никакви двустранни споразумения или спогодби съгласно букви б) или в), или когато или няма компетентен орган в страната изпращач, или има, но не е в състояние да действа. 2. В изключителни случаи, отделните държави-членки могат да сключат двустранни споразумения и спогодби за оползотворяването на специфични отпадъци в тези държави-членки, когато тези отпадъци няма да се управляват по екологосъобразен начин съгласно член 49, в страната изпращач. В такива случаи се прилага член 41, параграф 2. 3. Двустранните или многостранни споразумения или спогодби, въведени в съответствие с параграф 1, букви в) и г) се базират на процедурните изисквания на член 42, дотолкова, доколкото могат да бъдат приложими. Член 44 Процедурни изисквания за вноса от страна, за която се прилага Решението на ОИСР или от други територии по време на кризисни ситуации или война 1. Когато в Общността се внасят отпадъци, предназначени за оползотворяване, от страни и през страни, за които се прилага Решението на ОИСР, разпоредбите на дял II се прилагат mutatis mutandis, с адаптациите и допълненията, изброени в параграфи 2 и 3. 2. Прилагат се следните адаптации: а) съгласието, изисквано в съответствие с член 9, може да се даде под формата на мълчаливо съгласие от компетентния орган по изпращането извън Общността; б) нотификаторът може да представи предварителна писмена нотификация в съответствие с член 4; и в) в случаите, посочени в член 43, параграф 1, буква д), включващи кризисни ситуации, операции по омиротворяване или поддържане на мира, или война, не се изисква съгласието на компетентните органи по изпращането. 3. Освен това трябва да се спазва член 42, параграф 3, букви б), в) и г). 4. Превозът може да бъде осъществен единствено ако: а) нотификаторът получи писмено съгласие от компетентните органи по изпращането, местоназначението и, когато е уместно, по транзита или ако е дадено или се счита за дадено мълчаливо съгласие от компетентния орган по изпращането извън Общността и ако са спазени условията, определени в него; б) има сключен договор в сила между нотификатора и получателя, както се изисква във втора алинея от точка 4 от член 4 и член 5; в) има валидна финансова гаранция или еквивалентна застраховка, както се изисква във втора алинея от точка 5 от член 4 и член 6; и г) осигурено е екологосъобразно управление съгласно член 49. 5. Ако входящият митнически пункт на Общността открие незаконен превоз, той незабавно информира компетентния орган в държавата на митническия пункт, който: а) незабавно информира компетентния орган по местоназначение в Общността, който информира компетентния орган по изпращането извън Общността; и б) гарантира задържане на отпадъците докато компетентния орган по изпращането извън Общността не реши друго и не изпрати това свое решение писмено до компетентния орган в държавата на митническия пункт, в което са задържани отпадъците. Член 45 Процедурни изисквания за вноса от страна, за която не се прилага Решението на ОИСР, и която е страна по Базелската конвенция или от други територии по време на ситуации на кризи или война Когато в Общността се внасят отпадъци, предназначени за оползотворяване: а) от страна, към която не се прилага Решението на ОИСР; или б) през коя да е държава, към която не се прилага Решението на ОИСР и която е също страна по Базелската конвенция, член 42 се прилага mutatis mutandis. ГЛАВА 3 Общи разпоредби Член 46 Внос от отвъдморски страни или територии 1. Когато в Общността се внасят отпадъци от отвъдморски страни или територии, дял II се прилага mutatis mutandis. 2. Една или повече отвъдморски страни и територии и държавата-членка, с която са свързани, могат да прилагат национални процедури за превози от отвъдморската страна или територия към тази държава-членка. 3. Държавите-членки, които прилагат параграф 2, нотифицират Комисията за прилаганите национални процедури. ДЯЛ VI ТРАНЗИТ ПРЕЗ ОБЩНОСТТА ОТ И КЪМ ТРЕТИ СТРАНИ ГЛАВА 1 Транзит на отпадъци за обезвреждане Член 47 Транзит през Общността на отпадъци, предназначени за обезвреждане Когато отпадъци, предназначени за обезвреждане, се превозват през държавите-членки от и към трети страни, член 42 се прилага mutatis mutandis, с адаптациите и допълненията, изброени по-долу: а) първият и последният компетентен орган по транзита в Общността, когато е уместно, изпраща подпечатано копие от решенията за съгласие за превоза или, ако има мълчаливо съгласие, копие от потвърждението в съответствие с член 42, параграф 3, буква a), до входящите и изходящите митнически пунктове на Общността респективно; и б) веднага, щом отпадъците са напуснали Общността, изходящият митнически пункт на Общността изпраща подпечатано копие от документа за превоз до компетентния орган/и по транзита в Общността, обявявайки че отпадъците са напуснали Общността. ГЛАВА 2 Транзит на отпадъци за оползотворяване Член 48 Транзит през Общността на отпадъци, предназначени за оползотворяване 1. Когато отпадъци, предназначени за оползотворяване, се превозват през държавите-членки от и към държава, към която не се прилага Решението на ОИСР, член 47 се прилага mutatis mutandis. 2. Когато отпадъци, предназначени за оползотворяване, се превозват през държавите-членки от и към държава, към която се прилага Решението на ОИСР, член 44 се прилага mutatis mutandis, с адаптациите и допълненията, изброени по-долу: а) първият и последният компетентен орган по транзита в Общността, когато е уместно, изпраща подпечатано копие от решенията за съгласие за превоза или, ако има мълчаливо съгласие, копие от потвърждението в съответствие с член 42, параграф 3, буква a), до входящите и изходящите митнически пунктове на Общността респективно; и б) веднага, щом отпадъците са напуснали Общността, изходящият митнически пункт на Общността изпраща подпечатано копие от документа за превоз до компетентния орган/и по транзита в Общността, обявявайки че отпадъците са напуснали Общността. 3. Когато отпадъци, предназначени за оползотворяване се превозват през държавите-членки от държава, към която не се прилага Решението на ОИСР, към държава, за която се прилага Решението на ОИСР или обратно, параграф 1 се прилага що се отнася до държавата, към която не се прилага Решението на ОИСР, а параграф 2 се прилага що се отнася до държавата, за която се прилага Решението на ОИСР. ДЯЛ VII ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ ГЛАВА 1 Допълнителни задължения Член 49 Опазване на околната среда 1. Производителят, нотификаторът и други замесени предприятия в превоза на отпадъци и/или тяхното оползотворяване или обезвреждане, предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че всички експедирани от тях отпадъци се управляват без да се застрашава здравето на човека и по екологосъобразен начин за времето на превоза и по време на тяхното оползотворяване и обезвреждане. По-специално, когато превоза се осъществява в Общността, се спазват изискванията на член 4 от Директива 2006/12/EО и останалото законодателство на Общността за отпадъци. 2. В случая на износ от Общността, компетентния орган по изпращането в Общността: а) изисква и полага всички усилия да гарантира, че всички изнесени отпадъци се управляват по екологосъобразен начин за времето на превоза, включително оползотворяването съгласно членове 36 и 38 или обезвреждането съгласно член 34, в третата страна, която е страна по местоназначението; б) забранява износ на отпадъци към трети държави, ако има основание да счита, че отпадъците няма да бъдат управлявани в съответствие с изискванията на буква a). Що се отнася до операцията по оползотворяване и обезвреждане на отпадъците, може да се допусне, inter alia, че е налице екологосъобразно управление, ако нотификаторът или компетентният орган в страната по местоназначение може да демонстрира, че съоръжението, което получава отпадъците, се експлоатира в съответствие с такива стандарти за опазване на здравето на човека и околната среда, които в общи линии са еквивалентни на стандартите, установени в законодателството на Общността. Това допускане обаче не накърнява общата оценка за екологосъобразно управление за времето на превоза, включително оползотворяването или обезвреждането в третата страна по местоназначение. Когато се търси упътване за екологосъобразно управление, може да се използват ръководствата, изброени в приложение VIII. 3. В случая на внос в Общността, компетентния орган по местоназначение в Общността: а) изисква и предприема необходимите стъпки за да гарантира, че всички експедирани отпадъци в неговата територия на юрисдикция се управляват, без да се застрашава здравето на човека и без да се използват процеси или методи, които могат да нанесат вреда на околната среда, и в съответствие с член 4 от Директива 2006/12/EО и останалото законодателство на Общността за отпадъци, за времето на превоза, включително оползотворяването или обезвреждането в страната по местоназначение; б) забранява внос на отпадъци от трети страни, ако има основание да счита, че отпадъците няма да бъдат управлявани в съответствие с изискванията на буква a). Член 50 Изпълнение в държавите-членки 1. Държавите-членки определят правилата за санкции, прилагани при нарушение на разпоредбите на настоящия регламент и предприемат всички мерки, необходими за да се гарантира тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и разубеждаващи. Държавите-членки информират Комисията за тяхното национално законодателство, отнасящо се до предотвратяване и откриване на незаконни превози и санкциите за такива превози. 2. Държавите-членки, чрез мерки за изпълнението на настоящия регламент, извършват, inter alia, проверки на фирми и предприятия в съответствие с член 13 на Директива 2006/12/EО и проверки на място на превози на отпадъци или на тяхното оползотворяване или обезвреждане. 3. Проверките на превози може да се правят по-специално: а) в мястото на произход, извършвани заедно с производителя, притежателя или нотификатора; б) на местоназначението, извършвани заедно с получателя или съоръжението; в) на границите на Общността; и/или г) по време на превоза в рамките на Общността. 4. Проверките на превози включват инспекцията на документи, потвърждението за идентичност и, когато е уместно, физическа проверка на отпадъците. 5. Държавите-членки си сътрудничат една с друга, двустранно или многостранно, с цел да улеснят предотвратяването и откриването на незаконни превози. 6. Държавите-членки определят онези лица от техния постоянен персонал, които ще бъдат отговорни за сътрудничеството, посочено в параграф 5 и определят централния пункт/ове за физическите проверки, посочени в параграф 4. Информацията се изпраща до Комисията, която разпространява пълен списък до кореспондентите по член 54. 7. По молба на друга държава-членка, дадена държава-членка може да предприеме принудителни действия срещу лица, заподозрени в незаконен превоз на отпадъци, които лица се намират в тази държава-членка. Член 51 Доклади от държавите-членки 1. Преди края на всяка календарна година, всяка държава-членка изпраща до Комисията копие от доклада за предишната календарна година, който доклад в съответствие с член 13, параграф 3 от Базелската конвенция, се изготвя и представя на Секретариата на тази конвенция. 2. Преди края на всяка календарна година, държавите-членки изготвят също и доклад за предишната година, на база на допълнителния въпросник за докладване, даден в приложение IX и го изпраща на Комисията. 3. Докладите, изготвени от държавите-членки в съответствие с параграфи 1 и 2, се изпращат до Комисията в електронен формат. 4. На всеки три години Комисията изготвя доклад, на база на горепосочените доклади, за изпълнението на настоящия регламент от Общността и нейните държави-членки. Член 52 Международно сътрудничество Държавите-членки, когато е уместно и необходимо съвместно с Комисията, си сътрудничат с други страни по Базелската конвенция и междудържавни организации, inter alia, чрез обмен и/или споделяне на информация, чрез насърчаването на екологосъобразни технологии и разработването на съответните кодекси за добрата практика. Член 53 Определяне на компетентните органи Държавите-членки определят компетентния орган или органи, отговорни за изпълнението на настоящия регламент. Всяка държава-членка определя единствен компетентен орган по транзита. Член 54 Определяне на кореспондентите Държавите-членки и Комисията определят поотделно един или повече кореспонденти, отговорни за информирането или консултирането на лица или предприятия, отправили запитвания. Кореспондентът на Комисията изпраща до кореспондентите на държавите-членки всички въпроси, отправени към него/нея, които ги касаят и обратно. Член 55 Определяне на митнически служби на влизане в и на излизане от Общността Държавите-членки могат да посочат специфични изходящи и входящи митнически пунктове на Общността за превоз на отпадъци, влизащи и напускащи Общността. Ако държавите-членки решат да посочат такива митнически учреждения, няма да се разрешава никакъв превоз на отпадъци през други гранични пунктове в рамките на държавата-членка за целите на влизане в или напускане на Общността. Член 56 Нотифициране на и информация относно определяния 1. Държавите-членки нотифицират Комисията за определянето на: а) компетентните органи, съгласно член 53; б) кореспондентите, съгласно член 54; и в) когато е уместно, изходящи и входящи митнически пунктове на Общността, съгласно член 55. 2. По отношение на горепосоченото, държавите-членки съобщават на Комисията следната информация: а) име/а; б) пощенски адрес/и; в) адрес/и на електронна поща; г) телефонен номер/а; д) номер/а на факс; и е) езици, приемливи за компетентните органи. 3. Държавите-членки незабавно нотифицират Комисията за всички промени в тази информация. 4. Тази информация, както и всички промени в нея, се изпращат до Комисията в електронен формат, а също и на хартия, ако така се изисква. 5. Комисията публикува на своята интернет страница списъците с определените компетентни органи, кореспонденти и митнически учреждения на влизане в и на излизане от Общността, и актуализира тези списъци, когато е уместно. ГЛАВА 2 Други разпоредби Член 57 Заседания на кореспондентите По искане на държавите-членки или ако е уместно, Комисията периодично провежда заседания на кореспондентите за обсъждане на въпросите, възникнали по настоящия регламент. На тези заседания или на част от тях, се канят и съответните заинтересовани страни, когато всички държави-членки и Комисията са се споразумели, че това е уместно. Член 58 Изменение на приложения 1. Приложенията могат да бъдат изменяни от Комисията чрез регламенти и в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 3 от Директива 2006/12/EО, за да се вземе предвид научно-техническия напредък. Освен това: а) приложения I, II, III, IIIA, IV и V следва да бъдат изменени, за да се вземат предвид промените, договорени по Базелската конвенция и Решението на ОИСР; освен това, приложение IВ за специфичните инструкции за попълване на документите за уведомление и движение ще бъде завършено най-късно на датата на прилагане на настоящия регламент, отчитайки инструкциите на ОИСР; б) към приложения IIIБ, IV или V могат да се добавят некласифицирани отпадъци, на временна база в очакване на решение за тяхното включване в съответните приложения към Базелската конвенция или към Решението на ОИСР; в) при получаване на искане на държава-членка, смеси от два или повече отпадъци, изброени в приложение III, могат да се обсъждат за включване в приложение IIIA в случаите, посочени в член 3, параграф 2 на временна база, в очакване на решение за тяхното включване в съответните приложения към Базелската конвенция или към решението на ОИС. Първите позиции, които следва да бъдат включени в приложение IIIA, се въвеждат, ако е рационално, на датата на прилагане на настоящия регламент и най-късно шест месеца след тази дата. Приложение IIIA може да съдържа условието една или повече от позициите в него да не се прилагат за износ към държавите, към които не се прилага Решението на ОИСР; г) установяват се случаите на изключения по член 3, параграф 3, и когато е необходимо, такива отпадъци се добавят към приложения IVA и V и се заличават от приложение III; д) приложение V се изменя, за да отрази промените към списъка с опасни отпадъци, приет в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/EИО; е) приложение VIII се изменя, за да отрази съответните международни конвенции и споразумения. 2. Когато се изменя приложение IX, комитетът, създаден чрез Директива 91/692/EИО на Съвета от 23 декември 1991 г. относно стандартизиране и рационализиране на доклади за прилагането на някои директиви, свързани с околната среда (22), трябва изцяло да участва в преговорите. 3. Периодът, определен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО е определен да бъде три месеца. Член 59 Допълнителни мерки 1. Комисията може да приеме допълнителни мерки, свързани с изпълнението на настоящия регламент както следва: а) метод за изчисляване на финансовата гаранция или еквивалентна застраховка, описани в член 6; б) насоки за прилагането на член 12, параграф 1, буква ж); в) допълнителни условия и изисквания по отношение на съоръжения за оползотворяване с предварително съгласие по член 14; г) насоки за прилагането на член 15 по отношение идентифицирането и проследяването на отпадъци, претърпяващи съществени промени при временната операция по оползотворяване и обезвреждане; д) насоки за сътрудничеството на компетентните органи във връзка с незаконните превози, посочени в член 24; е) технически и организационни изисквания за практическото осъществяване на обмена на електронни данни и предоставянето на документи и информация в съответствие с член 26, параграф 4; ж) допълнително ръководство относно използването на езици, посочено в член 27; з) допълнително разяснение на процедурните изисквания на дял II, що се отнася до тяхното прилагане при износа, вноса и транзита на отпадъци от, към и през Общността; и) допълнително ръководство относно недефинирани правни термини. 2. Тези мерки се решават в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 3 от Директива 2006/12/EО. 3. Периодът, определен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО е определен да бъде три месеца. Член 60 Преглед 1. До 15 юли 2006 г. Комисията приключва своя преглед на връзката между съществуващото секторно законодателство за здравето на хората и животните, включително превози на отпадъци, обхванати от Регламент (EО) № 1774/2002 и разпоредбите на настоящия регламент. Ако е необходимо, този преглед се придружава от подходящи предложения с оглед постигането на еквивалентно ниво на процедурите и режима за контрол при превоза на такива отпадъци. 2. В рамките на пет години след 12 юли 2007 г., Комисията прави преглед на прилагането на член 12, параграф 1, буква в), включително неговото влияние върху опазването на околната среда и функционирането на вътрешния пазар. Ако е необходимо, този преглед се придружава от подходящи предложения за изменение на настоящата разпоредба. Член 61 Отменяне 1. С настоящото Регламент (ЕИО) № 259/93 и Решение 94/774/EО се отменят считано от 12 юли 2007 г. 2. Позоваванията на отменения Регламент (ЕИО) № 259/93 се считат за позовавания към настоящия регламент. 3. С настоящото Решение 1999/412/EО се отменя, считано от 1 януари 2008 г. Член 62 Преходни правила 1. Всеки превоз, който е нотифициран и за който компетентният орган по местоназначение е дал потвърждение преди 12 юли 2007 г., е предмет на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 259/93. 2. Всеки превоз, за който заинтересованите компетентни органи са дали тяхното съгласие в съответствие с Регламент (ЕИО) № 259/93, се извършва не по-късно от една година след 12 юли 2007 г. 3. Докладването съгласно член 41, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 259/93 и член 51 на настоящия регламент за 2007 г., се прави въз основа на въпросника, съдържащ се в Решение 1999/412/EО. Член 63 Преходни разпоредби за някои държави-членки 1. До 31 декември 2010 г. всички превози до Латвия на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложения III и IV и превози на отпадъци за оползотворяване, които не са изброени в тези приложения, са предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие в съответствие с дял II. Чрез дерогация от член 12, компетентните органи възразяват срещу превози на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложения III и IV и превози на отпадъци за оползотворяване, неизброени в тези приложения, предназначени за съоръжение, което се възползва от временна дерогирация от някои разпоредби на Директива 96/61/EО по време на периода, в който временната дерогация се прилага към съоръжението на местоназначение. 2. До 31 декември 2012 г. всички превози до Полша на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложение III, са предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие в съответствие с дял II. Чрез дерогация от член 12 до 31 декември 2007 г. компетентните органи могат да възразяват срещу превози до Полша за оползотворяване на следните отпадъци, изброени в приложения III и IV в съответствие с основанията за възражения, определени в член 11: B2020 и GE020 (отпадъци от стъкло) B2070 B2080 B2100 B2120 B3010 и GH013 (твърди отпадъци от пластмаса) B3020 (отпадъци от хартия) B3140 (отпадъци от пневматични гуми) Y46 Y47 A1010 и A1030 (само тиретата, отнасящи се за арсен и живак) A1060 A1140 A2010 A2020 A2030 A2040 A3030 A3040 A3070 A3120 A3130 A3160 A3170 A3180 (прилага се само по отношение на полихлорирани нафталени (PCN)) A4010 A4050 A4060 A4070 A4090 AB030 AB070 AB120 AB130 AB150 AC060 AC070 AC080 AC150 AC160 AC260 AD150 С изключение на отпадъци от стъкло, отпадъци от хартия и отпадъци от пневматични гуми, този период може да се удължи най-късно до 31 декември 2012 г. в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 3 от Директива 2006/12/EО. Чрез дерогация от член 12, до 31 декември 2012 г., компетентните органи могат да повдигат възражения в съответствие с основанията за възражения, определени в член 11 по отношение на превози до Полша на: а) следните отпадъци за оползотворяване, изброени в приложение IV: A2050 A3030 A3180, с изключение на полихлорирани нафталени (PCN) A3190 A4110 A4120 RB020 и на б) отпадъци за оползотворяване, които не са изброени в приложенията. Чрез дерогация от член 12, компетентните органи възразяват срещу превози на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложения III и IV и превози на отпадъци за оползотворяване, неизброени в тези приложения, предназначени за съоръжение, което се възползва от временно дерогиране на някои разпоредби на Директива 96/61/EО по време на периода, в който временното дерогиране се прилага към съоръжението по местоназначение. 3. До 31 декември 2011 г., всички превози до Словакия на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложения III и IV и превози на отпадъци за оползотворяване, неизброени в тези приложения, са предмет на процедурата на предварително писмена нотификация и съгласие в съответствие с дял II. Чрез дерогация от член 12, компетентните органи възразяват срещу превози на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложения III и IV и превози на отпадъци за оползотворяване, неизброени в тези приложения, предназначени за съоръжение, което се възползва от временна дерогация от някои разпоредби на Директиви 94/67/EО (23) и 96/61/EО, Директива 2000/76/EО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. за изгарянето на отпадъци (24) и Директива 2001/80/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаването на емисии на определени замърсители във въздуха от големи горивни инсталации (25), по време на периода, в който временната дерогация се прилага към съоръжението по местоназначение. 4. До 31 декември 2014 г., всички превози до България на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложение III, са предмет на процедурата на предварително писмена нотификация и съгласие в съответствие с дял II. Чрез дерогация от член 12, до 31 декември 2009 г., българските компетентни органи могат да повдигат възражения срещу превози до България за оползотворяване на следните отпадъци, изброени в приложения III и IV в съответствие с основанията за възражения, определени в член 11: B2070 B2080 B2100 B2120 Y46 Y47 A1010 и A1030 (само тиретата, отнасящи се за арсен и живак) A1060 A1140 A2010 A2020 A2030 A2040 A3030 A3040 A3070 A3120 A3130 A3160 A3170 A3180 (прилага се само по отношение на полихлорирани нафталени (PCN)) A4010 A4050 A4060 A4070 A4090 AB030 AB070 AB120 AB130 AB150 AC060 AC070 AC080 AC150 AC160 AC260 AD150 Този период може да се удължи най-късно до 31 декември 2012 г. в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 3 от Директива 2006/12/EО. Чрез дерогация от член 12, до 31 декември 2009 г., българските компетентни органи могат да повдигат възражения в съответствие с основанията за възражения, определени в член 11, срещу превози до България на: а) следните отпадъци за оползотворяване, изброени в приложение IV: A2050 A3030 A3180, с изключение на полихлорирани нафталени (PCN) A3190 A4110 A4120 RB020 и на б) отпадъци за оползотворяване, неизброени в тези приложения. Чрез дерогация от член 12, българските компетентни органи възразяват срещу превози на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложения III и IV и превози на отпадъци за оползотворяване, неизброени в тези приложения, предназначени за съоръжение, което се възползва от временната дерогация от някои разпоредби на Директива 96/61/EО или Директива 2001/80/EО по време на периода, в който временната дерогация се прилага към съоръжението по местоназначение. 5. До 31 декември 2015 г., всички превози до Румъния на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложение III, са предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие в съответствие с дял II. Чрез дерогация от член 12, румънските компетентни органи възразяват срещу превози на отпадъци за оползотворяване на следните отпадъци, изброени в приложения III и IV в съответствие с основанията за възражения, определени в член 11: B2070 B2100, с изключение на отпадъци от диалуминиев триоксид B2120 B4030 Y46 Y47 A1010 и A1030 (само тиретата, отнасящи се за арсен, живак и талий) A1060 A1140 A2010 A2020 A2030 A3030 A3040 A3050 A3060 A3070 A3120 A3130 A3140 A3150 A3160 A3170 A3180 (прилага се само по отношение на полихлорирани нафталени (PCN)) A4010 A4030 A4040 A4050 A4080 A4090 A4100 A4160 AA060 AB030 AB120 AC060 AC070 AC080 AC150 AC160 AC260 AC270 AD120 AD150 Този период може да се удължи най-късно до 31 декември 2015 г. в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 3 от Директива 2006/12/EО. Чрез дерогация от член 12, до 31 декември 2011 г., румънските компетентни органи могат да повдигат възражения в съответствие с основанията за възражения, определени в член 11, срещу превози до Румъния на: а) следните отпадъци за оползотворяване, изброени в приложение IV: A2050 A3030 A3180, с изключение на полихлорирани нафталени (PCN) A3190 A4110 A4120 RB020 и на б) отпадъци за оползотворяване, които не са изброени в тези приложения. Този период може да се удължи най-късно до 31 декември 2015 г. в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 3 от Директива 2006/12/EО. Чрез дерогация от член 12, румънските компетентни органи възразяват срещу превози на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложения III и IV и превози на отпадъци за оползотворяване, неизброени в тези приложения, предназначени за съоръжение, което се възползва от временна дерогация от някои разпоредби на Директива 96/61/EО, Директива 2000/76/EО или Директива 2001/80/EО по време на периода, в който временната дерогация се прилага към съоръжението по местоназначение. 6. Когато в настоящия член се прави позоваване на дял II по отношение на отпадъците, изброени в приложение III, не се прилагат член 3, параграф 2, член 4, втората алинея от точка 5 и членове 6, 11, 22, 23, 24, 25 и 31. Член 64 Влизане в сила и прилагане 1. Настоящият регламент влиза в сила на третия ден от публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се от 12 юли 2007 г. 2. Ако датата на присъединяване на България или Румъния бъде по-късна от датата на прилагане, посочена в параграф 1, член 63, параграфи 4 и 5, чрез дерогация от параграф 1 на настоящия член, се прилага от датата на присъединяване. 3. Предмет на споразумение на заинтересованите държавите-членки, член 26, параграф 4 може да се прилага преди 12 юли 2007 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Страсбург на 14 юни 2006 година.

32004R1982

32004R1982 L 343/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1982/2004 НА КОМИСИЯТА oт 18 ноември 2004 година за изменение на Регламент (EО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите-членки и за отмяна на Регламенти (EО) № 1901/2000 и (EИО) № 3590/92 на Комисията КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (EО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно статистиката на Общността, свързана с търговия на стоки между държавите-членки (1), и по-специално член 3, параграфи 4 и 5, член 6, параграф 2, член 8, параграф 2, членове 9, 10, 12 и член 13, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Статистиката, свързана с търговия на стоки между държавите-членки, се основата на Регламент (EО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета, който преразглежда разпоредбите за статистиката с оглед на подобряване на прозрачността и улесняване на разбирането, като е адаптиран, за да отговори на изискванията на текущите данни. Специални въвеждащи разпоредби са възложени на Комисията в съответствие с член 14, параграф 2 от цитирания регламент. Следователно е необходимо да се приеме нов регламент на Комисията, който следва да позовава по рестриктивен начин възложената отговорност и да уточни въвеждащите разпоредби. Регламент (EО) № 1901/2000 на Комисията за определяне на някои разпоредби за въвеждане на Регламент (EИО) № 3330/91 на Комисията относно статистиката, свързана с търговия на стоки между държавите-членки (2) и Регламент (EИО) № 3590/92 от 11 декември 1992 г. относно статистическа информация за статистиката относно търговията между държавите-членки (3) следва да се отмени. (2) Поради методологически причини редица видове стоки и движения следва да се отменят. Необходимо е да се изготви изчерпателен списък с тези стоки, които следва да се изключат от статистиката, изпращана до Комисията (Евростат). (3) Стоките трябва да се включат в търговската статистика по времето, когато влизат или напускат статистическата територия на страната. Въпреки това са необходими специални разпоредби, когато се отчитат данните за фискалните и митническите процедури. (4) Връзката между информацията за ДДС и декларациите по Интрастат следва да се поддържа, за да се проверява качеството на събраната информация. Подходящо е да се определи информацията, която се изпраща от националната данъчна администрация до националните власти, отговарящи за статистиката. (5) Общите дефиниции и понятия следва да се прилагат към данните, събирани в системата Интрастат, за да се улесни хармонизираното прилагане на системата. (6) С оглед на прозрачността и равното третиране на дружествата следва да се прилагат хармонизирани и точни разпоредби за определяне на праговете. (7) Трябва да се определят подходящи разпоредби за някои стоки и движения, за да се гарантира, че необходимата информация се събира по хармонизиран начин. (8) Общи и подходящи графици, както и разпоредби за адаптиране и преразглеждане трябва да се включат, за да се отговори на нуждите на потребителите за навременни и сравними цифри. (9) Редовна оценка на системата се планира, за да се подобрява качеството на данните и да се гарантира прозрачност на функционирането на системата. (10) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по статистика, свързана с търговия със стоки между държавите-членки, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА 1 ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет Настоящият регламент определя необходимите мерки за изпълнение на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Член 2 Изключени стоки Стоките, включени в приложение I към настоящия регламент, се изключват от статистиката, свързана с търговия със стоки между държавите-членки, която трябва да се изпраща на Комисията (Евростат). Член 3 Референтен период 1. Държавите-членки може да адаптират референтния период за стоките на Общността, на които се начислява ДДС за придобивка на Общността, съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (EО) № 638/2004. Референтният период може да се определи като календарния месец, по време на който се поражда действието на таксуването. 2. Държавите-членки може да адаптират референтния период, когато митническата декларация се използва в подкрепа на информацията, съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (EО) № 638/2004. Референтният период тогава може да се определи като календарния месец, през който декларацията е приета от митницата. ГЛАВА 2 ИЗПРАЩАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА ОТ ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Член 4 1. Органите, отговарящи за предоставяне на информацията за системата Интрастат, имат задължението за докажат, при искане от страна на националните власти, достоверността на предоставената статистическа информация. 2. Задължението съгласно параграф 1 е ограничено до данните, които доставчикът на статистическата информация трябва да предостави на компетентната данъчна администрация във връзка с движенията на стоките в рамките на Общността. Член 5 1. Данъчната администрация, отговаряща във всяка държава-членка, предоставя на националните власти следната информация, за да идентифицира лицата, които са декларирали стоки за фискални цели: a) пълно име на физическото или юридическото лице; б) пълен адрес, включително пощенския код; в) идентификационен номер съгласно член 9, параграф 1, буква a) oт Регламент (EО) № 638/2004. 2. Данъчната администрация, отговаряща във всяка държава-членка, предоставя на националните власти за всяко физическо или юридическо лице, в съответствие с Директива 77/388/EИО (4): a) облагаемата сума за придобивка на Общността и доставка на стоките; б) данъчния период. Член 6 Допълнителната информация, съгласно член 8, параграф 2, буква б) от Регламент (EО) № 638/2004, се отнася до националните данни по VIES (Данни по информационната обменна система за ДДС). ГЛАВА 3 СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ПО ИНТРАСТАТ Член 7 Партньори държави-членки и държава на произход Партньорите държави-членки и където е събрана, страната на произход, се докладват съгласно версията на номенклатурата на страните и териториите в сила. Член 8 Стойност на стоките 1. Стойността на стоките е облагаемата сума, която е стойността, определена за данъчно облагане в съответствие с Директива 77/388/EИО. За продукти, предмет на мита, сумата на тези мита се изключва. Когато облагаемата сума не трябва да се декларира за целите за таксуване, трябва да се докладва положителна стойност, която съответства на стойността на фактурата, с изключено ДДС, или на сума, която би била фактурирана в случай на продажба или покупка. В случай на обработка стойността, която следва да се събере, с оглед на и след такива операции, е общата сума, която би била фактурирана в случай на продажба или покупка. 2. Също така държавите-членки може да събират статистическата стойност на стоките, както е определено в приложението към Регламент (EО) № 638/2004, от част от доставчиците на информация, чиято търговия възлиза на максимум 70 % от общата търговия на съответната държава-членка, изразена в стойност. 3. Стойността на стоките, определена в параграфи 1 и 2, се изразява в националната валута. Обменният курс, който трябва да се прилага, е: a) курсът на обмяна, приложим за определяне на облагаемата сума за данъчни цели, когато това е установено; или б) официалният обменен курс по времето на попълване на декларацията или този, приложим към изчислената стойност за митнически цели, при отсъствие на специални разпоредби, определена от държавите-членки. Член 9 Количество на стоките 1. Нетната маса се дава в килограми. Въпреки това спецификацията на нетната маса за подпозициите от Комбинираната номенклатура, оттук нататък „КН“, установена с Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (5), определени в приложение II към настоящия регламент, не се изисква от органите, отговарящи за доставянето на информация. 2. Допълнителните единици се цитират в съответствие с информацията, определена от Регламент (EИО) № 2658/87 на Съвета, срещу съответните подпозиции, списъкът на които е публикуван в част I „Предварителни разпоредби“ от цитирания регламент. Член 10 Естество на трансакцията Естеството на трансакцията се докладва съгласно кодовете, включени в списъка на приложение III от цитирания регламент. Държавите-членки прилагат кодовете от колона А или комбинация от номера на кодове в колона А и техните подпозиции в колона Б, посочени в списъка. Член 11 Условия за доставяне Държавите-членки, които събират информация за условията за доставяне, съгласно член 9, параграф 2, буква г) от Регламент (EО) № 638/2004 може да използват кодовете, определени в приложение ІV към настоящия регламент. Член 12 Начин на транспорт Държавите-членки, които събират информация за начина на транспорт, съгласно член 9, параграф 2, буква д) от Регламент (EО) № 638/2004 може да използват кодовете, определени в приложение V към настоящия регламент. ГЛАВА 4 ОПРОСТЯВАНЕ НА СИСТЕМАТА ИНТРАСТАТ Член 13 1. Държавите-членки изчисляват праговете си за годината след текущата календарна година въз основа на последните резултати от търговията с други държави-членки за периода от последните 12 месеца. Разпоредбите, приети в началото на годината, се прилагат за цялата година. 2. Стойността на търговията с орган, отговарящ за предоставяне на информация, се счита да е над праговете: a) когато стойността на търговията с други държави-членки през предходната година надвишава приложимите прагове, или б) когато кумулативната стойност на търговията с други държави-членки от началото на приложимата година надвишава приложимите прагове. В този случай информацията се предоставя от месеца, през който праговете са надвишени. 3. Органите, отговарящи за предоставяне на информацията съгласно опростените правила на член 10, параграф 4, буква в) oт Регламент (EО) № 638/2004, използват код 9950 00 00 за докладване на остатъчни продукти. 4. За индивидуални транзакции, чиято стойност е по-малка от 200 EUR, органите, отговарящи за предоставяне на информация, може да докладват следната опростената информация: - код на продукта 9950 00 00, - държавата-членка партньор, - стойността на стоките. Националните власти: a) може да откажат или ограничат прилагането на това опростяване, ако преценят, че целта за поддържане на задоволително качество на статистическа информация надвишава желанието да се намали докладвания обем; б) може да изискат отговорните органи за предоставяне на информация за помолят предварително за им се разреши да използват опростяването. ГЛАВА 5 ПРАВИЛА, СВЪРЗАНИ СЪС СПЕЦИФИЧНИ СТОКИ И ДВИЖЕНИЯ Член 14 В допълнение на разпоредбите на Регламент (EО) № 638/2004 специфични стоки и движения са предмет на правилата, определени в настоящата глава за данни, които трябва да се изпращат до Комисията (Евростат). Член 15 Индустриален завод 1. По смисъла на настоящия член: a) „индустриален завод“ е комбинация от машини, апарати, оборудване, съоръжения, инструменти и материали, които заедно съставляват на широк обхват постоянни единици, произвеждащи стоки или предоставят услуги; б) „съставна част“ означава доставка за индустриален завод на стоки, които принадлежат към една и съща глава от КН. 2. Статистика за търговия между държавите-членки може да обхваща само стоки и доставки на съставни части, използвани за конструиране на индустриални заводи или повторна употреба на индустриални заводи. 3. Държави-членките, прилагащи параграф 2, може да прилагат следните специални разпоредби, при условие че цялата статистическа стойност на даден индустриален завод надвишава 3 милиона EUR, освен ако те представляват индустриални заводи за втора употреба: a) Кодовете на стоките се съставят по следния начин: - първите 4 цифри са 9880, - петата и шестата цифра съответстват на главата на КН, към която принадлежат стоките или съставляващата част - седмата и осмата цифра е 0. б) Количеството е по избор. Член 16 Неподредени пратки 1. По смисъла на настоящия член „неподредени пратки“ означава доставка на компоненти на дадена стока в неподредено или разбъркано състояние, които са натоварени през повече от един референтен период поради причини, свързани с търговията или с транспорта. 2. Държавите-членки изпращат данни при пристигане или разтоварване на неподредени пратки само веднъж, през месеца, когато последната пратка е пристигнала или е разтоварена. Член 17 Плавателни съдове и самолети 1. По смисъла на настоящия член: a) „плавателен съд“ означава съд, използван за транспорт съгласно допълнителните бележки 1 и 2 от глава 89 от КН, и военни кораби; б) „самолет“ означава самолети, попадащи под код 8802 от КН, за гражданска употреба, ако са използвани от въздушна линия или за военна употреба; в) „собственост на плавателен съд или самолет“ означава фактът за регистрация от физическо или юридическо лице като собственик на плавателен съд или самолет. 2. Статистика, свързана с търговия на стоки между държави-членки относно плавателни съдове и самолети, обхваща само следното изпращане и пристигане: a) трансфер на собственост на плавателен съд или самолет, от физическо или юридическо лице, установено в друга държава-членка, до физическо или юридическо лице в докладващата държава-членка. Тази транзакция се третира като пристигане; б) трансфер на собственост на плавателен съд или самолет от физическо или юридическо лице, установено в докладваща, държава-членка до физическо или юридическо лице, установено в друга държава-членка. Тази транзакция се третира като изпращане. Ако плавателният съд или самолет са нови, изпращането се докладва в държавата-членка на конструиране; в) изпращанията и пристигането на плавателни съдове и самолети, подлежащи на или след обработка под договор, определено в приложение III, бележка под линия д). 3. Държавите-членки прилагат следните специфични разпоредби относно статистиката, отнасяща се до търговията на стоки между държавите-членки: a) количеството се изразява с определен брой стоки в една или други допълнителни единици, определени в КН, за плавателни съдове и в нетната маса и допълнителни единици за самолет; б) статистическата стойност е общата сума, която би била фактурирана - като се изключат транспортните и застрахователните разходи - в случай на продажба или покупка на целия плавателен съд или самолет; в) държавата-членка партньор за докладващата държава-членка е: - държавата-членка на конструкция, при пристигане в случай на нов плавателен съд или самолет, конструиран в Европейския съюз - в другите случаи държавата-членка партньор е държавата-членка, където физическото или юридическото лице, трансфериращи собствеността на плавателния съд или самолет, е установено, при пристигане или физическото или юридическото лице, на което се трансферира собствеността на плавателния съд или самолет, при изпращане. г) референтният период за пристигане и изпращане, съгласно параграф 2, букви a) и б), е месецът, през който се състои трансферът на собственост. 4. При условие че не съществува конфликт с друго национално или общностно законодателство, националните власти, отговарящи за Интрастрат, имат достъп до допълнителни източници на данни, различни от тези в системата Интрастат или Единния административен документ за митнически или фискални цели, от които те биха се нуждали за прилагането на настоящия член. Член 18 Моторни превозни средства и части за самолет Държавите-членки може да прилагат опростени национални разпоредби за моторни превозни средства и части за самолети, при условие че те поддържат Комисията (Евростат) информирана относно тяхната практика преди кандидатстването. Член 19 Стоки, доставени до плавателни съдове и въздушни превозни средства 1. За целите на настоящия член: а) „доставка на стоки до плавателни съдове и въздушни превозни средства“ означава доставка на стоки за екипажа и пътниците и за опериране на моторите, машините и други съоръжения на плавателните съдове и въздушните превозни средства; б) плавателните съдове и въздушните превозни средства се считат, че принадлежат на държавите-членки, в които плавателният съд или въздушното превозно средство е регистрирано. 2. Статистика, свързана с търговия на стоки между държавите-членки, обхваща само пратки на стоки, доставени на територията на докладващата държава-членка за плавателни съдове и въздушни превозни средства, принадлежащи на друга държава-членка. Пратките обхващат всички стоки, определени в член 3, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (EО) № 638/2004. 3. Държавите-членки използват следните кодове за стоки, доставени до плавателни съдове и въздушни превозни средства: - 9930 24 00 стоки от глави от 1 до 24 от КН, - 9930 27 00 стоки от глава 27 от КН, - 9930 99 00: стоки, класифицирани на други места. Изпращането на данни относно количеството е по избор. Въпреки това данните за нетната маса се изпращат за стоки, принадлежащи към глава 27. В допълнение може да се използва опростеният партньорски код на страната „QR“. Член 20 Офшорни инсталации 1. За целите на настоящия член: a) „офшорни инсталации“ означава оборудването и съоръженията, инсталирани и стационарни в морето извън статистическата територия на дадена страна; б) тези офшорни инсталации се считат, че принадлежат на тази държава-членка, в която е установено физическото или юридическото лице, отговарящо за тяхната търговска употреба. 2. Статистика, свързана с търговия на стоки между държави-членки, обхваща изпращания и пристигане на стоки, доставени за и от тези офшорни инсталации 3. Държавите-членки използват следните кодове за стоки, отправени за операторите на офшорните инсталации или за операцията на моторите, машините и други съоръжения на офшорната инсталация: - 9931 24 00: стоки от глави от 1 до 24 от КН; - 9931 27 00: стоки от глава 27 от КН; - 9931 99 00: стоки, класифицирани на други места. Изпращането на данни относно количеството е по избор. Въпреки това данните относно нетната маса се изпращат относно стоки, принадлежащи към глава 27. Може да се използва опростеният партньорски код на страната „QV“. Член 21 Морски продукти 1. За целите на настоящия член: a) „морски продукти“ означава рибни продукти, минерали, предмети от потънали кораби и всички други продукти, които се намират на плавателните съдове в морето; б) морските продукти се считат, че принадлежат на тази държава-членка, където е регистриран плавателният съд, който е извършил улова. 2. Статистиката, свързана с търговия на стоки между държави-членки, обхваща изпращане и пристигане: a) пристигане, когато морските продукти са приземени на пристанищата докладващата държава-членка или са придобити от плавателни съдове, регистрирани в докладващата държава-членка, от плавателен съд, регистриран в друга държава-членка; б) изпращане, когато морските продукти са приземени в пристанищата на друга държава-членка или е получено от плавателни съдове, регистрирани в друга държава-членка, от плавателен съд, регистриран в докладващата държава-членка. 3. Държавата-членка партньор е тази, която при пристигане, където плавателният съд, носещ улова, е регистриран, и при изпращане, държавата-членка, където морският продукт е приземен, или плавателният съд, придобиващ морския продукт, е регистриран. 4. При условие че няма конфликт с националното или с общностното законодателство, националните власти, отговарящи за Интрастат, имат достъп до източници на допълнителни данни, различни от тези на системата Интрастат или Единния административен документ за митнически или фискални цели, от които биха могли да се нуждаят при прилагане на настоящия член. Член 22 Космически кораби 1. За целите на настоящия член „космически кораб“ означава превозни средства, които могат да пътуват извън земната атмосфера. 2. Статистика, свързана с търговия на стоки между държавите-членки, обхваща изпращане и пристигане на космически кораби: a) изпращане или пристигане на космически кораби след договор, както е определено бележка под линия д) от приложение ІІІ към настоящия регламент; б) пускането в космоса на космически кораб, който е предмет на трансфер на собственост между две физически или юридически лица, установени в различни държави-членки се счита: i) за изпращане в държава-членка, която е конструирала до завършване космически кораб; ii) за пристигане в държава-членка, където новият собственик е установен. 3. Следните специфични разпоредби се прилагат към статистиката, съгласно параграф 2, буква б): a) данните относно статистическата стойност се определят като стойността на външни работи по космическия кораб в съответствие със сроковете за доставка, определени в приложение ІV към настоящия регламент; б) Данните за държавата-членка партньор е държавата-членка, която е конструирала до завършване космическия кораб, при пристигане, и държавата-членка, където новият собственик е установен, при изпращане. 4. При условие че няма конфликт с националното или общностното законодателство, националните власти, отговарящи за Интрастат, имат достъп до източници на допълнителни данни, различни от тези на системата Интрастат или Единния административен документ за митнически или фискални цели, от които биха могли да се нуждаят при прилагане на настоящия член. Член 23 Електроенергия 1. Статистиката, свързана с търговия на стоки между държавите-членки, обхваща изпращане и пристигане на електроенергия. 2. При условие че няма конфликт с националното или с общностното законодателство, националните власти, отговарящи за Интрастат, имат достъп до източници на допълнителни данни, различни от тези на системата Интрастат или Единния административен документ за митнически или фискални цели, от които биха могли да се нуждаят при изпращане данни относно търговия с електроенергия между държавите-членки и Общността (Евростат). 3. Статистическата стойност, изпратена до Комисията (Евростат), може да се основе на преценки. Държавите-членки трябва да информират Комисията (Евростат) относно методологията, използвана за преценка преди прилагането. Член 24 Военни стоки 1. Статистика, свързана с търговия на стоки между държавите-членки, обхваща изпращане и получаване на стоки, предназначени за военна употреба. 2. Държавите-членки може да изпращат не толкова подробна информация в сравнение с тази, посочена в член 9, параграф 1, букви б) и з) от Регламент (EО) № 638/2004, когато информацията попада под военна сигурност в съответствие с дефинициите в сила в държавите-членки. Въпреки това обаче, като минимум, данните относно общата месечна статистическа стойност на изпращане и пристигане се изпращат до Комисията (Евростат). ГЛАВА 6 ИЗПРАЩАНЕ НА ДАННИ ДО ЕВРОСТАТ Член 25 1. Определят се общи резултати, съгласно член 12, параграф 1, буква а) от Регламент (EО) № 638/2004, за всеки поток като обща стойност на търговия с други държави-членки. В допълнение държавите-членки, принадлежащи към еврозоната, предоставят класифициране на търговията си извън еврозоната по продукти съгласно разделите от „Стандартна международна търговска класификация“, трето преработено издание 2. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че събирането на търговски данни от дружества над прага от 97 % е изчерпателно. 3. Адаптации, направени при прилагане на член 12 от Регламент (EО) № 638/2004, се изпращат до Евростат с класифициране по страна-партньор и кода на продукта на ниво две цифри от КН. 4. По отношение на статистическата стойност на стоките държавите-членки оценяват тази стойност, където не се събира. 5. Държавите-членки, които са адаптирали референтния период съгласно член 3, параграф 1, осигуряват, че месечните резултати се изпращат до Комисията (Евростат), като се използват преценките, ако е необходимо, когато референтният период за фискални цели не съответства на календарния месец. 6. Държавите-членки изпращат данни, обявени за конфиденциални, до Комисията (Евростат), така че да може да се публикуват поне под оригиналните две първи цифри от кода по КН, ако е осигурена поверителност. 7. Когато месечните резултати, вече изпратени до Комисията (Евростат), са предмет на редакции, държавите-членки изпращат редактираните резултати не по-късно от следващия месец, след като са получени редактираните данни. ГЛАВА 7 ДОКЛАД ЗА КАЧЕСТВОТО Член 26 1. Държавите членки доставят на Комисията (Евростат) не по-късно от 10 месеца след календарната година доклад за качеството, съдържащ цялата информация, която е изискана за оценка на качеството на изпратените данни. 2. Докладът за качество цели да обхване качеството на статистиката по отношение на следните параметри: - съответствие на статистическите понятия, - точност на оценките, - спазване на сроковете при изпращане на резултатите до Комисията (Евростат), - достъпност и яснота на информацията, - сравнимост на статистиката, - кохерентност, - пълнота. 3. Качествените индикатори са определени в приложение VI към настоящия регламент. ГЛАВА 8 ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 27 Регламент (EО) № 1901/2000 и Регламент (EИО) № 3590/92 се отменят, считано от 1 януари 2005 г. Член 28 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2005 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 ноември 2004 година.

32004L0017

32004L0017 L 134/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2004/17/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31 март 2004 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 47, параграф 2, член 55 и член 95 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3), в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (4), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 9 декември 2003 г., като имат предвид, че: (1) По повод на новите изменения, които са направени в Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно координирането на процедурите за възлагане от обществени поръчки на възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникационния сектор (5), които са необходими, за да се отговори на исканията за опростяване и модернизиране, които са отправени както от възложителите, така и от икономическите оператори, в техните отговори на Зелената книга, приета от Комисията на 27 ноември 1996 г., директивата следва, в интерес на постигането на яснота, да бъде отменена. Настоящата директива се основава на съдебната практика на Съда на ЕО, и по-специално на съдебната практика във връзка с критериите за възлагане, която изяснява възможностите на възложителите да отговорят на нуждите на съответната общественост, в това число в областта на околната среда и/или в социалната област, при условие че такива критерии са свързани с предмета на поръчката, не предоставят неограничена свобода на избор на възложителя, изрично са посочени и са съобразени с основните принципи, посочени в съображение 9. (2) Основна причина за въвеждането на правила, координиращи възлагането на обществени поръчки в тези сектори, е многообразието от начини, по които националните власти могат да въздействат върху поведението на тези възложители, включително чрез участие в капитала им и чрез представителство в административните, управителните или надзорните органи на тези субекти. (3) Следваща основна причина, поради която е необходимо да се координират процедурите за възлагане на обществена поръчка, прилагани от възложителите, които действат в тези сектори, е затворената природа на пазарите, в които те действат, което се дължи на наличието на специални или изключителни права, предоставени от държавите-членки във връзка със снабдяването, предоставянето или действието на мрежите за осигуряване на въпросните услуги. (4) Общностното законодателство и по-специално Регламент (ЕИО) № 3975/87 на Съвета от 14 декември 1987 г. за определяне на процедурата за прилагане на правилата на конкуренция, приложими към предприятията в областта на въздушния транспорт (6) и Регламент (ЕИО) № 3976/87 от 14 декември 1987 г. относно прилагането на член 85, параграф 3 от Договора за някои категории споразумения и съгласувани практики в областта на въздушните превози (7), е предназначено да въведе по-голяма конкуренция между превозвачите, които предоставят въздушно-транспортни услуги на обществеността. Следователно не е подходящо да се включат подобни субекти в обхвата на настоящата директива. С оглед на конкурентното положение на общностното корабоплаване, също така не би било подходящо поръчките, които се възлагат в този сектор, да се подчиняват на правилата на настоящата директива. (5) В обхвата на Директива 93/38/ЕИО понастоящем попадат някои поръчки, които са възложени от възложителите, които действат в телекомуникационния сектор. Приета е правна рамка, както се посочва в четвъртия доклад относно изпълнението на телекомуникационните регламенти от 25 ноември 1998 г., за да се отвори този сектор. Една от нейните последици е въвеждането в този сектор на ефективна конкуренция - както юридически, така и фактически. За информационни цели и в светлината на това положение Комисията публикува списък на телекомуникационните услуги (8), който вече може да бъде изключен от обхвата на тази директива по силата на член 8 от нея. В седмия доклад относно изпълнението на регламентите в областта на телекомуникациите oт 26 ноември 2001 г. се потвърждава продължаващият прогрес. Следователно повече не е необходимо да се регулират покупките от възложители, които извършват дейност в този сектор. (6) Следователно вече не е подходящо да се поддържа Консултативния комитет за доставяне на телекомуникации, създаден по силата на Директива 90/531/ЕИО на Съвета от 17 септември 1990 г. относно процедурите за възлагане на обществени поръчки на възложители, които оперират във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и сектора на телекомуникациите (9). (7) При все това, подходящо е да се продължи наблюдението над процесите в сектора на телекомуникациите и да се преосмисли положението, в случай че се установи, че в този сектор вече не е налице ефективна конкуренция. (8) Директива 93/38/ЕИО изключва от обхвата си покупките на гласова телефония, телекс, мобилни телефони, пейджъри и сателитни услуги. Тези изключения бяха предвидени, за да се отчете обстоятелството, че често въпросните услуги могат да бъдат предоставени само от един доставчик на услуги в дадена географска област, поради липсата на ефективна конкуренция и наличието на специални или изключителни права. Въвеждането на ефективна конкуренция в телекомуникационния сектор премахва основанието за подобни изключения. Следователно необходимо е да се включи обществената поръчка за такива телекомуникационни услуги в обхвата на настоящата директива. (9) За да се гарантира откриване за процедура на възлагане за обществени поръчки, възложени от възложители, които извършват дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и в сектора на пощенските услуги, е желателно да се създадат разпоредби за общностно координиране на поръчки над определена стойност. Такова координиране се основава на изискванията, които произтичат от членове 14, 28 и 49 от Договора за ЕО и от член 97 на Договора за Евратом, по-конкретно принципа за равнопоставеност, на който принципът за недискриминация не е нещо повече от специфичен израз, принципа за взаимното признаване, принципа за пропорционалност, а също така и принципа за прозрачност. С оглед на естеството на секторите, които са засегнати от такова координиране, то това сътрудничество следва, при зачитане на прилагането на тези принципи, да създаде рамка за лоялна търговска практика и следва да позволява гъвкавост във възможно най-голяма степен. По отношение на обществените поръчки, чиято стойност е по-ниска от тази, която изисква прилагането на разпоредбите за общностно координиране, е желателно да се напомни съдебната практика на Съда, съгласно която се прилагат правилата и принципите на договора, посочени по-горе. (10) За да се гарантира реално отваряне на пазара и справедливо равновесие при прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и сектора на пощенски услуги, е необходимо обхванатите субекти да бъдат идентифицирани съобразно различна от правния им статус основа. Следователно следва да бъде гарантирано, че не се засяга равноправното третиране на възложителите, които извършват дейност в обществения сектор, както и на тези, които извършват дейност в частния сектор. Необходимо е също така да се гарантира, в съответствие с член 295 от Договора, че не се засягат правилата, регулиращи режима на собственост в държавите-членки. (11) Държавите-членки следва да гарантират, че участието на орган, регулиран от публичното право като оферент в процедура за възлагане на обществена поръчка, не причинява каквото и да било нарушаване на конкуренцията по отношение частните оференти. (12) Съгласно член 6 от Договора, изискванията във връзка с опазването на околната среда следва да бъдат интегрирани в определянето и изпълнението на общностните политики и дейности, посочени в член 3 от Договора, и по-специално с оглед на насърчаването на устойчивото развитие. Следователно настоящата директива изяснява начина, по който възложителите могат да допринесат за защитата на околната среда и към насърчаването на устойчиво развитие, като при това се обезпечава възможността за получаване на най-добрата парична стойност за техните поръчки. (13) Нищо в настоящата директива не препятства налагането или изпълнението на мерки, които са необходими за защитата на обществения морал, реда и cигурността, здравето, човешкия живот и живота на животните, или съхраняването на растенията и по-специално с оглед на устойчивото развитие, при условие че тези мерки са в съответствие с Договора. (14) Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 г. относно сключването от името на Европейската общност на споразумения, отнасящи се до въпроси от обхвата на нейната компетентност, постигнати на многостранните преговори в рамките на Уругвайския кръг (от 1986 г. до 1994 г.) (10), одобри по-специално Споразумението на СТО относно обществените поръчки (наричано по-долу „споразумението“), чиято цел е създаване на многостранна рамка от балансирани права и задължения във връзка с обществените поръчки с цел постигане на либерализация и разширяване на световната търговия. С оглед на международните права и задължения, произтичащи за Общността вследствие на приемането на споразумението, разпоредбите, които следва да се прилагат по отношение на оферентите и продуктите от трети страни, подписали споразумението, са тези, които са определени в него. Споразумението няма пряко действие. Следователно възложителите от обхвата на споразумението, които спазват настоящата директива и които я прилагат по отношение на икономически оператори от трети страни, които са подписали споразумението, следва да спазват споразумението. Също така е подходящо настоящата директива да гарантира на общностните икономически оператори такива условия за участие в обществени поръчки, които условия са толкова благоприятни като тези, запазени за икономическите оператори на трети страни, които са подписали споразумението. (15) Преди откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, възложителите могат, посредством използването на технически диалог, да търсят или приемат съвет, който може да бъде използван при подготовката на спецификациите, при условие че подобен съвет няма като ефект препятстване на конкуренцията. (16) С оглед на разнообразието на поръчките за строителство, възложителите следва да могат да предвидят разпоредби за поръчки за проектирането и извършването на строеж, които се възлагат поотделно или съвместно. Настоящата директива не цели предписването на възлагане на поръчки поотделно или съвместно. Решението да се сключват поръчки поотделно или съвместно се определя от количествени и икономически критерии, които могат да бъдат определени в националното право. Може да се приеме, че даден договор съставлява поръчка за строителство, само ако предметът му изрично обхваща извършването на дейности, посочени в приложение XII, дори и ако поръчката включва други услуги, които са необходими за извършването на такива дейности. Поръчките за услуги, по-специално в областта на услугите за управление на недвижимо имущество, могат при определени обстоятелства да включват строителство. Въпреки това, дотолкова, доколкото такова строителство е случайно по отношение на основния предмет на поръчката и съставлява възможна последица от този предмет или допълнение към него, обстоятелството, че такова строителство влиза в обхвата на поръчката, не оправдава квалифицирането на поръчката като поръчка за строителство. За целите на изчисляването на прогнозната стойност на поръчката за строителство е подходящо да се вземе като основа стойността на самото строителство, както и очакваната стойност на доставките и услугите, ако има такива, които възложителите предоставят на разположение на предприемачите, дотолкова, доколкото тези услуги или доставки са необходими за извършването на въпросното строителство. Следва да бъде разбрано, че за целите на този параграф, съответните услуги са тези, които са предоставени от възложителите посредством техния собствен личен състав. От друга страна, изчисляването на стойността на поръчките за услуги, независимо дали те се предоставят или не на разположение на изпълнителя за последващото извършване на строителство, следва правилата, които се прилагат по отношение на поръчките за услуги. (17) За целите на прилагането на процедурните правила на настоящата директива и за целите на наблюдението, полето на услуги се очертава най-добре като се подразделя на категории, които отговарят на определени заглавия на една обща класификация, а те се събират в две приложения, XVII A и XVII Б, съобразно режима, на който подлежат. Що се отнася до услугите в приложение XVII Б, съответно приложимите разпоредби на настоящата директива не следва да накърняват приложението на общностните правила, които са специфични за въпросните услуги. (18) Що се отнася до поръчките за услуги, пълното прилагане на настоящата директива следва да бъде ограничено за преходен период спрямо поръчките, при които нейните разпоредби биха позволили осъществяването на пълния потенциал за повишена международна търговия. Поръчки за други услуги следва да бъдат наблюдавани през този преходен период, преди да бъде взето решение относно пълното прилагане на настоящата директива. В това отношение следва да бъде определен механизмът за подобно наблюдение. Този механизъм следва същевременно да способства достъпа на заинтересуваните страни до съответната релевантна информация. (19) Не следва да се допускат пречки пред свободното предоставяне на услуги. Следователно предоставящите услуги могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Настоящата директива обаче не следва да засяга прилагането на национално ниво на правилата относно условията за осъществяване на дейност или професия, при условие че те са в съответствие с общностното право. (20) Някои нови електронни техники за покупка продължават да бъдат развивани. Подобни техники способстват за повишаването на конкуренцията и ефективността на обществените покупки, особено с оглед на спестяването на време и пари, което позволява употребата им. Възложителите могат да се ползват от техниките за електронна покупка, при условие че такова ползване е съобразено с правилата на настоящата директива и с принципите за равнопоставеност, недискриминация и прозрачност. С оглед на това дадена оферта, която е подадена от оферент, по-специално съгласно рамково споразумение или когато се използва динамична система за покупка, може да бъде под формата на електронен каталог на този оферент, ако той използва средствата за комуникация, които са избрани от възложителя в съответствие с член 48. (21) С оглед разширяването на използването на системите за електронна покупка, следва понастоящем да бъдат въведени подходящи правила, за да могат възложителите да се възползват в пълна степен от възможностите, които предоставят тези системи. В тази перспектива, необходимо е да бъде определена изцяло електронна динамична система за покупка на обичайно ползвани покупки и да бъдат установени специфични правила за създаване и действие на такава система, за да се гарантира справедливо третиране на всеки икономически оператор, който иска да се присъедини към нея. Трябва да бъде позволено на всеки икономически оператор, който представи индикативна оферта в съответствие със спецификацията и отговаря на критериите за подбор, да се присъедини към такава система. Тази техника за покупка позволява на възложителя, посредством създаването на списък на оференти, които вече са избрани и чрез възможността, предоставена на нови оференти да се присъединят, да разполага с особено широк обхват от оферти, като следствие на наличните електронни средства и следователно да се гарантира оптимално ползване на средства посредством широка конкуренция. (22) Тъй като съществува вероятност да нарасне ползването на техниката на електронни търгове, следва да бъде въведено общностно определение на такива търгове и те да се подчиняват на специални правила, за да се гарантира, че те работят изцяло в съответствие с принципите за равнопоставеност, недискриминация и прозрачност. За тази цел следва да се предвиди, че такива търгове се прилагат само по отношение на поръчки за строителство, доставки или услуги, за които прецизно могат да бъдат определени спецификации. Такъв по-специално може да бъде случаят с поръчки за периодични доставки, строителство и услуги. С оглед на същата цел следва също така да бъде възможно създаването на съответно класиране на оферентите на всеки етап от електронния търг. Прибягването до електронни търгове позволява на възложителите да искат от оферентите да предлагат нови цени, които са намаляващи, и също така, когато поръчката е предоставена на най-изгодната в икономически план оферта, да се подобрят офертните елементи, различни от цени. За да се гарантира съблюдаване на принципа за прозрачност, обект на електронни търгове могат да бъдат само елементите, които подлежат на автоматична оценка от електронни средства, без каквато и да е намеса и/или преценка от страна на възложителя, с други думи, единствено елементите, които могат да бъдат количествено изразени в цифри или проценти. От друга страна, тези аспекти от оферти, които предполагат преценката на неподлежащи на количествено изразяване елементи, не следва да бъдат предмет на електронни търгове. Следователно някои поръчки за строителство и някои поръчки за услуги, които имат за предмет интелектуални дейности, такива като проектиране на строителство, не следва да бъдат предмет на електронни търгове. (23) Някои централизирани техники за покупка са разработени в държавите-членки. Няколко възлагащи органи отговарят за изготвянето на поръчки/рамкови споразумения за възлагане или сключване от възложителите. С оглед на големите обеми на покупки, тези техники способстват нарастването на конкуренцията и ефективността на обществените покупки. Следователно следва да се предвиди общностно определение на централните органи за покупка, ползвани от възложителите. Следва също така да се дефинират условията, съгласно които, в съответствие с принципите за недискриминация и равнопоставеност, ще се счита че възложителите, които купуват строителство, доставки и/или услуги посредством централен орган за покупка, са се съобразили с настоящата директива. (24) За да се вземат предвид различните обстоятелства в държавите-членки, следва да се позволи на държавите-членки да избират дали възложителите могат да използват централни органи за покупка, динамични системи за покупка или електронни търгове, определени и регулирани в настоящата директива. (25) Следва да е налице подходящо определение относно понятието за специални или изключителни права. Последицата от това определение, е че по смисъла на настоящата директива не съставлява изключително или специално право обстоятелството, че за целите на изграждането на мрежи или пристанищни или летищни съоръжения, даден възложител би могъл да се възползва от процедурата за експроприиране или ползване на недвижимо имущество или може да разполага мрежово оборудване върху, под или над обществени пътища. Също така не съставлява само по себе си изключително или специално право по смисъла на настоящата директива обстоятелството, че даден възложител доставя питейна вода, електричество, газ или отопление на мрежа, която сама по себе си се ползва от възложител, което се ползва от специални или изключителни права, предоставени от компетентен орган на засегнатата държава-членка. Не е възможно и да бъдат приемани за специални или изключителни права правата, които са предоставени от държава-членка под каквато и да е форма, включително чрез концесионни актове, на ограничен брой предприятия въз основа на обективни, пропорционални и недискриминационни критерии, които позволяват на всички заинтересовани страни, които отговарят на тези критерии, да се ползват от такива права. (26) Подходящо е възложителите да прилагат общи процедури за възлагане на обществени поръчки по отношение на техните дейности във връзка с водата, както и такива правила да се прилагат също така, когато възлагащиге органи по смисъла на настоящата директива предоставят поръчки по отношение на техните проекти в областта на хидротехническите дейности, напояването, отводняването или отвеждането и пречистването на канални води. При все това правилата за възлагане на обществена поръчка от вида, предложени относно доставките на стоки, не са подходящи за покупкато на вода, при наличието на необходимост да се достави вода от източници в близост до областта, в която тя ще бъде ползвана. (27) Определени възложители, които предоставят автобусни транспортни услуги на обществеността, вече бяха изключени от обхвата на Директива 93/38/ЕИО. Такива възложители следва също така да бъдат изключени и от обхвата на настоящата директива. За да се предотврати съществуването на множество особени разпоредби, които се прилагат само по отношение на определени сектори, следва също така да се прилага общата процедура, която позволява да бъдат отчетени ефектите от отварянето към конкуренцията за всички възложители, които предоставят автобусни транспортни услуги и които не са изключени от обхвата на Директива 93/38/ЕИО съгласно член 2, параграф 4 от нея. (28) Като се отчете бъдещото отваряне на общностните пощенски услуги за конкуренцията и обстоятелството, че такива услуги се предоставят посредством мрежа от възлагащи органи, публични предприятия и други предприятия, поръчките, възложени от възложителите, които предоставят пощенски услуги, следва да се подчиняват на правилата на настоящата директива, включително тези на член 30, който, при зачитането на приложението на принципите, посочени в съображение 9, създават рамка за лоялна търговска практика и позволяват по-голяма гъвкавост, отколкото се предлага по силата на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедури за възлагане на поръчки за строителство, доставки и обществени услуги (11). За да се определят въпросните дейности, е необходимо да се вземат предвид определенията от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на общностните пощенски услуги и подобряването на качеството на услугите (12). Независимо от техния правен статус, възложителите, които предоставят пощенски услуги, понастоящем не са предмет на правилата, установени в Директива 93/38/ЕИО. Следователно приспособяването на процедурите за възлагане на поръчки към настоящата директива може да отнеме по-дълго време, за да се приложи към такива възложители, отколкото към възложители, които вече се подчиняват на тези правила, които следва просто да адаптират своите процедури към измененията, направени по силата на настоящата директива. Следователно следва да бъде позволено отлагане на прилагането на настоящата директива, за да се отчете допълнителното време, което се изисква за това приспособяване. Предвид различното положение на такива възложители, държавите-членки следва да разполагат с опцията да се предостави преходен период за прилагането на настоящата директива към възложителите, които извършват дейност в сектора на пощенските услуги. (29) Поръчките могат да бъдат възложени с оглед отговаряне на изискванията на няколко дейности, които вероятно се подчиняват на различни правни режими. Следва да бъде изяснено, че приложимият правен режим към една поръчка, предназначена да обхваща няколко дейности, следва да се подчинява на правилата, които се прилагат към дейността, за която поръчката е основно предназначена. Определянето на дейността, за която основно е предназначена поръчката, може да се основава на анализ на изискванията, които следва да изпълни специфичната поръчка, който се извършва от възложителя за целите на оценяването на стойността на поръчката и на изготвянето на офертните документи. В определени случаи, такива като покупката на единична бройка оборудване за извършването на дейности, за които не би била достъпна информация, която да позволява оценка на съответните нива на ползване, би било обективно невъзможно да се определи за коя дейност е основно предназначена поръчката. Правилата, които се прилагат по отношение на такива случаи, следва да се посочат. (30) Без да се засягат международните задължения на Общността, необходимо е да се опрости изпълнението на настоящата директива, особено чрез опростяване на праговете и чрез превръщане в приложими спрямо всички възложители, независимо от сектора, в който извършват дейност, на разпоредбите относно информацията, която следва да се предостави на участниците относно решенията, които са взети във връзка с процедурите за възлагане на поръчки и техните резултати. Нещо повече, в контекста на Паричния съюз, такива прагове следва да бъдат установени в евро по такъв начин, че да се опрости приложението на тези разпоредби, като същевременно се гарантира съблюдаване на праговете, установени в споразумението, които са изразени в Специални права на тираж (СПТ). В този контекст, следва да бъдат също така предвидени периодични прегледи на праговете, изразени в евро, така че те да се приспособят, при необходимост, в съответствие с възможните отклонения в стойността на еврото във връзка със СПТ. Наред с това, приложимите към конкурси за проект прагове следва да бъдат идентични на тези, които се прилагат по отношение на поръчките за услуги. (31) Следва да се предвидят разпоредби за случаите, при които е възможно въздържане от прилагането на мерките за координиране на процедурите въз основа на мотиви, свързани с държавната сигурност или държавната тайна или поради прилагането на особени правила относно възлагането на поръчки, които произтичат от международни споразумения, отнасящи се до разполагането на войски или приложими за международните организации. (32) Подходящо е да се изключат някои поръчки за услуги, доставки и строителство, които са предоставени на свързано дружество, което има за основна дейност по-скоро да доставя такива услуги, доставки или строителство на групата, от която е част, отколкото да ги предлага на пазара. Също така е подходящо да се изключат някои поръчки за услуги, доставки и строителство, предоставени от възложителя на съвместно предприятие, което е изградено от няколко възложители с цел да се извършват дейности от обхвата на настоящата директива и от които е част този възложител. Подходящо е да се гарантира, че това изключване не предизвиква нарушаване на конкуренцията в полза на предприятията или съвместните предприятия, които са свързани с възложителите; подходящо е да се въведе подходящ набор от правила, по-специално що се отнася до максималните граници, в рамките на които предприятията могат да придобият част от техния оборот от пазара и над които те биха изгубили възможността да възложат поръчки без покана за участие в конкурс, формирането на съвместни предприятия и до стабилността на връзките между тези съвместни предприятия и възложители, от които те са изградени. (33) В контекста на услуги, договорите за придобиване или наемане на недвижима собственост или за права по отношение на такава собственост притежават особени белези, които правят неподходящо приложението на правилата за обществена поръчка. (34) Арбитражните и помирителните услуги обикновено се предоставят от органи или лица, които са определени или избрани по начин, който не може да се подчинява на правилата за обществена поръчка. (35) В съответствие със споразумението, финансовите услуги от обхвата на настоящата директива не включват поръчки във връзка с емитирането, покупката, продажбата или прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти; по-специално, не се обхващат сделки на възложителите за набиране на пари или капитал. (36) Настоящата директива обхваща възлагането на услуги, само когато те се основават на поръчка. (37) Съобразно член 163 от Договора, насърчаването на изследователската дейност и на технологичното развитие е средство за укрепване на научната и технологичната основа на общностната промишленост, а отварянето на поръчките за услуги допринася за тази цел. Настоящата директива не обхваща съфинансирането на програми за научни изследвания и експериментални разработки: следователно в обхвата на настоящата директива не попадат поръчките за научни изследвания и експериментални разработки, които са различни от тези, при които ползите се натрупват изключително за ползване на възложителя при воденето на собствените му дела, при условие че предоставената услуга изцяло се заплаща от възложителя. (38) За да не се допусне разпростирането на някои особени разпоредби, които се прилагат само към определени сектори, сега действащите специални разпоредби, установени по силата на член 3 от Директива 93/38/ЕИО и член 12 от Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди (13), приложими към възложители, които разработват определена географска област с цел извличане или добиване на нефт, газ, въглища, или други твърди горива, следва да бъдат заменени от общата процедура, която допуска изключването на сектори, които са пряко изложени на конкуренция. Следва да се гарантира, че това няма да накърнява Решение 93/676/ЕИО на Комисията от 10 декември 1993 г., предвиждащо, че разработването на географски области с цел добиване или извличане на нефт или газ не съставлява в Нидерландия дейност, по смисъла на определеното в член 2, параграф 2, буква б), i) от Директива 90/531/ЕИО на Съвета, и че възложители, които извършват такава дейност, не следва да бъдат считани в Нидерландия за работещи по силата на специални или изключителни права по смисъла на член 2, параграф 3, буква б) на тази директива (14), Решение 97/367/ЕО на Комисията от 30 май 1997 г., предвиждащо, това че разработването на географски области с цел добиване или извличане на нефт или газ не съставлява в Обединеното кралство дейност по смисъла на определеното в член 2, параграф 2, буква б), i) от Директива 93/38/ЕИО на Съвета и че възложители, които извършват такава дейност, не следва да бъдат считани в Обединеното кралство за работещи по силата на специални или изключителни права по смисъла на член 2, параграф 3, буква б) на тази директива (15), Решение 2002/205/ЕО на Комисията от 4 март 2002 г. в резултат на искане от страна на Австрия, която кандидатства за специалния режим, предвиден в член 3 от Директива 93/38/ЕИО (16), както и Решение 2004/73/ЕО на Комисията относно искането на Германия да кандидатства за специалната процедура, установена в член 3 от Директива 93/38/ЕИО (17). (39) Заетостта и работата са ключови елементи при гарантирането на равни възможности за всички и допринасят за интеграцията в обществото. В този контекст, защитените ателиета и защитените програми за заетост ефективно допринасят за интегрирането или реинтегрирането на трудовия пазар на лица с увреждания. Такива ателиета може да не успеят да получат поръчки при нормални условия на конкуренция. Следователно подходящо е да се предвиди, че държавите-членки могат да си запазят правото на участие в процедури за възлагане на поръчки на такива ателиета или да си запазят изпълнението на поръчки в контекста на защитени програми за заетост. (40) Настоящата директива не се прилага към поръчки, които са предназначени да позволят изпълнението на някоя дейност, посочена в членове 3-7, както и към конкурси за проект, организирани за извършването на такава дейност, ако в държавата-членка, в която се извършва дейността, тя е пряко изложена на пазарна конкуренция на пазари, до които достъпът е неограничен. Следователно подходящо е въвеждането на процедура, която се прилага спрямо всички сектори от обхвата на настоящата директива, която би способствала вземането предвид на последиците на настоящо или бъдещо откриване към конкуренция. Такава процедура следва да предоставя правна сигурност на засегнатите възложители, както и подходящ процес за вземане на решение, който обезпечава в кратки срокове еднообразно приложение на общностното право в тази област. (41) Прякото излагане на конкуренция следва да се оценява въз основа на обективни критерии, като се отчитат особените белези на засегнатия сектор.Приема се, че изпълнението и прилагането на подходящо общностно законодателство за отваряне на определен сектор, или на част от него, предоставя достатъчно основания за предполагане, че е налице свободен достъп до въпросния пазар. Такова подходящо законодателство следва да се идентифицира в приложение, което може да се осъвременява от Комисията. Когато осъвременява, Комисията взема по-специално предвид възможното приемане на мерки, предвиждащи същинско отваряне за конкуренцията на други сектори, различни от тези, за които е вече посоченото законодателство в приложение XI, такива като този на железопътния транспорт. В случаите, когато не следва свободен достъп до даден пазар от изпълнението на подходящото общностно законодателство, трябва да се покаже юридически и фактически, че такъв достъп е свободен. За тази цел прилагането от дадена държава-членка на някоя директива, такава като Директива 94/22/ЕО за отварянето на даден сектор за конкуренция, на друг сектор, такъв като сектор въгледобив, е обстоятелство, което следва да се отчита за целите на член 30. (42) Tехническите спецификации, които са изготвени от купувачите, следва да позволяват публичното възлагане да е отворено за конкуренция. За тази цел следва да е възможно представянето на оферти, които отразяват разнообразието от технически решения. Съответно следва да е възможно да се изготвят техническите спецификации от гледна точка на функционално действие и изисквания и, в случаите, когато се споменава Европейският стандарт - или, при липсата на такъв, националният стандарт, - следва възложителите да разгледат офертите, които се основават на други равнозначни разпоредби, които отговарят на изискванията на възложителите и са равнозначни от гледна точка на безопасност. За да се покаже равнозначността, следва да се позволи на оферентите да ползват всякакви доказателствени форми. Възложителите следва да могат да мотивират всяко едно решение, че в даден случай не е налице равнозначност. Възложителите, които искат да определят изисквания във връзка с околната среда за техническите спецификации на даден договор, могат да предвидят характеристиките във връзка с околната среда, такива като определен метод за производство, и/или особени действия във връзка с околната среда на производствени групи или услуги. Те могат, но не са длъжни, да ползват подходящи спецификации, които са определени в екoетикети, такива като европейския екoетикет, (мулти) национални екoетикети или всеки друг екoетикет, при условие че изискванията за етикета са установени и приети въз основа на научна информация, като се ползва процедура, при която съответните страни, такива като правителствени органи, потребители, производители, дистрибутори и екологични организации могат да участват, и при условие че етикетът е достъпен и наличен за всички заинтересовани страни. Възложителите следва, когато е възможно, да установят техническите спецификации, така че да отчетат критериите за достъпност за лица с увреждания или достъпа за всички потребители. Техническите спецификации следва да бъдат ясно посочени, така че всички оференти да знаят какво обхващат изискванията, които са установени от възложителя. (43) За да се насърчи участието на малки и средни предприятия в пазара на възлагане на обществени поръчки, е желателно да се предвидят разпоредби относно подизпълнителското договаряне. (44) Условията за изпълнение на поръчката са съвместими с директивата, при условие че те не са пряко или косвено дискриминационни и са посочени в известието, което е използвано, за да сe направи известието за конкурс, или в спецификациите. Те могат по-специално да имат за цел насърчаването на професионално обучение по места, наемането на хора, които имат особени трудности с интегрирането, борбата срещу безработицата или опазването на околната среда. Така например, могат да се посочат изискванията - които се прилагат по време на изпълнението на поръчката, - за да се наемат дългосрочно търсещи работа лица или за да се приложат образователни мерки за безработните или за младежите, за да се отговори по същество на разпоредбите на основополагащите конвенции на Международната организация на труда (МОТ), като се предполага, че такива разпоредби не са приети в националното право, и за да се наемат на работа повече хора с увреждания, отколкото се изисква по националното право. (45) Законовите, подзаконовите актове и колективните споразумения, както на национално, така и на общностно ниво, които са в сила в областите на условията за заетост и трудовата безопасност, се прилагат по време на изпълнението на дадена поръчка, при условие че такива правила, и тяхното прилагане, съответстват на общностното право. В ситуации с транснационален характер, когато работници от една държава-членка предоставят услуги в друга държава-членка с оглед изпълнението на поръчката, Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (18) установява минималните условия, които следва да се спазват от приемащата държава по отношение на такива командировани работници. Ако националното право съдържа разпоредби в тази насока, несъблюдаването на тези задължения може да се счита за тежко нарушение или нарушение относно професионалното поведение на засегнатия икономически оператор, които могат да доведат до изключването на този икономически оператор от процедурата за възлагане. (46) С оглед на новите процеси в информационните и телекомуникационните технологии и на опростяванията, които те могат да донесат по отношение формата на публикуване на поръчки и по отношение на ефективността и прозрачността на процедурите за възлагане на обществена поръчка, електронните средства следва да бъдат използвани наравно с традиционните средства за комуникации и информационен обмен. Доколкото е възможно, избраните средства и технология следва да бъдат съвместими с технологиите, които се използват в другите държави-членки. (47) Употребата на електронни средства води до икономия на време. Вследствие на това следва да се предвиди намаляване на минималните срокове, когато се използват електронни средства, при условие че те са съвместими с особения начин на пренасяне, предвиден на общностно ниво. Необходимо е обаче да се гарантира, че кумулативният ефект на намаляване на крайните срокове не води до прекомерно съкратени крайни срокове. (48) Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно общностната рамка за електронните подписи (19) и Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, по-специално електронна търговия, на вътрешния пазар („Директива относно електронната търговия“) (20) следва, в контекста на настоящата директива, да се прилага по отношение на предаването на информация чрез електронни средства. Процедурите за възлагане на обществена поръчка и правилата, които се прилагат към конкурсите за услуги, изискват определено ниво на сигурност и поверителност, което е по-високо от изискуемото по тези директиви. Съответно средствата за електронно получаване на оферти, искания за участие и планове и проекти, следва да отговарят на особени допълнителни изисквания. За тази цел следва във възможно най-висока степен да бъде насърчавано използването на електронни подписи и по-специално на усъвършенствани електронни подписи. Нещо повече, наличието на доброволни програми за акредитация могат да изградят една благоприятна рамка за насърчаване нивото на възлагане на удостоверителна процедура за тези устройства. (49) Подходящо е участниците в процедура по възлагане да бъдат информирани за решенията да се сключи рамково споразумение, да се възложи поръчка или да се преустанови процедурата в рамките на срокове, които са достатъчно кратки, така че да не се прави невъзможно подаването на искания за преглед; следователно тази информация следва да бъде предоставена възможно най-бързо и по принцип до 15 дни след вземането на решението. (50) Следва да бъде изяснено, че възложителите, които установяват критерии за подбор в открита процедура, следва да правят това в съответствие с обективни правила и критерии, така както следва да бъдат обективни критериите за подбор при ограничени и процедури на договаряне. Тези обективни правила и критерии, също като критериите за подбор, не предполагат задължително претегляния. (51) От значение е да се вземе предвид съдебната практика на Съда на ЕО в случаите, когато даден икономически оператор се позовава на икономическите, финансовите или техническите способности на други субекти, независимо от правното естество на връзката между него и тези субекти, за да се отговори на критериите за подбор или, в контекста на квалификационните системи, в подкрепа на неговото заявление за квалифициране. Във втория случай икономическият оператор следва да докаже, че той наистина ще разполага с тези източници за периода на валидност на квалификацията. За целите на тази квалификация възложителят може следователно да определи нивото на изискванията, които следва да бъдат спазени, и по-специално, например, когато операторът подава иск относно финансовото състояние на друг възложител, той може да изисква този възложител, при необходимост, да отговаря солидарно. Квалификационните системи следва да бъдат използвани в съответствие с обективни правила и критерии, които, по избор на възложителите, могат да засегнат способностите на икономическите оператори и/или характеристиките на строителството, доставките или услугите от обхвата на тази система. За целите на квалификацията възложителите могат да провеждат собствени тестове, за да оценят характеристиките на въпросното строителство, доставки или услуги, по-специално с оглед на съвместимост и безопасност. (52) Приложимите общностни правила относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения или други свидетелства за формална квалификация се прилагат, когато се изисква свидетелство за определена квалификация за участие в процедура по обществена поръчка или в конкурс за проект. (53) В подходящите случаи, при които естеството на работите и/или услугите оправдава прилагането на екологични управителни мерки или схеми по време на изпълнението на поръчката, може да се изисква приложението на такива мерки или програми. Екологичните управителни програми, независимо от това дали те са регистрирани съгласно общностни актове, такива като Регламент (ЕО) № 761/2001 (EMAS) (21), могат да покажат, че икономическият оператор притежава техническата способност да изпълни поръчката. Нещо повече, описание на мерките, приложени от икономическия оператор за гарантиране на същото ниво на екологична защита, следва да бъде прието като алтернативна форма на доказателство на регистрационните схеми за екологично управление. (54) Следва да не се допуска възлагане на обществена поръчка на икономически оператори, които са взели участие в престъпна организация или които са признати за виновни за корупция или за измама в ущърб на финансовите интереси на Европейските общности или за пране на пари. Като се има предвид, че възложителите, които не са възлагащи органи, не могат да имат достъп до безспорно доказателство по въпроса, подходящо е на тези възложители да се остави избор дали да приложат или не изключващите критерии, посочени в член 45, параграф 1 от Директива 2004/18/ЕО. Следователно задължението да се прилага член 45, параграф 1, трябва да е ограничено до възложителите, които са възлагащи органи. В подходящите случаи възложителите следва да искат от кандидатите за квалификация, кандидатите или оферентите да предоставят съответни релевантни документи, а при съмнения относно персоналното положение на тези икономически оператори, те могат да потърсят сътрудничеството на компетентните органи на съответната държава-членка. Изключването на такива икономически оператори следва да се осъществи възможно най-бързо, след като възлагащият орган узнае за решение относно такива нарушения, произнесено в съответствие с националното право и със сила на пресъдено нещо. Ако националното право съдържа разпоредби с такова действие, неспазването на екологичното законодателство или незаконните споразумения в областта на възлагането на поръчки, които са били предмет на окончателно решение или решение, което има равнозначно действие, могат да бъдат считани за нарушение относно професионалното поведение на съответния икономически оператор или за тежко нарушение. Незачитането на националните разпоредби за изпълнение на Директиви 2000/78/ЕО (22) и 76/207/ЕИО (23) на Съвета относно равното третиране на работниците, които са субекти на окончателно решение или решение, което има равнозначно действие, може да бъде считано за нарушение относно професионалното поведение на съответния икономически оператор или за тежко нарушение. (55) Поръчките трябва да се предоставят въз основа на обективни критерии, които гарантират съблюдаване на принципите за прозрачност, недискриминация и равнопоставеност и които гарантират, че офертите се оценяват при условията на ефективна конкуренция. Вследствие на това подходящо е да се допусне прилагането само на два критерия за възлагане: „най-ниска цена“ и „икономически най-изгодна оферта“. За да се гарантира спазването на принципа за равнопоставеност при възлагането на поръчки, подходящо е да се предвиди задължение - установено по силата на съдебната практика - да се гарантира необходимата прозрачност за способстване на всички оференти да бъдат в необходимата степен информирани за критериите и разпоредбите, които ще бъдат приложени, за да бъде идентифицирана икономически най-изгодната оферта. Следователно отговорност на възложителите е да посочат критериите за възлагане на поръчката, както и относителната тежест, предоставена на всеки от тези критерии, като при това оферентите трябва да разполагат с достатъчно време да се запознаят с тях, преди да изготвят своите оферти. Възложителите могат да дерогират изискването за посочване на тежестта на критериите за възлагане на обществена поръчка само в надлежно обосновани случаи, за които те трябва да могат да се мотивират, когато претеглянето не може да бъде предварително установено, по-специално поради сложността на поръчката. В такива случаи те трябва да посочат в низходящ ред значимостта на критериите. Когато възложителите избират да възложат поръчка на икономически най-изгодната оферта, те следва да оценят офертите, за да могат да определят, коя точно оферта предлага най-добрата парична стойност. За да сторят това, те следва да определят икономическите и качествените критерии, които, взети в цялост, следва да направят възможно определянето на икономически най-изгодната оферта за възложителя. Определянето на тези критерии зависи от обекта на поръчката, тъй като те следва да позволят да бъде оценено нивото на изпълнение, предложено от всяка оферта в светлината на предмета на поръчката, както се определя в техническите спецификации, както и да бъде преценена паричната стойност на всяка оферта. За да се гарантира равнопоставеност, критериите за възлагане на поръчката следва да способстват за обективното сравнение и оценка на офертите. В случай че са изпълнени тези условия, икономическите и качествените критерии за възлагане на обществена поръчка, такива като съблюдаването на изискванията във връзка с опазването на околната среда, могат да позволят на възложителя да oтговори на нуждите на съответната общественост, както се указва в спецификациите на поръчката. При същите условия възложителят може да ползва критерии, имащи за цел да отговорят на социалните изисквания, по-специално в отговор на нуждите - определени в спецификациите на поръчката - на групи хора в особено неравностойно положение, към които принадлежат тези, които получават/ползват строителството, доставките или услугите, които са предмет на поръчката. (56) Критериите за възлагане не следва да засягат прилагането на националните разпоредби относно възнаграждението за определени услуги, такива като услугите, предоставяни от архитекти, инженери или адвокати. (57) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. относно определянето на правилата, приложими към периодите, датите и сроковетe (24) следва да се прилага към изчисляването на сроковете, които се съдържат в настоящата директива. (58) Настоящата директива не следва да засяга действащите международни задължения на Общността или на държавите-членки и не следва да засяга прилагането на разпоредбите на Договора и по-специално членове 81 и 86 от него. (59) Настоящата директива не следва да засяга сроковете, установени в приложение XXV, в рамките на които се изисква от държавите-членки да транспонират и приложат Директива 93/38/ЕИО. (60) Мерките, които са необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедури за упражняването на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (25). ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: СЪДЪРЖАНИЕ ДЯЛ I ГЛАВА I Член 1 ГЛАВА II Раздел 1 Член 2 Раздел 2 Член 3 Член 4 Член 5 Член 6 Член 7 Член 8 Член 9 ГЛАВА III Член 10 ДЯЛ II ГЛАВА I Член 11 Член 12 Член 13 Член 14 Член 15 ГЛАВА II Раздел 1 Член 16 Член 17 Раздел 2 Подраздел 1 Член 18 Подраздел 2 Член 19 Член 20 Член 21 Член 22 Член 23 Подраздел 3 Член 24 Член 25 Подраздел 4 Член 26 Подраздел 5 Член 27 Член 28 Член 29 Член 30 ГЛАВА III Член 31 Член 32 Член 33 ГЛАВА IV Член 34 Член 35 Член 36 Член 37 Член 38 Член 39 ГЛАВА V Член 40 ГЛАВА VI Раздел 1 Член 41 Член 42 Член 43 Член 44 Раздел 2 Член 45 Член 46 Член 47 Раздел 3 Член 48 Член 49 Член 50 ГЛАВА VII Член 51 Раздел 1 Член 52 Член 53 Член 54 Раздел 2 Член 55 Член 56 Член 57 Раздел 3 Член 58 Член 59 ДЯЛ III Член 60 Член 61 Член 62 Член 63 Член 64 Член 65 Член 66 ДЯЛ IV Член 67 Член 68 Член 69 Член 70 Член 71 Член 72 Член 73 Член 74 Член 75 Приложение I Приложение II Приложение III Приложение IV Приложение V Приложение VI Приложение VII Приложение VIII Приложение IХ Приложение Х Приложение ХI Приложение ХII Приложение ХIII Приложение ХIV Приложение ХV А Приложение ХV Б Приложение ХVI Приложение ХVII А Приложение ХVII Б Приложение ХVIII Приложение ХIХ Приложение ХХ Приложение ХХI Приложение ХХII Приложение ХХIII Приложение ХХIV Приложение ХХV Приложение ХХVI ДЯЛ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ, КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ КЪМ ПОРЪЧКИТЕ И ПРОЕКТАНСКИТЕ КОНКУРСИ ГЛАВА I Основни понятия Член 1 Определения 1. По смисъла на настоящата директива се прилагат определенията, установени в настоящия член. 2. a) „поръчки за доставка, строителство и услуги“ са поръчки за паричен интерес, които са сключени писмено, между един или повече възложители, посочени в член 2, параграф 2, и един или повече предприемачи, снабдители или доставчици на услуги. б) „поръчки за строителство“ са поръчки, които имат за предмет или изпълнението, или едновременно проектирането и изпълнението, на строителство във връзка с една от дейностите по смисъла на приложение XII или строеж, или осъществяването чрез каквито и да било средства на строеж, който отговаря на изискванията, посочени от възложителя. „Строеж“ е резултатът едновременно от наземно и високо строителство, който е достатъчен сам по себе си да изпълнява икономическа или техническа функция. в) „поръчки за доставка“ са поръчки, различни от тези, посочени в буква б), които имат за предмет покупката, отдаването на лизинг, наемането или покупката на изплащане, с или без опцията да се купят продукти. Всяка поръчка, която има за предмет доставянето на продукти, и която също така обхваща, като допълнителен предмет, действия по разполагане на място и монтажни действия, се приема за „поръчка за доставка“; г) „поръчки за услуги“ са поръчки, различни от поръчки за строителство или доставка, които имат за предмет предоставянето на услуги, посочени в приложение XVII. Поръчка, която има за предмет както продукти, така и услуги по смисъла на приложение XVII, ще се приема, че съставлява „поръчка за услуги“, ако стойността на въпросните услуги надвишава тази на продуктите от обхвата на поръчката. Поръчка, която има за предмет услуги по смисъла на приложение XVII и обхваща дейности по смисъла на приложение XII, които са само допълнителни спрямо основния предмет на поръчката, се приема че съставлява поръчка за услуги. 3. a) „Концесия за строителство“ е поръчка от същия вид, както поръчката за строителство с изключение на обстоятелството, че насрещното задължение за извършената работа се състои или само в правото да се експлоатира този строеж, или се състои едновременно в това право и в заплащане; б) „концесия за услуга“ е поръчка от същия вид, както поръчката за услуги, с изключение на обстоятелството, че насрещното задължение на предоставянето на услуги се състои или само в правото да се експлоатира тази услуга или се състои едновременно в това право и в заплащане. 4. „Рамково споразумение“ е споразумение между един или повече възложители, посочени в член 2, параграф 2, и един или повече икономически оператори, чиято цел е да се установят условията, които се прилагат към поръчките, които следва да бъдат предоставени за определен период, по-специално с оглед на цената и в приложимите случаи - на предвидените количества. 5. „Динамична система за покупка“ е изцяло електронен процес за осъществяване на обичайно разпространените покупки, чиито белези, които са обичайно налични на пазара, отговарят на изискванията на възложителя, има ограничена продължителност и е открит по време на своето действие за всеки икономически оператор, който отговаря на критериите за подбор и е подал индикативна оферта, която отговаря на спецификацията. 6. „Електронен търг“ е повтарящ се процес, включващ електронно устройство за представяне на нови цени, по-ниски цени, и/или нови стойности относно определени позиции от офертите, който се прилага след първоначалната цялостна оценка на офертите, което позволява подреждането им, като се използват автоматични методи за оценка. Следователно някои поръчки за услуги и някои поръчки за строителство, които имат за предмет интелектуални дейности като проектирането на строителни обекти, не могат да бъдат предмет на електронни търгове. 7. Термините „предприемач“, „снабдител“ или „доставчик на услуги“ означава физическо или юридическо лице, или възложител по смисъла на член 2, параграф 2, букви a) или б), или група такива лица и/или възложители, която предлага на пазара, съответно извършването на строителство и/или строеж, продукти или услуги. Терминът „икономически оператор“ обхваща еднакво понятията за предприемач, снабдител и доставчик на услуги. Той се използва единствено за улеснение. „Оферент“ е икономически оператор, който подава оферта, а „кандидат“ означава лицето, което е поискало покана за участие в ограничена процедура или в процедура на договаряне. 8. „Централен орган за покупка“ е възлагащ орган по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) или възлагащ орган по смисъла на член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО, който: - придобива стоки и/или услуги, предназначени за възложителите или - възлага обществени поръчки или сключва рамкови споразумения за строителство, доставки или услуги, предназначени за възложителите. 9. „Открита процедура, ограничена процедура и процедура на договаряне“ са процедурите за обществена поръчка, приложени от възложителите, при които: a) в случай на открита процедура всеки заинтересован икономически оператор може да подаде оферта; б) в случай на ограничена процедура всеки икономически оператор може да поиска да участва и само кандидатите, които са поканени от възложителя, могат да подадат оферта; в) в случай на процедура на договаряне възложителят се консултира икономическите оператори по свой избор и договаря условията по поръчката с един или повече от тях. 10. „Конкурси за проект“ са тези процедури, при които възложителят придобива, главно в областите на градското и селското устройство, архитектурата, инженеринговата дейност или обработката на данни, план или проект, избран от жури, въз основа на проведен конкурс със или без присъждане на награди. 11. „Писмено“ или „в писмена форма“ означава всяко изразяване, състоящо се от думи или цифри, което може да бъде прочетено, възпроизведено и впоследствие съобщено. То може да включва информация, която се предава и съхранява от електронни средства. 12. „Eлектронни средства“ означава използването на електронно оборудване за обработката (включително цифрово компресиране) и съхранението на данни, което осъществява предаване, съобщаване и получаване по кабел, радиовълни, оптични средства или по всякакви други електромагнитни начини. 13. „Общ терминологичен речник за обществени поръчки“ (Common Procurement Vocabulary, CPV) определя номенклатурата, която се прилага към обществени поръчки, както е прието по силата на Регламент (ЕО) № 2195/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно Oбщия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV) (26), при гарантиране на равнозначност с други действащи номенклатури. В случай на различно тълкуване за обхвата на настоящата директива, поради възможни разлики между номенклатурите CPV и NACE, които са посочени в приложение XII или между номенклатурите CPV и CPC (временна версия), посочени в приложение XVII, съответно предимство ще имат номенклатура NACE или CPC. ГЛАВА II Определения за обхванатите дейности и субекти Раздел 1 Субекти Член 2 Възложители 1. По смисъла на настоящата директива a) „възлагащи органи“ са държавни, регионални или местни органи, публичноправни органи, асоциации, които са създадени от един или няколко такива органи или от един или няколко такива публичноправни органи. „Публичноправен орган“ означава всеки орган: създаден с цел задоволяване на обществени интереси, който няма промишлен или търговски характер, който е юридическо лице и е финансиран в голяма част от държавата, регионалните или местните органи, или други публичноправни органи; или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има административен, управителен или надзорен съвет, повечето от половината от чиито членове са назначени от държавните, регионалните или местните или от други публичноправни органи; б) „публично предприятие“ е всяко предприятие, върху което възлагащите органи могат да упражняват пряко или косвено доминиращо влияние по силата на отношение на собственост, финансово участие в него или правилата, които го управляват. Доминиращо влияние от страна на възлагащите органи се предполага, когато тези органи, пряко или косвено, във връзка с дадено предприятие: притежават мажоритарния дял от записания капитал на това предприятие, или контролират мнозинството от гласовете, свързани с дяловете на предприятието, или могат да назначат повече от половината от административните, управителните или надзорните органи на предприятието. 2. Настоящата директива се прилага към възложителите, които: a) са възлагащи органи или публични предприятия и които извършват една от дейностите, посочени в членове 3-7; б) когато не са възлагащи органи или публични предприятия, упражняват като една от своите дейности някоя от дейностите, посочени в членове 3-7, или всякаква комбинация от тези случаи и които работят въз основа на специални или изключителни права, предоставени от компетентен орган на държава-членка. 3. По смисъла на настоящата директива „специални или изключителни права“ са права, предоставени от компетентен орган на държавата-членка посредством каквито и да било законови, подзаконови или административни разпоредби, чието действие е да се ограничи упражняването на дейности, определени в членове от 3-7 до един или повече субекти, и които значително засягат възможността на други субекти да изпълняват такава дейност. Раздел 2 Дейности Член 3 Газ, топлинна енергия и електрическа енергия 1. Доколкото се засягат газ и топлинна енергия, настоящата директива се прилага към следните дейности: a) предоставяне или експлоатация на фиксирани мрежи за обществени услуги във връзка с производството, преноса или разпределението на газ или топлинна енергия; или б) снабдяване с газ или топлинна енергия на такива мрежи. 2. Снабдяването с газ или топлинна енергия на мрежи, които обслужват обществеността, от страна на възложител, различен от възлагащ орган, няма да се приема за съответна дейност по смисъла на параграф 1, когато: a) производството на газ или топлинна енергия от въпросния субект е неизбежна последица от изпълнението на дейност, различна от тези, посочени в параграфи 1 или 3 на настоящия член или в членове 4-7; и б) снабдяването на публичната мрежа цели само икономическата експлоатация на такова производство и не възлиза на повече от 20 % от оборота на субекта, като се взема предвид средната стойност за предходните три години, включително текущата година. 3. Доколкото се засяга електрическата енергия, настоящата директива се прилага към следните дейности: a) предоставянето или експлоатацията на фиксирани мрежи за обществени услуги във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия; или б) снабдяването с електрическа енергия на такива мрежи. 4. Снабдяването с електрическа енергия на мрежи, което представлява обществена услуга от страна на възложител, различен от възлагащ орган, не трябва да се приема за релевантна дейност по смисъла на параграф 3, когато: a) производството на електричество от въпросния субект се осъществява поради това, че нейното консумиране е необходимо за извършването на дейност, различна от тези, които са посочени в параграфи 1 или 3 на настоящия член или в членове 4-7; и б) доставка до публичната мрежа зависи само от собствената консумация на субекта и не е надвишило 30 % от съвкупното производство на енергия на субекта, като се взема предвид средното за предходните три години, включително текущата година. Член 4 Вода 1. Настоящата директива се прилага към следните дейности: a) предоставянето или експлоатацията на фиксирани мрежи, предназначени да предоставят услуга на обществеността във връзка с производството, преноса или разпределянето на питейна вода; или б) снабдяването с питейна вода на такива мрежи. 2. Настоящата директива се прилага също така към обществени поръчки или конкурси за проект, които са възложени или организирани от субекти, които извършват дейност, посочена в параграф 1 и които: a) са свързани с хидротехнически дейности, напояване или отводняване, при условие че количеството вода, което се ползва за доставката на питейна вода, представлява повече от 20 % от съвкупния обем вода, която е предоставена по такива проекти или инсталации за напояване или отводняване, или б) са свързани с отвеждане или пречистване на канални води. 3. Снабдяването с питейна вода на мрежи, които предоставят публична услуга, от страна на възложител, различен от възлагащ орган, не следва да се приема за релевантна дейност по смисъла на параграф 1, когато: a) производството на питейна вода от въпросния субект се осъществява поради това че неговата консумация е необходима за извършването на дейност, различна от тези, посочени в членове 3-7; и б) снабдяването на публичната мрежа зависи само от собствената консумация на субекта и не е надвишила 30 % от съвкупното производство на питейна вода на субекта, като се взема предвид средното за предходните три години, включително текущата година. Член 5 Транспортни услуги 1. Настоящата директива се прилага към дейности във връзка с предоставянето или експлоатирането на мрежи за публични услуги в областта на железопътния транспорт, автоматизирани транспортни системи, трамвайния, тролейбусния, автобусния транспорт или въжени линии. Що се отнася до транспортните услуги се приема, че съществува мрежа, когато услугата се предоставя при работни условия, установени от компетентен орган нa държава-членка, такива като условия относно обслужваните маршрути, капацитетът, който следва да е наличен или честотата на услугата. 2. Настоящата директива не се прилага към субекти, които предоставят обществени автобусни транспортни услуги, които са изключени от обхвата на Директива 93/38/ЕИО съгласно член 2, параграф 4 от нея. Член 6 Пощенски услуги 1. Настоящата директива се прилага към дейности във връзка с предоставянето на пощенски услуги или, при условията, установени в параграф 2, буква в), с други услуги, различни от пощенски услуги. 2. С оглед на настоящата директива и без да се накърнява директива 97/67/ЕО: a) „пощенска единица“: означава единица, която е адресирана в окончателния вид, в който ще се пренася, независимо от теглото. Наред с единиците за кореспонденция, такива единици също така обхващат например книги, каталози, вестници, периодични издания и пощенски пакети, които съдържат стоки, които имат или нямат търговска стойност, независимо от теглото; б) „пощенски услуги“: означава услуги, които се състоят от обработване, подреждане, изпращане и доставка на пощенски единици. Тези услуги обхващат: „запазени пощенски услуги“: пощенски услуги, които са или могат да бъдат запазени въз основа на член 7 от Директива 97/67/ЕО, „други пощенски услуги“: пощенски услуги, които не могат да бъдат запазени въз основа на член 7 от Директива 97/67/ЕО; и в) „други услуги, различни от пощенски услуги“: означава услуги, които са предоставени в следните области: услуги за обслужване на поща (услуги, които едновременно са предхождащи и следващи изпращането, такива като „разпределителни услуги в пощенски салон“), услуги с допълнителна стойност, свързани с и предоставени изцяло от електронни средства (включително обезопасено предаване на кодирани документи чрез електронни средства, адресни разпределителни услуги и предаване на регистрирана електронна поща), услуги относно пощенски единици, които не са обхванати от буква a), такива като пряка поща, която няма означен адрес, финансови услуги, както се определят в категория 6 на приложение XVII A и в член 24, буква в) и обхващащи по-специално пощенски парични заповеди и пощенски джиро прехвърляния, филателни услуги, и логистични услуги (услуги, които съчетават физическо доставяне и/или складиране с други не-пощенски функции), при условие че такива услуги са предоставени от субект, който също така предоставя пощенски услуги по смисъла на буква б), първо или второ тире и при условие че условията, установени в член 30, параграф 1, не са спазени по отношение на услугите, попадащи в обхвата на тези тирета. Член 7 Търсене или добив на нефт, газ, въглища или други твърди горива, както и пристанища и летища Настоящата директива се прилага по отношение на дейностите във връзка с разработването на дадена географска област за целите на: a) търсене или добив на нефт, газ, въглища или други твърди горива; или б) снабдяване на летища и морски или вътрешни пристанища или други терминални бази на превозвачи по въздух, море или вътрешноводен транспорт. Член 8 Списъци на възложителите Неизчерпателните списъци на възложителите по смисъла на настоящата директива се съдържат в приложения I-X. Държавите-членки периодично уведомяват Комисията за всякакви промени в техните списъци. Член 9 Поръчки, които обхващат няколко дейности 1. Всяка поръчка, която има за предназначение да обхване няколко дейности, се подчинява на правилата, които се прилагат към дейността, за която тя е основно предназначена. Изборът между възлагането на една поръчка и възлагането на няколко отделни поръчки не може да се направи с цел да се изключи тази поръчка от обхвата на настоящата директива или, в приложимите случаи, на Директива 2004/18/ЕО. 2. В случай че една от дейностите, за която е предназначена поръчката, се подчинява на настоящата директива, а някоя друга дейност - на горепосочената директива 2004/18/ЕО, и ако е обективно невъзможно да се определи за коя от дейностите основно е предназначена поръчката, поръчката се предоставя в съответствие с горепосочената директива 2004/18/ЕО. 3. В случай че една от дейностите, за която е предназначена поръчката, се подчинява на настоящата директива, а другата не се подчинява нито на настоящата директива, нито на гореспоменатата директива 2004/18/ЕО, и ако е обективно невъзможно да се определи за коя от дейностите основно е предназначена поръчката, поръчката се предоставя в съответствие с настоящата директива. ГЛАВА III Общи принципи Член 10 Принципи за възлагане на обществени поръчки Възложителите се отнасят към икономическите оператори на равна и недискриминационна основа и действат по прозрачен начин. ДЯЛ II ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ ГЛАВА I Общи разпоредби Член 11 Икономически оператори 1. Кандидатите или оферентите, които, съгласно законодателството на държавата-членка, в която са установени, имат право да предоставят съответната услуга, не могат да бъдат отхвърлени единствено въз основа на мотива, че съгласно правото на държавата-членка, в която е възложена поръчката, от тях ще се изисква да бъдат физически или юридически лица. В случай на поръчки за строителство и услуги, както и поръчки за доставки, които обхващат също така услуги и/или действия по разполагане на място и монтажни действия, може да се изисква от юридическите лица да посочат в тяхната оферта или в искането за участие имената и съответната професионална квалификация на персонала, който отговаря за изпълнението на въпросната поръчка. 2. Групи от икономически оператори могат да подават оферти или да се явяват като кандидати. За да се подаде една оферта или искане за участие, възложителите не може да изискват от тези групи да приемат определена правна форма; обаче това може да се изисква от избраната група при предоставяне на поръчката, в степента, в която тази промяна е необходима за задоволителното изпълнение на поръчката. Член 12 Условия във връзка със споразуменията, които са сключени в рамките на Световната търговска организация За целите на възлагането на поръчки от възложителите държавите-членки прилагат в своите отношения такива благоприятни условия, каквито те предоставят на икономически оператори на трети страни при изпълнението на споразумението. За тази цел държавите-членки провеждат консултации помежду си в рамките на Консултативния комитет за обществени поръчки относно мерките, които следва да бъдат предприети вследствие на споразумението. Член 13 Поверителност 1. В контекста на предоставяне на технически спецификации на заинтересованите икономически оператори, на квалифициране и подбор на икономически оператори и на възлагане на поръчки, възложителите могат да налагат изисквания, с цел да се защити поверителния характер на информацията, която те предоставят. 2. Без да се засягат разпоредбите на настоящата директива, по-специално тези относно задълженията във връзка с обявяването на възложени поръчки и с информацията за кандидатите и оферентите, установени в членове 43 и 49, и в съответствие с националното право, на което се подчинява възложителят, възлагащият орган не разкрива информация, която му е предадена от икономически оператори, която те са определили като поверителна; такава информация обхваща по-специално технически или производствени и търговски тайни и поверителните аспекти на офертите. Член 14 Рамкови споразумения 1. Възложителите могат да считат дадено рамково споразумение за поръчка по смисъла на член 1, параграф 2 и да го сключат в съответствие с настоящата директива. 2. Когато възложителите са сключили дадено рамково споразумение в съответствие с настоящата директива, те могат да се възползват от член 40, параграф 3, буква и), когато възлагат поръчки, които се основават на това рамково споразумение. 3. Когато дадено рамково споразумение не е било сключено в съответствие с настоящата директива, възложителите може да не се възползват от член 40, параграф 3, буква и). 4. Възложителите не следва да злоупотребяват с рамкови споразумения с цел да препятстват, ограничават или нарушават конкуренцията. Член 15 Динамични системи за покупка 1. Държавите-членки могат да предвидят възможност възложителите да ползват динамични системи за покупка. 2. За да се създаде динамична система за покупка, възложителите следват правилата на открита процедура във всичките етапи до договор за възлагане на поръчките, който следва да се сключи съгласно тази система. Всички оференти, които отговарят на критериите за подбор и са предложили индикативна оферта, която е съобразена със спецификацията и всякакви възможни допълнителни документи, се допускат до системата; индикативните оферти могат да бъдат подобрени, при условие че продължават да съответстват на спецификацията. С оглед на създаването на системата и на възлагането на поръчки съгласно тази система, възложителите използват единствено електронни средства в съответствие с член 48, параграфи от 2-5. 3. За целите на създаването на динамична система за покупка възложителите: a) публикуват известие за поръчка, като поясняват, че става въпрос за динамична система за покупка; б) посочват в спецификацията, наред с други въпроси, естеството на покупките, предвидени по тази система, както и цялата необходима информация относно системата за покупка, използваното електронно оборудване и разпоредбите и спецификациите във връзка с техническите разпоредби; в) предлагат посредством електронни средства, при публикуването на известието и до момента в който изтече срока на действие на системата, неограничен, пряк и пълен достъп до спецификацията и до всякакви допълнителни документи и посочват в известието интернет адреса, на който могат да бъдат се разгледат такива документи. 4. Възложителите предоставят на всеки икономически оператор, за целия период на динамичната система за покупка, възможността да предложи индикативна оферта и да бъде допуснат до системата съгласно условията, посочени в параграф 2. Те следва да извършат оценка в рамките на не повече от 15 дни от датата на подаване на индикативната оферта. Въпреки това, те могат да удължат периода за оценка, при условие че своевременно не е издадена покана за оферта. Възложителите уведомяват оферента, посочен в алинея първа, за възможно най-ранната възможност за неговото допускане до динамичната система за покупка или за отхвърлянето на неговата индикативна оферта. 5. Всяка особена поръчка подлежи на покана за представяне на оферти. Преди да се издаде покана за представяне на оферти, възложителите публикуват опростено известие за поръчка, с което канят всички заинтересовани икономически оператори да подадат индикативна оферта, в съответствие с параграф 4, в рамките на срок, който не може да бъде по-кратък от 15 дни от датата, на която е изпратено опростеното известие. Възложителите не могат да продължат с оферирането, докато не извършат оценка на всички индикативни оферти, които са получени в рамките на този срок. 6. Възложителите канят всички оференти, които са допуснати до системата, да подадат оферта за всяка особена поръчка, която ще бъде предоставена съгласно системата. За тази цел те установяват краен срок за подаването на оферти. Те предоставят поръчката на оферента, който е подал най-добрата оферта въз основа на критериите за възлагане, установени в известието за създаването на динамичната система за покупка. Тези критерии могат, в подходящите случаи, да бъдат формулирани по-прецизно в поканата, посочена в алинея първа. 7. Динамичната система за покупка не може да действа повече от четири години, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. Възложителите не могат да използват тази система, за да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията. На заинтересованите икономически оператори или на страните по системата не могат да се начисляват такси. ГЛАВА II Прагове и разпоредби за изключване Раздел 1 Прагове Член 16 Прагове за обществените поръчки Освен когато са изключени по силата на изключенията в членове 19-26 или съгласно член 30, относно осъществяването на въпросната дейност, настоящата директива се прилага към поръчки, които имат стойност, без към нея да се включва данък добавена стойност (ДДС), която се оценява на не по-малка от следните прагове: a) 499 000 EUR в случая на поръчки за доставка и услуги; б) 6 242 000 EUR в случая на поръчки за строителство. Член 17 Методи за изчисляване на прогнозната стойност на поръчки, рамкови споразумения и динамични системи за покупка 1. Изчисляването на прогнозната стойност на поръчка се основава на съвкупната цена, която следва да бъде платена, без да се включва ДДС, както изчисли възложителят. Това изчисляване взема предвид прогнозната съвкупна сума, включително всякакъв вид опция и всякакви подновявания на поръчката. Когато възложителят предвижда награди или плащания на кандидатите или оферентите, той следва да ги вземе предвид при изчисляването на прогнозната стойност на поръчката. 2. Възложителите не могат да заобиколят настоящата директива, като разделят проектите за строителство или предложените покупки на определено количество доставки и/или услуги, или посредством ползването на специални методи за изчисляване на прогнозната стойност на поръчките. 3. По отношение на рамковите споразумения и динамичните системи за покупка прогнозната стойност, която следва да бъде взета предвид, е максималната прогнозна стойност, без да се включва ДДС на всички поръчки, които са предвидени за общия срок на споразумението или системата. 4. За целите на член 16, възложителите включват в прогнозната стойност на дадена поръчка за строителство както разходите за строителство, така и стойността на всякакви доставки или услуги, които са необходими за изпълнението на работата, които те предоставят на предприемача. 5. Стойността на доставките или услугите, които не са необходими за изпълнението на дадена поръчка за строителство, не могат да бъдат добавени към стойността на поръчката за строителство, когато, ако това бъде направено, би довело до извеждане на възлагането на тези доставки или услуги извън обхвата на настоящата директива. 6. a) Когато предложен строеж или покупка на услуги може да доведе до поръчки, които са възложени по едно и също време под формата на отделни части, се отчита общата прогнозна стойност на всички такива части. Когато съвкупната стойност на частите е равна на или надвишава прага, който е установен в член 16, настоящата директива се прилага към възлагането на всяка част. Възложителите могат да се отклонят от такова прилагане по отношение на части, чиято прогнозна стойност, без да се включва ДДС, е по-малка от 80 000 EUR за услуги или 1 милион EUR за строителство, при условие че съвкупната стойност на тези части не надвишава 20 % от съвкупната стойност на частите като цяло; б) когато дадено предложение за придобиване на сходни доставки може да доведе до възлагането по едно и също време на поръчки под формата на отделни части, следва да се вземе предвид съвкупната прогнозна стойност на всички такива части, когато се прилага член 16. Когато съвкупната стойност на частите е равна на или надвишава прага, установен в член 16, настоящата директива се прилага по отношение на възлагането на всяка част. Въпреки това възложителите могат да се отклонят от такова прилагане по отношение на части, чиято прогнозна стойност, без да се включва ДДС, е по-малка от 80 000 EUR, при условие че съвкупните разходи на тези части не надвишава 20 % от съвкупната стойност на частите като цяло. 7. В случай на поръчки за доставки или услуги, които са редовни по естеството си или които са предназначени да бъдат подновени в рамките на определен период, изчисляването на прогнозната стойност на поръчката се основава на следното: a) или съвкупната действителна стойност на последващите поръчки от същия вид, които се възлагат през предходните дванадесет месеца, или предходната финансова година, коригирана, при възможност, за да се отчетат промените в количеството или стойността, които биха настъпили в течение на 12 месеца, които следват първоначалната поръчка; б) или съвкупната прогнозна стойност на последващите поръчки, които се възлагат по време на дванадесетте месеца, които следват първата обществена поръчка, или по време на финансовата година, ако е по-дълга от 12 месеца. 8. Основата за изчисляването на прогнозната стойност на поръчка, която обхваща както доставки, така и услуги, ще бъде съвкупната стойност на доставките и услугите, независимо от техните съответни дялове. Изчисляването следва да обхваща стойността на действията по разполагане на място и монтажните действия. 9. По отношение на поръчки за доставка във връзка с отдаване на лизинг, заем, наем или покупка на изплащане на продукти, стойността, която следва да бъде взета като основа за изчисляването на прогнозната стойност на поръчката, е, както следва: a) в случай на поръчки с фиксиран срок, ако този срок е по-малък от или равен на 12 месеца, съвкупната прогнозна стойност за срока на поръчката или, ако срокът на поръчката е по-голям от 12 месеца, съвкупната стойност, включително прогнозната остатъчна стойност; б) в случай на поръчка без фиксиран срок или чийто срок не може да бъде определен, месечната стойност, умножена по 48. 10. За целите на изчисляването на прогнозната стойност на поръчката относно поръчки за услуги, в подходящите случаи се вземат предвид следните суми: a) премията, която се плаща, и други форми на възнаграждение, в случай на застрахователни услуги; б) такси, комисиони, лихва и други форми на възнаграждение, в случай на банкови и други финансови услуги; в) такси, комисиони, които се плащат, и други форми на възнаграждение, в случай на поръчки, обхващащи дизайнерски задачи. 11. В случай на поръчка за услуги, които не посочват съвкупна цена, стойността, която следва да се ползва като основа за изчисляване на прогнозната стойност на поръчката, ще бъде: a) в случай на поръчки с фиксиран срок, ако този срок е по-кратък от или равен на 48 месеца: съвкупната стойност за техния пълен срок; б) в случай на поръчки без фиксиран срок или със срок, който е по-голям от 48 месеца: месечната стойност, умножена по 48. Раздел 2 Поръчки и концесии и поръчки, които са предмет на специални разпоредби ПОДРАЗДЕЛ 1 Член 18 Концесии за строителство и услуги Настоящата директива не се прилага към концесии за строителство и услуги, които се предоставят от възложителите, които извършват една или повече от дейностите, посочени в членове 3-7, когато тези концесии се предоставят за извършване на тези дейности. ПОДРАЗДЕЛ 2 Изключения, които се прилагат спрямо всички възложители и спрямо всички видове поръчки Член 19 Поръчки, които са предоставени за препродажба или лизинг на трети лица 1. Настоящата директива не се прилага към поръчки, които са предоставени за препродажба или лизинг на трети лица, при условие че възложителят се ползва от специално или изключително право да продава или да отдава на лизинг предмета на такива поръчки, а други са свободни да го продават или отдават на лизинг при същите условия като възложителя. 2. Възложителите уведомяват Комисията по нейно искане за всички категории продукти или дейности, които те считат за изключена по силата на параграф 1. Комисията може периодично да публикува в Официален вестник на Европейския съюз, за информационни цели, списъци на категориите продукти и дейности, които тя приема за обхванати от това изключване. При това Комисията съблюдава всякакви чувствителни аспекти, които възложителите могат да посочат, когато изпращат информация. Член 20 Поръчки, възложени за цели, различни от извършването на обхваната дейност или от извършването на такава дейност в трета страна 1. Настоящата директива не се прилага към поръчки, които възложителите възлагат за цели, различни от извършването на техните дейности, както са описани в членове 3-7 или от извършването на такива дейности в трета страна, при условия, които не обхващат физическата употреба на мрежа или географска област в рамките на Общността. 2. Възложителите уведомяват Комисията по нейно искане относно всякаква дейност, която те считат за изключена съгласно параграф 1. Комисията може да публикува периодично в Официален вестник на Европейския съюз, за информационни цели, списъци на категориите дейности, които приема за попадащи в обхвата на това изключване. При тази си дейност Комисията съблюдава всякакви чувствителни търговски аспекти, които възложителите могат да изтъкнат при изпращането на тази информация. Член 21 Поръчки, които са тайни или изискват специални мерки за сигурност Настоящата директива не се прилага по отношение на поръчки, когато държава-членка обяви, че те са тайни, когато изпълнението им следва да бъде съпътствано от специални охранителни мерки в съответствие с действащите в заинтересованата държава-членка законови, подзаконови или административни разпоредби или когато го изисква защитата на основните интереси на тази държава-членка в областта на сигурността. Член 22 Поръчки, възложени съобразно международни правила Настоящата директива не се прилага по отношение на поръчки, които се подчиняват на различни процедурни правила и които са възложени: a) вследствие на международно споразумение, сключено в съответствие с договора между държава-членка и една или повече трети страни, което обхваща доставки, строителство, услуги или конкурси за проект, които са предназначени за съвместно изпълнение или експлоатация на проект от участващите в договора държави; всички споразумения се съобщават на Комисията, която може да се консултира с Консултативния комитет за обществени поръчки, посочен в член 68; б) вследствие на сключено международно споразумение във връзка с разполагането на военни части и относно предприятията на държава-членка или трета страна; в) вследствие на определена процедура на някоя международна организация. Член 23 Поръчки, възложени на свързано предприятие, на съвместно предприятие или на възложител, който е част от съвместно предприятие 1. По смисъла на настоящия член, „свързано предприятие“ означава всяко предприятие, чиито годишни счетоводни отчети са консолидирани с тези на възложителя в съответствие с изискванията на Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г., на основание член 44, параграф 2, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (27), (28) или - в случай на субекти, които не се подчиняват на тази директива - всяко предприятие, над което възлагащият орган може да упражнява, пряко или косвено, доминиращо влияние по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от тази директива или които могат да упражняват доминиращо влияние над възложителя или които, заедно с възложителя, се подчиняват на доминиращото влияние на друго предприятие по силата на отношение на собственост, финансово участие, или правилата, от които се ръководи. 2. При условие че са спазени условията в параграф 3, настоящата директива не се прилага към поръчки, които са възложени: a) от възложител на свързано предприятие; или б) от съвместно предприятие, което е образувано изключително от няколко възложители с оглед да се извършат дейности по смисъла на членове 3-7, на дадено предприятие, което е свързано с някой от тези възложители. 3. Параграф 2 се прилага: a) към поръчки за услуги, при условие че поне от 80 % от средния оборот на свързаното предприятие по отношение на услуги за предходните три години произтича от доставянето на такива услуги на предприятия, с които е свързано предприятието; б) към поръчки за доставки, при условие че поне 80 % от средния оборот на свързаното предприятие по отношение на доставки за предходните три години произтича от доставянето на такива услуги на предприятия, с които е свързано предприятието; в) към поръчки за строителство, при условие че поне 80 % от средния оборот на свързаното предприятие по отношение на строителство за предходните три години произтича от доставянето на такива услуги на предприятия, с които е свързано предприятието. Когато, поради датата, на която е създадено свързаното предприятие или то е започнало дейности, не е наличен оборот за предходните три години, достатъчно би било това предприятие да покаже, че оборотът, посочен в букви a), б) или в) е достоверен, по-специално посредством преценки на бизнеса. Когато повече от едно предприятие, което е свързано с възложителя, предоставя същите или сходни услуги, доставки или строителство, горепосочените проценти се изчисляват, като се вземе предвид съвкупния оборот, който съответно произтича от доставянето на услуги, доставки или строителство от тези свързани предприятия. 4. Настоящата директива не се прилага към поръчки, възложени: a) от съвместно предприятие, образувано изключително от определен брой възложители с оглед да се извършат дейности по смисъла на членове 3-7, спрямо някой от тези възложители; или б) от възложител на такова съвместно предприятие, от което съставлява част, при условие че съвместното предприятие е образувано с цел да изпълни въпросната дейност за период от поне три години и че учредителният документ на съвместното предприятие предвижда, че възложителите, които го съставляват, ще са части от него поне в продължение на същия този период. 5. Възложителите съобщават на Комисията, по нейно искане, следната информация относно прилагането на параграфи 2, 3 и 4: a) наименованията на заинтересованите предприятия или съвместни предприятия; б) естеството и стойността на обхванатите поръчки; в) такова доказателство, каквото Комисията може да прецени за необходимо, за това, че отношенията между предприятието или съвместното предприятие, на което се възлагат поръчки, и възложителя съответстват на изискванията на настоящия член. ПОДРАЗДЕЛ 3 Изключения, които се прилагат по отношение на всички възложители, с изключение само на поръчките за услуги Член 24 Поръчки във връзка с някои услуги, които са извън обхвата на настоящата директива Настоящата директива не се прилага към поръчки за услуги за: a) придобиването или наемането, независимо посредством какви финансови средства, на земя, съществуващи сгради или друга недвижима собственост, или права във връзка с тях; въпреки това, поръчки за финансови услуги, които са сключени едновременно с, преди или след договора за придобиване или наемане, независимо в каква форма, се подчиняват на настоящата директива; б) арбитражни и помирителни услуги; в) финансови услуги във връзка с емитирането, продажбата, покупката или прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти, по-специално сделки на възложителите за набиране на пари или капитал; г) трудови договори; д) научни изследвания и експериментални разработки, различни от тези, при които ползите остават изключително за възложителя при извършването на собствената му дейност, при условие, че възнаграждението за предоставената услуга е изцяло заплатено от възложителя. Член 25 Поръчки за услуги, предоставени въз основа на изключително право Настоящата директива не се прилага по отношение на поръчки за услуги, предоставени на някой субект, което само по себе си е възлагащ орган по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) или на асоциация от възлагащи органи въз основа на някое изключително право, което те ползват вследствие на публикувана законова, подзаконова или административна разпоредбa, която е съвместима с договора. ПОДРАЗДЕЛ 4 Изключения, които се прилагат само към определени възложители Член 26 Поръчки, които са предоставени от някои възложители, за покупката на вода и за доставянето на енергия или на горива за производството на енергия Настоящата директива не се прилага: a) към поръчки за покупката на вода, ако те са възложени от възложителите, които участват в едната или и в двете от дейностите, посочени в член 4, параграф 1; б) към поръчки за доставка на енергия или горива за производството на енергия, ако те са възложени от възложителите, които участват в дейност, посочена в член 3, параграф 1, в член 3, параграф 3 или в член 7, буква a). ПОДРАЗДЕЛ 5 Поръчки, които се подчиняват на специални разпоредби, разпоредби относно централните органи за покупка и общата процедура в случай на пряко излагане на конкуренция Член 27 Поръчки, които се подчиняват на специални разпоредби Без да се засяга член 30, Кралство Нидерландия, Обединеното кралство, Република Австрия и Федерална република Германия гарантират, посредством условията за разрешение или други подходящи мерки, че всеки субект, който извършва дейност в секторите, споменати в Решения 93/676/ЕИО, 97/367/ЕИО, 2002/205/ЕО и 2004/73/ЕО: a) съблюдава принципите за недискриминация и конкурентно доставяне по отношение на възлагането на доставки, строителство и услуги, по-специално що се отнася до информацията, която субектът предоставя на икономически оператори относно неговите намерения за възлагане на поръчки; б) съобщава на Комисията, съгласно условията, определени в Решение 93/327/ЕИО на Комисията от 13 май 1993 г. за определяне на условията, съгласно които възложителите разработват географските области, с оглед да извличат или добиват нефт, газ, въглища или други твърди горива, следва да съобщават на Комисията информация относно поръчки, които възлагат (29). Член 28 Запазени поръчки Държавите-членки могат да си запазят правото да участват в процедури за възлагане на поръчки на защитени ателиета или да предвиждат такива поръчки да бъдат изпълнявани в контекста на защитени програми за заетост, когато повечето от засегнатите работници или служители са лица с увреждания, които, поради сериозното естество на техните увреждания, не могат да изпълняват трудови задачи при нормални условия. Известието, което се ползва, за да се обяви конкурса, следва да препраща към настоящия член. Член 29 Поръчки и рамкови споразумения, предоставени от централни органи за покупка 1. Държавите-членки могат да предпишат на възложителите възможността да закупят строителство, доставки и/или услуги от или посредством централен орган за покупка. 2. За възложителите, които закупуват строителство, доставки и/или услуги от или посредством централен орган за покупка в случаите, установени в член 1, параграф 8 се приема, че спазват настоящата директива, дотолкова, доколкото централният орган за покупка се е съобразил с нея или в подходящите случаи - с Директива 2004/18/ЕО. Член 30 Процедура за установяване на това, дали дадена дейност е пряко изложена на конкуренция 1. Поръчки, които са предназначени да способстват изпълнението на дейност, спомената в членове 3-7, не са предмет на настоящата директива ако в държавата-членка, в която тя се осъществява, дейността е пряко изложена на конкуренция на пазарите, до които достъпът не е ограничен. 2. За целите на параграф 1 въпросът дали дадена дейност е пряко изложена на конкуренция се решава въз основа на критериите, които са в съответствие с разпоредбите на договора относно конкуренцията, такива като качествата на засегнатите стоки или услуги, наличието на алтернативни стоки или услуги, цените и същинското или потенциалното наличие на повече от един доставчик на въпросните стоки или услуги. 3. За целите на параграф 1 се приема, че достъпът до пазара не е ограничен, ако държавата-членка е изпълнила и приложила разпоредбите на общностното законодателство, посочени в приложение XI. Ако не може да се предполага свободен достъп до даден пазар въз основа на първа алинея, следва да се покаже, че достъпът до въпросния пазар е свободен фактически и юридически. 4. Когато дадена държава-членка смята, че в съответствие с параграфи 2 и 3, се прилага параграф 1 спрямо определена дейност, тя съобщава на Комисията и я уведомява за всички факти, които са от значение и по-специално за всякакви законови, подзаконови, административни разпоредби или споразумения относно съответствие с условията, установени в параграф 1, и, в подходящите случаи, заедно със становището, прието от независим национален орган, който е компетентен във въпросната дейност. Поръчки, които са предназначени да способстват въпросната дейност, която следва да бъде извършена, не са повече подчинени на настоящата директива, ако Комисията: - е приела решение относно установяването на приложимостта на параграф 1 в съответствие с параграф 6 и в рамките на срока, който е предвиден по силата на този параграф, или - не е приела решение относно такава приложимост в рамките на този срок. Когато обаче свободният достъп до определен пазар се предполага въз основа на параграф 3, първа алинея и когато независим национален орган, който е компетентен във въпросната дейност е установил приложимостта на параграф 1, поръчките, които са предназначени да способстват въпросната дейност, която следва да бъде извършена, няма да се подчиняват повече на настоящата директива, ако Комисията не е установила неприложимостта на параграф 1 чрез решение, което е прието в съответствие с параграф 6 и в рамките на периода, който той предвижда. 5. Когато законодателството на засегнатата държава-членка го предвижда, възложителите могат да поискат от Комисията да укаже приложимостта на параграф 1 по отношение на дадена дейност чрез решение в съответствие с параграф 6. В такъв случай Комисията незабавно уведомява засегнатата държава-членка. Тази държава-членка, като взема предвид параграфи 2 и 3, уведомява Комисията за всички факти, които са от значение и по-специално за всякакви законови, подзаконови, административни разпоредби или споразумения относно съответствие с условията, установени в параграф 1, и, в подходящите случаи, заедно със становището, прието от независим национален орган, който е компетентен във въпросната дейност. Комисията може също така да започне процедура за приемане на решение, с което се установява приложимостта на параграф 1 към определена дейност по своя собствена инициатива. В такъв случай Комисията незабавно уведомява засегнатата държава-членка. Ако в края на периода, установен в параграф 6, Комисията не е приела решение относно приложимостта на параграф 1 към определена дейност, ще се приема, че параграф 1 се прилага. 6. За приемането на решение съгласно настоящия член, в съответствие с процедурата съгласно член 68, параграф 2, на Комисията се предоставя период от три месеца, който започва в първия работен ден след датата, на която е получила съобщение за искането. Този период обаче може да бъде удължен еднократно с най-много три месеца в надлежно обосновани случаи, по-специално ако информацията, която се съдържа в известието или в искането, или в документите, които са приложени към тях, е непълна или неточна или ако фактите, които са отчетени, претърпят някакви значителни промени. Това удължаване се ограничава до един месец, когато независим национален орган, който е компетентен във въпросната дейност, е установил приложимостта на параграф 1 в случаите, предвидени по силата на параграф 4, трета алинея. Когато дадена дейност в определена държава-членка вече се подчинява на процедурата съгласно настоящия член, бъдещи искания относно същата дейност в същата държава-членка преди да изтече периода, който е открит по отношение на първото искане, няма да се приемат за нови процедури и ще бъдат третирани в контекста на първото искане. Комисията приема подробни правила за прилагането на параграфи 4, 5 и 6 в съответствие с процедурата съгласно член 68, параграф 2. Тези правила обхващат най-малко: a) публикуването в Официален вестник на информация относно датата, на която започва тримесечния период, посочен в първа алинея, а в случай, че този срок бъде удължен - датата на удължаването и периода, до който е удължен; б) публикуването на възможното приложение на параграф 1 в съответствие с параграф 4, втора или трета алинея или в съответствие с параграф 5, четвърта алинея; и в) разпоредбите за позициите за предаване, които са приети от независим орган, който е компетентен във въпросната дейност, по отношение на въпросите релевантни за параграфи 1 и 2. ГЛАВА III Правила, приложими към поръчки за услуги Член 31 Поръчки за услуги, изброени в приложение XVII A Поръчки, които имат за предмет услуги, посочени в приложение XVII A, се предоставят в съответствие с членове 34-59. Член 32 Поръчки за услуги, изброени в приложение XVII Б Поръчки, които имат за предмет услуги, посочени в приложение XVII Б, се подчиняват само на членове 34 и 43. Член 33 Смесени поръчки за услуги, включително услуги, посочени в приложение XVII A и услуги, посочени в приложение XVII Б Поръчки, които имат за предмет услуги, посочени както в приложение XVII A, така и в приложение XVII Б, се предоставят в съответствие с членове 34-59, когато стойността на услугите, които се сочат в приложение XVII A, е по-висока от стойността на услугите, които се сочат в приложение XVII Б. В останалите случаи поръчки се предоставят в съответствие с членове 34 и 43. ГЛАВА IV Особени правила относно спецификации и документи за поръчките Член 34 Технически спецификации 1. Техническите спецификации, както са определени в точка 1 на приложение XXI, се установяват в документацията за поръчката, такава като известия за поръчки, документи във връзка с поръчката или допълнителни документи. При възможност тези технически спецификации следва да се определят така, че да отчитат критерия за достъпност за хора с увреждания или да бъдат предназначени за всички потребители. 2. Техническите спецификации предоставят равен достъп за оферентите и нямат действие на създаващи неоправдани препятствия пред откриването на обществените поръчки за конкуренцията. 3. Без да се засягат правнообвързващите национални технически правила, в степента, в която те съответстват на общностното право, техническите спецификации се формулират: a) или чрез препратка към техническите спецификации, определени в приложение XXI и, по ред на предпочитане, до националните стандарти по възприемане на европейските стандарти, европейските технически одобрения, общите технически спецификации, международните стандарти, други системи за техническа справка, установени от европейските стандартизационни органи или - когато такива не съществуват - националните стандарти, националните технически одобрения, или националните технически спецификации във връзка с дизайна, изчисляването и изпълнението на строителство и употребата на продуктите. Всяко препращане се съпътства от думите „или еквивалентно“; б) или с оглед на изискванията във връзка с изпълнението или на функционалните изисквания; като последните може да обхващат качества във връзка с околната среда. Такива параметри обаче следва да са в достатъчна степен точни, за да позволят на оферентите да определят предмета на поръчката и на възложителите - да възложат поръчката; в) или с оглед на изискванията във връзка с изпълнението или функционалните изисквания, както се споменават в буква б), по отношение на спецификациите, споменати в буква a), като средства за предполагане на съответствието с такива изисквания във връзка с изпълнението или функционални изисквания; г) или чрез препратка към спецификациите, споменати в буква a) за определени качества, и чрез препратка към изискванията във връзка с изпълнението или функционалните изисквания, посочени в буква б) за други качества. 4. Когато възложител се възползва от опцията за препращане към спецификациите, споменати в параграф 3, буква a), той не може да отхвърли дадена оферта въз основа на мотива, че предложените продукти и услуги не съответстват на спецификациите, до които препраща, след като оферентът докаже в своята оферта за удовлетворение на възложителя, посредством каквито и да било подходящи начини, че предлаганите от него разрешения отговарят по равнозначен начин на изискванията, които са определени от техническите спецификации. Подходящи начини могат да бъдат предоставени от техническото досие на производителя или от доклад за изпитания от признат орган. 5. Когато даден възложител се възползва от опцията, предвидена в параграф 3 за въвеждане на изисквания във връзка с изпълнението или на функционални изисквания, той не може да отхвърли дадена оферта за продукти, услуги или работа, която съответства на национален стандарт по възприемането на европейски стандарт, на европейско техническо одобрение, обща техническа спецификация, международен стандарт или система за техническа справка, създадена от европейски орган по стандартизация, ако тези спецификации се отнасят до изискванията във връзка с изпълнението или до функционалните изисквания, които те са определили. В своята оферта оферентът доказва до постигане на удовлетворение на възложителя и чрез всякакви подходящи начини, че продуктът, услугата или строежа, в съответствие със стандарта, отговарят на изискванията във връзка с изпълнението или функционалните изисквания на възложителя. Подходящи начини могат да бъдат предоставени от техническото досие на производителя или от тестов доклад от признат орган. 6. Когато възложители установяват качества във връзка с околната среда с оглед на изискванията във връзка с изпълнението или функционалните изисквания, както се указва в параграф 3, буква б), те могат да ползват подробните спецификации, или при необходимост - части от тях, както се определя от европейските или (мулти) националните екoетикети, или от всеки друг екоетикет, при условие че: - тези спецификации са подходящи, за да се определят качествата на доставките или услугите, които са предмет на поръчката, - изискванията за етикета са съставени въз основа на научна информация, - екoетикетите са приети, като се използва процедура, в която могат да участват всички съответни страни - правителствени органи, потребители, производители, дистрибутори и екологични организации, и - те са достъпни на всички заинтересовани страни. Възложителите могат да посочат, че продуктите и услугите, които носят екoетикета, се приемат за съответстващи на техническите спецификации, установени в документите във връзка с поръчката; те следва да приемат всякакви други подходящи доказателствени средства, такива като техническото досие на производителя или тестов доклад от признат орган. 7. „Признати органи“, по смисъла на настоящия член, са тестови и стандартизиране лаборатории, и органи за сертифициране и проверка, които съответстват на приложимите европейски стандарти. Възложителите приемат удостоверенията, издадени от признатите органи, създадени в други държави-членки. 8. Освен ако е оправдано от предмета на поръчката, техническите спецификации не се отнасят до определени продукция или източник, или до определен процес, или до търговски марки, патенти, типове или особени произход или производство, с цел да облагодетелстват или елиминират определени предприятия или определени продукти. Такова препращане се допуска, по изключение, когато не е възможно достатъчно точно и разбираемо описание на предмета на поръчката, съобразно параграфи 3 и 4; такова препращане се съпътства от думите „или еквивалентно“. Член 35 Съобщаване на технически спецификации 1. Възложителите предоставят на икономическите оператори, които имат интерес да получат поръчка, при поискване техническите спецификации, които се споменават често в техните поръчки за доставка, строителство или услуги или техническите спецификации, които те възнамеряват да приложат към поръчки от обхвата на периодични индикативни известия по смисъла на член 41, параграф 1. 2. Когато техническите спецификации се основават на документи, с които заинтересуваните икономически оператори разполагат, е достатъчно включването на препратка към тези документи. Член 36 Варианти 1. Когато критерият за възлагането на поръчка е този за икономически най-изгодна оферта, възложителите могат да вземат предвид варианти, които са предложени от оферент и отговарят на минималните изисквания, посочени от възложителите. Възложителите посочват в спецификациите дали разрешават варианти или не и ако да, минималните изисквания, които следва да се спазят от вариантите, както и всякакви особени изисквания относно представянето им. 2. При процедури за възлагане на поръчки за доставка или услуги, възложителите, които са разрешили варианти съобразно параграф 1, не могат да отхвърлят даден вариант единствено въз основа на това, че при успех той би довел или по-скоро до поръчка за услуги, отколкото поръчка за доставка, или по-скоро до поръчка за доставка, отколкото поръчка за услуги. Член 37 Подизпълнители В документите за поръчката възложителят може да изисква, или може да му бъде поискано от държава-членка да поиска, оферентът да посочи в своята оферта всякакъв дял от поръчката, която възнамерява да договори на подизпълнителско ниво с трети лица и всички предложени подизпълнители. Това посочване не накърнява въпроса за отговорността на основния икономически оператор. Член 38 Условия за изпълнение на поръчките Възложителите могат да установят специални условия във връзка с изпълнението на дадена поръчка, при условие че те са съвместими с общностното право и са посочени в известието, което се ползва като обява за конкурс,а или в спецификациите. Условията относно изпълнението на поръчката могат по-специално да се отнасят до социални съображения и до съображения във връзка с околната среда. Член 39 Задължения във връзка с данъци, опазване на околната среда, разпоредби относно защита при заетост и условия на труд 1. Възложител може да посочи или от него може да бъде поискано от държава-членка да посочи в документите за поръчката орган или органи, от които всеки кандидат или оферент могат да получат подходяща информация относно задълженията във връзка с данъците, с опазването на околната среда, с разпоредбите за закрила и с условията за труд, които са в сила в държавата-членка, региона или местността, където следва да се предоставят услугите и които ще се прилагат по отношение на извършваното на място строителство или към услугите, които се предоставят по време на изпълнението на поръчката. 2. Възложител, който предоставя информацията, посочена в параграф 1, иска от оферентите или кандидатите в процедурата за възлагане на поръчката да посочат, че са отчели, при съставянето на своята оферта, задълженията във връзка със защитните разпоредби за заетост и условията за труд, които са в сила на мястото, където следва да се предостави услугата. Алинея първа не накърнява прилагането на член 57. ГЛАВА V Процедури Член 40 Употреба на открити процедури, ограничени процедури и процедури на договаряне 1. При възлагането на поръчки за доставка, строителство или услуги, възложителите прилагат процедурите, които са адаптирани за целите на настоящата директива. 2. Възложителите могат да изберат всяка от процедурите, описани в член 1, параграф 9, букви a), б) или в), при условие че, като се подчинява на параграф 3, всяка обява за конкурс е направена в съответствие с член 42. 3. Възложителите могат да използват процедура преди предварителна обява за конкурс в следните случаи: a) когато не са предложени оферти или не са предложени подходящи оферти, или не са предложени кандидатури в отговор на процедура с предварителна обява за конкурс, при условие че първоначалните условия на поръчката не са съществено изменени; б) когато дадена поръчка има за цел само изследване, експеримент, изучаване или развитие и няма за цел гарантирането на печалба или възстановяването на разходи за научни изследвания и експериментални разработки и доколкото възлагането на такава поръчка не накърнява конкурентното възлагане на последващи поръчки, които по-специално са насочени към постигането на тези цели; в) когато поради технически или художествени причини, или поради причини във връзка със защитата на изключителни права, поръчката може да бъде изпълнена само от определен икономически оператор; г) доколкото е строго необходимо, когато поради причини, породени от извънредна спешност, предизвикана от непредвидими от възложителите събития, не могат да бъдат спазени сроковете, които са установени за открити процедури, ограничени процедури и процедури на договаряне с предварителна обява за конкурс; д) в случай на поръчки за доставки за допълнителни доставки от първоначалния доставчик, които са предназначени или като частична замяна на обичайните доставки или инсталации или като разширяване на налични доставки или съоръжения, когато смяната на доставчика би задължила възложителя да придобие материал, който има различни технически качества, които биха довели до несъвместимост или до непропорционални технически трудности при работата и поддръжката; е) относно допълнително строителство или услуги, които не са включени в първоначално възложения проект или в първоначално възложената поръчка, но които, поради непредвидените обстоятелства, са станали необходими за изпълнението на поръчката, при условие че възлагането е направено на предприемача или на доставчика на услуги, които изпълняват първоначалната поръчка: - когато такива допълнителни услуги или строителство не могат да бъдат технически или икономически отделени от основната поръчка без голямо затруднение за възложителите, или - когато такива допълнителни услуги или строителство, при все че са отделими от изпълнението на първоначалната поръчка, са строго необходими за нейните по-късни етапи; ж) в случай на поръчки за строителство, относно ново строителство, което се състои в повтаряне на сходно строителство, с което е натоварен предприемачът, на когото същите възложители са възложили по-ранна поръчка, при условие че такова строителство съответства на основния проект, за който е предоставена първата поръчка след обява за конкурс; в момента, в който първият проект е предложен за оферта, се прави известие, че тази процедура може да бъде възприета, и съвкупните прогнозни разходи на последващото строителство се вземат предвид от възложителите, когато те прилагат разпоредбите на членове 16 и 17; з) относно доставки, които са котирани и купени на стоков пазар; и) относно поръчки, които се предоставят въз основа на рамково споразумение, при условие че е изпълнено условието, посочено в член 14, параграф 2; й) относно изгодните покупки, когато е възможно придобиването на доставки при възползване от особено изгодна възможност, която е налична за много кратко време и на цена, която е сравнително по-ниска от обичайните пазарни цени; к) относно покупката на доставки по особено изгодни условия или от доставчик, който окончателно прекратява своите стопански дейности или от синдици по производство за несъстоятелност, споразумение с кредиторите или сходна процедура съгласно националните законови или подзаконови актове; л) когато въпросната поръчка за услуги е част от последиците от даден конкурс за проект, който е организиран в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и, в съответствие с приложимите правила, ще бъде предоставена на победителя или на един от победителите в този конкурс; във втория случай, всички победители следва да бъдат поканени за участие в преговорите. ГЛАВА VI Правила относно публикуване и прозрачност Раздел 1 Публикуване на известия Член 41 Периодични индикативни известия и известия относно наличието на система за квалификация 1. Възложителите обявяват поне веднъж годишно, посредством периодично индикативно известие, както е посочено в приложение XV A, публикувано от Комисията или от тях самите на техния „профил на купувача“, както се описва в точка 2, буква б) на приложение XX: a) когато се касае за доставки, прогнозната съвкупна стойност на поръчките или рамковите споразумения по продуктова област, които те възнамеряват да предоставят през следващите 12 месеца, когато съвкупната прогнозна стойност, при отчитане на разпоредбите на членове 16 и 17, е равна на или надвишава 750 000 EUR. Продуктовата област се установява от възложителите чрез препратка към номенклатурата CPV; б) когато се касае за услуги, прогнозната съвкупна стойност на поръчките или рамковите споразумения във всяка от категориите услуги, посочени в приложение XVII A, които те възнамеряват да предоставят през следващите 12 месеца, когато съвкупната прогнозна стойност, при отчитане на разпоредбите на членове 16 и 17, е равна на или надвишава 750 000 EUR. в) когато се касае за строителство, съществените елементи на поръчките за строителство или на рамковите споразумения, които те възнамеряват да предоставят през следващите 12 месеца, чиято прогнозна стойност е равна на или надвишава прага, посочен в член 16, при отчитане на разпоредбите на член 17. Известията, посочени в букви a) и б), се изпращат на Комисията или се публикуват на профила на купувача възможно най-скоро след началото на бюджетната година. Известието, посочено в буква в) се изпраща на Комисията или се публикува на профила на купувача възможно най-скоро след решението за одобрение на планирането на поръчките за строителство или на рамковите споразумения, които възложителите възнамеряват да утвърдят. Възложителите, които публикуват периодично индикативно известие на профилите на техните купувачи, предават на Комисията по електронен път в съответствие с формата и процедурите за електронно предаване на известия, посочено в точка 3 на приложение XX, известие за публикуването на периодичното индикативно известие на профила на купувач. Публикуването на известия, посочени букви a), б) и в), е задължително, само когато възложителите избират опцията за намаляване на сроковете за получаване на оферти, както се предвижда в член 45, параграф 4. Настоящият параграф не се прилага към процедури, без предварителна обява на конкурс. 2. Възложителите по-специално могат да публикуват или да предвидят Комисията да публикува индикативни известия във връзка с основните проекти, без да се повтаря информация, която преди това е включена в периодично индикативно известие, при условие че ясно се сочи, че тези известия са допълнителни. 3. Когато възложителите изберат създаването на квалификационна система в съответствие с член 53, системата следва да подлежи на известие, както е посочено в приложение XIV, като се посочва целта на квалификационната система и начинът за достъп до правилата относно нейното действие. Когато системата е с по-голяма продължителност от три години, известието следва да бъде отделно публикувано. Когато системата е с по-малка продължителност, е достатъчно първоначалното известие. Член 42 Известия, които се ползват като средство за обявяване на конкурс 1. В случай на поръчки за доставка, строителство или услуги, обявата за конкурса може да бъде направена: a) посредством периодично индикативно известие, както се указва в приложение XV A; или б) посредством известие относно наличието на квалификационна система, както се указва в приложение XIV; или в) посредством известие за поръчка, както се указва в приложение XIII A, Б или В. 2. В случай на динамични системи за покупка, обявата за конкурс на системата се прави под формата на известие за поръчка, както се указва в параграф 1, буква в), докато обявите за конкурс за поръчки, които се основават на такива системи, се правят под формата на опростено известие за поръчка, както се указва в приложение XIII Г. 3. Когато се прави обява за конкурс посредством периодично индикативно известие, известието следва: a) да указва изрично доставките, строителството или услугите, които са предмет на поръчката, която се възлага; б) да посочва, че поръчката ще бъде възложена посредством ограничена или процедура на договаряне без друга публикация на известие за обява на конкурс и да кани заинтересованите икономически оператори да заявят своя интерес писмено; и в) да е била публикувана в съответствие с приложение XX не повече от 12 месеца преди датата, на която е изпратена поканата, посочена в член 47, параграф 5. Нещо повече, възложителят следва да спази сроковете, установени в член 45. Член 43 Известия за възложени поръчки 1. Възложителите, които са възложили поръчка или са сключили рамково споразумение, в рамките на два месеца от възлагането на поръчката или сключването на рамковото споразумение изпращат известие за възлагане на поръчка, както се указва в приложение XVI, съгласно условия, които следва да бъдат установени от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 68, параграф 2. В случай на поръчки, възложени съгласно рамково споразумение по смисъла на член 14, параграф 2, възложителите няма да са длъжни да изпращат известие за резултатите от процедурата по възлагане за всяка поръчка, основана на това споразумение. Възложителите изпращат известие за възлагане на поръчка, основано на динамична система за покупка в рамките на два месеца след възлагането на всяка поръчка. Те могат да групират такива известия на тримесечна основа. В такъв случай те изпращат групираните известия в рамките на всеки два месеца след края на всяко тримесечие. 2. Предоставената в съответствие с приложение XVI информация, която е предназначена за публикуване, се публикува в съответствие с приложение XX. В тази връзка, Комисията уважава всякакви чувствителни търговски аспекти, които възложителите могат да изтъкнат при изпращането на тази информация, относно броя на получените оферти, самоличността на икономическите оператори или цените. 3. Когато възложителите предоставят поръчка за услуги за научни изследвания и експериментални разработки (И&Р поръчка) посредством процедура без обява за конкурс в съответствие с член 40, параграф 3, буква б), те могат да ограничат информацията, която следва да бъде предоставена в съответствие с приложение XVI относно естеството и количеството на предоставените услуги, до препратката „услуги за научни изследвания и експериментални разработки“. Когато възложителите възлагат И&Р поръчка, която не може да бъде предоставена посредством процедура без обява за конкурс в съответствие с член 40, параграф 3, буква б), те могат, въз основа на търговска поверителност, да ограничат информацията, която следва да бъде предоставена в съответствие с приложение XVI относно естеството и количеството на предоставените услуги. В такива случаи възложителите гарантират, че всяка информация, която бъде публикувана съгласно този параграф, е не по-малко подробна, отколкото тази, която се съдържа в известието за обявата за конкурс, публикувано в съответствие с член 42, параграф 1. В случай че използват квалификационна система, възложителите гарантират в подобни случаи, че такава информация е не по-малко подробна от категорията, посочена в списъка на одобрените доставчици на услуги, изготвен в съответствие с член 53, параграф 7. 4. В случай на поръчки, които са възложени за услуги, посочени в приложение XVII Б, възложителите посочват в известието дали са съгласни с публикуването. 5. Информация, която е предоставена в съответствие с приложение XVI и на която е отбелязано, че не е предназначена за публикуване, се публикува само в опростен вид и в съответствие с приложение XX за статистически цели. Член 44 Форма и начин за публикуване на известия 1. Известията обхващат информацията, спомената в приложения XIII, XIV, XV A, XV Б и XVI и, при необходимост, всякаква друга информация, която бъде счетена за полезна от възложителя във формата на стандартните бланки, приет от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 68, параграф 2. 2. Известия, изпратени от възложителите на Комисията, се изпращат или посредством електронни средства в съответствие с формата и процедурите за пренасяне, посочени в точка 3 на приложение XX, или чрез други средства. Известия, посочени в членове 41, 42 и 43 се публикуват в съответствие с техническите качества за публикуване, установени в точка 1, букви a) и б) на приложение XX. 3. Известия, съставени и предадени чрез електронни средства в съответствие с формата и процедурите за пренасяне, посочени в точка 3 от приложение XX, се публикуват не по-късно от пет дни, след като бъдат изпратени. Известия, които не са предадени чрез електронни средства в съответствие с формата и процедурите за пренасяне, посочени в точка 3 от приложение XX, се публикуват не по-късно от 12 дни, след като са предадени. Обаче, в изключителни случаи, известията за поръчка, посочени в член 42, параграф 1, буква в) се публикуват в рамките на пет дни в отговор на искане от възложителя орган, при условие че известието е изпратено по факс. 4. Известия за поръчка се публикуват изцяло на някой от официалните езици на Общността, избран от възложителя, като само тази оригинална езикова версия автентична. Обобщение на значимите елементи от всяко известие се публикува на другите официални езици. Разходите за публикуване на известия от Комисията се поемат от Общността. 5. Известия и съдържанието им не може да се публикува на национално ниво преди датата, на която те са изпратени на Комисията. Известия, които се публикуват на национално ниво, не съдържат друга информация, различна от тази, която се съдържа в известията, които са предадени на Комисията или публикувани на профила на купувача в съответствие с член 41, параграф 1, алинея първа, но споменават датата на изпращане на известието на Комисията или на неговото публикуване на профила на купувача. Периодичните индикативни известия не могат да бъдат публикувани на профила на купувач преди изпращането на Комисията на известието относно тяхното публикуване в тази форма/в този вид; те следва да посочат датата на това изпращане. 6. Възложителите гарантират, че те могат да предоставят доказателство относно датите, на които са изпратени известията. 7. Комисията предоставя на възложителя орган потвърждение за публикуването на изпратената информация, като се споменава датата на това публикуване. Такова потвърждение съставлява доказателство за публикуване. 8. Възложителите могат да публикуват в съответствие с параграфи 1-7 известия за поръчката, които не се подчиняват на изискванията за публикуване, установени в настоящата директива. Раздел 2 Срокове Член 45 Срокове за получаване на искания за участие и за получаване на оферти 1. Когато определят сроковете за искания за участие и получаване на оферти, възложителите отчитат по-специално сложността на поръчката и времето, което се изисква за съставянето на оферти, без да се накърняват минималните срокове, установени по силата на настоящия член. 2. В случай на открити процедури минималните срокове за получаването на оферти е 52 дни от датата, на която е изпратено известието за поръчката. 3. При ограничени процедури и при процедури на договяряне с предварителна покана за участие в конкурс, се прилагат следните разпоредби: a) срокът за получаване на искания за участие, в отговор на известие, което е публикувано съгласно член 42, параграф 1, буква в), или в отговор на покана от възложителите съгласно член 47, параграф 5, по общо правило се определя на не по-малко от 37 дни от датата, на която е изпратено известието или поканата и в никакъв случай не може да бъде по-малък от 22 дни, в случай че известието е изпратено за публикуване посредством други средства, различни от електронни средства или факс, и не по-малък от 15 дни, ако известието е предадено посредством такива средства; б) срокът за получаване на оферти може да бъде установен чрез взаимно споразумение между възложителя и подбраните кандидати, при условие че всички кандидати разполагат с еднакво време, за да изготвят и предадат своите оферти; в) когато не е възможно да се постигне споразумение относно срока за получаване на оферти, възложителят определя срок, който по общо правило следва да бъде поне 24 дни и в никакъв случай не може да бъде по-малко от 10 дни от датата на поканата за представяне на оферти. 4. Ако възложителите са публикували периодично индикативно известие, както е посочено в член 41, параграф 1, в съответствие с приложение XX, минималният срок за получаване на оферти при открити процедури като общо правило е не по-малък от 36 дни, но в никакъв случай не може да бъде по-малък от 22 дни от датата, на която е изпратено известието. Тези съкратени срокове се допускат, при условие че периодичното индикативно известие е обхванало, наред с информацията, която се изисква по силата на приложение XV A, част I, цялата информация, която се изисква по силата на приложение XV A, част II, доколкото последната информация е налична по времето на публикуването на известието, и доколкото известието е било изпратено за публикуване между 52 дни и 12 месеца преди датата, на която е изпратено известието за поръчката, посочено в член 42, параграф 1, буква в). 5. Когато известията са съставени и предадени посредством електронни средства в съответствие с формата и процедурите за предаване, които се сочат в точка 3 от приложение XX, сроковете за получаване на искания за участие в ограничени и процедури на договаряне и за получаване на оферти в открити процедури, може да бъде намален със седем дни. 6. Освен в случай на срок, който е установен по взаимно споразумение в съответствие с параграф 3, буква б), сроковете за получаване на оферти при открити, ограничени и процедури на договаряне могат да бъдат допълнително намалени с още пет дни, когато възложителят предлага неограничен и пълен директен достъп до документите за поръчката и всякакви допълнителни документи посредством електронни средства от датата, на която е публикувано известието, което се ползва като средство за участие в конкурса, в съответствие с приложение XX. Известието следва да указва интернет адреса, на който е достъпна тази документация. 7. При открити процедури съвкупното действие на скъсяванията на сроковете, предвидени в параграфи 4, 5 и 6, в никакъв случай не може да доведе до срок за получаване на оферти, който е по-малък от 15 дни от датата, на която е изпратено известието за поръчката. В случай, че известието за поръчката не е предадено посредством факс или електронни средства, съвкупното действие на скъсяванията на сроковете, предвидени в параграфи 4, 5 и 6, в никакъв случай не може да доведе до срок за получаване на оферти в открита процедура, който е по-малък от 22 дни от датата, на която е изпратено известието за поръчката. 8. Съвкупното действие на скъсяванията на сроковете, предвидени в параграфи 4, 5 и 6 в никакъв случай не може да доведе до срок за получаване на искания за участие, в отговор на известие, което е публикувано съгласно член 42, параграф 1, буква в) или в отговор на покана от възложителите съгласно член 47, параграф 5, който е по-кратък от 15 дни от датата, на която са изпратени известието за поръчката или поканата. При ограничени и процедури на договаряне съвкупното действие на скъсяванията на сроковете, предвидени в параграфи 4, 5 и 6, в никакъв друг случай, освен относно срока, който е установен по взаимно споразумение в съответствие с параграф 3, буква б), не може да доведе до срок за получаване на оферти, който е по-малък от 10 дни от датата на поканата за представяне на оферти. 9. Ако, поради каквато и да е причина, документите за поръчката и допълнителните документи или допълнителната информация, при все че са поискани своевременно, не са били предоставени в рамките на сроковете, предвидени в членове 46 и 47, или когато офертите могат да бъдат направени само след посещение на място или след проверка на място на документите и подкрепящите поръчката документи, сроковете за получаване на оферти следва съответно да бъде удължен, освен в случай на срок, който е предвиден чрез взаимно споразумение в съответствие с параграф 3, буква б), така че всички засегнати икономически оператори могат да бъдат запознати с цялата информация, която е необходима за подготовката на дадена оферта. 10. Обобщителна таблица относно сроковете, установени в настоящия член, е дадена в приложение XXII. Член 46 Открити процедури: спецификации, допълнителни документи и информация 1. При открити процедури, когато възложителите не предлагат неограничен и пълен пряк достъп чрез електронни средства в съответствие с член 45, параграф 6 към спецификациите и всякакви подкрепящи документи, спецификациите и подкрепящите документи се изпращат на икономическите оператори в рамките на шест дни от получаването на искането, при условие че искането е направено своевременно, преди крайния срок за подаване на оферти. 2. При условие че бъде поискана своевременно, допълнителна информация относно спецификациите се предоставя от възложителите или компетентните отдели не по-късно от шест дни преди крайния срок, който е фиксиран за получаване на оферти. Член 47 Покана да се предложи оферта или да се преговаря 1. При ограничени процедури и процедури на договаряне възложителите едновременно и писмено канят подбраните кандидати да предложат своите оферти или да преговарят. Поканата до кандидатите обхваща или: - копие от спецификациите и всякакви допълнителни документи, или - препратка към достъп до спецификациите и допълнителни документи, посочени в първото тире, когато те са направени пряко достъпни чрез електронни средства в съответствие с член 45, параграф 6. 2. Когато спецификациите и/или всякакви допълнителни документи се държат от друг субект, различен от възложителя, който отговаря за процедурата по възлагане, поканата съдържа адреса, от който могат да бъдат поискани тези спецификации и документи и, в подходящите случаи, крайната дата за искане на тези документи, сумата, платима за получаването им, и всякакви процедури за плащане. Компетентният отдел незабавно изпраща тази документация на икономическия оператор при получаване на искането. 3. Допълнителната информация относно спецификациите или допълнителните документи се изпраща от възложителя или компетентния отдел не по-малко от шест дни преди крайната дата, която е посочена за получаването на оферти, при условие че такава информация бъде поискана своевременно. 4. Нещо повече, поканата обхваща най-малко следното: a) в подходящите случаи, срока за искане на допълнителни документи, както и сумата и условията на плащане на всякакви суми, които се заплащат за такива документи; б) крайната дата за получаване на оферти, адреса, на който следва да бъдат изпратени, и езика или езиците, на който следва да бъдат съставени; в) препратка към всяко публикувано известие за поръчка; г) посочване на всякакви документи, които следва да бъдат прикрепени; д) критериите за възлагането на поръчката, когато те не са посочени в известието за наличието на квалификационна система, използвана като средство за покана за участие в конкурса; е) относителната тежест на критериите за възлагане на поръчката или, в подходящите случаи, реда на значение на такива критерии, ако такава информация не е предоставена в известието за поръчката, известието за наличието на квалификационна система или спецификациите. 5. Когато се прави покана за участие в конкурс посредством периодично индикативно известие, възложителите последователно канят всички кандидати да потвърдят интереса си въз основа на подробна информация относно въпросната поръчка преди да започне подбора на оференти или участници в преговори. Тази покана обхваща най-малко следната информация: a) естеството и количеството, включително всякакви опции относно допълнителни поръчки и, при възможност, прогнозираното време, което е налице за упражняването на тези опции относно поръчките, които се подновяват, естеството и количеството и, при възможност, прогнозните дати за публикуване на бъдещи известия за конкурси за строителство, доставки или услуги, които ще бъдат предложени за представяне на оферти; б) вида на процедурата: ограничена или на договаряне; в) в подходящите случаи, датата, на която следва да започне или приключи възлагането на доставки или изпълнението на строителство или услуги; г) адреса и крайната дата за предлагане на искания за офертни документи и езика или езиците, на които те следва да бъдат съставени; д) адреса на субекта, който възлага поръчката, и информацията, която е необходима за получаване на спецификациите и другите документи; е) икономическите и техническите условия, финансови гаранции и информация, която се изисква от икономическите оператори; ж) сумата и процедури за плащане за всяка сума, платима за получаването на офертните документи; з) формата на поръчката, който е предмет на поканата за представяне на оферти: покупка, лизинг, наем или покупка на изплащане или всякакво съчетание от тях; и и) критериите за възлагане на поръчката и тяхната тежест или, в подходящите случаи, реда на значение на такива критерии, в случай че тази информация не е посочена в индикативното известие или спецификациите или в поканата за представяне на оферти или за преговаряне. Раздел 3 Комуникация и информация Член 48 Правила, приложими към комуникацията 1. Целият комуникационен и информационен обмен, посочен в настоящия дял, може да бъде извършван по поща, по факс, посредством електронни средства в съответствие с параграфи 4 и 5, по телефон в случаите и при обстоятелствата, посочени в параграф 6, или чрез съчетаване на тези средства, съобразно избора на възложителя. 2. Избраните средства за комуникиране следва да бъдат общодостъпни и по този начин да не ограничават достъпа на икономическите оператори до офертната процедура. 3. Комуникацията, обменът и съхраняването на информация се осъществяват по такъв начин, че да се обезпечи целостта на данните и да се запази поверителността на офертите и исканията за участие, както и по такъв начин, че възложителите да могат да проучват съдържанието на офертите и исканията за участие само след изтичането на срока за представянето им. 4. Средствата, които могат да се използват за комуникиране чрез електронни средства, както и техническите им характеристики, следва да не бъдат дискриминационни, следва да са общодостъпни и съвместими с информационните и комуникационни продукти за общо ползване. 5. Следните правила се прилагат към устройствата за електронно предаване и получаване на оферти и към устройствата за електронно получаване на искания за участие: a) информация относно спецификациите, необходими за електронното предаване на оферти и искания за участие, включително криптирането, се предоставят на разположение на заинтересованите лица. Нещо повече, устройствата за електронно получаване на оферти и искания за участие следва да съответстват на изискванията по приложение XXIV; б) държавите-членки могат, в съответствие с член 5 от Директива 1999/93/ЕО, да изискват електронните оферти да се съпътстват от усъвършенстван електронен подпис в съответствие с параграф 1 от нея; в) държавите-членки могат да въведат или поддържат доброволни програми за акредитация, насочени към повишени нива на сертифицирано възлагане на сервиз за тези устройства; г) оферентите или кандидати се задължават да предоставят преди изтичането на срока, който е установен за предаването на оферти или искания за участие, документите, удостоверенията и декларациите, споменати в членове 52, параграфи 2 и 3, членове 53 и 54, ако те не съществуват в електронен вид. 6. Следните правила се прилагат по отношение на предаването искания за участие: a) исканията за участие в процедури за възлагането на поръчки може да бъде направено писмено или по телефона; б) когато исканията за участие са направени по телефона, следва да бъде изпратено писмено потвърждение преди изтичането на срока, който е предвиден за получаването им; в) възложителите могат да изискват исканията за участие, които са направени по факс, да бъдат потвърдени по пощата или чрез електронни средства, когато това е необходимо за целите на правното доказване. Всяко такова изискване, заедно със срока за изпращане на потвърждение по пощата или чрез електронни средства, следва да бъде заявено от възложителя в известието, което се използва като средство за покана за участие в конкурс или в поканата, посочена в член 47, параграф 5. Член 49 Информация за кандидатите за квалификация, кандидатите и оферентите 1. Възложителите възможно най-бързо уведомяват засегнатите икономическите оператори относно постигнатите решения относно сключването на рамково споразумение, възлагането на поръчката или допускането до динамична система за покупка, включително и относно мотивите за всяко решение да не бъде сключено рамково споразумение или да се възложи поръчка, за които е имало покана за участие в конкурс или за повторно започване на процедурата, или да не се приложи динамична система за покупка; тази информация се предоставя писмено, ако това бъде изискано от възложителите. 2. По искане на заинтересованата страна възложителите възможно най-бързо уведомяват: - всеки неуспешен кандидат oтносно основанията за отхвърлянето на неговото заявление, - всеки неуспешен оферент oтносно причините за отхвърлянето на неговата оферта, включително за случаите, посочени в член 34, параграфи 4 и 5, основанията за тяхното решение за неравнозначност или тяхното решение, че строителството, доставките или услугите не отговарят на изискванията за изпълнение или на функционалните изисквания, - всеки оферент, който е направил допустима оферта, относно качествата и относителните предимства на избраната оферта, както и за наименованието на успелия оферент или страните по рамковото споразумение. Времето, през което това следва да бъде сторено, при никакви обстоятелства не може да надхвърля 15 дни от получаването на писменото запитване. Възложителите могат да решат, че определена информация относно възлагането на поръчката или сключването на рамковото споразумение, или относно допускането до динамична система за покупка, посочена в параграф 1, не може да бъде дадена, когато разкриването на такава информация би препятствало изпълнението на закон или по друг начин би противоречало на обществения интерес, или би накърнило законните търговски интереси на определен икономически оператор, публичен или частен, включително интересите на икономическия оператор, на който е възложена поръчката, или би могло да накърни лоялната конкуренция между икономическите оператори. 3. Възложителите, които създадат и оперират система за квалификация, уведомяват заявителите за своето решение относно квалифицирането в рамките на срок от шест месеца. В случай че за вземането на решение са необходими повече от четири месеца от представянето на заявлението, възложителят уведомява заявителя в рамките на два месеца от заявлението относно основанията, които оправдават по-дългия срок и относно датата, до която неговото заявление ще бъде прието или отхвърлено. 4. Кандидати, чиято квалификация е отказана, се уведомяват за такова решение и основанията за отказа възможно най-бързо и при никакви обстоятелства по-късно от 15 дни след датата на решението. Мотивите се основават на критериите за квалификация, посочени в член 53, параграф 2. 5. Възложителите, които създават и оперират система за квалификация, могат да прекратят квалификацията на даден икономически оператор поради причини, основани на критериите за квалификация, посочени в член 53, параграф 2. Всяко намерение да бъде прекратена дадена квалификация предварително се съобщава писмено на икономическия оператор, най-малко 15 дни преди датата, на която следва да бъде прекратена квалификацията заедно с мотива или мотивите, които обосновават предложеното действие. Член 50 Информация, която следва да се съхранява относно възлагането 1. Възложителите съхраняват подходяща информация относно всяка поръчка, която би била достатъчна, за да им позволи на по-късен етап да оправдаят решенията, които са взети във връзка с: a) квалифицирането и подбора на икономически оператори и възлагането на поръчки; б) ползването на процедури без предварителна покана за участие в конкурс по силата на член 40, параграф 3; в) неприлагането на глави III до VI от настоящия дял по силата на изключенията, предвидени в глава II от дял I и в глава II от настоящия дял. Възложителите предприемат необходимите стъпки, за да документират провеждането на процедурите за възлагане, осъществявани посредством електронни средства. 2. Информацията се съхранява поне четири години от датата на възлагането на поръчката, така че възложителят да може през този период да предоставя необходимата информация на Комисията, ако тя пожелае това. ГЛАВА VII Провеждане на процедурата Член 51 Общи разпоредби 1. С оглед избирането на участници в техните процедури по възлагане: a) възложителите, които са предоставили правила и критерии за изключване на оференти или кандидати в съответствие с член 54, параграфи 1, 2 или 4, изключват икономически оператори, които отговарят на такива правила и отговарят на такива критерии; б) те избират оференти и кандидати в съответствие с обективни правила и критерии, установени съобразно член 54; в) при ограничени процедури и при процедури на договаряне с покана за участие в конкурс, в подходящите случаи те намаляват броя на избраните кандидати съобразно букви a) и б) в съответствие с член 54. 2. Когато се прави покана за участие в конкурс посредством известие за наличието на квалификационна система и с оглед подбора на участници в процедури за възлагане на особени поръчки, които са предмет на поканата за участие в конкурс, възложителите: a) квалифицират икономическите оператори в съответствие с разпоредбите на член 53; б) прилагат към такива квалифицирани икономически оператори тези разпоредби на параграф 1, които са от значение за ограничени или процедури на договаряне. 3. Възложителите проверяват дали предоставените от подбраните оференти оферти съответстват на правилата и изискванията, които се прилагат към офертите и възлагането на поръчката въз основа на критериите, установени в членове 55 и 57. Раздел 1 Квалификационен и качествен подбор Член 52 Взаимно признаване относно административните, технически или финансови условия и относно удостоверения, тестове и доказателства 1. Когато подбират участници в ограничена или процедура на договаряне, при взимане на решения относно квалификацията или когато критериите и правилата се осъвременяват, възложителите не следва да: a) налагат на определени икономически оператори административни, технически или финансови условия, които не биха били наложени на други; б) изискват тестове или свидетелства, които биха дублирали вече наличните обективни доказателства. 2. Когато изискват издаване на удостоверения, изготвени от независими органи, които потвърждават съответствието на икономическия оператор с определени стандарти за гарантиране на качество, възложителите се обръщат към системи за гарантиране на качеството, основани на съответните приложими европейски стандартни серии, заверени от органи, които съответстват на европейските стандартни серии относно удостоверяване. Възложителите признават равнозначни удостоверения от органи, установени в други държави-членки. Те също така приемат от икономическите оператори други доказателства от равнозначни мерки за гарантиране на качеството. 3. Относно поръчките за строителство и услуги, и единствено при необходимост, възложителите могат да изискват, за да проверят техническите качества на икономическия оператор, посочване на мерките за управление на околната среда, които икономическият оператор ще може да приложи при изпълнението на поръчката. В такива случаи, когато възложителите изискват издаване на удостоверения, съставени от независими органи, които да удостоверят съответствието на икономическия оператор с определени стандарти за управление на околната среда, те следва да се отнасят до EMAS или до стандартите за управление на околната среда, които се основават на приложимите европейски или международни стандарти, заверени от органи, които съответстват на общностното право или на съответните европейски или международни стандарти относно удостоверяването. Възложителите признават равнозначните удостоверения, издадени от органи, които са установени в други държави-членки. Те също така приемат от икономическите оператори други свидетелства за равнозначни мерки за управление на околната среда. Член 53 Системи за квалификация 1. Възложителите, които пожелаят, могат да създадат и да оперират система за квалификация на икономически оператори. Възложителите, които създават или оперират система за квалификация, гарантират, че икономическите оператори по всяко време могат да изискват квалификация. 2. Системата по параграф 1 може да обхваща различни етапи за квалификация. Тя оперира въз основа на обективни критерии и правила за квалификация, които се създават от възложителя. Когато тези критерии и правила обхващат технически спецификации, се прилагат разпоредбите на член 34. Критериите и правилата могат да бъдат актуализирани, когато се изисква. 3. Критериите и правилата за квалификация, посочени в параграф 2, могат да обхващат критериите за изключване, посочени в член 45 от Директива 2004/18/ЕО по силата на разпоредбите и условията, предвидени в нея. Когато възлагащият орган е възлагащ орган по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), тези критерии и правила обхващат критериите за изключване, посочени в член 45, параграф 1 от Директива 2004/18/ЕО. 4. Когато критериите и правилата за квалификация, посочени в параграф 2, обхващат изисквания, свързани с икономическия и финансов капацитет на икономическия оператор, последният може при необходимост да използва капацитета на други образувания, независимо от правното естество на връзката между него и тези образувания. В този случай икономическият оператор следва да докаже на възложителя, че тези ресурси ще са на негово разположение за целия период на действие на квалификационната система, например чрез създаване на задължение на тези образувания в тази връзка. При същите условия, група от икономически оператори, както се посочва в член 11, може да използва капацитета на участниците в групировката или на други образувания. 5. Когато критериите и правилата за квалификация, посочени в параграф 2, обхващат изисквания във връзка с техническия и/или професионален капацитет на икономическия оператор, последният може при необходимост използва капацитета на други образувания, независимо от правното естество на връзката между него и тези образувания. В този случай икономическият оператор трябва да докаже на възложителя, че тези средства ще са на негово разположение за периода на действие на квалификационната система, например чрез създаване на задължение на тези образувания, за да се предоставят необходимите ресурси на икономическия оператор. При същите условия група от икономически оператори, както се посочва в член 11, може да използва капацитета на участниците в групировката или на други образувания. 6. Критериите и правилата за квалификация, посочени в параграф 2, се предоставят на икономическите оператори при поискване. Актуализирането на тези критерии и правила се съобщава на заинтересованите икономически оператори. Когато възложител смята, че квалификационната система на определени други субекти или органи отговаря на неговите изисквания, той съобщава на заинтересованите икономически оператори наименованията на такива други субекти или органи. 7. Писмен запис на квалифицираните икономически оператори се съхранява; той може да бъде подразделен на категории, съобразно вида на поръчката, за който е валидна квалификацията. 8. При създаването и оперирането на квалификационна система възложителите по-специално съблюдават разпоредбите на член 41, параграф 3 относно известия относно наличието на система за квалификация, на член 49, параграфи 3, 4 и 5 относно информацията, която следва да се предостави на икономическите оператори, които са кандидатствали за квалификация, на член 51, параграф 2 относно подбора на участници, когато се прави покана за участие в конкурс посредством известие за наличието на квалификационна система, също както и разпоредбите на член 52 относно взаимното признаване относно административни, технически или финансови условия, удостоверения, тестове и свидетелства. 9. Когато се прави покана за участие в конкурс посредством известие относно наличието на квалификационна система, оферентите по дадена ограничена процедура или участниците в процедура на договаряне се подбират измежду квалифицираните кандидати в съответствие с такава система. Член 54 Критерии за качествен подбор 1. Възложителите, които установяват критерии за подбор в открита процедура, правят това в съответствие с обективни правила и критерии, които са достъпни на заинтересованите икономически оператори. 2. Възложителите, които подбират кандидати за ограничени или процедури на договаряне, правят това съобразно обективни правила и критерии, които те са установили, и които са достъпни на заинтересованите икономически оператори. 3. При ограничени процедури или процедури на договаряне критериите могат да се основават на обективната нужда на възложителя да намали броя на кандидатите до ниво, което е оправдано от нуждата от баланс между особените качества на процедурата за възлагане на поръчки и източниците, които са необходими за нейното провеждане. Броят на избраните кандидати, обаче, отчита необходимостта от гарантиране на подходяща конкуренция. 4. Критериите, които са установени в параграфи 1 и 2, могат да обхващат критериите за изключване, посочени в член 45 от Директива 2004/18/ЕО относно клаузите и условията, установени в нея. Когато възложителят е възлагащ орган по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), критериите и правилата, посочени в параграфи 1 и 2 на настоящия член, обхващат критериите за изключване, посочени в член 45, параграф 1 от Директива 2004/18/ЕО. 5. Когато критериите, посочени в параграфи 1 и 2, обхващат изисквания свързани с икономическия и финансов капацитет на икономическия оператор, последният може при необходимост и за определена поръчка, да използва капацитета на други образувания, независимо от правната същност на връзката между него и тези образувания. В този случай икономическият оператор следва да докаже на възложителя, че той ще разполага с тези ресурси, например чрез създаване на задължение на тези образувания в тази връзка. При същите условия група от икономически оператори, както се посочва в член 11, може да използва капацитета на участниците в групировката или на други образувания. 6. Когато критериите, посочени в параграфи 1 и 2, обхващат изисквания във връзка с техническия и/или професионален капацитет на икономически оператор, последният може при необходимост и за определена поръчка, да използва капацитета на други образувания, независимо от правната същност на връзката между него и тези образувания. В този случай икономическият оператор следва да докаже на възложителя, че той ще разполага с тези средства за изпълнението на поръчката, например чрез създаване на задължение за тези образувания да предоставят на икономическия оператор необходимите ресурси. При същите условия група от икономически оператори, както се посочва в член 11, може да използва капацитета на участниците в групировката или на други образувания. Раздел 2 Възлагане на поръчката Член 55 Критерии за възлагане на поръчката 1. Без да се засягат националните законови, подзаконови или административни разпоредби относно заплащането за определени услуги, критериите въз основа на които възложителите основават възлагането на поръчки, ще бъдат: a) когато поръчката е възложена въз основа на икономически най-изгодната оферта от гледна точка на възложителя орган - различни критерии, във връзка с предмета на въпросната поръчка, такива като дата за доставяне или завършване, текущи разходи, рентабилност, качество, естетически и функционални качества, екологични качества, техническо качество, следпродажбено обслужване и техническа помощ, задължения относно резервни части, сигурност на доставката и цена или други; б) само най-ниската цена. 2. Без да се засягат разпоредбите на трета алинея, в случаите, посочени в параграф 1, буква a), възлагащият субект посочва относителната тежест, която той придава на всеки от критериите, които са избрани за определянето на икономически най-изгодната оферта. Тези тежести могат да се изразят, като се предвиди обхват с подходящи максимални разлики. Когато по мнението на възложителя не е възможно претегляне поради разбираеми причини, възложителят посочва критериите в низходящ ред на значимост. Относителната тежест или ред на значение се указват, когато е подходящо, в известието, което се ползва като средство за покана за участие в конкурс, в поканата за потвърждение на интереса, посочена в член 47, параграф 5, в поканата за оферта или за преговаряне, или в спецификациите. Член 56 Използване на електронни търгове 1. Държавите-членки могат да предвидят, че възложителите могат да ползват електронни търгове. 2. В открити, ограничени или процедури на договаряне с предварителна покана за участие в конкурс, възложителите могат да решат, че възлагането на поръчка се предшества от електронен търг, когато спецификации на поръчката могат да бъдат установени с точност. При същите обстоятелства даден електронен търг може да бъде проведен при откриването за конкурс на поръчки, които се възлагат съгласно динамичната система за покупка, посочена в член 15. Електронният търг се основава: a) или единствено на цени, когато поръчката се предоставя съобразно най-ниската цена, б) или на цени и/или на новите стойности на белезите на офертите, посочени в спецификацията, когато поръчката се предоставя на икономически най-изгодната оферта. 3. Възложителите, които решат да проведат електронен търг, заявяват за това обстоятелство в известието, което се ползва като средство за покана за участие в конкурс. Спецификациите включват, inter alia, следните подробности: a) белезите, чиито стойности са предмет на електронния търг, при условие че такива белези са количествени и могат да бъдат изразени в цифри или проценти; б) всякакви ограничения на стойностите, които могат да бъдат предоставени, които са следствие от спецификациите във връзка с предмета на поръчката; в) информацията, която ще бъде предоставена на оферентите по време на протичането на електронния търг и, в подходящите случаи, момента, когато тя ще им бъде предоставена; г) приложимата информация относно процеса на електронния търг; д) условията, съгласно които оферентите ще могат да наддават и по-специално, минималните разлики, които, ако е приложимо, ще се изискват при наддаването; е) приложимата информация относно използваното електронно оборудване и разпоредбите и техническите спецификации за връзка. 4. Преди да се пристъпи към електронния търг, възложителите правят пълна първоначална оценка на офертите в съответствие с установения критерий за възлагане и с определеното за тях претегляне. Всички оференти, които са представили допустими оферти, се канят едновременно чрез електронни средства да предложат нови цени и/или нови стойности; поканата съдържа цялата приложима информация относно индивидуалната връзка с електронното оборудване, което се ползва, и посочва датата и часа на началото на електронния търг. Електронният търг може да се проведе в няколко последователни етапа. Електронният търг не може да започне по-рано от два работни дни след датата, на която са изпратени поканите. 5. Когато поръчката следва да бъде сключена въз основа на икономически най-изгодната оферта, поканата се съпътства от резултата от пълната оценка на съответната оферта, извършена в съответствие с претеглянето, предвидено в член 55, параграф 2, първа алинея. Поканата също така указва математическата формула, която се ползва в даден електронен търг за определяне на автоматичното класиране въз основа на предложените нови цени и/или нови стойности. Тази формула обхваща претеглянето на всички критерии, които са установени, за да се определи икономически най-изгодната оферта, както се сочи в известието, което е използвано за поканата за участие в конкурс или спецификациите; за тази цел обаче, всички разлики следва да бъдат предварително намалени до определена стойност. Когато се допускат опции, се предоставя отделна формула за всяка опция. 6. По време на всеки етап от даден електронен търг възложителите незабавно съобщават на всички оференти достатъчна информация, която да ги облекчи при определянето на техните съответни класирания във всеки момент. Те също така могат да съобщават друга информация относно други предложени цени или стойности, при условие че това е заявено в спецификациите. Те могат също така по всяко време да обявят броя на участниците на този етап от търга. В никой случай обаче те не могат да разкрият идентичността на оферентите по време на който и да е етап от даден електронен търг. 7. Възложителите затварят даден електронен търг по един или повече от следните начини: a) в поканата да вземат участие в търга те посочват датата и времето, които са предварително определени; б) когато те не получават повече нови цени или нови стойности, които отговарят на изискванията относно минималните разлики. В този случай възложителите заявяват в поканата за участие в търга времето, което те ще оставят да изтече след получаването на последното заявяване, преди да затворят дадения електронен търг; в) когато броят от етапи в търга, който е определен в поканата за участие в търга, е завършен. Когато възложителите решат да затворят даден електронен търг в съответствие с буква в), когато е приложимо в комбинация с разпоредбите, които са установени в буква б), поканата за участие в търга посочва графика за всеки етап от търга. 8. След като затворят даден електронен търг, възложителите предоставят поръчката в съответствие с член 55, въз основа на резултатите от електронния търг. 9. Възложителите не могат да прилагат електронните търгове по неправомерен начин, нито могат да ги използват по начин, който препятства, ограничава или нарушава конкуренцията или който променя предмета на поръчката, както е определена в известието, което се използва като средство за покана за участие в конкурса, и в спецификацията. Член 57 Необичайно ниски оферти 1. Ако за определена поръчка изглежда, че офертите са необичайно ниски във връзка със стоките, строителството или услугите, възложителят, преди да може да отхвърли тези оферти, следва да изиска писмено подробности за съставните елементи на офертата, които той приема за релевантни. Тези подробности могат по-специално да се отнасят до: a) икономиката на производствения процес на предоставените услуги и на метода за строителство; б) избраните технически решения и/или всякакви изключително благоприятни условия, с които разполага оферентът за снабдяването със стоки или услуги или за извършването на строежа; в) оригиналността на доставките, услугите или строежа, предложени от оферента; г) съответствието с разпоредбите във връзка със защитата при заетост и условията на труд, които са в сила на мястото, където ще се изпълняват строежа, услугите или доставките; д) възможността на оферентът да получи държавна помощ. 2. Възложителят проверява тези съставни елементи посредством консултиране с оферента, като се вземат предвид предоставените свидетелства. 3. Когато възложител установи, че дадена оферта е необичайно ниска, поради това, че оферентът е получил държавна помощ, офертата може да бъде отхвърлена единствено на това основание само след консултиране с оферента, когато той не може да докаже, в рамките на достатъчен срок, определен от възложителя, че въпросната помощ е законно предоставена. Когато възложителят отхвърля дадена оферта при тези обстоятелства, той следва да уведоми Комисията за това. Раздел 3 Оферти, които обхващат продукти с произход от трети страни и връзки с тези страни Член 58 Оферти, които обхващат продукти с произход от трети страни 1. Настоящият член се прилага към оферти, които обхващат продукти с произход от трети страни, с които Общността не е сключила, независимо дали многостранно или двустранно, споразумение, което да гарантира съпоставим и ефективен достъп на предприятията от Общността на пазарите на тези трети страни. Това не накърнява задълженията на Общността или нейните държави-членки по отношение на трети страни. 2. Всяка оферта, която е предложена за възлагането на поръчка за доставка, може да бъде отхвърлена, когато съотношението на продуктите с произход от трети страни, както се определя в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (30), надхвърля 50 % от съвкупната стойност на продуктите, които съставляват офертата. За целите на настоящия член софтуерът, който се ползва в оборудването на телекомуникационната мрежа, се приема за продукт. 3. При спазване на втора алинея, когато две или повече оферти са равнозначни в светлината на критериите за възлагане на поръчката, определени в член 55, ще се предпочетат тези оферти, които не могат да бъдат отхвърлени съобразно параграф 2. Цените на тези оферти се приемат за равнозначни за целите на настоящия член, ако разликата в цените не надвишава 3 %. При все това, дадена оферта няма да се предпочете пред друга съобразно първа алинея, когато нейното приемане би задължило възложителя да придобие оборудване, което има технически качества, които са различни от тези на наличното оборудване, което води до несъвместимост, технически трудности при работата и поддръжката или до непропорционални разходи. 4. За целите на настоящия член тези трети страни, до които се разпростират ползите от разпоредбите на настоящата директива по силата на решение на Съвета в съответствие с параграф 1, няма да бъдат взети предвид при определянето на съотношението, посочено в параграф 2, на продукти с произход от трети страни. 5. Комисията предоставя годишен доклад на Съвета, с начало от втората половина на първата година след влизането в сила на настоящата директива, относно напредъка, който е постигнат в многостранните или двустранните преговори относно достъпа на предприятията на Общността до пазарите на трети страни в областите от обхвата на настоящата директива, относно всеки резултат, който такива преговори може да са постигнали и относно практическото изпълнение на всички споразумения, които са били сключени. Съветът с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията може да изменя разпоредбите на настоящия член в светлината на такива положения. Член 59 Отношения с трети страни по отношение на поръчки за строителство, доставки и услуги 1. Държавите-членки уведомяват Комисията за всякакви общи трудности, правни или фактически, с които са се сблъскали и които са отчели техните предприятия при обезпечаване на възлагането на поръчки за услуги в трети страни. 2. Комисията докладва на Съвета преди 31 декември 2005 г. и периодично след това за откриването на поръчки за услуги в трети страни и относно напредъка в преговорите с тези страни по този въпрос, особено в рамките на СТО. 3. Комисията полага усилия, като се обръща към засегнатата трета страна, да поправи всякаква ситуация, при която се установи, въз основа или на отчетите, посочени в параграф 2 или на друга информация, че в контекста на възлагането на поръчки за услуги, дадена трета страна: a) не предоставя на предприятията на Общността ефективен достъп, съпоставим с този, който е предоставен от Общността на предприятия от тази страна; или б) не предоставя на предприятията на Общността национален режим или същите възможности за конкуренция, които са достъпни за националните предприятия; или в) предоставя на предприятия от други трети страни по-благоприятен режим, отколкото на предприятията на Общността. 4. Държавите-членки уведомяват Комисията за всякакви трудности, правни или фактически, с които са се сблъскали и които са отчели техните предприятия и които се дължат на неспазването на разпоредбите на международното трудово право, посочени в приложение XXIII, когато тези предприятия са се опитали да гарантират възлагането на поръчки в трети страни. 5. При обстоятелствата, посочени в параграфи 3 и 4, Комисията може по всяко време да предлага на Съвета да вземе решение за спиране или ограничаване, за период, който се указва в решението, на възлагането на поръчки за услуги на: a) предприятия, подчинени на правото на въпросната трета страна; б) предприятия, свързани с предприятията, посочени в буква a) и които имат седалище в Общността, но които нямат пряка и ефективна връзка с икономиката на дадена държава-членка; в) предприятия, които предлагат оферти, които имат за предмет услуги, които са с произход от въпросната трета страна. Съветът действа с квалифицирано мнозинство своевременно. Комисията може да предложи тези мерки по своя инициатива или по искане на държава-членка. 6. Настоящият член не накърнява задълженията на Общността във връзка с трети страни, които произтичат по силата на международни споразумения относно обществени поръчки, особено в рамките на СТО. ДЯЛ III ПРАВИЛА ОТНОСНО КОНКУРСИ ЗА ПРОЕКТ НА УСЛУГИ Член 60 Общи разпоредби 1. Правилата за организирането на конкурс за проект са в съответствие с параграф 2 на настоящия член и с членове 61 и 63-66 и се предоставят на заинтересованите от участие в конкурса. 2. Допускането на участници до конкурси за проект не се ограничава: a) спрямо територията или част от територията на държава-членка; б) въз основа на това, че съгласно правото на държавата-членка, в която се организира конкурсът, от тях би се изисквало да са физически или юридически лица. Член 61 Прагове 1. Настоящият дял се прилага към конкурси за проект, организирани като част от процедура за възлагане на поръчка за услуги, чиято прогнозна стойност, без включен ДДС, се равнява или е по-голяма от 499 000 EUR. За целите на настоящия параграф, „праг“ означава прогнозната стойност, без включен ДДС на поръчката за услуги, включително всякакви възможни награди и/или плащания на участниците. 2. Настоящият дял се прилага към всички конкурси за проект, когато съвкупната стойност на конкурсните награди и плащания на участниците се равнява на или е повече от 499 000 EUR. За целите на настоящия параграф, „праг“ означава съвкупната сума на наградите и плащанията, включително прогнозната стойност, без включен ДДС на поръчката за услуги, която може да бъде възложена впоследствие съгласно член 40, параграф 3, ако възложителят не изключи такова възлагане в известието за конкурса. Член 62 Изключени конкурси за проект Настоящият дял не се прилага към: 1) конкурси, които са организирани в същите случаи, като посочените в членове 20, 21 и 22 за поръчки за услуги; 2) конкурси за проект, които са организирани за извършването, в съответната държава-членка, на дейност, по отношение на която е установена приложимостта на член 30, параграф 1 по силата на решение на Комисията или е било прието за приложимо съобразно параграф 4, втора или трета алинеи, или съобразно параграф 5, четвърта алинея от същия член. Член 63 Правила за обявяване и прозрачност 1. Възложителите, които искат да организират конкурс за проект, обявяват покана за участие в конкурс посредством известие за конкурс. Възложителите, които са провели конкурс за проект, обявяват резултатите посредством известие. Поканата за участие в конкурс съдържа информацията, посочена в приложение XVIII, а известието за резултатите от конкурса за проект съдържа информацията, посочена в приложение XIX в съответствие с формата на стандартните формуляри, приети от Комисията в съответствие с процедурата в член 68, параграф 2. Известието с резултатите от конкурса за проект се изпраща на Комисията в рамките на два месеца след приключването на конкурса за проект и съгласно условията, които Комисията установи в съответствие с процедурата, посочена в член 68, параграф 2. В тази връзка Комисията зачита всякакви чувствителни търговски аспекти, които възложителите могат да посочат, когато изпращат тази информация, относно броя на получените проекти или планове, самоличността на икономическите оператори и предложените цени. 2. Член 44, параграфи от 2-8 също така се прилагат към известия във връзка с конкурси за проект. Член 64 Средства за комуникация 1. Член 48, параграфи 1, 2 и 4, се прилага към всички известия във връзка с конкурсите. 2. Известията, обмена и съхраняването информация са такива, че да гарантират съхраняването на целостта и поверителния характер на цялата информация, която се съобщава от участниците в конкурса, и че журито определя съдържанието на плановете и проектите само след изтичането на срока за тяхното представяне. 3. Следните правила се прилагат към средствата за електронно получаване на планове и проекти: a) информацията във връзка със спецификациите, която е необходима за представянето на планове и проекти чрез електронни средства, включително криптирането, се предоставя на заинтересованите лица. В допълнение, средствата за електронно получаване на планове и проекти съответстват на изискванията на приложение XXIV; б) държавите-членки могат да въведат или поддържат доброволни програми за акредитация, насочени към засилени нива на сертифицирано възлагане на сервиз за такива средства. Член 65 Правила за организирането на конкурс за проект, избор на участници и жури 1. Когато организират конкурси за проект, възложителите прилагат процедури, които са съобразени с разпоредбите на настоящата директива. 2. Когато конкурсите за проект са ограничени до ограничен брой участници, възложителите установяват ясни и недискриминационни критерии за подбор. Във всеки случай броят на кандидатите, поканени да вземат участие, следва да бъде достатъчен, за да се гарантира честен конкурс. 3. Журито се състои изключително от физически лица, които са независими от участниците в конкурса. Когато се изисква определена професионална квалификация от участниците в конкурса, поне една трета от членовете на журито следва да имат същата квалификация или равнозначна квалификация. Член 66 Решения на журито 1. Журито е независимо при вземането на решение или становище. 2. То разглежда представените от кандидатите планове и проекти анонимно и единствено въз основа на критериите, посочени в известието за конкурса. 3. То записва своето класиране на проектите в доклад, подписан от неговите членове, съставен съобразно качествата на всеки проект, заедно с техните забележки и всякакви точки, които се нуждаят от изясняване. 4. Анонимността следва да се съблюдава, докато журито достигне до становище или решение. 5. В случай на необходимост кандидатите могат да бъдат поканени да отговорят на въпроси, които журито е записало в протокола, за изясняване на всякакви аспекти от проектите. 6. Съставя се пълен протокол на диалога между членовете на журито и кандидатите. ДЯЛ IV СТАТИСТИЧЕСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВОМОЩИЯ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 67 Статистически задължения 1. Държавите-членки гарантират, в съответствие с разпоредбите, които се установят съгласно процедурата, предвидена в член 68, параграф 2, че Комисията получава ежегодно статистически отчет относно съвкупната стойност, разбита по държава-членка и по категории дейности, за които се отнасят приложения I-X, на поръчките, възложени под праговете, установени в член 16, но които биха попаднали в обхвата на настоящата директива, ако не бяха тези прагове. 2. Що се отнася до категориите дейности, към които се прилагат приложения II, III, V, IX и X държавите-членки гарантират, че Комисията получава статистически отчет относно поръчки, които са възложени не по-късно от 31 октомври 2004 г. за предходната година, и преди 31 октомври на всяка година след това, в съответствие с разпоредбите, които бъдат предвидени съгласно процедурата, предвидена в член 68, параграф 2. Статистическият отчет съдържа информацията, която се изисква, за да се провери правилното прилагане на споразумението. Информацията, която се изисква съгласно първа алинея, не обхваща информация относно И&Р поръчки за услуги, посочени в категория 8 на приложение XVII A, относно телекомуникационни услуги, посочени в категория 5 на приложение XVII A, чиито CPV позиции са равнозначни на CPC референтни номера 7524, 7525 и 7526, или относно услугите, посочени в приложение XVII Б. 3. Разпоредбите съгласно параграфи 1 и 2 се установяват по такъв начин, че да се гарантира че: a) в интерес на административното опростяване, поръчките с по-ниска стойност могат да бъдат изключени, при условие че не се застрашава полезния характер на статистиката; б) се зачита поверителното естество на предоставената информация. Член 68 Процедура на Комитета 1. Комисията се подпомага от Консултативен комитет за обществени поръчки, създаден по силата на член 1 от Решение 71/306/ЕИО (31) на Съвета (наричан по-долу „Комитетът“). 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 на Решение 1999/468/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на член 8 от него. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 69 Преглед на праговете 1. Комисията проверява праговете, установени в член 16, на всеки две години от 30 април 2004 г., и, при необходимост, във връзка с втора алинея, ги преразглежда в съответствие с процедурата, предвидена в член 68, параграф 2. Изчисляването на стойността на тези прагове се основава на среднодневната стойност на еврото, изразена в СПТ, за 24-те месеца, изтичащи в последния ден на месец август, който предшества преразглеждането, което влиза в сила от 1 януари. Стойността на праговете, които са преразгледани по този начин, при необходимост, се закръглят надолу до най-близките хиляда евро, за да се гарантира, че се съблюдават праговете в сила, предвидени по силата на споразумението, изразени в СПТ. 2. Едновременно с извършването на преразглеждането съгласно параграф 1 Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 68, параграф 2, изравнява праговете, установени в член 61 (конкурси за проект) с преразгледания праг, приложим към поръчки за услуги. Стойностите на праговете, установени в съответствие с параграф 1, в националните валути на държавите-членки, които не участват в Паричния съюз, по принцип се преразглеждат на всеки две години от 1 януари 2004 г. Изчисляването на такива стойности се основава на среднодневните стойности на тези валути, изразени в евро, през 24-те месеца, които изтичат в последния ден на месец август, който предхожда преразглеждането, което влиза в сила от 1 януари. 3. Преразгледаните прагове, посочени в параграф 1, техните стойности в националните валути и изравнените прагове, посочени в параграф 2, се публикуват от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз в началото на месец ноември след тяхното преразглеждане. Член 70 Изменения Комисията може да измени в съответствие с процедурата, предвидена в член 68, параграф 2: a) списък на възложителите в приложения I-X, така че те да отговарят на критериите, установени в членове 2-7; б) процедурите за съставянето, предаването, получаването, превода, събирането и разпределянето на известията, посочени в членове 41, 42, 43 и 63; в) процедурите за особени отпратки към определени позиции в CPV номенклатурата в известията; г) референтните номера в номенклатурата, установена в приложение XVII, дотолкова, доколкото това не променя материалния обхват на директивата, както и процедурите за справка в известията към определени позиции в тази номенклатура в рамките на категориите услуги, изброени в приложението; д) референтните номера в номенклатурата, установена в приложение XII, дотолкова доколкото това не променя материалния обхват на директивата, както и процедурите за справка към определени позиции в тази номенклатура в известията; е) приложение XI; ж) процедурата за изпращане и публикуване на данни, посочена в приложение XX, въз основа на технически прогрес и или поради административни мотиви; з) техническите подробности и характеристиките на средствата за електронно получаване, посочени в букви a), е) и ж) от приложение XXIV; и) в интерес на административното опростяване, както се предвижда в член 67, параграф 3, процедурите за използване, съставяне, предаване, получаване, превод, събиране и разпределяне на статистическите отчети, посочени в член 67, параграфи 1 и 2; й) техническите процедури за методите за изчисление, създадени в член 69, параграф 1 и параграф 2, втора алинея. Член 71 Изпълнение на директивата 1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 31 януари 2006 г. Те уведомяват незабавно Комисията за това. Държавите-членки могат да се възползват от допълнителен период от не повече от 35 месеца след изтичането на срока, предвиден в първа алинея за прилагането на разпоредбите, необходими за постигане на съответствие с член 6 на настоящата директива. Когато държавите-членки приемат тези мерки, те ще съдържат препратка към настоящата директива или ще се съпътстват от такава препратка при тяхното официално публикуване. Методите за осъществяване на такива препратки се установяват от държавите-членки. Разпоредбите на член 30 се прилагат от 30 април 2004 г. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби на националното право, които те приемат в областта от обхвата на настоящата директива. Член 72 Механизми за наблюдение В съответствие с Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби във връзка с прилагането на общностните правила относно процедурите за възлагане на поръчки на субекти, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникационния сектор (32), държавите-членки обезпечават изпълнение на настоящата директива посредством ефективни, налични и прозрачни механизми. За тази цел те могат, наред с другото, да посочат или да създадат независим орган. Член 73 Отмяна С настоящото се отменя Директива 93/38/ЕИО, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право, установени в приложение XXV. Приема се, че препратките към отменената директива са направени към настоящата директива и следва да се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложение XXVI. Член 74 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Член 75 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 31 март 2004 година.

31992D0605

31992D0605 L 404/26 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 14 декември 1992 година за сключване на Споразумение за търговия и сътрудничество между Европейската икономическа общност и Макао (92/605/EИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 113 и 235 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като има предвид, че Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейската икономическа общност и Макао следва да бъде одобрено, РЕШИ: Член 1 Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейската икономическа общност и Макао се одобрява от името на Общността. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета връчва нотификацията, предвидена в член 19 от Споразумението (2). Член 3 Комисията, подпомагана от представителите на държавите-членки, представлява Общността в съвместния комитет, създаден съгласно член 16 от споразумението. Член 4 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности. Съставено в Люксембург на 14 декември 1992 година.

32003L0001

32003L0001 L 005/14 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2003/1/ЕО НА КОМИСИЯТА от 6 януари 2003 година относно адаптиране към техническия прогрес на приложение II към Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметичните продукти (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметичните продукти (1), последно изменена с Директива 2002/34/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 8, параграф 2 от нея, след консултации с Научния комитет по козметични продукти и нехранителни продукти, предназначени за потребители, като има предвид, че: (1) Към момента пореден номер 419 от приложение II към Директива 76/768/ЕО, съдържащ списък на вещества, които не трябва да се съдържат в козметичните продукти, се привежда в съответствие с Решение 97/534/ЕО на Комисията от 30 юли 1997 г. за забрана на употребата на вещества, които представляват риск по отношение на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (3). Цитираното решение бе отменено с Решение 2000/418/ЕО на Комисията от 29 юни 2000 г. относно контрола върху употребата на вещества, които представляват риск по отношение на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии, и за изменение на Решение 94/474/ЕО (4). Предвид становището на Научния комитет за козметични продукти и нехранителни продукти, предназначени за потребители (SCCNFP), е целесъобразно пореден номер 419 от приложение II към Директива 76/768/ЕО да бъде приведен в съответствие с Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 270/2002 на Комисията (6). (2) В пореден номер 419 от приложение II към Директива 76/768/ЕО следва да бъде включено позоваване на специфичните рискови материали, посочени в приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001. (3) От член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 999/2001 обаче следва, че до датата на приемане на решение, след което влизат в сила член 8 от посочения регламент и приложение V към него, остават в сила разпоредбите на част А на приложение XI към същия регламент. Следователно, пореден номер 419 от приложение II към Директива 76/768/ЕИО следва да се позовава и на част А на приложение XI към Регламент (ЕО) № 999/2001. (4) Директива 76/768/ЕИО следва да бъде подходящо изменена, (5) Предвид специфичния характер на рисковите материали, държавите-членки трябва да могат да предприемат предвидените в настоящата директива мерки, без да изчакват посочената крайна дата. (6) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахването на техническите пречки в търговията в сектора на козметичните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложение II към Директива 76/768/ЕИО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива. Член 2 1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за да гарантират, че козметични продукти, които не съответстват на изискванията от настоящата директива, не се пускат на пазара от производители от Общността или от регистрирани в Общността вносители, не по-късно от 15 април 2003 г. 2. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за да гарантират, че посочените в параграф 1 продукти няма да бъдат продавани или предоставяни на крайни потребители най-късно след 15 април 2003 г. Член 3 Държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 15 април 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 4 Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 5 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 6 януари 2003 година.

32002R0410

32002R0410 L 062/17 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 410/2002 НА КОМИСИЯТА от 27 февруари 2002 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г. за определяне реда и условията за приложение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1386/2001 г. на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално член 122 от него, като има предвид, че: (1) Някои държави-членки и техните компетентни власти поискаха да бъдат направени изменения в приложенията на Регламент (ЕИО) № 574/72. (2) Тези изменения произтичат от решенията, взети от държавите-членки или от заинтересованите държави-членки, или от техните компетентни власти, отговарящи за приложението на законодателството в областта на социалното осигуряване в съответствие с правото на Общността. (3) Получено е единодушното становище на Административната комисия за социалното осигуряване на работниците мигранти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложения от 1 до 6 и приложения 9 и 10 от Регламент (ЕИО) № 574/72 се изменят в съответствие с приложението на настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 февруари 2002 година.

31988D0596

31988D0596 L 327/35 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 21 ноември 1988 година за сключване на Четвъртия допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Държавата Израел (88/596/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 238 от него, като взе предвид препоръката на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че Четвъртият допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Държавата Израел (3), подписан в Брюксел на 11 май 1975 г., следва да се одобри, РЕШИ: Член 1 Четвъртият допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Държавата Израел се одобрява с настоящото от името на Общността. Текстът на Протокола е прикрепен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета извършва нотификацията, която е предвидена в член 8 от Протокола (4). Член 3 Настоящото решение поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Съставено в Брюксел на 21 ноември 1988 година.

31999R0494

31999R0494 L 059/17 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 494/1999 НА КОМИСИЯТА от 5 март 1999 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2571/97 относно продажбата на масло по намалени цени и отпускането на помощ за сметана, масло и концентрирано масло за влагане в производството на сладкарски продукти, сладолед и други хранителни продукти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1587/96 (2), и по-специално член 6, член12, параграф 3 и член 28 от него, като има предвид, че член 11 от Регламент (ЕО) № 2571/97 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 124/1999 (4), установява период за преработване и влагане в крайни продукти на продуктите, посочени в член 1 от посочения регламент; като има предвид, че има вероятност настоящата продължителност на този период да насърчи действия със спекулативен характер; като има предвид, че следователно този период трябва да бъде съкратен; като има предвид, че Управителният комитет по млякото и млечните продукти не е предоставил становище в срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В член 11 от Регламент (ЕО) № 2571/97 изразът „пет месеца“ се заменя с израза „четири месеца“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 март 1999 година.

32002L0097

32002L0097 L 343/23 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2002/97/ЕО НА КОМИСИЯТА от 16 декември 2002 година за изменение на приложенията към Директиви 86/362/ЕИО, 86/363/ЕИО и 90/642/ЕИО на Съвета относно определянето на максималните количества на остатъци от пестициди (2,4-D, триасулфурон и тифенсулфурон метил) във и върху зърнени култури, храни от животински произход и някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 86/362/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. за определяне на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху зърнени култури (1), последно изменена с Директива 2002/79/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 10 от нея, като взе предвид Директива 86/363/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. за определяне на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху храни от животински произход (3), последно изменена с Директива 2002/79/ЕО, и по-специално член 10 от нея, като взе предвид Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. за определяне на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци (4), последно изменена с Директива 2002/79/ЕО, и по-специално член 7 от нея, като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (5), последно изменена с Директива 2002/81/ЕО (6) на Комисията, и по-специално член 4, параграф 1, буква е) от нея, като има предвид, че: (1) Съществуващите активни вещества 2,4-D, триасулфурон и тифенсулфурон метил, (активните вещества), са включени в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, съответно с Директиви 2001/103/ЕО (7), 2000/66/ЕО (8) и 2001/99/ЕО на Комисията (9), за използване като хербициди, без да се уточняват конкретните условия, оказващи влияние върху култури, които са третирани с препарати за растителна защита, съдържащи това активно вещество. (2) Включването в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на тези активни вещества се базира на оценката на представената информация за предложената употреба. Информация отнасяща се до тази употреба е била представена от някои държави-членки в съответствие с член 4, параграф 1, буква е) на Директива 91/414/ЕИО. Наличната информация е била прегледана и е достатъчна за да позволи определени максимални нива на остатъци (МНО) да бъдат фиксирани. (3) Където не съществуват МНО на Общността или временни МНО, държавите-членки следва да изготвят временни национални МНО в съответствие с член 4, параграф 1, буква е) на Директива 91/414/ЕИО, преди препарати за растителна защита, съдържащи това активно вещество, да бъдат разрешени за употреба. (4) Във връзка с включването на въпросните активни вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, съответните технически и научни оценки са изготвени и обобщени в доклад-преглед на Комисията. Докладът беше изготвен на 2 октомври 2001 г. за веществото 2,4-D, на 13 юли 2000 г. - за триасулфурон и на 29 юни 2001 г. - за тифенсулфурон метил. В докладите се определя норма на допустима дневна доза (ДДД) за 2,4-D - 0,05 мг/кг телесно тегло (тт)/ден, за триасулфурон - 0,01 мг/кг, тт/ден и за тифенсулфурон метил - 0,01 мг/кг, тт/ден. Използването от потребителите през целия живот на продукти, третирани с разглежданите активни вещества, е проучено и оценено в съответствие с процедурната практика на Общността. Взети са под внимание насоките, публикувани от Световната здравна организация (10) и становището на Научния комитет по растенията (11) за прилаганата методология. Заключението е, че предложените МНО няма да доведат до надвишаване на допустимите стойности за ДДД. По време на оценките и дебатите, предхождали включването на разглежданите активни вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, не са отбелязани никакви остри токсични ефекти, налагащи въвеждането на критична референтна доза. (5) За да се осигури адекватна защита на потребителите от приемане на остатъци от пестициди във и върху продуктите, за веществата, които не са получили разрешение, е благоразумно да се въведат временни МНО на по-ниски стойности от тези, аналитично определени за въпросните продукти, предмет на Директиви 86/362/ЕИО, 86/363/ЕИО и 90/642/ЕИО. (6) Задаването на такива временни стойности на МНО на равнище Общност не пречи на държавите-членки да установят максимални количества на остатъци в съответствие с член 4, параграф 1, буква е) на Директива 91/414/ЕИО и приложение VI към нея. Приема се, че един период от четири години е достатъчен да позволи усъвършенстването на по-нататъшната употреба на въпросните активни вещества. Тогава временните МНО ще станат окончателни. (7) Приложенията към Директиви 86/362/ЕИО, 86/363/ЕИО и 90/642/ЕИО следва да бъдат съответно изменени. (8) Комисията изпрати проекта на нaстоящата директива на Световната търговска организация и получените бележки бяха отразени в окончателния вариант на директивата. Възможността за определяне на толеранси за МНО при внос на специфични комбинации от пестициди/зърнени култури ще бъде проучена от Комисията въз основа на предоставянето на приемливи данни. (9) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Следните максимални количества на остатъци от пестициди се прибавят към част А на приложение II към Директива 86/362/ЕИО: Остатъци от пестициди Максимално количество в мг/кг „2,4-D (включително 2,4-D и неговите естери, изразени като 2,4-D) 0,05 (12) (13) за зърнени култури Триасулфурон 0,05 (12) (13) за зърнени култури Тифенсулфурон метил 0,05 (12) (13) за зърнени култури Член 2 Следните максимални количества на остатъци от пестициди се добавят в част Б на приложение II към Директива 86/363/ЕИО: Остатъци от пестициди Максимално количество (мг/кг) За месо, включително мазнини, обработени месни продукти, субпродукти и животински мазнини, изброени в приложение I - кодове по KH: 0201, 0202, 0203, 0204, 0205 00 00, 0206, 0207ex 0208, 0209 00, 0210, 1601 00 и 1602 За мляко и млечни продукти, изброени в приложение I - кодове по KH: 0401, 0402, 0405 00 и 0406 За черупкови пресни яйца, за птичи яйца и яйчен жълтък, изброени в приложение I - кодове по KH: 0407 00 и 0408 „2,4-D Бъбрек (освен птичи) 1 (15) Други 0,05 (14) (15) 0,01 (14) (15) 0,01 (14) (15) Член 3 Максималните количества на остатъци за разглежданите активни вещества, както са показани в приложението към настоящата директива, се добавят в приложение II към Директива 90/642/ЕИО Член 4 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 30 юни 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби от 1 юли 2003 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 5 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 6 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 16 декември 2002 година.

32009D0945

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 13 юли 2009 година относно реформата на начина на финансиране на пенсионната схема на RATP (държавна помощ C 42/07 (ex N 428/06)) която Франция възнамерява да приведе в действие в полза на RATP (Парижката компания за градски транспорт) (нотифицирано под номер C(2009) 5505) (само текстът на френски език е автентичен) (текст от значение за ЕИП) (2009/945/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, първа алинея от него, като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква a) от него, като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените по-горе разпоредби (1) и като взе предвид техните мнения, като има предвид, че: 1. ПРОЦЕДУРА (1) С писмо от 29 юни 2006 г. Франция уведоми Комисията за реформа на начина на финансиране на пенсионната схема на RATP (Парижката компания за градски транспорт). На Комисията е предоставена допълнителна информация с писма от 29 септември 2006 г., 15 декември 2006 г. и 4 април 2007 г. (2) С писмо от 10 октомври 2007 г. Комисията уведоми Франция за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО по отношение на мярката, за която е била уведомена (наричана по-нататък „решението за откриване на процедура“). (3) Решението за откриване на процедура беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 15 януари 2008 г. (2) (4) Френските власти представиха мнението си на 22 януари 2008 г. (5) На 19 февруари 2008 г. в Комисията постъпи мнение от една заинтересована страна. Комисията предаде това мнение на Франция, с което ѝ даде възможност да го коментира и получи съответния коментар с писмо от 3 април 2008 г. (6) На 23 април 2008 г. френските власти уведомиха Комисията, че през есента на 2007 г. френското правителство е предприело реформа на специалните пенсионни схеми в държавните предприятия, и по-специално на пенсионната схема на RATP. (7) На 6 януари 2009 г. Комисията изпрати до френските власти искане за допълнителна информация, на което получи отговор с писмо от 3 март 2009 г. 2. ОПИСАНИЕ НА БЕНЕФИЦИЕРА (8) Парижката компания за градски транспорт (наричана по-нататък „RATP“) е френско държавно предприятие със 100 % държавно участие. RATP е създадена със Закон № 48-506 от 21 март 1948 г. за реорганизацията и координацията на транспорта на пътници в района на Париж (3), с предмет на дейност „експлоатация на предоставените ѝ мрежи и линии за обществен пътнически транспорт“ (4). (9) Законът ограничава дейността на RATP в рамките на обществения транспорт в района на Париж. По силата на член 7 от Закон № 48-506 от 21 март 1948 г. RATP отговаря за „експлоатацията на мрежите за обществен транспорт на град Париж и департамент Seine, както и на линиите Seine-et-Oise и Seine-et-Marne, които преди това са били отдадени на концесия или под аренда на железопътната компания, обслужваща парижкото метро, или на Дружеството за обществен транспорт в района на Париж“. Това положение е потвърдено с горепосочената Наредба № 59-151 от 7 януари 1959 г. (10) Въпреки това, посредством свои филиали RATP има възможност да предоставя услуги извън Ил-дьо-Франс (Ile-de-France) (5). Филиалите на RATP, създадени под формата на акционерни дружества, понастоящем са обединени в три главни сегмента на дейност, в които са заети около 2 050 души, 170 от които са преместени от предприятието майка: - сегмент Транспорт, който се ръководи от RATP Développement SA, чийто консолидиран оборот за финансовата 2005 г. възлиза на 57 милиона EUR, от които 4,7 милиона EUR от дейност в чужбина и 3,1 милиона EUR от дейност във френските региони (без Ile-de-France); - сегмент Инженерингова дейност, който се ръководи от RATP International SA, чийто консолидиран оборот за финансовата 2005 година възлиза на 86 милиона EUR, като 80 % от дейността се осъществява в чужбина, а останалата част, осъществявана във Франция, е основно извън Ile-de-France; - сегмент Стопанисване на обекти, в който са обединени основно филиали с дейност по управление на недвижимо имущество (на терените, предоставени на RATP), по стопанисване на търговските обекти в станциите на метрото, както и в областта на съобщенията, чийто консолидиран оборот за финансовата 2005 г. възлиза на 33 милиона EUR, произтичащ изключително от Ile-de-France. (11) В групата RATP работят общо около 46 050 души, 44 000 от които са назначени от дружеството като „щатни служители“, а останалите около 2 050 души работят във филиалите на групата. (12) Условията на труд за „щатните служители“ са регламентирани в правилника за служителите на RATP (6). За останалите 2 050 души, работещи във филиалите на RATP, условията на труд са определени с колективни трудови договори и поради това не се ползват със статута на щатни служители на RATP. 3. ОПИСАНИЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ В ILE-DE-FRANCE (13) Понастоящем пазарът на обществен транспорт в Ile-de-France не се развива в условията на конкуренция. Лицензите за експлоатация на линиите на обществения транспорт са предоставени в съответствие с процедурата, предвидена в Декрет № 59-157 от 7 януари 1959 г. за организацията на пътническия транспорт в Ile-de-France (7), с която пазарът на обществения транспорт в департамента е бил разпределен между RATP и многобройните традиционни дребни частни оператори, упражняващи дейност в него по онова време. (14) Освен RATP още около сто предприятия предоставят обществено-транспортни услуги в Ile-de-France. Това са френската национална железопътна компания (SNCF), както и частни оператори, обединени в сдружението OPTILE (около 95 предприятия, 3 от които са основните оператори на автобусен транспорт: Veolia Transport, Keolis и Transdev). (15) В Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (8) (наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1370/2007“) се предвижда постепенното отваряне за конкуренцията на пазара на обществен транспорт. Съгласно член 12 от него той ще влезе в сила на 3 декември 2009 г. 4. ОБЕЗЩЕТЕНИЯ СЪГЛАСНО СПЕЦИАЛНАТА ПЕНСИОННА СХЕМА ЗА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА RATP ПРЕДИ И СЛЕД РЕФОРМАТА, ПРЕДМЕТ НА УВЕДОМЛЕНИЕ (16) Пенсионната схема на RATP е предвидена в член 31 от горепосочения Закон № 48-506 от 21 март 1948 г., допълнен с Декрет № 59-1091 от 23 септември 1959 г. относно статута на RATP (9). (17) Пенсионната схема за служителите на RATP е специална схема по смисъла на членове L. 711-1 и R. 711-1 от Кодекса за социално осигуряване, като включва специфични предимства за разлика от общоприложимите схеми. Става въпрос за регламентирана схема, т.е. определена от държавата по административен път. По-специално подчинено на нормативни разпоредби е оценяването на параметрите, вноските и обезщетенията. (18) До 15 януари 2008 г. основните особености на специалната пенсионна схема за служителите на RATP в сравнение с общоприложимите схеми са се отнасяли до условията за изчисляване на правото на пенсия и за отпускане на пенсиите. (19) В това отношение общоприложимите пенсионни схеми предвиждат размерът на пенсията да се изчислява въз основа на средната заплата за целия трудов стаж или част от него. Размерът на пенсията зависи също така от осигурителния стаж или възрастта, като се прилага намаление или увеличение, в случай че определените стойности по отношение на тези два критерия не са достигнати или са надвишени. Така например при общоприложимата пенсионна схема пенсията се изчислява въз основа на средната заплата (включително премиите) за 25 най-добри години от трудовия стаж (в рамките на таван на годишната заплата) и процентът, който се прилага спрямо тази заплата, е 50 % (пълен процент), ако осигуреното лице има поне 40 години осигурителен стаж. (20) От своя страна пенсионната схема на RATP е предвиждала щатните служители да имат право за всяка година осигурителен стаж на 2 % от основната заплата без премиите, получавана през последните шест месеца на трудовия стаж, за не повече от 37,5 години от него. По този начин един служител на RATP е получавал след 37,5 години трудов стаж пенсия в размер на 75 % от последната си заплата без премиите, т.е. близо 64,5 % от последната си заплата заедно с премиите. (21) Основните принципи на осъществената със закона от 21 август 2003 г. (10) реформа на почти всички основни пенсионни схеми във Франция са приложени към специалната пенсионна схема на RATP с декрети 2008-48 от 15 януари 2008 г. (11), 2008-637 от 30 юни 2008 г. (12) и 2008-1514 от 30 декември 2008 г. (13) Една от целите на реформата е привеждането на специалните пенсионни схеми към общоприложимите такива, отнасящи се до заетите в частния сектор и до държавните служители. Що се отнася до специалната схема на RATP, осигурителният стаж, необходим по-специално за получаване на пълния размер на пенсията, се увеличава постепенно до достигане на 40 години стаж към 2012 г., след което се променя с едно тримесечие от 1 юли всяка година до достигане на осигурителния стаж съгласно общата схема и схемата за държавните служители (по този начин осигурителният стаж от 41 години, приложим към 2012 г. по общата схема и схемата за държавните служители, при специалната схема би трябвало да бъде достигнат през 2016 г.). 5. ФИНАНСИРАНЕ НА ПЕНСИОННАТА СХЕМА ЗА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА RATP ПРЕДИ И СЛЕД РЕФОРМАТА, ПРЕДМЕТ НА УВЕДОМЛЕНИЕ (22) Пенсионната схема за служителите на RATP е пенсионна схема на принципа на преразпределяне, при която внасяните от работещите осигуровки за пенсия за старост се използват незабавно за изплащане на пенсиите на пенсионираните служители (14). (23) До 31 декември 2005 г. RATP е била правно обвързана с поетите пенсионни задължения по специалната схема. По силата на член 20 от горепосочения закон от 1948 г. самото дружество е било длъжно да гарантира финансовото равновесие на своята специална пенсионна схема. (24) Управлението на тази специална пенсионна схема се извършва от пенсионната служба на RATP, която е част от юридическото звено на дружеството. Службата събира вноските на работещите служители на RATP и на самото дружество като работодател и изплаща пенсиите на правоимащите съгласно схемата. Размерът на пенсионните вноски (разпределени в съотношение 7,85 % за сметка на работещия и 15,34 % за сметка на работодателя) са били по-ниски от вноските съгласно общоприложимата пенсионна схема (съответно 12 % и 18 %). (25) Дълги години пенсионната схема на RATP е регистрирала структурен дефицит поради демографското несъответствие между работещи и пенсионирани лица, по отношение на специалните предимства, различни от общоприложимата схема, а до 31 декември 2005 г. - по отношение на нормираното определяне на размера на пенсионните вноски. Тези последователни дефицити на пенсионната схема на RATP са били покривани от държавата в съответствие с член 2 от наредбата от 7 януари 1959 г. и декрета от 7 януари 1959 г., посочени по-горе. (26) На 29 юни 2006 г. Франция уведоми за реформата на начина на финансиране на пенсионната схема на RATP. Според френските власти, тази реформа се вписва в контекста на институционалното развитие в сферата на градския транспорт в района на Ile-de-France през последните десет години и в контекста на подготовката за отваряне на пазара на градския транспорт за конкуренцията. (27) Реформата, предмет на уведомление, се осъществява на два етапа. 5.1. СЪЗДАВАНЕ НА ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА RATP КЪМ 1 ЯНУАРИ 2006 Г. (28) Съгласно член първи от Декрет № 2005-1635 от 26 декември 2005 г. (15) от 1 януари 2006 г. се създава пенсионноосигурителна каса за служителите на RATP (наричана по-нататък „ПОК-RATP“). (29) ПОК-RATP е със статут на частноправен орган за социално осигуряване със статут на юридическо лице с правна и финансова самостоятелност по отношение на RATP. По силата на член L. 711-1 от Кодекса за социално осигуряване, ПОК-RATP притежава всички правомощия съгласно член L. 111-1 от същия кодекс, съгласно който организацията за социално осигуряване по-специално се основава на принципа на национална солидарност. Правилата на Кодекса за социално осигуряване, приложими по отношение на всички самостоятелни пенсионноосигурителни каси, обхващат и ПОК-RATP. Тя подлежи на контрол от страна на компетентните институции на държавата, представлявани от служители на правителството. (30) От датата на създаването си ПОК-RATP заема мястото на RATP като единствен правоприемник на разходите за пенсии за старост на щатните служители. (31) В това си качество от 1 януари 2006 г. ПОК-RATP събира от RATP погасителна сума, съответстваща на вноските на работещите съгласно специалната пенсионна схема, както и на вноската на самата RATP в качеството ѝ на работодател. От същата дата размерът на вноските е увеличен до нивата на общоприложимата схема (16). Освен пенсионните вноски, ПОК-RATP получава плащания от държавата за поддържане на финансово равновесие. С тази помощ се финансира както демографският дефицит в рамките на специалната схема, така и специфичните за тази схема пенсионни права. През 2006 г. и 2007 г. държавата е изплатила помощи в размер съответно на 390,11 и 414 милиона EUR. 5.2. ФИНАНСОВО ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА ПО СПЕЦИАЛНАТА СХЕМА НА RATP КЪМ ОБЩОПРИЛОЖИМИТЕ СХЕМИ (32) Член 18 от горепосочения Декрет № 2005-1635 от 26 декември 2005 г. предвижда възможността ПОК-RATP да прехвърли финансово част от пенсионните права по специалната пенсионна схема за служителите на RATP към общоприложимите схеми (CNAV (17) и ARGIC (18)/ARRCO (19)) (20), т.е. технически да осъществи прехвърляне на пенсионните операции на ПОК-RATP към общоприложимите схеми (наричани по-нататък „приемни схеми“). (33) Прехвърлянето на част от пенсионните права по специалната пенсионна схема за служителите на RATP към общоприложимите схеми има за цел да задейства механизма на солидарност между поколенията и между различните професии върху значително по-широка демографска основа и в по-общ план да осигури устойчиво финансиране на схемите за задължително пенсионно осигуряване, финансирани съгласно принципа на преразпределянето. (34) По силата на член L. 222-6 от Кодекса за социално осигуряване, прехвърлянето на специална пенсионна схема или на друга пенсионна схема към общоприложимите схеми може да се осъществи за частта от обезщетенията по специалните схеми, еквивалентна на обезщетенията за старост, изплащани на осигурените по общата схема. (35) При пенсионните схеми с преразпределяне на поемането от приемна схема на права, придобити в миналото по друга схема (и следователно по други критерии) се осъществява чрез изчисляване на тези права, придобити въз основа на правилата на приемната схема, с презумпцията, че правоимащите (пенсионери, работещи и заличени) са осъществили целия си трудов стаж в условията на приемната схема. (36) В случая френските власти са изчислили основните права, т.е. тези, които съответстват на пенсионните обезщетения, пресметнати по някое от правилата на приемните схеми и които ще бъдат поети от тези схеми (21). Само определените по този начин основни права могат да бъдат поети от приемните схеми. (37) В член L. 222-6 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено също така, че при прехвърляне на специална схема трябва да бъде съблюдаван принципът за стриктна финансова неутралност на операцията по отношение на осигурените съгласно приемната схема лица. С други думи финансовото прехвърляне на специална пенсионна схема към общоприложимите схеми не трябва в никакъв случай да влошава финансовото състояние на приемните схеми. (38) Тук се налага едно претегляне за определянето на частта от тези придобити в миналото пенсионни права, която да бъде призната при прехвърлянето, така че да бъде спазен стриктно горепосоченият принцип на финансова неутралност. За тази цел се сравняват пенсионните разходи на прехвърляната група с тези при приемната схема (22). Приемната схема определя каква част от придобитите в миналото права могат да бъдат запазени, така че да се осигури равенство между тези разходи: при едно такова утвърдено равнище пенсионните права се поемат „безплатно“ от приемната схема. (39) Ако утвърденото от приемната схема равнище на възстановените придобити права е по-малък от 100 %, тя може да предложи на прехвърляната схема да осигури признаване до 100 % на тези права посредством изплащане на вноска за запазване на правата (или „компенсация“). (40) Методът за изчисляване на компенсациите има за цел да запази предварително заложеното състояние на приемната схема. Ако претеглянето е с прогнозен характер, размерът на компенсацията е равен на нетната актуализирана стойност на годишните входящи права. Годишно входящо право е това, което по отношение на допълнителните права (т.е. тези, които надвишават безплатно поетите права), поети от приемната схема, изравнява годишно пенсионните разходи на интегрираната и приемната схема. (41) Ако финансовото състояние на приемната схема е в структурен дефицит, методът за изчисляване изисква да се избягва утежняване на съществуващата тенденция към неравновесие, а не неравновесието да се намалява като прехвърляната група се изисква прогнозно техническо равновесие. (42) В конкретния случай поради факта, че демографската структура на RATP е по-лоша от тази на средното френско предприятие, причислено към общоприложимата пенсионна схема, пълното прехвърляне на основните права по специалната пенсионна схема за служителите на RATP към общоприложимите схеми изисква изплащането на компенсации на приемните схеми, т.е. на извънредни фиксирани погасителни вноски. (43) Френските власти представиха подробно методите за изчисление на тези компенсации. Изчисленията ще бъдат направени въз основа на стойностите на параметрите в момента на прилагането им. Тези параметри са следните: - размерът на вноските и основите за изчисляване на очакваните от допълнителните схеми отчисления за резерви; - процентът на актуализация и евентуално таблицата за смъртност, които варират в зависимост от икономическите условия. (44) На този етап френските власти счетоха, че размерът на компенсациите, които трябва да бъдат платени, е следният: - компенсацията за Националната пенсионноосигурителна каса (CNAV), която управлява общата схема за социално осигуряване, би следвало да са около [между 400 и 800 милиона EUR] (23); - компенсациите за допълнителните общоприложими схеми, управлявани от AGIRC-ARRCO, под формата на участие в техническите резерви на тези схеми, би трябвало да е около [между 80 и 300 милиона EUR]. (45) Френското правителство предвижда да поеме вместо ПОК-RATP плащането на тези компенсации на общоприложимите схеми, за да се гарантира финансовата неутралност на прехвърлянето на специалната схема на RATP към тези приемни схеми. (46) Що се отнася до основните права, придобити след осъществяването на операцията по прехвърлянето, предвижда се RATP и нейните служители да плащат пенсионноосигурителни вноски съгласно общоприложимата схема вследствие на включването на общата и на допълнителните схеми. 6. ПРИЧИНИ, ДОВЕЛИ ДО ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА (47) В решението си за откриване на процедура Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на реформата, предмет на уведомление, с общия пазар. Комисията изтъква, че предметът на процедурата е да определи дали реформата, предмет на уведомление, представлява помощ в полза на RATP. (48) Най-напред на Комисията направи впечатление тясната връзка между създаването на ПОК-RATP и операцията по прехвърлянето към общоприложимите схеми, като счете за необходимо да провери дали прехвърлянето на основните права не представлява държавна помощ в полза на RATP. (49) След това Комисията изрази съмнения относно твърдението, че финансирането от страна на държавата на специфичните за пенсионната схема на RATP права не представлява държавна помощ и ако е така - че тази помощ е съвместима с общия пазар. (50) Накрая Комисията изрази съмнения относно необходимостта от реформата, предмет на уведомление, и относно съответстващия с общия интерес характер на реформата. Във връзка с необходимостта от реформата, предмет на уведомление, Комисията потърси отговор на въпроса доколко отварянето за конкуренцията на пазара на обществен транспорт в района на Париж е действително, както и доколко елементите, характеризиращи правното и фактическото състояние на RATP, които биха възпрепятствали ефективната конкуренция, са отстранени. Комисията изрази съмнения и относно пропорционалността на реформата, предмет на уведомление, основно с мотива, че тя ще засегне и специалните пенсионни задължения към работещите, които ще бъдат наети след нейното прилагане. (51) От друга страна, в решението си от 10 октомври 2007 г. Комисията направи заключението, че финансирането от страна на държавата на дефицита в пенсионната схема на RATP за периода 1995-2005 г. е представлявало държавна помощ по силата на член 1, буква б), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (24) (вж. съображение 15 от настоящото решение). (52) Комисията също така прецени, че член 87 от Договора за ЕО не може да бъде приложен спрямо ПОК-RATP, тъй като тя не е предприятие (съображение 67 от настоящото решение). (53) Накрая Комисията счете, че гаранцията, предоставена от френската държава на правоимащите по специалната схема, е облагодетелствала пряко служителите на RATP, а не самото дружество, и поради това тази гаранция не може да бъде квалифицирана като икономическо предимство за дадено предприятие (съображение 70 от настоящото решение). 7. АРГУМЕНТИ НА ФРЕНСКИТЕ ВЛАСТИ СЛЕД ОТКРИВАНЕТО НА ПРОЦЕДУРАТА (54) С писмо от 22 януари 2008 г. френските власти припомниха, че от тяхна гледна точка реформата, предмет на уведомление, институционализира помощ за определени лица, а не за предприятието RATP и по тази причина тя не може да бъде разглеждана като държавна помощ в полза на RATP. Освен това, макар че истинският бенефициер на реформата, предмет на уведомление, е RATP, френските власти считат, че тази реформа не може да засегне търговията между държавите-членки, нито дори да наруши конкуренцията, тъй като RATP оперира само в рамките на един пазар - този на градския обществен транспорт в Ile-de-France, който все още не е отворен за конкуренцията и при който реформата не оказва никакво влияние върху дейността на филиалите на RATP или върху пазарите, на които те осъществяват своите дейности. (55) Френските власти счетоха, че прехвърлянето на ПОК-RATP към общоприложимата схема не съдържа елементи на държавна помощ в полза на RATP, тъй като липсва предимство за RATP. (56) На първо място френските власти счетоха, че както самата Комисия е отбелязала в точка 69 от решението за откриване на процедура, „вторият етап на реформата, а именно плащането на компенсации и прехвърлянето на финансирането на основните права от ПОК-RATP към CNAV и AGIRC-ARRCO не засягат икономическото състояние на RATP“. (57) Освен това френските власти счетоха, че съответстващите на основните права разходи на RATP не представляват разходи, които по смисъла на съдебната практика на Общността обичайно биха утежнили нейния бюджет. Според френските власти, финансовите ресурси на френските предприятия при обичайни условия действително са утежнени от погасителни вноски, изплащани на пенсионноосигурителните каси по общоприложимата схема, но не по задължение за плащане на пенсионноосигурителните вноски за работещите и пенсиите за пенсионираните служители, какъвто е бил случаят в RATP, която сама е обслужвала пенсиите преди осъществяването на реформата, предмет на уведомление. Поради това, щом като бъдат придружени с плащане на погасителна вноска в размер съгласно общоприложимата схема, прехвърлянето на ПОК-RATP към общоприложимата схема и плащането на компенсации на общата схема от страна на държавата не водят до освобождаване на RATP от разходите, които обичайно биха утежнили състоянието на финансовите ресурси на предприятието. (58) Накрая френските власти счетоха, че тъй като държавата е наложила специалната схема при създаването на RATP през 1948 г., би било неестествено предприятието да поеме разходите за изплащане на компенсациите вследствие на прехвърлянето на ПОК-RATP към общата схема. (59) На първо място френските власти счетоха, че правното основание, съгласно което разходите вследствие на колективен трудов договор представляват по своята същност разход, обичайно утежняващ бюджета на дадено предприятие, независимо дали предприятието е приело този договор доброволно или той му е бил наложен по нормативен или законодателен ред (25), не е приложимо в конкретния случай, тъй като пенсионната схема за служителите на RATP не произтича от колективния трудов договор. (60) На второ място френските власти счетоха, че съществуването на специфични права по никакъв начин не предоставя предимство на RATP. Фактът, че RATP продължава да наема щатни служители, ползващи се от специфични права, не доказва, че наличието на специфичните права е икономическо предимство за RATP. (61) На трето място френските власти посочиха, че държавното финансиране на специфичните права е само компенсация на извънредните разходи, поемани от RATP. Френските власти считат, че заключението, че финансирането на специфичните пенсионни права не представлява държавна помощ, е следствие от принципите, залегнали в съдебната практика на Общността от самото ѝ създаване, най-скорошно свидетелство за което са решенията на Съда по делата Combus (26) и Enirisorse (27). (62) Дори Комисията да реши, че реформата, предмет на уведомление, съдържа елементи на държавна помощ, френските власти смятат, че при всички случаи реформата е съвместима с общия пазар. (63) Френските власти поддържат становището, че реформата, предмет на уведомление, съответства на теорията за невъзвръщаемите разходи и е в полза на конкуренцията. (64) Освен това френските власти счетоха, че новото финансиране на пенсионните права от 2006 г. е необходимо и пропорционално с оглед постигане на конкурентно функциониране на пазара. (65) Френските власти счетоха, че реформата, предмет на уведомление, е необходима, тъй като тя предшества отварянето за конкуренцията на сектора на градския транспорт в Ile-de-France, предвидено в Регламент (ЕО) № 1370/2007. Реформата ще позволи да се избегне, от една страна, нелоялната конкуренция между държавните и частните оператори, а от друга - да се премахне окончателно пречката за достъп до пазара, каквато представлява начинът на финансиране на пенсиите в RATP. (66) Относно съответстващия характер на реформата, предмет на уведомление, френските власти уведомиха Комисията с писмо от 23 април 2008 г. за реформа на специалната пенсионна схема на RATP, предприета от френското правителство, която привежда специалната пенсионна схема на RATP към правилата в общоприложимата схема. 8. МНЕНИЯ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ СЛЕД ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА (67) С писмо от 13 февруари 2008 г. синдикатът SUD на RATP изрази несъгласие с оповестения от френските власти проект с аргумента, че единствената цел на проекта е RATP да се превърне в голяма международна група, чийто стремеж е максимизиране на печалбата. В това писмо синдикатът SUD на RATP привлече вниманието на Комисията върху факта, че според него служителите на RATP нямат статут на работещи в частния сектор по Кодекса на труда. (68) Синдикатът SUD на RATP допълни, че реформата на пенсионната схема на RATP би трябвало да бъде изготвена от смесена многостранна комисия, тъй като за целта е необходимо колективно договаряне между социалните партньори. 9. КОМЕНТАР НА ФРАНЦИЯ ПО МНЕНИЯТА НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ (69) Що се отнася до правния режим, приложим по отношение на служителите на RATP, френските власти уточниха в писмо от 3 април 2008 г., че разпоредбите на Кодекса на труда са приложими за щатните служители на RATP, освен ако кодексът или съдебната практика изрично са изключили прилагането на разпоредбите по отношение на тези служители. Според Франция, съществуването на подобни изключения не е достатъчно, за да се приеме, че служителите на RATP се намират в трудови правоотношения по публичното право. (70) Франция посочи също, че Декрет № 60-1362 от 19 декември 1960 г., с който се предоставят правомощия на смесената многостранна комисия на RATP по въпросите на статута на персонала, не засяга пенсионната схема. Според френските власти, пенсионната схема на RATP не е резултат от колективно договаряне, а е била наложена на RATP от държавата по административен път. 10. ОБХВАТ НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ (71) В настоящото решение се разглежда въпросът за съвместимостта на новата система за финансиране на пенсиите с правилата на Общността относно държавните помощи. (72) Откриването на процедура на 10 октомври 2007 г., и по-специално коментарът на френските власти позволи на Комисията да разбере по-ясно условията за прилагане на реформата, предмет на уведомление, и въз основа на това да установи три мерки, които е възможно да съдържат елементи на държавна помощ. (73) Първо, на 1 януари 2006 г. ПОК-RATP, а не RATP става единствен правоприемник на задълженията за пенсиите за прослужено време на щатните служители в RATP. (74) Второ, считано от 1 януари 2006 г. държавата изплаща на ПОК-RATP субсидия, предназначена да се постигне равновесие в сметките на последната. Тази държавна субсидия покрива демографския дефицит и допълнителните разходи по специалната схема на RATP. (75) Трето, реформата, предмет на уведомление, предвижда възможността специалната схема на ПОК-RATP да бъде прехвърлена към основните общоприложими пенсионни схеми. Държавата, вместо ПОК-RATP, поема плащането на компенсациите, предназначени да осигурят спазването на стриктна финансова неутралност на прехвърлянето. 11. ОЦЕНКА НА ПЪРВАТА МЯРКА: СЪЗДАВАНЕТО НА ПОК-RATP (76) Комисията отбеляза, че към 1 януари 2006 г. ПОК-RATP, а не RATP, става единствен правоприемник на задълженията за пенсиите за прослужени години на щатните служители. Комисията установи, че едновременно с това пенсионноосигурителната вноска, плащана от RATP на ПОК-RATP, става погасителна. (77) Комисията отбеляза, че в рамките на съществувалата преди 1 януари 2006 г. система, RATP е била правно обвързана с поетите пенсионни задължения по специалната схема. В този смисъл системата за финансиране на специалната схема за служителите на RATP е била дерогационна по отношение на общото право: RATP е била гарант на финансовото равновесие на въпросната схема, тъй като вноската „от работодател“, плащана по специалната схема от RATP, не е била погасителна. (78) Вследствие на горното Комисията заключи, че основният резултат от разпоредбите, предвидени в реформата, предмет на уведомление, е бил да се придаде погасителен характер на вноската „от работодател“, плащана от RATP за пенсии на своите служители, като по този начин я освободи от традиционното ѝ задължение да осигурява равновесието на специалната схема. С други думи, реформата, предмет на уведомление, е прехвърлила отговорността за финансовото равновесие на въпросната специална схема от RATP към ПОК-RATP и in fine към държавата. (79) Комисията също така установи, че, без прилагането на реформата, предмет на уведомление, задължението на RATP за осигуряване на финансовото равновесие на специалната схема, би довело до възникване на задължение към държавата, подлежащо на отразяване в сметките при преминаването към Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приложими за RATP от 30 юни 2007 г. (28) (80) На този етап Комисията държи да подчертае, че въпросът, поставен със създаването на ПОК-RATP, е идентичен с проблематиката, възникнала в рамките на реформата на финансирането на пенсиите на държавните пощенски служители (29). В тази връзка Комисията ще провери дали в конкретния случай разглежданата мярка съдържа елементи на държавна помощ, като възприеме същия подход като в горепосоченото решение. 11.1. НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ (81) В член 87, параграф 1, от Договора за ЕО се предвижда, че „освен когато е предвидено друго в настоящия договор, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или застрашава да наруши конкуренцията, чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар“. (82) Окачествяването на дадена национална мярка като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО предполага едновременното наличие на следните условия, а именно: 1. въпросната мярка да предоставя избирателно икономическо предимство; 2. това предимство да е финансирано с държавни ресурси; 3. това предимство да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията; както и 4. това предимство да засяга търговията между държавите-членки. (83) Уместно е да се изложат причините, които позволяват да се счита, че въпросната мярка изпълнява тези кумулативни условия и поради това представлява държавна помощ в полза на RATP по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. 11.1.1. НАЛИЧИЕ НА ИЗБИРАТЕЛНО ИКОНОМИЧЕСКО ПРЕДИМСТВО В ПОЛЗА НА RATP (84) За да се оцени дали въпросната мярка съдържа елементи на държавна помощ, е необходимо да се определи дали тази мярка предоставя икономическо предимство на RATP, освобождавайки я от разходи, които при обичайни условия биха утежнили собствените ѝ финансови ресурси и по този начин са попречили на пазарните принципи да проявят обичайното си въздействие (30). (85) В този смисъл, съгласно установената съдебна практика, обичаен разход е разходът, необходим за текущото управление или за текущата дейност на дадено предприятие (31). Съдът е преценил също, че помощта представлява облекчаване на разходите, които при обичайни условия утежняват бюджета на предприятията предвид естеството или икономическия характер на въпросната разходна схема, докато специалният разход е допълнително задължение по отношение на обичайните разходи (32). (86) В контекста на установената практика на Съда и в съответствие с неговите решения (33), Комисията счита, че определянето на разходите като обичайни или специални изисква да бъде определена базова рамка или рамка за сравнение, с оглед установяване на предприятия, които са в подобно правно и фактическо положение по отношение на целта, която се преследва с разглежданата мярка. (87) В тази връзка следва да се припомни, че за да бъде приложен член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, е необходимо само да бъде решено дали в рамките на даден правен режим мярка от страна на държавата може да облагодетелства „определени предприятия или производството на някои стоки“ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО в сравнение с други предприятия, които се намират в подобно правно и фактическо положение по отношение на целта, която се преследва с разглежданата мярка. (88) По-специално Съдът посочва, че изборът на базовата система се осъществява на два етапа: първо, определяне на системата от задължения, обхваната от въпросната мярка, и второ, определяне на общата схема, която се прилага по отношение на въпросната система от задължения. (89) В случай че се намери подходящ външен обект за сравнение, при съпоставка с който може да се каже, че съществуват „необичайни“ задължения, съответната мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. В противен случай въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на същата разпоредба. 11.1.1.1. Липса на външен обект за сравнение в конкретния случай (90) Прилагайки тази методология в конкретния случай, Комисията счита, че системата от задължения, засегната от въпросната мярка, се състои от социалноосигурителни вноски, плащани от работодател в рамките на задължителното осигуряване за пенсия за старост на неговите служители. (91) В теоретичен план Комисията разграничава две възможни референтни рамки: - разпоредбите в областта на задължителното осигуряване за пенсия за старост, приложими за общоприложимите пенсионни схеми, т.е. за социалноосигурителната схема на CNAV и за схемите за допълнително пенсионно осигуряване на AGIRC и ARRCO; - разпоредбите в областта на задължителното осигуряване за пенсия за старост, приложими за други публични институции. (92) Що се отнася до първата рамка за сравнение, а именно общоприложимите пенсионни схеми, Комисията отбелязва, че считано от 1 януари 2006 г., RATP плаща социалноосигурителна вноска в размер, равен на размера на вноската, плащана от предприятията на пенсионноосигурителните каси, управляващи общоприложимите схеми. Комисията отбелязва обаче, че към 1 януари 2006 г. обезщетенията, изплащани на притежателите на пенсионни права в RATP в рамките на специалната схема, управлявана от ПОК-RATP, са по-високи от обезщетенията, изплащани на работещите, прикрепени към общоприложимите схеми. (93) Освен това, Комисията установи, че осигурените по общоприложимите схеми работят по трудови договори от частноправен характер, докато работещите в RATP са щатни служители. В тази връзка трябва да се подчертае, че статутът на персонала на RATP е в много отношения дерогационен по отношение на общото право (вж. бележка под линия 6). (94) В контекста на горните съображения и на досегашните си решения (34), Комисията счете, че приложимите разпоредби по отношение на общоприложимите схеми в областта на задължителното осигуряване за пенсия за старост не могат да служат за сравнение при анализа, извършван от Комисията с цел определяне на наличието на икономическо предимство по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. (95) Що се отнася до втората възможна рамка за сравнение, а именно публичните институции, Комисията не успя да намери съвкупност от икономически субекти, формиращи хомогенна група, която да служи за сравнение. Действително, във Франция RATP в много отношения се намира в твърде специфично правно и фактическо положение (35). (96) В заключение Комисията счита, че не съществува външен обект за сравнение, който да даде възможност да се определи обичайна вноска, плащана от предприятия в правно и фактическо положение, подобно на това на RATP по отношение на целта, преследвана с разглежданата мярка. (97) Цитираното от Франция решение Enirisorse (36) не променя заключенията на Комисията по отношение наличието на предимство в полза на RATP. Действително, в това решение Съдът обосновава заключението си чрез сравнение на оспорваната мярка с „обичайно положение“, което Съдът е успял да установи, но което не се проявява по подобен начин в настоящия случай. (98) При липса на подходящ външен обект за сравнение Комисията счита, че за да се определи наличието на предимство по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, базовата рамка за оценка на наличието на предимство е състоянието на самата RATP преди прилагането на мярката. 11.1.1.2. Наличие на икономическо предимство (99) Както беше посочено по-горе, в рамките на съществувалата преди 1 януари 2006 г. система RATP е била правно обвързана с поетите пенсионни задължения по специалната схема. В този смисъл RATP е гарантирала финансовото равновесие на въпросната схема, тъй като вноската „от работодател“, плащана от RATP по специалната схема, не е била погасителна. (100) Комисията установи, че основният ефект от разпоредбите на реформата, предмет на уведомление, е било придаването на погасителен характер на вноската „от работодател“, плащана от RATP за пенсии на своите служители. (101) Поради това Комисията заключава, че въпросните мерки освобождават RATP от задължения, които би трябвало да поеме съгласно горепосочения закон от 1948 г. (102) В контекста на един анализ на това дали разходите за пенсии имат или не обичаен характер за самата RATP, Комисията счита, че задълженията, които дадено предприятие поема по силата на трудовото законодателство или на колективни трудови договори, сключени със синдикатите във връзка с обезщетения при уволнение и/или предсрочно пенсиониране, са част от обичайните разходи, които предприятието е длъжно да отдели от собствените си финансови ресурси (37). (103) По аналогия, Комисията счита, че разходите, поемани от RATP по силата на закона от 1948 г., са обичайни разходи. Поради това, тъй като въпросната мярка спомага да се избегне поемането на разходи, които обичайно биха засегнали собствените финансови ресурси на RATP, Комисията счита, че мярката предоставя на оператора икономическо предимство по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Това предимство е избирателно, тъй като се отнася само за един бенефициер. (104) Комисията установи също, че задължението за финансово равновесие на специалната схема, наложено на RATP, без осъществяване на реформата, предмет на уведомление, би довело до включване в баланса на RATP на задължение към държавата, подлежащо на отразяване в сметките при преминаване към стандарта IFRS (International Financial Reporting Standard - Международни стандарти за финансова отчетност), приложими за RATP от 30 юни 2007 г. (105) Този елемент потвърждава, че създаването на ПОК-RATP освобождава RATP от разходи, които обичайно би трябвало да направи. 11.1.1.3. Неприложимост на съдебната практика по делото Combus в настоящия случай (106) Френските власти подробно се позовават на делото Combus (38), по което Съдът е приел за „необичайни“ задълженията, произтичащи от дерогационния статут на служителите на предприятие, което в резултат на проведена реформа се оказва подвластно на общото право, следователно с положение като на своите конкуренти по отношение на управлението на персонала си. Съдът обявява следното: „въпросната мярка е имала за пцел да замени привилегирования и скъпоструващ статут на щатен служител на наетите от Combus със статут на договорно наети лица, подобен на статута на наетите в други предприятия в сферата на автобусния транспорт, конкурентни на Combus. Следователно целта е била да бъде освободен Combus от неблагоприятно в структурен план положение по отношение на неговите частни конкуренти. Единствената цел на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО е да забранява предимства, които облагодетелстват определени предприятия, като понятието помощ покрива само намеси, облекчаващи задължения, които обичайно засягат бюджета на дадено предприятие и които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което предприятието бенефициер не би получило при обичайни пазарни условия. […]. От друга страна, датската държава би могла, вместо да изплаща сумата от 100 милиона DKK директно на служителите на Combus, да постигне същия резултат като пренасочи тези служители в рамките на публичната администрация, без да им изплаща специален бонус, което би дало възможност на Combus да наеме незабавно служители по договор с частноправен статут“. (107) Като цяло, трябва първо да се припомни, че съдебното решение Combus не е било потвърдено от Съда. Някои елементи от практиката на Съда противоречат на хипотезата, според която компенсирането на едно структурно неблагоприятно положение би изключило едно окачествяване като помощ. Съдът често посочва, че наличието на помощ трябва да се преценява от гледна точка на постигнатия ефект, а не само от гледна точка на причините или целите на държавната намеса (39). В тази връзка Съдът поддържа твърдението, че понятието „помощ“ включва предимства, предоставени от публичните власти, които под една или друга форма облекчават задълженията, които обичайно засягат бюджета на дадено предприятие (40). Съдът също така ясно е посочил, че разходите, свързани с възнагражденията на служителите, по самата си същност утежняват бюджета на предприятията, независимо дали тези разходи произтичат или не от законови задължения или от колективни трудови договори (41). В тази връзка Съдът е приел, че ако определени държавни мерки целят да компенсират допълнителни разходи, това не е причина те да не бъдат квалифицирани като помощ (42). В този контекст френските власти изтъкват прилагането на принципа, приложен от съда по делото Combus, твърдейки, че реформата, предмет на уведомление, единствено спестява на RATP разход, който не е „обичаен“. (108) В тази връзка Комисията подчертава, че има съществени материални елементи, по които делото Combus се различава от настоящия случай: - компенсациите се изплащат директно на щатните служители на Combus, докато мярката, предмет на настоящото решение, засяга вноските „от работодател“ на RATP; - държавната мярка, приложена в случая Combus, е имала за цел да замени привилегирования и скъпоструващ статут на щатен служител на наетите от Combus, със статут на договорно наети лица като този на наетите в други предприятия в сферата на автобусния транспорт, конкурентни на Combus. За сметка на това, статутът и правата на служителите на RATP остават непроменени вследствие на приложената мярка. Този статут и тези права са различни от тези на служителите, наети по договор с частноправен характер, в предприятията, прилагащи общоприложима пенсионна схема; - конкурентният контекст на дейностите на Combus е различен от този при RATP. Акционерното дружество Combus A/S е трябвало да управлява транспортната дейност на търговска основа и да оперира на пазара в условия на конкуренция, сравними с тези при частните автобусни дружества. В този контекст, публичните дружества за управление на транспорта преотстъпват, след търг, на частни и публични предприятия дейностите по автобусен превоз. Според правилата за търговете договорите се сключват с този, който направи „икономически най-изгодната оферта“, без да се налага да се взема под внимание дали съответният участник е частноправен или публичноправен субект. RATP от своя страна разполага с голям нелиберализиран сектор, който по силата на Регламент (ЕО) № 1370/2007 предстои да бъде отварян за конкуренцията съвсем постепенно и в който икономическите принуди се упражняват по различен начин. (109) Комисията счита, че фактическите разлики между делото Combus и настоящия случай са достатъчни, за да оправдаят различната мотивировка в двата случая. 11.1.2. НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНИ РЕСУРСИ (110) Комисията счита, че разглежданата мярка включва държавни ресурси в полза на RATP, доколкото стриктното изискване за балансираност на специалната пенсионна схема за служителите на RATP престава да бъде задължение на RATP, а вече е на държавата. Действително, след прилагането на реформата държавата осигурява финансовото равновесие на ПОК-RATP посредством плащането на компенсационна субсидия на органа за социално осигуряване, което при липсата на реформа би трябвало да бъде поето от RATP. (111) Поради това Комисията заключава, че въпросната мярка включва държавни ресурси по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. 11.1.3. НАРУШАВАНЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА И ЗАСЯГАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА (112) Както беше посочено по-горе, бенефициерът на въпросната мярка дружеството RATP е предприятие майка на група предприятия - групата RATP, чиято сфера на дейност е транспортният сектор и свързаните с него услуги. Всички тези оператори упражняват своите дейности на общностните пазари в посочения сектор. (113) В този контекст следва да се напомни, че помощите, имащи за цел да освободят дадено предприятие от разходи, които то обичайно би направило в рамките на текущото си управление или на обичайната си дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (43). Било е преценено, че всяко отпускане на помощи на дадено предприятие, упражняващо дейност на общностен пазар, може да доведе до нарушаване на конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки (44). Освен това, Съдът е посочил, че не е изключено държавна помощ, предоставена на предприятие, което извършва транспортни услуги само на местно или регионално ниво, а не извън територията на своята държава, въпреки това да окаже влияние върху търговията между държавите-членки по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Действително, когато държава-членка отпусне държавна субсидия на дадено предприятие, предоставените от това предприятие транспортни услуги могат да бъдат подпомогнати или увеличени, което ще намали шансовете на други предприятия, установени в други държави-членки, да предоставят своите услуги на пазара на тази държава-членка (45). (114) В случая групата RATP се намира в привилегировано положение както по отношение на своите конкуренти на национално ниво (46), така и по отношение на конкурентите си от други държави-членки, които не могат да се възползват от въпросната мярка. (115) В тази връзка следва да се посочи, че в Регламент (ЕО) № 1370/2007 е предвидено постепенно отваряне за конкуренция на съответните пазари и че при отварянето за конкуренцията на съответния сектор, отпускането на държавна помощ за дадено предприятие от него може да засегне вътреобщностната търговията и ефективно да наруши конкуренцията на съответния пазар. (116) Поради това Комисията счита, че въпросната мярка засяга търговията между държавите-членки и нарушава конкуренцията между операторите. 11.2. НЕПРАВОМЕРНОСТ НА ПОМОЩТА (117) Съгласно член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, всяка държава-членка е длъжна да уведоми за всеки проект за предоставяне или за изменение на помощ. Заинтересованата държава-членка не може да предприеме мерките преди процедурата да е приключила с окончателно решение. (118) В настоящия случай с писмо от 29 юни 2006 г. френските власти са уведомили за реформата на начина на финансиране на пенсионната схема на RATP. В писмото френските власти подчертават, че по тяхна преценка мярката не представлява държавна помощ и не следва да бъде предмет на предварително уведомление пред Комисията в съответствие с член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. (119) Въпреки това Комисията установи, че въпросната държавна помощ е била приложена от Франция, считано от 1 януари 2006 г., т.е. преди Комисията да е приела окончателно решение по нея. Въз основа на това Комисията заключава, че Франция е действала неправомерно, като е отпуснала въпросната помощ в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. 11.3. СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА С ОБЩИЯ ПАЗАР (120) Тъй като въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, следва да се разгледа евентуалната ѝ съвместимост в контекста на изключенията, предвидени в посочения договор. (121) В тази връзка Комисията счита, че най-подходящото правно основание е член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, според който помощ, която има за цел да улесни развитието на някои икономически дейности, доколкото не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, може да бъде обявена за съвместима с общия пазар. (122) Предвид естеството на реформата и ефектите от нея, Комисията счита, че оценката на съответствието на въпросната помощ трябва да бъде направена, като се отчете създаването на равни условия („level playing field“) в областта на вноските за задължително пенсионно осигуряване за RATP и нейните настоящи, потенциални и бъдещи конкуренти на пазара на обществения градски транспорт в Ile-de-France. (123) За да се анализират ефектите от помощта и да се оцени степента на нарушаване на конкуренцията, Комисията следва най-напред да направи сравнение между размера на плащаните от RATP вноски и този на нейните конкуренти в рамките на реформираната система. След това Комисията ще анализира ситуацията, която би настъпила, ако RATP не беше получила помощта. Преди да бъде изготвена обща равносметка на съвместимостта, ще бъдат анализирани положителните и отрицателни ефекти от помощта. (124) Комисията припомня, че преди 1 януари 2006 г. финансирането на специалната пенсионна схема на RATP се е различавало от финансирането на общоприложимите пенсионни схеми по отношение на два аспекта: непогасителният характер на вноските и размерът на вноската „от работодател“. (125) Комисията счита, че въпросната помощ е разрешила проблема с първия разграничителен елемент между специалната схема на RATP и общоприложимите пенсионни схеми. Действително, преди 1 януари 2006 г. RATP не е плащала погасителна вноска, но е била задължена по закон да осигурява равновесието на пенсионната схема за своите служители. Реформата, предмет на уведомление, е наложила плащането на погасителна вноска, което е характерно за вноските, плащани от работодателя при общоприложимите пенсионни схеми на съответната каса, която управлява пенсионната схема на принципа на преразпределението. Що се отнася до втория разграничителен елемент, Комисията установи, че реформата, предмет на уведомление, е изравнила размера на задължителните пенсионноосигурителни вноски на RATP и на тези в предприятията, прилагащи общоприложима пенсионноосигурителна схема. (126) Без провеждането на реформата, предмет на уведомление, RATP е трябвало да осигури за финансовите години след 2006 г. средства за пенсионноосигурителните вноски за щатните служители. Това задължение е пряко следствие от факта, че вноските за пенсия „от работодател“ за щатните служители на RATP не са имали погасителен характер. (127) Освен това необходимите вноски за пенсия за старост, дължими от RATP за осигуряване на финансовото равновесие на пенсионната схема, са щели да бъдат различни от тези на потенциалните ѝ конкуренти. (128) Следователно без провеждането на реформата, предмет на уведомление, RATP е трябвало да поеме допълнителен годишен разход от порядъка на няколкостотин милиона евро, какъвто не е налице при реформираната схема. (129) Вследствие на това RATP би била поставена в неравностойно положение поради разходите си за пенсии в условията на либерализиран пазар, което в значителна степен би засегнало нейната дейност. (130) От горепосоченото следва, че с прилагането на Регламент (ЕО) № 1370/2007, с който се предвижда постепенното отваряне за конкуренцията на пазара на обществен градски транспорт, пенсионната схема на RATP, приложима съгласно закона от 1948 г., поради своя специфичен характер би създавала условия за нарушаване на конкуренцията, което би било в ущърб на RATP и нейните филиали. Най-важният ефект от въпросната помощ е, че приравнява вноските на RATP с тези на нейните конкуренти и на конкурентите на групата, като по този начин се отстранява засягащото RATP и групата RATP нарушение на конкуренцията. (131) Освен това реформата позволява на RATP да действа постепенно като частен инвеститор в условията на обичайни търговски ограничения. Всъщност това е една от целите на реформата. (132) Комисията счита също, че въпросната мярка е адаптирана към целта за общностния интерес, към който е насочена. Никакъв друг инструмент не би могъл да се справи с въпроса по по-ефективен начин. Биха могли да се отпуснат компенсации за предоставянето на публични услуги, но един такъв подход не би бил нито подходящ, нито осъществим в дългосрочен план поради структурния характер на проблема. (133) Що се отнася до пропорционалността на мерките, Комисията счита, че отпусканата помощ е ограничена до стриктния минимум. От 1 януари 2006 г. RATP поема пенсионни разходи, идентични с тези, които плаща всяко предприятие, чиито служители са обхванати от общоприложимите схеми. (134) И накрая Комисията счита, че мярката позволява да се осигури устойчивост на една пенсионна система с дестабилизирано финансиране. Комисията счита също, че предприемането на реформа по отношение на обезщетенията, изплащани по специалната пенсионноосигурителна схема (47), е само по себе си допълнителен определящ елемент. В тази връзка Комисията счита, че такива мерки напълно се вписват в по-общата рамка на реформи в областта на пенсионните системи на държавите-членки, нещо, което се желае както от Съвета, така и от Комисията (48). (135) В рамките на един статичен анализ Комисията счита, от една страна, че нарушенията на конкуренцията, причинени от въпросната мярка на пазара на обществения градски транспорт в Ile-de-France, имат твърде ограничен непосредствен ефект поради факта, че, предвид състоянието и дейността на RATP, е ясно, че засегнатите от реформата пенсионни задължения се отнасят за дейности, които традиционно са осъществявани в условията на нелиберализиран пазар с твърде слаба конкуренция до момента. От друга страна, що се отнася до пазарите, на които групата RATP развива дейност посредством своите филиали, Комисията счита, че въпросната мярка има незначителен ефект. Действително, ефектът от мярката върху тези пазари е непряко, тъй като, освен съществуващото стриктно правно, счетоводно и финансово разделение между предприятието майка и филиалите, реформата, предмет на уведомление, не засяга заетите във филиалите. (136) В рамките на един динамичен анализ, който предвид Регламент (ЕО) № 1370/2007 несъмнено е по-подходящ, Комисията счита, че дори мярката теоретично да позволява на RATP да поддържа господстващо положение, рискът за това е малък. Това заключение е вследствие на факта, че мярката се ограничава до приравняване на плащаните от RATP вноски с тези на конкурентите ѝ, както и на това, че в резултат на реформата на специалната пенсионна схема, предприета през 2008 г., пенсионната схема на RATP не поражда специфични предимства за предприятието. (137) В контекста на посоченото по-горе Комисията заключава, че отрицателният ефект от помощта, отпусната за RATP, ще бъде умерен. Реформата, предмет на уведомление, се ограничава единствено до стриктно необходимото за създаване на еднакви условия по отношение на вноските за задължително пенсионно осигуряване за старост, прекратява нарушаването на конкуренцията, което би поставило RATP в неравностойно положение и следователно не засяга условията на търговия до степен, противоречаща на общия интерес. (138) От това следва, че въпросната мярка е съвместима с общия пазар, при условие че реформата на специалната пенсионна схема на RATP, предназначена да хармонизира последната с правилата на общоприложимите схеми за заетите в частния сектор и държавните служители, бъде приложена изцяло. (139) Комисията счита, че предходното заключение не е в противоречие със заключенията, произтичащи от нейното Решение 2005/145/ЕО по делото EDF (49). (140) В тази връзка следва да се напомни, че в това решение Комисията е разрешила държавни помощи, които освобождават предприятията в определен сектор от специфични пенсионни задължения, надвишаващи тези, които произтичат от общата пенсионна схема и които са определени по време на монополния период. В този случай Комисията е счела, че частичното освобождаване от задължението, произтичащо от механизма на финансиране на специални пенсионни права, придобити преди датата на реформата, е представлявало държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, която е могла да бъде обявена за съвместима с общия пазар. В своя анализ на съвместимостта Комисията е преценила, че по характера си ситуацията с EDF не се е различавала много от тази с „невъзвръщаемите разходи“ в енергийния сектор. В действителност е ставало въпрос за помощи, насочени към улесняване прехода към конкурентоспособен енергиен сектор. Комисията е преценила за целесъобразно да свърже помощите за EDF с компенсирането на невъзвръщаемите разходи (50) и е обявила, че ще следва този подход в анализа си на подобните случаи. (141) В контекста на посоченото по-горе Комисията счита, че в настоящия случай държавната помощ освобождава RATP от пенсионни задължения, надвишаващи тези, които произтичат от общата пенсионна схема и които са определени преди либерализирането на пазара. Същевременно Комисията добавя, че реформата на специалните пенсионни схеми, приложена от RATP в началото на 2008 г. приравнява специалната схема за служителите на RATP към правилата на общоприложимите схеми за заетите в частния сектор и за държавните служители. 11.4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ (142) В заключение Комисията счита, че въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Тази държавна помощ е неправомерна, но съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО. 12. ОЦЕНКА НА ВТОРАТА И ТРЕТАТА МЯРКА (143) Както беше посочено по-горе, реформата, предмет на уведомление, предвижда от 1 януари 2006 г. държавата да плаща на ПОК-RATP субсидия, предназначена да се уравновеси балансът ѝ. (144) Освен това, реформата, предмет на уведомление, предвижда възможността за ПОК-RATP да прехвърли към общоприложимите схеми основните пенсионни права по специалната схема. С оглед спазване на общия принцип на финансова неутралност, това прехвърляне предполага плащането на компенсации на приемните схеми - компенсации, които държавата поема вместо ПОК-RATP. (145) Въпросът е да се определи дали тези мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. (146) В тази връзка следва да се напомни, че член 87 от Договора за ЕО се прилага само за предприятия по смисъла на общностното право в областта на конкуренцията. Съгласно установената съдебна практика на Съда, сферата на социалната закрила, когато тя се основава на солидарността, не представлява икономическа дейност по смисъла на Договора (вж. точка 67 от решението за откриване на процедура от 10 октомври 2007 г.) (51). (147) В контекста на тази съдебна практика Комисията счита, че ПОК-RATP, както и пенсионните каси, които приемат активно работещите и пенсионираните служители на RATP, т.е. CNAV и AGIRC-ARRCO, не са предприятия по смисъла на общностното право в областта на конкуренцията поради следните причини. (148) В настоящия случай Комисията отбелязва най-напред, че служителите на RATP подлежат на задължителна социална закрила, включваща самостоятелна схема за осигуряване за пенсия за старост със социална цел. Действително целта ѝ е да осигури покрие риска от старост за всички осигуряващи се по нея лица, независимо от тяхното имуществено и здравословно състояние в момента на включването им. (149) Комисията счита също, че тази схема се подчинява на принципа на солидарност доколкото осигурителните вноски от активно работещите финансират пенсиите на пенсионираните служители. (150) Комисията отбелязва също, че управлението на разглежданата схема е било възложено от закона на ПОК-RATP, чиято дейност е подчинена на държавата и се контролира от нея. В този смисъл касата получава прихода от вноските, дължими от работещите в RATP и от самата RATP, и осигурява утвърждаването и обслужването на пенсиите. Комисията отбелязва, че по силата на член L. 711-1 от Кодекса за социално осигуряване, на ПОК-RATP са предоставени всички правомощия съгласно член L. 111-1 от същия кодекс, според който, по-специално, организацията на социалното осигуряване се основава на принципа на национална солидарност. (151) Накрая Комисията установи, че при изпълнението на своята задача ПОК-RATP прилага закона и не разполага с възможност да влияе върху размера на вноските, ползването на средствата или определянето на нивото на обезщетенията. Плащаните обезщетения са законосъобразни и не зависят от събираните вноски. (152) Тъй като ПОК-RATP не е предприятие по смисъла на общностното право в областта на конкуренцията, Комисията счита, че плащането на субсидия за уравновесяване сметките на ПОК-RATP от страна на държавата и финансирането на компенсации от държавата вместо от ПОК-RATP не представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Създаването на Пенсионна каса за служителите на RATP (ПОК-RATP) представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, отпусната неправомерно от Франция в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. Тази държавна помощ е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, при условие че реформата на специалната пенсионна схема на RATP, предназначена да хармонизира последната с правилата на общоприложимите схеми за заетите в частния сектор и за държавните служители, бъде приложена изцяло. Следователно привеждането в действие на помощта е разрешено. Член 2 Плащането на субсидия за уравновесяване на сметките на ПОК-RATP от страна на държавата и финансирането на компенсации от държавата вместо от ПОК-RATP при прехвърлянето на основни права по специалната схема към общоприложимите схеми не представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Член 3 Адресат на настоящото решение е Френската република. Съставено в Брюксел на 13 юли 2009 година.

32007R0919

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 919/2007 НА КОМИСИЯТА от 1 август 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 2 август 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 1 август 2007 година.

32008D0171

РЕШЕНИЕ EUSEC/1/2008 НА КОМИТЕТА ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ от 12 февруари 2008 година за назначаване на ръководител на мисията на Европейския съюз за предоставяне на консултации и подпомагане на реформата в сектора за сигурност в Демократична република Конго (EUSEC ДР Конго) (2008/171/ОВППС) КОМИТЕТЪТ ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 25, параграф 3 от него, като взе предвид Съвместно действие 2007/406/ОВППС на Съвета от 12 юни 2007 г. относно мисията на Европейския съюз за предоставяне на консултации и подпомагане на реформата в сектора за сигурност в Демократична република Конго (ДРК) (EUSEC ДР Конго) (1), и по-специално член 8 от него, като има предвид, че: (1) Съгласно член 8 от Съвместно действие 2007/406/ОВППС Съветът упълномощи Комитета за политика и сигурност (КПС) да взема последващи решения относно назначаването на ръководител на мисията. (2) Съгласно член 5 от Съвместно действие 2007/406/ОВППС за ръководител на мисията на Европейския съюз за предоставяне на консултации и подпомагане на реформата в сектора за сигурност в Демократична република Конго беше назначен Pierre Michel JOANA. (3) На 19 декември 2007 г. Pierre Michel JOANA подаде оставка като ръководител на мисията. (4) Генералният секретар/върховен представител предложи за ръководител на мисията на Европейския съюз за предоставяне на консултации и подпомагане на реформата в сектора за сигурност в Демократична република Конго да бъде назначен Michel SIDO, РЕШИ: Член 1 Michel SIDO се назначава за ръководител на мисията на Европейския съюз за предоставяне на консултации и подпомагане на реформата в сектора за сигурност в Демократична република Конго. Член 2 Настоящото решение влиза в сила на 1 март 2008 година. Съставено в Брюксел на 12 февруари 2008 година.

32008R0965

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 965/2008 НА КОМИСИЯТА от 1 октомври 2008 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 2 октомври 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 1 октомври 2008 година.

32003R0809

32003R0809 L 117/10 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 809/2003 НА КОМИСИЯТА от 12 май 2003 година относно преходни мерки съгласно Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и Съвета по отношение на стандарти за преработка за материали от категория 3 и тор, използвани в предприятия за компостиране (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и Съвета от 3 октомври 2002 г. относно установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (1), изменен с Регламент (ЕО) № 808/2003 (2), и по-специално член 32, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1774/2002 предвижда цялостно преразглеждане на разпоредбите на Общността относно странични животински продукти, които не са предназначени за консумация от човека, включително въвеждането на редица строги изисквания. Освен това той предвижда приемането на подходящи преходни мерки. (2) С оглед строгия характер на тези изисквания е необходимо да се предвидят преходни мерки за държавите-членки, с цел да се даде на промишлеността време за адаптиране. Освен това, трябва да се разработят по-нататъшни алтернативни методи за събиране, транспортиране, съхранение, обработка, преработка и употреба на страничните животинските продукти, а също и методи за тяхното унищожаване. (3) Съобразно с това, като преходна мярка, на държавите-членки следва да се предостави дерогация, даваща им възможност да разрешат на операторите да продължат прилагането на националните стандарти за преработка за материали от категория 3 и тор, използвани в предприятия за компостиране. (4) С цел предпазване от риск за здравето на животните и хората държавите-членки трябва да поддържат подходящи системи за контрол за периода на преходните мерки. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Дерогация относно преработка на материали от категория 3 и тор, използвани в предприятия за компостиране 1. В съответствие с член 32, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1774/2002 и чрез дерогация от глава II А, В и Г от приложение VI към посочения регламент държавите-членки могат да продължат, в съответствие с националните разпоредби, да дават индивидуални разрешения на операторите на помещения и съоръжения най-късно до 31 декември 2004 г., да прилагат такива разпоредби за стандартите за преработка за материали от категория 3 или материали от категория 3 и тор, използвани в предприятия за компостиране, при условие че националните разпоредби: а) гарантират общото намаляване на патогени; б) се прилагат само в помещения и съоръжения, които ги прилагат от 1 ноември 2002 г.; и в) отговорят на изискванията на глава II Б от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1774/2002. 2. Предприятията за компостиране трябва да са оборудвани с: а) инсталации за контрол на температурата спрямо времето; б) записващи устройства, които записват резултатите от горните измервания; и в) подходяща защитна система за предпазване от недостатъчно загряване; и г) подходящи съоръжения за почистване и дезинфектиране на контейнери и превозни средства при напускане на предприятията за компостиране. 3. Всяко предприятие за компостиране трябва да има собствена лаборатория или да използва външна лаборатория. Лабораторията трябва да е оборудвана така, че в нея да се извършват необходимите анализи, и да е одобрена от компетентния орган. Член 2 Контролни мерки Компетентният орган предприема необходимите мерки за контрол относно спазването на условията съгласно член 1 от оторизираните оператори на помещения и съоръжения. Член 3 Отнемане на разрешения и унищожаване на материал, който не отговаря на изискванията на настоящия регламент 1. Индивидуални разрешения на компетентния орган за стандартите за преработка за материали от категория 3 или материали от категория 3 и тор, използвани в предприятия за компостиране, се отнемат незабавно и завинаги по отношение на оператора, помещенията или съоръженията, ако вече не се изпълняват условията, установени в настоящия регламент. 2. Компетентният орган отнема всички разрешения, издадени съгласно член 1, най-късно до 31 декември 2004 г. Компетентният орган не издава окончателно разрешение съгласно Регламент (ЕО) № 1774/2002 освен когато, на базата на свои инспекции, не се увери, че помещенията и съоръженията съгласно член 1 отговарят на изискванията на настоящия регламент. 3. Всеки материал, който не отговаря на изискванията на настоящия регламент, се унищожава в съответствие с инструкциите на компетентния орган. Член 4 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 май 2003 г. до 31 декември 2004 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 12 май 2003 година.

31996R0414

31996R0414 L 059/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 414/96 НА СЪВЕТА от 4 март 1996 година относно установяване на някои мерки за наблюдение, приложими към риболовните дейности във водите на Балтийско море, проливите Белт и Оресунд СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 43 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че Регламент (EИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (4), се прилага при всички риболовни дейности и при всички свързани с тях дейности, изпълнявани в територията и в рамките на морските води, обект на суверенитета или юрисдикцията на държавите - членки, и също се прилага при дейностите на риболовните кораби на Общността, които плават във водите на трети страни или в открито море, без да се накърняват споразуменията в областта на риболова, сключени между Общността и трети страни, и международните конвенции, по които Общността е страна; като има предвид, че по силата на Решение 83/414/EИО на Съвета (5) Общността е договаряща страна по Конвенцията за риболова и опазването на живите морски ресурси в Балтийско море и проливите Белт, наричана по-нататък „Балтийската конвенция“; като има предвид, че Международната комисия за риболова в Балтийско море, наричана по-нататък „Балтийската комисия“, създадена от Балтийската конвенция, приема правила, приложими за риболовните дейности, изпълнявани в Балтийско море; като има предвид, че по време на своята двадесета сесия, която се състоя в Гдиня от 12 до 16 септември 1994 г., Балтийската комисия прие няколко препоръки по отношение на мерките за наблюдение, приложими в Балтийско море; като има предвид, че съгласно параграф 1 на член XI от Балтийската конвенция, Общността трябва да включи тези препоръки в общностното законодателство, предмет на всякакви възражения, депозирани в съответствие с процедурата, установена в гореспоменатия член; като има предвид, че няма основания за отправяне на възражения; като има предвид, че поради това е необходимо, въз основа на формулираните препоръки от Балтийската комисия, да бъдат установени някои мерки за наблюдение, които да допълнят мерките за наблюдение, установени в Регламент (EИО) № 2847/93, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Обхват 1. Настоящият регламент установява някои мерки за контрол, отнасящи се до улова и рибните ресурси, намиращи се във водите на Балтийско море, проливите Белт и Оресунд, ограничени на запад от линия, минаваща от Hasenöre Head до Gniben Point, от Korshage до Spodsbjerg и от Gilbjerg Head до Kullen. Той няма да се прилага за водите в рамките на основните линии. 2. Той се прилага за: - риболовни кораби на Общността в географската зона, описана в параграф 1; - всички риболовни кораби, плаващи под знамето на трета страна, присъстващи в морските води на тази зона, които са под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки. Член 2 Кораби, ловуващи треска 1. Всяка година, не по-късно от един месец преди започването на риболовните операции държавите-членки изпращат на Комисията списък на всички риболовни кораби на Общността, плаващи под техен флаг или регистрирани в техни пристанища, чиято основна или допълнителна дейност е риболов на треска в зоната, определена в член 1, параграф 1, и незабавно нотифицират за всички промени в този списък, направени през годината. 2. Списъкът по-специално посочва вътрешните номера на корабите, предвидени в предходния параграф, в съответствие с член 1 от Регламент (EО) № 109/94 на Комисията от 19 януари 1994 г. относно регистъра на риболовните кораби на Общността (6). 3. Списъкът и всяка направена в него промяна в течение на годината се съобщава посредством компютърно предаване на данни и за препоръчване, по електронна поща. 4. Всяка година, в срок до 15 дни от получаването на нотификациите от държавите-членки Комисията съобщава на Балтийската комисията информацията, посочена в параграф 1. Член 3 Само на риболовни кораби на Общността, включени в списъка, предвиден в член 2, се разрешава да вземат участие в дейностите по риболов на треска в зоната, определена в член 1, параграф 1. Член 4 Декларации за разтоварване на сушата Най-малко веднъж месечно и по отношение на всеки кораб компетентните органи на държавите-членки нотифицират съответните договарящи се страни по Балтийската конвенция за разтоварванията на риболовни кораби, плаващи под знамето или регистрирани в договаряща се страна по Балтийската конвенция, разпределени по риболовна зона, зона на управление и управлявани видове от Балтийската комисията. Копие от нотифицираната информация се изпраща на Комисията. Член 5 Преди края на всеки месец и по отношение на уловените количества в предходния месец от риболовни кораби на Общността, както и по отношение на разтоварени на сушата улови в Общността от риболовните кораби, посочени в член 4, Комисията съобщава на Балтийската комисията обобщените данни, получени съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (EИО) № 2847/93, и данните, упоменати в член 4 по-горе. Член 6 Трансбордиране на треска 1. Забранява се за кораби да трансбордират или да получават количества от уловена треска в зоната, описана в член 1, параграф 1. 2. Въпреки това, компетентните органи на дадена държава-членка могат да разрешат трансбордиране в нейните пристанища или вътрешни води. 3. За тази цел, капитанът на риболовен кораб, който желае да извърши трансбордиране, иска разрешение от компетентните органи относно мястото на трансбордиране най-малко 24 часа предварително. Член 7 Забрана за разтоварване на сушата 1. След нотификация от Балтийската комисия до Комисията, че разпределената квота на друга договаряща се страна е била използвана докрай, всякакво разтоварване на сушата или прехвърляне на улови от запаса или група от запаса, предмет на тази квота, извършени от риболовни кораби, плаващи под знамето на договарящата се страна, на която тази квота е разпределена, се забранява, считано от датата, определена от тази договаряща се страна. 2. Комисията незабавно изпраща копие от тази нотификация на държавата-членка. Член 8 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 4 март 1996 година.

31999L0066

31999L0066 L 164/76 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 1999/66/ЕО НА КОМИСИЯТА от 28 юни 1999 година относно изисквания за етикет или друг документ, изготвени от доставчика съгласно Директива 98/56/ЕО на Съвета КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 98/56/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно търговията на посадъчен материал на декоративни растения (1), и по-специално член 8, параграф 3 от нея, (1) като има предвид, че етикетът или други документи следва да съдържат подробностите, необходими както за служебен контрол, така и за информация на производителя; (2) като има предвид, че в случай когато посадъчният материал е придружен от фитосанитарен паспорт за растението съгласно фитосанитарната система на Общността, паспортът може, при определени условия, да представлява етикет или друг документ, изготвен от доставчика; (3) като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по посадъчен материал на декоративни растения, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Настоящата директива урежда изискванията за етикетите или друг документ, изготвени от доставчиците на посадъчен материал на декоративни растения, посочени в член 8 от Директива 98/56/ЕО. Член 2 1. Етикетът или документът на доставчика, посочен в член 1, се изготвя от подходящ материал, който не е бил използван, и се отпечатва на един от езиците на Общността. Той съдържа следните надписи: i) означение „Качество на Европейската общност“; ii) означение на кода на държавата-членка на Европейската общност; iii) означение на официалния отговорен орган или отличителния му код; iv) регистрационен номер; v) индивидуален сериен или седмичен номер или номер на партидата; vi) ботаническо название; vii) наименование на сорта, където е уместно; в случай на коренища: наименование на сорта или неговото предназначение; viii) наименование на групата растения, където е уместно; ix) количество; x) в случай на внос от трети страни съгласно член 11, параграф 2 от Директива 98/56/ЕО - име на страната производител. 2. В случаи когато посадъчният материал е придружен от фитосанитарен паспорт за растение съгласно Директива 92/105/ЕИО на Комисията (2), паспортът може да представлява етикета на доставчика или документа, посочен в параграф 1. Въпреки това означението „Качество на Европейската общност“ и означението за официалния отговорен орган съгласно Директива 98/56/ЕО трябва да бъдат предоставени, както и, където е уместно, наименованието на сорта, коренищата или групата растения. В случай на внос от трети страни, съгласно член 11, параграф 2 от Директива 98/56/ЕО, трябва да бъде включено името на страната производител. Тази информация може да се намира в същия документ, където е и фитосанитарният паспорт за растението, но ясно отделена. Член 3 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 1999 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 4 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 5 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 28 юни 1999 година.

32004D0548

32004D0548 L 244/47 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 11 май 2004 година относно позицията, която Комисията следва да заеме относно сключването на споразумение за паричните взаимоотношения с Княжество Андора (2004/548/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 111, параграф 3 от него, като взе предвид препоръката на Комисията, като взе предвид становището на Европейската централна банка, като има предвид, че: (1) По смисъла на Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждане на еурото (1), еурото замества валутата на всяка една участваща държава-членка от 1 януари 1999 г. (2) Комисията разполага със съответните компетенции от същата дата по въпросите на паричния и валутен режим в държавите-членки, приемащи еурото. (3) Съветът отговаря за подготовката за провеждане на преговори и сключване на споразумения по въпросите на паричния и валутен режим. (4) Общността е сключила парични споразумения с Монако (2), Ватикана (3) и Сан Марино (4). Преди въвеждането на еурото тези страни са сключили парични споразумения или с Франция, или с Италия. (5) Княжество Андора (наричано по-долу Андора) няма официална валута и не е сключвало парични споразумения с нито една държава-членка или трета страна. Първоначално de facto в Андора са били използвани испански и френски банкноти и монети, които са били заменени с еуробанкноти и монети от 1 януари 2002 г. (6) От 15 юли 2003 г. Андора официално е поискала сключване на парично споразумение с Общността. (7) Като се имат предвид тесните икономически връзки между Андора и Общността, е уместно едно споразумение между Андора и Общността да включва разпоредби за еуробанкнотите и монетите, правния статут на еурото в Андора, както и достъп до платежната система на еурозоната. Тъй като еурото вече се използва в Андора, трябва да бъде уговорено, че Андора ще използва еурото като своя официална валута и че тя ще даде статут на законно платежно средство на еуробанкнотите и монетите, емитирани от Европейската система от централни банки и държавите-членки, които са приели еурото. (8) Това, че еурото е станало официално платежно средство на Андора, не дава право на Андора да емитира банкноти или монети, деноминирани в еуро или в друга валута, или да емитира парични заместители, освен ако паричното споразумение не съдържа изрични разпоредби в този смисъл. Понастоящем Андора емитира колекционерски монети, деноминирани в динари, и възможността тази практика да бъде продължена ще бъде проучена. (9) Важно е Андора да гарантира, че правилата на Общността относно банкнотите и монетите, деноминирани в еуро, са приложими в Андора. Еуробанкнотите и монетите се нуждаят от адекватна защита срещу измами и фалшифициране. Важно е също Андора да вземе всички необходими мерки и да си сътрудничи с Общността в тази област. (10) Андора трябва да поеме задължението да прилага всички съответни мерки, които формират част от рамката на Общността за банкови и финансови регламенти, включително предотвратяване прането на пари, предотвратяването на измами и фалшифициране на безналични платежни средства, както и изискванията за статистическа отчетност. Прилагането на такива мерки ще допринесе за създаване на равностойни и справедливи условия за финансовите институции, разположени в еурозоната, и за тези в Андора. (11) Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки могат да участват във всички видове банкови трансакции, що се отнася до финансови институции, установени в трети страни. Европейската централна банка и националните централни банки могат, когато е уместно, да позволят на финансови институции на трети страни достъп до своите платежни системи. Споразумението между Общността и Андора не трябва да задължава по никакъв начин Европейската централна банка или националните централни банки. (12) Комисията трябва да бъде упълномощена да води преговорите с Андора. Съседните на Андора страни, Испания и Франция, трябва да бъдат пълноценни участници в преговорите, както и Европейската централна банка в рамките на своята компетентност. (13) Настоящото решение има за цел единствено да се постигне споразумение между Андора и Общността по въпросите на паричните взаимоотношения, изключвайки други въпроси, които е необходимо да бъдат разгледани в отделни споразумения. Андора беше поканена да приеме еквивалентни мерки в някои области, по-специално що се отнася до облагането с данъци на доходите от спестявания. Съветът ще проучи, като се има предвид ходът на преговорите и парафирането на споразумението за данъчно облагане на спестяванията, и на базата на препоръка от Комисията, дали са изпълнени необходимите условия за започване на преговори по паричното споразумение. (14) Комисията трябва да предостави проектоспоразумението на Икономическия и финансов комитет за становище. След това проектоспоразумението трябва да се предостави на Съвета, ако Испания и Франция или Европейската централна банка, или Икономическият и финансов комитет са на мнение, че това е необходимо, ПРИЕ НАСТОЯЩНОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Комисията уведомява Андора за готовността на Общността да сключи споразумение по паричните въпроси с Андора на най-ранната възможна дата и прави предложение за започване на преговори за такова споразумение. Член 2 Позицията, която Общността следва да заеме по време на преговорите с Андора във връзка със споразумението по паричните въпроси, се базира на принципите, заложени в членове от 3 до 6. Член 3 1. Андора има право да използва еурото като своя официална валута. 2. Андора има право да даде на еуробанкнотите и монетите статут на законно платежно средство. Член 4 1. Андора се задължава да не емитира каквито и да е банкноти, монети или парични заместители, освен ако условията за това не са били договорени с Общността. 2. Възможността Андора да продължи да емитира златни и сребърни колекционерски монети, деноминирани в динари, ще бъде проучена. Член 5 1. Андора се задължава да спазва правилата на Общността относно еуробанкнотите и монетите. 2. Андора се задължава да си сътрудничи тясно с Общността по отношение защитата на еуробанкнотите и монетите от измами и фалшификации и да приеме правила за прилагане актовете на Общността в тази област. Член 6 1. Андора се задължава да приеме всички необходими мерки чрез равностойни действия или пряко въвеждане за прилагане на цялото банково и финансово законодателство на Общността, по-специално законодателството, свързано с дейността и надзора на съответните институции, а също за прилагането на съответното законодателство на Общността за предотвратяване прането на пари, измамите и фалшифицирането на безналични платежни средства и за изискванията за статистическа отчетност. 2. Финансовите институции, установени на територията на Андора, могат да получат достъп до платежните системи и системите за разплащания на еурозоната при определени условия, които трябва да бъдат заложени в споразумението по паричните въпроси и определени в споразумение с Европейската централна банка. Член 7 Комисията от името на Общността провежда преговорите с Андора по въпросите, посочени в членове от 3 до 6. Испания и Франция са пълноценни участници в преговорите. Европейската централна банка участва пълноценно в тези преговори, които са от нейната компетенция. Член 8 Преговорите относно споразумение по паричните въпроси започват, когато Съветът приеме с квалифицирано мнозинство по препоръка от Комисията, че необходимите условия за започването на такива преговори са изпълнени. Предшестващото парафиране от двете страни на споразумението за облагане с данъци на доходите от спестявания, както и задължението, поето от Андора, да сключи такова споразумение, преди да бъде договорена дата с Общността, представлява част от тези условия. Ако споразумението за данъчно облагане на спестяванията не е сключено от Андора преди договорената дата, преговорите по паричното споразумение се прекратяват до сключването на такова. Член 9 Комисията представя проектоспоразумението на Икономическия и финансов комитет за становище. Комисията има право да сключи споразумението от името на Общността, освен ако Испания и Франция или Европейската централна банка, или Икономическият и финансов комитет са на мнение, че споразумението трябва да бъде представено на Съвета. Член 10 Адресат на настоящото решение е Комисията. Съставено в Брюксел на 11 май 2004 година.

32000R1670

32000R1670 L 193/10 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1670/2000 НА СЪВЕТА от 20 юли 2000 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1255/1999 относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), след консултиране на Комитета на регионите, като има предвид, че: (1) Член 14 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета (4) предвижда помощ от Общността за доставка на мляко и някои млечни продукти за ученици в учебни заведения, декларираната цел на която е да се стимулира консумацията на мляко от младите хора. Оценката на тази мярка показа, че схемата за дистрибуция на мляко в учебните заведения има влияние, макар и ограничено, върху баланса на пазара на млечни продукти. Оценката по-нататък подчертава, че ако мярката се отмени и бремето за доставяне на субсидирано мляко за ученици впоследствие се прехвърли върху държавите-членки, наличието, а по този начин и консумацията на млечни продукти в учебните заведения би се намалила още повече. Поради това в съответствие с целите на Общата селскостопанска политика е продължаването на мярката, макар и с намалено ниво на помощта от Общността. (2) Държавите-членки следва да могат да допълват помощта от Общността с национално финансиране, когато е подходящо посредством такса, която се събира от млечния сектор, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Параграфи 2 и 3 на член 14 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 се заменят със следното: „2. В допълнение към помощта от Общността държавите-членки могат да предоставят национална помощ за доставянето на продуктите, определени в параграф 1, за ученици в учебни заведения. Държавите-членки могат да финансират националната помощ посредством облагане на млечния сектор с такса или чрез всякакъв друг вид участие от страна на млечния сектор. 3. За пълномаслено мляко помощта от Общността е равна на 75 % от индикативната цена за мляко. За други млечни продукти сумите на помощта се определят, като се вземат предвид млечните съставки на съответните продукти.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Прилага се от 1 януари 2001 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 юли 2000 година.

31988R3564

31988R3564 L 311/23 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3564/88 НА КОМИСИЯТА от 16 ноември 1988 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1315/88 (2), и по-специално член 9 от него, като взе предвид, че с цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към упоменатия регламент, е необходимо да се приемат разпоредби относно класирането на стоките, включени в приложението към настоящия регламент; като има предвид, че с Регламент (ЕИО) № 2658/87 се определят общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура и че тези правила се прилагат също към всяка друга номенклатура, изцяло или частично основаваща се на нея или която добавя подпозиции към нея, и която е установена чрез специфични разпоредби на Общността, с оглед прилагането на тарифни или други мерки, свързани с търговията със стоки; като има предвид, че в съответствие с посочените общи правила стоките, описани в колона 1 от приложението към настоящия регламент, се класират в съответните кодове по КН в колона 2, въз основа на мотивите, посочени в колона 3; като има предвид, че Комитетът по номенклатурата не е изразил становище в определения от неговия председател срок, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Стоките, описани в колона 1 от приложението, се класират в съответните кодове по КН в колона 2 от посочената таблица. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесет и първия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 ноември 1988 година.

31985R2589

31985R2589 L 247/6 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2589/85 НА КОМИСИЯТА от 13 септември 1985 година относно изменение на Регламент (ЕИО) № 2264/69 за заявления за изплащане на помощ, предоставяна от държавите-членки на организациите на производителите на плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1035/72 на Съвета от 18 май 1972 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1332/84 (2), като взе предвид Регламент (ЕИО) № 449/69 на Съвета от 11 март 1969 г. относно възстановяването на помощ, отпусната от държавите-членки на организации на производители на плодове и зеленчуци (3), и по-специално член 7, параграф 3 от него, като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 3284/83 на Съвета (4) измени правилата за отпускане на помощи на организации на производители на плодове и зеленчуци; като има предвид, че следователно формулярите, предвидени в Регламент (ЕИО) № 850/80 на Комисията (5), следва да бъдат адаптирани към новите правила; като има предвид, че мерките, постановени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член единствен Приложения I и II към Регламент (ЕИО) 2264/69 на Комисията (6) се заменят с приложения I и II към настоящия регламент. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 13 септември 1985 година

32007R1499

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1499/2007 НА КОМИСИЯТА от 18 декември 2007 година относно публикуване за 2008 г. на номенклатурата на селскостопанските продукти за възстановявания при износ, въведена с Регламент (ЕИО) № 3846/87 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕO) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1) и останалите регламенти относно общата организация на пазарите за селскостопански продукти, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията от 17 декември 1987 г. за установяване на номенклатура на селскостопанските продукти, подлежащи на възстановявания при износ (2), и по-специално член 3, параграф 4 от него, като има предвид, че: (1) Следва да се публикува пълната версия на номенклатурата за възстановявания при износ, която влиза в сила на 1 януари 2008 г., в която са отразени разпоредбите относно режима на износ на селскостопански продукти. (2) Трябва да се вземат предвид измененията в Комбинираната номенклатура, приложими от 2008 г. относно млякото, месните заготовки и захарта, въведени с Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията (3) и номенклатурата за възстановяване трябва да бъде съответно изменена, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 3846/87 се изменя, както следва: 1. Приложение I се заменя с приложение I към настоящия регламент; 2. Приложение II се заменя с приложение II към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 декември 2007 година.

31998D0542

31998D0542 L 254/28 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 4 септември 1998 година относно общ технически регламент за изисквания за приложение на телефония за обществени паневропейски клетъчни земни мобилни комуникации, фаза II (издание 2) (нотифицирано под номер С(1998) 2561) (текст от значение за ЕИП) (98/542/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 98/13/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 1998 г. относно крайните далекосъобщителни устройства и спътниковите земни станции, включително и взаимното признаване на тяхното съответствие (1), и по-специално член 7, параграф 2, второ тире от нея, като има предвид, че Комисията е приела мерки, които определят вида крайни устройства, за които се изисква общ технически регламент, а също и свързаното с това заявление за обхват в съответствие с член 7, параграф 2, първо тире; като има предвид, че следва да бъдат приети съответните хармонизирани стандарти или части от тях, прилагащи съществените изисквания, които трябва да бъдат трансформирани в общ технически регламент; като има предвид, че, за да се гарантира непрекъснат достъп до пазарите за производителите, е необходимо да бъдат въведени преходни разпоредби относно системите, одобрени в съответствие с Решение 96/629/ЕО на Комисията (2); като има предвид, че Решение 96/629/ЕО следва да бъде отменено в края на преходния период; като има предвид, че Решение 97/527/ЕО (3) следва да бъде отменено на 24 октомври 1998 г.; като има предвид, че предложението е предадено на Комитета (АСТЕ) в съответствие с член 29, параграф 2; като има предвид, че общият технически регламент, който ще бъде приет с това решение, е в съответствие със становището на Комитета за одобрение на крайните устройства (АСТЕ), ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 1. Настоящото решение се прилага по отношение на крайните устройства, предназначени да бъдат свързани към обществена далекосъобщителна мрежа и попадащи в обхвата на хармонизирания стандарт, посочен в член 2, параграф 1. 2. Настоящото решение установява общ технически регламент относно изискванията за приложение на телефония за крайни устройства за паневропейска клетъчна цифрова земна мобилна далекосъобщителна мрежа, съдържаща модулация с постоянна обвивка и работеща в обхват 900 MHz, с разделение на каналите от 200 kHz и пренасяща трафични канали в съответствие с принципите на Колективния достъп с деление на времето (TDMA). Член 2 1. Общият технически регламент включва хармонизирания стандарт, изготвен от съответния орган по стандартизация, като прилага, доколкото е възможно, съществените изисквания, посочени в член 5, буква ж) от Директива 98/13/EО. Позоваване на стандарта е изложено в приложение I. Приложимите части се съдържат в приложение II. 2. Крайните устройства, предмет на настоящото решение, отговарят на общия технически регламент, посочен в параграф 1, на съществените изисквания, посочени в член 5, букви а) и б) от Директива 98/13/ЕО и на изискванията на всички други приложими директиви, и по-специално Директиви 73/23/ЕИО (4) и 89/336/ЕИО (5) на Съвета. Член 3 По отношение на крайните устройства, предмет на член 1, параграф 1 от настоящото решение, нотифицираните органи, определени за осъществяването на процедурите, посочени в член 10 от Директива 98/13/ЕО, използват или осигуряват използването на приложимите части от хармонизирания стандарт, посочен в член 2, параграф 1 след влизането в сила на настоящото решение. Член 4 1. Решение 96/629/ЕО се отменя считано от 4 декември 1998 г. 2. Крайните устройства, одобрени по силата на Решение 96/629/ЕО, могат да продължават да бъдат пускани на пазара и пускани в действие. 3. Решение 97/527/ЕО се отменя считано от 24 октомври 1998 г. Член 5 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 4 септември 1998 година.

32005D0736

20041213 Решение на Комисията от 13 декември 2004 година за подписване и временно прилагане на Протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитското кралство Йордания, от друга страна, за вземане под внимание присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Унгария, Република Латвия, Република Литва, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския Съюз (2005/736/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 310 във връзка с член 300, параграф 2, второ изречение от него, като взе предвид Акта за присъединяване от 2003 г., и по-специално член 6, параграф 2 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) На 10 февруари 2004 г. Съветът е упълномощил Комисията от името на Европейската общност и нейните държави-членки да започне преговори с Хашемитското кралство Йордания, по-долу наричано "Йордания", с оглед привеждане в съответствие на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитското кралство Йордания, от друга страна [1], за вземане под внимание на присъединяването на новите държави-членки към Европейския съюз. (2) Тези преговори са приключили удовлетворително за Общността. (3) Текстът на протокола, договорен с Йордания, предвижда в член 10, параграф 2 временно прилагане на протокола преди влизането му в сила. (4) При евентуалното му сключване на по-късна дата, протоколът следва да бъде подписан от името на Общността и нейните държави-членки, и да се прилага временно, РЕШИ: Член 1 Оправомощава председателя на Съвета да определи лицето/лицата, упълномощено/и да подпише/ат, от името на Европейската общност и нейните държави-членки поради сключването му, протокола към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитското кралство Йордания, от друга страна, за вземане под внимание присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Унгария, Република Латвия, Република Литва, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз. Текстът на протокола е приложен към настоящото решение. Член 2 С настоящото Европейската общност и нейните държави-членки приемат да изпълняват временно условията на сключения протокол. Съставено в Брюксел на 13 декември 2004 година.

32008R0699

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 699/2008 НА КОМИСИЯТА от 23 юли 2008 година за забрана на риболова на меджид в зони VIIb, VIIc, VIId, VIIe, VIIf, VIIg, VIIh и VIIk на ICES от страна на съдове под флага на Нидерландия КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2) и по-специално член 21, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 40/2008 на Съвета от 16 януари 2008 г. относно установяване на възможностите за риболов за 2008 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (3), определя квотите за 2008 г. (2) Съгласно получената от Комисията информация, уловът на посочените в приложението към настоящия регламент рибни запаси от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, доведе до изчерпване на отпуснатата квота за 2008 г. (3) Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и съхраняването му на борда, трансбордирането му и разтоварването му на суша, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изчерпване на квотата Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас, отпусната за 2008 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана, считано от указаната в същото приложение дата. Член 2 Забрани Забранява се риболовът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в приложението дата. Забранява се също и съхраняването на борда, трансбордирането или разтоварването на суша на този вид рибен запас, уловен от посочените по-горе риболовни съдове след тази дата. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 юли 2008 година.

31997R2519

31997R2519 L 346/23 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2519/97 НА КОМИСИЯТА от 16 декември 1997 година за определяне на общи правила за набавяне на продукти, които се доставят по силата на Регламент (ЕО) № 1292/96 на Съвета като хранителна помощ от Общността КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1292/96 на Съвета от 27 юни 1996 г. за политиката и управлението на хранителните помощи и специалните операции в подкрепа на продоволственото осигуряване (1), и по-специално член 22 от него, като има предвид, че в светлината на досегашния опит е уместно да се измени Регламент (ЕИО) № 2200/87 на Комисията от 8 юли 1987 г. за определяне на общи правила за набавянето в Общността на продукти, които се доставят като хранителна помощ от Общността (2), изменен с Регламент (ЕИО) № 790/91 (3); като има предвид, че за да има яснота, Регламент (ЕИО) № 2200/87 следва да бъде преработен; като има предвид, че е уместно да се потвърди значението на равния достъп за всички до операциите по доставяне; че поканата за подаване на оферти предоставя същите гаранции като процедура по възлагане на поръчка; като има предвид, че набавянето на продукти извън Общността следва да се включи в рамките на регламент; че с оглед на подобно включване е уместно да се посочи, че, с оглед на специалните задължения и дори на отклоняването от нормалните търговски практики, няма общо позоваване на Инкотермс; като има предвид, че е уместно да се предвиди възможност закупуването, на пазара на Общността или извън нея, на продуктите, които ще се доставят като помощ, да се поверява на самите международни и неправителствени организации, които са бенефициери на помощта; като има предвид, че е уместно да се предвиди възможност за възлагане на дадено предприятие или орган да извърши цялата операция за хранителна помощ или част от нея; като има предвид, че следва да съществува възможност процедурата за пряко договаряне да бъде използвана в особени, обосновани случаи; като има предвид, че с оглед новите страни, получаващи хранителна помощ, и по-специално страните от Кавказ и Централна Азия, е необходимо да се предвиди продуктите, които ще се доставят франко местоназначението, да могат да бъдат доставяни само по суша; като има предвид, че за някои бенефициери на хранителна помощ може да е подходящо продуктите да се доставят франко завода или франко превозвача; като има предвид, че процедурите по набавяне следва да бъдат колкото е възможно по-гъвкави с цел да обхващат всички ситуации, на които трябва да откликнат операциите за хранителна помощ на Общността; като има предвид, че мерките предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището на Комитета по продоволственото осигуряване и хранителната помощ, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I Общи разпоредби Член 1 1. В случаите когато е взето решение за набавяне на продукти за целите на операция на Общността съгласно Регламент (ЕО) № 1292/96, се прилагат процедурите предвидени в настоящия регламент. 2. Настоящият регламент се отнася до стоки, които се доставят: - франко завода или франко превозвача, или - франко пристанището на товарене, или - франко пристанището на разтоварване, или - франко местоназначението. 3. Когато покупките са направени в самите страни бенефициери, Комисията може да приеме специални разпоредби, които да бъдат включени в обявлението за търг, предвидено в член 6, с оглед вземане под внимание на обичаите на страните и техните оператори. Член 2 1. Участието в тръжните процедури, предвидени по настоящия регламент, е открито, при равни условия, за всяко физическо или юридическо лице, наричано по-долу в текста „предприятие“: - от Общността, в съответствие с член 58 от Договора, - от държава-членка, установено извън Общността, или морска компания, установена извън Общността и контролирана от поданици на държава-членка, ако техните плавателни съдове са регистрирани в тази държава-членка в съответствие с нейното законодателство, - от страна бенефициер, включена в списъка, приложен към Регламент (ЕО) № 1292/96, - от страната, в която се извършва набавянето, при спазване на условията, посочени в членове 11 и 17 от Регламент (ЕО) № 1292/96. 2. Комисията може да налага временно или постоянно ограничение за участие в тръжните процедури на предприятия, за които е установено, че са извършили сериозно нарушение на някое от своите задължения при изпълнение на операция за хранителна помощ или друга операция, финансирана от Общността. Член 3 1. Комисията може да упълномощава международни и неправителствени организации, които са бенефициери на помощта от Общността, сами да закупят и набавят продуктите, които ще се доставят като помощ. В такъв случай Комисията определя правилата и процедурите, които ще се прилагат. 2. Комисията може да възложи набавянето на всички или на част от продуктите, които ще бъдат предоставени като помощ от Общността, на предприятие или орган, упълномощен за тази цел. В такъв случай Комисията определя правилата и процедурите, които ще се прилагат. 3. Комисията определя правилата и процедурите, предвидени в параграфи 1 и 2, в съответствие с разпоредбите на член 22 от Регламент (ЕО) № 1292/96 и съгласно разпоредбите на настоящия регламент. Член 4 1. В зависимост от условията, определени за всяка доставка, продуктът който ще се доставя, се купува в Общността, в страната бенефициер или в развиваща се страна, посочена в приложението към Регламент (ЕО) № 1292/96, принадлежаща по възможност към същия географски регион, в съответствие с разпоредбите на член 11 от посочения регламент. 2. При изключителни обстоятелства и в съответствие с процедурите, предвидени в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1292/96, продуктите могат да бъдат закупени на пазара на страна, различна от страните, посочени в параграф 1. 3. Когато продуктите се набавят в Общността, те могат да бъдат закупени на пазара от интервенционна агенция, посочена в обявлението за търг, или да бъдат произведени от стоки, закупени от такава агенция. В случай на покупка от интервенционна агенция, покупката се извършва на базата на продажба с фиксирана цена, в съответствие с действащите правила на Общността в областта на селското стопанство. 4. Когато продуктите се набавят извън Общността, Комисията може да посочи страната на произхода на продуктите, които ще се доставят по дадена операция. Член 5 Характеристиките на продуктите, които ще се набавят, и изискванията по отношение на опаковките и маркировката се публикуват в серия „С“ на Официален вестник на Европейските общности, без да се накърняват специалните разпоредби, евентуално приети от Комисията и посочени в обявлението за търга. ГЛАВА II Процедури по възлагане Член 6 1. Доставките се възлагат по някой от следните начини: а) открита покана за подаване на оферти; б) ограничена покана за подаване на оферти; в) пряко договаряне. 2. В случай на открита покана за подаване на оферти, в Официален вестник на Европейските общности се публикува обявление за търг, в съответствие с приложение I, най-малко 15 дни преди изтичането на крайния срок за подаване на офертите. 3. В случай на ограничена покана за подаване на оферти, обявление за търг се изпраща най-малко на три предприятия с писмо или с писмено телекомуникационно съобщение. Когато продуктите се набавят в Общността, поканените предприятия се избират измежду онези, които са участвали в поканите за подаване на оферти, упоменати в параграф 2. Когато продуктите се набавят извън Общността, поканените предприятия са тези, които са регистрирани за целта в Комисията. Ограничена покана за подаване на оферти може да се изпрати в следните случаи: а) когато продуктите се набавят извън Общността; б) когато продуктите се доставят съгласно решение за предоставяне на помощ, взето в съответствие с член 24, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1292/96; в) когато решението за доставка е взето след разваляне на предишен договор за доставка; г) когато доставката е придобила спешен характер след вземане на решението за предоставяне на помощ. 4. В случай на пряко договаряне, само едно предприятие бива поканено да подаде оферта. Към пряко договаряне може да се пристъпи когато особените характеристики на дадена доставка го оправдават, и по-специално, в случай на експериментална доставка. 5. Поканата за подаване на оферти може да се отнася за доставката на точно определено количество или на максимално количество продукти за определена парична сума. 6. Една единствена покана за подаване на оферти може да се отнася за доставката на множество партиди. Дадена партида може да бъде разделена на отделни партиди или да обхваща множество номера на операции. Член 7 1. Оферентите участват в процедурата по подаване на оферти или чрез изпращане на писмена оферта с препоръчано писмо до отдела на Комисията, посочен в обявлението за търг, или чрез депозиране на писмената оферта в този отдел срещу обратна разписка. Офертите трябва да са поставени в плик, на който се поставят надпис „Хранителна помощ“ и референтния номер на съответната покана за подаване на оферти. Пликът трябва да бъде запечатан и да се сложи в друг плик, на който се изписва адреса, посочен в обявлението. Офертите могат също така да бъдат изпратени в писмена форма по телекомуникационен път на номерата, посочени в обявлението за търг. Ако номерът е зает, това не може да служи за оправдание при неспазване на крайния срок за подаване на офертите. Офертите трябва да пристигнат или да бъдат депозирани в тяхната цялост преди изтичане на крайния срок, определен в обявлението за търга. 2. За всяка партида може да се подава само по една оферта. Офертата е валидна само ако се отнася до цялата партида. Когато дадена партида е разделена на отделни, по-малки партиди, офертата се дава като усреднена стойност. Когато поканата за подаване на оферти се отнася за доставката на повече от една партида, за всяка партида се внася отделна оферта. Оферентът не е длъжен да подава оферта за всички партиди. Офертите трябва да отговарят на модела, посочен в приложение IIА и да вземат под внимание подробностите, посочени в приложение IIБ. 3. Офертата трябва да посочва: а) име и адрес на оферента; б) референтните номера на поканата за подаване на оферти, на партидата и на операцията; в) нетното тегло на партидата или, съгласно буква д), определената парична сума, за която се отнася офертата; г) предлаганата цена, изразена в екю за нето продукти в метрични тонове или в каквато и да било друга мерна единица, определена в обявлението за търг, срещу която оферентът се ангажира да извърши доставката при определените условия, с изключение на случаите, когато се прилага буква д); д) нетното количество на предлаганите продукти, когато поканата за подаване на оферти се отнася за възлагане на доставка на максимално количество от даден продукт за конкретна парична сума. При съставяне на офертите се вземат под внимание, от една страна, условията за набавяне, визирани в член 4 и определени за съответната доставка, и от друга, възстановяването или таксата, които се прилагат при износ, както и другите компенсационни суми, предвидени в правната уредба относно търговията със селскостопански продукти. Поканата за подаване на оферта може да съдържа условието офертата да включва тези възстановяеми или други суми. Разпоредбите на втора и трета алинея се прилагат mutatis mutandis, когато се прилага разпоредбата на буква д). 4. Без да се накърняват разпоредбите на параграф 3, при доставка франко завода или франко местоназначението само по суша, офертата посочва най-много два адреса на товарене. При доставка франко превозвача, адресът на товарене се посочва в обявлението за търг; Комисията може да прибягва към този етап на доставка само в специални, надлежно мотивирани случаи. 5. Без да се накърняват разпоредбите на параграф 3, в случай на безплатна доставка франко пристанището на разтоварване или франко местоназначението по море, офертата посочва само едно пристанище на товарене. При все това, в офертата може да бъдат посочени две пристанища, ако натоварването на целия товар не може да се извърши в първото пристанище поради причини, свързани с конфигурацията на това пристанище, и трябва да бъде довършено на същия кораб във второто пристанище. 6. Без да се накърняват разпоредбите на параграф 3, при доставки франко пристанището на товарене, офертата посочва само едно пристанище, което е достъпно за океански кораби, позволяващо извършване на доставката при определените условия. При все това, в офертата може да бъдат посочени две пристанища, ако партидата е разделена на по-малки партиди, които имат различно местоназначение. При доставки не надвишаващи 3 000 тона нето на партида за едно-единствено местоназначение, пристанището на товарене се избира в зависимост от възможността за връзка по море със страната на местоназначение, с най-много едно претоварване в пристанище извън Общността, извършено от линеен или полутоварен кораб по време на определения за доставката период. В този случай офертата е валидна, само ако е придружена от удостоверение от корабно дружество или от негов агент, че такава връзка съществува. При доставка на преработени продукти, включително ориз, набавени в Общността, превозът по море може да включва едно претоварване в друго европейско пристанище на Общността, отговарящо на посочените по-горе условия; това пристанище следва да бъде посочено в офертата. Разноските по претоварването са за сметка на доставчика. При специални обстоятелства пристанището на товарене може да бъде посочено в обявлението за търга. 7. Когато се прилага буква г) от параграф 3, офертата се представя по следния начин: а) при доставка франко завода или франко превозвача, оферентът подава една-единствена оферта, включваща всички разходи по товарене и стифиране на стоките на транспортните средства, предоставени от бенефициера; б) при доставка франко пристанището на товарене, оферентът подава една-единствена оферта, включваща всички разходи, свързани с етапа на доставката, посочен в обявлението за търг; в) при доставка франко пристанището на разтоварване, оферентът предлага едновременно две суми: i) първата - за предвидения етап на доставка. Офертата посочва ясно и поотделно разходите, свързани със същинския превоз по море; ii) втората - за алтернативния етап на доставка франко пристанището на товарене, посочено в обявлението за търга; г) при доставка франко местоназначението по море, оферентът предлага едновременно две суми: i) първата - за предвидения етап на доставка. Офертата посочва ясно и поотделно разходите, свързани с отвъдморския превоз по суша и със същинския превоз по море; ii) втората - за алтернативния етап на доставка франко пристанището на товарене, посочено в обявлението за търга; д) при доставка франко местоназначението само по суша, оферентът предлага едновременно две суми: i) първата - за предвидения етап на доставка. Офертата посочва ясно и поотделно разходите, свързани със същинския превоз по суша; ii) втората - за алтернативния етап на доставка франко завода. 8. Когато се прилага буква д) от параграф 3, обявлението за търг указва начина на представяне на офертата. 9. Офертата е валидна само ако е придружена от доказателство, че гаранцията, предвидена в член 8, е депозирана. Гаранцията се предава при условията, посочени в параграф 1 от настоящия член. Не се приема обикновено позоваване на гаранция, учредена за еднаква партида при предишно подаване на оферта. 10. Оферта, която не е подадена в съответствие с разпоредбите на настоящия член или съдържа резерви или условия, различни от тези, посочени в поканата за подаване на оферти, се счита за невалидна. 11. Офертата не може да бъде променяна или оттегляна след като е получена, освен в случая, посочен в член 9, параграф 4. Член 8 За всяка пълна партида се депозира тръжна гаранция в екю. Размерът на гаранцията се определя в обявлението за търга. Срокът на валидност е най-малко един месец и може да бъде удължен по искане на Комисията. Гаранцията изрично посочва, че е депозирана в съответствие с настоящия член, и включва подробностите, посочени в член 7, параграф 3, букви а) и б). Един единствен документ може да съдържа гаранциите за няколко партиди, при условие че отделните количества са посочени поотделно за всяка партида. Гаранцията се депозира в полза на Комисията под формата на обезпечение, дадено от кредитна институция, която е призната от държава-членка. Когато продуктите се набавят извън Общността, гаранцията може да се депозира от кредитна институция, намираща се извън Общността и приета от Комисията. Гаранцията трябва да бъде неотменима и изискуема при първо поискване. Гаранцията може да бъде освободена само по инициатива на Комисията. Тя се освобождава или изземва при условията на член 22. Не се дава разписка за потвърждение на получаването. При набавяне в самата страна бенефициер на хранителната помощ, Комисията може да определи в обявлението за търга други условия за гаранцията, като взема под внимание обичаите на страната. Член 9 1. Доставката се възлага не по-късно от три работни дни - за покупки в Общността, и четири работни дни - за покупки извън Общността, считано от изтичане на срока за подаване на оферти, на оферента, който е подал най-ниската оферта съблюдаваща всички условия в поканата за подаване на оферти, и по-специално - характеристиките на продуктите, които ще се набират (наричан по-долу „доставчика“). 2. Когато най-ниската оферта е представена едновременно от няколко оферента, възлагането на доставката се извършва чрез теглене на жребий. 3. При доставка, предвидена франко пристанището на разтоварване или франко местоназначението, договорът може въпреки това да се възложи за доставка, която ще бъде извършена на алтернативния етап, определен в обявлението за търга, франко пристанището на товарене или франко завода. 4. При възлагане на поръчката, както доставчикът, така и участниците, които са загубили търга, се уведомяват надлежно за това с писмо или с писмено телекомуникационно съобщение в срока, посочен в параграф 1. Ако уведомлението е изпратено на доставчика след изтичане на посочения срок, той има право да оттегли офертата си през първия последващ работен ден. 5. При всяка покана за подаване на оферти, в обявлението за търга се посочват два отделни крайни срока за подаване на оферти. Когато доставката не е възложена при изтичане на първия краен срок, Комисията може да отложи възлагането, като се възползва от втория краен срок. Оферентите се информират за това с писмо или с писмено телекомуникационно съобщение, в срока, посочен в параграф 1. Ако е необходимо, за втория краен срок могат да бъдат определени нови условия за доставката. 6. Комисията може да реши да не възложи поръчката след изтичането на първия или втория краен срок, по-специално когато подадените оферти излизат извън рамките на нормалните пазарни цени. Комисията не е длъжна да обоснове решението си. Оферентите се уведомяват за решението поръчката да не се възлага с писмено телекомуникационно съобщение в срока, посочен в параграф 1. 7. Когато продуктите се набавят в Общността, резултатите от поканите за подаване на оферти се публикуват в серия „С“ на Официален вестник на Европейските общности. Когато продуктите се набавят извън Общността, резултатите от основните покани за подаване на оферти се публикуват периодично в серия „С“ на Официален вестник на Европейските общности. ГЛАВА III Задължения на доставчика и условия за доставката Член 10 1. Доставчикът изпълнява задълженията си в съответствие с условията, предвидени в обявлението за търга, както и при съблюдаване на задълженията по настоящия регламент, включително тези, произтичащи от неговата оферта. Счита се, че доставчикът се е запознал с всички приложими общи и специални условия и ги е приел. 2. За да гарантира, че ще изпълни задълженията си, доставчикът представя в Комисията гаранция за доставката в рамките на десет работни дни от уведомяването за възлагане на доставката. Тази гаранция, изразена в екю, възлиза на 10 % от стойността на поръчката за партида. Периодът на валидност на гаранцията е най-малко една година и може да бъде удължен по искане на Комисията. Гаранцията се депозира в съответствие с втори и трети параграф на член 8. Тя трябва изрично да посочва, че е депозирана съгласно настоящия член, и да включва подробностите, указани в член 7, параграф 3, букви а) и б). Освен това, тя трябва да посочва страната или организацията бенефициер на помощта. 3. В срок от десет работни дни от уведомлението за възлагане на доставката, доставчикът уведомява в писмена форма предприятието, посочено в член 11 за: а) името и адреса на производителя, опаковача или складодържателя на стоките, които ще се доставят, както и приблизителната дата на производство или опаковане. При доставка на преработен продукт, доставчикът съобщава датата, на която започва производството или опаковането, най-малко три работни дни предварително; б) името на своя представител на мястото на доставката. 4. Правата и задълженията, произтичащи от възлагането на доставката, не могат да се прехвърлят. Член 11 Веднага след възлагане на доставката, Комисията уведомява доставчика за агенцията, която ще отговаря за извършване на проверките, посочени в член 16, за издаването на сертификата за съответствие или на сертификата за доставка и, като цяло, за координацията на всички етапи на операцията по снабдяването (наричана по-долу „контрольора“). При разногласие между контрольора и доставчика, възникнало по време на извършване на доставката, Комисията взема съответни мерки. Комисията може да назначи различни контрольори за различните етапи на доставката. Член 12 1. Разпоредбите на параграфи 2-8 се прилагат при доставки франко завода или франко превозвача. Етапът на доставката се определя в обявлението за търга. 2. Доставчикът писмено се споразумява с бенефициера или с неговия представител относно датата за доставка на стоките на адреса на товарене, посочен в неговата оферта или в обявлението за търга, и изпраща копие до контрольора. Контрольорът оказва всякакво необходимо съдействие за постигането на това споразумение. Стоките не могат да се доставят на отделни пратки, освен ако бенефициерът и Комисията са съгласни с това. В такъв случай, Комисията изисква от доставчика да поеме допълнителните разходи за проверки. 3. Доставчикът уведомява контрольора и Комисията, своевременно и в писмена форма, за договорената дата и място на доставката или за факта, че не е постигнато споразумение с бенефициера. За липсата на споразумение с бенефициера трябва да бъде изпратено уведомление най-късно десет дни преди изтичането на срока за доставяне, определен в обявлението за търга, за да може Комисията да вземе подходящи мерки. 4. Доставката трябва да бъде извършена в срока, определен в обявлението за търга. Когато доставянето не може да бъде извършено в този срок, Комисията, действайки по писмено искане на бенефициера, придружено от съответните доказателства, може да удължи срока с не повече от 30 дни с цел да позволи осъществяването на доставката. Доставчикът е длъжен да приеме удължаването на срока. Когато доставянето не може да бъде извършено в рамките на удължения срок по причини, независещи от доставчика, той може, по негово искане, да бъде освободен от задълженията си. 5. Доставката се счита за приключена, когато всички стоки са действително натоварени и стифирани на транспортните средства, предоставени от бенефициера. 6. Доставчикът носи всички рискове, включително от загуба или повреждане, на които могат да бъдат изложени стоките до приключването на доставката и констатирането на този факт от контрольора в окончателния сертификат за съответствие, упоменат в член 16. 7. Доставчикът извършва формалностите, свързани с получаването на разрешително за износ и митническото освобождаване, като поема свързаните с тях разходи и такси. 8. В случай на несъответствие между датите и количествата, вписани в предавателния сертификат, упоменат в член 17, и в окончателния сертификат за съответствие, Комисията може да извърши допълнителни проверки, въз основа на които може да бъдат издадени нови документи. Член 13 1. Разпоредбите на параграфи 2-8 се прилагат за доставки франко пристанището на товарене. Етапът на доставяне се посочва в обявлението за търга. 2. Доставчикът писмено се споразумява с бенефициера или с неговия представител относно датата за доставяне на стоките в пристанището на товарене, посочено в неговата оферта, относно кея на товарене и, ако това е уместно, относно скоростта на товарене, и изпраща копие до контрольора. Контрольорът оказва всякакво необходимо съдействие за постигането на това споразумение. При невъзможност да се постигне споразумение, Комисията взема подходящите мерки въз основа на доклад, съставен от контрольора. По писмено искане на доставчика, и със съгласието на бенефициера, Комисията може да разреши промяна на пристанището на товарене, при условие че всички свързани с промяната разходи са за сметка на доставчика. Стоките не могат да се доставят на отделни пратки, освен ако бенефициерът и Комисията са съгласни с това. В такъв случай, Комисията изисква от доставчика да поеме допълнителните разходи за проверки. 3. Доставчикът уведомява контрольора и Комисията своевременно и в писмена форма за договорената дата и място на доставяне или за факта, че не е постигнато споразумение с бенефициера. За липсата на споразумение с бенефициера трябва да бъде изпратено уведомление най-късно десет дни преди изтичането на срока за доставяне, определен в обявлението за търга, за да може Комисията да вземе подходящи мерки. 4. Когато доставянето не е могло да бъде извършено в срока, определен в обявлението за търга, поради липса на връзка по море, Комисията взема подходящи мерки въз основа на доклад, съставен от контрольора. Тези мерки могат да се изразяват в автоматично удължаване на срока за доставяне, разрешение за използване на друго пристанище, отмяна на операцията по доставката или превоз на стоките с плавателен съд, предложен от доставчика или от контрольора, при условие че се счете, че навлото и разходите за товарене са приемливи. В случай, че удостоверението по член 7, параграф 6 се окаже невярно, разходите, свързани с горните мерки, са за сметка на доставчика. 5. Освен в случая по параграф 4, доставянето трябва да бъде извършено в срока, определен в обявлението за търга. Когато доставянето не може да се извърши в този срок, Комисията, действайки по писмено искане на бенефициера, придружено от съответните доказателства, може да удължи срока с не повече от 30 дни с цел да позволи осъществяването на доставката. Доставчикът е длъжен да приеме удължаването на срока. Когато доставянето не може да бъде извършено в рамките на удължения срок по причини, независещи от доставчика, той може, по негово искане, да бъде освободен от задълженията си. 6. Когато операциите по товаренето влизат в задълженията на доставчика, той товари стоките на кораба според скоростта на товарене на кораба или, в зависимост от случая, на пристанищните съоръжения, в съответствие с обичаите на пристанището. При доставяне на стоките на етап FOB стифирани, доставчикът отговаря за всички последващи операции по стифиране, а при доставки в насипно състояние - за операциите по правилното укрепване на товара. 7. Доставката се счита за приключена, когато всички стоки са действително доставени на етапа, посочен в обявлението за търга. 8. Член 12, параграфи 6, 7 и 8 се прилагат mutatis mutandis. Член 14 1. Разпоредбите на параграфи 2-14 се прилагат при доставка франко пристанището на разтоварване. Етапът на доставката се определя в обявлението за търга. 2. Доставчикът урежда на собствени разноски превоза от пристанището на товарене, посочено в неговата оферта, до пристанището на местоназначение, посочено в обявлението за търга, по най-подходящия, с оглед спазване на срока по параграф 14, курс. От друга страна, по писмено искане на доставчика, Комисията може да разреши промяна на пристанището на товарене, при условие че всички свързани с промяната разходи са за сметка на доставчика. 3. Доставчикът осъществява превоза на стоките по море на борда на плавателни съдове, които са получили най-висок рейтинг от общностни или международни класификационни организации и които отговарят на всички здравни изисквания за превоз на хранителни продукти. При товарене в Общността, класификационните организации следва да отговарят на правилата и изискванията, установени в Директива 94/57/ЕО на Съвета (4). Превозът на стоките по море се извършва в съответствие с разпоредбите относно недопускането на нарушаване на свободната и лоялна конкуренция на търговска основа, установени в регламенти (ЕИО) № 954/79 (5), (ЕИО) № 4055/86 (6), (ЕИО) № 4056/86 (7), (ЕИО) № 4057/86 (8) и (ЕИО) № 4058/86 (9) на Съвета относно политиката на Общността в областта на морския транспорт. Той не може да се осъществява от корабни дружества, чиято практика е увредила корабособственици от Общността или чиято страна на установяване е ограничила свободния достъп до морския трафик на корабни дружества на държави-членки или на кораби, регистрирани в държава-членка съгласно нейното законодателство, и по-конкретно по време на валидността на решение на Съвета по член 11 от Регламент (ЕИО) № 4057/86 или по член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 4058/86. Доставчикът представя на контрольора удостоверение, че използваният плавателен съд отговаря на гореспоменатите здравни изисквания, както и копия от сертификатите за класификация на съда. 4. Доставчикът сключва морска застраховка или абонаментна застраховка. Абонаментната застраховка се сключва най-малко за сумата на офертата и покрива всички рискове, свързани с превоза и всякакви други дейности, извършвани от доставчика във връзка с доставката до определения етап на доставяне. Тя покрива също така всички разходи по сортиране, преопаковане, по изтегляне или унищожаване на стоките претърпели авария, както и по анализ на стоките, в случаите когато аварията не възпрепятства приемането им от бенефициера. Застраховката започва да тече от момента, в който застрахованите стоки напуснат складовете на доставчика, и се прекратява, когато доставката е приключена на етапа на доставяне, посочен в обявлението за търга, и след като този факт е удостоверен от контрольора в окончателния сертификат за съответствие. Застрахователната полица трябва, също така, изрично да посочва, че покритието се дава в съответствие с настоящия член. 5. Доставчикът уведомява писмено бенефициера и контрольора, веднага щом получи информация за това, за името и флага на кораба, датата на товарене, предвидената дата на пристигане в пристанището на разтоварване, както и за всички произшествия, възникнали по време на транзитния превоз на стоките. Доставчикът потвърждава на бенефициера и контрольора, десет дни, след това пет дни, три дни и 48 часа предварително, предвидената дата на пристигане на кораба в пристанището на разтоварване, или възлага на капитана на кораба или на кореспондента на корабното дружество да направи това потвърждаване. 6. Стоките не могат да се доставят на отделни пратки с повече от един кораб, освен ако Комисията е съгласна с това. В такъв случай, Комисията възлага допълнителните разходи за проверки на доставчика. 7. Разходите по товаренето на стоките на кораба в пристанището на товарене и навлото са за сметка на доставчика. При доставка на етап „франко кораба“ (неразтоварени стоки), разходите по разтоварване или евентуално демюрейдж в пристанището на разтоварване не са за сметка на доставчика, при условие че същият не е възпрепятствал разтоварването. Обявлението за търга може да предвижда задължение за доставчика да плати на Комисията диспач. Искането за плащане се придружава от копие от доклада и разбивка на сталийното време без допълнително заплащане. При доставка на етап „доставено от кей“ (разтоварени стоки), доставчикът поема разходите по разтоварването в пристанището на разтоварване, включително разполагането на стоките на кея по протежение на кораба и, ако е необходимо, разходите по разтоварване на стоките с лихтер, включително наемането, влаченето и разтоварването на лихтерите, както и всякакъв демюрейдж във връзка с кораба или лихтерите. При доставка „на пристанищен склад“, освен разходите, посочени в трети параграф, доставчикът поема разходите за обработката и трансфера на стоките от етап „доставено от кей“ до и включително тяхното стифиране в пристанищния склад. Ако стоката е доставена в контейнери, доставката се извършва до терминала за контейнери или до етап на пристанищен склад. В тази случай, срокът за митническо освобождаване на контейнерите е най-малко 15 дни и трябва да бъде ясно посочен в коносамента. При доставка на пристанищен склад, разходите по изваждане на уплътненията и стифиране на стоката в склада са за сметка на доставчика. Ако доставчикът е използвал контейнери по своя инициатива, без това да е било указано в обявлението за търга, всички свързани с това разходи са за негова сметка. Във всички случаи доставчикът заплаща пристанищна такса и други подобни такси, когато пристанищният правилник ги начислява на кораба. 8. Доставчикът извършва формалностите, свързани с получаване на разрешително за износ и митническо освобождаване, като свързаните с тях разходи и такси са за негова сметка. Той не е длъжен да извършва формалностите, свързани с получаване на разрешително за внос, нито митническите формалности, свързани с вноса, и не плаща свързаните с тях разходи и налози. 9. Веднага след приключване товаренето на стоките, доставчикът изпраща на бенефициера следните документи, с копие до контрольора: а) проформа фактура, посочваща, че операцията е свързана с помощ от Общността и е безплатна; б) копие от временния сертификат за съответствие, упоменат в член 16; в) всички документи, необходими за митническо освобождаване и предаване на бенефициера; г) всякакъв друг документ, посочен в обявлението за търга. При доставка франко кораба, доставчикът изпраща също и следните документи: а) оригинала на коносамента за пристанището по местоназначение или друг равностоен документ, позволяващ стоките да бъдат освободени от митница и да бъдат разтоварени от бенефициера; б) когато е уместно - договора за наемане на морския съд, букингнотата или друг равностоен документ, посочващ по-конкретно продължителността на сталийното време; в) за пълен товар - техническо сведение, посочващо газенето в солена вода при пристигане и съответния тонаж на сантиметър (TPC), както и плана за стифиране. При доставка на етап „доставено от кей“ или „на пристанищен склад“, доставчикът изпраща също и следните документи: а) копие от коносамента и, ако е уместно, опаковъчен лист, в случай на стоки, доставяни в контейнер; б) опис на доставените стоки, позволяващ митническото освобождаване на стоките и получаването им от бенефициера. 10. Коносаментът посочва винаги превозвача и се издава на името на представителя на доставчика в пристанището на разтоварване. При все това, по писмено искане на бенефициера, доставчикът трябва да посочи бенефициера или неговия представител като получател, единствено за целите на извършване на митническите формалности по вноса. С изключение на случаите на доставка франко кораба, посочването на бенефициера като получател не може да води до задължение за него да плати или да финансира предварително всички или част от разходите по разтоварването. Имената на бенефициера и на контрольора в пристанището на разтоварване трябва винаги да са записани в графа „да бъде уведомен“. 11. Без да се накърнява параграф 14, доставката се счита за приключена, когато всички стоки са действително: а) доставени в трюма на кораба, в случая на доставка франко кораба, съгласно параграф 7, втора алинея; б) поставени на кея, в случая на доставка от кей (ex quay), съгласно параграф 7, трета алинея; в) стифирани в пристанищен склад или в терминала за контейнери, в случая на доставка съгласно параграф 7, четвърта и пета алинеи. 12. Доставчикът носи всички рискове, включително от загуба или повреждане, на които могат да бъдат изложени стоките до приключването на доставката и констатирането на този факт от контрольора в окончателния сертификат за съответствие на етапа на доставка, определен в параграф 7. 13. В случай на несъответствие между датите и количествата, вписани в предавателния сертификат и в окончателния сертификат за съответствие, Комисията може да извърши допълнителни проверки, въз основа на които може да бъдат издадени нови документи. 14. Всички стоки трябва да пристигнат в пристанището на разтоварване в срока, посочен в обявлението за търга. Когато, за една и съща партида, обявлението за търга посочва повече от едно пристанище на разтоварване с един-единствен срок за доставка, стоките трябва да пристигнат във всяко пристанище в рамките на посочения срок. Регистрирането на кораба от пристанищните власти на пристанището на разтоварване представлява доказателство за датата на пристигане в това пристанище. При невъзможност да се получи доказателство под формата на такава регистрация, датата на пристигане се установява чрез извлечение от корабния дневник, потвърдено от контрольора. Обявлението за търга може, когато това е уместно, да посочи дата, преди която всякакво доставяне ще се счита за преждевременно и води до начисляването на неустойка съгласно член 22, параграф 4, буква в). 15. Когато доставянето не може да бъде извършено в срока, определен в обявлението за търга, Комисията, по писмено искане на бенефициера, придружено от съответните доказателства, може да удължи срока с не повече от 30 дни с цел да позволи осъществяването на доставката. Доставчикът е длъжен да приеме това удължаване или разваляне. Когато доставянето не може да бъде извършено в рамките на удължения срок по причини, независещи от доставчика, той може, по негово искане, да бъде освободен от задълженията си. Член 15 1. Разпоредбите на параграфи 2-11 се прилагат за доставки франко местоназначението по море и по суша или само по суша. 2. Доставчикът урежда на собствени разноски превоза от пристанището на товарене или от кея на товарене, посочени в неговата оферта, до крайното местоназначение, посочено в обявлението за търга, по най-подходящия, с оглед спазване на срока по параграф 9, курс. От друга страна, по писмено искане на доставчика, Комисията може да разреши промяна на пристанището на товарене или на кея на товарене, при условие че всички свързани с промяната разходи са за сметка на доставчика. Всички разходи до момента, в който стоките се намират на разположение пред склада по местоназначение са за сметка на доставчика. Ако стоките се доставят в контейнери, всички разходи по наемане, превоз и доставка на контейнерите до склада и по връщането на празните контейнери са за сметка на доставчика. С изключение на случаите, когато доставчикът е използвал контейнери по своя инициатива, без това да е било указано в обявлението за търга, той не поема разходите по задържане след изтичане на 15-дневен срок от датата, на която стоките са предоставени на разположение пред склада. 3. Разпоредбите на член 14, параграфи 3, 4, 6 и 8 се прилагат mutatis mutandis. 4. Обявлението за търга може да посочва пристанище на разтоварване или транзитен пункт за доставката. 5. Без да се накърняват разпоредбите на параграф 9, доставката е приключена, когато всички стоки действително се намират на разположение в склада на местоназначението. Доставчикът не отговаря за разтоварването на транспортните средства. 6. Доставчикът носи всички рискове, включително от загуба или повреждане, на които могат да бъдат изложени стоките до приключването на доставката на етапа, определен в параграф 2, и констатирането на този факт от контрольора в окончателния сертификат за съответствие. 7. В случай на несъответствие между датите и количествата, вписани в предавателния сертификат и в окончателния сертификат за съответствие, Комисията може да извърши допълнителни проверки, въз основа на които може да бъдат издадени нови документи. 8. Доставчикът уведомява своевременно и в писмена форма бенефициера и контрольора за използваните транспортни средства, датите на товарене, предвидената дата на пристигане в местоназначението, както и за всички произшествия, възникнали по време на превоза на стоките. Доставчикът потвърждава на бенефициера и контрольора, по най-бързия възможен начин, предвидената дата на пристигане в местоназначението пет дни предварително. 9. Всички стоки трябва да пристигнат в местоназначението в срока, посочен в обявлението за търга. Когато, за една и съща партида, обявлението за търга посочва повече от едно местоназначение с един-единствен срок за доставка, стоките трябва да пристигнат на всяко място в рамките на посочения срок. Обявлението за търга може, когато това е уместно, да посочи дата, преди която всякакво доставяне ще се счита за преждевременно и води до начисляването на неустойка съгласно член 22, параграф 4, буква в). 10. Прилага се член 14, параграф 15. 11. Веднага след приключване на товаренето на стоките, доставчикът изпраща на бенефициера, с копие до контрольора: а) при транспорт по море - копие от коносамента, с посочване на превозвача; б) опис на доставените стоки, позволяващ на бенефициера да освободи стоките от митницата; в) копие от временния сертификат за съответствие; г) проформа фактура, посочваща, че операцията е свързана с помощ от Общността и е безплатна; д) опаковъчния лист, при доставяне в контейнери; е) товарителницата, при превоз по суша; ж) всякакви документи, необходими за митническо освобождаване и получаване на стоките от бенефициера; з) всякакъв друг документ, посочен в обявлението за търга. Член 16 1. За всяка отделна доставка контрольорът проверява качеството, количеството, опаковката и маркировката на стоките, които ще се доставят. Окончателната проверка се извършва на определения етап за доставяне. При доставка франко пристанището на разтоварване или франко местоназначението, се извършва и предварителна проверка при товаренето на стоките или в завода. 2. Проверката се извършва по време и при условия, които позволяват да се получат всички резултати от необходимите анализи, и евентуално резултатите от повторна проверка, преди стоките да се предоставят на бенефициера или преди началото на товаренето. Въпреки това, при особени обстоятелства, и по-конкретно когато съществува риск от подмяна на продукти по време на доставката след извършване на посочените проверки, контрольорът може, с разрешение на Комисията, да извърши допълнителна проверка от същия вид по време на операциите на товарене. Всички финансови последици, произтичащи от откриването на несъответствие вследствие на тези проверки, и по-специално демюрейджът, са за сметка на доставчика. 3. След приключване на окончателната проверка, контрольорът издава на доставчика окончателен сертификат за съответствие, в който са посочени, по-специално, датата на приключване на доставката и нетното количество на доставените стоки; сертификатът може да бъде с резерви, ако е необходимо. 4. Когато контрольорът установи несъответствие, той трябва да съобщи за това на доставчика и Комисията писмено и в най-кратък срок. Това съобщение се нарича „уведомление за резерви“. Доставчикът може да оспори резултатите пред контрольора и Комисията в рамките на два работни дни от изпращане на уведомлението. 5. След приключване на предварителната проверка, контрольорът издава на доставчика временен сертификат за съответствие, евентуално с резерви. Контрольорът посочва дали резервите са от такъв характер, който прави стоките неприемливи на етапа на доставяне. В зависимост от изразените резерви, Комисията може да реши да не изплати аванса, упоменат в член 18, параграф 4. 6. Всички финансови последици, включително мъртвото навло и демюрейдж, произтичащи от количествени липси или късно представяне на стоките за проверка са за сметка на доставчика. 7. Контрольорът изпраща писмени покани до представителите на доставчика и на бенефициера да присъстват на операциите по проверка, и по-специално на вземането на проби с цел анализ. Вземането на проби се извършва съгласно установената професионална практика. При вземането на проби, контрольорът взема две допълнителни проби, които съхранява запечатани на разположение на Комисията за целите на евентуална втора проверка или в случай на възражение от страна на бенефициера или на доставчика. Стойността на стоките, взети като проба, е за сметка на доставчика. 8. При оспорване от страна на доставчика или на бенефициера на резултатите от предварителната или окончателната проверка, извършена в съответствие с параграф 2, контрольорът, след като получи разрешение от Комисията, урежда осъществяването на повторна проверка, основаваща се, в зависимост от възражението, на втора проба, на втори анализ, на повторно претегляне или повторно проверяване на опаковката. Повторната проверка се извършва от агенция или лаборатория, определена по общо съгласие от доставчика, бенефициера и контрольора. Ако в рамките на два работни дни от уведомлението за оспорване не бъде постигнато съгласие по този въпрос, Комисията определя служебно агенцията или лабораторията. 9. Ако след приключване на проверките или на повторната проверка не бъде издаден окончателен сертификат за съответствие, доставчикът е длъжен да подмени стоките. 10. Разходите, свързани с проверките, посочени в параграф 2, са за сметка на Комисията. Разходите, свързани с проверките на подменените стоки или на допълнителните доставки, посочени съответно в параграф 9 и в член 17, параграф 1, са за сметка на доставчика. Разходите, свързани с повторната проверка по параграф 8, са за сметка на губещата страна. 11. В случай на смущения, които сериозно възпрепятстват доставката на стоките франко пристанището на разтоварване или франко местоназначението по причини, които не зависят от доставчика, Комисията може да реши, че контрольорът ще издаде окончателен сертификат за съответствие преди приключване на доставката, въз основа на подходяща проверка на количеството и качеството на стоките. 12. Доставчикът може да поиска от контрольора да издаде временен или окончателен сертификат за съответствие само за част от пратката. При все това, не могат да се издават повече от три частични сертификата за една партида. Не може да се издава частичен сертификат за количество по-малко от 2 500 тона нето за необработени зърнени храни и 100 тона нето за останалите продукти, освен когато сертификатът се отнася до баланса на дадена партида. Във всички подобни случаи, Комисията изисква от доставчика да поеме допълнителните разходи по извършване на проверките. При все това, последната разпоредба не се прилага за партида, разделена на подпартиди, които имат различно местоназначение. Член 17 1. За стоки, доставяни в насипно състояние, по отношение на теглото се допуска толеранс от 3 % под заявеното количество. За стоки, доставяни в опаковки, толерансът е 1 %. Количествата, взети от контрольора като проби, се включват в толеранса. При надхвърляне на толеранса, Комисията може да изиска от доставчика да направи допълнителна доставка при същите финансови условия като при първоначалната доставка, в рамките на втори срок, определен от Комисията. При необходимост се прилага член 22, параграфи 4, 5 и 7. 2. Приемателният сертификат или сертификатът за доставката посочва действително доставеното нетно количество. 3. Бенефициерът издава на доставчика приемателен сертификат, съдържащ подробностите, указани в приложение III. Сертификатът се издава незабавно след доставянето на стоките на определения етап на доставка и след като доставчикът е предал на бенефициера оригинала на окончателния сертификат за съответствие, както и сертификата за произход, проформа фактурата, посочваща стойността на стоките и тяхното безплатно прехвърляне на бенефициера, и, когато това е подходящо, документите, посочени в членове 14 и 15. Контрольорът оказва пълно съдействие за получаването на горепосочения сертификат. 4. Когато бенефициерът не издаде приемателен сертификат в рамките на 15 дни от получаване на документите, посочени в параграф 3, контрольорът, въз основа на писмено и обосновано искане на доставчика и със съгласието на Комисията, издава на доставчика, в рамките на пет работни дни, сертификат за доставка, който съдържа подробностите, указани в приложение III. ГЛАВА IV Условия за плащане и освобождаване на гаранциите Член 18 1. Сумата, която се заплаща на доставчика, не може да надхвърля размера, посочен в офертата, увеличен когато е необходимо с разходите, посочени в член 19, и намален когато е необходимо с отчисленията, предвидени в параграф 3, задържанията, предвидени в член 22, параграф 8, допълнителните разходи, свързани с проверките по членове 12-16, или разходите, произтичащи от мерките, посочени в член 13, параграф 4. Когато поканата за участие в търг е за доставка на максимално количество от даден продукт, дължимата сума не може да надвишава сумата, посочена в обявлението за търга, без с това да се накърнява приложението на горепосочените отчисления, задържания и разходи, нито заплащането на разходите, посочени в член 19. 2. Плащането се извършва за нетното количество, посочено в приемателния сертификат или в сертификата за доставка. В случай на несъответствие между приемателния сертификат и окончателния сертификат за съответствие обаче, последният има предимство и представлява основа за плащането. 3. Когато на етапа на доставянето е установено, че качеството, опаковката или маркировката на стоките не отговарят на спецификациите, но това не е възпрепятствало приемането на стоките или издаването на сертификат за доставка, Комисията, при определяне на дължимата сума, може да приложи намаления. При прилагане на намаления спрямо доставчика, може да се приложи член 2, параграф 2. 4. При доставка франко пристанището на разтоварване или франко местоназначението, по искане на доставчика може да се направи авансово плащане в размер до 90 % от стойността на поръчката, както следва: а) или пропорционално на частичните количества, чиято съвместимост е удостоверена и за които контрольорът е издал временен сертификат за съответствие; б) или за цялото количество стоки, за които контрольорът е издал временен сертификат за съответствие. Независимо от броя на частичните авансови плащания по дадена партида, Комисията извършва само едно балансово плащане за всяка партида, освен при изключителни обстоятелства, приети от Комисията. 5. Дължимата сума се изплаща по искане на доставчика, представено в два екземпляра. Искането за плащане на цялата сума съгласно офертата или на баланса се придружава от следните документи: а) фактура за исканата сума; б) оригинала на приемателния сертификат или на сертификата за доставка; в) копие от окончателния сертификат за съответствие. Искането за авансово плащане се придружава от следните документи: а) фактура за исканата сума; б) копие от временния сертификат за съответствие; в) копие от коносамента, договора за наемане на морския съд или товарителницата; г) копие от застрахователния сертификата. Никое авансово плащане не може да надхвърля 90 % от стойността на поръчката. Авансът се изплаща само след представяне на гаранция за аванса, учредена в полза на Комисията, за сума, равна на размера на аванса плюс 10 %. Тази гаранция се учредява в съответствие с втори и трети параграф на член 8. Периодът на валидност на гаранцията трябва да бъде най-малко една година и може да бъде удължаван по искане на Комисията. Всяко копие трябва да бъде заверено, че е „вярно с оригинала“, и да бъде подписано от доставчика. 6. Всички искания за изплащане на цялата сума съгласно офертата или на баланса се предявяват на Комисията в срок от три месеца от датата на издаване на приемателния сертификат или на сертификата за доставяне. Освен в случай на форсмажорни обстоятелства, предявяването на искания след изтичането на този срок поражда удържане на 10 % от сумата. 7. Всички плащания се извършват в срок от 60 дни след получаване от Комисията на пълното искане за плащане, предявено съгласно разпоредбите на параграф 5. Плащания, извършени след посочения срок по причини, които не са свързани с допълнителни проверки или разследвания, водят до плащане на лихви за забава съгласно месечния лихвен процент, прилаган от Европейския паричен институт, както е публикуван в серия „С“ на Официален вестник на Европейските общности. Приложимият лихвен процент е този за месеца, в който се намира денят, следващ изтичането на срока по първа алинея. При забава повече от един месец, се прилага усреднен лихвен процент според броя на дните, през които се е прилагал всеки от лихвените проценти. Член 19 1. Доставчикът поема всички разходи във връзка с доставката на стоките на определения етап. Комисията обаче, може да изплати на доставчика, по негово писмено искане, някои допълнителни разходи, чиито размер тя оценява въз основа на съответните документи, при условие че е издаден приемателен сертификат или сертификат за доставка без резерви относно характера на претендираните разходи. 2. С изключение на всякакви административни разходи, допълнителни разходи са действително платените от доставчика разходи за складиране, застраховка и финансиране: а) при удължаване на периода за доставяне по искане на бенефициера; б) при забавяне, надвишаващо 30 дни, между датата на доставяне и издаването на приемателен сертификат или сертификат за доставка, или издаването на окончателния сертификат за съответствие, ако последният е издаден по-късно. 3. Признатите разходи за складиране и застраховка се изплащат в екю, като сумата, изразена във валутата, в която са направени разходите, се конвертира по курса, прилаган от Комисията. Признатите разходи не могат да надвишават: - 1 ЕCU на тон за стоки в насипно състояние и 2 ECU на тон за преработени стоки на седмица - за разходите за складиране, - 0,75 % годишно от стойността на стоките - за разходите за застраховки. Разходите за финансиране се изчисляват, както следва: където А = остатъкът от сумата, дължим съгласно член 18 на датата на събитието, породило плащането на разходите за финансиране; n = броят на използваните дни от удължения срок по параграф 2, буква а) или броят на дните на забава по параграф 2, буква б); i = лихвеният процент по член 18, параграф 7. 4. В изключителни случаи, Комисията може да изплати на доставчика, по негово писмено искане, някои разноски, които не са могли да бъдат предвидени, при условие че те не се дължат на присъщ недостатък на стоките, на недостатъчна или неподходяща опаковка, на забава при изпълнение на доставката по вина на доставчика, на претовареност на пристанището или на действие от страна на подизпълнител. 5. Когато доставчикът е освободен от своите задължения съгласно член 12, параграф 4, член 13, параграф 5, член 14, параграф 15, член 15, параграф 10 или член 20, параграф втори, Комисията го обезщетява по негова писмена молба. С изключение на всякакви административни разходи, обезщетението включва разходите за склад, застраховка и за финансиране, оценени в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член, както и компенсаторно обезщетение, договорено по взаимно съгласие, което не може да надвишава 3 % от стойността на поръчката. 6. Молбите за плащане на допълнителни разходи и непредвидени разноски са отделни от исканията за плащане за доставката и се подават в два екземпляра в срока, постановен в член 18, параграф 6. След този срок се удържат 10 % от плащането. Член 20 Ако, след възлагане на поръчката, Комисията посочи адрес на товарене, пристанище на изпращане, пристанище на разтоварване или пункт на крайно местоназначение, различни от тези, определени първоначално, или различен етап на доставяне, доставчикът доставя стоките на новия адрес на товарене, новото пристанище или пункт на крайно местоназначение, или на новия етап на доставяне. Комисията се споразумява с доставчика относно евентуалното намаление или увеличение на първоначално определените разходи. Доставчикът, обаче, може да бъде освободен от своите задължения въз основа на надлежно обосновано искане. Член 21 Освен в случай на форсмажорни обстоятелства, ако по причини, дължащи се не на бенефициера, а на доставчика, стоките не са доставени в срок от 30 дни след определения краен срок за доставка, всички финансови последици, произтичащи от пълното или частично неизпълнение на доставката, са за сметка на доставчика. Тези финансови последици могат да включват, по-конкретно, разходите, понесени от бенефициера като пряка последица от неизпълнението на доставката, като демюрейдж или мъртво навло за превоз по море или суша, разходи за наем на складове или складово пространство и свързаните с това разходи за застраховка. При обстоятелствата по първи параграф, Комисията, също така, установява неизпълнението на доставката и предприема съответни мерки. Член 22 1. Гаранциите, депозирани в съответствие с член 8, член 10, параграф 2 и член 18, параграф 5, се освобождават или задържат, в зависимост от случая, при условията, предвидени в параграфи 2-8. 2. Гаранцията за участие в търга се освобождава: а) с писмо или с писмено телекомуникационно съобщение от Комисията, когато офертата е невалидна или не е била избрана, или когато доставката не е била възложена; б) когато оферентът, определен за доставчик, е депозирал гаранция за доставката или е оттеглил офертата си в съответствие с член 9, параграф 4. Гаранцията се задържа, ако доставчикът не е представил гаранция за доставката в срок от 10 работни дни от възлагане на доставката, както и когато оферентът оттегли офертата си в съответствие с член 7, параграф 11. 3. Гаранцията за доставката се освобождава изцяло с писмо или с писмено телекомуникационно съобщение от Комисията, когато доставчикът: а) е представил гаранцията за аванса, предвидена в член 18, параграф 5, трета алинея; б) е извършил доставката, като е изпълнил всичките си задължения; в) е бил освободен от своите задължения в съответствие с член 12, параграф 4, член 13, параграф 5, член 14, параграф 15, член 15, параграф 10 и член 20, параграф втори; д) не е извършил доставката по причини, дължащи се на форсмажорни обстоятелства, които са признати от Комисията. 4. Освен в случай на форсмажорни обстоятелства, гаранцията за доставката се задържа частично на кумулативна основа в следните случаи, без да се накърнява прилагането на параграф 8: а) 10 % от стойността на недоставените количества, без да се накърнява толеранса по член 17, параграф 1; б) 20 % от общата цена на превоза по море, посочена в офертата, когато корабът нает от доставчика не отговаря на условията по член 14, параграф 3; в) 0,2 % от стойността на количествата, доставени след изтичане на крайния срок, на ден закъснение или, ако това е уместно, и при условие че е посочено в обявлението за търга, 0,1 % на ден когато продуктите са доставени преждевременно. Задържанията по букви а) и в) не се прилагат, когато установеното неизпълнение не е по вина на доставчика. 5. Гаранцията за аванса се освобождава изцяло по същия начин както гаранцията за доставката в случаите по параграф 3, букви б) и в) от настоящия член. Тя подлежи на частично задържане при прилагане mutatis mutandis на разпоредбите на параграф 4. 6. Гаранцията за доставката или гаранцията за аванса се задържа изцяло, ако Комисията установи съгласно член 21, че доставката не е извършена. 7. Гаранцията за доставката или гаранцията за аванса се освобождава пропорционално на количествата, за които е установено право на изплащане на баланса. Тя се задържа за останалите количества. 8. Комисията отчислява сумите на гаранциите, които ще се задържат съгласно параграфи 4, 5 и 6, от крайната сума за плащане. В този случай, гаранцията за доставката или гаранцията за аванса се освобождава изцяло. ГЛАВА V Заключителни разпоредби Член 23 Комисията преценява дали неизпълнението на доставката или неспазването на някои от задълженията от страна на доставчика се дължи на форсмажорни обстоятелства. Разходите, произтичащи от случай на форсмажорни обстоятелства, признат от Комисията, се заплащат от Комисията. Член 24 Съдът на Европейските общности е компетентен да разрешава всякакви спорове, произтичащи от изпълнението, от неизпълнението или от тълкуването на правилата за доставките, извършвани в съответствие с настоящия регламент. Член 25 За всички въпроси, които не са уредени от настоящия регламент, се прилага белгийското право. Член 26 Регламент (ЕИО) № 2200/87 се отменя. При все това, той остава приложим спрямо операции за доставка, за които обявлението за търг е публикувано преди влизане в сила на настоящия регламент. Позоваването на отменения регламент ще се счита за позоваване на настоящия регламент. Член 27 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 декември 1997 година.

32008L0094

ДИРЕКТИВА 2008/94/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (кодифицирана версия) (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 137, параграф 2 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, след консултация с Европейския икономически и социален комитет (1), след консултация с Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2), като имат предвид, че: (1) Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (3) беше неколкократно и съществено изменяна (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана. (2) Точка 7 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на 9 декември 1989 г., постановява, че завършването на вътрешния пазар следва да доведе до подобряване на условията за живот и труд на работниците в Общността, като това подобрение следва да обхваща, когато това е необходимо, развитие на някои аспекти от регламентацията на заетостта, като например процедурите за колективни уволнения, както и тези, свързани с несъстоятелността. (3) Необходими са разпоредби за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя и за да им се осигури минимално ниво на защита, в частност за да се гарантира изплащането на дължимите им вземания, като се отчита необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в Общността. За тази цел държавите-членки следва да създадат орган, който да осигури изплащането на неплатените вземания на засегнатите работници и служители. (4) С оглед гарантиране на справедлива защита на засегнатите работници и служители определението за състоянието на неплатежоспособност следва да бъде дефинирано в светлината на тенденциите в законодателствата на държавите-членки, като в обхвата си то следва да включи и процедурите при неплатежоспособност, различни от ликвидацията. В този контекст, с оглед определяне на отговорността на гарантиращата институция, държавите-членки следва да може да предвидят когато състоянието на неплатежоспособност води до няколко производства при неплатежоспособност, това състояние да се разглежда като едно цяло производство при неплатежоспособност. (5) Следва също да се гарантира, че работниците и служителите, посочени в Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (CES) (5), Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (6) и Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 г. за допълване на мерките за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение (7) не са изключени от обхвата на настоящата директива. (6) С цел осигуряване на правна сигурност за работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на предприятията, извършващи дейност в няколко държави-членки, както и за да се укрепят правата на работниците в съответствие с практиката на Съда на Европейските общности, следва да се въведат разпоредби, които изрично да указват институцията, компетентна за изплащане на неизплатените вземания на тези работници и служители в такива случаи и да установяват като цел на сътрудничеството между компетентните административни органи на държавите-членки ранното удовлетворяване на неуредени претенции на упоменатите работници и служители. Освен това е необходимо да се осигури правилното прилагане на съответните механизми чрез въвеждане на разпоредби за сътрудничество между компетентните административни органи в държавите-членки. (7) Държавите-членки могат да въвеждат ограничения на отговорността на гарантиращите институции, които следва да бъдат съобразени със социалната цел на директивата и могат да бъдат съобразени с различните нива на претенции. (8) С цел да се улесни идентифицирането на процедурите при неплатежоспособност, особено в случаи, които имат транснационални измерения, следва да се въведат разпоредби, задължаващи държавите-членки да уведомяват Комисията и другите държави-членки за видовете процесуални правила при неплатежоспособност, които водят до намеса на гарантиращия орган. (9) Тъй като целите на предложените действия не биха могли да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. (10) Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпълнението и прилагането на настоящата директива, и по-специално по отношение на новите форми на заетост, появяващи се в държавите-членки. (11) Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното законодателство и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение I, част В, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 1. Настоящата директива се прилага спрямо вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения и съществуващи по отношение на работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1. 2. Държавите-членки могат чрез изключения да изключат вземанията на някои категории работници и служители от обхвата на настоящата директива тогава, когато съществуват други форми на гаранция, ако се установи, че те дават на засегнатите лица закрила, съответстваща на тази, която се осигурява от настоящата директива. 3. Когато такива разпоредби вече се прилагат в националното им законодателство, държавите-членки могат да продължат да изключват от обхвата на настоящата директива: а) домашните прислужници, наети от физическо лице; б) рибарите, получаващи заплащане под формата на дялово участие в риболова. Член 2 1. За целите на настоящата директива работодателят се счита в състояние на неплатежоспособност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата-членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобна задача, и органът, компетентен по силата на споменатите по-горе разпоредби: а) е решил да открие производството; или б) е установил, че предприятието или дейността на работодателя е окончателно прекратено(а) и наличното му имущество е недостатъчно, за да се обоснове откриването на процедурата. 2. Настоящата директива не накърнява националното законодателство по отношение на понятията „работник и служител“, „работодател“, „възнаграждение“, „придобито право“ и „евентуално право“. Независимо от това държавите-членки не могат да изключат от обхвата на настоящата директива: а) работниците на непълно работно време по смисъла на Директива 97/81/ЕО; б) работниците на срочен трудов договор по смисъла на Директива 1999/70/ЕО; в) работниците с временно трудово правоотношение по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 91/383/ЕИО. 3. Държавите-членки не могат да въвеждат условие за минимален срок на трудовия договор или минимална продължителност на трудовото правоотношение като условие за придобиване на правото на работниците и служителите на вземания по настоящата директива. 4. Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да разширяват закрилата на работниците и служителите по отношение на други състояния на неплатежоспособност, например състояние на постоянно фактическо спиране на плащанията, установено от процедури, различни от посочените в параграф 1, които са предвидени в националното законодателство. Такива процедури обаче не създават за институциите на другите държави-членки задължение за гарантиране в случаите, посочени в глава IV. ГЛАВА II РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ГАРАНТИРАЩИТЕ ИНСТИТУЦИИ Член 3 Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че гарантиращият орган гарантира, при спазване на член 4, изплащането на дължимите вземания, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, включително тогава, когато се предвижда от националното законодателство, от обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. Вземанията, които се погасяват от гарантиращия орган, представляват плащания по дължими вземания, отнасящи се към период преди и/или когато е приложимо, след определена от държавите-членки дата. Член 4 1. Държавите-членки имат възможност да ограничат отговорността на гарантиращия орган, посочена в член 3. 2. В случай че държавите-членки упражнят предоставената им съгласно параграф 1 възможност, те определят продължителността на периода, за който гарантиращият орган изплаща дължимите вземания. Въпреки това този период не може да бъде по-кратък от периода, покриващ възнаграждението за последните три месеца на трудовото правоотношение преди и/или след датата, посочена в член 3, втора алинея. Държавите-членки могат да включат този минимален тримесечен срок в референтен период с продължителност не по-малка от шест месеца. Държавите-членки, които имат референтен период не по-малък от 18 месеца, могат да ограничат периода, за който дължимите вземания за осем седмици се изплащат от гарантиращия орган. В такъв случай онези периоди, които са най-благоприятни за работника или служителя, се използват за изчисляване на минималния период. 3. Държавите-членки могат да въвеждат тавани за плащанията, извършвани от гарантиращия орган. Тези тавани не трябва да падат под нивото, което е социално съвместимо със социалната цел на настоящата директива. Ако държавите-членки се възползват от тази възможност, те следва да уведомят Комисията за методите, използвани при определянето на тавана. Член 5 Държавите-членки определят условията и реда за организацията, финансирането и работата на гарантиращите органи, като в частност спазват следните принципи: а) имуществото на органите трябва да е независимо от оборотния капитал на работодателя и да е несеквестируемо при процедурите при неплатежоспособност; б) работодателите трябва да участват във финансирането, освен ако то не е напълно осигурено от държавните органи; в) задължението на гарантиращите органи за плащане съществува независимо от изпълнението на задължението за участие във финансирането. ГЛАВА III РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО СОЦИАЛНАТА СИГУРНОСТ Член 6 Държавите-членки могат да постановят, че членове 3, 4 и 5 не се прилагат по отношение на вноски, дължими по силата на националните законно установени схеми за социална сигурност или по силата на допълнителни пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, които съществуват извън националните законно установени схеми за социална сигурност. Член 7 Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че невнасянето в осигурителните институции на задължителните вноски, дължими от работодателя по силата на националните законно установени схеми за социална сигурност, преди изпадането му в неплатежоспособност, не засяга правото на вземане на работниците или служителите срещу тези осигурителни институции, доколкото вноските за сметка на работника или служителя са били предварително начислени върху изплатените възнаграждения. Член 8 Държавите-членки гарантират, че са взети необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите и на лицата, напуснали предприятието или дейността на работодателя към датата на изпадането му в неплатежоспособност, по отношение на техните придобити права или на техните евентуални права във връзка с пенсии, включително за вземанията на наследниците, по силата на допълнителни пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, които съществуват извън националните законно установени схеми за социална сигурност. ГЛАВА IV РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ С ТРАНСНАЦИОНАЛНИ СЛУЧАИ Член 9 1. Когато едно предприятие, което извършва дейност на територията на най-малко две държави-членки, е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1, органът в държавата-членка, на чиято територия работят или обикновено полагат труд работниците и служителите, е отговорният орган за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите. 2. Обхватът на правата на работниците и служителите се определя със закона, регламентиращ компетентния гарантиращ орган. 3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в случаите по параграф 1 от настоящия член решенията, взети в хода на процедурата при неплатежоспособност, посочена в член 2, параграф 1, чието откриване е поискано в друга държава-членка, са взети предвид при определянето на състоянието на неплатежоспособност на работодателя по смисъла на настоящата директива. Член 10 1. За целите на прилагането на член 9 държавите-членки предвиждат разпоредби за обмен на съответна информация между компетентните административни органи и/или гарантиращите органи, посочени в член 3, първа алинея, като направят възможно, по-специално, информирането на гарантиращия орган, отговорен за изплащането на неплатените вземания на работниците и служителите. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията и останалите държави-членки подробна информация за контакт с техните компетентни административни органи и/или гарантиращи органи. Комисията осигурява публичен достъп до тази информация. ГЛАВА V ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 11 Настоящата директива не засяга правото на избор на държавите-членки да прилагат или да въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците или служителите. Изпълнението на настоящата директива не представлява при никакви обстоятелства основание за намаляване на общото ниво на защита на работниците в приложното ѝ поле с сравнение с настоящото положение в държавите-членки. Член 12 Настоящата директива не засяга правото на избор на държавите-членки: а) да вземат мерки за предотвратяване на злоупотреби; б) да изключват или да ограничават задължението, посочено в член 3, или задължението за гаранции, посочено в член 7, ако се окаже, че изпълнението на задължението е неоправдано поради наличието на специални връзки между работодателя и работника или служителя и на общи интереси, произтичащи от прикрито споразумение между тях; в) да отказват или намаляват отговорността, посочена в член 3, или гаранционното задължение, посочено в член 7, в случаите, когато работникът или служителят лично или заедно със свои близки роднини е бил собственик на съществена част от предприятието или дейността на работодателя и е имал значително влияние върху дейността му. Член 13 Държавите-членки уведомяват Комисията и другите държави-членки за видовете национални процедури при неплатежоспособност, които попадат в обхвата на настоящата директива, както и за всякакви свързани с това промени. Комисията публикува предоставените ѝ съобщения в Официален вестник на Европейския съюз. Член 14 Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 15 Най-късно до 8 октомври 2010 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за изпълнението и прилагането на членове 1-4, 9 и 10, член 11, втора алинея, член 12, буква в) и членове 13 и 14 в държавите-членки. Член 16 Директива 80/987/ЕИО, изменена с актовете, посочени в приложение I, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, които са посочени в приложение I, част B. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II. Член 17 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 18 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 22 октомври 2008 година.

32007R1526

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1526/2007 НА СЪВЕТА от 17 декември 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2505/96 за откриване и управление на автономни тарифни квоти на Общността за определени селскостопански и промишлени продукти СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 26 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) На 20 декември 1996 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 2505/96 (1). Нуждите на Общността от продуктите, към които е приложим въпросният регламент, следва да бъдат задоволени при най-благоприятни условия. За тази цел от 1 януари 2008 г. определени количества съществуващи тарифни квоти следва да бъдат увеличени или намалени и следва да бъдат открити някои нови тарифни квоти на Общността при нулева ставка на митните сборове за съответните количества, като в същото време това не води до нарушения на пазарите на тези продукти. (2) Обемът на две от тарифните квоти на Общността не е достатъчен за задоволяване нуждите на промишлеността в Общността за настоящия квотен период, изтичащ на 31 декември 2007 г. Следователно тези обеми следва да бъдат увеличени, считано от 1 януари 2007 г. (3) Общността вече няма интерес да продължава през 2008 г. тарифните квоти за определени продукти, за които през 2007 г. са спрени митните сборове. Следователно тези продукти следва да бъдат заличени от таблицата в приложение I към Регламент (ЕО) № 2505/96. (4) Тъй като са необходими много изменения, за повече яснота приложение I към Регламент (ЕО) № 2505/96 трябва да се замени изцяло. (5) Регламент (ЕО) № 2505/96 следва да бъде съответно изменен. (6) Предвид икономическата значимост на настоящия регламент, е наложително да се разчита на основанията за неотложност, предвидени в точка I.3 на Протокола относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и договорите за създаване на Европейските общности. (7) Тъй като квотният период започва на 1 януари 2008 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата и да влезе в сила незабавно, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕО) № 2505/96 се заменя с текста в приложението към настоящия регламент. Член 2 В приложение I към Регламент (ЕО) № 2505/96, за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г.: - обемът за тарифна квота със сериен номер 09.2603 се определя на 6 500 тона, - обемът за тарифна квота със сериен номер 09.2950 се определя на 12 000 тона. Член 3 Считано от 1 януари 2008 г. в приложение I към Регламент (ЕО) № 2505/96: - обемът за тарифна квота със сериен номер 09.2030 се определя на 1 500 тона, - обемът за тарифна квота със сериен номер 09.2603 се определя на 6 500 тона, - обемът за тарифна квота със сериен номер 09.2624 се определя на 600 тона, - обемът за тарифна квота със сериен номер 09.2907 се определя на 2 500 тона, - обемът за тарифна квота със сериен номер 09.2914 се определя на 5 000 тона, - обемът за тарифна квота със сериен номер 09.2950 се определя на 12 000 тона. Член 4 В приложение I към Регламент (ЕО) № 2505/96 се вписват тарифни квоти със серийни номера 09.2763, 09.2806, 09.2808; 09.2810, 09.2812, 09.2814, 09.2816 и 09.2818, считано от 1 януари 2008 г. Член 5 Тарифни квоти със серийни номера 09.2610, 09.2612, 09.2625, 09.2627, 09.2809, 09.2882, 09.2904, 09.2919, 09.2920, 09.2979 и 09.2995 се затварят, считано от 1 януари 2008 г. Член 6 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2008 година. При все това член 2 се прилага от 1 януари 2007 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 декември 2007 година.

32009R0607

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 607/2009 НА КОМИСИЯТА от 14 юли 2009 година за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 г. относно общата организация на пазара на вино, за изменение на Регламенти (EО) № 1493/1999, (EО) № 1782/2003, (EО) № 1290/2005, (EО) № 3/2008 и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (EО) № 1493/1999 (1), и по-специално членове 52, 56, 63 и член 126, буква a) от него, като има предвид, че: (1) Глава IV на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 определя общите правила за закрила на наименованията за произход и географските указания на определени лозаро-винарски продукти. (2) За да се гарантира, че регистрираните в Общността наименования за произход и географски указания отговарят на условията, определени в Регламент (EО) № 479/2008, заявленията следва да се разглеждат от националните органи на съответната държава-членка в контекста на предварителна национална процедура по възражения. Следва да се извършват допълнителни проверки, за да се гарантира, че заявленията отговарят на условията, определени от настоящия регламент, че подходът е еднакъв във всички държави-членки и че регистрациите на наименования за произход и географски указания не вредят на трети страни. Следователно, необходимо е да се установят подробни правила относно прилагането на процедурите за подаване на заявления, преглед, подаване на възражение и за отмяна на наименованията за произход и географските указания за определени лозаро-винарски продукти. (3) Следва да се определят условията, при които дадено физическо или юридическо лице може да подава заявление за регистрация. Особено внимание следва да се обърне на определянето на съответния район, като се вземат предвид зоната на производство и характеристиките на продукта. Всеки производител, установен в географския район с определени граници, следва да има възможност да използва регистрираното наименование, при условие че са изпълнени условията, определени в спецификацията на продукта. Определянето на границите на района следва да бъде подробно, точно и недвусмислено, така че производителите, компетентните органи и контролните органи да могат да се уверят, че дейността се извършва в рамките на определения географски район. (4) Следва да се установят специфични правила относно регистрацията на наименования за произход и географски указания. (5) Ограничаването на опаковането на лозаро-винарски продукт с наименование за произход или географско указание, или на дейностите, свързани с представянето на продукта, в границите на определен географски район представлява ограничение на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги. Предвид установената съдебна практика на Съда на Европейските общности, подобни ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими, пропорционални и подходящи за закрила на репутацията на наименованието за произход или географското указание. Всяко ограничение следва да бъде надлежно обосновано от гледна точка на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги. (6) Следва да се предвидят разпоредби относно условията, свързани с производството в определения район. Действително, в Общността съществуват ограничен брой дерогации. (7) Следва да се определят също данните, указващи връзката с характеристиките на географския район и тяхното влияние върху крайния продукт. (8) Вписването на наименованията за произход и географските указания в регистър на Общността следва също така да предоставя информация на участниците в търговията и на потребителите. За да се гарантира нейната достъпност за всички, тази информация следва да бъде достъпна в електронна форма. (9) За да се съхранят специфичните характеристики на вината със защитени наименования за произход и географски указания и за да се сближи законодателството на държавите-членки с оглед установяването на равни условия за конкуренция в рамките на Общността, следва да се определи правна рамка на Общността, уреждаща проверките на такива вина, на която трябва да съответстват специфичните разпоредби, приети от държавите-членки. Такива проверки следва да дават възможност за подобряване на проследяването на въпросните продукти и за точно определяне на аспектите, които трябва да бъдат обхванати от проверките. С цел да се предотвратят нарушения на конкуренцията, проверките следва да се извършват редовно от независими органи. (10) За да се гарантира последователното прилагане на Регламент (EО) № 479/2008, следва да се изготвят образци на заявленията, възраженията, измененията и исканията за отмяна. (11) Глава V на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 определя общите правила по отношение използването на защитени традиционни наименования във връзка с определени лозаро-винарски продукти. (12) Използването, регулирането и закрилата на определени наименования (различни от наименования за произход и географски указания) за описание на лозаро-винарски продукти е отдавна установена практика в Общността. Такива традиционни наименования извикват в представите на потребителите връзка с метода на производство или метода на стареене или с качеството, с цвета или с вида на мястото или определено събитие, свързано с историята на виното. Поради това, с цел да се гарантира лоялна конкуренция и за да се избегне въвеждането в заблуждение на потребителите, следва да се установи обща рамка относно определението, признаването, закрилата и използването на такива традиционни наименования. (13) Използването на традиционни наименования върху продуктите на трети страни е позволено, при условие че те отговарят на същите или на еквивалентни условия като условията, които се изискват от държавите-членки, за да се гарантира, че потребителите не са подведени. Освен това, като се има предвид, че някои трети страни нямат същото ниво на централизирани правила като правната система на Общността, следва да се определят изисквания за „представителни професионални организации“ на трети страни, които да осигуряват същите гаранции като тези, предвидени в правилата на Общността. (14) В глава VI на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 са определени общите правила за етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти. (15) Определени правила относно етикетирането на хранителни продукти са изложени в Първа директива 89/104/EИО (2) на Съвета, Директива 89/396/EИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (3), Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) и Директива 2007/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за определяне на правила за номиналните количества за предварително опаковани продукти (5). Тези правила се прилагат също и за лозаро-винарските продукти, освен когато са изрично изключени от съответните директиви. (16) Регламент (EО) № 479/2008 хармонизира етикетирането за всички лозаро-винарски продукти и позволява използването на термини, различни от изрично обхванатите в законодателството на Общността, при условие че тези термини са точни. (17) Регламент (EО) № 479/2008 предвижда да бъдат определени условия за използване на определени термини, които посочват, наред с друго, мястото, откъдето произхожда продуктът, бутилиращото предприятие, производителя, вносителя и др. За някои от тези термини е необходимо да се определят общностни правила, които да осигуряват безпроблемното функциониране на вътрешния пазар. Тези правила следва най-общо да се основават на съществуващите разпоредби. За други термини е необходимо държавите-членки да определят правилата за вината, произвеждани на тяхна територия - които следва да са съвместими с общностното право - с цел да бъдат приети правила, които са възможно най-близо до производителя. Освен това следва да бъде гарантирана и прозрачността на тези правила. (18) В интерес на потребителите, определена задължителна информация следва да бъде групирана в едно и също зрително поле върху съда и следва да се определят граници на допустимото отклонение за указването на действителното алкохолно съдържание, както и да се вземат под внимание особеностите на съответните продукти. (19) Съществуващите правила относно използването на означения или маркировки върху етикетите, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, се оказаха полезни и затова следва да бъдат запазени. (20) Наименованията, указващи биологичния метод на производство на гроздето, са предмет единствено на Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти (6) и се прилагат за всички лозаро-винарски продукти. (21) Използването на капсули, произведени на основата на олово, за покриване на устройствата за затваряне на съдовете, в които се държат продуктите, попадащи в приложното поле на Регламент (EC) № 479/2008, следва да остане забранено, за да се избегне, от една страна, всякаква опасност от заразяване най-вече чрез случаен допир с тези капсули и, от друга страна, всякакъв риск от замърсяване на околната среда, дължащо се на отпадъци, съдържащи олово и произхождащи от посочените по-горе капсули. (22) С оглед на проследяването на продукта и прозрачността, следва да се въведат нови правила относно „обозначение на мястото, откъдето произхожда виното“. (23) Използването на обозначения, свързани с винени сортове лози и годината на реколтата, за вина без наименование за произход и географски указания, изисква специфични правила за прилагане. (24) Използването на някои видове бутилки за определени продукти представлява отдавна установена практика в Общността и в трети страни. Тези бутилки могат да предизвикат в представите на потребителите връзка с определени характеристики или с конкретен произход на продуктите поради факта, че те се използват от дълго време. Следователно тези бутилки следва да бъдат запазени за въпросните вина. (25) Правилата, приложими за етикетирането на лозаро-винарските продукти с произход от трети страни и представени на общностния пазар, следва също да бъдат хармонизирани, доколкото е възможно, в съответствие с метода, установен за лозаро-винарски продукти от Общността, като целта е да се избегне всякакво въвеждане в заблуждение на потребителите и нелоялната конкуренция за производителите. При все това, следва да се отчитат разликите в условията на производство и в лозаро-винарските традиции, както и действащото законодателство в третите страни. (26) С оглед на различията между продуктите, обхванати от настоящия регламент, и техните пазари, както и очакванията на потребителите, правилата следва да бъдат диференцирани според съответните продукти, по-специално относно определени незадължителни данни, използвани за вина без защитено наименование за произход и географско указание, които въпреки това носят наименования на винени сортове грозде и годината на реколтата, ако отговарят на определена акредитация за сертифициране (така наречените „сортови вина“). Поради това, с цел да се отличават в рамките на категорията вина без ЗНП/ЗГУ онези от тях, които попадат в подкатегорията „сортови вина“, от другите, които не се ползват от тази откритост, следва да се установят специфични правила относно използването на незадължителни данни, от една страна, за вина със защитени наименования за произход и географски указания, и от друга страна, за вина без защитено наименование за произход и географско указание, като се има предвид, че това обхваща и „сортовите вина“. (27) Необходимо е да се предприемат мерки за улесняване на прехода от предишното законодателство в лозаро-винарския сектор към настоящия регламент (по-специално Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (7)), за да се избегне излишна тежест за операторите. За да могат икономическите оператори, установени в Общността и в трети страни, да спазват изискванията относно етикетирането, следва да бъде предоставен преходен период за адаптиране. Поради това следва да бъдат приети разпоредби, които да гарантират, че продуктите, етикетирани в съответствие със съществуващите правила, могат да продължат да се предлагат на пазара по време на преходния период. (28) Поради административната тежест някои държави-членки не са в състояние да въведат законовите, подзаконовите или административните разпоредби, необходими за спазването на член 38 от Регламент (EО) № 479/2008 до 1 август 2009 г. За да се гарантира, че икономическите оператори и компетентните органи няма да бъдат засегнати от този краен срок, следва да бъде предоставен преходен период и да бъдат установени преходни разпоредби. (29) Разпоредбите на настоящия регламент не следва да засягат специфичните правила, договорени съгласно споразумения с трети страни в съответствие с процедурата, предвидена в член 133 от Договора за ЕО. (30) Новите подробни правила за прилагане на глави IV, V и VI на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 следва да заменят съществуващото законодателство за прилагането на Регламент (EО) № 1493/1999. Поради това е необходимо да бъдат отменени Регламент (EО) № 1607/2000 на Комисията от 24 юли 2000 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (EО) № 1493/1999 относно общата организация на пазара на вино (8), и по-специално дялът относно качествените вина, произведени в определен район, и Регламент (EО) № 753/2002 на Комисията от 29 април 2002 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (EО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени винаро-лозарски продукти (9). (31) Член 128 от Регламент (EО) № 479/2008 отменя съществуващото законодателство на Съвета в лозаро-винарския сектор, включително това, което има за предмет някои аспекти, обхванати от настоящия регламент. С цел да се избегнат затруднения в търговията, да се осигури безпроблемен преход за икономическите оператори и достатъчно време за държавите-членки да приемат редица мерки за прилагане, е необходимо да бъдат установени преходни периоди. (32) Подробните правила, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат от същата дата, от която се прилагат глави IV, V и VI на дял III от Регламент (EО) № 479/2008. (33) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет Настоящият регламент определя подробни правила за прилагането на дял III от Регламент (EО) № 479/2008, по-специално по отношение на: а) разпоредбите, съдържащи се в глава IV на посочения дял, които са свързани със защитени наименования за произход и географски указания на продуктите, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008; б) разпоредбите, съдържащи се в глава V на посочения дял, които са свързани с традиционните наименования на продуктите, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008; в) разпоредбите, съдържащи се в глава VI на посочения дял, които са свързани с етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти. ГЛАВА II ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД И ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ РАЗДЕЛ 1 Заявление за предоставяне на правна закрила Член 2 Заявител 1. Отделен производител може да бъде заявител по смисъла на член 37, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, ако се докаже, че: а) въпросното лице е единственият производител в определения географски район, и б) когато съответният определен географски район е заобиколен от райони с наименования за произход или географски указания, този съответен район притежава характеристики, които съществено се различават от характеристиките на околните определени райони или характеристиките на продукта се различават от характеристиките на продуктите, получавани в околните определени райони. 2. Държава-членка или трета страна, или съответните техни органи не могат да бъдат заявител по смисъла на член 37 от Регламент (EО) № 479/2008. Член 3 Заявление за предоставяне на правна закрила Заявлението за предоставяне на правна закрила се състои от документите, които се изискват съгласно член 35 или член 36 от Регламент (EО) № 479/2008, и от електронен екземпляр от спецификацията на продукта и единния документ. Заявлението за предоставяне на правна закрила, както и единният документ се изготвят съгласно образците, посочени съответно в приложение I и приложение II към настоящия регламент. Член 4 Наименование 1. Наименованието, което подлежи на закрила, се регистрира само на езика (езиците), използван(и) за описание на въпросния продукт в определения географски район. 2. Наименованието се регистрира, изписано в съответствие с начина (начините) на изписване на оригиналния език. Член 5 Определяне на границите на географския район Границите на района се определят подробно, точно и по недвусмислен начин. Член 6 Производство в определения географски район 1. За целите на прилагането на член 34, параграф 1, буква а), подточка iii) и буква б), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и на настоящия член, „производство“ обхваща всички дейности от беритбата на гроздето до приключването на процеса на производство на виното, с изключение на следпроизводствените процеси. 2. За продукти със защитено географско указание частта от гроздето до 15 %, която може да е с произход извън определения географски район, както е предвидено в член 34, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент (EО) № 479/2008, трябва да произхожда от съответната държава-членка или трета страна, в която попада определеният район. 3. Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент (EО) № 479/2008 се прилага приложение III, част Б, параграф 3 от Регламент (EО) № 606/2009 (10) на Комисията относно практиките и ограниченията в производството на вино. 4. Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква a), подточка iii) и параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и при условие, че спецификацията на продукта предвижда това, продукт със защитено наименование за произход или географско указание може да подлежи на винификация: а) в район в непосредствена близост до съответния определен географски район, или б) в район, разположен в рамките на същата административна единица или в съседна административна единица в съответствие с националните правила, или в) в случай на трансгранично наименование за произход или географско указание, или когато съществува споразумение относно мерките за контрол между две или повече държави-членки или между една или повече държави-членки и една или повече трети страни, даден продукт със защитено наименование за произход или географско указание може да подлежи на винификация в район, който е разположен в непосредствена близост до въпросния определен район. Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и при условие, че спецификацията на продукта предвижда това, вината със защитено географско указание могат да продължат да подлежат на винификация извън районите, намиращи се в непосредствена близост до въпросния определен район, до 31 декември 2012 г. Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква а), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и при условие, че спецификацията на продукта предвижда това, даден продукт може да бъде преработен в пенливо вино или искрящо вино със защитено наименование за произход извън районите, намиращи се в непосредствена близост до въпросния определен район, ако тази практика се е използвала преди 1 март 1986 г. Член 7 Връзка 1. Данните за географската връзка, посочена в член 35, параграф 2, буква ж) от Регламент (EО) № 479/2008, обясняват до каква степен характеристиките на определения географски район оказват влияние върху крайния продукт. В случай на заявления, обхващащи различни категории лозаро-винарски продукти, данните за връзката се доказват за всеки от съответните лозаро-винарски продукти. 2. В случай на наименование за произход, в спецификацията на продукта се посочват: а) данни за географския район, и по-специално природни и човешки фактори, които имат отношение към връзката; б) данни за качеството или характеристиките на продукта, които могат да се отдадат основно или изключително на географската среда. в) описание на причинната взаимовръзка между данните, посочени в буква а), и данните, посочени в буква б). 3. В случай на географско указание, в спецификацията на продукта се посочват: а) данни за географския район, които са от значение за връзката; б) данни за качеството, репутацията или други специфични характеристики на продукта, които могат да бъдат отдадени на неговия географски произход; в) описание на причинната взаимовръзка между данните, посочени в буква а), и данните, посочени в буква б). 4. В случай на географско указание спецификацията на продукта посочва дали то се основава на специфично качество или репутация или на други характеристики, свързани с географския произход на продукта. Член 8 Опаковане в определения географски район Ако в спецификацията на продукта се посочва, че опаковането на продукта трябва да се извърши в определения географски район или в непосредствена близост до въпросния определен район съгласно изискване, посочено в член 35, параграф 2, буква з) от Регламент (EО) № 479/2008, трябва да се представи обосновка за това изискване по отношение на съответния продукт. РАЗДЕЛ 2 Процедура по преглед от страна на Комисията Член 9 Получаване на заявлението 1. Заявлението се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. Датата на подаване на заявление до Комисията е датата, на която заявлението е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства. 2. Комисията завежда документите, съдържащи се в заявлението, с датата на получаването и номера на досието, който е даден на заявлението. Органите на държавата-членка или на третата страна или заявителят, установен в съответната трета страна, получават потвърждение за получаването му, в което се посочват най-малко следните данни: а) номерът на досието; б) наименованието, което трябва да бъде регистрирано; в) броят на получените страници; и г) датата на получаване на заявлението. Член 10 Подаване на трансгранично заявление 1. В случай на трансгранично искане може да бъде подадено съвместно заявление за наименование, което указва трансграничен географски район, от повече от една група производители, представляващи този район. 2. Когато се отнася само до държави-членки, предварителната национална процедура, посочена в член 38 от Регламент (EО) № 479/2008, се прилага във всички засегнати държави-членки. За целите на прилагането на член 38, параграф 5 от Регламент (EО) № 479/2008, една държава-членка подава до Комисията трансгранично заявление от името на останалите и прилага пълномощно от всяка от останалите засегнати държави-членки, с което се упълномощава държавата-членка, подаваща заявлението, да действа от нейно име. 3. Когато трансграничното заявление включва само трети страни, заявлението се подава до Комисията или от една от групите заявители от името на останалите, или от една от третите страни от името на останалите и включва: а) елементите, които доказват, че условията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, са изпълнени; б) доказателствата за правна закрила в засегнатите трети страни; и в) пълномощно, както е посочено в параграф 2, от всяка от останалите засегнати трети страни. 4. Когато трансграничното заявление включва най-малко една държава-членка и поне една трета страна, предварителната национална процедура, посочена в член 38 от Регламент (EО) № 479/2008, се прилага във всички засегнати държави-членки. Заявлението се подава до Комисията от една от държавите-членки или третите страни, или от една от групите заявители от третите страни и включва: а) елементите, които доказват, че условията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, са изпълнени; б) доказателствата за правна закрила в засегнатите трети страни; и в) пълномощно, както е посочено в параграф 2, от всяка от останалите засегнати държави-членки или трети страни. 5. Държавата-членка, третите страни или групите от производители, установени в третите страни, които подават до Комисията трансгранично заявление, както е посочено в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, получават всяко уведомление или решение, издадено от Комисията. Член 11 Допустимост 1. С цел да определи дали едно заявление за правна закрила е допустимо, Комисията проверява дали заявлението за регистрация, посочено в приложение I, е попълнено и дали подкрепящите документи са прикрепени към заявлението. 2. За всяко заявление за регистрация, което е счетено за допустимо, се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна. Ако заявлението не е попълнено или е попълнено само отчасти, или ако подкрепящите документи, посочени в параграф 1, не са представени едновременно със заявлението за регистрация или някои от тях липсват, Комисията съответно уведомява заявителя и го приканва да отстрани отбелязаните нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля заявлението като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна. Член 12 Контрол относно условията за валидност 1. Ако допустимо заявление за правна закрила на наименование за произход или географско указание не отговаря на изискванията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията уведомява органите на държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна, за основанията за отказа, като определя краен срок за оттегляне или изменение на заявлението или за предоставяне на мнения. 2. В случай че в определения срок пречките за регистрацията не бъдат отстранени от органите на държавата-членка или третата страна, или от заявителя, установен във въпросната трета страна, Комисията отхвърля заявлението в съответствие с член 39, параграф 3 от Регламент (EО) № 479/2008. 3. Всяко решение за отхвърляне на съответното наименование за произход или географско указание се взима от Комисията въз основа на предоставените ѝ документи и информация. За тези решения за отхвърляне се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна. РАЗДЕЛ 3 Процедури за предявяване на възражения Член 13 Национална процедура по възражения в случай на трансгранични заявления За целите на член 38, параграф 3 от Регламент (EО) № 479/2008, когато едно трансгранично заявление включва само държави-членки или най-малко една държава-членка и поне една трета страна, процедурата за предявяване на възражения се прилага във всички засегнати държави-членки. Член 14 Подаване на възражения съгласно процедурата на Общността 1. Възраженията, посочени в член 40 от Регламент (EО) № 479/2008, се изготвят въз основа на формуляра, посочен в приложение III към настоящия регламент. Възражението се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. Датата на подаване на възражението до Комисията е датата, на която възражението е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства. 2. Комисията завежда документите, съдържащи се във възражението, с датата на получаването и номера на досието, който е даден на възражението. Възразяващият получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко следните данни: а) номерът на досието, б) броят на получените страници, и в) датата на получаване на искането. Член 15 Допустимост съгласно процедурата на Общността 1. С цел да определи дали едно възражение е допустимо, в съответствие с член 40 от Регламент (EО) № 479/2008 Комисията проверява дали във възражението са посочени претендираното (претендираните) по-ранно (по-ранни) право (права) и основанието (основанията) за възражението и дали възражението е получено от Комисията в рамките на определения срок. 2. Ако възражението се основава на наличие на по-ранна търговска марка с репутация и известност, в съответствие с член 43, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008 възражението се придружава от доказателства за подаването на заявление, регистрацията или използването на тази по-ранна търговска марка, като сертификат за регистрация или доказателства за използването ѝ, и от доказателства за нейната репутация и известност. 3. Всяко надлежно обосновано възражение съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на възражението, придружени от съответните подкрепящи документи. Информацията и доказателствата, които трябва да се представят в подкрепа на използването на по-ранна марка, съдържат подробни данни за мястото, продължителността, степента и естеството на използването на по-ранната марка, както и за нейната репутация и известност. 4. В случай че данните за претендираното (претендираните) по-ранно (по-ранни) право (права), основанието (основанията), фактите, доказателствата или мненията, или подкрепящите документи, както е посочено в параграфи 1-3, не са представени едновременно с възражението или някои от тях липсват, Комисията съответно уведомява подателя на възражението и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля възражението като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомява възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна. 5. За всяко възражение, което е счетено за допустимо, се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна. Член 16 Контрол относно възражение съгласно процедурата на Общността 1. Ако Комисията не е отхвърлила възражението в съответствие с член 15, параграф 4, тя съобщава за възражението на органите в държавата-членка или третата страна, или на заявителя, установен във въпросната трета страна, и ги приканва да изпратят забележки в двумесечен срок от датата на издаване на това съобщение. Всички забележки, получени в рамките на този двумесечен срок, се съобщават на възразяващия. В хода на контрола относно възражението, Комисията изисква от страните да предоставят мнения, по целесъобразност, в двумесечен срок от датата на издаване на това искане, относно съобщенията, получени от останалите страни. 2. Ако органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, или възразяващият не предоставят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на възражението. 3. Всяко решение за отхвърляне или регистрация на съответното наименование за произход или географско указание се взема от Комисията въз основа на предоставените ѝ доказателства. За решението за отхвърляне се уведомяват възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна. 4. В случай на много на брой възразяващи, след предварителен преглед на едно или повече такива възражения, може да не е възможно да бъде прието заявлението за регистрация; в такива случаи Комисията може да преустанови останалите процедури по възражение. Комисията уведомява останалите възразяващи за всяко засягащо ги решение, взето в хода на процедурата. Когато едно заявление бъде отхвърлено, процедурите за възражение, които са били преустановени, се считат за приключени, а съответните възразяващи биват надлежно уведомени. РАЗДЕЛ 4 Закрила Член 17 Решение по заявлението за предоставяне на закрила 1. Освен ако заявленията за закрила на наименования за произход или географски указания не са отхвърлени съгласно членове 11, 12, 16 и 28, Комисията взима решение да защити наименованията за произход или географските указания. 2. Решенията относно закрилата, взети съгласно член 41 от Регламент (EО) № 479/2008, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Член 18 Регистър 1. Комисията поддържа „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“, както е предвидено в член 46 от Регламент (EО) № 479/2008, наричан по-долу „регистъра“. 2. Наименование за произход или географско указание, което е прието, се вписва в регистъра. В случай на наименования, регистрирани в съответствие с член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията вписва в регистъра данните, посочени в параграф 3 от настоящия член, с изключение на посочените в буква е). 3. Комисията вписва в регистъра следните данни: а) регистрираното наименование на продукта (продуктите); б) отразяването на факта, че наименованието е защитено като географско указание или наименование за произход; в) името на страната или имената на страните на произход; г) датата на регистрацията; д) позоваването на правния инструмент, въз основа на който се регистрира наименованието; е) позоваването на единния документ. Член 19 Закрила 1. Закрилата на наименование за произход или географско указание започва да тече от датата на неговото вписване в регистъра. 2. В случай на незаконно използване на защитено наименование за произход или географско указание, компетентните органи на държавите-членки по собствена инициатива, съгласно член 45, параграф 4 от Регламент (EО) № 479/2008, или при поискване от дадена страна, предприемат необходимите действия за прекратяване на това незаконно използване и за предотвратяване на предлагането на пазара или износа на въпросните продукти. 3. Закрилата на наименование за произход или географско указание се прилага за цялото наименование, включително за съставните му елементи, при условие че сами по себе си те са отличителни. Неотличителен или родов елемент от защитено наименование за произход или географско указание не подлежи на закрила. РАЗДЕЛ 5 Изменения и отмяна Член 20 Изменения на спецификацията на продукта или на единния документ 1. Заявлението за одобрение на измененията на спецификацията на продукта, подадено от заявител, както е посочено в член 37 от Регламент (EО) № 479/2008, на защитено наименование за произход или географско указание, се изготвя в съответствие с приложение IV към настоящия регламент. 2. С цел да се определи дали едно заявление за одобрение на измененията на спецификацията на продукта съгласно член 49, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 е допустимо, Комисията проверява дали ѝ е била изпратена информацията, изисквана съгласно член 35, параграф 2 от посочения регламент, както и попълнено заявление, посочено в параграф 1 от настоящия член. 3. За целите на прилагането на член 49, параграф 2, първо изречение от Регламент (EО) № 479/2008, членове 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от настоящия регламент се прилагат mutandis mutadis. 4. Едно изменение се счита за минимално, ако: а) не е свързано със съществените характеристики на продукта; б) не изменя връзката; в) не включва промяна на наименованието или на каквато и да било част от наименованието на продукта; г) не засяга определения географски район; д) не води до допълнителни ограничения относно предлагането на продукта на пазара; 5. Когато заявлението за одобряване на измененията на спецификацията на продукта е подадено от заявител, различен от първоначалния заявител, Комисията уведомява първоначалния заявител за това заявление. 6. Когато Комисията реши да приеме изменение в спецификацията на продукта, което засяга или включва изменение на информацията, записана в регистъра, Комисията заличава първоначалните данни от регистъра и вписва новите данни, които влизат в сила от датата, на която поражда действие съответното решение. Член 21 Подаване на искане за отмяна 1. Искането за отмяна съгласно член 50 от Регламент (EО) № 479/2008 се изготвя в съответствие с формуляра, посочен в приложение V към настоящия регламент. Искането за отмяна се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване на искането за отмяна до Комисията се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства. 2. Комисията завежда документите, съдържащи се в искането за отмяна, с датата на получаването и номера на досието, който е даден на искането за отмяна. Подателят на искането за отмяна получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко следните данни: а) номерът на досието; б) броят на получените страници; и в) датата на получаване на искането. 3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато отмяната е по инициатива на Комисията. Член 22 Допустимост 1. С цел да се определи дали едно искане за отмяна е допустимо съгласно член 50 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията проверява дали искането: а) посочва законния интерес, причините и обосновката на подателя на искането за отмяна; б) обяснява основанието за отмяна; и в) се позовава на декларация от държавата-членка или от третата страна, в която е местопребиваването или седалището на подателя на искането, в подкрепа на искането за отмяна. 2. Всяко искане за отмяна съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на отмяната, придружени от съответните подкрепящи документи. 3. В случай че информацията относно основанията, фактите, доказателствата и мненията, както и подкрепящите документи, посочени в параграфи 1 и 2, не са представени едновременно с искането за отмяна, Комисията уведомява подателя на искането за отмяна и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля искането като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или третата страна, или подателят на искането за отмяна, установен във въпросната трета страна. 4. За всяко искане за отмяна, което бъде счетено за допустимо, както и за процедурата за отмяна по собствена инициатива на Комисията, се уведомяват органите на държавата-членка или третата страна или заявителите, установени в третата страна, чието наименование за произход или географско указание е засегнато от отмяната. Член 23 Контрол по отмяна 1. Ако Комисията не е отхвърлила искането за отмяна в съответствие с член 22, параграф 3, тя съобщава за отмяната на органите в държавата-членка или третата страна, или на засегнатите производители, установени във въпросната трета страна, и ги приканва да изпратят забележки в двумесечен срок от датата на изпращане на това съобщение. Всички забележки, получени в този двумесечен срок, се съобщават, по целесъобразност, на подателя на искането за отмяна. В хода на контрола по отмяната, Комисията изисква от страните да представят мнения, когато е приложимо, в двумесечен срок от издаването на това искане, относно съобщенията, получени от останалите страни. 2. Ако органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, или подателят на искането за отмяна не представят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на отмяната. 3. Всяко решение за отмяна на съответното наименование за произход или географско указание се взема от Комисията въз основа на предоставените ѝ доказателства. Комисията взима под внимание дали по-нататъшното съответствие с продуктовата спецификация на лозаро-винарски продукт, който е предмет на защитено наименование за произход или географско указание, е невъзможно или вече не може да бъде гарантирано, по-специално ако условията, определени в член 35 от Регламент (EО) № 479/2008, вече не се изпълняват или няма да могат да бъдат изпълнени в близко бъдеще. За това решение за отмяна се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна. 4. В случай на много на брой искания за отмяна, след предварителен преглед на едно или повече такива искания за отмяна, може да не е възможно да се приеме решение за по-нататъшна закрила на наименование за произход или географско указание и в такъв случай Комисията може да преустанови останалите процедури за отмяна. В този случай Комисията уведомява останалите податели на искания за отмяна за всяко решение, което ги засяга и е взето в хода на процедурата. Когато едно защитено наименование за произход или географско указание бъде отменено, процедурите за отмяна, които са били преустановени, се считат за приключени, а засегнатите податели на искането за отмяна биват надлежно уведомени. 5. Когато отмяната породи действие, Комисията заличава наименованието от регистъра. РАЗДЕЛ 6 Проверки Члeн 24 Декларация от оператори Всеки оператор, който желае да участва във всички или в част от производствените процеси или в опаковането на продукт със защитено наименование за произход или географско указание, подава декларация до компетентните контролни органи, посочени в член 47 от Регламент (EО) № 479/2008. Член 25 Годишна проверка 1. Годишната проверка, извършвана от компетентния контролен орган, както е посочено в член 48, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, включва: а) органолептично и аналитично изследване на продуктите, обхванати от едно наименование за произход; б) или само аналитично изследване, или органолептично и аналитично изследване на продукти, обхванати от едно географско указание; и в) проверка на условията, посочени в спецификацията на продукта. Годишната проверка се извършва в държавата-членка, в която се осъществява производството в съответствие със спецификацията на продукта, и се извършва чрез: а) проверки на случаен принцип въз основа на анализ на риска, или б) взимане на проби, или в) систематично. При проверки на случаен принцип държавите-членки подбират минимален брой оператори, които да бъдат подложени на тези проверки. При взимането на проби държавите-членки гарантират, че броят, естеството и честотата на контролните проверки са представителни за целия съответен определен географски район и отговарят на обема на лозаро-винарските продукти, предлагани на пазара или държани с цел предлагане на пазара. Проверките на случаен принцип могат да се съчетават с взимане на проби. 2. Изследванията, посочени в параграф 1, първа алинея, букви a) и б), се извършват с анонимни проби, които доказват, че изследваният продукт е в съответствие с характеристиките и качествата, описани в спецификацията на продукта за съответното наименование за произход или географско указание, и се извършват на всички етапи от производствения процес, включително на етап опаковане или по-късно. Всяка взета проба трябва да е представителна за съответните вина, държани от оператора. 3. С цел проверка на съответствието на продукта със спецификацията на продукта съгласно параграф 1, първа алинея, буква в), контролните органи проверяват: а) помещенията на операторите, с цел да се провери дали операторите в действителност отговарят на условията, посочени в спецификацията на продукта; и б) продуктите на всички етапи от производствения процес, включително етапа на опаковане, въз основа на план за проверка, който се изготвя предварително от контролния орган и за който операторите са осведомени, обхващащ всеки етап от производството на продукта. 4. Годишната проверка гарантира, че продуктът не може да използва свързаното с него защитено наименование за произход или географско указание, освен ако: а) резултатите от изследванията, посочени в параграф 1, алинея 1, букви a) и б) и параграф 2, доказват, че въпросният продукт отговаря на пределните стойности и притежава всички необходими характеристики на съответното наименование за произход или географско указание; б) другите условия, изброени в спецификацията на продукта, са изпълнени в съответствие с процедурите, изложени в параграф 3. 5. Всеки продукт, който не отговаря на условията, изложени в настоящия член, може да бъде предлаган на пазара, но без съответното наименование за произход или географско указание, при условие че останалите правни изисквания са изпълнени. 6. В случай на защитено трансгранично наименование за произход или географско указание, проверката може да бъде извършена от контролен орган от която и да е от държавите-членки, засегнати от това наименование за произход или географско указание. 7. В случай че годишната проверка се извършва на етапа на опаковане на продукта на територията на държава-членка, която не е държавата-членка, в която е осъществено производството, се прилага член 84 от Регламент (EО) № 555/2008 на Комисията (11). 8. Параграфи 1-7 се прилагат за вина, носещи наименование за произход или географско указание, чието наименование за произход или географско указание отговарят на изискванията, посочени в член 38, параграф 5 от Регламент (EО) № 479/2008. Член 26 Аналитично и органолептично изследване Аналитичното и органолептично изследване, посочено в член 25, параграф 1, първа алинея, букви a) и б), включва: а) анализ на въпросното вино, който измерва следните характерни свойства: i) определени въз основа на физичен и химичен анализ: - общото и действителното алкохолно съдържание; - общото съдържание на захари, изразени като глюкоза и фруктоза (включително наличието на захароза в случай на пенливи и искрящи вина); - общата киселинност - съдържанието на летливи киселини; - общото съдържание на серен диоксид. ii) определени въз основа на допълнителни анализи: - въглероден диоксид (пенливи и искрящи вина при свръхналягане в барове при температура 20 °C); - други характерни свойства, предвидени в законодателството на държавите-членки или продуктовите спецификации на съответните защитени наименования за произход и географски указания. б) органолептично изследване, обхващащо външен вид, аромат и вкус. Член 27 Проверки на продукти с произход от трети страни Ако вина на трета страна се ползват от закрила на защитено наименование за произход или географско указание, съответната трета страна изпраща до Комисията, при поискване от нейна страна, информация относно компетентните органи, посочени в член 48, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008, и относно аспектите, обхванати от проверката, както и доказателство, че въпросното вино изпълнява условията на съответното наименование за произход или географско указание. РАЗДЕЛ 7 Преобразуване в географско указание Член 28 Искане 1. Орган на държава-членка или трета страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, могат да поискат преобразуване на защитено наименование за произход в защитено географско указание, ако по-нататъшното съответствие със спецификацията на продукта на дадено защитено наименование за произход вече не е възможно или не може да бъде гарантирано. Искането за преобразуване, подадено до Комисията, се изготвя в съответствие с образеца, посочен в приложение VI към настоящия регламент. Искането за преобразуване се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване до Комисията на искането за преобразуване се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията. 2. Ако искането за преобразуване в географско указание не отговаря на изискванията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията уведомява органите на държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна, какви са основанията за отказа и го приканва да оттегли или измени искането или да представи мнения в двумесечен срок. 3. В случай че преди изтичането на срока пречките за преобразуване в географско указание не са отстранени от органите на държавата-членка или третата страна, или от заявителя, установен във въпросната трета страна, Комисията отхвърля искането. 4. Всяко решение за отхвърляне на искането за преобразуване се взима от Комисията въз основа на предоставените ѝ документи и информация. За това решение за отхвърляне се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна. 5. Член 40 и член 49, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 не се прилагат. ГЛАВА III ТРАДИЦИОННИ НАИМЕНОВАНИЯ РАЗДЕЛ 1 Заявление Член 29 Заявители 1. Компетентните органи на държавите-членки или третите страни, или представителни професионални организации, установени в трети страни, могат да подадат до Комисията заявление за закрила на традиционни наименования по смисъла на член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008. 2. „Представителна професионална организация“ означава всяка организация на производители или асоциация от организации на производители, приела едни и същи правила и развиваща дейност в даден лозаро-винарски район или в няколко такива с наименование за произход или географско указание, когато в нея членуват най-малко две трети от производителите в района/ите на наименованието за произход или географското указание, в който/които организацията развива дейност, и тя произвежда най-малко две трети от производството на районите. Една представителна професионална организация може да подаде заявление за закрила само за произвежданите от нея вина. Член 30 Заявление за правна закрила 1. Заявлението за закрила на традиционно наименование съответства на образеца, посочен в приложение VII, и се придружава от копие от правилата, уреждащи използването на въпросното наименование. 2. В случай на заявление, подадено от представителна професионална организация, установена в трета страна, се представят също подробни данни за представителната професионална организация. Тази информация, включително съответните подробни данни за членовете на представителната професионална организация, където това е уместно, е посочена в приложение XI. Член 31 Език 1. Заявеното наименование за закрила се подава: a) на официалния език (езици), регионалния език (езици) на държавата-членка или третата страна, от която произхожда наименованието, или; б) на езика, използван с търговско предназначение за това наименование. Наименованието, използвано на даден език, се отнася до специфичните продукти, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008. 2. Наименованието се регистрира, изписано в съответствие с начина (начините) на изписване на оригиналния език. Член 32 Правила относно традиционни наименования на трети страни 1. Член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 се прилага mutatis mutandis за наименования, които традиционно се използват в трети страни във връзка с лозаро-винарски продукти с географско указание от съответната трета страна. 2. За вината с произход от трети страни, чиито етикети носят традиционни указания, различни от традиционните наименования, изброени в приложение XII, посочените традиционни указания могат да бъдат използвани върху етикетите на вината в съответствие с правилата, приложими в съответните трети страни, включително онези, които произтичат от представителни професионални организации. РАЗДЕЛ 2 Процедура по преглед Член 33 Подаване на заявление Комисията завежда документите, съдържащи се в заявлението, с датата на получаване и номера на досието на заявлението. Заявлението се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. Датата на подаване на заявлението до Комисията е датата, на която възражението е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата и традиционното наименование се оповестяват публично чрез подходящи средства. Заявителят получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко: а) номерът на досието; б) традиционното наименование; в) броят на получените документи; и г) датата на получаването им. Член 34 Допустимост Комисията проверява дали формулярът за заявление е попълнен изцяло и е придружен от необходимата документация, както е предвидено в член 30. Ако формулярът за заявление е непълен или документацията липсва или е непълна, Комисията съответно уведомява заявителя и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля заявлението като недопустимо. Заявителят бива уведомен за решението за недопустимост. Член 35 Условия за валидност 1. Признаването на традиционно наименование се приема, ако: a) отговаря на определението, посочено в член 54, параграф 1, буква a) или буква б) от Регламент (EО) № 479/2008, и на условията, определени в член 31 от настоящия регламент; б) наименованието се състои изключително от: i) наименование, използвано традиционно в търговията в голяма част от територията на Общността или на съответната трета страна, за разграничаване на специфичните категории лозаро-винарски продукти, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, или; ii) наименование с репутация, използвано традиционно в търговията най-малкото на територията на държавата-членка или на съответната трета страна, за разграничаване на специфичните категории лозаро-винарски продукти, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008. в) наименованието трябва: i) да не е родово; ii) да бъде определено и регулирано в законодателството на държавата-членка, или; iii) да подлежи на условията за използване, предвидени в правилата, приложими за винопроизводители в съответната трета страна, включително онези, произтичащи от представителни професионални организации. 2. За целите на параграф 1, буква б), традиционна употреба означава: a) най-малко пет години в случай на наименования, за които е подадено заявление на езика (езиците), посочени в член 31, буква a) от настоящия регламент, б) най-малко 15 години в случай на наименования, за които е подадено заявление на език, посочен в член 31, буква б) от настоящия регламент. 3. За целите на параграф 1, буква в), i) „родово“ означава, че името на традиционно наименование, въпреки че е свързано със специфичен начин на производство или стареене, или с качеството, цвета, типа местност или събитие, свързано с историята на лозаро-винарския продукт, се е превърнало в традиционно наименование за съответния лозаро-винарски продукт в Общността. 4. Условието, посочено в параграф 1, буква б) от настоящия член, не се прилага за традиционните наименования, посочени в член 54, параграф 1, буква a) от Регламент (EC) № 479/2008. Член 36 Основания за отказ 1. Ако заявлението за традиционно наименование не отговаря на определението, посочено в член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, и на изискванията, посочени в членове 31 и 35, Комисията уведомява заявителя за основанията за отказ, като определя двумесечен срок от издаването на това съобщение за оттегляне или изменение на заявлението или за представяне на забележки. Комисията взима решение относно закрилата въз основа на предоставената ѝ информация. 2. Ако пречките не бъдат отстранени от заявителя в срока, посочен в параграф 1, Комисията отхвърля заявлението. Всяко решение за отхвърляне на съответното традиционно наименование се взема от Комисията въз основа на предоставените ѝ документи и информация. Заявителят бива уведомен за решението за отказ. РАЗДЕЛ 3 Процедури за предявяване на възражения Член 37 Подаване на искане за възражение 1. В двумесечен срок от датата на публикуването, предвидено в член 33, първа алинея, всяка държава-членка или трета страна, или всяко физическо или юридическо лице, което има законов интерес, може да възрази срещу предложеното признаване чрез подаване на искане за възражение. 2. Искането за възражение се изготвя въз основа на формуляра, посочен в приложение VIII, и се изпраща до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване на искането за възражение до Комисията се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията. 3. Комисията завежда документите, съдържащи се в искането за възражение, с датата на получаване и номера на досието, който е даден на искането за възражение. Подателят на възражението получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко следните данни: а) номерът на досието; б) броят на получените страници; и в) датата на получаване на искането. Член 38 Допустимост 1. С цел да определи дали едно възражение е допустимо, Комисията проверява дали в искането за възражение са посочени претендираното по-ранно право (права) и основанието (основанията) за възражение и дали искането е получено от Комисията в срока, предвиден в член 37, параграф 1. 2. Ако възражението се основава на съществуването на по-ранна търговска марка с репутация и известност, в съответствие с член 41, параграф 2, искането за възражение се придружава от доказателство за подаването, регистрацията или използването на тази по-ранна търговска марка, например сертификат за регистрация, и от доказателство за нейната репутация и известност. 3. Всяко надлежно обосновано искане за възражение съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на възражението, придружени от съответните подкрепящи документи. Информацията и доказателствата, които трябва да се представят в подкрепа на използването на по-ранна марка, съдържат подробни данни за мястото, продължителността, степента и естеството на използването на по-ранната марка, както и за нейната репутация и известност. 4. В случай че данните за претендираното по-ранно право (права), основанието (основанията), фактите, доказателствата или мненията, или покрепящите документи, както е посочено в параграфи 1-3, не са представени едновременно с искането за възражение или някои от тях липсват, Комисията съответно уведомява подателя на възражението и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля искането като недопустимо. За решението за недопустимост биват уведомени възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна. 5. За всяко искане за възражение, счетено за допустимо, биват уведомени органите на държавата-членка или третата страна или професионалната организация във въпросната трета страна. Член 39 Контрол относно възражение 1. Ако Комисията не е отхвърлила искането за възражение в съответствие с член 38, параграф 4, тя съобщава за възражението на органите в държавата-членка или третата страна, или на представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна, и ги приканва да представят забележки в двумесечен срок от датата на изпращане на това съобщение. Всички забележки, получени в рамките на този двумесечен срок, се съобщават на възразяващия. В хода на контрола относно възражението, Комисията изисква от страните да представят мнения, по целесъобразност, в двумесечен срок от издаването на това искане, относно съобщенията, получени от останалите страни. 2. Ако органите в държавата-членка или третата страна, или представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна, или възразяващият не представят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на възражението. 3. Всяко решение за отхвърляне или признаване на съответното традиционно наименование се взима от Комисията въз основа на доказателствата, с които тя разполага. Комисията взима под внимание дали са изпълнени условията, посочени в член 40, параграф 1 или изложени в член 41, параграф 3 или в член 42. За решението за отказ се уведомяват възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна. 4. В случай на много на брой искания за възражение, след предварителен преглед на едно или повече такива искания за възражения може да не е възможно заявлението за признаване да бъде прието; в такива случаи Комисията може да преустанови останалите процедури по възражения. Комисията уведомява останалите възразяващи за всяко засягащо ги решение, взето в хода на процедурата. Когато едно заявление е отхвърлено, процедурите за възражение, които са били преустановени, се считат за приключени, а съответните възразяващи биват надлежно уведомени. РАЗДЕЛ 4 Закрила Член 40 Обща закрила 1. Ако едно заявление отговаря на условията, посочени в член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 и в членове 31 и 35, и не е отхвърлено съгласно членове 38 и 39, традиционното наименование се включва в приложение XII към настоящия регламент. 2. Традиционните наименования, изброени в приложение XII, са защитени само на езика и за категориите лозаро-винарски продукти, предявени в заявлението, срещу: a) всяка злоупотреба, дори ако защитеното наименование е придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“,„имитация“„както е произведено в“, „с аромат на“, „като“ или друг подобен израз; б) всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение означение на естеството, характеристиките или основните свойства на продукта, върху вътрешната или външната опаковка, рекламни материали или документи, свързани с него; в) всяка друга практика, която би могла да въведе в заблуждение потребителите, по-специално да създаде впечатлението, че виното отговаря на условията за защитеното традиционно наименование. Член 41 Връзка с търговските марки 1. Когато традиционно наименование е защитено съгласно настоящия регламент, регистрацията на търговска марка, съответстваща на една от хипотезите по член 40, се отказва, ако заявлението за регистрация на търговската марка не се отнася за вина, които отговарят на условията за използване на това традиционно наименование, и заявлението е подадено след датата на представяне в Комисията на заявлението за предоставяне на правна закрила на традиционното наименование и впоследствие традиционното наименование е получило закрила. Търговски марки, регистрирани в нарушение на първа алинея, се обявяват за недействителни при подаване на искане съгласно приложимите процедури, определени в Директива 2008/95/EО на Европейския парламент и на Съвета (12) или Регламент (EО) № 40/94 на Съвета (13). 2. Търговска марка, съответстваща на една от хипотезите по член 40 от настоящия регламент, за която е подадено заявление, регистрирана е или, ако такава възможност е предвидена в съответното законодателство, е установена вследствие на употреба на територията на Общността преди 4 май 2002 г. или преди датата на подаване на заявление до Комисията за закрила на традиционното наименование, може да продължи да се използва и подновява независимо от закрилата на традиционното наименование. В подобни случаи се разрешава използването на традиционното наименование успоредно със съответната търговска марка. 3. Едно наименование не може да се ползва със закрила като традиционно наименование, когато в светлината на репутацията и известността на търговската марка тази закрила може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност, естеството, характеристиките или качеството на виното. Член 42 Омоними 1. Наименование, за което е подадено заявление и което изцяло или отчасти е омоним с традиционно наименование, което вече е защитено съгласно настоящата глава, подлежи на закрила, като се спазва местното и традиционно използване и се отчита рискът от въвеждане в заблуждение. Омонимно наименование, което въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или истинския произход на продуктите, не се регистрира, дори ако наименованието е точно. Използването на защитени омонимни наименования зависи от наличието на достатъчно разграничения в практиката между омонима, защитен впоследствие, и вече включеното в приложение XII традиционно наименование, като се взима предвид необходимостта от равнопоставено третиране на заинтересованите производители и от това да не се въвеждат в заблуждение потребителите. 2. Параграф 1 се прилага mutatis mutandis за традиционни наименования, защитени преди 1 август 2009 г., които са отчасти омонимни със защитено наименование за произход или географско указание или с наименованието на винен сорт лоза или неговите синоними, изброени в приложение XV. Член 43 Привеждане в изпълнение на закрилата За целите на прилагането на член 55 от Регламент (EО) № 479/2008, в случай на незаконно използване на защитени традиционни наименования, компетентните национални органи по своя собствена инициатива или по искане на дадена страна, предприемат всички мерки, за да спрат предлагането на пазара, включително всякакъв износ, на съответните продукти. РАЗДЕЛ 5 Процедура за отмяна Член 44 Основания за отмяна Основанията за отмяна на традиционно наименование са налице, когато то вече не отговаря на определението, установено в член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, или на изискванията, посочени в член 31, член 35, член 40, параграф 2, член 41, параграф 3, или член 42. Член 45 Подаване на искане за отмяна 1. Надлежно обосновано искане за отмяна може да бъде подадено до Комисията от държава-членка, трета страна или физическо или юридическо лице, което има законен интерес в съответствие с формуляра, посочен в приложение IX. Искането за отмяна се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване на искането за отмяна до Комисията се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства. 2. Комисията завежда документите, съдържащи се в искането за отмяна, с датата на получаване и номера на досието, който е даден на искането за отмяна. Подателят на искането за отмяна получава потвърждение за получаването му, в което се посочват най-малко следните данни: а) номерът на досието; б) броят на получените страници; и в) датата на получаване на искането. 3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато отмяната е по инициатива на Комисията. Член 46 Допустимост 1. С цел да се определи дали едно искане за отмяна е допустимо, Комисията проверява дали искането: а) посочва законния интерес на подателя на искането за отмяна; б) основанието (основанията) за отмяна; и в) се позовава на декларация от държавата-членка или от третата страна, в която се намира местопребиваването или седалището на подателя на искането, в което се обяснява законния интерес, причините и обосновката на подателя на искането за отмяна. 2. Всяко искане за отмяна съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на отмяната, придружени от съответните подкрепящи документи. 3. В случай че информацията относно основанията, фактите, доказателствата и мненията, както и подкрепящиге документи, посочени в параграфи 1 и 2, не са представени едновременно с искането за отмяна, Комисията уведомява съответно подателя на искането за отмяна и го прикава да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля искането като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или третата страна, или подателят на искането за отмяна, установен във въпросната трета страна. 4. За всяко искане за отмяна, счетено за допустимо, включително за процедурата за отмяна по собствена инициатива на Комисията, се уведомяват органите на държавата-членка или третата страна или подателят на искането за отмяна, установен в третата страна, чието традиционно наименование е засегнато от отмяната. Член 47 Контрол по отмяна 1. Ако Комисията не е отхвърлила искането за отмяна в съответствие с член 46, параграф 3, тя съобщава за искането за отмяна на органите в държавата-членка или третата страна, или на заявителя, установен във въпросната трета страна, и ги приканва да изпратят забележки в двумесечен срок срок от датата на изпращане на това съобщение. Всички забележки, получени в този двумесечен срок, се съобщават на подателя на искането за отмяна. В хода на контрола по отмяната, Комисията изисква от страните да представят мнения, по целесъобразност, в двумесечен срок от издаването на това искане относно съобщенията, получени от останалите страни. 2. Ако органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, или подателят на искането за отмяна не представят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на искането за отмяна. 3. Всяко решение за отмяна на съответното традиционно наименование се взима от Комисията въз основа на доказателствата, с които тя разполага. Комисията взима под внимание дали посочените в член 44 условия вече не се изпълняват. За решението за отмяна се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или съответната трета страна. 4. В случай на много на брой искания за отмяна, след предварителен преглед на едно или повече такива искания за отмяна, може да не е възможно да се приеме решение за по-нататъшна закрила на традиционно наименование и в такъв случай Комисията може да преустанови останалите процедури за отмяна. В този случай Комисията уведомява останалите податели на искането за отмяна за всяко засягащо ги решение, взето в хода на процедурата. Когато едно традиционно наименование бъде отменено, процедурите за отмяна, които са били преустановени, се считат за приключени, а съответните податели на искането за отмяна биват надлежно уведомени. 5. Когато една отмяна породи действие, Комисията заличава съответното наименование от списъка, посочен в приложение XII. РАЗДЕЛ 6 Съществуващи защитени традиционни наименования Член 48 Съществуващи защитени традиционни наименования Традиционните наименования, които са защитени в съответствие с членове 24, 28 и 29 от Регламент (EО) № 753/2002, се ползват автоматично със закрила по настоящия регламент, при условие че: а) до 1 май 2009 г. до Комисията е подадено резюме на определението или условията за използване; б) държавите-членки или третите страни не са преустановили закрилата си върху определени традиционни наименования. ГЛАВА IV ЕТИКЕТИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ Член 49 Общо правило за всички данни в етикетирането Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, етикетирането на продуктите, посочени в параграфи 1-11, 13, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008 (наричани по-долу „продукти“), не може да бъде допълвано с други данни, освен предвидените в член 58 и регламентираните в член 59, параграф 1 и член 60, параграф 1 от посочения регламент, освен ако удовлетворяват изискванията на член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2000/13/EО. РАЗДЕЛ 1 Задължителни данни Член 50 Представяне на задължителните данни 1. Задължителните данни, посочени в член 58 от Регламент (EО) № 479/2008, както и данните, изброени в член 59 от същия регламент, трябва да са разположени в едно и също зрително поле върху съда по начин, позволяващ да се четат едновременно, без да се налага завъртане на съда. Независимо от това се допуска задължителните данни за номера на партидата и данните, посочени в член 51 и член 56, параграф 4 от настоящия регламент, да са разположени извън зрителното поле, в което са разположени останалите задължителни данни. 2. Задължителните данни, посочени в параграф 1, и данните, приложими по силата на правните инструменти, посочени в член 58 от Регламент (EО) № 479/2008, се представят с неизличими букви, които ясно се отличават от заобикалящите ги писмени указания и рисунки. Член 51 Прилагане на определени хоризонтални правила 1. Когато една или повече от съставките, изброени в приложение IIIa към Директива 2000/13/EО, се намират в един от продуктите, посочени в приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, те задължително трябва да бъдат обозначени върху етикета, предшествани от термина „съдържа“. За сулфитите могат да бъдат използвани следните термини: „сулфити“ или „серен диоксид“. 2. Задължителното етикетиране, посочено в параграф 1, може да бъде придружено от използването на пиктограмата, включена в приложение X към настоящия регламент. Член 52 Предлагане на пазара и износ 1. Продуктите, чиито етикети или представяне не отговарят на съответните условия, както е посочено в настоящия регламент, не могат да бъдат предлагани на пазара на Общността или да бъдат изнасяни. 2. Чрез дерогация от глави V и VI от Регламент (EО) № 479/2008, когато съответните продукти са предназначени за износ, държавите-членки могат да позволят данни, които са в противоречие с правилата за етикетиране, предвидени в законодателството на Общността, да фигурират върху етикета на вината за износ, когато това се изисква от законодателството на съответната трета страна. Тези данни могат да фигурират на езици, различни от официалните езици на Общността. Член 53 Забрана за използване на капсули или фолио, изработени на основата на олово Устройствата за затваряне на продуктите, посочени в член 49, не могат да бъдат облечени с капсула или фолио, изработени от материали на основата на олово. Член 54 Действително алкохолно съдържание 1. Действителното алкохолно съдържание по обем, посочено в член 59, параграф 1, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008, се изразява в цели проценти или половини от проценти. След числото следва „об. %“, като преди него може да се изпише „действително алкохолно съдържание“, „действителен алкохол“ или „алк.“. Без да се засягат допустимите отклонения, определени за използвания референтен метод за анализ, показаното съдържание не може да се различава с повече от 0,5 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание. Независимо от това, алкохолното съдържание на продуктите със защитени наименования за произход или географски указания, съхранявани в бутилки в продължение на повече от три години, пенливите вина, качествените пенливи вина, пенливите-газирани вина, искрящите вина, искрящите-газирани вина, ликьорните вина и вината от презряло грозде, без да се засягат допустимите отклонения, определени за използвания референтен метод за анализ, не може да се различава с повече от 0,8 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание. 2. Действителното алкохолно съдържание се посочва върху етикета с цифри с височина най-малко 5 mm, ако номиналният обем на съда е по-голям от 100 cl, 3 mm - ако е равен или по-малък от 100 cl и по-голям от 20 cl, и 2 mm, ако е равен или по-малък от 20 cl. Член 55 Обозначение на мястото, откъдето произхожда продуктът 1. Обозначението на мястото, откъдето произхожда продуктът, посочено в член 59, параграф 1, буква г) от Регламент (EО) № 479/2008, се указва, както следва: a) за вина, посочени в параграфи 1, 2, 3, 7-9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, без защитено наименование за произход или географско указание, едно от следните обозначения: i) думите „вино от (…)“, „произведено в (…)“ или „продукт от (…)“, или еквивалентни изрази, следвани от името на държавата-членка или третата страна, на чиято територия е добито гроздето и е преработено във вино; В случай на трансгранично вино, произведено от определени винени сортове лози, както е посочено в член 60, параграф 2, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008, може да бъде посочено само наименованието на една или повече държави-членки или трети страни. ii) думите „вино от Европейската общност“ или еквивалентен израз, или „смес от вина от различни страни в Европейската общност“ в случаи на вина, получени от смесване на вина с произход от няколко държави-членки, или думите „смес от вина от различни страни извън Европейската общност“ или „смес от (…)“ с посочване на наименованията на съответните трети страни в случай на вино, получено в резултат на смесване на вина с произход от няколко трети страни; iii) думите „вино от Европейската общност“ или еквивалентни изрази, или „вино, получено в (…) на основата на грозде, добито в (…)“ допълнени от наименованията на съответните държави-членки в случай на вина, произведени в държава-членка, от грозде, добито в друга държава-членка, или думите „вино, получено в (…) на основата на грозде, добито в (…)“, с посочване на наименованията на съответните трети страни за вина, произведени в трета страна, от грозде, добито в друга трета страна. б) за вина, посочени в параграфи 4, 5 и 6 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, без защитено наименование за произход или географско указание, едно от следните обозначения: i) думите „вино от (…)“, „произведено в (…)“, „продукт от (…)“ или „sekt от (…)“ или еквивалентни изрази, следвани от наименованието на държавата-членка или третата страна, на чиято територия е добито гроздето и е преработено във вино; ii) думите „произведено в (…)“ или еквивалентен израз, допълнени от наименованието на държавата-членка, в която се извършва вторичната ферментация. в) за вина със защитено наименование за произход или географско указание думите „вино от (…)“, „произведено в (…)“ или „продукт от (…)“, или еквивалентни изрази, допълнени от наименованието на държавата-членка или третата страна, на чиято територия е добито гроздето и е преработено във вино; В случай на трансгранично защитено наименование за произход или географско указание, се посочва само наименованието на една или повече държави-членки или трети страни. Настоящият параграф не засяга членове 56 и 67. 2. Обозначението на мястото, откъдето произхожда продуктът, посочено в член 59, параграф 1, буква г) от Регламент (EО) № 479/2008, върху етикети на гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, концентрирана гроздова мъст или младо вино в процес на ферментация се обозначава, както следва: a) „мъст от (…)“ или „мъст, произведена в (….)“ или еквивалентни изрази, допълнени от наименованието на държавата-членка, отделна страна, която съставлява част от държавата-членка, в която е произведен продуктът; б) „смес на основата на продукти от две или повече страни от Европейската общност“ в случай на купажиране на продукти, произведени в две или повече държави-членки; в) „мъст, получена в (…) от грозде, добито в (…)“ в случай, че гроздовата мъст не е била добита в държавата-членка, в която е добито използваното грозде. 3. В случая на Обединеното кралство, наименованието на държавата-членка може да бъде заменено с наименованието на отделната страна, съставляваща част от Обединеното кралство. Член 56 Обозначение на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя и търговеца 1. За целите на прилагането на член 59, параграф 1, букви д) и е) от Регламент (EО) № 479/2008 и на настоящия член: a) „бутилиращо предприятие“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които извършват бутилиране за своя сметка, лично или чрез други лица; б) „бутилиране“ е поставянето на съответния продукт в съдове с обем не повече от 60 литра, за последваща продажба; в) „производител“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които преработват лично или за своя сметка чрез други лица грозде, гроздова мъст и вино в пенливи вина, пенливи-газирани вина, качествени пенливи вина или качествени пенливи ароматизирани вина; г) „вносител“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, установени в Общността, които поемат отговорността за пускане в свободно обращение на стоки, които не са от Общността по смисъла на член 4, параграф 8 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (14); д) „търговец“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които не попадат в обхвата на определението за производител, които закупуват, а след това пускат в обращение пенливи вина, пенливи-газирани вина, качествени пенливи вина или качествени пенливи ароматизирани вина; е) „адрес“ са обозначенията за местния административен район и държавата-членка, където се намира седалището на бутилиращото предприятие, производителя, търговеца или вносителя. 2. Наименованието и адресът на бутилиращото предприятие се допълват от: а) думите „бутилиращо предприятие“ или „бутилирано от (…)“, или б) наименования, чиито условия за употреба са определени от държавата-членка, в която се извършва бутилирането на вина със защитено наименование за произход или географско указание: i) в стопанството на производителя, или; ii) в помещенията на група производители, или; iii) в предприятие, разположено в определения географски район или в непосредствена близост до съответния определен географски район. В случаите на бутилиране по договор, указанието за бутилиращото предприятие се допълва от текста: „бутилирано за (…)“ или, в случая когато се указват името и адресът на този, който е извършил бутилирането за сметка на трето лице - от текста: „бутилирано от (…) за (…)“. Когато бутилирането се извършва на място, различно от бутилиращото предприятие, посочените в този параграф данни се придружават от посочване на точното място, където е извършена операцията, и ако тя е била извършена в друга държава-членка - от името на тази държава. В случаите, които се отнасят до напълване на други съдове освен бутилки, текстът „опаковащо предприятие“ и „опаковано от (…)“ заменя съответно текста „бутилиращо предприятие“ и „бутилирано от (…)“, освен когато в използвания език такава разлика не съществува. 3. Името и адресът на производителя или търговеца се допълват от текста „производител“ или „произведено от“ и „търговец“ или „продавано от“, или еквивалентен израз. Държавите-членки могат да направят задължително обозначаването на производителя. 4. Името и адресът на вносителя се предшестват от думите „вносител“ или „внесено от (…)“. 5. Посочените в параграфи 2, 3 и 4 обозначения могат да бъдат групирани заедно, ако се отнасят за едно и също физическо или юридическо лице. Едно от тези обозначения може да бъде заменено с код, определен от държавата-членка, в която се намира седалището на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя или търговеца. Кодът се допълва от посочване на въпросната държава-членка. Върху етикета на виното от съответния продукт фигурират също името и адресът на друго физическо или юридическо лице, което участва в търговското разпространение и е различно от обозначените с код бутилиращо предприятие, производител, вносител или търговец. 6. Когато името или адресът на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя или търговеца се състоят от или съдържат защитено наименование за произход или географско указание, то фигурира върху етикета: а) с букви, чиито размери не надвишават половината от размера на използваните за защитеното наименование за произход или географско указание или за обозначаване на съответната категория лозаро-винарски продукти, или б) чрез използване на код, както е предвидено в параграф 5, втора алинея. Държавата-членка може да реши кой вариант да приложи за продуктите, произвеждани на нейна територия. Член 57 Обозначение за стопанство 1. Термините за обозначаване на стопанство, изброени в приложение XIII, с изключение на обозначението за наименованието на бутилиращото предприятие, производителя или търговеца, се запазват за вина със защитено наименование за произход или географско указание, при условие че: а) виното е произведено изключително от грозде, добито от лозя, използвани от това стопанство; б) винопроизводството се извършва изцяло в това стопанство; в) държавите-членки регламентират употребата на техните съответни термини, изброени в приложение XIII. Третите страни определят правилата за използване, приложими за техните съответни термини, изброени в приложение XIII, включително тези, произхождащи от представителни професионални организации. 2. Наименованието на стопанството може да бъде използвано от други оператори, участващи в предлагането на продукта на пазара, само когато съответното стопанство е съгласно с това използване. Член 58 Обозначение за съдържанието на захар 1. Термините, изброени в част А от приложение XIV към настоящия регламент, указващи съдържанието на захар, фигурират върху етикета на продуктите, предвидени в член 59, параграф 1, буква ж) от Регламент (EО) № 479/2008. 2. Ако съдържанието на захар в продуктите, изразено като фруктоза и глюкоза (включително захароза), позволява използването на два от термините, изброени в част А от приложение XIV, се избира само един от тези два термина. 3. Без да се засягат условията за употреба, описани в част А от приложение XIV, съдържанието на захар не може да се различава с повече от 3 g/l от указаното върху етикета на продукта. Член 59 Дерогации В съответствие с член 59, параграф 3, буква б) от Регламент (EО) № 479/2008, означенията „защитено наименование за произход“ могат да не се посочват за вина, носещи следните защитени наименования за произход, при условие, че тази възможност е регламентирана в законодателството на държавата-членка или в правилата, приложими в съответната трета страна, включително тези, произхождащи от представителни професионални организации: a) Кипър: Κουμανδαρία (Commandaria); б) Гърция: Σάμος (Samos); в) Испания: Cava, Jerez, Xérès или Sherry, Manzanilla; г) Франция: Champagne; д) Италия: Asti, Marsala, Franciacorta; е) Португалия: Madeira или Madère, Port или Porto. Член 60 Специални правила за пенливо-газирано вино, искрящо-газирано вино и качествено пенливо вино 1. Наименованията „пенливо-газирано вино“ и „искрящо-газирано вино“, посочени в приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, се допълват от изписан с букви от същия вид и със същата големина текст „получено чрез добавяне на въглероден диоксид“ или „получено чрез добавяне на въглероден анхидрид“, освен когато използваният език сам по себе си показва, че е добавен въглероден диоксид. Текстовете „получено чрез добавяне на въглероден диоксид“ или „получено чрез добавяне на въглероден анхидрид“ се изписват, дори когато се прилага член 59, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008. 2. По отношение на качествените пенливи вина, за вината, чиито етикети съдържат наименованието „Sekt“, може да не се посочва категорията лозаро-винарски продукт. РАЗДЕЛ 2 Незадължителни данни Член 61 Година на реколтата 1. Годината на реколтата, посочена в член 60, параграф 1, буква а) от Регламент (EО) № 479/2008, може да фигурира върху етикетите на продукти, както е посочено в член 49, при условие че най-малко 85 % от гроздето, използвано за производството на продуктите, е добито през въпросната година. Това не включва: а) количествата продукти, използвани за подслаждане, „експедиционен ликьор“ или „тиражен ликьор“, или; б) количествата продукт, посочен в параграф 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008. 2. За продукти, които традиционно се получават от грозде, набрано през януари или февруари, годината на реколтата, която фигурира върху етикета на вината, е предходната календарна година. 3. Продуктите без защитено наименование за произход или географско указание също спазват изискванията, изложени в параграфи 1 и 2 от настоящия член и в член 63. Член 62 Наименование на винения сорт лоза 1. Наименованията на винените сортове лози или техните синоними, посочени в член 60, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 479/2008, използвани за производство на продукти, посочени в член 49 от настоящия регламент, могат да фигурират върху етикетите на съответните продукти при условията, изложени в букви a) и б) от настоящия член. а) За вина, произведени в Европейската общност, наименованията на винените сортове лози или техните синоними са наименованията, посочени в класификацията на винените сортове лози, посочена в член 24, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008. За държави-членки, освободени от задължението за класификация, както е посочено в член 24, параграф 2 от регламент (EО) № 479/2008, наименованията на винените сортове лози или техните синоними са наименованията, посочени в „Международния списък на сортовете лози и техните синоними“, поддържан от Международната организация по лозарство и винарство (OIV). б) За вина с произход от трети страни, условията за използване на наименованията на винените сортове лози или техните синоними са в съответствие с правилата, приложими за винопроизводителите в съответната трета страна, включително тези, произхождащи от представителни професионални организации, и имената на винени сортове лози или техни синоними, посочени в поне един от следните списъци: i) Международната организация по лозарство и винарство (OIV); ii) Международния съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV); iii) Международния съвет за растителни генетични ресурси (IBPGR). в) За продукти със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна, наименованията на винените сортове лози или техните синоними могат да бъдат посочени: i) ако е посочен само един винен сорт лоза или неговият синоним, най-малко 85 % от продуктите са произведени от този сорт, без да се включва: - количеството продукти, използвани за подслаждане, „експедиционен ликьор“ или „тиражен ликьор“, или; - количеството продукт, посочен в параграф 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008. ii) ако са посочени два или повече винени сортове лози или техните синоними, 100 % от съответните продукти са произведени от тези сортове, без да се включва: - количеството продукти, използвани за подслаждане, „експедиционен ликьор“ или „тиражен ликьор“, или; - количеството продукт, посочен в параграф 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008. В случая, посочен в подточка ii), винените сортове лози трябва да фигурират в низходящ ред според използваната пропорция и с букви с еднаква големина. г) За продуктите без защитено наименование за произход или географско указание, наименованията на винените сортове лози или техните синоними могат да бъдат посочени, при условие че са изпълнени изискванията, изложени в параграф 1, буква a) или б) и параграф 1, буква в) и в член 63. 2. При пенливи вина и качествени пенливи вина, наименованията на винени сортове лози, използвани като допълнение към описанието на продукта, а именно „pinot blanc“, „pinot noir“, „pinot meunier“ или „pinot gris“ и еквивалентните им наименования на другите езици на Общността, могат да бъдат заменени със синонима „pinot“. 3. Чрез дерогация от член 42, параграф 3 от Регламент (EО) № 479/2008, наименованията на винените сортове лози и техните синоними, изброени в част А от приложение XV към настоящия регламент, които са съставени от или съдържат защитено наименование за произход или географско указание, могат да фигурират само върху етикета на продукт със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна, ако са одобрени съгласно общностните правила, които са били в сила към 11 май 2002 г. или към датата на присъединяването на държавата-членка, която от двете дати е по-късна. 4. Наименованията на винените сортове лози и техните синоними, изброени в част Б от приложение XV към настоящия регламент, които съдържат отчасти защитено наименование за произход или географско указание и пряко посочват географския елемент на въпросното защитено наименование за произход или географско указание, могат да фигурират само върху етикета на продукт със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна. Член 63 Специфични правила относно винени сортове лози и години на реколта за вина без защитено наименование за произход или географско указание 1. Държавите-членки определят компетентния орган или органи, отговорни за осигуряване на сертифицирането, предвидено в член 60, параграф 2, буква a) от Регламент (EО) № 479/2008, в съответствие с критериите, изложени в член 4 от Регламент (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (15). 2. Сертифицирането на виното на всеки етап от производството, включително по време на опаковане на виното, се осигурява от: а) компетентния орган или органи, посочени в параграф 1; или б) един или повече контролни органи по смисъла на член 2, втора алинея, точка 5 от Регламент (EО) № 882/2004, действащи като органи по сертифициране на продуктите в съответствие с критериите, предвидени в член 5 от посочения регламент. Органът или органите, посочени в параграф 1, предоставят адекватни гаранции за обективност и безпристрастност и разполагат с необходимия квалифициран персонал и ресурси, необходими за изпълнение на техните задачи. Органите по сертифициране, посочени в първа алинея, буква б), спазват европейския стандарт EN 45011 или ISO/IEC Guide 65 (Общи изисквания за органите, които извършват сертифициране на продукти), като от 1 май 2010 г. се акредитират в съответствие с тях. Разходите за сертификация са за сметка на сертифицираните оператори. 3. Процедурата за сертифициране, както е предвидено в член 60, параграф 2, буква a) от Регламент (EC) № 479/2008, осигурява административни доказателства в подкрепа на верността на данните за винения сорт (сортове) лоза и годината на реколтата, посочени върху етикета на съответното вино (вина). Освен това държавите-членки производителки могат да вземат решение относно: а) органолептично изследване на виното по отношение на аромата и вкуса, извършвано върху анонимни проби, с цел да се потвърди, че основните характеристики на виното се дължат на използвания винен сорт (сортове) лози; б) аналитично изследване в случай на вино, произведено само от един винен сорт грозде. Процедурата за сертифициране се извършва от компетентния орган (органи) или контролния орган (органи), посочен в параграфи 1 и 2, в държавата-членка, в която е осъществено производството. Сертифицирането се извършва чрез: а) проверки на случаен принцип въз основа на анализ на риска; б) взимане на проби, или; в) систематично. В случая на проверки на случаен принцип, те се извършват въз основа на план за контрол, съставен предварително от органа (органите), който обхваща различни етапи от производството на продукта. Операторите са запознати с плана за контрол. Държавите-членки подбират на случаен принцип минималния брой оператори, които да бъдат подложени на тази проверка. При взимането на проби държавите-членки гарантират чрез броя, естеството и честотата на контролните проверки, че пробите са представителни за цялата им територия и че отговарят на обема на лозаро-винарските продукти, които се предлагат на пазара или се държат с цел предлагане на пазара. Проверките на случаен принцип могат да се съчетават с взимане на проби. 4. По отношение на член 60, параграф 2, буква a) от Регламент (EО) № 479/2008, държавите-членки производителки гарантират, че производителите на въпросните вина са одобрени от държавата-членка, в която се осъществява производството. 5. По отношение на контрола, включително възможността за проследяване, държавите-членки производителки гарантират, че се прилагат дял V от Регламент (EО) № 555/2008 и Регламент (ЕО) № 606/2009. 6. В случая на трансгранично произведени вина, както е посочено в член 60, параграф 2, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008, сертифицирането може да се извършва от органа (органите) на която и да е от съответните държави-членки. 7. За вина, произведени съгласно член 60, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008, държавите-членки могат да решат да използват наименованието „сортово вино“, допълнено от името (имената) на: а) съответната държава-членка (държави-членки); б) винения сорт (сортове) лози. За вината без защитено наименование за произход, защитено географско указание или географско указание, произведени в трети страни, върху чийто етикет е името на един или повече винени сортове лози или годината на реколтата, третите страни могат да решат да използват термина „сортово вино“, допълнен от името (имената) на съответната трета страна (трети страни). В случай, че името (имената) на държавата-членка (държавите-членки) или третата страна (третите страни) са указани, член 55 от настоящия регламент не се прилага. 8. Параграфи 1-6 се прилагат за продукти, произведени от грозде, добито след 2009 г. включително. Член 64 Обозначение за съдържанието на захар 1. Освен ако не е предвидено друго в член 58 от настоящия регламент, съдържанието на захар, изразено като глюкоза и фруктоза, както е предвидено в част Б от приложение XIV към настоящия регламент, може да фигурира върху етикета на продуктите, посочени в член 60, параграф 1, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008. 2. Ако съдържанието на захар в продуктите позволява използването на два от термините, изброени в част Б от приложение XIV към настоящия регламент, избира се само един от тези два термина. 3. Без да се засягат условията за употреба, описани в част Б от приложение XIV към настоящия регламент, съдържанието на захар не може да се различава с повече от 1 грам на литър от обозначеното върху етикета на продукта. 4. Параграф 1 не се прилага за продукти, посочени в параграфи 3, 8 и 9 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, при условие, че държавите-членки или третите страни регламентират условията за употреба на означенията за съдържанието на захар. Член 65 Обозначаване на символите на Общността 1. Символите на Общността, посочени в член 60, параграф 1, буква д) от Регламент (EО) № 479/2008, могат да фигурират върху етикети на вина, както е посочено в приложение V към Регламент (EО) № 1898/2006 на Комисията (16). Независимо от член 59, обозначенията „ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД“ и „ЗАЩИТЕНО ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ“ в рамките на символите могат да бъдат заменени с еквивалентни изрази на друг официален език на Общността, както е определено в горепосоченото приложение. 2. Когато символите на Общността или указанията, посочени в член 60, параграф 1, буква д) от Регламент (EО) № 479/2008, фигурират върху етикета на продукт, те се придружават от съответното защитено наименование за произход или географско указание. Член 66 Термини за обозначаване на определени методи на производство 1. Съгласно член 60, параграф 1, буква е) от Регламент (EО) № 479/2008, вината, предлагани на пазара в Общността, могат да носят указания за определени производствени методи, в това число и, изложените в параграфи 2, 3, 4, 5 и 6 от настоящия член. 2. Указанията, изброени в приложение XVI, са единствените термини, които могат да се използват за описание на вино със защитени наименования за произход или географски указания или с географско указание на трета страна, което е ферментирало, отлежало или оставено да старее в дървен съд. Държавите-членки и третите страни могат обаче да въведат други обозначения, еквивалентни на посочените в приложение XVI за тези вина. Използването на едно от указанията, посочени в първа алинея, се разрешава, когато виното е оставено да старее в дървен съд в съответствие с действащите национални правила, дори когато процесът на стареене продължи в друг вид съд. Посочените в първа алинея указания не могат да се използват за описание на вино, което е произведено с помощта на парчета дъбова дървесина, дори когато процесът е свързан с използването на дървен съд или дървени съдове. 3. Изразът „ферментация в бутилка“ може да се използва само за описание на пенливи вина със защитени наименования за произход или географско указание на трета страна или качествени пенливи вина, при условие че: а) продуктът е придобил пенливост чрез вторична алкохолна ферментация в бутилка; б) продължителността на производствения процес, включително стареенето в предприятието, в което е произведен продуктът, считано от началото на ферментационния процес, предназначен за постигане на пенливост на ферментационната смес, е не по-малко от девет месеца; в) продължителността на ферментационния процес, предназначен за постигане на пенливост на ферментационната смес, и престояването на ферментационната смес върху винените утайки, е не по-малко от 90 дни; и г) продуктът е отделен от винените утайки чрез филтриране по метода на преливане или чрез отцеждане. 4. Изразите „ферментация в бутилка по традиционен метод“ или „традиционен метод“ или „класически метод“ или „класически традиционен метод“ могат да се използват само за описание на пенливи вина със защитени наименования за произход или с географско указание на трета страна или за описание на качествени пенливи вина, при условие че продуктът: а) е придобил пенливост чрез вторична алкохолна ферментация в бутилка; б) е бил в постоянен контакт с винените утайки в продължение на не по-малко от девет месеца в същото предприятие от момента на образуване на ферментационната смес; в) е отделен от винените утайки чрез отцеждане. 5. Изразът „Crémant“ може да се използва само за качествени пенливи вина, бели или „розе“, със защитени наименования за произход или с географско указание на трета страна, при условие че: а) гроздето се бере на ръка; б) виното е произведено от мъст, получена чрез пресоване на цяло или очистено грозде. Количеството на получената мъст не превишава 100 l на всеки 150 kg грозде; в) максималното съдържание на серен диоксид не надвишава 150 mg/l; г) съдържанието на захар е по-малко от 50 g/l; д) виното е в съответствие с изискванията, изложени в параграф 4; и е) без да се засяга член 67, наименованието „Crémant“ се указва върху етикети на качествени пенливи вина в съчетание с наименованието на географската единица, която е в основата на определения район на защитеното наименование за произход или географското указание на въпросната трета страна. Букви a) и е) не се прилагат за производители, които притежават търговски марки, съдържащи наименованието „Crémant“, регистрирани преди 1 март 1986 г. 6. Посочването на биологичното производство на грозде се урежда от Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета (17). Член 67 Наименование на географска единица, която е по-малка или по-голяма от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание, и указания за географския район 1. По отношение на член 60, параграф 1, буква ж) от Регламент (EО) № 479/2008 и без да се засягат членове 55 и 56 от настоящия регламент, наименованието на географската единица и указанията за географския район могат да фигурират само върху етикетите на вина със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна. 2. За да се използва наименованието на географска единица, по-малка от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание, районът на въпросната географска единица трябва да бъде точно определен. Държавите-членки могат да въведат правила относно използването на тези географски единици. Най-малко 85 % от гроздето, от което е произведено виното, произхождат от тази по-малка географска единица. Останалите 15 % от гроздето произхождат от определения географски район на съответното наименование за произход или географско указание. Държавите-членки могат да решат, в случая на регистрирани търговски марки или търговски марки, утвърдени в резултат на употреба преди 11 май 2002 г., които съдържат или се състоят от наименование на географска единица, по-малка от района, даващ наименованието за произход или географското указание и указанията за географски район на съответните държави-членки, да не прилагат изискванията, определени в третото и четвъртото изречение от първа алинея. 3. Наименованието на географска единица, по-малка или по-голяма от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание или указанията за географски район, се състои от: а) местност или група местности; б) местна административна единица или част от нея; в) лозарски микрорайон или част от него; г) административен район. РАЗДЕЛ 3 Правила относно някои специфични форми на бутилки и устройства за затваряне и допълнителни разпоредби, установени от държавите-членки производителки Член 68 Условия за употреба на някои специфични форми на бутилки За да отговаря на условията за включване в списъка на специфичните видове бутилки, посочен в приложение XVII, видът бутилка трябва да отговаря на следните изисквания: а) да е използван изключително, действително и традиционно през последните 25 години за вино с определено защитено наименование за произход или географско указание, и б) използването му да предизвиква в представите на потребителите връзка с вино с определено защитено наименование за произход или географско указание. В приложение XVII са указани условията, уреждащи използването на признати специфични видове бутилки. Член 69 Правила относно представяне на определени продукти 1. Само пенливо вино, качествено пенливо вино и качествено ароматизирано пенливо вино могат да бъдат предлагани на пазара или изнасяни в стъклени бутилки от вида за „пенливо вино“, затворени с: а) за бутилки с номинална вместимост 0,20 литра: тапа с формата на гъба, направена от корк или друг подходящ материал, разрешен за контакт с хранителни продукти, тапата е прикрепена към бутилката с приспособление за закрепване и е покрита, ако е необходимо, с калпаче и обвита с фолио, което покрива напълно тапата и изцяло или отчасти гърлото на бутилката; б) за бутилки с номинална вместимост, която не надвишава 0,20 литра: друго подходящо приспособление за затваряне. 2. Държавите-членки могат да решат, че посоченото в параграф 1 изискване се прилага за: а) продукти, традиционно бутилирани в такива бутилки, и които: i) са изброени в член 25, параграф 2, буква а) от Регламент (EО) № 479/2008, ii) са изброени в параграфи 7, 8 и 9 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, iii) са изброени в Регламент (EИО) № 1601/1991 на Съвета (18), или iv) имат действително алкохолно съдържание по обем не по-голямо от 1,2 % об.; б) други продукти освен посочените в буква а), при условие че не въвеждат в заблуждение потребителите относно истинското естество на продукта: Член 70 Допълнителни разпоредби, определени от държавите-членки производителки, свързани с етикетирането и представянето 1. За вина със защитено наименование за произход или географско указание, произведени на тяхна територия, данните, посочени в членове 61, 62 и 64-67, могат да станат задължителни, да бъдат забранени или ограничени по отношение на тяхното използване чрез въвеждане на по-строги условия, отколкото определените в настоящата глава, чрез съответните продуктови спецификации за тези вина. 2. По отношение на вината без защитено наименование за произход или географско указание, произведени на тяхна територия, държавите-членки могат да решат да направят задължителни данните, посочени в членове 64 и 66. 3. За целите на контрола, държавите-членки могат да решат да определят и регламентират други данни, освен изброените в член 59, параграф 1 и член 60, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, за вина, произведени на тяхна територия. 4. За целите на контрола, държавите-членки могат да решат да направят приложими членове 58, 59 и 60 от Регламент (EО) № 479/2008 за вина, които са бутилирани на тяхна територия, но все още не са предложени на пазара или не са изнесени. ГЛАВА V ОБЩИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 71 Наименования на вина, защитени съгласно Регламент (EО) № 1493/1999 1. Комисията завежда всеки документ, получен от държавите-членки съгласно член 51, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008, относно наименование за произход или географско указание, посочени в член 51, параграф 3 от същия регламент, с датата на получаване и номера на досието. Съответната държава-членка получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко: а) номерът на досието, б) броят на получените документи; и в) датата на получаване на документите. Датата на подаване до Комисията е датата, на която документите са вписани в пощенския регистър на Комисията. 2. Всяко решение за отмяна на съответно наименование за произход или географско указание в съответствие с член 51, параграф 4 от Регламент (EО) № 479/2008 се взима от Комисията въз основа на представените ѝ документи съгласно член 51, параграф 2 от посочения регламент. Член 72 Временно етикетиране 1. Чрез дерогация от член 65 от настоящия регламент, вината, носещи наименование за произход или географско указание, чието съответно наименование за произход или географско указание отговаря на изискванията, определени в член 38, параграф 5 от Регламент (EО) № 479/2008, се етикетират в съответствие с разпоредбите, определени в глава IV от настоящия регламент. 2. Когато Комисията реши да не предостави закрила на наименование за произход или географско указание по силата на член 41 от Регламент (EО) № 479/2008, вината, етикетирани в съответствие с параграф 1 от настоящия член, се изтеглят от пазара или се етикетират отново в съответствие с глава IV от настоящия регламент. Член 73 Преходни разпоредби 1. Наименования на вина, признати от държавите-членки като наименование за произход или географско указание до 1 август 2009 г., които не са били публикувани от Комисията съгласно член 54, параграф 5 от Регламент (EО) № 1493/1999 или член 28 от Регламент (EО) № 753/2002, подлежат на процедурата, предвидена в член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008. 2. Всяко изменение на спецификацията на продукта, отнасящо се до наименования на вина, защитени по силата на член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, или до наименования на вина, които не са защитени по силата на член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, което е подадено до държавата-членка най-късно на 1 август 2009 г., подлежи на процедурата, определена в член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, при условие че държавата-членка е взела решение за одобрение и е налице техническо досие, както е предвидено в член 35, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, за които Комисията е уведомена най-късно на 31 декември 2011 г. 3. Държавите-членки, които до 1 август 2009 г. не са въвели необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да се съобразят с член 38 от Регламент (EО) № 479/2008., трябва да направят това до 1 август 2010 г. Междувременно членове 9, 10, 11 и 12 се прилагат mutadis mutandis в съответната държава-членка като „предварителната национална процедура“, посочена в член 38 от Регламент (EО) № 479/2008. 4. Вината, пуснати на пазара или етикетирани преди 31 декември 2010 г., които отговарят на съответните разпоредби, приложими преди 1 август 2009 г., могат да се предлагат на пазара до изчерпване на техните количества. Член 74 Отмяна С настоящия регламент се отменят Регламенти (EО) № 1607/2000 и (EО) № 753/2002. Член 75 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 август 2009 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 14 юли 2009 година.

32008D0976

РЕШЕНИЕ 2008/976/ПВР НА СЪВЕТА от 16 декември 2008 година относно Европейската съдебна мрежа СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 31 и член 34, параграф 2, буква в) от него, като взе предвид инициативата на Кралство Белгия, Чешката република, Република Естония, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Кралство Швеция, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като има предвид, че: (1) Със Съвместно действие 98/428/ПВР (2) Съветът създаде Европейската съдебна мрежа, която доказа полезността си за улесняване на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. (2) В съответствие с член 6 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз (3) правната взаимопомощ се осъществява чрез преки контакти между компетентните съдебни органи. Тази децентрализация на правната взаимопомощ вече широко се прилага. (3) Постепенно се прилага принципът на взаимно признаване на съдебните решения по наказателни дела. Той не само потвърждава принципа за преки контакти между компетентните съдебни органи, но също така ускорява процедурите и ги прехвърля изцяло в съдебната система. (4) Въздействието на тези промени в съдебното сътрудничество бе допълнително засилено от разширяването на Европейския съюз през 2004 и 2007 г. Поради това развитие Европейската съдебна мрежа става още по-необходима, отколкото по времето на създаването си, и следователно следва да бъде укрепена. (5) Съветът създаде Евроюст с Решение 2002/187/ПВР (4), за да подобри координацията и сътрудничеството между компетентните органи на държавите-членки. Решение 2002/187/ПВР предвижда Евроюст да поддържа с Европейската съдебна мрежа привилегировани отношения на основата на консултации и взаимно допълване. (6) Петгодишното съвместно съществуване на Евроюст и Европейската съдебна мрежа показа необходимостта както от запазване на двете структури, така и от изясняване на техните отношения. (7) Нищо в настоящото решение не следва да се тълкува като засягащо независимостта, с която звената за контакт могат да разполагат по националното право. (8) Необходимо е да се засили съдебното сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз, като за тази цел се разреши на звената за контакт на Европейската съдебна мрежа и на Евроюст да осъществяват при нужда пряка и по-ефикасна комуникация посредством защитена далекосъобщителна връзка. (9) Следователно Съвместно действие 98/428/ПВР следва да бъде отменено и заменено с настоящото решение, РЕШИ: Член 1 Създаване Мрежата от звена за съдебни контакти, създадена между държавите-членки в съответствие със Съвместно действие 98/428/ПВР, наричана по-долу „Европейска съдебна мрежа“, продължава да работи в съответствие с разпоредбите на настоящото решение. Член 2 Състав 1. Европейската съдебна мрежа се съставя, като се вземат предвид конституционните норми, правните традиции и вътрешната структура на всяка държава-членка, от централните органи, отговорни за международното съдебно сътрудничество, и съдебните или други компетентни органи със специфични отговорности в контекста на международното сътрудничество. 2. Всяка държава-членка създава поне едно звено за контакт в съответствие със своите вътрешни правила и вътрешно разделение на отговорностите, като следи да има реален обхват на цялата ѝ територия. 3. Всяка държава-членка назначава едно от звената за контакт за национален кореспондент на Европейската съдебна мрежа. 4. Всяка държава-членка назначава кореспондент, който отговаря за автоматизирания информационен обмен, на Европейската съдебна мрежа. 5. Всяка държава-членка гарантира, че нейните звена за контакт изпълняват функции, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, и имат достатъчни познания по някой от езиците на Европейския съюз, различен от националния ѝ език, предвид необходимостта тези звена за контакт да могат да общуват със звената за контакт в другите държави-членки. 6. Когато магистратите за връзка, посочени в Съвместно действие 96/277/ПВР на Съвета от 22 април 1996 г. относно рамката за обмен на магистрати за връзка за подобряване на съдебното сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз (5), са назначени в държава-членка на Европейския съюз и имат задължения, аналогични на задълженията, предвидени за звената за контакт в член 4 от настоящото решение, за тях се осигурява връзка с Европейската съдебна мрежа и със защитената далекосъобщителна връзка, съгласно член 9 от настоящото решение, от държавата-членка, назначаваща магистрата за връзка във всеки отделен случай, в съответствие с определените от същата държава-членка процедури. 7. Комисията определя звено за контакт за областите, които попадат в полето на нейната компетентност. 8. Европейската съдебна мрежа има секретариат, който отговаря за управлението на мрежата. Член 3 Начин на работа на мрежата Европейската съдебна мрежа работи по-конкретно по следните три начина: а) улеснява установяването на подходящи контакти между звената за контакт в различните държави-членки за изпълнение на предвидените в член 4 функции; б) организира периодични срещи на представителите на държавите-членки в съответствие с процедурите, предвидени в членове 5 и 6; в) постоянно предоставя определено количество актуализирана обща информация, по-специално чрез подходяща далекосъобщителна мрежа, в съответствие с процедурите, предвидени в членове 7, 8 и 9. Член 4 Функции на звената за контакт 1. Звената за контакт са активни посредници, чиято задача е да улесняват съдебното сътрудничество между държавите-членки, по-специално в борбата срещу различните форми на тежка престъпност. Те са на разположение на местните съдебни органи и на други компетентни органи в собствената си държава-членка, на звената за контакт в другите държави-членки, както и на местните съдебни и други компетентни органи в другите държави-членки, с цел установяване на най-подходящите преки контакти. Въз основа на споразумение между заинтересованите администрации те могат - при необходимост - да пътуват, за да се срещат със звената за контакт на другите държави-членки. 2. Звената за контакт предоставят на местните съдебни органи в собствената си държава-членка, на звената за контакт в другите държави-членки, както и на местните съдебни органи в другите държави-членки, правната и практическа информация, която им е необходима за изготвяне на резултатно искане за съдебно сътрудничество или за подобряване на съдебното сътрудничество като цяло. 3. На своето съответно равнище звената за контакт участват в организирането и насърчават осъществяването на обучения по съдебно сътрудничество за компетентните органи на своята държава-членка, когато е уместно - в сътрудничество с Европейската мрежа за съдебно обучение. 4. Освен задачите, посочени в параграфи 1-3, които изпълнява в качеството си на звено за контакт, националният кореспондент: а) отговаря в своята държава-членка за въпроси, свързани с вътрешното функциониране на мрежата, включително за координиране на исканията за информация и отговорите, отправени от компетентните национални органи; б) е основното лице, отговарящо за контактите със секретариата на Европейската съдебна мрежа, включително за участие в заседанията, посочени в член 6; в) дава становище относно назначаването на нови звена за контакт, при поискване. 5. Кореспондентът на Европейската съдебна мрежа, отговарящ за автоматизирания информационен обмен, който може да бъде и звено за контакт съгласно параграфи 1-4, гарантира, че предоставянето и актуализирането на посочената в член 7 информация, която касае неговата държава-членка, се извършва в съответствие с член 8. Член 5 Цели и място на провеждане на пленарните заседания на звената за контакт 1. Целите на пленарните заседания на Европейската съдебна мрежа, на които се канят най-малко три звена за контакт от държава-членка, са следните: а) да осигурят възможност на звената за контакт да се опознаят и обменят опит, по-специално относно работата на мрежата; б) да предоставят форум за разискване на практически и правни проблеми, които държавите-членки са срещнали във връзка със съдебното сътрудничество, по-специално по отношение на изпълнението на приетите от Европейския съюз мерки. 2. Съответният опит, придобит в рамките на Европейската съдебна мрежа, се предава на Съвета и на Комисията, за да послужи за основа при обсъждането на възможни законодателни промени и практически подобрения в областта на международното съдебно сътрудничество. 3. Заседанията, посочени в параграф 1, се организират редовно и най-малко три пъти годишно. Веднъж годишно заседанието може да се провежда в сградата на Съвета в Брюксел или в сградата на Евроюст в Хага. На заседанията, организирани в сградите на Съвета и на Евроюст, се канят по две звена за контакт от всяка държава-членка. Останалите заседания могат да се провеждат в държавите-членки, за да се даде възможност на звената за контакт на всички държави-членки да се срещнат с органи на държавата-членка домакин, различни от нейните звена за контакт, и да посетят конкретни органи на тази държава-членка, компетентни в областта на международното съдебно сътрудничество или в борбата с определени форми на тежката престъпност. Звената за контакт участват в тези заседания на собствени разноски. Член 6 Заседания на кореспондентите 1. Националните кореспонденти на Европейската съдебна мрежа провеждат заседания ad hoc най-малко веднъж годишно и когато членовете ѝ счетат за необходимо, по покана на националния кореспондент от държавата-членка, която е ротационен председател на Съвета, като се вземат предвид и желанията на държавите-членки за провеждане на заседание на кореспондентите. На заседанията се обсъждат по-специално административни въпроси, свързани с мрежата. 2. Кореспондентите на Европейската съдебна мрежа, които отговарят за автоматизирания информационен обмен, провеждат заседания ad hoc най-малко веднъж годишно и когато членовете ѝ счетат за необходимо, по покана на кореспондента, отговарящ за автоматизирания информационен обмен, от държавата-членка, която е ротационен председател на Съвета. На заседанията се разглеждат въпроси, посочени в член 4, параграф 5. Член 7 Съдържание на информацията, разпространявана в рамките на Европейската съдебна мрежа Секретариатът предоставя следната информация на разположение на звената за контакт и на компетентните съдебни органи: а) пълни данни на звената за контакт във всяка държава-членка, придружавани от описание на техните отговорности на национално равнище, когато това е необходимо; б) информационно-технологичен инструмент, който позволява на подалия искането или постановил решението орган на дадена държава-членка да установи кой е съответният компетентен орган в друга държава-членка за получаване и изпълнение на искания за съдебно сътрудничество и решения в тази област, включително по отношение на правни инструменти, които въвеждат в действие принципа на взаимно признаване; в) кратка юридическа и практическа информация за съдебните и процесуални системи в държавите-членки; г) текстовете на съответните правни инструменти, а за действащите конвенции - текстовете на декларациите и резервите. Член 8 Актуализиране на информацията 1. Разпространяваната в Европейската съдебна мрежа информация се актуализира постоянно. 2. Задължение на всяка държава-членка е да проверява точността на съхраняваните в системата данни и да информира секретариата на Европейската съдебна мрежа веднага щом се появи нужда да се променят определени данни, отнасящи се до една от четирите букви от член 7. Член 9 Далекосъобщителни средства 1. Секретариатът на Европейската съдебна мрежа осигурява поместването на информацията, предоставяна по член 8, на уебсайт, който се актуализира постоянно. 2. Създава се защитената далекосъобщителна връзка за оперативната работа на звената за контакт на Европейската съдебна мрежа. Установяването на защитената далекосъобщителна връзка се поема от общия бюджет на Европейския съюз. Установяването на защитената далекосъобщителна връзка дава възможност за обмен на данни и на искания за съдебно сътрудничество между държавите-членки. 3. Защитената далекосъобщителна връзка, посочена в параграф 2, може да се използва и за оперативна работа от страна на националните кореспонденти на Евроюст, националните кореспонденти на Евроюст по въпросите на тероризма, националните членове на Евроюст и магистратите за връзка, назначени от Евроюст. Тя може да бъде свързана със системата на Евроюст за управление на случаите, посочена в член 16 от Решение 2002/187/ПВР. 4. Разпоредбите на настоящия член не могат да се тълкуват по начин, който засяга преките контакти между компетентните съдебни органи, предвидени в инструментите за съдебно сътрудничество, такива като член 6 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз. Член 10 Връзка между Европейската съдебна мрежа и Евроюст Европейската съдебна мрежа и Евроюст поддържат помежду си привилегировани отношения на основата на консултации и взаимно допълване, по-специално между звената за контакт на държава-членка, националния член на Европейската съдебна мрежа на същата държава-членка и националните кореспонденти на Европейската съдебна мрежа и на Евроюст. За да се гарантира ефикасно сътрудничество, се предприемат следните мерки: а) на Евроюст се осигурява достъп до централизирана информация от Европейската съдебна мрежа съгласно член 7 от настоящото решение и до защитената телекомуникационна връзка, създадена с член 9 от настоящото решение; б) звената за контакт на Европейската съдебна мрежа информират своя национален член за всеки отделен случай, за който считат, че може да бъдат обработен по-ефикасно от Евроюст; в) националните членове на Евроюст могат да участват в срещите на Европейската съдебна мрежа след покана от нейна страна. Член 11 Бюджет За да може Европейската съдебна мрежа да изпълнява задачите си, бюджетът на Евроюст включва част, свързана с дейността на секретариата на Европейската съдебна мрежа. Член 12 Териториално приложение Обединеното кралство нотифицира писмено председателя на Съвета, когато желае да прилага настоящото решение на Съвета по отношение на Англо-нормандските острови и остров Ман. Съветът взема решение по това искане. Член 13 Оценяване на работата на Европейската съдебна мрежа 1. На всеки две години след 24 декември 2008 г. Европейската съдебна мрежа представя доклад относно своите дейности и управление пред Европейския парламент, Съвета и Комисията. 2. В доклада по параграф 1 Европейската съдебна мрежа може да посочва всички проблеми в областта на политиката по отношение на престъпността в рамките на Европейския съюз, очертали се в резултат на дейностите на Европейската съдебна мрежа, като може също така да прави предложения за подобряване на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. 3. Европейската съдебна мрежа може също така да представя всякакви доклади и всякаква друга информация относно работата си, които могат да бъдат поискани от Съвета. 4. На всеки четири години след 24 декември 2008 г. Съветът прави оценка на работата на Европейската съдебна мрежа въз основата на доклад, изготвен от Комисията в сътрудничество с Европейската съдебна мрежа. Член 14 Отмяна на Съвместно действие 98/428/ПВР Съвместно действие 98/428/ПВР се отменя. Член 15 Пораждане на действие Настоящото решение поражда действие от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 16 декември 2008 година.

32002R0812

32002R0812 L 132/14 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 812/2002 НА КОМИСИЯТА от 16 май 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2001 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на търговията с продукти от лозаро-винарския сектор с трети страни КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2585/2001 (2), и по-специално членове 63 и 72 от него, като има предвид, че: (1) Вносът на вино с отстъпки, предвидени в споразуменията с някои трети страни, е предмет на представяне на атестации, издадени от официалните органи или от органите, официално признати от двете договарящи страни и които са вписани в съвместно съставени списъци, с които се удостоверява, че въпросното вино отговаря на условията за достъп до отстъпката. (2) Държавите-членки трябва да изпратят на Комисията списъци с официалните или официално признатите от тях органи, които да издават такива атестации, с цел Комисията да ги обобщи и разпрати на съответните заинтересовани трети страни. За да се улеснят функциите на тези органи, списъците трябва да бъдат предоставени в подходяща форма и на подходящ носител. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по виното, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Към Регламент (ЕО) № 883/2001 на Комисията (3) се добавя следната глава: „ГЛАВА VIIа СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗНОС Член 34а 1. Държавите-членки изпращат на Комисията списъци с предложените от тях официални или официално признати органи, които да издават атестациите, с които се доказва, че въпросното вино отговаря на условията, за да бъде допуснато до отстъпките, предвидени в споразуменията с трети страни. 2. Комисията действа от името на Общността, като съставя на основата на тези списъци и разпространява списъка с официалните органи, оправомощени да попълнят атестациите, посочени в параграф 1, както и еквивалентния сертификат, издаден от съответната трета страна. 3. Комисията предоставя списъка, посочен в параграф 2, във форма и на носител, които счете за подходящи.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на четвъртия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 май 2002 година.

32007R0397

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 397/2007 НА КОМИСИЯТА от 12 април 2007 година за определяне на възстановяванията при износ в сектора на млякото и млечните продукти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 31, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Член 31, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 предвижда, че разликата между цените на продуктите, посочени в член 1 от горепосочения регламент, на световния пазар и на пазара на Общността може да бъде покрита посредством възстановявания при износ. (2) Предвид сегашната ситуация на пазара на мляко и млечни продукти възстановяванията при износ трябва да бъдат определени в съответствие с правилата и някои от критериите, предвидени в член 31 от Регламент (ЕО) № 1255/1999. (3) Член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1255/1999 предвижда, че възстановяването може да бъде различно в зависимост от местоназначението, когато ситуацията на световния пазар или специфичните изисквания на някои пазари водят до такава необходимост. (4) В съответствие с Меморандума на съгласие между Европейската общност и Доминиканската република относно защитата на вноса на мляко на прах в Доминиканската република (2), приет с Решение 98/486/ЕО на Съвета (3), определено количество млечни продукти от Общността, изнесени към Доминиканската република, може да се възползва от намалението на митото. Възстановяванията при износ, отпуснати за продукти, изнесени по силата на този режим, трябва да бъдат намалени с определен процент. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Продуктите, които се ползват от възстановяванията при износ, предвидени в член 31 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, и сумите на тези възстановявания са посочени в приложението към настоящия регламент при спазване на условията, предвидени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1282/2006 на Комисията (4). Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 13 април 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 12 април 2007 година.

32007D0773

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 26 ноември 2007 година за едногодишно удължаване на срока на допълнителната изследователска програма за изпълнение от Съвместния изследователски център на Европейската общност за атомна енергия (2007/773/Евратом) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 7 от него, като взе предвид предложението на Комисията, внесено след консултация с Научния и технически комитет, като взе предвид становището на управителния съвет на Съвместния изследователски център (СИЦ), като има предвид, че (1) Развитието на ядрената медицина в рамките на Европейския съюз допринася за постигане на целта за защита на човешкото здраве. Тя изисква повишено използване на изпитателни реактори за медицински цели. (2) На 19 февруари 2004 г. Съветът прие решение относно приемането на допълнителна изследователска програма за изпълнение от Съвместния на изследователски център на Европейската общност за атомна енергия (1). Тази програма бе приета за период от три години, до 1 януари 2007 г. (3) В рамките на Европейското изследователско пространство допълнителната изследователска програма, в която се използва високопоточен реактор в Петен (ВПР), е едно от основните средства, налични в Съюза за допринасяне към подкрепата и изпитания на медицински диагностични и терапевтични методи, както и за развитие на материалознанието и за разрешаване на проблеми в областта на ядрената енергетика. (4) ВПР е в експлоатационно състояние поне до 2015 г., като през февруари 2005 г. на оператора на реактора бе издаден нов експлоатационен лиценз. Срокът на допълнителната изследователска програма следва следователно да бъде удължен за последваща година с оглед използване на наличните технически средства. Удължаването на срока следва да породи действие с обратна сила, за да обхване текущите дейности по програмата в периода от 1 януари 2007 г. (5) Финансовото участие, необходимо за това удължаване на срока на допълнителната изследователска програма, ще бъде предоставено от Нидерландия и Франция, РЕШИ: Член 1 Допълнителната изследователска програма за експлоатация на ВПР („програмата“), чиито настоящи цели са изложени в приложение I, се удължава за срок от една година, считано от 1 януари 2007 г. Член 2 Приблизителното финансово участие за изпълнение на удължаването на срока на програмата възлиза на около 8 500 000 EUR. Разбивката на това участие е дадена в приложение II. Член 3 Комисията отговаря за изпълнението на програмата и за тази цел разчита на услугите на СИЦ. Управителният съвет на СИЦ се информира за изпълнението на програмата. Член 4 До 15 юни 2008 г. Комисията представя пред Европейския парламент, Съвета и Европейския икономическия и социален комитет доклад относно изпълнението на настоящото решение. Член 5 Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. То се прилага от 1 януари 2007 година. Член 6 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 ноември 2007 година.

31989L0220

31989L0220 L 092/15 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА от 7 март 1989 година за изменение на Директива 69/169/ЕИО на Съвета за хармонизиране на разпоредбите, установени със законов, подзаконов или административен акт, свързани с освобождаването от данък върху оборота и акциз на вноса при международно пътуване, за да се вземе предвид въвеждането на Комбинираната номенклатура (89/220/EИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/ЕИО на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и за Общата митническа тарифа (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 20/89 (2), и по-специално член 15 от него, като има предвид, че класифицирането на стоките, изброени в член 5, параграф 6 от Директива 69/169/ЕИО на Съвета (3), последно изменена с Директива 88/664/ЕИО (4), се основава на използването на номенклатурата на Съвета за митническо сътрудничество; като има предвид, че Съветът за митническо сътрудничество одобри Международната конвенция за хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-долу „ХС“); като има предвид, че тази Конвенция беше приета с Решение 87/369/ЕИО на Съвета (5) и се прилага от 1 януари 1988 г.; като има предвид, че Комбинираната номенклатура беше съответно създадена, за да даде отражение върху Хармонизираната система в рамките на Европейската икономическа общност; като има предвид, че поради това позоваването върху член 5, параграф 6 от Директива 69/169/ЕИО би трябвало да се отнесе към Комбинираната номенклатура; като има предвид, че адаптирането на Директива 69/169/ЕИО към Комбинираната номенклатура включва и чисто техническо изменение, което по никакъв начин не изменя обхвата на посочената директива, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Позоваването на позиции 71.07 и 71.08 от Общата митническа тарифа в член 5, параграф 6 от Директива 69/169/ЕИО се заменя с позоваване на кодове 7108 и 7109 от Комбинираната номенклатура. Член 2 Държавите-членки приемат мерките, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 1 юли 1989 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това. Член 3 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 7 март 1989 година

32004L0114

32004L0114 L 375/12 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2004/114/ЕО НА СЪВЕТА от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, първа алинея, точка 3, буква а) и точка 4 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2), като взе предвид становището на Комитета на регионите (3), като има предвид, че: (1) С цел постепенното установяване на зоната на свобода, сигурност и правов ред договорът предвижда приемането на мерки в областта на убежището, имиграцията и защитата на правата на гражданите на трети страни. (2) В договора се предвижда Съветът да приема мерките, свързани с имигрантската политика в областта на условия за влизане и пребиваване, както и стандартите относно процедурите за издаване на дългосрочни визи и разрешения за пребиваване от държавите-членки. (3) На извънредното съвещание в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет подчерта необходимостта от сближаване на националните законодателства в областта на условията за прием и пребиваване на граждани на трети страни и за тази цел поиска от Съвета бързото приемане на решения въз основа на предложения на Комисията. (4) Настоящата директива спазва основните права и признатите принципи от Хартата за основните права в Европейския съюз. (5) Държавите-членки следва да въведат разпоредбите на настоящата директива без дискриминация на основание на пол, раса, цвят, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други становища, принадлежността към национално малцинство, благосъстояние, произход по рождение, неравнопоставеност, възраст или сексуална ориентация. (6) Една от целите на Общността в областта на образованието е да се насърчава Европа като цяло в качеството ѝ на световен център на високи постижения в областта на образованието и професионалното обучение. Насърчаването на мобилността на гражданите от трети страни, насочена към Европейската общност с учебна цел, е ключов елемент в тази стратегия. Сближаването на националните законодателства на държавите-членки в областта на условията за влизане и пребиваване е негова съставна част. (7) Миграцията, свързана с целите, посочени в настоящата директива, която принципно е временна и независеща от състоянието на пазара на труда в приемащата държава-членка, представлява взаимно обогатяване за лицата, които се ползват от нея, техните държави по произход и приемащата държава-членка и допринася за поощряване на по-доброто разбирателство между културите. (8) Терминът прием покрива влизането и пребиваването на гражданите на трети страни за целите, определени с настоящата директива. (9) Новите правила на Общността се базират на определенията на понятията студент, стажант, учебно заведение и доброволческа дейност, вече използвани в правото на Общността, и по-специално в отделните програми на Общността за насърчаване на мобилността на заинтересованите лица (Сократ, Европейска доброволческа служба и др.). (10) Продължителността и другите условия, важащи за подготвителните курсове за студенти, обхванати от настоящата директива, следва да се определят от държавите-членки в съответствие с тяхното национално законодателство. (11) Гражданите на трети страни, които попадат в категорията на стажантите без възнаграждение или в тази на доброволците и които, поради своята дейност или вид получавани компенсации или заплащане се считат за работещи по смисъла на националното им законодателство, не са обхванати от настоящата директива. Приемът на граждани на трети страни, които възнамеряват да преминат учебен курс за медицинска специализация, следва да бъде определен от държавите-членки. (12) Доказателствата за приемането на определен студент в определено висше учебно заведение могат да включват освен другото, писмо или сертификат, потвърждаващо неговото записване там. (13) Стипендиите могат да бъдат вземани предвид при оценката за наличие на достатъчни средства. (14) Приемът по смисъла, определени в настоящата директива, може да бъде отказан по надлежно обосновани причини. По-специално приемът може да бъде отказан, ако определена държава-членка счете на основата на оценка на фактите, че съответният гражданин на трета страна представлява потенциална заплаха за обществения ред или обществената сигурност. Понятието обществена политика може да включва присъда за тежко нарушение. В този контекст следва да се отбележи, че понятията обществен ред и обществена сигурност включват също така случаите, в които гражданите на трети страни принадлежат или са принадлежали към обединение, поддържащо тероризма, тези, които поддържат или са поддържали обединение от този вид или имат или са имали екстремистки замисли. (15) В случай на съмнение относно основанията на подадената молба за прием държавите-членки следва да могат да изискват всякакви необходими доказателства за оценка на нейната съвместимост, и по-специално въз основа на обучението, което заявителят смята да следва, с цел да се избегне злоупотреба или неправилно използване на процедурата, установена в настоящата директива. (16) Мобилността на студентите, които са граждани на трети страни, провеждащи своето обучение в няколко държави-членки, трябва да се улесни, като същото трябва да се направи и по отношение на приема на граждани на трети страни, участващи в програми на Общността, които насърчават мобилността в нейните рамки или с насоченост към Общността и които са свързани с целите, посочени в настоящата директива. (17) За да разрешат първоначално влизане на територията си, държавите-членки следва своевременно да издават разрешение за пребиваване или, ако издават разрешения за пребиваване единствено на своя територия, то своевременно да издават виза. (18) За да се даде възможност на гражданите на трети страни да покриват част от разходите за своето образование, следва да им се предостави достъп до пазара на труда при условията, изложени в настоящата директива. Принципът за достъп на студентите до пазара на труда при условията, изложени в настоящата директива, следва да се превърне в общо правило; независимо от това, в изключителни случаи държавите-членки следва да могат да се съобразяват с положението на своя национален пазар на труда. (19) Понятието предварително разрешение обхваща предоставянето на разрешение за работа на студентите, които желаят да упражняват стопанска дейност. (20) Настоящата директива не засяга националното законодателство в областта на работа на непълен работен ден. (21) Следва да се предвидят разпоредби за ускорени процедури за прием с цел образование или в рамките на програми за обмен на ученици, осъществявани от признати организации в държавите-членки. (22) Необходимо е всяка държава-членка да направи така, че да огласи възможно най-широко, по-конкретно в Интернет, възможно най-пълната и редовно актуализирана информация за заведенията, посочени в настоящата директива, за учебни курсове, в които могат да бъдат приети гражданите на трети страни, както и за условията и процедурите за влизане и пребиваване на тяхна територия за тези цели. (23) Настоящата директива не следва по никакъв повод да засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (4). (24) Доколкото целта на настоящата директива, а именно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност, не може, поради своите измерения и въздействие, да се реализира в задоволителна степен от държавите-членки поотделно, но може да бъде по-добре реализирана на равнище Общност, последната може да предприеме мерките, предвидени в съответствие с принципа за субсидиарност, както гласи член 5 от Договора. Съгласно принципа за пропорционалност, както е установен в упоменатия член, настоящата директива не надхвърля строго необходимото за постигането на целите ѝ. (25) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и без да се засяга член 4 от упоменатия протокол, Обединеното кралство и Ирландия не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани с нея, нито са подчинени на нейното прилагане. (26) Съгласно членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито е подчинена на нейното прилагане. ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет Настоящата директива определя: a) условията за прием на граждани на трети страни на територията на държавите-членки за период над три месеца с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност; б) правилата относно процедурите за прием за тези цели на граждани на трети страни на територията на държавите-членки. Член 2 Определения По смисъла на настоящата директива: а) „гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което не е гражданин на Европейския съюз по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора; б) „студент“ означава гражданин на трета страна, приет във висше учебно заведение и приет на територията на държавата-членка, за да следва като редовен студент определен учебно-образователен курс, което ще представлява неговата основна дейност, в резултат на която ще получи документ за завършено висше образование, признат в държавата-членка, включващ дипломи, сертификат или докторантска степен, получени от висшето учебно заведение, като може да покрива и подготвителната програма за този вид обучение, съгласно националното законодателство; в) „ученик“ означава гражданин на трета страна, приет на територията на държавата-членка, за да провежда признат учебен курс за средно образование в рамките на програма за обмен, провеждана от организация, призната за целта в държавата-членка съгласно националното ѝ законодателство или административната ѝ практика; г) „стажант без възнаграждение“ означава гражданин на трета страна, приет на територията на държавата-членка за определен период на безвъзмездно обучение съгласно нейното национално законодателство; д) „заведение“ означава публично или частно заведение, признато в държавата-членка и/или чиято учебна програма се признава от националното законодателство или от административната практика на тази държава-членка, за целите, посочени в настоящата директива; е) „програма за доброволческа дейност“ означава програма за конкретна солидарна дейност, вписваща се в рамките на национална програма или програма на Общността и следваща цели от общ интерес; ж) „разрешително за пребиваване“ означава всяко разрешение, издавано от органите на държавата-членка и даващо право на гражданин на трета страна да пребивава законно на територията на споменатата държава, съгласно член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1030/2002. Член 3 Приложно поле 1. Настоящата директива се прилага по отношение на граждани на трети страни, които кандидатстват за прием на територията на определена държава-членка с учебна цел. Държавите-членки могат също така да решат да прилагат настоящата директива и по отношение на граждани на трети страни, кандидатстващи за прием с цел обмен на ученици, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност. 2. Настоящата директива не се прилага по отношение на: a) гражданите на трети страни, пребиваващи в държавата-членка в качеството си на кандидати за убежище или в рамките на режим на субсидиарна или временна закрила; б) гражданите на трети страни, чието експулсиране е било временно преустановено поради фактически или правни основания; в) гражданите на трети страни, членове на семейства на граждани на Европейския съюз, които са упражнили правото си за свободно движение в Общността; г) гражданите на трети страни, които се ползват със статут на дългосрочно пребиваващи в държавата-членка съгласно Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (5), които упражняват правото си да пребивават в друга държава-членка с цел провеждане на учебен курс или професионално обучение; e) гражданите от трети страни, които по смисъла на законодателството на съответната държава-членка са в качеството си на работещи срещу възнаграждение или упражняващи самостоятелна дейност. Член 4 По-благоприятни разпоредби 1. Настоящата директива се прилага, без да засяга по-благоприятните разпоредби на: a) двустранни и многостранни споразумения, сключени между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и трети страни, от друга страна; или б) двустранни и многостранни споразумения, сключени между една или няколко държави-членки и една или няколко трети страни. 2. Настоящата директива се прилага, без да накърнява правото на държавите-членки да приемат или да прилагат по-благоприятни разпоредби за лицата, за които тя се прилага. ГЛАВА II УСЛОВИЯ НА ПРИЕМАНЕ Член 5 Принцип Приемането на гражданин на трета страна по реда на настоящата директива подлежи на проверка на неговото досие, която следва да установи дали кандидатът отговаря на условията, определени в член 6, и в зависимост от категорията, в която попада, на членове 7-11. Член 6 Общи условия 1. Гражданинът на трета страна, кандидатстващ да бъде приет за целите, посочени в членове 7 - 11, следва: а) да представи пътнически документ с неизтекъл срок на валидност съгласно националното законодателство. Държавите-членки могат да изискват срока на валидност на пътническия документ да обхваща поне предвиждания срок на пребиваване; б) в случаите, когато той е малолетен по смисъла на националното законодателство на приемащата държава-членка, да представи разрешение от родителите си за предвиждания престой; в) да разполага със здравна застраховка, покриваща всички рискове, срещу които гражданите на съответната държава-членка обичайно са осигурени в последната; г) да не бъде считан за заплаха за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве; д) ако съответната държава-членка го изисква, да представи доказателство за платени такси, дължими за разглеждането на молбата му на основание член 20 от настоящата директива. 2. Държавите-членки следва да улесняват процедурите за приемане на граждани на трети страни, обхванати от членове 7 - 11, които участват в програми, уреждащи мобилността към или вътре в Общността. Член 7 Специфични условия, приложими по отношение на студенти 1. Освен общите условия, посочени в член 6, гражданинът на трета страна, кандидатстващ да бъде приет за учебни цели, следва: а) да е приет във висше учебно заведение за провеждане на учебно-образователния курс; б) да представи изискваното от държавата-членка доказателство за това, че по време на своя престой ще разполага с достатъчно средства за покриване на разноските си за съществуване, учение и завръщане. Държавите-членки публикуват минималния размер на месечните средства, който се изисква за целите на настоящата разпоредба, без да се засяга индивидуалното разглеждане на конкретни случаи; в) ако държавата-членка го изисква, да представи доказателство, че има достатъчни познания по езика, на който се провежда учебната програма, по която ще учи; г) ако държавата-членка го изисква, да представи доказателство за платената такса за записване, която се изисква от учебното заведение. 2. Студентите, които при записване в определено заведение се ползват автоматично от здравна осигуровка, която покрива всички рискове, срещу които обичайно са осигурени гражданите на съответната държава-членка, се счита, че отговарят на условията, посочени в член 6, параграф 1, буква в). Член 8 Мобилност на студентите 1. Без да се засягат член 12, параграф 2, член 16 и член 18, параграф 2, гражданинът на трета страна, който вече е приет в качеството си на студент и който кандидатства да провежда част от учебно-образователния си курс, с който е ангажиран, или кандидатства да го допълни със свързан с него учебен курс в друга държава-членка, се приема от последната в срок, който не възпрепятства продължаването на въпросните учебни занятия, като на компетентните органи се предоставя достатъчно време за разглеждане на молбата и установяване дали: a) отговаря на условията на членове 6 и 7 по отношение на тази държава-членка; и б) е предал заедно с молбата за приемане досие с документи, описващо подробно цялостния характер на университетското му образование, доказващо, че учебният курс, който възнамерява да следва, наистина допълва този, който вече е завършил; и в) участва в програма за обмен на Общността или двустранна такава или е приет в качеството си на студент в дадена държава-членка за период от минимум две години. 2. Изискванията, посочени в параграф 1, буква в), не са приложими, когато в рамките на своя учебно-образователен курс студентът е задължен да провежда част от своите занятия в учебно заведение, намиращо се в друга държава-членка. 3. Компетентните органи на първата държава-членка предоставят, по искане на компетентните органи на втората държава-членка, необходимите сведения относно престоя на студента, гражданин на трета страна, на територията на първата държава-членка. Член 9 Специфични условия, приложими по отношение на учениците 1. При условията на член 3 гражданинът на трета страна, кандидатстващ за участие в програма за ученически обмен, освен да отговаря на общите условия, посочени в член 6, следва: а) да е навършил минималната възраст и да не е надвишил максималната възраст, определени от съответната държава-членка; б) да представи доказателство, че е приет в средно учебно заведение; в) да представи доказателство за участие в призната програма за ученически обмен, провеждана от призната за целта организация в съответната държава-членка, по силата на националното ѝ законодателство или в съответствие с административната ѝ практика; г) да предостави доказателство, че организацията за ученически обмен гарантира на заинтересования по време на целия му престой на територията на съответната държава-членка, и по-специално, покриването на неговите разходи за съществуване, обучение, здраве и завръщане; д) да бъде приет за целия срок на пребиваването си от семейство, отговарящо на определените от съответната държава-членка условия и подбрано в съответствие с правилата на програмата за ученически обмен, в която участва. 2. Държавите-членки могат да ограничат приемането на ученици, участващи в програмата за обмен, до граждани от трети страни, предлагащи подобна възможност на собствените си граждани. Член 10 Специфични условия, приложими по отношение на стажанти без възнаграждение Съгласно член 3 гражданин на трета страна, който кандидатства за прием в качеството си на стажант без възнаграждение, освен да отговаря на общите условия, посочени в член 6, следва: а) да е подписал споразумение за обучение, когато е приложимо, одобрено от компетентния орган на съответната държава-членка в съответствие с националното ѝ законодателство или съгласно административната ѝ практика, на основата на безвъзмезден стаж в предприятие от обществения или частния сектор или обществено или частно заведение за професионално обучение, признато в държавата-членка в съответствие с националното ѝ законодателство или съгласно административната ѝ практика; б) по искане на дадена държава-членка да представи доказателство, че за времето на своя престой разполага с достатъчно средства за покриване на разноските си за съществуване, обучение и завръщане. Държавите-членки публикуват минималния размер на месечните средства, който се изисква за целите на настоящата разпоредба, без да се засяга индивидуалното разглеждане на конкретните случаи; в) ако държавата-членка го изисква, да премине основен езиков курс с цел да разполага с необходимите познания за провеждането на стажа. Член 11 Специфични условия, приложими по отношение на доброволците Съгласно член 3 гражданин на трета страна, който кандидатства за участие в програма за доброволческа дейност, освен да отговаря на общите условия, посочени в член 6, следва: а) да е навършил минималната възраст и да не е надвишил максималната възраст, определени от съответната държава-членка; б) да сключи споразумение с организацията, отговаряща в съответната държава-членка за доброволческата програма, в която участва, и което уточнява неговите задължения, условия на ръководство при изпълнение на тези задължения, работно време, средствата, с които разполага за покриване на пътните разноски, разноските за съществуване, квартира и джобни пари за периода на пребиваването си, както ѝ, когато е приложимо, обучението, което ще му бъде осигурено за подпомагане на изпълнението на неговите задължения; в) да представи доказателство, че организацията, отговаряща за доброволческата програма, в която участва, е направила застраховка гражданска отговорност и гарантира изцяло заинтересования за целия му престой, и по-специално относно разходите му за съществуване, здравните разходи и разходите за завръщане; и г) ако държавата-членка домакин го изисква изрично, да премине встъпителен курс по езика, историята и обществените и политическите структури на тази държава-членка. ГЛАВА III РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ Член 12 Разрешение за пребиваване, издавано на студенти 1. Разрешение за пребиваване се издава на студента за срок най-малко една година, който е подновяем, ако притежателят му продължава да отговаря на условията, посочени в членове 6 и 7. Ако продължителността на учебно-образователния курс е по-малка от една година, разрешението за престой съответства на срока на учебно-образователния курс. 2. Без да се накърнява член 16, разрешение за пребиваване не може да бъде подновено или може да се оттегли, когато притежателят му: а) не спазва наложените ограничения за достъп до стопанска дейност по силата на член 17; б) отбелязва недостатъчен напредък в своята учебна дейност съгласно националното законодателство или съгласно административната практика. Член 13 Разрешение за пребиваване, издавано на ученици Разрешение за пребиваване на ученици се издава за срок максимум една година. Член 14 Разрешение за пребиваване, издавано на стажанти без възнаграждение Срокът на валидност на разрешението за пребиваване, издадено на стажантите без възнаграждение, е равен на срока на стажа и не може да надхвърля една година. В изключителни случаи може да се поднови еднократно и само за необходимия срок за получаване на професионалната квалификация, признавана от държавата-членка съгласно националното ѝ законодателство или в съответствие с административната ѝ практика, доколкото притежателят на разрешението продължава да отговаря на условията, посочени в членове 6 и 10. Член 15 Разрешение за пребиваване, издавано на доброволци Разрешение за пребиваване се издава на доброволците за срок максимум една година. В изключителни случаи, когато продължителността на съответната програма е повече от една година, срокът на валидност на разрешението за пребиваване може да съответства на тази продължителност. Член 16 Оттегляне или неподновяване на разрешение за пребиваване 1. Държавите-членки могат да оттеглят или да откажат подновяването на разрешение за пребиваване, издадено въз основа на настоящата директива, когато то е получено чрез измама или ако стане ясно, че притежателят му не е отговарял или вече не отговаря на изискванията за влизане и престой, посочени в член 6, и в зависимост от категорията, в която попада, съгласно условията, посочени в членове 7-11. 2. Държавите-членки могат да оттеглят или да откажат подновяването на разрешение за престой по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве. ГЛАВА IV ТРЕТИРАНЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ СТРАНИ Член 17 Стопанска дейност, упражнявана от студентите 1. Извън времето, посветено на учебна дейност, и при спазване на правилата и условията за съответната дейност в приемащата държава-членка студентите имат право да бъдат наемани и може да им бъде разрешено да упражняват самостоятелна стопанска дейност. При това може да се взема предвид положението на пазара на труда в съответната държава-членка. Когато е приложимо, държавите-членки издават на студентите и/или на работодателите предварително разрешение съгласно тяхното национално законодателство. 2. Всяка държава-членка определя максималния брой работни часове, разрешени седмично, или работни дни или работни месеци, разрешени годишно, които не могат да са под десет часа седмично или еквивалента им в дни или в месеци годишно. 3. Приемащата държава-членка може да ограничи достъпа до стопанска дейност през първата година от престоя. 4. Държавите-членки могат да изискат студентът да декларира предварително или по друг начин упражняването на стопанска дейност пред органа, определен за това от съответната държава-членка. Може да бъде наложено и на работодателя задължение за предварително деклариране или деклариране по друг начин на същото. ГЛАВА V ПРОЦЕДУРИ И ПРОЗРАЧНОСТ Член 18 Процедурни гаранции и прозрачност 1. Всяко решение по искане за получаване или подновяване на разрешение за пребиваване се приема и оповестява на кандидата в срок, който не затруднява съответната му по-нататъшна учебна дейност, като същевременно се осигурява достатъчно време за разглеждане на заявлението от компетентните органи. 2. Ако информацията, предоставена в подкрепа на молбата, е недостатъчна, разглеждането на молбата може временно да се преустанови и компетентните органи следва да информират кандидата за нужната им допълнителна информация. 3. Всяко решение за отхвърляне на искане за разрешение за пребиваване се нотифицира на съответния гражданин на трета страна в съответствие с процедурите за нотифициране, предвидени в приложимото национално законодателство. В нотификацията се посочват и възможните процедури за обжалване, с които разполага заинтересованият, както и сроковете, в които трябва да предприеме действие. 4. В случай на отхвърляне на заявлението или на оттегляне на издадено разрешение за пребиваване по реда на настоящата директива заинтересованото лице има право да упражни правото си на съдебно обжалване пред органите на съответната държава-членка. Член 19 Ускорена процедура за издаване на разрешение за пребиваване или виза на студенти и ученици Между органа на държавата-членка, който е компетентен по въпросите на влизането и пребиваването на студенти или ученици, граждани на трети страни, от една страна, и висшето учебно заведение или организацията, изпълняваща програма за ученически обмен, призната за това от съответната държава-членка в съответствие с националното ѝ законодателство или според административна практика, от друга страна, може да се сключено споразумение за прилагане на ускорена процедура за прием, при която става възможно издаване на разрешение за пребиваване или на виза за съответния гражданин на трета страна. Член 20 Такси Държавите-членки могат да поставят изискване на кандидатите за заплащането на такси за разглеждане на искания във връзка с настоящата директива. ГЛАВА VI ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 21 Докладване Периодично и за първи път не по-късно от 12 януари 2010 г. Комисията изготвя доклад до Европейския парламент и до Съвета за прилагането на настоящата директива в държавите-членки и предлага, когато това се налага, необходимите изменения. Член 22 Транспониране Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 12 януари 2007 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 23 Преходна разпоредба Чрез дерогация от разпоредбите, установени в глава III, за срок не повече от две години считано от датата, посочена в член 22, държавите-членки не са задължени да издават разрешенията по силата на настоящата директива под формата на разрешения за пребиваване. Член 24 Срокове Без да се засяга член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/109/ЕО, държавите-членки не са задължени да вземат предвид срока, за който студентът, ученикът, участващ в програма за обмен, стажантът без възнаграждение или доброволецът са пребивавали в това си качество на тяхна територия, при предоставяне на съответните граждани на трети страни на други права по силата на настоящото им законодателство. Член 25 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 26 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност. Съставено в Брюксел на 13 декември 2004 година.

31992R0284

19920203 Регламент (EИО) № 284/92 на Съвета от 3 февруари 1992 година за изменение, по отношение на Общата селскостопанска политика, на Регламент (ЕИО) № 1911/91 относно прилагането на разпоредбите на правото на Общността за Канарските острови СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Акта за присъединяване на Испания и Португалия, и по-специално член 25, параграф 4, първа алинея от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент [1], като има предвид, че Съветът, с приемането на Регламент (ЕИО) № 1911/92 [2] реши, че Канарските острови следва постепенно да станат част от митническата територия на Общността, както и че всички общи политики следва да се прилагат за тях; като има предвид, че бе решено, че това не следва да засяга специалните мерки, предназначени да се отчитат специфичните пречки, произтичащи от тяхната отдалеченост и изолираност, както и от предходни икономически и данъчни договорености; като има предвид, че съгласно членове 2 и 10 от горепосочения регламент прилагането на Общата селскостопанска политика зависи от влизането в сила на специфични споразумения за доставка; като има предвид, че прилагането трябва освен това да бъде придружено от специални мерки относно селскостопанската продукция на Канарските острови; като има предвид, че Директива 91/314/ЕИО на Съвета от 26 юни 1991 г. за установяване на програма от възможности, специфични по отношение на отдалечеността и изолираността на Канарските острови (Poseican) [3], определя общите очертания на възможностите, които трябва да бъдат упражнявани, за да се отчитат специфичните особености и пречки, срещащи се на островите; като има предвид, че за подготовката и прилагането на политическите инструменти е необходимо задълбочаване на познанията по отношение на пазарните изисквания на островите, като се обърне надлежно внимание на местното производство и традиционните търговски потоци, така че да могат да се определят най-подходящите мерки за подпомагане и подобряване на селското стопанство на островите, и по-специално разработването на тропически продукти; като има предвид, че мерките трябва да се изработят в рамките на партньорство между Комисията и националните и регионални власти с цел да се осигури допълване на мерките, въведени на национално и регионално ниво; като има предвид, че поради сложността на подготвителната работа, необходима за надлежното отчитане на специфичните особености и пречки, упоменати по-горе, както и на изискванията, присъщи за партньорството, няма да бъде възможно прилагането от 1 януари 1992 г. на мерките, които съпътстват въвеждането на Общата селскостопанска политика на островите; като има предвид, че прилагането следва да бъде отложено за не по-късно от 1 юли 1992 г.; като има предвид, че следва да се припомни, че до влизането в сила на специфичните споразумения за доставка, за Канарските острови се прилагат разпоредбите на Акта за присъединяване относно прилагането на Общата селскостопанска политика, освен онези, които регулират достъпа на продукти с произход от островите към други части на Общността, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Във второто изречение от член 10, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1911/91 датата " 1 януари 1992 г." се заменя с " 1 юли 1992 г." Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 1992 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 3 февруари 1992 година.

31988D0383

31988D0383 L 183/34 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 24 февруари 1988 година за осигуряване подобряването на информираността в областта на безопасността, хигиената и здравето на работното място (88/383/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 118 от него, като има предвид, че е изключително важно Комисията да разполага с необходимата информация преди държавите-членки да приемат законови, подзаконови и административни разпоредби, отнасящи се до безопасността, хигиената и здравето на работното място; като има предвид, че в определени случаи всички държави-членки също трябва да бъдат информирани относно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, планирани от която и да е държава-членка; като има предвид, че Директива 83/189/ЕИО на Съвета (1) предвижда система за информиране в областта на техническите стандарти и правила, в това число тези, отнасящи се до безопасността, хигиената и здравето на работното място; като има предвид, че е необходимо да се допълни тази процедура чрез подобряване информираността относно други законови, подзаконови и административни разпоредби, предвидени в настоящото решение; като има предвид, че е необходимо да се създаде експертна група, чиито членове се номинират от държавите-членки, със задачата да подпомага Комисията при проучване на проектите на национални законови, подзаконови и административни разпоредби, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Държавите-членки незабавно информират Комисията относно всички законови, подзаконови и административни разпоредби, отнасящи се до безопасността, хигиената и здравето на работното място, и за всички законопроекти, проекти за подзаконови и административни разпоредби в тази област, с изключение на проектите за технически правила по смисъла на член 1, параграф 6 от Директива 83/189/ЕИО. Държавите-членки предоставят на Комисията и всички други разпоредби в тази област. Член 2 1. Комисията предоставя на държавите-членки всички проекти на законови, подзаконови и други административни разпоредби, които са получени от нея съгласно член 1 и, които, по нейна преценка, съответстват на целта на настоящото решение. 2. Комисията и другите държави-членки могат да представят забележки на държавата-членка, чиито проекти на разпоредби те са получили в съответствие с параграф 1; съответната държава-членка взема предвид получените забележки, доколкото това е възможно. Държавите-членки предават своите забележки чрез Комисията. Член 3 Комисията се подпомага от експертна група, председателствана от представител на Комисията. Групата се състои от 24 члена, като всяка държава-членка номинира по двама експерта, които се назначават от Комисията. На всеки титулярен член се определя заместник в съответствие с горните правила. Член 4 Комисията периодично информира Консултативния комитет по безопасност, хигиена и защита на здравето на работното място относно всички дейности, произтичащи от изпълнението на настоящото решение, с изключение на аспектите на тези дейности, считани за поверителни от държавите-членки и, когато това е необходимо, Комисията информира и Постоянния комитет, учреден в съответствие с член 5 от Директива 83/189/ЕИО. Член 5 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 24 февруари 1988 година.

32007D0780

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 26 ноември 2007 година за изменение на Решение 2003/17/ЕО относно еквивалентността на полските инспекции на посеви за производство на семена, извършени в трети страни, и относно еквивалентността на семената, произведени в трети страни (Текст от значение за ЕИП) (2007/780/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от фуражни култури (1), и по-специално член 16, параграф 1 от нея, като взе предвид Директива 66/402/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от зърнени култури (2), и по-специално член 16, параграф 1 от нея, като взе предвид Директива 2002/54/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от цвекло (3), и по-специално член 23, параграф 1 от нея, като взе предвид Директива 2002/57/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от маслодайни и влакнодайни култури (4), и по-специално член 20, параграф 1 от нея, като взеха предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Решение 2003/17/ЕО (5) предвижда, че за ограничен период полските инспекции на посевите за производство на семена от определени видове, извършени в трети страни, се смятат за еквивалентни на полските инспекции, извършени в съответствие със законодателството на Общността, и че семената от определени видове, произведени в тези трети страни, се смятат за еквивалентни на семената, произведени в съответствие със законодателството на Общността. (2) Ясно е, че тези полски инспекции продължават да предоставят същите гаранции като тези, предоставени от държавите-членки. Следователно тези полски инспекции следва да продължат да се смятат за еквивалентни. (3) Тъй като действието на Решение 2003/17/ЕО изтича на 31 декември 2007 г., периодът, за който еквивалентността се признава по силата на посоченото решение, следва да се удължи. Желателно е този период да се ограничи до пет години. (4) Следователно Решение 2003/17/ЕО следва да бъде съответно изменено, РЕШИ: Член 1 В член 6 от Решение 2003/17/ЕО думите „31 декември 2007 г.“ се заменят с думите „31 декември 2012 г.“. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 ноември 2007 година.

32005R0305

32005R0305 L 052/6 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 305/2005 НА КОМИСИЯТА от 19 октомври 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 312/2003 на Съвета по отношение на тарифните квоти за някои продукти с произход от Чили КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 312/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г., изпълняващ за Общността тарифните разпоредби, залегнали в споразумението за създаване на асоциация между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна (1), и по-специално член 5 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 312/2003 за въвеждане в Общността на тарифните разпоредби, залегнали в споразумението за създаване на асоциация между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна (2). (2) С Решение 2005/106/ЕС (3) на Съвета бе одобрен Протокол към споразумението за асоциация между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна, който отчита присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Унгария, Република Латвия, Република Литва, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Република Словакия към Европейския съюз (наричан по-нататък Протоколът). Протоколът включва нови тарифни отстъпки, някои от които се ограничават от тарифните квоти. Изпълнението на тези тарифни квоти изисква Регламент (ЕО) № 312/2003 да бъде изменен. (3) Обемът на тарифните квоти за чесън (ордер № 09.1925), трапезно грозде (ордер № 09.1929) и плод киви (ордер № 09.1939) следва да се увеличава годишно с пет процента от първоначалното количество. (4) За 2004 г. обемът на новите тарифни квоти на Общността следва да бъде ограничен пропорционално до периода, по време на който са открити новите тарифни квоти. (5) Тъй като Протоколът предвижда, че новите тарифни отстъпки на Общността трябва да се прилагат от 1 май 2004 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата и следва възможно най-бързо да влезе в сила. (6) Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета по митническия кодекс, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение към Регламент (ЕО) № 312/2003 се изменя, както е предвидено в приложението към настоящия регламент. Член 2 1. За 2004 г. обемите на тарифните квоти по ордери № 09.1937, 09.1939 и 09.1941 се ограничават до осем дванадесети от всеки съответен годишен обем. Частите от килограм се закръгляват до следващия пълен килограм. 2. За 2004 г. към тарифните квоти по ордер № 09.1925 и 09.1929 се добавят допълнителни количества съответно от 20 тона и 1 000 тона. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. С изключение на точки 1 и 2 от приложението, той се прилага от 1 май 2004 г. Точки 1 и 2 от приложението се прилагат от 1 януари 2005 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 октомври 2004 година.

32003R1668

32003R1668 L 244/32 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1668/2003 НА КОМИСИЯТА от 1 септември 2003 година за прилагане на Регламент (ЕО, Евратом) № 58/97 на Съвета относно техническия формат на предаване на структурната бизнес статистика и за изменение на Регламент (ЕО) № 2702/98 на Комисията относно техническия формат на предаване на структурната бизнес статистика КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 58/97 на Съвета от 20 декември 1996 г. относно структурната бизнес статистика (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1667/2003 г. на Комисията (2), и по-специално член 12, viii) от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО, Евратом) № 58/97 установява обща рамка за изготвяне на статистически данни за структурата, дейността, конкурентоспособността и постиженията на банковия сектор и сектора на пенсионните фондове в Общността. (2) За да се улесни предаването на статистически данни за разходите по опазване на околната среда, следва да бъде адаптиран техническият формат, предвиден в Регламент (ЕО) № 2702/98 на Комисията от 17 декември 1998 г. относно техническия формат на предаване на структурната бизнес статистика (3), изменен с Регламент (ЕО) № 1614/2002 г. (4) Регламент (ЕО) № 2702/98 определя техническия формат за предаване на характеристиките на структурната бизнес статистика, изброени в общия модул и подробните модули относно промишлеността, търговията и строителството на Регламент (ЕО, Евратом) № 58/97. Този технически формат следва да бъде изменен, с оглед да се вземе предвид добавянето на допълнителни характеристики за разходите за опазване на околната среда, както и въвеждането на разбивка по вид околна среда за някои характеристики на подробния модул за промишлеността в Регламент (ЕО, Евратом) № 58/97. (3) Необходимо е да бъде специфициран техническият формат за предаване на структурната бизнес статистика, отнасящ се до кредитните институции и до пенсионните фондове, изброени в приложения 6 и 7 към Регламент (ЕО, Евратом) № 58/97, с цел да бъдат създадени между държавите-членки сравними и хармонизирани данни, да се намали рискът от грешки при предаване на данните и да се увеличи скоростта, с която събраните данни се обработват и се предоставят на потребителите. Необходимо е да бъде определен друг технически формат за предаване на характеристиките на подробните модули за кредитните институции и за пенсионните фондове в степен, в каквато техническият формат, определен в Регламент (ЕО) № 2702/98 за предаване на характеристики от общия модул и подробните модули за промишлеността, търговията и строителството, предвижда различна разбивка на резултатите. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 2702/98 се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент. Член 2 Техническият формат, посочен в член 9 от Регламент (ЕО, Евратом) № 58/97 за приложение 6, е определен в приложение II към настоящия регламент. Член 3 Техническият формат, посочен в член 9 от Регламент (ЕО, Евратом) № 58/97 за приложение 7, е определен в приложение III към настоящия регламент. Член 4 Държавите-членки прилагат този формат за данните за референтната 2001 г. и последващите години, с изключение на данните от приложение 7, за които този формат се прилага за данните за референтната 2002 г. и последващите години. Член 5 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 1 септември 2003 година.

32001D0611

32001D0611 L 214/49 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 20 юли 2001 година за изменение на Решение 92/160/ЕИО относно регионализацията на Мексико, за изменение на Решения 92/260/ЕИО, 93/195/ЕИО и 93/197/ЕИО по отношение на вноса на еднокопитни животни от Мексико и за отмяна на Решения 95/392/ЕО и 96/486/ЕО (нотифицирано под номер С(2001) 2214) (текст от значение за ЕИП) (2001/611/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (1), последно изменена с Решение 2001/298/ЕО (2) и по-специално член 13, параграф 2, буква а) и член 19, точка i) от него, като взе предвид Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (3), последно изменени с Директива 96/43/ЕО (4), и по-специално член 18 от нея, като има предвид, че: (1) Решение 92/160/ЕИО на Комисията (5), последно изменено с Решение 2001/27/ЕО (6), установи регионализацията на определени трети страни за внос на еднокопитни животни. (2) Решение 92/260/ЕИО на Комисията (7), последно изменено с Решение 2001/117/ЕО (8), определи ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране за временен внос на регистрирани коне. (3) Решение 93/195/ЕИО на Комисията (9), последно изменено с Решение 2001/610/ЕО (10), определи ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране за повторен внос на регистрирани коне след временен износ. (4) Решение 93/196/ЕИО на Комисията (11), последно изменено с Решение 2001/117/ЕО, определи ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране за внос на еднокопитни животни за клане. (5) Решение 93/197/ЕИО на Комисията (12), последно изменено с Решение 2001/117/ЕО, определи ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране за внос на регистрирани еднокопитни животни и на еднокопитни животни за разплод и доотглеждане. (6) Решение 95/392/EО на Комисията (13) установи защитни мерки, свързани с дурина в Мексико. (7) Решение 96/486/ЕО на Комисията (14) установи защитни мерки, свързани с венецуелски енцефаломиелит по конете в Мексико. (8) В Мексико не са регистрирани случаи на венецуелски енцефаломиелит по конете в продължение на повече от две години и мисия, извършила ветеринарна инспекция потвърди, че ситуацията със здравето на еднокопитните животни в Мексико е задоволителна. Въпреки това, като допълнителни предпазни мерки в доклада от мисията, се препоръчва регионализация по отношение на износа за Общността на двата най-южни щата на Мексико - Chiapas и Oaxaca. Еднокопитните животни за клане произхождат от тези щати и поради това е целесъобразно да се забрани вносът в Общността на еднокопитни животни от Мексико. (9) За да се разреши вносът на еднокопитни животни от Мексико, е необходимо да се установи регионализация на Мексико, като се измени приложението към Решение 92/160/ЕИО, да се приведат в съответствие с ветеринарно-санитарните условия, като се изменят съответно Решения 92/260/ЕИО, 93/195/ЕИО, 93/196/ЕИО и 93/197/ЕИО и се отменят Решения 95/392/ЕО и 96/486/ЕО. (10) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 В приложението към Решение 92/160/ЕИО се добавят следните думи по реда на кодовете по ISО: „Мексико - Цялата територия с изключение на щатите Chiapas и Oaxaca.“ Член 2 Решение 92/260/ЕИО се изменя, както следва: 1. Списъкът с трети страни в група Г от приложение I се заменя със следното: „Аржентина (AR), Барбадос (BB), Бермудски острови (BM), Боливия (BO), Бразилия (1) (BR), Чили (CL), Куба (CU), Ямайка (JM), Мексико (1) (MX), Парагвай (PY), Уругвай (UY)“. 2. Заглавието на здравния сертификат, посочен в приложение II (Г) се заменя със следното: Член 3 Решение 93/195/ЕИО се изменя, както следва: 1. Списъкът с трети страни в група Г от приложение I се заменя със следното: „Аржентина (AR), Барбадос (BB), Бермудски острови (BM), Боливия (BO), Бразилия (1) (BR), Чили (CL), Колумбия (1) (CO), Коста Рика (1) (CR), Куба (CU), Ямайка (JM), Мексико (1) (MX), Перу (1) (PE), Парагвай (PY), Уругвай (UY), Венецуела (1) (VE)“. 2. Списъкът със страните в група Г в заглавието на здравния сертификат, посочен в приложение II, се заменя със следното: „Аржентина, Барбадос, Бермудски острови, Боливия, Бразилия (1), Чили, Колумбия (1), Коста Рика (1), Куба, Ямайка, Мексико (1), Перу (1), Парагвай, Уругвай, Венецуела“. Член 4 Мексико се заличава от списъка с третите страни от група Г в бележка под линия 3 на приложение II към Решение 93/196/ЕИО. Член 5 Решение 93/197/ЕИО се изменя, както следва: 1. Списъкът с трети страни от група Г в приложение I се заменя със следното: „Аржентина (AR), Барбадос (2) (BB), Бермудски острови (2) (BM), Боливия (2) (BO), Бразилия (1) (BR), Чили (CL), Куба (2) (CU), Ямайка (2) (JM), Мексико (1) (MX), Парагвай (PY), Уругвай (UY)“. 2. Заглавието на здравния сертификат, посочен в приложение II (Г) се заменя със следното: Член 6 Решения 95/392/ЕО и 96/486/ЕО се отменят. Член 7 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 20 юли 2001 година.

32002R0092

32002R0092 L 017/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 92/2002 НА СЪВЕТА от 17 януари 2002 година за въвеждане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на урея с произход от Беларус, България, Хърватия, Естония, Либия, Литва, Румъния и Украйна СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1), и по-специално член 9 от него, като взе предвид предложението на Комисията след консултации с Консултативния комитет, КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ: А. ВРЕМЕННИ МЕРКИ (1) С Регламент (ЕО) № 1497/2001 (2) (наричан по-долу „временен регламент“), Комисията въведе временно антидъмпингово мито върху вноса на урея с кодове по КН 3102 10 10 и 3102 10 90 и с произход от Беларус, България, Хърватия, Естония, Либия, Литва, Румъния и Украйна. (2) Със същия регламент е взето решение за приключване на процедурата, свързана с вноса на урея, с произход от Египет и Полша. Б. ПОСЛЕДВАЩА ПРОЦЕДУРА (3) След уведомяването им за основните факти и съображения, въз основа на които е взето решение за въвеждане на временни мерки срещу вноса на урея с произход от Беларус, България, Хърватия, Естония, Либия, Литва, Румъния и Украйна, няколко от заинтересованите страни са представили писмени забележки. Страните, изявили такова желание, са имали възможност да бъдат и изслушани устно. (4) Комисията е продължила да събира и проверява всички данни, които е сметнала за необходими, за да направи окончателните си заключения. (5) Били са извършени допълнителни проверки в помещенията на следните дружества: Производители в Общността - Fertiberia, Мадрид. - Hydro Agri France, Париж. Потребители в Общността - Libera Associazione Agricoltori Cremonesi, Cremona. (6) Всички страни са били запознати с основните факти и съображения, въз основа на които е било решено да се препоръча въвеждане на окончателни антидъмпингови мита и окончателно събиране на внесените като временни митни сборове. Предоставен им е бил срок, в който да изразят забележките си след това уведомяване. (7) Представените от страните устни и писмени забележки са били разгледани и, когато е имало основание за това, временните решения са били изменени, така че да се съобразят с тях. В. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И ПОДОБЕН ПРОДУКТ (8) Поради липса на забележки, се приемат определенията за разглеждан продукт и подобен продукт, изложени в съображения 9-12 от временния регламент. Г. ДЪМПИНГ 1. Страни с пазарна икономика (9) Либийският производител износител е заявил, че съображение 63 от временния регламент не отразява вярно степента на оказаното съдействие. Той твърди, че Комисията е знаела и имплицитно е приела, че всички счетоводни отчети на дружеството, отразяващи всички дейности на корпорацията, няма да ѝ бъдат представени от съображения за поверителност. Той е изтъкнал също така, че либийското счетоводно законодателство не налага обнародване на проверени счетоводни отчети; по силата на член 2, параграф 5 от основния регламент, Комисията не би трябвало следователно да отхвърли на това основание представените от дружеството данни. (10) По отношение на степента на съдействие, Комисията никога не е посочвала, че приема отказа на дружеството да представи основни счетоводни документи. Напротив, тя няколкократно е информирала производителя износител за възможността да приложи член 18 от основния регламент, и по-специално да използва най-добрите данни, с които разполага, поради ниската степен на съдействие. Независимо от това, дружеството не е променило позицията си и не е представило необходимата съществена информация за проверка, между другото, на вътрешните продажби и на разходите за производство на разглеждания продукт. При тези обстоятелства и с оглед на определянето на нормалната стойност за дружеството - предмет на разглеждане, единствената възможност за службите на Комисията е била да използва наличните данни, а именно - предоставената от заявителя информация по силата на член 18 от основния регламент. На основание на изложеното по-горе, твърдението на дружеството, че отсъствието на публикувани проверени счетоводни отчети е причина за използване на наличната информация за определяне на нормалната стойност, е погрешно. (11) Основателността на този подход се потвърждава и от факта, че предоставените данни са били използвани всеки път, когато е било възможно те да бъдат проверени и сравнени с вътрешните счетоводни отчети на дружеството, и по-специално за определяне на прилаганата експортна цена от либийския производител износител (виж съображения 67-72 от временния регламент). (12) Същият производител износител е изтъкнал, че неговата нормална стойност е трябвало да бъде определена на базата на действителната цена на продажбите на вътрешния пазар или на базата на собствените му счетоводни данни, а не на базата на данните, представени в заявлението на производителите от Общността. Той е заявил, че всички доказателства и всички необходими данни за производството и продажбите на урея на либийския вътрешен пазар представени за тази цел. (13) Дружеството системно не е представяло съществена информация в отговорите си на въпросника и не е дало задоволително обяснение за несъответствията и противоречията, установени по време на проверките на място, въпреки че Комисията изрично ги е посочвала в исканията за изясняване и допълнителна информация и по време на извършената на място проверка. Следователно, не е било възможно да се установи точността и изчерпателния характер на декларираните продажби на вътрешния пазар, нито посочените разходи за производството на стоката. Следователно, що се отнася до представянето на доказателства и информация, свързани с производството и продажбите на урея на либийския вътрешен пазар, изложените в съображения 64 и 65 от временния регламент заключения, се потвърждават. (14) Съгласно посоченото в съображение 66 от временния регламент, при отсъствие на друга надеждна информация, нормалната стойност за либийския производител износител е трябвало да бъде определена на базата на представената в заявлението информация по силата на член 18 от основния регламент. (15) Същият производител износител е изтъкнал, че във всички случаи маржът на печалбата, използван в заявлението за определяне на нормалната стойност е бил завишен. В подкрепа на възражението си, той е изтъкнал, че маржовете на печалбата в сектора на уреята обикновено са ниски. (16) Въз основа на заключенията, отнасящи се до други производители износители, съдействали при настоящата процедура, Комисията е сметнала за уместно да преразгледа размера на маржа на печалбата, използван за определяне на нормалната стойност на либийския производител износител. (17) Както е посочено в съображение 22 от временния регламент, по силата на член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, средният марж на печалбата на производителите-износители, оказали съдействие на настоящото разследване, реализиран при продажба на разглеждания продукт на вътрешния пазар, е бил използван за определяне на нормалната стойност за производителите-износители, за които не е било възможно да се определи маржът на печалбата, съгласно член 2, параграф 6 от основния регламент или на букви а) и б) от него. Като се има предвид, че не е открита никаква основателна причина за прилагане на различен марж на печалбата спрямо либийския производител износител и при липса на по-подходяща информация, е взето решение да се запази същия марж в окончателния етап за да се определи нормалната стойност. (18) Два румънски производители износители са поискали нормалната стойност да бъде определена на месечна база, поради инфлацията в Румъния през периода на разследването. Този метод е използван през временния стадий за всички румънски производители износители. (19) След въвеждане на временните антидъмпингови мита, този подход е бил преразгледан. Разследването е показало, че последствията от инфлацията не оправдават изчисляването на месечни нормални стойности. Постоянна практика на службите на Комисията е да определят средни нормални стойности за периода на разследването, освен при особени обстоятелства, като хиперинфлация, например. Не такъв е бил случаят с Румъния, обаче. (20) Следователно е сметнато за подходящо да се определи нормалната стойност за всеки румънски производител износител на окончателния стадий, на базата на средната цена, платена на вътрешния пазар през периода на разследването. (21) Промишлеността на Общността е изтъкнала, че за определяне на маржа на печалбата, използван за определяне на нормалните стойности за българските, естонските и литовски производители износители, е трябвало да се използва минималната печалба от инвестирания капитал, „необходима при обичайни условия за осигуряване на търговската дейност в сектора на уреята в средносрочен план“. Тя е посочила, че маржовете на печалбата в тези страни глобално не могат да бъдат надеждни, поради „интерференциите“ на плановата икономика върху счетоводните методи, използвани от заинтересованите дружества. (22) При разследването не е открито никакво доказателство, нито информация за това, че счетоводните отчети на тези дружества не са надеждни и че следователно не богат да бъдат използвани за определяне на маржа на печалбата. Следователно, единствената възможност за службите на Комисията е била да определят нормалните стойности, съгласно разпоредбите на член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент. Маржовете на печалбата са били следователно определени съгласно член 2, параграф 6, букви б) и в) от основния регламент, а именно, за заинтересования литовски производител износител, на базата на печалбата, реализирана за същата обща категория стоки, произведени и продадени на вътрешния пазар, а що се отнася до България и Естония, на базата на всеки друг разумен метод, а именно въз основа на среднопретегления марж на печалбата, установен за останалите производители износители, оказали съдействие по настоящата процедура. (23) При все това, маржът на печалбата, определен съгласно член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, на базата на среднопретеглените маржове на съдействалите производители износители с вътрешни продажби с печалба, е бил преразгледан. След приключване на процедурата, отнасяща се до вноса на урея с произход от Египет, египетските производители износители са били изключени от изчисленията на средния марж на печалбата. (24) След направените забележки от страна на естонския производител износител, маржът на печалбата, използван за конструиране на неговата нормална стойност е бил преизчислен. Преразглеждането на временните заключения е показало, че използваният марж на печалбата (изчислен на базата на продажбата на други продукти от дружеството) трябва да бъде преразгледан, доколкото тези продукти не могат да бъдат смятани за част от общата категория на разглеждания продукт (в случая - торове). Поради това, при липса на достатъчно продажби при обичайни търговски условия и поради липса на други естонски производители износители на разглеждания продукт и/или на продажби на стоки от същата обща категория, осъществени от заинтересованото естонско дружество, е бил приложен друг разумен метод на окончателния етап, на основание член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент. В този случай, маржът на печалбата се основава на среднопретегленият марж, изчислен за другите заинтересовани производители износители, оказали съдействие (както и за българския производител износител, виж съображение 22). (25) Литовския производител износител е оспорил използването на разходите за продажба, административните разходи и другите общи разходи, както и съответната печалба, свързани с производството и продажбата на амониев нитрат, за целите на конструиране на нормалната стойност. Той е изтъкнал, че уреята и амониевият нитрат представляват различни торове, продавани в условия на конкуренция и на различни пазари, с различни производствени процеси, търсене, продажни цени и разходи. (26) Доколкото в Литва има само един производител на урея и поради липса на представителни продажби на вътрешния пазар, е възможно да се приложи член 2, параграф 6, буква б) от основния регламент за определяне на разходите за продажба, административните и другите общи разходи, както и печалбата. Освен това, и уреята и амониевият нитрат са азотни торове и макар производственият им процес да се различава в известна степен, те са включени в една и съща обща категория стоки по смисъла на основния регламент. За да се отговори напълно на повдигнатия аргумент, по отношение на конкуренцията, пазарите и търговските ситуации не се различават особено (един единствен производител, конкурентен внос). С оглед на гореизложеното е взето решение за запазване на временното определение. (27) Поради липса на забележки на заинтересованите страни и на каквато и да е констатация, която би обезсилила временните заключения, се потвърждават експортните цени на заинтересованите производители износители, определени на временния етап. (28) В резултат на направените забележки от страна на либийския производител износител относно изчисляването на товаро-разтоварните работи при износа на разглеждания продукт за Общността, Комисията е преразгледала изчисленията си и е открила грешка, която е била надлежно изправена. 2. Страни без пазарна икономика (29) Белоруският производител износител е направил възражение за това, че Комисията не го е третирала като страна, оказала съдействие на процедурата. Дружеството твърди, че е представило на Комисията всички искани от нея данни и смята, че не е било третирано от нея като съдействала страна, за да бъде лишено от правата, свързани с този статут, а именно от възможността да представи предложение за доброволна гаранция. (30) По време на настоящото разследване, фактът, че дружеството не е предоставило исканата информация за определяне на подлежаща на проверка експортна цена, е довел до прилагането на правилото, установено в член 18 от основния регламент за страните, които не са съдействали и следователно, до частичното използване на „наличните данни“, в случая, цифровите данни за износа, представени от Евростат. (31) Отбелязано е все пак, че за разлика от твърденията на дружеството, частичното прилагане на член 18 по никакъв начин не го лишава от правата му на заинтересована страна, и в случая, от правото му за бъде информирано, да прави устни и писмени забележки, да има достъп до неповерителните преписки и да представя предложение за доброволни гаранции. (32) Както това е подчертано в съображения 118-130 от временния регламент, съгласно член 2, параграф 7, буква б), от основния регламент, три украински дружества са поискали да се ползват от статута на пазарна икономика, изтъквайки, че условията на пазарна икономика са преобладаващи по отношение на производството и продажбата на разследваната подобна стока. Припомня се, че на две от тези дружества е предоставен такъв статут. Украинският производител износител, на когото този статут е бил отказан, е оспорил заключенията на Комисията, свързани с евентуална намеса на държавата. (33) Промишлеността на Общността отново е потвърдила своето искане украинските дружества, които произвеждат и продават азотни торове, и по-специално урея, да се ползват от значителното участие на държавата и че поради това, на общо основание нито една от тях не би трябвало да се ползва от статута на пазарна икономика. Тя е посочила в частност, че украинският пазар на торове се характеризира с наличието на договори за работа на ишлеме, с верижни бартерни споразумения и с поемане от държавата на разходите за енергия, електричество и транспорт, и че всички тези фактори са несъвместими с пазарната икономика. (34) Тези аргументи, повдигнати от производителите-износители и производителите на Общността са били споменати в съображения 118-130 от временния регламент. Но следва все пак да се добави, че договори за работа на ишлеме по дефиниция не са несъвместими със статута на пазарна икономика, доколкото не могат задължително да бъдат смятани за типични за държавното участие. Участието на държавата в транспортните разходи е взето предвид чрез използване на тарифите, приложими в страната аналог. Нито един елемент не доказва, че разходите за енергия и за електричество са предмет на значително изменение, поради участието на държавата, нито че не отразяват широко пазарните стойности. Освен това, енергийните разходи и тези за електричество не са значителни елементи в производството на урея, ако се сравнят с разходите за природен газ. (35) Промишлеността на Общността е възразила на решението да се предостави индивидуално третиране на един от украинските производители износители, подчертавайки, че държавното участие в това дружество е позволявало значителната намеса на държавата. (36) При все това, тя не е привела никаква нова информация, нито доказателство за това, че твърдяното държавно участие е позволило заобикаляне на въведените мерки; искането следователно е било отхвърлено. Заключенията, изложени в съображение 132 от временния регламент следователно се потвърждават. (37) Както е изложено в съображения 133-135 от временния регламент, три украински дружества прилагат договори за работа на ишлеме. Припомня се, че съгласно украинското законодателство, доставчикът на суровините запазва собствеността си върху завършения продукт, а предприятието, което извършва преработката не придобива никакво право на собственост върху стоките. (38) Разследването е показало, че едно от дружествата, които са се ползвали от статут на пазарна икономика не може да бъде смятано за производител износител на разследваната стока. Това дружество е имало трайни делови отношения с друго дружество, установено в трета страна. В рамките на тези отношения, дружеството в третата страна е било условно единствен доставчик на суровини по силата на договорите за работа на ишлеме (и е било собственик на стоките през целия производствен процес). Това дружество е било също активен участник в експортните продажби на разглеждания продукт. Тези факти ясно показват, че връзката между двете дружества е надхвърляла рамките на обичайните връзки между купувач и продавач. (39) Поради липса на съдействие от страна на свързания доставчик на газ, не е било възможно да се установят нито общите разходи за производство, нито платената или за плащане износна цена, а още по-малко те да бъдат проверени. Следва да се отбележи също така че въпреки наличието на някои данни за експортните цени за първия независим купувач, не е било възможно тези данни да бъдат проверени и следователно, те не са били използвани за определяне на дъмпинговия марж. При липса на съдействие от страна на свързания доставчик (законен собственик на суровината и на завършената продукция), нито нормална стойност, нито експортната цена на украинското дружество не са могли да бъдат надеждно определени. Следователно, не е било възможно да се определи индивидуалният дъмпингов марж на това дружество. (40) Друго украинско дружество, което не се е ползвало със статут на пазарна икономика, нито с индивидуално третиране, е осъществило всичките си експортни продажби в рамките на договори за работа на ишлеме. При липса на съдействие от страна на неговия доставчик на газ и при липса наекспортни цени за първия независим купувач, които могат да бъдат проверени, цените по тези сделки са определени по метода, изложен в съображение 66 по-долу, за целите на изчисляването на дъмпинговия марж в национален мащаб. (41) И накрая, трето дружество е осъществило част от продажбите си, както на вътрешния пазар, така и от експорт, в рамките на договори за работа на ишлеме. Също така, при липса на съдействие от страна на неговите доставчици и при липса на цени за първия независим купувач, които да могат да бъдат проверени, единствената възможност за службите на Комисията е била да не вземат предвид всички продажби, осъществени в рамките на тези договори. Останалите продажби на вътрешния пазар са били все още представителни, както това е установено в съображение 138 от временния регламент. (42) Две други украински дружества, осъществили също продажби в рамките на договори за работа на ишлеме и чиито доставчици на газ също са отказали да окажат съдействие, все пак са изтъкнали, че представените от тях данни за продажби са били точни и надеждни и че са представили достатъчно доказателства, за да бъдат взети предвид тези сделки, с оглед определянето на нормалната стойност или на експортната цена. (43) По време на проверката на място е било констатирано, че нито фактурираните цени, нито плащанията, отнасящи се до уреята, не фигурират в счетоводните книги на тези дружества. При липса на съдействие от страна на доставчиците на газ, в чиито счетоводни отчети би трябвало да фигурират при обичайни условия тези данни, и при липсата на какъвото и да е доказателство за реално извършени плащания по тези сделки, предоставената информация не е могла да бъде проверена и следователно не е приета. i) Страна аналог (44) Три украински производители износители са изтъкнали, че тяхната нормална стойност не е трябвало да бъде определена на базата на цените на вътрешния пазар и на разходите в страна аналог, а на базата на продажбите на вътрешния пазар на украински производител износител, ползвал се със статут на пазарна икономика. (45) Постоянна практика на службите на Комисията, съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, е да определят нормалната стойност въз основа на параграфи 1-6 от член 2 от основния регламент единствено за производителите, които са в състояние да докажат, че действат при пазарни условия. За всички останали производители от същата страна, нормалната стойност се определя на базата на член 2, параграф 7, буква а), а именно, на базата на цената или конструираната стойност в трета страна с пазарна икономика, или на всяка друга разумна база, предвидена в този член. Следователно, нищо не оправдава промяна на временните заключения в това отношение. (46) Белоруският производител износител, трима украински производители износители, правителствата на Беларус и на Украйна и едно сдружение на вносители са направили възражение относно избора на САЩ като страна аналог, изтъквайки, че Литва е по-подходяща трета страна с пазарна икономика. (47) Тези страни са посочили, че САЩ не са подходящ избор, поради високите цени на газа в тази страна, които водели до изменение в цените на уреята, разликите в икономическото развитие на тази страна и това на Беларус и на Украйна, и на разликите в размерите на техните пазари. Фактът, че само един американски производител е оказал съдействие също е бил представен като аргумент срещу избора на САЩ като трета страна с пазарна икономика. Тогава Литва е била предложена като най-подходяща страна аналог. Изтъкнато е било, че обемът урея, произведен в Литва е представителен по отношение на обема на износа на урея с произход от Украйна и Беларус за Общността през периода на разследването. Заявено е било, освен това, че Литва е отворен и конкурентен пазар, освободен от вносни мита, и с равен достъп до природен газ, където производственият процес е сходен на този в Беларус и в Украйна. Фактът, че в Литва има само един производител на урея е бил сметнат без значение от страните, доколкото Литва, подобно на други страни, в които има само един производител на разглежданата стока, вече е била използвана в предишни разследвания за стоки от същата категория. (48) Службите на Комисията са разгледали внимателно всички аргументи и са стигнали до следните заключения: (49) Докато на американския пазар оперират десет производители на урея, срещу пет в Украйна, в Литва има само един. Макар САЩ да са въвели антидъмпингови мита върху вноса на разглежданата стока с отправна страна бившия Съветски съюз, значителни количества урея се внасят от други страни (над един милион тона). Разследването е показало, че въпреки че никакво антидъмпингово мито не е наложено върху вноса на урея от Литва, този внос остава много слаб. САЩ са широк пазар за уреята (над 10 милиона тона годишно), докато литовският пазар практически не съществува. Поради това, продажбите на урея на литовския пазар през периода на разследването са били минимални и, според предоставената от литовския производител информация, не са осъществени в рамките на обичайни търговски операции. Направеното заключение е, че американският пазар на урея е силно конкурентен по отношение на литовския. И накрая, за разлика от положението в Литва, американските продажби на вътрешния пазар са представителни спрямо износа на Беларус и на Украйна за Общността. (50) Фактът, че само един американски производител е оказал съдействие по настоящото разследване, с нищо не променя посочените по-горе заключения. Цените, прилагани от този производител, използвани за определяне на нормалната стойност, са били фактически предмет на описаната по-горе конкуренция. Количествата, продавани от този единствен производител дори са представителни спрямо целия обем на износа от Беларус и Украйна за Общността. (51) В отговор на повдигнатия аргумент относно сходството на достъпа до природен газ, основната суровина при производството на урея, службите на Комисията са разгледали също така и снабдяването на производителите. Било е потвърдено, че докато американският производител се е снабдявал с природен газ от няколко доставчика, подобно на украинските производители, литовският се е снабдявал само от един доставчик и не е разполагал с друг източник на снабдяване. От друга страна, САЩ, както и Украйна, са едновременно производители и вносители на природен газ, докато Литва не разполага с никакъв собствен ресурс от природен газ. (52) Комисията е сравнила също така производствените процеси, прилагани в САЩ с прилаганите в Беларус и в Украйна и е заключила, че технологията, използвана от американския производител е била поне толкова ефективна, колкото и използваната от производителите на Беларус и Украйна. (53) Било е заявено също така че Литва е трябвало да бъде използвана като страна аналог, защото е била подложена на същото разследване. (54) Комисията отбелязва, че съгласно член 2, параграф 7 от основния регламент трета страна с пазарна икономика, предмет на същото разследване, може да бъде посочена за страна аналог. Но поради причините, изложени в съображения 49-51, Литва не е била сметната за подходяща страна аналог за целите на настоящото разследване. (55) Както вече е било посочено в съображение 107 от временния регламент, високите разходи за природен газ в САЩ през периода на разследването са били преразгледани. Тези разходи са били следствие на специфична за САЩ пазарна ситуация през този период. Преизчислението е свело цената на газа до равнище, сравнимо с това за другите дружества, съдействали на настоящата процедура. (56) Промишлеността на Общността е одобрила избора на САЩ за страна аналог. Тя е изтъкнала обаче, че цените на газа в САЩ са се увеличили слабо и че не е трябвало да се допусне преизчисление в това отношение. Макар да е вярно, че най-значителното увеличение на цените на газа е било през второто полугодие на 2000 г., т.е. след периода на разследването, през втората част на периода на разследването е било установено, че цената на природния газ вече е била необичайно и специфично завишена. Сметнато е следователно, че извършеното преизчисление е било оправдано. (57) Поради всички изброени по-горе причини, заключението е, че САЩ е подходяща страна аналог с пазарна икономика и че този избор е бил разумен. Така че нормална стойност, определена на базата на продажбите на вътрешния пазар, реализирани в САЩ в рамките на обичайни търговски операции, с разумен, но не прекомерно завишен марж на печалбата, отговаря напълно на изискванията на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент. ii) Нормална стойност за дружествата, ползващи статут на пазарна икономика (58) Украинското дружество, на което практически всички продажби са осъществени в рамките на договори за работа на ишлеме, е изтъкнало, че определянето на неговата нормална стойност е трябвало да вземе за база продажбите му на вътрешния пазар. Тъй като това не е направено, то е предложило на Комисията да използва нормалната стойност на украински производител износител, ползващ се със статут на пазарна икономика или да конструира нормалната стойност на базата на нейните собствени данни. (59) При липса на съдействие от страна на свързания доставчик на газ, е било направено заключението, че това украинско дружество не може да бъде смятано за производител износител на урея (виж съображения 38 и 39 за повече подробности). Следователно, не е била определена никаква нормална стойност. (60) Както това е било посочено в съображение 138 от временния регламент, Комисията е разгледала освен това дали са необходими преизчисления на други ценови фактори, като амортизационните разходи на украинския производител износител, чиято нормалната стойност е била определена въз основа на неговите собствени данни. (61) Направеното сравнение между амортизационните разходи, включени в разходите за производство на различните производствени мощности на съдействалия производител от страната аналог и амортизационните разходи на украинския производител показва известни разлики. Тези разлики обаче може да са резултат на много фактори и във всички случаи не са достатъчни да оправдаят преизчисляване на разходите на украинския производител. Освен това, след като нормалната стойност за този украински производител е определена на базата на неговите продажби на вътрешния пазар, всяка промяна на разходите за производство би имала евентуално незначително въздействие. Следователно не е извършено никакво преизчисление. (62) Две украински дружества, чиито експортни продажби са били осъществени в рамките на договори за работа на ишлеме и следователно са били изключени от изчисленията относно дъмпинга, са изтъкнали, че тяхната експортна цена е трябвало да бъде конструирана на базата на фактурираната на чуждите клиенти стойност на операцията на преработване, плюс разходите за газ, платени от тях или от друг производител износител в Украйна, както и с разумен размер печалба. (63) За едно от дружествата, поради несъдействието на свързания доставчик на газ, не само, че цените на експортните му продажби не са подлежали на проверка, но и самото дружество не е смятано за производител износител на урея (виж съображения 38 и 39 за повече подробности). Следователно, за него не е определен никакъв дъмпингов марж. (64) Що се отнася до другото дружество, предложеният метод противоречи на член 2, параграф 9 от основния регламент. Целта на този член не е да предлага алтернативни методи за определяне на експортните цени при несъдействие, а да отчита намесата при експортните продажби на свързан вносител в Общността или съдружник на производителя износител. Предложеното конструиране от украинските дружества, за разлика от разпоредбите на член 2, параграф 9 от основния регламент, не се базира на продажна цена за независима страна. То използва обаче, като отправна точка, разходи за производство (метод, използван за конструиране на нормалните стойности, а не на експортните цени). Следователно искането е отхвърлено. (65) Трето украинско дружество, също осъществило всичките си експортни продажби в рамките на договори за работа на ишлеме, е изтъкнало, че е трябвало да се използва средната експортна цена на други украински производители износители, а не най-ниските експортни цени. (66) Няма обаче никакво основание да се смята, че средната експортна цена на други украински производители износители е по-точна. Постоянна практика на службите на Комисията, в случай на несъдействие, е да използват среднопретеглената експортна цена на сделките, осъществени при най-ниски експортни цени, която същевременно представлява голяма част от износа при цени, които могат да бъдат проверени. (67) Две украински дружества и едно от Беларус са заявили, че Комисията е трябвало да им предостави съществена информация, за да могат да изтъкнат естествените си предимства при сравнение. (68) Доколкото само едно американско дружество е съдействало на процедурата, никаква специфична информация, отнасяща се до подробности за неговото производство и продажби не може да бъде съобщена, без да се накърнят правилата за поверителност. Достъпни са други съществени данни (географско разположение, достъп до суровини, и др.). Службите на Комисията са анализирали наличната информация и са направили по собствена инициатива необходимите преизчисления. Припомня се, че е било установено, че цените на природния газ са били необичайно завишени през периода на разследването в САЩ и че извършеното преизчисление на цената на газа, използван от съдействалото американско дружество е позволило тази цена да бъде доведена до равнище, сравнимо с това на другите дружества, съдействали на настоящото разследване. (69) Три украински дружества и дружеството от Беларус са възразили срещу факта, че Комисията е извършила преизчисление на експортната цена с оглед на транспортните разходи на базата на действащите в страната аналог цени на железопътния транспорт. Било е заявено, че е трябвало да бъдат използвани цените на украинския железопътен транспорт или тези в Литва. (70) Цените на железопътния транспорт в Украйна и Беларус, страни, които все още не действат в условията на пазарна икономика, се определят от държавата и следователно не може да се приеме, че те отразяват обичайните пазарни цени. Постоянна практика на службите на Комисията е да основават преизчисленията за този вид вътрешен транспорт за страните, посочени в член 2, параграф 7 от основния регламент, на проверени данни за страната аналог, когато има такива. Освен това е било изрично посочено, при предоставянето на статут на пазарна икономика на някои заинтересовани украински дружества, че някои ценови фактори могат да бъдат коригирани, за да бъдат съобразени с нормалната стойност на пазара. Следователно, няма основания за никаква промяна на временните заключения. (71) Било е заявено също така, че е трябвало да бъдат приложени по-ниски цени, тъй като украинските производители износители са използвали собствени вагони, за да експедират големи количества стока и са поемали разходите по връщането обратно на празните вагони. (72) Предоставената информация от производителя в страната аналог са показали основателността на преизчисление във връзка с използването на вагони, собственост на дружествата. Изчисленията са били приведени в съответствие с това. (73) Дружествата от Украйна и от Беларус са заявили, че извършеното преизчисление във връзка с физическите разлики между уреята на зърна, продавана на вътрешния пазар на страната аналог и уреята на гранули, продавана от тях, е трябвало да се базира на установените разлики в цената на пазара на Общността. (74) При все това, доколкото преследваната цел е да се определи нормална стойност за уреята на гранули на пазара на страната аналог, преизчислението трябва да почива на установената разлика в цените на същия този пазар. Преизчислението следователно е извършено на базата на установените разлики в цените на американския пазар. Да се използва пазара на Общността не изглежда уместно, защото разликата в цените на този пазар вероятно ще бъде повлияна от дъмпинговите практики. Следователно, искането се отхвърля. (75) Две украински дружества и дружеството от Беларус са поискали също така преизчисление във връзка с разликите в търговските етапи, изтъквайки, че са продавали разглежданата стока само на продавачи на едро. (76) Украинските производители износители и тези от Беларус са продавали разглежданата стока на продавачи на едро. Съдействалият производител от страната аналог също е продавал разглежданата стока на продавачи на едро. Част от продажбите му на вътрешния пазар обаче са осъществени на производители на смеси. Задълбоченият анализ на дейностите и цените е показал, че искането не е основателно. 3. Дъмпингови маржове на разследваните дружества (77) След въвеждането на временните мита, Комисията е проверила дали разходите за превоз, посочени от литовския производител износител, но платени от вносителите, са точни. Било е установено, че тези разходи са били надценени по отношение на информацията, предоставена от вносителите и държавните цени за същите отсечки. Размерите на разходите за превоз са били преразгледани с оглед на това и са били използвани реалните разходи. (78) В резултат на забележките, направени от естонския производител износител относно несъответствието при преизчислението на предварителния етап на стойността CIF на недекларираните продажби, използвана за определяне на дъмпинговия марж върху тези продажби, Комисията е разгледала въпроса по-задълбочено и е решила да преразгледа използвания метод. Извършеното преизчисление на предварителния етап е било отменено. Въпреки това, при липса на надеждни данни, представени от дружеството, Комисията е решила да използва за своите заключения данните на Евростат, тъй като те са най-добрите възможни. (79) На предварителния етап Комисията е извършила преизчисление на стойността CIF за белоруския производител износител за целите на изчисляването на дъмпинговия марж. Това преизчисление е било отменено, тъй като е било извършено неправилно. (80) Окончателните дъмпингови маржове, представляващи процентно изражение на цената CIF при внос до границата на Общността, са следните: Беларус Всички дружества: 67,3 % България - Химко AД: 90,3 % - Други: 90,3 % Хърватия - Petrokemija d.d.: 72,9 % - Други: 72,9 % Естония - JSC Nitrofert: 37,4 % - Други: 37,4 % Либия - National Oil Corporation: 48,8 % - Други: 48,8 % Литва - Joint Stock Company Achema, Jonava: 10,0 % - Други: 10,0 % Румъния - S.C. Amonil S.A., Slobozia: 20,1 % - Petrom S.A. Sucursala Doljchim Craiova, Craiova: 40,7 % - Sofert S.A.., Bacau: 25,2 % - Други: 40,7 % Украйна - Cherkassy Azot, Cherkassy: 21,1 % - Dnipro Azot, Dniprodzerzhinsk: 66,3 % - Други: 82,1 %. Г. ЩЕТА 1. Определение на промишленост на Общността (81) Няколко заинтересовани страни отново са изтъкнали, че производителите на Общността, закупили и внесли урея от страните, обхванати от настоящата процедура трябва да бъдат изключени от определението „Промишленост на Общността“. (82) Съгласно съображение 156 от временния регламент, обикновено тези закупени количества са били малки и са били предназначени за покриване на прекъсвания в снабдяването, поради дейности по поддръжката. Единственото дружество, закупило по-значителни количества, представляващи около 20 % от собственото му производство през периода на разследването, е имало за цел по това време да допълни гамата от продукти. Разследването е установило, че това дружество е било преди всичко производител на урея, а не вносител и че следователно не е имало никаква основателна причина то да бъде изключено от определението „Промишленост на Общността“. Във всички случаи, подобно изключване не би повлияло значително върху заключенията по този случай, нито върху размера на въведените мита. (83) Следователно, заключенията, изложени в съображение 157 от временния регламент се потвърждават. 2. Потребление в Общността (84) При липса на нови елементи, свързани с потреблението в Общността, заключенията, изложени в съображения 158 и 159 от временния регламент се потвърждават. 3. Внос от заинтересованите страни (85) Било е изтъкнато, че вносът на урея с произход от Румъния не е трябвало да се кумулира с вноса от други страни, включени в настоящата процедура. Искането се позовава на факта, че промените на вносния обем и пазарните дялове са били различни през разглеждания период. (86) В съображение 162 от временния регламент е отбелязано следното: - внесените количества от всички разглеждани държави са били значителни и много над процента, посочен в член 5, параграф 7 от основния регламент, - установените дъмпингови маржове са надвишавали de minimis и всички производители износители са прилагали цени, по-ниски от тези на промишлеността на Общността, - цените на вносния урея, както и на произведената в Общността значително са спаднали през разглеждания период. (87) Обемът на количествата урея, внасяни от Румъния нараства заедно с цените на пазара на Общността, което говори за наличието на връзка между прилаганите цени и обема на количествата, внасяни от Румъния през разглеждания период. През 1999 г., когато цените са достигнали най-ниското си ниво, на практика липсва внос от Румъния. Това доказва наличието на прозрачност на цените на пазара на урея в Общността. Това дава също така основание да се предполага, че румънските износители ще се оттеглят от пазара, когато цените паднат прекалено. Въпреки това, в резултат на частичното покачване на цените между 1999 г. и периода на разследването (съображение 164 от временния регламент), румънският внос значително се е увеличил, достигайки 2,3 % от пазара през периода на разследването. Сред разглежданите страни, Румъния е била през този период четвъртият износител на разглежданата стока за Общността. (88) Но тази тенденция при вноса не е специфична за Румъния. Вносът от няколко от разглежданите страни също е спаднал забележително по подобен начин между 1996 г. и 1999 г., след което значително се е увеличил на пазара на Общността през периода на разследването. Този ръст е осъществен чрез непрекъснато нарастване от година на година на общия обем на вноса от заинтересованите страни през разглеждания период. Единствено разпределението между заинтересованите страни се променя, в зависимост от прилаганите цени. Това отново свидетелства за конкуренцията между внасяните стоки, но не е основание вносът от Румъния или от която и да е друга от останалите заинтересовани страни да не се кумулира с останалия внос. (89) Поради всички изложени по-горе причини се приема, че критериите, изложени в член 3, параграф 4 от основния регламент са изпълнени. Следователно, заключенията, изложени в съображение 162 от временния регламент се потвърждават. (90) При липса на нови елементи, отнасящи се до обема и цените на внасяните стоки от заинтересованите страни, временните заключения се потвърждават. (91) За целите на временните заключения, занижената стойност на цените е определена чрез сравнение на цените на износителя до границата на Общността, стоката доставена на кея с платени мита, от една страна и проверените цени от завода на производителите на Общността, от друга. Сравнението е направено за урея на зърна, на гранули, в насипно състояние и на чували. (92) Известен брой страни, сред които няколко производители износители, са посочили, че цените на производителите от Общността, използвани за сравнение, е трябвало да имат за база среднопретеглената цена на промишлеността на Общността, а не цената, изчислена на ниво индивидуален производител. Изтъкнато е било, че подобен метод има за ефект изкуствено увеличаване на маржа, с намаление до нула на нивото на производителя на Общността. (93) На първо място трябва да се отбележи, че използването на занижена стойност или на сравнение на цените е показател за щета, който, по смисъла на член 3, параграф 3 от основния регламент, има за цел да се установи „дали за дъмпинговият внос се установява значително занижаване на цената, спрямо цената на подобна стока на промишлеността на Общността или този внос е имал за ефект да намали значително цените“. (94) Вярно е, че не всички вносни цени на разглежданите страни са по-ниски от прилаганите от различните производители в Общността. Независимо от това, значителен обем експортни продажби са извършени при цени по-ниски от тези на промишлеността на Общността. Следва да се отбележи също така че пазарът на урея на Общността е, както силно прозрачен, така и много чувствителен на промените на цените. (95) След допълнителен анализ, се е оказало, че за разглежданите страни, вносният дял по дружества с цена по-ниска от тази на промишлеността на Общността е бил между 0 и 56 %, като средната стойност на целия внос е била 46 %. Степента на занижаване на стойността е била до 17 %. При този анализ не е било използвано намаляването до нула. поради проблеми със съдействието на производителя износител от Беларус (съображение 113 от временния регламент) и на този от Естония (съображение 58), не е било възможно да се извърши това сравнение на цените на тези дружества. Нищо обаче не дава повод да се смята, че техните резултати са щели да бъдат различни. (96) Следва освен това да се отбележи, че промишлеността на Общността е регистрирала загуби през периода на разследването (съображение 175 от временния регламент), тъй като цените ѝ са паднали през този период. Що се отнася до дружеството, за което не е установено никакво занижаване на стойността спрямо продажната цена в Общността, се е оказало, че то е било под разходите за производство в Общността, увеличени с разумната печалба за промишлеността на Общността. (97) Следователно, окончателно установено е, че производителите-износители на заинтересованите страни силно са занижили цените си, а цените на пазара на Общността значително са паднали през периода на разследването. (98) Няколко възражения са внесени по отношение на изчисленията за премахване на щетата. Те са изложени подробно в съображения 114-116 и 121-123. Освен това се потвърждава фактът, че когато са били разрешени подходящи преизчисления, те също са били взимани предвид при прилагане на занижена стойност. 4. Ситуация на промишлеността на Общността (99) След допълнителна проверка на двама производители на Общността, се е оказало, че някои показатели за щета са се променили в абсолютно изражение. Независимо от това, тези изменения не са били достатъчни, за да повлияят чувствително на развитието на показателите за щета през разглеждания период, нито да променят временните заключения. С оглед на изложеното по-горе, временните заключения за причинена материална щета на промишлеността на Общността се потвърждават. Е. ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА (100) Няколко заинтересовани страни отново са подчертали, че щетата, претърпяна от промишлеността на Общността не е била причинена от дъмпингов внос, а по-скоро от излишък в предлагането на урея на световния пазар. Това се доближава до твърдението, че щетата, претърпяна от промишлеността на Общността е резултат на спада на нейните експортни продажби, който се е отразил отрицателно на продажбите на пазара на Общността. (101) Трябва да се отбележи по този повод, че оценката на положението на промишлеността на Общността се основава на данни за продажбите на разглежданата стока на пазара на Общността. Следователно, евентуалните отрицателни ефекти върху намаляването на експортните продажби са изключени от споменатия анализ на щетата. (102) Освен това, за разглеждания период, експортните продажби на промишлеността на Общността са отбелязали спад с 337 000 тона, докато продажбите ѝ на пазара на Общността са се увеличили с 172 000 тона. При трудните за експорта условия, промишлеността на Общността е успяла да покрие половината от загубите си в експорта, благодарение на пазара на Общността. (103) Същевременно, потреблението в Общността се е увеличило с 1,25 милиона тона, вносът на ниски дъмпингови цени се е увеличил с 867 000 тона (съображение 163 от временния регламент) и промишлеността на Общността е загубила 10,3 % от пазара на Общността (съображение 173 от временния регламент). Неспособността на промишлеността на Общността да извлече полза от развиващия се вътрешен пазар, докато експортът ѝ спада, не само че не е в основата на тази ситуация, а доказва наличието на щета, причинена от дъмпинговия внос. (104) Следователно, излишъкът в предлагането и загубата от експортни продажби биха могли да имат ефект само върху промишлеността на Общността (ограничена загуба от разходи за производство), докато дъмпинговият внос е пречел тя да се възползва пълноценно от експанзията на пазара на Общността. Направено е следователно заключението, че влиянието на твърдяното свръхпредлагане и спадът на експортните продажби на промишлеността на Общността, разгледани поотделно, не са достатъчно основание за прекъсване на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и значителната щета, претърпяна от промишлеността на Общността. Следователно заключенията в съображения 197 и 198 от временния регламент се потвърждават. Ж. ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА 1. Вносители/търговци (105) След публикуването на временния регламент не е получена никаква забележка от страна на съдействалите вносители. Едно сдружение на вносители обаче е изтъкнало, че въвеждането на антидъмпингови мерки противоречи на интересите на вносителите на урея, загрижени за просперитета на селскостопанския сектор. (106) Постоянната необходимост от внос е призната в съображение 206 от временния регламент. Дори митата да се прилагат изцяло, разходите за земеделските стопани в най-лошия случай ще се увеличат с 0,6 %. Макар че подобно увеличение може да накара някои земеделски стопани да сменят източника на снабдяване с урея, нищо не показва, че трябва да се преразгледат заключенията, изложени в съображение 206 от временния регламент. 2. Потребители (107) След публикуването на временния регламент, са получени забележки от австрийски, италиански, испански и британски организации на земеделски стопани. Нито една от тези страни не е възразила срещу временното заключение, според което митата биха довели най-много до увеличение на разходите за земеделските стопани от порядъка на 0,6 %, те обаче са се противопоставили на въвеждането на мерки и са отхвърлили заключението, че увеличенията на цените няма да се проявят изцяло. (108) Извършената проверка в земеделска кооперация е потвърдила заключението, че предлаганите мерки ще се отразят на разходите. Хипотезата, че ефектът от мерките не би трябвало да се прояви напълно почива на опита от няколко други антидъмпингови процедури. нищо не дава основание да се смята, че и при настоящата процедура няма да е така. (109) Макар да бе потвърдена деликатната ситуация на земеделските стопани, от това не може да се направи заключение, че ефектът от митата ще бъде от такова естество, че въвеждането на мерките би противоречало на интереса на Общността. (110) Никаква писмена забележка не е получена пряко от някое от съдействалите промишлени предприятия, потребители на урея. Това дава основание да се смята, че мерките не биха оказали значително влияние върху тези потребители на урея. (111) Едно промишлено предприятие, което също така внася и продава урея, е представило забележките си чрез асоциация на вносителите. Това дружество твърди, че въвеждането на тези мерки може да я принуди да преустанови дейността си, което би довело до загуба на 380 работни места. Независимо от това, тъй като възражението не е било внесено директно от въпросното дружество и освен това не е било подкрепено с никакви доказателства, то е било отхвърлено. 3. Заключение, относно интереса на Общността (112) При отсъствие на нови елементи, свързани с интереса на Общността, заключенията, изложени в съображение 219 от временния регламент са потвърдени. З. ОКОНЧАТЕЛНИ АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ 1. Ниво на елиминиране на вредите (113) За целите на временните заключения, занижената стойност спрямо разходите за производство, увеличени с разумна печалба е определена чрез сравнение на цените на износителя до границата на Общността, стоката доставена на кея с платени мита, от една страна и проверените целеви цени от завода на производителите на Общността, от друга. Сравнението е направено от дружеството между уреята на зърна, на гранули, в насипно състояние и на чували. (114) Няколко производители износители са изтъкнали, че направеното преизчисление по отношение на разходите за разтоварване, за да се стигне до цена на стоката, доставена на кея с платени мита е било недостатъчно. Било е заявено също така че маржът на вносителите (повечето от тях продавачи на едро) е трябвало да бъде взет в предвид при изчисленията, съгласно практиката при други скорошни случаи, свързани с торове. (115) От различни източници са били събрани допълнителни доказателства за разходите за разтоварване, по-специално от производители износители, от промишлеността на Общността и от независими вносители. Въз основа на тази информация, размерът на разходите за разтоварване е бил преизчислен. (116) Въпросът с предоставянето на право на преизчисление на маржа на вносителите е бил разгледан в рамките на това специфично разследване. Било е установено, че производителите-износители на урея използват няколко канала за продажба на стоките си на пазара на Общността, сред които и пряка продажба на крайния потребител. Нищо не дава основание да се предполага, че цените са се променяли в зависимост от използвания канал. Напротив, било е установено, че продажните цени обикновено не зависят от вида потребител. Също така, не е установена голяма разлика между каналите за продажба, използвани от промишлеността на Общността и използваните от производителите-износители. Следователно искането за преизчисляване на маржа на вносителите е отхвърлено. (117) Няколко страни, сред които болшинството от производителите-износители, са заявили, че цените на производителите от Общността, използвани за определяне на занижената стойност на цените е трябвало да имат за основа среднопретеглената цена на ниво промишленост на Общността, а не цената, изчислена на ниво индивидуален производител. Било е изтъкнато, че подобен метод има за ефект да увеличи изкуствено маржа, без да отчита евентуална отрицателно занижена стойност на цените на ниво производител на Общността. Било е изтъкнато също така че определянето на антидъмпинговите мита по метод, водещ до намаление нула противоречи на взето неотдавна решение на СТО (3). (118) Трябва да се отбележи, че изчисляването на занижената стойност има за цел да определи действителния размер на нанесената на промишлеността на Общността щета, в резултат на дъмпингов внос. Всяко сравнение на цени трябва да отразява икономическата действителност. Разследването е показало, че на пазара на Общността, е установена конкуренция между различните производители.износители и различните производители от промишлеността на Общността. Във връзка с това, следва да се отбележи, между другото, че съществуват значителни разлики в цените на производителите от Общността, в зависимост от географското им разположение. Размерите на дъмпинга, нанесъл щета, причинена от един производител износител на промишлеността на Общността трябва да се разглеждат съобразно с действителната ситуация на пазара и проверените данни за всяко дружество. (119) Едно сравнение на цените позволява да се изчисли точно пълното въздействие на всеки дъмпинг, нанасящ щета на промишлеността на Общността, без да се увеличава изкуствено нивото на занижаване на стойността в настоящия случай. Следователно искането се отхвърля. (120) Промишлеността на Общността е изтъкнала, че част от внасяната в Общността урея е бил под формата на „мазни“ гранули и е трябвало да бъде третиран като отделен вид урея. Тя е заявила също така че за изчисляването на занижената стойност в настоящия случай, този вид стока е трябвало да бъде сравнена с „мазните“ гранули, произвеждани в Общността. (121) Установено е било, че гранули с голям диаметър или „мазни“ наистина се произвеждат от промишлеността на Общността, освен тези, които някои от разглежданите държави изнасят за Общността. Но само по-големият им диаметър ги отличава от класическите гранули. Нищо не дава основание да се твърди, че разходите за производство на „мазните“ гранули са по-високи, нито че тези стоки са били продавани с добавена стойност през периода на разследването. Следователно няма никаква причина тези „мазни“ гранули да бъдат разглеждани като отделен вид на продукта. (122) Някои производители износители са подновили искането си за преизчисление, заради разликата в качеството на тяхната стока. Никакво доказателство обаче не е било представен във връзка с това искане. Освен това се е оказало, че пазарът не е установил проблеми, свързани с качеството на румънската урея. Искането следователно е отхвърлено (123) Следва да се отбележи, че при изчисляването на временния етап на цена, която не нанася щета, използваният марж на печалбата представлява 8 % от разходите, а не 8 % от оборота, както е посочено в съображение 222 от временния регламент. Някои от съдействалите страни са изтъкнали, че маржът на печалбата е трябвало да бъде 5 %, каквато е била практиката при предишните антидъмпингови процедури, свързани с азотни торове и процедурата, свързана с уреята с произход от Русия (4). От своя страна, промишлеността на Общността отново е изтъкнала, че би било по-уместно да се използва марж на печалбата в размер на 15 % от доходността на капиталовложенията. (124) Потвърдено е, че определянето на подходящ марж на печалбата за тази процедура е имало за основа изчисляването на такъв, марж на печалбата, какъвто промишлеността на Общността може да разумно да очаква при обичайни условия на конкуренция, без дъмпингов внос. То почива на преценка на фактите, специфични за този случай, а не за други процедури, отнасящи се за други стоки и/или за други периоди на разследване. (125) Поради причините, споменати в съображение 223 от временния регламент, искането да се определи печалбата въз основа на доходите от капиталовложения се отхвърля. (126) Въз основа на изложеното по-горе и при липса на елементи, доказващи, че определянето на марж на печалбата от 8 % е неправилно, заключенията в съображения 221-227 от временния регламент се потвърждават. (127) И накрая, информация, получена след публикуването на временния регламент, както и данните, проверени след това публикуване, в това число и проверената информация от други двама производители на Общността, съща са били включени в изчисленията, ако е имало такива. 2. Ниво и форма на митата (128) В светлината на изложеното по-горе се приема, че по силата на член 9, параграф 4 от основния регламент, окончателното антидъмпингово мито трябва да бъде въведено върху вноса от Беларус, България, Хърватия, Естония, Либия, Литва, Румъния и Украйна в размер на маржовете на щетата или на установените дъмпингови маржове, ако те са по-ниски. (129) По отношение на остатъчното мито, което трябва да се приложи спрямо несъдействалите производители износители, то е фиксирано в размер на най-високото мито, установено за съдействалите производители за всяка една от заинтересованите страни. (130) Един производител износител твърди, че за да се съблюдава съгласуваност с предишна процедура, митата би трябвало да бъдат под формата на минимална вносна цена, какъвто е случаят с уреята с произход от Русия. (131) Независимо от това, както е посочено в съображение 231 от временния регламент, за да се гарантира ефикасността на мерките и да се предотврати манипулация на цените, като наблюдаваната при някои предишни процедури, свързани със същата обща категория стоки, а именно торовете, окончателните мита се въвеждат под формата на специфичен размер на тон. Искането следователно е отхвърлено. (132) С оглед на изложеното по-горе, размерите на окончателните мита са следните: Страна Дружество База на антидъмпингово мито (%) Временно мито (еуро на тон) Беларус Единен национален марж 8,0 7,81 България Химко АД 24,2 21,43 Други 24,2 21,43 Хърватия Petrokemija d.d. 9,4 9,01 Други 9,4 9,01 Естония JSC Nitrofert 11,4 11,45 Други 11,4 11,45 Либия National Oil Corporation 12,5 11,55 Други 12,5 11,55 Литва Joint Stock Company Achema 10,0 10,05 Други 10,0 10,05 Румъния S.C. Amonil S.A., Slobozia 6,7 7,20 Petrom S.A. Sucursala Doljchim Craiova, Craiova 5,7 6,18 Sofert S.A., Bacau 7,6 8,01 Други 7,6 8,01 Украйна Open Joint Stock Company Cherkassy Azot, Cherkassy 18,7 16,27 Joint Stock Company DniproAzot, Dniprodzerzinsk 9,2 8,85 Други 19,5 16,84 (133) Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито, посочени в настоящия регламент са установени въз основа на заключенията на настоящото разследване. Те отразяват следователно ситуацията на заинтересованите дружества към момента на разследването. Тези митнически ставки (за разлика от митото на национално равнище, прилагано спрямо „всички останали дружества“) се прилагат само за вноса на стоката с произход от заинтересованата страна, произведена от дружествата и следователно от специално цитираните юридически лица. Тези ставки не могат да се прилагат за вносна стока, произведена от дружество, чието име и адрес не са изрично посочени в постановителната част на настоящия регламент, включително и от юридически лица, свързани с изрично посочените фирми, а за нея се прилага митото, приложимо за „всички други фирми“. (134) Всяко искане за прилагане на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито (например, при смяна на името на дружеството или при създаване на нови производствени или търговски единици) трябва да се адресира незабавно до Комисията (5) и да съдържа всички необходими данни, и по-специално тези, които са свързани с промяна в дейността на дружеството по отношение на производството и продажбата на вътрешния и на външния пазар, като резултат, например, на смяната на името или на промяната в производствените или търговските единици. След консултиране с Консултативния комитет, Комисията ще направи, ако е необходимо, изменения на регламента, като актуализира списъка на фирмите, които се ползват от индивидуални митнически ставки. 3. Събиране на временните мита (135) С оглед на големите размери на установените дъмпингови маржове и на щетата, нанесена на промишлеността на Общността, е сметнато за необходимо да се съберат окончателно сумите, внесени като временно антидъмпингово мито, въведено с временния регламент до размера на окончателното мито. Ако окончателното мито е по-високо от временното мито, се събират окончателно само сумите, внесени като временно мито. 4. Доброволни гаранции (136) След налагането на временните мерки, производителите-износители от Беларус, Хърватия, Либия, Румъния и Украйна са предложили ценови задължения, съгласно член 8, параграф 1 от основния регламент. Производителите износители от Естония и Литва са подновили вече направените на временния етап предложения за доброволни гаранции, които са били отхвърлени, поради причините, изложени в съображения 236 и 237 от временния регламент. (137) Припомня се, че Комисията вече е приела доброволна гаранция от българския производител износител на временния етап на настоящата процедура (виж съображение 236 от временния регламент). Както това е посочено в съображение 128, включването на нови данни в изчисляването на окончателния размер на щетата се е отразило върху степента на отстраняване на установената щета. Минималната цена на доброволната гаранция е била съобразена с това. (138) След публикуването на временните заключения, промишлеността на Общността, подала възражението, се е протовпоставила на решението на Комисията да приеме доброволни гаранции от страна на българския производител износител. Било е изтъкнато в тази връзка, че заинтересованото дружество е било свързано с други износители и/или производители на азотни торове, и по-специално на урея в България, Беларус и Украйна - или че най-малкото поддържа технически и промишлени отношения с последните - и че поради това съществува голяма възможност дружеството да сключи компенсационни споразумения. Освен това, промишлеността на Общността е изказала съмнение относно способността на този производител износител да спази свързаните с доброволни гаранция задължения. (139) В по-общ смисъл, промишлеността на Общността е изтъкнала, че доброволните гаранции и свързаните с тях минимални цени биха били неподходяща мярка по отношение на азотните торове и в частност на уреята. (140) Следва да се отбележи, че промишлеността на Общността не е била в състояние да подкрепи твърденията си по отношение на българския производител износител с достатъчно доказателства. Освен това, разследването на Комисията също не е потвърдила тези твърдения, които следователно са били отхвърлени. Що се отнася до основателността на доброволни гаранции, следва да се отбележи, че трябва да се отчита на първо място конкретната ситуация, свързана със заинтересованото дружество. Така например е било установено, че въпросната фирма е произвеждала и изнасяла само урея и че в този конкретен случай, има големи шансове да се гарантира ефикасен контрол върху доброволни гаранция. (141) Във всички случаи, при предполагаемо или доказано нарушение или оттегляне на доброволни гаранция, може да се въведе антидъмпинговото мито, съгласно член 8, параграфи 9 и 10 от основния регламент. (142) Всички други получени предложения за поемане на доброволни гаранции също са били подробно анализирани. Анализът е разкрил две основни препятствия пред приемането на тези предложения за поемане на доброволни гаранция. (143) Заинтересованите производители износители от Литва, Румъния, Хърватия, Украйна е Либия произвеждат различни видове азотни торове и/или други химични продукти и в миналото са изнасяли редовно тези стоки за обичайни потребители (повечето от тях продавачи на едро) в Общността. Тази практика е свързана със сериозен риск от насрещни компенсации, което означава, че ценовите доброволни гаранции, каквито и да са те, официално ще бъдат спазени, но цените на другите стоки ще бъдат намалени. Всичко това би довело до лесно заобикаляне на доброволни гаранции за спазване на минимална цена за уреята и до изключително трудния контрол на този доброволни гаранции. (144) Освен това, някои производители (като Естония, Украйна и Беларус) са изтъкнали, че не упражняват никакъв контрол - и дори нямат никаква информация - за местоназначението и/или условията на продажба на техния износ на урея, докато официалните статистики очевидно говорят за износ на големи количества от стоката за Общността през периода на разследване. Припомня се, че поради факта, че тези дружества не са представили достатъчна информация по въпроса, Комисията е можела да използва само наличните данни, съгласно член 18 от основния регламент за да установи износните цени. Освен това някои износители (Либия, Естония) са оказали като цялоо незадоволително съдействие по време на разследването. Сметнато е, че тези факти правят необичайно висок риска, свързан приемането на доброволни гаранции и незадоволителни гаранциите за осигуряване на правилен контрол. (145) Поради изложените по-горе причини, е направено заключение, че няма да бъде прието нито едно от предложенията за поемане на доброволни гаранции, направени след публикуването на окончателните заключения. (146) Заинтересованите страни са информирани за това и причините, поради които предложената доброволна гаранция не може да бъде приета са изложени подробно на съответните износители. Проведена е консултация с Консултативния комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Въвежда се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на урея дори във воден разтвор, под кодове по КН 3102 10 10 и 3102 10 90 с произход от Беларус, България, Хърватия, Естония, Либия, Литва, Румъния и Украйна. 2. Ставката на приложимото окончателно антидъмпингово мито, преди освобождаване от митницата, към нетните цени франко границата на Общността на стоката, описана в параграф 1 по-горе е следната: Страна на произход Производител Окончателно антидъмпингово мито (еуро на тон) Допълнителен код по TARIC Беларус Всички 7,81 - България Всички 21,43 A999 Хърватия Всички 9,01 - Естония Всички 11,45 - Либия Всички 11,55 - Литва Всички 10,05 - Румъния S.C. Amonil S.A., Slobozia 7,20 A264 Petrom S.A. Sucursala Doljchim Craiova, Craiova 6,18 A265 Sofert S.A., Bacau 8,01 A266 Всички останали 8,01 A999 Украйна Open Joint Stock Company Cherkassy Azot, Cherkassy 16,27 A268 Joint Stock Company DniproAzot, Dniprodzerzhinsk 8,85 A269 Всички останали 16,84 A999 3. При щета преди пускането в свободно обращение на стоките, когато платената или дължимата цена се изчислява пропорционално за целите на определянето на митническата стойност, съгласно член 145 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 22 юли 1993 г. за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (6), размерът на антидъмпинговото мито, изчислен въз основа на посочените по-горе размери се намалява пропорционално на действително платената или дължима цена. 4. Освен ако не е указано друго, се прилагат действащите митнически разпоредби. Член 2 1. Внасяните стоки се освобождават от антидъмпинговите мита, наложени с член 1, ако са произведени и директно експортирани (т.е. превозени и фактурирани) за първия независим потребител в Общността, в качеството му на вносител, от посоченото по-долу дружество, представило приети от Комисията доброволни гаранции, ако тези стоки са внесени, съгласно разпоредбите на параграф 2. Страна Дружество Допълнителен код по TARIC България Химко АД, Шосе за Мездра, 3037 Враца A272 2. а) При представяне на декларация за пускане в свободно обръщение по силата на доброволни гаранции, за освобождаването от антидъмпингово мито се изисква представяне през митническите органи на държавите-членки редовно издадена търговска фактура от фирмата, посочена в параграф 1. б) Тази фактура трябва да отговаря на изискванията за този вид фактури, посочени в приетия от Комисията доброволни гаранции и чиито основни реквизити фигурират в приложението. в) За освобождаването от мито се изисква също така декларация и представяне на митницата на стоки, точно съответстващи на описанието, дадено в търговската фактура. 3. Вносът, придружен с такава редовна фактура, се декларира под допълнителния код по TARIC от параграф 1. Член 3 Сумите, обезпечени при налагането на временни антидъмпингови мита, наложени с Регламент (ЕО) № 1497/2001, се събират окончателно в размера на окончателното мито, приложимо за вноса на урея, дори и във воден разтвор, с кодове по КН 3102 10 10 и 3102 10 90, с произход от Беларус, България, Хърватия, Естония, Либия, Литва, Румъния и Украйна. Обезпечените суми с размер по-висок от този на окончателното антидъмпингово мито се освобождават. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила в деня следващ публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 януари 2002 година.

32003R1472

32003R1472 L 211/10 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1472/2003 НА КОМИСИЯТА от 20 август 2003 година относно откриването и начина на управление на тарифна квота на Общността за гроздов сок и мъст от 2003-2004 пазарна година КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (EО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (1), последно изменен с Регламент (EО) № 806/2003 (2), и по-специално член 62, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) По силата на споразумението, сключено като част от многостранните търговски преговори на Световната търговска организация, Общността предприе откриването на годишна тарифна квота за внос на 14 000 тона гроздов сок и мъст. (2) Регламент (EО) № 2012/96 на Комисията от 21 октомври 1996 г. относно откриването и начина на управление на тарифна квота на Общността за гроздов сок и мъст от 1996-1997 пазарна година (3), изменен с Регламент (EО) № 2499/97 (4), определи управлението на тази квота на база издаването на лицензии за внос. (3) Управлението на тази квота трябва да бъде подобрено в интерес на административното опростяване и ефикасност. Опитът в използването на системата за управление на принципа „първи дошъл - първи обслужен“ се оказа положителен при другите тарифни квоти в лозаро-винарския сектор. Тарифната квота за гроздов сок и мъст трябва следователно да бъде управлявана в съответствие с член 62, параграф 2, буква a) от Регламент (EО) № 1493/1999 и въз основа на членове 308a, 308б и 308в от Регламент (EИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (EИО) № 2913/92 на Съвета относно създаването на Митнически кодекс на Общността (5), последно изменен с Регламент (EО) № 1335/2003 (6). (4) Ползването от тарифната квота е поставено в зависимост от изпълнението на условието за специфична крайна употреба. Митническите органи трябва да упражняват контрол върху спазването на разпоредбите, отнасящи се до крайната употреба в съответствие с разпоредбите на Регламент (EИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността (7), последно изменен с Регламент (EО) № 2700/2000 (8), и Регламент (EИО) № 2454/93 по отношение на стоки, които са пуснати в свободно обращение с намалена митническа ставка поради крайната си употреба. Предвид значителното намаляване на съответните мита и свързания с това финансов риск, в случай на неспазване на определените правила е целесъобразно изискването за внасянето на гаранция, покриваща риска, да стане задължително. Съгласно правилата на общностното митническо законодателство митническите органи изискват единна гаранция за покриване на финансовия риск, свързан с всякакви потенциални митнически задължения по отношение на разглежданите стоки. (5) Поради това е целесъобразно да бъде отменен Регламент (EО) № 2012/96 и да бъде заменен с нов. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по виното, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Откриване на тарифната квота 1. Тарифна квота за вноса на 14 000 тона гроздов сок и мъст, попадащи под кодове по КН 2009 61 90, 2009 69 11, 2009 69 19, 2009 69 51 и 2009 69 90 (наричана по-долу „тарифната квота“), се открива всяка година за периода от 1 септември до 31 август на следващата година. Тарифната квота носи номер 09.0067. 2. Гроздовият сок и гроздовата мъст, посочени в параграф 1, се използват за производство на гроздов сок и/или продукти извън лозаро-винарския сектор от рода на безалкохолни напитки, конфитюри и сосове. Обработката на този гроздов сок и на гроздовата мъст трябва да става в рамките на шест месеца след пускането в свободно обращение на въпросните продукти. Член 2 Управление на тарифната квота Тарифната квота се управлява на принципа „първи дошъл - първи обслужен“ в съответствие с членове 308a, 308б и 308в от Регламент (EИО) № 2454/93. Член 3 Мита Митата, приложими в рамките на тарифната квота, са митата ad valorem, посочени за всеки код по КН а, за продуктите, попадащи под код по КН 2009 69 11, специфичното мито, изразено в евро/кг, предвидено в Общата митническа тарифа на Европейските общности. Член 4 Контрол върху крайната употреба За да се ползват предимствата на тарифната квота, въпросните стоки остават под митнически контрол, както е определено в член 82 от Регламент (EИО) № 2913/92 и членове 291-300 от Регламент (EИО) № 2454/93. Чрез дерогация от член 293, параграф 1, буква д) от Регламент (EИО) № 2454/93 внасянето на гаранция е задължително. Тя покрива разликата между митническите ставки erga omnes на трети страни и размера на митата от тарифната квота, както е определен в член 3 от настоящия регламент. Член 5 Отмяна Регламент (EО) № 2012/96 се отменя. Член 6 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 септември 2003 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 август 2003 година.