Datasets:

recursal

/

Europarl-Conversation

like 0

2. Режим за компенсиране за някои рибни продукти (вот) - Bericht: Freitas

bg

20. Лисабонска стратегия (гласуване) Преди гласуването на изменение 28 (отнася се до гласуването на изменение 27): Pervenche Berès: (FR) Г-жо председател, може би греша, но мисля, че Вие проведохте гласуване на изменение 27, едно в действителност техническо изменение, в което просто се изисква да бъде преместен параграф 47. От друга страна, има искане за отделно поименно гласуване на оригиналния текст. Ето защо смятам, че се съгласихме да преместим параграф 47 и сега следва да проведем поименно гласуване на два етапа за самия параграф 47. Председател: Нека да изясним нещата: нямаше възражения срещу това параграф 47 да бъде вмъкнат след параграф 49. След това гласувахме изменение 27, което беше прието. Следователно не можехме да гласуваме параграф 47, тъй като вече гласувахме изменение 27. Следователно проблем не съществува.

bg

Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

bg

Действия, предприети вследствие позиции и резолюции на Парламента: вж. протокола

bg

2. Данък върху добавената стойност по отношение на третирането на застрахователните и финансовите услуги (

bg

Време за гласуване Licia Ronzulli: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да изразя своето неодобрение от решението на Съвета да отхвърли доклада на г-жа Estrela относно отпуска по майчинство. Днес говоря от името на милиони европейски майки и бащи, които, също като мен, са много разочаровани от решението на Съвета. Това е признак за липса на ценности, която не одобрявам и която осъждам с всяка частица от моето същество. Чудя се към каква Европа сме се запътили. Отхвърлянето на това предложение е решение, което накърнява не само днешните семействата, но преди всичко семействата на утрешния ден. Председател: Пристъпваме към гласуване. (За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

bg

10. Посочване на консумацията на енергия на етикети на телевизори (

bg

3. Сомалия (вот) - Κοινή πρόταση ψηφίσματος Β6-0454/2007

bg

Състав на Парламента: вж. протокола

bg

Мерки по прилагане (член 88)

bg

3. Създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 г. до 2013 г. (изменение на Решение № 573/2007/ЕО ) (

bg

Съобщение на председателя: вж. протокола

bg

Поправки и намерения за гласуване: вж. протоколи

bg

Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

bg

Дневен ред на следващото заседание: вж. протоколи

bg

4. Засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (

bg

Предаване на текстове, приети на настоящото заседание: вж. протоколи

bg

Откриване на заседанието

bg

7. Развитие на гражданския диалог в рамките на Договора от Лисабон ( Christopher Beazley: (EN) Гжо Председател, в момента изглежда по-скоро провеждаме поименно гласуване, което е малко досадно за хора като мен, чиито машини не работят. Затова може ли да записвам гласувал с "да" за всичко и да повикам техник?

bg

Закриване на заседанието (Заседанието бе закрито в 23,35 ч.)

bg

Състав на политическите групи: вж. протокола

bg

7. относно проект на решение на Съвета за приемане на правилата за прилагане към аналитичните работни досиета на Европол (

bg

Нова многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа (разискване) Председател: Първата точка от дневния ред е докладът на г-н Garriga Polledo, от името на специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. относно Инвестиция за бъдещето: нова многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа. Salvador Garriga Polledo: Г-н председател, г-н Левандовски, госпожи и господа, в продължение на 23 години имаме финансови перспективи, 4 отделни периода, които спомогнаха разходите и приходите на ЕС са се развият по добре организиран начин. Именно съществуването на финансовите перспективи позволи изпълнението на програмите на Съюза. Ето защо това разискване и гласуването, което ще се проведе след него, са толкова важни за финансите на Съюза. Парламентът за първи път поема политическата инициатива за бюджета на Европа. Комисията и Съветът трябва да реагират на това предложение и да представят своите алтернативи. Парламентът изготви проекта за предложение с консенсус и в сътрудничество. Това включваше едногодишен труд, 1 100 изменения и 120 ангажимента, с приноса на 11 комисии на Европейския парламент и на 10 национални парламента. Бих искал да поздравя всички длъжностни лица и сътрудници, които работиха през изминалата година за изготвянето на този доклад. Съществуваше също така и институционално сътрудничество с колегиума на членовете на Комисията, начело с Жозе Мануел Дурао Барозу, с Януш Левандовски - член на Комисията, отговарящ за финансовото планиране и бюджета, които оказаха особено силна подкрепа. Надяваме се предложението, което ще представят на 29 юни, ще бъде в съответствие с препоръките, направени в този доклад. Не можем да продължаваме да градим повече Европа с по-малък бюджет. Искаме да се сложи край на лошата ни привичка да поемаме велики политически ангажименти, които не е възможно да бъдат финансирани. Натрупахме достатъчно опит по този въпрос с Лисабонската стратегия и не искаме стратегията "Европа 2020" да бъде още един провал, който ще доведе единствено до нарастване на разочарованието и евроскептицизма. Затова за нас стратегията "Европа 2020" е гръбнакът на следващата финансова перспектива. Твърдо държим на ефективността на разходите на ЕС. Едно евро, управлявано от бюджета на ЕС, е по-ефективно от едно евро, изразходвано отделно от 27 национални бюджета. Изпробвахме идеята за добавената стойност и смятаме, че тя може да бъде прилагана практически във всички програми на ЕС. Призоваваме Комисията да я реализира. Не може да има европейска политика без достатъчно финансиране на селскостопанската политика и политиката на сближаване. Ето защо искаме Съветът да поддържа равнището на разходите за тези два типа политика след 2013 г. Научните изследвания, развитието, иновациите, инвестициите в енергийна ефективност, възобновяемите източници на енергия, трансевропейските комуникационни и енергийни взаимно свързвани мрежи в Европа, измененията на климата, образованието са само някои от приоритетите, които бюджетът на ЕС трябва да обхване. Съкращаването на бюджета на ЕС не е жизнеспособна възможност за тези от нас, които вярват, че Европа е конкурентоспособна. Смятаме, че е необходимо увеличение поне с 5 % над общите разходи, заложени в настоящата финансова перспектива. Това увеличение е минимално изискваното, за да посрещнем нуждите на големите традиционни политики, както и за новите ни приоритети. Тези 5 % са упражнение по политически реализъм и ще бъдат основата за бъдещите междуинституционални преговори, редом с разумното предложение, представено в този доклад и ползващо се с одобрението на групите в Парламента, за нова система на собствените ресурси. Периодът на криза и на спасителни планове може би е възможно най-лошото време за започване на преговори за финансовата перспектива, но всички ние, които смятаме, че бюджетът на ЕС е инструмент, необходим за превръщането на 27-те държави-членки в истински Съюз, приемаме това предизвикателство и трябва да се съсредоточим върху него достатъчно добре, за да го преодолеем. Добрите и лошите страни на доклада ще бъдат изтъкнати в днешното разискване и той ще предизвика както похвали, така и критики. Знам, че не е възможно Парламентът да даде единодушната си подкрепа по такъв чувствителен въпрос, но искам да благодаря на политическите групи за широтата на техните възгледи в стремежа им към общо съгласие и за техните умения, които бяха много полезни в този период. Благодарение на тях окончателният доклад е безкрайно по-добър, отколкото този, който можех да изготвя без тяхната подкрепа. Joseph Daul: Г-н председател, госпожи и господа, кризата с еврото и с държавния дълг изисква решения на европейско, а не на национално равнище. Това е посланието, което г-н Барозу изпраща от името на Европейската комисия в продължение на месеци на държавите-членки. Европейско решение обаче означава европейско финансиране. Моята група се старае да адаптира финансирането към новите реалности в Европа от гледна точка както на неговите цели, така и на условията му. Моят въпрос към Съвета е следният: нима Европа през 20-те години на XXI век е същата като Европа през 60-те години на XX век? Нима състоянието на публичните финанси на нашите държави-членки, перспективите за растежа и положението на Европа в световен план са сравними? Не мисля. Ясно е, че днешна Европа изобщо не може да се сравнява с Европа на бащите-основатели. Тя се промени и ще бъде безотговорно да не отразим тези промени в начините, по които Европа де финансира, с други думи, в цялата идея за Европа. (Ораторът прекъсва изказването си с надеждата, че ще го продължи по-късно) Martin Schulz: Г-н председател, първо бих искал да благодаря на г-н Garriga и на другите членове на временната специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г., защото смятам, че те свършиха отлична работа. Рядко съм виждал толкова балансиран и обоснован доклад като представения от комисията по политическите промени. Във връзка с въпроса за бъдещата финансова перспектива и нейното организиране се очертава ясно точно каква Европа искаме. Това, от което се нуждаем, е бюджет за следващите години, който да отразява амбициите на ЕС, включително тези на държавните и правителствените ръководители, но същевременно да посреща очакванията на нашите граждани. Това, което може да изглежда съвсем безобидно разискване за числа, измервани до десетичния знак, ще определя всъщност пътя на Европейския съюз през следващите десет години. Редовно се изправяме пред нови предложения за това, какво Европейският съюз следва да прави, какво трябва да свърши и какви задачи трябва да му бъдат възложени. Същевременно също така констатираме, че необходимите за тази цел финансови ресурси не са налични. При положение обаче че възлагаме повече отговорности на ЕС, очаквайки той да финансира амбициозни проекти, а в същото време орязваме финансирането, то ще носим вината, че действаме против солидарността в Европейския съюз, защото ще насърчаваме вътрешните разделения в битката за финансови средства например в политиката на сближаване. Такава атака срещу солидарността, каквато вече се забелязва в опасен вид в някои държави-членки на Европейския съюз, не бива да бъде допускана между държавите в ЕС. Имаме идея за Европа, така както я вижда Дейвид Камерън или нидерландското правителство - или поне както я вижда партията, подкрепяща правителството в нидерландската камара на депутатите - Европа на все по-голямото съкращаване на бюджета, Европа на растящото оттегляне от интеграционното развитие и Европа на ренационализацията. Това е концепция, която някои хора ще подкрепят. Може обаче също да се каже, че Европа е нашият отговор, като континент в XXI век, на свързаните с политиката икономически, екологични, финансови и миграционни предизвикателства в един глобализиран свят. Тук имаме две възможности: можем да се разцепим на съставните си части, като се подредим по големина, от Германия, с население от 82 милиона души, до Малта с нейното население от 360 000 души. Ако всеки гледа само себе си, тогава за Европа вече няма място. В крайна сметка дори страна с 82-милионно население, като държавата, която представлявам, не би могла да оцелее в междуконтиненталната надпревара в дългосрочен план. Това, от което се нуждаем, е силата на 500-те милиона души и на 27-те държави в Общността. Именно това ще ни направи силни. И именно това е смисълът на един бюджет за следващите седем години от финансовата перспектива до 2020 г. Това е добър проектоплан. Много бих се радвал да видя духа на полското председателство, както се вижда в проекта, публикуван от председателството и очертаващ облика на Европа през следващите години в дух на сътрудничество, който предлага. Държавите в Съвета преговарят относно финансовото и икономическото бъдеще на Европа успоредно с представителите на нейните граждани в Европейския парламент. Не можем да кажем: "Искаме план Маршал за Средиземноморието, който да подкрепя развитието на демокрациите в Северна Африка", а същевременно да казваме: "Следва да намалим бюджета на ЕС." Не можем да кажем: "Искаме да финансираме бюджета на ЕС с 0,8 % от брутния вътрешен продукт", а после да искаме компенсации, когато нашите земеделски стопани пострадат от кризата с ентерохеморагичната ешерихия коли, както направи нидерландското правителство. Разбира се, че искаме да помогнем на земеделските стопани. Длъжни сме да им помогнем. Разбира се, че искаме да помогнем на Северна Африка. Длъжни сме да ѝ помогнем. Но за това все пак ни трябва и добър, балансиран, разумно разработен дългосрочен бюджет, както е заложено в този доклад. (Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността) Lucas Hartong: (NL) Г-н председател, предвид изключително негативните реакции на моя уважаван колега към позицията на нидерландското правителство, бих искал да го попитам дали все пак изобщо признава демократичното право на държавите-членки на ЕС, да изразяват собствени мнения от името на своите граждани. Martin Schulz: (DE) Г-н Hartong, разбира се, че признавам това право. Само се надявам вие също да признавате, че позицията на нидерландското правителство не може да бъде спусната безапелационно, а следва да бъде разисквана в една многонационална демокрация. Дълбоко уважавам г-н Rutte, който ратува за увеличение от 2,7 % на бюджета на ЕС. Отбелязах си това и се радвам, че сте слушали внимателно, защото позициите на всички правителства се разискват открито в Парламента. В този смисъл не можах да разбера смисъла на Вашия въпрос, но от това, което смятам, че мога да схвана от него, виждам, че Вие също подкрепяте демокрацията. Предполагам, че и това е някакъв напредък. Guy Verhofstadt: Г-н председател, пред мен е писмото от представителя на правителството на Нейно Величество относно доклада на комисията SURE. В писмото се казва, че правителството на Нейно Величество е разочаровано е проектодоклад а на комисията SURE. Колеги, мисля, че това означава, че проектът на доклада SURE е много добър! Длъжен съм да кажа, че освен няколкото думи, с които се казва, че правителството на Нейно Величество е разочаровано от доклада, писмото в останалата си част е истинска провокация: провокация спрямо Европа и спрямо Европейския съюз, защото основната му мисъл е, че не е възможно увеличение на многогодишната финансова рамка (МФР) и че сме длъжни да се придържаме към старата МФР със същите цифри, същите ресурси, естествено, със същите отстъпки и със сигурност със същите отстъпки за Обединеното кралство. Ние не бива да променяме абсолютно нищо. Правителството на Нейно Величество е все пак правителство, което иска да взема решения, което иска да реформира не само Обединеното кралство, но и Европейския съюз. Така че не виждам защо трябва да се придържаме към старата МФР и просто да продължаваме политиките от миналото. Мисля, че сега е назрял моментът да кажем на обществеността, че не чрез орязване на бюджета на ЕС с 1 % [от БВП на ЕС] ще решим фискалната консолидация на различните държави-членки на Европейския съюз. Този 1 % съставлява само една четиридесета част от общите разходи на Европейския съюз. Има други начини за правене на икономии. На правителството на Нейно Величество можем да дадем друго предложение: ако то иска да прави икономии в британския публичен сектор, може да направи това чрез нарастване на ролята на Европейския съюз. Нека да ви дам три примера. Първо, външната политика. В САЩ има 28 000 дипломати. В Европа има 93 000: четири пъти повече дипломати в Европа, защото не работим заедно съгласно единна външна политика. Тук може да се направят икономии. Ако британското правителство беше инвестирало повече в Европейския съюз, то можеше да направи икономии в своята външна политика, в министерството на Уилям Хейг. Друг пример е паричната политика. Около 44 000 души отговарят за паричната политика в Европейския съюз. В Federal Reserve Board на САЩ работят 18 000 души. Това прави три пъти по-малко чиновници. Ако британското правителство иска да прави икономии, то може да приеме еврото, може да даде повече правомощия и отговорности на Европейския съюз и може да спести разходите за всички хора, които работят по паричната политика във Великобритания. Ако правителството иска да прави икономии във Великобритания, то може да стори това и в научноизследователския сектор просто като приеме веднага европейския патент. Така ще бъдат направени огромни икономии в бюджета за научни изследвания. Това е отговорът, който сме длъжни да дадем на правителството на Нейно Величество. (Ръкопляскания) Joseph Daul: Г-н председател, моята група би искала европейското финансиране да отразява новите реалности, тенденции и цели на Европа. Нима състоянието на публичните финанси на нашите държави-членки, перспективите за нашия растеж и мястото на Европа в света съответстват на представата на бащите-основатели на Европа? Категорично не: те са се развили и са се променили. Би било безотговорно, ако не успеем да нагодим начина на финансиране на Европа, така че да отрази тези промени. Многогодишната финансова рамка е въпрос от голямо политическо значение, обсъждан повече от една година от специалната комисия, която работеше заедно с комисията по бюджети. Бих искал да поздравя комисията за нейната работа. Надявам се, че европейският дух, който владееше в комисията, ще се отрази и в прилагането на рамката и ще изведе Европа напред за благото на нашите граждани. Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) призовава всички държави-членки да участват пълноценно в това разискване. Като казвам "пълноценно", имам предвид не просто да обявят, че най-важната цел е да се замразят европейските разходи до 2020 г., нито да изпускат предвид въпроса за европейските собствени ресурси. Ние искаме собствени ресурси, за да намалим натиска върху националните бюджети. Именно затова предлагаме на държавните и правителствените ръководители концепцията за собствени ресурси: за да облекчим ограничените национални бюджети. Нека да ви напомня, че европейският бюджет винаги е бил добре балансиран, за разлика от националните бюджети, които, в по-голямата си част, са със сериозен дефицит. Нека също така да ви напомня, че повече от 90 % от този бюджет се изразходват за проекти в полза на държавите-членки. И накрая, нека да напомня на държавите-членки, че всички пари, които не бъдат изразходвани, ще им бъдат върнати в края на годината. Върху нас обаче се хвърля обвинението, че сме лоши мениджъри: мисля, че трябва да полагаме по-големи комуникационни усилия. Така че моля ви, нека да престанем да смятаме, че европейският бюджет упражнява натиск върху вътрешните финанси. Нека да бъдем честни: едно евро, изразходвано на европейско равнище, има далеч по-голяма възвръщаемост от едно евро, изразходвано от националните правителства. Между 20 и 30 цента от всяко евро от националните разходи моментално се отклоняват за изплащане на лихва по националния дълг. На европейците трябва да се каже истината. Истината е, че без европейско финансиране за образование и учене през целия живот изтичането на мозъци към Китай и към Съединените щати ще набира сила. Истината е, че без европейско финансиране за научни изследвания и иновации нашите страни ще бъдат по-малко конкурентоспособни в световен мащаб, а растежът и заетостта ще намаляват. Истината е, че без европейско финансиране за сближаване пропастта между богатите и бедните региони ще се задълбочава. Истината е, че без европейско финансиране политиката за продоволствена сигурност, енергийната политика и политиката в областта на изменението на климата няма да бъдат в състояние да изпълняват нашите очаквания и цели. Госпожи и господа, истината е, че без европейско финансиране за външна и отбранителна политика Европейският съюз ще остане встрани вместо в центъра на световната сцена. Разбира се, парите не са единственото съображение: начинът, по който Европейският съюз избира да инвестира и да изпълнява политическите си приоритети до 2020 г. и след това, ще определи способността на Европа да оказва влияние върху света. Затова Европейският парламент - или поне групите, които вече се изказаха, са съгласни с мен - призовава Съвета да обмисли сериозно своята позиция по финансовата рамка. Ако Съветът е твърдо решен да има увеличаване на растежа и заетостта, той трябва да използва европейския бюджет и собствените ресурси на Общността като мощен лост. Ако Съветът, както Парламентът и Комисията, наистина иска да даде на Европа реален шанс в контекста на глобализацията, той трябва да разбере, че мъдрото разходване на средствата е много по-полезно от ограниченото разходване и че съвместното финансиране на съвместни проекти е по-интелигентен подход от пръскането на скъпернически ресурси за краткотрайни проекти. Госпожи и господа, днес членовете на групата PPE призовават за един амбициозен възглед за Европа. Нашите уважаеми граждани споделят амбициите и надеждите ни. И тъй като младите хора изразяват своите тревоги по улиците на Атина и Мадрид, тъй като 500 милиона европейци се чудят какво бъдеще ги чака, време е да зададем правилните въпроси и да стигнем до отговорите на въпросите, с които се сблъскваме. Richard Ashworth: Г-н председател, ще използвам случая от името на правителството на Нейно Величество да отговоря на г-н Verhofstadt, който както винаги пропуска важното и както винаги гледа в грешната посока. Ако беше чел доклада, щеше да види, че правителството на Нейно Величество казва, че Европа преживява криза. Щеше да забележи, че икономиките са в стагнация, работните места се закриват, а промишлените отрасли се мъчат да бъдат конкурентоспособни в един бързо променящ се свят. Това, от което Европа се нуждае, е подходящ бюджет, който осигурява добавена стойност и който намира общ език с хората, а г-н Verhofstadt и неговите колеги предлагат старите неща, но в по-голямо количество. Има една поговорка: "Ако не смениш посоката, ще стигнеш там, откъдето си тръгнал." Бюджетът се нуждае от смяна на посоката. Правителството на Нейно Величество и ние сме съгласни, че разходите трябва да се увеличат в тези области, които добавят стойност. Съгласни сме: инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, в трансевропейски мрежи в сфери като транспорт, енергетика и телекомуникации следва да бъдат увеличени. Съгласни сме: образованието, малките предприятия и разработването на единния пазар е мъдра, солидна инвестиция, която следва да бъде насърчавана. Тя ще подпомогне създаването на работни места и растеж. Но ние не сме съгласни, че е приемливо Парламентът да смята това за основание да иска по-голям бюджет. На г-н Verhofstadt ще кажа следното: правителствата из цяла Европа налагат бюджети на строги икономии и Парламентът би постъпил изключително неразумно, ако не вземе предвид това послание, ако избере да пренебрегне писмото от петимата правителствени ръководители, защото тяхното послание е: отговорът не е "повече Европа", а "по-интелигентна Европа". Нуждаем се от по-добре фокусиран бюджет. В специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните ресурси за устойчив Европейски съюз след 2013 г. ние правилно говорихме за приоритети, но така и не ги определихме. Нямаше признаци, че е налице готовност да се направи ясен избор, а такъв избор направиха по същото време правителствата в цяла Европа. Така че приемаме да има увеличени разходи за новите приоритети, но също така смятаме, че беше време да обсъдим отново традиционните приоритети и това беше още една пропусната възможност за европейския бюджет. (Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността) Andrew Duff: (EN) Г-н председател, бих искал да попитам уважаемия колега дали той не приема, че прехвърлянето на някои основни разходни пера от един национален бюджет към европейския бюджет ще доведе до разходна ефективност и до икономии от мащаба и ще спести пари на държавната хазна. Това е главното послание на подхода на Парламента за реформиране на финансовата перспектива. То е логично и изисква логичен и разумен отговор от Лондон. Richard Ashworth: (EN) Г-н председател, разбирам гледната точка на г-н Duff, но, както винаги, на теория всичко е наред, но на практика не е. Покажете ми данни, че такова прехвърляне води до по-голяма ефективност при разходване от Европейския съюз. Покажете ми данни, че това действително спестява парите на гражданите, а не им струва повече. Пак казвам, този бюджет е свидетелство за призива на г-н Duff и на неговите колеги за "повече Европа", но не за "по-интелигентна Европа". Обединеното кралство иска по-добро изразходване на средствата, а не повече разходи. Bas Eickhout: Г-н председател, интересно е, че винаги когато се заговори за далновиден бюджет, се обсъжда само и единствено въпросът "колко точно?". Обсъждането всъщност следва да бъде по три въпроса, три приоритета, които за нас, Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, са от жизненоважно значение. Първо, ние се нуждаем от визия за Европа и трябва да решим каква добавена стойност носи европейският бюджет за тази визия за Европа. Второ, да, г-н Ashworth, бюджетът трябва да бъде обновен и "по-зелен", трябва да бъде далновиден бюджет. Далновидният бюджет обаче означава също така и смяна на приоритетите и още повече европейски пари. Третият приоритет засяга собствените ресурси на ЕС. Нека да направим системата по-справедлива и по-прозрачна и чак тогава да говорим за собствени ресурси. Ще се спра на тези три приоритета, като започна с добавената стойност. Тук също разискването върви в такъв дух, сякаш парите, насочени към Брюксел, изчезват като в черна дупка. Каква безсмислица, пълна, съвършена безсмислица! Ако само се огледате какво може да се прави на европейско равнище, ще видите, че има много основания да се харчат пари на европейско равнище и категорично не на национално равнище. Вземете за пример нашите дипломатически служби, нашите посолства в чужбина. Искаме ли да имаме 27 посолства във всички страни на Африка или искаме да имаме само едно посолство - на ЕС? Това означава в ЕС да отиват повече пари за това посолство на ЕС, но означава също така, че 27-те държави-членки ще похарчат 27 пъти по-малко пари. Именно това е ефективно разходване на средства. Да видим инфраструктурата. Ако ние като държави градим инфраструктура, как гарантираме, че тя работи и презгранично в областта на енергийните мрежи? Тук също ни трябват европейски пари. Или да вземем научните изследвания и иновациите. Нека да гарантираме тяхното обединяване, така че да си помагаме взаимно, така че да имаме икономии от мащаба. Сега това е сполучлива инвестиция. Това е възгледът за добавената стойност на Европа и ето защо ни е необходим европейски бюджет. Второ, бюджетът трябва да бъде далновиден. Сегашният бюджет е като кон с капаци. Имаме целите на стратегията "Европа 2020" за интелигентна икономика, за устойчива икономика. Затова трябва да инвестираме в нея. Предизвикателството за ЕС е да се справи с недостига: с недостига на природни ресурси, но и с недостига на работни места. ЕС трябва да инвестира в тези сфери, за да се справим с проблемите. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони трябва да бъде обновен и да стане "по-зелен", така че селското стопанство да стане пример за истинско и ефективно използване на природните ресурси. Структурните фондове също трябва да отговарят на новите предизвикателства, например в енергетиката. Нека да гарантираме, че структурните фондове допринасят за целите, които сме си поставили до 2020 г. Трябва да говорим за иновациите. Какви са новите предизвикателства? Устойчива енергетика - това означава инфраструктура и за нея ни трябват пари; външна политика - Арабската пролет: какъв беше отговорът на Европа? За това също ни трябват европейски пари. Намаляването на бедността във и извън ЕС, изменението на климата, иновациите ни дават добри основания да действаме на европейско равнище. Третият приоритет засяга собствените ресурси на ЕС. Сегашната система се провали. Отстъпките, които британците имат, а нидерландците и датчаните искат, провалят системата. Трябва да я направим по-справедлива, по-прозрачна, или да осигурим собствени ресурси на ЕС. Да решим въпроса с данъка върху финансовите сделки. Тогава ще имаме справедлива система, в която парите отиват в ЕС и можем да постигаме собствените си цели. Това е интелигентна политика. Нещата трябва да се променят, но те безусловно трябва да се променят на европейско равнище, нали? И накрая, бих искал да задам следния въпрос на онези държави-членки, които казват, че в ЕС трябва да влизат все по-малко пари, но които същевременно задават все нови и нови приоритети на ЕС: ако искате по-малко пари за ЕС, кои са приоритетите, върху които ние като ЕС трябва да работим? Защото, ако искате ЕС да получава по-малко пари, вие трябва и да направите избор. Досега чухме, че трябва да има все повече и повече приоритети с по-малко пари. Така просто не може. Именно това е въпросът, върху който правителствата на Обединеното кралство и на Нидерландия трябва да помислят сега. Lothar Bisky: Г-н председател, г-н Garriga Polledo, за Вас е ясно, че левицата има изключително високи очаквания във връзка със социалното равенство в ЕС и затова сме малко разочаровани, че Вашият доклад не определя социалните аспекти като приоритет за следващите години. Сигурен съм, че запазването и развитието на европейския модел на социална държава и на принципа на европейската солидарност ще имат огромно значение във времена на кризи и на забавяне на икономиката. И двете са значителни европейски културни постижения и смятам, че отказът от тях ще бъде знак за края на процеса на европейска социална интеграция. Вие, разбира се, изброихте много важни предизвикателства, някои от които надхвърлят срока на действие на стратегията "Европа 2020". И все пак не смятам, че предложеното ориентировъчно увеличение от 5 % ще бъде достатъчно за справянето с тези предизвикателства. Като Парламент следва да заявим ясно, че възнамеряваме да предоставим специална подкрепа за социална Европа. Други компоненти, като ERD, FRONTEX и ITER, може да почакат за известно време. Смятам, че е погрешно да приканваме Съвета да издига отрицателни приоритети, говоря за съкращаването. Същевременно трябва да приемем, че този доклад ще предизвика сериозно парламентарно разискване за преработване на системата на собствените ресурси. По-специално, въвеждането на данъка върху финансовите сделки е въпрос, който най-накрая трябва да решим. Това е не само полезен финансов инструмент, той предоставя и по-голяма прозрачност по отношение на начина на финансиране на ЕС. Естествено, това включва важна част от регулирането на финансовите пазари. Също така смятам, че е необходимо да премахнем британската отстъпка и да гарантираме, че неизползваните ресурси ще се връщат в бюджета на ЕС. Marta Andreasen: Г-н председател, Парламентът още веднъж ще бъде обвинен, че няма представа за действителността, ако гласува за бюджетно увеличение за периода 2014-2020 г. Причината, изтъквана за това увеличение, е финансиране на стратегията "Европа 2020", тази, за която се твърди, че може да ни избави от кризата. Нека да си припомним какво се случи с Лисабонската стратегия, това беше мащабен провал. Парите на данъкоплатците бяха прахосани и ние не бива да повтаряме тази грешка. Сметната палата докладва значителен процент нередности, засягащи различни области на политиката и възлизащи средно на 2,8 % от бюджета в течение на годините а ние продължаваме да насочваме средства към тези региони. Разходите за някои проекти се увеличиха тройно спрямо първоначалните оценки; други бяха забавени дотам, че станаха безпредметни заради по-добри технологии. Такъв беше случаят с "Галилео", който започна с бюджет от 7,7 млрд. евро и стигна до 22,6 млрд. евро. Повече от 40 % от бюджета продължават да се инвестират в общата селскостопанска политика, макар че само 4,7 % от работната сила в Европа е ангажирана в нея. Общата политика по рибарство - смятана за провал от члена на Комисията Даманаки - препоръчва на данъкоплатците всяка година да изпращат 1 млрд. евро в Брюксел. Европейската служба за външна дейност струва допълнително 500 милиона на година, а още не е оправдала съществуването си. Всички тези примери със сигурност обуславят не увеличение, а намаляване на бюджета. Бих искала да мисля, че правителството на Обединеното кралство ще отстоява позицията си, ще каже "стига толкова", и ще призове за съкращаване. Изглежда обаче, че членовете на Парламента от неговата коалиция са за замразяване. Данъкоплатците в Обединеното кралство няма да им благодарят. Lucas Hartong: (NL) Г-н председател, в навечерието на Първата световна война британският министър сър Едуард Грей е казал следното: "Гаснат светлините из цяла Европа. Те няма повече да пламнат в наше време." Пред нас е докладът на г-н Polledo относно приоритетите в политиката на Европейския парламент в периода след 2013 г. Той засяга както законодателството, така и бюджета. Затова докладът е самата визия на ЕС за самото бъдеще на европейските граждани. Каква ужасна интелектуална, културна и политическа нищета издава този доклад! Какъв стремеж към диктат от страна на европейския политически елит. Парламентът твърди, че ЕС осигурява повече добавена стойност на международно равнище от сумата на отделните държави-членки. Затова искате минимум 5 % увеличение на бюджета на ЕС. Каква нелепост! Какъв отказ от националния суверенитет и какво оскърбление за гражданите и правителствата на нашите страни. Нека да изясня: мислещите в правилна посока държави-членки, като например Нидерландия, никога не биха приели този доклад. Членовете на Парламента с трезви, свободолюбиви възгледи следва да хвърлят доклада право в кошчето за боклук. Защо? Защото иначе светлините в Европа ще угаснат и ние ще проправим пътя към едно мрачно бъдеще за нашите деца. Моята група иска светлините в Европа да останат запалени и затова ще гласуваме от все сърце против този доклад. Председател: Колеги, както виждате, свидетели сме на фундаментално обсъждане за бъдещето на Европа и очакваме гледната точка на Комисията. Има въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта. Г-н Hartong, готов ли сте да отговорите? Gerben-Jan Gerbrandy: (NL) Г-н председател, бих искал да задам следния въпрос на колегата г-н Hartong. Понастоящем няколко държави-членки на ЕС, членуват в Г-8, организацията на осемте най-големи икономики в света. През следващите 10 до 15 години обаче нито една европейска страна няма вече да бъде представена там. Как тогава Вие можете да твърдите, че отделни европейски страни продължават да играят значителна роля на световната сцена? Нима не мислите, че единственият начин Европа да продължава наистина да бъде фактор в света е в общото действие? Lucas Hartong: (NL) Г-н председател, благодаря на уважаемия колега за въпроса, който ми зададе. Европа е прекрасна и силна заради своите държави-членки и затова със съвместна работа при непрестанно консултиране държавите-членки могат да издигат своя глас на световната политическа сцена. Това ще продължава да бъде така. Именно защото националните правителства работят добре заедно, гласовете им ще се слеят в чудесен хор. Януш Левандовски: Г-н председател, приветствам от името на Комисията доклада, представен от комисията SURE. Той представлява реален принос към подготовката за следващата финансова перспектива, но той е и наистина европейски. Той задава истинска европейска перспектива за бъдещето на европейския проект. Той е жизнено необходим сега, когато се сблъскваме с редица общи предизвикателства, изискващи общи отговори в епохата, завладяна по думите на г-н Schulz от духа на Entsolidarisierung ("разпад на солидарността"). Моят коментар е свързан не само със самия доклад, но също така и със заседанията на комисията SURE - в които участвах, затова мога да говоря за това - под умелото ръководство на Jutta Haug и с ролята на Salvador Garriga Polledo. Широкият консенсус и гласуването с мнозинство там ще бъдат, надявам се, потвърдени и днес в пленарна зала. Да, ние споделяме възгледите за бъдещето, съдържащи се в този доклад. Да, ние също казваме, че европейският бюджет се прави не за да дублира националните бюджети, а за да се постигат общи цели, които надхвърлят възможностите на националните държави, където европейските фондове могат да реализират икономии от мащаба или да създадат полезни взаимодействия. Накратко, европейският бюджет следва да бъде използван в случаите, в които има значение, поради естеството си на инвестиция и липса на дефицит. Ние също така споделяме идеята за т.нар. "традиционни" политики - и по-точно за Общата селскостопанска политика и политиката на сближаване. Традиционни не означава остарели, става въпрос за механизма за постигане на целите на стратегията "Европа 2020". Когато правилно се отразят в бюджета, тези политики може да създадат възможност за много по-добро, осезаемо по-добро финансиране на недостатъчно финансирани сфери - т.е. иновациите, управлението на миграционните потоци, външните задачи на Европейския съюз, които сега изпъкват на преден план в Средиземноморието, енергийната ефективност и преди всичко начина на свързване на Европа чрез трансевропейските мрежи и другите трансгранични мрежови връзки в енергийни системи. Европейския бюджет следва да поеме нови функции като инструментариум за дисциплиниране на публичните финанси на държавите-членки, но не може да бъде обвиняван за лошо управление на публичните финанси на национално равнище. Той следва да служи като обезпечение за механизма за подкрепа на платежния баланс сега, а в бъдеще и за по-голямо използване на иновативните финансови инструменти, които укрепват европейските бюджети. В доклада се иска реформиране на финансирането и трябва да отговорим, като посочим нови ресурси. Както правилно отбеляза г-н Daul, това означава да улесним живота на министъра на финансите - като посочим нови собствени ресурси за бюджета и намалим прекия принос. Затова пакетът, който трябва да бъде представен в края на юни, обхваща числовите стойности, Регламента за определяне на многогодишната финансова рамка, ново предложение за междуинституционално споразумение, но също така и за собствените средства. Предложенията за отделните сектори ще бъдат направени по-късно, от септември до края на годината. И накрая нека да потвърдя още веднъж убедеността си, че докладът на комисията SURE е добър принос към обсъждането за бъдещето на Европейския съюз и силна, важна отправна точка за Комисията. Сътрудничеството между Комисията и Парламента има значение не само за доброто начало на оформяне на предложението, но и за успешното приключване на преговорите, които са изключително трудни в сегашната обстановка. Председател: (EN) Благодаря, г-н член на Комисията. Обсъждането между Комисията и Парламента беше много важно. Двете институции трябва да се подкрепят взаимно, да имат еднакъв подход към многогодишната финансова рамка. Ще видим проекта на Европейската комисия в края на този месец, когато той също ще бъде представен в Парламента. (В отговор на реплика от залата:) Съжалявам, но не може да се задават въпроси чрез вдигане на синя карта на наши гости, те може да се задават само на членове на Европейския парламент. Thijs Berman: Г-н председател, за комисията по развитие това не е просто ясен доклад, а жизненоважен доклад, защото потвърждава, че Европейският съюз ще поеме своята отговорност за най-бедните страни през следващите седем години и ще задели бюджетни кредити за тази цел в бюджета. В доклада се потвърждава, че държавите-членки следва да спазват своите собствени ангажименти. Държавите-членки обаче още са далеч от това да поемат задължение да предвидят 0,7 % от своя брутен национален доход за сътрудничество за развитие. Ако Европейският съюз работи заедно за сътрудничеството за развитие, това ще доведе до икономии, ще елиминира припокриването и ще гарантира по-добро и по-ефективно разходване на средствата. Докладът предвижда дейностите относно изменeнието на климата да не могат да бъдат финансирани от бюджета за развитие. Той призовава да бъде даден по-голям приоритет на укрепването на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава. Призовава за нови методи на финансиране редом със субсидиите сами по себе си, например съчетания от кредити и субсидии. Докладът подчертава, че хуманитарната дейност трябва да продължава да има свой собствен независим финансов инструмент, защото спешната помощ трябва да бъде неутрална и да не зависи от политическия избор на Европейската служба за външна дейност. С избора на тези приоритети Европейският съюз остава най-важният партньор на развиващите се страни в света и това е от жизненоважно значение. Gerben-Jan Gerbrandy: Г-н председател, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните може също да изрази своето задоволство от доклада във вида, в който ни беше представен. В доклада се държи сметка за недостига на суровини, заплахата за биоразнообразието, действията, насочени към устойчива енергетика и особено - и смятам, че това е най-важно - за значението на устойчивостта за нашата икономика. И все пак тук има едно "но": живеем във време, когато всички държави-членки цепят стотинката на две. Тук обаче правим нещо наистина странно. Харчим милиарди евро за субсидии, като субсидии, нанасящи вреди на околната среда, на неща, за които после се налага да похарчим още повече милиарди, за да ги оправим. Затова от името на моята група внесох отново изменението, прието от комисията по околна среда, а именно в периода до 2020 г. да се премахнат субсидиите, които имат вредно въздействие върху околната среда. Особено в тези времена на недостиг не можем да си позволяваме да имаме такъв тип субсидии. Constanze Angela Krehl: Г-н председател, политиката на сближаване има един от най-големите отделни бюджети в Европейския съюз. Ние трябва да развиваме нова политика, съобразена с новите предизвикателства. Искаме инвестиции в модерна инфраструктура, в научноизследователска и развойна дейност, иновации и в развитието на нови технологии. Искаме устойчиво, интегрирано развитие на градовете, искаме и добре образована работна сила. Регионите се нуждаят от специални субсидии, които да им помагат да станат конкурентоспособни и да се развиват икономически. В същото време обаче трябва да се каже, че всички региони трябва да имат достъп до политиката на сближаване, както държавите-членки от Източна Европа, така и силните национални икономики като Германия. Източна Германия изисква подкрепа. Някои региони в Западна Германия също изискват европейска подкрепа, както и части от Обединеното кралство. Това изисква бюджет, който не бива да бъде по-малък от настоящия и не може да бъде разделен по сектори. Ние трябва да положим всички усилия да увеличим ефективността и прозрачността и трябва да свържем това с премахване на ненужната бюрокрация. Сближаването е свързано със солидарността. Но сближаването е важно и от икономическа гледна точка и затова е необходимо. Липсата на сближаване е лоша новина дори за силни национални икономики. Ето защо ние следва да предоставим подходяща финансова основа за политиката на сближаване. Бих искала да благодаря на докладчика, че включи становището на комисията по регионално развитие в своя доклад, и искам подкрепа за изменението, за да подобрим още веднъж междинните категории. Постигнахме компромис в комисията по регионално развитие и аз бих препоръчала на Парламента да включи компромисното решение, формулирано от специалистите по политиката в доклада на г-н Garriga. Моля за вашата широка подкрепа. Giovanni La Via: Г-н председател, първо, искам да отдам дължимото на г-н Garriga Polledo, включително и от името на мнозинството от комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI), за отличната му работа през последните месеци. Разискването относно бъдещите финансови перспективи беше много разгорещено; докладът, изготвен от г-н Garriga Polledo предлага едно добро обобщение, отразяващо позициите на различните национални делегации и отделните политически групи. В качеството си на докладчик по становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони, изразявам пълната си подкрепа за решението бюджетът за земеделие най-малкото да не бъде променян и подобно на много мои колеги от комисията AGRI категорично съм против изменението, внесено от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE), което допуска бъдещи съкращения на средствата за селско стопанство с цел финансиране на други дейности. Чувствам се задължен да напомня на колегите си, че Общата селскостопанска политика е залегнала в договорите и е една от малкото реални европейски политики; тя може да играе важна роля в един стратегически сектор, който осигурява обществени блага и създава истинска европейска добавена стойност. Cătălin Sorin Ivan: Г-н председател, когато говорим за бюджета на Европейския съюз и за европейските фондове, особено за бъдещата многогодишна финансова рамка, автоматично говорим за европейска добавена стойност. Не мисля, че има област или дял в бюджета на Европейския съюз, където европейската добавена стойност е по-голяма, при това с толкова малко средства. За да гарантираме, че всичко, за което мислим в тази зала и че всички европейски проекти са свързани с населението на Европа и с всеки европейски гражданин, че всички тези проекти имат бъдеще, днешните млади хора трябва да повярват в проекта за Европейския съюз, трябва все повече да се чувстват европейци, а ние трябва значително да увеличим инвестициите в култура, образование и в младежки проекти и програми. Ето защо казвам, че за да има Европейският съюз бъдеще, се нуждаем от повече средства за образование, култура и за младите хора. Да не говорим за спорта, който е сред приоритетите на стратегията "Европа 2020". Eva-Britt Svensson: Г-н председател, като докладчик на комисията по правата на жените и равенството между половете искам да отбележа, че когато се вземат изключително важни решения по отношение на икономиката и финансовите и паричните въпроси, данъчните въпроси и търговската политика, решения, които влияят върху бюджета и възможностите ни, влиянието, което жените имат върху тези решения, в момента е много малко. С цел да направим един бъдещ съвременен бюджет комисията по правата на жените и равенството между половете подчерта няколко важни неща при бъдещата работа по бюджета. Уменията и опитът на жените трябва да бъдат използвани. Ще отбележим необходимостта от интегриране на равенството - равенството да бъде взето предвид в бюджета. Слушам как колегите ми говорят за бъдещия бюджет, за увеличаването на средствата и т. н. Въпросът не е само в увеличаването на средствата, а в политическата смелост да се определят наново приоритетите в бюджета и да се използват уменията, които жените имат. Ако направим това, няма непрекъснато да искаме все повече и повече бюджетни средства, а ще бъдем в състояние да използваме бюджета за създаването на съвременни политики за бъдещето. Reimer Böge: Г-н председател, госпожи и господа, настоящият доклад е правилно, разумно предложение от страна на Парламента към Комисията и Съвета за по-нататъшното развитие на бюджетната основа на Европейския съюз в трудни времена. Искам да благодаря на докладчика, г-н Garriga Polledo, и на председателя на комисията, г-жа Haug, за работата им. И двамата свършихте отлична работа. Въпреки политическите различия между отделните групи, работата ни се характеризираше със стремеж да намерим общи европейски решения. Други институции можеха да имат малко повече от този дух. Искаме да имаме истински собствени ресурси, така както е казано в Договора. Независимо от други приходи, бюджетът трябва да се финансира единствено от собствени ресурси. С други думи, когато настояваме за това, ние се придържаме към Договора. Между другото, нека да сложим край на всички тези извънредни целеви отстъпки. Това разискване следва да се провежда съвместно с колегите ни от националните парламенти без ущърб на правата и с по-малко бяс, какъвто се наблюдава в някои столици и коментари. В същото време искаме да знаем, че единството на бюджета е защитено и че бюджетната политика няма да бъде отнета от общностния бюджет. Когато обсъждаме разходите, трябва да имаме предвид задълженията, произтичащи от Договора от Лисабон. Трябва да осигурим достатъчно финансиране на стратегията "Европа 2020", с която всички сме обвързани. Растежът стои в основата на икономическата и социалната дейност. Трябва да обсъдим европейската добавена стойност и необходимото съгласуване между националните бюджети и бюджета на ЕС с по-големи подробности, отколкото преди, защото, независимо от потенциалните икономии в бюджета на ЕС, много от необходимите допълнителни средства могат да бъдат обсъдени в контекста на едно истинско разискване за съгласуваността и възможните икономии между бюджета на ЕС и националните бюджети. Следва ясно да кажем на Съвета, че ако не поеме по пътя, който днес посочихме, той трябва да заяви кои политически приоритети ще бъдат снети от дневния ред и повече няма да бъдат финансирани. Това е необходимо, ако искаме да бъдем честни към гражданите. Надявам се, че Комисията ще отговори положително на законодателните предложения на Парламента; очаквам следващите председателства да намерят начин да общуват открито и прозрачно с Парламента, така че да можем да завършим процедурата на одобрение в приемливи срокове. (Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността) Derk Jan Eppink: (EN) Г-н председател, доколкото знам, г-н Böge е член на Християндемократическия съюз (CDU) в Германия. Чудя се дали призивът му за собствени ресурси на ЕС отразява личната му позиция или позицията на неговата партия в Германия? Reimer Böge: (DE) Г-н председател, с удоволствие ще отговоря на въпроса. Факт е, че аз съм не само член на Християндемократическия съюз, но също така в продължение на 13 години бях и заместник-председател на CDU в Шлезвиг-Холщайн. Още преди комисията да изрази мнението си, членовете на Европейския парламент от Християндемократическия и Християнсоциалния съюз (CDU/CSU) заеха обща позиция. Изявлението относно собствените ресурси, прието от членовете на Европейския парламент от CDU/CSU, което до известна степен противоречи на националната позиция на партията, е напълно еднакво със заключенията на комисията по политически промени. Поддържам това и като политик от CDU в Германия. Göran Färm: Г-н председател, в момента ЕС е изправен пред най-големите предизвикателства, пред каквито не е бил изправян от години. Трябва да се опитаме да сложим край на икономическата криза, като в същото време избегнем нови кризи. Трябва да се справим с нарастващата глобализация и конкуренция. Например ще бъдат необходими големи трансгранични инвестиции в научни изследвания. Трябва да се справим с предизвикателствата, породени от проблемите на околната среда и климата, както и с осигуряването на устойчиви енергийни доставки. Трябва да променим ужасната тенденция към постоянно висока безработица и социално изключване, което Европа преживява, и най-вече трябва да се опитаме да помогнем за кризата, обхванала южните ни съседи. За съжаление, когато най-много се нуждаем от солидарност и добре функциониращо европейско сътрудничество, нарастват и опасностите за европейската идея. Точно сега те са насочени към бюджета на ЕС по-конкретно. В Специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. разбрахме, че може да изглежда странно, че във време, когато много държави-членки правят съкращения в бюджетите си, ние настояваме за повече средства за бюджета на ЕС след 2013 г. В същото време обаче ще бъде напълно неразумно да пренебрегнем тези предизвикателства, да се отдадем на евроскептицизъм и да се откажем от политическите цели, завещани ни от държавите-членки с Договора от Лисабон например. Също така не бива да забравяме, че големите съкращения няма да помогнат на най-уязвимите държави-членки, на Гърция, Ирландия и Португалия, а точно обратното - ще намалят възможността на ЕС да ги подкрепи. Правителството на Обединеното кралство говори само от името на държавите с нетен принос и на никой друг. Ето защо в доклада на комисията по политическите предизвикателства се опитахме да намерим разумен баланс между сдържаност, необходими амбиции и ориентирана към бъдещето реформа на области в политиката, като например селскостопанската политика. Стигнахме до предложението за увеличаване на средствата за следващия период с 5 % спрямо равнището от 2013 г. Искам да изкажа искрената си благодарност към г-н Garriga Polledo, който успя да осигури широко мнозинство в подкрепа на доклада си. Въпросът е, че тези допълнителни 5 % трябва да бъдат използвани именно за инвестиции в ключови области, които са ориентирани към бъдещето, по-специално в научни изследвания, растеж и заетост. Ясно е, че в тези области трябва да бъдат предприети действия, а без средства ние няма да можем да посрещнем предизвикателствата. За да направим това обаче, трябва да сме готови да променим възгледите си за бюджета на ЕС. Не забравяйте, че бюджетът на ЕС все още е по-нисък по отношение на икономиките на държавите-членки, отколкото например беше при присъединяването на Швеция през 90-те години, независимо от разширяването от 15 на 27 държави-членки. Увеличението в бюджета на ЕС също беше значително по-бавно, отколкото увеличението в националните бюджети на държавите-членки, например в бюджета на Обединеното кралство - нещо, което не се споменава, когато говори Правителството на Нейно Величество. Лично аз съм абсолютно убеден, че строгите мерки не са единственият начин за излизане от кризата. Трябва да намерим път към растеж и работни места чрез осигуряване инвестиции, а за това се нуждаем от съвместни действия. Carl Haglund: Г-н председател, искам да изкажа искрената си благодарност към докладчика, който свърши отлична работа, като съпостави гледните точки на Парламента. Сигурен съм, че всички ние сме в пълно съгласие що се отнася до предизвикателствата, пред които сме изправени. Въпросът е в това, как ще разпределим средствата, защото сега говорим не само за средствата на ЕС, а и за средствата на държавите-членки, а това е балансиращо действие. В комисията решихме да препоръчаме увеличаване на бъдещия бюджет с 5 %. Пет процента звучат много, поне ще звучат така, когато се приберем у дома, в столиците си, и обясним, че се нуждаем от още 5 %. От друга страна, 5 % са много малко, когато отчетем предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, и когато твърде добре знаем, че в действителност ЕС е натоварен с редица нови задачи, към които трябва да подходим с нужното внимание. Не можем да направим това без средства. В същото време обаче, ако искаме да бъдем убедителни, когато искаме повече средства, трябва да имаме смелостта да се вгледаме в съществуващите структури и съществуващите разходи. Доверието в нас ще се увеличи значително тогава, когато успеем да покажем, че можем и да преразпределяме / да определяме нови приоритети и да пестим средства, преди да молим за повече. Да, говоря за неоправданите предимства в селскостопанската политика, както и за това, че антикорупционната ни политика до голяма степен не е така успешна, както твърдим, и за това, че до голяма степен администрацията на ЕС е по-скоро тромава - самият факт, че сме тук, в Страсбург, е пример за това. Това са все неща, които нашата група искаше да повдигне, неща, които биха могли да бъдат обсъдени, защото така ще се увеличи доверието в нас, когато по-късно искаме повече средства. Не винаги обаче успяхме да покажем това в доклада, което също така обяснява, защо по време на гласуването утре някои от колегите ми ще натиснат бутона "не" или може би бутона "въздържал се", макар че мнозинството от нашата група подкрепя доклада. В края на краищата много хора са разочаровани, че не сме в състояние да обсъдим нов начин за разпределяне на съществуващите средства. Друг въпрос, който непременно трябва да поставим, е как ще финансираме бюджета на ЕС и в това отношение нашата група беше много ясна. Искаме сериозно разискване на това, какво се разбира под собствени ресурси, което е важно, за да премахнем нездравите елементи в сегашната структура на финансиране: повече отстъпки, неясни и непрозрачни процедури и т. н. Не можем да продължаваме по този начин и в тази връзка се надявам, че можем да поставим началото на конструктивен диалог със Съвета относно бъдещето. Въпросът е изключително важен, ако искаме бюджетът на ЕС да има добро бъдеще. Konrad Szymański: Г-н председател, полската делегация в Европейски консерватори и реформисти ще гласува за приемането на доклада относно многогодишната финансова рамка. Това обаче не означава, че не сме забелязали слабите места на документа. Чисто губене на време е да продължаваме с предложения за собствените ресурси и европейските данъци. Европейците вече са обложени с твърде много държавни данъци. Необходимо е да поставим по-голям акцент върху мониторинга на разходите на ЕС и върху критична оценка на текущите политики в тази област. Няма да решим проблема, като си затваряме очите за пропилените средства, това е несправедливо и по отношение на европейските данъкоплатци. Доминирането в дневния ред на "Европа 2020" може да означава, че политиките на ЕС са реформирани за сметка на много по-важни задължения - тези, които са засегнали в договорите, отнасящи се до насърчаването на икономическото сближаване между държавите-членки. И все пак европейската добавена стойност, която е свързана с европейската политика на сближаване, не трябва да бъде пренебрегвана. Последствията от нея могат да бъдат видени по-ясно в Полша, отколкото където и да е другаде. Ние не сме единствените, които се възползват от ускореното развитие благодарение на политиката на сближаване. Ускореното развитие в Централна Европа също има значителен принос за растежа в цяла Европа и подобрява условията за инвестиции, като реализира печалби не само във Варшава и Прага, но и в Амстердам, Лондон и Берлин. Helga Trüpel: Г-н председател, госпожи и господа, искам да започна с изявлението на г-н Ashworth, което противопоставя по-умен европейски бюджет на по-висок бюджет. Не считам, че това е правилната алтернатива. В действителност трябва да провеждаме по-умна бюджетна политика, като установим точно къде могат да бъдат спестени средства, къде управлението може да бъде подобрено и къде администрацията е особено ограничаваща. Задачата на специалната комисия беше да установи от какви средства се нуждаем, за да можем успешно да се справим с новите политически предизвикателства, пред които сме изправени. Това, от което се нуждаем, са откритост на реформата и политическа смелост. Трябва да се организираме по такъв начин, че да можем да отговорим на основните предизвикателства, поставени от "Европа 2020". Не смятам, че това може да бъде постигнато от Вашата позиция, г-н Ashworth; затова пък ще подкрепя г-н Böge, който според мен е правилен и точен към Договора, когато казва, че трябва да имаме смелостта да се върнем към система, която включва наистина собствените ни ресурси. Това ще направи Европейския съюз по-силен, а финансовата ни система по-прозрачна. Гражданите по-ясно ще разберат откъде ще дойдат средствата. От гледна точка на Групата на зелените / Европейски свободен алианс искам да добавя, че мислим основно за данък върху финансовите транзакции, защото той ще регулира финансовите трансакции и ще ни даде възможност да установим по-интелигентни политики. Това е път напред, който няма да задуши държавите-членки, а ще предостави нови възможности за всички нас. Ето защо смятам, че г-н Verhofstadt е прав, когато казва, че ние трябва, разбира се, да бъдем готови да предприемем съвместни инициативи, като например създаването на Европейската служба за външна дейност, като в същото време правим икономии на национално равнище. Естествено, не можем просто да пропуснем един елемент и да добавим друг. Европейска отговорност означава съкращаване на националните разходи с цел да се съберат средства на европейско ниво. Защо е нужно това? Защото заедно ние сме по-силни и защото можем да постигнем европейска добавена стойност, което е нещо добро за гражданите, особено в областта на политиката за научни изследвания и образование. Основните задачи пред нас са екологична трансформация и създаването на интелигентни енергийни мрежи. Нуждаем се от средства за тях, както и за широколентови мрежи в селските райони. Това са бъдещите задачи и те изискват по-интелигентен и по-голям бюджет. (Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността) Peter van Dalen: (NL) Г-н председател, г-жа Trüpel отново припява любимото си кредо: "Трябва ни повече Европа, повече Европа ще направи само добро за нас, повече Европа означава повече средства". Вече знаем процента, с който тя и г-н Verhofstadt искат да бъде увеличена МФР. Твърде лошо е, че сме свидетели как гражданите се движат в напълно противоположна посока. Доверието в Европа намалява. Гражданите гледат на Парламента като на машина за поглъщане на пари, която иска все повече и повече. Не е ли време да преосмислите кредото си и за разнообразие да излезете с друга мелодия, която е в съответствие с това, което защитава г-н Ashworth? Helga Trüpel: (DE) Г-н van Dalen, смятам, че правите сериозна политическа грешка. Ако в Европа отново влезем в модел за следване на националните политически интереси, рискуваме да разрушим 50 години работа по европейския проект. Това, което правим тук, не е пилеене на средства. Трябва да предприемем решителни действия срещу всички корупционни и финансови скандали още щом се появят. Естествено, по този въпрос сме на Ваша страна. Когато обаче става дума за създаване на европейска добавена стойност, както сме правили в много области, ние трябва да работим заедно, за да я развиваме, защото, когато правят това сами, националните държави са по-слаби пред международната конкуренция. Ще постигнете добри резултати не с 27 национални държави, които действат самостоятелно, а само с обединяване на усилията. Това беше признато от страните-основателки след Втората световна война. Следва да развиваме тази идея, а не да я разрушаваме. Miguel Portas: Г-н председател, като слушам разискването, изказването, което смятам да направя, е напълно в друга насока. Първият ми въпрос е: може ли да се поддържа единна валута без силен европейски бюджет? Според мен отговорът е, че не може. Кризата с държавния дълг доказва точно това. Тя доказва, че ако имахме силен бюджет, нямаше да има спекулативна атака срещу държавния дълг на Гърция или Португалия. Точно на този въпрос трябва да отговорим и смятам, че това е основният въпрос, на който докладът на г-н Garriga не дава отговор. На този доклад му липсва амбиция. Възможността за пределно 5 % увеличение на европейските бюджети само изглежда много на Нейно Величество кралицата на Англия. Всъщност истинският проблем е, че не е възможно да се установяват приоритети за растеж и създаване на работни места при европейски бюджет, който по същество е замразен. Не е възможно да се отговори на новите задължения, произтичащи от Договорите, при бюджет, който по същество е замразен. Не е възможно да се мисли, че политиката на сближаване постига целите си, защото тя не постига целите си, след като Европа по същество върви назад към социални различия във вътрешен план. Последната ми забележка е, че ще гласуваме за данъка върху финансовите трансакции, но смятаме, че той ще види бял ден, само ако Европа има смелостта да го приложи независимо от другите данъци. Niki Tzavela: Г-н председател, бяха казани много неща, но на тази среща искам да добавя нещо по-различно. Преди години бях на вечеря с покойния президент Джералд Форд в САЩ и той ми обясняваше как се е появила Г-7. Каза, че искал да се срещне с Калахън - мисля, че беше така - британския министър-председател, по някои въпроси, а Калахън попитал: "Защо да не съчетаем това с една добра игра на голф?". Тогава Форд казал: "Канадският министър-председател, Трюдо, е добър играч, трябва да поканим и него". След това Трюдо, приветствайки поканата, казал, че има да решава някои въпроси с френския министър-председател, та защо да не поканим и него. Но когато обсъдили всичко това по телефона, те си казали, че германците ще станат много подозрителни и че трябва да поканят и тях на срещата. А когато германците приели, казали, че Италия председателства Европейския съюз през тези шест месеца, така че трябва да бъдат там. След това Форд ми каза: знаеш ли, Ники, тогава за пръв път разбрах, че имате Съюз, който е толкова раздробен, разделен и небалансиран. Един ден ще имате европейски бюджет, който е достатъчно силен, за да се конкурира в глобалния свят; тогава момчетата ще бъдат много издръжливи. Бъдете внимателни! Г-н председател, като член на ЕП съм много доволен, че живея в този момент. Angelika Werthmann: (DE) Г-н председател, от известно време комисията по бюджети работи усилено за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) и докладът на моя колега има важен принос в този процес. Никога преди хората в Европа не са имали такива високи очаквания от ЕС, като в същото време остро го критикуват. Три неща изглеждат важни: първо и преди всичко, връзката с гражданите на Европа. Напълно разбираемо е, че на фона на въздействието на структурната криза и все по-нарастващите изисквания на глобализацията, гражданите ще загубят личната си ориентация, което неизбежно ги кара да поставят под въпрос европейския проект като цяло. Това е въпрос, който трябва да бъде обмислен внимателно при изготвянето на следващата МФР, за да се гарантира, че Европа е по-добре разбрана, приета, практикувана и подкрепена. Второ: приемането от гражданите и на политическо ниво в държавите-членки ще бъде по-голямо, ако бюджетът на ЕС може да доведе до осезаеми ползи за Европа. Тогава той ще се разглежда като нещо ценно за европейското единство. Трето: освен това приветстваме факта, че стратегията "Европа 2020" ще бъде отправна точка за предстоящата МФР, което налага и обмисляне на сроковете. Jan Olbrycht: (PL) Г-н председател, човек, който не е добре запознат, може да си направи извода, че като предлага увеличение на бюджета, Европейският парламент се държи безотговорно. Искам съвсем ясно да заявя, че работата на Специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. освен всичко беше много конкретна и целенасочена, както и изключително реалистична. В нея преобладаваха разискванията за това колко ще струват политическите решения. Не трябва да забравяме, че държавите-членки, включително и тези, които публикуваха писма, се съгласиха с целите на стратегията "Европа 2020". Комисията ни се опита да даде някакви ориентири колко ще струват съвместните политически решения. Ние се отнасяме към политическите решения изключително сериозно. Ако държавите-членки решат да предприемат някои мерки и ние като представители на гражданите сме на същото мнение, трябва да разполагаме с реалистични средства. Във връзка с това докладът, който ще бъде подложен на гласуване, е добре обмислен и основан на компромис. Това е реалистичен доклад и най-важното това е доклад, който поставя много добра основа за започване на преговори. Мисля, че днес в залата можем да кажем, че Европейският парламент е готов да започне преговори. Също така като член на ЕП от Полша искам да изразя твърдото си убеждение, че полското председателство на Европейския съвет ще започне сериозно и много реалистично разискване. Тъй като Полша и полското правителство са проевропейски, считам, че без съмнение трудното разискване ще бъде изключително полезно по отношение на бъдещите мерки. Най-важното е, че преговорите са отворени и че Парламентът е готов за тях. Jutta Haug: (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, преди една година пленарната зала договори и даде мандат на специална комисия, която да изготви позицията на Европейския парламент във връзка със следващата финансова перспектива. Сега, точно след единадесет месеца работа, комисията по политически промени представя плодовете на своя труд. Задачата изискваше дисциплина и концентрация, а това можеше да бъде постигнато само чрез приемането на подход, характеризиращ се с откритост, солидарност и взаимно доверие. Ето защо позволете ми да изразя искрената си благодарност към тези, които участваха в творческия процес. Докладът, който изготвихме, съставихме под ръководството на г-н Garriga Polledo, наистина е добър. Това е нещо, с което можем да се гордеем. Както всички знаем обаче, за добри резултати са необходими не само добре работещи членове на ЕП, но и отлични сътрудници. Със сигурност имаме такива, не само в лицето на личните ни асистенти и сътрудниците на нашата група, но също така и в лицето на отличния секретариат. Този чудесен екип начело с Monika Strasser беше не само компетентен и професионален, но и повече от обичайното заинтересован от работата си. Той беше търпелив и творчески, изключително добре организиран, но в същото време спонтанен и гъвкав. Най-важното е, че беше ведър и открит. Очевидно всички работеха с удоволствие. Искам да благодаря на деветчленния екип от цялото си сърце. Наистина, много ви благодаря. (Ръкопляскания) Още от самото начало с г-н Garriga Polledo си поставихме за цел да представим доклад, който може да бъде подкрепен от три четвърти от Парламента. В действителност по време на гласуването в комисия получихме мнозинство от над четири пети. Бяхме много доволни от това. Искането ни за седемгодишна финансова рамка, която отразява целите на стратегията "Европа 2020", като в същото време зачита всички политики за Европейския съюз и избягва увеличаването на европейския бюджет до нереалистични нива, трябва да се разглежда като разумно. То е реалистично и постижимо. Докладът ни съдържа 174 параграфа, всички от които доказват необходимостта от повече Европа. Наистина имаме нужда от повече Европа. Моля, прочетете доклада. Той представлява отлична основа за разискване на местно равнище и за убеждаване на гражданите, както и за започване на сериозни преговори със Съвета, който, за съжаление, днес не присъства. Благодаря ви за отличната работа. Anne E. Jensen: (DA) Г-н председател, и аз смятам, че това е много добре балансиран доклад с ясен и много гъвкав мандат, който се дава на комисията по бюджети, която ще преговаря за споразумение със Съвета. Ще повторя призива на г-жа Haug докладът да бъде прочетен - да бъде прочетен и от онези държавни и правителствени ръководители и финансови министри, които побързаха да изразят отрицателното отношение спрямо резултата. Както вече беше казано, процесът беше добре обоснован и разумен и искам да благодаря на г-н Garriga Polledo и г-жа Haug за отличната им работа. Искам да благодаря и на Комисията за активната й роля. В действителност работата ни даде възможност да разгледаме всички части на бюджета на ЕС и различни области на политиката, които искаме да намерят място в бюджета. Затова постигнатото е убедително. Дали резултатът е достатъчно амбициозен? Считам, че е. Укрепваме стратегията "Европа 2020", която има за цел да подготви ЕС да посрещне предизвикателствата, породени от конкуренцията на Китай и други бързоразвиващи се икономики, и да осъществи прехода към повече възобновяема енергия. Исках да видя по-силна формулировка по отношение на общата селскостопанска политика, исках да сме проучили възможността за икономии в структурните фондове. В крайна сметка това са средства, които държавите-членки получават обратно и много искат да ги получат. Ето защо мисля, че ни е необходимо 5 % увеличение, за да има възможност за нови политически области и за посрещане на новите изисквания, както и за инвестиции в транспорта, енергетиката и научните изследвания - области, в които в бъдеще ЕС трябва да инвестира. Бюджетът на ЕС е в наши ръце. Докладът, който разискваме и приемаме днес, се отнася до тавана на бюджета на ЕС. Не говорим за средства, които са похарчени, а по-скоро за таван, под който да можем да се справим с новите предизвикателства. Не знаем какво ще се случи от този момент до 2020 г. и затова подкрепям доклада. Hynek Fajmon: (CS) Г-н председател, през последните няколко месеца бяхме заети с подготовката на Многогодишната финансова рамка за 2014-2020 г. В случая се държим като кученцето и котенцето от приказката на известния чешки писател Карел Чапек. Те решават да направят торта и за да я направят наистина вкусна, те слагат в тенджерата всичко, което харесват. Резултатът е торта, от която ги заболява коремът. Страхувам се, че същото ще стане и с бюджетната рамка. Ние също слагаме в тенджерата много съставки и добре звучащи ангажименти и препоръки, но изобщо не сме сигурни, че ще се съчетаят добре. Добре съзнаваме колко лошо завърши Лисабонската стратегия. Сега разполагаме със стратегията "Европа 2020" и се опитваме да направим бюджетна рамка за нея. Има проблем както с поставените цели, така и с инструментите, препоръчани от доклада. Според мен най-лошата от поставените цели е борбата срещу изменението на климата, а при инструментите виждам голям проблем с т. нар. "собствени ресурси" и възможността за издаване на облигации. На практика "собствени ресурси" означава нов европейски данък, какъвто не искам. Еврооблигациите са начин ЕС, а и държавите-членки, да задлъжнеят, нещо, което не искам. Поради тези причини не мога да подкрепя доклада.

bg

6. Организация и работа на Службата за публикации на Европейския съюз (

bg

9. Задължения на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (

bg

18. Устойчиво развито производство на електроенергия на базата на изкопаеми горива (

bg

Развитието на системите ШИС II и ВИС (разискване) Председател: Следващата точка от дневния ред е изявление на Комисията относно развитието на системите ШИС II и ВИС. Жак Баро: Г-жо председател, не искам да подлагам на изпитание търпението на Парламента, но така или иначе трябва да изясня няколко неща за тук присъстващите членове на Европейския парламент и за самия Парламент. Когато преди година и половина поех портфейла на член на Европейската комисия, отговарящ за правосъдие, свобода и сигурност, на моето бюро стояха два мащабни проекта в областта на информационните технологии, чиято цел беше да осигурят на държавите-членки съвременни и ефективни инструменти за сътрудничество. Тези два проекта, ШИС II и ВИС, представляваха част от един и същи договор, подписан през 2003 г., между Комисията и консорциум от дружества в областта на информационните технологии. И двата проекта бяха сложни от технологична гледна точка. Трябва да осъществим връзка между една централна система и съответното оборудване в отделните държави и да ги накараме да си взаимодействат, като спазваме много високи технически изисквания. Винаги съм се старал да уведомявам своевременно Парламента за тези събития. След съветите по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, проведени през февруари и юни 2009 г., аз писах до г-н Deprez, председателят на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, за да го информирам относно напредъка на работата по ШИС II. Изпратил съм Ви копие от тази кореспонденция, г-н Coelho, защото обикновено Вие сте докладчик по въпроси, свързани с ШИС, а и следите отблизо тази материя. Тъй като съм мотивиран от този дух на откритост, днес отново искам да ви предоставя възможно най-много информация. Вярно е, че както повечето основни проекти, както ШИС II, така и ВИС са заплашени от изоставане и преразход. Вярно е, че положението е незадоволително по отношение и на ШИС II, и на ВИС. Въпреки участието на експерти от Комисията и държавите-членки, пред ШИС II продължават да съществуват пречки от различно естество. ВИС, от своя страна, навлезе във важен етап. Първоначалните технически показатели възпрепятстваха извършването на планираните изпитвания, но изглежда, че със съгласието на държавите-членки преразглеждането на тези показатели ще даде възможност следващия път изпитванията да бъдат проведени успешно. Първо ще разгледам ШИС II. Комисията работи в тясно сътрудничество с председателството, държавите-членки и изпълнителите по договора с оглед прилагането на насоките, заложени в изводите на съвета по въпросите на правосъдието и вътрешните работи от 4 и 5 юни. Първо, всички заинтересовани страни участват активно в техническата подготовка за изпитванията по първа "междинна цел", която има задачата да гарантира, че настоящото техническо решение е поставено на стабилна основа. Имайки това предвид, Комисията договори необходимите промени по договора с консорциума, отговарящ за проекта. За изпитванията по първа междинна цел има допълнителен разход от 1 026 000 евро. В същото време нашите служби ускориха управлението и наблюдението на проекта. Те въведоха неустойки по договора, които целят да увеличат натиска върху изпълнителя. В петък вечерта по моя покана осъществих среща с изпълнителния директор на дружеството, отговарящо за проекта, за да ме информира лично за мерките, които той прилага, за да отстрани техническите пречки. Накрая, като предпазна мярка, както беше предвидено от съвета през юни, Комисията започна подготвителна работа с оглед евентуално преминаване към алтернативна схема, в случай че сегашното техническо решение се окаже неуспешно. С оглед отчитането на тези нови данни и новия график очевидно трябва да трансформираме тези обстоятелства в законодателство. Ето защо на 29 септември Комисията предложи някои изменения на миграционните инструменти на ШИС II - изменения, по които в момента се провеждат консултации с вашия Парламент. Това ще ни даде възможност подробно да преразгледаме въпроса. Що се отнася до ВИС, през април 2009 г. изпълнителят по договора започна серия от изпитвания на централната система, за да бъде оценен постигнатият напредък. Изпълнителят все още не е успял да покрие всички договорни критерии, необходими за приключване на тази серия от изпитвания, макар срокът да беше удължен. Комисията, разбира се, приложи неустойките по договора, предвидени за санкциониране на това закъснение. Тя нареди на изпълнителя да приложи всички съответни коригиращи мерки. Не считам, че има конструкционен проблем, но може и да греша. От друга страна, изглежда типовото изпитване на системата върви добре. Изпитванията трябва да приключат на 11 ноември. Все пак, успоредно с това държавите-членки трябва да приемат и своите национални системи, така че да могат да използват ВИС. Най-малко три държави-членки имат трудности, а закъсненията, дължащи се на тези три държави, са дори по-големи, отколкото причинените от централната система. Ето защо в момента ние правим подробен анализ с държавите-членки, за да изготвим нов график за стартирането на ВИС. За да направим това обаче, ни е необходима ясна представа за резултата от серията изпитвания на централната система. Петъчната ми среща ми дава основание да считам, че 11 ноември би могла да бъде датата, на която ще разберем дали извършваните изпитвания са успешни. Във всеки случаи обаче както националните системи, така и централната система трябва да работят безпроблемно, преди системата да бъде стартирана. Аз, разбира се, ще уведомя Парламента за този нов график веднага щом сме готови с изготвянето му. С това приключвам - моля да ме извините за доста дългото ми изказване, но наистина ми се искаше да ви предоставя подробни данни за развитието на системите ШИС II и ВИС. Има основателна причина за загриженост; няма смисъл да я прикриваме. Профилите на техническия, бюджетния и политическия риск и на двата проекта оправдават участието на всички нас, имайки предвид съответните ни отговорности. Ангажирани са значителни финансови ресурси. Общата сума на бюджетните задължения на Комисията по ШИС II възлизат на малко повече от 80 млн. евро, от които малко над половината, или 44,5 млн. евро, са платените до момента. Общата сума, която до момента Комисията вече е отделила за ВИС, е от порядъка на 74,5 млн. евро. По отношение на изпълнението на бюджета, към днешна дата действително изразходените средства са близо 43,3 млн. евро. Посочените цифри съответстват на тези по проекти от сходен мащаб, разработвани в Европа и в други части на света. Г-жо председател, държа да заявя, че със сигурност ще уведомявам Парламента за всички събития, които могат да окажат влияние върху бюджета, или на практика върху датата за стартиране на тези системи. Ако все пак успеем с ВИС и ШИС II, то Европа ще разполага с най-ефективната система в света. Ето защо трябва да преодолеем пречките спокойно, решително и практично, и в това отношение ще си позволя да поискам Парламентът да ми окаже съдействие, когато това ми е необходимо, отново с цел да наблюдавам тези два въпроса отблизо и да гарантирам тяхното успешно решаване. Simon Busuttil: Бих искал в началото да благодаря на заместник-председателя на Европейската комисия за разяснението, което ни представи; бих искал също, от своя страна, да обясня защо поискахме това разискване. Причината беше, че шенгенското пространство е много важно за нас от гледна точка на свободата на движение на нашите граждани. Но макар нашето намерение да беше шенгенското пространство да предлага пълна свобода на гражданите, ние не желаем да предоставяме тази привилегия на престъпници. Ето защо създадохме шенгенската информационна система, която беше планирано да бъде осъвременена до система от ново поколение, позната като ШИС II, за да ни подпомогне да не допуснем престъпници да се възползват от каквато и да е свобода на действие. Ето защо фактът, че тази система от ново поколение, ШИС II, закъснява значително и въпреки това няма изгледи да бъде завършена, предизвиква у нас безпокойство. Това е причината да Ви задаваме тези въпроси, засягащи основанието за такова забавяне и относно датата, на която системата ще заработи. Аз все пак бих искал съвсем ясно да заявя, че нашата крайна цел е да работим съвместно с Европейската комисия, за да гарантираме, че шенгенското пространство работи нормално и в най-добрия интерес на нашите граждани, без да даваме поле за безнаказани действия на хора с престъпни намерения. Claude Moraes: Г-жо председател, бих искал да благодаря на г-н члена на Комисията за това, че дойде днес тук, за да ни представи подробно най-новата информация по тези въпроси. Оценяваме начина, по който го направи. Както и г-н Busuttil, искам да направя разяснение -съвместно разяснение - относно нашите сериозни опасения, свързани със значителните забавяния при преминаването от ШИС към ШИС II и разработването на ВИС. Мисля, че разбирате защо внесохме за разглеждане съвместна резолюция, тъй като съществуват реални опасения. Г-н Coelho и други ни запознаха с тях преди известно време и трябва да се отбележи, че макар тези значителни закъснения очевидно да са много обезпокоителни сами по себе си, основните въпроси в случая за Парламента, както ви е известно, са тези за прозрачността и отговорността, по-специално когато става въпрос за чувствителни данни, и то в тази област. Като съзаконодател и единствената пряко избирана институция на Европейския съюз, Парламентът трябва да бъде информиран за развитията по тези системи, както е изисквал многократно това в миналото. Не искаме да се счита, че в нашата резолюция отправяме неразумни искания. Искаме да сме разумни и да откликнем на начина, по който Вие ни предоставихте информацията днес. Просто искаме да сме информирани за текущото състояние, да ни се дадат разяснения относно причините за закъсненията и да получим уверения, че тези проблеми ще бъдат решени. От съществено значение е проект с такава важност, който ще повлияе на много хора - както на гражданите от Европейския съюз, така и на тези извън него - да бъде разработван прозрачно. Все пак в допълнение към въпросите, свързани с прозрачността и отговорността, важно е да бъдат посочени и някои по-дълбоки последици. Техническите проблеми, на които ставаме свидетели, както и разработката на тези мащабни бази данни не вдъхват всеобщо доверие. Много от нашите държави-членки - включително и представляваната от мен - изпитват значителни трудности при разработката на големи бази данни, при разработката на бази данни за идентификация и така нататък. Общественото доверие в тези системи е изключително важно. Ето защо определено трябва заедно да проследим нещата при всички политически партии, за да видим как са възникнали тези проблеми, как могат да бъдат избегнати в бъдеще на етап планиране, а не на етап осъществяване. Трябва да се извлекат поуки; трябва да сме сигурни в тези системи и най-вече трябва да упражняваме цялостен ефективен контрол. В крайна сметка тези системи ще работят само чрез техническо сътрудничество, като не се забравя също общественото доверие в тази система и фактът, че наистина Парламентът проучва задълбочено и открито тези въпроси и на практика показва резултати. Sarah Ludford: Г-жо председател, никога не съм имала толкова много време за изказвания за една вечер през целия ми 10-годишен стаж в Европейския парламент! Десет минути е непознат за мен лукс и не съм сигурна дали ще мога да ги оползотворя. Аз също изказвам благодарност на заместник-председателя Баро за това, че дойде да ни докладва за проблемите, макар да считам, че не беше нужно да настояваме за най-актуалната информация. Всеки, който има и най-малка представа от инсталация на големи проекти в областта на информационните технологии в своята държава-членка, знае, че често се появяват технически и бюджетни проблеми. За съжаление, когато са засегнати две такива сложни системи, големи системи като Шенгенската информационна система (ШИС) II и визовата информационна система (ВИС), това влияе на надеждността не само на Съюза - ще се върна по-късно на този въпрос - а също и на визовата политика на Европейския съюз. Като докладчик по ВИС мога да кажа, че бързахме да изготвим законодателството навреме, защото искахме по-скоро да имаме една работеща ВИС - което вече трябваше да е факт - и всяко отклонение от програмата е много разочароващо. Искам да попитам г-н Баро какви ще бъдат последствията за кандидатите за визи. Има ли вероятност да се окажем накрая с куп объркани хора, защото ВИС е предназначена да обработва 20 милиона заявления за визи годишно и е възможно закъсненията да имат странични ефекти? А какво ще кажете за правените договорки за възлагане на външни изпълнители? Споменахте, че са наложени договорни неустойки поради закъснения на визовата информационна система. Бихте ли ни казали какви са тези неустойки? Какви се предвижда да бъдат допълнителните разходи? Можете ли също да ни кажете, г-н Баро, дали като цяло Вие продължавате да имате доверие на изпълнителя или да очакваме евентуално прекратяване на договора? Това вероятно ще се отрази и на създаването на агенцията за общо управление на ШИС и ВИС, а вероятно и на други бази данни в бъдеще. Може би някои от амбициите за събиране на данни и големите системи за наблюдение трябва да бъдат преразгледани, което не е лошо от гледна точка на личната неприкосновеност, ако ще се сблъскваме с всички тези технически и инфраструктурни проблеми. Последното, което бих искала да попитам г-н члена на Комисията, е следното: сегашният план предвижда ШИС II да заработи в края на четвъртото тримесечие на 2011 г. Предполагам, че може да се очакват още изоставания. През лятото на 2012 г. в Лондон ще се проведат олимпийските игри. Правителството на Обединеното кралство не се възползва от възможността да се включи в ШИС I по причини, известни само на него. Всъщност то имаше доста години, през които можеше да се включи ШИС I, но казваше "о, не, не, ще изчакаме ШИС II". В отговорите си до мен правителството посочва, че не се тревожи за каквито и да е последици за сигурността. Все пак обаче, не само сигурността на Обединеното кралство, но и тази на Европа може да бъде в опасност, ако Обединеното кралство не участва в достъпа до контролния аспект - на което има право - на Шенгенската информационна система много преди 2012 г., когато в Лондон ще бъдат проведени олимпийските игри. Бихте ли ни казали, г-н Баро, какво е мнението Ви за евентуалните последици за сигурността по време на олимпийските игри, за която аз съм изключително загрижена, особено след като се провеждат в Лондон и дори са в моя избирателен район? Смятам, че всички ние ще имаме доста безпокойства за сигурността на олимпийските игри. Това е една част от въпросите, които искам да Ви задам. Благодаря Ви още веднъж, че дойдохте в Парламента. Tatjana Ždanoka: Г-жо председател, от името на моята група аз също искам да благодаря на г-н Баро за неговите разяснения. Разбира се, ние също не одобряваме сегашното положение на ШИС II и ВИС. Искам обаче да изразя и някои други опасения, тъй като знаете, че нашата група има конкретно становище относно използването на биометрични данни, по-специално при ВИС и ШИС II. Искам да използвам възможността да подчертая нашето становище. Както и Sarah Ludford, изразявам голяма благодарност за допълнителното време за изказване тази вечер. За мен също то е някак много, макар да имам шест, а не десет минути. Изразяваме съжаление и за това, че все повече органи имат достъп до тези системи. В момента ние сме разтревожени, че ШИС се превръща от техническо средство в обща система за контрол и наблюдение. Ето защо ще припомня на Комисията, че необходимите предпоставки за цялостното прилагане на тези нови системи са съгласувана правна рамка за защита на данните, основана на най-високите стандарти, както и приемането на правен инструмент относно минималните гаранции в процесуалното право. Искаме също така да изразим съжаление за липсата на сътрудничество от страна на Съвета, по-специално за отказа му да използва процедурата на съвместно вземане на решение по мерките за изпълнение. Надяваме се, че в бъдеще Европейският парламент редовно ще получава информация относно изпитванията, разходите и т.н. Не искам да повтарям въпроса на предходния оратор, но ние също бихме желали да получим информация от г-н Баро относно договора и произтичащите от него задължения, а също и какво ще се случи, ако изпитването не даде желания резултат, като бихме желали да узнаем и за евентуалните разходи. Въпросът може би касае и одобрение: бихме си спестили много въпроси, ако на Парламента беше позволено да участва ефективно в целия процес от самото начало. Ето защо се надявам, че този случай ще докаже също, че наистина сега е моментът да си сътрудничим. Timothy Kirkhope: Г-жо председател, като лице, представляващо Европейските консерватори и реформисти при предложението за обща резолюция, аз с удоволствие отбелязвам, че участваме в това разискване. От съществена важност е ние в Европейския парламент да призовем Комисията да отговори, когато разискваме въпроси, засягащи разходването на значителни суми от парите на европейските данъкоплатци. Вярно е, че обществото проявява особен интерес по такава важна област, свързана със защитата и обмена на данни. Имаше множество проблеми и изоставания, което означава, че новата система все още не пусната в експлоатация. В момента на практика съществуват съмнения за цялостната жизнеспособност на проекта. Бих искал да попитам Комисията защо има такива закъснения и преразход. Какво се предприема за отстраняване на недостатъците? Искаме да видим пълна прозрачност, що се отнася до процеса на прилагане, както и по отношение на финансовите аспекти, които споменах. Както е записано в нашата резолюция, Обединеното кралство - разбира се, не като пълноправен член на Шенген към момента - заедно с още няколко държави-членки, не желае да бъде част от тази система, докато не бъде намерено решение. Бих искал да попитам също така какво е предприето спрямо изпълнителните, за да се обезпечат определени щети. Искаме Комисията и Съветът да отговарят на зададените им въпроси, свързани с предоставянето на обяснение за основанията да продължават да имат доверие в настоящия изпълнител и неговата способност да продължи успешно работата по системите. Всъщност, има ли бъдеще за този проект или трябва да преосмислим цялата инициатива? Както каза и г-н Баро, някои държави се бавят, но без доверие трудно би ги упрекнал човек за това. Европейският парламент трябва редовно да получава информация относно текущото състояние на внедряването на тези системи. Очаквам с нетърпение да прочета отговора на Комисията на въпросите, поставени от мен и моите колеги. Cornelia Ernst: Г-жо председател, първо бих искала да кажа, че не споделяме опасенията на групата на Европейската народа партия (Християндемократи). Съвсем просто е: считаме, че по-нататъшно развитие към ШИС II е излишно и политически погрешно. Нашето становище се основава на три довода: първо, защото тя обединява данни на тайните служби и полицията, като така се създава система, която вече не гарантира възможност да бъде контролирана и в която личните данни на практика не са защитени. На второ място са биометричните данни, които са обвързани с това като мащабен експеримент, и на трето място, ШИС II, разбира се, ще се използва срещу така наречената незаконна имиграция. Ето и нашето предложение във връзка с това: както на всички ни е известно, съществува ШИС I. Считаме, че е разумно да я развием по-нататък "като една за всички". Това е прагматичен подход, дори и да сме силно критикувани за него. Ние обаче считаме, че с подхода, който се търси тук, не може да бъде постигнато нищо повече. Накратко казано: ШИС II на практика е провал и да продължим да се занимаваме с нея - казано по друг начин - е безсмислено. Важното е, че парите, дадени ненужно, трябваше да бъдат спестени, което ще означава, че имаме по-малко проблеми с целия проект и можем да спрем да се тревожим за изоставането на ШИС II. Казвам това и от гледна точка на Саксония, регион на Германия близо до Полша и Чешката република. Знам много добре, че със сигурност ще има много по-голям смисъл да се направи нещо по отношение на стабилизиране вътре в полицията, отколкото да се въвежда подобно нещо. Carlos Coelho: (PT) Госпожи и господа, бих искал в началото да благодаря на заместник-председателя Баро за неговото изявление, въпреки че той е в неравноправно положение, тъй като би било добре да чуем и становището на Съвета. Ясно е, че е по-лесно да се упражнява парламентарен контрол върху Комисията, отколкото върху Съвета. През декември 2001 г. Комисията получи мандат да въведе второто поколение на Шенгенската информационна система (ШИС), която се очакваше да заработи през март 2007 г. Имаше много проблеми и закъснения. Новата система все още не работи. Някои предвиждат, че тя няма да заработи преди 2012 г., а други се съмняват в жизнеспособността на проекта. В момента има изоставане не само при ШИС, а също и при Визовата информационна система (ВИС), тъй като и двата проекта се разработват от едно и също дружество. Трябва да отбележа, че продължавам да имам доверие на заместник-председателя Баро. В своята политическа кариера той винаги се е доказвал като компетентен, сериозен и истински проевропейски настроен. Знаем, че не той инициира проекта; той го наследи, след като прие промяна на портфейла по искане на председателя Барозу. Все пак службите на Европейската комисия и дружеството, с което е сключен договор за разработката на централната система, трябва да бъдат държани отговорни. Парламентът има бюджетни правомощия и имаме право и задължение да потърсим обяснение от Европейската комисия. Защо ни е необходима ШИС II? Нужен ни е по-добър контрол на външните граници, повече сигурност, необходими са ни биометрични данни и са ни необходими взаимосвързани сигнали. Планирани са две цялостни технически изпитвания, така наречените изпитвания по междинна цел - първото на 22 декември, второто през лятото на 2010 г. Целта на първото изпитване е да провери безпроблемната, надеждна и ефективна работа на ШИС II в работни условия за период от 72 часа и да провери дали най-важните основни функции и съгласуваност на данните функционират без проблеми или прекъсвания. Това повдига няколко въпроса. Първо, съществува ли риск, който може да застраши провеждането на изпитване през декември тази година? Второ, с оглед намаляване на риска, обсъжда ли се възможността за понижаване на равнището на изискванията или дори на броя на държавите, участващи в изпитването? Трето, могат ли тези нови изпитвания да бъдат смятани за част от годишния договор с дружеството или ще се считат за допълнителни изисквания, водещи до допълнителни разходи? Четвърто, доведе ли откриването на проблеми и технически грешки до добавяне на услуги към договора? Колко пари са били платени на тези основания? Пето, каква е общата сума на неустойките, наложени на изпълнителя - както спомена заместник-председателят Баро - за закъсненията и техническите грешки, довели до неуспешни предишни изпитвания? На шесто място, счита ли Комисията, че ако има възможност за преминаване към алтернативно решение, това ще означава прекратяване на договора със Steria? Ако е така, какви последствия ще има това за ВИС? В заключение, г-жо председател, един последен въпрос: вярно ли е, че България и Румъния са се отказали да чакат ШИС II и се планира тяхната интеграция в ШИС I? Ernst Strasser: (DE) Благодаря Ви, г-жо председател. Ще се опитам да не просрочвам времето за изказване. По принцип ние приветстваме въвеждането на ШИС II и нейната функционалност. Докато заемах поста на министър на вътрешните работи в началото на новия век, активно лобирах за тази система. По онова време ни беше обещано, че ще бъде въведена през 2007 г., като една от причините беше, че ни е спешно необходима за новите държави-членки, така че те могат да участват в тази архитектура за сигурност. Новите държави-членки са тук, но все още нямаме ШИС II. Изоставането трябва непрекъснато да бъде анализирано и проучвано. Трябва да има и ясни последици. От миналия опит трябва да си извадим поуки за бъдещето. Трябва да признаем, че Комисията направи всичко възможно, за да постигне напредък по проекта ШИС II, включително да се примири с недотам добрите резултати от изпитванията. Не трябва обаче да забравяме, че няма никакъв смисъл да правим прекалено голям компромис в този случай, защото това ще бъде за сметка на стабилността и надеждността на системата. Затова следва да не допуснем никаква финансова тежест за държавите-членки, която може да се появи в резултат на анализа или изпитванията, и от по-нататъшно забавяне на системата. За тази цел ни е нужна стопроцентова прозрачност, както и категорични формулировки по отношение на изпълняващите проекта от името на Комисията, а това трябва да означава също така, че когато е необходимо, ще има финансови последствия за въпросните ръководители. Edit Bauer: (HU) Г-жо председател, г-н член на Комисията, през 2006 г., когато новите държави-членки очакваха да се присъединят към шенгенското пространство, ние казвахме - а и така ни беше казано - че едно от условията е да има работеща ШИС II. Междувременно стана ясно, че системата въобще няма да заработи. След това разбрахме, че подът не бил достатъчно здрав, за да издържи теглото на техническото оборудване и несъмнено ако португалското председателство не беше излязло с решение за експлоатация на "една ШИС система за всички", осемте нови държави-членки все още щяха да чакат за присъединяване към шенгенското пространство. Междувременно следва да си припомним, че трябва да бъдат подписани нови договори, трябва да бъдат намерени нови финансови пакети за разработването на системата ШИС II, а успоредно с това трябва да се финансира и работата на системата ШИС I+. Следователно се оказва на практика, че финансираме две системи, които струват на европейските данъкоплатци съвсем немалка сума. Очевидно става въпрос за голяма инвестиция, когато се отнася за гарантиране на сигурността на европейските граждани. За разлика от моя колега от левицата, аз считам, че тя може да донесе голяма промяна по отношение на качество в полза на европейската сигурност. Също така искам да разбера повече за отлагането, като се има предвид, че през 2001 г. разработката на системата се очакваше да отнеме пет години, от 2002 г. до 2007 г. Сега казваме, че разработката й вероятно ще отнеме над 10 години. Г-н член на Комисията, недопустимо е да има толкова голяма степен на несигурност с техническа система, че времето за нейната разработка да се удвои. Добре ни е известно, че неприятните технически изненади могат да бъдат прът в колелото и че публичните инвестиции могат да бъдат отлагани, но в крайна сметка трябва да зададем въпроса: какво налага всичко това? Да не би някои държави, някои държави-членки на практика, съзнателно да възпрепятстват разработването на системата ШИС II? И само да довърша въпроса си - каква е гаранцията, че същото няма да се повтори и със системата ВИС? Elżbieta Katarzyna Łukacijewska: (PL) Г-жо председател, имайки предвид закъсненията и проблемите по завършването на работата по ШИС II и прогнозите, според които тя няма да функционира напълно преди края на 2011 г. - а дори, както казват някои, преди 2015 г. - беше взето решение да се проведат изпитвания на ШИС II преди края на тази година, които да оценят нейната функционалност. Ако ШИС II се окаже дефектна, се предвижда прилагането на алтернативен план, основан на подобрения на ШИС I. Това следователно повдига няколко въпроса. Готова ли е Европейската комисия да приложи алтернативен план? Какво ще се направи по отношение на инвестициите, направени от държавите-членки, които поеха разходите, свързани със закупуването на оборудването за обслужване на новата система? Това оборудване ще се използва ли в алтернативния план? И накрая, как възнамерява Комисията да наложи договорни неустойки на лицата, отговорни за проекта? Жак Баро: Г-жо председател, не мога да отговаря на всички поставени към мен въпроси, като се има предвид, че се намираме в труден момент. Що се отнася до ВИС, това са изпитванията, които засягат централната система и които трябва да бъдат проведени преди 11 ноември, а по отношение на ШИС II, това е междинната цел, с други думи, това е критерият, който трябва да бъде изпълнен преди края на годината. Първо искам да изкажа голяма благодарност на всички оратори. Искам Европейският парламент да има пълен достъп до цялата информация. Ще ви припомня, че тези две основни системи бяха изработени от държавите-членки именно с цел те да могат да се възползват от свободата на движение в условия на сигурност, както подчертаха г-н Busuttil и особено г-н Moraes. Искам първо да се опитам да отговоря за ВИС, по-специално на г-жа Ludford, която като докладчик се интересува особено активно от този проблем. Можем да кажем, че изпитванията на ВИС ще бъдат проведени до 11 ноември, като тези изпитвания ще ни покажат дали трябва да променим курса. До момента се счита, че ВИС има стабилна архитектура и на практика няколко дефекта, но те могат лесно да бъдат отстранени. Така или иначе, именно тези изпитвания ще покажат дали трябва да прекратим договора с изпълнителя. Все още е твърде рано да се каже, но в такъв случай графикът съответно трябва да бъде преразгледан. Искам да подчертая, че през 2005 г. Съветът взе решение ВИС да бъде въведена последователно и координирано от държавите-членки. Ето защо регламентът за ВИС предвижда, че системата ще започне работа в първия регион на датата, определена от Комисията, след като е била уведомена от всички държави-членки, че са извършили необходимата техническа и правна хармонизация за използването на ВИС в този регион. Това означава, че ВИС ще започне да работи в първия регион - северна Африка, който обхваща държавите, представляващи най-голям риск по отношение на незаконната имиграция и на сигурността - на една и съща дата за всички държави-членки. Това ме подсеща да кажа, че е наистина важно всички държави-членки да могат да стартират и управляват ВИС, защото би било много вредно, ако се окаже, че централната система работи нормално, но сме принудени да удължим крайния срок дори още повече поради тези закъснения от страна на няколко държави-членки. Ето защо съм до известна степен настоятелен по този въпрос. Забелязах, че г-жа Ludford специално посочи олимпийските игри. Искрено се надявам, че дотогава ще сме отбелязали напредък. Вярно е обаче, че е предвидена разпоредба за свързването на Обединеното кралство към ШИС I + преди олимпийските игри, в случай че такова се наложи. Искам да кажа също така, че що се отнася до кандидатите за виза, искрено се надяваме да няма големи отклонения от поставения краен срок, тъй като за нас това е много важно, а и може да бъде увеличена сериозната опасност от това хората да "пазаруват" визи до консулствата, ако забавим твърде много ВИС. Г-жа Ždanoka говори с мен относно биометричните данни и контролирането на достъпа до системата. Мисля, че ще имаме възможност да разискваме отново въпроса, но този контрол ще се извършва съгласно няколко ясни правила. Разбирам, че г-жа Ernst е против системата, но искам да припомня също така какво ми каза г-н Kirkhope. Идва ред да се спра на г-н Coelho. Г-н Coelho е много добре запознат с ШИС II и бих искал да се опитам да отговаря на някои от неговите въпроси, като си запазвам възможността да му пиша, за да му дам останалите отговори на неговите седем въпроса. Мога да кажа, че Комисията започна преговорите по договора със своя съизпълнител и тези преговори бяха съсредоточени в две области: възлагането на допълнителни услуги и пускане в експлоатация на оборудване, необходими за изпитванията по първата междинна цел, и изменение на основния договор, които да дадат възможност междинните цели в рамките на ШИС II да бъдат формализирани чрез договор. Постигнахме общо споразумение в края на юли. Постигнахме общо споразумение в края на юли, като е вярно, че съизпълнителят подчерта, че има спецификации, които вероятно ще усложнят много постигането на първата междинна цел. Въпреки това ние подписахме договор с изпълнителя, който предвижда, че тази първа междинна цел трябва да бъде постигната. Периодът за анализ и коригиращи действия обаче показа ясно, че ШИС II е изградена на солидни, макар и на моменти изключително сложни основи и че макар да бяха необходими известни усилия, системата може да бъде коригирана. Задълбоченият анализ ни даде възможност да идентифицираме няколко начина за усъвършенстване на системата, но е вярно, г-н Coelho - като се обръщам и към целия Парламент - че имаме пред себе си много амбициозен проект в тази област и че не е много лесно да се предвиди какво точно ще се случи. Мога обаче да заявя, че сме наложили договорни неустойки на консорциума Hewlett-Packard-Steria, за да го накажем, от една страна, за това, че не може да представи системата на равнището, изисквано по договор в края на договорния етап от оперативните изпитвания на системния тип, и от друга - поне временно - за изоставанията, възникнали при вътрешните изпитвания на ВИС. Двата проекта са уредени с един и същ договор, така че неустойките се приспадат поравно от фактурите за ШИС II и ВИС. Тези неустойки възлизат на почти 3,5 млн. евро, като броячът за неустойки продължава да отмерва за случая на ВИС, а този за ШИС II е спрян от началото на периода за анализ и коригиращи действия през януари. В случай че се наложи тези проекти да бъдат прекратени, съизпълнителят очевидно ще трябва да поеме съответните разходи. Г-жо председател, при настоящото състояние на нещата и имайки предвид какво казах както по отношение на ВИС, по-специално изпитванията, които ще се проведат до 11 ноември, така и по отношение на ШИС II, по-специално целта да се потвърди, посредством междинната цел в края на годината, дали архитектурата е наистина жизнеспособна, аз не мога да предоставя по-конкретен отговор, тъй като в момента сме на етап провеждане на тези изпитвания и подготовка за междинната цел. Бих искал да кажа, че с готовност ще приема съдействието на Парламента, за да накараме съизпълнителят да действа по-бързо. Както видяхте, аз съм много решителен и лично участвам в този въпрос. Надявам се, както беше и при Galileo, че ще успея в по-малка или по-голяма степен да спася и двата проекта, които са много интересни от технологична гледна точка и които ще дадат възможност на Европа да се възползва от високотехнологична система, но тази вечер все още не мога да бъда сигурен в това. С готовност ще приема също съдействието на Парламента и за да приканим държавите-членки: що се отнася до ВИС, стигаме до заключението, че най-големите закъснения в момента се причиняват от малък брой държави-членки. Г-жо председател, добре ми е известно, че не отговорих на всеки един отделен въпрос, но оставам изцяло на разположение на Парламента, за да предоставя цялата информация, поискана от членовете на Парламента, и по-специално онези, които ми зададоха въпроси тази вечер, както и когато я получа. Председател: Благодаря Ви за отговора, г-н член на Комисията. Внесени са три предложения за резолюции в заключение на настоящото разискване. Разискването приключи. Гласуването ще се състои от 11,00 ч. в четвъртък, 22 октомври 2009 г.

bg

1. Диалог между китайското правителство и представителите на Далай Лама (вот)

bg

Откриване на заседанието

bg

Мерки за прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола

bg

Възобновяване на заседанието Przewodniczący: Ogłaszam wznowienie sesji Parlamentu Europejskiego przerwanej w czwartek, 27 października 2011 r.

bg

Искане за защита на парламентарен имунитет: вж. протоколи

bg

Откриване на заседанието

bg

Правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи (разискване) Председател: Следващата точка е препоръката за второ четене на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи (11038/2/2010 - C7-0266/2010 - (Докладчик: Françoise Grossetête). Françoise Grossetête: Г-н председател, ще говоря в продължение на четири минути и ще запазя оставащите две минути за края на разискването. Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, най-накрая можем да видим светлината в края на тунела по този въпрос, който е изключително важен за пациентите. Вече не можем да останем в объркана ситуация, в която законът се постановяваше от Съда на Европейския съюз. Директивата сега установява ясни правила за мобилността на пациентите в Европа. Какъв вид лечение може да се получи в чужбина? Как и въз основа на какви критерии могат да се възстановят разноските? Как са разпределени отговорностите между държавите-членки, в които се плащат здравноосигурителните вноски, и държавите-членки, в които се извършва лечението? Всички отговори на тези въпроси вече са включени в проекта за директива. Позволете ми преди всичко да благодаря на белгийското председателство за отличната му работа по време на преговорите. Способността му да убеждава изигра решаваща роля, защото трябва да се подчертае, че няколко държави-членки не желаеха тази директива. Смятам, че тук става въпрос за безотговорност. Също така бих искала да отдам дължимото на моя приятел и бивш член на Парламента, г-н Bowis, който е в залата. Като докладчик на първо четене, той също взе участие в изготвянето на директивата и винаги се е борил за правата на пациентите. Разбира се, бих искала да благодаря и на г-н Дали и на докладчиците в сянка, които имаха много активен принос за приключването на преговорите и без които нищо не би било възможно. Какъв е залогът за пациентите? Напредъкът на медицината означава, че здравните грижи вече не може да се предоставят на местно равнище за всички заболявания и че понякога трябва да се предоставят в чужбина. Това може да се случи при пациенти, които живеят в граничните райони, където предоставяните в чужбина здравни грижи понякога са по-близо от тези, осигурявани в собствената им държава. Това може да се дължи и на факта, че са налице по-големи ресурси и експертен потенциал в друга държава-членка, като например за някои твърде специализирани лечения. И накрая, за някои европейци може просто да бъде по-практично да получават здравни грижи извън държавата, в която се плащат здравноосигурителните вноски, защото семейството им живее в друга държава-членка. Потребителите, работодателите, студентите, а вече и пациентите ще могат да се възползват от правото на мобилност в рамките на Съюза, благодарение на едно ясно законодателство. Разбира се, идеята не е да се насърчи един вид медицински туризъм, защото системите за социално осигуряване, тяхната организация и управление продължават да бъдат изцяло от компетентността на държавите-членки. Пациентите вече ще могат да получават всички здравни грижи, които им се полагат у дома, в друга държава-членка и разноските им да бъдат възстановени до размера на възстановяване, предвиден от тяхната здравноосигурителна система. В случаите на болнично лечение, което налага по-дълго пребиваване или използване на специализирани или скъпоструващи технологии, държавата-членка може да въведе система за предварително разрешение. Това ще означава, че могат да бъдат взети предвид нуждите от планиране и инвестиции от държавите-членки в здравните им структури. Парламентът успя да гарантира, че условията за отказ на предварително разрешение са ограничени и посочени в изчерпателен списък, за да се даде правна сигурност на пациентите. Парламентът постигна напредък и по други въпроси: всяка държава-членка ще трябва да създаде национални бюра за контакт с цел да се предостави на пациентите най-добрата възможна информация и указания въз основа на техните нужди. Всяко национално бюро за контакт ще играе ролята на обслужване на едно гише и трябва да си сътрудничи с другите национални бюра за контакт. Това ще означава, че пациентите ще получават ясна и точна информация. Въпросът за възстановяването на разноските, който в действителност е основна пречка, беше значително подобрен, като може да се използва или механизъм за компенсация, какъвто понастоящем е случаят с Регламент (ЕО) № 883/2004 относно социалното осигуряване, или пациентът ще трябва да плати предварително и да му бъдат възстановени разноските възможно най-бързо. Ние също така в крайна сметка успяхме да гарантираме, че пациентите, които страдат от редки заболявания, не е нужно да се оправят сами в такава степен и могат да получат достъп до външни експерти за диагностициране на заболяването, като спомогнахме да се гарантира предоставянето на предварително разрешение за здравни грижи. Ще завърша, като заявя, че благодарение на европейското сътрудничество в области като европейските референтни мрежи пациентите ще имат достъп до високо специализирани грижи, като целта е да се насърчи споделянето на опит с цел подобряване на ефективността, диагностиката и лечението в интерес на пациентите. Ето защо днес можем да кажем, че постигнахме целта си, като отново бих искала да благодаря на всички колеги. Мога да кажа, че това, което се изгражда чрез директивата, е Европа на здравето. Енико Гьори: Г-н председател, г-жо Grossetête, уважаеми членове на Парламента, позволете ми да продължа на родния ми език, унгарски. (HU) Много съм доволна, че имам възможността да участвам в разискването относно директивата за упражняване на правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи. Това е много важен момент, защото сега, след две години и половина, преговорите ни по този законодателен акт са към своя край. Преди всичко, позволете ми да изразя благодарността си към всички, които направиха възможно да сключим това изключително важно споразумение. На първо място, към предишните членове на тройното председателство, Белгия и нейния предшественик, Испания, за отличната работа, с която спомогнаха за постигането на този компромис в Съвета. Освен това, от името на Съвета, бих искала да благодаря на Европейския парламент за отличното му сътрудничество и желанието му да се постигне компромис, което доведе до това споразумение. Убедена съм, че споразумението ще донесе множество ползи на пациентите в Европейския съюз, както и че представлява още една важна стъпка за гарантиране на правата на пациентите в Европа. Както всички помним, преговорите между трите институции не бяха лесни, но те продължиха да бъдат конструктивни и ориентирани към резултатите до самия си край, като бяха пропити с духа на компромиса. Трябва да се спомене, че разискванията в Европейския парламент също не бяха лесни, както и че докладът, за който ще гласувате утре, отразява и компромиса между политическите групи в Парламента. Ето защо бих искала да изразя благодарността си към всички, чиято работа спомогна за създаването на единна позиция в Парламента, и по-специално към Françoise Grossetête, с която седя рамо до рамо в Парламента в продължение на една година, както и към всички съдокладчици, без чието сътрудничество този законодателен процес нямаше да бъде възможен. Убедена съм, че приетият текст ще създаде подходящия баланс между правата на пациентите, свързани с трансграничните здравни грижи, и задължението на държавите-членки да организират и предоставят здравни услуги и медицински грижи. По време на консултациите между трите институции, можеха да се намерят приемливи за всички решения по няколко политически въпроса. Преди всичко ние постигнахме съгласие по въпроси, свързани с качеството и безопасността на здравните грижи. Определихме критериите за предварително разрешение и определихме общите условия, приложими към възстановяването на разноските за трансгранични здравни грижи. Освен това постигнахме съгласие по въпроси, свързани с лечението на пациенти, диагностицирани с редки заболявания, както и по по-нататъшното сътрудничество между държавите-членки във връзка със системите за електронно здравеопазване. Съветът смята, че сме постигнали най-важната цел, а именно консолидацията на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, свързана със свободното движение на стоки и услуги в областта на здравните грижи. Налице са обаче допълнителни важни фактори, които могат да спомогнат за по-лесния достъп на пациентите до трансгранични здравни услуги в бъдеще. Сред тях си струва да се отбележат националните бюра за контакт, които ще бъдат създадени от държавите-членки и които ще служат за предоставяне на информация на пациентите. Освен това взаимното признаване на медицинските рецепти между държавите-членки, както и взаимната помощ и сътрудничество, също представляват значими стъпки. Не на последно място, директивата ще изясни връзката с Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социално осигуряване, като по този начин ще се гарантира по-висока правна сигурност за пациентите. По време на изпълнението на директивата държавите-членки ще се ръководят от принципи, които няколко пъти вече са били признати от Европейския парламент, Съвета и Комисията. Става дума за принципи на универсалност, правото на добро качество на здравните грижи, равенство и солидарност. Също така бих искала да добавя, че този път ще бъдем в състояние и да вземем решение относно мерките, които са ефективни и същевременно подобряват конкурентоспособността. Г-н председател, госпожи и господа, унгарското председателство се ангажира с приемането на закона от страна на Съвета възможно най-скоро. Според правната процедура Съветът ще приеме текста след обичайното правно и езиково финализиране, след което директивата може да бъде публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз в най-кратки срокове. Много ви благодаря и позволете ми още веднъж да поздравя всички, чиято работа спомогна за създаването на тази директива. Джон Дали: Г-н председател, позволете ми да поздравя Парламента за голямото постижение да се постигне споразумение относно тази директива. Аз съм особено благодарен на докладчика, г-жа Grossetête, и на докладчиците в сянка за усилената им работа и ангажираността им към правата на пациентите. Също така бих искал да благодаря на предишните две председателства - Испания и Белгия - за свършената упорита работа за сключване на досието. Смятам, че новата директива ще осигури съгласувани и единни правила за пациентите в цяла Европа. Също така тя ще доведе до нов етап на сътрудничество между 27-те национални здравни системи. Пътят към днешния успешен завършек изобщо не беше лек. Спомням си, че миналата година, когато заех поста, ми казваха, че преговорите за директивата са в задънена улица. Директивата е добър пример за необходимостта от политическо ръководство: тя показва, че с кураж и решителност могат да се вземат решения, които са важни за нашите граждани. Смятам, че законодателите не трябва да оставят на Съда на Европейския съюз да решава вместо тях и да не оставят гражданите без други средства за признаване на правата им освен чрез съдебно производство. Съдът призна правото на мобилност на пациентите съобразно Договора. Ролята на законодателя е да се вземе решение как тези права да бъдат упражнени. Позволете ми сега да споделя с вас някои мнения относно директивата. На първо място, директивата дава ясно да се разбере, че държавите-членки са длъжни да инвестират в страната си, да осигурят на гражданите си необходимите здравни грижи без неоправдано забавяне. По този начин директивата ще спомогне за намаляване на неравенството при достъпа до здравни грижи, като спомага за намаляване на забавянията в Европейския съюз. Пациентите ще могат да търсят първична медицинска помощ от доставчик по техен избор в цяла Европа. По отношение на болничната помощ директивата предвижда в случаите, когато забавянето - имам предвид времето на чакане за получаване на лечение - е прекалено дълго, пациентът ще може да избира доставчик в друга държава-членка и разноските му ще бъдат възстановени. Трябва обаче внимателно да се прецени и определи какво се разбира под приемливо време за изчакване. Основният напредък, постигнат чрез тази директива в сравнение със съществуващото законодателство, е, че пациентите ще могат да избират своя доставчик на здравни услуги и ще имат достъп до информация за качеството и безопасността на получаваните от тях грижи. Мога да ви уверя, че Комисията внимателно ще следи как държавите-членки прилагат директивата в това отношение. На второ място, директивата ще даде на пациентите достъп до информация за техните права и трансграничните здравни грижи - информация, потвърдена от националните бюра за контакт, а не оставена на частни инициативи в интернет или други медии. На трето място, по отношение на качеството на здравните грижи, директивата предлага прозрачност и отчетност във връзка с националните стандарти. Това трябва постепенно да доведе до известно сближаване в цяла Европа по отношение на качеството и безопасността на здравните грижи. На последно място, директивата определя основата за европейско сътрудничество в областта на здравните грижи. Въпреки че мрежите за сътрудничество, определени от директивата, са доброволни, аз съм убеден, че всички държави-членки ще видят, че могат да спечелят много, като работят заедно. Тук става въпрос за солидарност в Европа. Ето защо разчитам на държавите-членки да започнат инициативи за сътрудничество в ключови области като електронното здравеопазване и оценката на здравните технологии. Директивата също така предвижда създаването на европейски референтни центрове, които да улеснят обмена на опит и разпространението му в цяла Европа. Смятам, че тези центрове могат да доведат до по-добри здравни грижи за гражданите ни. Г-н председател, г-жо министър, уважаеми членове на Парламента, окончателният компромис, представен днес, отразява основния дук и основната цел на тази директива: подобряване на правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи, като се вземе предвид устойчивостта на системите на здравеопазване. Това е хубав ден за изграждането на "Европа за здравето". Бих искал да завърша, като направя следното изявление относно институционалния аспект на текста: "Комисията има известни съмнения, че някои от бъдещите актове, за чието приемане са дадени правомощия на Комисията, ще бъдат актове за изпълнение. При упражняване на своите правомощия Комисията няма да приеме, въз основа на предоставените правомощия, актове, за които счита, че представляват делегирани актове по смисъла на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз". Peter Liese: от името на групата PPE. - (DE) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Дали, госпожи и господа, това наистина е важен ден за пациентите в цяла Европа. Беше напълно неприемливо, че Съдът на Европейския съюз (СЕС) беше дал на пациентите правото да пътуват до други държави-членки, а много държави-членки не бяха приложили това решение на практика. Единствената възможност на разположение на пациентите беше да заведат съдебен иск и дори да представят отделните си дела пред СЕС. Смятам, че това е един циничен подход, защото тези хора не са силни. Те са болни или в противен случай не биха се нуждаели от лечение, като в най-лошия възможен случай те могат да умрат преди СЕС да е взел решение по техния случай. Ето защо е крайно време да изясним правното положение. Г-жа Grossetête и всички други участници постигнаха много и за онези пациенти в държави, където решението е било изпълнено в по-голяма или по-малка степен, включително създаването на национални бюра за контакт и европейски референтни мрежи. Вследствие на това се подобри положението в онези държави, където решението на СЕС е било принципно изпълнено под формата на преход към една Европа на здравето и Европа за пациентите, както заяви г-н Дали. Не разполагам с много време и затова бих искал да използвам последните си 15 секунди, за да благодаря на докладчика, докладчиците в сянка, члена на Комисията Дали, който наистина се ангажира с каузата, и преди всичко, г-н Bowis, който седи на местата за гости и който е създател на тази директива. Искам да изкажа искрените ми благодарности и поздравления към всички участници. Dagmar Roth-Behrendt: Г-н председател, госпожи и господа, този законодателен акт всъщност е излишен. Надявам се, че ще продължи да бъде излишен, защото пациентите няма да е необходимо да се възползват от него. В един идеален свят пациентите ще получават най-добрите здравни грижи най-бързо в родната им държава или в държавата, където живеят. Фактът, че обсъждаме въпроса днес и приемаме законодателството утре, е, както г-н Liese с право заяви, показателно за един циничен подход сред държавите-членки. Това означава, че държавите-членки не признават дължимото на гражданите си, с други думи, бързи, ефективни и висококачествени здравни грижи. Това също така показва, че те по-скоро биха инвестирали в други неща, отколкото в тези области, които предлагат услуги на гражданите им, и това е безобразие. Освен това преговорите в Съвета по тази тема не са нещо, с което трябва да се гордеем. Ако това законодателство обаче действително бъде приложено в даден момент, защото пациентите се нуждаят от него, и това не е нещо хубаво, аз ще съм много доволна от постигнатото. Благодарна съм на докладчика, г-жа Grossetête, и на моите колеги за сътрудничеството им. Постигнахме много. Успяхме най-накрая да поставим акцент върху редките заболявания. Хората с тези заболявания винаги са били изолирани и трудно са намирали каквото и да е лечение. Най-накрая успяхме да създадем информационни бюра в държавите-членки, които да осведомяват хората за правата им. Досега не съществуваше нищо такова. Ако в бъдеще бъдат създадени референтни мрежи, най-накрая ще бъде възможно държавите-членки да споделят най-добрите си практики, информация за златни и платинени стандарти и научния напредък. До този момент тези неща не бяха координирани. Съществуват някои отделни случаи на върхови постижения, но не и координация. Всички тези неща представляват големи успехи, наред с извънболничната медицинска помощ и други области, на които няма да се спра сега. Разбира се, има и неща, които ме натъжават. Бих предпочела да не се беше вдигало шум около предварителното разрешение, което просто показва, че държавите-членки не признават нещата, които са наистина важни. За щастие обаче има някои държави-членки, с които можем да работим добре, и показахме това днес. Целта ни трябва да бъде да се гарантира, че системата на здравеопазване във всяка една държава е толкова добра, че никой да не иска да пътува до друга държава, чиито език не говори. Ако това, което правим днес и утре, е малка стъпка към споменатото, защото ще стане ясно кои държави имат добри здравни услуги и кои - не, кои правят нещо за своите граждани и кои - не, то тогава ще сме постигнали много. Надявам се, че един от малките странични ефекти от това ще бъде прозрачността. Трябва да се знае кои държави-членки имат високи стандарти и кои са на ниско равнище. Аз съм от държава, където мога да се чувствам относително спокойна. Аз обаче съм наясно с проблемите на хората в много други държави-членки и чувствам срам от това, защото то не е достойно за Европейския съюз. Бих искала да благодаря на докладчика за упоритата й работа, и по-специално на Комисията, г-н Дали и неговия екип, които предоставиха на Европейския парламент и на създателя на това законодателство от предишния парламентарен мандат, г-н Bowis, толкова голяма подкрепа, на която се надявахме. Също така бих искала да благодаря по-специално на белгийското председателство, което не присъства днес, но което положи всички усилия да се гарантира успехът на този процес. Въпреки че белгийското председателство направи всичко възможно, то не винаги можеше да постигне много заради понякога крайно упоритото, допотопно отношение на другите държави-членки. Нещо обаче беше направено и аз смятам, че ще можем да гласуваме с чиста съвест в подкрепа на законодателството утре. (Ръкопляскания) Антония Първанова: Г-н председател, поглеждайки четири години назад към началото на кампанията на ALDE "Европа за пациентите", имам добри причини да приветствам споразумението, постигнато със Света през декември. Първо бих искала да поздравя нашия докладчик, г-жа Grossetête, както и другите докладчици в сянка за доброто им сътрудничество и отлично свършената работа, както и автора на тази инициатива, нашия колега John Bowis. Парламентът запази единна и твърда позиция по време на преговорите със Съвета. Застъпихме се за пациентите и за пръв път ще има ясна законодателна рамка в Европейския съюз за пациентите, които търсят лечение в друга държава-членка. Трябва да разгледаме постигнатото споразумение като малка стъпка, но то представлява истинско постижение за пациентите в Европа, което ще засили правата им, като същевременно обърне внимание на техните нужди, на наличната им информация и на качеството и безопасността на здравните грижи. Сигурен съм обаче, че Парламентът щеше да подкрепи един по-амбициозен резултат. Въпреки че признавам необходимостта държавите-членки да бъдат в състояние да определят предварително разрешение за запазване на устойчивостта на системите си на здравеопазване, аз съжалявам, че те - включително белгийското председателство - понякога поставят организационните съображения над интересите и нуждите на пациентите. Ние обаче представляваме нашите граждани и имаме отговорност да ги представляваме в Парламента. Позволете ми да дам само един пример: качество и безопасност. Въпреки че държавите-членки изразиха желание да определят рисковете за качество и безопасност като критерий за отказа от предварително разрешение, те не бяха склонни да приемат - и се противопоставиха на - всяка система за споделяне на информация и повишаване на изискванията в тази област на равнището на Европейския съюз. Групата ALDE приветства бъдещата директива, но ние стриктно ще следим за изпълнението й и ще се уверим, че е налице правилна отчетност и контрол, с цел да се гарантира, че директивата се изпълнява правилно, както и че разпоредбите за предварително разрешение и възстановяване на разноските няма да се превърнат в неоправдана пречка за пациентите. И накрая, позволете ми да подчертая едно от съжаленията ми: липсата на амбиция на договорените разпоредби за сътрудничество в областта на електронното здравеопазване отново поради силната опозиция от страна на най-напредналите държави-членки в тази област. Ефектът на първоначалното предложение на Комисията беше значително ограничен. Ето защо бих искала да задам следния въпрос на г-н Дали. Комисията ще разгледа ли развитието на самостоятелно предложение относно електронното здравеопазване, което насърчава сътрудничеството и осигурява оперативна съвместимост на данните и безопасност на пациентите, като по този начин го направи реалност в Европа? Jean Lambert: Г-н председател, мнозина в Парламента ще си спомнят, че на първо четене това беше един изключително спорен въпрос, и аз смятам, че чуваме единствено за различията между нас. Имаше опасения за това дали пазарните сили биха надвили услугите от общ интерес като хората, които бяха загрижени за правото на избор и пътуване на пациентите, бяха изправени срещу онези, които питаха кои пациенти действително биха упражнили този избор. Смятам, че в крайна сметка постигнахме един разумен компромис. Както вече беше казано, в случаите, в които е налице медицинска необходимост от спешно лечение, ние вече разполагаме с действаща система при координацията на социалното осигуряване. Тази директива се отнася повече до пазарната система, до избора и до способността на хората да избират къде да отидат и да разполагат с необходимите средства. Така че вече има яснота, а именно, че държавите-членки могат да въведат системи, които да им позволят да се гарантира, че може да се отговори на тези потребности. Директивата трябва да се приветства и защото разглежда въпроси, свързани с правното измерение и правната сигурност: с това къде е отговорността за последващо лечение, с въпроса за компенсациите, в случай на проблеми, и с въпроси относно гаранциите, че процедурите се извършват от квалифициран медицински персонал. По въпроса за редките заболявания също постигнахме компромис, който е по-добър от първоначално представения такъв. Както вече беше казано, за много пациенти това ще работи добре, но трябва да се погрижим и за пациентите в собствените си държави-членки. Milan Cabrnoch: Г-н председател, бих искал да започна като благодаря и на двамата докладчици, г-жа Grossetête и г-н Bowis. Днес се навършват точно две години, шест месеца и 16 дни откакто Европейската комисия внесе дългоочакваната директива за правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи, но историята на тази директива е от много по-отдавна, когато този въпрос първоначално беше част от директивата за услугите. Вече е ясно каква огромна грешка беше да се оставят здравните услуги извън директивата за услугите. Не трябва да забравяме, че приетата директива разглежда само правата на пациентите, докато въпросът за свободното движение на здравни услуги в Европейския съюз остава нерешен. Системите на здравеопазване в държавите-членки може и да се основават на едни и същи общи принципи, но организацията на здравеопазването се различава значително в отделните държави-членки. Текстът, за който ще гласуваме утре и който подкрепям, е голям компромис между правата на гражданите и пациентите, от една страна, и опасенията на правителствата на държавите-членки, от друга. Въпреки големия брой отстъпки и трудности, внесеното предложение представлява малък, но важен напредък. Предложената директива изяснява, макар и несъвършено, правата на пациентите, като им осигурява достъп до информация и напълно потвърждава, в съответствие с принципа на субсидиарност, изключителната отговорност на правителствата на държавите-членки за организацията и финансирането на здравните грижи и за качество, безопасност и достъпност на здравните грижи на тяхна територия, като има предоставя възможност да определят правилата, съобразно които гражданите трябва, когато е целесъобразно, да потърсят съгласие преди да получат здравни грижи в чужбина. Госпожи и господа, надявам се, че ние също ще продължим да работим по директивата в Парламента през следващите няколко години, както и че ще подобрим правата на пациентите в Европейския съюз. Kartika Tamara Liotard: Г-н председател, утре е големият ден, когато здравните грижи ще се превърнат в продукт на вътрешния пазар. Новата директива разглежда здравните грижи като търгуеми на пазара на стоки. Онези, които имат най-много пари, ще бъдат сред първите с достъп до местата с най-много и най-евтини доставки на здравни грижи. Това предложение обаче ще запази съществуващата двустепенна система на здравеопазване. Чудя се колко от колегите ми могат да се идентифицират с казаното от мен. Здравеопазването е основна необходимост, към която всеки трябва да има равен достъп. Онези от вас, които ще гласуват в подкрепа на доклада утре, вероятно смятат, че това ще е от голяма полза за пациентите, но това със сигурност няма да е така. Аз подкрепям всичко, което допринася за правата на пациентите, но ако приемем тази директива, можем в действителност да очакваме множество проблеми в областта на правата на пациентите; ще ви дам няколко примера. Застрахователните дружества с радост ще изпращат пациенти отвъд граница, ако там е налице по-евтина възможност за лечение. Това ще намали предлагането на грижи в родните държави на пациентите. Всички лечения, които вече не носят печалба, вече няма да се предлагат в по-скъпите региони. Вместо да получат повече права пациентите няма да имат друг избор и те ще трябва да пътуват зад граница. Освен това пациентите от региони, където здравните грижи са по-евтини, няма да бъдат в състояние да пътуват до други региони, защото те няма да бъдат автоматично компенсирани за свързаните с това допълнителни разноски. Ето защо здравният туризъм, който е поставената цел на тази директива, ще бъде ограничен само за богатите. Нека сега се спрем на регионите, където здравните грижи са евтини, и на онези, където времето за изчакване е кратко. В крайна сметка те ще приемат толкова много здравни туристи, че няма да има място за собствените им местни пациенти. Успяхме да прочетем пример за това в понеделнишкото издание на белгийския ежедневник "Де Щандаард" и мога да ви уверя, че ще последват още подобни примери. Смятам, че всички пациенти имат правото на качествено здравеопазване и здравни грижи, които се предоставят на родния им език, в близост до мястото, където живеят и близо до семейството им. Вместо това Европа насърчава пациентите да търсят здравни грижи в чужбина и след това оставя пазара да си свърши работата. Онези от вас, които са съгласни с това, ще гласуват "за" утре; онези от вас, които са съгласни с мен, със сигурност трябва да гласуват "против". Oreste Rossi: Г-н председател, госпожи и господа, първоначално директивата съдържаше някои трудни области. По време на обсъжданията в комисия и в тристранния диалог постигнахме споразумение за един текст, който като цяло е балансиран и който взема предвид необходимостта от качество и безопасност на здравните грижи, общите принципи на възстановяване на разноските, предварително разрешение, трансгранично сътрудничество за лечението на редки заболявания и електронните здравни услуги. Опитахме се да постигнем целта за зачитане на правото на всички пациенти на трансгранични здравни грижи с цел предотвратяване на медицинския туризъм. Разходите на здравните услуги за лечение на гражданин на друга държава-членка с право трябва да бъдат поети от родната държава на пациента. Също така искахме да задължим държавите-членки да гарантират основни нива на здравеопазване, но това не беше възможно. С оглед на подобренията на текста, постигнати чрез посредничество, ще гласуваме "за". Това се отнася и до другия разглеждан текст по отношение на европейската инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции, който представлява предварителна стъпка към представяне на законодателно предложение, насочено към постигане на интеграция между различните съществуващи политики. Общата цел на двете мерки е да подчертае необходимостта от по-добра координация между държавите-членки изключително в интерес на гражданите. Csanád Szegedi: (HU) Г-н председател, г-жо Гьори, госпожи и господа, лично аз подкрепям доклада за упражняването на правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи. Многобройни примери показват, че голям брой пациенти търсят съответните здравни услуги в други държави-членки. Всички сме запознати със случая Кол в Люксембург, който свидетелства за това явление. За съжаление, външните и вътрешните различия в рамките на Европейския съюз, под което имам предвид различията между западноевропейските и източноевропейските региони, не се свеждат до икономически различия и разлики в социалните услуги. Налице е и голямо разминаване по отношение на здравеопазването и е задача на Европейския парламент да намали тези различия, тоест различията между Западна и Източна Европа, защото здравеопазването с еднакво висок стандарт на качество може да осигури начин за намаляване на броя на хората от една държава-членка, които използват здравните услуги на друга. Освен това е от съществено значение да се стандартизира ролята на дружествата за здравно осигуряване, защото по този начин може да се гарантира, че няма да бъде засегнат универсалният европейски принцип на свобода на движение. Освен това смятам, че е важно да се координират препоръките на професионалната колегия, за да се гарантира, че отделните държави-членки прилагат едни и същи процедури за същите категории заболявания. Здравето не трябва да е привилегия, а едни и същи заболявания не могат да се лекуват по различен начин в Унгария и в Швеция, само защото първата се намира в Източна Европа и хората живеят в по-неблагоприятни условия, докато последната принадлежи към Западна Европа и хората там живеят по-добре. Christofer Fjellner: (SV) Г-н председател, смятам, че утрешното гласуване ще бъде едно от най-важните, в които съм участвал през шестте ми години в Европейския парламент. Това не е защото въпросът засяга много хора - повечето хора, разбира се, искат и имат правото да получат добри, своевременни здравни грижи, където живеят. Това е така, защото това може да е от изключително важно значение за тези, които ще бъдат засегнати. Може дори да става въпрос на живот или смърт. Това засяга и основната идея на европейско сътрудничество - свободното движение. Всъщност е безобразие, че едва сега предлагаме свободата на движение на онези, които се нуждаят от нея в най-голяма степен; онези, които са болни - пациентите. Това е компромис и аз знам, че аз и моите колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) щяхме да отидем по-далеч по отношение на много аспекти, но сега не трябва да забравяме как стояха нещата не много отдавна, с всички приказки за здравен туризъм, заплахата от срив на националните системи на здравеопазване, изискването за предварително уведомление или, да го кажем ясно, като пациенти щяхме да бъдем задължени да искаме позволение преди да упражним правата, предоставени ни от Съда на Европейския съюз. Така стояха нещата преди и с оглед на това фактът, че изобщо разполагаме с решение, представлява огромен успех. Не считам това за решение, което взимаме вследствие на направеното от шведската или европейската левица, а по-скоро въпреки него. Спомням си предишния текст и факта, че например шведските социалдемократи се въздържаха от гласуването на първо четене. Вчера някои отправиха призив за въвеждане на предварително уведомление в Швеция. Надявам се Швеция да не направи това. В продължение на дълги години нямахме нужда от предварително уведомление и се надявам, че това ще продължи да бъде така и за в бъдеще. Нашето решение обаче ще бъде взето в Европейския парламент утре и след това ще зависи от държавите-членки и Комисията. Приложете доклада, за да засилим правата на пациентите, вместо да ги намалим. Това е моят призив към държавите-членки. На Комисията бих казал: следете отблизо държавите-членки, защото знаем, че те ще искат да избегнат прилагането им. Gilles Pargneaux: (FR) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, на първо място, позволете ми да изразя задоволството ни по отношение на напредъка, постигнат от директивата, която ще приемем утре. В продължение на години единствено Съдът на Европейския съюз разрешаваше споровете във връзка с трансграничните здравни грижи и правата на пациентите. Днес, мобилността на пациентите вече не е необичайно явление в Европа, а се е превърнала в част от ежедневието. Трансграничното лечение в момента представлява 1% от общите разходи за здравеопазване в Европа. Не трябва обаче да бъркаме мобилността на пациентите с медицинския туризъм, развил се през последните годни. Последният вече става организиран и, за съжаление, се оказва все по-печеливш. Здравеопазването постепенно се превръща в конкурентен пазар. Германци отиват в Унгария за зъболечение, британци - ако не разполагат със средства - отиват във Франция, за да бъдат оперирани по-бързо. Съществуват множество примери за това. Трябва обаче да се гарантира, че здравето не се разглежда като стока, за да може всички да бъдем равни. Ето защо през последните три години защитавахме принципа на предварително разрешение от страна на държавите-членки, където се плащат здравноосигурителните вноски, за болнично и извънболнично лечение. Бих искал да отдам дължимото на работата на двамата докладчици - г-жа Grossetête и нашия докладчик-социалист, г-жа Roth-Behrendt, която по-специално бих искал да поздравя - която даде възможност за постигане на значителен напредък, като например възстановяването на разноските за здравни грижи, създаването на национални бюра за контакт и европейски референтни мрежи, лечението на редки заболявания и засилено сътрудничество между държавите-членки. Г-н председател, г-н член на Комисията, работата ни не е приключила. Трябва да отидем още по-далеч, отвъд постигнатия напредък, за да се премахнат различията, които все още съществуват в Европа, и аз знам, че заедно можем да гарантираме, че европейските пациенти и граждани биват третирани еднакво. Corinne Lepage: (FR) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, основната заслуга на това споразумение е, че то осигурява степен на правна яснота, както вече заявиха моите колеги. Досега Съдът на Европейския съюз отговаряше за тези въпроси, което е и причината за правната несигурност, която премахваме в момента, и аз смятам, че трябва да сме много благодарни на докладчика, г-жа Grossetête, докладчиците в сянка и на г-н Дали за тяхната работа. Този законодателен акт подобрява информацията за пациентите, качеството на грижите, разходите и процедурите за възстановяване на разноски. Също така съм доволна от системата за предварително разрешение за по-скъпите лечения, включително болничното лечение, специализираното лечение или лечението, което представлява особен риск за пациентите. Целта очевидно не е да се попречи на пациентите да получат лечение в чужбина, а да се предотврати медицинският туризъм, както и рисковете за системите за социално осигуряване. Аз обаче имам смесени чувства по отношение на условията за прилагането на тази процедура, която може да създаде риск за неравно третиране на пациенти от държавите-членки. На първо място, какво означава "разумен срок"? Трябва да се погрижим да се гарантира, че терминът "разумен" не излага на риск нуждите на пациентите. Също така трябва да се погрижим държавите-членки да създават финансови процедури, за да се гарантира, че пациентите, особено тези с по-ниски доходи, не трябва предварително да плащат прекалено много. Не би било приемливо административните трудности да са в ущърб на правата на пациентите. И накрая, различните решения на държавите-членки по отношение на възстановяването на разноските за здравни грижи също могат да доведат до неравнопоставеност между пациентите, ако е налице минимален праг на възстановяване на разноските, от една страна, и нещо друго, от друга. Г-н председател, г-н член на Комисията, това са забележките, които исках да направя. Claude Turmes: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, г-н Bowis, настоящата директива създава ясни, прозрачни права. Ако искам да пътувам в чужбина, ситуацията ще бъде ясна и решенията вече няма да бъдат на произволен принцип, какъвто беше случаят с някои държави. Освен това ще бъде налична по-добра информация, ако избера да отида в друга държава. Директивата обаче ще трябва да се изпълни от националните правителства. Това, което директивата предотврати, е нещо, за което някои членове на Комисията и може би на Парламента са мечтали, а именно отварянето на границите с цел подобряване на националните системи на здравеопазване. Аз съм горд от факта, че с двамата докладчици, включително г-жа Grossetête, успяхме да запазим баланса. Показахме опозицията си на здравния туризъм и подкрепата си за гарантиране, че националните системи няма да бъдат подкопани. Директивата няма да разреши проблеми с различията в качеството на медицинските грижи. Това може да се постигне единствено чрез достатъчни нива на инвестиции във всяка държава-членка. Г-н Дали и Комисията, след като вече разполагаме с директивата, ще съм доволен, ако обърнете по-голямо внимание на регламента за социалното осигуряване, което е системата, на която се основава всичко и която дава ясно да се разбере на кого се плаща и къде всичко е добре организирано. Трябва да окажете по-голям натиск върху държавите-членки, за да се гарантира по-ефективното изпълнение на регламента, вместо да излизате с нови идеи за дерегулация и конкуренция. Kay Swinburne: (EN) Г-н председател, настоящата директива предприема конкретни стъпки за засилване на правата на пациентите при достъпа до здравни услуги в целия Европейски съюз. Аз проявих интерес към директивата, защото изпълнението й ще има определено отражение в моя избирателен район в Уелс, където, въпреки че правителството на Обединеното кралство преговаря с Европейския съюз по въпросите на здравеопазването, правомощията за последващото управление и разгръщане на здравните грижи ще бъдат предоставени на правителството на Уелс. Първоначалните ми опасения относно потенциалното въздействие върху системата на здравеопазване на Уелс и в частност по отношение на възстановяването на разноските и предварителното разрешение бяха разсеян, след като в предложенията беше включена известна степен на гъвкавост. Възможността държавите-членки и регионалните двойки да бъдат в състояние да вземат решения относно допустимите лечения с предварително разрешение и определяне на горна граница на размера на възстановяване на разноските ще допринесе в известна степен за разсейване на опасенията относно вече претоварените и обременени системи на здравеопазване. В резултат от работата с моите бивши и настоящи колеги в Парламента, и в частност г-н Bowis, можем да сме доволни, че направихме стъпка напред за гарантиране на по-ясна информация за пациентите, по-добър избор на здравни грижи и по-тясно сътрудничество между различните системи на здравеопазване в Европейския съюз. Това би трябвало да доведе до повишаване на стандартите в целия Европейски съюз чрез избора на пациентите. João Ferreira: (PT) Г-н председател, намерението зад тази директива беше ясно от самото начало: включване на здравните услуги в целта за либерализиране на услугите и задоволяване на интересите на икономическите и финансови групи чрез разширяване на сферата им на дейност в областта на здравните грижи във всички държави на Европейския съюз и разглеждане на здравните грижи като обикновена стока, а техните потребители - единствено като потребители. Настоящото предложение ще изостри различията между европейците и ще навреди на онези, които не разполагат със средствата да прибягнат до частни здравни услуги или до здравни грижи в друга държава-членка на Европейския съюз. Дори с включените в него изменения, приемането му и свързаните с това много високи разходи биха могли да имат сериозни последици за някои държави, не на последно място Португалия и националната й здравна служба. На практика същият Европейски съюз, който налага строги ограничения на националните бюджети, когато става дума за финансиране на обществени услуги като здравните грижи, не се притеснява да обременява тези бюджети, когато става дума за насочване на обществени средства към частни икономически и финансови групи, които развиват дейност в областта на здравните грижи или към насърчаване на медицинския туризъм. В действителност, в желанието си за насърчаване на бизнеса, настоящото предложение не предвижда подходящи гаранции за безопасността на потребителите или качеството на здравните грижи, по-специално по отношение на извънболничната помощ. За разлика от казаното от някои хора системата за предварително разрешение не разполага с достатъчно разпоредби за тези случаи. Ето защо е необходимо тези намерения също да бъдат блокирани по начин, подобен на случилото се през 2007 г. с изключването на здравните услуги от прословутата директива "Болкещайн". Jaroslav Paška: (SK) Г-н председател, бих искал да започна, като изразя известно разочарование по отношение на позицията на Съвета във връзка с директивата за правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи, защото Съветът не успя да приеме на първо четене много от добрите предложения за изменения от Европейския парламент. Именно Европейският парламент положи на първо четене добра основа за правилното прилагане на разпоредбите в областта на трансграничните здравни грижи в държавите-членки по начин, по който пациентите могат, когато има основание и при спазване на определените правила и без обременяване на съда, да получат необходимата им извънболнична и болнична помощ в друга държава-членка. Ето защо е добре, че при изготвянето на доклада в комисията на второ четене беше възможно да се продължи първоначалната философия, която изразява позицията на Парламента от първо четене, и като се започне от понастоящем непрозрачната ситуация при трансграничните здравни грижи, да се постигне достойно решение на проблема. Компромисният текст, подкрепен от съдебната практика на Съда на Европейския съюз и внесен за днешното разискване, предоставя на гражданите ни нови възможности и ново качество в областта на здравните грижи, и затова според мен трябва да се погрижим директивата да бъде приложена в ежедневието възможно най-бързо. Licia Ronzulli: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, след съдебна процедура, която продължи с години, утре най-накрая ще гласуваме за доклада, който ще предостави на европейските граждани, които са принудени да пътуват в чужбина всяка година, за да получат подходящите медицински грижи, стабилна правна основа. Това ще позволи на всички пациенти, а не само на най-добре осведомените и най-богатите, да се възползват от права, които през годините вече са били признати в решения на Съда на Европейския съюз. С отварянето на национални бюра за контакт трансграничният достъп до здравни грижи вече няма да бъде скок в неизвестното, при който до този момент вече изтощени от болестта пациенти твърде често трябваше да се справят с бюрократични, езикови и финансови проблеми. По отношение на болничната помощ държавата, в която се плащат здравноосигурителните вноски, може да поиска от пациентите, които решат да търсят лечение в чужбина, предварително разрешение, и това очевидно е необходимо, за да се защити стабилността на системата й на здравеопазване. Вероятно можеше да се направи повече по определени въпроси за защита на пациентите например по отношение на системата за предварително уведомление, която ще позволи на държавите-членки да повишат медицинските разноски, но само на доброволни начала. На последно място, бих искала да подчертая ентусиазма ми от участието в едно повсеместно разискване само с един общ знаменател, а именно приоритета да се сложи край на проблемите на хиляди пациенти в цяла Европа, и изглежда, че този момент най-сетне е дошъл. Karin Kadenbach: (DE) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Дали, според мен задачата на политиката е да спомогне за запазване и подобряване на качеството на живот на нашите граждани. Това в момента не е лесна задача в областта на здравни грижи. Това е преди всичко отговорност на отделните държави да се гарантира предоставянето на здравни грижи и достъп до най-доброто медицинско лечение, независимо от доходите на пациентите и регионите, в които живеят. Дори и при най-добрите възможни национални системи на здравеопазване обаче все още ще има случаи, в които пациенти ще се нуждаят или искат помощ, подкрепа и медицински грижи от друга държава. Настоящата директива полага правните основи и гарантира, че пациентите ще имат достъп до тези услуги без допълнителна бюрокрация, без правна несигурност и без да трябва да се правят големи авансови плащания. След дългия процес на преговори считам директивата за истински успех, въпреки че ще са необходими огромни усилия за изпълнението й от страна на системите на здравеопазване в отделните държави и на осигурителните дружества. Силно се надявам, че ще продължите да оказвате натиск в това отношение, защото дори най-добрите директиви могат да бъдат ефективни, единствено ако се изпълняват правилно. Също така ви призовавам да не се отказвате от опитите си да разширите превантивните мерки и предоставянето на здравни грижи. Смятам, че искаме гражданите на Европа да продължат да бъдат здрави възможно най-дълго и да имат най-добрия възможен достъп до висококачествени медицински грижи на възможно най-ниските цени. Frédérique Ries: (FR) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, аз също бих искала да благодаря и да поздравя нашия докладчик, г-жа Grossetête, която е свършила отлична работа при продължаването на работата на бившия ни колега г-н Bowis. С всички поздравления, които получава, изглежда сякаш днес честваме г-н Bowis. Смятам, че е важно да се подчертае важната роля на белгийското председателство, което направи необходимото за постигане на този труден компромис с Парламента, и по-специално с определени държави-членки, чиято позиция беше - как мога да я опиша? - съпротивителна в някои случаи. Настоящата директива за трансграничните здравни грижи е от съществено значение, дори и да засяга едва 1% от националните бюджети за здравеопазване, защото освен цифрите това, върху което трябва да се съсредоточим, е силата на символа, което е законното право на всеки европейски гражданин да бъде лекуван в чужбина и да му бъдат възстановени разноските за полученото лечение с цялата точна информация. Също така беше важно ясно да се определят предпазни мерки за предотвратяване на всякакви форми на медицински туризъм, но и за въвеждане на достатъчна гъвкавост в текста, за да се насърчи диагностицирането и лечението от двете страни на границата. Тук имам предвид определени заболявания в частност като редките заболявания. Ще приключа, г-н председател, като заявя, че това е важна първа стъпка, но ще трябва да отидем и по-далеч и да продължим да се борим, за да постигнем напредък по отношение на Европа на здравето, която ни е толкова скъпа. Tadeusz Cymański: (PL) Г-н председател, не съществуват идеални закони. Всички имат недостатъци, както и предимства, но настоящата директива определено повдига повече надежди, отколкото страхове. Европа, въпреки случващите се бързи промени, продължава да бъде континент на големи различия и дори контрасти. Това се отнася както до нивото, така и до мащаба на здравеопазване, и е очевидно, че повече страхове се изразяват от по-бедните държави, които са на етап на трансформация и се опитват да догонят по-богатите държави. Нивото на финансиране и осигуряване на медицински нужди в държавите в процес на преход обаче е много по-ниско. Ето защо директивата представлява огромна възможност и източник на надежда за всички пациенти в държавите, за които говоря. Правителствата са изправени пред голямо предизвикателство, но парадоксално, в действителност, тази директива ще наложи множество реформи и ще обърне внимание на мащаба на недостатъчно финансиране на здравните грижи, защото недостатъчното финансиране не е само резултат от ограничените финансови възможности на тези държави, но и следствие от грешките на настоящата политика и на подценяването на огромното значение, което здравните грижи имат за европейските граждани. Благодаря ви за вниманието и се обръщам към вас да подкрепите тази директива, независимо от окончателния вариант на така наречената предпазна клауза. Предпазната клауза е израз на компромиса, а "компромис" е дума, която ние приветстваме. Sabine Wils: (DE) Г-н председател, предложението за директива за мобилността на пациентите може бързо да доведе до свеждане на здравните грижи в Европейския съюз до нивото на най-малкия общ знаменател посредством подхода, основан на услугите. Моята група категорично се противопоставя на идеята покупателната способност да се превърне в критерий за предоставяне на здравни грижи и пациентите да се превърнат в потребители. Предложената директива ще позволи на здравноосигурителните дружества да изпращат пациенти в чужбина за по-евтино лечение. Това ще доведе до високи равнища на конкуренция и натиск върху цените в сектора на здравеопазването. Ако дадено лечение е налично на по-ниска цена на няколкостотин километра и ако пациентите се изпращат там от здравноосигурителните дружества, това ще доведе до положение, при което това лечение вече няма да се предлага на местно равнище. Ето защо секторът на здравеопазването просто ще следва неолибералната логика на пазара, вместо да дава приоритет на благосъстоянието на пациентите. Бих искал да ви попитам, госпожи и господа, дали искате да станете свидетели на здравен туризъм в този чувствителен сектор. Аз съм на мнението, че пациентите трябва да получават здравни грижи близо до мястото, където живеят. Това е обществена отговорност като част от предоставянето на услуги от общ интерес, които трябва да бъдат достъпни за всеки на местно ниво. Anna Rosbach: (DA) Г-н председател, няма болен човек, който иска да отиде в чужда държава, ако лечението е също толкова добро и в родната им държава. Въпреки това настоящото предложение е най-доброто, което можем да постигнем. Гарантираме, че финансовият модел е променен и че националните системи на здравеопазване не са застрашени, като същевременно се уверяваме, че пациентите ще получат по-добри възможности за лечение в други държави на Европейския съюз. Пациентите могат по-лесно да търсят лечение в друга държава, ако например предлаганата експертиза и лечение не са налични в родната им държава. Това е важно по отношение на много редките заболявания, които изискват специализирани познания. Ако можем да концентрираме лечението на тези редки заболявания на няколко места в Европейския съюз, шансът за възстановяване на пациентите е много по-голям, защото лекарите, които често използват специализираните си умения, могат да постигнат по-добри резултати. Това обаче не трябва да означава, че държавите-членки трябва да съкратят системите си на здравеопазване - нещо, което също се посочва в текста. Благодаря Ви, г-н председател, и бих искала също така да благодаря на г-н Дали и на докладчика. Благодаря ви за отличната работа. Elżbieta Katarzyna Łukacijewska: (PL) Г-н председател, преди всичко бих искала да поздравя докладчика, г-жа Grossetête, която е свършила много трудна работа. Това не беше лесна задача, заради различните позиции на държавите-членки на Европейския съюз и различните системи на здравеопазване в различните държави. Постигането на компромис между очакванията и възможностите изискваше не само умения за преговори, но най-вече съответните познания по темата. Всички сме наясно, че мерките, които се съдържат в директивата за правата на пациентите в областта на здравните грижи - и докладчикът говори за тези мерки подробно - е това, което гражданите на Европейския съюз искат, особено в онези държави, където достъпът до специалисти и съвременни процедури е ограничен. Важно е, че по време на работата по текста на директивата и благодарение на постигнатите компромиси беше възможно да се промени нагласата на държавите-членки, които първоначално блокираха нейните разпоредби. Основните елементи на директивата са достъпност, удобство и сигурност по отношение на здравните грижи, както и правото на пациентите да използват здравните услуги на други държави-членки и определени разноски да им бъдат възстановени. Директивата се основава на нуждите на пациентите, а не на финансовите ресурси. Бих искала да посоча, че разпоредбите на директивата ще означават не само подобряване на здравното състояние на пациентите, но смятам, че тя ще бъде основата за подобряване на системите за здравеопазване в някои държави на Европейския съюз. Трябва да се подчертае, че директивата е първата и основна крачка към мобилност на пациентите, укрепване на правата на пациентите и премахване на неравенствата в различните държави-членки. Andres Perello Rodriguez: (ES) Г-н председател, смятам, че трябва да поздравя докладчиците, особено г-жа Grossetête и г-жа Roth-Behrendt от собствената ми група, за свършената от тях работа по превръщането на един неработещ законодателен акт в полезен такъв, защото това даде възможност правото на обществени здравни грижи да бъде включено като правна основа и предостави нова насока, която да ни позволи да положим основите, за да се гарантират на гражданите безопасността и качеството, което те винаги избират. По-важното е, че тяхната работа също така означава, че ролята на държавите-членки, където се плащат здравноосигурителните вноски и където се получава лечението, ще бъде ясно регламентирана. Аз обаче не смятам, че трябва да се задоволим с това, а вместо това то трябва да бъде началото на една много по-голяма стъпка напред, така че, както заяви г-жа Roth-Behrendt, тази директива да се превърне само в една формалност, защото нивото на равенство, постигнато във всички държави-членки, означава, че не е необходимо всеки гражданин да се връща в родината си. В тази битка трябва да постигнем законодателство, което гарантира правата на гражданите във връзка със здравните грижи, които трябва да получат - ползи и безопасност - вместо само правото на мобилност между държавите-членки, с което вече разполагат. Именно качеството ще създаде съюз или в противен случай ще правим много малки стъпки. Miroslav Ouzký: (CS) Г-н председател, тези от нас, които сме по-дълго в Европейския парламент, със сигурност ще си спомним как се появи този стандарт. Историята е почти комична. В началото беше докладът на г-жа Gebhardt, който трябваше да позволи свободното движение на услуги в Европейския съюз. Ние отделихме част от доклада и решихме, че здравните услуги заслужават специален стандарт. Когато Комисията в крайна сметка внесе директивата, свободното движение на здравни услуги постепенно беше премахнато, с което ни остана частта, която описва правото на пациентите да се движат свободно в Европейския съюз при търсенето на здравни услуги и здравни грижи. С това искам да подчертая, че "европейщината" ни понякога е по-скоро свързана с тези плакати и символи, отколкото с прилагането на практичните свободи, въз основа на които Съюзът би трябвало да се основава. Директивата предизвика множество опасения сред отделните държавите-членки по отношение на прекомерната експлоатация и разрушаване на националните бюджети. Бих искал да завърша, като заявя, че това не е точно това, което искахме, но е правилният ход и със сигурност стъпка в правилната посока. Бих искал да пожелая късмет на докладчиците и да им благодаря за работата. Horst Schnellhardt: (DE) Г-н председател, горещо приветствам факта, че директивата най-накрая влезе в сила. Бих искал да напомня на Парламента, че в един момент изглеждаше, че целият законодателен процес ще се провали. Смятам, че благодарение на уменията на докладчика и на преговарящия екип и, разбира се, на белгийското председателство разполагаме с резултат, от който можем да сме доволни. Аз съм особено доволен, че правото на държавите-членки да поставят ограничения върху лечението в друга държава беше определено по-ясно. Това не беше така в предложението, внесено от държавите-членки. Смятам, че вече разполагаме с решение, което ще даде възможност процесът на отхвърляне на молба за лечение да бъде проследен и проверен. Това е важна стъпка напред. На кого помагаме в частност? Смятам, че помагаме на 60 000 души, които са в списъците на чакащите за трансплантация на органи. Разбира се, ние вече приехме директивата за трансплантация на органи, но това е друга мярка, която ще намали времето на изчакване. Също така помагаме на милиони хора, които страдат от едно от 30 000 редки заболявания. Те ще могат да получат по-целенасочено и по-качествено лечение, ако пътуват до друга държава. Аз обаче не смятам, че директивата ще доведе до развитието на здравен туризъм в Европа. Смятам, че опасенията, изразени от някои от левицата в Парламента, са напълно неоснователни. Това не е въпрос, заради който трябва да сме загрижени. Edite Estrela: (PT) Г-н председател, текстът е резултат от много работа и преговори и затова бих искала да благодаря на г-н Bowis, г-жа Grossetête и на г-жа Roth-Behrendt. Не можем да не признаем постигнатия напредък, защото този нов вариант предвижда повече гаранции по отношение на безопасността и качеството на услугите. Въпреки че текстът на членове 7 и 8 беше подобрен, смятам, че можеше да се направи повече за гарантиране на по-голяма равнопоставеност. По-голямата част от пациентите, особено тези от по-слабите социално-икономически групи, не искат да бъдат лекувани в чужбина заради езиковата бариера и липсата на подкрепа от семейството. Европейците с по-високи доходи не се сблъскват с тези пречки. Ето защо се боя, че в държавите със системи на здравеопазване, които са универсални и най-вече безплатни, новото законодателство може да послужи за стимул за намаляване на инвестициите в националните системи и може да спомогне за създаването на пазар на здравни грижи за богатите. Независимо от това се надявам, че прилагането на директива ще спомогне за намаляване на неравенствата в областта на здравните грижи. Mairead McGuinness: (EN) Г-н председател, подобно на другите, и аз приветствам това разискване и директивата и благодаря на нашия докладчик. Аз може би съм по-предпазлива, отколкото някои членове. Смятам, че не бива посланието на Парламента да е, че от сега нататък всичко е наред с трансграничните здравни грижи. Все още има какво да обсъждаме и да направим, за да постигнем успех. Може ли да цитирам - и се надявам да го направя точно - собствените думи на члена на Комисията? Той каза, че е "ясно, че всички държави-членки са длъжни да инвестират в държавите си, да предоставят на гражданите си здравните грижи, от които те се нуждаят". Виждам, че той кима в съгласие, така че съм го цитирала правилно. Добре е, че можем да представим това съобщение на държавите-членки, които не правят това и които имат дълги списъци с чакащи. Собствената ми държава, Ирландия, е включена тук. Истината е, че хората биха предпочели да бъдат лекувани по-близо до дома. Ето защо са налице безкрайни протести - и то с право - в Ирландия, относно закриването на местни болници и местни услуги. Въпреки това, директивата може да бъде успешна, ако принуди държавите-членки и техните доставчици на здравни грижи да разгледат услугите си и да подобрят предоставянето на услуги на онези, които се нуждаят от тях. Те ще трябва да платят за тях така или иначе, ако гражданите ни се възползват от правата, предоставени им с тази директива. В заключение, хората вече имат право да пътуват за трансгранично здравно обслужване съгласно Регламент № 883/2004, но те не знаят за това. В противен случай бихме станали свидетели на много повече трансгранични пътувания на пациенти с цел здравно обслужване. Така че нека информираме гражданите си за това, което им се полага, и да се надяваме да не ни се налага да пътуваме зад граница, но ако се наложи да бъдем в състояние да направим това свободно и да разполагаме с необходимите ни услуги. Edit Herczog: (HU) Г-н председател, приветствам първото разискване на унгарското председателство. На първо място, бих искала да отбележа, че тази тема си струваше да бъде обсъдена извън контекста на директивата за услугите, защото въпросът за трансграничните здравни грижи има множество уникални характеристики. Бих искала да поздравя докладчиците и докладчиците в сянка, както и Джон на местата за гости. Изключително важно е обаче да не се поставя под въпрос задължението на държавите-членки за осигуряване на здравни грижи за техните граждани. Много е важно да се потвърди, че директивата не е привилегия за богатите, а инструмент за предоставянето на по-добри здравни грижи на пациентите с редки заболявания. В работата си се ръководихме от тази цел. Друго много важно съображение е, че директивата ще ни позволи да използваме по-добре природните условия. Имам предвид например унгарските балнеологични центрове, които могат да излекуват определени заболявания много по-ефективно и които не могат да бъдат преместени. Очевидно, пациентите са тези, които трябва да дойдат при нас. Много е важно да се продължи в тази насока, така че здравите, болните, европейските граждани могат да почувстват, че Европейският съюз се отнася и е предназначен за тях. David Casa: (MT) Г-н председател, много от нас не обръщат голямо внимание на здравето си, докато все още сме здрави и нямаме нужда от медицински грижи. Когато се окажем в несигурно здравно състояние обаче, ние автоматично започваме да разбираме наистина колко те са важни за нас и колко е важно да разполагаме със съответната система на здравеопазване и не само добра, но и ефикасна и ефективна система. Гражданите на Европейския съюз могат да се възползват от медицинско лечение от различните държави-членки, когато състоянието им не може да се лекува в собствената им държава. Не трябва да забравяме, че това трябва да е последната възможност и че не трябва да се насърчава, защото е най-скъпият вариант и освен това не е практичен. Трябва да прибягваме до него, когато няма какво друго да се направи. Когато случаят е такъв обаче, трябва да се гарантира, че свързаната с това бюрокрация е сведена до минимум, както и че подобрява качеството на достъп и сигурност. Държавите-членки също така трябва да разполагат с необходимите инструменти за защита на своите системи на здравеопазване и за справяне с допълнителния приток на пациенти от други държави, с които евентуално трябва да се справят. Ето защо би било идеално, ако на държавите-членки се даде разрешение предварително. Това, което се вижда ясно в този контекст, е, че действащите в момента правила не са достатъчни - напротив, те са неясни и противоречиви. Както видяхме при случая с донорството на органи обаче, трябва да се стремим да излезем с решения, така че Европа да може да постигне напредък в тази област и да предложи най-доброто възможно медицинско обслужване на гражданите си. Zuzana Roithová: (CS) Г-н председател, бих искала с огромно облекчение да обърна внимание на факта, че Парламентът най-накрая постигна политическо решение за правото на пациентите на трансгранични здравни услуги при условия, които в продължение на години бяха защитавани само от Съда на Европейския съюз въз основа на съдебното производство. Радвам се, че днешният компромис формулира същия вид условия за плащане, за които някои от нас се застъпваха за директивата за услугите преди няколко години. Бих искала да изкажа искрената си благодарност на моите колеги, г-жа Grossetête и г-н Bowis, които поздравявам за постигането на това приемливо споразумение, както и за изготвянето на важни гаранции за упражняване на това право. Смятам, че правото на мобилност ще направи лечението на сериозни здравословни състояния достъпно за всички европейци, и в крайна сметка ще доведе до по-кратко време на изчакване за операциите в целия Европейски съюз. По този начин една от големите ми лични цели, за които винаги съм работила, беше изпълнена. Бих искала да добавя, че все още сме изправени пред редица проблеми, като например решаването на здравните услуги в интернет, мобилността на здравните работници и други. Theodor Dumitru Stolojan: (RO) Г-н председател, бих искал да започна като поздравя г-жа Гьори за мандата, с който разполага в момента, както и да пожелая късмет на нея и на унгарското председателство. Бих искал да поздравя всички, които допринесоха за проекта за доклад, който обсъждаме днес. Както може би сте научили, Румъния принадлежи към групата държави, които имаха резерви относно поредицата от компромиси, които бяха постигнати в Съвета. Тези резерви не са показател за противопоставянето на Румъния на трансграничните здравни грижи. Те изразяваха загрижеността на румънското правителство относно финансовата стабилност на трансграничните здравни грижи и мащаба, който може да достигне, защото, както знаете много добре, някои държави-членки разполагат с много нисък национален доход. От друга страна, инвестициите предлагат средство за намаляване на този риск. В същото време обаче смятам, че реформите на системите на здравеопазване на държавите-членки са от първостепенно значение. В този случай смятам, че Европейската комисия трябва да вземе по-активно участие по отношение на реформите на системите на здравеопазване. Christa Klaß: (DE) Г-н председател, мобилността на пациентите представлява огромна стъпка в посока на една Европа за гражданите и тази директива е ясно структурирана. Тя има не само баща, г-н Bowis, но и майка, г-жа Grossetête. Бих искала да им благодаря много за всичките им усилия. Прекарахме много време в обсъждане на правилната посока и вече знаем, че все още не сме на правилния път. Разполагаме обаче със стабилна, добре проектирана основа, върху която да градим. Ситуацията е сложна. Имаме 27 държави-членки, всяка от които се намира на различна изходна точка, както от гледна точка на структурата на здравното им обслужване, така и на системите им на здравно осигуряване. Предварителното разрешение за болничен престой в друга държава-членка и зачитането на етичните и морални принципи на здравното законодателство на всяка държава представлява правилният подход. От една страна, това дава възможност да се подпомогнат здравноосигурителните дружества и да се насърчи националната отговорност, а от друга, позволява всички граждани да имат достъп до услугите, предлагани от други държави-членки. Това е важна стъпка напред, особено по отношение на редките заболявания. Всяка държава-членка разполага със съоръжения на различно ниво. Всички те обаче вече могат да се възползват от научните изследвания и действащи другаде структури. Освен това специалистите ще имат възможност да развият уменията си, заради по-голямото търсене вследствие на по-големия достъп на хората до услуги. За хората в моя регион, който е близо до границата с Люксембург, Белгия и Франция, трансграничният достъп до здравни услуги е от голяма полза и ще обогати ежедневието им. José Manuel Fernandes: (PT) Г-н председател, госпожи и господа, правата, които се предоставят от тази директива - права, които в интерес на истината вече са признати от Съда на Европейския съюз - дават възможност на всички пациенти в Съюза да се възползват от здравното обслужване. Това предложение изяснява и улеснява достъпа до трансгранични здравни грижи, заедно с упражняването на правото на възстановяване на разноските на държавата-членка, в която се плащат здравноосигурителните вноски. То е стъпка напред в процеса на европейска интеграция, за укрепване на солидарността и за Европа на гражданите. Ще имаме по-къси списъци на изчакване, по-добро качество на здравните грижи, конкуренция и стимул за научни изследвания. Редките заболявания са приоритет, а диагностицирането и лечението вече могат да се извършват в държавата-членка, която е най-подходяща за целта. Настоящата директива е за всички европейци, които се нуждаят от здравни грижи. Ето защо португалският министър на здравеопазването греши като казва, че тази възможност е за добре образовани хора с по-големи финансови възможности: това се случва и сега без директивата. Португалия разполага с отлично здравеопазване и отлични здравни специалисти и не може да остане в периферията на този важен проект. Държавата трябва да се възползва от директивата, за да модернизира системата си още повече и да се конкурира по отношение на възможността за предоставяне на услуги в тази област на всички европейци, които се нуждаят от тях. Поздравления на чудесния докладчик, който е свършил отлична работа: г-жа Grossetête. Председател: Сега ще започнем процедурата с вдигане на ръка. Седемнадесет души поискаха да вземат думата. Като се има предвид важността и значението на тази мярка, смятам да дам думата на всички, но разполагате само с една минута, след което микрофонът ще бъде изключен. Може ли само да се обърна към авторите на тази мярка, към John Bowis в местата за посетители и г-жа Grossetête, настоящият докладчик, както и към всички докладчици в сянка: пациентите се произнесоха; Европейския парламент ги чу. Много ви благодаря. Csaba Sógor: (HU) Г-н председател, това, което приветствам в директивата, е по-ясното определение на правата на пациентите, краят на безкрайните списъци с чакащи и предложеното решение на въпроса с липсата на специалисти в дадена държава. Сигурен съм, че всички разбираме и сме съпричастни към положението на системите на здравеопазване на новите държави-членки със скромни финансови възможности, защото трябва да се справим и с риска от емиграцията на квалифицирана работна ръка. Ако гласуваме "за", ще изискваме още едно огромно усилие от страна на системите на здравеопазване на държавите-членки с по-скромни средства, но ако гласуваме "против", косвено ще гарантираме, че упражняването на правата на пациентите в същите тези държави ще продължи да бъде ограничено. Убеден съм, че ще бъдем в състояние да намерим възможности за балансиране на работата на по-слабо оборудваните системи на здравеопазване на държавите-членки. Моята държава, Унгария, например може да предложи конкурентни услуги в областта на балнеологията, физиотерапията или стоматологията. Richard Howitt: (EN) Г-н председател, аз съм силно обезпокоен, че изменението ни, в което се изисква медицинските регулаторни органи в дадена държава да уведомяват техните колеги в Европейския съюз в случаите, когато медицинско лице е предмет на дисциплинарно или наказателно производство, беше отхвърлено на етап на комисия и няма да бъде подложено на окончателното гласуване за този нов закон на Европейския съюз в областта на трансграничните здравни грижи. Нека ви разкажа за случая на германския лекар Даниел Убани, който незаконно уби Дейвид Грей от моя избирателен район - Кеймбриджшър - като му инжектира 10 пъти препоръчителната доза болкоуспокояващо. Правоспособността му във Великобритания беше отнета, но и до днес той продължава да практикува в Германия. Налице е и случаят на д-р Маркос Ариел Орман, осъден за непредумишлено убийство, който умишлено поставил смъртоносна инжекция в Испания, но въпреки това все още работи в травматологията и спешното отделение на болницата "Уест Съфолк", също в моя избирателен район, въпреки ясно запитване в Испания относно годността му да практикува. Тези примери показват, че съществува огромна вратичка в европейското законодателство, която дава възможност на медицински лица, признати за негодни да практикуват в една от държавите ни, да работят и да излагат пациенти на риск в друга държава. Бих поискал от члена на Комисията да обясни защо. Krisztina Morvai: (HU) Г-н председател, учтиво бих поискал от представителите на унгарското председателство, както и на Съвета, да използват това полугодие, шестмесечния мандат на унгарското председателство, за да включат специфичните проблеми на новите държави-членки, на посткомунистическите държави като Унгария, в тези разисквания. Когато например говорим за въвеждане на квази-стандартизирана, общоевропейска трансгранична система на здравеопазване, не трябва да забравяме да разгледаме въпроса, че в Унгария например квалифицираните и добре обучени медицински сестри работят за заплати в размер на близо 250 евро на месец, а докторите - за 500-600 евро. Не намира ли Европейският съюз честването на някаква стандартизирана европейска система на здравеопазване, без да се обърне внимание на заплатите, за изключително неетично, неморално и неприемливо... (Председателят отнема думата на оратора) Siiri Oviir: (ET) Г-н председател, предприемаме важна стъпка напред в интерес на пациентите. Мнозина тук говориха по тази тема днес. Това, което се открояваше за мен обаче, беше фактът, че за пореден път беше поставен акцент върху страха от насърчаване на медицинския туризъм. Това, което си пролича в изказванията, беше страх, че пациентите от държавите-членки с по-нисък жизнен стандарт или по-нисък национален бюджет за здравеопазване биха задръстили лекарските кабинети в най-богатите държави, което означава, че пациентите от тези държави биха били поставени в неблагоприятно положение. Нека все пак помислим за това. Този страх не е необходим. На пациентите ще бъдат възстановени разноските в родната им държава, а разликата трябва да се плати от пациента. Пациентите няма да имат достатъчно пари за покриване на разликата, ако цените са два-три пъти по-високи, отколкото в родната им държава. Срамувам се да чуя, че все още се боим от мита за така наречения "полски водопроводчик". Marina Yannakoudakis: (EN) Г-н председател, не може да се каже достатъчно за значението на здравеопазването и тази директива. Тя може да има големи последици за системите на здравеопазване на държавите-членки. Доволна съм да кажа, че беше намерено решение на областите, които са противоречиви и тревожни, и резултатът е една силна, определяща директива, която ще засили позициите на държавите-членки в областта на здравните грижи. Предизвикателството беше да се защити целостта на системите на здравеопазване, като същевременно се предложи по-голям избор на пациентите. На необходимостта държавите-членки да запазят контрола си над насоката на политиката и бюджетните изисквания на здравните си услуги беше отговорено с клаузата за предварително разрешение и факта, че държавите-членки избират кои услуги да бъдат извършени. Електронното здравеопазване също беше разгледано по един много разумен начин, а именно, че се предоставя с цел да се осигури гъвкавост, а държавите-членки могат да го въведат, ако и когато пожелаят. Като цяло, вече разполагаме с труд, който гарантира автономността на държавите-членки по отношение на системите им на здравеопазване, като същевременно се предоставя най-доброто здравно обслужване на пациентите. Поздравявам докладчика и John Bowis за отлично свършената работа. Seán Kelly: (GA) Г-н председател, Вие щедро предоставихте на всеки възможност да се изкаже. Ето защо ще спазя уговорката и ще говоря в продължение само на една минута. Това беше едно много интересно и според мен много поучително разискване. По-специално, доволен съм, че Европейският съюз дава приоритет на нашите пациенти, независимо дали са богати или бедни. Също така от голяма помощ за пациентите ни ще бъде фактът, че информацията ще бъде налична на едно място, във всяка държава. Директивата също така оказва натиск върху всички държави за предоставяне на висококачествени услуги, защото при липсата им гражданите ни ще искат да пътуват до друга държава, където тези услуги се предлагат. И накрая, не се каза много за електронното здравеопазване, но това също представлява един много важен ресурс, ще чуем още по темата в бъдеще. Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Дали, бих искал да поздравя г-жа Grossetête за този отличен доклад. Бих искал да подчертая четири от елементите му. На първо място, създаването на национални бюра за контакт е изключително важно за получаването на информация - тоест, получаването на информация от страна на пациентите. От съществено значение е да се знае кога точно условията трябва да бъдат предмет на предварително разрешение. Това е много важно в случая с редките заболявания. Също така е важно, че като общо правилно не може предварително да се изисква плащане от пациентите. И накрая, бих искал да посоча въпроса за регионите на трансгранично здравно обслужване, който е от изключителна важност за Унгария и Централна Европа, защото по протежение на границата между Германия и Австрия или по протежение на унгарско-словашката или унгарско-румънската граница, където езиковите граници не се припокриват с националните граници, има много недоразвити, припокриващи се и неизползвани възможности, а езиковите бариери не съществуват. Още веднъж, моля, приемете поздравленията ми. Petru Constantin Luhan: (RO) Г-н председател, осигуряването на достъп до здравни услуги е основна предпоставка, която дава възможност на пациентите да се радват на най-доброто налично лечение. Това може да се постигне, като се определят възможно най-ясните и най-практични правила. Подобряването на правата на пациентите, особено чрез осигуряването на информация и сътрудничество между държавите-членки, може да се постигане чрез развитие на системата на електронно здравеопазване и разпространението на информация за трансграничните здравни грижи. Осведомителните кампании, с помощта на програмите за трансгранично сътрудничество, могат да предоставят на пациентите ниво на информация, което ще им позволи да използват системата с възможно най-малко злоупотреби, в съответствие с одобрените правила. Ето защо смятаме, че електронното здравеопазване и ефективното насърчаване на трансграничните системи на здравеопазване са основни елементи, необходими за прилагането на препоръките на директивата. Zigmantas Balčytis: (LT) Г-н председател, бих искал да поздравя всички докладчици за създаването на този важен документ. Днес хората се сблъскват с прекалено много несигурност по отношение на въпросите за достъпа до здравни грижи в други държави-членки на Европейския съюз, възстановяване на разноските за предоставени услуги и отговорност за клиничното проследяване. Рецептите, издадени в една държава-членка, не винаги се признават в други държави. Тази директива е от съществено значение за нашите граждани, защото настоящата система е усложнена и е трудно да се получи подходящата информация. Освен това научният напредък не е равномерен и затова директивата ще даде възможност на пациентите да получат подходящото лечение в друга държава-членка, ако понастоящем не разполагат с него. Това ще позволи на пациентите в действителност да се възползват от предимствата на единния пазар и ще има положително въздействие за една по-справедлива форма на системата на здравеопазване на всяка държава-членка в бъдеще. Salvatore Iacolino: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, тази мярка със сигурност е всеобхватна и докладчикът и тези, които са помогнали за финализирането й, заслужат искрените ни поздравления. Трансграничните здравни грижи означават премахване на границите и предоставяне на свобода на избор на пациентите, което е изцяло в съответствие със свободата на движение, типична за Европейския съюз. Тази здравна мобилност вече се признава както за редки заболявания, така и за много специфични заболявания, които налагат бърза реакция. Навременното и подходящо естество на услугите дава възможност да се утвърди едно право - правото на здравеопазване. Осигуряването на здравни грижи вече става по електронен път и това ще намали различията при лечение между гражданите на Европейския съюз. В дългосрочен план тази мярка дори може да се окаже предвестник на една форма на европейска акредитация, която гарантира високи технологични и лични стандарти. Olga Sehnalová: (CS) Г-н председател, целта на компромисния проект за директива, след две години обсъждания, е главно да се осигури правна сигурност за пациентите, на които се налага трансгранично здравно обслужване. Това със сигурност е положителен резултат. Сложността на обсъжданията обаче даде да се разберат не само разликите между системите на здравеопазване в отделните държави-членки, но и различните финансови условия, при които се предоставят здравни грижи на европейските граждани. Фактът, че това е един много чувствителен проблем, може да се види и от масовите оставки на разочаровани лекари в чешките болници в момента. В основата на това лежи рискът от несигурността, който възниква във връзка с въздействието на директивата, като например случаите, в които здравни туристи търсят висококачествени, но евтини здравни грижи. Единствено времето ще покаже дали това представлява изолиран случай или дали безспорно положителното въздействие на директивата ще надделее. Miroslav Mikolášik: (SK) Г-н председател, бих искал да поздравя моя колега, г-жа Grossetête, докладчика, както и автора на тази директива, John Bowis, за усилената им работа по директивата, целта на която е безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване. Бих искал ясно да подчертая необходимостта от този регламент с оглед на досега неясните условия за лечение на пациенти в чужбина, които доведоха до несигурност за пациентите, особено в случая със сериозните заболявания. Доволен съм, че регламентът включва специални мерки за тези пациенти в частност. Подкрепям позицията, възприета от докладчика, който подчертава, че този правен режим е за пациентите, които се нуждаят от него, а не са онези, които могат да си позволят да платят за него. По този начин регламентът представлява важна стъпка към мобилността на пациентите в Европейския съюз. Споразумението със Съвета представлява баланс между позициите на държавите-членки и Европейския парламент... (Председателят отнема думата на оратора) Mario Pirillo: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, досега достъпът до трансгранични здравни грижи в Европа беше предмет на различни ограничения, свързани с дългото време на изчакване, сложната система на възстановяване на разноските и трудностите при определянето на отговорност за клиничното проследяване във връзка с трансграничните здравни грижи. Директивата, за която Европейският парламент ще гласува, представлява важна стъпка напред, защото тя изяснява тези административни въпроси и подобрява сътрудничеството между държавите-членки, като същевременно повишава качеството на здравните грижи и стандартите за безопасност. Чрез създаването на национални бюра за контакт, пациентите ще могат да разбират за наличието на здравни грижи в други държави на Европейския съюз, административни процедури, оплаквания и жалби. Тази възможност вече не се основава на способността им за плащане, а на истинско право на по-информиран избор. RadvilMorkūnaitė-Mikulėnien: (LT) Г-н председател, бих искала да поздравя докладчика и всички, които допринесоха за този важен документ. Пътят към окончателното споразумение е много дълъг. Отначало може да изглежда, че всеки приема документа, но има някои скептици, които може би се боят от неравни разходи за обслужване или прекалено много бюрократични изисквания и възможен здравен туризъм, но според мен директивата наистина разполага с балансирани механизми за избягване на възможните отрицателни последици от документа. Въпреки това най-важно е да се създадат условия за мобилност на пациентите, да им се даде възможност да бъдат граждани на Европейския съюз, тоест най-важното е да могат лесно да получат здравни услуги, докато се движат свободно в Европейския съюз. Нещата, които възпрепятстват хората да се възползват от тази възможност, са езиковите бариери и липсата на информация. Ето защо планираните бюра за контакт ще дават на пациентите цялата необходима информация, повече яснота, увереност и самостоятелни грижи. Здравето е важно за всички нас и ако обединим сили, ще се гарантира постигане на напредък в тази посока. Kriton Arsenis: (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, разискваме директива, която наистина разрешава проблема с използването на здравни услуги в други държави-членки. Тези услуги вече се използват. Директивата обаче хармонизира и регламентира условията на използване на тези услуги. Съгласен съм с казаното от моите колеги относно необходимостта здравните услуги да бъдат с висок стандарт и да бъдат на разположение на гражданите в близост до мястото, където живеят. Често пъти обаче трябва да използваме здравни услуги в други държави-членки, особено при редките заболявания и новите методи на лечение. Също така приветствам факта, че специално се посочват здравните услуги в горещите извори и балнеологичните центрове. Използването на тези услуги ни позволява да подобрим превенцията и лечението на множество заболявания на ниска цена, като това може да бъде много важно за доброто състояние на здравноосигурителните ни фондове. Г-н член на Комисията, призовавам Ви действително да подкрепите инициативата за насърчаване на тези услуги. Maria Da Graça Carvalho: (PT) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, настоящата директива определя правила за улесняване на достъпа до трансгранични здравни грижи, които са безопасни и с високо качество, и насърчава сътрудничеството между държавите-членки, като същевременно зачита националната юрисдикция. Тя включва основните ценности на универсалност, на достъп до висококачествено здравеопазване, на равенство и на солидарност. Налице са явни предимства за пациентите и особено за тези, които страдат от редки и сложни заболявания, защото те ще имат достъп до експертни центрове в областта на заболяването, от което страдат. Директивата е още един пример за Европа в услуга на своите граждани. Всички заслужаваме поздравления, особено Комисията, Съветът и колегата ни г-жа Grossetête, за отличната им работа и довеждане на директивата до успешен край... (Председателят отнема думата на оратора) Antigoni Papadopoulou: (EL) Г-н председател, в днешни дни трансграничните здравни грижи са необходимост. Директивата създава предпоставките за Европа без граници в медицинския сектор. Пациентите, които страдат от сериозни хронични заболявания, вече могат да получават специални грижи, разполагат с по-голяма мобилност и по-пълна информация от бюрата за контакт, и имат възможност да покрият разноските си без притеснения. Новата общностна директива създава нови предизвикателства, натиск за модернизиране на националните системи на здравеопазване на 27-те държави-членки на Европейския съюз и безспорно необходимостта от сближаване и сътрудничество между всички медицински системи в 27-те държави-членки на Европейския съюз с цел обмен на най-добри практики, насърчаване на електронното здравеопазване и постигане на постоянни подобрения на стандарта на трансграничните здравни грижи. Това е предизвикателство, на което трябва да се обърне внимание... (Председателят отнема думата на оратора) Джон Дали: Г-н председател, още веднъж, позволете ми да поздравя Парламента за голямото постижение, което представлява финализирането на тази директива. Много съм доволен, че директивата ще бъда приета. Трябва да кажа, че не мога да се съглася с извода, че инициативата насърчава здравния туризъм или позволява на здравноосигурителните дружества да съкращават разходите. По-скоро това е гаранция, че гражданите, които имат нужда от здравни грижи, са в по-добро състояние да ги получат, и която ги освобождава от бюрократични окови, които понякога не им позволяват да го направят. Смятам, че директивата е истински пробив за пациентите и за засилване на Европа на здравето. Трябва да се съглася с г-жа Roth-Behrendt, г-жа McGuinness и другите, че това трябва да е стимул за държавите-членки да инвестират в собствените си системи на здравеопазване, защото, както много пъти съм казвал на всеослушание относно директивата, не искаме да превърнем гражданите си в номади. Искаме гражданите ни да получат възможно най-доброто лечение в родната си страна. С тази директива правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи вече са заложени в законодателството на Европейския съюз, но работата ни не свършва тук. Имам предвид въпроса на г-жа Първанова относно възможните самостоятелни предложения за оперативната съвместимост. Трябва да кажа, че оперативната съвместимост също е от основно значение тази инициатива, тази директива да стане действаща и осъществима, защото според мен директивата не може да се приложи по един наистина добър начин без съответната оперативно съвместима система на електронно здравеопазване. От друга страна, оперативната съвместимост е много важна и за повишаване на равенството в областта на здравните грижи и подобряване на устойчивостта на здравеопазването. Сега с нетърпение очаквам да работим заедно с държавите-членки, за да бъде директивата правилно приложена и изпълнена на територията на Европейския съюз. Има още много да се направи, както на европейско, така и на национално равнище, за да се гарантира, че сътрудничеството между системите на здравеопазване в Европа ще стане реалност. Можете да разчитате на мен да се впусна в това предизвикателство с цялата ми решителност и енергия. Енико Гьори: Г-н председател, г-н член на Комисията, уважаеми членове на Европейския парламент, г-н Bowis, много ви благодаря за това продуктивно разискване. Смятам, че то много добре илюстрира въпросите, по които най-трудно се постигна споразумение от участниците в разискванията през последните години, както в Съвета, така и в Парламента, и съм доволна да отбележа, че по-голямата част от членовете на Парламента постигнаха съгласие. Да, директивата ще създаде по-ясно положение и по-прозрачна система на обслужване на европейските граждани. Както ще стане ясно на представянето на програмата, което ще се проведе утре, унгарското председателство възнамерява да постави хората в основата на своята програма. Също така стана видно, че създаденото от нас тук не е идеално. Все още има място за по-нататъшна работа, както г-н Дали спомена току-що. Смятам, че разискването за единния пазар и директивата за услугите и за това как всичко е свързано с правата на пациентите, беше много интересно. Смятам, че беше много умно решение да не подходим към въпроса от страната на услугите, защото всички си спомнят какъв хаос предизвика директивата за услугите, след като беше приета. Това беше правилната стъпка за създаване на директивата чрез въпроса за правата на пациентите. Тя ще даде възможност за свободното движение на пациенти и ще позволи пациентите да имат достъп до услуги с по-добро качество и в точното време. Ето защо смятам, че чрез един различен подход постигнахме нашата цел. Това, което е много важно, е, че директивата ще засили свободата на избор в допълнение към принципите на равни възможности, правото на добро качество на здравните грижи, равенство и солидарност, които споменах и преди. Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, доволна съм, че директивата беше представена по време на унгарското председателство. Заслугата обаче не е наша, а на нашите предшественици, Белгия и Испания, както и на членовете на Европейския парламент. Благодарна съм, че отличното сътрудничество между Съвета и Парламента може да послужи на европейските граждани в такава степен. Председател: Аз, разбира се, бих искал да използвам тази възможност да поздравя г-жа Grossetête за отличната работа, свършена от нея и докладчиците в сянка от различните групи по един много деликатен и много сложен въпрос, на който смятам, че трябва да дадем гласност, защото е един от въпросите, които наистина ще достигнат до всички граждани на 27-те държави-членки. Поздравления, г-жо Grossetête. Françoise Grossetête: Г-н председател, напълно споделям гледната Ви точка и преди всичко бих искала да благодаря на големия брой членове на Парламента, които се изказаха по време на разискването в подкрепа на директивата. Още веднъж, бих искала да благодаря на докладчиците в сянка от всяка политическа група - мога да видя г-жа Roth-Behrendt, но имам предвид всички колеги, които не мога да спомена. Искам да им благодаря, защото те изиграха активна роля и допринесоха много към усилията за постигане на това политическо споразумение със Съвета на 21 декември, което ще приключи успешно утре. На онези колеги, които изразиха известни резерви по отношение на медицинския туризъм, наред с други неща, бих казала "Не. Ще се погрижим за това.". Директивата съдържа предпазна клауза за държавите-членки и им позволява да контролират планирането на здравните си грижи и инфраструктура, именно с цел да се предотврати медицинския туризъм. На онези, които смятат, че директивата не е достатъчно амбициозна, бих казала "Прави сте - аз също бих искала да беше направено повече". Днес обаче не трябва да забравяме, че се намираме на първия етап на директивата, и мога да видя, че г-н Дали, който ни помогна много в това отношение, е съгласен с мен. Заедно ще гарантираме, че на първо място тази директива се транспонира при възможно най-добрите условия. След 30 месеца директивата ще бъде приложена и всички ще трябва да бъдем внимателни в нашите държави-членки, за да се гарантира, че тя наистина е в подкрепа на правата на пациентите. Ще завърша като заявя, че утрешното гласуване е от съществено значение. Очаквам от вас да гарантирате, че директивата е голям успех, защото този успех ще бъде дар за пациентите, като най-накрая ще признаем правото на пациентите на висококачествени здравни грижи. Председател: Разискването приключи. Гласуването ще се проведе утре в 12,00 ч. Писмени изявления (член 149) János Áder: По време на разискването в комисия относно проекта за директива за правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи имаше някои, които подобно на моя колега, Peter Liese, виждаха не опасностите, а възможностите на този закон. Унгарците споделяме неговото мнение. Въпреки че постигнатият компромис, който може да се счита за разумен компромис между правата на пациентите и опасенията на държавите-членки, значително се различава от предишния проект на доклад, възможностите все още са налице. Можем да кажем, че това е малка стъпка в правилната посока. Какви са тези възможности? Въпреки че по-рано мнозина си представяха внезапен приток на нереалистично голям брой чуждестранни пациенти и срив на националните системи на здравеопазване, аз съм на мнение, че това по-скоро представлява възможност да използваме по-добре природните богатства на държавите ни в бъдеще. Тук имам предвид не само лечебните ни извори, но и географското ни положение и цената на квалифицираната работна ръка. Здравните работници най-накрая ще имат възможност да използват по-добре професионалните си умения и всички други способности, с които може да разполагат. Пациентите, които в другите държави-членки ще имат безпрепятствен достъп до здравни услуги, които не съществуват в родните им държави поради определени природни условия, също ще се възползват от това. По този начин това ще е от полза както за здравните работници, така и за пациентите, но държавите-членки също могат да бъдат сигурни, благодарение на големия брой ограничения, включени в директивата. Поздравявам докладчика и всички колеги, които спомогнаха за този успех. Giovanni Collino: Стандартизирането на здравеопазването в Европа ще отчете качеството на предлаганите услуги, които трябва да са еднакви за гражданите на всички 27 държави-членки, независимо от финансовото им състояние и способността да плащат, ако искаме да завършим вътрешния пазар по отношение на здравните грижи. Призовавам председателя и колегите ми от Европейския парламент да гарантират, че европейските мерки не се изчерпват с приемането на директивата, но и да призоват за действия на местно равнище преди всичко за прилагането на мярката в отделните държави-членки. Не по-малко важно е приемането на всички трансгранични мерки, необходими за функционирането на цялата система. Така например граничен район като Фриули-Венеция Джулия се нуждае от подходящ механизъм за събиране на данни за оптимизиране на сътрудничеството както на територията на държавата - особено сега, когато фискалният федерализъм се е насочил към Италия - така и при граничните територии, като определени съседни региони на Словения, в които вече сме започнали конструктивен диалог относно управлението на здравните грижи от известно време. Също така трябва да се гарантира подходящото обучение на персонала, чиито пациенти и чиито умения трябва да станат все по-глобални в един сценарий, който вече не е единствено европейски. Diogo Feio: След един дълъг процес днес приехме текста на директивата за упражняването на правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи. Това е успех за Парламента, но преди всичко е победа за потребителите. Новата законодателна рамка ще позволи на гражданите на всяка държава-членка да получи здравни грижи в друга държава-членка при същите условия, на които биха се радвали в собствената си държава. Тази мобилност ще даде възможност на пациентите да избегнат националните списъци с чакащи напълно законно и да се възползват от медицинските услуги, които се предлагат в други европейски държави. Това също така открива пътя за специализация по-специално при редките заболявания, така че здравните грижи вече не трябва да се осигуряват на местно равнище, а могат да се предоставят на места, които специализират в това конкретно лечение. С това нямаме за цел да се насърчи медицинският туризъм, а по-скоро да се гарантира пълната мобилност на европейците в Европа при еднакви условия, което означава, че от сега нататък всички можем да изберем лечението, което е най-бързо, най-ефективно и с най-високо качество, а разноските ни да ни бъдат възстановени от държавата-членка, в която се плащат здравноосигурителните вноски, при абсолютно същите условия, както ако здравните грижи са били предоставени там. Lena Kolarska-Bobińska: Влизането в сила на директивата "пациенти без граници" е чудесна възможност за всички пациенти в Европейския съюз, но най-вече за пациентите от държави, които са по-слабо развити, където има какво да се желае от здравните услуги. Тези пациенти ще имат по-добър достъп до лечение в друга държава от този, с който разполагат в момента. Има и надежда, че новите мерки ще стимулират промяна на националните системи на здравеопазване. Това се отнася в частност до намаляване на дългите списъци с чакащи за хората, които чакат за определени видове болнично лечение. Рискът от изходящ поток на пациенти към болниците в други държави ще наложи да се вземат административни решения относно най-добрата употреба на болнични легла и процедури в държави, където има най-голям брой чакащи. Задължението да се създадат бюра за контакт във всяка държава-членка на Европейския съюз е важно за пациентите. Това ще им предостави повече информация за възможностите на лечение в друга държава, както и за опита на болниците в други държави при лечението на редки или много сериозни състояния. След като новото законодателство влезе в сила, ще бъде важно да се извърши подробно наблюдение на неговите последици и въздействието му за подобряване на качеството на услугите и достъпността за различните групи пациенти в различните региони в Европа. По-специално, ще бъде важно да се събере информация за това кой използва тези услуги - само по-добре информираните и богати социални групи или всички, които се нуждаят от лечение. Alajos Mészáros: Свободното движение на работна сила и развитието на туризма изискват решение на проблемите в областта на трансграничните здравни грижи. Правилата за достъп до услуги и възстановяване на разноските трябва да бъдат ясни и добре познати на гражданите на държавите-членки. Целта е да се даде възможност на гражданите да имат достъп, без предварително разрешение и във всяка държава-членка, до онези извънболнични и болнични лечения, които биха им били предоставени в собствената им държава-членка, и разноските да им бъдат възстановени в известна степен в собствените им системи на здравеопазване. Рискът от възможна злоупотреба - тук имам предвид "медицинския туризъм" - не трябва да представлява пречка в този случай, но естествено трябва да направим всичко възможно да го сведем до минимум. Трябва да подчертая, че предложението се отнася до мобилността на пациентите в рамките на Европейския съюз, а не "свободното движение на услуги". Трябва да се отбележи, че една добре изградена система също може да създаде добавена стойност чрез използване на неизползваните възможности и избягване на логистичните загуби. В някои случаи бързата трансгранична медицинска помощ може да спаси живот. Друг важен аспект е, че трансграничните здравни грижи са от съществено значение в случаите, където подходящото ниво на лечение за определено заболяване не е налично в една държава-членка, но се предлага в друга. Смятам, че предложението е балансирано и представлява компромис между резервите на държавите-членки и амбициите на Европейския парламент. Rovana Plumb: В момента има твърде много несигурност по отношение на въпросите за достъп до здравеопазване, възстановяване на разноските и отговорност за клинично проследяване във връзка с трансграничните здравни грижи. Директивата дава възможност всички пациенти - не само най-добре осведомените или най-богатите - да се радват на редица здравни права, които вече са признати от Съда на Европейския съюз. Държавите-членки запазват пълна отговорност за организацията и управлението на системите за здравно осигуряване. Предложението се отнася до пациентите и тяхната мобилност в рамките на Европейския съюз, а не до свободното движение на доставчиците на услуги. Директивата предвижда сътрудничество между държавите-членки, особено по отношение на признаването на медицински препоръки (лечения, рецепти и така нататък), направени в друга държава-членка, електронното здравеопазване и оценката на високите технологии. Референтната мрежа, създадена от националните бюра за контакт, ще улесни достъпа на обществеността до тази информация. В действителност румънските органи трябва да гарантират, че техните граждани имат достъп до информация. Приемането на доклада ще спомогне да се гарантира добър баланс между правата на пациентите в Европейския съюз да имат достъп до най-доброто медицинско лечение и запазването на финансовата устойчивост на националната система на здравно осигуряване. Bernadette Vergnaud: В сравнение с първоначалното предложение на Комисията, което улесняваше мобилността на пациентите с пазарно-ориентирана перспектива в областта на здравните грижи, аз приветствам напредъка, отразен в това споразумение. От съществено значение, за да се гарантират системите ни на социална закрила, беше възстановяването на системата за предварително разрешение за болнично или скъпоструващо лечение. Също така препратката към член 168 от Договора беше необходима, за да се гарантира зачитането на правомощията на държавите-членки от гледна точка на организацията на системите им на обществено здравеопазване. И накрая, беше постигнат похвален напредък по отношение на сътрудничеството и информацията за пациентите. Все още обаче съществуват сериозни пропуски: липсата на внимание относно мобилността на специалистите, медицинската демография и застаряващото население. Други законодателни предложения трябва да променят това - по-специално предложението относно професионалните квалификации - като в тези предложения ще бъде важно да се потвърди, че здравеопазването е сектор със специфични характеристики и не е стока, която се ръководи единствено от законите на пазара, а по-скоро най-ценният актив на гражданите. Приложение - Позиция на Комисията Изменения: Директно приемливо: изменение 107 (текста в цялост, блок №1, компромисно изменение). Комисията подкрепя приемането на компромисния текст от съзаконодателите.

bg

Прилагането на Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (кратко представяне) Председател: Следващата точка е кратко представяне на доклада на гн Cottigny - от името на Комисията по заетост и социални въпроси, относно прилагането на Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност.. Jean Louis Cottigny: Гн Председател, г-н Potočnik, госпожи и господа, първо бих искал да благодаря на различните докладчици в сянка за непредубедената им работа по време на сътрудничеството ни по този текст в Комисията по заетост и социални въпроси. Държавите-членки трябва да подобрят мерките за прилагането на Директивата за информиране и консултиране на работниците и служителите, особено в настоящите условия на финансова криза и нейните последствия за предприятията, докато се преструктурират, сливат или делокализират. Това е посланието, което Комисията по заетост се стремеше да отправи в този доклад по собствена инициатива. В Европейският съюз има 23 милиона предприятия с персонал под 250 служители. Те представляват 99 % от предприятията и осигуряват работа на над 100 милиона души. Правата на работниците на информация и консултация са съществени елементи на социалната пазарна икономика. Транспонирането на Директива 2002/14/EО е значително забавено в някои държави-членки. В този доклад по собствена инициатива ние подчертаваме, че въздействието на директивата е очевидно в държавите, където не е съществувала обща система за информиране и консултации с работниците. Призовавам да се подобрят мерките за транспониране на директивата в държавите-членки. Приканваме Комисията да предприеме мерки възможно най-скоро, за да гарантира правилното транспониране на тази директива от държавите-членки и да предприеме процедури за нарушение срещу онези, които или не са я транспонирали изобщо, или са го направили неправилно. Докладът набляга и на това, че в мерките си за транспониране някои държави-членки не са взели предвид младите работници, жените, работещи на непълен работен ден или работници, наети краткосрочно или с временни договори. Приканваме държавите-членки прецизно да дефинират термина "информация", като позволят представителите на работниците да проучат предоставените данни, а не да се ограничат да изчакват приключването на процедурата по информиране, в случай че решенията на предприятията имат преки последици по отношение на работниците. Държавите-членки, които не разполагат с ефикасни, пропорционални и възпиращи санкции, се насърчават да въведат такива. Накрая, в условията на едно по-добро координиране на различните законодателни инструменти, приканваме също така Комисията да разгледа въпроса относно изискванията за координиране на шестте директиви и регламента относно информирането на служителите, така че да могат да бъдат направени всички изменения с цел премахване на застъпването и противоречията. Тъй като този тип напредък в областта на правата на работниците е повече от полезен, Съюзът е длъжен да гарантира, че държавите-членки са транспонирали задълженията, произтичащи от директивата, правилно и изцяло. Много важно е всички европейски работници да знаят, че Европа ги подкрепя в тяхното участие в живота на тяхното предприятие, в ежедневния им живот като работници и особено в сегашния момент. Janez Potočnik: Гн Председател, надлежно си вземам бележка от доклада на г-н Cottigny относно това какво е важна директива, която консолидира на европейско равнище основното социално право на служителите. Комисията придава голяма значение на информирането и консултирането на служителите на национално и на транснационално равнище, особено в настоящите трудни условия на финансова криза. Ние предложихме преработване на директивата относно европейските работнически съвети. Това беше завършено успешно. Продължаваме работата по превантивната дейност и социално отговорното управление на преструктурирането и въпросите, възникващи на европейско равнище, от договарянето на транснационални споразумения. Както се обяснява в съобщението на Комисията от 17 март 2008 г., основната загриженост на Комисията относно прилагането на Директива 2002/14/EО е свързана с това, че то трябва да бъде пълно и ефективно в сътрудничество с държавите-членки и двете страни на индустрията, които изпълняват изключително важна роля, както знаете. Не трябва да се забравя, че директивата само установява обща рамка, която може да бъде прилагана и разширявана от двете страни на индустрията, по-конкретно на равнище предприятие. Комисията провежда и подкрепя дейности, насочени към повишаване на информираността, като насърчава обмена на най-добри практики и укрепва капацитета на всички заинтересовани страни с помощта на семинари, курсове за обучение, изследвания и финансова помощ за проекти, особено по конкретен бюджетен ред. Комисията също така наблюдава и правилното прилагане на директивата в качеството си на "пазител на Договорите": например в случай на отправени оплаквания от профсъюзни организации. Досега обаче Комисията е получила много малко оплаквания във връзка с прилагането на тази директива. Председател: Точката е приключена. Гласуването ще се проведе в четвъртък, 19 февруари 2009 г. Писмени декларации (член 142) Silvia-Adriana Ţicău : Транспонирането на Директива 2002/14/ЕО, установяваща обща рамка за информиране и консултиране на служителите в Европейската общност беше предмет на значително забавяне от страна на определени държави-членки. Мисля, че е необходимо да се увеличи демократичното участие на работниците при вземането на решения, които влияят върху предприятието, като се има предвид глобалният характер на настоящата финансовата криза, която безразборно поразява държавите-членки по отношение на техните икономически мрежи и създава страх от преструктуриране, сливания и делокализиране. В случай на преструктуриране на предприятия, бих призовала европейските фондове да бъдат достъпни и да бъде предвидена помощ не само за предприятията, но и за работниците. Също така смятам, че трябва да стане задължителна практика в ситуации, при които мултинационална компания се преструктурира, представители на профсъюзите от всички филиали на компанията да бъдат поканени на преговори и консултирани, а не само онези от държавата-членка, в която се намира централата на компанията. Мисля, че е важно законодателството относно правата на работниците на информиране и консултации да бъде редовно осъвременявано и тази точка да се включи в дневния ред на европейския социален диалог както на междубраншово, така и на индустриално равнище.

bg

3. Искане за снемане на парламентарния имунитет на г-н Miloslav Ransdorf (

bg

3. Сирия: случаят Моханад ал-Хасани Председател: Внесени са шест предложения за резолюция относно Сирия: случаят Моханад ал-Хасани (член 122). Franziska Katharina Brantner: автор. - (EN) Г-н председател, искам да представя случая с Моханад ал-Хасани. Той е хвърлен в затвора, защото защитава правата на човека на своите сънародници в Сирия. Той играе много важна роля, защото е наблюдавал всички съдебни процеси във Върховния държавен съд по сигурността и редовно е правил оценка на условията на живот на задържаните в Сирия. Сега той самият е задържан и хвърлен в затвора. Що се отнася до Сирия, ние искаме тя да изпълни своите задължения и следователно да спазва Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията, по които Сирия всъщност е страна; призоваваме Сирия да прекрати политиката си на тормоз срещу защитниците на правата на човека и техните семейства и да освободи от затвора защитниците на правата на човека, политическите затворници и радетелите за мир. Ние също така отправяме искане относно ЕС. По отношение на подписването на споразумение за асоцииране, ние, Зелените и Европейският свободен алианс, предложихме да се приеме пътна карта преди подписването на споразумението за асоцииране, която да определя нашите цели относно подобренията, които следва да се направят в областта на правата на човека. Международното право поставя редица задължения, които държавите следва да спазват. Наша отговорност е също така, и по-специално на целия Европейски съюз, да гарантираме, че тяхното спазване ще бъде вписано в споразумението за асоцииране като начин за по-нататъшното им изпълнение. Ние ще работим в тази насока. Благодаря ви за вашата подкрепа за резолюцията. Véronique De Keyser: Г-н председател, признавам, че съм объркана и доста тъжна и разочарована. Объркана съм, защото през последните две години Сирия несъмнено е постигнала голям напредък в областта на международните отношения. Тя се присъедини към Средиземноморския съюз. По различни поводи държавата действа като посредник в трудни международни ситуации, включително при неотдавнашния случай с арестуването на млада французойка в Иран. Ще кажа, че фактът, че споразумението за асоцииране, което още не е подписано, г-жо Brantner, но това може да стане много скоро, отново е на дневен ред, е същевременно много положителен знак. Истина е, че в областта на вътрешните отношения в Сирия също се случиха някои много положителни събития. Сирийците приеха 1,5 милиона иракски бежанци и се грижат за тях. Те са с високо образователно равнище и имат свобода на религията, което е важно. Въпреки това обаче, по отношение на политическата свобода и политическия плурализъм не е постигнат абсолютно никакъв напредък. За мое огромно съжаление, ние продължаваме да сме свидетели на репресиране и хвърляне в затвора на активисти и защитници на правата на човека, и през последните години се намесихме при няколко случая, за да отправим искане за освобождаване на политически затворници. При два случая успяхме да постигнем освобождаване. В сирийските затвори обаче все още има хора като д-р al-Labwani, д-р al-Bunni, а сега и г-н ал-Хасани. Ето защо аз искам да отправя послание към Сирия: ние сме тук и искаме да помогнем на Сирия да се освободи от изолацията, в която беше поставена в един момент. Ние считаме, че Сирия е важна фигура на международната сцена, особено заради мира в Близкия Изток. Въпреки това ви молим, заради вашия собствен имидж, а аз считам, че вие сте достатъчно силни, за да разрешите политически плурализъм и присъствието на защитници на правата на човека във вашата държава, освободете политическите затворници и, както казахме, молим ви да спазвате Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание! Това е в интерес на самата Сирия и на мира по целия свят, и особено на мира в Близкия Изток. Renate Weber: автор. - (EN) Г-н председател, Моханад ал-Хасани е друг защитник на правата на човека, който е задържан произволно от сирийските органи. Той е още един сирийски политически затворник, чиято единствена вина е било желанието му да защити правото на хората на свобода на изразяване, правото им да участват в политическа дейност и правото им на справедлив съдебен процес. На него му беше забранено да пътува повече от пет години. Разговорите по служебния му телефон и писмата по електронната му поща бяха под постоянно наблюдение от страна на сирийските сили за сигурност. След седмици на засилващ се тормоз заради ролята му при наблюдаване на практиките на Върховния държавен съд по сигурността на Сирия, той накрая беше арестуван от сирийската държавна сигурност и по-късно обвинен в няколко престъпления, като всички те се отнасят до неговото право на свобода на словото. По въпроса за произволното задържане, нека не забравяме г-н al-Labwani, виден защитник на правата на човека, който беше осъден на 12 години затвор за това, което Работната група на ООН по неправомерното задържане счита за "мирно изразяване на неговите политически възгледи". Сирийското правителство трябва да освободи незабавно г-н ал-Хасани, г-н al-Labwani и другите политически затворници и да гарантира безусловно тяхната физическа и психологическа неприкосновеност при всички обстоятелства. Сирийските органи трябва да сложат край на всички форми на тормоз над сирийските защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество в съответствие с клаузите на Декларацията на ООН за защитниците на правата на човека от 1998 г. Charles Tannock: автор. - (EN) Г-н председател, Сирия е важна държава в Близкия Изток и играе съществена роля за отслабването на способността на Иран да подкрепя терористични действия чрез своите пълномощници Хизбула и Хамас срещу Израел. Сирия също така има навика да подбужда вълнения в Ливан, който все още не счита за напълно суверенен, а попадащ в нейната сфера на влияние. Освен това Сирия е държава със светски режим. Всъщност, тя сега е единствената останала част от някога силната партия Баас, която управляваше и Ирак, така че области като правата на жените там са развити. Въпреки това, като цяло тя си остава брутална еднопартийна диктатура. Задържането на Моханад ал-Хасани като водещ защитник на правата на човека е много тревожно. Ако Сирия наистина иска ние да подкрепим споразумението за асоциирането й с ЕС, тя следва, ако обича, да освободи незабавно г-н ал-Хасани и да прекрати преследването на защитници на правата на човека като него. Eija-Riitta Korhola: автор. - (FI) Г-н председател, радвам се, че имаме куража точно сега да поставим в центъра на вниманието положението с правата на човека в Сирия. В момента се слагат последните щрихи на Споразумението за асоцииране между ЕС и Сирия в рамките на евро-средиземноморското сътрудничество и тъй като подкрепата на правата на човека и демокрацията са основни стълбове на сътрудничеството, аз считам, че ЕС може да отправи по-настойчив призив за подобрения в тази област. Не е достатъчно сътрудничеството да бъде насочено само към подобряване на икономическото положение. Както чухме, водещият сирийски адвокат за правата на човека Моханад ал-Хасани е бил хвърлен в затвора в края на юли без провеждане на истински съдебен процес, като му е повдигнато обвинение в накърняване на националните чувства и разпространяване на неверни новини. Този случай не е първият по рода си. За последен път Парламентът се намеси в подобен случай през 2007 г. Kamal Abwani, чиято кауза защитавахме тогава, все още е в затвора, въпреки че през март разследващ екип на ООН стигна до заключението, че арестът му е бил произволен. Сирия трябва да извърви дълъг път, докато стигне до свободата на словото и на сдружаването. Работата на неправителствените организации в държавата е много несигурна и затова такава практически не съществува. Ще бъде много жалко, ако ние в Европейския съюз нямаме куража да поставим ясни критерии за основата на сътрудничеството със Сирия. По мое мнение, преди да продължим със споразумението за асоцииране между ЕС и Сирия, върху нас тежи задължението да отправим искане за освобождаване на политическите затворници и за спазване на международните споразумения за правата на човека. Правата на човека в света не са просто множество отделни елементи. Те представляват тъкан, в която всяка една нишка оказва въздействие върху всички останали, и ако ние толерираме равнодушието и се правим, че не забелязваме, това не след дълго ще подкопае нашите собствени права тук. Наше важно задължение е да се грижим за тях и да гарантираме, че те се прилагат винаги и навсякъде. Това е единственият начин, по който можем да направим живота на човека смислен. Lidia Joanna Geringer de Oedenberg: от името на групата S&D. - (PL) През юли г-н Моханад ал-Хасани - един от най-изтъкнатите сирийски активисти за правата на човека, беше арестуван. По време на съдебен процес, проведен при закрити врата, до който на адвокатите не беше предоставен достъп, той беше осъден за накърняване на националните чувства и разпространяване на неверни новини. Преди това той по различни поводи вече е бил разпитван във връзка с неговата дейност в областта на правата на човека и усилията му да защитава хора, арестувани по политически причини. На него също така му е отказано правото да напуска държавата. Г-н Моханад ал-Хасани е участвал в наблюдението на съдебните процедури на Върховния държавен съд по сигурността, тъй като според "Human Rights Watch", условията, при които се провеждат тези процедури, не отговарят на международните стандарти. Ние сме обезпокоени от репресиите над активистите за правата на човека в Сирия, особено като се има предвид липсата на напредък от страна на сирийските органи в областта на правата на човека. Ние трябва да настояваме Сирия да спазва Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Предвид съществуващите политически, икономически и културни връзки между Сирия и Европейския съюз, и важната роля, която тази държава играе по отношение на поддържането на стабилността в Близкия Изток, аз съм сигурна, че Сирия може да постигне напредък в тази област, като по този начин ще допринесе също така и за демократизацията на целия регион. Franz Obermayr: (DE) Г-н председател, това предложение за резолюция е абсолютно правилно в основата си, тъй като наш дълг е, разбира се, особено предвид планираното споразумение за асоцииране, да изложим ясно нашите виждания, включително относно закрилата на семейството, роднините и съратниците на Моханад ал-Хасани, и също така да настояваме за изискванията, съдържащи се в член 2 от споразумението, най-малкото защото ние, европейците, знаем от болезнените събития в нашето минало какво означава потъпкване на правата на човека. Само преди две десетилетия в Централна и Югоизточна Европа рухна комунистическият терористичен режим. Във връзка с това обаче аз искам да отправя предупреждението да не се правим, че не забелязваме, ако в Турция, която е в същия регион като Сирия, правата на човека не се зачитат по начина, по който би следвало. Това е още по-важно, като се има предвид, че Турция, която е кандидатка за присъединяване към ЕС, има значителни недостатъци в областите правораздаване, наказателна система, защита на малцинствата и религиозните свободи, дори ако един изпълнен с предубеденост доклад на Комисията, за която се твърди че е независима, или докладът на Ахтисаари създава различно впечатление. Bernd Posselt: (DE) Г-н председател, аз считам, че ние определено следва да бъдем много критични по отношение на положението с правата на човека в Сирия, която е диктаторска и полицейска държава. Г-н ал-Хасани трябва да бъде освободен. Въпреки това обаче, ние трябва да обърнем внимание на факта, че президентът Асад, който става все по-открит и отваря и страната си, а също и неговият баща, като мюсюлмани алевити подкрепят, например, съвместното съществуване на мюсюлмани и християни по такъв начин, че водачът на сирийските християни кардинал Дауд ми каза, че християните в Сирия се чувстват по-сигурни, отколкото в Ирак, която е защитавана от западни войски. Ето защо ние следва да правим разграничение в нашите отношения със Сирия, от една страна, като осъждаме нарушенията на правата на човека, а от друга, като не се отказваме и не спираме подкрепата си за държавата по пътя към сближаване и отвореност. Разбира се, ние следва да бъдем критични, но също така следва да признаем, че там се заражда нещо, което трябва да насърчим. Меглена Кунева: член на Комисията. - (EN) Г-н председател, Комисията споделя тревогите на Европейския парламент по отношение на положението с правата на човека в Сирия. Нашата оценка е, че през последните месеци положението се е влошило и в страната има повече произволни задържания, тормоз над защитници на правата на човека и забрани за пътуване. Арестът от 28 август на г-н Моханад ал-Хасани, известен адвокат, председател на Сирийската правозащитна организация и член на Адвокатската колегия на Дамаск в продължение на 15 години, е най-пресният случай. Г-н Моханад ал-Хасани е защитник на правата на човека и би могло да се предположи, че арестът му е политически мотивиран. Европейският съюз вече изрази своите тревоги пред сирийските органи. Сирия трябва да спазва международните си задължения, и по-специално Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права, по които Сирия е държава страна. Комисията, чрез своята делегация в Дамаск, заедно с посолствата на държавите-членки обсъждат въпроса за това, как по-ефективно и ефикасно да действат за закрила на защитниците на правата на човека. Очевидно е, че ние трябва да продължим с призивите си за действия за закрила на защитниците на правата на човека и да гарантираме наблюдението на съдебни процеси във Върховния държавен съд по сигурността. Ние трябва да продължим да подкрепяме гражданското общество с помощта на нашите инструменти като недържавните участници и бюджетните линии за Европейския инструмент за демокрация и права на човека и да даваме морална подкрепа на семействата. Въпреки че са важни, тези действия не са достатъчни. Считаме, че ЕС щеше да има по-силни инструменти за влияние върху Сирия, ако споразумението за асоцииране беше подписано. Радвам се, че Председателството възнамерява да го подпише в следващите седмици. С това споразумение ние ще установим постоянен диалог за консултиране по тези въпроси и за постигане на по-добри резултати. Председател: Разискването приключи. Гласуването ще се проведе в края на разискванията.

bg

16. Премахване на двойното данъчно облагане (

bg

1. Бюджетни насоки: 2011 г. - други раздели (

bg

Едноминутни изказвания (член 150) Председател: Следваща точка са едноминутните изказвания по въпроси с политическа значимост. Czesław Adam Siekierski: (PL) Г-жо председател, днес се навършват 61 години от подписването на Декларацията "Шуман". В чест на годишнината се провеждат много официални тържества, фестивали и паради. Не позволявайте на празничното настроение да отвлече вниманието ни от проблемите, с които в момента ЕС се бори. На първо място, ние трябва да отговорим на въпроса дали личният национален интерес, който се появи по време на преговорите относно следващата финансова перспектива, отговаря на призивите за солидарност, отправени от нашите бащи основатели. На второ място, дали инициативите, които са в противовес с идеята за европейска интеграция, като например най-новата инициатива за ограничаване на Шенгенското пространство, са съвместими с духа на Европа? И накрая, дали настоящата криза в еврозоната и липсата на солидарност между държавите-членки за справяне с нея, представлява заплаха за успеха на този амбициозен проект? За съжаление, има още много примери, сочещи към криза в европейската интеграция. Нека на тази годишнина да се възползваме от възможността сериозно да преценим какво може да се предприеме, за да бъдат спрени тези пагубни тенденции и да се върнем към вярната, динамична интеграция в бъдеще. Нека възродим духа на Европа в съответствие с идеите на Робер Шуман, така че досегашните постижения от общия ни проект да не пропаднат. Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Г-жо председател, в Деня на Европа бих искал да се изкажа по въпросите за идеята на Общността. Законодателният пакет относно икономическото управление представлява нова етап от съществуването на Съюза. Ако се спазва и прилага, новата система за управление на икономическата политика може най-накрая да насърчи държавите-членки да въведат икономически отговорна политика. Това обаче е само едно от условията за стабилност на Европа. Наблюдаваната напоследък в някои държави-членки демократична регресия е обезпокоително явление. Правителствата на някои държави-членки са прекрачили границите на принципите на правовата държава, които преди бяха считани за неприкосновени; те са ограничили свободата на пресата, което е от съществено значение за прилагането на принципите на истинска демокрация. Европейската комисия и Съвета следва да водят открита борба с демократичната регресия; ако Комисията и Съветът не предприемат действия срещу демократичния дефицит в Съюза, той ще доведе до сериозни проблеми. Благодаря ви за вниманието. Филиз Хакъева Хюсменова: (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, за периода 2007-2013 г. от Европейския съюз са били отпуснати 976 милиарда евро. Голяма част от тази сума е била отпусната на програми, за които от Европейската комисия трябва да бъдат поискани субсидии. Българско проучване показва, че отпуснатото финансиране за по-голямата част от одобрените проекти е стигнало до три или четири европейски държави и до много малко от другите участници. За съжаление, Комисията не разполага с обобщение на тези констатации и причините за тях, нито на добавената стойност от тези програми, и моето опасение е, че това няма да бъде взето предвид в следващата финансова рамка. Комисията обеща да приложи принципите на прозрачност и равно третиране в тези програми. Това означава и да се направи повече за насърчаване на възможности и за гарантиране на по-справедлив достъп до информация. Убеден съм, че Комисията следва да предприеме стъпки за популяризирането на програми сред заинтересованите европейци, като същевременно се грижи за нуждите на бенефициерите от новите присъединяващи се страни. Marina Yannakoudakis: (EN) Г-жо председател, миналата седмица аз се запознах с един човек от моята църква, който организираше панихида за сина си. Неговият 37-годишен син е починал от рак миналата година. Никой родител не трябва да изживее болката от загубата на дете. Като майка не мога да се сетя за нещо по-ужасно. Над 2 000 от нашите родители, братя, майки и сестри обаче страдат всеки ден в Кипър, чудейки се за съдбата на любимите си хора. През 1963-1964 г., гражданските размирици, както и последвалото турско нашествие и окупация на Кипър през 1974 г., доведоха до безследното изчезване на близо 2 000 турски и гръцки кипърци. Никой не знае какво се е случило с тях и през 1981 г. беше създаден Комитетът за безследно изчезналите лица, който е финансиран основно от ЕС. Работата на комитета в тази област донесе утеха на много семейства. Има още много работа за вършене предвид това, че над 1 500 души все още са в неизвестност. Настоятелно призовавам Парламента да подкрепи дейността на Комитета за безследно изчезналите лица, както и да подкрепи Писмена декларация №10, която е хуманитарна в своите цели и се стреми да донесе утеха, възпоминание и помирение на тези семейства. Michail Tremopoulos: (EL) Г-жо председател, днес е Денят на Европа и това ни напомня за целите, върху които трябва да се основава ЕС: разширяване на европейските институции и обща икономическа политика, която като приоритет според нас ще осигури социално справедливо благополучие и жизненост. Споразумението относно еврото обаче категорично е стъпка в грешната посока, тъй като то не предлага нищо повече от това да наложи традиционната икономическа ортодоксалност. Опитите за обвързване на еврото с постоянните съкращения на социално ниво и постоянният натиск върху заплатите и пенсиите в дългосрочен план заплашват да подкопаят не само политическото сближаване, но и европейския идеал. В отговор на това ние, Зелените, предлагаме споразумението относно възможно развитие: интегрирана фискална конвергенция, истински интервенционистки и амбициозен европейски бюджет и включването на социалните и екологически измерения. Затова ние искаме да проправим пътя за развитие в различна посока. Въпреки това никой няма право да взема решения, които водят до коренна промяна, без да се допита до обществеността. Единственото решение е конкретен и директен диалог с обществеността. В миналото непреклонността на тези, които са участвали в изготвянето на европейската конституция, ни попречиха да институционализираме европейски референдуми. Въпреки това ние можем да намерим алтернативни решения, при положение че е налице политическа воля. Дължим го на Европа и нейното бъдеще. Georgios Toussas: (EL) Г-жо председател, днес е 66-годишнината от извоюваната от обикновените хора човек победа над фашизма на 9 май 1945 г., когато фашистко-империалистическият съюз между Германия, Япония и Италия и техните съюзници е разрушен. Ние почитаме загиналите, измъчваните работници, мъже и жени, които са се борили да смажат фашизма сред редиците на комунистическите партии, националните борци за свобода и антифашистките движения. Организационните сили, които стоят зад тази огромна победа на обикновените хора над фашистко-империалистическия съюз, в която комунистическите партии, с героичната борба от страна на народа на Съветския съюз, промениха хода на войната с цената на над 20 милиона жертви, хиляди ранени, унищожени и изравнени със земята села и градове, както и срината икономика. Това е нагла обида към милионите загинали и ранени, жертвите на фашистка и нацистка бруталност в Гърция и Европа като цяло, от страна на Европейския съюз да опита да заличи и фалшифицира историята: да превърне 9 май от победа на обикновените хора над фашизма във вулгарен празник като Деня на Европа, ден, който чества европейските монополи. Днес работническата класа и обикновените хора отново са принудени да изстрадат една от най-тежките капиталистически кризи. Те са изправени пред най-голямата атака от края на Втората световна война... (Председателят отнема думата на оратора) Gerard Batten: (EN) Г-жо председател, един от моите избиратели в Лондон ме информира за сериозните обвинения, отправени срещу Владимир Перисик, известен също като д-р Владимир де Ротшилд, който твърди, че е лекар и специалист хирург. Твърди се, че г-н Перисик няма медицинска квалификация, не е регистриран в Главния медицински съвет, както и че ползва фалшиви медицински препоръки, за да мами уязвимите хора. Твърди се, че е срещнал Дейвид Камерън и че е успял да убеди Министерството на здравеопазването да разгледа предложението му за ваучерна схема на Националната здравна служба. В резултат на това неотдавна в национален неделен вестник беше публикувана добронамерена статия за него. Това би му предоставило допълнителна фалшива легитимност при измамите спрямо тези, които се нуждаят от сериозни медицински грижи. Той представлява потенциална заплаха за обществото. Г-н Перисик трябва да бъде разследван от съответните органи на Обединеното кралство и трябва да бъдат предприети съответните мерки, ако обвиненията се окажат истина. Националната преса също може да реши да изиграе полезна роля в разследването на този въпрос. Corneliu Vadim Tudor: (RO) Г-жо председател, добре известен факт е, че където и да са се намесили длъжностни лица от Международния валутен фонд, са настанали големи народни въстания. В момента тези деспотични бюрократи налагат едно нелепо споразумение на Румъния, в което между 150 и 200 от съществуващите 400 болници ще бъдат закрити. До момента са закрити седемдесет и една, което доведе до смъртта на невинни хора. Предполагаемата причина зад тези действия е скандална. Предполагаемата причина, че тези болници са нерентабилни. Никъде по света обаче не съществуват болници, които да генерират пари, тъй като те предлагат различен вид полза. Затова, разтревожен от този акт на геноцид, подадох наказателна жалба срещу представителя на МВФ в Румъния, Джефри Франкс, както и срещу местните поддръжници на това споразумение. Отправям призив към Европейския парламент и Световната здравна организация да вземат отношение по този въпрос, за да не позволят на държава-членка на ЕС да се превърне в лагер на смъртта. Към момента големите финансови кръгове, които имат за цел да въведат един нов световен ред, унищожават нас, но утре, може да унищожат и вас. Силно се надявам, че МВФ няма за цел да замести "Ал Кайда". Iuliu Winkler: (HU) Г-жо председател, ние, членовете на унгарската общност в Румъния, си представяме Европа на бъдещето като Европа на регионите и общностите, в която ромските общности също могат да намерят своя дом. Днес, на Деня на Европа, председателят на Европейския парламент заяви, че не трябва да се оттегляме зад границите на вътрешните си кръгове и призова да се борим с предизвикателствата на единството. С тревога следя обострящото се напрежение в Трансилвания, където малките общности се затварят в себе си в резултат на напрежение, тормоз или страх и изключват общностите, които живеят заедно с тях. Очевидно е, че в един европейски регион бъдещето на ромската общност не се основава на краткосрочни, недалновидни мерки, а на бъдещи действия на Европа, които се основават на солидарност и диалог. Стратегията за интеграция на ромите, която се подготвя под ръководството на унгарското председателство, може да създаде една Европа на бъдещето и за ромските общности. Отговорност на Комисията, Парламента, държавите-членки, компетентните органи и всяка засегната местна общност, както и на нас, е да превърнем това в реалност. Ioan Enciu: (RO) Г-жо председател, реформата в здравните услуги, предложена от настоящото румънско правителство, продължава серията от контра-реформи, които бавно, но сигурно, водят тази страна към реална социална катастрофа. Зад тази така наречена здравна реформа, предложена от правителството на г-н Бок в Букурещ, се крие намерението да бъдат затворени болници, да се намалят инвестициите в медицинско оборудване, както и да бъдат оставени без работа хиляди медицински сестри и лекари, като всички тези драстични мерки се прилагат в едно медицинско обслужване, което вече страда от хронична липса на ресурси. Румъния е на последно място сред държавите-членки на Европейския съюз по количество и качество на предлаганите медицински услуги. Още по-големите съкращения в здравните услуги са сериозна атака срещу неприкосновеността на човешкия живот. Така наречената реформа, предложена от правителството на г-н Бок директна атака срещу правата, предвидени в Хартата на основните права на ЕС. От името на гражданите на Румъния, аз призовавам Европейската комисия да вземе отношение и да спре тези нечовешки мерки, които застрашават живота и основните права на човека. Ivo Vajgl: (SL) Г-жо председател, постигнатото миналата седмица споразумение от палестинците, тоест между висши представители на Фатах и Хамас, в което временното египетско правителство взе активно участие, открива нови възможности за подновяването или по-скоро започването на истински палестинско-израелски диалог за мир и съвместно съществуване, основано на принципа за взаимно признаване. Изразявам надеждата си, че израелското правителство ще оцени достойно възможностите, които това палестинско споразумение открива. Не е редно да се поставя под съмнение допълнителната стойност на палестинското обединение и споразумението за демократични избори. По тази причина направените от министър-председателя Нетаняху изявления, че властите в Рамала следва да изберат между Израел и Хамас не са от полза нито за мира, нито за намиране на решение, нито за реализация на проекта, чрез който двете държави ще живеят рамо до рамо в дух на взаимно уважение. Редно е демократичните промени, които настъпват в арабския свят, да осигурят здрава основа за нови структури на безопасност, съвместно съществуване и развитие. Ryszard Czarnecki: (PL) Г-жо председател, отново вземам думата по един много болезнен за поляците в Литва въпрос. В тази страна само 7 % от населението са поляци, но в някои области, разбира се, те са повече. Изключително разочароващо е, че преди 2004 г., когато Литва стана член на Европейския съюз, полското малцинство е имало повече права, отколкото сега. Парадоксално е, че се наблюдава регресия, особено по въпросите на образованието, в изписването на фамилните имена на полски и по отношение на правата и привилегиите на поляците, живеещи в Литва. Считам, че Европейският парламент, който с право говори от името на различните етнически малцинства в Европа и по света, следва да се застъпи и за полското малцинство в Литва. Tatjana Ždanoka: (EN) Г-жо председател, моето искане да направя едноминутно изказване по въпроса с отнемането на демократичните права за гласуване в изборите и за правото на участие в изборите в Испания е изпратено до Секретариата миналата сряда, като в това време Върховният съд, по искане на испанското правителство, е забранил правото на участие в изборите на избирателна коалиция "Bildu", сформирана от две юридически лица "Eusko Alkartasuna" и "Alternatiba", както и на независими кандидати. Като член на баската група за приятелство "Към мирен процес в Страната на баските" аз бях сред подписалите декларацията, чиято цел беше да се поиска от испанското правителство да преразгледа своята позиция и да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че изборите, които ще бъдат проведени на 22 май, ще зачитат основните демократични принципи. Междувременно миналия петък, с решение на испанския Конституционен съд, на "Bildu" е било разрешено кандидатирането за избори. Искрено приветствам това решение и желая да изразя своята надежда, че провежданите на 22 май избори в Страната на баските, ще бъдат проведени в съответствие с всички международни стандарти, свързани с демокрацията и закона за изборите. Rui Tavares: (PT) Г-н председател, аз съм докладчик на Европейския парламент по въпросите за бежанците и трябва да кажа, че в последно време тази моя позиция стана депресираща, ако не и понякога ужасна. Миналия месец информирах Парламента за смъртта на повече от 100 бежанци край бреговете на Лампедуза и сега, все още подвластни на шока от новината за изчезването на 600 бежанци, които са напуснали Либия, научихме за още над 60, които са загинали пред очите на екипажите на кораби на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и няколко европейски военноморски сили. Нека не си мислим, че сме безсилни пред тези трагедии. Много може да се направи, много можем да направим и сме задължени да направим по силата на международните конвенции, които сме подписали. През оставащите ми 20 секунди ще дам три примера. Съветът следва да приключи процедурата за съвместно вземане на решения по отношение на заселването на бежанците, която Парламентът подкрепи с гласуване и която предвижда ползване аварийни механизми в тези случаи. Следва да бъде внесено предложение за хуманитарен коридор за преместването на бежанци от Либия, признати за такива от Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН), и НАТО следва да се съобрази с мандата си да защитава цивилни, предвиден от Резолюция №1973, което означава извършването на спасяващи операции в открито море. Да не забравяме, че да се откаже помощ е престъпление, което не следва да позволяваме. Anna Záborská: (SK) Г-жо председател, докладът Duff относно изборите за Европейски парламент в крайна сметка не е включен в дневния ред на тази месечна сесия. Нека използваме предоставеното време да го разгледаме и да го отхвърлим идния месец. Идеята за транснационален списък е абсурдна. Имам няколко въпроса: Защо словаци, немци или италианци да гласуват за хора, с които не могат да се разберат без помощта на преводач? Как избраните от тях членове на ЕП ще ги представляват, ако не могат дори да прочетат изпратените им от техните избиратели писма? Колко пъти гръцкият член на ЕП ще се среща със своите словашки избиратели? Какво ще разискват? Освен това само големите държави-членки ще могат да се възползват от един общоевропейски списък. Приемането на този доклад ще докаже всички твърдения на евроскептиците, че Европейският съюз таи амбиции да се превърне в мултинационална държава. Той ще постави под въпрос демократичната легитимност на Парламента и ще отчужди още повече гражданите от европейския проект. Spyros Danellis: (EL) Г-жо председател, бих искал да коментирам необходимостта да се гарантира прозрачността и ефективността на Фонд за климата. Един от най-осезаемите резултати от преговорите по отношение на изменението на климата в Канкун, е споразумението относно Зелен фонд за климата (Green Climate Fund), с безпрецедентно финансиране в рамките на 100 млрд. щатски долара. Докато създадената в рамките на ООН временна комисия изготвя окончателната форма на фонда, така че той да получи окончателно одобрение в Дърбан в края на годината, много въпроси във връзка с конструкцията на този уникален и изключително важен инструмент останаха без отговор. Фондът трябва да бъде внимателно проектирано средство, което ще осигури ефикасно финансиране за приспособяване към изменението на климата в развиващите се страни. Въпреки това последните престъпни посегателства над схемата на Общността за търговия с емисии (EU ETS) и информацията от последния доклад на "Трансперънси интернешънъл" за корупционни практики във финансирането в областта на климата са причини за безпокойство не само защото на риск са изложени огромни суми, но също така, и по-важното, защото на риск е изложена глобалната борба, която, за разлика от други, няма да можем да повторим. Sergej Kozlík: (SK) Г-жо председател, през 1990 г. Йожев Антал се самообяви за министър-председател на всички унгарци, включително и на тези, живеещи извън Унгария. Днес Виктор Орбан е стигнал още по-далеч. Беше приета нова конституция, обвързваща Унгария с идеята за единна унгарска нация, състояща се от всички унгарци, под което се има предвид всички лица, които принадлежат на унгарската етническа група, независимо от тяхното гражданство. В противовес с международното право, според което подкрепата и защитата на едно национално малцинство е отговорност на държавата, в която това малцинство живее, тази конституция постановява, че Унгария е отговорна и за съдбата на унгарците в чужбина. Новата конституция на Унгария подкрепя и усилията за установяване на колективно, етнически основано самоуправление на унгарските малцинства, живеещи в чужбина. Разпоредбите на унгарската конституция може да представляват начин за намеса във вътрешните работи на чужди държави и за всяване на напрежение между Унгария и съседните страни. Това противоречи на духа на демократична Европа. François Alfonsi: (FR) Г-жо председател, бих искал да изразя нашето чувство на облекчение, след взетото от Испанския конституционен съд решение да се позволи на представените от коалиция "Bildu" списъци да бъдат включени в демократичните избори на Страната на баските. Това решение беше взето по време на обжалване. Следователно то отмени решението на Върховния съд, който отново наложи забрана на Баската националистическа левица да се кандидатира за изборите. Щеше ли да бъде приемливо в самия Европейски съюз гражданите отново да бъдат лишени от правото да гласуват за кандидатите, които са решили да подкрепят? За щастие, Испания избра да не продължава по този опасен път за европейската демокрация. Можем само да изразим задоволството си от това и трябва да призовем "Bildu" да изпълни целите, с които се е ангажирала: край на политическото насилие в Страната на баските и разпускане на ЕТА. Постепенно се задава нова политическа атмосфера. Диалогът е труден, но желанието за мир е ясно изразено. Бих искал да изразя надеждата си Европейският парламент да продължи да отделя специално внимание на това важно развитие по въпроса, защото Страната на баските заема централно място в Европа. От жизненоважно значение за Европа е мирният процес, който настъпва 10 години след този в Северна Ирландия, да получи подкрепа и също да може да развие по естествен начин. Catherine Stihler: (EN) Г-жо председател, в продължение на 12 години отправям към Комисията и Съвета въпрос, който остана без отговор понеже според тях е хипотетичен. В четвъртък народът на Шотландия гласува в шотландските парламентарни избори и Шотландската национална партия спечели с мнозинство. Перспективата за референдум относно независимостта на Шотландия вече не е въпрос на "дали", а по-скоро на "кога". Въз основа на тези нови обстоятелства отново отправям въпрос към Комисията и Съвета дали, ако част от съществуваща държава-членка на ЕС избере да се разедини, новата държава ще остане член на ЕС или тя ще трябва отново да кандидатства за членство. Народът на Шотландия заслужава ясен отговор на този ясен въпрос. Pat the Cope Gallagher: (GA) Г-жо председател, позовавам се последните събития в моя район - графство Донегал - и на други места в Ирландия миналия уикенд, когато пожари унищожиха гори, земи, огради и диви животни. Искам да отдам специална почит на противопожарните служби, които работиха денонощно около три дни, както и на служителите на силите за отбрана - тези които работиха на земята или от хеликоптери. Те положиха всички усилия да овладеят огъня. Окуражен съм от реакцията на местната общност - млади хора, земеделски стопани, представители на деловите среди - които се притекоха на помощ на полицията и силите за гражданска защита. Сега ние трябва да извлечем поуки от това. Сега трябва да съставим план за действие при извънредни ситуации, така че да не губим никакво време, ако отново се случи нещо подобно. Следователно казвам това в знак на благодарност към всички тези хора. Monika Smolková: (SK) Г-жо председател, преди столетие предците ни са се борили за осемчасов работен ден, за достоен живот и по-добри условия на труд. Кодексът на труда е част от законодателство, според което държавата предоставя система от основни социални права на работниците. Сегашното правителство в Словакия подготвя изменение в трудовия си кодекс, което ще увеличи работното време на 56 часа на седмица и извънреден труд от настоящите 400 до 560 часа. В допълнение, то поставя работниците в неравностойно положение, създава несигурност за работещите и намалява финансовата подкрепа за тези, които изгубят работата си. Парадоксалното е, че новите правила са дестабилизиращи и за работодателите. Синдикатите излязоха по улиците, за да изразят несъгласието си с изменението на Кодекса на труда. Европейският парламент обяви 2010 г. за година на борба с бедността. Всички в Европа се борят с бедността. Правителството на Словакия ще предизвика увеличение на безработицата и ще увеличи процента на бедността с този Кодекс на труда. Ramon Tremosa i Balcells: (ES) Г-жо председател, госпожи и господа, днес бих искал да ви информирам за смъртта на кубинския активист за правата на човека, Juan Wilfredo Soto García, в неделя и също така бих желал да изразя искрените си съболезнования на семейството му. Правителството на Куба излезе с официалната история, че смъртта му е вследствие на панкреатит, но според дисиденти в Куба, смъртта на Juan Soto е била причинена от нанесен побой от страна на полицейските сили на комунистическия режим на Кастро. Миналогодишният носител на наградата Сахаров за правата на човека, Guillermo Fariñas, обвини кубинския режим, и по-конкретно главния секретар на Комунистическата партия, Раул Кастро, за смъртта на Juan Soto. Възможно е Раул Кастро да е подбудил последователите си да упражнят насилие срещу опозицията по време на неотдавна приключилия Шести конгрес на Комунистическата партия на Куба, като кубинските дисиденти сочат именно него като отговорен за последното убийство. Осъждам смъртта на Juan Soto García, както и липсата на свобода и демокрация в Куба. Estelle Grelier: (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, както ви е известно, Европейската програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се лица в ЕС беше приета спешно по време на изключително студената зима на 1986 г., като през следващата година тя беше заложена в Общата селскостопанска политика. Тя се превърна в програма от жизненоважно значение за 13 милиона европейци, които изпитват несигурност на работното място. Тя облекчава бюджета им за разходите по прехраната, като разпределя средства чрез благотворителност и социални услуги и възлиза на не повече от 1 евро на европеец годишно. Заедно с Федерацията на хранителните банки, "Secours populaire", Червения кръст и "Restos du Coeur" във Франция, изразявам своята загриженост относно бъдещето на тази програма, след като Съдът на Европейския съюз постави под въпрос нейното финансиране в рамките на ОСП. Нашият Парламент често подчертаваше основния характер на правото на храна. Нашите институции определиха 2010 г. за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. Позовавайки се на правна неяснота като извинение за спирането, което някои държави-членки се опитват да постигнат, според мен една програма за хранителни помощи, която е доказала своята стойност, ще бъде катастрофална не само за хората, но също така и за имиджа и доверието в Европа. Затова призовавам Комисията да предприеме необходимите политически мерки, за да гарантира, запази и укрепи тази програма. Илияна Малинова Йотова: Г-жо председател, повече от 10 дни румънските гранични служби задържат неправомерно български риболовен кораб и неговия капитан Христо Спасов на 20 мили източно от румънския бряг на Черно море - зона извън териториалното море на страната. Равният достъп до водите и ресурсите на Европейския съюз е един от основните принципи на Общата политика на рибарството. Този принцип е потвърден от Регламент № 2371 от 2002 г. След присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, морските пространства на двете страни са част от общоевропейските води и регламентите са пряко приложими в националните законодателства. Българските власти са изпратили на румънските си колеги всички необходими документи, удостоверяващи, че корабът е вписан в регистъра на Европейския съюз и има всички разрешения за риболов във водите на Черно море. Въпреки това от румънска страна няма развитие на ситуацията. Единственият отговор е, че се прилага само румънското законодателство и конституцията на страната. Изразяваме силното си безпокойство от факта, че равният достъп до водите на Европейския съюз продължава да бъде огромен проблем за професионалните рибари. Призоваваме своите колеги евродепутати от Румъния и Комисията като пазител на Договорите, да се намесим като посредници за разрешаване на случая. Monika Flašíková Beňová: (SK) Г-жо председател, вчера отбелязахме годишнина от края на Втората световна война, а днес честваме Деня на Европа. Трябва да се отбележи, че Европейският съюз представлява един много характерен и уникален модел, изграден основно върху демокрацията и съвместното съществуване на народите в Европейския съюз. Във време, когато честваме такава бележита годишнина, за всички нас е дори още по-обезкуражаващо, че само преди няколко дни унгарският парламент, а след това и президентът на Унгария, подписаха конституция, която противоречи на основните принципи на демокрацията. Това е жалко, защото унгарското правителство, и Унгария като страна, към момента председателства Европейския съюз. В качеството си на премиер на Унгария Виктор Орбан грубо е потъпкал основни демократични принципи. Той не само е отказал да сътрудничи на опозицията за приемането на този основен за страната му закон, но заради начина, по който е създадена тази конституция, той из основи подкопава правата на малцинствата и дестабилизира добросъседските отношения между държавите-членки на ЕС. По тази причина се надявам, че констатациите на Венецианската комисия ще бъдат насочени към приемането на резолюция от страна на Парламента, която да разкрива, че правителството на Фидеш не е от полза за Унгария. Silvia-Adriana Ţicău: (RO) Г-жо председател, всяка година 9 май се чества като Деня на Европа и аз бих искала да се възползвам от възможността да изкажа най-добрите си пожелания на всички европейски граждани. В декларацията си от 9 май 1950 г. Робер Шуман, френският министър на външните работи, посочва, че Европа няма да бъде изградена наведнъж или основана на един план, а чрез конкретни постижения, които в крайна сметка ще създадат истинска солидарност. Целта на Плана "Шуман" е била сливането на пазарите, модернизиране и разширяване на производството на въглища и стомана, както и подобряване и налагане на равен жизнен стандарт на работещите в тези промишлени сектори. Днес държавите-членки са изправени пред икономически, финансови и социални кризи, които повече от всякога създават нуждата от солидарност и зачитане на основните принципи на Съюза. Призовавам бариерите, които пречат за свободното движение на румънските и български работници, да бъдат вдигнати. Призовавам и към подкрепа от страна на държавите-членки за нова промишлена политика и нова политика в областта на иновациите, която да създаде нови работни места, които да осигурят на европейските граждани достоен начин на живот. Kinga Göncz: (HU) Г-жо председател, ако искаме да постигнем резултати от стратегията относно интеграцията на ромите, ние трябва едновременно да подобрим положението на образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване, както и да се борим срещу антиромското поведение, подбуждането към омраза и дискриминацията срещу ромите. Ако пренебрегнем дори един от тези аспекти, другите веднага ще се обезсмислят. Стратегията за ромите на Комисията е съсредоточена само върху един проблем - социалните задачи и дори в този случай тя прехвърля отговорността предимно върху държавите-членки. За съжаление, в нея почти не се споменава за необходимостта от борба с антиромското отношение, аспектът, свързан с правата на човека. Комисията не каза нищо, когато в продължение на седмици паравоенни групировки заплашваха гражданите от ромски произход в унгарска Gyöngyöspata, а унгарското правителство предприе мерки едва когато напрежението и провокациите ескалираха до агресия. Изразявам своите опасения, че ако Европа не покаже желание да играе по-голяма роля в подобряването на положението на ромите по отношение на това, което се споменава в съобщението на Комисията, подобни ситуации ще се случват отново и отново. Все още не е твърде късно да се направят промени. Бихме искали да чуем изказването на члена на Комисията, Вивиан Рединг, по тези въпроси. Teresa Riera Madurell: (ES) Г-жо председател, госпожи и господа, бих искала да помоля за вашето внимание, за да ви припомня, че тази година е обявена за Международна година на химията в памет на Мария Кюри, удостоена с Нобелова награда за химия точно преди 100 години. С лозунга "Химията - нашият живот, нашето бъдеще" се има предвид да просветим обществото относно приноса на химията за нашето благополучие. Химията направи възможни ваксините и антибиотиците, които удвоиха продължителността на живота ни, и тя е от ключово значение при разработването на нови енергийни източници при подобряването на качеството на храната. Освен това химичната промишленост е стратегически сектор в Европа, с 25 000 дружества, в които са заети, пряко или косвено, пет милиона души. Следователно ние в Парламента трябва да направим всичко по силите си, за да бъде успешна Международната година на химията, защото, както е казала Мария Кюри, според която трябва да научим повече за нещата, за да се страхуваме по-малко. Честването на тази година е добър момент да направим именно това. Председател: С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва.

bg

Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

bg

Обяснение на вот Устни обяснения на вот Ville Itälä: (FI) Г-жо председател, смятам, че е много важно, че гласувахме в подкрепа на доклада с ясно изразено мнозинство. Именно така трябва да постъпва Европейският парламент, за да запази доверието на обществеността в системата. Защо обаче исках отново да повдигна темата, след като гласуването приключи? Както докладчика, аз искам да подчертая, че това е важен проблем, особено между институциите, и таблиците на съответствието са важна отправна точка. Надявам се начинанието да работи докрай, без да има караници между институциите, за да може идеята да се осъществи във възможно най-кратки срокове. Giommaria Uggias: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, това е важна мярка за селскостопанския сектор. Независимо от това обаче тя трябва да бъде последвана незабавно от ангажимент на Съвета и националните правителства, които трябва да я приемат незабавно преди края на сезона, за да решат проблема, който засяга не само южната част на Европа, но и цяла Европа, както показа днешното гласуване. Болестта син език засяга овцете и говедата в нашите стопанства. Ето защо предприемането на действия за пълното й премахване е цел на здравната политика, за която правителствата на отделните държави могат да допринесат по най-добрия начин, като проявят гъвкавост. Освен това тя трябва незабавно да бъде приета чрез транспониране на директивата. Ville Itälä: (FI) Г-жо председател, това е една изключително важна тема за разискване и аз мисля, че щеше да е важно, ако Парламентът беше изпратил ясно послание, че сме много разтревожени за случилото се. Искаме да покажем на обществеността, че правим всичко възможно, за да направим атомните електроцентрали в Европа и по света възможно най-безопасни. Също така обаче искаме да покажем, че можем да продължим с ядрената енергия, когато има по-голяма сигурност по въпроса. Жалко е обаче, че по-голямата част от членовете на Парламента гласуваха против и че по този начин не беше изпратено ясно послание днес. Bernd Lange: (DE) Г-жо председател, аз съм донякъде разочарован, че Парламентът не беше в състояние да одобри предложението с мнозинство днес, за да се извлекат разумни поуки от аварията на реактора в Япония. Считам, че несъмнено това трябва да означава ясна промяна в енергийната политика против ядрената енергия - с други думи, началото на поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия - на европейско равнище. Второ, също така следва да бъде очевидно, че ако извършим стрес-тестове, тогава се налага всяка атомна електроцентрала, която не премине тези тестове, да бъде премахната от мрежата. Нито едно от тези предложения не получи мнозинство при гласуването. Ето защо не можах да подкрепя резолюцията. Надявам се, че скоро ще успеем да организираме единна енергийна политика, която в бъдеще ще осигури безопасна и надеждна енергия, което означава преминаване към енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници. Sergej Kozlík: (SK) Г-жо председател, със сигурност никой не се съмнява, че аварията във Фукушима ни показа необходимостта от засилване на оценките на експлоатацията на съществуващите атомни електроцентрали и изграждане на нови електроцентрали. Ще бъде необходимо да се преразгледа и коригира законодателството, както и параметрите на стрес-тестовете на европейските атомни електроцентрали, въз основа на общи критерии, които се прилагат в целия Европейски съюз. С оглед на факта, че това е глобален проблем, който не познава граници, би могло дори да има междуконтинентално споразумение в обхвата на глобални органи. Ние обаче не трябва да прибързваме и "заради бълхата да изгорим целия юрган". Става въпрос за решаване на чисто професионални проблеми, чието политизиране може само да навреди. Всеки ден в медиите и тук в Европейския парламент сме свидетели на много демагогски твърдения, които нямат никаква професионална основа. Тъй като заключенията на разискването в Европейския парламент напълно отразяват този конфликт на становища, аз се въздържах от окончателното гласуване относно позицията на Парламента. Mitro Repo: (FI) Г-жо председател, аз също не можах да гласувам в подкрепа на резолюцията, поне не и в сегашния й вид, когато стигнахме до гласуването й. В Европа гражданите ни се страхуват за безопасността си и с право. В момента това трябва да ни е приоритет. Необходими са конкретни мерки за засилване на чувството за безопасност у хората. Настоящата резолюция раздели становищата в целия Парламент. Не следва да бъде въпрос дали сме против или в подкрепа на ядрената енергия: настояваме за минимални стандарти за безопасност за Европа като цяло. Стрес-тестовете, предложени от Комисията, няма да бъдат достатъчни сами по себе си, за да успокоят обществеността. Комисията трябва да проучи алтернативни енергийни източници за бъдещето, като същевременно вземе предвид различните енергийни потребности на държавите-членки на Европейския съюз. Според мен инвестирането в ядрена енергия не следва да означава, че са налице по-малко изследвания и разработване на продукти в областта на възобновяемите енергийни източници. Miroslav Mikolášik: (SK) Г-жо председател, бедствието във Фукушима даде основания за оправдани обществени страхове относно използването на ядрена енергия и затова е целесъобразно да се помисли за настоящата ситуация в Европейския съюз и да се предприемат решителни стъпки за подобряване на безопасността, с което съм съгласен, както и прозрачността при експлоатацията на атомните електроцентрали и защитата на човешкото здраве. При сегашната ситуация не е възможно, колкото и да ни се иска, да си представим функциониращ, конкурентен пазар на електроенергия без приноса на ядрената енергия в един балансиран енергиен микс, независимо дали ни харесва или не. Европейският съюз и държавите-членки са длъжни да създадат политика в областта на енергетиката, която ще гарантира суверенитета, политическата независимост и икономическата сигурност на всяка държава. Инструментите за постигане на тази цел включват подходящ енергиен микс, адекватно ниво на производствен капацитет, баланс между търсенето и предлагането, намаляване на енергийната интензивност на икономиката и така нататък. Не се страхувам да подчертая, че ядрената енергия е важен ресурс за производство на електричество, защото тя спомага за по-висока енергийна сигурност, особено за държави с ограничени запаси на твърди горива. Въздържах се от окончателното гласуване, защото то включваше предложение за въвеждане на мораториум върху новите реактори. Аз със сигурност не съм съгласен с това. Paul Murphy: (EN) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на изменението, с което се настоява за бъдеще без ядрена енергия за Европа. Трагедията във Фукушима подчертава огромната опасност, която представлява ядрената енергия за човечеството и околната среда. Потенциалът за голяма катастрофа и липсата на безопасен начин за обезопасяване на отработеното ядрено гориво означава, че ядрената енергия не представлява безопасно средство за развитие на производството на електроенергия. Трагедията също така подчертава факта, че на частните спекуланти не може да се повери жизненоважната задача за производство и разпределение на електроенергия. В крайна сметка капиталистическото преследване на печалба, без зачитане на човешкия живот, безопасността на хората и околната среда, е отговорно за настоящата криза. Призовавам за национализация на енергийния сектор под демократичния контрол и управление на работниците. На тази основа бихме могли да изготвим рационален и устойчив план за производство, разпределение и потребление на електроенергия за осигуряване на евтина и безопасна енергия за всички, като същевременно се защити околната среда. В основата на този план трябва да има дългосрочна програма за инвестиции във възобновяеми енергийни източници, което да доведе до постепенната замяна на петролните, газовите, въглищните и ядрените електроцентрали. Francesco De Angelis: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, след трагедията във Фукушима всички трябва да спрем и да се замислим. Ядрената енергия отново е в светлината на прожекторите и аз считам, че трябва да помислим преди всичко за бъдещето, за бъдещето на децата ни. Вярно е, че се нуждаем от енергия, но се нуждаем от чиста и безопасна енергия. Безопасността е хубаво нещо, но не е достатъчна. Един мораториум не е достатъчен - трябва да отидем по-далеч от това. Трагедията във Фукушима ни казва, че няма такова нещо като напълно безопасни атомни електроцентрали. Преди всичко ни казва, че трябва да организираме бързо прекратяване на използването на ядрена енергия и да съсредоточим вниманието си върху възобновяеми, алтернативни източници на електроенергия. Европа се нуждае от нова политика в областта на енергетиката, за да се спре изграждането на нови атомни електроцентрали заради ужасяващото влияние, което тези електроцентрали могат да окажат върху безопасността, околната среда, климата и бъдещите поколения. Необходима е радикална промяна на гледната точка за едно безопасно бъдеще, което се основава на енергоспестяването и използването на възобновяеми енергийни източници. Filip Kaczmarek: (PL) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на приемането на резолюцията. Тя трябваше да бъде израз на солидарност с жертвите на природното бедствие и последвалата го ядрена авария, както и израз на признание и благодарност за всички онези, които рискуват живота си, за да предотвратят още по-голяма катастрофа. Аз също съм изпълнен с възхищение от солидарността, смелостта и решителността, с която хората в Япония реагират на това бедствие. Съгласен съм със заключението, че Европейския съюз трябва да направи изчерпателен преглед на подхода си към ядрената безопасност, но не можем да принудим държавите-членки да се откажат от дейностите, насочени към гарантиране на собствената им енергийна сигурност и затова съм доволен, че отхвърлихме нереалистичните и опасни разпоредби в нашата резолюция. Giommaria Uggias: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, италианската делегация от партията "Италия на ценностите" ("Italia dei Valori") гласува против текста на резолюцията относно ядрената енергия, защото в нея не беше казано достатъчно ясно "не" на ядрената енергия. За съжаление, всички изменения, които можеха да подобрят текста и да вземат решение Европа да се откаже от ядрената енергия, да се откаже от съществуващите и бъдещите атомни електроцентрали, бяха отхвърлени. Европа без ядрена енергия е единственият възможен маршрут, ако искаме да гарантираме, че децата ни и бъдещите поколения ще имат бъдеще, защитено от повторение на катастрофи като Фукушима и Чернобил. Тези поуки ни казват, че няма такова нещо като теоретична безопасност. Ето защо трябва ясно да кажем "не" на ядрената опция и да инвестираме в изследвания и иновации на други източници, които са наистина екологични, възобновяеми и чисти. Peter Jahr: (DE) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция и дълбоко съжалявам, че Парламентът не успя да постигне единна позиция днес. Обръщам се най-вече към онези членове на Парламента, които искаха повече. Смятам, че щеше да бъде по-добре да се гласува за компромиса, защото съм наясно, че в Европейския съюз са налице много различаващи се мнения по въпроса за ядрената енергия. Именно защото въздействието върху околната среда и последиците от бедствията не познават национални граници, аз считам, че е важно да се одобрят и приемат минималните изисквания. На първо място, необходим е единен стандарт за безопасност в Европейския съюз. Второ, трябва да вземем мерки срещу евентуални бъдещи аварии или бедствия; с други думи, необходим е европейски план за възстановяване при бедствия. Трето, не трябва да продължаваме да пренебрегваме изследванията в областта на възобновяемите енергийни източници, но също и в областта на ядрения синтез и създаването на съоръжения за съхранение и рециклиране на въглеродни горива. Eija-Riitta Korhola: (EN) Г-жо председател, аз също съм разочарована, че Парламентът не успя да изпрати балансирано и разумно послание. Няма съмнение, че повредата във АЕЦ "Фукушима" е катастрофа, но окончателният брой на жертвите няма да достигне хиляди или стотици, а може би дори не и десетки. В резултат на най-тежкото земетресение в света, отчетено в тази област, ще има приблизително 30 000 до 40 000 смъртни случаи вследствие на разрушени пътища, мостове, железопътни линии и сгради. Трябва ли да съборим всички подобни структури в Европейския съюз за всеки случай? Това е въпросът ми. Не ядрените технологии са виновни в Япония, а местоположението. Ето защо една паническа реакция в Европа е не само абсурдна, но и може да навреди на околната среда, защото не съществуват надеждни доставки на нисковъглеродна алтернатива на ядрената енергия, и изкопаемите горива ще просперират. Наистина ли искаме това? Hannu Takkula: (FI) Г-жо председател, всеки в Европа трябва да е загрижен за безопасността и това е важно. Трябва да изградим системи, които са безопасни. Разбира се, трябва да се каже, че се наблюдава известна прекомерна реакция след Фукушима. От друга страна, това е естествено. Спомням си времето, когато потъна "Естония": някои бяха на мнение, че всички кораби трябва да бъдат забранени, защото са опасни. Е, хората могат да имат такива мисли. Сега обаче трябва да си спомним, че само една от 54 атомни електроцентрали не премина изпитанието, на което вълната цунами и земетресението ги подложиха. Въпреки това сега трябва да разгледаме нещата спокойно и да си спомним, че не може да се обобщава въз основа на един отделен случай. Всъщност, 300 000 европейци умират всяка година от последиците от емисиите на изкопаемите горива и това е нещо, което трябва да разгледаме първо. Много е важно да се гарантира, че ядрената технология е безопасна и аз знам, че и в Европа ще изграждаме електроцентрали безопасно и на това трябва да се обърне внимание. Въпреки това няма абсолютно никаква причина за неуместна истерия от тази величина. Gay Mitchell: (EN) Г-жо председател, може ли да кажа, че напълно се въздържах от гласуването по този въпрос. Това не е защото не съм загрижен за проблема, защото наистина съм загрижен относно този проблем, но осъзнавам, че трябва да бъде нюансиран и че няма лесни отговори. Аз живея в Ирландия и представлявам Дъблин, който се намира на източния бряг на Ирландия. По протежение на западния бряг на Великобритания се намират пет активни атомни електроцентрали - нямам нищо против тях. Аз обаче считам, че в областта на ядрената безопасност и в интерес на добросъседските отношения би било добра идея да има някаква форма на съвместен британско-ирландски - казвам ирландски, но имам предвид северно-южно ирландски - преглед на безопасността на дейността на тези електроцентрали, така че да бъдем информирани за рисковете, ако съществуват такива. Освен това в случай на авария можем да участваме в евакуацията, която може да се наложи за хората в Уелс или Англия, така че да можем да изиграем ролята си на добър съсед. В рамките на държавите-членки, където има държави в съседство, които разполагат с такива съоръжения, трябва да има добросъседско сътрудничество. Това е причината, поради която исках да направя това разяснение. Mitro Repo: (FI) Г-жо председател, в Сирия, Бахрейн и Йемен хората се опитаха да защитят човешкото достойнство, прозрачността, основните права и правото на демокрация. Европейският съюз прояви желанието и възможностите си при защитата на цивилното население и подкрепата на демократичната революция в Либия. Ние трябва да избягваме двойните стандарти и да покажем, че във водената от Европейския съюз външна политика действаме в съответствие с ценностите си. Положението в Северна Африка и Близкия изток е истински пробен камък за новосъздадената Европейска служба за външна дейност. Едно жизнено и справедливо общество се нуждае от истински диалог и взаимодействие между гражданското общество и лицата, вземащи политическите решения. Хората трябва да бъдат изслушвани и точно това искаме да напомним на Сирия, Бахрейн и Йемен. Ние не подбуждаме към революция. Задоволяването, сигурността и благоденствието на хората са приоритет на всяка държава, която зачита справедливостта. С настоящата резолюция ние показваме, че във външната си политика Европа се придържа към ценностите, в името на които беше основана. Paul Murphy: (EN) Г-жо председател, въздържах се при гласуването на резолюцията относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен. Революционните движения, започнали в Тунис, вдъхновиха и насърчиха милиони хора в цяла Северна Африка и Близкия изток да се включат в народните бутове срещу бруталните режими, които диктаторски управляваха тези страни в продължение на десетилетия. Тези бунтове за пореден път доказаха потенциалната сила на работническата класа и бедните да се надигнат и разгромят потисниците си. Осъждам лицемерието на лидерите на ЕС и на други западни държави, които днес порицават бруталните репресии, използвани от диктаторите в тези страни, но до вчера подкрепяха и предоставяха помощ от жизненоважно значение за режимите им. Сега е от решаващо значение масите да се обединят въпреки религиозните и етнически различия, за да прогонят корумпираните елити и да изградят наистина демократични общества, които могат да предоставят приемливи работни места, приемливо образование и да сложат край на бедността. За да постигнат това, работническата класа и бедните трябва да поемат контрола върху икономиката и богатствата на региона и да ги използват в интерес на мнозинството. Adam Bielan: (PL) Г-жо председател, неотдавна станахме свидетели на масови протести в страни като Сирия, Бахрейн и Йемен. Протестиращите настояват за демокрация в обществения живот, за оставката на диктаторите, а също така, особено в Сирия, за отменяне на извънредното положение. Държавните органи в тези страни обаче използват груба сила срещу демонстрантите, при което са убити много хора. Особено тревожно е, че целият регион е изложен на опасност. Използването на сила срещу собствените граждани е в нарушение според което и да било законодателство. Използването на бойни патрони няма как да бъде оправдано и заслужава категорично осъждане. Отправям апел към правителствата на тези страни да прекратят репресиите в името на правата на човека, включително на правото на мирни протести и свободата на словото. Призовавам европейските институции и съответните международни организации да предприемат дипломатически действия за защита на демонстрантите. Надявам се, че чрез приемането днес на тази резолюция ние също ще допринесем за защитата на основните права на човека в тези страни. Hannu Takkula: (FI) Г-жо председател, Европейският съюз очевидно е наясно, че в политиката си трябва да се води от собствените си ценности. Правата на човека са такава ключова ценност, която трябва да бъде предадена на Близкия изток. Наистина е необходимо да предоставим една концепция и разбиране за това, какво означават правата на човека. Това не е лесно, тъй като близкоизточната култура се основава на различни ценности. Ние в Европа сме израснали в един свят с юдео-християнски ценности, докато техните ценности са следствие от мисленето, характерно за исляма. Имаме две различни отношения към хората и понятието за човешко същество също е различно. Така или иначе в Сирия има извънредно положение от 1963 г. Това прави възможни екзекуциите на хора без провеждане на съдебен процес. Сега този бунт ни показва, че ние в Европа трябва наистина да си отворим очите и да видим, че единствената история с успешен край в Близкия изток е тази на единствената демократична държава в региона, на Израел, където има права на човека, свобода на изразяване на мнението и демокрация. Сега ние следва да окажем по-силно влияние в тази посока на Сирия, Бахрейн и Йемен, така че да им дадем възможност да приемат завинаги ценността на правата на човека и нещо повече, правата на жените и децата, чрез което може би ще поемат по пътя на демокрацията. Същевременно не съм наивен и знам, че тези ценности трудно могат да бъдат прокарани в ислямския свят. Въпреки това ние, като европейци, следва да се опитаме да ги изнесем и насърчаваме. Paul Murphy: (EN) Г-жо председател, гласувах с "въздържал се" по доклада относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г. В резултат на финансовата и икономическа криза Исландия се превърна от петата по богатство страна в света в страна, съсипана от кризата и с изпаднала в колапс банкова система, при което 40 % от домакинствата не бяха в състояние да си плащат сметките, а пенсионерите загубиха спестяванията, които са събирали цял живот. Миналата година 93 % от исландските граждани отхвърлиха на референдум предложението за изплащане на повече от 3,5 милиарда евро на правителствата на Великобритания и Нидерландия. Въпреки някои изменения, по същество те ще трябва да гласуват по същото предложение на референдума, насрочен за 9 април. Те не следва да бъдат принуждавани да приемат това споразумение - споразумението следва да бъде отхвърлено. Исландските граждани не носят отговорността за покриване на загубите, причинени от тази криза. Работниците, пенсионерите и бедните хора не са създали кризата и не трябва да плащат за нея. Същото важи не само за Исландия, но и за Гърция, за Португалия, за Испания, за Ирландия и за всякъде другаде. Трябва да платят онези международни спекуланти, които натрупаха огромни печалби от дерегулацията на финансовите пазари. Peter Jahr: (DE) Г-жо председател, винаги се радвам, когато към Европейския съюз се присъединяват нови членове, и затова гласувах в подкрепа на това предложение. Същевременно бих искал по време на преговорите за присъединяване всички проблемни въпроси да бъдат ясно поставяни на масата и да бъдат обсъждани и решавани своевременно. Проблемите, които биват премълчавани поради криворазбрана доброжелателност, не изчезват от само себе си. Много често по-късното им решаване се превръща в по-труден и по-продължителен процес, а резултатът е взаимно разочарование. Позволете ми да повторя: винаги се радвам, когато към ЕС се присъединява нов член, но всеки член има не само права, но и отговорности. Mitro Repo: (FI) Г-жо председател, извинявам се за инцидента преди гласуването. Вие бяхте съвсем права. Европейският съюз обеща на балканските държави възможност за разширяване. Считам, че това е единствената гаранция за мир там, както преди мен каза и Martti Ahtisaari. За втора поредна година Комисията препоръчва да се започнат преговори за членство на Македония. Европейският съюз не може да се крие зад спора около името на Македония в процеса по присъединяването й. Разбира се, формалните изисквания за членство трябва да бъдат спазени и е необходимо да се проведат реформи. Спорът за името на Македония не е първият случай, в който държава-членка е докарвала със себе си нерешими проблеми. Всички ние трябва да погледнем в огледалото. Защо да третираме Македония по различен начин? Напредъкът на Македония зависи преди всичко от самата Македония, но ЕС не следва да затваря вратата пред нея по политически причини, като спора относно нейното име. Martin Kastler: (DE) Г-жо председател, аз също гласувах в подкрепа на доклада и на резолюцията - в подкрепа на Македония. Ако обаче сме честни по този въпрос, ние трябва да споменем една подробност. Ние не можем да казваме на жителите и на етническите групи в другите държави да преименуват своя език, защото на други държави не им харесва как го наричат. Това е формулирано в международното право и като европейци, ние наистина трябва да останем честни по въпроса. Затова бях много ядосан, че, за съжаление, едно изменение, против което гласувах, беше прието. В него се казваше, че не трябвало да се разрешава "македонски" да бъде наричан "македонски". Македония е държава с големи перспективи в Европа, главно защото има големи икономически перспективи и на Балканите - регион, изправен пред истински трудности - държава, която постига успехи в икономическо отношение и води преговори с гърците, което е много положително. С оглед на това положително отношение бих искал да благодаря на всички колеги, които гласуваха в подкрепа на резолюцията, както и на тези, които работиха с парламента там, като част от делегацията на Европейския парламент. Ние трябва да посочим ясно тези перспективи на хората там, които искат да бъдат част от Европа. Нека да работим заедно за постигане на тази цел. Adam Bielan: (PL) Г-жо председател, бруталната борба за власт между бившия и новоизбрания президент на Кот д'Ивоар, която бушува повече от четири месеца, противоречи на всички принципи, на които функционира съвременния свят. Кървавите битки причиниха смъртта на няколкостотин души, живеещи в страната. Наложи се над един милион граждани на Кот д'Ивоар да напуснат домовете си и много бежанци все още търсят подслон в съседни държави. Следва да се направи всичко възможно виновните за престъпленията да бъдат подведени под отговорност. Преди всичко трябва да се разследва дали е извършен геноцид и престъпления срещу човечеството. Също така става изключително наложително да се гарантира ред и сигурност за гражданите, като се прекратят всички форми на насилие. Не бива да се позволява местното население и чуждестранните наблюдатели да бъдат сплашвани. Резултатите от демократичните избори трябва да бъдат зачетени изцяло. Вследствие на това действията на бившия президент, които противоречат на волята на народа, следва да бъдат осъдени. Узурпирането на властта, подстрекаването към насилие и нарушаването на правата на човека изискват решение от страна на съответните международни органи. Ville Itälä: (FI) Г-жо председател, аз с готовност гласувах в подкрепа на резолюцията. Мисля, че е много важно по-конкретно да възприемем ясна и твърда позиция по отношение на Беларус, която несъмнено е петно на картата на Европа. Трябва да приложим мерки, които да позволят на Беларус да намери път към демокрацията. По-конкретно обаче и във връзка с гласуването, бих искал да се спра на изменение 1 към точка 10, внесено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, с което те заявиха, че страните партньори на ЕС имат възможност в дългосрочен план да се присъединят към ЕС. Аз гласувах "против" защото не мисля, че трябва да правим от това нещо автоматично или да си играем с идеята, че всяка държава може да стане членка, стига да е партньор. Знаем какво мисли обществеността за прибързаното разширяване и поради тази причина предложения от такъв вид не следва да се приемат. Ето защо аз гласувах "против" него. Adam Bielan: (PL) Г-жо председател, източното измерение на Европейската политика за съседство е стратегически елемент от международните отношения на Европейския съюз. Към тази посока ще има и по-нататъшно разширяване. Затова е съществено да бъдат увеличени разходите, за да бъдат развити демократичните структури в тези страни. Подкрепа за инициативи като Телевизия "Белсат" имат немаловажно значение за независимостта на медиите в Беларус, успоредно с оттеглянето на помощта към медиите, контролирани от държавата. Бих искал да призова да се окаже активна подкрепа на местните демократични органи в тези страни чрез програми за партньорство. Споразуменията за асоцииране остават важно средство за насърчаване на реформите и колкото повече финансиране и техническа подкрепа могат да се предоставят с тях, толкова по-добри ще са резултатите им. Разширяването на интелектуалната основа чрез програми за стипендии също изисква допълнителни средства. Призовавам за увеличаване на финансирането в подкрепа на правата на човека и развитието на гражданските общества. Задълбочаването на обществената интеграция ще помогне да се повлияе на обществената и политическа промяна и е жизненоважна инвестиция в бъдещето. Затова аз подкрепям резолюцията. Cristiana Muscardini: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, 21 препратки към документи, 21 пояснителни бележки и 63 точки, обобщаващи исканията на Парламента в предложението за резолюция, или всичко 105 точки. Струва ми се прекалено много, за да бъде ефективно. По въпроса обаче няма предложение за това, как развитието на международната търговия би могло да помогне за постигането на стабилност, а с нея и на спокойствие и мир в пространството на Южното Средиземноморие. Международната търговия се превърна във форма на новата външна политика и би могла да помогне за създаване на по-добри условия за живот в целия регион. Европейският съюз не трябва да пренебрегва нищо, което би могло да е от полза за развитието на нормални търговски отношения, насърчавайки производството в различните отрасли. Напредъкът в тази област ще допринесе за насърчаване на демокрацията и правата на човека, защита на достойнството на жените, подобряване на сигурността, стабилността, благоденствието и справедливото разпределение на доходите и богатството, и за недопускане на трагедията хиляди хора да бягат от глада и да емигрират, изгубили всякаква реална надежда. Писмени обяснения на вот Luís Paulo Alves: Подкрепям доклада, който изменя Директива 2000/75/EО. Както Съветът, така и Парламентът са съгласни да се промени правното основание поради факта, че предложението на Комисията е внесено преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Според мен измененията са уместни поради разпространението на болестта и защото изобретената с научни методи нова ваксина не поставя рисковете, които криеше нейния предшественик. Mara Bizzotto: Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Wojciechowski, който чрез серия от интересни изменения на текста на Комисията си поставя за цел да актуализира и да направи по-гъвкав един законодателен акт, който вече не съответства на актуалните нужди. Това ще помогне на държавите-членки да използват по-ефективно ваксинирането против болестта син език, като по този начин намалят честотата на заболяването в селскостопанския сектор. Maria Da Graça Carvalho: Доволна съм от измененията, заложени в директивата, които придават по-голяма гъвкавост на правилата относно ваксинирането. Благодарение на новата технология разполагаме с "инактивирани ваксини" против болестта син език, които не създават никаква опасност за неваксинираните животни. В момента има съгласие относно разбирането, че ваксинирането с инактивирани ваксини е най-доброто средство за контролиране на болестта син език и за предотвратяване на развитието на клинично изразено заболяване в рамките на ЕС. Широкото прилагане на тези ваксини по време на кампаниите за ваксиниране през 2008 г. и 2009 г. доведе до значително подобрение на положението със здравеопазването. Искам да призова към изменение на съществуващите правила, изложени в Директива 2000/75/EО, за да бъде взет под внимание последния технологичен напредък при производството на ваксини, с което да се гарантира по-добрия контрол върху разпространението на вируса на болестта син език и да се намали тежестта от нея върху сектора на селското стопанство. Diane Dodds: Гласувах в подкрепа на доклада. Въпреки това, макар и да споделям принципа, че трябва да се даде възможност на компетентните органи, т.е. на държавите-членки, да провеждат ваксинирането против болестта син език, се противопоставям на принципа за включване в законодателството на изискване за осигуряване на таблици относно транспонирането в националното законодателство. Diogo Feio: В миналото ваксинирането против болестта син език се извършваше с живи атенюирани ваксини, което наложи въвеждането на редица ограничения върху ваксинирането, за да се предотврати разпространението на вируса към неваксинираните животни. Напредъкът на науката обаче позволи да бъдат създадени нови, инактивирани ваксини. За разлика от "живите атенюирани ваксини", инактивираните могат да бъдат прилагани безопасно и без каквито и да било ограничения, тъй като не представляват риск за разпространение на активния вирус. Предвид сериозните последици от болестта син език за животновъдния сектор следва да бъдат взети всички мерки, които улесняват ваксинирането и го правят по-ефикасно, за да защитим държавите от загуба на добитък и в крайна сметка да защитим продоволствената сигурност. José Manuel Fernandes: Болестта син език засяга предимно преживни животни като овце, кози и говеда и може да придобие форма на епидемия, ако условията на средата и климата благоприятстват това, особено в края на лятото и началото на есента. Въпреки че няма докладван случай на нито един заразен човек, много е важно да признаем съществуването на това заболяване и да потърсим начини за прилагане на мерки за неговото премахване. На равнище на ЕС това заболяване беше регистрирано най-напред на юг, но после се появи и в централните части и накрая достигна и Северна Европа. Благодарение на поредицата от кампании за ваксиниране, съфинансирани от ЕС, прилагането на някои от ваксините може да не спомогне за премахването на болестта, а да позволи поддържането на разпространението. Ето защо беше разработен вид ваксина, която гарантира контрола и профилактиката на болестта на територията на ЕС, но чието прилагане е ограничено поради действащите правила. Поради това се нуждаем от изменение на сегашната директива. Предвид това, че предложението за изменение на Директива 2000/75/EО на Парламента и на Съвета съответства напълно на Стратегията за здравето на (2007-2013 г.) и насочва към по-гъвкав подход към системата за ваксиниране, като по този начин допринася за по-добър контрол на основните болести по животните, гласувам в подкрепа на доклада. João Ferreira: Този доклад има за цел да актуализира Директива 2000/75/EО, която приема някои разпоредби относно мерките за борба с болестта син език и нейното премахване. През последните години беше отбелязан напредък в областта на ваксинирането на животните. Рисковете от т.нар. "живи атенюирани ваксини" вече не заплашват никого поради наличието на нови, инактивирани ваксини. Тези инактивирани ваксини, за разлика от "живите атенюирани ваксини", не представляват риск от нежелано разпространение на вируса от ваксината и могат да се използват безопасно извън областите, където са наложени ограничения. Това беше отбелязано в доклада. Считаме, че по-голямата гъвкавост при ваксинирането против болестта син език, като се има предвид технологичният напредък в производството на ваксини, ще допринесе за по-добрия контрол върху заболяването и ще намали тежестта от него върху сектора на селското стопанство. Освен това считаме, че измененията на настоящата директива трябва да се приложат възможно най-бързо за благото на сектора на селското стопанство. Juozas Imbrasas: Гласувах в подкрепа на доклада, защото болестта син език засяга преживните животни (като говеда, овце и кози). От 2000 г. насам в много от държавите-членки имаше няколко вълни от епидемии на заболяването, включително и в Централна и Северна Европа, които доведоха до значителни загуби по отношение на заболеваемост, смъртност и нарушения в търговията с живи животни. До този момент разпоредбите за контрол и премахване на болестта син език се основаваха на опита от прилагането на живите атенюирани ваксини, които бяха единствените налични. Те обаче могат да доведат до нежелано разпространение на ваксиналния щам в неваксинирани животни. През последните години обаче бяха създадени нови, инактивирани ваксини. За разлика от "живите атенюирани ваксини", инактивираните ваксини не създават риск от нежелано разпространение на ваксиналния щам и следователно могат да се прилагат успешно извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Настоящото предложение ще облекчи редица ограничения, които вече са ненужни с оглед на последните развития в областта на производството на ваксини. Новите правила ще помогнат на държавите да използват по-ефикасно ваксинирането за контролиране на болестта син език и за намаляване на тежестта от нея върху сектора на селското стопанство. Jarosław Kalinowski: В резултат от технически нововъведения на пазара се появиха по-нови ваксини против болестта син език, с които не разполагахме по времето, когато Комисията изготвяше своята директива. Ето защо подкрепям становището на докладчика, че следва разпоредбите, управляващи ваксинирането, да бъдат актуализирани, като по този начин ще се улеснят животновъдите в отглеждането на здрави животни. Придаването на по-голяма гъвкавост на регламентите и тяхното либерализиране ще даде възможност за по-ефикасно животновъдство и преди всичко ще повиши ефективността на защитата на животните срещу нежелани и опасни болести. Аз също напълно подкрепям тази инициатива от гледна точка на нейния характер, защото, за да повишим ефективността на правната система, следва да я опростим възможно най-много и да я направим по-гъвкава, а това е цел, която въпросният доклад изпълнява. Elisabeth Köstinger: Болестта син език е ужасна епидемия, която засяга преживните животни и причинява големи щети в животновъдния сектор. Икономическите щети и загуби от замразяването на търговията засягат сериозно сектора на селското стопанство. В Австрия, където говедовъдството има многогодишни традиции, много земеделски стопани също разбраха, че препитанието им е застрашено. Сега е важно да се приложат мерки за подпомагане и да се преразгледа старото законодателство, преди да избухне следващата епидемия. Тогавашните приложими правила относно ваксинирането трябва да се актуализират с оглед на новите технологически развития с цел по-ефективна борба с болестта син език и намаляване на тежестта за земеделските стопани. Приветствам експедитивните действия на равнище на ЕС и се застъпвам за бързото прилагане на новата директива. Като представител на земеделската общност знам колко е важно да се мисли с оглед на годишните цикли. Бързото взимане на решение ще ни позволи да разполагаме с приложимо и еднакво законодателство до есента, което е в интерес на държавите-членки и най-вече на животновъдите. Giovanni La Via: Болестта син език засяга преживните животни. От 2000 г. насам тя е причинила значителни загуби на животни, засегнати от болестта. Европа се намеси чрез Директива 2000/75/EО на Съвета, за да се справи с проблема чрез въвеждане на разпоредби, регулиращи употребата на "атенюирани ваксини" с оглед на ефективната борба с последствията от това явление. Досега прилаганите ваксини, а именно тези, чието действие узаконява гореспоменатата директива, водеха до риск от предаване на вируса на неваксинирани животни, което е причината, поради която се разрешаваше ваксиниране само в строго определени за целта зони. За разлика от наличните на пазара ваксини при влизането в сила на Директива 2000/75/EО на Съвета, сега разполагаме с нови "инактивирани" ваксини, които не излагат животните на подобен риск. Гласувах в подкрепа на доклада, защото новите разпоредби ще позволят на държавите-членки да контролират това явление, като по този начин намалят отрицателното влияние на болестта върху голям брой животновъди в Европа. Надявам се това да спомогне за бързото приемане на неотложните мерки в рамките на близките няколко месеца. David Martin: Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Подкрепям по същество предложението на Комисията. То ще спомогне да се смекчат някои ограничения, които са станали излишни с оглед на последните развития в областта на производството на ваксини. Новите правила ще помогнат на държавите-членки да използват по-ефективно ваксинирането за контрол върху болестта син език и за намаляване на нейната тежест върху сектора на селското стопанство. Nuno Melo: Ваксинирането против болестта син език е практикувано с помощта на живи атенюирани ваксини, което е наложило редица ограничения върху ваксинирането, за да се избегне разпространението на вируса към неваксинирани животни. Последните технологически достижения обаче доведоха до изобретяването на нови ваксини, които не съдържат жив вирус. Новите ваксини могат да се използват по-безопасно и без каквито и да било ограничения, тъй като вече не съществува опасност от разпространение на активен вирус. Като имаме предвид сериозните последствия от болестта син език за земеделските стопанства, следва да бъдат приети всички мерки, улесняващи добрата практика при ваксинирането, за да се предпазят стопаните от загуба на животни, което може да причини щети, които често са фатални за такива стопанства. Andreas Mölzer: Епидемиите по животните все още могат да унищожат препитанието на животновъдите. Една от тях е епидемията на болестта син език, която се повтори неколкократно в Северна Европа от 2000 г. насам и която може да причини особено големи щети. Особено тежко засегнати са говедата и овцете, тъй като заболяването се причинява от вирус, пренасян от един вид мушици, разновидност на мокреците. Заболяването се среща и при кози, но при тях протича много по-леко, отколкото при другите видове домашни животни. Възможността за ваксиниране беше допусната най-напред през 2000 г., но беше подложена на строги ограничения, тъй като неваксинираните животни също могат да бъдат заразени с вируса чрез ваксината. В момента обаче разполагаме с нов метод на ваксиниране, който поставя този риск и позволява провеждане на по-гъвкави форми на ваксиниране. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам за правилно и подходящо да защитаваме добитъка си от епидемични болести. Гъвкавостта, към която той призовава, ще позволи на земеделските стопани да опазят своите животни. Franz Obermayr: В продължение на няколко години често пъти избухват епидемии от болестта син език, особено в Северна Европа. Става дума за епидемично заболяване по преживните животни като говеда, овце и кози. Последствията бяха сериозни както за добитъка, така и за земеделските стопани. Гласувах в подкрепа на доклада, защото той защитава въвеждането на иновативна ваксина, която, за разлика от предшественика си, не излага здравите животни на риска от заразяване вследствие на ваксинирането. Maria do Céu Patrão Neves: Предложението на Комисията относно ваксинирането против болестта син език, което настоящият доклад подобрява, си поставя за цел да направи ваксинирането против болестта син език по-гъвкаво, по-конкретно като разреши използването на инактивираните ваксини извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Новите правила ще помогнат на държавите-членки да използват по-ефикасно ваксините, за да контролират болестта син език и да намалят тежестта от заболяването върху сектора на селското стопанство. Действително след 2004 г. мерките за ограничаване на движението и продаваемостта наложиха големи ограничения на засегнатата продукция, което повлия на функционирането на обичайните търговски канали в рамките на зоната, подложена на ограничения, и доведе до нарастване на разходите на производителите. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада относно ваксинирането против болестта син език. Raül Romeva i Rueda: Гласувах в подкрепа. Болестта син език засяга преживни животни като говеда, овце и кози. От началото на второто хилядолетие насам в много държави-членки са избухвали няколко вълни от болестта, включително в Централна и Северна Европа, които доведоха до значителни загуби по отношение на заболеваемост, смъртност и нарушения в търговията с живи животни. Директива 2000/75/EО на Съвета от 20 ноември 2000 г. постановява конкретни разпоредби за контрола и премахването на болестта син език, включително и правилата за ваксинирането. Тези правила са изработени за прилагането на "живи атенюирани ваксини", които са били единствените налични по времето, когато е приета директивата преди десет години. Тези ваксини могат да доведат до нежелано разпространение на ваксиналния щам към неваксинирани животни. Поради тази причина Директива 2000/75/EО позволява ваксинирането да се извършва само в специално определени зони, в които болестта се е появила и където са наложени на ограничения по отношение на движението на животни. През последните няколко години обаче се появиха на разположение нови инактивирани ваксини. За разлика от "живите атенюирани ваксини", инактивираните ваксини не излагат животните на риск от нежелано разпространение на ваксиналния щам и следователно могат да се прилагат успешно извън зоните, към които се прилагат ограничения по отношение на движението на животни. Licia Ronzulli: За да се гарантира по-ефикасна борба с болестта син език и да се намали тежестта от нея върху сектора на селското стопанство, действащите правила относно ваксинирането трябва да бъдат актуализирани. Докладът, който гласувахме днес, има за цел да направи по-гъвкави действащите правила, тъй като вече разполагаме с инактивирани ваксини. Те могат да се използват успешно извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Предложението съответства на новата Стратегия за здравето на животните на ЕС (2007-2013 г.), чието мото е "По-добре профилактика, отколкото лечение", тъй като включва едновременно по-гъвкав подход към ваксинирането и подобряване на действащите мерки за борба с основните заболявания при животните. Brian Simpson: Лейбъристката партия в Европейския парламент (EPLP) подкрепя категорично доклада относно изменението на Директива 2000/75/EО с оглед на разрешаване на употребата на инактивирани ваксини против болестта син език извън зоните, където са наложени ограничения по отношение на движението на животни. Новият закон въвежда за първи път прилагането на нова ваксина против болестта син език, която се възползва от развитията в науката, отбелязан от влизането в сила на предишния регламент насам. Новата ваксина ще представлява инжектиране на "инактивиран вирус" и ще разсее страховете на земеделските стопани относно традиционните "живи" ваксини. Лейбъристката партия в Европейския парламент (EPLP) е доволна от факта, че ЕС въвежда нов закон, който ще доведе до реални ползи за земеделските стопани в Обединеното кралство. По този начин ще се успокоят онези от тях, които се страхуват от смъртоносното заболяване и наличните ваксини с приближаването на сезона на болестта син език поради затоплянето на времето. Земеделските стопани ще разполагат вече с нова и по-безопасна ваксина и с по-големи правомощия върху своите програми за ваксиниране. Досега земеделските стопани щяха да са загубили правото си да ваксинират своите животни, ако Обединеното кралство беше обявено за зона, напълно свободна от болестта син език. Според новия закон обаче на земеделските стопани се предоставя правото да продължават да ваксинират добитъка за собствено успокоение, като в същото време реализират печалби от улеснения износ. Catherine Stihler: Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който ще спомогне за борбата против болестта син език в рамките на ЕС. Derek Vaughan: Гласувах за промяна на правилата за ваксиниране против болестта син език, което ще позволи прилагането на по-ефикасни ваксини и ще намали бюрократичната тежест за земеделските стопани. Новият закон ще донесе истински ползи за всички земеделски стопани в Европа и особено в Уелс. Обединеното кралство ще бъде обявено за зона, свободна от болестта син език, но на животновъдите все още ще бъде позволено да ваксинират добитъка си против смъртоносната болест. Предоставянето на земеделските стопани на по-големи правомощия да взимат самостоятелни решения относно ваксинирането е благоприятен стимул за животновъдството в Уелс и ще гарантира, че износът на животни може да се осъществява без сегашните ограничения. Luís Paulo Alves: Аз подкрепям настоящата резолюция, защото основната й цел е да се гарантира най-високото ниво на сигурност за населението след бедствия като случилите се неотдавна в Япония. Техническите аспекти на безопасното производство на енергия трябва да бъдат много внимателно разгледани, защото ситуация като тази, на която сме свидетели в момента, може да има дори по-тежки последици от гледна точка както на човешкото здраве, така и на околната среда, наред с материалните последици. Laima Liucija Andrikien: Гласувах против резолюцията относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Гласувах против резолюцията, защото при гласуването на пета алинея по-голямата част от Европейския парламент одобри втората й част, в която се призовава за мораториум върху развитието на ядрената енергия и изграждането на нови атомни електроцентрали в Европейския съюз. Тази разпоредба беше приета, въпреки че моята група - групата на Европейската народна партия (Християндемократи) - гласува против нея. След като загубихме вота по този важен въпрос, не можах да гласувам в подкрепа на настоящата резолюция. Ето защо гласувах против нея или в противен случай щях да гласувам против енергийната стратегия на собствената си държава, Литва, чиято основна цел е енергийна независимост. От известно време Литва се подготвя за изграждането на нова атомна електроцентрала и подготовката продължава вече няколко години. Roberta Angelilli: Ядрената авария във Фукушима имаше редица последствия върху европейския политически живот. Първата поука, която Европейският съюз извлече от японската катастрофа, беше да предприеме незабавни действия за засилване на проверките на сигурността в ядрените инсталации посредством стрес-тестове. Всяка ядрена инсталация, независимо дали в или извън Европа, има потенциала да бъде оръжие за унищожение. Считам, че никой от нас не желае да преживее чернобилската катастрофа от 26 април 1986 г. отново. Втората поука е, че науката и технологиите могат да направят гигантски скок напред във всички области, но те винаги трябва да вземат предвид една основна пречка, а именно природата и нейната непредсказуемост. Именно заради събития извън контрола на хората трябва да диверсифицираме енергийните си източници, включително като използваме възобновяемите енергийни източници, които са ни на разположение. Ако ядрената енергия бъде избрана за източник на енергия обаче, хората трябва първо да бъдат информирани за цената, ползата и последиците от един такъв избор. Важно е да не се забравя, че този избор на технология трябва да бъде одобрен с широк консенсус, както и че трябва да се изслушва и зачита мнението на хората. Pino Arlacchi: Гласувах против настоящия доклад заради няколко негови недостатъка, като се започне с подхода му към ядрения въпрос. След японската трагедия вече не е възможно ядреният въпрос да се разглежда само от гледна точка на безопасността. Заглавието на доклада е "относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония", но не съществува специална поука освен тази, която потвърждава практическата невъзможност за контролиране както на рисковете, така и на последиците, от една голяма ядрена авария. Резолюция по този въпрос не може да се основава на въпрос за ядрената безопасност, без да се разгледа най-важната ядрена защита, а именно стратегия за прекратяване на използването на ядрена енергия. Sophie Auconie: Трябва да реагираме на ядрената авария в Япония. Това не означава, че трябва да се правят прибързани изводи. Трябва да се проведат спокойни, обективни обсъждания относно състоянието на ядрената енергетика в Европа и относно средствата за гарантиране на максимална сигурност. Следователно аз подкрепям намерението европейските атомни електроцентрали да бъдат подложени на изчерпателни стрес-тестове, включително в общата резолюция. По отношение на по-широкия въпрос за енергийните източници в Европа, бих искала да ви напомня за целта от 20-процентно намаление на емисиите от въглероден диоксид до 2020 г., както и защитата на енергийната независимост на Европейския съюз. Zigmantas Balčytis: Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, въпреки че не всички изменения, предложени от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, бяха приети по време на гласуването. Текстът на резолюцията съдържа особено важни разпоредби относно атомните електроцентрали, планирани за Калининградска област и Беларус. В резолюцията се отбелязва, че са налице големи проблеми с въпросните строителни проекти по отношение на стандартите за безопасност и спазването на съответните задължения в съответствие с международните конвенции. Тези проблеми са от значение не само за Литва, която граничи с Беларус и Калининградска област, но и за цяла Европа. Документът също така съдържа важни предложения за гарантиране на съответствие с най-високите изисквания за ядрена безопасност и за провеждане на изчерпателни тестове в атомните електроцентрали, които вече работят в Европейския съюз, така че да е възможно да се направи оценка на действителното състояние на безопасността на тези електроцентрали. Ivo Belet: Отговорът на Европейския съюз на бедствието в Япония беше правилен: реагирахме бързо, без паника. Незабавно разчистихме пътя за задълбочено разследване под европейски надзор. От съществено значение е 1. стрес-тестовете да бъдат проведени от независими експерти и 2. да се действа строго по отношение на резултатите от тези тестове. Това означава, че ядрените инсталации, които не съответстват на стандартите и които продължават да не отговарят на изискванията, трябва да бъдат затворени. Очевидно атомните електроцентрали на други места в Европа, извън Европейския съюз, трябва да бъдат подложени на същите независими тестове под егидата на Международната агенция за атомна енергия. Всяка държава, която откаже да участва в този процес, рискува да стане международен парий, дори по отношение на международната търговия. Ядрената енергия беше и продължава да бъде преходна технология - технология, към която, за съжаление, ще трябва да се придържаме през следващите десетилетия. Дори ще трябва да направим нови инвестиции, за да отговорим на енергийните си нужди и същевременно да консолидираме амбициите си по отношение на климата. През това време трябва да направим всичко възможно да намалим риска от аварии до равнище, граничещо с нула. Jean-Luc Bennahmias: Про-ядрените лобита все още имат светло бъдеще пред себе си! Няма смисъл да се спираме на контекста на настоящата резолюция - той е напълно очевиден. Въпреки това Европейският парламент няма становище по отношение на ядрената енергия. Това е наистина жалко. На дневен ред бяха няколко ясно определени въпроса: въпросът за мораториума върху изграждането на нови атомни електроцентрали, извършването на независими стрес-тестове, развитието на възобновяемите форми на енергия и усилията в ключовата област на енергийната ефективност. Първоначалните добри намерения за съвместна резолюция обаче бързо бяха разбити на пух и прах: тъй като всяка парламентарна група зае позиция за или против, накрая стана невъзможно да се гласува за този проект за резолюция, който не разполага с политическо послание. Нека бъдем наясно: свикнах да очаквам много повече от Европейския парламент. Ясно е, че про-ядрените лобита все още имат светло бъдеще пред себе си и същевременно, че много членове на Европейския парламент все още не могат да разберат мислите и чувствата на обществеността по въпроса. Jan Březina: Притеснява ме факта, че Европейският парламент (ЕП) днес не успя да одобри компромисната форма на резолюцията относно ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Считам, че е срамно, че ЕП не е в състояние да представи на обществеността своето становище относно ядрената енергия. В резултат на това разединение, може да се окаже, че при предстоящите преговори между европейските органи относно формата на стрес-тестовете за електроцентралите ЕП може да бъде пренебрегнат. Зелените и социалистите явно не бяха в състояние да приемат факта, че предложенията им за прекратяване на използването на ядрена енергия или за затваряне на атомните електроцентрали, построени преди 1980 г., бяха отхвърлени. Françoise Castex: Гласувах против настоящото предложение за обща резолюция. Компромисната резолюция представляваше добра отправна точка и аз подкрепих измененията в полза на едно внимателно планирано и подготвено поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия, отразявайки борбата срещу глобалното затопляне. Също така гласувах в полза на измененията, които призоваваха за инвестиции в научните изследвания и иновациите с цел да се насърчи енергоспестяването и значително да се увеличи броят на възобновяемите форми на енергия. Резултатите от гласуването обаче - непоследователното гласуване - ме принудиха да гласувам против изменената резолюция. Сега е изключително важно да се проведе задълбочено разискване по всички тези въпроси и да се извърши енергиен преход в дух на солидарност, като се вземе предвид ситуацията във всички държави-членки. Nessa Childers: Разочарована съм от гласуването на тази резолюция. Разискваме поуките за ядрената безопасност в Европа след кризата в Япония. Твърдото ми убеждение обаче е, че няма такова нещо като безопасна ядрена енергия, както и че стрес-тестовете, които ще се проведат тази година, са отвличане на вниманието от реалния проблем - прехода към Европа, захранвана от енергия от възобновяеми източници. Като се имат предвид най-новите изследвания, става ясно, че е технически възможно 95 % от енергийните ни доставки да идват от възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева енергия и енергия от биомаса, от вълни и от приливи и отливи до 2050 г. Имайки предвид тази цел и понеже в момента правим дългосрочен избор в областта на енергетиката, през следващите години трябва поетапно да прекратим използването на ядрена енергия в цяла Европа. Carlos Coelho: Съжалявам, че Парламентът не си е извлякъл никакви поуки от случилото се в Япония. Да продължава да отрича големите рискове от използването на ядрена енергия не е най-добрият начин да служи на обществото. На пленарното заседание в Парламента резолюцията не можа да бъде одобрена предвид вулгарния спектакъл на групи, които се неутрализираха и отхвърляха предложенията на другия, без да бъдат в състояние да приемат нещо заедно. Трябваше да се постигне повече относно транснационалното естество на рисковете и последиците от тези бедствия и безопасността на хората. Очевидните заключения трябваше да бъдат укрепване на ядрената сигурност, тестване на слабостите, замразяване на проектите за изграждане на нови ядрени инсталации в Европейския съюз и по-ефективни инвестиции в чиста енергия и съхранението на енергия. Да си затваряме очите за случилото се в Япония и да се преструваме, че нищо не е станало, е коравосърдечно и опасно. Чернобил и Фукушима само засилиха призива за по-голяма прозрачност и повече информация за рисковете и бедствията. Brian Crowley: Бих искал да се отбележи, че не взех участие в гласуването на отделните параграфи и измененията на общата резолюция. Въпреки че винаги съм бил против ядрената енергия, считам, че обсъждането беше използвано от крайните становища на двете страни на ядрения спор и това гарантира невъзможността да се постигне обща позиция в Парламента. Смятам, че трябва да се гарантира, че всички съоръжения са проверени, за да се даде възможност за максимална защита на съоръженията и, което е по-важно, за безопасността и сигурността на населението на местата, където са разположени. Очевидно трябва да се гарантира сигурността на доставките на енергия по един устойчив начин и ние имаме възможност да разгледаме алтернативни източници на енергия, които можем да експлоатираме, като същевременно се помага на околната среда. Това идеологическо разискване обаче не трябва да отнеме от непосредствената грижа за подпомагане на японския народ по всички възможни начини за възстановяване от това бедствие. Ето защо се въздържах при окончателното гласуване. Christine De Veyrac: Дълбоко съжалявам, че бедствието, което засегна Япония, се използва за политически цели. Европейският парламент пропусна възможността да изпрати ясно послание на държавите-членки и Европейската комисия с цел подобряване на атомните електроцентрали в Европа и в съседните държави по-специално чрез стрес-тестове. Именно това трябва да бъде предметът на днешното разискване, за да можем да гарантираме, от името на обществеността, че една форма на енергия, която е все още основният компонент на енергийния микс в повечето европейски държави - и това със сигурност ще продължи да бъде така през следващите няколко години, докато един устойчив, възобновяем енергиен източник без емисии от въглероден диоксид може да я замени и да отговори на нуждите от електричество на обществото ни - е възможно най-безопасна. Diogo Feio: На 11 март Япония беше засегната от силно земетресение, последвано от цунами, което причини най-голяма ядрена криза в историята на държавата, след като АЕЦ "Фукушима" понесе сериозни структурни щети и оттогава е в непосредствена опасност от задействане на ядрена катастрофа от голям мащаб. Тези събития доведоха до вълна от реакции в Европа, като г-н Йотингер поиска свикването на извънредно заседание на Международната агенция за атомна енергия, германският канцлер реши да спре удължаването на живота на атомните електроцентрали в държавата си за три месеца, а австрийският министър на околната среда, г-н Берлакивич, поиска да бъдат извършени тестове на европейските електроцентрали. Изключително важно е да се извлекат всички възможни поуки от бедствието във Фукушима, по-специално по отношение на правилата за безопасност, наложени на атомните електроцентрали в Европейския съюз, за да се гарантира тяхната безопасност и в крайна сметка и тази на европейската общественост. Отново, в този труден момент, бих искал да използвам възможността да изразя искрените си съболезнования и солидарност към засегнатите от бедствието в Япония. José Manuel Fernandes: Проблемите, които възникнаха в АЕЦ "Фукушима" поставиха обсъждането на енергията от ядрен синтез на дневен ред, тъй като 30 % от енергията, употребявана в Европейския съюз е с такъв произход, а има държави, където родното производство е 80 %, като Франция, както и държави без никакви атомни електроцентрали, като Португалия и Австрия. Ето защо е наложително Европейският съюз да насърчи програма за проверка на сигурността на атомните си електроцентрали, по-специално чрез извършване на така наречените "стрес-тестове". Тези оценки трябва да се основават на модел на строга и хармонизирана оценка, която обхваща всички видове възможни рискове в един реалистичен сценарий на европейско равнище, и те трябва да се проведат до края на тази година, по един независим и координиран начин, обхващайки всички съществуващи и планирани ядрени съоръжения в Европейския съюз. Понастоящем ядрената енергия е от жизненоважно значение за гарантиране на доставките на енергия с ниски въглеродни емисии в Европа. Ние обаче трябва да преминем към по-голяма енергийна ефективност и увеличение на енергията от възобновяеми източници. Комисията и държавите-членки трябва да инвестират в модернизацията и разширяването на европейската инфраструктура в областта на енергетиката, както и във взаимното свързване на мрежи, за да се гарантират надеждни енергийни доставки. João Ferreira: Гарантирането на безопасността на ядрените инсталации и предотвратяването на риска от аварии по всякакъв възможен начин са важни въпроси, които се разглеждат в настоящата резолюция, която също така призовава държавите-членки да наложат "временен меморандум на разработването и възлагането на поръчки за изграждане на нови ядрени реактори, поне за периода, през който се провеждат и оценяват стрес тестове". Ние обаче трябва да гарантираме, че трагедията, която се случи в Япония, не представлява възможност за засилване на лобитата или напредъкът, постигнат днес, да се обърне в бъдеще. Трябва да се гледа сериозно на поуките и трябва да се поучим от този опит, за да се установят слабостите и недостатъците от проектантска и експлоатационна гледна точка, които биха могли да доведат до аварии в други съоръжения. Този опит също така трябва да се вземе предвид и като част от бъдещото развитие на енергетиката. Експерти от специализирани органи в държавите-членки, както и от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), трябва да бъдат част от тази оценка, като същевременно запазят своята роля, авторитет, автономия и независимост. Като технически, автономен и независим орган, препоръките по отношение на този въпрос следва да бъдат направени от МААЕ със съответната подкрепа от страна на Европейския съюз, а не обратното. Жалко е, че настоящата резолюция се използва като претекст за запазване на така наречената обща енергийна политика и нейните цели за либерализиране на енергийния сектор. Ilda Figueiredo: Настоящото предложение за резолюция не беше най-доброто. Ето защо то беше отхвърлено, въпреки че имаше някои положителни аспекти, и затова аз се въздържах. Гарантирането на безопасността на ядрените инсталации и предотвратяването на риска от аварии по всякакъв възможен начин са важни въпроси, които се разглеждат в настоящата резолюция, която също така призовава държавите-членки да наложат "временен меморандум на разработването и възлагането на поръчки за изграждане на нови ядрени реактори, поне за периода, през който се провеждат и оценяват стрес тестове". Ние обаче трябва да гарантираме, че трагедията, която се случи в Япония, няма да послужи на сдруженията със стопанска цел като платформа за развиване на нови стопански дейности в ущърб на интересите и безопасността на обществеността. Вместо това е важно да се установят слабостите и недостатъците от проектантска и експлоатационна гледна точка, които биха могли да доведат до аварии в други съоръжения. Експерти от специализирани органи в държавите-членки, както и от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), трябва да бъдат част от тази оценка, като същевременно запазят своята роля, авторитет, автономия и независимост. Трябва да се гледа сериозно на поуките, а резултатите от един анализ на този опит трябва да бъдат включени в бъдещото развитие на енергетиката. Ние не сме съгласни с намесата в енергийните политики на държавите-членки или трети държави: като технически, автономен и независим орган, препоръките по отношение на този въпрос следва да бъдат направени от МААЕ със съответната подкрепа от страна на Европейския съюз, а не обратното. Monika Flašíková Beňová: Япония е изправена пред най-голямата си катастрофа след Втората световна война. Държавните ръководители описват разрушителното земетресение, съчетано с огромни цунами вълни и последвалата ядрена заплаха, като най-тежката криза след като военните на САЩ пуснаха атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Природата нанесе огромни и незаменими загуби, особено от гледна точка на човешки живот и собственост. Ситуацията в АЕЦ "Фукушима" обаче продължава да представлява заплаха. В опит да се избегнат подобни заплахи в бъдеще би било правилно да се разгледа въпроса за прилагането на така наречените "стрес-тестове" на атомните електроцентрали в държавите-членки на Европейския съюз. Те следва да покажат степента, до която електроцентралите са в състояние да издържат на подобни бедствия. Ситуация, подобна на тази в Япония, може да се случи навсякъде в Европа. Ето защо е желателно да има по-строг контрол на системите за безопасност в атомните електроцентрали, да се засилят слабите им аспекти и да се отстранят всички пропуски. В интерес на отделните държави, и в рамките на възможностите им, е да се потърси решение на ядрения въпрос - дали чрез подобрения на безопасността или пълно извеждане от експлоатация. Сътрудничеството на европейско равнище обаче е от съществено значение. Въпреки че Европа не е застрашена от огромни цунами вълни, през XXI век е налице заплахата от терористични нападения, нападения от компютърни хакери на системите на атомните електроцентрали и така нататък. От гледна точка на сигурността, степента, до която електроцентралите могат да противодействат на тези потенциални заплахи, може по-скоро да бъде поставена под съмнение. Adam Gierek: Не подкрепих резолюцията, първо, защото тя не допринася с нищо положително освен забрани, ограничения и отхвърляне на ядрените технологии. Второ, тя не посочва никакъв изход от една нова ситуация за енергийната политика като цяло. Така например, точки 19, 20 и 21 можеха да въведат нови идеи и насоки по отношение на интегрирано мислене относно енергийната ефективност, по-специално ефективността по отношение на енергията от първични източници, от които разполагаме с най-много запаси, най-вече изкопаеми горива. Трето, радикалните предложения, които се съдържат в нея, изискват национален референдум, който в моята държава ще се проведе по инициатива на партиите от левицата. Може би един такъв референдум трябва да се извърши на равнището на Европейския съюз. Четвърто, моята държава, в резултат на погрешните регламенти на Европейския съюз към днешна дата, беше принудена да спре съществени инвестиции във въглищни електроцентрали, а сега същите лобисти казват, че трябва да спрем инвестициите в ядрените технологии. Какво остава? Резолюцията посочва само енергията от възобновяеми източници. В моята държава общият капацитет на тези ресурси би покрил 13 % до не повече от 20 % от основните нужди. Може би в Швеция положението е различно, защото разполага с големи запаси от хидроенергия, но това не е така в Полша. Случаят с Фукушима изисква преглед на цялата сегашна енергийна политика на Европейския съюз. Bruno Gollnisch: Вълнението, което обзе някои политически групи след ядрената авария във Фукушима, защото те се надяваха да извлекат политическа изгода от нея, е неприемливо. Не си спомням комунистите да бяха толкова злъчни след катастрофата в "Чернобил" през 1986 г. Значи е вярно: няма такова нещо като "нулев риск" що се отнася до ядрената енергия. Няма такова нещо като нулев риск в живота, точка. Трябва да направим всичко възможно да намалим риска. За момента обаче не разполагаме с надеждни алтернативи. Да се принуждават държавите-членки спешно да се откажат от този източник на енергия, да спрат да строят нови електроцентрали и да закриват останалите напълно противоречи на откритото отхвърляне на енергията от изкопаеми горива, под претекст, че използването й ще спомогне за глобалното затопляне. Ядрена енергия или енергия от изкопаеми горива: може да подкрепяте едната или другата, но не може да отпишете и двете. Нито хидроенергията, нито днешните алтернативни енергийни източници са в състояние да отговорят на нашите нужди от доставки. Държавите, които спряха да използват ядрена енергия - без да проповядват на другите - в действителност са много доволни, че техните съседи, от които получават доставките си, не са направили същия избор като тях! Спрете с това лицемерие. Estelle Grelier: Парламентарната резолюция относно поуките, които трябва да се извлекат от ядрената авария в Япония, съдържаше някои много положителни точки по отношение на безопасността на електроцентралите, с които се препоръчваше например по един съгласуван начин да бъдат извършени стрес-тестове на равнището на Европейския съюз от страна на независими органи, които работят в съответствие с най-строги стандарти и напълно прозрачно. Освен това, подобно на всички останали от делегацията на френските социалисти, аз подкрепих измененията в полза на едно внимателно планирано и подготвено поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия, отразявайки борбата срещу глобалното затопляне. Това поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия ще трябва да върви ръка за ръка с по-големи инвестиции в научните изследвания и иновациите, за да се намали енергийната ни зависимост и да се увеличи броят на възобновяемите форми на енергия в енергийния микс на държавите-членки на Европейския съюз. Аз обаче гласувах против предложението като цяло, защото то представляваше просто съпоставяне на гледни точки, водейки до непоследователно предложение. След едно такова катастрофално събитие като Фукушима въпросът за бъдещето на един толкова чувствителен сектор като ядрената енергетика изисква нещо повече от една прибързано изготвена резолюция. Сега ще трябва да отделим нужното време, за да организираме едно наистина градивно разискване и да разгледаме всички свързани въпроси, като същевременно дадем възможност на всички да изкажат мнението си. Mathieu Grosch: Настоящата резолюция не може да обхване всеки аспект от разискването относно ядрената енергия в подробности. Аз обаче оставам убеден, че целта ни трябва да е постепенно да прекратим използването на този източник на гориво и да използваме енергия от възобновяеми източници в по-голяма степен. Изменение 10 също така предложи в случая с атомните електроцентрали в граничните райони, че местните и регионалните органи трябва да вземат участие в решенията и от двете страни на границата. Това изменение не беше прието. Въпреки че някои аспекти от резолюцията наистина са положителни, изменение 10 беше от решаващо значение за мен. Ето защо аз реших повече да не подкрепям настоящата резолюция и да се въздържа. Françoise Grossetête: Доволна съм, че Европейският парламент отхвърли настоящата резолюция. Поуките, които трябва да се извлекат след събитията във Фукушима включват препоръки за въвеждането на стрес-тестове, определяне на нови общи стандарти за безопасност в Европейския съюз и за защита от всеки възможен сценарий. Въвеждането на мораториум върху новите атомни електроцентрали за времето на провеждане на стрес-тестовете в Европейския съюз обаче е неприемливо. Това ще попречи на развитието на много по-безопасни нови електроцентрали. Целта тук не е да се установи дали предимствата на този енергиен източник следва да бъдат поставени под въпрос, нито пък поддаването на идеалистичните, мракобеснически ценности на онези, които искат да го забранят. Отказът от ядрена енергия означава да се гарантира насърчаването на силно замърсяващите въглищни електроцентрали, означава отново да сме под контрола на нефтените дружества, с несигурни цени на нефта и огромен риск от една отслабена икономика, и следователно означава да се сложи край на енергийната ни независимост. Roberto Gualtieri: Гласувах против общата резолюция заради отхвърлянето от страна на Парламента на две ключови изменения, представени от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент относно изготвянето на средносрочни и дългосрочни стратегии за поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия и определянето на задължителни цели за енергията от възобновяеми източници. Гласуването против цялата резолюция от страна на Парламента подчертава факта, че ядреният въпрос вече не е само за по-голяма безопасност. Сега е изключително важно да се помисли сериозно за енергийния въпрос и за инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Трагичният опит на Япония ни показа колко е необходимо да се обсъди въпроса за ядрената енергия подробно. В този смисъл гласуването в Европейския парламент е първата стъпка към промяна на посоката при избора на енергийната политика както на европейско, така и на международно равнище. Carl Haglund, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström: Бедствието в Япония разбуди опасенията на хората относно ядрената безопасност. В резолюцията от групата на алианса на либералите и демократите за Европа подчертахме, че искаме предложените стрес-тестове да станат задължителни за държавите-членки и да се позволи на независимите експерти да управляват прилагането на тестовете, както и че тестовете трябва да бъдат прозрачни. Въздържахме се от гласуването на съвместната резолюция, защото тя съдържаше и предложение за мораториум върху развитието на нови ядрени реактори, докато се извършват стрес-тестовете. Всички проблеми са свързани основно с по-старите реактори с по-стара технология, а не с новите ядрени реактори с нова технология. Не искаме да се забрани развитието на нови технологии, които ще допринесат за целта на Европейския съюз за намаляване на емисиите му от въглероден диоксид. Ние сме против забрана на цялата идея за ядрената енергия. След аварията в "Чернобил" през 1986 г. Швеция въведе правила, които направиха незаконна подготовката за изграждане на атомни електроцентрали. Ние също така считаме, че Финландия и Швеция трябва да инвестират в научни изследвания в областта на ядрената енергия и да заемат водеща роля в разработването на ядрени реактори от следващо поколение. Изводът, който може да се направи от бедствието в Япония, е, че не трябва да експлоатираме атомните електроцентрали в продължение на толкова много години. Бедствието може да се разглежда като вдъхновение за изграждане на нови ядрени реактори. Sandra Kalniete: Гласувах за приемането на настоящата резолюция и съжалявам, че Парламентът не успя да постигне съгласие по едно-единствено предложение за резолюция по тази актуална тема. Считам, че ядрената енергия трябва да продължи да бъде важен и безопасен източник на енергия в Европа. Подкрепям искането за изчерпателни стрес-тестове, които трябва да се извършат както във всички съществуващи, така и във всички планирани атомни електроцентрали, и чиито задоволителни резултати трябва да бъдат предпоставка за продължаването на експлоатацията им. Споделям опасенията, изразени в настоящото предложение за резолюция, че развитието на нови ядрени проекти в Беларус и Русия (Калининградска област) е повод за сериозни опасения за стандартите за ядрена безопасност и спазването на задълженията, съдържащи се в международните конвенции, както и че европейците, държавите-членки и Европейската комисия трябва да отговорят на тези опасения в дух на солидарност. Ето защо нашият Съюз трябва да гарантира, че въпросните стрес-тестове и стандартите за ядрена безопасност, които ще бъдат определени в резултат на това, ще бъдат приложени не само в Европейския съюз, но и по отношение на атомните електроцентрали, които вече са построени или които все още са на етап планиране в държавите в съседство на Европа. Juozas Imbrasas: Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. След ядрената авария в Япония хиляди хора загинаха и изчезнаха безследно. Бяха нанесени и значителни материални щети и последиците от това ще имат дългосрочно въздействие върху здравето на хората. Дори и сега все още се усещат последиците от "Чернобил" и затова днес трябва да преразгледаме подхода си към ядрената безопасност в Европейския съюз и останалата част на света. Що се отнася до подобряването на ядрените проекти, в Беларус и Калининград са налице огромни проблеми, свързани със стандартите за ядрена безопасност, както и със спазването на съответните задължения в международните конвенции, защото тези проблеми не са само въпрос за държавите-членки, които граничат с тези региони, но и за цяла Европа, и органите на Европейския съюз и Европейската комисия трябва да действат заедно в съответствие с принципа на субсидиарност. В резолюцията относно стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване се посочва, че предвид планираното развитие на ядрената енергия в региона на Балтийско море държавите-членки на Европейския съюз трябва да спазват най-строги стандарти за безопасност и опазване на околната среда, както и че Европейската комисия трябва да наблюдава и проверява дали съседните държави на външните граници на Европейския съюз следват същия подход и международни конвенции. Атомните електроцентрали, които се изграждат в момента в близост до външните граници на Европейския съюз, трябва да отговарят на международните стандарти за ядрена безопасност и опазване на околната среда. Днес енергийната ефективност и енергоспестяването, възобновяемата и устойчива енергия и въвеждането на електрически енергийни мрежи в цяла Европа вече са от съществено значение. Освен това е важно да има интелигентна електрическа мрежа, която да работи, като получава енергия от децентрализирани генератори на енергия. Giovanni La Via: Сериозната авария, която възникна в АЕЦ "Фукушима дайичи" на 11 март 2011 г. вследствие на земетресението и последвалото цунами, доведе до щети и дългосрочни последици за здравето чрез замърсяване на околната среда. След предупреждения от страна на Международната агенция за атомна енергия относно състоянието на вече остарели ядрени инсталации е необходимо да се определят мерки, които са в състояние да направят оценка на нивата на безопасност на инсталациите. Сътрудничеството и координацията между държавите-членки е от съществено значение, защото такива кризи имат последици не само за държавите, в които са построени, но и в по-голям мащаб. Случилите се събития показват, че за да предотврати бедствия от такъв мащаб, Европа трябва да приложи редица много строги мерки, за да се направи оценка на съществуващите нива на безопасност. Изграждането на нови атомни електроцентрали в Беларус и Русия налага Комисията да предприеме действия, като започне диалог с тези държави, с цел да се гарантира безопасността не само на държавите в съседство, но и на Европа като цяло. Jörg Leichtfried: По принцип подкрепям настоящата резолюция, защото тя призовава за първа стъпка към поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия в целия Европейски съюз. По отношение на същината на резолюцията обаче, бих коментирал, че - както често се случва с този вид резолюции - става въпрос за прекалено малко, прекалено бавно. Накрая, преобладава принципът на най-малкия общ знаменател, което със сигурност не може да е задоволително в дългосрочен план. Единственото правилно решение би било поетапно да се прекрати използването на ядрена енергия напълно в целия Европейски съюз и това да стане възможно най-бързо. Ще направя всичко възможно, за да се работи в тази посока. Bogusław Liberadzki: През април гласувахме за общата резолюция относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Гласувах против настоящата резолюция, защото освен забраните и мораториума върху развитието на ядрената енергия и предложението за постепенно отстъпване на ядрената енергия (което е нереалистично), тя не добави нищо положително, нито предоставя някакви решения за бъдещето на енергийната промишленост като цяло. Положението след трагедията във Фукушима напълно промени философията на подхода към бъдещето на енергийното производство в Европа и Полша. В нашата държава енергетиката, 95 % от която се основава на въглища, вече пострада в резултат на приемането на пакета за климата и енергетиката. Направените инвестиции за построяването на две атомни електроцентрали също бяха прекратени. Резолюцията само подчертава значението на енергията, генерирана от възобновяеми източници, която в Полша представлява само 13 %, и най-много 20 %, от нашите нужди. Освен това в Полша все още предстои да се проведе референдум относно ядрената енергетика, предложен от левицата, и затова заключенията, направени от настоящата резолюция, са преждевременни. Приветствах факта, че мнозинството гласува против резолюцията. Petru Constantin Luhan: Считам, че трябва да избягваме да вземаме незабавни политически решения с трайни последици за ролята на ядрената енергия в енергийния микс в средносрочен и дългосрочен план. Важно е да сме напълно наясно с положението въз основа на точни данни за случилото се във АЕЦ "Фукушима". Не трябва да забравяме за ползите от ядрената енергия, която произвежда ниски емисии на въглероден диоксид, води до относително по-ниски разходи и гарантира енергийна независимост. До този момент ядрената енергия беше най-безопасната форма на енергия от статистическа гледна точка с най-ниския брой на жертви на аварии, в сравнение с други енергийни източници (нефт или газ, например). Също така е от съществено значение да се зачитат решенията на държавите-членки от гледна точка на собствения им енергиен микс. Ядрената енергия играе важна роля за постигането на целите на Европейския съюз, определени от стратегията "Европа 2020" и енергийната стратегия за настоящото десетилетие. Marian-Jean Marinescu: Гласувах против резолюцията относно ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония. Причината да гласувам против нея е призивът на резолюцията да се наложи мораториум върху развитието на нови атомни електроцентрали. Считам, че производството на ядрена енергия при безопасни условия е от първостепенно значение. Съгласен съм с извършването на стрес-тестове. Смятам обаче, че налагането на мораториум за неопределен период от време е неуместно. Този период може да бъде изключително важен за електроцентралите, които се изграждат в момента, особено от гледна точка на финансирането. Структурата на енергийния микс е отговорност на държавите-членки. Ето защо не считам, че едно такова решение може да се наложи на равнището на Европейския съюз. David Martin: Аз гласувах против настоящата резолюция, защото приетите изменения ни оставиха с текст, който не обръща достатъчно внимание на въпросите, свързани с ядрената безопасност. Marisa Matias: Бедствието във Фукушима напомни на планетата, че не съществува нулев риск за ядрената енергетика. Опасността, която ядрената енергия представлява за човечеството, е абсолютно неустойчива, както и високите нива на риск от произведените отпадъци. Ето защо трябва да постигнем повече по отношение на гарантирането на безопасността и подобряването на проверките на безопасността. Тези два критерия ще бъдат минимални условия за постигане на споразумение. Все още не е гарантирана изходна стратегия, насочена към действителни промени на европейската енергийна политика, която трябва да премине към определяне на алтернативи, а едно поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия ще позволи постепенен отказ от ядрената промишленост в Европа. Гласувах против настоящата резолюция, защото считам, че нито едно от гореспоменатите условия не е гарантирано. Jean-Luc Mélenchon: Бедствието във Фукушима напомни на света, че не съществува такова нещо като нулев риск що се отнася до ядрената енергия. Ядрената енергия представлява неприемлив риск за човечеството. Ето защо трябва да постигнем повече от по-голяма безопасност и тестове за безопасност. Трябва незабавно да изготвим европейски план за поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия. Поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия изисква време. Престъпление срещу човечеството е да не се започне подготовката за това веднага. Няма да подкрепя настоящата резолюция, ако измененията, с които се иска поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия, бъдат отхвърлени. Andreas Mölzer: Настоящото предложение за резолюция относно ядрената безопасност в Европа беше повече от необходимо. То разглежда всички опасности, свързани с ядрената енергия, и аз се надявам, че ще осигури тласък за цялостно преосмисляне на използването на ядрена енергия в Европа. Многобройните изменения, внесени от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, бяха необходими, за да се разгледат пряко съществуващите различни видове рискове и да се призове за бързо поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия. Тъй като съм убеден, че човечеството никога няма да успее да овладее напълно рисковете, свързани с атомните електроцентрали, аз се застъпвам за бързото поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия и подкрепих свързаните с това изменения. Тъй като в крайна сметка предложението за резолюция е стъпка в тази посока, аз гласувах в негова подкрепа. Vital Moreira: По време на гласуването за резолюцията относно безопасността на ядрената енергия след аварията във Фукушима аз гласувах против проекта за изменение по отношение на целите за намаляване на въглеродния диоксид поради три причини: а) въпросът не е свързан с темата за ядрената безопасност; б) посочените цели отдават непропорционално голямо значение на ролята на Европейския съюз при едностранното намаляване на въглероден диоксид; в) едно такова амбициозно - и в интерес на истината, нереалистично - намаляване на въглеродния диоксид би било приемливо само ако беше съчетано с обвързано с "въглероден данък" на вноса, който може сериозно да засегне конкурентоспособността на европейската промишленост и може да накара водещи европейски дружества да преместят производството си в държави без ограничения, свързани с въглеродния диоксид, което би имало сериозни последици за икономиката и заетостта в Европейския съюз. Rareş-Lucian Niculescu: Гласувах против съвместното предложение за резолюция относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония, поради следните причини: поне седем от внесените изменения са научно нереалистични, много части от текста са просто празни приказки без никакво реално съдържание, а тези, които са против ядрената енергия, също не представят алтернативни решения на нейното използване. Не на последно място трябва да посоча, че съжалявам за факта, че Европейският парламент не зае позиция по въпроса. Позицията, която трябва да се възприеме обаче, трябва да бъде балансирана, прагматична и да се основава на научно документирани реалности и на реалистични решения. Franz Obermayr: Крайно време е да се преосмисли използването на ядрена енергия в Европа. Вече трябва да започнем да предприемаме действия, да затворим опасните реактори и в средносрочен план да намерим начин за пълно поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия. Трябва веднъж завинаги да отхвърлим погрешното схващане, че човечеството може да контролира опасностите, произтичащи от ядрената енергия. Ето защо гласувах в подкрепа на настоящото предложение за резолюция. Alfredo Pallone: Гласувах в подкрепа на резолюцията относно ядрената безопасност, защото след неотдавнашните събития в Япония не можем да си позволим да не разгледаме въпроса отговорно и с обективни критерии. Считам, че е важно Европа да преразгледа правилата си за безопасност в атомните електроцентрали, за да се гарантират нива на пълна безопасност, които могат да се определят посредством стрес-тестове, които ще покажат евентуални рискове и ограничения на използването на ядрена енергия. Резолюцията сама по себе си показва, че въпреки всичко е възможно да се поучим от катастрофите и да реагираме ясно и ефективно, за да се гарантира, че те няма да се случат отново. Тя също така подчертава необходимостта да се насочим към алтернативни източници на енергия, като например енергия от възобновяеми източници, докато ядрената енергия продължава да бъде незаменим източник на нисковъглеродна енергия. Vincent Peillon: Гласувах против резолюцията относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония, защото не смятам, че въпросът за бъдещето на ядрената енергия - който е изключително важен за съгражданите ни - може да бъде решен от Парламента за няколко часа чрез изменения, приети без никакво истинско разискване. Всички въпроси трябва да бъдат разгледани и никакви възможности не трябва да бъдат отхвърляни, и именно заради това ни трябва време. Залогът е доверието в Парламента ни и благосъстоянието на съгражданите ни, които не биха разбрали - и то с право - ако ги ангажираме с дългосрочни курсове на действие, които не сме обсъдили спокойно и изчерпателно предварително, отчитайки различните национални ситуации и ограниченията на общата ни борба срещу изменението на климата. На последно място, бих искал да кажа колко съжалявам, че, заради екстремисти от всички страни, Парламентът не беше в състояние в този момент да одобри едно незабавно увеличение на безопасността на атомните електроцентрали, въпреки че в нашата група постигнахме консенсус с искане за възможно най-сериозни, прозрачни и независими проверки. Frédérique Ries: Разгневена съм, че Европейският парламент днес отхвърли резолюцията относно един такъв важен въпрос като поуките, които трябва да се извлекат от ядрената авария във Фукушима. По този начин, що се отнася до нашата институция, няма такова нещо като преди и след 11 март 2011 г. Силните сигнали обаче бяха налице! В крайна сметка не беше трудно да се постигне съгласие по някои прости принципи: Принципът на подкрепа на Комисията, за да може тя да извърши тези стрес-тестове с държавите-членки на 143-те ядрени реактора в експлоатация в Европа; Принципът на представяне до 15 април на точна хронология на приетите критерии: независими експерти, приоритет на безопасността на ядрените съоръжения, които са значително по-опасни заради своето местоположение в сеизмични или крайбрежни области, и отчети за безопасността за обществеността; Принципът на незабавно затваряне на електроцентрали, които не преминат стрес-тестовете. Европейската общественост очаква от нашата институция да бъде отговорна и разумна, особено по един такъв спорен въпрос като ядрената енергия. Може би в крайна сметка няма да е лошо изборът на енергия, а оттам и изборът на това дали да се откажем от ядрената енергия или не, да остане изключително национална отговорност. Raül Romeva i Rueda: Гласувах против. Изключително съм доволен, че накрая проядреното лоби се провали. Напълно непонятно е, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и други гласуваха против твърдението, че не съществува нулев риск, против незабавно начало на поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия, против преминаване към близо 100 % енергийно ефективна икономика с възобновяеми енергийни източници до 2050 г., против бъдеще без ядрена енергия на Европа и така нататък. Окончателният текст беше напълно неприемлив и аз съм доволен, че мнозинството в Парламента подкрепиха Зелените и заедно отхвърлихме общата резолюция. Licia Ronzulli: Сериозната ядрена авария в АЕЦ "Фукушима дайичи" на 11 март причини смъртта на хиляди хора, както и невъобразими материални щети на цялата японска икономика. Тази катастрофа накара всяка държава в света да преразгледа позицията си по отношение на използването на ядрени енергийни технологии. За съжаление, в много случаи, този избор беше ускорен в резултат на неотдавнашните трагични събития и от различни страни има призиви за пълния и незабавен демонтаж на атомните електроцентрали. Европейският съюз преразглеждаше подхода си като цяло към ядрената безопасност от известно време, но е важно да се отчете фактът, че тази технология ще продължи да бъде част от енергийния микс на различни държави-членки в продължение на още много години. В бъдеще може да е възможно да отговорим на енергийните си нужди с помощта на възобновяеми енергийни източници, но това все още не е възможно, нито ще бъде възможно още дълго време. Аз подкрепям по-рестриктивни мерки за безопасност за атомните електроцентрали, в съответствие с тези, които се прилагат към най-новите производствени инсталации. Считам обаче, че възможността за незабавно спиране на производството на ядрена енергия е както недалновидно, така и безсмислено. Това е продиктувано повече от емоции, отколкото от реална необходимост, и може да съсипе икономиките на водещите индустриални държави в света. Oreste Rossi: След ядрената авария, която засегна Япония, нямаме друг избор, освен да преразгледаме европейския енергиен план. Трябва да обърнем специално внимание както на вече работещите атомни електроцентрали, така и на тези, които са в етап на планиране. Европейският съюз вече излезе с решение да бъдат извършени стрес-тестове на всички електроцентрали, включително тези в съседни държави, които вече имат отношения със Съюза. Настоящата резолюция също така предвижда мораториум върху изграждането на нови електроцентрали, за да може да се направи подходяща оценка на свързаните с тях рискове. Трябва да сме наясно, че през следващите десетилетия много държави все още ще зависят от ядрената енергия, но същевременно не можем да позволим в Европа да има електроцентрали, които представляват риск за населението. Електроцентралите, построени преди 1980 г., трябва да бъдат извадени от експлоатация. В някои държави, като Италия например, се извършват оценки, за да се прецени дали да се откажат от ядрената енергия или не, и е от съществено значение да се приложат общи решения и на европейско равнище. Това, което е невероятно, е фактът, че Европейският парламент не беше в състояние да заеме позиция по един въпрос като разглеждания днес, който е важен и за който гражданите са сериозно загрижени. Всъщност всички резолюции бяха отхвърлени, включително общата резолюция, която подкрепихме. Marco Scurria: Говорейки преди няколко дни на среща на индустриалци, италианският министър на финансите, г-н Тремонти, измисли нов израз - "ядрен дълг". Държавите-членки, които са инвестирали в ядрена енергия, са тези с най-високи нива на държавен дълг. Колко струва да се закрият електроцентралите от първо и второ поколение? Колко струват стрес-тестовете, които обсъждаме в такива подробности днес? След като една електроцентрала бъде "подложена на стрес", колко струва изваждането й от това състояние? Освен това колко струва обезопасяването на ядрени отпадъци? Никой все още не ни е казал. Като Европейски съюз можем да започнем да обмисляме различни варианти, които да представим на държавите-членки. Освен това, като се има предвид, че Комисията ще трябва да ни представи пътна карта, защо да не започнат да се обмислят реални инвестиции в ядрена енергия от четвърто поколение - чиста ядрена или синтез - или дори да започне да се обмисля един цялостен енергиен план? Очакваме съобщението на Комисията да очертае пътна карта по този въпрос и да се опита най-сетне да представи на Европейския съюз ясна посока в този сектор. Debora Serracchiani: Ядрената авария в АЕЦ "Фукушима" предизвика огромно бедствие, като радиоактивното замърсяване засегна много хора, които са били в близост до електроцентралата и които са пострадали. Много болници отказват да ги приемат и лекуват заради риска от замърсяване. Въпреки че японският министър-председател обяви, че АЕЦ "Фукушима" ще бъде изваден от експлоатация, положението остава без решение: охлаждащата система на един от реакторите не работи и значително количество радиоактивност се изпуска в околната среда. С оглед на това е важно да се гарантира, че ще бъдат осигурени всички необходими хуманитарни и финансови помощи, както и да се определят международни правила за безопасност, които са възможно най-надеждни, за да се предотвратят други бедствия като това в Япония и в бъдеще. Поради тази причина, аз гласувах против резолюцията, защото в нея не бяха включени измененията, в които се призовава държавите-членки да изготвят възможни стратегии за отказ от ядрената енергия и незабавно да информират регионалните и местните трансгранични органи за националните си програми, ако изпълнението им може да има трансгранични последствия. Peter Skinner: Въпреки че това е чувствителен период след огромните проблеми с ядрената безопасност в Япония, ядрената енергия продължава да допринася в голяма степен за енергийните доставки в целия Европейски съюз и в цял свят. Становищата, изразени от онези в Парламента, които се стремят да принудят ранно закриване и отказ от политиката в тази област, затрудниха гласуването за елементите в този доклад по прагматични причини, а не заради някакъв про- или анти-ядрен подход. Не можах да подкрепя "агресивните" изменения, които можеха да навредят на политиката в областта на енергийните доставки на един "смесен" подход, водещ до намаляване на емисиите от въглероден диоксид и евентуален ръст на възобновяемите енергийни източници. Bart Staes: Днес не постигнахме споразумение по настоящата резолюция, чиято цел беше да се извлекат поуки от ядрената авария във Фукушима. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс от дълги години се застъпва за поетапното прекратяване на използването на ядрена енергия, защото рисковете за хората и околната среда са неприемливо високи и защото има повече от достатъчно алтернативи. Фукушима, по-специално, е свидетелство за това. Тъжно е, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа продължават да имат вяра в ядрените си мечти, въпреки че, както стана ясно от Япония и "Чернобил", те в крайна сметка ще се превърнат в кошмари. Въпреки това все още има много хора, които не са склонни да се събудят от лошия си ядрен сън. Единствената наистина безопасна ядрена енергия е тази, която не съществува. Изменението, което призовава за поетапно прекратяване на използването на ядрена енергия, беше отхвърлено. Мнозинството в Парламента изглежда не разбира, че е напълно възможно от техническа и икономическа гледна точка, за период от четиридесет години, да произвеждаме електричеството си напълно устойчиво чрез такива мерки за енергийна ефективност и използване на слънчева, вятърна и геотермална енергия, вятър и биомаса. За момента лобито на ядрената енергетика изглежда набира скорост. Ето защо гласувах против в окончателното гласуване. Catherine Stihler: Гласувах против резолюцията в окончателното гласуване, защото считам, че трябва да обсъдим въпроса в контекста на цялостната енергийна стратегия на Европейския съюз, а не в контекста на японската ядрена трагедия. Michèle Striffler: Ядрената авария, която се случва в момента в Япония, трябва да бъде последвана от задълбочено разискване относно електроцентралите, разположени във Франция и Европа. Трябва да бъдат извършени стрес-тестове на всички атомни електроцентрали в експлоатация, особено когато те се намират в сеизмични зони. Имам предвид по-специално АЕЦ "Фесенхайм" в горното течение на р. Рейн. Освен това, аз считам, че налагането на мораториум без ограничение във времето върху развитието и въвеждането в експлоатация на нови ядрени реактори не е икономически жизнеспособно решение и може да застраши много работни места, като същевременно отслаби производството ни на енергия. Silvia-Adriana Ţicău: Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция на Европейския парламент относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония, защото нейната цел е увеличаване на безопасността в Европейския съюз, а не забрана на производството и използването на ядрена енергия. Ето защо гласувах против всички изменения, насочени към премахване на ядрената енергия от енергийния микс на Европа. Въпреки че не гласувах за налагане на мораториум върху изграждането на нови ядрена реактори, според мен, ако такъв мораториум бъде наложен, той трябва да бъде ограничен само за времетраенето на стрес-тестовете, на които ще бъдат подложени ядрените реактори в Европейския съюз. Това би дало възможност на изграждането на нови реактори да се възползва от заключенията от стрес-тестовете, като се гарантира, че ядрената безопасност ще се увеличи. В момента ядрената енергия възлиза на 30 % от енергийния микс на Европа. Европейският съюз зависи в голяма степен от изпълнението на целта си "20-20-20" от страна на енергийния микс на държавите-членки. Не можем да решим да се откажем от ядрената енергия, без да установим какви устойчиви енергийни източници ще бъдат на разположение, които могат да отговорят на търсенето на енергия на Европейския съюз през следващите години, на цени, които гражданите могат да си позволят. Европейският съюз трябва да инвестира в мерки за енергийна ефективност, по-специално по отношение на сградите и транспорта, както в използването на възобновяеми енергийни източници. Traian Ungureanu: Ядрената криза в Япония породи редица идеи, равняващи се на едно ирационално цунами. Ядрената енергия вече се демонизира и е налице огромен натиск за пълен преход от ядрена енергия към така наречените алтернативни източници на енергия. Този начин на мислене обаче граничи с чисто суеверие. Ядреният реактор на АЕЦ "Фукушима" беше засегнат от безпрецедентно съчетание от катастрофи. Това доказва, че природата е непредвидима и че вълните цунами не могат да се забранят, но не доказва, че е виновна ядрената енергия. Ядрената енергия е много по-безопасна от всеки друг източник на енергия. Докато нефтът безспорно води до експлоатация, зависимост, войни и диктаторски режими, от историческа гледна точка ядрената енергия е много по-безопасна. Основната ни загриженост в областта на ядрената енергия трябва всъщност да бъде оценката на риска и единните процедури по безопасност на европейско равнище. След като тези критерии бъдат изпълнени и следени, ядрената енергия може да сложи край или сериозно да ограничи политиката на енергийна зависимост. И въпреки че природните бедствия не могат да бъдат предотвратени, ядрената енергия не представлява сериозен риск сама по себе си. Истинската опасност не идва от добре обслужвани ядрени реактори, а от ядрени реактори под грешния политически контрол. С други думи, погледнете Иран, а не Япония. Derek Vaughan: Смятам, че настоящата резолюция, беше автоматична реакция на трагичното положение в Япония и не позволи достатъчно време за разискване на въпросите, свързани с безопасността на атомните електроцентрали в Европейския съюз. Ядрената енергия е жизненоважен източник на енергия в цяла Европа, като някои държави-членки получават цели 75 % от електроенергията си от ядрена енергия, и един преглед на безопасността на атомните електроцентрали следва да бъде приоритет, включително стрес-тестове на съществуващите централи. Това обаче не трябва да води до затваряне на съществуващи електроцентрали, където няма опасения за безопасността, или до предотвратяване на откриването на нови ядрени инсталации за замяна на остарелите електроцентрали. Необходимо е зряло разискване на тези въпроси, за да се гарантира, че има балансиран микс от възобновяеми и други нисковъглеродни източници на енергия, така че да няма енергийни кризи в цяла Европа. David Martin: След отхвърлянето на съвместното предложение за резолюция аз гласувах в подкрепа на настоящия текст, който, въпреки че не е идеален, е постигнал добър баланс между ядрена безопасност и прагматичен подход към въпроса. David Martin: Аз гласувах в подкрепа на настоящата резолюция на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, защото всички други резолюции по темата бяха отхвърлени. Подкрепих я, за да изразя подкрепа за препоръките за безопасност, но не бях съгласен с възприетите в нея по-крайни анти-ядрени настроения. David Martin: Гласувах против настоящата резолюция, която намирам за почти наивно про-ядрена. Zigmantas Balčytis: Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Демонстрантите в Бахрейн, Сирия и Йемен изразиха своите легитимни демократични стремежи и силната народна воля за политически, икономически и социални реформи, насочени към постигане на истинска демокрация, борба с корупцията, гарантиране на спазването на принципа на правовата държава, на правата на човека и основните свободи, намаляване на социалното неравенство и създаване на по-добри икономически и социални условия. Правителствата в тези страни отговориха на законните стремежи на народите си с брутални репресии, произволни арести и мъчения, довели до човешки жертви, ранени и хвърляне в затвора. Насилието, използвано от тези правителства срещу населението на собствената им страна, трябва да има пряко отражение върху двустранните им отношения с Европейския съюз. Европейският съюз може и трябва да използва многобройни средства за спиране на подобни действия, например чрез замразяване на авоари, забрана за пътуване и т.н. Европейският съюз трябва да преразгледа политиката си към тези страни и да се възползва напълно и ефективно от подкрепата, предоставяна посредством Европейския инструмент за съседство и партньорство, Европейския инструмент за демокрация и права на човека и Инструмента за стабилност, за да подпомогне спешно страните и гражданското общество в Близкия изток и в региона на Персийския залив в прехода им към демокрация и спазване на правата на човека. Jean-Luc Bennahmias: Тунис, Египет и Либия бяха водещите новини в началото на 2011 г. Но тези страни не са единствените с демократични стремежи. Широкомащабни народни движения възникнаха и в Бахрейн, Йемен и Сирия. Но и там, за съжаление, управляващите държавни органи отговориха с репресии и насилие. Това не е приемливо. Една държава не може да използва насилие срещу собствените си граждани и да не бъде наказана от Европейския съюз в контекста на двустранните им отношения. Чрез настоящата резолюция европейският съюз изразява подкрепата си за народа на Сирия в стремежа му към истинско отменяне на въведеното още през 1963 г. извънредно положение и изразява солидарността си с народите на всички тези страни, като призовава ЕС да предефинира отношенията си с тях в съответствие с напредъка в провеждането на реформи. Cristian Silviu Buşoi: Мисля, че сега повече от всякога е необходимо Европейският съюз да насърчава демократичните стойности и да прояви солидарността си с народите на страните от Южното Средиземноморие в стремежа им към едно демократично общество. Положението в арабските страни ми напомня за падането на комунистическите режими в Централна и Източна Европа. Ние също преминахме през подобни събития и мога да разбера исканията на тези хора, и това ни налага моралното задължение да изразим солидарността си с тях. Протестите, които продължават в тези страни вече няколко седмици, представляват ясно доказателство, че недемократичните режими не отговарят на очакванията на населените, както и че не са в състояние да предложат на тези общества политическа стабилност и просперитет. Върховният представител и Комисията следва твърдо да се противопоставят на използването на насилие срещу демонстрантите и да окажат натиск върху органите на властта в Сирия, Йемен и Бахрейн, така че те да се ангажират с конструктивен политически диалог с цел намиране на изход от настоящото положение. Освен това считам, че сключването на Споразумение за асоцииране между ЕС и Сирия следва да бъде обвързано с желанието на сирийските държавни органи да проведат реформите, насочени към установяване на демокрация. Съюзът разполага с този инструмент и смятам, че следва да го използва в най-голяма степен в подкрепа на усилията за постигане на демокрация в арабските страни. Maria Da Graça Carvalho: Неотдавнашните протести в няколко арабски страни показват, че недемократичните и авторитарни режими не могат да осигурят заслужаваща доверие стабилност и че ценностите на демокрацията имат ключова роля за икономическото и политическото партньорство. Призовавам властите в Бахрейн, Сирия и Йемен да спазват международното законодателство относно правата на човека и основните свободи. От първостепенно значение е колкото може по-скоро те да стартират един открит и значим процес на политически диалог с участието на всички демократични политически сили и гражданското общество с цел подготвянето на пътя за истинската демокрация, за отмяна на извънредното положение, и за провеждане на истински, амбициозни и значителни политически, икономически и социални реформи, които са от решаващо значение за стабилността и развитието в дългосрочен план. Corina Creţu: Бахрейн е изложен на опасността да се превърне в поле за конфронтация между Иран и Саудитска Арабия. При това положение не може да недоглеждаме религиозният елемент в развитието на събитията в региона в момент, когато шиитската опозиция е подкрепяна от Иран, докато сунитската династия се радва на подкрепата на монархиите в района. Нещо повече, тесните връзки между Иран, Сирия, Хамас и Хизбула, а така също и религиозното напрежение между сунитите и алевитите в Сирия следва да ни направят предпазливи, тъй като е налице огромен риск ескалирането на напрежението да тласне Сирия към гражданска война с намеса отвън. Клането в Хама през 1982 г., сред чиито жертви са 20 000 сирийски християни, е едно трагично напомняне за това, също както и провалите на Запада в Сомалия, Афганистан и Ирак с оглед на начина, по който трябва да се действа в район, чиито характерни особености не могат да се пренебрегват. Убеден съм, че се нуждаем от повече дипломация и по-малко въоръжени сили, от повече загриженост за защита на правата на човека и защита на цивилните и по-малко безпокойство за влиянието на една наша външна намеса върху изборните резултати, а така също и от по-голямо внимание към бедността и корупцията, с които трябва са се справят тези общества, особено Йемен. Edite Estrela: Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като осъждам бруталните репресии срещу мирните демонстранти, извършени от силите за сигурност на Бахрейн, Сирия и Йемен. Бих искала да изразя и подкрепата си за, както и солидарността си с народите на тези страни, които, водени от законния си стремеж към демокрация, проявяват голяма смелост и решимост. Diogo Feio: Сирия, Бахрейн и Йемен са разтърсвани от протести, които биват потушавани по един варварски начин. Призовавам правителствата на тези страни да започнат ползотворен диалог с демонстрантите. Насилието, използвано срещу тези хора, не може да ги спре да настояват за онова, което считат, че им се полага по право. То само ще ги забави по пътя им към получаване на тези права, ще радикализира позициите и ще насърчи още по-големи искания в бъдеще. Самият Макиавели, който надълго и широко теоретизира върху това, колко по-добре е да се страхуват от теб, отколкото да те обичат, предупреждава владетелите, че не е необходимо и е вредно да предизвикват омраза. Би било по-добре за държавните органи в тези страни да предприемат конкретни реформи и да позволят на гражданите си да се възползват от норми на демокрацията, свободата и справедливостта, доближаващи се до най-добрите в света. José Manuel Fernandes: Случващото се налага на Европейския съюз историческото задължение да се обяви срещу всички форми на нарушаване на правата на човека и да се бори за правото на народите за самоопределяне, както чрез осъждане, така и чрез предоставяне на помощ за развитие. Настоящото положение в Бахрейн - което е от стратегическо значение за равновесието в региона на Залива - под спокойствието на повърхността е много напрегнато, като продължават арестите на хора само заради това, че са се възползвали от правото си на изразяване на мнение. В Сирия протестите в няколко града бяха брутално смазани въпреки призивите на ЕС за спазване правото на свободно изразяване на мнение и правото на събрания. И най-сетне, в Йемен случващото се е крайно тревожно и вече беше осъдено от ЕС поради репресиите срещу демонстрантите, към които не можем да останем безразлични. Ето защо съм съгласен с мерките, предвидени в настоящата резолюция, включващи осъждане на отговорните за кръвопролитията в тези страни, и се надявам, че тези мерки ще дадат резултат възможно най-скоро, за да бъде прекратено унизяването на тези народи. Приветствам също така инициативата за отправяне на призив към Комисията на ООН по правата на човека да осъди тези нарушения на основните права. João Ferreira: Изправени сме пред още един пример за лицемерието на мнозинството в Парламента. Първо, защото те се обръщат с една резолюция към групирани заедно, но различни положения и страни. Те правят това нарочно и предлагат "диалог" за осъществяване на преход, за да помогнат на съюзниците си (Бахрейн и Йемен) и да окажат натиск върху онези, които не защитават интересите им (Сирия). Налице са явни разлики със събитията в Либия, където диалогът беше заменен от военна агресия и така стана невъзможно намирането на мирно решение на конфликта. Целите са ясни: да се прикрие придвижването на военни части от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства в Бахрейн, които да подпомогнат олигархическия режим с подкрепата на Съединените щати - държава, чиято основна флотилия в Персийския залив е разположена в Бахрейн - и да се потисне борбата на народа на Бахрейн за социална промяна и демокрация. Същото се случва и в Йемен, където - за да бъде той защитен като съюзник в т.н. "война срещу терора" - виждаме подкрепа за режим, който брутално репресира народа си и потъпква усилията му за демократична промяна и по-добри условия на живот. Ilda Figueiredo: Изправени сме пред още един пример за лицемерието на мнозинството в Парламента. Първо, защото те се обръщат с една резолюция към групирани заедно, но различни положения и страни. Те правят това нарочно и предлагат "диалог" за осъществяване на преход, за да помогнат на съюзниците си (Бахрейн и Йемен) и да окажат натиск върху онези, които не защитават интересите им (Сирия). Може ли да попитаме защо не се настояваше за "диалог" в Либия, вместо да се предприемат бомбардировки? Целите са ясни: да се прикрие придвижването на военни части от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства в Бахрейн, които да подпомогнат олигархическия режим с подкрепата на Съединените щати - държава, чиято основна флотилия в Персийския залив е разположена в Бахрейн - и да се потисне борбата на народа на Бахрейн за социална промяна и демокрация. Същото се случва и в Йемен, където - за да бъде той защитен като съюзник в т.н. "война срещу терора" - виждаме подкрепа за режим, който брутално репресира народа си и потъпква усилията му за демократична промяна и по-добри условия на живот. Сега виждаме и опит за прикриване на външна намеса в Сирия, като се финансират и въоръжават така наречените "мирни демонстранти" - Сирия е страна с антиимпериалистическа позиция и осъжда политиката на Израел и Съединените щати в региона. Juozas Imbrasas: Гласувах в подкрепа на този документ, тъй като след подобно развитие на събитията в други арабски страни, демонстрантите в Бахрейн, Сирия и Йемен изразяват легитимните си демократични стремежи и силната народна воля за политически, икономически и социални реформи, насочени към изграждане на истинска демокрация и целящи борба с корупцията и непотизма, които да гарантират спазването на принципите на правовата държава, съблюдаването на правата на човека и основните свободи, намаляването на социалните неравенства и създаването на по-добри икономически и социални условия. Ето защо Европейският съюз и държавите-членки следва да подкрепят мирните демократични стремежи на хората в Бахрейн, Сирия и Йемен, а правителствата на тези страни не трябва в отговор да засилват репресиите. Не е възможно да се обосноват сериозни престъпления, включително екзекуции без присъда, отвличания и безследно изчезване, произволни арести, изтезания и несправедливи процеси. David Martin: Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Считам, че ЕС трябва да направи преоценка на двустранните си отношения със Сирия, Бахрейн и Йемен в светлината на извършените там брутални репресии срещу демонстрантите, а разговорите за бъдещото Споразумение за асоцииране между ЕС и Сирия трябва да бъдат преустановени. Загрижен съм и във връзка с присъствието на чуждестранни военни сили в Бахрейн и отправям призив за разследване на смъртта на 54 демонстранти в Йемен. Jean-Luc Mélenchon: Двойните стандарти продължават да доминират външната политика, провеждана от мнозинството, управляващо ЕС. Тази резолюция е идеален пример за това. Тя правилно критикува Али Абдула Салех и Башар ал-Асад, но нищо не казва за краля на Бахрейн. В нея се говори за жертвите и пострадалите от репресиите на йеменското и сирийското правителства, но не се споменава нищо за пострадалите в Бахрейн. Подобно отношение не може да бъде оправдано. Отказвам да подкрепя този двуличен текст, който под претекста, че осъжда едни, прощава на други. Nuno Melo: Сирия, Бахрейн и Йемен се оказаха обхванати от поредица народни бунтове, които биват потушавани със сила. Според мен това не е най-добрият начин за справяне с това положение, тъй като насилието води само до още по-голямо насилие. Правителствата на тези страни трябва да потърсят възможности за диалог с водачите на демонстрациите, за да може да се осъществи придвижване към степен на взаимно разбиране, която да предотврати нови смъртни случаи и кръвопролития. Държавните органи в тези страни следва да помислят за предприемане на конкретни реформи, които да направят възможен достъпа на гражданите до демокрация, свобода и справедливост, каквито са налице в повечето страни. Maria do Céu Patrão Neves: Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като считам, че Европейският съюз е в позиция, която му позволява да се опита чрез дипломатически средства да насърчи процеса на демократична и мирна промяна в Бахрейн, Йемен и Сирия. Аз съм на страната на народите в тези страни, които подобно на всички нас желаят по-добри икономически условия, по-малко социално неравенство, борба с корупцията и непотизма, провеждане на демократични реформи и гарантиране на основните права на човека. Raül Romeva i Rueda: Гласувах "за". Подкрепям изразената в този документ позиция на ЕП, която категорично осъжда насилието и репресиите на силите за сигурност спрямо мирни демонстранти в Бахрейн, Сирия и Йемен и изразява своите съболезнования на семействата на жертвите; изразява своята солидарност с народите в тези страни, приветства тяхната смелост и решимост и твърдо подкрепя техните законни демократични стремежи; призовава настоятелно органите в Бахрейн, Сирия и Йемен да се въздържат от използването на насилие срещу протестиращите и да зачитат правото им на свобода на събиране и на изразяване на мнение; осъжда намесата на органите в Бахрейн и Йемен при предоставянето на медицинско обслужване и отказването или ограничаването на достъпа до здравни заведения; подчертава, че лицата, отговорни за човешките жертви и пострадалите, следва да понесат последиците от действията си и да бъдат изправени пред съда; призовава органите да освободят незабавно всички политически затворници, правозащитници и журналисти и всички, които са задържани заради своите мирни действия в контекста на протестите. Licia Ronzulli: Настоящото положение в няколко африкански страни, сред които Бахрейн, Сирия и Йемен, е резултат от законните стремежи на народите в тези страни за политически, икономически и социални реформи, насочени към установяване на истинска демокрация. Добре известно е, че в тези страни открай време са в сила репресивни закони, ограничаващи гражданите в упражняването на гражданските и политическите им права. В резултат тези народи имат голямо желание за политически и социални реформи. За съжаление, правителствата реагират на тези законни искания с насилие и репресии и прилагане на закони за борба с тероризма, за да обосноват сериозни престъпления, включително екзекуции без присъда, отвличания и безследно изчезване и изтезания. Към днешна дата броят на смъртните случаи, пострадалите и арестуваните в Сирия, Бахрейн и Йемен е много голям. Несъразмерното използване на сила срещу демонстрантите от страна на правителствата е в нарушение на всички международни конвенции за гражданските и политическите права. Присъединявам се към докладчика и осъждам бруталното смазване на мирните демонстрации от силите за сигурност в тези страни, тъй като така се потъпкват законните стремежи на протестиращите към демокрация. Ние трябва да изразим пълната си солидарност и подкрепа за смелостта и решимостта, която тези народи демонстрират на целия свят. Traian Ungureanu: Развитието на събитията в Сирия, Бахрейн и Йемен е непредсказуем и непрекъснат процес, и не кървав, а неудържим поход към демокрацията. Политическото управление в Сирия и Йемен дълго време беше авторитарно, или откровено диктаторско. Същевременно това не превръща опозицията в една напълно демократична алтернатива. Особено в Йемен, при наличието на такова беззаконие и фрагментаризация в държавата, силите, събрани под чадъра на опозицията, дават или биха могли да дадат убежище на терористични или радикални антидемократични сили. В миналото "стабилност" във външната политика по отношение на Близкия изток означаваше бездействие или запазване на статуквото. Несъмнено това беше едно надценено понятие. А сега може да се окаже подценено. Един рационален и неемоционален подход по-добре би отговорил на европейските и като цяло на демократичните интереси. Необходимостта от демокрация в страните, където дълго време е имало политическо потисничество, не следва да пречи на бъдещите демократични процеси. Това не означава, че режимите на Асад или Салех трябва да бъдат подпирани, а че решението трябва да се търси по-скоро в една договорена стратегия за предаване на властта, отколкото в насилствена и неконтролирана смяна на режима. Предпазливата и спокойна политика е много по-удачна спрямо страни и региони, които биха могли да преминат от една система на потисничество към друга. Marie-Christine Vergiat: Европейският парламент днес прие резолюция, с която призовава за преоценка на отношенията на ЕС със Сирия, Бахрейн и Йемен, за да бъдат взети под внимание народните бунтове в тези страни. Ако мислех, че това е истинското намерение на европейските институции, бих дала пълната си подкрепа. Ключовият елемент в тази резолюция е призивът за "прекратяването на по-нататъшни преговори по подписването на все още очакваното Споразумение за асоцииране между ЕС и Сирия" и фактът, че "сключването на подобно споразумение следва да бъде обвързано със способността на сирийските органи да проведат очакваните демократични реформи под осезаема форма". Надлежно отбелязваме това съображение. Бих искала обаче да изтъкна, че в самата резолюция се признава, че "по искане на Сирия от октомври 2009 г. насам подписването на това споразумение се отлага". При това положение човек може да се запита какво ще бъде реалното въздействие на тази декларация. Ето защо гласувах "въздържал се". Dominique Vlasto: Настоящото гласуване в Парламента последвало няколкото резолюции след Жасминовата революция в Тунис е доказателство, че събитията в арабския свят представляват вълна, чиито размери и продължителност никой не може да прогнозира. По общо признание положението е различно в отделните страни, но в крайна сметка тези народни движения са израз на категорично желание за демокрация, свобода и справедливост. Европейският съюз не трябва да позволява законните и мирно изразявани искания на народите да бъдат потъпквани чрез използване на насилие, което, за съжаление, изглежда е единственият отговор на тези режими, когато гърбовете им опрат в стената. Европа трябва категорично да заяви позицията си, по-конкретно чрез върховния представител и заместник-председател на Комисията, за да потвърди подкрепата си за народните демонстрации, които настояват за спазване в тези страни на основните ценности, които Съюзът насърчава и защитава. Парламентът, който е считан за храм на демокрацията, трябва отново да обяви солидарността си с тези народи и да ги подкрепи в прехода им към демокрация. Следователно за нас е от първостепенно значение да преразгледаме отношенията си със страните от Северна Африка и Близкия изток, за да можем заедно успешно да създадем една зона на стабилност, мир и просперитет. Luís Paulo Alves: Гласувам в подкрепа на това предложение за резолюция. Считам, че е важно да се повиши ефективността на помощта за развитие и че има необходимост от съгласувана политика за предоставяне на помощ в области като търговията и сътрудничеството за развитие, изменението на климата, селското стопанство и пр. Европейският съюз трябва да следва обща позиция по отношение на най-слабо развитите държави (НРД) и следва да не позволява икономически и финансови кризи да излагат на риск партньорството за развитие с НРД. От съществено значение е на тази конференция да бъде отново потвърден глобалният ангажимент да се отговори на специалните потребности на НРД по отношение на устойчивото развитие във всичките му икономически и социални аспекти, както и аспектите, свързани с околната среда, а също и за подпомагане на тези държави в усилията им за премахване на бедността. Roberta Angelilli: С оглед на предстоящата Истанбулска конференция през месец май Европейският съюз отново потвърди своята подкрепа за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в развиващите се държави, както и своя ангажимент по отношение на осигуряването на програми за специална помощ. Въпреки че в някои държави и региони е отбелязан значителен напредък, целта да се понижи наполовина равнището на бедност в световен мащаб далеч още не е постигната. Единадесет милиона деца все още умират всяка година от лечими заболявания, по-голямата част от тях - преди навършване на петгодишна възраст; един на всеки четирима души няма достъп до питейна вода; 114 милиона деца все още нямат достъп до начално образование; близо 600 милиона жени все още са неграмотни; също толкова граждани нямат достъп до развитие. Неуспехът по отношение на постигането на целите, поставени през 2001 г., няма да обезсърчи индустриализираните държави, които, напротив, ще продължат да гарантират, че нуждаещите се от помощ държави са приоритет в международните програми, насърчаващи осигуряването на нови източници на финансиране и създаването на програми за сътрудничество. Издигането на тези държави до по-високо равнище и осигуряването на бъдеще на хиляди граждани изисква поемане на ангажимент, голяма политическа решимост и последователно мобилизиране на финансови ресурси - а ЕС отговаря на всички тези условия. Pino Arlacchi: Гласувах "против" предложението за обща резолюция относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, тъй като това предложение не е достатъчно съсредоточено върху проблема с неефективността на международната помощ. Предложението за обща резолюция, както и изявлението на Комисията по време на парламентарното разискване, не вземат под внимание текущото критично обсъждане относно последните 50 години, през които се предоставя международна помощ за държавите от Глобалния юг, както и поуките, извлечени от постигнатите успехи и претърпените неуспехи. Защо помощта за Африка претърпя грандиозен провал? Защо претърпяха грандиозен провал и политиките на Световната банка за развитие и за намаляване на бедността? Защо се разрази огромният скандал във връзка с предоставянето на международна помощ за Афганистан през последното десетилетие? Защо имаха огромен успех политиките за премахване на бедността в Китай, Виетнам и Бразилия? Ако не можем да отговорим на тези трудни въпроси, никога няма да можем да употребим в полза на най-слабо развитите държави тези 60 милиарда евро за помощ за развитие. Zigmantas Balčytis: Подкрепих тази резолюция. Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), следва да бъде посветена на съгласуването на политиките за развитие, тъй като е важен фактор за намаляването на бедността. В допълнение към съществуващите предизвикателства, положението в НРД беше утежнено от неотдавнашната световна финансова, продоволствена, енергийна и свързана с изменението на климата криза. Ето защо тази конференция на ООН следва да бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г., съчетана с ефикасни и прозрачни механизми на наблюдение и проследяване. Maria Da Graça Carvalho: Жалко е, че 48 държави понастоящем са класифицирани като "най-слабо развити държави" (НРД) и че 75 % от 800-те милиона граждани на тези държави преживяват с по-малко от два щатски долара на ден. Дългосрочната цел на сътрудничеството за развитие следва да бъде създаването на условия за устойчиво икономическо развитие и справедливото разпределение на благата. Мирът и сигурността са от ключово значение за ефективността на политиките за развитие, а ЕС следва да координира по-ефективно своя подход с цел справяне с въпросите, свързани със стабилността в НРД, и оказване на подкрепа за усилията за създаване на капацитет за изграждане на мирни, демократични и приобщаващи държави. От съществено значение е отдаването на приоритет на продоволствената сигурност, селското стопанство, необходимите инфраструктури, изграждането на капацитет и по-специално на икономическия растеж и достъпа до технологии, както и на развитието в човешко и социално отношение на НРД. Corina Creţu: При положение че предходните конференции бяха посветени на принципни въпроси, надявам се, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), ще бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г. От общо 51 НРД, в които 78 % от населението преживява с по-малко от 1,25 щатски долара на ден, през последните няколко години само три държави са излезли от тази категория. Положението е тревожно, тъй като тези държави са най-уязвимите спрямо тежки изпитания като финансови и продоволствени кризи и изменението на климата, и които освен това са изправени пред крайна бедност, отсъствие на инфраструктура и нарастваща безработица. Тази действителност подчертава факта, че за съжаление международната общност не е изпълнила ангажиментите, заложени в Брюкселската програма за действие. Надявам се, че по време на предстоящата конференция, на която ще представлявам групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, ще се съсредоточим върху постигането на съгласуваност по отношение на политиките за развитие и методите за прилагане на новаторски механизми на финансиране, с цел предоставянето на по-ефективна помощ за онези държави, които имат необходимост да бъдат насърчени в прилагането на подходящи политики. Edite Estrela: Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като считам, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), трябва да предложи мерки за отваряне на възможности за интегриране на тези държави в глобалната икономика и подобряване на достъпа им до пазарите на Европейския съюз. Европейската комисия следва да обмисли увеличаване на размера на помощта за тези държави, с цел свеждането до минимум на разходите, произтичащи от либерализирането на техните пазари. Diogo Feio: Въпреки техническата и финансова помощ, предоставена през годините на най-слабо развитите държави (НРД), от съществено значение е да признаем, че тези държави не са успели да излязат от този статут и все още имат дългосрочни потребности и слаби страни. Съвсем справедливо е да споменем изключението в случая с Кабо Верде, както се споменава в приетата резолюция, тъй като тази държава е съумяла, въпреки отсъствието на ресурси, да преодолее част от трудностите, пред които е била изправена, и да подобри условията на живот на своите граждани. Ето защо поздравявам за това гражданите на Кабо Верде, правителството и партиите там, тъй като са били в състояние да предприемат действия по един отговорен и достоен за уважение начин: тази държава, в която официалният език е португалският, днес е пример за подражание, който трябва да бъде последван от останалите НРД. Въпреки ограниченията, наложени в областта на търговията, образованието и достъпа да информация, до ресурси и до производствени структури, все пак не може да не се подчертае, че недостатъчната степен на развитие на НРД произтича главно от липсата на умения у техните участници във вземането на решения и от неефективността на техните институции, тъй като гражданите им имат значителни умения в други области. José Manuel Fernandes: Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД-IV), ще се проведе в Истанбул, Турция, в периода 9-13 май тази година. Европейският съюз, който винаги е бил водещ в предоставянето на помощ, посредством програми за премахване на бедността, за развиващите се държави - за които през последните няколко години финансовата помощ беше трикратно увеличена - има голямо участие в организацията на тази конференция. Парламентът ще бъде представен и от делегация, която ще внесе добре обмислени предложения, въпреки че статутът му на наблюдател няма да позволи голяма видимост. Надявам се, че това ще ускори значително спечелването на "битката" за каузата на устойчивото развитие и справедливия растеж на тези държави. Предвид това, че всички държави имат отговорността да подкрепят НРД, с цел постигането на Целите на хилядолетието за развитие, съгласен съм с предложенията, включени в това предложение за обща резолюция, и бих искал да видя постигната целта да се намалят наполовина НРД до 2020 г. Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, трябва да подкрепи предприемането на конкретни мерки, подпомагащи изнамирането на решения в отговор на потребностите от устойчиво развитие с цел борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък. João Ferreira: В рамките на Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, уместно е да се преразгледат Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), приети на Общото събрание на ООН през 2000 г., и да се изготви оценка на тяхното прилагане, по-специално по отношение на: премахване на бедността и глада; насърчаване на равенството между половете; увеличаване и подобряване на качеството на здравните грижи за майки и непълнолетни лица; борба с ХИВ/СПИН; развитие на устойчива околна среда и постигане на всеобщо начално образование. По отношение на политиката за развитие, очевидно е несъответствието между думите и действията на Европейския съюз. Имаме на разположение ресурси за премахване на бедността. Те се увеличават допълнително от преимуществата, произтичащи от научно-техническото развитие. Независимо от това наблюдаваме увеличаване на бедността в световен план. Това е в резултат на системата, наложила се в световен мащаб: капитализъм, който по своята същност е несправедлив и пораждащ неравенство. Бихме подчертали значението на алтернативната резолюция, внесена от Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица, както и внесените към предложението за обща резолюция предложения за изменение - за съжаление, отхвърлени от мнозинството - които са съсредоточени, наред с другото, върху въпроси като: продоволствен суверенитет, развитие на селското стопанство и необходимост да се преустанови изнудването от страна на Европейския съюз спрямо редица развиващи се държави въз основа на т.нар "споразумения за икономическо партньорство". Ilda Figueiredo: От съществено значение е да подкрепим най-бедните и най-уязвимите държави в света, които са близо 50 на брой и чиито граждани страдат поради последиците от няколкото неуспешни опита да се приложат заключенията от няколко последователни конференции на ООН. В повечето случаи проблемите са резултат от колониализма и от експлоатацията на богатствата и народите на тези държави. Това не е неумолима съдба, нито неизбежни природни ограничителни или принудителни условия, станали причина за бедността в тези държави; точно обратното - няколко от тях всъщност са богати, твърде богати на природни ресурси. В други случаи причината е продължаващата капиталистическа експлоатация, с несправедливия и нехуманен характер на една система, която е доминиращият в световен план модел за икономическа и социална организация и която се поддържа от неравностойни отношения, създаващи и разпространяващи форми на неравенство. Това е резултатът от свободната търговия, от финансовата дерегулация, от незаконното, но позволено изтичане на капитали към данъчни убежища, както и от войните и конфликтите, подклаждани от спорове за национални ресурси. Възможността за еманципиране на тези граждани и за развитие на тези държави се крие в разрушаването на основите на тази система, в една истинска и основана на солидарност политика на сътрудничество и помощ за развитие. Monika Flašíková Beňová: Повече от 40 държави в света принадлежат към категорията "най-слабо развити държави" (НРД). Приветствам усилията на Европейския съюз да вземе активно участие в конференцията на ООН на най-високо равнище и очаквам поемането на конкретни ангажименти в резултат от това. През последните десет години най-бедните държави отбелязаха по-голям напредък спрямо предходното десетилетие. Въпреки това обаче, все още са налице много проблеми: нарастваща зависимост от внесени стоки, бедност, ниско равнище на човешкия капитал и уязвимост спрямо изменението на климата и природните бедствия. Тези проблеми трябва да бъдат решени във всяко отношение, но два аспекта са особено важни. Първо, в тези държави трябва се влеят инвестиции в производствените сектори на икономиката. Второ, необходимо е да се подпомогне изграждането на демократични структури в тези държави, да им се даде възможност да вземат самостоятелни решения относно стратегически приоритети без никаква външна намеса. Колебанията в цените на стоковите пазари и последиците от тях са специфичен проблем, който трябва да бъде решен. От дългосрочна гледна точка е важно да се контролират ценовите сътресения, особено в областта на хранителните продукти. По отношение на становището на ЕС, важно е да се съсредоточим върху съгласуването на външните политики. Документът на Комисията от 16 февруари е изчерпателен, но трябва да възприеме по-критичен подход. Трябва да признаем, че не всички дейности на ЕС в областта на търговията и преките чуждестранни инвестиции са в съответствие с политиката за развитие. Според мен те следва да бъдат подчинени на тази политика. Juozas Imbrasas: Гласувах в подкрепа на този документ, тъй като след Третата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД-III), и приемането на Брюкселската програма за действие бяха предприети редица положителни стъпки, като например инициативата под надслов "Всичко освен оръжие" и увеличението на Официалната помощ за развитие (ОПР), чийто размер беше удвоен между 2000 и 2008 г., и преките чуждестранни инвестиции, които бяха увеличени от 6 млрд. щатски долара на 33 млрд. щатски долара, което позволи на 19 държави да постигнат темп на растеж от 3 %. Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави, следва да бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г., съчетана с ефикасни и прозрачни механизми на наблюдение и проследяване. Бих подчертал необходимостта да се отдаде приоритет на продоволствената сигурност, селското стопанство, необходимите инфраструктури, изграждането на капацитет, приобщаващия икономически растеж и достъпа до технологии, както и развитието в човешко и социално отношение на НРД. David Martin: Гласувах в подкрепа на тази резолюция. Считам, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД-IV), следва да се съсредоточи върху съгласуваността на политиките за развитие като важен фактор за промяна на политиките както на международно, така и на национално равнище; поради тази причина призовавам всички области на политиките - като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси - да подпомагат потребностите от устойчиво развитие на НРД с цел борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък. Настоятелно призовавам ЕС да изпълни своите ангажименти във връзка с достъпа до пазари и облекчаване на дълговете и отново да потвърди значението на постигането на целта за Официалната помощ за развитие (ОПР) от 0,15 на 0,20 % от брутния национален доход (БНД) за НРД, като за тази цел се мобилизират вътрешни ресурси и, като допълнителна мярка, новаторски механизми на финансиране. Nuno Melo: Считам, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД-IV), трябва да предложи мерките, необходими за отваряне на възможности за интегриране на тези държави в глобалната икономика и за подобряване на достъпа им до пазарите на ЕС. Независимо от всеобщите усилия тези цели не бяха постигнати, въпреки че Кабо Верде се откроява на фона на останалите НРД, тъй като е постигнала известен успех и е повишила качеството на живот на своите граждани до по-високо равнище спрямо това в останалите НРД. Georgios Papanikolaou: Икономическата криза в развитите държави доведе след себе си търговски ограничения, които на свой ред задушават икономиките на най-слабо развитите държави (НРД). Семейства на прага на крайната бедност през последните шест месеца бяха изправени пред 15-процентно увеличение на цените на хранителните продукти, които, по данни на Световната банка, са се покачили с 29 % спрямо 2009 г. В резултат на това не може да бъде пренебрегнато неотдавнашното официално искане, внесено от страна на най-бедните държави, за премахване на ограниченията върху износа. Икономическата криза със сигурност затруднява преговорите; независимо от това безкомпромисните договорки на гърба на гражданите, живеещи в крайна бедност, са в най-добрия случай съмнителни в нравствено отношение. Именно това предложение за резолюция, което подкрепих, подчертава и изтъква специфични политики за промяна на това положение както на международно, така и на национално равнище, в редица сектори, като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси. Maria do Céu Patrão Neves: Европейският парламент има за цел посредством тази резолюция да даде своя принос към Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД). Подкрепям този принос, тъй като аз също считам, че тази конференция следва да подпомогне съгласуването на политиките за развитие чрез насърчаване на мерки във всички области - като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси - с цел да подпомогне значително потребностите от устойчиво развитие на НРД, с цел борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък. Също като резолюцията, в подкрепа на която гласувах, аз също искам да подчертая, че през 2007 г. Кабо Верде беше една от трите държави, които излязоха от статута на НРД. Това е държава с твърде малко ресурси, която обаче показа, че е в състояние да работи за растежа и да се бори с бедността. Ето защо искам да поздравя гражданите на Кабо Верде и тяхното правителство. Raül Romeva i Rueda: Подкрепям тази резолюция, съгласно която Европейският съюз: 1. счита, че Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД-IV), следва да бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г., съчетана с ефикасни и прозрачни механизми на наблюдение и проследяване; 2. счита, че НРД-IV следва да бъде посветена на съгласуваността на политиките за развитие като важен фактор за промяна на политиките както на международно, така и на национално равнище; поради тази причина призовава всички области на политиките - като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси - да подпомагат потребностите от устойчиво развитие на НРД с цел водене на борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък; 3. настоятелно призовава ЕС да изпълни своите ангажименти във връзка с достъпа до пазари и облекчаване на дълговете; отново потвърждава значението на постигането на целта за Официалната помощ за развитие (ОПР) от 0,15 на 0,20 % от брутния национален доход (БНД) за НРД, като за тази цел се мобилизират вътрешни ресурси и, като допълнителна мярка, новаторски механизми на финансиране. Licia Ronzulli: Понастоящем в света има 48 държави, класифицирани като "най-слабо развити държави" (НРД), с близо 800 милиона жители, преживяващи с по-малко от два щатски долара на ден. В периода между 2000 и 2010 г. средният индекс за човешко развитие за НРД се повиши едва с 0,04 %. Това твърде слабо увеличение все повече отдалечава тези държави от осемте Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР), определени от ООН през 2000 г. За радост, след Третата конференция на ООН, посветена на НРД (НРД-III), бяха предприети редица положителни стъпки в областта на Официалната помощ за развитие (ОПР), което позволи на 19 държави да постигнат темп на растеж от 3 %. Споделям мнението на докладчика по отношение на подчертаването на важността на Четвъртата конференция на ООН, посветена на НРД (НРД-IV). Главната цел трябва да бъде съсредоточена върху политиката за развитие и върху селското и рибното стопанство и трябва да е ориентирана към постигането на конкретни резултати и мобилизирането на новаторски механизми на финансиране. Надявам се, че приносът към устойчивото развитие ще се превърне и в помощ за здравеопазването, образованието и насърчаването на демокрацията, както и в стриктно зачитане на правата на човека и основните свободи, които са съществени компоненти на политиката за развитие на Европейския съюз. Joanna Senyszyn: Понастоящем има 48 най-слабо развити държави (НРД), което означава, че всяка пета държава в света спада към тази категория. Категорията НРД беше създадена от Общото събрание на ООН в началото на 70-те години на XX век, което е преди повече от 40 години. Оттогава броят на НРД се е увеличил двойно, а само три от тях (Ботсуана, Малдивските острови и Кабо Верде) са успели да излязат от тази категория. Това показва, че бедността се разпространява, а ефективността на предприетите действия засега е едва забележима. Критичното положение беше утежнено още повече от икономическата криза, последиците от която засегнаха в голяма степен НРД и причиниха още по-голямо задълбочаване на проблемите в тях. Тези проблеми възникват по-специално вследствие на дълговото бреме, високите цени на хранителните продукти и горивата, и изменението на климата. Ето защо подкрепих резолюцията относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на НРД, с пълно убеждение и осъзнаване на нейното значение. Има необходимост от задълбочен, всестранен анализ и определяне на положението в НРД, както и от конкретни предложения за решения, насочени към подобряване на условията на живот на гражданите на тези държави в краткосрочен план, а също и към излизане от групата на НРД в дългосрочен план. В качеството си на член на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС бих искала да насоча вниманието по-специално към липсата на механизми за контрол на предприетите действия. Не ни липсва политическа воля и желание да помагаме, но за съжаление не контролираме правилно собствените си усилия, а резултатът е, че те не са особено ефективни. Michèle Striffler: Като един от авторите на резолюцията относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД), считам, че за Европейския парламент е от изключително решаващо значение да покаже непоколебимия си ангажимент към гражданите на НРД. Увеличеният брой държави, спадащи към тази категория (от 1971 г. насам броят на НРД се е увеличил от 25 на 48) изисква от международната общност да удвои своите усилия за постигане на целта да се намалят наполовина НРД до 2020 г. От тази гледна точка е от съществено значение да гарантираме истинска съгласуваност на политиките, пряко засягащи НРД, като например в следните области: помощ за развитие, търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси, с цел намаляване на бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък за гражданите на НРД. Marie-Christine Vergiat: Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД). В тази резолюция Европейският парламент насърчава принципа на съгласуваност между отделните политики на Европейския съюз в областта на помощта за развитие и сътрудничеството. Това означава, че в отношенията на ЕС с НРД всички области на политиките - включително търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси - да бъдат разработени така, че да подпомагат потребностите от устойчиво развитие на НРД. Освен това резолюцията припомня значението на постигането на целта за Официалната помощ за развитие (ОПР) от 0,15 на 0,20 % от брутния национален доход (БНД) за НРД и предупреждава за отрицателното въздействие от придобиването на селскостопанска земя, като например отчуждаването на дребните земеделски стопани и неустойчивата експлоатация на земята и водата. Предназначението на принципа на съгласуваност е да предотврати изявления, продиктувани от добри намерения, които никога не се превръщат в действия, както и конфликти между различните секторни политики. Сега остава да приложим този принцип. Dominique Vlasto: Исках да използвам своето обяснение на вот, за да потвърдя отново непоколебимия си ангажимент към борбата срещу бедността, независимо дали срещу нейните причини или срещу последиците от нея. Отваря се неумолима пропаст между най-слабо развитите държави (НРД) и световната икономика и така се създава омагьосан кръг, в който жертви са гражданите. Всички носим отговорност за закъснението в постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), което придава неотложен характер на координираните действия от страна на ЕС и ООН. Приоритетните области са добре известни: продоволствена сигурност, грамотност и достъп до питейна вода и здравеопазване. Решенията също са добре известни, но съжалявам, че изявленията, продиктувани от добри намерения, рядко се превръщат в действия. Все пак именно посредством действия, насочени към по-доброто разпределение на благата, подпомагането на НРД по пътя към растежа и демокрацията и борбата с неконтролируемите спекулации с цените на стоките, тези изключително уязвими държави ще могат да излязат от омагьосания кръг на бедността. Това е не само отговорност; това е и изискване за сигурност спрямо Съюза, тъй като бедността, за съжаление, често става причина за нестабилност. Luís Paulo Alves: Гласувам "за" този доклад, тъй като подкрепям присъединяването на Исландия към ЕС, при положение че правителството успее да получи подкрепата на гражданите за този национален политически ангажимент. Zigmantas Balčytis: Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция. Приветствам перспективата Исландия да се присъедини към ЕС, тъй като тази държава има силна демократична традиция и гражданска култура, което ще направи възможно безпрепятственото й приемане в групата на държавите-членки на ЕС. Считам, че присъединяването на Исландия към ЕС ще подобри възможностите на Съюза да играе една по-активна и конструктивна роля в Северна Европа и в Арктика, като допринася за многостранното управление и устойчивите политически решения в този регион. Исландия вече е активен участник в Северния Съвет, както и в политиката на ЕС относно Северното измерение, в Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море и в Арктическия съвет, който представлява основният многостранен форум за сътрудничество в Арктика. Присъединяването на Исландия към ЕС допълнително би укрепило европейското присъствие в Арктическия съвет. Исландия може също така да даде ценен принос за политиките на ЕС в областта на околната среда и енергетиката вследствие на опита си в сферата на възобновяемите енергийни източници, особено по отношение на използването на геотермална енергия, опазването на околната среда и мерките за борба с изменението на климата;. Elena Băsescu: Гласувах в подкрепа на доклада за напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г., тъй като считам, че е настъпило време за оценка на европейските перспективи пред тази държава. По време на преговорите с ЕС исландските държавни органи проявиха истинска ангажираност с този процес и силна политическа воля за своевременно изпълнение на критериите за присъединяване. Преди всичко демокрацията в Исландия има дълга традиция. Защитата на правата на човека и сътрудничеството с водещи международни организации са на челно място сред приоритетите в политическия дневен ред на Исландия. В областта на икономиката държавните органи вече са изготвили предприсъединителна стратегия за гарантиране диверсификацията на икономическите сектори и излизането от рецесията. Мисля, че Исландия е в състояние да поеме отговорностите произтичащи от статута на държава-членка на ЕС. Следва да се отбележи, че към настоящия момент Исландия е изпълнила условията по 10 от преговорните глави. С оглед на всичко това приветствам инициативата на Европейката комисия за стартиране на преговорите за присъединяване на Исландия през юни тази година. Dominique Baudis: Настоящият доклад предлага добър обзор на текущото състояние на отношенията между Европейския съюз и Исландия. Още от подписването на Договора от Париж ние поддържаме приятелски и тесни връзки на сътрудничество с тази държава. Тя беше засегната тежко от икономическата, финансовата и банковата криза. Трябва да бъдат предприети реформи и ние трябва да ги насърчим. От началото на процеса на присъединяване ние водим един открит и конструктивен диалог с исландското правителство, което изрази и желание за включване в еврозоната. Разширяването на Съюза с включването на Исландия ще даде възможност за една по-голяма последователност на европейската политика в арктическия регион, особено по отношение на рибното стопанство, морския транспорт, научноизследователската дейност и опазването на околната среда. Същевременно Европа не е патерица или лек за икономическата криза. Задача на Исландия е да застане зад един наистина автентичен проект за интеграция с останалата част на Европа. Maria Da Graça Carvalho: Приветствам перспективата една страна със силна демократична традиция и солидна гражданска култура да стане държава-членка на ЕС. Исландия вече има добри постижения в защитата на правата на човека и в гарантирането на висока степен на сътрудничество с международните механизми за защита на тези права. Присъединяването на Исландия към ЕС следователно ще засили ролята на Съюза за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в целия свят. Благодарение на опита си Исландия може да има ценен принос към политиките на ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници, особено по отношение на използването на геотермална енергия, опазването на околната среда и мерките за борба с изменението на климата. Присъединяването на Исландия към ЕС би увеличило възможностите на Съюза да играе по-активна и конструктивна роля в Северна Европа и в Арктика, допринасяйки за многостранното управление и устойчивите политически решения за региона. Diane Dodds: Гласувах против доклада. Опасявам се, че в треската за разширяване Парламентът и институциите на ЕС пренебрегват въпроси от стратегическо значение за държавите-членки. За наше огромно съжаление Исландия и Фарьорските острови отново силно увеличиха планирания размер на улова на скумрия за 2011 г., с което излагат на опасност запасите от този вид риба и жизнеността на океанския ни риболов. Това непростимо поведение разобличава лъжата, че Исландия е в предните редици на устойчивото управление на риболова. Миналото лято бяхме информирани, че в отговор на непреклонната позиция на Исландия по този въпрос Комисията обмисля възможността за прекъсване на преговорите за присъединяването й към ЕС, но изглежда почти нищо не се е случило в това отношение. Не може и не трябва да се работи за членството на Исландия в "клуба на ЕС" докато тази държава безочливо пренебрегва правилата на този клуб. Или както се казваше в заглавието на статия в един вестник, наистина ли ще гледаме как след банкрута на банките си Исландия се захваща с унищожаването на най-ценните ни рибни ресурси? Edite Estrela: Гласувах в подкрепа на доклада относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г., тъй като считам, че трябва да подкрепим присъединяването на една от най-старите демокрации към ЕС, при положение че необходимите за това условия - например прекратяването на китолова и търговията с китови продукти - са изпълнени. Diogo Feio: От всички страни, желаещи да се присъединят към Европейския съюз, Исландия е най-добре подготвена за членство и за спазване на ценностите и принципите, ръководещи действията на Съюза. Считам, че Съюзът ще спечели от приноса на Исландия. Като цяло нормите в Исландия са същите, а в някои случаи и по-високи от желаните в рамките на Съюза. Според мен адаптациите, които все още предстои да бъдат извършени, не са от вид, който би забавил твърде много процеса на присъединяване. José Manuel Fernandes: Настоящото предложение за резолюция е свързано с доклада относно напредъка на Исландия към членство в ЕС, осъществен през 2010 г. Преговорите за присъединяване на Исландия започнаха през юли 2010 г. Считам, че е необходимо да се създадат необходимите условия за приключване на процеса на присъединяване на Исландия и да се гарантира успехът му: това е страна със силна демократична традиция и процъфтяваща гражданска култура, и присъединяването й ще засили ролята на Съюза за насърчаване на защитата на правата на човека и основните свободи по целия свят. Исландия е член на Европейската асоциация за свободна търговия и има пазарна икономика, която би могла да даде определени предимства на ЕС, особено в областта на възобновяемите енергийни източници. Въпреки това е необходимо Исландия да предостави доказателства за истинската си заинтересованост и да сътрудничи по резолюцията относно нерешените въпроси в управлението на риболова. Надявам се, че тези неуредени въпроси могат бързо да бъдат решени, така че процесът на присъединяване на Исландия да се увенчае с успех. João Ferreira: Нашата принципна позиция относно процесите на присъединяване на нови страни към Европейския съюз е добре известна: когато се взема такова решение, то трябва да се основава на волята на съответния народ, която следва да бъде зачитана. Ето защо ние изчакваме позицията на исландския народ относно присъединяването, за да можем да се съобразяваме с нея в бъдеще. Освен на базата на това свое виждане ние гласувахме "въздържал се" и поради основополагащият принцип на процеса на разширяване на ЕС, произтичащ от капиталистическото естество и целите на процеса на интеграция. След изчерпване на ресурсите и възможностите на най-външните региони, присъединени по-рано, се появява необходимостта от следващо разширяване и достигане до нови пазари. Не ни харесват някои от изискванията, които Европейският съюз поставя на Исландия, сред които са и посочените в този доклад. Например условията за либерализиране на редица сектори, особено на финансовия сектор, което е още по-проблемно, тъй като това е една от сферите, отговорни за кризата в тази страна, изходът от която стана възможен единствено благодарение на категоричната намеса на държавата. Ilda Figueiredo: Ние гласувахме "въздържал се" вследствие на становището ни относно разширяването на Европейския съюз. Очакваме позицията на исландския народ относно присъединяването, за да можем да се съобразяваме с нея в бъдеще. Освен това не сме съгласни с някои от условията, които Европейският съюз поставя на Исландия, включително с посочените в доклада, които отхвърляме изцяло: например условията за либерализиране на редица сектори, особено на финансовия сектор, което е още по-проблемно, тъй като това е една от сферите, отговорни за кризата в тази страна, изходът от която стана възможен единствено благодарение на категоричната намеса на държавата и народа. Очакваме развитието на събитията, и по-конкретно референдума на 9 април 2011 г., за да имаме една по-ясна позиция относно членството на тази страна. Bruno Gollnisch: Искам да обясня защо гласувам "въздържал се" по този текст, както правя винаги, когато гласуваме по доклад, свързан с преговорите за присъединяване на някоя европейска страна. Причината не е, че оспорвам правото на Исландия да влезе в Европейския съюз, а защото считам, че не е добре за самата нея да се присъедини. Всъщност мнозинството от хората в Исландия изглежда имат същия възглед. Решението за кандидатстване за членство беше взето в момент на паника, последвал колапса на исландската банкова система, за да се извлекат ползи от европейската подкрепа. Всички твърдят, че Исландия иска да приеме еврото, без да е член на Европейския съюз, но това е глупаво с оглед на съответните последствия и факта, че Исландия е член на Европейското икономическо пространство и Шенгенската зона. Така или иначе в крайна сметка решението ще се вземе от исландския народ. И се надявам, че ако исландците наистина кажат "не", ще бъдат чути. Juozas Imbrasas: Гласувах в подкрепа на настоящия документ, тъй като преговорите за присъединяване на Исландия започнаха през юли 2010 г. и е важно да създадем условия за завършване на процеса на присъединяване и да гарантираме, че този процес ще се увенчае с успех. Исландия може да има ценен принос към политиките на ЕС поради опита си в сферата на възобновяемите енергийни източници, особено по отношение на използването на геотермална енергия, опазването на околната среда и мерките за борба с изменението на климата. Присъединяването на Исландия към ЕС би засилило перспективите пред Съюза да играе по-активна и конструктивна роля в Северна Европа и в Арктика, допринасяйки за многостранното управление и устойчивите политически решения в региона. Освен това е от решаващо значение да се предостави на гражданите на ЕС ясна, пълна и основаваща се на факти информация за последствията от присъединяването на Исландия. За тази цел трябва да се положат усилия и аз считам, че е не по-малко важно тревогите и въпросите на гражданите да бъдат чувани и решавани, за да се отговори на техните желания и интереси. Giovanni La Via: Нямаше как да не подкрепя от все сърце резолюцията относно доклада за напредъка на Исландия за 2010 г., поставена на гласуване от Парламента. През миналата година Исландия демонстрира готовността си да спазва европейската политика в много области, а така също и принципите, които вдъхновяват тази политика. Силната й гражданска и демократична традиция, напредъкът, постигнат в укрепването на независимостта на съдебната система, и особеното внимание, отделено на икономическия сектор, който все повече се доближава до критериите, определени от Европа, превръщат Исландия в страна, на чието присъединяване към ЕС може да се гледа само положително, не на последно място и защото това би засилило ролята на Съюза в Арктическия съвет. Защитата на правата на човека, укрепването на законодателната среда по отношение на свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация, високият дял на инвестициите й в образование, научноизследователска и развойна дейност, насочени към справяне с високото равнище на безработица сред младежта, разкриват усилията, полагани от тази държава, и твърдото й желание да изпълни изискванията на Европа. Последната дума ще има народът на Исландия: исландците ще гласуват на референдум и се надявам, че ще изберат да се присъединят към нашето велико европейско семейство. David Martin: Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, която наред с всичко друго "приветства споразумението, постигнато между представители на правителствата на Исландия, Нидерландия и Обединеното кралство по въпроса Icesave, особено относно гарантирането на възстановяването на разходи, направени при плащане на минимални гаранции на вносителите в клоновете на Landsbanki Islands hf. в Обединеното кралство и Нидерландия; приветства приемането на споразумението от страна на исландския парламент на 17 февруари 2011 г. с мнозинство от три четвърти" и "отбелязва решението на президента на Исландия да споменава законопроекта за референдум и се надява да се сложи край на процедурата за нарушение, която започна на 26 май 2010 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу правителството на Исландия". Jean-Luc Mélenchon: Този текст осъжда отказа на исландците да изплатят дълговете, натрупани от частни банки, макар че те гласуваха с голямо мнозинство против това изплащане. Настоящият документ задължава исландците да прилагат строго критериите от Копенхаген. Приветства плановете на МВФ за тази страна. Предлага се - в навечерието на националния референдум за членството в ЕС - Комисията да оглави информационна кампания в Исландия по модела на кампанията Ирландия. Гласувах против тези многократни прояви на натиск върху исландския народ и срещу застъпваната в текста груба логика на либералните мерки за нормализация. Nuno Melo: Исландия е предприела конкретни стъпки, насочени към бъдещото присъединяване към ЕС и се намира в най-добра позиция от всички кандидати по отношение на изпълнението на поставените за това условия. Същевременно появилият се неотдавна проблемен въпрос, свързан с изплащането на Нидерландия и на Обединеното кралство на средства, загубени от гражданите на тези държави, които са имали инвестиции в една банкрутирала исландска банка, би могъл да създаде препятствия пред присъединяването на страната. Andreas Mölzer: Исландия вече си сътрудничи тясно с Европейския съюз в качеството си на член на Европейското икономическо пространство, Шенгенските споразумения и Регламента от Дъблин. Исландия постига и много добри резултати по отношение на защитата на правата на човека. Налице е високо ниво на инвестициите в образование, научноизследователска и развойна дейност, благодарение на което в тези области Исландия стои добре на международната сцена. Но за да можем да говорим за присъединяване на Исландия към ЕС, е необходимо съгласието на исландските граждани. Струва ми се препоръчително да спрем всякакъв вид пропаганда от страна на ЕС, насочена към убеждаване на исландците в ползите от присъединяването. По отношение на икономиката в доклад на ОИСР от май 2010 г. се посочва, че Исландия е успяла да заздрави икономиката си и че въпреки финансовата криза продължава да заема челно място в света по доход на глава от населението. Ето защо проектът за присъединяване на Исландия има подкрепата ми. Franz Obermayr: Преди всичко искам ясно да заявя, че евентуалното присъединяване на Исландия към Съюза ще зависи от съгласието на исландския народ. Трябва да оставим народът да вземе това решение без по-нататъшно влияние от страна на ЕС. Що се отнася до доклада за постигнатия напредък, когато сравним Исландия с останалите страни кандидатки виждаме, че тя изпъква в много отношения, а в някои дори е начело. Имам предвид показатели като доход на глава от населението, образование, научноизследователска и развойна дейност, и защита на правата на човека. Ето защо гласувах в подкрепа на предложението за резолюция. Maria do Céu Patrão Neves: Исландия е една от най-старите европейски демокрации. Тя несъмнено е най-добре подготвената от всички страни, желаещи да се присъединят към Европейския съюз не само поради това, че демократичните й принципи и ценности са еднакви с тези на държавите-членки на Съюза, но и тъй като има същите или дори по-високи стандарти за развитие. Гласувах в подкрепа на доклада за напредъка на Исландия за 2010 г., тъй като считам, че ако необходимите за присъединяването изисквания бъдат изпълнени - сред тях бих откроил прекратяването на китолова и търговията с китови продукти - ЕС ще спечели от присъединяването на тази страна. Същевременно въпросът за присъединяването на Исландия следва да бъде разглеждан в рамките на общите политики на Съюза, и по-конкретно на общата политика в областта на рибното стопанство. С оглед на относителната тежест на риболовния сектор в исландската икономика е възможно да възникнат трудности свързани с хармонизирането на присъщите на този сектор политики. Raül Romeva i Rueda: Гласувах "за". С настоящата резолюция Европейският парламент наред останалото прави следното: приветства перспективата страна със силна демократична традиция и гражданска култура да стане нов член на ЕС; подчертава, че присъединяването на Исландия към ЕС допълнително ще укрепи ролята на Съюза като фактор, насърчаващ и подкрепящ в световен мащаб правата на човека и основните свободи; поздравява Исландия за добрите й резултати по отношение на защитата на правата на човека и гарантирането на високо равнище на сътрудничество с международните механизми за защита на правата на човека; подкрепя продължаващата работа за укрепване на законодателната среда по отношение на свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация; във връзка с това приветства инициативата за исландски модерни медии, която ще позволи както на Исландия, така и на ЕС да укрепят позициите си по отношение на правната защита на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация. Licia Ronzulli: Исландия е страна кандидатка за членство в ЕС от 2010 г. Гласувах в подкрепа на настоящото предложение за резолюция, тъй като съм убедена, че тази държава има силна демократична традиция и гражданска култура и че присъединяването й допълнително ще укрепи ролята на Съюза като фактор, насърчаващ и подкрепящ в световен мащаб правата на човека и основните свободи. Catherine Stihler: Гласувах "за" този доклад, тъй като подкрепям присъединяването на Исландия към ЕС. Luís Paulo Alves: Аз гласувам в подкрепа на настоящата резолюция, в която се препоръчва изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, но се изразява съжаление, че Съветът не е взел решение за откриване на преговорите, както препоръчва Комисията. Бих искал също така да изразя своята загриженост относно нарастващото етническо напрежение и липсата на политически диалог и на свобода на печата. Политическите партии трябва да сложат край на бойкота на националния парламент и да започнат диалог с институциите. Изразявам съжаление и относно факта, че спорът с Гърция продължава да блокира пътя на страната към присъединяване към ЕС. Двустранните спорове следва да се решат от засегнатите страни в дух на добросъседство и преди всичко при отчитане на цялостния интерес на ЕС. Pino Arlacchi: Аз гласувах в подкрепа на настоящото предложение за приключване на разискванията по изявленията на Европейския съвет и на Комисията относно доклада за осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония (БЮРМ) през 2010 г. Считам предложението за много балансирано. В него се изразява загриженост относно настоящата политическа обстановка в БЮРМ, включително бойкота на националния парламент от опозиционните партии и относно риска тези събития да засегнат по неблагоприятен начин програмата на страната във връзка с ЕС. В предложението също така се изказва поздравление на страната във връзка с годишнината на Охридското рамково споразумение, което остава крайъгълен камък в междуетническите отношения, и се отправя призив към правителството да насърчава всестранния диалог между етническите общности. Аз също така оценявам положителната оценка в предложението на постоянните усилия на БЮРМ за стабилизиране на региона. Sophie Auconie: Като член на делегацията Европейския парламент за бивша югославска република Македония следя отблизо напредъка на тази държава и на нейното кандидатстване за членство в Европейския съюз. Въпреки че все още има да работи в областите политика, съдебна система, публичната администрация, борба срещу корупцията и свобода на изразяване, бивша югославска република Македония е осъществила значителен напредък в области като децентрализация, образование и реформа на системата на затворите. Двустранните проблеми между тази държава и Гърция не следва да бъдат пречка за започване на преговорите за присъединяване. Аз гласувах в подкрепа на откриване на преговорите. Освен това ще посоча, че през юни в страната ще се проведат предсрочни избори. Затова призовавам всички политически партии да се обединят и да работят в тясно сътрудничество, за да гарантират присъединяването на страната им към Европейския съюз. Zigmantas Balčytis: Аз приемам доклада. През 2005 г. Европейският съвет даде на бивша югославска република Македония статут на държава кандидатка за членство в ЕС, но оттогава не е определил дата за започване на преговори, въпреки че държавата е осъществила значителен напредък по пътя си към ЕС. Независимо от напредъка обаче в Македония все още съществува политическа нестабилност, която би могла да се отрази върху процеса на европейска интеграция. Липсата на диалог между правителството и опозиционните партии в страната представлява пречка за постигане на споразумение относно изпълнението на структурните реформи. Реформата на съдебната система не е напълно завършена, медиите и публичната администрация са политизирани, а нерешеният проблем с интеграцията на етническите групи пречи на Македония да постигне по-нататъшен напредък и да изпълни необходимите реформи, за да гарантира прилагането на принципите на правовата държава и демокрацията. Считам, че македонското правителство трябва да включва повече опозиционните партии във взимането на решения и да гарантира открит и конструктивен диалог по всички проблеми, пред които страната е изправена в настоящия момент. Elena Băsescu: Аз гласувах в подкрепа на доклада за напредъка на бивша югославска република Македония за 2010 г., защото считам, че европейската перспектива за Балканите е жизненоважна за гарантиране на стабилността на региона. Във връзка с това сътрудничеството с Гърция е от първостепенно значение. Спорът за името на бивша югославска република Македония играе основна роля в обсъжданията относно преговорите за присъединяване, тъй като той е една от пречките за започване на преговорите. Добросъседските отношения са изключително важни по време на прехода към статут на държава-членка на ЕС. Ето защо бивша югославска република Македония и Гърция трябва да намерят решение на въпроса за това, как да се нарича държавата. Досега Гърция се е доказала като партньор, заслужаващ доверие в обсъжданията относно другите глави. Крайно време е двете държави да постигнат споразумение, за да може бъдещите преговори за присъединяване да бъдат проведени с подкрепата на всички държави-членки на ЕС. Във връзка с това призивът за неутрални външни посредници, като участието на генералния секретар на ООН в спора, може да се окаже полезен. Maria Da Graça Carvalho: В съгласие с предишните резолюции на Парламента изразявам съжаление, че Съветът не е взел решение за започване на преговори за присъединяване, както Комисията препоръчва вече втора поредна година. Процесът на разширяване на ЕС е мощен инструмент за мира, стабилността и помирението в региона. Аз съм особено загрижена относно постоянно високото ниво на безработица, специално сред младите хора, което е общ проблем за много държави в региона. Бих искала да призова правителството да приложи бързо по-ефективни мерки за подобряване на публичните инвестиции, насочени към политиките на заетост и използване на работната ръка на качествени, стабилни и достойни работни места. Въпреки това съм удовлетворена от неотдавнашното приемане на Закона за енергетиката, с който се цели либерализиране на пазара на електрическата енергия в страната и който е съобразен със съответните европейски директиви. Приветствам приемането на националната стратегия за устойчиво развитие, но са необходими повече усилия за прилагане на законодателството в областта на околната среда и е необходимо определяне на финансиране за тази цел. Бих искала да призова за по-тясно сътрудничество по транснационалните въпроси на околната среда, основано на стандартите на ЕС, особено в областите на качеството на водите, управлението на отпадъците и опазването на природата. Nikolaos Chountis: Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица подкрепя разширяването към Западните балкани по принцип, при условие че населението в региона желае това. Аз се въздържах при гласуването по настоящия доклад, защото, освен всичко останало, съществуват проблемни моменти във връзка с предложените икономически реформи и с начина, по който се подхожда към въпроса за името. От досегашния опит в областта на разширяването знаем, че сътрудничеството с държавите от Западните балкани и техния процес на интеграция, особено по време на икономическа криза, следва да допринася за устойчивото развитие, икономиката и социалното благоденствие на гражданите в държавите, обхванати от процеса на разширяване, и в Съюза. В доклада обаче се настоява за изгодни решения, като разполагането на войски в Афганистан и на други места, или за насърчаване на икономически политики като приватизацията, които изострят рецесията чрез увеличаване на безработицата и социалното неравенство, и орязване на социалните права. Също така процесът на интеграция следва да се провежда при зачитане на международното право и международните процедури. В този конкретен случай, по отношение на името, докладът би трябвало да насърчава зачитане и подкрепа на процедурата за намиране на общо приемливо решение под егидата на ООН. Edite Estrela: Аз гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, тъй като в нея отново се препоръчва Съветът да вземе решение за откриване на преговорите за бивша югославска република Македония. Съветът даде на държавата статут на страна кандидатка за членство в ЕС през 2005 г., но след това не е определял дата за започване на преговорите, независимо от значителния напредък, осъществен от страната по пътя й към ЕС. Diogo Feio: В процеса на интеграция на бивша югославска република Македония има известно забавяне. Независимо от това Македония е осъществила напредък с опита си да приеме достиженията на общностното право и да осигури надеждно устройство и добра практика на институциите, както препоръчва ЕС. Политическата криза, която порази държавата, показва достатъчно, че има още много да се върши и да се извърви дълъг път, преди да се изпълнят обективно всички критерии за реална перспектива за присъединяване. Бих искал да призова Гърция и бивша югославска република Македония да се опитат да преодолеят разногласията и да покажат, че са верни на благородния дух, залегнал в основата на ЕС, от който ние всички толкова много се нуждаем днес. José Manuel Fernandes: Настоящото предложение за резолюция поставя фокус върху напредъка, осъществен през последната година от бивша югославска република Македония към интеграцията й в ЕС. На 16 декември 2005 г. Съветът даде на бивша югославска република Македония статут на страна кандидатка за членство в ЕС. През 2008 г. бяха посочени принципите, приоритетите и условията за присъединяване и те се наблюдават от Комисията. Независимо че оценката е положителна, съществуват аспекти, които се нуждаят от ускоряване, като диалога с Гърция за статута на новата държава-членка, реформата на публичната администрация и на съдебната система, борбата с организираната престъпност и корупцията, зачитането на свободата на изразяване и институционалното сътрудничество. Настоящата политическа обстановка, която включва бойкота на националния парламент от опозиционните партии, може да се отрази неблагоприятно върху приоритетите на държавата по отношение на ЕС. Засегнатите страни трябва да решат двустранните спорове в дух на добросъседство. Всички ключови действащи лица в процеса трябва да положат повече усилия и да проявят отговорност и решимост за решаване на всички нерешени въпроси, които възпрепятстват процеса на присъединяване на страната кандидатка и собствената политика на ЕС в региона. Juozas Imbrasas: Аз гласувах в подкрепа на настоящия документ, защото през 2005 г. Европейският съвет даде на бивша югославска република Македония статут на държава, кандидатстваща за членство в ЕС, но след това не определи дата за започване на преговори, независимо от значителния напредък, осъществен от страната по пътя й към ЕС, защото двустранните спорове не трябва да бъдат и да се използват като пречка в процеса на присъединяване, въпреки че те следва да бъдат решени преди получаване на членството, и защото продължаването на процеса на присъединяване ще допринесе за стабилността на бивша югославска република Македония и ще укрепи допълнително междуетническия диалог. Двустранните спорове трябва да се решават от засегнатите страни в дух на добросъседство и при отчитане на цялостния интерес на ЕС. Всички ключови действащи лица и засегнати страни трябва да положат повече усилия и да проявят отговорност и решимост за решаване на всички нерешени въпроси, които не само възпрепятстват процеса на присъединяване на държавата кандидатка и собствената политика на ЕС в региона, но също така биха могли да дадат отражение и върху междуетническите отношения, стабилността в региона и икономическото развитие. В документа отговорните органи се призовават да укрепят независимостта и свободата на медиите, като прилагат еднакви стандарти към всички тях и подобряват прозрачността по отношение на собствеността върху тях. Аз съм загрижен, защото диалогът между правителството и опозиционните партии е недостатъчен и защото властва обща атмосфера на недоверие и конфронтация. Необходимо е да се продължи с реформите на съдебната система, за да се гарантира нейният професионализъм, ефикасност и независимост от политическия натиск, да се разшири борбата срещу корупцията и да се подобри стопанската среда. Sandra Kalniete: Процесът на разширяване на ЕС е мощен стимул за насърчаване на мира, стабилността и процеса на помирение на Балканите. Македония е отбелязала значителен напредък по отношение на демократизацията на държавата, което се дължи пряко на политическата й воля да стане пълноправен член на семейството на европейските държави. Европейската комисия е оценила напредъка и за втора поредна година призовава Европейския съвет да започне преговори за присъединяване с Македония. И за втора поредна година Съветът не взима такова решение. Това създава впечатлението, че сред неоснователните пречки за започване на преговорите са двустранни спорове, включително отношенията с Гърция. Тези спорове не трябва да блокират процеса на присъединяване на Македония, още повече защото продължаването на процеса на присъединяване би допринесло за стабилността и би засилило допълнително междуетническия диалог в Македония. Разбира се, Македония има да върши още много, за да реформира държавните и съдебните институции, да поведе успешна борба срещу организираната престъпност и корупцията, и да развие демократичния диалог в обществото. Естествено, приемането на всеки нов член в ЕС, включително и Македония, е възможно само когато са изпълнени всички изисквания и с ясното съгласие на институциите на ЕС и на всички държави-членки. Точно затова е важно процесът на преговори за присъединяване да започне, което, убедена съм в това, ще насърчи положителните промени в Македония и в региона като цяло. Giovanni La Via: Предложението за резолюция относно доклада за напредъка, осъществен от бивша югославска република Македония през 2010 г., за който Парламентът гласува, беше одобрен с голямо мнозинство и със съгласието на няколко политически групи. Приветствам усилията, които тази държава е положила, за да се изравни с европейските стандарти. Реформата на съдебната система, борбата срещу корупцията и реформата на публичната администрация са сред важните постижения по отношение на спазване на достиженията на правото на ЕС. Също толкова достойно за похвала е приоритетното внимание върху предоставянето на местна автономия и приемането на закон против дискриминацията, както и върху поемането на ангажимент за равенство на половете. Свободата на изразяване и независимостта на медиите обаче продължават да бъдат проблем. Освен това, причина за тревога е нарастващото напрежение между различните етнически групи в страната. Ето защо считам, че независимо от положителните резултати ще трябва постоянно да се обръща внимание на институционалния въпрос, който е много деликатен и е подложен на изпитание. В заключение, аз се надявам, че процесът на сближаване с Европа ще се засили чрез действията, насочени към отстраняване на недостатъците, които днес все още съществуват. Monica Luisa Macovei: Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, за да призная напредъка на Македония към европейската интеграция и да подчертая останалите цели, които следва да бъдат постигнати в името на нейния народ. От голямо значение е на Македония да бъде изпратен положителен сигнал относно нейното бъдеще в Европейския съюз, за да запази европейския импулс и да подкрепи политическия диалог, който вече е започнал. Спорът за името между Македония и Гърция е изключително двустранен въпрос, който не следва да пречи на започване на преговорите за присъединяване. Освен това, по силата на Временното споразумение между република Гърция и бивша югославска република Македония от 13 септември 1995 г., Гърция се е съгласила да не се противопоставя на кандидатстването на Македония за международните институции, като това обхваща и процеса на преговори между ЕС и Македония. В комисията по външни работи аз внесох изменения относно публичната администрация, съдебната система и антикорупционните действия. Приемането на национална стратегия за реформа на публичната администрация и създаването на подкомисия към споразумението за стабилизиране и асоцииране са положителни мерки за гарантиране на капацитета и професионализма на публичната администрация. Подчертавам, че уеднаквяването на съдебната практика и публикуването на всички съдебни решения са много необходими за предвидимостта на съдебната система и общественото доверие в нея. David Martin: Аз гласувах в подкрепа на доклада относно Македония и приветствам продължаващите усилия в борбата против корупцията, които, наред с другото, са демонстрирани чрез прилагането на втория кръг препоръки на Групата от държави против корупцията (GRECO) и влизането в сила на измененията на Наказателния кодекс. Аз насърчавам органите да продължават да прилагат законодателството за борба с корупцията и да осигурят по-голяма независимост, ефективност и ресурси за съдебната система. Корупцията обаче продължава да господства и аз призовавам за полагане на допълнителни усилия за изкореняването й. Подчертавам спешната необходимост от ефективно и безпристрастно прилагане на антикорупционното законодателство, по-специално в областта на финансиране на политическите партии и на конфликта на интереси. Обръщам внимание на необходимостта да се гарантира действие на съдебната система без политическа намеса и приветствам усилията за повишаване на ефективността и прозрачността на съдебната система. Подчертавам необходимостта от постигане на резултати в съдебното преследване и осъдителните присъди, спрямо които напредъкът може да се измерва, и призовавам за уеднаквяване на съдебната практика, с оглед да се гарантира предвидима съдебна система и обществено доверие. Kyriakos Mavronikolas: В бивша югославска република Македония нарушенията на свободата на печата, на независимостта на съдебната система и на градоустройствения план "Скопие 2014" са ежедневие. Едновременно с това политическият диалог е в застой. Като към тези неблагополучия във вътрешен план се добави въпросът за името, става ясно, че европейските перспективи на тази държава са подложени на сурово изпитание. Jean-Luc Mélenchon: Настоящата резолюция призовава бивша югославска република Македония да направи всичко възможно да либерализира своя пазар на електрическа енергия. Тя дава на страната урок по демокрация и дори по журналистика. Аз гласувах против този арогантен и напудрен текст. Nuno Melo: Бивша югославска република Македония се сблъсква с известни пречки по пътя към присъединяването си към ЕС. Независимо от осъществения напредък в цялостното приемане на достиженията на общностното право, осигурявайки по такъв начин на институциите си стабилно устройство и най-добри практики, страната има да извърви още дълъг път. Много още има да се върши, както се вижда от политическата криза, която усложнява обстановката в страната. Andreas Mölzer: Македония беше първата държава от Западните Балкани, която на 9 април 2001 г. сключи Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Състоянието на реформите след 2001 г. може да бъде оценено като положително в много отношения. Що се отнася до съдебната реформа, бяха приети правни разпоредби, които да гарантират нейната независимост от политически натиск и ефикасност. Подобренията по отношение на прозрачността на съдебната система, в частност работата във връзка с натрупаните нерешени дела в повечето съдилища, също заслужават поздравление. Вече може да се види как държавата бележи напредък в прехода си към работеща пазарна икономика, въпреки че има да извърви още дълъг път. Единствено спорът с Гърция относно името на Македония блокира присъединяването на държавата към ЕС и остава да се надяваме, че той ще бъде решен в близко бъдеще. Въпреки това аз се въздържах при гласуването, защото някои аспекти на доклада са много небалансирани. Maria do Céu Patrão Neves: Аз гласувах в подкрепа на мониторинговия доклад относно напредъка, осъществен от бивша югославска република Македония през 2010 г. Процесът на присъединяване на бивша югославска република Македония претърпя значително забавяне, независимо от политическия и социално-икономически напредък, осъществен от държавата. Надявам се, че съществуващите различия и регионални проблеми могат да бъдат преодолени за общото европейско благо. Raül Romeva i Rueda: Гласувах в подкрепа на документа. В резолюцията в основни линии се казва, че ЕП споделя оценката на Комисията относно доклада за напредъка, осъществен от бивша югославска република Македония през 2010 г., и се изразява съжаление, че Съветът не е взел решение за започване на преговорите за присъединяване, както Комисията препоръчва за втора поредна година и в съгласие с предишните резолюции на Парламента. Изразява се загриженост относно настоящата политическа обстановка, включително бойкотирането на националния парламент от опозиционните партии, и относно опасността тези събития да се отразят неблагоприятно върху програмата на страната във връзка с ЕС. В резолюцията се припомня предишната препоръка на ЕП към Съвета за незабавно започване на преговори. Licia Ronzulli: Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, защото считам, че е дошъл моментът за започване на истински и подобаващи преговори с бивша югославска република Македония. Всъщност, след като през 2005 г. Европейският съвет даде на страната статут на кандидатка за членство в ЕС, по този въпрос не бяха предприети никакви значителни стъпки. Причините трябва да се потърсят преди всичко в поредицата вътрешни проблеми в бивша югославска република Македония, и по-специално бойкота на националния парламент от опозиционните партии. Този и други проблеми, например наличието на свободни и независими медии, считани за задължителни за развитието на една стабилна демокрация, трябва да бъдат решени възможно най-бързо, за да може и двете страни да стъпят още веднъж на пътя към разширяването на ЕС на Изток. Nikolaos Salavrakos: Аз гласувах против този доклад, защото както казах и преди на пленарното заседание, считам, че като се имат предвид сериозните изявления, направени на 20 март в "Сънди таймс" срещу докладчика, г-н Zoran Thaler, който първоначално е внесъл текста, поставен впоследствие на гласуване в комисията по външни работи на 16 март, преди направените срещу него разкрития, и който може да се ползва от правото на презумпция за невинност, и предвид факта, че е представен нов докладчик, настоящото предложение за резолюция не се ползва от правото на презумпция за доверие. По мое мнение за репутацията на Парламента и доверието в него би било грешка да се гласува за това предложение за резолюция преди официалното съобщаване на резултатите след откриване на процедурата на помирение. Luís Paulo Alves: Подкрепям настоящата резолюция, тъй като кризисното положение в Кот д'Ивоар следва да бъде прекратено бързо, тъй като вече доведе до голям брой жертви. Международната общност признава демократичната победа на г-н Уатара и сега трябва да удвои усилията си, за да му помогне да поеме властта по мирен начин. Тъй като това е сериозно положение, което не само застрашава изборното решение, взето законно от народа, но има връзка и с нарушаването на правата на човека, ЕС трябва да действа дипломатично, с всички механизми, с които разполага, за да спомогне за възстановяването на нормалното положение и най-важното, за предотвратяването на още жертви. Zigmantas Balčytis: Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като през последните няколко месеца Кот д'Ивоар беше въвлечен в дълбока политическа криза, произтичаща от отказа на настоящия президент, Лоран Гбагбо, да предаде властта на законния президент, Аласан Уатара, въпреки факта, че последният спечели президентските избори през ноември 2010 г. и беше признат за победител от международната общност след утвърждаване на резултатите от страна на ООН. Според източници на ООН от декември 2010 г. в Кот д'Ивоар са загинали стотици хора, а действителният брой на жертвите вероятно е много по-голям, тъй като в печата не винаги се съобщава за насилието, което се извършва във вътрешността на страната. Срещу миротворци и институции на ООН се извършват целенасочени нападения. Съгласен съм с необходимостта от бързи международни политически действия за справяне с хуманитарното положение в Кот д'Ивоар и предотвратяване на нова миграционна криза в региона. Комисията и държавите-членки трябва да координират усилията си с други международни донори, за да удовлетворят неотложните нужди на населението на Кот д'Ивоар и съседните държави. Подкрепям санкциите, включващи забрана за издаване на визи и замразяване на активите, наложени от Съвета за сигурност на ООН, Африканския съюз и Съвета на Европейския съюз за всички лица и стопански субекти, които се противопоставят на властта на законния президент, както и факта, че санкциите ще продължат да действат до възстановяването на законните органи на власт. Maria Da Graça Carvalho: Решително осъждам опитите на бившия президент Гбагбо и неговите поддръжници да узурпират насилствено волята на народа на Кот д'Ивоар и искам да се присъединя към призива г-н Гбагбо да напусне властта незабавно. Осъдително е, че хората в Кот д'Ивоар трябваше да заплатят такава висока цена, за да осигурят зачитане на демократичната воля, която изразиха на президентските избори през ноември 2010 г. Искам да изразя пълната си подкрепа за президента Уатара, неговото правителство и народа на Кот д'Ивоар в задачата им за помирение, възстановяване и устойчиво развитие. Искам да призова за започване на преговори за възстановяване на реда, мира, стабилността и сигурността в страната в трудната задача за насърчаване на националното обединение. Edite Estrela: Гласувах в подкрепа на резолюцията, в която се осъждат насилствените опити на бившия президент, г-н Гбагбо, да узурпира властта и се подчертава необходимостта той да отстъпи властта незабавно в полза на демократично избрания президент, г-н Уатара, за да се възстановят мира и демокрацията в страната. Diogo Feio: Въпреки грандиозните идеи на Фаликс Уфуе-Боани за бъдещето сега Кот д'Ивоар е държава, разкъсана от конфликта между г-н Гбагбо и г-н Уатара, който има опасност да продължи до безкрайност. Хората в Кот д'Ивоар наблюдаваха военните настъпления на съответните фракции с безпокойство и ужас, опасявайки се за нарушаване на сигурността и по-нататъшно дестабилизиране на страната. Кот д'Ивоар е още един пример за опасността, произтичаща от диктаторските управления, които продължават доста дълго и които оставят институционален вакуум и отсъствие на демократична практика и упражняване на свободите, когато бъдат прекратени. José Manuel Fernandes: В съответствие с примера, който е давал през цялото си съществуване, Европейският съюз има исторически дълг да изразява позицията си срещу всички нарушения на правата на човека и да стимулира зачитането на правото на самоопределяне на народите както чрез осъждане, така и чрез програми за развитие. Неотдавна бяхме свидетели на увеличаване на насилието и доказани масови убийства в Кот д'Ивоар, където процесът на демократизация не се приема от цялото население на страната. Парламентът прие няколко резолюции относно политическото положение в държавата, по-специално на 16 декември 2010 г. Други институции на ЕС и международни институции, като Съвета за сигурност на ООН и органа на държавните ръководители на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), осъдиха нарушаването на правата на човека в страната след отказа за приемане на изборните резултати, които бяха удостоверени от ООН, от страна на отстранения от власт президент г-н Гбагбо, което доведе до вълна от насилие в страната, причина за хиляди жертви и около един милион бежанци. Поради това одобрявам представените тук мерки и гласувам в подкрепа на настоящото предложение, тъй като считам, че Парламентът следва да поддържа външна политика, основаваща се на ценности, а не само на икономически интереси. Ilda Figueiredo: Не гласувахме в подкрепа на резолюцията и продължаваме да бъдем обезпокоени от военното положение в Кот д'Ивоар, парализираната икономика на страната и високото равнище на насилие спрямо хората, което се превърна в хуманитарна криза. Знаем, че има дългогодишни причини за тежкото положение, което съществува там, по-специално бедността и социалното неравенство, наследени от предишните колониални времена или от плановете за структурно приспособяване, налагани с години от МВФ. Последните четири месеца на страдания след изборите обаче показаха колко е жалко, че международната общност, включително Европейският съюз, не използва в достатъчна степен дипломатичните средства за мирно политическо решение на кризата. Ролята на Франция в този проблем е изключително неуместна, тъй като тя предпочете военната намеса вместо използването на дипломатически средства. Поради това настояваме за прекратяване на войната и насилието от страна на всички участници и призоваваме ЕС да предприеме съответните действия. Bruno Gollnisch: Настоящата резолюция е отличен пример за лицемерие. Тя постига забележителното геройство никога да не се говори лошо за лагера на г-н Уатара, размерът на чиито зверства обаче се установява на място от ООН. Въпреки това е вярно, че г-н Уатара, мюсюлманин с произход извън Кот д'Ивоар, обучен в МВФ във Вашингтон, може само да получи вашата подкрепа. В резолюцията работата на операцията на ООН в Кот д'Ивоар (UNOCI) се хвали прекомерно, въпреки че на самата ООН се наложи да поиска помощ от Франция, за да опази мисията си, и по-конкретно да гарантира защитата на чуждестранните граждани. Това е чудесна демонстрация на ефективност и полезност. Що се отнася до вниманието, което отдавате на това да се гарантира зачитането на изборния резултат, щеше да бъде добре, ако бяхте обърнали същото сериозно внимание, когато европейските народи отхвърлиха договорите, които има наложихте. Всъщност подкрепяте само резултатите, които ви устройват. Този недалновиден, едностранчив подход не може да бъде одобрен, както не може да бъде одобрена и резолюция, в която информацията е дори по-ненадеждна от статиите в европейските вестници, на които изглежда се основава тя. Juozas Imbrasas: Гласувах в подкрепа на настоящия документ, тъй като през последните четири месеца Кот д'Ивоар изпадна в дълбока политическа криза, произтичаща от отказа на досегашния президент Лоран Гбагбо да предаде властта на законния президент Аласан Уатара, въпреки факта, че последният спечели президентските избори през ноември 2010 г. и беше признат за победител от международната общност, след като ООН удостовери резултатите. Всички дипломатически усилия за намирането на мирно решение на политическата безизходица на изборите, включително усилията на Африканския съюз, на Икономическата общност на западноафриканските държави и на президента на Южна Африка, не постигнаха успех. От средата на февруари сраженията както в столицата, така и в западната част на страната се ожесточиха, като обезпокоителни доклади посочват нарастваща употреба на тежка артилерия срещу цивилното население. Извършените в Кот д'Ивоар зверства, включващи случаи на сексуално насилие, насилствени изчезвания, извънсъдебни екзекуции и прекомерна и безразборна употреба на сила срещу цивилното население, се равняват на престъпления срещу човечеството. Поради това Парламентът призовава президента Уатара да подпомогне мирния процес и националното помирение. Giovanni La Via: Сериозната политическа и институционална криза, която разтърсва Кот д'Ивоар от няколко месеца отключи вълна на насилие, чийто край не се вижда. Решително осъждам опита на бившия президент Гбагбо да отхвърли насилствено законния изборен резултат, който показа загубата му от Аласан Уатара. От няколко месеца Кот д'Ивоар е сцена, на която се водят градски партизански бойни действия между поддръжниците на досегашния президент и народа. Считам, че Европа, особено в ситуации като сегашната, в която сериозно са застрашени основните права на човека и самият идеал за демокрация, трябва да изрази становището си твърдо и ясно, като осъди тези прояви и покаже силното си неодобрение и възмущение. David Martin: Приветствам настоящата резолюция, която настоятелно призовава всички политически сили в Кот д'Ивоар да зачитат волята на народа, изразена свободно в резултатите от президентските избори от 28 ноември 2010 г., които бяха оповестени от Независимата избирателна комисия и потвърдени от специалния представител на генералния секретар на ООН и които признаха Аласан Драман Уатара за избрания президент на Кот д'Ивоар. Резолюцията призовава всички партии в Кот д'Ивоар да се въздържат по-специално от всяка форма на незаконна принуда и нарушаване на правата на човека и да ги предотвратяват, както и да закрилят от тях цивилното население. Също така в резолюцията решително се осъждат опитите на бившия президент Гбагбо и неговите поддръжници да узурпират волята на народа на Кот д'Ивоар, като подклаждат насилие и накърняват целостта на изборния процес. Във връзка с това се подчертава, че резултатите от демократично проведени избори трябва да бъдат зачитани изцяло от всички участници, включително и от претърпелите поражение кандидати, и се изтъква, че незачитането на тези резултати би изложило на допълнителен риск и мира, и стабилността в Кот д'Ивоар. Nuno Melo: Зачитането на демокрацията е неотменен принцип на ЕС. Поради това трябва решително да осъдим събитията в Код д'Ивоар. Използването на сила срещу цивилното население в Кот д'Ивоар от страна на г-н Гбагбо след загубата на изборите е неприемливо и той трябва да се оттегли и незабавно да предаде властта. Отговорните не трябва да останат ненаказани и трябва да направим всичко възможно, за да бъдат те установени и подложени на наказателно преследване, ако е необходимо на международно равнище, за престъпления срещу цивилното население, като така ЕС ще може да предостави необходимата помощ за разследванията. Andreas Mölzer: След изборните резултати в Кот д'Ивоар президентът Гбагбо - който загуби изборите по демократичен начин - не беше подготвен да приеме отстраняването си от длъжност. Нито опитите за преговори, нито международните критики постигнаха успех, което доведе до криза с прояви на ожесточени конфликти. Важно е международният натиск да продължи, като например нарушенията на правата на човека и престъпленията срещу хуманитарното право бъдат осъдени по най-категоричен начин, както и чрез налагане на санкции. Усилията по отношение на отвлечените цивилни граждани, включително граждани на ЕС, са също толкова важни. В настоящата резолюция обаче се засягат само зверствата, извършени от войските на претърпелия поражение президент Гбагбо, а не обвиненията, отправени към войските на новоизбрания президент Уатара. Когато става въпрос за прояви на насилие, не следва да има значение кой е извършителят. Franz Obermayr: Сериозните нарушения на правата на човека и проявите на насилие от страна на претърпелия поражение президент Гбагбо следва да бъдат осъдени най-решително от ЕС. Ако хуманитарното право продължи да бъде нарушавано, трябва да се наложат конкретни санкции. Важно обаче е да бъдат наказани жестоките престъпления и на двете страни; с други думи, и тези, за които е обвиняван и новият президент Уатара. За жертвите на жестоките нападения няма особено значение кой е разпоредил насилието. Във връзка с това считам резолюцията за едностранчива. Maria do Céu Patrão Neves: Предвид политическата криза, със сериозните социални последици, на които е подложена тази държава, приветствам ангажимента, поет от ЕС и изразен от члена на Комисията Георгиева, за подпомагане на решаването на хуманитарната криза. Raül Romeva i Rueda: Подкрепям резолюцията. Присъединявам се със становището си към тези, които: 1. Изразяват съжаление във връзка с това, че политическата безизходица след изборите не беше решена по мирен път и че дипломатическите усилия за тази цел не постигнаха успех; 2. Осъждат трагичната загуба на живот и имущество в резултат на насилието след изборите и призовават господата Гбагбо и Уатара да осигурят спазването на правата на човека и принципите на правовата държава; и 3. Призовават г-н Уатара и г-н Гбагбо да поемат своята отговорност и да не допуснат насилие и следвоенни репресии в страната, както и да докажат своята решимост за мирен преход към демокрация. Licia Ronzulli: През последните четири месеца Кот д'Ивоар изпадна в дълбока политическа криза. Отказът на досегашния президент Лоран Гбагбо да предаде властта на Аласан Уатара, победителят на президентските избори през ноември 2010 г., предизвика нарастваща вълна на насилие в цялата страна, която не показва признаци за отслабване. От средата на февруари сраженията както в столицата, така и в западната част на страната се ожесточиха, като продължаваме да получаваме обезпокоителни сведения за нарастваща употреба на тежка артилерия срещу цивилното население. Досега дипломатическите усилия на международната общност бяха безуспешни, въпреки че ООН удостовери изборните резултати. Настъпи моментът да осъдим опитите на бившия президент Гбагбо и неговите поддръжници да узурпират насилствено волята на народа на Кот д'Ивоар. Лоран Гбагбо трябва да се оттегли и незабавно да предаде властта на Аласан Уатара, законно избрания президент. Michèle Striffler: От четири месеца Кот д'Ивоар е изпаднал в дълбока политическа криза, произтичаща от отказа на бившия президент Лоран Гбагбо да предаде властта на законния президент Аласан Уатара. Това положение поражда изключително тежки хуманитарни последици. Насилието след изборите стана причина за над един милион вътрешно разселени лица и бежанци. Нещо повече, масовият наплив на бежанци може да събуди отново видимите напрежения в региона. Поради това има вероятност кризата да продължи. Въпреки че приветствам решението на Комисията да увеличи петкратно хуманитарната помощ, като така европейската помощ възлиза на 30 милиона евро, е важно Европейският съюз да направи всичко възможно да помогне на най-уязвимите групи от населението и да наблюдава техните променящи се нужди. Dominique Vlasto: Със загриженост исках да подкрепя резолюцията, в която ясно се осъждат зверствата, извършени срещу цивилното население от страна на милициите, предани на досегашния президент на Кот д'Ивоар Лоран Гбагбо. Прекратяването на конфликта с дипломатически средства би било за предпочитане, но степента на насилието в Абиджан и безкомпромисното, саморазрушително отношение на сваления от власт президент наложи намеса от страна на ООН с цел да се защити цивилното население и да се помогне на законния президент Аласан Уатара да поеме властта. Поради това в резолюцията се подкрепя намесата на френските сили под контрола на ООН, която подпомага прилагането на закона и на изборните резултати, както и защитата на живота на цивилното население и на европейските граждани. Когато бъдат възстановени принципите на правовата държава, законните органи на Кот д'Ивоар, с подкрепата на международната общност, ще трябва да гарантират, че претърпелият загуба кандидат в неотдавнашните президентски избори в Кот д'Ивоар, Лоран Гбагбо, заедно с всички длъжностни лица, заподозрени в нарушения на правата на човека, ще бъдат изправени пред съд за деянията си. И накрая, считам, че ЕС трябва да продължи да изпълнява ангажимента си за предоставяне на дългосрочна помощ за Кот д'Ивоар с цел да се подпомогне националното помирение и да се способства възстановяването и стабилизирането на страната. Luís Paulo Alves: Аз гласувам "за" доклада, тъй като той има важни цели, като либерализация на визите, споразумения за свободна търговия, контакти с гражданското общество и неприлагане на сила при ангажирането на ЕС с конфликти, както и самоопределение и териториална цялост. Zigmantas Balčytis: След като беше стартирана през 2004 г., Европейската политика за съседство (ЕПС) доведе до укрепване на отношенията със страните партньори. Източното партньорство (ИП) е съдържателна политическа рамка за задълбочаване на отношенията със страните партньори въз основа на принципите на споделено участие и отговорност. Сред приоритетите на ИП са развитието на демокрацията, доброто управление и стабилността, икономическата интеграция и сближаването с политиките на ЕС, особено по отношение на околната среда, изменението на климата и енергийната сигурност. Прилагането на ЕПС се сблъсква с определени препятствия; затова прегледът на ЕПС трябва да включва ясно определени приоритети за действие, ясно съпоставяне с отправните точки и диференциация според постигнатите резултати. ЕПС трябва да продължи да бъде основана на принципите на демокрацията, правовата държава, зачитането на правата на човека и основните свободи, и трябва да подпомага политическите, обществени и икономически реформи на нашите най-близки партньори. Elena Băsescu: Аз гласувах "за" инициативата от Комисията и Съвета за преглед на Европейската политика за съседство - Източно измерение. Тази политика даде резултати благодарение на гъвкавостта си и сега трябва да бъде приспособена към новите реалности в Европа. Именно за това тя трябва да отговаря по-добре на специфичните обстоятелства във всяка страна, включена в програмата. Мисля, че най-важното съображение следва да бъде ангажиментът на страните партньори, а не географското им положение. Обаче в сърцевината на реформите, провеждани в една държава, са хората. Страните на изток и на юг трябва да имат еднакви възможности, което налага наново да се балансира политиката за съседство. Бившите съветски републики също имат нужда от сътрудничество с ЕС - мнение, което подкрепи и (вицепрезидентът на САЩ) Джо Байдън при неотдавнашното си посещение в Кишинев. Бих искала да посоча, че в рамките на Източното партньорство Република Молдова е водещата страна по отношение на реформите. Vilija Blinkevičiūt: Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, защото прегледът на източното измерение на Европейската политика за съседство включва такива мащабни цели като демократичните процеси, доброто управление и стабилността, икономическата интеграция, околната среда, изменението на климата и енергийната сигурност. Европейският парламент е на мнение, че борбата с корупцията, и по-конкретно в съдебната система и полицията, следва да бъде най-важен приоритет за ЕС в развитието на отношенията му с източните партньори. Освен това е необходимо да се активизират усилията в борбата с международните мрежи на организираната престъпност и да се засили полицейското и съдебното сътрудничество с компетентните ведомства на ЕС. Много е важно организациите на гражданското общество активно да продължават работата си, особено в областта на правата на човека, на подпомагането на демократичните процеси и на осигуряването на свободата на медиите. Бих искала да наблегна на значението на свободата на изразяване и на свободните и независими медии, включително интернет, за развитието на демокрациите. Бих искала също да наблегна на значението на професионалните съюзи и социалния диалог като част от демократичното развитие на източните партньори. Cristian Silviu Buşoi: Докладите на Комисията относно ЕПС не само отразяват действителните ползи от политиката на добросъседство, но също и предизвикателствата пред нея. ЕПС трябва да бъде ревизирана и да се възприеме нов подход към начина, по който Европейският съюз реагира на напредъка, постиган от съседните страни в обществено-икономическите реформи, като им оказва финансова и политическа подкрепа и я приспособява към специфичните нужди на всяка страна. Източното партньорство предлага политическа рамка за укрепване на отношенията между ЕС и източните му партньори и за продължаване на обществено-икономическите реформи в страните партньори. Напредъкът, постиган от всяка страна, трябва да бъде оценяван въз основа на сравнителен анализ, опиращ се на предварително определени критерии, но при отчитане на специфичните особености на всяка страна. "Една европейска перспектива, включваща член 49 от Договора за Европейския съюз, би могла да представлява движеща сила за осъществяване на реформи в тези страни". Парламентът трябва да играе важна роля както в изработването на критериите за оценка, така и за укрепването на свободата и демокрацията в съседните страни партньори. Mário David: На първо място бих искал да поздравя моя колега, г-н Siwiec, за отличната работа, която е свършил за взаимодействието или, дори още по-добре, синтеза на идеите, който постигнахме, относно общия принцип за преразглеждане на Европейската политика за съседство (ЕПС). Освен това, което вече казах във връзка с резолюцията по южното измерение, за която аз бях докладчик, бих искал да наблегна на необходимостта от прилагане на подход "отдолу-нагоре" и при двете измерения на ЕПС в бъдеще и да наблегна, че само по-голямото участие от страна на местните общности и гражданското общество ще осигури максимална ефективност за прилагането на ЕПС от страна на ЕС. Надявам се също, че ЕС няма да насърчава краткосрочната стабилност за сметка на основните интереси и постоянната закрила на обществеността и нейните индивидуални и колективни свободи, с конкретна насоченост към правата на жените, както отбелязах в изказването си. Макар да съм изключително доволен от резултатите, получени при тези два доклада, определено съжалявам за факта, че Парламентът и Комисията не използваха пълноценно възможността по изключение да разграничат страните от ЕПС на изток от страните, които евентуално ще станат наши южни партньори в ЕПС. Diogo Feio: Целта на резолюцията относно източното измерение на Европейската политика за съседство (ЕПС) е да препоръча следващият стратегически преглед на ЕПС да засили разграничението между държавите въз основа на техните съответни амбиции и ангажименти, когато бъдат последвани от реален напредък и конкретни стъпки. Спецификите на всеки партньор трябва да бъдат взети под внимание, включително неговите цели и потенциал. Основните европейски ценности, включително демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията, са основата, върху която е изградена ЕПС, и те трябва да бъдат основното мерило за оценка на ролята на източните партньори. Свободата на печата и борбата с корупцията следва да бъдат приоритет за ЕС в изграждането на отношенията с тези страни и това следва да бъде отразено в цялостната рамка за институционално развитие. José Manuel Fernandes: Целите на ЕС са много широки и се основават на отваряне към съседните страни, за да бъде създадено голямо пространство за свободно движение на хора и стоки. При тези обстоятелства Европейската политика за съседство на (ЕПС) на ЕС трябва да изиграе възлова роля в стратегията му за развитие и растеж. С тази цел са приети няколко документа и резолюции, по-конкретно Европейският инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и възлови решения в общата външна политика и политиката на сигурност. Затова съм доволен от приемането на доклада и предлаганите мерки, особено за засилване на финансирането и съдействието от различни сектори, успоредно с провеждането на втора среща на високо равнище на Източното партньорство през втората половина на 2011 г. Бих искал да посоча необходимостта ЕС да засили диалога си с организациите на гражданското общество в тези страни, насърчавайки свободната търговия и укрепвайки стабилността, насърчавайки споделянето на опит и мобилността между държавите-членки и тези страни, както и многостранния диалог. Juozas Imbrasas: Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, защото прегледът на източното измерение на Европейската политика за съседство включва такива основни цели като демокрация, принципи на правовата държава, зачитане на правата на човека и основните свободи, пазарна икономика, устойчиво развитие и добро управление. Тя подчертава, че ЕПС все още е рамка от стратегическо значение за задълбочаване и засилване на отношенията с нашите най-близки партньори, за да се подкрепят техните политически, социални и икономически реформи, и подчертава, че е важно да се запази принципът на съвместна отговорност при разработването и изпълнението на програмите и дейностите. Източното партньорство беше стартирано като политическа рамка за развитие на източното измерение на ЕПС, което цели задълбочаване и укрепване на връзките между ЕС и източните му съседи, насърчаване на политическото асоцииране, икономическата интеграция и сближаването на законодателството, като същевременно подкрепя политическите и социално-икономическите реформи в страните партньори. Бих искал да наблегна, че икономическите реформи трябва да вървят ръка за ръка с политическите реформи и че добро управление може да се постигне само с отворен и прозрачен процес за вземане на решения, опиращ се на демократични институции. Особено важно е да се насърчава по-нататъшно регионално сътрудничество в черноморското пространство и засилване на политиките на ЕС по отношение на региона на Черно море, по-специално като се постави началото на пълноправна стратегия на ЕС за Черно море и като се осигурят необходимите финансови и човешки ресурси за ефективното й прилагане. Cătălin Sorin Ivan: Аз винаги съм подкрепял политиката за източното съседство на Европейския съюз и това може да се види от досегашната ми дейност. Подкрепям прегледа на Европейската политика за съседство най-вече защото той е необходим, за да се даде съществен принос за гарантиране на по-категоричното застъпване на правата на човека и политическите принципи в анализа на политическото положение в трети страни. Той подчертава положителното развитие по отношение на правата на човека и демократизацията в някои страни партньори и отрицателното развитие в други, по-конкретно в Беларус. Намирам също за важен факта, че той отделя особено внимание на мобилността на учащите, преподавателите, научните работници и предприемачите, като осигурява достатъчни ресурси и подсилване на наличните програми за стипендии. Поради всички тези съображения аз подкрепям прегледа на Европейската политика за съседство. Petru Constantin Luhan: Прегледът на политиката за съседство трябва да продължи да решава специфичните проблеми, пред които са изправени регионите, намиращи се по границата на Европейския съюз. Мисля, че е необходим значителен административен капацитет, за да бъдем в състояние да преодоляваме толкова разнородни проблеми. Отделно от демографските предизвикателства, изменението на климата, икономическата конкурентоспособност и качеството на живота, регионите, граничещи с държави, които не са членки на ЕС, трябва да се занимават с редица последици, породени от проблеми, които не се решават правилно. Така е например при начина, по който се действа при природни бедствия. Намесите в извънредни ситуации са изключително трудни, ако съседните страни нямат капацитет да реагират и никой регион не може да се справи със ситуацията сам. Ето защо аз предложих регионите, намиращи се по границата на ЕС, които имат граници с поне две държави, които не са членки на ЕС, да се разглеждат като региони"платформи" и да бъдат съответно подпомагани. Политиката за съседство трябва да взема под внимание капацитета на регионите, намиращи се в рамките на ЕС и имащи външни граници, да преодоляват проблеми, които са много по-сложни. За това следва да се предоставя съразмерна финансова подкрепа. David Martin: Аз гласувах "за" резолюцията и приканвам държавите от региона да сътрудничат по-тясно помежду си и да се ангажират в един разширен и дългосрочен диалог на всички съответни равнища по отношение на области като свободата, сигурността и правосъдието, и по-специално в управлението на границите, миграцията и убежището, борбата срещу организираната престъпност, трафика на хора, незаконната имиграция, тероризма, изпирането на пари и трафика на наркотици, както и полицейското и съдебното сътрудничество. Резолюцията припомня, че добросъседските отношения са едно от най-важните условия за постигане на напредък към членство в ЕС за всички страни от ЕПС. Jean-Luc Mélenchon: Новата Европейската политика за съседство, която ни беше обещана, е просто продължение на старата, с няколко допълнителни щриха демократично лустро. Когато се стигне до източното измерение, ни се сервира същото: зони за свободна търговия, подкрепа за проектите Набуко и AGRI и прехвърляне на някой друг на грижата за "управление на миграционните потоци". Нищо не е променено. Аз гласувах "против". ЕС нито е държава, нито е демокрация, при все това вече се държи като империалистическа сила. Andreas Mölzer: Първоначално трите страни от Южен Кавказ бяха изключени от Европейската политика за съседство и само попадаха в нейния обсег на действие. Плановете за действие за задълбочаване на двустранните отношения са важен инструмент на Европейската политика за съседство и те се договарят поотделно за всяка страна, тъй като на практика всяка страна върви по свой път. Регионът на Южен Кавказ по-конкретно се характеризира с низ от конфликти, окончателното решаване на които се смята дори и от експертите за изключително трудно в някои случаи. В този контекст е важно постоянно да се разяснява, че политиката за съседство на ЕС не води автоматично до присъединяване (както е в процеса по разширяване). По-скоро тя има отношение към аспектите на политиката за сигурност и укрепването на стабилността. Това не е достатъчно застъпено в резолюцията, поради което аз не гласувах в нейна подкрепа. Franz Obermayr: Европейската политика за съседство е инструмент за осигуряване на стабилността и насърчаване на мирни и демократични структури, както и за задълбочаване на двустранните отношения със страните, заобикалящи ЕС. По-конкретно в страните от Южен Кавказ има много работа за вършене, особено поради факта, че в региона нееднократно възникват конфликти. Европейската политика за съседство не се явява, нито пък следва да бъде, предварителен етап на политиката за разширяване. Според мен това не е казано ясно и следователно не мога да подкрепя предложението. Maria do Céu Patrão Neves: Европейската политика за съседство (ЕПС) се доказа като ефикасен инструмент на външната политика, насърчаващ укрепването на отношенията с трети страни, който има определени реални ползи. Крайната цел на ефикасната политика за съседство е да гарантира мира. Източното партньорство е подходяща политическа рамка за задълбочаване на отношенията със и между страните партньори въз основа на принципите за споделено участие и отговорност. Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като също смятам, че укрепването на отношенията между всички страни, както се препоръчва в нея, изисква поемане на по-голям съвместен ангажимент и постигане на осезаем напредък по посока добро управление и демократични стандарти. Paulo Rangel: Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, която потвърждава необходимостта от преразглеждане на Европейската политика за съседство (ЕПС) въз основа на укрепването на основните ценности и принципи на ЕС и на по-голямото участие на гражданското общество и местните общности и която подчертава важността на източното измерение на ЕПС като инструмент за укрепване на отношенията на ЕС със съседите му на изток с цел подпомагане на политическите, обществени и икономически реформи в тези страни и допълнително задълбочаване на техния ангажимент към общи ценности и принципи, като например демокрация, правова държава, зачитане на правата на човека и добро управление в контекста на европейската интеграция. Raül Romeva i Rueda: Аз гласувах в подкрепа на документа. Присъединявам гласа си към тези, които приветстват напредъка в отношенията между ЕС и съседните страни в рамките на ЕПС, и потвърждават ценностите, принципите и ангажиментите, върху които е изградена ЕПС, които включват демокрация, правова държава, зачитане на правата на човека и основните свободи, пазарна икономика, устойчиво развитие и добро управление; които считат, че ЕПС все още е рамка от стратегическо значение за задълбочаване и засилване на отношенията с нашите най-близки партньори, за да се подкрепят техните политически, социални и икономически реформи и които подчертават, че е важно да се запази принципът на съвместна отговорност при разработването и изпълнението на програмите и дейностите. Licia Ronzulli: Съгласно член 8 от Договора за Европейски съюз, Съюзът развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство. Както видяхме, европейската политика за съседство до голяма степен доведе до укрепване на отношенията със страните партньори и донесе много реални ползи за общото благо. Продължават да съществуват обаче предизвикателства и вниманието сега следва да бъде насочено към приоритетите за действие, с по-ефикасни отправни точки, по-конкретно при Източното партньорство. Партньорството с нашите източни съседи представлява политическа рамка от голяма важност за благоденствието на Европа и нейната работна платформа е съсредоточена върху четири теми: демокрация, добро управление, икономическа интеграция и сближаване с европейските политики. За съжаление, понастоящем конфликтите, които започнаха в тези страни, сериозно подкопават тяхното икономическо, обществено и политическо развитие и се явяват сериозна пречка за сътрудничеството и регионалната сигурност, както показаха неотдавнашните въстания в Тунис и Египет. Надявам се да станем свидетели на един стратегически преглед на Европейската политика за съседство, основан на ценностите на Съюза, който е против потисническите режими и подкрепя законните демократични стремежи на източните народи. Czesław Adam Siekierski: От стартирането си Европейската политика за съседство донесе реални ползи на всички участващи страни. Тя създава рамка за сътрудничество, която е от стратегическа важност за подпомагане на политическите, обществени и икономически реформи на най-близките ни партньори. Източното партньорство е съсредоточено върху развитието на демокрацията, доброто управление и стабилността, икономическата интеграция и постигането на по-тясна свързаност с политиката на ЕС. От създаването на ЕПС се забелязва напредък в областта на правата на човека, демократизацията на обществения живот и икономическите реформи в много страни партньори. Само Беларус участва в ограничена степен в сътрудничеството с ЕС и по-нататъшното й участие в ЕПС следва да бъде обвързано с желанието й да спазва основните принципи на демокрацията и свободата. Трябва да се отделя внимание на борбата с корупцията, на избирателното право и на начина, по който се провеждат изборите, за да бъдат те в съответствие със стандартите на международното право. Следва да се изразява подкрепа за парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ чрез подчертаване на ролята й за укрепване на демокрацията и развитието на сътрудничество със страните от Източното партньорство. Bogusław Sonik: Резолюцията на Европейския парламент относно прегледа на европейската политика за съседство трябва да отговори на предизвикателствата, с които се сблъскахме през последните месеци в нашето съседство както при източното, така и при южното измерение. Тези събития показаха недостатъчността на сегашната ангажираност на ЕС с нашето съседство. Промяната в мирогледа, предложена от Европейския парламент - от "на първо място стабилност" към "на първо място демократизация и права на човека" в политиката на ЕС - е необходима. Не трябва повече да си даваме вид, че политическото статукво или запазването на авторитарните режими е по-добро за Европа и сигурността й. Дойде време за солидарност с нашите съседи. Въпреки разликите, повечето съседни на нас страни имат общи характеристики: ограничена свобода или въобще никаква свобода и липса на напредък в модернизацията. Заделянето на допълнителни щедри средства за изграждане на едно стабилно съседство на ЕС като че ли е неизбежно. Затова ЕПС следва да продължи да се основава на принципа на обвързаност с условия, двустранно и многостранно сътрудничество и да се разширява чрез търсене на институционална интеграция, либерализиране на визовия режим, отваряне на европейския пазар и подкрепа на гражданското общество. Заслужава си отново да припомним позицията на Полша, привърженик на последователните разширявания на ЕС, която преди две години настоятелно призова държавите-членки, в партньорство със Швеция, да укрепят източното измерение на ЕПС под формата на инициативата за Източно партньорство. Пред лицето на сегашните събития ролята на Полша придобива символично значение. Полша, която има исторически опит в преобразуването на своята политическа и икономическа система, може да служи като добър ориентир и образец в съвременната политика както за източните, така и за южните съседи на ЕС. Nuno Teixeira: Европейската политика за съседство (ЕПС) се доказа като възлов инструмент на външната политика на ЕС, насърчаващ по-близки отношения между страните партньори и осигуряващ ползи и за двете страни. Измененията, които наложи влизането в сила на Договора от Лисабон, имат за цел внасяне на по-голяма последователност, ефективност и легитимност във външното измерение на ЕС. Обаче е от жизненоважно значение да се направи преглед и да се установят грешките от миналото. Прегледът на ЕПС и Източното партньорство следва да определя приоритети за конкретно действие от всеки партньор и разграничение в зависимост от изпълнението и постигнатите резултати. Подходът "отдолу-нагоре", с подкрепа за гражданското общество и процесите на демократизация, е предпоставка за дългосрочна устойчивост и растеж. За преодоляване на проблемите на региона е необходима подчертана съсредоточеност върху образованието, обучението, научните изследвания и мобилността. В заключение, бих искал да отбележа подкрепата, която ЕС оказва на гражданското общество в Беларус за укрепване на демократичните и обществени реформи, така че да бъде възможно участието й в ЕПС и в другите секторни политики. Luís Paulo Alves: Аз подкрепям заявленията, поемащи ангажимента да бъдат взети под внимание актуалното развитие на събитията, грешките от миналото и подкрепата за демократичните преобразования, както и икономическите и обществени реформи в региона, борбата с корупцията и укрепването на правата на човека и основните свободи. Най-важното - следва да се разработи многостранно измерение и да се създаде синергия между двустранните и многостранните измерения на партньорството, включително възраждането на Съюза за Средиземноморието (СзС) и укрепването на ролята на професионалните съюзи сред гражданското население. Важно е също да бъде отбелязана необходимостта от увеличаване на средствата, заделяни за тази политика и тяхното по-добро използване. Dominique Baudis: Необходимо е да преосмислим политиката си към Южното Средиземноморие. Очакваше се европейската политика за съседство да утвърждава ценностите на демокрацията и правата на човека, обаче събитията, които се развиват в Южното Средиземноморие от началото на настоящата година, показват, че в това отношение сме се провалили. Не ще и дума - сътрудничеството в области като образование и модернизация на икономиката даде плодове. Същото не може да се каже за доброто управление, реформата на съдебната система и демокрацията, които все пак са основни цели на Европейската политика за съседство. Текстът има достойнството, че предлага решения за коренно преосмисляне на политиката. Надявам се Европейската комисия и Съветът да бъдат в състояние да черпят вдъхновение от него. Mário David: Днес в разискването в пленарното заседание в Страсбург бяха внесени важни стратегически изменения в Европейската политика за съседство (ЕПС). Това показа, че Европа може да бъде инициативна, когато поиска, и че може да остава обединена около един идеал. Отново доказахме това днес. Радвам се да видя това в резолюция, по която имах честта да бъда докладчик. И наистина със задоволство отбелязвам, че членът на Комисията Фюле е приел почти всички наши предложения, както цялата зала можа да види при разискването преди гласуването. Сега призовавам Комисията да покаже амбицията, която този момент налага, в своя процес на преглед на 10 май, с една политика за съседство, която да е индивидуално пригодена за всяка държава, с ясни отправни точки и внимателна оценка. Това ще позволи в бъдеще да се създаде едно Средиземноморско икономическо пространство, включващо новите демокрации на юг, и се надявам добрата атмосфера и сътрудничеството, които характеризираха работата по тази тема, да позволят Парламентът постоянно да участва в планирането и оценката на тази политика. Смятам, че безусловно е от жизнено значение ЕС да предпочита подход "отдолу-нагоре" в бъдеще в своята политика за съседство поради причините, посочени в резолюцията. Diane Dodds: Аз гласувах "против" предложението. Макар да е съществено да се опитаме да насърчим мира и демокрацията в Средиземноморието, абсолютно ясно е, че стратегията зад Европейската политика за съседство до този момент се проваля. Тази политика струва на данъкоплатците от порядъка на милиард и половина евро годишно, а в същото време подчертано не отговаря на очакванията. Сега сме изправени пред бежанска криза в района и много режими се обръщат срещу собствените си народи. За мен няма съмнение, че скоро от нас ще бъде поискано да одобрим допълнително финансиране. Без ясни цели и програма на работа, тази объркана политика ще продължи да не помага на най-уязвимите в региона. Също толкова ясно е, че върховният представител не беше ефикасна в координирането на отговора на продължаващата ситуация по сигурността и хуманитарната ситуация. Diogo Feio: Неотдавнашните събития в региона на Южното Средиземноморие, които започнаха в Тунис през декември 2010 г., придадоха нова срочност на прегледа на Европейската политика за съседство (ЕПС). Парламентът следва да наблюдава процесите на демократичен преход в страните от Южното Средиземноморие и, заедно с другите европейски институции, да подкрепи този преход по възможно най-бързия и мирен начин, оказвайки важна подкрепа чрез инструментите, с които разполага за насърчаване на политическите, икономически и обществени реформи. Укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление, борбата с корупцията и зачитането на правата на човека и основните свободи са съществени елементи от политическия диалог между ЕС и южните му съседи. Предвид тези събития Съюзът за Средиземноморието заслужава да бъде възроден и той трябва да бъде укрепен с оглед на южното измерение на ЕПС. José Manuel Fernandes: Удовлетворен съм от качеството на резолюцията и от приемането й и бих искал да изкажа поздравленията си на моя колега, г-н David. Целите на ЕС са много широки и се основават на отваряне към съседните страни, за да бъде създадено голямо пространство за свободно движение на хора и стоки. При тези обстоятелства Европейската политика за съседство на (ЕПС) на ЕС трябва да изиграе възлова роля в стратегията му за развитие и растеж. С тази цел са приети няколко документа и резолюции, по-конкретно Европейският инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и възлови решения в общата външна политика и политиката на сигурност. Обаче прегледът на ЕПС сега е по-важен в контекста на събитията в Южното и Източното Средиземноморие. ЕС следва да извлече уроци от събитията в юга, особено в Тунис и Египет, и да преразгледа своята политика в подкрепа на демокрацията и правата на човека, така че да създаде механизъм за задействане на клаузите за правата на човека във всички договори с трети страни. Прегледът на ЕПС следва да отдаде приоритет на критериите, свързани с независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, плурализма и свободата на печата и борбата с корупцията. Elisabetta Gardini: В светлината на неотдавнашните събития в Средиземноморския басейн и на техните преки и косвени последици за европейските страни следва да направим бърз и задълбочен преглед на европейската политика за съседство. Новата стратегия на Европа трябва да се основава на ново определяне на ресурсите, които са на разположение за Средиземноморието, да предвижда увеличаване на финансовите ангажименти за улесняване на политическата, икономическа и обществена реформа в страните от региона и да изнамира ресурси във връзка с имиграцията. Нещо повече - предвид коренните промени, през които преминават нашите южни съседи, мисля, че е дошъл моментът да се възприеме нов европейски подход с цел не само да се защитава демокрацията, но също и да се вземат конкретни мерки за облекчаване на миграционния натиск и гарантиране на сигурността на енергийните доставки. В този контекст е от съществено значение възможно най-скоро да бъдат положени основите на ново и засилено партньорство със съседните ни страни на юг: партньорство, насочено към укрепване на стабилността, икономическото развитие и демократичния преход в района. Имайки това предвид, мисля, че Европейският съюз трябва да играе ключова роля в геополитическия контекст на региона. Juozas Imbrasas: Аз гласувах в подкрепа на документа, защото той подчертава значението на създаването на работна група с участието на Парламента в отговор на призивите за наблюдение на процесите на демократичен преход, отправени от участниците, борещи се за демократична промяна, в частност във връзка с произвеждането на свободни и демократични избори и изграждането на институции, включително и на независима съдебна система. Той също призовава ЕС да окаже решителна подкрепа за процеса на политически и икономически реформи в региона, като използва всички налични в рамките на ЕПС инструменти и като приема при необходимост нови инструменти, за да подпомогне по възможно най-ефикасен начин процеса на демократичен преход със съсредоточаване върху зачитането на основните свободи, доброто управление, независимостта на съдебната система и борбата срещу корупцията, и така отговори на потребностите и очакванията на населението на нашите южни съседи. Трябва да направим необходимото за осигуряване на по-целенасочена помощ, предназначена по-специално за гражданското общество и за местните общности, като се запазва прилагането на подход "отдолу-нагоре". Обаче всяко увеличение на отпуснатите средства следва да се базира на прецизна оценка на потребностите и да е съобразено с повишаването на ефективността на осъществените програми, адаптирани и с определени приоритети в съответствие с изискванията на всяка страна бенефициер. David Martin: Аз гласувах "за" резолюцията, която припомня, в светлината на настоящите събития в Южното Средиземноморие, по-специално в Тунис и Египет, неуспеха на ЕПС да насърчи и гарантира правата на човека в трети страни; която настоятелно призовава ЕС да извлече поуки от тези събития и да преразгледа своята политика в подкрепа на демокрацията и правата на човека, за да създаде механизъм за прилагане на клаузите за правата на човека, включени във всички споразумения с трети страни; която че прегледът на ЕПС трябва да даде приоритет на критерии, свързани с независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, плурализма и свободата на печата, както и борбата срещу корупцията; и призовава за по-добра координация с другите политики на Съюза спрямо тези страни. Jean-Luc Mélenchon: Новата Европейска политика за съседство, която ни беше обещана, е просто продължение на старата, с добавени няколко необходими демократични бележки. Колкото до останалото, споразуменията, договорени с диктатурите, изглежда ще останат незасегнати: зоните за свободна търговия, възлагането на някой друг на "управлението на миграционните потоци", енергийната сигурност на ЕС - нищо не липсва. ЕС не би могъл да е по-малко загрижен за зараждащите се демокрации. Аз гласувах "против". Andreas Mölzer: От няколко години ЕС се е съсредоточил в политиката си за съседство върху икономическата либерализация, надявайки се тя да има положителни странични ефекти върху политиката. Динамиката на икономическите реформи от много години се подкопава от авторитарни режими чрез засилване на репресиите от държавата. Доколко европейската политика за съседство може наистина да допринесе за по-голяма стабилност е под въпрос, предвид ескалацията на събитията в Либия. В страните от Магреб изглежда, че надеждите от Процеса от Барселона може отчасти да се сбъднат, дори със странични ефекти, които ЕС не е очаквал и за които не е подготвен, макар и те често да се свързват с процесите на преобразования. Сам по себе си Процесът от Барселона е хубаво нещо и аз също взех това предвид, когато гласувах. Maria do Céu Patrão Neves: Европейската политика за съседство (ЕПС) се доказа като ефикасен инструмент на външната политика. Чрез междупарламентарните делегации и Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието Парламентът следва да поеме своята отговорност за прокарване на идеята, че стабилността и благоденствието на Европа са тясно свързани с демократичното управление и икономическия и обществен напредък на южните страни партньори и да насърчава политическия дебат, реалната свобода, демократичните реформи и принципите на правовата държава в съседните страни партньори. Поради тези причини, които бяха изразени в резолюцията, аз гласувах в нейна подкрепа. Paulo Rangel: Неотдавнашните протести в няколко страни в съседство на ЕС на юг, и по-конкретно в Тунис, Египет и Либия, ясно показаха необходимостта ЕС да промени политиката си за съседство, въвеждайки в нея по-амбициозни и ефикасни инструменти, които да му позволят да насърчи и подкрепи политическите, икономически и обществени реформи, за които се настоява. Затова е от жизнена важност преразглеждането на Европейската политика за съседство (ЕПС) да отразява това развитие на събитията и да позволява адекватен отговор на предизвикателствата, които те поставят, с акцент върху безкомпромисната защита на демократичните ценности и основните права и свободи, с ангажимент за по-голямо участие на гражданското общество и местните общности. Г-н David - докладчикът - посочва това много добре в своя доклад и бих искал да го поздравя за отличната му работа. Raül Romeva i Rueda: Аз гласувах в подкрепа на документа. ЕП отново потвърждава ценностите, принципите и ангажиментите, върху които е изградена ЕПС, включващи демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и основните свободи и зачитането на правата на жените, доброто управление, пазарната икономика и устойчивото развитие, и отново заявява, че ЕПС трябва да се превърне в надеждна рамка за задълбочаването и укрепването на отношенията с нашите най-близки партньори, за да се насърчават и подкрепят техните политически, социални и икономически реформи, които имат за цел да се установи и утвърди демокрацията, напредъкът и социалните и икономическите възможности за всички; той подчертава, че е важно да се запазят принципите на общата отговорност и общата ангажираност при планирането и изпълнението на програмите в рамките на ЕПС; той счита, че от самото си начало през 2004 г. ЕПС, като единна политическа рамка, чрез диференциация въз основа на резултатите и предоставяне на съобразена с нуждите на партньора помощ, носи осезаеми ползи както за партньорите от ЕПС, така и за ЕС. Licia Ronzulli: Съгласно член 8 от Договора за Европейски съюз Съюзът развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство. Спазването и утвърждаването на демокрацията и правата на човека, особено тези на жените, са основни принципи на Европейския съюз и трябва да представляват общи ценности, споделяни със страни партньори от европейската политика за съседство. Днешните народни въстания в Тунис, Египет и Либия са следствие от общото недоволство на народите от собствените им тоталитарни режими и се разпространява в целия източен регион. Предвид на така променения обществен и политически пейзаж ЕС трябва да въведе ефикасни корекции в политиката си за съседство, за да окаже ефикасна подкрепа на процеса на реформи в областите на правата на човека и демокрацията. ЕС трябва да определи в подробности стратегическите приоритети, преследвани в партньорствата му с източните и южните съседи. Бих искала Съюзът да предприеме действия, подкрепяни от волята да започне процес на демократизация, по-конкретно по отношение на по-голямото участие на жените в обществения живот и по-доброто планиране на обществено-икономическото развитие. Tokia Saïfi: Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото сегашните събития би следвало да ни насърчат да реформираме политиката за съседство, а не просто да променим насочеността й. От икономическа, търговска и политическа гледна точка зачитането на правата и свободите следва да бъдат едновременно условия и цели на нашето сътрудничество. Финансовата помощ, която ЕС предоставя за тази цел, следва да бъде значително завишена и да отговаря на същите тези условия и цели. Следва също наново да стартираме Съюза за Средиземноморието на морална основа от гледна точка на неговите изисквания и на практическа основа от гледна точка на постиженията му. Сътрудничеството ни не трябва повече да бъде ограничено до различни форми на обмен с управляващите кръгове: Европейският съюз следва да си постави за приоритетна цел да разговаря с различните членове на гражданското общество и да насърчава появата и организацията на политически плурализъм в региона. Като насърчаваме легитимните, организирани смени на властта, ние няма да се сблъскваме с дилемата на безусловна подкрепа на правителства в името на стабилността или хаос. Нещо повече - като сега основаваме сътрудничеството си на ценности, ще му дадем политическата легитимност и приемствеността, необходими за преодоляване на историческите предизвикателства в региона. Vilja Savisaar-Toomast: В днешното гласуване аз подкрепих резолюциите относно прегледа на европейската политика за съседство по отношение както на източното, така и на южното измерение. Тези резолюции са особено важни предвид неотдавнашното развитие на събития в южния регион. По-конкретно ние следва да вземем предвид настойчивите искания на обществеността в няколко южни съседи на ЕС за сваляне на диктатурите и установяване на демокрация. Стратегическият преглед на европейската политика за съседство трябва изцяло да вземе под внимание тези събития и да поразсъждава върху тях. Двете резолюции - по отношение както на южното, така и на източното измерение - са важни за взаимно изгодното сътрудничество между ЕС и различните съседни на него страни, за да се осигури необходимото развитие във връзка с демокрацията, правата на човека, а също и икономиката и сигурността. Стабилността и благоденствието на Европа са тясно свързани с успеха на южните съседи от ЕПС в демократичното управление, както и с техния икономически и обществен успех, и затова е важно да бъдат подкрепени принципите на политическия дебат, пълните свободи, демократичните реформи и принципите на правовата държава в страните партньори от политиката за съседство. Благодаря ви. Marie-Thérèse Sanchez-Schmid: Въстанията в Тунис, Египет и Либия дойдоха като такава изненада за Европа, че всички са съгласни, че тя би следвало да преразгледа условията на сътрудничеството си със страните от Средиземноморието. Пред нас вече има открити няколко възможности, когато се стигне до оказване на дългосрочна подкрепа за демократичния преход, икономическото развитие и регионалната интеграция на южните ни съседи. ЕС разполага с две средства: Съюзът за Средиземноморието и Европейския инструмент за съседство и партньорство. И двете показаха слабостите си, но с истински политически ангажимент грешките ни могат да бъдат поправени. Затова аз подкрепям резолюцията, която дава ясна рамка и конкретни цели за следващата европейска политика за съседство. Бих искала обаче да привлека вниманието на колегите членове на ЕП към презграничното измерение на тази политика. Тъй като на него се падат само 5 % от общия бюджет на ЕИСП, то бива пропускано от централните правителства и при програмирането му се стига до тревожни забавяния. Обаче това измерение може да служи като катализатор на много структурни инициативи за сътрудничество в Средиземноморието. Създаването на истинско евро-средиземноморско партньорство означава не само по-голямо отчитане на стремежите на народите, но и също осигуряване на реални инвестиции в конкретни проекти. Joanna Senyszyn: Аз подкрепих резолюцията относно прегледа на европейската политика за съседство - Южно измерение. От позицията на член на комисията по правата на жените бих искала да привлека особено внимание към значението на политиките за равенство между половете като неделим елемент на правата на човека, което е също основен принцип на Европейския съюз. Правата на жените трябва да бъдат приоритетна точка при разговорите със страните от европейската политика за съседство (ЕПС). Съгласно резолюцията правата на жените следва да бъдат включени в ревизирането на кодифицираното право (конституции, наказателни кодекси, закони за семейството и всички гражданскоправни закони), а също така и в рамките на диалога по правата на човека, провеждан със страните партньори от ЕПС. Следва също да се съсредоточим върху мерките, които ще засилят социалната интеграция на жените. Необходими са програми, които да насърчават образованието на жените и трябва да съдействаме за заетостта им и за засилване на участието им в обществения живот. Последиците от мерките за подобряване на равенството между половете в страните от ЕПС следва постоянно да бъдат наблюдавани и контролирани и пропуските в тази област следва категорично да бъдат осъждани и дори наказвани. Аз се обявявам за това, да не се задълбочават отношенията на ЕС с трети страни, които не включват в достатъчна степен жените в своите политики и институции по въпроси, свързани с организациите на гражданското общество (в частност в организациите за правата на човека и женските организации). Catherine Stihler: Аз гласувах в подкрепа на доклада, който е от значителна важност, предвид неотдавнашните събития в южното съседство на ЕС. От жизненоважно значение е обновената политика да подпомага демократизацията и истинските реформи във въпросните страни. Nuno Teixeira: Събитията в Северна Африка и Близкия изток са показателни за неефикасността на европейската политика за съседство (ЕПС), но също и за новите предизвикателства, пред които се изправя ЕС като регионален фактор. Създаването на пространство на благосъстояние и добросъседство, основано на ценностите на ЕС, следва да продължи да бъде основата за отношенията със страните партньори от ЕПС - в конкретния случай със страните от Средиземноморието. На първо място смятам, че е съществено да се направи преглед на индикативните програми за 2011-2013 г., вземайки под внимание най-неотложните нужди и, в същото време, като бъдат направени по-гъвкави финансовите инструменти, по-конкретно Европейският инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и Европейската инициатива за демокрация и права на човека (ЕИДЧ), за да може да се оказва пряка помощ на организациите на гражданското общество. Бих искал също да призова Съюзът за Средиземноморието да бъде укрепен както от гледна точка на финансирането, така и като ангажимент на държавите-членки като предпочитан форум за обмен на най-добри практики, при което следва да бъде установена ясна средиземноморска политика, основаваща се на политиката на партньорство, принципа на "участие" и обвързаността с условия. В заключение, мисля, че трябва спешно да бъдат намерени решения за слагане край на войната в Либия и за изработване на пакет от мерки за възстановяване на страната, след като конфликтът приключи. Dominique Vlasto: Приветствам приемането на резолюцията от нашия Парламент, който прави равносметка и взема решение за бъдещото направление на евро-средиземноморското партньорство. Ангажиментът ми към сближаването на двата бряга на Средиземноморието ме накара да направя редица предложения, за които с радост заявявам, че бяха приети от членовете на ЕП. По-конкретно аз наблегнах на необходимостта от преглед на европейската политика за съседство в светлината на събитията в арабския свят, чрез активизиране на диалога с гражданското общество, насърчаване обмена на добри практики, гарантиране на зачитането на правата на човека в нашите споразумения за асоцииране и подпомагане на процеса на демократичен преход в тези страни. ЕПС ни дава чудесна възможност да прокарваме ценностите си и да укрепваме отношенията си със страните на прага на Европа. Поради тази причина се надявам, че партньорството ни с нашите съседи в Южното Средиземноморие ще стане приоритет на външната ни политика. Ще бъда бдителен, за да се гарантира, че ще работим равнопоставено и че ще се отделят достатъчни ресурси за постигане на целта ни Средиземноморският регион да стане пространство на мир, благоденствие и сътрудничество. Luís Paulo Alves: Подкрепям настоящата резолюция, защото тя защитава най-основните граждански права, по-специално тези, свързани със свободата на изразяване. Този тип поведение трябва да има последствия за взаимоотношенията между ЕС и всяка държава, която извършва подобни посегателства срещу свободата. Ако не бъде оказан силен политически натиск върху тези държави, ще бъде много трудно да се постигне мир. ЕС следва винаги да бъде в челните редици в борбата с този вид посегателства и трябва да бъде нащрек за бъдещи действия в региона. Laima Liucija Andrikien: Гласувах в подкрепа на резолюцията относно използването на сексуално насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток. Жените, участващи активно във въстанията за повече демокрация, права и свободи в Северна Африка и Близкия изток, заслужават нашето уважение и подкрепа. Европейският съюз не може да мълчи, когато към тези смели борци за демокрация и свобода се отнасят с жестокост. Поради това ние призоваваме Комисията и правителствата на държавите-членки да се противопоставят решително на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет, защото заварените режими в тези страни прибягнаха до сексуалните нападения срещу жени като оръжие в конфликтите, които възникнаха по време на тези революции. Органите в Египет трябва да предприемат спешни стъпки за прекратяване на измъчванията, да разследват всички случаи на насилие срещу мирни демонстранти и да спрат съдебните дела срещу цивилни граждани пред военни трибунали. Изразявам твърдо убеждение, че промените, които се извършват в Северна Африка и Близкия изток, допринасят за премахването на дискриминацията на жените и за тяхното равноправно участие в обществото наравно с мъжете. Roberta Angelilli: Актовете на насилие, извършени срещу жени и деца през последните няколко седмици по време на конфликтите, които избухнаха в Северна Африка, не са изненадващи, тъй като, за съжаление, жените, които живеят в условията на въоръжени конфликти, все по-често стават обект на унижение, мъчение, притежание и контрол, като намерението е изцяло или частично да се унищожи определена група. Нещата обаче стигат по-далеч от това: никой няма право да потъпква достойнството на жените само защото те имат смелостта да искат правото да изразяват своите мисли, да участват активно в изграждането на един мирен и демократичен свят и да изискват най-вече правото на равенство между половете. Нечовешкото и унизително отношение, като например електрошокове, "проверка за девственост", физическо и психическо насилие, изнасилване и робство, представлява неприемлива практика, на която ние трябва да кажем "достатъчно". Що се отнася до събитията в тези северноафрикански държави, редно е хората, отговорни за тези сериозни нарушения, да бъдат наказани, както при всеки друг конфликт в света, защото тук става въпрос не само за цивилни граждани, но което е още по-осъдително, за войници. Искрено се надявам, че ЕС ще успее да наложи натиск, за да може тези държави бързо да ратифицират серия от международни юридически инструменти, включително статута на Международния наказателен съд и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Vilija Blinkevičiūt: в писмена форма. - (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съществува неотложна необходимост от преустановяване на използването на насилие и сексуален тормоз срещу жени. Европейската комисия и държавите-членки трябва да заклеймят сексуалния тормоз, заплахите, мъченията и насилието срещу жени в Либия и Египет. Ние трябва да призовем Висшия съдебен съвет на Египет да предприеме незабавни мерки за преустановяване на тези жестоки престъпления срещу жени. Трябва да гарантираме, че всички служители на силите за сигурност и армията са получили ясни инструкции, че изтезанията и другите форми на лошо отношение ще бъдат изцяло разследвани и че извършителите ще бъдат подведени под отговорност. Освен това всеки следва да има право да изрази мнението си относно демократичното бъдеще на своята страна, без да бъде задържан, изтезаван или подлаган на унизително и дискриминиращо отношение. Maria Da Graça Carvalho: в писмена форма. - (PT) Жените участваха активно в бунтовете за повече демокрация, права и свободи в Северна Африка и Близкия изток. За съжаление, режимите в Либия и Египет използват насилието като средство за сплашване и унижаване на жените, което ги прави по-уязвими. Решително осъждам действията, извършени от египетската армия срещу протестиращите жени, арестувани на площад "Тахрир". Спешно трябва да се предприемат неотложни стъпки за преустановяване на това унизително отношение и за гарантиране на това, че всички служители на силите за сигурност и армията са получили ясни инструкции, че изтезанията и другите форми на лошо отношение ще бъдат подробно разследвани. От египетските органи зависи да предприемат спешни мерки за преустановяване на изтезанията, разследване на всички случаи на насилие срещу мирни протестиращи и преустановяване на процесите срещу цивилни граждани пред военни трибунали. Настоятелно призовавам Комисията и правителствата на държавите-членки да се противопоставят категорично на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет. Edite Estrela: Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, тъй като тя решително осъжда режимите в Либия и Египет за това, че служат със сексуална агресия по време на конфликта, който е част от текущите революции. Жените изиграха водеща роля в тези бунтове, борейки се и рискувайки живота си в името на повече демокрация, права и свободи. От жизненоважно значение е да се гарантира, че промените, които се извършват в Северна Африка и Близкия изток, допринасят за премахването на дискриминацията срещу жени и за тяхното цялостно участие в обществото наравно с мъжете. Diogo Feio: в писмена форма. - (PT) За съжаление, всички ние знаем, че периодите на рязка промяна и въоръжени конфликти засилват случаите на насилие срещу жени и деца и водят до увеличаване на случаите на сексуален тормоз. Тази практика е напълно осъдителна, както и използването на насилие, групово изнасилване, "проверка за девственост", заплахи и насилие, физическо или психическо, директно върху жените като начин за тяхното сплашване и стресиране или ограничаването на техните права за участие в политическия живот, както се случва в Египет и Либия. ЕС, и по-специално Парламентът, следва да бъде бастион на защитата на основните права и човешкото достойнство и следва да осъжда ясно и недвусмислено всички нарушавания на тези ценности. Решително осъждам практиката на насилие срещу жени, а също и деца, в неотдавнашните конфликти в Близкия изток и Северна Африка и бих желал да призова да се предприемат най-подходящите мерки за защитаване на техните най-основни права и на тяхното достойнство. José Manuel Fernandes: в писмена форма. - (PT) Борбата срещу нарушаването на правата на човека е основната цел на ЕС и на неговите институции. С оглед на това използването на сексуално насилие в който и да е конфликт предизвиква силното отричане и осъждане от тези организации. Действително Парламентът е приел много резолюции, осъждащи насилието срещу жени. Настоящото предложение за резолюция е насочено към това насилие, и по-конкретно към сексуалното насилие, извършвано срещу жени в Северна Африка и Близкия изток. Съобщенията за насилие в контекста на война и репресии, които достигнаха до нас, са изключително страховити и предизвикаха голямо отвращение и възмущение. Извършителите на подобни действия не могат да останат ненаказани, дори когато са защитени от диктатори или под претекст за изостанал манталитет. Поради това аз гласувам в подкрепа на този доклад, който осъжда всеки вид насилие срещу жени във всеки регион, призовава за строги наказания за извършителите и установява подкрепата на ЕС за процеса на оправомощаване на жените като приоритет, особено онези, които са имали смелостта да участват в така наречената "арабска пролет", и на насърчаване на тяхното цялостно участие в обществения живот в държавите, където те живеят. Ilda Figueiredo: в писмена форма. - (PT) В провелото се обсъждане относно използването на сексуално насилие в конфликти в Северна Африка и Близкия изток Комисията обеща да защитава непоколебимо прекратяването на сексуалното насилие и робство, които са признати за престъпления срещу човечеството и военни престъпления съгласно Женевската конвенция. Както е посочено в проекта на резолюция, който ние представихме, от жизненоважно значение е да настояваме за ефикасно дипломатическо действие, което се противопоставя категорично срещу използването на сексуална агресия, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Северна Африка и Близкия изток, или на всяко друго място. Бихме искали също така да подчертаем важността на признаването на ролята на жените в революциите и да подчертаем необходимостта от гарантиране на правата на жените, включително тяхното участие в новите демократични, правни, икономически и политически структури на тези държави, което да сложи край на вековната дискриминация, на която те са били подложени. Juozas Imbrasas: Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция относно използването на сексуално насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток. Тя призовава Комисията и държавите-членки да се противопоставят категорично на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет. Считам, че всеки следва да има право да изрази мнението си относно демократичното бъдеще на своята страна, без да бъде задържан, изтезаван или подлаган на унизително и дискриминиращо отношение. Ролята на жените в революционните процеси и в процесите на дискриминация следва да бъде призната и следва да се обърне внимание на специфичните заплахи, пред които те са изправени, и на необходимостта от подкрепа и защита на техните права. David Martin: в писмена форма. - (EN) Подкрепих тази резолюция, която призовава Комисията и правителствата на държавите-членки да се противопоставят категорично на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет и категорично осъжда принудителната "проверка за девственост", прилагана от египетската армия на протестиращи жени, арестувани на площад "Тахрир", и счита тази практика за недопустима, тъй като тя представлява форма на мъчение; призовава Висшия военен съвет на Египет да предприеме незабавни мерки за преустановяване на това унизително отношение и да гарантира, че всички служители на силите за сигурност и армията са получили ясни инструкции, че изтезанията и другите форми на малтретиране, включително принудителната "проверка за девственост", няма да бъдат повече толерирани и ще бъдат изцяло разследвани Andreas Mölzer: При военни конфликти често пъти жените и децата са реалните жертви. Отдавна е известно, че изнасилвания и измъчвания се случват нерядко. Положението не е по-различно и в Либия и Египет според съобщенията на работещите в тази област чуждестранни журналисти. В Египет жени демонстранти са били арестувани и подложени на проверка за девственост, което е било документирано. В Либия войници са изнасилвали и измъчвали. Още по-утежняващ фактор е това, че жените, разказали своите истории, сега трябва да очакват жестоки репресии, като например да бъдат обвинени в клеветничество. Още веднъж имаме сериозно нарушаване на правата на човека, по отношение на което трябва да се направи нещо, включително от западните сили. Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото ЕС не трябва да затваря очи пред тези зверства и единствено трябва да изиска пред правителствата на Египет и Либия тези случаи да бъдат разследвани без изключение и извършителите да бъдат подведени под отговорност, за да могат държавите да продължат по пътя на демокрация и свобода. Franz Obermayr: По време на размириците в Египет и Либия в международните медии се появиха съобщения за трагични нападения и актове на насилие, извършвани многократно срещу жени. Мъченията и изнасилванията често пъти остават ненаказани, защото органите тихомълком изоставят случаите или, още по-лошо, срещу самите жени се подават обвинения за клевета. Ролите на жертва и извършител се разменят в полза на едно патриархално общество. ЕС не трябва да стои безучастен; ЕС трябва да направи повече, за да защити жените и децата, както и принципите на правовата държава за всички в Египет и в Либия. Поради това гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция. Georgios Papanikolaou: в писмена форма. - (EL) Предложението за обща резолюция относно използването на сексуално насилие в конфликти в Северна Африка и Близкия изток без заобикалки осъжда престъпленията, извършени в Египет и Либия. Целенасочените действия срещу жени в двете държави и жалбите за "проверката за девственост", извършвана от военните на жени, заловени на площад "Тахрир" и впоследствие станали обект на изнасилване и мъчения, за да могат след това да бъдат изправени пред военни съдилища заради неуспешно преминати "проверки за девственост", са нехуманни, престъпни актове в пълно нарушение на Женевската конвенция относно престъпления срещу човечеството и военни престъпления. В допълнение към категоричното осъждане предложението за резолюция, което подкрепих, призовава Комисията и правителствата на държавите-членки решително да се противопоставят на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет и да предприемат специфични и координирани действия за незабавно преустановяване на тези практики. Maria do Céu Patrão Neves: в писмена форма. - (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като тя осъжда насилието, основано на пола, и, разбира се, използването на сексуално насилие в конфликти. Съгласна съм с необходимостта, изразена в резолюцията, да се даде приоритет на правата на човека при мерките, предприети по линия на европейската политика за съседство (ЕПС) като неделима част от процеса на демократизация, и с необходимостта ЕС да сподели с тези държави опита, с който разполага по отношение на политиките за равенство и борба с насилието, основано на пола. Licia Ronzulli: в писмена форма. - (IT) По време на въстанията в Северна Африка и Близкия изток жените играеха активна роля, изисквайки споделеното си желание за демокрация и основни права. За съжаление, управляващите режими в Либия и Египет, както винаги, прибягнаха до сексуалното нападение като оръжие, с което да предприемат целенасочени действия срещу жените. Трябва да осъдим използването на сексуално насилие като инструмент за сплашване и унижаване на жени, като не забравяме, че вакуумът на властта, който се появи сега, може да доведе до влошаване на положението с техните права. Един забележителен случай е този на либийска жена, която през март споделила пред журналисти в хотел в Триполи, че е била жертва на групово изнасилване от войници. Днес тази млада жена е съдена за клевета от същите мъже, които са я изнасилили. Трябва да действаме, като решително осъждаме непропорционалното въздействие на въоръжените конфликти върху жените и като повишаваме тяхната роля за укрепване на мира. Надявам се, че осъждането от страна на ЕС на насилието срещу жени и деца, особено по време на въоръжени конфликти, и на всички форми на дискриминация срещу тях по смисъла на Женевската конвенция, ще бъде възможно най-категорично. Joanna Senyszyn: Искрено подкрепих резолюцията за борба със сексуалното насилие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток. Масовото сексуално насилие срещу жени е неделима част от въоръжените конфликти в Северна Африка и Близкия изток. Фондът за правата на децата на Обединените нации (УНИЦЕФ), наред с други, дава пример с Кения, една сравнително стабилна държава, в която предизборните бунтове доведоха до удвояване на броя на жертвите на сексуално насилие в рамките на няколко дни. Сексуалното насилие се превръща в епидемия. Всъщност то се е превърнало във военна тактика. Европейският съюз не трябва да остава безучастен към този проблем. Поради това е особено важно принципът на равенство между мъжете и жените да се включи в европейската политика за съседство и в центъра на нашите усилия за създаване на ефективен и структуриран подход към равенството между половете в държавите, обхванати от политиката. Правата на човека, неделима част от които е равенството между мъжете и жените, следва да съставляват основен елемент от демократичните процеси в трети държави. Шокиращо е, че въпреки преобладаващото сексуално насилие в Африка, правителствата не включват борбата срещу него сред своите приоритети, както можем да видим например в случая с Южна Африка. ЕС следва да насочи своите усилия конкретно към жените. Предложенията, включени в резолюцията за засилването на социалната интеграция на жените, насърчаването на тяхната заетост, борбата срещу неграмотността сред жените и срещу традиционните вредни практики са много важни. Образованието за жени и момичета трябва да включва познания за правата, които те имат. Michèle Striffler: По време на неотдавнашните събития в Северна Африка управляващите режими в Либия и Египет използваха сексуалното нападение като оръжие за сплашване и преследване на жени, които взеха участие във въстанията там. От жизненоважно значение е най-напред извършителите на тези действия да бъдат съдени за своите престъпления и второ, жените, преживели подобни жестокости, да бъдат защитени от всякакви репресии. Лично аз съм била в региона на Киву в източната част на Демократична република Конго, където тази ужасна практика се използва редовно от войници и членове на въоръжени групи. Мога да свидетелствам за изключителните страдания на жените, жертви на изнасилване, и за безнаказаността на извършителите на тези зверства. Международната общност трябва да направи всичко необходимо, за да гарантира, че извършителите на тези престъпления няма да останат ненаказани. Dominique Vlasto: Разкритията относно престъпленията срещу честта и униженията, преживени от жени по време на размириците в арабския свят, ме шокираха и разтревожиха и съм доволна, че нашият Парламент осъди извършените срещу тях зверства. Европа не може да позволи подобно нарушаване на правата на човека и на нейните най-основни ценности да се извършва безнаказано на нейния праг в партньорски държави и на фона на мирни демонстрации. Поради това настоявам тези варварски действия да бъдат разследвани и отговорните лица да бъдат наказани. Нашата резолюция разглежда едно основно изискване за бъдещето на тези държави: жените да получат централна роля в процеса на демократизиране на арабските общества. Жените изиграха водеща, тиха, дори подценена роля в движенията за освобождение и мисля, че беше важно да й се отдаде необходимото уважение в този текст. Европа даде обещание да подкрепя държавите в Северна Африка и Близкия изток в техния демократичен процес. Сега от нас зависи да гарантираме, че ще включим в този подход гаранции по отношение на спазването на правата на човека и равенството между мъжете и жените. Luís Paulo Alves: Подкрепям този доклад, който съвсем уместно се занимава с важни въпроси като новия Устав на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), приет след Договора от Лисабон, облигациите за финансиране на проекти, последиците за планираното финансиране на ЕИБ по време на икономическата криза, финансирането на банката след 2013 г. и дейността й извън ЕС, по-конкретно проекти за развитие, екологични проекти и как да укрепи политиката си по отношение на офшорните финансови центрове. Zigmantas Balčytis: Гласувах в подкрепа на настоящия доклад. Европейската инвестиционна банка играе изключително важна роля в подкрепата на МСП, особено в условията на тази финансова криза и икономическия спад. Предвид огромното значение на МСП за европейската икономика беше постигнато споразумение съгласно, което от 2008 г. до 2011 г. те трябва да получат заеми на обща стойност над 30 млрд. евро. Европейският механизъм за микрофинансиране беше създаден през март 2010 г. с финансиране, предоставено от Комисията и Банката и възлизащо на обща стойност 200 млн. евро. МСП обаче продължават да изпитват трудности при получаване на кредити. Както е посочено в доклада на "Банкуоч" (Bank Watch), МСП, особено тези в държавите-членки от Централна и Източна Европа, не могат да се възползват от помощта, предназначена за тях. ЕИБ трябва да определи ясни условия за финансиране и по-строги критерии за ефикасността на кредитиране при предоставяне на заеми на финансовите посредници. Беше определен период от две години, в който финансовите посредници трябваше да предоставят заеми, но както се посочва в доклада, някои финансови посредници са отпуснали съвсем малко заеми или изобщо не са отпускали такива, въпреки че финансовите ресурси бяха преведени в техните сметки. Освен това на страницата на ЕИБ липсват публично достъпни данни относно използването и бенефициерите на разпределените средства. Считам, че ЕИБ трябва да повиши прозрачността за кредитите, отпускани чрез финансови посредници, и да се отчита ежегодно за кредитите за МСП, както и да представя оценка за достъпността на тези кредити и списък на бенефициерите. Diogo Feio: На първо място, бих искал да поздравя Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за цялостната ѝ дейност и най-вече за подкрепата ѝ за малките и средните предприятия (МСП) чрез финансиране, което непрекъснато нараства от 2008 г. насам, а също и чрез европейския механизъм за микрофинансиране "Прогрес", създаден през март 2010 г. Считам също така, че ангажиментът към идеята за облигациите за финансиране на проекти, чиято цел е повишаването на кредитните рейтинги на облигации, които самите дружества емитират, и използването на тези облигации за финансиране на европейските инфраструктури в областта на транспорта, енергетиката и информационните технологии, е положителна стъпка. На този етап е препоръчително и Комисията, и ЕИБ да представят конкретни предложения за облигациите за финансиране на проекти. Трябва да се подчертае също така съществената работа, която ЕИБ може да свърши по стратегията "ЕС 2020", като опрости процедурите и увеличи максимално мултиплициращите фактори за привличане на инвеститори от публичния и частния сектор. По отношение на финансирането на ЕИБ извън ЕС, считам, че е желателно ЕИБ, ЕБВР и Комисията да подпишат Меморандум за разбирателство, за да укрепят сътрудничеството във всички държави, в които упражняват дейност, с цел да съгласуват кредитната политика помежду си и с политическите цели на ЕС. José Manuel Fernandes: Европейската инвестиционна банка, създадена през 1958 г. съгласно Римския договор, е финансова общност на ЕС, чиято първостепенна цел е да допринесе за балансираното развитие на ЕС чрез икономическа интеграция и териториално сближаване. Приветствам въведените от Договора от Лисабон промени, които допринасят за по-голямата гъвкавост на финансирането от ЕИБ. Припомням въведените от Договора от Лисабон изменения, уточняващи целите на финансирането, отпуснато от ЕИБ за трети държави, което следва да подкрепи общите принципи, определящи взаимодействието на ЕИБ с останалия свят, посочени в член 3, параграф 5 от ДЕС, и които според него следва да подкрепят целите на външната дейност на Съюза. Тази финансова институция е задължена ежегодно да представя пред Парламента документ с отчет за дейността си. Предложението за резолюция е съсредоточено върху анализа на доклада на ЕИБ за 2009 г. Въпросният документ се отнася не само до подобренията в резултат от приемането на новия устав, но и до дейността на ЕИБ. João Ferreira: Съзнаваме какво значение може да има кредитирането от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за развитието и социалния напредък предвид ниските лихвени проценти и дългите периоди на погасяване. Все пак възможностите, които предлага, не винаги са прозрачни и ясни. В допълнение, държавите и регионите, които се нуждаят най-много от тези кредити, не са най-облагодетелствани от тях. Ето защо подкрепеният от нас доклад съдържа известни критики и предложения. Ние обаче не сме съгласни с трансформирането на ЕИБ просто в инструмент за прилагане на политиките на ЕС, както и за справяне с проблемите на социалното и икономическото сближаване и социалното развитие, които следва да бъдат предвидени в бюджета на ЕС и в структурните и кохезионните фондове на ЕС. Очевидно ЕИБ може да наблюдава и да подобри усилията в тази област, но не може да замести бюджетната политика на ЕС. Monika Flašíková Beňová: Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в момента играе незаменима роля при предоставяне на финансиране в ЕС и извън него. Внесеният доклад одобрява факта, че ЕИБ действа правилно, като подкрепя МСП в ЕС по време на кризата. Вярно е, че банката официално е определила 30 млрд. евро за подкрепа на МСП за четиригодишен период. Проблемът обаче е, че дори не всички средства са достигнали до МСП. По-конкретно, само около половината от отделените средства са стигнали до МСП в регион V4 през първия период. ЕИБ е предоставила на банките необяснимо дълъг период от две години да разпределят средствата и също така не е определила каквито и да било санкции за банките, в случай че не спазят крайния срок. Банките от Централна Европа, които бяха засегнати тежко от кризата, бяха изключително доволни да задържат тези средства. Следователно това, което беше предвидено като подкрепа за МСП, всъщност се превърна в подкрепа за клоновете на чужди банки в Централна Европа. Има достатъчно основания да считаме, че това не е станало случайно, а е било планирано. В заключение, накратко, ЕИБ има проблеми и в областта на развитието. Необходимо е да наеме повече служители с експертни познания в областта на развитието. В момента ЕИБ се нуждае от персонал, независимо от влиянието, което има върху т.нар. развиващи се страни. Съгласна съм и с докладчика, че ЕИБ трябва да направи строги промени във финансирането си чрез посредници, тъй като то в крайна сметка може да попадне в данъчни убежища. Ildikó Gáll-Pelcz: Приветствам факта, че Европейският парламент прави, макар и определено бегла, оценка на годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). ЕИБ играе решаваща роля в борбата срещу кризата. За мен обаче въпросите за прозрачността и измеримите резултати остават съмнителни. Дейността на ЕИБ е съсредоточена в три области, засегнати най-тежко от кризата: малките и средните предприятия (МСП), сближаването на регионите и действията в областта на климата. МСП играят основна роля при възстановяването на европейската икономика и борбата с безработицата и следователно би било целесъобразно да улесним достъпа им до необходимия капитал за развитие. Във връзка с това би било полезно, ако може всяка година да се представя оценка на достъпа до и ефикасността на въпросните кредити, което ще гарантира прозрачността на крайната цел на кредитите и ще подобри административния процес. Във връзка с това считам също, че е от жизненоважно значение ЕИБ да актуализира и да затегне политиката си за офшорните финансови центрове. ЕИБ играе важна роля за стимулиране на процеса на сближаване в Европейския съюз и благодарение на техническата помощ и предлаганото от нея съфинаниране регионите, които попадат в приложното поле на целите за сближаване, ще могат да използват по-голям дял от средствата, предназначени за тях. Поради тази причина считам, че е практично тази роля да се засили и да бъде подкрепена. И накрая, считам, че предложението за въвеждане на регулаторен надзор в интерес на качеството на финансовото състояние на ЕИБ, точното отчитане на нейните резултати и спазването на правилата за добра стопанска практика заслужава да бъде разгледано. Lorenzo Fontana: Одобрявам факта, че в период на криза дейността на Европейската инвестиционна банка следва да бъде съсредоточена върху помощта за малките и средните предприятия, които са гръбнакът на нашето общество. Приветствам участието на местните финансови посредници и диалога с тях. Според мен е много важно да се постави акцент върху възобновяемите източници на енергия, когато става въпрос за страните кандидатки. Поради тази причина гласувам в подкрепа на доклада. Juozas Imbrasas: Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото Европейският парламент приветства измененията, внесени от Договора от Лисабон, които позволяват повече гъвкавост в дейностите на ЕИБ, свързани с финансиране, включително: дялови участия като допълнение към обичайните дейности на банката; възможността за създаване на клонове и други образувания с цел регулиране на т.нар. специални дейности и осигуряване на по-широки услуги за техническа помощ; и укрепването на Одитния комитет. Тя препоръчва да се обмисли предложението за въвеждане на пруденциален регулаторен надзор по отношение на качеството на финансовото състояние на ЕИБ, точното отчитане на нейните резултати и спазването на правилата за добра стопанска практика. Тя също така одобрява идеята за облигации за финансиране на проекти, чиято цел е повишаването на кредитните рейтинги на облигации, които самите дружества емитират, в рамките на стратегията "Европа 2020" и които се използват за финансиране на европейските инфраструктури в областта на транспорта, енергетиката и информационните технологии и постигане на екологосъобразна икономика. Подобни облигационни емисии за финансиране на проекти биха повлияли положително на наличността на капитал за устойчиви инвестиции за насърчаване на растежа и заетостта, допълвайки националните инвестиции и инвестициите от Кохезионния фонд. David Martin: Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който препоръчва следните стъпки за засилване на ролята на ЕИБ в областта на развитието: а) разпределяне на по-голям брой специализиран персонал с експертен опит във връзка с въпросите на развитието и развиващите се страни, както и увеличаване на местното присъствие на персонала в трети страни, б) увеличаване на дела на местните участници в проектите, в) допълнителен собствен капитал в областта на проекти, насочени към развитие, г) отпускане на повече безвъзмездни помощи, д) проучване на възможността за групиране на дейностите на ЕИБ в трети страни в рамките на единно отделно образувание. Barbara Matera: Бих желала да изразя задоволството си от това, че докладът на г-н Cutaş относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2009 г. беше одобрен. Подчертавам отличната работа, свършена от ЕИБ в областта на подкрепата на малките и средните предприятия в период на икономически трудности и затруднен достъп до кредити. Освен това подкрепям разработването от ЕИБ в сътрудничество с Европейската комисия на облигации за финансиране на проекти, които да се използват за финансиране на големи инфраструктурни проекти, свързани с транспорта, енергетиката и телекомуникациите, които са важни за постигане на целите за растеж и сближаване в рамките на Съюза. Maria do Céu Patrão Neves: Годишният доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2009 г. подчертава важната роля, която ЕИБ играе при подпомагане на малките и средните предприятия (МСП), особено в момент на финансова криза и икономическа рецесия. Дейността на ЕИБ е съсредоточена в три области, засегнати най-тежко от кризата, а именно: МСП, сближаване между регионите и действия в областта на климата. Значението на МСП за европейската икономика е безспорно, така че аз приветствам увеличаването на финансирането от ЕИБ за МСП за периода 2008-2010 г., което възлиза на общо 30,8 млрд. евро, и създаването на европейски механизъм за микрофинансиране, за който бяха отпуснати близо 200 млн. евро от Комисията и ЕИБ. Raül Romeva i Rueda: Гласувам "за". Въпреки че ние, Зелените, не бихме изготвили подобен текст, считаме, че той е достатъчно приемлив, за да го подкрепим. Licia Ronzulli: Одобреният днес документ подчертава безспорната необходимост от допълнителна подкрепа от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в области със стратегическо значение за възстановяването на европейската икономика: малките и средните предприятия, дружества със средна капитализация и други ключови проекти за насърчаване на растежа и заетостта като част от стратегията "Европа 2020" Докладът настоятелно призовава ЕИБ да инвестира в товарни превози в европейския железопътен сектор, както и в други трансевропейски мрежи на товарни превози с акцент върху пристанищата на Средиземно море, Черно море и Балтийско море, с цел тяхното окончателно свързване с европейските пазари. Освен това ЕИБ следва да предоставя повече подкрепа за изграждането на трансевропейската транспортна мрежа, с цел произвеждане на ефект на лоста за повече инвестиции както от публичния, така и от частния сектор. За постигането на тази цел облигациите за финансиране на проекти могат да служат като допълващ инвестиционен инструмент, наред с бюджета на фонда за трансевропейската транспортна мрежа.

bg

8. Ограничения за предлагането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (

bg

3. Бежанци от Еритрея, задържани като заложници в Синай Председател: Следващата точка е разискването по шест предложения за резолюция по темата за бежанци от Еритрея, задържани като заложници в Синай. Marietje Schaake: Г-н председател, около 250 имигранти от Еритрея, за които се предполага, че са задържани като заложници в Синайската пустиня и се съобщава за нечовешко отношение и изнасилвания, на каквито са подложени тези хора, докато чакат да бъде платен откуп за тяхното освобождаване на трафиканти на хора. Скорошните събития са част от мрежа за контрабанда с имигранти от района на юг от пустинята Сахара през Египет за Израел, която функционира в Синай от 2007 г. Египетските органи полагат похвални усилия да проучат информацията, предоставена от ВКБООН. Дипломатическите процедури трябва да бъдат ускорени от Върховния комисар за бежанците на ООН, за да бъдат премахнати мрежите за трафик и да се спре с контрабандата с хора. Едновременно с това, Египет трябва да подобри отношението към бежанците, в съответствие с международните стандарти. Това означава, че по време на основателната защита на границите срещу имигрантите не трябва да се използва прекомерна или смъртоносна сила, а ние от време на време бихме могли да даваме този съвет и на себе си в ЕС. David-Maria Sassoli: Г-н председател, положението е много сериозно. Ние считаме, че с този въпрос - който се следи също и от медиите в Европа - трябва да се заеме Европейският съюз и Парламентът, като също така призоваваме Комисията да го разгледа, тъй като това наистина е извънредна хуманитарна ситуация. В този случай държавите-членки трябва да направят всичко по силите си, за да се опитат да помогнат на бежанците да напуснат въпросната територия и ние считаме, че те могат да бъдат приети в европейските държави. Ние призоваваме Комисията да направи всичко възможно да извърши това действие, включително да използва наличните средства чрез Европейския фонд за бежанците. Charles Tannock: Г-н председател, групата ECR осъжда възмутителното третиране, понасяно от невинните жертви, главно от Еритрея, което е равностойно на съвременна форма на робство, наложена от трафикантите на хора. Приветстваме също така усилията на египетското правителство за проучване на твърденията и за освобождаване на бежанците, но на първо място следва да насочим вниманието си към това защо тези нещастни хора бягат. Отговорът е: защото режимът на президента на Еритрея Afewerki е един от най-репресивните в света. Всеки, който има шанс да избяга от неговата диктатура, го прави и някои лица успяват да си изградят по-добър живот другаде. Тези, които не могат да напуснат Еритрея, или са подлагани на неограничена мобилизация в армията, или трябва да живеят ден за ден, на ръба на икономика разорена от дългогодишната безполезна война със съседна Етиопия, сред ширеща се корупция и лошо управление на икономиката. Еритрея никога не е провеждала национални избори. Скорошни разкрития на уебсайта WikiLeaks показват, че американски дипломати описват Afewerki като жесток и нагъл лидер. Не изпитвам никакво угризение да заявя това открито. Трябва да направим всичко по силите си, за да свалим от поста този ужасен африкански тиранин, трябва да преустановим цялата помощ на ЕС за неговия режим и да прекратим привилегиите по Споразумението от Котону, от които тази държава се ползва. Cristian Dan Preda: Г-н председател, всяка година хиляди хора, принуждавани от тежкото положение в Африканския рог, се опитват да прекосят границата между Египет и Израел. За съжаление, много от тях попадат в ръцете на бедуински трафиканти на хора. Говорим за престъпните мрежи, които нехаят за човешкото достойнство, защото животът на тези хора се е превърнал в разменна монета. Според информацията, предоставена от активисти на НПО, работещи за закрилата на въпросните имигранти, за освобождаването на всяко лице са били искани невероятни суми, достигащи до 8 000 щатски долара. Ние разбира се не можем да останем безучастни към страданията на тези хора, които са подложени на изключително жестоко отношение. Освен това бих искал да обърна внимание на опасното положение на жените, подлагани на многократно изнасилване. Едновременно с това считам, че в този случай ние трябва да имаме конструктивно отношение. Това означава, че ще трябва да признаем усилията, положени от египетските органи за тяхното освобождаване и по-специално да подкрепим държавата в борбата срещу трафика на хора. Ето защо ние се нуждаем не само от строги думи, но и от сътрудничество и конкретни действия за решаване на този изключително сложен въпрос, с който само една държава не може да се справи. Rui Tavares: Г-н председател, госпожи и господа, положението на бежанците от Еритрея, които в момента се намират в Синайската пустиня, е много сериозно, както вече го описаха няколко колеги. Ние естествено трябва да отнасяме сурово с трафикантите на хора, които държат бежанците като заложници и искат изключително висок откуп за тях. Едновременно с това обаче, трябва да защитим и жертвите, защото не можем да искаме само сурово отношение към трафикантите и напълно да забравим за жертвите. Трябва също така да признаем причините, довели ги до Синайската пустиня - техният маршрут за миграция минаваше през Либия, но споразуменията между Италия и Либия, и между ЕС и Либия, които Комисията многократно представяше като добра новина, означават, че хората от така наречения, и то с правно, "концентрационен лагер" и "Северна Корея на Африка" нямат къде да избягат. Затова са необходими действия - не само в Египет, който очевидно прави далеч по-малко, отколкото трябва, но и в самия Европейски съюз. За начало призовавам Европейската комисия да изпрати делегация в Египет, за да разбере какво е положението на място. Необходими са действия и във всички наши институции, защото еритрейските бежанци са очевиден случай на разселване - политика, която се води покрай Европейския фонд за бежанците. Въпросните бежанци не могат да се върнат в Еритрея, нито да останат в транзитна държава, и единственото решение е разселване. Госпожи и господа, знаете ли защо пакетът от мерки за разселване не се придвижва напред? Не се придвижва, защото през май Парламентът вече беше изпълнил своята част от процедурата за съвместно взимане на решение относно разселването, но поради прочутия спор относно делегираните актове, Съветът отказа да изпълни своята част. Ако пакетът от мерки за разселване беше приет, сега щяхме да си послужим с процедурата за спешни случаи, която Парламентът добави в изготвения от мен доклад и който беше приет с 500 гласа. Европейската комисия щеше да може да задвижи процедурата за спешни случаи за разселването на тези бежанци. Тъй като Съветът не изпълни своята част от, да го наречем "процедурата за съвместно невземане на решение", хората сега се намират в Синайската пустиня, господ знае за колко време. Тази процедура за съвместно невземане на решение води до последици за реалния живот на реални хора и е време Съветът да свърши своята част от задълженията си. Barbara Lochbihler: Г-н председател, благодарение на телефонен разговор между еритрейски свещеник в Италия и еритрейски заложник европейското общество научи, че безпринципните трафиканти на хора сега заплашват да застрелят намиращите се в капан заложници от Еритрея, ако не бъде платен откуп. Тези, които са взели заложниците, нямат никакви скрупули и вече са подложили на побой или са застреляли няколко души. Това брутално престъпление подтикна към по-внимателен поглед към това, което се случва на границата между Египет и Израел - район, в който все по-голям брой бежанци са залавяни, докато се опитват да влязат в Европа или Израел, но нямат необходимите документи. Граничната зона на Египет с Израел е забранена военна зона и всеки влязъл в този район отговаря пред военен трибунал. Според "Хюмън Райтс Уотч", най-малко 85 невъоръжени бежанци са били застреляни от 2007 г. насам, когато са се опитвали да пресекат границата. По сведения на израелското правителство, повече от 1 000 имигранти се опитват да влязат в страната без документи всеки месец и Израел е започнала да засилва защитата и наблюдението по протежение на границата. Освен това, в пустинята Negev е открит голям лагер за интернирани. Ние призоваваме съответните правителства да си сътрудничат с Агенцията на Организацията на обединените нации за чужденците и да гарантират закрилата и правата на бежанците на техните граници. Въпреки това, ние категорично признаваме, че Европа носи отговорност за съдбата на имигранти, които са били отхвърлени от нашите граници и които не могат да се върнат по домовете си и вследствие на това понасят нарушения на правата на човека, какъвто е случаят с бежанците от Еритрея. Filip Kaczmarek: Г-н председател, положението на бежанците от Еритрея в Синай е трагично. Те търсят по-добър живот, но често срещат смърт, изтезания и потисничество. Те са експлоатирани и мамени. Египетските органи се опитват да се преборят с проблема с трафика на хора, но реакцията им не винаги е ефективна. Трябва да помогнем на бежанците, на заложниците и на всички, които се нуждаят от нашата помощ. Трябва да подкрепим израелските и египетските органи в борбата им срещу трафика на хора. Заслужава си също да се замислим за причините, които стоят зад тези опасни явления. Считам, че нашата цел трябва да бъде подобряване на положението в самата Еритрея и в другите държави в Африканския рог, тъй като подобряването на положението в африканските държави може да намали миграционния натиск. Ние няма да решим проблема с борба срещу социалните злини - самите те са причинени от миграцията. Можем само да ограничим по-нежеланите последици и степента, в която се ограничава тормозът над бежанците. Бих ви помолил да подкрепите предложението за резолюция на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Ние сме убедени, че в този случай нашето предложение за резолюция е подобрение на общата резолюция. Ana Gomes: Г-н председател, Египет не само се прави, че не вижда ужасното отношение и експлоатацията, на които са подложени африканските бежанци, опитващи се да избягат от техните страни, особено от Сомалия и Еритрея, през Синай в Израел. Египет също ги депортира, въпреки че те очевидно отговарят на изискванията за бежанци и лица, търсещи убежище, тъй като са или от държавата, която води ожесточена борба с тероризма и е без закон и ред, или от другата - Еритрея, която е с един от най-потисническите и тиранични режими в света. Всъщност, египетските органи прилагат политика на стрелба с цел убийство и според доклад на "Хюмън Райтс Уотч", от 2007 г. насам 85 имигранти вече са умрели в Синай. Призоваваме египетските органи да спазват своите задължения по отношение на правата на човека и особено на имигрантите и бежанците, и да работят за тях с Върховния комисариат на ООН за бежанците. Призоваваме и европейските органи да направят същото, и да подкрепят изцяло това, което г-н Tavares каза по тази тема относно възможността за разселване. Judith Sargentini: Г-н председател, госпожи и господа, нека бъдем честни. В сегашната си редакция, резолюциите са разводнена версия на това, с което започнахме в началото на седмицата. Нека още веднъж да кажем ясно - положението е сериозно. Подчертаваме и факта, че бежанците от Еритрея в Синай са задържани като заложници. И все пак ние не сме подготвени да обсъждаме връзките между Италия и Либия и затварянето на Европа за имигранти, в резултат на което политическите бежанци трябва да бягат на други места. Сега те трябва да поемат по маршрути, които са дори по-опасни отколкото предишните. Всеки, който напуска Еритрея, става автоматично политически бежанец, защото е невъзможно да се върне, а ако го направи, ще изложи семейството си на опасност. Това, което ми причинява болка е, че ние в Парламента не сме готови да кажем, че ако Европа толкова силно иска да се защити от имигранти, ще трябва да открие свои посолства в Еритрея, за да улесни хората да кандидатстват за убежище. На нас не ни беше позволено да включим това предложение в резолюцията. Като чувам как групата на Европейската народна партия (Християндемократи) споменава всички неща, които трябва да се случат в Египет, си мисля: какво е това, което трябва да направим, и как можем да отказваме да приемем, че хората са в опасност, само защото не желаем да поемем отговорността? Не пускаме тези хора да влязат и по този начин поставяме живота им в опасност. Jaroslav Paška: Г-н председател, границата на Синай се е превърнала в маршрут, по който хиляди еритрейци бягат от страната си в опит да намерят по-добър живот. В нелегалното си странстване за свобода обаче, те зависят от помощта на контрабандисти, които приемат при определена цена да помогнат на бежанците да прекосят границата на Синай, дори без необходимите документи. В тази беззаконна търговия, попадналите в ръцете на контрабандистки банди бежанци нямат почти никакви права и зависят от превратностите на съдбата и от прищевките на онези, в чиито ръце са поверили собствената си съдба срещу заплащане. Смъртта на седем бежанци от Еритрея, убити на египетско-израелската граница, ни разкрива част от зловещото положение на бежанците, пътуващи нелегално в търсене на свобода. Госпожи и господа, ето защо е съвсем правилно да се ангажираме с решаване на проблема и, съвместно с правителствата на засегнатите държави, да намерим цивилизовано решение на проблема с бежанците от Еритрея. Monica Luisa Macovei: (EN) Г-н председател, на 7 декември ВКБООН изрази загриженост от факта, че около 250 бежанци от Еритрея са задържани в Синай от бедуински контрабандисти. Ние знаем, че бежанците са били принудени да плащат определена сума за желанието им да живеят в по-добри условия. Говори се, че бежанците са държани в контейнери в пустинята и често са подлагани на бой. Отношението на самото правителство на Еритрея е възмутително - вместо да защитава своите граждани, то ги счита за нежелани дисиденти. Призоваваме за бързи и съвместни действия, на първо място от страна на Египет и Израел, насочени към спиране на трафикантите, разрушаване на тази мрежа на организирана престъпност, и разбира се, засилване на усилията за закрила на днешните и бъдещите бежанци чрез прилагане на разпоредбите и стандартите на ВКБООН. Elena Băsescu: (RO) Г-н председател, от самото начало искам да подчертая, че безрезервно подкрепям резолюцията, внесена от групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Независимо от яснотата на текста не беше постигнато съгласие с другите групи за приемане на обща резолюция, за което може да се съжалява. Положението в Африканския рог е ужасяващо. Регионът се превърна в един от най-важните центрове за действия на групи на организираната престъпност, като се има предвид големият брой африкански имигранти, преминаващи транзитно през тази територия. Двеста и петдесетте заложника са били подложени на нечовешко и унизително отношение и положението им продължава да се влошава. Освен това не съществуват предпоставките за предстоящо освобождаване, тъй като семействата на заложниците не могат да платят искания откуп. Ето защо Европейският парламент трябва да изпрати ясно послание за тяхното освобождаване. Необходимо е да се предприемат неотложни действия срещу престъпните организации, те трябва да бъдат привлечени под отговорност, а лагерите за изтезания да бъдат завинаги затворени. Csanád Szegedi: (HU) Г-н председател, госпожи и господа, естествено осъждам категорично отношение към бежанците от Еритрея и също така разбира се подкрепям факта, че Европейският съюз трябва да предприеме мерки за възможно най-скорошно решаване на проблема с положението на бежанците. Въпреки това, формулираната в доклада насока е, казано с прости думи, задънена улица. Считам два момента за крайно смущаващи. Това, че учредяваме фонд, за да помогнем на бежанците, е напълно приемливо за мен, при положение че в момента милиони граждани на ЕС живеят в несигурност за съществуването си и в крайна бедност. Над три милиона души в Унгария живеят под прага на бедността, болшинството пенсионери не могат да си позволят да плащат за лекарствата си и всъщност тази тенденция се засилва в цяла Европа. Поради това първо трябва да гледаме да помогнем на хората в Европа, като едновременно с това, разбира се, изразяваме и нашата съпричастност с бежанците. Другият въпрос е дали държавите-членки трябва да приемат доброволно бежанци. Кога ще разберете, че Европейският съюз е пренаситен от имигранти? ЕС трябва да действа като посредник между Еритрея и бежанците от Еритрея, за да гарантира тяхното безопасно завръщане вкъщи. Corina Creţu: (RO) Г-н председател, болшинството от гражданите на Еритрея, които сега се намират в Синайската пустиня, са избягали от деспотичния режим и като такива, съгласно стандартите на ООН, следва да се считат за бежанци. Затова считам, че трябва да настояваме Египет да спазва международните си задължения, като им предостави помощ. Считам обаче, че най-голямо безпокойство буди нечовешкото отношение, на което са подложени имигрантите в пустинята, в очакване да бъде платен откуп. По-специално, твърденията на десетки жени, че са били изнасилени, пораждат дълбоко възмущение и затова международната общност трябва да бъде мобилизирана. Също така, трафикът на хора в Африка взима застрашителни размери. През последните години десетки имигранти бяха убити от египетските служби за сигурност, докато са се опитвали да прекосят границата и преминат незаконно в Израел. Считам, че проблемът с трафика на хора в този район трябва да се реши с други методи и че е необходим достъп от страна на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), за да се гарантира жизненоважната помощ за тези хора. Zbigniew Ziobro: (PL) Г-н председател, бежанците от Еритрея са в трагично положение. Обсъждайки тази трагедия обаче, не трябва да забравяме също и причината, която я е породила. Проблемът е, че в Еритрея повсеместно се нарушават основни права на човека. Жертва на масови гонения, извършвани в огромни размери, са политически противници, християни и също така хиляди обикновени хора. Това е истинската причина, породила трагичния проблем, който обсъждаме днес, и затова трябва да направим всичко възможно, за да променим политиката на ЕС към органите на Еритрея, още повече като си спомним как през 2007 г. сегашният лидер на тази държава беше горещо приветстван в Брюксел от Европейската комисия, въпреки че е отговорен за ужасното страдание на толкова много хора. Това ги принуждава да бягат и води до дори още по-големи такива трагедии. Затова е време да се води прагматична и решителна политика към този тиранин. Андрис Пиебалгс: Г-н председател, Комисията споделя тревогите на Европейския парламент. Получените известия говорят за няколкостотин бежанци от Еритрея, Етиопия, Судан и Сомалия, които очевидно са държани като заложници в Синай от трафиканти на хора, искащи плащане в брой за тяхното освобождаване. Следим случая още от първото съобщение, като правим оценка на положението и предприемаме съответни действия. Делегацията на Европейския съюз в Кайро е в тесен контакт с местните организации на гражданското общество и сътрудничи с регионалното представителство на Върховния комисар на ООН за бежанците в Кайро. Те отблизо следят случая. Съгласувано с посолствата на държавите-членки на ЕС, с египетското Министерство на външните работи е установен контакт. ЕС е изразил нашите тревоги, както и твърдото ни убеждение, че египетските органи трябва да предприемат съответни мерки за освобождаването на тези хора и да им предостави подходяща закрила. Налице са съобщения за продължаващото издирване, за да се открие групата бежанци и ние се надяваме, че нещата ще бъдат по-ясни през следващите няколко дни. Този случай не е единствената причина за тревога. Потенциалните имигранти и бежанците в Египет все още понасят големи недостатъци на закрилата. За най-сериозни инциденти се докладва в Синай. Много имигранти, възнамеряващи да влязат в Израел, прекосявайки границата на Синай, са подложени на тормоз и малтретиране. Повдигнахме този въпрос няколко пъти пред нашите египетски колеги в рамките на редовните срещи на подкомисията, като обсъждахме въпроси на имиграцията или политически въпроси, включително правата на човека. Последният случай, когато въпросът беше повдигнат, беше на срещата на Комитета за асоцииране ЕС-Египет, проведена на 14 декември в Кайро. ЕС редовно призовава египетските органи да подобрят качеството на помощта и закрилата, предоставяна на лицата, търсещи убежище и на бежанците, и полага всички усилия да предлага финансова и техническа помощ. Европейският съюз също така призовава египетските органи да гарантират спазване на принципа на неотблъскване за всички имигранти, нуждаещи се от международна закрила, включително тези от Еритрея. Европейският съюз е поискал ВКБООН да получи пълно разрешение да изпълни мандата си на цялата територия на Египет, включително региона на Синай. Има няколко положителни събития, които следва да бъдат подчертани. Тази пролет Египет прие ново законодателство за криминализиране на трафика на хора, а така също и за закрила на неговите жертви. Друго похвално събитие беше приемането на Закона за трансплантациите, с който трафикът с човешки органи се криминализира. Надяваме се, че сега египетската администрация ще вземе ефективни мерки, за да гарантира успешното прилагане на тази правна рамка, а ние предложихме нашето сътрудничество във въпросната област. Ще продължим да подкрепяме работата на ВКБООН и организациите на гражданското общество, за да гарантираме по-добри условия на живот, както и подходяща правна защита за имигрантите и бежанците, които живеят в държавата. Ще продължим да следим с внимание случая със заложниците в Синай и във връзка с това ще продължим нашите контакти и египетските органи. Наистина се надявам на навременно решаване на случая и съжалявам за съобщената загуба на осем човешки живота. Rui Tavares: (EN) Г-н председател, г-н членът на Комисията прочете своя добре подготвен отговор така, като че ли никой не се е обърнал към Комисията с конкретни въпроси. Председател: Вие поискахте да се изкажете относно Правилника на дейността. Трябва да говорите за него, а не за нещо друго. Rui Tavares: (EN) Г-н председател, разбира се, че това е процедурен въпрос. Ние по-специално поискахме Комисията да посочи дали ще изпрати делегация в Египет, за да провери положението на място. Комисията можеше най-малкото да поиска завършване на разселването. Съвместното взимане на решение ще ви даде възможност ... (Председателят отнема думата на оратора) Председател: За съжаление, това не е процедурен въпрос. Можете, естествено, да зададете този въпрос на Комисията, а Комисията ще реши дали да Ви отговори. Иначе въпросът не попада в обхвата на Правилника за дейността. С това разискването приключи. Гласуването ще се проведе в края на разискването.

bg

Бюджетен график: вж протоколи

bg

21. Искане за снемане на имунитета на Marek Siwiec (

bg

Политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г. - Бъдещето на Европейския социален фонд (разискване) Председател: Извиняваме се за малкото забавяне, причинено от трафика. Препоръчвам всички да дойдем пеша до Парламента поради три причини. Първата е, за да стигнем навреме. Втората, защото е здравословно. Третата, защото така причиняваме по-малко замърсяване. Така че нека всички дойдем пеша до Парламента. Следващата точка е общото разискване по въпроса с искане за устен отговор, зададен от Danuta Maria Hübner, от името на комисията по регионално развитие, към Комисията относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г. - B7-0466/2010); и изявлението на Комисията относно бъдещето на Европейския социален фонд. Danuta Maria Hübner: Г-н председател, в следващите години растежът в Европа ще се движи от предлагането. От ключово значение ще бъдат устойчивите и конкурентни модели за инвестиции. Политиката на сближаване е основен източник на европейски публични инвестиции и трябва да работи като катализатор за структурни промени, като инвестира в научни изследвания и иновации, ефективно използване на ресурсите, нови и устойчиви работни места и инфраструктура. Тя трябва да бъде не просто финансов инструмент за инвестиции. Това е политика, която генерира нови ресурси, повишавайки потенциала за растеж. Тя ще изисква подходяща макроикономическа и финансова рамка, за да постигне въздействието си в пълен размер. Основният въпрос, свързан с реформата на политиката на сближаване след 2013 г., е как по-ефективно да генерира растеж, работни места и конкурентоспособност на европейската икономика по устойчив начин. Съгласно Договора социалното, икономическото и териториалното сближаване е един от основните принципи на европейската интеграция. Следователно политиката трябва да бъде приложима за всички граждани на Европа, а не да се ограничава само до най-бедните региони. Защото това не е политика на субсидии, основана на принципа на обезщетение за миналото в допълнение към националните цели, а по-скоро европейска политика за бъдещето. Тя трябва да вземе предвид териториалната действителност след кризата на регионално равнище, търсейки най-ефективните решения на предизвикателствата и възможностите на различните европейски територии. Трябва да стане неразделна част от изпълнението на стратегията "ЕС 2020" и нейните водещи инициативи. Категорично осъзнаваме необходимостта да се гарантира, че политиката на сближаване и кумулативният й ефект върху цялата територия на Съюза е един от ключовите инструменти, които ще дадат възможност на Съюза и неговите държави-членки да постигнат амбициите на "ЕС 2020". Политиката на сближаване трябва да допринесе не само за намаляване на разликите в производителността, причинени от кризата, но и да повиши производителността. Трябва да инвестира в по-добри връзки между водещите региони и тези, които ги догонват. Трябва да използва по-добре потенциала за териториално сътрудничество. Комисията по регионално развитие на Европейския парламент постигна позиция за това, как вижда политиката на сближаване след 2013 г. През годините много парламентарни резолюции подчертават необходимостта от поддържане на стабилна, цялостна политика на сближаване, снабдена с достатъчно бюджетни средства, за да позволи на регионите и градовете да разширят потенциала си за развитие. В настоящата извънредна ситуация сме убедени, че всички те трябва да бъдат насърчавани и подпомагани да инвестират в новаторски идеи, в нови технологии и в иновации. В регионите и градовете е ключът към активизирането на Европа, за да преодолеем извънредните трудности, и към успешното трансформиране на икономиката ни. Надяваме се и считаме, че Европейската комисия споделя нашата решимост да гарантираме, че политиката на сближаване ще продължи да бъде главният, всеобхватен инструмент на Съюза. Затова внесохме настоящия въпрос към Комисията, за да й дадем възможност да обясни своето становище относно бъдещето. Йоханес Хаан: Г-н председател, г-н Андор, госпожи и господа, първо искам да благодаря на Парламента, че поставя темата на толкова видно място в дневния ред в един от последните "Дни на отворените врати" в Брюксел, когато над 6 000 участници в града и повече от 130 събития и семинари усилено работят по въпроса за целесъобразността и бъдещите насоки на регионалната политика. Както се каза неведнъж, регионалната политика и политиката на сближаване трябва да бъдат много интензивно свързани със стратегията "Европа 2020" в бъдеще, включително в следващия програмен период, за да можем наистина да постигнем европейската добавена стойност, за която говорим постоянно и която сега трябва да бъде реализирана. Важно е в този контекст да координираме по-добре политиките на Съюза, за да имаме истински общ принос, интегриран подход, включително към държавите-членки. Ключовите думи трябва да бъдат съсредоточаване и гъвкавост. Трябва да се съсредоточим върху няколко приоритета от стратегията "Европа 2020", които са важни за нас, и имаме нужда от гъвкавост по отношение на индивидуалните решения при прилагането в регионите и в държавите-членки. Считам, че е важно също така да разработим система от стимули, която да работи на основата на ясни споразумения относно целите с регионите и държавите-членки, така че наред с правилното финансово управление, което е и ще продължи да бъде много важно, да се обърне по-голямо внимание на елементите, свързани със съсредоточаването върху резултатите. Защото е от изключително значение още от началото на периода да съгласуваме с регионите и с държавите-членки нашите цели, да договорим и да заложим измерими цели и след това да се стремим да ги постигнем с проектите. В крайна сметка това, което може и следва да доведе до добра политика на сближаване, с разнообразните й елементи, е двигател на растежа в Европейския съюз. Имаме Пакт за стабилност и растеж. Той представлява умело съставена политика на сближаване за всички региони, които в крайна сметка носят отговорността за реализирането на елемента на растежа на Пакта за стабилност и растеж, така че Европа и националните й икономики като цяло да продължат да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб и да могат да подобрят позицията си в международен план. Следователно ще бъде нужно също така да се приспособи и развие рамката за подкрепа. С други думи, необходимо е увеличение както на продукта, така и на обема на средствата, което влиза в сферата на финансовия инженеринг, знаейки - и на фона на пренатоварените бюджетите на държавите-членки - че трябва да направим повече да разработим продукти за физически лица, за да се инвестира съвместно в някои регионални проекти, по-специално в тези, които гарантират и източник на приходи, така че да оставим средства за проекти, които са също толкова необходими, но не могат да гарантират всички приходи в този смисъл, като например инвестициите в образованието и обучението, в модернизирането на университетите и лабораториите и т.н. През следващите няколко седмици ще представим заедно петия доклад за сближаването и заключенията му. Докладът ще изложи голяма част от това, което мога да кажа в рамките на няколко минути сега, както и много други неща. Регионалната политика, политиката на сближаване обаче е такава политика, която е в състояние, включително и под егидата на съвместно управление, да превърне европейската политика в нещо, което европейските граждани могат да видят и разберат. Два милиона проекта, както в текущия период, могат да се реализират само ако работим заедно с държавите-членки и с гражданите в регионите. Ласло Андор: Г-н председател, икономическото и социалното положение в Европа продължава да поставя огромни предизвикателства. Равнището на безработицата нарасна рязко, като се очаква да достигне 11% в края на годината. Освен това бедността продължава да е ежедневие за много европейци, включително и деца. Макар да е вярно, че бавно излизаме от икономическата криза, също така е ясно, че нашето възстановяване трябва да стъпи на здрави основи, а в момента не можем да бъдем напълно сигурни в тях. В същото време не трябва да губим от поглед дългосрочните предизвикателства. Въпросите като застаряването на населението, бързо променящите се технологии, изменението на климата и други екологични предизвикателства трябва да бъдат разгледани спешно. Европейският социален фонд (ЕСФ) е основният инструмент на равнище ЕС за инвестиции в човешки капитал и социално приобщаване. Повече от половин век той е конкретно доказателство за солидарността между европейските граждани и следва да продължи да бъде и в бъдеще. ЕСФ е един от ключовите инструменти, с които разполагаме, за постигане на водещите цели на стратегията "Европа 2020", по-специално по отношение на заетостта, образованието и намаляването на бедността. Необходимо е пълно съответствие между ЕСФ и "Европа 2020", тъй като това ще е основен инструмент за прилагане на интегрираните насоки. Нашата нова стратегия "Европа 2020" залага общи цели за целия Съюз. Но държавите членки ще изберат своя собствен индивидуален път, за да постигнат целите с подкрепата на ЕСФ. Затова бъдещият обхват на ЕСФ следва да бъде достатъчно широк, за да гарантира, че всички държави-членки, региони и местни заинтересовани страни могат да изготвят оперативни програми с оглед на специфичните им нужди. Независимо от това широкият обхват не следва да води до фрагментиране на инструментите. Комисията и държавите-членки следва заедно да определят основните приоритети, по-специално по отношение на заетостта. Трябва да работим за повишаване на прозрачността, ефективността и приноса на Социалния фонд. Предстоящият преглед на бюджета ще покаже как Комисията предвижда бъдещата структура на бюджета на Съюза за постигане на политическите цели, договорени в "Европа 2020". Освен това той ще започне дебата между държавите-членки и Европейския парламент. Очаквам с нетърпение приноса на Парламента към дебата. ЕСФ следва да допринесе за териториалното и за социалното и икономическо сближаване заедно с други фондове на ЕС. Това следва да се улесни с въвеждане на някои общи правила за всички фондове, за да стане координацията между тях по-лесна. Комисията вече внесе предложение за нов финансов регламент за определяне на някои общи правила и ще представим конкретни предложения през 2011 г. Европейските граждани очакват да видят европейски фондове, фокусирани върху резултати и постижения. Трябва да въведем системи за наблюдение на изпълнението на дейностите, подпомагани от ЕСФ, и да помислим как разпределението на средствата да постига по-големи резултати. Достъпът до средствата следва да бъде по-опростен и по-удобен за бенефициерите. Обсъждането на бъдещето на ЕСФ се намира в решителен етап. Посланията, които получихме от вас, са много ясни и ще имат важен принос за работата, която предстои. Комисията ще представи предложението си за новия ЕСФ заедно с другите структурни фондове до средата на 2011 г. Имаме ясната задача да подкрепим стратегията "Европа 2020" чрез използването на ЕСФ като финансов лост за постигане на нашите политически цели. Lambert van Nistelrooij: Г-н председател, г-н Хаан, г-н Андор, госпожи и господа, радвам се, че сте тук заедно. Това показва вашето желание да работите заедно за постигане на общата цел за социално, икономическо и териториално сближаване. Прочетох и писмото ви, адресирано до г-н Барозу, относно сближаването като част от единна интегрирана структура и вярвам, че ще държите на позицията си. Това ще ви позволи да бъдете по-ефективни, отколкото ако се въведе право на изключение и се позволи на различните фондове да работят отделно. Благодаря ви много. Новата тежка ситуация изисква нова политика. Можем да видим доказателствата в Комисията във връзка със стратегията "Европа 2020". В този контекст сближаването е в основата на процеса на прилагане. Европейската добавена стойност, която така ревностно искаме дебатът за бъдещето ни да роди, е ни повече, ни по-малко част от прилагането и е важна за периода 2014-2020 г. До какво се свежда това? Не давайте картбланш, когато става дума за картата на националната регионална държавна помощ. Цел 2 трябва да бъде запазена, защото е много ясна. Изоставянето й ще доведе до повторно национализиране на този сегмент на европейското сътрудничество, а ние не искаме това. Фондът за регионално развитие и Социалният фонд следва да продължат да работят заедно. Втората ми забележка е, че хоризонталният, интегриран характер на фондовете е от жизненоважно значение за целия спектър на "Европа 2020". Естествено "заделянето", което г-жа Хюбнер представи за Лисабонската стратегия, тогава не проработи. Лисабонската стратегия успя, особено в регионите и градовете, да сближи Европа. Европейското сътрудничество във и между държавите-членки отвежда балансираното териториално развитие в Европа една крачка напред и създава възможности за всички региони. И накрая, позволете ми да добавя, че трябва да подобрим нещата. Трябва да имаме по-голямо взаимодействие между Фонда за развитие на селските райони, Социалния фонд, Регионалния фонд и фондовете за научноизследователски и развойни дейности. Това е постижимо и ще доведе до по-добри резултати. Искам да задам още един последен въпрос и на двамата членове на Комисията: искате ли да представите Териториалния пакт в навечерието на пролетната среща на високо равнище като възможност за повишаване на участието на регионите и градовете? Комитетът на регионите внесе такова предложение и препоръчвам да го разгледате, заедно с текста на нашата резолюция. Constanze Angela Krehl: Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, в Европейския съюз политиката на сближаване означава, че се стремим да окажем подкрепа на по-слабите региони. Тя е израз на голяма европейска солидарност. Солидарността обаче не е нещо едностранно и затова моята група застава зад принципа, че всички региони в Европейския съюз трябва да могат да участват в нашата политика на сближаване. За нас това означава също така, че няма да подкрепим мерки за повторна национализация и че не искаме да видим политиката на сближаване фрагментирана по сектори. Не се нуждаем от допълнителни фондове за транспорта, опазването на климата или енергийната ефективност, но трябва да работим за съвместяване на предизвикателствата, пред които сме изправени, с надеждна политика на сближаване. Затова за нас е ясно, че наред със стабилна Цел 1, се нуждаем и от стабилна Цел 2, както и от подходящи преходни правила. Едно нещо е сигурно и то е, че регионите се нуждаят от подкрепата ни на европейско равнище. Европейският съюз се нуждае от силни региони също така, следователно има ангажирани действия и в двете посоки. Разбира се, трябва да преразгледаме приоритетите си - ясно е, че се нуждаем от по-голяма ефективност. Затова моята група категорично подкрепя предложението, за да можем например да координираме развитието на селските райони много по-добре в сравнение с миналото заедно, в рамките на политиката на сближаване. Разбира се, подкрепяме също така подобряването на инфраструктурата, подпомагането на предприятията и на устойчивото икономическо развитие. Но устойчивото икономическо развитие е възможно само със заетите - с хората. С други думи, нуждаем се от подходи на политиката по заетостта, от образование, от обучение, от интегриране на хората на пазара на труда. Това, от своя страна, е възможно само в сътрудничество с Европейския социален фонд, в рамките на политиката на сближаване. Подкрепяме го, но със специални правила, каквито имаше в миналото. Наистина трябва да положим усилия и значително да укрепим социалният аспект на политиката на сближаване. В предстоящите дискусии и преговори моята група ще се бори за подобряване и опростяване на използваемостта на фонда. Трябва да опростим процедурите на кандидатстване, така че, първо, да се допускат по-малко грешки, и второ, достъпът на хората, които наистина искат да работят, да се улесни с европейската политика на сближаване. Ще се стремим да гарантираме, че в преговорите наистина ще се приложи принцип на по-силно партньорство. Считам, че ролята на Парламента стана по-голяма с влизането в сила на Договора от Лисабон. Моята група ще отстоява принципа на партньорство. Nadja Hirsch: Г-н председател, считам, че е правилно и подходящо да защитаваме каузата на координирана политика на сближаване и регионална политика. Това е изключително важно, за да постигнем ефективност и да можем да използваме средствата добре въпреки ограничената сума. Трябва да предупредя обаче, че планът е да се постигне ефективност чрез прилагане на едни и същи правила за всички. Фондовете са много различни, имат различни целеви групи и различно съдържание. Предвид това координацията е много важна, но не и еднаквите правила. Точно това се случва с Европейския социален фонд в момента, което означава, че ще бъде изключително добре приет от малките общности, общини, ако - както ораторът преди мен каза - не трябва да отделят огромно количество време и усилия, за да получат практическа възможност за достъп и използване на средствата. Точно това ни е необходимо, тъй като безработица, бедност и социално изключени хора има във всяка държава-членка на Европейския съюз, а не само в някои региони. Предвид това намирам за особено важно Европейският социален фонд по-конкретно наистина да продължи да бъде на разположение на малцинствата, които до известна степен включват и млади хора, но и възрастни, а често и хора от имигрантски произход, и на практика да бъде по-достъпен, за да даде на тези хора възможност да навлязат на пазара на труда, тъй като точно това се стремим да постигнем. Стратегията "Европа 2020" е нашият опит да постигнем по-голямо приобщаване на пазара на труда за различните групи. Надявам се, че това няма да остане само една цел; сега наистина трябва да предоставим мерките и инструментите за постигането й. Европейският социален фонд е много ефективен инструмент в това отношение. Просто трябва да го оптимизираме и преди всичко да го направим използваем. Elisabeth Schroedter: Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, много се радвам за настоящото разискване, тъй като то е първият ни опит да постигнем компромиси по един много голям проект, с който ще се занимаваме в следващите няколко години. Най-важното в компромисните резолюции на Европейския парламент е специалният характер на политиката на сближаване и ясния ангажимент към нея. Тя ще изиграе своята роля в стратегията "Европа 2020", но има и своя собствена стойност, тъй като именно политиката на сближаване поддържа целостта на ЕС. Нито един регион в Европейския съюз не е оставен встрани. Социалното сближаване означава също, че никой не е изоставен в Европейския съюз, а вместо това на всеки е предоставена възможност. Но просперитетът означава не само икономически растеж, тъй като в миналото видяхме, че може да има ръст на БВП в много региони, но същевременно и засилване на социалните различия. Затова считам за много важно настоящата резолюция да ни стимулира да изготвим и други важни критерии освен БВП, които да изяснят какво означава просперитет и какво трябва да се направи в даден регион. Ние от групата на Зелените/Европейски свободен алианс сме много горди, че успяхме да включим това в резолюцията, макар и предпазливо. Предлагаме един критерий, който включва проверка дали е възможно да се подкрепи даден регион. Това ще доведе до много по-различна картина. Така резолюцията много ясно подкрепя критерия, който включва не само БВП, и се надяваме, че Комисията ще приеме този стимул. Това също така означава, че най-накрая ще се измъкнем от едностранното развитие. Друго проучване на Комисията, а именно "Регионите през 2020 г.", показва, че изменението на климата има тревожно и вредно влияние върху регионалното развитие. Затова трябва да го спрем. Проучването показва, че една трета от жителите на Европейския съюз ще трябва да напуснат домовете си, ако не успеем да спрем изменението на климата, тъй като няма да могат или да си намерят работа, или да живеят в домовете си. Това показва, че регионалното развитие има три страни. Тези три страни трябва да имат еднаква тежест в бъдещата реформа на структурните фондове и да се вземат под внимание при предоставянето на подкрепа. Един от ключовите интереси е икономическото, социално и териториално сближаване. Това означава, че екологичните въпроси и критерии също представляват ключов елемент за просперитета на регионите. Позволете ми накратко да споделя още една мисъл относно това, което е договорено тук между колегите, а именно формулировката на начина, по който ЕСФ следва да се разглежда в съвместния пакет. Считам, че устното предложение за изменение е добре формулирано и ни позволява широко поле, и затова ви призовавам да го подкрепите. Oldřich Vlasák: Уважаеми членове на Комисията, госпожи и господа, в обсъждането на бъдещето на политиката на сближаване всички ние, на първо място, защитаваме собствените си интереси. По тази причина ще бъде много трудно да постигнем разумен и рационален консенсус, който да получи подкрепата на колкото може повече членове на ЕП. Според мен първият ключов въпрос е какви финансови средства следва да заделим за политиката на сближаване. Лично аз съм убеден, че наличните ресурси са повече или по-малко достатъчни. Политиката на сближаване трябва обаче да се превърне в един от основните приоритети при разходването на европейския бюджет. Тъй като европейският бюджет е ограничен, а държавите-членки са сериозно затруднени с публичните финанси и не могат да си позволят да изпращат повече пари в Брюксел, е необходимо също така да се посочи ясно къде могат да се направят съкращения. Според мен това включва например преките плащания за земеделските стопани, средствата за фонда за приспособяване към глобализацията или административните разходи на европейските институции. Вторият ключов въпрос е какво следва да финансираме с европейските фондове. В проекта на резолюция относно Европейския социален фонд се казва много за борбата срещу бедността, подкрепата за социалния модел и т.н. Всичко това е много хубаво, но първо икономиката ни трябва да просперира, хората трябва да имат работа и предприятията трябва да произвеждат и да предоставят услуги. Затова европейските фондове следва да бъдат насочени към инвестициите, а не към потреблението. Средствата трябва да осигурят модернизация, която, в съответствие с принципа на субсидиарността, не може да се поеме от държавата, регионите, общностите или домакинствата. Намаляването на икономическите различия между регионите и държавите-членки трябва да продължи да бъде основната цел на политиката на сближаване. Следователно единственият рационален критерий е равнището на БВП. От името на моята група мога да кажа, че искаме политика на сближаване, която е разбираема, опростена, гъвкава, необременена от прекомерна бюрокрация и насочена към инвестиране и интелигентен растеж. Gabriele Zimmer: Г-н председател, искам да обърна внимание на един фундаментален конфликт, който вече става очевиден по отношение на Европейския социален фонд (ЕСФ). Договорът от Лисабон препоръчва ЕСФ да се съсредоточи предимно върху активната политика на пазара на труда. Ние в Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица считаме, че е необходимо в бъдеще ЕСФ да се прилага по-широко в социалната политика като цяло и най-вече да бъде използван много по-ефективно в борбата с бедността и социалното изключване. В бъдеще Европейският социален фонд следва да играе ефективна роля в целия Европейски съюз, а не да се концентрира единствено върху определени региони. Въпреки това считаме, че трябва да има по-голям акцент върху специфичните проблеми в регионите, които могат да бъдат решени по-ефективно чрез дяловете на съфинансиране. Финансирането на Европейския социален фонд следва най-малкото да запази сегашното си равнище - минимум 1% от брутния бюджет на Европейския съюз. Считаме, че това е от съществено значение. Искам да подчертая още един проблем. Предложеният по-голям акцент върху резултатите естествено повдига въпроса, кои показатели и критерии ще формират основата за оценка на резултатите и какво в крайна сметка означава това за подготовката на проектите във всеки отделен случай. Организаторите на проектите не разполагат с резерви, които да им позволят да правят допълнителни лихвени плащания и плащания по главницата. За да продължи ЕСФ да съществува и да играе ефективна роля, трябва предварително да имаме ясна представа по въпроса. John Bufton: Г-н председател, беше предложено Комисията да оттегли средствата за регионално развитие за всички, освен за икономически най-слабите области на Съюза след 2013 г., като премахне финансирането по цел "Регионална конкурентоспособност и заетост". Въпреки че много области от Уелс са облагодетелствани по цел "Сближаване", в отражение на икономическите недостатъци на държавата цели седем уелски региона са застрашени да загубят средствата от ЕС. Финансирането от ЕС за Уелс, понастоящем в размер на 280 милиона лири стерлинги, може да бъде оттеглено. Финансовата подкрепа за редица проекти по оперативна програма "Регионална конкурентоспособност" може да бъде спряна, което ще застраши хиляди работни места. Комисията помислила ли е най-малкото да изготви оценка на въздействието, за да прецени социалните и икономическите последици от спирането на средствата? Какви преходни мерки се предлагат? Нямаше колебание на затъналите в дългове държави от еврозоната, включително Гърция, да се отпуснат средства, които възлизат на един трилион евро за период от три години. Уелс също страда от високо равнище на безработицата и ще бъде сериозно засегнат от предстоящите съкращения в публичния сектор от правителството на Обединеното кралство. Друга заплаха за Уелс може да бъде предложената повторна национализация на структурното финансиране, при което Великобритания може да бъде пренебрегната. Обединеното кралство, като нетен платец, вероятно ще се очаква да понесе най-голямата фискална тежест. Сумата от 55 милиарда евро, похарчени за регионална конкурентоспособност и заетост, възлиза на 6% от целия бюджет на ЕС. Обединеното кралство ще продължи да налива все повече средства в Брюксел, а в същото време единствената област, в която част от средствата - макар и много малка - могат да бъдат компенсирани, е именно областта, която Комисията иска да премахне. Разбира се, според мен народът на Уелс ще бъде по-добре, ако Обединеното кралство напусне ЕС. Така ще можем да спестим милиарди и сами да решаваме накъде да насочим толкова необходимите финансови средства. Pascale Gruny: (FR) Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, достигнахме ключов момент в дебата относно бъдещето на Европейския социален фонд (ЕСФ). Сега, когато заетостта се превърна в основната грижа на всички държави и региони в Европа, съм горда с резолюцията на Европейския парламент относно бъдещето на ЕСФ. Текстът е отговорен, конкретен и отваря вратите към бъдещето. Сега повече от всякога нашите територии се нуждаят от политика на сближаване и оттук - от подкрепа от европейските структурни фондове. ЕСФ съществува от 1957 г. и е създаден с Договора за създаване на Европейската икономическа общност - Договора от Рим. Неговата легитимност не е под съмнение. Моята позиция относно бъдещето на ЕСФ е проста и ясна и може да бъде обобщена в три точки. Първо, Европейският социален фонд трябва да остане фокусиран върху заетостта, борбата срещу бедността, разбира се, но чрез осигуряването на работа на хората, а не по друг начин. Днес заетостта трябва да се ползва с цялото ни внимание и да бъде наш приоритет. Убедена съм, че с връщането си на работа човек си възвръща и своето достойнство. Второ, ефективният Европейски социален фонд трябва да има ясни, прагматични правила, които не обезсърчават операторите. Затова подкрепям моята политическа група, която призовава за по-добро разясняване на ЕСФ. Само си представете, бюджетни средства понякога се връщат неизползвани в Европейския съюз, а същевременно равнището на безработица никога не е било толкова високо. Трето и последно, имаме нужда от фонд, който е включен в по-широката рамка на стабилна европейска политика на сближаване. Решенията по отношение на ЕСФ трябва да се вземат заедно с партньори, които са възможно най-близо до основата. Уважаеми членове на Комисията, можете ли да ни уверите, че ЕСФ ще отговори на тези очаквания? Pervenche Berès: (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря за възможността да проведем настоящото разискване, преди Комисията да обсъди предложенията. Заетостта, бедността, икономическата, финансова и социална криза в Европейския съюз и последвалите мерки за строги икономии в бюджетите на държавите-членки ни принуждават, на европейско равнище, да се заемем твърдо с проблемите на заетостта и социалната политика и да гледаме на Европейския социален фонд (ЕСФ) като на инструмент на икономическата политика на ЕС и бюджета на ЕС за постигане не само на целите на Договора за икономическо, социално и териториално сближаване, но и на целите на стратегията, чийто проект държавните и правителствените ръководители току-що приеха, които включват повишаване на заетостта и борба срещу бедността. В този контекст сега, когато се преразглежда ЕСФ, искам да изпратя сигнал на г-н Андор. Ние считаме, че регионите са действителните органи, разрешаващи разходването на европейските публични средства. Това обаче не означава, че инструментите на икономическата политика трябва да бъдат подчинени на териториалното сближаване. Сближаването е икономическо и социално. Може да бъде планирано от регионите, но трябва да отговаря на икономическите и социалните цели, които засягат всички части на Европейския съюз. Г-н Андор, когато преглеждате правилата, Ви призовавам да вземете предвид опита, натрупан при прилагането на Фонда за приспособяване към глобализацията, където има възможност за индивидуализиране и приспособяване към всеки един работник, което може да бъде полезно и за Европейския социален фонд. Призовавам Ви също така да включите някои от целите на нашата стратегия "Европа 2020": възможностите на работниците да бъдат наети на работа, заетостта, борбата срещу бедността и научноизследователската и развойна дейност. Последната със сигурност е много важна за "Галилео" и други. Г-н Андор, по отношение на социалните иновации има огромно неизползвано пространство, което Ви призовавам да проучите, в случая с малко по-различно съфинансиране. Напълно подкрепям казаното от г-жа Zimmer: възможностите на работниците да бъдат наети на работа не може да бъде единствената цел на ЕСФ. Налице е и въпросът за борба със социалното изключване и обръщане на внимание на най-уязвимите групи от населението - младите, жените, хората с увреждания и ромското население например. И накрая, г-н Андор, искам да кажа няколко думи относно условията за използване на ЕСФ. Знаем, че всички казват, че има Кафка и у дома, и в Брюксел. Има правила за използването на ЕСФ, които са твърде трудни за прилагане. Затова нека помислим за един вид геометрия, която варира в зависимост от качеството на използването на публичните средства от регионите. Когато регионите са способни да разрешават разходването на средствата, да облекчим контрола. Когато е необходима административна подкрепа, да създадем нови механизми. И накрая, що се отнася до връщането на неизползвани средства в бюджетите на държавите-членки, Ви призовавам да си представите отмяната на това правило, което не е правилният начин да се използват европейските средства за повишаване на заетостта и социалното приобщаване. Ramona Nicole Mănescu: (RO) Социалното приобщаване е особено важна тема, добре интегрирана в регионалната политика. Както всички знаем, то е много повече от разкриване на работни места. Резолюцията относно Европейския социален фонд подчертава ролята му за постигане на целите на стратегията "ЕС 2020". Без инструментите на регионалната политика, няма възможност стратегията да бъде успешно приложена на национално, регионално или местно равнище. Докато регионалната и социалната политика са взаимосвързани и работят успешно заедно, считам, че не трябва да се съгласяваме при никакви обстоятелства с отделянето на Европейския социален фонд от структурните фондове. Такова решение ще позволи разпределянето на средствата по сектори, създавайки нежелан прецедент. Европейският социален фонд трябва да остане част от структурните фондове, особено след като е доказал своята ефективност във всеки регион на Европа, тъй като той всъщност е основно оръжие в борбата срещу икономическата криза, в допълнение към Европейския фонд за регионално развитие. Необходима ни е стабилна, добре финансирана регионална политика на ЕС, за да постигнем социално, икономическо и териториално сближаване. Затова считам, че регионалният аспект трябва да продължи да заема мястото си в преразгледания и бъдещия бюджет на ЕС. Трябва да отхвърлим всеки опит за повторна национализация. Регионалната политика не е благотворителна политика, а политика на ЕС за всички региони, която ще доведе до икономически растеж, иновации и конкурентоспособност, превръщайки се в инструмент, който е на разположение на всички държави-членки. Ако искаме решения, които съответстват на потребностите и реалните условия, пред които ще се изправим в бъдеще, трябва да запазим същата рамка. Имам предвид както основните принципи, така и разпределените суми. Jean-Paul Besset: (FR) Г-н председател, искам да насоча вниманието ви, госпожи и господа, към един аспект от резолюцията, който е от първостепенно значение за мен и който отразява пълното значение на политиката за регионално сближаване. Предизвикателството е да определим най-добрия инструмент, с който да оценим равнището на развитието на европейските региони възможно най-точно, и да разполагаме с най-добрия инструмент за вземане на решения, особено по отношение на допустимостта за европейските фондове. Става въпрос да имаме политически компас, който да ни води към "целенасочения подход към териториалното развитие", както казва предложената резолюция, към интегрирания подход. На какво да базираме нашата регионална политика и политика на сближаване? Днес имаме само един показател, брутният вътрешен продукт, който е отличен показател и отличен инструмент за измерване на икономическия растеж и създаването на благосъстояние. Но регионалното развитие не се ограничава само до увеличаването на брутния вътрешен продукт. Благосъстоянието на хората не може да се представя просто като индекс или крива. В противен случай ще имаме показател, който не дава нищо повече от изкривена, частична и едностранчива информация. За да следва политиката за регионално сближаване, съответстваща на целта за устойчивото развитие на регионите - която, подчертавам, е наша обща цел - индексът на брутния вътрешен продукт трябва да бъде допълнен с други инструменти за измерване, особено в социалната и екологичната област. Трябва да има възможност да се оцени равнището на безработица, несигурната заетост, образованието, здравеопазването, качеството на околната среда, на въздуха и на водата, опазването на ресурсите, достъпа до основни услуги и т.н. В заключение, трябва следователно да направим всичко възможно да въведем, наред с брутния вътрешен продукт, социални и екологични показатели за улесняване на политиката за регионално сближаване, чиято цел е устойчиво развитие, основано на трите стълба от икономически фактори, социални фактори и околна среда. Elie Hoarau: (FR) (започва без микрофон) ... има повече от 250 региона в своите 27 държави-членки. Не всички региони са хомогенни. Съществуват големи различия между тях по отношение на благосъстояние, развитие и жизнен стандарт. За да намали различията и да направи регионите по-конкурентоспособни, Европейският съюз приложи политика на регионално сближаване, основана на солидарността и снабдена с необходимите финансови ресурси: Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. Независимо от това, въпреки постигнатия напредък, е нереално да считаме, че различията ще изчезнат през 2013 г. или дори през 2020 г. Следователно е препоръчително да запазим принципите на политиката на сближаване и съответните финансови средства и след 2013 г. Естествено, политиката на регионално сближаване трябва да се преследва заедно с други стратегии, като стратегията "ЕС 2020". Но тя трябва да се преследва независимо от стратегията и трябва да гарантираме, че не се поглъщат средства, отпуснати за политиката на сближаване, под претекст за регионална цел на стратегията "ЕС 2020". Парламентът трябва да бди зорко, тъй като това е от съществено значение за всички региони, особено за тези, които срещат трудности, и по-специално най-отдалечените региони. Giancarlo Scottà: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бъдещата регионална политика и политика на сближаване трябва да бъде приведена в съответствие с приоритетите на стратегията "Европа 2020" и следователно да се съсредоточи върху целите за устойчиво развитие, социално приобщаване и заетост. Трябва да подкрепя ефективното развитие на европейските региони, като изглажда различията между тях и подчертава специфичните характеристики на онези от тях, чието регионално развитие все още е изправено пред предизвикателства. Проектите трябва да вземат предвид по-слабо развитите региони, които са най-сериозно засегнати от кризата. Новите предизвикателства, като гъстотата на населението в някои райони и обезлюдяването в други, по-специално в планинските райони, заедно с изменението на климата, трябва да се решат чрез конкретни действия, които укрепват участието на местно и регионално равнище. Подходът, който обхваща всички равнища, трябва да стимулира интегрираното развитие на необлагодетелстваните региони посредством участието на местни и регионални органи, както и на гражданското общество. Призовавам Комисията да вземе предвид специфичните характеристики на всеки регион, а именно регионалните измерения на различните равнища на развитие, и да опрости процедурите по управление и контрол на финансираните проекти, за да гарантира тяхното ефективно и навременно изпълнение. Димитър Стоянов: Тази тема е много важна за мен, тъй като пет от шестте български региона са в топ 10 на най-бедните региони на Европейския съюз. Това е така, защото тези, които водеха България в нейния път към Европейския съюз, лъжеха българския народ, че в момента, в който България влезне вътре в Европейския съюз, милиардите от еврофондовете ще се изсипват като дъжд в нашата страна. Всички ние знаем, че това не е така. Тези хора се надяваха да сложат на ключови позиции свои представители, които да могат да прибират съответните комисионни от усвояването на еврофондовете. И сега, когато българският народ изгони тези хора от властта, в момента няма такива, които да могат да стъпят и да поемат, за да може България да усвоява ефективно европейските фондове. Едно неприятно признание, колеги - България е нова страна. Тя не може да се мери с Франция, с Германия, със старите страни основателки. Ние имаме нужда от вашето ноу-хау, така че тези политики, тези фондове да достигнат до хората, за които са предназначени и наистина да имаме политика на сближаване. Markus Pieper: (DE) Г-н председател, днес виждаме като цяло съгласие между всички групи в Парламента. Искаме стабилна политика на сближаване и структурна политика във всички европейски региони. Няма значение дали говорим за нетен платец или за някоя от по-бедните държави-членки; структурната политика остава най-силният израз на европейската солидарност. Помагаме на най-бедните региони да настигнат своите съседи, но също така помагаме на по-силните региони да останат конкурентоспособни. Европа ще може да се развива устойчиво в области като опазване на околната среда, промишленост и енергийни доставки и да завладява световни пазари само ако може да направи най-добрите технологии още по-добри. За да гарантираме постигането на тези цели, се нуждаем от ясни и справедливи правила. Това означава, че по-бедните региони трябва да останат в центъра на политиката на сближаване. Колкото по-нисък е брутният вътрешен продукт (БВП) на даден регион, толкова по-голяма помощ следва да получи от нас. Всеки, който поставя под въпрос използването на БВП като показател, като Зелените и, за съжаление, някои либерали и социалисти, атакува корените на европейската солидарност. БВП е гаранцията, че социалните възможности, образованието и заетостта ще бъдат изцяло взети под внимание. Бедните региони често не могат да им осигурят адекватно равнище, търпят неуспехи също по отношение на защитата на околната среда. Поради това БВП трябва да остане надежден показател за регионалната политика. Трябва да разчитаме на местните органи и федералните провинции, когато става дума за регионалната политика. Искаме да приложим стратегията "Европа 2020" на базата на изпитания принцип на съвместно разработване на програми, съвместно администриране и регионално съфинансиране. Поради тази причина не трябва да допуснем призивите за отделни фондове на ЕС за заетостта, опазването на климата и енергията да се превърнат в реалност. Ако сменим регионалната политика с по-силна секторна политика, единствените победители ще бъдат нови агенции на ЕС, а нашите местни органи и федерални провинции ще бъдат просто зрители по отношение на регионалната политика и политиката на сближаване. Много се радвам, че Европейският парламент зае ясна позиция от името на регионите по отношение на приемането на европейската идея. Не можем да принудим хората да я приемат. Приемането трябва да се развива отдолу нагоре, като част от регионалната политика. Alejandro Cercas: (ES) Г-н председател, през следващите няколко месеца ще трябва да обсъдим и да вземем решение относно бъдещата организация на структурните фондове, които са от съществено значение за излизането ни от кризата и за прилагането на стратегията "Европа 2020". Считам, че когато дойде времето, ще бъде важно да се поучим от опита и да подкрепим две решения: решението за запазване на Европейския социален фонд (ЕСФ) в рамките на основните правила, регулиращи Кохезионния фонд и политиката на сближаване, но и решението за запазване на целите, правилата и бюджета на ЕСФ, без да ги изменяме. Защо? Защото, госпожи и господа, ЕСФ трябва да продължи да осигурява обучение и да подготвя работниците за навлизане на пазара на труда и за социално сближаване, тъй като за това е създаден. Необходим ни е сега, ще ни е необходим и в следващите няколко години, не само за да градим пътища. Защото основните активи на Европа са нейните хора и ако ЕС иска да играе роля и да поддържа своя социален модел, ще трябва да продължи да обучава своите хора. Не можем да използваме ресурсите си по-добре, отколкото ако ги използваме за целта, за която са създадени. Това обаче трябва да се прави в рамките на цялостната структура, по балансиран начин, с взаимодействие в рамките на политиката на териториално сближаване. Marian Harkin: (EN) Г-н председател, член 4 от ДФЕС изброява правомощията, споделени между Съюза и държавите-членки. След вътрешния пазар, социалната политика е следващата в списъка, следвана от икономическото, социалното и териториалното сближаване. Това дава представа за приоритетите в Договора. След това член 9 ясно посочва, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът следва да взема предвид изискванията, свързани с насърчаване на високо равнище на заетостта, осигуряване на адекватна социална закрила, борба срещу социалното изключване и висококачествено образование, обучение и опазване на човешкото здраве. Това се подчертава в член 10 от нашата резолюция относно бъдещето на Социалния фонд и за мен е от решаващо значение. Това ни дава нашата рамка. Съгласна съм с много от ораторите, които твърдят, че се нуждаем от рамка за взаимодействие между всички европейски политики и структурните фондове. В действителност то трябва да бъде движещата сила, която да ни помогне да постигнем целите на "ЕС 2020". Съгласна съм и с г-н Андор, който казва, че гражданите на ЕС очакват системи, насочени към резултатите. Необходима е също по-голяма прозрачност и спешно опростяване на фондовете. Редовно се срещам с доброволни, обществени и други групи, които имат достъп до фондовете. Те имат сериозни проблеми с бюрокрацията, с която се сблъскват. Но проблемът е не само в бюрокрацията: има и неяснота по отношение на тълкуването на правилата и разпоредбите. Обсъждаме въпроса за опростяването отново и отново в комисията и в пленарната зала, но нищо не се променя. Във връзка с правилата и разпоредбите, колега наскоро ме попита защо настояваме "да се налива пясък във всеки подвижен елемент". Предвид това наистина трябва да решим въпроса. Може би можем да започнем да го правим както трябва този път. Накрая искам да подчертая отново и да се уверя, че член 9, или "социална клауза", е отразен във всички наши политически решения, защото това наистина ще доведе до сближаване в ЕС. François Alfonsi: (FR) Г-н председател, първо искам да изразя нашия ангажимент към политиката за регионално развитие. Считаме, че регионът е подходящото равнище, на което да се структурират европейските икономически политики. В действителност той притежава естествена способност да издържи на глобализацията и следователно да поддържа заетостта и да гарантира справедливото й разпределение в Европа. Второ, политиката на териториално сближаване трябва според нас да бъде част от дългосрочното бъдеще. Прагът от 75% от БВП естествено ще бъде подновен през 2014 г. Но хората считат ли, че ако най-бедните региони преминат прага от 75% в бъдеще, европейското териториално сближаване ще бъде пълно? Може ли разликата между 75% за най-бедните и 150% и повече за най-богатите - двойно повече - да показва изпълнението на целите на Европа по отношение на териториалното сближаване? Затова трябва да имаме дългосрочна визия за европейската политика на сближаване. Струва ми се, че днес можем да заложим праг от 90%, като в същото време отдадем приоритет на тези, които все още са под 75%. И накрая, по отношение на приоритетите на политиката: мнозина говориха за социалното сближаване, в частност чрез Европейския социален фонд (ЕСФ), за борбата срещу глобалното затопляне и за презграничното териториално сътрудничество, което е приоритет и на Комисията; няма да се спирам на този въпрос. Искам да наблегна на насърчаването на многообразието в Европа. То е изразено главно на равнището на регионите и тяхното културно наследство и е актив, който ще бъде отчетен и подчертан в контекста на политиката за регионално развитие. Kay Swinburne: (EN) Г-н председател, специалната комисия на Парламента по финансовата, икономическа и социална криза заключи, че един от ключовите инструменти за подпомагане на икономическото възстановяване следва да бъде финансирането на сближаването във всички региони на ЕС. Хората в моя Уелс понастоящем получават средства за сближаване и като знаем колко сериозно частният сектор в региона беше засегнат от икономическата криза, аз и мнозина други осъзнаваме стойността на тези средства за потенциалното трансформиране на икономиката. Средствата, разбира се, трябва да се използват за устойчива проекти, от което много малки и средни предприятия (МСП) да се възползват пряко и косвено, за да се гарантира възвръщаемост на инвестициите за една бъдеща програма за инвестиции в регионите. Средствата за сближаване следва да представляват механизъм за стимулиране на икономическия растеж в целия ЕС, но трябва да имат конкретна цел, като подпомагане на МСП и предприемачите, които са гръбнакът на нашата икономика. Инвестициите, а не разходите, трябва да бъдат целта преди и след 2013 г. Charalampos Angourakis: (EL) Г-н председател, в разискването относно т.нар. политика на сближаване в Европейския съюз не бяха посочени основни характеристики: първо, фактът, че никоя политика на сближаване на ЕС не може да премахне неравенствата в растежа, причинени от капиталистическия начин на производство, което функционира единствено с цел печалба за капитала. Второ, фактът, че парите, предоставени от Европейския съюз на регионите, не са предназначени да задоволят нуждите на обикновените хора, а за проекти, необходими на капитала. Трето, фактът, че дебатът за намаляване на ресурсите служи на интересите на големи капиталистически групи, и четвърто, фактът, че плановете на капитала за бъдещата политика на сближаване служат на по-бързото капиталистическо преструктуриране и на стратегията в ущърб на обикновените хора "ЕС 2020", която се използва и в Гърция, за да се реформира държавата въз основа на плановете Kapodistrias и Kallikratis. Според мен изглежда, че единствено социализацията на средствата за производство може да реши проблема и да доведе до действително сближаване на нашия континент. Juozas Imbrasas: (LT) Всички знаем много добре, че целта на политиката на сближаване на Европейския съюз е да се намалят различията в развитието между държавите-членки и регионите. Искам обаче да обърна внимание на факта, че когато се прилага тази мащабна програма в регионалната политика, тя трябва да обхване всички региони на Европа, и съм съгласен с мнението, че политиката не трябва да бъде национализирана. Трябва да гарантираме стабилен и устойчив икономически растеж и създаване на работни места. Стабилната и финансирана в подходяща степен регионална политика на ЕС е основата за постигане на социално, икономическо и териториално сближаване. Както винаги (както и досега), следва да се отдели по-голямо внимание на регионите, които изпитват затруднения. Добре е, че в следващия програмен период има планове за заделяне на финансови средства за инвестиции, необходими за изпълнение на градски и крайградски проекти, без да се намалява финансирането на селските райони, защото градовете имат положително въздействие върху икономиката на околните селски райони. В случая най-важните аспекти на обсъждането следва да бъдат следните: обхватът на политиката на сближаване на ЕС, валидността на целите, връзката със стратегията 2020 и възможностите за прилагане на политиката на сближаване на ЕС и за опростяване на процедурите. Angelika Werthmann: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, структурните фондове и Кохезионният фонд са инструменти за финансиране на регионалната политика на ЕС, които целят да се преодолее разделението в развитието на регионите и да се насърчи регионалното сближаване. Бъдещите предизвикателства пред нашата политика на сближаване, като глобализацията, демографските промени, изменението на климата и енергийните доставки, взаимодействат помежду си по много сложен начин. Поради ограничените ни ресурси следва да се съсредоточим върху ключовите си приоритети и да вложим повече усилия за постигане на взаимодействие между различните политики. Подкрепям призива за опростена, ясна и прозрачна система за преход на политиката на сближаване след 2013 г. Преструктурирането на политиката зависи от това, дали всички заинтересовани страни - регионите, държавите-членки и ЕС - са в състояние да отговорят бързо на новите предизвикателства. Csaba Őry: (HU) Сега, когато отделните политики и насоки за стратегията 2020 са на път да бъдат приложени на практика, трябва да разберем, че не знаем почти нищо за тяхното финансиране или финансова основа. Подчертавайки значението и необходимостта от политиката на сближаване, в известен смисъл също искаме да гарантираме, че в предстоящото разискване на бюджета въпросната обща европейска политика ще стане консолидирана, а не разпокъсана. Няма съмнение и беше посочено от мнозина, че създаването на работни места и повишаването на заетостта са сред най-важните приоритети, но също така знаем, че европейските пазари на труда изпитват структурно напрежение. Докато в някои области липсват хора с необходимите квалификации и умения за наличните работни места, то в други висококвалифицирани хора се борят да си намерят работа поради липса на подходящи работни места. Очевидно е, че тук Европейският социален фонд играе ключова роля с политики, насочени към премахване на различията и към сближаване. Не говорим за големи проекти. Става дума за малки проекти и по-голяма гъвкавост. Одобряваме и подкрепяме идеята за единна политика и взаимодействие в контекста на политиката на сближаване, но искам да подчертая също, че по отношение на Социалния фонд се нуждаем от повече гъвкавост и прозрачност и от по-малко правила. В този смисъл по отношение на Социалния фонд следва да има отделни правила и аз приветствам изявлението на члена на Комисията за въвеждане на ориентирана към резултатите оценка, като се има предвид, че най-големият проблем с тези политики - който освен това подкопава авторитета им - е често фактът, че не можем да видим резултатите от изразходваните средства в определени области. Georgios Stavrakakis: (EN) Г-н председател, сигурен съм, че не е необходимо г-н Хаан да бъде убеждаван, че политиката на сближаване е една от най-успешните политики на ЕС, резултатите от която повлияха върху живота на милиони граждани, където и да живеят в Европа. Сигурен съм, че не е необходимо г-н Андор да бъде убеждаван в успеха на социалните аспекти на политиката на сближаване, благодарение на силното взаимодействие между ЕСФ и ЕФРР. Нито другите двама членове на Комисията, занимаващи се с европейските фондове за селските райони и рибарството, трябва да бъдат убеждавани, че работят по-ефективно заедно с други фондове, както беше преди, отколкото когато работят самостоятелно, както в текущия период. Аз съм сред онези, които очакват в следващия период да имаме предложения за още по-силно взаимодействие между стабилна политика на сближаване и всички други фондове, въз основа на факта, че всички те заедно могат да осигурят много по-добри резултати, отколкото всеки един поотделно. Но по неясна за мен причина някои хора в Комисията призовават за подход на секторни инструменти, пренебрегвайки (според мен) реалните условия на място. В заключение, това, което казваме в нашата резолюция, за която силно се надявам и считам, че ще бъде приета с голямо мнозинство по-късно днес, е подкрепено не само от залата, но и от повечето държави-членки, всички 271 региона на Европа и хиляди местни органи. Според мен, ако Комисията следва пътя на разпределяне на средствата на ЕС по сектори, ще се озовем в уникална и конфликтна ситуация, в която Комисията ще бъде от едната страна, а всички останали - Парламентът, Съветът и регионите - от другата. В следващите няколко седмици страната, която счита, че бъдещите политики на ЕС ще бъдат най-добре обхванати в рамките на интегриран подход към планиране, прилагане и резултати, ще трябва да се ангажира в сериозна борба със страната, която смята, че верният път е разпределянето на средствата на ЕС по сектори. Бъдете сигурни, че ще се изправим срещу вас, просто защото това е грешната посока. Riikka Manner: (FI) Г-н председател, г-да членове на Комисията, политиката на сближаване не е просто въпрос на солидарност: тя е отчасти средство за създаване на добавена стойност за цяла Европа. В нашия регион например има голям опит, както и много голям потенциал на базата на природни ресурси. Можем да постигнем целите, които са тясно свързани и с "Европа 2020", само с ефективна политика на сближаване, която обхваща цяла Европа и разполага с достатъчно средства в бюджета си за периода, който започва през 2014 г. В следващия финансов период ще бъде важно да продължим да се опитваме да изгладим различията между държавите по отношение на БВП. Освен това е абсолютно необходимо да се обърне внимание на настоящите региони по Цел 2 и на специфичните предизвикателства, пред които са изправени. Призовавам ви, г-да членове на Комисията, във връзка с член 174: слабо населените райони, планинските райони и островите също трябва да бъдат взети под внимание в следващия програмен период на политиката на сближаване и по отношение на финансирането, както досега, и с много успех. Накрая искам да изразя своята благодарност за възможността да участвам в това много важно разискване. Konrad Szymański: (PL) Г-н председател, считам, че когато планираме промени, които са толкова стратегически, трябва много внимателно да отчетем опита от миналото. Този опит ни показва ясно, че когато средствата бяха изразходвани за инвестиции в материалната инфраструктура и в съответствие главно с критерия за БВП, разходите донесоха предимства за целия Европейски съюз - както за държавите-членки, които са нетни платци, така и за тези, които са нетни бенефициери. Ускоряването на процеса на намаляване на различията в равнището на развитие на инфраструктурата укрепи общия пазар и улесни инвестициите, които в крайна сметка продължават да текат най-вече от нетните платци към нетните бенефициери. Това породи европейската добавена стойност, за която говорим толкова много днес. Поради това ме безпокои, че планираме реформа на политиката на сближаване и добавяне на нови критерии - много неясни социални и екологични критерии - в системата за разпределяне на средствата. Парите следва да продължат да служат на най-бедните региони, определени с измерими критерии, по-специално във връзка с постигането на целите по отношение на материалната инфраструктура. Nikolaos Chountis: (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, всички знаем, че целта на Европейския социален фонд е да намали разликата в просперитета и да насърчи икономическото и социалното сближаване. Но днес, в годината на борбата с бедността, Европа е в рецесия, равнището на безработицата е високо, предприятия се закриват и следователно постигането на тази цел виси на косъм. Г-да членове на Комисията, по мое мнение трябва незабавно да преразгледате приоритетите на европейските фондове, включително и на Европейския социален фонд. Искам обаче да ви кажа, че ние виждаме абсурдите и парадоксите в икономическите ви политики. С други думи, вие - Комисията, МВФ и Европейската централна банка - наложихте отвратителен меморандум на Гърция, който съкращава публичните разходи, заплатите, доходите. В същото време обаче на моите въпроси към Комисията, защо се бави получаването на средствата на Общността от страна на Гърция, отговорът беше: недостатъчната ликвидност на публичните финанси, с други думи, същността на политическия меморандум. Можете ли да ни обясните, г-н член на Комисията, как Гърция може да повиши получаването? Няма ли абсурд, парадокс в икономическите политики? Jaroslav Paška: (SK) Понастоящем използваме почти една трета от бюджета ни за политиката на сближаване на ЕС за периода 2007-2013 г. Съгласно някои нови предложения част от този бюджет ще бъде пренасочен след 2013 г. за изпълнение на целите на стратегията "Европа 2020". Но в рамките на Комитета на регионите представители на градовете и регионите ни предупреждават да не намаляваме значително средствата за регионалната политика. Според мен следва да обърнем много сериозно внимание на обективните им доводи. Ясно е например, че трябва да продължим да подкрепяме регионите, които още не са достигнали дори 75% от средния брутен вътрешен продукт на Европейския съюз. Разпределените за тях финансови ресурси следва да бъдат насочени приоритетно към изграждане на основната инфраструктура, подкрепа на човешките ресурси и заетостта, по-големи инвестиции в областта на науката, изследванията и иновациите, и зелен растеж. Също така трябва да се опитаме да подобрим връзките между регионалните и местните структури и да намалим бюрократичната тежест. Чрез подобна добре обмислена, балансирана регионална политика можем също така да способстваме за успеха на новата стратегия "Европа 2020". Diane Dodds: (EN) Г-н председател, в момент, когато държавите-членки намаляват публичните разходи, в Обединеното кралство нашето правителство се опитва да ревизира социалноосигурителната система, с цел работниците да плащат повече. В този контекст считам, че фондовете като ЕСФ играят важна роля за осигуряване на възможности да бъдат наети на работа тези, които са трудно достъпни и с ниска квалификация. Ние в Северна Ирландия получаваме значително финансиране от ЕСФ, което се администрира от Министерството на обучението и заетостта, и забелязвам, че в неотдавнашно проучване на Камарата на лордовете относно ЕСФ се отбелязва, че ЕСФ продължава да има значителен принос за подкрепа на икономическия растеж в Северна Ирландия, насочен към създаване на икономика, основана на знанието, с висококвалифицирана и гъвкава работна сила. Следователно е от съществено значение бъдещите проекти в рамките на ЕСФ и средствата, отпуснати за тях, да могат да се разглеждат в контекста на вътрешни схеми, много от които имат сходни цели. Подобно обединено и целенасочено мислене само може да донесе по-голяма отплата. Регионалната гъвкавост е от изключително значение за успешното функциониране на ЕФС. Считам, че след 2013 г. ограничените ресурси на ЕСФ следва да продължат да бъдат насочени към подпомагане на най-трудно достъпните и най-ниско квалифицираните да намерят работа или да се върнат на работа, като им се предостави достъп до обучение и по-нататъшно образование. Erminia Mazzoni: (IT) Г-н председател, настоящата резолюция е от основно значение, тъй като отчита важното изискване за обновяване, свързано с изготвянето на антикризисна политика за 2020 г., като постига баланс между необходимите иновации и спазването на основните принципи на политиката на сближаване. Това е и трябва да продължи да бъде основата на европейската интеграция. Трябва да продължи да играе важна роля като инструмент за изглаждане на различията между държавите-членки, като в същото време укрепва регионалната идентичност. Затова, независимо от архитектурата на политиката на сближаване и потвърждавайки стойността и значението на управлението на различни нива, на партньорството и на интегрирания подход като основни принципи, резолюцията потвърждава предимствата на съчетаването на БВП, който трябва да остане единственият критерий за определяне на допустимостта, с нови и по-значими показатели, с единствената цел за анализ и оценка; необходимостта да се въведат нови правила за Европейския социален фонд, заедно с общите разпоредби относно политиката на сближаване; и необходимостта от опростяване на процедурите и използването на инструментите за финансов инженеринг, като каза и г-н Хаан. Имам предвид изказването на г-н Хаан, по-конкретно когато споменава важността на запазването на Пакта за стабилност в контекста на политиката на сближаване. Всичко това е много хубаво, но за да се постигне целта, жалкото споразумение, което предвижда, че разходите за инвестиции трябва да се изчисляват в рамките на параметрите на Пакта за стабилност, трябва да бъде премахнато или изменено, защото би било все едно да искаме повече разходи за инвестиции, а след това да ги намаляваме. Предизвикателствата пред Европейския съюз са сериозни: заетост, растеж, развитие и конкурентоспособност. Това са целите на Европейската стратегия, която предвижда интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Както казаха мнозина, можем да се справим с тях само ако бъдещата европейска финансова рамка отчита значението на регионалната политика, за да се постигне истинско икономическо, социално и териториално сближаване, и ако е в състояние да гарантира подходящо финансиране въпреки ограничените ресурси, като се води политика, при която целите се определят в съответствие с приоритетите и се измерват с резултатите. Victor Boştinaru: (RO) Досега политиката на сближаване е успешно средство за намаляване на различията между държавите-членки и за показване на солидарност, която е основна ценност на ЕС. Важно е обаче да се намали дисбалансът не само в името на Европейския съюз, но и заради всеки отделен гражданин и регион, което изисква не само човешки ресурси, но и достатъчно финансови средства. Настоящата политика на сближаване изисква подобрения без съществени изменения. Преди всичко трябва да се противопоставим на повторната й национализация и на намаляването на средствата за нея. Сега, когато богатите или по-малко богатите държави-членки са засегнати от последиците от икономическата криза, орязването на бюджета, определен за политиката на сближаване, ще означава да се изложат на опасност всички успехи през последните години, както и намаляването на различията, с които се борим. Затова съм съгласен с мнението на председателя на Комисията, г-н Жозе Мануел Дурау Барозу, че бъдещият бюджет на политиката на сближаване трябва да бъде поне равен на настоящия. В противен случай ще останем само с хубави думи и ще подкопаем европейския проект. Ivars Godmanis: (EN) Г-н председател, резолюцията е стратегически много добре написана. Трябва да я подкрепим. Обаче трябва да открием настоящите проблеми. Искам да посоча на члена на Комисията, че към 1 септември коефициентът на усвояване на средствата от Социалния фонд е едва 18%, което е двойно по-малко - двойно по-зле - в сравнение с предходния период. Седемнадесет държави-членки са на по-малко от 18%. Някои от тях останаха на 10% или 11% усвояване на средствата от Социалния фонд. Няма модел: държавите с най-голям дефицит не показват най-нисък процент на усвояване. Факт е обаче, че някои държави останаха на 10% през цялата 2010 г. Комисията трябва да изясни положението. Ако погледнем другите фондове - Регионалния и Кохезионния - ситуацията не е по-добра. Общият коефициент на усвояване е 17,95%. Освен това 60% от държавите-членки имат по-нисък коефициент от посочения. За някои от тях цифрата е три пъти по-малка. Съветът намали средствата по проекта на бюджет за 2011 г. до по-малко от 1 000 милиона евро, тъй като държавите-членки нямат ясна представа за изпълнението на техните задължения. Ние в комисията по бюджети подкрепихме искането на комисията по регионално развитие за възстановяване на средствата в проекта на бюджет. Въпросът е дали ще е възможно средствата да бъдат усвоени. Ако не е, няма смисъл да говорим за светло бъдеще. Roberts Zīle: (LV) Благодаря, г-н председател, г-н член на Комисията, считам, че проектът, изготвен от г-жа Хюбнер, бивш член на Комисията, отговарящ за регионалната политика, е балансиран и всъщност добър. Всички знаем, че кризата постави предизвикателство за много държави-членки, които са нетни платци, в резултат на което е налице натиск за намаляване на средствата в следващата финансова перспектива. В такъв случай основната позиция, която политиката на сближаване представлява, е от съществено значение. Но е важно всички ние да не се объркваме, а да бъдем малко по-консервативни и да не изоставяме двете основи на политиката на сближаване, а именно, че тя е независима политика, чиято основна цел е и ще продължи да бъде изравняването на развитието на по-слабо развитите региони и останалата част от Европейския съюз, и второ, че брутният вътрешен продукт на глава от населението по паритета на покупателната способност въпреки всичко е главният критерий. Ако пренебрегнем двете основи, всички други разисквания (като например как по-добре да съчетаем политиката на сближаване и постигането на целите на Европейския съюз за 2020 г.) няма да постигнат нищо, дори и с "ЕС 2020" в контекста на политиката на сближаване. Благодаря. Thomas Mann: (DE) Г-н председател, тук не говорим за някакви дребни пари. За периода от 2007 г. до 2013 г. за Европейския социален фонд (ЕСФ) са отпуснати 75 милиарда евро, а това се равнява на почти 8% от бюджета на ЕС. Тъй като Брюксел ще предостави парите на ЕСФ едва когато държавите-членки поемат отговорност за съфинансиране, това означава, че ще има около 150 милиарда евро за създаване на повече и по-добри работни места. За щастие, средствата от ЕСФ не се използват за финансиране на ненужни изследвания, а вместо това отиват директно при хората, които се нуждаят от тях. Това е, което го прави толкова ценен и което дава възможност хората да се възползват от него, включително трайно безработни, имигранти, млади хора, които имат възможност да завършат училище, когато не са успели от първия път, десетки хиляди хора, които се обучават и преквалифицират, служители, които искат допълнително обучение, и начинаещи предприемачи. Спектърът от целеви групи е широк. Какво ще се случи след 2013 г.? Държавите-членки трябва да използват по-ефективно средствата и трябва да отчетем специфичните характеристики на отделните региони. Според мен е необходим индивидуален подход, "отдолу нагоре", и ефективна координация с програми като "Дафне" и "PROGRESS". Аз съм за по-голяма гъвкавост, по-опростено управление и по-прозрачно разпределяне на средствата. Но съм против отделна правна рамка за ЕСФ. Считам, че трябва да остане в регулаторната рамка на структурните фондове, което ще гарантира, че допустимостта на разходите се регулира на равнището на държавите-членки. Затова заедно с 45 членове на ЕП внесохме предложение за изменение 1 и ви призовавам да го подкрепите в предстоящото гласуване. Евгени Кирилов: (EN) Г-н председател, всички сме съгласни, че политиката на сближаване има много положителен ефект до момента. Това е видно и признато. Но съществуват различни идеи относно политиката на сближаване след 2013 г. Трябва да доразвием политиката и да я приспособим към новите предизвикателства и реалности, като градим върху постиженията си, а не като я преобразим изцяло. Това е еднакво важно и за основните й принципи, и за бъдещия бюджет. Необходими са действия, подкрепени с подходящи ресурси от ЕС и от националните бюджети. Комисията по бюджети наскоро подчерта, че ще се положат усилия да се избегнат големи загуби по отношение на отпуснатите средства от структурните фондове в бъдеще. Силно се надявам, че новите държави-членки няма да попаднат в категорията на големите губещи. Ето защо орязването на средствата за сближаване не може да бъде вариант. Въпросът е не само финансов, а ще окаже отрицателно въздействие и върху принципите на солидарност. Pat the Cope Gallagher: (GA) Благодаря, г-н председател. Искам да кажа няколко думи относно политиката на сближаване. (EN) Бъдещето на политиката на сближаване се чертае в контекста на нарастваща безработица и свиващи се публични финанси в Европа. Възможно е граничният западно-централен регион в моята държава отново да попадне в рамките на 75% до 100% от БВП на ЕС. Трябва да се въведат мерки за периода след 2013 г., които признават промененото икономическо положение в Ирландия и в посочения регион по-конкретно. В центъра на вниманието на програмите по Цел 2 трябва да бъде изграждането на капацитета на регионите, с цел да се допринесе ефективно за развитието на по-зелена, по-интелигентна и по-устойчива икономика в Ирландия и в останалата част на Европа. Регионалните полети в посочения регион са икономически и социално необходими. Следователно трябва да се запази публичното финансиране на услугата, тъй като тези вътрешни полети няма да оцелеят икономически в противен случай. Трябва да се запази подкрепата на ЕС за трансграничното сътрудничество в Ирландия. Трансграничното сътрудничество може да се справи с разпокъсаността в граничните региони по отношение на пазара на труда, моделите на търговията и инфраструктурата. Sophie Auconie: (FR) Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, днес е изключително важен политически ден за бъдещето на регионалната политика на ЕС. Причините са две. Първата е, че тази сутрин ние, членовете на ЕП, обединяваме сили и отправяме нашите искания към Европейската комисия и европейските министри. Искаме да се възползваме от нашите успехи с тази ключова политика и да я изменим, така че да стане по-достъпна и по-прозрачна. Искаме стабилна, добре финансирана политика, която наистина спомага икономическото развитие за всички наши региони. Искаме опростени правила и то не само на думи, а приложени по отношение на ръководителите на проекти и потенциалните бенефициери. Искаме да се обърне специално внимание на най-отдалечените градове и региони. Работих по резолюцията в работна група и парламентарната комисия по регионално развитие. Подкрепих нуждите на потенциалните бенефициери и успях да гарантирам, че са взети под внимание и приспособени към нуждите, изразени в нашите региони. Искам обединена и социална Европа, основана на побеждаваща, амбициозна Европа. Второто изключително важно събитие днес: следобед 140 региона ще се обединят и техните 140 регионални председатели, заедно с членове на ЕП, представляващи 85% от населението на ЕС, ще поемат в символичен поход към Европейската комисия - ще се видим по-късно, г-н член на Комисията - за да демонстрираме степента, в която всички ние, регионите и Парламентът, сме наясно със значението на политиката на сближаване за предприятията, гражданите, социалната сфера и икономиката, и заедно ще покажем степента, в която тази първа силна политическа кампания е кампания на хората, ясно послание до Европейската комисия пряко от регионите. Ricardo Cortés Lastra: (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, искам политиката на сближаване след 2013 г. да продължи да бъде основният пример за солидарността в рамките на ЕС. Искам политиката на сближаване да бъде истински отговор на кризата и последиците от нея, а за да го постигнем, от съществено значение е да се включи в стратегията "Европа 2020", и по-конкретно в целта за създаване на работни места. Политиката на сближаване трябва да бъде все по-отворена и гражданското общество трябва да играе по-голяма роля в изготвянето и управлението на проектите. Важно е в Комисията да гледате на политиката на сближаване като на инвестиция, а не разходи, и като на възможност за създаване на доверие и устойчиво развитие. Не искам политиката на сближаване да пренебрегва специфичните нужди на най-затруднените социални групи, тъй като това не е съвместимо с интегриран подход или с по-стратегическа концепция, която инвестира в секторите на бъдещето. С една дума, както казваме толкова много пъти, нуждаем се от политика на сближаване, която е солидна, добре финансирана и която присъства във всички региони на Европейския съюз. Edit Bauer: (HU) Г-да членове на Комисията, госпожи и господа, днес се каза много за регионалната политика и политиката на сближаване. Искам да обърна внимание на Европейския социален фонд, който има основна роля и значение в политиката на сближаване, тъй като ако големи групи изпитват затруднения, всички имаме проблем с политиката на сближаване. Ролята на Европейския социален фонд ще бъде засилена със стратегията 2020, тъй като възможностите на работниците да бъдат наети на работа е ключов въпрос. Искам да обърна внимание на два въпроса. Първо, да гарантираме втори шанс. Трябва да предоставим втори шанс на хората, загубили работата си по време на кризата, която ускори някои процеси на глобализацията, като сериозното пренасяне на масовото производство извън Европа, и на тези, които не могат да използват уменията си на пазара на труда, защото не се търсят. Това ние наричаме "разминаване на уменията". Втори шанс трябва да се предостави и на онези, които не разполагат с възможности да бъдат наети на работа поради липса на каквато и да е квалификация, като отпадналите от образователната система. Второ, стратегията 2020 да повиши равнището на заетост сред жените с 25%. Това обаче ще бъде възможно само ако държавите-членки могат да предоставят, с помощта на Европейския социален фонд, необходимата подкрепа в областта на услугите, особено грижите за деца и възрастни хора. Тъй като подкрепата е често по-малка от нужната, вероятно правилата ще трябва да бъдат по-гъвкави, отколкото за проектите, финансирани от големите структурни фондове. Абсолютно неизбежно е да се гарантират по-строги надзор и оценка, за да се направи финансирането по-прозрачно и по-ефективно. Kerstin Westphal: (DE) Г-н председател, г-н Хаан, г-н Андор, госпожи и господа, не е нужно да подчертавам колко важна е политиката на сближаване и регионалната политика за това, да живеем и растем заедно в Европа. Считам, че в бъдеще регионалната политика и политиката на сближаване трябва да се съсредоточи в по-голяма степен върху нашите градове. Градовете са важна движеща сила за развитието в Европа. В същото време понастоящем страдат от екологични, икономически и социални проблеми. Затова имам въпрос към г-н Хаан. Какви възможности съществуват според Вас за подчертаване на градското измерение? По-конкретно, г-н Хаан, наскоро посочихте в залата, че имате предвид определен процент от регионалното финансиране, който ще бъде запазен за подчертаване на градското измерение. Все още ли е така? Ако да, какъв процент имате предвид? Jan Olbrycht: (PL) Г-н председател, г-да членове на Комисията, учудващо е, че преди да е договорена следващата финансова рамка, често водим дискусии, чиято цел е да защитят политиката на сближаване, политика, която се доказа като една от най-ефективните и най-видимите в Европейския съюз. В действителност обсъждането на политиката на сближаване е до голяма степен обсъждане на Европейския съюз - какъв е той, как трябва да функционира и как да се разбира от гражданите. Не говорим само за пари, а също така дали наистина въвеждаме мерки, които водят до икономически растеж. Трябва да отчетем факта, че политиката на сближаване е много специален инструмент, тъй като съчетава намаляването на различията с подкрепата за мерки, които водят до по-голяма конкурентоспособност. Тези две цели не са несъвместими - те правят политиката на сближаване благоприятна за развитието. Струва си да го кажем, защото политиката не е акт на милосърдие, а политика от мерки за подпомагане на развитието. Затова тя е част от стратегията "ЕС 2020". Освен това си струва да кажем, че тя е единствената политика, която е изключително сложна от гледна точка на прилагането й, защото се основава на обща администрация заедно с държавите-членки. Това означава, че от една страна, използваните инструменти са изключително трудни и процедурите са много сложни, но от друга страна, тя води до сътрудничество между Европейския съюз, държавите-членки и местните органи. Така че нека не защитаваме политиката на сближаване само в контекста на новите икономически условия. Нека помислим как да я подобрим и укрепим. Salvatore Caronna: (IT) Г-н председател, в Брюксел се провеждат "Дни на отворените врати". Много общински и регионални представители обсъждат как да се справим със сериозните проблеми, пред които са изправени нашите градове, обсъждат предишните и настоящите потребности на работниците, на домакинствата и на малките и големите предприятия. Икономическата криза, засегнала нашите общества, затрудни всички ни да намерим подходящи решения на нов и сериозен социален проблем. В този контекст всички разбираме, че политиката на сближаване е единственият реален инструмент, с който разполагат регионите да се опитат да предложат решения. Затова можем да кажем, че през последните няколко години политиката на сближаване допринесе съществено за процеса на интеграция на всички региони. Сега трябва да я предефинираме за периода след 2013 г. и следователно се намираме в повратен момент. Затова е жизненоважно да избегнем определени рискове. Първият основен риск е от повторна национализация: това би било сериозна крачка назад. На следващо място, когато изготвяме бюджета за финансиране, трябва да заложим подходящи изисквания по отношение на по-слабите области, без да засягаме по-конкурентоспособните и по-развити региони. И накрая, важно е да опростим процедурите за тези, които са показали ефективност, и да направим по-правно обвързващи правомощията за наказване на онези, които не са. Очакваме Комисията да предприеме действия в това отношение. Regina Bastos: (PT) Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, след четири последователни години, в които равнището на безработицата спадаше, от 2004 г. до 2008 г., настоящата икономическа криза унищожи голяма част от постигнатия напредък. Равнището на безработицата в целия Европейски съюз скочи. В Португалия например, за съжаление, достигнахме рекордното равнище от 11%. Друго негативно явление е безработицата сред младите хора в ЕС. Така Европа преминава през период на трансформация и е изправена пред огромни предизвикателства. Кризата унищожи години на икономически и социален напредък и разкри слабостите в икономиките на държавите-членки, а съответно и в икономиката на самия ЕС. Стратегията "Европа 2020" ни показва пътя напред. ЕС трябва да активизира своите усилия за насърчаване на заетостта и социалното приобщаване като неразделна част от стратегията си за борба с икономическата и социална криза. Затова приветствам предложението за резолюция относно бъдещето на Европейския социален фонд (ЕСФ), което разискваме днес, защото въпросният фонд играе ключова роля за постигането на целите на "Европа 2020". Фондът е в действителност основният финансов инструмент, който дава възможност на ЕС да изпълни стратегическите цели на своята политика по заетостта чрез подобряване на образованието и обучението на гражданите на Европа. ЕСФ трябва да се утвърди като основната движеща сила на "Европа 2020" и да се използва от държавите-членки за инвестиране в нови умения, заетост, обучение и професионална преквалификация. Накрая искам да подчертая, че реформата на ЕСФ, която трябва да се извърши заедно с реформата на останалите структурни фондове, следва не само да улесни и опрости управлението и да повиши прозрачността, но също така да насочи средствата към резултати и постижения, които да донесат положителна промяна в живота на хората. Sergio Gaetano Cofferati: (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, няма съмнение, че структурните фондове са един от най-ефективните инструменти за формиране на европейските политики и преди всичко за гарантиране на стабилността на европейската икономика. Затова считам, че е много важно не само да ги потвърдим, но и да обърнем внимание на тяхната ефективност, като въведем един вид гъвкавост между фондовете. Имам предвид основно Европейския социален фонд, който е от решаващо значение днес, за да се гарантира качеството на бъдещите работни места в тази част на света. Със сигурност е важно да стимулираме възстановяването и растежа, но е необходимо да се съсредоточим върху конкурентни модели, които включват както качеството на това, което се произвежда чрез знание, така и качеството на начина, по който се произвежда. Качествените работни места са много важни за достойнството на хората, както и за възможността им за печалба. Считам, че Европейският социален фонд се нуждае от специфични и прости правила. Простотата не е враг на ефективността и качеството и ако има строг контрол, е още по-малко вероятно да доведе до действия, които нарушават правилата. Смятам, че опростяването и засиленият контрол следва да бъдат тясно свързани. По този начин наистина можем да предоставим на стратегията "Европа 2020" инструменти, които се доказаха като ефективни, но които показаха също така необходимостта от някои актуализации. Rosa Estaràs Ferragut: (ES) Г-н председател, първо искам да благодаря на работната група, ръководена от председателя на комисията по регионално развитие, която направи възможно днешното разискване. Със сигурност всички сме съгласни, че политиката на сближаване е ключовият елемент за постигането на целите на стратегията "Европа 2020", както и за постигането на европейската интеграция и икономическото, социално и териториално сближаване, залегнало в Договора от Лисабон, за което хората настояват толкова много. Това, което според мен трябва да направим сега, е да видим какви грешки сме допуснали и да подобрим досегашните си действия. Всички сме съгласни, че процесът трябва да бъде много по-гъвкав, трябва да има по-малко бюрократични препятствия и управлението трябва да бъде по-опростено. Също така регионите със специфични затруднения, като островите, планинските области, граничните и най-отдалечените региони, трябва да получат специално отношение. Брутният вътрешен продукт трябва да продължи да бъде основният критерий, въпреки че може да има и други показатели в други процеси на вземане на решения, и регионите и местните органи трябва да играят основна роля. Изглежда, че тук всички сме съгласни. Така че ще вървим по този път, но Комисията следва да изясни дали той е верният. Тя трябва да изясни дали ще имаме същите бюджети, което е абсолютно необходимо, за да няма губещи и всички региони да могат да постигнат напредък по отношение на иновации, конкурентоспособност, развитие, доходи и напредък, особено по време на криза, когато яснотата е необходима повече от всякога. Proinsias De Rossa: (EN) Г-н председател, съвместните политики са от съществено значение за постигане на резултати. От съществено значение е и наличието на механизъм за динамична промяна, която според мен се постига най-добре, като се ангажират структурирано всички заинтересовани страни. Основната роля, която услугите от общ интерес, включително социалните услуги, играят за икономическото, социално и териториално сближаване, за създаването на работни места и за подобряването на качеството на живот, до момента е пренебрегната в разискването. Докато разискваме как фондовете на ЕС да допринесат по-ефективно за сближаването, политиките на Съвета и на Комисията за фискална консолидация подкопават услугите от общ интерес, които са от съществено значение за сближаването. Без тях всички средства, които Европа може да влее в държавите-членки, ще бъдат безсмислени. Друг проблем е отрицателното влияние, което пазарните правила на ЕС оказват върху правото на регионалните и местните органи да поддържат и да инициират услуги от общ интерес, включително и социални услуги. Да, нека имаме по-ефективни фондове, ориентирани към резултатите, но трябва да спрем глупостта, лудостта да отнемаме основните обществени услуги от нашите общества. Tamás Deutsch: (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, считам, че силна и ефективна политика на сближаване е немислима без политическия консенсус - или политическото сближаване, ако щете - необходим за разработването и прилагането на политиката; въпросите и проектът на решение на председателя Hübner, смятам, подкрепят политическия консенсус между политическите групи, политическите семейства, а може би дори и между различните европейски институции. От тази гледна точка считам за неприемливи някои подвеждащи мнения, изказани в днешното разискване, по отношение на ролята на БВП като пръв и единствен показател и мярка за допустимост за подпомагане на регионалното развитие. Искам да изразя своята най-категорична и недвусмислена подкрепа за твърдото становище на г-н Olbrycht и г-жа Mazzoni, твърдото становище, което изказах в предишни разисквания в Европейския парламент, споделено и от г-н Хаан, че макар БВП да не отразява всички измерения на етапа на развитие, той все пак е най-надеждният показател, с който разполагаме. Очевидно на равнище държава-членка политиците могат да използват алтернативни показатели за отстраняване на недостатъците, ако има такива, и за отразяване на екологичните и социалните аспекти на развитието. Но за да се отстоява европейската солидарност и да се гарантира, че държавите-членки могат да напреднат успешно, е от съществено значение БВП да остане основният и единствен показател за разпределяне на средства на равнище ЕС. Sylvana Rapti: (EL) Г-н председател, Европейският социален фонд е инструмент, основен инструмент за изграждане на една по-добра Европа, с чиято помощ да заздравим солидарността между народите и държавите. Но както за всеки друг инструмент, е много важно да помислим как да го използваме. Г-да членове на Комисията, госпожи и господа, ако си представим Европейския социален фонд като чук, можем да го използваме да забием пироните, които ще запазят европейската конструкция стабилна. Ако обаче не внимаваме и изпуснем чука в краката си, няма да можем да продължим напред. Използвам метафората, за да илюстрирам, че дори и да създадем най-добрата конструкция, най-добрата инфраструктура, ако забравим, че я строим за гражданите на Европа, ще се провалим. Европейската конструкция трябва да бъде стабилна, за да живеят и просперират хората в нея, с достойни работни места с реални перспективи за бъдещето. Г-да членове на Комисията, никога не забравяйте, че основната инвестиция на Европейския социален фонд е човекът. Jan Kozłowski: (PL) Г-н председател, г-да членове на Комисията, политиката на сближаване следва да се запази и укрепи в новата финансова рамка. В съответствие с принципите на солидарност и субсидиарност, които са основни принципи на Съюза, политиката на сближаване следва да подкрепя регионите, които имат да наваксват най-много по отношение на инфраструктура, икономика, технологии, заетост или социална интеграция и които не са в състояние да преодолеят разликата със собствени ресурси. Подкрепата следва да бъде за интегрирани стратегии за регионално развитие, които съдържат цели, определени на национално равнище и на равнище ЕС. Политиката на сближаване трябва да излезе извън рамките на политика на териториално развитие и да включи секторни политики като транспорт, енергетика, образование, научни изследвания, развитие и заетост. Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Г-н Андор и г-н Хаан, политиката на сближаване е най-успешната и най-видима обществена политика на Европейския съюз. Също така е важен инструмент, който ще бъде много необходим на Съюза и в бъдеще. Конвергенцията на новите балтийски и централноевропейски държави-членки в никакъв случай не е завършено. Освен това средствата са необходими и на някои региони в Испания, Португалия и Гърция. Но е грешка да се смята, че единствената цел на политиката на сближаване е насърчаване на конвергенцията, при положение че това е най-всеобхватната интегрирана инвестиционна политика, подкрепяща целите на стратегията 2020. Голяма грешка е да се разделя политиката на сближаване. Това е равносилно на разпадането на Европейския съюз. Като член на комисията по земеделие и развитие на селските райони считам, че е много важно да се стремим към по-голяма степен на хармонизиране и взаимодействие между регионалната политика и политиката за развитие на селските райони в бъдеще. Anneli Jäätteenmäki: (FI) Г-н председател, политиката на сближаване е необходима и успешна. Според мен сега трябва да се осмелим да погледнем напред и да се запитаме дали средствата отиват където трябва и дали оказват въздействието, което целят. Парите се разпределят тук и там, но вече не и за най-бедните региони и където наистина са необходими. Считам, че е време да се запитаме дали политиката на сближаване следва да бъде национализирана, като общите средства на равнище ЕС се насочват само там, където са действително нужни. Второ, искам да кажа, че бюрокрацията безспорно трябва да бъде намалена: понастоящем 30-40% от наличните средства се харчат за нея, което определено е твърде много. Petru Constantin Luhan: (RO) Постиженията на политиката на сближаване на Европейския съюз и добавената стойност, която може да донесе за стратегията "ЕС 2020", са безспорни. Ролята, която политиката играе за повишаване на конкурентоспособността на регионите и за улесняване на способността им да се приспособяват, също трябва да се подчертае. Въпреки че приоритетите на политиката на сближаване следва да се съгласуват с целите на "ЕС 2020", считам, че трябва да има достатъчно гъвкавост, за да могат да се отчетат специфичните регионални особености и да се подкрепят по-слабите региони, с по-големи нужди, за да могат да преодолеят социално-икономическите затруднения и неблагоприятните природни условия и различията да се намалят. Стабилната, добре финансирана регионална политика на Европейския съюз, която носи ползи на всички региони в ЕС, е предпоставка за постигането на нашите бъдещи цели. Juan Fernando López Aguilar: (ES) Г-н председател, благодарен съм за възможността да участвам в разискване, което винаги е от голям интерес за колегите, които произхождат и живеят на острови, в моя случай например Канарските острови. Изказването ми е в съответствие с участието ми в разискването относно регионалната политика, съгласно член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което се проведе наскоро, и ще отбележа само три неща. Първо, искам да подчертая, че разискването относно икономическите, социалните и териториалните аспекти на политиката на сближаване трябва да бъде в съответствие с финансовата перспектива за периода 2014-2020 г. Не въпреки кризата, а точно заради нея, сближаването е по-важно от всякога. Второ, искам да подчертая, че политиката на сближаване не е секторна политика, а всеобхватна, което означава, че регионалното измерение на политиката на сближаване не може да се счита за специфична секторна политика, а по-скоро трябва да обхваща енергетиката, транспорта, съобщенията и иновациите. Трето, искам да подчертая, че тя е особено важна за островните територии, които са външни граници на Европейския съюз и следователно сигурността им е подложена на заплахи, свързани с незаконен трафик, както и с глобализацията. Andreas Mölzer: (DE) Г-н председател, както знаем, 27 държави-членки на ЕС, с голям брой региони, градове и общини и с население от 500 милиона, имат, разбира се, най-разнообразни нужди и проблеми. Освен това всяка инициатива на ЕС на равнище Брюксел има регионални и местни последици. От 70-те години на миналия век структурната помощ е на разположение за необлагодетелстваните региони, за да се гарантира, че растежът на икономиката и на просперитета е географски балансиран. Но гледайки настоящото положение, не изглежда да сме се приближили към постигането на целите. Например милиардите, отпуснати под формата на субсидии на регионите на Ирландия и Гърция, не ги предпазиха да изпитат пълната сила на финансовата и икономическа криза. Регионите, които изгубиха статута си на области по Цел 1 при разширяването от 2004 г., не са много по-добре. Тяхното положение се подобри само статистически, т.е. на хартия, но е добре известно, че хартията не се яде. Големи региони могат да показват голям растеж, но в същото време могат да съдържат малки региони, които се борят за оцеляване. Следователно трябва да направим политиката на сближаване по-ефективна, а отделните проекти - по-устойчиви. Rareş-Lucian Niculescu: (RO) Считам, че Европейската комисия следва да обясни ясно и подробно как ще бъде постигнато взаимодействие между средствата за сближаване и средствата за общата селскостопанска политика, като се има предвид, че хармонизирането им ще донесе повече добавена стойност за действията на ЕС и ще засили ефективността ни при постигането на нашите цели. Не на последно място подкрепям отправените днес призиви за опростяване на правилата за всички фондове както на европейско равнище, така и на равнище държави-членки. Подкрепям и уважаемите колеги, заявили, че БВП трябва да остане основният критерий за определяне на допустимостта за помощта. Derek Vaughan: (EN) Г-н председател, Уелс се възползва от структурното финансиране в голяма степен. Следователно не е изненадващо, че подкрепям сегашната основа на политиката на сближаване. Считам, че структурното финансиране следва да бъде на разположение на всички региони в ЕС и да се предостави подходяща подкрепа на регионите, които вече не са региони по цел "Сближаване". Считам, че конкурентоспособността следва да се запази, и по тази причина призовавам всички колеги, които са заинтересовани, да присъстват следобед на похода, организиран от Комитета на регионите. И накрая, считам, че Европейският социален фонд следва да остане част от политиката на сближаване, а не да се изнася към секторни проекти. Очаквам с нетърпение публикуването на петия доклад за сближаването около 9 ноември. По-специално очаквам обсъждането на някои от подробностите, включително опростяването на процеса конкретно за кандидатите. Очаквам обсъждането и на определението за градска зона. Това е много важен въпрос. Трябва също така, разбира се, да гарантираме, че политиката на сближаване и структурните фондове разполагат с подходящ бюджет в бъдеще. José Manuel Fernandes: (PT) Г-н председател, г-да членове на Комисията, госпожи и господа, ако погледнем целите на политиката на сближаване, тя очевидно носи европейска добавена стойност. Показва европейската солидарност, като намалява регионалните асиметрии и допринася за икономическото, социалното и териториалното сближаване. За да може да го прави следователно, трябва да разполага с необходимите бюджетни средства. Политиката на сближаване също така трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да отчита регионалните особености, особено на по-слабо развитите региони, а брутният вътрешен продукт следва да продължи да бъде основен критерий за допустимост. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони трябва да бъде координиран със средствата на политиката на сближаване с цел повишаване на ефективността и постигане на максимални резултати. Също така подкрепям и призовавам Комисията да извърши оценка на усвояването на средствата за сближаване, за да могат спешно да се приемат мерки за подобряване на степента на усвояване. Liisa Jaakonsaari: (FI) Г-н председател, "Европа 2020", в разгара на най-сериозната криза в европейската икономическа история, трябваше да представлява ново начало. Последвалите обсъждания обаче засягаха бюджетната дисциплина и почти нищо друго. Изглежда, че тези, които призовават за повече съкращения, получават най-шумните ръкопляскания. Съветът прави съкращения, държавите-членки правят съкращения, а сега се оказва, че и тук, в Парламента, общото схващане е, че и бюджетът на ЕС трябва да се намали. Не това е начинът да се гради бъдещето. Скоро Европейският съюз няма да има политика на сближаване, регионална политика, политика по заетостта и икономическа политика, а само финансова политика. Г-н Хаан и г-н Андор, притесняват ли ви повсеместните съкращения? Считам, че настоящото разискване е малко наивно. Andrzej Grzyb: (PL) Г-н председател, Вашето изявление, г-н Хаан, че политиката на сближаване и регионалната политика е в добро състояние и следва да бъде политика, която е близо до гражданите и включва различни, добре обмислени инструменти, е - струва ми се - добър отговор на въпроса, който задаваме в залата днес. Преодоляването на кризата, която е тежка за всички нас, и постигането на целите на икономическата стратегия 2020 се нуждаят от политика на сближаване и ясни цели както за държавите-членки, така и за регионите. Определихме тази година за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване. Ще продължим да преследваме целта до 2020 г. Няма да я постигнем, ако Европейският социален фонд не е включен в политиката на сближаване. Това очакват местните органи и това твърди Комитетът на регионите, който ги представлява. Следователно трябва да обърнем сериозно внимание на тяхното становище в тази зала. Inés Ayala Sender: (ES) Г-н председател, добре известно е, че териториалното сближаване, заедно с икономическия и социалния просперитет на държавите-членки и техните региони се нуждаят от комуникационни мрежи, които улесняват и позволяват истинско свободно движение на хора, стоки и услуги през границите. Мрежите трябва да гарантират по-голяма съгласуваност между системите за мобилност, по-голяма съгласуваност между целите за икономическо, социално и териториално сближаване и планирането на трансевропейските мрежи, които често се пренебрегват или се разработват паралелно, без да се гарантират неизплатените задължения. До момента европейската политика по отношение на трансевропейските мрежи се сблъсква, за жалост, с огромен недостиг на средства както от Европейския съюз, така и от държавите-членки, особено в граничните участъци, които се считат за ничия земя. Факт е, че в държавите-членки, които успяха да координират двете политики, е налице мултиплициращ ефект, който изпрати исторически изостанали региони, градове и техните граждани към сближаването, което всички ние искаме да видим. Ето защо, за да постигнем основната цел да намалим различията и да доближим регионите и гражданите до нашето пространство на просперитет и благополучие чрез по-добри канали за комуникация, трябва да добавим една сериозна дискусия към дебата след 2013 г. относно спешната необходимост да се гарантира достатъчно финансиране на трансевропейските мрежи веднъж завинаги. Czesław Adam Siekierski: (PL) Г-н председател, политиката на сближаване обхваща и обединява различни широкообхватни цели на развитието, както и очакванията не само на регионите, но и на различни социални групи. Постиженията на политиката на сближаване и натрупаният опит показват, че тя може и трябва да отговори на новите предизвикателства, които се съдържат в стратегията "Европа 2020". Бързият икономически растеж не винаги означава намаляване на бедността. Ето защо Европейският социален фонд играе толкова важна роля и затова трябва да координираме различните политически стратегии. Изключително значение придобиват създаването на работни места и пригодената за целта система за обучение и преквалификация. Политиката на сближаване е основата за устойчивото развитие на градските агломерации и селските райони, като се отчитат специфичните им характеристики и възможности. Правилната координация на различните политически стратегии ще позволи на Фонда за развитие на селските райони и на други фондове да намалят закъсненията в развитието и да отчетат специфичния характер на по-слабо развитите области, включително селските райони. Maria do Céu Patrão Neves: (PT) Политиката на сближаване не е просто един от инструментите на европейската интеграция, а може да се разглежда като реално въплъщение и динамично доказателство за самия европейски проект като общност от граждани, споделящи ценности на социална справедливост и солидарност. В този контекст можем да разберем настояването политиката на сближаване да бъде насочена към всички региони и в критериите за допустимост да се включат и други освен единствения в момента критерий - брутният вътрешен продукт на глава от населението, за да бъдат по-справедливи. Не трябва да забравяме основната и крайна цел на политиката на сближаване, която е постигането на еднакъв жизнен стандарт за всички европейци, а това винаги означава обръщане на специално внимание на най-бедните региони, като някои от най-отдалечените райони, които се нуждаят от специфични за тях мерки. Silvia-Adriana Ţicău: (RO) Призовавам Европейската комисия да гарантира, че бъдещата политика на Европейския съюз на икономическо, социално и териториално сближаване ще отпусне големи суми за транспортния сектор, особено за интермодалността, и за енергийната ефективност на жилищни сгради. Считам, че тези инвестиции ще създадат работни места на местно и регионално равнище, като същевременно ще стимулират икономическото благосъстояние и развитието на малките и средните предприятия във въпросните сектори. Не на последно място, г-н Хаан, надявам се, че след 2013 г. ще имаме отделна линия за финансиране на стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион. Трябва да отбележа, че стратегията на ЕС за Балтийския регион разполага с 20 милиона евро само за 2011 г. Стратегията за Дунавския регион може да се превърне в един от най-успешните проекти на Европейския съюз. Iosif Matula: (RO) Разискването на политиката на сближаване след 2013 г. е съвсем навременно предвид "Дните на отворените врати" в Брюксел. Фактът, че много участници от повечето региони на Европа са дошли тук, за да представят своите инициативи, усилия и резултати, както и недоволството си от различни области на регионалното развитие, засилва мнението ми, че политиката на сближаване на ЕС има конкретни резултати. Един конкретен аспект, който се разглежда по време на настоящия програмен период, е доколко ефективно се използват наличните средства. Ще трябва да се съсредоточим върху прилагането на мерки за повишаване на равнището на усвояване на отпуснатите средства, особено в регионите, които изпитват затруднения в това отношение. Затова трябва да продължат усилията на европейско, национално и регионално равнище за опростяване на прилагането на политиката на сближаване. Определено трябва да се постигне подходящ баланс между опростяването на процедурите и гарантирането на ефективност и добро финансово управление, за да се изготви политика, която е лесна за изпълнение и с добър профил. Seán Kelly: (GA) Нямам много време, г-н председател. Затова ще се съсредоточа само върху няколко въпроса. (EN) Г-н председател, първо, не може да има повторно национализиране на ЕСФ, както не може да има повторно национализиране на ОСП. Имаме нужда от повече, а не от по-малко Европа. Второ, крайно необходимо е да се опрости процесът на прилагане. Срещал съм групи, които не си правят труда да кандидатстват, макар че имат право на финансиране, тъй като е твърде сложно. Някои в действителност трябва да наемат експерт, който да изготви заявлението вместо тях. Това е абсурдно и трябва да спре. Трето, считам, че е необходимо да се запазят и Цел 1, и Цел 2. Представлявах моята група в Манхайм и видях ползите от Цел 2. Считам, че това е важно. И накрая, искам да кажа, че е необходимо също така - въпреки че някои от моите колеги в групата на Европейската народна партия (Християндемократи) не са съгласни с мен - БВП да не е единственият критерий. Със сигурност трябва да бъде основният критерий, но не е единственият. Считам, че трябва да обсъдим въпроса и го очаквам с нетърпение. Luís Paulo Alves: (PT) Европейският социален фонд (ЕСФ) е може би инструментът, който прави най-много за насърчаване на сближаването. Следователно трябва да се координира тясно с Европейския регионален фонд. Важно е да се възприеме местен подход към проблемите за решаване, с други думи, глобална визия за действия на местно равнище. Местните и регионалните органи са тези, които знаят най-добре какво е положението на място, от какви инвестиции се нуждаят за създаването на работни места и какви са най-подходящите мерки за насърчаване на заетостта в техните региони. Трябва да вземем предвид положителния опит на регионите. На Азорските острови, един от най-отдалечените региони, където безработицата по принцип достига рекордни нива, равнището й в момента е 6,5%, най-ниското в Португалия. Това до голяма степен се дължи на перспективно планираната стратегия, използвана за заетостта, която определя кои фактори да се разгледат и как да се постигнат желаните цели, а също и на използването на ЕСФ като оперативен инструмент на въпросната стратегия по отношение на образованието, обучението и повишаването на заетостта. Повсеместното прилагане на политиката на сближаване е единственият начин да се гарантира успехът на стратегията "Европа 2020". Piotr Borys: (PL) Г-н председател, политиката на сближаване или регионалната политика може да бъде един от ключовите двигатели на развитието на Европейския съюз. Това е политика, която е по-благоприятна за гражданите от повечето други и която се концентрира върху практически цели и върху решаването на практически, важни проблеми. Затова трябва да решим въпросите, свързани с териториалното сближаване, в рамките на политиката на сближаване. Ключовите сред тях са пътното строителство, високоскоростните железопътни връзки и пълното сближаване, което ще повиши мобилността в Европа. По отношение на Европейския социален фонд изглежда няма да можем да осъществим амбициозните предложения на стратегията "Европа 2020". Понастоящем една трета от европейците нямат професионална квалификация. Считам, че днес фондът до голяма степен следва да инвестира именно в професионалното обучение и ученето през целия живот и да доведе до повишаване на квалификацията на европейското общество. Освен това средствата могат да бъдат насочени не само към въпросите на социалното приобщаване, но и към по-голяма професионална мобилност на европейските граждани. Miroslav Mikolášik: (SK) Политиката за регионално развитие е ключов елемент от икономическото, социалното и териториалното развитие на Европейския съюз и следователно системното му осъвременяване в отговор на новите тенденции заслужава специално внимание и трябва да бъде приоритет за Европейския съюз дори и след 2013 г. Богатият опит от миналото трябва да доведе до премахване на повтарящи се грешки, до по-голяма ефективност и до бързо и висококачествено прилагане на политиката на сближаване, както и до гладко функциониращо партньорство и по-голяма прозрачност. Твърдо считам, че прилагането на политиката на сближаване трябва в бъдеще да бъде по-ориентирано към резултатите и качеството на резултатите, което изисква по-добро наблюдение и оценка на ефективността на програмите в рамките на регионалната политика и политиката на сближаване, така че средствата да отиват за инфраструктура, наука и изследвания, както и за борба с безработицата - за предприятия и граждани - така че регионите да могат да се развиват и да се изравнят с най-добрите. Silvia Costa: (IT) Г-н председател, искам да подкрепя запазването на отделен бюджет и правила за Европейския социален фонд, макар и с по-голяма интеграция с всички останали структурни фондове. Въпреки това правилата трябва да бъдат преразгледани в най-малко пет области: нуждаем се от опростяване и повишен мониторинг на резултатите, а не само на процедурите; наистина трябва да се възползваме максимално от опита, като натрупания в италианските региони през последните две години, за да предложим цялостни насоки, обучение, преквалификация и подкрепа, за да спомогнем приобщаването на работниците, останали без работа или незаети в МСП; трябва да насърчим партньорства между образователните институции, университетите и предприятията, за да предоставим възможности за непрекъснато обучение, което отчита необходимостта от нови умения; нуждаем се от повече транснационални проекти, които до момента са само експериментални; нуждаем се и от повече национални и транснационални инициативи за работа и обучение за младите хора. Считам, че въз основа на посочените и други въпроси трябва да преразгледаме перспективата за въвеждане на нови правила за Европейския социален фонд. Mairead McGuinness: (EN) Г-н председател, обсъждаме политиката на сближаване и регионалната политика. Както някои от вас може би вече знаят, има документ относно бъдещето на общата селскостопанска политика към 2020 г., който засяга и бъдещите териториални предизвикателства. Така че има връзки между всички наши политики. Във всяка от тях искаме адекватно финансирана политическа рамка. Имам няколко коментара по отношение на резолюцията. Нуждаем се и от съгласуваност в държавите-членки. Видяхме как политики на държави-членки отменят добрата работа на политиката на сближаване и регионалната политика. Тази седмица се срещнахме с представители на регионални органи, които говориха за голямо недоволство в опитите за достъп до финансиране. Не само трябва да чуем гласа им, но и да се вслушаме и да отговорим. Подкрепям резолюцията. Csaba Sógor: (HU) Политиката на сближаване и регионалната политика на Европейския съюз е изключително важна не само за повишаването на конкурентоспособността, но и за практическото прилагане на концепцията за единна Европа. Считам, всички сме съгласни, че една наистина обединена Европа ще се изгради в средносрочен и дългосрочен план само ако равнищата на икономическо развитие са балансирани. За ефективното изпълнение на стратегията "ЕС 2020" и за постигането на целите й е необходимо всички региони с различно равнище на развитие да се възползват от процеса. Затова е от съществено значение средствата за сближаване да се запазят за по-малко развитите региони. Не трябва да позволяваме Европа да се раздели на две в резултат от забавено развитие на държавите-членки, присъединили се към ЕС след 2004 г. Anna Záborská: (SK) Във всички стратегии и рамки трябва да имаме предвид факта, че Европа не е проект за изграждане на музей на открито. Тя не е комунистическа утопия, където всеки работи и получава каквото иска. Европейският социален фонд не е инструмент за прилагане на такива идеи. Той е инструмент за подпомагане на развитието, но преди всичко осигурява помощ на тези, които не могат да си помогнат сами. Ако хората имат проблеми със заетостта, жилищното настаняване, храната или здравето, трябва да им помогнем - това е солидарност. Не изкуствено създадени работни места, които деформират пазара на труда, и не изравняването на социалните и регионалните различия, което се доближава до егалитаризъм. Ако не искаме да споделим съдбата на княз Потьомкин, трябва да избягваме да използваме думата "социални" по-често от думата "отговорни". Световната финансова криза е предупреждение да не бъдем нереалистични и безотговорни. Jiří Havel: (CS) Г-н председател, искам да изразя своята благодарност за днешното представяне и последвалата плодотворна дискусия. Те ме изпълват с голям оптимизъм. Фактът, че е налице съгласие относно необходимостта от политика на сближаване, е безспорно добра новина за всички, а фактът, че съществува съгласие в рамките на Парламента, е, разбира се, още по-положителен. Искам да благодаря на Комисията, че се готви да улесни усвояването на средствата. Имах възможност да разгледам предложението й и със сигурност то е стъпка в правилната посока. Накрая искам да отбележа, че сближаването има абсолютно и относително измерение. Абсолютното е това, което всички ние разбираме като подкрепа за най-бедните региони, но относителното, в рамките на отделните държави, е също толкова важно. Застъпвам се за него, за да гарантирам, че не е забравено. Paul Rübig: (DE) Г-н председател, първо искам да благодаря на г-н Хаан, бивш австрийски министър на науката и научните изследвания, че започна нов дебат, който ще има голям принос за насърчаването на растежа в Европа. Ако всяко малко и средно предприятие в Европа създаде по едно допълнително работно място, няма да има повече безработица в Европа. Ето защо трябва да помислим как можем да дадем възможност на малките и средните предприятия да наемат нови служители, а също и да играят по-активна роля на международните пазари за износ. Научните изследвания и транспортната инфраструктура са също важни въпроси. На Комисията й предстоят важни задачи, когато става въпрос за преструктурирането на връзката изток-запад, например от Париж до Будапеща, или връзката север-юг. В тези области могат да бъдат създадени новите работни места, които са спешно необходими в Европа в момента. Nuno Teixeira: (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, политиката на сближаване е основният стълб на европейската солидарност. Именно чрез сближаване постигаме целта за намаляване на регионалните различия и стимулираме хармонично развитие в целия Европейски съюз. Трябва да създадем рамка за предстоящия период 2014-2020 г., която може да повиши ефективността на регионалната политика. Доброто управление трябва да се насърчава на всички равнища чрез по-голямо участие на регионалните и местните органи при спазване на принципа на субсидиарност, както е посочено в новия Договор от Лисабон. Специфичните условия в най-отдалечените региони не трябва да се забравят. Тези региони са изправени пред големи предизвикателства и трябва да продължат да се възползват в бъдеще от специални разпоредби при прилагането на европейските политики. Брутният вътрешен продукт трябва да остане основният критерий за допустимост, но трябва да вземем предвид и други показатели, за да представим по-пълна картина на положението в регионите. Йоханес Хаан: Г-н председател, разискването беше много оживено и ангажирано. Искам да благодаря на всички, които се включиха. Също така искам да напомня на всички и да повторя, че регионалната политика е политика на инвестиции, която обхваща всички региони. Тя следва да се счита за интегрирана политика, поради което определено се съсредоточава върху градовете. Защото различни области на политиката са съсредоточени в градовете, включително загуби на енергия, намаляване на енергийното потребление, потребление на енергия, транспорт и социални проблеми. Всичко това са фактори, които трябва да разглеждаме цялостно. Силно подкрепяме призивите за опростяване на правилата. Но трябва да проявите разбиране, защото трябва да вземем под внимание също и изискванията на данъкоплатците. Няколко от ораторите посочиха необходимостта от опростяване, но трябва да го направим, като въведем стандартизирани правила за различните фондове, доколкото това е възможно. Искам да ви благодаря за разискването и за подкрепата на Парламента. Но ви призовавам да направите така, че гласът ви да бъде чут на национално равнище, за да привлечете подкрепа за каузите, за които говорихте днес, така че регионалната политика да остане в центъра на европейската политика в бъдеще. Ласло Андор: Г-н председател, за мен също беше изключително полезно разискването относно бъдещето на политиката на сближаване и на Европейския социален фонд в нейните рамки. Съгласен съм с тези, които подчертаха, че това е ключов финансов инструмент в подкрепа на стратегията "Европа 2020" и нейните три цели: той е интелигентен, устойчив и включва приобщаващ растеж. В рамките на приобщаващия растеж трябва да подкрепим и двете цели: увеличаване на заетостта и намаляване на бедността. Двете са взаимосвързани и трябва да направим ЕСФ способен да обслужва широк кръг от цели в рамките на социална програма. Ясно е, че разискването посочи основните заплахи за политиката на сближаване, като например разделянето по сектори, национализацията или отслабването на общия капацитет с намаляването на средствата. Трябва да ги избегнем и да определим въпросите, които изискват по-нататъшни действия. Трябва да гарантираме обновяване на предмета на ЕСФ и на начина, по който ЕСФ финансира целите. Готов съм да работя с вас по конкретни въпроси, като опростяване, подобряване на оценката, на условията, проучване на възможностите на финансовия инженеринг и сътрудничество с други източници на финансиране, защото предизвикателствата са огромни. Наясно сме с проблемите по отношение на усвояването, особено в Гърция в рамките на няколко години, и работим усилено със службите и с органите на държавите-членки за отстраняване на пречките пред по-бързото изплащане. В общ интерес за Комисията и за държавите-членки е да постигнем напредък по въпроса. Но е много ясно и с г-н Хаан считаме, че всички сме съгласни, че трябва да гарантираме стабилна политика на сближаване в бъдеще и стабилен и видим Европейски социален фонд в нейните рамки. Председател: Внесени са две предложения за резолюции на основание член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от Правилника за дейността. Разискването приключи. Гласуването ще се проведе след малко. Писмени изявления (член 149) Dominique Baudis: С гласуването на резолюция днес, четвъртък, 7 октомври 2010 г., Европейският парламент настоява Комисията да обърне внимание на значително подобряване на инструментите на политиката на сближаване. Благодарение на Договора от Лисабон, сближаването вече не е само икономическо и социално, но и териториално. Регионалната политика е едно от основните оръжия на европейската интеграция; втората позиция в бюджета на Съюза след общата селскостопанска политика. Европа трябва да приеме цялостна стратегия за развитието на своите региони. Развитието на трансграничните транспортни връзки е едно от най-големите предизвикателства пред политиката. Един от приоритетите в тази област е маршрутът през Пиринеите между Франция и Испания, който касае в частност югозападния европейски избирателен район. Понастоящем пътните и железопътните връзки не отговарят на очакванията. Някои региони, макар и свързани от социално-икономическа гледна точка, не разполагат с достатъчно средства за комуникация. Различните проекти, които Комисията трябва да приложи в този географски район, ще се осъществят в средносрочен и дългосрочен план. Затова те трябва да бъдат включени в обсъждането на политиката на сближаване след 2013 г. Vilija Blinkevičiūt: В настоящата икономическа и социална криза Европейският социален фонд (ЕСФ) е един от основните финансови инструменти на Европейския съюз за борба с масовата безработица, както и с бедността и социалното изключване. Освен това фондът играе важна роля за обучението на работниците, ученето през целия живот, подобряването на възможностите за работа и интегрирането на работниците на пазара на труда. Съгласна съм, че за да постигнем целите на стратегията "Европа 2020", особено по отношение на заетостта и социалните въпроси, трябва да укрепим Европейския социален фонд и да повишим неговата ефективност, като същевременно подобрим процедурите на финансиране със средства на фонда. Понастоящем системата за финансиране е твърде сложна и поради това е много важно Комисията да опрости процедурите на финансиране със средства на структурните фондове и да ги направи по-гъвкави, защото само това ще позволи на държавите-членки да използват средствата от ЕСФ възможно най-ефективно за създаване на нови и по-добри работни места. По отношение на финансирането от структурните фондове не трябва да забравяме прозрачността и засилването на контрола върху средствата, предназначени за подпомагане. Освен това призовавам Комисията да разпределя средствата от ЕСФ по още по-ефективен и целенасочен начин в бъдеще и да предприеме всички възможни мерки да гарантира, че парите на ЕС отиват пряко при хората, живеещи в бедност, които се нуждаят от помощта най-много. Само един по-ефективен и по-стабилен фонд може да допринесе за намаляване на безработицата и бедността в Европа в бъдеще. Zuzana Brzobohatá: Считам резолюцията, внесена въз основа на въпроса с искане за устен отговор, за важна в много отношения. Със сигурност си струва да се спомене, че общата позиция, представена в проекта на резолюция, подчертава призива, основан на опита от текущия програмен период, структурата на политиката на сближаване за периода след 2013 г. да бъде опростена, честна и прозрачна. Считам БВП за основния критерий за определяне на допустимостта за помощта в рамките на регионалната политика. Възможно е обаче да се обсъди добавянето на други измерими показатели за определяне на допустимостта за помощта в рамките на регионалната политика, при положение че тяхното значение може да се докаже. В същото време считам, че е важно Европейският социален фонд да остане част от регулаторната рамка на общите разпоредби относно средствата по политиката на сближаване. Трябва да подчертаем, че фондът следва да има свои собствени правила. При формулирането на регионалната политика и политиката на сближаване след 2013 г. считам, че е абсолютно необходимо тя да се координира в областта на развитието на селските райони с другия стълб на общата селскостопанска политика, така че двете политики да не работят за противоположни или взаимно изключващи се цели. Alain Cadec: Структурните фондове допринасят за стотици икономически, социални и културни проекти във всеки регион на Европа с дейност възможно най-близо до гражданите. Тяхната роля за успеха на стратегията "ЕС 2020" е от решаващо значение. Като по-голямата част от моите колеги в комисията по регионално развитие смятам, че е наложително да се гарантира за в бъдеще една стабилна и добре финансирана политика на сближаване, насочена към всички европейски региони. Миналата година се говореше, че Европейската комисия може би планира частична повторна национализация на структурните фондове. Това е недопустимо. Ще се боря за запазване на европейската добавена стойност на политиката на сближаване на регионално равнище. Някои хора искат също структурните фондове да се съсредоточат още повече върху най-бедните региони. Това е лудост: политиката на сближаване не е политика на милостиня; т.нар. богати региони също изпитват много социални и икономически структурни проблеми. Сближаването изисква солидарност между всички региони. Заслужава си да разгледаме критериите, използвани за оценка на допустимостта за финансиране от структурните фондове. БВП трябва да остане основният критерий, но Комисията следва да разгледа и други показатели, които биха могли да отчетат по-добре регионалните затруднения. Vasilica Viorica Dăncilă: Всички знаем, че Европейският социален фонд е основният финансов инструмент, с който Европейският съюз разполага за подпомагане на политиките по заетостта на държавите-членки. В момента сме изправени пред криза на равнище ЕС и способностите на държавите-членки да се справят със ситуацията, породена от финансово-икономическата криза, са различни. Приветствам намерението на "Европейската платформа срещу бедността" да се гарантира икономическо, социално и териториално сближаване, което ще се възползва от подходяща финансова подкрепа. Но считам, че подкрепата от Европейския социален фонд трябва да се основава на солидарността. Бъдещият Европейски социален фонд трябва да подкрепи усилията на регионите да обучат човешки ресурси, за да могат да спазят насоките за развитие при възможно най-ниски разходи за труд. Zita Gurmai: По време на съществуването си ЕСФ винаги е приспособяван към текущите икономически приоритети на ЕС. Очевидно е, че ЕСФ трябва да се адаптира отново, тъй като обстоятелствата са се променили. Трябва да се адаптира към стратегията "ЕС 2020", в която повишаването на заетостта е ключова цел. Трябва да се адаптира към кризата. ЕСФ не е инструмент за управление на кризи per se, но сега трябва да функционира по време на криза. Не трябва да забравяме, че дори и след края на макроикономическа криза равнището на заетостта може да остане ниско. Безработицата нарасна в Европа. Някои европейски държави са принудени да наложат бюджетни съкращения, които заплашват работни места, особено в публичния сектор. По-голямата част от работещите в публичния сектор са жени. Следователно съкращенията в публичния сектор заплашват най-вече жените. Повишаването на участието на жените на пазара на труда е ключова цел на "ЕС 2020" и за всички разумни политици - участието на жените е особено важно за опазването и прекрояването на нашия социален модел. Затова следва да помогнем на загубилите работата си поради бюджетни съкращения. Някои държави ще подкрепят национализирането на ЕСФ до известна степен в следващия бюджет. Но аз считам категорично, че Европейският социален фонд трябва да остане неразделна част от политиките на ЕС. Edit Herczog: Когато говорим за бъдещето на политиката на сближаване и по-специално за целите, приоритетите и структурата на политиката, трябва да споменем цялостната интеграция на ЕС, регионалните енергийни пазари и стратегическата инфраструктурна мрежа, насърчаваща използването на възобновяеми енергийни източници, защото проектите за развитие на градските и селските райони, финансирани от структурните фондове, представляват много важна част от инвестициите на ЕС в енергетиката. Тук се включват инвестиции в топлофикация, някои проекти за енергийна ефективност и за развитие на местните и регионалните енергийни мрежи. Трябва да подобрим бъдещото използване на наличните средства на ЕС по начин, който подкрепя мерките за енергийна ефективност, и да насърчим по-широко използване на структурните фондове и на Кохезионния фонд за целта. По отношение на енергийната политика, средствата, използвани за научни изследвания, развитие и демонстрации, трябва да се удвоят до 2020 г. Това следва да включва и значително увеличение на средствата, предназначени за възобновяема енергия, интелигентни мрежи и енергийна ефективност. Един от инструментите, които могат да допринесат за постигането на целта, е политиката на сближаване и регионалната политика на Европейския съюз след 2013 г. Tunne Kelam: От решаващо значение ще бъде да се обвърже и приспособи бъдещата политика на сближаване към стратегията "ЕС 2020", тъй като само тази връзка може да осигури устойчив икономически растеж, конкурентоспособност и създаване на нови работни места. В същото време не трябва да позволяваме политиката на сближаване да бъде раздробена. "ЕС 2020" ще бъде важен компонент на бъдещата политика на сближаване, но не може да я замести. Едно радикално опростяване на правилата на финансиране е крайно необходимо, за да се подобри достъпът до европейските фондове на местно равнище и на равнище неправителствени организации. Тези равнища предлагат най-добрия потенциал за пълноценно и целенасочено използване на европейските средства. За често прекомерната бюрократична отчетност отива повече време и енергия, отколкото за реалното изготвяне на проектите. Подобен дисбаланс е все по-сериозна практическа и морална пречка пред по-нататъшния напредък. Когато изготвяме рамката за следващия финансов период, ще бъде важно да включим навреме представители на регионите и на деловите среди. Техният опит и усет следва да се разглеждат като ценен принос в ефективното прилагане на бъдещата регионална политика и при получаването на допълнителни средства. Ádám Kósa: Предложението за резолюция на комисията по заетост и социални въпроси правилно подчертава значението на подкрепата за МСП и взаимодействието между структурните фондове, тъй като макар Европейският социален фонд да е пример за успех, все още се допускат грешки и съществуват много проблеми, особено по време на финансово-икономическата криза. Освен това предоставените възможности и положителните ефекти от Европейския план за икономическо възстановяване също ще намалеят в бъдеще. Съгласно плана, разпоредбите на Общия регламент за групово освобождаване (Регламент (ЕО) № 800/2008) преди позволяваха на държавите-членки да предоставят временно допълнителни субсидии и компенсации за наемането на хора с увреждания, в съответствие с редица условия. Що се отнася до опростяването, предложено относно ЕСФ, не въпросите, свързани с управлението на фонда, следва да са в центъра на вниманието. Вместо това приоритет следва да бъде да се гарантира действително постигане на взаимодействие (припокриващи се субсидии и допустимост) в хода на планирането и прилагането от държавите-членки. Освен това трябва да спре непрекъснатото нарастване на броя на експертите без полезни квалификации, тъй като безработицата сред групите в неравностойно положение трябва да бъде намалена. В същото време трябва да се утвърдят мрежите и професионалното сътрудничество между експертите. Рамка за постигане на това би могло да бъде развитието на трансгранично сътрудничество въз основа на вътрешнорегионални връзки. Не на последно място, позволете да коментирам казаното от членовете на Комисията, г-н Хаан и г-н Андор: трябва да се обърне по-голямо внимание и на въпросите, свързани с урбанизацията и устойчивостта. Намаляването на тежестта върху домакинствата и на непропорционалното разпределение на задачите в рамките на обществото, което затруднява създаването на семейство, както и подобряването на достъпа, са от съществено значение за постигане и гарантиране на по-активни и по-здрави възрастни хора. Marian-Jean Marinescu: Политиката на сближаване е от съществено значение за процеса на европейска интеграция. Нуждаем се от единна регионалната политика на равнище ЕС, която ще доведе до устойчив растеж, създаване на работни места и модернизиране в целия Европейски съюз. Ще постигнем успешно целите си само чрез жизнеспособно взаимодействие между всички европейски политики и с подходящи бюджетни инструменти. Регионалното измерение трябва да бъде взето изцяло предвид в предложеното преразглеждане на бюджета на ЕС и на бъдещата финансова рамка. Политиката на сближаване след 2013 г. ще трябва да осигури лесен, прозрачен преход, основан на подходяща количествена оценка на опита и подходяща оценка на специфичните икономически и социални характеристики на съответните региони, като по този начин им гарантира осезаем напредък. БВП трябва да остане основният критерий за определяне на допустимостта за помощ по линия на регионалната политика. Въпреки това трябва да бъдат приети и други показатели, след като се направи задълбочена оценка на приложимостта им. Принципът на субсидиарност, управлението на различни равнища, стратегическото планиране и опростеното прилагане на регионалната политика трябва да бъдат свързани ефективно, за да се постигне идеален баланс между качество, изпълнение и финансов контрол. Jiří Maštálka: Искам да кажа няколко думи. Тези, които са добре информирани, знаят, че обсъждането на бъдещето на въпросната политика започва да става все по-интензивно. Понякога се задава дори въпросът дали политиката изобщо трябва да съществува. Политиката на сближаване има своите поддръжници, но и своите критици. Искам да спомена основната идея зад създаването на политиката на сближаване през 1974 г. - принципа на солидарност между икономически по-напредналите и икономически по-слабите райони. В ЕС продължават да съществуват значителни различия и докато не бъдат изравнени, безпроблемното изпълнение на идеята за свободно движение на услуги или капитал е немислимо. Има редица експертни проучвания, които показват, че политиката на сближаване функционира по принцип и създава желаната добавена стойност, и затова считам критиките по-скоро като предупреждение за процедурни грешки и призив за подобряване в бъдеще. Знаем, че положението се е променило от 1974 г. насам и че сега политиката на сближаване е важен инструмент за развитието на европейските региони и градове. Това е и сериозен довод тя да продължи да съществува и да обхване цялата територия на ЕС. Необходимо е да има дискусия относно равнището на подкрепа в различните региони, в резултат от преговорите между Съвета и Парламента. Считам, че Комисията ще излезе с добри предложения. Искам да изразя моето твърдо убеждение, че с правилната структура критиците ще замълчат и ще защитават съществуването на политиката на сближаване за всички граждани на ЕС. Alexander Mirsky: Благодарен съм на г-жа Hübner за отговорната й работа. Всички въпроси, включени в резолюцията, са понастоящем значими за Латвия. За съжаление, в програмата на политиката на сближаване Латвия е представена от един регион. За сравнение, Полша например се състои от 16 региона. Във връзка с това се наблюдават груби нарушения при прилагането на структурните фондове на ЕС в Латвия. Получих много доклади, че вместо да насърчават прилагането на фондовете на ЕС, длъжностни лица в латвийското Министерство на икономиката и в Министерството на регионалното развитие възпрепятстват процеса, като искат незаконни плащания от обикновените хора в Латвия. За прилагането на фондовете не помага и фактът, че Латвия се брои за един регион. Това дава на политически ангажирани сили възможността да спират проекти в местни органи, в които политическите им партии не са представени. Същевременно дават зелена светлина на онези, които са включени в тесния им корумпиран кръг. Всичко това не позволява на региони като Latgale да се възползват пълноценно от средствата, заделени за прилагането на политиката на сближаване. Спешно трябва да се извърши общ преглед на прилагането и ефективността на структурните фондове на ЕС в Латвия. Готов съм да участвам активно в този преглед. Marie-Thérèse Sanchez-Schmid: Въпреки уверенията на Комисията и Съвета политиката на сближаване е в опасност, тъй като размерът на бюджета й кара някои хора да завиждат. Въпросната политика, която насърчава балансираното развитие на регионите в Европа, отговаря за една трета от разходите на Общността между 2007 и 2013 г. Важно е да помним някои от нейните принципи: политиката на сближаване следва да продължи да бъде политика на Общността, със значително финансиране, децентрализирано управление на различни равнища и общ и интегриран подход, за да отговори на сложните предизвикателства, пред които са изправени всички европейски региони. Макар че БВП трябва да остане основният критерий при определяне на допустимостта на регионите за помощ, трябваше да се борим, за да започнем обсъждане и на други критерии. С хуманистичната си традиция Европа трябва да остане начело на дебата за нови начини да се оцени богатството и благосъстоянието на нашите съграждани. И накрая, териториалното сътрудничество заслужава особено внимание в рамките на следващата политика на сближаване. Тази цел е олицетворението на Европа във всекидневния живот на нашите съграждани и прави "все по-голямото обединяване на народите на Европа" възможно. Richard Seeber: Европейската регионална политика след 2013 г. трябва да обхваща всички региони, като същевременно е достатъчно гъвкава, за да отчита регионалните и териториални различия. За да разгърнем напълно потенциала за растеж на регионите и да постигнем икономическо, социално и териториално сближаване в Европейския съюз, от съществено значение е да се съсредоточим върху конкурентоспособността, както и върху сближаването. По-конкретно трябва да вземем предвид дребните проблеми в богатите държави-членки. Също трябва да обърнем специално внимание на нуждите на планинските региони, когато планираме и прилагаме структурни мерки. Специфичните географски характеристики на тези региони пораждат специфични проблеми, които трябва да бъдат отразени в съгласувани стратегии и мерки. Освен градското измерение, развитието на селските райони под шапката на регионалната политика е особено важно. Чрез координиране на секторните и териториалните мерки можем да разгърнем в най-пълна степен взаимодействието и да избегнем евентуални конфликти.

bg

Откриване на заседанието (La seduta è aperta alle 9.00)

bg

Състав на комисиите и делегациите: вж. протоколи

bg

Разисквания по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (обявяване на внесените предложения за резолюции): вж. протокола

bg

Прекъсване на сесията Председател: Сесията на Европейския парламент се прекъсва. С оглед на метеорологичните условия, искам да пожелая на моите колеги безопасно завръщане вкъщи. Желая на всички ви весела Коледа и добро начало на, да се надяваме да бъде успешна, 2011 г. (Заседанието се закрива в 16,35 ч.)

bg

15. Освобождаване от отговорност 2005: Европейска агенция за околната среда (вот) - Relazione: Herczog

bg

Проверка на пълномощията: вж. протокола

bg

7. Партньорство в областта на рибното стопанство между ЕС, от една страна, и Дания и Гренландия, от друга (вот) - Rapport: Post

bg

2. Аналитични досиета на Европол (вот) - Report: Agustín Díaz de Mera García Consuegra

bg

Предаване на текстове, приети на настоящото заседание: вж. протокола

bg

Дневен ред на следващото заседание: вж. протоколи

bg

Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане - Взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки - Механизъм за самоначисляване: стоки и услуги, при които съществува риск от измами - Насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане (разискване) Председател: Следващата точка е общото разискване относно четирите доклада в областта на данъчното облагане. Това са: доклад от г-жа Alvarez относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, доклад от г-н Dumitru Stolojan относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, доклад от г-н Casa относно незадължително и временно прилагане на механизма за самоначисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, доклад от г-н Domenici относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане, Давам думата на г-жа Alvarez, докладчик, за четири минути. Magdalena Álvarez: Г-н председател, госпожи и господа, Европейският съюз се основава на отношенията на солидарност между държавите-членки. Всъщност добър пример за солидарност е административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, което е основен елемент от функционирането на Съюза. Става въпрос за лоялност между държавите-членки и данъчните им администрации. Подобна лоялност прераства в доверие между партньори, които си вярват, съюзници, които няма да позволят на измамниците да намерят убежище на тяхна територия и да продължат да извършват дейности с цел измама там. Данъчните измами засягат цялата икономика и това има сериозни последици за националните бюджети, тъй като водят до намаляване на капацитета за поемане на разходи и предприемане на инвестиции. Освен това се накърнява принципът за справедливост на данъчното облагане по отношение на гражданите, които спазват тези правила. Появява се нелоялна конкуренция, което води до неадекватно функциониране на пазара. Всички тези последици са особено обезпокоителни, тъй като последните оценки показват, че данъчните измами в Европейския съюз възлизат на 200 милиарда евро на година. Ако приемем, че това число е равно на удвоените разходи за плана за икономическо възстановяване, предложен от Комисията, можем реално да оценим тази сума. Ето защо сме изправени пред огромно предизвикателство и в отговор следва да предприемем решителни действия. Сега действащата директива със сигурност е първа стъпка напред. За съжаление, въпреки всички добри намерения, вложени в нея, практическото й приложение не доведе до желаните резултати. Време е да предприемем следващата стъпка и да се въоръжим с нови инструменти, така че тези въпроси в областта на данъчното облагане да се разгледат успоредно с интегрирането и либерализирането на пазара. Ето защо приветствам внесеното от члена на ЕК Ковач предложение и бих желала да го поздравя за работата му през целия мандат, а днес по-конкретно за това предложение за нова директива. Предложението ще ни даде повече и по-ефикасни средства за борба с данъчните измами и укриването на данъци в Европа. Новата директива представлява качествен и количествен скок напред в това отношение. Количествен, защото определя нови задължения, а качествен, тъй като разширява и конкретизира съществуващите задължения. Приложното поле се разширява, като се преминава от обмен на информация при поискване към автоматичен обмен. Третият нов елемент е премахването на банковата тайна. Според мен това е най-значимата мярка в това предложение, тъй като практиката с банковата тайна е основната пречка, с която се сблъсква данъчната администрация. ОИСР отдавна призова за премахване на банковата тайна, а Г-20 сега подеха тази инициатива. Прилагането на тази мярка ще осигури много ефективно средство за премахване на неприемливото наличие на данъчни убежища в рамките на Европейския съюз. Тази цел се споделя и в доклада, който ще разискваме днес. С него всъщност целим да подкрепим резултатите от предложението на Комисията. Идеята е да се подобри ефикасността и да се разшири приложното поле на новата директива. Не възнамерявам да се впускам в подробности и ще съсредоточа вниманието си върху основните изменения. Първо, разширява се приложеното поле, засилва се прилагането на автоматичен обмен на информация, а по отношение на банковата тайна се предлага разширяване на критерия за приложимост, за да се приведе в съответствие с останалата част от директивата. Има също така компромисни изменения, а именно тези, свързани с автоматичния обмен на информация, защитата на данните и поверителността, и обмена на информация с трети държави. В заключение, бих искала да благодаря на колегите от моята комисия за свършената работа и за готовността им да сътрудничат. Отношението им заслужава поздравление. Постигнахме широк консенсус. Парламентът изпраща ясно послание. Той е твърдо решен да се бори с данъчните измами и укриването на данъците и да затвърди основните принципи на ЕС за лоялност, прозрачност и справедлива конкуренция. Theodor Dumitru Stolojan: Неотдавнашната финансова и икономическа криза ясно подчертава необходимостта от надеждни, устойчиви публични финанси във всяка държава-членка. Държавите-членки, които имат добър контрол на публичните си финанси и антициклична фискална политика, успяха да осигурят финансови стимули, за да помогнат на икономиките си да излязат от кризата. Във връзка с това в качеството си на докладчик приветствам инициативата на Европейската комисия и проекта на директива на Съвета относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци и такси. Тази директива не само ще помогне за повишаване на ефективността в областта на събирането на вземанията, но и ще допринесе за по-доброто функциониране на единния пазар. Бих искал да ви припомня, че проектът на директива съдържа основни подобрения по отношение на редица важни аспекти, свързани със събирането на вземания: обмен на информация между компетентните органи, методи за проследяване на вземания и получаване на обратна информация, изисквана от Европейската комисия, за да се наблюдава непрекъснато нарастваща активност, която се отразява в броя на случаите между държавите-членки. Бяха изготвени предложения. Бих искал да благодаря на уважаемите колеги, които внесоха тези изменения, конкретизиращи условията за прилагане на директивите. David Casa: Считам, че този доклад ясно ще покаже ефективността, с която функционира Европейският съюз посредством институциите си, когато се изправи пред проблем, изискващ неотложно и специфично внимание. Считам, че когато говорим за измама с липсващ търговец в рамките на Общността, трябва да се обърне внимание на мерките, които следва да се предприемат в тази временна схема, целяща да спре онези, които злоупотребяват със системите за ДДС, използвани в Европа. Този вид измама, както вече споменах, е познат като измама с липсващ търговец в рамките на Общността. Най-сериозната му форма е т.нар. "верижна измама", което е престъпление, извършвано от експерти и професионални измамници. Последните проучвания сочат, че този тип измама възлиза на близо 24% от всички видове измами, свързани с ДДС. Това се случва, когато човек, предлагащ услуга или продаващ стока, получава плащане за ДДС от вътреобщностен купувач и това плащане буквално изчезва, без да се внесе дължимото в Хазната от тези измамници и престъпници. Следователно измамата беше наречена "верижна измама", защото този ДДС продължава да изчезва от всяка държава, в която се извършва такъв вид търговия. И така, предложението на Комисията осигурява възможност за премахване на риска, който се поема при вътреобщностна търговия. Трябва да гарантираме, че няма да увеличим бюрократичната тежест и да накараме честните стопански субекти да понесат последствията. Внимаваме също така да не прилагаме тази временна мярка за широк кръг от стоки, а само за онези, които могат да бъдат контролирани и оценявани. Схемата за търговия с емисии следва да бъде спомената, тъй като чрез това предложение на Комисията и тя се променя. Уточняваме това поради уязвимостта на схемата за търговия на емисии. Друга внесена промяна гласи, че когато държава-членка реши, че е готова да приеме тази система, процедурата за самоначисляване трябва да стане задължителна за всички плащания, засягащи емисиите на парникови газове, защото тя е задължително условие за координираните и незабавни действия между всички държави-членки. Понастоящем и до 2012 г. около 90-95% от кредитите са разпределени за онези, които генерират най-много емисии. Те се отпускат от националните правителства и между 5 и 10% от тях се предлагат на търг. След 2013 г. по-голямата част от тези кредити ще бъде предлагана на търг и следователно, преди да се въведе тази система и докато е в процес на подготовка, трябва да гарантираме, че пазарът е защитен от онези, които се опитват да злоупотребят със системата. Предвид постигнатия консенсус в комисията по икономически и парични въпроси и дори предвид компромисите, които успях да постигна със социалистите, либералите и всички политически групи, считам, че ще успеем да положим основите на една по-надеждна система. Ето защо, одобрявайки изготвения от мен доклад, ще се борим сериозно срещу измамите и следователно ще се справим по-успешно с проблемите, свързани със системата за ДДС в рамките на Европейския съюз. Leonardo Domenici: Г-н председател, госпожи и господа, въпреки че темата за доброто управление в областта на данъчното облагане винаги е била важна, след сериозната икономическа и финансова криза, настъпила преди две години, стана дори още по-важна и значима. Този въпрос беше и продължава да бъде предмет на обсъждане на европейските и международните срещи на високо равнище ( Г-20), особено когато става дума за борба с укриването на данъци и данъчните убежища. Всичко това е важно. То е знак за ангажираност и силна воля, но не следва да мислим, че е достатъчно просто да заявим този факт. Необходима ни е ефективна и постоянна политика. Все още съществуват много проблеми за решаване. Наистина е много по-лесно да купиш или основеш фиктивно дружество, за да избегнеш данъчно облагане. Просто погледнете в интернет - има хиляди уебстраници, в които се предлагат дружества за продажба, дори в държави от Европейския съюз. Често всичко, което трябва да направите, за да основете дружество, е да изпратите писмо по електронната поща и да прикачите сканирано копие на паспорт. Трябва да прекратим тази практика на създаване на фиктивни юридически лица с цел укриване на данъци. Докладът, който представям, се основава на съобщението на Европейската комисия от 28 април 2009 г. относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане. Докладът е стъпка напред към решителни предложения и призовава за поемане на твърд ангажимент от страна на Европейската комисия и на Съвета, за да може тези предложения да се приложат. Борбата срещу данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитали трябва да се счита за приоритет на Европейския съюз. Приоритет трябва да бъде и принципът на доброто управление, базирано на прозрачност, обмен на информация, трансгранично сътрудничество и справедлива данъчна конкуренция. Нуждаем се от по-добро взаимодействие и сътрудничество в Европейския съюз. Главната цел, която следва да си поставим, е автоматичен обмен на информация в световен и многостранен мащаб, но началото очевидно трябва да се положи в рамките на Европейския съюз. Както г-жа Alvarez вече спомена, необходимо е да премахнем напълно банковата тайна в държавите от Европейския съюз и да побързаме да прекратим временната дерогация, която позволява да се задържа данък при източника, което често се избягва или подценява, вместо да се задейства процедурата за обмен на информация. Не бих искал да се спирам на конкретните предложения, съдържащи се в доклада. Въпреки това ще подчертая, че все още е необходимо да направим някои неща, като например да разширим приложното поле на Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания, да се борим с измамите с ДДС, да бъде създаден публичен регистър на равнище ЕС, който да включва всички имена на частни лица и предприятия, които са учредили дружества и разполагат със сметки в данъчни убежища, и да дадем тласък на проектите за хармонизиране на данъчното облагане, като започнем със създаването на обща консолидирана корпоративна данъчна основа. Европейският съюз също така трябва да изпраща едно единствено послание в международен план и да се бори за подобряване на стандартите на ОИСР за постигане на автоматичен обмен на информация вместо това да се случва при поискване. Г-н Ковач, след като изслушахме и другите доклади, можем да кажем, че сега е необходимо Комисията да поеме твърд ангажимент и да се обърне сериозно внимание на тези приоритети при встъпването в длъжност на членовете на новата Комисия. Като Европейски парламент имаме право да призовем Съвета и Комисията да се отчитат за извършената от тях дейност. Благодаря на моите колеги и особено на докладчиците в сянка за сътрудничеството в процеса на работа, която, надявам се, ще се бъде одобрена от Парламента. Ласло Ковач: Г-н председател, уважаеми членове на Европейския парламент, за мен е удоволствие днес, в последния ден от моя мандат като член на Комисията, отговарящ за данъчното облагане и митническия съюз, заедно с вас да участвам в обсъждане на въпроси в областта на данъчното облагане. Бих искал да изразя благодарност преди всичко към Европейския парламент и особено към комисията по икономически и парични въпроси за подкрепата, която Комисията и аз получавахме през последните пет години за повечето, ако не и за всички, внесени данъчни предложения. Въпросите, свързани с данъчната политика, които в момента обсъждате, имат основна роля за постигане на целта на Комисията за по-успешно справяне с данъчните измами и укриването на данъци, които водят до загуби от 200 до 250 млрд. евро годишно на равнище Европейски съюз. Целим също така да повишим прозрачността и сътрудничеството. Бих искал да изразя специални благодарности към г-н Domenici, г-жа Alvarez, г-н Stolojan и г-н Casa за конструктивния подход, който използваха при работата по тези данъчни инициативи. Много съм доволен от факта, че основното послание на докладите е подкрепа за инициативите на Комисията. Разбирам, че докладите призовават към по-големи усилия относно, на първо място, доброто управление в областта на данъчното облагане както в Европейския съюз, така и извън него, второ, административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, трето, взаимната помощ при събиране на вземания и, четвърто, борбата срещу измамите с ДДС и по-конкретно срещу "верижните измами". По отношение на доброто управление в областта на данъчното облагане политиката на Комисията цели насърчаване на принципите на прозрачност, обмен на информация и справедлива данъчна конкуренция в световен мащаб. През април 2009 г. Комисията прие съобщение за насърчаване на тези принципи с цел борба с трансграничните данъчни измами и укриването на данъци както в рамките на ЕС, така и извън него, и постигане на равностойни условия. Комисията внесе за разглеждане няколко предложения с цел усъвършенстване на доброто управление в рамките на ЕС. Разискването на тези предложения продължава, но се надявам, че скоро ще бъдат приети и че това ще потвърди нашите аргументи по отношение на други юрисдикции да предприемат подобни стъпки. Комисията е твърдо убедена, че задълбочаването на икономическите връзки между ЕС и юрисдикциите партньори винаги следва да бъде съпътствано от ангажимент за спазване на принципите на доброто управление. На база на заключенията на Съвета от 2008 г. целта е в съответните споразумения с трети държави да се въведе разпоредба, въз основа на която партньорите на ЕС да признаят и да поемат ангажимент за прилагане на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане. Необходимо е да се обърне специално внимание на развиващите се страни. Службите на Комисията понастоящем подготвят съобщение, което ще бъде посветено на доброто управление в областта на данъчното облагане конкретно в контекста на сътрудничеството за развитие. В това съобщение ще бъде посочено каква роля може да играе доброто управление за по-успешното мобилизиране на ресурсите в развиващите се страни, особено чрез изграждане на капацитет. Удовлетворен съм от подкрепата ви за това, ОИСР да включи изцяло Комисията в работата по провеждане на партньорски проверки на Световния форум, особено по отношение на установяването на несътрудничещите юрисдикции, разработването на процеса за оценка на съответствието и прилагането на мерки с цел да се насърчи придържането към стандартите. Европейската комисия следва да продължи да бъде активен участник, за да гарантира, че всички партньори спазват поетите ангажименти. Във връзка с броя на споразуменията за обмен на данъчна информация (12), които една държава трябва да сключи, за да получи статут на сътрудничеща юрисдикция, Комисията подкрепя необходимостта от преразглеждането му, както и предложението да се вземат предвид качествени аспекти като например, на първо място, юрисдикциите, с които са подписани споразуменията. За да бъда пределно ясен, данъчно убежище, което има 12 споразумения с други данъчни убежища, със сигурност няма да премине прага. Второ, готовността на дадена юрисдикция да продължи да подписва споразумения, дори след като е достигнала този праг и, трето, ефективността на прилагане на тези споразумения. По отношение на искането ви за разглеждане на възможностите и инициативите за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане Комисията вече проверява редица инициативи за насърчаване на доброто управление на равнище ЕС, например по-честото използване на помощта за развитие с цел да се стимулират някои трети държави да не прибягват към нелоялна конкуренция. Работата по евентуалните санкции не е в толкова напреднал етап и, разбира се, при всяко действие на ЕС трябва да се взема предвид индивидуалната данъчна политика на държавата-членка. Има обаче две специфични области, с които не съм напълно съгласен. Една от тях се отнася до публичните регистри и разкриването на информация за инвеститори в данъчни убежища. Считам, че трябва да бъде установен баланс между неприкосновеността и необходимостта юрисдикциите да прилагат своето данъчно право. Макар да не трябва да има ограничения за обмен на информация на базата на банкова тайна или вътрешни изисквания за данъчните ставки, то правата на данъкоплатците трябва да се спазват и към обменената информация да се прилагат строги правила за поверителност. Тези ограничения трябва да се спазват. Следователно публичният регистър може би не е най-доброто решение. Другата причина за безпокойство е трансферното ценообразуване. Вие предлагате да се премине към метода на сравнимите печалби с цел по-добро установяване на транзакции с неточна стойност и на най-често използваните техники за укриване на данъци. Според мен, въпреки че е вярно, че сравняването на доходите в промишления сектор може да бъде показател за нередности, сам по себе си той не е достатъчен, за да се докаже убедително неправилно трансферно ценообразуване и може да играе само ролята на един фактор от много по-широка оценка на точността на образуване на цените на транзакции между дъщерни дружества на многонационално дружество. Методът на сравнимите печалби е приемлив, но само ако постига същите резултати като транзакционните методи. Преминавайки директно към метода на сравнимите печалби, както предлага изменението, не означава, непременно че ще получим достатъчно задълбочен отговор. Предложената нова директива за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане цели да повиши и рационализира всички механизми за обмен на информация и други форми на сътрудничество между държавите-членки с цел по-успешно предотвратяване на данъчните измами и укриването на данъци. По-конкретно, директивата предлага да се премахне банковата тайна във взаимоотношенията между държавите-членки за целите на административното сътрудничество. Горещо приветствам това градивно отношение и подкрепата за това предложение, изразена в изготвения от г-жа Alvarez доклад. Зная, че най-противоречивият въпрос по време на обсъжданията в комисиите е свързан с изменението относно автоматичния обмен на информация, което цели да направи използването на автоматичния обмен на информация незадължително единствено въз основа на решение, взето от държавите-членки. Нека ви припомня, че целта на това предложение е в рамките на ЕС да се насърчат всички видове обмен на информация и други форми на административно сътрудничество и по-специално, автоматичният обмен, който е основен стълб за предотвратяване на данъчни измами и укриване на данъци. Насърчаването на обмена на информация при поискване като стандарт на ОИСР със сигурност е нещо приемливо за трети държави, но в един напълно интегриран вътрешен пазар като единния пазар на ЕС държавите-членки трябва да бъдат по-амбициозни и да отидат по-далеч. Те трябва да могат да използват най-добрите инструменти, с които разполагат, за да постигнат политическите си цели за борба с данъчните измами и укриването на данъци. Забелязвам, че проектодокладът относно доброто управление подчертава необходимостта от развитие на обмена на информация като основно правило, като средство за прекратяване на практиката за използването на фиктивни юридически лица за избягване на данъчно облагане. Забелязвам също така, че в доклада се изразява одобрение за предложението за нова директива относно административното сътрудничество, тъй като то разширява приложното поле на директивата, за да обхване всички видове данъци и да премахне банковата тайна. Ето защо ви призовавам да не гласувате в подкрепа на внесеното ново изменение от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за премахване на каквото и да е позоваване на автоматичен обмен на информация в доклада. Относно измененията, целящи да се предвидят по-ясно очертани правила за защита на личните данни, бих искал да подчертая, че във всеки случай държавите-членки са принудени да спазват съществуващото общностно право в тази област и следователно тези правила ще трябва да се спазват, без каквито и да било допълнителни изменения в настоящия проект на директива. С цел по-голяма яснота обаче, бих могъл да предвидя общо съображение, в което да се позовем на сега действащите общностни правила. По отношение на измененията относно системата и изискванията за оценяване считам, че правилата, предвидени в предложението и потвърдени в компромисния текст на председателството, следва да осигурят подходяща рамка, отразяваща духа на предложените изменения. По принцип комисията може да приеме някои изменения, като тези, въвеждащи възможността Комисията да приема делегирани актове по отношение на техническите подобрения, въведени в категориите доходи и капитал, които подлежат на автоматичен обмен на информация, като въпросните категории следва да бъдат определени в самата директива, а не чрез комитология. Това е в съответствие и с насоката на провеждащите се в момента обсъждания в Съвета. Комисията може по принцип също да приеме измененията относно банковата тайна, при които няма да се прави разлика между данъкоплатците въз основа на мястото на установяване за целите на данъчното облагане. Освен това Комисията приема също по принцип измененията във връзка с присъствието и участието на длъжностни лица в административните разследвания. Комисията ще защити духа на измененията при разискванията в Съвета, без формално да променя предложението си, тъй като тези разпоредби изглежда вече са отразени в компромисния текст. Позволете ми да се спра на предложението на Комисията относно взаимната помощ при събиране на данъци. Приложното поле на националните разпоредби за събиране на данъци е ограничено до националните територии, а измамниците се възползват от това, за да организират процедури по несъстоятелност в държави-членки, в които имат дългове. Ето защо държавите-членки все по-често искат помощ от други държави-членки за събиране на данъци, но съществуващите разпоредби позволяват да бъдат възстановени едва 5% от дълговете. Предложението на Комисията цели да осигури усъвършенствана система за подпомагане с лесно приложими правила и по-гъвкави условия за искане на помощ. Както знаете, ЕКОФИН постигна съгласие на 19 януари 2010 г. относно общия подход към проекта на директива. Горещо приветствам подкрепата за това предложение, изразена в доклада на г-н Stolojan. Комисията по принцип може да приеме изменението, предвиждащо упражняването на правомощията за извършване на проверки в запитаните държави-членки от длъжностни лица от запитващата държавата-членка да бъде предмет на споразумение между заинтересованите държави-членки. Това също е отразено в компромисния текст на Съвета. Комисията обаче не може да приеме други изменения, като например въвеждането на системен и автоматичен обмен на информация в областта на събираемостта на данъците, тъй като това ще доведе до несъразмерна административна тежест, защото изменението включва и ситуации на безпроблемно събиране на данъци. Независимо от това, Комисията съвместно с държавите-членки ще проучи възможностите за това, как би могла да се подобри помощта за събиране на данъци и да се справи с евентуални проблеми. В заключение бих искал да кажа няколко думи за предложението на Комисията за незадължително и временно прилагане на механизма за самоначисляване. За да отговорим бързо на новите и обезпокоителни видове измами, отчетени от няколко държави-членки, целта на това предложение е да се даде на заинтересованите държави-членки възможността при незадължителна и временна схема да прилагат така наречения механизъм за самоначисляване, при който клиентът трябва да отчита ДДС към ограничен брой изключително чувствителни към измами сектора. Съгласно предложената директива държавите-членки ще могат да изберат най-много две категории изключително чувствителни към измама стоки, като мобилните телефони например, и една от пет категории услуги, като квотите за емисии на парникови газове, при които са установени основните вериги за измами през последното лято. Ще трябва да оценят ефикасността на тази мярка, както и въздействието й при евентуално преминаване на измамата към друга държава-членка или при други видове доставки или измами. Удовлетворен съм от факта, че Съветът е приел това предложение толкова бързо и е постигнал съгласие по него на заседанието на ЕКОФИН на 2 декември 2010 г. Жалко е, разбира се, че може да се постигне съгласие само за една част от предложението (относно квотите за емисиите на парникови газове), но съм наясно с факта, че това е частта, която се нуждае най-много от незабавна реакция. Комисията ще продължи да допринася за преговорите в Съвета относно останалите части от предложението по възможно най-градивен начин. В заключение, бих искал още веднъж да благодаря на Европейския парламент за бързата му реакция и за категоричната подкрепа. Въпреки че в момента Комисията не е в позиция официално да приеме всички предложени изменения, те ще осигурят сериозен материал за предстоящите разисквания в Съвета. Това, за което става дума, всъщност е възможността ни да реагираме бързо на огромен механизъм за измами, а също и надеждността на системата на ЕС за търговия с емисии.- Председател: Благодаря Ви, г-н Ковач. Както споменахте, това е последният повод, по който идвате в Парламента, затова ми позволете да Ви благодаря за отличното сътрудничество по време на Вашия мандат. Astrid Lulling: Г-н председател, много често нещата, които се случват, са въпрос на късмет. Във време, когато разискваме защитата на неприкосновеността и на личността и когато тези разисквания имат нови последици, членовете на Европейския парламент имат чудесна възможност да утвърдят някои основополагащи принципи. Независимо дали става въпрос за въвеждането на телесните скенери на летищата или за споразумението SWIFT със САЩ, онези, които ревностно защитават личните свободи, тази седмица не биха се поколебали да направят така, че гласовете им да бъдат чути, дори ако това означава да предизвикат значително дипломатическо напрежение. Съжалявам обаче, че борбата им за граждански свободи е променлива и непоследователна. Когато става въпрос за защита на банкови и финансови данни, доброто изведнъж се превръща в зло. Това, което в някои области заслужава защита, тук се налага да бъде пренебрегнато в името на нов императив: като цяло задължителната фискална колоноскопия. Автоматичният обмен на информация при търговия на едро, който е залегнал в основата на докладите на г-жа Alvarez и г-н Domenici, е скенерът, който те разголва на всяка крачка, това е споразумението SWIFT в разширена версия, от което няма връщане назад. Парламентът обаче няма да позволи едно противоречие да го спре. Той може да реши в подкрепа на автоматичния обмен на всякакъв възможен вид данни между данъчните органи в Европа и в същото време да отхвърли споразумението SWIFT със Съединените американски щати в името на личните свободи. Възможно ли е това несъответствие, тази непоследователност да бъдат разбрани или дори донякъде оправдани в името на ефикасността? Не. Златното правило, вашето златно правило, с други думи автоматичният обмен на всякаква фискална, банкова и финансова информация за всички нерезиденти неизбежно ще доведе до заливане с неуправляеми данни. Прецедентът с данъчното облагане на спестяванията обаче следва да ви служи като предупреждение. И все пак случаят не е точно такъв. Отново ще повторя, че ще тръгнете по грешен път и ще защитавате система, която не работи. Няма по-глух човек от този, който не желае да чуе. На онези мои приятели, които изглежда се безпокоят да не се увеличи бюрокрацията в резултат от прилагане на тази структура, бих искала да кажа, че единственото решение е да се противопоставите, а не да я въведете и след това да останете изненадани от катастрофалните последици. Позволете ми, г-н председател, накрая да се обърна към члена на ЕК Ковач, който води последната си битка тази вечер. Желая му приятно пенсиониране. Г-н Ковач, във Вашата кариера често избирате погрешната битка, но тъй като съм добър човек, в крайна сметка не бих Ви упреквала прекалено за това. Приятно пенсиониране, г-н Ковач. (Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149 параграф 8) Miguel Portas: (PT) Г-жо Lulling, бих искал само да Ви задам един въпрос. Какво общо има автоматичният обмен на информация в областта на данъчното облагане с премахването на банковата тайна, като това са два съвсем различни въпроса? В повечето държави в Европа дори няма банкова тайна. Съществуват автоматични механизми за обмен на информация между данъчните органи и състоянието на никой от тях не е публикувано в интернет. Няма ли начин двата въпроса да се разглеждат по отделно? Astrid Lulling: Г-н председател, моят колега, за съжаление, не е разбрал нищо, но тъй като времето ми за изказване се изчерпа, ще му обясня лично. Надявам се да ме разбере преди гласуването. Liem Hoang Ngoc: Г-н председател, госпожи и господа, в този период на криза публичните финанси се използват широко първоначално, за да се спаси финансовата система, а впоследствие, за да се смекчи социалният и икономически ефект. На този фон се говори много за публични дефицити, критикуват се разходите на държавите-членки, но се позволява спадът в данъчните постъпления да отиде на заден план. Забравя се фактът, че всяка година в Европейския съюз се укриват данъци на стойност 200 млрд. евро, а това са средства, които биха могли да се използват за най-важната политика за възстановяване, ресурси, които биха ни позволили спокойно да посрещнем това, което някои наричат в кавички демографска бомба със закъснител. Ето защо текстовете, които обсъждаме днес, са толкова важни. Въвеждането на общи инструменти и пълна прозрачност между държавите-членки в областта на събирането на вземания са важни стъпки, ако искаме да гарантираме, че нито гражданите, нито дружествата могат да укриват фискалните си задължения, както и че всички допринасят за общите усилия. Трябва да дадем на данъчните органи във всяка държава от Съюза ресурси, за да изпълнят своята мисия. Необходимо е също така да обърнем внимание на това, доколко значима е здравата фискална политика. В момента всички се безпокоят за Гърция. Днес сме свидетели на крайностите, до които води липсата на ефективен фискален апарат. Не просто кризата влияе негативно на правителството на Караманлис; тя преди всичко е предшествана от липса на политическа смелост при неуспеха да се проведе реформа в гръцката фискална администрация и по този начин да се създаде ефективен данъчен инструмент за възстановяване. Надяваме се, че по този въпрос Съюзът ще използва всички налични ресурси, за да потвърди солидарността си с Гърция. Надявам се, че гласуването, което ще се проведе в сряда, ще потвърди гласуването в комисията и ще доведе до някои насърчителни текстове за събиране на данъци. Sharon Bowles: Г-н председател, радвам се, че разискваме тези доклади в рамките на мандата на Комисията, макар и почти накрая. Комисията работи усърдно, за да постигнем това. За много, всъщност бих казала за повечето неща се радвахме на диалог, при който взаимно се допълвахме, г-н Ковач, макар да не сме постигали съгласие по всички въпроси. Споразумяхме се например за ДДС за вътреобщностни доставки, но не постигнахме съгласие относно солидарната и отделната отговорност в рамките на трансграничните транзакции, а в малко други случаи и двете страни са били разочаровани от тромавостта и липсата на подкрепа от държавите-членки. Едно от тези предложения е това за обща консолидирана корпоративна данъчна основа. Но пред лицето на тези разочарования Вие представихте по-интензивни, традиционни мерки за контрол, основаващи се на сътрудничество, обмен на информация и достъп до данни. Ето защо бих искала да се възползвам от тази възможност лично и в качеството си на председател на комисията по икономически и парични въпроси да Ви благодаря за работата и ентусиазма по време на Вашия мандат. Както споменаха някои колеги, в това време на фискален стрес е дори още по-важно да се даде възможност на държавите-членки да съберат дължимите си данъци. С тази движеща сила Съветът трябва да постигне по-голям напредък в бъдеще. Онези, които съзнателно измислят схеми за укриване и избягване на данъци, вредят на обществото и не следва да очакват снизходителност, когато бъдат заловени, а ние трябва да разполагаме с инструменти за това. Що се отнася конкретно до въпроса за административното сътрудничество, считам, че автоматичният обмен на информация е полезен. То върви ръка за ръка с директивата относно данъчното облагане на спестяванията, която, надявам се, скоро ще бъде приета в Съвета. Но Вашата намеса по този въпрос вече доведе до положително развитие, както в рамките на ЕС, така и извън него. Приветствам и директивата за взаимната помощ при събиране на вземания, но мисля, че е по-подходящо да се прилага при по-нисък праг. В заключение, поднасям извинения към Вас и колегите за това, че няма да остана до края на разискването, но, както винаги, има дублиране на ангажиментите в Парламента. Philippe Lamberts: от името на групата Verts/ALE. - (ES) Г-н председател, госпожи и господа, от няколко седмици насам е модерно да се безпокоим за бюджетните дефицити на определени държави-членки. Някой, разбира се, може да критикува някои примери за публични разходи, и ние няма да се въздържим да направим подобно нещо, друг може да се позове на милиардите евро за субсидии за изкопаеми горива, но нека не забравяме, както каза колегата социалист, че нарастването на публичния дефицит е резултат преди всичко от финансовата и икономическа криза. Не считам, че правителствата трябва да бъдат поучавани как да управляват разумно от онези, които поради склонността си към рискови операции, финансирани, вярвате или не, от дълг, причиниха кризата. При това положение сме съгласни, че сегашното равнище на публичен дефицит в държавите е неустойчиво, тъй като намалява възможността Европа да бъде инициаторът на зеления нов курс, който й е толкова необходим. Ето защо трябва да се разгледаме този въпрос не само от страната на разходите, но също и от страната на приходите и това е духът, в който днес четем внесените за разглеждане доклади и по-конкретно, тези от г-жа Alvarez и г-н Domenici. Приемайки автоматичния обмен на информация между данъчните органи като норма, ще дадем на държавите-членки средства за сериозна борба с данъчните измами. Ще ви припомня, че приблизителният размер на данъчните измами е 200-250 млрд. евро или два процента от БВП. Преди дори да говорим за преструктуриране на европейския данъчен режим трябва да гарантираме, че данъците се събират. Освен това проектът подкрепя въвеждането на обща основа за данъчно облагане на дружествата, което ще внесе яснота както за данъкоплатците, така и за държавите-членки. По този начин ще направим стъпка напред, но следва да се положат основите не за по-голяма конкуренция, а за по-ефективно сътрудничество. Време е да прекратим фискалния дъмпинг, този път на разруха, който подкопава данъчните постъпления на държавите-членки и в ущърб на кого? На данъкоплатците и на малките и средните предприятия, които не разполагат с ресурсите на големите транснационални дружества, за да противопоставят държавите-членки една на друга. Ето защо според нас консолидираната данъчна основа е предпоставка за въвеждането в съответствие с това, което правим за ДДС, на непрекъснато хармонизиране на данъчните ставки за дружествата, като се започне с определяне на минимални прагове. В заключение, за изграждането на устойчива основа за данъчните режими на държавите-членки са необходими много по-дълбоки промени: намаляване на ставките върху дохода от трудови отношения и компенсиране на това намаление чрез въвеждане на прогресивно данъчно облагане върху енергията - върху невъзобновяемите източници на енергия - и на данъка върху финансовите транзакции и печалбата. Както казваше баба ми обаче, това е друга история. Междувременно групата на Зелените/Европейски свободен алианс поздравява г-жа Alvarez и г-н Domenici за отличната им работа, която не просто повтаря предишните позиции на Европейския парламент, но ги прави по-амбициозни и практични. В заключение бих искал да пожелая на добър час на г-н Ковач. Не бях тук, когато дойдохте. Колегите ми казаха,че впечатлението, което сте им направили с действията си, е много по-добро от това, в началото на мандата Ви. Следователно сме приятно изненадани от Вас. Желая Ви всичко най-добро. Ashley Fox: Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчиците и на докладчиците в сянка за усърдния труд, който са вложили в изготвянето на докладите. Данъчното облагане, и по-специално всякакъв вид хармонизиране винаги е било чувствителен въпрос. Необходимо е да намерим баланс между необходимостта от ефективно функциониране на единния пазар и от защита на компетентностите на държавите-членки в областта на данъчното облагане. Бих посъветвал г-н Lamberts, че най-добрият начин за минимизиране на укриването на данъци е въвеждането на по-прости данъци и намаляването на данъчните ставки. Данъчната конкуренция е нещо много хубаво. Тя предпазва данъкоплатците от ненаситни правителства. Държавите-членки трябва да могат свободно да подписват двустранни споразумения с трети държави. Обединеното кралство и САЩ с готовност обменят информация, тъй като се радват на дългогодишно сътрудничество в борбата с тероризма. Ако тази информация се обменяше и в рамките на ЕС, много трети държави щяха да откажат да подпишат подобни споразумения в бъдеще. Сътрудничеството щеше да бъде прекратено, а националната сигурност щеше да бъде изложена на риск. Настоятелно призовавам колегите да подходят към тези доклади прагматично. Трябва да гарантираме, че няма да се впуснем в ненужно хармонизиране, което застрашава националната сигурност. Nikolaos Chountis: Г-н председател, несъмнено въпросните доклади са положително усилие за създаване на правна рамка за административно сътрудничество на равнище Европейски съюз в областта на прякото и косвено данъчно облагане, различно от ДДС и акциз. Трябва да кажа обаче, че докладите, предложенията за директиви и т.н. засягат проблема за укриването на данъци и данъчните измами. По време на кризата обаче се очертаха два аспекта на укриването на данъци. Първият се отнася до данъчната конкуренция в Европа; последното нещо, което тя насърчава, е солидарността и икономическото и социално сближаване между държавите-членки. Трябва да предприемем действия и да решим този проблем. Вторият се отнася до офшорните дружества. Както всички знаем, тези дружества са механизми за укриване на данъци и пране на пари. Намерението на гръцкото правителство например просто да облага подобни транзакции с 10% данък е скандално. Предвид това, а както подчертаха редица колеги, в тези времена на икономическа криза с всички проблеми, пред които са изправени държавите-членки, да не споменаваме и факта, че начинът, по който Европейската централна банка и Пактът за стабилност функционират е неадекватен и те по-скоро задълбочават, отколкото решават проблема, се нуждаем от общи решения на общите проблеми, един от които е укриването на данъци. Трябва рязко да осъдим укриването на данъци и данъчните измами, така че правителствата да получават приходи във време, в което има неотложна потребност от политика за преразпределение и развитие. Godfrey Bloom: Г-н председател, идеята за данъчното облагане не се е променила съществено през последните 3 000 години, нали? Богатите и силните крадат пари от обикновените хора, за да направят живота си по-комфортен. Единствената разлика в днешно време е, че сега "данъчното облагане е за благото на данъкоплатците", по някакъв начин ние биваме облагани с данъци pro bono. За да поддържаме този мит, периодично всяваме паника, за да уплашим хората и те да започнат да внасят дължимото. Последната заплаха, разбира се, е, че ако не плащаме зелени данъци, всички ще загинем. Това не ви ли напомня на средновековните религии, които са играли същата игра: плати или ще гориш в ада. Хармонизирането на данъците е идея, родена от модерната политическа класа, за да се гарантира, че няма правителство, което да краде твърде малко от народа си: нещо като картел на крадци, ако желаете. Може ли да предложа, ако наистина искате хармонизиране на данъците, Комисията и бюрокрацията да плащат същите данъци като избирателите, да носят същата данъчна тежест като всички нас, преди избирателите да щурмуват тази сграда и да ни окачат на тавана, тъй като те имат пълното право да направят това. Hans-Peter Martin: (DE) Г-н председател, нуждаем се от преустройство на демократичния процес. Като млад автор и журналист безрезервно плащах 62% данъци, тъй като бях убеден и имах усещането, че ни управляват добри хора. След като станах член на Европейския парламент обаче видях какво в действителност се случва с данъчните приходи. Тогава плащахме милиони шилинги всяка година. Това, което буди безпокойство у мен при днешното разискване относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане, е фактът, че не разглеждаме собствените си разходи, а просто говорим за злите данъчни измамници. В онези времена, когато данъчната ставка беше 62%, данъчен съветник ми беше Кристоф Мацнетер, който по-късно стана министър на финансите на Австрия. Той ми каза: "Ти си от Форарлберг, отиди зад граница в Лихтенщайн или Швейцария". Аз не направиха това, но други го направиха. Ако на фона на този опит обаче подходите към въпроса трезво и рационално от позицията на човек, който не е бил държавен служител, който не е бил разход за социоалноосигурителната система, не е бил ангажиран в нито една обществена област, подобно на по-голямата част от колегите тук днес, тогава трябва да си зададете въпроса, как бих могъл да спестя трудно спечелените си пари от това разточителство. Затова имам следното предложение: нека започнем с това, че една разумна администрация ще използва парите разумно, т.е. да започнем от себе си. Защо са ни още 200 нови работни места? Защо тази седмица да финансираме уроци по ски? За какво е всичко това? Ако наистина искате да започнете сериозна борба срещу данъчните убежища, да съберете данъчни вземания и да привлечете хората към проекта на Европейския съюз, то трябва да започнем от самите себе си и да покажем на хората, че институциите, които представляваме, изразходват средствата на данъкоплатците разумно. В противен случай ще продължим да губим данъчни приходи, без да имаме каквото и да било основание да караме тези хора да се отчитат. Enikõ Gyõri: (HU) Госпожи и господа, 4% спад на БВП, 21 милиона безработни граждани на Европейския съюз, процедури при прекомерен дефицит срещу 20 държави-членки, 80% държавна задлъжнялост. При това състояние на Европейски съюз питам можем ли да си позволим лукса да допуснем изтичането на милиарди евро от данъци? Неприемливо е, когато жертваме огромни суми за икономически стимули и за запазването на работни места, да няма напредък на равнище ЕС за намирането на начини например да се промени срамното 5-процентно равнище на събиране на трансграничните данъчни задължения. Или дали следва да разширим автоматичния обмен на информация еднакво за всички приходи, като премахнем необходимостта правителствата да получават открадната от хранилища на данни информация за необложените с данък доходи на техните граждани, инвестирани на различни места. В момента процентът на данъчните измами в ЕС се равнява на два пъти и половина общия бюджет на ЕС. Категорично считам, че данъчните органи на държавите-членки трябва да си сътрудничат с цел проследяването на данъчните измами. Никой не следва да може да се крие зад банковата тайна, трябва да отменим квази-данъчните убежища в рамките на Европейския съюз, дори когато, колеги, това е във вреда на въпросните държави-членки. Интересът на Европа като цяло трябва да има превес над отделните позиции. Почтените данъкоплатци от Европейския съюз очакват от нас най-малко правила, които са обвързващи за всички, без да има задни вратички. Докладът Domenici посочва как да се затворят тези задни вратички. Темата ни в момента не е хармонизиране на данъчното облагане, а как да съберем дължимите данъци съгласно правилата на всяка държава-членка с помощта на другите, ако това е необходимо. Всички други елементи на данъчния пакет пред нас обслужват същата цел. От името на Европейската народна партия добавих няколко предложения към доклада Domenici, които бяха подкрепени и от други политически групи. На първо място предложих да се създаде насърчителна система, която да гарантира, че държавите-членки, действащи от името на държава, която иска да събере трансгранични данъчни вземания, ще получат част от възстановените суми. Така можем да стимулираме затрудненото сътрудничество между данъчните администрации. Второ, чрез използване на система на сравнимите печалби можем да предприемем ефективни действия срещу мултинационалните дружества, които манипулират трансферните цени с цел укриване на данъци. Зная, че членът на ЕК Ковач изпитва съмнения по този въпрос, но мисля, че можем да започнем да работим в тази посока. В заключение, радвам се, че Комисията подкрепя необходимостта от по-строги изисквания за обмен на данъчна информация, посочени в типовото споразумение на ОИСР, приложимо към 12 държави. Считам, че ако продължим да работим в тази посока, ще преминем към една по-справедлива данъчна политика. Olle Ludvigsson: (SV) Г-н председател, тази вечер разискваме определен брой мерки за борба с данъчните измами и разнообразните методи за избягване на различни видове данъци. Това са въпроси от изключително значение. Би било много добре, ако в Европейския съюз можем да укрепим инструментите, които използваме, и сътрудничеството помежду си в борбата с укриването на данъци, следвайки предложения начин. Икономическата и финансова криза ускори необходимостта от повишаване на ефективността, надеждността и справедливостта на данъчните ни системи. Гледам положително на предложението за удължаване на прилагането на механизма за самоначисляване. Освен всичко останало, това е решителна стъпка в развитието на работата във връзка с изменението на климата. Когато през 2013 г. правата за емисиите започнат да се предлагат на търг, ще ни е нужна надеждна система за търговия, която няма да бъде поразена от измами с ДДС и други подобни проблеми. Механизмът за самоначисляване изглежда е отличен начин за предотвратяване на подобни измами с ДДС. Той ще гарантира надеждността и ефикасността на системата. Работата по доклада относно механизма за самоначисляване беше много конструктивна. Радвам се да видя, че Комисията, Съветът и колегите, които се занимаваха с този въпрос, изразиха готовност да излезем с добро решение възможно най-бързо. Основен елемент в доклада е създаването на система за комплексна оценка, базирана на постоянни критерии. Много е важно внимателно да наблюдаваме как работи този механизъм за самоначисляване на практика в съответната област. Мерките за борба с укриване на данъците, които се предлагат в момента, са важна стъпка, но следва да се разглеждат като малка част от по-мащабен и дългосрочен процес. Предстои да се направи много в тази сфера. Следва да се задълбочи сътрудничеството в ЕС и той следва да поеме инициативата за създаване на ефективни международни споразумения за борба с укриването на данъци. Sylvie Goulard: (FR) Г-н председател, този очевидно твърде технически пакет от мерки в действителност е свързан с някои политически въпроси. Първо, административното сътрудничество между държавите по фискални въпроси е ключово за вътрешния пазар. Считам за важно да го подчертая, тъй като свободното движение на хора и капитали е един от основните принципи на достиженията на правото на Европейския съюз, на което толкова много държим. То обаче не трябва да води до положение на несправедливо данъчно облагане, при което добре информирани и мобилни граждани избягват фискалните си задължения, докато по-уседналите граждани ги спазват. Този принцип не бива да действа като стимул за конкуренция между държавите, имам предвид като мотив за извършване на измами или укриване на данъци. Това обяснява позицията ни в подкрепа на консолидираната данъчна основа за данъчно облагане на дружествата и автоматичния обмен на информация между държавите-членки, който вече беше обсъден. Ако г-жа Lulling ни беше оказала честта да остане с нас, щях да й кажа, че въпросът за гражданските свободи наистина възниква, когато говорим за обмен на чувствителна информация, но според мен има съществена разлика между информацията, която можем да обменяме между държавите-членки на Европейския съюз, т.е. в рамките на вътрешния пазар и услугите на вътрешния пазар, и информацията, която обменяме с други държави, дори приятелски държави като САЩ. Вторият значим политически въпрос, особено след кризата, е борбата срещу данъчните убежища, но и срещу сивите зони, или снизходителните практики, които за съжаление, все още съществуват в Европейския съюз или в свързаните територии. След декларациите на Г-20 гражданите очакват резултати и надежден Европейски съюз. Това даде тласък на редица изменения и считам, че Парламентът трябва да придаде ново значение на този въпрос. Накрая, в заключение бих искала да се обърна към г-н Ковач, много рядко имаме възможност да кажем довиждане в навечерието на приключването на нечий мандат, и преди всичко, искам да дам съвет на номинирания член на Комисията, г-н Шемета, чийто първоначални стъпки в тази област вече приветствахме, точно както приветствахме първоначалните стъпки на Комисия Барозу ІІ, която изглежда решена да се справи с този въпрос, особено след като възложи на г-н Монти задачата да изготви доклад относно вътрешния пазар, който да обхваща всички тези аспекти. Считам обаче, че независимо от това до каква степен дадена държава-членка се съпротивлява и изразява несъгласие, Комисията трябва да направи това, което Вие, г-н Ковач, имахте възможност да направите, и да използва правото си на инициатива, но може би в по-голяма степен. Хазните на държавите-членки са празни. Данъчното облагане е друг начин да ги напълним, и ако това се прави интелигентно, ние ще подкрепим тези действия. Eva Joly: (FR) Г-н председател, г-н Ковач, госпожи и господа, благодарение на усилията на г-н Domenici докладът, по който трябва да проведем окончателно гласуване тази седмица, е документ с високо качество. Искрено се надявам, че той ще бъде приет на пленарното ни заседание в сряда. Много от предимствата, които докладът съдържа във връзка с финансовата прозрачност, фискалната политика и борбата с данъчните убежища, основните последици от които бяха правилно подчертани тук, са просто безпрецедентни. Първо, следва да приветстваме факта, че текстът признава значителните ограничения във водената до момента борба срещу данъчните убежища. Данъчните спогодби и списъкът на ОИСР с юрисдикциите, които не сътрудничат, отразяващи условията, които са в сила официално, са незадоволителни и дори представляват част от проблема, който би трябвало да решават. Ето защо предложенията в доклада, целящи да излязат извън този подход, да се приеме ново определение за данъчни убежища и да се въведат нови инструменти, включително санкции, за да се помогне в тази борба, са изключително важни. Това очевидно важи за предложението за въвеждане на автоматичен обмен на данъчна информация както в Европейския съюз, така и на международно равнище. Такъв е случаят и със счетоводството за всяка отделна страна, което се предлага в доклада и което ще даде възможност за измерване на дейността, която дружествата реално осъществяват в държавите, в които са учредени, и за проверка на това, дали наистина плащат данъците, които законно дължат там. Това са две основни искания, които отдавна се радват на подкрепата на много експерти. Можем да приветстваме факта, че Европейският парламент ги приема и по този начин ще стане една от институциите с най-активно участие в тази борба. Госпожи и господа, проблемът с данъчните убежища не е просто технически въпрос. Той е свърза с основен избор. Дали искаме да дадем на развиващите се страни средства, с които да се възползват от собствените си ресурси вместо да гледат как последните се конфискуват? Дали искаме да гарантираме, че всички наши дружества и съграждани допринасят в рамките на средствата, с които разполагат, за финансиране на гражданската област? Като гласуваме за доклада на г-н Domenici, ще дадем положителен отговор на тези два въпроса. Отговор, с който считам, че можем само да се гордеем. В личен план бих искала да благодаря на г-н Ковач за семинара, който организирахме съвместно в Брюксел на 9 декември, за да включим този въпрос в дневния ред. Благодаря Ви и на добър час! Ivo Strejček: (CS) Г-н председател, г-н член на Комисията, днес разискваме пакет от икономически и политически спорни предложения, които би трябвало да доведат до много по-добро сътрудничество в областта на данъчното облагане. Данъчните измами несъмнено са сериозен проблем, който намалява бюджетните приходи на държавите. Какви обаче са причините за укриване на данъци и какви са мотивите на онези, които прибягват до данъчни измами? На първо място, високите данъчни ставки. Колкото по-високи са данъците, толкова повече данъкоплатците ще търсят начини да заобикалят данъчните си задължения. Следва да помним тази добре известна истина особено днес, когато повечето политици считат, че проблемът с дефицита на публични финанси ще се реши чрез по-високи данъци, с други думи, от страната на приходите в бюджета, а не чрез съществено съкращаване на разходите. Искам да отбележа нещо, а именно, че данъчните убежища съществуват, защото хората прехвърлят капитала си към места с по-ниски данъци. Ако искате да прекратите или да ограничите съществуването на данъчните убежища, трябва да намалите данъците. Втората основна причина за укриване на данъци е неяснотата и сложността на данъчните системи. Колкото повече изключения има, толкова повече са измамите. Статистическите данни и различните проучвания потвърждават, че усложненията при събирането на ДДС например са причинени предимно от объркващи обяснения и хиляди вариращи в широки граници изключения. За съжаление, нито Комисията, нито членовете на Европейския парламент предлагат държавите-членки да прибегнат към намаляване на данъците или към сериозни корекции, които могат да доведат до прозрачност на данъчните юрисдикции. Спорните предложения са както следва: въвеждане на принципа, че съществува задължение за обмен на информация относно данъкоплатците; второ, задължителната информация относно данъкоплатците е точно определена и съответно изключително чувствителна; трето, задължението за обмен на информация за всички видове данъци се прилага за първи път и четвърто, законодателно нововъведение - нарушава се банковата тайна. Miguel Portas: (PT) Г-н председател, днешното разискване е много важно, тъй като това, което правителствата и самата Комисия ни казаха, е, че през следващите години стратегията за изход от кризата зависи от планове за радикални съкращения на публичните инвестиции и социалните разходи. Информацията, която неизменно се съдържа в различните доклади, които обсъждаме днес, ни казва, че в крайна сметка има друг начин, по-добър начин, който ще насърчи честността и ще удовлетвори данъкоплатците. Това е и начинът за преодоляване на кризата от гледна точка на приходите (главно от тази гледна точка), тъй като ще прекрати кошмара, причинен от данъчните убежища и от широкоразпространеното укриване на данъци и данъчни измами сред големите дружества и банковата система. Точно заради това съм напълно съгласен с доклада на г-н Domenici в частта, която казва, че не се прави достатъчно, за да се премахне банковата тайна. Точно това е и причината, поради която трябва да продължим, защото е вярно, че малко справедливост в икономиката никога и никому не е навредила. Arturs Krišjānis Kariņš: (LV) Г-н председател, г-н член на Комисията, въпросът не е дали сме за или против борбата с данъчните измами. Разбира се, че я подкрепяме. Той е по-скоро какви средства бихме искали да използваме, за да постигнем тази цел. Ситуацията сред държавите-членки в момента е такава, че има държави, които не обменят с готовност информация относно данъкоплатците с други държави-членки, дори когато тя им бъде поискана. Предложението, което обсъждаме, се отнася до въвеждане на автоматична система, при която цялата информация относно граждани и предприятия с местоживеене в чужбина ще се обменя между данъчните органи. Според мен това, което е важно, е да не увеличаваме бюрокрацията независимо по какъв начин обменяме информация. Точно сега Европейският съюз е в криза. В Испания безработицата е близо 20%, в Латвия над 20%, а в много други държави над 10%. За съжаление, тенденцията е възходяща. В резултат на това държавите-членки са принудени да съкращават държавните разходи, нещо, което всъщност е в разрез с увеличаването на размера на бюрократичната машина. Не можем да си позволим да увеличим размера й. Въвеждането на системата за автоматичен обмен на информация обаче неизбежно ще доведе до това. Считам, че европейските данъкоплатци просто не могат да си позволят да понесат това сега. Според мен съществува друго предложение, което следва да обсъдим, а именно, може би да не стигаме до крайности, т.е. автоматичен обмен на цялата информация, а вместо това поне да гарантираме, че всички държави-членки обменят важна информация при поискване. За да обобщя, в такъв случай, трябва да се въведе автоматичен обмен при поискване. Благодаря ви. Arlene McCarthy: (EN) Г-н председател, с над 200 млрд. евро загуба годишно борбата с данъчните измами и укриването на данъци в ЕС трябва да продължи да бъде приоритет за Парламента, Европейската комисия и правителствата на държавите-членки. Не мога да повярвам, че някой в Парламента счита, че правото на неприкосновеност е право на укриване на данъци. Съществува, разбира се, всеобщ консенсус за това, че липсата на добро управление в областта на данъчното облагане насърчава данъчните измами и укриването на данъци. Данъчните измами имат огромно негативно влияние върху националните бюджети. Те ограбват жизнено необходими ресурси за публичните услуги, здравеопазването, образованието, научноизследователската дейност. Освен това според голяма благотворителна организация укриването на данъци от свръхбогатите и от световни корпорации има сериозни последици за живота на над пет милиона деца в развиващите се страни. Правителствата в най-бедните развиващи се страни биват лишени от данъчни приходи от 92 млрд. евро на година, докато според оценки на Световната банка една трета от тях - между 30 и 34 млрд. евро - биха били достатъчни да покрият разходите за Целите на хилядолетието за развитие, определени от ООН. Още по-шокиращ е фактът, че благотворителна организация от Обединеното кралство, "Християнска помощ" (Christian Aid), твърди, че близо 7 трилиона евро са укрити в данъчни убежища. Ето защо действията и препоръките, предложени в тези доклади, са важни за постигане на равностойни условия и за справяне с несъответствията и злоупотребите, които са в основата на тези системи за укриване на данъци и данъчни измами. Активите, държани в офшорни дружества, сега възлизат на една трета от световните активи... (Председателят се обръща към оратора да говори по-бавно заради преводачите) ...половината от световната търговия минава през данъчни убежища и вече са предприети мерки срещу това. Данъчните убежища се разследват, като се правят предложения в ЕС и ОИСР. Засиленото данъчно сътрудничество е единствената възможност. То не отслабва суверенитета на държавата, а точно обратно, укрепва и заздравява националните данъчни системи, като спира онези, които се опитват да подкопаят целостта и функционирането на системите. Ако сме си извадили поука от световната финансова криза, то тя е, че се нуждаем от повече откритост и прозрачност относно финансовите транзакции. Ето защо подкрепям предложенията за преминаване към световно споразумение и стандарт за автоматичен обмен на данъчна информация, внесени от нашите докладчици. В заключение бих желала да кажа, че тези, които се опитват да разводнят предложенията, разпространявайки слухове относно поверителността на данните, не са нито сериозни, нито амбицирани да подкрепят световните действия за справяне с проблема с укриването на данъци и за насърчаване на доброто управление, солидарността и социалната отговорност. Wolf Klinz: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, измамите с ДДС не са просто незначително прегрешение. Това е престъпление и проблем, който или ескалира, или намалява с времето. Според последните оценки гражданите, и следователно данъкоплатците, губят до 100 млрд. евро годишно, а вероятно и повече. Във време, когато публичният дълг непрекъснато нараства, а кризата се задълбочава, гражданите не проявяват разбиране към това, че Европейският съюз до момента не е успял да се справи успешно с този проблем. Ето защо аз приветствам новия опит да се въведе процедура за самоначисляване, по която ще се проведе гласуване вдругиден. Това, което се опитваме да направим с процедурата за самоначисляване, е да премахнем ефективно проблема с укриване на ДДС или поне да го ограничим. Трябва да почакаме и да видим обаче дали тази процедура ще доведе или не до желаното нарастване на приходите от ДДС и дали ще се предотвратят нови случаи на измами. Със сигурност си струва да опитаме. Ще наблюдаваме отблизо резултатите от процедурата, чието прилагане сега е ограничено до 2014 г. и ще изготвим критична оценка. Въпреки това ми се искаше да въведем едно конкретно изменение. Аз съм за това, предприятията, които надлежно изпълняват задълженията си за грижа в контекста на прегледа на техните регистрационни номера по ДДС, да бъдат освободени от отговорност, дори ако получателят извърши измама. Наистина съжалявам, че предложеното от мен изменение във връзка с това не успя да събере мнозинство в комисията по икономически и парични въпроси. Vicky Ford: (EN) Г-н председател, данъчната измама е престъпление, което не само ограбва правителствата, но и всеки данъкоплатец, всеки гражданин, който своевременно си плаща данъците. ОИСР, Г-20 и различните докладчици в Парламента всъщност свършиха много добра работа, за да помогнат в борбата срещу данъчните измами. Искам да обърна специално внимание на доклада на г-н Domenici и да му благодаря за изключителната прозрачност, която показа при съвместната работа с Парламента, за да подобри качеството на този документ. Въпреки това има три неща, които будят у мен безпокойство. Първо, борбата с данъчните измами не следва да бъде използвана като извинение за онези, които искат да започнат разискване за хармонизиране на данъчното облагане в рамките на ЕС. Документът съдържа текст за общата консолидирана корпоративна данъчна основа, но считам, че следва да изчакаме, докато Комисията излезе с оценката на въздействието по-късно през годината, преди да стигаме до заключения относно преимуществата и недостатъците на това разискване. Второ, противоречивият въпрос за обмена на информация също буди безпокойство. Съвсем ясно е, че при определени обстоятелства по-добрият обмен на информация е необходим и всъщност подобно на данъчното облагане на спестяванията, автоматичният обмен на информацията има своите преимущества. Този документ отива много по-далеч и настоява за автоматичен обмен на информация във всички области. По-скоро считам за редно да разгледаме всяко конкретно обстоятелство и да преценим къде това е необходимо. Трето, докладът Domenici предлага специална такса в рамките на ЕС за всички финансови движения към и от определени юрисдикции. Както посочи членът на ЕК Ковач, съществуват различни санкции и инициативи, които могат да бъдат използвани за насърчаване на добро поведение в тази област. Безпокои ме фактът, че може да останем само с едно предложение, което би могло да бъде твърде противоречиво, ако вземем предвид текста за въвеждане на такса на равнище Европейски съюз. Diogo Feio: (PT) Г-н председател, разглеждайки тези четири доклада, които имат силно изразена техническа структура, обсъждаме сложни политически въпроси. Първо, трябва да стане ясно, че от уважение към онези, които плащат данъци и спазват правилата, борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци следва да бъде постоянна. Искам също така тук да уточним, че не става въпрос за нещо свързано конкретно с някаква криза. Става въпрос за публична етика. И точно както този въпрос следва да се обсъжда, така Европейският съюз и държавите-членки следва да обсъдят и друг въпрос, свързан с данъчната конкуренция, с оглед стимулирането на икономическия растеж чрез данъчните политики. Необходимо е също да разгледаме борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци и от законодателна гледна точка. Законите трябва да бъдат ясни. Те трябва да са прозрачни, а административните органи трябва да действат адекватно. Ето защо въпросът за обмена на информация е уместен и трябва да вземем предвид решенията, взети от международни организации, които наистина са изследвали този проблем, като например ОИСР на първо място. Обмяната на опит е важна в това отношение, за да не се окаже, че мерките, които звучат добре на теория, са непродуктивни на практика. Конкретно по темата за данъчните убежища, необходимо е да подкрепим решенията и постигнатият от Г-20 напредък и преди всичко да не забравяме, че мерките в тази област следва да са подходящи, пропорционални и ефективни. Elisa Ferreira: (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, ето няколко факта, които си заслужава да бъдат припомнени. Според ОИСР активи, възлизащи на 5 до 7 трилиона евро са скрити в данъчни убежища през 2008 г. В Европейския съюз са укрити данъци, което вече беше споменато днес, равни на между 2% и 2,5% от богатството на ЕС или два пъти бюджета на ЕС. Днес няма съмнение, че данъчните убежища, неяснотата на новите финансови продукти, липсата на административно сътрудничество, неуспешното регулиране и надзор на пазарите и прекалените амбиции на участниците в тях допринесоха за ужасната криза, в която се намираме. На световно равнище се постига напредък, ние извличаме поуки от това, поуки, които са използвани в инициативите на Международния валутен фонд, ОИСР, Г-20 и Форума за финансова стабилност. Европейският съюз, особено под ръководството на г-н Ковач, който бих искала да поздравя, взе участие в серия инициативи. Те включват административното сътрудничество, директивата относно данъчното облагане на спестяванията, помощта при събиране на задължения, кодекса за поведение, както и засиленото сътрудничество от страна на Белгия, Австрия, Люксембург, Остров Ман и дори съседни държави: Швейцария, Монако и Лихтенщайн. Важно е обаче, че тези колективни усилия не водят до това, което сънародникът на г-н Domenici толкова добре описва, когато в "Леопардът" се казва, че много неща трябва да се променят, за да остане всичко същото. Това е пример какво не може да се случи. В момента европейските граждани страдат от безработица, заплахи за повишаване на данъците и загуба на основните си права при пенсиониране. Малките и средните предприятия не получават кредити и търпят огромни загуби. Тези граждани очакват от нас като техни представители в Парламента да извлечем поуки и наистина да гарантираме конкуренция, справедливост, прозрачност и лоялност в рамките на Европейския съюз. Четирите доклада и особено тези на г-н Domenici и г-жа Alvarez са издържани в този дух. Надявам се да получат широка подкрепа от членовете на Парламента и всъщност да осигурят на Европейския съюз политическия стимул, от който се нуждае, за да направи правилните изводи, и да съдействат за признаването на тези изводи в международен мащаб. Olle Schmidt: (SV) Г-н председател, всички знаем, че данъците са чувствителен въпрос, както чухме. Държавите-членки имат правилно схващане, че данъците са предимно национален въпрос. В разгара на финансовата криза обаче все повече и повече държави осъзнават, че сътрудничеството в рамките на ЕС трябва да се подобри. Данъчната конкуренция е хубаво нещо. Правилата обаче трябва да са справедливи, а държавите-членки да не се възползват от това, че техните правила се използват за избягване на данъци. Данъчните измами са незаконни, неморални и изкривяват положението в отделните държави-членки на ЕС. Можем да критикуваме данъчното бреме в собствените си страни. Самият аз съм известен с това. Необходимо е обаче да работим, за да променим политиката в нашите държави, а не да бягаме от отговорностите си. Най-ефективният начин за обмен на информация е това да става автоматично. Европейският съюз често е критикувал различните видове данъчни убежища. Ето защо е важно да покажем, че работим във вътрешен план, за да повишим прозрачността, откритостта и сътрудничеството в областта на данъчното облагане, като в същото време зачитаме неприкосновеността на личния живот. За да избегнем ненужни административни разходи и за да създадем по-ясно правно основание, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа внесе изменение, съгласно което държавите-членки няма да бъдат принуждавани да оказват помощ на други държави-членки, ако става въпрос за по-малко от 1 500 евро на година. Считам, че така се поставят ясни граници във връзка с правомощията на органите и, както разбирам, г-н Ковач приема предложението. (EN) Накрая бих искал да благодаря на г-н Ковач, на когото остават още близо 18 часа на поста член на Комисията. Беше привилегия да си сътрудничим. Не постигнахте всичко, което искахте, но дадохте най-доброто от себе си. Благодаря Ви и на добър час! Jacek Włosowicz: (PL) Г-н председател, по време на шестия си мандат Европейската комисия прие редица законодателни предложения като част от борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци в Европейския съюз. Основен фактор тук е предложението за директива относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Благодарение на приемането й практически от всички държави-членки, директивата, която в момента е в сила, беше несъмнено първата стъпка в посока към административно сътрудничество в тази област, въпреки че очевидно липсват конкретни резултати по отношение на прилагането й. Това предложение обаче предвижда укрепване на вътрешния суверенитет на отделните държави-членки в областта на данъчното облагане чрез прилагане на по-специфично и ефективно управление на данъчните приходи от всяка държава, както и ускоряване на процеса на европейска интеграция, която става все по-наложителна в областта на данъчното облагане както от политическа и икономическа, така и от административна гледна точка. Thomas Mann: (DE) Г-н председател, благодаря Ви, г-н Ковач, за отличната работа. Административното сътрудничество между държавите-членки в областта на данъчното облагане, което е мой прерогатив, е амбициозен проект. То е необходимо, защо укриването на данъци не е просто провинение. То засяга всички държави. Трябва да работим съвместно в борбата срещу данъчните измами и съмнителните данъчни убежища. Становището на държавите-членки, че не всичко може да се реши на европейско равнище, е груба грешка. Проучвайки възможността за закупуване на незаконно придобита информация относно измамници, което от законова гледна точка е проблем, с който сме се заели в Германия, не следва да бъде единственият ни план за действие. Въпреки това може да се наложи да се прибегне към подобно закупуване. В тази директива приветствам първо, че предвижда автоматичен обмен на информация между данъчните органи, второ, ускорената процедура за обмен на служители между администрациите и трето, неотложната мярка за разхлабване на законите за банковата тайна далеч извън рамките на ЕС. Разбира се, необходимо е да отстраним някои пречки и по-специално противоречието между обмена на информация, от една страна, и защитата на данните, от друга. Трябва да намерим баланса между двете и да не позволим един интерес да надделява над друг. Освен това следва да се обърне по-сериозно внимание на трансграничното двойно данъчно облагане. Разговарял съм с редица малки и средни предприятия, които осъществяват дейност едновременно в различни държави-членки. Те твърдят, че ситуацията е твърде сложна и че липсва достатъчно прозрачност и опит, поради което те не успяват да вземат правилни инвестиционни решения. Трябва да помислим върху това. Необходимо е също да намалим бюрокрацията и да обърнем по-сериозно внимание на това, което наистина е наложително, за да могат данъчните администрации да ни помогнат да работим в по-тясно сътрудничество и да опростим процедурите си. Ако успеем да постигнем това, ако можем да въведем подобни опростени процедури в ежедневието на хората, занимаващи се със стопанска дейност, ще отбележим категоричен напредък. Чрез директивата ясно заявяваме намерението си да направим това. George Sabin Cutaş: (RO) Нашето разискване във връзка с предложените реформи в областта на данъчното облагане се провежда в ситуация, която неизбежно оставя отпечатък върху фискалните политики. Икономическата и финансова криза води до повишаване на дефицита в световен мащаб, което от своя страна увеличава значението на ресурсите, отпуснати за публичния бюджет. Както вече беше споменато, последните доклади по въпроса подчертават обезпокоителните размери на данъчните измами в Европейския съюз, възлизащи на над 200 млрд. евро годишно, което е равно на 2-2,5% от БВП. Колегите, които работиха по тези доклади и на които бих искал да благодаря за усилията, ни представиха шокираща картина на размера на данъчните измами. Предложеният от Европейската комисия план за икономическо възстановяване, който цели смекчаване на неблагоприятните последици от кризата, възлиза на общо 1% от БВП. Считам, че положението изисква строги мерки за борба с измамите и по-тясно сътрудничество между държавите-членки в областта на данъчното облагане, особено след като кризата очерта по-ясно от всякога неблагоприятните аспекти на взаимозависимостите между националните икономики. На този фон предложението за директива бележи стъпка напред, тъй като ще приведе европейското данъчно законодателство в съответствие с икономическите тенденции и укрепването на процеса на европейска интеграция. В този смисъл автоматичният обмен на информация, премахването на банковата тайна и мерките за подобряване на взаимната помощ при събиране на данъчни вземания могат да допринесат значително за повишаването на ефективността на административното сътрудничество между 27-те държави-членки. В заключение бих искал да пожелая на члена на ЕК Ковач успех в бъдещите начинания. Carl Haglund: (SV) (първоначално без микрофон) ... настоящата директива е добре дошла във време като това, когато данъчните приходи по света намаляват. В общ пазар няма начин да приемем сегашната ситуация, при която облагаемият доход може да се скрие и да не бъде обложен с данък в друга държава-членка. Както беше споменато, държавите-членки на ЕС губят милиарди евро от данъчни приходи всяка година в резултат от неуспешен обмен на информация между държавите-членки. Ще ви припомня също, че докато някои хора укриват доходи и така избягват плащането на данъци, останалите трябва да плащаме повече данъци, за да компенсираме това. Едва ли това се има предвид или поне аз така считам. Учудващо е, че някои хора защитават преобладаващата система, която всъщност позволява на хората да избягват плащането на данъците си. Съзнавам, че някои държави-членки имат много за губене, но дали наистина представят убедителни аргументи. Отговорът е не. Следва да насърчаваме международното сътрудничество в областта на данъчното облагане и да изготвим общи стандарти за предотвратяване на данъчните измами както на равнище ЕС, така и в световен мащаб. Същевременно бих искал да ви припомня, че съществуват хора, които считат, че защитата на неприкосновеността е важна и че тя трябва да бъде гарантирана по подходящ начин. Важно е да имаме това предвид, тъй като в противен случай системата, която в момента създаваме, няма да се ползва с доверието на нашите граждани, а то е важно, ако искаме да успеем. Sirpa Pietikäinen: (EN) Г-н председател, считам, че е болезнено ясно, че при тази икономическа криза или ще се провалим по отделно в рамките на ЕС, или ще успеем заедно. За да стигнем до момент, в който наистина да имаме подходящ автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане в ЕС и пълна прозрачност с ефективно административно сътрудничество между служителите и националните държави, извървяхме дълъг път. Щом искаме от частния сектор - банките - да повишат прозрачността и надеждността си след финансовата криза, наистина считам, че нашите национални държави и самите ние трябва да направим това. Ето защо одобрявам стъпките, които са предприети, но все още ни предстои да извървим дълъг път. Настоятелно призовавам Комисията да бъда много амбициозна и силна, когато става въпрос за международно сътрудничество, за да имаме международно споразумение относно данъчните убежища и автоматичния обмен на информация. Seán Kelly: (EN) Г-н председател, данъчното облагане е жизненоважно за управлението на държавите и мисля, че повечето граждани ще се съгласят с това. Много граждани обаче не приемат плащането на данъци с отворени обятия и усмивка. Това е така още от времето, когато Бог посочил, че едно от най-презрените същества на неговото време е бирникът, който бил считан за злодей. Не мисля, че междувременно статутът им се променил съществено. Днес се наричат данъчни служители, но вероятно няма да спечелят нито едно състезание за популярност Ръка за ръка с това върви и фактът, че в ретроспективен план онези, които укривали данъци, понякога били считани едва ли не за герои, защото успявали да надхитрят правителството. Сега, за щастие, и това се е променило, но в същото време укриването на данъци е широко разпространено в държавата и по целия свят. Дори в собствената ми страна през 80-те и 90-те години на миналия век самите банки предоставяха на хората офшорни адреси с цел укриване на данъци. Когато това беше разкрито, разбира се, всеки трябваше да си плати. Това, което трябва да направим в бъдеще е да гарантираме, че укриването на данъци ще бъде намалено. Според оценки на ОИСР 2,5% от световния БВП се губи в резултат от укриване на данъци. Нагледен пример за това е контрабандата на цигари, при която цигарите се местят от икономика с ниски данъчни ставки към такава с високи данъчни ставки, като причиняват ужасни вреди на здравето и, разбира се, на икономиката. В същото време Европейският съюз има ограничени възможности за действие, тъй като Договорът от Лисабон не му дава големи компетентности в областта на данъчното облагане. Този въпрос възникна при осигуряване на гаранциите за Ирландия във връзка с Договора от Лисабон. Ето защо не може да има обща консолидирана корпоративна данъчна основа и принципът за справедлива данъчна конкуренция трябва да се запази. Това, което трябва да направим, е посредством съвместна работа, сътрудничество, взаимодействие и убеждаване да се опитаме да задвижим нещата, но не и принудително. Sari Essayah: (FI) Г-н председател, тези предложения са израз на отличните усилия да се подпомогне борбата срещу данъчните измами и да се подобри сътрудничеството между органите. Би било добре да си припомним, че данъчното облагане никога не е самоцел, но е инструмент на обществото за прилагане на политически договорени цели, включително изравняването на разпределянето на дохода, данъчното облагане на вредни практики и създаването на икономическа база за услуги в името на общото благоденствие. Една добра данъчна система разчита на справедлива и широка данъчна основа и разумни равнища на данъчно облагане. Укриването на данъци и данъчните измами изяждат данъчната основа и честните граждани и дружества плащат сметката за данъците, които измамниците избягват да плащат. Както вече чухме тук, брутният вътрешен продукт сега е на кризисни равнища в различните части на Европа. Данъчните измами и укриването на данъци водят до по-ниски резултати на БВП в размер на около 200 млрд. евро годишно. Наистина не можем да си го позволим. Бих искала да направя няколко забележки във връзка със самите доклади. Когато се обмислят начини за борба с измамите с ДДС, трябва да се вземат предвид понятията рентабилност, правна сигурност и принцип на пропорционалност. Те са особено ясно очертани в доклада на г-н Casa. Разумно е да се съсредоточим по-специално върху стоките и услугите, при които съществува риск от измама в борбата срещу измамите с ДДС, а механизмът за самоначисляване дава на държавите-членки възможност да прилагат споразумение в обратен ред чрез дерогация от основния принцип на директивата за ДДС. Административното сътрудничество е начин да се допълнят националните законодателства, но не трябва да забравяме, че то никога няма да ги замени или да доведе до сближаването им. Най-противоречивият от всички въпроси, свързани с тези директиви, е този за обмена на информация. Ефективният обмен на информация между митническите и данъчните органи в държавите-членки помага в борбата със злоупотребите и поради това считам, че ние следва да насърчаваме обмена на данъчни регистри, а не да го блокираме. Във Финландия данъчната документация е обществено достъпна и държавата е една от страните с най-ниска корупция в света. На този фон не виждам как би могъл автоматичният обмен на данъчни регистри да е заплаха за нарушаване на правата на гражданите, както считат някои колеги. Paul Rübig: (DE) Г-н Ковач, г-н председател, финансовото законодателство, разбира се, е национална отговорност и стимулира личния интерес на държавите-членки. Тук в Европейския съюз обаче следва да мислим за това, как да подкрепим вътрешния пазар и по-специално четирите свободи в бъдеще. Един от основните проблеми, с които трябва да се справим, разбира се, е двойното данъчно облагане. Малките и средните предприятия (МСП), които не могат да следят цялото законодателство в тази област, изпитват особени трудности при предлагане на услугите си в други държави. Ето защо Комисията следва да излезе с предложение за това, как да се справим с двойното данъчно облагане и то трябва да бъде такова, че да въвежда ясна и прозрачна данъчна система за тези предприятия, тъй като в крайна сметка кредитният рейтинг на дадено дружество определя дали то може да оцелее на пазара и дали ще остане платежоспособно. Също така бих одобрил обслужване на едно гише за МСП, за да могат да имат конкретен център за контакт и възстановяването на данъците да се изплаща бързо, ефективно и прозрачно. Silvia-Adriana Ţicău: (RO) Бих искала да спомена системите за електронно управление, които вече са разработени в различните държави-членки, за да се въведат следните видове приложения: плащане на данъци по електронен път, както и плащане на ДДС чрез електронни средства или инициативи като електронно фактуриране. Говорим за нова програма в областта на цифровите технологии за следващите пет години, което означава, че държавите-членки трябва да използват информационните технологии, за да подобрят административното сътрудничество и по фискални въпроси. Считам, че поне що се отнася до електронното фактуриране, беше създадена група на високо равнище през 2008 г., която финализира доклада и препоръките за Европейската комисия миналия ноември. Членът на ЕК Таяни, също пое ангажимент, че по време на последващия период ще предложи инициативи, които целят да се подкрепи електронното фактуриране, така че да се приеме във всички държави-членки. Бих искал да попитам Комисията дали и кога ще представи подобно предложение. Nick Griffin: (EN) Г-н председател, обсъждането на сътрудничеството в областта на данъчното облагане по време на кризата на еврото в момента е като пренареждане на шезлонгите на "Титаник". Южните нации са познати на английски с грубия акроним PIGS (прасета) (Португалия, Италия, Гърция и Испания). Въпреки това тези, които са разпънати на еврото, не са прасета, а хора, наказани от утопичната догма всички под един знаменател. Техните икономики или ще загинат от хилядите съкращения, или ще бъдат спасени, за да разорят данъкоплатците в Британия и другаде. Ще има много малко данъци, за които да си сътрудничат. Има два възможни изхода: или да се премахне еврото и да върнем на пленените държави от този "Ягодов съвет" собствените им валути или да изключим "проблемните държави" от еврозоната. Това биха могли да бъдат PIGS. По-справедливо би било това да бъдат Германия и нейният съюзник Франция, защото в използването на еврото според германските интереси се корени този хаос. Тази безкрайна криза ще разруши проекта за федерация, данъчното сътрудничество и всичко останало. Трагедията е, че преди това толкова много невинни жертви ще бъдат доведени до бедност. Elena Băsescu: (RO) Бих искала да поздравя г-н Stolojan за всички усилия, положени при изготвяне на доклада относно събирането на вземания. Европейският съюз се нуждае от общо законодателство за борба с данъчните измами и укриването на данъци, въведено във всички държави-членки. Вътрешният пазар и бюджетът на дадена държава-членка могат да бъдат засегнати от неплащането на всякакъв вид данъци и задължения. Свободното движение на капитали и хора налага необходимостта от разширяване на приложното поле на законодателството. Задължителните вноски за социално осигуряване също ще бъдат включени от началото на тази година. Важна стъпка в процеса на събиране на вземания в рамките на ЕС е бързият обмен на информация. Съществуването на общи стандартни инструменти и формуляри, които ще бъдат преведени на всички официални езици на ЕС, ще улесни съответните органи в ежедневната им работа. Обща автоматизирана система ще даде възможност запитванията да бъдат удовлетворявани възможно най-бързо и на по-ниска цена. Udo Bullmann: (DE) Г-н председател, дори когато днес поздравяваме г-жа Alvarez, г-н Domenici и други наши колеги за отличните им доклади, дори когато поздравяваме г-н Ковач за всеотдайния му труд и му желаем всичко най-добро в бъдеще и дори когато изразяваме надежда, че ще предаде страстта си на наследника на неговия пост, с която той се бори за обща данъчна политика, трябва също да споменем държавите-членки, онези държави-членки, които продължават да се колебаят дали да предприемат действия, които са повече от наложителни в тази кризисна ситуация, действия, които най-накрая ще доведат до по-добро сътрудничество. Шокиращо е, че все още не сме постигнали напредък по въпроса за данъчната основа. Всеки, който си мисли, че ще може да защити суверенитета си по този начин, ще го загуби така, както губи данъчните приходи. Ето защо основното послание на тези доклади е, че трябва да постигнем по-добро сътрудничество в Европа. Само това ще доведе до напредък! Michael Theurer: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, борбата срещу данъчните измами е необходимост. Разбира се, укриването на данъци и данъчните измами не са причините за икономическата и финансовата криза. Считам за важно още веднъж да поясня в Парламента, че трябва да си възвърнем доверието на данъкоплатците чрез опростени данъчни системи и ниски и справедливи данъци. Това обаче не означава, че не следва да се борим активно срещу укриването на данъци и данъчните измами, защото укриването на данъци подкопава чувството ни за справедливост. И така стигаме до въпроса с данъчните убежища. Съседната на Германия Швейцария изрази безпокойство от това, че върху нея се оказва натиск. Имам конкретно питане по този въпрос към Комисията за това, дали се правят предложения или по-скоро дали се предприемат мерки, за да се упражни наистина натиск върху Швейцария. Личното ми становище по въпроса е, че Швейцария не може да си позволи да се отнася по-зле към Европейския съюз, отколкото към САЩ. Ето защо това означава, че Швейцария всъщност трябва да се присъедини към съгласуваните ни усилия в борбата срещу укриване на данъци. Ласло Ковач: Г-н председател, уважаеми членове на Европейския парламент, намирам разискването за изключително интересно и вдъхновяващо. Като повечето от вас, аз съм убеден, че нашите усилия да се борим с данъчните измами и укриването на данъци и да повишим сътрудничеството в областта на данъчното облагане си заслужават. Благодаря ви за подкрепата и за работата на четиримата докладчици, признателен съм за подкрепата за тези важни инициативи на Комисията. Насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане е сложен казус, съдържащ няколко различни въпроса. Докладите ви буквално ги обхванаха всички от формалното законодателно предложение за насърчаване на административното сътрудничество до работата ни с трети държави. С радост чух някои от вас да насърчават Комисията да бъде по-амбициозна. Напълно съм съгласен с вас и съм убеден, че с вашата подкрепа и тази на правителствата на държавите-членки новата Комисия ще може да се справи с предизвикателствата в бъдеще. Знам, че тези документи остават приоритет и за наследника на поста ми. Комисията, Парламентът и Съветът следва да продължат да полагат усилия за одобряване на законодателните предложения, които се разглеждат или се подготвят, както и за работата на групата за Кодекса за поведение за данъчно облагане на предприятия. Относно външните аспекти на принципите за добро управление в областта на данъчното облагане, всички действия, споменати в съобщението, следва да бъдат насърчавани, като се отдели специално внимание на тези, свързани с развиващите се страни. Бих искал също така да благодаря за коментарите и становищата ви във връзка с конкретните предложения за административно сътрудничество, взаимна помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, и незадължително и временно прилагане на механизма за самоначисляване. Радвам се да видя, че Европейският парламент и Комисията споделят общи възгледи относно действията, които трябва да се предприемат за по-успешна борба с данъчните измами и укриването на данъци в Европейския съюз и извън него. Виждам също така, че трите предложения като цяло имат подкрепа. Постигането на бърз напредък и единодушно споразумение относно предложението за административно сътрудничество е един от приоритетите на испанското председателство. Сега това е приоритет и за повечето държави-членки. Европейският съюз спешно се нуждае от единодушно вътрешно споразумение, за да може да покаже на международната сцена решителността си да предприеме стъпки отвъд стандарта на ОИСР и препоръките на Г-20 и да положи основите за бъдещо развитие на международно равнище, като докаже, че може да разработи пълноправно административно сътрудничество. Ясно е, че няма едно универсално решение за премахване на данъчните измами и укриването на данъци, но предложенията, които бяха обсъдени днес, са важни стъпки напред в рамката на стратегията на Европейския съюз срещу данъчните измами. В заключение, точно един ден преди края на мандата си бих искал отново да благодаря за подкрепата за инициативите на Комисията в областта на данъчното облагане и митниците и по-специално за сътрудничеството на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите. Magdalena Álvarez: Г-н председател, бих искала да кажа няколко думи за причините, поради които излизаме извън установените от ОИСР стандарти относно автоматичния обмен на информация. Могат да бъдат представени много аргументи във връзка с това, но моделът на ОИСР категорично се свързва с по-широката рамка на международните отношения, в които правилата на играта са много по-различни от тези, които прилага Европейският съюз. Както каза г-н Ковач, има единно икономическо пространство в рамките на Европейския съюз, в което данъчната информация следва да се ползва със същата свобода на движение като хората, така че всяка държава-членка може да прилага своя данъчен режим. Това, което имаме в Съюза, е единен пазар, в който няма пречки за стоки или хора. Ето защо няма причина да поставяме такива, когато става дума за данъчна информация. Държавите-членки са част от политически проект и връзките между данъчните им администрации трябва да са в съответствие с него. Тук са заложени на карта политически принципи, които стоят над практическата целесъобразност. Бих желала също така да подчертая, че националната фискална независимост се засилва, а не отслабва в резултат от борбата с измамите. С други думи, фискалната независимост на държавите-членки ще се увеличи, след като получат достъп до по-ефективни инструменти за прилагане на собствените им данъчни системи. Ето защо следва да вземем всичко това предвид и следователно е задължително да подкрепим тази директива. В допълнение, както правилно отбеляза г-н Klinz, данъчната измама е престъпление. То не може да бъде оправдано, като прибягваме към такива слаби аргументи като режими с високи данъци в някои фискални системи. Напротив, дори бих спорила в подкрепа на това, че ако се намалят данъчните измами, данъците ще се понижат. Със сигурност трябва да продължим да полагаме усилия за опростяване на различните фискални системи. В заключение бих искала да подчертая, че четирите доклада и четирите директиви, които подкрепяме имат силен предупредителен ефект, защото когато данъкоплатците осъзнаят, че в резултат на тези разпоредби измамниците ще имат по-малко възможности за действие и по-малко сигурни убежища на разположение, ще се изкушават много по-малко да прибягват до подобни дейности. Дори ако някои хора се опитат да участват в подобна дейност, ще имаме на разположение много по-ефективни инструменти, за да се справим с тях. Най-накрая, трябва да спомена, че тези мерки идват в най-подходящия момент, когато кризата очерта опасността от липсата на прозрачност, прехвърляне от някои държави към други и необходимост от публични стимули. Във връзка с това бих искала да спомена подкрепата от страна на г-н Lamberts. Той ясно заяви, че във времена като тези в областта на публичните финанси трябва да се полагат специални усилия, за да се приемат мерки, насочени към съживяване на икономиката и социална защита, така че да се смекчат последиците от кризата. Поради всички тези причини днешните граждани повече от всякога са наясно със сериозността на данъчните измами и последиците от тях за икономиката като цяло. Те също така са готови техните представители да предприемат подходящи мерки за справяне с проблема. Theodor Dumitru Stolojan: Изслушах внимателно изразените от моите колеги становища. Забелязах също така и резерви по отношение на автоматичния обмен на информация. Категорично считам обаче, че ние в Парламента на равнище европейски институции трябва да покажем на всеки европейски гражданин, който почтено си плаща задълженията и данъците, че сме решени да приемем всякакви мерки, за да сведем укриването на данъците до минимум, така че решенията за събиране на вземания, свързани с данъци и такси, да се прилагат правилно, независимо от това, в коя държава-членка пребивава длъжникът. David Casa: Аз също изслушах внимателно всичко, което беше казано, и ако трябваше да направя извод от това важно разискване, той би бил, че всички сме съгласни, че трябва да използваме всички възможни средства, с които разполагаме, за да се борим с укриването на данъци и различните видове измами, извършващи се в различни държави. Трябва да направим това, като използваме мерки като предложените днес, без да вредим на сектора на търговията, особено на малките и средните предприятия, и без да увеличаваме бюрокрацията. Напротив, препоръчвам да продължим да я намаляваме в области, които често пречат на сектора на търговията. Трябва да гарантираме, че не наказваме честните граждани, които плащат и не укриват данъци. Това се отнася и за стопанския сектор, за онези, които се занимават с трансгранична търговия и не укриват данъци, и следователно не са престъпници. Ето защо считам, че с тези предложения ще повишим надеждността на Схемата за търговия с емисии и свързаните с нея плащания. В същото време трябва да намалим административната тежест върху почтените стопански субекти и освен това да гарантираме, че Парламентът непрекъснато ще получава информация по време на целия процес на приемане на механизма за самоначисляване. Подобно на моите колеги, и аз искам да благодаря на члена на Комисията за работата, която свърши през последните години. Г-н Ковач, очевидно не винаги сме били на едно мнение и все пак, когато погледна към сектора на данъчното облагане в миналото, считам, че сега разполагаме с по-справедлива и по-ефективна система за нашите граждани, а именно гражданите на Европейския съюз. Leonardo Domenici: Г-жо председател, госпожи и господа, бих искал да ви благодаря за коментарите относно нашите доклади, които са продукт на съвместни усилия. Надявам се тези коментари да са добър знак за положителен вот от страна на Европейския парламент. Считам, че, както казаха г-н Stolojan и г-н Casa, докладите ни заслужават подкрепа, дори само в името на всички наши съграждани - честни данъкоплатци, които първи страдат от данъчните измами и укриването на данъци. Целта е да накараме всички да ги плащат, за да може всяко лице да плаща по-малко. Искам да спомена само две неща. В началото на разискването г-жа Lulling говори за данъчна колоноскопия. От опит зная, че колоноскопията е неприятен преглед, дори и да се окаже много полезен за човешкото здраве. В областта на данъчното облагане има много лесен начин да бъде избегнат: просто данъците не трябва да се укриват, не трябва да се укриват доходи и да се избягват законови задължения. Вторият коментар е, че е правилно винаги да се безпокоим за това, как се изразходват публичните средства, но също така е редно и да правим това, когато правителствата са принудени да ги използват, за да подпомагат банки и финансови институции, които са спекулирали със своите средства. Председател: Общото разискване приключи. Гласуването ще се проведе в сряда, 10 февруари 2010 г. Писмени изявления (член 149) Sebastian Valentin Bodu : Измамата с ДДС е престъпление, което има огромно въздействие върху бюджетите, при което се използват незаконни схеми за възстановяване на данъци и това се случва във всички държави-членки, като Румъния не прави изключение (например верижните измами). Системата за самоначисляване, въведена от някои държави-членки, включително Румъния, работи много добре. Въпреки това беше необходимо Директива 2006/112/EО за ДДС да се актуализира спрямо положението в момента, за да се сведе рискът от схеми за незаконно възстановяване на ДДС (от вида, базиран на фиктивен износ) до абсолютния минимум. Ето защо прилагането на самоначисляване за продукти, при които съществува висок риск от данъчна измама, е надеждна процедура, която като цяло има положително цялостно въздействие върху бюджета, въпреки че има закъснения на плащания към националния бюджет на ДДС, начислен върху транзакции, които се облагат с такъв данък. В заключение, изправени пред избора между това, да получаваме ДДС единствено в края на икономическия цикъл, когато крайният продукт или услуга стигне до крайния потребител, и да се избегне измама, включваща незаконно възстановяване на ДДС, първият вариант е правилният избор. Идеалният сценарий би бил самоначисляването да се прилага като правило, а не като изключение. Тази стъпка обаче следва да се предприеме след задълбочен анализ на последиците от нея върху бюджета. Alan Kelly : в писмена форма. - (ЕN) Искам да повдигна един конкретен въпрос относно сътрудничеството между държавите-членки в областта на данъчното облагане. Това беше изключително чувствителен въпрос по време на кампанията за референдума за Договора от Лисабон в Ирландия. Просто бих искал да обърна внимание на нещо конкретно на колегите в Парламента. Сътрудничеството между държавите-членки е основата на този Съюз. То обаче винаги е било базирано на взаимно съгласие. Това, за което трябва да бъдем изключително внимателни в областта на данъчното облагане, е да не вземем предвид потребностите на определени държави-членки. Някой държави трябва да прилагат правилата различно. Ако например една държава е островна или няма население, което да поддържа голям действащ пазар, тя трябва да използва всяко възможно предимство, за да привлича инвестиции. Призовавам колегите да имат това предвид при изготвяне на предложенията по този въпрос. Предложенията не трябва да са в противоречие с принципа на субсидиарност. Всяко предложение ще трябва да бъде одобрено от държавите-членки. Това не е маловажна част от разискването. Ramona Nicole Mănescu : Инициативите в областта на данъчното облагане, които се обсъждат днес, имат изключително важна роля в борбата срещу трансграничните данъчни измами и укриването на данъци, въпроси с важен политически аспект и сериозни последици за бюджетите на държавите-членки. Насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане изисква действия на равнище ЕС и извън него, както и във всички държави-членки. Нуждаем се от сериозни мерки, прости, прозрачни закони и съответно по-малко бюрокрация. И не на последно място, ние трябва да осигурим възможност на гражданите да имат достъп до помощ. Мерки като гарантиране на прозрачността, обмен на информация на всяко равнище, подобряване на помощта, която се предоставя на държавите-членки, създаване на ефективно трансгранично сътрудничество и справедлива данъчна конкуренция са изключително важни цели, особено в условията на настоящата финансова криза, когато всички виждаме колко е важна устойчивостта на данъчната система. Държавите-членки с добро управление в областта на данъчното облагане успяха по-бързо и по-ефективно да реагират на икономическата криза. Приветствам инициативата на Комисията и работата на докладчиците. Считам, че има политическа воля за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане. Трябва обаче да гарантираме, че тези предложения са нещо повече от ефектни политически реплики и да предприемем действия за тяхното прилагане възможно най-бързо. Marianne Thyssen : в писмена форма. - (NL) Г-жо председател, данъчните органи са изправени пред сложна задача в един глобален, изцяло цифров свят. Установяването на социални и фискални измами е сложно, дори на вътрешния пазар. Освен това липсата на европейско законодателство в момента относно трансграничното административно сътрудничество между данъчните органи създава проблеми. Ето защо създаването на звено за връзка в областта на данъчното облагане за всяка държава-членка с цел задълбочаване и опростяване на административното сътрудничество между държавите-членки заслужава нашата подкрепа. Понастоящем исканията за обмен на информация отнемат толкова много време, че данъчните администрации често решават да не чакат информацията. Напълно подкрепям предложената от Комисията възможност за автоматичен обмен на информация поради две причини. Първо, това ще даде възможност на държавите-членки да събират данъците си по-ефективно, което във време на криза е справедливо и в никакъв случай не е лукс. Второ, това би означавало еднакво третиране на операторите на вътрешния пазар. Принципът за реципрочност при обмен на данъчна информация също е в съответствие със споразуменията в рамките на ОИСР и Г-20. Това е ясно послание, за което белгийската Сметна палата също правилно настоятелно призова неотдавна. Ето защо с цялата си убеденост ще подкрепя доклада на г-жа Alvarez.

bg

Закриване на заседанието (La seduta è tolta alle 00.05)

bg

Общностни насоки за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (преработен текст) (разискване) Председател: Следващата точка е докладът на г-н Simpson от името на комисията по транспорт и туризъм относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно общностните насоки за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (преработено) - C7-0111/2009 -. Тъй като г-н Simpson няма възможност да присъства, г-н El Khadraoui ще направи изказване от негово име. Saïd El Khadraoui: заместник-докладчик. - (EN) Г-жо председател, председателят на комисията по транспорт и туризъм, г-н Simpson, няма възможност да присъства днес и ме помоли да прочета неговото изявление. Преработеният текст относно насоките за мрежата TEN-T се стреми да обедини приетите през годините различни изменения на насоките и да включи измененията, които отчитат разширяването на Европейския съюз до 27 държави-членки. За да дам контекст на доклада, ще кажа, че насоките дават направление за развитието на трансевропейската транспортна мрежа. Целта е мрежата да бъде създадена постепенно до 2020 г. чрез интегрирането на инфраструктурните мрежи на сухопътния, морския и въздушния транспорт в Съюза. По отношение на разглеждания доклад, в по-тесен смисъл той представлява кодификация на законодателния текст, но тъй като Комисията внесе незначителни изменения в текста на приложението, беше принудена да го направи чрез процедурата за преработка. Измененията в приложението коригираха първоначални грешки, направени при присъединяването на 10-те нови държави-членки през 2004 г. Промените не засягат актуализация на карти и не внасят никакви изменения по същество. Двете новости, представени от докладчика в този доклад, представляват незначителни изменения в съображенията и някои технически поправки по картите. Те са в съответствие с измененията, направени от Съвета, и в съответствие с поправките на насоките. В съответствие със съвета на Комисията, беше взето решение както от Съвета, така и от г-н Simpson като докладчик с подкрепата на комисията по транспорт, по насоките да не се правят никакви изменения по същество. На докладчика все пак е известно, че Зелените са внесли повторно свои собствени изменения, които предвиждат модернизация на линията между градската част на Мюнхен и летището в Мюнхен, но докладчикът отново посочва, че промените, които правим чрез този доклад, предвиждат внасяне на поправки в текста, а не актуализацията му. Целта на преработения текст е да създаде ред преди същинското преразглеждане на насоките в началото на 2011 г. Важно е да се гарантира яснотата на насоките при изготвянето на по-съществените промени, които ще бъдат направени следващата година. Всички с нетърпение очакваме същинското преразглеждане на насоките и възможността за по-нататъшно развитие на мрежата TEN-T, но за да стигнем до този етап, трябва да променим по подходящ начин текущото законодателство и именно това сме направили тук. Андрис Пиебалгс: член на Комисията. - (EN) Г-жо председател, благодаря много на оратора и докладчика. Именно към това се стремяхме и затова на този етап няма какво повече да добавя, тъй като считам, че казаното описва проблема съвсем точно. Ще се спра само на преразглеждането на мярката, какво е становището ни по този въпрос, защото това е важно за същността на процеса. Въз основа на Зелената книга от април 2009 г., Комисията започна обществена дискусия с над 300 отговора и създаде шест групи от експерти, които да подпомагат работата по резултатите от консултациите при изготвянето на ново политическо предложение. Съвсем скоро ще има предложение към колегията, документ, който ще очертае методологията за създаване на новата трансевропейска транспортна мрежа. Предвиждаме да бъде представен на колегията на 5 май. След това тази методология със сигурност ще бъде представена на Парламента и на Съвета. След това Комисията ще започне работа по изготвяне на предложенията за новата TEN-T и нейното финансиране. И така, очакванията ни са, че ще можем да го приемем в колегията през първото шестмесечие на 2011 г. Изразявам огромна благодарност на Парламента за това, че осъзнава необходимостта от незначителни изменения и очаквам с нетърпение през следващите месеци да проведем широко и задълбочено разискване относно новите очертания на трансевропейската транспортна мрежа. Sergio Paolo Francesco Silvestris: Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, искам да благодаря на двамата колеги, които, след информацията, предоставена от докладчика и от докладчиците в сянка, дадоха възможност за бързо приключване на парламентарния процес, свързан с този въпрос. Те се въздържаха от внасянето за разглеждане на изменения, които, макар и приемливи що се отнася до съдържанието им, биха представлявали пречка за приемането на този кодифициран текст. В момента сме на етап, на който можем на предоставим на Комисията основата за изготвяне на програма за TEN-T за следващото десетилетие. В конкретен опит да скъсим сроковете от момента, в който докладчиците се заеха с този въпрос, те постигнаха споразумение да не внасят за разглеждане изменения, които не са договорени със Съвета. Комисията по транспорт и туризъм одобри техническите изменения, проучени от правните служби на Парламента и Съвета, и Съветът декларира, че може да приключи на първо четене, ако гласуваме според договореното, което е напълно приемливо. Няколкото изменения, направени от комисията по транспорт и туризъм, съответстват на тази цел и считам, че са уместни и полезни за представянето на последователен и точен окончателен текст. Ето защо подкрепям внесените изменения, макар към този момент да не считам за уместно изменението, внесено от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, което вече е отхвърлено на гласуването в комисията по транспорт и туризъм. Макар съдържанието на изменението - а именно изменението на карта, отнасяща се до летището на Мюнхен - да е приемливо, ще има още една възможност то да бъде внесено по време на преразглеждането на TEN-T, което дори може да се състои преди лятото, тъй като работата в Европейската комисия напредва с бързи темпове. Silvia-Adriana Ţicău: Този технически документ дава възможност приложение I да бъде актуализирано, като в него бъдат включени картите на всички държави-членки и целевият краен срок да бъде променен на 2020 г. Задълбоченото разискване относно актуализирането на списъка с проекти по TEN-T е планирано за края на годината. Списъкът следва да включи развитието на морски коридори в Черно море, шосейни връзки с Република Молдова и Украйна, както и разширяването на текущите приоритетни проекти 6 и 17, така че високоскоростната железопътна линия да може да достигне Букурещ и Констанца. Изригването на вулкана в Исландия ясно ни показа слабостите на европейската транспортна система. Европейският съюз трябва да разполага с работеща система за пренасочване на пътници към други видове транспорт. От първостепенно значение е трансевропейската транспортна мрежа да бъде развита, така че високоскоростните железопътни линии да могат да обслужват не само столиците на всички държави-членки, но и други големи европейски градове. Друг все по-важен аспект е развитието на транспорта по вътрешните водни пътища и европейските морски коридори. Eva Lichtenberger: Г-жо председател, трансевропейските мрежи са тема, по която работим на тази пленарна сесия и която следва да ни създава дори още повече работа. Разполагаме с преработен текст и някои - г-н Silvestris, например - се изненадаха, че Зелените са внесли изменения, с които се предлагат промени в списъка на трансевропейските мрежи или в онова, което се счита, че е част от тях. Не трябва да забравят, че предложеното от нас се отнася до особен случай: а именно, случай, при който самата държава-членка е заявила, че тази част от трансевропейските мрежи е само свързваща линия и следователно вече няма да е от значение за нас; това прочуто направление - сега говоря като г-н Stoiber, считам, че това е заразително и доста опасно - е нещо, което вече не желаем да строим; човек, така да се каже, би могъл да построи свързваща линия към летището на Мюнхен. Следователно това е основанието за нашето изменение. По принцип обаче считам, че следва да подходим особено внимателно към преразглеждането на трансевропейските мрежи и следва да обсъдим аспект, който считам за изключително важен. Нидерландец е направил изследване - с радост ще го предоставя на члена на Комисията, когато дойде тук - което, според мен, е свързано до голяма степен с предстоящото разискване и което показва, че разходите за голям проект, а често става въпрос за големи проекти, по принцип се подценяват средно с около 45%, а ползата от тях винаги се надценява, тъй като това е необходимо, за да бъде изпълнен проектът. Това означава, че трябва изцяло да преосмислим оценката за разходите за трансевропейски проекти и ви призовавам да направим именно това. Наш дълг е да предоставяме на гражданите вярна и ясна информация. Jaroslav Paška: Определянето на трансевропейските транспортни системи е основна стъпка към подобряване на транспортните връзки за жилищните и промишлените райони в цяла Европа. Докато в северна, западна и южна Европа железопътните линии и пътищата завършват на пристанища, пътищата и железопътните линии на изток притежават огромния потенциал да продължат на изток през цяла Азия до бреговете на Тихия океан. Азиатските държави, като например Китай, Япония и Индия, отбелязват значителен икономически растеж и се превръщат в основни търговски партньори на европейските държави. Ето защо е необходимо, едновременно с изграждането на вътрешна европейска транспортна структура, да отваряме транспортни маршрути и към Изтока. Широколинейната железопътна линия от Владивосток достига до границата на Европейския съюз при Черна на Тиса. Изготвен е проект, който предвижда тази линия да бъде продължена до Виена, като така ще свърже града с Дунав, с пристанищата и, разбира се, с европейската мрежа. Считам, че проекти като този следва също да получат значителна подкрепа и в бъдеще. Благодаря ви. Franz Obermayr: (DE) Г-жо председател, да, предпочитам "независим" член на Парламента. Макар че в този момент разискваме само преработката на насоките, все пак бих искал да използвам възможността да спомена проект, който е особено проблематичен за Австрия. Тунелът Бренер е част от високоскоростното железопътно направление от Берлин до Палермо и програмата за трансевропейската транспортна мрежа и намерението беше да преминава под направлението Инсбрук - Бозен. В момента положението е такова, че Европейският съюз остави Австрия, Тирол, северна Италия и южна Германия в състояние на несигурност и съществува опасност тунелът да се превърне в черна дупка за милиарди евро. Първоначалната оценка на разходите, възлизаща на 4,5 млрд. евро през 2002 г., отдавна е надвишена и специалистите очакват по-високи строителни разходи в порядъка на 16 млрд. евро. Нещо повече, въпросът с финансирането все още не е изяснен. По принцип, проектът трябваше да бъде финансиран частично от заинтересованите държави-членки и частично от Европейския съюз. Европейският съюз обаче отказа да поеме правнообвързващо задължение за периода след 2013 г. и като резултат оставя гореспоменатите държави в състояние на несигурност. Това обаче не е всичко. Разбира се, за да гарантира, че ще бъде използван пълният капацитет на тунела, трябва да бъде създадена и съответната свързваща линия. Въпросният район се простира от Мюнхен на север до Верона на юг и във връзка с това финансирането е напълно неясно, включително от италианска страна. Ето защо моето искане е, когато се стартират проекти по TEN, те не трябва да страдат от недостатъчно финансиране от една от страните, оставяйки заинтересованите държави-членки да поемат разходите. Европейският съюз трябва да поеме поне 50% от разходите, а плановете и обещанията трябва да се правят предварително и навреме. Werner Kuhn: (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, тези насоки за развитието на трансевропейските транспортни мрежи на пръв поглед са доста технически. Докладчикът обаче, г-н Simpson, вече подчерта, че те са, разбира се, жизненоважни от гледна точка на бъдещото икономическо развитие в Европа. Пътищата са артериите на нашата икономика. С това сме съгласни всички. Трябва също така да признаем за пореден път, че като икономически и търговски център Европа се конкурира с големите икономически и търговски центрове в Америка и Югоизточна Азия. Ето защо е необходимо да развием сухопътните си транспортни системи за вътрешния пазар, като в същото време обвържем и експортния капацитет на Европа с развитието на трансевропейските мрежи и продължим тяхното по-нататъшно укрепване. Предназначението на пътните артерии е да поемат изходящия пътен поток и да го трансформират във входящ пътен поток, и в крайна сметка да го насочат там, където са клиентите. Във връзка с това основният въпрос, естествено, е, че развитието на основни пътни направления цели също така да осигури достъп до зоната и следователно има значение за икономическото развитие - нека не го забравяме. Европа е континент с множество брегови линии и огромни пристанища и те трябва да бъдат свързани помежду си - във връзка с това мобилността е от съществено значение. Не трябва обаче да възприемем просто един "навременен" подход. Трябва също така да работим по разходоефективен, екологосъобразен начин. Това ще бъде от особена важност в бъдеще. Въпросът от първостепенно значение е следният: ще съумеем ли да превърнем връзките север-юг и изток-запад, които в момента съществуват под формата на железопътни, сухопътни системи и системи от вътрешни водни пътища, в истинска мрежа, защото трябва да признаем, че в това отношение има пречки, които трябва да преодолеем. Във връзка с това, разбира се, има определени неща, които трябва да бъдат отчетени. Що се отнася до най-дългото трансевропейско направление - от Палермо до Берлин - то трябва да бъде допълнително удължено през Рощок по посока на Скандинавските държави. Това са нещата, които трябва да вземем под внимание в бъдеще. (Председателят отнема думата на оратора) Inés Ayala Sender: (ES) Г-жо председател, текстът, който разглеждаме днес, актуализира и консолидира процедурата за създаване на трансевропейски мрежи, които да ни подготвят за сигурното стартиране на предпоследните и заключителни етапи на прегледа, сега в Европа на 27-те, която е по-богата и по-сложна в пространствено отношение, а има и нови, съвременни потребности от мобилност. Изпълнителната агенция за трансевропейската транспортна мрежа е почти напълно готова и работеща, разполагаме с почти всички координатори за коридорите и се надяваме, че скоро ще разполагаме и с останалите, така че да могат да ускорят коридорите, които са ни необходими. Нашите съседи, по-специално в Средиземноморието, също имат огромни очаквания по отношение на тези мрежи и своите собствени мрежи и очакваме с нетърпение да получим съобщението, което ни обеща Комисията, относно методологията, което ще допълни консултациите и разискванията преди да започнем работа по една от най-вълнуващите дейности в комисията по транспорт и туризъм. Системата за мобилност и сближаване се превръща в реалност и за пръв път ще свързва общото пространство на 27-те държави-членки на Европейския съюз по един интегриран и динамичен начин. Тя ще определи основните центрове - пристанища, летища и логистични центрове - преодолявайки граничните пречки. Тя предвижда, освен други неща - ако ми позволите да спомена - преминаване през центъра на историческата бариера на Пиринеите на тунел на ниско ниво. По този начин ще бъде осъществен план за бъдещето на Европа в ХХІ век, който е толкова убедителен, че ще гарантира необходимото финансиране. Това е нашето предизвикателство, но за момента ще бъдем по-скромни и ще се ограничим с одобрението на тази първа дейност по подобряване на законодателството, за което искам да поздравя нашия председател, г-н Simpson. Michael Cramer: (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, системата "Transrapid" не следва да бъде включвана в тези насоки. Тя не е част от европейския пейзаж. Тя не намалява разликите между системите, които имаме в момента; тя ги увеличава. Платили сме милиарди, за да създадем единна система, а тук се плащат милиарди на национално равнище, за да се работи в обратна посока. Това не трябва да се допуска! Въпреки че Европейският парламент в миналото е бил против системата "Transrapid", тя изведнъж се появи отново през 1996 г. като проект между Берлин и Хамбург. След това неочаквано отново изчезна - и никой не знае защо. През 2004 г., връзката чрез "Transrapid" между Мюнхен и централната гара на Мюнхен се появи също толкова неочаквано. След това Германия спря проекта с допълнителната подкрепа от правителството на провинция Бавария. Имаше договорка за прекратяване на този проект - вече никой нямаше нужда от него. Поради тази причини той не трябва да бъде включван в тези насоки. След като сдаде поста, на министър-председателя на Бавария, Едмунд Щойбер, беше възложено да води кампания за намаляване на бюрокрацията тук, в Европа. Това е негова отговорност. Той е и човекът, който трябва да вземе решението системата "Transrapid" да не бъде включена в тези насоки. Всички следва да имаме това предвид. Трябва да се отървем от системата "Transrapid". Тя беше добър модел от научна гледна точка, но няма място в Европа. Не й е мястото тук и, като такава, няма място в тези насоки. Jörg Leichtfried: (DE) Г-жо председател, бих искал да използвам възможността да поздравя докладчика, г-н Simpson, и в същото време да изразя съжалението си, че той не може да присъства днес тук. Въпреки това ще се справим. Искам по-специално да отправя поздравления за избрания подход да се оставят нещата във вида, в който те са посочени в насоките, защото има един принцип, който е много важен, а именно надеждност и предвидимост от страна на европейския законодател. Той определено е изпълнен с този доклад. Второ, бих искал да спомена, че ни е необходимо предложение за в бъдеще, когато отново ще можем да вземем решение какво точно да бъде включено в системата TEN и какво не. Бихме могли да проведем разискването до известна степен по начина, по който се провежда сега. Някои хора много изкусно защитават становището, че трябва да свържем ботуша с острова, а други казват, че това в никакъв случай не трябва да бъде включвано. Това обаче е погрешна гледна точка. Трябва да видим какво добавя стойност за данъкоплатците в Европейския съюз и Европа. Освен това, следва да има недвусмислена подкрепа на местата, в които държавите-членки вече работят, където нещо се случва, защото тогава нещо реално ще бъде свършено и няма да сме в положение, при което се правят планове за TEN, които след това не се изпълняват. Това ще е от полза за европейските граждани и пътници, а и за държавите-членки, които се ангажират в крайна сметка да прехвърлят пътния поток от пътищата към железопътната система. Andreas Mölzer: (DE) Г-жо председател, в резултат на падането на Желязната завеса и на интеграцията на Централна Европа коридорът между Балтийско и Адриатическо море, както ви е известно, в момента възвръща важността, която имаше преди разпада на Дунавската монархия. Разбира се, Европейският съюз вече потвърди важността на коридора между Балтийско и Адриатическо море, давайки приоритет на северната част от Гданск до Чешката република. Би било обаче дори още по-важно, ако бъде дадено същото равнище на приоритет и на развитието на южната част през южната железопътна линия на Австрия до Италия. По-специално, в тази мрежа, по която преминават половината от стоките и пътниците, трябва да премахнем опасните препятствия. Единствено тунелът Коралм ще може да осигури трайно решение на проблема, който представлява това препятствие. Хората, които живеят по протежение на тези железопътни маршрути, както ни е известно, плащат висока и все по-нарастваща цена поради увеличаващия се пътникопоток. Единствено цялостното развитие на южния коридор ще доведе до онова преминаване от сухопътна към железопътна система, което не може да се очаква да бъде постигнато чрез каквито и да било други инфраструктурни мерки в Австрия. Elena Băsescu: (RO) В момент, когато въздушният поток в цяла Европа е сериозно нарушен поради вулканичното изригване в Исландия, необходимостта от развитие на паневропейски транспортни мрежи е по-очевидна от всякога. Европейският съюз следва да окаже особена подкрепа за развитието на транспортната инфраструктура и свързаността й с основните европейски транспортни маршрути в държавите, които се присъединиха към Европейския съюз през последните години. През територията на Румъния преминават три паневропейски коридора - 4, 7 и 9, които са тясно свързани с пристанището на Констанца на Черно море. Считам, че на коридор 7 следва да бъде обърнато особено внимание. Дунав е част от основния транспортен воден път Рейн-Майн-Дунав, който свързва Северно море и Черно море чрез пристанищата на Ротердам и Констанца. Той би могъл да осигури на Европа подходящ транспортен гръбнак. Трябва обаче да се установи сътрудничество, за да се повиши значимостта на тези транспортни коридори възможно най-скоро. Gesine Meissner: (DE) Г-жо председател, действително трансевропейските мрежи се използват за редовния поток в Европа. Дори можем да кажем, че трафикът е безспорният гръбнак на целия европейски единен пазар, което, разбира се, е една от основните ни цели в Европа. Ето защо е задължително да гарантираме, че всички тези коридори ще бъдат реално развити, и да открием къде е необходимо да бъде осигурено финансиране и къде Европейският съюз следва да съсредоточи своите усилия. Разбира се, ясно е, че винаги ще има национални интереси. Това вече си пролича днес: някои хора говориха за Дунав, други обърнаха внимание на южна Европа, а трети продължават да говорят за основния тунел Бренер. Такива коридори за движение има в цяла Европа. Целта е по тях като цяло да няма прекъсвания в цяла Европа, така че не само стоки, но и хора да могат да бъдат транспортирани от точка А до точка Б. Това е задачата, пред която сме изправени. Както казах и по-рано, съвсем естествено е всеки от нас да счита за най-важни потребностите на своя собствен регион. Трябва да гарантираме, че ще избегнем препятствията и, преди всичко, че ще разполагаме с реално работеща мрежа за всички видове транспорт. Това е основният въпрос и това съответно ще разискваме. Herbert Dorfmann: (DE) Г- жо председател, в това разискване бяха споменати основният тунел Бренер и новият железопътен маршрут от Мюнхен до Верона. В момента 50 млн. тона стоки се транспортират по пътната мрежа на този маршрут и затова този тунел е спешно необходим. Днес обаче в залата беше посочено, че от двете страни на Бренер - както в Австрия, така и в Италия - има трудности, свързани с финансирането на този проект. Средствата от италианска страна биха могли да бъдат лесно осигурени, като се пренасочат пътните такси, събирани от магистралата за Бренер, към финансиране на железопътния маршрут. За да може да се случи това обаче, ще трябва концесията за автомагистралата за Бренер да не бъде подлагана на търг - каквото е сегашното намерение в резултат на натиск от Европа - а на италианската държава да бъде дадена възможността да удължи тази концесия поне с още 50 години, вместо да бъде възлагана на частни участници в търга. В противен случай няма да има кръстосано финансиране, което ще означава, че ще има много малка вероятност маршрутът на TEN да бъде построен от италианската страна. Inés Ayala Sender: (ES) Г-жо председател, предстои Парламентът да приеме този преработен текст относно трансевропейските мрежи и бих искала Комисията да ми каже, възможно най-конкретно, кога ще имаме възможност за пълен достъп до съобщението относно методологията. Както Ви е известно, г-н член на Комисията, това е един от приоритетите на испанското председателство и в момента сме в средата на мандата. Ето защо бих искала да знам, възможно най-конкретно, кога ще имаме този текст, тъй като Парламентът предстои сега да приеме преработения текст и следователно ще има възможност да се запознае с новия текст. Андрис Пиебалгс: член на Комисията. - (EN) Г-жо председател, бих искал отново да благодаря на комисията по транспорт и туризъм за нейната подкрепа за този технически преработен текст и се надявам, че гласуването на пленарното заседание ще го подкрепи. Днешното разискване беше в по-широк мащаб и ще спомогне при изготвяне на предложение за методологията. Заместник-председателят на Комисията г-н Калас ще изпрати предложението до колегията на 5 май. Отне известно време, защото дълго нямаше нова Комисия и ще отнеме още известен период на новата колегия да изготви предложенията. Изводите, които мога да направя от това разискване, са, че Парламентът силно подкрепя политиката за трансевропейска мрежа. Считам, че без подходящо взаимосвързана инфраструктура било то в областта на транспорта, енергетиката, или телекомуникациите, ще бъде много трудно да говорим за Европа. Считам, че това разискване ще ни помогне да оформим предложението си относно методологията, което в общи линии означава, че, ако всичко върви по план, комисията по транспорт и туризъм ще има възможност да го разисква през май. Saïd El Khadraoui: заместник-докладчик. - (EN) Г-жо председател, искам само да благодаря на колегите, които участваха в разискването днес и да подчертая отново становището си, че става въпрос за коригиране на грешки, допуснати в миналото, а не за внасяне на изменения по същество. Това ще се случи по-късно при същинското преразглеждане на насоките и, разбира се, очакваме с нетърпение това разискване. Ето защо докладчикът, г-н Simpson, и аз, като координатор за моята група, ще дадем указания на моята политическа група да гласува против изменението, внесено от Зелените. Надяваме се, че по този въпрос ще получим подкрепата и на останалите политически групи. Председател: Разискването приключи. Гласуването ще се проведе на следващото пленарно заседание в Брюксел.

bg

Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

bg

10. План за действие относно енергийната ефективност (

bg

1. Назначаване на председателя на Европейската централна банка - кандидат: г-н Mario Draghi (

bg

9. (

bg

10. (

bg

Решения относно някои документи: вж. протокола

bg

Отпаднали писмени декларации: вж. протокола

bg

Дневен ред на следващото заседание: виж протокола

bg

Приветствие с добре дошли Председател: Искам да ви съобщя, госпожи и господа, че на официалната трибуна присъства делегацията на Сената на Федерация Малайзия, които приветствам сърдечно с добре дошли. Делегацията е водена от Негово Превъзходителство Datuk Wong Foon Meng, председател на Сената. Искам да подчертая, че Европейският парламент и парламентът на Малайзия се радват на редовен и ползотворен диалог. Малайзия има динамично общество и процъфтяваща икономика и играе важна роля в рамките на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Ето защо аз, и всички в залата имаме удоволствието още веднъж да приветстваме нашите приятели и колеги от Сената: надяваме се, че посещението ви ще е много продуктивно.

bg

Принос на биологичното разнообразие и екосистемите за постигането на Целите на хилядолетието за развитие - Конференция за биологичното разнообразие - Нагоя 2010 г. (разискване) Председател: Следващата точка е общо разискване по следните доклади: Въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Jo Leinen, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, към Съвета: Основни цели за конференцията в Нагоя на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, 18-29 октомври 2010 г. - B7-0467/2010); Въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Jo Leinen, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, към Комисията: Основни цели за конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие в Нагоя, 18-29 октомври 2010 г. - B7-0468/2010); Въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Michèle Striffler, от името на комисията по развитие, към Съвета: Приносът на биологичното разнообразие и екосистемните услуги за развитието и постигането на ЦХР - B7-0464/2010); Въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Michèle Striffler, от името на комисията по развитие, към Комисията: Приносът на биологичното разнообразие и екосистемните услуги за развитието и постигането на ЦХР - B7-0465/2010). Karin Kadenbach: в качеството на заместник на автора. - (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, преди няколко дни разговарях с група журналисти по въпроси, които ми бяха особено присърце тази есен. Един от тях, съвсем правилно, беше този за биологичното разнообразие. Както знаете, конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие ще се проведе скоро в Нагоя и аз имам честта и удоволствието да участвам като част от парламентарната делегация и съавтор на резолюцията относно биологичното разнообразие, която ще бъде гласувана в Нагоя. Така че разговарях с журналистите, когато бях запитана защо си позволяваме лукса, да речем, да спасяваме, бобъра. Регионът, откъдето произхождам, Долна Австрия, успя да спаси един вид, застрашен от изчезване, който сега се разпространи в широка област - донякъде за огорчение на селските стопани и горските работници, чиито чувства към бобъра са доста различни. Докато Европейският съюз и много агенции в държавите-членки работят упорито и с голяма всеотдайност, подкрепяни от НПО, да опазват видове, този разговор показа отново, че много хора считат защитата и запазването на биологичното разнообразие за някакъв лукс. Питат дали ЕС няма нещо по-неотложно, с което да се занимава, отколкото да спасява няколко застрашени орхидеи или животински видове. Има ли някакво значение, често питат хората, дали в зоологическата градина има 500 или само 499 различни животни, които да гледаме? Госпожи и господа, за тези хора темата за опазване на видовете и биологичното разнообразие едва ли е приоритет. Да бъдем честни: темата за биологичното разнообразие изобщо не е толкова високо в политическия дневен ред като темите за икономическия растеж или сигурността. Трябва да бъде обаче защото подценяваме важността на този въпрос. Въпросът за опазването на видовете - и искам да подчертая това - не е въпрос за някаква благотворителна институция за няколко малки бръмбарчета, без които просто ще трябва да се справим. Не ме разбирайте погрешно: опазването на видовете наистина е свързано с любов към флората и фауната, но по принцип то засяга сигурността, политиката по отношение на пазара на труда и политиката по отношение на миграцията. Защото често в обсъжданията за биологичното разнообразие се забравя ролята, която животните и растенията играят в нашата екосистема. Те са доставчиците на услуги в природата, които поддържат работата на нашата екосистема. Благодарение на множеството различни видове и тяхното взаимодействие бреговите линии не ерозират, няма лавини и водните басейни се самоочистват. Тук говорим за съществен елемент от устойчивото развитие, с неговите ценни стоки и услуги като предоставяне на храна, свързване на въглерода и регулирането на водите - неща, които формират основата на икономическото благосъстояние, социалното благоденствие и качеството на живота. Ако видовете измират, естественото равновесие се нарушава и се задейства опасен ефект на доминото. Замяната на услугите, предоставяни от тези растения и животни, е скъпа. Рано или късно определени региони и естествени обитания вече няма да могат да бъдат обитавани или използвани. Като следствие тези обитания вече няма да могат да предоставят на екосистемата своите ценни стоки и услуги. Не само това, евентуалните по-нататъшни последствия като безработица, липса на сигурност и емиграция са неща, от които всички се страхуваме. Следователно е съвсем ясно, че защитата на видовете е въпрос, който засяга редица области на политиката. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните подчерта това неотдавна, след като работи активно за установяване на позицията на Европейския парламент. Бих искала също така да спомена някои цифри. Според изчисленията на учените замяната на тези природни услуги и справянето с последиците като безработица и миграция би струвало 7% от брутния доход в цял свят. Ако това не ви учудва, ето още цифри. Според последното проучване на Европейската комисия 25% от европейските животински видове са застрашени от изчезване. Според същото проучване крайбрежните екосистеми в Европа биват постоянно разрушавани. Определени региони, които имат значително биологично разнообразие, също са в упадък. За разлика от тях области с развитие, дело на човека, като промишлени паркове, жилищни квартали и транспортна инфраструктура, са се увеличили с 8% от 1990 г. насам. Госпожи и господа, както ще разберете, действащите лица, преговарящи в Нагоя, не винаги се съгласяват с това, което конференцията се надява да постигне. Развитите страни искат твърди цели, НПО искат амбициозни цели, докато - не е изненадващо - икономическите играчи са доволни от реалистични цели. Според мен ЕС трябва да вдигне високо летвата в Нагоя и, както тук в Европа, трябва да работи за по-голямо привличане на бизнес общността - особено онези отрасли и клонове на промишлеността, които използват в значителна степен биологични ресурси. ЕС може да реши дали да бъде добър пример или лош пример. Госпожи и господа, вече е октомври и много хора в Европа още дори не са чували, че тази година е определена за Международна година на биологичното разнообразие. Нека заедно се уверим, че биологичното разнообразие ще получи статута, който заслужава и от който се нуждае, за да продължи да предлага своите екологични услуги в бъдеще. Позволете ми да повторя една често цитирана индийска пословица: "Едва когато бъде отсечено и последното дърво, когато бъде отровена и последната река, когато бъде хваната и последната риба, едва тогава ще разбереш, че парите не се ядат." Gay Mitchell: Госпожо председател, благодарен съм за възможността да се изкажа в това разискване. Миналата седмица председателствах делегацията на Парламента на срещата на високо равнище на ООН за напредъка към Целите на хилядолетието за развитие. По време на цялата среща на високо равнище и по време на всяко от съпътстващите мероприятия бях обхванат от ентусиазма на моите колеги, правителства, международни организации и хората на място, които са се ангажирали с постигането на амбициозните цели, поставени през 2000 г. Постигнат е известен напредък и има много неща, с които да се гордеем, но е необходимо да се направи още много. Достъпът до образование се подобрява бързо. Включването в образованието е достигнало 76% в Африка на юг от Сахара и 94% в Северна Африка. Достъпът до питейна вода се разширява. До 2015г. 86% от живеещите в развиващите се страни ще могат да имат достъп до чиста питейна вода - увеличение в сравнение със 71% през 1990 г. Целите за достъп до питейна вода вече са постигнати в четири региона - Северна Африка, Латинска Америка и Карибския басейн, Източна Азия и Югоизточна Азия. Достъпът до енергия се увеличава. Има почти повсеместен достъп до електричество в Северна Африка. Въпреки че очевидно е постигнат напредък, има още толкова много да се направи. Пред нас помощник-секретар на Организацията на обединените нации изрази мнението, че всъщност ни е необходим "спринт до финала" през следващите пет години. Един милиард деца живеят в бедност, 1,4 милиона деца умират всяка година поради липса на достъп до безопасна питейна вода, а 2,2 милиона деца умират всяка година, защото не са имунизирани с ваксини, които са толкова лесно достъпни в развития свят и с които ние разполагаме от повече от 30 години. Цел 7 от Целите на хилядолетието за развитие е да бъде осигурена устойчивост на околната среда. В рамките на тази цел има няколко подцели. Цел 7б е може би най-обхватна: "намаляване на загубата на биологично разнообразие, постигане до 2010 г. на значително намаляване на темповете на загубата". Показателите за биологично разнообразие включват, наред с други, съотношението на площите, покрити с гори, емисиите на въглероден диоксид, съотношението на общо използваните водни ресурси, потреблението на вещества, които намаляват озона, и съотношението на рибните запаси в рамките на безопасните биологични граници. Затова намаляването на загубата на биологично разнообразие е ключов компонент от Целите на хилядолетието за развитие. Седемдесет процента от бедните по света живеят в селски райони и зависят пряко от биологичното разнообразие за своето оцеляване и благоденствие. Бедните в градовете също разчитат на биологичното разнообразие за екосистемни услуги като поддържане на качеството на въздуха и водата и разлагането на отпадъците. Едва ли може да има съмнение, че биологичното разнообразие и изменението на климата ще засегнат първо бедните по света. Ще засегнат държави като Тувалу на полинезийските острови - държава, която е само четири и половина метра над водното равнище - и Малдивските острови, където президентът Нашид тази година проведе заседание на кабинета под водата, за да подчертае факта, че до края на века неговата страна може наистина да бъде под водата. Призовавам държавите-членки и Комисията да дадат нов тласък на глобалния съюз срещу изменението на климата и неговите средства за подкрепа, за да повишат способностите за изграждане на капацитет на развиващите се страни и да се разшири базата знания за очакваното въздействие от загубата на биологично разнообразие, и за да бъде включена тя ефективно в плановете и бюджетите за развитие. Подчертах също така факта, че програмите, предназначени за опазване на биологичното разнообразие и намаляване на бедността трябва да вземат предвид приоритетите на бедните и да наблегнат повече върху локално-базирано управление на околната среда, да осигурят достъп до ресурси за биологично разнообразие, поземлена реформа и признаване на поземлените владения по обичайното право. До 2050 г. ще има още два милиарда души на земята и 90% от тях ще бъдат родени в това, което сега е развиващият се свят. Ако допуснем в тези държави да продължава пълната мизерия, ще има масова миграция от юг на север и неравенството би могло да стане причина за световен пожар. Мнозина от нас не вярваха, че ще видим падането на Берлинската стена, докато сме живи. Сега възприемаме като даденост, че бившите доминирани от Съветите държави са наши партньори в ЕС. Стената от бедност между севера и юга също може да падне и ние можем да направим един по-добър и по-безопасен свят - място, където можем да имаме нови партньори и околна среда, безопасна за всички нас. Йоке Шаувлиге: Госпожо председател, уважаеми членове на ЕП, преди всичко благодаря ви, че ми давате възможността да говоря днес по тази много важна тема, а именно, биологичното разнообразие. В своите заключения от 15 март 2010 г. относно биологичното разнообразие в периода след 2010 г.: Концепция и цели на ЕС и в световен план и международен режим на достъп до генетичните ресурси и поделяне на ползите Съветът подчертава колко е важно да се поддържа биологичното разнообразие и да се предотвратят необратимите щети върху екосистемите и техните функции, не на последно място, за да се осигури социално-икономическа стабилност и да се постигнат Целите на хилядолетието за развитие. Съветът напомни, че биологичното разнообразие играе централна роля в борбата в световен мащаб срещу глада и за осигуряване на продоволствена сигурност и че също така има ключов принос за осигуряване на благоденствие и за намаляване на бедността. В повечето развиващи се страни връзката между опазването на екосистемите, от една страна, и заетостта, доходите и средствата за препитание, от друга, е много по-тясна отколкото в ЕС. С оглед на десетото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР), ЕС иска да допринесе активно и конструктивно чрез реалистичен, амбициозен подход за постигането на глобален консенсус относно мерките, които трябва да бъдат взети след 2010 г. за насърчаване на биологичното разнообразие. Това включва мерки, които са в състояние да развият перспектива по отношение на стратегическия план за след 2010 г., и които е възможно например да имат времеви хоризонт до 2020 г., визия с времеви хоризонт до 2050 г., перспектива по отношение на подцелите и важни събития, свързани с измерими показатели, и накрая, перспектива по отношение на въвеждането на подходящи инструменти за мониторинг, оценка и последващи действия. Срещата на високо равнище на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации, проведена в Ню Йорк преди две седмици, на 22 септември, беше добра възможност да се призове международната общност да признае критичното състояние на биологичното разнообразие в цял свят, а също така да се подчертае необходимостта от опазване основата на живота на земята в интерес на човечеството и бъдещите поколения, и да се предприемат подходящи инициативи на всички равнища. Що се отнася до техническата подкрепа за най-слабо развитите страни, Съветът счита, че разработването и трансферът на най-добри практики и технологии са от съществено значение в борбата срещу загубата на биологично разнообразие, изменението на климата и опустиняването. Важно е да бъдат постигнати координирани действия и удовлетворително, стойностно, ефективно използване на ресурсите. По отношение на финансирането, виждането на Съвета е, че установяването на ефективна политическа рамка за след 2010 г. и въвеждането на нов стратегически план за КБР ще изисква подходяща мобилизация на ресурси от всички възможни източници, като бъдат обхванати и публичните, и частните финанси, с включване на нови форми на финансиране и финансиране за мерки срещу изменението на климата. Съветът възприема становището, че следва да се вземе предвид освобождаване на финансови ресурси за биологичното разнообразие чрез променяне, премахване или преориентиране на субсидии, които са вредни за биологичното разнообразие. Включването на биологичното разнообразие в дейностите на бизнес общността и в други секторни политики остава необходимост и приоритетна цел. Заключенията на Съвета още от 5 декември 2006 г. посочват в отговор на Посланието от Париж относно биологичното разнообразие, че биологичното разнообразие и поддържането на екосистемните услуги следва да бъдат включени в политическия диалог с държавите и регионите - наши партньори. В хода на процеса партньорите трябваше да бъдат насърчени допълнително да установят потребностите и да ги степенуват по приоритет в националните и регионалните стратегии и планове за развитие. Съветът поддържа убеждението, че включването на екосистемните услуги и биологичното разнообразие в програмите за сътрудничество за развитие и последващата финансова подкрепа са единствения начин за постигане на устойчиви резултати. Макар че съществува ясна връзка между Конвенцията от Орхус относно достъпа до информация, участието на обществеността във вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, от една страна, и биологичното разнообразие, от друга страна, трябва да се има предвид, че тази конвенция е изготвена в рамките на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (UNECE). Независимо че конвенцията е отворена за присъединяване на държави, които не са членки на UNECE, нашите партньори в областта на развитието понастоящем не са страни по тази конвенция. Бих искала да ви благодаря за вашия интерес и очаквам с нетърпение разискването, което съм убедена, че ще извади на преден план много нови елементи. Янез Поточник: Госпожо председател, стратегическите цели на Европейския съюз за Нагоя са изложени в заключенията на Съвета от 22 декември 2009 г. и от 15 март 2010 г. и ще бъдат допълнително разработени в детайли и подобрени от Съвета по въпросите на околната среда на 14 октомври 2010 г. Три въпроса се открояват по-конкретно като приоритетни за Европейския съюз. Първият е приемането на нов стратегически план за конвенцията за периода 2011-2020 г. Той следва да отразява най-доброто научно познание за състоянието на биологичното разнообразие и да осигури ефективна рамка за прилагане, която да е достатъчно амбициозна, за да задейства ускоряване на дейността на всички страни по конвенцията. Това е жизненоважно, ако искаме да предотвратим още изчезвания на видове и да позволим на биологичното разнообразие да ни предоставя важните стоки и услуги, от които зависим всички ние, и особено бедните. Вторият стратегически приоритет за Европейския съюз е да приключи преговорите по Протокола за достъп и споделяне на ползите като ключов принос за запазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие след 2010 г. и в съответствие с ангажимента, поет от всички страни на Конференцията на страните (COP 8) през 2006 г. Това е очакване, което е широко споделяно от развиващите се страни, които са страни по конвенцията, много от които го считат за свой най-важен приоритет. Третият приоритет е да се осигури мобилизирането на адекватни ресурси, които да дадат възможност за прилагане на политическата рамка по отношение на биологичното разнообразие след 2010 г., включително новия стратегически план. ЕС като цяло се е ангажирал, като част от своята цел във връзка с биологичното разнообразие за 2020 г., приета по-рано тази година, да увеличи своя принос за предотвратяване на глобалната загуба на биологично разнообразие, но считам, че също така можем да бъдем горди с това, което фактически правим. През периода 2002-2008 г. Европейският съюз е осигурявал ежегодно повече от 1 млрд. щатски долара, приблизително 740 млн. евро, за глобалното биологично разнообразие до голяма степен чрез тематичната програма за околна среда и природни ресурси по Инструмента за сътрудничество за развитие, но също така и чрез Европейския фонд за развитие (ЕФР), като и двата включват адекватни разпоредби във връзка с биологичното разнообразие. Държавите-членки допринесоха значително за неотдавнашното попълване на Глобалния екологичен фонд, за който са определени 1,2 млрд. щатски долара за биологичното разнообразие. Това представлява увеличение от 28% в сравнение с последното попълване и новата инициатива за 1 млрд. евро за ЦХР, обявена от председателя Барозу на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк миналия месец, очевидно също може да бъде от полза за биологичното разнообразие. Комисията понастоящем актуализира собствените си данни за сътрудничество за развитие, свързано с биологичното разнообразие, като използва същата методика, която беше използвана за отчитане на финансирането във връзка с климата, и ние, естествено, насърчаваме държавите-членки да направят същото, за да можем да представим консолидирани данни в Нагоя. Необходимо е да потърсим и други начини как да допринесем за подобряване на прилагането на Конвенцията за биологичното разнообразие и да помогнем на развиващите се страни, страни по конвенцията, да изпълняват задълженията си по нея, по-специално новия стратегически план за след 2010 г., който ще бъде приет в Нагоя. Възнамеряваме да проучим начините и средствата за това заедно с нашите партньори в Нагоя. Биологичното разнообразие не е ново предизвикателство за намаляване на бедността, както вече беше споменато. Целта за биологичното разнообразие за 2010 г. беше включена в ЦХР 7 още през 2002 г. и самият ЕС изрично е подчертавал по много поводи важните връзки между биологичното разнообразие и развитието. Миналия месец в изявлението си по време на срещата на високо равнище за биологичното разнообразие на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации председателят Барозу отбеляза, че нашата способност да сложим край на бедността и глада и да подобрим здравето на децата и майките зависи от дългосрочното наличие на питейна вода, храни, лекарства и суровини, предоставяни от природата. Това се припомня и в доклада относно ЦХР за 2010 г., в политическата рамка на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата на продоволствената сигурност, и в работната програма на Комисията за съгласуване на политиките за развитие за 2010-2013 г., която включва конкретна цел за биологичното разнообразие и съпътстващите показатели като част от оперативната рамка за повишаване на съгласуваността на политиките на ЕС, свързани с целите за развитие. Може би новото са нарастващите познания и информираност за икономиката на загуба на биологично разнообразие и до каква степен тя подкопава перспективите за намаляване на бедността в дългосрочен план. Международното проучване "Икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие" (ИЕБР) показва колко скъпо струва загубата на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите на нашите икономики, включително икономиките на развиващите се страни. Така че това вече не е етичен въпрос; това всъщност е въпрос за качеството на нашия живот и въпреки това опазването на биологичното разнообразие и екосистемите не се счита за приоритет на развитието. Можем да се надяваме, че ИЕБР ще допринесе донякъде за промяна на това положение, така че повече от нашите партньори измежду развиващите се страни да отдадат по-голям приоритет на опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване в своите стратегии за развитие, но дори когато то не е в центъра на действията по национални и регионални стратегии за подкрепа, независимо от това европейската политика за развитие изисква околната среда и устойчивото управление на природните ресурси да бъдат считани за всеобхватен въпрос, който да бъде включван във всички дейности за развитие. И Инструментът за сътрудничество за развитие, и Европейският фонд за развитие включват разпоредби, свързани с биологичното разнообразие. В заключение, по отношение на механизмите за осигуряване на право на достъп до информация и участието на обществеността във вземането на решения, свързани с биологичното разнообразие, ЕС изцяло подкрепя проекторешението на COP 10 относно стратегическия план, който настоятелно призовава страните и други правителства да дадат възможност за широко и ефективно участие за пълно реализиране на целите на конвенцията и стратегическия план. Ние считаме също така, че Протоколът относно достъпа и споделянето на ползите следва за задължи договарящите се страни да установят национални рамки, които дават възможност на туземни и местни общности да вземат предварителни и информирани решения дали да предоставят или не достъп до своите традиционни знания. Аз одобрявам всичко казано от авторите на въпросите и съм наистина благодарен за техния ценен принос. Esther de Lange: Госпожо председател, г-жо Шаувлиге, г-н член на Комисията, най-важното нещо, което ще искаме от вас утре в нашата резолюция, ще бъдат амбициозни, но все пак реалистични цели за Нагоя. Интелигентният подход би бил там да се договорят мерки, които да служат не само за опазване на биологичното разнообразие, но и за борба срещу изменението на климата, за подпомагане за постигането на Целите на хилядолетието за развитие, за които вече се каза много, и за създаване на зелени работни места, не на последно място в Европейския съюз. С един куршум четири заека - ето това наричам да си струва парите. За да постигне това обаче, необходимо е Европейският съюз да бъде единодушен. Трябва да бъда откровена с вас: в това отношение настроението ми малко спада. Слушала съм много позовавания на изявления на Съвета от предишни години, и от март тази година, но не съм чула почти нищо конкретно. Въпреки това, надявам се, че разсъжденията на Комисията, а също и на Съвета, са напреднали след общите приказки в изявлението от 15 март. Надявам се, поне - ще видим това на 14 октомври. Надявам се също така, че ще се поучим от миналите си грешки; че няма да отидем на още една международна среща на високо равнище въоръжени с мандат, характеризиращ се с неяснота и общи приказки, и че ние, Европейският съюз, няма да прекараме отново цялото си време във взаимни консултации за това, как да реагираме на събитията, което не оставя време да играем водещата роля, за която призова наред с другото г-жа Kadenbach. Последната точка, към която бих искала да привлека вниманието, засяга включването на биологичното разнообразие в други политики. Ние, Парламентът, призовахме за такова съгласуване в областта на околната среда и другите политики в неотдавнашния доклад относно биологичното разнообразие в Европейския съюз; аналогично, трябва да интегрираме биологичното разнообразие и на международно равнище. Биологичното разнообразие не е само въпрос на околна среда или на Целите на хилядолетието за развитие; в други области също, като Световната търговска организация (СТО), нетърговските цели като тази за биологичното разнообразие трябва да бъдат поставени по-високо в дневния ред. Г-н член на Комисията, знам, че биологичното разнообразие е нещо, на което държите. Надявам се да предадете това послание за интегриране в международен план на вашите партньори на международно равнище. Michael Cashman: Госпожо председател, аз също бях в ООН с г-н Mitchell и представлявах Парламента по въпроса за ЦХР. Искам да поздравя Комисията за това, което прави, но искам да информирам Парламента, че ние в ЕС имаме водеща роля в международен аспект по тези въпроси - по отношение на биологичното разнообразие, изменението на климата, и всъщност по отношение на намаляването на бедността по линия на ЦХР, но интересно, в ООН ни е даден само статут на наблюдател. Това трябва да се промени, тъй като ние водим света по отношение на тези въпроси. Тази година е Година на биологичното разнообразие, но аз бих предложил всяка година да бъде година на биологичното разнообразие. Нашите граждани - може би в галерията за посетители, може би тези, които гледат вкъщи - ще попитат какво общо има това с тях. Без информираност на обществеността и повишаване на информираността нищо няма да се промени. Те трябва да разберат, че една консерва домати, която вземат в супермаркета, не би била там, ако не беше биологичното разнообразие. Необходима ни е информираност на 360 градуса какво означава това. Както блестящо се изрази г-н Mitchell, стената от бедност - и, ако мога да добавя, лишения - трябва да падне. В тази зала говорим за съгласуване на политиката, но нека спомена само някои от въпросите: без съгласуване на политиката относно достъпа до енергия в развиващия се свят, обезлесяването, изменението на климата, продоволствената сигурност, реформата на общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството, завземането на земя, природни ресурси и достъпа до вода, никога няма да защитим биологичното разнообразие и никога няма да спрем страданията на бедните по света. Gerben-Jan Gerbrandy: Госпожо председател, докато обсъждаме европейската позиция за срещата на високо равнище в Нагоя, вън от Парламента се предприема лов: безжалостен лов за ресурси, лов за нефт и газ, минерали, дървен материал, храна и вода, лов все за ресурси, които се предоставят от природата. В този лов китайските инвеститори искат да изградят магистрала през националния парк Серенгети, за да експлоатират ресурсите на Централна Африка. Саудитски инвеститори слагат на масата милиарди долари, за да изградят 6 000 километра пътища през тропическите гори на Конго, за да положат основите на огромни заводи за палмово масло. Всички искаме да спрем загубата на биологично разнообразие, но в реалния свят този лов за ресурси осуетява постигането на нашите цели. Това е реалността. Затова единственият начин да бъде спряна загубата на биологично разнообразие е чрез радикална промяна на нашето поведение. Необходимо ни е биологично разнообразие за храна, подслон, лекарства, чист въздух, вода и така нататък, и така нататък. Просто не можем да оцелеем без него. Достигаме точка на нарушаване на равновесието, след която щетите стават необратими и, което е още по-лошо, се ускоряват. Това е съзнанието за неотложност на срещата на високо равнище в Нагоя и това е съзнанието за неотложност, което очаквам от министрите и членовете на Комисията, които ще присъстват. За съжаление, политическите декларации и резолюции няма да бъдат достатъчни за постигане на това съзнание за неотложност. Необходим ни е много повече натиск. Поради тази причина започнах онлайн кампания заедно с мои колеги от цял свят. Искам гласът на всички хора да се чуе по този въпрос, защото хората се безпокоят за това. Минете през Facebook, за да спрете загубата на биологично разнообразие и да подкрепите тази кампания. Аз заедно с много мои колеги ще представим хилядите подписи на онези, които вземат решения в Нагоя, за да узнаят, че хората зависят от тяхната упоритост и настоятелност за превръщане на Нагоя в успех. Sandrine Bélier: Госпожо председател, г-жа Шаувлиге, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ангажиментите, поети през 1992 г. в Рио и през 2002 г. в Йоханесбург, не бяха изпълнени. Нашите стратегии за спиране на загубата на биологично разнообразие се провалиха и ние знаем причините за този провал. Климатът се променя, биологичното разнообразие намалява и човечеството трябва да е решено да се адаптира повече и по-бързо, и по начини, които стават все по-трудни. В Нагоя само няколко седмици преди Канкун Европейският съюз има възможността да приведе доводи в полза на приспособяването на нашия модел за икономическо развитие с оглед справянето с предизвикателствата на ХХI век. Дерегулацията по отношение на климата, спирането на загубата на биологично разнообразие и борбата с бедността: тези три предизвикателства и отговорите, необходими, за да се справим с тях, са тясно свързани. Ние носим отговорността да предложим и да въведем нов модел за развитие, който е по-справедлив, по-равнопоставен и по-устойчив. Затова нека говорим ясно и практично. Резолюцията на Парламента определя три ключови предизвикателства, които сега повдигат няколко въпроса относно позицията на Комисията и на Съвета. Първото предизвикателство, разбира се, е да се започне опазване и възстановяване на биологичното разнообразие. Това предполага адекватно финансиране, оттеглянето на цялата публична помощ, която е вредна за биологичното разнообразие, и определянето на специален бюджет, който ние предлагаме да бъде увеличен десетократно. Готов ли е Европейският съюз да отдели 0,3% от своя БВП за своята политика за спиране на загубата на биологично разнообразие и да убеди държавите от ОИСР да направят същото? Второто предизвикателство е цената на загубата на биологично разнообразие за обществото, която едва сега започва да се изчислява. Счита се, че представлява около 1% от глобалния БВП, но тази оценка не взема предвид социалната, културната, моралната и научната стойност на биологичното разнообразие. Решен ли е Европейският съюз да се противопостави на монетизацията на живите същества? Решен ли е да защити общото наследство на човечеството и да потвърди отново, че природата е безценна и не се продава? Накрая, третото предизвикателство е да се спре ограбването на генетични ресурси от страна на предприятията и промишлените отрасли. Едно решение е да бъде регулиран достъпът до генетични ресурси по начин, който по-специално спазва изцяло правата на туземните и местни общности. Европейският съюз ще продължава да носи конкретна отговорност в тези преговори. Като такъв, решен ли е той преди всичко да защитава принципа, че животът не трябва да бъде предмет на патент и второ, да подкрепи изплащането на екологичния дълг към държавите от юга чрез подкрепа за обратното действие на системата, която следва да бъде приета? Nirj Deva: Госпожо председател, биологичното разнообразие не е някаква абстрактна дума, използвана от неразбираеми учени в търсене на някаква екологична особеност. Биологичното разнообразие е същината на нашето оцеляване на тази планета като човешка раса. Да вземем например неотдавнашните изчисления, направени от д-р Pavan Sukhdev за загубата на биологично разнообразие и стойността на тази загуба. Неговите заключения показват, че само обезлесяването - загубата на белия дроб на Земята, който променя въглеродния диоксид в кислород и ни позволява да дишаме - струва 4,5 трилиона щатски долара годишно. Всяка година губим в разходи за възстановяване равностойността на 4,5 трилиона щатски долара от процес за производство на кислород. Това се равнява приблизително на размера на Фондовата борса в Ню Йорк. Ако всяка година губехме актив със стойността на Фондовата борса в Ню Йорк, сигурен съм, че всички в тази зала щяха да се разтичат, но тъй като става въпрос за биологично разнообразие, изглежда, че никой не се интересува. Това е огромно по размер финансиране, което ще бъде необходимо, за да замени загубата на кислород, който намаляваме като изсичаме дърветата. Да вземем например срива на рибните стопанства за треска в Нюфаундленд през 90-те години на миналия век. Разходите по възстановяването възлизаха на 2 млрд. канадски долара. Ако загубим - а ние губим - част от фармацевтичния генетичен материал, който идва от биологичното разнообразие, ще загубим равностойността на около 640 млрд. долара суровини. Това е много сериозен въпрос и са ни нужни сериозни хора, които да вземат сериозни решения. Kartika Tamara Liotard: Госпожо председател, след две седмици всички ще се запътим към Нагоя, Япония, за да обсъждаме биологичното разнообразие. Питам се дали в менюто, сервирано от нашите домакини, ще има червен тон или кит. Големият дебат там обаче ще бъде отново за това дали да се започне с осигуряване на средства или с разговори за цели. Развиващите се страни биха предпочели ние да започнем с предлагане на пари на масата, а ЕС би предпочел да се започне с обсъждане на цели. Едно нещо е ясно обаче и то е, че трябва да спрем загубата на биологично разнообразие на всяка цена. Изчислява се, че разходите заради бездействието че ще надхвърлят 4 000 млрд. щатски долара до 2050 г. Следователно бездействието не е възможен избор и аз съм много разтревожена, че между другото новото нидерландско правителство възнамерява да намали бюджета за помощ за развитие - един от най-важните финансови ресурси за борба със загубата на биологично разнообразие в развиващите се страни - с 1 млрд. евро. Ако ЕС наистина иска да постигне нещо в Нагоя, той трябва да поеме водачеството и да разработи разумна селскостопанска политика и политика в областта на рибарството, вместо да чака, за да направи предложения в това отношение след Нагоя. Когато реформираме селскостопанската политика, трябва да търсим нещо повече просто от устойчива селскостопанска политика и да заемем твърда позиция. Затова призовавам Комисията да транспонира договореното в Нагоя в предложения, които могат да бъдат измерени и наблюдавани, и да разработи дългосрочна визия, така че през 2011 г. да не казваме отново, че не сме били в състояние да спрем загубата на биологично разнообразие. Anna Rosbach: от името на групата EFD. - (DA) Госпожо председател, биологичното разнообразие има отношение към всичко - съвсем просто. Затова трябва да се борим да го запазим на конференцията в Нагоя. Но тъй като постоянно изсичаме гори, обработваме нова земя и преграждаме реки, очевидно липсват знания и способности, когато става въпрос за включване на местообитания и екосистеми в националното законодателство. Всичко, от съвременното селско стопанство, рибно стопанство, жилищно строителство, пътни мрежи и транспорт до многобройните видове промишленост, има отрицателен ефект върху биологичното разнообразие на планетата. Животът в моретата е в лошо състояние. Повече от 60% от всички риби и ракообразни, консумирани в ЕС, са уловени извън ЕС. Ловихме прекомерно много риба, а рибните запаси се възстановяват трудно. Балтийско море е с най-високата степен на замърсяване в историята си. Бременните жени в Швеция бяха предупредени да не ядат риба от местен улов. Държавите-членки на ЕС може и да са взели мерки за подобряване на природните условия, но къде е останалата част от света? Какво можем да направим, за да помогнем на други части от света да напреднат в развитието си? Биологично разнообразие в световен мащаб ще намалее като последица от дейността на човека, независимо дали има глобално затопляне или не. Не трябва обаче да отправяме нереалистични искания. Най-добре ще помогнем на биологичното разнообразие като бъдем реалисти. Затова е крайно време да намерим практични, реалистични решения за запазване на здравословна земна околна среда, здравословна флора и фауна, както и здравословна среда във водните басейни. Claudiu Ciprian Tănăsescu: (RO) Бих желал да започна, като подчертая, че е абсолютно наложително Европейският съюз да приеме ясна, единна позиция по въпроса за биологичното разнообразие за срещата на COP 10 в Нагоя. Ако не приемем такава твърда, последователна позиция, това ще доведе до още един скандален резултат, като този от Конференцията на страните по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) през март 2010 г. Ето защо бих желал препоръките, направени от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да бъдат приети без резерви, тъй като те могат да предложат най-добрите насоки, които Европейският съюз може да използва за изготвяне на официална позиция, която нашите представители ще могат да напълно да подкрепят в Нагоя този месец. В допълнение към тези съображения не бива да забравяме, че на карта е поставена не само надеждността на Европейския съюз като трезво мислещ, отговорен партньор в процеса на вземане на глобални решения, но и преди всичко съдбата на бъдещето на планетата. Richard Seeber: (DE) Госпожо председател, позволете да започна с една подробност. Членът на Комисията Поточник, когото ценя много високо, дава цифри в долари, макар че след това ги превръща в евро. Г-н Deva също дава цифри в долари. Не съм ги разглеждал подробно, но това всъщност ни показва, че дебатът за биологичното разнообразие очевидно още не е пристигнал в Европа. Очевидно ние в Европа още не сме готови да формираме собственото си мнение по това и считам, че би било добра идея, ако възприемем това разискване достатъчно сериозно, за да преведем всъщност какво означава то в конкретно изражение в цифри. Считам, че това е едно елитарно разискване, много далеч от онова, което всъщност се случва в домовете на нашите граждани. Считам, че докато не успеем да вкараме този дебат в домовете и домакинствата на Европа, не можем да се надяваме той да получи политическа тежест тук, в Парламента. С други думи, считам, че стратегията за общуване, която сега следва да приемем, е просто да отнесем този въпрос до хората, както казах, и след като знаем как реагират хората, ще можем да си поставим конкретни цели. Членът на Комисията спомена някои много конкретни цели. Надявам се, че ще може да направи така, че те да бъдат приети в Нагоя, и също така се надявам, че Общността ще говори в един глас. Това винаги е голямото предизвикателство на тези международни конференции. Убеден съм, също така, че само пари не са достатъчни. Мнозина от моите колеги призоваха за допълнително финансиране. Възможно е това да бъде един начин, но той не е достатъчен за осигуряване на успех. Второ, както споменах, необходимо е да променим нашата стратегия за общуване; и трето, необходимо е да подобрим качеството на данните, с които разполагаме. Ясно е, че все още липсват много данни и съм уверен, че това е една област, в която Общността, предвид нейния проблем с проучванията, все пак би могла да направи нещо конкретно. Както знаете, любимата ми тема е водата. Ако успеем да задействаме новата политика по отношение на рибарството например, ще имаме много да наваксваме, що се отнася до видове, които се нуждаят от защита. Министрите, отговарящи за рибарството, вероятно отново ще приемат прекомерни квоти за улов и биологичното разнообразие отново ще бъде изтласкано встрани. Поради тази причина считам, че това ни дава реална възможност да покажем в Парламента, че говорим сериозно. Да видим тогава каква форма ще приемат предложенията. Kriton Arsenis: (EL) Госпожо председател, г-н член на Комисията, представители на Съвета, ние в Парламента наистина разискваме разгорещено целите и реализирането на новите цели за биологичното разнообразие. Но в момента, докато ние се занимаваме с разискване, съществува опасност от пълен срив на преговорите и виновни сме ние, виновен е Европейският съюз. Ето защо искам да се обърна към Съвета и да го призова да промени позицията си. Необходимо е да "деблокираме" преговорите по протокола за достъп до генетични ресурси и споделяне на ползите. Всъщност, ако не го направим, не само ще бъдем виновни, че поддържаме едно положение, което затвърждава биопиратството и понастоящем представлява престъпление спрямо местните общности и генетичните ресурси; ние ще пропуснем още една възможност за околната среда, преговорите ще пропаднат и ще имаме втори Копенхаген. Затова настоятелно призовавам Съвета да разгледа този въпрос в дълбочина. Необходимо е да променим нашата позиция преди Европейският съюз за пръв път в своята история да предизвика пропадане на преговори във връзка с околната среда. Chris Davies: (EN) Госпожо председател, предизвикателството да предотвратим загубата на уникални видове живи организми става потискащо очевидно в хода на това разискване. На конференцията за биологичното разнообразие ще се изговори много за необходимостта за вземане на правилните мерки, но ако приключим само с една декларация, изпълнена с добри намерения, ще постигнем много малко. Надявам се, че можем да определим един набор от цели и механизми за финансова подкрепа - несъмнено свързани с достъпа до биологични ресурси - за да имат някакъв смисъл. Надявам се, че можем да осигурим приемането на процедури за оценка и потвърждаване на съответствието и се надявам, че можем да приемем условия за чест преглед на целите и за подобрения, които да се правят в процедурите в течение на времето. Съвсем ясно е, че не е възможно тази конференция да спре загубата на биологично разнообразие; просто темповете са твърде бързи. Ако можем обаче поне да приемем механизмите и структурата, които евентуално ще забавят и може би един ден ще променят посоката на тази загуба, тогава тя ще бъде определена като успешна. Bas Eickhout: (NL) Госпожо председател, най-напред бих искал да изкажа на г-н члена на Комисията искрена благодарност за ангажимента му за опазване на биологичното разнообразие. Знаем, че той е добър човек, и че се стреми упорито към това. В това отношение нещата изглеждат добре във връзка с ангажимента на Европа за Нагоя. Все пак е необходимо да постигнем съгласие за цели в подобласти като рибарството, селското стопанство и горската промишленост. Все още очакваме амбициозни цели в тези области, не на последно място от страна на Европа. Все пак, още по-важно е в крайна сметка, когато се върнем от Нагоя, това да бъде претворено в европейска политика. През предстоящата година ще преразглеждаме нашата селскостопанска политика, а също така и политиката в областта на рибарството. Членът на Комисията ни каза, че се опитва да осигури присъствието на термина "биологично разнообразие" в тази политика. Но Съветът мълчи. Затова и въпрос към действащия председател, г-жа Шаувлиге, относно това, какво планира да прави Съветът в близко бъдеще. Разбира се, ние можем да даваме добри обещания за Нагоя, но какво ще правим в близко бъдеще по отношение на собствените си политики в областта на рибарството и селското стопанство? Именно тогава става наистина важно; в противен случай обещанията ни в Нагоя няма да са нищо повече от празни думи. Peter van Dalen: (NL) Госпожо председател, утре ще гласуваме предложение за резолюция относно конференцията в Нагоя и в изказването си бих искал да привлека вниманието към Изменение 1, което г-жа de Lange и аз внесохме от името на нашите две групи. Това изменение потвърждава отново принципа, че формите на живот и жизнените процеси не трябва да бъдат предмет на патенти. Затова с него се изисква изключение за селекционери на растения, за да може и по-нататък да се осъществява свободна селекция на растителни видове. Без такова изключение съществува опасност само компаниите с най-много пари и най-големи портфейли патенти да бъдат способни да оцелеят. Така те ще бъдат онези, които определят какви видове да се пускат на пазара, а това определено няма да бъде в полза на биологичното разнообразие. Затова настоятелно призовавам за вашето внимание и подкрепа за Изменение 1 при утрешното гласуване. Oreste Rossi: (IT) Госпожо председател, госпожи и господа, от 18 до 29 октомври в Япония ще се проведе COP 10 за биологичното разнообразие и е важно Парламентът да знае какво възнамерява да предложи Съветът с цел защитата и гарантирането на биологичното разнообразие. Според данни от проучване на 4 000 растения, не по-малко от 22% са класифицирани като застрашени. Това означава, че едно от всеки пет растения е изложено на риск от изчезване и - друга тревожна статистика - ще изчезнат и много растения, които още дори не са открити. Същото важи за много животински видове. Наред с тях рискуваме да изгубим ценни съставки, в случая с растенията, които са от основно значение за отрасли, занимаващи се с разработването на нови продукти, които могат да помогнат за борбата с болести, които понастоящем са нелечими. Що се отнася до животните, ако те изчезнат, ще загубим характеристики, които са важни за нашата планета. Този септември Европейският парламент одобри регламент на ЕС по тази тема, с ясен вот, който не може да не ангажира Съвета да приложи същия подход. Не бива да забравяме, че борбата срещу бедността, а следователно и срещу глада, се води и чрез опазване на богатството на нашите природни ресурси, на нашата неоценима флора и фауна, богатство, което не можем да си позволим да изгубим, и трябва да направим всичко по силите си, за да го запазим. Licia Ronzulli: (IT) Госпожо председател, през 2002 г. представители на правителства от цял свят поеха ангажимент да намалят съществено загубата на биологично разнообразие до 2010 г. Въпреки факта, че тази цел беше поставена и подчертана на различни международни форуми, за съжаление, тя не беше постигната. Темповете на тази загуба на планетата се ускориха до точка, в която тя се осъществява най-малко 100 пъти по-бързо от природните цикли, и през последните 50 години достигна безпрецедентни нива. В Европа един от всеки шест бозайници е изложен на риск от изчезване, а когато един вид изчезне, това може да предизвика ефект на доминото по отношение на останалите. През изминалите 30 години са загубени най-малко 30% от всички животински и растителни видове на нашата планета. Без амбициозни цели, които да бъдат приети незабавно, загубата на биологично разнообразие - това вече беше казано повече от веднъж, а също така и докладвано от Световния фонд за дива природа (WWF) - която ще настъпи между настоящия момент и 2050 г., ще струва на Европа 1 100 млрд. евро. Затова, както подчерта г-жа Striffler в своя въпрос, опазването на биологичното разнообразие е важен аспект на Целите на хилядолетието за развитие и на стратегията "Европа 2020". Подкрепата за биологичното разнообразие означава да имаме повече средства в своя арсенал за борба с крайната бедност и глада, чрез прилагането на екологично устойчиви политики, които поддържат нашата богата и плодородна планета. Необходима ни е нова стратегическа визия и нови цели, които отчитат постоянната загуба на видове и отразяват значението, което придаваме на този проблем. Edite Estrela: (PT) Когато говорим за опазването на биологичното разнообразие, ние говорим и за борба с изменението на климата, за продоволствената сигурност, за общественото здраве, за борбата с бедността, за постигане на Целите на хилядолетието за развитие и за устойчивото развитие на планетата; с други думи, за нашето колективно бъдеще. Както вече беше казано в Парламента, Европейският съюз трябва да говори в един глас на конференцията в Нагоя и да направи всичко, което може, за да постигне добри резултати. Необходима е политическа воля, за да бъдат спасени най-застрашените видове флора и фауна. Няколко колеги вече казаха, че разходите във връзка със загубата на биологично разнообразие са от порядъка на 50 млрд. евро годишно: с други думи, приблизително 1% от брутния вътрешен продукт. Беше казано също така обаче - и има проучвания, които го показват - че към 2050 г. тези разходи могат да се увеличат до 7% от брутния вътрешен продукт, но възвращаемостта от инвестиции за запазване на биологичното разнообразие е 100 пъти по-голяма. Биологичното разнообразие е от съществено значение за смекчаване и адаптиране към изменението на климата, като се има предвид например ролята на наземните и морски екосистеми като важни утаители на въглерод. Затова се надяваме, че от конференцията ще се получат добри резултати. На това се надява европейската общественост и ние също се надяваме, че резултатите ще я накарат да осъзнае още по-добре предизвикателствата, пред които всички ние трябва да се изправим. Paul Nuttall: (EN) Госпожо председател, "биологичното разнообразие" е дума, която често чувам от устата на еврократи, членове на ЕП и лобисти тук в Брюксел. Но се питам дали някой тук може всъщност да дефинира истинското й значение, защото залагам и последния си долар, че никой от вас не може. Колкото и да е странно, считам, че има значение дали разбирате за какво говорите, ако правите закони за целия ЕС. Но какво означава всъщност удобно неясният и двусмислен термин "биологично разнообразие"? Защото същността на нещата е, че всъщност няма правилен брой видове, било то земеделско стопанство в Кумбрия, или в предградие на Ливърпул, или дори в гора в Чешир, и аз предизвиквам комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да даде правилна дефиниция или да спре да използва такива нахвърляни думи. И мога ли да попитам къде е границата на зоната на биологичното разнообразие? Прилага ли се изобщо спрямо морската околна среда? И ако е така, защо държите толкова много да изграждате чудовищни вятърни централи, които вредят на дивата природа и дори не работят! Да бъдем откровени, нямате представа. Няма ясно мислене, няма съгласувана политика и няма логика в това, което предлагате. Ако ще проповядвате, а правите точно това, първо се погледнете в огледалото, подредете собствения си дом и да започнем с бедствието, което представлява общата политика в областта на рибарството. (Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8) Chris Davies: (EN) Госпожо председател, питам се дали уважаемият колега ще се съгласи, че губим уникални форми на живот на тази планета всеки ден и че са необходими действия в международен план, за да се опитаме да се противопоставим на това? Не чух нищо в неговите забележки, което да предполага, че е съгласен с това, но го каня да обясни позицията си пред Парламента. Paul Nuttall: (EN) Госпожо председател, нека първо подредим фактите. Ако искате примери за видове, които изчезват, има много хитроумна статистика - да вземем например белите мечки. Хората непрекъснато говорят, че популацията на белите мечки е намаляла. А всъщност популацията на белите мечки е по-голяма сега, отколкото през 40-те години на миналия век. Съгласен съм, че изчезват видове, но не съм убеден, че Европейският съюз - който е в основата си недемократичен, британският народ никога не е могъл да се изкаже по въпроса - е форумът, който следва да реши този въпрос. Това трябва да стане в националните държави. Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Г-н Поточник, аз бих предупредил колегите да не вярват, че Европейският съюз може да постигне целта си. Правилно е да искаме да имаме водеща роля в Нагоя по отношение на опазването на биологичното разнообразие, но дори Европейският съюз не е в състояние да спре загубата на биологично разнообразие. Затова нека бъдем предпазливи и да погледнем собствените си задачи. Членът на Комисията Поточник, който е от словенско земеделско семейство - аз самият съм от унгарско земеделско семейство - също би желал да привлече вниманието към голямото противоречие между биологичното разнообразие и регулирането на селското стопанство. От една страна, ние предлагаме на земеделските стопани подкрепа за поставяне на изкуствени гнезда за птици, докато от друга страна, постановяваме, с цел да окажем подкрепа за пасищата, че делът на дърветата и храстите не може да бъде повече от една трета и че земеделските стопани трябва да изсичат дърветата, които са над тази граница. С други думи, намаляваме обитанията на птици и други животни. Бъдещата обща селскостопанска политика трябва да съгласува биологичното разнообразие и субсидиите за селското стопанство. Съгласен съм изцяло с доклада, че трябва да установим стойността на активите за опазване на околната среда, включително пазарната стойност на биологичното разнообразие, която е много трудно да се установи. Ето защо за нас е много важно да насърчаваме и да възнаграждаваме земеделските стопани в бъдеще, тъй като пазарът не го прави. Corina Creţu: (RO) Осигуряването на устойчивост на околната среда е една от Целите на хилядолетието за развитие, която има преки, важни последици за живота на човека. Замърсяването и безразсъдното използване на земеделска земя, гори и водни ресурси причиняват изменение на климата, което застрашава природните ресурси на планетата. Бих искала да спомена една от най-сериозните заплахи, а това е все по-затрудненият достъп до водоизточници, което поставя човечеството пред мрачната перспектива към 2050 г. около 45% от населението на света да бъде застрашено от недостиг на вода. За съжаление, едва тази година Генералната асамблея на ООН обяви, че правото на достъп до чиста и с добро качество питейна вода и правото на санитарни съоръжения са основни права на човека, необходими за удовлетворителен живот. Тази декларация обаче се прави по време, когато вече повече от една четвърт от населението на планетата няма достъп до питейна вода и подходящи санитарни съоръжения. Процентите на заболеваемост и смъртност в резултат от негодна за консумация питейна вода остават при тези обстоятелства обезпокоително високи, особено сред децата. Ето защо аз считам, че Европейският съюз трябва да настоява на конференцията в Нагоя за много по-бързо и по-точно решение на тези проблеми в развиващия се свят, които задълбочават бедността и липсата на перспективи. Считам, че историческата отговорност, която развитите страни носят за материалното и екологичното състояние на планетата, трябва да даде допълнителен аргумент в подкрепа на политики, които ще се противопоставят на настоящата тенденция на насърчаване на неустойчива експлоатация на природни ресурси в развиващите се страни, зависими от износа на суровини. Mario Pirillo: (IT) Госпожо председател, г-н член на Комисията, на 18 октомври в Япония ще започне Десетата международна конференция за биологичното разнообразие. Европейският съюз ще участва в нея, независимо от факта, че не е постигнал целта, поставена през 2001 г., с други думи, да бъде спряна загубата на биологично разнообразие до 2010 г. Последните проучвания показват, че нашите природни ресурси са сериозно застрашени, особено морските райони на средиземноморските държави. Европейският съюз започна важни действия за борба с изменението на климата, но трябва да поеме по-голяма ангажимент за защита на биологичното разнообразие: задължение за увеличаване на финансирането за програмата "Натура 2000" и по-решителни действия от страна на Комисията за упражняване на правомощията й за надзор, дадени й от Договора. Какви действия се предприемат за намаляване на забавянето при прилагане на насоките на "Натура 2000"? Daciana Octavia Sârbu: (RO) Ако помислим не само за екологичното, но и за социалното и финансовото въздействие от унищожаването на биологичното разнообразие, не можем да подценим значението на предстоящата конференция в Нагоя. Екологичната катастрофа в Унгария уби четирима души, засегна седем града и екосистемите на редица реки, заплашвайки да достигне река Дунав и делтата на река Дунав в Румъния. Тя ни дава не само един тъжен фон на днешното разискване, но и сериозен тласък за предприемане на по-силни мерки в защита на околната среда и биологичното разнообразие. Време е да възобновим разискването относно забраната за използване на опасни вещества в минните технологии, за да сложим край на тези трагедии. Резолюцията представена от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, съдържа много важни точки. Аз обаче бих желала да подчертая някои от тях, които считам за съществени. Преди всичко, главната цел на преговорите следва да бъде да се приемат амбициозни, конкретни цели, които са важни за редица области и сектори на човешката дейност, от строителството и транспорта до горската промишленост и селското стопанство. Miroslav Mikolášik: (SK) Като член на комисията по околна среда, аз съм изключително загрижен за резултатите от последните проучвания, които представят тревожна статистика за загубата на биологично разнообразие в Европейския съюз. Неотложността на този проблеми изисква още по-големи усилия на равнището на ЕС и държавите-членки и затова считам, че е от съществено значение Комисията и държавите-членки да действат в унисон с конференцията, която ще се проведе в края на октомври в японския град Нагоя, за да повишат ефективността на своите подходи и да постигнат измерими и реалистични цели в рамките на обвързващи срокове. Бих искал също така да подчертая необходимостта от повишаване на информираността в частния сектор по отношение на икономическите ползи от борбата за опазване на биологичното разнообразие и от възвръщаемостта на инвестициите за опазването му. Загубата на биологично разнообразие вече снижава равнището на благоденствие на хората и причинява загуби, възлизащи на милиарди, които ще достигнат няколко трилиона до 2050 г. Silvia-Adriana Ţicău: (RO) Европа може да бъде разделена на девет ясно разграничими биогеографски региона според сходни климатични, топографски, геоложки и растителни характеристики. Регионът на река Дунав е сред 20-те най-големи екорегиона в света. Биологичното разнообразие на този регион е изключително богато. Той е дом на 2 000 растителни вида и 5 000 животински вида. От 1991 г. делтата на река Дунав е обект от световното наследство на ЮНЕСКО и регионът на река Дунав включва няколко специални защитени зони и специални защитени територии в рамките на "Натура 2000". Като се има предвид, че Дунав и делтата на Дунав представляват уникална и крехка екосистема, която приютява редки растителни видове, застрашени поради замърсяването, ние считаме, че е важно Европейската комисия да подобри способностите за прогнозиране и реагиране спрямо наводнения, продължителна суша и случайно замърсяване. Европейският съюз прие редица мерки за защита на разнообразието, и по-специално на биологичното разнообразие. Природата е не само важна част от европейското наследство и не само предоставя икономически ползи, но и предлага множество ценни услуги като пречистване на вода, контрол на наводненията, предотвратяване на почвената ерозия, опрашване на посевите и дейности за отдих. Обработването на земята, бързият процес на урбанизация и развитието на транспортната инфраструктура нанесоха силен удар върху естествените обитания, например мащабните дренажни системи намалиха голяма част от естествените заливни земи. Charles Goerens: (FR) Госпожо председател, последователните конференции за опазване на биологичното разнообразие вместо да предложат решения, в най-добрия случай са начин за актуализиране на доста незначителния баланс в тази област. Това въпрос на средства ли е, или на отговорност? Бих казал и двете. Горите, които съдържат повечето видове, са застрашени от корупция и безразличие, наред с други неща. Корупцията - за която са отговорни лидерите на развиващите се страни, както и тези, които се възползват от лошото управление - обяснява само отчасти неуспехите в тази област. Що се отнася до безразличието, да си припомним, че нашите потребителски навици също не са неутрални в това отношение. Как можем да бъдем по-отговорни? Тъй като нямам много време, ще взема само един пример: сертификацията на горите. Съществуват модели. Може ли Комисията да каже дали според нея ограниченията върху вноса, както и въвеждането на двете системи за сертификация на горите помагат за ограничаване на щетите в тази област? Има ли оценка, и ако има, бихте ли могли да ни кажете нейните основни заключения? Isabella Lövin: (EN) Госпожо председател, ако ЕС иска да заслужи някакво доверие в Нагоя, той трябва не само да предлага стратегически планове, но и да действа по настоящите си политики у дома. Компромисното предложение, което Комисията изготвя понастоящем, за да разреши продължаването на износа на силно застрашената европейска змиорка, вид от Приложение II на CITES, макар да е ясно, че е от категорията за Приложение I на CITES, не е нищо друго, а срам. Запасите от европейска змиорка, общите запаси, са намалели с 40% от 2007 г. насам. Ако ЕС иска изобщо да получи доверие в Нагоя или на следващите срещи на CITES, няма друг избор освен прилагането на пълна забрана за износ и внос на змиорки. Не бива да слуша един малък сектор от рибарството, който иска да изнася малки стъклени змиорки - застрашени стъклени змиорки - за Япония, на настоящата цена от 600 евро за килограм. João Ferreira: (PT) Запазването на биологичното разнообразие, по-важно от всяко икономическо съображение, представлява морален императив и съществено условие за бъдещето на самия човешки вид. Преди конференцията в Нагоя Европейският съюз трябва да се поучи от неуспехите си в тази област и да поеме по правилния път, ако иска практически резултати, а не повтарящи се и безсмислени декларации за намерения. Наред с други неща, той ще трябва да промени изцяло своите секторни политики. Намаляването на разнообразието на видове и различните култивирани сортове трябва да бъде спряно и тенденцията да се обърне, както и ерозирането на генетичната база, от която зависи храната. Трябва да се насърчава използването на селскостопански сортове, специфични за дадени региони. Трябва да се води борба срещу хомогенизацията на селскостопанската продукция, интензивните модели, които водят до разпространение на болести, и изоставянето на малките и средните земеделски стопанства в резултат на настоящата селскостопанска политика и търговска политика. Това са само няколко примера. Биологичното разнообразие и поредицата от екологични равновесия, които зависят от него, представляват част от наследството на нашата планета: общо благо, което не бива при никакви обстоятелства да попада в частни ръце; безценно общо благо, което всеки трябва да има гарантирано право да използва и на което да се наслаждава. Angelika Werthmann: (DE) Госпожо председател, 2010 година е Международна година на биологичното разнообразие. На европейско равнище вече имаме отлични инструменти за защита на биологичното разнообразие; имам предвид програмата за мрежата "Натура 2000" или Директивата за местообитанията. Всяка идея обаче е добра, ако бъде реализирана, и съжалявам да кажа, че в много държави-членки в това отношение има много да се желае. Като членове на комисията по петициите, нашето внимание постоянно бива привличано от сериозни проблеми в определените обекти по "Натура 2000". Държавите-членки и Комисията трябва заедно да поемат водеща роля на предстоящата конференция в Япония. Но някъде в хода на този процес хората ще престанат да ни вярват, ако думите ни не бъдат последвани от видими действия. RadvilMorkūnaitė-Mikulėnien: (LT) Биологичното разнообразие е труден и сложен въпрос, който, разбира се, е важен и в Европейския съюз, и в света като цяло. Но то повдига един друг въпрос: как да балансираме опазването на околната среда и икономическия растеж? Това е вероятно цялостният въпрос, който ни причинява най-голямо главоболие. Известно е, че загубата на биологично разнообразие е свързана най-вече с безотговорната икономическа дейност на човека. Може винаги да се спори, че изискванията за опазване на околната среда пречат на конкурентоспособността, защото стандартите на Европейския съюз са високи, докато тези на други държави не са, което води до определени проблеми в тази област и, разбира се, е трудно да се постигне баланс. Обаче, независимо от това биха могли да съществуват някои превантивни инструменти. Говоря за дейности, извършвани в Европейския съюз, и използването на анализи за обосноваване на тези дейности. Важно е тези анализи и оценката на въздействието върху околната среда да бъдат с високо качество и да бъдат независими. Разбира се, реалистично погледнато, ще бъде трудно да се постигне споразумение в Нагоя, но въпреки това бих искала да пожелая всичко най-добро на Европейския съюз и на члена на Комисията. Luís Paulo Alves: (PT) Приветствам това разискване със Съвета и Комисията, в което можем да обсъдим плановете и главните стратегически цели на Европейския съюз за спиране на загубата на биологично разнообразие в навечерието на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие. Надявам се, че Европейският съюз може да заеме силна и последователна позиция на тази конференция, с идеи за конкретни мерки, които да бъдат предприети, за да се гарантира, че опазването на биологичното разнообразие може да допринесе за устойчиво развитие. Бих изтъкнал, че опазването на биологичното разнообразие е от основно значение за качеството на екосистемите, има пряко въздействие върху важни функции като производството на храни или наличието на вода и предотвратява свлачищата и наводненията. Накрая, бих искал да видя политически реакции предназначени да осигурят включването на биологичното разнообразие в дейностите на икономическите сектори като селско стопанство, горско стопанство, рибарство и туризъм, със смелост и амбиция за опазване на това безценно и все пак изключително крехко наследство - както е в моя регион, Азорските острови - от външни интереси, които безразсъдно го заплашват. Raül Romeva i Rueda: (ES) Госпожо председател, тази седмица чухме чудесната новина, че в морето са открити повече от 20 000 нови вида. Това е, за което конференцията в Нагоя ще поеме отговорност, не само за да могат тези видове да продължат да съществуват, но и за да може да бъдат откривани още повече видове и да не изчезнат, преди да научим за тях. Доверието в Европейския съюз - Комисията, Съвета и държавите-членки - обаче ще бъде изложено на риск не само в Нагоя. Ще бъде изложено на риск и един месец по-късно в Париж на срещата на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан, където ще се реши бъдещето на червения тон, един силно застрашен морски вид. Считам, че е важно да изискваме тази последователност, защото това, което Комисията казва за запазване на биологичното разнообразие е добро, всъщност е много добро, но тя трябва да е последователна при прилагането му към секторните политики, например към политиката по отношение на рибарството. Важно и съществено е да наблюдаваме как последователността, която ще видим и се надяваме да видим - както изискваме за Нагоя - се поддържа в Париж, когато наистина разбираме, че защитаването на червения тон означава защита не само на едно животно, но и на начин на живот, една култура и, преди всичко, на мироглед, свързан с човечеството. Mairead McGuinness: (EN) Госпожо председател, това беше едно много интересно разискване, защото сега стигаме до заключението, че загубата на биологично разнообразие е проблем за развития свят и в развиващия се свят. Gay Mitchell говори много убедително за трудностите пред развиващия се свят, когато възникне намаляване на биологичното разнообразие. Той говори положително и за това къде са направени подобрения. За да се гарантира продоволствената сигурност на света ни е необходимо устойчиво селско стопанство в устойчива околна среда. Мисля, че друг колега спомена, че може би не сме успели да предадем извън собствените си редици, на онези, които управляват земеделски стопанства и екосистеми, колко е важно биологичното разнообразие. Не сме успели да платим за него като част от цената, която плащаме за нашите стоки. Както беше казано, трябва да сложим пазарна стойност на биологичното разнообразие, ако сме сериозни в намерението си да обърнем тенденцията на загуба на биологично разнообразие. Янез Поточник: Госпожо председател, най-напред, след като изслушах всичко, което казаха уважаемите членове на Парламента, би следвало да благодаря, защото считам, че посланията и информираността, които те споделят, не само с мен, но надявам се и с цялата европейска общност, са повече от ясни. Трябва да започна като кажа, че не следва да крием нищо. Не успяхме да постигнем целите за 2010 г., свързани с биологичното разнообразие, отговорни сме за това и следва да се справим по-добре. В основни линии има две направления, по които следва и можем да действаме. Едното е нашата европейска линия, другото е международната линия в Нагоя, за която имахте да кажете повече неща. Скоро, след Нагоя, ние ще излезем с предложение за стратегия на Европейския съюз как да подходим към този сериозен въпрос и след това, разбира се, много от нещата, които подчертахте днес, ще трябва да бъдат решени. Тя ще трябва да включва отправна позиция, каквато най-после вече имаме. Ще трябва да има измерими цели, не много, но няколко, които да са възможно най-близо до нещо, което бихме искали да постигнем: най-добрите заместители на това, към което бихме искали да се стремим. Защо няколко? Защото това трябва да бъде разбрано из основи, за да можем да споделим разбирането за биологичното разнообразие. До сега ние сме направили доста в Европа. Аз съм много предпазлив, когато говорим за изпълнението на "Натура 2000". Считам, че "Натура 2000" ще продължи да има някои преимущества в бъдеще, но когато говорим за нашата стратегия, мисля, че трябва да бъдем амбициозни, каквито сме, когато излизаме, когато говорим за международни участия. Мнозина от вас споменаха финансиране. Не подценявам въпроса за финансирането, но не спирайте разискването си само до финансирането. За биологичното разнообразие са важни много повече неща, отколкото само финансирането и просто свежите пари. Става въпрос за екологично вредни субсидии. Става въпрос и за частното финансиране. Става въпрос за много от нещата, които вие в Парламента сте приели. Незаконната сеч е типичен пример за това, как наистина можем да помогнем и дори да финансираме държавите, които изнасят дървен материал, също и в Европа. Считам, че е изключително важно да се разбере това. Както споменаха някои от вас, това е действително и в основата си морален и етичен въпрос, но за онези, които не разбират това, става повече от очевидно, че това е въпрос за нашето качество на живот и въпрос на нашия икономически успех. Важно е това също да се разбере, защото това беше повратна точка в разискването за изменението на климата, ако си спомняте. Считам, че е важно също така правителствата, не само в Европа, но и нашите партньори по света, да разберат много добре колко е важно те също да ангажират приоритетите си в следването на нещата, които обсъждаме днес в Парламента. Следващият въпрос, който бих искал да спомена, е достъпът и споделянето на ползите. За мен след обсъждането в Ню Йорк с нашите партньори достъпът и споделянето на ползите ще бъде важен, ако не и пробивен въпрос в Нагоя. Затова следва да дадем всичко от себе си, за да осигурим постигането на пробив там. Разбира се, вие можете да дадете своя принос, но не става въпрос само за вас, и след всички разговори, които имахме с държавите-членки напоследък, мога да потвърдя, че има силно желание от страна на държавите-членки да постигнем пробив по тази точка. Следващият въпрос е нещо, което също трябва да обсъдим в бъдеще, и подходът към него също е тясно свързан с отговорите на някои други въпроси. Знаете, че има две конвенции от Рио. Едната беше за изменението на климата, а другата за биологичното разнообразие, а също така и отделния въпрос за обезлесяването, важен въпрос. Те все повече се разглеждат поотделно и се развиват паралелно; ние все повече разбираме, че трябва да започнем да ги свързваме отново. Много от тези въпроси за смекчаване и адаптиране към изменението на климата са свързани с биологичното разнообразие. REDD+ се отнася колкото до изменението на климата, толкова и до отношението към биологичното разнообразие. Така че, нека да определим приоритета на въпросите за биологичното разнообразие, когато определяме приоритетите за това, как ще използваме средствата, отпуснати за дейности по REDD+. И когато говорим за Целите на хилядолетието за развитие, историята е същата. Срещнах се и говорих с Хелън Кларк в Ню Йорк за това, как да подобрим сътрудничеството между Комисията и ПРООН в бъдеще, за да осигурим по-голяма свързаност на тези въпроси. Следващият въпрос, който някои от вас подчертаха, и който считам, че е основата на всички въпроси, е интегрирането на биологичното разнообразие, включването на биологичното разнообразие в други политики. Напълно споделям виждането, че ако искаме да говорим за ОСП, политиката в областта на рибарството, сближаването и други политики, трябва да погледнем и от този ъгъл. Когато говорим за общата селскостопанска политика, която скоро ще бъде на масата и скоро ще я обсъждате, считам, че следва да разработим още концепцията за общественото благо. Считам, че следва отчасти да се отплатим на земеделските стопани за това, което правят за нас: те осигуряват храна и ние сме благодарни за това, но трябва да сме им благодарни и за поддържането на биологичното разнообразие. Това е важно разискване, което ни предстои. Нагоя/Канкун са до голяма степен свързани. Не става въпрос само за биологичното разнообразие; не става въпрос само за изменението на климата; става въпрос и за успеха на мултилатеризма и управлението в глобален аспект. Така че много е важно там да постигнем успех. Всички ваши призиви да говорим в един глас са чути много добре. Правим всичко възможно да постигнем това в действителност и тук бих искал да благодаря на белгийското председателство за неговата много конструктивна позиция в това отношение. Следващото нещо, което бих искал да спомена, и с това почти приключвам, е забележката за еврото и доларите. Аз я възприех положително, но малко се страхувам, че когато говорим за биологично разнообразие и международна помощ ще говорим повече за евро, отколкото за долари. Така, накрая, дойдохме от Канкун с нещо, което е успех, което можем да считаме за успех, и което ще бъде свързано с решения, защото залогът е твърде голям. Ние имаме отговорност, но считам, че е справедливо да кажем, че и другите имат отговорност. Да имаме Парламента твърдо зад гърба си наистина помага. Йоке Шаувлиге: Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, бих искала да благодаря на всички оратори, които подчертаха значението на биологичното разнообразие. Това е много важно послание, което се получи в това разискване. Вече разгледах в моя увод много аспекти, които бяха засегнати тук. Има някои точки, които бих желала да обсъдя донякъде по-подробно. Преди всичко, достъпът и споделянето на ползите. Важно е да се отбележи, че Съветът се задължава да попълни Протокола за достъп до генетични ресурси и споделяне на ползите (Протокола ABS) на десетото заседание на Конференцията на страните (COP 10) по Конвенцията за биологично разнообразие (КБР), предвид на това, че даде много важен принос за постигане на всички цели на КБР. Развитието и прилагането на Протокола ABS трябва да се разглежда като неразделна част от процеса около КБР. Вече е постигнат напредък в тази област при последните разговори в Монреал, но е вярно, че редица други въпроси трябва да бъдат решени преди COP 10. Това ще изисква достатъчна гъвкавост от всички преговарящи партньори, а следователно и вътрешна в рамките на ЕС. Второ, що се отнася до предложението за резолюция на Европейския парламент, тази резолюция обсъжда ключовите елементи на политиката по отношение на биологичното разнообразие: неотложната необходимост да се действа, икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие, цялостната мисия, визия и цели, показателите за КБР и стратегическия план на КБР, а също и по-конкретните аспекти като достъпа и споделянето на ползите, и синергиите между трите конвенции от Рио, и т.н. Тези елементи съответстват на позициите, които се оформят в Съвета с оглед на конференцията в Нагоя. Заключенията по това следва да бъдат приети от Съвета по въпросите на околната среда на 14 октомври. Що се отнася до въпроса за изготвянето на пакет и секторната интеграция в области като селското стопанство и рибарството, ще напомня, че на 15 март Съветът изрично поиска от Комисията да предложи пакет. От това, което членът на Комисията каза преди минута, разбирам, че Комисията работи усилено по това и следователно можем да разчитаме на нея. От Съвета ще бъде поискано да приеме заключенията по биологичното разнообразие на своето заседание на 14 октомври, тоест, следващата седмица. След това те ще послужат като политически насоки за преговорите в Япония през октомври. Тези заключения ще формират основата за определяне на важните въпроси за COP 10 и за позицията на Съвета по тях: преработеният, актуализиран стратегически план на КБР, преговорите във връзка с Протокола за достъп до генетични ресурси и споделяне на ползите, стратегията за мобилизиране на финансиране, по-конкретно чрез иновационни механизми за финансиране, включване по сектори и синергии между борбата срещу изменението на климата, опустиняването и политики за насърчаване на биологичното разнообразие. Бих искала да благодаря на всички, които подчертаха значението на това. Искам също така да благодаря на члена на Комисията за конструктивното сътрудничество, на което се радвахме досега, а също така и за приятното сътрудничество, на което вероятно ще се радваме в подготовката и на място в Нагоя. Председател: Получено е едно предложение за резолюция, внесено в съответствие с член 115 параграф 5 от Правилника за дейността. Разискването приключи. Гласуването ще се проведе в четвъртък, 7 октомври 2010 г. Писмени изявления (член 149) Elisabeth Köstinger: Биологичното разнообразие е и ще остане важен въпрос за Европейския съюз, защото биологичното разнообразие върви ръка за ръка с осигуряване на прехраната в Европа и затова представлява перспективата за положително бъдеще за следващите поколения. Европейското селско стопанство осъзнава тази важна роля като подкрепя и опазва биологичното разнообразие. Чрез съхранение на въглероден диоксид в почвите или почти естествено управление на земите нашите европейски селски стопани допринасят активно за опазването на биологичното разнообразие. Но от всички тези усилия няма да има никаква полза, ако обществеността е слабо информирана или не е информирана. Необходимо е да направим така, че европейските граждани да осъзнаят основното значение на биологичното разнообразие за нашата природа, нашата икономика, нашия живот и бъдещето на нашите деца и да ги накараме да действат. Европейският съюз няма да бъде пощаден от изчезването на най-различни видове. Дори днес множество начини на живот са изложени на сериозна заплаха. Нека действаме сега и да поемем пътя към бъдеще, богато на видове. Rareş-Lucian Niculescu: В контекста на настоящото разискване бих искал да подчертая важната роля, която играе проектът "Икономика на екосистемите и биологичното разнообразие" (ИЕБР), финансиран от редица европейски държави, който изчислява финансовата стойност на природата и разходите, понесени в резултат от загубата на биологично разнообразие. ИЕБР ни позволява да повишим информираността за мащаба на предизвикателствата и да се подготвим за бъдещи решения в тази област. Бих искал просто да спомена няколко факта, представени в последните заключения на ИЕБР. Разходите поради обезлесяване нарастват на приблизително 4,5 трилиона щатски долара годишно. Според други също така нови изчисления, повече от една четвърт от световното първоначално биологично разнообразие е изчезнало до 2000 г., с очакване за по-нататъшна загуба на повече от 10% до 2050 г. Мога да ви дам още примери. При тези обстоятелства насрочването на срещата на високо равнище в Нагоя не би могло да бъде в по-подходящ момент. Освен това считам, че това парламентарно разискване е особено навременно, тъй като ни позволява на равнището на ЕС да съгласуваме нашата позиция за предстоящата среща на високо равнище. Rovana Plumb: Тази година е решаваща за засилване на глобалните усилия и ангажименти за спиране на загубата на биологично разнообразие. Трябва да използваме този момент, за да създадем визия и някои ясни цели във връзка с биологичното разнообразие и устойчивото опазване след 2010 г. Необходимо е да дефинираме силна обща позиция и да осигурим активното участие на Европейския съюз в бъдещи международни преговори. Дългосрочната глобална визия трябва да вземе предвид връзките между биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изменението на климата, опустиняването, икономическия просперитет и здравето и благоденствието на гражданите. Постигането на предложените цели във връзка с биологичното разнообразие зависи от мобилизирането на необходимите ресурси за адекватно прилагане на мерките за насърчаване на опазването и устойчивото използване на природните ресурси. В това отношение Румъния подкрепя по-голямо участие от страна на частния и публичния сектор за намиране на иновативни решения и механизми за финансиране на биологичното разнообразие. Pavel Poc: Homo sapiens произвежда най-много отпадъци от всички биологични видове. Промишлено замърсяване, битови отпадъци, генериране на въглероден диоксид, шум, светлинен смог, топлинно замърсяване и всички други известни и неизвестни отпадъчни продукти на нашата цивилизация оставят огромен отпечатък върху околната среда. Ефектът от отпечатъка върху околната среда на нашия вид пречи за продължаването на съществуването на определени други видове в екосистемата на планетата. Това е основата за настоящото намаляване на биологичното разнообразие. Биологичното разнообразие е определяща предпоставка за съществуването на екосистемата на планетата в метастабилното състояние, което познаваме и което позволява съществуването на собствената ни цивилизация. Взаимозависимостта и взаимната свързаност на нашето съществуване с други форми на живот на нашата планета биват пренебрегвани, подценявани и омаловажавани. Ако биологичното разнообразие намалее, абсорбиращата способност на екосистемата на планетата също ще намалее. Екосистемата ще стане по-малко резистентна и по-податлива на промени, включително резки промени. На определен етап след това тя ще премине в друго състояние. Въпросът е дали това ново състояние ще позволи да продължи съществуването на нашата цивилизация или на настоящия брой хора на планетата и дали ще позволи самото съществуване на нашия биологичен вид. Понастоящем вече не става въпрос за един или друг животински вид, нито дори за защитата на някоя отделна екосистема. Става въпрос за опазването на нашия собствен вид, на нашата собствена екосистема. За съжаление, ние все още се държим като пациент, болен от рак. Лъжем сами себе си и не вземаме мерки, които биха спасили живота ни.

bg

3. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: NXP Semiconductors/Нидерландия (

bg

Внесени документи: вж. протокола

bg

4. Временно суспендиране на автономни мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в автономните области Мадейра и Азорските острови (

bg

21. Одобрение на типа на моторни превозни средства и двигатели (

bg

Закриване на заседанието

bg

Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

bg

Одобряване на протокола от предишното заседание: вж протоколите

bg

7. Добавяне на витамини и минерали и някои други вещества към храните (вот) - Informe: Scheele

bg

Предаване на текстове, приети на настоящото заседание: вж. протокола

bg

Заключения от заседанието на Европейския съвет по въпросите на икономическото управление (28-29 октомври 2010 г.) (продължение на разискването) Председател: Сега продължаваме с разискването относно Заключенията от заседанието на Европейския съвет по въпросите на икономическото управление (28-29 октомври 2010 г.). Kathleen Van Brempt: (NL) Г-н председател, докато слушах днешното разискване, едно нещо се открои и това е важният за почти всички политически групи огромен въпрос за икономическото управление. Консенсусът е изкуствен, тъй като съществуват огромни различия при тълкуванията във връзка с икономическото управление. Ако разгледаме тълкуването на Съвета, което се вижда и от неговите заключения, можем да различим едностранчивия фокус върху това, което Съветът счита за необходимо, а именно, спестявания, спестявания и още спестявания. Това е нещо като идеология, превърната в икономически закон: ако спестяваш достатъчно, всичко ще се оправи. Нашето тълкуване на икономическото управление не е такова. Точно обратното, необходимо е нещо коренно различно и нашата група не единствената, която твърди това. Погледнете икономистите, погледнете вчерашния "De Tijd", който не е точно вестник на социалистическа пропаганда, в който се казва, ще парафразирам, спестяването само по себе си подкопава вече страдащите икономики и затруднява в огромна степен изплащането на дълговете. Необходими са и инвестиции. Много добър и ярък пример за това какво е необходимо, за да се повиши равнището на заетост. Това ще даде възможност за погасяване на дълговете във всички държави-членки. И все пак е необходима смелост да се инвестира в обучение и квалификация, смелост да инвестираш в баланса между работа и семеен живот. Ако разгледаме спестяванията в различните държави-членки, ще видим, че точно този вид инвестиции страдат от съкращаването на средства. Необходима е далновидност - перспектива за икономическа политика, както и основание за мобилизиране на ресурси за тази цел. Едва тогава трябва да обсъждаме каква да бъде най-добрата форма, в която да облечем Пакта за стабилност и растеж. Считам, че това е основната разлика между нашата гледна точка за икономическо управление и тази на Съвета. Paulo Rangel: (PT) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, искам да кажа, че позицията на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) е ясна. Ние считаме, че преодоляването на сериозната криза, в която се намира Европа, е възможно единствено чрез разширяване на икономическото управление и прилагане на метода на Общността. Не се съмняваме, че единственият начин да се противопоставим и да се справим с кризата е чрез по-често използване на метода на Общността, чрез по-засилено икономическо управление и чрез инструменти, които са подходящи за една наистина единна валута в еврозоната. Това означава обаче, че всяка една от институциите - Съвет, Комисия и Парламент - трябва да покаже на обществеността, че стриктно спазва отговорностите си. Трябва да се отбележи, че е ясно, че най-големите групи в Парламента имат желание открито да си сътрудничат чрез засилване на метода на Общността, въвеждане на икономическо управление и осигуряване на необходимите условия, за да може единната валута да преодолее кризата в Европа. Днес също така е ясно, че същото важи и за Комисията и нейния председател, който показа, че не работи в услуга на Парламента или Съвета, а за европейските интереси, противно на твърденията на социалистите и г-жа Ferreira. Остава единствено Съветът да поеме своите отговорности през декември. Разчитаме на това и на категоричен ангажимент за европейски диалог, г-н Ван Ромпьой. Marietta Giannakou: (EL) Г-н председател, очевидно приетият постоянен механизъм за подкрепа без съмнение е положителна стъпка. Все още обаче липсва стратегическо планиране, което трябва да включва икономически съюз и очевидно икономическо управление. Европейският съюз беше създаден благодарение на силните правителства по онова време. Икономическата криза възникна в резултат от слаби правителства, които позволиха автоматизмът на икономическата глобализация да замени политическите решения, от които се нуждае Общността, за да може да продължи да функционира. В продължение на 50 години Европа се радваше на благоденствие и днес ние сме длъжни да продължим да опазваме този просперитет в името на нашите граждани. Следователно е очевидно, че се нуждаем от допълнителен растеж. Въпросът е: какъв растеж имаме предвид във век, в който цялата световна система се променя? Какво представлява Европа сега? Каква ще бъде тя в бъдеще? Промишлена зона, малки и средни предприятия, зона на услуги или катализатор на износ? Следователно се нуждаем от по-силна Европа, а не от подозрения и междуправителственост, които са много модерни напоследък. Някои държави явно не успяха да се придържат към Пакта за стабилност, но, както г-н Рейнфелд ми отговори на питане миналия декември, само една държава спазваше стриктно Пакта за стабилност; всички останали не успяха да изпълнят задълженията си. Следователно всички трябва да се обединим и да подкрепим държавите, които в момента се опитват да устоят на кризата, защото при един окончателен анализ ще си дадем сметка къде се крие силата на големите държави. Според мен тя се крие в общото присъствието на малките държави, обединени в европейската система. Освен това цената, за да нямаме Европа, ще бъде непоносима за всички ни. Tunne Kelam: (EN) Г-н председател, ключът към преодоляване на икономическата криза е да се изготвят правно обвързващи заключения от нея, тъй като преди всичко това е криза на доверието и отговорността. Доверието се гради върху подходящия баланс между приходи и разходи. В продължение на над 20 години по-голямата част от Европа беше свикнала да живее и консумира днес за сметка на утре и дори другиден - за сметка на следващите поколения, чийто брой намалява драматично. Второ, бяхме свикнали да третираме правилата за стабилност твърде либерално. Ако големите държави могат да си позволят това само при вътрешна необходимост, то останалите следват този модел с по-голяма лекота. Следователно, за да приложим принципа за фискална дисциплина и да го възстановим със цялата му сериозност, политиките за балансиран бюджет ще послужат като тест за надеждността на Европа. Трето, има очевидна нужда от механизми за проверка и баланс. Мога само да приветствам приетите от Съвета заключения в областта на европейското икономическо управление, въвеждането на критериите за дълга и възможността за ранна намеса. Това, от което наистина се нуждаем - и аз мога единствено да подкрепя заключенията на моя колега г-н Verhofstadt - е реално икономическо управление и реални автоматични санкции - санкции, които "хапят". Очакваме през следващия месец Комисията да представи рамковите предложения за механизмите за преодоляване на кризи в бъдеще. Elena Băsescu: (RO) Г-н председател, бих искала да приветствам новия пакет от мерки за повишаване на бюджетната дисциплина и разширяване на икономическия надзор. Считам, че предложените мерки бяха необходими, поради забелязаните различия между държавите-членки по отношение на спазването на фискалните и бюджетни политики. В резултат на това икономическата криза породи обезпокоителни нагласи в някои държави, сред които и Румъния. Считам, че основната иновация е създаването на нова рамка за макроикономически надзор. Тя ще спомогне за установяването на възникващите дисбаланси и рискове. Приемането на доклада относно икономическото управление, изготвен от специалната група, ръководена от г-н Ван Ромпьой, бележи важна стъпка. Ето защо прилагането й ще създаде нова солидна рамка за управление на кризи. Бих искала също така да спомена значението на регламента относно осигуряването на съответствие между националните бюджети и фискалните стандарти на ЕС. На практика това означава, че националните бюджети вече няма да могат да избягват фискалните разпоредби на ЕС. Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Г-н председател, предстоящото унгарско председателство ще се изправи пред огромното предизвикателство за въвеждане на изменение в Договора от Лисабон и въвеждане на икономическо управление възможно най-бързо. Държавите-членки извън еврозоната гледат с удивление как еврозоната се проваля на всички фронтове. Ние сме обвързани с Договора за присъединяване и възможността ни да догонваме зависи от това дали по-богата част от Европа ще се стабилизира и дали общностната солидарност ще замени националните интереси. Наблюдаваме кризата в Ирландия и проблемите в Гърция, Португалия и Испания с безпокойство и съчувствие и очакваме да видим дали еврозоната ще се разпадне. Решението на Съвета, макар и закъсняло, както обикновено, в крайна сметка беше правилно. Въвеждането на икономическо управление може да бъде знак за нова ера в историята на европейската интеграция, но прилагането му може също така да бъде опасно и пълно с усложнения. Убеден съм, че унгарското председателство ще направи всичко в рамките на своите правомощия, за да гарантира успех. Ilda Figueiredo: (PT) Г-н председател, Португалия преживява най-голямата обща стачка за последните 20 години. Този протест е поредният след няколко също толкова важни протеста в други държави от ЕС, сред които Гърция и Франция. Какъв е отговорът на лидерите на Съвета и Комисията? Те пренебрегват протестите срещу техните антисоциални политики и се интересуват единствено от политиките, довели до сегашната ситуация. Те прикриват факта, че уязвимостта на еврото е пряка последица от политиките, които прилагат: либерализация на капиталовите пазари, неограничени финансови спекулации и изискване за номинално сближаване чрез Пакта за стабилност и растеж. В същото време реалните различия между икономиките се задълбочават, безработицата и бедността достигат непоносими равнища, а социалното напрежение нараства. До кога ще продължават да настояват да вървим по този път? Какво трябва да се направи, за да се приключи с тези политики и да се поеме по-сериозен ангажимент към производството, работните места и да се цени труда? Jaroslav Paška: (SK) Г-н председател, преговорите на Европейския съвет в края на октомври се проведоха при трудни обстоятелства. Всички държави в момента променят икономическите си политики с цел да се измъкнат от неблагоприятната икономическа ситуация възможно най-бързо, както и да постигнат поне известно равнище на икономически растеж. След Гърция и Ирландия други държави от еврозоната също са изправени пред риск от изпадане в несъстоятелност. Следователно трябва да сме наясно, че при такава трудна ситуация за правителствените ръководители е много трудно да приемат решения, чрез които ще се откажат от възможността си да регулират икономическото управление на техните държави, и да предоставят част от същите правомощия на равнището на европейските институции. Ето защо трябва много трезво да обсъдим общите си идеи за това как да измъкнем Европа безпроблемно и възможно най-бързо от сегашната сложна ситуация, като не подценяваме усилията на представителите на отделните правителства да решат проблемите на страните си чрез собствените си правомощия и възможности, за да се избегне възникването на конфликт с европейските интереси. Andrew Henry William Brons: (EN) Г-н председател, Европейският съвет повтори изтъркания стар лозунг, че е необходимо да се избягват всякакви форми на протекционизъм, както и промени на валутните курсове с цел да се печели конкурентно предимство. Фактът, че Европейският съюз прегърна идеята за глобализма, накара европейските държави да се молят на конкуренцията от страните с бързо развиващи се икономики, по-специално на Китай, с който не можем да се конкурираме. Тези икономики показват незачитане на международни патенти и авторски права, те наемат работници на прага на оцеляването и понякога използват робски труд. Китай определи изкуствено нисък курс на националната си валута, за да направи стоките си още по-евтини. Европейските държави трябва самостоятелно, поне според мен, или колективно да защитя своите работодатели и работници от нелоялна конкуренция. Валутните курсове не трябва да бъдат фиксирани нито на изкуствено ниско равнище с цел конкурентно предимство, нито да се поддържат на изкуствено общо равнище, какъвто е случаят с еврото, и да поставят всички държави от еврозоната в неизгодна позиция. Ако бяха позволили стойността на валутите на държавите, които претърпяха срив, да бъде понижена, това щеше да доведе до възстановяване. Jean-Pierre Audy: (FR) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, първо бих искал да се спра на въпроса за публичните разходи на европейско равнище. Чудя се дали не е настъпил моментът, предвид значителните предизвикателства, пред които ни предстои да се изправим, в който да проведем мащабно разискване между нашите колеги от националните парламенти и Европейския парламент относно преминаването към общностен режим и формиране на пул от нашите публични разходи. Ще използвам примера на г-н Lamassoure: имаме 27 армии и никакви врагове; един митнически съюз и 27 администрации; изследователски програми, които са получили финансиране от 15 до 20 пъти без каквато и да е координация; трансевропейски мрежи, които трябва да бъдат свързани помежду си; електропреносни мрежи и списъкът продължава. Предлагам да възложим на независим одитор да одитира публичните разходи на следните три равнища: европейски, национален и местен администратор. Този одит ще бъде представен пред членовете на парламентите и пред членовете на Европейския парламент, за да даде възможност за провеждане на мащабно разискване относно публичните разходи и може да бъде възложен на Европейската сметна палата и на сметните палати на 27-те държави-членки. Това е идея, която бих искал да предложа, за да гарантираме, че нашите публични разходи се контролират и управляват по-добре на европейско равнище. Monika Flašíková Beňová: (SK) Г-н председател, заседанието на Европейския съвет беше белязано от очаквания за това как европейските лидери ще се справят с проблемите, пред които ги изправи икономическата рецесия. Както съм казвала многократно, не е достатъчно да се съсредоточим само върху бюджетите. Структурните дисбаланси, които кризата само влоши, се простират извън дълговете. Освен ако не се приеме механизъм, който ще може да засегне други аспекти, трябва да има сериозни съмнения относно неговия успех. Друга тема беше разискването за това дали съкращаването на бюджета, причинено от пенсионни реформи, може да доведе до дефицит. От една страна, говорим за затягане на правилата и за систематизирането им, а веднага след това правим изключения. Също така, ако пенсионните реформи са толкова съществени, колкото е предвидено, в което аз лично не съм убедена, може да се намерят и други примери за успешни програми. Кой тогава ще направи оценка кое е по-важно и кое не е толкова важно и защо? Твърдо съм убедена, че не трябва да започваме разискване за изключения в момент, когато говорим за системни промени. John Bufton: (EN) Г-н председател, бих искал само да направя няколко коментара по повод казаното тази сутрин и от председателя Ван Ромпьой, и от председателя Барозу. Изглежда сякаш и двамата се отричат - отричат се от факта, че еврозоната е в криза и сега сме на ръба на фалита. Има много хора, които отричат това. За Бога, събудете се. Хората наблюдават това от родните си места и осъзнават, че в Парламента в крайна сметка няма много хора. Това е най-голямата криза, която някога сме преживявали, и ви казвам, че положението е сериозно. Бих искал г-н Барозу и г-н Ван Ромпьой да ми кажат, моля, когато вземат думата след малко, какъв е техният план Б. Трябва да има план Б или просто ще оставите нещата така и всичко ще рухне? Считам, че това е най-голямата криза, която някога сме преживявали. Всички държавите-членки са засегнати. Дължите на хората план Б. Моля Ви, информирайте ни, в случай че има такъв. Ildikó Gáll-Pelcz: (HU) Г-н председател, госпожи и господа, бих искала да изразя удовлетворението си от факта, че значението на пенсионните реформи в цялата система получи признание в хода на консултациите. Реформите в рамките на приложеното поле на Пакта за стабилност и растеж не се оказаха равни възможности за всички играчи. Унгария също говори открито срещу дискриминацията и призовава ЕС да помисли за цената на пенсионните реформи, когато изчислява националните дефицити. Считам, че освен ако не пожелаете да дискриминирате държавите, които упражняват своята свобода на избор, направените в частните инвестиционни фондове плащания трябва да бъдат отчетени при определяне на бюджетния дефицит. Наложително е този въпрос спешно да бъде решен. Новината, че на срещата на Съвета през декември ще бъде представена възможност за намиране на задоволително решение, е добра. Искам да вземете недискриминиращо политическо решение и да го представите възможно най-бързо пред Комисията, за да може и законодателният процес да започне в най-скоро време и в крайна сметка да приключи със задоволителен изход за всички засегнати страни. Antigoni Papadopoulou: (EL) Г-н председател, Гърция, Ирландия, Португалия и Испания понасят последиците от икономическата криза. Духът от бутилката вече е пуснат. Няма връщане назад, трябва да се вземат мерки. Подозрението и евроскептицизмът няма да ни помогнат да се възстановим от международната икономическа криза. Обратно, това, от което се нуждаем, е общностна солидарност, политическа воля, мироглед, вяра в динамизма на Европа и преди всичко координирани действия, действия, които да внесат структурни промени и на национално, и на равнище ЕС. Нуждаем се от повече заетост, повече растеж, скоростни методи, повече работни места, прилагане на стратегията на ЕС, рационализиране и преструктуриране в корпоративното управление, прозрачност при икономическото управление, проверка на националната статистика и постоянен съвместен механизъм за управление на кризи в еС, но само в полза на гражданите на Европа. Кризата засяга всички, не само държавите, които страдат от нея. Нуждаем се от общностна солидарност и координирани действия. Barry Madlener: (NL) Г-н председател, в момента еврозоната се срива, а председателят Барозу подценява този факт. В крайна сметка милиардите евро помощ, предоставени на Гърция, Ирландия, Испания и Португалия, години наред не успяха да допринесат за това тези слаби икономики успешно да се конкурират със силни икономики като Германия и Нидерландия. Вместо това милиардите евро помощ доведоха до неприемливо поведение от страна на социалистите. Например един на трима гръцки работника е държавен служител. Цунамито от незападни емигранти към Европа също коства на всяка държава милиарди, а тези имигранти сега си стоят у дома без работа. Това поведение е характерно за социалистите. Помните ли? В Испания, която легализира един милион нелегални имигранти преди няколко години, сега равнището на безработица е 20%. Сега ние, по-силните икономики, трябва още веднъж да предложим на тези държави милиарди под формата на помощи, но това ще бъде само кръпка в краткосрочен план. В дългосрочна перспектива въпросът ще бъде дали сме готови да продължим да подкрепяме тези слаби страни структурно с милиарди от парите на данъкоплатците. Отговорът е "не". Следователно бих искал да попитам председателя Барозу следното: дали повторното въвеждане на собствената валута на Гърция - драхмата, а също и на Ирландия - не е единственото дългосрочно решение, което ще ни спаси от тези проблеми? Обсъжда ли се сериозно това решение с въпросните държави? Seán Kelly: (EN) Г-н председател, като ирландски член на Европейския парламент не ми доставя голямо удоволствие, идвайки тук тази сутрин, да слушам как почти всеки оратор говори за Ирландия, заради икономическото ни състояние, особено когато преди няколко години ние бяхме сочени като модел за икономически растеж в Европейския съюз. Въпреки това считам, че има решителност в Ирландия нещата да се оправят и че огромното мнозинство от хората биха приветствали подкрепата от нашите европейски приятели и колеги. Трябва да извлечем няколко поуки. Считам, че г-н Farage за съжаление не беше далече от истината, когато каза, че благодарение на глупостта и алчността на ирландките политици, които са част от корумпирания капитализъм на банки и регулатори, в голяма степен допринесоха за това. Трябва да си научим урока. Друго нещо, което ще бъде много важно обаче, е, че надзорната структура, която се въвежда от 1 януари, трябва да работи, следователно стрес-тестовете и всичко останало би трябвало да бъде достатъчно, за да се разбере какво ще се случи в бъдеще и хората да бъдат заставяни да се подчиняват, ако излизат от контрол. Zigmantas Balčytis: (LT) Г-н председател, наистина е много хубаво, че сега започваме да говорим по много важни въпроси, т.е. съвместното управление на бъдещата ни икономика. Считам, че скоро ще обсъждаме и възможността за обща фискална система. Освен това днес можем да видим значителното неблагоприятно влияние, което оказва засиленият валутен курс на еврото, наред с много други фактори. Днес бях разочарован от факта, че е проведен банков тест преди шест месеца и резултатите от него не са потвърдени. Това отново показва, че в Европейския съюз има липса на надеждна информация. Ако не разполагаме с такава, то не можем да намерим начини за излизане от твърде сложна ситуация. В заключение бих искал да призова Европейската комисия в бъдеще да внася предложенията си много по-активно, защото ситуацията е сложна и ще са необходими огромни усилия, огромни финансови ресурси и вероятно напълно различно тълкуване на икономическия, финансов и друг вид мониторинг. Milan Zver: (SL) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, позволете ми за кратко да се присъединя към разискването. За мен ситуацията е относително ясна: кой е виновен за голямата криза, която преживяваме? Тази част от банковия сектор, която развиваше дейност без реално покритие и пое твърде много рискове. Други също имат вина - някои европейски правителства, които насърчават прекаленото потребление и дистрибутивен начин на мислене сред хората. Днес чухме две линии на разсъждение: имаме членове, които призовават за по-голяма солидарност, сякаш казват: "Моля, помогнете ни!", и чухме онези, които се опитват да призоват за по-голяма отговорност сега, когато излизаме от кризата. Няма да е правилно, ако тези, които причиниха тази голяма криза, сега търсят формули за преодоляването й, начин за излизане от кризата. Онези, които критикуват значителните икономии, вероятно са на грешен път. При тези обстоятелства е редно гласът на данъкоплатците от тези държави, които се справят със сегашната ситуация, да не се заглушава. Petru Constantin Luhan: (RO) Г-н председател, приветствам факта, че докладът относно икономическото управление предоставя нова база за създаване на осъществима система за това как да действаме при това положение. Считам, че направените в доклада препоръки за по-силни институции, за по-ефективно икономическо управление, както и за създаване на национално равнище на публична институция, която ще осигури независими анализи, оценки и прогнози по въпросите на вътрешната фискална политика, полагат основите за създаване на прозрачна европейска система. Считам, че е изключително важно да предложим на всяка държава-членка възможност да докаже основите за анализиране и оценка на всяка предложена вътрешна фискална мярка, за да се създаде подход, изграден на базата на доверие и взаимна информираност. Потвърждавам необходимостта от приемане на специфични мерки, които ще улеснят икономическото управление, основани на задълбочени, прозрачни знания, и открито разискване относно всички вътрешни мерки, приети в държавите-членки, които биха могли да окажат въздействие на равнище ЕС. Elisa Ferreira: Г-н председател, благодаря Ви, че ми давате думата, но аз поисках да говоря съгласно процедурата чрез вдигане на синя карта, защото бях предизвикана директно от г-н Rangel и следователно ми се искаше да ми бяхте дали думата по-рано. Искам да се възползвам от възможността да помоля г-н Rangel да ни обясни каква според него е конкретната разлика по отношение на управлението на държавния дълг между предложенията на канцлера Меркел и тези на Комисията и да ни каже защо първото предложение на Комисията, което всъщност беше европейско, относно управлението на държавния дълг беше отхвърлено без никакво обсъждане или публично разискване, когато стана ясно, че то не е в унисон с интересите на Германия. Paulo Rangel: Бих искал да кажа много набързо, че няма каквото и да е съмнение, че европейският процес, разбира се, се изразява в непрекъснати преговори между институциите, но позицията на Комисията винаги е била да подкрепя метода на Общността и да настоява за единната валута. Разбира се, има членове, които обичат да идват и прокарват националната си политика в Парламента, какъвто е случаят с г-жа Ferreira. Diogo Feio: (PT) Г-н председател, Европейският съюз преживява големи реформи. Следователно той трябва да предприеме действия срещу кризата и да задържи единната валута, която се нуждае от собствени правила, приложими за всички държави-членки. Парламентът вече зае ръководна позиция по отношение на икономическото управление, като препоръчва по-добро сътрудничество относно растежа между 27-те държави-членки, твърда позиция относно прилагането на Пакта за стабилност и растеж и солидарност между държавите-членки, тъй като той е първата институция, която привлече вниманието към необходимостта от това да се създаде фонд за дълга на различните държави-членки от Европейския съюз. Следователно ще продължим да си сътрудничим с Комисията и приветстваме с добре дошъл нейния председател, като се надяваме също така, че ще продължим да си сътрудничим със Съвета. В момента се обсъждат шест доклада и ще заемем много категорична позиция по тях. Жозе Мануел Барозу: Г-н председател, ще отговоря на два конкретни въпроса и ще отправя обща бележка след разискването, което се проведе тази сутрин. Преди всичко г-н Schulz постави въпрос: важен въпрос за стрес-тестовете в Ирландия. Позволете ми да кажа следното. Общата методология на стрес-тестовете беше приета на равнище ЕС. Тя е много строга и включва неблагоприятни макроикономически сценарии. За провеждането на тези стрес-тестове обаче са отговорни националните надзорни органи. Тази методология беше координирана на равнище Европейски съюз от Комитета на европейските банкови надзорни органи (CEBS), но нямаше правомощия на Европейския съюз. Искам да подчертая, че доскоро Европейският съюз като такъв нямаше такава отговорност. Това ще се промени от следващия януари. Съгласно предложенията на Комисията и споразумението със Съвета и Парламента до тогава ще разполагаме с новата структура за финансово регулиране и надзор. Ще разполагаме с трите европейски органа за микропруденицален надзор в областта на банковото дело, ценните книжа и застрахователната дейност, с Европейския съвет за системен риск за макрофинансова стабилност и рисковете, свързани с нея. Това ще осигури много по-добри инструменти и инфраструктура за по-единно, строго и съгласувано провеждане на тестовете следващия път. Ето защо искам да подчертая това. Преди кризата не разполагахме с инструментите, които създаваме сега. Ето че стигнах и до втория въпрос относно начина, по който се справяме с чувствителни въпроси като постоянния механизъм за управление на кризи. Искам да изясня, че нямах намерение да повдигам въпроса, но след като има конкретно питане, трябва да отговоря. Единодушно - и подчертавам единодушно - държавните и правителствени ръководители взеха решение да поискат постоянен механизъм за действия при кризи с възможност за интервенция в частния сектор. Аз бях един от хората, които предупредиха Европейския съвет за риска от повдигане на този въпрос без необходимата подготовка и комуникация. Но въпросът беше поставен и беше взето решение, а сега ние трябва да се справим с него възможно най-отговорно. Ето защо считам, че някои от направените днес коментари наистина не бяха от полза. Все още живеем при много трудни условия. Считам, че това, от което се нуждаем сега, са действия, а не коментари. Става въпрос за много чувствителни световни финансови пазари. Някои от коментирате на места имат ефекта на сбъдващо се предсказание. Следователно не е от полза да се спекулира с държави, които биха могли да са изложени на риск. Това, което трябва да поискаме от тези страни, е да въведат всички необходими мерки за постигане на финансова и бюджетна стабилност. Ето защо няма да спекулирам с план Б. Ние, заедно с председателя Ван Ромпьой, си вършим работата, обсъждаме проблемите отговорно с нашите държави-членки. Относно ролята на Комисията, искам още веднъж да стане пределно ясно, че Комисията - и това е факт, който се признава от повечето от вас - винаги е правила амбициозни предложения. Ние сме за амбициозно икономическо управление за Европа. Но в крайна сметка, трябва да бъдем реалисти. Заедно не можем да излезем извън съществуващото общо споразумение с нашите държави-членки. Когато съществува споразумение - споразумение, което все пак е напредък в сравнение с предходна ситуация - не е полезно да се говори за идеални решения, за които вие самите много добре знаете, че няма да влязат в сила. И така, Комисията изпълнява своята роля и ще продължи да го прави, като настоява за повече амбиция по отношение на общата цел, икономическото управление, стабилността на еврозоната - а и не само на еврозоната. Искам това да стане пределно ясно, тъй като считам, че по време на днешното разискване това не се случи. Някои от вас казаха, че проблемите са в еврозоната. Съжалявам, че ще го кажа, но не са само в еврозоната. Еврото не е било проблем. Напълно съм убеден, че ситуацията щеше да бъде много по-тежка, ако еврото не съществуваше. (Ръкопляскания) Някои от вас сякаш забравят, че някои държави, които не са в еврозоната, имат точно същите проблеми, а в някои случаи и по-сериозни проблеми, с държавния дълг и че държава, която дори не е в Европейския съюз и която сега иска да се присъедини към него - Исландия - фалира, а тя не използва еврото. Реалността е, че еврото не е причина за проблема. Интелектуално и политически е непочтено да се внушава, че проблемът е в еврото. (Ръкопляскания) Това, което трябва да направим, е да признаем спецификата на ситуацията в еврозоната, да се заемем с преодоляване на проблемите и да поискаме от всички държави-членки да поемат ангажимент да работят съвместно: тези, които са в еврозоната, и тези, които са извън нея. Считам, че всички те са разбрали, че има общи интереси и общ подход за преодоляване на кризата. Ето защо в крайна сметка Комисията ще продължи, както и до сега, да работи отговорно и като настоява за най-голяма степен на амбиция в добро, лоялно сътрудничество с всички институции - с Парламента, със Съвета и с Европейския съвет. Това е отговорният метод, който трябва да следваме. В период, когато има изключително напрежение на пазарите, ние трябва да разсъждаваме трезво и да запазим силното си чувство за отговорност, както, разбира се, и силното си чувство за споделяне на обща европейска цел. (Ръкопляскания) Херман ван Ромпьой: председател на Европейския съвет. - (FR) Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, по-рано ние казахме, че изготвеният от председателя на Комисията анализ се различава от моя, но за първи път, г-н Schulz, някой ме обвинява, че се преструвам, че всичко е наред, когато всъщност не е. Това се случва за първи път в кариерата ми. Мога да Ви уверя, че ни най-малко не подценявам кризата и че преживяваме трудни времена. Освен ако някои от моите коментари не са извадени от контекст, аз по принцип съм много благоразумен човек и считам, че се правят прекалено много изказвания, били те провокативни или други, в европейски контекст - не в Парламента. Сега трябва да успокоим нещата, а не непрекъснато да повтаряме колко е сериозна кризата. Този факт вече ни е известен. Време е да предприемем действия. Някои от вас споменаха, че трябва да извлечем поуки. Една френска поговорка казва: "Нашите действия ни следват". Уважаеми членове на ЕП, когато поех поста, имаше Пакт за стабилност и растеж, който беше направен малко по-гъвкав преди няколко години и не беше приложен. По същото време наследих Договора от Лисабон, който предвижда някои процедури, които, освен другото, са свързани с налагане на санкции и вземане на решения, когато една държава подлежи на процедура при прекомерен дефицит. Съветът взема тези решения съгласно Договора от Лисабон. Когато заех поста си, нямаше механизъм за действия при кризи и трябваше да поправим това. Следователно ще засилим Пакта за стабилност и растеж и за първи път ще въведем система за макроикономически надзор. Мога да ви уверя, че ако разполагахме с такъв механизъм преди няколко години, проблемите, които преживяха някои държави, никога нямаше да се появят. Щяхме да открием "балоните" на пазара на недвижими имоти. Щяхме да сме разкрили проблемите с конкурентоспособността в някои държави. И така, ще ги въведем сега. Това е нещо ново, иновативно и отчита максимално поуките, които сме извлекли от кризата. Що се отнася до Договора от Лисабон, ние възнамеряваме да го променим, за да осигурим правно основание в някои конституционни съдилища - правно основание за постоянен механизъм за действия при кризи. Това е единствената причина за промяната. Надявам се, че няма да поемем риска да започнем друго голямо разискване относно институциите, защото според мен това няма да ни доведе до никъде при сегашната обстановка и допълнително ще отклони вниманието ни от справянето с кризата. Преди нямахме механизъм за действия при кризи. Когато се изправихме пред проблема с Гърция, трябваше да създадем механизъм, защото такъв липсваше. Когато въведохме друга мярка, пакет от оздравителни мерки на стойност 750 млрд. евро, се наложи да вложим творчество при тълкуването на Договора от Лисабон, за да я приложим. Следователно ние правим изводи от кризата и ще повторя, че нашите действия ни следват. Имахме пакт за стабилност, който беше слаб и не се прилагаше; не разполагахме с нищо в областта на макроикономическия надзор; и нямаше механизъм за действия при кризи. Дали държавите-членки са поели своите отговорности? Много от тях го направиха. Те въвеждат реформи, които често са срещу основните течения на общественото мнение. Държавите с проблеми, както и други държави, предприеха стъпки, които често бяха израз на голяма смелост. Ние поемаме своите отговорности. Уважаеми членове на ЕП, нека да не нападаме винаги грешния враг. Често оставам с впечатлението, че се концентрираме твърде много върху правителствата на държавите-членки и националните им парламенти. Нека не бъркаме кой е врагът. Днес някои хора говорят не само за Ирландия, но също така и за Португалия. Позволете ми да ви запозная с някои данни. Публичният дефицит на Португалия беше 9,3% през 2009 г. През 2010 г. той ще бъде 7,3%, а през 2011 г. - 4,6%. Лихвеният процент по държавния дълг на Португалия е средно 3,6%, т.е. твърде нисък. В Португалия няма криза с недвижимите имоти, нито балони на недвижими имоти. Финансовият сектор не е твърде голям за страната. Банките разполагат с достатъчно капитал. Нека не се целим в грешния враг. Някои хора твърдят, че има опасност от разпространение на кризисната ситуация, но не разполагат с икономическа обосновка или с разумно основание за това. Настоявам да не позволяваме да се определя грешен враг. Мога да уверя онези от вас, които призовават за по-засилено сътрудничество между институциите, че председателствата правят всичко по силите си, за да работят съвместно. Изготвеният от специалната група доклад беше приет от нейните членове, включително от представителя на Европейската комисия, г-н Рен. Работим заедно и в области като тази за постоянния механизъм за действия при кризи. Надявам се, че ще видим същия дух на сътрудничество, когато изготвяме бюджета за финансовата 2011 г. Съжалявам, че не успяхме да постигнем споразумение. По въпроса за сътрудничеството обаче ми позволете да направя един коментар. Всички вие сте членове на Европейския парламент и принадлежите към конкретни политически групи. Бих искал да отбележа, че понякога има съществени различия между това, което чувам в Европейския съвет от министър-председатели и други лица, и това, което чувам в Парламента от членовете на същите политически групи. Не критикувам никого. Никой не е длъжен да се съгласява безусловно с политическата си партия. През своята кариера често съм бил свидетел на конфликти в собствената ми партия. Аз обаче правя всичко, което е в рамките на правомощията ми, за да постигна съответствие и сътрудничество между институциите. Следователно бих искал да кажа, че е необходимо да си сътрудничим на всички политическа равнища, за да постигнем по-съгласувана позиция, отколкото тази, с която разполагаме в момента. Съгласен съм с онези, които казват, че имаме строга политика, но не можем да излезем от кризата само благодарение на нея. Прави са, но първо трябва да преминем през този етап. Ако бяхме по-внимателни и по отношение на макроикономическата политика, и на бюджетното планиране, днес нямаше да се намираме в това положение. Нуждаем се обаче от благоприятна политика за растеж и заетост. Въпреки всички неблагоприятни аспекти, които трябва да вземем предвид, съм доволен, че икономическият растеж в Европа се възстановява след единадесетмесечна рецесия. Казвал съм това и по други поводи в Парламента: кризата от 30-те години на ХХ в., която също започна с финансова криза, никога не беше преодоляна напълно. Възстановихме положителния растеж единадесет месеца след възникване на финансовата криза. Тази година растежът достига средно равнище от близо 1,5%. В някои държави - не тези, които изпитват вече споменатите проблеми - растежът ще достигне близо 2%, а в други държави ще достигне дори 3% или 3,5%. Средните равнища на заетост в рамките на ЕС ще се повишат отново през 2011 г. Разбира се, равнището на безработицата е твърде високо, но съм доволен, че в сравнение с периода преди шест месец нашите прогнози за растеж са по-добри от очакваните и растежът е по-устойчив, отколкото мислехме. Това не е просто растеж, основан на възстановяване на запасите, програми за възстановяване и износ. Растежът също така се стимулира и от вътрешното търсене. И накрая, бих искал да кажа, че въпреки всички проблеми, които всъщност преживяваме в някои държави, съм убеден, че ние отново ще преодолеем кризата, пред която сме изправени днес. Председател: Разискването приключи. Писмени изявления (член 149) Bruno Gollnisch: На заседанието си от 28-29 октомври 2010 г. Европейският съвет предприе нова стъпка към подчиняване на държавите и лишаването им от суверенитет преди всичко чрез псевдо икономическо управление, което всъщност означава да се поеме контролът върху икономиките им, като наложат на държавите-членки бюджетите им да бъдат предварително одобрявани от администрацията в Брюксел; като упражняват надзор върху икономическите им политики; като установят автоматични превантивни санкции дори преди да бъдат надвишени разрешените лимити за дълг и дефицит; като имат възможност да прекратят провинените права на глас на държавите-членки. Всичко това се дава като компенсация на Германия за постоянния фонд за финансово стабилизиране. Този механизъм обаче просто определя правото на държавите-членки и Комисията на ЕС да задлъжняват или да осигуряват гаранции за кредитиране на пазарите в полза на държавите-членки в затруднено положение, защото те са жертви на пазарните спекулации срещу техния държавен дълг. Нещо повече, защото принадлежат към еврозоната. Не е за вярване. Освен това Европейският съвет също така взе решение да реформира Договорите, за да въведе механизъм за управление на кризи. Опростената процедура по преразглеждането ще бъде използвана за първи път: антидемократичен метод, който не предвижда парламентарни разисквания. Това не е управление, а тоталитаризъм. Andreas Mölzer: До 2007 г. останалата част от Европа беше изумена от икономическите тенденции в Ирландия, "Келтският тигър", която постигна мечтани икономически резултати с ниски корпоративни данъци и малко регулация. Но сега реалността се стовари със страшна сила. Келтският тигър се оказа несретник и останалата част от Европа трябва да му подаде ръка и да го хване за прекършените крила. 90 млрд. евро от пакета за спасяване на еврото, което означава, че по 300 евро от всеки австрийски гражданин, отиват за Ирландия. Това не са само теоретични държавни гаранции, които след черната овца Гърция, сега отиват в Ирландия, а след това вероятно и в Испания и Португалия. Това са истински средства на данъкоплатците. Това също така придвижва европейския паричен съюз една стъпка напред към трансферен съюз, в който държавите, приели еврото и управляващи икономиките си добре, ще трябва да държат портфейла си отворен, защото другите не могат да управляват добре. ЕС се зае с този въпрос прекалено късно и предстои да видим дали взетите от Европейския съвет решения наистина ще бъдат последвани от действия. Трябва да престанем да пилеем парите на данъкоплатците за спекулативни банки и държави, които неумело управляват икономиката си. Трябва да се сложи край на трансферния съюз. Нуждаем се от механизъм, който да осигури на фалиралите държави истинска платежоспособност, а след това и да отстрани тези държави от еврозоната. Не можем да обсипваме с кръпки един болен паричен съюз. Вместо това се нуждаем от силен европейски паричен съюз със здраво ядро. Alfredo Pallone: Както Гърция, така и Ирландия се обърнаха към Европейския съюз за помощ. Трябва обаче да се очертаят някои разлики между двата случая: ирландският дефицит избухна, защото страната трябваше да преустанови проблемите в банковия сектор, който беше изпаднал в криза поради последиците от глобалната финансова криза, задълбочили се от това, че балонът на пазара на жилищни имоти се спука. Тази интервенция в момент на структурна криза означаваше, че публичните финанси вече не могат да овладеят ситуацията. В Гърция, от друга страна, причината за интервенцията е донякъде некадърното управление на публичните разходи, което наложи вливане на средства от продажба на държавни облигации. В светлината на реформата на икономическото управление трябва да се направят следните наблюдения. Със сигурност трябва да провеждаме строги бюджетни политики, за да наблюдаваме и гарантираме, че в бъдеще няма да възникнат подобни ситуации. В крайна сметка тези два случая показват колко е важно да отчитаме всички фактори, свързани с финансите и стабилността на дадена държава, а не само със структурирания публичен дълг. Всъщност това може само да даде окончателната цифра, но ние трябва да проверим елементите и причините, довели дотук, както и как е възникнала тази ситуация. Monika Smolková: Пактът за стабилност и растеж до сега включва санкции, но налагането им изисква съгласието на 2/3 от министрите, като никога не е имало политическа воля за това. Скептична съм относно антикризисния механизъм. Председателят на Съвета г-н Ромпьой не трябва да променя член 125 от Договора от Лисабон, в който се казва, че всяка държава трябва да носи отговорност за собствените си задължения. От друга страна, той трябва да помисли за допълване на член 122, в който се говори за солидарността, като се създаде взаимна помощ при национални бедствия и енергийни кризи. Изменението на този член може да има отрицателно въздействие върху фундаменталния принцип на функциониране на ЕС, с други думи - върху солидарността, и това може да доведе до загуба на солидарност. Ако антикризисният механизъм бъде прилаган съгласно член 122 за предоставяне на финансиране за отделните държави, Съветът ще взема решение на база на предложение от страна на Комисията и те само ще информират Европейския парламент. Има риск от ситуация, при която отговорните държави ще плащат за безотговорността на някои конкретни държави.

bg

Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

bg

Заключения от заседанието на Европейския съвет (16-17 декември) (разискване) Председател: Следващата точка е посветена на изявленията на Европейския съвет и на Европейската комисията по заключенията от заседанието на Европейския съвет на 16-17 декември. Съгласно Договора председателят на Европейския съвет, г-н Ван Ромпьой, ще направи представяне на доклада. Херман Ван Ромпьой: Преди всичко нека ви честитя Новата година! Отправям това съвсем простичко пожелание лично към вас и към нашия Съюз в тези трудни времена. Тъй като последният Европейски съвет беше преди вече месец, нека ви припомня, че всеки път давам пълен отчет относно резултатите от Европейския съвет на вашия Председателски съвет едва няколко часа след всяко заседание. По време на декемврийския Европейски съвет през първия ден се съсредоточихме върху икономически въпроси, а през втория - върху външната политика. В областта на икономическата политика достигнахме до някои важни заключения. На първо място, взехме решение по предложението за ограничено изменение на Договора, необходимо за въвеждането на постоянен механизъм за запазване на финансовата стабилност на еврозоната като цяло. След нашето принципно споразумение от срещата ни през октомври относно нуждата от подобно изменение в Договора аз се консултирах с членовете на Европейския съюз по евентуалните му формулировки и съдържание. Постигнахме споразумение по текст, състоящ се от две изречения, който да бъде добавен към член 136 от Договора. Цитирам: "Държавите-членки, чиято парична единица е еврото, могат да установят механизъм за стабилност, който да се задейства, ако е абсолютно необходимо да се гарантира стабилността на еврозоната като цяло. Предоставянето на необходимата финансова помощ в рамките на механизма ще бъде строго обвързано с условия." Това е основен елемент в нашите усилия да повишим устойчивостта на Европа пред кризи. Той е важен не само за правна сигурност, но и за пазарно доверие. Тъй като това изменение няма да увеличи правомощията на Съюза, всички членове на Европейския съюз се съгласиха, че е уместно да се използва опростена процедура за ревизиране. Сега трябва да се получат становища от Парламента, Европейската комисия и Централната банка. Надяваме се да си осигурим вашата подкрепа. Надали е необходимо да ви припомням колко важно е да се действа възможно най-бързо и гладко по този въпрос в период, в който колебанията на пазара продължават да пораждат загриженост. Знам, че вие и вашите отговорни комисии следите отблизо този въпрос, включително и в хода на работата на работната група по икономическо управление, чийто председател бях аз и която осъществи срещи със седмината председатели на най-ангажираните парламентарни комисии. Бих искал да благодаря на председателя, г-н Buzek, за неговия принос в това отношение на Европейския съвет и за съобщената ни от него готовност на Парламента да работи бързо при разглеждането на този въпрос. С помощта на вашето становище Европейският съвет ще може да превърне това проекторешение в пълноправно решение на своето заседание през март. След това изменението в Договора ще трябва да бъде одобрено във всяка една от държавите-членки. Целта е изменението да влезе в сила най-късно на 1 януари 2013 г., за да може самият постоянен механизъм да бъде установен през юни 2013 г. Европейският съюз също така разгледа основните характеристики на бъдещия механизъм. Още през октомври поискахме от Комисията да започне подготвителната работа. Това намери израз в изявлението на министрите на финансите от Еврогрупата на 28 ноември, което беше изцяло подкрепено на заседанието на Европейския съвет. Предвижда се бъдещият европейски механизъм за стабилност да бъде проектиран на основата на текущия механизъм, така че е включването на МВФ е предвидено. ЕС ще продължи стриктно да се придържа към стандартните практики на МВФ и международните практики. Що се отнася до ролята на частния сектор, решенията ще се вземат за всеки отделен случай, така че ангажираността на частния сектор няма да бъде основно изискване за подкрепа съгласно бъдещия механизъм за стабилност. Накрая, Европейският съвет също осъществи много качествен и задълбочен обмен на мнения относно неотдавнашните икономически развития и начините за справяне с предизвикателствата от всички европейски икономики в краткосрочен и в дългосрочен план. Председателят на Централната банка също присъстваше, а Европейският съвет приветства изявление на държавните и правителствени ръководители от еврозоната и присъстващите институции на ЕС. Това разискване утвърди чувството за решимост и единство между държавите-членки и институциите. Всички присъстващи приеха основния анализ. Ще подчертая отново: всичките 27 постигнаха съгласие, независимо че анализът беше съсредоточен специално върху настоящите 17 държави от еврозоната. Така ние споделяме обща воля за повишаване на устойчивостта на нашите икономики към кризи и за насърчаване на структурния икономически растеж в Европа. Бих искал да изложа елементите на този съвместен подход, който отразява приетото изявление. Три точки се отнасят до работата, която трябва да бъде свършена от националните правителства: първо, финансова отговорност, второ, стимулиране на растежа, и трето, двете страни с програми за подкрепа изпълняват категорично необходимите мерки и ние всички приветстваме усилията на тези две правителства, това на Гърция и това на Ирландия, и на техните населения. Други две точки се отнасят до работата, която трябва да бъде извършена съвместно от държавите-членки и от институциите на Европейския съюз. На първо място, Европейският съвет иска от другите институции, както и от Парламента, да осигурят въвеждане до лятото на постигнатите през октомври споразумения на основата на работата на председателстваната от мен работна група по отношение на пакта за стабилност и макроикономическия надзор. Това е наше общо задължение. На второ място, споразумяваме се да проведем нови тестове за устойчивост в банковия сектор за осигуряване на пълна прозрачност в по-широкия контекст на годишния бюджет на ЕС. Нашата решимост е ясна. Държавните и правителствени ръководители от еврозоната и институциите на ЕС "са готови да извършат необходимото за осигуряване на стабилността на еврозоната като цяло". Работи се по развиването на тези елементи от цялостния подход. Във втория ден от нашите заседания се съсредоточихме върху отношенията ни със стратегически партньори. Кати Аштън представи доклади за напредъка по работата със стратегически партньори, а аз разказах на колегите положителните резултати от три неотдавнашни срещи на високо равнище, а именно: срещата на високо равнище с президента Обама, на която очертахме нови пътища за трансатлантическо сътрудничество за растеж, работни места и сигурност, като зелен растеж и киберсигурност; срещата на високо равнище с президента Медведев, на която постигнахме двустранно сътрудничество за влизането на Русия в СТО, което е голямо постижение; и срещата на високо равнище с министър-председателя на Индия Сингх, която отбеляза добър напредък за амбициозно и балансирано споразумение за свободна търговия, като се надяваме, че ще имаме резултат през първото шестмесечие от настоящата година, а също така се изготви съвместна декларация за международния тероризъм. Всички тези срещи показаха, че за нашите партньори Европейският съюз е не само икономически съюз и търговски блок, но и геополитически партньор. Европейският съвет също така реши да даде на Черна гора статут на страна кандидат. Той подчерта царящото в Европейския съюз убеждение, че страните от Западните Балкани имат европейско призвание. Накрая се споразумяхме и по позиция за Кот д'Ивоар в съответствие с взетото няколко дни по-рано решение от министрите на външните работи, като така изпратихме ясен сигнал за необходимостта да се зачитат резултатите от демократичните избори. Както знаете, на 4 февруари Европейският съвет ще разглежда основно нашата програма за растеж. В това отношение от ключово значение са иновациите и енергията, особено енергийната сигурност. През март ще започне първото "Европейско шестмесечие". Това не бива да бъде бюрократичен процес, а истинска възможност за провеждане на задълбочено обсъждане на състоянието на нашата икономика и необходимите мерки. Уважаеми колеги, ние знаем, разбира се, че трябва да укрепим и задълбочим икономическата координация и сближаване в рамките на еврозоната. Ще работим колкото може повече в обща рамка и съм убеден, че ще постигнем необходимия консенсус. Жозе Мануел Барозу: председател на Комисията. - (EN) Г-н председател, миналата година Европейският съюз премина през поредица от тежки изпитания, а декемврийският Европейски съвет показа колко силна е нашата решимост да приемем каквито решения са необходими за защита на нашите достижения. По-специално с постигнатото съгласие за създаване на европейски механизъм за стабилност и внасяне на съответната промяна в Договора ние показахме пълната си ангажираност в подкрепа на еврозоната и на държавите-членки, които я използват за благото на целия ЕС. Комисията ще приеме официалното си становище по текста на изменението в Договора преди пролетния Европейски съвет. Със сигурност ще изиграем нашата роля, като обясняваме на европейските граждани защо тази ограничена промяна трябва да бъде подкрепена. Това споразумение ни дава възможност да увеличим нашата ефективност, а Комисията ще работи в тясна връзка с министрите на финансите по дооформяне на детайлите в постоянния механизъм за стабилност преди пролетния Европейски съвет. Независимо че това ще бъде междуправителствен механизъм, което беше единствената възможност за държавите-членки, важно е той да бъде организиран по напълно съответстващ на Договора начин и да укрепва нашите правила за стабилност в съответствие с принципите и инструментите на бюджетния контрол. Тези решения са свързани с по-широкия спектър от мерки, които предприемаме в рамките на нашия подход за справяне с икономическата криза и с нейните последици, и с необходимостта от създаване на растеж с работни места. Европейският съвет призна това. Държавните и правителствени ръководители от еврозоната и по-специално институциите на ЕС също така ясно заявиха, че са готови да извършат необходимото за осигуряване на стабилността на еврозоната като цяло. В частност ръководителите призоваха за решителни действия за осигуряване на подходяща финансова подкрепа чрез европейския механизъм за финансова стабилност до влизането в сила на постоянния механизъм. Такива бяха заключенията от последния Европейски съвет. Европейският съвет също така призова за ускорено приемане до юни на предложенията на Комисията за икономическо управление от септември миналата година. Той призна важната роля, която ще изиграе стратегията "Европа 2020" и за връщането на Европа към устойчив растеж. Европейският семестър, който започна миналата седмица с Годишния обзор на растежа, обединява всички тези тенденции. Смятам, че той навлиза в нови области и решително подобрява начина, по който управляваме и координираме нашите взаимно обвързани икономики в Европейския съюз. Установява истинско европейско икономическо управление. Това е нашето ново икономическо управление в действие - управление, което трябва да даде изчерпателен отговор на кризата. Комисията посочи това съвсем ясно в Годишния обзор на растежа. Бих искал да се спра на него, тъй като смятам, като се опирам и на много важните заключения от декемврийския Европейски съвет, че днес е по-важно от всякога да предвиждаме следващите си крачки. Смятам, че възниква нова реалност. Политиката на икономическо управление и икономическа координация се е променила, и то не просто защото така наречените федералисти искаха това. Пазарите го искат. Нашите международни партньори го искат. Това е въпрос на обикновено здравомислие, а ние проявяваме и ще продължим да проявяваме такова. Новият европейски семестър съчетава по-строги фискални правила, като укрепва Пакта за стабилност и растеж с ефективна икономическа координация. Той предлага предварителна координация, което означава да обсъждаме съответните си политики, икономически и фискални, преди те да бъдат приети. Вече не гледаме назад, за да внасяме корекции, а напред, за да даваме насоки. Този предварителен подход обуславя факта, че това е историческа стъпка за Европейския съюз. Действително, ние въвеждаме истинско европейско измерение в приемането на националните бюджетни и икономически политики. Занапред ще съдействаме за оформяне на политиките предварително, вместо да ги оценяваме и да се опитваме да ги коригираме впоследствие. Окончателните решения по националните бюджети, разбира се, ще се приемат от националните парламенти. Това е правилно и уместно, но тази нова форма на икономическо управление просто отразява един рационален отговор на нова реалност. Като се има предвид равнището на взаимозависимост в еврозоната и в Европейския съюз като цяло, то държавите би трябвало да могат да вземат решения, разполагайки със знания за намеренията на съседите си. Това споделяне на информация дава повече сили и укрепва националните парламенти. То не подкопава техния авторитет. Годишният обзор на растежа започна този процес, чиито ключови послания са ясни: да върнем стабилността, да не забавяме структурните реформи и да ускорим мерките в подкрепа на растежа. На първо място трябва да възвърнем стабилността, като укрепим публичните финанси. Докато не балансираме отчетите, няма да възстановим доверието в икономиките на Европа. Ако не възстановим доверието, ще рискуваме икономическа стагнация и всички произтичащи от нея отрицателни социални последици, по-специално за заетостта. Необходимо е обаче да подхождаме към това по трезв и добре обмислен начин. Фискалното укрепване не означава дългът да се намалява, като се възприеме подход за рязко намаляване на разходите. Повече от всякога тази област се нуждае от определяне на приоритети, и редица области като иновация, образование, нови форми на енергия са добри кандидати за такова приоритетно третиране. Второто ключово послание от Годишния обзор на растежа е да продължаваме със структурните реформи, за да можем да създаваме нови възможности за заетост. Изборът е прост: какво предпочитаме - растеж без работни места или растеж с работни места? Ако е второто, то ще трябва да извършим редица неща. Ще трябва настоятелно да приканим държавите-членки да се съсредоточат тази година върху реформи на пазара на труда, за да можем да премахнем пречките пред по-високи равнища на заетост. Трябва да помагаме на хората да се връщат на работа или да намират нови места, като правим работата по-привлекателна. Трябва да реформираме пенсионните системи и да направим така, че безработните да не се окажат с по-малко пари, когато намерят работа. Нека да го кажа ясно: структурната реформа не означава да намаляваме равнището си на социална закрила, а да включваме хората, които в момента са изключени от пазара на труда, особено младите хора. Равнищата на безработица сред младежите в някои от държавите-членки дори в по-добри времена е скандално високо. Всеки, който действително иска социална Европа, знае, че това не може да продължава така. Пред нарасналата международна конкуренция можем да поддържаме нашата социална пазарна икономика само ако се адаптираме. Третото ключово послание в Годишния обзор на растежа е за концентриране и ускоряване на мерките, насърчаващи растежа. Основно значение за това има нашата програма "Европа 2020". Ние трябва да се съсредоточим върху мерки с ясни икономически ползи в краткосрочен и средносрочен план, които могат да бъдат относително бързо приети. Това означава да инвестираме в области, които водят до растеж, като освобождаваме целия потенциал на нашия единен пазар, да увеличаваме инвестициите в енергетиката, транспорта и ИТ инфраструктурата - отчасти чрез иновативно финансиране, включващо, както ние сме убедени, и облигациите за проекти на Европейския съюз - и да продължаваме настоятелно да изискваме завършване на кръга преговори от Доха, като същевременно подкрепяме споразумения за свободна търговия с ключови партньори. Всичко това трябва да бъде отразено в следващото предложение за многогодишна финансова рамка. Следващият бюджет на Европа трябва да насърчава растежа. Госпожи и господа, нашите икономики започват да се движат в правилната посока. Възстановяването се утвърди и днес напредва в реалната икономика. Тази година очакваме ръст на БВП с около 1,5%, който да достигне до 2% от БВП през 2012 г. Преработвателният сектор в Европа отбеляза видимо подобрение през последните месеци. Ние също така очакваме стабилно подобрение в перспективите за заетост и започваме да отчитаме намаления на публичните дефицити благодарение преди всичко на вече предприетите мерки за консолидиране, подкрепяни в определени случаи с възобновяване на растежа. В Европейския съюз се очаква намаляване на правителствения дефицит от 6,8% тази година до средно 4,2% от БВП през 2012 г. Ако обаче въздъхнем с облекчение и се върнем отново към лошите навици, това би било сериозна грешка. Светът се е променил. Не можем да се връщаме съм старите начини на действие. Ако не действаме сега, изправени пред най-голямата криза от началото на европейската интеграция, то кога ще са готови държавите-членки да предприемат реални стъпки за икономически политики, съответстващи на целите, които самите те са си поставили? Ако не ние на европейско равнище, кой ще ги насърчи да приемат тези решения, кой ще го направи? Само като решим проблемите с дълга си и стабилизираме финансите си, ще можем да се придвижим от управление на кризата към насърчаване на растежа - не на какъвто и да е растеж, разбира се, а на устойчив, обхватен растеж. Това означава структурни реформи, много от които препоръчваме от редица години - реформи, които отправят предизвикателство към всички структури в името на намаляване на цените и увеличаване на възможностите за нови работни места и иновативни начини на работа. Действително вярвам, че сме отговорни пред нашите граждани за това, да изберем пътя към растежа с работни места. Годишният обзор на растежа ни показва накъде да вървим. Затова нека сега се ангажираме сериозно за добра координация на икономическите политики и истинско общо европейско икономическо управление за всички наши граждани. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания) Joseph Daul: Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, последният Европейски съвет ясно показа, че еврото е основен стълб на европейската интеграция. Трябва да се направи всичко възможно за неговото стабилизиране и укрепване. Нашите държавни и правителствени ръководители вече потвърдиха дълбоката си ангажираност с европейската валута и фактът, че Естония се присъедини към еврозоната в началото на тази година, е още един сигнал в тази посока, а също така дава много добър пример за спазване на стандартите на основните страни, които не ги спазват. Като се има това предвид, никой не омаловажава сериозността на икономическите и социални изпитания, през които преминава сега Европа в еврозоната. През 2011 г. трябва да се направи всичко възможно за преодоляване на тези проблеми и успокояване на пазарите, не повърхностно, а структурно, с други думи, чрез създаване на правилни условия за растеж и заетост в дългосрочен план. Мисля, че всички виждаме нещата по един и същ начин по този въпрос. На първо място това означава, че националните публични финанси трябва да бъдат оздравени. Работете усилено за това, нека не се предаваме! На второ място, това означава, че държавите-членки трябва да работят за по-тясно сближаване на фискалните си политики, както и на данъчните и социалните си политики. Това също така означава, че е необходимо да постигнем бързо съгласие за фонда за помощи в еврозоната, както и че от този фонд има смисъл само ако той се подкрепя със стриктно прилагане на правилата за финансова дисциплина. Нашите граждани трябва да знаят, че страните, на които помагат при трудни обстоятелства, упражняват много стриктен контрол върху публичните си сметки; в противен случай вече няма да са съгласни да си развързват кесиите, ако мога така да се изразя. Накрая, както казах, ние трябва да създадем условия за растеж и заетост. Това също така предполага завършване на европейския вътрешен пазар, повече инвестиции в изследвания и иновации, както и в образование и обучение през целия живот. Моята група желае подходът на ЕС да бъде предпочитан пред междуправителствения подход във всички тези области просто защото е много по-ефективен и много по-устойчив. Г-н Ван Ромпьой, призовавам Ви да осигурите възможно най-скорошно и най-бързо приключване на реформата на Договора, потвърдена на последния Европейски съвет. Дебатът по бюджета едва сега започва. Моята група ще продължи да призовава за задълбочен преглед на европейските публични финанси през идните години с цел отново да бъдат създадени условия за растеж и заетост в Европа. Г-н Барозу, нека проучим добре всичко, нека не се боим и както вече неведнъж съм казвал, нека да вземем един, два или три примера за бюджет: например как бихме могли да изведем Европа от настоящото й положение с 1%, 2% или 5%? Това не може да се постигне с намаляване на средствата. Ако искаме да създаваме работни места, се нуждаем от повече европейски средства, но това не означава, че държавите-членки трябва да харчат повече пари. Нека да не се боим, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу. Направете ни тези предложения и ние, държавните и правителствените ръководители, както и Парламентът, ще бъдем принудени да намерим вярното решение - но поне ни дайте няколко възможности, от които да избираме. Stephen Hughes: Г-н председател, Европейският съвет от декември поне ни осигури политическо споразумение за постоянен механизъм за разрешаване на кризи, но като се имат предвид реакцията на пазарите след Коледа и новите опасения за платежоспособността на Португалия, Испания и Белгия, ние трябва да попитаме още веднъж дали не е било "твърде малко и твърде късно". Предложеният европейски механизъм за стабилизация сам по себе си постави нови въпроси пред финансовите пазари и на съществуващия механизъм за финансова стабилност днес се гледа като на недостатъчен. Отново бяха пропуснати възможности. През декември Парламентът отправи ясен сигнал към Съвета във връзка с еврооблигациите, но не получи конструктивен отговор нито от Съвета, нито от Комисията. От 2008 г. насам получаваме само повтарящи се колебания и вътрешни боричкания между държавите-членки и институциите и всеки път - изтръгнат с мъка отговор, даден обаче прекалено късно и представляващ по-малко от исканото. Най-ясната илюстрация на проблема е фактът, че пред лицето на днешните икономически и валутни предизвикателства ние чисто и просто не разполагаме с необходимите ни инструменти. Те са неподходящи или изобщо несъществуващи. Нашите институционални процеси за вземане на решения са сложни и изпитват недостиг на демокрация, а стратегията ни за икономическа политика е разединена и неефективна. Финансовите пазари упражняват натиск върху нас не просто заради високите стойности на дълга и дефицита, г-н председател Барозу, а също и защото искат компенсация за риска да заемат пари на проект, който изглежда неспособен да достигне зрялост или да изпълни собственото си предначертание. Онова, което днес поддържа целостта на еврозоната, е не толкова мечтата на бащите основатели, колкото чисто и просто кошмарът на алтернативата: пълен срив на системата. Жалкото несправяне с кризата води европейския проект към политическа задънена улица. Какъв е шансът ни именно сега да имаме по-силни и по-демократични институции, основаващи се на ревизиран Договор? Интелигентните призиви за по-тясна политическа интеграция, като отправения миналата седмица от управителя на германската Бундесбанк, всъщност нямат шанс. На фона на това аз съм шокиран, г-н Барозу, от пряката атака от страна на Комисията срещу социална Европа и намесата в националните пазари на труда, както в случая с Ирландия. Годишният обзор на растежа наистина е пряка атака срещу отдавна утвърдени, социално и икономически първостепенни права на работниците и срещу самото понятие за колективно договаряне. Ако това бъде утвърдено от Европейския съвет, то ще се превърне в стратегия, която според мен би била най-лошата възможна в ситуацията днес. Тя не само ще се прояви като икономически лунатизъм, но и ще нанесе големи вреди на европейския проект. Големите идеи могат да се провалят, г-н председател, и аз съм действително обезпокоен за този европейски проект. Както ни учи историята, хората отричат възможността за провал до последния момент. Нека да признаем възможността за провал. Виждам, че г-н Farage кима. Бездействието, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, дава оръжия в ръцете на г-н Farage и неговите съюзници. За Бога, нека да действаме! Sylvie Goulard: Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, бих искала да направя два коментара по заключенията от заседанието на Европейския съвет през декември миналата година. С първия коментар искам да ви припомня, че кризата оказва особено въздействие върху Европейския съюз по една проста причина: ние сме правна общност от самото начало, а в една правна общност правото е особено важно. Не става дума за подриване на съответствието с правото, но когато се сблъскваме с толкова тежка криза - както неотдавна публикуваното Проучване на годишния растеж ни припомня, г-н председател - е време за действия, не за легализъм. Вие ни казвате, че това ревизиране на Договорите е от основно значение за успокояване на пазарите. На първо място, ако ми позволите да бъда леко непочтителна, според мен след октомврийското заседание на Европейския съвет пазарите не бяха особено успокоени. Затова трябва наистина да внимавате, когато намерението ви е да успокоявате пазарите. Помислете си само какво може да се случи, ако това ревизиране се провали. Идвам от страна, изживяла травмата на отрицателен референдум без резервен план. Вече сте преминавали през това, г-н Барозу. Понякога трябва да отчитаме какво се случва, когато казваме на пазарите: "Ние трябва да внесем изменения в Договорите, всичко това трябва да стане към еди-коя си дата" и след това се надяваме, че така и ще стане. Очевидно е, че избирате опростената процедура с надеждата, че това ще стане. Ако стане обаче, може би ще успеете да успокоите пазарите, но със сигурност не и хората. И тук стигам до втория си коментар: много шум за нищо. Вие променяте Договорите заради един правен въпрос. Не ги променяте, за да дадете на гражданите отговорите, които те чакат. Тук сме шестима докладчици, работещи по пакета "икономическо управление", който Комисията изготви без необходимост от промяна в Договорите. Ние се съгласихме да работим без необходимост от промяна в Договорите, но в хода на работата ни беше казано: "Ще променим Договорите". Изглежда сякаш казваме на хората, че можем да променяме Договорите, че можем да стигнем толкова далече в правния бюрократизъм, но когато действително се стигне до промяна, не правим такава нито за да бъде приемана "Стратегия 2020" като нещо сериозно, нито за да могат хората да имат работа и растеж. На всичкото отгоре декемврийският Европейски съвет иска от нас да забързаме работата си. Добре тогава, хайде да се забързаме! Аз бих искала Съветът да се забърза, г-н Ван Ромпьой. Парламентът вече е представил своите доклади. Има един много лесен начин да се върви по-бързо: Вие се доближавате до нашите позиции, а ние спираме да разглеждаме процедурата на съвместно вземане на решения като процедура, в която Съветът решава, а Парламентът се нагажда. Rebecca Harms: Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, основното за мен в последното заседание на Съвета не беше отразено във вашето обобщение, затова бих искала да обобщя това заседание по по-различен начин. От днешна перспектива най-важното, което си спомням, е, че по време на срещата на високо равнище на държавните и правителствени ръководители в Брюксел рейтинговата агенция "Мудис" намали кредитния рейтинг на Ирландия. Именно в този момент всички ние осъзнахме до каква степен сме се провалили в управлението на кризата, с която още трябва да се справяме и днес. Ако някой сравни основните данни за кризата на дълговете от различни страни, може само да се изненада от това, колко успешна беше спекулацията срещу еврото. Междувременно една страна, която има много по-големи проблеми от Португалия и Испания, а именно, САЩ, остава напълно недокосната от войната, която спекулантите развихриха срещу еврото. Това е положението на нещата в момента. Започна нова година и трябва да посрещаме нови проблеми. Би трябвало да разглеждаме сега проблема, който предрекохме по време на заседанието, с други думи, че решеното на него няма да бъде достатъчно. Смятам, че всички ние сега сме разбрали, че много европейски страни срещат трудности. Те имат тежко дългово бреме, включващо както частни дългове, така и неприемливи равнища на публични дългове. Много от държавите-членки на Европейския съюз няма да могат да решат проблемите си без помощ. Каква да бъде следващата ни крачка? Смятаме, че простото намаляване на националния дълг, както започват да правят много страни с насърченията на Европейския съюз и съвместните му резолюции, само по себе си не е достатъчно, а тези страни са тласкани до границите на приемливото. Необходимо е да се постигне ново споразумение, определящо как това може да бъде постигнато по действително приемлив начин. Смятам, че развития като например това в Унгария дават предупредителен сигнал за това, какво става, когато разпределението на богатството в страните на Европейския съюз е твърде несправедливо, а разделението е твърде голямо. В процеса на намаляване на публичния дълг трябва да обръщаме много повече внимание на справедливостта, отколкото досега. Освен това ние смятаме, и нека заявя това съвсем ясно, че банковият сектор трябва да бъде преструктуриран. Не сме убедени, че можем да обосновем продължаващо увеличаване на дълговата тежест, за да спасяваме "живите мъртъвци" в тази област. Бих искала да се присъединя изцяло към казаното от г-жа Goulard. Необходим ни е подход, който да ни даде възможност да подготвим европейците за бъдещето в контекста на "зеления нов курс" и да определим нов курс в тази криза. Нека още веднъж да подчертая, че Европа е прекрасно място за живеене и трябва да направим много, за да може тя да продължи да бъде такова. Timothy Kirkhope: Г-н председател, Европейският съвет прие важни решения относно бъдещото управление на кризи, но съм съгласен с г-н председателя Барозу, че основните проблеми остават: необходимост от връщане към фискална дисциплина и неохота на някои държави-членки да провеждат сериозни икономически реформи. Беше ни казано, че с единна валута държавите-членки вече няма да могат да се измъкват от проблемите по пътя на девалвацията, а ще трябва вместо това да реформират своите икономики, за да ги направят по-конкурентни. Докато това беше привидно примамливо предложение, много от нас с право не се хванаха на него, тъй като то се оказа измамна перспектива. Някои от държавите-членки успяха да намерят други решения за изкуствена подкрепа на икономиките си: отчасти чрез инфлация на цените на активите, предизвикана от неподходящо ниски лихвени проценти и отказ за предприемане на корекционни действия с други средства, или чрез инжектиране на взети назаем публични фондове по неустойчив начин и в някои случаи, за покриване на размера на произтичащия финансов дефицит. Докато ние, разбира се, трябва да намерим решения, за да се справим с незабавните последици от тези политики, а фискалното съкращаване е от основно значение, също толкова важно е да се ангажираме с икономическа реформа: да увеличим гъвкавостта на пазара на труда за създаване на работни места, да отворим пазарите и да премахнем преградите пред търговията, да стимулираме частните инвестиции, за да запълним празнотата, оставена от намалените разходи в публичния сектор. Финансовата и икономическа криза направи широкомащабната правителствена намеса в икономиката неизбежна - но не бива да бъркаме симптоматичното лечение и пълното оздравяване. Дългосрочното решение не трябва да се търси в по-голямата държава. То може да се открие в икономическия растеж, създаден от успешни фирми и предприемачи, функциониращи на конкурентни пазари, които могат да предлагат стойност на потребителя и да създават работа за нашите граждани. Ето защо стратегията "Европа 2020", Актът за единния пазар и Съюзът за иновации например, са от такова основно значение и трябва да им се отдели вниманието, което заслужават. Залозите са големи. Докато се занимавахме с тази незабавна криза, други страни по света, някои от които с политически ценности, които изглеждат много различни от нашите, дръпваха напред. Ако не излезем от тази криза по постепенния път към реформите, ще бъдем обречени на неумолим относителен упадък с най-сериозни последици за насърчаването на нашите ценности и всъщност, за бъдещето на планетата. Joe Higgins: Г-н председател, постоянният механизъм за финансова стабилност на практика не е нищо друго освен пореден инструмент за предпазване на големите европейски банки от последиците на тяхната безогледна спекулация на финансовите пазари. Това е механизъм, който да накара работническата класа в цяла Европа да плаща за кризата на една фалирала финансова система и изтощен от кризата европейски капитализъм. Г-н Барозу, г-н Ван Ромпьой, кажете ми тази сутрин - защото още не сте го казали - нещо за поуката от прехвърлянето на десетки милиарди евро частни лоши дългове от спекуланти и банкери, залагали бясно на ирландския пазар на недвижимите имоти, и прехвърлянето на тези дългове върху раменете на ирландския народ, който няма никаква отговорност за тях. Вашата намеса МВФ-ЕС в Ирландия изобщо не беше спасителна операция, а механизъм, който да превърне ирландските данъкоплатци във васали на европейските банки. Вие разрушавате нашите услуги и стандартите на живот на нашия народ. Твърдите, че сте демократи, но заробвате работния народ на Европа на пазарите, финансовите пазари, които ви водят за носа. Вашият механизъм за финансова стабилност е порочно оръжие, продиктувано от пазарите, прикрито като нещо невинно. Ние от левицата в Ирландия ще настояваме преди приемането му то да бъде подложено на референдум от ирландския народ. Nigel Farage: Г-н председател, коя е най-често използваната дума заедно с "евро"? Не, не е "провал" - макар че би могла да бъде. Думата е "стабилност", нали? Преди десет години всички казваха, че щом преминем към валутата евро, тя ще ни донесе стабилност. Е, едно десетилетие по-късно мога да кажа, че тя ни донесе хаос, разногласия и несгоди за милиони хора, и въпреки това думата "стабилност" отново беше използвана тази сутрин. Г-н Барозу я използва, г-н Ван Ромпьой я използва: "стабилност". Всъщност ние се самопотупваме по гърба, защото търговете на облигации в Португалия минаха добре миналата седмица, докато истината е, че Европейската централна банка всъщност използва парите на данъкоплатците, за да купи собствения им дълг. Вашите уверения, че всичко е наред, не действат. Кого мислите, че лъжете, г-н Ван Ромпьой? Доходността на облигациите в Португалия нарасна до близо 7% вчера. Обществеността из целия Съюз вече не подкрепя валутата, а борбата за Испания дори още не е започнала. Самият модел се проваля и въпреки това искате да удвоите размера на спасителния фонд. Дори искате да увеличите обхвата му, така че заедно с ЕЦБ и вие да можете да продължите да изкупувате все повече и повече от собствения си дълг. Използвате кризата като мащабно концентриране на властта, което да ни отведе към фискален съюз. Ако успеете, то ще трябва да си сменим името и вместо "Европейски съюз" да се наричаме "Дългов съюз". Ако успеете, ще затворите тези южни страни в икономически затвор, в който страданията на хората ще бъдат неизброими, а северните страни ще се окажат в положението вечно да плащат огромна сметка и лихви, прекалено високи за техните собствени икономики. Стигнахме до точка, в която всъщност вече няма значение какво казва всеки от вас. Никой не ви вярва. Хората не ви подкрепят. Надявам се и се моля пазарите да ви прекършат. Barry Madlener: (NL) Г-н председател, госпожи и господа, от всички красиви и празни думи на г-н Барозу аз успях да изведа само един действителен пункт, а именно, че богатите държави-членки ще трябва да плащат за бедните държави-членки, защото това е реалността в момента. Изглежда това положение ще продължи известно време. Непрекъснато чуваме как трябва да помагаме на други страни, но никой не спомена как именно се предполага да правим това. Накратко става въпрос основно за това, че нидерландските граждани ще трябва да си извадят кесиите и да платят сметките на слабите държави-членки, някои от които се присъединиха към еврозоната с измама. Г-н Барозу казва: "Изберете устойчивия растеж". Всичко това са празни думи, но той не ни каза как се предполага да направим това. Ами ако не стане? Защо да не разработим сценарий, който да позволи на страни като Гърция да върнат собствената си валута? Изглежда, че това не е възможно и Вие не сте готов да разработвате подобни сценарии, въпреки че много икономисти смятат, че такива всъщност биха могли да работят много добре и биха могли да бъдат най-добрият ни избор. Да минем сега към създаването на условията за растеж и заетост. Как да постигнем това? Общото послание, което чувам, е, че това трябва да се направи чрез намаляване на публичните разходи, а ние в Нидерландия правим именно това. И какво прави Европейският съюз? Възнаграждава Нидерландия, като харчи още повече. Спомняте ли си, когато поискахте 6% бюджетно увеличение за ЕС? Очевидно се очакваше основно нидерландски граждани да платят тази сметка, така че и по този въпрос страдате от голяма липса на доверие. Накратко ето какво искам да кажа: Нидерландците плащат за бедните страни с намаляващ икономически растеж в Нидерландия. Нидерландските граждани са изложени на риск, възлизащ на 27 милиарда евро, и тази сума изглежда само се увеличава. Всяка година плащаме нетно 4,5 милиарда евро на ЕС, повечето от които се преливат в слабите държави-членки, разходите на ЕС нарастват, докато ние трябва да правим съкращения, а стойността на еврото продължава да се плъзга, в резултат на което цената за нидерландските граждани също нараства. Г-н председател, на ЕС не може да се вярва. Olle Schmidt: (EN) (Въпрос към Nigel Farage чрез вдигане на "синя карта" съгласно член 149, параграф 8) Г-н председател, винаги - или най-малкото понякога, е забавно да се слуша г-н Farage, защото той знае всички отговори и сам задава всички въпроси. Но, г-н Farage, дали алтернативата за 16, 17 или дори до 20 различни валути, както беше през 90-те години, когато паундът се срина, би била за предпочитане? Дали това би подобрило настоящото положение в Европа? Няма икономист, който да се съгласи с Вас по този въпрос, г-н Farage. Не можете просто да казвате, че живеем в миналото. Сега се занимаваме с въпроси, които засягат Европа днес. Никога не отговаряте на въпроса как да се справяме с текущата ситуация и с бъдещето. Вие сте популист и за Вас е твърде лесно да отговаряте на всичките си собствени въпроси. Nigel Farage: (EN) Г-н председател, преди десет години казах, че не може Гърция и Германия да се сложат в един и същ валутен съюз и че това няма да проработи. Ако се върнете в историята, ще установите, че когато хората биват обединявани във фалшиви валутни съюзи, когато правителствата смятат, че знаят по-добре от пазарите, то правителствата винаги губят. Вие ме питате какво решение предлагам днес. То е абсолютно просто. Гърция, Португалия и Ирландия не трябва да са в еврозоната. Онова, което трябва да направим, което г-н Ван Ромпьой трябва да направи, за да покаже истинско лидерство, е да въведе план "Б" и да разреши на тези държави да се върнат към своите валути, да извършат конкурентни девалвации и да получат шанс, защото всъщност с тази политика ние ги убиваме. José Manuel García-Margallo y Marfil: (ES) Г-н председател, всеки, който прочете вестниците днес, ще установи две неща: че сме в критична точка на кризата със суверенния дълг и че европейският отговор се състои от поредица изолирани разпоредби без вътрешна свързаност. В момента на масата имаме Европейския семестър, пакета за икономическо управление, временната и постоянната стратегия за спасяване, така наречените "еврооблигации", които да покрият частта от суверенния дълг, смятана за сигурна, както и план за действие, основан на Европейската инвестиционна банка, и облигации за конкретни проекти, който е в предложението относно вътрешния пазар, изпратено ни от Комисията. Първото нещо, което се опитват да направят докладчиците, е да съчетаят всичко това и да създадат пълна и окончателна картина, която да бъде показана пред обществеността. Тази схема трябва да бъде европейска схема, която да не дели Европа на две - нека не се препъваме в Европа на две скорости - и която да преследва с еднакъв устрем две цели: бюджетна дисциплина, колкото е необходимо, и икономически растеж, който да ни изведе от кризата, в която се намираме. Имам един коментар във връзка с механизма за спасение, за който говори изпълняващият длъжността председател на Съвета. В първото си изявление той каза, че в плановете за спасение ще участват частни инвеститори, което причини шок и доведе до протест на председателя на Европейската централна банка. Беше обяснено, както г-н Ван Ромпьой преди малко направи, че, първо, това ще се решава за всеки отделен случай - кой и на основата на какви критерии решава - и второ, това ще се прави в съответствие с критериите и политиките на Международния валутен фонд. Единственият случай, в който Международният валутен фонд е използвал този вид спасителен план, беше в Аржентина през 2003 г.; той потопи страната в хаос, от който тя все още не е излязла, а частните притежатели на облигации още не са получили парите си. Що се отнася до еврооблигациите, днес тук бяха посочени множество аспекти. Бих искал да добавя още два. Това ще създаде също толкова ликвиден пазар като в Съединените щати и ще даде импулс на еврото като резервна валута, като позволи на централните банки и суверенните фондове да инвестират своите резерви тук. Заключителният ми коментар е, че това трябва да бъде допълнено от Европейската инвестиционна банка и специални облигации за отговор на растежа. Pervenche Berès: (FR) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, Вие приехте да председателствате така наречената "Група на изтъкнатите личности ". Тя се състоеше от министри на финансите, заплашени от сваляне на оценката на суверенния им дълг. Можеха ли те да представляват група от изтъкнати личности? Несъгласието, което характеризира настоящия дебат между г-н Трише, председателя Барозу и канцлера Меркел, подобно на вълнението по пазарите, ни свидетелства, че това не е била група от изтъкнати личности. От вас се искаше да управлявате кризата с еврото. Трябва да управляваме еврото в полза на европейските граждани, а не на спекулантите. За да може това да стане, вие се съгласихте на ревизиране на Договора за удобство, независимо че нашият Председателски съвет беше посочил колко ненужно е такова ревизиране - и това беше потвърдено от председателя на Еврогрупата. Само че, г-н председател, г-н Ван Ромпьой, вие рискувате да ни поведете по път, който може да ни доведе до "твърде малко, твърде късно". Действително ще дойде ден, когато ще имате нужда от мъдростта на Парламента, от конвент за ревизиране на Договора, така че да можем да имаме в бъдеще данъчна хармонизация, европейска съкровищница, заеми за взаимно управление на дълговете и за възстановяване на заетостта в центъра на нашите икономически политики. Ако не искате Договорът да бъде ревизиран, хванете бика за рогата и въведете по-силно сътрудничество за еврозоната за управление на проблемите и отговорностите на държавите-членки от тази зона, вместо да я оставяте да плава свободно по волята на пазарите. Martin Callanan: (EN) Г-н председател, понеже това е изключително важен въпрос за европейската икономика като цяло, независимо че (за щастие) моята страна не влиза в еврозоната, аз приветствам най-малкото някои от мерките, приети на заседанието на Съвета за еврозоната, и по-специално факта, че самите страни от еврозоната трябва да отговарят за уреждането на собствените си проблеми. Също така приветствам малко закъснялото признание на Съвета, че член 122 от Договора е напълно неподходящ за подкрепа на спасителния механизъм. Не се касае за природни бедствия и те не са били извън контрола на съответните държави-членки. При подготвянето на основата за влизане в сила на този механизъм обаче, може би през 2013 г., не бива да забравяме факта, че продължаваме да сме в криза и сега. Положението все още е много лошо в редица държави-членки: Португалия почти сигурно ще се сблъска с трудности, възможно е това да стане и в Испания, и в Белгия. Онова, което особено ме притеснява обаче, е ефектът върху естествената демокрация в тези страни. Действително тези страни се превръщат в икономически протекторати, управлявани от г-н Барозу, г-н Ван Ромпьой и други. Решенията на националните електорати в тези страни по отношение на приоритетите за разходи, които се приемат, и икономическите политики, които се преследват, днес нямат особено въздействие. Те са под контрола на Брюксел и под контрола на международните финансови институции. След като излезем от кризата, трябва действително да се погрижим за възстановяване на демокрацията в тези страни и възстановяване на волята на националните им електорати сами да контролират националните си икономически политики. Miguel Portas: (PT) Г-н председател, в политиката има разумни мерки, погрешни мерки и неподходящи мерки. За Европа е разумно да емитира европейски публичен дълг, независимо че г-жа Меркел не одобрява това. За нас в Европа е разумно да можем да споделим част от суверенния си дълг, независимо че г-жа Меркел не одобрява това. Неподходящото обаче е оповестената новина, че европейският механизъм за стабилност и Международният валутен фонд могат в крайна сметка да споделят част от суверенния дълг, натрупан от частни банки, при лихва 6% или 7%, както в случая на Португалия, след като същите тези банки се финансираха при лихва 1% от Европейската централна банка. Г-н Ван Ромпьой, моят въпрос е следният: колко дълго ще се очаква от Европа да бъде работникът-чудо на финансовия капитал? Още колко ще продължаваме да превръщаме частен дълг в публичен дълг? Още колко дълго ще принуждаваме европейските данъкоплатци, работници и пенсионери да плащат дългове, създадени от частния банков сектор, който ни атакува? Това е истинският залог днес. Mario Borghezio: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, в САЩ беше приет закон, изискващ от Федералния резерв да разясни подробно в кои банки са отишли какви суми от пакета за помощ от 3 300 милиарда долара. Питам се дали ще бъде прието като подривно да поискам от вас да приемем същите критерии за прозрачност, тъй като финансовите и банковите свръхлобита я блокират. Нека да разгледаме положението: какво е бъдещето за този насилен Съюз на свободни държави, основан на спасяването на по-слабите страни от по-силните? Технически погледнато, искаме ли да признаем реалността, че еврото е една виртуално банкрутирала валута? Как можем да си помислим да принуждаваме страни със слаба икономика да го използват? Нима централизираната валутна политика е приемлива за страни, които имат толкова очевидно различни лихвени проценти? Самият г-н Трише, който отрече опасността от неплатежоспособност на Европейската централна банка, признава обаче, че една от причините за увеличаването на капитала й е посрещане на кредитния риск, с други думи, неплатежоспособността на закупените облигации. Време е и за нови стрес тестове на най-големите банки, и за по-голяма тежест на високорисковите банкови дългове, както поиска министърът на икономиката. (Председателят отнема думата на оратора) Ioannis Kasoulides: (EN) Г-н председател, политическото послание от последните решения на Съвета, насочено към спекулантите, медиите и пазарите, е, че държавите-членки на ЕС ще направят необходимото за запазване на еврозоната и защита на еврото. Каквито и вътрешни разисквания да се провеждат, въпросите дали финансовият механизъм ще трябва да удвои капитала си и правото за закупуване на облигации, дали механизмът за финансова стабилност след 2013 г. ще изисква ограничения, или ще получи нареждания да продава еврооблигации, са идеи, които нито една от държавите-членки не изключва. Само графикът се обсъжда: дали, кога е необходимо и по какъв начин. Нека медиите и анализаторите да не хранят илюзии. ЕС ще въведе всичко необходимо тогава, когато е необходимо. По отношение на механизма за финансова стабилност решението на Съвета гласи, че механизмът "ще бъде задействан, ако бъде необходим за запазване на стабилността на еврозоната като цяло". Като член на Европейския парламент от малка държава-членка бих искал да получа уверения, че членове като Малта, Кипър, Естония или Словения също ще бъдат включени, тъй като, ако те имат проблеми, може да не са необходими за стабилността на зоната като цяло. Anni Podimata: (EL) Г-н председател, трябва да признаем, че макар и да беше напълно неподготвена в институционно и в политическо отношение, Европа предприе сериозни стъпки за борба с кризата още от самото начало. От прилагането на пакета за подкрепа за Гърция преди близо една година до приетите от Европейския съвет решения за създаване на постоянен механизъм за стабилност бяха направени важни крачки напред. Продължаващият и нарастващ натиск на пазарите обаче, който се упражнява вече не само върху най-уязвимите икономики в еврозоната, доказва, че нашите решения са фрагментарни и неподходящи за интегриран отговор на кризата. Ето защо ние се нуждаем от интегриран европейски отговор на кризата, който няма да замени или да пренебрегне отговорностите на държавите-членки да спазват ангажиментите си и да преструктурират публичните си финанси, а ще защити тези икономики от атаки на пазарите и ще подпомогне успеха на техните усилия. Г-н председател, преди няколко дни Европейският парламент прие резолюция, призоваваща Европейската комисия да осъществи без забавяне проучване за осъществимост по въпроса за еврооблигациите. (Председателят отнема думата на оратора) Ilda Figueiredo: (PT) Г-н председател, завърши Европейската година за борба с бедността и социалното изключване. Дали Съветът направи преценка на нейните достижения? Не. Ако беше направил това, щеше да заключи, че бедността никога не е нараствала така рязко и броят на хората, живеещи в бедност в тази богата Европа, днес надхвърля 100 милиона, а приетите от тях решения само ще продължават да увеличават безработицата, неравенството и социалното изключване. Печалбите на икономическите и финансови групировки обаче растат, както и спекулативните печалби от суверенния дълг, подкрепяни от насоките на Европейската централна банка и политиките на Съвета и на Комисията. Нима това е целта на еврозоната? Държавите с по-уязвими икономики продължават да се намират под натиск и изнудвания, а правителствата, изправени пред протестите и борбите на работниците, прибягват към репресии и насилие срещу профсъюзите и работниците, както вчера в Португалия. Причините за нашия протест, нашето възмущение и твърдото ни убеждение са, че ние искаме по-различна Европа, основана на социален прогрес, зачитаща работещите и бореща се за техните права. Вярвайте ми, ние ще застанем рамо до рамо с работниците в тяхната борба да скъсат в вашите политики. Tunne Kelam: (EN) Г-н председател, приятно ми е да посоча, че днес е деветнадесетият ден от членството на Естония в еврозоната, но Естония се готви за това още от присъединяването си. Дори видът на естонските евро монети беше приет с народно гласуване още преди шест години. Присъединяването към еврозоната обаче не е само въпрос на индивидуален избор - то е свързано с повече солидарност, поемане на съвместна отговорност и активно допринасяне за стабилността на континента като цяло. Във времето на икономическа криза моралните ценности и етиката придобиха по-голяма важност. Можем да видим, че икономическият потенциал сам по себе си е недостатъчен. От решаващо значение е дали на дадена държава може да се има доверие като на държава, желаеща и способна да изпълнява навреме своите ангажименти, и ангажирана в сериозни структурни реформи. Приветствах факта, че Съветът е успял да се споразумее по европейски механизъм за стабилност, но практическият път към икономически растеж и стабилност е преди всичко, като се завърши общият пазар и по-специално европейският единен цифров пазар. Последният трябва да бъде интегриран в пътната карта на европейския единен пазар, както и в цифровата програма на Европа. Това може да даде реален шанс за импулс на европейската конкурентоспособност в света. Европейските граждани очакват от нас да улесним сделките в цифровата сфера, където операции като електронни плащания и електронна идентификация трябва да бъдат свързани и разбираеми. Единният цифров пазар също изисква решителни усилия за развиване на пазар на услугите. Jean-Pierre Audy: (FR) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, бих искал да споделя две неща. Първото се отнася до обхвата на постоянния механизъм за управление на кризи. Всъщност държавите, които не са членки на еврозоната, са разделени в две категории: Обединеното кралство и Швеция, които не са задължени да приемат еврото, и останалите държави, които заедно с членовете на еврозоната възлизат на 25. Бих предложил държавите, които използват еврото, да могат да се ползват от специално третиране в механизма, нещо, което понастоящем не е предвидено. На второ място, бих искал да привлека вашето внимание към националните парламенти. Националните парламенти не са ангажирани в опростената процедура, освен в ратификационните процедури. Предлагам националните парламенти да бъдат включени в процеса на консултации по тяхно желание, тъй като възниква въпросът кой ще осигурява политически контрол на бъдещия механизъм. Европейският парламент или националните парламенти? Тъй като обаче еврозоната няма парламентарно измерение, ние не знаем как ще осигуряваме политически контрол над този механизъм. Поставям пред вас този въпрос. Roberto Gualtieri: (IT) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, госпожи и господа, виждам два основни проблема с предложеното изменение на член 136: един институционален и един политически. Институционалният проблем е, че член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз гласи, че паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, е от изключителната компетентност на Съюза, но според член 2 изключителна компетентност може да се упражнява от държавите-членки, ако са оправомощени за това от Съюза. Трудно е да се разбере защо прилагането на ясно посочено в Договора правило трябва да налага реформа на Договора. След това е и политическият проблем: избиране на опцията за реформиране на Договора, вместо използване на член 2 или членове 352 и 136, оставя европейския механизъм за стабилност, а оттук и бъдещето на еврото, в зависимост от 27 процеса по ратифициране. Дали хората разбират, че ако само един от тези 27 процеса по ратифициране не успее, ще бъде трудно да се намери алтернативен план за еврото? Дали Европейският съюз разбира, че като избира този път, поставя бъдещето на еврото на голям риск? Ildikó Gáll-Pelcz: (HU) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, стабилността на еврото и създаването на механизма за управление на кризи са най-важните ни оперативни задачи за насърчаване на растежа, който да създаде нови работни места и същевременно да намали публичния дълг на държавите-членки, с което всички държави-членки са съгласни. Осъществяването на тези задачи обаче не бива да ни принуждава да отлагаме въпроси, обсъждане на важни въпроси като иновациите, което вече беше проведено през декември. Следващата среща на високо равнище през февруари ще бъде подходяща за приемане на стратегически решения по важни въпроси като енергията. Унгарското председателство започна подготовка за срещата на високо равнище за енергията. Най-важните правила вече бяха определени миналата година. Регулирането на сигурността на доставките на природен газ влезе в сила. Г-н председател, моля да ме успокоите, че въпросите, свързани със стабилността на еврозоната, няма да засенчат темата на срещата на високо равнище за енергията. Nikolaos Salavrakos: (EL) Г-н председател, както знаете, правителството на САЩ беше принудено за втори път в настоящата кредитна криза да се намеси драстично, за да подкрепи две големи банки, които се сринаха, както и застрахователната организация ING. Така то инжектира 700 милиарда долара в банковата си система като финансова помощ. Въпреки тези мерки икономиката на САЩ продължаваше да се нуждае от помощ и без никакви мисли за спестовност правителството неотдавна осигури още 600 милиарда долара за извеждане на икономиката от рецесията. Очевидно Съединените американски щати печатат нови пари. За разлика от икономиката на САЩ еврозоната остана вярна на принципа на бюджетна дисциплина и стриктно контролирана валутна политика, като по този начин остави място на редица спекулативни предприятия, които да спекулират за сметка на по-малко устойчивите на натиск страни. Г-н председател, предлагам да бъде разгледано количествено облекчение в еврозоната; то може да се окаже Колумбовото яйце. Liisa Jaakonsaari: (FI) Г-н председател, няма съмнение, че двуострият Дамоклев меч виси над Европа - а именно, икономическа криза и нарастващ национализъм - като двете обединиха силите си. Г-н Hughes попита - от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, дали бляновете на бащите основатели или кошмарната представа за сриването на Европа още я държат обединена днес. За съжаление, този кошмар за нейния срив днес е основната тенденция. Ето защо се надявам, че Комисията ще прояви повече сила във връзка с въпроси, свързани със социална Европа. Много е странна нейната слабост по тези въпроси. Дори не става дума сега дали политиката се управлява от пазари или от политици: политиката излиза на улицата. Тя се движи към демонстрации и попадане в ръцете на различни екстремистки групировки и крайната десница. Ето защо Комисията трябва да даде приоритет на въпросите, свързани със социална Европа. За съжаление обаче нищо не се случва. Seán Kelly: (EN) Г-н председател, за разлика от много оратори аз бих искал да поздравя г-н Ван Ромпьой и г-н Барозу най-малкото за това, че са проактивни в настоящата криза и въвеждат мерки, които, да се надяваме, ще имат успех в бъдеще. Дали наистина ще са успешни, няма как да сме сигурни днес. Ако успеят, на тях ще се гледа като на герои. Ако не успеят, сигурно ще ги гледат като "лошите", но нека им отдадем дължимото. Надяваме се, че структурата за надзор ще гарантира, че много от недостатъците, довели до днешното положение, няма да се случват в бъдеще. Колкото до моята страна, за съжаление, наложи ни се да се възползваме от спасителни фондове и това се дължеше до голяма сметка на безразсъдството на нашите банки и лошото управление. След няколко месеца ще имаме ново правителство и дано това да донесе политическа стабилност, но аз бих искал да призова г-н Ван Ромпьой и г-н Барозу да направят опит за намаляване на настоящия лихвен процент в спасителната операция, защото той е прекалено висок и може да осакати страната. Жозе Мануел Барозу: председател на Комисията. - (EN) Г-н председател, преди всичко това разискване показа сложността на кризата и сложността на отговорите. Искам да ви кажа едно - а е очевидно, че огромно мнозинство споделя европейските идеали и се нуждае от европейски отговор - и то е, че ние не бива да бъдем разединявани от няколко различия, които не са най-важните. Както казаха някои от вас, действително днес пред европейската интеграция стои истинско предизвикателство, понякога дори заплаха. Ние видяхме тази заплаха в разискването днес. Чух някои коментари, националистически, изпълнени с предразсъдъци, каквито, честно казано, не съм свикнал да слушам в Европейския парламент. Те бяха малцинство, но все пак тези коментари бяха направени в опит да се задълбочи разделението между така наречените богати европейци и така наречените бедни европейци. А към направилите тези коментари - аз наистина съм удивен от тези коментари - срещу европейската солидарност, които се опитаха да задълбочат пропастта между богатите и бедните, аз ще кажа: къде бяхте вие, когато Европа финансираше вашите земеделски стопани след войната, за да храни вашия народ? Къде бяхте вие, когато Европа финансираше вашите инфраструктури за развитие и конкурентоспособност на вашите страни? Къде бяхте вие, когато Европа осигури вътрешния пазар, за да продавате вашите услуги и стоки? Къде бяхте вие, когато Европа беше основата за благоденствието и растежа на вашите страни след войната? Само егоистични, късогледи и краткосрочни виждания могат да подкрепят подобни изявления срещу европейското единство. Смятам, че това е сериозен проблем и много от вас го изтъкнаха. Моят призив към всички, които споделят европейския идеал, е да бъдем единни, като се опитваме да дадем обхватен отговор по въпрос, който, действително трябва да признаем, изисква да постигнем консенсус. Понякога това не е лесно в Европейски съюз с 27 държави-членки, с еврозона, в която днес има 17 държави-членки - и аз горещо приветствам Естония като нов член - и с процес на вземане на решения, който не винаги е най-простият, отчасти защото се основаваме на принципа на демокрация. Имаме не само европейските институции: имаме 27 демокрации. Задачата пред нас е изключително трудна. Ето защо искам да призова всички, които споделят европейския идеал, да не се оставяме да бъдем разсейвани от някои различия в ориентациите на политиките. Г-н Hughes, аз дълбоко уважавам вашата загриженост за социална Европа, но нека бъдем изцяло откровени по този въпрос. Кой е най-добрият начин да се подкрепят правителства като гръцкото, испанското, португалското, ръководени от много видни членове на нашето политическо семейство? Да подкрепяме реформите, които те храбро предприемат, или просто да кажем, че тези реформи вървят срещу европейските ценности? В Европа се нуждаем от структурни реформи, включително в сектора на труда. Това е реалността. Ако попитате министър-председателя Папандреу, министър-председателя Сапатеро, министър-председателя Сократиш, те правят именно това или възнамеряват да отидат още по-далеч в тези реформи. Смятам, че най-добрият начин да подкрепим храбрите усилия, които правят всички от нас в Европа с различен ритъм, е да говорим истината. В днешния свят на конкуренция, с натиска от някои по-силно и бързо развиващи се икономики сега, или ще се адаптираме, или ще изложим на риск нашата социална пазарна икономика. Ние се нуждаем от това. Ние ще го постигнем, вярвам, без да поставяме под въпрос правата на работниците. Искам още веднъж - ще Ви отговоря след малко, не съм забравил въпроса Ви - смятам, че е изключително важно да спазваме принципите на социалния диалог. Казах го вчера и го потвърждавам и днес. Всъщност обаче, ако не осъществите това фискално консолидиране и социална реформа, ние няма да имаме доверие, а без доверие няма да имаме растеж, а без растеж няма да можем да осигурим заетост на нашите граждани. На почитаемия член на Парламента от Ирландия, който зададе въпрос, подсказващ, че проблемите на Ирландия са създадени от Европа, ще кажа: проблемите на Ирландия бяха създадени от безотговорно финансово поведение на някои ирландски институции и липса на надзор на ирландския пазар. Днес Европа е част от решението и се опитва да подкрепя Ирландия. Не Европа обаче създаде това безотговорно фискално положение и това безотговорно финансово поведение. Европа се опитва да подкрепя Ирландия, тъй като е важно да се знае чия е отговорността. Ето защо е важно за онези от нас - а очевидно те са мнозинство - които вярват в европейски идеали, че сме способни да постигнем, доколкото е възможно, общ отговор. Още нещо, което някои от вас посочиха, беше: какво е равнището на амбицията? Нека за пореден път да изясня позицията на Комисията. Ние сме за най-амбициозната позиция като интегриран отговор. Затова Комисията ще бъде готова да подкрепи някои от мерките, които някои от вас предложиха. Живеем обаче в ситуация, в която смятаме, че в такива времена на криза, във времена на пазарна нестабилност е от критично значение да допринасяме за консенсус по отношение на държавите-членки, а действително имаше някои разделения по въпроса за справяне с кризата. Ревизирането на Договора: знаете, че такава беше позицията на Комисията. Още от началото казахме, че смятаме, че е възможно да се създаде постоянен механизъм без ревизиране на Договора. Най-малко една държава-членка на Европейския съюз обаче - по такива въпроси се изисква единодушие - ясно заяви, че е необходимо ревизиране на Договора. Тъй като смятаме, че е важно да разполагаме с постоянен механизъм за стабилност, Комисията изигра конструктивна роля в подкрепа на това ограничено ревизиране на Договора. Затова смятам, че сега би било напълно погрешно да сме разединени по този въпрос; след като искаме да укрепим стабилността, смятам, че е важно да постигнем съгласие по това ограничено ревизиране на Договора. Някои от нас биха искали да стигнем още по-далеч. Лично аз бих искал да отидем още по-далеч в структурирането и задълбочаването на общностния подход. Трябва обаче да проявим отговорност именно в този момент, в който живеем сега, и да се опитаме да постигнем възможно най-амбициозно високия общ знаменател, а не най-ниския общ знаменател. Затова искам отново да заявя, че някои от направените предложения са действително интересни, но в настоящия момент не могат да създадат необходимия консенсус, а Комисията трябва да бъде много внимателна в своя принос за изграждане на този консенсус. Накрая, смятам, че всеки трябва да даде своя принос. Не харесвам тези разделения на богати и бедни или на нови и стари, или на център и периферия. В Европа всички държави имат еднакво достойнство, така че идеите за дискриминиране между държавите-членки всъщност са много опасни за европейския проект. Как тогава да процедираме? Ще поискаме от всички държави-членки, които са в по-уязвима позиция, да направят всичко, което трябва да направят, за да възстановят доверието в техните икономики чрез подходяща макроикономическа стабилност, фискално консолидиране, структурни реформи: това е от критична важност в този момент. Няма да им помогнем, ако предложим възможност те да избегнат този път: това не им помага. В същото време страните, които сега са в по-добра позиция, трябва също да покажат солидарност с първите. Смятам, че е изключително важно да имаме силен отговор по отношение на стабилността на еврозоната; да не сме, както се е случвало в миналото, недостатъчно подготвени, а да сме изпреварващо подготвени; да дадем обхватен отговор, който да възстанови доверието в решимостта на еврозоната и на Европейския съюз като цяло, и то не само на думи, но и на дела. Това е важно, това е въпрос на доверие. Изявленията са важни, но недостатъчни; важно е да се действа и всички ние като цяло да се ангажираме за по-силно управление в еврозоната и в Европейския съюз. Именно това искат от нас пазарите. Съществува проблем на възприятието за това, как можем да вземаме решения и как да прилагаме тези решения. Затова се нуждаем от по-силно управление в еврозоната; от по-силна координация на икономическата политика в Европейския съюз като цяло и основно, всички ние трябва да се ангажираме с принципите на солидарност и отговорност. Това не е просто въпрос на отговорност, а и на солидарност. Това не е просто въпрос на солидарност, а и на отговорност. Едва тогава ще можем да постигнем стабилност, а стабилността е основа за бъдещото ни благоденствие. Херман Ван Ромпьой: Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко ще започна с няколко позитивни факта. Моля за извинение, че на моменти съм позитивен. На първо място, икономическият растеж днес е много по-силен, отколкото смятахме преди няколко седмици или месеца. В някои страни безработицата спада. Кой щеше да повярва на това през 2008 г. или 2009 г.? Що се отнася до Европейския съюз като цяло, от 2010-2011 г. заетостта отново ще нарасне след най-голямата криза от 70 години насам. Отново ще повторя: не очаквахме това допреди няколко месеца, но то все пак се случва. На второ място, разбира се, има криза, но нашата обща валута - която все пак е общата валута на 17 държави - е стабилна, в смисъл че обменният й курс спрямо долара днес е 1,30. Преди време беше 0,85. По онова време никой не казваше, че еврото е в криза. В сравнение с други континенти и с други големи валути ние имаме стабилен баланс на плащания, а в сравнение с други големи страни имаме бюджетен дефицит, който практически е наполовина по-малък от техния. Така това обяснява защо въпреки всички наши проблеми еврото е стабилна валута. Исках да подчертая това, преди да премина към други въпроси. Очевидно ние добре осъзнаваме, че трябва да продължаваме напред, но наистина трябва да помним, както казах и последния път, когато бях тук, че навлязохме в тази криза в еврозоната - която е повече криза на еврозоната, отколкото на еврото - без подходящи инструменти. Наложи се буквално да ги създаваме в крачка. Това е споделена отговорност, но също така обяснява защо не се движехме толкова бързо, колкото можеше да се смята в началото, или толкова бързо, колкото изискваха обстоятелствата. Нямахме обаче нищо. Имаше Пакт за стабилност и растеж, който не се спазваше. Нямаше макроикономически надзор. Нямаше механизъм за кризи, нито временен, нито стабилен, и нямаше силни институции, които да осигуряват финансов надзор. Трябваше да създаваме всичко в момента, в средата на кризата, и това е съвместна отговорност. Някои от вас казаха: "Прекалено малко, прекалено късно". Е, фактът, че разполагахме с малко или никакви инструменти, обяснява защо не сме в ситуацията "прекалено малко, прекалено късно", а в ситуацията "стъпка по стъпка". Това е добро обяснение. Втори аспект, който бих искал да посоча, е, че някои от вас заявиха: "Да, но кризата не е под контрол. Вижте какво става на пазарите". В същото време и като продължение други - а понякога съвсем същите хора - казват: "Не можете да оставите пазарите да диктуват действията ви". Или единият, или другият аргумент, но нещата не винаги са много свързани. Колкото до взетите мерки, разбира се, има реформи, които трябва да бъдат осъществени в държавите-членки, не само в онези, които срещат проблеми, но във всички държави-членки: реформи за освобождаване на потенциала на заетост и потенциала на растеж. Очевидно реформите нерядко са болезнени. Очевидно има огромна работа за вършене, за да се разпределят правилно исканите усилия. Ще ви припомня обаче, че някои големи страни, които днес излизат по-бързо от икономическата криза, взеха мерки преди четири, пет, дори преди шест години, много строги мерки в национален план, които по онова време се сблъскаха с много яростна съпротива от социална страна. Те обаче бяха ефективни от гледна точка на растежа и увеличаването на заетостта. Трябва да преживеем трудни времена, но трябва да работим повече за справедливото разпределяне на тежестта. Нашият Съюз може да покаже мащабни примери, свидетелстващи, че това е правилният подход. Реформите са необходими на равнището на държавите-членки и, разбира се, реформите са необходими на равнището на самия Съюз и по-специално на еврозоната. Затова е много важно да се създаде колкото може по-бързо икономическото управление, решение за което беше прието в работната група след обсъждане на основата на шест предложения от Комисията до Парламента, и всички страни, участващи в процеса на съвместно вземане на решения, да постигнат съгласие. Това е изключително наложително. То трябва да бъде направено, ако искаме да продължаваме напред все така при сближаване на икономическия растеж и икономическата политика в рамките на еврозоната. Ако можем да постигнем това чрез споразумения между страните от еврозоната, ние трябва не само да го обмисляме, но и да работим за постигане на решение през идните няколко седмици и няколко месеца. Може би обаче в еврозоната трябва да стигнем по-напред от решеното в работната група, ангажирана в предложенията на Комисията, защото всъщност когато има обща валута, има по-голяма нужда от обща икономическа политика и успоредно икономическо развитие между всички членове на еврозоната. Забравен ли е структурният икономически растеж? Не! Затова именно в разгара на кризата, през март, ние приехме решение за Стратегия "Европа 2020". Затова след няколко дни на заседанието на Съвета през февруари ще обсъждаме политиката за иновации и енергийната политика. Измежду всички проблеми, с които кризата ни принуждава да се занимаваме, не бива да пренебрегваме дългосрочните перспективи, структурните перспективи за растеж и заетост. Освен това в съвсем краткосрочен план ние подготвяме глобален подход за усъвършенстване на създадените през 2010 г. за преодоляване на кризата инструменти. Съществува програма - ясна програма. Можем ли да напредваме по-бързо? Да! Както казах, имаше две препятствия. Първото произтичаше от факта, че трябваше да създаваме всичко на момента, а второто е свързано с необходимостта - защото живеем в демокрация - за консенсус между нашите 27 държави-членки, нашите 27 демокрации. Госпожи и господа, онези, които подкрепят европейския проект, са преобладаващо мнозинство в Парламента. Нека не се опитваме да се наддумваме, за да видим кой е най-голям европеец. Смятам, че се увеличава разривът между поддръжниците на европейския проект и онези, които не го поддържат, но независимо от всички наши проблеми, важното е да запазим курса, да запазим посоката и да останем съсредоточени. Това е много по-важно, отколкото отделно достигнатия напредък. Общата воля за работа в една и съща посока, тази на европейския проект, е от определящо значение, както неведнъж беше посочено на Европейския съвет през декември. Ние ще успеем благодарение на този постепенен и поетапен подход. Уверен съм, че вървим в правилната посока. Уверен съм, че има обща воля. Уверен съм, че в крайна сметка ще успеем. (Ръкопляскания) Председател: Благодаря Ви за доклада, г-н председател. Следващото заседание на Европейския съвет ще бъде на 4 февруари, а след това, също през февруари, е и следващият доклад от председателя г-н Ван Ромпьой. Разискването приключи. Писмени изявления (член 149) Bastiaan Belder: Европейският съвет ще създаде постоянен фонд за неотложни ситуации за еврозоната. Това може да бъде необходимо, ако трябва да си възвърнем доверието на финансовите пазари в държавните облигации, издавани от слабите страни в еврозоната. Това обаче предизвиква и въпроси относно основите на нашия икономически и валутен съюз. Хората, натоварени със задачата за създаване на този фонд, изглежда не се чувстват уверени, че държавите-членки проявяват предпазливост в бюджетите си или че спазват правилата на Пакта за стабилност и растеж. Щеше ми се Европейският съюз да беше казал повече за съществените неравенства в еврозоната, включително различните конкурентни позиции на държавите-членки. Ще се окаже ли, че многообразието в рамките на валутния съюз е прекалено голямо, за да може да има еднороден лихвен процент? Или съществуват подходящи решения за различията в конкурентоспособността, бюджета и социалната и икономическа структура на различни държави-членки? За тази цел всички допълнителни гаранции за временния фонд за неотложни ситуации трябва да са придружени с конкретни ангажименти и напредък в ограничаването на разходите и структурните реформи от слабите страни в еврозоната. Желая на държавите-членки в Съвета мъдростта, от която се нуждаят, за да определят това. Нашите цели трябва да бъдат да се осигури съответствие на споразуменията и да се гарантира, че нещата няма отново да стигнат твърде далеч. Ето защо и държавите-членки, и Европейската комисия имат големи отговорности. João Ferreira: Естеството и целите на процеса на европейската капиталистическа интеграция стават все по-очевидни, докато ефектите от кризата на капитализма в ЕС се задълбочават, което изостря икономическото и социално положение в редица държави-членки, и изостря и неравновесията. Последното заседание на Европейския съвет за пореден път ясно показа това. Нито дума не беше казана за социалното положение в ЕС, за безработицата, бедността и социалното изключване, които се увеличиха през 2010 г., обявена за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. Нито дума не беше казана за причините за всичко това. Нито дума не беше казана за облагането на финансовите сделки или за поставянето на край на данъчните райове. Сега се предлагат промени в Договора, който преди беше предназначен да остане неизменен за цяло поколение, при опростен процес, както искат властимащите в ЕС, за да се създаде механизъм, който те смятат, че "напълно съответства на политиките [на Международния валутен фонд]". В бъдеще те искат по-нататъшно затягане на колана в страни като Португалия, като ще ги превърнат в обект на унизителен натиск, изнудване и заплахи от страна на финансовите капитали с активното съучастие на ЕС. Всичко това се случва успоредно със задълбочаването на антисоциални и антидемократични мерки, свързани с така нареченото икономическо управление и изискваните "структурни реформи". Niki Tzavela: В неотдавна излязлата си книга бившият министър-председател на Великобритания г-н Гордън Браун казва, че в резултат на забавяния на ЕС при вземането на решения за икономическата криза в Гърция сумата, която Гърция трябваше да заеме, нарасна с 90 милиарда. Създаването на затруднения от Германия по отношение на ускоряването на процедурата за увеличаване и преструктуриране на кредитния фонд оказва икономически опустошително въздействие върху Гърция и Ирландия. Питам Комисията: как могат да бъдат компенсирани членове на Съюза, претърпели вреди вследствие на закъснели решения на Съвета? Ще подкрепи ли Комисията Гърция в усилието да установи защо дългът й се увеличи след обявяването на гръцката криза? (Заседанието се прекъсва за няколко минути)

bg

3. Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2007 година, Сметна палата (

bg

3. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Drenthe, Раздел 18/Нидерландия (

bg

Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

bg

Закриване на заседанието (Заседанието се закрива в 00,20 ч.).

bg

12. Търговията с инструменти за мъчения (гласуване)

bg

Дневен ред на следващото заседание: вж. протоколи

bg

Зоната, обхваната от споразумението за ГКРСМ (разискване) Председател: Следващата точка е докладът на г-н Crescenzio Rivellini, от името на комисията по рибно стопанство, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определени разпоредби за риболова в зоната по споразумението за ГКРСМ (Генералната комисия по риболова в Средиземно море) - C7-0204/2009 - (Α7-0023/2011). Crescenzio Rivellini: Г-н председател, госпожи и господа, целта на настоящото предложение за регламент е да се включат някои от препоръките, приети от Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ), за да се подобри правната сигурност, като същевременно се направи важна стъпка към опростяване. До този момент препоръките, приети от ГКРСМ, са транспонирани в законодателството на Европейския съюз на временна основа с помощта на годишните регламенти за възможностите за риболов. Постоянният характер на препоръката обаче изисква по-стабилен правен инструмент за транспонирането им в общностното право. Ето защо е подходящо въпросните препоръки да се транспонират посредством един общ законодателен акт на Общността, в който могат да се включат бъдещи препоръки под формата на изменения. По отношение на същността на препоръките, приети от ГКРСМ, дял II от предложението за регламент ("технически мерки") налага различни ограничения по отношение на риболова в Лионския залив във връзка с мрежите, които могат да бъдат използвани (член 5), издаването на разрешителни за риболов и опазването на природните местообитания. Също така на корабите с разрешение да участват в риболова на обикновената корифена се издава специално разрешително за риболов и те се включват в списък, който се предоставя на Комисията от въпросната държава-членка (член 13). По отношение на риболовните съоръжения, предложението за регламент описва подробно минималния размер на окото на мрежата в Средиземно море (член 15) и в Черно море (член 16) и забранява използването на теглени драги и трални мрежи на повече от 1000 метра дълбочина (член 17). Дял III се отнася до контролните мерки. Тези мерки предвиждат всяка държава-членка да изпраща на Комисията по обичайния начин (по електронен път) актуализиран списък на корабите с обща дължина повече от 15 метра, плаващи под неин флаг и регистрирани на нейна територия, на които тя разрешава да извършват риболов в зоната на ГКРСМ (член 18). Във втора глава са уредени мерките на пристанищните държави. Обхватът се отнася за корабите от трети държави, които могат да бъдат подложени на контрол и инспекции за операциите по разтоварване на суша и трансбордиране (член 21). Освен това държавите-членки не позволяват на кораб от трета държава да използва техните пристанища, ако корабът не плава под флага на договаряща страна по споразумението за ГКРСМ, ако корабът е осъществявал незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов) или ако корабът няма валидно разрешение за извършване на риболов (член 23). Дял IV от предложението за регламент (сътрудничество, информация и докладване) предвижда сътрудничество и обмен на информация на Европейската комисия и на държавите-членки с изпълнителния секретар на ГКРСМ (член 24) и предаване от страна на държавите-членки на изпълнителния секретар на ГКРСМ на статистическите таблици (регистрационен номер на кораба, капацитет, брутен тонаж, конски сили и др.) в предвидените срокове. В дял V (заключителни разпоредби) член 28 дава възможност на Комисията, чрез отстъпка от Европейския парламент и Съвета, да променя чрез делегирани актове разпоредби относно несъществени елементи от съответния законодателен акт в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Освен това, отбелязваме, че от страните по ГКРСМ се изисква да гарантират пълното прилагане на договорените мерки от датата, определена от ГКРСМ. Ето защо е необходимо навременно транспониране за пряко прилагане на такива международни мерки спрямо физическите и юридическите лица на равнището на Съюза и за гарантиране на правна сигурност в това отношение. Заради свързания с това дълъг период обикновената законодателната процедура обаче изглежда е в прекалено голям мащаб в този конкретен случай за въпросите, свързани с транспонирането на измененията към разпоредбите на член 28, които според мен не са важни и които вече са били обсъдени и договорени с държавите-членки, в моята работна група, в Съвета и по време на самата сесия, преди да бъдат предложени или приети на годишната сесия на ГКРСМ. Фактът, че Европейският съюз не е в състояние да гарантира транспонирането на този европейски закон в предвидения срок може да се счита за нарушение на международните му ангажименти. Това от своя страна може да подкопае доверието в Европейския съюз на ГКРСМ и другите международни организации в областта на рибното стопанство. Това е в ущърб на Европейския съюз и със сигурност ще даде допълнителен тласък на противниците на Съюза, които може да заподозрат, че Европейският съюз отделя време за дреболии, вместо да се съсредоточи върху по-съществени въпроси. И накрая, важно е да се отбележи, че в системата на делегираните актове са вградени важни гаранции като възможността за възражения от страна на двата законодателни органа, Парламента и Съвета, по отношение на конкретни актове, приети от Комисията по силата на делегираните й правомощия, и възможността за напълно изтегляне на делегирани права, ако те не са доволни от начина, по който тези права се използват от Комисията. Поради тази причина считам, че член 28 за делегираните актове е добър компромис, който така или иначе ще бъде обсъден отново със Съвета на второ четене, за да се постигне окончателно споразумение. Този подход съответства на доклада de Brún относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 998/2003 относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и доклада Romeva относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за документацията за улова на червен тон. Председател: (по отношение на факта, че на г-н Rivellini е било позволено да говори по-дълго от предоставеното му време за изказване) Г-н Rivellini, очаквам да поставите голям мой портрет в офиса си. Ще Ви изпратя един - а мога и да го подпиша - като благодарност за случилото се днес. Мария Даманаки: Г-н председател, аз няма да поставя Ваш портрет и затова ще трябва да бъда кратка. На първо място, бих искала да благодаря на г-н Rivellini за работата му по доклада. Много се радвам да видя силната подкрепа на комисията по рибно стопанство и подкрепата на Парламента за съдържанието на това важно предложение. Лесно мога да се съглася с цялостното представяне на г-н Rivellini, както и с факта, че изпълнението на различните мерки, приети от ГКРСМ, е от ключово значение за гарантиране на устойчиво управление на рибните ресурси в Средиземно море. Трябва да го направим, защото Средиземно море наистина се нуждае от това. Трябва да го направим, ако искаме да гарантираме биологичното разнообразие в Средиземно море и да гарантираме, че то няма да се превърне в мъртво море. Позволете ми да се спра само на един институционален въпрос, който беше споменат и от г-н Rivellini. Както знаете, препоръките на ГКРСМ стават задължителни за Европейския съюз и, в съответствие с Договора, за държавите-членки от датата, определена от ГКРСМ. Ето защо е необходимо навременно транспониране, за да се направят тези международни мерки пряко приложими за физическите и юридически лица на равнището на Европейския съюз и да се гарантира правна сигурност с тази цел. Не трябва да позволим транспонирането на мерките на ГКРСМ да се превърне в съвременен вариант на мита за Сизиф. Транспонирането на мерките, приети от ГКРСМ през последните години, вече очаква приемането на регламента. Много скоро обаче ГКРСМ най-вероятно ще приеме нови изменения, които изискват ефективно транспониране на правото на Европейския съюз в рамките на определен срок. Затова ще преминаваме през това упражнение отново и отново. Ето защо считам, че Комисията следва да разполага с делегирани правомощия за транспониране на всички бъдещи изменения на правото на Европейския съюз. Много съм загрижена, че ограничаването на делегираните правомощия на Комисията ще бъде последвано от по-висок риск от ненавременно транспониране. Това е нещо, което трябва да избегнем. Това не е начин за избягване на компетентността на Европейския парламент по тези въпроси, но е необходимо навременно транспониране. Боя се, че това няма да е възможно чрез тази процедура. Ето защо съжалявам, че институциите не могат да постигнат съгласие по този важен въпрос. Бих искала да подчертая, че такова забавяне би изложило на риск способността на Европейския съюз да изпълни международните си задължения и също така би подкопало доверието на международните ни организации по рибно стопанство в Европейския съюз. Аз считам обаче, че трябва да пристъпим към по-бързо приемане на регламента и затова приветствам позицията на Европейския парламент като стъпка в правилната посока. Надявам се, че други подобни стъпки ще ни позволят да продължим преговорите по предложението и да пристъпим към приемането му. В същото време трябва да продължим да разглеждаме кои са най-ефективните начини за транспониране на мерките, въведени от регионалните организации за рибно стопанство, в законодателството на ЕС. От наша страна ние ще продължим да търсим по-добри решения и аз ви каня да се присъедините към усилията ни. Отново бих искала да благодаря на г-н Rivellini за доклада и на комисията за усилията й по отношение на този важен въпрос. Alain Cadec: Г-н председател, на първо място, бих искал да кажа, че сме си съвсем добре в Страсбург. Г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да започна, като благодаря на г-н Rivellini за доклада и за преговорите му със Съвета и Комисията от 2009 г. насам. След като беше отложен до влизането в сила на Договора от Лисабон и новия регламент за прилагането на мерките, докладът вече транспонира препоръките, приети на първо четене от Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ). Препоръките, приети от ГКРСМ, се състоят от налагане на определени ограничения по отношение на риболова в Лионския залив във връзка с мрежите, които могат да бъдат използвани, издаването на разрешителни за риболов и опазването на природните местообитания. Този доклад е от съществено значение, защото определя зони за риболов с ограничен достъп за Средиземно море. По отношение на риболовните съоръжения, текстът описва подробно минималния размер на окото на мрежата в Средиземно море и в Черно море и забранява използването на теглени драги и трални мрежи на повече от 1000 метра дълбочина. Излишно е да казвам, че съм много доволен от тази мярка. За определени теглени съоръжения минималният размер на окото на мрежата ще бъде определен на: мрежа с квадратно око от 40 мм при торбата или, при обосновано искане от собственика на кораба, 50 мм мрежа с ромбоидно око от призната селективност на размерa, равна или по-висока от тази на 40 мм мрежи с квадратно око. Докладчикът поиска и така необходимия преглед на действащия в момента регламент за прилагането на актове и подробно разяснение на позицията на Парламента по този въпрос. Именно за това говорихте току-що, г-жо член на Комисията. Комисията трябва да представи доклад на Парламента и Съвета до 30 юни 2012 г. относно прилагането на тази разпоредба, към която трябва да предложи адаптации. Надявам се, че този доклад ще бъде на разположение преди второто четене на текста. Kriton Arsenis: Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, Средиземно море представлява много малка част от планетата ни, само около 1 % от нейните морета, но е много богато: в него се намира 8 % до 9 % от морското биологично разнообразие. Половината от всички европейски риболовни кораби се намират в Средиземно море. 60 % от работата и заетостта в областта на риболова са в Средиземно море и, за съжаление, 54 % от рибите са предмет на прекомерен улов и 32 % до 36 % от рибите са извън биологичните си граници? На какво се дължи това? Очевидно на провала съществуващата обща политика в областта на рибарството, на многократния провал да се приложат съвместните ни решения и преди всичко на решенията, взети по отношение на научните данни, на решенията, които взимаме субективно въз основа на не добре обмислени национални интереси. През 2006 г. Комисията се опита да се справи с проблема със Средиземно море. Разполагахме с регламента за риболова в Средиземно море, но проблемите не спират с това, което ние, държавите-членки на Европейския съюз, правим. Риболовът в Средиземно море и бъдещето на рибните запаси зависят от това, какво всички държави от региона на Средиземно море, във и извън Европейския съюз, правим за този общ ресурс и, ако не действаме заедно, този ресурс ще бъде изложен на непосредствен риск. Пристъпихме към първо четене на доклада и, за мое съжаление, Съветът, който не присъства в залата днес, беше необичайно настоятелен по въпроса за насърчаване на прилагането на мерките. Съветът трябва да разбере, че Договорът от Лисабон трябва да бъде приложен и той трябва да приеме правото на Парламента да участва в тези решения и да приема делегирани актове. Raül Romeva i Rueda: Г-н председател, последните две десетилетия от изпълнението на ОПОР показаха, че разглеждането на риболова в Средиземно море поотделно чрез разпоредби, свързани с размера на мрежите, само потвърждава двойния стандарт в областта на рибното стопанство в Европа: Атлантическият океан срещу Средиземно море. Това доведе до хронично статукво на лошо управление, липса на контрол и прекомерен риболов в Средиземно море. Само след като заинтересованите страни в региона на Средиземно море - от рибари до правителства - поемат отговорност, заедно с колегите си отвъд Атлантическия океан, и отговарят на общи стандарти и формални процеси, може окончателно да се скъса с миналото. Нито морските екосистеми и рибни запаси в Средиземно море, нито рибарите и обществото като цяло, могат да си позволят нов провал на ОПОР този път напълно да се реши въпросът за средиземноморското рибарство. Европейското рибарство в Средиземно море трябва да престане да се разглежда като отделна част и трябва напълно и стриктно да попадне в обхвата на всички аспекти на новата ОПОР. Това означава, че на политиката за опазване трябва да се предостави нова и пълноценна оперативна схема за управление на рибното стопанство в Средиземно море. Тя следва да действа в рамките на същите стандарти за опазване като дългогодишната оперативна схема, която се прилага за риболова в Атлантическия океан. Ashley Fox: Г-н председател, бих искала да започна, като благодаря на г-жа Даманаки за неотдавнашното й предложение да се прекрати ужасяващата практика на изхвърлянето на улова. В условията на намаляващи рибни запаси и когато някои хора на тази планета нямат достатъчно храна е срамно да се улавя риба, да се убива и след това да се изхвърля обратно в морето за храна на чайките и раците. Надявам се, че това законодателство ще бъде приложено незабавно, така че да се сложи край на тази позорна практика възможно най-скоро. В допълнение към неотдавнашното изявление на члена на Комисията, приветствам препоръките, направени от ГКРСМ. Особено приветствам препоръките по отношение на риболовните съоръжения, по-специално въвеждането на минимален размер на окото на мрежите в Средиземно и Черно море и забраната на теглени драги и трални мрежи на повече от хиляда метра дълбочина. Това ще спомогне за по-голямата устойчивост на риболова. Групата на Европейските консерватори и реформисти напълно подкрепя доклада и аз отново искам да благодаря на г-жа Даманаки за поетия ангажимент относно забраната на изхвърлянето на улова. Jarosław Leszek Wałęsa: (PL) Г-н председател, в днешното разискване трябва да се подчертае, че Средиземно море, което е единствено по-рода си в света, е заобиколено от три континента. Това е пресечна точка за много култури, включително държави-членки и различни други държави. Това създава ситуация, в която най-важният въпрос при управлението на рибните ресурси за Европейския съюз е регулирането на разпоредбите, отнасящи се до улова, издаването на лицензи и развитието на методи за контрол за корабите, използващи тази област. Риболовът и корабоплаването процъфтяват тук в продължение на повече от хиляда години, като се възползват от богатата морска фауна на Средиземно море. За да се поддържа баланс и да се гарантира, че тези запаси са разпределени справедливо за експлоатация, трябва да се подкрепят инициативи като тези, разглеждани в доклада. Бих искал да благодаря на г-н Rivellini за доклада му, който определи принципите на управление на ресурсите в Средиземно море по един реален и точен начин и който ще спомогне за защитата на тази чувствителна екосистема. Guido Milana: (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, смятам, че тази мярка ще означава, че въпросите, свързани със Средиземно море, ще пристъпят към един още по-обвързващ етап от постигнатото чрез актовете, изпълнени към днешна дата. Смятам, че актът, който разглеждаме днес, е много по-важен от последиците от регламента на Европейския съюз от 2006 г. Смятам, че това е и отговор на някои ограничения на въпросния регламент, който, тъй като е едностранен, е оставил голяма част от риболовната промишленост с впечатлението, че Европа си върши работата, за разлика от другите държави от региона на Средиземно море. Смятам, че е от стратегическо значение да разгледаме въпроса от тази гледна точка и с тези характеристики. Считам, че работата, свършена от г-н Rivellini, която беше приветствана горещо, заслужава официална благодарност на тази сесия. Аз обаче имам чувството, че фактът, че не можем да решим този проблем на първо четене и ще преминем към второ четене, особено по отношение на тълкуването на член 28 от регламента, повдига един въпрос: Парламентът подкрепя Комисията този път. Фактически Парламентът заявява, че е хубаво тези делегирани актове да бъдат отговорност на Комисията, като от страна на Съвета има известна съпротива и, между другото, отсъствието му днес не е случайна. Този акт означава, че Парламентът вече е убеден, че операцията за поддържане на биологичното разнообразие, поддържането на изобилието от риба в това важно море, ще спомогне да се гарантира бъдещето на рибарите. Въпреки това аз смятам, че следващият етап от процеса трябва отново да се съсредоточи върху идеята за съвместно вземане на решение. Тези делегирани актове не са делегирани случайно и затова днес те са отговорност на Комисията, но международните споразумения, когато бъдат постигнати, без съмнение трябва да бъдат отговорност на Парламента. Jim Higgins: (GA) Г-н председател, с удоволствие ще приема доклада и със сигурност ще гласувам в негова подкрепа, когато бъде представен пред Парламента. Генералната комисия по риболова в Средиземно море е основана през 1949 г. и в обхвата й попада и Черно море. (EN) Г-н председател, първо, бих искал напълно да се съглася със забележките на един от предишните оратори, г-н Fox, който поздрави члена на Комисията за окончателното премахване и забраната на скандалната практика на изхвърляне на улова. Браво, г-жо член на Комисията. Това е една много разумна мярка и ние сме Ви изключително признателни. Второ, по отношение на въпроса за Средиземно и Черно море, и двете са буквално рай за аквакултурите и опазването на околната среда. Направеното от вас тук - или по-скоро направеното от нас - ще обедини всички важни елементи. Например: опазването, управлението, експлоатацията, контрола, продажбата и мерките за изпълнение, защото изпълнението е важно от гледна точка на аквакултурите и продуктите от аквакултури. Документът всъщност представлява обединяване на различните направления. До този момент разполагахме с различни правила и регламенти, но той ги обединява в един много разумен и изчерпателен пакет. Отличителните черти на пакета са две: яснота и опростяване, така че всеки разбира за какво става дума. Да се надяваме, че това, което правим тук, чрез приемането и прилагането на този доклад, осигурява една опростена, работеща, ефективна рамка за Средиземно и Черно море. Barbara Matera: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, съгласна съм с докладчика относно необходимостта от опростяване на правилата за риболов с регламент, който може да изпълни препоръките, приети от Генералната комисия по риболова в Средиземно море. Съгласна съм с целите и принципите, приложени в общата политика в областта на рибарството, но считам, че всички крайбрежни държави-членки трябва да гарантират правилния баланс между социално-икономическата стойност и защитата на екосистемите. Следователно считам, че трябва да призовем и за защита на конкретните интереси на местните общности. Регламентът щателно определя съоръженията, разрешени за риболов във водите на зоната по ГКРСМ, особено в Средиземно море. Бих искала да отбележа, че целта за запазване на нашите природни местообитания има сериозни последици за някои риболовни общности. Италия очаква Комисията да предостави дерогация от забраната за риболов на два конкретни вида, които са основен продукт на една голяма риболовна промишленост. В заключение, бих искала да призова всички представители на 27-те държави-членки и Комисията да обмислят възможността да направят тези инструменти по-гъвкави, за да се даде на местната риболовна промишленост нужното, за да оцелее. Maria do Céu Patrão Neves: (PT) Г-н председател, настоящото предложение за регламент има за цел да транспонира в един-единствен документ препоръките, приети от Генералната комисията по риболова в Средиземно море (ГКРСМ), насочени към насърчаване на доброто управление на басейна на Средиземно море, като накара всички онези, които имат влияние върху него, да участват и поемат отговорност. Бих искала да поздравя докладчика за свършената от него работа. Доброто екологично състояние на този важен морски басейн е основната цел на ГКРСМ, а насърчаването на устойчивото развитие на басейна предполага богат набор от мерки за опазване и поддържане на морските биологични ресурси, към които е насочена ГКРСМ и които следва да ръководят риболовните практики в региона. Борбата с незаконния риболов е едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена стратегията за опазване. По-голямата част от това предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета е положителна. Също така е важно да се следи за прилагането на всички мерки за контрол, сътрудничество, информация и докладване не само по отношение на корабите, плаващи под флага на Европейския съюз, но и на онези, които, тъй като плават под флага на държава-членка на договаряща страна на ГКРСМ, трябва да полагат усилия за прилагането на добри риболовни практики. Правилното прилагане на препоръките, които ще влязат в сила, ако това предложение за регламент бъде прието, ще даде възможност горепосочените цели да бъдат постигнати, като същевременно се гарантират равни права за всички плавателни средства в областта на риболова. João Ferreira: (PT) Г-н председател, бихме искали тук да обърнем внимание на един аспект от предложението за регламент, което считаме за изключително важно и което, за съжаление, не можем да приемем. Ние не поставяме под съмнение значението на многостранното сътрудничество по отношение на правилното опазване на живите водните ресурси - тъкмо напротив. Това предложение обаче има за цел да предостави на Комисията правото да приема законодателни актове в области, които, в случая с Република Кипър, нарушават суверенитета на една държава-членка и нейната изключителна икономическа зона. Този факт е още по-сериозен, защото, както знаем, суверенитетът на тази област понастоящем е незаконно застрашен от трета държава, която е кандидат за присъединяване, което още повече прави темата много чувствителна в политическо отношение. В настоящия си вид това предложение пречи на законното право на държава-членка да използва природните ресурси, налични на морското дъно на нейната изключителна икономическа зона и нейните недра, което е признато в Конвенцията на ООН по морско право. Ето защо ви призоваваме да подкрепите нашето предложение за ограничаване на обхвата на делегираните актове, като гласувате против параграфа, за който поискахме отделно поименно гласуване. Мария Даманаки: Г-н председател, бих искала да благодаря на всички за участието им и да направя две кратки забележки. Съгласна съм с уважаемите членове на Парламента, които подчертаха, че това, от което наистина се нуждаем в момента, е добро прилагане на регламента за Средиземно море. Този регламент е в сила от много кратко време и трябва да му се даде възможност да успее. Не разбирам как е възможно да се искат изменения или още дерогации. Регламентът е много гъвкав. Държавите-членки трябва да спазват правилата, ако искат да имат дерогации по отношение на този регламент. Второ, това, от което наистина се нуждаем - и аз съм съгласна с членовете на Парламента, които споменаха това - е да имаме ситуация в Средиземно море подобна на ситуацията в други морски басейни. Съвсем ясно е, че е необходимо регулиране на Средиземно море. В рамката на реформата на ОПОР трябва да се опитаме, като използваме поетапния подход, да осигурим на Средиземно море същия статут като другите морски басейни в цяла Европа. И накрая, идеята на Комисията за делегирани актове за прилагането на решенията на международните органи, в които участва Европейският съюз, по никакъв начин не засяга суверенитета на държавите-членки. Напротив - това, което искаме, е просто възможност да се улесни транспонирането на тези решения в европейското право. Председател: Разискването приключи. Гласуването ще се проведе утре (четвъртък, 8 март 2011 г.).

bg

13. Положението в република Молдова - Преди гласуването Hannes Swoboda: (DE) Г-н председател, поради технически причини ние, социалдемократите, не успяхме да подпишем съвместната резолюция в определеното време, но по-късно я подписахме. Цялата група застава зад нея. Казвам това по-специално от името на нашите румънски колеги начело с г-н Severin. - Преди гласуването на параграф 10 Marian-Jean Marinescu: (EN) Г-н председател, искам да направя следното устно предложение за изменение на параграф 10. Бих искал да добавя името на г-н Sergiu Mocanu. Текстът ще гласи: "... политическите арести, като например на Anatol Matasaru, Sergiu Mocanu и Gabriel Stati."

bg

Представяне от Съвета на проект за общ бюджет за финансовата 2010 г. (разискване) Председател: Следващата точка е представяне от Съвета на проекта за общ бюджет за финансовата 2010 г. Ханс Линдблад: Г-н председател, за мен е огромна привилегия да бъда тук днес. Чувствам се много поласкан и се радвам, че имам възможност да ви представя изготвения от Съвета проект на общ бюджет. Европа е изправена пред сериозни предизвикателства. Преди шест месеца икономическата ситуация изглеждаше значително по-обезпокоителна, но изглежда се стабилизира. Прогнозите за риска са по-балансирани и рискът от спускане все по-надолу по низходяща спирала намаля. Изправени сме обаче пред съществени проблеми като нарастващата безработица и увеличаващите се дълг и бюджетен дефицит. С оглед на това е необходимо да се поддържат устойчиви публични финанси в дългосрочна перспектива. На много държави им предстои да извървят дълъг път, за да балансират публичните си финанси. Демографските фактори ще окажат огромен натиск върху публичните финанси. За предизвикателствата, пред които сме изправени във връзка с климата, ще са необходими нови средства и преразпределение на съществуващите такива. Като цяло нашето становище е, че бюджетът, по който трябва да постигнем съгласие, следва до голяма степен да бъде ограничен, за да осигурим възможност за посрещане на бъдещи нужди, като акцентът се постави върху европейската добавена стойност и инвестициите, които в краткосрочен план могат да ни изведат от икономическата криза, а в дългосрочен - да повишат конкурентоспособността. Проектът на общ бюджет на Съвета, който беше приет единодушно, разглежда и допринася за справянето с тези предизвикателства. Той е съобразен с бюджетната дисциплина и е стабилен от гледна точка на държавните финанси. Бюджетът ще насърчи научноизследователската дейност, образованието, конкурентоспособността, иновациите и изграждането на инфраструктури, както и ще стимулира сближаването. Проектът на общ бюджет на Съвета предвижда и марж за справяне с непредвидени ситуации. Логиката на нашия проект на общ бюджет е много проста. В книгите пише, че ако искаме да стимулираме растежа, заетостта и благоденствието, трябва да провеждаме устойчива, надеждна и предпазлива политика, но чрез инвестиции в образование, научноизследователска дейност и инфраструктура, както и чрез изравняване на равнището на заплатите в целия Европейски съюз. Точно това се опитваме да направим. Изготвеният от Съвета проектобюджет е балансиран, като в същото време е амбициозен. В сравнение с бюджета за 2009 г. задълженията ни са се увеличили с 1,1%, а бюджетните кредити за разплащания с близо 4%. Проектът и съгласието, които желаем да постигнем, трябва да отговарят на следните основни изисквания, които бяха приложени и по време на първото четене от Съвета. Бюджетът трябва да гарантира, че отделните политически приоритети на ЕС за 2010 г. ще получат подходящо финансиране. Ние в Европейския съюз трябва да можем да реагираме бързо на предизвикателствата, които ни очакват. Трябва да поставим акцент върху осигуряването на европейска добавена стойност. Необходими са бюджетна дисциплина и добро икономическо управление. В противен случай не бихме могли отново да предприемем стъпки към поетапно балансиране на публичните финанси. Важно е да се съобразяваме с таваните. Европейският съюз трябва да бъде достатъчно гъвкав, за посрещне бъдещите нужди и да се справи с непредвидените обстоятелства. От жизненоважно значение за бюджета на ЕС е и да бъдат зададени подходящи маржове. Представеният за разглеждане от нас проект на общ бюджет включва 138 млрд. евро за бюджетни кредити за поети задължения и 121 млрд. евро за бюджетни кредити за плащания. Направените от Съвета съкращения във връзка с предварителния проектобюджет, представен от Комисията, се основават на подробния анализ за изпълнението на бюджета, опасенията, свързани с бюджетните прогнози, и заявените намерения за действие. Разглеждаме и капацитета за изпълнение на програмите и прилагане на мерките. Степента на изпълнение и капацитета за усвояване са фактори от решаващо значение при анализите ни. Сега ще направя кратък обзор на отделните функции. Подфункция 1А, научноизследователска дейност и иновации, е най-важният елемент и в нашия проектобюджет се осигуряват подходящите за него средства. Друга област, към която ще бъдат насочени повече ресурси, са проектите в секторите енергетика и инфраструктура. Ако направим корекция за счетоводните ефекти от плана за икономическо възстановяване, повишението в тази област възлиза на около 8%. Осем процента! Това е много, а както всички знаете, финансирането на Европейския план за икономическо възстановяване ще бъде една от онези теми, които ще се наложи да обсъждаме през есента. Относно подфункция 1Б Съветът прие предложените от Комисията бюджетни кредити за поети задължения. По отношение на плащанията Съветът счита, че е възможно да се направят някои съкращения във връзка с предварителния проектобюджет, но бих искал да подчертая, че независимо от това проектът предвижда увеличение на бюджетните кредити за плащания от 3,2% в сравнение с 2009 г. Относно функция 2 Съветът предлага значително увеличение спрямо 2009 г. както на бюджетните кредити за поети задължения, така и на бюджетните кредити за плащания съответно от 4,5% и 9,5%, ако се направят корекции за счетоводните ефекти от плана за възстановяване. Що се отнася до функция 3, Съветът направи само малки корекции на предварителния проектобюджет, изготвен от Комисията. Ще бъдат осигурени достатъчно средства за миграционна политика, включително за Frontex. По отношение на функция 4 е изключително важно да оставим значителен марж на колебание към тавана за тази функция, за да можем да посрещнем непредвидени нужди по възможно най-добрия начин. Ето защо Съветът осигури марж от близо 310 млн. евро на първо четене. Имаме пълно основание за това, особено в светлината на изменението, което включва допълнителни нужди в тази област. Що се отнася до резерва за спешна помощ, Съветът прие предложението на Комисията относно бюджетните кредити за поети задължения. Значението на общата външна политика и политика на сигурност продължава да нараства и следователно Съветът ще гарантира, че подходящите за това средства ще бъдат на разположение. По отношение на администрацията Съветът направи някои целеви съкращения с оглед на икономическата ситуация и конкретните особености на всяка институция. Целта е да се гарантира, че административните разходи няма да нарастват по-бързо от инфлацията. Отправените от институциите искания за допълнителни позиции за нови дейности не бяха приети, с изключение на новите агенции, планирани за 2010 г., и на Frontex. По време на помирителната ни среща от юли 2009 г. беше подчертано още веднъж колко е важно да се проведе процедура по набиране на персонал във връзка с разширяванията на ЕС през 2004 г. и 2007 г. и постигнахме съгласие за съвместно изявление. По същия повод вашите представители посочиха, че те биха желали да опитат да открият общ подход по отношение на градивната политика на институциите и органите на ЕС. Убеден съм, че, за щастие, такова изявление ще има по-късно през есента. Преди да приключа, искам да спомена и по-скоро да подчертая, че при повечето ни срещи с Европейския парламент атмосферата беше положителна. Считам конструктивното сътрудничество за единствения начин, по който можем да постигнем стабилен бюджет. Алгирдас Шемета: Г-н председател, за мен е огромно удоволствие, че имам възможност да говоря пред Вас тази сутрин. Зная, че първите етапи на бюджетната процедура, по-конкретно помирителната процедура от юли, преминаха при положителна атмосфера и се надявам, че можем да укрепим това сътрудничество през следващите седмици. Все още ни предстои работа във връзка с процедурите за бюджета на ЕС за 2010 г. и има други важни въпроси, по които трябва да постигнем съгласие, като например втората фаза на Европейския план за икономическо възстановяване. Ето защо е от съществено значение и трите институции да работят в тясно сътрудничество. С оглед на реалната ситуация след първото четене от Съвета и създаването на проектобюджет за 2010 г., Комисията признава, че предложените от Съвета съкращения са далеч по-малки в сравнение с предходни години. Въпреки това има някои конкретни опасения, които бих желал да подчертая. Комисията изразява съжаление, че Съветът ще съкрати 1,8 млрд. евро от бюджетните кредити за плащания. Процентът на тези съкращения при функции 1А и 4 е значително по-голям, а това означава, че е изпратен негативен сигнал към приоритетни области като растеж и заетост и международната роля на ЕС, и не на последно място по отношение на предприсъединителната помощ. Предложените съкращения на разходите за административна подкрепа, на средствата за административна помощ за научноизследователска дейност и за агенциите са прекалено големи. Вместо да се вземе предвид специфичната за всяка агенция ситуация, съкращенията, с някои изключения, са общовалидни, независимо от етапа на развитие или от задачите на съответната агенция. Съкращаването на разходите за административна подкрепа ще затрудни изпълнението на програмите, по-конкретно в областта на научноизследователската дейност, както и на външните дейности. Надявам се, че при подготовката си за разглеждане на бюджета на първо четене Парламентът ще потърси начин да промени тази ситуация. Макар да е жалко, че функции 1Б и 2 също се съкращават, предложената от Съвета декларация относно плащанията и втората възможност за преразглеждане на нуждите на селското стопанство в предстоящото писмо за изменение, което Комисията ще представи в края на октомври, ми вдъхват известно спокойствие. Както беше обявено, Комисията вече представи на бюджетния орган писмо за изменение с цел актуализиране на нуждите на функция 4. Основните елементи включват: допълнителни 95 млн. евро за поети задължения и 60 млн. евро за бюджетни кредити за плащания за подкрепа на палестинските органи и за усилията за възстановяване в Газа; необходимостта да се разгледа изготвянето на съпътстващи мерки в сектора на бананите с оглед на евентуалното търговско споразумение, което ще засегне преференциалния режим на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) - доставчици на банани. Има също и допълнителни 50 млн. евро бюджетни кредити за поети задължения и 20 млн. евро за бюджетни кредити за плащания за подпомагане на развиващите се страни за справяне с изменението на климата. Последното би следвало да допринесе за успешното приключване на Конференцията за изменението на климата, която ще се проведе през декември в Копенхаген. Относно функция 5 (администрация) Комисията беше изключително скромна в исканията си, заложени в предварителния й проектобюджет, като предложи увеличаване на административните разходи на Комисията само с 0,9% в сравнение с 2009 г. Макар тази точка да беше одобрена от председателството, за съжаление Съветът съкрати допълнително административния бюджет на Комисията. В заключение, изразявам надежда, че Европейският парламент ще възстанови сумите за бюджетни кредити, съкратени от Съвета, и съм убеден, че продължаващите преговори между трите институции ще бъдат конструктивни и че резултатът от бюджетната процедура ще бъде успешен. Председател: Благодаря Ви, г-н Шемета, че представихте позицията на Комисията и че се вместихте във времето, което е много важно. Бих искал да кажа, че това е първоначално обсъждане. Сега ще обсъдим този въпрос с комисията по бюджети и с други комисии, а основното обсъждане ще се проведе след няколко седмици. László Surján: Ще говоря на родния си език, защото си мечтая за Европа, в която този акт е естествено право не само във всеки парламент, но и в други области на обществения живот. В тази Европа няма закон, който да забранява използването на родния език, дори и в Словакия. Очаквах също, че настоящата финансова криза не само ще доведе до намаляване на производството и нарастване на безработицата, но и че ще ни даде възможност да подобрим бюджета на Европейския съюз чрез мерки за реформa. Парламентът вече изрази становището си през февруари. Фактът, че Европейската комисия и Съветът изразиха съгласие с него беше обнадеждаващ. Въз основа на това, което зная относно проектобюджета, със съжаление трябва да кажа, че опитът красивите слова да се преведат на езика на числата не беше напълно успешен. Време е приемем факта, че никой не е доволен от бюджета на Европейския съюз. Приходната част на бюджета представлява сериозна тежест за държавите-членки, но разполагаемата сума не е достатъчна, за да постигнат целите си. Далеч сме от постигане на пълна заетост и на общество, основано на знанието. Изразходваме големи суми за селско стопанство, но млекопроизводителите например са засегнати от неуправляема криза. Най-голямото перо от страна на разходите е политиката на сближаване, но вместо да намалява, разривът между регионите се задълбочава. Родените и получили квалификацията си в Европа изследователи работят извън Европейския съюз. Ето защо изоставаме и когато става дума за иновации. Надявахме се, че кризата ще ни предостави възможност да се реорганизираме и да подготвим един по-успешен и по-осезаем за гражданите бюджет на ЕС. Надявахме се също не само да усвояваме бюджета в съответствие с правилата и без каквато и да е корупция, но и да разгледаме разходите и да преосмислим кои програми наистина правят парите ни стойностни и допринасят за успешното им използване. Какво можем да направим сега? Парламентът ще се опита да оформи бюджета така, че посланието му да бъде по-ясно за гражданите на Европейския съюз. Искаме да увеличим позициите, които спомагат за справяне с кризата. Предвид това, внасяме за разглеждане становищата си относно изпълнението на плана за икономическо стимулиране. Искаме да обсъдим и предизвикателствата, пред които ни изправя изменението на климата. Искаме да се справим ефективно с финансовата криза не само като използваме няколко милиарда евро, предвидени в посветения на тази цел план, но и чрез всяка позиция в бюджета, така че европейците да осъзнаят, че Европейският съюз не е ненужен разход, а ефективен инструмент за решаване на проблемите им. Мога единствено да призова колегите си от Парламента, Съвета и Комисията да подкрепят тази позиция. Vladimír Maňka: Г-н председател, г-н държавен секретар, г-н член на Комисията, със сигурност можем да се съгласим, че при изготвяне на бюджета на Европейския парламент трябва се концентрираме върху една основна мисия и тя е законотворчеството. Въпросите, които не са свързани с него, трябва да бъдат изключени от бюджета, доколкото това е възможно. Ще обсъдим окончателния вариант на бюджета днес при арбитражен процес, в който ще участват председателството на Европейския парламент и комисията по бюджети. Тук бих искал да изкажа благодарност към представителите на политическите групи. На проведената вчера среща на комисията по бюджети те подкрепиха предложенията за съкращаване на бюджета и за мерки, които да доведат до по-добро усвояване на финансовите ресурси. Постоянно сме изправени пред редица недостатъци, които ни пречат да използваме средствата по възможно най-ефективен начин. Пример за това е охраната на сградите, в които провеждаме разискванията днес. Както знаете, прекарваме четири дни месечно в Страсбург. Въпреки това доскоро и на двата входа бяха разположени охранители по 365 дни в годината. Новият Генерален секретар на Европейския парламент и неговите колеги откриха този факт и предприеха мерки, които ще доведат до спестявания в размер на над 2 млн. евро годишно. Друг пример са докладите на Сметната палата за извършваните преводи. Недостатъчно доброто планиране и недостатъчната комуникация или липсата на такава относно наличността на ресурсите за извършване на преводи пречи на ефективното им използване. Организацията, която трябва да предоставя преводачески услуги, често ги възлага автоматично на външни преводачи, без дори да е проверила дали тя самата има свободен капацитет за това. Ето защо предлагаме да бъде заделен резерв от 5% от определените за преводи средства в бюджетите на отделните институции. Този резерв ще бъде освободен, когато ни покажат, че са се опитали да използват максимално ефективно наличните в организацията ресурси. Само в областта на преводите можем да спестяваме около 11 млн. евро годишно. Съществуват много подобни примери. Повечето от тях имат общ знаменател: почти не използваме независими проучвания за усвояването на ресурсите и организирането на работния процес. Считам, че показаната вчера при обсъжданията на комисията по бюджети политическа воля от страна на представителите на различните политически групи ще даде резултати. Разходите за закупуване, издръжка и наем на сградите формират една от основните позиции от административните разходи на институциите на ЕС. В миналото имаше различни случаи, при които институциите са закупили или наели недвижимо имущество, използвайки не особено ефективни методи за това. Според Сметната палата институциите не си сътрудничат в тези области или дори не успяват да направят оценка на собствената си политика. Ето защо поискахме от администрацията на Европейския парламент да изготви средносрочен стратегически документ за сградите. Искахме да приемем разумно решение по проблема на първо четене. Необходимо е да се изготви обща политика за сградите не само в Европейския парламент, но и в рамките на всички институции, както и да се гарантира по-добро сътрудничество в тази област. Г-н държавен секретар, изразявам задоволството си от факта, че подобно на нас Съветът е приел това като приоритетна цел и искам да изкажа благодарността си. Alain Lamassoure: Г-н председател, позволете ми преди всичко да поздравя г-н Шeмета за полученото вчера одобрение на назначението му като член на Комисията, отговарящ за бюджета. Убедени сме, че ще се радваме на същите взаимоотношения с него като тези, установени с предшественика му, и му желаем политическа кариера поне толкова успешна, колкото тази на г-жа Грибаускайте. Г-н председател, преминаваме през период на световна криза, на подготовка за значими дипломатически събития и на институционална несигурност в рамките на самия Европейски съюз. В такива времена комисията по бюджети се стреми към отношения на сътрудничество. Както спомена нашият докладчик, изразяваме съжаление за направените от Съвета съкращения в предложенията на Комисията, но в същото време разбираме, че състоянието на публичните финанси на държавите-членки не им дава по-големи възможности тази година. Както беше споменато, за бюджет 2010 сме длъжни да постигнем резултати: а именно да балансираме финансирането в раздела за 2010 г. от плана за възстановяване. Знаем, че ще се наложат преразпределения, но те не трябва да се съсредоточават върху други политически приоритети, договорени по-рано от Парламента и от Съвета. След 2010 г. Парламентът се надява да заработи съвместно с Комисията, Съвета, шведското председателство и след това с предстоящото испанско председателство по три важни за бъдещето въпроса. Разбира се, ако нещата в Ирландия се развият както се надяваме, първият въпрос ще бъде прилагането на процедура, график и модели на работа, изисквани във връзка с прилагането на Договора от Лисабон. Вторият въпрос ще бъде средносрочният преглед на финансовите перспективи. Времето от съвместното решение за многогодишната финансова рамка, взето през май 2006 г., досега бе време на финансова криза, на изключително силен натиск върху цените на енергоносителите, суровините и дори хранителните продукти, а също и на преговорите във връзка с изменението на климата. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това беше и времето на неуспеха на Лисабонската стратегия, което ясно се вижда днес. Ето защо това, от което се нуждаем, е задълбочен преглед на многогодишните ни насоки. Това ще бъде първата задача на новата Комисия. Накрая, третият и последен въпрос ще бъде реформата във връзка с ресурсите, формиращи европейския бюджет. Преди началото на кризата знаехме, че нито една държава-членка не желаеше да плаща за допълнителните разходи на Европа. От началото на кризата нито една държава-членка не може да плаща за тези разходи. Финансовият ни принос за икономическото възстановяване ще бъде едва 0,03% от БВП на Европейския съюз. Напълно съзнаваме изключителната сложност на този въпрос, но Европейският парламент започна да работи по него преди четири години съвместно с националните парламенти и възнамерява да си осигури възможност, при която да предложи някои области на работа, за да може да започне обсъждане през следващата година. Ханс Линдблад: Г-н председател, разбираме както от Комисията, така и от Европейския парламент, че през есента ще трябва да решим няколко трудни въпроса. Надявам се, че ще има и някои лесни за решаване. Един от най-трудните въпроси ще бъде планът за възстановяване и неговото финансиране. Същевременно аз искрено се надявам, че ще успеем. Знам, че ще успеем. Няма алтернатива. Друг въпрос, пред който сме изправени както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, е, разбира се, свързан с климата и финансирането на политиката по отношение на климата. Накрая, искам да използвам възможността да Ви благодаря, че ми позволихте да се изкажа тук днес. Председател: Разискването приключи. Искам да поздравя г-н члена на Комисията за неговото назначение. Г-н член на Комисията, пред членовете на Комисията от Литва стоят огромни възможности за професионално развитие. Желаем Ви много успехи както в Комисията, така и в бъдеще. Вашият предшественик днес е държавен глава на Литва.

bg

Състав на Парламента: вж. протоколи

bg

11. Многостранно споразумение за създаване на общо европейско авиационно пространство (вот) - Proposition de résolution

bg

Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола

bg

Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

bg

6. Доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа (

bg

Откриване на заседанието

bg

Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

bg

1. Представяне на колегията на членовете на Европейската комисия (

bg

Разисквания по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (разискване)

bg