Datasets:

recursal
/

Europarl-Conversation

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Split (1)

final · 187k rows

text stringlengths 0 846k	lang stringclasses 21 values
7. Отбелязване на гладомора, изкуствено предизвикания глад в Украйна (1932-1933 г.) (	bg
Действия, предприети вследствие позиции и резолюции на Парламента: вж. протоколи	bg
Време за гласуване President: The next item is the vote. (For the results and other details on the vote: see Minutes.)	bg
Внесени документи: вж. протокола	bg
1. Иран: случаят на Роксана Сабери Председател: Следващата точка е разискване по шест предложения за резолюции относно Иран: случаят на Роксана Сабери. Tunne Kelam: Г-жо председател, Иран е печално известен с историята си в областта на правата на човека, както беше отбелязано и вчера по време на разискването относно състоянието на правата на човека по света. Днес разглеждаме случая на Роксана Сабери, журналистка, чийто процес беше само преди три седмици; тя беше осъдена на осем години затвор за шпионаж. Истината е, че г-жа Сабери не е имала възможност да се свърже с адвоката си в продължение на повече от месец. Не е имало възможност за справедлив или прозрачен процес, защото делото се е гледало при закрити врата. Тя е провеждала гладна стачка поне две седмици. Вярно е, че я е прекратила, но здравето й е много влошено. Затова ние днес сме тук, за да отправим послание до иранските власти, че открито не одобряваме присъдата, произнесена от иранския революционен съд на 18 април 2009 г., и настояваме г-жа Сабери да бъде незабавно и безусловно освободена на основание на това, че делото се е гледало при закрити врата, без истински съдебен процес. Искам да добавя, че Иран е печално известен със своите масови, систематични публични екзекуции чрез пребиване с камъни или чрез обесване, включително на ненавършили пълнолетие нарушители. Това също е част от нашето послание. Erik Meijer: Две минути и половина, г-жо председател. През последните пет години проведохме много разисквания относно Иран. Моята група симпатизираше на революцията в края на 70-те години на XX век - не поради някакъв афинитет към религиозните екстремисти по онова време, а защото предишното правителство, ръководено от фамилията Pahlevi, не представляваше народа. Това правителство можеше да съществува единствено благодарение на тесните си връзки със Съединените американски щати и Европа. Тъй като предишното правителство, ръководено от министър-председателя Мосадек и ползващо се с по-широка подкрепа, беше премахнато в резултат на външен натиск, широките кръгове от населението, които се противопоставяха на правителството, придобиха крайно антизападно отношение. Западът не се възприема като съюзник в борбата за демокрация, а като колониален потисник. В наши дни вече няма никакво съмнение, че властта е попаднала в ръцете на групи, които не само търсят конфликт със Съединените американски щати и Израел, но са и крайно консервативни, нетолерантни и недемократични. Те потискат собствените си граждани, поставили са съдебната власт и армията в здравата хватка на религиозните фанатици и пречат на избирателите да гласуват за хора с по-умерени виждания. Правата на жените и правата на етническите и религиозни малцинства са изтикани настрана, а смъртните наказания често се изпълняват публично, по възможно най-жесток начин, като средство за потискане на неконформистко поведение. Нещо повече, действията на опозицията в Иран могат да доведат до арести. Членовете на опозицията, които са избягали в чужбина, са преследвани и дискредитирани от правителствата, медиите и общественото мнение на държавите, в които живеят сега. Това може да се види от опитите им да поставят опозицията в изгнание в списък на терористични организации, както и от опитите им да закрият бежанския лагер Ашраф в Ирак. Съвсем правилно Парламентът неотдавна се противопостави на тези две практики. (Председателят отнема думата на оратора) Paulo Casaca: Г-жо председател, Първи май, който е празничен ден за нас на Запад, за съжаление продължава да бъде ден на борба в Иран. Тази година той е белязан не само с обичайните брутални репресии срещу демонстрациите на иранските работници, но и с екзекуцията на една млада жена на 17 години, Delara Darabi, която е осъдена за престъпление, макар всичко да сочи, че не е извършила това престъпление. Според Amnesty International в деня преди екзекуцията й тази млада жена е разказала на майка си за плановете си за бъдещето, очаквайки, че широката кампания за освобождаването й ще бъде успешна. Delara Darabi е още една мъченица на религиозния фанатизъм, като толкова много други, чиито екзекуции бяха осъдени в този Парламент. Организациите за правата на човека потвърдиха тази седмица и информацията, публикувана на 1 май от Националния съвет за съпротива на Иран, за пребиването с камъни в затвора Лакан на мъж, обвинен в прелюбодеяние, и обявиха предстоящото пребиване с камъни на друг мъж в провинция Джилан, с което отново опровергаха предполагаемия мораториум на Иран върху тази варварска практика. Както съобщава движението, което се бори за отмяна на смъртното наказание, Tire as Mãos de Caim, Иран е държавата с най-голям брой екзекуции на глава от населението в света. Дори тази сутрин четирима души бяха екзекутирани в затвора Евин, а други осем са били екзекутирани в затвора Тайбад на 2 май. Хвърлянето в затвора на граждани на трети държави, като американката Роксана Сабери, също е обичайна практика за изнудване на други държави за предоставяне на дипломатически отстъпки. В това отношение коментарът на секретаря на Tire as Mãos de Caim, Sergio D'Elia, е изключително уместен и подчертава най-важното: бруталността на режима на моллите е отговорност не само на иранския фундаменталистки режим. Европейските правителства дават съгласието си за това чрез своето мълчание, толерантност и постоянно желание за успокояване, и те се поддават на иранското политическо и търговско изнудване. Режимът в Техеран заплашва мира и сигурността на целия свят и, още по-ясно, на своите граждани, чрез действия, които се практикуват в продължение на десетилетия. Вместо да вземе това предвид, Европа превръща Иран в решение на проблемите в Близкия изток, докато всъщност той е главният проблем. По този последен повод да се изкажа пред Европейския парламент призовавам онези, които ще бъдат тук на следващото заседание, да не изоставят иранците на техните тъмничари и да не изоставят хората в Близкия изток в бездната на религиозния фанатизъм. Marios Matsakis: Г-жо председател, няма да повтарям онова, което вече беше казано относно безмилостния ирански теократичен режим. Съгласен съм с тези позиции, но искам да подходя към темата от ъгъл, подобен на този, използван от моя колега г-н Mayer, който току-що си тръгна. Иран, държава с хилядолетна цивилизация и култура, днес е в жалко състояние, що се отнася до демокрацията, гражданските права и правосъдието. Някои от нашите държави от Запада не са съвсем без вина за това положение. Да не забравяме, че правителства като тези на САЩ и Великобритания в продължение на години подкрепяха, въоръжаваха и поддържаха на власт добре известната чудовищна диктатура на шаха на Иран. Беше неизбежно, когато шахът беше накрая свален от народно въстание, ислямските екстремисти да намерят благодатна почва за завземане на властта и да култивират чувство на омраза към Запада. След това дойде изключително агресивното поведение на поредица администрации на САЩ и позицията на драстични санкции, които само причиниха още повече страдания на обикновените хора в Иран и задълбочиха още повече враждебните чувства към Запада. Да се надяваме, че новият президент на САЩ, Барак Обама, който даде знак, че предпочита да се бори с разум, вместо с юмруци, както неуспешно правеше предишният президент, Джордж Буш, ще вдъхне надежда за увеличаване на симпатиите на иранския народ и подобряване на отношенията със Запада. Един такъв подход ще помогне на обикновените граждани на Иран да разберат, че Западът иска да бъде техен приятел, а не техен враг, и евентуално народът на Иран сам да свали ислямския фундаменталистки режим, който така недемократично контролира живота му и му причинява толкова много страдания, както в случая, който е в центъра на нашето разискване днес. Ewa Tomaszewska: Г-жо председател, Роксана Сабери е 32-годишна журналистка с двойно американско и иранско гражданство, завършила няколко университета в Съединените щати, Обединеното кралство и Иран. Тя работеше като журналистка в Иран и продължи да работи след изтичането на акредитацията й, и беше арестувана и осъдена на осем години затвор по фалшиво обвинение в шпионаж в полза на Съединените щати. В знак на протест срещу фалшивите обвинения и липсата на справедлив процес тя обяви гладна стачка. Отслабнала е много. Започна да пие подсладена вода под медицинско наблюдение и вече е прекратила гладната стачка, а сега очаква обжалването. Здравето и животът й още са в опасност. Иран е добре известен с драконовските наказания, а също така и с извършването на екзекуции публично, включително и на ненавършили пълнолетие лица. Ние призоваваме за освобождаването на г-жа Сабери. Призоваваме за справедлив процес. Считам, че международната общност трябва да окаже натиск върху Иран, за да бъдат прекратени тези драконовски практики. Laima Liucija Andrikienė: Говорим за Роксана Сабери, американска журналистка от ирански произход, която работи за радио ABC, BBC и южноафриканска телевизия. Обвинена в шпионаж, осъдена на осем години и хвърлена в затвора, тя обявява гладна стачка. На 1 май, много отслабнала, тя е прехвърлена в болницата на затвора. Знаем, че в продължение на пет седмици й е отказван достъп до адвокат. Процесът й не е бил нито справедлив, нито прозрачен. Вчера BBC обяви, че следващата седмица, на 12 май, Апелативният съд ще изслуша обжалването на Роксана Сабери, но това отново ще стане на закрито заседание. Ние осъждаме неоснователното решение на иранския революционен съд относно Роксана Сабери. Освен това считам, че е много важно отново да бъдат приканени иранските държавни институции да съблюдават разпоредбите на всички международни документи за правата на човека, ратифицирани от Иран, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Всеобщата декларация за правата на човека, които гарантират правото на справедлив процес. Justas Vincas Paleckis: В последния ден на настоящия законодателен мандат, такъв хубав пролетен ден, би било хубаво да се надяваме, че тази тема - нарушенията на правата на човека, един ден вече няма да присъства в дневния ред на Парламента и че вече няма да е необходимо да я обсъждаме в тази красива зала. Тъжно е, обаче, че това е само една илюзия и днес, както винаги, нашият дневен ред е претоварен и дори не включва всички болезнени случаи от различни страни по света. Ние не за пръв път обсъждаме Иран по време на тази пленарна сесия. Този път сме загрижени за незаконното лишаване от свобода на Роксана Сабери. Тя е арестувана първо за привидно дребно нарушение - купуване на вино - макар че в Иран това е правонарушение. След това обаче, следва обвинение, че работи като журналистка без официална акредитация, което по-късно се превръща в обвинение, че шпионира за САЩ. Иранското правителство организира еднодневен процес при закрити врата без свидетели или конкретни, публично обявени обвинения. Това не е първия път, когато иранското правителство погазва правата на човека, затваря хора незаконно и издава присъди, които противоречат на международните стандарти. Екзекуцията на Delara Darabi, задържането на журналистката Maryam Malek и защитниците на правата на работниците - това са само няколко примера. Трябва да признаем, че иранските фундаменталисти продължават да организират политически процеси в опит да сплашат още повече свободомислещите. Със съжаление трябва да отбележим, че Иран продължава своята политика на самоизолация по такъв начин и не успява да използва инициативите на международната общност и новата администрация на САЩ за нормализиране на отношенията. Винаги съм казвал, че диалогът и взаимното разбирателство са по-добри от конфронтацията, но този път предлагам да реагираме по строг, твърд начин спрямо този случай и да изискаме съдът на иранския режим да спазва всички международни стандарти. Struan Stevenson: (EN) Г-жо председател, хвърлянето в затвора на журналистката Роксана Сабери по измислени обвинения в шпионаж е срамно и още едно отвратително престъпление в дългия списък на престъпни злоупотреби от страна на фашисткия режим в Техеран. Миналия петък, както ни разказа Paulo Casaca, екзекуторите на режима са извели от килията й 23-годишно момиче и са я повели към бесилката, без преди това да й позволят достъп до родителите й. Обесили са Dilara Darabi за престъпление, което тя отрича да е извършила, когато е била на 17 години. Ето това се нарича правосъдие в Иран. Средновековните мъчения и екзекуции на жени, включително бременни, и на деца е нещо обичайно. Нарушаването на правата на човека е ежедневие, и въпреки това има хора в този Парламент, които поддържат този корумпиран и зъл режим: точно като онези европейски дружества, които продължават да осъществяват дейност с Иран, очите и ушите им са затворени за виковете на потиснатите. Позор за тях и за бруталните молли. Те трябва да помнят уроците на историята: всеки фашистки режим е обречен на провал; свободата и справедливостта винаги ще възтържествуват над злото. Erik Meijer: (NL) Г-жо председател, първоначалното ми време за изказване беше несправедливо прекъснато, когато се изчерпаха позволените две минути и половина, но заключението на моя аргумент беше, че не можете да създадете промяна чрез външна намеса или други форми на военно насилие. Именно този подход в миналото доведе до раждането на сегашния режим. Ако заплашите Иран с външна намеса, много хора в Иран, които мразят сегашното правителство, всъщност ще се втурнат да го защитават, за да защитят родината си. Но не бива да отиваме и в другата крайност. Погрешно е да се търси сътрудничество с този режим с убеждението, че сегашната групировка ще остане постоянно на власт или че подкрепянето на стабилността в тази държава ще бъде от полза за енергийните доставки за Европа. Последователната защита на правата на човека и предоставянето на подкрепа за демократичната опозиция са единствените начини за постигане на подобрения. Това ще включва и подобрения, които ще са от полза за жертвата, предмет на настоящото разискване. Christopher Beazley: (EN) Г-жо председател, искам да подкрепя моя колега Struan Stevenson - въпреки че е шотландец. Персия, както всички знаем, е била една от великите цивилизации на нашия континент, както и в света. Има много иранци, които са порядъчни и добри хора. Struan говореше със сърцето си и е прав. Никой, който убива жени и деца, не живее дълго, за да се хвали с това. Какво ще правим? Ние сме просто членове на Европейския парламент. Ние можем само да крещим от гняв срещу тази форма на бруталност, на безчовечие. Единственото ми заключение е, че трябва да подкрепяме тези демократични, цивилизовани иранци и да работим с тях, за да осигурим порядъчно, хуманно, цивилизовано правителство за добрите хора на Иран, и да оставим убийците да бъдат осъдени. Леонард Орбан: Г-жо председател, Комисията следи отблизо случая на г-жа Роксана Сабери, включително подготовката на процеса за обжалване, който ще започне в началото на следващата седмица. Комисията е загрижена за здравето на г-жа Сабери, отслабено от гладната стачка, която според баща й тя е започнала, след като е била осъдена миналия месец от революционния съд на Техеран на осем години лишаване от свобода по твърдения за шпионаж. Комисията счита, че процесът срещу г-жа Сабери, проведен при закрити врата, не отговаря на минималните стандарти за справедлив и прозрачен процес. Комисията изцяло подкрепя декларацията на чешкото председателство на Съвета относно случая на г-жа Сабери, издадена на 22 април 2009 г. Надяваме се, че иранското правосъдие ще осигури справедлив и прозрачен апелативен процес без забавяне, с всички гаранции, предвидени от иранското законодателство. Комисията е дълбоко загрижена от непрестанното влошаване на положението с правата на човека и основните свободи в Иран. Неотдавнашната екзекуция на г-жа Delara Darabi, обесена на 1 май за престъпление, което се твърди, че е извършила, когато е била непълнолетна, е още едно потвърждение на това печално положение. В този случай ЕС публикува декларация, с която осъжда категорично екзекуцията. Комисията многократно е настоявала, и ще продължава да настоява, иранските власти да спазват международните си ангажименти по отношение на правата на човека, включително по отношение на Международния пакт за граждански и политически права и Всеобщата декларация за правата на човека. Подобряването на положението с правата на човека в Иран е от съществено значение за Комисията с оглед улесняване на политическия диалог и сътрудничеството с Иран в близко бъдеще. Председател: Разискването приключи. Гласуването ще се проведе в края на разискването. Писмени изявления (член 142) Glyn Ford : Осъждането на Роксана Сабери на 18 април 2009 г. за "шпионаж" беше извършено, без тя да има достъп до адвокат и въз основа на процес, който не беше нито справедлив, нито прозрачен. Аз не съм наивен. САЩ се занимават с шпионаж, но ако Роксана Сабери беше шпионка, със своите действия иранските власти не направиха нищо, за да убедят някого в това. Предубедеността и манипулирането на процеса и обвиняемата бяха пародия на всякакво чувство за справедливост. Мога само да приветствам настояването в резолюцията Роксана Сабери да бъде освободена незабавно на основание на това, че процесът е проведен при закрити врата, без надлежна съдебна процедура и при пълно неспазване на международните норми.	bg
Отпаднали писмени декларации: вж. протокола	bg
11. Осигуряване на достоен труд за всички (вот) - Report: Panayotopoulos-Cassiotou President: That concludes the vote.	bg
Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола	bg
Колективно представяне на състава на Комисията и изявление относно Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията (разискване) Председател: Бих искал да приветствам с добре дошли на нашето заседание председателя на Европейската комисия, г-н Барозу, и предложените за членове на Комисията. Добре дошли на всички. Добре дошли на нашите гости. Предстоят ни едни от най-важните решения за този парламентарен мандат. Защото на нас гражданите на Европа са поверили задачата да изберем най-добрата Европейска комисия. Завършихме изслушванията, получени са 26 препоръчителни писма. За пръв път в историята избираме Европейската комисия като равнопоставен съзаконодател. Това ни поставя задължението да работим в изключително тясно сътрудничество с Европейската комисия. Ние представляваме две институции на Европейския съюз. Във връзка с това сключихме, неокончателно, ново Рамково споразумение и днес ще го одобрим. Ще гласуваме това споразумение в 12,00 ч. Гласуването ще се проведе в 12,00 ч. Преди това може би ще има кратка почивка, ако приключим рано с обсъждането. Искаме Съюзът да бъде представляван от институции, които са по-динамични, и затова споразумението е толкова важно за нас. Имаме и добрия опит от последните месеци. Часът за пряко обсъждане с председателя на Европейската комисия, тук в пленарната зала, има голям успех. Ще имаме подобен контакт с членовете на Комисията, със заместник-председателите на Европейската комисия и така ще имаме час за въпроси и отговори, който ще ни помогне да разберем работата на Комисията. В нашето ново Рамково споразумение има и много решения, с които не разполагахме преди. В своята работа Европейската комисия и Европейският парламент трябва също така да вземат предвид мненията на националните парламенти, които представляват принципа на субсидиарност в Европейския съюз. Сигурен съм, че това е не само началото на ново десетилетие, но и на нов начин на работа в Европейския съюз. Всички вярваме в това. Тридесет години след първите преки избори за Европейски парламент ние сме изправени пред още една голяма промяна. Това е нова ера в работата на Европейския парламент - европейска институция. В началото на обсъждането бих искал да дам думата на г-н Барозу. Жозе Мануел Барозу: Г-н председател, госпожи и господа, Комисията допринася за общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи в тази насока. Тя следи за прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези Договори. Тя съблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз. Тя изпълнява бюджета и управлява програмите. Тя осъществява функции по координиране, изпълнение и управление съобразно условията, предвидени в Договорите. С изключение на общата външна политика и политика на сигурност и на другите предвидени в Договорите случаи, тя осигурява външното представителство на Съюза. Тя поема инициативите за годишното и многогодишното планиране в рамките на Съюза с цел постигане на междуинституционални споразумения. Госпожи и господа, както знаете, това е текста на член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, или Договора от Лисабон. Прочетох го целия, защото той показва значението на Комисията, когато става въпрос за изпълнение на европейския проект, Комисия, която съгласно същия член е колективно отговорна пред вашия Парламент. И така, днес виждаме европейската демокрация в действие. Днес от вашия Парламент, съставен от представители, избрани пряко от европейската общественост, се иска да се произнесе за новия състав на Комисията. И тъй като допълва вота за председател на Комисията, проведен на 16 септември 2009 г., този вот е важна част от демократичната легитимност на Комисията, а оттук и на европейския проект като цяло. Екипът, който стои днес пред вас, е готов да се заеме с предизвикателствата, които му предстоят. Той съчетава опит и нови идеи; отразява широката гама подходи и чувствителности, които правят Европа такава чудесна земя на идеи. Това е екип, за който можете да гласувате с увереност, екип, който заслужава вашата подкрепа. И после? После какво? Ще се върнат ли нещата към предишното състояние? Не, отказвам да повярвам - и нашите съграждани няма да го разберат - че след толкова години на институционален дебат в общи линии ще продължим както преди. Наистина живеем в изключителни времена. Предизвикателствата, които икономическата и финансовата криза, изменението на климата и енергийната сигурност - да посочим само някои - изправят пред нас, са просто твърде големи, за да не променим подхода си. (EN) Време е за смелост. Време е да покажем на нашите граждани, че ни е грижа, и че влизането в сила на Договора от Лисабон ще е от истинско значение за способността ни да служим на техните интереси. Считам, че нашата икономическо и социално положение изисква радикална промяна спрямо статуквото и новият договор позволява това. Задачата ни е да използваме новата механика, за да въведем нова динамика. Затова нека изоставим интелектуалната привлекателност на песимизма и постоянното злепоставяне на Европейския съюз, които толкова вредят на авторитета на Европа. Нека изместим обсъждането от приноса на институциите към въздействието на политиката. За да успее, Европа се нуждае от политики, съсредоточени върху резултатите, по-добри структури на управлението и увереност в собствената ни способност да решаваме проблемите, с които се сблъскваме. Нашата обща валута, еврото, ще продължи да бъде основен инструмент за нашето развитие, а онези, които мислят, че може да бъде поставено под въпрос, трябва да разберат, че ще се придържаме към нашия курс. Европейският съюз разполага с необходимата рамка, за да се справи с всички предизвикателства, които могат да се появят в това отношение. Можем да започнем, като си зададем въпроса: значима ли е позицията на Европейския съюз в света? И отговорът е "да". Но дали значението на Европейския съюз е такова, каквото би трябвало да бъде? Отговорът е "още не". Европа е от значение, когато говорим със силен и единен глас, когато европейският интерес е ясно определен и енергично защитаван: в търговията например и в политиката в областта на конкуренцията. Успехът не е толкова голям, когато действаме съобразно ограничени национални интереси, некоординирано или в области, в които колективно Европейският съюз не може да защити и подкрепи своя колективен интерес. Затова, накратко, трябва да се запитаме: правим ли всичко, което можем, за да определим и защитим европейския интерес - интерес, който съставлява повече от сбора на неговите части? Честно казано, считам, че трябва да направим повече. Трябва да организираме работата си в една цялостна, по-дългосрочна визия за това, къде искаме да бъде Европейския съюз. Това ще гарантира съгласуваност и ще даде усещане за посока, която участниците в цяла Европа могат да приемат и подкрепят. Политическите насоки, които представих пред Парламента, са отправната точка за визията за "Европа 2020". Те са плод на нашия опит през последните пет години. И не последно място, те са плод на интензивните обсъждания с Парламента. Благодарение на вашата силна подкрепа за тези насоки аз ги считам за полезна отправна точка за нас. Широките приоритети са ясни: успешно излизане от кризата; водеща роля в действията във връзка с климата и енергийната ефективност; подсилване на нови източници за растеж и социално сближаване с оглед обновяване на нашата пазарна икономика; развитие на Европа на хората със свобода и сигурност и откриване на нова ера за глобална Европа. Аз вярвам в Европа, която е открита и щедра, Европа, която специално се е посветила на Целите на хилядолетието за развитие. Вярвам в Европа, която показва солидарност с другите, както показахме неотдавна в Хаити, където допринесохме по един значим начин с неотложна помощ, и ще допринесем и със значителна помощ за възстановяване. Но можем да постигнем повече с по-добра координация на европейско равнище и аз ще направя предложения в този смисъл, като проуча новите възможности, предлагани от договора; също така, Европейската служба за външна дейност ще бъде много важен инструмент, за да направим нашата външна политика по-съгласувана и ефективна. Мога да ви обещая, че ако този състав на Комисията получи вашата подкрепа, ще се заловим незабавно за работа и ще превърнем политическите насоки в амбициозна работна програма - работна програма, която искам да обсъдя с вас. Нашата визия за "Европа 2020" е както стратегия за структурна и цялостна реформа, така и стратегия за излизане и възстановяване от кризата. Затова ще се постараем да заложим краткосрочни мерки, за да дадем възможност на Европа да заработи отново по дългосрочните ни цели, насърчаване на заетостта чрез устойчив растеж. През следващите пет години ще превръщаме нашата визия в реалност: ще направим Европа социална и приобщаваща пазарна икономика с ефективно използване на ресурси - която отразява това, което ни прави специални, европейският начин на живот. Това означава растеж на базата на знания и иновации; повишаване на нашата производителност чрез подобряване на ефективността на научноизследователската и развойна дейност и иновациите; по-добро използване на информационните и комуникационните технологии и създаване на единен цифров пазар; повишаване на резултатите в образованието и насърчаване на уменията. Това означава приобщаващо общество с висока степен на заетост: увеличаване на правата чрез високо равнище на заетостта, използване на гъвкава сигурност, модернизиране на пазарите на труда и социалната закрила, борба с бедността с оглед на изграждане на по-приобщаващо общество. Това означава по-екологосъобразен растеж: изграждане на конкурентна и устойчива икономика, справяне с изменението на климата, ускорено въвеждане на интелигентни мрежи и мрежи с мащаби обхващащи наистина целия ЕС, модернизиране на промишлената база на ЕС и превръщане на Европейския съюз в икономика с ефективно използване на ресурсите. За да постигнем тези цели, трябва да признаем, че взаимозависимостта на нашите икономики изисква по-добра и по-голяма координация. Някои национални политици, нека погледнем реално, не подкрепят по-координирания подход в икономическата политика. Но, ако искаме да преодолеем кризата, да укрепим социалното измерение и да създадем добра основа за силно икономическо бъдеще на Европа в глобализирания свят, ако искаме да укрепим нашата промишлена база и да стартираме нови общи европейски проекти, а не само двустранни, тогава по-силната икономическа координация е единствения път напред. През този мандат трябва да бъдат преодолени други важни предизвикателства. Вече очертахме много амбициозна и перспективна програма в областта на правосъдието и вътрешните работи. Тя включва не само борбата срещу тероризма и престъпността; тя включва и насочване към много важния приоритет за общ подход към миграцията. В тази област показваме на нашите граждани ангажимента си както към свободата, така и към сигурността. По време на този мандат ще се съсредоточим също върху прегледа на бюджета и нови финансови перспективи. Считаме, че следва да се съсредоточим върху качеството на разходите, върху тяхната европейска добавена стойност и ефективност, така че финансовите перспективи да станат инструмент за реализиране на амбициите на Европа: за нашата стратегия за растеж и работни места, а също и за целите на икономическото, социалното и териториалното сближаване. Това може да се осъществи само от силни европейски институции и с решителност за повишаване на нашето ниво на амбиции, за реализиране на промяна. Затова приветстваме факта, че ключова промяна в договора е укрепването на всички европейски институции. Възнамерявам да го използвам, за да увелича приноса, който всички ние можем да дадем за европейския проект, заедно. Сега не е време институциите ни да теглят в различни посоки. Но, разбира се, Комисията винаги ще има особени отношения с Парламента, тъй като според метода на Общността ние сме двете институции с конкретна роля да установяваме, формулираме и превръщаме в реалност европейския интерес. Това ни прави двете най-качествени институции на Общността с особена отговорност да гарантират, че Европейският съюз е нещо повече от сбор от своите части. Именно в този дух предложих в моите политически насоки, представени пред вас, специални взаимоотношения с Парламента. В този дух обсъждахме новото Рамково споразумение, чиито принципи са заложени в резолюцията, представена в Парламента днес. Това Рамково споразумение следва да движи напред нашите общи усилия да дадем истински европейски отговори на въпросите, пред които са изправени европейците днес. Така че освен да актуализира споразумението, за да се отрази Договора от Лисабон, то трябва да определи нови пътища, по които ще можем да направим сътрудничеството ежедневна реалност. То трябва да ни помогне да оформим нова култура на партньорство и цел, да използваме общите си сили, за да предложим истински напредък на европейския проект. Също така, за някои от тези въпроси се подразбира сътрудничество със Съвета. Затова приветствам едно по-широко споразумение, което обединява съзаконодателите, заедно с Комисията, по отношение на набор от принципи за междуинституционално сътрудничество. Казах, че е необходимо да бъдем смели. Казах, че не можем да продължим с работата както обикновено. Очертах много иновации и нашите приоритети за справяне със социалното положение. Убеден съм, че те ще укрепят нашите институции и ще ни помогнат да постигнем целите си, при пълно зачитане на нашите ценности. Защото нека не забравяме, че нашият Съюз е основан на ценности: зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека. Днес се отваря нова глава от нашето европейско приключение. Нека работим заедно, за да бъде то наистина успешно - за всички наши граждани. (Ръкопляскания) Председател: Това беше представянето на състава на Комисията и изявление относно Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия. Представянето беше направено от г-н Барозу. Обсъждат се и двете точки. Гласуването на Рамковото споразумение ще се проведе точно в 12,00 ч., след това ще има прекъсване за почивка до 13,30 ч. и след това ще пристъпим към гласуване на състава на Комисията - това е редът на работа за днес. Бих искал също така да поздравя представителите на Европейския съвет, ротационното председателство и испанското правителство. Приветстваме с добре дошли всички, които са с нас днес и слушат нашия разговор. Добре дошли. Joseph Daul: Г-н председател, г-н Лопес Гаридо, г-н председател на Комисията, госпожи и господа, днес ще вземем нашето решение за назначаването на новата Европейска комисия, важен акт, който потвърждава прерогативите на Парламента и който ще определели начина, по който Съюза ще функционира в продължение на няколко години. Но преди да документираме доверието, което моята група и аз имаме в Комисията "Барозу II", искам да изразя моето мнение за контекста, в който тя ще трябва да работи. По този въпрос трябва да кажа, че хората на Европа още не са убедени, че Договорът от Лисабон работи правилно. Ние очакваме много от този договор и трябва да направим всичко по силите си, за да гаратнираме, че това е нов, положителен етап от европейското приключение. Законодателството обаче не е всичко. Жените и мъжете, които го прилагат, трябва да съответстват на нашите амбиции. Те трябва да гарантират, че статусът на Европа в света отговаря на нейното послание, нейното богатство и успехи. Факт е, че европейската машина очевидно все още се нуждае от някои настройки. И така, сега сме дарени с върховен представител, който е също така заместник-председател на Европейската комисия, и като такъв, е отговорен пред Парламента. Тази основна фигура трябва да бъде гласа на Европа по света. Нейното присъствие и амбиция трябва да въплъщават тези на Съюза, най-голямата икономика в света по отношение на БВП, най-големият пазар на света, най-големият участник в предоставянето на международна помощ. Факт е, че от Хаити до Иран, от Афганистан до Йемен, от Куба до трансатлантическите отношения, на които толкова държим, гласът на Европа досега не отговаря на надеждите ни. Нашата група призовава за драстични действия, за да се гарантира, че ще променим нашия подход и този път ще започнем с перспектива за успех. Като имаме това предвид, г-н Барозу, ние разчитаме също така на Вашия личен ангажимент и на Вашите качества на лидер. Разчитаме също на новия председател на Европейския съвет да въплъщава Съюза на международната сцена, да свиква и председателства срещи на държавните и правителствените ръководители, както и да бъде като еталон. Трябва да му дадем време, за да се прояви, но вече отбелязвам със задоволство, че първите му стъпки са в правилна посока. От Съвета на министрите очаквам тясно сътрудничество на равни начала - наистина на равни начала - с Парламента. Примерът със SWIFT, обаче, ни показва в каква степен трябва да бъде постигнат напредък. Накрая, очаквам от Комисията - и знам, че председателят Барозу споделя тази гледна точка - работни отношения за пример и отношения, основани на доверие. Още повече че Рамковото споразумение, което ще гласуваме по обяд, отразява тази обща воля на нашите две институции. Госпожи и господа, стигнахме до края на едно упражнение, по време на което проучихме подробно членовете на Комисията, и искам да похваля това упражнение по съвременна демокрация, каквото до днес никой друг парламент в Европа не провежда. Независимо от това, все още ни остава много работа, за да се изравним с нивото на нашата задача, която е да преценяваме политици от политическа гледна точка. Трябва да подобрим процедурите си още повече и да ги направим по-актуални и по-съсредоточени върху съдържанието на европейската политика. Госпожи и господа, добре зная, че на този ранен етап от въвеждането на новия договор не всичко може да бъде направено веднага. Трябва обаче да бъдем амбициозни. В този дух подхождаме към разискването, което трябва да доведе до назначаването на новата Комисия: Комисия, която под ръководството на г-н Барозу и с опитни членове е добре подготвена, за да се справи с европейските проблеми; Комисия, с която споделяме както главните политически цели, така и прогнозите за проблемите, които трябва да се решават или решенията, които трябва да се приложат за тези проблеми; Комисия, която отразява резултатите от европейските избори през 2009 г. и в която моето политическо семейство, групата на Европейската народна партия (Християндемократи), е най-влиятелната сила; Комисия, в заключение, чийто основен приоритет е да отговори на очакванията на европейците, засегнати от кризата, европейците, които често страдат и от песимизъм, и които са загрижени за способността на своите лидери да защитават и подкрепят европейския модел в света. Ето защо групата на PPE ще гласува за назначаването на Комисията. (Ръкопляскания) Martin Schulz: Г-н председател, г-н Барозу, госпожи и господа, в хода на изслушванията Комисията създаде в мен впечатлението за абат Жозе Мануел с неговите 26 послушници от ордена на монасите траписти. Това е орден, който е поел обет за мълчание. Като че ли абатът беше казал на своите послушници, че е по-добре не казват нищо, вместо да кажат нещо погрешно. Това беше в ущърб на изслушванията за някои от новите хора. Беше изненадващо да видим някого като Нели Крус, която иначе е толкова красноречива, изведнъж да декламира изтъркани фрази. Други, като Хоакин Алмуния, Мишел Барние, новият член на Комисията Марош Шевчович и дори г-жа Георгиева не поеха обета за мълчание и след като обетът беше отменен, демонстрираха, че ако си така смел, че да влезеш в диалог с Парламента, можеш да привлечеш повече внимание, отколкото ако допуснеш да те манипулират. (Ръкопляскания) Същевременно, г-н Алмуния и г-н Барние разкриха ролите, които възнамеряват да играят в бъдещата Комисия. Беше интересно да се наблюдава разпределението на портфейлите на отделните членове на Комисията, включително и по време на изслушванията. Има толкова много противоречиви назначения, толкова много структури, които правят конфликта на компетентности почти неизбежен и които ще изискват арбитър да решава в крайна сметка в каква посока ще се върви - това беше интересно. От една страна, на членовете на Комисията им е казано "тук ще говоря аз", а от друга "в случай на конфликт на правомощия, накрая ще решавам аз". Определено не искам да правя лоша услуга на римския император, но това, г-н Барозу, изглежда много като че искате да действате според принципа "разделяй и владей". Това обаче е неправилният подход. Трябва да разберете, че всеки, който се опита да превърне състава на Комисията в президентска система, се заема с огромна задача и в крайна сметка трябва да бъде готов да му се каже, че не може повече да прехвърля топката и трябва да поеме отговорността за недостатъците. Комисията е силна, когато действа като колективен орган. Тя е силна, когато не счита себе си за технократски административен лидер, а разбира, че предизвикателствата пред нас изискват транснационални европейски отговори. Въпросът, който повдигнахте в началото на вашето изказване - има ли значение Европейския съюз в света - наистина е на дневен ред. Този въпрос няма да получи отговор, като напасвате всичко според Вашите потребности, а като организирате отговорностите на Вашата Комисия така ефективно, че в сътрудничество с нас, Европейският парламент, Комисията да може да предостави отговорите. Икономическата и финансовата криза, кризата, свързана с околната среда, и социалната криза, пред които е изправен континента, изискват транснационални европейски отговори. Те не изискват ренационализация. Ето защо ни е необходима силна Комисия, която може да намери подкрепа от силно мнозинство в Парламента. Тя обаче не бива да бъде пригодена за Жозе Мануел Дурау Барозу, а трябва вместо това да отразява широката гама от способности, които носят със себе си всички членове на Комисията. (Ръкопляскания) Един отговор на въпроса дали Европейският съюз е от значение в света може да се види в Копенхаген. Ако сме фрагментирани, когато става въпрос за законодателство в областта на околната среда, и ако Европа се стреми към ренационализация, вместо да възприеме амбициозен подход, основан на Съюза, и в други области ще видим това, което видяхме в Копенхаген, а именно, че решенията се вземат от Барак Обама и Ху Дзинтао без участието на Европа. Всеки, който не иска светът да попадне в нов двуполюсен модел, се нуждае от силна и амбициозна Европа. Затова ни е необходима и ефективна Комисия, която ще поеме тази роля. Г-н Барозу, в разискването относно междуинституционалното споразумение Вие направихте две отстъпки, които по мое мнение са от решаващо значение. Оценката на въздействието, и по-специално оценката на социалното въздействие, е важен елемент за нас като социалдемократи и като социалисти и демократи. Комисията трябва да разбере, като тук имам предвид всички отделни членове на Комисията, че това, което накара голяма част от населението на Европа да се отвърне от европейската идея, имаше нещо общо с факта, че хората на Европа имаха чувството, че Комисията се интересува само от пазара, а не от социалната закрила на своите граждани например. Все повече и повече хора имат чувството, че студената технокрация, а не социалното благополучие, е това, което определя действията на Комисията. Ако тази тенденция сега се промени с оценката на социалното въздействие, за която се споразумяваме, значи сме постигнали голям напредък. Това се отнася, впрочем, и за мерките в това междуинституционално споразумение, с които ние сме съгласни, а именно, че бъдещите законодателни резолюции на Европейския парламент ще бъдат превърнати в инициативи на Комисията в рамките на една година. Това също е огромна крачка напред в сътрудничеството между нашите две институции. Трапистки абат, който заедно с Херман Бездържавни, председателят на Европейския съвет, ще представлява Европа пред света - г-н Daul, това няма да е достатъчно. Необходимо ни е ефективно сътрудничество между европейските институции. Г-н Барозу обаче не може да бъде обвиняван за всичко. Има и 27 правителствени ръководители в Европа, които считат, че Комисията е разклонение на тяхната държавна администрация. Отговорът, необходим в този случай, е тясно сътрудничество между Европейския парламент и Комисия, която се чувства задължена да работи за социален и екологичен напредък в Европа. Това ще осигури значимо място за Европейския съюз в света. Ако работим заедно по този въпрос, след като отговорите, г-н Барозу, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите ще обсъди през почивката какво в крайна сметка ще решим да правим. След обсъждането в нашата група и след Вашия отговор, аз ще представя това решение на втория кръг. (Ръкопляскания) Guy Verhofstadt: Г-н председател, от името на моята група имам удоволствието да бъда днес тук и най-после Комисията "Барозу II" да бъде пред нас. Считам, че това е добро развитие, защото слагаме край на нещо, което беше лош период за Европейския съюз. Липсата в продължение на шест месеца на Комисия с реални правомощия е нещо, което не бива да се повтаря в бъдеще, особено в този период на икономическа и финансова криза, в който има важни въпроси като изменението на климата, Копенхаген и т.н. При всички случаи, вярвайте на опита ми когато казвам, че в бъдеще не трябва да има повече периоди, през които Комисията не осигурява реално управление, особено когато те продължават цели шест месеца. Надявам се, че Комисията ще се заеме с работата си колкото е възможно по-бързо, веднага след като гласуваме. От наша страна, г-н Барозу, ние очакваме от вас три неща. Първо, новата Комисия да бъде движещата сила за Европейския съюз; считаме, че през последните пет години това не беше така. Този път искаме Комисия, която ще остави зад гърба си последните пет години и ще стане истинската движеща сила на далеч по-интензивната интеграция на Европейския съюз. Всъщност всичко, което се случи през последните няколко седмици и месеци, показва, че проблематичната позиция на Европа в този многополюсен свят се дължи на липсата на обща перспектива и недостатъчна европейска интеграция - имам предвид Копенхаген и липсата на координация в Хаити. Затова призоваваме за Комисия, която, за разлика от това, което видяхме през последните няколко години, не се стреми винаги да постигне незабавен компромис със Съвета, преди да дойде и да ни го представи, опитвайки се да ни накара да го преглътнем. Нашите очаквания от Комисията са, че ще представя амбициозни проекти пред Съвета - дори и да знаем предварително, че няма да получи 100% подкрепа - и че впоследствие ще се позовава на Европейския парламент, като неин влиятелен съюзник, за да убеди Съвета. (Ръкопляскания) Второто нещо, което очакваме от Комисията, е - ще повторя онова, което г-н Schulz вече каза, но считам, че то е важно - че тя ще работи като Колегия. Важно е да има силен председател на Комисията, но все пак е от съществено значение и доста по-важно да има Колегия, Комисия, която е силна и която демонстрира своята сплотеност. Затова наистина очакваме една такава Комисия, тъй като за пръв път - и Вие потвърдихте това, г-н Барозу - това е Комисия, съставена от трите големи политически семейства в Парламента. Радвам се, че има осем либерали членове на Комисията, които отговарят за някои много важни портфейли. Комисията сега трябва да работи вътрешно като коалиция между тези три движения и тези три политически партии и трябва да се опита да постигне компромиси, подкрепяни от цялата Комисия и от цялата Колегия. Накрая, третият приоритет на тази Комисия, по мое мнение, очевидно е да се бори с икономическата криза, а аз считам, че най-неотложната задача е да бъде представена колкото е възможно по-бързо пред Парламента и Съвета надеждна стратегия за "Европа 2020". Това е най-важната задача. Бъдете амбициозен по тази точка, г-н Барозу. Не слушайте твърде много държавите-членки, по-скоро се вслушвайте в испанското председателство, защото то има някои добри идеи по този въпрос. Елате въоръжен с амбициозни проекти. Не мислете, че слабата координация на националните икономически стратегии е достатъчна. В утрешния свят и в многополюсния свят се нуждаем от нещо много повече от това. Необходимо ни е социално-икономическо управление на Европейския съюз. Не е достатъчно да имаме монетарен стълб като еврозоната; необходим е и икономически, и социален стълб в еврозоната и в Европейския съюз. Това е стратегията, която очакваме от Вас, защото тя ще бъде решаваща за бъдещето на Европа и за бъдещето на нашите съграждани. (Ръкопляскания) Daniel Cohn-Bendit: Г-н председател, госпожи и господа, трябва да призная, че е невероятно. Пред нас стои коалиция от лицемери. Предстои празникът на Свети Валентин и на г-н Барозу му казват: "Обичам те, но не те обичам. Не ти вярвам, но ще гласувам за теб така или иначе". Така че, това наистина е... Да, г-н Schulz, направихте страхотно изказване, като казахте, че ще си помислите, след като всички знаят, че ще гласувате за Комисията. Това наистина е страхотна политическа стратегия! (Ръкопляскания) Искам да кажа нещо... Не знам защо толкава се вълнувате, г-н Schulz! Още не сте председател на Парламента! Успокойте се, приятелю, успокойте се! От своя страна - и времето за изказване на г-н Schulz трябва да бъде съкратено с 30 секунди - аз бих искал да кажа някои много прости неща, само между нас. Имаме някои големи групи, които ще подкрепят Комисията Барозу. Те не се способни да изготвят заедно резолюция, за да обяснят защо подкрепят Комисията. Неспособни! Защо? Защото не подкрепят Комисията - и поне г-н Verhofstadt е ясен, като казва, че подкрепя либералите, другият подкрепя PPE, а третият е за социалистите... (Забележка без микрофон от г-н Verhofstadt: "а вие подкрепяте Зелените") Аз? Не, няма такива. Но, да... както знаете, г-н Verhofstadt, нашата група е единствената, която проявява критично отношение, дори когато е имало представител на Зелените в Комисията. Това не е начинът да се прави политика. Трябва да знаем дали тази Комисия ще има визия, амбиция и решителност. Казаното е вярно. Повечето от номинираните за членове на Комисията - не казвам всички - нямат решителност, визия или амбиция. Но, като се разгледа Комисията като цяло, сборът от минуси е плюс. Това е новата математическа формула на Комисията Барозу. Не, така не става. Затова, г-н Барозу, на мен ми харесва, когато ни четете текста на договора: инициативи, какви инициативи? С каква инициатива излезе Комисията за справяне с кризата в Гърция? Солидарност, къде е тя? В Испания, къде е тя? Не съм я виждал, не съм я чувал. Нека Ви дам един съвет. Един от проблемите на Гърция е нейният бюджет за отбрана. За отбрана отиват 4,3% от БВП на Гърция. Какъв е проблемът? Проблемът е Кипър; отношенията с Турция. Къде е инициативата на Комисията, когато става въпрос за решаване на кипърския въпрос, така че Гърция най-после да бъде освободена от този глупав, идиотски конфликт, който ние, като европейци, трябва да решаваме? Инициативата на Комисията: няма такава! Същото беше отбелязано и по отношение на Хаити. Баронесо Аштън, зная, че не сте пожарникар, акушерка или друга такава личност. Но аз все пак искам да предложите идеи; искам да защитавате нещо. Винаги ни казвате, че е важно да съгласуваме,че Вие ще съгласувате. Не знаем защо е важно, не познаваме йерархията на важните неща, но знаем, че вие считате всичко за важно. Така няма да постигнем напредък. Затова считам, че имаме проблем. Имаме основен проблем, и той е, че ние като Парламент най-после трябва да демонстрираме нашите отношения с Комисията. И, разбира се, ние ще работим с Комисията, разбира се, че ще работим с членовете на Комисията, разбира се - знам - ще има мнозинство. Бих искал обаче веднъж завинаги да спрем всички банални коментари, да спрем всички безсмислени изявления. Искаме политическа Европа. Всеки път, когато се появява възможност за политическа Европа, ние я проваляме! Когато в Копенхаген Европа трябваше да постигне напредък, ние се провалихме! Бих се радвал, ако в някакъв момент г-н Барозу и членовете на Комисията - предишни и бъдещи - ни кажат защо се провалиха, защо Европа не е политическа, защо Европа не е участник на световната сцена. Г-н Ферхойген напуска Комисията. Той беше на второ място в Комисията и казва на Германия и на всички, които искат да чуят, че Европа не беше участник на световната сцена, че Европа не изигра ролята си. Той не казва защо не е изиграл своята роля. Винаги е някой друг и аз бих се радвал, ако поне веднъж в тази Комисия, в това разискване, не чуем повече безсмислените коментари на г-н Schulz, г-н Verhofstadt и г-н Daul, според които най-добре би било да отхвърлим тази Комисия, за да можем заедно, най-после, да се заемем с това, което действително става по света. Това, което действително става по света е, че Европа не може да се справи с икономическата криза, екологичната криза и финансовата криза. Има достатъчно. Има достатъчно такива, които не могат да понасят да бъдат мамени от техните успокоителни думи - вече ни изиграха, казват ни, че са против и накрая се въздържат. Казват, че са против, но ще гласуват "за". Това е недостойно за този Парламент. Нека се събудим, защото Европа има нужда от това! (Ръкопляскания) Jan Zahradil: Госпожи и господа, председателю Барозу, моята група, групата ECR, Ви подкрепи заедно с либералите и Народната партия, в противен случай нямаше да седите тук. Ние Ви подкрепихме, когато другите не го направиха, и ви подкрепихме поради отдавнашната Ви репутация на реформатор. Ще се радваме, ако изцяло оправдаете тази репутация през този мандат. Спомням си, когато през 2005 г. дойдохте с интересна идея за опростяване на европейското законодателство и пробив във вече непроходимия гъсталак на общностното право. Бих искал да се върнете на тази идея, тъй като беше добра. Живеем в периода на Договора от Лисабон, живеем в период, когато приемането на ново законодателство ще бъде дори по-лесно и затова бих Ви помолил да не позволявате европейската икономика да бъде задушена от израстъци на неоправдано и необосновано законодателство, да не допускате победа на модни, политически коректни теми, която може да стане оправдание за допълнителна централизация, допълнителна регулация и допълнителна бюрократизация на Европейския съюз. Ако поемете по този път, можете да разчитате на нас. Ако поемете по пътя на реформата, ако се покажете като истински реформатор, можете да разчитате на нашата подкрепа и сътрудничество. Ако обаче се придържате към старите навици и вървите по равния и утъпкан път, ние си запазваме правото да не сме съгласни с Вас и дори да Ви се противопоставим. Бих искал да се надявам, г-н председател, че ще бъдете много повече от първото, отколкото от последното, и че ще можем да Ви сътрудничим в много по-голяма степен, както и да бъдем от една и съща страна на барикадата, а не от противоположните страни. Желая Ви успех в това отношение. Lothar Bisky: Г-н председател, г-н Барозу, през септември 2009 г. трябваше да Ви кажа, че Вашите политическите насоки следват една провалила се политика на Комисията. Вашите неолиберални насоки не разкриват стратегия за повече социална справедливост, нито осигуряват по-добра защита на Европа срещу кризи. Те не осигуряват основа за работа за успешна борба с бедността и социалното изключване в Европа. Сега ни представяте състава на членовете на Комисията, който най-добре отговаря на Вашата програма. Не можете да очаквате аплодисменти за това от моята група. По време на този нов парламентарен мандат Парламентът вече демонстрира, че приема сериозно демократичния контрол и съвместното определяне и аз силно приветствам това. Имам предвид новото Рамково споразумение между Парламента и Комисията и отхвърлянето на един от кандидатите за членове на Комисията, и се надявам, че утре Парламентът отново ще бъде добросъвестен в отношението си към споразумението за SWIFT. Прозрачността и справедливостта са от жизненоважно значение в споразуменията между институциите - само когато те са налице, можем да започнем да говорим за политика. Сава въпрос за хората на Европа и останалата част на света, за добри работни места и повече права за добро образование и справедливо заплащане, става въпрос за правото им на мирно развитие и незасегната околна среда. Затова, г-н Барозу, моята група няма да подкрепи насоките или предложението Ви за заемане на длъжностите. Подгответе се за остра, но честна размяна на мнения с Вас и Вашият състав на Комисията. Nigel Farage: Г-н председател, пред нас е новото правителство на Европа, правителство, което с Договора от Лисабон вече има огромни правомощия, не само външен министър и посолства, не само способност да подписва договори, но и способност вече да използва правомощия за извънредни ситуации, буквално за да завзема държави и въпреки това тази сутрин от лидерите на големите групи в Европейския парламент чухме искане да поемете дори повече правомощия и това да стане дори по-бързо. Може би има смисъл да си припомним, че договорът, който дава на Комисията тези правомощия, изобщо няма демократична легитимност в Европейския съюз. Вие игнорирахте референдуми, отказахте референдуми и принудихте горките ирландци да гласуват втори път. Удивен съм, че общият знаменател на тази Комисия е самия брой на членовете, които са били комунисти или са били много близо до комунизма. Самият г-н Барозу беше маоист. Сийм Калас, без да бъде студентски активист, беше дори член на Върховните съвети - тук имаме комунисти от най-високо ниво. Баронеса Аштън е водила Кампанията за ядрено разоръжаване (CND) и продължава да отказва да ни каже дали е взела пари от комунистическата партия на Великобритания. Бих могъл да продължа, но ще трябва да поостанем. Но в тази Комисия имаме поне 10 комунисти и сигурно това е като връщане към доброто старо време. Сигурно се чувства известна носталгия между комунистите. Докато преди 60 години през Европа беше дръпната Желязната завеса, днес имаме железния юмрук на Европейската комисия. Видяхме го с член 121 и с това, че Гърция на практика беше превърната в протекторат. Горката Гърция, хваната в икономическия затвор на еврото! Горката Гърция, хваната в съвременния затвор на нациите, от който изглежда няма изход! Това, от което има нужда Гърция, г-н Барозу, е девалвация, а не садо-монетаризъм. Кой знае какво ще им причини това. През 1968 г. съществуваше доктрината Брежнев за ограничения суверенитет. Днес имаме "общи ценности". Имаме "все по-единен Европейски съюз" и "обединен суверенитет", и Вие използвахте това, но Гърция няма да е единствена, разбира се, защото същото ще стане с Испания, Португалия и Ирландия. При всички тях ще се позовете на член 121. Г-н Барозу, Вие казахте преди, че ще се придържате към нашия курс, а това означава, че милиони хора в Европа ще се измъчат, докато се опитвате да крепите такъв катастрофален проект, какъвто е еврото. Той ще се разпадне; в това не може да има никакво съмнение, точно както стана в Британия през 1992 г. по време на механизма за валутните курсове. Смейте се, усмихвайте се. Няма да проработи. Не може да проработи. Ще се разпадне, и що се отнася до народите на Европа, колкото по-скоро, толкова по-добре. Необходими са ни демократични решения за това. Ако продължавате да налагате вашия краен евро-национализъм, това ще доведе до насилие. Трябва да гласуваме против тази Комисия. Трябва да дадем бъдещето на Европа на народите във всяка държава-членка чрез свободен и честен референдум. Zoltán Balczó: (HU) Европейската комисия е определящия орган в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Изискванията по отношение на членовете на Комисията следва да бъдат следните: правилният човек, въз основа на неговата или нейната кариера и подготовка, на правилното място. Начинът, по който се предлагат и избират членовете на Комисията обаче, осигурява постигането на този положителен резултат само случайно. Правителствата не препоръчват хора за конкретна задача, а за длъжност. Всеки, когото те препоръчат - освен ако той или тя не се оттегли - ще стане член на Комисията на ЕС. Председателят на Комисията се опитва да намери задача за въпросното лице и така последователността се обръща. Това означа, че се опитвам да намеря палто, което да е подходящо за копчето. Нещо друго, което си заслужава да бъде споменато: изслушванията за специализираните комисии не са последвани от гласуване, а вместо това един малък кръг хора пишат писма за изслушванията. Винаги говорите за демокрация, и все пак, се страхувате от преки избори. Независимо дали става въпрос за конституция на ЕС, референдум или заседание на комисия за потенциален кандидат. В хода на изслушванията номинираните за членове на Комисията не казаха почти нищо конкретно. Не искаха да поемат ангажимент, да поемат отговорност. Дори при това положение, все пак стана ясно, че те не скъсват с предишната Комисия, а искат централизирана Европа; не са си извлекли поуки от финансовата криза, но продължават да следват либерална икономическа политика. Затова мнозина от нас няма да гласуват за тази Комисия и това не ни прави анти-европейци. Ние просто правим това, което нашите гласоподаватели - милиони европейски граждани - очакват от нас. József Szájer: (HU) Г-н председател, г-н Барозу, на значителен брой европейски езици понятието, че нещо действа - че е способно да действа - и че нещо работи, е изразено с много сходни термини. Сега сме във време в Европейския съюз, когато можем да кажем "отново на работа, Европа"; да се върнем, да работим, да действаме. Основата за това е гарантирана от новия Договор за функционирането на Европейския съюз, Договорът от Лисабон, наскоро избран Парламент и новата Комисия, която се формира в момента. Време е да оставим зад гърба си дните на институционални спорове и установяване на институционални основни правила и наистина да насочим вниманието си, и да се съсредоточим върху грижите и въпросите на европейските граждани. Това е от основно значение, защото трябва да си върнем подкрепата на хората, които сме изгубили по пътя. Госпожи и господа, уважаеми членове на Парламента, всички ние имаме работа в това отношение. Действията през последните няколко седмици не винаги бяха достойни. Например Парламентът не предостави на един от кандидатите за членове на Комисията справедлива възможност да бъде изслушан. Затова нека преценяваме Комисията, нека преценяваме Съвета, нека работим с него, но понякога да поглеждаме и себе си. Тясното сътрудничество между тези институции е необходимо, за да бъдат постигани резултати. Г-н председател на Комисията, госпожи и господа, бих искал и от името на моята партия да Ви пожелая успех, защото когато Ви пожелаваме успех, не се обръщаме към няколко души, а към гражданите на Европа. Нека Европа, в очите на европейските граждани, да бъде истински пример най-после за създаване на работни места, просперитет, развитие, дейно присъствие в света, равенство и сега въз основа на нейната нова конституция Договорът от Лисабон, нека Европа расте и разгърне потенциала си. Госпожи и господа, когато компютърът ми не работи, натискам бутона за рестартиране. Сега дори имаме нов софтуер в компютъра, известен като Договора от Лисабон. Госпожи и господа, нека натиснем бутона за рестартиране. Hannes Swoboda: (DE) Г-н председател, г-н Барозу, Вашата Комисия определено има и силни, и слаби страни. Бих искал да се съсредоточа върху силните страни. Имаме екип по външната политика, който трудно бихте намерили другаде както по отношение на външната политика, така и по отношение на политиката за развитие. Г-н Szájer, не можете да отречете, че сега имаме по-добър екип, отколкото по времето на първоначалното изслушване на първия кандидат от България. Също така изразявам твърдо убеждение, че баронеса Аштън ще координира добре този екип. Единният телефонен номер, който се твърди, че Хенри Кисинджър е искал, се споменава отново и отново. Може би нямаме такъв единен телефонен номер, но ако направите сравнение със Съединените щати - например във връзка с опазването на климата - на кого трябва да се обадим? На президента Обама или на Сената, който засега отказва да намери решение? По отношение на въпроса за разоръжаването, с президента Обама ли следва да се свържем, който е за разоръжаване, или със Сената, който не е предложил никакви решения? Нека не се правим винаги на по-лоши, отколкото сме! Сега имаме възможност да направим добро впечатление. (Ръкопляскания) Когато става въпрос за икономическа политика, имаме силен екип. Надявам се и считам, че онези наши колеги от Комисията, които не са се представили толкова силно по време на изслушванията, ще развият тази сила с течение на времето. Когато става въпрос за социалната политика, имаме член на Комисията, който взема нещата сериозно, и председател на Комисията, който ни обеща също, че ще дава приоритет на социалните въпроси и социалната политика. Разчитаме на това. Не само разчитаме на това, но и ще настояваме да се осъществи в действителност. Заедно намерихме решения за редица области от Рамковото споразумение. Понякога нямахме съгласие, но работихме добре заедно. Това е много добро споразумение, ако го приемем сериозно - вие в Комисията и ние в Европейския парламент. Ако успеем да накараме Съвета да приеме сериозно принципите за прозрачност, включени в споразумението, тогава наистина ще можем да постигнем нещо великолепно. В резултат от Договора от Лисабон и Рамковото споразумение, като се започне от началото на законодателния процес и се стигне чак до края му, до приложението, ще има степен на прозрачност, каквато може би не съществува в много национални парламенти. Затова призовавам Комисията и Съвета да го приемат сериозно. В случая със SWIFT прозрачността не беше взета сериозно - от Комисията или от Съвета. Сега имаме член на Комисията, който беше отговорен за Съвета. Това е практика, която ние в Парламента не можем повече да толерираме. Причината за тази бъркотия не е, че Парламентът вероятно ще се противи. По-скоро е защото, дори по време на прехода, когато вече беше ясно, че Парламентът има още какво да каже, Съветът и Комисията - особено Съветът - не разбраха, че трябва да ангажират Парламента. Това е равносметката. В това отношение, г-н Барозу, със законодателните резолюции и задължението от страна на Комисията да отговори - или със свой законодателен проект, или с ясно обяснение защо няма да предприеме действия - постигнахме значителен напредък. Нека не се преструваме, че парламентарното право на инициатива винаги е било толкова важно в националните парламенти. Всъщност правителствата властват над тях и това, което правителството предложи, често се реализира в парламента. Тук случаят не е такъв. Предложенията на Комисията за нас все още не са законодателство. Ние работим по тях, така че и нашите идеи да бъдат включени. Нека използваме тази възможност с новата Комисия, новия Договор и новото Рамково споразумение. Нека, като Парламент, бъдем уверени в отношенията си с Комисията. Председател: Сега за пръв път по време на това разискване думата се дава на жена. Жалко, че това става толкова късно. Diana Wallis: (EN) Г-н председател, надявам се, че си заслужава чакането. Искам да се съсредоточа върху резолюцията относно Рамковото споразумение, тъй като бях член на преговарящия екип на Парламента. Председателю Барозу, мисля, че, ще признаете, имахме някои много интересни разисквания относно значението на думите, особено на моя език, но един от изразите, които използвахте в началото на нашите заседания, беше, че говорехте за Вашата абсолютна ангажираност по отношение на "парламентарното измерение" на Европейския съюз и считам, че бяхте абсолютно искрен и вложихте положителен смисъл при използването на този израз, макар че никога не го обсъждахме. След Лисабон и след резолюцията относно новото Рамково споразумение този Парламент е много повече от едно "измерение" - той е реалност, истинска сила, истински парламент, достоен за това име. Бихте могъл, предполагам, да наречете първоначалната парламентарна асамблея "измерение", но не и този парламент. Парламентът сега е пълноправен законодателен партньор, който съгласно резолюцията следва да бъде третиран на равна, приобщаваща и информирана основа със Съвета и да не бъде подминаван чрез прибягване до актове с незадължителна юридическа сила или други инструменти, колкото и ценни да са те; парламент, който изцяло и с право може да търси отговорност от Вашата Комисия като изпълнителен орган. Очакваме да видим тук не само Вас, г-н Барозу, но и всички Ваши колеги членове на Комисията във времето за въпроси в Парламента. Парламентът ще настоява на своето право на надзор по отношение на по-нататъшни промени във Вашия екип; Парламентът е готов да изпълни истинската си роля като единствен транснационален пряко избран парламент в международните отношения. Но, преди всичко, този нов силен Парламент, съдържащ проевропейско мнозинство, иска Вие - моля Ви - да поемете ръководна роля, и в това ние с охота ще бъдем Ваш партньор и поддръжник. Но, моля Ви, ние не сме просто измерение; ние сме истински, реален Парламент. Jill Evans: (EN) Г-н председател, предложението за резолюция от групата на Зелените/Европейски свободен алианс призовава за нов политически подход на национално и европейско равнище и за нови идеи и решителни действия. Не можем да преодолеем, икономическата, социалната и климатична криза, пред която сме изправени, като използваме същите политики и начин на мислене, които ги създадоха; не можем да изградим по-демократична и по-ефективна Европа, освен ако не направим това в реалния и променящ се политически климат. Днес в Уелс националната Асамблея започва процес за референдум за повече законодателни права. В Каталония, в Шотландия, във Фландрия и другаде се извършват промени. Утре ще обсъждаме разширяването на ЕС, за да включим държави, които понастоящем са извън неговите граници, но дори не сме започнали да разглеждаме вътрешното разширяване, процесът чрез който държави в границите на ЕС придобиват независимост. Тези въпроси не получиха отговор по време на разискванията относно избирането на новата Комисия, въпреки промените, които стават около нас. Бих искала председателят Барозу отново, да разгледа тези въпроси. Adam Bielan: (PL) Г-н Барозу, преди пет месеца гласувах да Ви бъде поверена мисията за създаване на нова Европейска комисия, защото считах, че сте най-добър от разглежданите кандидати. Не съжалявам за този вот, но днес, когато обсъждаме състава на Комисията, който ни беше представен, не мога да скрия своето разочарование. След приключване на изслушванията на номинираните за членове на Комисията знам, че сред тях има много, които са с превъзходна квалификация, но, за съжаление, знаем и че сред тях има и хора без абсолютно никакъв опит, които се представиха ужасно по време на изслушванията. Разбирам, че в процеса на избиране на членовете на Комисията нямате много място за маневриране. Напълно подкрепям правото на националните правителства да предлагат свои кандидати, но въпреки това не мисля, че предложеният състав на Комисията е оптимален. Във Вашето изказване Вие попитахте дали Европейският съюз има значение в света. Най-добрият отговор на това е неотдавнашното решение да бъде отменена срещата на върха Европейски съюз - Съединени щати. Наистина ли считате, че този състав на Комисията ще позволи на Съюза да укрепи позицията си? Накрая, бих искал да изразя разочарованието си и от това, че по време на изслушванията не получихме достатъчно отговори на въпроси, свързани с енергийната сигурност. Søren Bo Søndergaard: (DA) Г-н председател, бих искал да започна, като пожелая късмет на г-н Барозу, защото председателят на Комисията наистина е успял да събере Комисия, която отразява неговия политически проект по отношение на ЕС. В моята група обаче ние сме напълно несъгласни с този политически проект. Нека да дам пример. Работници в много страни са установили, че ЕС все повече се счита за синоним на подкопаване на заплащането и условията на работа, за които те са се борили. Многократно сме питали председателя на Комисията какво ще направи конкретно, за да гарантира, че работниците мигранти няма да продължават да бъдат по-ниско платени, няма да се проявява дискриминация спрямо тях и няма да бъдат експлоатирани. Проблемът е, че не получихме конкретен отговор, нито на изслушванията беше даден някакъв конкретен отговор. Затова си правя извода, че тази Комисия приема социалния дъмпинг. Това е Комисия, за която вътрешният пазар е по-важен, отколкото опазването на интересите на обикновения работник. В едно отношение обаче има някаква надежда, тъй като по време на среща с нашата група г-н Барозу положи големи усилия да подчертае колко голям поддръжник е на равенството между половете. Думите обаче не са достатъчни. Когато беше назначена първата Комисия Барозу през 2004 г. имаше девет жени членове на Комисията от 25. Днес г-н Барозу представя за одобрение Комисия, в която има само осем жени от 27 члена. Значи, тук положението е станало по-лошо. Можем само да заключим, че и в тази област г-н Барозу действа само на думи, но не и на практика. Съвсем просто казано, това не е достатъчно. Timo Soini: (FI) Г-н председател, във Финландия отбелязваме Зимната война. Преди седемдесет години комунистическият Съветски съюз нападна малка Финландия. Ние защитихме нашата независимост и нашето право на самоопределение. Това продължи и по време на Втората световна война, която беше ужасно изпитание за Европа като цяло. Тя ни остави със силно желание за независимост и силно желание сами да решаваме съдбата си. Хелзинки, Москва и Лондон бяха единствените столици, които не бяха окупирани по време на Втората световна война. Поради тази причина искам всяка нация да може сама да решава свободно съдбата си. Що се отнася до Комисията, сигурно имате добри намерения и в Комисията има добри хора, включително Оли Рен, който е финландец и е етичен и непоколебим човек. Народите на Европа обаче - финландците, германците, британците, датчаните - къде можеха те да гласуват и да изберат тези членове на Комисията? Никъде. Как могат да бъдат отстранени? Не могат. ЕС е бюрокрация, а не демокрация. Аз подкрепям сътрудничеството между независими държави. Аз съм финландец, както и европеец, и обичам нашия континент, но това не означава, че съм поддръжник на Европейския съюз. Всеки от нас е получил гласове; аз получих 130 000 гласа във Финландия. Колко гласове са получили членовете на Комисията и от къде? Тук могат да получат 300 гласа, но това е всичко. Каква е същината на демокрацията? Това е националният суверенитет. Това означава, че само народ, който формира собствена нация, независима от всички останали, притежава вечното и неограничено право винаги да решава съдбата си. Това е основен принцип. (Ръкопляскания) Bruno Gollnisch: (FR) Г-н председател, стигнахме до края на процедурата, която предшества назначаването на членовете на Комисията, с изслушвания, които са съвсем банални. Номинираните за членове на Комисията дойдоха да ни кажат, че са силно привързани към Европейския съюз, че биха направили всичко по силите си, за да научат неща, с които не са били запознати, и че ще работят ръка за ръка с Парламента. Нищо от горното не е много важно или много интересно. Въпреки това, за да може Парламентът да покаже независимостта си, трябваше да има изкупителна жертва. Тази жертва беше г-жа Желева, срещу която, бих добавил, накрая имаше относително малко обвинения. Ако става въпрос за конфликт на интереси, то миналото на определени членове на Комисията, които ще останат неназовани - членовете на Комисията, отговарящи за конкуренцията, за селското стопанство, за международна търговия - със сигурност би било предмет на много по-голяма загриженост и все пак, те не представляваха особен проблем за Парламента. Всъщност, г-н Барозу, аз донякъде Ви съжалявам, защото Вие сега сте част от тази система на Договора от Лисабон - като Лисабон е столицата на Вашата страна, чудесен град, който заслужава нещо по-добро от това да даде името си на такъв документ. Ще трябва да работите с много хора. Отсега нататък, с Рамковото споразумение, ще работите с председателя на Парламента и Конференцията на председателите, от която се изключват независимите членове, което е грубо нарушение на разпоредбите на Правилника за дейността. Ще работите с новия - и постоянен - председател на Съюза, чието назначаване обаче не означава край на ротационните председатели. Ще работите и с баронеса Аштън, върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, която беше безспорен пацифист на младини, когато ставаше въпрос за истинската съветска заплаха, но която, не се съмняваме, ще бъде изключително войнствена срещу Иран. Това ще бъде трудна политика. Току-що се чу смях, когато някой припомни марксисткото минало на някои от вас. В действителност вие продължавате да сте интернационалисти, но вече в никакъв случай не сте пролетарии. Станали сте напълно безразлични към съдбата на европейските работници. (Ораторът се съгласи да му бъде зададен въпрос чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8) William: (EN) Г-н председател, може би ще мога да поправя г-н Gollnisch. Знае ли г-н Gollnisch, че баронеса Аштън е била пацифист не само на младини, но е била заместник-председател на CND поне до 1983 г., нещо, което тя не разкри? Bruno Gollnisch: (FR) Г-н председател, няма да отговарям на въпрос за миналото на баронеса Аштън. Знам, че и в моята страна "пацифист" беше название, което всъщност се даваше на войнолюбци, които бяха за комунистическа победа. Jaime Mayor Oreja: (ES) Г-н председател, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) бих искал да изразя моята чистосърдечна, твърда и безрезервна подкрепа за г-н Барозу. Тя се основава не само на това, което той каза днес, но и на изказвания, които е правил в Парламента, които ни насърчиха да го подкрепим по-силно и по-съществено от всякога. Бих искал да кажа, че главната причина за тази подкрепа не е броят на членовете на Комисията от нашата група или нашето политическо семейство, а по-скоро и основно убеждението, че това е уникално и различно време за Европейския съюз. Тази Комисия не е просто която и да е Комисия, и този Парламент не е който и да е Парламент не само заради Договора от Лисабон, но и защото преживяваме криза, която е безпрецедентна за Европейския съюз: икономическа и социална криза. Според нас Договорът от Лисабон не е най-важното нещо. Най-важното е да има промяна в отношението във връзка с насочването на всички европейски институции към по-голяма политическа амбиция. Затова безрезервно подкрепяме Комисията, ръководена от г-н Барозу. Подкрепяме Комисията и защото, макар понастоящем да преживяваме икономическа и финансова криза, ще преминем на друга фаза: социалната криза. Различията между някои страни и други ще се увеличават и ще има все по-голямо социално напрежение. Икономическата и социалната криза несъмнено ще доведат до социално напрежение. Друга причина е, че преживяваме криза на ценностите, като затова е важно всеки от нас, не само Комисията, да промени личното си отношение. Необходимо е всички да променим отношението си. Затова нашата група счита, че най-добрият начин за промяна, за трансформация и подобрение е да подкрепим Европейската комисия, ръководена от г-н Барозу. Ето защо считам, че по отношение на тази задача и на работата, която трябва да свършим, групата на PPE е групата, която най-много иска да се променим. Европейският парламент също трябва да се промени. Не може само Комисията да бъде обвинявана за честата липса на единство в Парламента, която до голяма степен е причината да няма европейски глас по света. Kader Arif: (FR) Г-н председател, госпожи и господа, търговската политика ще бъде важен фактор във външната политика на Съюза. За съжаление, тази търговска политика днес е символ на изчезването на интереса на Общността, тъй като не представлява нищо друго освен добавяне на национални интереси. Във време, когато искаме Европа да защити своите ценности - солидарност, социална справедливост - когато искаме Европа да може да включи в своите търговски споразумения социални права, екологични права, защитата на правата на човека и защита на правата на профсъюзите, разбираме, че единственото предложение на Комисията за нас е да сключваме споразумения, в които се усеща, че няма алтернатива на пазара и търговията, и че те са цел сами по себе си. Това, що се отнася до моето политическо семейство, е неприемливо. Във време, когато искаме тази търговска политика да може да включва промишлена политика и въздействието, което тя може да има върху политиката по отношение на заетостта, разбираме, че Комисията не дава гаранции по тези точки според коментара, направен тази сутрин от председателя на Комисията. За съжаление обаче, това не ме изненадва. Не беше казано нищо за хоризонталната социална клауза, за защитата на обществените услуги, за начина, по който Европа отново ще промени политиката си или ще има напълно различна политика. В заключение на моите забележки по тези въпроси, г-н Барозу, считам, че доверието се изгражда в рамките на двупосочни отношения. С Вашия коментар тази сутрин Вие не ни предложихте онова, което е необходимо, за да Ви предоставим нашето доверие. Моля, забележете, че тъй като не дадохте такива гаранции, аз не мога да гарантирам, че ще Ви окажем доверие. Alexander Graf Lambsdorff: (DE) Г-н председател, най-после имам чувството, че нещата започват да се случват. Бяха необходими повече от осем и всъщност почти девет години, за да получим новия договор, и същият брой месеци, за да получим новата Комисия. Това не е Европа, която предприема действия, а всъщност са ни необходими действия. Хората търсят работа, предприятията търсят пазари, потребителите търсят надеждност, Гърция търси стабилност, а Европа търси ролята си в света. Затова е добре, че времето на сложни разисквания, които само експертите разбираха, свърши, и по тази причина е добре и това, че Комисията вече може да работи по начин, който отново ще е наистина от полза за хората. Има две неща, които искаме от вас, г-н Барозу. Моля Ви, бъдете смел и направете Европа силна както вътре, така и навън. Искаме да бъдете смел и също така Европа да бъде по-ангажирана в области, които може би се различават от онези, които искат държавите-членки или хората, които отговарят на анкети - в областта на икономиката и финансите, в областта на правосъдието и вътрешните работи, но също така и в областта на външната политика и политиката на сигурност. Този коментар е предназначен, по-специално, за Вас, баронесо Аштън. Недостатъците са ясни. Вътрешният пазар не функционира достатъчно добре за малките и средните предприятия. Това често се дължи по-скоро на национална, отколкото на европейска бюрокрация. Гърция се нуждае от помощ, разбира се. Затова ни е необходима силна Европа. Доволен съм, че Комисията внесе предложение. Всеки, който е мислил, че сме постигнали достатъчно във външната политика, сега със сигурност е научил нещо друго в светлината на Копенхаген. Затова повтаряме: г-н Барозу, направете Европа силна, вътре и навън. Имате нашата подкрепа за това. Timothy Kirkhope: (EN) Г-н председател, нашата група подкрепя силно г-н Барозу и неговия реформистки дневен ред за Европа, който се съсредоточава върху работата по реалните проблеми на нашите съграждани и върху действия там, където може да добави стойност към усилията на нашите държави-членки. Затова считаме, че заслужаваше да получи списък с кандидати за членове на Комисията с талант и способност да помогнат за превръщане на неговите амбициозни планове в реалност. Но по отношение на някои от предложенията той беше разочарован. Нищо не може да скрие факта, че опитът и компетентността на кандидатите са много различни и това стана очевидно на нашите изслушвания. Неприемливо е лидерите на някои държави-членки да се отнасят към формирането на Комисията като възможност за възнаграждаване на колега за подкрепа в миналото, за решаване на местна политическа трудност или за разполагане на приятел от министерство на удобна длъжност преди пенсиониране. Ясно е, че някои държави-членки се възползват от факта, че имаме само едно гласуване за цялата Комисия, за да прокарат кандидати, които може и да не успеят само със собствените си качества. Единственото гласуване трябва да бъде прекратено. Трябва да гласуваме за отделните кандидати, защото само тогава всички държави-членки ще поемат отговорността си по отношение на този процес по-сериозно и ще изпратят в Комисията най-способните кандидати, с които разполагат. Miguel Portas: (PT) Г-н председател, бих искал да попитам г-н Барозу за значението на отговорността в светлината на събитията, които подложиха еврото на атаки от страна на спекуланти. Днес следобед ще разискваме по-задълбочено причините за това събитие, но засега бих искал да се съсредоточа върху изявленията на Хоакин Алмуния, защото те провокираха незабавно увеличаване на спреда на международния кредитен пазар и на лихвените проценти за Португалия и Испания, което допълнително отслаби позицията на самото евро миналата седмица. Няма смисъл да ми казвате, че Хоакин Алмуния не е казал, каквото каза. Каквото чуха журналистите, същото чуха и спекулантите и действията им не закъсняха. Председателю Барозу, ролята на члена на Комисията не е да налива бензин в огъня. Парламентът не може да даде одобрението си на някого, който в критичния момент се оказа неподходящ за длъжността. Това е първият проблем, а вторият е свързан със сигналите. С оглед на атаката срещу гръцките, испанските и португалските обществени дългове какво направиха европейските институции досега? Г-н Trichet се ограничи да каже, че никоя държава не бива да разчита на специално отношение, след като посланието би трябвало да бъде точно обратното: тоест, да се каже на спекулантите, че няма да бъдем разделени, защото това е Европа на солидарността. Това е политическият въпрос, който възникна, и именно по тази причина очакваме да бъдат дадени сериозни отговори предвид случилото се с изявленията на Вашия кандидат за член на Комисията. Klaus-Heiner Lehne: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, позволете ми да направя кратък коментар по отношение на междуинституционалното споразумение и резолюцията пред нас. Преди всичко, приветствам факта, че Комисията сега изглежда подготвена по по-реалистичен начин да приеме косвеното право на инициатива на Европейския парламент. Казано по-ясно, това означава, че в бъдеще ще има конкретни срокове, в рамките на които Комисията ще бъде задължена да отговаря на нашите решения. Това е добре, също и с оглед на опита от предишния парламентарен мандат. Всъщност това е видно само по себе си, но това споразумение означава също, че ще бъдем третирани на равна основа със Съвета по всички въпроси. Това е логическа последица от влизането в сила на Договора от Лисабон. Освен това приветствам факта, че успяхме да създадем по-тесни работни взаимоотношения между Парламента и Комисията в областта на законодателното програмиране. В бъдеще ще трябва да изготвим някаква обща законодателна програма за трите институции и в това отношение би било полезно, ако традиционните носители на интересите на Съюза, Комисията и Парламента стигнат предварително до споразумение, доколкото е възможно. Не съм напълно доволен от резултатите от оценката на въздействието. В това отношение, Парламентът ще трябва да помисли как може да направи качествени подобрения в собствената си област от оценката на въздействието с оглед на факта, че Европейската комисия не иска да извърши наистина независимата оценка на въздействието, поискана от Парламента. Приветствам факта, че в това отношение вече беше обявено в изявленията, че ще има тясно сътрудничество във връзка със законодателството, отнасящо се до Службата за външна дейност. Тук Комисията и Парламентът също имат до голяма степен общ интерес, който също трябва да определим, преди да разговаряме със Съвета. Считам също така, че е добре - и това също е нещо, което е фактически необходимо следствие от Договора от Лисабон - че позицията на Парламента в областта на международните преговори във връзка с международни споразумения ще се подобри значително и че на Парламента ще бъде предоставен реален достъп до цялата информация и до всички конференции. Това беше един въпрос от абсолютно решаващо значение и съм доволен, че успяхме да постигнем каквото желаехме в това отношение. Evelyne Gebhardt: (DE) Г-н председател, г-н Барозу, бяхме много доволни от влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември, а същевременно и на по-силна социална политика и засилване на позициите на потребителите в областта на вътрешната политика в Европейския съюз. Сега обаче откриваме, че Вие - противно на предвиденото в Договора от Лисабон, а именно хоризонтален ангажимент за защита на потребителите - сте направил точно обратното с разделянето на портфейлите във Вашата Европейска комисия, защото сега не само един член на Комисията отговаря на защитата на потребителите, а няколко. Бих искала да Ви попитам какво всъщност възнамерявате да направите по този въпрос. Как възнамерявате да установите съгласуваност в тази област на политиката, област, която е изключително важна за потребителите, за европейските граждани? Отговорностите са разделени. Кой член на Комисията ще осигури тази съгласуваност? Моля ви, не ни казвайте, че Колегията ще реши. Необходими са ни ясни области на отговорност. Моля ви, не ни казвайте също, че накрая Вие ще решавате в случай на спор между различните членове на Комисията. Вие не сте всемогъщ и сте член на Колегия. Изпитвам сериозни затруднения във връзка с това, г-н Барозу. Трябва да ми обясните как наистина ще се справите с това фрагментиране на политиката в областта на защитата на потребителите, а също и в други области, като външната политика, така че да имаме политика, която ще ни позволи след пет години да кажем "да, струваше си да имаме такава Комисия". Още не знам как ще гласувам по-късно. Това ще зависи много от отговорите, които ще дадете на нашите въпроси. Adina-Iona Vălean: (EN) Г-н председател, мисля, че знаете много добре, че Европа е на кръстопът и Вие имате възможността да я поведете по единия или другия път: или по мрачния път с по-дълбоки икономически кризи, лоша конкурентна среда за европейските дружества, повече регулация и бюрократична тежест, или по смелия път с използване на всички възможности, заложени в Договора от Лисабон, за да направите Европа по-силна и да предприемете последователен подход към глобалните пазари и предизвикателства. Възможности и решения на глобалните предизвикателства могат да бъдат намерени в сектори като цифровия дневен ред за информационни и комуникационни технологии, научноизследователска и развойна дейност и енергетика. Един нов договор, ратифициран накрая от всички държави-членки, Ви дава - на сребърен поднос - инструментите за постигане на тези цели. Това, от което най-много се страхувам, е разширяващата се пропаст между очакванията на гражданите и малкия свят на Брюксел. Доверието, което приемаме от нашите граждани, избледнява. В колко случаи съм наблюдавала несъответствията между европейската администрация, която се стреми към някаква глупава политическа цел, и истинските проблеми на хората? Каква е целта на изготвянето на обща енергийна политика, ако не можем да доставим на нашите граждани сигурна, достъпна и екологосъобразна енергия? Каква е целта да се събират данни за енергийните инфраструктури? Считам, че не можем да наложим универсални решения. Комисията трябва да вземе предвид различията, възможностите и средствата на всяка държава-членка. Трябва да бъдете далновиден и креативен, за да измъкнете Европа от мрачното минало. В това отношение Парламентът ще Ви подкрепи. Ако пропуснем тази възможност, Европа няма да получи втори шанс за пет години. Lajos Bokros: (EN) Г-н председател, Гърция е на ръба на фискален срив. Испания и Португалия също се борят с нарастващи трудности. Ако Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейският съвет не действат, заплахата сега е разпадане на еврозоната. Това, което виждаме в тази ситуация, е неоптималното разпределение на портфейлите между членовете на Комисията. Хоакин Алмуния, който беше надежден човек в управлението на паричните и икономически въпроси, сега е прехвърлен в конкуренцията, която не е предпочитана от него област. Оли Рен, който беше много изтъкнат член на Комисията, отговарящ за разширяването, сега се занимава с икономическите и парични въпроси, които не са в областта на неговите познания. Защо е в интерес на Европа да бъде отслабена интелектуалната мощ на Комисията точно по време на криза? Werner Langen: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, вече имаме втора Комисия Барозу. Начинът, по който беше сменена системата, вече беше споменат. Това е четвъртата Комисия, откакто дойдох тук. Първите две Комисии, водени от г-н Сантер и г-н Проди, бяха колективни органи. Първата Комисия Барозу се отличаваше със своите индивидуални играчи - имам предвид г-н Димас, г-жа Крус или дори г-н Макрийви, който остана бездеен в продължение на години под ваше ръководство. Ако сега въвеждате президентската система, г-н председател, бих препоръчал Вие да поемете ръководството, но да се върнете към колективната система. Това е по-добре за Европа и по-добре за сътрудничеството с Парламента. Гражданите имат очаквания - Вие говорихте за смелост - по отношение на европейския дневен ред. Първо, необходимо е да стабилизирате еврото, да разширите еврозоната и да накарате националните правителства да спазват своите задължения. Второ, необходимо е да създадете съвременни, технологично-базирани работни места по глобални стандарти, защото Лисабонската стратегия от 2000 г. се провали, макар че целите бяха правилни. Трето, необходимо е да продължите да развивате Европа въз основа на предишните й успехи, а не на викове за обреченост и сценарии за отричане, и да направите Европа равностоен партньор на САЩ и Китай, и, четвърто, необходимо е не само да задавате въпроси за бъдещето, но също така и да им отговорите заедно с Парламента. Отворените пазари и повече образование, растежът и просперитетът не бива да са теми, обвързани с миналото; те трябва да останат теми на бъдещето, както и социалната сигурност, промишлената база и ограничаване на експанзията на финансовите пазари. Искаме честно сътрудничество с Вас и Комисията. В това Комисията трябва да бъде двигателят, а не капитанът на Европа. Две групи са решили да Ви се противопоставят изцяло - зелените и комунистите. Те представляват едва 13% от членовете на Парламента. Ако председателят на Комисията и Комисията работят добре с останалата част от Парламента, тогава ние заедно ще постигнем успеха, от който се нуждаем. Alejandro Cercas: (ES) Г-н председател на Комисията, както знаете, членовете на Парламента, които принадлежат към групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, искат реална промяна в социалния дневен ред на Европа и обновен социален дневен ред. Мнозина от нас таят надеждата, че има малки обнадеждаващи признаци във Вашето изказване, в обещанията, които дадохте на нашата група, в изказването на члена на Комисията Андор и в институционалното споразумение, че трябва да внесем бъдещо европейско законодателство за оценка на въздействието върху околната среда. Има надежда, че сте си извлекли поука от последните избори и плътното мълчание на работническите организации по отношение на новата Комисия. Затова, г-н Барозу, ние изключително силно желаем това, което понастоящем е донякъде неясно обещание, да се превърне в реалност, и Комисията да придаде добавената стойност на истинската промяна. Изключително силно искаме "Барозу II" да не бъде същата като "Барозу I". Г-н председател на Комисията, ние изслушахме члена на Комисията Андор и имаме една мечта, една надежда. Ние можем да Ви обещаем лоялност, ако има ангажимент, който ще бъде спазен по отношение на всичко, което обявихте, когато се представихте, и в споразумението, което сключихте с Парламента. Това, от което се нуждаем, г-н Барозу - защото Вие сте интелигентен човек - е тези оценки на въздействието върху околната среда и социалното въздействие да обхванат устойчивостта на икономическия модел, който Вие подкрепяте. В противен случай Европа няма да има бъдеще. Европа трябва да съгласува своя дневен ред с този на нейните граждани и работници, иначе няма да постигне икономическа интеграция и определено няма да постигне политическа интеграция, какъвто е нашия план. Нашият план е да изградим Европа с голяма политическа амбиция, която е способна отново да развълнува своите граждани, отново да бъде от значение в света... (Председателят отнема думата на оратора) Mirosław Piotrowski: (PL) Г-н председател, кандидатите за членове на Комисията са предложени от правителствата на държавите-членки на ЕС. След като бъдат одобрени от Европейския парламент, те са освободени от задължения към собствената си страна. По принцип от тях се очаква да работят за еднакво развитие в цяла Европа. За това са необходими компетентност и доверие. Първият аспект беше поставен под съмнение по време на изслушванията. Отговорите на кандидатите често бяха одобрени предварително и бяха подготвени в неподходящо общ контекст. Г-жа Аштън засегна някои подробности, но отговорите й бяха разочароващи. Като цяло екипът от членове на Комисията, който показа смелостта си на изслушванията, е слаб, и малкото добре квалифицирани кандидати не са способни да променят тази представа. Ние обаче сме задължени да гласуваме "ан блок" за цялата Комисия, а тя не представи ясна стратегия за действие. Можем ли да имаме доверие на Комисията? В групата на Европейските консерватори и реформисти ни беше зададен следния въпрос: бихме ли оставили семейния си бюджет и съдбата на собственото си семейство в ръцете на тази Комисия? Мнозина от нас отговориха и днес продължават да отговарят отрицателно. Mario Mauro: (IT) Г-н председател, г-н председател на Комисията, госпожи и господа, ако трябва да се придържаме към версията на фактите, предложена от г-н Cohn-Bendit, ключът към чието тълкуване е лицемерието, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) би решила да гласува "за", защото има тринадесет членове на Комисията и либералите, защото имат девет, докато социалистите вероятно ще трябва да се въздържат, защото остатъците за тях са по-оскъдни. Нещата обаче не стоят така. Гласовете на толкова много от нас са обвързани с отговора на по-проникновен въпрос: каква роля е призована да изпълнява Комисията Барозу на този исторически кръстопът? Тя е призована, г-н председател, да върне надеждата на милиони хора и предприятия, които са в затруднение, и да премахне безсилието им пред привилегированите интереси и правителства чрез твърда решителност и със силата на идеите. Тя е призована, г-н председател, да даде европейски образ на имиграционната и енергийната политика, и да издаде еврооблигации, за да осигури възстановяването. Призована е, г-н председател, да създаде с убеждение европейска външна политика и политика на сигурността, уважаема баронесо Аштън, която да заслужава името си. Според г-н Schulz вие, госпожи и господа, сте като трапистки монаси, които са дали обет за мълчание. В това отношение, за вашият идеален път към светостта, аз бих предложил да дадете друг обет: обет за действие. Всъщност има много неща, които трябва да бъдат направени. Г-н председател, нека ги направим бързо, нека ги направим добре, нека ги направим заедно. Моите най-добри пожелания, председателю Барозу! Gianluca Susta: (IT) Г-н председател на Комисията, прогресивните сред нас Ви дават днес вот на доверие, за да не Ви оставят изложен на изнудването от онези, които нямат много вяра в тази общност на Европа, и за да не бъдете подчинен на правителствата на двадесет и седемте. Вярата в общността на Европа означава да нарушите оглушителното си мълчание и да заемете централна роля във важните международни въпроси; да защитавате европейските интереси на промишлената и икономическата арена; да засилите социалната политика и да инвестирате повече за победа над бедността по света; да укрепите нашия съюз със Съединените щати, но при равнопоставени условия; да затвърдите позицията на Европейския съюз в международните органи, като се започне от Съвета за сигурност на ООН; да стартирате отново многостранните отношения в световната търговия и да определите дневния ред на борбата срещу глобалното замърсяване. Нашият вот днес ще бъде условен вот на доверие, без изключения, доверие в Комисията и в отделните членове на Комисията, за да бъде постигната изцяло новата Европа, родена в Лисабон, политически играч сред основните световни сили, и за да може да бъде, преди всичко, общност на съдбата, посветена на своя собствен икономически и граждански напредък, и която сама си определя мисия за мир, справедливост и свобода по света; общност, която не е само общност на спомени, живееща в настоящото благодарение на собственото си богатство и минала слава, която вече е повяхнала. Alain Lamassoure: (FR) Г-н председател, г-н Барозу, успехът на Договора от Лисабон сега зависи от Вас и Вашия екип. Изненадващо е, че първият постоянен председател на Европейския съвет реши да изчезне след избирането си. Той успя в това. Никой извън неговата страна не знаеше нищо за него преди два месеца и половина и никой не е научил нещо повече за него от тогава. Министър-председателят на испанското правителство имаше любезността да дойде и да ни представи испанските приоритети за шестмесечния мандат на испанското председателство. Това е точно обратното на това, което авторите на Договора от Лисабон искаха - много от които присъстват в тази пленарна зала. Никой - нито народите на Европа, нито президентът на Съединените щати - вече не знае кой отговаря за Европа. В свят, който е преобърнат от кризата, на континент, който е загубил всякакви ориентири, на който има повече от 20 милиона безработни, който е изложен на риск от дългосрочен упадък пред лицето на нововъзникващи сили, Европа се нуждае от пилот, от посока, от амбиция, от един важен обединяващ проект, който може да мобилизира нашите 27 нации и половин милиард свободни граждани. Затова, г-н Барозу, не се плашете, бъдете смел! Цели, стратегия, метод, финансиране - всичко това изисква изцяло нов подход. Перспективата за връщане към силен растеж никога не е била толкова далечна. Солидарността между държавите-членки никога не е била толкова необходима. Несъответствието между нашите компетентности и нашите финансови ресурси никога не е било толкова голямо. Очакванията на гражданите никога не са били толкова големи. И без съмнение Европейският парламент никога не е бил по-готов да подкрепи една амбициозна политика, която да компенсира десетте години, изгубени в безкраен институционален дебат. Като приятел, аз Ви казвам: подкрепата на Парламента ще бъде пропорционална не на Вашата предпазливост, а на Вашата смелост. (Ръкопляскания) Dagmar Roth-Behrendt: (DE) Г-н председател, г-н Барозу, нашите обстоятелства са различни и имаме различна институционална структура. Сега, когато Договорът от Лисабон е в сила, трите институции - Парламентът, Съветът и Европейската комисия - ще трябва да работят заедно по начин, различен от този, по който са работили досега. Считам, че е необходимо всички да сме заинтересовани това да бъде успешно. Вашето участие в първата част на междуинституционалното споразумение остави у мен впечатлението - а аз не винаги съм безкритична спрямо вас - че Вие също искате това. Първата част на това споразумение, по което преговаряхме с Вас, съдържа важни елементи за ролята на Европейския парламент в нашето сътрудничество с Вас, по-специално, но също и със Съвета. Тези елементи са засилването на диалога между Парламента и Европейската комисия, възможността за получаване на повече информация, отколкото сме получавали в миналото, с други думи, да можем да бъдем равнопоставен партньор в законодателния процес, и истинско време за въпроси, когато членовете на Комисията, които в крайна сметка са политици, да идват тук и да отговарят на въпроси, да правят изказвания и да дават отговори, без да се крият, както правеха в миналото. Преди само Вие, г-н Барозу, имахте смелостта да правите това. Сега всички те ще правят това. Това е добре. То ще е от полза за всички нас, а също така ще е от полза и за европейската демокрация и, надявам се, за интереса на гражданите към това, което правим, а именно нашата законодателна работа за всички. Накрая, г-н Барозу, по отношение на въпроса за законодателната инициатива, изразявам твърдо убеждение, че с това, което успяхме да постигнем в преговорите с Вас по отношение на нашето сътрудничество, и което е оформено днес като резолюция, стигнахме толкова близо до правото на инициатива за Европейския парламент, колкото е възможно. Освен това то изключва понятието sui generis. Вие работихте с нас за това и работихте сериозно. Уважавам това и оценявам високо приноса Ви. Оценките на въздействието вече бяха споменати от други членове на Парламента. Вие се задължихте да ги направите прозрачни и да действате в дух на сътрудничество. Казахте, че оценките на социалното въздействие са важни за вас. Това е важен момент от наша гледна точка. Аз съм напълно доволна от това. Считам, че следва да започнем работа днес, крайно време е. Jacek Saryusz-Wolski: (EN) Г-н председател, искам да се спра на Рамковото споразумение и на специалното партньорство между Комисията и Парламента, за което Вие говорихте и което ние очевидно приветстваме. Парламентът се бори за своите правомощия не заради гордостта и славата на тази пленарна зала. Ние искаме да запълним празнотата в демократичната легитимност след цялата болка, на която станахме свидетели при провеждането на референдумите. Навлизаме в нова ера на метода на Общността, затова, моля Ви, не защитавайте правомощията на Комисията като че ли ние, Парламентът, не сме част от този метод на Общността. Тук имам предвид законодателния монопол на Комисията. Този монопол съществуваше, когато Европейският парламент не беше това, което е днес, затова приветствам половинчатото решение, което взема предвид нашите инициативи по законодателни въпроси, и което Вие приехте. Парламентът ще следи много внимателно практическото приложение на това половинчато решение, като взема предвид искането ни до Комисията за предприемане на законодателни действия. Втората ми бележка е за общата Служба за външно действие. Тя следва да черпи доверие от два източника - не само Съвета, но и Европейския парламент - и засега ние не сме напълно доволни. Имам предвид Вашия заместник-председател, лейди Аштън. Изразяваме съжаление поради факта, че не присъстваме в групата на високо равнище. Считаме, че следва да участваме в процеса, който винаги е бил изискван от Парламента. Следва да участваме в номинирането на посланици и специални представители на ЕС. Може би все още има някакви възможности за маневриране, защото не е за наша слава, а за да се даде на тази служба реално доверие в очите на европейците. В противен случай тя ще бъде по-слаба, а и двете страни искат тя да бъде по-силна. Luis Manuel Capoulas Santos: (PT) Г-н председател, г-н председател на Комисията, аз бях особено заинтересован от изслушванията на номинираните за членове на Комисията, отговарящи за селското стопанство и рибарството, области, които следя с особено внимание в Европейския парламент. Предишното професионално развитие и на двамата ми изглежда подходящо. Но по-важно от личностите и правомощията е да се знае естеството на политическите условия, в които ще трябва да развиват своята мисия. За да можем моята политическа група и аз добросъвестно да гласуваме за предоставянето на власт на Комисията, можете ли Вие, г-н Барозу, да ми гарантирате, че ще предоставите цялата си подкрепа на тези двама членове на Комисията, за да осигурите пълните реформи, които те ще започнат в тези най-общи политики, по отношение на селското стопанство и рибарството, да запазят общностния си характер и да отхвърлят всякакъв вид ренационализация? Paulo Rangel: (PT) Г-н председател, бих искал да използвам тази възможност главно за да изтъкна пред Комисията и пред председателя на Комисията начина, по който са работили с Парламента през тези месеци на предоставяне на правомощия на Комисията. Няма друг орган на света с правомощия за изпълнителна и законодателна инициатива, който да е подложен на такива изисквания: нейният председател трябва да представи програма пред Парламента; трябва да присъства на изслушвания с всички парламентарни групи; подлежи на гласуване с абсолютно мнозинство; и трябва да доведе всички членове на Комисията тук, за да бъдат изслушани един по един във връзка с техните програми, следвани от три или четири часа преки въпроси - въпроси, на които трябва да се отговори. Комисията се съгласи да предприеме преговори за Рамково споразумение с Парламента, в което, първо, се съгласи да обоснове и увеличи правомощията на Парламента по отношение на законодателната инициатива; второ, прие принципа на пълна свобода на достъпа до информация било то по отношение на законодателни или политически действия, или във връзка с международни преговори; и накрая, тя се съгласи да вземе предвид становището на Парламента по отношение на членовете на Комисията и разместването на членовете на Комисията. Това е убедително доказателство, по мое мнение, че Комисията демонстрира от юли насам, че е готова за тесни връзки с Парламента и по този начин тя показа по ясен, очевиден и недвусмислен начин, че стратегическият съюз в рамките на Договора от Лисабон за насърчаване на метода на Общността, за който говори г-н Saryusz-Wolski, е съюз между Парламента и Комисията. По тези причини и Комисията, и Рамковото споразумение заслужават пълната подкрепа на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Othmar Karas: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в една демокрация одобрението никога не е "карт бланш", то е винаги кредит на доверие, който първо трябва да бъде оправдан. Затова нека заедно отворим нова глава, нека не просто да продължим както преди, както казахте вие, г-н председател на Комисията. Договорът, кризата и глобализацията налагат всички ние да променим начина, по който действаме. Необходимо ни е по-силно европейско съзнание в държавите-членки, повече честност спрямо Европейския съюз, повече ЕС в Европа и повече ЕС по света. Това изисква лидерство от страна на всеки отделен член на Комисията и готовност да бъдат превърнати разискванията в Европейския съюз в политика. Европейският парламент и Комисията трябва да започнат ново партньорство - партньорство за Европа на гражданите, партньорство срещу национализма, протекционизма и екстремизма, безчестието, занижаването на критериите, безотговорността и липсата на уважение. В допълнение към пакта за стабилност на валутата, ни е необходим и пакт за устойчивост във всички области на политиката, за да бъдем по-надеждни и да си върнем изгубеното доверие. Ще бъде необходимо да се разработи процедурата за прекомерен дефицит, стратегията за изход от кризата и "Европа 2020" в една обща съвместна концепция за намаляване на националния дълг, справяне с дефицитите, насърчаване на иновациите и растежа и създаване на дългосрочни работни места. Накрая, г-н председател, настоятелно Ви призовавам да изготвите начален баланс и да внесете предложения за координиране на икономическата, социалната, фискалната, научната, иновационната и образователната политика, защото ни е необходима повече Европа. Gunnar Hökmark: (EN) Г-н председател, главното предизвикателство за тази Комисия няма да бъде борбата с кризата, на която станахме свидетели. Ние постепенно излизаме от нея и макар че тя ще продължава да бъде важна задача за изпълнение на политиките, които сме определили, главното предизвикателство трябва да бъде да се подготви почвата за бъдещата икономика на Европа, да се гарантира, че това ще бъде една динамична икономика, способна да се конкурира и да играе водеща роля в световната икономика. Това изисква политики за нови работни места, инвестиции и динамичен икономически растеж. В противен случай ще продължаваме да се изправяме пред проблеми, породени от кризата - безработицата и дефицитите. Важно е Комисията, която ще бъде одобрена днес тук в Парламента, да приеме сериозно това предизвикателство. Европейските гласоподаватели изпратиха много ясно послание през юни. Те не искат социалистическия модел на базата на регулация, а модел, базиран на отвореност, поставящ основата за конкуренция при равни условия и социална Европа, която означава работни места, растеж, възможности и трансгранична интеграция. Това е задачата на тази нова Комисия - да постави основата за икономика, просперитет и социална сигурност, като бъде отворена и каже "да" на иновациите. Tunne Kelam: (EN) Г-н председател, Европейската общност вече е на повече от 50 години. Някои хора казват, че минава през кризата на средната възраст - чувства се малко уморена, морално остаряла, колеблива по отношение на бъдещото разширяване. На този фон, г-н Барозу, Вие имате историческата възможност за държавничество, реални реформи и дългосрочна визия. Вашият втори мандат съвпада с 60-ата годишнина на декларацията Шуман. Единственото решение за бащите основатели на Европа е не политическото боричкане, а издигането над националните интереси за установяване на наднационални европейски политики въз основа на открит и щедър подход, както самият Вие споменахте. Преди всичко, очакваме реално приложение на общите европейски политики, особено завършването на общия енергиен пазар. Европейската комисия е основен съюзник и сътрудник на Европейския парламент. Желаем успех на Вас и на целия нов състав на Комисията. Marian-Jean Marinescu: (RO) Считам, че главната задача на новата Комисия е да прилага Договора от Лисабон. Вашата задача е да покажете на гражданите на Европа, че новият договор отговаря на техните очаквания и да им вдъхнете доверие в него. През следващите няколко години, наред с много други важни неща, с които трябва да се справи, Комисията трябва да постави на преден план за преглед две политики от жизненоважно значение: общата селскостопанска политика и политиката на сближаване. Мисля, че бюджетната политика за периода 2014-2021 г. може да бъде изготвена и структурирана, само след като тези две политики бъдат финализирани. По тази причина рамковата програма на новата Комисия трябва да направи това абсолютен приоритет. Надявам се, че прегледът на тези две европейски политики ще помогне в средносрочен и дългосрочен план за балансиране на икономическото, финансовото и социалното положение във всички държави-членки, за да бъдат предотвратени дисбалансите от вида, който наблюдаваме в момента, и които застрашават устойчивото развитие на Европейския съюз като цяло. Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Новите държави-членки с право се тревожат, че националния егоизъм и ренационализацията набират сила в Европейския съюз. Европейският съюз не може да съществува без солидарност, сближаване или настигане от страна на по-слабо развитите нови държави-членки. Програмата "ЕС 2020" трябва да бъде оформена от Комисията, водена от г-н Барозу, по такъв начин, че да не намаляваме, а да запазим - като същевременно реформираме - и засилим политиките на Общността, които сме следвали досега, по-специално, политиката на сближаване и регионалната политика и общата селскостопанска политика. Виждаме някои плашещи намерения, с които някои се опитват да преустановят тези политики, и по-конкретно да намалят общия селскостопански бюджет. Съветът следва да изготви конкретни мерки, за да не се превърне световната криза в криза на заетостта и социална криза. Накрая, не бива да допускаме трагичното положение в Гърция да доведе до заключението, че не следва да продължаваме да укрепваме еврозоната, и че не следва да продължаваме разширяването към Западните Балкани. Lena Ek: (EN) Г-н председател, Алберт Айнщайн е казал, че животът е като каране на колело: за да пазите равновесие, трябва да продължите да се движите. Точно това очакваме от новата Комисия. Същевременно има и някои безпокойства. Въпросът за изменението на климата например е разделен между няколко портфейла, това е изключително тревожно. По въпросите за промишлената политика и енергийната политика, междувременно, ще работят членове на Комисията само от една политическа група, това също е изключително тревожно. Сега ни е необходим баланс и подкрепа за устойчив икономически растеж и е важно това да бъде отразено в стратегията "ЕС 2020". Първите думи в един роман винаги се пишат най-трудно. Впечатлението, което създава Комисията, и начинът, по който тя ще действа, ще бъдат отразени и вписани в стратегията "ЕС 2020", и това ще бъде показателно за работата и качеството на новата Комисия. Надявам се, че ще бъде устойчива. Ulrike Lunacek: (DE) Г-н председател, госпожи и господа от новия състав на Комисията, госпожи и господа в пленарната зала и на официалната трибуна, в тези времена на икономическа и финансова криза, както и на криза, свързана с климата, гражданите на Европа очакват от вас водачество. Те очакват смели и ясни проекти. Г-н Барозу, Вие казахте няколко пъти днес, че не можем да продължаваме както обикновено и че трябва да бъдем смели и решителни. Това не е нещо, което видяхме във Вашите насоки или в изслушванията на повечето членове на Комисията. Да вземем например външната политика. Баронесо Аштън, Вие сте тази, която следва и трябва да бъде единния глас на Европа. Това не е само въпрос на добра координация или консултации с държавите-членки. Вие следва да представяте смели, конкретни проекти пред Съвета например за Европейски сили за гражданска защита за предотвратяване на бедствия в съответствие с доклада Барние. Трябва да имате водеща роля, включително по въпроси свързани с финансовата криза. Необходим ни е общ надзор на финансовите пазари и данък върху финансовите операции. Внесете тези предложения в Съвета. Моля Ви, направете това и не чакайте Съвета да каже "да" или "не", или отделните държави-членки да започнат да лобират пред Вас. Ако проявите такова лидерство, тогава ще получите и подкрепата на Европейския парламент. Все още я нямате. John Bufton: (EN) Г-н председател, трябва да повдигна един въпрос, който считам, че е много важен във връзка с Обединеното кралство. Понастоящем в Обединеното кралство ползваме право на отказ от 48-часова работна седмица. Но след като чух г-н Андор на изслушванията - нямам нищо лично против г-н Андор - съм много загрижен за посоката, в която считам, той ще ни отведе. Твърде вероятно е, по мое мнение, Обединеното кралство да загуби правото на отказ от участие. Ако това стане, три милиона души в нашата страна ще загубят от това. На тях има харесва да работят допълнителни часове. Противопожарната служба на почасово заплащане в Обединеното кралство - по-конкретно в моя регион, Уелс, където 75% от територията се обслужва от пожарникари на почасово заплащане - е под заплаха. Скоро ни предстоят общи избори и аз призовавам всички присъстващи британски членове на ЕП днес да гласуват против новата Комисия въз основа на това, че ако бъде изгубено това право на отказ от 48-часова работна седмица за добрите хора в моята страна, това ще доведе до тежки последици. Зависи от тях. Три милиона души ще гледат как ще гласуват те, както и аз. Andreas Mölzer: (DE) Г-н председател, Договорът от Лисабон е предвиден да укрепи Европейския съюз и с това, естествено, преди всичко Европейската комисия и нашия Парламент. Срамно е обаче, че въпреки това начело на европейските институции се поставят политически слаби представители. Политическите наблюдатели са съгласни, че новата Комисия не съдържа реални влиятелни политически лица. Ако председателят на Комисията е вече най-малкият общ знаменател сред силите на големите държави в ЕС, това положение очевидно продължава безпрепятствено и при отделните членове на Комисията. Новият действащ председател на Съвета и върховният представител, по-конкретно, са също по-скоро лица със слабо политическо влияние. Нашите важни политически партньори като САЩ вече дават да се разбере това и не знаем какво ще стане с други партньори като Русия например. В резултат от това възниква въпросът дали един укрепнал Европейски парламент в сътрудничество със слаба Комисия може всъщност да свърши някаква положителна работа по отношение на интеграцията и удовлетворяване на интересите на европейските народи. Paul Rübig: (DE) Г-н председател, искането ми към новата Комисия е да направи повече за малките и средните предприятия. Две трети от нашите работници работят за тези предприятия и те генерират 50% от брутния вътрешен продукт. Трябва, преди всичко, да се погрижим за повишаване на кредитоспособността на малките и средните предприятия, защото, особено по време на криза, рисковият капитал представлява особен интерес, за да може да продължи плащането на добри заплати. Трябва да бъдем по-конкурентоспособни и за целта е необходимо да осигурим по-добра подкрепа за инфраструктурата. По-конкретно, трябва да бъдат подобрени трансевропейските мрежи. Трябва да се погрижим също малките и средните предприятия да имат възможности за проучвания, за да могат да предложат нови продукти и услуги чрез Европейския институт за иновации и технологии. Необходимо е също да подобрим професионалното образование и обучение. Това е основна задача за Европейската комисия. Желая на новата Европейска комисия успех и късмет в бъдеще. Milan Zver: (SL) Аз съм от онези, които считат, че днес е голям ден за европейската демокрация не само защото завършваме нови европейски институции и структури, но и защото приемаме междуинституционалното споразумение, което, заедно с Договора от Лисабон, всъщност засилва влиянието, което европейските граждани могат да оказват върху европейската политика. За мен това изглежда особено важно точно сега, когато станахме свидетели или започваме да виждаме признаците на първата криза на европейската демокрация. За това свидетелства все по-намаляващия брой на участващите в изборите, все по-отслабващото доверие на хората в основните демократични институции и фактът, че в някои европейски столици демонстрантите са посрещнати със сила, а в други се възпоменават символите на тоталитаризма и подобни режими. Накратко, считам, че е крайно време европейските политици също да направят нещо за развитие на демокрацията на равнището на изграждане на институции, но това няма да бъде достатъчно. Необходимо е също така да положим усилия да повишим равнището на демократичната политическа култура, особено в бившите комунистически държави. Juan Fernando López Aguilar: (ES) Г-н председател, членовете на испанската делегация в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент ще гласуват в подкрепа на мандата на Комисията, кръстена "Барозу II". Имаме добри основания за това. Едно от тях е убеждението, че дори г-н Барозу не би се съгласил с критиците на "Барозу I", след като има мандат за Комисията "Барозу II". Всеки може да види какви са причините. Европа се промени, светът се промени и навлезе в криза. Един глобализиран свят изправен пред глобална криза, който се нуждае от глобално значима Европа. Вместо да реагираме на кризата с допълнителни кризи, трябва да предприемем действия, и трябва да направим това сега. Необходимо е да предприемем действия в отговор на изменението на климата, новите енергийни източници, значението на нашата външна политика в глобален мащаб и нашият принос за по-безопасен свят в борбата срещу престъпността и тероризма. Трябва да предприемем такива действия веднага. Вече изминаха шест месеца от изборите и сега е време да имаме Комисия, която е с пълен капацитет и е напълно действаща. Това е, което 500 милиона европейци, които ни гледат, очакват от нас точно сега. Затова сме убедени, че тъй като бездействието не е опция, единствената опция е "Барозу II" да изненада критиците на "Барозу I" с действия, с решителни действия. Cristian Dan Preda: (RO) Аз също бих искал да кажа, че днес е важен ден, тъй като ще гласуваме за Комисия не само на 27 държави-членки, но и на единна Европа. В пленарната зала е било заявявано, че прилагането на Договора от Лисабон е въпрос, който не търпи отлагане. Това е неотложен въпрос, засенчен от сериозни трудности, защото сегашната криза далеч не спомага за прилагането на договора, който трябва да създаде единна Европа за 27 държави и Европа, която едновременно с това заслужава доверието на всеки европеец. Бих искал да подчертая, че, по мое мнение, най-голямото предизвикателство пред Европейския съюз е всъщност чувството за солидарност между европейците от старите държави и от новите държави, с други думи, солидарността между Изтока и Запада. Това е единствения начин, по който можем да направим Европа достойна за доверието на онези, които се стремят, рано или късно, да се присъединят към нашия Съюз, независимо от това дали са Западните Балкани, Молдова, Турция или Исландия. Liisa Jaakonsaari: (FI) Г-н председател, определено отне много време да бъде сформирана новата Комисия. Бъдещите историци със сигурност ще се чудят как е било възможно да изминат шест месеца за сформирането на Комисията, докато в Европа преживяваме най-дълбоката рецесия в европейската икономическа история. Считам, че като цяло този процес е дал повече сила и е укрепил Комисията и Парламента. Ето защо съм изненадана от групата на Зелените/Европейския свободен алианс, които единодушно решиха да гласуват против новата Комисия, особено след като те самите често заявяваха, че са спечелили много от процеса и че целите им са приети. Честно казано, считам, че това е случай на краен популизъм. Жизнеността на вътрешния пазар и социална Европа са като брат и сестра: те вървят ръка за ръка. Много е важно да се направи оценка на социалното въздействие като крачка в посока към социална Европа. Eva Lichtenberger: (DE) Г-н Барозу, г-н председател, разочарована съм не само от хората в Комисията, но и от Вашето разпределение на портфейлите. Разделили сте някои от тях по такъв начин, че в бъдеще ще бъде много трудно да се провеждат конкретни преговори в комисиите. Нещо повече, Вие сте отнел на някои членове на Комисията портфейли, с които те всъщност са се доказали, и сте им дал такива, от които не са толкова доволни. Погледнато по-скоро от психологическа гледна точка, един нещастен член на Комисията, г-н Барозу, може да навреди много, защото, особено в началото на изпълнението на задълженията си, ще бъде изправен пред много хора, които правят предложения, с които той не може да се справи. Според мен това е неправилно решение. Второто, на което искам да се спра, е във връзка с междуинституционалното споразумение. Ние определено ще се борим то да бъде приложено, тъй като Договорът от Лисабон вече е в сила. Ще имаме думата относно международните договори и ще успеем в това, дори изправени срещу тактиката на отлагане от страна и на Съвета, и на Комисията. Комисията следва да бъде готова за това. Czesław Adam Siekierski: (PL) Г-н председател, Европейският съюз е в изцяло ново положение. Договорът от Лисабон внесе някои важни промени. Какво можем да кажем след два месеца от неговото функциониране? Всъщност, ако се замислим по-дълбоко, това е само едно добро и важно начало. Само че сега дойде време да вложим реално съдържание в тези разпоредби и решения. Следва да направим подходящо разделяне на правомощията между институциите или новосъздадените важни висши длъжности и да установим политически принципи и правила за сътрудничество. Необходимо е също да запазим принципа на истинско равенство между държавите-членки, но също и между държавите-членки и Съюза. Важно е да не се отслабва значението на председателството, заемано от отделните държави-членки. Само сплотен Съюз, който говори с единодушие, ще заеме в света мястото, което заслужава. Първоначалният опит от изминалите два месеца поражда редица съмнения. Затова, тези проблеми следва да бъдат сериозно обмислени и да се вземат мерки, които ще ни позволят да постигнем очакваните ефекти и качествено ново функциониране на Европейския съюз. Csaba Sógor: (HU) Въпросът, зададен някога от Кисинджър, често се повтаря - кой ще вдигне телефона? Смисълът е, че са ни необходими силни личности и силни лица. Не! Необходими са ни силни институции. Необходим ни е Съвет, Парламент, Съюз, в който всеки може да вдигне телефона в Съвета, защото той или тя може да даде компетентен отговор и компетентно решение. Сега бих искал да отправя едно такова телефонно искане: бихме искали Европа, в която правата на традиционните малцинства също се зачитат, където няма словашки закони за езика. С влизането в сила на този закон за езика не само се нарушават основните права в ЕС и разпоредбите на европейските конвенции за правата на човека, но и едно от най-големите постижения на европейската интеграция, функционирането на общия вътрешен пазар, също е в опасност. Искам Комисията да предприеме необходимите стъпки, в съответствие със становището на Правната служба, за да се гарантира трайното безотказно предимство на правото на Общността. Derek Vaughan: (EN) Г-н председател, структурните фондове бяха много важни за региони като Уелс в миналото, както и понастоящем. Те помогнаха на много отделни лица, общности и предприятия. Те бяха особено важни по време на неотдавнашните трудни икономически времена. Затова, е от жизненоважно значение тези групи да могат да се възползват от структурните фондове в бъдеще. Считам, че един структурен фонд следва да е на разположение на всички региони в цяла Европа, ако имат право на тях след 2013 г. Считам, че следва да изключим ренационализацията на структурните фондове и приветствам, по-конкретно, коментара на номинирания за член на Комисията, отговарящ за бюджета и финансовото програмиране, който заяви противопоставянето си на ренационализацията на политиката за сближаване и структурните фондове. Също така считам, че е от жизненоважно значение финансирането да не спре изведнъж през 2013 г. за всички групи, които споменах. Затова считам, че е необходимо да се предостави преходен статут за регионите, които няма да бъдат обект на програмите за сближаване след 2013 г. Бих се надявал Комисията през предстоящите седмици и месеци да даде на политиката за сближаване и на структурните фондове приоритета, който заслужават. Gay Mitchell: (EN) Г-н председател, искам да повдигна тук един въпрос, на който давам гласност и в моята страна с надеждата, че като го поставям на най-високо и на най-ниско равнище, бихме могли съответно да постигнем някакви действия. Говорим постоянно за банковата криза и какво можем да направи за малките и средните предприятия. Проблемът е, че има много малки и средни предприятия, които просто не могат да получат заеми, дори да имат жизнеспособни дейности и да предоставят работни места. Най-голямата причина за това според моя опит е липсата на банкови управители. Ние сме в тази криза, тъй като банковата система беше на автопилот - и в много случаи продължава да е на автопилот. Европейската централна банка и Европейската комисия оказаха значителна подкрепа на финансовите институции. Време е сега да се върнем и да използваме всички възможности за влияние, с които разполагаме, за да се върнем към традиционния банков управител, който може да поеме пресметнат риск въз основа на характер, способност и предходна история на дейността. Наистина считам, че това би имало значение и казвам следното на 27-те тук присъстващи членове на Комисията: не подценявайте възможностите си да влияете... (Председателят отнема думата на оратора) Jörg Leichtfried: (DE) Г-н председател, г-н Барозу, бих искал да спомена две неща, които за мен са от абсолютно решаващо значение. Днес се говори много за преодоляване на кризата. В това отношение трябва да осъзнаем едно: кризата няма да бъде преодоляна, ако започнат отново да се изплащат премии, след като се стабилизират банките. Тя ще бъде преодоляна, едва когато тези, които станаха безработни, си върнат работните места и когато тези, които още не са започвали никаква работа, могат да получат работа. Тогава ще сме преодолели кризата. Затова е от жизненоважно значение Вашата Комисия да следва целта за създаване и запазване на работни места и да гарантира, че тези, които работят тежък труд, ще получават адекватно заплащане и ще имат по-голям дял в общия просперитет, отколкото преди. Ако успеете в това, г-н Барозу, тогава според мен бъдещата Комисия ще е по-успешна от предишната. Seán Kelly: (EN) Г-н председател, както при избирането на папа, надявам се, че ще можем да кажем тази вечер, "Habemus Papam (имаме папа); имаме Комисия", но една област, която засяга мен и много хора, е че според Договора от Лисабон ние трябваше да назначим председател на Съвета, за да има яснота. Не съм сигурен дали има яснота и може би председателят Барозу би ни отговорил на това. В критичен момент по време на криза кой ще бъде единственият глас, представляващ Европа? Дали това ще е г-н Ван Ромпьой? Или баронеса Аштън? Дали ще е някой от членовете на Комисията? А може би ротационното председателство или самият председател Барозу? Бих искал да получа отговор на това. Жозе Мануел Барозу: Г-н председател, ще се опитам да започна, като отговаря на някои конкретни въпроси, а след това ще се спра на по-общите. Първо, относно еврозоната, някои членове на Парламента поставиха въпроси, свързани с еврозоната и някои текущи проблеми, пред които сме изправени в държави-членки на еврозоната. Преди всичко, нека ви припомня, че еврото е един от големите успехи в историята на Европа. От създаването си с 11 участници еврозоната се разрасна до 16 държави-членки. Еврозоната беше зона на стабилност и създаване на работни места. Разбира се, тя беше засегната от кризата. Държавите извън еврозоната също бяха засегнати от кризата. Не е необходимо да ви напомням, че само преди няколко дни приех министър-председателя на Исландия, държава, която е много близо до нас - и извън еврозоната - която наистина беше изправена пред кризата. Искам да повторя, че тази криза не беше създадена в еврозоната, а дойде отвън. Истината обаче е, че еврото защити държавите, които споделят общата валута. Считам, че ситуацията в Европа би била много по-трудна днес, ако нямахме еврото. Все още предстои да пожънем всички ползи от еврото. За да направим това, е необходимо да засилим икономическата координация в еврозоната. Вярно е, че имаме не просто паричен съюз. Следва да имаме истински икономически съюз. Договорът ни дава нови възможности, които възнамерявам да използвам. Оли Рен, новият член на Комисията, отговарящ за тези въпроси - ако получим вашата подкрепа - ще развие тази линия. Гледането напред в търсене на начини за укрепване на еврозоната е много важно, но, разбира се, не ни пречи да гледаме в настоящето. Периодът, през който преминава еврозоната, е труден. Няма смисъл да отричаме това. Други държави извън еврозоната също са изправени пред трудни времена. Нека признаем и този факт. Трябва обаче да кажа, че положението на финансовите пазари понякога се съобщава по начин, който преувеличава проблемите и не винаги дава обективна оценка на положението. Такива анализи обикновено идват от държави извън еврозоната. Еврозоната обаче има капацитет да се справи с трудностите, които изпитва в момента. Имаме наша система от фискални правила, Пактът за стабилност и растеж, който трябва да се прилага правилно. В случая с Гърция имаме капацитет да преценим и наблюдаваме нейната програма за фискално регулиране. Имаме възможност да препоръчаме смели структурни реформи в Гърция, които също ще бъдат наблюдавани отблизо от Комисията. На 3 февруари Комисията прие пакет за Гърция, който следващата седмица ще бъде представен на Съвета. Естествено, решението изисква преди всичко действия от страна на Гърция. Подкрепата за решителността на гръцките органи ще засили доверието в успешното реализиране на амбициозната програма, която са приели. Държавите-членки, особено тези в еврозоната, винаги трябва да имат предвид, че икономическата политика на всяка от тях оказва въздействие върху икономиките на останалите. Приветствам ясните индикации, че всички държави-членки осъзнават предизвикателството и ще действат по подходящ начин. Имаше конкретен въпрос за политиката по отношение на потребителите, мисля, че от г-жа Gebhardt. Има човек с ясна отговорност за политиката по отношение на потребителите в Комисията, а именно членът на Комисията Дали. Той ще отговаря за тази политика, ще предлага инициативи в тази област и ще ги обсъжда с вас в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и в пленарната зала. Конкретните измерения на гражданското право ще са отговорност на члена на Комисията, отговарящ за правосъдието, заместник-председателя Рединг. Това е нормално в повечето изпълнителни органи в Европа, където тези конкретни въпроси се разглеждат от министъра на правосъдието. Разбира се, всички решения по нови инициативи ще трябва да бъдат одобрени от Колегията. Аз съм изключително обвързан с колегиалността. Всъщност мнозина от вас призоваха Комисията да набляга силно на колегиалността. Съгласно договорите, председателят на Комисията е гарант на колегиалността. В днешната политика това е нормална тенденция. Все повече и повече въпроси са от напречно или хоризонтално естество. Те се нуждаят от обща цел и изискват интегрирането на различни секторни политики. Това, което се случва в Комисията, е повече или по-малко същото, което се случва в националното управление и в глобалното управление. Сега виждаме, че много често държавни или правителствени ръководители е необходимо да решават по съгласуван и адекватен начин въпроси, с които преди са се занимавали самостоятелно съответните отговорни лица от различните правителства. И точно това възнамеряваме да правим. Искам да подчертая тази точка с особена гордост, защото сега изграждаме новата Комисия въз основа на опита от предишната. Предишната беше първата Комисия на разширената Европа - за пръв път имахме Комисия с 27 члена от 27 различни държави. Фактът, че тази Комисия работеше в наистина колегиален дух с чувство за цел е наистина демонстрация на това, че разширеният Европейски съюз може да работи с 27 или повече члена. Считам, че това също е от критично значение за бъдещето. Имаше няколко конкретни въпроса относно политиката на сближаване и някои политики на Общността, като тези в областта на рибарството и селското стопанство - например въпросът на г-н Capoulas Santos. Политиката на сближаване е заложена в Договора от Лисабон. По своето естество тя е европейска политика. Необходимо е да видим как можем да продължим процесът на реформи така, че да повишим ефективността на политиката и да гарантираме, че политиката на сближаване и регионалната политика ще бъдат превърнати в реално повишаване на конкурентоспособността на всички региони в Европа. Необходимо е да сме сигурни, че политиката може да постигне това, за да имаме силни доводи при следващото разискване за финансиране. Нека ви уверя в моята пълна ангажираност - и мисля, че мога да кажа пълната ангажираност на новата Комисия - с принципите на социалното, икономическо и териториално сближаване, които също са заложени в Договора от Лисабон. Разбира се, ние ще направим всичко възможно, за да подкрепим общите политики на Европа. Имаше някои конкретни въпроси относно оценката на социалното въздействие - въпрос на г-н Cercas. Искам да поясня казаното от мен публично преди. Ние сме се ангажирали да въведем тази оценка на социалното въздействие в нашата работа чрез Съвета за оценка на въздействието. Считаме, че сме постигнали голям напредък по оценката на въздействието. Винаги сме готови да подобрим нашата работа и считаме, че социалното измерение следва да намери правилно отражение в нашата работа. Някои членове на Парламента ми зададоха въпроси във връзка с енергийната сигурност. Искам да подчертая, че ще включим енергийната сигурност в нашето предложение за стратегията "ЕС 2020". Една от иновациите на стратегията "ЕС 2020" е точно да бъдат събрани заедно някои политики, които преди бяха разглеждани поотделно. Считам, че насърчаването на енергийната сигурност и енергийната ефективност следва да бъде важна част от нашия дневен ред за конкурентоспособност и за по-екологосъобразен, устойчив и с ефективно използване на ресурсите растеж в Европа. Това подчертава колко важен считаме, че е този дневен ред. Някои от вас ме попитаха за малките и средните предприятия и стойността на вътрешния пазар - г-н Hökmark и други. Много е важно сега отново да се стартира вътрешния пазар. Важно е да бъде ясно, че вътрешният пазар не е просто пазар, независимо, че пазарите са важни. Някои хора считат, че защитаваме пазарите, защото сме пазарни фундаменталисти. Нищо не би могло да бъде по-далече от истината. Ние считаме, че вътрешният пазар е преди всичко основата на европейския проект. Без вътрешен пазар няма да имаме силен Европейски съюз. Ако позволите вътрешния пазар да бъде фрагментиран, ще видим отново грозното лице на икономическия национализъм в Европа. Трябва да говорим смело и да кажем, че вътрешният пазар съществува, за да защити най-слабите - потребителите, да защити малките и средните предприятия срещу монополите и, разбира се, да защити европейския проект като цяло. Ето защо помолих г-н Monti да изготви доклад, за да внесем някои нови идеи и също така да създадем по-широк консенсус, за да стартираме отново и да задълбочим вътрешния пазар като едно големите минали и бъдещи постижения на нашия европейски проект. (FR) Сега бих искал да спомена един или два по-общи въпроса, които някои от вас повдигнаха. Г-н Daul, г-н Schulz, г-н Lamassoure - който направи изказване, в което подчерта значението на смелостта - г-н López Aguilar, г-н Mayor Oneja и много други, които повдигнаха въпроса за амбицията. Това според мен е изключително важен въпрос и трябва да проведем откровено разискване по него. Някои от вас, и по-специално г-н Schulz, отново ми зададоха въпроса за пазара и социалната политика. Искам да ви кажа отново: не Комисията трябва да убеждавате в необходимостта от наличие на социална цел. Ще трябва да работите с нас, за да се опитате да убедите определени столици, тъй като истината е много ясна: някои столици са убедени, че Европа се отнася единствено до пазара и че съгласно принципа на солидарността те са отговорни за социалната политика. Не съм съгласен. Считам, че за да имаме и емоционална привързаност към Европа, ни е необходимо социално измерение. Необходимо ни е социално измерение, което всъщност съчетава това, което може да бъде направено на европейско равнище, с това, което може да бъде направено на национално равнище. Никой не иска да създава европейска система за социална сигурност или централизирана система на здравеопазване в Европа. Не това предлагаме. Нещо повече, това не бива да се разглежда в смисъл на конкуренция между националното равнище и европейското равнище. Ако обаче в допълнение към нашата работа във връзка с вътрешния пазар, с конкуренцията, с политиката за държавна помощ и други политики, като политиката в областта на външната търговия, няма социално измерение в Европа, ще ни бъде трудно да осигурим легитимността на европейския проект. Затова бих подчертал следното: не сме ние тези, които трябва да бъдат убеждавани в необходимостта от социално измерение. Работете с нас за укрепване на социалното измерение на Европа - социалната пазарна икономика - която освен това е заложена като цел в Договора от Лисабон. Аз съм силно ангажиран с това и трябва да се стремим да го постигнем заедно. В това няма абсолютно никакво съмнение. (Ръкопляскания) Що се отнася до въпроса за управлението - любим въпрос на г-н Verhofstadt, а също и мой - отново, помогнете ни, подкрепете ни. Аз съм за подобрено управление на Европа и Европа се нуждае от такова подобрено управление. Моята реч- ще я наречете реч, тя е реч, но въпреки това е реч, която изнасям от името на новата Колегия и която отразява политическа амбиция, политическа позиция - е ясна. Живеем в безпрецедентни времена. Както казах, и в Европа, и извън Европа ни е необходима повече решителност по отношение на европейските въпроси. Аз съм напълно убеден и интелектуално, и политически, че ако Европа не действа съгласувано, рискуваме да имаме само незначителна роля на международно равнище в бъдеще. Казах това в моите насоки пред държавните глави и ръководителите на правителства и ще го повторя на неформалния Европейски съвет вдругиден, защото съм убеден в това. Считам, че неотдавнашните събития само подчертаха това положение още по-силно. Международната финансова криза показа просто колко взаимозависими са нашите икономики. Проблемите, които преживяваме в еврозоната точно сега, също показват колко взаимозависими са нашите икономики. Затова трябва да увеличим усилията си по отношение на европейската координация и управление. Не е необходимо на Брюксел да се дават национални компетентности: това е дебат на ХХ век и като такъв, считам, че е изживял времето си. Неправилно е да се превръща в дебат, в който се говори, че нещо е за Брюксел, за Комисията или срещу държавите-членки, тъй като това е смешно. Ясно е, че макар ние да искаме да играем роля в света днес, нашите държави-членки сами нямат необходимото влияние да преговарят на равни начала със Съединените щати, Русия или Китай. Затова ни е необходимо това измерение, не за да засилим Брюксел, а за да засилим Европа и, преди всичко, да се съсредоточим върху реалните интереси на всеки от нашите съграждани. Именно тук трябва да работим заедно и в това отношение също ви казвам: подкрепете ни. Нуждаем се от вашата подкрепа не в посока, която неизбежно ще доведе до война между институциите - сега повече от всякога ни е необходимо институционалното партньорство - а в защита на интересите на Европа по света. Накрая, що се отнася до външните отношения, нека и тук бъдем абсолютно ясни. Къде по света Европа е от значение? Европа е от значение по света там, където всъщност има съгласувана позиция. Тя е уважавана в търговско отношение, мога да ви уверя в това. Нашите закони за конкуренцията се спазват от всички големи международни конгломерати. Ние имаме обща политика. Имаме институции. Имаме основата, върху която да действаме. Имайте предвид обаче, че живеем във време, особено по отношение на международната сигурност, в което Европа няма геополитическите и защитни инструменти, които други имат. Мога да видя много ясно, когато разговарям с някои от нашите международни партньори, че те мислят преди всичко за сигурността. Те мислят за стратегическо равновесие. И тук, трябва да се каже съвсем ясно, Европа не може да бъде наивна. Проблемът в Копенхаген не беше липсата на амбиция от страна на Европа, както казват някои. Напротив, ние бяхме определено най-амбициозните. За мен това, което Копенхаген показа, беше, че трябва да изразим европейски интерес в различните области и да го защитаваме последователно и стратегически с всички наши партньори. Затова трябва не само да провеждаме щедра политика, колкото и важна да е тя; трябва също така да имаме силата да защитим нашата щедрост и убеждението да защитим нашите интереси. Това възнамерявам да правя и се надявам също да получа вашата подкрепа в това отношение. Накрая, някои членове на Парламента - г-н Lehne и г-н Swoboda, г-жа Roth-Behrendt, г-жа Wallis и г-н Rangel, наред с други - говориха подробно по институционалния въпрос, и по-конкретно за Рамковото споразумение. Искам да ви кажа, че това, което направих по време на преговорите с вас, беше да предам точно духа и буквата на Договора от Лисабон. Някои хора още не са разбрали, че днес Европейският парламент има правомощия, които нямаше преди Договора от Лисабон. Вярвам в европейското измерение на парламентариста и когато използвам думата "измерение" - моят английски не е толкова добър колкото Вашия, г-жо Wallis - то не е за да кажа нещо неопределено. За мен измерение означава дълбочина, означава обхват. Във всеки случай, това е нещо много амбициозно. Искам да работя с Парламента в този дух. Не срещу друга институция, защото съм убеден - и трябва да го кажа тук - че ни е необходим много силен Съвет и Европейски съвет. Приветствам иновациите в Договора от Лисабон, и не на последно място, съществуването на постоянно председателство на Европейския съюз, защото това осигурява приемственост и последователност в дългосрочен план. Определено приветствам създаването на ролята на върховния представител, който е същевременно и заместник-председател на Европейската комисия. Тук не става въпрос да се направят нещата по-трудни, напротив! Вместо да имаме два центъра за външни отношения, един от страна на Съвета и един от страна на Комисията, сега ние имаме една ключова фигура - в този случай баронеса Аштън - която ще защитава европейския интерес с междуправителствена легитимност, която остава много важна във външните работи, но също и с европейска легитимност. Затова казвам това с голямо убеждение. Считам, че би било грешка да се започне сега дебат или институционален конфликт. Необходими са ни различните институции. Някои хора се чувстваха принудени да зададат вечния въпрос за г-н Кисинджър и телефонния номер. Вече съм го казвал веднъж: г-н Кисинджър беше държавен секретар. Считам, че отсега нататък насрещният номер на телефон за държавния секретар на САЩ ще бъде този на баронеса Аштън. Тя има отговорността и способността да изпълнява тази роля. На равнището на държавни или правителствени ръководители обаче, отделно от взаимоотношенията с нашите държави-членки, в Договора от Лисабон има длъжността председател на Съвета, който представлява Европа по въпроси на външната политика и политиката на общата сигурност, и Комисията, която съгласно член 17 представлява Европа във всеки друг аспект на външните отношения. Такава е нашата система. Някои хора биха предпочели напълно единна система. Както казаха някои, Съединените щати понякога също нямат напълно единна система. Понякога преговаряме с администрацията на САЩ и след това откриваме, че Конгресът не следва точно същата линия като администрацията на САЩ. Важно е също да се разбере, че ние се състоим от 27 държави-членки. Имаме система, която е подобрение спрямо вътрешната система. Вместо да имаме председателство, което се сменя на всеки шест месеца, имаме постоянно председателство на Съвета. Вече имаме върховен представител и заместник-председател на Комисията. Това е стъпка напред, наистина, но динамиката е по-важна от механизма и по този начин трябва да добавим ново измерение към нашите действия. Ще приключа, като отправя един апел към Парламента. С властта идва и отговорността. Ще бъда съвсем откровен с вас, госпожи и господа: Европейският парламент получи много правомощия чрез преработката. Надявам се тези правомощия да бъдат използвани не само за приятни политики, но и като част от отговорността за управлението на Европа с другите институции. Това е голямо изпитание за отговорността на всички институции - на Европейския парламент, на Комисията и на Европейския съвет. Някои от вас поискаха от мен - искрено, надявам се - да покажа повече смелост. Мога да ви кажа, че съм готов да положа усилия в това отношение. Но Комисията сама няма да може да ги реализира. Нека бъдем наясно по въпроса. Би било илюзия и Комисията не може да установи своето влияние, власт и посока против волята на нашите държави-членки, които са демократични държави. Трябва да установим тези неща заедно, с парламентарна асамблея - в този случай с Европейския парламент - която действително поема своята отговорност, която не е просто, както някои хора искат, място, където да се протестира. Освен това съм забелязал, че някои хора говорят по-високо, защото са по-слаби! Затова е необходимо всички европейски политически групи, които са на власт, да работят заедно. Някои политически групи казаха, че биха гласували против нас. Когато става въпрос за крайности, мога да ви кажа, че бих се тревожил, ако гласуваха за нас. Не ми е необходима такава подкрепа. Комисията не иска тяхната подкрепа. Тя обаче иска и изисква подкрепата на всички европейски сили. Това действително искам от вас. Искам го смирено, но и с твърдото убеждение, че ни е необходима вашата подкрепа и че вие можете да ни помогнете да запълним празнината, която съществува днес. Какъв е истинският проблем? Нека бъдем наясно и по този въпрос. Когато говорим за това с нашите съграждани, днес в Европа има - и това ще бъде заключителната ми бележка, г-н председател - фундаментална празнина между нашите заявени амбиции и резултатите, които успяваме да постигнем. Някои сега искат да използваме тази празнина като средство за ограничаване на нашите амбиции. Други - и ние сме в този лагер - искат да подобрим резултатите си така, че да съответстват на нашите амбиции. Разчитам на Парламента да изпълним нашата амбиция, амбиция за по-силна Европа в един все по-взискателен свят. Моля ви да дадете своята подкрепа на новата Комисия, така че с нашата амбиция да превърнем европейската мечта в реалност. (Ръкопляскания) Председател: Благодаря Ви, г-н Барозу, за подробните отговори на въпросите и забележките, отправени към Вас от пленарната зала, а също и за много изчерпателния преглед на нашите взаимоотношения - Европейската комисия и Европейския парламент. Осъзнаваме отговорността, която носи Европейският парламент. Нашето споразумение е от нов вид и ние се сближаваме повече с нашето сътрудничество, отколкото преди. Нашата съвместна отговорност, на две институции на Общността - Европейския парламент и Европейската комисия - е особено важна. Благодаря Ви също, че представихте Вашата визия за работата на Европейската комисия и целите на тази работа. Бих искал да благодаря още веднъж на г-н Лопес Гаридо, който представлява испанското председателство, и на цялата испанска делегация, за това, че са тук в пленарната зала по време на нашата работа и разисквания. Получени са пет предложения за резолюции, внесени съгласно член 106, параграф 4 от Правилника за дейността. Разискването приключи. Гласуването ще се проведе във вторник, 9 февруари 2010 г. Писмени изявления (член 149) Carlo Casini : Бих искал да кажа колко съм доволен, като председател на комисията по конституционни въпроси, от постигнатото съгласие по основните линии на Рамковото споразумение между Комисията и Парламента. Трябва обаче да поясня, че трябва да мислим по-задълбочено за естеството на отношенията между тези две институции. Прогнозата за демократичен растеж в Съюза продължава да бъде такава, в която Парламентът се счита за представляващ хората, а Съветът - като един вид втора камара, представляваща държавите. В такъв контекст Комисията следва да се счита за правителство и е ясно, че тази конфигурация би изисквала правила, които са значително по-подробни от заслужено очертаните днес корекции. Бих искал да добавя една мисъл по отношение правото на гражданите на инициатива. Съответните правила ще трябва да бъдат пригодени към ефектите, които ние считаме, че трябва да последват като резултат. Тези ефекти трябва да бъдат разгледани в сравнение с онези, произтичащи от съществуващото право на всеки гражданин да внесе петиция в Европейския парламент, и онези, свързани с ограничените правомощия на Парламента. Парламентът няма право на инициатива, но има правомощие да изиска Комисията да инициира законодателство. Edite Estrela : Сега, когато институционалният проблем е решен, с влизането в сила на Договора от Лисабон и избирането на новата Комисия, започва нов етап в историята на Съюза. Нова ера, която се стреми да бъде амбициозна с правото си на инициатива и със своята далновидност по отношение на големите предизвикателства на нашето време. Нова ера, в която Комисията ще работи в пълна хармония с Парламента в търсенето на решения на проблемите, които засягат европейските граждани, както е предвидено в междуинституционалното споразумение. Нова ера на европейско лидерство във връзка с основните въпроси на съвременния свят и на подходящи отговори на предизвикателствата на бъдещето. Нова ера в интегрирането на по-справедлива Европа, която показва по-голяма солидарност. Новата Колегия от членове на Комисията, въз основа на доказателства, дадени по време на изслушванията, отговаря на необходимите критерии за посрещане на настоящите потребности. Това е Комисия на баланса, която съчетава опита на своите ветерани със свежестта на другата половина от своите членове. Тя е балансирана и по отношение представителството на половете, предвид факта, че една трета от членовете й са жени, едно малко увеличение в сравнение с преди. Балансът на силите между трите институции не отслабва никоя от тях, а по-скоро укрепва Европа. Ilda Figueiredo : С представянето на новата Европейска комисия председателят Барозу представи една програма, която е продължение на неолибералната, федералистка и милитаристична политика на старата Комисия. Колегията от членове на Комисията, която той представи, ще продължи в същото направление, както видяхме да се потвърждава по време на изслушванията, които се състояха в парламентарните комисии. Ще имаме период на предложения за задълбочаване на европейската капиталистическа интеграция, която преживяваме в момента. Предишната Комисия остави значителен обем подготвена работа, включително общи очертания и това, което се нарича публична консултация по стратегията, която ще даде приемственост на така-наречената Лисабонска стратегия. Засега я наричат стратегия "ЕС 2020", но вече казаха, че всъщност става въпрос за осъществяването на практика: използването на съществуващи инструменти в нов подход. Иначе казано, ще получим още от това, което познаваме сега. Те пренебрегват необходимостта да се прецени, доколко мерките, приети в името на Лисабонската стратегия, са реализирани, до каква степен целите, обявени по онова време, са постигнати, или какви са последствията от прилагането на Пакта за стабилност. Те скриват факта, че имаме повече от 23 милиона безработни в ЕС като цяло, като особено засегнати са младите хора, тъй като равнището на безработицата при тях вече надвишава 21%, а също така и повече от 85 милиона души, живеещи в бедност. Нямаме друг избор, освен да гласуваме против тази нова Комисия. Lidia Joanna Geringer de Oedenberg : Г-н председател, Европейската комисия, ръководена от г-н Барозу, днес постигна по-голяма подкрепа, отколкото през 2004 г. По време на разискването, което предшестваше гласуването обаче, бяха изразени много резерви по отношение както на състава на Комисията, така и на неясното разделение на компетентностите в рамките на новата Колегия. Например защитата на потребителите е част от портфейла на цели шест различни членове на Комисията. Понастоящем е трудно да си представим как на практика тези споделени правомощия ще повлияят на ефективността на работата на съответните членове на Комисията. Европейската комисия, която беше избрана днес, 9 февруари 2010 г., ще трябва да започне работа бързо, защото приблизително от октомври миналата година, когато се предполагаше, че трябва да се състои избирането на новата Комисия, старата Комисия само държи крепостта и не е предприела никакви нови инициативи. Придържането към рамковото споразумение за връзките с Парламента ще бъде изпитание за новата Комисия, особено по отношение на принципа за равнопоставеност на Парламента и Съвета. Бих искала също така да посоча, че по време на мандата на настоящата Комисия ще бъде преразгледано междуинституционалното споразумение за по-добро законодателство от 2003 г. Като докладчик на комисията по правни въпроси понастоящем работя по въпроса и се надявам, че конструктивното сътрудничество с новата комисия ще даде съществени резултати в тази област. Rareş-Lucian Niculescu : Новата колегия на членовете на Комисията е първият пълен екип на Европейския съюз, съставен от 27 държави-членки. Румъния и България, които се присъединиха към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., едва сега имат възможност да предложат член на комисията за целия петгодишен мандат. Поздравявам Румъния за избирането на г-н Cioloş. Считам, че неговото представяне по време на изслушванията пред комисията по земеделие и развитие на селските райони направи дълбоко впечатление на всички, които присъстваха. Също така считам, че неговият професионализъм предвещава добро, ако имаме предвид големите предизвикателства, които ни очакват в областта, която ще управлява той. Имам предвид преди всичко предстоящите разисквания относно бъдещето на общата селскостопанска политика. За да намери най-подходящите решения, пригодени към потребностите и интересите на всички държави-членки, новият член на Комисията трябва да притежава задълбочени познания за европейското селско стопанство, голяма работоспособност и много дипломатичност, все качества, които зная, че той притежава. Пожелавам на цялата Колегия членове на Комисията успех и се надявам, че работата, която тя ще свърши по време на своя бъдещ мандат, ще успее да приближи Европейския съюз до неговите граждани. Rafał Kazimierz Trzaskowski : Поздравявам г-н Барозу и цялата Колегия членове на Комисията, но същевременно се надявам, че сега ще имаме по-независима и по-динамична Комисия. Комисия, която ще опазва, преди всичко, общия интерес и която ще предприеме смели реформи в политиката на ЕС, с която ще трябва да се заемем след години на реформиране на нашите институции. По отношение на взаимоотношенията между Комисията и Парламента, сме свидетели на нова откритост, която идва не само от новите правомощия на Парламента, но и също така, както чухме още през есента, от желанието на г-н Барозу да установи специално партньорство с Парламента. Факт е, че определени разпоредби на предварителното Рамково споразумение относно сътрудничеството между двете институции значително засилват ролята на Парламента в процеса на вземане на решения, с което правят този процес по-демократичен. Дяволът, обаче, се крие в подробностите, ето защо ще следим преговорите отблизо през цялото време, за да сме сигурни, че всички обещания, като включването на Парламента в процеса на изграждане на дипломацията на ЕС, ще бъдат спазени. (Заседанието, прекъснато в 11,50 ч., се възобновява в 12,05 ч.)	bg
5. За по-добро законотворчество 2005 (вот) Report: Bert Doorn	bg
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола	bg
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж протоколите	bg
12. Освобождаване от отговорност 2005: Eвропейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (вот) - Relazione: Herczog	bg
Откриване на заседанието (Die Sitzung wird um 9.35 Uhr eröffnet.)	bg
Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола	bg
Разисквания по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (разискване)	bg
2. Проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година (гласуване) Sidonia Elżbieta Jędrzejewska: Г-н председател, в комисията по бюджети гласувахме повече от 1 600 изменения на проектобюджета за 2011 г. Неминуемо има някои технически корекции, които следва да се гласуват на пленарно заседание. Що се отнася до включването на Писмо за внасяне на корекции №°1/2011 в четенето на Парламента, необходими са някои технически корекции както в новия раздел на Европейската служба за външна дейност, така и в раздела на Комисията, вследствие на предложеният за трансфер на бюджетни кредити между двата раздела. В раздела на ЕСВД, това се отнася по-специално до включването в бюджета на корекционни коефициенти от 1,85% към заплатата за новата служба, какъвто е случаят за останалите институции. Засегнатите от Писмото за внасяне на корекции суми трябва също да бъдат съответно изменени. Това важи също така за някои изменения на ЕП относно административните редове, които трябва да се приведат в съответствие с окончателните суми, вписани в бюджетните редове на раздел III. Относно агенциите, забележките след бюджетните редове на някои агенции ще бъдат адаптирани технически, за да бъдат съгласувани с окончателно приетите цифри. Позиция 02 01 04 04: приетите забележки към изменение 996 трябва да се добавят в този вид към изменение 1010 относно оперативен ред 02 02 01 (като част от пакета относно Пилотните проекти и подготвителните действия). Позиция 19 05 01: думите "освен Съединените щати" да се заличат от заглавието и забележките, съгласно решението на комисията по бюджети. Позиция 19 09 01: устно предложение за изменение, прието в комисията по бюджети, което се включва в забележките. Думите "Този бюджетен кредит цели отчасти да подкрепя, наред с други, инициативи като фондацията ЕС-ЛАК (за която беше взето решение на срещата на високо равнище на държавните и правителствени ръководители от ЕС-ЛАК) и форума в Биариц" се добавят. За да се избегнат противоречия в номерирането на някои вече създадени редове и за да бъдат спазени правилата на номенклатурата, ще се пристъпи към преномериране на бюджетни редове. Това не засяга нито глава МФР (Многогодишна финансова рамка), нито бюджетната глава на приетото изменение в комисията по бюджети, а засяга изменения 386, 389, 521, 833, 997, 998, 999, 1016, 1018, 1021, 1022, 1023 и 1024. María Muñiz De Urquiza: (ES) Г-н председател, съжалявам, но е невъзможно да се следи гласуването при темпото, с което четете измененията. Председател: С удоволствие ще чета по-бавно... Ще се опитаме да съгласуваме необходимостта да сме експедитивни и правата на членовете на ЕП да изпълняват задълженията си и да гласуват. Преди гласуването на блок 3: József Szájer: (EN) Г-н председател, искам извинение от Парламента, но списъкът за гласуване на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) е грешен относно изменение 967. Правилният вот е "да". Председател: Това се отнася до последващо гласуване. Много добре. Това е вътрешна информация за групата. - Преди гласуването на изменение 987: Göran Färm: (EN) Г-н председател, като колегите от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) преди малко, искам да посоча грешка в нашия списък за гласуване. Списъкът за гласуване на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент следва да гласи: минус, плюс, плюс. Нищо друго. Председател: Това също е вътрешна информация за групата. - След гласуването на бюджета: Оливие Шастел: Г-н председател, госпожи и господа, удовлетворението се дължи на факта, че току-що приехте изменения на позицията на Съвета относно проекта на коригиращ бюджет 3/2010 и на проекта на общ бюджет за финансовата 2011 година. В резултат на това надлежно вземам под внимание различията между нашите две институции и, разбира се, изказвам съгласието си относно свикването от страна на председателя на Европейския парламент на Помирителен комитет, в съответствие с член 314, параграф 4, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз. Председател: Не става въпрос Съветът да направи услуга, а да спазва условията на Договора. Като Парламент очевидно ще изпълним ролята си докрай.	bg
17. Подход на Съвета към прегледа на регламента относно OLAF (гласуване)	bg
1. По-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране (	bg
Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола	bg
Откриване на заседанието (La seduta è aperta alle 9.05).	bg
9. Демографски промени и последици от тях за бъдещата политика на сближаване на ЕС (	bg
Специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск - Правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари - Европейски орган за ценни книжа и пазари - Пруденциален надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и създаване на Европейски съвет за системен риск- Европейски банков орган - Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване - Трансгранично управление на кризи в банковия сектор (разискване) Председател: Следващата точка е общото разискване по следните доклади: доклад от г-н Tremosa I Balcells, от името на комисията по икономически и парични въпроси относно предложението за регламент на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск [05551/2010 - C7-0014/2010 -; доклад от г-н Sánchez Presedo, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/EО, 2002/87/EО, 2003/6/EО, 2003/41/EО, 2003/71/EО, 2004/39/EО, 2004/109/ЕО, 2005/60/EО, 2006/48/EО, 2006/49/EО и 2009/65/EО по отношение на правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари. доклад от г-н Giegold, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари - C7-0167/2009 -; доклад от г-жа Goulard, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск - C7-0166/2009 -; доклад от г-н García-Margallo y Marfil, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган - C7-0169/2009 -; доклад от г-н Skinner, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване - C7-0168/2009 -; и доклад от г-жа Ferreira, от името на комисията по икономически и парични въпроси, съдържащ препоръки към Комисията относно трансграничното управление на кризи в банковия сектор. Ramon Tremosa i Balcells: Г-н председател, в основата на финансовата криза са националните надзорни органи. Нашите финансови пазари са интегрирани на европейско равнище и във всяка държава основните финансови институции са трансгранични институции, но финансовият надзор остава само на национално равнище. На този етап и предвид огромната криза, която преживяваме, има само две възможности. Можем да укрепим националните надзорни органи или може да създадем европейски надзорни органи, за да приспособим европейския финансов надзор към процеса на глобализация. В доклада предлагам по-близко сътрудничество между Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския съвет за системен риск (ЕССР). Председателят на ЕЦБ също така ще бъде и председател на Европейския съвет за системен риск и ще представлява ЕССР пред трети лица. Според мен ЕЦБ спечели доверие и се превърна в световно призната институция по време на финансовата криза. Тя е призната в целия свят, включително и от някои англосаксонски експерти, като Дейвид Марш, председател на Лондонската и оксфордската група. Според мен ЕЦБ е единствената независима европейска институция, която притежава моралната и материална възможност да играе важна роля в бъдещето на европейския надзор над финансовите пазари и финансовите институции. За да докажем защо е необходимо да има тясна връзка между ЕЦБ и ЕССР, трябва да разгледаме какво се случва в други държави извън еврозоната. Преди три седмици имах удоволствието да прочета във "Financial Times", че Джордж Озбърн, представител на консерваторите и министър на финансите на Обединеното кралство, е решил да направи най-задълбочената реформа за регулиране на Ситито от 1997 г. насам. Обединеното кралство разделя основния финансов регулатор и дава по-големи правомощия и повече власт на централната банка (Bank of England). В същата посока, която предлагаме сега, Обединеното кралство отмени тристранната структура, състояща се от централната банка на Обединеното кралство, Администрацията за финансови услуги и Министерството на финансите. Г-н Озбърн каза, че тя не е успяла да предотврати кризата, защото никой не е знаел кой носи отговорност. Г-н Озбърн ще даде на централната банка на Обединеното кралство пълен контрол над управлението на системния риск в икономиката, като ще й възложи и надзора над отделните банки. И накрая, напълно съм съгласен с твърдението на г-н Озбърн, че днес само независимите централни банки са най-добре подготвени в макроикономическо отношение, имат властта и необходимите познания за изготвяне на нужните макроикономически преценки. При проведеното в комисията по икономически и парични въпроси гласуване докладът беше подкрепен с мнозинство от всички партии. Ето защо считам, че предвид тези аргументи представителите на консерваторите в Обединеното кралство също ще гласуват в полза на предложението ми на европейско равнище. В края на изказването си искам да кажа, че сега не е време за обсъждане на второстепенни реформи. Зная, че в момента все по-често сме свидетели на проява на национализъм от страна на държавите-членки на ЕС, както и че няма консенсус по една толкова прибързана реформа, но нашият избор е между това дали да преминем към политически и икономически съюз или да се върнем към изпадналите в несъстоятелност нации. Накрая искам да кажа, че според мен само по-тесния и по-силен Съюз може да спаси еврозоната. (Ръкопляскания) Antolín Sánchez Presedo: Г-н председател, пакетът от мерки за финансов надзор е една от най-важните законодателни мерки, с която се сблъсква Европейският парламент, и е решителна стъпка към подобряване на икономическото управление на ЕС. Работата по него, която стартира официално през септември 2009 г. с представянето пред Комисията на законодателни предложения, които последваха доклада на групата "Дьо Ларозиер", има дълбоки корени в Парламента. Искам да спомена по-конкретно работата на всички членове, които години наред защитават европейския финансов надзор, и по-специално на онези, които са представители на моята група. Когато Съветът прие позицията по време на шведското председателство през декември миналата година, основните парламентарни групи счетоха, че това не е достатъчно за отстраняване на установените пропуски. След това докладчиците успяха да постигнат широкообхватно споразумение в комисията по икономически и парични въпроси, което беше подложено на гласуване през май тази година. Тристранните срещи започнаха на следващия ден. Оттогава насам се провежда маратон от срещи: 18 по време на шведското председателство и две по време на белгийското председателство. Постигнат е значителен напредък по фундаментални въпроси, които вече са важна основа за споразумението, като определяне на целите, защита на потребителите, ролята на органите в рамките на регулаторния процес; проверка на сближаването на законодателните стандарти; създаването на посредническа роля с обвързващ характер; временна забрана на продукти; въвеждане на понятието за системен риск и засилване на надзора във връзка с него; развитие на понятието "заинтересовано лице", правилно използване на предпазната клауза; система за гласуване на органите и т.н. При включването на тази точка в дневния ред на пленарното заседание се надявахме да приключим процеса на преговори към днешна дата. Искахме да изпратим положителен сигнал към обществеността и финансовите пазари, да заявим решителността си органите да започнат да функционират към 1 януари следващата година и да се присъединим към аргументите на Европейския съюз в полза на бързото приключване на преговорите. Бяхме отворени до последния момент за постигане на компромис, но техническата, правната и политическата сложност на процедурите не ни позволиха да достигнем до окончателен текст. Освен това новото председателство на Съвета изрично поиска време, за да постигнат съответствие между позициите си, като изгледите са за постигане на споразумение при първо четене. Като съзаконодатели ние трябва да продължим да полагаме усилия, тъй като това споразумение все още е възможно. Ето защо докладчиците взехме решение да гласуваме за текста, който отразява ангажимента ни, като приема амбициозния мандат на Парламента, но да не подлагаме законодателната резолюция на гласуване. Това оставя известна възможност за постигане на компромис на първо четене в рамките на следващите няколко седмици. Директивата "Омнибус", по която съм докладчик, въвежда новата надзорна структура в 11 секторни законодателни директиви на Съюза, които се свързват с банките и пазарите на ценни книжа. Ето защо не става въпрос за обикновен, обобщаващ преглед. Има голям парламентарен консенсус това да се извърши, като се запази acquis communautaire, като се адаптира процедурата по комитология към Договора от Лисабон и се актуализира структурата на рамката Ламфалуси в контекста на финансовите услуги. Финансовият надзор трябва да се основава на набор от стандарти, на единен правилник на европейско равнище, а за да постигнем това, беше призната ключовата роля на органите за изготвяне на технически или дори нормативни стандарти, чрез делегирани актове или мерки по прилагането им при цялото секторно законодателство в съответствие с Договора от Лисабон. Комисията получи всички необходими правомощия, за да гарантира приемането му в предвидения срок. Всички компетенции и правомощия бяха включени в секторното законодателство. Надявам се, че преговорите по директивата могат да доведат до задоволителен край. Sven Giegold: Г-н председател, госпожи и господа, считам за повече от символичен факта, че местата на Съвета са празни, когато стигаме до тази точка от дневния ред. Зная, че в момента Съветът присъства на церемонията по полагане на клетва, което е добро основание за отсъствието му. Празното място на Съвета обаче е показателно за факта, че сега след толкова много седмици и 18 тристранни срещи по основните пакети от мерки, сред които ЕССР и отделните надзорни органи, все още не сме получили писмена обща позиция от Съвета, в която да се изразява неговата позиция по извършеното от нас като Парламент. Парламентът има следното послание, което е подкрепено от огромно мнозинство. Няма да позволим Съветът да удави предложенията, направени от групата Ларозиер, и онези, внесени от самата Комисия, в морето на един национално предубеден и тесногръд подход, като не се съобразява с натрупания по време на кризата опит, а вместо това се занимава с тесногръди спорове за правомощия, без да вижда кои решения са ефективни и каква трябва да бъде формата на националния надзор на европейския вътрешен пазар, и по-скоро ни уверява, че няма да се откаже от нито едно от своите правомощия, които, както се вижда през последните години, не се упражняват ефективно, защото финансовите центрове на Европа се съревновават помежду си, за да предложат най-добрите оферти, а хората с радост си затварят очите за случващото се. От тогава насам водим широкообхватни дискусии по много въпроси. Гражданите на Европа не разбират защо един общ европейски орган за финансов надзор ще се разполага в три различни града. Те също така очакват тези органи да получат големи права за защита на потребители и инвеститори. Това е решението, което взехме в Парламента. Изглежда също така, че за щастие има широк консенсус относно необходимостта от предприемане на тази стъпка. Регулирането на дериватите ще създаде нови европейски пазарни инфраструктури. Упражняването на надзор над публичните блага на европейско равнище, а не само на ниво национални държавни институции, трябва да бъде превърнато в норма. В Парламента също така настоявахме новите органи да получат правомощия, които да им позволяват да забраняват рискови финансови продукти. Позволете ми да обясня. Целта не е да спираме въвеждането на иновативни продукти на финансовите пазари. Ако се окажат рискови обаче, трябва да има възможност тези продукти да бъдат забранявани в Европа. Този принцип беше приет при настоящите преговори, но при изглаждане на детайлите бяха направени опити налагането на забрана да бъде затруднено до такава степен, че едва ли ще може да се прилага на практика, или поне не и по отношение на иновативните финансови продукти. След това имахме дълго разискване относно правото за директно вземане на решения. Това е друг случай, при който трябваше да се борим срещу разводняването на предложенията. Ключовият проблем си остава. Ако избухне истинска финансова криза, кой обявява наличието на извънредна ситуация? Съветът настоява, че самият той трябва да реши, че правата за вземане на решение се прехвърлят от държавите-членки към европейския орган. Питам се дали някога ще го направи. Съветът настоява лисицата да пази кокошарника. Това е лишено от смисъл - факт, който Комисията също непрекъснато посочва. До този момент Съветът не показва никаква гъвкавост. Съветът също така настоява всяко решение, взето от европейските органи в момент, когато те ограничават бюджетните права на държавите членки, да може да бъде преразгледано. Ще се радваме да приемем този принцип, но не изцяло и не ако включва например намаляване на приходите от данъци. Големите суми би трябвало да се разпределят чрез решение, взето на европейско равнище. С други думи, въпреки продължилите месеци наред преговори и 18 тристранни срещи, все още не сме близо да финализиране на всички въпроси. Сега всичко зависи от Съвета. Предстои ни да гласуваме по въпроса през тази седмица и да изпратим ясно послание, за да гарантираме, че Съветът най-накрая ще чуе призивите на нашите граждани и ще учреди ефективен, единен европейски орган за финансов надзор, който може да осигури адекватна реакция в случай на криза. В тази връзка съм убеден, че ще продължим конструктивното си сътрудничество в рамките на Парламента и съм задължен на всичките си колеги за това. Sylvie Goulard: Г-жо председател, г-н член на Комисията, предвид отсъствието на Съвета ми се струва, че трябва да се замислим от къде сме тръгнали и какво сме постигнали през последните няколко месеца. Когато преживявахме най-лошия етап от кризата, всеки един от участниците, било то правителствата, Парламентът или Комисията, се съгласи, че се нуждаем от силен и добре организиран финансов надзор в Европа. Оттогава насам Комисията свърши своята работа. Тя възложи изготвянето на доклад на Жак дьо Ларозиер. Този доклад, който е с изключително високо качество, послужи като основа за пакет от текстове, който, струва ми се, свидетелства за огромната амбицията за въвеждане на тези нови органи. Парламентът също свърши своята работа, и по-конкретно проведохме гласуване през май, в парламентарната комисия по икономически и парични въпроси за строг текст, който стига дори по-далеч от предложението на Комисията, като отделя особено внимание на последните тенденции, свързани с кризата в Гърция и еврозоната. Що се отнася до Съвета, той извади ножиците и от самото начало беше настроен да орязва предложенията, внесени от Комисията. Миналият декември шведското председателство постигна единодушно споразумение, което обаче според Парламента не беше задоволително дори към датата на подписването му. Испанското председателство се бори през тези последни няколко месеца, но не успя да попълни празнините и сега се оказваме с ново председателство, което от миналия четвъртък показва много енергия, но доста дълго не беше на място. Поради тази причина Парламентът прие, че то трябва да предприеме доста сложна стъпка, но такава, която можем да обясним на гражданите и която предвижда да се даде на белгийското председателство възможност, без да се жертва нищо съществено. Полагаме забележителни усилия, за да кажем, че утре ще гласуваме измененията по текста на комисията по икономически и парични въпроси. Има внесен текст от Парламента за разглеждане на пленарно заседание. Много просто, не приключваме процедурата на първо четене, така че да дадем шанс на белгийските ни приятели. Искам да подчертая въпросите, по които според мен държавите-членки ще трябва да отстъпят, за да може Парламентът да приеме споразумение. Първо, има въпроси, засягащи ефективността. Това ни беше напомнено от предишните оратори и желая да подчертая, че има забележително ниво на съгласие между четирите основни политически групи, което ни дава възможност да продължим напред с общ фронт. Необходимо е органите да бъдат европейски. Нуждаем се от тях, за да можем да вземаме решение на европейско равнище в някои точно определени случаи. Не става въпрос за замяна на националните надзорни органи, но когато има спешна нужда, когато има токсични продукти на пазара, когато има нарушение на правото на Общността, когато националните органи спорят, ние на вътрешния пазар наистина имаме нужда решенията да се вземат на европейско равнище. Не ни е необходима предпазна клауза. Не бих желала обаче да засягам този въпрос. От кого искат да се предпазват държавите-членки, когато планират предпазна клауза срещу Европа? Сякаш има някаква конспирация и хора, които желаят да бръкнат в хазната на държавите-членки. Всичко тoва е гротескно. Нуждаем се от система, която работи и в която могат да се вземат решения, без да се злоупотребява, както ни напомни г-н Giegold, но също и без да се дава някакъв вид общо вето на държавите-членки, които не искат да вършат нищо. Искаме също така тези органи да бъдат разположени на едно място с цел ефективност. Направихме предложения и контрапредложения, на които няколко поредни председателства не благоволиха да дадат отговор до момента. Считам, че когато искаме от наетите лица да правят корекции, които са толкова важни, колкото тези в момента, като казваме, че държавите-членки не могат да предвидят прехвърлянето на някои органи в един град, е подигравка за нашите съграждани. Накрая искам да се спра на въпросите относно информацията от Парламента и контрола на органите, които искаме да бъдат независими. Искаме да бъдат независими, но точно поради това искаме също да имат отговорности и възможност за диалог с избранниците на народа. По този въпрос също отправихме няколко искания. Поискахме и повече откритост от страна на тези органи. Желая да кажа още нещо, свързано със САЩ. Винаги се изненадвам, когато хората ни казват, че американците са дръпнали напред. Забелязвам също, че редица правителства водят разисквания на два етапа. Първо, ние отказваме федерално устройство. Отказваме всеки нов етап на интегриране и осъждаме метода на Общността. И така, след това винаги се сравняваме със САЩ. Настъпва момент, когато трябва да поемем своите отговорности. Искаме по-силна Европа. Искаме надзорни органи, които могат да функционират и които могат да намерят място за Европа на глобално равнище на фона на огромната конкуренция в момента. José Manuel García-Margallo y Marfil: Г-жо председател, Касандра е имала дарба да предсказва бъдещето. Над нея е тегнело и проклятието никой да не се вслушва в това, което казва. Ето защо Троя е паднала. Преди повече от десет години Парламентът предвиди, че либерализирането на пазарите, без едновременно с това да се въведат европейски механизми за надзор, ще доведе до криза в системата поради една много проста причина. Трансграничните институции не могат да бъдат надзиравани от национални органи, чиято юрисдикция се простира в рамките на техните граници. Надзор върху тях може да упражняват единствено европейски органи. Не отчетохме този факт и кризата избухна. Екзотични продукти, които са непознати дори за своите създатели, наводниха пазарите. Никой не вярва на другия, никой не отпуска кредити и кредитирането секна. Резултатът е следният: 22 млн. безработни и 3,5 млрд. евро - една трета от продукцията ни се заделя за подпомагане на финансовия сектор. А сега какво? От няколко дни Парламентът не е в добри отношения със Съвета. Парламентът, както и Комисията, дадоха много, за да се положат основите за постигане на споразумение. Белгийското председателство демонстрира изключителна готовност за работа. Помоли ни за време. Ще му дадем времето, но нека днес покажем, че Парламентът е единен, че има много ясни идеи. Поради тази причина ви приканвам утре да гласуваме с мнозинство в полза на измененията, внесени съвместно от най-влиятелните групи в Парламента. Има няколко идеи, които Парламентът би искал да подчертае. Първата от тях е, че кризата може да се преодолее, само когато се възстанови доверието и отново има прозрачност в рамките на пазарите, институциите и продуктите. Това ще бъде възможно само когато има европейски надзорни органи, които са надеждни, силни, независими и подлежат на демократичен контрол - органи, които не са ограничени до това просто да повтарят лозунгите на националните правителства. Какво означава, когато казваме, че те са европейски институции? Означава, че трябва да имат истински правомощия да забраняват продажбата на токсични продукти; че имат реални правомощия да отменят нормативни нередности, които пречат на функционирането на пазара; означава, че трябва да имат реални правомощия да изискват националните надзорни органи винаги да функционират в защита на европейските интереси. Националните надзорни органи не могат да бъдат феодални господари, облечени с абсолютна власт. Европейският орган трябва да гарантира, че законът се спазва, че националните органи правят това, което трябва, когато има опасност от пандемия, и че могат да разрешават конфликти, когато надзорните колегиуми не искат или не могат да направят това. Необходимо е да могат да изискват от частните институции да правят необходимото, когато националните надзорни колегиуми забелязват пропуски в европейските насоки. Вторият извод е, че сред трансграничните институции има един специален, изключително рядък вид - онези, които са познати като системни институции. Една простичка истина за капитализма е, че когато тази политика се води добре, се правят пари, а когато се води зле, се губят пари. Този принцип важи за всичко освен за системните институции. Когато нещата се правят добре, тези институции печелят, а когато се вършат зле, данъкоплатците са тези, които поемат тежестта за предоставяната за тях помощ. Има само две решения за справяне с проблема със системните институции. Само две! Или да се дадат по-големи правомощия на надзорните органи в рамките на държавите, в които функционират, за да контролират тяхната платежоспособност и ликвидност, което изважда Европейския парламент от уравнението, или да се създадат истински европейски институции, което всъщност предлага Парламентът. Това означава, че европейските органи трябва ревностно да упражняват надзор над тези институции, тъй като техният крах би бил крах за всички. Това означава, че на европейските институции трябва да се дадат механизми за контрол и разрешаване на проблеми, за да се стабилизират застрашените институции, ако това е възможно, или да бъде прекратена дейността им, ако това е невъзможно. Спасителните лодки наистина трябва да бъдат подготвени преди пътуването, а не по средата на бурята. Също така трябва да се изисква от тези системни институции да извършват предварително финансиране, за да осигурят средства за гарантиране интересите на вложителите, което е основното ни безпокойство, и за заплащане на цената на кризата, когато настъпи такава. Това, което не може да се случи, е данъкоплатците отново да понесат отговорността. Това, което не може да се случи, както американците посочват твърде често, е да се наложи отново Мейн стрийт да плаща за невъздържаността на Уолстрийт. Искам да помоля госпожите и господата от Съвета, които отсъстват от днешното заседание - те бяха много заети тази сутрин да говорят по телефоните, но изглежда бурята е преминала и нещата са се успокоили, а те все още не са тук - да предадат същото послание чрез члена на Комисията. Съветът поиска време. Парламентът му даде време. Нека все пак никой не се смущава. Това не е знак за слабост. Това е знак за силата на Парламента. Силата на орган, който вярва в това, което казва, и чувства, че има подкрепата на обществеността, която застава зад него. Съветът и Комисията, която върши забележителна работа, трябва да използват това време, за да се постигне парламентарен консенсус за европейската посока в управлението на Европа. Не трябва това време да се използва, за да се създават блокиращи малцинства в опозицията на Парламента. Призовавам Съветът поне веднъж да се вслуша в това, което казва Касандра. Днес Касандра са докладчиците, които се изказаха. Касандра е и г-н Барние. Онези, които не са Касандра, знаят много добре, какво имам предвид. Вслушайте се в Парламента, потърсете съгласие, кажете тук онова, което беше казано в Торонто. Не говорете едно нещо тук и друго на други места. Както казват старите кастилиянци, ако Съветът направи това, Бог ще го възнагради, ако ли не, Бог ще го съди. Бог и Парламентът. Peter Skinner: Г-жо председател, искам да се спра върху доклада относно Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО). Както повечето от вас знаят, застраховането и професионалното пенсионно осигуряване са две теми, които са ми много скъпи, всъщност това са въпросите, към които проявявам най-голям интерес в рамките на комисията по икономически и парични въпроси. Законодателният акт "Платежоспособност II", по който беше проведено гласуване миналата година и по който бях докладчик, е част от законодателството, с което се гордея най-много към момента. Това остава най-изчерпателната част от законодателството за секторните финансови услуги, подлагано на гласуване в Парламента. Очаквам то да доведе до намаляване на разходите за потребителите и ограничаване на системните рискове, на които е изложен секторът на застраховането. Голяма част от "Платежоспособност II" е посветена на справяне с предизвикателствата, пред които са изправени надзорните органи и надзорните колегиуми при управлението на рисковете и трудностите, които се свързват с големите трансгранични застрахователи. Поради това докладът "Платежоспособност II" е неразривно свързан с предложенията за ЕОЗППО. Според мен ЕОЗППО е елементът, който ще позволи на "Платежоспособност II" да функционира по-ефективно. Вероятно удоволствието, с което работих по настоящия доклад, се дължи на опита ми с "Платежоспособност II". Знаех, че това е контекстът, в който можем да накараме "Платежоспособност II" наистина да заработи. Това също означава, че при разискването в рамките на комисията по икономически и парични въпроси не можех да подкрепя известни аспекти от по-амбициозните планове на някои от моите колеги докладчици в областта на надзора в областите, които описаха и които първоначално бих могъл да подкрепя като например ежедневния надзор над финансовите институции или фондовете за преобразуване до януари 2011 г. Това може или не може да бъде подходящо за банките или капиталовите пазари, но за застраховането дикусията наистина остава отворена. Застраховането не е банкиране и съм доволен, че колегите докладчици приеха това. Изразеното от мен безпокойство сега се признава от много хора като основателно и всички партии вече са на мнение, че няма спор по този въпрос. Проектите за пряк надзор и за фондове за преобразуване на проблемни банки са за идните години и вярвам, че докладчиците сближиха становищата си по този въпрос. Целта на Комисията всъщност е трите секторни застрахователни надзорни органа да имат еднаква структура. Секторното законодателство, и по-конкретно "Платежоспособност II" и институциите за професионално пенсионно осигуряване, ще определят какви ще бъдат конкретните правомощия на ЕОЗППО. И така, докладчиците работиха, водени от това, че каквото се включи в единия застрахователен надзорен орган, трябва да важи и за останалите два. Още от самото начало имах известни притеснения, че някои скрити зад това амбиции вероятно не са подходящи за застраховките и пенсиите, които имаме, ако щете нюансите, които можем да разграничим в ЕОЗППО. Те няма да бъдат различни, но ще са балансирани. Това не са непременно областите от първостепенна важност, но считам, че можем да разчитаме на нещо, което ще работи и то толкова добре през граница, колкото ако беше в който и да е друг сектор. Една от основните ми цели беше да гарантирам, че има равновесие между микроравнището на всички сектори и равнището, което се управлява от представителите на централните банки в ЕССР. Макар да приемам становището на г-жа Tremosa за централните банки, важно е също така, че сме постигнали този баланс и в областта на микронадзора. Ето защо съм доволен толкова за съвместния комитет, който имахме възможност да представим и да му дадем тласък, където се вижда, че този баланс се поддържа. Доволен съм и че моите колеги докладчици приеха тази точка, както, надявам се, ще сторят и Светът и Комисията. Това е истински напредък за Парламента. Считам също, че възможността представител на един от трите застрахователни надзорни органа да заема на ротационен принцип едно от председателските места - това на заместник-председател - в ЕССР, е много важно и за многообразието от становища, които трябва да бъдат чути. Трябва да отчетем факта, че ЕОЗППО отразява два свързани, но различни сектора, затова трябва да включим и групи на заинтересованите лица, които представляват тези сектори. Както казах, Решенията за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISAs) идват от секторното законодателство и аз например считам, че има отлична симбиоза между "Платежоспособност II" и ЕОЗППО. Въпросът за пенсиите все още е висящ. Сега много неща ще зависят от доклада на Комисията относно ЕОЗППО, като се надявам да работим в тясно сътрудничество по въпроса, но считам, че трябва да сключим сделка, споразумение, което да изготвим през идните дни, може би седмици, което ще бъде от голяма полза за ЕОЗППО и за ролята, която Парламентът изигра при определяне на неговите правомощия, които вярвам ще бъдат в услуга на потребителите както, разбира се, и на органите в Европа. Elisa Ferreira: Г-жо председател, г-н член на Комисията, през последните 50 години европейският проект, създаден с толкова много усилия, никога не е бил застрашаван така, както днес. Европейската общественост изпитва огромно чувство на безсилие. Финансовата система, която трябва да й служи, съсипа спестяванията на гражданите, пенсиите им, инвестиционните им проекти, работата им. Накратко, разруши бъдещето им. Що се отнася до цялостното укрепване на пазара на финансови услуги, банковото дело, застраховането и ценните книжа, пътят, който трябва да следваме, е ясен и е залегнал в структурата, която обсъждаме днес тук. Всъщност се нуждаем от силна европейска надзорна структура, която да обхваща всички продукти и участници, снабдена с ефективни методологии и инструменти за интервенция, които могат да отговорят на пазарната реалност, която не признава националните граници, особено в европейски контекст. Рискът не може и не трябва да бъде премахван от финансовия пазар, но се нуждаем от регламент, който прави този риск по-прозрачен и с който се избягва акумулирането на спекулативни балони, които засягат цялата система, когато се спукат, като ефектът се разпространява върху реалната икономика. Ако обаче в бъдеще се появят нови кризи, независимо от тези защити, от ключово значение ще бъде да имаме на разположение механизми, които ограничават разпространението на неблагоприятните ефекти, особено що се отнася до банковата система, защото тя е от жизнено важно значение за функционирането на икономиката и е депозитар за европейските спестявания. Тук, в самите правомощия и компетенции на Европейския банков орган (ЕБО), е заложен капацитетът за изпълнение на нова стратегия за управление при транснационални кризи в банковия сектор, тема, която разглеждам в доклада си. Не е в нашата компетенция да предотвратяваме фалита на банките, а по-скоро да гарантираме, че тяхната реорганизация или евентуалното прекратяване на дейността им се провеждат по надлежния ред, като се ограничават страничните ефекти в останалата част от системата и преди всичко като не допуска данъкоплатците да плащат за резултатите от кризата. За тази цел са ни необходими серия от нови механизми, трябва да приемем правила, определения, методологии, инструменти и терминология, които да са общи за всички онези, които се намесват в операциите за преструктуриране, реорганизиране и прекратяване на дейността. Необходимо е да хармонизираме съответните национални правни рамки за управление на кризи и не на последно място законите за фалит и прекратяване на дейността. Необходимо е да дадем на надзорните органи по-големи правомощия за интервенции. Трябва да определим ясни критерии, не само количествени, но и качествени, които позволяват интервенцията в институция, която изпитва затруднения. Необходимо е да изготвим планове за действие при извънредни обстоятелства. За целия този процес 27-те държави-членки се нуждаят от време. Седемдесет процента от активите са съсредоточени в близо 50 от 12 000 банки, функциониращи в Европа. Това означава огромна концентрация на риск, но също и възможност за намеса най-вече в тях. Ето защо разполагаме с необходимите условия, за да предложим специален и неотложен процес за включване в списък на онези банки, чиито размер и връзки с други банки ги превръщат в транснационални, като им дават възможност да оказват системно влияние върху финансовата система. За тези банки е възможно да се предвиди специален надзор от новия ЕБО, дори ако функционират в колегиума на националните надзорни органи. Благодарение на риска, който генерират, е възможно и наложително да започнат да правят вноски във фонд за финансиране при необходимост от интервенции и е важно ЕБО да създаде специализирано звено за координиране на интервенциите в случаите, когато тези банки изпаднат в затруднения. Пакетът от предложените елементи гарантира, че интервенциите в транснационални банки със системен характер са последователни и се съгласуват между отделните държави и преди всичко, че те съответстват на един принцип, който е много скъп на Европа, а именно, че разходите от щетите, причинени от тези банки, трябва да се поемат от виновника. Предложението е идеално за това, което обсъждаме, преди всичко по отношение на компетенциите на ЕБО. Дори бих казала, че това е най-красноречивият тест за неговата ефективност. Имаше голямо мнозинство - 87% - в полза на това предложение при гласуването в комисията по икономически и парични въпроси. Разчитаме на огромна подкрепа и при гласуването в Парламента предвид това, че като подкрепим прозрачното, реалистично и прагматично предложение, ще предприемем спешни и необходими действия за възстановяване на доверието на европейците в Европа, в нейната финансова система и най-вече в банковата й система. Оли Рен: Г-жо председател, Комисията оценява конструктивния дух, при който се провеждат тристранните срещи, на които беше договорен ЕССР. Искам да благодаря на докладчиците за огромните усилия, които положиха до момента, а се очаква работата да продължи. Както добре знаете, последната тристранна среща всъщност се проведе вчера вечерта. Съжаляваме, че не можахме да постигнем споразумение за приемането му на първо четене на това месечно пленарно заседание, но сме доволни, че всички партии са решени това да се случи до септември. Разбирам, че много от дискусиите между Съвета и Парламента се въртят около хората и институциите и около въпроса кой какво ще прави в ЕССР. Дали председателят на ЕССР трябва да бъде избиран или тази позиция автоматично трябва да се заеме от председателя на ЕЦБ? Дали генералният съвет на ЕССР или координационният комитет включват независими експерти отвън и ако е така, дали те ще имат, или няма да имат право на глас? Дали председателят на Европейския финансов комитет участва в работата на ЕССР? Убеден съм, че тези различия в исканията на Съвета и Парламента могат да бъдат обединени в едно взаимно приемливо решение. Същото важи за множеството дискусии, възникнали около включването на Съвета и Парламента в продължението на препоръките на ЕССР. И тук не сме далеч от постигане на споразумение. Вярвам, че няма различие, което да не може да бъде изгладено чрез задълбочени преговори и подходящи формулировки, за да се избегне каквото и да е недоразумение относно съответните прерогативи на двата органа. И така, макар в известна степен да съжалявам, че Парламентът няма да може да гласува текст, по който е постигнато пълно споразумение със Съвета на това заседание, все пак съм доволен от категорично заявената от всички готовност да се постигне споразумение до септември. И накрая, позволете ми да бъда откровен и да кажа, че отчаяно сме се нуждаели от модерна надзорна структура, както и от орган, който да извършва анализ на системните рискове за макрофинансовата стабилност, много преди финансовата криза да порази Европа. Щяхме да се справим много по-успешно с финансовото възстановяване, ако вече разполагахме с такава. Ето защо искам отново да подчертая факта, че новата надзорна рамка ще бъде създадена бързо и може би 1 януари следващата година всъщност е една разумна дата. Нашите граждани очакват действия без допълнително отлагане, което би трябвало да е възможно, като се има предвид до каква степен сме постигнали съгласие по основните въпроси и колко близко сме до постигане на споразумение дори по детайлите. Също толкова важно е, че ЕССР е основен градивен елемент на истинския икономически и паричен съюз, на здравия му икономически стълб и следователно на системната реакция към финансовата криза. Той е основен градивен елемент и за възстановяване и укрепване на доверието в европейската икономики, от което толкова много се нуждаем в момента. За да укрепим финансовото възстановяване, да засилим доверието, трябва да действаме на всички фронтове, да гарантираме финансова стабилност, да провеждаме фискална консолидация, да приключим процеса на финансово възстановяване и най-вече новата финансова структура и да укрепим икономическото управление. Само чрез постигане на конкретен и бърз напредък на всички изброени фронтове можем да ускорим възстановяването и да укрепим Икономическия и паричен съюз. Разчитам на подкрепата ви в тези толкова важни начинания. Мишел Барние: Г-жо председател, госпожи и господа, идеята Парламентът да се присъедини към общото разискване относно надзора и управлението на кризата беше добра. Беше справедливо също така да обсъждаме тези две основни теми в един по-общ контекст, тъй като ще трябва да действаме, за да постигнем по-добри капиталови изисквани и по-добро корпоративно управление и да приключим работата по тях. Ще се върнем на този въпрос, тъй като ще имам възможност да се върна, както знаете, през следващите седмици или месеци, към редица предложения, които бяха обединени в дневен ред, одобрен от Комисията на 2 юни, който беше подкрепен от Съвета на финансовите министри и приет от Европейския съвет. Ще видим също така, и тук допълвам казаното от вас, дали наистина решенията, взети на ниво Г-20, Европейски съвет и Съвета на министрите са съгласувани в една посока. Има много теми, които са част то тази структура на превенция, управление на кризи и надзор. И аз като г-жа Ferreira си мисля за фондовете за преобразуване на проблемни банки, които предложихме, в контекста на управлението на кризи. Мисля си и за направените по-рано предложения от г-н García-Margallo y Marfil и ще представим законодателни предложения по тези въпроси през 2011 г. Стоят също така и въпросите за корпоративното управление и капитала на банките. Ще се върна на тези въпроси, когато се изказвам по доклада на г-н Karas. Искам да кажа няколко думи по двете теми за днес. Първо, ще се спра на надзора, който всъщност е гръбнакът на тази структура. Това е изключително сериозен въпрос и, както казахте, ако не успеем да създадем надеждни органи и ЕССР, много други реформи няма да бъдат ефективни. Преди няколко седмици говорихме за агенциите за кредитен рейтинг - ще се върна на тях - и за провеждането на пруденциални реформи. Нуждаем се от тази надеждна европейска надзорна структура. Ето защо искам да приветствам огромната амбиция, засвидетелствана от нашите докладчици, през последните няколко месеца: г-н García-Margallo y Marfil, г-н Skinner, г-н Sánchez Presedo, г-жа Goulard, г-н Giegold, г-н Tremosa I Balcells и г-н Balz, и по-конкретно амбицията във връзка с правомощията на тези органи и правно обвързващата власт. Тук откриваме духа и философията на предложенията на Комисията. Тук открихме някои нови идеи, които трябва да използваме, за да подобрим европейската система за финансов надзор, както и засилването на доверието на потребителите, както предложи г-н Giegold, главно за да забраним някои финансови продукти. Мисля си за ролята, която е отредена на органите при установяване на системните рискове в ситуации на кризи. Мисля си за укрепване на съвместния комитет, както беше предложено от г-н Skinner. Мисля си за повишаване на прозрачността на пазарите, което обсъдихме в контекста на директивата "Омнибус", която се изготвя от г-н Sánchez Presedo. Това са само няколко примера. Най-трудното все още ни предстои. Естествено свършихме доста работа или, във всички случаи, аз работих заедно с вас в продължение на пет месеца. Постигнахме голям напредък, но дори да сме на финалната права, както се надявам, все още не сме стигнали до споразумение и до това, което бих нарекъл динамичен и надежден компромис, за да може да функционира. Макар да не присъства тук днес, искам да поздравя белгийското председателство, което от първите няколко часа - от 1 юли в 10,00 ч. сутринта - е поело отговорността чрез своя министър на финансите, Дидие Рейндерс, който участва до късно вчера вечерта в тристранната среща редом с много от вас. Искам да повторя казаното от г-н García-Margallo y Marfil. Необходимо е Съветът да разбере, че сега трябва да се действа и да се постига напредък. И други твърдят същото. Във всеки случай, Комисията с компетенциите, с които разполага, ще направи каквото е необходимо, за да насърчи Съветът да се възползва от възможността, която му предоставят. Това е моето разбиране за ситуацията. Топката е в неговата страна на игрището и трябва да използва тези няколко дни, за да постигне интелигентно и надеждно споразумение. Можете да разчитате на мен. Искам да кажа и няколко думи относно управлението и предотвратяването на кризи, за да благодаря на г-жа Ferreira за готовността й. Самият аз вярвам в предпазните мерки от дълго време. Много дълго време мислих върху това, че що се отнася до екологичния риск, промишления риск и финансовия риск, виновникът трябва да плаща, защото лечението често е по-скъпо от превенцията и когато се нуждаем от защита или оздравяване, данъкоплатците не трябва да плащат. Такъв е духът на набора от инструменти, които ще представим пред Съвета на министрите. Ще изведем на преден план много от инструментите, които г-жа Ferreira сама предложи и ще ги превърнем в законодателни предложения. Поемем ангажимент да ви бъде представен законодателен текст. Това е предмет, по който самият аз поех ангажимент още от първия ден - 13 януари - пред вас и министрите по време на моето изслушване и пред Съвета Екофин в Мадрид. Можете да разчитате на мен, че ще представя този набор от надеждни инструменти, като разчитам на предложенията на г-жа Ferreira, и отново ще кажа, че и аз като други съм убеден, че в тази област превенцията е много по-евтина от лечението. Sebastian Valentin Bodu: Искам да кажа, че говоря в качеството си на докладчик в сянка по становището. Настоящата финансова криза очерта липсата на ефективно управление при кризисни ситуации, които възникват в трансграничните финансови предприятия в ЕС. На национално равнище са приети различни подходи. По принцип органите или използват публични средства, за да спасяват банки, или изолират активите на банките в тяхната собствена държава, като прилагат национални инструменти за справяне с кризисната ситуация, но само на равнището на собствените си клонове. Тези действия увеличиха рисковете, свързани със загубата на доверие, нарушаване на конкуренцията, правната несигурност и високото равнище на разходите, натрупани за спасяване на банки, които се поемат от данъкоплатците. И накрая, нуждаем се от мерки на Европейско равнище, за да спрем управлението на кризи, включващо трансгранични банкови групи, използващи национални системи, които биха могли да бъдат изключително различни и които имат склонност да защитават клоновете, разположени на тяхната собствена територия и да не решават проблема на групата като цяло. Raffaele Baldassarre: Г-жо председател, г-н Барние, госпожи и господа, кризата ни показа, че по-добрата координация на европейско равнище е абсолютен приоритет за развитието и стабилността на финансовите пазари. Предвид това ще се огранича до един фундаментален въпрос, особено в светлината на продължаващите трудни тристранни срещи. Ако предоставянето на институциите за финансов надзор на правото да вземат собствени, директно обвързващи решения, както е предвидено в член 10 от регламентите, е в съзвучие с политическата воля да се реагира бързо при извънредни ситуации, то тогава при ежедневния надзор това правомощие е в противоречие с членове 17 и 258 от Договора, съгласно които Комисията има изключителното право да гарантира прилагането на правото в Съюза. Освен това в случай, че се създаде парадоксална ситуация, при която държавите-членки са представени в най-високопоставения орган чрез техните органи, те ще бъдат косвено отговорни за прилагането на правото на Съюза. Като докладчик по становището на комисията по правни въпроси предложих компромисно изменение, което има за цел да реши това разминаване между правомощията, възложени на органите, и ролята и компетенциите на Комисията, което напълно съответства на Договора. Надявам се, че приносът на комисията по правни въпроси може да се използва като основа за допълнителни компромиси с други европейски институции, за да се стигне бързо до нужното решение, което напълно да съответства с правото на Съюза. Klaus-Heiner Lehne: Г-жо председател, госпожи и господа, може да имаме единен пазар, но надзорните ни органи са фрагментирани. Очевидно е, че това не може да работи. Нуждаем е се от силни централни европейски структури, които да използват експертизата и задълбочените познания на агенциите на държавите-членки, като в същото време имат право на интервенция при извънредни ситуации. Дори само в контекста на огромната данъчна тежест, наложена върху гражданите от кризата, те очакват Парламентът да вземе разумни решения без каквото и да било отлагане. Гражданите ни най-малко не се интересуват от това, че на национално равнище се играят игри, за да се мерят сили кой какви решения може да взема. Това, което искат, е да се вземе ефективно решение, за да се решат проблемите. Обективно погледнато, ако са необходими мерки за извънредни ситуации, може да се вземе решение на централно европейско равнище, в случай че липсва подходяща координацията между държавите-членки и този механизъм не работи. Това е линията, която е прието да се следва при вземане на решения от Г-20 и Г-8, както и от държавните и правителствени ръководители, но за съжаление не и на равнище Съвет. Единствено Съветът е приел тесногръд подход. Според обществеността тази политика е неприемлива. Очакваме Съветът да предприеме действия. Evelyn Regner: Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, ако държавите-членки на Европейския съюз искат да бъдат силни в икономически и външен план, те трябва да имат общ фронт като Европейски съюз. Пакетът от мерки за надзор над финансовите пазари с ЕССР, който е с възможно най-големи правомощия, е точно това, от което се нуждаем, наред със силни европейски - подчертавам думата "европейски" - органи за банков надзор и надзор над ценните книжа и застраховките. Европейският съвет за системен риск е, ако ми позволите да направя едно сравнение, нещо като федералния канцлер на Германия. В сегашния си вид, той няма големи правомощия за интервенции, иска ми се да имаше повече, но има реална възможност да засвидетелства големи морални възможности. Това означава, че може да издава предупреждения, да прави препоръки и всичко това да става публично. Европейският парламент - и считам това за особен напредък - също настоя заинтересовани лица от цивилното общество, с други думи, групи за защита на потребителите, профсъюзи и учени, да бъдат включени в съвета на ЕССР. Наистина считам, че това е изключително положителна стъпка, която трябва да бъде подчертана. Във връзка с това искам да призова държавите-членки да не се връщат към остарелите методи от миналото за създаване на икономически ред на 21 век, а да мислят и да действат в унисон с европейския дух. Françoise Castex: Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, европейският надзор над финансовите пазари е най-малкото, което можем да направим. Това ще наложи регулиране на рейтинговите агенции. Видяхме какви са инструментите за спекулации срещу държавите, но надзорните органи, които въведохме, не трябва да повтарят същите грешки и да бъдат едновременно съдии и съдебни заседатели. В резултат от това не е решен въпросът за контрола. Контролът трябва да бъде политически. Това регулиране е необходимо, но не е достатъчно, ако не го допълним с икономическо управление на еврозоната и Европейския съюз, което излиза извън рамките на Пакта за стабилност. Няма да бъде достатъчно и ако не предприемем реални мерки срещу изтичането на капитали към данъчни убежища. Накрая, този европейски надзор няма да бъде достатъчен, ако не вземем мерки, за да може регламентът да се прилага и на световно равнище. Регулирането на европейско равнище е полезно, но не е достатъчно. Трябва да има световен надзор над финансовите пазари. Sajjad Karim: Г-жо председател, ясно е, че не всичко е наред с финансовото регулиране в много от нашите държави-членки. Не можем просто да позволим нещата да продължат по този нефункционален и непоследователен начин. В Обединеното кралство новото правителство предприе радикални действия с цел задълбочена промяна и осигуряване на нужната реформа на национално равнище. По същия начин новата европейска рамка трябва радикално да подобри качеството и съгласуваността на регулаторния надзор. Нуждаем се от независима структура, наистина независима в регулаторния смисъл, но трябва да бъде постигнат баланс. Настоящите предложения ще дадат на ЕС предимство пред националните регулатори, но съществува опасност техническите стандарти всъщност да се използват, за да се формира и диктува политика на равнище ЕС. Нашите държави-членки са прави да се противопоставят на подобен ход. Обединеното кралство и Германия са прави да приемат позициите, които заявиха. Г-н Рен, г-н Барние, Обединеното кралство ще спази своя ангажимент, но е необходимо съответно да се зачитат и принципите на субсидиарност. Íñigo Méndez de Vigo: Г-жо председател, считам, че може да има само две решения за справяне с финансовата криза, която преживяваме: или да дадем повече правомощия на националните надзорни органи, или да създадем европейски надзорен орган и да му дадем правомощия. Доволен съм, г-жо председател, че в този момент Парламентът е твърдо решен, политически ангажиран с европейския надзор и считам, че има широк консенсус по въпроса сред всички политически групи. Комисията по конституционни въпроси ще подкрепи и подкрепи всички институционални мерки в тази посока. В момента ми се струва, г-жо председател, че след като този ангажимент се превърне в манифест утре, Комисията ще има първостепенна роля при преговорите със Съвета. Струва ми се, че по време на тези преговори основният въпрос ще бъде дали тези европейски органи ще могат да се справят с дружествата, които са пряко засегнати на национално равнище, без участието на националните надзорни органи. Ето защо, г-н Барние, Ви пожелавам късмет с тази задача, която, струва ми се, е определящ фактор за бъдещия надзор и за капитала в този момент за онези от нас, които искат по осезаемо присъствие на Европа. Председател: Искам да направя съобщение. Много от вас правилно се оплакаха, че Съветът не присъства, но днес в Белгия се провежда първото пленарно заседание на новия парламент и следователно поради force majeure обстоятелства не беше възможно да осигурим присъствието на Съвета. Нека сега преминем към разискването с ораторите от политическите групи. Markus Ferber: Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, госпожи и господа, някой би се запитал какво сме постигнали след едногодишни разисквания, дискусии и редица тристранни заседания, а аз със сигурност мога да си представя да се занимавам с много по-приятни неща от това да прекарвам времето си по този начин. Една година след европейските избори, когато публично обявихме как искаме да приведем финансовите пазари в съответствие, сега се намираме на етап, в който успехът ни може да бъде определен като много слаб или нулев. Вече беше дадено обяснение на проблема. Става въпрос за пазари, които днес функционират на глобално равнище. Държавите-членки все още считат, че могат да използват националните надзорни структури, за да прилагат правилата в тази среда. Фактът, че това не се случи, всъщност не е причината за финансовата криза, но допринесе за това Европа също да бъде засегната от нея. Ето защо искам да попитам кога това реализиране, което често се споменава в грандиозните изказвания, ще се превърне в политическо действие, където изведнъж се оказва, че то ще защитава фондовите борси, а не гражданите. Това е задачата, на която сме се посветили като Европейски парламент. Надявам се, че държавите-членки също ще се ангажират с тази задача, защото споделяме отговорността за прилагането на подходящи надзорни регулации за гражданите, които ще гарантират постоянна сигурност за спестяванията на физическите лица. Надявам се, разбира се, и сега се обръщам към членовете на Комисията, че сега всички усилия на Комисията ще са насочени към постигане на благоприятен изход възможно най-скоро в името на хората, живеещи в Европа. Gianni Pittella: Г-жо председател, госпожи и господа, изглежда е ясно, че решението, което Парламентът предстои да вземе - да гласува измененията или да не гласува, да отложи вота по законодателните резолюции - е отчаян опит да напомни на Съвета за неговите отговорности, за да може до следващата сесия през септември този пакет да бъде одобрен на първо четене. Честно казано, не мога да повярвам, че сред правителствата все още има такива, които са достатъчно късогледи, за да не дадат на надзорните органи, които създаваме, реални права. Това е нещо, като да създадем структури, които не могат да упражняват надзор. Какъв е смисълът на създаването им тогава? Както е добре известно, Европейският парламент не е армия от екстремисти, които отправят революционни искания. Ние сме нормални хора, които живеят сред гражданите, т.е. сред онези, които усетиха срива на финансовите пазари, които не се регулират на наднационално ниво, в своето ежедневие, а и той се отрази и на джобовете им. Предложенията ни са тези на Дьо Ларозиер, а не на Робеспиер, както знае многоуважаваният г-н Барние. Приятели от Съвета, дори и да не сте тук, ще прочетете какво сме казали. Очакваме да отговорите положително на нашия жест на отговорност, но ако това не се случи, ще преминем към гласуване през септември и ще кажем на всички европейски граждани, че искаме орган, който да упражнява директен надзор над финансовите посредници, че искаме надзорът над Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да се разпростре и над паневропейските органи и че желаем европейските органи да имат последната дума в случай на несъгласие между националните органи. Скъпи приятели в Съвета, не заравяйте глави в пясъка като щрауси. Реалността е тежка, но трябва да бъде посрещната и да направим смел и решителен избор. Sharon Bowles: Г-жо председател, въпреки добрите страни на "Платежоспособност II", за които вече чухме, в групата се отказахме от режима на подкрепа, защото имаме опасения относно практичността му в периоди на икономически стрес, относно взаимодействието с националните закони за несъстоятелност и недоверието към надзорните органи на други държави. Примери за кризата, като този на Fortis Bank, дадоха основания за подобни съмнения и за необходимостта от европейска надзорна структура и дисциплина. "Платежоспособност II" ме убеди, че с трансграничната несъстоятелност и "полунесъстоятелност" на финансовите институции трябва да се справяме на европейско равнище. Това звучи предизвикателно, но е сериозен пропуск, ако разглеждаме цялостната концепция за единен пазар. Докладът на г-жа Ferreira обхваща много от тези въпроси и искам да й благодаря, че включи мои идеи относно избягването на моралния риск и 28-я режим за несъстоятелност на трансграничните банки. Сега планирането е всичко, а плановете за действия при извънредни ситуации, волеизявления и механизмите за разрешаване на проблеми ще ни разкрият много повече неща за настоящето, като в същото време ще ни предпазят в бъдеще. Philippe Lamberts: от името на групата Verts/ALE. - (FR) Г-жо председател, искам да се обърна към Съвета. Очевидно аз, както и много от нас, съм разстроен, че не мога да направя това лично, защото бих желал да кажа на Съвета, че по този въпрос Парламентът е разумен. Той просто иска европейски надзор за европейските участници и национален надзор за националните участници. Иска защита на потребителите, и по-конкретно забрана на продукти, които всеки тук би описал като токсични, и не само тук, но също и в промишлеността и на работните места. Ако те са токсични, защо ги разрешаваме? Очевидно има необходимост от забранителни действия. Струва ми се, че всичко това не е достигнало размерите на екстремизъм. Защо Съветът не може да приеме това? Считам, че търпението на нашите граждани и търпението на Парламента е на път да се изчерпи. Ако дадем на белгийското председателство възможност да действа, тази възможност ще бъде използвана и ще имаме резултати през следващата седмица. Знаете, че ние в Белгия сме изправени пред лозунги като "Eigen volk eerst" ("Нашият народ преди всичко") или "Това което правим, го правим по-добре" и за съжаление откриваме този национален егоизъм все по-често и на европейско равнище Точно това със сигурност очертава пътя към бъдещия упадък на гражданите на този континент, граждани, с които въпреки всичко можем да се гордеем. И така, както каза Жан Клод Трише след въвеждането на паричната федерация се нуждаем от икономическа и бюджетна федерация. Не мога да измисля друго название за това освен политическа федерация. Ivo Strejček: Слушах разискването този следобед и си мисля, че бяха изречени някои много сериозни слова. Първите бяха произнесени от председателя Барозу, когато каза, че са готови да направят каквото трябва, за да защитят еврото. Вторите бяха произнесени от вас, когато казахте, че един по-здрав и по-близък Европейски съюз може да защити финансовата стабилност". В това се крие същността на цялото разискване относно финансовата структура и надзора над финансовата структура. Имаме валутен съюз. Валутният съюз не може да бъде отделен от фискалния съюз дори според икономическата наука, а последният не може да съществува без политически съюз. Гражданите, които стоят тук и ни наблюдават, може би правилно ще попитат какво е нашето решение в този случай. Ще им кажем, че искаме да създадем политически съюз, но тъй като сега преминахме през катарзиса на Договора от Лисабон, трябва да направим нещо без вас. Трябва да направим нещо, без да ви дадем право на глас. За мен това е погрешен подход. Thomas Händel: Г-жо председател, госпожи и господа, в Европейския парламент сме натоварени с отговорността твърдо да регулираме финансовите пазари. Всички предложения, които направихме, бяха сериозно разводнени по време на тристранните срещи. Съветът и правителствата не желаят правила за решителна намеса. Г-н Giegold е прав, когато описва случващото се като "тесногръдо". Изглежда намерението не е да се затегнат регулациите, а просто да се изгради система, която по-трудно се поддава на разбиване. Ще имаме фрагментирана надзорна структура, която няма да може да упражнява подходящ контрол над финансовите пазари. Правят се неподходящи изводи от тази финансова и икономическа криза, което означава, че следващата криза вече чука на вратата. Много национални икономики, включително тези в Европа, няма да устоят на предстоящите трусове с всичките социални и икономически последици, които ще имат за хората, живеещи в Европа. Те очакват този хищнически капитализъм на финансовите пазари да бъде укротен и политиката отново да бъде водеща. Ако СЕО на UniCredit Bank, Алесандро Профумо, твърди, както направи през уикенда, че се нуждаем от силен единен Европейски орган за финансов надзор и от общ набор от правила за всички държави-членки, като призовава за по-строги правила относно капитала, всъщност това е призив към Парламента да изготви тези правила. Работата на този Европейски парламент е да упражнява натиск върху Съвета и незабавно да приложи ефективни нормативни правила. Това ще бъде само първата стъпка към status quo ante. Най-накрая настъпи моментът грандиозните обещания да бъдат последвани от действия. Моята група одобрява силните европейски регулации. Всяка друга ситуация, без регулации, би застрашила еврото, единния ЕС и демокрацията. Claudio Morganti: Г-жо председател, госпожи и господа, споделям целта за гарантиране на сигурността на пазарите и инвестициите на европейските граждани. Все пак се чудя, дали пътят, по който се каним да поемем, е правилният. Не бих искал реакциите на европейските институции, и в частност на нашата, да не постигнат целите си, когато предприемат действия в отговор на кризата и на последните финансови скандали. Създаването на нови закони и нови, т. нар. независими органи, всъщност може да не бъде същественото и решително разрешаване на сегашните проблеми. В Европа вече има както на европейско, така и на национално равнище твърде много и прекалено скъпо струващи независими органи, които, във всички случаи, не избегнаха кризата на пазара или трудностите и финансовите скандали, на които станахме свидетели напоследък в Европа. Съгласен съм, че се нуждаем от по-тясно сътрудничество между различните национални органи, но също така считам, че не е нужно да одобряваме всичко в тази област. Поддържането на възможността да имаме автономни надзорни органи според мен със сигурност е за предпочитане, за да осигурим по-голяма защита за инвестициите и вложителите. И накрая, убеден съм, че политиката трябва да поема повече отговорности. Като единствена европейска институция, която е пряко отговорна пред народа, считам, че не трябва да се отказваме от прерогативите си. Не трябва и не можем да вярваме сляпо на така наречените независими органи. Те са технически инструмент, от който трябва да се възползваме, но не са и никога няма да бъдат решение сами по себе си. Martin Ehrenhauser: (DE) Г-жо председател, Европейският съюз вече има около 40 агенции. Всяка година тези организации поглъщат 1,5 млрд. евро. Съветът и държавите-членки никога преди това не са се затруднявали да вземат прибързани решения за създаване на подобни агенции. Съветът и държавите-членки също така никога не са имали проблеми с факта, че агенциите много често нарушават принципа на субсидиарност посредством дейността си. Освен това много често за съществуването на тези агенции няма никаква логична причина. Сега става въпрос за създаването на три нови агенции, три смислени агенции с правомощия, които трябва да се упражняват в област, в която Европейският съюз може най-накрая да покаже колко много се нуждаем от тях. Въпреки това сега държавите-членки се противопоставят в ситуация, при която в продължение на години, ако не на десетилетия, политиката изостава в сравнение с глобалното влияние на финансовите пазари. Ако, от една страна, Европейският съюз функционира там, където не е нужно, а от друга страна, ако не го направи в области, в които има спешна необходимост от него, то раздразнението, което предизвиква това у гражданите, е напълно разбираемо. Всичко, което ми остава да направя, е да поискам Съветът най-накрая да започне да действа разумно и да се откаже от своето обструктивно отношение. Astrid Lulling: (FR) Г-жо председател, признавам, че ми е трудно да следвам колегите, които толкова много обичат да показват мускули и да обявяват монопол на нашата легитимност във връзка с други институции на Съюза. За съжаление много често заемат абсурдни позиции. Когато обаче членовете на Парламента представят чрез труд и убеждение добре обоснована позиция, когато защитаваме това, което е от общ европейски интерес в спор с малко по-напрегнати нации, тогава става въпрос за нещо различно. При това разискване за европейския надзор Парламентът изпълни своята роля. По въпроса за ЕССР, за който аз съм докладчик в сянка за моята група, и аз като докладчика, г-жа Goulard, защитих амбициозна позиция. Подкрепих механизми, които ще гарантират някаква степен на ефективност, и подчертах върховенството на ЕЦБ. Защо ли? Защото ЕЦБ е единствената институция на Общността в тази група и защото е доказала, че е сериозна. Само от християнско милосърдие няма да спомена имената на всички институции и всички онези велики фигури, които внезапно изчезнаха по време на бурята. Можем да се радваме, че поне имахме капитан на борда по време на най-тежкия период на кризата. Ето защо бих била по-уверена, ако утре видим как макропруденциалният надзор се възлага на една силна институция на Общността, като макропруденциалното наблюдение непременно остава фрагментирано. В тези тежки времена ЕССР трябва да започне да работи възможно най-бързо. Бъдещето ще покаже дали са необходими промени, но е важно да започнем с една здрава основа, защото системните рискове засягат целия европейски и световен банков сектор. George Sabin Cutaş: (RO) Настоящата икономическа криза ни показа, че се нуждаем от система за предотвратяване на кризи и ограничаване на неблагоприятните ефекти от тях. Докладът Дьо Ларозиер, публикуван през февруари 2009 г., направи преглед на финансовия надзор в Европейския съюз, като предложи създаването на единствен по рода си орган, който да носи отговорност за макрофинансовия надзор на равнище Европейски съюз и да предложи решение за съществуващите сега слабости. Освен това Европейският парламент поиска от Комисията още през 2000 г. да направи предложения, с които да се гарантира стабилността на финансовите пазари в Европейския съюз. От практическа гледна точка Европейският съюз е в критична ситуация, при която трябва да докаже себе си пред гражданите, които очакват от него да осигури решения за настоящата икономическа рецесия и ефективни механизми за предотвратяване на бъдещи икономически рецесии. Говореше се за липса на демокрация в Европейския съюз, за по-слабата активност на европейските граждани при изборите за Европейски парламент, за невъзможността на гражданите да се идентифицират с европейските политики. Ето защо считам, че Договорът от Лисабон може наистина да отбележи важна стъпка напред към отстраняване на тези недостатъци. Това обаче е само началото. Трябва да се изгради здрава основа, която ще засили доверието в европейската икономическа и политическа система чрез стабилност и извлечени ползи. Нуждаем се от ефективна система за надзор, която ще създаде условия за осигуряване на стабилни финанси за икономиката и за гарантиране на икономически растеж и трайна заетост. Единството на единния европейски пазар също трябва да се наблюдава, ако искаме да избегнем фрагментиране. Ето защо в крайна сметка считам, че е подходящо да се създадат ЕССР и органи за финансов надзор. Wolf Klinz: (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, дори членовете на Съвета осъзнават, че слабостите на системата за надзор са или бяха една от причините за най-голямата финансова криза от 30-те години на миналия век насам. Те също така знаят, че само националните мерки не са достатъчни, за да се справим с последиците от тази криза, а че трябва да търсим световни или най-малко европейски решения. Би следвало Съветът да знае, че Европейският парламент не желае независимата европейска надзорна структура и ЕССР да се създават от догматизъм или на инат, а с убеденост от страна на всички партии. Единственият начин да се гарантира прозрачността и да се защитят инвеститорите е на базата на единна регулаторна рамка и с еднозначното тълкуване и прилагане на тази рамка. Едно ясно послание от кризата е, че се нуждаем не от по-малко, а от по-голямо участие от страна на Европа във финансовия сектор. Ако не вървим напред, ще изостанем. Държавите-членки трябва да се откажат от лицемерието, което показаха, когато призоваваха за световни решения на срещите на Г-20 и искаха европейски регулации у дома, а всъщност отказваха да направят компромиси по време на тристранните срещи. Lajos Bokros: (EN) Г-жо председател, не трябва да бъдем самодоволни от работата си в тази област и не е редно да гледаме от високо на САЩ. Всъщност, от една страна, САЩ са много по-близо до изготвяне на широкообхватно ново законодателство за регулиране и надзор над финансовия сектор. Те също така съсредоточават усилията си върху същността на нещата, а не ги пилеят в безсмислени спорове. Внесеното в американския Конгрес ново законодателство предвижда създаване на бюро за потребителите със значителни правомощия за издаване на постановления, включително и за пълна забрана на специфични финансови продукти. Стандартизираните деривати ще се търгуват на създадените борси и ще бъдат продавани чрез клирингови къщи. Хедж фондовете и дружествата за акционерен капитал ще трябва да се регистрират в Съвета по вериги на доставките, когато надминават определени много високи лимити за капитал. Обсъждаме как да разпределим правомощията между европейските институции и националните институции. Е добре, решението е много просто. Макропруденциалните институции като ECSRB трябва да бъдат тясно свързани с ЕЦБ, която е европейска институция, но микропруденциалните институции трябва да се координират с националните институции. Mario Borghezio: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, мерките за надзор над европейската финансова система трябва - и това трябва по-добре да се подчертае в доклада - да имат приоритетна цел, която следва да бъде ясно определена и да се ползва със силна подкрепа, а именно да се създадат строги правила за контрол на пазара на деривати, тъй като той е една от основните причини, ако не основната, за настоящата финансова криза. Вместо това ние преди всичко изграждаме централизирана институция, която до известна степен копира модела на ЕЦБ. Това не е добре, защото на този етап не се знае или не е напълно ясно каква ще бъде ролята на националните надзорни органи - в нашата страна това е централната банка на Италия (Banca d'Italia). Струва ми се, че тяхната роля се свежда до нещо като тази на агента, която не е много добре определена. Вместо това трябва да започнем да упражняваме надзор в нашите държави. В Италия например това се случва чрез система от местни клонове, които имат възможност добре да наблюдават ситуацията. Освен това защо трябва седалището на европейската агенция да бъде във Франкфурт? Кой взе това решение? На базата на какви критерии, ако не с цел да се осигури удобство на ЕЦБ, ако мога да се изразя така. Ние предлагаме тя да бъде в Милано например, който е основен финансов и банков пазар, включително от геоикономическа гледна точка, тъй като се намира в центъра на Европа. Считам, че по принцип този план трябва да стигне много по-далеч с мерки, за чието прилагане е нужна смелост, като въвеждането на разграничение между търговски и инвестиционни банки в европейското законодателство на базата на принципите, залегнали в старото американско право. Danuta Maria Hübner: (EN) Г-жо председател, настоящата криза ни научи, че когато една европейска банка се забърка в проблеми, те могат да се разпространят и през граница. Създава се европейска система за финансов надзор, за да се предотвратят подобни ситуации, като се надяваме интегрираната европейска рамка за трансгранично управление на кризи възможно най-скоро да допълни надзорната структура. Последните две години доказаха, че да се разчита на национални подходи за справяне с кризи не е достатъчно добро решение. Новата система ще трябва да бъде разработена така, че да можем да се справяме с кризата по-ефективно с по-малко разходи, да се премахнат моралните заплахи и да се изключи възможността данъкоплатците да финансират мерките за спасяване на банки. Прехвърлянето на активи трябва да се регулира по такъв начин, че да гарантира равнопоставеност, особено за приемащите държави. Системата за трансгранично управление на кризи, която се основава на 28 концепции за режим, трябва да бъде създадена така, че да премахва взаимозависимостта между банките и националните бюджети. Тя трябва също да допринесе за създаването на единен банков пазар на Съюза. В крайна сметка, ако имахме единен банков пазар в Европа, нямаше да се налага да обсъждаме трансграничното управление на кризи. И накрая, но не на последно място, позволете ми да подчертая, че всички елементи на Европейската рамка за финансова стабилност, както и режимът за разрешаване на проблеми за трансграничните институции, трябва да бъдат приети незабавно, за да се намали несигурността и уязвимостта в банковия сектор. Наличието на европейски механизъм също така ще позволи на Европа да бъде по-ефективна, за да гарантира, че световните решения ще бъдат намерени бързо. Edward Scicluna: (EN) Г-жо председател, първо, искам да поздравя всички докладчици за тяхната работа по този пакет от изключително важни реформи. Преразглеждането на финансовата структура на ЕС е огромно начинание за комисията по икономически и парични въпроси и беше водещо през по-голямата част от първата ми година като представител на Европейския парламент. Доволен съм, че сме близо до постигане на споразумение. За доброто функциониране на световната финансова система и тази на ЕС и за смекчаването на заплахите за тях се изисква по-добра съгласуваност между надзора на макро- и микроравнище. В ретроспективен план изглежда забележително, че не сме имали единен макропруденциален орган за целия Европейски съюз, който да върши точно това. Финансовите ни пазари за държавите както в еврозоната, така и извън нея са толкова тясно интегрирани, че наличието на надзорен орган, който да наблюдава тенденциите на пазара, да следи за спекулативни балони при акциите, за бъдещи случаи на системни рискове и дисбаланси вероятно щеше да допринесе за една по-бърза и по-координирана реакция в отговор на кризата. До момента кризата ни показа много неща: че регулаторната ни рамка не е достатъчно силна, че пазарите не винаги се самокоригират и най-лошото, че са били изложени на системни рискове, без да бъдат наблюдавани. Одобрявам по-специално създаването на ЕССР - орган, предназначен да действа като куче пазач и да дава ранно предупреждение за системни рискове или дисбаланси. Във връзка с това непосредствен приоритет е да се даде качествено определение на "системен риск", за да се осигури възможност за ефективното функциониране на ЕССР. Одобряваме и последните тенденции за публикуване на резултатите от стрес тестовете за някои от най-големите банки в ЕС. Надявам се, Комисията да последва този пример, като редовно провежда и публикува резултатите от стрес тестовете за публичните финанси на всички държави-членки. В заключение, Парламентът положи огромни усилия и показа политическа воля, за да постигне компромис и да договори пакета от реформи преди ваканцията, но трябва да се окуражаваме, че вече сме близо до постигане на споразумение и все още можем да извършим реформи преди януари 2011 г. Vicky Ford: (EN) Г-жо председател, в началото искам да благодаря на докладчиците за усърдната работа и на члена на Комисията, членовете на Парламента и председателството, които вчера в полунощ все още търпеливо преговаряха. Всички ние сме съгласни, че ЕССР и застрахователните надзорни органи ще осигурят един изцяло нов и необходим подход към управлението на финансовия риск в Европа. Това е нещо хубаво, но не е лесно да се реализира. Пакетът включва пет различни директиви, които внасят изменения в или засягат още 11 директиви, а има и значителни промени в начина, по който националните регулаторни органи, централни банки и министри ще си взаимодействат. Много се радвам да видя, че сме толкова близко до постигане на споразумение. От 67 члена в ISAs виждам, че вече е постигнато съгласие по 64, а при останалите три члена е постигнато съгласие по повечето подточки. Всички ние и самите докладчици трябва да се гордеем. Приканвам ви през следващата седмица да продължим да поддържаме открит диалог по време на преговорите в Екофин. Необходимо е да създадем тези органи, да гарантираме, че имат висококачествен персонал и, ако е необходимо, да им дадем допълнителни правомощия по-късно. Theodor Dumitru Stolojan: (RO) Аз също искам да насоча вниманието ви върху дейността на чуждестранните банки в новите държави-членки, които не са част от еврозоната. Към дейността им трябва да се отнасяме с най-голямо внимание, като част от надзора на финансовата система на равнище Европейски съюз и на национално равнище, за да предотвратим разпространеното на неразумно или дръзко поведение. Подкрепям това, защото чуждестранните банки в някои нови държави-членки са създали изключително чувствителен риск, тъй като са взели външни краткосрочни кредити и са предоставили средно- и дългосрочни кредити на дружества и граждани в тези държави. Това е една от основните причини, поради която съответните държави поискаха условната подкрепа на Международния валутен фонд. Burkhard Balz: (DE) Г-жо председател, нуждаем се от повече надзор на финансовите пазари и в Европа. Икономическата и финансова криза ни показа ярко и болезнено, че в миналото сме пропуснали известни възможности. Европейските органи за финансов надзор трябва да получат широки правомощия. Те не трябва да се разпадат на малки частички, които пасивно да наблюдават тенденциите на пазара. Особено за финансовите институции, функциониращи зад граница, е необходим централен орган, който да обедини усилията си с националните надзорни органи в критични ситуации и да гарантира бърза и целенасочена намеса. Правата за директна намеса са задължителни тогава, когато има различия между националните органи в случай на извънредни обстоятелства, а също и когато е нарушено правото на Общността. Съветът трябва най-накрая да приеме, че Европейският парламент е законодател от същия ранг. Със сигурност е имало подготвителна работа от страна на отговорните членове на Европейския парламент. Бяха проведени редица дискусии, а Парламентът свърши работата си бързо и целенасочено. Сега чакаме Съветът да даде ясни отговори и да представи конкретни предложения в писмена форма. Мисля, че в момента бих могъл да опиша ситуацията, като използвам за сравнение терминологията на ФИФА. Сега топката е в половината на Съвета. Enikő Győri: (HU) Кризата ни даде няколко болезнени урока. Не можем да позволим финансовите институции да провеждат спекулативни дейности или дейности без надзор, които излагат на риск сигурността за работните места на милиони граждани. Новите надзорни органи ще служат точно на тази цел. Доволна съм, че компромисните предложения, внесени в Съвета, включваха изменения, които са важни за държавите от Централна и Източна Европа. Например беше прието, че председателите на централните банки на държавите-членки извън еврозоната ще имат право да участват в ръководните органи на ЕССР, както и че в процеса на вземане на решение ще се използва обикновено мнозинство при възникване на спор между надзорните органи. Новите надзорни органи ще трябва да бъдат създадени в началото на унгарското председателство, т.е. към 1 януари 2011 г. Считам, че за да се постигне компромис, е необходимо както Съветът, така и Парламентът да правят отстъпки, когато последните са технически целесъобразни и смислени. Например Съветът трябва да позволи седалищата на всички нови органи да бъдат във Франкфурт, трябва да позволи трансграничните финансови институции да бъдат под надзора на европейските надзорни органи и трябва да даде възможност на тези органи да функционират независимо от Комисията. Парламентът също трябва да направи отстъпки. Уважаеми колеги, мисля, че ще бъде достатъчно, ако се концентрираме най-вече върху стратегическите насоки вместо да установяваме технически стандарти. И накрая, Екофин трябва да получи правото да обявява наличието на икономическа криза. Смятам, че може да бъде постигнато компромисно съгласие по тези въпроси най-късно до септември и че новите институции ще заработят от 1 януари 2011 г. Jean-Pierre Audy: (FR) Г-жо председател, радвам се, че откривам моя приятел Мишел Барние в Парламента. Искам също така да кажа на г-н Manuel García-Margallo y Marfil колко съм му благодарен за това, че прие, че след като една кредитна институция вече не се регулира от национален орган, бъдещият ЕБО ще има компетенции в тази област. Мисля си за международните публични банкови институции, и по-конкретно за Европейската инвестиционна банка. Искам да се спра на две неща, които ми се струват важни. Първо, стандартите за отчетност, и второ, спорът, който водим с американските си приятели относно справедливата стойност. Ще трябва да можем да се справим с това споразумение във финансовия сектор и в контекста на застрахователните дружества и органите за надзор на пазара, а ако не можем, ще изготвим свои собствени стандарти за отчетност в тези финансови сектори. И накрая, би трябвало да разгледаме въпроса за неуспеха на държавите. Предлагам да помислим за отговорността на кредитните институции, и по-конкретно за вината на последните за неправилно оказване на подкрепа на държава, която изпитва финансови затруднения. Не мисля, че е редно една кредитна институция да продължава да отпуска кредити на държава, която не спазва правилата на Пакта за стабилност и растеж. Elena Băsescu: (RO) Кризата ни показа, че се нуждаем от по-добри механизми за регулиране и надзор над финансовите пазари зад граница. Основната цел на целия законодателен пакет е да се поддържа финансова стабилност в рамките на ЕС, да се установяват съществуващите рискове в "добри времена" и да се защитят инвеститорите. Особено важно е обаче да се избягва свръхрегулирането на пазара, което би могло да доведе до повече бюрокрация и дори до корупция. Считам, че трите европейски надзорни органа и ЕССР ще допринесат за засилване на надзора на равнище ЕС. Ето защо е важно възможно най-бързо Парламентът, Съветът и Комисията да постигнат компромис по предложенията за подобряване на надзора и регулирането на финансовите пазари. Zigmantas Balčytis: (LT) В действителност до момента много от нас - политиците - не можеха да отговорят на един обикновен въпрос, а именно: защо се случи финансовата криза, къде бяхме преди нея и защо не можахме да предвидим, че ще има такива размери? Според мен пропуснахме нещо много простичко - контролът за самите участници на финансовия пазар. Считам, че днес създаването и възникването на тези три институции е неизбежно и наистина трябва да се случи. Данните, които ще се събират от трите институции, ще бъдат много важни и отчасти поверителни. Считам, че, както Мишел Барние спомена, за да затворим главната верига, е нужно да създадем европейска рейтингова агенция. Ако имаме затворена верига, в бъдеще ще можем да използваме данните, които сме събрали, за да повишим конкурентоспособността на Европейския пазар. Marielle De Sarnez: (FR) Г-жо председател, преживяхме много сериозна и дълбока финансова криза, която разтърси света, дестабилизира икономиката ни, влоши положението с безработицата, повиши дълга ни, като продължаваме да изпитваме неблагоприятните ефекти от нея. Ето защо ми се струва, че нашата отговорност е ясна. Трябва да направим всичко, което е в нашите компетенции, за да не позволим това да се случи отново. Поради това е изключително важно докладчиците, Комисията и Съветът да продължат заедно напред и бързо да достигнат до разумно окончателно споразумение. Нуждаем се от регулиране и надзор. Нуждаем се от независими, силни органи, което е в интерес на европейците. Това, което успяха да постигнат САЩ, трябва да го постигне и Европейският съюз.Това е единствената ни възможност да променим нещата. Ето защо трябва да успеем. Jaroslav Paška: (SK) Непрекъснатите сътресения на финансовите пазари са знак, че глобалната финансова система реагира много чувствително на всякаква информация относно кредитоспособността и платежоспособността на отделните участници. Дори държавите от Европейския съюз не могат да избегнат подозрителните погледи отвън независимо дали са членове на еврозоната, или не са. Ето защо едно елементарно предварително условие за функционирането на Съюза е всяка държава да провежда отговорна и надеждна икономическа политика. Опитите да се създаде по-строго регулиране и по-непосредствен надзор сами по себе си няма да предотвратят евентуални кризи. Несъразмерният растеж на финансовия сектор спрямо този на реалната икономика и жаждата му за печалба водят до рискови практики, които превърнаха световната икономика в нещо като казино, където държавите и техните граждани накрая отново предоставят гаранциите за финансовите "комарджии". Ето защо трябва да продължим да работим търпеливо, за да постигнем възможно най-балансирана реформа на финансовата система, за да може новите правила да забранят хазарта както в сферата на политиката, така и за финансовите институции. Salvatore Iacolino: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, сериозната и надеждна финансова политика на Европейския съюз трябва да постави координацията между европейките политики и тези на държавите-членки в центъра на своя дневен ред. Новата програма за периода 2014-2020 г. трябва да се възползва от възможността своевременно, тъй като тя също така представлява сериозна възможност за устойчиво развитие. Органите, които трябва да бъдат създадени във връзка с това, следва да разработят стратегии за интервенция, които да са в съзвучие с устойчивия растеж на Европейския съюз, и да упражняват по-строг надзор, за да предотвратят евентуален срив на икономиката, без да пречат на здравословното предприемачество. Трябва да има банкова система, и бих казал - защо не, която едновременно да защитава семейството, да осигурява по-добра регулация и по-строг надзор, да вдъхва допълнителна жизненост на европейската икономика, която се нуждае от непрекъснат просперитет. Othmar Karas: (DE) Г-жо председател, искам да се обърна към отсъстващия Съвет със следното. Върнете се към една силна Европа с чувство за общностност, не бягайте от реалността, гледайте гражданите в очите и не прехвърляйте отговорността на бъдещите поколения. Нуждаем се от по-голямо участие на Европа. Внесеното от Комисията предложение вече осигурява минимален сценарий. Нуждаем се от силен надзор, право на намеса и функция на посредник. Нуждаем се от възможност за вземане на решения без допълнително уведомление при извънредни ситуации. Искаме банков надзор като част от управлението на кризи. Предпазната клауза е обструктивен инструмент и противоречи на солидарността на Общността. Необходим ни е по-строг надзор. Трябва да се споразумеем през следващата седмица, да спрем бездействието и да кажем на нашите граждани, че сме готови и искаме да поемем предизвикателството. Janusz Władysław Zemke: (PL) Г-жо председател, благодаря Ви много, че ми дадохте думата. Искам да подчертая категорично, че това, което обсъждаме днес, не се отнася само до икономиката на отделните държави-членки, а засяга 500 млн. души. Чудесно е, че Съюзът не е пасивен при гарантиране на финансовата сигурност. Във връзка с това трябва да се отбележи повишената активност от страна на самия Парламент, Европейската комисия и ЕЦБ. Напълно съм съгласен с идеята, че трябва да подкрепим държавите-членки в кризисна ситуация, но "подкрепа", не означава "мерки за спасяване на банки". Нека не забравяме, че отговорността на Съюза се свързва с отговорността на държавите-членки. По-добрият надзор на европейско равнище е чудесна идея, но би следвало да имаме и по-големи изисквания в областта на надзора в отделните държави-членки. Alexandra Thein: (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, финансовата криза подчерта, че единният орган за финансов надзор е абсолютно необходим за Европейския съюз. В тази връзка трите надзорни органа в ЕС, които са предвидени за банковото дело, застраховането и ценните книжа, би трябвало да имат правото за директна намеса в националните институции както Deutsche Bank. Тези права за намеса са ограничени само до абсолютно извънредни случаи, като се надяваме никога да не бъдат използвани. Като член на комисията по правни въпроси съжалявам, че отговорната комисия не е разглеждала никакви въпроси, свързани с конституционните ни възражения във връзка с предвидените права за намеса на европейско и национално равнище, особено в светлината на Лисабонското решение на Германския федерален конституционен съд. Препоръката на комисията по правни въпроси, според която Комисията, като гарант по Договорите ще действа като последна инстанция в процеса на вземане на решение в рамките на една установена процедура или, иначе казано, ще има последната дума, не беше изпълнена. Във връзка с това комисията по правни въпроси признава, че техническа експертиза, необходима за изготвянето на становища, несъмнено принадлежи на националните и европейски надзорни органи, а не на Комисията. Надявам се, че по време на настоящите преговори ще бъде намерено решение и на този конституционен проблем. Oreste Rossi: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, по време на икономическа и финансова криза Европейският съюз трябва да приеме строги мерки на европейско равнище, засилващи контрола над банковите институции и финансови пазари. Създаването на четири нови контролни органа може да бъде добра алтернатива, гарантираща тясното сътрудничество с националните надзорни органи. Не става въпрос за органи, които да наблюдават целия им спектър от отговорности, а за специфични финансови институции, които се състоят от високопоставени представители на националните надзорни органи, които биха допринесли за хармонизирането на стандартите и нормативните разпоредби в държавите от ЕС. По-конкретно ЕБО ще оценява достъпа до, възможността за и цената на кредита за потребителите и малките и средни предприятия. След срещата на Г-20 за съжаление идеята за облагане на банките с данъци, която получи силната подкрепа на председателя Барозу и г-н Ван Ромпьой, дори не беше разгледана. В Европа, която търпи все по-голяма криза, трябва да действаме заедно, за да създадем общи правила, с които да защитим гражданите и инвеститорите. Thomas Mann: (DE) Г-жо председател, ефективният Европейски банков надзорен орган, както е представен в доклада на г-н García-Margallo y Marfil, ще допринесе за изграждането на новата система за финансов контрол. Ние искаме постоянно да поддържаме системния риск на минимално равнище. За да стане това, очевидно освен останалото, трябва да засилим капиталовата база на банките, за да осъществяват дейността си с по-малък риск. Въпреки това се дава предимство на националните надзорни органи, които най-накрая започнаха са си сътрудничат и да обменят помежду си всякаква информация, като по този начин се предотвратяват рисковите транзакции. Значението на собствените национални интереси, подчертано от някои финансови министри на държави-членки на ЕС, трябва да отиде на заден план. Това би било пагубно, дори ако една държава-членка направи грешна стъпка и това не се отнася само до държавите от еврозоната. Председателството на Съвета, което отсъства от заседанието, трябва да поеме отговорността за провеждането на близки разговори с Европейския парламент и Комисията, както и за пренасочването на настоящето национално мислене в посока единни, последователни и дългосрочни действия. За доброто на данъкоплатците се нуждаем от повече ангажираност от страна на Европа, а не от по-малко. Seán Kelly: (EN) Г-жо председател, фактът, че 64 от 67 члена вече са одобрени, показва не само, че хората са доволни от предложенията, но и че са изключително доволни от факта, че някой някъде се опитва да овладее ситуация, която беше извън контрол прекалено дълго и доведе до ужасното положение, в което се намираме в момента. Що се отнася до обикновените хора, те виждат в тези предложения лъч на надеждата в тъмата на отчаянието, контрол, там където цареше безпорядък, честност, там където властваше корупцията, и оптимизъм, там където имаше песимизъм. Със сигурност днешното послание е гръмко и ясно не само за банките, регулаторите и спекулантите, а всъщност за слабите правителства - не защото са прекалено големи, за да се провалят, а защото от сега нататък ще бъдат прекалено големи, за да не могат да се справят. Ако това се случи, ще трябва да отговарят пред някого. Това е ключово съобщение. В заключение искам да кажа, че за мен не е проблем институциите да бъдат базирани във Франкфурт. В крайна сметка Германия е по-добрият модел за финансова коректност в сравнение с много други държави. Gay Mitchell: (EN) Г-жо председател, до голяма степен проблемът в Ирландия, причинен от банковата и финансова криза, се дължи на надценените активи, най-вече недвижими имоти, но и на други имоти, за които банките са отпускали заеми. Европейската централна банка постигна огромни успехи при овладяването на инфлацията в Европейския съюз, с изключение на инфлацията на цената на активите. В продължение на две години и половина на всяко заседание на комисията по икономически и парични въпроси с председателя на ЕЦБ поставях въпроса за това какво може да се направи, за да се контролира инфлацията на цената на активите. Поддържането на ниски лихвени проценти, когато лихвеният процент се използва като средство за контролиране на инфлацията, е много добър инструмент, когато се прилага към по-ниски или по-високи лихвени проценти. Проблемът е, че пренебрегваме инфлацията на цената на активите. С тези нови институции трябва да намерим начин да включим инфлацията при активите в изчисленията и да въведем система за ранно предупреждение, която се занимава с активите, и по-специално инфлацията при цените на жилищата, защото тя е в центъра на проблема в някои държави, и по-специално в моята държава. Мишел Барние: Г-жо председател, първо трябва да се извиня за отсъствието на г-н Рен, който трябваше да пътува със самолет, но внимателно изслуша голяма част от нашите изказвания. Ще му докладвам за всички въпроси, които го засягат директно. Искам да обърна внимание на председателите, г-жа Bowles и г-жа Ferreira, за значението, което придавам на цялата тази система за превенция и защита. Г-жа Bowles ни напомни за необходимостта от мерки за ранна намеса. Мисля, че това са добри идеи. Вие ще ги откриете отново в съобщенията на Комисията през октомври, в набора от инструменти, както и в законодателството, което ще представя през 2011 г. Г-жо председател, накрая искам да кажа, че внимателно ще следя за правилното изпълнение на "Платежоспособност II", а също и за всичко, което засяга прилагането на Базелските правила. Много от вас, госпожи и господа, сред които г-н Ferber преди малко, г-жа Győri, г-н Balčytis и сега г-н Karas, говориха за гражданите. Мисля, че е добре да напомним на хората за шока, за ефекта на хармониката, социалните последици за хората от финансовата криза, наред с нейните икономически и социални последици, които все още не са приключили. Ние наистина провеждаме реформата за гражданите. Като много от вас и аз считам, че ако се зададе нова криза - преди малко бяха споменати рисковете за различни сектори, за които говорихме досега - без да сме извлекли поуки от финансовата криза през последните две години и без да сме създали инструменти за превенция и защита, гражданите не биха ни простили. До голяма степен това е реформа за гражданите. Става въпрос за това да поставим финансовите услуги и в услуга на реалната икономика и заетостта - следователно на гражданите. Един от моите приоритети, който е малко встрани от това, което обсъждаме в момента, г-жо председател, касае други въпроси, предизвикващи безпокойство у гражданите, като например защитата на гражданите в качеството им на потребители на някои финансови продукти. Днес, по мое предложение, Комисията прие преглед на директивата за гарантиране на депозитите, преглед на директивата за компенсиране на инвеститорите и Бяла книга за гаранции в сектора на застраховането. Г-жа Lulling спомена нещо, което представлява интерес за моя колега Оли Рен. Г-жо Lulling, ясно е, че председателят на ЕЦБ трябва да има водещата роля в ЕССР. Точният механизъм за номиниране на председателя е въпрос, по който работим с моя колега Оли Рен. Г-н Klinz, искам да Ви благодаря за подкрепата, която ни оказвате. Напомнихте ни колко е важно да прилагаме нашите правила коректно. Това е и идеята на правилника, която аз лично горещо подкрепям. Искам да кажа отново на г-н Lamberts и на г-н Giegold, който е тук, че въпросът за европейските органи, забраняващи определени продукти или определени транзакции, е идея, която ме интересува. Отворен съм за тази идея, което означава, че надзорните органи, групирани в новата европейска мрежа, трябва да бъдат активни по отношение на надзора на продукти, и по-специално на най-вредните от тях, които могат да изложат на риск финансовата стабилност и защитата на потребителите, която споменах преди малко. Трябва да се заемем с това, г-н Giegold, много преди да започнем да говорим за каквато и да е забрана. Мога да приема важната координираща роля на органите в тази област. Съветът също прие, че органите могат да играят такава роля. Мисля, че е възможно да се постигне съгласие по текст с голямо приложно поле, като в същото време предвижда възможността за предприемане на действия срещу опасни стоки или транзакции. Г-жа Hübner, г-н Méndez de Vigo, г-н Balz и г-н Audy говориха за трансграничната роля на тези институции. Предложението на комисията по икономически и парични въпроси контролът на трансграничните институции да се възложи на органите, е вариант, който създава политически и технически проблеми, които ви предлагам да не пренебрегвате. За мен е важно до 1 януари 2011 г. да въведем органи, които имат реални обвързващи правомощия да се справят с липсата на координация и забелязаните в миналото слабости и неуспехи в областта на надзора, както и да действа в извънредни ситуации и да гарантира спазването на правото на Общността и да контролира агенциите за кредитен рейтинг, за които много от вас говориха този следобед. След това, след като тези органи функционират в продължение на три години и когато утвърдят репутацията си на пазарите, заедно с вас ще извършим оценка, за да видим дали е необходима промяна в компетенциите. Г-н Bodu, председателят, г-н Lehne и г-н Regner също подкрепиха съвместната ни работа. Както току-що казах, считам, че наистина се нуждаем от реален ефективен и координиран европейски надзор. Ето защо е много важно да използваме оставащото време разумно, за да успеем да убедим Съвета да поеме топката, която сега е в неговата част на игрището, и да се възползва от възможността, която му предложихте, за да предостави подробности по тези въпроси и за да се постигне истинско споразумение. Г-н Baldassarre спомена за безпокойство, което споделя и г-н Lehne, относно правомощията на органите. Искам да напомня на г-н Baldassarre, че предложенията, които съм направил от името на Комисията, които са били направени преди мен, са изготвени с нашата правна служба, без да се засягат правомощията на Комисията. Г-н Pittella, г-н Méndez de Vigo, г-жа De Sarnez току-що, г-жа Goulard, г-н Ferber и г-н Lulling ни припомниха за амбицията на предложенията, направени от групата Дьо Ларозиер. Както спомена и г-жа Goulard, ще ви припомня, че това са предложения, направени по искане на г-н Барозу. Опитахме се да бъдем колкото е възможно по-близко и дори на моменти да стигнем и по-далеч от амбицията на доклада Дьо Ларозиер за тази европейска структура. Искам да ви припомня желанието си през следващите дни и седмици с помощта на сътрудничеството на Съвета на финансовите министри да останем възможно най-близо до надеждността и амбицията на тези първоначални предложения на Комисията, които се базират на предложенията, направени от г-н Дьо Ларозиер. Желая да кажа нещо по тема, която г-н Bokros и г-н Audy засегнаха по-рано, свързана със стандартите за отчетност. Този въпрос е свързан с трансатлантическото калибриране, за което говоря понякога. Нямам притеснения относно енергичното взаимодействие между американци и европейци. В момента 80% от финансовите борси са намират от двете страни на Атлантическия океан. Другите региони на света се намират между американците и европейците. Забелязах, че президентът Обама и европейските лидери подписаха споразуменията и заедно взеха решения по време на срещата на Г-20. Следователно имаме една и съща пътна карта. Според мен последната среща на Г-20 бе нещо като продължение на предходната. Дори да е така, важното е, че показваме същата решителност за прилагането на вече взетите решения и за това, което предстои да се прилага в дългосрочен план. Американците възприеха метод, различен от нашия. Те приеха глобален пакет от мерки. Сега ще трябва да отворят чекмеджетата едно по едно, за да изпълняват тези решения. Що се отнася до нас, ние имаме серия от предложения, които в момента са в процес на разглеждане, относно регламентите за хедж фондовете и дружествата за акционерен капитал, единият, който току-що беше приет с Директивата за капиталовата адекватност 3, и другият, за надзора, който, надявам се, ще бъде приет. Тухла по тухла, седмица след седмица ще представим всички очаквани от Комисията предложения при прилагането на решенията на Г-20. Ето защо не исках да правя същото като американците, а да ви дам една обща представа, така че журналистите, предприятията, пазарите, гражданите и европейските и национални парламентаристи да имат обща глобална визия и да превърнат цялата тази програма в един завършен и съгласуван документ, който беше приет на 2 юни и сега е нашата пътна карта. В някои отношения американците са постигнали повече, но ние също ще предприемем действия по един изключително важен въпрос, а именно регулирането на дериватите и късите продажби през септември. Мисля, че съществува истински паралел между американците и европейците. Ние не винаги ползваме еднакви инструменти и не винаги ще използваме същите методи. Нашите банкови сектори са доста различни. Бих ви припомнил, че в Европа банките финансират между две трети и три четвърти от икономиката. В САЩ нещата стоят другояче. Не винаги банковите ни структури са еднакви. Не винаги ще имаме същите инструменти, но трябва да постигнем същите цели в рамките на сходен срок. Единственият въпрос, г-жо председател, по който водим спор и който може да стане обект на различия, е този, за който говори г-н Audy, а именно, изключително важният въпрос относно счетоводните стандарти. По този въпрос водим уверен, но не наивен диалог с американците. С това ще приключа. Благодаря ви за изказванията. Ramon Tremosa i Balcells: Г-н председател, предлагам да си представим за момент какво би станало в Европа с тази огромна криза, ако го нямаше еврото. В този случай бих могъл да кажа, че Испания вероятно е имала голям corralito. Еврото бе създадено преди 11 години. Създаването на единна валута не беше лек процес и имаше големи спекулативни атаки срещу много важни европейски валути. Въпреки това считам, че ползите и предимствата от наличието на еврото за гражданите от еврозоната са много повече от разходите, свързани с него. Скъпи колеги, сега сме свидетели на нов европейски стимул, друг европейски влак - европейският финансов надзор, който пристигна на европейската гарата и чака страните да скочат в него. Позволете ми също да кажа, че няма да имаме друга възможност да спасим финансовия сектор, ако има друга финансова криза и продължаваме да работим както обикновено. Няма да кажа "Вярваме в ЕЦБ", защото знам, че моят колега Sven Giegold не обича да смесва икономика и религия, но следващата стъпка към европейския финансов орган увеличава ролята на ЕЦБ в областта на европейския финансов надзор. Antolín Sánchez Presedo: Г-н председател, г-н Барние, госпожи и господа, Европейският съюз има специална отговорност в областта на финансовите услуги, тъй като той е световен лидер по отношение на банковото и застрахователно дело и вторият най-голям пазар на ценни книжа в света. Европейците очакват система за надзор, която да гарантира надеждността и силата на нашите финансови услуги, и ние не можем да ги разочароваме. Считам, че трябва да се възползваме от момента, за да стигнем бързо до споразумение. Можем да продължим напред в три посоки: първо, да гарантираме ефективността на решенията на органите в извънредни случаи; второ, да заявим ясно ангажимента си вложителите да имат приоритет по отношение на защитата на депозитните институции; трето, да преминем към европейска система за разрешаване на кризи. Онези, които подкрепяха саморегулирането в миналото, сега трябва да приемат самофинансирането. Обществеността не може да плаща сметките и да носи бремето по време на следващата криза. Има три направления в рамките на директивата "Омнибус" Първо, да се адаптираме към Договора от Лисабон; второ, да повишим прозрачността, като предоставяме информация за санкциите на ЕОЦКП, гарантираме, че финансовите институции предоставят необходимата информация, за да се гарантират отговорните инвестиции, и трето, да гарантираме наличието на таблици на съответствието при транспониране на директивите. Накрая искам да завърша, като изкажа благодарността си към докладчиците, към моите сънародници г-н Tremosa и г-н García-Margallo, г-н Giegold и г-жа Goulard, г-н Skinner и г-жа Ferreira. Също така искам да благодаря на докладчиците в сянка, на онези, които предложиха поправките, на всички, които дадоха своя принос, секретарите, групата на администраторите и моите сътрудници. Те свършиха отлична работа, която още не е дала плодове. Желая също да кажа, че признавам работата на представителите на председателството и на Комисията. Все пак нашето призвание не е като това на Касандра. Ние искаме да вършим законодателната си работа и да провеждаме ефективен надзор. Sven Giegold: Г-н председател, г-н Tremosa I Balcells, госпожи и господа, дори и да се изкушавам в момента да се спра на въпроса за религията, главно поради акцентът, който беше поставен на няколко пъти върху принципа на субсидиарност, винаги се дразня, когато този принцип, вдъхновен от християнската социална етика, се използва, за да се твърди, че трябва да имаме възможно най-малко на европейско равнище. Този принцип ясно посочва, че всичко трябва да се регулира на равнището, на което може да бъде регулирано, и на възможно най-ниското равнище. Все пак видяхме, че финансовият надзор върху основните трансгранични институции на единния вътрешен пазар просто вече не работи на национално равнище. Ето защо е жалко, че уважаемите колеги вече не са в залата. В противен случай с удоволствие щях да ги запозная по-отблизо с принципите на християнската социална етика. Нещо, което също е много важно за мен обаче, е компромисът, който се опитваме да постигнем в момента. Надяваме се, очевидно с помощта на г-н Барние, че това ще стане бързо, за да се избегне каквото и да било недоразумение. Миналата седмица Парламентът предложи компромис в последния момент. Според сегашното тълкуване точките, по които посочваме, че сме склонни да променим позицията си отново като част от един тежък компромис, сега се считат за прочетени, а всички останали точки ще трябва да бъдат предоговорени. Причината за това е следната. Парламентът ще приеме, защото всички ние искаме органите да стартират дейността си на 1 януари 2011 г. Единственото нещо, което мога да кажа по този въпрос, е, че всички искаме те да заработят, но ще се борим за по-големи правомощия. Не е приемливо да отстъпиш с един инч, но в крайна сметка да вземеш цяла миля. Този метод ще се провали. Консенсусът в Парламента по въпроса е твърде голям и ние искаме компромис, но само с големи правомощия. Надявам се Съветът също ясно да разбере този сигнал. В противен случай всички ще се окажем в много неприятна ситуация през следващата седмица. Sylvie Goulard: Г-н председател, г-н член на Комисията, желая да кажа три неща. Първото е, че гъвкавостта на процедурата ни дава възможност да сме по-взискателни към същността на нещата. Нека бъдем наясно. Положихме усилие. Парламентът се съгласи да прекъсне процедурата на първо четене. Нищо не ни е принудило да направим това. Водени сме само от желанието, което всички вие засвидетелствахте - да намерим компромис, да има дискусия между нас. Това не трябва да се свежда до тенденциозно подбиране. Не. В продължение на няколко месеца Парламентът разработва много становища, за което искам да благодаря на всички колеги. Не мога да изброя всичките. Ще спомена само г-н Karas например, който подчерта факта, че искаме европейско решение. Това е линията, която следваме. В това вярваме от съображения за ефективност. Втората ми бележка е за датата. Да, наистина искаме нещо до 1 януари и освен това, струва ми се, че мога да повторя точно думите на г-н Giegold: "прекарваме толкова много време заедно и между нас има такова съгласие, че накрая започваме да се повтаряме", но ще повторя това още веднъж. Датата не е култ. Не настояваме на 1 януари просто така. Имаме добри основания за това. Това, което не искаме, е да се оказва натиск върху Парламента, само за да може на 1 януари да претендираме за европейски надзор. Накрая искам да благодаря на всички докладчици в сянка и на всички свои колеги, които се изказаха, защото чувстваме, че в Парламента има истинско единство по основните въпроси. Разбира се, всички тук си имат своите наболели въпроси, но трябва да се запитаме, г-н Барние, а бих задала този въпрос и на председателството, ако беше тук, какво ще предложим на гражданите в крайна сметка. Дали ще сме положили поне основите - не бих стигнала толкова далеч, че да говоря за последния етаж, а поне за основите на една солидна европейска къща - или ще се върнем при гражданите с един от онези псевдо компромиси, които са по вкуса на Съвета, но без които Парламентът би бил много щастлив. José Manuel García-Margallo y Marfil: Г-н председател, г-н Барние, моля да уведомите Съвета, че има сближаване на становищата в Парламента - нещо, на което рядко сме свидетели. Съветът трябва да отчете следното. В продължение на шест месеца ни се казва, че има фиксиран мандат от шведското председателство, но сега и ние имаме мандат. Когато говорим за Касандра, важно е не да предсказваме миналото, което направи шведското председателство, а да предсказваме бъдещето, което изглежда прави белгийското председателство. Постигнатият консенсус е толкова силен, колкото този в рамките на Съвета, с едно предимство, а именно, че ветровете духат в посока позицията на Парламента, а не в полза на остарялата анахронична позиция, която поддържаше Съветът до началото на белгийското председателство. Имаме предимство, защото включихме предложения, които бяха отхвърлени, предложения, съдържащи се в доклада Дьо Ларозиер като механизмите за разрешаване на проблеми, на които се спря г-жа Ferreira. Какъв е смисълът да създаваме надзорен орган, който може да прави прогнози за времето, но не може да направи нищо в случай на корабокрушение? Имаме предимство, защото предвидихме неща, които останалите институции казаха по-късно. Когато ние говорихме за системни институции, ни казваха, че такива същества няма. Европейският съвет призна съществуването им през март. Когато говорихме, за това как данъкоплатците не трябва да заплащат цената на кризата и че секторът трябва да създаде предварително финансирани фондове, за да посрещне своите отговорности, ни казаха, че това е незряло, утопично или просто малоумно. По-късно това беше казано в стратегията "Европа 2020", приета от Комисията, от Екофин, от Европейския съвет, и беше обявено и в Торонто, но не мога да разбера защо не изразят подкрепата си сега. (Председателят отнема думата на оратора) Peter Skinner: Г-н председател, веднъж журналисти попитаха Bill Shankly, известен мениджър на футболния отбор Ливърпул, дали счита, че във футбола всичко е въпрос на живот и смърт. Той отговори по следния начин: "Не, много по-сериозно е от това". Струва ми се, че разпознах страстта, която показа той тогава, в много от докладчиците и докладчиците в сянка в тази конкретна област. Искам да благодаря на всички, които взеха участие. Успяхме да сближим позициите си от различни посоки и в резултат излизаме със силен парламентарен глас. Мисля, че е убедителен фактът, че сме обединени и можем да убедим много хора, че това е правилно и подходящо за обсъждане на европейско равнище. Бялата книга за схемите за гарантиране на влоговете, която споменахте, г-н Барние, е всъщност много важна за нас и я очакваме с нетърпение. Във връзка с въпросите за посредническата роля с обвързващ характер стигаме до казаното от Sharon Bowles по въпроса за груповата подкрепа, нещо, което беше пропуснато в "Платежоспособност II". Всъщност що се отнася до надзора, по редица въпроси считам, че бихме могли да се гордеем, че това, с което разполагаме, все пак е един много амбициозен проект - нещо, което вярвам, че ще доведе до правилни действия на европейско равнище в бъдеще. Трябва да се гордеем. Трябва да се гордеем и на международно равнище. Ще се съглася с Вас, г-н Барние, че в сравнение със САЩ можем да говорим положително за това, което сме свършили в задния си двор по отношение на структурните реформи, които те не можаха да постигнат дори в последния си финансов проектозакон, особено в областта на застраховането, и че можем да покажем това и във Вашингтон, когато ни се налага. Все пак не мога да се съглася с Вас относно международните стандарти за финансова отчетност. И, струва ми се, това няма да ви изненада. Не съм съгласен да се използват исторически тенденции. Що се отнася до надзора обаче, докладчиците заслужават похвала. Предстои ни дълъг път и ми се струва, че е много близо, но в крайна сметка това е като игра на футбол. Мина редовното време. Сега предстоят продълженията. Да се надяваме да не се стига до дузпи. Elisa Ferreira: Ще се опитам накратко да очертая само четири въпроса. Първият от тях е, че беше изключително преживяване да работим в такова единство с моите колеги от останалите политически групи. Благодаря ви, че ме включихте в работата по пакета от мерки за надзора, и по-специално искам да благодаря на г-н García-Margallo за сътрудничеството. Второ, искам да благодаря на личните си асистенти и на колегите, които дадоха своя принос за доклада, с който бях натоварена. Това ми даде възможност да включа 90% от техните предложения. Искам специално да спомена и административния персонал, Susana Vravova и службите на комисията. И накрая, искам да благодаря на г-н Барние за работата на неговите служби и за това, че много ясно изрази надеждата си, че освен доклада, който, надявам се, ще бъде приет утре, ще има възможност да изградим здрава основа, истинска европейска основа за защита на европейските граждани. Председател: Общото разискване приключи. Гласуването ще се проведе утре, сряда, 7 юли 2010 г. от 12,00 ч. Писмени изявления (член 149) Alfredo Pallone : ЕС не може да се справи с подобна извънредна ситуация бързо и ефективно, защото му липсват подходящи политически и икономически механизми и общи правила. Първо, нуждаем се от система за надзор, която наистина работи, която надхвърля бюрократичния подход, използван до момента за справяне със ситемни кризи. Второ, от критична важност е да координираме и хармонизираме икономическите и фискалните си политики, дори това да означава да оставим държавите, които проявяват най-голяма неохота за хармонизиране на тези политики. Европейският съюз има политическа, социална и морална отговорност да се намеси. Това задължение намира своето оправдание в ценностите, залегнали в основите на Съюза и в Договорите. Преди всичко обаче Съюзът има своя грижа. Последната финансова криза вече ясно ни показа до каква степен финансовите системи са свързани помежду си, а при държавите-членки от еврозоната тази зависимост е дори още по-голяма. Ето защо, за да предотвратим криза, която би могла да има много по сериозни последици, е необходимо да наблюдаваме и да се намесим чрез по-строг външен контрол. Икономиката може да функционира само ако има здрави финансови пазари. Това е едно от условията, които трябва да бъдат изпълнени, ако гражданите искат да имат свой вътрешен европейски пазар	bg
Закриване на заседанието (La seduta è tolta alle 21.50).	bg
3. Бирма ( Председател: Времето за гласуване приключи.	bg
8. Споразумение между Европейската общност и Канада за безопасност на гражданското въздухоплаване (	bg
Поправки и намерения за гласуване: вж. протоколи (La séance, suspendue à 14 h 15, est reprise à 15 h 10)	bg
2. Подобряване на енергийната ефективност чрез информационните и комуникационни технологии (гласуване)	bg
Декларация за финансови интереси: вж. протокола	bg
2. Общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на ОСП (	bg
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола	bg
6. Отношенията между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив ( Dominique Baudis: Г-н председател, искам да благодаря на докладчиците в сянка, в частност на г-н Howitt, г-жа Brepoels, г-жа Brantner и г-жа Jäätteenmäki, с които изготвихме измененията. Благодарение на измененията имаме доклад, който напълно отчита събитията в Персийския залив и който посочва много ясно позицията на Парламента относно репресиите в региона. Първото изменение, 16-о ново позоваване, е следното: " като взе предвид декларациите на върховния представител от 10, 15 и 17 март и заключенията на Съвета от 21 март относно Бахрейн и като подчертава в този контекст пълната си подкрепа за свободата на изразяване и правото на гражданите на мирни демонстрации," Това е първото изменение и то, разбира се, е вариантът на английски език, който беше раздаден и който се счита за автентичен. Dominique Baudis: (FR) Второто изменение, съображение А, е следното: "Като има предвид, че настоящите отношения между ЕС и ССПЗ изискват постоянно преразглеждане и актуализиране с оглед на важните, постоянно случващи се събития, които се развиват бързо и в центъра на които трябва да бъдат правата на човека и демокрацията," Dominique Baudis: (FR) Ново съображение А: "Като има предвид, че демонстрантите изразяват законни демократични стремежи в няколко държави от ССЗ; като има предвид, че насилствената реакция на властите към протестите в Бахрейн доведоха до убити, ранени и задържани; като има предвид, че войници от Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт пристигнаха в страната под знамето на ССЗ, за да участват в потушаването на демонстрациите," Dominique Baudis: (FR) В параграф 7, след първия параграф, първото тире следва да гласи: " да гарантират зачитането на правата на човека и основните свободи, със специален акцент върху свободата на словото и на събранията и правото на мирни демонстрации, да изслушат и да вземат предвид законните искания на протестиращите, както и да гарантират тяхната сигурност;" Dominique Baudis: (FR) Нов параграф 7а: "Призовава всички държави-членки в Съвета за сътрудничество в Персийския залив да признаят народното движение за демократични реформи в региона и призовава за пълно ангажиране с появяващите се групи на гражданското общество за насърчаване на процес на истински мирен демократичен преход в собствените им страни, с партньори в региона и с пълната подкрепа на Европейския съюз;" Dominique Baudis: (FR) Нов параграф 7б: "Изразява дълбока загриженост във връзка с насилствения отговор и използването на сила срещу протестиращите от страна на органите на Бахрейн и с участието на чужди войски под знамето на ССЗ в потушаването на демонстрациите; като има предвид, че това рязко противоречи на подкрепата на ССЗ за защитата на гражданите, настояващи за свобода и демокрация в Либия, призовава за незабавно прекратяване на насилието срещу мирни демонстранти и за политически диалог, който може да доведе до допълнителни, необходими политически реформи в страната;" Dominique Baudis: (FR) Нов параграф 18а: "Отбелязва декларацията на ССЗ от 7 март 2011 г. в Абу Даби, която гласи, че "съветът на министрите настоява Съветът за сигурност да предприеме необходимите мерки в защита на цивилното население, в това число зона, забранена за полети, в Либия", декларация, която допринесе за решението на Арабската лига и след това на Съвета за сигурност на ООН да подкрепят такава зона;"	bg
Предаване на текстове на споразумения от Съвета: вж. протокола	bg
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола	bg
Състав на комисиите и делегациите	bg
Внесени документи: вж. протокола	bg
Финансов инструмент за сътрудничество за развитие (кратко представяне) Председател: Следващата точка е доклада на г-н Mitchell, от името на комисията по развитие, относно Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството: усвоени уроци и перспективи за бъдещето. Gay Mitchell: Г-н председател, инструментът за сътрудничество за развитие на Европейския съюз (ИСР) е мощен инструмент. За периода от 2007 г. до 2013 г. ЕС разполага с бюджет от близо 17 млрд. евро да се справи с бедността, да допринесе за постигане на Целите на хилядолетието за развитие и да насърчи демократичното управление в развиващите се страни. Парламентът следи отблизо функционирането на този инструмент и въздействието от него, за да гарантира, че средствата се изразходват в съответствие с тези цели. В края на тази година Комисията ще представи своите предложения за следващото поколение от инструменти за финансиране за външната дейност, които да обхванат Многогодишната финансова рамка за периода след 2013 г. Ето защо комисията по развитие предприе инициативата да анализира усвоените уроци от прилагането на инструмента за сътрудничество за развитие и да определи какви са очакванията ни по отношение на бъдещия инструмент. Комисията по развитие единодушно подкрепи следните основни принципи. Нуждаем се от инструмент за финансиране, който е насочен изцяло към премахване на бедността, както е посочено в Договора от Лисабон, и който обхваща само развиващите се страни. Новият инструмент трябва основно да финансира мерки, които отговарят на критериите за официална помощ за развитие, съгласно определението на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР. Квотите за официална помощ за развитие трябва да са дори по-строги от тези в настоящия инструмент за сътрудничество за развитие. Нека ясно да заявя, че ние не поставяме под въпрос значението на сътрудничеството с развиващите се страни - по-конкретно с нововъзникващите икономики и със стратегическите страни със средно равнище на доходите - и извън официалната помощ за развитие, но обсъжданата днес форма на сътрудничество следва да се осъществява чрез отделни инструменти, за да се повиши прозрачността и да се защити специфичното естество на сътрудничеството за развитие. Финансирането за подобряване на достъпа на гражданите до основни услуги в областта на здравеопазването и образованието трябва да се определи, като се зададе ясна референтна стойност. Най-малко 20 % от финансирането по програми на географски принцип трябва да бъдат насочени към тези животоспасяващи сектори за основни услуги в областта на здравеопазването и образованието. Бъдещият инструмент трябва да гарантира, че въпросите, свързани с околната среда и изменението на климата, са интегрирани по-добър начин в сътрудничеството за развитие. Друг въпрос, който трябва да бъде застъпен, е осигуряване на помощ за развиващите се страни при изграждането на справедлива и ефективна данъчна система. По-конкретно за държавите със средно равнище на доходите мобилизирането на вътрешните приходи е решаващ фактор за намаляване на бедността и зависимостта от помощи. Новият инструмент трябва да получи достатъчно финансиране. Бюджетът на ЕС за развитие в следващата финансова рамка трябва да се повиши в реално изражение и по този начин да допринесе за постигане на общата цел за разходи от 0,7 % от БНД за официална помощ за развитие (ОПР) по ИСР. Оскъдните ресурси за развитие трябва да се използват възможно най-ефективно и ефикасно. Необходимо е по-тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки и следователно Парламентът трябва да подкрепи разработването на съвместни стратегически документи. Самата Комисия заяви, че това може да доведе до спестявания с по-голямо въздействие, възлизащи на близо 6 млрд. евро годишно. Помислете какво може да се направи с тези средства в развиващия се свят. И накрая, нещо във връзка с процедурата. Когато Комисията приема стратегически програмни решения относно новия инструмент, Парламентът трябва да има право да се произнася на равна нога със Съвета Това е изискване на член 290 от Договора от Лисабон, което трябва да се спазва изцяло. Резолюцията, по която ще проведем гласуване тази седмица, ще даде насока за настоящите преговори относно инструмента за развитие от следващо поколение. Надявам се, че Парламентът ще даде широка подкрепа за предложенията на комисията по развитие, внесени след спокойно щателно обсъждане, които се основават на опита от водените от нас преговори, и напомням на Парламента, че в ИСР сме обединили 14 регламента в един. Искаме да се уверим, че ИСР работи и че инструментът, който ще го замести, ще работи за постигането на тези цели. Elena Băsescu: (RO) Г-н председател, премахването на бедността е ключова международна цел на ЕС. Въвеждането на този инструмент помага да се определи присъствието на Европейския съюз в ООН и да се постигнат Целите на хилядолетието за развитие. Освен това сега, след като Договорът от Лисабон влезе в сила, ЕС разполага с необходимите външни правомощия за постигане на тази цел. В бъдеще географските и тематичните приоритети на новия фонд ще трябва да бъдат изяснени, за да се повиши ефективността на използването му. Това означава, че уязвимите социални групи, развиващите се страни и нововъзникващите икономики трябва да бъдат включени в списъка с финансираните цели за развитие. Ще се стимулира укрепването на сектора на МСП и на вътрешния частен сектор с цел повишаване на жизнения стандарт в държавите, включени в тази програма. Това ще допринесе за намаляване на зависимостта от външна помощ и ще стимулира вътрешния икономически растеж. Silvia-Adriana Ţicău: (RO) Г-н председател, Европейският съюз може да помогне на държавите в усилията им да се справят с бедността. С оглед на постигане на Целите на хилядолетието за развитие считам, че е жизненоважно да се предприемат и действия, с които да се помогне на развиващите се страни да се справят с изменението на климата. Европейският съюз предприе действия в това отношение, насочени към селското стопанство, включващи адаптиране към изменението на климата, залесяване, управление на морските ресурси и крайбрежните зони, както и управление на водните ресурси. Световният фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия беше основан през 2006 г. с цел да се мобилизират частни инвестиции за проекти, подкрепящи енергийната ефективност и насърчаващи използването на възобновяеми източници на енергия в развиващите се страни и в държавите с икономики в преход. Пакетът от мерки за енергетиката и изменението на климата предвижда също така въвеждането на Механизъм за чисто развитие, който ще позволи на държавите-членки да правят инвестиции с енергийна ефективност и да използват емисионни кредити в развиващите се страни. Anna Záborská: (FR) Г-н председател, г-жо Аштън, нашият колега, г-н Mitchell, е признат експерт в комисията по развитие. Ето защо докладът му е написан толкова добре и аз му благодаря. Бих желала да изтъкна само едно малко съображение: спазването на принципа на субсидиарност. Най-големият дар, който можем да дадем, не са парите. Добре известно е, че Съюзът използва своя бюджет да налага западни ценности и стандарти на развиващите се страни. Длъжни сме да изискваме да се спазват правата на човека, но бъдещето зависи от спазването на правото на самоопределение на нациите. Ние, на Запад, трябва да уважаваме ценностите и културите, когато предоставяме финансова помощ. Vasilica Viorica Dăncilă: (RO) Г-н председател, както подчерта и докладчикът, премахването на бедността е една от основните цели на финансовия инструмент за сътрудничество за развитие, въведен от Европейския съюз за предоставяне на подкрепа за развиващите се страни. В момента в дневния ред на разискването относно Инструмента за сътрудничество за развитие трябва да се включи друго предизвикателство, а именно кризата с цените на храните, предизвикана от сушата и спекулациите на световния пазар на храните. Това налага Европейският съюз да отговори гъвкаво и бързо, не само за да се справи с внезапно възникналите промени по отношение на изискванията и приоритетите, но също така да гарантира съответствие с новите международни цели, които предстои да бъдат определени. Европейският парламент трябва да продължи като част от този процес да подкрепя усилията на Комисията по програмирането на политиките за сътрудничеството за развитите и да засили своята роля при процедурата за демократичен и бюджетен контрол. Вивиан Рединг: Г-н председател, Комисията приветства бележките и предложенията на Парламента. Радвам се да видя, че имаме съгласие по повечето въпроси. Нещо повече, Комисията оценява факта, че непрекъснатият диалог в контекста на демократичния контрол води до много добри резултати. Съжаляваме само за усещането на Парламента, че някои от неговите резолюции относно програмирането не се спазват до най-малката подробност, макар Комисията да отчита изцяло становищата на Парламента винаги когато това е възможно. Що се отнася до сътрудничеството относно световните обществени блага, Комисията би посочила, че по принцип то може да отговори на критериите за официална помощ за развитие и следователно ЕС трябва да продължи да финансира сътрудничеството относно световните обществени блага, свързани с ОПР, в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР). Въпреки това отделен инструмент за партньорство ще бъде съсредоточен върху сътрудничеството от интерес за ЕС и ще бъде допълнен от тематична програма, насочена към организациите на гражданското общество и местните органи. По същия начин проектите, финансирани в рамките на тематичната програма за миграция и убежище, се считат за официална помощ за развитие. Тематичните програми за сътрудничество, като "Инвестиране в хората", ще продължат да се стремят към постигане на всички цели на хилядолетието за развитие, тъй като не трябва да пренебрегваме взаимовръзката между тях. Макар че в момента включването на Европейския фонд за развитие в бюджета не изглежда реално, Комисията все пак възнамерява да продължи да търси решение на този въпрос съвместно с държавите-членки, като вземе предвид най-вече целите и принципите на Споразумението от Котону. Що се отнася до използването на делегирани актове, Комисията се позовава на писмото на председателя си, г-н Барозу, от 7 март 2011 г, в което се посочва, че новият институционален контекст ще бъде отразен в нова архитектура. Важен елемент ще бъде гъвкавостта в процеса на програмиране, за да може финансирането и приоритетите да се адаптират към днешния бързо променящ се свят. Това може стане чрез въвеждане на съществени елементи от процедурата за делегираните актове, като изцяло се спазват посочените в член 290 критерии. В заключение, Комисията приветства доклада на Парламента. Това е полезен принос към подготовката на бъдещия инструмент, който ще замести ИСР в следващата Многогодишна финансова рамка. Председател: Разискването приключи. Гласуването ще се проведе във вторник, 7 юни, от 12,00 ч.	bg
Политиката на сближаване след 2013 г. (разискване) Председател: Следващата точка е въпросът с искане за устен отговор от Danuta Maria Hübner, от името на комисията по регионално развитие, относно политиката на сближаване след 2013 г. към Комисията (O-0121/2009/rev. 1 - B7-0229/2009) Danuta Maria Hübner: Г-н председател, преди три години беше направена мащабна реформа на европейската политика по сближаването, която взе под внимание безпрецедентното разширяване на Съюза и нововъзникващите предизвикателства. Не случайно през 2005 г. и 2006 г. основните приоритети на европейската политика на сближаване бяха: Лисабонската стратегия, иновациите и конкурентоспособността, изменението на климата, енергийната сигурност и ефективност, ефективното използване на водите, инвестирането в нови умения, привлекателността на територии за млади хора и качеството на живот. Тъй като осъзнахме, че мисията на политиката на сближаване е да предвижда промяната, а не да я следва, включихме в дневния ред на политиката на сближаване за 2007-2013 г. всички тези приоритети, които виждаме днес като част от дневния ред на Комисията "Европа 2020". Ето защо преди повече от две години беше публикуван аналитичният доклад "Региони 2020". Целта беше да разберем какви следва да бъдат приоритетите на политиката на сближаване след 2013 г. Днес сме добре подготвени, за да посрещнем бъдещето. Преди една година политиката предостави всичките си активи на разположение на Европейския пакет за възстановяване, като по този начин осигури и ключовата връзка между стратегията за изход от реалната икономическа криза, от една страна, и дългосрочния устойчив растеж и структурните реформи, от друга. Нашият въпрос с искане за устен отговор обаче се отнася до бъдещето. През следващите години Европа, в която живеем, ще се нуждае от решителни съвместни действия, за да отговори на очакванията на своите граждани, които днес са информирани и ясно осъзнаващи колко голямо е значението на избора, който правят създателите на политики. Тези очаквания се потвърждават от анкетите на общественото мнение. Според думите на Жак Делор единният европейски пазар е конкуренция, която насърчава, сътрудничество, което ни прави по-силни, и солидарност, която ни обединява. Европейско сближаване, което е мотор за единния пазар, се осигурява от европейската регионална политика, която днес се основава именно на този троен фундамент: конкурентоспособност, сътрудничество и солидарност. От години говорим за необходимостта да се отключи, да се мобилизира потенциалът за развитие на всички европейски региони и градове. Опитът и логиката ясно показват, че тази мобилизация се оказва най-ефективна и резултатна, ако към нея се стремим чрез пряко ангажиране на европейските правителства на поднационални равнища. Европейската регионална политика вече издържа теста за субсидиарност. Субсидиарността е полезна за Европа. Реформата на политиката на сближаване, извършена през 2006 г., я превърна в съвременна политика, отчитаща местоположението, основана на баланса между обективността и ефективността, между подходите отдолу-нагоре и отгоре-надолу, между общите европейски стратегически цели и гъвкавостта по места. Необходимо е да има напредък по тези въпроси, да бъде продължена реформата на управлението на политиката, но определени принципи не трябва да бъдат загърбвани. Новият договор потвърди окончателно новото разбиране за европейската субсидиарност, която вече беше залегнала широко в политиката на сближаване, с други думи субсидиарността обхвана местните и регионалните равнища на управление. Можем да направим повече по този въпрос, особено на местно равнище. Онези, които казват, че политиката на сближаване може да бъде ограничена до Брюксел и до национално равнище, или не са запознати с европейската действителност, или не разбират, че изключването на местното или регионалното европейско равнище от преследването на общите европейски цели в най-добрия случай е икономически недалновидно и политически опасно. Сближаване е понятие, което не предвижда изключване. Политиката на сближаване не трябва да прави разделение въз основа на политически, икономически и социални съображения: тя следва да бъде политика за всички, както в случая с вътрешния пазар и общата валута. Всички елементи на този интеграционен триъгълник - общ пазар, обща валута, сближаване - са взаимноукрепващи и взаимнозависими. Те са нашето общо, европейско обществено благо. Ние, създателите на политики, поставихме високи очаквания с обещанието си да изпълним задачата, която ни е поставена. Предизвикателствата са добре известни; стратегията "ЕС 2020" е открита за обществени консултации. Необходима е политика за развитие с ясни цели и инструменти. Политиката на сближаване е политика за развитие, която ангажира всички равнища на европейско управление, които работят съвместно за европейските граждани. В заключение, Европа се нуждае от нова енергия, която да осигури бъдещето й, тя трябва да се обнови по един решителен начин. Справедливо е да попитаме откъде би могла и следва да дойде тази енергия. За мен отговорът е ясен. Днес тази енергия трябва да дойде отдолу. Днес тази енергия може да бъде влята чрез пряко ангажиране на местните и регионалните равнища на европейско управление в преследването на общите европейски цели. Павел Самецки: Г-н председател, поставените въпроси са съвсем уместни. Те подчертават важността, която придавате на политиката на сближаване, както и решимостта ви да запазите политиката в основата на европейската интеграция. Що се отнася до въпроса Ви за многостепенното управление, то е признато за основен механизъм при осъществяването на приоритетите на политиката на Европейския съюз. Нарастващата взаимна зависимост между различните равнища на управление в Съюза беше подчертана с документа за консултации, стартиран от Комисията във връзка със стратегията "ЕС 2020". Политиката на сближаване е добър пример за многостепенно управление. Тя предлага система на управление, която цени и използва местното и регионалното знание, съчетава го със стратегически насоки от общностното равнище и координира намесите между равнищата на управление. Силните страни на многостепенното управление бяха подчертани и от комисията по регионите в нейната Бяла книга от месец юни 2009 г., в която тя призова Съюза да укрепи механизмите на многостепенно управление и подчерта тласъка, резултат от политиката на сближаване, който допринесе за прилагането и на други политики на Общността. Относно вашите два въпроса, свързани с възможното отказване от цел 2 и допустимостта на всички европейски региони, в периода 2007-2013 г., всички региони са отговаряли на условията за подкрепа със структурни фондове. По отношение на периода след 2013 г., на този етап няма официална позиция на Комисията. Що се отнася до третия Ви въпрос относно отслабването на действието на принципа на допълняемост, допълняемостта е един от основните принципи на политиката на сближаване. Тя гарантира, че структурните фондове няма да заместят обществените или равностойните структурни разходи на държава-членка. По този начин тя гарантира действително икономическо въздействие на намесите на Европейския съюз и осигурява политика на сближаване с важна за Европа добавена стойност. По отношение на Вашия въпрос относно регионалното измерение на политиката на сближаване след 2013 г., Договорът от Лисабон запазва целта за намаляване на различията между равнищата на развитие на различните региони и на изостаналостта на регионите в най-неблагоприятно положение като част от правомощията на Съюза по отношение на икономическото, социалното и териториалното сближаване съгласно член 174. В допълнение член 176 посочва, че Европейският фонд за регионално развитие е предназначен да подпомага преодоляването на основните различия между регионите в Съюза посредством участие в развитието и структурното приспособяване на регионите, чието развитие изостава, и в конверсията на регионите със западаща индустрия. По отношение на Вашия въпрос относно включването на регионалното и местното равнище на управление в преследването на европейските цели в рамките на политиката на сближаване след 2013 г., бих искал отново да обърна вниманието Ви към документа за консултации на Комисията във връзка със стратегията "ЕС 2020", който търси активната подкрепа на заинтересованите страни, като например социалните партньори и гражданското общество, и който признава, че възприемането на визията на "ЕС 2020" също ще бъде от ключово значение за нейния успех. Комисията все още не е изготвила позиция относно това, каква роля ще има политиката на сближаване при реализирането на стратегията "ЕС 2020". Политиката на сближаване обаче има капацитета да мобилизира регионални или местни участници от всички държави в преследването на европейските цели. Във връзка с Вашия въпрос, дали Комисията възнамерява да публикува Бяла книга относно териториалното сближаване, на този етап не се предвижда отделна Бяла книга относно териториалното сближаване. Вместо това изводите от политиката, направени след обществения дебат по Зелената книга относно териториалното сближаване, ще бъдат включени в цялостен законодателен пакет за политиката на сближаване за периода след 2013 г., изготвен в контекста на Петия доклад за сближаването, който съгласно новия договор трябва да бъде представен през 2010 г. По въпроса Ви относно ролята на Европейския социален фонд в политиката на сближаване с цел постигането на балансирано и устойчиво развитие, политиката на сближаване играе ключова роля в изпълнението на европейските приоритети. Това се отнася и за Европейския социален фонд, който ще продължи да се стреми към своите цели, както са посочени в Дял XI от новия договор. Постигането на социално, икономическо и териториално сближаване изисква подходящи политики и набор от инвестиции от различни равнища. Инвестициите в човешки капитал, финансирани от Европейския социален фонд, представляват основен компонент на този набор от политики в контекста на глобалната икономика, основана на знанието. Що се отнася до въпроса Ви относно ролята на политиката на сближаване по отношение на други политики на Европейския съюз, политиката на сближаване предоставя на Европейския съюз най-големия източник на инвестиции в реалната икономика. Съобщението на Комисията от месец декември 2008 г. относно "Политика на сближаване: инвестиране в реалната икономика" подчерта важността на политиката за насочване на вниманието върху изпълнението на Лисабонската програма за Европейския съюз, инвестирането в хората, в икономиката, в научни изследвания и иновации, приоритетни инфраструктури и енергетика. В момента вниманието на Комисията е съсредоточено върху това да гарантира, че изпълнението на планираните инвестиции може да бъде осъществено в сътрудничество с националните и регионалните органи възможно най-ефективно. Това усилие предвижда тясно сътрудничество между съответните служби на Комисията и между Комисията и съответните регионални и национални органи. Практически пример за сътрудничество между службите на Комисията е "Практическо ръководство по възможностите за финансиране от ЕС за научни изследвания и иновации", публикувано през 2007 г., чиято цел е да помогне на евентуални бенефициери да се ориентират в трите инструмента за финансиране на Общността и да предостави съвети на създателите на политики относно координирания достъп до тези инструменти. Що се отнася до Европейския социален фонд, привеждането на неговите приоритети в пълно съответствие с насоките за политиките на заетост осигурява пряка връзка между политиката по заетостта на Европейския съюз и финансовата подкрепа на Европейския съюз. Налице е и взаимно допълване между действията, подкрепяни чрез политиката на сближаване и чрез тази за развитие на селските райони, както ясно е посочено в стратегическите насоки на Общността за двете политики. Надявам се, че успях да отговоря на някои от въпросите Ви и очаквам с нетърпение интересно разискване. Lambert van Nistelrooij: Г-н председател, г-н член на Комисията, днешното разискване беше основно съсредоточено върху една оценка по същество на политиката на сближаване и бъдещето на тази политика. Разбира се, Европейският парламент иска междинна финансова ревизия. Политиката на сближаване и използването на средствата сега и в този последващ период до 2020 г. представлява основна част от това. За наша голяма изненада обаче, в неофициалния документ преди междинната ревизия никъде не беше направена оценка по същество. Искам ясно да заявя, както и първият оратор от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), че новата Комисия трябва да представи на Европейския парламент нова оценка по същество, а не карикатура на регионална политика. Документът, съдържащ визията на председателя на Комисията Барозу "ЕС 2020", предвижда растеж на икономиката, основана на знанието, осигуряването на оборудване и обучение, конкуренция и зелена икономика. Следователно регионалната политика сега и в бъдеще представлява европейската интеграционна рамка за реализирането на тези цели. Вижте прехода в енергетиката, изменението на климата и Лисабонската стратегия: всички те са жизненоважни елементи за регионите и градовете. Що се отнася до групата на Европейската народна партия (Християндемократи), ние желаем да съсредоточим политиката на сближаване много повече върху ключовите елементи от тази стратегия "ЕС 2020", като в същото време запазваме солидарността между всички региони, както и цел 2, за която преди малко членът на Комисията спомена доста бегло. Насърчаването на конкуренцията в богатите региони представлява част от цялостната оценка. Разделянето на бюджети, повишаването на секторната фрагментираност на средствата на европейско равнище в обхвата на рамката на такава междинна ревизия е напълно безсмислено и е грешен подход. В сегашния кризисен момент виждаме колко са важни регионалните фондове за възстановяването. Те се отпускат по-бързо и се усвояват напълно: през 2009 г. в моя регион, южна Нидерландия, за иновации и нови цели на практика са били мобилизирани 100%. В началото на 2010 г. аз лично ще публикувам доклад относно взаимодействието между регионалните фондове и научноизследователската и развойната дейност. Бих искал да завърша с въпрос. Г-н член на Комисията, казвате, че няма да представяте Бяла книга относно териториалното сближаване, но именно Парламентът ще се занимава с това съгласно обикновената законодателна процедура и ще трябва да гарантира, че тези неща са заложени в новите нормативни актове. Constanze Angela Krehl: Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, иска ми се да видя по-вълнуващо встъпление в тази тема, тъй като считам, че европейската политика на сближаване трябва да бъде променена след 2013 г. Изправени сме пред предизвикателства, които са доста по-различни от тези преди 10 или 15 години. Вниманието на моята група е съсредоточено върху факта, че солидарността между регионите не подлежи на уговорки. От една страна, това означава, че всички региони трябва да имат възможността да участват в политиката на сближаване на Европейския съюз, а от друга, това също така означава, че трябва да се противопоставим на всеки опит за повторно национализиране на политиката на сближаване. Необходим ни е европейски подход, който дава възможност европейските граждани да се идентифицират с Европейския съюз. За нас няма съмнение, че ние също трябва да се променим. През следващите няколко години основното внимание ще бъде съсредоточено върху обсъждането на областите, които да бъдат приоритетни за получаване на средства от европейската политика на сближаването. В бъдеще няма да сме в състояние да субсидираме всеки с европейски пари. Трябва да се съсредоточим върху създаването на ефективни инфраструктури, по-специално в новите държави-членки, и върху развитието на научните изследвания и иновациите. Разбира се, трябва също така да не забравяме, че в бъдеще европейската политика на сближаване ще трябва да отговори адекватно на предизвикателства като изменението на климата, демографските промени и глобализацията. Трябва също така да се съсредоточим върху градското развитие. Не защото искам да пренебрегна селските райони, а защото знаем, че 80% от гражданите живеят в малки градове, големи градове и градски покрайнини и защото развитието на селските райони, за съжаление, към момента не представлява част от политиката на сближаване, а е включено в селскостопанската политика. Нашият подход е да създадем по-силни мрежи. Все още не знам дали това ще даде резултат, но трябва да отговорим подходящо на предизвикателството. Важно е, че подкрепата за самите хора също е част от политиката на сближаване и именно за това изказвам съжаление относно факта, че членът на Комисията отговори някак заобиколно. За нас това означава най-вече образование, обучение и квалификации за всички - от малките деца до възрастните. Учене през целия живот е важна концепция. Това обаче означава и че Европейският социален фонд (ЕСФ) трябва да продължи да бъде част от политиката на сближаване. Не трябва и да се помисля за отделяне на ЕСФ от политиката на сближаване. Трансграничното сътрудничество е много важно за нас. Искаме да засилим това сътрудничество, като в същото време намалим бюрокрацията. Филиз Хакъева Хюсменова: от името на групата ALDE. - Уважаеми колеги, дебатът за реформата на структурните фондове има фундаментално значение относно възможността Европейският съюз да притежава финансови инструменти, адекватни на икономическото състояние, природните и човешките ресурси. Изправени сме пред изпитанието да прогнозираме и определим такава политика на сближаване, която в крайна сметка да поддържа благополучие за гражданите. Тази политика беше и е един от видимите количествено измерими изрази на европейската солидарност, но различията между някои региони са твърде драстични и не трябва да си затваряме очите пред този факт. Тревожното е, че се наблюдават тенденции на тяхното увеличаване, което може да задълбочи неравенството и да доведе до изолираност. Като представител на една от най-бедните държави-членки на Европейския съюз, пледирам един от акцентите на кохезионната политика да бъде сближаването на държавите-членки с нисък доход. Обръщам внимание, че ние не гледаме на структурните фондове като на панацея. Наясно сме, че трябва да впрегнем усилия и да увеличим собствената си скорост към постигане на базовите стандарти на Европейския съюз, но също така предупреждаваме за възможността различните скорости на страните да доведат в подходящ момент до вътрешно преструктуриране на Съюза. Преди всичко трябва да се създадат критерии, опростени условия и равен шанс при усвояване на средствата от европейските фондове и едва след това да се прилага клауза за намаляване на подкрепата за държавите, които не отбелязват напредък. Намирам за удачно, ако някои държави срещат затруднения, действайки сами, те да бъдат включвани в области и проблеми със значимо транснационално измерение. Така европейските средства ще бъдат насочвани и към по-богатите държави и техните региони с по-нисък БВП. И накрая, резултатите от кохезионната политика трябва да се измерват и със заетостта, която тя създава. Това също е показател как тя се интегрира с другите политики и осигурява добавена стойност. Elisabeth Schroedter: Г-н председател, г-н член на Комисията, не беше казано много за значимостта на европейската политика на сближаване в Европа. Тя има централно място в Европейския съюз, тъй като това е политиката, която стои в основата на Европейския съюз. Тя е символ на солидарност и на победа над националния егоизъм. Тя е инструмент за всички региони. Ето защо Европейският парламент е толкова загрижен, че този механизъм за солидарност може просто да бъде премахнат зад гърба ни. Не е знак за добро управление, когато Комисията тайно издава стратегически документи, вместо да проведе открито разискване за това, как можем да продължим с механизма за солидарност в светлината на големите предизвикателства, пред които сме изправени, като например изменението на климата и демографските промени, имайки предвид големите бюджетни ограничения. Трябва ни реформа, но резултатът от нея трябва да бъде истинска промяна. Тя трябва да доведе до устойчиво развитие в регионите. Тя трябва да осигури на регионите подкрепа за проектите им, не да се състои от политика, диктувана отгоре, както го прави в момента този механизъм за целево заделяне на средства. Вместо това тя трябва да развие един процес, движен отдолу нагоре в тясно партньорство с всички участници в регионите. Вече имаме метода LEADER за развитие на селските райони. Това е отличен метод за насърчаване на устойчивото развитие и участието на всички, за да бъде гарантирано много високо ниво на приемане на местно равнище. Необходима ни е обаче Комисия, която е достатъчно смела да каже "да" на механизма за солидарност и "да" на регионите, които взимат решения относно своето собствено развитие, а не това да бъде отговорност на националните правителства. Oldřich Vlasák: от името на групата ECR. - (CS) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, текущата политика на сближаване е жив организъм. С промяната на Европа се променя и отношението на отделните държави и групи спрямо тази политика. За съжаление, при обсъжданията на бъдещето на политиката на сближаване след 2014 г. се появяват повече въпроси, отколкото отговори. Ще продължи ли политиката на сближаване да служи предимно на най-слабо развитите региони на Съюза? Ще имаме ли възможността да изградим транспортна и техническа инфраструктура през бъдещия период? Ще успеем ли да подобрим качеството на живот и да спестим средства? Ще успеем ли да намалим бюрокрацията и твърде голямата администрация, свързана с отпускането на финансиране от Европейския съюз? Ще търсим съгласувани отговори на тези и други въпроси в съвсем близко бъдеще. От гледна точка на бъдещото развитие аз лично считам, че е жизненоважно първо да приведем в правилно съответствие ролята на местните органи при управлението на европейските фондове, и второ, да насочим европейски фондове за подкрепа на използването на модерни технологии. Именно тези две области са съчетани в така наречената инициатива "Интелигентни градове", която предлага възможност за съживяване на общинските органи, като в същото време се предложи на икономическия сектор възможността в период на икономическа криза да прилага съвременни системи и интелигентни технологии и да генерира икономически растеж. Това несъмнено е основание за съсредоточаване на стратегически инвестиции в тази област не само на равнище местни органи, но също и на равнище държави-членки и дори Европейски съюз. Интелигентни транспортни системи, които могат да избавят градовете от транспортния хаос, подпомагащи навигационни механизми, които могат да увеличат привлекателността на градовете за туризъм, и системи за отдалечено подпомагане, даващи възможност на възрастните хора да остават по-дълго вкъщи, са видове инвестиции, на които следва да бъде дадена зелена светлина. В резултат на икономическата криза разискването ни относно бъдещето на политиката на сближаване стана дори още по-належащо, отколкото беше преди. Днес трябва помислим много внимателно къде да насочваме европейски фондове. Charalampos Angourakis: Г-н председател, политиката на сближаване на Европейския съюз не само не съумя да намали регионалните и социалните неравенства, но дори спомогна за задълбочаването им. Стойностите, отчетени в статистиката, често са измислени, както самият Европейски съюз признава, което е причината той да създаде преходен режим за подкрепа за множество региони, три от които са в моята родина - Гърция. Господството на неравноправното развитие в капиталистическата система е безкомпромисно, особено в момент на криза, през който контрастите са още по-очебийни. За съжаление, прогнозите за 2013 г. са дори по-лоши за работниците, особено в по-слабо развитите райони. Политиката на сближаване на Европейския съюз се опитва да прикрие тази политика, насочена срещу обикновените хора, да откупи хората, да дезориентира работниците и, което е по-важно, да осигури рентабилност на капитала. Целта на временното туширане на контрастите между отделните слоеве на плутокрацията, която подвеждащо е наричана "солидарност", сега е заменена от господството на конкуренцията и свободния пазар. Тези елементи съществуват и в Лисабонската стратегия и стратегията на Европейския съюз за 2020 г. Тя призовава за нови форми на регионално и местно управление, както се предлага в Гърция от партиите ПАСОК и "Нова демокрация", за по-широко и по-непосредствено участие на Европейския съюз в регионалните органи и диференцирано териториално сътрудничество, което да бъде пренесено отвъд националните граници. Призоваваме работниците да отхвърлят тази политика. В заключение, бих искал да се възползвам от времето си за изказване, за да Ви призова, г-н председател, да упражните влиянието си, за да бъдат удовлетворени в Европейския парламент справедливите искания на работниците, които излизат на улични протести. John Bufton: Г-н председател, що се отнася до политиката на сближаване след 2013 г., един излязъл наяве проектен бюджетен документ, озаглавен "План за реформиране за глобална Европа", разкрива, че финансирането от Европейския съюз след 2013 г. може да бъде изцяло променено в посока към национално координиране, а не разпределяне на регионално равнище. Проектът съдържа отстъпление от контрола на регионално и местно равнище, пренебрегвайки принципа на поделеното управление. Вместо това, спрямо новия бюджет се възприема секторен подход, а не независимо функциониране в рамките на сега съществуващите структури. Предложението да се ограничи политиката до национално равнище би довело до това, да се даде право на държавите-членки да управляват преразпределението. Това не само означава, че нетните вносители ще загубят допълнително обратно финансиране, а и че държавите-членки, които се очаква да се присъединят към Европейския съюз съгласно бъдещото разширяване, ще станат членки при финансиране за сближаване, което вероятно ще продължи за срока на бъдещия бюджет. В резултат на това ще се окаже, че държавите, които в момента поемат голям дял от финансовия товар на Съюза, като например Обединеното кралство, трябва да финансират все по-голям брой държави-членки, които отговарят на изискванията за подкрепа. По-малък брой държави ще трябва да носят на гърба си все повече, като е възможно да бъде загубено възвръщането на средства, например в случая на Обединеното кралство. С все по-нарастващия брой държави, които желаят да станат членки на Европейския съюз, опасявам се, че Уелс ще стане свидетел на това как към по-новите държави-членки ще бъде насочена така необходимата му подкрепа. Не е изненадващо, че някои от най-богатите държави в Европа, като Норвегия и Швейцария, се държат на разстояние от Европейския съюз, тъй като знаят, че ще трябва да плащат, за да финансират по-бедните си съседи. Но Уелс не може да си позволи да плаща, ако не получава нищо в замяна. Стъпката укрепва допълнително все по-засилващата се амбиция на Европейския съюз да стане по-интегриран, централизиран и федерален, като в същото време изоставя регионалното измерение на политиката на сближаване, което потвърждава ангажимента на Европейския съюз да подкрепя териториалното сближаване и да бъде полезен на всички свои членове. Вместо това Европейският съюз, под маската на добри намерения, тайно се отдръпва от сътрудничество и компромис в името на консолидация. Докато на европейците се казва, че Съюзът - под предлог, че засилва търговските връзки - укрепва селскостопанските връзки и насърчава равенството, машинациите на все по-бюрократичната Европа отслабват усилията, насочени към селското стопанство и регионалното развитие в полза на нежелана и амбициозна глобална стратегия, включително засилена емиграция към държави като Обединеното кралство. За такава програма ще трябва да бъдат отделени по-големи дялове от бюджета на Европейския съюз за сметка на региони като Уелс. Последните плащания по програми на Европейския съюз, финансирани от структурните фондове за периода 2007-2013 г. ще бъдат направени през 2015 г. Не е сигурно какво - ако въобще ще има такова - последващо финансиране от Европейския съюз ще бъде на разположение на Уелс при бъдещи цикли на финансиране. Подразбирането, че сближаването може напълно да отпадне от страна на по-богатите нации, без въобще да се споменава за преходно финансиране, ще отнеме още повече от правото на глас на хората в Обединеното кралство. Непропорционалните финансови разходи по членството е по-добре да бъдат насочени към финансиране на икономическо развитие чрез самоиздръжка, определена от самото Обединено кралство. Преразгледаният бюджет на Европейския съюз, който предстои да бъде публикуван през пролетта, най-вероятно ще накара всяко европейско правителство да декларира необходимостта от повишени заеми на публичния сектор. Става все по-вероятно равнището на финансиране на разположение на Уелс да бъде съществено намалено. Последствията ще включват намаления на програмните бюджети, по-малко инвестиции в икономиката на Уелс като цяло и масова загуба на работни места, свързани с управлението и изпълнението на проекти. Вместо да допринесе за благото на моите избиратели, Европейският съюз ще нанесе удар на хората в Уелс, ако съкрати средствата по този подмолен начин. Вероятният резултат от намаляването на финансирането за Уелс и Обединеното кралство ще окаже огромно въздействие върху нашата държава като цяло, което ще повлияе и на селскостопанския сектор. Сега е моментът да бъде проведен референдум в Уелс и Обединеното кралство относно връзките с Европейския съюз, за да могат хората да решат кой искат да ги управлява - Уестминстър или Брюксел. Markus Pieper: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, нека за момент си представим европейските региони без европейската регионална политика. В много малки градове и селски райони щяха да липсват ключови стимули за структурна промяна. Пограничните региони с техните проблеми, свързани с пограничните работници и трансграничната инфраструктура, просто ще бъдат пренебрегнати. Социалната политика вече няма да може да се възползва от европейските средства за политиките по образование и заетост. Средните предприятия няма да могат да участват успешно в международните мрежи. Без европейска регионална политика, общностите в регионите ще станат незабележими. Ето защо изразяваме силното си раздразнение от сигналите, идващи от Комисията, които включват предложения за социални програми без подкрепата на структурните фондове. Това би превърнало Комисията в социален монополист без регионите или би довело до призиви за политика на субсидиране само по отношение на най-слабите в нашето общество. Това, от своя страна, би означавало, че напълно ще забравим за европейския контекст и ще се върнем към ерата на повторната национализация. Независимо дали Комисията оповестява сега тези документи, Европейският парламент няма да даде своята подкрепа за стъпката, която те приписват на регионална политика, без регионите. Това не означава, че не сме отворени за реформи. Новите предизвикателства, свързани с околната среда, енергийната политика или с демографските промени, трябва да бъдат интегрирани във вече съществуващите ни структури за субсидии. Аз също така подкрепям едно по-лесно отчитане на европейския принос за регионите. Трябва също така да наложим по-строги санкции на държавите-членки, които все не съумяват да покажат, че могат да управляват правилно фондовете. Повече регионално съфинансиране, повече отпуснати заеми, повече прозрачност и по-голяма ефективност: такъв вид предложения искаме да видим за реформиране на политиката на сближаване. Ще подкрепим такива предложения, но ще се борим срещу всеки опит да се разруши регионалната политика. Реформи - да, повторна национализация - не! Georgios Stavrakakis: (EL) Г-н председател, съгласен съм с моите колеги, които се изказаха до момента, и аз също бих искал да подчертая, че не можем да приемем политика на сближаване след 2013 г., която, първо, ще направи разграничение между регионите в Европа с предложения като това, да отпадне цел 2 (конкурентоспособност); второ, ще предвижда повторна национализация на политиките; и трето, ще изключи местните органи от планирането и изпълнението на политиките на Общността. Тъкмо обратното, ние предвиждаме политика на сближаване след 2013 г., период, през който все още ще има обща европейска политика, прилагана по отношение на всички региони на Европейския съюз, която ще продължи да получава подходящо финансиране, за да постига своите цели и ще има опростени правила за прилагане, така че да придобие още по-голяма добавена стойност. Изразявам загриженост по отношение на съдържанието на документа за стратегията "2020", тъй като в него не се споменава политиката на сближаване, която е най-подходящият инструмент за постигане на целите от Лисабон. На практика голяма част от политиката на сближаване вече работи за постигане на тези цели и ще докаже добавената си стойност. Също така важно доказателство за нейната значимост е, че политиката на сближаване е в основата на Европейския план за икономическо възстановяване. Има една политика за развитие, една политика за солидарност, една политика за всички европейски граждани независимо от региона на Европейския съюз, в който те живеят. За съжаление обаче, в Европейската комисия забравят това или изглежда го пренебрегват и разглеждат предложения, които променят принципите и формата на политиката на сближаване. Бъдете сигурни обаче, че ще използваме всяка възможност, за да им го напомним. Michael Theurer: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, финансирането на регионите и структурните фондове представляват част от нашата практическа икономическа политика и правят Европа широко разпознаваема. В районите, управлявани от местните органи, градовете и общините в регионите, различни участници работят в тясно сътрудничество. Ето защо трябва да запазим този интегриран подход спрямо целия Европейски съюз. Призовавам Комисията да съсредоточи много повече внимание върху малките и средните предприятия и да ангажира много по-активно в бъдещата политика на сближаване районите, управлявани от местните органи, малките градове и общините. Определено ще трябва да инвестираме в инфраструктурата на бъдещето, но най-важното е да гарантираме, че за малките и средните предприятия са осигурени иновации и трансфер на технологии. В бъдеще също така ще трябва да осигурим възможност за субсидиране на работни места. Това са ключови въпроси, когато избираме нова насока на структурната политика и политиката на сближаване в Европейския съюз. François Alfonsi: (FR) Г-н председател, що се отнася до групата на Зелените/Европейски свободен алианс, политиката на сближаване е в основата на една от най-важните политики на Европейския съюз: солидарността. Европа става по-силна всеки път, когато бъде показвана европейска солидарност. За нас това е въпрос от основна важност. Според нас Европейската комисия трябва да интегрира следните принципи. Първо, тъй като териториалното сближаване е политически приоритет, то следователно трябва също да бъде и бюджетен приоритет. Второ, регионът е подходящо равнище за партньорство за политиката за регионално развитие. Повторното национализиране на тази политика за нас е неприемливо. Трето, сближаването трябва също така да бъде използвано, за да се намалят най-сериозните икономически и социални различия в една територия в полза на ощетените градски зони или селски райони, които изпитват трудности или които получават много малко услуги поради структурни затруднения, какъвто е случаят с островите например. В заключение, допустимостта на всички региони на Европейския съюз да се възползват от политиката на сближаване трябва да бъде преценявана за всеки случай поотделно, разбира се, според тяхното равнище на благосъстояние, но Европейският съюз трябва да може да даде своя принос, когато става въпрос за политиките на сближаване. Cornelia Ernst: (DE) Г-н председател, това разискване засяга същината на Европейския съюз. Изборът е между пазарната и социалната политика. Сегашните идеи на Комисията за бъдещето на политиката на сближаване са неприемливи. Структурните фондове трябва да бъдат укрепени, а не отслабени. Европа трябва да направи повече, а не по-малко, за да преодолее икономическите и социалните различия в развитието. Искам съвсем ясно да заявя, че повторната национализация дори на части от сегашната политика на сближаване би имала сериозни последици за регионите в неблагоприятно положение, включително тези в Германия, и по-специално в източна Германия. След последната фаза на разширяване на Европейския съюз различията между регионите в Съюза се задълбочиха. Също така за мен е важно, по-специално, да бъдат признати социално-икономическите изисквания в регионите, които са малко над прага за допустимост от 75% от средния БВП за глава от населението в Европейския съюз. Рязкото премахване на субсидиите след 2013 г. ще бъде унищожително за тези региони. Разбира се, от изключителна важност е определени субсидии за малките градове да бъдат увеличени от Европейския съюз, тъй като това са именно местата, където има най-голям потенциал за икономика и финанси, защото малките градове бяха особено силно засегнати от кризата. Бих искала да кажа няколко последни думи за пограничните региони. Като член на Европейския парламент от източна Германия знам, че там трябва да инвестираме и да постигнем много. Изразявам голямата си загриженост, че Комисията не ни подкрепи в това отношение. Franz Obermayr: (DE) Г-н председател, междувременно вероятно сте чули, че има сериозно недоумение и безпокойство сред членовете на комисията по регионално развитие, защото така нареченият таен документ от Комисията е в обръщение от октомври. Този документ съдържа проект на бюджетна реформа за периода 2013-2020 г., която представлява обратен завой в бюджетната политика. Първоначалният регионален фокус на бюджета е заменен от секторен подход. Новият проект представлява огромно ограничение спрямо принципите на субсидиарност и многостепенно управление, което е в противоречие с Лисабонската стратегия. По-конкретно проектът съдържа планове за отказ от цел 2, с други думи, конкуренция и политика по заетостта. Тъй като във всяка държава-членка има региони по цел 2, това, разбира се, би имало трагични последици за две трети от всички региони в Европейския съюз. Това недомислено предложение е оправдано въз основа на това, че различието между новите - или с други думи бъдещите - държави-членки и Западна Европа на национално равнище е толкова голямо, че е необходима нова бюджетна политика. В светлината на финансовата криза за това се казва, че е начин да бъде стимулирана икономиката. Изглежда ми логично това предложение да е в очакване на присъединяването на Турция. Известно ни е, че ще бъде необходимо увеличено финансиране и това е начин на планиране, който да гарантира, че ще бъдат на разположение огромните средства, необходими за присъединяването. Бих искал обаче да заявя съвсем ясно, че на регионално равнище успехът на политиката на сближаване се определя именно от нейната близост до местните икономически проблеми. Като резултат средства ще бъдат инвестирани разумно и ефективно, както е правено досега. Ако регионалният компонент не бъде включен, няма да е възможно да бъде спряна икономическата криза. Не бях убеден от отговора на г-н Барозу на отвореното писмо на г-жа Hübner, с което тя изрази своята загриженост, ето защо очаквам да видя скоро едно конкретно изявление. Alain Cadec: (FR) Г-н председател, госпожи и господа, нашата група ясно подкрепя силна и добре финансирана политика на сближаване, която може да насърчава конвергенцията на европейските региони. Всъщност ние считаме, че за да бъде ефективна, тази политика трябва да бъде реформирана и подобрена. Ние, Парламентът и Европейската комисия, трябва да изработим тази политика заедно, при максимална прозрачност. Приветствам създаването от парламентарната комисия по регионално развитие на работна група за бъдещата политика на сближаване. Консултациите по бюджета след 2013 г. и бъдещите цели трябва да включват всички заинтересовани участници: държавите-членки, Европейската комисия и Парламента. Немислимо е да отслабим, или на практика да се откажем от регионалните и местните равнища, които придават същинския смисъл на тази политика. Където по-специално става въпрос за финансиране, днес сме изправени пред огромна несигурност по отношение на бъдещето на тази политика на сближаване. Крайният срок на текущата финансова рамка е несигурен, както и обхватът на реформата на финансовата перспектива. Не трябва да се забравя колко важно е да се поддържа стабилността на финансирането на тази политика. От ключово значение е и да бъде отхвърлена всяка идея за повторно национализиране на политиката на сближаване, тъй като това би лишило регионите от избор как да разпределят структурните фондове и би премахнало регионалното измерение на тази политика. Г-н член на Комисията, очакваме категорично активно отношение от Комисията, що се отнася до изготвянето на Бяла книга относно териториалното сближаване. По отношение на разпределението на тези фондове не желаем егалитаризъм, а финансово равноправие и искаме то да е обвързано с форма на хармонично развитие, основано на изводи и на състояния, които са различни при отделните територии. Политиката на сближаване не трябва просто да бъде съсредоточена върху най-бедните региони; тя трябва да е насочена към всички европейски региони, включително и презокеанските. За Парламента е жизненоважно да има ясно определени местни центрове за контакт. Това е цената - единствената цена - на която европейските структурни фондове ще бъдат разпределени справедливо и ефективно. Ricardo Cortés Lastra: (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искал в началото да поздравя всички социални организации, присъстващи в Копенхаген, като се надявам на положителен резултат за бъдещето на нашата планета и за бъдещето на глобалното сближаване. Трябва да защитаваме политиката на сближаване като политика на Общността, която е защитна стена срещу опитите за повторна национализация. Това е необходимо не само защото тя пряко влияе на развитието на сближаването в нашите региони и държави-членки, а и заради нейната добавена стойност по отношение на стратегическото планиране, финансовата стабилност и привлекателността на европейския проект. В същото време е важно да се вземе предвид ключовата роля, която регионите имат и ще имат в политиката на сближаване. Децентрализираното управление и доброто управление на различните равнища са от особена важност, за да се гарантира успехът на политиката за регионално развитие. Създаването на преходни механизми, които да осигурят плавен преход в онези региони и държави, в които намесата постепенно намалява в рамката на така наречената цел "Сближаване", е друг въпрос, за който съм загрижен. Същото се отнася и за развитието на европейските региони, които трябва да се справят с пречки от природно естество, като например особеностите на пограничните региони. Ilda Figueiredo: (PT) Г-н председател, изключително сме загрижени от развитието на събитията около реформата на бюджета, по-специално по отношение на структурната политика и политиката на сближаване. В криза, белязана от огромни социални неравенства и регионални несъответствия, структурната политика и политиката на сближаване е основен фактор за ефективно икономическо и социално сближаване. Това означава запазване на ясни цели в тази област, а не опити за национализация на разходите по политиките на Общността, било то в областта на селското стопанство или на рибарството, които биха били в ущърб на по-слабо развитите държави и региони, а така също и на най-отдалечените региони. Има обаче различни знаци, които показват, че са в ход действия, които допълнително ще изопачат концепцията на сближаването, било то опитвайки се в нея да бъдат включени и финансирани всички видове дейности и участници, които нямат връзка с целите на сближаване - особено стратегията "2020" на Европейския съюз и политиката за изменение на климата - или като се променят критериите за допустимост и управление. Ето защо настоящото разискване относно политиката на сближаване след 2013 г. е изключително необходимо. Очакваме с нетърпение да получим ясни отговори в подкрепа на реална социална политика на сближаване. Nuno Teixeira: (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, спешно ни е необходимо разискване относно бюджета на Общността и как в бъдеще да подобрим неговата устойчивост и прозрачност. Финансовата рамка за периода след 2013 г. трябва да се бъде изградена на основата на солидарност и териториално сближаване. Това са ключови ценности за региони като Мадейра, които постоянно са изправени пред трудности и затова им е необходима постоянна подкрепа. Бих искал да споделя с вас няколко идеи, които считам, че винаги трябва да присъстват, когато обсъждаме и разработваме нашата политика на сближаване. По редица поводи Комисията споменава определени аспекти, които считам за основни при нейното изготвяне и изпълнение, като например необходимостта тази политика да бъде по-гъвкава, по-опростена, по-ефективна и с по-голяма насоченост към постигане на резултати. Има обаче въпроси, по които съм загрижен, по-специално що се отнася до нуждите на най-отдалечените региони. Във връзка с това бих искал да направя няколко кратки бележки. Първо, настоящият регионален подход следва да има превес над алтернативни критерии, като например секторите с добавена стойност. Такава промяна би създала опасност за цел 2, от която в момента се възползват около две трети от европейските региони, а също и би била непродуктивна в региони със силно икономическо развитие и конкурентни предимства. Второ, считам, че е жизненоважно да се бъде запазен критерият за близостта в политиката на сближаване. Трябва да бъде запазено приоритетното значение на разпределянето и управлението на структурните фондове от регионална гледна точка, а не от национална или дори от централизирана европейска гледна точка. Третият въпрос, който ще повдигна, е последен, но съвсем не и по важност - бих искал да подчертая член 349 от Договора от Лисабон, който предвижда специално третиране на най-отдалечените региони по отношение на достъпа до структурни фондове именно поради тяхното икономическо и социално положение, което е усложнено от постоянни и характерни ограничения и особености, които намират израз в постоянните им трудности и следователно налагат постоянното търсене на помощ. Wojciech Michał Olejniczak: (PL) Г-н председател, политиката на сближаване допринася днес за развитието на пътна и железопътна инфраструктура, най-вече в новите държави-членки. Благодарение на тази политика бяха създадени много нови работни места и несъмнено ще бъдат създадени още през следващите няколко години. Инвестициите, свързани с опазването на околната среда, също са изключително важни. Когато правим оценка на политиката и нейната ефективност до момента, си заслужава да отговорим на един основен въпрос: какво ще се случи след 2013 г.? Европейският парламент следва ясно да заяви, че няма консенсус относно рационалността на политиката на сближаване. След 2013 г. както нейните традиционни дейности и механизми, така и самата политика на сближаване следва да подкрепя научните изследвания, науката, развитието, иновациите, създаването на работни места и борбата с глобалното затопляне. Политиката на сближаване трябва също така да включи по-активно селските райони. Важно е политиката на сближаване да бъде осъществявана въз основа на региони и макрорегиони. Tamás Deutsch: (HU) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да говоря накратко по три въпроса: за равенството на права и статут, за тайната, и не на последно място - за важността на развитието на селските райони. Двадесет години след падането на Берлинската стена и 20 години след като нашия колега, László Tőkés, разруши стената на мълчанието в началото на румънската революция в Тимишоара в Трансилвания, беше казано неведнъж, че в Европейския съюз през XXI век вече няма стари и нови държави-членки, а единен Европейски съюз. Напълно съм съгласен с това становище, което, разбира се, е много общо, но считам, че е важно то да не се появява само като част от знакови решения, а и да бъде характеристика на практическото прилагане на политиката на сближаване, една от най-важните общи политики на Европейския съюз. Ако държавите-членки на Европейския съюз имат равни права и статут, тогава е немислимо политиката на сближаване да бъде реформирана по начин, който да направи държавите-членки на Европейския съюз, които са се присъединили през 2004 г. и 2007 г., губещи от новата политика на сближаване. Такава реформа е просто немислима. Вторият въпрос засяга тайната. Абсурдно е положението, при което Европейската комисия или обявява някакви безсмислени становища относно бъдещето на политиката на сближаване, или не казва абсолютно нищо по въпроса. Като член на Европейския парламент и член на съответната комисия към Европейския парламента очаквам Европейската комисия да приеме ясно, недвусмислено становище по тези въпроси. Не на последно място, искам да говоря за развитието на селските райони. Твърдо считам, че развитието на селските райони е ключов аспект на политиката на сближаване. Трябва да бъдат отделени подходящи ресурси за политиката за развитие на селските райони. Въз основа на техническата позиция, приета от Съвета на европейските общини и региони, считам, че е важно да обмислим възможността за интегриране на политиката за развитие на селските райони в политиката на сближаване след 2013 г. Luís Paulo Alves: (PT) Политиката на сближаване е основният инструмент на Европейския съюз, чрез който да се гарантира, че всички европейски граждани имат еднаква възможност за успех, независимо къде живеят. Тя има значителен принос към създаването у европейците на чувство за принадлежност и е една от най-успешните и ефективни европейски политики за развитие. Г-н член на Комисията, не мога да скрия загрижеността си по отношение на сега вече известния неофициален документ на Комисията и предложенията, съдържащи се в него. Не приемаме повторната национализация на политиката на сближаване, която на практика би приключила, ако нейната ефективност зависи от богатството на отделната държава-членка. Искрено се надявам, че Комисията ще се откаже от тази посока веднъж завинаги. Както Ви е известно, г-н член на Комисията, новият член на Договора установява необходимостта европейските политики да бъдат адаптирани към специфичните характерни особености на най-отдалечените региони, по-специално за да смекчи техните затруднения, но така също и да използва оптимално техния потенциал. Бихте ли ни дали някаква представа относно бъдещата стратегия за най-отдалечените региони, която Комисията ще публикува през 2010 г.? Seán Kelly: (EN) Г-н председател, също както и моите колеги, изразявам загриженост по отношение на някои тенденции, посочени във вътрешния документ, който, както обикновено става, излезе наяве неотдавна. Областта, която буди в мен най-голяма загриженост, е предложението да бъде премахнати като приоритет целите за конкурентоспособност. Тези цели за конкурентоспособност бяха жизненоважни, за да се даде тласък на развитието на селските райони и регионалното развитие - по-специално технологичните паркове, които спомогнаха да се развие интелигентната икономика и ще бъдат още по-необходими в бъдеще. Те подпомогнаха и сближаването във вътрешността, а така също и между регионите. Според мен е много важно да се разбере, че има региони с огромна пропаст между бедни и богати. Това не винаги се признава и считам, че най-вече критерият да се основава всичко на БВП е погрешен показател. Следва да се отчита много повече покупателната способност и определено покупателната способност във вътрешността на някои региони е далеч по-малка от средното за страната. Надявам се, че тези въпроси ще намерят място в предстоящата Бяла книга, както и възможностите, които съществуват във взаимодействието между научните изследвания, иновациите и регионалното развитие. Както и моят колега, аз също изразявам загриженост относно политиката за развитие на селските райони - макар и не като част от политиката на сближаване, а по-скоро в съответствие с общата селскостопанска политика - но в същото време от жизненоважно значение е тя да не бъде отлагана за някои бъдещи предложения, защото развитието на селските райони, и по-специално семейните стопанства, е ключово за социалната инфраструктура на обществото. В заключение искам също така да кажа, че трябва да бъде направено повече в борбата с измамите. Известно ми е, че през последните години бяха внесени подобрения, но трябва да гарантираме, че парите, които се дават от Европейския съюз, отиват по предназначение, така че да осигурим по-добри възможности за хората в целия Европейски съюз. Elżbieta Katarzyna Łukacijewska: (PL) Г-н председател, в Подкарпатие - регионът, който представлявам - има чудесни, трудолюбиви хора. Той е място, където работят много енергични хора, развиващи стопанска дейност. Появяват се нови инициативи, като например "Долината на авиацията", но в същото време Подкарпатието е един от най-слабо развитите области на Европейския съюз. Нашите проблеми не са в резултат на липса на желание, а се дължат на структурни и инфраструктурни ограничения, които с помощта на различни програми се опитваме да преодолеем. Бих искала да подчертая, че, като част от нашите усилия, ние не искаме милостиня, а подкрепа за инициативите си. Ние също желаем конкурентоспособността на европейската икономика да се повиши и искаме решения, които ще спомогнат за опазването на нашия климат. Ние обаче искаме промяната в приоритета на финансиране да бъде постепенна, а не внезапна, защото това би означавало по-уязвимите региони да бъдат оставени да се оправят сами. Много важно е политиката на сближаване да бъде осъществявана от регионите, тъй като такива решения имат най-голям ефект. Бих искала да отбележа и че политиката на сближаване носи много важно послание за гражданите. Тя показва, че Европа е единна и че си струва да се участва в този изключителен проект. Sabine Verheyen: (DE) Г-н председател, регионалното структурно финансиране е важен инструмент за европейската интеграция, и по-специално финансирането по цел 2 беше в миналото разглеждано от хората в много региони като двигател на местното структурно и икономическо развитие. То е важно средство за управление на структурната промяна в регионите и районите, управлявани от местните органи. Това дава възможност на гражданите да видят непосредствено какво означава да бъдеш част от Европа, защото резултатите от финансирането се виждат на местно равнище. Необходими са ни обаче по-опростени, по-ясни и по-прозрачни структури и по-добри средства за контрол, така че средствата да бъдат използвани устойчиво и ефективно. Сближаването, или конвергенцията на социалното и икономическото развитие, е основна цел на Европейския съюз и поради тази причина е важно в бъдеще този инструмент да бъде укрепен, а не отслабен. Политиката на сближаване на Европа трябва да бъде по-ясна, по-прозрачна и по-ефективна. Отделните държави-членки трябва също да носят повече отговорност в тази област. Ето защо е важно да бъде запазена системата на допълняемост на финансирането. Не желаем структурното финансиране да бъде повторно национализирано. Ето защо бих искала Комисията да изпълни тези изисквания в критериите за финансиране за 2013 г. Derek Vaughan: (EN) Г-н председател, Уелс вероятно е най-положително настроената към Европа област в Обединеното кралство и причината за това е, че всяка общност, почти всеки отделен гражданин и много организации се възползват от европейското финансиране, предишната цел 1, а сега средства за конвергенция. Следователно ако предложенията, направени от Комисията, бъдат приети, смятам, че това би довело до огромни политически последици в области като Уелс. Това, разбира се, би имало и огромни икономически, финансови и социални последици за тези региони. Ето защо считам, че е жизненоважно всички членове на Парламента настоятелно да приканят Комисията да представи предложения, които смятаме за приемливи - като под това имам предвид предложения, които биха позволили на всеки регион в Европа, който отговаря на условията, до получи достъп до структурните фондове - и също така да гарантират, че областите, които отговарят на изискванията за получаване на средства за конвергенция след 2013 г., ще имат и определен преходен статут в бъдеще. Председател: Г-н Gollnisch, ето че най-сетне сте тук. Ще Ви дам думата, но имате само една минута. Bruno Gollnisch: (FR) Г-н председател, аз все пак слушах много внимателно изказванията на всички колеги. Смятам, че в тези изказвания се очертаха два основни въпроса. Първият е тайнствеността, обгръщаща мистериозния неофициален документ на Комисията, и това е причината да очакваме с такова нетърпение обясненията на Комисията. Вторият е това доста странно отношение, с което политиката за териториално сближаване очевидно получава ново определение въз основа на изцяло нови приоритети, които изглежда имат малко общо със самата политика на сближаване. По-специално се сещам за въпроса за външната политика, който, както ни е добре известно, е приоритет на върховния представител, но който очевидно е доста по-малък приоритет в тази област. Що се отнася до общата селскостопанска политика, за съжаление, тя вече стана жертва до голяма степен на пазарните сили. Ето защо считаме, че ще бъде доста полезно, ако Комисията ни даде много по-ясна представа за нейните цели оттук нататък. В заключение, на мен ми се струва, че глобалното затопляне не е част от политиката на сближаване. Alfredo Pallone: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, споделям опасенията на много от моите колеги. Убеден съм, че връщането на БВП към едва забележими стойности на положителен растеж, като прогнозираните за 2010 г., няма да отбележи края на икономическата криза, в която се намираме. Ще можем да считаме, че действително е приключила, едва когато заетостта се върне на равнищата от преди кризата. Най-оптимистичните прогнози сочат това да се случи около 2010 г. В този контекст е необходимо да изпълняваме инвестиционна политика и е жизненоважно, що се отнася до стратегия, цел 2, или нещо сходно, да бъде запазена, тъй като тя представлява ефективен инструмент, който да окаже на нашите региони за преодоляване на кризата. Запазването на цел 2 е в интерес на Италия и на много други европейски държави, защото тя задоволява една основна нужда: развитие на изоставащите региони и повишаване на конкурентоспособността на най-развитите региони. Имайки предвид тези доводи, г-н член на Комисията, г-н председател, нима не считате, че вашето отказване е изключително вредно за регионите на Италия, Европа и Средиземноморието, а също и за други държави? Evelyn Regner: (DE) Г-н председател, всички или поне повечето оратори говорят за европейския социален модел, но това не намира достатъчно отражение в бюджета на Европейския съюз или в политиката на сближаване. Ето защо ми се иска да видя независим Европейски социален фонд (ЕСФ), който е отделен от европейската структурна политика. По-голямо финансиране трябва да бъде заделено за ЕСФ и той трябва да стане по-гъвкав. Трябва също така да бъде възможно да се увеличи финансирането, налично по време на седемгодишния финансов период. Отделянето на социалния фонд от структурната политика ще даде възможност да бъде предоставено достатъчно структурно финансиране на регионите, които са слабо развити икономически и поради това са силно пренебрегвани от политиката на Европейския съюз за структурните фондове. Ето защо Европейският социален фонд следва да бъде използван по-ефективно за решаване на проблемите на пазара на труда, като например високите равнища на безработица, ниската заетост при жените, огромния брой на учениците, които рано напускат училище, и ниските равнища на допълнително обучение. Rodi Kratsa-Tsagaropoulou: (EL) Г-н председател, считам, че нашата парламентарна комисия взе много важно решение за днешното разискване, което очевидно е много интересно, имайки предвид множеството въпроси и много важните измерения, които бяха посочени и които са свързани не само с ефективната политика на сближаване след 2013 г., но и с естеството на Европейския съюз. Бих искала да подчертая, че това разискване, тази загриженост, се оформя в много необичаен момент за Европейския съюз. От една страна, правим положителни стъпки към интеграция с Договора от Лисабон, а от друга, все още сме под въздействието на последиците от безпрецедентна международна финансова криза, в която всички осъзнаваме колко важна е солидарността на Европейския съюз при предоставянето на подкрепа за международния пазар и сближаването. Искам да задам два въпроса на Европейската комисия, които тревожат Европейския парламент и по които споделям загрижеността на моите колеги. Първо, съществува ли намерение във вашите планове за новаторски предложения, които ще се радваме да приемем, за повторно национализиране на политиката на сближаване на Общността, и второ, какво ще се случи с цел 2, защото именно тя е необходима за конкурентоспособността не само на определени области, а в крайна сметка на целия европейски пазар? Karin Kadenbach: (DE) Г-н председател, считам, че работата на Парламента и на Европейския съюз е да създава основни условия, които да дават възможност на хората от всички държави-членки да имат възможно най-доброто качество на живот в регионите, в които живеят. Тези условия обаче са много различни в различните части на Европа. Ето защо ни е необходима силна и подходящо финансирана политика на сближаване. Трябва категорично да отхвърлим всички предложения, които предвиждат отклонение от избрания от нас път, а както чухме, днес такива има. Не ни е необходима повторна национализация. Необходими са ни инструменти за финансиране за всички европейски региони, включително онези, в които вече са налице високи равнища на развитие. Не трябва да излагаме на опасност вече постигнатото. Необходима ни е прозрачна система за субсидиране, която дава възможност за лесен достъп до финансиране, но в същото време гарантира, че средствата се използват правилно и ефективно. Трябва да мислим на европейско равнище, но да действаме на регионално. Iosif Matula: (RO) Считам, че това разискване за бъдещето на политиката на сближаване след 2013 г. е много полезно. Днес, особено в тази криза, различията между равнищата на развитие в различните региони на Европа са значителни и продължават да се задълбочават. Местните региони в Европа трябва да продължат с политиката на сближаване, за да постигнат предложените цели. Различията между различните региони трябва да бъдат намалени по-бързо и без протакане. Участието на регионалните и местните равнища на управление определено трябва да бъде увеличено, но без това задължително да ги кара да мислят, че са забравени или пренебрегнати. Много държави в Европейския съюз основават своите усилия за развитие и национална икономическа политика също и на политиката на сближаване. Моята родина, Румъния, също счита, че би било от голяма полза да се продължи с текущата политика на сближаване и след 2013 г., чрез обединяване на усилия и национални средства с тези, предлагани от структурните фондове и финансите на регионално равнище. Antigoni Papadopoulou: (EL) Г-н председател, съгласна съм, че регионалната политика е лостът за по-добро сближаване и солидарност в Общността. Сегашната международна икономическа криза се вихри с пълна сила. Тя доведе до множество неравенства и натиск, по-специално сред уязвимите групи. Тя повиши безработицата, неравенствата и социалните катаклизми на национално и регионално равнище. Настоящата глобална икономическа криза обаче представлява и предизвикателство. Солидарността на Общността има нужда от спешно укрепване, за да бъде постигната правилна, интегрирана европейска регионална политика на сближаване, която ще постави високи приоритети и ще запази подходящите инфраструктури и по-тясното трансгранично сътрудничество посредством обмен на най-добри практики. Казваме "не" на повторната национализация, "не" на бюрокрацията, "не" на липсата на прозрачност, "не" на тайното харчене на фондове и на отказа от цел 2, които ще навредят на Южна Европа и Средиземноморието. Казваме "да" на честното разпределяне на фондове на Общността, на участието на местните органи, на укрепването на малките и средните предприятия, на правилната реформа, която трябва да бъде извършена, за да е налице подходящо финансиране на действия за изпълнение на целите на Европа за 2010 г. В заключение, казваме "да" на специалното третиране на отдалечените райони, по-специално Южна Европа и Средиземноморието. Petru Constantin Luhan: (EN) Г-н председател, възходът на многостепенното управление доведе до увеличаваща се необходимост от координирани механизми и платформи, като местните органи често се оказват в положение, при което трябва да се занимават със социални различия, предизвикани от провеждането на политики, върху които те нямат контрол и могат да влияят в много малка степен. Също така много е трудно да бъдат предвидени дългосрочните последици от проекти, финансирани от европейски фондове, и отражението на програми, които се изпълняват едновременно. Бих искал да разбера как Европейската комисия възнамерява да подкрепи усилията на местните органи да изготвят интегрирана и устойчива стратегия за развитие, основана на нуждите на общностите, и отчитайки необходимостите, които могат да се повлияят от външни причини. Какви инструменти ще разработи Европейската комисия за местните органи? Czesław Adam Siekierski: (PL) Г-н председател, политиката на сближаване е стълб на политиката за развитие. Тя на практика е именно политиката, която има най-голям принос за укрепването на идентичността на регионите и местното общество. Според мен тук отиваме в две крайности. Някои искат да включат твърде много неща в политиката, а други желаят да я ограничат прекалено. Със сигурност най-важната цел на политиката е устойчивото развитие в няколко области. Политиката на сближаване трябва да еднаква както за градските зони, така и за селските райони. Нека си спомним, че в Съюза - след такова мащабно разширяване - има много различия. Гарантирането на равни възможности за развитие е важна задача. Съвременните предизвикателства, които в същото време трябва да сме готови да посрещнем, са борбата срещу икономическата криза, неблагоприятната демографска тенденция и накрая - изменението на климата. Едно нещо е сигурно: политиката на сближаване трябва да бъде продължена и да бъде адаптирана към съвременните предизвикателства. Silvia-Adriana Ţicău: (RO) Бих искала да добавя към казаното от моя колега, че когато говорим за интелигентни градове, е важно да инвестираме повече в енергийната ефективност на жилищните сгради. Деветдесет процента от сградите, които ще съществуват през 2020 г., съществуват и сега. Ето защо искам бъдещата политика на сближаване да увеличи средствата за Европейския фонд за регионално развитие, така че да може да бъде използван от държавите-членки за подобряване на енергийната ефективност на сградите, особено на жилищните. Считам също така, че трябва да инвестираме повече в обществен транспорт, за да развием градската мобилност. Georgios Papanikolaou: (EL) Г-н председател, моите колеги се изказаха по най-основните въпроси от днешното разискване. Бих искал да подчертая само два въпроса. Първо, неприемливо е да бъдат изпълнени предварителните условия и да е налице инструментът, чрез който могат да се използват нашите политики за сближаване и програмите ни, а това в крайна сметка да бъде неизпълнимо поради оперативни, и най-важното, поради бюрократични причини. Следователно колкото повече опростим нашите процедури и политики, толкова по-близо ще бъдем до това, към което се стремим, а именно сближаване в Европа. Второ, казахме, че, във всеки случай излизаме от икономическата криза, която в момента е обхванала цяла Европа и целия свят. Ако искаме да сме оптимисти, очевидно ще трябва да укрепим областите, който имат най-големи нужди и, което е по-важно, ако мога да се изразя така - и бих искал да чуя отговор от Комисията по този въпрос - социалните групи, които имат най-голяма нужда от подкрепа. Тук имам предвид най-вече младите хора. Това е нашето основно становище и това на нашата политическа група по социалната пазарна икономика. Това е единственият начин, по който можем да посрещнем бъдещето с увереност. Павел Самецки: Г-н председател, първо, няма съмнение, че политиката на сближаване ще бъде тясно обвързана с реализирането на стратегията "ЕС 2020". Стратегията "ЕС 2020" ще отговори на множеството глобални предизвикателства, а политиката на сближаване ще бъде сред ключовите и основни инструменти на разположение на Европейския съюз и държавите-членки за справяне с тези предизвикателства. Ето защо опасенията, че политиката на сближаване няма да бъде свързана с изпълнението на общата стратегия на Европейския съюз, са неоснователни. Второ, Комисията на този етап няма ясни отговори на много от въпросите и проблемите, поставени от уважаемите колеги, като например този за географското покритие, обхвата или съществуването на региони по цел 2, подходящата база на финансиране, преходните споразумения или статута на отделни групи от региони. Признавам, че това е така, но в момента е в ход активно и задълбочено обсъждане между службите на Комисията, както и между правителствените експерти от държавите-членки и Комисията. Това обсъждане ще доведе до изготвянето на цялостно становище на Комисията през есента на 2010 г. През следващите месеци въпросите и проблемите, повдигнати тук, ще получат подходящ отговор от Комисията. В заключение, бих искал да благодаря на всички уважаеми колеги за техните въпроси и предложения. Те потвърждават важността на политиката на сближаване като инструмент за дългосрочни инвестиции в области, които са необходими за изграждането на потенциал за растеж на европейските региони и държавите-членки. Ще отнеса вашите интересни и ценни коментари с мен в Брюксел и ще ги представя на моите колеги в службите на Комисията и на моя наследник на поста. Комисията ще има готовност да продължи обсъжданията с Парламента, свързани с формата на бъдещата политика на сближаване, в идващите месеци. Председател: Разискването приключи. Писмени изявления (член 149) Lívia Járóka : Госпожи и господа, разискването за бъдещето на политиката на сближаване е от първостепенно значение. Имайки предвид, че тук става въпрос за хоризонтална политика, която преразпределя над една трета от бюджета на Европейския съюз, резултатите от постигането на целите за сближаване са определящи за бъдещето на континента. От създаването си политиката на сближаване постигна забележителен успех в ЕС-15. За съжаление, трябва да има по-активна намеса в държавите-членки, които са се присъединили наскоро и са засегнати от изключителна бедност. В допълнение, положението се усложнява още повече от нови, сериозни предизвикателства, като например изменението на климата, намаляването на населението или глобалната икономическа рецесия. Следователно в бъдеще ще се наложи да се справяме с териториални различия в социалните и икономическите показатели в една по-ефективна и по-гъвкава рамка. Трябва да се отдели особено внимание и на развитието на най-слабо развитите области, по-специално малки региони, които изостават от средното регионално равнище и които трябва да се справят с далеч по-сериозни недостатъци, отколкото заобикалящите ги области. Имайки предвид тази цел, би било добре да се обсъди целево заделяне на средства на равнище Европейски съюз, насочени конкретно към привеждане в съответствие на планово-статистическите региони от LAU 1 (известно преди като NUTS 4), където решението за използването на тези ресурси може да бъде взето от съответните малки региони или техните асоциации. Координацията с другите политики на Европейския съюз също трябва да бъде подобрена. Пречките между различните фондове трябва да бъдат премахнати, така че да може да бъде постигнато максимално възможното разпределяне на ресурси. Правилата за прилагане трябва също да бъдат значително опростени. Освен това приоритет трябва да бъде даден на инвестиции, свързани с образованието, професионалното обучение и устойчивата заетост, и на изпълнението на цялостни програми, пригодени към индивидуалните нужди на малките региони. Richard Seeber : Европа на регионите е принцип, по който в Европейския съюз отдавна има съгласие. Политиката на сближаване след 2013 г. трябва да продължи да осъществява тази идея на практика. Добър подход е териториалното сближаване да се превърне в основна цел. В този контекст междурегионалното сътрудничество играе важна роля. През последните десетилетия междурегионалният подход отбеляза значителен успех. Различните проекти на Европейския съюз в тази област дават възможност на гражданите да се възползват пряко от членството и предоставят свободата на действие, характерна за европейската политика, на регионално равнище. Има обаче още работа, която трябва да бъде свършена в бъдеще. Междурегионалният подход изисква ефективна координация, за да се синхронизират различните структури в различните държави. Други важни аспекти на регионалната политика през следващите години ще бъдат допълняемостта при финансирането, междусекторното сътрудничество и обвързването с условия. За да се гарантира, че финансирането достига до областите, в които има нужда от него, проектите трябва да имат ясни и конкретни цели. Според мен внимателното дългосрочно планиране също носи допълнителна добавена стойност и предотвратява прахосването на фондове. Tomasz Piotr Poręba : Опасявам се, че разпоредбите, представени от Комисията - по-специално онези, засягащи прекратяването на цел 2 и отказа от регионалния аспект на политиката на сближаване в полза на секторния подход - могат да означават връщане към концепцията за Европа "на две скорости" и увеличаване на дистанцията по отношение на икономиката и цивилизацията между старата и новата Европа. Такъв модел би бил отстъпление от интеграцията на всички 27 държави и от идеята за солидарност, заложена в член 3 от Договора от Лисабон. Тази идея със сигурност лежи в основата на цялата политика на сближаване, която се стреми да изравни възможностите и да премахне различията между регионите. Предложението на Комисията, свързано с отделянето на по-голямо внимание на изследванията и развитието на нови технологии, заслужава висока оценка. Това е пътят, необходим на Европа. Избирайки това обаче, не трябва да забравяме регионите и държавите, в които повишаването на стандарта на живот до средния за Европейския съюз е основен въпрос. Спомнете си, че между най-богатите и най-бедните области на Европейския съюз има над 11 пъти разлика в благосъстоянието. Премахването на тези различия трябва да продължи да бъде основният принцип на политиката на сближаване на Европейския съюз. В момента се изготвя нова версия на документа. Надявам се, че в новата версия Комисията ще вземе предвид казаното на днешното разискване и казаното в различните части на Европейския съюз на различни равнища: местни органи на управление, държавна администрация, асоциации и неправителствени организации. Добра регионална политика може да бъде постигната само чрез тясно сътрудничество с регионите. (Заседанието се прекъсва в 11,05 ч. и се възобновява в 11,30 ч.) Председател: Ще направя съобщение. Отнася за една дама, която ни даваше подкрепата си в Европейския парламент в продължение на много години - г-жа Birgitte Stensballe. Тя, за съжаление, ни напуска и ще се пенсионира на 1 януари 2010 г. (Залата удостоява г-жа Stensballe с овации с изправяне на крака)	bg
Внесени документи: вж. протокола	bg
Годишен доклад за 2008 г. относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област (разискване) Председател: Следващата точка е разискването по доклада на г-н Obiols i Germà, от името на комисията по външни работи, относно годишния доклад за 2008 г. относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област. Raimon Obiols i Germà: докладчик. - (ES) Г-жо председател, бих желал да коментирам накратко съдържанието на настоящия годишен доклад относно правата на човека по света и ролята на ЕС в тази област. Първо, искам да изтъкна, че докладът има две различни задачи: първата е да опише и оцени състоянието на правата на човека, което за съжаление в много държави и региони на света не е добро и често се докосва до или навлиза в територията на човешката трагедия; втората е да даде оценка, основана на досегашния опит на този Парламент в приемането на становища по отношение на различни проблеми, а също и на желанието от страна на докладчика да постави доклада в духа на становищата и актовете на различните институции на Европейския съюз, без да цели да акцентира върху елементите на несъгласие, а по-скоро по същество да подчертае аспектите на съгласие. Това е, защото докладчикът счита, че сближаването на позициите поражда сила и ефективност в тежката и трудна задача да се подобри състоянието на правата на човека по света. Има и още един аспект, върху който обърнах особено внимание, а именно върху това да се опитаме да определим конкретни приоритети или с други думи да изготвим резюме на основните ръководни елементи на действията на Европейския съюз по света по отношение на правата на човека. По този въпрос бих изложил девет пункта, които ясно бяха откроени в становищата на всички колеги и в общата рамка на доклада. Първият пункт дава неотложен приоритет, ако предпочитате да използваме този малко високопарен в историческо отношение термин, на борбата за окончателното премахване на смъртното наказание навсякъде по света. Нашето разбиране е, че така както нашите предци в миналото са успели да изкоренят робството навсякъде, днес за нашето поколение е напълно възможно да постигне историческата цел - премахване на смъртното наказание по целия свят и че Европейският съюз трябва да бъде в авангарда и да играе ключова роля в решаването на този проблем. Второ, поставя се специално ударение на това, което в доклада се нарича "феминизация" на борбата за правата на човека. С други думи, изтъква се, че жените са тази част от човечеството, която най-много страда от накърняването на правата на човека, и че ЕС трябва да обърне по-голямо и по-специално внимание на въпросите на правата на жените. Част от този приоритет е въпросът за правата на децата, на които в доклада са посветени няколко пункта, които аз считам за доста интересни. Трето, докладът призовава за междуинституционална синергия в Общността. Специализацията в ролите не е даденост - повече практическа политика в Съвета или евентуално в Комисията и повече принципи в Парламента - но е необходима последователност в позициите на институциите, за да се повиши ефективността. Четвърто, спомената е необходимостта от разширяване и задълбочаване на много позитивната тенденция за развитие на диалог относно правата на човека с държави извън ЕС. Последно, докладът споменава необходимостта да се търсят обединения с международни институции, за да се избегнат ситуации като тази в Съвета на ООН по правата на човека, където понякога представителството на Европейския съюз е в известен смисъл в малцинство. Ян Кохоут: действащ председател на Съвета. - (EN) Г-жо председател, бих желал да изразя високата оценка на Съвета за работата на докладчика г-н Obiols i Germà и на парламентарната подкомисия по правата на човека. Г-н Obiols i Germà, Вие бяхте неуморен и ценен партньор в нашата колективна работа по проблемите на правата на човека през целия мандат на Парламента. Вашият доклад ни дава възможност внимателно да разгледаме цялостната политика на Съюза в областта на правата на човека. Ние сме напълно наясно с предизвикателствата, които все още стоят пред нас в тази област. Укрепването на отношенията между институциите на ЕС ни помага да се изправим заедно пред тези предизвикателства. Докладът ни предоставя ценен инструмент да погледнем назад към постигнатото. Докладът на Европейския парламент подчертава значението на годишния доклад на Европейския съюз за правата на човека. Нашият опит да направим доклада по-интересен, четивен и полезен отчасти успя, но разбира се, има още много да се работи за усъвършенстването му. Ще продължим да работим по това. Вашият доклад със сигурност ще ни помогне в разсъжденията как принципно да увеличим съгласуваността в политиките на ЕС по правата на човека. Обсъжданията по този въпрос продължават и искам да ви уверя, че какъвто и да е резултатът от тях, ние ще положим всички усилия да направим нашата работа по проблемите по правата на човека по-видима. Това може да стане чрез по-ефективното използване на ресурсите на интернет или чрез по-добро популяризиране на годишния доклад. Вие подчертахте също така, че трябва да се обърне повече внимание на ролята на ООН в тази област. Ние продължаваме да предприемаме координирани усилия на международни форуми, най-вече в Съвета на ООН по правата на човека, както беше препоръчано в доклада Andrikienė, както и от Третия комитет на Общото събрание на ООН. Стремим се да подобрим усилията си за подкрепа на потърпевшите във все по-сложна среда. Това не е лесно, но бих искал да насоча вниманието ви към някои успехи. Работихме упорито за повишаване на доверието в Съвета на ООН по правата на човека. Можем да кажем, че 2009 г. е ключова изпитателна година за функционирането на Съвета по правата на човека. Европейският съюз изигра активна роля на 10-ата сесия на Съвета по правата на човека и осигури приемането на няколко важни инициативи, като например удължаването на мандатите за Бирма/Мианмар и КНДР и резолюцията за правата на детето на ЕС заедно с Групата на страните от Латинска Америка и Карибския басейн (GRULAC). За жалост, не успяхме да подновим мандата на независим експерт за Демократична република Конго (ДРК). Общото събрание потвърди ролята на Третия комитет за защитата и насърчаването на правата на човека и ЕС взе активно участие в 63-та сесия на Общото събрание на ООН. Това доведе до положителни резултати и по-конкретно до последващата резолюция относно смъртното наказание. Значителна част от Вашия доклад е посветена на този въпрос. Ние го поставяхме постоянно, включително на най-високо равнище, пред партньори, които споделят нашите възгледи, за да подкрепим глобалната тенденция към премахване на смъртното наказание. Тези усилия ще продължат. Позволете ми да кажа няколко думи и за насоките на ЕС. След прегледа на насоките на Европейския съюз относно правата на човека и приемането на нови насоки относно насилието над жени, сега фокусът е върху ефективното прилагане. Като част от това, председателството направи някои предложения, като организиране на изпращане на указания до ръководителите на мисии и делегации на Комисията. Ние възнамеряваме да повдигнем този въпрос и при разговорите и консултациите си с трети държави. Докладът обръща внимание на проблемите на правата на жените и аз знам, че г-н Obiols i Germà отделя специално внимание на този въпрос. Това е един от нашите първостепенни приоритети. Ние работим за прилагането на Резолюция 1325 на Съвета на ООН, на която гледаме като на ръководен принцип за операциите на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) и която ни позволи да разработим рамка за интегриране на принципа на равенство между половете. Що се отнася до защитниците на правата на човека, ЕС ще продължи да сътрудничи с организации на гражданското общество. Работата по въпроса за възможността да се разшири издаването на визи за защитници на правата на човека продължава на официално равнище в рамките на Съвета. В диалога с трети държави свободата на изразяване и поставянето на конкретни случаи ще продължат да заемат централно място в дневния ред. По отношение на диалозите и консултациите с трети държави, ЕС ще положи всички усилия тези инструменти да се използват по все по-ефикасни начини за прилагане на нашата политика за правата на човека. По-конкретно, ние се съгласихме да проведем местни диалози с пет латиноамерикански страни - Бразилия, Колумбия, Аржентина, Чили и Мексико - и ще продължим да установяваме диалози с останалите централноазиатски държави. Бих искал да кажа няколко думи за двадесет и седмия диалог относно правата на човека между ЕС и Китай, който ще се проведе на 14 май в Прага. Важно е да гарантираме, че нашите диалози са възможно най-продуктивни и водят до съществени резултати. Диалогът относно правата на човека между ЕС и Китай е най-продължителният диалог. Той трябва да може да приложи и отрази постигнатия напредък в начина, по който се третират въпросите за правата на човека. Нашите две институции наблюдават отблизо процесите в Китай. Различни събития, планирани през настоящата година, ще ни дадат възможност да поддържаме активно общуване с нашите партньори от Китай. Този диалог е ценен. С нетърпение очакваме да видим все по-осезаеми резултати от тези разговори. В заключение искам да подчертая, че насърчаването и зачитането на правата на човека по света е сред основните ни приоритети във външната политика. Чрез действия и изявления и посредством различни политически диалози и операции за управление на кризи ЕС работи за все по-пълно зачитане на правата на човека по света. За да постигнем резултати, трябва да възприемем последователен подход. Този Парламент беше на предната линия в настояването за по-голяма последователност на всички равнища и ние горещо приветстваме това. Аз по принцип съм много благодарен на Парламента за работата му и подкрепата по проблемите на правата на човека. Въздействието на наградата "Сахаров" като инструмент за популяризиране на нашите споделени ценности е широко признато. Ние ще продължим да преразглеждаме степента, в която инструментите на клаузите, санкциите и диалозите относно правата на човека - всички те разгледани внимателно и подробно от Парламента - могат да играят ефикасна роля като част от общата външна политика и в същото време да гарантират най-високи стандарти на зачитане на правата на човека. Жак Баро: Г-жо председател, госпожи и господа, за мен е огромно удоволствие да участвам в това пленарно разискване по Вашия доклад, г-н Obiols i Germà. Аз замествам колегата, г-жа Фереро-Валднер, която е в Прага за участие в срещата на високо равнище между Европейския съюз и Канада. Първо, искам да благодаря на г-н Obiols i Germà за качествената му работа. Благодаря за позитивния тон на Вашия доклад, който доказва многогодишните усилия на Комисията и на Съвета да прилагат препоръките на Парламента. И в рамката на диалозите за правата на човека, и в тази на политическите диалози в международните структури институциите се стремяха да напредват, да изграждат образ на Европейския съюз като посланик - ревностен и надежден посланик - за защита и насърчаване на правата на човека, основните свободи, демокрацията и принципа на правовата държава. Миналата 2008 година беше белязана от честванията на 60-та годишнина на Всеобщата декларация за правата на човека, която всички европейски институции отпразнуваха заедно. Това беше и годината, в която Комисията успя да изведе на преден план два приоритета, а именно жените и децата, и в която беше насърчаван междуинституционалният подход. Ние се опитахме да приложим някои общи препоръки от предходните доклади, които бяха много добре преработени в доклада, който разглеждаме днес. Приехме да фокусираме действията си по прилагането на насоките за правата на детето върху определени държави и мобилизирахме посолствата на държавите-членки на Европейския съюз и делегациите на Европейската общност да наблюдават тези действия. Така ние поехме лидерството в борбата срещу една от най-уродливите форми на нарушаване на правата на човека и правата на детето, с други думи срещу вербуването на деца войници и страданията, причинявани на децата във въоръжени конфликти. Позволете ми да дам няколко примера. Съюзът прие нови насоки за правата на детето на 10 декември 2007 г. В първата фаза от прилагането им вниманието ще се фокусира върху насилието над деца. Ние стартираме пилотна програма, насочена към 10 държави на различни континенти. Тези държави бяха избрани, защото техните правителства вече се ангажираха с борбата срещу насилието над деца и защото те се нуждаят от допълнителна международна помощ, за да продължат да се борят срещу насилието над деца. През юни 2008 г. Съветът на Европейския съюз преразгледа насоките относно децата, засегнати от въоръжени конфликти, за да осигури по-ефикасно и по-глобално справяне в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план с ефектите от въоръжени конфликти върху деца. В съобщението на Комисията има специална разпоредба за децата във външните действия на Европейския съюз и се препоръчва последователен подход към утвърждаване на правата на детето и подобряване на положението на децата по света. Съобщението беше предмет на много широки консултации. В него се обръща специално внимание на неправителствените организации. На базата на това съобщение и съответния му план за действие през май 2008 г. Съветът на Европейския съюз прие заключения, целящи да подсилят външната политика на Съюза относно правата на детето. През 2009 г. ние продължаваме по този път със следните инициативи. През месец юни Комисията ще организира Европейски форум за правата на детето в Брюксел. Форумът ще се фокусира конкретно върху детския труд. Ние ще се стремим да съберем заедно всички заинтересовани страни. Аз лично отдавам голямо значение на този форум. През месец юли бъдещото шведско председателство и Комисията ще организират форум на неправителствени организации в Стокхолм специално посветен на проблемите на насилието над деца. И накрая, през есента ще публикуваме доклад за мерките, предприети от Съюза в борбата срещу детския труд и особено тези, свързани с трафика на деца. Така че това е година, която допълнително ще развие ангажимента на Европейския съюз по отношение на децата. А сега относно правата на жените. През последните месеци Европейския съюз засили своята външна политика за правата на жените. Новите насоки относно насилието над жени и борбата срещу всички форми на дискриминация срещу тях препоръчват определени действия. Тези действия ще бъдат благоприятствани от ангажимента и подкрепата на мисиите на Съюза и делегациите на Комисията. Искам да изтъкна скорошното приемане от външните министри в ЕС на глобалния подход на Съюза към прилагането на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН. Трябва да си спомним също и позитивната реакция на генералния секретар на ООН на съвместния призив от 2008 г на г-жа Фереро-Валднер и 40 жени, заемащи важни позиции на международно равнище. Този призив беше отправен към ООН с цел да се организира конференция на министрите, посветена на преразглеждането на Резолюция 1325. Тази конференция на министрите сега е планирана за 2010 г. Очевидно ние ще работим с бъдещото шведско председателство за изготвянето на становищата ни при прегледа на резолюцията. Това е всичко, г-жо председател; несъмнено може да се каже още много, но аз искам още веднъж да подчертая, че укрепването на европейската политика в полза на демокрацията и правата на човека, разбира се, изисква високо ниво на синергия между институциите. Комисията е подготвена да работи съобразно това изискване. Нейното намерение е да установи тясно сътрудничество, така че нашите три институции да могат наистина да предложат взаимопомощ една на друга. Във връзка с това Европейският парламент може да играе основна роля, тъй като по дефиниция и по призвание той е най-подходящ да говори от името на потиснатите и страдащите. Това са съображенията, които исках да споделя с вас след изказването на председателството, и сега внимателно ще слушам изказванията на членовете на Парламента. Laima Liucija Andrikienė: от името на групата PPE-DE. - (EN) Г-жо председател, бих искала да благодаря на нашия колега, г-н Raimon Obiols, за неговия доклад и резолюцията. Проектът на резолюция, който гласувахме в комисията по външни работи, беше балансиран. Постигнати са компромиси. Докладът обхваща дълъг списък с важни въпроси относно правата на човека и аз се надявам, че утре голямо мнозинство ще гласува в подкрепа на резолюцията. Казвайки това, бих искала да изтъкна някои проблеми и едно много противоречиво изменение, внесено преди пленарното заседание. Говоря за изменението, внесено от нашите колеги от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. След като всички сме съгласни, че нашият Съюз се основава на ценности, включително християнски ценности, как някой може да си представи, че Парламентът ще приключи мандата си, осъждайки папа Бенедикт XVI за неговите декларации? Моето мнение е, че формулировката, използвана от подписалите изменението, е абсолютно неприемлива и трябва да бъде отхвърлена. Защитници на правата на човека, предлагам в резолюцията ние, Европейският парламент, да подновим нашето искане всички лауреати на наградата "Сахаров", и по-конкретно Аунг Сан Су Чи, Освалдо Пая Сардинас, кубинците Дамас де Бланко и У Хиа, да получат достъп до европейските институции. Много съжаляваме, че на никого от тях не беше позволено да участва в церемонията по случай 20-та годишнина на наградата "Сахаров". Не на последно място е борбата срещу тероризма и правата на човека. Предлагам Европейският парламент да призове Европейския съюз и неговите държави-членки да провеждат борбата против тероризма при пълно зачитане на правата на човека и основните свободи като един от главните приоритети на Съюза и ключов елемент от външните му действия. Споменаването на конкретни имена в нашата резолюция не би било продуктивно. Richard Howitt: от името на групата PSE. - (EN) Г-жо председател, позволете ми да поздравя моя приятел и колега г-н Raimon Obiols i Germà за доклада. В това разискване в края на петте години на настоящия Парламент, като един от парламентарните докладчици по предходни годишни доклади относно правата на човека и като заместник-председател от групата на социалистите на нашата комисия по правата на човека, аз искам да коментирам пред залата постигнатото досега. Считам, че добре координирахме работата си с делегациите на Парламента, така че членовете на Европейския парламент поставиха трудни въпроси пред правителствата чрез нашите представителства по света - процес, в който аз съм горд, че участвам лично: от Колумбия до Турция, от Грузия до Хърватия. Аз съм много горд с работата на комисията и на членовете на Парламента по отношение на изграждането на демокрацията и наблюдаването на изборите. За мен собственият ми опит в Афганистан, Демократична република Конго, Палестинските територии и Ангола представлява някои от най-специалните ми преживявания през последните пет години. Аз съм много горд с факта, че ангажирахме и представлявахме Парламента - мисля отлично - по отношение на Съвета за правата на човека в Женева. Считам, че там наистина повлияхме. Опитахме се да отделим Европа от блоковото мислене за достигане до други региони по света и, разбира се, работихме в тясно сътрудничество със специалните представители и докладчици, включително скорошното посещение (за чието организиране и аз помогнах) на специалния представител на ООН за бизнеса и правата на човека - проблем, който е моя страст. Доволен съм, че участвахме и бяхме водещи в кампанията за присъединяване на Европейските общности към инструмент за правата на човека - Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. Доволен съм, г-н член на Комисията, че въпреки първоначалната опозиция от страна на Комисията, Парламентът настоя за поддържането на отделна инициатива относно демокрацията и правата на човека, така че нашето финансиране за правата на човека да е прозрачно, забележимо и да продължи дори за държави, където управляващите режими се съпротивляват срещу правата на човека. В тази зала ние често сме хвалени за нашата работа относно правата на човека, но аз приветствам смелостта и куража на защитниците на правата на човека, с които ежедневно се срещаме и разговаряме, които излагат живота си на опасност заради ценности и стандарти, които са всеобщи в нашия свят и са скъпи на всички ни. Jules Maaten: от името на групата ALDE. - (NL) Г-жо председател, винаги е трудно да се откроят няколко от многобройните пунктове в резолюция като тази. Докладчикът обаче е свършил отлична работа и въпросите, които той току-що постави, като този за смъртното наказание, наистина трябва да останат абсолютен приоритет във всички наши усилия в областта на правата на човека. Той е напълно прав. Мисля също, че прекалено дълго време на темата за участието на жените в решаването на проблемите за правата на човека се обръщаше твърде малко внимание, разбира се, ако разглеждаме ролята на жените като "защитници на правата на човека". По отношение на този въпрос моята група няма да отиде толкова далеч, че да се занимава с проблемите относно употребата на сексистки език. Аз не считам, че вие можете да решите такива проблеми чрез агитаторски или политически коректен език, но е правилно, че този проблем беше включен в дневния ред. Същото се отнася и за децата. В резолюцията са казани някои много добри неща за децата и аз имам пред вид конкретно текста за детския секс туризъм. Във връзка с този конкретен въпрос, ние заедно с няколко други членове на Парламента стартирахме кампания в интернет, в която вече се включиха 37 000 души. За съжаление, все още има случаи, при които стотици европейци ежеседмично летят до Югоизточна Азия, Латинска Америка и Африка, за да блудстват с деца там - понякога с много малки деца - и наистина е крайно време Европа да предприеме действия на този фронт. Радвам се, че днес членът на Комисията Баро е тук сред нас, защото именно той подкрепи и внесе някои много добри предложения. Според мен това е важен сигнал. Правата на човека са все още нещо като "Пепеляшка" на европейската външна политика. Ако погледнете нашата външна политика, ще видите, че тя все още в голяма степен е доминирана от въпроси като улесняване на търговията и други подобни. Считам, че на правата на човека трябва да се даде много по-висок приоритет. Освен това бих призовал Комисията в частност да обърне повече внимание на цензурата в интернет, защото по този въпрос колеги от четирите големи групи в залата стартираха инициатива за закон за глобална онлайн свобода, основана на предложенията на Конгреса на САЩ. Разбирам, че някои членове на Комисията, като например г-жа Рединг и г-жа Фереро-Валднер, са проявили интерес към това. Надявам се, че наистина ще достигнем до конкретни предложения по този въпрос, защото колкото и да е важно незабавното плащане в брой, ние също трябва да се подготвим да подкрепим нашия европейски подход към правата на човека и демокрацията. Konrad Szymański: Г-жо председател, ние още веднъж разглеждаме доклад за правата на човека, написан под диктата на идеологията. Идеологията на днешната левица е напълно сляпа за проблемите на религиозната свобода в различни части на света. Християни са преследвани в Китай, Индия, Иран, Виетнам, Русия, а напоследък и в Пакистан. Въпреки ясните разпоредби на член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 9 от Европейската конвенция, левицата не се интересува от религиозната свобода. Вместо това идеологията на левицата патологично се концентрира върху принципа за отсъствие на дискриминация по отношение на сексуалните малцинства, който не се отстоява така силно в международното право. Предложението на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа да се атакува светият отец Бенедикт XVI за изявленията му в Африка е истински куриоз. Изглежда либералите са забравили за принципа на разделение на църквата от светския живот, за който преди често ни припомняха. Оказва се, че днес либералите искат подчиняване на религиозните институции на държавните и обществени органи. Това искане е насочено срещу свободата на църквата и свободата на словото, и приемането на това предложение означава, че ние ще гласуваме против настоящия доклад. Hélène Flautre: Г-жо председател, годишният доклад, подготвен от г-н Obiols i Germà, е отличен. Неговата цел, както и тази на всички действия, предприети през мандата на настоящия Парламент от комисията по правата на човека, е да запълни празнината между думи и дела във външните действия на Европа и да изкорени всички несъответствия и слабости в нашата политика, като започнем с държавите-членки, които често са в противоречие с международното право. Достатъчно е да споменем отношението към емигрантите, сътрудничеството с тайните полети на ЦРУ или неуспеха в ратифицирането на международни конвенции. Изискванията на Съвета също са непоследователни. Как можем да си обясним, че Съветът все още не е дал зелена светлина за прилагането на член 2 от Споразумението за асоцииране с Израел след повтарящото се насилие, на което сме свидетели? Нашите политики са разпокъсани. Ето защо често им липсва глобална перспектива и интегрираност, а нашите инструменти не са рационализирани и подредени последователно. Представете си това: Съветът публикува съобщение, с което приветства своята подкомисия по правата на човека за Тунис, макар че в тази държава ние все още не можем да подкрепим активните защитници на правата на човека, заради бариерите, които тя поставя. В последователните ни доклади по собствена инициатива ние направихме редица конкретни препоръки, като изготвянето на стратегии за правата на човека по държави и по-прякото участие на членовете на Парламента в политиките, и успяхме да преместим границите. Например, насоките относно изтезанията. Днес активните защитници на правата на човека са по-добре защитени и аз приветствам факта, че сега клаузите за правата на човека се разглеждат в Съвета и в Комисията. Нещо повече, по този повод искам да изтъкна, че нашето желание е клаузата да бъде редактирана. Бихме искали механизъм, който да регулира откриването на диалог и систематичното му присъствие във всички споразумения на Европейския съюз. От пет години ние сме готови да започнем работа със Съвета и Комисията за усъвършенстване на политиката на Съюза. Днес задачата вече се изпълнява и аз бих искала горещо да им благодаря, тъй като тяхната и на колегите възприемчивост беше от основно значение за успеха и за повишеното доверие, което днес имаме в тази област. Erik Meijer: от името на групата GUE/NGL. - (NL) Г-жо председател, ние все още сме свидетели на факта, че в света извън Европа правителствата избиват хора заради дела, които ние не считаме за наказуеми или най-много заслужават леко наказание. Все още има режими, които се държат за властта, като прибягват до насилие, все още има хора, срещу които се упражнява дискриминация, и все още има хора, които живеят в мизерни и унизителни условия под линията на бедността. Все още има групи население без собствена държава, които чувстват, че правителствата на държавите, в които се намират, биха предпочели те да напуснат държавата, за да отстъпят място на хората, които принадлежат към групата на мнозинството. Има правителства, които не се интересуват от определени дялове от своето население и които отказват да се занимават с техните проблеми. Ние в Европа сме съгласни, че това е неприемливо, но продължаваме да използваме двойни стандарти. Държави, на чието приятелство държим, защото те са големи, икономически силни, важни търговски партньори или съюзници, могат да успеят повече от малките и слаби държави. Трябва да сложим край на това. В противен случай надеждността на нашата статистика за злоупотребите с правата на човека ще бъде поставена под въпрос. Bastiaan Belder: от името на групата IND/DEM. - (NL) Г-жо председател, като докладчик, отговорен за наблюдението на отношенията между Европейския съюз и Китай, аз съм особено доволен да видя, че параграфи 80 и 87 от настоящия доклад отделят съществено внимание на сериозността на състоянието на правата на човека в Китай. Има обаче едно сериозно нарушение на правата на човека в Китайската народна република, което не е включено в доклада, а именно политическата злоупотреба с психиатрията срещу дисидентите. Това изопачено здравеопазване носи името "ankang", което, твърде печално, означава "здраве чрез почивка" и наистина, ако съсипете хората чрез транквиланти, те ще бъдат кротки. Официално Китай ожесточено отрича всички твърдения относно системата "ankang", споменати в моя доклад. Въпреки това с нетърпение очаквам да получа информация от Комисията относно политическата злоупотреба с психиатрията от страна на Пекин. Беше ми много интересно да чуя, че чешкото председателство току-що е обявило, че през следващата седмица ще се проведе среща за правата на човека. Следователно бих помолил чешкото председателство да включи въпроса за политическата психиатрия в Китай в дневния ред на тази среща. Бих бил благодарен за това, особено в светлината на отричането от страна на Китай. Г-жо председател, бих искал да завърша с това, че преди една година лично посетих Китай и преживях неща, през които преминават членовете на местните протестантски църкви. Всеки от тях, който покаже намерение да разговаря с чужденец, бива наказан с продължително задържане в полицията или превантивно сплашване. За щастие тримата китайци, с които разговарях по-късно, бяха освободени сравнително бързо. Явления като това могат да бъдат предотвратени, когато Комисията и Парламентът предприемат адекватни действия, както каза г-н Jarzembowski. Благодаря му, че го спомена. За мен това е убедително доказателство, че Европейският съюз може да бъде ефективен, когато става дума за защита на правата на човека. Това ни дава надежда за бъдещето. José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra: (ES) Г-жо председател, представеният от г-н Obiols i Germà доклад относно правата на човека по света показва цялостния и постоянен ангажимент на Парламента към каузата за правата на човека по света; както съм казвал по други поводи, този ангажимент не трябва да се прилага само по отношение на един район, държава или континент, а трябва да е от глобално и всеобщо естество. Докладът за състоянието на правата на човека ни запознава със ситуацията в държави като Иран, Китай и Русия, в Гуантанамо и в други държави като Куба, където упражняването на основни права не беше позволено. Въпросният проблем касае забраната за организацията "Жени в бяло" (Damas de Blanco) да дойдат да получат наградата "Сахаров", да влизат и излизат свободно от собствената си държава; подобни неправди се случват и в други държави, като Никарагуа и Венецуела, които ще бъдат предмет на отделна резолюция, която ще се гласува утре. Тази ситуация ни показва колко сме далеч от постигането на зачитане на правата на човека във всички региони на света въпреки нашите усилия. Г-жо председател, бих искал да се спра на изменението, внесено от мои колеги, с което се иска Парламентът да заклейми главата на институция, която, при всички грешки, които може би е извършвала в продължение на две хиляди години и за които по много поводи са поднасяни извинения, се отличава с действително решителна защита на човешкото достойнство. Фактът, че папата, като духовен водач на стотици милиони хора и като глава на суверенна държава, не може да изкаже мнението си по чувствителен актуален проблем искрено, без да бъде заклеймен за това, честно казано ми се струва проява на липса на толерантност. Г-жо председател, считам, че изменението е нелепо. Работил съм с авторите на това изменение при други случаи, но считам, че сега, при внасянето на изменението, те объркват прилагателни и съществителни, второстепенното с основното. Аз мисля, че основното е да се уважават мненията на другите, дори когато се различават от нашето, без никой да бъде осъждан, и г-жо председател, това означава също да не се обърква сянката на една картина със самата картина. Maria Eleni Koppa: (EL) Г-жо председател, разискването в Европейския парламент за правата на човека по света е една от върховите точки в политическия процес. Съюзът обаче може да упражни влиянието си във връзка със защитата на правата на човека по света само ако самият той служи за пример в тази област. Включването на клауза за правата на човека във всички преговори е голяма победа, но резултатите трябва редовно да се оценяват, така че да могат да се коригират политиките и инициативите. В общия контекст премахването на смъртното наказание и изтезанията все още е наш основен приоритет и Съюзът трябва да разшири дейността си в тези области. И накрая, не трябва да забравяме, че 2008 г. завърши с трагичните събития в Газа, където правата на човека бяха очевидно нарушени, а израелските сили използваха експериментални и забранени оръжия. Като Европейски парламент ние имаме задължение да призовем за светлина по проблема, от близо да наблюдаваме разследването и да настояваме за определяне на отговорността за нарушаването на международното хуманитарно право. Международната общност не трябва да проявява ни най-малка търпимост към военните престъпления, независимо къде и от кого се извършват. В заключение искам да благодаря на нашия докладчик за отличната работа. Milan Horáček: (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, аз също искам да поздравя докладчика, г-н Obiols i Germà, за много добрия доклад. Нещата изглеждат много зле що се отнася до правата на човека в много държави по света. Това се отнася също и за Европа - Беларус например. Европейският съюз следователно трябва да удвои усилията си, като прилага своята политика за правата на човека във всички области и като поставя ясни стандарти. Нашето разбиране е, че правата на човека са неделими. Това може да се вземе предвид например при преговорите за ново споразумение с Русия чрез обвързваща клауза за правата на човека, която ще окаже влияние във всички аспекти на преговорите. Бих искал още веднъж да предложа подкомисията по правата на човека да се преобразува в постоянна комисия. Tunne Kelam: (EN) Г-жо председател, състоянието на правата на човека по света изглежда мрачно и в това отношение се споменават няколко големи държави, важни партньори на ЕС. Следователно, много е важно парламентарната резолюция да настоява за по-голямо внимание към правата на човека, особено политическите права, в процеса на преговорите и прилагането на двустранните търговски споразумения, дори когато са сключени с важни търговски партньори. И така, въпросът е: какво можем да направим на практика? Може би трябва да започнем с опит да се разграничим от идеите на Шрьодер за Европа. Въпреки това демократичните държави не могат да избегнат своята част от отговорността за тъжната ситуация в големи части от света. Да вземем Русия. Заключението на Парламента за консултациите по правата на човека между ЕС и Русия е унищожително. ЕС не успя да внесе каквато и да било промяна на политика в Русия, конкретно във връзка с независимостта на съдебната власт, отношението към защитниците на правата на човека и политическите затворници. Случаят Ходорковски е просто символичен. Един месец от втория му процес показа мащаба на промените, които са се случили през последните шест години. Правосъдието по наказателните дела е изцяло подчинено на държавната власт. Накрая бих искал да подчертая посланието на Парламента към Съвета да отговори изрично, особено на спешните резолюции на Парламента. Европейският парламент по най-добрия възможен начин въплъщава демократичното съзнание на нашата планета. Той реагира бързо и решително на човешките трагедии по целия свят. За да имаме реално въздействие върху състоянието на правата на човека, обаче, очакваме бързата и положителна реакция на Съвета. Това често е проблем между ценности и икономически интереси. Georg Jarzembowski: (DE) Г-жо председател, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи призовава китайското правителство и Китайската комунистическа партия да проведат предстоящия диалог за правата на човека по конструктивен начин. Това значително ще облекчи отношенията между ЕС и Китай. Ние имаме действителен интерес от подобряването на двустранните отношения. Този диалог обаче трябва да се води честно. Следователно ние ще трябва да поддържаме нашите законни искания относно Китай. По наше мнение пропагандаторът на гражданските права Ху Джия трябва да бъде освободен незабавно. Разговорите с Далай Лама, религиозния лидер на Тибет, трябва да бъдат подновени. Китайската зона в Тибет трябва да бъде отворена за журналистите и специалистите на ООН по правата на човека. По мое мнение при организирането на олимпийските игри Китайската народна република показа, че би могла, например, да даде повече свобода на печата, като при това запази стабилността на държавата. Сега тя следва да прояви кураж да започне реформи по отношение на трудово-възпитателните лагери, правата на обвиняемите, смъртното наказание, религиозната свобода и свободата на сдружаване. Тя следва наистина да се заеме с въпроса за тези права и да проведе разговори с нас. Robert Evans: (EN) Г-жо председател, моите поздравления към докладчика и другите колеги. Но този доклад трябва да бъде повече от думи, подредени в документ. Той трябва да бъде доклад за действие. Параграф 1 гласи: "счита, че е необходимо ЕС да пристъпи към осъществяване на последователна и съгласувана политика за оказване на подкрепа и насърчаване на правата на човека по света" и да провежда тази политика "по-ефективно". Аз искам да обърна внимание на ситуацията в Шри Ланка и няколко точки от доклада са приложими за случая там. Параграф 63 се отнася до вербуването на деца войници, което аз, а сигурен съм и други колеги, осъждаме. Мисля, че параграф 48 се отнася до смъртното наказание. От началото на годината около 5 000 цивилни граждани са убити в резултат от атаките на правителството на Шри Ланка на собствената им територия - равносилно, бих казал, на смъртното наказание и смъртта на невинни граждани. Правителството на Шри Ланка и неговите военни сили са обвинени в редица злоупотреби с правата на човека по отношение на собствения си народ - от бомбардирането на болници и употребата на незаконни оръжия до отричането на хуманитарни и медицински... (Председателят отнема сумата на оратора) Andrzej Wielowieyski: (FR) Г-жо председател, добре разбирам мотивите на моите колеги от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа за внасянето на изменение 2 относно борбата срещу СПИН и подчертавам, че по принцип аз споделям тези мотиви. Въпреки това аз съм против изменението. Католическата църква е независима от държавите-членки и има правото да се бори срещу СПИН по свой начин, дори ние да считаме, че това може да се прави и по-добре. По същество не е справедливо и не е разумно да започваме жестока атака срещу папата точно преди европейските избори. Това би могло да предизвика по-дълбоко разделение в нашите общества и да накара много хора да поставят под въпрос ползата от своето участие. Грубото заклеймяване от Парламента на духовния водач на милиони вярващи би било сериозна грешка. Árpád Duka-Zólyomi: - (SK) Като човек, много добре запознат с положението в Куба, искам да изтъкна някои факти относно тази страна. Считам за много важно да се запазят членове 84 и 96 от доклада. В член 84 Европейският парламент отново потвърди позицията си във връзка с кубинските лауреати на наградата "Сахаров" Освалдо Пая Сардинас и организацията "Жени в бяло". Член 96 приветства поставянето на началото на диалога по въпросите за правата на човека с държавите от Латинска Америка и изисква от правителството на Куба да освободи всички политически затворници и да зачита правата на човека. Искам да изтъкна също, че таблицата към доклада съдържа само два случая на нарушаване на правата на човека в Куба, а могат да се добавят още десетки. Например, 49-годишният Либрадо Линарес Гарсиа, жертва на "черната пролет" и съпруг на една от "жените в бяло", който е в затвора, страда от редица заболявания, включително инфекция на очите, която е причинила постепенна загуба на зрението на едното око, а сега е засегнала и другото око. На този човек не е оказана медицинска помощ в затвора. Marios Matsakis: (EN) Г-жо председател, за да имаме основание да бъдем критични към другите, трябва да бъдем критични преди всичко към себе си. Във връзка с това, когато заклеймяваме нарушаването на правата на човека по света, винаги трябва да имаме пред вид нарушенията на правата на човека, които се случват в ЕС. Позволете ми да ви припомня два примера. Първо, Турция - страна кандидатка за членство - през последните 35 години държи северната част на Кипър във военна окупация и насилствено е изселила от домовете им около 200 000 души. В окупираната от турската армия кипърска територия повече от 500 християнски църкви и манастири са подложени на разрушение и стотици християнски гробове са осквернени. Днес 1 600 граждани на ЕС все още са в неизвестност след турската инвазия в Кипър през 1974 г. Второ, Обединеното кралство. Държава-членка държи под върховната власт на своята корона две колонии в Кипър - базите Акротири и Декелия. Хиляди цивилни - граждани на ЕС - които живеят в тези области, са подложени на... (Председателят отнема думата на оратора) Sophia in 't Veld: (EN) Г-жо председател, малко съм изненадана от квалификациите на внесеното от мен изменение като "нелепо" и "неприемливо". Не мисля, че някой е недосегаем за критика - включително и папата - а в тази зала ние винаги остро сме критикували ограничаването на свободата на словото от времето на администрацията на Буш в САЩ, което не касае изявленията на папата. Папата следва да знае, че той е много важен, влиятелен религиозен лидер и че неговите думи имат тежест и могат пряко или косвено да доведат до смърт, причинена от СПИН, за хиляди и дори милиони хора. Мисля, че единствено правилното е тази зала да го критикува. Второ, ЕС винаги е бил движеща сила по отношение на правата на човека, но ние губим доверие. През последните осем години, заради подкрепата ни за начина, по който САЩ водеха борбата с тероризма, ние изгубихме моралния си авторитет. Мисля, че е крайно време ЕС да последва примера на администрацията на Обама и да изясни ролята си в борбата срещу тероризма. Ян Кохоут: действащ председател на Съвета. - (EN) Г-жо председател, преди да започна заключителните си бележки, бих искал да информирам почитаемите членове на парламента за резултатите от дискусията в чешкия Сенат относно Договора от Лисабон. Щастлив съм да ви съобщя, че мнозинството от сенаторите гласуваха "за" Договора от Лисабон. (Ръкопляскания) Много благодаря. Това е радостен момент за нашето председателство. Връщайки се към темата, позволете ми още веднъж да благодаря на докладчика за неговата работа при трудното изготвяне на доклада. Той определи няколко приоритета, на които искам накратко да се спра в своите бележки. Относно смъртното наказание - ясно е, че нашето поколение трябва да постигне премахването му. Относно правата на жените - считам въпроса за много важен, особено в светлината на нарастващия ангажимент на ЕС в операциите и мисиите на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) в райони, където жените са застрашени и са жертви на най-тежките нарушения на правата на човека. Имам пред вид конкретно Република Конго и Афганистан, където имаме мисии на ЕС и където определено трябва да направим всичко възможно да подобрим ситуацията. Едно от ключовите вътрешни предизвикателства пред нас е по-доброто интегриране на правата на човека в ЕПСО и Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), което беше споменато и по време на разискването. Председателствата, заедно с личния представител за правата на човека на генералния секретар и върховен представител, продължиха да работят по интегрирането на правата на човека в съответни географски и тематични работни групи и в политически диалог. Председателството продължава усилията на предходните председателства да насърчават интегрирането на правата на човека в дейностите на специалния представител, както и в операциите на ЕПСО. В този контекст личният представител на г-н Солана, г-жа Kionka, организира семинар със специалните представители на ЕС и върховните представители по фокусни точки, предназначен да предостави инструменти, които да им помагат в ежедневната им работа по насърчаването на правата на човека. Не на последно място определихме борбата за всеобщи права на човека като едно от основните предизвикателства, пред които се изправяме на международни форуми. Считам, че трябва да удвоим усилията си за достигане до правителствата. Трябва да подкрепяме нововъзникващите организации на гражданското общество и защитниците на правата на човека, които са най-добрите адвокати на защитата на правата на човека във вътрешен план. Демокрациите дължат много на зараждащите се граждански движения, които, подобно на Харта 77 навремето в моята родина, биха могли да способстват за промяна. Жак Баро: Преди всичко искам да приветствам добрата новина, идваща след серия пречки, тъй като тя отваря пътя пред Договора от Лисабон, който ние толкова желаем и който включва - и аз не забравям това по време на настоящото разискване - Хартата на основните права. Изключително съм благодарен също, че Европейският парламент по някакъв начин се превърна в място за отзвук за всички законни искания, свързани със защитата на правата на човека. Трябва да кажа, че ние в Европа сме доволни да имаме толкова чувствителен Парламент към всички проблеми по света, свързани с правата на човека, правата на детето и правата на жените, подложени на насилие и дискриминация. Вие споменахте всички текущи задачи, произтичащи от отличния доклад на вашия докладчик г-н Obiols i Germà, на когото искам още веднъж да благодаря. Искам да кажа колко много желаем сътрудничеството с Европейския парламент да продължи, а г-жа Фереро-Валднер вероятно по-добре от мен щеше да изрази степента, до която външната политика на Европейския съюз следва да бъде вдъхновена от редица ценности - ценностите, които Европейският парламент току-що припомни в различните изказвания. Ще ми позволите на свой ред да изразя категоричната си неприязън към смъртното наказание и към изтезанията. По този въпрос искам същевременно да подчертая, че Европейският съюз е доволен да види, че днес Съединените американски щати и президентът Обама прекратяват някои ексцесии, които може да са били извършени в борбата срещу тероризма. Това е важна новина и следва допълнително да засили нашата решителност да се борим срещу всички форми на изтезания по света. Това е много скъп на сърцето ми личен ангажимент. Искам също така да подчертая ролята на Европейския съюз в много мисии за подпомагане и наблюдение на избори, което, разбира се, помага за защитата и насърчаването на демокрацията по света. Известна ни е връзката между демокрацията и правата на човека. Считам, че това също прави чест на Европейския съюз. Бих могъл да отговоря на по-конкретни въпроси относно децата. Комисията прие прегледа на рамковото решение относно сексуалната експлоатация на деца, така че наред с други неща - тъй като в едно от изказванията стана дума - нашите държави-членки ще могат да преследват секс туризма, дори когато той не се извършва в Европа. Това ще отвори път за силно желаната операция по уреждането на изостаналите въпроси в тази област. Нямам възможност да дам всички отговори, които отличните изказвания заслужават, г-жо председател, но трябва да благодаря на Европейския парламент за изключителната му бдителност в тази област, което категорично показва най-доброто от нашата Европейска общност - нашата привързаност към общите ценности. Raimon Obiols i Germà: докладчик. - (ES) Г-жо председател, искам много накратко да отбележа две неща. Първото е, че що се отнася до правата на човека, най-добрата политика несъмнено е тази, която може да обедини хората; следователно, ако докладът съдържа едно послание, което е по-важно от останалите, то това е посланието за единство. Това преди всичко означава единство между държавите-членки на ЕС, тъй като напоследък имахме проблеми в това отношение, които би трябвало да бъдат решени възможно най-бързо; на второ място, означава единство между институциите; и на трето място - единство или конвергенция между подходите и фокусните точки. Между практическата политика ("realpolitik”), която извръща поглед, когато е налице нарушаване на правата на човека под въздействието на други интереси, и равнодушието има път на политическа воля и политически разум, който ние трябва да следваме. Второ, естествено, ако ние сме за ефективността, постигната чрез единство, мнозинството на гласувалите в подкрепа на доклада утре ще бъде много голямо и неговото прилагане в бъдеще ще бъде още по-ефективно. По този въпрос искам да кажа, че при гласуването на измененията основният приоритет трябва да бъде търсене на най-широкото възможно мнозинство в залата; не поради лични причини, тъй като докладите не са защитени от авторско право, а поради желание за политическа ефективност в бъдеще. Председател: Разискването приключи. Гласуването ще се проведе утре. Преди да преминем към следващия доклад, искам да се възползвам от факта, че председателствам заседание за последен път и че това фактически е доклад, в който участва собствената ми комисия, затова, госпожи и господа, искам да се възползвам от вашето присъствие, за да кажа какво удоволствие беше за мен да работя с вас през последните 10 години, последните пет от които бяха изключителни. Искам специално да благодаря на члена на Комисията Баро, който любезно ни подкрепяше - бих казала с неговия любезен авторитет. Особено съм благодарна също и на председателя на нашата комисия, г-н Deprez, и на всички мои колеги. Няма да споменавам всеки от вас, но г-жа HennisPlasschaert е тук, г-жа in't Weld е тук, г-жа Lambert е тук и г-н Busuttil, г-н Masip Hidalgo и г-жа Dührkop Dührkop също са тук; наистина искам да благодаря на всички вас и да ви кажа довиждане. Вероятно ще имам възможност да ви видя отново. Но този път няма да председателствам. Мисля, че ще поема отговорността за встъплението, а след това г-н McMillan-Scott ще продължи. Така че, ако не възразявате... Благодаря. (Ръкопляскания) Писмени изявления (член 142) Kinga Gál: в писмена форма. - (HU) Г-н председател, госпожи и господа. Оценката на състоянието на човешките права през 2008 г., с фокус конкретно върху съответната политика на ЕС, все още буди загриженост. По този въпрос бих искала да подчертая положението с правата на децата, което е глобален проблем. За да осигурим зачитането на правата на детето, ние трябва не само да се концентрираме върху нарушаването на конкретни права, но и върху непреките заплахи, като например престъпленията в интернет или насилието в медиите. Нашата политика за правата на човека трябва да се основава на признанието, че нарушаването на правата на човека не е нещо, което обичайно се случва в друга, външна държава. За съжаление, понастоящем има много такива инциденти в границите на ЕС. Бих искала конкретно да спомена събитията на 23 октомври 2006 г. в Будапеща, когато бяхме свидетели на масово нарушаване на правата на човека, когато полицията упражни насилие над невинни хора, присъстващи на мирно възпоменание. Свидетелства за всичко това представя и фотоизложба, която сега може да бъде посетена тук, в Парламента. Трябва да направим всичко възможно такива инциденти да не се повтарят и трябва да осъзнаем, че дори в Европейския съюз ние трябва да продължим да водим ежедневна борба в подкрепа на зачитането на основните права на човека, свободите, демокрацията, свободата на словото и принципите на правовата държава.	bg
Приветствие с добре дошли Председател: Бих искал да приветствам с добре дошли делегацията от Мексико, в която влизат представителите на Камарата на депутатите и на Сената на Мексико, които са заели места на официалната трибуна.	bg
Решения относно някои документи: вж. протоколи	bg
Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола	bg
Въпроси за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола	bg
4. Сигурност на доставките на природен газ (	bg
Състав на политическите групи: вж. протоколи	bg
Законодателна програма и работа на Комисията за 2008 г. (внесени предложения за резолюция): вж. протокола	bg
Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола	bg
Състав на комисиите и делегациите: вж. протоколи	bg
10. Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) - Годишен доклад за 2008 г. (	bg
4. Споразумение за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Арабска република Египет (вот) - Rapport Angelika Niebler	bg
6. Програма PEACE и стратегии за бъдещето (	bg
Тържествено заседание - Реч във връзка със средата на мандата на Jerzy Buzek, председател на Европейския парламент Председател: Колеги, подготвил съм кратка реч, както ви обещах преди една година. В момента сме в средата на мандата на моето председателство. В самото начало ви обещах, че ще ви информирам за моите дейности. Като председател на Европейския парламент, аз представлявам всички вас. Където и да ходя, каквото и да правя, винаги чувствам честта и отговорността да действам от името на тази престижна институция. Тази реч обаче не е за мен: тя е за вас и вашата дейност. Тя е за всички нас, за онова, което постигнахме заедно в Европейския парламент през последните 15 месеца, и за онова, което ни предстои.	bg
Закриване на заседанието (Заседанието се закрива в 23,20 ч.)	bg
Искане за защита на парламентарен имунитет: вж. протоколи	bg
Състав на Парламента: вж. протокола	bg
20. Бъдещето на автомобилната индустрия (гласуване) - Преди окончателното гласуване: Martin Schulz: - (DE) Г-жо председател, позовавам се на член 146 от нашия Правилник за дейността и Ви благодаря, че ми дадохте думата. Аз моля, по-конкретно, моите колеги от Федерална република Германия да бъдат благосклонни към молбата ми да говоря сега. В началото на това гласуване г-н Jean-Marie Le Pen взе думата и в изказването си повтори, че съществуването на газовите камери в Освиенцим е подробност от световната история. Като имаме предвид член 146 от нашия Правилник за дейността, който посочва какво трябва да бъде поведението на членовете на този Парламент, аз настоявам Бюрото на Парламента да провери дали такова изказване е допустимо в един представителен орган, обединен от духа на помирението, разбирането и почитта към жертвите и особено към жертвите на хитлерофашизма. Ще бъда благодарен, ако Бюрото на Парламента предложи необходимите мерки в този случай. (Ръкопляскания) Joseph Daul: - (FR) Моля, покажете поне малко уважение към жертвите, загинали в Освиенцим и на други места. Имаме още две минути. Покажете малко уважение. Това, което искам да кажа е, че съм напълно съгласен с г-н Schulz и че това, което чухме днес в тази зала беше неуместно. (Ръкопляскания) Bruno Gollnisch: - (FR) Г-жо Wallis, смятам, че е много жалко, че Вие дадохте думата на г-н Daul и г-н Schulz, но не и на мен. Истина е, че вие признахте в един доклад, че сте експерт в тълкуването на Правилника за дейност, в който едно и също правило се отнася по различен начин за различните хора. Затова, просто като продължение на думите на г-н Schulz, аз предлагам да преименуваме сградата Уинстън Чърчил, тъй като в неговите 12 тома с мемоари, посветени на историята на Втората световна война, той не е написал нито един ред за историята на газовите камери.	bg
1. Дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (вот) - Relazione: Jeggle	bg
Дневен ред на следващото заседание: вж. протоколи	bg
7. Образование на децата на мигрантите ( - Преди гласуването: Christa Prets: (DE) Г-н председател, бих желала да направя устно предложение за изменение, отнасящо се до това, да се заличи думата "законни" в параграфи 5, 8 и 16, тъй като тя създава впечатлението, че деца, които не са регистрирани, с други думи - в текуща процедура по получаване на убежище, могат да бъдат изключени от образователните програми. Протестираме срещу това. Предлагам думата "законни" да бъде заличена, тъй като всяко дете има право на образование, ако е регистрирано в дадена страна. Председател: Ако няма възражения към предложението на г-жа Prets, ние, разбира се, ще преразгледаме на тази основа текста още веднъж много внимателно. Stavros Lambrinidis: (EN) Г-н председател, не съм сигурен дали в превода не бе допуснат пропуск. Аз чух параграфи 5 и 16, а в параграф 8 също се твърди, че само децата на "законни" мигранти могат да получават образование. Аз също искам думата да бъде заличена. (Парламентът не приемa устните предложения за изменение)	bg
Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола	bg
Резултати от срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон (разискване) Председател: Следваща точка от дневния ред е изявлението на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно резултатите от срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон. Катрин Аштън: заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. - (EN) Г-жо председател, срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон беше успех за НАТО и особено за генералния секретар. Радвам се, че успях да участвам в някои от обсъжданията по време на срещата. Ще представя на уважаемите колеги кои според мен са постигнатите важни резултати, като ще се спра основно на отношенията ЕС-НАТО и няма да засягам вътрешни за НАТО въпроси. В Лисабон държавните и правителствени ръководители се обединиха около нова стратегическа концепция и визия за Алианса за следващите десет години. НАТО запази основните си задачи, свързани с общата отбрана и сдържането, и призна огромното значение на управлението на кризи и сътрудничеството в областта на сигурността. Лисабон също така проправи път за вземането на важни решения на НАТО в редица ключови области като противоракетната отбрана, кибернетичната отбрана, реформата в НАТО и приноса на НАТО за процесите на стабилизиране и възстановяване. Що се отнася до Афганистан, който току-що обсъдихме и който също представлява важна област на сътрудничество между ЕС и НАТО, бяха взети решения както относно преходния период, така и относно дългосрочното партньорство. Ще се съсредоточа върху това как според мен срещата в Лисабон ще подобри отношенията между ЕС и НАТО. Това беше включено и в дневния ред на срещата на министрите на отбраната, която председателствах миналата седмица и на която присъства генералния секретар на НАТО Андерс Расмусен. НАТО е основен стратегически партньор на Европейския съюз. Приветствам признанието от страна на държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО на значителния принос, който има Европейския съюз в областта на сигурността и стабилността. Бих искала да подчертая силната политическа ангажираност за разширяването на стратегическото партньорство между ЕС и НАТО, заявена от всички, особено от президента Обама. Заедно с държавите-членки, партньорите и генералния секретар на НАТО съм активно ангажирана в процеса на укрепване на отношенията между ЕС и НАТО. Участието ми в няколко срещи на високо равнище на НАТО, включително присъствието ми на работна вечеря на министрите на външните работи от страните в НАТО в рамките на срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон, която също се съсредоточи върху отношенията между ЕС и НАТО, допринесе за постигането на успех в тази насока. По-рано тази седмица поех инициатива да изпратя до НАТО редица конкретни мерки, целящи да укрепят сътрудничеството между ЕС и НАТО. Множество от тези мерки са вече приложени в Европейския съюз с подкрепата на генералния секретар на НАТО. Това даде възможност за провеждането на неформални разговори по въпроси от общ интерес, както и за допълнителен политически диалог на ЕС с всички съюзници на НАТО. Моята амбиция е да проправя път за постигането на още по-голям напредък. Получих мандат за това от Европейския съвет на 16 септември. В Лисабон генералният секретар Расмусен получи подобен мандат за работа с мен по укрепване на отношенията между ЕС и НАТО. Една област, в която е постигнат напредък, е сътрудничеството на ЕС и НАТО в развиването на способности, област, в която постигаме обещаващи резултати, особено във военното развиване на способности, което е нужно и за засилване на военните способности, и за максимизиране на разходната ефективност. Повече от всякога трябва да гарантираме допълняемост и да избягваме дублирането. На 9 декември министрите на отбраната от ЕС топло приветстваха постигнатия напредък в укрепването на сътрудничеството с НАТО. Вече сме работили заедно, например по въпроса с наличността на хеликоптери, и сега определихме важните стъпки към противодействие срещу импровизирани взривни устройства и укрепване на медицинската помощ. И двете области са от жизненоважно значение с реални оперативни последици за нашите войски, служещи на бойното поле. Нека ви дам само няколко конкретни примера. В областта на наличността на хеликоптери проведохме вече две учения във Франция и Испания. Подобни учения са планирани и за следващите четири години. Във връзка с това сме обучили 114 екипа, което означава над 1 300 души персонал с 58 хеликоптера. Като непосредствен резултат 63 екипа са разположени в Афганистан. Друг пример, този път в областта на обезвреждането на крайпътни бомби, са импровизираните взривни устройства, по отношение на което Европейската агенция по отбрана се намира в последен етап на закупуване на лаборатория за криминалистични анализи, която може да се изпрати в Афганистан следващата година. Ние продължаваме също да подобряваме сътрудничеството си чрез ползотворно взаимодействие между Европейската агенция по отбрана и съюзническото командване за трансформация. Като цяло моята цел остава развиването на истински отношения между ЕС и НАТО в качеството им на организации. Срещата на министрите на отбраната миналата седмица проправи пътя, по която ще напредваме към целта си. В очакване на по-мащабни решения е важно да разчитаме на твърдите ангажименти помежду си, когато всички сме част от едни и същи събития. Дължим го на служителите си. От значение е и да продължим да работим ефикасно, за да подкрепяме държавите-членки и съюзниците в развиването на важни военни способности, надграждайки успешно върху онова, което вече сме започнали. Бих се съгласила, че това е по-важно в настоящия икономически контекст. Всички ще се нуждаем от гъвкавост, за да можем да задвижим всичко това и да намерим решения. Ще продължа напред по конкретен и прагматичен начин, като работя от името на всички 27 държави-членки. Elmar Brok: Г-жо председател, госпожи и господа, срещата на високо равнище на НАТО показа, че сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз, обсъждано тук, е от огромно значение. НАТО остава съществен фактор за общата сигурност в Европа и основно средство за сближаване с Америка. Срещата на високо равнище показа, че системата за противоракетна отбрана, която сега предпазва цяла Европа като част от съвместен проект на НАТО, е значима стъпка към по-нататъшно сътрудничество. Стана ясно обаче, като пример за това е разискването за Афганистан, че съществува гражданско и военно сътрудничество на високо равнище в област, в която Европейският съюз може да допринесе значително. Считам, че трябва да използваме тази възможност целесъобразно. Трябва да разберем обаче, че не е постигнат никакъв напредък в една решаваща област, тъй като на необходимата политика на сътрудничество, която трябва да се организира по много по-ефективен начин, беше наложено вето от страна на Турция, партньор на НАТО. Баронеса Аштън, смятам, че е от огромно значение въпросът да бъде разглеждан в контекста на преговорите с Турция за присъединяване към ЕС. Не би следвало да превръщаме НАТО и сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО в инструмент за диалог с държава-членка на Европейския съюз, която не членува в НАТО. Поради това смятам, че фактът, че Турция не предприема необходимите стъпки оказва решаващо влияние върху нашата възможност за действие. Разбира се, приветствам факта, че въпросът със сътрудничеството в областта на въоръжаването показва, че сътрудничеството с Европейската агенция по отбрана е възможно, и по-специално що се отнася до въпроса с киберпространството, който е от голямо значение за агенцията. Adrian Severin: от името на групата S&D. - (EN) Г-жо председател, срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон потвърди съществуването на нови реалности, предизвикателства и неконвенционални заплахи в света в периода след края на Студената война. Въз основа на това тя се опита да установи ново равновесие в участието на Алианса на глобално и местно равнище. Глобалното присъствие или роля на НАТО е необходимост. Това води след себе си и конкретни последствия. Първо, Европейският съюз трябва да се подготви за поемане на повече отговорности по отношение на европейската сигурност и отбрана. Това означава не само развиване и осъвременяване на европейската концепция за сигурност и отбрана, но и развиване на военните способности. Второ, Европейският съюз има задължението да се подготви за посрещане на глобалните предизвикателства и да се държи като истински участник на световната сцена. Това означава да преразгледаме глобалните си интереси и цели и да увеличим военния си капацитет до степен, която би ни позволила да понесем отговорността за глобалната сигурност, заедно с американските ни съюзници. Трето, ние сме задължени да включим в стратегиите си, свързани с отношенията с други участници на световната сцена, идеи, които ще доведат до изграждането на система за партньорство в областта на отбраната, с възможност за натрупване на капацитет в рамките на глобален отбранителен пакт. При справянето с всички тези задължения Европейският съюз следва не само да запази стратегическата си връзка с НАТО, но и да допринесе, интелектуално и политически, за поддържането на способността на НАТО да упражнява възпиращо действие и да защитава държавите-членки от всякакъв вид агресия в контекст, различен от този, обуславящ неговото създаване. Norica Nicolai: Г-жо председател, считам, че срещата на високо равнище в Лисабон е първата от 1999 г. насам, която има благотворен принос по отношение на създаването на стратегическа визия за Алианса. Смятам, че по-голямо внимание през този век трябва да се обърне на факта, че не само съществуващите заплахи и интереси в областта на сигурността, но също така, и по-конкретно, възможността бюджетите за отбрана да предлагат ефикасни военни решения, повдигат въпроса за един биполярен свят. Беше време за обширен анализ на посоката за развитие на Алианса и определено дали е включен аспектът за съвместимостта с интересите на Русия. Трябва да подчертая обаче, че според мен съвместимостта с проекта за европейска сигурност също е от огромно значение за НАТО. Въпросът за Афганистан изглежда е бил достатъчно голям стимул за Алианса и се радвам, че Русия се съгласи да се присъедини към усилията на НАТО в Афганистан. Надявам се, че този комплексен проблем, свързан с Афганистан, няма да бъде причина за безпокойство по отношение на ефикасността на алианса в бъдеще. Приветствам и факта, че Европейският съюз повдигна въпроса за технологията за противоракетна отбрана за обсъждане. Считам, че ще трябва да обсъдим на равнище на ЕС ефикасността на противоракетния щит. Reinhard Bütikofer: Г-жо председател, уважаема баронесо Аштън, срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон е от огромно значение за ЕС и за Парламента, защото можем да провеждаме успешна европейска политика на сигурност в бъдеще само ако НАТО, ЕС и останалите организации като Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) дават своя принос и си сътрудничат ефикасно. Досега обаче резултатите от срещата на високо равнище в Лисабон в цялостта си са представени не в истинската си светлина. Бих искал да кажа, с лека ирония, че въпреки че НАТО има нова стратегия, организацията все още не е наясно в каква посока иска да се движи. Претенциозните идеи за НАТО като вид световна полиция бяха отхвърлени и това само по себе си със сигурност е някакъв напредък. Организацията лека-полека предприема по-скромен подход, но все още не съществува достатъчна яснота. Позволете ми да ви илюстрирам това чрез някои примери. 1. Един пример са разноските за въоръжаване. Държавите-членки на Европейския съюз искат да съкратят разноските за въоръжаване, използвайки едно постоянно и структурирано сътрудничество, но НАТО подписва чекове без покритие за противоракетна отбрана.Според генералния секретар сумата е 200 млн. евро, но всички експерти смятат, че системата за противоракетна отбрана е по-вероятно да струва между 40 млрд. и 70 млрд. евро, а ние дори не знаем как ще се управляват тези пари. 2. Втори пример е ядреното разоръжаване. Президентът Обама представи визията си "Global Zero" в Прага, беше впечатляваща и ние я приветствахме. Европа вече беше загубила единодушие дори на конференцията за договора за неразпространение на ядрено оръжие, но НАТО е решена да се придържа към политиката на ядрено сдържане като удавник за сламка. По-конкретно, бивши световни сили очевидно намират ядрените си оръжия за много по-привлекателни в сравнение с европейската политика за ядрено разоръжаване. 3. Третият пример е укрепването на мира и решаването на граждански конфликти. Европейският съюз е постигнал много в тази област. Тогава се появява НАТО и изразява желание да вземе участие. Следващата област, към която НАТО ще изрази интерес, е политиката за развитие. Проявява се, за съжаление, раздвоение на личността по отношение на политиката на сигурност. Нека сложим край на това. Нека гарантираме, че в срок от година ще съставим Бяла книга, която ще изясни каква политика на сигурност искаме в Европа. Charles Tannock: от името на групата ECR. - (EN) Г-жо председател, НАТО остава основен елемент на общата сигурност в Европа и същото се отнася и за моста, който тя изгражда с Америка. На срещата на високо равнище в Лисабон НАТО предефинира мястото си в основата на евроатлантическата архитектура за сигурност във връзка с новата си стратегическа концепция. Моята роля като заместник-председател на делегацията на Парламента в Парламентарната асамблея на НАТО ме накара да се уверя, повече от всякога, колко важно е сътрудничеството между НАТО и ЕС. Изпълнен съм с възхищение от работата на войските на Международните сили за поддържане на сигурността на НАТО в Афганистан, но изразявам съжаление за липсата на участие от страна на някои наши съюзници с ограничения за военно участие, в ситуация, при която поражение или преждевременно отстъпление от страна на НАТО би имало неизмерими последици за сигурността на Запада и за трайния мир в региона - по-конкретно, дестабилизация на Пакистан. Дори по време на строги икономии, когато държавите-членки съкращават бюджетите си за отбрана, победата в Афганистан трябва да бъде наш приоритет. Неотдавна бях в Косово, където видях с очите си ценната работа, която военните части на НАТО вършат в КФОР. Операцията на НАТО "Океански щит" протича добре по бреговете на Сомалия в борба срещу пиратите, въпреки че има опасност да дублира работата на по-голямата мисия "Атaланта" по линия на Общата политика на ЕС за сигурност и отбрана. Приветствам координацията между двете мисии. Подкрепям и разширяването на НАТО, при което да бъдат включени Грузия и Украйна някой ден. Студената война свърши и заплахите, пред които сме изправени, са все по-асиметрични и глобални. Приветствам новия подход на НАТО да гледа по-мащабно, обхващайки области като кибернетичната сигурност и заплахите вследствие на изменението на климата и продоволствената сигурност, но основанието за съществуването на НАТО днес е толкова неоспоримо, колкото при създаването на организацията преди 61 години. Marisa Matias: от името на групата GUE/NGL. - (PT) Г-жо председател, срещата на високо равнище на НАТО се проведе в Лисабон и искам да кажа няколко думи за това какво се случи в моята страна във връзка със срещата. Португалските органи забраниха на европейски граждани влизане в страната поради една единствена причина: тези граждани носеха със себе си писмени материали, съдържащи критики към Алианса. Най-малкото, което можем да кажем за събитията в Португалия, е, че те са следствие на своеволен режим, на истинска полиция на мисълта. Режимът беше толкова специален, че накара португалското правителство да закупи екипировка за защита при размирици, на стойност 5 млн. евро, която дори не пристигна навреме за срещата. Това са приоритетите на правителство, което е изправено пред огромна социална криза. В Европа, за която мечтаем, свободата на словото е сред основните ценности. Европа, за която мечтаем, не се огъва пред военни организации, които пишат историята си с кръв. Резултатът от срещата на високо равнище на НАТО е легитимност на военната им намеса навсякъде по света. Друг резултат е, че Европейският съюз мина в подчинение на стратегията и интересите на Северна Америка. Трето, тази среща консолидира милитаризирането на достъпа до енергийни ресурси. И последно, военната отбрана въведе модел на развитие, който предизвиква нарушаване на екологичното равновесие и задълбочава социалната криза. В резултат на това бих искала да кажа, г-жо председател, че по мое мнение след тази среща на високо равнище ние изгубихме демокрацията, изгубихме свободата, за да може някой да спечели чрез война. David Campbell Bannerman: от името на групата EFD. - (EN) Г-жо председател, благодаря Ви, че ме назовахте с пълното ми име. Смятам, че би следвало да отпразнуваме факта, че срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон подсили защитата на мира и демокрацията ни, в пряк контраст с Договора от Лисабон, който вече прави точно обратното. Но НАТО се изправя пред заплахата от жестоките съкращения, налагани върху Европейските въоръжени сили. Това е много опасно. Непростимо е, че правителството на Обединеното кралство съкращава разходите под минималния праг от 2%, който е задължителен за всяка държава-членка на НАТО. Това е и една неоправдана икономия, защото разходите по отбрана осигуряват добри работни места. Днес британският самолет "Harrier" е изваден от експлоатация. Този месец изгубихме преждевременно и самолетоносача "HMS Ark Royal", а заедно с него и 6 000 отдадени служители. Не може да се очаква САЩ да носят товара сами, а ние да допринасяме все по-малко. Не би следвало да си правим илюзии, че американците могат да се оттеглят от НАТО, както предупреди британският генерал Данат, и да ни оставят на окуражената руска мечка, която все още е в готовност да започне кибернетични атаки срещу Естония и системно проучва британската морска и въздушната отбрана - тревожно ехо от отминалата Студена война. Andreas Mölzer: (DE) Г-жо председател, на срещата на високо равнище на НАТО беше споменато едно историческо постижение. Въпреки че спорът между Германия и Франция относно ядреното разоръжаване беше уреден, факт е, че няма да можем да избегнем използването на ядрени оръжия в бъдеще. Това ще изложи държавите-членки на НАТО на опасност от изнудване от страна на Техеран или Пхенян. Свят без ядрени оръжия и дори без диктаторски режими ще си остане една илюзия, докато някои държави биват вземани на сериозно само когато се присъединят към редиците на потенциалните или реални ядрени сили в света. Жалко е също, че на срещата беше избегната темата за това какво ще се случи в Близкия изток след планираното оттегляне на американските сили от Ирак, което е неприятна тема за Съединените щати. След внимателно разглеждане се оказа, че прекалено често цитираната тенденция за обрат във външната политика на Русия е просто хитър тактически ход. Имаше декларации за намерения, свързани с тероризма и кибернетичната война, а не истински концепции. По мое мнение, срещата на високо равнище на НАТО трудно може да се нарече успешна. José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra: (ES) Г-жо председател, новата стратегическа концепция на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), която се очерта в Лисабон, беше създадена, първо, за да потърси начин за реагиране и приспособяване към нов контекст, с други думи премахването системата от блокади и края на Студената война. Второ, беше създадена, за да се приспособи към редица нови заплахи и особено към глобализацията и факта, че нашите армии нямат явни врагове, а враговете ни нямат армии. Въз основа на тази нова стратегическа концепция и имайки предвид член 5 от Вашингтонския договор относно съвместното сътрудничество, има три аспекта, към които проявявам интерес. Първо, как да се оформи стратегическия алианс с Европа: баронесо Аштън, бих искал да Ви попитам дали смятате, че Турция би следвало да вземе възможно най-голямо участие в действията и развиването на общата външна политика и политиката на сигурност. Второ, относно ратификацията на Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (СТАРТ) от Конгреса на Съедините щати, смятате ли, че тази нова стратегическа концепция ще бъде засегната, ако не бъде ратифицирана? Накрая, какво мислите по въпроса за противоракетния щит? Смятате ли, че това понятие по какъвто и да е начин компрометира целта за съкращаване на ядрения арсенал? Изглежда съществуват противоположни гледни точки по този въпрос сред държавите-членки. Roberto Gualtieri: (IT) Г-жо председател, баронесо Аштън, уважаеми госпожи и господа, новата стратегическа концепция на НАТО съдържа важни положителни промени, които ще помогнат за посрещането на предизвикателствата на XXI век по начин, който да е съвместим с ценностите на Атлантическия пакт. По-конкретно, приветстваме възраждането на стратегическото партньорство с Русия, ясната формулировка на целта: свят без ядрени оръжия, признаване на значимостта на по-силна европейска отбрана, препотвърждаване на принципа за обща отбрана и в същото време изявленията на НАТО, че не разглежда никоя страна като свой противник. Все пак съществуват проблеми и противоречия, че това далеч не е нова концепция и единственото, което прави, е да отвлича внимание. Първо, няма ясна и недвусмислена ангажираност за премахването на тактически ядрени оръжия, които все още са разположени в Европа, въпреки че са стратегически анахронизъм и все по-неустойчиви в икономически план. Второ, ролята на Европейския съюз в стратегическата концепция е все още недостатъчна и има риск планираният граждански капацитет за управление на кризи безсмислено да дублира капацитета на Европейския съюз. Ние сме наясно с политическите проблеми, които възпрепятстват по-ефикасното сътрудничество между ЕС и НАТО, но това не може да попречи на развиването на оперативна перспектива, взаимно допълване и полезни взаимодействия, които ще ни помогнат да постигнем амбициите си. Хеликоптерите, медицинската помощ и взривните вещества представляват значителна част от напредъка, но не са достатъчни, нуждаем се от визия и активна ангажираност и ви призоваваме, баронесо Аштън, да ги осъществите категорично и ясно. Kristiina Ojuland: (EN) Г-жо председател, Андерс Фог Расмусен, генералният секретар на НАТО, заяви, че срещата на високо равнище на Съвета НАТО-Русия, проведена в Лисабон, е дала исторически импулс за подобряване на отношенията между НАТО и Русия, което силно приветствам. Въпреки че държавните и правителствените ръководители на Съвета НАТО-Русия постигнаха споразумение относно съвместната оценка на балистичната ракетна заплаха и взеха решение да възобновят сътрудничеството в областта на противоракетната отбрана, президентът Медведев обяви, че Русия ще вземе участие в планираната съвместна система за противоракетна отбрана само в качеството си на пълноправен партньор, който е включен в обмена на информация и в решаването на въпроси от всякакво естество. Бих искала да посоча, че равностойните партньори трябва да поемат еднакви отговорности. Съществуват някои значителни различия между НАТО и Русия, когато определяме какво е сигурност. Докато под това понятие Русия разбира традиционните военни заплахи, НАТО, от друга страна, изтъква липсата на демокрация и нарушаването на правата на човека като заплаха за сигурността. За да може Русия да участва по-активно в съвместни проекти в рамките на НАТО, бих очаквала тя да интегрира и спазва демократичните принципи, правата на човека, гражданските свободи и принципите на правовата държава. За да изградят равностойно партньорство, НАТО и Русия ще трябва да бъдат поставени при равни условия по такива уместни въпроси. Franziska Katharina Brantner: (EN) Г-жо председател, бих искала да приветствам баронеса Аштън. Чухме мнението й по други въпроси и смятам, че всички те са свързани помежду си. Сега би изглеждало странно да съм много конкретна, но бих искала да спомена по-нататъшното развитие на ОПСО в рамките на общо сътрудничество с НАТО. Смятам, че наистина се нуждаем външен преглед на случилото се до момента. Вие споменахте, говорейки за правата на човека, че е време да се направи преглед и след това да се продължи напред. Смятам, че се нуждаем точно от това по отношение на нашите мисии до момента. Смятам, че имате възможност да започнете наново. Можете да погледнете назад и да получите външно експертно становище и цялостен преглед, за да определите кои наистина са приоритетите ни и от какви способности се нуждаем. Просто искам да спомена, че имаме приоритетни цели за 2020 г., но сега сме в края на 2010 г. и сме още далеч от изпълнението им, включително и на целите, засягащи гражданските въпроси. Въпросът е как следва да продължим напред и смятам, че би било добре да имаме изградена представа. Второ, наистина Ви призовавам настоятелно да използвате поста за полезни взаимодействия, който, надявам се, ще бъде изграден при създаването на Европейската служба за външна дейност, за да се разширят гражданските способности за управление във вашата служба. Ние нямахме възможността да създадем тези нови постове, но поне трябва да ги използваме, за да укрепим тази област. Накратко, последното, на което искам да се спра, е протичащото разискване по отношение на реакции при криза и бедствия. Смятам, че трябва да сме внимателни, за да запазим неутралността на хуманитарната помощ на ЕС, дори понякога да е трудно в кризисни области. Мисля, че това е важен въпрос. Konrad Szymański: (PL) Г-жо председател, НАТО действително излезе в по-силна позиция след срещата на високо равнище в Лисабон. Член 5 беше съживен и не изключва възможността за поставяне на отбранителни средства срещу удари с балистична ракета. Разпоредбите на новата стратегия сега трябва да влязат в сила. Планът за действие по изграждането на трансатлантическата архитектура на отбрана трябва да бъде завършен не по-късно от средата на 2011 г. Това следва да бъде подкрепено и с финансови средства, включително от европейските партньори в НАТО. Подписването от Русия на новия договор СТАРТ не означава ограничения относно изграждането на противоракетна архитектура. В допълнение, сътрудничеството с Русия в тази област не трябва да означава отслабване на отбраната на централна Европа. Ilda Figueiredo: (PT) Както е заявено в заключението от срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон, НАТО се оказва военен алианс, ядрен военен алианс, решен да се намесва своевременно и мащабно във всички точки на света, по всяко време, под всякакъв претекст, твърдейки, че разполага с единен и стабилен набор от и политически и военни способности, с които може да се справи с всеки вид криза: преди, по време и след конфликти. Като една тревожна световна заплаха НАТО заявява, че се влияе от развитията в политиката и сигурността и може да им повлияе извън собствените си граници и следователно ще вземе участие в подобряването на международната сигурност чрез партньорства с определени държави и други международни организации. Това твърдение разкрива две цели: от една страна, да се утвърди като вид ядро, от което произлизат отношения на зависимост, които позволяват присъствието й, както и натиск и намеса на нейните сили навсякъде по света. От друга страна, да благоприятства интервенционизма и сливането на въпросите на международната и вътрешна сигурност на държавите, като така цели да унищожи международното право, противопоставяйки се пряко на ролята на Организацията на обединените нации, чийто подход е насочен именно към въпроси, свързани с международната сигурност. Ръководена от една от силите, Съединените щати, тя цели да укрепи своя европейски стълб, Европейския съюз, считан за единствен и най-важен партньор на НАТО. Така че НАТО приключи срещата в Лисабон в по-голям състав, по-силен, по-опасен, по-прикрит, но заплахата е значителна и реакцията на португалския народ се изрази в повече от тридесет хиляди души, излезли по улиците на Лисабон, протестиращи и настояващи за разформироването на организацията, за която се счита, че е толкова важна за запазването на мира. Jaroslav Paška: - (SK) Г-жо председател, дори и ако при преговорите в Лисабон между представителите на държавите-членки на НАТО да са решени някои сериозни въпроси, отнасящи се до рискове, свързани със сигурността в днешния свят, то значимостта на някои от заключенията и решенията със сигурност ще окажат по-драматично въздействие върху настоящата политическа ситуация в света. Новият предпазлив опит за сътрудничество между НАТО и Русия в развиването на система за противоракетна отбрана в Европа представлява именно такава промяна в политиката за сигурност, показваща, че и САЩ, и Европа могат да намерят нов силен партньор в лицето на Русия, която също може би осъзнава, че терористичните групи и военни режими, изградени въз основа на екстремистки идеологии, представляват най-голямата заплаха за мирния и достоен живот на цивилизованото демократично общество. Г-жо Аштън, би било добре ако можехме да възприемем думите на президента Обама, когато той спомена, че гледа на Русия като на партньор, а не на враг, като един нов позитивен импулс в областта на икономическото сътрудничество. Във време, когато европейската промишленост се бори с проблемите си, свързани с недостатъчен пазар за продуктите си, отвореният и платежоспособен пазар в Руската федерация може да предложи възможности, от които да се възползват и двамата партньори - Русия и Европа - при решаване на вътрешните си икономически проблеми. Michael Gahler: (DE) Г-жо председател, какви ще са отговорностите на ЕС по отношение на сигурността и отбраната във връзка с новата стратегическа концепция, представена от НАТО? Министрите на отбраната от ЕС засегнаха слабо място. ЕС няма адекватен капацитет или способности. Финансовата криза и бюджетните ограничения обаче увеличават натиска в ЕС и НАТО за концентрация на военната сила. Термините "споделяне" и "обединяване" описват това, от което се нуждаем в момента. Веднага щом държавите-членки проучат какво е възможно да се направи, Европейската агенция по отбрана трябва да се превърне в основен обект на съвместното развиване на способности. В допълнение, Комисията трябва да разшири сътрудничеството си с Европейската агенция по отбрана и да включи проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност, финансирани от ЕС. Споделяте ли виждането ми? Тъй като нямах определено време за изказване по предходната точка, бих искал да задам въпрос относно насърчаването на демокрацията. Бих искал да разбера колко средства са изразходвани за инструмента за демокрация и права на човека, без съгласието на въпросните държави. Бих искал да се изкажа и относно наблюдателите по време на избори. В тази област сме непоследователни и понякога дори проявяваме страх. След като част от Комисията и някои държави-членки настояваха за мисия от наблюдатели на изборите в Етиопия, а докладът, изготвен от оглавяващия мисията, не можа да бъде представен в Адис Абеба, в Брюксел всичко беше потулено. Това, което искам да знам, е: какво стана с публичния ви протест? Сега имате възможност да кажете нещо по въпроса. Ioan Mircea Paşcu: (EN) Г-жо председател, действително и концепцията за новата стратегия, и декларацията от срещата на високо равнище шумно признават, че ЕС е важен и следователно крайно необходим партньор на Алианса. Настоящите международни предизвикателства, пред които са изправени НАТО и ЕС, едновременното им присъствие на безброй арени на действие и още повече засилващото се взаимно допълване между съответните им роли изискват отношенията между двете организации да бъдат укрепени. В това отношение, имайки предвид и необходимото сътрудничество на арената на действие, както и, неизбежно, преразглеждането на договореностите "Берлин плюс", двете организации очакват по-конкретни резултати от разговорите между заместник-председателя на Комисията/върховния представител и генералния секретар в съответствие с техните мандати и във връзка с това е време да се прояви въображение в намирането на правилния политически компромис, за да се позволи раздвижване на настоящия механичен застой, което ще позволи на двете организации да реализират истинския си потенциал за сътрудничество. Willy Meyer: (ES) Г-жо председател, баронесо Аштън, Вие сте напълно наясно, че парламентарната група, която представлявам, е против съществуването на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО). Моята група се обявява изцяло против съществуването й, като една от причините е, че не подкрепяме идеята някоя държава в света или група от държави, като например военния алианс НАТО, да е способна да използва сила, без да има конкретен мандат от Съвета за сигурност на ООН. През 1999 г. на срещата на високо равнище във Вашингтон НАТО включи в стратегическата си концепция възможността за използване на сила без мандат от Съвета за сигурност. Това е стъпка назад и пряка атака над системата на международното право, чието създаване беше толкова трудно в периода след двете световни войни. Следователно ние не сме съгласни с тази философия. Не я споделяме нито с НАТО, нито с която и да е държава, която има претенции да използва сила без този специален мандат. Още повече че това има пряко въздействие върху реакцията на гражданите на проблеми, които пораждат несигурност: организираната престъпност, тероризма и т.н. Те никога не са били въпроси, чието решаване изисква военен отговор, а по-скоро изискват гражданска реакция чрез международната полицейска мрежа и съдебната мрежа. Така че не смятаме, че те изискват от военен отговор, нито пък от съответните рискове, свързани с природните ресурси и неконтролираната масова миграция. Това не са въпроси, изискващи военен отговор. Най-честите причини за смърт в света са гладът и бедността - най-голямото оръжие за масово унищожаване - и военни сили като НАТО не могат да ги преборят. Jacek Saryusz-Wolski: (EN) Г-жо председател, въпросът е дали сме доволни от резултата от срещата в Лисабон и моят отговор е доста противоречив. Резултатът е незадоволителен, въпреки че посоката му е правилна. Можеше ли да очакваме повече? Мисля, че да, но ако направите сравнение с това къде бяхме преди две, три или четири години, положението сега е много по-добро. Ясно е, че има неизползван потенциал в отношенията между двете страни, но думите са повече от делата, а ние се нуждаем повече от дела, отколкото от думи. За момента усилено се говори за сближаване, но това са по-скоро декларации, отколкото конкретни стъпки. В същото време се увеличава взаимното допълване между двете институции. Налице са определен експертен опит, както и способности от страна на Съюза. Съюзът е специалист предимно в "меката" сила, докато НАТО залага повече на "твърдата" военна сила, но и двете страни се развиват. ЕС измина дълъг път от Сен Мало, за да затвърди ролята си в областта на сигурността и отбраната, а НАТО на свой ред признава необходимостта да включи едно по-меко измерение в чисто военния си обхват на влияние и вече е взела съответните решения. Следователно и двете организации се приближават една до друга, а оттам се увеличава и взаимното допълване. Защо да не използваме това? Камъчето, което преобръща колата, са отношенията между Турция и Кипър и нерешеният проблем с Кипър. Ролята на Европейския съюз е да поеме инициатива, да предложи на НАТО средства за по-тясно сътрудничество, да премине от думи към дела, като ще дам пример с неотдавна изпратено писмо от външните министри на Полша, Германия и Франция, на което лейди Аштън действително реагира, което е добро начало в правилната посока. По-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО чрез политическа воля от двете страни и укрепване на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), но има също роля за в столиците на държавите-членки на НАТО и на Европейския съюз, както и работа, която трябва да се свърши в тях. Ana Gomes: (PT) Г-жо председател, това, което съдържа стратегическата концепция на НАТО, приета в Лисабон, по отношение на доктрината за ядрено сдържане, е старо, а не ново. Алиансът реши да задържи ядрените оръжия като крайна мярка за разубеждение. Иронията е, че това противоречи на призивите на президента Обама за свят без ядрени оръжия и разоръжаването, обещано по време на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрени оръжия. Алиансът следва да даде пример, но това няма да спре разпространението на ядрени оръжия, а напротив - за съжаление, ще го насърчи. И по време на финансова криза това ще отклони средства, които са необходими за справяне с други заплахи, пред които се изправяме. За какво са ни ядрени бомби срещу тероризъм, чийто адрес и подател не знаем, срещу пиратството в Индийския океан, срещу организираната престъпност, срещу кибернетични атаки или химически и биологични атаки? Съветът на Европейския съюз публикува изявление тази седмица относно необходимостта от увеличаване на усилията срещу разпространението на ядрени оръжия. Г-жо Аштън, как смятате да използвате това в рамките на НАТО, където 21 от 28 държави-членки са и членове на Европейския съюз? И какво имате да споделите с двете ядрени сили, които са членове на Европейския съюз и които най-остро се противопоставиха на опитите за промяна от стратегическия съвет на НАТО във връзка с този екзистенциален за цялото човечество въпрос? Takis Hadjigeorgiou: (EL) Г-жо председател, баронесо Аштън, смятам, че живеем в абсурден свят и вие сте избрани да играете роля в него, за да смекчите безразсъдството и абсурда. Както всички отбелязват, войната в Афганистан струва над триста милиарда щатски долара. Разходите за премахване на бедността в Афганистан се равнява на разходите за 5-дневна война. Разходите по операциите само за седмица биха били достатъчни за нормалното функциониране на шест хиляди училища. Същите суми биха били достатъчни за построяването на тридесет хиляди болници. Пресметнете сами и ще се убедите. Говоря за болници, които струват по десет милиона долара всяка. Нуждаем ли се от повече информация, за да разберем, че живеем в абсурден свят? Ако разделим тези пари между всички семейства в Европа, живеещи под прага на бедността, ще стигнат за всяко семейство. Представяте ли си? Двадесет хиляди триста петдесет и пет евро за всяко от двадесет и седемте милиона семейства. Докъде води този абсурден път? Води до НАТО. Ето защо призовавам баронеса Аштън, която има водеща позиция в Европейския съюз, да поеме ролята на катализатор, за да може тази организация да се разформирова отвътре. Arnaud Danjean: (FR) Г-жо председател, баронесо Аштън, споделям Вашето мнение за срещата на високо равнище в Лисабон, която завърши с нова стратегическа концепция, която като цяло е задоволителна. Независимо от това обаче, следва съвсем честно да признаем, че слабото място на този текст са, с оглед на потенциала на това стратегическо партньорство, отношенията между Европейския съюз и НАТО, които следва да са далеч по амбициозни. Вие съвсем правилно отбелязахте успехите и напредъка в развитието на способности. Очевидно отбелязахте успех в случая с Афганистан, където успяваме да постигнем компромиси на място. Незадоволително е обаче, че не водим структурен политически диалог с НАТО, като изключим единичния случай с Босна. Всички сме наясно, че проблемът е с Турция. Ще трябва да се захванем с него сериозно, като без съмнение трябва да подходим прагматично, и се надявам, че усилията, които полагате с генералния секретар Расмусен, ще доведат до резултати. Накратко искам да кажа, че проблемът с дублирането често се извежда на преден план, за да подчертае слабите страни на Европейския съюз и да ограничи стремежите му да бъде амбициозен. Това е един фалшиво създаден проблем, тъй като няма две армии в нашите държави-членки: на НАТО и на Европейския съюз. Всяка държава има свои въоръжени сили и тя може сама да избере дали да развее над войските си знамето на НАТО или това на Европейския съюз. Нека спрем с разпространението на тези тревожни слухове за дублиране. Бих искал да се изкажа и относно взаимното допълване: то е важно и трябва да се прилага по интелигентен начин. Не бих искал взаимното допълване да стане императив, като Европейския съюз се превърне в Червения кръст на това което биха представлявали въоръжените сили на НАТО. Европейският съюз трябва да запази военните си способности, да се придържа към военните си амбиции и да запази амбицията си в областта на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) както е посочено в тристранното писмо, изготвено от Франция, Германия и Полша. Teresa Riera Madurell: (ES) Г-жо председател, срещата на високо равнище в Лисабон със сигурност спомогна за модернизирането на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) и за приспособяването й към новите предизвикателства в областта на сигурността. Трябва да приветстваме факта, че новата стратегическа концепция включва нови предизвикателства като тероризма, борбата срещу разпространението на ядрени оръжия за масово унищожаване, кибернетичната отбрана и енергийната сигурност. Трябва да се приветства и това, че новата концепция подчертава нуждата от укрепване на стратегическите отношения между НАТО и Европейския съюз. Трябва да се направи ясно разделение на задачите, за да има ефикасност и за да не се дублират усилия във време на криза. Договорът от Лисабон беше стъпка напред в областта на общата политика за сигурност и отбрана, която сега трябва да консолидираме. Целта е ясна: Европейският съюз трябва да е в състояние да мобилизира необходимия граждански и военен капацитет, за да може да изпълни международните си задължения, а общата политика за сигурност и отбрана би следвало да допринесе в значителна степен за атлантическата сигурност. Не е ясно обаче как ще бъде организирано сътрудничеството с Алианса, за да бъде то наистина ефикасно. Баронесо Аштън, ако можете да кажете нещо по този въпрос, ще бъде от огромно значение. Krzysztof Lisek: (PL) Г-жо председател, г-жо Аштън, всъщност въпросът ми беше повдигнат по време на обсъждането, а той е: защо в Европейския парламент, институция на ЕС, обсъждаме срещата на високо равнище на НАТО. Отговорът е очевиден. Повечето държави-членки на Европейския съюз са членове на НАТО следователно Европейският съюз, това сме ние, и в повечето случаи НАТО също сме ние. Би следвало да се отбележи, че за НАТО развитието на сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО беше една от най-важните теми, обсъждани по време на срещата на високо равнище в Лисабон. Решенията от срещата на високо равнище на НАТО и декларациите, например на президента на Съединените щати, потвърждават, че НАТО не се противопоставя на общата политика за сигурност и отбрана, а по-скоро се опитва да намери форма на сътрудничество, която да е благоприятна и за двете институции. Следователно ние също трябва да се опитаме да си сътрудничим и работим заедно вместо да се впускаме в безсмислени състезания и скъпоструващо дублиране на структури, особено в настоящия момент на финансова криза. Надявам се, че решенията, взети на срещата на високо равнище на НАТО, и писмото от министрите на външните работи на Франция, Германия и Полша, което беше споменато, ще убедят нас в Европейския съюз да започнем сериозен дебат по въпросите на общата политика за сигурност и отбрана. Полша - аз съм член на Парламента от Полша - със сигурност ще Ви подкрепи, г-жо Аштън, в тази задача по време на полското председателство. Трябва да се възползваме от механизмите и възможностите, които ни предоставя Договорът от Лисабон. Това е огромно предизвикателство за нас. Накрая, бих искал да кажа, че приветствам декларацията на НАТО за откритост за сътрудничеството с Русия, декларация, която подчертава и готовността на НАТО да бъде отворена за нови членове като Грузия например. Kyriakos Mavronikolas: (EN) Г-жо председател, Европейският съюз е уникален и важен партньор за НАТО. Както е записано в документ на новата стратегическа концепция, НАТО и Европейският съюз могат и следва да играят взаимно допълващи се и взаимно укрепващи роли в поддържането на международен мир и сигурност. Един активен и ефикасен Европейски съюз допринася за цялостната сигурност в Евроатлантическия регион. Следователно би следвало да се развият по-благоприятни обстоятелства чрез укрепване на стратегическото партньорство в духа на пълна взаимна откритост, прозрачност, взаимно допълване и зачитане на автономията и институционалната цялост на двете организации. Трябва да отбележим и че тясното сътрудничество между ЕС и НАТО е от жизненоважно значение и следва да се развива без предубеденост по отношение на независимостта във вземането на решения и с дължимото зачитане на ядрения статут на някои държави-членки на ЕС. Ernst Strasser: (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, уважаеми госпожи и господа, срещата на високо равнище на НАТО отбеляза напредък. Добре е, че се обсъжда тук. Нови стратегически елементи като гражданско управление на кризи и кибернетична отбрана са стъпки в правилната посока. По-конкретно, за малки, неутрални държави като Австрия укрепването на стратегическото партньорство между НАТО и Европейския съюз има решаващо значение. Развитието на военен капацитет чрез увеличаване на полезните взаимодействия, намаляване на дублирането и подобряване на сътрудничеството в областта на въоръжаването ще е от полза за всеки, но особено за малките държави-членки. Има много, което по-конкретно ние трябва да свършим. Европа трябва да си определи домашна работа и да се увери, че тя ще е свършена. Инициативата на министрите на външните работи на Франция, Германия и Полша представлява стъпка в правилната посока. В средносрочен план се нуждаем от европейска архитектура на отбрана, която да насърчава военното сътрудничество между държавите-членки на ЕС, което обединява гражданското и военно сътрудничество между ЕС, ООН и НАТО и което постепенно ще доведе до развитието на европейски структури за отбрана. Нашата цел трябва да бъде да се превърнем във важен глобален партньор в областта на сигурността. Трябва да работим върху това. Elena Băsescu: (RO) Г-жо председател, срещата на високо равнище в Лисабон очерта нова перспектива на стратегията за сигурност на Алианса. В практическо отношение бяха постигнати три основни цели: приета беше новата стратегическа концепция, разработен беше нов подход за Афганистан, да не споменаваме факта, че беше даден нов тласък на отношенията с Руската федерация. Смятам, че най-важният резултат беше интеграцията на противоракетния щит в новата стратегическа концепция Румъния подкрепя изграждането на щита от срещата на високо равнище в Букурещ през 2008 г. Това показва, че моята страна има подходяща визия и ще допринесе значително за прилагането на отбранителната система. В същото време Румъния подкрепя политиката на отворени врати, насочена специално към укрепването на отношенията на НАТО с Грузия и Украйна. Приветствам също факта, че НАТО препотвърди стратегическата значимост на Черноморския регион, имайки предвид рисковете, свързани със сигурността, които преобладават в този регион. Конкретно те засягат нерешените конфликти в Транснистрия и Грузия. Във връзка с това смятам, че Алиансът трябва да поддържа единна позиция относно съобщенията към Русия. Руската федерация трябва да докаже чрез дела заявените добри намерения, тъй като носи солидна отговорност на източната граница на Румъния и НАТО. Трябва да подчертая, че в резултат на приетата политическа декларация НАТО пое своя ангажимент, свързан с териториалната цялост на Република Молдова и Грузия. Georgios Koumoutsakos: (EL) Г-жо председател, историческата среща на високо равнище на НАТО в Лисабон беше повратна точка за бъдещето на Алианса. Двадесет и осем съюзници взеха важни решения, приеха нова доктрина за отбраната, поставиха основи за по-тясно сътрудничество с Русия, изясниха въпроса с противоракетния щит, одобри план за действие относно Афганистан и потвърди значимостта на сътрудничеството с Европейския съюз. Но това е общата и оптимистична гледна точка. Не следва да забравяме, че вследствие на консенсус тези текстове представляват нещо като най-малък общ знаменател на позиции и гледни точки. Всички знаем, че в среда след периода на Студената война съществуват несъответствия и различни степени на възприемане на заплаха. Държавите от източна Европа имат различни позиции относно отношенията с Русия и Турция възприема по различен начин ядрената програма на Иран. Знаем също, че Анкара поведе дипломатическа война, за да предотврати препратка към този въпрос в текста от Лисабон. Анкара също така има различен подход към сътрудничеството в областта на общата политика за сигурност и отбрана, защото иска да изключи сътрудничество с един европейски партньор и държава-членка на Съюза. Всичко това прави ролята на общата политика за сигурност и отбрана дори още по-важна по отношение, разбира се, на сътрудничеството между Европа и НАТО. Ето защо считам, че Европейският съюз трябва да се възползва изцяло от новите възможности, които ни се предлагат вследствие на Договора от Лисабон, като запазва независими правомощия за вземане на решения. Трябва да работим за подобряване на международния авторитет на Съюза и да засилим международното присъствие. Нуждаем се от по-силна Европа, за да имаме и по-здрав Алианс. Marietta Giannakou: (EL) Г-жо председател, съгласна съм с върховния представител относно срещата на високо равнище в Лисабон. Тя наистина беше повратна точка и важен момент. Трансатлантическите отношения са ключът към сигурността и успешното развитие в света, но от друга страна, Европейският съюз трябва, където е необходимо, да има свой собствен глас и собствени структури. Съкращаването на разходи, споменато по-рано, ще е следствие на това сътрудничество както на ниво оборудване, така и на ниво граждански решения, без да е нужно да се променя Алиансът НАТО. Европа трябва да има своя система за отбрана и сигурност и свой собствен глас, защото само тогава ще може да се изправи пред проблеми като този за Турция или други проблеми, свързани с членки на НАТО или държави, които не са членки и предприемат друг подход към Русия. Освен това не смятам, че въпросът с Русия е толкова труден. Мисля, че това е въпрос, с който Европа като цяло може да се справи, паралелно с действията на американската страна по въпроса. Може би Европа може да се справи дори по-ефикасно. Tunne Kelam: (EN) Г-жо председател, на разширяването на НАТО може да се погледне като една наистина успешно събитие в периода след края на Студената война. Инерцията на този процес обаче отслабва. НАТО остава доста колеблива относно приемането на Грузия и Македония. Военният принос тревожно намаля. Много малко от членовете на НАТО изпълняват основния критерий за 2%, заделени за разходи за отбрана, а Алиансът не е провеждал сериозни военни учения повече от десетилетие. Последното голямо учение, което да докаже, че САЩ биха могли да разположат бързо военни части в Европа, се проведе преди 17 години. Да, вярно е, че Съветският съюз се разпадна. Но авторитетът и потенциалът на НАТО все още зависят от военната мощ на САЩ. От жизненоважно значение е военните институции на НАТО да останат добре интегрирани и военнокомандващите от Америка и Европа да имат възможност за съвместна практика. Само при условия на много по-тясно и по-решително трансатлантическо сътрудничество ЕС и НАТО ще могат през следващото десетилетие да определят демократичен международен дневен ред срещу предизвикателствата на многостранния свят. Бих искал да изкажа мнение и относно заключенията на Съвета НАТО-Русия. Той призова за едно модернизирано партньорство, основано на взаимно доверие, прозрачност и предвидимост. На това може да се гледа като деклариране на добра воля. Знаем обаче, че военната доктрина на Русия все още възприема разширяването на НАТО в съседните на Русия държави като вид агресия и оправдава превантивните военни удари и кацания в чужди територии. Големите военни учения през есента на 2009 г. в Северозападна Русия, в близост до територията на балтийскиите държави бяха подготовка за инвазията на тези страни като контраатака вероятно срещу действията на НАТО. Положителното в случая е, че балтийските държави най-накрая приеха стратегическите планове на НАТО за отбраната им, както е видно от разкритията на "Уикилийкс". Русия нахлу в Грузия и две от автономните й територии на практика бяха анексирани. Съвсем неотдавна руски ракети бяха разположени в тези отцепени територии и Русия продължава да провежда масивен шпионаж във всички западни държави. Когато шпионите биват разкрити, Западът се чувства неловко, но не и Русия, където награждават открито шпионите си с най-високи държавни отличия. Следователно настояването от страна на Русия за равнопоставеност в отношенията с НАТО и за вид съвместно вземане на решения е прибързано и носи риск от възможно налагане на вето от страна на Русия върху решенията и по-нататъшното разширяване на НАТО. Katarína Neveďalová: - (SK) Г-жо председател, на срещата на високо равнище в Лисабон НАТО затвърди ролята си на гарант за сигурността в Евроатлантическия регион и също призна новите предизвикателства, пред които трябва да се изправи. Най-доброто средство за изпълнение на тази роля е създаването на широка мрежа от стратегически партньорства с държави или международни организации. Следователно НАТО трябва да има готовност да влезе в политически диалог с всеки потенциален партньор, с който споделяме общи усилия за поддържането на мира и сигурността в международните отношения. Според мен ключовото стратегическо партньорство е сътрудничеството с Русия, с която НАТО трябва да укрепи практическото си сътрудничество, за да може да се изправи пред съвременните заплахи като международен тероризъм, пиратство, трафик на хора и наркотици. НАТО се нуждае от достатъчен финансов, военен и човешки ресурс, за да може да изпълни мисията си. Необходимо е обаче тези ресурси да се използват по възможно най-ефективен начин и основно за опазване на мира. Ivo Vajgl: (SL) Г-жо председател, доволен съм, че получих думата преди г-н Goerens, колегата от Люксембург, тъй като в противен случай това щеше да подкопае основното ми съображение, а именно, че хората, които говорим тук през последния половин час, сме основно колеги от Югоизточна Европа. Това следва да ви покаже, че за нас въпросите на сигурността, НАТО и отношенията между ЕС и НАТО имат малко по-голямо значение, отколкото за останалите държави. Точно поради тази причина бих искал да кажа на онези, които са присъствали на срещата на високо равнище в Лисабон, че са изпуснали възможността да си съставят по-ясна, по-принципна и решителна позиция относно желанията на две държави в Югоизточна Европа, а именно Македония и Босна и Херцеговина, да засилят сигурността си, като се присъединят към поне една организация - ЕС или НАТО. Когато ние в Словения бяхме близо до присъединяването си към двете институции, си казахме, че която и да е от двете ще е от полза. НАТО има възможност за поправяне на грешките на Европейския съюз. Смятам, че трябва да вземем това предвид. Janusz Władysław Zemke: (PL) Г-жо председател, благодаря Ви много за възможността да се изкажа. Обсъждането днес е за сътрудничеството между НАТО и Съюза. Г-жа Аштън ни представи положителна оценка, но бих искал да кажа, че според мен това е една много преувеличена оценка. Моите колеги от Полша, г-н Saryusz-Wolski и г-н Lisek, вече се изказаха и искам да ясно заявя, че споделям тяхната оценка. Това е само началото и е началото на много дълъг път. Във връзка с това бих искал да насоча вниманието към три прагматични аспекта, при които наблюдаваме общ напредък. Първата област засяга планирането на обща отбрана на НАТО и Европейския съюз - ясно е, че в тази област има още какво да се направи. Втората област засяга сътрудничеството между разузнавателните служби - тук също може да се постигне напредък. На последно място е въпросът, свързан с работата на бойните групи - въпросът е дали към настоящия момент те дават добавена стойност. Charles Goerens: (FR) Г-жо председател, бих искал да отправя на баронеса Аштън въпрос за отбраната на Европа и също за НАТО. Договорът от Лисабон позволява на държавите-членки на Европейския съюз да си сътрудничат по-тясно по въпросите на отбраната, ако разбира се го желаят. Това се нарича "структурирано сътрудничество" или "разширено сътрудничество", без да има значение кой термин се използва. Може ли баронеса Аштън да ми каже дали сътрудничество от този вид вече е било обмисляно от група държави и ако е така, където е възможно, можете ли да ми съобщите критериите, които трябва да бъдат изпълнени за едно такова сътрудничество? Катрин Аштън: заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. - (EN) Г-жо председател, благодаря отново на всички, които допринесоха за провеждането на това толкова обширно разискване. Ще се опитам, ако ми позволите, да подбера някои от ключовите въпроси, които бяха повдигнати, и поне ще започна да ви отговарям на тях. Първото, което бих искала да кажа, е, че съм ангажирана с това да открия начини за напредък в отношенията между Европейския съюз и НАТО, но не подценявам политическите въпроси, които са в същината на проблема. Моята цел е да открия практични и прагматични начини, чрез които увеличеното сътрудничество може да бъде от помощ за хората ни по места. Постоянно мисля за хората, намиращи се на арената на действия и които изпълняват операции, когато търся начини за съвместно сътрудничество. Правя това обаче с мисълта, че Турция има много важна роля и че представлявам 27 държави-членки и работя в тясно сътрудничество с държавите-членки, които са най-заинтересовани и повлияни от належащите въпроси. Напредваме в опитите си да постигнем това възможно най-бързо. Не подценявам обаче предизвикателствата и винаги търся и се интересувам от идеи относно това как можем да го постигнем. Съгласна съм, че бихме желали също така да разглеждаме внимателно нашите действия и да сме сигурни, че те са взаимно допълващи се и не дублират други дейности. Всъщност областите, в които работим, действително са взаимно допълващи се. Беше даден пример с "Океански щит" по бреговете на Сомалия и с работата, която вършим във връзка с операция "Аталанта". Уважаемите колеги, които са посещавали района, знаят, че това е огромно водно пространство, където има много възможности за развиване на взаимно допълващи се дейности и не съществува почти никакъв риск за дублиране и службите работят много добре заедно. Командващият операция "Аталанта" г-н Хоус е разговарял с министрите на отбраната, като отбеляза именно, че действително има много добра комуникация, но и много работа, която може да се свърши задоволително в сътрудничество. Г-н Gahler повдигна няколко въпроса, които не бяха свързани с това разискване и бих искала само да му предложа да ми изпрати кратка бележка относно въпросите си и с удоволствие ще му отговоря, но не бих желала да отнемам от парламентарното време тази вечер за отговор на въпроси, които не са включени в самото разискване. Относно въпросите за противоракетната отбрана, доколкото мога да преценя, беше постигнато равновесие по време на преговорите за нова стратегическа концепция на НАТО между въпросите, свързани с противоракетната отбрана и ядрената позиция на НАТО. Ясно е, че НАТО ще иска да запази системата си за ядрено сдържане, като това ще е съчетано със собствената цел на НАТО за свят без ядрени оръжия. Това е подходът, който избираме към настоящия момент, но, разбира се, не участваме във всички аспекти от работата на НАТО поради същите причини, които са напълно ясни на колегите в Парламента. Например не участвахме на срещите на Съвета НАТО-Русия, така че няма как да коментирам какво се е случило на тях, а мога само да се изкажа, както и направих, по въпросите, повдигнати впоследствие. По отношение на СТАРТ, напредъкът, който наблюдаваме между Съединените щати и Русия в областта на демилитаризацията, трябва да се приветства и считам, че това ще постави основите за по-добро сътрудничество с НАТО, което беше една от целите, които главният секретар си беше поставил. Накрая, относно структурираното сътрудничество: ще се осъществи ли, какво се прави по въпроса? Действително се очаква държавите-членки да излязат с предложения. Вече има примери, в които държави-членки като Обединеното кралство и Франция или като писмото, което получих от групата на Ваймарския триъгълник, които търсят начини да разширят сътрудничеството помежду си, отчасти и чрез Европейската агенция за отбрана, където имаме възможността да изпробваме и развиваме по подходящ начин полезните взаимодействия. Надявам се и очаквам да видя повече по този въпрос в бъдеще. Очакванията ми са конкретно свързани със смяната на ротационното председателство, особено що се отнася до Полша, която изрази желание да се съсредоточи върху въпросите на сигурността. Няма примери, които да представя на уважаемите колеги относно възможност за присъединяване към група за засилено сътрудничество, но се надявам, че ще се появят нови цели, които да увеличат възможностите да използваме, по време на икономическа криза, ресурсите си по най-ефикасния начин. Председател: Разискването приключи. Писмени изявления (член 149) Ágnes Hankiss: По време на срещата на министрите на държавите-членки на НАТО през октомври 2008 г. генерал Джон Крадок, главнокомандващ силите на НАТО в Европа, заяви, че военните действия на Русия в Грузия са предизвикали НАТО да ревизира основната си предпоставка относно сигурността на своите държави-членки. Това все още ли е валидно становище след провеждането на срещата на високо равнище в Лисабон? Споразумението с Русия е целесъобразна политическа стъпка, която може да послужи за засилване на сигурността ни. Това обаче неизбежно повдига също редица сериозни морални и стратегически въпроси. Възнамерява ли НАТО да направи отстъпки в името на сътрудничеството по отношение на насърчаването и защитата на демократичните идеи, на които се основава Евроатлантическия алианс и които са в остро противоречие по няколко точки с концепцията на Русия за това какво е демокрация? Вероятно не е необходимо да припомням отделно сплашването и малтретирането на хора и неясните подробности около смъртта на журналисти и адвокати в Русия. Би било трудно да не изтълкуваме като жест на провокация и неотдавнашната номинация за Нобелова награда за мир от страна на Русия на Джулиан Асандж, създател на "Уикилийкс". Ще намали ли шансовете на други държави да се присъединят към НАТО, ако Русия не одобрява бъдещото членство? Пред нас стои въпросът дали лидерите на НАТО взимат предвид уязвимостта на някои държави-членки, както и техните открити и нерешени до момента въпроси с Русия. Историческият път към установяване на мир и разбирателство трябва да се приветства на всяка цена. Трябва обаче категорично да признаем историческата отговорност на НАТО във връзка с легитимирането на една огромна сила вследствие на споразумението, сключено относно програмата за противоракетна отбрана, и въпросът на какво твърдо ще се противопостави, отстоявайки общите ни европейски ценности. Nuno Teixeira: Срещата на високо равнище на НАТО, провела се в Лисабон, сложи край на стратегическата концепция за сигурност, която беше в сила от Студената война насам. Прилагането на тази нова стратегия за сигурност представлява преминаване от традиционната отбрана на държавите-членки на Атлантическия алианс към концепция за глобална сигурност през XXI век. Предизвикателствата, на които поставя акцент новата стратегическа концепция за сигурност, включват тясно сътрудничество с различни международни институции, правителствени и неправителствени, разширяване на партньорствата, особено с Русия. В допълнение към създаването на политически канали, операционните въпроси, свързани с възможностите и структурата на НАТО, са адаптирани към новите глобални заплахи. Важно е да подчертаем приетия от НАТО план за преход на мисията в Афганистан, а целта е афганистанските органи да поемат водеща роля във връзка с решаването на въпросите на националната сигурност. Считам, че тази нова стратегическа визия, която очертава насоки, на които би следвало да се основават международните отношения между държавите-членки, е от изключително значение. Niki Tzavela: в писмена форма. - (EN) За първи път от втората световна война насам Русия е поканена да се присъедини към усилията за изграждане на общ противоракетен щит, нещо, което може да се нарече крайъгълен камък в историята на Алианса. Остава да разберем отговора на Русия, а и реално има потенциал за сътрудничество със САЩ, като и двете държави трябва да седнат на масата за преговори и да са готови да се ангажират с конкретни действия. Освен това проектът се нуждае от европейско финансиране и това определено няма да е лесно, като се имат предвид съкращенията на средствата за отбрана в Европа. Накрая, Афганистан се очертава като големия тест за НАТО през следващите две години. САЩ реагираха бързо, за да уверят Русия, че ракетите всъщност не са насочени към тях. Беше от решаващо значение САЩ да не дразни Русия и те го доказаха, като поканиха Русия да вземе участие в плана за противоракетен щит. Второ, САЩ прояви благоразумието да не споменава Иран или, за да сме по-точни, изпълни желанието на Турция, която заплаши да се оттегли, ако съседката й, Иран, бъде спомената. Проблемът е, че само 21 от 27 държави-членки са членки на НАТО, което представлява заплаха за развитието на европейската отбрана.	bg
Премахване на злоупотребата с власт от страна на големите супермаркети (писмена декларация): вж. протокола	bg
7. Защита на финансовите интереси на Общностите и борбата с измамите - Годишен доклад за 2007 г. ( - Преди гласуването Antonio De Blasio: докладчик. - (HU) Няма да ми бъдат необходими две минути. Госпожи и господа, искам да привлека вниманието ви към два много важни факта относно доклада. Тези доклади са подготвяни от години, но Съветът нито веднъж не ги включи в своя дневен ред. Мисля, че е много важно Съветът да осведоми държавите-членки за съдържанието на доклада. Това ще помогне до голяма степен и за успешното провеждане на процедурата по освобождаване от отговорност на Съвета и другите институции. Поради това предлагам отлагането на есенната процедура по освобождаване от отговорност на Съвета да бъде прието само при условие Съветът да включи в своя дневен ред и този доклад. Това е изключително важно, за да се осигури, че Съветът също ще приеме и регламентите, които са в процес на разглеждане, и ще се гарантира прозрачност в изразходването на европейските средства. Искам да изразя сърдечната си благодарност на хората, които ми помогнаха да подготвя доклада, включително на докладчика в сянка, и на хората, които дадоха предложения за изменения. Приехме доклада в комисията с консенсус.	bg
Настоящо развитие на положението в Украйна (внесени предложения за резолюция): вж. протокола	bg
Въпроси с искане за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола	bg
13. Изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране (	bg
32. Справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие (	bg
Писмени декларации (внасяне): вж. протокола	bg
Решения относно някои документи: вж. протоколи	bg
3. СУИФТ (гласуване) Jeanine Hennis-Plasschaert: Г-н председател, групата ALDE възразява срещу тази промяна. (Искания на групата Verts/ALE за преместване на текста на изменения 1 и 2) Jeanine Hennis-Plasschaert: Г-н председател, групата ALDE отново има възражения. (Искания на групата Verts/ALE за преместване на текста на изменения 1 и 2)	bg
Забрана за използването на цианид в минните технологии (внесени предложения за резолюция): вж. протокола	bg
Данъчно облагане на финансовите операции (разискване) Председател: Следващата точка е въпросът с искане за устен отговор, внесен от Sharon Bowles от името на комисията по икономически и парични въпроси, към Комисията относно данък върху финансовите операции - B7-0019/2010) Edward Scicluna: Г-н председател, комисията по икономически и парични въпроси постави този въпрос и предложи резолюция, тъй като е необходимо нещата да бъдат обмислени внимателно. Миналата година комисията обсъди данъците върху финансовите операции с г-н Kovács, който подобно на мнозина заяви, че смята идеята за привлекателна, и тогава изяснихме, че би било добре да се проучи как този данък може да функционира, включително каква би трябвало да бъде необходимата за него инфраструктура. Оттогава Комисията изследва тази тема и тук отбелязваме широкия кръг от въпроси, на които трябва да се отговори. Имаше призиви, включително в Г-20 през септември миналата година, финансовият сектор да бъде накаран да плати за създаването на фондове за стабилност и да възстанови щетите, които причини на реалната икономика. Председателят Барозу предложи световният финансов данък да бъде използван за финансиране на проекти в областта на околната среда. Отново се появи и първоначалната идея за данък върху финансовите операции ("данък на Тобин"), според която приходите от данъка върху финансовите операции да са предназначени за помощ за развитие. Целта на тази резолюция не е да окаже натиск в определена посока, изключвайки получаването на отговори и оценки на въздействието. Разбира се, мнозина са силни привърженици на данъци върху операциите и не по-малко хора са също толкова резервирани по отношение на тях. В днешни време изглежда много вероятно събирането на данък върху операциите да е по-лесно, дори и на международно равнище, като се има предвид електронният характер на много сделки. Невъзможно е обаче да се пренебрегне и фактът, че данъчните приходи може да бъдат използвани за повече от една алтернативни конкуриращи се цели. Смята се, че никой няма да забележи данъка заради малкия му размер във всеки отделен случай. Други пък считат, че той трябва да бъде използван като възпираща мярка срещу прекомерни сделки. Становището на моята комисия е, че ако крайната събрана сума е голяма - и данните предполагат това - значи някой някъде реално ще плаща. Много финансови операции са посреднически, за разлика от крайните продажби, така че посредниците - банки и други подобни организации - ще поемат данъка. Със сигурност обаче допълнителният разход - защото това представлява той - просто ще бъде прехвърлен върху крайния потребител. Някой може да каже, че това е без значение. В сектора на финансовите услуги обаче съществуват и други начини на данъчно облагане. Възникват и въпросите кой ще събира данъка и кой ще решава как да се използва той. Тук дори стои и проблемът "няма облагане без представителство". Ако в Лондон се събира данък за операция с деривативни инструменти, без осигурени средства и с контрагент лице в друга част на света, кой казва къде да се разходват постъпленията? Отговорът на този въпрос може да е по-лесен, ако приходите се използват за кауза, свързана с финансовата стабилност, към която данъкоплатците очевидно имат отношение, отколкото ако те излизат извън финансовата сфера, като например за проекти за околна среда или помощ за развитие. Всички тези въпроси имат международен елемент както по отношение на облагането, така и по отношение на разходването. Вероятно не можем да направи всички тези неща и да получим всички ползи, така че най-малкото трябва да се реши какво се опитваме да коригираме, по какъв начин ще стане това и каква ще бъде основната цел на данъка. И накрая, имаме ли право наистина да смесваме регулирането със събирането на данъчни вземания? Допълват ли се те наистина? Алгирдас Шемета: Г-н председател, радвам се да участвам в този важен дебат относно иновативните финансови инструменти и да отговоря на настоящия устен въпрос. По отношение на възможностите за въвеждане на общ данък върху финансовите операции, както беше обявено в стратегията "ЕС 2020", Комисията възнамерява да допринесе към дебата за иновативните начини на финансиране на световно равнище. В момента тя работи за дефиниране и оценяване на различните подходи, един от които е общият данък върху финансовите операции. Предложената в САЩ "такса отговорност за финансовата криза" и въведената в Швеция "такса стабилност" са други такива. Що се отнася до общия данък върху финансовите операции, ясно е, че възможностите днес са различни в сравнение с първоначалните дискусии относно данъка на Тобин, тъй като той би обхванал по-широка основа от финансови продукти. По отношение на предимствата и недостатъците на въвеждането на общ данък върху финансовите операции Комисията смята, че при оценката на различните инструменти е важно да се избягва натрупването на инициативи, които може да бъдат вредни за финансовия сектор, и да се гарантира, че новите инициативи не водят до пренасочване на сделки към други региони, което може да има негативно влияние върху конкурентоспособността на Европа. Относно възможността за прилагане на общ данък върху финансовите операции в ЕС, ако основните ни партньори не въведат такъв данък, бих искал да ви припомня, че Международният валутен фонд (МВФ) работи паралелно с Комисията, като разглежда варианти, включително световен налог върху финансовите операции. Това показва, че въпросът е от глобално естество и Комисията смята, че най-добрият начин за неговото решаване е чрез намирането на глобални и координирани решения. Това е нашият първи и предпочитан вариант. Що се отнася до използването на данъка като допълнителен инструмент за регулиране в контекста на реформите на финансовия пазар, мога да потвърдя, че Комисията обмисля допълване между данъчните и регулаторните инструменти и ще обърне внимание на общия ефект на тези два вида инструменти върху способността на финансовия сектор да подкрепи икономическото възстановяване. По отношение на възможността за придаване на по-дългосрочна ориентация на финансовата система чрез въвеждането на общ данък върху финансовите операции, Комисията не знае за наличието на ясни данни и проучвания относно връзката между такъв данък и падежната структура на финансовото посредничество. Относно разпределението на реализираните приходи чрез данък върху финансовите операции, тъй като анализът на иновативното финансиране все още продължава, мисля, че би било прибързано да се правят заключения за разделянето на постъпленията и тяхното разпределяне. При все това бих искал да подчертая, че евентуалните постъпления от общ данък върху финансовите операции ще бъдат много асиметрични, като вероятно ще бъдат разположени само в няколко държави, които са най-големите финансови центрове. Тази асиметрия сочи за необходимост от глобални решения, включително за разделяне и разпределяне на приходите. И накрая, сроковете на различните инициативи. Като първа стъпка службите на Комисията в момента разглеждат като цяло въпроса за новаторските финансови инструменти. Комисията ще вземе предвид и заключенията на нашите основни международни партньори, за да установи възможностите с най-голям потенциал. Въз основа на това като втора стъпка може да бъдат направени конкретни предложения с подробна оценка на въздействието в съответствие с установения подход на Комисията за по-добро регулиране. Jean-Paul Gauzès: Г-н председател, г-н Шемета, госпожи и господа, настоящата финансова криза принуди държавните органи да извършат финансови интервенции, използвайки публични средства. При тези обстоятелства идеята за въвеждане на данък върху финансовите операции е привлекателна. Приходите от данъка могат да се използват например за финансиране на възстановяването и за развитие на устойчива икономика, като първоначално могат да послужат за компенсиране на цената на кризата, която реалната икономика и данъкоплатецът трябваше да понесат. Данъкът ще допълни правилата, регулиращи финансовия сектор, относно премахването на данъчните убежища или дори съставяните в момента правила относно деривативните продукти. На този етап би било препоръчително да се преценят последиците от данъка върху финансовите операции. Това е основната цел на този устен въпрос: да се насърчи Комисията да проучи практическите аспекти на различните точки, посочени в проекта за резолюция, за да даде становище за целесъобразността и навременността на такъв данък. Г-н Шемета, казаното току-що от Вас е стъпка в правилната посока. Трябва обаче да се подчертае - както направихте Вие - че към тази мярка следва да се подходи по реалистичен и прагматичен начин. Този данък не трябва да навреди на европейската икономика или на конкурентоспособността на европейската финансова индустрия. По-общо казано, важно е да се изтъкнат последиците от прилагането на този данък само в Европейския съюз - идея, за която се застъпват някои лица - ако не е възможно да се постигне споразумение на международно равнище. Смятаме, че подобно чисто европейско решение не може да бъде подкрепено. Udo Bullmann: Г-н председател, г-н Шемета, бих искал да вмъкна няколко въпроса относно казаното от г-н Scicluna от името на комисията. Г-н Шемета, ако размерът на финансовите операции в цял свят е 70, 80, 90 или 100 пъти по-висок от брутния национален продукт и ако това развитие става все по-динамично, бихте ли казали тогава, че по-голямата част от спекулативните елементи са свързани с този бум на финансовите продукти? Ако това е така, как тогава възнамерявате да ги ограничите или какво може да допринесе за тяхното ограничаване? Ако краткосрочните финансови сделки нарастват по-бързо в сравнение със световния брутен национален продукт, споделяте ли тогава нашето становище, че трябва да засилим дългосрочния подход в реалната икономика, където хората работят, печелят пари и произвеждат продукти, които можем да консумираме и използваме. Ако сте съгласен с тази позиция, по какъв начин и с какви средства смятате, че можем да постигнем това? Г-н Шемета, ако данъкът върху финансовите операции може да помогне за постигането на тази цел - ето какво искаме да разберем - какви биха били сроковете за постигането на договорености с международните партньори? Имаме усещането, че създадените в света финансови инструменти сега се използват, за да се спекулира срещу еврозоната и срещу еврото и за действия в ущърб на най-слабите държави-членки. Не е ли крайно време вече да решим този въпрос и да установим европейски подход? Г-н Шемета, едно нещо не мога да разбера: защо призоваваме държавите-членки да повишат данък добавена стойност с три или четири или повече процента, след като се предполага, че данък върху операциите от 0,01 или 0,05% ще наруши конкуренцията и ще отслаби позицията на Европа. Не мога да си го представя. Вземете мерки. Това иска Парламентът. Carl Haglund: Г-н председател, както чухме в пленарната зала, така нареченият "данък на Тобин_ неотдавна е бил поизтупан от прахта и изваден отново заради икономическата криза и все по-трудните разговори относно изменението на климата. Чухме също, че по отношение на данъка се хранят големи надежди, като, наред с другото, той трябва да създаде сигурност на финансовите пазари и да генерира доходи, които да се използват за финансиране на различни достойни каузи, като например помощ за развитие и борба с изменението на климата. Според мен тези надежди са относително наивни и аз съм много скептично настроен по отношение на възможността за въвеждане на данък върху финансовите операции, който действително да проработи. От една страна, аз съм един от тези, които се съмняват във възможността данъкът да бъде приложен на практика. От друга страна, не вярвам, че той ще доведе до резултатите, на които се надяват някои. Между другото, напълно съм убеден, че няма данък в света, който можеше да предотврати финансовата криза, която преживяваме през последните години. Лично аз съм критичен и по отношение на идеята за облагане на определена дейност и използване на събраните данъци за цел, която по никакъв начин не е свързана с предмета на облагането. Смятам, че това е нелогична и не особено разумна данъчна политика. Моля, не ме разбирайте погрешно. Искам да имаме повече финансови средства за помощ за развитие. Аз съм критик на моята собствена държава, която не успя да достигне до равнището от 0,7% от БВП, което често се посочва като минимално. Комисията по икономически и финансови въпроси изготви балансиран документ по този въпрос. Добре е на равнище ЕС да се направи подходящо проучване за това, как би могъл да функционира подобен данък. Надявам се, че след това в това обсъждане ще има повече факти и по-малко политически становища. В противен случай рискуваме да затънем в дебат за данък, който не може да бъде приложен на практика, същевременно пропускайки възможности и решения за набирането на достатъчно финансиране за дейностите за развитие и усилията за борба с изменението на климата. Най-лошото нещо, което може да се случи, е ЕС да се опита да въведе данъка върху финансовите операции принудително и по идеологически причини, без останалата част на света да направи същото. Това може да доведе само до икономическо фиаско за Европа, а едва ли точно това е необходимо в днешно време. Трябва да имаме това предвид. Надявам се, че проучването ще бъде сериозно и ефективно. (Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8) Catherine Stihler: (EN) Г-н председател, възползвам се от новото правило за използване на синя карта. Интересно ми беше, когато предишният оратор говореше за собствената си страна, за техните резерви и спомена 0,7% от БВП и данъка на Тобин. Очевидно данъкът на Тобин е доста различен от данъка върху финансовите операции и мисля, че често това води до обърквания. Смятам, че сте абсолютно прав, че трябва да имаме яснота, но бихте ли могли да обсъдите по-подробно въпроса, защо не успяваме да изпълним целта от 0,7%, а също и как можем да изясним какво се опитваме да постигнем тук за един действително действащ данък върху операциите. Carl Haglund: (EN) Г-н председател, този нов начин на обсъждания всъщност е доста интересен. Той ни позволява да водим диалог. Финландия, за съжаление, е държава, която не предоставя 0,7% от своя БВП за помощ за развитие, което е лошо. Това е нещо, което трябва да решим политически в нашата страна. Въпреки това е жалко, че правителството ни не успя да го постигне. Що се отнася до данъка на Тобин и данъка върху финансовите операции, Вие сте права: вероятно първоначално г-н Тобин не си го е представят точно така. Все още изпитвам голям скептицизъм по отношение на това, дали наистина бихме могли да имаме данък, който да има ефект в световен мащаб и в който да участват всички държави в света, защото това е единственият начин, по който той може действително да проработи, без да доведе до преместване на капитали на други места по света. Предстои обаче да разберем това, ето защо Комисията проучва този въпрос. Ще бъде интересно. Pascal Canfin: Г-н председател, г-н Шемета, нашите публични финанси са в кризисно състояние и ние знаем, че част от решението може да се състои в съкращаването на някои разходи, но по-съществената част е способността на държавите-членки да привличат повече средства. Следователно основният въпрос е да се разбере кои данъци могат да бъдат увеличени, кои данъци трябва да бъдат увеличени, както и какви ще бъдат последиците от тези данъчни увеличения. Според групата на Зелените/Европейски свободен алианс би било трудно да се увеличат значително данъците, които се плащат от малките предприятия, създаващи повечето работни места. Трудно е да се увеличат данъците, които се плащат от домакинствата - може би с изключение на тези, които засягат най-богатите - защото в повечето случаи те вече са достатъчно високи, особено в Европа. Въпросът следователно е: кои данъци трябва да бъдат увеличени? Ако данъците върху малките и средни предприятия, както и ДДС, не бъдат повишени, неизбежно ще бъде да се потърсят други възможности. По наша преценка в крайна сметка данъкът върху финансовите операции ще бъде най-безболезненият данък за европейската икономика. Това е данъкът, който ще доведе до най-малко негативни последици за конкурентоспособността на европейската икономика в световен мащаб. Освен това разходите за финансови операции са намалели значително през последните десет години, както поради редица технически подобрения - ако може да бъдат наречени по този начин - така и поради европейското регулиране. В действителност това намаляване на разходите беше усвоено от финансовия сектор и банките. Не би било напълно необосновано, ако с помощта на данък върху финансовите операции част от реализираната от банките печалба, благодарение на икономисването на тези разходи, се върне обратно към държавните органи, които са допринесли за тези икономии. Както винаги, Парламентът превръща този въпрос в силно идеологически насочен дебат, но всъщност той е доста технически. Транзакционните разходи съществуваха преди; те бяха намалени. Днес предлагаме те да бъдат увеличени отново, за да могат публичните органи да се възползват от тези технически подобрения, а не само частният сектор. Естествено възниква въпросът дали Европейският съюз може да предприеме тази стъпка самостоятелно. За всички е ясно, че би било добре, ако това стане в международна рамка. Ако другите - по-специално САЩ - не последват нашия пример, стигаме до следния въпрос: изключена ли е тогава вероятността Европейският съюз да направи това? Някои изявления - например направеното от г-н Gauzès - навеждат на мисълта, че според групата на Европейската народна партия (Християндемократи) Европа не може да направи нищо сама. Тази ситуация, разбира се, няма да бъде идеална и ще има пречки, които ще трябва да бъдат преодолени. Означава ли това обаче, че Европейският съюз трябва задължително да се поставя под най-малкия общ знаменател, че трябва да има възможно най-слабо регулиране и да се приравнява с участника с най-малки амбиции? Според нас това не е поведение, което ще укрепи лидерската позиция на Европейския съюз в света. Нещо повече, можем да си представим, че Европейският съюз осъществява тази операция самостоятелно. Просто защото капиталовите потоци, които ни интересуват, започват от Европейския съюз, след това може да отиват другаде, но в крайна сметка се връщат в Европейския съюз. Когато тези потоци излизат и се връщат, имаме възможност да поискаме те да бъдат проследени и да знаем дали са били обложени с данък върху финансовите операции. Ако това е така, няма проблем. Ако ли не, тогава можем да начисляваме данък на входа или на изхода. Правим това от години в реалната икономика с общата външна тарифа. Сега финансовата глобализация ни задължава да го направим във финансовата сфера на икономиката и то е напълно възможно от техническа гледна точка. Това, което е необходимо, е политическа воля. Kay Swinburne: Г-н председател, след последните сътресения на световните финансови пазари учени, политици и нобелови лауреати за икономика с основание се опитват да намерят начини за възстановяване на средствата, които бяха изразходвани за спасяването на нашите финансови институции. Данъците върху финансовите операции в многото си различни форми са само една от многото предложени идеи и ние не трябва да ограничаваме инструментите, които са на разположение на ЕС и неговите държави-членки, като разглеждаме само една идея. Трябва да бъдем изобретателни и да мислим във възможно най-широка перспектива, за да видим в кои области можем да реагираме най-добре на финансовата криза и да укрепим нашите национални финансови системи. Идеята на президента Обама за данък върху финансовите институции може да се окаже полезна. При все това предложението е много конкретно и не разглежда всички други форми на финансови данъци или такси. Както заяви членът на Комисията, по указания на Г-20 в момента МВФ изследва възможните финансови данъци, а настоящата резолюция сякаш се опитва да намери отговори преди това проучване. Не разбирам логиката да се опитваме да приложим решение на ЕС към световен проблем. Нелогично и наивно е да се мисли, че ако ЕС въведе данък върху операциите без подкрепата на всички ключови световни играчи, няма да загубим в полза на други държави. Моите опасения във връзка с данъка върху финансовите операции в този му вид са в две насоки. Първо, не можем да подкрепим мярка, която има за цел да даде на ЕС правомощия по събиране на данъци. Запазването на правото на контрол върху данъчните системи на държавите-членки на ЕС е от фундаментално значение за техния суверенитет. Затова би било полезно да се изясни дали това предложение се отнася за координирани дейности по събиране на данъчни вземания в отделните държави-членки - които да се запазват и използват на това равнище - или това наистина е данък на ЕС. Второ, събраните данъци за стабилизиране на финансовите системи според мен не трябва да се превръщат в продължение на бюджетен ред на ЕС. Много инициативи, водени от ЕС и държавите-членки, както и разходни програми се опитват да решат умело проблемите със световния климат. Имаме амбициозни цели за средствата, които да бъдат изразходвани в развиващите се държави. Не бих могла да подкрепя нещо, което всъщност събира данъци за други цели. Miguel Portas: Г-н председател, считам, че техническата дискусия, която трябва да проведем, несъмнено е много важна, но тя не трябва да прикрива факта, че изборът, който следва да се направи, е от политическо естество. Ето защо воденето и поставянето на целия спор на техническа основа, за да се избегне този политически избор, е донякъде нелегитимно. Г-н Haglund например обясни, че ако беше въведен данъкът на Тобин, щяхме да избегнем финансовата криза. Бих могъл да се съглася с него. Със сигурност обаче щяхме да имаме много повече ресурси, за да се борим с последиците от финансовата криза в нашите икономики и сред най-непривилегированите слоеве на населението на Европа. Ето за това следователно става въпрос. И вторият аспект се отнася ... и затова отговорът на г-н Шемета не беше никак убедителен за мен нито по отношение на графиците, нито по отношение на основния въпрос. В крайна сметка г-н Шемета ни каза, както и г-н Gauzès, че данъкът е привлекателна и много интересна идея, но не можем да го приложим в европейски мащаб. Той трябва да бъде глобален. Нека бъдем ясни. Това значи да се каже на хората, че данъкът на Тобин никога няма да съществува в световен мащаб. Затова няма смисъл да заблуждаваме хората. Казва се, че или данъкът ще бъде глобален, или той няма да съществува. Това следователно означава, че той няма да съществува. Аз съм на съвсем друго мнение. Смятам, че Европейският съюз е достатъчно силен финансов пазар, който позволява създаването на общ остатъчен данък върху всички операции, без това да доведе до изтичане на капитали. Преди всичко обаче ще кажем на нашите граждани нещо от абсолютно решаващо значение: че в тази криза, най-малко на остатъчно ниво, финансовият капитал, който ни доведе до кризата, най-малко на остатъчно ниво, трябва да плати. И че това е предназначено най-вече и специално за борба с глада и бедността по цял свят и за поставяне на началото на финансиране за създаването на социален стълб в европейския проект, стълб, който ни липсва и с който ние не разполагаме. Гражданите ще разберат това много добре. Hans-Peter Martin: (DE) Г-н председател, преди единадесет години бях един от малцината членове на Парламента, които създадоха междупартийна работна група за данъка на Тобин, и нашите заседания често бяха посрещани с презрителна усмивка. Гледайки през призмата на края на хилядолетието, ние отново и отново сочехме очевидната пазарна логика, рисковете за конкуренцията и възможните проблеми на глобализацията. Безполезно е, ако днес продължавате да излагате тези аргументи. Едва избегнахме голяма катастрофа и това ни струваше не само ужасно много пари, а и много доверие. Ако сега мислите, че можете да позабавите този данък върху финансовите операции, тогава спекулантите - както ще ги нарека - с които аз лично се разбирам добре, с други думи мениджърите на инвестиционни фондове, както евфемистично ги наричат, са на съвсем друго мнение, защото те извършват дейността си по тази разделителна линия все по-бързо и интензивно. Ето защо не съм убеден, че данък върху обема на финансовите операции би могъл да постигне нещо повече от потушаването на тези огромни спекулативни вълни. Бих искал наистина онези от вас, които представляват Комисията и националните правителства, да внимават преди всичко за това, което беше казано от колегите от групата на Зелените, както и от г-н Bullmann и левицата. Това е политически въпрос. Техническите аспекти могат да бъдат решени бързо, тъй като за това има експерти. Gunnar Hökmark: (EN) Г-н председател, можем да си задаваме въпроса, дали налагането на данък върху финансовите операции е възможно от административна или политическа гледна точка. Мисля обаче, че основният въпрос трябва да бъде: добър ли е той? От полза ли е за икономическото развитие наличието на данък върху финансовите операции? Защото това означава данък върху инвестициите. В трансграничен аспект ще се облагат с данък инвестициите в държавите с по-малко капитали. Ако това окаже влияние, ще подпомогне ли то международната търговия или ще я намали? Казвам това, защото при обсъждането на този въпрос можем да разгледаме два примера. Първо, 30 години сме свидетели на огромен икономически растеж, благодарение на доброто функциониране на световните финансови пазари. След това видяхме последиците от кризата, която се развихри вследствие от свиването на кредитите. Мисля, че трябва да имаме по-богати и функциониращи световни финансови пазари, отколкото да се опитваме да се доближим до ситуацията на кредитната криза. Защото данъкът върху операциите, подобно на всеки данък, има за цел да намали обема на това, което се облага, а аз не виждам полза от свиването на размера на международната търговия. Видяхме какви бяха последиците, когато това стана. Не смятам, че оскъпяването на инвестициите в бедните държави е от полза. Данъчното облагане на финансовите операции няма да попречи на финансовите сделки. То няма дори да ограничи така наречените "спекулативни" инвестиции. Това ще затрудни големия поток на нормалните инвестиции и търговия, от които се нуждаем. И аз мисля, г-н Шемета, че има много причини да проявяваме внимание и колебание, когато обсъждаме този въпрос. Pervenche Berès: (FR) Г-н председател, г-н Шемета, явно Вие, г-н Шемета, отговаряте за данъчното облагане и Вашият принос към Стратегията 2020 в тази област ще бъде да предложите иновативни начини на данъчно облагане. Предлагането на иновативни начини на данъчно облагане изисква смелост и Вие не трябва да оставяте настрана цялата интелигентна и конструктивна работа, извършена от Вашите предшественици. Отбелязвам, че в Стратегията 2020 дори не се споменава за хармонизиране на корпоративния данък. Може би е останало в някое чекмедже, но аз бих предложила да обърнете по-голямо внимание на този въпрос. Ако обаче демонстрирате същата смелост по отношение на данъка върху финансовите операции, няма да стигнем много далеч. В Европейския съюз и в Комисията, към която сега принадлежите, явно решенията за бъдещето се обуславят от заключенията на Г-20. Данъкът върху финансовите операции фигурира в заключенията на Г-20, затова Ви молим да го приложите. Не ни представяйте аргумента, че трябва да правим това, което правят всички останали, защото когато президентът Обама под влияние на Пол Волкер предлага реформиране на банковата система на САЩ, той обръща гръб на заключенията на Г-20! Защо трябва да изключваме метод, който може да бъде добър за САЩ? И нещо повече, г-н Шемета, забелязах, че Вашият колега, г-н Барние, заяви, че тази реформа може да бъде подходяща конкретно за ситуацията в САЩ и няма нищо общо с Европа; че Европа следва свой собствен път в областта на данъка върху финансовите операции. Това е вярно. Очакваме Вашите смели и иновативни предложения, г-н Шемета. Louis Michel: (FR) Г-н председател, г-н Шемета, ако трябва да съм съвсем откровен - а всички знаят, че аз изцяло подкрепям Комисията - Вашите предложения изглеждат изключително плахи. Никое от тях не показва желание за политически амбиции по тема, която все пак намирам за много важна. Ще Ви припомня, че Консенсусът от Монтерей от 2002 г. и конференцията за преглед на резултатите от срещата в Доха през 2008 г. препоръчаха намирането на иновативни и алтернативни начини на финансиране в областта на развитието. Не вярвам също, че данъкът върху финансовите операции може да регулира световната финансова система, не това е неговото предназначение. Вярвам, че Европейският съюз - разбира се, заедно с Г-20 - трябва да поеме инициативата за прилагането на данък върху международните финансови операции, който може да бъде определен, както беше посочено, по скала между 0,01% - колко много пари - и 0,1% от стойността на транзакцията. Очакваните приходи очевидно варират в зависимост от тези две стойности. Можете да избирате между 20 млрд. щатски долара и 200 млрд. щатски долара. Той може да бъде от глобален или от общ характер. По една точка обаче далеч не съм съгласен с всички вас: Не смятам, че прилагането на данъка следва да бъде предмет на споразумение между всички държави по света, а между основните икономически играчи. Не трябва да чакаме целият свят да приеме този данък, тъй като много добре знаем, че всъщност това ще убие самата идея. Той трябва да се начислява на държавно равнище и като начало доброволно, което, разбира се, ще даде известен тласък на идеята. Данъкът трябва да бъде координиран от ключовите икономически участници, по-специално от Г-20. Тъй като се чудите за какво може да се използва той, една алтернатива би било неговото внасяне в глобален или дори европейски фонд. Европейският фонд за развитие наистина може да бъде подходящ за тази цел като средство за предоставяне на обществена помощ за развитие. Освен това държавите биха могли да се възползват от него в своите политики за развитие. Има и още нещо, за което имам сериозни съмнения, и впрочем изглежда, че нещата се развиват в тази посока. Ясен знак например е, когато чувам, че изпълнителният директор на Международния валутен фонд донякъде отхвърля философията на данъка на Тобин, или данъка върху финансовите транзакции, определяйки го като един вид защита за предвиждане или покриване на рисковете на участниците във финансовия свят - които аз наричам финансови жонгльори. Той обаче въобще не представлява това! Не искам целта на този данък да бъде да застрахова поеманите от финансовия свят рискове. За това трябва да се плаща по друг начин. Това е злоупотреба, която не мога да приема. Бих искал да ви припомня, че целият напредък, който беше отбелязан през последните няколко години в редица развиващи се държави - дори и в тези, които се представят най-добре - вероятно ще бъде загубен, като попречи по този начин на изпълнението на целите на хилядолетието за развитие. Поради тази причина аз съм ревностен поддръжник на данъка върху финансовите операции. Vicky Ford: (EN) Г-н председател, очевидно има много добри основания да се настоява финансовите институции да имат по-голям принос за данъчните приходи след финансовата криза и е жалко, че в настоящата резолюция се разглеждат само данъците върху операциите, а не примери като таксата на Обама. По отношение на данъците върху операциите три области пораждат моето безпокойство. Първо, въздействието върху крайните потребители на финансови услуги. В Обединеното кралство гербовият налог, който съществува в продължение на много години, оказа непропорционален ефект върху по-малките инвеститори и търсещите капитал дружества. На второ място, влиянието върху ЕС, ако Съюзът поеме по този път сам. Знаем, че финансовите пазари са глобални и много подвижни. Очевидно е налице риск просто да изместим сделките извън ЕС, което не би било от полза. Третият проблем според мен е свързан с моралния риск: ако тези средства ще бъдат влагани във фонд за спасителни операции. Не мисля, че всяка фалираща финансова институция следва автоматично да бъде спасявана от данъкоплатците. Трябва да е възможно да се даде възможност за фалит на банките, запазвайки същевременно защитата за техните клиенти. Експертите предупредиха комисията по икономически и парични въпроси и специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза, че такъв фонд може да насърчи безотговорното поемане на рискове. Не искаме да бъдем изложени на риск от по-голям риск и това трябва да бъде проучено. Nikolaos Chountis: (EL) Г-н председател, несъмнено скорошната финансова криза показа, че либерализирането на финансовите пазари и настояването за свобода на пазара позволи на финансовата система да се разрасне опасно много спрямо и в сравнение с реалната икономика и в продължение на години да работи при условия на огромна норма на печалба, безотчетност и липса на регулиране, довеждайки в крайна сметка до кризата. Следователно предложението за данък върху финансовите операции може да ограничи размера на финансовата система и да направи нерентабилни някои спекулативни финансови възможности. Тази мярка обаче ще остане само на хартия, ако не бъде придружена от интегриран план за регулиране на финансовата система, с който да бъдат сведени до минимум водещите до злоупотреби политики, които се прилагат от банките, и спекулациите на хедж фондовете и дружествата за кредитен рейтинг, които изострят и се възползват от икономическите проблеми в много държави. Въпреки това според мен тези мерки не трябва просто да се разглеждат като временни действия. Банките трябва да платят за големите пакети за подпомагане, които получиха от европейските правителства, пакети, които в крайна сметка увеличиха финансовия дефицит на страните. Сега тези държави са принудени да вземат заеми от същите банки, като по този начин им плащат два пъти. Трябва да бъдем ясни. Банките трябва да изплатят дълговете си към правителството. Ето защо наред с всичко друго трябва да наложим данък върху финансовите операции, на първо място, за да ограничим размера на финансовия сектор, и второ, за да спестим средства за нови социални политики и политики за развитие. Markus Ferber: (DE) Г-н председател, г-н Шемета, госпожи и господа, за какво говорим в такъв случай? Простият въпрос е как финансовите пазари могат да помогнат за намаляване на разходите, които държавите, обществата и икономиките са направили заради тях? Това е решаващият въпрос, на който трябва да дадем отговор. Мисля, че заедно разработихме много балансиран текст. Много съм благодарен и на члена на Комисията за начина, по който се изрази. От една страна, не можем да се преструваме, че Европа е Островът на блажените, където можем да правим каквото поискаме, без световните финансови пазари да реагират. Нещата трябва да бъдат координирани на международно равнище. От друга страна, трябва също да гарантираме, че секторът дава съответен принос за преодоляването на кризата. Ето защо искам да предупредя, че трябва да спрем да предлагаме нови идеи всяка седмица, чрез които можем да решим всички проблеми на света. Преди няколко месеца допълнителна такса върху самолетните билети щеше да реши всичките ни проблеми, сега е данъкът върху финансовите операции, а следващия месец някой ще измисли нещо друго. Това отива твърде далеч. Става въпрос за включването на финансовите пазари по координиран на международно равнище начин. Ако Комисията може да предложи разумно решение на този въпрос и то да бъде представено в рамките на международни преговори, тогава ще бъдем на прав път. Трябва също така да бъдем честни със себе си. Онези, които твърдят, че можем да спрем спекулациите с такива инструменти, определено се заблуждават. Това, което искаме, е спекулантите да платят своя дял за риска и за преодоляването на риска. Това е правилният подход. Правейки това, Вие ще имате нашата пълна подкрепа, г-н Шемета. Catherine Stihler: (EN) Г-н председател, в момента в Обединеното кралство се провежда кампания, наречена "Робин Худ", организирана от неправителствени организации, църкви и гражданското общество, и оглавявана от актьора Бил Най. Г-н Шемета, ако не сте разглеждали техния уебсайт, силно Ви го препоръчвам във връзка с този дебат. В основата на кампанията е данък върху финансовите операции от 0,05%, чрез който те смятат, че ще бъдат събрани около 37 млрд. британски лири. Идеята на данъка върху финансовите операции не е той да функционира като банкомат, от който хората да теглят пари: той засяга операциите с непублични средства и има за цел онези, които допринесоха за възникването на финансовата криза, да дадат нещо обратно. Да представим нещата в перспектива. Преди около три седмици слушах икономиста Джон Кей, който изнесе лекция в Шотландия. Ако Шотландия беше независима държава и нашите банки бяха рухнали, всеки мъж, жена и дете в Шотландия щеше да е задлъжнял със 750 000 британски лири. Вече не можем да позволим това да се случи в бъдеще. Това не стана сега, слава богу, защото Шотландия е част от Обединеното кралство, но в бъдеще трябва да обмислим сериозно данъка върху финансовите операции и как може да се прилага той. Кампанията "Робин Худ" е интересна и мисля, че трябва да се предвиди разделяне 80:20 - 80% за обществени услуги и 20%, за да се уверим, че имаме фонд, който да гарантира, че банковата криза няма да се повтори. Благодаря Ви, г-н Шемета, и с нетърпение очаквам Вашето предложение. Може би ще можете да ни посочите кога бихме могли да чуем Вашето становище. Знам, че "ЕС 2020" ще бъде представена през април, но би било добре да разберем Вашия график. Patrick Le Hyaric: (FR) Г-н председател, г-н Шемета, в настоящата криза пред нас има само две възможности. Първата е да накараме хората да платят за кризата, каквото и правим: чрез строги планове за икономии, безработица и повишаване на данъците, като неотдавнашното увеличение на ДДС в Гърция. Другата е да се обложат спекулативните движения на капитали и финансови операции. Това ще генерира значителни приходи за европейската икономика и смятам, че може да послужи като оръжие срещу финансовата криза, в която се намираме в момента. Ще трябва да намерим и куража да затворим данъчните убежища. Това предложение по никакъв начин не е революционно, тъй като то вече беше включено в постигнатите от Г-20 договорености. Някои от тези принципи дори бяха предмет на обсъждания и гласуване в тази зала. Наложително е обаче да направим нещо повече от безсмислени призиви. Трябва незабавно да сложим край на тези спекулации, които имат фатален ефект. Всъщност някои икономисти смятат, че ако обложим финансовите операции с данъчна ставка от едва 0,5%, това може да осигури още 500 млрд. евро на Европейския съюз. Това са средства, които можем да използваме за възстановяване, основаващо се на работа, обучение, научни изследвания, заплати и нови екологосъобразни промишлени и селскостопански политики. Затова е необходимо да започнем да предприемаме действия. Трябва да имаме смелостта да гласуваме принципа на този данък и след това да го приложим. Othmar Karas: (DE) Г-н председател, г-н Шемета, госпожи и господа, в австрийския парламент и в австрийското федерално правителство, а също и в моята партия, Австрийската народна партия, е налице политическа воля да се води борба в подкрепа на данъка върху финансовите операции. Финансовата и икономическа криза има последици в световен мащаб, както и причини, които не могат да бъдат ограничени до един континент. Не се нуждаем само от механизми за глобално управление; необходими са ни механизми за глобален надзор, механизми за глобални регулаторни насоки, а също и източници на финансиране. Разглеждането на въпроса за източниците на финансиране не е достатъчно. Последиците от насоките са не по-малко важни. Преди всичко се нуждаем от обща европейска воля, европейски проект, за да можем да постигнем успех в световен мащаб. Въпросът към Комисията и резолюцията, което се надявам, че Парламентът ще приеме в сряда с голямо мнозинство, са израз на съвместната политическа воля за създаването и прилагането - за предпочитане в световен мащаб - на модел на данък върху финансовите операции. Очаквам да получим много конкретно предложение от Комисията, което ще подпомогне солидарността в Европа, и също така очаквам Комисията да представи това предложение възможно най-скоро, както и да отговори на нашите въпроси. Как ще се отрази този данък върху финансовите операции върху реалната икономика и върху конкурентоспособността на икономическата и финансовата позиция на Европейския съюз? Какъв ще бъде предметът на облагане, какъв ще бъде размерът на данъка, кой ще го събира и кой ще получава средствата? Трябва ли той да има целево предназначение? Бих казал: да, но за каква цел? Трябва да решим всички тези въпроси. С днешните разисквания и гласуването в сряда ние определяме бъдещия курс. Молим да ни дадете бърз отговор. Magdalena Alvarez: (ES) Г-н председател, г-н Шемета, кризата показа, че Европейският съюз не разполага с необходимите инструменти, за да противодейства на последиците от нея и да осигури подходяща рамка за икономическо възстановяване. Ето защо е необходимо да се даде общ отговор. Това следва да включва не само координиране на стратегиите на държавите-членки, но и осигуряване на съответните инструменти, които да ни дадат възможност като Съюз да предприемем значими действия, с които да осигурим незабавен и глобален отговор. Първата цел трябва да бъде да осигурим на Съюза по-мащабно и по-ефективно икономическо управление, което изисква по-голяма финансова автономия. Във връзка с това данък върху финансовите операции с тройно предназначение може да бъде много полезен. Преди всичко трябва да подобрим способността на Съюза да развива своя собствена политика, трябва да подобрим икономическата стабилност чрез ограничаване на спекулативните операции и да осигурим необходимата информация за наблюдение на състоянието и развитието на финансовите пазари. Освен това при разработването на този фискален инструмент следва да се гарантира, че финансовият сектор дава своя принос за подпомагане на възстановяването на щетите, понесени от реалната икономика, и за покриване на разходите и цената за стабилизирането на банковата система. Г-н Шемета, можете ли да ни предоставите график за това? Diogo Feio: (PT) Г-н председател, Европейският парламент има право да представи набор от въпроси по темата и да не представи окончателна позиция относно новия данък върху финансовите операции. За това има няколко причини. Достатъчно е да чуете какво ни казват безгрешните привърженици на този данък. Те твърдят, че това е политически проблем, че техническите решения нямат почти никакво значение. Първо да одобрим данъка, а след това да видим как ще бъде прилаган той. Това е грешка. Невъзможно е проблемът с финансовата криза да бъде решен с идеология. Второ, те твърдят, че това ще бъде данък, който може да помогне на лицата в най-неравностойно положение, нещо като данък "Робин Худ", тъй като най-облагодетелстваните преодоляват проблемите с растежа на икономиката. Въпросът, дали той да бъде от европейски или световен мащаб, е почти без значение. Той помага и да се избегне вземането на решение. Какво би станало, ако само Европа има такъв данък? Има няколко елемента, които трябва да бъдат взети под внимание. По време на криза проблемите не се решават чрез въвеждането на нов данък. Проблемът на публичните финанси няма да бъде решен с нов данък. Това няма да стане с нов данък, който има наказателна функция и цели да санкционира виновниците за кризата. Крайните потребители са тези, които ще пострадат от новия данък. От него ще пострадат онези, които се нуждаят от кредит. Второ, има редица технически проблеми, които трябва да бъдат обсъдени. Онези, които са без значение. Съществува ли европейска административна система, която може да приложи данък от този род? Може ли някой да ни каже какви са разходите за неговото прилагане? Може ли някой да ни посочи ефектите върху ликвидността и кредитите? Как ще се прилага световен данък предвид часовите разлики и сделките, които се сключват с точност до секунда? Как може да се контролира всичко това? Все още предстои да бъде даден отговор на всички тези въпроси. Моето мнение е, че трябва да се поучим от кризата и да приемем становища. Съмнявам се, че новият данък е правилната позиция. Anni Podimata: (EL) Г-н председател, г-н Шемета, дебатът относно налагането на данък върху международните финансови операции може и да не е от днес, но е изключително актуален, тъй като основният урок от кризата в световната икономика - особено в еврозоната, която в последно време е подложена на системни атаки от спекуланти - е, че предишната безотчетност на финансовите пазари и липсата на основно финансово регулиране и управление има незабавни и видими последици върху реалната икономика, върху устойчивостта на публичните финанси и социалната стабилност. При тези условия налагането на данък върху международните финансови операции е особено важно, защото той е един от ключовите елементи на дългоочакваното преструктуриране на механизмите за финансов контрол. Решението, разбира се, не е да въведем още един европейски данък, който ще има съмнителни последици за конкурентоспособността на европейската икономика, а да формулираме амбициозно европейско предложение, което да бъде представено пред Г-20. Sirpa Pietikäinen: (EN) Г-н председател, финансовите пазари са глобални и финансовите дружества са глобални. В действителност финансовата индустрия понастоящем е най-големият световен сектор. Тъй като нашите нужди също са глобални - като например програмата за развитие, целите на хилядолетието за развитие и вземането на мерки по отношение на изменението на климата - за мен е повече от естествено данъчното облагане на финансовите сделки да бъде първият опит на глобално данъчно облагане. Политиката не е глобална, нито, както знаем, самият Европейски съюз. Някой трябва да поеме водещата роля в решаването на проблема и е съвсем естествено Европейският съюз да направи това. Обикновено този, който играе водеща роля - разработвайки механизми, модели и притежавайки интелектуалната собственост - има инструмента, а и предимството да е първи. Макар и да има някои ползи, свързани с известно ограничаване на най-спекулативните сделки, според мен най-големите предимства се отнасят до откриването на нова област на данъчно облагане, глобален механизъм и възможност за събиране на средства - не толкова във финансовия сектор, но най-вече за нашите нужди в областта на европейското и световното развитие и екологичните потребности. Разбира се, за да бъде активен по този въпрос, Европейският съюз трябва да има ясна идея, трябва да има единна позиция и затова бих искала Комисията много скоро да направи предложение за това, какво да се направи, за да проработи данъкът върху финансовите операции. Edward Scicluna: (EN) Г-н председател, преди поне 40 години, когато бяхме студенти, обсъждахме нов икономически ред, който съдържаше предложение за използване на заеми в специални права на тираж (СПТ) към Международния валутен фонд (МВФ), както и облагане на националните правителства с данък, който да се използва в помощ на бедните държави. Това, както знаем, не се осъществи. Много години по-късно реалността е друга: глобализацията, както и напредъкът на технологиите и силната политическа воля направиха някои планове по-осъществими. Броят на глобалните цели на политиката обаче нарасна. Освен бедността, която за съжаление все още съществува, ние сме загрижени и за световните екологични проблеми, като изменението на климата, а сега по същество говорим и за нещо като световна застраховка, с която да се компенсират жертвите за понесените вследствие от финансовата катастрофа социални и икономически вреди. Трябва да бъдем внимателни, когато сме изправени пред много цели. Предлагам да се придържаме към мъдрото правило да гарантираме, че за всяка цел се нуждаем от отделен инструмент. Нека Комисията да бъде смела, но ние трябва да гарантираме, че данъкът върху финансовите операции трябва да бъде много добре насочен и осъществим. Нека не се опитваме да правим всичко за всички. Elena Băsescu: (RO) Считам, че от въвеждането на данък върху финансовите операции няма да има никаква полза. Той няма да ни помогне да излезем от финансовата криза, няма да способства за предотвратяването на нова криза, нито ще има принос за стабилността на финансовите пазари. Тази мярка ще доведе само до повишаване на цената на капитала и кредитите и ще възпре инвестициите. Преди да въведе нов данък, Европейската комисия трябва да проучи много внимателно неговите плюсове и минуси. Ако се вземе решение за въвеждането на налог върху финансовите транзакции, това може да повлияе на конкурентоспособността на европейската икономика в световен мащаб. Необходимо е да се избегне и двойното данъчно облагане, както и създаването на пречки пред свободното движение на капитали. Обикновените граждани не трябва да понасят произтичащите от данъка разходи. Би било уместно да се помисли за въвеждането на такъв данък в държави, където има натрупване на спекулативен капитал, водещ до създаването на краткосрочни външни задължения. Тази мярка може да предотврати натрупването на спекулативен капитал. През 2009 г. Швеция въведе годишна такса за стабилност, прилагана по отношение на банки и кредитни институции, в размер на 0,036% от общата стойност на някои задължения. Въвеждането на такъв данък обаче не е оправдано в Румъния. По време на проведените преговори между румънското правителство, МВФ и Европейската комисия бяха договорени законодателни промени във връзка със специална административна процедура, която да позволи бърза и ефективна намеса на Националната банка на Румъния в случай на изпитвани затруднения от кредитни институции. В този контекст бих искала да попитам Европейската комисия какви механизми или решения се разглеждат, които да защитят държавите от натрупването на спекулативни капитали, и обмислят ли се и други мерки за регулиране и надзор на финансовата система. Благодаря ви. Seán Kelly: (EN) Г-н председател, две думи изникват в съзнанието ми, докато разискваме тази тема: това са латинските думи festina lente, или "бързай бавно", тъй като тази тема очевидно, като всички данъци, е доста спорна. Предполагам, че идеята да говорим за въвеждането на данък върху финансовите институции, с който да ги накараме да обръщат по-голямо внимание на рисковете и може би да платят своите грехове, е особено привлекателна. Финансовите операции обаче имат глобално, а не само европейско измерение, затова, както посочи г-жа Swinburne, трябва да разгледаме всички възможности. Да видим в каква посока са се насочили МВФ и Г-20 и тогава може би и ние да предприемем действия, но определено трябва да ги обмислим много внимателно. Затова аз казвам festina lente, да бързаме бавно, да обмислим нещата задълбочено и да проведем широки консултации, а след това може да предприемем действия, със или без помощта на мерки от типа "Робин Худ". Kriton Arsenis: (EL) Г-н председател, г н Шемета, въпреки че развитите държави са отговорни за 80% от емисиите на парникови газове, днес развиващите се страни плащат за най-тежките последици. Тези изключително сериозни последствия засягат най-бедните страни, страните, които не са направили нищо, за да предизвикат парниковия ефект. В момента има двадесет милиона бежанци, които са в това положение заради промените в околната среда. Ако не направим нещо веднага, до 2050 г. те ще станат петстотин милиона. Имаме сериозно задължение към тези държави по отношение на климата, което възлиза на около 100 млрд. евро годишно. От тях справедливият дял за Европейския съюз е 35 млрд. евро. Изключително важно е да въведем незабавно данък върху финансовите операции, за да можем да финансираме задълженията си във връзка с климата. Същевременно данъкът ще ни позволи да платим нашия дълг към бъдещите поколения, като ще ни помогне да осигурим средства за преодоляване на енергийната независимост от въглищата. Enrique Guerrero Salom: (ES) Г-н председател, г-н Шемета, предложение, което не успя да оцелее преди две десетилетия, отново е предмет на разисквания и спорове поради финансовата и икономическа криза. Това предложение вече се защитава не само от академичните среди и от малцинството или опозиционните групи. Сега Г-20, Международният валутен фонд и някои от лидерите на най-развитите държави в света предлагат въвеждането на този данък. Трябва да се възползваме от тази възможност, защото моментът е подходящ. Като член на комисията по развитие подкрепям становището, че ако бъде въведен такъв данък, част от приходите следва да бъдат отредени за финансиране на развитието. Ако постъпленията се използват изключително за финансиране на гарантирането на влоговете или за чисто икономически цели, финансовият сектор няма да даде своя почтен принос за установяването на световна справедливост. Съответно част от тези приходи следва да бъдат отредени за помощ за развитие. Алгирдас Шемета: Г-н председател, радвам се че, посветихте време на това важно разискване. Идеята за данък върху финансовите операции засега предизвиква голямо внимание. Както обясних, в момента Комисията разглежда възможностите за иновативно финансиране на световно равнище и обръща особено внимание на следните въпроси: Първо, анализ на аспекта конкурентоспособност. Поради високата мобилност на финансовите операции и голямата конкуренция на финансовите пазари рискът от пренасочване на дейността към други пазари изглежда много висок. Това означава, че на международно равнище е необходим общ подход и най-малкото добро сътрудничество. Вторият въпрос е съвкупното въздействие на различни инициативи, които не бива да подкопават способностите на финансовия сектор да подкрепя икономическото възстановяване. Трето, трябва да направим необходимия анализ. Комисията скоро ще публикува своя анализ на различните варианти. Трябва да кажа, че той не е толкова елементарен. Анализираме различни инструменти. Тези инструменти са свързани не само с данъка върху финансовите операции, но и с евентуални налози върху банковите активи, банковия левъридж и така нататък. Този анализ трябва да се извърши много внимателно, за да се направят правилните изводи кои са най-добрите варианти. Комисията ще сравни своите заключения с тези на един от своите международни партньори. Въз основа на това ще бъдат определени по-обещаващи инструменти, които Комисията ще оцени по-подробно. Трябва да кажа също, че за разлика от предишни стратегически документи, в стратегията "ЕС 2020" данъчно облагане или данъци се споменават многократно. Мисля, че Комисията обръща сериозно внимание на въпросите, свързани с развитието в областта на данъчното облагане. В заключение бих искал да подчертая, че Комисията насърчава и подкрепя извършването на сериозен глобален анализ на потенциалните предимства и недостатъци на различните иновативни финансови инструменти, включително на данъка върху финансовите операции. Бих искал да благодаря на Парламента за неговия интерес и участие по темата. Председател: Внесено е едно предложение за резолюция от името на комисията по икономически и парични въпроси, на основание член 115, параграф 5 от Правилника за дейността, в заключение на разискванията. Разискването приключи. Гласуването ще се проведе в сряда, 10 март 2010 г., от 12,00 ч. Писмени изявления (член 149) Proinsias De Rossa : Отдавна подкрепям данъка върху финансовите операции, или както го наричат неговите поддръжници в САЩ - данък върху финансовите спекулации. Джеймс Тобин за първи път развива тази идея като средство за стабилизиране на световните финансови пазари и същевременно за събиране на достатъчно средства за помощ за развитие. Могъщите финансови спекуланти, както и правителствата на власт, го отхвърлят като неосъществим. Сега, вследствие от кризата, Международният валутен фонд проучва доколко е възможно той да бъде реализиран и ние трябва да настояваме докладите на експертите да не бъдат изпразнени от съдържание и превърнати в безполезни документи чрез задкулисно лобиране. Вече имаме инструменти, например системата за клиринг SWIFT в Европа, които ще ни позволят да прилагаме данъка. Противно на научните изследвания обаче, все още се изтъкват старите фалшиви аргументи: "той може да бъде заобикалян, ще бъде в тежест за потребителите". Финансовата криза, предизвикана от безскрупулни финансови спекуланти, които продължават да печелят огромни богатства и чиито дейности поставиха световната икономика на колене, трябва да бъде ограничена. Движещата сила зад нарастващата подкрепа за данък върху финансовите операции трябва да бъде общественото мнение, което настоява правителствата да предприемат действия, вместо да се огънат пред хора, за които алчността не е достатъчна.	bg
Време за гласуване	bg
14. Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2009 г.: Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (	bg
Внасяне на документи: вж. протоколи	bg
Откриване на заседанието (The sitting opened at 10.00)	bg
Закриване на заседанието	bg
Време за гласуване Председател: Следващата точка е гласуването. (За подробности относно резултата от гласуването: вж. протокола) Robert Goebbels: (FR) Г-н председател, искам да Ви помоля да изчакаме още малко, тъй като много от членовете на ЕП още са в асансьорите и затова се бавят. Някой е бил осенен от забележителната идея да се поправят асансьорите по време на единствената седмица в месеца, през която сме в Страсбург, когато това можеше да бъде направено през останалите три седмици. Председател: Г-н Goebbels, вече мина 12,00 часа. Вече изчакахме пет минути. Мисля, че можем да пристъпим към гласуване. (Ръкопляскания)	bg
Внасяне на документи: вж. протоколи	bg
5. Управление на селскостопански или горски колесни трактори (	bg
Борба срещу тероризма (внесени предложения за резолюция): вж. протокола	bg
Обяснение на вот Jan Březina: (CS) Г-жо председател, Чешката република беше една от инициаторките за внасянето на проекта за рамково решение на Съвета относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства и това показва, че Чешката република отдава голямо значение на съдебното сътрудничество. С оглед на чувствителността на въпроса обаче трябва да се гарантира, че това сътрудничество се осъществява в рамките на пълномощията, които се дават на Европейския съюз в учредителния Договор. Това е настоящият случай. Една от слабостите, от друга страна, е относително голямата неопределеност например липсата на крайни срокове за получаване на отговор от органа, към който е отправено искането, както и липсата на критерии за определяне на най-подходящия съдебен орган, който да разгледа наказателното производство. Друг недостатък е лошата интеграция в Евроюст, въпрос, който трябва да е във фокуса на вниманието. Като орган за европейско сътрудничество в съдебната област Евроюст има далеч по-голям скрит потенциал, отколкото ролята, която му се отрежда в проекта за рамково решение, което дори не предвижда изискване Евроюст да бъде информиран, когато се решават въпроси, свързани с наказателно преследване на трансгранични престъпления в една държава-членка. Philip Claeys: (NL) Г-жо председател, гласувах срещу този доклад, но не защото съм против обмена на информация между националните органи във връзка с наказателни производства. Идеята да се установи дали се водят паралелни производства за същите деяния в други държави-членки е добра. Решително се противопоставям обаче на федералисткия тон на различните изменения. Вземете например изменение 3, което изрично отнема на всяка държава-членка правото да решава кои органи са компетентни да действат. В никакъв случай не съм против Евроюст, но той не трябва да се превръща в "суперинституция". Zigmantas Balčytis: (EN) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на резолюцията. Доволен съм да видя, че Европа и най-силните държави не подценяват сериозността на ситуацията, в която всички ние се намираме, и не се стремят към универсален подход. Кризата е предизвикана от множество сложни и взаимосвързани фактори и лесен изход няма да има. Световната финансова криза също така ни дава добра възможност да преразгледаме нашите приоритети и действия, особено в дългосрочното управление на устойчивото икономическо възстановяване. Имаме ангажименти към нашите граждани. Те очакват от нас да накараме икономиките отново да работят на пълни обороти, за да гарантираме ефективното функциониране на капиталовите пазари и кредитирането, да решим проблемите с безработицата и създаването на работни места и да защитим хората, особено най-бедните и най-уязвимите. Това няма да бъде лесно, но аз вярвам, че се движим в правилната посока. Daniel Hannan: (EN) Г-жо председател, ние предлагаме много сериозно да влошим кризата. Причината за финансовата криза беше прекомерната държавна намеса: на първо място, защото лихвените проценти умишлено бяха поддържани твърде дълго на твърде ниски нива, по-скоро политическо, отколкото пазарно решение - в което всички централни банки бяха съучастници - и след това, защото съвсем скоро, още миналата година, законодателите настоятелно призоваваха кредиторите да осигурят повече по-евтини заеми. И така, лидерите на Г-20 се събират и казват: "Какво е решението? Още държавна намеса." Предполагам, както беше отбелязал Марк Твен някога, че ако всичко, което имаш, е чук, всичко започва да ти прилича на пирон. Истината обаче е, че всички предприети действия в най-добрия случаи са безполезни, а в най-лошия - активно допринасят за влошаването на нашето положение: пакетите от спасителни мерки, национализациите, престореното преследване на данъчните убежища (с което понятие всъщност се имат предвид страните с по-конкурентни данъчни ставки от техните) и масовото разширяване на компетентността на държавата под предлог "извънредни обстоятелства". А сега искаме да реформираме цялата финансова система. Ще завърша с думите на моя покоен сънародник съдия Asprey: "Реформа? Не са ли нещата вече достатъчно зле?" Lena Ek: (EN) Г-жо председател, искам да отбележа две неща по повод на последното гласуване относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг. Съжалявам и мисля, че е жалко, че в тази резолюция, както и в материалите от срещата на високо равнище на Г-20, има толкова малко за решаването на кризата с климата. Споменава се също така и данъкът на Тобин, който считам, че може да се окаже нов начин на финансиране на развитието и подпомагане на развиващите се страни във връзка с проблемите с климата. Причината, поради която не гласувах за измененията, е, че те са формулирани по много старомоден начин, като че ли обсъждането на данъка на Тобин се води преди 20 години. Съвременният начин на разискване по въпроса дали това е нов източник на финансиране за Организацията на обединените нации има друга цел и аз се надявам по-късно да се върна на този въпрос в залата. Zigmantas Balčytis: (EN) Г-жо председател, подкрепих резолюцията, защото считам, че е време всички участници да поемат своите отговорности и да изпълнят ангажиментите си към развиващите се страни. Вярно е, че глобалната икономическа и финансова криза засегна дори най-развитите икономики, но не трябва да забравяме, че тя засегна дори в още по-голяма степен и най-бедните държави. Трябва да имаме предвид, че развиващите се страни не бяха тези, които предизвикаха кризата, а сега те носят това тежко бреме. Изпълнението на Целите на хилядолетието вече е сериозно застрашено. Силно приветствам декларацията на Г-20 за поемане на колективна отговорност и очаквам да видя как тези обещания се превръщат в реални действия. Krisztina Morvai: (EN) Г-жо председател, подкрепих този доклад, защото считам, че светът се нуждае от нова парадигма - нова парадигма, при която да преминем от процес на вземане на решения, ориентиран изцяло към парите и печалбите, към процес, в центъра на който стои човекът и обществото, и от логиката на конкуренцията към логиката на справедливостта. Приемам този доклад най-малко като едно семенце. Не казвам, че той подкрепя изцяло новата парадигма, но поне съдържа семената на новата парадигма по-специално в параграф 5, който гласи: "Счита, че съществува спешна необходимост от радикална политическа реформа с оглед на преодоляването на системните причини за продоволствената и финансовата криза чрез установяване на нови, демократични и прозрачни разпоредби за международната търговия, както и за международната финансова система". Вярвам и се надявам, че приемаме това много сериозно. Причините за кризата са фундаментални и ние наистина трябва да ги разгледаме систематично и радикално. Нуждаем се от радикално нова парадигма. Siiri Oviir: (ET) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на резолюцията. Глобалната финансова и икономическа криза наистина засегна всички страни, но тя оказа особено пагубно въздействие върху най-бедните. Кризата повлия отрицателно на всички техни източници на финансиране, а те не могат да съхранят постигнатото без външна помощ. Кризата заплаши Целите на хилядолетието, които трябва да бъдат постигнати до 2015 г. Затова подкрепям плана за прилагане, по-рано от планираното, на 8,8 милиарда евро помощ за развитие на бюджетна помощ и бързи мерки за финансиране на селското стопанство, както и предложението за отпускане на 500 милиона евро за разходи за социални грижи. Не подкрепих членовете от резолюцията относно данъка на Тобин. Izaskun Bilbao Barandica: (ES) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на резолюцията и за измененията относно въвеждането на данъка на Тобин. Причината за това е съгласуваността с личните ми убеждения. Още през 2002 г., когато бях член на баския парламент, той прие решение, в което посочи, че счита за необходимо да бъде преодоляно явлението международно движение на капиталите съобразно тяхното социално-икономическо въздействие по цял свят, че трябва да въведем критерии и механизми, за да осигурим известни механизми за наблюдение и подпомагане на човешкото развитие и на равновесието в околната среда, както и за преодоляване на неравенството между хората и социалните слоеве, и че имаме задължението да създадем механизми за ограничаване на спекулативните движения. Също така считахме, че сме длъжни да дадем своя принос за разработването на предложения за решаване на въпроса за демократичния контрол и социалното въздействие на международното движение на капитали. Изложихме и одобрихме и необходимостта от спешно създаване на т. нар. данък на Тобин, данък върху международните финансови операции, предназначени за помощи за развитие, както и нуждата от установяване на демократични механизми за регулиране на международната система. От приемането на това решение на баския парламент изминаха няколко години и съм доволна, че Европейският парламент прие резолюция, в която поддържа същия курс. Daniel Hannan: (EN) Г-жо председател, искам да Ви поздравя за умелия, изкусен и прецизен начин, по който упражнявате председателските правомощия. От петдесет години европейските търговски и селскостопански политики са причина за бедност в третия свят, която може да бъде предотвратена. Едновременно изключваме продукти от държави, за които износът на селскостопанска продукция често е основният източник на приходи, и, за да влошим още повече нещата, изнасяме нашите собствени излишъци - неефективно изсипваме нашите излишъци - на техните пазари. След това се опитваме да успокоим съвестта си с масови програми за помощ, които не служат за подобряване на условията в тези страни, а напротив, нарушавайки разграничението между представителство и данъчно облагане, забавят демократичното развитие в по-голямата част от света. Ето нещо, което можем да направим утре, което ще има незабавен, положителен и трансформиращ ефект върху страните, за които говорим: можем да отменим общата селскостопанска политика. Най-хубавото е, че това няма да ни струва и стотинка. Напротив, нашите селскостопански производители ще бъдат по-заможни, за нашите селски райони ще се полагат по-добри грижи, данъците ни ще бъдат по-ниски, а цените на хранителните стоки ще спаднат, което ще понижи инфлацията и ще доведе до подобряване на състоянието на световната икономика като цяло. И в случай, че мислите, че съм забравил, няма да отстъпя и все още считам, че трябва да проведем референдум за Договора от Лисабон: Pactio Olisipiensis censenda est. (Договорът да се подложи на гласуване.) Philip Claeys: (NL) Г-жо председател, лицемерието и непоследователността на Парламента продължават да ме изненадват. От една страна, в резолюцията правилно се посочва, че е срамота, че най-добрите и най-талантливи хора напускат развиващите се страни и че това изтичане на мозъци е вредно за техните икономики. От друга страна, синята карта на ЕС и центровете за прием за легална миграция в Африка, които сами по себе си причиняват и поддържат изтичането на мозъци, се ползват с подкрепата на целия политически спектър в Парламента. В крайна сметка опитът показва, че "циркулярните мигранти" остават в Европа. Но има и много други причини, поради които гласувах против тази резолюция, като например искането за все повече и повече помощ за развитие от ЕС. Ако Европа въобще трябва да играе някаква роля в сътрудничеството за развитие, то тази роля трябва да бъде на координатор на държавите-членки, а не на донор. Edward Scicluna: (МТ) Голяма част от работата, която Европейският парламент и другите правителства извършват в тази област, е под формата на "противопожарни мерки". Превантивни мерки се предприемат с оглед на изменението на климата. Трябва обаче да работим превантивно и по отношение на по-слабото развитие. Много от имиграционните проблеми, пред които сме изправени, не са политически, а икономически, особено в Средиземноморието, и затова трябва да предоставим помощ, за да избегнем разрастването на проблема. Писмени обяснения на вот: Elena Oana Antonescu : Гласувах в подкрепа на направеното от Италия искане за помощ, свързано с мобилизиране на средства от фонд "Солидарност" на Европейския съюз за възстановяване на региона Абруцо, който до голяма степен беше разрушен от земетресението през април 2009 г., по хуманитарни съображения, засягащи държава в беда. Като се има предвид причината, поради която този инструмент съществува на ниво Европейски съюз, а именно справяне с природни бедствия и израз на солидарност със засегнатите от бедствието региони, искам да обърна внимание на необходимостта от по-бързи процедури за предоставяне на исканите средства на разположение на засегнатите държави. Louis Bontes, Barry Madlener and Laurence J.A.J. Stassen : Нидерландската Народна партия за свобода (PVV) подкрепя оказването на помощ при извънредни ситуации, но тази помощ следва да бъде предоставяна от държавите-членки, а не от Европейския съюз. David Casa : През април 2009 г. в Италия имаше земетресение, което причини големи щети. Поради тази причина Комисията предложи да бъдат мобилизирани средства от Европейския фонд "Солидарност" (ЕФС) в полза на Италия. Събитията, които станаха в Италия, са наистина трагични. Затова съм съгласен, че мобилизирането на средства от ЕФС е оправдано, и гласувах в подкрепа на тази резолюция. Edite Estrela : Гласувах в подкрепа на доклада Böge относно мобилизирането на средства от фонд "Солидарност" на Европейския съюз в полза на Италия, защото считам, че Европейският съюз трябва да отговори възможно най-бързо на искането за помощ на тази държава, за да смекчи трагичните последици от земетресението, което засегна италианския регион Абруцо през април 2009 г., отнемайки живота на 300 души и причинявайки особено големи щети. Diogo Feio : Както имах възможността да кажа и по-рано, считам, че солидарността между държавите-членки и по-специално европейската подкрепа за пострадалите от бедствия държави е ясен знак, че Европейският съюз вече не е просто свободна търговска зона. Приемайки специални инструменти за помощ като фонд "Солидарност" на Европейския съюз, ЕС показва, че може да запази сплотеността си в лицето на трудностите, в ситуации, които поставят особено големи изисквания с оглед на човешките и материални ресурси. Затова искам още веднъж да приветствам и да изразя своята подкрепа за мобилизирането на средства от фонд "Солидарност" на Европейския съюз във връзка с подпомагането на жертвите на земетресението, което засегна италианския регион Абруцо през април 2009 г. Ще изтъкна отново, че ми се иска фонд "Солидарност" на Европейския съюз да не се използва прекалено често - в смисъл да няма много сериозни ситуации в Европа - но също така и желанието си неговата структура и достъпност да се подобряват непрекъснато и да се оценяват често, за да отговарят на всички потенциални действителни потребности по начин, който е бърз, а не бюрократичен. João Ferreira : Докладът одобрява мобилизирането на средства от фонд "Солидарност" на Европейския съюз в полза на Италия след земетресението през април, което отне живота на 300 души и причини изключително сериозни щети. Общият размер на преките щети, причинени от земетресението, се оценява на повече от 10 милиона евро. То се класифицира в съответствие с критериите за намеса на Фонда като "голямо природно бедствие" и като такова попада в основното приложно поле на правното основание. Затова Комисията предложи мобилизиране на обща сума от 493 771 159 евро от фонд "Солидарност" на Европейския съюз. Нека не забравяме, че предложеното изменение на разпоредбите, които се установяват от Фонда, беше внесено от Комисията и отхвърлено от Парламента през май 2006 г. и все още се разглежда от Съвета. Според нас е важно, наред с друго, да се гарантира, че регионалните бедствия ще продължат да отговарят на условията за допустимост или дори да се осигури възможност предвид спецификата на засегналите Средиземноморието природни бедствия за адаптирането на този фонд - по отношение на времето за реакция и допустимите дейности - според специфичните нужди във връзка с природни бедствия като суша и пожари. Marian-Jean Marinescu : Днес гласувах в подкрепа на доклада Böge относно мобилизирането на средства от фонд "Солидарност" в полза на Италия. Приветствам факта, че докладът беше включен в дневния ред въпреки трудностите. В бъдеще административният орган на Парламента трябва да предвижда случаи като този, който разглеждаме днес. Отлагането на гласуването на доклади, които имат сериозни последствия за европейските граждани, не може да се оправдава с технически причини. Европейската комисия трябва да направи преглед на процедурите за мобилизиране на средства от фонд "Солидарност" с оглед на ускоряване на плащането на безвъзмездни средства. Трябва да бъде създадена система за авансови плащания, извършвани въз основа на незабавната първоначална оценка на понесените преки загуби. Окончателното плащане след това трябва да се прави въз основа на окончателните изчисления на преките загуби и на доказателствата за предприетите превантивни мерки в резултат от бедствието. David Martin : Гласувах в подкрепа на изменение 7. Доволен съм, че провеждането на гласуването беше организирано бързо, и се надявам, че поисканите от Италия средства ще бъдат налични възможно най-скоро, за да бъде предоставена незабавна и ефективна помощ. Barbara Matera : Искам да поздравя Парламента за блокиране, по мое искане, отлагането на гласуването вчера относно мобилизирането на средства от фонд "Солидарност" за земетресението в Абруцо, станало през април, което причини много тежки човешки и материални загуби. Наистина нямаше причини за отлагане (дори и само с две седмици) на гласуване, което има толкова голям ефект върху живота на европейските граждани в затруднено положение. Европейската комисия много бързо проведе предварително разследване, като отпусна на Италия точната поискана сума, а именно 493 771 159 евро. Това може да се окаже най-високата сума, отпускана до момента от Фонда. Затова с гласуването Парламентът показа изцяло своята сплотеност и солидарност със засегнатото население. Обикновено за мобилизирането на средства от Фонда са необходими средно около 18 месеца. Този път достигнахме много бързо етапа на консултации в Парламента, като се има предвид, че земетресението стана само преди пет месеца. Затова искрено се надявам, че Комисията и Съветът ще съкратят възможно най-много сроковете за останалата част от процедурата и ще гарантират, че Италия ще може да получи достъп до средства до края на годината. Daciana Octavia Sârbu : Последствията от земетресението в Абруцо бяха опустошителни и трагични, а одобреното днес финансиране, разбира се, не може да компенсира причинените от природното бедствие ужасни загуби на човешки живот или физическо разрушаване на общностите. Въпреки това финансирането от фонд "Солидарност" на ЕС ще доведе до реална промяна за региона и неговото дългосрочно възстановяване. Съществуването и ефективното функциониране на Фонда е израз на солидарността между държавите-членки на Европейския съюз. Програмите и механизмите за изпълнение на практически мерки ни правят по-силни като съюз и ни помагат да се справим по-добре с кризите независимо дали те са икономически трусове или природни бедствия. Трябва да продължим да подкрепяме въпросните практически мерки за оказване на помощ на държавите-членки през периоди, когато те наистина се нуждаят от това. Политиката ни позволява да влияем и контролираме събития, но за събития като природните бедствия, излизащи извън обхвата на политиката, можем да разработим тези важни механизми, които да ни помогнат да се справим с кризите. Rafał Kazimierz Trzaskowski : В лицето на трагедията, в която хора са изгубили свои близки, а в много случаи и всичко притежавано от тях, и един красив град с древна история е разрушен, подкрепянето на подобно предложение е просто жест на любезност. Фонд "Солидарност" на ЕС е пример за ефективно, съвместно действие от страна на ЕС в случай, когато един от неговите членове е бил засегнат от подобна трагедия. Фонд "Солидарност" на ЕС позволява предоставянето на бърза, извънредна помощ и без съмнение е положителен знак за гражданите. Derek Vaughan : Приветствам положителния вот за отпускането на средства за жертвите от земетресението в Абруцо. Нашата реакция при природни бедствия като трагедията, която видяхме в Италия, трябва да надхвърли сферата на политиката. Предприемането на действия, за да се помогне на жертвите на тази катастрофа да изградят отново своя живот, дом и бъдеще, със сигурност е нещо, с което всеки член на Парламента, който има и капка човечност, би се съгласил. Фонд "Солидарност" на ЕС ни позволява да действаме като общност, за да облекчим нещастието и страданията. От неговото създаване Фондът е бил използван, за да помогне на хора в повече от половината държави-членки на ЕС и при над 20 бедствия от наводнения до горски пожари, суша и вулканични изригвания. Отбелязвам също, че народът на Уелс е сред тези, които се възползваха от финансиране след ужасните наводнения през 2007 г. Въпреки това трябва да бъдат разгледани приходите на Фонда, като има убедителни основания да се разреши той да има свои собствени ресурси, така че други проекти да не бъдат засегнати от мобилизирането на средства от него. Надявам се, че по някакъв начин тези пари може да помогнат за възстановяването не само на сградите, но и на унищожените общности. Elena Oana Antonescu : Подобряването на съдебното сътрудничество при наказателни производства между органите с успоредни компетенции е особено важна мярка. Ако довелите до извършването на нарушение действия попадат под юрисдикцията на две или повече държави-членки, наказателното производство трябва да се води в най-подходящата юрисдикция, като е важно да се създаде обща, единна рамка за избор на въпросната юрисдикция по обективен и прозрачен начин. Неуспешното прилагане на принципа ne bis in idem, който е включен в Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение, нарушава основни права и противоречи на целта на ЕС да се създаде общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Докладът, който подкрепих, заздравява гаранциите за спазването на този принцип в цялото европейско съдебно пространство, а не само като част от националните производства. Ето защо приветствам приемането на доклада на вчерашната сесия. Vilija Blinkevičiūt : Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като споровете за компетентност трябва да бъдат уреждани възможно най-ефективно, стремейки се да бъде постигнат консенсус. Трябва да бъдем доволни, че принципът ne bis in idem е гарантиран на територията на националните съдилища. Буди съжаление фактът, че докладът не предвижда методи за решаване на спорове за компетентност, определящи държавата, която следва да упражнява компетентност. Ролята на Евроюст също не е ясно дефинирана. Въпреки това докладът е стимул за стремеж към други важни решения в областта на свободата на гражданите, правосъдието и вътрешните работи. David Casa : Във все по-глобализиращия се свят и съществуването на 27 държави-членки на ЕС вероятността от възникване на спорове за компетентност е голяма и може да породи трудности. Затова гласувах положително. Carlos Coelho : Считам, че повишаването на ефективността на наказателните производства при същевременно гарантиране на доброто правораздаване е от съществено значение. Това рамково решение ще помогне за предотвратяване и решаване на спорове за компетентност, ще гарантира, че производствата се завеждат пред най-подходящата юрисдикция, и ще направи по-прозрачен и обективен процеса на избор на наказателна юрисдикция в ситуации, при които събитията попадат в рамките на компетентността на повече от една държава-членка. Надявам се, че по този начин може да се предотврати воденето на паралелни и излишни наказателни производства, без обаче това да доведе до увеличаване на бюрокрацията, когато става въпрос за дела, при които бързо може да бъдат намерени по-подходящи възможности. Например в случаите, когато държавите-членки вече са въвели по-гъвкави инструменти или споразумения, те трябва да имат предимство. Всъщност възникването на ситуации, при които едни и същи хора може да бъдат предмет на паралелни наказателни процеси, отнасящи се до едни и същи събития в различни държави-членки, може да доведе до нарушения на принципа ne bis in idem, който трябва да се прилага ефективно в цялото европейско съдебно пространство. Подкрепям също засиленото участие на Евроюст от началото на процеса. Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson and Marita Ulvskog : Ние, шведските социалдемократи, решихме да се въздържим, защото считаме, че самите държави-членки трябва да решат кои органи да бъдат компетентни в процедури за консултации. Считаме също така, че участието на Евроюст трябва да бъде допълващо и второстепенно по отношение на държавите-членки и че мандатът на агенцията не трябва по никакъв начин да бъде разширяван чрез това решение. Много точки от доклада на Парламента обаче подобряват предложението за рамково решение. Важно е не само за националните органи, а също и най-вече за заподозрените или обвинени в престъпление лица, че са налице ясни срокове, процесуални гаранции и други механизми за защита. Diogo Feio : Координираните действия на държавите-членки за предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства са от съществено значение за по-ефективния правораздавателен процес при провеждането на този вид производства. Поради тази причина желателно е наказателните производства, засягащи различни юрисдикции, да бъдат концентрирани в една държава-членка в съответствие с обективни критерии и в името на постигането на необходимата прозрачност, не само за да се предотврати загуба на време и ресурси, но и заради свързаните с това разходи, както и голямото значение на подобряването на съгласуваността и ефективността на производствата. Затова прекият контакт - който също така следва да се осъществява възможно най-бързо - между компетентните национални органи е изключително важен за определяне на компетентната юрисдикция и съответния трансфер на производството. Във връзка с това е важно по време на наказателното производство да не се забравят правата на обвиняемия, тъй като една от основните цели на Европейския съюз е да осигури на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници. João Ferreira : Гласувахме против този доклад, защото неговата цел е засилване на ролята на Евроюст. От правна гледна точка проектът за рамково решение на Съвета защитава по-добре справедливостта на взетите решения преди всичко, защото ясно гарантира принципа ne bis in idem: че едно лице не може да бъде осъдено два пъти в едно и също наказателно производство. Въпреки че докладчикът признава този факт, представените изменения засилват ролята на Евроюст в области, които са от изключителната компетентност на държавите-членки. По този начин и чрез очакваната намеса на органа в производството се предвижда Евроюст да бъде по-висш орган спрямо държавите-членки, тъй като им се отнема възможността да постигнат съгласие за това кой има компетентност над производството. Не считаме за приемлива обосновката, че всичко това е "загуба на време и ресурси". Прехвърлянето към ЕС на компетентността на държавите-членки в областта на правосъдието, както и в други области, отслабва техния суверенитет и е установено, че не е в интерес на обществото с оглед на защитата на неговите права, свободи и гаранции. Според нас това е още един пример именно за същото. Bruno Gollnisch : Принципът ne bis in idem - според който едно лице не може да бъде съдено два пъти за едно и също престъпление - е основен правен принцип в условията на демокрация. Аз самият съм жертва на нарушаването на този принцип във Франция, тъй като по заповед на правителството срещу мен все още се води производство по въпрос, по който същевременно съм оправдан напълно от Касационния съд. Отдавам това по-специално на злоупотребата с власт от страна на г-жа Wallis, докладчика относно моя имунитет, която позволи да бъдат използвани всички възможни трикове, за да се свали имунитетът ми, защита, на която имам право, ако се следват нормите на справедливостта, морала и съдебната практика на Парламента. Докладът на г-жа Weber обаче няма за цел да предотврати тези случаи на ne bis in idem. За тази цел има европейска конвенция от 2000 г., която действа, както изглежда, задоволително за практикуващите и е в съответствие с принципите на правовата държава. Но основната цел на доклада на г-жа Weber е да предостави на Евроюст, който мнозина желаят да се превърне в европейска прокуратура, правомощията да контролира и да определя националните компетенции. Ето защо гласувахме против доклада. Ian Hudghton : Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Weber относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства. Тежката престъпна дейност придобива все по-трансграничен характер и ЕС играе важна роля в борбата с тези деяния. По-ясните процедури за обмен на информация при наказателни производства ще засилят сътрудничеството между държавите-членки и ще подобрят възможностите на отделните държави за борба с престъпността. Основните права винаги трябва да се вземат под внимание и според мен докладът на г-жа Weber усъвършенства предложеното рамково решение. Eva-Britt Svensson : Реших да се въздържа при окончателното гласуване. Въпреки че при гласуването ан блок имаше някои добри изменения относно правата на човека (напр. изменения 6 и 15), някои изменения също така прехвърлят компетенции, принадлежащи на държави-членки, на Евроюст (напр. изменения 3, 9, 16, 17 и 18). Считам, че държавите-членки трябва да ги запазят. Diogo Feio : Създаването на специална комисия по финансовата, икономическа и социална криза може да се окаже от съществено значение за изграждане бъдещето на ЕС. Опитът на членовете на въпросната комисия е особено важен за осъществяването на задачите и предложенията, които ще бъдат представени от специалната комисия. Считам, че списъкът на членовете включва уважавани членове на Парламента с богат опит в различните области, които са засегнати от настоящата криза. Затова също могат да допринесат и за обсъждането и представянето на съответни мерки за коригиране недостатъците на финансовата система, които доведоха до сегашната ситуация, имащи важен принос за подготовката за евентуално приемане в бъдеще на надлежно обосновано и по-добро законодателство. Считам също така, че комисията трябва да продължи да съществува и след предвидените 12 месеца и че нейният състав може да бъде преразглеждан, за да се даде възможност за мониторинг и оценка на мерките, които ще бъдат приети в контекста на настоящата криза. Regina Bastos : Доволна съм от договореностите, които бяха постигнати на срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг. Убедена съм, че те са стъпка в правилната посока. Непосредствените приоритети трябва да бъдат осигуряване на силен и устойчив растеж на реалната икономика, създаване на гаранции, че кредитните и капиталови пазари функционират добре, подкрепяне и насърчаване на заетостта и защитаване на хората от отрицателното въздействие на кризата, обръщайки специално внимание на най-бедните и най-уязвими слоеве. Бързото увеличаване на държавния дълг и бюджетния дефицит будят тревога. Трябва да се затвърди значението на установяването на устойчиви в дългосрочен план публични финанси, за да се избегне прекомерната тежест за бъдещите поколения. Въпреки това буди съжаление липсата на оценка на главните неуспехи в регулирането и надзора, които предизвикаха финансовата криза. От приоритетно значение е да се разбере какво се случи на това равнище и по този начин да се избегне повтарянето на грешки от миналото. Dominique Baudis : Светът е изправен пред трудно решимо противоречие. От една страна, икономическата криза и нейните социални последици изискват спешни мерки за възстановяване на растеж, водещ до създаването на работни места. Това беше дневният ред на срещата на Г-20 в Питсбърг. От друга страна - и това ще бъде предизвикателството за конференцията в Копенхаген - също толкова неотложно е и вземането на мерки за борба с изменението на климата чрез намаляване на потреблението на енергия. С други думи, трябва да рестартираме машината и да гарантираме, че тази машина замърсява по-малко. Освен това тези два въпроса не могат да бъдат решени един след друг; и двата са спешни. Възобновяването на икономическата активност е спешен въпрос; ограничаването на последиците от икономическата активност е спешен въпрос. На срещата на Г-20 вчера и на конференцията по изменението на климата утре Европейският съюз трябва да прокара тясна пътека между две еднакви, труднопреодолими заплахи. Европейските институции трябва да бъдат учредени възможно най-скоро съгласно Договора от Лисабон, приет от 27-те държави в Съюза. Печелейки време, за да отложи този момент, чешкият президент г-н Клаус носи голяма отговорност към 500-те милиона граждани на Съюза. Vilija Blinkevičiūt : Европейският съюз се нуждае от по-строг надзор на финансовите пазари, за който да отговаря една институция (Г-20). Важно е да се осигури дългосрочна фискална стабилност, така че тежестта за бъдещите поколения да не бъде прекалено голяма, и да се създадат повече работни места, а хората да бъдат защитени от въздействието на кризата. Особено важно е да се даде приоритет на създаването на работни места, на осигуряването на растеж на голям и стабилен реален сектор на икономиката, на осигуряването на добра защита на капиталовите пазари и кредитната дейност, на запазването и насърчаването на заетостта, както и на защитаването на хората от отрицателните последици от кризата, обръщайки специално внимание на най-бедните и най-силно засегнатите лица. Днес трябва да засилим социалния диалог на всички равнища, като се опитаме да избегнем намаляването на заплатите и да гарантираме, че заплатите се увеличават пропорционално на нарастването на производителността. Създаването на нови работни места трябва да се разглежда като най-важната цел. Pascal Canfin : Групата на Verts/ALE гласува в подкрепа на резолюцията относно Г-20 поради няколко причини, сред които: позовавайки се на необходимостта от разработване на нови индикатори, които не се ограничават до БВП, ЕП дава ясен сигнал, че "икономическото възстановяване" не трябва да се основава на подхода "запазване на статуквото", като това е в съответствие с нашето искане за разработване на нов зелен курс; в резолюцията се подчертава необходимостта от уреждане в многостранна рамка на световните дисбаланси, по-специално дисбалансите във валутните курсове и нестабилността на цените на стоките; резолюцията дава положителен знак относно въвеждането на данък върху финансовите операции, което не се е случвало по-рано; що се отнася до финансовата криза, ЕП отправя ясно послание относно международното сътрудничество, което трябва да се стреми към избягването на финансов арбитраж. Подчертава се също така, че модернизирането на правилата за пруденциалния надзор в рамките на Г-20 обхваща подход на "минимална хармонизация", който не трябва да пречи на ЕС да прилага по-високи стандарти; що се отнася до надзора на финансовите сектори, ЕП направи важна стъпка към прилагането на подобрен и централизиран подход по отношение на надзора на финансовия пазар, като крайната цел е създаването на единен орган за финансов надзор. Maria da Graça Carvalho : Г-20 пое ангажимент да постигне споразумение на срещата на високо равнище в Копенхаген. Особено важно е ЕС да продължи да играе водеща роля в преговорите с оглед на постигането на по-широка и справедлива договореност. Споразумението от Копенхаген може да стимулира икономическия растеж, да насърчи чистите технологии и да гарантира създаването на нови работни места в индустриализираните и развиващи се страни. Наличието на съгласие относно предоставянето на финансова и техническа помощ за чиста енергия, възобновяеми енергийни източници и енергийната ефективност в развиващите се страни е от съществено значение за постигането на стабилни договорености в Копенхаген. Важно е да се определи конкретен модел, за да има възможно най-голяма вероятност за сключване на споразумение в Копенхаген. Международното споразумение следва да гарантира общо намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с препоръките в четвъртия доклад за оценка, изготвен от Международната експертна група по изменение на климата (25-40% за 2020 г. в сравнение с 1990 г.), и следва да установи дългосрочно намаление от най-малко 80% за ЕС и другите индустриализирани държави до 2050 г. в сравнение с 1990 г. David Casa : Срещата на високо равнище на Г-20, която се проведе в Питсбърг на 24 и 25 септември, беше успешна в много области, като например обсъждането на необходимостта от предприемане на мерки по отношение на първопричините за финансовите кризи, за да се гарантира, че подобни събития няма да се повтарят в бъдеще. Съгласен съм с това и гласувах в подкрепа на резолюцията. Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark, Anna Ibrisagic and Alf Svensson : Днес гласувахме в подкрепа на резолюцията относно Г-20. Решихме обаче да гласуваме против въвеждането на данък върху финансовите операции, тъй като това ще попречи на натрупването на капитал в бедните страни и ще препятства развитието и растежа, които през последните 30 години изведоха тези народи и страни от бедността. Също така сме против създаването на международно равнище на антицикличен фонд за заетост, тъй като съществува опасност той да запази стари и остарели структури, като по този начин предотврати растежа и развитието на нови работни места. Това ще наложи въвеждането на международна данъчна и разпределителна система без демократичен контрол и с ясен риск от възникване на всички видове корупция. Важно е засегнатите от кризата хора да могат да получат подкрепа и помощ, но това се извършва най-добре на национално ниво, а не от бюрократична международна система. Marielle De Sarnez : Делегацията на избраните представители на "Mouvement Démocrate" (група на Алианса на либералите и демократите за Европа - Франция) приветства приемането на резолюция относно заключенията на Г-20. Чрез този вот Европейският парламент потвърждава, че: ЕС трябва да осигури система за финансов надзор и един финансов орган; трябва да се движим към осигуряването на дългосрочна фискална стабилност, така че да не навредим на бъдещите поколения; непосредствените приоритети трябва да бъдат създаване на работни места и защитаване на гражданите от въздействието на кризата. Гласувахме в подкрепа на изменения 5, 8, 11, 12 и 13 и съжаляваме, че Европейският парламент не предприе повече стъпки по отношение на прозрачността в отчитането, борбата срещу данъчните убежища и ангажиментите в областта на околната среда ("нов зелен курс") . Искаме също така да потвърдим нашата ангажираност с данъка върху финансовите операции по модел на данъка на Тобин. Във връзка с това призоваваме Европейския парламент да започне обсъждания относно дефинирането на този данък. Frank Engel : Въпреки че се съгласява с основните насоки, залегнали в резолюцията на Европейския парламент относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг - и поради тази причина я одобри - люксембургската делегация на групата PPE иска да изрази някои резерви относно елементи от тази резолюция, които не смята за задоволителни. На първо място, в заключенията от Питсбърг се посочва, че бенефициерите на спасителните мерки трябва да участват във финансирането на тези мерки. Това не е същото като създаване на данък върху финансовите операции, както се предлага в резолюцията на Европейския парламент. На второ място, препоръчваме система за финансов надзор, която да обедини в бъдеще националните надзорни органи и трите европейски органа, които в момента се създават в рамките на европейската законодателна процедура. И накрая, важно е да се предотврати широкото използване на възприетото от Г-20 понятие "данъчен рай". Юрисдикции, които в никакъв случай не са данъчни убежища, са включени на произволен принцип в "сив" списък, а истинските данъчни оазиси продължават да избягват всички форми на натиск, упражняван от страна на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Определянето на страните с умерено данъчно облагане като "данъчен рай" няма да ни помогне да достигнем края на кризата, която започна другаде. Edite Estrela : Гласувах за резолюцията на Европейския парламент относно срещата на високо равнище на Г-20, която се състоя в Питсбърг на 24 и 25 септември, защото считам, че сегашните икономически трудности трябва да се използват като възможност за популяризиране на целите на Лисабонската стратегия и потвърждаване на ангажимента за борба с безработицата и изменението на климата, както и за създаване на европейска стратегия, която води до икономическо възстановяване и е устойчива в дългосрочен план. Буди съжаление обаче фактът, че предложението за данък върху финансовите операции, подобен на данъка на Тобин, не е прието, тъй като това би позволило да се ограничат прекомерните спекулации и да се подпомогне финансовата стабилност и инвестициите в дългосрочен план. Diogo Feio : На фона на предизвикания от световната икономическа криза спад, който имаше много сериозни социални последствия, взетите от Г-20 решения стават много важни. Изграждането на финансова система ще бъде възможно именно благодарение на координираните усилия на членовете на Г-20, като това ще допринесе за по-равномерното и устойчиво икономическо развитие в бъдеще, способствайки за предотвратяването на кризи, подобни на тази, която изпитваме в момента. Ние, в Европейския съюз, не можем да действаме сами, ако приемем правила, които не се споделят от други страни. Те ще поставят европейската икономика в неравностойно положение в глобализирания свят, в който живеем. José Manuel Fernandes : Доволен съм от споразуменията, които бяха постигнати на срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг. Поради глобализирането на капитала действията за борба и предотвратяване на нови кризи изискват възможно най-силно международно сътрудничество. Доволен съм от споразуменията, които имат за цел постигане на икономически растеж, насърчаване на заетостта и регулиране на пазарите, и се надявам, че те ще се осъществят "в широк мащаб". Що се отнася до данъка върху финансовите операции, който трябва да позволи да бъде упражнен контрол върху прекомерните спекулации и да насърчи дългосрочните инвестиции, той има смисъл, само ако се прилага в световен мащаб. João Ferreira : Приетата днес резолюция е в съответствие с позициите, които вече бяха приети от различни органи на Европейския съюз, включително от Европейския парламент, в опит да се прикрият истинските причини за икономическата и социална криза и чрез активни действия да се ускори и насърчи продължаването и развитието на предизвикалите я политики. Наред с друго, по отношение на така наречения "данъчен рай" се счита, че "възпрепятства финансовото регулиране", а се препоръчва само, че е необходимо да се "подобри данъчната прозрачност и обмена на информация". Това, което е необходимо и което не се споменава в резолюцията, е да се прекрати неолибералната политика на либерализиране и приватизиране на услугите, на накърняване на правата на работниците и унищожаване на производствената инфраструктура. Тези политики са виновни за влошаването на условията на живот, задлъжнялостта, нарастването на безработицата, несигурността на работните места и бедността. Необходимо е да се цени трудът и работниците, да се защитят производствените сектори и обществените услуги, икономическата власт да бъде реално подчинена на политическата власт, да се води борба и да се наказва корупцията и икономическата престъпност, както и да се сложи край на данъчните убежища. Robert Goebbels : Гласувах срещу всички изменения, внесени от групата Verts/ALE по резолюцията относно срещата на Г-20, за да протестирам срещу тактиката на групата винаги да отваря закрити разисквания чрез изцяло демагогски изменения. Зелените договориха предложение за обща резолюция и получиха одобрение на много изменения. Въпреки това те не са подписали общата резолюция, за да правят сцени в пленарната зала. Bruno Gollnisch : Гласувахме против резолюцията относно Г-20 поради една съществена причина: в нито един момент не се поставя под съмнение световната финансова система, която е в основата на кризата. Посочва се дори, че се нуждаем от още по-голямо глобализиране, от още по-голямо либерализиране, чрез така наречената защита на многостранните институции и органи, които трябва да се превърнат в световно правителство. И все пак отказът да се промени системата означава да се гарантира провалът на малкото полезни и необходими предложени мерки. Опитите системата да бъде спасена на всяка цена в сегашния й вид, с пазари, които се отдалечават все повече от реалната икономика, проправят пътя към други кризи и гарантират, че обявената цел - създаване на работни места - няма да бъде постигната. Икономиката не е цел сама по себе си: тя е само средство за постигане на политически цели, на напредък в обществата и в човешкото развитие. Докато се подчинявате на нейните предполагаеми правила и се предавате пред така наречените неизменни закони на пазара, никога няма да решите проблемите. Sylvie Goulard : От името на групата ALDE искам да обясня причините, поради които се въздържахме при гласуването относно внесеното от групата Verts/ALE изменение за данък по модела на данъка на Тобин. Нашата група реши да създаде работна група по този въпрос, за да бъде изяснена целта и практическите подробности по данъка. След това, познавайки добре фактите, политическите групи ще могат да постигнат съгласие за общ подход по темата, който да има еднакво значение за всички и който да може да бъде защитаван в съответните международни органи. Ian Hudghton : Гласувах в подкрепа на резолюцията относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг. Сегашната икономическа криза е наистина глобална както с оглед на причините за нея, така и с оглед на нейните последици и затова координираните действия на международно ниво са от съществено значение за намирането на решения. Всички национални правителства имат своята роля за тези решения, а съвместните действия на ниво ЕС ще гарантират, че Европа може да бъде в челните редици по пътя към глобално възстановяване. Правителството на Шотландия прокарва програма, която има за цел да подкрепи заетостта и общностите, да заздрави образованието и уменията и да инвестира в иновациите и в промишлените отрасли на бъдещето. Заедно с другите страни в Европа ще успеем да преодолеем предизвикателствата, пред които сме изправени в момента. Arlene McCarthy : Аз и моите колеги лейбъристи силно подкрепяме поетия от Г-20 ангажимент да се работи по данък върху финансовите операции. След поетите от данъкоплатците разходи по време на кризата особено важно е финансовият сектор да има пълноценен и справедлив принос за подобряването на публичните финанси. Данъкът на Тобин е пример за данък върху финансовите операции, който се предлага. Не подкрепихме изменение 8, тъй като трябва да разгледаме всички възможности, преди да се ангажираме конкретно с данък от рода на данъка на Тобин. Освен това в изменението се предлага да бъде разгледана едностранна европейска форма на този данък. Секторът на финансовите услуги е с глобален обхват и нашите усилия трябва да бъдат концентрирани върху намирането на данък върху операциите, който е ефективен и работещ на световно равнище. David Martin : Въздържах се от гласуване на изменение 8 относно данък върху финансовите операции. Подкрепям този данък, но считам, че за да бъде ефективен, той трябва да бъде на световно, а не на европейско равнище. Franz Obermayr : Предложението за обща резолюция относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг съдържа много положителни елементи. В него например ясно се посочват трудностите, свързани със стимулиращите мерки на фискалната политика, които са изпълнени от повечето държави. През следващите години трябва да се отдава голямо значение на консолидирането на националните бюджети. Приветствам и факта, че се прави опит за овладяване на причините за кризата, като се посочват безконтролните спекулации и липсата на регулиране на финансовите пазари. Това обаче става по повърхностен начин. Не се достига до реалните, необходими реформи. Като се има предвид изключително голямата криза, в която все още се намираме и която, за съжаление, ще ни донесе още много безработни, това е твърде малко. Поради тази причина се въздържах от гласуване. Andreas Mölzer : В предложението за резолюция относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг изрично се посочва, че кризата е следствие от безразсъдното и безотговорно поемане на рискове от някои финансови институции, както и от пропуските в регулирането на финансовия пазар. Така вратата беше оставена широко отворена за всякакви спекулации. Затова бързото приемане на подходящи правила за пазарите е дори още по-важно. Изложените в предложението идеи в това отношение следва да бъдат силно приветствани в определени моменти. Буди съжаление обаче фактът, че предложението също така подкрепя разпоредбите на Базел II, които, както знаем от опит, доведоха на практика до пресъхването на потока от капитали към малките и средни предприятия. Не мога да подкрепя строгото премахване на банковата тайна предвид многото малки клиенти на банки, поради което реших да се въздържа при окончателното гласуване. Maria do Céu Patrão Neves : На първо място, приветствам факта, че на срещата на Г-20 бяха разгледани толкова важни въпроси като устойчивия икономически растеж, заетостта и евентуалното изменение на климата, което може да застраши възможностите за живот на нашата планета. Това са актуални световни проблеми, възприемани всеобщо като жизнено важни за процеса на растеж в Европа. Във връзка с това приветствам решението да бъдат запазени стимулите за икономическо възстановяване и показаната ангажираност със стратегия, която да способства за осъществимостта на принципите на Лисабонската програма, по-специално световния интерес към изпълнението на Глобалния пакт за заетост. На този етап е важно да се подчертае спешната необходимост от създаване на антицикличен фонд за заетост на международно равнище и на амбициозни пакети от фискални стимули, които да подкрепят създаването и запазването на работни места, както и на силна социална политика в подкрепа на най-уязвимите групи. Marit Paulsen, Olle Schmidt and Cecilia Wikström : Финансовата криза възникна отчасти поради злоупотребяване с доверието на клиентите от страна на банките, както и поемането на прекомерни рискове с парите на клиенти. Считаме, че е необходимо по-обстойно обсъждане относно изпълнението на международните финансови операции. Не считаме, че данъкът на Тобин ще има ефект за предотвратяване на спекулациите, но приветстваме обсъждане на тема как финансовите институции като банки, тръстови и застрахователни дружества могат да помогнат за създаването на сигурен и стабилен финансов пазар. Финансовата криза показа, че за решаването на международните проблеми са необходими международни решения. Затова обсъждането трябва да се води в световен мащаб, а не само в рамките на ЕС. Paulo Rangel : Искам да приветствам договореностите, постигнати на срещата на високо равнище на Г-20, за които съм много доволен и които са всеобщо признати като стъпка в правилната посока. Тъй като бяха обсъдени толкова важни теми като регулирането и надзора на финансовите пазари, както и устойчивостта на публичните финанси, искам да обърна специално внимание на въпроса за устойчивия икономически растеж и заетост. Доволен съм, че приетите от Г-20 приоритети се основават на устойчивия растеж на реалната икономика, която не само ще бъде двигателят, осигуряващ създаването на работни места, но и ще послужи като гаранция за защита на населението от негативното въздействие на кризата, особено на най-бедните и най-уязвими слоеве. Доволен съм и от поетия от лидерите на Г-20 ангажимент за преодоляване на кризата със заетостта на международно ниво, като насърчаването на заетостта заемa централно място в плановете за възстановяване. Съжалявам единствено, че Г-20 не успя да постигне споразумение по отношение на борбата срещу изменението на климата в световен мащаб. Frédérique Ries : Важно беше след срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг Европейският парламент да изпрати ясно послание към главните световни лидери. Това е направено чрез приетата днес резолюция, в която се посочва, че въпреки че най-лошият етап от финансовата криза вече е зад нас, без съвместни действия от Европейския съюз, САЩ и Китай последствията по отношение на бюджета и заетостта ще се усещат още дълго време. Същите вече приеха решения относно реформирането на МВФ, надзора на премиите на дилърите, капиталовите изисквания и прозрачността по отношение на сложните финансови продукти, така че срещата на Г-20 не беше напразна. Въпреки това трябва да бъдат изпълнени най-малко три големи задачи, за да бъде постигнат напредък в контрола върху глобализацията. Първата е наистина да бъде преодолян проблемът с данъчните убежища, толкова много пари липсват от държавните хазни. Втората е да бъде предотвратено завихрянето на парична буря в резултат от стремежа към конкурентни девалвации и поради неуспеха да бъде възстановено равновесието на обменните курсове. Третата е преодоляването на нестабилността на цените на основните стоки, особено на хранителни продукти, тъй като това оказва влияние за повишаването на дисбалансите и бедността в света. Czesław Adam Siekierski : Г-жо председател, госпожи и господа, неотдавнашната среща на високо равнище на Г-20 в Питсбърг потвърди постепенното стабилизиране на икономическата ситуация. Въпреки това трябва да се имат предвид проблемите, пред които може да бъдат изправени определени икономики. Срещата беше възможност да се потвърди решимостта на държавите да реформират системата за финансово регулиране. Най-голямата опасност, която не трябва да допускаме, е по-голямо нарастване на безработицата, спад в търсенето и понижаване на производството. Предложените в Питсбърг принципи трябва да бъдат основата за общо световно икономическо развитие. Срещата на високо равнище потвърди необходимостта от по-нататъшна работа за създаването на институции и инструменти за проверки и контрол в различни сектори на световния пазар. Peter Skinner : Лейбъристката партия в Европейския парламент одобри тази резолюция и даде своята подкрепа за подсигуряването на напредъка, който беше постигнат миналия месец в Питсбърг. Без ангажименти за подобряване на многостранното наблюдение в МВФ и по-голямото участие на икономики, различни от сегашните членове, не може да се предвиди особен реален успех. Резолюцията съдържа много точки, заслужаващи висока оценка, а с внимателно обмисляне може да се очаква постигането на по-голям напредък по отношение на проблемите на финансовата криза. Nuno Teixeira : На първо място, приветствам факта, че на срещата на Г-20 бяха разгледани толкова важни въпроси като устойчивия икономически растеж, заетостта и евентуалното изменение на климата, което може да застраши условията за живот на нашата планета. Това са актуални световни проблеми, които всеобщо се възприемат като жизнено важни за процеса на растеж в Европа. Във връзка с това приветствам решението да бъдат запазени стимулите за икономическо възстановяване и показаната ангажираност със стратегия, която да способства за осъществимостта на принципите на Лисабонската програма, по-специално световния интерес към изпълнението на Глобалния пакт за заетост. На този етап е важно да се подчертае спешната необходимост от създаването на антицикличен фонд за заетост на международно равнище и на амбициозни пакети от фискални стимули, които да подкрепят създаването и запазването на работни места, както и на силни социални политики за подпомагане на най-уязвимите групи. Georgios Toussas : Гръцката комунистическа партия гласува против предложението за обща резолюция, внесено от консерваторите, социалдемократите и либералите, защото то е израз на стратегическото желание на монополите да прехвърлят болезнените последици от финансовата криза на капитализма върху работническата класа. В резолюцията политическите говорители на капитализма призовават буржоазните правителства да продължат да поддържат монополите бегемоти с горещи обществени средства и същевременно "да установят сигурни и стабилни публични финанси", с което имат предвид още по-големи съкращения в социалните разходи, в здравеопазването, в социалния сектор, в образованието и т. н. Те приветстват създаването на "достойни работни места", които да заменят постоянната работа на пълен работен ден със зле платена, гъвкава и несигурна работа, осигуряваща минималното възможно ниво права. Политическите представители на плутокрацията предлагат "достойнство" на работническата класа. В резолюцията се призовава за укрепване на международните империалистически организации (МВФ, Световната банка, СТО) и се проправя пътят за "зелена" възвращаемост на капитала под претекст изменението на климата и пълна либерализация на международната търговия, което е знак за още по-голямото проникване от монополите на пазарите на развиващите се и бедни страни и ограбването на ресурсите, носещи богатство, и човешките ресурси. Maria da Graça Carvalho : Развиващите се страни са тежко засегнати от поредицата от кризи като кризите с цените на храните и горивата и с изменението на климата. Те страдат сериозно от последствията от финансовата криза и икономическата рецесия. Важно е ЕС и държавите-членки да поемат своята отговорност като международни участници, като изпълнят своите ангажименти по отношение на публичната помощ за развитие и като продължат да дават своя принос за постигането на Целите на хилядолетието за развитие. ЕС съсредоточи 8,8 милиарда евро, които ще бъдат използвани за непосредствени мерки като помощи за развитие, бюджетна подкрепа и финансиране за селското стопанство, и предлага да направи вноска в размер на 500 милиона евро за подпомагане на социалните разходи в развиващите се страни чрез механизма за защита срещу уязвимостта (FLEX) за страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Важно е бюджетната подкрепа да бъде концентрирана в областта на здравеопазването, достойните условия на труд, образованието, социалните услуги и "зеления" растеж. Към Комисията e отправен призив за намирането на нови източници на финансиране за гарантиране на Европейския фонд за развитие (ЕФР), като е отбелязано значението на включването на ЕФР в бюджета на Общността. Необходима е също така по-голяма съгласуваност между политиките на ЕС в областта на международната търговия, бюджета, изменението на климата и развитието. Помощта за развитие трябва да облагодетелства... (Обяснението на вот се съкращава съгласно член 170, параграф 1, точка 1 от Правилника за дейността) David Casa : Въпреки че развиващите се страни определено не са причината за кризите, със сигурност е вярно, че те са най-неблагоприятно и несъразмерно засегнати от нея. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията. Carlos Coelho : Въпреки че сегашната икономическа и финансова криза започна в САЩ, последствията от нея се усетиха в цял свят. Тя засегна Европа и по-сериозно развиващите се страни, причинявайки поражения в човешки план, водейки до изпадането на милиони хора в крайна бедност или отслабвайки техните и без това слаби икономики. Належащо е всички лица, които играят активна роля по отношение на публичните помощи за развитие - по-специално институциите от Бретън Уудс - да реагират на ситуацията бързо и ефективно. Изключително важно е също така Европейският съюз и неговите държави-членки да поемат своята отговорност като участници с водеща роля в помощта за развитие и да изпълнят своите международни ангажименти към тези държави чрез спешно увеличаване на помощта, за да бъдат постигнати Целите на хилядолетието за развитие, и чрез увеличаване на обема на публичната помощ за развитие, която е недостатъчна, за да се реагира на вторичните вреди от кризата в развиващите се страни. Належащо е, особено в процеса на подготовка на конференцията в Копенхаген, ЕС и другите международни участници да формулират своите политики в областта на международната търговия, изменението на климата, хуманитарната помощ и развитието. Поради тези причини подкрепям резолюцията. Corina Creţu : Поради икономическата криза сме изправени пред извънредна ситуация в областта на развитието и хуманитарната помощ, като разходите в човешки план продължават да нарастват, още повече че тази рецесия следва кризите с цените на храните и петрола. За съжаление, едно от преките последствия от икономическата криза е международната донорска криза на фона на ускорено нарастване на нивото на бедността. Само през 2009 г. 90 милиона души са изпаднали в крайна бедност, а броят на безработните се е повишил с 23 милиона души. Приетите днес предложения дават искрица надежда, че на най-уязвимите държави - развиващите се страни - ще бъде предоставена помощ. Тези предложения обаче не са с достатъчно голям размах, тъй като получените от продажбата на златните резерви на МВФ 6 милиарда щатски долара, които са предназначени за предоставяне на помощ на бедните страни, могат да покрият само 2% от реалните им нужди. Считам съответно, че трябва да бъде засилен натискът държавите от Г-20 да поемат по-голямата част от конкретната отговорност за предизвикването на кризата, като мобилизират ресурси под формата на кризисна подкрепа, която да бъде отпусната на развиващите се страни. С оглед на необходимостта от рационализиране на системата, приветствам критиките в резолюцията във връзка с неуспеха на срещата на високо равнище в Питсбърг да реши въпроса за реформирането на международните финансови институции, предвид бавната реакция на институциите от Бретън Уудс по отношение на кризата. Diogo Feio : Развиващите се страни бяха тежко засегнати от сегашната икономическа и финансова криза и съществуват опасения, че ще се наблюдава силно забавяне или дори сериозен спад в показателите за техния растеж и напредък. ЕС и държавите-членки като важни донори трябва да имат предвид този факт и да обмислят увеличаване на помощта за тези страни. Ако това не стане, някои от тях може да изпаднат безвъзвратно до нива на бедност, които да предизвикат или изострят социални и политически конфликти и да допринесат за възникването на кризи в региони, които се стремят с големи усилия към постигането на мир и напредък. Това увеличение, което трябва да бъде ориентирано към проявяването на гъвкавост, въображение, солидарност и здрав разум, трябва да бъде придружено от строг контрол от страна на донорите по отношение на начина, по който се използва помощта, и ефективно проследяване на предоставените на държавите бенефициери суми от извършването на трансфера до крайното му местоназначение. Гражданските общества и парламентите на въпросните държави трябва да бъдат ангажирани в усилията за прозрачност, а ЕС следва да насърчава националните разисквания относно предназначението на получените помощи. Дори на фона на икономическия спад Европа не може и не трябва да се затваря и да пренебрегва горещите въпроси около нея. Andreas Mölzer : Развиващите се страни са сериозно засегнати от сегашната финансова и икономическа криза, причинена от банките и различни спекуланти в САЩ. Това оказва огромно въздействие върху техните и без това слаби икономики и ще доведе до загуба на заетост за милиони хора. Безработните ще се опитат, когато това е възможно, да намерят спасение в Европа, с което ще засилят още повече миграционния натиск върху Европа. Затова ние, европейците, трябва да подкрепим въпросните държави в изграждането на техните икономики. Настоящата форма на помощта за развитие не е подходящ инструмент за тази цел, тъй като много средства изчезват по тайни канали или са пренасочвани обратно по европейски банкови сметки на корумпирани деспоти. Поради тази причина, въпреки многобройните положителни идеи, аз се въздържах при окончателното гласуване на предложението на комисията по развитие. Marit Paulsen, Olle Schmidt and Cecilia Wikström : Финансовата криза възникна отчасти поради злоупотребяване с доверието на клиентите от страна на банките, както и поемането на прекомерни рискове с парите на клиенти. Считаме, че е необходимо по-обстойно обсъждане относно изпълнението на международните финансови операции. Не считаме, че данъкът на Тобин ще има ефект за предотвратяване на спекулациите, но приветстваме обсъждане на тема как финансовите институции като банки, тръстови и застрахователни дружества могат да помогнат за създаването на сигурен и стабилен финансов пазар. Финансовата криза показа, че за решаването на международните проблеми са необходими международни решения. Затова обсъждането трябва да се води в световен мащаб, а не само в рамките на ЕС. Sirpa Pietikäinen : Г-жо председател, госпожи и господа, както се посочва в предложението за резолюция на комисията по развитие, което заслужава висока оценка, настоящата световна финансова и икономическа криза засегна най-тежко най-бедните държави. Постигането на целите за развитие в много от развиващи се страни е изложено на риск, а изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие изглежда още по-трудно. Въпреки многото обещания от развитите страни, изразени публично на срещите на високо равнище на Г-20 и Г-8, размерът на изпратената на развиващите се страни помощ например дори не се доближава до средствата, за които беше поет ангажимент. Всъщност дори и преди избухването на кризата стойността на помощта за развитие от много държави-членки на ЕС беше далеч по-малка от обещаната. Кризата може да се окаже и нова възможност. Значителното нарастване на ресурсите на Международния валутен фонд и промените в системата на вземане на решения в тази организация са две причини, които дават основание да се счита, че е възможно да се наблюдава положително развитие. Реформата в МВФ и допълнителните ресурси дадоха отговор на една належаща потребност, но само по себе си това е твърде недостатъчно, за да се облекчи положението на най-бедните хора в света. Развитите страни трябва да спазят даденото обещание по отношение на ангажимента си към Целите на хилядолетието и необходимите 0,7% от БВП за увеличаване на помощта за развитие. Осигуряването на необходимото финансиране за борба с изменението на климата и приспособяването към него е допълнителна отговорност, която развитите страни не могат да си позволят да избегнат. Основният стълб на новите международни правила трябва да бъде идеята за наличие на по-равнопоставени възможности при преразглеждането на правилата, както и при тяхното съблюдаване. Czesław Adam Siekierski : Г-жо председател, гласувах за приемането на резолюцията, тъй като считам, че тя съдържа редица изключително подходящи забележки относно причините и последиците от настоящата трудна ситуация в развиващите се страни. Искам да подчертая по-специално, че сегашната икономическа криза е резултат не само от срива на финансовите пазари, но също така и от по-ранните кризи в областта на храните и енергийните ресурси. Считам, че е много важно да се предприемат действия за по-бързото и ефективно използване на предоставените от развитите страни средства. Това е от особено значение предвид факта, че богатите държави в момента се борят с вътрешни проблеми, като например недостатъчен бюджет или времеви ограничения. Искам да подчертая още веднъж: най-важно е да бъдат опростени процедурите, така че средствата, които се движат от богатите към бедните страни, да не изчезват в морето на бюрокрацията. Catherine Soullie : Предоставянето на помощ за развиващите се страни е задължение, което Европейският съюз не може да изостави. Сегашната икономическа и финансова криза даде ново измерение на глобализацията. Идеята за данък върху финансовите операции беше полезна: президентът Саркози я направи един от своите приоритети. Европа, както изглежда, даде пример, а светът я последва. Новото добро функциониране на международните финанси ще трябва да се основава на справедливостта. Затова съжалявам, че изменението на Striffler-Ponga беше отхвърлено, тъй като то предлага към официалната помощ за развитие да бъде добавен данък върху финансовите операции, от който да може да се възползват най-слабо развитите страни. Вярно е, че това ще увеличи данъчната тежест за нашите икономики и финансови системи, но по този начин Европейският съюз е инициатор на голямо международно движение за солидарност. Все още се надяваме, че приетата тук резолюция ще насърчи Съюза да спазва ангажиментите си и да помага на развиващите се страни да следват глобализацията. Bart Staes : Убедено подкрепих внесената от комисията по развитие резолюция относно въздействието на глобалната финансова и икономическа криза върху развиващите се страни. ЕП правилно призовава ЕС да прекрати злоупотребите с данъчни убежища, укриването на данъци и незаконното изтегляне на капитали от развиващите се страни. МВФ правилно увеличи средствата за борба с финансовата и икономическа криза. И все пак крайно тревожно е, че до този момент 82% от тези ресурси накрая се озовават в Европа, а само 1,6% остават в Африка. Първият приоритет сега трябва да бъде намаляването на бедността. Изключително важно е също така споразуменията за икономическо партньорство (СИП) да се използват като средство за предоставяне на търговски предимства на засегнатите държави и държавите да могат също така да оставят някои чувствителни продукти и сектори, като например инвестициите и услугите, извън преговорите. Съжалявам, че не беше прието изменението, в които се отправя искане към Комисията и държавите-членки да представят предложения за иновационни механизми за финансиране, като например данък върху финансовите операции, с които да бъде допълнена официалната помощ за развитие. Iva Zanicchi : Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, но считам, че е необходимо да бъдат направени някои пояснения. Настоящата финансова криза предизвика световна икономическа рецесия, която поради многобройните си последици оказа особено въздействие върху развиващите се страни, като изостри кризата с храните. По данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) броят на гладуващите хора за първи път в историята е достигнал над един милиард души, а броят на недохранените хора е със 100 милиона повече, отколкото през 2008 г. Въздействието на финансовата криза върху държавите от региона на АКТБ е пагубно, усложнявайки още повече предизвикателствата в областта на околната среда и нестабилността на цените на храните. Тези страни не са отговорни за кризата, но пострадаха в най-голяма степен от последиците от нея и получават най-малка помощ. Това вече не е приемливо. Поради тези причини, изправени пред ситуация, която не е клише да наречем трагична, считам, че е необходимо да се подобри качеството на помощта, която се предвижда за въпросните държави, вместо тя да бъде преценявана само количествено. Считам, че при използването на средствата е необходимо да се действа по-прозрачно и ефективно, и мисля, че е необходимо получените резултати да се проверят по безпристрастен начин. Председател: Обяснението на вот приключи.	bg
12. Съвместно предприятие ENIAC (вот) - Rapport: Nikolaos Vakalis	bg
Петиции: вж. протокола	bg
11. Искане за снемане на имунитета на Massimo D'Alema (	bg
Тристранна среща във връзка с проектобюджета за 2012 г. (разискване) Председател: Първата тема е докладът на г-жа Balzani, от името на комисията по бюджети, относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2012 г (2011/2019 (BUD)). Francesca Balzani: докладчик - (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, с мандата за тристранната среща бюджетната процедура навлезе в своя най-конкретен етап, етап в който бюджетните органи всъщност започват обсъждания, които могат да доведат до ползотворни и важни резултати. Ето защо се надявам, че тази тристранна среща е възможност, която ще бъде използвана, възможност, която няма да бъде пропусната. Стартирахме бюджетната процедура с чувство на изключителен реализъм. Държавите-членки понастоящем прилагат строги политики на консолидиране на националните бюджети и тези политики трябва да реализират важен баланс между необходимостта да се справим с кризата и нуждата от рестартиране на икономиката и инвестирането. Точно затова този път бюджетът на Европейския съюз, който се отличава с уникалната способност да прибавя добавена стойност към разходите, инвестициите и ресурсите, може и със сигурност трябва да играе основна роля. Основна роля, в която е изключително важно стратегията "Европа 2020" да бъде взета като начална позиция. Парламентът направи стратегията "Европа 2020" основен въпрос на бюджетните обсъждания от самото начало. Бюджетът за 2012 г. може и трябва да бъде първата стъпка за предприемане на конкретни мерки по отношение на тази стратегия, която е средството, избрано именно за "рестартирането" на нашия Съюз. В този смисъл разглеждането на стратегията "Европа 2020" във финансови измерения подчертава и предоставя основна роля на нашата последователност и надеждност. Не можем да изградим такава амбициозна стратегия, без да я приложим незабавно, именно във време, в което е изключително важно това средство за рестартиране на икономиката да бъде приложено изцяло с всички свои аспекти. Следователно последователността, надеждността и амбициозната стратегия "Европа 2020" са решаващи и от съществено значение за гарантирането на стабилността, от която се нуждаем днес в Европейския съюз, както и по отношение на нашата единна валута. Има и други факти и политики, които идват на преден план. Имам предвид демократичните процеси в Средиземноморието и нуждата да се гарантира външно измерение на Европейския съюз, който в това време наистина може да играе роля и сам да си възвърне важната позиция на лидер. Нека не забравяме, че бюджетът не е само инструмент, който да бъде одобрен когато има прогноза за следващата година. Той също така е средство, което трябва да функционира през цялата година. В този смисъл той е въпрос, който изисква много прецизна работа не само във връзка с плащанията за следващата година, но и по отношение на прилагането на бюджета за 2011 г. за настоящата година. Последователност, надеждност и силно, решително и целенасочено използване на бюджета като основен инструмент за борба с кризата и компенсиране за политиките на консолидация на държавите-членки - това са все въпроси, които изискват поемане на сериозен ангажимент от наша страна, които трябва да гарантират, че отново ще играем жизненоважна роля за сигурността на Европейския съюз и освен това - и това е основното ми безпокойство - които ни приканват да не пропускаме възможността на тристранната среща. Тристранната среща може и трябва да бъде ценна възможност за конкретен и ползотворен обмен, който тази година ще ни доведе до споделено мнение за решенията, които се налага да вземем във връзка с бюджета. Смятам, че споделянето на решения, когато работим върху един документ толкова важен като бюджета, е друг чудесен знак за нашата способност да работим в рамките на Съюза, което е особено важно в настоящия момент. Януш Левандовски: член на Комисията. - (EN) Г-н Председател, тук съм, за да изслушам вашите мнения относно проектобюджета, представен от Комисията, и мандата за тристранната среща. Пред нас стои важна работа и скоро ще имаме възможност на предстоящата тристранна среща да обсъдим важните въпроси за Парламента. Ясно е обаче и беше показано и от докладчика, че при сегашните необичайни обстоятелства съставянето на бюджета за 2012 г. и търсенето на компромиси не може да бъде по "обичайната практика". Затова е задължително да намерим баланс между консолидирането на публични финанси и инвестиции, които водят до растеж и работни места и считам, че това е очевидно в нашия проектобюджет. Дори във време на криза, се нуждаем от инвестиране, за да подпомогнем плахото възстановяване на европейската икономика. Ето и част от нашето решение в бюджета за 2012 г. Несъмнено увеличихме приоритетите, свързани със стратегията "Европа 2020". В нашата прогноза тя е представена с 62,6 млрд. евро, което се равнява на 43,5 % от общия проектобюджет. Увеличен е и разходът, свързан с Договора от Лисабон, който се повишава с 4 %. Това е първата част от решението. Втората част от решението е, разбира се, строг подход към администрацията, недопускане Комисията да се разраства и това, което наричаме отрицателните приоритети за много строго оценяване на програми - да се види дали те работят, или не, и въз основа на представянето им в някои области да се предвидят по-малко средства в бюджета, в сравнение с предварителното финансово планиране за 2012 г. В резултат от това проектобюджетът за 2012 г. е с почти 9 млрд. евро под тавана на финансовата перспектива, предвидена за 2012 г. Не е достатъчно да се състави бюджет. Наше общо задължение е да отговорим глобално на обстоятелствата. Това засяга особено ситуацията на Южното Средиземноморие. Затова приехме Писмо за изменение № 1 към бюджета за 2012 г., което беше прието преди седмица, за да увеличи бюджетния дял за нашите съседи и особено за Южното Средиземноморие за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. с повече от 1,3 млрд. евро. За следващата година това означава да пуснем в обращение допълнително почти 500 млн. евро за Южното Средиземноморие и общо за това съседство, което използва резерва, отделен по Функция 4, но това също така е за сметка на инструменти за гъвкавост до 150-153 млн. евро. Резултатът е такъв, какъвто беше представен. Плащанията следва да нараснат с 4,9 %, но това не е просто за удоволствие, а за да бъдат платени законодателни задължения, които нарастват на края на финансовата перспектива. Това е, ще повторя още веднъж - точно с 8,8 млрд. евро по-малко, отколкото беше таванът за 2012 г. Това, което се увеличава, е дялът на научните изследвания и развитието; дялът на политиката на сближаване, което сега се премества, тъй като допустимите програми приключиха и трябва да плащаме сметките на държавите-членки. Като цяло обаче ние сме, дори и ако вземем предвид сближаването, доста под това, което беше предвидено в осъвременената прогноза на държавите-членки за 2012 г. В обобщение, не очаквам лесни обсъждания със Съвета във връзка с бъдещето. Опитът от Процедура 2011 беше много поучителен. Нуждаем се от подкрепата на Парламента, за да съставим добър бюджет за следващата година: консолидация, от една страна, и принос към растеж и работни места, от друга. Надявам се, че тази година процедурата ще бъде по-гладка и по-спокойна, отколкото беше процедурата за бюджета за 2011 г. María Muñiz De Urquiza: Г-н Председател, предложението на Комисията бюджетът за 2012 г. да ограничи своето увеличение до абсолютния минимум, необходим, за да изпълним законодателните задължения на ЕС, би означавало да замразим Европейския съюз и групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент не може да се съгласи с това. Вярваме в Европа, вярваме в нейните политики и в необходимостта да ги финансираме, защото, г-н Член на Комисията, ЕС не е разход, а по-скоро добавена стойност към националните политики. Както беше отбелязано от докладчика, напълно сме съгласни, че бюджетът следва да бъде насочен към постигане на стратегията "Европа 2020", на конкурентоспособност и заетост, но това основно безпокойство не трябва да продължава да отвлича вниманието ни от непрекъснатото предоставяне на по-малко средства за външните действия на Съюза. Несъвместимо е с целта на Европейския парламент, Комисията и Съвета ЕС да бъде важен участник на световната сцена при увеличение на инфлацията само от 2,9 %. Предложението, което беше направено, прави трудно изпълнението на изискванията на обществото и изпълнението на нашата отговорност към насърчаването на мира, развитието, международната стабилност и правата на човека по света. Нека да се съсредоточа върху проблемите, които засягат комисията по външни работи. Първо, разглеждането на европейската политика за съседство, особено нейния средиземноморски аспект, трябва да се отрази върху бюджета. Като начало, г-н Член на Комисията, във връзка с Палестина, с мирния процес в Близкия изток и Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) - предложението на Комисията предлага бюджетно съкращение от 100 млн. евро. Считам, че мирът в Близкия изток е достатъчно деликатна тема и работата на UNRWA е достатъчно важна, за да не бъде година след година предмет на играта на Комисията да предлага по-малки цифри, които впоследствие нарастват по време на преговорите върху бюджетната процедура. Средиземноморският регион е много важен, г-н член на Комисията, но неговото подпомагане не бива да бъде в ущърб на други области на външната дейност на Европейския съюз. Пример за това е Латинска Америка и всеизвестното й недостатъчно финансиране. По същия начин като това позорно недостатъчно финансиране, има застой на средства за страни, които биха могли да се възползват от финансовия инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход (ИИС+), но - и с това ще завърша, г-н Председател, неспособни сме да постъпим по друг начин, тъй като няма решение на проблема с правното основание на този инструмент. Разширяването и инструментът за стабилност също трябва да получат финансирането, от което се нуждаят, както и многостранни въпроси като приноса на Европейския съюз към Международния фонд на ООН за жените. Накрая, г-н Председател, бих искала да кажа, че следва да е възможно и за нас да бъдем гъвкави в използването на бюджета. Jorgo Chatzimarkakis: докладчик по становището на комисията по бюджетен контрол. - (DE) Г-н Председател, от гледна точка на бюджетния контрол, Европейският съюз често е обвиняван, че предприема небрежен подход към разходването на средства. Кой е отговорен за това? В 80 % от случаите това всъщност са държавите-членки, които отговарят съвместно за разходите. Всички помним как британският премиер, г-н Камерън, заяви на председателя на Европейския парламент, че вместо да искаме повече пари, трябва преди всичко да се уверим, че парите се изразходват по-ефикасно. Коя страна беше най-големият нарушител през 2010 г.? Обединеното кралство. Всички британски програми бяха спрени през 2010 г. Защо е така? Защото правилата са прекалено сложни. Затова бих искал да помоля моите колеги, и по-специално Комисията, да настояват заедно с държавите-членки за по-прости правила, за по-ефикасна и проста система за надзор и за въвеждане на нови компоненти. Например ако политиката по научни изследвания включваше награда или възнаграждение за особено успешен иновативен проект, това би я направило много по-лесна за надзор. Същото се отнася и за политиката по сближаване, където можем да създадем ефект на лоста чрез предоставяне на заеми, свързани с проекти. Има много възможности за нововъведения, открити пред нас. Следва да направим смела стъпка напред. Pervenche Berès: Г-н Председател, г-н Член на Комисията, комисията по заетост и социални въпроси определя своите приоритети в светлината на обезпокоителен факт: икономическата, финансовата и социалната криза продължават да причиняват безредици, понастоящем около 23 млн. човека са безработни, включително 5,2 млн. младежи. В своята резолюция относно прилагането на ръководните насоки за политиките за заетост на държавите-членки, Европейският парламент призова Европейския съвет "да не отдава второстепенно значение на въпросите на заетостта, когато разглежда препоръката на Комисията в Годишния обзор на растежа стриктното фискално консолидиране да бъде пръв приоритет за периода 2011-2012 г.". В бюджетно изражение това изискване трябва да се превърне в силна подкрепа за петте основни цели на стратегията "Европа 2020", по-специално увеличаване на нивата на заетостта и намаляване на броя на хората, засегнати от или изложени на по-висок риск от бедност или социално изключване. Комисията по заетост и социални въпроси подчертава факта, че тези цели изискват бюджетът на ЕС да бъде сравним, съвместим и допълващ бюджетите на държавите-членки. Горещо благодарим на нашия докладчик, Francesca Balzani, тъй като знаем колко силно тя насърчава становището, прието от комисията в тристранната среща. László Surján: докладчик по становището на комисията по регионално развитие. - (HU) Г-н Председател, комисията по регионално развитие подложи на разискване и с готовност подкрепя предложението. Комисията го намира за съвсем разумно и счита, че то предоставя подходяща подготовка не само за самата тристранна среща, но също така и за цялостния бюджетен процес за в бъдеще. Разбира се, най-важният аспект за комисията по регионално развитие е финансирането на политиката на сближаване и бихме искали да привлечем вниманието върху факта, че по време на естествения ход на седемгодишния цикъл стигнахме до етапа, в който държавите-членки използват или се опитват да използват все по-големи и по-големи суми въз основа на своите планирани програми. В моята страна например средствата, които получихме през последната година, бяха два пъти повече, отколкото преди бяхме получили за две години. Това показва също така и акселерация, което, разбира се, се дължи и на вътрешни причини, но това явление е очевидно и в други държави-членки. Ето защо се надяваме, че тази политика ще получи сигурна подкрепа. Luis Manuel Capoulas Santos: Г-н Председател, има три основни въпроса във връзка с функция 2: Общата селскостопанска политика (ОСП). Няма големи проблеми във връзка с първия стълб, тъй като той представлява около 90 % от разходите и се прилага почти 100 %, така че приветстваме увеличението от 3 % на разходите за 2012 г., тъй като то покрива разходите, свързани с разширението на Oбщата селскостопанска политика, което, както знаем, ще се извърши постепенно до 2013 г. Вторият стълб също не представя конкретни проблеми, тъй като бюджетните кредити се увеличават. Това е положителна стъпка, тъй като ние сме в средата на планирания период. От гледна точка на кризата и трудностите, пред които определени държави-членки се изправят във връзка със съфинансиранетo, важно е да ускорим прилагането на този втори стълб, който представлява около 70 %. Третият въпрос, който бих искал да повдигна, а той е и въпросът, който считам за най-важен, е свързан с определени конкретни програми. В съответствие с решение на Общия съд, схемите за предлагане на плодове и мляко в училищата, и по-специално - програмата за подпомагане на най-нуждаещите се, приключиха, след като бяха значително намалени, тъй като беше разпоредено, че излишъците следва да бъдат пускани в обръщение и използвани единствено чрез механизми за намеса. По време на толкова тежка криза като тази солидарността не следва да бъде просто политически приоритет, а преди всичко императив на нашата съвест. Затова призовавам Комисията и Съвета да предоставят законодателни предложения, за да поправим тази несправедлива ситуация. Olle Ludvigsson: Г-н Председател, от името на комисията по икономически и парични въпроси бих искал да откроя три приоритетни области. Първо, новите европейски надзорни органи трябва да бъдат задоволително финансирани. Тяхната способност да играят по-важна роля е от решаващо значение за стабилността на финансовите пазари. Когато се възлагат нови задачи на органите, техните ресурси трябва да бъдат незабавно увеличавани. В по-дългосрочен период трябва да проучим по-отблизо дали набирането на персонал, което в момента се планира, ще бъде наистина подходящо. Второ, Комисията трябва да бъде подготвена да увеличи човешките ресурси в областта на икономическите въпроси веднага след приемането на пакета за икономическо управление. Осъвременените регламенти трябва да бъдат управлявани ефективно от самото начало. Трето, трябва да бъде предвидена възможност в бюджета за подобряване на качеството на статистиката на ЕС. Лошата икономическа статистика би могла да е една от причините за кризата. Reinhard Bütikofer: докладчик по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. - (DE) Г-н Председател, г-н Левандовски, г-жо Balzani, първо, бих искал да благодаря на г-жа Balzani, от името на моята комисия, за нейната усърдна работа и за тясното сътрудничество, което ни оказа. Тя дава много добър пример. Г-н Левандовски, казахте, че подходът, при който нещата остават непроменени, не е приемлив. Разбира се, това е напълно правилно. Ако вземем предвид областта на енергийния приоритет в стратегията "Европа 2020" обаче, става ясно, че Комисията до известна степен е настроена да продължава както преди, тъй като приоритетната област не е напълно финансирана. Правят се съкращения дори във важната област на енергийната политика и това наистина няма смисъл. Както американците казват - трябва да подкрепяме думите си с реални действия, а не да поемаме ангажименти, които след това не изпълняваме. Второ, в комисията по промишленост, изследвания и енергетика искаме да сме сигурни, че драматичното увеличение на разходите за основни проекти като ядрения реактор "ITER" и глобалната навигационна система "Галилео" няма да доведе до изразходване на още повече средства от бюджета за научни изследвания. Направихме предложения в тази връзка и бихме били доволни, ако те получат положителен отговор. В крайна сметка всичко това засяга малките и средните предприятия. Искаме да съставим приоритетите за техния достъп до финансиране на научни изследвания и иновации и до иновативни финансови инструменти. Franziska Keller: докладчик по становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи - (EN) Г-н Председател, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приветства увеличението в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, но освен това счита, че преди да предприемем нови мерки и стартираме нови програми, съществуващите такива следва да бъдат правилно оценени и тези оценки следва да бъдат взети като основа за съставянето на новите програми. Виждаме възможности за използване на взаимодействието и избягване на дублирането, за опростяване на нещата и гарантиране, че генерираме очевидна добавена стойност към дейностите, които развиваме на равнище на ЕС. Комисията по граждански свободи изразява твърдо убеждение, че следва да погледнем какво наистина се случва около нас точно сега и че се налага да увеличим нашите разходи в областта на закрилата на бежанците, както и в областта на интеграция на ромите. Всички наши агенции трябва да бъдат способни да изпълняват задачите, с които понастоящем ги натоварваме. Накрая - и това също би могло да заинтересова Комисията - комисията по граждански свободи изразява твърдо убеждение, че значителна част от финансирането на бюджета за ШИС II следва да бъде поставена в резерв, тъй като все още няма ясен резултат. Следва също така да обмислим поставянето на част от разходите за персонал в резерв, в случай че програмата на ЕС за проследяване на финансирането на тероризма, която беше обсъдена само в Комисията, а не от комисията по граждански свободи досега, не стигне до реализиране. Barbara Matera: Г-н Председател, госпожи и господа, трудното икономическо и финансово положение в Европа открои слабостите на отделните държави-членки, които работят усърдно, за да избегнат кризата на държавния дълг. Кризата доведе до рязко намаляване на публичните инвестиции в основни области за насърчаване на създаването на работни места и растежа. Стратегията "Европа 2020", която е основна за бюджета за 2012 г., предлага начин да разрушим този омагьосан кръг. Макар че признаваме отговорността, проявена от Комисията при разпределянето на сумите, планирани за 2012 г., в моето качество на докладчик по бюджета за комисията по правата на жените и равенството между половете, изразявам съжаление за минималното увеличение в програми като "Прогрес", която е отговорна за прилагането на важни инициативи за младите хора, за борбата срещу бедността и за равенство между половете и програмата "Дафне", която отговаря за политиките за борба с насилието над жени. В заключение, считам, че е необходимо бюджетът за 2012 г. да бъде способен да отговори по-конкретно на предизвикателствата, пред които Европа се изправя. Giovanni La Via: Г-н Председател, г-н Член на Комисията, госпожи и господа, задачата, пред която са изправени трите институции, отговорни за бюджетната процедура, не е лесна и включва установяването на нивото на ресурси, което взема предвид ангажиментите, поети в предходните години и предизвикателствата, пред които Съюзът се подготвя да се изправи. Целта е да потърсим и да намерим баланс между изискванията за растеж и развитие и осъзнаването на потребността от отговорно прилагане на мерки за строги икономии. Днес Парламентът се подготвя да гласува този важен документ, който представлява мандата, с други думи - посоката, която трябва да бъде предприета в преговорите със Съвета. Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) поиска да внесе добавки към документа, представен от докладчика г-жа Balzani, на която очевидно благодаря за нейната работа, като по този начин помага да се подчертае потребността от наличие на достатъчно ресурси за финансирането на целите на стратегията "Европа 2020", която е основна за бюджета за 2012 г. и основната роля на бюджета на общността като метод за хармонизиране на политиките на държавите-членки. Нашите приоритети са интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, подкрепа на научните изследвания, развитието, растежа и иновациите и насърчаване на развитието на малките и средните предприятия. Считам, че инвестирането в тези сектори е единственият начин Европа да бъде изведена от кризата. Подкрепям концепцията за европейската добавена стойност и тази добавена стойност трябва да бъде постигната чрез бюджета и финансовото планиране. Считам, че следва да добавим конкретна бележка по темата за излишъка. Лично аз подкрепям искането неоползотворените средства да останат в бюджета на Европейския съюз, но от периода на следващата многогодишна финансова рамка, тъй като в момента няма правно основание, което да позволява на Съюза да задържи тези средства. Същото се отнася за таксите и глобите върху просрочените плащания. Ще завърша с поясняването, че тази година трябва да избегнем повторението на това, което се случи миналия декември, и да се опитаме вместо това да намерим баланс между държавите-членки в тристранната среща през юли. В същото време не трябва да пропускаме да получим адекватно финансиране за стратегическите политики и приоритетни действия на Европа, които са мерки от първа необходимост за истинското рестартиране на Съюза и за 500 милиона европейски граждани. Edit Herczog: Г-н Председател, приветствам г-н члена на Комисията и моите колеги. Като цяло бюджета за 2012 г. може да бъде разглеждан като малкия брат на законодателния пакет за икономическото управление, тъй като той също се стреми да установи условия за балансиран бюджет и икономически растеж и да увеличи заетостта и конкурентоспособността чрез подходящи средства на икономическата и бюджетната политика. Нуждаем се от резултати, нуждаем се от работни места, от индустриална политика, с други думи - нуждаем се от силна европейска икономика. При наличие на нестабилно евро държавите-членки не могат да започнат да увеличават своя пропорционален на БВП принос към бюджета на ЕС въпреки кризата и рецесията, просто защото се надяваме на увеличение на БВП. Трябва обаче да бъде създадена солидна икономическа база, която да позволи на ЕС наистина да служи на своите граждани. Определихме нашите цели, за да постигнем това. Трябва да приложим стратегията "Европа 2020". Вместо път към упадък, трябва да подготвим пътя към растежа за Европа, път към индустриална и технологична революция, която е областта на водещите иновации. Бюджетът за 2012 г. следва да допринесе за постигането на стратегията "Европа 2020". Сега говорим за втората година на тази десетгодишна програма. Не можем просто да кажем, че тя ще приключи по-късно. Не е достатъчно да предлагаме ограничения или да съкращаваме Европейския съюз за европейските граждани. Задължително е проектобюджетът за 2012 г. и Седмата рамкова програма за научни изследвания, които трябва да бъдат внедрени през 2013 г., да обслужват точно тази цел. Carl Haglund: от името на групата ALDE. - (SV) Г-н Председател, преди всичко бих искал да благодаря на нашия отличен докладчик за нейната чудесна работа. Харесва ми, че стратегията "Европа 2020" оформя основата на тази работа. Решенията, които ще вземем за бъдещето, не могат да чакат, докато приемем новата многогодишна финансова рамка, наистина трябва да започнем работата, ориентирана към бъдещето, сега и в това отношение годините 2012 г. и 2013 г. ще бъдат абсолютно решаващи. В същото време следва вероятно да си припомним, че създаването на бюджета за 2011 г. беше доста труден процес. Не успяхме да се споразумеем с Европейския съвет за общ подход. С оглед на всичко това, за съжаление, трябва да оплачем от значителното увеличение, което Комисията предлага във връзка с бюджета за 2012 г. В групата на Алианса на либералите и демократите за Европа считаме, че това увеличение е прекалено голямо. Затова поставихме на обсъждане изменение, което се опитва да състави бюджет, по-близък до реалността, което се надявам да бъде подкрепено и от другите групи, когато гласуваме по-късно днес. Нещо друго, което бихме искали да подчертаем, е факта, че имаме доста странно установена практика, според която всяка година отпускаме прекалено много средства на определени области, въпреки че тези средства ще бъдат изпратени обратно неоползотворени в края на годината или всъщност - след една година. Нищо ли не можем да направим за това отпускане на прекомерни средства за редица дейности в рамките на Съюза? Считаме, че е изключително важно да разберем икономическите реалности в Европа. Това означава, за съжаление, че бюджетът за следващата година не може да бъде толкова голям, колкото Комисията счита, че би трябвало да бъде. В същото време считам, че на свой ред Съветът се налага да разбере, че не само не можем да се справим с т.н. "нулев растеж", но и се нуждаем от нови ресурси за приоритетите, които сме съгласували. Трябва да бъде намерена златната среда и поне в нашата група считаме, че тя може да бъде намерена единствено ако всеки поеме отговорност. Lajos Bokros: от името на групата ECR. - (EN) Г-н Председател, гръцката държава е технически фалирала. Уместният въпрос вече е не дали тя се нуждае от опрощаване на дълга, а кога. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Удивително е, че европейските институции не успяват да разберат характера на проблема. Това не е криза на ликвидността, а дълбока криза на платежоспособността, която се отразява на липсата на международна конкурентоспособност на гръцката икономика. Натрупването на повече задължения върху гръцкия данъкоплатец е не само безполезно, но и напълно непродуктивно. За да започне Гърция да излиза от фискалната криза, част от натрупания дълг следва да бъде опростен и поет от кредиторите, обществото и частни лица. Френските, германските и особено гръцките банки ще трябва да бъдат рекапитализирани. След като закупи големи количества гръцки държавни облигации и прие много като обезпечения, ЕЦБ сега е хваната в капан. Преди двадесет години, когато започна преходът в бившите комунистически държави, една от най-важните структурни реформи беше създаването на независима централна банка със строга законодателна забрана за монетизиране на публичен дълг. ЕЦБ в основата си следваше практиката на комунистическите държави. Има очевиден конфликт на интереси в нейния мандат и сега еврозоната понася последствията. Точно в този контекст трябва да съставим бюджета за 2012 г. Илюзия е да очакваме някакъв растеж във вноските на държавите-членки за следващата година във връзка с огромната тежест, която данъкоплатците при всички случаи ще понесат. Писмото от президентите и премиерите на петте солидни и платежоспособни страни не бива да бъде забравено и оставено настрани. Опитът от болезнените преговори и обезпокоителният неуспех на Парламента в края на миналата година следва също да бъде запомнен като предупреждение. Мандатът на делегацията на ЕП за тристранната среща следва да бъде много по-умерен и в същото време - по-реалистичен, при условие че Парламентът желае да остане адекватен в контекста на големите промени, пред които ЕС ще се изправи в бъдеще. Helga Trüpel: от името на групата Verts/ALE. - (DE) Г-н Председател, г-н Левандовски, госпожи и господа, първо, бих искала да заявя моята принципна подкрепа за думите на г-н Левандовски относно факта, че по време на криза важното е да гарантираме точния баланс между необходимостта да реализираме спестявания, ефикасното използване на финансиране, мерките за строги икономии и в същото време - готовността и способността да инвестираме, така че да не преустановим напълно нашата икономика. Подкрепям тези общи ръководни насоки и считам, че те също следва да бъдат отправната точка за нашия бюджет. Сега въпросът е дали изискванията, които г-н Левандовски така уместно посочи, могат да бъдат наистина изпълнени. Има редица важни области, които могат да бъдат критикувани от позицията на групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Ако подчертаем един определен проект - ядреният реактор "ITER", става ясно, че това е един от проектите, който получава най-голямото увеличение на финансирането в следващия бюджет, с други думи - 740 млн. евро. Това ли е правилният сигнал, който трябва да бъде изпратен във време, когато финансирането на други проекти, свързани с научни изследвания, по-специално - за възобновяема енергия, се намалява? Искаме да приемем насериозно твърденията на Комисията и Европейския съюз, че те наистина смятат да се борят с изменението на климата и да отбелязват напредък по отношение на използването на възобновяема енергия, но след това виждаме, че на финансирането на този проект е даден толкова висок приоритет и считаме това за погрешно решение. По тази причина не сме способни да подкрепим този мандат за водене на преговори, макар и да считаме, че по-голямата част от него е правилна. Miguel Portas: Г-н Председател, моята група се съгласява с мандата за преговаряне с правителствата, който ще приемем днес, но при все това бих искал да повдигна един политически въпрос, който не е засегнат във въпросния документ, но е свързан с това, което в момента се случва в Гърция и в моята страна - Португалия, както и с неотдавнашните изказвания на Жан-Клод Юнкер. Тези две страни и вероятно и други в бъдеще могат да бъдат подложени на труден цикъл от политики на прехвърляне на дълг, при което прехвърлянето на техния дълг навън, ще доведе до въвличането им в още повече дългове. Този ад, свързан с мерките за строги икономии, яснo показва намаляващите нива на публични инвестиции и на създаването на работни места. Считам, че е изключително важно ЕС да има политика по финансиране от структурните фондове за тези страни през 2012 г. и 2013 г. Това ще доведе не само до поява на ресурси, налични от тези фондове, но и специфични условия, свързани с намаляване на съфинансирането - с други думи - намаляване на националните вноски до финансиране, което създава работни места и е предназначено като продуктивна инвестиция. Това е въпрос от критична важност за следващите две години. Marta Andreasen: от името на групата EFD. - (EN) Г-н Председател, докато разисквахме как Гърция може да бъде спасена от неизпълнението на задължения, което би предизвикало икономически и финансови сътресения навсякъде по света, Парламентът поиска увеличаване на своя собствен бюджет за 2012 г с почти 5 %. Това просто няма как да бъде обяснено на данъкоплатците в Европа и съвсем не увеличава надеждността на институциите на ЕС. Бюджетът на ЕС не ни измъкна от кризата, нито ще го направи. Има няколко области на бюджета, в които бихме могли да намалим разходите. Неуспелите проекти следва да бъдат прекратени. Финансирането на проекти, в които са възникнали нередности, или финансирането на региони, в които правата на гражданите се пренебрегват, следва просто да бъдат спрени. Ако преобладава здравият разум, Парламентът ще гласува за съкращаване на бюджета на ЕС за 2012 г. Ако това не стане, вече и без това доста затруднените жители на ЕС ще трябва да разчитат на своите собствени държавни ръководители да ги защитят. Lucas Hartong: (NL) Г-н Председател, днес разискваме бюджета на ЕС за 2012 г. Разбира се, нидерландската Партия за свобода (PVV) е категорично против предложеното увеличение от близо 5 %. Всички видове основни инициативи се преглеждат и в резултат от това дори още повече средства се наливат във всички видове безполезни европейски агенции, които само ни струват пари на данъкоплатците. Най-важната подробност в бюджета обаче са допълнителните средства от 1,3 млрд. евро, които се изискват за проекта Международен експериментален термоядрен реактор (ITER). Средствата за този проект трябва да бъдат взети от други функции в сегашния многогодишен бюджет и това означава, че става въпрос за преразглеждане на този бюджет. Като резултат от това всяка държава-членка има право на вето над бюджета за 2012 г. Това са чудесни новини, тъй като означават, че нидерландското правителство може да упражни своето право да одобри бюджета само ако той отговаря на правилото за абсолютно никакви увеличения, което моето нидерландско правителство защитава. Призовавам Нидерландия и европейските държави-членки, които мислят по подобен начин, да продължат и да използват изцяло това свое право. Salvador Garriga Polledo: (ES) Г-н Председател, г-н Левандовски обикновено разсъждава разумно, затова Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) го подкрепя. Тази година мандатът за бюджета е дори по-важен, отколкото може да е бил през изминалите години, като имаме предвид, че през 2012 г. ще договаряме следващата финансова перспектива. Всъщност неуспехът на мандата за тристранната среща през юли 2010 г. доведе до много сериозни проблеми със споразумението от ноември. Затова се надяваме, че сега институциите имат по-голяма възможност за постигане на съгласие, отколкото са имали миналата година. Освен това г-жа Balzani състави мандат, който е много разумен, тъй като включва всички условия, които следва да бъдат договорени в следващата финансова перспектива. Тя подчертава важността на стратегията "Европа 2020" и на количественото изражение на бюджета, както и колко е важно да обърнем внимание на бюджетните кредити, които още не са разпределени, на сигурността и надеждността на бюджета. Всичко това ще бъде в бюджета за 2012 г. и следващата финансова перспектива. Затова е необходимо този мандат и тристранна среща да бъдат успешни, тъй като резултатът от бюджетното споразумение за 2012 г. ще определи до голяма степен успеха на междуинституционалните преговори за следващата финансова перспектива. Специално подкрепяме искането на Европейската комисия за увеличение от 4,9% на бюджетните кредити за плащания. Който не желае да види нещата по този начин, трябва просто да погледне как бюджетът се прилагаше тази година и големите проблеми, които имахме с намирането на достатъчно средства за плащания, дори и при прилагането на инструмента за солидарност например, предвиден за някои нуждаещи се региони на Европа. Estelle Grelier: (FR) Г-н Председател, бих искала да благодаря на нашия докладчик и да похваля качеството на проектния текст за този мандат за тристранната среща, който подчертава неотложната нужда от окончателното поставяне в действие на годишните бюджети в полза на стратегията "Европа 2020" по начин, който е в съответствие с подхода на европейския семестър. Въпреки това преговорите обещават да бъдат трудни, тъй като ръководният принцип на Комисията е да удовлетвори, чрез представяне на съкратен бюджет, изискванията за строги икономии, наложени от държавите-членки, игнорирайки потребностите на гражданите. В това отношение, съдбата на програмите за предоставяне на хранителни помощи, насочени към най-бедните народи, е показателна. Както много от моите колеги, г-н Член на Комисията, бях информирана от пресата, че Европейската комисия планира драстично да съкрати финансирането за програмата за помощ за най-нуждаещите се лица (MDP). По този начин тя би била разделена на четири - от 500 млн. тази година до само 113 млн. следващата година. Понастоящем Съюзът изразходва 1 евро на глава от населението на година за защита на основния принцип на правото на тези граждани на храна, в съответствие с европейската солидарност. Принасянето в жертва на това символично евро пред олтара на националното себелюбие и бюджетните ограничения илюстрира моралния и политически неуспех на Европа. Често се казва, че нивото на развитие на човешкото общество може да бъде преценено чрез това как то се грижи за най-уязвимите и нуждаещи се свои членове. Да цитираме технически и законодателни трудности като извинение за премахването на тази програма за предоставяне на хранителни помощи е пагубно не само за заинтересованите лица, но и за авторитета и имиджа на Европа. Комисията взема на присмех членовете на Парламента и гражданите, представлявани от тях, като предлага определени суми през април, а след това - два месеца по-късно - ги разделя на четири. Г-н Член на Комисията, надявам се, че ще промените мнението си във връзка специално с това решение и че няма да затворите очи пред политическите цели и бюджетните намерения в тази връзка, които са изразени в мандата за тристранната среща. James Elles: (EN) Г-н Председател, бих искал да поднеса моите поздравления на докладчика. Нейната работа при тези обстоятелства е много трудна, когато амбициите са събрани в стратегията за 2020 г., а малцина са тези, които не биха се съгласили с нуждата от финансиране на редица различни проекти. Истинският проблем е как да финансираме тези амбиции в сегашните дори още по-отчайващи обстоятелства - както виждаме в Европейския съвет и в обсъжданията за еврото и както моят колега, г-н Bokros, спомена. Нашата група счита, че се налага да съсредоточим вниманието си повече върху въпроса за стойността на парите и върху тези области на бюджета, в които наистина бихме могли да направим съкращения. Комисията започна да показва това с нулевия разход за администрация, но вероятно има и други области от бюджета, в които все още не сме се съсредоточили наистина върху бюджетната процедура. Наближавайки есента, се нуждаем от сериозен преглед и поставихме около 60 въпроса на Комисията в тази връзка, с цел да определим къде има лошо изпълнение. В противен случай, подобно на циника в прекрасната дефиниция на Оскар Уайлд, ще стигнем до позиция, в която знаем "цената на всичко и стойността на нищо". Angelika Werthmann: (DE) Г-н Председател, в проектобюджета за 2012 г. за първи път целите на стратегията "Европа 2020" са внимателно взаимосвързани с бюджетния процес. Затова приветстваме работата, която свърши г-жа Balzani. Безработицата сред младите хора в Европа е близо 20 % средно, а в Испания тя дори достигна нивото от 40 %. Това са тревожни цифри. От тях можем лесно да разберем защо младите хора излизат на улиците, например на Пуерта дел Сол, и защо напоследък все повече говорим за загубено поколение. Трябва да направим много повече за младите хора. По отношение на стратегията "Европа 2020", според Комисията около 43,5 % от финансирането, свързано със задължения, ще помогне да постигнем целите за 2020 г. Затова призовавам Комисията да открие повече възможности по време на тазгодишния бюджетен процес за реорганизиране на финансирането с цел постигане на дългосрочните цели. Derek Vaughan: (EN) Г-н Председател, считам, че всички ние знаем, че тазгодишният бюджет и тристранната среща ще бъдат трудни. Като Парламент се налага да бъдем ясни за това какви са нашите приоритети и да бъдем подготвени да ги отстояваме. С други думи, следва да бъдем подготвени да разгледаме преразпределението на ресурси в нашите приоритети. Според мен нашите приоритети следва да бъдат политики, които насърчават откриването на работни места и растежа в рамките на ЕС, особено във време, когато държавите-членки съкращават своите разходи. Например политиката на сближаване и структурните фондове са основният начин за насърчаване на растежа в нашите региони. Затова те се нуждаят от адекватно финансиране и аз подкрепям увеличението за структурните фондове. Научноизследователската и развойна дейност в нашите университети и академични институции е също много важна. Иновациите са изключително важни и можем да реализираме научните изследвания и развитието в проекти, предприятия и работни места. Инвестициите в инфраструктура също са важни. Инвестирането в транспорта, нашите енергийни мрежи и широколентовото им покритие, особено в наши региони, ще увеличи заетостта и растежа. Накрая, с Договора от Лисабон ЕС пое нови отговорности, така че следва да бъдем подготвени да вложим средства в тези нови отговорности. Бих поискал от Комисията да разгледа и този въпрос в бъдеще. Anne E. Jensen: (DA) Г-н Председател, вече можем да видим, че плащанията се превръщат в проблем и че в съвета има много държави, които не искат да плащат. Очевидно се налага да намерим решение на този проблем. Това обаче зависи изключително много от способността на държавите-членки да използват бюджетните кредити от структурните фондове. Считам за изключително важно за нас да гарантираме, че няма да се провалим в нашите опити да дадем на областта на енергията по-висок приоритет в бюджета за 2012 г. Трябва да гарантираме, че ще предоставим средства за стратегическия план за енергийните технологии (План SET) за възобновяема енергия. Проектите са задвижени и трябва да гарантираме, че ще приложим този план на практика. Трябва да го подкрепим. Второ, има проблеми, свързани с енергийния проект "ITER", във връзка с които Комисията оказва голям натиск върху нас. Всъщност натискът следва да бъде поставен върху Съвета, тъй като там именно е проблемът понастоящем. Парламентът подкрепя проекта, но Комисията знае добре, че не подкрепяме предоставянето на средства чрез съкращаване на бюджетни кредити за други научни изследвания. Seán Kelly: (EN) Г-н Председател, средствата, оползотворявани на европейско равнище, следва, общо казано, да добавят стойност и това следва да бъде ясно на гражданите. За съжаление, добавянето на стойност и нейното демонстриране са две различни неща. Това е нещо, което трябва да разгледаме внимателно, може би привеждайки бюджета в съответствие, за да докажем на гражданите и на държавите-членки, че това, което наистина правим тук, е добавяне на европейска стойност. Второ, стратегията "Европа 2020" е изключително важна за бъдещето на Европейския съюз. През 2020 г. ще бъдем оценявани не според размера на нашия бюджет, а според това дали сме реализирали стратегията, или не. Ако успеем в това, Европа ще бъде по-хубаво място, ще има повече растеж, повече работни места, повече възобновяема енергия, повече средства, оползотворени за иновации, и повече предприемачи. Считам, че това трябва да бъде нашата цел. Накрая, нуждаем се и от наши собствени ресурси и колкото по-скоро ги имаме, толкова по-малко време ще ни е нужно за разисквания върху бюджетите всяка година. Eider Gardiazábal Rubial: (ES) Г-н Председател, бих искала да започна, като поздравя нашия докладчик, г-жа Balzani, за доклада, който ни представи. Бюджетът е наистина началното, основно средство, което подпомага всички политики на ЕС - Общата селскостопанска политика, политиката на сближаване, политиката за научни изследвания и външната политика. Те биха били безсмислени, ако не са подкрепени от бюджета. Г-н Член на Комисията, ето защо днес повече от всякога, по време на криза, се нуждаем от силен бюджет, който да отговори на потребностите, пред които сме изправени в настоящето. Затова Ви призовавам да предоставите ресурси на основни програми, като програмите за заетост и програмите за обучение на млади хора или програмата, която беше разкъсана на парчета от Европейския съд - програмата за помощ за нуждаещи се лица. Освен това бихме искали Съветът да спре да разсъждава като счетоводител и поне веднъж да погледне с очите на политик и да не прави изчисления, опитвайки се да измисли как да намали плащанията, защото така бихме се озовали в Съда, като имаме предвид, че, както Вие ни напомнихте, г-н Левандовски, плащанията са законодателни задължения, произлизащи от предварително поети ангажименти. В противен случай просто няма да можем да ги изпълним. João Ferreira: (PT) Г-н Председател, има някои изключително важни решения, които трябва да бъдат взети в рамките на извънредно строгите ограничения на бюджета на Съюза, които ръководителите на ЕС изглежда не са склонни да променят, по този начин блокирайки всички перспективи за действителна конвергенция и сближаване. Неприемливо е, че в условията на изключително тежка криза, засягаща най-уязвимите икономики в ЕС, те продължават да отправят нетърпими изисквания за съфинансиране за използване на средства на Съюза, по-специално - на структурните фондове. Самата Комисия признава ниското участие във фондовете на ЕС от тези държави, но тя настоява съфинансирането да се превърне в изискване и по този начин т.н. мерки за строги икономии, които са наложени върху тях, не им дават възможност да гарантират публично инвестиране, преди всичко защото то е съкратено до извънредно ниски нива. Затова се застъпваме за премахването или същественото съкращаване на вноските на държавите-членки до максимум 10 %, така че страните, които са изправени пред големи трудности, да могат да използват изцяло фондовете на ЕС и средствата да бъдат използвани ефикасно от тези, които се нуждаят в най-голяма степен от тях, вместо да бъдат връщани в хазните на онези, които най-малко се нуждаят от тях. Трябва да прекратим неумолимата и непрекъсната динамика на разделението, в която ЕС е затънал. Бюджетната политика играе изключително важна роля в този процес. Andreas Mölzer: (DE) Г-н Председател, както всички знаем, Европейският съюз ще трябва да затегне коланите. Това е не само защото увеличаването на размера на бюджета би било плесница в лицето на нашите граждани в контекста на националните програми на строги икономии, но също така и защото плащанията следващата година трябва да бъдат извършвани в рамките на постоянния механизъм за европейска финансова стабилизация. Тези средства трябва бъдат намерени във вече твърде орязаните национални бюджети. Когато една група иска да заобиколи бюджетните ограничения чрез пренасяне в следващата година на годишния бюджетен излишък, който обикновено се връща обратно на държавите-членки, е ясно, че това е опит да хвърлим прах в очите на гражданите. Това би довело до дори по-голямо увеличение на бюджета от това, което се предлага от Комисията. Възможно е и разходите да са планирани за много многогодишни програми и съответното финансиране да не може да бъде намалено понастоящем, тъй като в противен случай ЕС би могъл да бъде обвинен в нарушение на договор. Според мен обаче има достатъчно възможности за реализиране на спестявания. Освен намаляването на броя на агенциите на ЕС най-важното е да се усъвършенстват процедурите за борба с измамата. Чрез обикновено възстановяване на средствата, които са били некоректно платени, бихме били способни значително да намалим напрежението около бюджета. Edit Herczog: (HU) Г-н Председател, това ми дава възможност да обясня две конкретни предложения, които имам. Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент подкрепя създаването на "ITER", но не приема прехвърлянето на 100 млн. евро от средствата, предоставени на Седмата рамкова програма за научни изследвания, тъй като тя е необходима за постигане на европейските цели. Вместо това бихме искали да оползотворим 5 % гъвкави средства, позволени в точка 37 от Междуинституционалното споразумение за финансиране на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, Трансевропейската транспортна мрежа и Трансевропейската енергийна мрежа. Това е необходимо и достатъчно условие за бюджета на Европейския съюз, за да изпълни наистина своята функция на икономическо възстановяване. Благодаря ви и още веднъж благодаря на докладчика. Януш Левандовски: член на Комисията. - (EN) Г-н Председател, бих искал да направя малък коментар в очакване на нашата тристранна среща и в отговор на два конкретни въпроса, поставени от Capoulas Santos и г-жа Grelier, в защита на хранителната схема за "най-нуждаещите се лица". Те знаят какво се случи - решение на Съда, изискващо храните, участващи в схемата, да идват единствено от складове, доведе до намаляване на обема от 500 млн. евро до 113 млн. евро. Затова трябва да намерим решение и вероятно ново правно основание за схемата. Моят втори кратък коментар е в отговор на г-н Bütikofer, който твърди, че не сме направили достатъчно, за да отразим приоритетите, свързани с енергетиката, в следващия бюджет. Трябва да се разбере, че през настоящата година в резултат от закъснението на инвестиционни проекти, специално Набуко и другите проекти, свързани с Азербайджан, както и поради почивката на Азербайджан, след като спечели музикалното състезание Евровизия, имаме огромни закъснения. За съжаление, това оказва влияние и на планирането за следващия период във връзка с основните енергийни междусистемни връзки. За всички онези, които биха искали да съкратим бюджета, моето послание е, че сред нашите законодателни задължения за извършване на плащания през 2012 г., от нас се изисква да извършим плащания на Гърция и на някои други страни, които са в затруднение. Те се нуждаят от икономии, но също така се нуждаят от инвестиции и нашите законодателни задължения са свързани с инвестиции - със структурно финансиране за тези страни за следващата година. Francesca Balzani: докладчик. - (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, считам, че това интересно разискване, което последва разискването, което имахме в специалните комисии, показва, че има голямо съгласие в Парламента по отношение на основните стратегии. Сред всички други теми най-важната остава бюджетът, който несъмнено е единственото и най-важното средство за изграждане на деликатния баланс между консолидацията на публичните сметки и потребността от подкрепяне на растежа. Това е единственият истински бастион, с който ние разполагаме срещу риска, че консолидацията може сериозно да отслаби европейската икономика, макар и обратимо. Следователно бюджетът е основен инструмент. Европейският парламент не призовава за принципно амбициозен бюджет, а за инструмент, който е силен по отношение на всички приоритети, които днес са ясни и очевидни. В стратегията "Европа 2020" приоритетът е преди всичко инвестиране в работа. Днес в залата отново споменахме научните изследвания, развитието, социалното сближаване и енергетиката - всички приоритети, относно които бюджетът е най-важният показател за сериозността на нашите намерения. Сериозността на нашите намерения е предпоставка за нашия висок авторитет като институция. Днес бюджетът е много важен елемент сред много други, тъй като още веднъж привлякохме вниманието към факта, че той е движеща сила за превръщане на нашите ангажименти в реалност, което никак не е малко. Следователно бюджетът става важен елемент за възстановяване на стабилността на Европейския съюз, както и на нашата единна валута. Затова се надявам, че още в тристранната среща това силно чувство за отговорност, което споделяме, а не би могло и да бъде другояче, ще открие пътя към спокойни, отговорни и конструктивни преговори за бъдещето на нашия Съюз. Председател: Разискването приключи. Гласуването ще се състои днес в 12,00 ч. Писмени изявления (член 149) Cătălin Sorin Ivan: в писмена форма. - (RO) Бюджетната тристранна среща стана много важна стъпка в бюджетната процедура и е възможност, която не трябва да бъде пропускана. Докладът, който ще гласуваме днес, трябва да помогне да се даде на преговарящия екип от Парламента силен, ясен мандат. Държавите-членки понастоящем се стремят към строги политики на икономии, които оказват неблагоприятно влияние върху икономическото възстановяване. В този труден климат бюджетът на ЕС трябва да изиграе основна роля за подпомагане на европейската икономика. По-специално, бюджетът на ЕС трябва да бъде свързан с целите на стратегията "Европа 2020". Не можем да имаме този вид стратегия, без да осигурим необходимите за нея средства. От друга страна, бюджетът за 2012 г. е в известен смисъл "по-малкият брат" на пакета за европейско управление, но той трябва да предостави икономическа подкрепа на политическия пакет. Kinga Göncz: в писмена форма - (HU) Приветствам намерението на Европейската комисия да предостави повече ресурси за укрепване на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в проектобюджета за следващата година. Намирам обаче средствата, предоставени за справяне с последствията от непредвидени инциденти, за недостатъчни, по-специално - бюджетните кредити, предоставени за справяне с имиграцията, която се увеличи непосредствено след вълненията в Северна Африка, и за партньорските инициативи. Европейският съюз трябва да отговори ефективно на промените в Северна Африка и трябва да бъде по-добре подготвен за справяне с непредвидени събития. Кризата може да утежни общия бюджет повече от планираното. Добре е в тази връзка Комисията да предвиди повече ресурси за защита на външните граници, но в същото време Европейският фонд за бежанците и финансовите активи, обслужващи интеграцията, също следва да бъдат увеличени. Цялостното прилагане на Хартата на основните права и укрепването на измеренията на правата на човека в ЕС са в интерес на всички граждани на Съюза. Нарастването на дискриминацията и непрекъснатото разпространяване на нетолерантност в Европа са наши общи проблеми. Ето защо считам, че еднакво важно е разширяването на програмите, които насърчават уважение към основните права, и засилването на гражданското съзнание в ЕС.	bg
5. Дата на въвеждане на електронна идентификация на животни от рода на овцете и козите (вот) - Rapport: Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf	bg
Борба срещу гениталното осакатяване на жени, практикувано в ЕС (кратко представяне) Председател: Следващата точка е докладът на г-жа Muscardini, от името на комисията по правата на жените и равенството между половете, относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени, практикувано в ЕС. Cristiana Muscardini: докладчик. - (IT) Г-н председател, госпожи и господа, смятам, че е добре дошло, че членът на Комисията г-н Мишел участва в нашето разискване. Както знаем, той винаги разглежда с голямо внимание въпросите за правата на човека и трагедиите в Африка. Всъщност, присъствието на г-н Мишел ме кара да се надявам, че Комисията ще разгледа сериозно един въпрос, който днес засяга не само 28 африкански страни и други страни в Близкия изток и съседни на тях страни, а вече се превръща в особено тревожен проблем в самия Европейски съюз. Масовата имиграция, която се осъществява през последните години, донесе тази трагедия и в страните от Европейския съюз. Десетки хиляди момичета и млади жени са изложени на всекидневен риск да станат жертва на ужасен обичай, който безвъзвратно ги осакатява от физическа гледна точка, но нанася и изключително големи психологически вреди. Ето защо - макар и Парламентът вече да е заклеймил тази практика неколкократно в предишни години и всъщност е финансирал чрез програмата Дафне 14 проекта за борба с гениталното осакатяване на жени - днес отново обсъждаме този въпрос, защото за съжаление обсегът на явлението не е намалял, а продължава да нараства. Трябва да проявим смелостта да приемем по-подходящ, сериозен метод на превенция чрез културни кампании, които да накарат жените имигрантки, но също и бащите на тези момичета, да разберат, че спазването на племенна церемония, която няма нищо общо с религията, не е начинът, по който дъщерите им ще се интегрират или ще получат добро бъдеще. Да вземем млада жена, която посещава френско, италианско или белгийско училище, и внезапно, след като се е социализирала с връстниците си, бива отвлечена от действителността и принудена да понесе трагедия, която ще я бележи до края на живота й. Това момиче е не само физически осакатено - за нея става невъзможно да продължи нормалните си отношения с хората; тя се чувства принизена, различна, а в нашето общество ние не искаме хора, които са различни. Искаме хора, които независимо от религията, цвета на кожата или географския произход могат да работят заедно за изграждането на по-добра Европа, по-близка до нейните граждани. Поради тази причина, г-н председател, г-н член на Комисията, ние като Парламент - и искам да благодаря на всички мои колеги от комисията, които ми помогнаха да изработя този доклад - искаме законите на всички държави-членки да бъдат съгласувани, така че гениталното осакатяване на жени да се класира като престъпление. Не искаме палиативни предложения като термина "набождане". Искаме жените да бъдат действително равни с мъжете; не искаме церемонии за посвещаване, а истинска интеграция вместо тях. Искаме неправителствените организации да бъдат способни да доведат работата си до край; искаме превантивна политика, която включва асоциации на жени имигранти; искаме да накажем всеки, който цели да осакатява момичета и да ги привлича в перверзна спирала на отчаяние и маргинализация. Докладът покрива много области и мисля, че колегите са имали възможност да го проучат и оценят. Смятам, че всички би трябвало да се включат в този призив за целеустремена Европа, която да съчетае усилията на трите си институции, за да се пребори с това ужасно престъпление, което нарушава правата на човека. Louis Michel: Г-н председател, едновременно от свое име и от името на моята колега бих желал да благодаря на г-жа Muscardini за нейната реч, тъй като считам, че тя се замесва в нещо, което е и трагедия, и скандал. Искам наистина да й благодаря за отличния доклад по важния въпрос за битката с гениталното осакатяване на жените в Европейския съюз. Европейската комисия съвсем ясно заклейми, едновременно в Съюза и в трети страни, неприемливото естество на традиционни практики, които сериозно нарушават основното право на жените и младите момичета на зачитане на физическата и умствената им цялост. Очевидно сме напълно съгласни с доклада. Смятаме, че всички държави-членки на Европейския съюз трябва да вземат по-строги мерки. Бих казал дори много по-строги мерки трябва да бъдат взети, за да се сложи край на тези практики както в Европейския съюз, така и в трети страни, защото е напълно недопустимо и доста неправдоподобно, че това все още може да продължава в Европейския съюз. Също така трябва да се уверим, в рамките на всички политически диалози, които поддържаме с трети страни, че последните напълно разбират нашата позиция. Искам да се отклоня за момент от текста, за да кажа, че мога да ви уверя този въпрос винаги е бил на дневен ред във всички политически диалози, които поддържаме с развиващите се страни. Съвсем наскоро президентът на Буркина Фасо г-н Компаор ме посети и каза, че са на път да приемат закон, който да забрани тези практики, въпреки че това няма да бъде лесно. Трябва да се посочи, че очевидно има някои кланове и някои племена, които все още поддържат тази практика, и това е доста чувствителна тема в страната, но той наистина има желание да постигне напредък, което, смятам, е важно. Също така сте осведомени, че Комисията редовно отпуска финансиране от Общността в подкрепа на проекти в Европа и в трети страни, които целят предотвратяване и изкореняване на гениталното осакатяване на жените и предоставянето на помощ на пострадалите и младите момичета в риск. В Европа основният ни инструмент е програмата Дафне III, която подкрепя европейски неправителствени организации и местни и регионални обществени институции и органи в борбата им с гениталното осакатяване на жени. От началото си през 1997 г. Дафне е съфинансирала 14 проекта, специално посветени на въпроса, като предоставя обща сума от около 2,4 млн. EUR. Проектите по Дафне ни позволиха да въведем общностно обучение и програми за подкрепа; да проведем информационни кампании; да анализираме националното законодателство; да съберем информация и статистика; да развием инструменти и да установим най-добри практики, които да се използват от работещите по места; и да препоръчаме политически насоки на европейските и национални органи, вземащи решенията. Разбира се, ние сме решени да запазим подкрепата си за подобни действия и да продължим да работим по въпроса в Европейския съюз не само в контекста на предотвратяване на насилието и на подкрепа на жертвите, но и в областите на имиграцията, предоставянето на убежище и наказателното правосъдие. За момент отново ще се отклоня от текста. Трябва да ви кажа, че съм донякъде възмутен от известната страхливост от страна на нашите правителства и на някои политици, които считат, че това е част от културата и следователно е недосегаемо. Съжалявам, но най-малкото, което можем да очакваме от хора, които идват в Европа, е те да спазват господстващите правила. Смятам, че не може да има правосъдие на две скорости; не може да съществува понятие за две скорости. Това не влияе върху възможността на една европейска страна да приема новодошли, а точно обратното. Това е разискване, в което аз самият съм участвал в моята страна в миналото. Трябва да кажа, че съм възмутен, че някои хора, под претекст, че уважават културата на мигрантите, в действителност отказват да признаят тези неща за наказуеми. Смятам, че ако искаме да решим този въпрос поне в Европа, трябва да достигнем етапа, в който ще направим тези практики наказуеми. Трябва да имаме тази политическа смелост и не мисля, че това ще навреди на възможността на дадена страна да приеме имигранти, ако можем да кажем: "Това е нашата конституция, това са нашите правила, това са нашите човешки ценности и трябва да ги спазвате. Ако не ги спазвате, вашите действия ще бъдат извън закона и вие ще бъдете наказани". Това е краят на моето отклонение, но съм доволен, че казах тези неща, защото напълно споделям вашето раздразнение относно този въпрос. В рамките на външната си помощ към трети страни Комисията също така прилага три политики за борба с гениталното осакатяване на жени. На първо място, както ви казах, тя превръща въпроса за еманципацията на жените, техните човешки права и здравето им в неразделна част от всеки политически и стратегически диалог, който води с правителствата партньори. На второ място, Комисията подкрепя действия, които обосновават и подкрепят подобряването на националното законодателство, както и създаването на национални политики, подходящи за насърчаване и защита на правата на жените и за забраняване на всички вредни практики. На трето място, Комисията подкрепя инициативи, предназначени да увеличат обсега на действие на политическите лидери, заедно с информационни кампании, насочени към всички сектори на обществото. Многогодишната Хагска програма, покриваща разнообразните действия, провеждани, за да се развие областта на правосъдието, свободата и сигурността, приключва през 2010 г. Ще представим новата Стокхолмска програма за 2010-2014 г. в съобщение през пролетта на 2009 г. Пред вас мога да потвърдя, че тази програма силно ще наблегне на аспекта, отнасящ се до защитата на основните права и на жертвите, включително на подкрепата и защитата на правата на децата и на жените. Макар и Комисията все още да не е изработила специална стратегия за борба с гениталното осакатяване на жени, ние сме решени да продължим да подкрепяме дейности, целящи предотвратяването му, и възнамеряваме да продължим да повдигаме въпроса в рамките на вътрешните и външни политики на Съюза. Председател: Край на представянето. Гласуването ще се проведе във вторник, 24 март 2009 г. Писмени декларации (член 142) Véronique Mathieu : Всяка година в Европа 180 000 жени мигранти понасят или са подложени на риск да понесат генитално осакатяване. Важно е да запомним, че тези осакатявания представляват нарушение на правата на човека, което има много сериозни физически и психологически последствия. Тези практики не могат да бъдат оправдани чрез културни или религиозни традиции. За да бъдат прекратени, държавите-членки трябва да наложат спазването на забраната, заложена в тяхното наказателно законодателство, като практиката на осакатяване трябва да се счита за престъпление. Същевременно на действителните или потенциални жертви трябва да се осигури достъп до правна и медицинска помощ. Европейският съюз трябва да увеличи подкрепата си за тези неправителствени организации, които извършват значителна работа по места в областите на превенцията и помощта. На национално и европейско равнище наличието на целева информация и образователни кампании би преодоляло табутата, свързани с тези практики, като същевременно семействата бъдат осведомени за престъпните последствия от подобни осакатявания. Поради това за Европейския съюз е важно да се заеме с проблема, като определи общи превантивни действия за забрана на практиката на осакатяване в ЕС и като се позовава на тази забрана във всички споразумения за сътрудничество, сключени с трети страни. Гениталното осакатяване е социален проблем, който засяга всички нас.	bg
Дневен ред на следващото заседание: вж. протоколи	bg
Поправки и намерения за гласуване: вж. протоколи	bg
Закриване на заседанието	bg
Програма за сътрудничество със специалисти от трети държави в областта на аудиовизуалните медии MEDIA Mundus: (разискване) Председател: Първата точка е докладът на г-жа Hieronymi - от името на комисията по култура и образование, относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за сътрудничество със специалисти от трети държави в областта на аудиовизуалните медии MEDIA Mundus - C6-0011/2009 -. Ruth Hieronymi: Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, изпитвам особено задоволство от факта, че успяхме да създадем и приемем нова програма в подкрепа на европейски филми за културата и икономиката на Европейския съюз и останалите части на света за такъв кратък период от време - едва шест месеца - при това преди края на настоящия законодателен период. Това стана възможно поради изключително доброто сътрудничество, за което искам сърдечно да благодаря. Много Ви благодаря, г-жо член на Комисията. Предложението на Комисията за създаване на програмата MEDIA Mundus беше отлична идея. Имахме чудесно сътрудничество с чешкото председателство, а най-доброто сътрудничество беше в рамките на комисията по култура и образование. Само благодарение на това успяхме да постигнем целта за толкова кратко време. Популяризирането на европейски филми посредством програмата MEDIA през последните 15 години показа големи успехи. Програмата MEDIA извършва популяризирането на деветдесет процента от всички европейски филми, показани извън страната, в която са създадени. До момента обаче програмата се занимава единствено с популяризиране на филми в Европа, но във време на глобализация на пазарите и на нови технологии тази програма за популяризиране може да бъде достатъчна. Налице са нови възможности, но и нови предизвикателства. Програмата MEDIA Mundus, която разискваме днес, отговаря на тях по великолепен начин. Тя посреща възможностите, предоставени на европейската филмова индустрия от новите пазари извън Европа. Също така дава отговор на потребността и възможностите да се използва популяризирането на филми и самите филми в подкрепа и стимулиране на междукултурния диалог. Ето защо искам да благодаря за стартирането на пилотните проекти по програмата MEDIA Mundus. За целта бяха отпуснати 7 млн. евро. Стана ясно, че има огромно търсене. Мрежите за обучение, маркетинг и разпространение бяха подкрепени от пилотните проекти, а нововъзникналите пазари за аудиовизуални продукти в света - Индия, Бразилия, Южна Корея и Канада - представиха невероятни проекти. По този начин с предложението на комисията по култура и образование гласуваме в подкрепа на предложението. Искам да помоля целия Парламент за положителен вот, за да подкрепим програмата за години напред с подходящо по обем финансиране за постигане на целите за подкрепа на популяризиране на европейските филми като посланици пред света на нашите културни ценности. Това е последната ми реч в Европейския парламент. Чувствам се щастлива, че успях да завърша програмата с вашата подкрепа и искам да предам моето лично послание. Що се отнася до бъдещата работа, моля ви, не забравяйте, че културните продукти в Европа не трябва да бъдат просто стоки, а да запазят едновременно културния и икономическия си характер. Искам специално да благодаря на всички мои колеги от комисията по култура и образование, на секретариатите и на Вас, г-жо член на Комисията, както и на Вашия генерален директор, Gregory Paulger, за десетте години отлично сътрудничество в областта на аудиовизуалните средства. Хиляди благодарности. Вивиан Рединг: член на Комисията. - Г-н председател, напълно съм съгласна с казаното от г-жа Hieronymi. Тези 10 години на съвместна работа с нея и с други членове на комисията по култура и образование бяха много резултатни и от моя гледна точка много обогатяващи. Затова искам да благодаря на всички вас, независимо от коя партия сте, които наистина работихте за това културата да придобие важност и да заговори на хората. Много се радвам, че Парламентът направи предложения, които поясняват и облекчават доклада, с което подобри внесеното от мен предложение. Както ви е известно, подготвителният проект "MEDIA International" беше основата за развитие на "MEDIA Mundus" и в този смисъл съм благодарна също на Парламента за това, че ми предостави 2 млн. евро през 2008 г. и 5 млн. евро през 2009 г. за финансиране на подготвителните дейности. Програмата "MEDIA Mundus" ще стартира през 2011 г. и ще продължи "MEDIA International". Тя има за цел укрепване на културните и търговски връзки между специалисти от европейската филмова индустрия и тези от другите части на света. Концепцията на "MEDIA Mundus" е нова, амбициозна и новаторска, защото насърчава сътрудничеството между специалисти, което обикновено не се прави от европейските програми, освен това се основава на взаимната изгода не само за нашите филмови творци, но и за филмови творци от трети държави, в различни области. Първата от тях е обучението с участие на обучавани и обучаващи от европейски и трети държави. Това ще подобри достъпа до пазарите на трети държави и ще изгради доверие и дългосрочни търговски връзки, което е нормално. Когато по време на обучението си в областта на киноиндустрията сте седели на един чин с някого от Азия, Африка или Америка, нормално е да имате желание след това, в професионалния си живот, да работите заедно. Затова ние подкрепяме организирането на форуми за международни копродукции. Обучаваме специалисти заедно, но след това очакваме тези специалисти да работят заедно. Така че имаме нужда от форумите за международни копродукции. Следващата крачка е подобряване на предлагането, разпространението и показването на европейските аудиовизуални произведения в трети държави. При това положение хората от трети държави в рамките на Европа са винаги в печеливша ситуация. Ето ви много добър пример за Европа, която не е крепост, а отворена Европа, която дава, получава и споделя. Трябва да подобрим общественото търсене на разнообразно в културно отношение аудиовизуално съдържание, затова трябва да накараме младите, младата публика, да гледа преди всичко европейски филми. Твърдо съм убедена, че програмата "MEDIA Mundus" ще повиши избора на потребителите и хората ще имат възможност да гледат европейски филми. Ще донесе културно разнообразие на европейските пазари чрез въвеждане в Европа на повече качествени филми от по-малките пазари извън нея и ще даде шанс на европейските филми на международния пазар. По този начин ще бъдат създадени нови делови възможности за специалистите от Европа и целия свят. Това, разбира се, е много важен икономически принос, въпрос на конкурентоспособност, но преди всичко е въпрос на културно многообразие - нашето културно многообразие - което е най-ценното ни благо, както и културното разнообразие на хората от другите континенти, което е тяхното най-голямо благо. Споделянето на тези блага е прекрасна възможност, която ще бъде създадена от програмата "MEDIA Mundus". Doris Pack: Г-н председател, г-жо член на Комисията, г-жо Hieronymi, програмата "MEDIA Mundus" е проект, основан на идея, възникнала в нашата комисия, комисията по култура и образование. Там за първи път тази идея се роди, така да се каже. Ние, разбира е, й дадохме силната си подкрепа, а концепцията е обвързана не само с члена на Комисията, но и с г-жа Hieronymi, която всички ние в комисията по култура и образование с радост подкрепихме. Научихме много от проекта "Erasmus Mundus", който отвори вратите за наши студенти, желаещи да посетят трети държави, и обратно. В контекста на глобализацията това даже е наложително, а програмата "MEDIA Mundus" върви в същата посока, но се отнася до филмовите творци. Тя е чудесен пример за това как хората могат да организират междукултурен диалог в тази област, който има и търговски аспект, но който преди всичко е културен диалог. Програмата "MEDIA Mundus" ще подкрепя и ще прилага Конвенцията на ЮНЕСКО, като насърчава културното многообразие в Европа и по света, като създава диалог и установява равновесие между икономическите интереси и икономията. С помощта на "MEDIA Mundus" ние, естествено, укрепваме мобилността на нашите филми, филмови творци и студенти, и в крайна сметка това, за което Вим Вендерс не престава да говори, се случва: ние даваме на Европа нов облик, ние сбъдваме европейската мечта. В продължения на десетилетия американската мечта достигаше до нас чрез филмите, като това продължава и днес. Ако в действителност стигнем дотам, че да представим европейската мечта на света в сътрудничество с трети държави, посредством образи, ще сме направили много повече за стабилизирането на Европейския съюз, отколкото бихме могли да направим по много други начини. Ако работим заедно в днешния свят на глобализация, ще успеем в известна степен да ограничим влиянието на американците на световния пазар и да представим нашата мечта по малко по-добър начин. Сигурна съм, че трети държави ще ни подкрепят, може би Южна Корея или страните от Южна Америка, на които всъщност искаме да помогнем, като подобрим представянето на техните скромни продукции на европейския пазар. В крайна сметка това е проект, който помага на всички участници. Подпомага третите държави и европейската филмова индустрия. Крайно време беше това да се случи. Програмата "MEDIA Mundus" според мен е подходящият отговор на глобалните технологични и социално-икономически предизвикателства. Искам да завърша със следното: "Това, което помага на нашето многообразие, укрепва нашата идентичност." Christa Prets: Г-н председател, г-жо член на Комисията, г-жо Hieronymi, позволете да поднеса искрените си поздравления за този доклад. Всички ние от комисията по култура и образование можем да се радваме и да се гордеем с постигнатото от нас за толкова кратко време. Показахме, че можем да работим гъвкаво и че не сме подвластни на процедурите, а се съобразяваме в достатъчна степен с тревогите на работещите във филмовата индустрия, които нетърпеливо очакват успешното завършване на тази политика. Ускорихме работата си и ще продължаваме да работим и след приемането на политиката и на резолюцията. Не сме настоявали за четене. Онези, които не престават да ни критикуват и злорадстват срещу положителните неща, които сме свършили, трябва добре да запомнят това. Радвам се, че в годината на творчеството и иновациите помагаме на творците да станат по-изобретателни и им предоставяме възможност за продължаване на обучението и по-добро интегриране в глобалния свят. В дигиталната епоха всичко се променя с дни, технологиите се сменят и се появяват нови ресурси и предизвикателства. Затова се нуждаем от създаването на нова мрежа. Тя трябва да получи финансовата подкрепа, която й предоставяме. Ако желаем разрастването на европейската филмова индустрия да продължава и да популяризираме европейската идея, ние не само се нуждаем от по-добро качество - а то и в момента е много добро, но може да стане още по-добро - а трябва да предоставим на творците си финансова помощ. Сега, когато всеки говори за икономическата криза, създаването на нови работни места във филмовата индустрия, улесняването на иновациите, подобряването на обмена на информация, научните изследвания и пазарните проучвания е принос към създаването на работни места. В тази сфера съществува огромен потенциал за обогатяване на пазара на труда. Относно трансграничното сътрудничество и разпространението в трети държави искам да дам пример. За мен филмът "Беднякът милионер" е пример за успех. Този филм, който обиколи света, беше подкрепен от програмата "MEDIA Mundus" със сумата от 830 000 евро и се превърна в световен хит, като ни накара повече да се замислим върху крайно тежката ситуация в една конкретна държава. Той показа обаче какво можем да постигнем, когато си сътрудничим на трансгранична основа. Затова според мен програмата е отлична и се радвам, че успяхме да я завършим без проблеми в такива кратки срокове. Искам специално да благодаря на г-жа Hieronymi и да й пожелая всичко най-добро. Тя се прояви като прекрасен колега и медиен експерт. Благодаря Ви, г-жо Hieronymi, и на добър час. Zdzisław Zbigniew Podkański: Г-н председател, целта на програмата MEDIA 2007 беше да съхрани европейската идентичност, многообразие и културно наследство, да се подобри разпространението на европейски аудиовизуални продукти и да се увеличи конкурентоспособността на европейския аудиовизуален сектор. Програмата "MEDIA Mundus" стига по-далеч и се надява на взаимни ползи от рекламирането и отварянето на аудиовизуалните пазари в Европейския съюз и трети държави. Това несъмнено е добра идея. Тази тема обаче ни кара да се замислим над нещо друго. Мисля си за европейското културно влияние в света - което изглежда все по-малко и това силно ме тревожи. Забелязвам също, че нашият континент не взема участие в междукултурния диалог като равностоен партньор. Християнските традиции, формирали Европа, днес са подложени на голямо съмнение, а по всичко личи, че Европа не разполага с друга представа за своята идентичност. Затова никой не се изненадва, че сме губеща страна. Малкият дял на Европа в световното разпространение на аудиовизуални продукти е показателен пример в това отношение. Можем да съжаляваме, че с намаляването на икономическото значение на Европа ролята й като цяло ще намалява. Не бива обаче само да се оплакваме. Инициативи като програмата, която разискваме, са малка, но необходима крачка. Нещо повече, следващият петгодишен мандат на Европейския парламент е пред нас и се надяваме избраните в него членове да направят така, че гласът на Европа да се чуе по-добре. Последно заседание, последно изказване - искам да изразя искрените си благодарности към колегите за сътрудничеството, и по-специално на членовете на комисията по култура и образование, с които работихме всеки ден. Поздравявам г-жа Hieronymi за доклада. Благодаря на всички. Helga Trüpel: Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, наистина смисълът на нашата политика в областта на културата и медиите е да вдъхнем душа на Европа. Много правилно председателят на Комисията г-н Барозу отбеляза, наред с други неща, че хората няма да се влюбят във вътрешния пазар - колкото и да е важен - но искат да видят и да се наслаждават на културното многообразие и културното наследство на Европа. Те желаят също така културното многообразие да представлява Европа по света. Г-жа Pack съвсем основателно цитира Вим Вендерс за необходимостта европейските истории да намират европейско отражение, да се обяснят многообразието на европейската история и на европейската чувствителност. Каква беше трагедията на европейската история и какви са големите надежди за мирно и по-добро бъдеще? Това е основното разбиране за културата на Европейския съюз, което не само искаме да култивираме в рамките на Общността, но да покажем и на външния свят. Затова европейската културна политика, и по-конкретно филмовата политика винаги изпълнява ролята на посланик на европейската идентичност. По тази причина се радвам, че успяхме да стартираме тази програма. От самото начало искам да отбележа, че през следващия мандат на Парламента програмата трябва да бъде разширена, ускорена и подкрепена с повече финансови средства, така че програмата "MEDIA Mundus" наистина да изпълни ролята си, като разяснява чрез международното сътрудничество смисъла на европейските ценности и европейското многообразие. Трябва да има съвместни продукции, сътрудничество, обучение в най-добрия смисъл на думата, ситуация, която е печеливша за всички участници и обогатява всеки един от тях. В епохата на глобализация и цифровизация това ще бъде запазената марка на европейската политика в областта на културата. Днес искам да използвам възможността и да благодаря на г-жа Hieronymi за много доброто сътрудничество и за това, че успя да накара Парламента да разбере, че културата може и да има икономически страни, но винаги ще бъде повече от обикновена стока. Става дума наистина за идентичност, многообразие и културно противопоставяне - в най-добрия смисъл на думата. Защото това движи сърцата и умовете на хората. Гласуването на по-голямо доверие в Европа трябва да стане наше задължение в бъдеще. Поради тази причина, г-жо Hieronymi, Ви поднасям най-искрените си благодарности за добрата съвместна работа и Ви желая всичко най-хубаво в бъдеще. (Ръкопляскания) Věra Flasarová: Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, благодаря на г-жа Hieronymi за отлично свършената работа и й пожелавам още много успешни години. Развитието на международната аудиовизуална среда заслужава вниманието ни, защото това е интересна сфера на дейност и дава много големи възможности за сътрудничество в рамките на Европейския съюз, но също и с други държави по света. По-нататъшното задълбочаване на това сътрудничество, включително и бюджет от 15 млн. евро за програмата MEDIA 2011-2013, ще увеличи избора на потребителите и ще постави повече на брой и разнообразни в културно отношение продукти на европейския и международния пазар. В същото време ще се подпомогне взаимното разбирателство между народи с различни културни традиции. Други много ценни аспекти на тези проекти на ЕС включват непрекъснатите курсове за обучение на специалисти в областта на аудиовизуалните изкуства, разнообразните дейности за популяризиране, с акцент върху киното, и възможностите за засилено разпространение на филми. Очевидно е също, че аудиовизуалната сфера е предимно област на по-младото поколение, което използва телевизията и средствата, опериращи посредством интернет протоколи и многоканалната цифрова телевизия като основни източници на информация заедно с другите интернет технологии. Следователно подкрепата за тези системи чрез проекта на ЕС може да повиши качеството на обслужване на тези потребители. Във връзка с това искам обаче да наблегна върху нещо друго, което за мен е от ключово значение. Всички интернет медии представляват неограничена алтернатива на традиционните средства за комуникация. За съжаление, дори и в демократичните общества, тези традиционни средства за комуникация често пъти се провалят поради търговски интереси или защото ръководството им принадлежи на определен политически кръг и косвено налага на служителите си практикуването на автоцензура. Поради това голяма част от информацията достига до публиката в изкривен или селектиран вид. За разлика от тях огромното разпространение на интернет, заедно с филмите и информацията, които той тиражира, предлага истински независима, плуралистична медийна среда, свободна от монополи и картели. Ето защо трябва да подкрепяме всички проекти, които укрепват тази алтернатива на традиционния медиен свят и се радвам, че чешкото председателство допринесе в значителна степен за успешното завършване на проекта "MEDIA Mundus". Ljudmila Novak: (SL) С програмата "MEDIA Mundus" тръгваме по правилния път към по-ефективното рекламиране на европейските филми и европейските знания. Филмите са средство, което ни позволява да записваме, съхраняваме, изобразяваме и продаваме културното многообразие на Европа. Предвид бързото развитие на съвременните технологии обаче, се нуждаем и от непрекъснато обучение и образование. Би било жалко, ако някои трети държави или по-слабо развити части на света престанат да правят филми, представящи живота на местните хора, разказващи интересни истории за тях и, разбира се, тяхното природно и културно богатство и история, само защото изостават в развитието и не притежават познания. Поради господството на американските филми, които владеят огромен пазар, европейските филми са поставени в по-трудна конкурентна ситуация на световния пазар, независимо от факта, че притежават много повече качества от много американски мелодрами или касови хитове. Затова програмата "MEDIA Mundus" е добра възможност за създаване на контакти с филмови творци и дистрибутори в трети държави и за обмен на свързани с филмопроизводството познания и информация. По същия начин в тази област Европейският съюз изпълнява функцията да събира различните континенти и да обединява филмовите зрители от различни държави. Ние се сдобиваме с нова, успешна програма, но губим докладчик, който е експерт в тази област. Искам да изкажа личното си възхищение към Вас, г-жо Hieronymi, за цялата извършена от Вас работа, за широтата на Вашия поглед и за Вашето сътрудничество. Когато преди пет години влязох в Парламента като нов член, г-жа Hieronymi беше първият човек, към когото се обърнах за съвет и информация и тя беше винаги готова да предложи помощ и разбиране. Затова позволете ми още веднъж да изразя сърдечната си благодарност и да Ви пожелая семейно щастие и успехи в професионалния живот, защото знам, че няма да престанете да работите и в бъдеще. Някои от вас са сигурни, че ще се завърнат със следващия Парламент. Аз също бих искала, но не съм сигурна дали това ще стане. Затова ми позволете да изразя благодарността си тук и сега към всички членове на комисията, Бюрото и Парламента за предоставената възможност да работя в комисията по култура и образование. За мен беше удоволствие и радост да работя за вас. Независимо от политическата ни принадлежност, ние работихме в полза на културата, образованието, младите хора и спортистите. Нещо повече, независимо от факта, че произхождам от малка държава, идеите ми бяха приети от комисията и по-късно потвърдени от Парламента. Благодаря ви за сътрудничеството. Mikel Irujo Amezaga: (ES) Г-н председател, Всеобщата декларация на ЮНЕСКО за културното многообразие препоръчва, освен всичко друго, да популяризира създаването на висококачествени аудиовизуални произведения, и по-специално да се насърчава създаването на механизми на сътрудничество, които позволяват разпространението на тези произведения. Европейската комисия несъмнено е имала предвид тази препоръка, когато е създавала своята инициатива. От само себе си е ясно, че програмата "MEDIA Mundus" ще се възползва от растящия интерес и възможности, създадени от световното сътрудничество в аудиовизуалната индустрия и ще разшири спектъра от възможности за потребителите чрез предоставяне на продукти, които са по-разнообразни в културно отношение на европейския и международния пазар и създаване на нови търговски възможности за аудиовизуалните специалисти в Европа и по света. Лично мое убеждение е - и в това не бива никой да се съмнява - че Комисията е в състояние да управлява бюджета, така че във възможно най-голяма степен да дава резултат, а не да се разпилява в отделни проекти. Както каза един уважаван професор, програмата "MEDIA Mundus" за аудиовизуално сътрудничество с трети държави е доказателство, че международният аудиовизуален пейзаж се е променил в значителна степен, особено по отношение на технологиите. Тази инициатива има за цел разработването на възможности за сътрудничество на аудиовизуалния пазар чрез стимулиране на научните изследвания и обучението, както и чрез финансиране на проекти за съвместни продукции с оглед засилване на сътрудничеството между специалистите в аудиовизуалната сфера. Накрая и аз искам да поднеса благодарностите си. За мен беше удоволствие да работя с колегите в комисията по култура и образование през последните две години. Благодаря ви и до нови срещи. Elisabeth Morin: (FR) Г-н председател, преди всичко искам да поднеса искрената си благодарност на г-жа Hieronymi и на комисията по култура и образование. Популярността на европейската филмова индустрия по света стана възможно благодарение на новата програма "MEDIA Mundus". Всъщност, в основата на тази програма стои определена политика. Тя беше създадена като част от дейностите по програмата "MEDIA International", която от 2007 г. насам се концентрира върху развитието на връзките на Европейския съюз с аудиовизуалните пазари на трети държави. Целта на тези дейности беше да посрещнат непосредствените нужди на трети държави и да се подобри цялостната ефективност на програмата MEDIA 2007. Важно беше да се обърнем към новите проблеми и предизвикателства, произтичащи от глобализацията на пазарите, която засяга и европейския аудиовизуален сектор. Тази подготвителна стъпка проправи пътя за програма на Европейския съюз, предлагаща помощ за популяризирането на световното сътрудничество в областта на аудиовизуалната индустрия. След това, много бързо, Европейската комисия - която поздравявам - прие предложение за създаване на програмата "MEDIA Mundus". С бюджет от 15 млн. евро за периода 2011-2013 г. програмата ще предложи нови възможности за международно сътрудничество и контакти - и тази концепция за контактите е изключително важна - сред аудиовизуалните специалисти от Европейския съюз и трети държави. Аудиовизуалните средства са много популярни сред младите хора. Те имат огромен принос към насърчаването на културния диалог, като задачата тук отново е да установят нов световен баланс в сектора между САЩ и другите континенти, които са основни производители, и Европа, която заема полагащото й се място. Програмата е отворена за проекти на основата на партньорство с минималното участие на трима партньори, като всяко партньорство се координира от специалист от Европейския съюз. Развитието на процеса на обмен на информация, обучение и добро познаване на пазарите, подобряване на конкурентоспособността и транснационалното разпространение на аудиовизуални произведения по света, подобряване на предлагането и показването на аудиовизуални произведения в световен мащаб и увеличаване на обществената потребност от културно многообразие - всичко това се съдържа в програмата. Подкрепяме предложението на Европейската комисия, тъй като по този начин създадената от нас консенсусна програма може да бъде приложена. Надявам се на успеха на този текст и го подкрепям, защото съответства на силната ми убеденост в уважението, междукултурния диалог и подкрепата за творческата работа, за обучението и аудиовизуалната индустрия, и искам да поднеса искрената си благодарност на г-жа Hieronymi. Сигурна съм, че в следващия си мандат Парламентът ще й бъде задължен, ако продължи да работи в тази насока. Manolis Mavrommatis: (EL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, предложението на Комисията за програмата "MEDIA Mundus" се приема от всеки, който желае да стане свидетел на разрастването на европейския аудиовизуален сектор, на неговото укрепване и по-голяма конкурентоспособност и по-големия износ на негова продукция към останалата част на света. Европейската аудиовизуална индустрия наскоро се разви и значително повиши качеството си, а през последните 20 години промени и облика си на международната сцена, особено в резултат на напредъка на технологиите. Това доведе до интензивно икономическо развитие и инвестиции, а в крайна сметка, и до повишено търсене на аудиовизуален материал на някои пазари. За съжаление обаче, съществуват пречки, които затрудняват маркетинга на европейските продукции в чужбина, в това число и недостатъчното финансиране на европейските аудиовизуални дружества. Подкрепата на Общността за аудиовизуалния сектор се съобразява с факта, че Европейският съюз и държавите-членки насърчават сътрудничеството с трети държави и компетентните международни организации в областта на културата, защото то подчертава колко е важно зачитането на различните културни измерения с цел популяризиране на многообразието и, в крайна сметка, защото разпространителският сектор определя разнообразието от аудиовизуални произведения и избора на потребителите. Все още само малък брой аудиовизуални продукти могат да бъдат открити на международните пазари, като такива от трети държави, като изключим САЩ, се сблъскват със същия проблем на твърде ограничено присъствие на европейския пазар. Европейските разпространители по правило са малки дружества с ограничени средства за достъп до международните пазари. Поради това новата програма предоставя средства, позволяващи да се вземат мерки за подобряване на разпространението, маркетинга и популяризирането на европейски аудиовизуални продукти в трети държави, и съответно на продукция на трети държави в Европа. В заключение искам да поздравя г-жа Hieronymi за поредната изключително добре свършена работа и да й пожелая всичко най-добро в личния живот и в бъдещите й занимания, след невероятното й представяне в Европейския парламент. Искам да използвам възможността и да благодаря на члена на Комисията, Вивиан Рединг, и на всички членове на комисията по култура и образование за чудесното сътрудничество, което имахме по време на петгодишния мандат. Iosif Matula: (RO) Културната област определено допринася за постигане на икономическите цели, особено като се има предвид, че по груба оценка 5,8 млн. души са заети в нея. То допринася обаче и за постигането на социални цели чрез популяризирането на ценностите на Европейския съюз по света и разширяването на възможностите на потребителите за избор и чрез стимулирането на конкурентоспособността на аудиовизуалната индустрия. Спомената програма влиза в тази група, защото взема предвид въздействието на технологичните разработки в тази област, още повече предвид непрекъснато нарастващото търсене на аудиовизуално съдържание. Приветствам създаването на цялостна програма за популяризиране на европейските аудиовизуални произведения по света в контекста на разпокъсаност на пазара на европейско равнище в сравнение с аудиовизуалната индустрия на Съединените американски щати, например. Не на последно място съм твърдо убеден, че държавите-членки могат в по-голяма степен да се възползват от добавената стойност на филмовата индустрия. Мога да ви дам пример с филмовата индустрия в моята родина, Румъния, която е в доказан възход, особено предвид завоюваните големи награди на европейско и световно равнище. Поздравявам докладчика и й пожелавам успех в живота след Европейския парламент. Margarita Starkevičiūt: (LT) Госпожи и господа, работих в комисията по икономически и парични въпроси в продължение на пет години. Като се позовавам на опита на моята страна, Литва, искам да подчертая значението на програми като тази, която разисквате в момента, за икономиката на страната, без да споменавам колко е важна за културата на една малка държава. Преди няколко години филмовата ни индустрия беше напълно замряла. Но благодарение на съвместни продукции с трети държави успя отново да стъпи на краката си. През този период литовската филмова индустрия укрепна, изгради икономическите си основи и сега има значителен принос в създаването на работни места. В същото време това създаде подходящата среда за появата на талантливи режисьори. Днес литовските филмови режисьори получават международни награди и са добре познати в Европа и по света. Ето защо искам да подчертая, че Европейският съюз трябва да обръща повече внимание на въвеждането на такива програми, тъй като те помагат на държавите и културите да процъфтяват. Erna Hennicot-Schoepges: (FR) Г-н председател, искам да започна, като отдам дължимото на докладчика, г-жа Hieronymi, която ръководи комисията по култура и образование, позовавайки се на целия си опит и знания в тази специфична област. Благодаря Ви, г-жо Hieronymi, за всичко, което направихте. Г-жо член на Комисията, Вие успяхте за пореден път да завършите този проект; той е важен, но значението му трябва да се прецени спрямо тежестта, която му се отрежда, като със сигурност не оправдава амбициите Ви по отношение на финансирането. Следователно трябва да се предприемате мерки в следващите финансови перспективи за увеличаване на ресурсите за тази програма. Хората, които пътуват, трябва да получат всякакви възможности и свобода, но именно в това отношение все още срещаме нерешени проблеми с визи, социална сигурност и статут на хората на изкуството. Има какво да се желае, за да се превърнат хората на изкуството в истински мобилни индивиди. Смятам, че филмите са най-добрият носител на културно многообразие. Следователно трябва да подкрепяме този сектор, който все още е в зародиш. Може би съществуващата идея за гаранционен фонд ще се окаже начин за осигуряване на финансите, които леко се разминават с нашите големи амбиции. Ewa Tomaszewska: (PL) Г-н председател, филми от трети държави доста често се разпространяват в Полша. Те рядко са с високо качество, като същевременно е много по-трудно нашите европейски филми да достигнат до пазарите и зрителите в трети държави. В същото време е изключително важно да подпомогнем разпространението на нашата култура. От жизнено значение е да популяризираме европейските филми в други държави. Жизненоважно е да осигурим по-добри позиции за тези филми на пазарите в трети държави. Освен това засилването на филмовата индустрия ще гарантира, че произведените филми са с високо качество. Това също ще донесе значителна полза. Считам, че важен фактор в това отношение е ефектът на синергията, постиган благодарение на мобилността и сътрудничеството с трети държави. Засилването на защитата на интелектуалната собственост е важен въпрос, който програмата повдига, също и по отношение на подкрепата за прилагането на конвенцията на ЮНЕСКО. Бих искала да изразя голямата си благодарност към г-жа Hieronymi за работата й по тази програма и за това, че успя да я завърши преди края на настоящия мандат. Ние работихме заедно, но нейният принос беше най-голям. Искам най-искрено да благодаря на всички членове на комисията по култура и образование, с които работих през този мандат. Вивиан Рединг: Г-н председател, благодаря на всички, които допринесоха за постигането на нашето културно многообразие не само в Европа, но и отвъд границите й. Бих искала в края на това изказване да дам някои конкретни примери за това какво може да постигне тази програма и какво вече е постигнала. Разработихме 11 партньорства за обучение с Латинска Америка, Индия, Канада, Турция, Украйна, Молдова и Грузия, които обхващат филми, телевизионни програми, анимация, документални филми. Сред тях, например, е проектът "Cartoon Connection" за обучение и развиване на специалисти по анимация от ЕС, Латинска Америка и Канада. Друг пример е "Prime Exchange", работна среща за автори и продуценти от Индия и Европа за постигане на по-добро разбиране на финансирането и маркетинга на филмите. Насърчено беше и разпространението посредством "European Producers' Club", който организира работни срещи в Китай и Индия. "Dolma" организира месец на документалния филм в Чили, "Paris Project" създаде копродукции на Япония, Южна Корея и Европа, а "EuropaCinema" създаде мрежа от 230 кина в Европа и 148 кина в останалата част на света с цел обмен на филми. Тук виждаме напълно конкретни действия. Това не са само големи думи, а дела, които да помогнат на професионалистите да правят това, което умеят най-добре, а то е да правят филми, да ги показват и да ги разпространяват по света. Благодаря на всички онези, които помогнаха това да стане реалност. Ruth Hieronymi: Г-н председател, благодаря ви за подкрепата и за конструктивното разискване. Убедена съм, че с този нов стимул програмата "MEDIA Mundus", която с право беше разгледана днес, не само ще постигне голям успех, но и ще може да получи допълнителна подкрепа през идните години. Всеки, който не одобрява отсъствието или недостатъчното присъствие на европейската култура по света, за което има пълно основание, може само да приветства програмата "MEDIA Mundus" и с ентусиазъм да гласува в нейна подкрепа. Тя е отличен пример за това как може да бъде отправено нашето културно послание към света. Ето защо настоятелно ви призовавам да предадете това послание на вашите правителства. Популяризирането на европейската култура чрез сътрудничество не означава нашите страни и държави-членки на ЕС да изгубят част от националната си идентичност. То по-скоро засилва тяхната национална идентичност и обединява нашата европейска култура, за да можем да я представим по-активно пред света. Във връзка с това бих искала да благодаря на всички вас. Каня всички, които биха искали да обсъдят как можем да подходим към този въпрос, в кафенето на Парламента. Председател: Разискването приключи. Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.	bg
Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола	bg
Положението в Украйна (разискване) Председател: Следващата точка е изявлението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията относно положението в Украйна. Щефан Фюле: Г-н председател, върховният представител и заместник-председател на Комисията, Кати Аштън, ме помоли да представя следните забележки. Позволете ми да Ви благодаря за навременната покана да се обърна към вас по въпроса за Украйна, която е основен партньор на Европейския съюз. Както знаете, в неделя в Украйна се проведе втори кръг на президентските избори. Това беше важно събитие не само за самата държава, но и за целия регион в по-широк смисъл. То е важно, тъй като демократична Украйна ще служи като важен пример за своите съседи. Приветстваме положителната оценка, която направи международната мисия за наблюдение на изборите, водена от Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) на ОССЕ, че изборите са проведени в съответствие с международните стандарти и че е налице по-нататъшен напредък на базата на добрите постижения на Украйна на изборите от 2004 г. Това становище беше изразено в изявлението, направено от върховния представител в понеделник. В него също така се поздравява народът на Украйна за неговата трайна ангажираност с демократичния процес. Високата избирателна активност в двата дни на изборите беше особено окуражаваща. Ясно е, че демокрацията в Украйна продължава процеса на утвърждаване. Населението на страната отива до избирателните секции, упражнява свободно своя избор и очаква мнението му да бъде чуто. Това е значимо постижение. И най-важното, то показва обвързаността на Украйна с европейските ценности. В изборите има победители и победени. Избирателите решават това. По време на заседанието ни тук, в Страсбург, официалните изборни резултати все още не са удостоверени от Централната избирателна комисия. Предварителните изборни резултати показват малка разлика между двамата конкуренти. Вече чухме за евентуално оспорване на резултатите в съда. Образувани са производства в някои местни съдилища. Логично и законно е да се разследват всички възможни проблеми. Същевременно най-важното е изборният процес като цяло да продължи плавно, като покаже както устойчивостта и дълбочината на демократичната зрялост на Украйна, така и споделената ангажираност на кандидатите към развитието на държавата. Всички избори са израз на волята на обществото. Те са също и възможност за ново начало. Сега е жизненоважно Украйна да се движи напред. Успехът на изборния процес в Украйна - предвид географското и стратегическото значение на Украйна - е важен за ЕС и за Европа като цяло. През последните години бяхме свидетели на политическа нестабилност, която се характеризираше с конкуренция между президента и министър-председателя, задълбочена от липсата на яснота в конституцията. Украйна винаги е провеждала добри избори и има активно гражданско общество и свободни медии. За съжаление обаче, цялостният процес на реформи - който е жизненоважен за Украйна - се забави значително. Много повече трябваше да бъде направено през последните години. Предизборната политическа обстановка също попречи на изпълнението на стендбай споразумението с Международния валутен фонд (МВФ), тъй като Украйна не успя да изпълни необходимите условия. Слабата конституционна рамка на Украйна също допринесе за това. Убеден съм, че изразявам становището на всички нас, като казвам, че очакваме новото ръководство на Украйна да даде нов тласък на усилията за реформа. Като първи приоритет, за да преодолее въздействието на световната финансова криза и да осигури бъдеща икономическа стабилност, Украйна трябва да възстанови без отлагане програмата на МВФ. Това е предпоставка и за предоставянето на евентуална макрофинансова помощ от ЕС. В предстоящите седмици и месеци ще станем свидетели на сформирането на нова администрация в Киев. Посланието на ЕС към ръководството на Украйна е последователно и ясно: сега е времето за действие. Очакваме да видим конкретни стъпки напред. Реформата е изключително важна за дългосрочното благоденствие и сигурност на Украйна. Тя е интерес на самата Украйна, а не просто за удовлетворяване на международната общност. Това послание беше отправено още на срещата на високо равнище между ЕС и Украйна на 4 декември 2009 г. Действия са необходими на много равнища. В икономическата област Украйна трябва да предприеме неотложни действия за справяне с корупцията и подобряване на стопанския и инвестиционния климат. Това включва усилия за укрепване на независимостта на правосъдната система, за отваряне на икономиката и за гарантиране на справедлива и прозрачна конкуренция - например чрез приемане за закон за обществените поръчки в съответствие с международните стандарти и достиженията на правото на Европейския съюз. Същевременно е необходимо да бъдат предприети и осъществени сериозни секторни реформи в области като енергетика - по-специално в газовия сектор - транспорт и околна среда. Също така систематично сме окуражавали Украйна да разгледа отново конституционната реформа, да осигури стабилност и да въведе функциониращи основни правила за политическия живот. Конституцията трябва да устоява на изпитанията на времето и нейната реформа не следва да бъде обвързана с краткосрочни политически съображения. Украйна ще избере модела, който иска да възприеме. Тя обаче следва да гарантира съществуването на ефективна система за взаимен контрол и взаимно ограничаване на властите, чрез която да се предотврати политическата парализа, която Украйна е преживявала в миналото. Помощта и съветите на Комисията от Венеция ще бъдат важни, за да се гарантира, че това се извършва по начин, който съответства на европейските стандарти, като се използва най-добрият наличен опит. Преди най-важните приоритети за реформа Украйна трябва да продължи широкомащабната задача за гарантиране на регулаторно сближаване със стандартите на Европейския съюз. Това е предпоставка, чрез която да се гарантира, че Украйна може да се възползва от всички предимства на новото и амбициозно споразумение за асоцииране между ЕС и Украйна, по което понастоящем водим преговори с Украйна - включително за широка и всеобхватна зона за свободна търговия. Наша задача е да насърчим Украйна по пътя напред и да подкрепим ръководството в Киев в процеса на всеобхватни реформи и модернизация. Имаме много инструменти да направим това. Чрез Европейската политика за съседство разполагаме със средствата за подкрепа на усилията на Украйна за реформа. В района вече се осъществява текущо и планирано техническо и финансово сътрудничество с Украйна на стойност 435 млн. евро, без да включваме възможната макрофинансова помощ. Източното партньорство осигури допълнителни инструменти. Програмата за всеобхватно институционално изграждане, предвидена в рамките на Източното партньорство, е такъв пример, тъй като тя е насочена конкретно към институциите в украинското правителство, които се нуждаят от укрепване, за да осъществят реформите. В по-общ план, на преговорите с Украйна за ново амбициозно споразумение за асоцииране между ЕС и Украйна представихме ясно нашите цели: политическо асоцииране и икономическа интеграция между Европейския съюз и Украйна. Това е много важно начинание, включващо установяването на широка и всеобхватна зона за свободна търговия при активно регулаторно сближаване с достиженията на правото на Европейския съюз. Предложението ни към Украйна обаче не е еднопосочно. Темпът на сближаване на Украйна и ЕС в бъдеще зависи от качеството и задълбочеността на усилията за реформа на самата Украйна. Очакваме да работим с новото ръководство на Украйна за постигане на общите ни цели. Днес чрез нашите кабинети осъществихме връзка с върховния представител и моя колега в Комисията и ми позволете да обобщя следните три послания: първо, и двете страни сме съгласни, че тези избори доказаха жизнеспособността на демокрацията в Украйна, второ, ангажирани сме да задълбочим отношенията с Украйна и да я подкрепяме в изпълнението на нейната програма за реформа, и трето, очакваме да започнем конструктивно сътрудничество с избрания президент веднага след обявяването на официалните резултати. Elmar Brok: Г-жо председател, г-н член на Комисията, ние сме доста разочаровани. Аз съм от хората, които бяха в палатковия град по време на Оранжевата революция в Киев и когато виждам какво беше направено през последните пет години, искам да кажа на президента Юшченко, че не донесе стабилност за страната си, не създаде парламентарни възможности и допринесе за спиране на законодателния процес. Със сигурност той е виновен за неуспеха на Оранжевата революция. Надавам се, че тези избори ще донесат нова стабилност в Украйна. Но въпреки че изборите очевидно се провеждат в съответствие с международните стандарти, аз съм загрижен, че това не е стабилна, уверена демокрация. Когато в законите се внасят изменения три дни преди втория тур, точно в разгара на изборите, по каквато и да е причина, това не показва разбиране на процеса. Напротив, това ни кара да гледаме на Украйна с голяма загриженост. Мисля, че трябва да се ангажираме по-активно с въпроса за развитието на демокрацията и принципите на правовата държава в Украйна, както и със свързаната тема за стабилността, която не противоречи, а е следствие от това. Г-н Фюле, имате специална отговорност, свързана с политиката за съседство. Политиката за съседство обаче не означава просто да продължаваме по стария начин. Напротив, тя означава използване на инструментите, с които разполагаме, не само за двустранни отношения с държави като Украйна или с други държави в региона, но и в многостранен подход към тези държави, за да могат те да се сближават и да станат по-стабилни. Трябва да им предложим перспективи. Това не означава постоянно да засягаме въпроса за разширяването на Европейския съюз, а да им предложим визови улеснения сега, да обмислим възможността за зона за свободна търговия и може би дори да им предложим перспективата за същия статут като Норвегия в рамките на Европейското икономическо пространство. Това няма да навреди на никого, не представлява агресивно поведение към никого и същевременно ще доведе до въвеждането на европейска перспектива и на стабилност в подобни държави. Надявам се, че новото правителство ще оправдае доверието за участие в този вид проект. Кристиан Вигенин: от името на групата S&D. - Г-жо Председател, г-н Комисар, едно от неудобствата да отговаряте и за разширяването и за политиката на съседство е, че ще прекарвате повече време в тази зала. А сега по същество. Трябва да кажем, че изборите в Украйна бяха оценени високо от международните наблюдатели, независимо от нестабилността на законодателството около самите избори. Това, че бяха направени промени в последния момент, може да се каже, че те не засегнаха пряко резултата от тези избори. Всъщност можем да кажем, че спечели преди всичко демокрацията в Украйна, защото когато действащ президент, който отново е кандидат и получи само 5 процента, това ми се струва, че е много ясен сигнал, че демокрацията работи. Едно от правилата на демокрацията е да приемеш резултата от изборите такъв, какъвто е и да признаеш победата на съперника, когато оценката за самите избори е положителна и затова нашето послание към загубилия кандидат трябва да бъде много ясно: Украйна има нужда от политическа стабилност, Украйна трябва да получи възможността най-после да стартира отдавна отлаганите реформи. И тук освен тези послания ние трябва ясно да кажем, че чрез нашата политика, чрез политиката на съседство, чрез източното партньорство ние ще съдействаме Украйна да тръгне отново напред. Siiri Oviir: Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, провелите се наскоро президентски избори в Украйна отбелязаха края на периода от последните години, в които оранжевият цвят носеше политическо послание. Неотдавнашните президентски избори могат да се разглеждат като още една стъпка в укрепването на демокрацията. Според една популярна мисъл революцията изяжда децата си. Това е вярно, но Украйна се запазва като държава дори и след тези избори. Тя все още има многопартийна система и това се дължи основно на Оранжевата революция. По подобен начин съществуването на свободата на словото и свободния печат може да се припише на събитията от преди пет години, когато беше поет пътят към свободата и зачитането на правата на човека. А всичко това е много важно. Така ние трябва да признаем развитието на Украйна към демокрацията и принципите на правовата държава, към подобряване на икономическата интеграция и насърчаване на отношенията с Европейския съюз. Считам, че независимо от официалните резултати от изборите Украйна ще продължи в същата посока - ще продължи да подкрепя интеграцията с Европейския съюз, да прави държавното управление по-ефективно, да прави политическата система по-балансирана - и ще продължи конституционната реформа. Вътрешната политическа стабилност на Украйна и концентрирането върху вътрешната реформа са предпоставка за бъдещото развитие на отношенията между Европейския съюз и Украйна. Решаваща предпоставка за двустранното и многостранното сътрудничество е правителството на Украйна да продължи изпълнението на целите си. Трябва да продължим разговорите относно споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз. Напоследък темпото беше забавено и трябва да го ускорим отново. Освен това трябва да вложим по-конкретно съдържание в сътрудничеството в областта на енергетиката и околната среда. Присъединяването към Световната търговска организация е значимо постижение, което също е важна предпоставка за създаване на истинска зона на свободна търговия за нас и Украйна. Трябва обаче да отбележим и слабостите: вече се спомена корупцията, съществуват и утвърдени групи със специални интереси и непотистки практики. Надяваме се, че Украйна ще преодолее тези слабости. (Председателят отнема думата на оратора) Rebecca Harms: Г-жо председател, първо искам да коментирам това, което спомена г-н Brok. Вярно е, че беше много тъжно героят от 2004 г., Виктор Юшченко, да бъде победен на първия тур на изборите. Според мен г-н Юшченко е единственият човек, който ще заплати за грешките на всички ръководители на украинските партии или блокове. Един важен въпрос, на който трябва да обърнем внимание, е фактът, че хората в Украйна всъщност не вярват на нито един от ръководителите на украинските партии, че ще ръководят държавата от името и в полза на всички нейни граждани. Ако има извод, направен благодарение на присъствието на наблюдателите на изборите, заедно с факта, че несъмнено изборите бяха проведени без нарушения, това е установеното по време на многобройните обсъждания - че повечето хора са гласували за по-малкото зло. Никой от гражданите, с които се срещнах, нямаше големи очаквания от изборите. Това е тревожно при една толкова млада демокрация, която се е отдалечила от бившата съветска система повече от всяка друга държава в Източна Европа. Г-н Фюле, надявам се, че присъствието Ви днес и отсъствието на баронеса Аштън не означава, че Украйна отново е поставена на второ място и ще се загуби сред всички други политически приоритети в областта на външните работи и сигурността. Тя трябва да бъде един от главните приоритети, а това не беше така през последните пет години. Вътрешните неуспехи в Украйна са отражение на недостатъци в европейската стратегия. Повече не трябва да гледаме така леко на нещата. Трябва да предложим безусловната си подкрепа за ориентирането на Украйна към Запада, тъй като можем да загубим много. Газът е тема, която винаги поражда голямо объркване. Достатъчно е само да спомена Севастопол, където имаме голям конфликт. Не можем просто да оставим нещата да се развиват като преди. Поели сте сериозна отговорност в тази област. Andreas Mölzer: (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, разбира се, Юлия Тимошенко има правото да оспори резултатите от президентските избори. Като имаме предвид интригите и използването на схеми през 2004 г., не можем да я обвиняваме, освен заради факта, че този път международните наблюдатели на изборите потвърдиха резултатите. Тя може да се възползва от правата, които има. Това обаче не е умен ход в политическо отношение, тъй като един подобен спор ще доведе до продължаване на политическата и икономическата несигурност в страната. Близкият изборен резултат отразява факта, че страната е разделена на два лагера. Реалистично погледнато обаче, няма да бъде възможно г-н Янукович да възстанови авторитарния режим, който беше отхвърлен преди години, дори да искаше да го направи и независимо от факта, че олигархичната структура в политическата и икономическата система без съмнение беше укрепена чрез президентските избори. Предвид близкия резултат и двата лагера ще трябва да направят компромиси. Важно е културното и социалното разделение между източната и западната част на страната да се преодолее в името на народа. Много ще зависи от това, дали г-н Янукович ще назначи министър-председател, който може да бъде приет от украинците и в Източна, и в Западна Украйна, и дали г-жа Тимошенко притежава демократичната зрялост да признае загубата си и да се присъедини към опозицията. Paweł Robert Kowal: Г-н председател, г-н член на Комисията, в известен смисъл Парламентът също преживя Оранжевата революция преди пет години. Преди няколко седмици обаче, включително и в изказване на г-жа Аштън, бяха зададени въпроси за това, дали украинците са били готови за Оранжевата революция и дали са я приложили на практика. Споделям изразеното от г-жа Harms съжаление в това отношение, че г-жа Аштън не е с нас днес. Има отговор на този въпрос: 70% избирателна активност действително е рядкост в Европа и е истинска рядкост в нашите държави. Във връзка с това г-н Brok не е прав в твърдението си, че Оранжевата революция е загубила. Тя спечели, тъй като се бореше за правила, които да са в полза на всички. И в Полша сме били свидетели как от демократичните правила се възползваха хора, които преди това са се противопоставяли на демокрацията. Но това е хубаво, така трябва да бъде. Време е да си отговорим: направихме ли всичко, което трябваше да направим след Оранжевата революция? Отговорихме ли на този въпрос? Освен всичките инструменти, които спомена членът на Комисията - и е добре, че сме създали тези инструменти - отговорихме ли, че вратата пред Украйна е отворена? Могат ли в посткомунистическа държава да се извършат всеобхватни реформи без това обещание? Можем ли да насърчаваме хората да правят жертви, ако им кажем, че винаги ще бъдат оставяни да чакат отвън? Не следва ли по-скоро да им кажем: има място за вас е Европа, може би не днес и не утре, но място има. Новият член на Комисията, г-н Фюле, разполага с чудесната възможност да каже това. Г-жа Аштън не дойде днес. Г-н член на Комисията, имайте смелостта да станете първият, който да каже, че място има. Не днес, не утре, но място ще има. Това ще помогне много на украинците. Това може да е последният момент, в който имаме възможност да го кажем и поради това всички украинци трябва да бъдат уверени, че интеграцията, сътрудничеството с Европа и промените в законодателството са тяхна лична отговорност. Това трябва да се каже не само на елита, на предприемачите или на студентите. То трябва да се каже по такъв начин, че всеки да разбере, че все още си заслужава да се правят жертви след годините на комунизма, че все още си заслужава да се прави нещо. Това е възможност и за Вас, г-н Фюле. Кажете го ясно и ще останете в историята. Ще помогнете не само на Украйна, но и на цяла Централна Европа, тъй като благоденствието и сигурността за Украйна означават възможност за цяла Централна Европа. Всеки трябва да почувства, че има възможност. Поради това, освен споразумението за асоцииране, което е много важно, е необходимо да облекчим визовия режим за украинците и в бъдеще да го премахнем. Трябва да кажем много ясно: вратата към Европа е отворена за Украйна. Някой трябва да го каже най-накрая след тези пет години. Lena Kolarska-Bobińska: (EN) Г-жо председател, неотдавнашните избори в Украйна показаха, че страната е функционираща демокрация. Новият президент ще управлява, изправен пред стабилна опозиция и свободни медии. Можем да се надяваме, че опозицията ще бъде конструктивна и стандартите на управление в страната ще се подобрят. Предизборната кампания потвърди, че украинският политически елит иска да продължи процеса на интеграция с Европейския съюз и да поддържа добри съседски отношения с Русия. Европейският съюз трябва да реагира с ясни сигнали, които да приветстват и двете тенденции. Същевременно е необходимо Украйна да ускори реформите си. Ако се постигне такъв напредък, ЕС трябва да обмисли поемането на ангажимент за членство на Украйна. Същевременно следва да насърчаваме и да правим много повече за интеграцията на равнището на обикновените хора. Обменът между хората, младежките и студентските посещения, стипендиантските програми, побратимяването на градове и райони и бизнес договорите са най-добрият начин за разпространение на посланието, че реформите са единственият път към по-добро бъдеще. Най-важното сега е Европейският съюз да намери начин за либерализиране на режима за входни визи. Трябва да осигурим възможно най-голямо движение на хора през нашите граници с Украйна. Както ми писа наскоро един мой избирател, ако помогнем на 1 000 души от Източна Украйна да пътуват до ЕС, 100 000 други ще чуят за техните положителни впечатления, когато се върнат. Това е начинът да подкрепим реформите, които искаме да видим, че се случват в тази важна демократична съседна държава. Marek Siwiec: (PL) Г-жо председател, има поне една държава от бившия съветски блок, в която резултатите от изборите не са известни предварително. Тази държава е Украйна и следва да сме доволни от това, тъй като и ние сме изиграли нашата роля в това отношение. След изборите в Украйна нещо ще се промени. Ще има нов президент и този нов президент следва да бъде посрещнат приятелски в Европейския съюз и Европейския парламент. Това е така, тъй като стремежът на Украйна към Европейския съюз не е преходен интерес, а сериозно предизвикателство и амбиция на милиони украинци. Необходимо е ново, открито отношение към Украйна от страна на Европейския съюз. Нека не ни мотивират лични амбиции. Разбирам, че в Европейската народна партия изпитват известно съжаление, че изборите не бяха спечелени от жената, която те искаха да победи. Нека обаче да не тласкаме новия президент на Украйна към Москва. Украйна ще бъде партньор, от когото ще се очаква много. Украйна ще бъде партньор, на който ще се възложи много работа. Украйна ще бъде партньор, към когото следва да демонстрираме добра воля. Поради това отново е необходим нов европейски импулс, тъй като Украйна е част от Европа и ние трябва да приложим тази политика в наш интерес. Traian Ungureanu: (RO) Надявам се, че украинските органи ще активизират усилията си за външно сътрудничество с Европейския съюз и за постигане на съответствие с европейските стандарти във вътрешен аспект. Източното партньорство и инициативата Euronest предлагат подходяща рамка за това. Въпреки политическата окраска на новата администрация въпросът не е дали Украйна следва да остане източна държава или да стане западна държава. Въпросът е дали Украйна може да утвърди вътрешно демокрацията. Това означава установяване на демократични норми и защита на правата на човека. Чувствителна област например е положението на румънскоговорящото малцинство в Украйна и неговото право на обучение на родния език. В областта на външната политика Украйна трябва да бъде насърчена за сътрудничество с Европейския съюз чрез развитието на добри съседски отношения с държавите-членки на ЕС. Еднакво важно е обаче да включим Украйна в европейските процеси за сътрудничество в рамките на Черноморския регион. Накрая, разширяването на отношенията с проевропейското правителство на Република Молдова може да бъде непосредствена ползотворна стъпка към политика на добросъседство. Mário David: (PT) Пет години след Оранжевата революция украинците изглежда си спомнят за този период като за пропусната възможност. Вината не е само в техния политически елит. Вярно е, че той беше твърде ангажиран с борби за власт и влияние. Много реформи не се осъществиха изобщо, а някои останаха само в проект. В една демократична държава е немислимо в избирателния закон да се внасят изменения между двата тура на изборите. Това не прави чест на тези, които предложиха измененията, които гласуваха за тях и които ги приеха. Създава се усещането, че зад тези действия се крият недостойни и нежелателни намерения. Необходима е огромна промяна, що се отнася до липсата на независимост на съдебните органи, тъй като те са подложени на твърде голямо влияние не само от страна на политическите сили, но и от икономически субекти. Без свободна и независима правосъдна система не може да има законност, правата на човека не са гарантирани и няма чужди инвестиции или напредък. Вината за това разочарование обаче може да е свързана и с Европейския парламент, и в частност с много държави-членки. Иска ми се за няколко секунди да можехме да се поставим на мястото на гражданин на европейска държава, която поради превратностите на историята все още не е член на Европейския съюз. Какво бихме очаквали от ЕС? Солидарност. Въпреки това много министерства на външните работи, загрижени единствено за това да не обезпокояват или тревожат Москва, са използвали или злоупотребявали с постоянното единоборство в Киев, за да избегнат недвусмислено да заявят, че Украйна е независима и суверена държава. Като такава, ако мнозинството от населението й покаже свободно, че подкрепя това, и Украйна изпълни установените критерии, тя може да се стреми да стане член на Европейския съюз в бъдеще. Laima Liucija Andrikien: (LT) Въпреки че е разочароващо, трябва да признаем, че шестгодишният романтичен период в политическия живот на Украйна приключи. Резултатът от президентските избори в Украйна не е нито случайност, нито "грешен" избор на украинския народ. Той по-скоро отразява по-дълбоки политически проблеми и факта, че надеждите от Оранжевата революция не се сбъднаха. Г-н член на Комисията, казахте, че очакваме енергични и целенасочени действия от новия президент на Украйна и новата администрация. Държавата се нуждае от сериозни структурни реформи. Трябва обаче да кажем нещо на Европейския съюз. В това положение, ако искаме да имаме влияние на територията на бившия Съветски съюз и да утвърдим позициите на демокрацията и правата на човека в този регион, трябва да работим с Украйна - и то по-активно от когато и да било. Европейският съюз трябва да предложи на Украйна алтернативна европейска перспектива. За да направим това, на първо място следва да се насочим към така наречените "меки" мерки, които имат дългосрочно въздействие, като например стимулиране на икономическата интеграция, по-активно създаване на контакти между хората и политически диалог с украинските държавни институции. Kinga Gál: (HU) В разискването относно настоящото положение в Украйна ще поискам от Комисията да използва връзките си или мрежата от връзки с Украйна, за да изиска и да покаже последователна и ясна ангажираност по отношение на правата на националните малцинства, освен другите области, тъй като това, което чухме днес за скорошните проблеми в Украйна, засягащи толкова много области, се отнася в още по-голяма степен за представителите на малцинства, за обучението на езиците на малцинствата и използването на майчиния им език. От нас се изисква яснота и последователност, тъй като Европейският съюз притежава способността да повлияе на Украйна, която като съседна държава има особено значение в политиката за съседство, включително по отношение на правилата и нормите, свързани с националните малцинства. Разбрахме, че последователността на нашата позиция и послания води до резултати и се надяваме, че това може да помогне за намирането на подходящи възможности за преодоляване на тези проблеми. Предлагам всяко следващо споразумение, подготвяно с Украйна, да включва специално тези въпроси, включително правото на обучение на майчин език, тъй като това е основна предпоставка за оцеляването на националните малцинства. Vilija Blinkevičiūt: (LT) Днес Украйна преживява не само икономическа криза, но в известен смисъл и политическа криза. Може би тези президентски избори ще спомогнат за извеждането на страната от политическата безизходица и ще осигурят по-голяма стабилност. Украйна все още решава с кой модел на цивилизация да се ангажира. Да си сътрудничи ли с Изтока или да избере интеграцията с Европа? Изборът не е толкова лесен, особено когато идеологическото разделение, което съществува в политическия живот, се е разпространило и в обществото. Вратата за Европа трябва да бъде оставена отворена за Украйна и прозрачните избори са важна стъпка към утвърждаването на принципите на демократичната държава. Хората в Украйна изразиха волята си да изберат лидера на своята държава. Украйна е европейска държава, която трябва да има правото да взема решения по отношение на Европа. Ето защо Европейският съюз трябва да си сътрудничи активно с Украйна, като укрепва демокрацията в държавата и ускори интеграцията й в Европейския съюз. Ivo Vajgl: (SL) Г-н член на Комисията, изявлението Ви относно Украйна днес беше много ясно. Украйна има перспектива за присъединяване към ЕС и ние разполагаме с инструментите, с които да превърнем тази перспектива в надеждна възможност. Изборите бяха съпроводени с оспорвана борба, но те бяха демократични и за нас това е голямата новина. Всъщност оспорваната надпревара показа колко сложно е положението в тази държава. Украйна е многоетническа и многоверска държава с изключително богата история и ние трябва да вземем това под внимание. Мисля, че ние, Европейският парламент, както и Европа като цяло, следва да използваме всички средства, за да насърчим някаква форма на ползотворен диалог в Украйна - диалог, който ще укрепи устоите на украинската държава и общество. Няма да е добре да се опитваме да поставяме етикети на тази държава или да се насаждат каквито и да е предразсъдъци спрямо нея. Мисля, че не сме правили това в миналото и се надявам, че няма да го правим и в бъдеще. Charles Tannock: (EN) Г-жо председател, в неделя имах привилегията да бъда в Киев като наблюдател от групата на Европейските консерватори и реформисти. Всичко, което видях, беше мирно, прозрачно и в много отношения, което е любопитно, по-стабилно, отколкото в моята страна, Обединеното кралство - имаше прозрачни избирателни урни, от хората се изискваше документ за самоличност със снимка, за да бъдат допуснати да гласуват. Разбира се, бях разочарован от резултатите, тъй като президентът Янукович не е демократ от западен тип. Сега той ще изостави формално стремежите към НАТО и само ще се преструва, че подкрепя членството на страната си в ЕС, на което, естествено, сега също формално се противопоставя Русия, неговият близък приятел и съсед. Вместо това той ще се задоволи със споразумение за свободна търговия и либерализация на визовия режим. Според мен г-жа Тимошенко напразно обжалва резултатите от изборите, които тя загуби с минимална разлика, и много се съмнявам, че това ще има успех. Единственото нещо, от което съм истински разтревожен сега, е това, което чух да се обсъжда неофициално: възобновени отцепнически тенденции за отделяне на западната част на Украйна - противник на Янукович и поддръжник на Тимошенко, която или да се присъедини към Полша, или да формира нова западна държава. Това вероятно няма да се случи, но ако стане така, то трябва да бъде мирно и с единодушие. Това, което трябва да направим тук, в Европейския съюз, е да подкрепяме наследството от Оранжевата резолюция и нашите общи демократични ценности с Украйна. Franz Obermayr: (DE) Г-жо председател, битката приключи и най-малко за следващия парламентарен мандат г-н Янукович ще бъде президент на Украйна. Окуражаващо е, че това стана в резултат на честни избори. Това показва също, че гласоподавателите не искаха различните позиции да бъдат определени конкретно, като например присъединяване към НАТО, от една страна, или ориентация към Москва, от друга страна. Съветите към г-н Янукович ще бъдат да продължи демократичния процес, да не концентрира вниманието си само на изток и да допринесе за осезаеми подобрения в условията на живот на украинския народ. В противен случай резултатите от следващите избори ще бъдат предрешени. ЕС трябва да предостави силна подкрепа и помощ за този процес на стабилизация. Най-късно до Европейското първенство по футбол през 2012 г. ще стане ясно дали Украйна е развила общо украинско самосъзнание или ще продължи да страда от своето езиково и географско разделение. Председател: Отново се извинявам на всички, на които не можах да предоставя възможност да се изкажат. Убедена съм, че това е тема, към която ще се върнем отново. Щефан Фюле: Г-жо председател, позволете ми да Ви благодаря отново за възможността да се обърна към вас днес. Мисля, че имахме полезна обмяна на мнения и се направиха някои конкретни предложения и забележки, по които да помислим. Както казах в началото, Украйна е важна. Тя остава партньор от стратегическо значение за Европейския съюз и лидер в региона. Отношенията между ЕС и Украйна се задълбочиха съществено през последните години. Твърдо съм убеден, че това развитие следва да продължи в бъдеще. Скоростта и дълбочината на възстановяването на приятелските отношения на Украйна с Европейския съюз ще зависят от осъществяването на реформата. Тя ще ме насърчи да бъда още по-смел. ЕС е готов да подкрепя Украйна в тази задача с широк набор от инструменти, с които разполага. Ние обаче очакваме новото ръководство да демонстрира политическа воля за реформа в интерес на бъдещата стабилност и благоденствие на Украйна. Председател: Разискването приключи. Гласуването ще се проведе на втората месечна сесия през февруари. Писмени изявления (член 149) Elena Băsescu : Украйна е особено важна за Европейския съюз от гледна точка на перспективата за участие в инициативите "Източно партньорство" и "Черноморско взаимодействие" и във връзка с енергийната сигурност на ЕС. В изказването си днес ще засегна аспект, който не се споменава много, но който поражда особена загриженост у мен, когато обсъждаме Украйна. Над половин милион етнически румънци живеят в тази държава. Органите в Киев досега почти не проявяваха интерес към тях по отношение на гарантирането на основните права. За първи път обаче, по време на предизборната кампания в тази съседна на Румъния държава, бяхме свидетели на представянето на нова концепция за управление. Един от кандидатите гарантира на румънците в страната, че ще подкрепи въвеждането на румънски език като регионален език в области, където румънците са мнозинство. Сега Украйна е изправена пред две ценностни системи. Някои граждани желаят да се приближат повече до Европейския съюз и искат да бъдат гарантирани нашите ценности, като свобода и мир. Друга част от гражданите гледат на европейската интеграция с недоверие. Украйна се нуждае от подкрепа и солидарност от страна на ЕС, за да продължи реформите, които вече са започнали, така че да се преодолее разделението между източната и западната част. András Gyürk: След президентските избори се отваря нова страница в отношенията между ЕС и Украйна. Една от най-важните области на сътрудничество ще бъде въпросът за енергийните доставки. Това не е случайно, тъй като значителна част от вноса на енергия в Европейския съюз, с нарастващата му зависимост, се осъществява през тази източна съседна държава. В полза на сигурността на вноса на енергия мисля, че е обосновано Европейският съюз да подпомага Украйна чрез всички възможни средства в поддържането и модернизацията на нейната енергопреносна мрежа, особено на жизненоважната газопроводна мрежа. Същевременно, в съответствие със заключенията от срещата на високо равнище на ЕС през юни считам, че съществува сериозна предпоставка за финансова подкрепа: Украйна следва да започне реформа на промишлеността и да направи газовата промишленост по-прозрачна. Липсата на прозрачност в системата от посреднически предприятия беше в ущърб на гражданите на Украйна и същевременно наруши енергийната сигурност на държавите-членки на ЕС. Освен това си заслужава да подкрепим усилията, насочени към увеличаване на капацитета за съхранение. Всъщност създаването на резерви е един от основните начини да се гарантира безпроблемния пренос на газ за Европа през студените зимни месеци. От Европейския парламент се очаква да приеме новия регламент относно доставките на газ за ЕС през пролетта. С този регламент от държавите-членки ще се изисква да одобрят съгласувани планове за действие в случай на нарушение в доставките на газ. Мисля, че ще бъде необходимо държавите-членки да съгласуват плановете за действие не само помежду си, но да включат и Украйна в процеса на консултации. Дори и в бъдеще решаването на проблема с нарушенията в доставките не е нещо, което може да се осъществи без активни преговори с ръководителите в Киев. Cătălin Sorin Ivan : Избирането на Виктор Янукович за президент означава, че Украйна навлиза в нов етап, който ще я доближи до ЕС. Като член на комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Украйна и като европейски гражданин считам, че Европейският съюз може и трябва да подкрепи равновесието в полза на европейското и демократично развитие на своята източна съседна държава. Делегацията на Европейския парламент за наблюдение на изборите приветства факта, че изборният процес се проведе по законосъобразен начин и без нарушения, като така се гарантира легитимността на новия президент и се очерта изразения контраст с изборите, които се проведоха през 2004-2005 г. Промяната в политическата обстановка не трябва да засяга подхода ни към Украйна, който трябва да остане все така последователен и дори по-ефективен. Макар да се знае много добре, че президентът Янукович няма да отслаби връзките с Русия, това не означава, че той ще се отдалечи от ЕС. Именно за да избегнем риска това да се случи, колкото и да е малък той, трябва да бъдем активни в поддържането на отношенията ни с Украйна, която е единствената държава, способна да осигури стабилност в региона. Трябва да покажем откритост чрез диалог и твърди ангажименти, за да предложим на Украйна необходимия стимул за проевропейско развитие. Убеден съм в способността на Украйна да продължи реформите и да докаже, че е надежден партньор на ЕС. Tunne Kelam : Украйна продължава да има решаващо значение за стабилността и демократичното развитие на Европа. Въпреки че Оранжевата революция, за която Европейският парламент допринесе много сериозно, не оправда повечето очаквания, можем да се надяваме, че наследството от периода на президента Юшченко - свободни и честни избори, хора, които са преодолели страха си, когато изразяват мненията си, и на практика независими медии - ще бъде трайно. Вярно е, че голяма държава като Украйна, която е била лишена от независимост в продължение на дълго време и е преживяла истински геноцид - Гладомор - ще се нуждае от повече време, за да определи по-добре европейската си идентичност и бъдещите стратегически цели. Ние обаче не трябва да забравяме отговорността на политиките на Европейския съюз към Украйна след 2004 г. Европейският съюз не бързаше да предложи на Украйна перспективата за членство в ЕС. Подкрепата на ЕС за Украйна се оказа изключително неясна и неубедителна за украинците, тъй като винаги се е определяла от страха да не се подразни Русия. Трябва да осъзнаем, че основният път към истински добро и демократично съседство с Русия минава през независима и интегрирана в Европа Украйна. Това ще бъде отговорността на ЕС. Сега трябва да използваме максимално Източното партньорство. Krzysztof Lisek : Г-жо председател, обърнах внимание на информацията, предоставена за избирането на Виктор Янукович за президент на Украйна. Въпреки че Украйна е в много затруднено положение, подобрения могат да се забележат по отношение на спазването на законността в периода след предишните избори. Надявам се, че правният спор за резултатите от изборите ще бъде решен бързо и че двете страни ще се концентрират върху работата, за да помогнат на Украйна да излезе от икономическата криза и да укрепи позицията си в света, и по-специално да помогнат на Украйна да развие по-тесни връзки с Европейския съюз. По отношение на обещанията на новоизбрания президент за засилване на демократизацията и осигуряване на международна стабилност, както и факта, че той поставя сериозен акцент върху присъединяването на Украйна към Европейския съюз, съм убеден, че настоящото добро сътрудничество между Украйна и Европейския съюз не само трябва да продължи, но и да бъде разширено. Представители от всички държави-членки на ЕС се надяват, че най-накрая Украйна ще навлезе в период на политическа стабилност и единомислие по отношение на икономическата политика. Според мен новият лидер на Украйна също ще се обърне към Европейския съюз за помощ за по-бързо извеждане на Украйна от дълбоката криза, която доведе до невероятен икономически спад и бюджетен дефицит от 12%. Европа следва да обмисли отправянето на конкретно предложение за включване на Украйна в европейските структури. Marian-Jean Marinescu : Надявам се, че новият президент ще обърне внимание на проевропейските настроения, изразени от мнозинството от украинците. Споразумението за асоцииране е в процес на обсъждане и мисля, че е от полза и за двете страни то да се сключи възможно най-бързо. Изборните обещания трябва да бъдат изпълнени. Едно от тях е зачитането на правата на малцинствата и прекратяването на политиките на денационализация и асимилация на етническите малцинства. Румъния може да служи като модел за Украйна, когато става въпрос за прилагането на европейските стандарти по отношение на положението на малцинствата. Във връзка с това членът на румънския парламент, който представлява там украинската общност в Румъния, може да действа като добър съветник и го препоръчвам на бъдещия президент на Украйна. Iosif Matula : Украйна е европейска държава и споделя всички културни ценности на Европа. Украйна се нуждае от честно и ефективно прилагане на политическа програма, която да гарантира правата на националните малцинства, като руснаци, татари, румънци, поляци, унгарци, гърци и други. Тя трябва да приложи Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, която осигурява на тези езици статут на регионални езици. Мисля, че ЕС трябва да подкрепя прилагането на подобни мерки, като подчертава, че нито едно малцинство не следва да бъде пренебрегвано. В Украйна има например румънскоговорящо малцинство, наброяващо над 410 000 души. То е традиционно национално малцинство с дълбоки исторически корени, което живее в хармония с мнозинството и с други малцинства, особено в областта Чернивци (Северна Буковина, Северна Бесарабия и областта Херца), в района на Одеса (окръзи в Южна Бесарабия) и в Транскарпатската област (историческата област Марамуреш). Мисля, че ЕС трябва да насърчи украинските органи да открият центрове, предлагащи обучение на румънски език като майчин език в професионалните колежи и средните училища, които понастоящем функционират в градовете в посочените по-горе области. Освен това ЕС следва да помогне на Киев, за да може Държавният университет в Чернивци да разкрие центрове, предлагащи обучение на румънски език като майчин език във всички съществуващи факултети и специалности. Cristian Dan Preda : Доволен съм, че изборите в Украйна миналата неделя преминаха успешно. Изборните резултати трябва да бъдат признати от всички участващи партии, тъй като демокрацията не може да се гради на базата на постоянно недоверие и разногласия. Съжалявам, че Юлия Тимошенко загуби изборите. Още повече обаче съжалявам за многобройните изявления, които тя направи в последната част от кампанията, с които оспори решението на Международния съд относно Черноморския континентален шелф. Надявам се, че украинското правителство, независимо дали ще бъде ръководено от г-жа Тимошенко или от някой друг, ще приеме факта, че решението е окончателно. Csaba Sógor : Виктор Янукович обеща следните мерки на унгарското малцинство в Украйна, ако спечели изборите: незабавно премахване на ограниченията, засягащи образователната система на унгарците, учениците от унгарските начални училища и завършващите обучението си студенти; използване без ограничения на майчиния им език в образованието, правосъдието, публичната администрация, медиите и в други области; използване без ограничения на национални символи, невъзпрепятствани контакти с тяхната родина; включване на представители на общността в местната, регионалната и националната публична администрация. Резултатите от президентските избори в областите с по-висок дял на унгарското население и малката разлика в окончателните резултати показват, че гласовете на унгарската общност са допринесли в голяма степен за победата на г-н Янукович. В разгара на кампанията Юлия Тимошенко също обеща да отмени дискриминационните мерки, засягащи обучението на роден език. Това обаче не звучеше достоверно от политик, който е бил министър-председател в продължение на пет години и в този период не е показал интерес към проблемите на малцинствата. Ето защо сега унгарското и рутенското малцинства възлагат надеждите си на г-н Янукович и очакват от него да признае регионалния статут на малцинствата и да създаде нова основа за отношенията между мнозинството и малцинствата. Ако обаче новият украински президент не изпълни обещанията си, например в замяна на подкрепа от украинските националисти, той не само ще загуби подкрепата на малцинствените общности, но и създаването на дългоочакваната европейска Украйна може да бъде забавено с години. Csaba Sándor Tabajdi : Европейският съюз следва да играе по-активна роля в Украйна; необходимо е да преустановим практиката, която преобладаваше през последните няколко години, а именно Европейският съюз да се отнася към една от най-големите държава в Европа по неуверен и нерешителен начин. Украйна е основен партньор в политиката на Европейския съюз по отношение на неговите източни съседи. Тя е също и най-важната посредничеща държава за отношенията, които се създават с Русия. С избрания президент Виктор Янукович Украйна има силен, спокоен лидер, който е еднакво отворен както към Европа, така и към Русия. Най-важната задача на новия президент ще бъде да преодолее дълбокото политическо разделение, за да се установи стабилна администрация и да се осъществят дългоочакваните всеобхватни социални и икономически реформи. Най-важното за Европейския съюз сега е да направи присъствието си в Украйна по-осезаемо от преди и да създаде нова основа за сътрудничество. Източното партньорство осигурява отлична рамка за това, а Службата за външна дейност, създадена по силата на Договора от Лисабон, ще осигури подходящи средства. Искам да подчертая, че Унгария - поради това, че Украйна е нейният най-голям съсед - е особено заинтересована от установяването на политическа и икономическа стабилност в Украйна. Укрепването на отношенията между Украйна и Русия е също в наш интерес. Също така се надяваме много, че Украйна ще прекрати своите антималцинствени политики, които лишиха от права малцинствата в предпланинския район на Карпатите, включително правата на унгарците.	bg
Тълкуване на Правилника за дейността Председател: Тълкуването на членове 56 и 50 от Правилника за дейността на Европейския парламент, прието от комисията по конституционни въпроси на нейното заседание от 14 февруари 2011 г., беше обявено през времето за гласуване вчера. Тъй като никой не го оспори съгласно член 211, параграф 4 от Правилника за дейността, тълкуването може да се счита за прието. Затова гласуването на доклада на Véronique Mathieu относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права на работници от трети страни, които законно пребивават в държава-членка, се оттегля от дневния ред на настоящото заседание. Както знаете, този въпрос беше предмет на голямо разискване и в момента имаме тълкуване въз основа на Правилника за дейността и принципите, ръководещи нашата работа.	bg
Състав на Парламента: вж. протокола	bg
1. Годишни програми за действие за Бразилия и Аржентина за 2008 г. (	bg
График на следващите заседания: вж. протокола	bg
Внасяне на документи: вж. протоколи	bg