text
stringlengths 0
846k
| lang
stringclasses 21
values |
|---|---|
Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола
| bg |
6. Доклад за дейността на европейския портал за професионална мобилност EURES за периода 2004-2005 г.: към единен европейски пазар на труда (вот)
- Risoluzione:
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
Обяснение на вот
Председател: Уважаеми колеги, предвидени са много обяснения на вот, така че се налага да бъдем изключително стриктни по отношение на времето. Аз ще прекъсвам всички, които превишат времето, след една минута. Извинявам се за това, но такъв е редът.
Устни обяснения на вот
Ashley Fox: (EN) Г-н председател, искам да обясня защо гласувах против бюджета за 2011 г. Гласувах против, тъй като във времена на строги икономии Европейският съюз следва да прояви умереност. Ние трябва да свиваме разходите, а не да ги увеличаваме. По мое мнение срамен е фактът, че първоначално Комисията предложи увеличение от 6%, а Парламентът го подкрепи.
Считам, че нашият министър-председател, Дейвид Камерън, свърши добра работа, като въздейства за намаляване до 2,9%, но ние знаем, че това беше компромис. Не е компромис това, че британските консерватори са особено доволни от този факт и за мен беше чест да гласувам против разточителството на Европейския съюз.
Sirpa Pietikäinen: (FI) Г-н председател, показателен е фактът, че Парламентът за първи път има възможност да одобрява бюджета. По мое мнение в бъдещата бюджетна политика Парламентът трябва да гарантира, че приоритетите се състоят в това Европейският съюз да може да гарантира увеличаването на собственото си участие, че бюджетът подпомага ефективното използване на ресурсите и политиката в областта на изменението на климата чрез свой подбор на политики, като по този начин стратегията "Европа 2020" и по-екологосъобразната икономика ще постигнат успех.
Syed Kamall: (EN) Г-н председател, подобно на моя колега, г-н Fox, аз имам същите опасения, каквито имаха и много други британски консерватори.
Във времена на строги икономии, когато правителствата в Европейския съюз - а всъщност и правителствата в целия свят - се стремят да затягат коланите и да обуздават разходите, как смеем ние да искаме увеличаване на парите на данъкоплатците? Несъмнено сега е време да затегнем коланите и да дадем пример. Не трябваше да искаме увеличаване, нито дори замразяване, трябваше да искаме орязване на бюджета на Европейския съюз, така че данъкоплатците в целия Европейски съюз да могат да възприемат сериозно политиците си и да знаят, че ние разбираме болката, която изпитват в днешно време, и че споделяме тази болка с тях, вместо да изглеждаме като избран елит, който не обръща внимание на хората, които са ни пратили тук.
Peter Jahr: (DE) Г-н председател, правото да се съставя бюджет е основно право на парламентите. Това се отнася и за Европейския парламент. Отговорността, доверието и партньорството са трите ключови аспекта на сътрудничеството между Парламента, Комисията и Съвета. Процесът на провеждане на консултации по бюджет 2011 не беше мярка, изграждаща доверие, в този смисъл. Аз призовавам Комисията и особено Съвета да зачита правата на Европейския парламент, тъй като, както вече казах, правото на съставяне на бюджет е основно право на Европейския парламент.
Daniel Hannan: (EN) Г-н председател, вчера се питах дали по чудодеен начин не съм попаднал в пространствено-времеви континуум и не се намирам в седемдесетте години на миналия век. Днес се чудя дали не сме в 70-те години на XVIII век.
Нека цитирам изказване на Томас Джеферсън по повод на отдалечаването на правителството от хората. Той казва, че от разстояние и от гледна точка на избирателите управляващите неизбежно са склонни към корупция, разхищения и прахосничество. Какво перфектно описание на бюджета на Европейския съюз с неговите неполучили одобрение сметки, неправилно разпределение на ресурсите и постоянно увеличаващи се числа независимо от опитите на 27-те държави-членки да намалят разходите си. Ето какво се случва, когато няма връзка между данъчното облагане, представянето и разходите, когато Европейският съюз очаква похвала за харченето, а не оскърбления за вдигането на разходите.
Единственият начин, по който можем да приведем числата в бюджета в съответствие с очакванията на обществото, е да върнем отговорността за съставяне на бюджета на националните парламенти и националните парламентаристи, които да докажат правотата си пред избирателите, явяващи се и данъкоплатци.
Cristiana Muscardini: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, подкрепяме мярката и благодарим на докладчика за неговата прецизност.
При все това считаме, че тази дейност трябва да подтикне европейските институции да продължават да следят бъдещото развитие на новата дисциплина, тъй като в миналото за съжаление прекалено често възникваха неясни ситуации, които оказваха негативно влияние върху финансовата система и нанасяха щети на стопанските субекти и вложителите.
Считаме за изключително важно да имаме нова европейска система за агенциите и да упражняваме контрол върху всички централни банкови органи, за да гарантираме, че рейтингите действително отговарят на съвременната финансова система и са полезни за обществото. Затова благодаря на докладчика.
Peter Jahr: (DE) Г-н председател, въпросът е следният: Кой контролира контролиращите органи? Дори футболните съдии преминават през процес на контролиране и одобрение. След като това е приложимо за футбола, то със сигурност трябва да се прилага и към финансовите пазари. Процесът на оценяване на кредитоспособността и надеждността на финансовите продукти, на банките и дори на държавите като цяло, е оставен на агенциите за кредитен рейтинг. Но когато тези агенции станат монополист и успяват да избегнат каквато и да било форма на контрол върху тях, те получават богоподобен статут и се оказват обожествявани. Не трябва да позволяваме това да се случва. В Библията е казано: "Да нямаш други богове, освен Мене". Докладът се опитва да подобри ситуацията чрез въвеждане на надзор върху агенциите за кредитен рейтинг. В подходящото време Парламентът трябва да се запита дали тези мерки наистина са се оказали успешни.
Barbara Matera: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, с днешното гласуване на бюджета за 2011 г. приключва една нова процедура, която, колкото и болезнена да беше, разкри отговорната и непоколебима позиция на бюджетните органи.
Въпреки че това е компромисно решение, свързано с жертви както от страна на Парламента, така и на Съвета, то попречи на въвеждането на системата за "една дванадесета от бюджета", която би имала сериозни последици за финансирането на програмите на Европейския съюз.
Парламентът е доволен от постигнатото. Той обаче обвинява тези, които станаха причина за неизпълнението на споразумението по програмата за Международния термоядрен експериментален реактор и по въпроса за гъвкавостта. Така Съюзът губи доверието на международните партньори и рискува да не може да финансира ангажиментите си и да не може да покрие новите сфери на действие, произтичащи от Договора от Лисабон.
Ето защо от януари 2011 г. следва да определим приоритетите и да ги направим финансово устойчиви за години напред.
Mario Pirillo: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, необходимостта от модернизиране на измервателните системи и същевременно подобряване на регулирането ни накара да отменим европейските директиви в областта на метрологията.
Аз също съм убеден, че това е първата стъпка към започване на радикална и по-прецизна реформа в тази област. Също така няма съмнение, че трябва да се споразумеем за достатъчен период от време, който да позволи на държавите-членки да оценят последиците от отмяната на тези регламенти върху собствените им закони и да направят всички необходими корекции.
В заключение, решението за отмяна на различните директиви отговаря напълно на необходимостта от по-голямо опростяване, което се усеща особено силно във всички сектори. Надяваме се само, че лечението няма да се окаже по-лошо от болестта.
Clemente Mastella: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, Договорът от Лисабон въведе ключова новост в демократичното функциониране на Европейския съюз чрез предоставянето на този практически инструмент за гражданско участие в европейския дебат и интеграция.
Всъщност европейската гражданска инициатива въвежда нова концепция за международна демокрация и предоставя на Европейския съюз нова форма на демокрация на участието. Всички наши граждани могат да се обърнат директно към Европейската комисия да представи законодателно предложение.
Ние приветстваме предложението на Комисията, тъй като включването на гражданското общество и формулирането на политиките при вземането на решения укрепват демократичната легитимност на нашите институции и приближават Европейския съюз до неговите граждани.
Oriol Junqueras Vies: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, най-напред бих искал да изразя удовлетворението си от одобрението на европейската гражданска инициатива, за която аз бях докладчик в сянка към комисията по култура и образование, макар че съм недоволен от факта, че Парламентът не успя да гласува по два въпроса, които аз считам за основни: правата на младите хора на възраст 16 години да подписват тази инициатива и гласовете на пребиваващите лица.
Ние сме наясно, че тези инициативи не са обхванати от Договора от Лисабон и това са някои от причините, поради които сме против този договор.
Jens Rohde: (DA) Г-н председател, Датската либерална партия днес гласува в подкрепа на гражданската инициатива, тъй като тя насърчава участието на гражданите и ще направи ЕС много по-достъпен. Парламентът успешно изброи няколко стандартизирани условия, които правят гражданската инициатива достъпна, независимо от въпросната държава-членка, и гарантират, че инструментът остава лесен за употреба. Въпреки това гражданите трябва да бъдат от поне една четвърт от държавите-членки - броят на гражданите от всяка държава-членка трябва да бъде най-малко равен на броя на членовете на Европейския парламент от тази държава-членка, умножен по коефициент 750, а гражданите трябва да бъдат на възраст, която им дава право да гласуват на парламентарните избори. Ние считаме, че тези условия са важни, за да се гарантира, че гражданската инициатива също постига валидността, която се изисква, за да бъде инициативата възприета като сериозен принос за развитието на демокрацията.
Hannu Takkula: (FI) Г-н председател, бих искал да кажа няколко думи относно гражданската инициатива. Вярно е, че Договорът от Лисабон означаваше, че ние се възползвахме от нова инициатива, която насърчава гражданите ни да участват в демокрацията. Когато един милион граждани подпишат петиция, Комисията се съгласява да я разгледа, но това ли е всичко? По мое мнение, това е отлична инициатива, но ние трябва да разгледаме по какъв начин тя може да бъде доразвита.
Предпоставката е, че нашите граждани биха участвали в демократичния процес главно чрез гласуване на изборите. Това би било начин за нас да напреднем по въпроси, които са от значение за хората. Следователно тази нова инициатива очевидно, може би, ще насърчи гражданското ангажиране, докато, от друга страна, аз виждам как може да се достигне до положение, в което Комисията само отговаря на инициативи, без да възникне нищо конкретно. При това положение ние трябва да преосмислим как можем да насърчим действително хората да участват във вземането на политически решения.
Morten Løkkegaard: (DA) Г-н председател, само за да добавя към това, което беше казано преди по отношение на подкрепата от страна на Датската либерална партия, бих искал да кажа, както вече споменах, че тази инициатива е изключително важна. Тя също е експеримент, който, и точно за това призовавам аз, ние трябва да контролираме много отблизо и да гарантираме, че тригодишният период, определен за инициативата, се следва действително и ние всъщност трябва да разгледаме дали тази гражданска инициатива е подходяща или, ако мога да се изразя по този начин, дали се използва за други интереси. Съвсем просто, за успеха на инициативата, успехът, който всички ние се надяваме, че тя ще постигне, е важно гражданите да са тези, които поемат инициативата. В това отношение, бих искал да кажа също така, че лично аз се надявам да са налице някои напредничави, конструктивни и положителни въпроси, които гражданите искат да повдигнат по отношение на проекта ЕС, за да не се оказва постоянно, че това е страната "не", която винаги монополизира употребата на този вид инициатива.
Sonia Alfano: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз следвам доста отблизо процедурата за европейска гражданска инициатива и съм доволна, отчасти въз основа на изявленията от страна на Съвета и Комисията, че първите петиции ще бъдат лансирани след една година.
Също така съм горда, че мога да съобщя на Европейския парламент, че в Италия е възникнало широко движение на обикновените хора от граждани, сдружения и комитети след одобрението на възмутителната директива относно изследванията върху животни. Това движение няма да бездейства тази година, а ще работи, за да изготви предложение за Комисията: предложение, което ще предостави на Европейския съюз съвременни и цивилизовани закони и което казва "не" на изпитванията върху животни, жестока и научно неефективна практика, като същевременно решително насърчава алтернативните методи.
Да се каже "не" на вивисекцията трябва да бъде цел на Европейския съюз, тъй като това е желание на неговите граждани.
Ashley Fox: (EN) Г-н председател, считам, че гражданската инициатива би могла да бъде полезна, тъй като ще позволи на гражданите да говорят пряко с Комисията, но остава въпросът доколко Комисията ще реагира на предложения, които не харесва.
Считам, че ние можем да очакваме множество инициативи с искане към Комисията да направи повече, с искане да има повече правомощия за Европа и несъмнено Комисията ще отговори ентусиазирано на това искане.
Как ще реагира обаче на предложенията за по-малко правомощия за Европа или може би за Европа, която следва да прави нещата по-добре, или да харчи по-малко пари, или може би за декларация, че никога няма да има европейско данъчно облагане? С интерес очаквам да видя как Комисията реагира на тези предложения. Ще зачете ли Комисията тези предложения? Ако тя отговаря само на предложенията, които харесва, тогава тази инициатива ще бъде излишна.
Seán Kelly: (GA) Г-н председател, с удоволствие гласувах в подкрепа на тези предложения и считам, че двамата докладчици са извършили много добра работа, не само за Европейския съюз, но и за нашите граждани като цяло.
(EN) Гражданската инициатива беше много важна част от Договора от Лисабон, която беше въведена в Ирландия преди малко повече от година, но за малко изглеждаше, че целият процес ще бъде възпрепятстван от усложнения и правила. Благодарение на работата на докладчиците процедурата беше опростена, и по-специално се приветства идеята, че седемчленна група от експерти от седем различни държави ще започне процедурата. Считам, че тази и други мерки ще гарантират, че истинските загрижености на гражданите могат да бъдат придвижени напред, докато, да се надяваме, ще бъдат спрени тези на запазените интереси.
(GA) Ето защо бих искал да приключа с поговорка на моя език, която гласи, че доброто начало е наполовина свършена работа. Тук беше отбелязано добро начало.
Nicole Sinclaire: (EN) Г-н председател, това действително е имитация на демокрация, нали? Безобразие е, че всъщност вие не искахте да чуете хората от Европа, преди да приложите Договора от Лисабон, който въведе тази гражданска инициатива.
Да отговоря на г-н Fox преди малко: след първия етап Комисията може да реши, че това е безсмислено упражнение. Това е проблемът, тъй като тя няма обвързващ мандат. Комисията просто може да пренебрегне въпроса. Още веднъж, ние виждаме как Европейския съюз не взема под внимание желанията на хората в Европа. За Бога, моля, чуйте хората, тъй като те не искат това.
Jim Higgins: (EN) Г-н председател, приветствам работната програма на Комисията за 2011 г. и гласувах за нея.
Финансовата криза е голямо предизвикателство, което трябва да посрещнем смело. Пожелавам на Комисията успех във връзка с целите, които си е поставила. Що се отнася до еврото, от решаващо значение е както за целостта и сближаването на Съюза, така и за солидарността в рамките на Европейския съюз, да имаме обща валута и да направим всичко възможно, за да я защитим.
По отношение на работните места и икономиката, приветствам факта, че през януари 2011 г. Комисията ще приеме първото си годишно изследване на растежа. Годишното изследване на растежа ще анализира икономическата ситуация в Съюза, включително потенциалните дисбаланси и системния риск. Това е от съществено значение за превръщането на Европа в интелигентна и устойчива икономика.
На последно място, но в никакъв случай не по значение, ние сме общност от 500 милиона души. Длъжни сме да придадем по-голяма тежест на Съюза както на европейската, така и на световната сцена. Пожелавам успех на Комисията през следващата година.
Philip Claeys: (NL) Гласувах против предложението по много причини, но най-вече заради странния параграф, в който се твърди, че според Парламента, държавите-членки следва да изразходват 0.7% от брутния си национален продукт за официална помощ за развитие и че Комисията следва да гарантира спазването на този ангажимент.
Въпросът не е само дали изобщо има смисъл от помощта за развитие, но и че тя представлява сериозно нарушение на принципа на субсидиарност. Друг странен момент е параграф 52, в който Комисията се призовава да поддържа импулса на присъединителния процес. Може ли някой да ми обясни за какъв точно импулс говорите? Да не би да имате предвид непрекъснатите провокации от страна на Турция или безбройните нарушения на правата на човека там, да не говорим за непрестанно нарастващата ислямизация?
Philip Claeys: (NL) В тази резолюция определено има няколко добри неща като осъждането на участието на президента Мугабе, който е престъпник, в срещата на високо равнище в Лисабон и споменаването на вредните последствия от изтичането на мозъци от африканския континент.
Резолюцията също така с право подчертава решаващата роля на развитието на селското стопанство. От друга страна, наистина трябва да премахнем този абсурден стандарт от 0,7%. Помощта за развитие от 1 милиард щатски долара, която отлетя за Африка в продължение на 60 години, послужи само за да затъне континентът още повече в мизерията. Вместо да предоставяме още повече помощи, ние трябва да вложим енергията си в борбата срещу незаконното изтичане на капитали, наред с други неща, което е нещо, което тази резолюция подчерта.
Не бях впечатлен по никакъв начин и от параграфа за миграцията и затова в крайна сметка гласувах "против".
Syed Kamall: (EN) Г-н председател, когато виждаме лошото състояние на много африкански държави, разбира се, че всички ние в ЕС и в различните държави-членки на ЕС искаме да им помогнем да се измъкнат от бедността, но считам, че следва да сме по-чувствителни по отношение на това, как използваме помощта. Когато има бедствие съвършено правилно е, че помощта играе жизненоважна роля в краткосрочен план, но когато разглеждаме развитието в дългосрочен план, понякога нашата помощ е разпределена неправилно.
Определено не е правилно нашите данъкоплатци от различните държави-членки да изпращат пари на правителства в Африка, които не управляват почтено своите страни, и че парите не достигат до онези, които действително се нуждаят от тях. Най-добрият начин да се помогне на развитието е да се помогне на предприемачите в по-бедните държави, които могат да създадат богатство в своите общности и да измъкнат приятелите и съседите си от бедността.
Нека отворим пазарите си, нека насочим помощта си към насърчаване на търговията и развитието, вместо просто да помагаме с пари.
Daniel Hannan: (EN) Г-н председател, заедно с редица членове на Парламента неотдавна участвах в срещата на високо равнище на АКТБ в Киншаса, в държавата, която официално е на предпоследно място в света с оглед на лошото й положение. ООН води индекс на щастието и поставя Демократична република Конго единствено над Зимбабве. Разбира се, конгоанците, за разлика от зимбабвийците, не могат да си кажат, че нещата ще се подобрят само ако има смяна на правителството: те имаха многопартийни избори, международно одобрена конституция и т.н.
Демократична република Конго е олицетворение и средоточие на трагедията на Африка. Считам, че можете да обвините колониалния период там в по-голяма степен отколкото в съседните държави, без да искате да се повтаря цялата трагедия на Свободната държава Конго. Съществува, разбира се, и проклятието на природните ресурси, което прекъсва връзката между данъчното облагане и разходите и кара политиците да се боричкат за почести и богатство. Преди всичко, съществува хетерогенност, липсата на национално чувство, липсата на езиково или етническо единство на намеренията. "Ако обичате страната си, плащайте данъците си" гласи един печален надпис в Киншаса. Разбира се, никой не го прави.
Сигурен съм, че можете да се сетите защо споменавам това. Председателят на Европейския съвет каза, че патриотизмът води до война. Аз бих се радвал да го отведа на едно място, където няма никакъв патриотизъм, и да види до какво води това.
József Szájer: (HU) Г-н председател, всички знаем, че в резултат на финансовата криза държавният стълб на пенсионната система, който предлага по-висока степен на сигурност, става все по-привлекателен в някои европейски държави. Много държави преразглеждат собствените си системи и се опитват да укрепят държавната пенсионна система. Въпреки че пенсионната система е въпрос, който по същество е от компетентността на държавите-членки, насоката на разискванията по този проблем в Европа е също важна. Ето защо приветствам факта, че в точка 30 от резолюцията относно работната програма на Европейската комисията, приета с подкрепата на трите най-големи групи (християндемократите, социалистите и либералите) в Европейския парламент, се подчертава, че първият т.е., държавният стълб на пенсионната система, трябва да се укрепи. Моята родина, Унгария, направи важна крачка в тази необходима посока с приетия вчера законодателен акт. Разискването за пенсионната система в рамките на ЕС по отношение на бялата, а впоследствие и на зелената книга, трябва да продължи в същия дух и това е същността на призива, който Европейският парламент отправя към Комисията. Ето защо аз съм изключително доволен от предложението.
Clemente Mastella: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, новата институционална рамка, въведена с Договора от Лисабон, подчертава, че ефективната защита и насърчаване на правата на човека и основните свободи съставляват ядрото на демокрацията и правовата държава в ЕС.
Подкрепих доклада, защото съм сигурен, че е необходима нова вътрешна политика за правата на човека на ЕС, която да е ефективна и всеобхватна и която да осигурява ефективни механизми за отчетност на национално равнище и на равнище ЕС за справяне с многобройните нарушения, на които ставаме свидетели всеки ден.
Искаме да подчертаем, че влизането в сила на Договора от Лисабон коренно промени облика на законодателството на Европейския съюз. Хартата на основните права вече има същата юридическа сила като Договорите и представлява най-модерната кодификация на основните права, като предлага добър баланс между права и солидарност и обхваща граждански, политически, икономически, социални и културни права, както и права от трето поколение.
Antonello Antinoro: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, реших да гласувам в полза на доклада, не само защото такова беше решението на моята политическа група, но и защото съм напълно убеден, че докладът е от голямо значение в институционален план и е необходим в момент, когато правомощията на Парламента са определени, но е нужно време да се организират.
Ясно е, че искахме да направим първото одобряване на бюджета съгласно условията на Договора от Лисабон значимо събитие. Поради това беше необходимо всички ние да установим обща позиция, оттук и усилията на докладчика за намиране на компромисни изменения, за да се предотвратят решенията, които само означават, че е необходимо повече време да се стигне до окончателно прилагане на Договора от Лисабон.
Затова благодаря на г-жа Gál за нейната работа и се надявам, че докладът ще доведе до колективно подобряване на дейността на европейските институции.
Hannu Takkula: (FI) Г-н председател, първо, искам да поздравя г-жа Gál за отличния доклад относно състоянието на основните права в Европейския съюз. Това обаче е само доклад. Не трябва да забравяме, че ни предстои още много работа в ЕС. За съжаление основните права не на всеки се прилагат на практика, дори ако на теория казват, че се прилагат. Имаме пример с огромното ромско малцинство, чиито основни права не се прилагат във всички отношения.
Имаме проблеми и със свободата на мнение. В името на свободата на мнение присъдихме наградата "Сахаров" на кубински дисидент, но все още имаме проблеми и в Европа. Не навсякъде може да се говори свободно или да се изказва мнение. Имаме конкретен пример с един от колегите тук, в Европейския парламент, който се движи с охрана, тъй като се страхува за собствената си безопасност. Трябва да се застъпим за основните права в Европа и да се борим да гарантираме, че всеки има свобода на мнение в Европейския съюз.
Sonia Alfano: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, добре известно е, че с действията си италианското правителство постоянно нарушава Хартата на основните права. Достатъчно е да погледнем споразумението между Италия и Либия, което успя да наруши десетки членове от Хартата, или предложения закон "bavaglio", който цели да запуши устата на пресата и на правната система.
Говорим за правителство, подкрепено от парламент, избран по недемократичен начин, без да се даде възможност на гражданите да изразят своето предпочитание, правителство, което вчера спечели вот на доверие с гласове от опозицията, които публично признаха, че са им обещани кандидатури за следващите избори и пари.
(Ораторът е прекъснат от реплика)
Фактите доказват, че е налице корупция. Това е обичайната практика за корумпирания г-н Берлускони, както става ясно от окончателните решения по делата Mondadori и Mills.
(Не ми казвайте, че Европейският парламент вече пуска продавачки на риба?)
На 9 декември Европейският парламент отбеляза Международния ден за борба с корупцията. Вчера италианският парламент започна да легализира корупцията сред народните представители.
Председател: Г-жо Ronzulli, моля, седнете и спрете да говорите. Това не е уместно в Европейския парламент. Нямате думата и не можете да прекъсвате ораторите по този начин. Имайте го предвид. Г-жо Alfano, моля, продължете. Давам Ви още 30 секунди.
Sonia Alfano: (IT) Г-н председател, на 9 декември Европейският парламент отбеляза Международния ден за борба с корупцията. Вчера италианският парламент започна да легализира корупцията сред народните представители.
Председател: Г-жо Ronzulli, ще Ви го кажа за последен път. Ако отново се изправите и прекъснете заседанието, ще Ви приканя да напуснете залата. Ясно ли е? Не го правете отново.
Sirpa Pietikäinen: (FI) Г-н председател, с приемането на Договора от Лисабон една от най-важните нови области за благоденствието на нашите граждани е Хартата на основните права, вече задължителна за всички нас. Следващата стъпка е различните институции на ЕС да се съсредоточат върху наблюдението и насърчаването на основните права във всички политики на Съюза и във всички държави-членки по начин, който е задължителен и възможно най-ефективен.
За да се постигне това, е важно хората, както и различните институции да гарантират, че директивата относно равното третиране, която към настоящия момент е задържана в Съвета, ще се придвижи и че в резултат на това ще се сдобием с правно обвързващо средство за намеса при прояви на дискриминация в държавите-членки.
Позволете ми да кажа също така, че е особено важно да се намесим в случаите на негласна, както и на явна дискриминация. Негласната дискриминация засяга възрастните хора например.
Philip Claeys: (NL) Г-н председател, очевидно гласувах против този политически коректен доклад. Като фламандски националист считам за напълно недопустимо Парламентът автоматично да поставя под общ знаменател национализма с ксенофобията и дискриминацията.
Предложението за допълване на процедурите за нарушение срещу държавите-членки с процедура, която ще преустанови определени политически мерки, докато Комисията вземе решение дали да започне официална процедура за нарушение, е направо опасно. Това не е нищо друго освен следене на държавите-членки, което е недопустимо.
В бъдеще Европейската комисия ще може да блокира ефективна политика на депортиране, с което ще прекрачи сериозно правомощията си. Изпълнението на тези задачи трябва да се остави на отделните държави-членки, а не на Европейската комисия.
Daniel Hannan: (EN) Г-н председател, в приложение към "1984" Джордж Оруел пише глава за "новговор" и говори за това как езикът може да бъде опорочен и променен, при което да промени начина ни на мислене. За пример той дава думата "свободен". Тя може да се употребява в новговор само в твърдения като "кучето е свободно от въшки" или "полето е свободно от плевели", така че идеята за интелектуална или политическа свобода изчезва, защото няма свое наименование. Примерът е странно далновиден, защото повече или по-малко точно това се случи с думата "свободен" в наше време.
Преди означаваше свобода от държавна принуда: свобода на словото, свобода на събранията, свобода на вероизповеданието; в днешно време означава право. Аз имам свобода да работя, имам свобода да използвам националната система на здравеопазването и пр. Настоящият доклад относно правата на човека е преминал от разбирането за правата като гаранция за личната свобода към правото като претенция към всички останали. Вместо да гарантира равното третиране на правата ни, той подкрепя третирането им по различен начин. Няма криза с правата на човека в Европа - има криза с демокрацията и няма да се справим с нея, като прехвърлим правомощията от избраните представители към неизбрани юристи.
Licia Ronzulli: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, извинявам се за случилото се по-рано, но като италианка не мога да понасям определен тип поведение. Омръзна ми г-жа Alfano да продължава да използва времето за обяснения на вот да лъже и преиначава това, което наистина се случва в Италия. Вчера в италианския парламент беше получен вот на доверие на униноминална основа и при абсолютно демократични условия. Отказвам се от обяснението на вот, като заявявам, че гласувах в полза на доклада на г-н Juvin.
Mario Pirillo: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз също съм убеден във важната роля, която рекламата може да изиграе за насърчаване на конкуренцията и конкурентоспособността между предприятията за повишаване на избора, предлаган на потребителите.
Въпреки всичко Европа трябва да успее в прилагането на по-строги правила в сектор, който в противен случай рискува да се превърне във все по-агресивен, особено в резултат от използването на нови технологии. В действителност потребителите все по-често предоставят чувствителни данни, без да са наясно с резултатите, които могат да се извлекат от тях.
По тази причина приветствам доклада на г-н Juvin, най-вече поради неговата насоченост към най-уязвимите лица, а именно децата, които не са в състояние да направят самостоятелна оценка на търговските предложения, представени чрез все по-агресивна реклама.
Sirpa Pietikäinen: (FI) Г-н председател, рекламата често е полезен източник на информация за потребителите и им помага да направят разумен избор. Промишлеността също се ангажира в отлични процедури за самонаблюдение по отношение на етичните кодекси, които определят кой вид реклама се счита за допустим и уместен.
През последните години обаче активността на тази практика намаля, което се вижда например от начина, по който се използват децата, както и от рекламата, насочена към деца. Поради тази причина считам, че Парламентът трябва да се намеси в тази област и на по-късен етап да използва този отличен доклад като основа за определяне на това дали е необходимо преразглеждане и повишаване на строгостта на директивата.
Anna Maria Corazza Bildt: (EN) Г-н председател, рекламата е съществен елемент от добре функциониращия вътрешен пазар за насърчаване на конкуренцията и предоставяне на избор на потребителите. Аз гласувах в подкрепа на доклада относно рекламата. Той не предлага ново законодателство или регулиране на рекламата, нито контролира или ограничава използването на интернет.
Докладът спомага за повишаване на осведомеността относно нуждата от отговорно рекламиране за борба срещу нелоялните търговски практики в рекламата и за зачитане на личните данни и личната неприкосновеност на потребителите.
Призовавам бизнес общността да поеме своя дял от отговорността чрез саморегулиране и доброволни действия с цел да се избегне заблуждаващата, скритата и натрапчивата реклама. Аз лично апелирам за освобождаване на децата от рекламата. Спрете да използвате Батман, Спайдърмен и Бамсе срещу децата ни.
Jim Higgins: (GA) Г-н председател, приветствам доклада Bendtsen и гласувах за него. Трябва да подчертаем енергоспестяването като начин за намаляване на търсенето на енергия, а оттам и за постигането на енергийна ефективност в целия Европейски съюз. Често обсъждаме възобновяемите източници на енергия, но е много лесно да забравим потреблението си на електроенергия. Гласувах в подкрепа на доклада, защото той е изключително важен. Искам да поздравя докладчика.
Jens Rohde: (EN) Г-н председател, наблюдаваме доста интересна агресия от страна на италианския ни колега.
Миналата седмица много хора пътуваха чак до Канкун, но не стигнаха далеч в борбата срещу изменението на климата. С днешното гласуване относно енергийната ефективност ние в действителност направихме крачка напред. Както с право се посочва в доклада, енергийната ефективност е най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Въпреки това мерките, които се предприемат в държавите-членки, изобщо не са достатъчни. Въз основа на настоящите ни усилия ще постигнем едва половината от 20% до 2020 г. Ето защо са необходими задължителни цели за енергийната ефективност. Този доклад съдържа много от решенията. Сега те трябва да бъдат приложени. Бих искал да благодаря на г-н Bendtsen и да го поздравя за отличната му работа по този доклад.
RadvilMorkūnaitė-Mikulėnien: (LT) Г-н председател, бих искал да поздравя докладчика г-н Bendtsen за този много важен доклад за преразглеждане на плана за действие относно енергийната ефективност. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че той е важен не само от икономически съображения, но и с оглед на конференцията в Канкун. Успяхме да постигнем съгласие в известна степен, така че е най-важно да се продължи работата на Европейския съюз за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Енергийната ефективност е един от най-подходящите начини. Държавите-членки трябва да разполагат с ефективни национални планове за действие в тази област, включително финансови механизми. Трябва да има споразумение между държавите-членки и Европейската комисия относно конкретните помощи. Всички европейци трябва да се възползват от решения като днешното, защото става дума за множество независими области - транспорт, нови технологии и ефективността на сградите, производството и преносната инфраструктура. Настоящият документ е набор от мерки, насочени не само към защита на околната среда, но и в помощ на националните икономики.
Hannu Takkula: (FI) Г-н председател, аз също гласувах в подкрепа на доклада на г-н Bendtsen относно енергийната ефективност. В Европейския съюз чрез програмата "Европа 2000" поехме ангажимент за енергийна ефективност, енергоспестяване и използване на възобновяеми енергийни източници. Не трябва да забравяме обаче, че когато сами си определяме този вид цели, всеки трябва да се ангажира с тях. Това е проблем в цяла Европа: налице са добри цели, но държавите-членки не се ангажират с тях.
Разбира се, трябва да се надяваме, че когато става дума за ефективно използване на енергията, това няма да се ограничава само в Европа, а ще се прилага по-широко. Очевидно няма случай, в който може да се позволи енергийната ефективност и енергоспестяването да попречат на конкуренцията: също така трябва да се гарантира, че сме в състояние да се конкурираме на глобалните пазари, като по този начин се гарантира просперитета и конкурентоспособността в Европа. Както казах, важно е да се придържаме към поетите от нас ангажименти.
Sonia Alfano: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че Европейският съюз не може да отстъпи от енергийното предизвикателство, което ще реши съдбата на планетата.
Трябва да разсеем мита, че икономическото развитие на дадена държава е тясно свързано с увеличение на потреблението на енергия. Европа трябва да постави началото на нов устойчив икономически модел въз основа на по-ниска употреба на ресурси, включително енергия, с по-голяма производителност. Ето защо трябва да прекъснем връзката между икономическия растеж и увеличението на количеството енергия, продавано на промишлеността и обществеността, и вместо това да го свържем с увеличение на енергийните услуги, които създават заетост и енергийна ефективност.
Поради тези причини аз считам, че енергийната ефективност представлява приоритет за бъдещето на Европейския съюз, в икономически и екологичен план, и се надявам, че Комисията незабавно ще предприеме необходимите мерки за прилагане на задължителни цели, определени от Парламента днес.
Sirpa Pietikäinen: (FI) Г-н председател, аз гласувах за една по-обвързваща и амбициозна политика в този план за действие относно енергийната ефективност и съм много доволна от окончателната позиция на Парламента по този въпрос.
Изменението на климата няма преди всичко да бъде предотвратено само чрез наличието на международни ангажименти или декларации: необходимо е практическо решение за постигане на целите за намаление на емисиите. По-добрата енергийна ефективност е много важен голям проект в това начинание. За да можем да я постигнем, е необходима много широка и всеобхватна политика за подобряване на енергийната ефективност и, ако е необходимо, с финансови стимули, която да включва и санкции. Този план за действие е стъпка в тази посока.
Председател: Г-н Silvestris, ръкопляскате ли ми, или искате думата за процедурен въпрос по време на обясненията на вота? Това е удивително, но продължете.
Sergio Paolo Francesco Silvestris: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, можете да видите, че ръкопляскам, като същевременно използвам възможността да взема думата.
Г-н председател, възнамерявате ли също така да предприемете стъпка срещу членовете на Парламента, които имат късмета да използват наличното им време, за да обидят правителствата на своите държави?
Във Ваше присъствие, наш колега току-що обиди италианското правителство, което вчера получи вот на доверие от италианския парламент и също така се радва на доверието на италианската общественост. Въпросният член на Парламента може да не харесва това, но това си е неин проблем, който може да обсъди с приятелките си. Този член на Парламента използва времето си тук, за да обиди правителството на своята държава, която е и моя държава, вместо да обясни вота си.
Г-н председател, бих искал да Ви попитам дали възнамерявате да толерирате тези неща въпреки Правилника за дейността, защото ако това е така ще присъствам на всички обяснения на вота в бъдеще, за да говоря в подкрепа на правителството, което законно ръководи Италия, с консенсус на държавата и парламента й.
Председател: Надявам се, че оценявате факта, че Ви позволих да се изкажете, въпреки че не повдигнахте наистина процедурен въпрос. Моята работа не е да следя какво решават членовете на Парламента да говорят. Моята работа е да гарантирам, че те говорят в рамките на отделеното им време и не се прекъсват един другиго, бих казал, по един доста груб и шумен начин. Така че, благодаря Ви за забележката. Настоявам, поне когато сесията е под мое председателство, членовете на Парламента да се държат цивилизовано помежду си и ще се опитам да следя времето възможно най-добре. Казаното от членовете на Парламента в залата, в демократичен форум като този, си е тяхна работа, не моя.
Seán Kelly: (GA) Г-н председател, бих искал да направя няколко забележки по темата.
(EN) Смятам, че в борбата срещу изменението на климата досега почти изцяло се обръщаше внимание на възобновяемите енергийни източници, които очевидно са много важни. Може обаче да се направи още много в областта на енергийната ефективност и ето защо приветствам този доклад.
В областта на сградите може да се направи още много, особено във връзка с тази сграда, сградите в Брюксел и още много обществени сгради. Много е важно да ги направим по-енергийно ефективни. Същото се отнася до толкова много превозни средства. Толкова много дизелов мотори с огромен разход на гориво. Производителите трябва да бъдат принудени да ги направят по-енергийно ефективни.
Искам обаче да похваля една група. В моята държава учебните заведения вършат фантастична работа в областта на схемата "Зелен флаг". Това трябва да бъде признато и насърчено, защото чрез тях те достигат до децата и до техните родители и създават положителна нагласа.
Писмени обяснения на вот
Sophie Auconie: Бюджетната практика на Европейския съюз отговаря на определени принципи, включително този на специализацията. Това означава, че сума, разпределена за определена политика, може да бъде използвана само за тази политика. Този принцип, заедно с други принципи, гарантира доброто финансово управление на Съюза. Той обаче води също така до определена липса на гъвкавост в бюджета. Годишният бюджет, а дори в още по-голяма степен и многогодишната финансова рамка не могат да предвидят всички разходи, които Съюзът ще се наложи да направи. Поради тази причина вече няколко години съществува инструмент за осигуряване на гъвкавост. Той се състои от финансов резерв, чиито размер е включен в бюджета за всяка година. Той дава възможност за финансиране на политики и проекти, разходите по които е било невъзможно да бъдат предвидени. Докладът на моя колега г-н Böge препоръчва този инструмент да бъде използван за финансирането на програмата "Обучение през целия живот", програмата "Конкурентоспособност и иновации" и за финансовата помощ за Палестина. Тъй като това са три области, в които считам, че Съюзът ще допринесе за положителен резултат, не се поколебах да подкрепя този текст.
Zigmantas Balčytis: в писмена форма. - (LT) Съгласен съм с решението на Европейския парламент да разпредели допълнителна финансова помощ за изпълнение на програмите "Обучение през целия живот", и "Конкурентоспособност и иновации" през 2011 г. Целта, предвидена в Лисабонската стратегия, за превръщането на Европейския съюз в икономика, която е конкурентоспособна в световен мащаб, и в икономика на знанието, основана на устойчиво икономическо развитие и нови работни места, стремяща се към по-добро социално приобщаване, може да бъде постигната чрез изпълнение на тези програми.
За да се повиши глобалната конкурентоспособност на Европейския съюз, специално внимание следва да се обърне на малките и средните предприятия и да им се осигурят необходимата помощ и финансова подкрепа. Също така инвестиции в "зелени" иновации и развитие на научноизследователската дейност ще насърчи използването на възобновяеми енергийни източници, което ще улесни създаването на нови устойчиви работни места в различни сектори, включително енергетика, производство и транспорт.
Bastiaan Belder: Докладът Böge относно използването на инструмента за осигуряване на гъвкавост не може да разчита на моята подкрепа. Предложението на Европейската комисия не е подходящо обосновано що се отнася до въпроса защо е необходимо това допълнително финансиране. Освен това като цяло се отнасям доста критично към използването на инструмента за осигуряване на гъвкавост. Препоръчително е да бъдат намалени други бюджетни редове, за да се осигури възможност за финансиране на бюджетни редове, за които се представят обосновани допълнителни нужди от финансиране.
Diogo Feio: Инструментът за осигуряване на гъвкавост предвижда възможността за финансиране на ясно определени разходи, които не могат да бъдат финансирани в границите на максималните налични тавани съгласно една или повече функции от многогодишната финансова рамка. Поради тази причина използването на инструмента в рамките на бюджета за 2011 г. се обвързва с необходимостта от финансиране на програмите "Обучение през целия живот" и "Конкурентоспособност и иновации" - включени в рамката на стратегията "ЕС 2020" - както и осигуряването на средства за финансова помощ на Палестина, мирния процес и Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA). Предвид важността на тези програми, възнамерявам да гласувам в подкрепа на предложението.
Mario Mauro: Парламентът безспорно трябва да одобри доклада на г-н Böge относно мобилизирането на инструмента за осигуряване на гъвкавост за програмата "Обучение през целия живот" и програмата "Конкурентоспособност и иновации", и за Палестина. Съгласен съм, че съществува необходимост и съответно разпределяне на допълнителни разходи, превишаващи таваните за функции 1 и 4. Предвид текущото икономическо положение тези разходи за жизненоважни поради множество причини - за борба с кризата, а също и за международния ни авторитет.
Jean-Luc Mélenchon: Неприемливо е в един текст да бъде включено финансирането на помощ за Палестина, европейски програми за образование и обучение и програми, насочени към повишаване на конкурентоспособността и свободната конкуренция. Очевидно това се прави злонамерено. Подобно съчетание ме принуждава да се въздържа. Отново подчертавам пълната си подкрепа за каузата на палестинския народ.
Willy Meyer: в писмена форма. - (ES) Гласувах в подкрепа на доклада, за да се гарантира мобилизирането на средства на Европейския съюз в размер на около 70 млн. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания от фонд "Солидарност" на Европейския съюз за природните бедствия в Португалия, която кандидатства за финансиране във връзка с бедствие, причинено от свлачища и наводнения на остров Мадейра, а също и за Франция, която подаде заявление след бедствие, причинено от урагана "Ксинтия". Смятам, че трябва да демонстрираме подкрепата си за тези държави-членки, за да могат да предприемат мерки и да сведат до минимум последиците от тези природни явления. Фондът "Солидарност" на Европейския съюз беше създаден, за да покаже на практика солидарността на Европейския съюз с населението на регионите, засегнати от бедствия. Подкрепих този доклад, тъй като считам, че се стреми към мобилизирането на средства именно в тази насока и следователно целта му е да използва целесъобразно наличния механизъм.
Andreas Mölzer: в писмена форма. - (DE) Сумите, посочени в този доклад, са напълно нереални. Освен факта, че текущата финансова рамка ще трябва да бъде достатъчна за осигуряването на средства за тези цели, за да бъде възможно увеличение, планираните суми са далеч по-малки. Приспособяването на финансовата рамка към предложенията в доклада няма да увеличи гъвкавостта на Съюза, а ще я ограничи. Именно поради тази причина гласувах против доклада.
Wojciech Michał Olejniczak: Преди всичко искам да изразя задоволството си от факта, че Европейският парламент и Съветът постигнаха споразумение относно финансирането на програмите "Обучение през целия живот" и "Конкурентоспособност и иновации". Искам да насоча вниманието ви по-специално към програмата "Обучение през целия живот". Тя се състои от четири секторни програми. Считам, че от особено значение е програмата "Еразъм", която улеснява мащабния обмен на студенти. Това е изключително важно както в областта на придобиването на нови знания и умения, така и при осъществяването на нови контакти и опознаването на културите на държавите-членки. По отношение на младите хора в училищна възраст, сходна роля има и програмата "Комениус".
Тези програми не само носят ползи за европейската икономика, но също така гарантират формирането на европейско съзнание, основано на наднационална мрежа от контакти. На тези програми следва да бъде отдадено приоритетно значение, независимо от състоянието на бюджета, защото те представляват инвестиция, която ще донесе ползи за Европейския съюз в множество области - не само в икономиката, но и в културата и политиката. Решението за оказване на помощ на Палестина е съществено поради други причини, но него също считам за обосновано.
Alfredo Pallone: Европейската комисия внесе предложение за мобилизиране на инструмента за осигуряване на гъвкавост като част от нова бюджетна "маневра" за 2011 г. след провала на помирителната процедура. Подкрепих доклада преди всичко защото увеличаването обхваща две програми, а именно "Обучение през целия живот" и "Конкурентоспособност и иновации" (CIP), които заслужават най-мащабна подкрепа и най-много ресурси от Европейския съюз. Инструментът за осигуряване на гъвкавост е предвиден в междуинституционалното споразумение за бюджетната дисциплина. След споразумение между двата клона на бюджетния орган (Европейският парламент и Съветът), той позволява финансиране, превишаващо таваните, определени във финансовите перспективи, за нужди, които не могат да се предвидят към момента на изготвяне на многогодишната финансова рамка, в максимален размер на 200 млн. евро. Това е важен резултат за Европейския парламент, тъй като бележи успех в диалога със Съвета по въпросите на бюджета.
Paulo Rangel: в писмена форма. - (PT) Искам да одобря споразумението, постигнато по време на помирителната процедура, свързано с използването на инструмента за осигуряване на гъвкавост за финансиране по-специално на програмата "Обучение през целия живот". Считам, че е от жизненоважно значение за Европейския съюз да инвестира в развитието на качествено образование и обучение и в насърчаването за постигане на високи резултати. Само стриктност и качествено обучение могат да направят Европа по-конкурентоспособна.
Raül Romeva i Rueda: в писмена форма. - (EN) Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. позволява мобилизирането на инструмента за осигуряване на гъвкавост с цел финансиране на ясно определени разходи, които не могат да се финансират в границите на наличните тавани за една или повече функции от многогодишната финансова рамка. За бюджета за 2011 г. са необходими допълнителни разходи, превишаващи таваните за функции 1а и 4. Затова се предлага мобилизиране на инструмента за осигуряване на гъвкавост в съответствие с точка 27 от Междуинституционалното споразумение. Сумите, които трябва да се мобилизират, са следните: 18 млн. евро за програмата "Обучение през целия живот" по функция 1a; 16 млн. евро за програмата "Конкурентоспособност и иновации" по функция 1a; 71 млн. евро за Палестина по функция 4. На двата клона на бюджетния орган се напомня, че решението по горепосочения въпрос не може да бъде публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз по-късно от датата на публикуването на бюджета за 2011 г.
José Manuel Fernandes: в писмена форма. - (PT) Бюджетът на Общността за 2011 г. предвижда 141,8 млрд. евро в общите задължения и 126,5 млрд. евро в реални плащания. Към приоритетите на Парламента в настоящия бюджет се отнасят утвърждаването и засилването на финансирането на образованието и иновациите. Така по функция 1а - Конкурентоспособност за растеж и заетост, има увеличение с 18 млн. евро за програмата "Учене през целия живот", а по функция 3б - Гражданство, има 3 млн. евро повече за програмата "Младежта в действие".
Доволен съм от ангажимента, поет от следващите четири председателства на ЕС (правителствата на Унгария, Полша, Дания и Кипър) за участие на Европейския парламент в бъдещи разговори и преговори, отнасящи се до следващата многогодишна финансова рамка (МФР).
Приветствам ангажимента на Европейската комисия в края на юни 2011 г. да представи официално предложение, гарантиращо, че въпросите, свързани със собствените ресурси, ще се обсъждат по едно и също време с МФР. Участието на Европейския парламент в обсъждането на тези въпроси е предвидено и в Договора от Лисабон (член 312, № 5, 324 и 311).
Надявам се, че необходимостта от единодушие в Съвета относно приемането на следващата многогодишна финансова рамка и новите собствени ресурси не означава блокиране.
Bogusław Liberadzki: Между Съвета и Европейския парламент беше постигнато споразумение относно бюджета за 2011 г. Гласувах за приемането на бюджета, като имам предвид политическите и институционалните принципи, които той предлага, например засилване на ролята на Европейския парламент в преговорите за новата финансова рамка след 2013 г. и участие в разискванията относно новите източници на приходи, в това число и относно европейския данък. Допълнително предимство на бюджета е по-голямата му гъвкавост при непредвидени обстоятелства. Избегнахме опасността да се действа на основата на временен бюджет, което до голяма степен би парализирало работата на Съюза. Подобно положение щеше да е особено вредно в момент, когато е необходимо активно да се борим с икономическата гриза и да приведем Договора от Лисабон в изпълнение. За това допринесе и позицията на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
Bogusław Sonik: Приемането на бюджета за 2011 г. свидетелства, че постигането на съгласие в рамките на Европейския съюз е възможно. Проектът на финансов план за 2011 г. беше приет и гласуван благодарение на добрата воля на всички институции, участващи в създаването му. Това споразумение следва да бъде особено приветствано, защото процедурите по вземане на решения, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон, са нови и за пръв път в историята при вземането на съвместно решение относно разходите Европейският парламент беше равен със Съвета и Европейската комисия. Бюджетът не е идеален и не мисля, че разходите бяха разпределени по разумен начин и че покриват всички приоритети на Европейския съюз. При гласуването за приемането на бюджета за 2011 г. изразих подкрепата си за по-нататъшното развитие на идеята за европейската интеграция.
Luís Paulo Alves: Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като в бюджета на Общността за 2011 г., представен от парламентарната комисия по бюджети по време на месечната сесия, е предвидено увеличение на финансирането за определените от Европейския парламент приоритети, като образование, нововъведения, мирния процес в Близкия изток и Палестина, програмата за учене през целия живот, научноизследователската програма "Хора" и програмата за конкурентоспособност и нововъведения. Аз поздравявам Парламента, Съвета и Комисията и за постигнатата договореност, че ако са необходими допълнителни средства за изпълнение на правните задължения на Европейския съюз, през 2011 г. ще има коригиращи бюджети предвид факта, че съгласно закона бюджетът на Съюза не може да има дефицит. Освен бюджета Парламентът има определени политически изисквания, свързани с прилагането на правилата, залегнали в Договора от Лисабон, а именно по отношение на новата система на собствените ресурси, като във връзка с това е добре да се знае, че Европейският съвет обяви вече, че към края на юни 2011 г. ще представи формална инициатива, която да гарантира, че предложенията, отнасящи се до собствените ресурси, ще се обсъждат едновременно с бъдещата финансова перспектива.
Laima Liucija Andrikien: в писмена форма. - (EN) Аз гласувах за резолюцията и подкрепих бюджета на Европейския съюз за 2011 г. Приветствам споразумението, постигнато между Съвета, Комисията и Европейския парламент и се надявам, че ще имаме устойчив бюджет, който ще се прилага в пълна степен и по предвидим начин от началото на финансовата година. С приемането на това решение Европейският парламент осигурява финансиране и приемственост на бюджета, одобрен от Съвета и комисията по бюджети. Убедена съм, че трябваше да се отпуснат повече средства за образование, научни изследвания и иновации, тъй като Европейският съюз трябва да увеличи своята ефективност и конкурентоспособност, за да може да излезе от финансовата и икономическата криза. За да постигне тази цел, Европейският съюз трябва да изработи дългосрочна стратегия и бюджетът трябва да бъде част от нея.
Charalampos Angourakis: Одобрението на бюджета на Общността за 2011 г. от страна на Европейския парламент само няколко дни, след като той го отхвърли, доказва, че цялата процедура е жалка игра за отклоняване на вниманието от същността на бюджета, което служи по-добре на крупния бизнес в усилията му да прехвърли тежестта на икономическата криза и нарастващите империалистически интервенции върху работниците. В същото време тази добре замислена игра извади наяве сериозната конкуренция между империалистите, както и факта, че органите на Общността се борят за позиция, която да им позволи най-добре да обслужват интересите на плутокрацията след приемането на Договора от Лисабон. Решението беше взето преди известно време, за да се намалят минималните бюджетни кредити, които можеха да се използват от бедни фермери, работници и самонаети лица, и за да се увеличат бюджетните кредити, които се насочват директно към монополни групи, към сектора на услугите, към инфраструктури на граждански и военни интервенции и към преследване и репресиране на работническата класа и народното движение.
Политическите представители на капитала няма да успеят да се спасят от обвинения с подобни трикове. Тяхната роля става все по-ясна с всеки изминал ден. Работническата класа и обикновените хора засилват борбата си срещу политиките на Европейския съюз и буржоазните правителства, като по този начин създават нови перспективи за икономиката, насочена към обикновените хора, която да служи на техните потребности, а не на тези на капитала.
Sophie Auconie: Изготвянето на годишния бюджет за 2011 г. отново стана причина за истински политически преговори между членовете на Европейския парламент и правителствата на държавите-членки. В настоящия контекст на бюджетни съкращения Съветът на Европейския съюз, който представлява правителствата на държавите-членки, искаше да накара Европейския съюз да вземе участие в строгите мерки за икономии, които европейските държави си налагат. Независимо от факта, че Европейският парламент, подобно на Комисията, искаше кризата да се атакува с доброволни политики, той застана на позицията на Съвета, демонстрирайки явна солидарност с държавите-членки. В замяна на тази отстъпка Парламентът поиска да се състои разискване относно ресурсите на Съюза, и по-специално по въпроса за възможността той да разполага със собствени средства независимо от вноските на държавите-членки. Първоначално Съветът прояви непреклонност, но в крайна сметка отстъпи пред нашите законни искания. Това е причината, която даде възможност на мен и други членове на Парламента да дадем своето одобрение на бюджета, чиято цел е ограничена в краткосрочен план, но все пак позволява да бъдат разкрити бъдещи перспективи за политиките на Европейския съюз.
Zigmantas Balčytis: в писмена форма. - (LT) Аз гласувах в подкрепа на приемането на бюджета за 2011 г. Той получи стимул от новите процедури, предвидени в Договора от Лисабон. Дългите и трудни преговори за постигане на споразумение по бюджета за 2011 г. показват, че с влизането в сила на новите бюджетни принципи ние ще бъдем принудени да търсим разумни институционални компромиси в най-важните области от политиката на Европейския съюз. За първи път, откакто новият договор влезе в сила, Европейският парламент използва дадените му правомощия, за да участва пълноценно в съставянето на бюджета на Европейския съюз. Първият неуспешен опит да се постигне споразумение и да се включат основателните искания на Европейския парламент извади наяве конфликт, който все още съществува между институциите, а не би следвало да е така, тъй като се възпрепятства ефективното междуинституционално сътрудничество. Целта на всички институции на Съюза е да се гарантира, че споразуменията, които са от особено значение за целия Европейски съюз и неговите граждани, се приемат колкото може по-гладко. Ето защо аз смятам, че в бъдеще трябва да има фундаментални промени в принципите на работа на самите институции, а включването на Европейския парламент във всички етапи на преговорите, по-специално в преговорите по бюджета, трябва да се разглежда като изключително важно за прилагането на принципа на представителната демокрация.
Dominique Baudis: Европейският съюз трябва да си осигури бюджет, който отговаря на неговите цели. Той не бива да позволява да бъде завладян от кризата, а да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен. С Договора от Лисабон Парламентът си осигурява равнопоставено третиране със Съвета и постига успехи като активна сила. Аз гласувах за бюджет 2011, защото ние имаме задължение като членове на Европейския парламент да дадем на Европа ясна политическа посока. През 2011 г. Европа ще запази своите приоритети. Тя ще може да преразглежда в посока нагоре своите финансови потребности с цел упражняване на новите си правомощия. Въпреки трудните икономически условия Парламентът успя да си завоюва от държавите-членки твърд ангажимент относно бюджета.
По предложение на Парламента през 2011 г. Комисията ще започне обсъждане на различните видове собствени ресурси - ресурси, от които Европа се нуждае, за да гарантира финансовата си независимост за в бъдеще. Въпреки това съм сериозно загрижен, че Парламентът не е постигнал консенсус относно допълнителното финансиране, от което ще се нуждае проектът "ITER" от 2012 г. Експерименталният термоядрен реактор, водещ проект в международните изследвания и европейския научен динамизъм, би могъл да се облагодетелства от неизползваните средства от излишъка в бюджета за 2011 г.
Jean-Luc Bennahmias: Парламентът, след като се справи добре със задачите си по време на преговорите със Съвета относно бюджета за 2011 г., относно условията за изготвянето на следващата многогодишна финансова рамка и въпроса за собствените ресурси на Съюза, загуби битката. С приемането на бюджета за 2011 г. по време на декемврийската сесия ние показахме, че Съветът е бил прав. Нашите опасения не бяха свързани с числата в бюджета, а по-скоро с политическите искания. Ние не сме забравили нашите седем искания, приети по време на предишната месечна сесия. Положителен е фактът, че Комисията ще представи и предложение по въпроса за собствените ресурси през пролетта на 2011 г. Парламентът ще участва в тези обсъждания, както и в разискванията по изработването на финансовите перспективи. Условията обаче тепърва ще бъдат уточнявани, поради което борбата за налагането на съвместно вземане на решения в тази област е в самото начало.
Sebastian Valentin Bodu: Приемането на бюджета на Европейския съюз за 2011 г. от страна на Парламента показва, че когато има диалог между Комисията и законодателния орган, решаването на въпросите може да бъде от взаимна полза. Комисията осъзна, че Европейският парламент вече играе по-голяма роля за финансите на Съюза, и реши, макар и късно, да се съобразява с това положение. От практическа гледна точка бюджетът остава в границите, определени от Съвета, но в същото време той включва и някои от законодателните приоритети. Преди постигането на това споразумение ние бяхме в странна ситуация - имахме всякакви стратегии и програми, но те не се вписваха в бюджетните прогнози за следващата година. Тези стратегии и програми не могат да останат само на хартия, защото те биха служили само за да се види непоследователността и липсата на доверие в актовете, приети от самия Европейски съюз.
Очевидно е, че не можеш да развиваш програми в подкрепа на младите хора, иновациите и изследователската дейност и да претендираш, че си активен участник в световната външна политика без средствата, предназначени за финансиране на всички тези планове. Парламентът успя да убеди Съвета за необходимостта от извършване на редовни оценки на предимствата на новото законодателство и неговото финансиране. Като представители, избрани пряко от гражданите на Европейския съюз, за нас е много важно данъкоплатците да виждат, че техните пари се изразходват разумно.
Maria Da Graça Carvalho: Аз съм доволна от одобрения днес бюджет, тъй като той запазва приоритетните позиции, приети от Парламента през октомври, което стимулира ключови области, като образованието, младежта, научните изследвания и иновациите. Важно е да се осигури на Европейския съюз устойчив бюджет, който да може да се прилага последователно и предвидимо от началото на финансовата година за разлика от системата от временни суми от една дванадесета, която би поставила на риск изпълнението на политиките му. Също толкова важно е да се стремим към бюджет, който е далновиден в криза и подкрепя области, които допринасят за икономическия растеж и за повече и по-добри работни места, като например наука и иновации. Икономическото възстановяване в Европа ще бъде възможно само с амбициозен бюджет.
Frédéric Daerden: в писмена форма. - (FR) Бюджетът за 2011 г. беше гласуван с отговорност, огорчение и убеденост. Отговорност: групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите и Парламентът поеха своята отговорност, като гласуваха в подкрепа на бюджета, за да се избегне институционална криза и използването на системата от временни суми от една дванадесета. Огорчение: съвместното вземане на решения по бюджетни въпроси е изгубена битка. Независимо от направените от Парламента отстъпки някои държави-членки, които за разлика от мен не вярват в допълнителните предимства на европейския бюджет, остават непреклонни. Убеденост: бъдещето на Съюза зависи от новите собствени ресурси и данъка върху финансовите трансакции. Ние имаме нужда от Комисията и от нейната ангажираност по този въпрос, ако искаме да превърнем тази основна цел в реалност. Ние имаме нужда от проекта "Улесняване на търговията и транспорта", както и от бюджета за 2011 г., и поради това аз се въздържах при гласуването на изменението, предложено повторно от Зелените и касаещо този въпрос, който беше важен, но пренебрегнат. Проектът "Улесняване на търговията и транспорта" е твърде важна тема, за да се отнасяме несериозно към нея, разработвайки политически стратегии за внасяне на изменения, чиито истински автори не сме ние, и да предвиждаме бюджетни редове, равни на нула. Първоначално предложеното от социалистите изменение имаше за цел да придвижи напред разискването по време на бюджетната процедура, но ако го бяхме приели днес, това щеше да означава, че гласуваме за Съюз без бюджет.
Christine De Veyrac: Аз гласувах за бюджет с почти нулево увеличение спрямо 2010 г., за да покажем, че Парламентът може да прояви зрялост и отговорност в условията на икономическа криза, която парализира дейността на националните правителства. Не е редно да започнем да увеличаваме бюджета за 2011 г. във време, когато повечето държави-членки навлизат в период на затягане на бюджетния контрол. Аз изразявам задоволството си, че трудните преговори по този въпрос между различните институции доведоха до компромис и ние успяхме да избегнем криза с бюджета за 2011 г.
Edite Estrela: Аз гласувах в подкрепа на доклада относно новия проектобюджет за 2011 г., защото той стабилизира финансирането в области, които бяха дефинирани като приоритетни от Европейския парламент, като например образование, иновации, конкурентоспособност и солидарност за растеж и заетост, както и опазване и управление на природните ресурси.
Göran Färm: в писмена форма. - (SV) Ние, шведските социалдемократи, днес гласувахме в подкрепа на проекта на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година. Това е бюджет на ограничения, но той съдържа и важни инвестиции в научни изследвания, инициативи за младите хора и помощ, необходима за Палестина, както и създаване на нова служба за външна дейност на Европейския съюз и нови органи за финансов надзор.
Ние обаче се въздържахме от гласуване както по текста, така и по предложените бюджетни редове, свързани с новите собствени ресурси на Съюза. Одобряваме прегледа на системата на собствените ресурси на ЕС и оценката на данъка върху финансовите трансакции, но считаме, че понастоящем имаме твърде малко информация, за да можем да си изработим последователна позиция по този въпрос.
Независимо от формата, която може да приеме новата система за приходите на Европейския съюз, ние бихме желали да подчертаем, че тя трябва да е неутрална в бюджетно отношение и да зачита правомощията на държавите-членки в областта на данъчното облагане.
Diogo Feio: Бюджетът за 2011 г. ще бъде първият бюджет на Европейския съюз, който ще бъде приет след влизането в сила на Договора от Лисабон. Въпреки че споразумението по него, до което стигнахме в рамките на новата процедура на съвместно вземане на решения, не дава отговор на всички опасения на Европейския парламент, то е основата за общото разбиране на бюджетните приоритети за Европейския съюз. В светлината на новите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, от съществено значение става намирането на възможности, позволяващи на Комисията да направи промени в бюджета, когато заделеното финансиране е недостатъчно за постигане на стратегическите цели, а именно тези в рамката на приоритетите, заложени в стратегията "ЕС 2020".
По същия начин задачата на Европейския парламент и на Съвета ще бъде да намерят обща основа за бърз и ефективен отговор, което ще създаде условия за по-равноправен и конкурентоспособен Европейски съюз, способен да се справи с новите предизвикателства.
João Ferreira: Резултатът от разискването по бюджета за 2011 г. беше предвидим, имайки предвид отговорностите на Съвета и основните политически групи в Парламента, както по отношение на дефинирането и приемането на настоящата многогодишна финансова рамка, така и по отношение на одобряването на следващите бюджети, които настоящият трябва да покрие.
Но това, което споразумението за бюджета не отстранява, а всъщност засилва, са многото причини, които са опасни за бюджета и не са отчетени от нас. Предвид влошаването на икономическата и социалната криза, безработицата и условията на живот на милиони хора, за което в голяма степен допринасят плановете за истински социален тероризъм, който Европейският съюз възнамерява да наложи на държавите-членки, всички ние ще открием още веднъж какво е истинското значение на прехвалената европейска солидарност: бюджет, който не излиза от рамките на 1% от БНД (брутния национален доход) на Общността, неспособен да изпълнява функцията си за преразпределяне на богатството, неспособен да гарантира икономическа и социална кохезия, като това без съмнение ще задълбочи вредните последици от политиките, следвани от Европейския съюз. Още веднъж повтаряме, че съществува алтернатива на този бюджет и тя е не само възможна, но действително необходима. Алтернатива, която ще предполага значително стабилизиране на бюджета на Общността на основата на справедливи вноски на държавите-членки в съответствие с техния БНД.
Pat the Cope Gallagher: Аз приветствам споразумението между Европейския парламент и правителствата на 27-те държави-членки най-вече поради факта, че ако нямаме такова споразумение, плащанията, предвидени за ирландските земеделски стопани през следващата година, ще бъдат забавени.
Lidia Joanna Geringer de Oedenberg: Опасността от приемането на временен бюджет за 2011 г. мобилизира Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да активизират обсъжданията, резултатът от които - проектобюджетът, който гласувахме днес - може да се смята за прагматичен компромис. Преговорите между институциите доведоха до включването на по-голямата част от предложенията, които препоръча Парламентът. Ние имаме уверенията на Съвета, че той желае да си сътрудничим по време на установяването на финансовата рамка за 2014-2020 г., което се явява практическо приложение на разпоредбите на Договора от Лисабон. Парламентът постигна споразумение по този въпрос и с министър-председателите на Унгария, Полша, Дания и Кипър, с други думи, с онези държави-членки, които в следващите две години ще поемат председателството на Съвета на Европейския съюз. Ние сме доволни също така, че Съветът взе решение да поддържа механизма за гъвкавост на бюджета на Европейския съюз на равнище от 0,03% от БВП на Съюза. Тези средства ще позволят финансирането на жизненоважни разходи, които не са предвидени по време на преговорите по предходната финансова рамка, като например Европейската служба за външна дейност и системата "Галилео". Отстъпка от страна на Парламента е отлагането на разискването относно бъдещите източници на финансиране за Европейския съюз - нещо, за което Европейската комисия също призовава. Идеята за облекчаване на националните вноски в бюджета на Съюза беше провалена в резултат на непоколебимата опозиция в лицето на група държави-членки, които се бояха от реакцията на общественото мнение. Ние несъмнено ще се върнем към това разискване през лятото на 2011 г., когато Комисията ще представи няколко нови възможности за финансиране на Европейския съюз.
Julie Girling: в писмена форма. - (от името на делегацията на Консервативната партия от Обединеното кралство) (EN) Консерваторите от Обединеното кралство гласуваха днес против увеличението на бюджета от 2,9%, защото според нас не е редно членовете на Парламента да искат увеличаване на разходите в европейския бюджет поради факта, че националните капитали търсят начини за съкращаване на дефицитите си или подобряване на фискалното си положение. Бюджетът на Европейския съюз не може да се използва, както твърдят някои колеги, като допълнение към националните бюджети във времена на строги мерки за икономии; той трябва по-скоро да отразява трудната ситуация, в която се намират държавите-членки на Европейския съюз. Поради тези причини консерваторите първоначално предложиха изменение, изискващо дългосрочно замразяване на плащанията на равнището от 2010 г. - мярка, която ще даде в голяма степен увереност на гражданите, че Европейският съюз дава своя принос за налагането на контрол върху дългосрочните публични разходи и полагането им на по-устойчива основа.
Estelle Grelier: Днешното приемане на бюджета за 2011 г. разкри двойния провал на Европейския парламент. Приетият бюджет е твърде малък: увеличението от 2,91% е много по-малко от приетото на първо четене (+6%) и от първоначалното предложение на Комисията (+5,8%). Приетите суми са абсолютно същите като предложените без реална възможност Съветът да води преговори, което едва ли е успокоително по отношение на договарянето на бъдещи бюджети. След влизането на Договора от Лисабон в действие Парламентът и Съветът вземат решения по бюджетни въпроси съвместно; тъй като до този момент нямаме никакъв точен ангажимент за ролята, която ние като членове на ЕП ще имаме при подготовката на следващата финансова рамка и за осигуряването на необходимото обмисляне на новите собствени ресурси, рискуваме да позволим на Съвета да стане господар на бъдещето на европейския проект. Така че, като се има предвид позицията на някои държави-членки, съществува реална опасност проектът да бъде провален. Това, което ме тревожи най-много, е отношението, демонстрирано от десните в ЕП, тъй като в началото на преговорите те бяха решени да се откажат от участие до момента, в който започнаха да звънят телефони от държавните и правителствените ръководители. Всеки ще си направи изводи за политическата последователност на такъв обрат.
Małgorzata Handzlik: Приветствам приемането с ясно мнозинство на бюджета на ЕС за 2011 г. Споразумението, постигнато между Европейския парламент и Европейския съвет, позволи да се избегне прилагането на временен бюджет - нещо, което можеше да се отрази отрицателно на европейското сближаване и на селскостопанската политика. Това е особено добра новина за полските местни органи на властта, за селскостопанските производители и предприемачите, които все повече използват фондовете на Съюза, тъй като въпреки икономическата криза плащанията ще нараснат с 2,91% в сравнение с 2010 г. Доволна съм и от приетото от Парламента увеличаване на средствата в приоритетни области, свързани с младежта, образованието, научните изследвания и иновациите.
Constance Le Grip: в писмена форма. - (FR) Гласувах за новия бюджет и съм доволна, че европейските институции най-сетне намериха общ език. С настоящото гласуване Европейският парламент цели да даде на Европейския съюз стабилен бюджет, който може да бъде въведен още от началото на 2011 г., като по този начин се избегне прилагането на системата за "една дванадесета от бюджета", което би застрашило изпълнението на много европейски политики. Съжалявам обаче за липсата на гъвкавост в този бюджет, както и за избора на определени политически групи, по-специално на социалистите, да застанат на пътя на ITER, единствения фундаментален дългосрочен изследователски проект, в който Европейският съюз има водеща роля, отлагайки гласуването на неговото финансиране. Отказвайки се от 600 милиона евро от кредити, полезни за финансирането на ITER, на фона на кризата, когато европейските държавни средства са ограничени, социалистите показаха своята безотговорност и непоследователност и излагат на риск един стратегически проект, създаващ работни места.
Elżbieta Katarzyna Łukacijewska: Доволна съм, че независимо от многото усложнения успяхме да достигнем до съгласие и да приемем бюджета на ЕС за 2011 г. във вида, в който е изменен от Съвета. Това е важно не само поради факта, че така беше избегнат временен бюджет, но главно с оглед на факта, че можем да сме сигурни за планирането на разходите, свързани с политиката на сближаване, което е изключително важно за гражданите на ЕС и преди всичко за бенефициерите на европейски фондове. Освен това искам да подчертая, че средствата за политиката на сближаване са увеличени с 10%. Важно е, че достигнахме до политическо споразумение. Така показахме европейска солидарност, което ни осигурява финансова стабилност през 2011 г.
Véronique Mathieu: Днес гласувах в подкрепа на бюджета за 2011 г. След продължителни преговори успяхме да постигнем споразумение, което удовлетворява Парламента. Разбира се, Парламентът очаква разпоредбите на Договора от Лисабон да бъдат изпълнени. Договорът предвижда нашата институция да участва в преговорите по следващия дългосрочен бюджет и въпросното изменение следва да бъде прието на всяко ниво. Освен това Парламентът искаше в бюджета за 2011 г. да има известни резерви. Имам предвид сумата от 425 000 евро, заделена в бюджета за 2011 г. за Европейския полицейски колеж (СЕПОЛ), която можеше да бъде освободена само при определени условия. След отказа на Парламента да одобри осигуряването на бюджета на агенцията, тя ще трябва да изпълнява препоръките на членовете на ЕП, така че да бъде взето решение за пълно разпределение на бюджета на СЕПОЛ през 2011 г.
Jean-Luc Mélenchon: Бюджетът за 2011 г., първият, над който Парламентът имаше право да упражнява контрол, само показа какви малки права има нашето събрание. Неудовлетворено от утвърждаването на неолибералните контрареформи и от това, че работи за финансовите пазари вместо за гражданите, които са го избрали, то дори отива толкова далече, че подписва споразумение само защото е спешно. Няма да съдействам на този недостоен акт с гласа си.
Nuno Melo: в писмена форма. - (PT) След напрегнати преговори най-накрая беше постигнато споразумение по бюджета за 2011 г.; бюджетът не е идеален, но въпреки това ще позволи поставените от ЕС цели да бъдат изпълнени. Бюджетът на Общността за 2011 г., приет днес на месечната сесия, укрепва финансирането на приоритетите, определени от Европейския парламент, като образование, иновации, както и мирния процес в Близкия Изток и Палестина.
Alexander Mirsky: в писмена форма. - (EN) Като имам предвид многото бюрократи в Европейския парламент, както и в Европейската комисия, настоящата резолюция приближава Европейската общност към добре обмислено и ефективно разпределение на средствата на ЕО с течение на времето. Внимателно прегледах други изявления по доклада и със задоволство установих, че определени лица в Парламента разбират, че парите трябва да се използват навреме, а не със закъснение. Гласувах в подкрепа на доклада.
Andreas Mölzer: в писмена форма. - (DE) Както и при последното предложение за увеличаване на бюджета за 2011 г., аз съм против в интерес на гражданите на Европа. Не мога да разбера как може ЕС да си позволява да повишава бюджета си, когато в цяла Европа се въвеждат програми за строги икономии. Последното увеличение се оправдава с влизането в сила на Договора от Лисабон и с новите институции, които той създаде, например Европейската служба за външна дейност. С голяма прозорливост Австрийската партия на свободата гласува против Договора от Лисабон, който, макар че донесе известни ползи, главно доведе до увеличаване на бюрокрацията и на разходите за сметка на гражданите. Затова гласувах против бюджета за 2011 г.
Elisabeth Morin-Chartier: Подкрепям вота на Европейския парламент в сряда, 15 декември 2010 г., който на заседанието си в Страсбург прие бюджета за 2011 г. след разискване, проведено във вторник. Приетият бюджет предвижда увеличаване на финансирането за най-важните приоритети, посочени от Парламента, като се съобразява с общите граници, определени от Съвета. По време на преговорите по бюджета колегите ми от Европейския парламент сключиха и споразумения със Съвета и Комисията по редица политически искания по отношение на бюджета.
Alfredo Pallone: в писмена форма. - (IT) Проектобюджетът във вида, в който е изменен от Европейския съвет, не отразява напълно нуждите и изискванията, посочени от Парламента, но през първите няколко месеца на 2011 г. Европейският съюз не може да бъде оставен без одобрен бюджет. Ето защо по време на тристранната среща, проведена на 6 декември, Комисията, Съветът и Парламентът достигнаха до споразумение относно бюджета, който може да бъде изпълнен в пълен размер от самото начало на финансовата 2011 г. Гласувах "за", защото отговорната позиция съответства на усилията на Парламента да даде на гражданите на Съюза достатъчно финансови средства, както беше потвърдено с одобряването на съвместното изявление относно бюджетните кредити за плащания.
Maria do Céu Patrão Neves: Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, защото смятам, че въпреки че проектобюджетът във вида, в който е изменен от Съвета, не отговаря изцяло на действителната необходимост от устойчив, съгласуван и ефективен бюджет на ЕС, целта на Парламента да осигури на Съюза бюджет, който може да бъде изцяло и предсказуемо изпълнен от началото на финансовата година, беше постигната.
Paulo Rangel: в писмена форма. - (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, защото съм съгласен, че въпреки че проектобюджетът във вида, в който е изменен от Съвета, не отговаря изцяло на действителната необходимост от устойчив, съгласуван и ефективен бюджет на ЕС, целта на Парламента е да осигури на Съюза бюджет, който може да бъде изцяло и предсказуемо изпълнен от началото на финансовата година.
Raül Romeva i Rueda: Миналият месец беше много знаменателен, тъй като всички политически групи се изправиха срещу предизвикателството да постигнат политическо споразумение не само по бюджета за 2011 г., но и за бъдещото финансиране на ЕС. След целия шум, който вдигнаха по време на преговорите, в последната битка трите основни политически групи отстъпиха. Европейският парламент, въпреки получените нови правомощия, просто пропусна възможността да се наложи като субект, който взема решения по бюджетни въпроси. Писмото на министър-председателя на Белгия, показано ни от белгийското председателство, в което се гарантира, че Договорът ще бъде съблюдаван (sic) и че Парламентът ще участва в бъдещи обсъждания, не дава никакви гаранции за добър политически резултат. Гласуването ни против отразява тази пропусната възможност и клаузата за преразглеждане, която ще последва.
Най-добрият инструмент за постигане на това е да се използва същият метод, както при Конвенцията, да се обединят усилията на европейския и националните парламенти, на националните правителства и на Европейската комисия. Що се отнася до мегапроекта ITER, който изисква и ще продължи да изисква грабителски нива на финансиране, не съжаляваме, че беше отложен. Веднага след като бъде представен за преговори от комисията по бюджети на ЕП, отново ще се опитаме да покажем, че той е само едно пилеене на средства.
Nuno Teixeira: На път сме да одобрим бюджета на ЕС за 2011 г., като за пръв път това става в съответствие с новите разпоредби на Договора от Лисабон. Доволен съм от ролята, която има Европейският парламент по този въпрос и подкрепям основните приоритети на документа, по който гласуваме днес. През 2011 г. трябва да бъде обърнато специално внимание на въпросите на младежта, образованието и мобилността, приоритет, който е взет под внимание във всички части на бюджета. Трябва да инвестираме в младите хора и в обучението на всички европейски граждани чрез програмите "Учене през целия живот", "Еразъм Мундус" и мрежата EURES.
Също така е важно да насърчаваме инвестирането в научноизследователската дейност и иновациите, както и ролята на малките и средните предприятия като двигател на икономиката ни. Като се има предвид важността на политиката на сближаване като обединяващ елемент на всички европейски политики, приветствам идеята да бъде включена в документа, който е от основно значение при прилагането на въпросната политика. По тези причини, а и защото смятам, че Европейският съюз преминава през период, изискващ повече усилия, за да стане Европа по-силна и по-конкурентоспособна, като в същото време се запазва необходимостта от засилване на междуинституционалния диалог, гласувам в подкрепа на настоящия проект, представен от Парламента.
Thomas Ulmer: в писмена форма. - (DE) Гласувах в подкрепа на доклада. По време на преговорите със Съвета Парламентът прояви упорство. Миналата година, в контекста на Договора от Лисабон, Съветът направи значителни отстъпки пред Парламента. С настоящото решение по бюджета Парламентът се приближи към позицията на Съвета. Изглежда компромисът е конструктивен.
Derek Vaughan: в писмена форма. - (EN) Бюджетът за 2011 г. беше приет в напрегнат и нестабилен момент. Във време, когато сме свидетели на жестоки съкращения в бюджетите на всички държави-членки, по-важно от всякога е да се уверим, че Европа осигурява средства за справяне с последиците от кризата. Ползата от европейското финансиране може да се види в моя избирателен район, където се предоставя помощ на хората, които ще страдат, поради прилаганата в Обединеното кралство система на земеделие чрез отсичане и изгаряне.
В този бюджет има и части, с които не мога да се съглася. Например не мисля, че е уместно да се гласува в подкрепа на разточителните субсидии за селското стопанство и на увеличаването на представителните разходи. Смятам, че в сегашните несигурни времена е важно да ограничаваме разходите. Именно поради това реших да се въздържа от гласуване по бюджета за 2011 г.
Glenis Willmott: в писмена форма. - (EN) Лейбъристите в ЕП гласуваха против бюджетния пакет, защото не смятаме, че е уместно във време, когато се в местните обществени разходи се правят тежки съкращения, бюджетът на ЕС да се увеличава.
Определено не подкрепяме начина, по който много правителства подлагат икономиките си на риск, съкращавайки държавните разходи. Това обаче не означава, че автоматично следва да подкрепим едно увеличение на общите разходи на Европейския съюз.
Следващата година Европейският съюз ще има много важна работа, като в редица случаи ще предостави подкрепа на областите, най-силно засегнати от местните съкращения. Смятаме, че когато се налагат нови разходи, ще бъде възможно да се намерят свободни средства, които да се освободят за важни проекти.
Предвид натиска върху местната икономика, настоящите бюджетни преговори могат да убедят лидерите на ЕС да се противопоставят на разточителните разходи на ЕС в някои области, например на селскостопанските субсидии, които често подкопават икономиките на много страни така, че бюджетът на ЕС за международна помощ не може да помогне. Настоящият бюджетен пакет обаче оставя тези субсидии почти недокоснати.
В този контекст лейбъристите от ЕП не могат да подкрепят увеличаването на бюджета на ЕС.
Maria Da Graça Carvalho: Предвид факта, че Нидерландия е поискала помощ във връзка с 613 случая на съкращения, извършени в две предприятия, развиващи дейност в разделение 46 от NACE Revision 2 ("Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети") в регион Северна Холандия в Нидерландия на ниво II по NUTS, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията и със съответните изменения, внесени от Европейския парламент. Освен това съм съгласна, че функционирането и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценяват в контекста на общата оценка на програмите, както и на редица други инструменти, създадени от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г., в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.
Mário David: в писмена форма. - (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да бъде приложена бързо и ефективно. Предвид структурните промени в международната търговия, важно е европейската икономика да може бързо да прилага инструментите за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият умения, необходими за бързото им завръщане на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Нидерландия е подала искане за помощ във връзка с 613 случая на съкращения в две предприятия, развиващи дейност в разделение 18 от NACE Revision 2 ("Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети") в регион Северна Холандия, гласувам в подкрепа на доклада, или с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Нидерландия.
Diogo Feio: Безбройни са жертвите на безработицата, която в много случаи е дългосрочна поради финансовата и икономическа криза, която преживяваме, съчетана с непрекъснатите промени на пазара на труда, породени от изменената структура на световната търговия. ЕФПГ е създаден, за да се реагира в такива ситуации. В конкретния случай говорим за мобилизирането на малко повече от два милиона и петстотин хиляди евро за Нидерландия с цел подпомагане на 613 случая на съкращения, извършени в две предприятия за търговия на дребно между 1 май 2009 г. и 31 януари 2010 г. Като има предвид факта, че след като разгледа заявлението Комисията счита, че то е целесъобразно и че отговаря на всички установени изисквания, препоръчва искането да бъде одобрено. Ето защо го подкрепих.
José Manuel Fernandes: в писмена форма. - (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст беше разработен планът за намеса за Нидерландия във връзка с 613 съкращения, извършени в две предприятия, развиващи дейност в разделение 46 от NACE Revision 2 ("Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети") в регион Северна Холандия в Нидерландия на ниво II по NUTS. Ето защо се надявам, че европейските институции ще затвърдят ангажимента си да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.
Nuno Melo: в писмена форма. - (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в епоха на глобализация. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощ на Нидерландия, която представи искане за мобилизиране на средства от ЕФПГ във връзка с 613 случая на съкращения в две предприятия, развиващи дейност в разделение 46 от NACE Revision 2 ("Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети") в регион Северна Холандия в Нидерландия на ниво II по NUTS.
Andreas Mölzer: в писмена форма. - (DE) На работниците, които са загубили работата си вследствие на финансовата и икономическа криза, трябва да се предостави възможност да се завърнат бързо в трудовото ежедневие. Държавите-членки са длъжни да вземат подходящи мерки, за да подкрепят тези хора. ЕФПГ предоставя финансиране за тази цел, за което държави-членки могат да кандидатстват. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като мобилизирането на средства от Фонда за Нидерландия е напълно обосновано и всички критерии са спазени.
Maria do Céu Patrão Neves: в писмена форма. - (PT) Предвид факта, че Нидерландия е поискала помощ във връзка с 613 случая на съкращения в две предприятия, развиващи дейност в разделение 46 от NACE Revision 2 ("Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети") в регион Северна Холандия в Нидерландия на ниво II по NUTS, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията и със съответните изменения, предложени от Европейския парламент.
Освен това съм съгласна, че:
ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;
действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.;
Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на средства, който да е различен от неусвоените средства от ЕСФ в отговор на многократните заявления на Европейския парламент, че е необходимо да се определят подходящи бюджетни механизми за трансфера на средства, при положение че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и финансови периоди.
Aldo Patriciello: Напълно съм съгласен с докладчика г-жа Matera, която отбелязва със задоволство, че Комисията продължава да намира източници на бюджетни кредити за плащания, които са алтернативни на неусвоените средства по ЕСФ, в съответствие с често отправяните от Европейския парламент искания.
Съгласен съм също така с докладчика, че избраните алтернативи в последните случаи (бюджетен ред, предназначен за подпомагане на предприемачеството и иновациите) не са задоволителни предвид големите пропуски на Комисията при прилагането на програмите за конкурентоспособност и иновации. В период на икономическа криза тези бюджетни кредити всъщност трябва по-скоро да се увеличат. Поради тази причина докладчикът приканва Комисията да продължи да полага усилия за определянето на по-подходящи бюджетни редове за плащания в бъдеще.
Paulo Rangel: в писмена форма. - (PT) Представеното от Нидерландия искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 613 съкращения, извършени в две предприятия, развиващи дейност в разделение 46 от NACE Revision 2 ("Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети") в регион Северна Холандия в Нидерландия, отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, тъй като се очакваше, че ще може да се намеси в ситуации като настоящата, ако като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице "най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или в два граничещи региона на ниво NUTS II". Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция и се надявам, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници отново успешно да се интегрират на пазара на труда.
Raül Romeva i Rueda: в писмена форма. - (EN) С това гласуване ЕП: (1) призовава съответните институции да предприемат необходимите действия, за да ускорят мобилизирането на средства от ЕФПГ; (2) припомня ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемането на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като по този начин се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са засегнати от съкращения в резултат от глобализацията и финансовата и икономическа криза, и подчертава ролята, която може да играе ЕФПГ при повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда; (3) подчертава, че съгласно член 6 от Регламента за ЕФПГ трябва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли.
Silvia-Adriana Ţicău: в писмена форма. - (RO) Гласувах за резолюцията на Европейския парламент относно мобилизирането на ЕФПГ за работниците от сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), които са съкратени в регион Noord Holland в Нидерландия.
Европейският сектор на ИКТ беше засегнат както от световната финансова и икономическа криза, така и от структурните промени на пазара на ИТ в световен мащаб, по-специално поради преместването на производството в Китай и Индия, както това се отразява от индикатор 5 ИКТ.
Индикатор 5 ИКТ е обобщение на основните резултатите от изследването, свързано с бизнес цикъла, разходите и отпусканите за сектора на ИКТ бюджетни средства. Този индикатор за Западна Европа е паднал от около 160 през август 2008 г. на около 30 през април 2009 г.
Нидерландия изготви съгласуван пакет с персонализирани услуги за 613 работници, съкратени от две предприятия на дружеството Randstad, който включва предлагане на подкрепа при прехода от едно на друго работно място, създаване на мобилни центрове, намиране на работа на съкратени работници, предоставяне на професионално обучение и проучване на пригодността за работа. Необходимият общ бюджет възлиза на 3 934 055 евро и на 8 април 2010 г. Нидерландия подаде заявление, за да получи финансова помощ от ЕФПГ в размер на 2 557 135 евро.
Thomas Ulmer: в писмена форма. - (DE) Гласувах в подкрепа на проекта за доклад. Още веднъж можем да помогнем на гражданите на ЕС, които са били съкратени, след като предприятието им е изпаднало в затруднено положение, отново да намерят работа.
Angelika Werthmann: в писмена форма. - (DE) Това заявление е поредното от многобройните подадени от Нидерландия заявления, които бяха неотдавна одобрени от комисията по бюджети. Разбира се, гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Matera относно мобилизирането на ЕФПГ в подкрепа на гражданите в Noord Holland, които бяха съкратени. Целта на ЕФПГ е да се предоставят средства за подпомагане на отделни граждани, които са загубили работата си поради глобализацията. През последните няколко седмици по време на преговорите във връзка с бюджета правителството на Нидерландия надмина себе си с непреклонния си отговор на справедливата позиция, възприета от Европейския съюз, който винаги е готов на компромис. Тук бих искала да кажа, че изглежда съвместимо с националния подход към политиката, да се кандидатства за десет милиона евро като помощ от ЕС, от една страна, и да се отказва основателна дискусия по предложените от Парламента въпроси, от друга страна.
Laima Liucija Andrikien: в писмена форма. - (LT) Подкрепих резолюцията, защото считам, че в Европейския съюз трябва да има по-активно сътрудничество в областта на приложимото право при развод или законна раздяла. Считам, че регламентът на Европейския съюз в областта следва да бъде с универсален характер. С други думи, въз основа на общите му правила относно стълкновенията на закони, може да се определи, че всяко право е приложимо - това на участващи държави-членки, на неучастващи държави-членки или на държави, които не са членки на Европейския съюз. Съюзът си е поставил за цел да запази и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в която е гарантирано свободното движение на хора и следователно, за да се предостави на съпрузите свободата да избират приложимо право, с което имат тесни връзка или, при липса на избор, за да се приложи това право към техния развод или законна раздяла, то трябва да се прилага, дори и ако не е правото на дадена държава-членка, участваща в засиленото сътрудничество. Увеличаването на мобилността на гражданите изисква по-голяма гъвкавост, от една страна, и по-голяма правна сигурност, от друга страна.
Roberta Angelilli: Необходимостта от установяване на ясна и пълна правна рамка по отношение на приложимото право при развод и законна раздяла произтича от спешната нужда да бъдат решени проблемите, възникващи в случай на "международни" разводи. До момента различията в националните правила не бяха в полза на гарантирането на равни възможности между съпрузите, нито бяха в най-добър интерес на засегнатите деца. Тъкмо обратното - те спомагаха за насърчаване на така наречената "надпревара до съдилищата". Като медиатора на Европейския парламент по въпросите на деца, чието попечителство се оспорва от родители с различни националности, и въз основана на опита, натрупан в хода на работата ми, заявявам подкрепата си за това предложение за регламент, който ще създаде правна сигурност за въпросните двойки и ще гарантира предвидимост и гъвкавост.
Една от новаторските идеи, съдържащи се в текста на регламента, е възможността за консултация със семеен медиатор преди, по време и след производството за развода. Причината за това е не само, че това лице оказва значителна помощ за осведомяването на двойката за различите форми и условия за получаване на развод, както и за решаването на проблемните въпроси между тях, но и защото така се защитава правото на засегнатите деца, като им се помага да направят правилния и миролюбив избор, който е за доброто на тяхното потомство.
Sophie Auconie: Когато става въпрос за подобряване на координацията между европейските правила относно брачни въпроси, е трудно 27 държави да постигнат съгласие. За щастие, след Договора от Амстердам от 1997 г. държавите-членки, които искат, могат да обединят усилията си и да постигнат напредък в конкретна област посредством "засилено сътрудничество" така, че да може да се създаде ядро от водещи държави, които да тласнат Съюза напред. Проблемите, пред които са изправени съпрузите, за да бъде признат статутът им в цяла Европа, по-специално при развод или законна раздяла, накара някои държави да обединят усилията си, за да подобрят съгласуваността на националните разпоредби. Наистина очаквам с нетърпение това засилено сътрудничество - в което Франция желае да участва - да бъде приложено на практика. Считам, че тази инициатива е в интерес на обединяването на силите на европейците в област, която засяга всички нас, и в която правната сигурност е от основно значение. Поради тази причина подкрепих предложения регламент за осъществяване на това засилено сътрудничество. В бъдеще това засилено сътрудничество трябва да бъде използвано възможно най-често.
Izaskun Bilbao Barandica: Гласувах в подкрепа на доклада, защото целта на регламента е да създаде правна сигурност за двойки от различни държави-членки, които желаят да се разделят или разведат, като им гарантира предвидимост и гъвкавост.
В това отношение, приетата инициатива представлява стъпка наред, но може да се съжалява, на първо място, че е пропусната възможността да се разшири приложното поле и то да обхване признаването на бракове, анулиране на брака, попечителство и наследство. Тя също така не включва съществуването на други видове съюзи, като например еднополовите двойки, които са признати в някои държави-членки.
Второ, буди съжаление фактът, че само 15 от 27-те държави-членки са готови да се включат в това засилено сътрудничество, което ще е в ущърб на гражданите на страните, които няма да са част от него.
Поради тази причина се надявам и ми се иска в бъдеще приложното поле да бъде разширено и броят на държавите, участващи в това засилено сътрудничество, да се увеличи: дължат го на гражданите, които представляват.
Vilija Blinkevičiūt: Подкрепих доклада на Европейския парламент относно засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, защото трябва да бъде установена ясно и изрично правно основание, според което да бъдат съблюдавани правилата, свързани с приложимото право. Искам да подчертая, че една от първостепенните цели на Европейския съюз е запазването и по-нататъшното развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободно движение на хора. В момента нормативната уредба на европейско равнище в случай на развод или законна раздяла при бракове между лица от различни националности е доста неясна по отношение на въпроса кое право следва да се прилага. Поради това често се стига до "надпревара до съдилищата", при която единият от съпрузите пръв подава молба за развод и по този начин си гарантира, че производството по развод се урежда от законодателството, което според него служи по-добре на неговите интереси. Искам да подчертая, че предложеният нов регламент следва да създаде правна сигурност за засегнатите двойки, както е да гарантира предвидимост и гъвкавост.
Vito Bonsignore: Искам да поздравя г-н Zwiefka за изготвянето на този доклад, който има подкрепата ми. Целта на тази мярка е да създаде ясна и пълна правна рамка в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, като предоставя на страните известна степен на автономия. Разнообразният характер на тези правила в държавите-членки на практика може да доведе до проблеми в случай на "международни" разводи.
Всъщност както и правната сигурност относно определянето на приложимото право при всеки един случай, може да има и "надпревара до съдилищата", която да гарантира, че производството се урежда от законодателство, което защитава по-добре единият от двамата съпрузи. Поради тази причина Европейският съюз трябва да ограничи тези рискове и недостатъци, като въведе възможността за избор на приложимото право по взаимно съгласие между страните. Поради тази причина съм съгласен с необходимостта на страните да се гарантира справедлива и точна информация, която да им позволи да имат яснота за възможностите, които имат, възможно най-скоро.
Zuzana Brzobohatá: Съгласно Договора от Лисабон, държавите-членки могат да участват в засилено сътрудничество в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, и по-конкретно по въпросите на развода и законната раздяла. Този регламент определя засиленото сътрудничество между определени държави-членки (Австрия, Белгия, България, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения и Испания). Основната цел е да бъде изключена възможността за дискриминация, основаваща се на пол, да се гарантират равни възможности за двамата съпрузи, а интересите на детето да бъдат поставени на преден план. Съпрузите често се "конкурират" за това кой пръв да подаде молба за развод, за да си гарантира, че производството при развод се урежда от законодателството, което по-добре служи на интересите на съответната страна. Целта на този регламент е да подобри правната сигурност на засегнатите двойки и в същото време да гарантира предвидимост и гъвкавост на производството. Подкрепям регламента, макар и той да не засяга към момента Чешката република. Като цяло считам, че въвеждането на този регламент ще даде добър пример за други държави-членки, включително Чешката република. В бъдеще и други държави-членки ще могат да се присъединят към регламента и да се възползват от опита на държавите-членки, които първи са го приложили.
Diogo Feio: Предложението не се стреми да хармонизира материалното право, приложимо по отношение на разводите и законната раздяла, а да създаде хармонизирани норми за решаване на стълкновения на международни закони. Това означава, че трябва да работим в рамката на международното частно право, а не в рамката на материалната рамка на семейното право, в която всяка държава ще продължи да има свое собствено законодателство.
Поради тази причина е важно да помним например, че предложеният регламент, до изменение на член 7.º-A, не изисква от дадена държава-членка да признае за брак - дори с цел неговото разтрогване - акт, който не се счита за такъв от правото на тази държава, или който би бил в противоречие с принципа на субсидиарност. Това обаче няма да може да ограничава правата на хората, чиито съюзи не са признати в дадена държава-членка - въпрос, по който трябва да бъде намерено компромисно решение.
В светлината на горепосоченото мога само да изразя надеждата си, че ще бъде осигурена по-голяма правна сигурност що се отнася до решаване на стълкновение на национални юрисдикции в контекста на семейното право, по-специално във връзка с разтрогването на брак или законна раздяла, като важна стъпка за установяване на пространство на свобода и правосъдие, в което свободата на движение на хора е реалност.
José Manuel Fernandes: в писмена форма. - (PT) Изразявам задоволството си по повод приемането на този доклад, който следва да даде възможност на двойки от различни държави-членки или такива, пребиваващи в държава, която не е родината им, да изберат правото, което следва да бъде прилагано при развода им.
През 2007 г. в Европейския съюз са дадени един милиона развода, като 13% от тях двойките се състоят от партньори от различни националности. В хода на тези производства европейските граждани са били изправени пред правни проблеми, засягащи тяхната раздяла.
Искам да подчертая, че Португалия участва в процеса на засилено сътрудничество, който ще спомогне за постигането на напредък по въпроса, който беше блокиран в Съвета.
Ще подчертая необходимостта от това този доклад да не доведе до налагане на изискване държавите-членки да признават за брак - дори с цел неговото разтрогване - акт, който не се счита за такъв от правото на тази държава, или което би било в противоречие с принципа на субсидиарност.
Lidia Joanna Geringer de Oedenberg: Искам да поздравя докладчика, за това че толкова задълбочено е разгледал един доста труден въпрос като този за избора на приложимото право при развод и законна раздяла. Показател за чувствителността на този въпрос е фактът, че Рим III е първият пример в историята на Европейския съюз за засилено сътрудничество съгласно процедурите, залегнали в Договорите. Следователно териториалният обхват на прилагане на регламента ще бъде ограничен до 14 от 27-те държави-членки на Европейския съюз. Полша не е сред тях. Считам, че въвеждайки принцип, който дава възможност на страните да избират приложимото право при развода, Рим III ще допринесе за по-голяма правна предвидимост и сигурност. Все пак, като се има предвид ограниченото приложно поле на регламента - той ще засегне само приложимото право при въпроси, свързани с международен развод - от съществено значение е също така да се отговори на въпроса кой съд е компетентен да взема решение по конкретен случай.
Този проблем е предмет на друг регламент на Европейския съюз - Брюксел IIa. Поради тази причина и аз като докладчика считам, че е много важно този регламент да бъде преразгледан възможно най-скоро, за да се въведе правилото forum necessitatis. Това ще разсея опасенията на много държави-членки, свързани с това дали съдилищата им ще бъдат принудени да вземат решения по разводи на двойки, които тяхната правна система не счита за сключили брак, което от своя страна ще ги насърчи да възприемат общи европейски принципи в областта на международния развод, а това несъмнено ще улесни много граждани на Европейския съюз.
Nathalie Griesbeck: Ако двама души от различни националности или просто двама души, които вече не пребивават в една и съща държава-членка, планират да се разведат, те следва да знаят кой съд е компетентен и в коя държава. Отсега нататък тези хора в развод скоро ще имат възможност да избират, коя правна система от Европейския съюз ще урежда развода им. Поредната конкретна стъпка в посока към постепенно създаване на "общоевропейско правно пространство", което засяга пряко ежедневието на всички нас. Макар да приветствам приемането на този доклад и използването за пръв път на така нареченото засилено сътрудничество, изразявам съжалението си, че се наложи използването тази процедура и че не беше постигнато споразумение между всички държави-членки на Европейския съюз. Изразявам надеждата си, че и други държави-членки ще се присъединят към това сътрудничество съвсем скоро.
Edvard Kožušník: Чешката република има своите представители в Европейския парламент. Чешката република не се присъедини към механизма за засилено сътрудничество в областта на съвместимост на правилата, приложими спрямо стълкновението на закони. Причина за това е, че Чешката република не счита, че предложението за регламент е необходима мярка за правилното функциониране на вътрешния пазар. Също така Чешката република смята, че регламентът е спорен в светлината на принципа на субсидиарност, тъй като не предлага никаква добавена стойност, която да обоснове факта, че той нарушава разпоредбите на националното семейно право на държавите-членки. Чешката република също така счита, че предложението е спорно в светлината на принципа на пропорционалност, тъй като избраната правна форма на регламента не е подходящ инструмент за гарантиране на съвместимостта на правилата по отношение на стълкновението на закони в областта на международното семейно право. Все пак предвид казаното не считам, че начинът, по който ще гласувам, би възпрял държавите-членки, които са избрали засиленото сътрудничество като инструмент за гарантиране на съвместимостта на правилата по отношение на стълкновението на закони що се отнася до определяне на приложимото право при брачни дела, от това да се придържат към избрания курс.
Jiří Maštálka: Предложението за регламент относно засиленото сътрудничество областта на приложимото право при развод и законна раздяла спомага за решаване на често възникващите сложни и чувствителни въпроси, свързани с производства за разводи за валидни бракове, сключени от лица с различни националности. То улеснява развеждащата се двойка и дава възможност на членовете й да изберат приложимото право. То също така значително увеличава правната им сигурност още в самото начало. Тъй като приетото законодателство надхвърля постиженията на правото на общността, прилагането на механизма за засилено сътрудничество е стъпка, която позволява на участващите държави-членки да решат някои от законодателните проблеми на международното сътрудничество, свързани с разтрогването на тези видове бракове.
То предоставя на останалите държави-членки, които не участват на този етап, достатъчна възможност да направят оценка на положителните и отрицателните последици от това предложение за регламент в течение на времето и да обсъдят присъединяването си към него. В продължение на няколко години и при няколко напълно обосновани случая именно международното право беше прилагано при такива производства за развод в Чешката република.
Nuno Melo: в писмена форма. - (PT) Новият регламент ще даде възможност на международните двойки (двойки от различни националности, двойки, които живеят в различни държави или двойки, които живеят заедно, но в държава различна от родината им) да изберат националното право, което да бъде приложено при техния развод, при условие че един от партньорите има връзка с въпросната държава, например обичайно местопребиваване или националност. Новите правила също така изясняват приложимото право в случай, че между партньорите няма сключено споразумение. Новият регламент например ще даде възможност на испано-португалска двойка, живееща в Белгия, да избере дали приложимото право при развода да бъде това на Португалия, Испания или Белгия.
Alexander Mirsky: в писмена форма. - (EN) Разводът е сериозен въпрос. Често пъти има счупени чинии и разделена собственост. Искрено се възхищавам на идеализма на докладчика Tadeusz Zwiefka. Какво се случва, ако германският съпруг желае да се разведе в Германия, но съпругата му иска да се разведе в Сицилия, защото майка й е сицилианка? Как ще разделите прахосмукачка и миялна машина, ако няма споразумение? Идеята е добра, но трябва да се обмисли още. Деветдесет процента от разводите са свързани с трагедия и скандал. Подкрепям текста, но нека разгледаме детайлите, когато разискваме такъв вид документ. Трябва ни закон, а не правила.
Andreas Mölzer: в писмена форма. - (DE) Раздялата и разводът винаги са били трудни и са свързани с цяла поредица от правни последици. Нещата значително се усложняват, когато съпругът и съпругата са от различни държави. Търсихме решение в Европейския съюз, но единствено успяхме да се договорим за процедура на засилено сътрудничество, което облекчава донякъде положението на засегнатите страни - с други думи, на двойките от различни държави-членки на Европейския съюз, които се развеждат. Обхватът на тази процедура не е конкретизиран и поради тази причина не е и напълно ясен.
Разбира се сътрудничество не означава, че съдебни решения като тези в случай на развод трябва да бъдат признавани в държава-членка, в която няма правна разпоредба за това. Съответно процедурата не трябва да предоставя възможност за принуждаване на държавите-членки да признават еднополови партньорства по заобиколен начин. Също така е обърнато и малко внимание на правата на родителите в случай на трансгранични раздели. Поради тази причина гласувах "въздържал се".
Alfredo Pallone: Подкрепих доклада, защото считам, че трябва да бъде установена ясна и пълна правна рамка по отношение на приложимото право при развод и законна раздяла. С въвеждането на член 3, буква а) за пръв път на съпрузите се дава възможност по взаимно съгласие да определят приложимото право при производството за развод. Считам също така, че следва да гарантираме, че партньорите ще направят компетентен избор, с други думи, че и двамата съпрузи са били надлежно информирани за конкретните последици от техния избор. Във връзка с това трябва да се гарантира, че информацията е точна и пълна. Считам, че е важно да бъде защитена връзката на двойката, за да може актът на разделянето да се осъществи по ясен, прозрачен и взаимноприемлив начин между двете страни, които по този начин се превръщат в равнопоставени страни, вземащи решение.
Maria do Céu Patrão Neves: Португалия наред с още 13 държави-членки на Европейския съюз (Испания, Италия Унгария, Люксембург, Австрия, Румъния, Словения, България, Франция, Германия, Белгия, Латвия и Малта) участва в първото изпитание на засиленото сътрудничество в историята на Европейския съюз. Това засилено сътрудничество се прилага в областта на приложимото право при развод и законна раздяла на лица и собственост.
Гласувах в подкрепа на този доклад, свързан с регламента, който установява ясни правила за производство за международни двойки (при което съпрузите са от различни националности), искащи развод или законна раздяла на лица или собственост в страните си на произход или местопребиваване. Това е въпрос, решаван с пълно съгласие, който ще облекчи положението на много европейци. Това е и символичен момент, тъй като за пръв път се прилага засилено сътрудничество между държави-членки на Европейския съюз.
Целта на тези разпоредби е да бъде укрепена правната сигурност и предвидимост по отношение на развод и законна раздяла на лица и собственост. Споразумението предвижда единствено хармонизация на конфликтни ситуации, но не и на основни национални правила.
Aldo Patriciello: Една от първостепенните цели на Европейския съюз е запазването и по-нататъшното развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободно движение на хората. В момента нормативната уредба на европейско равнище в случай на развод или законна раздяла при бракове между лица от различни националности е доста неясна по отношение на въпроса кое право следва да се прилага. Поради това често се стига до "надпревара до съдилищата", при която единият от съпрузите пръв подава молба за развод и по този начин си гарантира, че производството по развод се урежда от законодателството, което според него служи по-добре на неговите интереси. Целта на предложението за регламент е да се създаде правна сигурност за засегнатите двойки, както и да се гарантира предвидимост и гъвкавост. Поради тази причина ще изразя съгласието си с докладчика, г-н Zwiefka, който подкрепя по същество правилата за определяне на приложимото право при развод и законна раздяла.
Rovana Plumb: в писмена форма. - (RO) Белгия, България, Германия, Гърция (оттегли своето искане на 3 март 2010 г.), Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Унгария, Малта, Австрия, Португалия, Румъния и Словения отправиха искане към Комисията, в което посочиха, че възнамеряват да установят помежду си засилено сътрудничество в областта на приложимото право по брачни въпроси и приканиха Комисията да представи предложение на Съвета в тази връзка. Увеличаването на мобилността на гражданите изисква по-голяма гъвкавост, от една страна, и по-голяма правна сигурност, от друга страна. За да се постигне тази цел настоящият регламент трябва да повиши автономията на страните в областта на развода и законната раздяла, като предостави на съпрузите възможност да изберат приложимото право при техния развод или законна раздяла.
Регламентът ще се прилага само по отношение на разтрогването на брака или на прекратяване на брачните задължения (законна раздяла) и няма да се прилага спрямо въпроси, свързани с правоспособността на физически лица, съществуване, валидност или признаване на брак, анулирането на брака, имената на съпрузите, последиците от брака за имуществото, родителската отговорност, задълженията за издръжка, попечителствата или наследството, дори когато те възникват само като преюдициален въпрос във връзка с производствата за развод или законна раздяла.
Paulo Rangel: в писмена форма. - (PT) Развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което е гарантирано свободното движение на хора, представлява една от най-важните цели на Европейския съюз. Поради тази причина приветствам това предложение, което създава по-голяма правна сигурност що се отнася до определяне на приложимото право при национални разводи и законни раздели, и искам да изразя надеждата си, че и други държави-членки ще обединят усилията си за постигането на съвместимост на националните правила относно стълкновенията на закони в тази област.
Raül Romeva i Rueda: в писмена форма. - (EN) Този текст се стреми към решаване на проблемите, като например следния. Лицето А и лицето Б са граждани на различни държави-членки, които са сключили еднополов брак в една от държавите-членки, които са въвели законодателство, позволяващо такива бракове. В продължение на три години тяхното обичайно местопребиваване е било в държава-членка, която не позволява сключването на еднополови бракове, но която е участвала в приемането на регламента за приложимото право в рамките на процедурата на засилено сътрудничество. А и Б желаят техният брак да бъде разтрогнат.
Съгласно разпоредбите на Регламент № 2201/2003 относно компетентността, единствените съдилища, които са компетентни при тези обстоятелства, са съдилищата на държавата-членка, в която те пребивават обичайно. Това е очевидно несправедливо по отношение на засегнатата двойка, която ще претърпи значителни неудобства и загуба на време, за да прехвърли производството за развод в компетентността на друг съд.
Alf Svensson: в писмена форма. - (SV) На днешното гласуване в Европейския парламент по предложението за регламент на Съвета относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, реших да се въздържа. Считам, че семейното право, като например уреждането на разводите, е област, в която трябва да бъде спазван принципът на субсидиарност и в която всяка държава-членка следва да взема самостоятелни решения. Сътрудничеството, което се посочва в доклада, е на доброволен принцип за държавите-членки на Европейския съюз и към момента в него участват 14 държави. Швеция не е сред тях. Считам, че за мен като член на Европейския парламент от Швеция не е приемливо да възприема позиция по законодателство, което е свързано единствено с форма а сътрудничество, в която Швеция не участва.
Angelika Werthmann: в писмена форма. - (DE) Предвид факта, че в Европейския съюз 16 млн. бракове са сключени между партньори от различни националности, от които всяка година около 140 000 биват прекратявани, преговорите и договореност по този въпрос са от основно значение, за да се гарантира необходимата правна сигурност на гражданите. След като на множество инициативи в тази област беше наложено вето от отделни държави-членки, процедурата на засилено сътрудничество най-сетне предостави възможност на поне 14 държави да изготвят необходимите критерии.
Luís Paulo Alves: Гласувах в подкрепа на доклада, защото световната финансова криза, за която агенциите за кредитен рейтинг отчасти допринесоха, показа необходимостта от въвеждане на система за класификация и надзор на агенциите за кредитен риск. Съгласен съм с доклада, с неговия дух на поощряване създаването на европейско ниво на система за регистриране и надзор на агенции за кредитен рейтинг, които определят рейтинги, приложими за ЕС, и с това, че той разглежда условията за използване в ЕС на рейтинги, определени от агенции в трети държави. Споразумението за структурата на европейския надзор, което ще влезе в сила на 1 януари 2011 г., вече дава възможност за ефективно осъществяване на надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. Изключително важно е Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) още от самото си създаване да може да упражнява по надежден начин надзорните си правомощия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз, както и спрямо агенциите от трети държави, чиито кредитни рейтинги ще бъдат допускани в Европейския съюз с пълното съдействие, оказвано от техните местни органи. Приветствам и факта, че САЩ също решиха да съставят правила за по-строг надзор в тази област, като имаме предвид, че Комисията обмисля да работи за допълнителна международна хармонизация.
Laima Liucija Andrikien: в писмена форма. - (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото считам, че е необходимо да се създаде система за надзор и контрол на агенциите за кредитен рейтинг. Глобалната финансова кризa, за която агенциите за кредитен рейтинг отчасти допринесоха, оказа влияние върху тази инициатива. Съгласна съм с предложението на Европейската комисия да организира издаването на разрешения и осъществяването на надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг от страна на ЕОЦКП. Всъщност е необходимо ЕОЦКП още от самото си създаване да може да упражнява по надежден начин надзорните си правомощия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз, както и спрямо агенциите от трети държави, чиито кредитни рейтинги ще бъдат допускани в Европейския съюз.
Sophie Auconie: в писмена форма. - (FR) По същество агенциите за кредитен рейтинг издават независими мнения относно кредитоспособността на субект, дълг, финансово задължение или финансов инструмент. Но мненията на тези агенции понякога могат съществено да повлияят върху икономиката на страната, чиято финансова рентабилност оценяват. През 2009 г. Съюзът прие Регламент (ЕО) № 1060/2009, който цели да регулира дейностите на агенциите, за да предпази инвеститорите и европейските финансови пазари срещу риск от злоупотреба. Той определя условията за присъждане на кредитни рейтинги, както и правилата, управляващи регистрацията и надзора на агенциите за кредитен рейтинг. В същото време доклад, издаден от експертна група, излезе със заключението, че е необходимо рамката за надзор да бъде подобрена, за да се намали рискът от бъдещи финансови кризи и тяхната тежест. Регламентът на ЕОЦКП учреди Европейския надзорен орган. За да гарантираме, че този орган работи добре и надлежно се интегрира в общата рамка на финансовите регулатори, необходимо е да изменим Регламент (ЕО) № 1060/2009. Гласувах за доклада, тъй като той усъвършенства контрола върху агенциите за кредитен рейтинг.
Jean-Pierre Audy: Въз основа на доклада на моя уважаем колега и приятел Jean-Paul Gauzès от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) гласувах за предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета, който изменя Регламента от 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг и предоставя на изцяло новия ЕОЦКП надзорни пълномощия спрямо тези субекти. Подкрепям подобренията, предложени от докладчика, по-специално прехвърлянето на нови пълномощия на ЕОЦКП, които Комисията смята да запази за себе си в частност във връзка със санкциите. Считам, че е важно, че ЕОЦКП може да делегира част от своите функции на националните органи. За съжаление никъде не са споменати (макар че регулаторното изменение вероятно не е точното място за това) въпросите за присъждане рейтинг на държави и за специфичния надзор, който трябва да се прилага, когато присъждаме рейтинг на държави. Предлагам да бъде създадена европейска публична агенция за определяне рейтинг на държави, което би гарантирало спазване на необходимите формалности и независимост.
Zigmantas Balčytis: в писмена форма. - (LT) Глобалната финансова криза показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на агенциите за кредитен рейтинг. Необходимо е да се извършва интегриран надзор върху агенциите за кредитен рейтинг и общ контрол на равнището на Европейския съюз. Дадох своето одобрение за този важен документ. През 2009 г. се прие Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг. Регламентът направи възможно установяването на европейска система за регистриране и надзор на агенциите за кредитен рейтинг, които определят рейтинги, приложими за ЕС. Той също така определя условията за използване в ЕС на рейтинги, определени от агенции в трети държави. Необходимо е да имаме надеждна система за надзор и контрол, затова подкрепям предложените изменения, които ще увеличат пълномощията на ЕОЦКП. Тази институция трябва да бъде въведена в надзора на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз, и ефективно да упражнява своите правомощия.
Vilija Blinkevičiūt: в писмена форма. - (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото икономическата и финансова криза, която засегна целия свят, показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на агенциите за кредитен рейтинг. По тази причина Европейската комисия представи предложение да организира издаването на разрешения и осъществяването на надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг от страна на ЕОЦКП. Още по-важно е, че този орган ще бъде упълномощен със собствени надзорни правомощия, както и с правомощия за провеждане на разследвания, и ще може да санкционира неизпълнението на регламента. Съгласна съм с позицията на Европейския парламент, че е необходимо да се извършва интегриран надзор върху агенциите за кредитен рейтинг и общ контрол по отношение на техните продукти на равнището на Европейския съюз. Освен това Парламентът предлага вниманието да се насочи към въвеждането на ЕОЦКП в надзора на агенциите и към определянето на новите задачи и правомощия на този орган. Изключително важно e ЕОЦКП още от самото си създаване да може да упражнява своите правомощия на ефективен надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз, както и спрямо агенциите от трети държави, чиито кредитни рейтинги ще бъдат допускани в Европейския съюз.
Nikolaos Chountis: Въздържах се от гласуване относно доклада за агенциите за кредитен рейтинг. Тези агенции открито обслужват интересите на международните спекуланти Те играят отрицателна роля от началото на кризата и ще продължават по този начин. Тяхното целенасочено и произволно снижаване на кредитния рейтинг на държавите както в рамките на, така и извън ЕС поставя тези държави в един порочен кръг на спекулация и заемане на средства. Увеличаването на спредовете увеличава финансовите проблеми на държавите и обогатява пазарите за тяхна сметка. По-специално, в еврозоната ролята и практиките на агенциите за кредитен рейтинг оказват негативен ефект и върху стабилността на еврото. ЕС поема сериозна политическа отговорност с това, че им предоставя правото да оценяват както фирмите, така и икономиките на държавите-членки. Считам, че трябва незабавно да бъдат взети ефективни мерки, за да се сложи край на спекулативния характер на агенциите за кредитен рейтинг и в този смисъл коренно да се измени Регламент (ЕО) № 1060/2009. Докладът съдържа някои позитивни, но за съжаление слаби предложения и прави много плахи стъпки в тази посока.
Diogo Feio: в писмена форма. - (PT) Необходимостта да се придвижим към тази промяна произтича от потребността да адаптираме Регламент (ЕО) № 1060/2009 към новата европейска система за надзор и от въвеждането на нова система за централизация на дейностите на агенциите за кредитен рейтинг.
За тази цел Европейският надзорен орган (ЕОЦКП) ще получи собствени правомощия за упражняване на надзор, разследване и прилагане на санкции. Сега трябва да гарантираме, че ЕОЦКП може да упражнява своите правомощия и да осигури силен надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз, както и спрямо агенциите от трети държави, чиито рейтинги са допуснати в ЕС.
Pat the Cope Gallagher: Докладът е техническо изменение на съществуващата директива и ще предостави правомощия на новия надзорен орган - ЕОЦКП - от януари 2011 г. занапред. Трябва да помним, че се очаква да има по-всестранно подобряване на агенциите за кредитен рейтинг през пролетта на 2011 г.
Bruno Gollnisch: Г-н председател, госпожи и господа, дейността на агенциите за кредитен рейтинг теоретично вече е била регулирана и върху нея е бил упражняван надзор на европейско ниво. Но това оспори ли доминирането на трите американски агенции, които диктуваха всичко на европейските пазари, държавния дълг и оттук - цените, на които европейските държави могат да заемат средства? Страхувам се, че не. Това не спря "Стандарт енд Пуър" (Standard & Poor), която отново съвсем наскоро заплаши, че ще понижи рейтинга на Белгия, нито "Мудис" (Moody's) да заплаши Испания, нито Фич (Fitch) - Ирландия.
Нито една от тези агенции не беше санкционирана, било то от техните клиенти, или чрез опетняване на репутацията им, за това че не свършиха добре работата си по време на фалита на Енрон или по време на ипотечната криза. Сега те твърдят, че играят политическа роля: заплахата против Белгия е опит да я заставят да състави правителство; отсъствието на заплаха срещу Франция - опит изкуствено да се предотврати фрагментирането на еврозоната. Истината е, че те имат пълномощия, единствено защото пазарите не са регулирани, и вашите текстове, за които аз все пак гласувах, няма да допринесат особено за подобряване на ситуацията.
Takis Hadjigeorgiou: Регламентът обхваща както надзора върху агенциите за кредитен рейтинг, упражняван от Европейския орган за ценни книжа и пазари, така и надзора върху използването на кредитни рейтинги на отделни субекти, контролирани на национално ниво. Националните надзорни органи ще останат отговорни за упражняването на надзор върху използването на кредитни рейтинги от тези индивидуални субекти. Но националните органи няма да имат правомощия да предприемат надзорни мерки срещу агенциите за кредитен рейтинг в случай на нарушение на регламента. Именно това е положението, във връзка с което предложението беше разглеждано от гледна точка на съответствието с принципа на пропорционалност. Предложението създава контролна система, но в контекста на сегашния неолиберализъм няма условия за нейното реално, съществено прилагане; тя просто остава една новост, която въздейства психологически основно на обществото като цяло.
Предложението не цели да замести предишна система, а да въведе нова контролна система, която не е съществувала преди, макар и в тази форма, която е това, което позволи на агенциите за кредитен рейтинг да действат независимо. В този смисъл може би е по-добре да имаме тази система, отколкото никаква система.
Jiří Havel: Гласувах в подкрепа на доклада относно въвеждането на централизиран надзор върху агенциите за кредитен рейтинг. Напълно съм съгласен със съдържанието на доклада на г-н Gauzès относно предложението за регламент, който да определи модел за централизиран надзор върху агенциите за кредитен рейтинг, упражняван от ЕОЦКП, особено като имаме предвид голямата мобилност на услугите, предоставени от агенциите за кредитен рейтинг, и тяхното незабавно въздействие върху финансовите пазари. Централизираният надзор може да доведе до повишена прозрачност в областта на агенциите за кредитен рейтинг и може да насърчи по-голяма конкуренция между различните агенции. Това е причината, поради която гласувах за доклада. Но аз съм обезпокоен, че предложеният период, в който всички промени, свързани с прехвърлянето на компетентности и задължения от съответните надзорни органи в държавите-членки към ЕОЦКП, трябва да се извършат, е твърде кратък, затова считам, че той трябва да бъде удължен.
Juozas Imbrasas: Одобрих доклада, защото глобалната финансова криза, за която агенциите за кредитен рейтинг до известна степен допринесоха, показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на агенциите за кредитен рейтинг. Това беше целта, която стоеше зад приемането през 2009 г. на Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг. Той позволи създаването на европейско равнище на система за регистриране и надзор на агенциите за кредитен рейтинг, определящи рейтинги, използвани в Европейския съюз. Той също така предвижда условия за използване в Европейския съюз на рейтинги, определени от агенции на трети държави. Споразумението, постигнато за европейската система за надзор, което ще влезе в сила на 1 януари 2011 г., осигурява ЕОЦКП да упражнява собствени надзорни правомощия по-специално по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. Затова е необходимо да се измени Регламентът относно агенциите за кредитен рейтинг, за да се организира издаването на разрешения и осъществяването на надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг от страна на ЕОЦКП. На ЕОЦКП ще бъдат предоставени собствени надзорни правомощия, както и правомощия за разследване, и той ще може да санкционира неприлагането на настоящия регламент. Санкциите ще бъдат събирани от държавите-членки.
Bogusław Liberadzki: Система за контрол и надзор на агенциите за кредитен рейтинг е необходима. Трябва да вземем предвид факта, че агенциите за кредитен рейтинг отчасти допринесоха за кризата. През 2011 г. ще получим предложение от Комисията във връзка с различни допълнителни мерки относно рейтингите и въвеждането на подобни мерки ще бъде възможно след приемането на доклада. Гореизложените съображения ме убедиха да подкрепя доклада, което направих като израз на моето убеждение, че той ще влезе в сила бързо и ще видим позитивни резултати.
Jean-Luc Mélenchon: На частни агенции за кредитен рейтинг бяха предоставени нови права да определят стандартите и обещания за делегиране на правомощия от публичните органи. Тяхната зависимост от частни партньори не познава граници. Същото се отнася за произволния характер на техните оценки. Публичните органи се предадоха. Това е срамно.
Nuno Melo: в писмена форма. - (PT) Необходимо е да се придвижим към тази промяна, така че Регламент (ЕО) № 1060/2009 да бъде адаптиран към новата европейска система за надзор и да бъде въведена нова система за централизация на дейностите на агенциите за кредитен рейтинг. Така Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари - ЕОЦКП) ще бъде упълномощен със собствени правомощия за надзор, разследване и прилагане на санкции. Изключително важно е ЕОЦКП да може да упражнява правомощията си и да осигури силен надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз.
Willy Meyer: в писмена форма. - (ES) Не мога да подкрепя доклада, тъй като, макар че подкрепям много от включените в него положения, както и общите предложения за повишена прозрачност и усъвършенствана информация и надзор върху агенциите за кредитен рейтинг и други финансови субекти, това предложение ще обслужва интересите на инвеститори, които са доста далеч от това, което наричаме "истинска икономика", тъй като то ще им даде по-голяма законодателна сигурност. Затова, макар че считам за необходимо, както предложението определя, да работим упорито за постигане на прозрачност и да изчистим информацията във финансовата система, считам че е много по-необходимо да сложим край на финансовата спекулация и да работим за съставяне на регламент, който ще постави финансовите пазари под надзора на държавите-членки. Докладът работи за прозрачност, информация и степен на надзор на финансовите агенти, но го прави толкова предпазливо и от такава прокапиталистическа перспектива, която се стреми да удовлетвори финансовата индустрия, което аз нито споделям, нито подкрепям.
Alexander Mirsky: в писмена форма. - (EN) Това е много важен инструмент, чрез който жителите на ЕС да бъдат информирани за ситуацията, в която се намират фирмите и банките, а също така и да се сравни конкурентоспособността на различните марки и продукти. Гласувах в подкрепа на доклада. Надявам се също, че за в бъдеще регламентът ще бъде допълнен с контрол на цените на политическите партии и масмедиите, за да се предотврати манипулирането на общественото мнение за пари. Агенциите за кредитен рейтинг не работят достатъчно за сдобиване с информация и нейното анализиране. Готови са да покажат удобен резултат на тези, които си плащат. Всички тези, които манипулират общественото мнение и по този начин заблуждават обществото, заслужават тежко наказание.
Andreas Mölzer: в писмена форма. - (DE) Повече от всичко друго финансовата криза ни показа ясно, че агенциите за кредитен рейтинг имат опасен монопол и че техните оценки не винаги са адекватни и понякога носят висок риск. Затова е важно да установим система за контрол и надзор върху агенциите за кредитен рейтинг. Тъй като те формират част от много по-сложната система на финансовите пазари, беше взето решение да се въведе двойна система за тази цел. Освен това докладът определя условията, при които рейтинги, присъдени от агенции на трети държави, могат да бъдат използвани в Европейския съюз.
Разбира се, от съществена важност за надзорната система е да позволява прилагането на санкции. Бъдещето ще покаже до каква степен те могат наистина да бъдат прилагани. Фактът, че сега се учредяват няколко надзорни органа на ЕС, което води до увеличаване на администрацията и разходите, не е много добър за европейските данъкоплатци. Това взех предвид, когато гласувах.
Maria do Céu Patrão Neves: Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, тъй като съм съгласна, че:
изключителната отговорност за регистрацията и постоянния надзор на агенциите за кредитен рейтинг в рамките на Съюза трябва да бъде поета от Европейския надзорен орган (ЕНО), а именно Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), който трябва да разполага с изключителни правомощия да подписва споразумения за сътрудничество относно обмена на информация със съответните компетентни органи в трети държави;
ЕНО (ЕОЦКП) трябва да носи отговорност за регистрацията и постоянния надзор върху агенциите за кредитен рейтинг, да бъде упълномощен с правото да изисква с обикновено запитване или по силата на решение цялата информация, от която той има нужда, от агенциите за кредитен рейтинг, от физическите лица, участващи в дейностите на агенциите за кредитен рейтинг, от организации, които подлежат на оценяване, и от трети страни, свързани с тях, от трети страни, с които агенциите за кредитен рейтинг са сключили допълнително споразумение във връзка с извършването на оперативни задачи, и от всякакви други физически лица, които са в тясна и съществена връзка с агенциите за кредитен рейтинг или с техните дейности;
регистрацията на агенция за кредитен рейтинг, одобрена от съответния орган, трябва да бъде валидна в рамките на целия ЕС след прехвърлянето на надзорните правомощия от съответните органи на ЕНО (ЕОЦКП).
Aldo Patriciello: Глобалната финансова криза, за която агенциите за кредитен рейтинг допринесоха, показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на агенциите за кредитен рейтинг. Това беше целта, която стоеше зад приемането през 2009 г. на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг.
Той направи възможно установяването на европейска система за регистриране и контрол на агенциите за кредитен рейтинг, които определят рейтинги, приложими в ЕС. Той също така определя условията за използване в ЕС на рейтинги, определени от агенции в трети държави, чрез прилагането на двойна система за еквивалентност и признаване на рейтингите. Затова гласувах в подкрепа на докладчика, г-н Gauzes, който предлага вниманието да се насочи към въвеждането на Европейския орган за ценни книжа и пазари в надзора на агенциите и към определянето на новите задачи и правомощия на този орган. Изключително важно е ЕОЦКП още от самото си създаване да може да упражнява по надежден начин надзорните си правомощия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на ЕС, както и спрямо агенциите от трети държави, чиито кредитни рейтинги ще бъдат допускани в ЕС.
Paulo Rangel: в писмена форма. - (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, тъй като съм съгласен, че прозрачността на информацията, предоставена от издателя на финансов инструмент, оценен от определена агенция за кредитен рейтинг, потенциално може да представлява съществена добавена стойност за функционирането на пазара и защитата на инвеститорите.
Raül Romeva i Rueda: в писмена форма. - (EN) Глобалната финансова криза, за която агенциите за кредитен рейтинг до известна степен допринесоха, показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на тези агенции. Това беше целта, която стоеше зад приемането през 2009 г. на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг. Той направи възможно установяването на европейска система за регистриране и контрол на агенциите за кредитен рейтинг, които определят рейтинги, приложими в ЕС. Той също така определя условията за използване в ЕС на рейтинги, определени от агенции в трети държави, чрез прилагането на двойна система за еквивалентност и признаване на рейтингите. По време на разискванията преди приемането на Регламент (ЕО) № 1060/2009 докладчикът подчерта необходимостта от интегриран надзор върху агенциите за кредитен рейтинг и от общ контрол по отношение на техните продукти на равнището на Европейския съюз.
Принципът беше приет и Комисията се ангажира да изготви законодателно предложение в тази насока. Постигнатото споразумение за структурата на европейския надзор, което ще влезе в сила на 1 януари 2011 г., вече дава възможност за ефективно осъществяване на надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. В регламента за създаването на ЕОЦКП се подчертава, че този орган ще упражнява собствени надзорни правомощия по-специално по отношение на агенциите за кредитен рейтинг.
Kyriacos Triantaphyllides: Регламентът обхваща както надзора върху агенциите за кредитен рейтинг, упражняван от Европейския орган за ценни книжа и пазари, така и надзора върху използването на кредитни рейтинги от отделни субекти, контролирани на национално ниво. Националните надзорни органи ще останат отговорни за упражняването на надзор върху използването на кредитни рейтинги от тези индивидуални субекти. Въпреки това националните органи няма да имат правомощия да предприемат надзорни мерки срещу агенциите за кредитен рейтинг в случай на нарушение на регламента. Именно това е положението, във връзка с което предложението беше разглеждано от гледна точка на съответствието с принципа на пропорционалност.
Предложението създава контролна система, за която в контекста на сегашния неолиберализъм няма условия за реално, съществено прилагане, извън нейното психологическо въздействие като новост основно на обществото като цяло. Но тя не цели да замести предишна система, а да въведе нова контролна система, която не е съществувала преди, макар и в тази форма, която е това, което позволи на агенциите за кредитен рейтинг да действат независимо. В този смисъл вероятно е по-добре да имаме тази система, отколкото никаква система.
Thomas Ulmer: в писмена форма. - (DE) Доволен съм, че гласувах в подкрепа на доклада. Постепенният процес на регулиране на финансовите пазари започва да добива форма. Защитата за инвеститорите е повишена и прозрачността е увеличена. Регулациите сега са по-широкообхватни и изчерпателни, затова предоставят по-добра защита на заинтересованите лица.
Angelika Werthmann: в писмена форма. - (DE) Световната финансова криза, за която агенциите за кредитен рейтинг до известна степен допринесоха, показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на тези агенции. По тази причина ЕОЦКП ще започне да функционира на 1 януари 2011 г.
В същото време продължаващата криза и непрекъснатите нови разкрития за пазарните механизми правят необходимо задачите и пълномощията на този орган да бъдат непрекъснато коригирани и - ако е необходимо - разширявани. Затова горещо приветствам подробните спецификации и уточнения, свързани с пълномощията на ЕОЦКП в неговите взаимоотношения със съответните национални органи. По тази причина гласувах в подкрепа на доклада.
Laima Liucija Andrikien: в писмена форма. - (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, тъй като допринася за необходимото опростяване на правната рамка на ЕС. Мисля, че осемте директиви, които са в сила понастоящем в областта на метрологията, пречат повече, отколкото помагат на работата в тази област. В същото време споделям позицията на докладчика, че държавите-членки следва да имат повече време, за да проучат дали отмяна на директивите ще доведе до правна несигурност, която прави необходима европейската хармонизация на правилата. Затова считам, че трябва да се приеме решение, което отменя директивите, но също така предоставя достатъчно време за анализ на възможните последици в контекста на по-широк преглед на основните правни инструменти в тази област.
Sophie Auconie: Метрологията е науката за измерванията. От древни времена европейците използват редица от измервателни системи във всички области (дължина, обем, алкохолно съдържание и т.н.). Приемането на метричната система например довежда до повишаване на сътрудничеството между различните икономически оператори на континента, а след това и в световен мащаб. Въпреки това в много области преобладава голямо разнообразие от мерки и измервателни системи. Поради желанието да се премахнат тези пречки пред сътрудничеството между европейците Европейският съюз води дългогодишна политика за хармонизиране на измервателните системи. Директива 2004/22 е важна стъпка в това направление. Докато се подготвяме да преразгледаме това законодателство, някои инструменти вече стават остарели и трябва да бъдат премахнати, за да се направи то по-разбираемо. Подкрепих този текст, защото предлага една навременна корекция на законодателството за метрологията.
Diogo Feio: Съгласен съм, че има необходимост от опростяване на достиженията на правото на Общността и от актуализиране на директивите, които вече не се прилагат, като ги адаптираме към нашето време. Въпросните директиви са остарели и не допринасят за по-добро регулиране. Комисията счита, че не е необходимо да се хармонизира законодателството в областта на метрологията, тъй като нейното разбиране е, че има достатъчно сътрудничество между държавите-членки и че настоящата ситуация на общо признаване на правилата въз основа на международните параметри на различните държави-членки е задоволителна. Въпреки това трябва да се вземе предвид, че би било пагубно да има празнота в регламента по този въпрос и че не трябва да допринасяме за правна несигурност.
José Manuel Fernandes: в писмена форма. - (PT) Докладът, който се обсъжда, говори за възможността за оттегляне на до осем директиви, свързани с метрологията в шест сектора, с оглед опростяване на достиженията на правото на Общността в тази област: водомери за студена вода, предназначени за непречистени води (Директива 75/33/ЕИО); спиртомери и таблици за алкохолно съдържание (Директиви 76/765/ЕИО и 76/766/ЕИО); теглилки съответно със среден и над средния клас на точност, съответно (Директиви 71/317/ЕИО и 74/148/ЕИО); манометри за проверяване на налягането в гумите на моторните превозни средства (Директива 86/217/ЕИО); стандартната маса на зърнените култури (Директива 71/347/ЕИО) и калибриране на резервоарите на плавателни съдове (Директива 71/349/ЕИО).
Различните варианти, свързани с обсъжданите осем директиви, бяха: пълна отмяна, отмяна с условия и запазване на статуквото, като Комисията стигна до заключението, че не съществува предпочитан вариант. Въпреки това, поради съображения за по-добро регулиране, Комисията предпочита пълната отмяна на всички директиви, т.е. предпочита нов регламент в рамката на измервателните уреди.
Подкрепям този избор от страна на Комисията от гледна точка на отличната законодателна работа, макар че според мен на държавите-членки следва да се даде достатъчно време за анализиране на възможните последици във връзка с по-широкото преразглеждане на основния правен инструмент в тази област, а именно директивата относно измервателните уреди (Директива 2004/22/ЕО).
Nuno Melo: Прости и съвременни достижения на правото на Общността е една от целите на ЕС. Няма смисъл да се поддържат правила, които са напълно остарели. Що се отнася до метрологията, разбирането е, че не е необходимо да се пристъпва към хармонизиране, тъй като съществуващото законодателство е общо признаване на правилата, основаващи се на международните параметри на различните държави-членки. Въпреки това е важно да не се създаде празнота в регламента по тази тема, така че да няма правна несигурност.
Willy Meyer: в писмена форма. - (ES) Гласувах в подкрепа на този доклад относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на осем директиви на Съвета в областта на метрологията, тъй като подобно на докладчика подкрепям общата цел за по-добро законодателство. Подкрепям също така мнението, че "на държавите-членки следва да се даде повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност". Считам, че тези директиви за измервателните уреди трябва да бъдат отменени и опростени чрез преразглеждане на правното основание за метрологията: директивата относно измервателните уреди. Като цяло мисля, че това е положителна стъпка за опростяване на законодателството на ЕС, тъй като тя ще подобри достъпа на гражданите до това законодателство и позволява да се работи по-ефективно в тази област.
Andreas Mölzer: в писмена форма. - (DE) В момента осем директиви на ЕС обхващат областта на метрологията в шест различни категории. За целите на по-доброто законотворчество Комисията предлага да се отменят директивите. Според Комисията не е необходимо хармонизиране, тъй като сегашната ситуация на взаимно признаване на националните правила работи по задоволителен начин. Въпреки това докладчикът е на мнение, че на държавите-членки следва да се даде повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като проблемите на правната несигурност ще бъдат взети предвид от докладчика.
Alfredo Pallone: Отмяната на европейски директиви по същество означава оставяне на регулаторен вакуум в системата на Европейския съюз, но модернизирането на система като тази на директивите в областта на метрологията определено е стъпка към по-обхватна и съвременна обща система. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада за отмяна на осемте директиви на Съвета в областта на метрологията. Принципът, споделян от Съвета и Комисията, е все пак деликатно балансиран, тъй като всяка държава-членка ще трябва да разчита на взаимното признаване на националните стандарти, като избягва да причинява проблеми на предприятията в сектора, които разчитат на метрологичните правила, до приемането на редакцията на директивата за измервателните уреди, която ще хармонизира съответното законодателство на европейско ниво.
Maria do Céu Patrão Neves: Съгласна съм с позицията на докладчика, г-жа Weisgerber, която работи за подобряване на регулирането по отношение на метрологията.
Комисията предпочита пълната отмяна на всичките осем директиви в областта на метрологията, но позицията на докладчика е по-балансирана, като дава на държавите-членки повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност, която прави наложително европейското хармонизиране на правилата. По този начин се установява преходен период с цел да се анализират възможните последици от отмяна на директивите, както и да се анализира необходимостта от преразглеждане на основната директива в тази област (Директива 2004/22/ЕО).
Aldo Patriciello: Съгласен съм с докладчика, г-жа Weisgerber, която е привърженик на общата цел за по-добро регулиране. Въпреки това по отношение на настоящото предложение не е ясно коя възможност е най-добрата. В направената оценка на въздействието Комисията стига до заключението, че при разглеждането на различните възможности за тези осем директиви в областта на метрологията (пълна отмяна, отмяна с условия, запазване на статуквото) "не съществува предпочитан вариант".
Въпреки това, поради съображения за по-добро регулиране, Комисията предпочита пълната отмяна на всички директиви (като се разчита на взаимно признаване на националното регулиране) пред хармонизирането (т.е. повторното регулиране на директивата относно измервателните уреди). Отново заявявам, че съм съгласен с докладчика, чието мнение е, че на държавите-членки следва да се даде повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност, която прави наложително европейското хармонизиране на правилата.
Rovana Plumb: в писмена форма. - (RO) Отмяната на всичките осем директиви най-вероятно ще доведе до допълнителни административни тежести, тъй като държавите-членки могат да решат да въведат национални разпоредби за прилагане на измервателните уреди, обхванати от подлежащите на отмяна директиви. Нито отмяната, нито запазването на директивите ще подобрят общото равнище на защита на потребителите. Това може да се постигне само като бъдат изменени. Считам, че на държавите-членки следва да се даде повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност, която би направила наложително европейското хармонизиране на правилата. Също така подкрепям предложението на докладчика процедурата да бъде завършена до 1 май 2014 г. Следователно гласувах за този доклад, тъй като избира решение, при което директивите се отменят, но също така се дава достатъчно време за анализиране на възможните последствия в контекста на по-широкия преглед на основния правен инструмент в тази област, а именно "Директивата относно измервателните уреди" (2004/22/ЕО).
Paulo Rangel: в писмена форма. - (PT) Съгласен съм с общата цел за подобряване на регулирането в областта на метрологията. Въпреки това считам, че би било препоръчително по-дълбоко обмисляне, тъй като прибързаната стандартизация може да доведе до повече нарушения и правна несигурност, отколкото ползи.
Raül Romeva i Rueda: в писмена форма. - (EN) С това гласуване Европейският парламент показва, че е привърженик на общата цел за по-добро регулиране. Въпреки това по отношение на настоящото предложение не е ясно коя възможност е най-добрата. При разглеждането на различните възможности за тези осем директиви в областта на метрологията (пълна отмяна, отмяна с условия, запазване на статуквото), в направената оценка на въздействието Комисията стига до заключението, че "не съществува предпочитан вариант". Въпреки това, поради съображения за по-добро регулиране, Комисията предпочита пълната отмяна на всички директиви (като се разчита на взаимно признаване на националното регулиране) пред хармонизирането (т.е. повторното регулиране на ДИУ). Европейският парламент счита, че на държавите-членки следва да се даде повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност, която прави наложително европейското хармонизиране на правилата.
Ето защо предпочетохме решение, при което директивите се отменят, но също така се дава достатъчно време за анализиране на възможните последствия в контекста на по-широкия преглед на основния правен инструмент в тази област, а именно "Директивата относно измервателните уреди" (2004/22/ЕО).
Thomas Ulmer: в писмена форма. - (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като има значителен принос за намаляване на бюрокрацията - нещо, за което непрекъснато се призовава, и позволява да бъдат отменени повече от 20 директиви, които са остарели или вече не са необходими. Това е правилният подход за постигане на една по-опростена и икономична Европа.
Laima Liucija Andrikien: Одобрих тази важна резолюция, тъй като съм убедена, че европейската гражданска инициатива ще бъде изключително мощен инструмент за определяне на дневния ред и ще насърчи разширяването на трансграничните обсъждания в рамките на ЕС. Гражданската инициатива дава на европейските граждани правото да направят законодателно предложение. За да бъде тя ефективна, организаторите на дадена европейска гражданска инициатива следва да се събират в граждански комитет, съставен от лица от различни държави-членки. Това ще гарантира, че повдигнатите въпроси действително имат европейски характер и същевременно предлагат добавена стойност, тъй като подпомагат събирането на подписи от самото начало. Считам, че гражданската инициатива ще постигне успех само ако регламентът на ЕС е по-близо до гражданите и не създава тромави задължения за организаторите, както и недоволство сред тях. Също така е много важно процедурата да бъде в съответствие с изискванията на ЕС в областта на защитата на данните и да бъде напълно прозрачна - от началото до края. Европейската гражданска инициатива е нов инструмент от континентален мащаб в областта на демокрацията на участието и следователно следва да се обърне специално внимание на комуникационните и информационни кампании, които имат за цел да повишат осведомеността относно европейската гражданска инициатива.
Charalampos Angourakis: Компромисът между Европейския парламент и Съвета във връзка с регламента относно така наречената гражданска инициатива, който беше придружен от нелепо триумфално разискване относно укрепването на демократичните институции на ЕС, не е нищо повече от оскърбителен опит да се манипулират и мамят хората. Заблуждаващо озаглавената гражданска инициатива е не само безполезна; тя може да се окаже опасна за хората. Освен всички договорени процедурни изисквания във връзка със събирането на 1 000 000 подписа за подаване на петиция до Комисията, за да поеме законодателна инициатива, практически е същото: Комисията не е задължена да предложи законодателната инициатива и не е обвързана със съдържанието й.
Напротив, този вид "гражданска инициатива", насочвана и изопачавана от механизмите на капитала и буржоазната политическа система, може да бъде използвана от органите на ЕС за представяне на насочените в най-голяма степен срещу обикновените хора и реакционни избори на ЕС и монополите като очевидно "искане на народа". Освен това този вид "инициатива" ще се използва за насочване на подписи, меморандуми и искания против организираните движения на обикновените хора и на работническата класа, масови демонстрации, борби и различни форми на противопоставяне. Различните "граждански инициативи" не могат да скрият реакционното лице на ЕС, нито са в състояние да променят ескалацията в класовите борби и противопоставянето на обикновените хора.
Sophie Auconie: Гражданската инициатива беше обещана в Договора от Лисабон и сега най-накрая се осъществява. Тази нова форма на участие във формулирането на политиката на Европейския съюз позволява на европейските граждани да се обърнат пряко към Комисията с искане да представи предложения по въпроси от техен интерес, при условие че тези въпроси са в рамките на правомощията на ЕС. Ние само чакахме да бъде въведен правилника за дейността, за да стане това ново право на европейските граждани действителност. Това беше направено сега и аз подкрепих предложението по време на гласуването. "Граждански комитет", съставен от представители от най-малко седем държави-членки може да регистрира инициатива към Комисията. След това може да започне процесът по събиране на подписи на хартия или онлайн. Изискваните един милион подписи трябва да са от поне една четвърт от държавите-членки на ЕС и трябва да бъдат събрани в рамките на 12 месеца. Държавите-членки ще проверяват изявленията за подкрепа. Всички подписи трябва да бъдат подадени от граждани на Европейския съюз, които са на възраст, даваща им право да гласуват на европейските парламентарни избори. Накрая, Комисията, в качеството си на пазителка на договорите, ще определи дали предложената законодателна процедура следва да се предприеме.
Zigmantas Balčytis: Подкрепям приетото от Европейския парламент решение относно правото в европейската гражданска инициатива да се отправя законодателно предложение. Счита се, че въвеждането на инициативата ще създаде пряка връзка между гражданите и институциите, като по този начин ще се преодолее разделението между тях и ще се гарантира, че институциите на ЕС разглеждат конкретните проблеми, които са от значение за гражданите. Чрез европейската гражданска инициатива гражданите на ЕС могат да призоват пряко Европейската комисия да инициира юридически акт. Именно Комисията ще вземе решение за последващите действия, които трябва да се предприемат във връзка с успешна гражданска инициатива. Европейският парламент ще може да даде принос към постигането на тези цели чрез организирането на публични изслушвания или приемането на резолюции. Тъй като тази инициатива е нова, ще бъде полезно за Комисията да представя на всеки три години доклад за нейното прилагане и, ако е необходимо, да предложи преразглеждане на регламента. С цел да се осигури ефективно приложение на инициативата следва да бъдат избягвани сложните административни процедури. Също така е необходимо да се гарантира, че процесът е в съответствие с изискванията на ЕС в областта на защитата на данните.
Jean-Luc Bennahmias: След като беше постигнат компромис относно правилата, уреждащи европейската гражданска инициатива, докладът беше приет с голямо мнозинство: 628 "за", само "15" против и 24 "въздържал се". Доволен съм от това гласуване, което предоставя възможността през 2012 г. гласът на европейските граждани да бъде чут по-ясно. Концепцията е проста, това е вид петиция на европейско равнище: "граждански комитет", съставен от членове от поне седем държави-членки, ще разполага с една година да събере един милион подписа по въпрос от обществен интерес, който изисква вниманието на Комисията. След това Комисията в рамките на три месеца трябва да реши дали счита или не за подходящо законодателното предложение по въпроса и трябва да обоснове решението си. Ние можем да се противопоставяме срещу някои от условията, получени от държавите-членки, като изискването лицето да бъде гражданин, а не просто лице, пребиваващо на територията на Европейския съюз, за да може да подпише петицията; или възможността за държавите да изискват личните карти на лицата, за да проверят подписите им. Независимо от това гражданската инициатива е положителна идея и стъпка напред към демокрация на участието, която сега ние трябва да приложим на практика.
Vilija Blinkevičiūt: Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като европейската гражданска инициатива, въведена с Договора от Лисабон, е огромна стъпка напред към по-близки отношения между Европейския съюз и европейските граждани. Новата инициатива ще предостави на гражданите същите правомощия за политическа инициатива, с които вече разполагат Съветът на министрите и Европейският парламент. Освен това тя ще предостави на гражданите средство, с помощта на което техният глас да бъде чут, като им позволява да поставят представляващи интерес за тях въпроси за разглеждане от страна на европейските институции. Такъв двупосочен поток е взаимно изгоден. С въвеждането на инициативата ще се гарантира, че институциите на Европейския съюз разглеждат конкретните проблеми, които са от значение за гражданите. Освен това Европейският парламент ще може да помогне на гражданите да постигнат тези цели, като използва всички средства, с които разполага, за да подкрепи граждански инициативи по свой избор, по-специално чрез организирането на публични изслушвания или приемането на резолюции.
Европейският съюз обаче трябва да гарантира, че процедурата е в съответствие с изискванията на ЕС в областта на защитата на данните и че е напълно прозрачна - от началото до края. Единствено чрез осигуряване на безопасна среда, където гражданите могат да представят предложения, ние ще сме в състояние да спечелим доверието им и да насърчим интереса им към работата на Европейския съюз.
Sebastian Valentin Bodu: Гражданската инициатива, която дава право на един милион европейци да предлагат законодателни инициативи, включва понятието за демокрация на участието в Европейския съюз, което всъщност е посочено в Договора от Лисабон. ЕС предприема нова, важна стъпка напред и следователно Парламентът ще получава обратна връзка от гражданите, които той представлява, относно това дали върши добра работа или не. Приветствам факта, че Парламентът е положил всички възможни усилия да направи процедурата за законодателна инициатива възможно най-проста и лесна за употреба за гражданите на ЕС, тъй като в действителност именно те ще я използват. Ние не бихме имали нужда от сложна процедура, която единствено би ядосала гражданите на ЕС.
Бяха приети ключовите искания на Парламента, като право на проверка за допустимост в началото, а не извършване на проверка, след като се съберат първите 300 000 подписа. Считам, че е победа за Парламента и за гражданите на ЕС фактът, че минималният брой държави-членки, от които трябва да бъдат събрани подписите, е една четвърт, а не една трета, както първоначално беше предложено. Надявам се, че когато през 2012 г. решението на Парламента влезе в сила, ще има възможно най-много инициативи, внесени от гражданите на ЕС.
Nikolaos Chountis: Аз гласувах в подкрепа на доклада относно гражданската инициатива, като изцяло бях наясно, че това просто е средство за изразяване на волята на гражданите на Европа, а не силен способ за участие в текущите политики или в промяната им. Комисията до край се опита да ограничи това специално гражданско право и следователно окончателният текст не отразява действителните амбиции; например тя въвежда специални сложни процедури за упражняване на това право. За съжаление, важни изменения, внесени от Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица, бяха отхвърлени и в резултат от това инициативите няма да могат да бъдат подписвани от лица, пребиваващи на територията на ЕС, които не са граждани на държава-членка, като по този начин се предотвратява равното участие на пребиваващи лица, независимо от националността, нито съществува гаранция, че подписите ще съответстват на личните идентификационни номера на поддръжниците.
Въпреки това окончателният текст е много по-добър вариант от първоначално предложения текст, тъй като определя минимум една четвърт от държавите-членки, предлага инициативите да бъдат регистрирани незабавно и изисква от Комисията да организира публично изслушване за всяка успешна инициатива и да осигури абсолютна прозрачност във връзка с финансирането на всяка инициатива.
Carlos Coelho: Винаги съм считал тази инициатива за една от най-важните нововъведения от Договора от Лисабон. Възможността един милион граждани от значителен брой държави-членки да могат да представят законодателна инициатива следва да допринесе за укрепването от страна на европейското гражданство на организираното гражданско общество на европейско равнище. Аз подчертах обхвата на тази мярка, като се има предвид, че членовете на Европейския парламент нямат правото на законодателни инициативи. Надявам се, че практическото приложение на тази законодателна инициатива не се оказва прекалено бюрократично и не обезсърчава използването на този нов инструмент.
Cornelis de Jong: Въпреки че изцяло подкрепям европейската гражданска инициатива, аз гласувах против окончателната законодателна резолюция, тъй като съм разочарован колко малко е постигнато в крайна сметка по отношение на този обещаващ инструмент. По-конкретно, не съм съгласен с разпоредбата, изискваща поддръжниците в по-голямата част от държавите-членки да дадат техните лични идентификационни номера. Също така съм против ограничението за участие в европейската гражданска инициатива единствено на граждани на ЕС.
Marielle De Sarnez: Приемането на основните правила на "гражданската инициатива", както е посочено в Договора от Лисабон, е допълнителна стъпка напред към пряка демокрация в Европа. В бъдеще Комисията ще трябва да разглежда изготвянето на нов европейски закон, когато е налице искане за това от страна на един милион граждани от поне една-четвърт от всички държави-членки. Ето защо новият инструмент предоставя на европейските граждани способността да оказват действително въздействие върху законодателния процес чрез представяне на искане или на опасение, повдигнато от волята на хората, на европейско равнище. Това е победа за движението ни, което постоянно призовава за доближаване на Европейския съюз до гражданите му чрез изграждане на по-здрава, по-прозрачна и по-достъпна Европа.
Christine De Veyrac: Доволна съм, че гласувах, заедно с голямото мнозинство членове, в подкрепа на доклада относно "гражданската инициатива", който въвежда безпрецедентна доза народно участие в законодателния процес на ЕС. Действително чрез предоставяне на право на политическа инициатива на един милион граждани Парламентът е пример за демокрация на участието. Сега това е пътят напред за Европейския съюз: той трябва да става все по-близък до своите граждани.
Martin Ehrenhauser: в писмена форма. - (DE) Бяха направени някои малки подобрения в сравнение с първоначалния проект. Ето защо аз гласувах в подкрепа на доклада. Независимо от това, бих искал да кажа, че дори с тази неефективна гражданска инициатива, все още е налице поразителен демократичен дефицит в ЕС, който няма никаква форма на пряка демокрация. В резултат от това следващата стъпка трябва да бъде задължителното въвеждане на референдуми за успешни инициативи. Силно се приветства включването на задължителни публични изслушвания за инициаторите на петиции, в които да участват Комисията и Парламентът. Сега държавите-членки трябва бързо да приложат гражданската инициатива, без да пилеят време или да въвеждат прекомерни административни формалности.
Проверките на лични карти от местните органи, като тези, които важат в случай на национални петиции за референдуми, няма да бъдат необходими за оценка на изявленията за подкрепа. Националните избирателни органи следва да разчитат на случайни извадки, както е предложено от Европейския парламент.
Edite Estrela: Гласувах в подкрепа на доклада относно проекта на Парламента и Съвета на регламент относно гражданската инициатива, една от най-актуалните разпоредби, въведена с Договора от Лисабон, и съгласно която един милион граждани могат да поискат от Комисията да изготви определени законодателни предложения. Предложенията, приети от Европейския парламент, следва да позволят правилата, свързани със законодателната инициатива, да бъдат направени по-ясни, по-прости и по-лесно приложими.
Diogo Feio: Гражданската инициатива, одобрена днес, е още една стъпка напред към създаване на Европа, направена за хората и от хората, към повишаване на демократичния й характер и прозрачност и към насърчаване на Европа да се доближи повече до своите граждани, както и към заинтересовано и активно гражданско общество. Отсега нататък ще бъде възможно за европейските граждани да внесат искане към Европейската комисия да предложи законодателство по даден въпрос, при условие че е осигурен минимален брой поддръжници от поне една пета от държавите-членки.
Въпреки това трябва да изразя своята озадаченост във връзка с изключването на колективните субекти и организации като "организатори" (член 2, №3), като имам предвид по-специално НПО и политическите партии, учредителните организации на представителната демокрация, както и избраната терминология - "граждански комитет", за да се идентифицира групата организатори.
Също така се учудвам на опита за определяне на минимална възраст на поддръжниците - 16 години, когато в повечето държави-членки правото на гласуване, активно или пасивно, се придобива, когато лицата, с навършване на 18 години, станат пълнолетни. Това следва да бъде критерият, както е предложено от Комисията в член 3, раздели 7 и 2 от предложението.
José Manuel Fernandes: в писмена форма. - (PT) Доволен съм от приемането на доклада относно гражданската инициатива, въведена с Договора от Лисабон, която има за цел да предостави на гражданите същите правомощия за политическа инициатива като тези, които ползват Съветът на министрите и Европейският парламент.
Всяка инициатива ще разполага с 12 месеца, за да събере един милион подписа, които трябва да бъдат от поне една четвърт от държавите-членки, понастоящем седем. Минималният брой поддръжници от държава варира от 74 250 в Германия до 3 750 в Малта. В случая на Португалия изискваният минимален брой поддръжници за подкрепа на инициатива ще бъде 16 500.
Валидността на изявленията за подкрепа ще бъде проверявана от държавите-членки. В Португалия ще трябва да бъдат включени лична карта, паспорт или номер на гражданска карта. Поддръжниците следва да бъдат граждани на ЕС и да са на възраст, на която имат право да гласуват на европейските избори (18 години в Португалия).
След това от Комисията ще зависи да анализира инициативата и да реши в рамките на три месеца дали ще представи европейско законодателство по съответния въпрос. Изпълнителният орган на Общността тогава ще трябва да "посочи мерките, които възнамерява да предприеме и причините, които ги обосновават или не". Тази обосновка ще бъде оповестена публично.
Carlo Fidanza: Приветствам доклада на г-н Lamassoure и г-жа Gurmai относно гражданската инициатива. Това гласуване одобри и дори помогна при определянето на основните правила за функционирането на европейската гражданска инициатива, както е предвидено в Договора от Лисабон.
Граждански комитет, съставен от лица от поне седем държави-членки, може да регистрира инициатива и да започне събирането на необходимите 1 милион подписа на хартия или онлайн, след като Комисията е извършила проверка за допустимост. Този пример на демокрация на участието има огромен потенциал, тъй като включва граждани и им позволява в определен смисъл да бъдат част от работата ни.
Съвместната работа, извършена от двамата съдокладчици, показа, че дори идеологическите разделения могат да бъдат преодолени, когато работата се осъществява ефективно и в интерес на гражданите. Тази основна позиция е типична за групата на Европейската народна партия (Християндемократи), която винаги е активна, отворена за диалог и сътрудничество, но същевременно се основава на здрави и непоклатими ценности.
Ilda Figueiredo: Тази инициатива очевидно е демагогия, пропаганда на Европейския съюз, която единствено служи за опит да се скрие изхабяването на текущата демокрация и да ни накара да забравим, че именно управляващите в Европа предотвратиха референдум относно Договора от Лисабон, който предшества така наречената гражданска инициатива.
Междувременно самият Договор за Европейския съюз определя ограничения относно подобна гражданска инициатива, като посочва в член 11, че се изискват един милион подписа от значителен брой държави-членки и в допълнение гласи, че те могат само да приканят Европейската комисия да представи подходящо предложение по въпросите, относно които тези граждани считат, че се изисква правен инструмент на Съюза, за да се прилагат Договорите.
С други думи, след цялата работа по събиране на подписи и изпълняване на изискванията, които са определени от проекта на регламент, липсва гаранция, че желанията на гражданите ще бъдат взети предвид. Във всеки случай, одобреният от ЕП доклад в малка степен подобрява предложението на Европейската комисия, но трябва да отговаря на условията от Договора, който първоначално всъщност ограничава всяко задълбочаване на гражданската инициатива. Поради тази причина се въздържахме от гласуване.
Pat the Cope Gallagher: Всяка гражданска инициатива трябва да бъде подписана от над един милион граждани на Европейския съюз и една четвърт от държавите-членки на ЕС трябва да бъде обхваната от тези поддръжници: това е най-важната точка от този регламент. Ирландското правителство възнамерява да проверява поддръжниците от Ирландия чрез проверка на избирателните списъци на страната за изборите за Европейски парламент.
Robert Goebbels: Аз гласувах "въздържал се" относно регламента за прилагане на европейската гражданска инициатива. По мое мнение, Парламентът се заблуждава, като иска да улесни тези инициативи във възможно най-голяма степен по-специално чрез намаляване на броя на държавите-членки, от които трябва да бъдат подписите. Аз продължавам да подкрепям представителната демокрация. Гражданските инициативи няма да помогнат при решаването на икономическите, социалните, екологичните и обществените проблеми. Така наречените граждански инициативи ще служат основно на екстремистките политически сили, които ще използват тези инструменти, за да водят кампания за възстановяване на смъртното наказание, срещу изграждането на минарета, срещу "разпространяващата се ислямизация" на Европа и други популистки теми.
Nathalie Griesbeck: Всички ние го очакваме от влизането в сила миналата година на Договора от Лисабон: регламентът относно гражданската инициатива, който определя процедури за прилагането й, правилата и основните й процедури и който освен всичко друго ще позволи най-накрая използването на този нов инструмент. Отсега нататък един милион европейски граждани, тоест само 0,2% от населението на ЕС, може да поиска от Комисията да представи предложения в определени области: важна стъпка напред към демокрация на участието, която трябва да позволи и насърчи трансграничните дебати в Европа, тъй като инициативата трябва да бъде поета от гражданите, пребиваващи в различни държави-членки; значителна стъпка напред за сближаване на гражданите на Европа с надеждата, че този нов инструмент действително ще бъде използван от европейските граждани и ще бъде ефективен, както и че Европейската комисия ще бъде в състояние да отговори на представените от гражданите предложения.
Sylvie Guillaume: Европейската гражданска инициатива е едно от най-интересните нововъведения, заложени в Договора от Лисабон. Това е европейска петиция, която ще позволи на един милион европейски граждани от представителен брой държави-членки на ЕС да поставят въпрос в дневния ред на Комисията. С други думи, отбелязва появата на истинска законодателна власт за европейските граждани, тъй като Комисията ще бъде задължена да отговори на тази гражданска инициатива чрез възлагане на проучване или предлагане на директива. В контекст, в който чувството за принадлежност към Съюза е все още твърде слабо и в който процентите негласували на европейските избори са особено обезпокоителни, този нов инструмент ще позволи на европейските граждани да станат пълноправни действащи лица в европейската демокрация. Поради тази причина считам, че до известна степен е жалко днес да бъдат изказвани мнения относно рисковете, включени в гражданската инициатива. Постигнатият със Съвета компромис е изцяло справедлив и критериите, уреждащи допустимостта на проекта, ще гарантират, че нелоялните инициативи никога няма да се появят на бял свят. Ние не следва да се страхуваме от разискванията, предизвикани от възползващите се от този инструмент граждани. Аз гласувах в подкрепа на този текст.
Salvatore Iacolino: Европейската гражданска законодателна инициатива представлява основна стъпка в процеса на изграждане на Европа, основана на права на гражданите. Строгите критерии за допустимост, достъпните и опростените процедури и представителността на държавите-членки съставляват ключови елементи на инструмент, който възстановява превъзходството на стойността на демокрацията на участието.
В съответствие с ценностите на Съюза Договорът от Лисабон предоставя на поне 1 милион граждани, представляващи най-малко една четвърт от държавите-членки, истинска възможност за ефективно участие на гражданите във формулирането на правила в съответствие с очакванията на европейския народ. Ние се надяваме, че този инструмент ще насърчи правата на гражданите и че скоро ще настъпи моментът, в който ние ще можем да оценим положително постигнатите резултати и, където е необходимо, да направим съответните корекции в интерес на гражданите, за да направим този действително новаторски проект дори по-рационализиран и гъвкав. По този начин Съюзът, основан на еврото, ще бъде координиран с Европа, която зависи от правото на гражданство на европейския народ.
Juozas Imbrasas: в писмена форма. - (LT) Одобрих този доклад, тъй като европейската гражданска инициатива е нов инструмент на демокрацията на участието от континентален мащаб. Това е инструмент, който следва да бъде използван от самите граждани, и неговата цел е да укрепи пряката демокрация, активното гражданство и влиянието на европейските граждани върху политиките на Европейския съюз. Тази инициатива беше въведена в Договора за създаване на Конституция за Европа, а след това беше включена в Договора от Лисабон, с цел да предостави на гражданите същите правомощия за политическа инициатива, които вече ползват Съветът на министрите и Европейският парламент. Доволен съм, че докладът насърчава използването на модерни технологии като подходящ инструмент на демокрацията на участието. Въвеждането на инициативата ще създаде пряка връзка между гражданите и институциите, като по този начин ще се преодолее разделението между тях и ще се гарантира, че институциите на ЕС разглеждат конкретните проблеми, които са от значение за гражданите.
Peter Jahr: в писмена форма. - (DE) Гражданската инициатива, която беше приета днес, е важна стъпка към доближаването на Европейския съюз до неговите граждани. В крайна сметка тя предоставя на гражданите на Европейския съюз възможността да участват активно в политическите събития. Освен това инициативата им позволява не само да се включат в политиката, но също така директно да призовават Комисията да предприеме действие.
Важно е да се гарантира, че инициативата е по-близка до гражданите и е възможно най-недвусмислена, без да се насърчава злоупотребата с нея. Колкото и да е близка до гражданите обаче, ако тя се използва твърде често, ще се обезцени. Гражданската инициатива ще въведе повече демокрация и значително ще допринесе за една по-съвременна и по-жива Европа за нейните граждани. Още веднъж бих искал да призова Парламента и Комисията да гарантират, че на комисията по петиции е предоставена подходяща роля в този процес.
Jarosław Kalinowski: Една от основните цели на европейската гражданска инициатива е да доближи в по-голяма степен институциите на ЕС до гражданите и да улесни за обикновените европейци упражняването на техните права и привилегии. Гражданската инициатива определено ще подобри живота на лицата, пребиваващи в държавите-членки, и ще подпомогне създаването на социален авторитет за Съюза. Авторите на предложението също така са се постарали да постигнат възможно най-опростен модел за организирането на срещи и събирането на подписи като част от инициативата. Ако европейците искат да огласят своите становища по въпрос, който считат за важен, наш дълг е да гарантираме, че те са чути и на техните искания е обърнато внимание. В края на краищата истинската демокрация означава точно това.
Sandra Kalniete: в писмена форма. - (LV) Днес Европейският парламент взе историческо решение, което дава на гражданското общество възможност да се включи много по-активно в процеса на вземане на решения. Активно гражданско общество, което участва във вземането на политически решения, е един от жалоните на демокрацията. Това е едно от основните изисквания за висококачествена политика, което в продължение на много години е позволявало на държавите-членки на Европейския съюз да достигнат високо равнище на демокрация, права на човека и благосъстояние и като цяло Европа да се превърне в най-развития в света регион. Задачата на гражданското общество не се състои единствено в участие в изборите. Гражданите трябва също така да участват ежедневно в процеса на вземане на решения, като изразяват становището си във връзка със конкретни решения или събития от политическия дневен ред. В техен интерес е да участват в демократичния контрол на властта и да критикуват политиците във връзка с техните дейности. Без активно гражданско общество не би било възможно да се възстанови независимостта на балтийските държави и да се гарантира връщането ни в Европа. Поради тази причина аз гласувах в подкрепа на гражданската инициатива с огромно убеждение.
Досега европейското законодателство не е съдържало достатъчно развити ясни механизми за включването на европейци в процеса на вземане на решения и за привличане на вниманието на институциите на ЕС към настоящите опасения на гражданите. Аз считам, че гражданската инициатива ще повиши доверието на хората в Европейския съюз и ще засили легитимността на взетите решения.
Tunne Kelam: Аз гласувах в подкрепа на предложените от ЕП изменения във връзка с гражданската инициатива, тъй като считам, че те правят инициативата по-силна и позволяват на повече хора да участват в нея. Това е исторически момент, в който на европейските граждани се предоставя конкретна мярка за представяне на важни въпроси и теми на равнище на ЕС. Настоятелно призовавам Комисията да вземе предвид изменението, чрез което се искат лесни процедури и прозрачна информация за гражданите. Едно е да бъде създаден подобен механизъм, но също така той трябва да бъде достъпен и разбираем за гражданите на ЕС, за да им позволи да се възползват изцяло от него. Парламентът се стреми да улесни критериите по отношение на поддръжниците, като отправя искане те да бъдат от поне една пета, а не от една трета от държавите-членки.
Той също така призовава за създаването на леснодостъпна, безплатна онлайн система за събиране на подписи. Бих искал да подчертая най-вече необходимостта да се свикват граждански комитети, които да организират инициативите. Движението на гражданските комитети беше един от най-важните фактори, които доведоха до възстановяване на независимостта на Естония през 1991 г. Това е ясен знак, че заедно гражданите могат да разрушават стени.
Elisabeth Köstinger: в писмена форма. - (DE) Подкрепям решението на Парламента да въведе възможността за гражданска инициатива за гражданите на ЕС. Новата система за петиции на равнище на ЕС е важно средство, позволяващо на гражданите да се включват по-активно, и ще осигури по-пряка демокрация. Договорът за Европейския съюз като цяло подобрява демократичното функциониране на Съюза. Гражданите могат да участват в демократичния живот на Съюза и да се обръщат пряко към Комисията. Гражданската инициатива дава на гражданите право на инициатива, подобно на това, с което разполагат Европейския парламент и Съвета. За да се гарантира, че гражданската инициатива е приложена правилно, са необходими поне един милион подписа от най-малко една пета от всички държави-членки. Освен това Парламентът препоръчва мерки в резолюцията си, които ще направят гражданската инициатива по-лесна за използване.
Например Комисията следва да разгледа съществуващите програми, които насърчават мобилността и активното гражданство, както и новите форми на комуникация, като социални мрежи, които насърчават обществения дебат. Приветствам факта, че представителствата и службите в държавите-членки ще функционират като интерфейси и консултативни органи.
Sabine Lösing и Sabine Wils: в писмена форма. - (DE) Въпреки подобренията на европейската гражданска инициатива в резултат от компромиса между Комисията и Парламента, тя все още включва ненужни бюрократични усложнения. Освен това съществува риск, че инициативата ще бъде използвана като инструмент например от големи дружества и организации, тъй като, въпреки че прозрачността е гарантирана, няма ограничения за даренията от страна на предприятия. Поради тези причини ние се въздържахме по време на окончателното гласуване.
Някои от критиките ни са следните:
1. Предприятията не са изключени от инициативата.
2. Не е взето решение дали младите граждани на възраст 16 години могат да участват в инициативата, това зависи от националния избирателен закон.
3. Гражданите на трети държави, които живеят в ЕС, не могат да участват.
4. Не е налично обезщетение за над 100 000 подписа (0,005 евро на подпис). В резултат на това инициативата ще бъде много скъпа за инициаторите и следователно не е еднакво достъпна за всички.
5. Няма забрана относно даренията от дружества в подкрепа на европейската гражданска инициатива и за тези дарения не е определена горна граница.
6. Не е предоставена конкретна информация относно възможността за обжалване пред Съда на Европейския съюз, ако инициативата бъде отхвърлена.
7. Ако Европейската комисия отхвърли свързан проект на законодателен текст, тя не е задължена да обоснове решението си.
Petru Constantin Luhan: в писмена форма. - (RO) Гражданската инициатива ще създаде пряка връзка между гражданите и институциите, като по този начин ще се преодолее сегашното разделение между тях и ще накара институциите на ЕС да разглеждат основните проблеми, пред които са изправени гражданите. Искам да подчертая няколко точки, които не трябва да бъдат пренебрегвани:
1. Гражданската инициатива ще бъде успешна единствено ако свързаният регламент е лесен за разбиране и прилагане от гражданите, без да се налагат прекалени задължения на организаторите.
2. След преговорите, проведени с Комисията и Съвета, ние имаме общо разбиране, което определя необходимостта за поддръжниците на гражданска инициатива да предоставят определени елементи от личната идентификация и възможности за държавите-членки да ги проверят. Въпреки това е от съществено значение да се гарантира, че процесът е в съответствие със законодателството на ЕС в областта на защитата на данни. Всяка организация с възможност да подкрепя гражданската инициатива трябва да осигури пълна прозрачност по отношение на предоставената подкрепа, за да бъдат наясно поддръжниците кой е зад инициативата, която те са избрали да подкрепят.
3. Информационните бюра на Европейския парламент в държавите-членки и информационните мрежи на Комисията, като "Europe Direct" и "Citizen Signpost Servicе" (Пътеводител за европейските граждани), трябва да бъдат включени в предоставянето на цялата необходима информация по отношение на гражданската инициатива.
Elżbieta Katarzyna Łukacijewska: За мен беше удоволствие да чуя резултата от днешното гласуване във връзка с гражданската инициатива. Чрез въвеждането на гражданската инициатива Договорът от Лисабон стана законодателен инструмент за гражданите на ЕС, но ние трябва да помним, че събирането на един милион подписа все още не означава, че ще бъде създаден закон. Този процес трябва да извърви целия законотворчески път на ЕС и ние, членовете на ЕП, трябва да се уверим, че във връзка с това процедурите са опростени, за да се избегне разочарованието. Считам, че ние следва да проведем добра информационна кампания в държавите-членки относно този инструмент с цел повдигнатите съгласно европейската гражданска инициатива въпроси да бъдат в съответствие с посоченото в Договорите и с ценностите на ЕС.
Nuno Melo: в писмена форма. - (PT) С тази важна инициатива на Европейския парламент един милион европейски граждани ще могат да отправят искане към Европейската комисия да представи законодателство по даден въпрос. Правилата за прилагане на "гражданската инициатива", одобрени днес от Европейския парламент, определят, че поддръжниците трябва да бъдат от поне седем държави-членки. В случая с Португалия ще се изискват най-малко 16 500 поддръжници, за да бъде подкрепена инициативата. Заедно с Договора от Лисабон беше създадено "правото на инициатива на гражданите", съгласно условията на което един милион европейски граждани могат да отправят искане към Европейската комисия да представи определени законодателни предложения. Приетият на пленарна сесия днес регламент определя необходимите условия за предлагането на бъдещи граждански инициативи.
Willy Meyer: в писмена форма. - (ES) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива, въпреки че недостатъчно удовлетворява позицията на моята група поради това, че пренебрегва важни въпроси като идеята за допускане на инициативи, които предлагат промени в Договорите или за удължаване на периода за събиране на подписи от предложените 12 месеца на 18 месеца. Независимо от това, считам, че докладът е значително, но все още недостатъчно подобрение на предложения от Комисията текст. Гражданската инициатива е механизъм за публично участие, определен в Договора от Лисабон, за да могат гражданите и гражданското общество да играят роля в процеса на създаване на европейските политики. Аз подкрепих внесения за разглеждане текст, тъй като той улеснява създаването на механизма и комбинираната му процедура. Например опростява процеса на регистриране на инициативите и намалява изискването по отношение на броя държави-членки, които трябва да бъдат представени от гражданите (от една трета на една четвърт). Също така представлява напредък в сравнение с предложението на Комисията, тъй като подобрява прозрачността по отношение на финансирането на кампаниите за събиране на подписи.
Louis Michel: Европейската гражданска инициатива ще бъде мощен инструмент за оформяне на дневния ред на Европейския съюз. Инициативата беше въведена с Договора от Лисабон и ще позволи на един милион европейски граждани да призовават Европейската комисия да представи предложения по теми в рамките на правомощията й. Инициативата дава право на гражданите на ЕС да изразят техните становища и по този начин им предоставя право на инициатива, подобно на правото, упражнявано от Европейския парламент и Съвета.
Гражданските инициативи следва също така да насърчават трансграничния дебат, тъй като те ще трябва да бъдат изготвени от гражданите на няколко различни държави-членки. Въпреки това инициативите ще могат да бъдат прилагани единствено ако отговарят на определени процедурни изисквания или изисквания относно съответствието с основните ценности на Европейския съюз с оглед на предотвратяване на употребата на инструмента за недемократични цели. Тези изисквания гарантират надеждността и следователно ефективността на инициативата. Също така е много важно да се гарантира, че процесът е в съответствие с изискванията на ЕС за защита на данните и е изцяло прозрачен от самото начало до края.
Alexander Mirsky: Аз не споделям становището на моите колеги от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент, поради което се въздържах от гласуване. Няма значение кой пише безсмислицата: да я умножаваме е глупаво. Гражданската инициатива е несъмнено необходима, но да бъдат събрани един милион подписа, за да бъде чута, е безсмислено. Бих искал да попитам докладчиците дали самите те са събирали подписи. Ако са го правили, те следва да знаят, че минималната цена за удостоверяването на всеки подпис от нотариус е 20 евро. Това означава 20-30 млн. евро за въвеждането на нов закон. Кой ще финансира това действие? Единствено големите предприятия са в състояние да го направят, а не обикновените хора. Тогава това не е ли измислица? Трябва да помним и следното: членовете на ЕП също представляват тези хора.
Gay Mitchell: Тази инициатива беше обещана по време на процеса от Лисабон и съм доволен, че сега се придвижва напред.
Задължително е гражданската инициатива да не бъде отворена за политическа, икономическа или друга манипулация. Тя следва да бъде оставена на действителната инициатива на гражданите, а не да бъде манипулирана със скрит дневен ред. Инициативата следва да бъде открита и прозрачна.
За да бъде даден начален тласък, Комисията следва да публикува договорените условия за инициатива, когато те бъдат договорени.
Не би ли било подходящо за започването на процеса Комисията да организира някаква форма на несвързан конкурс на територията на ЕС, за да опипа почвата и да разбере какви са десетте най-актуални въпроса относно които гражданите биха приветствали инициатива със съграждани.
Andreas Mölzer: в писмена форма. - (DE) Европейската гражданска инициатива е първата мъничка стъпка в правилната посока. Гласувах в нейна подкрепа, тъй като това е първият пряк демократичен инструмент в ЕС. Като цяло обаче гражданската инициатива е просто лустро на пряката демокрация, което ще накара гражданите да вярват, че имат право на съвместно вземане на решение във връзка с някои въпроси в Европейския съюз. Гражданската инициатива не включва никакви последствия, независимо от това колко хора я подписват. Сравненията със системата за петиции за референдум в Австрия са очевидни. В Австрия обикновено тези петиции само се пъхат в някое чекмедже и до голяма степен същото нещо ще се случи с инициативите на гражданите на ЕС. Освен това очевидно е положено старание да се гарантира, че могат да бъдат спрени неконформистките становища. Комисията прави окончателната проверка на допустимостта на гражданската инициатива. В действителния Европейски съюз, управляващите не само въвеждат законодателството и директивите, те също така искат да контролират волята на гражданите.
Въпреки това европейската гражданска инициатива поне предоставя на неконформистките движения и партии възможността да развиват идеите си. В бъдеще ще бъде възможно на равнище на ЕС, както и в Австрия, да се провеждат кампании и да се демонстрира на гражданите, че съществуват пътища за различна и по-добра Европа, които се отклоняват от задънените пътеки в Брюксел.
Vital Moreira: Въпреки че по принцип подкрепям регламента относно гражданската инициатива, не съм съгласен с възможността членове на Европейския парламент или членове на националните парламенти да могат да участват в тези инициатива или с възможността последните да бъдат финансирани от политически партии или публични органи.
Считам, че и двете решения противоречат на духа на новия механизъм, който има за цел да предостави на обикновените граждани и гражданското общество средства за участие в политическия живот на Съюза. Също така не съм съгласен с правомощията, предоставени на Комисията да приема определени технически спецификации, които се изискват за прилагане на закона посредством "акт за изпълнение". Мерките за общо прилагане, възложени на Комисията за прилагането на законодателни инструменти, не следва да бъдат разглеждани като "актове за прилагане" под контрола на държавите-членки, а като "делегирани актове" под прекия контрол на законодателя.
По същия начин е безсмислено след Договора от Лисабон да се продължи прилагането на "процедурата по регулиране" съгласно традиционната система от комитети, тъй като тя ясно засяга въпроси, които понастоящем са обхванати от законодателната процедура или от процедурата за "делегирани актове". Посочените в нея разпоредби следователно противоречат на Договора от Лисабон. С изключение на тези конкретни възражения, аз считам, че като цяло това е отличен закон, който признава политическото и конституционно значение на този нов механизъм за демокрация на участието в рамките на ЕС.
Justas Vincas Paleckis: Гласувах в подкрепа на позицията на Европейския парламент относно европейската гражданска инициатива, тъй като аз изцяло подкрепям това гражданско право, посочено в Договора от Лисабон. Като оптимист считам, че това може да бъде един от основните инструменти, подпомагащи доближаването на институциите на ЕС до обикновените хора. В крайна сметка гражданско активната част на обществото ще бъде в състояние да окаже пряко въздействие върху решенията, взети на равнище на ЕС. Следва да се признае, че във време, когато много европейски инициативи се разглеждат доста критично от обществото, от началото европейската гражданска инициатива е широко посрещната с положителна оценка и одобрение. Надявам се, че в крайна сметка ние ще разполагаме с ясни правила, които не са натоварвани от ненужни бюрократични изисквания и които ще помогнат на европейското общество да изрази становището си.
Alfredo Pallone: Този доклад напълно отговаря на очакванията ми, по-конкретно по три въпроса. Първо, минималната възраст за подкрепа на законодателна инициатива е определена на 18 години, което е минималната възраст за гласуване на изборите за Европейски парламент и както се изисква за участие в инструменти за пряка демокрация, като референдуми. Второ, необходимостта да се изискват документите за самоличност на пребиваващите европейски граждани, които възнамеряват да подпишат изявленията за подкрепа, за да се извършат проверките, определени от регламента в съответствие със законодателството в сила. Накрая, необходимостта да се разреши срок от 12 месеца за прилагането на регламента след влизането му в сила, с цел да се позволи на компетентните национални администрации, много от които ще виждат този инструмент за първи път, да подготвят всички необходими правни, административни и финансови мерки.
Maria do Céu Patrão Neves: С огромно удовлетворение гласувам в подкрепа на доклада относно гражданската инициатива, една от най-големите новости на Договора от Лисабон. Този нов правен инструмент може да се превърне в начин за подкрепа на участието на европейските граждани. Всъщност даването на възможност на милиони граждани да отправят предложение към Европейската комисия да законодателства по даден въпрос е положителна стъпка по пътя на доближаването на Европа до гражданите. Приветствам работата на докладчиците, чиято цел е била да опрости гражданската инициатива и да отстрани всяка бюрократична тежест, за да направи инициативата възможно най-достъпна.
Аз съм съгласна с множеството искания, отправени от Европейския парламент, по-конкретно проверката на допустимостта на инициатива да бъде направена по време на нейното представяне, а не след като бъдат събрани 300 000 подписа, което би могло да повиши очакването на поддръжниците. Подкрепям намаляването на минималния брой държави-членки, включени в първоначалното подписване на инициативата. Първоначалното предложение беше поддръжниците да бъдат от поне една трета от държавите-членки, а Европейският парламент и Съветът постигнаха споразумение поддръжниците да бъдат от една четвърт от всички държави-членки.
Aldo Patriciello: Подкрепям инициативата на докладчиците г-жа Gurmai и г-н Lamassoure, според която организаторите на европейската гражданска инициатива следва да се събират в граждански комитет, съставен от лица от различни държави-членки. Това ще гарантира, че повдигнатите въпроси действително имат европейски характер и същевременно предлагат добавена стойност, тъй като подпомагат събирането на подписи от самото начало.
Подкрепих идеята на докладчиците, според която европейската гражданска инициатива е нов инструмент на демокрацията на участието от континентален мащаб. Ето защо настоящият регламент не може да бъде безупречен и практиката може да представи на европейските политици нови предизвикателства. Поради тази причина аз съм съгласен с призива на докладчиците към Комисията да представя на всеки три години доклад за прилагането на регламента и, ако е необходимо, да предложи неговото преразглеждане.
Rovana Plumb: в писмена форма. - (RO) Гражданската инициатива, въведена с Договора от Лисабон, е разработена, за да даде на гражданите правото да участват в демократичния живот на Европейския съюз. Целта й е да предостави на гражданите средство, с помощта на което техният глас да бъде чут, като им позволява да поставят представляващи интерес за тях въпроси за разглеждане от страна на европейските институции. Тези въпроси могат да включват затрудненията, пред които гражданите са изправени в ежедневието си и за които не считат, че получават достатъчно внимание или подкрепа от синдикалните организации, политическите институции или други редовни посредници на институциите. Гражданската инициатива ще създаде надлежно пряка връзка между гражданите и институциите, като по този начин ще накара институциите на ЕС да разглеждат специфичните основни проблеми, пред които са изправени гражданите. Гражданската инициатива трябва да отговаря на някои административни изисквания, както и, наред с другото, да спазва основните ценности на ЕС, като по този начин се гарантира нейната надеждност и ефективност, които са ключови елементи за нейния успех.
Необходимо е да се гарантира, че процедурата е в съответствие с изискванията на ЕС в областта на защитата на данните, както и да се гарантира пълна прозрачност. Всяка организация, сдружение или дори политическа партия ще могат да подкрепят граждански инициативи по свой избор, при условие че предоставената подкрепа е напълно прозрачна, така че поддръжниците да знаят кой стои зад инициативата, която те решават дали да подкрепят или не.
Paulo Rangel: в писмена форма. - (PT) Доволен съм от одобряването на доклада, който представлява много важна стъпка за утвърждаването на конституционния характер на Европейския съюз и предоставя на гражданите механизъм за достъпно и ефективно демократично участие, което несъмнено ще допринесе за по-голямо включване и ангажимент на гражданите по отношение на европейския политически живот и за укрепване на солидарните връзки между различните държави-членки.
Frédérique Ries: в писмена форма. - (FR) Демокрацията на участието тържествено влезе в Европа с приемането на доклада относно европейската гражданска инициатива, една от основните области на напредък, въведени от Договора от Лисабон. Един милион европейски граждани сега ще могат да се обърнат към Комисията и да отправят искане към нея да произнесе становище по въпрос от обществен интерес, при условие че попада в рамките на правомощията на Комисията. Един милион граждани, които трябва да бъдат от поне една четвърт от държавите-членки и трябва да бъдат на възраст, която им дава право да гласуват, с други думи, 0,2% от населението на ЕС. Подписите трябва да бъдат събрани на хартия или по интернет и трябва да бъдат проверени. Организаторите ще трябва да бъдат идентифицирани: кои са, какво поддържат, за кого работят. Това е потенциален скок напред към демократична легитимност на Европейския съюз. Това е стъпка към доближаването на гражданите до ЕС, който те често виждат, правилно или погрешно, на светлинни години далеч от техните ежедневни грижи.
Въпреки това рискът, че инициативата може да бъде използвана от определени неправителствени организации (НПО) или от даден промишлен отрасъл, не следва да се пренебрегва. За да бъде успешна, инициативата трябва действително да идва от гражданите. Тя трябва да подпомогне придвижването на дебата напред, да доближи гражданите към Европейския съюз и допринесе за развитието на европейско гражданско общество.
Crescenzio Rivellini: Днес, на пленарна сесия, ние гласувахме относно европейската гражданска инициатива. Тази инициатива беше въведена с член 11 от Договора от Лисабон с цел да предостави на гражданите същите правомощия за политическа инициатива, с които вече разполагат Съветът на министрите и Европейският парламент. Европейската гражданска инициатива е нов инструмент на демокрацията на участието от континентален мащаб.
На 31 март 2010 г. Комисията представи предложение за регламент и на 14 юни Съветът одобри общия подход към европейската гражданска инициатива. Комисията по конституционни въпроси към Европейския парламент прие този доклад през ноември, който включва мандат за преговори. Тристранните преговори от 30 ноември постигнаха споразумение по различни изменения. Основните точки от споразумението се отнасят до: комбиниране на регистрация и допустимост; брой подписи, които могат да бъдат от поне една четвърт от държавите-членки; създаване на граждански комитет, минимална възраст за подкрепа на инициативата; и онлайн система за събиране на подписи.
Raül Romeva i Rueda: Нашите граждани чакаха този нов инструмент, който ще им предостави известно влияние върху политиката на ЕС. Те вече показаха, че ще знаят как да го използват, за да изкажат мнението си по време на законодателното разискване: вземете за пример петицията относно мораториум върху генетично модифицираните организми (ГМО), предприета от "Грийнпийс" и "Avaaz", която беше изпратена миналата седмица на председателя на Комисията, Жозе Мануел Барозу. За съжаление, гражданите са действали преди законодателите и петицията е пристигнала, преди да бъде определен правилникът за дейността, с който гражданската инициатива ще започне да функционира в началото на 2012 г.
Следователно от нас, членовете на ЕП, зависи да представим отново и да подкрепим искането, изразено от 1,2 милиона души, и да гарантираме, че ще бъдат предприети подходящи последващи действия. Парламентът успя, използвайки влиянието си по време на преговорите със Съвета и Комисията, да направи инициативата възможно най-достъпна и най-ефективна и проправи пътя. Сега нищо не може да спре гражданите да вземат пряко участие във функционирането на ЕС.
Debora Serracchiani: Днешното гласуване даде начален старт на първия пример за европейско демократично участие. Европейската гражданска инициатива е една от най-новаторските разпоредби в Договора от Лисабон и първа стъпка към пряка демокрация.
Инициативата е инструмент, който позволява на гражданите да призовават Европейската комисия да представи законодателно предложение по въпрос, който те считат е от техен интерес, чрез предоставяне на един милион подписа, представляващи 0,2% от населението на Европейския съюз. Социални въпроси, въпроси, свързани с околната среда и с бедствия, причинени от финансовата криза, са сред най-чувствителните теми, които могат да мобилизират гражданите да отправят призив към ЕС да законодателства по тези въпроси.
Czesław Adam Siekierski: С приемането на предложението за гражданска инициатива днес ние въведохме в действие важен елемент от Договора от Лисабон, благодарение на който гражданите ще бъдат в състояние да участват пряко в дебата относно Европейския съюз. Това е особено важно за Европейския парламент, който се избира чрез народен вот. Ролята ни сега е да обърнем сериозно внимание на този инструмент, който предоставя много по-голяма демократизация на публичния живот в Европа. Няма да е добре, ако беше закон, който не се прилага, и гражданите имаха впечатление, че ние само им предоставяме теоретична възможност за участие в законодателна инициатива. Това ще бъде важно изпитание за институциите на ЕС до каква степен всъщност те служат на гражданите, а не на самите себе си. Добре е, че три години след влизането в сила на този закон ние ще бъдем в състояние да преразгледаме разпоредбите, които са се доказали като недостатъчно ефективни, за да бъде това действително система, която гарантира демократично обсъждане.
Bart Staes: в писмена форма. - (NL) Аз гласувах в подкрепа на приемането на правила за европейската гражданска инициатива. Европейският парламент постигна достатъчно в преговорите със Съвета на министрите. Гражданската инициатива предоставя на населението на Европейския съюз възможност да отправи предложение в европейския политически дневен ред. След като бъдат събрани един милион подписа, Европейската комисия е задължена да разгледа предложението и да посочи причините, поради които тя ще го превърне в официално законодателно предложение или няма да го направи. Европейският съюз настояваше, че подписите трябва да бъдат събрани от поне девет различни държави-членки на ЕС, но Парламентът успя да намали този праг на седем. Освен това на организаторите, които успяват да съберат достатъчен брой подписи, ще бъде позволено да обяснят тяхното предложение лично на Европейската комисия и на Европейския парламент. Жалко е, че Парламентът не успя да отмени правилото, съгласно което осемнадесет държави трябва да изискват от гражданите си да представят техния номер на лична карта, когато подписват гражданската инициатива. Това ще подплаши хората. Някои ще се страхуват от измами, свързани с идентичността. Има държави, които няма да изискват номер на личната карта. Това ще създаде неравенство в закона в рамките на ЕС. Доколко сериозно ще бъде възприета от европейските граждани, понастоящем ще бъде въпрос от първостепенна важност за Европейската комисия.
Ernst Strasser: в писмена форма. - (DE) Днешното гласуване относно европейската гражданска инициатива създаде нов елемент на пряка демокрация почти една година след влизането в сила на Договора от Лисабон. Аз поех моя мандат в Европейския парламент с цел да поставя за разглеждане в Брюксел опасенията на хората в Австрия. Аз съм отдаден на този принцип и следователно е от съществено значение за мен опасенията на хората да бъдат чути на европейско равнище. Европейската гражданска инициатива следва да бъде разглеждана като възможност за по-тясно включване на хората в процеса на вземане на решения в ЕС. Сега гражданите на ЕС разполагат с възможността за първи път да представят законодателни инициативи на Комисията и в резултат от това да оказват активно въздействие върху политиката на ЕС.
След дълги преговори може да се счита за успех, че бариерата за допустимост е намалена от равнището на 300 000 подписа и броят на държавите-членки е намален до една четвърт. Отличителна характеристика в Австрия е, че младите хора могат да участват в гражданската инициатива от 16-годишна възраст. Това още веднъж показва, че е важно за Австрия да включва младите хора в проекта ЕС, тъй като в крайна сметка именно те ще придвижат европейския дух напред.
Nuno Teixeira: Европейската гражданска инициатива е инструмент на публичното участие, който има за цел да отговори на демократичния дефицит и като такъв да скъси разстоянието, което европейските граждани чувстват, че съществува между тях и европейските институции. Институционализацията на тази инициатива, посочена в Договора от Лисабон, дава възможност на европейските граждани да приканят непряко Европейската комисия да представи определени законодателни мерки, при условие че те попадат в рамките на нейните правомощия.
Докладът, представен от Европейския парламент, определя критерии за прилагане на европейското право на инициатива с цел да го опростят, да го направят по-достъпно, по-бързо, по-прозрачно и по-единно във всички държави-членки. Създаването на действително европейско публично пространство ще бъде възможно благодарение на инициативата, която ще насърчи гражданския диалог и включването в гражданско общество. Считам, че на всички инициативи, които имат за цел скъсяване на разстоянието между гражданите и европейския проект, следва да бъде обърнато внимание, да бъдат приложени и изцяло осъществени.
Silvia-Adriana Ţicău: в писмена форма. - (RO) Гласувах в подкрепа на доклада относно гражданската инициатива. Новите разпоредби, въведени с Договора от Лисабон, насърчават демокрацията на участието и отбелязват важна стъпка към насърчаване на гражданския дух. Четиридесет и два процента от европейските граждани имат доверие в институциите на ЕС. Една от причините за това може да бъде, че европейските граждани узнават за малко европейски инициативи и политики, насочени към тях. Точно затова гражданската инициатива не само предлага на европейските граждани възможност да участват пряко в процеса на вземане на решения, но също така ги упълномощава да допринасят за определянето на европейския дневен ред. Гражданската инициатива следователно ще подпомогне представянето на основните опасения и искания на европейските граждани пред европейския законодател. Тази концепция не е нова. През 2007 г. ние предложихме събирането на един милион подписа за отправяне на искане към Комисията да предложи директива за интеграцията на хора с увреждания в обществото.
Тогава бяха събрани само около 700 000 подписа, но законодателните предложения бяха представени на Европейската комисия. Следователно за нас ще бъде много важно с оглед изпълнение на ангажимента ни към гражданите на Европа да гарантираме, че исканията, представени посредством гражданската инициатива, ще се превърнат в законодателни актове, които ще подобрят положението на тези граждани.
Derek Vaughan: Приветствам този доклад като начин за насърчаване на ангажираността от страна на гражданите в Европа чрез предоставянето на възможност на гражданите на ЕС да предлагат законодателство, което може да има въздействие върху тяхното ежедневие. Гражданите ще бъдат в състояние да уведомят Европейския съюз какво те мислят за неговата работа. Посредством един милион подписа, които трябва да бъдат от поне една четвърт от всички държави-членки на ЕС, тази инициатива дава власт в ръцете на хората. Тази процедура беше опростена от Парламента, за да гарантира лесна употреба и да повиши в най-голяма степен участието на гражданите в инициативата. След като всички подписи бъдат проверени, Комисията ще решава в рамките на три месеца дали може да бъде предложен нов закон и тя ще трябва да оповести публично причините за това.
Anna Záborská: Често в Парламента се позоваваме на гражданите на Европейския съюз, чиито интереси ние представляваме. В същото време същите тези граждани дълго време са считали не само Парламента, но и всички институции на ЕС, за твърде отдалечени и нечувствителни към техните проблеми.
Европейската гражданска инициатива може да промени това. Тя ще позволи на гражданите да кажат направо: ние искаме това, ние не искаме онова, а това трябва да се промени.
Ние също обичаме да говорим за европейската интеграция. Какво обаче обединява хората от различните държави повече от необходимостта да търсят обща гледна точка, да формулират общо предложение и да търсят подкрепата на хора, говорещи различни езици? Прилагането на гражданската инициатива ще означава на практика, че гражданите от различните държави-членки ще говорят в един глас относно темите, които са от значение за тях. Обща инициатива и общ интерес ще бъдат почвата, от която може да израсне истинска европейска идентичност.
Изразявам твърдо убеждение, че в близко бъдеще ще започне да се формира това практическо чувство на европейска принадлежност. Считам, че, за разлика от фразите в брошурите на институциите на ЕС, това чувство ще бъде жизнено и осъществимо, тъй като самият гражданин ще бъде източникът на новата европейска идентичност и нова европейска принадлежност.
Ето защо приветствам представения проект на регламент относно начина, по който ще бъде приложена гражданската инициатива, и съм готова да направя всичко възможно, за да гарантирам, че гражданският глас е не само чут, но и зачетен.
Luís Paulo Alves: в писмена форма. - (PT) Считам, че работната програма на Европейската комисия за 2011 г. е амбициозна, тъй като главната й цел е икономическото възстановяване чрез политическите приоритети на стратегията на ЕС "Европа 2020” заедно с бюджета в рамките на многогодишната финансова рамка с новите мерки по отношение на финансирането и разходите, с ново решение за "собствените ресурси”, което показва загрижеността, че условното финансиране може да влоши положението на по-слабите национални икономики и да не се постигне желаният резултат от стратегия "Европа 2020”, а именно да се даде нов тласък на икономиката. Считам, че структурните фондове са много важни за възстановяването на икономиката и за конкурентоспособността на европейските региони, тъй като по време на криза, добавянето на условно финансиране към ограничителните мерки може да има още по-неблагоприятно въздействие върху вътрешното развитие на ЕС. Следва да се постави акцент върху реформата на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството и политиката на сближаване, като е необходимо винаги да се отчитат различните отправни точки на отделните региони, а това включва мерки, адаптирани към различната действителност. МСП следва да играят съществена роля, както и да се приветства подходът, включващ интернационализацията на МСП в рамките на глобалните търговски взаимоотношения и усилията за тяхната модернизация и конкурентоспособност, предвидени сред приоритетите на работната програма.
Laima Liucija Andrikien: в писмена форма. - (EN) Бих искала да привлека вниманието ви към някои много важни въпроси, които липсват в работната програма на Комисията за следващата година. Отнася се за въпроси, свързани с правата на човека. Възнамерява ли Комисията да започне конкретни действия или законодателство в областта на правата на човека през следващата година?
Научихме, че заместник-председателят на Комисията и върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, баронеса Катрин Аштън, планира да обърне специално внимание на правата на човека по време на своя мандат. Въпреки това, досега в нейните действия и изявления се отделя много малко внимание на правата на човека. Европейската служба за външно действие също има за цел да укрепва действията на ЕС в областта на правата на човека, но сега, при липсата на бюджет на ЕС за 2011 г., ЕСВД няма да може да изпълнява пълноценно задължения си от 1 януари 2011 г.
Можете ли, г-н председател, да споделите с нас резервния си план и как смятате да укрепите доверието в ЕС, когато става въпрос за защитата и насърчаването на правата на човека в света?
Sophie Auconie: Парламентът беше призован да изрази мнението си по повод на изявлението на Комисията относно работната програма на Европейската комисия за 2011 г. Гласувах в подкрепа на резолюцията, в която се подчертава необходимостта от реално сътрудничество между Комисията и Парламента, както и ролята на Комисията като пазител на Договорите и на общия интерес на ЕС. В резолюцията също така се поставя специално ударение върху целите на стратегията "Европа 2020”, свързани с растежа и създаването на работни места и приветства "европейския семестър”, насочен към по-ефективното управление на публичните финанси. Растежът трябва да бъде интелигентен (той трябва да насърчава цифровите технологии, научните изследвания и развойната дейност и образованието), устойчив (целта е да се постигне 20% по-висока енергийна ефективност) и приобщаващ (като се води борба с дискриминацията сред работниците и чрез по-добри индустриални отношения). Комисията трябва да продължи да наблюдава вътрешния пазар, областта на свободата, сигурността и правосъдието, както и външната си политика, която е все още на най-ранен етап.
Vilija Blinkevičiūt: в писмена форма. - (LT) Гласувах в подкрепа на общата резолюция на Европейския парламент, защото в нея се обсъждат и оценяват приоритетите на дейността на Европейската комисия през 2011 г., както и бъдещите предизвикателства. На последната месечна сесия на Европейския парламент в Страсбург, председателят Барозу представи работната програма на Комисията за следващата година и затова Европейският парламент счита, че е много важно да има диалог с Комисията и да се обърне особено внимание на основните стратегически цели на ЕС. Освен това, Парламентът призовава Комисията да осигури по-конкретен и реалистичен график, свързан с представените основни предложения, които трябва да са ефективни и да се превърнат в реалност и да се осъществят по-добре, отколкото в миналото. Бих искала да насоча вниманието ви към факта, че въпреки намеренията на Комисията да създаде нови работни места и да постигне целите от стратегията "Европа 2020” възможно в най-кратки срокове, в програмата й за следващата година в областта на заетостта и социалните дейности няма конкретни предложения за създаване на нови, високо качествени работни места. Комисията отново предлага същите законодателни инициативи за командироване на работници и за работното време, както в работната програма за предходната година и обещава да подобри правата на работниците мигранти в целия Европейски съюз. Пълното икономическо възстановяване изисква обща европейска стратегия за устойчив растеж и създаване на заетост, която трябва да е подсигурена със съответните правомощия и ресурси.
Mário David: в писмена форма. - (PT) Предвид факта, че настоящата криза, в която Европа изпадна, продължава да се отразява върху икономиките на държавите-членки, е необходимо спешно да се направят значителни корекции, както на национално равнище, така и в самия Съюз. Като съзнавам огромната важност на 2011 година за успешното бъдеще на Съюза и предизвикателството, пред което е изправена Европейската комисията, както и съюзът като цяло, гласувам в подкрепа на предложението за резолюцията. Ето защо искам особено да подчертая всички предложения, които показват намерението на Европейската комисия да изследва потенциала за растеж на единния пазар. Считам, че максималното използване на потенциала на единния пазар чрез по-голямата интеграция на пазарите и укрепване на доверието между европейските производители и потребители може да има стимулиращ ефект за европейската икономика. Смятам обаче, че Комисията можеше да стигне по-далеч по този въпрос, като представи по-амбициозни и конкретни предложения, за да отговори на потребностите на онези, които работят в рамките на пазара.
Luigi Ciriaco De Mita: Работната програма на Европейската комисия за 2011 г. трябва да бъде допълнена с духа на Европейския съюз и по-голяма смелост при посрещането на главните политически и институционални проблеми на ЕС, особено във връзка с влизането в сила на Договора от Лисабон и в съответствие с него. Следните въпроси трябва да се решават: 1. По-голямо зачитане на ролята на Европейския парламент при формулирането на предложенията, като надлежно се вземат предвид неговите позиции в изразените становища и предложения за инициативи; 2. По-тясно и междуинституционално по-балансирано сътрудничество по отношение на бюджета и финансовите перспективи; 3. По-голяма смелост при формулирането на предложения за ефикасно използване на ресурсите на ЕС, което ще даде възможност да се постигнат задължителните цели и конкретните критерии; 4. Ефективно и далновидно управление на икономиката и финансите от страна на ЕС, както и финансово участие на служителите в успеха на предприятията, което позволява по-широко, балансирано и приобщаващо икономическо и социално развитие. Въпреки че работната програма на Европейската комисия за 2011 г. засяга само част от изброените по-горе проблеми, все пак считам, че е необходимо да я подкрепим.
Edite Estrela: Гласувах в подкрепа на резолюцията относно работната програма на Европейската комисия за 2011 г., първата, която ще бъде приета в рамките на новия програмен цикъл и която следва да допринесе за задълбочаването на диалога между Парламента и Комисията с цел подобряване на връзките между политическите и бюджетните приоритети на равнище на ЕС.
Diogo Feio: в писмена форма. - (PT) Комисията представи амбициозна работна програма на Европейската комисия за 2011 г., която съдържа следните основни моменти: (i) приобщаващ растеж; (ii) устойчив растеж; (iii) финансово регулиране. По отношение на приобщаващия растеж, в рамките на който Комисията подчертава устойчивостта на схемите за социална сигурност и борбата с бедността, аз подкрепям необходимостта да се открие точният баланс между ограниченията и социалната помощ и да се реши в каква посока следва да поемат реформите на европейските системи за социално осигуряване.
По отношение на устойчивия растеж е важно да се разбере как ще бъде постигнат баланс между необходимото опазване на околната среда и бъдещите реформи на общата селскостопанска политика (ОСП) и общата политика в областта на рибарството. Накрая, по отношение на финансовото регулиране и укрепването на икономическото управление всички мерки за увеличаване на стабилността на европейската банковата система и на устойчивостта й на кризи и за укрепването на бюджетните политики на държавите-членки и икономическото им координиране следва да се считат за приоритет номер едно, тъй като главното предизвикателство за 2011 г. ще бъде излизането от кризата и полагане на основите на политика на растежа.
Ilda Figueiredo: Гласувахме против предложението за резолюция на Европейския парламент относно работната програма на Европейската комисия за 2011 г., защото по основните проблеми тя подкрепя собствените си позиции и пренебрегва реалната необходимост от скъсване с неолибералните, милитаристични и антисоциални политики, за които Европейската комисия се застъпва.
Въпреки че Европейската комисия беше критикувана, че не отговаря на въпросите, поставени от Парламента, тя всъщност прави това, когато сама се поздравява, че поставя на първо място икономическата реформа, като дава приоритет на бюджетната устойчивост и отдава второстепенно значение на социалната устойчивост или когато настоява за подпомагане и задълбочаване на единния пазар или когато настоява за приключване на кръга от преговори "Доха" възможно най-скоро, както и на съответните споразумения за свободна търговия.
По този начин мнозинството в Парламента се опитва да продължи да провежда същата политика, която насърчава гореспоменатите планове за ограничения в рамките на различни държави-членки, независимо, че тези планове ще доведат до увеличаване на безработицата, бедност, неравенство, асиметрия и икономическа рецесия, докато икономическите и финансовите групировки ще продължат да реализират все по-големи печалби. Поради изброените причини ние сме принудени да гласуваме против.
Pat the Cope Gallagher: През 2011 г. Европейската комисия ще публикува предложения за изменение на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството. Двете инициативи са изключително важни за земеделските производители и рибарите в Ирландия.
Elisabeth Köstinger: в писмена форма. - (DE) През 2011 г. Комисията ще внесе предложението си за многогодишната финансова рамка за периода от 2013 г. до 2020 г. За мен няма съмнение, че областта на селското стопанство и развитието на селските райони трябва да получи същото равнище на финансиране, както досега, и че продоволствената независимост на Европа трябва да бъде гарантирана. Производството на храни и възраждането на селските райони като икономически области и места за почивка в близост до градовете трябва в бъдеще да стане един от най-важните приоритети за Европа. Ангажиментът на Комисията за постигане на устойчив и приобщаващ растеж взема предвид целите на стратегия "Европа 2020”, свързани с околната среда и изменението на климата и изисква инвестиции в зелени технологии, което на свой ред ще създаде работни места.
Приветствам призива на Парламента новата многогодишна финансова рамка за периода след 2013 г. да вземе предвид разширяването на отговорностите на ЕС. Плановете за търговската политика на ЕС са от голямо значение. Комисията е длъжна да приключи успешно преговорите със Световната търговска организация. Необходимо е да бъдем изключително критични към засилващата се тенденция да се акцентира върху двустранните търговски споразумения, по-конкретно, преговорите ЕС-Меркосур, които ще продължат през следващата година.
Thomas Mann: Току-що гласувах в подкрепа на работната програма на Комисията за 2011 г., но с резерви. В нея вече не се съдържа обещаното съобщение от генерална дирекция "Предприятия и промишленост”(ГД ENTERPRISE) относно корпоративната социална отговорност (КСО). Вместо това, генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги” (ГД MARKT) започна онлайн консултация по проблема за оповестяването на нефинансова информация от дружествата. Това е обезпокоително и предполага възможна промяна в политиката. ГД MARKT вече не задава въпроса дали е необходим регламент на ЕС относно корпоративната социална отговорност, а се интересува как да бъде структурирана. ГД ENTERPRISE проведе няколко семинара за прозрачността, от които стана ясно, че почти всички работодатели и профсъюзи категорично се обявяват срещу задължителната КСО. От 2006 г. ГД ENTERPRISE упражнява цялостен контрол, тъй като инициативите, свързани с КСО, са принос към изграждането на устойчиво общество от страна на дружествата, като част от тяхната стопанска дейност. Те са резултат от предприемаческия ангажимент и са основани на индивидуална инициатива и отговорност. Съществува консенсус по повод на тази основна концепция, която беше разработвана в течение на няколко години в рамките на многостранни форуми.
ГД ENTERPRISE притежава институционалното знание, използвано за упражняването на контрол върху тези процеси. Призовавам Комисията да остави отговорността за управлението и структурирането на КСО в рамките на ГД ENTERPRISE. Продължавам да възразявам срещу идеята за задължителни доклади във връзка с КСО, тъй като това ще доведе до още бюрокрация и ще демотивира предприятията да поемат допълнителни доброволни ангажименти.
Arlene McCarthy: в писмена форма. - (EN) Финансовата криза сериозно засегна икономиките на всички европейски държави-членки. В тази резолюция призоваваме за категоричен и решителен отговор от Европейската комисия за насърчаване на растежа и гарантиране на стабилно и дълготрайно възстановяване на икономиката, което ще е от полза за всички граждани на Европа. Подкрепяме призива за преразглеждане на системата за собствени средства, за да се създаде система, която да бъде справедлива, ясна, прозрачна и неутрална по отношение на данъчната тежест; приветствам разглеждането на възможностите, които ще направят ЕС по-евтин за неговите граждани, например чрез коригиране на съществуващото в момента намалено данъчно облагане на финансовия сектор.
Nuno Melo: в писмена фирма. - (PT) Новата работна програма на Комисията за 2011 г. се основава на три основни момента: (1) приобщаващ растеж; (2) устойчив растеж и (3) финансово регулиране. Ето защо трябва да работим за постигане на устойчивост на схемите за социална сигурност, за да се борим с бедността, като в същото време постигаме икономически растеж, който взема под внимание опазването на околната среда, укрепването на икономическото управление, укрепването на европейската банкова система и повишаването на нейната устойчивост към бъдещи кризи, както и укрепването на бюджетните политики на държавите-членки, тъй като главното предизвикателство за 2011 г. е да излезем от кризата и да се върнем към политиката на растежа.
Alexander Mirsky: в писмена форма. - (EN) Поздравления. Най-после някой обърна внимание на разликата между Европейската комисия и боговете. Време е да заменим празното говорене с истинска работа. Европейската комисия не следва да пренебрегва въпросите на членовете на ЕП; нейно задължение е да изпълнява решенията на Европейския парламент. Изглежда, че някои членове на ЕК са забравили това. В противен случай какво се случи с резолюцията относно цялостния мониторингов доклад, приет от Европейския парламент на 11 март 2004 г., който постави въпроса за чужденците в Латвия? Кой пое отговорността? Чия заплата беше намалена? Кой беше порицан? Никой. Да живее Европейският съвет!
Maria do Céu Patrão Neves: Гласувах в подкрепа на резолюцията относно работната програма на Европейската комисия за 2011 г., защото съм съгласна с главните й цели. Факт е, че основният приоритет за 2011 г. следва да бъде да се даде тласък на икономическото възстановяване. Положително в работната програма на Комисията е укрепването на икономическото управление и приключването на реформата на финансовия сектор посредством мерки, които ще позволят възстановяването на растежа с цел създаване на работни места. Ефективният, устойчив и приобщаващ растеж е от съществена важност за възстановяването на доверието и оптимизма в рамките на ЕС. Инвестициите в научните изследвания и развойната дейност, енергийната сигурност и хоризонталните политики на пазара на труда, позволяващи реално движение на работниците, са следователно основните стълбове на работната програма, насочена към растежа. Следва също да подчертаем и целта за изграждането на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
Rovana Plumb: в писмена форма. - (RO) Работната програма на Комисията за 2011 г. не отразява в достатъчна степен значимите събития, които оказват въздействие върху Европа от 2008 г. насам, нито пък надеждите и очакванията на гражданите на Европа. За съжаление в програмата не се поставя нужният акцент върху загубата на 7 милиона работни места в резултат на финансовата криза, което на практика гарантира постоянна безработица през следващите години. Това е едно от основните предизвикателства пред ЕС през 2011 г. Затова Комисията трябва да намери начин нейните инициативи и предложения да създадат достатъчно качествени работни места за обикновените граждани. Комисията трябва да се вслушва в мненията на социалните партньори в областта на пенсиите и да гарантира, че бъдещата бяла книга отразява очакванията на заинтересованите страни, което означава укрепване на първия стълб т.е. на публичния стълб.
Приветствам реформата на портала за информация за работни места и съвети EURES, която има за цел да го направи по-достъпен за младите работници. Изразявам съжаление обаче, че предложението е отложено до 2012 г., при положение че младите хора се нуждаят от него сега. В програмата на Комисията не се споменава въпросът за равенството между половете. Ето защо е необходима европейска директива, която да разглежда въпроса за разликата от 17,4% в заплащането на мъжете и жените, както и директива относно премахването на насилието над жените.
Britta Reimers: в писмена форма. - (DE) Тъй като списъкът за гласуване се промени с много кратко предизвестие, нямах достатъчно време да проверя съдържанието и да си съставя мнение по въпроса.
Raül Romeva i Rueda: в писмена форма. - (ЕN) Групата на Зелените/Европейски свободен алианс подкрепи предложената обща резолюция, както и голяма част от предложените изменения. Радвам се, че в документа остана позоваването, където казваме, че приканваме особено настоятелно Комисията да представи смели и новаторски предложения за съществено преразглеждане на системата за собствени средства.
Joanna Senyszyn: Одобрих приемането на резолюцията относно работната програма на Комисията за 2011 г. В предишно свое изказване повдигнах въпросите за необходимостта от изготвяне на проект за директива относно насилието над жените, бързото и ефикасно транспониране на програмата от Стокхолм и включването на спорта в бюджета за следващата година. Също така е много важно да се поднови работата върху директивата за недискриминация. Приканвам Комисията и държавите-членки през 2011 г. да предприемат решителни стъпки в тази посока.
Докато гражданите на ЕС с нетърпение очакват тази директива, някои държави-членки продължават да поставят под въпрос валидността на приемането й. Трудно е да се осъзнае липсата на разбиране на необходимостта от единен закон за недискриминацията, който ще защитава равното третиране на всички хора, а не само на избрани социални групи. Не ме убеждават финансовите аргументи, които поставят акцент върху големите разходи за въвеждането на директива, свързана с хората с увреждания. Даже по време на криза Европа трябва да продължи да третира всичките си граждани еднакво.
Nuno Teixeira: Комисията представи работната си програма за 2011 г. в особено деликатен за Европейския съюз момент. Все още не сме се възстановили напълно от икономическата криза, което означава, че програмата за следващата година трябва да продължи да бъде насочена към динамиката на възстановяването на европейската икономика, като 2011 г. следва да бъде годината, когато стратегия "Европа 2020” ще бъде интегрирана в европейските дейности с оглед на постигането на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Отново подчертавам важността на възстановяването на растежа, който води до създаването на работни места. Във връзка с това ще подчертая ролята на следните водещи инициативи: "съюз на иновации”, "програма за цифрови технологии”, "нови умения и работни места” и "платформа срещу бедността”. Смятам, че е важно да се гарантира структурната реформа с цел да се подобри европейската конкурентоспособност и да се ускори икономическият растеж, особено чрез политиката на сближаване, която насърчава инвестициите в реалната икономика. Всяка бъдеща политика на сближаване следва също така да гарантира, че новата многогодишна финансова рамка е насочена към постигане на целите на стратегията "Европа 2020” и европейските политики в рамките на договора от Лисабон. Европейският парламент трябва да вземе активно участие в този процес и е важно Комисията незабавно да излезе с модел за междуинституционално сътрудничество във връзка с това.
Laima Liucija Andrikien: в писмена форма. - (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото ЕС и Африканският съюз (АС) трябва заедно да се заемат с ключови въпроси, които са предмет на обща загриженост, за да бъде реализирано успешно партньорството между Африка и ЕС, което се основава на взаимния интерес към използване на комбинирания им потенциал. За да има по-тясно сътрудничество, трябва да се осигурят демократично управление и права на човека, но за съжаление г-н Робърт Мугабе беше поканен и участва активно в третата среща на високо равнище Африка-ЕС. Затова призовавам всички участници да заемат по-категорична политическа позиция в бъдеще, за да бъде изпратено ясно послание относно твърдата вяра на ЕС в принципите на правовата държава и демокрацията.
Важно е също така всички държави-членки на Африканския съюз да ратифицират Хартата на Африканския съюз за демокрация, избори и управление и да подкрепят изцяло Международния наказателен съд. Така ще бъдат запазени принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и същевременно ще бъдат открити нови възможности за ефективно сътрудничество в икономическата, социалната, културната и други области.
Sophie Auconie: След срещата на високо равнище ЕС-Африка в Кайро през 2000 г. Европейският съюз стартира изключително широкообхватна външна политика по отношение на Африка. През 2005 г. ЕС стартира своята стратегия за Африка. Две години по-късно гледната точка беше различна и този път срещата на високо равнище ЕС-Африка в Лисабон завърши със създаването на стратегическо партньорство с Африка. Третата среща на високо равнище Африка-ЕС завърши съвсем неотдавна. Тя не беше напълно успешна: например за нас не беше добре дошло присъствието на диктатора Робърт Мугабе, а напротив, бихме приветствали присъствието на представител от Судан. Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно бъдещето на партньорството. Новият план за действие се основава на осем важни нови теми: 1 - мир и сигурност; 2 - демократично управление и права на човека; 3 - търговия, регионална интеграция и инфраструктура; 4 - Целите на хилядолетието за развитие; 5 - енергетика; 6 - изменение на климата; 7 - миграция, мобилност и трудова заетост; 8 - наука, информационно общество и космически изследвания.
Zigmantas Balčytis: в писмена форма. - (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция. Необходимо е да развием по-нататък стратегическото партньорство между Африка и Европейския съюз, за да посрещнем заедно общите предизвикателства, да насърчим устойчивия икономически растеж и да развием сътрудничеството в областта на енергетиката, търговията и изменението на климата. В развитието на сътрудничеството е необходимо да се окаже значителна подкрепа на борбата срещу бедността, спазването на правата на човека, включително социалните, икономическите и свързаните с околната среда права, и да се работи по предизвикателствата за мира и сигурността на африканския континент. Приветствам програмата за сътрудничество Африка-ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници и поетите ангажименти да бъде предоставен на африканците достъп до съвременни и устойчиви енергийни услуги, да се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници в Африка и да се повиши енергийната ефективност в Африка във всички сектори. ЕС и Африка следва да обединят усилията си за намаляване на емисиите, произтичащи от обезлесяването и деградацията на горите, и да вземат ефективни мерки за борба срещу изменението на климата. Следва да се осигури необходимото финансиране за реализиране на очертаните действия, като се осигури парламентарен надзор върху използването на финансова помощ от ЕС.
Mário David: в писмена форма. - (PT) С удоволствие гласувах в подкрепа на това предложение за обща резолюция относно заключенията от третата среща на високо равнище ЕС-Африка. В светлината на необходимостта африканският континент да разнообрази инвестиционните си партньорства, по-конкретно с азиатски държави и Латинска Америка, предложеният стратегически план за действие ЕС-Африка за 2010-2013 г. е особено важен, тъй като може да добави стойност за Съюза по отношение на Средиземноморието и Споразумението от Котону. Считам, че регионалната интеграция на африканските държави чрез Африканския съюз, и търговията и инвестициите в този смисъл ще бъдат от решаващо значение за политическата и икономическата стабилност и устойчивия растеж в Африка. Затова се надявам, че лидерите на Африка и ЕС не само ще изпълнят споразумението от Триполи, но и ще признаят това стратегическо партньорство, наред с други неща, за ценен инструмент за насърчаване на вътрешнорегионалната африканска търговия. Споделям също така убеждението на председателя Барозу, че възобновяемите източници на енергия са жизненоважни за икономическото и социалното развитие на Африка, и подкрепям призива му за зелена революция в областта на енергетиката в Африка.
Edite Estrela: Гласувах в подкрепа на резолюцията относно бъдещето на стратегическото партньорство Африка-ЕС по времето преди третата среща на високо равнище Африка-ЕС, защото считам, че партньорството, установено между двата континента преди три години, по време на португалското председателство на ЕС, следва да бъде продължено и укрепвано, за да можем да се изправим пред общите предизвикателства и да насърчим устойчивото развитие, мира и правата на човека.
Diogo Feio: Аз бях в Лисабон през декември 2007 г., когато се проведе първата среща на високо равнище ЕС-Африка, която постави основата за постоянен диалог между Европа и африканския континент, с когото сме свързани с изключително важни исторически, културни, икономически и търговски връзки, и която отвори пътя за сътрудничество, довел европейските и африканските лидери в Триполи 3 години по-късно.
Считам, че едно трайно и здравословно партньорство ЕС-Африка е от основно значение за развитието и прогреса, и за това считам, че инвестициите, направени и от двете страни за укрепване на взаимоотношенията им, са напълно оправдани. Живеем във време, когато традиционните политики за сътрудничество, реализирани само чрез хуманитарна помощ, вече не отговарят на потребностите на развиващите се страни, особено на африканския континент.
Затова считам, че бъдещето на сътрудничеството ще се насочи съвсем определено към установяване на търговски взаимоотношения и икономически партньорства, както и към ефективен обмен в областта на научните изследвания, иновациите и образованието, области в които сътрудничеството ЕС-Африка е необходимо да бъде засилено.
José Manuel Fernandes: в писмена форма. - (PT) Третата среща на високо равнище ЕС-Африка се проведе в Триполи между 29 и 30 ноември 2010 г. Съжалявам, че общата стратегия Африка-ЕС не можа да установи нови стратегически взаимоотношения.
Отново изразявам своята надежда за плодотворно споразумение на следващата среща на високо равнище и устойчиви цели и за двамата партньори, с цел борбата срещу бедността и гарантиране на справедлив доход и издръжка, както и подкрепа за правата на човека в Африка, включително социалните, икономическите и свързаните с околната среда права.
João Ferreira: Предизвикателствата пред африканските страни са огромни в условията на сериозна криза в световната икономика. Кризата, представена като финансова, най-накрая разкри ограниченията на икономическия растеж, така както го разбира капитализмът, а именно наличието на плодородна земя за производство на храни и други органични суровини и геоложки запаси за добиване на полезни изкопаеми и енергия за работата на промишлените отрасли.
Това положение ускорява борбата за Африка, един континент, който е изключително богат на природни ресурси. Целта е доминирането над пазарите и природните ресурси. Политиката на ЕС към Африка следва да се разбира в този контекст; изнудване за подписването на така наречените споразумения за икономическо партньорство; насърчаване на отцепването на Южен Судан; подкрепа и финансиране на Африканската архитектура за мир и сигурност, която се стреми да разположи армиите си така, че да потиска своите народи, за да служи на интересите на ЕС и неговите икономически и финансови групировки. Това са само някои примери.
Следователно тази резолюция е относно неоколониализма. Връзките, които поддържат държавите от региона в подчинено отношение на интереси, които са чужди на народите в него, трябва да бъдат разхлабени, да се установи истинско сътрудничество и да им се помогне да консолидират своята независимост и суверенитет с оглед на тяхното икономическо и социално развитие и прогрес.
Nuno Melo: в писмена форма. - (PT) Изминаха вече три години от последната среща на високо равнище между Европа и африканския континент. Това партньорство е от основно значение за развитието и прогреса и е важно и двете страни да се стремят да укрепват взаимоотношенията си. Партньорствата не следва да се свързват само с помощ от Общността; трябва да се установят и търговски, и икономически взаимоотношения, с обмен на опит в областта на научните изследвания, иновациите и образованието, което ще укрепи бъдещите взаимоотношения.
Louis Michel: Стратегическото партньорство Африка-ЕС е единственият инструмент на Европейския съюз, който обхваща междуконтинентални взаимоотношения. То отбелязва промяна във взаимоотношенията между ЕС и Африка: те стават истински партньори, които си взаимодействат на равнопоставена основа и по широка гама от теми от общ интерес в техния диалог. Това вече не са взаимоотношения между донори и получатели. Това са стратегически важни взаимоотношения и е необходимо да бъдат съживени и укрепени, ако Европа и Африка искат да се справят с предизвикателствата пред нас. Имам предвид реализирането на Целите на хилядолетието за развитие, продоволствената криза, икономическата и финансовата криза, изменението на климата и т.н. Темата на срещата на високо равнище в Триполи: "Инвестиции, икономически растеж и създаване на работни места" напомня, че мирът и сигурността, икономическото и политическото управление и спазването на правата на човека са предпоставки за развитие. Правната и съдебна защита на частните инвестиции е един от ключовете за икономическото и социалното развитие на Африка. Не може да има социално, човешко и икономическо развитие, ако няма просперитет.
Alexander Mirsky: в писмена форма. - (EN) Това бъдеще е неясно, особено сега, в навечерието на срещата на високо равнище Африка-ЕС. Най-добрият начин за осигуряването му е да бъдат финансирани програми за обществено образование. Хората, които могат да получат средно образование, биха предпочели да живеят в страните си, вместо да просят в Европа. Трябва да подкрепим правителствата, които съсредоточават усилията си върху това да направят своите държави привлекателни за собствените им граждани. Аз гласувах "в подкрепа".
Andreas Mölzer: в писмена форма. - (DE) Важно е ЕС да се ангажира отблизо с африканските държави и да се заеме със съществуващите и бъдещи предизвикателства чрез обща стратегия. Това включва, по-специално, въвеждане на демокрация в Африка, подобряване на условията на живот на хората там и устойчиво използване на суровините, което предлага ползи и за двете страни. Друг проблем, който трябва да бъде решен, е корупцията. Тя пречи на много африкански държави да се развиват по начин, който би подобрил благосъстоянието на техните граждани. За съжаление, милиони евро помощи от ЕС продължават да изчезват в резултат на корупцията. Те биха могли да бъдат използвани конструктивно в полза на гражданите. Трябва да приложим принципа да помогнем на хората да си помогнат сами. За съжаление, резолюцията не взема това предвид и просто предвижда продължаване на съществуващите практики.
Бедността е една от основните причини хората да емигрират от Африка и да идват в Европа. Вместо да се поставя под въпрос европейската практика на субсидиране на износа, която има огромно въздействие върху способността на някои африкански държави да оцелеят, ние продължаваме с още празни думи. Отрицателните последици от миграцията се замазват и затова се почувствах задължен да гласувам против тази резолюция.
Maria do Céu Patrão Neves: Взаимоотношенията Европейски съюз/Африка са очевидно от основно значение. Затова съм доволна от приемането на стратегическия план за действие за периода 2010-2013 г. и от установените партньорства. Сред тях бих изтъкнала това за мира и сигурността, наред с усилията на ЕС за осигуряване на предвидимо и устойчиво финансиране за миротворческите операции в Африка, и необходимостта да се създаде капацитет на местно равнище, гъвкавост и решителност за защита на гражданското население по време на въоръжени конфликти. Трябва да подчертая също така усилията за сътрудничество по въпроси от общ интерес като демократичното управление и правата на човека, търговията, регионалната интеграция и инфраструктура, и Целите на хилядолетието за развитие. Във връзка с този последен аспект следва да се подчертае ангажимента на държавите от Европейския съюз да отделят 0,7% от своя брутен национален доход за помощи за развитие до 2015 г. Това усилие е от решаващо значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие, по-специално по отношение на конкретните политики в областта на майчиното здраве, здравето на новородените и децата, сексуалното здраве, образованието, селскостопанската политика, устойчивото развитие, достъпа до вода и пречиствателни съоръжения.
Crescenzio Rivellini: Изразявам съжаление за присъствието на президента на Зимбабве, г-н Мугабе, на срещата на високо равнище в Триполи на 30 ноември и за отсъствието на множество европейски държавни и правителствени ръководители. Отбелязвам също така, че новият закон на Съединените щати за "полезни изкопаеми от зони на конфликт" е огромна крачка напред в борбата с незаконната експлоатация на полезните изкопаеми в Африка.
Затова призовавам Комисията и Съвета да внесат подобни предложения, които да гарантират проследимост на внасяните полезни изкопаеми на пазара на ЕС, и Африканският съюз да съдейства за устойчивия добив в сектора на суровините.
Raül Romeva i Rueda: в писмена форма. - (EN) Сред общите точки, за които се споразумяха няколко групи, сред тях и нашата, са следните: 1. приветства приемането на стратегическия план за действие за периода 2010-2013 г. и предвидените в него партньорства и изразява надежда, че този план ще осигури добавена стойност за споразумението от Котону и Съюза за Средиземноморието и че представлява реализацията на един амбициозен подход към междуконтиненталните отношения; 2. подчертава, че основополагащите принципи на съвместната стратегия Африка-ЕС следва да целят подкрепа на трайните нужди на развиващите се страни с оглед провеждане на борба с бедността, гарантиране на достойни доходи и препитание, както и упражняване на основните права на човека, включително социалните, икономическите и свързаните с околната среда права; 3. изразява надежда, че ще бъдат извлечени поуки от трудностите, възникнали при прилагането на първия план за действие за периода 2008-2010 г., както и че принципните намерения, посочени в заключителната декларация на държавните и правителствените ръководители, ще бъдат последвани от действия; 4. с интерес отбелязва, че както на частния сектор, така и на гражданското общество, по-специално в Африка, би могло да се даде възможност за много по-ефективен принос към стратегията, отколкото досега.
Bart Staes: в писмена форма. - (NL) Един американски закон вече постави ограничения върху незаконната експлоатация на "полезни изкопаеми от зони на конфликт". Общата резолюция относно бъдещето на стратегическото партньорство ЕС-Африка призовава ЕС да направи същото. Полезните изкопаеми, които се внасят в ЕС, трябва да могат да се проследяват. Днес незаконната експлоатация твърде често е причина за граждански войни и конфликти в региона, докато това богатство всъщност би могло да бъде двигател на устойчиво икономическо развитие.
Действия в областта на изграждане на капацитет, добро управление, развитие на инфраструктурата и инвестициите са от решаващо значение. Задължително е прилагането на политика, която се характеризира с участие, социална и екологична отговорност и която е от полза за хората. Селското стопанство също е двигател за развитие. Ето защо е необходимо да подсилим секторите на селското стопанство и рибарството по устойчив начин, особено по отношение на дребните земеделски стопани и рибари.
Следва да се проведе задълбочено разискване относно земеделската земя и собствеността върху земята. Споразумението от Канкун е от съществено значение за справянето с бедността в Африка, предвид огромния потенциал на природните ресурси - слънчева светлина, вятър, реки и приливи, които африканските държави често притежават в изобилие. Текстът на резолюцията не избягва спорните въпроси и затова го приех.
Nuno Teixeira: Третата среща на високо равнище Африка-ЕС, която се състоя в столицата на Либия, Триполи, се стремеше да засили равнището на сътрудничеството между двата континента. По темата за растежа, инвестициите и създаването на работни места тази среща на високо равнище подчерта необходимостта от създаване на икономически растеж, който е способен да генерира заетост, наред с устойчиво социално развитие.
Стратегията Африка-ЕС ще бъде реализирана в съответствие с приетия план за действие за периода 2010-2013 г., който се съсредоточава върху осем приоритетни области, които вече бяха определени по време на срещата на високо равнище в Лисабон през 2007 г. Конкретните мерки, свързани с частното предприемачество, икономическата интеграция и социалните въпроси, мира и сигурността на африканския континент, спазването на правата на човека и реализирането на Целите на хилядолетието за развитие, са споменати в заключителната декларация от Триполи.
Преди всичко, приветствам партньорството между двата континента, което демонстрира добавена стойност и за двамата партньори, и значението на продължаващото засилване на регионалната и глобалната интеграция на африканския континент. Считам обаче, че е важно Европейският парламент да поеме по-активна роля в това партньорство и да бъде изготвен план за финансиране на ефективното изпълнение на плана за действие за периода 2010-2013 г.
Luís Paulo Alves: Значението на защитата и насърчаването на правата на човека и основните свободи е в центъра на демократичните ценности на самия Европейски съюз. Съгласен съм, че местните и регионални органи могат да имат ключова роля в прилагането на тези ценности и да предложат подход отдолу-нагоре. Влизането в сила на Договора от Лисабон трябва да се разглежда като укрепване на системата на няколко равнища на защита на правата на човека, включително Хартата. Необходимо е да се помисли за развитието на защитата на тези права след влизането в сила на Договора от Лисабон, при положение че Хартата има същата юридическа сила като Договорите и трябва да бъде включена в първичното законодателство на ЕС. Новите хоризонтални задължения, създадени с Договора от Лисабон, трябва да се приветстват, а усилията между институциите трябва да бъдат по-добре координирани с оглед на тяхната ефективност. Освен това трябва да се припомни, че в рамките на Комисията се създава нов портфейл "Правосъдие, основни права и гражданство" и се очакват нови усилия от Комисията при това положение. Осезаеми резултати може да се очаква да бъдат постигнати от новото съобщение на Комисията относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от ЕС.
Sophie Auconie: Много дълго време европейската интеграция се състоеше само в изграждането на вътрешния пазар. През последните десет години обаче безпрецедентно желание за нещо повече завладя законодателите на ЕС. В началото се появи негласно разделение на задачите между Съвета на Европа, отговарящ за индивидуалните свободи, и зараждащия се единен пазар - Европейската общност. Не след дълго обаче националните съдилища на държавите-членки трябваше да разглеждат дела срещу правото на Общността в областта на правата на човека. Ето защо след дълго разработване Хартата на основните права беше приета през 2000 г. и влезе в сила миналата година с Договора от Лисабон. С Хартата Съдът на Европейските общности има единно правно основание да защитава основните права на европейските граждани. Но новата система е едва в началото си. Затова подкрепих текста, който напомня на всички европейски участници, включително на държавите-членки и институциите, техните задължения съгласно Хартата и необходимостта от развитие на истинска култура на гражданските свободи и ефективно сътрудничество в тази област.
Zigmantas Balčytis: Гласувах в полза на доклада. Ефективната защита и насърчаване на правата на човека и основните свободи съставляват ядрото на демокрацията и правовата държава в ЕС. Затова подкрепям укрепеното от Договора от Лисабон задължение за гарантиране на защитата на основните права на човека, за борба със социалното изключване и дискриминацията и за насърчаване на социалната справедливост и закрила. Дори ако това бъде постигнато, е необходимо да се осигури сътрудничество между Европейския съюз и националните институции, като се установи ефективно междуинституционално сътрудничество за мониторинг на състоянието на правата на човека в ЕС. Комисията трябва да наблюдава постоянно прилагането на законодателството в областта на защитата на правата на човека на национално равнище и в случай на пропуски да представя предложения за конкретни мерки. Би било полезно да се изготвя годишен доклад относно състоянието на основните права в ЕС, за да се гарантира, че гражданите на ЕС са добре информирани относно новата структура на основните права. Освен това институциите на ЕС трябва да подобрят сътрудничеството с международни организации в областта на защитата на правата на човека.
Vilija Blinkevičiūt: в писмена форма. - (LT) Доволна съм, че след влизането в сила на Договора от Лисабон имаме някои значими постижения в областта на правата на човека, първо, защото Хартата на основните права на Европейския съюз стана правно обвързваща, и второ, защото Европейският съюз е длъжен да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека. Гласувах в полза на доклада, защото по отношение на стратегията на Европейския съюз в областта на правата на детето е много важно да се разработят практически мерки за борба срещу малтретирането на деца, сексуалната експлоатация и детската порнография, за насърчаване на по-безопасното използване на интернет и за премахване на детския труд и детската бедност. Борбата с трафика на хора, особено на жени и деца, е друго неотложно предизвикателство. Въпреки че в тази област вече са приети много европейски и национални закони, стотици хиляди души ежегодно стават обект на трафик в посока към ЕС или на територията на ЕС и следователно е спешно необходимо да се приложи предложената нова директива на Европейския съюз относно борбата с трафика на хора.
Carlos Coelho: Ефективната защита на основните права и зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава трябва да бъдат обща цел на всички европейски политики и съществено условие за консолидирането на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Периодът 2009-2010 г. беше от голямо значение в това отношение, тъй като с влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата за основните права стана правно обвързваща и преобразува основните ценности в конкретни права, пряко приложими от европейските и национални съдилища.
Необходимо е да се гарантира, че всички нови законодателни предложения са съгласувани с Хартата и, по същата логика, че всички налични инструменти са проверени. Важно е да се укрепи сътрудничеството и съгласуваността между различните отговорни органи на европейско и национално равнище за целите на контрола и прилагането на новата обща рамка, установена с Договора от Лисабон, за да се гарантира нейното ефективно прилагане. Надявам се също така, че Комисията възможно най-бързо ще завърши процеса на присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека, с което ще се предостави допълнителен механизъм за зачитането на правата на човека.
Много съм доволен, че гражданите и защитата на техните права най-накрая са поставени в центъра на структурата на Европа.
Edite Estrela: в писмена форма. - (PT) Гласувах в полза на доклада относно основните права в Европейския съюз (2009 г.) - действително прилагане след влизането в сила на Договора от Лисабон, защото считам, че е необходимо да се насърчи култура на основните права в Европейския съюз и държавите-членки. Защитата на основните права трябва да бъде цел на всички европейски политики, особено на външната политика, в интерес на насърчаването на мира, правата на човека и основните свободи.
Diogo Feio: Влизането в сила на Договора от Лисабон създава нова парадигма в областта на основните права в Съюза и прави Хартата на основните права правно обвързваща. Длъжни сме да направим Съюза общност, която защитава основните права и в рамките на своите граници, и извън тях.
Все още има твърде много посегателства срещу свободата на словото, за което докладвам няколко пъти, например неотдавнашните случаи в Саудитска Арабия и Азербайджан. В настоящата резолюция докладчикът подчертава няколко ситуации, които са по-неотложни и често срещани както в държавите-членки, така и в Европейския съюз като цяло. Сега предизвикателството е да се отговори на тези въпроси и да се приемат стратегиите и мерките, необходими за решаването на проблемите.
José Manuel Fernandes: в писмена форма. - (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон създаде нова ситуация в ЕС в областта на правата на човека, като направи Хартата на основните права правно обвързваща и като предостави на Европейския съюз статут на юридическо лице, който му позволява да подписва международни споразумения.
Ефективната защита и насърчаване на правата на човека и основните свободи съставляват основата на демокрацията и правовата държава в Европейския съюз и са съществено условие за консолидирането на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което налага действия на няколко равнища (международно, европейско, национално, регионално и местно). Тук си струва да споменем важната роля, която регионалните и местни органи могат да имат при конкретното прилагане и насърчаване на тези права.
Доволен съм и от призива към Комисията да обяви 2013 г. за Европейска година на гражданството, за да стимулира дебата относно европейското гражданство и да информира гражданите на ЕС относно новите им права след влизането в сила на Договора от Лисабон.
Bruno Gollnisch: Както обикновено докладът относно състоянието на основните права в Европейския съюз породи две погрешни тенденции: първата се състои в изискване на все повече права за всички видове малцинства за сметка на мнозинството от нашите съграждани, а втората - в наказване на патриотичните политически движения и затрупването им със същите стари леви клеветнически обиди в опит да се оспори легитимността на изборните им победи и да се ограничи свободата им на изразяване. Тази нападателна ксенофобия и антипатриотизъм са много изтощителни. Не можете да осъждате резултатите от демократични избори, проведени в демократични държави. Неотдавнашните победи на национални партии във Франция, Унгария, Австрия, Швеция, Нидерландия и в други държави не са знак за някакво тревожно извращение.
Те са знак, че европейските граждани са уморени от политиката ви, от небрежното ви отношение към имиграцията, от неуспеха ви да защитите икономическите интереси на нашите народи, от задоволството ви от финансовите интереси на силните и от подкопаването от ваша страна на нашите системи за социална закрила. Точно вие непрекъснато нарушавате техните права, особено правото им на сигурност, на заетост, на достойно заплащане, правото им да опазят своята култура и сами да определят своето бъдеще.
Jarosław Kalinowski: В Европейския парламент многократно сме повдигали и продължаваме да повдигаме въпроси, свързани с нарушения на правата на човека, принципите на демокрация и дискриминация спрямо националните малцинства. Присъждаме наградата "Сахаров", подкрепяме хуманитарни мерки и се стремим да постигнем права и привилегии за хората не само в Европа, но и в целия свят. Въпреки това много съжалявам, че все още не можем да наложим спазването на основните права на човека в държавите-членки на Европейския съюз.
Полското национално малцинство в Литва, което представлява почти 7% от цялото население, все още е обект на дискриминация и правата му са скандално нарушавани. За пореден път призовавам членовете на Европейския парламент, председателят на Европейския парламент, Комисията и Европейският съвет да предприемат ефективни мерки, за да гарантират, че литовското правителство подкрепя принципите на демокрацията и зачита достойнството на своите граждани.
Timothy Kirkhope: в писмена форма. - (EN) Групата ECR е твърд поддръжник на правата на човека и основните свободи. Считаме, че ЕС има роля в защитата на основните права, но основната отговорност е на държавите-членки в съответствие с традициите на демокрацията и принципите на правовата държава. Ние сме на мнение, че докладът Gál със сигурност съдържа добри елементи, но като цяло подчертава прекалено много ролята на ЕС в области, които смятаме, че са от изключителната компетентност на държавите-членки, като например имиграцията и съдебната система. Затова днес трябваше да гласуваме с "въздържал се" по доклада.
Nuno Melo: в писмена форма. - (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон създаде повече отговорности за ЕС по отношение на развитието на култура на защита на основните права в рамките на ЕС и държавите-членки. Важно е ЕС да насърчава защитата на основните права не само в своите граници, но и в целия свят, където за съжаление правата продължават да се нарушават сериозно. Само по този начин мирът, правата на човека и основните свободи могат да се насърчат.
Willy Meyer: в писмена форма. - (ES) Както се посочва в доклада, изразявам съжаление във връзка с това, че нито Съветът, нито Комисията са предприели последващи действия във връзка с препоръките на доклада от 2007 г. относно използването на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници, нито са предоставили на Европейския парламент информация по темата. Подкрепям общата оценка по отношение на необходимостта ЕС да удвои усилията си за предотвратяване на нарушенията на основните права на човека, които видяхме в твърде много случаи тази година с имигранти и граждани на трети страни, които живеят в Европейския съюз. Въпреки че не съм съгласен с част от оценката в доклада за ролята на ЕС в света като гарант за правата на човека и ролята на Европейската служба за външна дейност, тъй като не става ясно доколко съвместима е тази роля с необходимостта от зачитане на принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави, гласувах в полза на доклада, защото подкрепям духа му като цяло от гледна точка на необходимостта Европейският съюз да зачита правата на човека във всички аспекти на работата си.
Louis Michel: Защитата и насърчаването на правата на човека и основните свободи са от основно значение за демокрацията и принципите на правовата държава в Европейския съюз. Присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека ще осигури още един механизъм за защита на правата на човека, а именно възможността за отнасяне на дела пред Европейския съд по правата на човека. Важно е също така институциите на ЕС и държавите-членки да подновят усилията си за повишаване на осведомеността, за да гарантират, че гражданите са наясно с основните права, като по този начин се гарантира, че тези права са по-добре защитени. Необходимо е и по-ефективно сътрудничество с международните организации, работещи в областта на защитата на основните права и свободи.
Европейският съюз трябва да разработи стратегия в областта на правата на детето чрез практически мерки за борба срещу малтретирането на деца, сексуалната експлоатация и детската порнография, за насърчаване на по-безопасното използване на интернет и за премахване на детския труд и детската бедност. Борбата срещу трафика на хора, особено на жени и деца, което представлява недопустима форма на робство, трябва да остане приоритет.
Andreas Mölzer: в писмена форма. - (DE) Правата на човека и основните свободи имат централна роля за демокрацията и принципите на правовата държава. Затова е важно да се гарантира, че тези основни ценности са защитени в Европейския съюз. Правото на свобода на словото, религията, събранията и сдруженията, заедно с правото на свободно движение и на зачитане на човешката личност и достойнство, са крайъгълните камъни на свободното общество. Не гласувах в полза на доклада, защото той не набляга на християнските ценности и на ограниченията за жителите, причинени от имиграцията.
Franz Obermayr: в писмена форма. - (DE) Присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ), както е предвидено в Договора от Лисабон, е проблематично. То поставя основните права в ЕС под контрола на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Освен правните проблеми, за които предупреждават и съдиите от Съда на Европейския съюз, е ясно, че съд, който излиза с решение против присъствието на кръстове в класните стаи, не е подходящ орган за вземаме на решения за ЕС. Кръстът е символ на християнството, което е една от основите на Европа и една от нашите основни ценности. ЕСПЧ също така неотдавна привлече вниманието към себе си със своите решения, включително с опита си да предотврати трансфери съгласно Регламента Дъблин II от Австрия в Гърция. ЕСПЧ изглежда счита, че държавите-членки с най-добрите системи на социални услуги трябва да понесат цялото бреме, свързано с бежанците в ЕС. Това решение на ЕСПЧ няма да доведе до по-добра интеграция на бежанците и не е ефективен начин за справяне с предизвикателствата пред ЕС по отношение на убежището. В допълнение, неутралитетът на съдиите от ЕСПЧ не е гарантиран. Един съдия призна, че ще разглежда по-внимателно жалби от лица, търсещи убежище, отколкото останалите дела. Преференциалното отношение към определени жалбоподатели е неподходящо. Освен това един от съдиите в ЕСПЧ е от Турция, която не спазва правата на човека и която окупира райони на ЕС. За мен ЕСПЧ не е нито европейски съд, нито съд по правата на човека. Затова гласувах против доклада.
Alfredo Pallone: Основата на демокрацията и принципите на правовата държава е защитата на правата на човека и основните свободи. След приемането на Договора от Лисабон миналата година Хартата на основните права на Европейския съюз стана правно обвързваща, очертавайки нова европейска правна рамка, в която всеобщите ценности, залегнали в Хартата, най-накрая се превърнаха в конкретни права. Гласувах в полза на доклада на г-жа Gál, защото текстът одобрява ефективното прилагане на основните права в Европейския съюз след Лисабон. Това е не само вътрешна стъпка от страна на ЕС, но и външна позиция за запазване и защита на правата на човека и насърчаване на мира и благоденствието на гражданите в една атмосфера, в която законът гарантира спокойствие, сигурност и правосъдие.
Georgios Papanikolaou: Гласувах в полза на доклада относно състоянието на основните права в ЕС. Приносът на доклада се състои в разясняването на ролята, която институциите на ЕС ще играят в областта на основните права в новата европейска структура след Договора от Лисабон, като насърчават по-голяма прозрачност, демократичен контрол и достъп до документи между органите на ЕС. По отношение на Хартата на основните права, която вече е задължителна и обхваща широк кръг от права, Комисията е призована да изготви годишен доклад за спазването на разпоредбите на Хартата с оценка на прилагането на различните права.
Maria do Céu Patrão Neves: Докладът подчертава задълженията, произтичащи от Договора от Лисабон по отношение на борбата със социалното изключване и дискриминацията и насърчаването на справедливостта и социалната закрила, равенството между мъжете и жените, солидарността между поколенията и защитата на правата на децата. Акцентът върху тези въпроси, заедно с изричното позоваване на лицата, принадлежащи към малцинства - друга основна ценност на Европейския съюз, беше причината да гласувам за доклада. Подкрепям позицията на Европейския парламент в искането до Комисията за приключване на преговорите и техническите консултации, така че Европейският съюз да може да се присъедини незабавно към Европейската конвенция за правата на човека.
Raül Romeva i Rueda: в писмена форма. - (EN) С доклада ЕП за пореден път подчертава, че ефективната защита и насърчаване на правата на човека и основните свободи съставляват ядрото на демокрацията и принципите на правовата държава в ЕС и са съществено условие за консолидирането на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, а също така налагат действия на няколко равнища (международно, европейско, национално, регионално и местно); подчертава освен това ролята, която регионалните и местни органи могат да имат при конкретното прилагане и при насърчаването на тези права; поради това призовава всички институции на ЕС и правителствата и парламентите на държавите-членки да изградят в рамките на новата институционална и правна уредба, създадена от Договора от Лисабон, всеобхватна вътрешна политика в областта на правата на човека за Съюза, която да осигурява ефективни механизми за подвеждане под отговорност както на национално, така и на европейско равнище с цел овладяване на нарушенията на правата на човека.
Joanna Senyszyn: Подкрепих доклада Gál относно състоянието на основните права в Европейския съюз (2009 г.). Искам да обърна внимание на параграф 13, който призовава за пълно и последователно прилагане на Програмата от Стокхолм. През септември г-н Барозу ни увери, че Комисията работи усилено в тази област. Важно е да се поддържат темпото и гладкият ход. Всички европейци трябва да могат да се ползват със същите права. В Европа на 21-ви век няма място за дискриминация.
Искам да попитам унгарското и полското председателство какви действия възнамеряват да предприемат за ефективното прилагане на Програмата от Стокхолм. Трябва да изпълним нашите задължения към гражданите и да приложим законодателството, което създаваме. Искам също така да подчертая, че в съответствие с параграф 39 от резолюцията държавите-членки трябва да осигурят непрекъснато обучение на националните съдии в областта на основните права и свободи, включително новите аспекти в областта след влизането в сила на Договора от Лисабон. Дори и най-добрият закон няма да промени нищо, ако не бъде правилно тълкуван и приложен.
Laima Liucija Andrikien: в писмена форма. - (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото е необходимо да се вземат мерки за прекратяване на нелоялните търговски практики в областта на рекламата, които преди всичко имат отрицателно въздействие върху потребителите. За постигането на осезаеми резултати е важно да се разшири европейското сътрудничество в борбата с нелоялните практики в областта на онлайн рекламата и да се осигури специална защита на най-уязвимите категории, включително деца, юноши, възрастни хора и т.н. Следва да се отбележи, че е налице недостиг на информация относно правата на потребителите в областта на рекламата - по тази причина аз подкрепям предложението да се предприемат мерки за улесняване на достъпа до информация и за увеличаване на прозрачността на рекламата. Също така е необходимо да се развива критичен подход към медиите по отношение на качеството на съдържанието, защото добре информираният потребител е по-силен потребител. Считам, че в отговор на липсата на познания относно рекламните техники, ние трябва да разработим специална образователна програма, предназначена за деца и юноши и създадена с цел да се помогне на децата по-добре да разбират рекламите и да ги научим как да ги тълкуват.
Sophie Auconie: Европейският съюз превърна във въпрос на чест защитата на потребителите в рамките на вътрешния пазар. Тук не става въпрос само за етика, но и за политическа стратегия. По-голямото доверие на потребителите в асортимента от продукти, предлаган на пазара, стимулира търсенето. В това отношение, ролята на рекламата е противоречива. От една страна, тя е мощно средство за създаване на търсене, но от друга, поради съмнителни практики, рекламата може да бъде и отрицателен фактор по отношение на функционирането на пазара. Тези нарушения са по-често срещани в рекламата по интернет, а най-честите им жертви са най-уязвимите сред нас. Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която призовава Комисията, след консултациите и вече започнатото от страна на Парламента проучване, да предприеме необходимите мерки за реформа на действащата нормативна уредба. Справянето с тези нови измамнически практики ще бъде още една стъпка към единен пазар, който зачита отделния потребител.
Liam Aylward: Гласувах в подкрепа на доклада относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите. Заблуждаващата и агресивната реклама тревожи потребителите и предприятията, а докладът съдържа няколко добри предложения за решаването на този проблем.
Европейските потребители и предприятия трябва да бъдат защитавани от дружествата, които извършват заблуждаваща реклама. За тази цел гражданите и предприятията в Европейския съюз трябва да бъдат запознати с Директивата за нелоялните търговски практики и Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама, за да са наясно с правата си. Продукти като алкохол и онлайн залагания трябва да бъдат контролирани по начин, който да защитава уязвимите потребители.
Аз специално приветствам факта, че този доклад изисква от Комисията да проучи въздействието на агресивната реклама върху уязвимите потребители и да прилага правилно съответните законодателни актове относно защитата на децата.
Повод за притеснение е поведенческата реклама и нововъзникващите практики на агресивна реклама, като например използването на социалните мрежи и четенето на електронна поща с цел получаването на информация за използване в рекламата. Комисията трябва да отговори на тези посегателства върху личния живот на потребителите.
Zigmantas Balčytis: С оглед на бързото развитие на рекламните технологии и разпространението на рекламата по интернет, мобилните телефони и социалните мрежи, е необходимо да се предприемат ефективни мерки за защита на потребителите от въздействието на нежелана или заблуждаваща реклама. Особено внимание трябва да се обърне на най-уязвимите лица, включително децата и юношите. Важно е да се задълбочи сътрудничеството между държавите-членки в борбата срещу нелоялните практики в областта на онлайн рекламата, за да бъдат избегнати последиците от изкривяването на вътрешния пазар и нелоялните търговски практики. Освен това е необходимо да се предостави повече информация на потребителите относно правата им в областта на рекламата, както и да се повиши достъпността и прозрачността на тази информация. Комисията следва да осигури постоянно наблюдение и оценка на прилагането на законодателството, което регламентира нелоялните търговски практики в държавите-членки, както и да изготви доклади за прилагането на законодателството. Тъй като все още е налице липса на информация относно социално-психологическото въздействие на рекламата върху потребителите, трябва да се предприемат действия за изследването му.
Vilija Blinkevičiūt: в писмена форма. - (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като той разглежда нелоялните търговски практики в областта на рекламата и се съсредоточава върху проблеми, възникнали с развитието на новите рекламни практики и технологии. Бих искала да подчертая, че рекламата има сериозно въздействие върху равенството между половете, особено в случаите, когато тя често съдържа дискриминационни и/или унизителни послания, които се основават на всякакви видове стереотипи за мъжете и жените, които възпрепятстват стратегиите за постигане на равенство между половете. С оглед на това съм съгласна, че Европейският парламент трябва да призове Комисията и държавите-членки да гарантират, че лицата, заети в медиите и рекламната дейност, зачитат човешкото достойнство и полагат всички усилия за преодоляване на дискриминацията и подбуждането на омраза, основана на пол, раса, етнически произход, възраст, религия или убеждения, сексуална ориентация, увреждания или социален статус. Що се отнася до защитата на уязвими лица, Комисията следва да проучи въздействието на заблуждаващата и агресивната реклама върху уязвимите потребители. Бих искала да подчертая, че децата, юношите и възрастните хора особено се нуждаят от специална защита срещу отрицателното въздействие на рекламата.
Sebastian Valentin Bodu: Рекламата включва нелоялни практики и нахлува в общественото и личното пространство, като същевременно прави редица целеви обществени групи уязвими. Рекламата в интернет е областта с най-значителен ръст през последните години със текуща стойност от над 14 млрд. евро само на европейския пазар. От значение за нас е да засилим европейското сътрудничество в борбата срещу нелоялните практики в областта на онлайн рекламата, за което е пример успехът на едновременните проверки ("sweeps") - систематични и едновременни проверки на сайтове от страна на държавите-членки, които досега се ограничаваха до три сектора: самолетни билети, мелодии за мобилни телефони и електронни устройства. Трябва да се увеличи честотата на тези проверки, както и приложното им поле. Саморегулирането на националните пазари взема под внимание бързото развитие на рекламния сектор и е насочено към засилване на чувството на отговорност на участниците и разпространението на добри практики.
Саморегулирането трябва да се насърчава на равнището на Европейския съюз, за да се утвърди традиция за самодисциплина и отговорна комуникация. Европейската директива за нелоялните търговски практики, която обхваща аспектите, свързани с онлайн рекламата, като част от отношенията между дружествата и потребителите, вече не е адекватна, защото областта на онлайн рекламата се развива с всеки изминал ден. Социалните мрежи се развиха до степен, която не беше предвидена преди няколко години.
Vito Bonsignore: Гласувах в подкрепа на доклада относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите. В действителност, като се има предвид влиянието, което рекламата упражнява върху потребителите и икономиката, е по-необходимо от всякога да се предприемат действия, които да не позволят определени нелоялни рекламни практики да повлияят и обуславят търговския избор.
Разпространението на нови системи за комуникация, като интернет, означава, че трябва да се обръща все по-голямо внимание на потребителите и особено на по-уязвимите социални групи, като децата и юношите. Наш дълг е да се борим срещу разпространението на невярна и заблуждаваща информация и най-вече срещу някои практики, като например нежеланата електронна поща (спам), които нарушават личния живот на потребителите и нарушават неприкосновеността му.
Съгласен съм с докладчика г-н Juvin и призива му за действие за ограничаването на нелоялните практики в областта на рекламата чрез разширяване на обхвата на действащата директива. Считам, че мярката, която гласувахме днес, предлага подходящ баланс между свободата на изразяване и защитата на потребителите.
Diogo Feio: Рекламата е основен инструмент за наличието на функциониращ пазар, конкуренция и, в крайна сметка, за наличието на потребители, като се има предвид, че при съответното регулиране, рекламата спомага за по-информиран избор. Въпреки това новите технологии в услуга на рекламата отварят нова ниша за развитието на нови, нелоялни промоционални практики, които обуславят изменение на Директивата за нелоялните търговски практики.
За да може да изпълни основните си функции в рамките на един свободен и конкурентен пазар, рекламата трябва да бъде добре регулирана, а търговските практики, които изкривяват пазара, да бъдат надлежно санкционирани. Това е от особено значение за формите на онлайн реклама в интернет и по телефона, които често достигат до гражданите по един нежелан начин и повдигат важни въпроси по отношение, и не само, на нелоялните практики и неправомерното използване на личните данни. Ето защо считам, че това е една чудесна инициатива, която заслужава моята подкрепа.
José Manuel Fernandes: в писмена форма. - (PT) Настоящият доклад се отнася до нелоялните търговски практики в областта на рекламата, определени в Директивата за нелоялните търговски практики ("UCPD"), и се съсредоточава върху проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии. Докладът не засяга отношенията между дружествата ("B2B"), които попадат в обхвата по-специално на Директива 2006/114/ЕО.
Съществуват множество форми на нелоялни практики в рекламата - нахлуване в общественото пространство и сфера, съсредоточаване върху особено уязвими лица, като например децата. Като се има предвид, че младите хора и децата са изложени в най-голяма степен на реклама в интернет, аз съм склонен да подкрепя необходимостта от изготвяне на интегрирана европейска политика за борба с нерегламентираното използване на интернет и средства за комуникация.
За тази цел предлагам да се създаде нова, задължителна област със специална насоченост, а именно: обучение относно рисковете, свързани с използването на интернет и средствата за комуникация - особено по отношение на нелоялните практики в рекламата - насочени към деца в началното училище, задължителен предмет в последната година от обучението или подготовката на начални учители и предучилищни специалисти, което да им даде знания и умения относно подготовката на деца за безопасно и отговорно използване на интернет и средства за комуникация, както и продължаващо обучение за педагози в тази област.
Elisabetta Gardini: Развитието на комуникационните медии и интернет допринесоха за разпространението на скрити рекламни послания и нелоялни рекламни практики, които често нарушават личната неприкосновеност на потребителите.
Важно е внимателно да се разгледат евентуалните последици от това разпространение върху най-уязвимите групи, които трябва да бъдат предмет на защита от вредното и неконтролирано "захранване" с реклама. Също така не трябва да се забравя, че рекламата понякога внушава социални стереотипи, свързани с твърде небрежното представяне на сексуалност и насилие например, или неподходящи послания, които могат да окажат отрицателно въздействие върху поведението на по-лесно впечатляващи се деца и юноши, които все още нямат необходимото критично мислене.
По тази причина е необходимо да се актуализира действащото законодателство в тази област и да се гарантира по-добро прилагане и тълкуване на Директивата за нелоялните търговски практики. На последно място, бих искала да подчертая, че е от особено значение потребителите да бъдат информирани за начина, по който събраните данни се използват и обработват, особено в случаите, когато данните се изискват от тях в замяна на ценови отстъпки и други промоционални оферти. За тази цел би било полезно да се насърчават ефективни кампании за информиране на потребителите относно правата им като такива и по този начин да се търси компенсиране на липсата на познания по въпроси, свързани с използването на личните данни.
Louis Grech: в писмена форма. - (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите, защото съм съгласен с докладчика, че в ерата на цифровите технологии, рекламата е придобила ново измерение, което налага - както докладчикът препоръчва - установяването на Общностна система за обозначаване на сайтовете по модела на проекта за "Европейски печат за неприкосновеност на личния живот", която да удостоверява спазването от страна на сайта на законите в областта на защитата на личните данни. Потребителите се нуждаят от ясна, неманипулативна и обективна информация, за да могат да вземат разумни решения. През последните години усъвършенствани и агресивни маркетингови техники все повече възпрепятстват информирания избор на потребителите по отношение на предлаганите стоки и услуги. Това важи с пълна сила за лицата, които са особено уязвими, като например децата. Трябва да разполагаме с по-дисциплиниран подход, който наистина да защитава интересите на гражданите.
Juozas Imbrasas: в писмена форма. - (LT) Одобрявам този доклад, защото той разглежда нелоялните търговски практики в областта на рекламата, определени в Директивата за нелоялните търговски практики, и се съсредоточава върху проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии. Рекламата е инструмент, който е от полза не само на вътрешния пазар - с други думи, спомага за гладкия ход на икономическата дейност, като стимулира конкуренцията, конкурентоспособността, иновациите и креативността - но и на потребителите като разнообразява избора и понижава цените. Тя е важен икономически сектор, като само пазарът на онлайн реклама в Европейския съюз е на стойност от над 14 млрд. евро. Въпреки това рекламата не трябва да се идеализира - тя може да включва нелоялни практики, да нахлува в общественото пространство, например чрез билбордове, както и в частното - чрез нежелана електронна поща, да е насочена към уязвими лица - например деца и свръхзадлъжнели физически лица, да създава потенциални пречки за навлизане на вътрешния пазар, където необходимите разходи за реклама са прекалено високи, да изкривява вътрешния пазар, като подтиква потребителите да купуват стоки или услуги, които обикновено не биха купили, както и да причинява огромни загуби. В резултат на тези и други проблеми, възникнали вследствие на използването на нови технологии, докладчикът предлага серия от мерки за защита на потребителите. Въпреки че персонализираната реклама, като например предложения за продукти или услуги, съответстващи на вкусовете на потребителя, сама по себе си не е проблем, тя не трябва да води до развитието на натрапваща се реклама, основаваща се на проследяване на потребителите, което нарушава принципите за защита на личните данни и личната неприкосновеност.
Peter Jahr: в писмена форма. - (DE) Ние искаме потребителите да бъдат отговорни, добре информирани и да са в състояние да вземат разумни решения. Нашата цел е да им се предостави необходимата информация, която ще им позволи да вземат правилните решения от икономическа гледка точка. Рекламата също има важен принос за предоставянето на информация на потребителите. Тя обаче трябва да съдържа обективна, надеждна и актуална информация, защото в противен случай това, което се предполага, че е потребителска информация, бързо би заблудило и дори измамило потребителите. Целта на тази политика е да се гарантира справедлива и безопасна среда за търговия, така че потребителите да могат да участват на пазара при равни условия. За мен обаче е важно потребителите да не стават жертви. Като вземат решение за покупка, те са в позиция да оказват голямо влияние, но трябва да се гарантира, че го използват пълноценно.
Jarosław Kalinowski: Рекламата е важен инструмент, който гарантира правилното функциониране на свободния пазар. Тя носи значителни ползи не само за икономиката, но и за потребителите, като им осигурява голям избор от продукти. За съжаление, устойчивото развитие на новите технологии, и по специално на интернет, води до все по-честото използване на неетични и нелоялни рекламни практики от страна на предприятията.
Както посочва докладчикът, съществуващото законодателство не урежда в достатъчна степен всички въпроси. От съществено значение е да се предприемат мерки за ефективна защита на европейските потребители, както и за информирането им относно полагащите им се права. Лицата, застрашени в най-голяма степен от неетични практики, като например деца, юноши и възрастни хора, трябва да са предмет на специална защита. От тази гледна точка аз съм съгласен с предложенията, направени от докладчика.
Elisabeth Köstinger: в писмена форма. - (DE) Новите медии, по-конкретно социалните мрежи и блоговете, разкриват нови възможности за комуникация и реклама. Възможностите на интернет маркетинга водят до поставянето на допълнителни изисквания пред закона за защита на потребителите. Настоящата директива относно нелоялните търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар не разглежда тези нови методи за реклама. Младите потребители, особено юношите и децата, широко използват тези нови технологии и могат да бъдат изложени на заблуждаваща и агресивна реклама. Според проучването на Европейския съюз за децата в онлайн среда ("EU kids online"), една трета от интернет потребителите на възраст между 9 и 10 години използват интернет всеки ден, докато при юношите на възраст между 15 и 16 години този показател е 77%. Това прави необходимостта от спешни мерки в тази област, включително прилагането на ограничения и в същото време осигуряването на образование и информация, още по-належаща. Подкрепям решението да се предостави повече информация на потребителите относно новите технически възможности за комуникация и свързаните с тях рискове.
Edvard Kožušník: Мога да се съглася с голяма част от забележките и предложенията, посочени в материала. Въпреки това не мога да се съглася с някои твърдения и предложения, които подкрепят предоставянето на допълнителни правомощия на държавата под предлог защитата на потребителите. Според мен докладът трябва да наблегне на обучението на потребителите от гледна точка на поведението им в интернет, повишаването на сигурността на компютрите им, както и как и на кого предоставят личните си данни. Не е необходимо държавите да предоставят технологични решения, които да се прилагат под претекста на защитата на потребителите. Подобно на всички електронни устройства, свързани с интернет посредством електронна съобщителна мрежа, компютрите също са уязвими. Политиците и държавите трябва да предприемат инициативи и да научат гражданите, че те трябва да защитават неприкосновеността на личния си живот; така, както заключваме и обезопасяваме собствените си жилища, така трябва да гарантираме сигурността на електронните си устройства и средствата си за комуникация със света. Освен това политиците трябва да започнат да налагат строги санкции на злоупотребяващите с лични данни и на нарушаващите неприкосновеността на личния живот. Принципно няма значение дали това се случва по интернет или чрез друго средство за комуникация.
Jean-Luc Mélenchon: в писмена форма. - (FR) Съдейки по заглавието на този доклад по собствена инициатива, реших, че Парламентът най-накрая ще разгледа, и то не по нечие настояване, обществения модел, който ни се продава от страна на рекламодателите. С изключение на няколко интересни точки обаче, като контрола на целевата реклама и дискриминацията в рекламата, както и призива за ограничаване на обема на телевизионната реклама, насочена към деца, този текст е твърде далеч от онова, което можехме да очакваме. Той се задоволява с порицаването на незаконната реклама, която по общо мнение възпрепятства свещената свобода на конкуренцията, и провъзгласява предимствата на рекламата за гражданите, наричани в доклада "потребители", както и за медиите. Не и с моята благословия. Аз съм против този доклад.
Nuno Melo: в писмена форма. - (PT) Трябва да се изправим срещу нелоялните търговски практики в рекламата. Приближаваме се все повече към сериозния феномен на личния дълг. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим влошаването на този проблем. Рекламата може и трябва да бъде важно средство за дружествата, като осигурява доходи, стимулира конкурентоспособността, осигурява здравословна конкуренция и насърчава креативността. Наясно сме, че има и уязвими категории, като например децата, които са особена цел на рекламните кампании. Ето защо съм съгласен, че този въпрос трябва да бъде предмет на специално внимание, за да можем да изградим едно по-устойчиво на икономическо и социално ниво общество. Ето защо избрах да гласувам по този начин.
Alajos Mészáros: в писмена форма. - (HU) Що се отнася до въздействието на рекламата върху поведението на потребителите, рекламата е еднакво полезна както за вътрешния пазар, така и за потребителите. Тя насърчава конкуренцията, повишава конкурентоспособността, стимулира иновациите и креативността. Рекламата е и важен сектор за икономиката, като само пазарът на онлайн реклама отчита оборот от 14 млрд. евро. Въпреки това трябва да сме наясно с обратната страна на монетата. Много реклами се опитват да манипулират уязвимите целеви групи, като например децата и свръхзадлъжнелите физически лица. Считам, че е важно да се засили общоевропейското сътрудничество в борбата срещу нелоялните практики в областта на рекламата.
Намираме за неприемлива появата на дискриминационни стереотипи по отношение на мъжете и жените, които биха могли да попречат на равенството между половете. С помощта на подходящите методи ние трябва да гарантираме, че лицата, заети в медиите и рекламата, зачитат човешкото достойнство и се противопоставят на пряката или непряката дискриминация, както и на стереотипното изобразяване.
Willy Meyer: в писмена форма. - (ES Гласувах в подкрепа на доклада относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите, тъй като той дава ясни насоки за подобряването на съществуващата законодателна рамка за защита на потребителите от реклама и посочва необходимостта от преразглеждането й, като взема предвид новите рекламни медии, които все още не са предмет на регулиране. Друга причина да подкрепя доклада е стремежът към подобряване на хармонизацията между държавите-членки с цел да се избегнат законови пропуски, позволяващи на предприятията да използват заблуждаващи рекламни практики в държавите-членки на Европейския съюз. Смятам, че е уместно позоваването в този доклад на "скритите" механизми за реклама, които са се развили в интернет и в момента се използват там; често рекламата е скрита под формата на мнения или коментари в социалните мрежи, форумите или блоговете. Радвам се, че докладът внушава загриженост от страна на Съвета и Комисията по отношение на реалния риск, създаван от дружествата, които представляват едновременно доставчици на съдържание и рекламни агенции. Това са основните причини, измежду всички останали, да гласувам в подкрепа на този доклад.
Louis Michel: в писмена форма. - (FR) Рекламата е навсякъде - на улицата, във вестника, по телевизията и радиото, в интернет, и, независимо дали ни харесва или не, има огромно въздействие върху поведението на потребителите. Тя е канал за комуникация. И въпреки че информационната роля на рекламата е от съществено значение за ефективното функциониране на вътрешния пазар, потребителите имат право да бъдат информирани и защитени. Поради тази причина докладът относно нелоялните търговски практики в областта на рекламата и проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии, е особено важен. Контролът върху рекламата е от първостепенно значение, ако искаме да я запазим качествена и достоверна. Той е от съществено значение и за укрепването на европейското сътрудничество в областта, както и за насърчаване на съвместното регулиране. И накрая, онлайн рекламата често е агресивна и натрапчива. Необходимо е да бъде разгледана по-задълбочено.
Alexander Mirsky: в писмена форма. - (EN) Гласувах в полза на доклада по редица причини:
1. Време е да признаем всички средства за масово осведомяване в интернет;
2. Невярната информация и клеветата трябва да бъдат предмет на наказателна отговорност;
3. С цел да бъде ограничен достъпът до уязвими лица, като например децата.
4. С цел интернет да бъде изчистен от спам, а разпространителите му да бъдат наказани;
5. С цел да бъдат наложени строги правила по отношение на обявите.
6. С цел да се задължи Парламентът да създаде специална структура за издирването на конспиратори и хакери, както и за поставянето им под отговорност.
Да се заловим на работа и да го направим.
Andreas Mölzer: в писмена форма. - (DE) Рекламата е мощно средство в търговията, което в определени случаи може да бъде използвано за въздействие върху подсъзнанието. Целта на рекламата е да въздейства върху потребителите и покупателното им поведение. Въпреки това използването на нелоялни търговски практики трябва да бъде предотвратено. Най-важната задача е да се защитят общественото пространство, уязвимите лица и неприкосновеността на личния живот. Извършването на преценка дали рекламата прекосява тези граници, разбира се, отнема изключително много време. Що се отнася до чувствителните области, които включват легални наркотични вещества, като алкохол и цигари например, там от дълго време се прилагат строги правила.
Други области ще продължат да бъдат предмет на саморегулиране в държавите-членки като допълнение към разпоредбите на законодателството. Има какво да се желае не само в областта на интернет рекламата, но и например в случаите, когато се покриват допълнителни разходи и в които използването на нови технологии и рекламни методи, като например социални мрежи и блогове, представлява нова територия. Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото е важно да защитим потребителите от т.нар. "скрита" реклама, както и от аналогичните спорни рекламни тактики.
RadvilMorkūnaitė-Mikulėnien: в писмена форма. - (LT) Съвременната реклама отдавна е изпреварила законовата рамка валидна за тази област. Рекламата в интернет - в търсачки, електронна поща, социални мрежи и интернет телевизия, както и по мобилните телефони, често се предлага на потребителите без тяхното съгласие и дори по-лошо - като се използват лични данни, понякога събирани без знанието и ясното съзнание на потребителите. Освен това съществуват десетки вратички в законовата рамка за този тип реклама. Въпреки че рекламата на алкохол е забранена по телевизията например, тя все още е достъпна за непълнолетните потребители в интернет. От друга страна, интернет рекламата може лесно да преминава отвъд границите на дадена държава. Ето защо инициативата да се засили регулирането на този вид реклама - и по този начин да бъдат защитени потребителите, личният им живот и личните им данни от неразрешена или прекомерна употреба - е добре дошла.
Wojciech Michał Olejniczak: Рекламата, както отбеляза докладчикът, е важен сектор на икономиката. Тя обаче носи и много рискове. Напълно подкрепям становището на комисията по правата на жените и равенството между половете, в което се посочва необходимостта от премахване на дискриминационното рекламно съдържание. Освен това е изключително важно - и това също беше споменато от докладчика - да бъдат защитени групите, които са особено уязвими от манипулация от страна на рекламата, а именно децата, юношите и възрастните хора. Подкрепям предложението на докладчика за провеждане на образователна програма в рамките на Европейския съюз, насочена към деца и която има за цел да им помогне да разберат методите, използвани в рекламата. Трябва да се замислим за създаването на подобни програми и за другите две уязвими от манипулация категории: юношите и възрастните хора. Може да се окаже добра идея да направим тази форма на обучение достъпна и за хора от други възрастови групи. С оглед на казаното дотук, реших да подкрепя доклада относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите.
Alfredo Pallone: Въздействието на рекламата върху потребителите често приема огромни размери, които могат да доведат до риск от нелоялни търговски практики. Решението ми да гласувам в подкрепа на доклада беше повлияно от начина, по който рекламата се използва на пазара. Тя действа като инструмент в полза не само на вътрешния пазар, като спомага за гладкия ход на икономическата дейност, но и на потребителите. Преди всичко обаче рекламата е важен икономически сектор. Отрицателните аспекти на рекламата, включително нелоялните практики, нахлуването в общественото и личното пространство, въздействието върху най-уязвимите категории, създаването на потенциални пречки за навлизане на вътрешния пазар, както и изкривяването на този пазар, трябва да бъдат отчитани по естествен начин. Ето защо е важно да се засили европейското сътрудничество в борбата срещу нелоялните практики в областта на рекламата чрез процес на съвместно регулиране, който може да подобри ефективността и приложимостта на мерките. Също така според мен е важно да се защитят най-уязвимите категории и да се насърчи обучението и информацията с цел повишаване на прозрачността на рекламите. Провеждането на информационни кампании за правата на потребителите чрез използването на образователни материали също би било добра идея.
Maria do Céu Patrão Neves: Въздействието на рекламите върху поведението на потребителите е реалност, която не трябва да бъде пренебрегвана, и този доклад се съобразява с това. Настоящият доклад, за който гласувах, засяга нелоялните търговски практики в областта на рекламата, определени в Директивата за нелоялните търговски практики, и се съсредоточава върху проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии.
Рекламата е положително средство както за вътрешния пазар, така и за потребителите. Въпреки това е важно да се противопоставим на различните видове злоупотреби, сред които бих откроила нелоялните практики, нахлуването в общественото и личното пространство, като например нежеланата електронна поща, неправомерното съсредоточаване върху уязвими лица, както и възможното изкривяване на вътрешния пазар, а именно покупка на стоки и услуги, които потребителите обичайно не биха купили.
Анализът на действащото законодателство и предложенията за преразглеждането или усъвършенстването му трябва да се съсредоточат върху оценката на тези нарушения. Подкрепям докладчика в стремежа му да засили европейското сътрудничество в борбата срещу нелоялните практики в областта на рекламата, независимо дали чрез разширяване на обхвата или честотата му.
Aldo Patriciello: Съгласен съм с докладчика г-н Juvin, че сътрудничеството в борбата срещу нелоялните практики в областта на онлайн рекламата на равнището на Европейския съюз трябва да се засили предвид успеха на така наречените внезапни проверки (систематични и едновременни проверки на сайтове от страна на държавите-членки - "EU sweeps"), които до момента се ограничаваха до три сектора: самолетни билети, мелодии за мобилни телефони и електронни устройства. Съгласен съм с докладчика, който предлага да се увеличи обхвата и честотата на тези внезапни проверки, както и да се насърчи съвместното регулиране, посредством което различните заинтересовани страни ще се включват в прокарването на законови промени и произтичащите от това мерки ще са по-ефективни и лесни за прилагане.
Rovana Plumb: в писмена форма. - (RO) Настоящият доклад засяга нелоялните търговски практики в областта на рекламата, определени в Директивата за нелоялните търговски практики, и се съсредоточава върху проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии. Докладът не засяга "бизнес-бизнес" отношенията ("B2B"), които попадат в обхвата по-специално на Директива 2006/114/ЕО. Рекламата е инструмент, който е в полза както на вътрешния пазар, защото спомага за гладкия ход на икономическата дейност (стимулиране на конкуренцията, конкурентоспособността, иновациите и креативността), така и на потребителите (разнообразие в избора, понижаване на цените). Тя е и важен икономически сектор, като само онлайн рекламата се равнява на повече от 14 млрд. евро на европейския пазар. Във време, когато е налице недостиг на информация за правата на потребителите в областта на рекламата, е необходимо да се предприемат мерки за улесняване на достъпа до информация, както и за увеличаване на прозрачността на рекламата.
Като се има предвид, че обществеността често не е запозната с проблемите, свързани с използването на личните данни, нито с наличните инструменти за справяне с тези проблеми, е необходимо да се провеждат чести информационни кампании за правата на потребителите в областта на рекламата, по-специално по отношение на използването на личните данни, независимо дали са предоставени доброволно, или са събирани автоматично. Освен това е необходимо да се създадат образователни инструменти за информиране на интернет потребителите (например технологии за управление на "следите", оставяни в мрежата, средства за защита на личния живот).
Crescenzio Rivellini: Бих искал да поздравя г-н Juvin за отлично свършената работа. Директивата за нелоялните търговски практики от 2005 г., която не гарантира подходяща законова рамка за борба срещу заблуждаващата и агресивната реклама, позволява развитието на множество нови и по-убедителни форми на реклама в интернет. Настоящата резолюция дава възможност на европейските потребители да бъдат по-добре информирани относно новите агресивни форми на реклама в интернет, призовава за по-голяма защита на уязвимите потребители и подчертава ролята на рекламата за насърчаване на положителните модели за подражание.
Бих искал да изразя безпокойството си по повод на все по-честата употреба на поведенческата реклама и развитието на натрапващи се рекламни практики (четене на съдържанието на електронната поща, използване на социалните мрежи и географската локализация, пренасочване на целевите реклами), които представляват посегателства върху личния живот на потребителите. По тази причина бих искал да призова Комисията да направи задължително добавянето на ясно четливо обозначение "поведенческа реклама" в съответните онлайн реклами.
Raül Romeva i Rueda: в писмена форма. - (EN) Настоящият доклад разглежда нелоялните търговски практики в областта на рекламата, определени в Директивата за нелоялните търговски практики ("UCPD"), и се съсредоточава върху проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии. Докладът не разглежда "бизнес-бизнес" отношенията ("B2B"), които попадат в обхвата по-специално на Директива 2006/114/ЕО. Рекламата е инструмент, който е в полза както на вътрешния пазар (спомага за гладкия ход на икономическата дейност, като стимулира конкуренцията, конкурентоспособността, иновациите и креативността), така и на потребителите (като разнообразява избора и понижава цените).
Тя е важен икономически сектор: само онлайн рекламата се равнява на повече от 14 млрд. евро на европейския пазар. Въпреки това рекламата не трябва да се идеализира - тя може да включва нелоялни практики, да нахлува в общественото пространство (например чрез билбордове), както и в частното (чрез нежелана електронна поща), да е насочена към уязвими лица (като например деца и свръхзадлъжнели физически лица), да създава потенциални пречки за навлизане на вътрешния пазар (където необходимите разходи за реклама са прекалено високи) и да изкривява вътрешния пазар (като кара потребителите да купуват стоки или услуги, които обикновено не биха купили).
Olga Sehnalová: Бих искала да обърна по-специално внимание на проблема със защитата на данните в интернет, отразен в доклада на г-н Juvin. Необходимо е да се гарантира, че потребителите ще получават ясна и изчерпателна информация относно събирането, обработката и използването на личните им данни. Въпреки това, вместо да се опитваме да регулираме интернет, бих предпочела решение, което включва обучение на интернет потребителите и прибягва до разпоредби или ограничения само в ограничени случаи. Налагането на цензурни практики би довело единствено до други по-сложни схеми за измама, които винаги ще бъдат една крачка пред регламентите. Дейностите за информиране и обучение на интернет потребителите са важни, както и предоставянето на повече възможности по отношение на обработката на личните им данни. Важно е Комисията да започне да разработва информационни кампании за основните права на потребителите по отношение на рекламата, особено в случаите, когато се налага използване на личните им данни. Също така подкрепям развитието на образователни програми на Европейския съюз, които да информират децата и другите уязвими лица относно неблагоприятните страни на рекламата. По същия начин приветствам обърнатото в доклада внимание на защитата на уязвимите категории потребители и гаранциите за зачитане на човешкото достойнство в рамките на рекламата.
Рекламната дейност може да бъде ефективен инструмент за оспорване и противопоставяне на стереотипите. Тя може да бъде и положително средство за борба срещу расизма, сексизма, дискриминацията и т.н. От друга страна, тя може да въздейства отрицателно и да допринесе за насилие, зависимости, като тютюнопушене и алкохолизъм, както и за нарушения в хранителното поведение, като анорексия нервоза и булимия. Докладът споменава и други важни фактори, на които е необходимо да се обърне внимание. Ето защо аз подкрепих този доклад.
Angelika Werthmann: в писмена форма. - (DE) Рекламата в интернет се приспособява към поведението на потребителите. Рекламодателите могат да насочват рекламите си към даден потребителски профил и да избягват аудитория извън целевата група. Според проучванията обаче потребителите са до голяма степен отрицателно настроени към персонализираната онлайн реклама и тя често се възприема като натрапчива. Голяма част от хората дори изпитват чувство, че са наблюдавани. Общо 62% от анкетираните се опасяват, че защитата на личните данни се пренебрегва в областта на персонализираната реклама; специалистите по защита на данните също имат опасения, защото личните данни се съхраняват, сравняват и свързват с други данни. На теория всеки потребител може да деактивира тази опция. Връзката за това обаче се открива трудно; по тази причина докладът предлага потребителите да бъдат улеснени - в случая с рекламите, изпращани по електронна поща - при отказа от всяка бъдеща реклама посредством пряка, действаща хипервръзка.
Освен това докладът дава възможност на потребителите да получават ясна, достъпна и изчерпателна информация относно събирането, обработката и използването на личните им данни. Данните на потребителите трябва да се съхраняват напълно отделно от данните, събрани в хода на рекламната дейност. Съдържанието на личната електронна поща при никакви обстоятелства не трябва да бъде използвано за рекламни цели, а параметрите по подразбиране на компютърните системи трябва да се използват за защита на личната неприкосновеност в интернет (на принципа на защита на личната неприкосновеност още на етапа на проектирането - "privacy by design").
Luís Paulo Alves: Съгласен с общите цели на този план за действие, който трябва да гарантира по-добър поток на информация на местно равнище или създаването на единен информационен пункт, като се вземе предвид по-ниската употреба на ресурсите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за мерки, свързани с енергийната ефективност, където държавите-членки и регионите преминават към хоризонтален поход към енергийната ефективност за тяхното развитие, като се има предвид, че това представлява печеливш начин за стимулиране на икономическата конкуренция и намаляване на недостига на гориво. Също така споделям мнението, че Комисията трябва да се консултира с представителите на местните и регионалните органи, за да определи посоката на развитие на енергийната политика, както и да осигури финансова подкрепа на местните и регионални проекти чрез иновативни програми, които използват наличните енергийни ресурси и структурни фондове. В тази рамка на възможните действия се предлага да бъдат създадени големи стимули за регионите, които до този момент са имали важна роля по отношение на енергийната ефективност, като се насърчи енергийната независимост и, от друга страна, се насърчи споделянето на добри практики между тези региони и онези, при които не се наблюдава голямо развитие в тази област.
Laima Liucija Andrikien: в писмена форма. - (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото сме ангажирани с опазването на околната среда, намиране на икономически средства за производство на енергия и борба с изменението на климата. Налице е необходимост да се гарантира устойчивото развитие, но икономическото развитие също е важно. Тези две измерения трябва да се съгласуват. Борбата с изменението на климата е невъзможно, без да се вземе предвид енергийната ефективност. За тази цел трябва да се определят всеобхватни и реалистични цели и санкции, така че енергийната ефективност да не се основава само на икономически ползи. Енергийната ефективност засяга в най-голяма степен сградите, защото при сградите е налице огромен потенциал за енергийна ефективност. Ето защо подкрепям мнението на докладчика, че трябва да се наблегне на обновяването на съществуващите сгради, защото темпът на строителство на нови сгради в Европейския съюз продължава да спада и много стари сгради могат значително да спомогнат за енергийната ефективност, ако бъдат обновени правилно.
Sophie Auconie: в писмена форма. - (FR) Енергийният въпрос представлява огромно предизвикателство за Европа. Не трябва да забравяме каква част от развитието си континентът дължи на относително лесния достъп до енергия, на който европейските държави се радваха в продължение на повече от един век. Енергийният въпрос вече придоби различен аспект. Употребата на изкопаеми горива остава в миналото. Двойният натиск от страна на проблема с глобалното затопляне и неизбежно все по-трудният добив на нефт и в малка степен газ ни принуждава да помислим за нови решения. Има действащ план за действие относно енергийната ефективност от 2006 г., който разглежда два конкретни аспекта на ефективността. С цел да се пести по начин, който ще направи Европейския съюз по-малко зависим от международните му партньори, той трябва да разгледа ефективността както от гледна точка на производството, така и по отношение на потреблението: по-малко енергоемки сгради, по-икономични машини, но и по-рационализирани производствени технологии, които ще ни позволят да съчетаем конкурентоспособността и иновациите с икономии от мащаба. От само себе си се разбира, че подкрепих този жизненоважен текст (включително задължителната цел за още 20% енергийна ефективност до 2020 г.), който поставя Европейския съюз сред пионерите в тези области.
Zigmantas Balčytis: в писмена форма. - (LT) Много беше постигнато след приемането на плана за действие относно енергийната ефективност през 2006 г.; политическата и икономическа обстановка обаче се промени доста оттогава. Ето защо налице е явна необходимост от преразглеждане на политиката на Европейския съюз за енергийна ефективност, за да бъде приведена в съответствие с настоящите приоритети и събития. Енергийната ефективност е най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други емисии. Ползите са големи както по отношение на икономическия растеж, така и по отношение на разкриването на работни места. Смятам, че трябва да се направи подробна оценка на постиженията и недостатъците на плана за действие относно енергийната ефективност от 2006 г. като основа за преразглеждане на политиката на Европейския съюз относно енергийната ефективност. Става все по-очевидно, че Европейският съюз не е на път да постигне целта си от 20% и затова е необходимо да се предприемат по-ефективни мерки за насърчаване на енергийната ефективност. Трябва да се обърне специално внимание на обновяването на съществуващите сгради, защото досега не е постигнат голям напредък в тази област. Темпът на строеж на нови сгради в Европейския съюз продължава да спада и много стари сгради разполагат с най-големия потенциал за ефективност, ако бъдат правилно обновени. Това би спомогнало за намаляването на общата енергийна зависимост на Европейския съюз.
Jean-Luc Bennahmias: в писмена форма. - (FR) Приет с голямо мнозинство, докладът по собствена инициатива на Bendt Bendtsen изпраща добър политически сигнал по въпроса за енергетиката няколко дни след края на срещата на високо равнище в Канкун и два месеца преди срещата на високо равнище относно енергетиката на 4 февруари 2011 г. Енергийната ефективност без съмнение е един от основните въпроси в борбата ни за опазване на околната среда. Енергоспестяването и енергийната ефективност са най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и подобряване на сигурността на доставките. В този доклад призоваваме за подновяване на усилията за постигане на целта за енергийна ефективност от 20% до 2020 г. Искам да изразя съжаление обаче, че изменението, с което се призовава Европейската комисия за започване на инициатива за пълно обновяване на съществуващите сгради догодина не получи необходимото мнозинство. Докладът споменава само новите сгради, но не и въпроса за управлението на съществуващите сгради. Въпреки това на сградите се падат 40% от потреблението на енергия и близо 36% от емисиите на парникови газове в Европейския съюз.
Vilija Blinkevičiūt: в писмена форма. - (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото е необходимо да се предприемат конкретни мерки за прилагането на плана за действие относно енергийната ефективност, по-специално защото става все по-очевидно, че Европейският съюз няма да постигне целта си от 20% намаляване на емисиите на парникови газове. Бих искала да обърна внимание на факта, че енергийната ефективност е най-рентабилният начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други емисии. Освен това тя представлява уникална възможност за подкрепа и създаване на работни места, като същевременно се намалява зависимостта от вноса на енергия. Ето защо Европейският парламент призовава Европейската комисия да изготви нов план за действие относно енергийната ефективност, като вземе предвид нуждите на уязвимите потребители на енергия. Също така той призовава държавите-членки да приемат подходящи мерки и ефективни политики, като национални планове за действие или целеви социални мерки за намаляване на енергийната бедност, както и редовно да докладват за действията си за справяне с този проблем. Комисията също така следва да отговаря за представянето на статистически данни относно развитието на всички основни елементи от политиката на Европейския съюз в областта на енергетиката.
Vito Bonsignore: Бих искал да поздравя г-н Bendtsen за този важен и актуален доклад относно енергийната ефективност. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че добрата енергийна ефективност може да ни помогне значително да намалим емисиите на въглероден диоксид.
От този вид политическо действие могат да се извлекат различни предимства: първо, ще бъдат създадени нови работни места, но ще бъде възможно да се въведе и по-голямо участие на малките и средните предприятия, съединителната тъкан на италианската и европейската икономика, на които могат да се предоставят иновативни възможности за развитие. За тази цел ще е необходимо да се организират подходящите финансови инструменти за укрепване на професионалното обучение, изследванията и достъпа до информация. Ето защо споделям мнението за необходимостта от преразглеждане на политиките на Европейския съюз в областта на енергийната ефективност и прилагане на конкретни планове за насърчаване на конкурентоспособността.
По отношение на сградите и екопроектирането, съгласен съм, че трябва да се постави акцент върху обновяването на съществуващите сгради, защото те предлагат изключително висок потенциал за енергийна ефективност, ако бъдат правилно обновени. Ето защо, за да се постигнат тези цели, е необходимо да се насърчат мерки, инструменти и финансова помощ както от държавите-членки, така и на европейско равнище, например чрез въвеждането на специални фондове.
Jan Březina: Докладът за енергийната ефективност с право призовава да се обърне по-голямо внимание на иновативните решения, като интелигентните мрежи или интелигентните измервателни уреди, с цел по-гъвкава интеграция на възобновяемите енергийни източници, както и за създаването на глобална стратегия за генериране на отопление. Тук следва да се отбележи, че целта е 50% от домовете да се оборудват с интелигентни измервателни уреди до 2015 г., като този процент се увеличи до 80% от домовете до 2020 г. Радвам се, че нямаше предложения за въвеждането на законодателни мерки в областта на енергийната бедност. Вместо това той беше формулиран по начин, по който става ясно, че именно държавите-членки могат най-добре да се справят с проблема на енергийната бедност, и затова това е проблем, който трябва да бъде решен на равнището на държавите-членки. Възможността да се използват 15% от ЕФРР за програмите за енергийна ефективност също спомага за подобряване на енергийната ефективност. Аз обаче действително считам, че енергийната ефективност трябва да се направи хоризонтален европейски приоритет, който се финансира от източници, различни от структурните фондове.
Смятам, че с право бяха отхвърлени предложенията за въвеждането на общоевропейски данък върху енергията и въглищата, който би довел само до по-големи енергийни разходи и би засегнал сериозно групите с ниски доходи. Също така съм на мнение, че целите за енергийна ефективност не трябва да са правнообвързващи, както и че не трябва да се въвеждат изкуствени условия за използване на структурните фондове въз основа на енергийната ефективност.
Maria Da Graça Carvalho: Енергийната ефективност е от съществено значение за повишаване на сигурността на доставките, подобряване на качеството на въздуха, намаляване на емисиите от парникови газове и увеличаване на конкурентоспособността на нашето общество. Енергийната ефективност означава да се постигне "повече" с "по-малко" ресурси. Докладът съдържа амбициозна визия за енергийната ефективност например чрез въвеждането на отделни цели и положителни стимули. Въведени са важни елементи по отношение на модернизирането на енергийната инфраструктура, като например интелигентните мрежи, енергийната ефективност на сградите и транспорта, използването на информационни и комуникационни технологии и развитието на научни изследвания в областта на енергетиката. Докладът подчертава необходимостта от удвояване на средствата за научни изследвания, развитие на технологии и демонстрационни дейности в областта на енергетиката. По отношение на финансирането, докладът също така насърчава използването на структурните фондове в подкрепа на енергийната ефективност и това ще бъде приоритет в бюджета на Европейския съюз след 2013 г. С оглед на всичко на това бих искала да поздравя докладчика, г-н Bendtsen, за отличната работа и бих искала да приканя всички вас да подкрепите този важен доклад.
Marielle De Sarnez: в писмена форма. - (FR) На сградите се падат около 40% от потреблението на енергия и близо 36% от емисиите на парникови газове в Европейския съюз. Енергийно ефективните сгради трябва да бъдат приоритет на следващото преразглеждане на плана за действие относно енергийната ефективност. Днес 30% от съществуващите домове в Европа са нездравословни и има високи сметки на електроенергия. Ето защо е важно не само да се насърчат новите устойчиви сгради, но и да се обновят съществуващите сгради по един устойчив начин. Ето защо държавите-членки трябва незабавно да дадат началото на програма за основно обновяване на съществуващия сграден фонд, за да се постигне приблизително нулево ниво на потребление на енергия на сградите до 2050 г. Налице е и връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Ето защо призоваваме Комисията да изготви нов план за действие относно енергийната ефективност, който да вземе предвид нуждите на уязвимите потребители.
Ioan Enciu: в писмена форма. - (EN) Бих искал да приветствам доклада за енергийната ефективност, защото той ще повиши енергийната сигурност и ще послужи за създаването на социално-икономически предимства за икономиката на Европейския съюз. Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент посочва, че енергийните ресурси не са равномерно разпределени между държавите-членки. Винаги трябва да имаме предвид европейската солидарност при създаването на закони за енергийната ефективност. Вече беше казано, че енергоспестяването е един от най-бързите начини да се постигне енергийна ефективност. Насърчаването на енергийна ефективност ще създаде заетост и ще спести на правителствата на държавите-членки разходи в размер на милиарди за отопление на година.
Решително приветствам създаването на общество с по-нисък процент на емисии на въглероден диоксид, но трябва да внимаваме да постигнем точния баланс между държавите-членки въз основа на техните възможности и ресурси. Обезпокоен съм, че от държави-членки като Румъния ще се очаква да се представят наравно с други държави-членки като Швеция, които имат доказан опит в областта на енергийната ефективност. Финансова перспектива 8 ще бъде важен инструмент за финансиране с цел насърчаване и поощряване на енергийната ефективност от 2014 г. до 2020 г.
Edite Estrela: в писмена форма. - (PT) Гласувах в подкрепа на доклада за плана за действие относно енергийната ефективност, защото той представя важни предложения за околната среда и за икономиката, по-специално представянето на европейско законодателство, което въвежда задължителни цели за намаляване на енергопотреблението.
Diogo Feio: През 2008 г. Европа пое ангажимент не по-късно от 2020 г. да постигне 20% намаление на енергопотреблението и да се гарантира, че 20% от потреблението на енергия идва от възобновяеми енергийни източници. Тази цел е от съществено значение за подпомагане на Европа да постигне целта си за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, но тя трябва да продължи да бъде именно това - цел, към която различните държави се придържат на доброволни начала.
За да стане това, вместо да се налага задължително ограничение, ще бъде по-важно държавите-членки да се споразумеят за решения, които дават възможност за по-голяма енергийна ефективност и по-ниски загуби на енергията, без това да засяга развитието и без да струва прекалено скъпо на европейската промишленост и производители, особено при условията на икономическа криза като сегашната.
José Manuel Fernandes: в писмена форма. - (PT) Настоящият доклад се съсредоточава върху политиката относно енергийната ефективност в рамките на Европейския съюз. По отношение на този въпрос, аз подкрепям необходимостта от определяне на задължителни цели. В Зелената книга на Европейската комисия (2005/0265 окончателен вариант) относно енергийната ефективност се изчислява, че в Европа пряко или косвено ще бъдат създадени приблизително един милион нови работни места. Според това съобщение конкретните бенефициери на мерките за енергийна ефективност са малките и средните предприятия, като в него също така се посочва, че едно средно домакинство може да спести средно по 1000 евро на година посредством мерките за енергийна ефективност.
Задължителните мерки за енергийна ефективност са важни и за намаляване на енергийния дефицит вследствие на вноса на нефт и газ от Персийския залив и Русия.
Вече разполагаме със задължителни цели за увеличаване на квотата за енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, в Европейския съюз до 20%. В рамките на съществуващата правна рамка можем да постигнем единствено половината от потенциала без задължителни цели за енергийна ефективност. Също така това е въпрос на правна сигурност, както и важен сигнал за привличане на нови инвестиции.
За Европейския съюз и Португалия виждам повече ползи, отколкото загуби предвид задължителната цел. Също така, ако целите на "ЕС 2020" не излязат извън рамките на обикновените намерения, тази стратегия няма да постигне нищо.
Ilda Figueiredo: Обещанията за повишаване на енергийната ефективност се увеличиха, но Европейският съюз рискува да не постигне предложените от него цели: постигане на 20% до 2020 г. Най-новите данни сочат действителна средна стойност от едва 9%, въпреки приноса, който едно увеличение на енергийната ефективност може да направи за намаляване на емисиите, енергопотреблението и енергийната зависимост.
Докладът съдържа богат набор от елементи, които обхващат широката област на енергийната ефективност по един доста адекватен начин, въпреки че съдържа маршрути, които могат да затруднят успешното постигане на поставените цели.
Налице са обаче аспекти, с които не сме съгласни, като например предполагаемата връзка между енергийната ефективност и така наречената стратегия "Европа 2020", която предвижда създаването на единен пазар в областта на енергетиката, насърчаването на пазарни инструменти, като Европейската система за търговия с емисии прикрива някои от ползите на енергийната ефективност и пренебрегва необходимостта от защита на един силен енергиен публичен сектор, който всяка държава-членка трябва да насърчи.
Въпреки че сме съгласни с необходимостта от наличието на общностни средства за изпълнение на целите, все още имаме съмнения относно практическата възможност да се използват 15% от ЕФРР или Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за енергийна ефективност, като се има предвид, че държавите-членки са тези, които трябва да определят своите нужди и приоритети за разпределяне на тези средства.
Françoise Grossetête: в писмена форма. - (FR) Могат да се въведат множество мерки, които предлагат неосъществени възможности за подобряване на енергийната ефективност в ключови сектори като транспорта и строителството.
Въпреки това е нереалистично да се определя задължителна цел за подобряване на енергийната ефективност с най-малко 20% до 2020 г., защото няма метод за оценка и не съществуват общи показатели. Вместо това трябва да се съсредоточим върху конкретни секторни цели, като например ангажимента за намаляване на потреблението на енергия при съществуващите сгради с 38%.
Липсата на финансиране е основна пречка за обновяване на сградите в жилищния сектор и в областта на малките и средните предприятия. Вместо да се впуска в борба с нереалистични цели, Европейската комисия трябва да излезе с иновативни решения и да стимулира публично-частните партньорства, защото иновативната екология е източник на работни места.
Juozas Imbrasas: в писмена форма. - (LT) Одобрих доклада, защото той цели увеличение на енергийната ефективност с най-малко 20% до 2020 г. и по този начин спомага за прехода към устойчива и "зелена" икономика. Предимствата са огромни от гледна точка както на икономическия растеж, така и на създаването на работни места. Създадените работни места ще бъдат както в селските, така и в градските райони. Добре известно е, че е налице огромен потенциал за енергийна ефективност при сградите. Ето защо акцент трябва да се постави на обновяването на съществуващите сгради, защото темпът на строителство на нови сгради в Европейския съюз продължава да спада, а много стари сгради имат най-големия потенциал за ефективност, ако бъдат правилно обновени. В областта на "чистите технологии" е налице необходимост от скъсяване на дистанцията между САЩ и Китай, от една страна, и Европейския съюз, от друга. И двете държави са много по-прогресивни от Европейския съюз по отношение на приемането на законодателни мерки за насърчаване на енергийно ефективни решения. Ето защо мерките и инструментите за увеличаване на финансирането трябва да бъдат подкрепени от Европейския съюз и държавите-членки. За създаването на национални фондове за енергийна ефективност в подкрепа на Договора за енергоспестяване с гарантиран резултат трябва да се осигурят стимули чрез финансов инструмент на европейско равнище. Договорът за енергоспестяване с гарантиран резултат, при който даден клиент купува енергоспестяване с гарантиран резултат, създава възможности, защото инвестицията се изплаща през следващите 2-15 години. Един такъв модел създава работни места в областта на малките и средните предприятия, потребителите спестяват пари от сметките си за електроенергия и се намаляват емисиите.
Eija-Riitta Korhola: в писмена форма. - (FI) Когато аз, подобно на по-голямата част от моята група, гласувах против задължителната цел от 20% за енергийна ефективност, аз не се обявих против енергоспестяването, а против начина, по който се правят опити то да бъде насърчено. Значението на по-доброто енергоспестяване е безспорно. Въпреки това опитите да се решат проблемите на Европейския съюз в областта на климата, енергийната сигурност и доставките според мен не са устойчиви или разумни.
В прословутия пакет от мерки за климата и енергетиката "20-20-20" целта за енергоспестяване беше единствената с незадължителен характер, защото се предполагаше, че ще върви ръка за ръка с другите задължителни цели, като тези за намаляването на емисиите и възобновяемите енергийни източници. Целта за енергоспестяване не беше изпълнена по начина, по който искахме, но сега, вместо да поставяме тежест на Общността с още една задължителна цел, която се припокрива с другите задължителни цели, и без да знаем как ще бъдат постигнати, ние трябва първо да разгледаме дали другите цели са били правилно определени.
При въвеждането на намаления на емисиите и целите за възобновяемите енергийни източници нашите държави-членки и техните дружества са поставени под натиск и изкушението да се създадат недалновидни, неустойчиви решения става неудържимо. Ако освен това наложим още едно ограничение, ще се окажем в положение, в което Европейският съюз буквално ще отреже клона, на който седи, като същевременно доведе до големи разходи, без никаква допълнителна полза за климата, околната среда или енергийната ни сигурност.
В опитите си да направим нещо добро, ние направихме точно обратното. Промишлеността става все по-малко жизнеспособна в световен мащаб, ние неустойчиво горим дървесина в името на възобновяемите енергийни източници и същевременно самият проблем, емисиите на въглероден диоксид, става все по-сериозен извън нашите граници.
Време е да се предприемат разумни и устойчиви действия и да не се прибягва до недалновидни принуди с нищо рационално осезаемо.
Elisabeth Köstinger: в писмена форма. - (DE) Увеличаването на енергийната ефективност в целия Европейски съюз е основен компонент от една устойчива европейска стратегия в областта на енергетиката. Това ще позволи да се намалят емисиите на въглероден диоксид, както и да се подобри енергийната ефективност по най-бързия и евтин начин. Приветствам факта, че докладът подчертава по-големите инвестиции в енергийната ефективност на сградите, които ще създадат нови работни места в строителния сектор и в областта на малките и средните предприятия и ще доведат до възможни годишни ползи в областта на енергетиката на стойност до 1000 евро на домакинство. Докладът също така разглежда необходимостта от увеличение на енергийната ефективност в цялата транспортна система чрез преминаване от енергоемки транспортни средства, като автомобили и камиони, към енергоспестяващи превозни средства, като железниците. Приветствам аспектите на доклада, които призовават Комисията и държавите-членки да отделят нужното внимание на енергийната ефективност и същевременно да се гарантира спазването на множеството законодателни разпоредби, свързани с тази област, които вече са въведени на равнището на Европейския съюз и на национално равнище.
Bogusław Liberadzki: На гласуването днес подкрепих приемането на доклада Bendtsen за преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност. Няма съмнение, че повишаването на енергийната ефективност е най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Факт е, че на сградите се падат 40% от потреблението на енергия и близо 36% от емисиите на парникови газове в Европейския съюз. Ето защо смятам, че едно от най-важните неща, които трябва да се направят, е да се повиши енергийната ефективност на сградите, като това трябва да се постигне чрез започване на работа по обновяването на съществуващото оборудване и чрез инсталиране на по-ефективна обща инфраструктура в сградите и системите за отопление. Гласувах в подкрепа на финансирането на изолацията на сградите със средства от структурните фондове.
Marian-Jean Marinescu: Докладът относно енергийната ефективност е изключително важен с оглед на приемането на план за действие на Европейския съюз в тази област през следващите години. Той ще има огромно влияние върху методите за намаляване на емисиите на въглероден диоксид, икономическия растеж и създаването на работни места в области като ИТ, строителството и услугите. Гласувах в подкрепа на по-ефективна защита на уязвимите потребители. Тези потребители трябва да се възползват най-много от направените подобрения на енергийната ефективност. Необходими са обаче повече финансови средства, за да се направят необходимите инвестиции. Освен това аз гласувах за създаването на фондове за енергийна ефективност на национално, регионално или местно равнище. Тези фондове могат да изиграят ключова роля за развитието на малките и средните предприятия и дружествата, които предлагат услуги в областта на енергийната ефективност. Гласувах против определянето на правнообвързваща цел за постигане на минимално енергоспестяване от 20% до 2020 г., защото този елемент на принуда на равнището на Европейския съюз може да окаже неблагоприятно въздействие върху единния пазар. Смятам, че преходът към устойчива, "зелена" икономика ще се развие дори без да се налагат крайни законодателни мерки.
Mario Mauro: В доклада си за преразглеждане на плана за действие относно енергийната ефективност г-н Bendtsen с право посочва, че националните политики все ще не използват напълно потенциала в областта на енергийната ефективност. Ето защо трябва да укрепим стратегиите на Европейския съюз в тази насока. Гласувах в подкрепа на предложението.
Jean-Luc Mélenchon: в писмена форма. - (FR) Докладът насърчава принципа на енергийна ефективност и се застъпва за енергийно етикетиране. Това е хубаво, въпреки че би могло да се иска обсъждането да обхване и трезвия подход към потреблението на енергия и екомаркировката. Той също така разглежда енергийната бедност. Това е добра новина. Жалко все пак, че ги превръща в инструменти на "зеления" капитализъм, подкрепя свободната конкуренция, призовава за намесата на финансовите посредници и възхвалява добродетелите на пазара на въглеродни емисии. Той унищожава напредъка, който обещава.
Nuno Melo: в писмена форма. - (PT) Един план за действие, който отговаря на европейската политика в областта на енергетиката, трябва да разгледа следните въпроси: преминаване към нискоемисионна енергийна система, гарантиране на сигурността на енергийните доставки и гарантиране на подобрената конкурентоспособност на Съюза и доставките на енергия за всички потребители на достъпни цени. Необходими са значителни финансови и човешки усилия, за да се постигнат тези цели.
Alexander Mirsky: в писмена форма. - (EN) Ето 10 основни насоки за енергийна ефективност.
1. Енергийно ефективни технологии; 2. Транспортни технологии; 3. Ефективно използване на енергията; 4. Сигурност на веригата за пренос на електроенергия; 5. Събиране и съхранение на стоки, използвани за производство на енергия; 6. Енергийна експлоатация на държавите доставчици; 7. Формиране и разпределение на енергийните ресурси; 8. Антимонополни програми за потребление на енергия и енергийни доставки; 9. Нанотехнологии в сектора на енергийните доставки и неговото развитие; 10. Законодателство за енергийна ефективност.
За съжаление, тези аспекти не попадат в обхвата на настоящия доклад. Гласувах в негова подкрепа, като се има предвид, че основната задача е в самото си начало.
Andreas Mölzer: в писмена форма. - (DE) Енергийната ефективност е област с голям потенциал за бъдещето, в която Европейският съюз вече има известен опит. Освен това много водещи технологични дружества развиват дейност в държавите-членки на Европейския съюз. Освен очевидните ползи за околната среда този сектор предлага и възможности за увеличаване на икономическия растеж и създаване на работни места. В миналото обаче стана ясно, че Европейският съюз често си поставя амбициозни цели и впоследствие среща трудности при постигането им, или не ги изпълнява изобщо. Такъв би могъл да е случаят със сградите, които, разбира се, предлагат огромен потенциал за енергоспестяване.
Значително по-лесно е да се приложат такива мерки при новите сгради, отколкото при съществуващите стари сгради. Архитектурните паметници представляват особен проблем. Не на последно място, не трябва да позволяваме положението да излезе извън контрол, като наложим мерки за увеличаване на енергийната ефективност, чието прилагане е толкова скъпо, че хората имат изключително нисък жизнен стандарт. Гласувах съобразно това.
Wojciech Michał Olejniczak: Човек не може да не се съгласи с твърдението на докладчика, че "енергийната ефективност е най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите от въглероден диоксид и други емисии". Освен това действията за подобряване на енергийната ефективност спомагат за икономическия растеж и създаването на работни места. Това явление може да се наблюдава например в новите държави-членки, където мащабът на предизвикателствата е огромен.
Също така следва да се отбележи, че помощта на Европейския съюз за изолацията на сградите е една от най-видимите характеристики на политиката на сближаване. Модернизираните сгради са сред най-добрите символи на Европейския съюз в региона. С оглед на това аз подкрепям предложенията, които се съдържат в доклада, по отношение на увеличение на разходите за подобряване на енергийната ефективност.
Alfredo Pallone: Гласувах в подкрепа на плана за действие относно енергийната ефективност, защото считам, че е важно да се насърчава Европейския съюз да постигне напредък към едно "зелено" и устойчиво бъдеще. Намаляването на потреблението на енергия чрез системни иновации на енергийната инфраструктура и градската среда е целта, определена от Европа в новия план за действие, който Комисията ще внесе през февруари. Също така смятам, че целите не трябва да са задължителни, защото, ако ускорим процеса, рискуваме да бъдат нанесени финансови вреди на дружествата и гражданите. Мерките за план за действие трябва да бъдат съгласувани с националните планове, за да се очертае обща методология за измерване на целите за енергийна ефективност.
Maria do Céu Patrão Neves: Докладчикът, член на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), в прегледа си на плана за действие относно енергийната ефективност, излиза с балансирано предложение за постигане на цел от 20% за енергоспестяване, определена от Европейския съвет през 2007 г.
Прагматичният начин за прилагане на политика за енергийна ефективност, предложен от докладчика, посредством отделни цели и без да се налагат правнообвързващи цели, ми се струва най-подходящия метод при условията на настоящата икономическа и политическа обстановка, за постигане на въпросната цел. Решение, включващо въвеждането на задължителни цели от най-малко 20% за намаляване на потреблението на енергия обаче - изменение, одобрено от социалистите, либералите и зелените - беше прието в комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE).
В рамките на доклада, в подкрепа на който гласувах, бих подчертала различните действия на Общността и държавите-членки в подкрепа на енергийната ефективност: прилагане на съществуващото законодателство в тази област, енергийно ефективно развитие на градската среда, строеж на енергийно ефективни сгради и финансиране на тези и други мерки чрез създаване на национални фондове за енергийна ефективност.
Трябва да се подчертае, че този доклад на Европейския парламент представлява важен принос към извършващото се момента преразглеждане на плана за действие относно енергийната ефективност от страна на Европейската комисия.
Aldo Patriciello: Отчасти в резултат на няколко подобрения на първоначалния план, аз съм съгласен с г-н Bendtsen, че енергийната ефективност е най-рентабилната мярка за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други емисии и че представлява уникална възможност за подкрепа и създаване на работни места, както и за намаляване на зависимостта от вноса на енергия. Той отбелязва, че според Комисията ползите от енергоспестяването могат да възлязат на над 1000 евро на домакинство годишно.
Rovana Plumb: в писмена форма. - (RO) Енергийната ефективност е най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други емисии. Ползите са големи както по отношение на икономическия растеж, така и по отношение на разкриването на работни места в областта на информационните технологии, строителството и услугите. Тези работни места ще бъдат както в селските, така и в градските райони, при малките и средните предприятия, и те ще бъдат местни работни места, които не могат да бъдат преместени другаде. Комисията ще внесе нов преработен план в началото на 2011 г., който трябва да съдържа следните елементи - задължителна цел на Европейския съюз от най-малко 20% увеличение на енергийната ефективност до 2020 г. - мерки за борба с енергийната бедност, които да бъдат въведени във всички енергийни политики - преразглеждане на Директивата за енергийните услуги през 2011 г. - насърчаване на инвестициите в интелигентни мрежи и спазване на изискването на третия законодателен пакет за вътрешния пазар от страна на държавите-членки за инсталиране на интелигентни измервателни уреди в 80% от домакинствата до 2020 г. - държавите-членки трябва да определят годишни цели за обновяване на сградния фонд - Комисията трябва да представи политики за постигане на близо нулеви енергийни загуби в сградите до 2050 г. - Комисията трябва да разгледа иновативните модели на финансиране, като например револвиращите фондове, за да се постигнат целите в този сектор.
Teresa Riera Madurell: в писмена форма. - (ES) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че е важно целта от 20% енергийна ефективност да бъде задължителна не само с цел намаляване на въглеродния диоксид, но и от социални съображения. Голяма част от разходите на европейските домакинства отиват за сметки за електроенергия. Въвеждането на мерки за ефективност, които намаляват загубите на енергия и спомагат за намаляване на енергийната бедност, е социалистическа цел.
Frédérique Ries: в писмена форма. - (FR) До момента, в който щурото предизвикателство на космическата слънчева енергия не стане реалност и целият свят не жъне ползите от тази почти неизчерпаема електрическа манна, Европейският съюз няма друг избор по отношение на настоящата си политика в областта на енергетиката освен да разполага с енергийни доставки от възможно най-голям брой източници и да се стреми към енергийна ефективност. Това е основен приоритет на европейската стратегия за следващото десетилетие, който се подчертава в доклада на г-н Bendtsen, който беше одобрен днес следобед от мнозинство на членовете на Европейския парламент. Аз особено приветствам приемането на задължителната цел за енергоспестяване от 20% до 2020 г., която ще даде възможност на Европейския съюз да спести приблизително 100 млрд. евро. За тази цел явно ще трябва да направим повече в различни области, като например енергийните услуги, транспорта (кога ще разполагаме с рамка за стандартизирането на електрическите превозни средства?) и сградите. На последните трябва да се обърне специално внимание, защото знаем, че на тях се падат близо 40% от потреблението на енергия и близо 36% от емисиите на парникови газове в Европейския съюз. Налице е значителен потенциал за енергоспестяване в обществените сгради например, което ще улесни прехода към стабилна, "зелена" икономика.
Raül Romeva i Rueda: в писмена форма. - (EN) Този доклад е сериозно и навременно напомняне на Комисията и Съвета за значението на една задължителна цел за енергоспестяване преди важната среща на високо равнище по въпросите на енергетиката на 4 февруари 2011 г. и при изготвянето от страна на Комисията на нейния план за действие относно енергийната ефективност. Амбициозните мерки на Европейския съюз за енергоспестяване и енергийна ефективност са от съществено значение, ако Европа иска да отговори на предизвикателствата на енергийната сигурност и изменението на климата. Те също така са важни и от икономическа гледна точка, създават работни места и спестяват пари на потребителите от сметките им за електроенергия. Досега държавите-членки се отмятаха от ангажимента си за намаляване на потреблението на енергия с 20% до 2020 г., като не постигнаха достатъчен напредък. Правното обвързване на целта ще спомогне (какъвто е случаят с възобновяемите енергийни източници) да се гарантира, че правителствата на Европейския съюз действително ще изпълнят този потенциал.
Също така в доклада се призовава за засилени мерки по отношение на потреблението на енергия на сградите, по-специално чрез обновяване на съществуващия сграден фонд. Тъй като на сградите се падат 40% от потреблението на енергия в Европейския съюз, от съществено значение е да се обърне специално внимание на този сектор. Зелените се надяват, че на срещата на високо равнище на Европейския съюз по въпросите на енергетиката също ще се обърне внимание на този важен въпрос.
Czesław Adam Siekierski: Планът за действие относно енергийната ефективност е рентабилно средство за увеличаване на конкурентоспособността на икономиката и сигурността на енергийните доставки към Европейския съюз. Планът да се започне подобряване на енергийната ефективност също така представлява идеална възможност за развитието на малките и средните предприятия. Докладът Bendtsen с право обръща внимание на начините на ефективно и ефикасно използване на енергията, без да е необходимо намаление на потреблението й, защото то продължава да се увеличава в държавите-членки. Използването на нови технологии в областта на енергетиката при строителството и транспорта дава възможност за значителни икономии на равнището на целия Съюз. За да влязат тези методи в употреба обаче, е необходима кампания за информиране на гражданите, както и намаляване на цената на технологиите за енергоспестяване. Именно високата цена на иновативното оборудване е най-голямата пречка за влизането му в употреба. Приемането на задължителни цели за 2020 г. е трудно за много държави-членки.
Не трябва обаче да забравяме, че всяка държава-членка е на различен етап на развитие на енергийната политика. Една задължителна цел за възобновяемите енергийни източници от 20% от окончателното потребление на енергия до 2020 г. може да се окаже твърде голямо предизвикателство, особено за 12-те нови държави-членки.
Bart Staes: в писмена форма. - (NL) Радвам се, че Европейският парламент се обяви в подкрепа на задължителна цел от 20% за енергоспестяване през 2020 г. Прогнозите сочат, че при сегашната политика Европа ще постигне енергоспестяване от едва 11%. В същото време домакинствата губят 1000 евро от електроенергия на година и ние изнасяме не по-малко от 350 млрд. евро годишно от европейското ни благосъстояние за богатите на петрол държави. По-добрата изолация на домовете, по-ефективният пренос на енергия и по-ефективните уреди гарантират по-ниски сметки за електроенергия за потребителите и предприятията.
Често има пречки пред прилагането на тези мерки за ефективност, като например високите инвестиционни разходи или несигурността относно ползите. Ако европейските министри подкрепят това предложение, правителствата ще трябва да засилят подкрепата си за мерките за енергоспестяване. Тези мерки в крайна сметка ще спестят пари, защото сметките за електроенергия ще бъдат по-ниски.
Енергоспестяването е най-евтиният начин да се постигне целта ни за климата и това ще доведе до 560 милиона тона по-малко емисии на въглероден диоксид. Ето защо енергоспестяването още повече ни улеснява във връзка с лекото повишаване на целта ни за климата. За съжаление, ние все още сме безнадеждно изостанали; според неотдавнашен доклад трябва да утроим европейската цел, ако искаме да постигнем енергоспестяване в размер на 20%. Ето защо е важно тази цел да бъде наложена на всички държави-членки на Европейския съюз.
Konrad Szymański: в писмена форма. - (EN) Членовете на Европейския парламент от групата на Европейските консерватори и реформисти считат, че енергийната ефективност играе важна роля в подпомагането на Европейския съюз да постигне целите си за възобновяемите енергийни източници и намалението на емисиите. Тя играе и съществена роля за гарантиране на енергийната ни сигурност и допринася за икономическата ни конкурентоспособност. Ние подкрепяме голяма част от съдържанието на доклада, като например акцента върху интелигентните мрежи и измервателни уреди, финансирането от страна на ЕИБ и частния сектор, както и потенциала на научноизследователската и развойната дейност по отношение на енергийната ефективност. Членовете на Европейския парламент от групата на Европейските консерватори и реформисти не подкрепят обаче задължителните цели за енергийна ефективност. Ние считаме, че Европейският съюз и държавите-членки вече разполагат със стимули за прилагане на политиките за енергийна ефективност чрез целите за възобновяеми енергийни източници и намаляване на емисиите, както и целите за енергоспестяване съгласно Директивата за енергийните услуги. Ето защо членовете на групата на Европейските консерватори и реформисти се въздържаха от гласуване по този доклад.
Thomas Ulmer: в писмена форма. - (DE) Гласувах против доклада Bendtsen, защото данните за пореден път бяха променени, а целите са рестриктивни. Вярно е, че това не е законодателен доклад, но въздействието на Директивата за екопроектирането показва колко внимателно трябва да се разглеждат тези въпроси. Вследствие на забраната на електрическите крушки аз трябваше да евакуирам стая пълна с хора, за да се избегне увреждане на здравето на хората, след като се счупи енергоспестяваща крушка, съдържаща живак. Именно това е нещо, което трябва да се спре навреме.
Hermann Winkler: в писмена форма. - (DE) Аз гласувах против доклада. Приветствам подхода, възприет от доклада, по отношение на плана за действие относно енергийната ефективност. Аз обаче смятам, че налагането на задължителни цели за енергийна ефективност "отгоре" и определянето на задължителни цели за модернизация и обновяване за частните и обществените сгради (като например учебните заведения) е грешка. В момент на свиване на бюджетите в провинциите, местните органи и частните домакинства тези нереалистични изисквания ще окажат твърде голям натиск върху тях. Например Комисията на Европейския съюз, чиито сгради попадат в обхвата на новите критерии за ефективност, неотдавна трябваше да признае, че не може да отговори на допълнителните изисквания за енергийно обновяване на сградния си фонд. Европейският съюз не трябва да изисква от другите да правят неща, които сам не може да изпълни.
За много средни предприятия, и по-специално малки подизпълнители в Саксония, тези мерки отиват твърде далеч. Те ще наложат прекалено голяма тежест на предприятията и очевидно ще доведат до загуба на работни места и увеличение на цените за потребителите. Според мен трябва да възприемем един критичен подход по-специално по отношение на призива критериите за енергийна ефективност да се приложат към политиката в областта на обществените поръчки. Правилният начин за енергоспестяване включва обучение на гражданите на Европа и създаване на системи за данъчни стимули.
Joachim Zeller: в писмена форма. - (DE) Аз съм против този доклад. Въпреки че той съдържа някои предложения, които си струва да бъдат разгледани, аз имам ниско мнение за популизма, който призовава за рестриктивни мерки, които е почти невъзможно да бъдат приложени на практика. Изискванията към местните и регионалните органи и към собствениците на частни домове за извършване на саниране на тяхната собственост са особено безсмислени, като се има предвид финансовото положение на всички засегнати страни. Дори Комисията на Европейския съюз трябваше да признае, че не може да изпълни всеобхватните изисквания за саниране на сградния си фонд. Освен това все още не разполагаме с доказателства за твърдението, че енергийните обновявания ще доведат до преки икономии. Вследствие на инвестициите в производството и поддръжката на инфраструктурата и в съоръженията за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници цената на енергията се покачва по-бързо, отколкото може да бъде компенсирана от евентуалните икономии вследствие на мерките за енергийна ефективност. Съществуващата директива на Европейския съюз за енергийната ефективност от 2002 г. беше приложена по много различни начини в отделните държави-членки, което означава, че в Европа не съществува общ подход по този въпрос. Настояването за много по-голямо мобилизиране на структурните фондове в полза на мерките за енергийна ефективност е неподходящо предвид продължаващите финансови разисквания. Аз решително подкрепям едно разискване за енергийната ефективност въз основа на широк консенсус на всички политически равнища и с участието на всички заинтересовани участници и създаването на системи от стимули. Аз обаче съм против разпоредби, спуснати "отгоре", за които други трябва да платят сметката.
| bg |
Отпаднали писмени декларации: вж. протокола
| bg |
Състав на комисиите и делегациите: вж. протоколи
| bg |
Действия, предприети вследствие резолюции на Парламента: вж. протокола
| bg |
5. Изменение на Регламент (ЕО) № 663/2009 за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (
| bg |
8. Програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (
Reimer Böge: от името на групата PPE-DE. - (DE) Г-жо председател, след кратки консултации с докладчика, ние постигнахме съгласие, че параграфи 2, 3 и 5 от законодателната резолюция следва да бъдат коригирани. Предлагам следния английски текст за параграф 2:
(EN) "Счита, че референтната сума, посочена в законодателното предложение, е съвместима с Многогодишната финансова рамка, както последната е преразгледана;"
В параграф 3, първото изречение следва да бъде изтрито, а останалото следва да остане непроменено: "Напомня, че всяко преразпределение, което би довело..." и така нататък.
Параграф 5: "Припомня, че законодателният процес е бил завършен, след като финансирането на програмата е било договорено;".
| bg |
1. График на месечните сесии на Европейския парламент - 2012 г. (гласуване)
| bg |
20. Оперативна съвместимост на железопътната система в Общността (вот)
- Rapport: Josu Ortuondo Larrea
| bg |
32. Етикетиране на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (
| bg |
Едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост
Председател: Следващата точка от дневния ред е посветена на едноминутни изказвания в съответствие с член 150.
Според член 150 можем да отделим максимум 30 минути на тази точка. Имаме повече от 74 заявки за изказвания по нея. Очевидно това няма да е възможно. Тридесет минути и 74-ма оратори с едноминутни изказвания просто няма как да се съчетаят.
Ето защо за първи път избрахме предварително членовете на Европейския парламент, които ще получат време за изказвания, според ясни критерии, а именно, онези, които са искали време за изказване в друго разискване с едноминутни изказвания, но не са получили такова, сега ще имат времето да се изкажат, доколкото това е възможно, докато онези членове на ЕП, които вече са се изказвали в други разисквания, няма да получат време за изказване.
Всички, които няма да получат време за изказвания, са уведомени за това предварително по електронната поща. Затова няма да им се наложи да стоят тук и напразно да чакат да им бъде дадена думата. Надявам се, че разбирате това. Това беше единственият възможен начин разискването да се проведе при добър ред.
И така, онези, които са получили време за изказване, могат веднага да започнат.
Alf Svensson: (SV) Г-жо председател, на 11 април Судан ще проведе избори за президент, парламент и регионални събрания. Това са първите избори в Судан от 24 години насам и ние с голям интерес следим развитието в страната.
Международният наказателен съд в Хага е издал заповед за задържане на президента на Судан Омар Хасан Ахмад ал-Башир, който взе властта с държавен преврат, за престъпления срещу човечеството. Всички знаем колко пострада Судан под неговото тиранично управление. Само през първите няколко месеца от тази година близо 400 души са убити в Южен Судан. Трудно е да се каже колко свободни ще бъдат тези избори. В понеделник Ал-Башир заплаши да експулсира международните наблюдатели на изборите. Той заяви, че ако те се намесят в делата на Судан, ще им отреже пръстите.
Знаем, че Судан е много бедна държава. На международната конференция на донорите в Кайро миналата неделя представителят на Египет заяви, че страните по света ще трябва да намерят малко над 1,4 млрд. евро за възстановяването на областта Дарфур в Судан. Надявам се, че изборите в Судан ще създадат условия за...
(Председателят отнема думата на оратора)
Zigmantas Balčytis: (LT) Неотдавна имаше много разговори за възстановяването на икономиката на ЕС, но повечето от държавите-членки още не са видели края на кризата. Обществените обсъждания на кризата се ограничават до състоянието на публичните финанси, независимо че бързо увеличаващата се безработица в някои източноевропейски държави-членки на Европейския съюз вече достигна критични равнища. Странно е да чуваме как високопоставени служители на ЕС и ЕП хвалят някои правителства за великолепната им работа, когато всеки месец броят на безработните в тези страни нараства с катастрофални темпове, социалните гаранции се орязват, а броят на хората, които живеят под границата на бедността, расте. За хората в такива страни става много трудно да разберат дали Европейският съюз изпълнява политика за намаляване на бедността или всъщност увеличава бедността в социалната сфера. Според мен правителствата, които са се оказали неспособни да разрешат свързаните със стабилизирането на безработицата проблеми, не би трябвало да бъдат хвалени. Европейската комисия трябва да поеме по-голяма отговорност и отговорно да упражнява надзор над изпълнението на плановете на националните правителства за управление на кризата по-специално в областта на социалните реформи, а също така да прави оценка на въздействието на тези реформи върху хората.
Sonia Alfano: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, 16 души, осъдени за различни престъпления, са избрани в италианския парламент, а на последните европейски избори Италия изпрати трима членове на Европейския парламент, които са осъдени с окончателни съдебни решения.
В Европа няма закон, който да забранява на осъдените с окончателно съдебно решение или очакващите по-нататъшни производства лица да се явяват на избори; всичко се оставя на преценката на държавите-членки. Италианските граждани предложиха програма за "Чист парламент". Ето защо призоваваме комисията по конституционни въпроси да измени закона относно избирането на представители в Европейския парламент с преки всеобщи избори, така че да въведе условие при явяване на избори за Европейски парламент кандидатите да нямат наказателни присъди, включително неокончателни такива.
Председателят на комисията по конституционни въпроси в предишния парламент г-н Leinen се зае с това, но всичко беше оставено на неговия наследник г-н Casini, който вече заяви, че комисията по конституционни въпроси няма да продължи работата си в тази насока.
Искаме да посочим, че това не е само отговорност на комисията по конституционни въпроси, но и член 223 (предишен член 190) от Договора за функциониране на Европейския съюз понастоящем постановява, че Европейският парламент трябва да въведе единна избирателна процедура за целия Европейски съюз.
Catherine Grèze: (FR) Г-жо председател, летището "Hondarribia" е определено от органа за гражданската авиация като едно от най-опасните в страната. Неговите писти са разположени над централните части на Hendaye и Irún, а френско-испанският договор, с който се определя броят на разрешените полети, не се спазва. Същевременно се планира разширяване на това летище противно на становището на живеещите в околностите и на избраните народни представители от двете страни на границата, които са против запазването дори и на настоящата интензивност на трафика.
Одобрява ли Европейската комисия разрушаването на защитените природни местности в залива Chingoudy, обект по Рамсарската конвенция и по "Натура 2000", чието възстановяване самата тя е финансирала?
Освен това баскският евроград Bayonne-San Sebastián вече разполага с недостатъчно използвано международно летище, което се намира далеч от уязвими природни местности. Не би ли било по-добре да се подобрят предлаганите в Биариц услуги, като се въведат разновидности на транспорт без замърсяване? Желая да знам какви мерки ще вземе председателят с оглед на това разширяване.
Marek Henryk Migalski: (PL) Г-жо председател, искам да повдигна въпроса за убийството на руския журналист Максим Зуев. Г-н Зуев беше убит преди около седмица в Калининград. Той беше добре известен журналист и блогър. Не за първи път се случва убийство на журналист в Русия. От 2000 г. досега има най-малко десетки подобни случая. Това е обезпокоително, тъй като знаем, че ако липсва свобода на словото и журналистите нямат възможност да работят, то липсва свобода изобщо, както и демокрация. В нашия диалог с Русия винаги трябва да обръщаме внимание на това.
Надявам се да мога да организирам семинар в Европейския парламент тази година, стига да получа съгласието на моята делегация по въпросите на Русия и на комисията по външни работи. Смятам, че всеки от нас в разговорите си на различни равнища с нашите руски партньори трябва да набляга на това, че свободата на медиите и свободата за журналистите да вършат своята работа е основата на диалога и на свободата както в Русия, така и в Европейския съюз.
Nikolaos Chountis: (EL) Г-жо председател, искам да Ви уведомя за факта, че според неотдавна излезли статии американски прокурори са завели дела срещу германската компания "Даймлер" за подкуп на чуждестранни служители в рамките на търг, за да спечели и да сключи договори за правителствени поръчки. В обвинителния акт се посочва, че компанията е ангажирана в дългосрочен процес по подкупване. Същият проблем възникна и със "Сименс", която приложи същата практика и подкупи правителствата на тридесет държави, за да спечели договори с публични корпорации; този скандал още разтърсва Гърция.
В резултат на това освен с финансова, ние се сблъскваме и с морална криза. До неотдавна германското правителство не преследваше наказателно даването на подкупи извън границите си и твърдеше, че нищо не му е известно за тези събития. В крайна сметка вместо да действа и да включи Комисията за борба с измамите, Европейската комисия не защитава законността и в много случаи не пази парите на европейските граждани.
Nikolaos Salavrakos: (EL) Г-жо председател, трябва да съобщя на Европейския парламент, че в 2,15 ч. тази сутрин турският корвет "Бафра" навлезе в гръцките териториални води, като се доближи на едва 18 мили от брега на Атина, и дори поиска да претърси гръцки търговски кораб, който плаваше край брега.
Това доказва, че всичко, което се каза в първата част на разискването относно така наречения икономически проблем на Гърция, не е напълно вярно. Проблемът на Гърция е най-вече политически. Той се дължи на факта, че тази съседна страна заплашва Гърция с повод за конфликт и системно провокира гръцките военни сили с нарушения не само на териториалните й води, но и на въздушното й пространство.
(Председателят отбелязва, че има проблем с микрофона)
...Трябва да Ви кажа, че Гърция прие строги мерки, които в крайна сметка буквално задушават гръцките домакинства, и търпението на гърците вече е към края си. Тези мерки отслабиха съпротивата на гръцкото общество и икономическата сила на гърците.
Както казах, проблемът на страната е най-вече политически. Не искаме пари от европейските граждани. Искаме подкрепата на Европейския съюз като цяло, за да можем да преодолеем тези нередности на пазарите, които атакуват еврото.
Franz Obermayr: (DE) Г-жо председател, преди около десет години тогава 14-те държави-членки на ЕС наложиха своите така наречени "санкции" на моята държава - Австрия. В продължение на седем месеца цареше "ледена епоха". Австрийските министри вече не можеха да участват в неформалните срещи на Съвета, но на Австрия все още се разрешаваше да продължава да плаща вноските си като нетен вносител. Освен санкции, имаше и резултат. Независимият доклад от Комитета на мъдреците ясно установи, че участието на Партията на свободата в правителството не застрашава с нищо демокрацията и правата на човека. Заключението беше, че санкциите на ЕС, прикрити като двустранни мерки, нямат валидна правна основа. Те бяха неоправдано вмешателство в суверенитета на Австрия. Вярвам обаче, че от този епизод Европейският съюз си е извлякъл поуката да зачита политическото мнение на другите и националния суверенитет на държавите-членки и техните граждани, а това без съмнение е добре. Нещо повече, с оглед на мира на изток аз също така се надявам, че един от основните разследващи, настоящият член на Европейския парламент Луи Мишел, ще реши, че след десет години отново може да отиде на почивка в Австрия.
Véronique Mathieu: (FR) Г-жо председател, вчера Франция отдаде почит на един от своите полицейски служители, полицаят Jean-Serge Nérin, ръководител на френски отряд, който беше убит най-подло от "Отечество и свобода за Страната на баските" (ЕТА) на 16 март при престрелка в региона на Париж.
Макар и да е отговорна за смъртта на близо 830 души в продължение на 40 години, тази терористична организация за първи път напада френски служител на полицията. Смъртта на г-н Nérin ни напомня за дълга ни да сътрудничим в борбата срещу тероризма.
Френско-испанското сътрудничество много бързо се доказа като образцово в Европейския съюз. Франция и Испания бяха първите държави-членки, които въведоха съвместни разследващи екипи в европейското пространство на правосъдие. Въвеждането на европейските заповеди за арест също се доказа като много ефективно.
За съжаление, тези усилия за сътрудничество между нашите полицейски служители и нашите съдии не можаха да предотвратят убийството на г-н Nérin. Ето защо трябва да засилим сътрудничеството си, за да се борим по-ефективно с тероризма.
Joe Higgins: (EN) Г-жо председател, една мащабна гражданска кампания във Вал ди Суза в Северозападна Италия се стреми да възпрепятства изпълнението на проекта за високоскоростен влак, известен като TAV.
Прекрасната долина Вал ди Суза, която се простира от френската граница до Торино, е широка едва един-два километра, но през нея вече минава голяма магистрала, друг главен път и железопътна линия.
Кампанията "Не на TAV" ясно показа, че няма основания за TAV. Днес се използват само 38% от капацитета на железопътната линия. Този проект би бил много вреден за околната среда, той ще разруши или ще замърси подземните води и ще отдели азбест и уран в опасни концентрации вследствие на прокопаването на тунели.
От проекта ще спечелят само крупните компании и строителни организации. Десетки хиляди души се мобилизираха срещу него, докато по скандален начин за сплашване на кампанията се използва полицейско насилие.
Призовавам ЕС да оттегли всякакво финансиране на TAV и да отмени проекта. Мотото на кампанията "Не на TAV" е: "Sarà dura" (ще бъде трудно). Те няма да се огънат. Победата за гражданските сили във Вал ди Суза ще бъде победа на благоразумието и на природата.
Paul Nuttall: (EN) Г-жо председател, аз съм все по-загрижен за начина, по който местните съвети в моя избирателен район в Северозападна Англия използват таксите за паркиране на автомобили, за да увеличават приходите си.
Да вземем за пример малкия град Конгълтън, който е местна, полуселска общност. Въвеждането на такси за паркиране на автомобили ще засегне тежко местната индустрия и спадът в търговията ще доведе до загуба на приходи, като по този начин ще принуди и без това намиращите се под силен натиск МСП да обявяват фалити и евентуално да затворят.
Хората винят британското правителство, някои винят Единния съвет, а други сочат с пръст градския съвет, но както винаги зад всичко се крие дългата ръка на Европейския съюз, тъй като всички тези органи работят в посоката на рамката, установена в транспортната политика на ЕС за 2010 г.
Разбирате ли, ето това е гениалността на ЕС: винаги се сочи някой друг. Независимо дали става въпрос за затваряне на пощенски служби или за събиране на отпадъците веднъж на две седмици, винаги се сочи някъде другаде, като разрушителното влияние на Брюксел не се долавя.
Nicole Sinclaire: (EN) Г-жо председател, идвам от Западен Мидланд, а 20% от Западен Мидланд са квалифицирани като зелен пояс.
Зеленият пояс успешно пазеше красотата на нашата провинция и възпрепятстваше произволното урбанистично разрастване. Насърчавано от Европейския съюз обаче, правителството на Обединеното кралство увеличи строителството на домове, като по този начин застраши зеления пояс - а той ми е особено скъп, тъй като се намира близо до мястото, където живея в Meriden Gap.
Това свидетелства за незачитане на нашите култура и традиции, но кой го е грижа? Откакто Обединеното кралство се присъедини към Европейския съюз - или към европейския общ пазар преди това - вие открито пренебрегвате нашата култура и традиции, а няма и какво друго да се очаква от вас.
Elena Oana Antonescu: (RO) Днес се изказвам пред Вас и моите колеги, за да изразя своето виждане, че Европа се нуждае от нова, много по-добре интегрирана стратегия за решаване на проблема с насилието срещу жените.
Този въпрос е разглеждан от нарастващ брой европейски държави на двупартийна основа от партии, които имат много различни виждания за обществото като цяло. Причината за предложението е в това, че проблемът с домашното насилие се простира извън областта на идеологията и представлява пряка и непосредствена част от човешката и политическа представа за по-справедливо и балансирано общество.
Искам да подчертая необходимостта от действие за предотвратяване и на психологическото насилие срещу жени. Неотдавнашните изследвания показаха, че този вид насилие винаги предшества прояви на физическо насилие.
Приветствам факта, че испанското председателство пое битката срещу различните видове насилие срещу жените посредством политическите приоритети на Европейския съюз. Тези мерки обаче трябва да продължат. Създаването на Европейски център за наблюдение на половото насилие и въвеждането на заповеди за защита и спешни телефонни линии са предназначени да ограничават проявите на това явление в Европейския съюз, като същевременно осигуряват и подкрепа в борбата срещу насилието извън ЕС.
Vilija Blinkevičiūt: (LT) Доволна съм, че Европейският съюз и държавите-членки се ангажираха за борба с бедността, като обявиха 2010 г. за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване, тъй като близо 80 милиона европейски жители живеят под границата на бедността. Много европейци, дори работещите, се борят ежедневно с бедността и нямат възможност за достоен живот. Заделени са 17 млн. евро за изпълнение на планираните действия на ЕС през 2010 г. и този бюджет ще се използва за организиране на информационни семинари, работни групи и публични консултации за преодоляване на свързаните с бедността стереотипи. Това е великолепна инициатива, но как ще осигурим тези средства да се използват ефективно и прозрачно, както и да стигнат пряко до гражданите, които се нуждаят най-много от помощ. Искам да изтъкна, че е невъзможно тенденцията за ръст на бедността да бъде обърната за една година. Ето защо искам да призова европейските структури и държавите-членки да предприемат конкретни действия и да поемат дългосрочни ангажименти на всички равнища на властта, за да се осигури прозрачно и целево отпускане на средства, предназначени да окажат пряка помощ на страдащите от бедност хора.
Georgios Toussas: (EL) Решението на израелското правителство да ускори плановете си за построяване на 1600 нови жилища в Източен Ерусалим, да разшири селищата на Западния бряг, да запази изолирането на ивицата Газа и най-общо да увеличи нападенията на израелската армия в окупираните палестински територии разкрива дори и пред най-пламенния невярващ престъпните планове на Израел и на империалистите като цяло срещу палестинския народ и срещу всички хора в тази област.
Израел започва нова поредица от смъртоносни нападения срещу палестинския народ, поставил е на нова основа отношенията си и си е осигурил подкрепата на Европейския съюз, САЩ и НАТО в условията на нарастващи вътрешни противоречия между империалистическата четворка. Тази подкрепа беше потвърдена с особена настойчивост и готовност от САЩ по време на неотдавнашното посещение на израелския министър-председател в САЩ, което подчерта, че Израел е повече от главен приоритет за геостратегическите империалистически планове на САЩ в региона изобщо.
Ние се борим заедно с всички трудещи се за създаването на...
(Председателят отнема думата на оратора)
Jaroslav Paška: (SK) След Втората световна война и преначертаването на границите около 400 000 словаци остават в Унгария и почти толкова унгарци - в Словакия.
Унгарското малцинство в Словакия все още съществува в същите размери, но ситуацията в Унгария е по-различна. Словашкото малцинство е намалено от първоначалните 400 000 словаци до по-малко от 33 000, с други думи, по-малко от една десета от първоначалния брой. Това е така, защото словашкото правителство осигуряваше на унгарското малцинство образование на майчиния език в повече от 700 училища, докато унгарското правителство предоставя на словаците в Унгария само едно-единствено начално училище.
Поради това неотдавнашната критика срещу образованието на унгарските малцинства в съседните страни, изказана от президента Шойом, който гледа снизходително и пасивно как неговата администрация задушава етническите малцинства в страната му, може да бъде определена единствено като отвратителна, лицемерна и недобронамерена провокация към сърбите, румънците и словаците, които, за разлика от унгарците, действително се грижат за етническите малцинства на своите територии. В крайна сметка унгарският омбудсман за етническите малцинства също предупреждава, че Унгария продължава да действа за пълна асимилация на етническите малцинства.
Rareş-Lucian Niculescu: (RO) Европейският съюз има изключително строги норми за продоволствената сигурност и производителите са задължени да инвестират огромни суми пари, за да могат да ги спазват.
Независимо от това, съгласно неотдавна проведено от Европейския орган за безопасност на храните проучване, повече от 75% от всички пилета, заклани в Европейския съюз, са заразени с бактерии.
В три четвърти от пилетата, отглеждани в европейски стопанства, присъстват две от най-токсичните бактерии - Salmonella и Campylobacter.
Когато такива проучвания стигнат до медиите, те естествено пораждат безпокойство у потребителите. В този контекст трябва да си зададем два въпроса. Първо, какво можем да продължим да правим, за да осигурим на европейските граждани достъп до безопасна и качествена храна? Второ, възможно ли е правилата, които понастоящем са в сила, макар и строги и понякога крайно бюрократични, да не са най-подходящите?
Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Новите държави-членки сега изпълняват организацията на Европейския съюз на пазара на вино от 2007 г. В хода на процеса Европейската комисия действа в нарушение на закона - жалко, че тук днес не присъстват нейни представители - когато неправомерно регистрира марката "Токай" по искане на Словакия едновременно като защитено наименование за произход и защитено географско указание. Това противоречи на нормите на ЕС, тъй като това вино може да принадлежи или към едната, или към другата от тези категории. Словашкото искане вече не се открива измежду защитените наименования за произход в базата данни E-Bacchus на Комисията. По този начин Комисията сложи край на това незаконно положение, за което й благодаря. Налице е обаче и друго незаконно положение, тъй като словашкият национален закон, на който се основава регистрацията, не съществува, тъй като Словакия го отмени. Поради тази причина моля Комисията да поправи това незаконно положение.
Zbigniew Ziobro: (PL) Г-жо председател, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) ще бъде дипломатическият корпус, който ще представлява ЕС и ще подпомага върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи. В работата на службата трябва да се обърне внимание на културното и национално диференциране, което съществува в рамките на ЕС. Всяка страна трябва да усеща, че нейните собствени интереси, нейната култура и опитът й са надлежно представени в службата.
За постигането на тази цел е необходимо споделяне или участие на равностойна основа. Междувременно как се създава корпусът на ЕСВД? Той ще бъде образуван от персонал от подходящите служби към Генералния секретариат на Съвета и на Комисията, както и от персонал, делегиран от националните дипломатически служби. Дипломатите, предложени от държавите-членки, ще съставляват само една трета от целия корпус. Независимо от произхода на персонала и начина на включването му в службата обаче трябва да бъде възприет принцип за пропорционално представителство на всички граждани на държавите-членки. В края на краищата набирането на персонал във всички институции на ЕС се осъществява именно според този принцип. Не виждам основания за по-различно действие в този случай.
Nuno Teixeira: (PT) Неотдавна Европейският съюз сключи споразумение със страните от Латинска Америка под егидата на Световната търговска организация, в което се ангажира съществено и поетапно да намалява вносните мита за банани от тези страни. Искам да ви обърна внимание на факта, че това споразумение има пряко отрицателни ефекти върху европейските производители на банани, по-специално тези в Мадейра, Португалия. То ще бъде още по-вредно за производителите на банани от Канарските острови, Испания.
Искам да ви припомня, че положението на производителите в тези региони вече е сериозно застрашено от физическите характеристики и планинския релеф на островите и от размерите на техните плантации, което означава, че производителите се сблъскват с постоянни трудности, възпрепятстващи развитието им.
Ето защо е необходимо да бъдат предприети неотложни мерки за подпомагане на производителите на банани от Мадейра и Канарските острови с оглед на сериозното и незабавно въздействие, което новото Женевско споразумение ще окаже върху европейския пазар на вносни стоки и като следствие от това върху производството и продажбата на банани, идващи от тези далечни територии.
Nessa Childers: (EN) Г-жо председател, преди вече повече от година фирмата за авиационно техническо обслужване SR Technics обяви, че затваря своя обект на летището в Дъблин, което доведе до закриването на над хиляда работни места. В усилието за компенсиране на тези загуби през октомври 2009 г. беше подадено заявление до Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) от името на работниците от SR Technics. Тази кандидатура обаче беше отхвърлена като "непълна" от Комисията и аз мога да потвърдя, че близо пет месеца по-късно ирландското правителство все още не е внесло пълна кандидатура.
Докато ирландското правителство отклони вниманието си поради създадения от правителството икономически срив и вълна от оставки на министри през последните няколко месеца, кандидатурата с потенциал да преобрази живота на стотици хора беше оставена на нечие министерско бюро.
Парламентът знае, че държавната хазна на Ирландия е празна. Някой циник с основание може да си помисли, че бездействието на правителството може да се дължи на собствените му затруднения да изпълни своята част от ангажимента, ако в крайна сметка финансирането от ЕФПГ бъде осигурено. Дали ирландското правителство е готово да направи нещо за това?
Artur Zasada: (PL) Г-жо председател, госпожи и господа, искам да се обърна към всички вас, и по-специално към г-н Поточник по въпрос, който безпокои хората, ангажирани с моторния спорт Speedway, популярен в много държави-членки на ЕС. Въпросът се отнася до изпълнението на Директива 2002/49/ЕО относно оценката и управлението на шума в околната среда.
Изпълнението на директивата означава, че водачите ще бъдат принудени да поставят нови заглушители на своите мотоциклети. Тези заглушители, от една страна, означават намаляване на атрактивността на самия спектакъл, тъй като шумът е неотменна черта на този спорт. От друга страна, заглушителите означават по-голяма опасност за самите мотоциклетисти, опасност за увреждане на здравето или дори за живота им. Във връзка с това много искам да помоля г-н Поточник да обмисли внасянето на предложение за изменение, с което моторният спорт Speedway да бъде освободен от прилагането на Директива 2002/49/ЕО.
László Tőkés: (HU) Г-жо председател, в провинцията Войводина в страната на Слободан Милошевич - Сърбия - унгарците продължават да бъдат обекти на нападения. Извършителите биват оправдавани, а понякога дори не им се повдигат обвинения. Преди десетилетия във Войводина живееха около 400 000 унгарци, които представляваха една трета от населението. Принудителната емиграция и масивното заселване на представители на мнозинството намалиха техния брой до 290 000 през годините, а делът им в общия брой на населението намаля до 13%. Методът, по който се провеждат масовите нападения срещу малцинствата, е въведен от прочутите сръбски тайни служби УДБА и е насочен по-конкретно срещу етническите албанци. Спонтанното подемане на тази практика днес продължава срещу унгарци. Г-жо председател, Европейският парламент трябва да предприеме решителни действия за спиране на антиунгарския тероризъм в Сърбия. Въздаването на справедливост на десетките хиляди жертви на масови убийства от Втората световна война насам и забраната на продължаващото и в наши дни насилие срещу унгарци трябва да бъде условие за присъединяването на тази страна към Европейския съюз.
Joanna Senyszyn: (PL) Г-жо председател, жените са недостатъчно представени в науката и научните изследвания. В Европа 30% от изследователите и само 18% от професорите са жени. Измежду ангажираните с управлението на науката 27% са жени. Полша, където делът на жените в управлението на висшите учебни заведения и научните институти е 7%, е на предпоследно място измежду 27-те държави-членки на ЕС.
Ето защо изследователският проект "Жени в науката", подготвен от разположената в Полша Академична предприемаческа фондация, е толкова важен. Проектът се отнася до изследвания за причините на дискриминация и търсене на ефективни антидискриминационни мерки. Проектите на граждани, представяни от самите граждани и насочени към гражданите, имат най-големи шансове за успех. Призовавам Европейската комисия да окаже специална подкрепа и практическа помощ на социални организации, които се ангажират с такива въпроси. Когато гражданите на ЕС пишат до Комисията, писмата им не трябва да остават без отговор.
Jim Higgins: (GA) Г-жо председател, както казах, бях много доволен, когато чух бившия член на Комисията Кунева да казва, че е необходимо преразглеждане на Директива 90/314/ЕИО на Съвета. Защо? Защото в нея има много грешки.
Тя не отчита хората, които сами резервират почивката си чрез Интернет, без да използват туристически агенции. Директивата не предоставя никаква защита на потребители, които са установени в една страна и които купуват продукт, полет или престой в страна извън Европейския съюз.
Освен това директивата не споменава включените в разписанието полети. В нея има много грешки и аз с голямо удовлетворение мога да заявя, че бившият член на Комисията Кунева беше права, като каза, че е налице действителна нужда от нова директива.
Ioan Mircea Paşcu: (EN) Г-жо председател, преди 20 години румънците копнееха за свобода, включително в образованието, което дотогава беше предмет на строг политически контрол. В резултат на тяхната саможертва университетите също спечелиха своята свобода, на която се радват оттогава.
Ето защо би било проява на тъжна ирония, ако настоящият опит на румънското Министерство на образованието набързо да се приеме ново законодателство, което практически отменя тази свобода и отваря пътя към ново политизиране на системата, се увенчае с успех.
Например в проекта избираните ректори ще трябва да се утвърждават от министъра, който самият е политически назначен, а университетите ще бъдат принуждавани да се сливат на произволни основания или дори ще могат да бъдат затваряни, а активите им - връщани.
В качеството си на професор и на член на Европейския парламент смятам, че е мой дълг към моите колеги професори в Парламента да разкрия такива съзнателни недемократични практики, които открито се противопоставят на Лисабонската стратегия за образованието и не могат да бъдат толерирани в една държава-членка на ЕС.
Председател: С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва.
Благодаря на всички вас за разбирането и за дисциплинирания ход на работата. Надявам се, че всички онези, които днес не успяха да се изкажат, ще получат такава възможност следващия път.
| bg |
9. Зелена книга относно пазарните инструменти за опазването на околната среда и за целите на свързаните с това политики (
| bg |
26. Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2009 г.: Съвместно предприятие "Чисто небе" (
| bg |
Кръвни стволови клетки от пъпна връв (разискване)
Председател: Следващата точка е изявление на Комисията относно кръвни стволови клетки от пъпна връв.
Джон Дали: Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, напредъкът в научните изследвания през последните десетилетия доведе до засилено използване на кръвни стволови клетки от пъпна връв в медицината. Използването на такива клетки доведе до положителни резултати при лечението на пациенти със заболявания на кръвта като левкемия.
В бъдеще кръвните стволови клетки от пъпна връв вероятно ще се прилагат за терапия и на други заболявания, и по-специално за генетични болести. По подобен начин стволовите клетки, извлечени от вече зрелия организъм, също обещават терапевтичен потенциал. Нуждаем се обаче от още доказателства за ползата от положителните ефекти от такова използване и за двата вида стволови клетки. Трансплантацията на вещества от човешки произход, в това число и на клетки, крие риск от пренасяне на заболяване, поради което съществува европейска законова рамка, която гарантира качеството и безопасността на човешките тъкани и клетки в рамките на Съюза.
Позволете ми да поясня: държавите-членки сами решават дали и по какъв начин да използват кръвни стволови клетки от пъпна връв. ЕС не притежава компетенцията да хармонизира тяхното прилагане. Директивата за тъканите и клетките изрично подчертава, че ЕС не следва да противоречи на решенията, взети от държавите-членки, относно използването или неизползването на някои от типовете човешки клетки. В случай че дадена държава-членка реши да използва кръвни стволови клетки от пъпна връв, трябва да изпълни изискванията на директивата по отношение на качеството и безопасността, да опази общественото здраве и да гарантира спазването на основните права.
Съгласен съм с вас, че трябва да предоставяме на гражданите точна и обективна информация относно предимствата и ограниченията на прилагането на кръвни стволови клетки от пъпна връв. Предоставянето на информацията е отново от компетентността на държавите-членки. Комисията призовава държавите-членки да извършат подобни действия и някои от тях вече са предприели стъпки в тази посока.
Накрая, искам да ви уверя, че Комисията следи редовно за транспонирането и прилагането на директивата за тъканите и клетките. Комисията дори прие съобщение относно нейното прилагане на практика, което беше изпратено до Парламента през януари 2010 г.
Peter Liese: от името на групата PPE. - (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, доволен съм, че въпреки късния час успявате да отделите време, за да участвате в разискванията на Европейския парламент по този важен въпрос. Госпожи и господа, научните изследвания в областта на стволовите клетки предоставят огромни възможности за пациентите, на които в момента не сме в състояние да предложим достатъчно помощ. Тази сфера, която все още се намира по-скоро в полето на фундаменталните изследвания и около която продължават да съществуват множество неясноти, все пак обединява над 70 заболявания, за които можем по един или друг начин с помощта на стволови клетки, извлечени от вече зрелия организъм и от пъпна връв, да помогнем на пациентите.
Понастоящем кръвните стволови клетки от пъпна връв се използват предимно за алогенни трансплантации, или с други думи, кръвта от пъпната връв на едно дете може да помогне на друго, страдащо от заболяване като левкемия например. Съществуват също така и автоложни терапевтични техники, при които детето, от чиято пъпна връв са взети стволовите клетки, след време може лично да се възползва от тях в малък кръг от строго ограничени дейности. Поради тези причини защитавам становището, че политиката по въпроса трябва да бъде ориентирана по такъв начин, че в рамките на нашата компетентност да отдава преди всичко предимства на създаването на обществени банки за кръвни стволови клетки от пъпна връв. Можем да насърчаваме тази дейност, но не и да диктуваме правилата. Като имаме предвид казаното дотук, не трябва да забраняваме автоложната терапия и свързаните с нея мерки. В крайна сметка самите родители трябва да вземат решенията, като националната политика трябва да ги информира по отношение на шансовете и рисковете на процедурата.
Нуждаем се от ясни стандарти за качество и безопасност. Трябва непрекъснато да следим да не се предоставят негодни за употреба към момента на процедурата клетки, поради неизпълнение на стандартите за качество и безопасност. Трябва да отдадем приоритетно значение на изследванията в тази област, тъй като е ясно, че те са от непосредствено значение за пациентите. Освен това трябва да гарантираме правото на родителите да вземат решение кръвните стволови клетки от пъпна връв да не бъдат изхвърляни, тъй като може да се наложи използването им в бъдеще при други деца или дори при техните собствени деца. Трябва да организираме действията си, като имаме всичко това предвид, но както подчертах, в рамките на нашата компетентност, като дори и на този етап можем да свършим много неща по въпроса.
Frédérique Ries: Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, позволете ми на свой ред да изкажа благодарност на колегите, с които работихме, и по-специално на г-н Liese, който говори преди мен, както и на г-н Peterle, за тази изключително удовлетворителна инициатива за даряване на кръв от пъпна връв - която дарява живот, и - която направи възможно постигането на изключителни и значителни постижения в медицината през последните 20 години благодарение на трансплантацията на обилния запас от стволови клетки. Днес те се използват за лечение на над 80 заболявания и най-вече на злокачествени тумори - рак на мозъка, рак на кръвта, левкемия, лимфом - а също и на анемия, автоимунни и някои редки заболявания, като списъкът все повече нараства.
Въпреки това само 1% от кръвта от пъпна връв, която предоставя толкова възможности и надежди, се съхранява в Европа, 1% от над 15 милиона раждания годишно. Освен това съществуват големи различия между отделните страни: в Белгия и Франция са регистрирани равен брой дарения, 7 000, въпреки че населението на Франция е шест пъти по-голямо от това на северната й съседка.
Ето защо искаме да призовем Комисията да започне, съвместно с 27-те държави-членки - както каза членът на Комисията - разяснителна кампания, насочена към бъдещите родители, така че въпросните дарения да се превърнат, ако не в потребност, то поне в реалност. Добре осведомените майки в Европа със сигурност ще искат да дарят два пъти живот.
Ето защо и аз, и всички ние смятаме, че е от изключително значение, излизайки от рамките на единното транспониране на директивата от 2004 г. относно установяването на стандарти за качеството и безопасността на тъканите и клетките, за която вече стана дума и която е предмет на втория ни въпрос, Европа сериозно да насърчи държавите-членки да облекчат процедурите и системите за акредитация на родилните домове. Все още много малък брой от тях притежават разрешение за съхраняване на кръв от пъпна връв, което се доказва и от статистиките. Не можем да си позволим разгорещеното разискване, което няма да разрешим тук, както и противоречивите мнения относно предназначението и използването на кръвта от пъпна връв без оглед в обществени или частни кръвни банки, да попречи на обсъждането на технологията; именно подобен призив отправя професор Eliane Gluckman, посветила цялата си научна дейност на това да превърне даряването на кръв от пъпна връв в даряване на живот.
Margrete Auken: Г-н председател, аз също се присъединявам към казаното за значението на изграждането на банки за кръвни стволови клетки от пъпна връв както за научни изследвания, така и за лечение на заболявания. Лесно можем да се сдобием със стволови клетки, ако някой е готов да ги дари, и лично аз дори не смятам, че трябва да се отнасяме към тях като с трансплантите. Всъщност считам, че просто трябва да можем да ги извличаме, а също и че родителите трябва да имат правото да възразяват срещу това, но без да е необходимо съгласието им. Според мен този аспект е по-маловажен.
Смятам за важно обаче, че в допълнение към мерките за безопасност, за които говориха г-н Liese и другите колеги, трябва да помним, че все още знаем твърде малко за възможностите за развитие в областта. Ето защо съществуването на тези банки е съществено. Преди всичко смятам, че те трябва да бъдат обществена собственост, тъй като съдържат нещо, което се надяваме всеки да може да използва. За момента най-широката област на приложение остава лечението на други хора. Трябва да обърнем внимание и на скритите опасности в тази сфера. Има случаи, когато се правят опити да се принудят родителите да плащат някакъв вид застраховка за детето си, която им осигурява "резервен запас" за това дете, съхранен в някоя банка. Това означава на практика да се плаща без всякаква нужда.
Много рядко се налага на родители да лекуват собственото си дете със стволови клетки, поради което категорично считам, че въпросните банки трябва да бъдат създадени за целите на научните изследвания и лечението на заболяванията. Именно към това трябва да се стремим. Смятам, че в някаква степен подвеждаме родителите, когато ги караме да вярват, че могат да вложат значителни средства в опазването на собственото си дете. Те трябва да даряват кръв от пъпна връв за общото благо и силно се надявам тази практика да стане общодостъпна в по-голяма степен. Срамота е да се пропилява този изключително ценен материал, с който разполагаме понастоящем, само защото на него се отделя твърде малко внимание.
Marisa Matias: Г-н председател, г-н член на Комисията, аз също искам да подчертая, че въпросът е прекалено важен за нас, за да продължим да поддържаме заблудата, в която се намира цяла Европа. Казвам "заблуда" или "фалшива надежда", ако предпочитате, защото практиката по събирането на стволови клетки от пъпна връв продължава да се извършва на основата на подвеждаща информация.
Както ни е известно и както вече стана дума, събирането на стволови клетки от пъпна връв в Европа достига едва 1%. Знаем също така обаче, че те могат да притежават неограничени възможности за лечение на заболявания - например вече изброените като злокачествени заболявания, болест на Алцхаймер и редки болести. Възможностите са огромни.
Но на практика сме позволили да бъде създадена група от частни клетъчни банки, като на родителите се заявява, че могат да съхраняват клетките на децата си от момента на раждането и евентуално да ги използват за лечение в бъдеще, ако се наложи.
Смятам, че трябва да подходим с много по-голяма отговорност, тъй като сме наясно, че вероятността да гарантираме, че това ще се случи на практика, е много малка. Именно тази фалшива надежда, която се продава на родителите, струва пари. В Португалия например цената на фалшивата надежда надхвърля три и половина пъти минималната месечна заплата.
Решението е да се създадат обществени банки за стволови клетки, тъй като само при това положение можем да гарантираме равнопоставеността на използването и достъпа, ефикасността на медицинското лечение, както и повече научни изследвания, които да бъдат предназначени за всички в равна степен, а не да разглеждаме стволовите клетки като вид стока или разрастваща се търговска дейност, предназначена само за малцина привилегировани.
Ето защо смятам, че солидарността, здравият разум и непосредственото споделяне на информация не са неща, които могат да бъдат окачествени като прекалено голямо изискване. Нямаме силата да налагаме решения, но можем да насърчаваме инициативи. Това е в рамките на нашите възможности и смятам, че трябва да го направим в името на равнопоставеността.
Alojz Peterle.: (SL) Г-н председател, г-н член на Комисията, доволен съм, че обръщате внимание на нашия въпрос. Това, което постигаме заедно, е според мен близост, или иначе казано, по-голяма близост до гражданите.
Преди време бях докладчик по въпроса за одобрението на превозните средства, задвижвани с водород, и смятам, че проблемът с кръвните стволови клетки от пъпна връв заслужава също толкова внимание. Както и Вие отбелязахте, лично сте бил впечатлен от този факт, който е източник за положително оживление не само за болните или за родителите, но също и за изследователите, които намират все по-голям брой от области на приложение.
Вашата забележка, че Европейската комисия трябва да насърчава държавите-членки да вземат мерки в това отношение е много важна. Изглежда, че наистина това, което днес възприемаме в голяма степен като разхищение, утре може да се превърне в източник на нашето собствено или нечие чуждо здраве.
В този смисъл смятам, че се нуждаем от стратегия. Трябва да разбираме какво точно насърчаваме, каква информация предоставяме на родителите и на другите хора, и разбира се, какви научни изследвания провеждаме. Уверен съм, че пред нас стои огромната възможност да докажем на хората, че сме на тяхна страна и че подкрепяме правилния път напред.
Antonio Cancian: (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, въпреки късния час в момента считам, че разглеждаме важен въпрос, към който трябва да се отнасяме с огромно внимание, защото прилагането на стволови клетки от пъпна връв за терапевтични цели се нуждае от подкрепа, както инициативите и информационните кампании, насочени към разширяване на възможностите за даряване на стволови клетки, на всякакво ниво, и най-вече на европейско, се нуждаят от насърчаване.
Току-що заявихте, че това не е в компетентността на Европа. Възможно ли е обаче транспонирането на Директива 2004/23/EО да не установява стандартите за качество и безопасност при даряването, контрола, съхраняването и разпределянето на въпросните клетки?
При всички случаи е важно да гарантираме кохерентното прилагане на съответното национално законодателство в различните европейски страни като гаранция, че всички пациенти и родители в Европа имат еднакви права и се подчиняват на едни и същи правила.
Много е важно кръвта от пъпна връв да се съхранява в обществени банки на национално и европейско ниво, така че да може ефикасно да се предостави на всички нуждаещи се пациенти, като по този начин се предотвратят смъртните случаи и се направи опит да се гарантират еднакви права за всички.
Seán Kelly: (EN) Г-н председател, по време на последните избори в Ирландия въпросът с научните изследвания с ембрионални стволови клетки предизвика остри противоречия. Този път, с наближаването на изборите, медицинската тема почти не се споменава. Очевидно е, че икономическите теми са придобили първостепенно значение, но също така е вярно, че и медицинската наука се е придвижила значително напред. Щастливи сме, че разполагаме с качествени научни изследвания, провеждани в редица институти в рамките на Европейския съюз, както и с качествени практикуващи лекари.
Кръвните стволови клетки от пъпна връв са пример за област, в която е отбелязан напредък. Стана дума, че този вид научни изследвания имат способността да допринесат за лечението на 70-80 заболявания. Ето такъв вид дейности трябва да насърчаваме, поради което е важно самите научни изследвания и кръвните банки да станат достъпни - разбира се, в рамките на етичните норми. Както отбелязахте, г-н член на Комисията, голяма част от това ще зависи от самите държави-членки както по отношение на прилагането в частност, така и най-вече по отношение на проследяването с годините.
Nicole Sinclaire: (EN) Г-н председател, както вече много от колегите отбелязаха, това разискване е изключително важно, но то трябва да се провежда не само в рамките на Европейския парламент, а във възможно най-широк контекст. По този въпрос все още нямам лична позиция дали трябва да подкрепя една или друга страна. Колебая се между двете мнения: от едната страна, стои католическото ми възпитание, а от другата - съвременната наука и ползите, които може да донесе.
Предвид на това за първи път вероятно ще си позволя да похваля някой член на Комисията. Казаното от него беше съвършено правилно: въпросът трябва да бъде оставен в компетенциите на държавите-членки. Културните и религиозни различия в рамките на Европейския съюз трябва да бъдат зачитани, като по никакъв начин въпросът не трябва да се отнема от правомощията на държавите-членки.
Miroslav Mikolášik: (SK) Г-н председател, искам да взема отношение по въпроса за събирането и съхраняването на кръв от пъпна връв, която е основен източник за извличането на стволови клетки. Със събирането на кръв от пъпна връв при раждането, която в миналото се изхвърляше заедно с плацентата, можем да получим значителен източник на недиференцирани стволови клетки, без да причиним дискомфорт нито на майката, нито на детето, като впоследствие клетките могат да бъдат модулирани и използвани успешно във всеки един момент в бъдеще за лечението на левкемия и поне на още 70 други заболявания. Искам да попитам защо се получава така, че в Европа при раждане се събират по-малко от 1% стволови клетки, и искам да се присъединя към члена на Комисията, който каза, че именно държавите-членки трябва да регулират този проблем, въпреки че Комисията, заедно с държавите-членки, със сигурност може да помогне да се подобри предоставянето на информация на родителите относно предимствата на стволовите клетки с оглед напредъка на стволовоклетъчната терапия и на регенеративната медицина. Казвам това в качеството си на някогашен докладчик по директивата относно модерните терапии.
Brian Crowley: (EN) Г-н председател, аз също искам да изкажа благодарност на члена на Комисията за приноса му към разискването.
Струва ми се обаче, че поради изказаните съображения вероятна възможност е националният регистър на кръвните банки да бъде използван като регистър, като източник за поддържане на стволови клетки от пъпна връв за бъдещо използване. По този начин ще се преодолеят някои от проблемите и трудностите, споменати вече от част от колегите, свързани с разходите по съхраняването им.
Освен това, в рамките на съществуващите национални кръвни банки, разполагаме със система за регулиране и контрол на качеството на доставяния материал. Това също може да се окаже добър начин за справяне с част от затрудненията. И аз като други колеги считам, че използването на стволови клетки предоставя огромни възможности за лечение на заболяванията в бъдеще.
Трябва да се пазим обаче да не даваме фалшиви надежди, защото много често чуваме не само по отношение на стволовите клетки, но и на биотехнологиите в други области, че на хората се дават празни обещания. Нуждаем се от ясни научни ценности и фундаментални научни изследвания, за да гарантираме, че съобщаваните резултати могат наистина да бъдат приложени в практиката.
Джон Дали: член на Комисията. - (EN) Г-н председател, съществува принципно разбиране за напредъка в прилагането на стволови клетки за терапевтични цели. Съгласни сме, че това трябва да се насърчава.
Повдигнатите от уважаемите колеги въпроси са преди всичко върху информираността по темата и след това върху съхраняването на стволовите клетки.
По отношение на информираността, важно е - и всички сме съгласни с това - да се предоставя точна и обективна информация на родителите и на широката общественост относно предимствата и ограниченията на използването на стволови клетки, включително и на кръвни стволови клетки от пъпна връв. Предоставянето на тази информация е от компетентността на държавите-членки, които понякога са на различни становища и провеждат различна политика по отношение на предимствата и ограниченията, както и по отношение използването на стволовите клетки. В много от държавите-членки вече се провеждат информационни кампании и друг вид образователни дейности. Комисията насърчава държавите-членки да предприемат подобни действия.
По въпроса за съхраняването, известно ни е, че няколко частни фирми вече предлагат на родителите услуги по съхранение на кръвни клетки от пъпна връв. Някои от държавите-членки обаче разполагат с обществени банки за съхранение на кръв от пъпна връв, водени от принципа на алтруистичното и доброволно даряване на кръв от пъпна връв.
Европейското законодателство в областта на тъканите и клетките регулира всички тъканни банки - както частни, така и обществени. То уточнява принципите на доброволното и безплатно даряване, анонимността, алтруизма на донора и солидарността между донор и реципиент. През 2004 г. Европейската група по етика препоръча съхраняването на кръвта от пъпна връв да става с обществени кръвни банки, за да се гарантира солидарният достъп на всички нуждаещи се пациенти.
Председател: Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Elena Oana Antonescu: Обемът на световния пазар на кръвни стволови клетки от пъпна връв през 2010 г. възлиза приблизително на 3,34 млрд. евро. Бъдещи прогнози, основани на годишен растеж от приблизително 27% през следващите няколко години, показват, че до 2015 г. тази сума ще достигне 11 млрд. евро. В момент, когато стволовите клетки се явяват новото "Ел Дорадо" в областта на медицинските изследвания, много изследователи бързат да заемат мястото си в тази ниша, без да гарантират осигуряването на стандартите за качество и безопасност, необходими при извършването на тези процедури. Смятам, че Комисията трябва да ускори усилията по информирането на пациентите и медицинския персонал относно ползите от извличането на кръвни стволови клетки от пъпна връв. Освен това обаче трябва да положи специални усилия да гарантира достигането на минималните стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки, които да бъдат спазвани от всички държави-членки.
Anna Záborská: Г-н Дали ни представи изключително предпазливата позиция на Комисията относно научните изследвания върху кръвните стволови клетки от пъпна връв. Това никак не е изненадващо. Комисията предложи и прокара в рамките на Седмата рамкова програма огромен пакет в подкрепа на значителни по обем научни изследвания в областта на стволовите клетки и сега се страхува да признае, че те не оправдаха очакванията. Освен това вече е ясно, че изследванията върху стволови клетки, извлечени от ембриони, не доведоха до нищо, което да се доближава до резултатите, постигнати при използването на стволови клетки от пъпна връв. До неотдавна на тази кръв се гледаше като на биологичен отпадък. Като имаме предвид последните съобщения за успешни експерименти и дори терапии с помощта на стволови клетки от кръв от пъпна връв, как може Комисията да защитава морално недопустимото производство на човешки ембриони за научни цели? Освен това защо членът на Комисията Дали не представи днес конкретен план на Комисията за увеличаване на процента на събираната при раждането кръв от пъпна връв, вместо да излага това нищо незначещо становище? Предполагам, защото хората от неговия екип все още работят усилено над изработването на подобен план. Струва ми се, че Комисията ще предложи в него механизъм, който ще облекчи родителите от бремето на заплащането за събиране и последващо съхраняване на кръвта от пъпна връв. Очаквам също планът да включва и извършване на преоценка на приоритетите в областта на изследванията върху стволови клетки.
| bg |
Защита на парламентарен имунитет: вж. протоколи
| bg |
Споразумение за партньорство в сектора рибарство между Европейската общност и Съюза Коморски острови - Финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право - Рибарство - Преходни технически мерки - Внос от Гренландия в Европейския съюз на рибни продукти (разискване)
Председател: Следващата точка е общото разискване относно:
доклада на г-н Capoulas Santos от името на комисията по рибно стопанство относно предложението за решение на Съвета за сключване на Протокол за определяне на възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в Споразумението за партньорство в сектора рибарство между Европейската общност и Съюза Коморски острови
(15572/2010 - C7-0020/2011 - 2010/0287(NLE)) и
доклада на г-н Ferreira от името на комисията по рибно стопанство относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламент (EО) № 861/2006 на Съвета от 22 май 2006 г. за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право
- C7-0107/2010 - и
доклада (http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=REPORT&reference=A7-2011-0024&language=DE" \t "_blank" ) на г-жа Grelier от името на комисията по рибно стопанство относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.
- C7-0282/2010 - и
доклада (http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=REPORT&reference=A7-2011-0057&language=DE" \t "_blank" ) на г-жа Fraga Estévez от името на комисията по рибно стопанство относно предложението за решение на Съвета за определяне на правилата за внос от Гренландия в Европейския съюз на рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях -.
Luis Manuel Capoulas Santos: Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, външното измерение на общата политика по рибарство (ОПР) придобива особено значение, тъй като вече няма гаранции, че потребностите ни от рибни продукти могат да бъдат удовлетворени само на базата на нашите рибни ресурси. Европейската рибна промишленост може да осигури само 40 % от продуктите, необходими за удовлетворяване на потребностите ни.
През 2009 г. внесохме рибни продукти на стойност 15,5 милиарда евро, а изнесохме такива продукти само за 2,5 милиарда евро, което означава, че без двустранни споразумения с трети страни ще трябва да спрем 3000 кораба и да загубим 40 000 работни места. От друга страна, външното измерение на ОПР има положителни страни и за нашите партньори.
За разлика от много наши международни конкуренти, Европейският съюз не се ограничава до това да разменя риба срещу пари. Ценностите, които изповядваме, са в основата на сключваните споразумения както по отношение на правата на човека, така и на запазването на устойчивостта на ресурсите. Съгласно Договора, изключителните компетенции на Съюза по отношение на опазването на биологичните ресурси обхващат и управлението на риболовните дейности на корабите на ЕС извън териториалните води на ЕС. Основна цел на дейностите в рамките на външното измерение на ОПР е да се разшири международното прилагане на принципите за устойчиво и отговорно рибарство. Както вече споменах, намалява актуалността на другите цели, които ръководят външното измерение на ОПР - поддържане на присъствието на кораби от ЕС на международно ниво и гарантиране на снабдяването на пазара на ЕС от тези кораби.
В този контекст трябва да се разглежда обсъжданият днес мой доклад относно споразумението за партньорство в сектора рибарство със Съюза Коморски острови. Споразумението дава права на достъп до коморски води на 70 европейски кораба в замяна на финансово обезщетение в размер около 600 000 евро на година. Приблизително половината от тази сума трябва да бъде насочена за развитие на сектора рибарство, от който зависят около 30 000 от 800 000 жители на страната; трябва да помним също, че страната практически не разполага с други ресурси.
Споразумението предвижда механизми за контролиране на улова, наемане на местни екипажи и включва разпоредба за прекратяване или преразглеждане, ако има случаи на нарушаване на правата на човека. Трябва да имаме предвид, че в тази малка страна, получила независимостта си от Франция през 1975 г., вече е имало няколко преврата.
В тази светлина предлагам споразумението да бъде одобрено, като искам да насоча вниманието ви към препоръките в моя доклад и по-специално към тези, отнасящи се до необходимостта от значително подобряване на мерките за оценка на резултатите.
Бих желал да се възползвам от оставащата минута, за да спомена един аспект на друг доклад, този на г-жа Grelier, с който не съм съгласен и във връзка с който съвместно с други колеги внесохме проект за изменение. Имам предвид изменението, по силата на което забраненият с решение на Комисията от 1 октомври 2010 г. улов на мерлуза и морски дявол с тройни мрежи ще може да продължи в зони 8, 9 и 10 край португалския бряг, тъй като считам, че това има неблагоприятно въздействие върху някои популации акули, улавяни с тях, въпреки че няма проведени научни изследвания, които да проверят това твърдение.
При тези обстоятелства споменатото изменение предлага това решение да се отмени до 2012 г., за да може компетентните португалски органи да проведат научни изследвания, които да покажат дали решението е оправдано или не. Тази позиция се подкрепя и от Европейския икономически и социален комитет, поради което призовавам Парламента да одобри нашето изменение, за да бъдем безпристрастни.
João Ferreira: докладчик. - (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, този регламент - регламент (ЕО) № 861/2006 - установява финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство (ОПР) и в областта на морското право. Той представлява важен финансов инструмент на Европейския съюз в областта на рибарството. Заедно с Европейския фонд за рибно стопанство, той е основен инструмент за прилагане на ОПР.
От приемането на регламента през 2006 г. някои елементи на свързаното с него допълващо законодателство постепенно бяха изменени, поради което сега изменяме регламента, за да осигурим съответствие между всички елементи на законодателната рамка. Комисията също счита, че в някои случаи натрупаният опит показва необходимостта от неголямо адаптиране на разпоредбите на регламента, за да отговарят по-пълно на потребностите. Поради това предлаганото изменение е с ограничен обхват, като на практика се запазват целите и структурата на оригиналния регламент.
Запазвайки ограничения обхват на изменението, ние считаме, че е полезно да предложим и някои допълнителни изменения, които, макар и твърде специфични, ще способстват за подобряване на съответствието на този законодателен акт с най-новите промени в сектора и с перспективите за неговото бъдещо развитие. Разискванията, проведени преди и по време на изготвянето на доклада, бяха от голямо значение за крайния резултат, също както и мненията и предложенията на докладчиците в сянка и други колеги, които искам да спомена тук и да им благодаря за техния принос.
От включените в доклада предложения за изменения бих споменал, inter alia, предложението за запазване на дейностите на крайбрежния риболов, както и възможността за финансиране не само на закупуването, но и на разработването от държавите-членки на нови технологии за рибното стопанство, например оборудване, програмно осигуряване и компютърни мрежи, които да осигурят възможност за проектиране, управление, проверка, анализ и разработване на методи за вземане на проби, както и за обмен на данни, свързани с риболовните дейности.
В областта на аквакултурите бих посочил възможността за финансиране на събирането, управлението и използването на екологични данни в допълнение към финансираните отпреди социално-икономически данни, като така се подкрепя контролирането и оценяването на околната среда и здравето в сектора и се повишава неговата устойчивост.
Сега бих искал да насоча вниманието ви към трите допълнителни изменения, които предлагаме към доклада. Понастоящем във все по-голяма степен се признава, че управлението на рибарството трябва да се основава на актуално и задълбочено научно познаване на състоянието на ресурсите. Това е задължително условие за развитие на устойчиво рибарство. Поради това предлагаме да се създаде възможност за увеличаване на равнищата на съфинансиране, предвидени в областта на събирането, управлението и използването на основни и допълнителни научни данни за състоянието на рибните запаси. Предложението е таванът да се увеличи от 50 % на 60 %.
По отношение на контролните дейности също предлагаме подобно увеличение на максималното възможно равнище на съфинансиране от ЕС, като се запазват вече предоставените на Комисията правомощия да финансира определени мерки в по-голяма степен. Предложенията се вместват в рамката, според която държавите-членки и техните контролиращи органи имат и ще продължат да имат централна роля за въвеждане и прилагане на мерките за контрол в техни води.
Измененията са резултат от опита за постигане на компромис, като се имат предвид възраженията на различни групи срещу първоначалното предложение за таван от 75 %. Те се подкрепят от нашата група, Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица, и от редица колеги от други политически групи, което говори за тяхното значение и за консенсуса, който според мен обединява тези членове на Парламента и би могъл да ги обедини и при гласуването.
Estelle Grelier: Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искала първо да благодаря на колегите си за ангажираното и конструктивно участие в работата на Комисията по рибно стопанство по настоящия доклад относно преходните технически мерки. Докладът предизвика оживени разисквания поради огромното значение на техническите мерки, които ще повлияят върху начина на работа на рибарите и сектора като цяло чрез определяне на разрешените методи за риболов в зоните, попадащи в приложното поле на регламента с цел да се предпазят младите екземпляри и да се възстановят ресурсите - цел, която всички, и най-вече рибарите, споделят.
Предметът на настоящия доклад е деликатен и спорен и това личи от трудностите, които Комисията среща от 2008 г. при опитите си да постигне споразумение със Съвета относно бъдещето на техническите мерки. При това тогава само тези две институции участваха в процедурата.
Понастоящем техническите мерки се определят от остарял регламент, изменян с поредица преходни мерки и продължен до 30 юни 2011 г., тъй като не беше постигнато съгласие със Съвета относно предложението на Комисията от 2008 г. за нов регламент, което целеше да се опрости и изясни съществуващото законодателство, за да се гарантира по-ефикасно прилагане на правилата и да се вземат под внимание местните особености на рибарството.
Сега наближава новият краен срок, но положението е коренно различно. Според Договора от Лисабон по-голямата част от въпросите в областта на рибарството се решават по обикновената законодателна процедура, в която Парламентът има важна роля като съзаконодател. Парламентът е твърдо решен да изпълни функциите си за сближаване на гледните точки на рибарите и политиците в ЕС. Като член на Парламента, избран от пристанищен град, винаги ме е поразявало недоверието на рибарския отрасъл и дистанцирането му от общата политика по рибарство (ОПР), докато селските стопани определено се чувстват в по-голяма степен част от общата селскостопанска политика.
От друга страна, рибарството е в криза. Расте чувството за неудовлетвореност. Най-трудният проблем е да се постигне баланс между икономическата стабилност на сектора, която е гаранция за прилични приходи на рибарите, и устойчивостта и възобновяването на рибните ресурси.
И накрая, срокът на действие на регламента изтича в момент, когато започват преговорите за реформа на общата политика по рибарство. Реформата трябва да установи ясна рамка, която включва рибарите, потребителите и гражданите. Тя трябва да ангажира целия сектор в извършването на научни анализи, които да бъдат основа при определяне на квотите и следователно степента на активност на сектора.
Необходимостта от нова рамка предполага, че Комисията ще изготви конкретно предложение за бъдещите технически мерки, но засега и тя, и Съветът като че ли си спестяват това усилие. Новото предложение трябва да гарантира съответствието между техническите мерки и практическия опит чрез консултации с работещите в сектора. То трябва също така да съответства на новия регламент и рамката на новата ОПР, по-специално по отношение на регионалните варианти на мерките. То трябва да гарантира ясно разпределение на правомощията между Комисията и държавите-членки, което е фактор, съдействащ за разбирането и приемането на тази политика на ЕС.
В светлината на тези факти и проблеми предлагам да одобрим искането на Комисията за удължаване на срока до 31 декември 2012 г., без съществено да изменяме текущите технически мерки, освен добавянето на разрешения размер на окото на мрежите за улов на капрова риба. Ясно ми е, че това предложение е отстъпка към Комисията, че се повдигат много въпроси и съществува силно желание за промени в сектора, който е разочарован, че решаването на този важен проблем се отлага. Поради това съм включила две изисквания за нашето одобрение: искане за оценка на въздействието на действащите досега технически мерки, което е важно за тяхното ефективно адаптиране и искане за действителни консултации с всички заинтересувани страни, най-вече самите рибари, при изготвяне на новия регламент.
В заключение искам да насоча вниманието ви към факта, че новото предложение на Комисията трябва да се изготви в срок, който позволява новият регламент да влезе в сила от 1 януари 2013 г., когато влиза в сила и новата ОПР. Много е важно Комисията веднага да започне работа по това предложение. Би било неразумно да се одобрява следващо продължаване на срока на сегашния регламент след изтичане на настоящото 18-месечно удължение. Техническите мерки, за които се отнася моят доклад, са преходни и са одобрени само като такива.
Carmen Fraga Estévez: Г-н председател, трябва да започна, като още един път изкажа съжаленията си за усложненията, с които се сблъска настоящият доклад поради нежеланието на Съвета и Комисията да приемат правомощията на Парламента за съвместно вземане на решения.
Предложението е Гренландия, като една от отвъдморските страни и територии, да изнася по същите правила, както държавите-членки на Европейския съюз. Това би било от полза както за Гренландия, 87 % от чиито рибни продукти се изнасят за Европейския съюз, така и за Съюза и по-специално за Дания, която получава по-голямата част от този износ.
Едно от условията за включване на Гренландия в споразуменията за внос на единния пазар е тя да приеме правилата на ЕС в областта на здравето, което не представлява никакъв проблем.
Въпреки че търговията с рибни продукти се подчинява на общата организация на пазара, Комисията използва необходимостта от спазване на правилата в областта на здравето като извинение и внесе предложението си с правно основание член 203 от Договора, което за нас означава обикновена и проста процедура за консултация.
Комисията по рибно стопанство и правната служба посочиха от самото начало тази аномалия. Но тъй като тя не представлява проблем по отношение на съдържанието, и като имаме предвид значението на въпроса за Гренландия, ние допуснахме докладът да се разгледа съгласно процедурата за консултации. Представете си изненадата ни, когато малко преди да гласуваме текста и без предупреждение Съветът прие съвсем различно предложение, с многобройни изменения, целящи да се замъгли ясната връзка с общата организация на пазара и така да се избегне съвместното вземане на решение. Тъй като Парламентът, както казах, вече беше приел без проблеми текста чрез процедурата за консултации, тази маневра беше непредизвикана.
Въпреки това, тъй като имахме работа с нов текст и беше ясно, че намерението на Съвета е да подкопае правомощията на Парламента, решихме този път да използваме напълно тези правомощия и поискахме официално становище от комисията по правни въпроси.
Изразената в становището позиция на комисията по правни въпроси - цитирам текста - е: "целта на предложението за решение е да изиска Гренландия да транспонира правилата на ЕС в областта на здравето като условие за прилагането на правилата на вътрешния пазар на ЕС, свързани с рибното стопанство", както се уточнява в член 3 от предложението, което гарантира, че правилата на споразумението съответстват на действащите в Съюза правила в областта на здравето на животните, безопасността на храните и общата организация на пазара на рибни продукти.
Комисията по правни въпроси единодушно реши, че правно основание за предложението трябва да съставляват член 204 и член 43, параграф 2 от Договора, както и Протокол №34, който урежда специалните условия и процедури за продукти, обхванати от общата организация на пазара на рибни продукти в Гренландия. Поради това, в качеството си на докладчик, съставих ново предложение за доклад, като промених правното основание. Сега внасяме този доклад с предложение утре да бъде приет и, по отношение на Парламента, това е първо четене.
Всичко, което остава да направя, е да кажа на Комисията и на Съвета - чиито представители мисля отсъстват - че сега имат възможност да поправят и приемат новото правно основание и поради това да считат настоящото четене за първо, както ще направим ние утре. Проблемът е правното основание, а не съдържанието.
Предлагам при решаване на проблема да имаме предвид бъдещето.
Мария Даманаки: член на Комисията. - (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на докладчиците за извършената от тях работа. Сега ми позволете да коментирам докладите един по един, като се опитвам да се съсредоточа върху същината, за да спестим време.
По отношение на споразумението между Европейския съюз и Съюза Коморски острови бих желала да благодаря на г-н Capoulas Santos за работата му като докладчик и със задоволство да отбележа силната подкрепа от страна на комисията по рибно стопанство като цяло за същината на предложението.
Както е известно на всички в залата, стремежът на ЕС е да продължава да развива отговорно и устойчиво рибарство във водите на своите партньори, в това число от Индийския океан. Много важно е да се поддържат двустранните отношения с държавите от този район и в случая конкретно с Коморските острови, във връзка с участието на Европейския съюз в регионалните организации в областта на рибарството, например Комисията по рибата тон в Индийския океан.
Нашето присъствие там е необходимо, поради което споразумението е важно. Понастоящем Европейският съюз поддържа активни споразумения за партньорство в областта на рибарството с четири държави от Индийския океан - Сейшелските острови, Мадагаскар, Мозамбик и това, което обсъждаме сега със Съюза Коморски острови. Искам да подчертая, че за Комисията и Европейския съюз е много важно да постигнат споразумение с Коморските острови, тъй като то ще играе важна роля по отношение на присъствието на наши кораби в региона.
Необходимо е също да се укрепи диалогът по секторната политика, за да се стимулира провеждането в този регион на отговорна политика по рибарство.
Позволете ми да кажа няколко думи относно исканията към Комисията, изложени от докладчика в заключението към доклада. Искам да декларирам, че Комисията винаги информира подробно Парламента на всички етапи от преговорите и сключването на международни споразумения. Това е наистина нашето желание - да предоставяме всичката налична информация, но трябва да действаме и в съответствие със задълженията от рамковото споразумение.
На практика службите на Комисията спазват това задължение вече повече от една година. Комисията изпраща на Парламента същата информация, както на Съвета, и по същото време. Аз имам ангажимента да предоставям колкото е възможно по-рано предварителни и последващи оценки на нашите споразумения. Ще приведа само един пример: предвид утрешното гласуване на резолюцията относно споразумението за партньорство в областта на рибарството с Мавритания, службите на Комисията организираха предсрочното завършване на доклада за оценка на това споразумение, така че членовете на Парламента да гласуват, след като са се запознали с доклада.
По отношение на участието на членове на Парламента като наблюдатели на международни срещи, трябва да подчертая, че рамковото споразумение се отнася до многостранни международни конференции и срещи. Същевременно ние възнамеряваме да продължим установената успешна практика за участие в двустранни преговори. При това решението за включване на членове на Парламента като наблюдатели в делегациите на ЕС се взема от колегията на членовете на Комисията отделно във всеки случай, като се преценяват правните, дипломатически и технически възможности съобразно с рамковото споразумение. Бих искала обаче да подчертая, че моето лично отношение и това на службите е много положително и бих желала да улесня участието ви.
Сега преминавам към втория доклад относно финансовите мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство и отново искам да благодаря на Комисията по рибно стопанство и на докладчика, г-н Ferreira, за работата им по това предложение. Благодарение на техните усилия разполагаме с текст, който е приемлив и за Съвета. Щастлива съм да заявя, че текстът е приемлив и за Комисията, което означава, че по този въпрос сътрудничеството между трите институции е било отлично. След успешната неофициална тристранна среща, проведена на 2 март, беше постигнат консенсус по спорните въпроси и Комисията се надява да получи одобрение на първо четене по това предложение. Надявам се да направим това успешно.
Искам да припомня, че предложението подобрява ефикасността на регламента относно така наречения втори финансов инструмент. Регламентът урежда разходите във връзка с международните отношения, управлението, събирането на данни, научната информация, контрола и прилагането. Измененията целят да се осигури съответствие между регламента и другите елементи на законодателната рамка. Те представляват ограничени преработки и изяснения на разпоредбите на регламента. Поради това приканвам Парламента да одобри това предложение.
Сега ще премина към третия доклад относно преходните технически мерки, за който горещо благодаря на докладчика, г-жа Grelier. Целта на предложението е да се продължат действащите преходни технически мерки до края на 2012 г. При това се предполага, че реформираната обща политика по рибарство ще влезе в сила от 1 януари следващата година. Надявам се успешно да постигнем тази цел. Като предлагам това продължаване, искам да избягна започването на сложни обсъждания по техническите мерки, които да попречат на реформата. Комисията подкрепя изменението, прието от комисията по рибно стопанство относно границите за размера на окото на мрежите за капрова риба, което има научна обосновка. Известно ми е безпокойството на някои членове на Парламента и някои държави-членки, които настояват за допълнителни изменения. Не бихме могли да ги приемем, защото все още не са преминали научна проверка или учените все още не са получили пълна информация от държавите-членки, за да ги оценят.
Накрая бих желала да кажа няколко думи за доклада относно вноса на рибни продукти от Гренландия и да благодаря на председателя на комисията по рибно стопанство г-жа Fraga за извършената от нея работа. Искам да подчертая, че предлаганите от Комисията мерки са по повод на отдавнашно искане от страна на Гренландия. Предложението цели да се опростят съответните санитарни мерки и лицензионни процедури, като Гренландия се включи в единния пазар на рибни продукти и странични продукти от тях.
Това напълно съответства на задължението ни по споразумението от 2006 г. да съдействаме за развитието на Гренландия и да си сътрудничим в областта на безопасността на храните. Комисията със задоволство отбелязва, че всички засегнати страни - държавите-членки в Съвета с единодушие, Гренландия, Европейският парламент и националните парламенти на държавите-членки - са готови да изпълнят това задължение и да подкрепят предложението.
Нека бъде ясно, че за Комисията отношенията с Гренландия са изключително важни и считам, че всички разбират защо. Те са политически приоритет и поради това се надявам обсъждането на правното основание на предложението да не подложи на риск приемането на тези важни мерки.
Разбирам много добре загрижеността на г-жа Fraga относно правното основание на предложението и правомощията на Европейския парламент. Мога да заявя, че Комисията няма да пречи на постигането на прагматично решение. Въпреки че продължаваме да сме убедени в правилността на правното основание на нашето предложение, ние бихме приели - искам да изясня това - ако Съветът възприеме позицията на Парламента. Бихме се съгласили с това. Сега Съветът трябва да прецени вариантите и да придвижи въпроса в съответствие с разпоредбите на Договора. Надявам се много бързо да решим проблема, за да избегнем въздействие върху отношенията ни с Гренландия. Това е най-важно за нас, поради което искам тук да заявя, че желая да улесня извършената от г-жа Fraga работа за намиране на решение.
В заключение искам да благодаря на комисията по рибно стопанство и на всички докладчици за извършената работа. Съжалявам, че говорих толкова продължително, но трябваше да коментирам четири доклада.
François Alfonsi: Г-н председател, становището на комисията по бюджети беше поискано във връзка с доклада относно споразумението за партньорство в сектора рибарство между Европейския съюз и Съюза Коморски острови. Комисията одобри споразумението.
Преди всичко обаче комисията е на мнение, че гласуването в Парламента по този доклад не е от особено значение, тъй като споразумението вече е подписано. Неголемият размер на изразходваните в случая средства намалява последствията от този проблем, но в бъдеще бихме искали да имаме възможност да изразим становището си преди подписването на подобни споразумения.
На второ място, комисията счита, че съдържанието на тези споразумения трябва да се анализира по-внимателно от гледна точка на мерките, предвидени за контролиране на действителния улов и опазване на рибните ресурси, като се има предвид натискът от страна на комисията по рибно стопанство, а също и за да се гарантира, че предвидените в споразуменията мерки за местно развитие се прилагат на практика по подходящ начин. Поради това комисията по бюджети възнамерява да предложи скорошно провеждане на задълбочена работна среща по въпроса с комисията по рибно стопанство.
Jarosław Leszek Wałęsa: от името на групата PPE. - (PL) Г-н председател, госпожи и господа, на днешното заседание обсъждаме четири доклада и бих искал да започна с благодарност към всички докладчици за извършената работа и към Европейската комисия за сътрудничеството. Първо искам да кажа няколко думи относно доклада на г-жа Grelier, който представлява компромис, постигнат между политическите групи и Европейската комисия. Подкрепям версията на доклада, която е приета и гласувана от комисията по рибно стопанство. В резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон Европейската комисия оттегли през 2010 г. предложението си за регламент на Съвета относно запазването на рибните ресурси чрез технически мерки, като възнамеряваше да състави нов план. Новият план трябваше да съответства на разпоредбите на Договора и да отчита реформата на общата политика по рибарство. Проектът трябваше да бъде представен през третото тримесечие на 2011 г. За съжаление, изглежда Комисията няма да успее да подготви в срок проекта за регламент и, което е по-лошо, няма да има финансовите средства да го промени. Това не предвещава нищо добро. Като гласуваме утре за продължаване на срока на преходния регламент ние поемаме ангажимент към рибарите да работим по новия регламент, който трябва окончателно да систематизира всички разпоредби, уреждащи позволените методи и места за риболов.
Насърчително е, че според последната информация, Комисията най-вероятно ще пожелае да прехвърли част от правомощията по отношение на техническите мерки обратно на държавите-членки. Това е много положителна стъпка към децентрализация. Техническите мерки, прилагани в отделните водни басейни, се различават поради местните условия. Системата за управление на рибарството трябва да изостави традиционния подход отгоре надолу и вместо това да наблегне върху принципа на регионализиране, който позволява да се отчитат преобладаващите условия в отделните водни басейни. Поради това трябва да кажем твърдо "не" на всички опити да се приеме универсален и общ модел за управление на рибарството и да поискаме да се отдаде нужното внимание на специфичните характеристики на различните европейски морски басейни. Индивидуалният подход ще ни насочи по правилния път за постигане на устойчиво управление на рибарството. Благодаря.
Ulrike Rodust: от името на групата S&D. - (DE) Г-н председател, г-жо Даманаки, госпожи и господа, отново откриваме в дневния ред цял пакет от политики в областта на рибарството. В качеството си на координатор с удовлетворение отбелязвам, че сме постигнали компромис със Съвета и Комисията по два регламента. Имам предвид докладите на г-жа Grelier относно техническите мерки и на г-н Ferreira относно втория финансов инструмент. Ще можем да гласуваме и в подкрепа на споразумението за партньорство в сектора рибарство със Съюза Коморски острови, без да скривам факта, че бих желала да видя фундаментални промени в споразуменията за партньорство в рамките на реформата на общата политика по рибарство.
От друга страна, между институциите съществуват действителни проблеми по отношение на Гренландия, като не се зачитат правомощията на Парламента. Фактът, че сътрудничеството между институциите все още е на толкова ниско ниво, постепенно ме нервира. Това е въпрос, който вече многократно съм повдигала. Правя го и днес. Проблемът с плановете за управление трябва спешно да намери решение. Ще приканя унгарското председателство на Съвета активно да търси решение. Фактът, че тук днес няма представител на Съвета, ясно показва липсата на уважение в Съвета към Парламента. Намирам това за недопустимо.
Един последен коментар към доклада на г-жа Grelier. Знам, че някои колеги са огорчени, тъй като не беше възможно да се включат исканите от тях изменения. Но считам, че е достойно за съжаление да принуждаваме нашите рибари да прилагат остарели технически мерки. Вината в този случай е в Съвета, който не можа да приеме нов регламент. Като Парламент ние носим голяма отговорност, поради което трябва и да действаме отговорно, като продължим срока на действие на регламента без да въвеждаме изменения.
Pat the Cope Gallagher: от името на групата ALDE. - (EN) Г-н председател, искам да поздравя всички докладчици във връзка с представянето на техните доклади, като поради липса на време ще огранича изказването си върху доклада на г-жа Grelier.
Съществуващият регламент относно техническите мерки създава значителни проблеми пред малките крайбрежни кораби, извършващи риболов край бреговете на Ирландия, а всъщност и край западните брегове на Шотландия. Като политици не можем да си позволим да седим и чакаме реформата на общата политика по рибарство, когато от нас очакват нов регламент. Парламентът има възможност да действа сега и аз призовавам всички политически групи да подкрепят напълно реалистичните изменения, които бяха предложени.
Малките кораби, които споменах, с дължина до 15 метра, са лишени от възможността да печелят и, което е още по-важно, са принудени да плават в опасни води. Ние ги принуждаваме да се отдалечават на 80 километра от брега, за да извършват риболов извън зоната, затворена за възстановяване на ресурсите от треска. Предложените от мен изменения се отнасят до употребата на заплитащи мрежи. Те се използват от малките крайбрежни кораби за улов на черупчести и рядко на акула край северозападните брегове. Заплитащите мрежи не се използват за улов на треска, не се използват за улов на меджид или пикша и няма да имат въздействие върху тези видове, поради което измененията, ако бъдат приети, ще позволят на малките кораби в тези райони да оцелеят. Не е добре да казваме, че не искаме за започваме дискусия. Ние сме тук точно за това.
Що се отнася до капровата риба, това е нов вид риболов. Разработен е основно от рибарите в моята страна. През месец декември Съветът установи ограничение за общия допустим улов, от който на Ирландия се предоставят 67 %, и се радвам да чуя от г-жа члена на Комисията, че то е научно обосновано. В действащия регламент не се споменава капровата риба, поради което съм удовлетворен, че комисията реши да приеме моите изменения и да използва предложението на Европейската комисия като възможност да въведе подходящия размер на окото на мрежите (от 32 до 54) и да избегне необходимостта от приемане на ново законодателство, което би отнело твърде много време.
В заключение призовавам всички колеги да помислят за
(Председателят отнема думата на оратора)
Isabella Lövin: Г-н председател, бих искала да благодаря на всички докладчици за конструктивната им работа. В изказването си обаче ще се съсредоточа върху споразумението за партньорство в сектора рибарство със Съюза Коморски острови.
Ако някога ми се наложи да си припомня защо ние от групата на Зелените/Европейски свободен алианс досега сме гласували против споразуменията в областта на рибарството, трябва само да взема една от оценките и да прочета споразумението със Съюза Коморски острови, което предстои да гласуваме. ЕС има споразумение с тази бедна държава от 1998 г. Според оценката, Съюзът Коморски острови е получил по споразумението 2,7 милиона евро за периода от 2005 до 2009 г. В споразумението е посочено, че 60 % от средствата трябва да се използват за поддържане на местното рибарство, контролиране и научна оценка на рибните ресурси.
Според оценката тази развиваща се държава все още няма нито едно функциониращо рибарско пристанище, нито един кораб на бреговата охрана, нито един самолет на бреговата охрана и не провежда научни изследвания в областта на рибарството. Секторът рибарство на тази държава все още е напълно неразвит.
И така, Съюзът Коморски острови получава 2,7 милиона евро, за да допусне корабите на ЕС в свои води. Ние, данъкоплатците, осигуряваме 65 % от тази сума, а корабособствениците - 35 %. Според оценката въпросните кораби, повечето от които са предназначени за улов на риба тон, за същия период са уловили риба на стойност 13,7 милиона евро. Това е много добър бизнес за корабособствениците, но в оценката се твърди, че цялата така наречена добавена стойност е получена от ЕС.
На корабите не са наемани като членове на екипажите граждани на Коморските острови. Цялата преработка на рибата е извършвана другаде, например на Сейшелските острови. Съгласна съм с г-жа члена на Комисията, че е добре ЕС да има присъствие в Комисията по рибата тон в Индийския океан (IOTC), но имам един въпрос към Комисията.
Как Комисията възнамерява да осигури по-добро изпълнение на това споразумение по сравнение с предшестващите? Например, как ще убедим корабите на ЕС да наемат граждани на Коморските острови и как Комисията ще гарантира, че споразумението наистина спомага за развитието на Коморските острови и сумата, предназначена за развитие на Коморските острови, не е просто пожелание, а действително е изпълнена със съдържание?
Marek Józef Gróbarczyk: от името на групата ECR. - (PL) Г-н председател, бих желал да започна с искрена благодарност и поздравления към всички докладчици за положените от тях усилия при изготвяне на докладите. Тези доклади са ключов фактор за изпълнението на общата политика по рибарство.
Същевременно трябва да обърнем внимание на различията между Европейския парламент и Европейската комисия по отношение на международните споразумения. Практика е Европейската комисия да бъде недопустимо потайна, когато договаря споразумения с трети страни, противно на разпоредбите на Договора от Лисабон, които предвиждат по-голямо участие на Парламента при изготвянето на нормативни актове. Това противоречи на принципа на прозрачност и ограничава ролята на Парламента, който все пак има контролираща функция. Влиянието върху процеса на преговори ще позволи на колегите правилно да изпълняват мандата си на членове на Европейския парламент.
Г-жо член на Комисията, искам да призова за по-значима роля на членовете на Европейския парламент в процеса на преговорите, тъй като сегашната система, според която представител на Европейската комисия издава общ доклад за преговорите, е неадекватна.
Derek Roland Clark: от името на групата EFD. - (EN) Г-н председател, след 30 години най-сетне се захващаме с деструктивната практика на изхвърлянията. Риболовният флот в Гримзби се състои от няколко десетки кораба, докато преди време наброяваше стотина. Преди две години рибарите от Западна Шотландия предложиха план за опазване на бялата риба, но докато те чакат, ресурсите продължават да намаляват. Предлага се регионален подход - защо не? Нали ЕС разделя територията на региони.
Много по-лошо е подновяването на разрешителните на европейските кораби да обират водите на Коморските острови - и това ще бъде наистина обир, тъй като местните рибари не могат да се състезават с превъзхождащите ги траулери на ЕС. Същото се е случвало и на други в този регион. Изненадани ли са присъстващите в залата, че лишените от препитание сомалийски рибари възкресиха този древен порок, пиратството?
Видяха ли колегите преди пет години по телевизията как стотици жители на Западна Сахара се опитват да намерят убежище на Канарските острови? Разрешителните на ЕС за техните води току-що бяха подновени и те вече знаеха какво ще се случи. Мнозина загинаха при този нещастен и отчаян опит да пропътуват 800 мили с рибарски лодки, неподходящи за плаване в открито море. Но ЕС не го е грижа, че чрез действията си ограбва хората от най-слабо развитите държави, за което заслужава да бъде осъден.
Diane Dodds: (EN) Г-н председател, един от докладчиците говори за недоверието на рибарите към общата политика по рибарство. В това няма нищо чудно, тъй като сегашната обща политика по рибарство унищожи рибарските флотилии, но не увеличи рибните запаси. Според мен, колкото по-бързо предадем политиката по рибарство обратно на държавите-членки, толкова по-добре. Наясно съм, че е малко вероятно това да стане в близко бъдеще, поради което искам да направя някои забележки на това наше общо разискване по въпросите на рибарството.
Първо, относно установяването на финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство. Считам, че след като ЕС има възможност да се намесва в нашето рибно стопанство, тази намеса трябва да има подходящо финансиране. Но докато търсим да осигурим финансиране от мащаба на предвиденото за управление на общата селскостопанска политика, трябва да помним, че заинтересованите - и особено рибарите - се борят, за да се справят с многочислените действащи правила и разпоредби, малко от които са били обсъждани с тях.
Все по-често чувам от различни морски среди, че целият сектор едва се справя с този конкретен проблем.
Alain Cadec: (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, отначало искам искрено да ви напомня: Парламентът има едно седалище и то е Страсбург.
Бих искал да поздравя г-н Ferreira за доклада му относно финансовите мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство и в областта на морското право. Предложените от Комисията и Парламента изменения на регламента определят каква част от инвестициите на ЕС ще могат да се насочват за финансиране на изследователски проекти. Те ще приведат регламента в съответствие с промените на законодателната рамка на ЕС в областта на събирането, управлението и употребата на данни.
Специално подкрепям възможностите за финансиране на научноизследователската дейност в областта на рибарството и аквакултурите. Вече ще имаме възможност да проучим степента на зависимост на Европейския съюз от вноса от трети страни. Както знаете, 60 % от пазара ни разчита на вноса и този дял непрекъснато нараства. Много е важно да засилим подкрепата си за европейските производители, вместо да увеличаваме търговската си откритост във всички направления, което вреди на европейското производство.
Бих искал също да благодаря на г-жа Grelier за нейния доклад. Техническите мерки са изключително деликатна тема и те трябва да бъдат променени колкото е възможно по-скоро, след като получим пакета от предложения на Комисията относно реформата на общата политика по рибарство. Докладът, който ще приемем утре, позволява да бъде продължен срокът на действие на преходните технически мерки в сектора рибарство. Това продължение ще ни позволи да избегнем законовия вакуум след 30 юни тази година и ще даде възможност на рибарите да продължават да работят до реформирането на ОПР. То ще позволи също задълбочено да анализираме въздействието на всички действащи технически мерки. Наистина не би било разумно сега да приемаме съществени изменения на този доклад, тъй като това би удължило законодателната процедура и ще предизвика продължителни обсъждания в Съвета.
Накрая, искам да поздравя г-н Capoulas Santos за доклада му относно споразумението за партньорство в сектора рибарство с Коморските острови и колегата г-жа Fraga Estévez за доклада относно Гренландия.
Ole Christensen: (DA) Г-н председател, бих искал да започна с благодарност към докладчиците за работата им по препоръките и трите доклада. Утре ще гласуваме споразумението за внос от Гренландия, за което съм докладчик в сянка на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Радвам се, че се отърсваме от тромавата и скъпа бюрокрация, като същевременно напълно изпълняваме изискванията на ЕС относно безопасността на храните. Споразумението ще даде на Гренландия добра възможност да продава рибните си продукти по правилата на вътрешния пазар, ако тези продукти отговарят на изискванията на ЕС относно здравето и безопасността. Рибата от Гренландия понастоящем се проверява от датските органи по безопасност на храните - един път в Гренландия и после отново, когато се изнася за ЕС. Това е скъпо дублиране на дейности, което за щастие споразумението ще премахне. Всички ще имат полза от това споразумение, но е ясно, че го чакахме твърде дълго. От друга страна, за Парламента беше важно напълно да изясни правните основания и ние се надяваме, че Комисията и Съветът ще ни подкрепят.
Предстои ни да гласуваме и споразумението за партньорство в сектора рибарство със Съюза Коморски острови. По принцип имам много положително отношение към устойчивите споразумения в областта на рибарството, които гарантират устойчивост на рибните запаси, устойчивост за рибарите от местното население и устойчивост за рибарите от ЕС, които се възползват от тези споразумения. За съжаление, споразумението със Съюза Коморски острови не е така устойчиво, както бих искал, тъй като не съдържа таван за броя кораби от ЕС, на които ще е разрешено да извършват риболов. Когато се изпълни съгласуваната годишна квота от 4850 тона, всеки допълнителен тон ще струва 65 евро.
Тенденцията да не се поставя таван за броя кораби от ЕС, които могат да ловят риба във водите на трети страни, е вредна и неправилна. За нас не е добре да следваме различна политика на рибарство в зависимост от това дали сме в наши води или във водите на трета страна. Бих искал също да приканя да гарантираме в по-голяма степен, че средствата, които ЕС плаща на трети страни за сключване на споразумения в сектора рибарство, са действително предназначени за полезни за местното население цели.
Britta Reimers: (DE) Г-н председател, г-жо Даманаки, госпожи и господа, радвам се, че Парламентът най-после ще гласува по тези въпроси и бих искала да поздравя докладчиците за извършената от тях работа.
Изменението на регламента на Съвета относно финансовите мерки в Общността е един от главните инструменти, които са ни необходими за изпълнение на общата политика по рибарство. Това е вярно най-вече за международните отношения в областта на рибарството, събирането на данни и научните изследвания. Системите за контролиране и изпълнение на общата политика по рибарство са от особено значение.
Докладчикът положи много усилия да убеди колегите си в Парламента, че е необходимо да се увеличи прагът за съфинансиране до 75 %. Ние не можахме да се съгласим с това желание. Действащият регламент е изпитан на практика и освен това допуска някои изключения. Държавите-членки вече ползват тази възможност да си набавят финансиране и други мерки не са необходими.
Важно е измененията на регламента да разчистят пътя пред съгласуваната законодателна рамка.
Ian Hudghton: (EN) Г-н председател, бих казал, че докладът на г-жа Grelier прави твърде много отстъпки пред Комисията. По западните брегове на Шотландия рибарите трудно разбират защо Комисията казва, че иска да премахне изхвърлянията, а в същото време отхвърля измененията на техническите мерки.
Комисията предпочита вместо това да продължи поне с още 18 месеца действащите технически мерки, които са причина за изхвърляния, включително на пикша. Комисията предпочита още 18 месеца да са в сила така наречените временни мерки, които не успяват да поддържат ресурсите. Още 18 месеца да изхвърляме мъртва риба обратно в морето. Приканвам колегите утре при гласуването да подкрепят всички изменения, като се надявам те да бъдат приети и, ако това се случи, разчитам Комисията да промени отношението си и да се възползва от предоставящата се възможност да действа сега по отношение на изхвърлянията, а не само да говори за действия някога в бъдещето.
Struan Stevenson: (EN) Г-н председател, предложих изменение на регламента за техническите мерки, за да се опитам да отстраня аномалията край западните брегове на Шотландия, която колегата Ian Hudghton току-що описа.
Като добронамерен опит да се съхранят ресурсите от бяла риба в този район, в края на 2009 г. Комисията въведе за срок от 12 месеца временни правила за състава на улова, но те вече бяха продължени с една година чрез универсално споразумение, което продължи с 12 месеца всички технически мерки на ЕС. Сега Комисията иска отново да продължи срока на действие на правилата до края на 2012 г., докато подготви нова рамка за техническите мерки чрез пакета за реформи на общата политика по рибарство.
Незаплануваните последствия от това са, че временният регламент, въведен само за срок от една година, ще се прилага в течение на поне три години, а през това време обстоятелствата край западните брегове на Шотландия коренно се промениха и сега принуждават нашите рибари да изхвърлят мъртва в морето добра и прясна пикша. Надявам се утре Парламентът да подкрепи моите предложения за изменения.
Maria do Céu Patrão Neves: (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, искам да поздравя и четиримата докладчици, но ще съсредоточа изказването си само върху два от обсъжданите доклади. През 2008 г. поради невъзможността да се постигне съгласие относно проект за регламент, предназначен да опрости и изясни регламента на ЕС относно опазването на рибните ресурси, беше приет сега действащият регламент, който въведе съвкупност от преходни мерки, първоначално за периода от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. Сегашното предложение удължава този срок с още 18 месеца, т.е. до 1 януари 2013 г., когато се очаква нов регламент относно техническите мерки в рамките на реформираната обща политика по рибарство (ОПР).
Важно е законодателната рамка в областта на рибарството да се поддържа през преходния период, като интересите на рибарите се защитават без да се забравя основната цел за развитие на устойчиво рибно стопанство. Сегашното намерение да не се продължи използването на тройни мрежи и да се забрани употребата им на дълбочини от 200 до 600 метра от 1 октомври 2010 г. не е добър пример за постигане на споменатата цел. Действащата забрана за този метод за риболов, който се практикува от десетилетия от част от малките риболовни кораби на Португалия за устойчива експлоатация на видове като морски дявол и мерлуза, беше тежък икономически и социален удар върху сектора и за рибарските общности, които най-силно зависят от експлоатацията на тези ресурси.
Поради това моля да подкрепите приемането на предложението, което аз и колегите г-н Capoulas Santos и г-н Ferreira внесохме и което цели само да гарантира, че това, което беше законно преди 1 октомври 2010 г., ще остане такова до 2013
Бих искала да коментирам и проекта за регламент за установяване на финансови мерки на Общността за прилагане на ОПР и в областта на морското право: докладът на г-н Ferreira. Заедно с Европейския фонд за рибно стопанство, той е най-важният финансов инструмент за рибното стопанство, който осигурява финансиране в областта на международните отношения, управлението, събирането на данни и мнения и контрола на изпълнението на ОПР.
От тази гледна точка бих искала да изразя пълната си подкрепа за внесените в тази зала предложения на докладчика за увеличаване на възможността за съфинансиране до 60 % в областта на събирането, управлението и използването на основни данни, както и по отношение на събирането, управлението и използването на допълнителни данни. Всеобщото и нарастващо разбиране, че е важно управляването на рибното стопанство да се извършва въз основа на актуални и задълбочени знания за състоянието на рибните ресурси, обосновава приемането на предложенията на докладчика и на доклада като цяло.
Josefa Andrés Barea: (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, бих искала да поздравя четиримата докладчици за отличната работа. Ще фокусирам изказването си върху два от докладите поради тяхното значение.
Единият доклад е относно споразумението със Съюза Коморски острови. Това е споразумение в областта на рибарството между Европейския съюз и държава в Югоизточна Африка - споменавам това, за да знаем къде в пространството се намираме - където 60 % от населението живее под прага на бедност и единствените му приходи са от туризма или държавната помощ.
Споразумението позволява да ловим рибата, която имат в повече. Повтарям: рибата, която е в повече. То предвижда и компенсация, за да може държавата да се развива, да подобрява инфраструктурата и собствените си възможности. Споразумението създава рамка за партньорство според критериите за устойчиво и отговорно рибарство, което запазва биологичните ресурси. Трябва да имаме предвид, че там има и мигриращи видове, например тон, и че всяка година по научни критерии се определят ресурсите за следващата година. Споразумението улеснява научните изследвания и присъствието на наблюдатели на корабите, както и запазването на рибните ресурси в региона, който представлява крайбрежна зона, за да се развива местното рибарство.
Протоколът е много полезен поради осигуряването на достъп за европейски рибарски кораби до региона, помощта за развитие, намаляването на безработицата и повишаването на икономическите перспективи. Но той има и друг много важен елемент: спира трети страни да извършват риболов, освен ако не гарантират по подходящ начин запазването на околната среда. Трети страни експлоатират 75 % от рибните ресурси на региона.
Поради това считаме, че споразумението не само помага на Съюза Коморски острови, но и съдейства за опазване на околната среда.
Специално внимание трябва да обърнем и на важния доклад на г-жа Grelier относно регламента, установяващ технически мерки, чийто срок изтича след три месеца и за който се иска продължаване на срока до декември 2012 г., защото в противен случай ще възникне законов вакуум, законова несигурност и недобро опазване на морските ресурси.
Бихме искали да подчертаем и оценката на приложената декларация, която призовава Комисията да приеме някои изменения: технически мерки, предлагани от държавите-членки. Проблемът с мрежите вече беше споменат; става дума и за въпроса с дълбочината. Той засяга някои видове риболов и ние считаме, че Комисията трябва да го отчете поради значението му за рибните ресурси. Става дума за зони 8, 9 и 10; важно е проявяващите се недостатъци в приложението на регламента да се преодолеят, поради влиянието им не само върху рибарството, но и върху местните популации.
Izaskun Bilbao Barandica: (ES) Г-н председател, ще гласувам в подкрепа на споразумението, защото то е полезно за европейския рибарски флот. От него ще се възползват общо 70 кораба, с 12 повече спрямо предходното споразумение, които ще имат поне по един местен член на екипажа.
Споразумението е полезно за Коморските острови, за тяхното население и за производствения им сектор по редица причини. Първо, то е полезно, защото докладът подкрепя сътрудничеството чрез местно развитие, а финансовата компенсация се насочва в региона. Второ, то е полезно, защото насърчава правителствата в региона да спазват правата на човека, което е ключово условие за поддържане на споразумението. Трето, то е полезно, защото подкрепя практикуваните там местни форми на рибарство и гарантира, че 8500-те жители на Коморските острови, които се прехранват по този начин, ще имат своите места за риболов: европейските кораби няма да могат да извършват риболов на по-малко от 10 морски мили от всеки остров.
И накрая, то е полезно, защото развива устойчивото рибарство в региона, включва механизъм за обективен анализ на рибните ресурси и създава механизъм за научно сътрудничество за целта.
Seán Kelly: (GA) Г-н председател, радвам се, че имам възможност да кажа няколко думи по темата от името на моята група, а без съмнение рибарството е противоречива тема, една от най-спорните пред Парламента. В моята страна има стара поговорка, че колкото хора - толкова мнения, и това е вярно за рибарите и рибарството. Ето защо е трудно ние, членовете на Парламента, да сме единодушни по темата, но, от друга страна, трябва да правим всичко възможно.
(EN) По отношение на Гренландия считам, че г-жа членът на Комисията направи добре балансиран обзор на положението. Очевидно има проблеми в доверието между Европейския парламент и Съвета, но както тя каза, ще се намери прагматично решение, което разбира се е желателно. Това е важно от гледна точка на Европейския съюз. Също толкова, а маже би и по-важно е от гледна точка на Гренландия - държава, която почти изцяло зависи от европейския пазар за своята риба и, разбира се, чиято икономика почти изцяло зависи от рибата.
Това, което можем да кажем относно Гренландия, е, че внасяната от там риба ще може да се проверява и ще бъде с най-високо качество - за разлика от голяма част от рибата, постъпваща от огромните рибни ферми в Югоизточна Азия, чието качество не може да се проверява и всъщност мнозина считат, че идва от замърсени води.
Предстои ни много работа, особено във връзка с това, че г-жа членът на Комисията днес следобед във времето за въпроси обрисува доста мрачна картина на устойчивостта на рибните ресурси и крайбрежните общности в бъдеще. Поради това трябва да се разработи основна политика относно аквакултурите в Европа, като част от бъдещата ОПР. Междувременно, подкрепям предложенията и приемам думите на г-жа члена на Комисията за това, какво ще се случи.
Antolín Sánchez Presedo: (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, и аз бих искал да поздравя четиримата докладчици. Преди да коментирам докладите на г-н Ferreira и г-жа Fraga Estévez, бих искал да изразя подкрепата си за доклада на г-н Capoulas Santos, който препоръчва да одобрим протокола, определящ възможностите за риболов и финансовите аспекти, предвидени в споразумението за партньорство със Съюза Коморски острови, и ни напомня, че Парламентът трябва активно да участва в този процес.
Съгласен съм и с фундаменталните аспекти на доклада на г-жа Grelier относно техническите мерки. Призовавам Комисията да ускори оценката на въздействието и да даде приоритет на изготвянето на проект за регламент относно тези мерки, който да бъде приет колкото може по-рано: по възможност преди 2013 г.
Докладът на г-н Ferreira изменя регламент (ЕО) № 861/2006 относно финансовите мерки на Общността - един от инструментите за прилагане на общата политика по рибарство, заедно с Европейския фонд за рибно стопанство (ЕФРС). Докладът пояснява неговото приложно поле и го приспособява към реалните потребности на общата политика по рибарство в условията на действащия нов Договор от Лисабон, поради което го оценявам положително.
От друга страна, подобно на докладчика и като имам предвид, че едно от основните изисквания за постигане на устойчиво рибарство е наличието на актуални и точни данни за рибните ресурси, съжалявам, че не беше възможно да се повиши нивото на съфинансиране по отношение на събирането, управлението и използването на данни.
Докладът на г-жа Fraga Estévez засяга установяването на правила за здравето на животните и безопасността на храните при вноса от Гренландия или трети страни на някои рибни продукти и странични продукти от тях.
Правилата засягат около 90 % от този износ на Гренландия, който през 2007 г. е 251 милиона евро. Съществува широк консенсус относно прилагането на правилата за търговия в рамките на Европейския съюз, с който Гренландия е асоциирана, по отношение на вноса на тези продукти. Това разширява единния пазар на рибни продукти и на странични продукти от тях.
Ясно е, че няма единно мнение какво трябва да бъде правното основание и поради това приветстваме решението на Комисията да улесни постигането на съгласие. Парламентът следва становището на своята правна служба, становището на комисията по правни въпроси и позицията, поддържана от комисията по рибно стопанство.
Надяваме се тези въпроси да намерят решение и Гренландия да получи предимството, на което има право и което заслужава, както и да се постигне законодателно споразумение.
Vasilica Viorica Dăncilă: (RO) Г-н председател, бих искала да поздравя четиримата докладчици за извършената от тях значителна работа по този пакет мерки в областта на рибарството.
Бих искала да подчертая, че финансовите мерки на Общността за изпълнение на общата политика по рибарство са важен финансов инструмент на Европейския съюз за този сектор и трябва непрекъснато да се приспособяват към потребностите на гражданите, имащи отношение към него, при строго отчитане на актуалните проблеми. Финансовите средства, необходими за изпълнение на общата политика по рибарство, включват също средства за области като международни отношения, управление, събиране на данни, научна информация, системи за управление и провеждане на тази политика.
Считам, че управлението на рибното стопанство трябва да се основава на актуални и точни научни данни относно рибните ресурси. Точно това ще позволи постигане на по-добро съответствие между разпоредбите на регламента и действителните потребности.
Мария Даманаки: член на Комисията. - (EN) Г-н председател, бих искала да дам кратки обяснения относно вашите забележки.
По отношение на обсъжданията на споразуменията за партньорство в сектора рибарство се опитваме, в рамките на предложението ни за реформи, да осигурим добро изпълнение на тези споразумения в областта на рибарството, в полза на местното население. До изготвянето на ново предложение за новото поколение споразумения в сектора рибарство се опитахме да подобрим съществуващото положение. Опитваме се да осигурим изпълнението на споразумението с Коморските острови и да направим всичко, което можем, за местното население.
По отношение на споменатите проблеми във връзка с Парламента и предоставяната на членовете му информация относно споразуменията, Комисията предава всичката информация - дори и поверителната - на членовете на Парламента и ще продължи да прави това и в бъдеще.
Във връзка с техническите мерки и доклада на г-жа Grelier мога да разбера силната ви загриженост, тъй като сега продължаваме действащия регламент. Налага ни се да го направим, защото трябва да изчакаме провеждането на реформата, но разбирам защо ни приканвате да вземем мерки и да имаме нов регламент преди края на 2013 г. Това, което мога да кажа - тъй като не искам да ви давам обещания, които не мога да изпълня - е, че ще направим всичко по силите си да ускорим процедурата за нов регламент и за изпълнение на основния регламент относно реформата, за да дадем на държавите-членки известни правомощия по отношение на техническите мерки.
Относно следващата точка - финансовия регламент - се надявам да постигнем одобрение на първо четене, тъй като това би било много полезно за изпълнението на регламента в бъдеще.
Що се отнася до случая с Гренландия, бих искала да повторя, че ние желаем да намерим решение във връзка с правното основание на предложението. За Комисията е от голямо значение да работи по този въпрос, тъй като добрите взаимоотношения с Гренландия са за нас абсолютен политически приоритет. Отново ще подчертая, че Комисията ще улеснява и ще търси компромис със Съвета.
Luis Manuel Capoulas Santos: Г-н председател, искам накратко да изразя благодарността си за направените коментари и ще преминем към същината на моята тема. Знаем, че някои не особено съществени аспекти на споразуменията за партньорство трябва да се поправят.
Оценявам позицията на г-жа члена на Комисията, включително личното й отношение към участието на членове на Европейския парламент и се надявам че тази нейна лична позиция може да повлияе на институционалната позиция на Комисията, за да постигнем целта, към която се стремим.
João Ferreira: докладчик. - (PT) Г-н председател, и аз бих искал да изразя благодарността си за направените коментари и за забележителната издръжливост, която всички демонстрират в този час. Искам, във връзка с коментарите към доклада относно финансовите мерки, да кажа, че предлаганите от нас изменения не нарушават консенсуса, постигнат досега в тристранните разговори. Вярвам, че може да се придвижим още малко напред, като запазим консенсуса и във връзка с това съм благодарен на членовете на Парламента, които се изказаха в подкрепа на предлаганите изменения.
Считам, както заявиха и някои колеги, че да не се приемат тези изменения би било израз на необяснима непоследователност от страна на Европейския съюз, който, от една страна, желае засилено участие в някои области, на които придава нарастващо значение, а от друга, се съпротивлява да предостави средствата, необходими за признаване на практика на това нарастващо значение.
По отношение на доклада относно преходните технически мерки бих искал да напомня, както направиха и някои от изказалите се, за подкрепяните от мен и още двама колеги изменения, предназначени да отстранят дискриминацията без научна обосновка, като подчертавам, че няма научна обосновка за дискриминацията спрямо някои португалски малки риболовни кораби, които използват тройни мрежи. През изминалото време тези кораби доказаха способността си да експлоатират по устойчив начин въпросните ресурси - писия и мерлуза. Тъй като липсват надеждни научни основания, които да оправдават забраната, тя поначало не е трябвало да бъде налагана, особено в светлината на значителните отрицателни икономически и социални последствия от нея.
Г-н председател, по тези причини в заключение искам да кажа, че ние подкрепяме и предложенията, направени от колегите от Ирландия и Шотландия във връзка с този доклад.
Estelle Grelier: докладчик. - (DE) Г-н председател, ще се постарая да говоря по-бавно - обещавам.
(FR) Г-н председател, бих искала да благодаря на колегите за общо положителните коментари по доклада, които са отражение на разискванията по време на заседанията на комисията по рибно стопанство.
Споделям гледната точка на г-жа члена на Комисията, която приема изменението, определящо размера на окото на мрежите за улов на капрова риба и не се съгласява с конкретните искания за изменения на определени технически мерки, тъй като те не са обосновани с оценки на въздействието върху съответните кораби и екосистеми или защото държавите-членки не са предоставили необходимите научни данни. Всички тези мерки са взаимно обвързани и не са били оценявани.
Бих искала да подчертая, както тази вечер направиха и другите изказали се, че Комисията трябва спешно и колкото е възможно по-скоро да извърши оценка на действащите мерки и въз основа на тази оценка да изготви ново предложение, което да бъде разгледано едновременно с реформата на общата политика по рибарство, а не след това. Исках да привлека вниманието Ви към този проблем, г-жо член на Комисията, и отбелязвам готовността Ви да ускорите изготвянето на предложението.
В заключение още веднъж ще спомена значението на съвместната работа на институциите на ЕС със сектора рибарство за събиране и обмен на научни данни. Считам, че това е нужната база за нова, справедлива и наистина обща политика по рибарство, която да разполага с достатъчно средства - това е важен момент - и да съгласува икономическите потребности с устойчивостта на сектора в интерес на всички: рибарската общност, потребителите и гражданите.
Carmen Fraga Estévez: Г-н председател, бих искала специално за благодаря на г-жа члена на Комисията за отговора й на моя въпрос, в който заяви, че е готова да приеме промяната на правното основание; надявам се, че Съветът ще направи същото като нея.
Разбира се, аз обмислях възможността да поискам докладът да бъде върнат в комисията преди окончателното гласуване, но промених мнението си и разбрах, че това само допълнително ще забави приемането на предложението, което според мен е полезно за Гренландия и за Европейския съюз и би било добре повече да не се отлага.
Надявам се, че Съветът ще подкрепи становището на комисията по рибно стопанство, което е напълно обосновано, и ще се стигне да решение, тъй като единственият проблем е правното основание, а не съдържанието.
Във всички случаи съм доволна, че постигнахме този резултат; разбира се, винаги съществува възможността да се обърнем към Съда на ЕО, ако решим, че е необходимо да продължим да се занимаваме с този въпрос. Утре ние ще проявим добра воля и ще изкажем становището си, като се надяваме Съветът да реагира и да го разглежда като първо четене от Парламента, както вече обясних.
Поради това благодаря на г-жа члена на Комисията за готовността й прямо да ни сътрудничи по въпроса и на всички мои колеги, които работиха по доклада и го подкрепиха. Всичко, което остава, е да се надяваме, че Съветът ще подкрепи обоснованото ни, както вече казах, решение, поддържано не само от комисията по правни въпроси, но и от правната служба на Европейския парламент.
Председател: Общото разискване по четирите доклада относно рибното стопанство приключи.
Гласуването по четирите доклада ще се състои на 6 април от 12,00 ч.
Писмени изявления (член 149)
Jim Higgins: в писмена форма. - (EN) По отношение на доклада на г-жа Grelier не гласувах съобразно становището на моята група по четири изменения - изменение 4, изменение 5CP, изменение 6 и изменение 3. Разочарован съм, че те не бяха приети. Независимо от това, при окончателното гласуване подкрепих доклада, за да осигуря защита на ирландския улов на капрова риба и за да съществува законодателна сигурност по въпроса, вместо да се чака до 2013 г.
Sirpa Pietikäinen: в писмена форма. - (FI) Реформата на общата политика по рибарство на Съюза е една от най-важните задачи на този Парламент. Както знаем, политиката по рибарство на ЕС от доста време и основателно е подложена на значителна критика. Има много въпроси, свързани с прекомерния риболов, риболова във водите на развиващи се страни и държавната помощ за рибарството, които трябва бързо да намерят решение.
Докладът на г-н Ferreira относно финансовите мерки на Общността, който е пред нас днес, е посветен на ключови въпроси във връзка с реформата на политиката по рибарство. Това са събирането на данни, изследователската дейност, вътрешното сътрудничество и системите за управление на рибарството и за контрол на изпълнението на общата политика по рибарство. Важно е също да се гарантира приоритет на хармонизирането на политиката по рибарство най-вече с политиката в областта на морската среда, за което също са необходими средства.
Nuno Teixeira: в писмена форма. - (PT) Общата политика по рибарство (ОПР) обединява поредица от мерки на ЕС за гарантиране на устойчивост и конкурентоспособност на европейския рибарски сектор. В рамките на реформата на ОПР основните приоритети са повишаването на нейната ефективност за по-пълно гарантиране на икономическата жизнеспособност на европейските риболовни флотилии, запазването на рибните ресурси, връзката с морската политика и качеството на храните, предлагани на потребителите. Приетите днес от Парламента мерки, например анализа на техническите мерки и адаптирането на съществуващото законодателство за отчитане на научните данни, са в унисон с тези приоритети. Устойчивостта и конкурентоспособността на сектора трябва да са балансирани. Рибарството е неотменна част от икономическото и социално развитие на крайбрежните общности, тъй като спомага за активирането им и повишава дейностите в свързаните с него сектори. Например в най-външните региони на Съюза, които представляват най-голямата изключителна икономическа зона на Европейския съюз, секторът рибарство има основна роля в местната икономическа активност, поради което трябва с приоритет да се гарантират неговата устойчивост и развитие.
| bg |
Декларация на председателя на Европейския парламент относно положението в Тунис
Jerzy Buzek: Госпожи и господа, с голяма тревога, но и с голяма надежда следим събитията, развиващи се през последните седмици в Тунис. Мирните демонстрации в защита на законни искания се превърнаха в кървави сблъсъци - за които ние изразяваме съжаление - когато тунизийските органи се обърнаха срещу собствените си граждани. Днес отдаваме почит на жертвите на тези събития. Изказваме нашето дълбоко съчувствие към всички онези, които са загубили членове на семейството си или приятели. По-специално, помним първата жертва на сблъсъците - младеж на име Мохамед Буазизи. Неговият трагичен жест се превърна завинаги в символ на вълната от демократично чувство на тунизийското общество. Нека запазим минута мълчание в памет на нашите тунийзийски приятели. Моля, станете.
(Парламентът запазва едноминутно мълчание със ставане на крака)
Благодаря ви. Госпожи и господа, "Жасминената революция" продължава. В много отношения това наистина е историческо време. Бих искал да изразя дълбоко уважение към смелостта и решителността на гражданите на Тунис. Те са извора на промените. Това обаче е само началото на един дълъг път. Като европейци ние споделяме стремежите на тунизийците и искаме да вървим с тях по пътя към пълното постигане на тези стремежи. Европейците са особено чувствителни по отношение на социалната несправедливост, равните възможности, свободата на словото, демокрацията, истинския плурализъм и способността да се определя собственото политическо бъдеще. Ето защо днес ние не оставаме безразлични. Освен това ние призоваваме промените да имат мирен характер. Те трябва да служат на справедливостта и принципите на правовата държава. Освен това ние имаме някои основни искания. Първо, освобождаването на всички, които са произволно арестувани. Второ, провеждане на независими разследвания на сериозните обвинения в корупция, а също и на случаите на смърт и злоупотреба със сила. Трето, прозрачни и наистина демократични президентски и парламентарни избори, наблюдавани от местни и чуждестранни наблюдатели и, четвърто, ние подкрепяме усилията за създаване на правителство на националното единство, което да представлява всички тунизийци.
Европейският съюз и Тунис са свързани с партньорство от много години - те са наши съседи от другата страна на Средиземно море. Това партньорство преди всичко трябва да е в интерес на нашите граждани - тунизийци и европейци. Нашето партньорство, ако искаме да бъде надеждно и важно, трябва да подкрепи тунизийците в техния път към основни промени. Трябва да помогнем на Тунис да постигне успех. Госпожи и господа, да подкрепим тунизийците.
Щефан Фюле: Г-н председател, неотдавнашното народно въстание в Тунис е безпрецедентно в съвременната история на страната. На 17 декември 2010 г. един млад абсолвент се самозапали от пълно отчаяние, след като полицията конфискува плодовете и зеленчуците, които продава, за да изкара прехраната си. По-малко от месец след това общонационални протести доведоха до окончателното заминаване на президента Бен Али.
Европейският съюз осъди насилието на репресиите през последните дни на режима. В момента, докато говоря, положението остава нестабилно по отношение на сигурността. Все още се съобщава за плячкосване и насилие. Тунис остава в много деликатна фаза, въпреки че току-що пристигнаха първите вести за формирането на правителство на националното единство.
Независимо от определената несигурност, посланието на тунизийския народ е силно и ясно: Тунис иска да бъде стабилна демокрация, която зачита изцяло основните права и свободи. Тунис иска свободни и честни, всеобхватни избори. Народът иска да напише нова страница в своята история и ние искаме да го подкрепим в това начинание. Спазването на конституцията и стъпките, които се предприемат в този момент за формиране на правителство на национална солидарност, са ходове в правилната посока.
Разбира се, това е само началото. Европейският съюз никога не е спирал да напомня на Тунис за неговите международни задължения в областта на правата на човека и основните свободи. Още от началото на моя мандат - всъщност от изслушването ми в тази зала - аз повтарям, че статутът на напреднала държава ясно означава разширени задължения във всички области на нашите взаимоотношения, включително основните свободи и правата на човека.
Подчертавал съм във всички срещи с тунизийските органи, от името на Европейската комисия, че трябва да изпълнят своите ангажименти по отношение на демокрацията и правата на човека. На първата сесия на преговорите за плана за действие за статут на напреднала държава, аз лично настоях, по безпрецедентен и изключително ясен начин, че всяко използване на новия член 61a от Наказателния кодекс ще се разглежда от нас като несъвместимо със статута на напреднала държава и с нашите общи ценности.
И между другото, ако все още е имало скептици от двете страни, които са считали, че тези ценности се споделят само на теория, те следва да се вслушат отново и отново в гласа на тунизийските улици през последните дни и седмици. Какво беше това, ако не сериозно искане за демокрация и повече икономическа справедливост?
Както Катрин Аштън и аз заявихме тази сутрин, Европейският съюз е готов да подкрепи един наистина всеобхватен изборен процес с подходящи гаранции. Надяваме се, че редът и условията за тях ще могат да бъдат обявени колкото е възможно по-скоро, след като бъде сформирано и започне работа правителството на националното единство. Ние сме готови да окажем незабавна помощ за подготовката и организирането на изборния процес, както и трайна подкрепа за истински демократичен преход.
Ние работим и по по-обширен пакет за помощ - веднага след като положението се стабилизира - между другото и за икономическо развитие, особено внимание към социалните проблеми на тунизийската младеж, и консолидирането на принципите на правовата държава и съдебната система.
Разбира се, ние ще продължим тесните консултации с Парламента и държавите-членки по отношение на този процес.
Европейската политика за съседство се основава на важни ценности, споделяни от Европейския съюз и неговите партньори: демокрация, права на човека и отворена пазарна икономика с оглед на съвместно изграждане на споделена област на демокрация, стабилност и просперитет. Комисията винаги е подчертавала, че тези ценности са съществен компонент от нашата политика на съседство по отношение на нашите южни и източни съседи.
Със своята силна средна класа, високо равнище на образование, близост до Европа и цялостна умереност, Тунис е в добра позиция за скок към демокрацията, която народът поиска с такава сила и смелост, и аз считам, че всички трябва да се съгласим, че Европейският съюз също има силен интерес към демократичен, проспериращ и стабилен Тунис. Ние имаме отдавнашни и здрави взаимоотношения с Тунис и тесни връзки между нашите народи и нашите стопански общности. Моята амбиция е, а също и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, сега да укрепим нашите двустранни отношения въз основа на нови ангажименти от страна на нашите партньори по отношение на управлението, зачитането на принципите на правовата държава и основните свободи, и икономически и социални реформи.
Ние ще дадем всичко от себе си, за да помогнем на тунизийския народ да превърне своите стремежи в реалност.
José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra: Г-н председател, неотдавнашните събития в Тунис следва да ни насърчат да помислим с чувство за отговорност по поне два въпроса. Първо, за това дали политиките за поддържане на статуквото в държави, в които липсват демократични свободи, наистина допринасят за стабилността, в този случай непосредствено до нас.
Второ, г-н председател, следва да помислим дали изчезването на г-н Бен Али от политическата сцена е достатъчно, за да се гарантира, че ще бъде осъществен истински демократичен преход.
Според мен, г-н председател, отговорът и на двата въпроса е "не". Затова, г-н Фюле, е необходимо задълбочено да се помисли защо политиката за съседство, в духа на Процеса от Барселона, нямаше предвидени демократизиращи ефекти и как бихме могли или следва да я коригираме.
Второ, опитът ни показва, че в много случаи, когато има вакуум във властта, най-радикализираните и екстремистки партии подменят процеса, отвличат го и искат да го провалят.
Г-н председател, ако целта му е просто да защитава свободата, екстремизмът не е порок: ако само защитава справедливостта, скромността не е добродетел. Този морален императив означава, че Европейският съюз трябва да мобилизира всички свои усилия, за да помогне да се гарантира, че процесът няма да излезе от релси.
Приветствам това, което г-н Фюле каза за осигуряване на помощ за изборите в Тунис, но считам, че е дори още по-важно да отидем една крачка напред и да подкрепим Тунис чрез мисия на Европейския съюз за наблюдение на изборите. Не само защото този морален императив е гравиран в генетичния код на Европейския съюз, г-н председател, но и защото е в наш интерес: защото няма смисъл да се пътува в първа класа, ако в икономичната класа има пътник с бомба в куфара.
Pier Antonio Panzeri: Г-н председател, госпожи и господа, ние споделяме загрижеността за това, което става в Тунис и изразяваме нашата тъга от това колко много хора загубиха живота си по време на тези протести.
Новото и объркано положение, което възникна след бягството на бившия президент, г-н Бен Али, сега трябва да доведе до целта, която мнозина искаха: начало на икономически и социални реформи, които да отговарят на очакванията на огромното мнозинство от населението, и откриването на демократични форуми, за да се гарантира все по-голямото участие на гражданското общество и различните опозиционни сили в обществения живот и в правителството.
Очевидно всички държави имат право да определят собствения си път, но ние силно желаем тези реформи да бъдат проведени и промените да бъдат истински, а не само фасада. Това, което става в момента в Тунис, поставя въпроси към всички нас и към Европа, с всички нейни забавяния и грешки.
През 1995 г. Европейският съюз стартира програма за партньорство със Средиземноморието в Барселона. Предполагаше се, че това ще включва сътрудничество в икономическата, политическата, военната и дори социалната и хуманитарната област, но това не беше постигнато дори по отношение на двете ключови цели. По отношение на икономиката, имаше рязко намаляване на регионалните и инфраструктурни проекти, защото средствата така и не пристигнаха от държавите-членки, а тези от Комисията са задържани. Обещаната зона за свободна търговия не съществува, но най-очевидният провал е на политическо равнище и ние трябва да осъзнаем изцяло това, г-н член на Комисията.
Съюзът за Средиземноморието стартира през 2008 г., но остава само фасада. Срещата на високо равнище, която трябваше да се проведе през ноември 2010 г., беше отложена за неопределено време. Проблемът е, че различните европейски правителства не са заинтересовани и не виждат никакъв интерес в реалното сътрудничество. Те предпочитат да поддържат взаимоотношения със съмнителни режими, които са обвързани със защитата на техните недемократично управлявани национални ресурси, докато милиони млади хора живеят без никакви бъдещи перспективи освен емиграция, която става все по-трудна.
При това положение не е голяма изненада, че, породени от икономическата и социалната криза, протестите в Тунис се превърнаха в приливна вълна, която е способна да нанесе тежък удар върху съществуващата структура на властта. Европейският политически реализъм вече не е полезен в резултат от страха от ислямски фундаментализъм и може би е дошло време най-после да бъде изоставено това следколониално отношение, което е склонно да се появява отново от време на време в отношенията с държавите от Северна Африка.
Действително, като се вземе Барселона за отправна точка, Европа се нуждае от нова визия за своите южни предели и Средиземноморието, която трябва да бъде по-надеждна, отколкото в миналото. Това означава пълно преработване на политиките за партньорство и съседство, следвани до сега, и аз бих настоял да се погрижите за това, г-н член на Комисията. Не можем да скрием факта, че и Комисията, и Съветът дори бяха готови за започнат обсъждания с Тунис за споразумение за напреднал статут. Предстои да бъде обяснено въз основа на какви критерии се считаше, че всичко това е възможно.
Необходимо е да сменим курса - да сменим скоростта - и ние казваме на Комисията и на Съвета, че това може да бъде постигнато, като бъде демонстрирана повече убедителност в предоставянето на Парламента на роля в изготвянето и прилагането на нова идея за партньорство с държавите от Средиземноморието. Всичко това не е единствено в интерес на тези държави, а преди всичко в интерес на Европа.
Много от проблемите, които Европа изглежда има, могат да бъдат решени единствено чрез продуктивни и неопетнени взаимоотношения с държавите от Магреба. Подкрепата за икономически и демократични реформи, както и същевременното разполагане на необходимите противоотрови срещу фундаментализма и тероризма, е труден път, но единствения, по който трябва да се поеме.
Има основание да се надяваме, че трагичния и горчив урок от Тунис може да послужи за всички ни да разберем по-добре какво си струва да направим и какво си струва да променим по отношение на действията на Европа.
Marietje Schaake: Г-н председател, бих искала да поздравя тунизийския народ за неговата смелост и упоритост в защита на възможностите и свободата и се надявам, че всички могат да се въздържат от използването на насилие, както и че скоро ще има свободни и честни избори.
Гражданите протестираха срещу един потиснически режим, който използва куршуми и уби свои млади хора. Само слабите правителства стигат до такива крайности, за да запазят получената по изкуствен начин корумпирана власт и богатството си. Режимите получават легитимността си от осигуряване на благосъстоянието на своите граждани, а не от затварянето на университети и достъпа да информация и свободни комуникации.
Що се отнася до достъпа до информация, тунизийската опозиция използва интернет, а интернет става все по-важен за мирната опозиция по цял свят. Аз научих за въстанието на гражданското движение в Тунис от интернет и от разкази на очевидци, публикувани там, но измина около месец на борба, преди водещите медии и политически лидери да се събудят за реалността от улицата.
През същата седмица - миналата седмица - френският министър на външните работи предложи помощ на тунизийското правителство под формата на полиция за борба с безредиците и помощ при полицейските акции. Каква е реакцията на Комисията на това предложение и къде беше помощта за гражданите в подкрепа на техните права?
(Ръкопляскания)
Конфронтацията между тунизийското правителство и неговия народ се провеждаше и по виртуалните магистрали на интернет и по улиците. Тунизийското правителство е известно с това, че е едно от най-напредналите в използването на софтуер за филтриране и цензура и през последния месец то не спести усилията си да потиска народа чрез тези технологии. Репресивните режими по света продължават да използват технологии, за да заглушат свободното слово.
Днес е денят в памет на Мартин Лутър Кинг и именно той каза, че идва време, когато мълчанието става предателство. Г-н Фюле, това време настъпи. Съединените щати загубиха много по отношение на доверието в борбата си за лидерство за свобода в интернет.
На ЕС му предстои борба, за която ще говорим тази вечер във връзка с предстоящото приемане на унгарски закони. Но младото свободолюбиво поколение по целия свят гледа символичния пример, даден от Тунис, и очаква подкрепа от ЕС, и няма причина ние да не водим в защитата на правата на хората, включително и в интернет.
Daniel Cohn-Bendit: Г-н председател, госпожи и господа, признавам, че бих искал Парламентът да бъде на висотата на гордостта на тунизийците, които успяха да победят диктатора Бен Али.
Госпожи и господа, диктаторът падна, но диктатурата, структурата на диктатурата, все още съществува в Тунис. Днес е необходимо да бъдем много внимателни. Европейските правителства и мнозинството в Парламента в продължение на години подкрепяха структурата на диктатурата и тунизийския диктатор. Дори миналата седмица повечето групи отхвърлиха разискването относно Тунис и отказаха да осъдят Бен Али.
Действията на френския външен министър са само най-новия пример за съучастничеството на Запада. Защо? Заради страха: защото хората се страхуват от ислямизма. Имаме основание да се страхуваме от ислямистка диктатура, но какво общо имат с това тези млади хора, тези тунизийци, които определено не са ислямисти, които се бореха за свобода? Г-н Буазизи, който се принесе в жертва, е Ян Палах за Тунис, а когато Ян Палах се принесе в жертва, целият този Парламент стоеше зад него. Ние дори не можем да застанем зад г-н Буазизи - това е истината за Парламента.
Сега Комисията трябва да действа. Тя трябва просто да каже едно; да каже на тунизийците, че няма да е възможно за два месеца да се проведат демократични избори в държава, която току-що е отхвърлила диктатурата. В държавата не съществува демократична база. Няма свобода на изказванията и медиите, радиото и телевизията не са свободни. Съществува само държавна печатница.
Поради тази причина искам от Комисията да вземе парите от споразумението за асоцииране и да ги използва в подкрепа на свободата на изразяване в Тунис, а не в подкрепа на тунизийските правителствени организации.
Второ, преходното правителство не е правителство на националното единство. Защо? Защото мнозинството от онези, които се бориха, или онези, които са в изгнание, още не са се завърнали, още не са признати. Затова е необходимо време, за да се развият демократичните сили - не силите, "признати" от Бен Али, а истински демократични сили.
Европейският съюз трябва да покаже, че за нас това, което става в Тунис, е ключът към разбирането и надежда за всички арабски държави. Демокрацията и ислямът могат да вървят заедно и ако можем да подкрепим прохождащата тунизийска демокрация, ще видим това в Египет, Йордания и Сирия, и навсякъде, хората и народите ще се надигнат срещу своите диктатори.
Ние носим отговорност, всички ние тук, защото в края на краищата тунизийците - които съставляват част от арабския свят - ни показват, че надеждата за свобода, която видяхме през 1989 г. в Източния блок, сега се ражда в държава като Тунис. Утре ще видим това в Алжир, а в другиден в Египет и Йордания.
Затова поради тази причина е немислимо Парламентът да остане на мястото си и да казва: "Да, може би, не знаем." Не знаехме какво ще стане в Полша през 1989 г. Не знаехме какво ще се случи с Русия при Горбачов. Ако търсим уверения всеки път, когато хората искат свобода - т.е. ако искаме от тях да ни кажат, че положението определено ще се развие в конкретна посока - никога няма да подкрепим свободата и затова искам Комисията да се раздвижи, да даде нещо, да покаже на тунизийците, че политиката на силата сега е политика за подкрепа на демокрацията, а не вече политика в подкрепа на диктаторската структура.
(Ръкопляскания)
Charles Tannock: Г-н председател, въстанието в Тунис несъмнено е отражение на чувството на безсилие на народа пред политическата стагнация в държавата и относителната й икономическа стагнация. Явната корупция и богатството на управляващия семеен елит са в рязък контраст с високите равнища на бедността и безработицата сред обикновените хора.
Бившият президент Бен Али плати най-високата цена за това, че не отговори на очакванията и стремежите на своя народ, но аз не съм съгласен с някои оценки, особено в групата на Зелените, че правителството му е било едно от най-репресивните в арабския свят. Тунис беше пример, в определени отношения, за съвременна, светска и напредничава арабска държава. Например полигамията и фереджетата бяха забранени, а чуждестранните преки инвестиции и туризмът бяха насърчавани.
Тунис успя да се противопостави на усилията на войнстващите джихадисти да подкопаят интегритета на неговото светско общество. Затова е важно политическите лидери на Тунис - новите лидери, които ще се появят сега - да защитят това наследство, защото салафистките екстремисти несъмнено ще се опитат да се възползват от хаоса и вълненията, които ще спомогнат за техния опасен дневен ред, който очевидно заплашва и политическите цели на Европа, включително целите на външната политика.
Новите политически лидери на Тунис е необходимо също така да разберат, че лошото управление и силното неравенство предлагат плодородна почва за войнстващ радикализъм. Окуражен съм от това, че временното ръководство обеща съществени реформи, защото тръгването по такъв път ще укрепи много отношенията на Тунис с Европейския съюз. Междувременно, моята група призовава за максимална сдържаност от страна на силите за сигурност и за арестуването и предаването на съда на водачите на президентската гвардия на бившия режим, отговорни за стрелбата през последните няколко дни, по невинни наблюдатели, в напразен опит да дестабилизират държавата. Поздравявам армията за нейния професионализъм при защитата на институциите на републиката.
Ние в ЕС трябва да предоставим на новото тунизийско правителство на единството всякаква помощ, а също така да окажем всякаква помощ на граждани от ЕС, включително британски граждани, които не са в състояние да напуснат държавата, след като са били там във ваканция.
Marie-Christine Vergiat: Г-н председател, госпожи и господа, с известна гордост и много вълнение говоря днес в Парламента от името на моята група, Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица.
Причината е, че много малко от нас в Парламента осъдиха злоупотребите на тунизийския режим и онова, което трябваше да изтърпят онези, които се осмелиха, без да имат никакъв шанс, да го критикуват и да осъдят неговите практики, и особено изтезанията на защитниците на правата на човека.
Необходима беше саможертвата на един 26-годишен младеж, за да се надигне тунизийския народ и повече да не се страхува, защото се чувстваше съвсем сам. Там се роди надеждата за свобода. Необходимо беше да загинат повече от 50 човека, преди Европейският съюз да се осмели да направи плахо изявление, призоваващо за сдържаност при използването на сила, но без да се постави под въпрос неприкосновеното партньорство ЕС-Тунис и без да бъде осъдено насилието, г-н Фюле, до събота. Най-малкото, което можем да кажем, е, че тунизийският режим едва ли Ви е чул след Вашето назначаване.
Тези думи за "сдържаност при употреба на сила" ми засядат в гърлото. Европейският парламент остана ням, с изключение на плахо изявление на делегацията за Магреба. Едва в събота Вие се изказахте по въпроса, г-н председател, а днес мнозинството в Европейския парламент отхвърли писмена резолюция. Европейските органи обаче успяват да са по-гласовити спрямо други режими. Като французойка аз знам какви са отговорностите на френското правителство и няма да се спирам отново на предложенията на нашия външен министър. Очевидно за някои хора колониалната епоха още не е отминала, но да се надяваме, че всичко това ще остане в миналото.
Благодарение на смелостта на тунизийския народ, тунизийското чудо, толкова скъпо на някои хора тук, се срина за няколко дни и показа истинското си лице. Днес Европейският съюз носи голямата отговорност да застане редом с тунизийския народ в неговия демократичен преход, но без да се намесва в него. Европейският съюз трябва да наблюдава изборния процес и да се увери, че независима анкетна комисия ще хвърли пълна светлина върху случилото се - върху насилието и корупцията. Тунизийският народ не бива повече да бъде ограбван. Активите на семействата на Бен Али и Трабелси трябва не само да бъдат наблюдавани; трябва да бъдат замразени.
Европейският съюз се провали. Тунизийците ще трябва да извървят дълъг път, преди да си възвърнат увереността. Днес нещата са все още трудни, вярно е, и случващото се в държавата може да се окаже добър пример за региона на Магреба. Знаем, че идентични въстания могат да възникнат във всички онези държави, в които Западът продължава да поставя своите интереси над тези на въпросните народи. Хора вече се пожертваха в Алжир, Египет и Мавритания. Време е да се премине от думи към действия, когато става въпрос за демокрация и права на човека. Време е Европейският съюз да преструктурира партньорствата си с държавите от Юга и най-после да ги изгради на базата на демократични изисквания, зачитане на правата на човека и равенство или в противен случай ще прокара пътя за фундаменталистите.
Gerard Batten: Г-н председател, Вие направихте някои забележки в началото на разискването за свободните и честни избори и доброто представително правителство и поискахте да подкрепим народа на Тунис.
Никой демократ не би възразил. Хората могат да изтърпят много от некомпетентни, корумпирани правителства, но ако бъдат притиснати прекалено, ще се разбунтуват. Според доктрина на вътрешните сили за сигурност при изчерпване на хранителните запаси всяко население го делят само три дни от бунтове и граждански безредици.
Могат ли да се направят някакви паралели между ставащото в Тунис и Европейския съюз? ЕС има недемократично и некомпетентно управление. Той има политическа класа, която е все по-откъсната от желанията на хората. Има висока безработица сред младежта в много държави на Европа като пряк резултат от политиките на ЕС. Вече има бунтове и граждански безредици в Гърция заради чисто идеологичния й ангажимент с европейската обща валута. Държави като Испания, Португалия и Ирландия скоро могат да последват Гърция, тъй като техните икономики стават несъстоятелни в усмирителната риза на еврото.
Не мислете, че не може да се случи в европейски държави. Когато правителствата станат врагове на собствения си народ, народът в крайна сметка се бунтува.
Съгласен съм с това, което казахте във въведението си, но нека видим тези принципи приложени в Европа и в други страни на света.
Председател: Точката е приключена.
| bg |
Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола
| bg |
Обяснения на вот (продължение)
- Устни обяснения на вот:
Krisztina Morvai: (HU) Докладът на Европейския омбудсман не отразява моя опит като адвокат по правата на човека в Унгария. В него не се споменава, че през есента на 2006 г. полицията, подтикната от правителството, нарани, хвърли в затвора и образува фиктивни наказателни производства срещу няколкостотин мирни пешеходци и демонстранти, отбелязващи специално събитие. Европейският съюз остана безмълвен. Той не казва нищо и относно факта, че оттогава полицията проверява често и незаконно документите на тези хора, демонстрирали в името на промяната, а също така ги заснема на видеозаписи, подлага ги на незаконен тормоз и често своеволно ги арестува.
Също пак "благодарение" на оскърбително пасивната позиция на Европейския съюз 16 опозиционни активисти са държани в затвора в продължение на месеци поради подозрения за участие в "терористичен акт". Тяхното "главно престъпление" е, че са организирали движение за разкриване на прояви на корупция в правителството. Начинът, по който домовете им са претърсвани, а имуществото им конфискувано, както и постоянното и очевидно нарушаване на правата им като задържани лица, противоречат изцяло на европейските норми за правата на човека.
Например, провеждани са произволни и сплашващи обиски на домовете им от голям брой маскирани командоси без присъствието на оправомощено доверено лице или друг гарант. Конфискувани са компютри при абсолютно незачитане на законовите процедури и без никакви експертни записи на съхраняваната към момента в тях информация, което позволява на органите да подправят доказателства и да си разчистват сметките с политически опоненти. Очакваме незабавна намеса на Европейския съюз. Гласувах против доклада.
Vilija Blinkevičiūt : Интеграцията е отлична мярка за запазване на мира, като тази мярка може да се използва по отношение на страните от Западните Балкани. Важно е да се движим напред, да създаваме по-благоприятни условия за опростяване на визовия режим. Държавите могат да развиват по-тесни връзки със съседните страни и с Европейския съюз. Либерализирането на визовия режим се основава на регионална стратегия и европейска перспектива, която не е дискриминираща по отношение на всички западнобалкански страни. Същите критерии, които бяха определени в плановете за действие за либерализиране на визовия режим, трябва да се прилагат по отношение на всички засегнати държави. Остава нерешеният въпрос за Косово и Албания. Кога гражданите на тези държави ще могат да се възползват от безвизовия режим? Съгласна съм, че трябва да бъде изготвен план за действие и възможно най-скоро да започнат спешни преговори. Албания и Босна трябва да настигнат Македония, Черна гора и Сърбия. Визовите изисквания трябва да бъдат премахнати незабавно след като Албания и Босна изпълнят всички необходими изисквания.
Carlos Coelho : Стратегията на Европейския съюз за региона на бивша Югославия беше изложена преди около пет години в програмата от Солун. Тя гарантира европейската перспектива за хората от Западните Балкани, и по-специално предвижда въпроса за либерализиране на изискванията за издаване на визи. Словенското председателство взе решение за започването на преговори през 2008 г.
Пет западнобалкански държави преговарят за либерализиране на визовия режим, но според доклада на Комисията, въпреки че всички те са постигнали значителен напредък, само три от тях (Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия) отговарят на условията за скорошно либерализиране на визовия режим. Счита се, че Босна и Херцеговина и Албания все още не са готови. Съгласен съм, че не можем да създаваме прецеденти, като понижаваме договорените критерии. Готови сме да приветстваме Босна и Херцеговина и Албания, когато те са готови да изпълнят установените условия.
Cornelia Ernst : Моето мнение е, че освобождаването и облекчаването на визовите правила се отразява положително на съвместното съществуване на народите и на подобряването на сътрудничеството между страните. За Западните Балкани по-специално е важно всички държави от региона да имат такава перспектива. Поради тази причина силно приветствам факта, че Босна и Херцеговина и Албания ще бъдат включени в разпоредбите. Освобождаването от визи на някои лица обаче не трябва да бъде в ущърб на други граждани на западнобалкански държави. Именно това ще е налице, ако само босненските сърби и босненските хървати могат да се ползват от освобождаването от изискването за виза, но не и босненските мюсюлмани. Подкрепям също така и средносрочните решения за Косово. В този смисъл искам да отбележа, че Косово е неделима част от Сърбия и няма статут съгласно международното право. Това обаче не ни освобождава от задължението да разгледаме въпроса как следва да се подходи към тази държава и нейните граждани в бъдеще.
Ilda Figueiredo : Препоръчаният тук визов режим, който ние не подкрепихме, е голяма стъпка назад за страните от бивша Югославия. По времето на социализма техните граждани можеха да пътуват безвизово до сегашните страни на Европейския съюз, а днес от тях се изисква да имат визи.
Нещо повече, този режим е пълен с противоречия. Въпреки опростяването на визовия процес, все още се изисква изпълнението на поредица от необосновани процедури, както и включването на биометрични данни в паспортите, което сериозно застрашава правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни, и нарушава правата на гражданите на съответните държави.
Същевременно се запазват неприемливите споразумения за репатриране на лица, пребиваващи без разрешение. Държавите трябва да подпишат тези споразумения, за да имат достъп до системата за визови облекчения. Освен че в такива ситуации се нарушават правата на имигрантите, това представлява оказване на неприемлив натиск и изнудване на държавите.
Докладът също така включва диалог с Косово във връзка с включването му в процеса. Това е мълчаливо признаване и е в нарушение на международното право и суверенитета на Сърбия над тази територия.
Bruno Gollnisch : Политиката на Европа на системно либерализиране на визите е идеологически опит за разрушаване на външните граници на Европейския съюз, след като вече бяха унищожени вътрешните такива. Това води до познатите на всички последствия: рязко увеличение на миграционните потоци и трансграничния трафик, а да не споменаваме и за изключителните възможности, които се откриват за терористи с всякакви убеждения.
Не е нормално да се изисква държави като Албания и Босна да бъдат включени предварително, така да се каже, в списъка на страните, чийто граждани са освободени от изискването за виза. Още по-неприемливо е дори да се настоява за включването и на Косово в този списък. А защо в името на свободното движение на хора по цял свят да не бъдат включени всички страни по света, независимо от най-основните мерки за сигурност, които властимащите все пак дължат на своите народи!
Нещо повече, нужно ли е да се припомнят условията на обявената с едностранна декларация така наречена независимост на Косово? Необходимо ли е да се припомня, че тази независимост дори не се признава от всички държави от Европейския съюз? И накрая, трябва ли да се припомня трагичната съдба на косовските сърби, които сега са преследвани на колонизираната земя на техните предци?
Sylvie Guillaume : Гласувах в подкрепа на доклада Fajon относно либерализирането на визите за Западните Балкани, защото Европейският парламент носи отговорността да изпрати убедително послание към всички западнобалкански държави, в което да се посочи, че подкрепяме техните усилия да изпълнят критериите, определени от Европейската комисия във връзка с либерализирането на визовата политика. Тези критерии вече са изпълнени в случая на Сърбия и Черна гора, но все още не може да се даде зелена светлина на Албания и Босна.
Много млади хора в тези държави се чувстват така, както преди се чувстваха младите източногерманци - от другата страна на стената. Все пак трудно е да се повярва, че днес младите хора само на крачка от Словения не могат да опознаят Европа или си представят бъдеще в ЕС. Босна е изпълнила почти 90% от определените от Комисията критерии. Трябва да упорстваме, защото липсата на убедително послание може да доведе до влошаване на политическата ситуация. И накрая, наистина ще трябва да се намери решение по отношение на положението на Косово, единствената част от Балканите, която е изключена от този процес.
Ian Hudghton : Стъпките към либерализиране на визовите изисквания за гражданите на балканските държави трябва да се приветстват. С развитието на процесите на стабилизация и асоцииране с тези държави и промяната на статута им от статут на потенциални кандидатки към статут на пълноправни кандидатки, уместно е техните граждани да се ползват с по-голяма свобода на движение. Напълно подкрепям внесеното от моята група изменение. Европейският парламент призова по-рано всички държави-членки да признаят независимостта на Косово. Сърбия трябва да приложи същите мерки и системи за контрол по границата си с Косово, както по другите свои международно признати граници.
Isabella Lövin : Аз, разбира се, подкрепям облекчаването на пътуванията за гражданите на трети държави, които искат да пътуват в ЕС, включително гражданите на балканските държави, и затова ми се иска да можех да подкрепя този доклад. За съжаление бяха приети редица изменения, изискващи включването на биометрични данни в паспортите. Това може да доведе до липса на правна сигурност и накърняване на неприкосновеността на личния живот и затова се въздържах при окончателното гласуване.
Jean-Luc Mélenchon : Отказваме да потвърдим поисканата отмяна на визовия режим за Сърбия, Македония, Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина.
Отхвърляме доклада, защото не приемаме да ни се налага де факто признаване на Косово като държава.
Испания, Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и България се противопоставят твърдо на това. Следователно ЕС все още няма обща позиция по този въпрос. Започването обаче на преговори за либерализиране на визовия режим с Косово, както се изисква в доклада, предполага признаване на създаването на държава Косово. Това е пълно незачитане на международното право.
Nuno Melo : Въпреки че гласувах в подкрепа на доклада, смятам, че процесът трябва да се наблюдава внимателно. Въвеждането на отмяна за визовия режим за гражданите на тези държави изисква ясно определяне на обстоятелствата, при които се прави това. По-специално, трябва да се има предвид необходимостта от борба с нелегалната имиграция, трафика на хора и организираната престъпност.
Поради всички тези причини смятам, че проявената от групата PPE предпазливост към Албания и Босна и Херцеговина е напълно оправдана, и повтарям, че държавите, на които се предоставя възможността за отмяна на визовия режим, трябва да бъдат наблюдавани внимателно. Опазването на сигурността на европейските граници следва да е залегнало в европейската политика. В противен случай, ако улесним влизането, може да покажем, че не сме в състояние да поддържаме и прилагаме правилата в ЕС.
Willy Meyer : Не се противопоставям на либерализирането на визите за държавите от Западните Балкани. Въпреки това гласувах против доклада Fajon, защото е недопустимо да се мисли за либерализиране на визите с Косово, докато не признаваме неговата независимост. От гледна точка на международното право независимостта на Косово е незаконен акт. Следователно ЕС не може да преговаря относно либерализиране на визите или по друг въпрос с територия, чиято независимост е незаконна. Гласувайки "за" доклада Fajon, косвено се признава независимостта на Косово, а това е неприемливо. Освен това при никакви обстоятелства не можем да приемем изискванията за биометрични данни за издаването на визи.
Andreas Mölzer : Отменянето на визовите изисквания за Сърбия, Черна гора и Македония следва да бъде силно приветствано, тъй като препоръката на Комисията се прави след внимателна оценка и въз основа на изпълнението на поставените изисквания. Включването на Босна и Херцеговина и Албания обаче трябва да се отхвърли. Има опасност включването на тези държави да свали предпазните бариери, предизвиквайки бум на организираната престъпност, трафика на хора и имиграцията. Понастоящем Косово успява да поддържа своето правителство с големи помощи от ЕС и поради тази причина преговорите за отмяна на визовия режим са безсмислени към този момент. Необходимо е да разясним по-добре основата на тези решения, като едновременно с това посочим ясно пред Албания, Косово и Босна и Херцеговина, че все пак трябва да положат значителни усилия, за да са готови да се присъединят към европейския клуб.
Franz Obermayr : Обсъждат се условията и възможностите за облекчаване на визовите изисквания за пет западнобалкански държави - Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия. Според предложението на Комисията Македония, Черна гора и Сърбия са изпълнили по-голямата част от целите и следователно сега изискването за визи по отношение на тях следва да бъде премахнато. В доклада, който обсъждаме в момента, се споменава и постигнатият от Албания и Босна и Херцеговина напредък, както и съответното преместване на тези страни в близко бъдеще в положителния списък на държавите, за които не се изискват визи. Като се има предвид възможността за незаконна миграция от тези страни, както и тревожните тенденции в развитието на радикалния ислямизъм, по-специално в Босна и Херцеговина и Албания, гласувам против приемането на доклада. Нещо повече, моята родна страна, Австрия, ще бъде особено засегната поради географската й близост със Западните Балкани. Изискването за визи за въпросните държави в известна степен е контрол над нежеланата имиграция и следователно за момента трябва да бъде запазено.
Carl Schlyter : Аз, разбира се, подкрепям облекчаването на пътуванията за гражданите на трети държави, които искат да пътуват в ЕС, включително гражданите на балканските държави, и затова ми се иска да можех да подкрепя този доклад. За съжаление бяха приети редица изменения, изискващи включването на биометрични данни в паспортите. Това е нещо, срещу което винаги съм се противопоставял, тъй като представлява намеса в личния живот и води до липса на правна сигурност. Ето защо се въздържах при окончателното гласуване.
Marie-Christine Vergiat : Като поддръжник на премахването на визите за кратък престой, гласувах за доклада на г-жа Fajon, тъй като той е стъпка в правилната посока. Благодарение на тази мярка мнозинството от гражданите на засегнатите държави вече няма да бъдат обект на административните формалности, които се изискват от посолствата за издаването на визи.
Въпреки това съжалявам, че освобождаването се прилага само по отношение на притежателите на биометрични паспорти, тъй като смятам, че това е несъвместимо със защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот.
Шокирана съм също, че само две от трите общности в Босна и Херцеговина, сърбите и хърватите, ще се възползват от тази мярка, както и че жителите на Косово ще бъдат изключени от нея.
Статутът на европейските граждани не трябва да бъде използван за решаване на въпроса за статута на държавите-членки, а още по-малко за възобновяване на напрежението в и без това обтегнатите отношения между тях.
На Балканите, всички народи на Европейския съюз и гражданите трябва да се третират на равна основа. Свободното движение на хора трябва да бъде основно право в Европа.
Regina Bastos : Целта на предложението на Комисията е да се създаде нов европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост, който да предложи нов шанс на безработните и да открие пътя към предприемачеството за някои от групите в Европа в най-неблагоприятно положение, включително младежите. Този механизъм ще разшири обхвата на целевата финансова помощ за нови предприемачи в настоящите условия на намален достъп до кредит. Не мога обаче да се съглася с предложението на Комисията част от бюджета (100 млн. евро) на програма "Прогрес" - програмата на Общността за заетост и социална солидарност - да бъде преразпределена към европейския механизъм за микрофинансиране. Преразпределянето на суми от "Прогрес" ще изпрати погрешен сигнал, тъй като "Прогрес" е насочена към най-уязвимите социални групи. Европейският механизъм за микрофинансиране трябва да има отделен бюджетен ред.
David Casa : Тъй като Парламентът тепърва трябва да завърши своя преглед на механизма за микрофинансиране, все още не е ясно дали средствата, които трябва да бъдат предоставени на този механизъм, може да произхождат от програма "Прогрес". Поради тази причина е изключително важно Комисията да се въздържи от разпределянето на средства, които понастоящем са по "Прогрес". Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията.
Proinsias De Rossa : Гласувах "за" резолюцията срещу предложения от Комисията проект за годишен план за работа по програма "Прогрес" за 2010 г., тъй като Комисията явно превишава правомощията си. Прави се опит за преразпределяне на бюджетни средства от програма "Прогрес" към механизма за микрофинансиране, преди Европейският парламент да е взел решение. Комисията трябва да зачита прерогативите на Парламента и да изчака, докато трите институции - Европейският парламент, Съветът и Комисията - постигнат съгласие по механизма за микрофинансиране, преди да внесе проект за годишен план за работа по програма "Прогрес".
Ilda Figueiredo : Гласувахме в подкрепа на резолюцията, тъй като сме съгласни с комисията по заетост и социални въпроси, която се противопоставя на позицията на Европейската комисия да се отнемат средства от "Прогрес", за да бъдат включени те във финансирането на програмата за микрокредитиране. Ако Комисията желае да създаде схема за микрокредитиране, тя следва да направи това с нови ресурси, а не за сметка на "Прогрес".
Във всеки случай Европейският парламент все още не е приключил прегледа на предложенията на Комисията относно механизма за микрофинансиране и поради това Комисията следва да се въздържа от приемането на специални мерки по отношение на финансирането на програма "Прогрес" до приключването на законодателната процедура по механизма за микрофинансиране.
Ето защо е налице ясно противопоставяне срещу приемането на проекторешение на Комисията относно годишния план за работа по програма "Прогрес" за 2010 г. и списъка на дейностите в отделните сектори на политиката.
Смятаме също така, че е правилно Комисията да оттегли проекта на решение относно годишния план за работа по програма "Прогрес" за 2010 г. и списъка на дейностите в отделните сектори на политиката и да представи ново предложение.
Lívia Járóka : Госпожи и господа, в условията на настоящия световен икономически спад простите финансови инструменти, които създават възможности за финансиране на предприятията, особено в по-слабо развитите райони или за определени социални групи, придобиват съществено значение. Системата за микрокредитиране, която функционира в много държави на няколко континента, също така доказа, че с осигуряването на подходящо обучение и мониторинг тази система може да предложи помощ на най-уязвимите групи, които се налага да се изправят пред сериозни затруднения на пазара на труда. Предложеният от Европейската комисия механизъм за микрофинансиране по програма "Прогрес" е изключително важна инициатива, която може да изиграе тази роля при реинтегрирането на засегнатите от социалната изолация групи. Докато обаче продължава процесът на съвместно вземане на решения между Комисията и Европейския парламент, а бюджетът на механизма за микрофинансиране не е напълно уточнен, би било разумно Европейската комисия да оттегли предложението си относно годишния план за работа по програма "Прогрес" за 2010 г. и да не поставя съзаконодателите пред свършен факт. Това означава, че след завършването на процеса на съвместно вземане на решения Европейският парламент може свободно и отговорно да вземе решение по този изключително важен въпрос.
Andreas Mölzer : Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно проекторешението на Комисията относно механизма за микрофинансиране по програма "Прогрес", тъй като считам, че е абсолютно необходимо законодателният процес да завърши, преди да бъдат предприети други стъпки. Що се отнася до съдържанието, не е необходимо да казвам, че подкрепям идеята за създаване на механизъм за микрофинансиране.
Derek Vaughan : Реших да подкрепя предложението за резолюция, тъй като съм против направеното от Комисията предложение за намаляване на финансовата рамка на програмата за заетост и социална солидарност - "Прогрес" - със 100 млн. евро и преразпределянето на тези средства към европейския механизъм за микрофинансиране за заетост и социално приобщаване. Програма "Прогрес" се изпълнява вече три години и цялостният ефект е положителен. Приветствам предложението за създаване на механизъм за микрофинансиране, защото смятам, че той ще помогне някои от най-неравнопоставените групи в Европа да получат възможност за нов старт чрез увеличаване на предлагането и достъпността на микрокредитите, което от своя страна ще помогне на хората да открият свои собствени стопански субекти. Не мисля обаче, че програма "Прогрес" трябва да се застрашава чрез преразпределянето на средства към механизма за микрофинансиране. Желая и двете програми да се прилагат изцяло и поради тази причина гласувах в подкрепа на предложението.
Silvia-Adriana Ţicău : Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно годишния план за работа по програма "Прогрес" за 2010 г. и списъка на дейностите в отделните сектори на политиката. Смятам, че е важно преди всичко Парламентът, Съветът и Комисията да постигнат съгласие относно предложението за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване - "Прогрес", а също така и относно предложението за изменение на програмата на Общността "Прогрес". Според тези предложения 100 млн. евро следва да бъдат преразпределени за финансиране на "Прогрес", нов европейски механизъм за микрофинансиране, подкрепящ трудовата заетост и социалното приобщаване, за да бъде изпълнен "споделеният ангажимент за трудова заетост", който се споменава в съобщение на Комисията COM(2009)257. Смятам, че сумата от 100 млн. евро не е достатъчна за постигане на предложените цели. Ето защо гласувах в подкрепа на оттеглянето от Комисията на проекторешението относно годишния план за работа по програма "Прогрес" за 2010 г. и списъка на дейностите в отделните сектори на политиката и внасянето на предложение от бъдещата Комисия, след като Договорът от Лисабон влезе в сила и Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнат съгласие по внесеното от Комисията предложение до Европейския парламент и до Съвета и по измененото предложение (COM (2009) 0340).
Maria da Graça Carvalho : Приветствам усилията на Европейския съюз за укрепване на отношенията с Русия, което допринася за увеличаването на стабилността, сигурността и просперитета в Европа. Една от най-важните области на сътрудничество в отношенията ЕС-Русия е точно енергетиката и енергийната сигурност. Важно е да се създаде необходимата стабилност, за да се гарантира сигурността на доставките до държавите-членки на ЕС и техните потребители.
Надявам се, че енергийният диалог и ангажиментите, произтичащи от предстоящата среща на върха ЕС-Русия ще доведат в дългосрочен план до по-голяма прозрачност и жизнеспособност на енергийния сектор и че този сектор, от своя страна, може да помогне за установяването на нови структурни отношения между двата блока чрез развитието на търговското и икономическото сътрудничество. Също толкова важно е и сътрудничеството между ЕС и Русия в областта на изменението на климата, за да се гарантира постигането на глобално споразумение на конференцията в Копенхаген. Искам да подчертая стратегическия характер на отношенията ЕС-Русия и техния принос за процеса на взаимно разбирателство и доверие, което е от съществено значение за установяването на мир и стабилност на целия европейски континент.
David Casa : На 18 ноември 2009 г. ще се проведе среща на върха ЕС-Русия. През последните години Европейският съюз и Русия развиха стабилни отношения. Необходимо е обаче някои области да бъдат затвърдени. Считам, че въпросната резолюция разглежда по подходящ начин тези области и затова гласувах в нейна подкрепа.
Edite Estrela : Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото смятам, че срещата на върха е особено важна, тъй като ще се състои преди конференцията по изменението на климата в Копенхаген и може да бъде отлична възможност за заздравяване на отношенията между ЕС и Русия. Възможно е това партньорство да изиграе решаваща роля на световната сцена, като се имат предвид последиците от икономическата и финансовата криза, подготовката за Копенхаген и подписването на бъдещо споразумение за създаване на система за ранно предупреждение, която да гарантира по-голяма енергийна сигурност между ЕС и Русия и по този начин да насърчи по-нататъшното сътрудничество в тази област.
Diogo Feio : В момент, когато обединена Европа празнува двадесетата годишнина от падането на Берлинската стена, отношенията ЕС-Русия придобиват особена важност и заслужават да бъдат разгледани внимателно.
Днес е ясно, че вълната от оптимизъм по отношение на свободата и демокрацията след падането на желязната завеса се сблъска с редица неуспехи и че Русия далеч не е управляваната от принципите на правовата държава демокрация, в която тогава се предвиждаше да се превърне и която все още всички искат да видят. Затова е съвсем естествено, че хората са разочаровани от бавния темп на промяната.
Отбелязвайки това, трябва категорично да осъдя ревизионистките усилия на европейската левица да прикрие ужасните престъпления на комунизма и да измисли идеални светове от миналото, обиждайки паметта на хората, които се бориха за освобождението на народите от съветския тоталитаризъм.
Тази среща на върха е възможност за ЕС да укрепи отношенията си с Русия, като направи това по последователен начин, който е продуктивен и за двете страни, без да пренебрегва твърдостта и вниманието, които изискват въпросите в областта, например, на енергетиката, отбраната, демокрацията и правата на човека.
Присъждането на наградата "Сахаров" на "Мемориал" показва колко много остава да бъде направено и е израз на вниманието, което Парламентът отделя на Русия. Надявам се, че другите европейски институции ще последват неговия пример.
Ian Hudghton : Гласувах в подкрепа на резолюцията относно Русия. Русия е един от най-важните партньори на ЕС и поддържането на стабилни работни взаимоотношения между ЕС и Русия е от съществено значение. На предстоящата среща на върха в Стокхолм ще бъдат обсъдени редица значими въпроси за ЕС, Русия и дори за световната общност в по-широк план и Парламентът днес изпрати единно послание, което подчертава областите от особен интерес и загриженост.
Jean-Marie Le Pen : Г-н председател, госпожи и господа, несъмнено Русия е единствената държава в света, която никога не получава вашето одобрение и чийто искания, потребности и чувствителност вие системно криете. Вярно е, че в продължение на почти 50 години половин Европа беше под игото на руснаците, танковете налагаха кърваво потисничество над стремежите за свобода, в Будапеща през 1956 г. в Прага през 1968 г., в Полша...
По това време обаче вашето неодобрение беше много по-дискретно - когато въобще го имаше. Дори когато Берлинската стена падна през 1989 г., колко европейски лидери се надяваха и молиха комунизмът просто да бъде реформиран, а статуквото да остане? Като че ли най-кървавата диктатура на XX век и 150-те милиона жертви можеха да бъдат реформирани!
Русия обаче не е СССР. Това е велика страна, с която трябва да установим привилегировани отношения, защото имаме общи интереси и можем да извлечем взаимна полза от тях, но преди всичко защото Русия, за разлика от Турция, безспорно е част от географията, културата, духа и цивилизацията на Европа.
Nuno Melo : Предстоящата среща на върха ЕС-Русия се провежда 20 години след падането на Берлинската стена. Символиката на този повод ни напомня две основни идеи, които винаги трябва да стоят на челно място.
Първо, ценностите като свобода, зачитане на основните права, демокрация, мир и суверенитет на държавите продължават да бъдат напълно валидни и водещи във вътрешната и външната политика на Европейския съюз, като те трябва също да бъдат от водещо значение и за държава като Русия, която играе и следва да играе основна роля в международната общност. Трябва да отбележа със загриженост обаче, че Русия не показва, че е участник, който се ръководи от тези ценности.
Последните 20 години също така ни напомнят, че отношенията между Европа и Русия вече са различни, тъй като се основават на диалог. Русия не е съюзник на Европа, с който имаме общи ценности; тя е съседка, с която споделяме един географски район, различия и общи интереси, като например ситуацията в Афганистан. Този реализъм трябва да ни послужи като отправна точка при съставянето на нов договор за сътрудничество в бъдеще. Падането на комунизма не означава край на различията, но в тези отношения означава край на конфронтацията.
Willy Meyer : ЕС и Русия носят голяма отговорност по отношение на стабилността, сигурността и просперитета на Европа като цяло.
Една от целите на сътрудничеството между ЕС и Русия в рамките на Четворката трябва да бъде оказването на натиск върху Израел да спазва споразуменията, да спре изграждането на селища и да възобнови преговорите за намиране на бързо решение за създаването на независима палестинска държава. Нашето становище е, че външните отношения следва да се основават на зачитането на суверенитета и териториалната цялост на всички държави, а не на създаването на сфери на влияние.
Приветстваме постоянния обмен на становища относно правата на човека в Русия. Отбелязваме обаче изразеното от Русия безпокойство във връзка с нарушаването на правата на човека в ЕС, особено по отношение на рускоговорящите малцинства в балтийските държави.
Въздържах се от гласуване по тази резолюция, тъй като групата GUE/NGL се противопоставя на всяка инициатива, която може да доведе до нова надпревара във въоръжаването. Ние сме против плановете на САЩ за инсталиране на противоракетен щит на територията на държава-членка на ЕС. Отхвърляме също така всякаква форма на сътрудничество между САЩ, Русия, ЕС и НАТО за изграждането на система за противоракетна отбрана.
Andreas Mölzer : Въпреки че общото предложение за резолюция относно срещата на върха ЕС-Русия се позовава на нашите важни взаимни връзки и общи интереси, в определени точки то представлява неприемливо вмешателство във вътрешните работи. Предложението цели да забрани на Русия да преговаря по енергийни проекти с отделни държави-членки на ЕС. Едностранчивата позиция на ЕС относно конфликта в Грузия, в който Съюзът ясно застана зад Грузия, противоречи на ролята на ЕС на справедлив и независим наблюдател. Общият тон на предложението няма да помогне за подобряването на отношенията с тази важна за Европа държава. Затова гласувах против предложението за резолюция.
Franz Obermayr : Определено в областта на демокрацията и прилагането на принципите на правовата държава в Русия има пропуски. Не мисля обаче, че трябва да се ангажираме със самодоволно вмешателство по въпроси от вътрешната политика на други държави, още повече като се има предвид, че ЕС в никакъв случай не може да служи като пример за демокрация. Считам също, че нашата едностранчива позиция по конфликта в Грузия е грешка. С оглед на тези съображения гласувах против предложението за резолюция относно срещата на върха ЕС-Русия.
Czesław Adam Siekierski : Подкрепих резолюцията относно срещата на върха ЕС-Русия, тъй като предстоящата среща на върха между Европейския съюз и Русия в Стокхолм е възможност за преосмисляне на най-важните проблеми на това стратегическо сътрудничество. Създаването на ефективна формула за диалог с Руската федерация изисква единна и обединена политика на държавите-членки на Европейския съюз. Не трябва да забравяме, че условието за осъществяване на тази концепция е да се издигнем над интересите на отделните държави-членки. Идеята за единна и обединена политика придобива особена важност в контекста на сигурността на европейската енергийна политика. По този въпрос общият интерес на Европейския съюз трябва да се постави над усилията за защитаване на частните интереси в отношенията с Русия.
Друг важен въпрос в отношенията между Европейския съюз и Русия е въпросът за Източното партньорство. Русия трябва да разбере, че този проект не е насочен срещу Русия. Развитието на стратегия, която би осигурила стабилизирането и развитието на региона, е от полза както за страните от ЕС, така и за Русия. Важно предизвикателство за двустранните отношения също така са критериите за оценка на проблема за спазването на правата на човека и принципите на правовата държава в Русия. Страните от ЕС трябва да си зададат въпроса, дали в строго европейски смисъл някои от действията на Русия могат да бъдат признати като напълно демократични.
Peter Skinner : Ясно е, че отношенията между ЕС и Русия не засягат единствено търговията. Случаите в областта на правата на човека в Русия пораждат сериозно безпокойство в много от гражданите на ЕС. Бедността и престъпността все още постоянно напомнят за особено уязвимото икономическо положение на много хора в Русия, особено в по-напреднала възраст.
За тези, които искат демократични реформи, също така е ясно, че подобен кураж/несъгласие се посреща с тормоз, а понякога и с крайно насилие. Журналистите и получилите международно признание активисти за правата на човека трябва да се ползват с най-силните права и защита във всяка демократична система. Убийството на Макшарип Аушев подчертава бруталността, с която за съжаление се отговаря на протеста.
Bogusław Sonik : Започналите миналата година преговори с Русия в момента продължават. Тези преговори засягат новата спогодба между ЕС и Русия, като вземат предвид настоящото Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга. Парламентът винаги е подчертавал значението на въпросите в областта на правата на човека, енергийната сигурност и правата на малцинствата и този път тези въпроси не може да не бъдат повдигнати отново на срещата на върха. Добрите отношения с Русия като важен и ценен партньор са от голямо значение за Европейския съюз, но при никакви обстоятелства не може да се допусне, че ЕС не трябва да повдига въпроси, които са неудобни за Руската федерация. Заслужава да бъде отбелязано по-специално изменение 3 на резолюцията относно срещата на върха ЕС-Русия в Стокхолм, прието от Европейския парламент, с което се добавя нов параграф 9a към резолюцията: "Подчертава, че развитието на инфраструктурни връзки между ЕС и Руската федерация е от взаимна полза и следователно следва да се насърчава, като се основава на свеждането до минимум на икономическите разходи и на последиците за околната среда; силно насърчава Русия да се придържа в проектите за сътрудничество с ЕС в областта на енергетиката към основните принципи, формулирани в Енергийната харта".
Новото рамково споразумение за сътрудничество между ЕС и Русия може да получи окончателния си вид само след постигането на единна позиция на всички държави-членки, включително на единна позиция на Съвета, Парламента и Комисията.
David Casa : Болестта на Алцхаймер и другите невродегенеративни заболявания засягат невероятно голям брой граждани на Европейския съюз. В момента няма много информация как те може да бъдат предотвратени и лекувани. Предвид сериозността на тези заболявания, от решаващо значение е на равнище ЕС да се прави повече за преодоляването на тези проблеми. Поради тази причина гласувах в подкрепа на настоящия доклад.
Nessa Childers : Гласувах в подкрепа на резолюцията заради важността на борбата с болестта на Алцхаймер в Европа. Като член на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съм свикнала да се инвестират време и усилия по даден проблем сега, които да бъдат от полза за бъдещите поколения. Със застаряването на населението на Европа болестта на Алцхаймер ще става все по-разпространена в целия ЕС. Във връзка с това е от решаващо значение Европейският парламент да предприеме мерки по този проблем сега, за да се опита да компенсира някои от вредите, които ще бъдат причинени от това увеличение на болните от болестта на Алцхаймер.
Edite Estrela : Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно съвместното планиране на изследователската дейност за борба с невродегенеративните заболявания, защото считам, че е необходимо да се засилят мерките на европейско равнище, които насърчават изследването на тези заболявания, по-специално на болестта на Алцхаймер. Тъй като от болестта на Алцхаймер или свързани с нея заболявания страдат 7,3 милиона души (число, което според прогнозите ще се удвои до 2020 г.), насърчаването на превенцията и ранната диагностика и лечение на невродегенеративните заболявания са особено важни.
Считам, че член 182, параграф 5 от Договора от Лисабон, който определя процедурата за съвместно вземане на решение във връзка с прилагането на европейското научноизследователско пространство, може да осигури по-подходящо правно основание за бъдещите съвместни инициативи за програмиране в областта на научните изследвания чрез по-широкото участие на Европейския парламент.
Ilda Figueiredo : Гласувахме в подкрепа на това предложение за резолюция, тъй като сме наясно, че невродегенеративните заболявания, като например болестите на Алцхаймер или Паркинсон, засягат повече от седем милиона души, живеещи в държави от Европейския съюз.
Присъединяваме се, като приветстваме предложения от Комисията пилотен проект за съвместно планиране на научните изследвания в тази област, макар да не считаме, че това е достатъчно. Ние обаче признаваме неговата стойност за намаляване на разпокъсаността на научноизследователската работа, което би довело до натрупването на критична маса от умения, знания и финансови ресурси.
Важно е да се постигне още по-голям напредък, по-специално чрез мултидисциплинарен подход, включващ социални изследвания за подобряване на благополучието на пациентите и техните семейства, и насърчаване на "здравословни за мозъчната дейност начини на живот" и съществено подобрение на условията на живот и здравословното състояние на населението като цяло.
Наясно сме, че невродегенеративните заболявания като болестите на Алцхаймер и Паркинсон са сред най-големите предизвикателства в областта на психичното здраве и поради тази причина борбата срещу тези заболявания трябва да отговори на три предизвикателства: предоставяне на всекидневни грижи за нарастващ брой пациенти, подобряване на условията, при които се предоставят много от тези грижи, което означава по-голяма подкрепа за семействата и осигуряващите грижите лица, и осигуряване на много повече ресурси за научни изследвания, така че броят на пациентите да намалява.
Sylvie Guillaume : Невродегенеративните заболявания, като например болестите на Алцхаймер и Паркинсон, са основен фактор за трайните увреждания. Те засягат повече от седем милиона европейци - число, което вероятно ще се удвои през следващите десетилетия в резултат от застаряването на населението.
Ето защо подкрепям прилагането в цяла Европа на всяка система, която ще ни позволи да направим повече за преодоляване на последиците от невродегенеративните заболявания, по-специално от болестите на Алцхаймер и Паркинсон, както в социален план, така и на равнище обществено здравеопазване. Наистина в момента невродегенеративните заболявания са нелечими, а същевременно те са едно от най-големите предизвикателства в областта на психичното здраве, с което трябва да се справим с най-подходящите за тази задача ресурси.
Ian Hudghton : Искрено подкрепям резолюцията относно невродегенеративните заболявания и приветствам предложението за координиране на усилията в ЕС в тази област. Деменцията е огромен проблем в цяла Европа, който засяга милиони хора и семейства. Около седем милиона души в ЕС страдат от деменция, като в Шотландия те са около 70 000 и се очаква тези цифри да се повишат в бъдеще. Комисията специално призна Шотландия като една от малкото държави, които вече имат национална стратегия за деменцията. Започналата вече работа в Шотландия съответства на предложенията на ЕС и заедно ще бъдем в състояние да разберем по-добре и да помогнем за превенцията на болестта на Алцхаймер и други дегенеративни нарушения
Elisabeth Morin-Chartier : Гласувах в подкрепа на резолюцията относно съвместното планиране на изследователската дейност за борба с невродегенеративните заболявания, по-специално болестта на Алцхаймер, защото смятам, че е важно да се ускори съвместната научноизследователска работа, която се провежда от държавите-членки в областта на невродегенеративните заболявания. Не трябва да се забравя, че около 7,3 милиона души в Европа страдат от болестта на Алцхаймер или подобно заболяване. Очаква се тази цифра да се удвои до 2020 г. За съжаление в момента не съществува лечение и знанията за превенцията и лечението са ограничени. Ето защо препоръчвам държавите-членки да обединят своите ресурси и усилия, за да разширят заедно научните изследвания, тъй като когато работим заедно като европейци, ще бъдем в по-силна позиция в борбата с тези болести. Нещо повече, призовавам европейските министри, отговарящи за научните изследвания, да приемат подобна позиция на 3 декември. Искам също така да отбележа, че членовете на ЕП сега повече от всякога имат желанието да участват в бъдещи инициативи за съвместно планиране на изследванията чрез предвидената в Договора от Лисабон законодателна процедура за научните изследвания, а именно съвместно вземане на решение.
Franz Obermayr : Около 7 милиона души в Европа страдат от невродегенеративни заболявания. Като се има предвид все по-застаряващото население на Европа, вероятно е цифрата да се удвои през следващите няколко десетилетия. Нещо повече, тъжната истина е, че в областта на невродегенеративните заболявания известните към момента методи за лечение само забавят развитието на болестта, вместо да са насочени към профилактика или действително излекуване на заболяването. Деменцията и свързаните с нея заболявания, и по-специално болестта на Алцхаймер, са причина за огромни разходи за здравеопазване: годишните разходи за пациент с деменция се оценяват на около 21 000 евро. Възникват и допълнителни разходи в резултат от съпътстващите тези състояния проблеми, тъй като пациентите не са склонни да обръщат внимание на други оплаквания във връзка със здравето си и често отказват медицинско лечение. В този аспект Европа е изправена пред сериозно предизвикателство в областта на здравната политика, като обменът на знания и най-добри практики при процедурите и методите, като част от обща паневропейска рамка за изследвания, със сигурност е полезен подход. Ето защо подкрепям предложението за резолюция.
Frédérique Ries : Невродегенеративните заболявания, и по-специално болестта на Алцхаймер, са истински проблем за общественото здраве и са основните заболявания, при които хората над 65-годишна възраст се нуждаят от значителни клинични грижи. Болестта на Алцхаймер е заболяване, което неминуемо ще се среща по-често предвид очакваното застаряване на населението на Европа: днес от него са засегнати седем милиона европейци, като това число вероятно ще се удвои през следващите десетилетия.
Ето защо е важно да се предприемат съгласувани действия на равнище ЕС. Затова, призовавайки чрез приетата днес резолюция за координирани научноизследователски усилия в тази област, Европейският парламент действа като говорител на гражданите. Ясно е, че трябва да се даде приоритет на мултидисциплинарния подход, включващ диагностика, профилактика, лечение и подкрепа за пациентите и техните семейства.
Същевременно, ако искаме да помогнем да се осигури пускането на пазара на ефикасни лекарства за лечение на когнитивни нарушения, трябва да се отзовем на призива на изследователите за участие на повече доброволци в клиничните изпитвания. Във връзка с това е необходимо да се проведе мащабна информационна кампания, насочена към семействата.
Друго предизвикателство с оглед на предоставянето на по-добра подкрепа на пациентите и преди всичко забавянето на появата на симптомите е да се осигурят промени в тяхната интелектуална дейност и те да запазят всекидневната си умствена активност.
Elena Oana Antonescu : Считам, че гражданите, дружествата, неправителствените организации и всички други агенции трябва да разполагат с възможно най-пълна информация за ролята и функциите на Европейския омбудсман, тъй като това може да помогне и за намаляване на броя на внесените жалби, които не са от компетентността на тази институция. Знанията на гражданите за дейността на омбудсмана обикновено са ограничени.
Стартирането на новия уебсайт в началото на 2009 г. е мярка, която се приема с одобрение. Считам обаче, че трябва да се засилят усилията за предоставянето на възможно най-добра информация на гражданите. Поради тази причина приветствам предложението на докладчика за изготвяне на интерактивен наръчник, който ще даде възможност на гражданите да получат колкото може повече информация за това как да подадат жалба, както и лесно да намерят правилния начин за решаване на проблеми, с които се сблъскват.
Elena Băsescu : Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Paliadeli, тъй като считам, че той съдържа ясен и подробен преглед на дейността на Европейския омбудсман по отношение на разглеждането и решаването на жалбите на гражданите.
Същевременно искам да поздравя г-н Диамандурос за работата му през 2008 г. и за рекордния брой приключени проверки и жалби. Европейският омбудсман е изключително важна институция, тъй като намалява разстоянието между Европейския съюз и неговите граждани. Този медиатор гарантира, че институциите и органите на Европейския съюз работят в полза на гражданите по прозрачен, справедлив, правилен и недискриминиращ начин и в пълно съответствие с процедурите.
Броят на регистрираните през 2008 г. жалби, които се считат за недопустими, е изключително висок и се наблюдава тенденция на увеличение в сравнение с предходни години. Ето защо считам, че е необходимо във всяка държава-членка да се провеждат подходящи, постоянни, динамични информационни кампании. Тъй като европейските граждани не знаят кой е най-правилният човек, към когото да се обърнат, когато техните права са нарушени, те много често се обръщат към Европейския омбудсман без основателна причина. Европейският омбудсман обаче може да решава само случаи на лошо управление, свързани с работата на институциите на Европейския съюз. Сътрудничеството между Европейския омбудсман и институциите на ЕС трябва да бъде подобрено.
Carlos Coelho : Този доклад представя ясно и изчерпателно дейността на Европейския омбудсман през 2008 г. Новото оформление и новият начин за представяне на статистическите данни помагат за подобряване на яснотата и разбираемостта в сравнение с предходните внесени доклади.
Омбудсманът отбелязва увеличение на броя на отнесените към него жалби, макар че само 802 от 3 406 жалби, получени през 2008 г., са се оказали в рамките на неговите правомощия. Намирам за много положително, че в 36% от случаите е било намерено решение по мирен път. Смятам, че броят на недопустимите жалби все още е твърде висок и е необходимо сред европейските граждани да се проведе информационна кампания, която да подобри тяхната осведоменост за функциите и компетентностите на омбудсмана.
Един от приоритетите на Европейския омбудсман е да гарантира, че правата на гражданите съгласно правото на ЕС се спазват на всяко равнище в Съюза и че институциите и органите на ЕС отговарят на най-високите стандарти за управление. Важно е да се гарантира, че гражданите получават бързи и конкретни отговори на своите запитвания, жалби и петиции, и също така да се засили тяхното доверие в Европейския съюз и неговите институции.
Sylvie Guillaume : Гласувах в подкрепа на доклада Paliadeli относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман г-н Диамандурос, защото той дава възможност европейската система за вземане на решения да се прилага всеки ден при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близо до гражданите.
Това е изключително полезно средство за удовлетворяване на гражданите, стопанските субекти и другите организации в цяла Европа, които се сблъскват със случаи на лошо управление в европейските институции. Особено съм доволна, че преразглеждането на статута на омбудсмана, и в частност засилените правомощия на омбудсмана в областта на разследванията, ще допринесе за осигуряването на пълно доверие на гражданите в неговата способност да осъществява подробно проучване на жалбите им, без да бъде ограничаван.
Ian Hudghton : Гласувах в подкрепа на доклада Paliadeli относно дейностите на Европейския омбудсман. Омбудсманът предоставя важна услуга на гражданите на ЕС и помага да се гарантира, че европейските институции функционират в рамките на закона, а също така и съгласно по-широк набор от общи принципи. Този по-широк набор от принципи включва равенството, недискриминацията и зачитането на правата на човека и основните свободи и аз съответно подкрепих изменението, внесено от г-жа Auken, което има за цел да се определи по-ясно понятието "лошо управление".
Iosif Matula : Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Paliadeli относно дейностите на Европейския омбудсман, защото считам, че г-н Диамандурос има съществен принос за решаването на проблемите на гражданите и приближаването на институциите на Европейския съюз до гражданите. Същевременно искам да поздравя докладчика за положените усилия при подготовката на този доклад.
Европейският медиатор играе ключова роля за повишаване на прозрачността и отговорността, като част от административната система на Европейския съюз и процеса на вземане на решения. Искрено се надявам, че 44-те проверки, приключени с критични бележки през 2008 г., ще доведат в бъдеще до намаляване на броя на случаите на лошо управление. Подкрепям широкото тълкуване на понятието "лошо управление", което следва да включва не само незаконни административни актове или нарушения на задължителни правни норми или принципи, а също така и случаи, в които административните органи са проявили немарливост и небрежност при изпълнението на задълженията си към гражданите, не са осигурили прозрачност или са нарушили други принципи на доброто управление.
Nuno Melo : С оглед на важната роля на Европейския омбудсман за насърчаване на прозрачността в отношенията между Европейския съюз и неговите граждани, повтарям още веднъж позицията си, че между всички институции и органи на Общността се развиват конструктивни взаимоотношения.
Willy Meyer : Гласувах за доклада Paliadeli относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман, защото считам, че омбудсманът изпълнява задълженията си по активен и балансиран начин с оглед на разглеждането и обработването на жалби, извършването и приключването на проверки, поддържането на градивни взаимоотношения с институциите и органите на Европейския съюз и повишаването на информираността на гражданите за техните права по отношение на тези институции и органи. Заслужава да се подчертае доброто сътрудничество между Европейския омбудсман и други европейски органи, по-специално комисията по петиции на Европейския парламент. Поради тази причина, гласувайки за доклада, искахме да го подкрепим в ролята му на външен механизъм за контрол и ценен източник на предложения за подобряване на европейската администрация.
Elisabeth Morin-Chartier : Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно дейностите на Европейския омбудсман през 2008 г., в която се изтъква нарастващият брой жалби във връзка със случаи на липса на прозрачност в ЕС. Според мен тези данни са обезпокоителни. Затова подкрепям резолюцията, която призовава за повишаване на информираността за дейностите на омбудсмана. Наистина, буди съжаление фактът, че 36% от 355-те приключени от омбудсмана проверки през 2008 г. са свързани с липса на прозрачност в европейските институции, като включват случаи, при които е бил даден отказ на искания за информация. Според мен е важно да се отбележи, че отговорната и прозрачна администрация на Европейския съюз е гаранция за доверието, което гражданите гласуват на Европейския съюз.
Joanna Senyszyn : Напълно подкрепям резолюцията на Европейския парламент относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2008 г. и гласувах в подкрепа на неговото приемане. Особено ценно е предложението за създаване на общ уебсайт на европейските институции. Това ще позволи на заинтересованите лица да намерят правилната институция за всеки въпрос и да насочват писма, въпроси и жалби до съответния адрес. Това ще бъде неоценима помощ за гражданите на държавите-членки на ЕС. В момента повечето хора срещат проблеми в тази област. Често хората се обръщат към мен с молба за информация откъде могат да получат достъп до документи или къде да подадат жалба, защото не знаят към кого да се обърнат. Те изпращат писма навсякъде, а след това са огорчени от липсата на отговори и разочаровани от функционирането на институциите на ЕС, включително от дългите срокове на административните процедури. От друга страна, омбудсманът, вместо да отговаря на уместните оплаквания, се налага да се бори с повече от 75% от жалбите, които не са в неговата компетентност. Новият уебсайт ще бъде отличен наръчник за сферите на компетентност на европейските институции. Докато той бъде създаден, ще отправя искане към Европейския омбудсман да препраща всяка жалба директно до компетентния национален или регионален омбудсман. Подкрепям също така идеята за провеждане на широка информационна кампания с цел повишаване на осведомеността на гражданите за функциите и областите на компетентност на членовете на Европейската мрежа на омбудсманите.
Elena Oana Antonescu : Трябва да имаме ясни правила по отношение на бюджета на ЕС за временния период между Договора от Ница и Договора от Лисабон.
Като се има предвид, че следващите месеци са от решаващо значение за бюджетната политика на Европейския съюз и че след влизането в сила на Договора от Лисабон бюджетните трансфери или прегледите ще продължат до началото на 2010 г., необходимо е да се установи ясна процедура за този временен период, която да улесни изпълнението на бюджета и приемането на коригиращи бюджети. Като част от насрочената за 19 ноември бюджетна процедура по съгласуване, Европейската комисия, Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент трябва да постигнат съгласие за приемането на временни насоки. Делегацията на Европейския парламент трябва да възприеме категорична и твърда позиция в преговорите. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада на г-н Lamassoure.
Diogo Feio : Влизането в сила на Договора от Лисабон ще промени настоящата бюджетна рамка на ЕС и ще наложи необходимостта от приемането на правни актове във връзка с нейното прилагане. Те включват по-специално приемане на нов регламент относно многогодишната финансова рамка и финансов регламент относно новите принципи на приемане и изпълнение на бюджета, както и одобряване на ново междуинституционално споразумение. Като цяло процедурата по приемането на тези нови мерки ще отнеме няколко месеца и аз съм съгласен с докладчика, че са необходими временни насоки, които следва да съпътстват влизането в сила на Договора.
Тези насоки ще бъдат от значение, за да се позволи на институциите да изпълняват бюджета и да приемат коригиращи бюджети, както и при необходимост за бюджетната процедура за 2011 г.
José Manuel Fernandes : Приветствам предстоящото влизане в сила на Договора от Лисабон, който укрепва ролята на Парламента в някои области, по-специално бюджета. Съгласен съм с доклада Lamassoure относно временните процедурни насоки и затова гласувах в негова подкрепа, тъй като до влизането в сила на Договора от Лисабон са необходими временни мерки.
Поздравявам докладчика за изпреварващия му подход и за качеството на извършената работа. Следва да подчертая, че временните мерки не трябва да се отклоняват от общите принципи, залегнали в новия Договор, нито да застрашават бъдещи законодателни процедури. Искам също така да отбележа необходимостта от намаляване на сегашния брой на коригиращите бюджети, който е прекалено висок, и да призова Комисията да внесе предложения за приемането на регламент, съдържащ многогодишната финансова рамка, и за изменение на финансовия регламент.
João Ferreira : Темата на доклада са временните процедурни насоки по бюджетни въпроси с оглед на влизането в сила на Договора от Лисабон. Разбира се, поради въведените в бюджетната процедура промени влизането в сила на Договора - срещу който продължаваме да се противопоставяме - изисква приемането на тези временни мерки, тъй като бюджетът на Европейския съюз за 2010 г. все пак се одобрява съгласно рамката, предвидена в Договора от Ница. Темата на този доклад следователно не е самият Договор от Лисабон, а необходимостта от приемане на процедура, която да позволи изпълнението на бюджета за 2010 г.
Тъй като сме наясно с тази нужда, гласувахме против всички предложени изменения на доклада, които в крайна сметка ще доведат до блокиране на изпълнението на бюджета, което ще бъде изключително отрицателен резултат. Въпреки това не можем да подкрепим доклад, в който се посочва още в параграф 1: Европейският парламент "приветства предстоящото влизане в сила на Договора от Лисабон". Нашата позиция се налага от основната идея за последователност, тъй като Договорът ще има тежки негативни последици за бъдещето на работниците и гражданите в Европа, причините за което сме излагали по редица поводи, а процесът на ратификация беше подчертано недемократичен, поради което решихме да се въздържим при окончателното общо гласуване.
Bruno Gollnisch : Новите бюджетни процедури, залегнали в Договора от Лисабон, без съмнение наистина ще превърнат Европейския съюз в институционален план в супердържава. Това е така, защото докато вноските в бюджета на Общността остават по същество вноски на държавите, формирани от националните данъци, от сега нататък бюджетът ще се гласува без правителствата на държавите-членки да имат последната дума.
Това поражда особена загриженост, ще се отнася до селското стопанство, което вече няма да бъде задължителен разход и което несъмнено ще бъде жертвано в името на клиентелистките капризи на този Парламент. Освен този фундаментален проблем неприемливо е грубо да се планира незабавното прилагане на новите процедури. В тези времена на криза не може да се "играе" с парите на европейските данъкоплатци в името на политически чувствителни въпроси. Нуждаем се от финансов регламент и междуинституционално споразумение, договорени в правилната форма, и е жалко, ако това отнеме време.
Междувременно трябва да продължим да прилагаме съществуващите методи и процедури и да отхвърляме всички коригиращи бюджети или трансфери, за които не е налице спешна необходимост.
Cătălin Sorin Ivan : Влизането в сила на Договора от Лисабон ще доведе до значителни промени в много области, като се започне с бюджетната процедура. Доклад, който осигурява прехода между двете процедури - тази, която се използва в момента, и предвидената в новия Договор, е особено полезен. Точно затова считам за уместно да го подкрепя изцяло. Изложените в доклада процедурни насоки ще улеснят бюджетната дейност на трите засегнати институции, което ще позволи ефективното изпълнение на бюджета, особено по отношение на бюджетните трансфери. Направеното по инициатива на докладчика искане за адаптиране на Финансовия регламент съобразно новите правила на Договора от Лисабон в кратки срокове е друга особено належаща мярка. Нещо повече, очакваме разглежданите временни насоки да бъдат приети на насроченото за 19 ноември заседание по съгласуване на бюджета, преди второ четене в Съвета, като сме уверени, че ще им бъде отдадено необходимото значение.
Petru Constantin Luhan : Договорът от Лисабон предвижда множество промени, включително много важни бюджетни изменения, особено премахването на разграничението между задължителни и незадължителни разходи. Бюджетът за 2010 г. беше приет съгласно стария Договор, но преди да се изпълни бюджетната процедура за 2011 г., все още може да се наложи институциите да работят по въпроси във връзка с изпълнението на бюджета, да приемат коригиращи бюджети и да пристъпят към бюджетната процедура за 2011 г., преди Договорът от Лисабон да влезе в сила.
Докладът Lamassoure определя ограниченията и условията, при които Европейският парламент може да разреши на съответната комисия да преговаря при съгласуването на бюджета, което ще се състои на 19 ноември. Приветствам инициативата, представена в доклада, който беше изготвен в рекордно кратък срок. Поздравявам също така Комисията за ефективния начин, по който ни предостави настоящите временни правила.
Andreas Mölzer : Ако вземете предвид големия брой коригиращи бюджети, може да останете с впечатлението, че ЕС е неспособен да планира. Ясно е, че това становище не би било съвсем погрешно. Достатъчно е да се помисли за все по-гъстата мрежа от агенции на ЕС с нейния непрекъснато нарастващ бюджет и свързаното с това потенциално припокриване на компетентност и дублиране на работата. Това важи и за новата Служба за външна дейност, която ще бъде създадена съгласно Договора от Лисабон, за което е необходимо бюджетът на ЕС да бъде оформен по такъв начин, че новата система, от една страна, да не води до дублиране и вместо това да позволява използване на възможностите за синергизъм, а от друга страна, да не позволява заобикаляне на парламентарния контрол и блокиране на държавите-членки, като националните компетентности не бива да бъдат орязани. Този коригиращ бюджет е прибързан, като се има предвид, че Договорът от Лисабон скоро ще влезе в сила, а редица въпроси остават нерешени. Ето защо гласувах против.
Elisabeth Morin-Chartier : Гласувах в подкрепа на резолюцията относно доклада на моя колега, председателя на комисията по бюджети г-н Lamassoure. Наистина в доклада се призовава новите правомощия на Европейския парламент да бъдат спазвани от влизането в сила на Договора от Лисабон и поради тази причина се изисква установяването на временни правила за преходния период, докато започнат да се прилагат новите бюджетни правила, предвидени в същия Договор. Според новия договор Парламентът носи еднаква отговорност като Съвета за приемането на бюджета, дори по отношение на "задължителните" разходи (селско стопанство и международни договори), които досега се решаваха изключително от държавите-членки. Парламентът не може да упражнява новите си правомощия, преди да бъдат приети нови процедурни регламенти, които са необходими за прилагане на практика на общите разпоредби на новия Договор. В доклада се изтъква, че тази ситуация е тревожна и не бих искала междувременно Съветът и Комисията да продължат със своя подход на "запазване на статуквото". Затова призовавам за бързото приемане на временни правила. Следващото заседание на Съвета и Парламента, на което ще се договаря бюджетът за 2010 г., може да послужи като възможност за тяхното приемане...
| bg |
8. Равенство между половете и независимост на жените в сътрудничеството за развитие (
| bg |
1. Споразумение между Европейската общност и Южноафриканската република за търговия, развитие и сътрудничество (
| bg |
Тълкуване на Правилника за дейността: вж. протокола
| bg |
12. Бяла книга за спорта (
| bg |
Изпращане на текстове на споразумения от Съвета: вж. протоколи
| bg |
Обща система на данъка върху добавената стойност и продължителност на задължението да се прилага минимална стандартна данъчна ставка (разискване)
Председател: Следващата точка е докладът на г-н Casa, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на продължителността на задължението да се прилага минимална стандартна данъчна ставка - C7-0173/2010 -.
David Casa: Г-жо председател, преди всичко бих желал да насоча вниманието на залата върху факта, че понастоящем се провежда важно гласуване в комисията по икономически и парични въпроси и поради това следва да извиня редица от членовете на Парламента, които няма да присъстват, тъй като закъсняваме и процесът на гласуване едва сега започна.
Както председателят правилно заяви, изготвеният от мен доклад е извънредно важен, тъй като разглежда системата на данъка върху добавената стойност (ДДС), която се опитваме да променим. Както всички знаят, от доста време са в ход преговори за осъвременяване на постоянната система на ДДС, без все още да е постигнат чувствителен напредък. Срокът на действие на преходната система, която се използваше след 1993 г., постепенно се удължава и всички знаем, че положението не е устойчиво и че трябва да намерим по-дълготрайно решение.
Сегашната преходна система не допринася за постигането на желаните резултати що се отнася до вътрешния пазар. Тя намалява ефективността на бизнеса и ограничава трансграничната му ефикасност. Обезпокоително е също, че тази система води до засилване на сложните схеми за измами, подобни на т.нар. верижни измами, които неотдавна обсъждахме тук в този Парламент. Те предизвикват сериозно неблагоприятно отражение върху дохода на държавите-членки. Решението, пред което сме изправени, не е лесно и правилно решение може да бъде прието само след задълбочени разисквания и продължителен период на провеждане на консултации.
Всички сме осведомени за неотдавна поетия от Комисията ангажимент в недалечно бъдеще да изготви Зелена книга, за да насърчи обсъжданията по този въпрос. В доклада, за който отговарям, се призовава настоятелно Комисията да гарантира, че процесът е ефективен и че вършим необходимото в рамките на своите правомощия, за да гарантираме, че: първо, новата система ще засили ефикасността на вътрешния пазар; второ, че тя облекчава тежестта върху бизнеса; и, трето, че тя се бори с измамите възможно най-ефикасно.
В настоящия доклад, който, както знаем, вече е приет от комисията по икономически и парични въпроси, също се призовава настоятелно Комисията да гарантира, че конкретните предложения ще бъдат оповестени до 2013 г. Позволете ми да подчертая последното съображение: не предлагам до 2013 г. да имаме система, която е приета и функционира, а само, че предложенията по нея трябва да бъдат оповестени до 2013 г.
Бих желал обаче, като считам, че изразявам гледната точка на членовете на Парламента, новата система да започне да функционира преди края на този законодателен мандат, така че да не трябва сегашната преходна система отново да се удължава. Макар, че ще одобрим удължаване на новата система, очакваме незабавно да бъдат предприети конкретни стъпки за отразяване на тези нови предложения.
Бих искал да благодаря на моите колеги, особено на докладчиците в сянка, за този доклад и предвиждам, че по този въпрос ще се състоят много по-разгорещени обсъждания, които ще дадат възможност за вземане на бързо решение.
Алгирдас Шемета: Г-н председател, бих искал да благодаря на Европейския парламент, и по-конкретно на David Casa, за конструктивния и бързо изготвен доклад относно предложението на Европейската комисия за удължаване с пет години на съществуващите правила относно минималната стандартна ставка на ДДС. Това предложение е просто и непротиворечиво.
Бързо изготвеното становище на Европейския парламент относно предложението на Комисията ще позволи на Съвета да приеме предложението преди края на годината - тъкмо навреме, преди да изтече срока на действие на сегашния член. Предложението вече действително беше обсъдено в работна група на Съвета. Не се появиха пречки за бързото му одобрение.
Както бе заявено от David Casa, предложението на Комисията ще даде на предприятията необходимата им правна сигурност и ще даде възможност за допълнителна оценка на подходящото равнище на стандартната данъчна ставка на ДДС на равнище на ЕС.
Много скоро Комисията действително ще пристъпи към широко разискване на бъдещето на ДДС, за да се направи оценка и да бъде намерено решение на многобройните недостатъци на системата на ДДС в ЕС, като например нейната сложност, голямата административна тежест върху предприятията и измамите.
Преди края на годината ще предложа на колегите членове на Комисията да се публикува Зелената книга относно оценката на сегашната система и предпочитаните пътища за развитието й в бъдеще. Очаквам реакции по въпроси за това как да постигнем по-проста, по-стабилна и модерна система на ДДС и как да намалим разходите на предприятията по събирането на ДДС и по привеждането й в съответствие, по-конкретно на малките и средните предприятия, като същевременно се ограничат измамите и на държавите-членки се осигурят възможности за гъвкавост. Въз основа на получените резултати Комисията ще определи своята бъдеща политика в сферата на ДДС в съобщение относно по-нататъшните стъпки до края на 2011 г.
Внесените изменения ясно показват заинтересоваността на Парламента от участие в обсъждането относно бъдещата стратегия за ДДС. Аз приветствам тези признаци на заинтересованост и се надявам на по-късен етап да проведем с вас плодотворно обсъждане по този важен въпрос. Считам обаче, че тези изменения са извън обхвата на обсъжданото днес предложение, което се ограничава до удължаване на периода, през който се прилага минималната стандартна ставка. Нещо повече, някои от измененията изпреварват разискване, която следва да се проведе въз основа на Зелената книга. По-конкретно, това се отнася за изменението, в което се изисква от Комисията да излезе с предложение относно окончателните правила за ставките на ДДС до 2013 г.
На този етап Комисията не може да се ангажира с точна дата за внасяне на предложението за ставките на ДДС. Тя не може да предвиди и резултата от консултацията, чийто обхват ще бъде много по-широк, отколкото на ставките на ДДС. Надявам се, че тази консултация ще даде ясна представа за приоритетите относно бъдещето на ДДС. Поради това планирането от Комисията на бъдещите законодателни предложения ще зависи в голяма степен от резултата от тази консултация.
Sari Essayah: Г-н председател, предложението на Комисията се фокусира върху това да се позволи на сегашната система да продължи да функционира до 2015 г. и върху опита да се ограничи диапазонът на данъчните ставки до 10%. Това е много важно, защото в противен случай в определени сектори конкуренцията между държавите-членки може да се наруши.
Централно място в този парламентарен доклад заема възгледът, че няма да мине много време, преди Комисията да предприеме мащабна програма за консултации по създаването на нова система на данъка върху добавената стойност. Според мен предложените от държавите-членки изменения, противоположно на вижданията на члена на Комисията, са изключително важни и дори и на този етап ние искаме да набележим посоката, в която се надяваме, че ще се развива тази нова система на ДДС. В бъдеще е необходимо да сме в състояние да облекчим административната тежест, свързана с ДДС, и да я направим колкото е възможно по-малка за малките и средните предприятия по-конкретно относно изготвянето на отчетите, като при това същевременно ефикасно се борим с измамите с ДДС.
Публичният сектор на икономиката в редица европейски държави понастоящем е затруднен и едно от предложените решения е да се пристъпи към увеличаване на ставките на ДДС. Но това никак няма да е от полза в държавите, в които е обичайно да се избягва плащането на ДДС. Във връзка с това бих искала да се позова на доклада на г-н Casa, приет по-рано тук. В него са разгледани по-конкретно начините за борба с измамите с ДДС във връзка със стоки и услуги, които са предразположени към такъв род злоупотреби. Надявам се, че в бъдеще Комисията действително ще започне да прави нещо по този въпрос.
George Sabin Cutaş: Г-н председател, както личи от предложението на Съвета за директива, минималната ставка на ДДС помага системата да продължи да работи на едно приемливо равнище.
Считам, че трябва да обмислим възможността за обща регулаторна рамка, която би включвала изводи, достигнати в резултат от опита с бюджетните дисбаланси, откроени от финансовата криза. Необходима е нова европейска стратегия за ДДС, насочена към намаляване на бюрокрацията и бюджетните пречки, които вредят на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия. Трябва също да разгледаме необходимостта от предотвратяване на измамите и борбата с тях. Преди тази стратегия да бъде завършена, считам, че решението за удължаване до 31 декември 2015 г. на срока на действие на преходните разпоредби относно минималната ставка на ДДС предполага да успокоим деловите кръгове, да не допуснем структурни дисбаланси в Европейския съюз и да насърчим хармонизирането на бюджетното законодателство.
В очакване на Зелена книга на Комисията относно прегледа на системата на ДДС бих желал да изтъкна тенденцията на някои правителства, сблъскали се с рецесията, да увеличат ставката на ДДС до 24-25%, както се случи в Румъния и Унгария. Досега се съблюдаваше условният ангажимент да се запази максималната ставка на ДДС в рамките на диапазон от 10% над границата от 15%. Считам обаче, че в това отношение се нуждаем от абсолютна забрана, за да предотвратим всякакво прекрачване на прага от 25%. Нека не забравяме, че отвъд тази статистика имаме работа с обикновени граждани, чийто жизнен стандарт все повече е повлиян от политиката на строги икономии и прекомерно данъчно облагане.
Накрая бих искал да кажа, че прекомерното облагане с данъци не е лекарство за една болна икономика. То служи само за продължаване на агонията.
Olle Schmidt: Г-н председател, г-н член на Комисията, искам сърдечно да благодаря на докладчика. По принцип считам, че следва да избягваме да контролираме потреблението посредством ставките на ДДС. Но доколкото изключенията и намаляването на ставките на ДДС очевидно не се намесват на свободния пазар, досега бяхме избрали да приемем различията между държавите-членки на ЕС. Както добре знаете обаче, професор Монти заявява в доклада си за единния пазар, че сегашните различия също могат да повлияят неблагоприятно върху единния пазар. Поради това за нас е важно да призоваваме за окончателна система на ставките на ДДС, като ясно подчертаем, че при един преглед на Директивата за ДДС следва да се използва като насока по-скоро стратегията за единния пазар, отколкото интересите на отделните държави.
Както каза членът на Комисията, за нас е важно и да се фокусираме върху облекчаването на административните тежести, като бъдат премахнати данъчните бариери и се подобри бизнес средата, по-специално за малките и средните предприятия, като същевременно се гарантира създаването на система, непоколебимо противодействаща на измамите.
Разбира се, данъците са твърде национален въпрос и едно от нещата, които е важно страните сами да определят. Същевременно е важно да запомним, че един добре функциониращ вътрешен пазар вероятно изисква повече и по-тясно сътрудничество, включително по отношение на въпросите на данъчното облагане, отколкото наблюдаваме днес. Затова се надявам, че Комисията - и членът на Комисията - ще имат смелостта да се справят с тези въпроси в следващите си предложения и че тези предложения действително ще имат за отправна точка добре функциониращ вътрешен пазар, независимо от националното противопоставяне. В тежки времена трудните въпроси се нуждаят от подробен анализ.
Jaroslav Paška: (SK) Г-н председател, в предоставеното ни предложение Комисията предлага прилагането на минимална стандартна ставка на ДДС от 15% през следващите 5 години до 2015 г. Независимо че разбирам аргументите на Комисията, че с тази директива иска да осигури на предприятията правна сигурност, мисля, че анализът на ДДС изисква усилена работа. Според мен причината за това е, че много дружества и много случаи на загуби от данъци при трансграничната търговия сочат, че системата на ДДС в Европа е много зле организирана.
Това не е точно проблем на действащата ставка, а проблем на правилата, прилагани на националния пазар и при международната търговия, които позволяват на тези схеми да функционират в редица случаи напълно законно. Поради това бих желал да използвам изказването си, за да призова за преглед на цялата система на ДДС, което смятам, че е от интерес както за нашите икономики, така и за предприятията ни. Считам, че крайният срок през 2013 г. е напълно реалистичен и следва просто да се придвижим напред относно този проблем чрез класифициране не на ставките, а на разпоредбите.
Andrew Henry William Brons: (EN) Г-н председател, в най-добрия случай данъците са необходимо зло и винаги трябва да представляват отражение на потребността от извършване на разходи. Данъчната ставка, която е определена преди да се вземе решение относно необходимостта от разходи, е рецепта как да се вземат парите на хората и след това да се реши каква част от тях да се изхарчат. Това е рецепта за разточителство.
Хармонизирането на ставките на ДДС към единна стандартна и единна намалена ставка, каквото беше предложението на Комисията през 1993 г., ще отнеме допълнително правомощия от държавите-членки. Начисляването на данъци е една от безспорните характеристики на суверенната държава. Това ще бъде още една крачка към превръщането на Европейския съюз в суверенна държава, където държавите-членки са просто нейни безправни допълнения. Борбата с измамите и облекчаването на тежестите за малките и средните предприятия са за отвличане на вниманието от основния въпрос. Хармонизирането на ДДС представлява централизация и консолидация на властта на ЕС.
Elena Băsescu: (RO) Г-н председател, целта на новата стратегия за ДДС трябва да бъде намаляването на административната тежест, премахването на бюджетните ограничения и подобряването на бизнес климата, по-специално за малките и средните предприятия. Съществуват значителни дисбаланси по отношение развитието на вътрешния пазар. По тази причина европейските предприятия са поставени в неблагоприятно положение. Освен това системата на ДДС, както е разработена и приложена понастоящем от държавите-членки, съдържа слабости, които мошениците използват в своя полза.
Бих искал да призова Комисията да представи резултатите от своите анализи. Тя освен това ще трябва да проведе консултации със заинтересованите страни по новата стратегия за ДДС. В това отношение, ще трябва да се намери решение по общите аспекти, като намаляването на ставките на ДДС, изключенията от схемата, възможността да се определи максимална ставка и не на последно място, мястото за облагане с данък на доставчиците в рамките на ЕС.
Алгирдас Шемета: Г-н председател, бих искал да Ви благодаря за коментарите и възгледите, изразени по време на това разискване. Радвам се да видя, че Европейският парламент и Комисията споделят общи възгледи относно необходимостта да се преразгледа сегашната система на ДДС.
Както личи от встъпителните ми бележки, приветствам духа на промените, свързани с бъдещето на ДДС. Въпреки това Комисията счита, че това техническо предложение засяга само периодичното удължаване на действието на разпоредбата за минималното равнище на стандартната ставка на ДДС.
Резултатът от консултациите за новата стратегия за ДДС само се споменава, за да се обоснове причината, поради която е прибързано да се определи постоянно равнище на стандартната ставка. Поради това при тези условия и на този етап не е необходимо да се позоваваме на целите и рамката на новата стратегия за ДДС.
Повтарям също, че днес Комисията не може да се обвърже с подходяща дата за бъдещото си законодателно предложение относно ставките. Първо ще е необходимо да проведем разискване относно бъдещето на ДДС, което ще ни даде ясна представа за приоритетите на Комисията. Резултатът от тази консултация ще ръководи планирането от страна на Комисията на бъдещото й законодателно предложение.
Приключваме нашата работа по Зелената книга и през следващите седмици ще зададем действителните въпроси за разискването за всички участници: широката общественост, членовете на Европейския парламент, заинтересовани страни и държавите-членки. Въпросите, които ще бъдат повдигнати, очевидно са свързани с проблемите, които се откроиха при днешното разискване.
Очаквам с нетърпение плодотворното обсъждане през следващите месеци, за да се даде възможност на Комисията да разработи в бъдеще много по-добра стратегия за ДДС.
David Casa: Г-н председател, наистина съм доволен, че членът на Комисията разбра, че призоваваме за незабавно изготвяне на Зелена книга, за да задълбочим разискването относно предложенията на Комисията. Както споменаха колегите ми в Парламента, трябва бързо да освободим системата от всички видове измами и да помогнем, колкото можем, на бизнес сектора да премахне бариерите, които сегашната система поставя. Искаме също да видим по-ефикасен вътрешен пазар.
Днес не обсъдихме какви решения са необходими. Изискваме Комисията да незабавно да излезе с предложения, така че да помогне за започването на истинско обсъждане относно новата система, което ще ни даде възможност да подобрим настоящата възможно най-скоро. Разбрах, че целта на този доклад е фактически да удължи периода от време. Бих искал обаче да привлека вниманието на Комисията върху факта, че очакваме с нетърпение възможно най-бързо да ни представи предложенията, тъй като това ще ни позволи в отговор да обменим идеи и в крайна сметка ще гарантира една по-справедлива система за всички.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе утре от 11,30 ч.
Писмени изявления (член 149)
Franz Obermayr: За повечето държави-членки на ЕС и трети държави с международно взаимосвързани пазари ДДС (или данък върху продажбите) е един от главните източници за финансиране на държавата. Поради това данъкът върху продажбите е поне толкова важен, колкото преките данъци. Поддържането на минимална стандартна ставка от 15% през следващите 5 години ще подпомогне конкуренцията на вътрешния пазар и ще осигури на предприятията правна сигурност. Що се отнася до намаляването на ставката на ДДС в ЕС, при намалена ставка на ДДС за определени услуги като ремонтни дейности, фризьорство или козметика, Комисията трябва да се погрижи и да се избегнат нарушения на конкуренцията. Подобни форми на данъчни облекчения имат отрицателно въздействие върху малките предприятия в Австрия, които например може да не са в състояние да противостоят на конкуренцията на доставчиците на услуги от Словакия или Унгария. Решението за това е следното: ДА на целевите субсидии за малките и средните предприятия, включително и посредством данък върху продажбите, НО като същевременно се избягват нарушения в конкуренцията между държавите-членки.
| bg |
15. Преразглеждане на правилата в областта на конкуренцията, приложими спрямо споразуменията за хоризонтално сътрудничество (гласуване)
Председател: С това гласуването приключи.
| bg |
21. Споразумение между Европейския съюз и Грузия за реадмисия на незаконно пребиваващи лица (
| bg |
Действия, предприети вследствие резолюции на Парламента: вж. протокола
| bg |
Споразумение за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (разискване)
Председател: Заседанието се възобновява.
Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно споразумението за присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека.
Диего Лопес Гаридо: Г-жо председател, днес в Атина трима души загубиха първото право на човека: правото на живот. Това стана в резултат от насилие, което абсолютно и категорично осъждаме. Испанското председателство желае да изкаже от името на Съвета съболезнования и съчувствие към семействата, както направи и председателят на Европейския парламент.
Говорим за правата на човека, за спазване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които, както казах, включват правото на живот и добро физическо състояние.
Европейският съюз се основава на правата и свободите на човека и всички приети документи в историята му се позовават на правата и основните свободи. Кулминацията е Договорът от Лисабон.
Първо, за първи път в историята на Европа Договорът от Лисабон включва правно обвързваща Харта на основните права на гражданите на Съюза. Също така казва на институциите, че Съюзът ще бъде страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Затова сме свидетели на кулминацията на политическия, културен и юридически път на Съюза спрямо правата на човека, които Съюзът поставя в центъра на своите политики, действия и същност.
В това отношение смятаме, че е от първостепенно значение Европейският съюз вече да е започнал процеса, за да бъде в състояние да подпише Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, когато му дойде времето. Това означава, освен всичко останало, да приеме компетентността на Съда в Страсбург по правата на човека и да увеличи гаранциите за гражданите. Означава още, така да се каже, по някакъв начин различното законодателство в областта на правата и свободите в Европа да бъде сближено: националното законодателство - гаранциите, които съществуват във всяка една от европейските държави, които са демократични държави, които зачитат и защитават правата на човека - законодателството на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека, която е друг законодателен акт, страна по който са не само държавите-членки на ЕС, но и други европейски държави, макар да не са част от Съюза.
Следователно наблюдаваме процес на сближаване на законодателните актове и изразът на това ще бъде подписването на Конвенцията от Европейския съюз.
На 17 март Комисията представи препоръка за започване на преговори за подписване на Конвенцията от Съюза. От този момент Съветът прави всичко възможно да ускори обсъжданията относно мандата за преговори. Работна група в рамките на Съвета провежда обсъжданията в тясно сътрудничество с Европейската комисия.
Съветът взе под внимание всички мандати в Протокол 8, който е отправната точка в правно отношение, като например възможното участие на Съюза в контролните органи на Европейската конвенция и необходимостта от зачитане на компетенциите на Съюза и на правомощията на институциите. Също така отчете необходимостта от назначаване на съдия от Европейския съюз в Съда, участието на Парламента в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и участието на Съюза в Комитета на министрите при упражняването на функциите, свързани с прилагането на Европейската конвенция за правата на човека.
Съветът също така много внимателно проследи обсъжданията и изслушванията в Парламента през март тази година и отчете становищата, изразени от Европейския парламент в проекта на доклад, изготвен от Ramón Jáuregui Atondo, Kinga Gál и Cristian Dan Preda. Прогнозата на испанското председателство и позицията на Съвета е, че мандатът за преговори с Европейския съвет, който ще отнеме време и е технически сложен по характер, ще бъдат приет преди края на първата половина на 2010 г.
Вивиан Рединг: заместник-председател на Комисията. - (EN) Г-жо председател, моят колега Оли Рен вече изрази позицията и съболезнованията на Комисията във връзка с гръцката трагедия, така че аз ще обърна внимание на начина да напреднем с нашата работа, защото тя е от изключително значение за завършване на системата за защита на основните права в Европейския съюз и присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека, залегнало в Договора от Лисабон, не е въпрос на избор. То е крайна цел, както председателството ясно посочи току-що, но присъединяването е само един от четирите елемента на една много амбициозна и всеобхватна политика относно основните права на равнището на Европейския съюз.
Преди всичко, с влизането в сила на Договора от Лисабон, Хартата на основните права е правно обвързваща и правно обвързващата Харта е най-съвременната квалификация на основните права в света от гледна точка на политическия ангажимент към основните права, законността и правната сигурност и гарантира всички права, включени в Конвенцията. Смисълът и обхватът на правата са същите като установените от Конвенцията, но Хартата стига по-далеч. В нея откриваме, например, т. нар. основни права от трето поколение: защита на личните данни, гаранции за биоетика, за добра и прозрачна администрация. Равнището на защита, предвидено от Хартата, трябва винаги да бъде високо поне колкото на Конвенцията. В много случаи тя стига по-далеч.
Второ, насърчаването на основните права е приоритет на Стокхолмската програма, определяща стратегическите насоки за развитие на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в Европа.
Трето, създаването на нов портфейл - правосъдие, основни права и гражданство - показва значението, което Комисията отдава на по-активните си действия в тази област.
И четвърто, присъединяването на ЕС към Конвенцията. То ще гарантира, че всяко лице, което твърди, че е жертва на нарушение на Конвенцията от страна на институция или структура на Съюза, може да подаде жалба срещу Съюза пред Съда в Страсбург при същите условия, като при жалбите срещу държави-членки. В политическо отношение присъединяването означава, че Европейският съюз отново потвърждава ключовата роля, която системата на Конвенцията играе за защита на правата на човека в Европа - в разширена Европа, не само в Европейския съюз - но с присъединяването си към Конвенцията, Европейският съюз застава зад системата в Страсбург - система на външен съдебен контрол в областта на основните права, тъй като сега поставяме нашия правен ред изцяло и официално под неин контрол. Това, разбира се, ще повиши и вътрешното, и външното доверие в категоричния ангажимент на ЕС към основните права.
До средата на март Комисията предложи мандат за преговори на Съвета. Протокол 8 от Договора от Лисабон изисква определен брой съществени гаранции да бъдат предвидени в споразумението за присъединяване, защото трябва да запазим спецификата на правото на Съюза, и препоръката на Комисията до Съвета се съобразява напълно с тези изисквания. Ще спомена две от тях.
Ясно е, че компетентността и правомощията на Съюза, както са определени в Договора, не могат да бъдат засегнати от присъединяването, и това трябва да бъде ясно посочено в споразумението за присъединяване. По същия начин, присъединяването на Европейския съюз не може да се отрази нито на позициите на отделните държави-членки по отношение на Европейския съд по правата на човека, нито на протоколите и резервите. Следователно, преговорите трябва да гарантират, че споразумението за присъединяване създава задължения по силата на материалноправните разпоредби на Конвенцията само по отношение на актовете и мерките, приети от институциите или структурите на Съюза.
Сега Комисията цели плавно включване на Европейския съюз в системата на Конвенцията. Присъединяването следва да запази съществените и процедурните характеристики на системата. Но присъединяването трябва да отговори на две изисквания. Първо, както вече казах, специфичните характеристики на правото на Европейския съюз трябва да бъдат запазени; запазването на Съда на Европейските общности и прерогативите му след присъединяването е важен въпрос. Има интересни предложения, които целят да приобщят Съда на Европейските общности в случаи, когато съвместимостта на нормативен акт на Съюза се поставя под въпрос от Съда в Страсбург, без да е отправено преюдициално запитване. Предложенията вероятно могат да бъдат изготвени по такъв начин, че да не изискват изменение на Договора, и заслужават внимателен анализ и обсъждане в работната група на Съвета. Знам, че испанското председателство прави всичко, за да придвижи обсъжданията напред.
Второ, важно е да обърнем внимание на положението на Съюза като отделно юридическо лице с автономни правомощия, което ще стане договаряща се страна, рамо до рамо с държавите-членки, по механизъм, който първоначално не е предназначен за целта - но проектиран за държавите-членки - и следователно са необходими някои технически и процедурни промени в Конвенцията с оглед на специфичния характер на правото на Съюза. Сред тях е т. нар. "механизъм на съответник".
Особено важно е да се вземе предвид децентрализираното изпълнение на правото на Съюза от държавите-членки. Чрез този механизъм ЕС ще получи правото да участва в производството като съответник по делата, заведени срещу държава-членка, когато правото на Съюза е поставено под въпрос.
От институционална гледна точка, искам също да подчертая становището на Комисията, че представители на Европейския съюз следва да участват в структурите на Конвенцията на равна основа с представителите на други страни по договора. Това означава, например, че съдия, избран за всяка от договарящите се страни, е един от основополагащите принципи на Конвенцията. Този принцип гарантира, че всяка правна система е представена в Съда, също така е отражение на колективната система за гаранции, установена от Конвенцията, при която участие взема всяка от договарящите се страни, и това означава, че ни трябва постоянен пълноправен съдия, избран от Съюза, който се ползва със същия статут и има същите задължения като своите колеги и който потенциално участва във всички дела.
Ad hoc съдия, който участва само в дела, заведени срещу Съюза или включващи правото на Съюза, няма да бъде достатъчно. Що се отнася до начина на избиране на съдията, следва да се прилага нормалната процедура, предвидена в Конвенцията. Това означава, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа избира съдия от списък от трима кандидати, представен от Европейския съюз. Считаме, че определен брой членове на Европейския парламент следва да участват в заседанията на Парламентарната асамблея, когато тя избира съдиите в Съда в Страсбург.
Искам да благодаря на докладчиците от комисията по конституционни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, г-н Jáuregui и г-жа Gál, за сътрудничеството им по досието и изслушването, организирано от комисията по конституционни въпроси на 18 март, беше наистина много полезно. Радвам се и че испанското председателство на Съвета отдаде голям приоритет на досието. Затова съм сигурна, че ще можем да започнем преговорите за присъединяването след лятото. Ще се уверя, че Комисията, като преговарящ от името на Европейския съюз, ще информира своевременно Парламента по време на преговорния процес.
Г-жо председател, не смятам, че в такъв ден е необходимо още веднъж да се подчертае колко важни са основните права за Европа и за всички наши предложения. Сигурна съм, че за Съюза няма да е трудно да отговори на стандартите на Конвенцията, но придържането към Конвенцията със сигурност ще подобри защитата на основните права в Европа, а с това имам предвид правата на всеки, който живее в Европа.
Marietta Giannakou: Г-жо председател, напълно подкрепям изявленията на г-н Лопес Гаридо от името на испанското председателство и на г-жа Рединг и искам да поздравя г-н Jáuregui Atondo и г-жа Gál за докладите и работата им.
Присъединяването на ЕС към Европейската конвенция на Съвета на Европа и протоколите към нея е в изпълнение на Договора от Лисабон и разширява защита в областта на правата на човека. То ще осигури паневропейска система за защита на основните свободи и правата на човека чрез съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. В същото време, в допълнение към външната защита, Европейският съюз разполага с международна външна агенция за защита, увеличавайки по този начин доверието на трети страни, от които често изисква зачитане на Европейската конвенция за правата на човека в двустранните отношения.
Г-жо председател, разискването относно правата на човека и основните свободи днес съвпадна с убийството на трима граждани, трима работници от екстремистки и крайни елементи в моята държава, в Атина, по време на демонстрациите срещу мерките на правителството в отговор на икономическата криза. Искам освен да изкажа моето съжаление и болка и на моите колеги в основната опозиция в Гърция, да подчертая, че нашата политическа фракция е решена да допринесе значително за гарантиране на демокрацията и ефективното функциониране на институциите.
Оценяваме средствата, които ни се предоставят в този критичен момент от нашите партньори и Международния валутен фонд, и сме твърдо решени да помогнем с необходимите реформи, за да излезем от кризата. Като отговорна партия, ще помогнем в усилията за възвръщане на спокойствието и за опазване на единството на гръцкия народ, като премахнем екстремистките елементи, подкопаващи демокрацията ни.
Ramón Jáuregui Atondo: Г-жо председател, ако трябва да обобщя разискването ни днес в едно изречение, ще кажа ясно и силно на европейската общественост, че за първи път ще имат съд, който им гарантира правата на човека и основните свободи по отношение на Европейския съюз и собствените им държави, когато прилагат правото на Съюза.
Основната идея е, че има нов съд за европейските народи, Съдът в Страсбург, който да гарантира правото на Съюза и че прилагането му във всяка държава-членка отговаря на минималните гаранции, които са в основата на европейската идея. Минималните гаранции са част от пъпната връв, от историческия процес на европейската интеграция. Процесът е цивилизована интеграция, основана на идеята за човешкото достойнство - достойнството на хората - под формата на демокрация, върховенството на закона, социалната държава, основана на върховенството на закона и правата на човека.
Договорът от Лисабон предостави възможност на Европейския съюз да направи Хартата официална, която, както каза г-жа Рединг, е най-пълната харта за основните права и изисква от нас да станем част от Съда в Страсбург.
Това ще приемем сега. Знам, че има много технически проблеми, но искам само да подчертая колко важно е, че Комисията работи бързо и ефективно за определянето на специфичен мандат, позволяващ ни да вървим напред в преговорите.
Искам да Ви поздравя, г-жо Рединг, за Вашата работа, която отново искам да кажа, беше бърза и ефективна, и също така искам да поздравя и испанското председателство. Искам да обявя, че на следващата месечна сесия ще приемем доклада на Парламента в това отношение, и да ви призова да наблюдавате, да предоставяте информация и да подкрепяте преговорите, които са сложни, но много важни за Европа.
Cecilia Wikström: Г-жо председател, присъединяването на ЕС към Европейската конвенция е в дневния ред от много време. Сега има правно основание за превръщането на присъединяването в действителност. Всички трябва да сме доволни от това. Присъединяването на ЕС към Европейската конвенция ще означава, че защитата на основните права ще бъде допълнена и увеличена, че гражданите на нашите държави-членки ще разполагат с по-добра защита по отношение на действията на ЕС и че съдебната практика в областта на правата на човека ще бъде хармонизирана по-добре в двете европейски съдилища, в Хага и в Страсбург.
С присъединяването си към Европейската конвенция институциите на ЕС ще бъдат обект на правораздаването на Европейския съд по правата на човека. Това ще гарантира независим външен контрол над спазването от ЕС на основните права и свободи на хората.
Това е много важна стъпка. Много е лесно да ни се внуши, че в Европа няма нарушения на правата на човека, каквито се извършват в други части на света. Като държави-членки на Европейския съюз имаме закони, правилници и дълбоко вкоренени европейски ценности, които гарантират правата ни. Въз основа на текста в началото на Договора от Лисабон, свободата на словото, свободата на печата и свободата на религия са европейски свободи, които трябва да бъдат спазвани навсякъде в Европейския съюз без изключение. За съжаление, това не винаги е така, тъй като има държави-членки, които нарушават основните права в ЕС. За съжаление, също така е вярно и че ние в залата го позволяваме.
С присъединяването на ЕС към Европейската конвенция, с оглед на укрепването и допълването на свободите и правата на гражданите, е важно ние в Парламента да издаваме закони и да действаме в съответствие с Конвенцията. Факт е, че предстои още много работа в нашите държави-членки, да почистим собствения си заден двор и да превърнем хубавите думи за нашите общи ценности в действителност.
Heidi Hautala: от името на групата Verts/ALE. - (FI) Г-жо председател, много важно е да мислим за правата на човека като притежаващи вътрешна стойност, макар че те притежават и инструментална стойност, което осъзнавам в разговорите си с представители на трети страни като председател на подкомисията по правата на човека.
Днес говорих с колеги от Мароко. Чудесно е, че мога да им кажа, че Европейският съюз също подчертава значението на правата на човека в собствената си дейност, а не само да се опитва да учи останалите за значението им. По този начин можем да обясним на представителите на трети държави, че присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека в действителност означава, че нашата дейност е предмет на външен контрол, както беше обяснено тук. Мога да кажа също, че за първи път имаме член на Комисията, отговарящ конкретно за тези въпроси в правната област.
Искам да спомена, че присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека очевидно няма да облекчи Европейския съд по правата на човека, който е напълно претоварен с работа. Трябва да помислим как решим този проблем, който възникна поради натрупване на дела.
Искам също така да кажа, че Съюзът следва да реши да се съобрази с различните полезни допълнителни протоколи, които се отнасят до въпроси като противопоставяне на изтезанията и борба с расизма, както и по- ефективни закони.
Zbigniew Ziobro: Г-жо председател, последиците от подписването на споразумението за присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изглежда, ще бъдат ограничени, тъй като Конвенцията се приема като мярка за степента на защита на правата на човека в Европа от дълго време. Тя е постигнала този си статут както в европейското право, така и в политиките на отделните държави-членки.
Необходимо е също така да се посочат някои проблеми, които могат да произтекат от конкуренцията между Съда на Европейските общности и Европейския съд по правата на човека по отношение на взетите съдебни решения. Въпросът трябва, следователно, да бъде много внимателно проучен, за да не бъдат допуснати грешки по-късно, които след това ще трябва да бъдат коригирани.
Освен това, може да се предположи, че решенията на Съда на Европейските общности и неговото тълкуване на правото на ЕС ще се превърнат в предмет на оценка от страна на Европейския съд по правата на човека. По този начин Европейският съд по правата на човека ще се сдобие със значителна компетентност над институциите на ЕС. С оглед на това, трябва да се обмислят всички правни последици от подобно решение, за да се избегнат прибързани действия. В същото време следва да се обмисли и въпросът за реформиране на дейността на двете важни европейски съдилища.
Krisztina Morvai: (HU) Като адвокат в областта на правата на човека, не мога да разбера каква е добавената стойност за защитата на правата на човека за гражданите на Европа, ако Европейският съюз се присъедини към същата Конвенция за правата на човека, към която всяка една европейска държава вече се е присъединила. Позволете да изясня някои неща, защото според мен колегите ни, които не са адвокати, са значително подведени. Ситуацията е следната. Има инструмент за правата на човека, който е наистина много важен и е известен като Европейската конвенция за правата на човека. Конвенцията не е дело на Европейския съюз, а на полублизнака му - Съвета на Европа.
Ако дадена държава нарушава правата на гражданите си, както се посочва в условията и по силата на Конвенцията, то гражданите имат право да се обърнат към Европейския съд по правата на човека в Страсбург и да потърсят правна защита или прилагане на правата си. Тази възможност, знаем, е на разположение на всички граждани на Европейския съюз. Съмнявам се, че в залата има колега, който не се е сблъсквал със случай, при който човек в неговата/нейната държава е заплашил, че ще стигне чак до Страсбург, в крайна сметка го е направил и е спечел делото срещу неговата държава-членка. Кое тогава е новото, каква е добавената стойност, освен че някой от Европейския съюз ще получи добре платена работа като съдия в Страсбург?
Kinga Gál: (HU) Г-жо председател, г-н министър, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, днешното разискване е едно от значимите събития в историята на Европейския съюз. Днес тук обсъждаме нещо, което преди години изглеждаше като непреодолимо препятствие: мандата на Комисията в преговорите за присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека. Конвенцията беше ратифицирана преди 60 години и през тези 60 години даде вяра на много граждани, че могат да намерят справедливост дори и срещу собствената си държава. Споменатото от г-жа Рединг е тясно свързано с разискването и затова следва да се подчертава отново и отново, а именно, че от декември Хартата на основните права на Европейския съюз се превърна в правно обвързваща. Тя е сред най-прогресивните документи в областта на основните права.
Конвенцията укрепва Хартата и Хартата допълва Конвенцията. От декември Договорът от Лисабон задължава ЕС да се присъедини към Конвенцията за правата на човека. Затова нашата цел трябва да бъде да гарантираме, че изпълнението е възможно най-успешно. Най-важният въпрос е каква ще е добавената стойност от присъединяването към Конвенцията за живота на гражданите на ЕС. Моят доклад относно присъединяването към Конвенцията беше изготвен с оглед на това и беше единодушно ратифициран от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Затова призовавам Съвета и Комисията да направят всичко възможно в хода на преговорите да гарантират, че присъединяването към Конвенцията наистина има добавена стойност за гражданите на ЕС, без да поражда твърде големи очаквания.
В същото време трябва да бъдат изяснени няколко въпроса в хода на преговорите. Един от тях е връзката между съдилищата. Необходимо условие е първо да бъдат напълно изчерпани вътрешните правни средства за защита. Същевременно считам, че е важно по време на преговорите да се отчете, че реформата на дейността на Европейския съд по правата на човека в Страсбург ще съвпадне с присъединяването на ЕС към Конвенцията. Присъединяването на ЕС към Конвенцията ще бъде уникален експеримент, но не трябва да застрашава нищо, което вече работи по отношение на прилагането на правата на човека. Присъединяването към Конвенцията може да бъде успешно само ако наистина укрепва вече функциониращите институции и предоставя на гражданите достъп до тях. Трябва да внимаваме да не застрашим процеса и да се уверим, че в ентусиазма си няма да изхвърлим и бебето с водата, както унгарската поговорка толкова подходящо гласи. Смятам, че моментът е много важен и че сме на прав път. Призовавам Комисията и Съвета да определят мандата си и да проведат предстоящите преговори в този дух.
Г-жо Gál, искам да кажа, че Вие сте първият член на Парламента от Унгария, когото виждам, след като чухме новината, че нашият колега и приятел г-н Pál Schmitt е избран за председател на унгарския парламент. Искам да кажа, че нашият приятел г-н Schmitt определено ще ни липсва, но Ви моля официално да му предадете нашите поздравления и съм сигурен, че той ще ръководи отлично парламента на държавата си.
Monika Flašíková Beňová: (SK) Въпреки че всички държави-членки са подписали Конвенцията, присъединяването на ЕС като цяло ще представлява не само ново измерение в защитата на правата на човека в ЕС, но и - подчертавам - юридическо и политическо послание за укрепване на отношенията между ЕС и Европа. Искам също така да подкрепя идеята, че с присъединяването на ЕС към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, трябва да се обърне сериозно внимание и на широкомащабното приемане на законодателство в областта на социалните права - приемането на преразгледана Европейска социална харта на равнище цяла Европа за Съюза, например, очевидно е добре дошла стъпка.
Присъединяването на ЕС към Конвенцията поставя и въпроса за политическото представителство на Съюза в структурите на Съвета на Европа. В същото време се твърди, че Европейският парламент също трябва да играе активна роля в процеса. По принцип съм съгласна, г-жо член на Комисията, но се боя, че процесът, в това число и отделните му части, никак няма да е лесен. Макар сега да споделям ентусиазма Ви - и, разбира се, Съветът също заслужава благодарности за много добрата си работа - трябва да се подготвим за факта, че процесът ще бъде много сложен и че все още ни предстои много работа.
Marek Henryk Migalski: (PL) Г-н председател, Европейският съюз се основава на зачитането на правата на човека. Това всъщност е един от най-добрите аспекти на институцията. Само че оставам с впечатление, че градим правата на човека единствено за собствените ни граждани. Г-жа Beňová и г-жа Wikström говориха за това. Но ми се струва, че пренебрегваме казаното от г-жа Hautala, т.е. усилията да насърчим правата на човека извън ЕС. Считам, че Европейският съюз не е ангажиран в тази област.
С надежда приветствам присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията, тъй като това дава възможност за определена съгласуваност на системата от права и защита на правата на човека в Европейския съюз. Трябва да се има предвид, че при създаването на нови права не следва да бъдат ограничени други свободи. Това, разбира се, е предмет на философите и теоретиците на правото, но съществува напрежение между права и свободи. Затова и законодателите, и по-късно съдиите, които прилагат закона, трябва да са наясно.
Angelika Werthmann: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, член 6 от Договора от Лисабон посочва, че ЕС се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което представлява укрепване на системата на основните права в ЕС. Европейската конвенция за правата на човека е от изключително значение за защита на правата на човека и основните свободи в Европа. Присъединяването ни към тази правна система ще затвърди основните права на гражданите на ЕС, тъй като ще получат допълнително средство за правна защита, в случай че считат, че основните им права са нарушени.
Считам присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи за много положителна стъпка, тъй като ще повиши информираността за значението на основните права в ЕС и в идеалния случай ще увеличи доверието в ЕС във външните отношения.
Rafał Trzaskowski: (EN) Г-н председател, преди всичко позволете да благодаря на нашите докладчици - Kinga Gál и Ramón Jáuregui Atondo - а също така на Комисията и на председателството.
(ES) Благодаря ви за тежката, но необходима работа, която свършихте.
(EN) Когато говорим за присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека - а, струва ми се, в Европейския съюз говорим за това от 10 години - имаше доста притеснения, че ще възникне конкуренция между Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности, че ще се сблъскаме с проблеми по отношение на компетентностите, че автономията на Съда на Европейските общности може да бъде застрашена.
Но считам, че успяхме да постигнем положение, при което двете съдилища могат да се допълват. Опитвахме да направим всичко да избегнем йерархичното мислене, но всъщност имаме взаимно обогатяване между двете системи за защита на правата на човека. Предвид последните тенденции, където Съдът на Европейските общности следва съдебната практика на Съда в Страсбург и обратно, смятам, че двете системи съществуват съвместно и реално няма конкуренция, а повечето от страховете се разсеяха.
В неотдавнашно решение "Босфора", с което всички сме добре запознати, Европейският съд по правата на човека заяви, че не е необходимо да се преразгледа делото, тъй като ЕС предлага адекватно ниво на защита на правата на човека. Тогава изниква въпросът защо е нужно присъединяване към Конвенцията. Въпросът беше повдигнат от колеги тук и да, нужно е. Защо? Не само заради символичното значение, което е важно, но и защото цялата система на защита на правата на човека в Европейския съюз ще спечели доверие в очите на гражданите, които ще се ползват от защита при действията на ЕС, а не само на държавите-членки, какъвто е случаят понастоящем. При липса на ефективен съдебен контрол на национално равнище или на равнище Общност - когато, например, на жалбоподателя е отказано правото да заведе дело или структура на ЕС не може да бъде съдена, това са ситуации, в които ще имаме добавена стойност.
Присъединяваме се към Конвенцията в интерес на по-голяма съгласуваност на системата за защита на правата на човека, а не за да подкопаем доверието в нея. Нуждаем се от лоялност и затова приемаме, че не следва да се подават междудържавни жалби за предполагаемо несъответствие, когато деянието попада в приложното поле на правото на Съюза. Трябва да направим всичко възможно това да стане закон.
В заключение искам да благодаря на Комисията за създаването на Генерална дирекция по правата на човека. Спомням си как като студент четях статиите на Джоузеф Уейлър относно защитата на правата на човека. Той стигна до извода, че можете да кандидатствате и да се присъедините към Конвенцията за правата на човека, но ако липсва прилагане и последващи действия в Комисията, то ще бъде безрезултатно.
Така че най-накрая, благодарение на вас, го имаме. Да се надяваме, ще вървим напред и ще разполагаме с по-добра защита на правата на човека в Европейския съюз от сегашната.
Csaba Sógor: (HU) Радвам се, че с подписването на най-основния европейски документ в областта на правата на човека, Европейският съюз прави следващата крачка към наистина единна Европа и повишава доверието в себе си при намеса в случаите на нарушаване на правата на човека в трети страни. Но не трябва да забравяме, че по отношение на защитата на правата на човека, Съветът на Европа е в много отношения пред Европейския съюз. Ето защо настоятелно призовавам Комисията да разгледа възможността за присъединяване и към други конвенции на Съвета на Европа и да изготви списък на международните договори, сключени в рамките на Съвета на Европа, които ще ни помогнат да повишим качеството на законодателството на ЕС в областта на правата на човека, ако ги подпишем.
Считам, че за да може Европа да се превърне в истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие, ще е необходимо да си сътрудничи със Съвета на Европа и да приеме постиженията му в областта на правата на човека. Сред постиженията следва да се обърне специално внимание на Хартата за регионалните или малцинствените езици и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, които определят минималните изисквания по въпроси, свързани с местните национални малцинства, основани на европейските ценности, зачитане на разнообразието и правата, заложени в Хартата на основните права. Всички държави-членки на Европейския съюз са членки на Съвета на Европа и повечето от тях са подписали и ратифицирали посочените документи. Би било естествено разширяването на законодателството на Съюза в тази област да включи ратифицираните конвенции.
Elena Băsescu: (RO) Влизането в сила на Договора от Лисабон осигури присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В действителност Европейският съд по правата на човека в Страсбург ще защитава основните права и свободи срещу действия на ЕС. Този факт е още по-важен, тъй като държавите-членки са прехвърлили важни правомощия на Европейския съюз. Трябва да подчертая, че присъединяването няма да се отрази върху автономността на правото на ЕС, тъй като Съдът на Европейските общности в Люксембург ще остане единственият върховния съд по всички въпроси, свързани с правото на ЕС.
Румъния подписа Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи през 1993 г. Важно е да се подчертае, че съгласно член 20 от конституцията на Румъния международните разпоредби в областта на основните права на човека, по които Румъния е страна, имат предимство пред националното законодателство.
Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Г-жо член на Комисията, много е важно, че Съветът на Европа разполага с механизъм, който е разработен и функционира от десетилетия, наблюдаван от Европейския съд по правата на човека, и че Европейският съюз ще се ползва от него. От дълго време казвам, че що се отнася до защитата на правата на човека и на малцинствата в Европа, е притеснително, че Съветът на Европа разполага с действаща система за защита на правата на човека и на малцинствата, докато реалната политическа тежест в Европа е на Съюза. Искам да обърна внимание на отличния доклад на докладчика, Kinga Gál, в който тя посочва, че прецедентното право често предоставя значителна подкрепа за защитата на правата на малцинствата, каквато Европейският съюз не може да предложи. Ще подкрепя и казаното от г-н Sógor. Присъединяването на Европейския съюз към Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства може да е прецедент, тъй като 8,5% от населението на Съюза принадлежат към малцинства, а Съюзът не разполага със система за защита на малцинствата.
Izaskun Bilbao Barandica: (ES) Г-н председател, искам да поздравя г-н Jáuregui за изключително сериозната му работа.
Доклад изяснява институционалните и оперативните аспекти, произтичащи от присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Преди три десетилетия Европейската комисия и Парламентът приеха резолюции за присъединяване на Съюза към Конвенцията. Сега, в по-сложния Съюз с 27 държави-членки, никой не се пита дали това трябва да се случи. Съгласието относно принципите е основата за политическото сближаване и идентичността на Европейския съюз и когато са в криза, са налице политически и икономически проблеми.
Да защитаваме всички права на човека и основни свободи при всички обстоятелства и без съмнение означава да работим за укрепване на демокрацията и за напредък, означава напълно да изключим всякакъв израз на насилие, налагане или тоталитаризъм. Това, нека не забравяме, е основната посока на Европейския съюз. Това е курсът, който трябва да предприемем, и призовавам Комисията и Съвета да работят за него.
Също така, г-н председател, искам да изкажа моите почитания и съболезнования към семействата на жертвите в Гърция.
Jacek Olgierd Kurski: (PL) Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е една от основите на европейската теория за ценностите, която защитава правата на личността и правата на човека. Тя е в основата на създаването на ценностите на Европейския съюз.
В продължение на много години Европейският съд по правата на човека изпълнява ролята си добре, защитава слабите и преследваните. Неотдавна, обаче, някои негови решения поставиха под съмнение разбирането му за принципа на лична свобода. Миналата година цяла Европа беше пометена от вълна от обсъждане и противопоставяне на присъда, която забранява показването на кръстове на обществени места.
Считам, че с присъединяването си към Конвенцията по силата на разпоредбите на Договора от Лисабон, Европейският съюз следва в същото време да започне задълбочени обсъждания, така че подобни нарушения на личната свобода и погрешни разбирания за правата на човека да не се повтарят в бъдеще.
Jarosław Kalinowski: (PL) Г-н председател, Европейският парламент многократно приема резолюции, осъждащи случаи на нарушаване на правата на човека и свободите в различни части на света. Трябва, обаче, да се отбележи, че като Европейски съюз, не сме в състояние да се справим с очевидните нарушения на основните права в държавите-членки.
Ще ви дам много подходящ пример. Неотдавна главната комисия за държавна етика на Литва наказа г-н Tomaševski, лидер на полското малцинство и член на Европейския парламент, за отправен въпрос към г-н Барозу относно зачитането на правата на малцинствата. Това е странно и направо скандално. Искам да попитам следното: присъединяването към Рамковата конвенция ще промени ли нещо? Европейският съюз трябва да разработи стандарти в тази област, много по-високи от приетите в Рамковата конвенция. Време е подобни случаи на дискриминация да престанат в държавите-членки на Европейския съюз.
Georgios Papanikolaou: (EL) Г-н председател, аз също искам първо да изразя дълбоко съжаление от загубата на трима гръцки граждани по време на мирните митинги за по-добро бъдеще в Гърция днес. Определени лица, действащи на ръба, действащи срещу демокрацията, отнеха живота им.
Наистина е трагична ирония, че днес обсъждаме укрепването и задълбочаването на защитата на правата на човека и основните свободи на европейските граждани с присъединяването ни към Европейската конвенция за правата на човека.
Колкото и да е ефективна дейността на Съда в Страсбург, трябва да знаем, че за да укрепим идеята за Европа - Европа на ценностите, антропоцентрична Европа, предимство пред всичко трябва да има солидарността: солидарност между държавите-членки, между народите, солидарност, от която се нуждаем толкова отчаяно в Гърция в момента.
Диего Лопес Гаридо: Г-н председател, почти всички оратори подкрепиха присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и ние сме напълно съгласни с тях.
Искам да обърна внимание на двете изказвания, съдържащи резервираност или противопоставяне, на г-н Ziobro, който вижда заплаха за правомощията на Съюза, и на г-жа Morvai, която счита присъединяването за ненужно.
Искам да обърна внимание на двете изказвания и да им отговоря конкретно. Що се отнася до аргумента на г-н Ziobro, няма опасност Съдът в Страсбург да се намесва в компетентността на Съюза. Това не е неговата цел, както гласи и Протокол 8 от Договора от Лисабон. Ясно е, че компетентността и правомощията на институциите на Съюза няма да бъдат засегнати. Няма проблем.
Освен въпроса за "механизма на съответник" - с други думи Европейският съюз заедно с държавата-членка, срещу която е подадена жалба пред Съда в Страсбург - една от темите, които се разглеждат от работната група, е изчерпването на средствата за съдебна защита на Съда в Люксембург, преди изправяне пред Европейския съд по правата на човека.
Това е един от въпросите, по които се работи от техническа гледна точка в работната група, за да няма никакво съмнение, че Европейският съд по правата на човека не се намесва в компетентността на Европейския съюз; той просто установява дали има нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Вторият аргумент е на г-жа Morvai, която казва: "Мога да оспоря решение на орган от моята държава и да отида в Европейския съд по правата на човека, така че защо е необходимо присъединяването на Европейския съюз?" Считам, че е съвсем ясно: Европейският съюз разполага с правомощия, с каквито държавите-членки не разполагат. Европейският съюз не само разполага с тях, но ги разширява.
Европейският съюз е институция, която приема правни директиви, регламенти и решения, които могат да нарушат Европейската конвенция за защита на правата на човека. Затова превръщането на Европейския съюз във все по-авторитетна институция означава, че не само държавите-членки трябва да подпишат Европейската конвенция за защита на правата на човека и да признаят компетентността на Страсбург, но и Европейският съюз също трябва да го направи, както се посочва в Договора от Лисабон.
Освен това историята на Европейския съд по правата на човека и съдебната му практика имат изключително положителна роля по отношение на правата на човека в Европа. Европейската конвенция за защита на правата на човека, която е прилаганият от Съда текст, е доста стара - датира от 1950 г. - и подобно на Договора от Рим, също е подписана в Рим. С течение на времето към нея са добавяни протоколи. Тя е стара, но има богата съдебна практика, която се е превърнала в съдебна практика на конституционните и върховните съдилища на държавите-членки. Оформила е един вид обща доктрина, по същество доктрината, която Съдът в Люксембург и Съдът в Страсбург заедно се стремят да установят за в бъдеще при тълкуването на правата на човека.
Затова считаме, че е напълно оправдано Европейският съюз да подпише Конвенцията. Нещо повече, смятаме, че това ще защити не само гражданите на държавите-членки, но и лицата, които идват от страни извън Европейския съюз и са със статут на чужд поданик, тъй като Европейската конвенция за защита на правата на човека защитава всеки, който е под юрисдикцията на държава-членка, и в бъдеще всеки, който е под юрисдикция, определена от решения на Европейския съюз. Следователно, не само гражданите на държавите-членки, но и тези, които не са техни граждани, ще бъдат защитени от Конвенцията, ако Европейският съюз я подпише.
Радваме се, че има консенсус относно това, колко важно е да вървим напред с мандата, представен от Европейската комисия, и че ще има парламентарно заседание по темата, както обяви г-н Jáuregui, и искам да използвам възможността да поздравя него и останалите докладчици, г-жа Gál и г-н Preda. Също така искам да кажа, че намерението на испанското председателство е мандатът - на основата на текста, изпратен от Комисията, който трябва да бъде договорен с Европейския съвет - да бъде приет от Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи на 4 юни.
Вивиан Рединг: заместник-председател на Комисията. - (EN) Г-н председател, първо ще кажа, че съм напълно съгласна с отговорите на испанското председателство на някои от въпросите на колегите в залата. Няма да ги повтарям, тъй като бих казала същото.
Позволете ми само да благодаря на колегите, които по много положителен начин подчертаха значението на основните права, които са основата на нашия Съюз. Утвърждаването на основните права на всеки един гражданин може само да означава укрепване на истинските ценности на нашата Европа.
Искам специално да благодаря на двамата докладчици, които свършиха много важната задача да постигнат съгласие в Парламента относно основния мандат, но основният мандат, както беше посочено в залата, е само началото, защото ни предстоят преговори. Преговорите със сигурност ще отнемат много време, а когато ги завършим, трябва да започне процесът на ратификация.
Така че, г-н председател, предвиждам, че ще трябва да идвам много често - с удоволствие, разбира се - в залата, за да докладвам за състоянието на нещата, за напредъка, за проблемите и решенията им. Сигурна съм, че Парламентът ще ни помогне да постигнем общата цел, която е Европа на ценностите и правата.
Председател: Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Philip Claeys : в писмена форма. - (NL) Като Европейски парламент трябва да гарантираме, че присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека няма да засили сегашната тенденция съдии от Съда на Европейските общности и Европейския съд по правата на човека да отменят решенията, взети демократично от държавите-членки, например в областта на убежището и имиграцията. Мога да цитирам доста скорошни примери. Съдии, които не са избрани и следователно не трябва да се отчитат пред никого, все по-често пречат на законодателната и изпълнителната власт на държавите-членки. Това е пагубно и засилва демократичния дефицит в Европейския съюз.
Lidia Joanna Geringer de Oedenberg : Присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е предложение, което присъства в дневния ред на Европейския парламент от дълго време. Договорът от Лисабон, който предоставя правно основание, позволява започването на преговорите. Това е много важна крачка, която гарантира по-ефективно прилагане на основните права на гражданите на Европейския съюз.
Трябва да сме наясно, обаче, че ни предстои много работа, преди Съюзът да стане страна по Конвенцията. Възникват много въпроси от правен характер, на които ще трябва да се отговори по време на преговорите. Сред тях са: Съюзът само към Конвенцията ли следва да се присъедини или и към протоколите? Как ще се реши въпросът за представителството на Съюза в структурите на Съвета на Европа? Накрая и най-важното, какви ще са отношенията между двете съдилища - Съда на Европейските общности в Люксембург и Съда по правата на човека в Страсбург?
Нека не забравяме, че основен принцип на правната система на Европейския съюз е изключителната компетентност на Съда на Европейските общности да тълкува правото на ЕС. Радвам се, че новоучредената Комисията отдава приоритет на въпроса за присъединяването към Конвенцията и изготви препоръка за започване на преговори. Най-важното сега е държавите-членки да постигнат съгласие по основните въпроси, така че преговорите да протекат плавно.
Andreas Mölzer : в писмена форма. - (DE) С Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) ЕС си създава някои проблеми. Например, предполагаемото нарушение на Конвенцията във връзка с принудително репатриране на африканските бежанци от Италия. В този случай беше размахана тоягата на Женевската конвенция за статута на бежанците, макар че защитата на бежанците изрично се отнася и до преследването на политическа или религиозна основа. Днес това са главно икономически имигранти. Опитваме ли се да се договорим приемането им през обиколен маршрут?
Като цяло нашата провалила се интеграционна политика от последните няколко десетилетия се стоварва обратно на главите ни. Европейският съд по правата на човека в ЕС вероятно ще наложи минарета и фереджета на Европа и някои процедури вече са в ход; трябва ли, обратно, кръстът да изчезне от стените на училищата и може би след това от комплектите за първа помощ, печатите, гербовете и националните знамена? В действителност свободата на религията трябваше да се прилага срещу държава, която забранява публичното изповядване на религия. А не местното население да се отрече от западното си наследство, за да се чувстват няколко лица добре. Съхранението на данните вероятно също ще бъде несъвместимо с ЕКПЧ. Възниква въпросът дали сегашният план за спиране на детската порнография в интернет ще е съвместим с Конвенцията, особено когато интернет се използва от развлекателната индустрия като възможност за инсталиране на филтри за авторско право, а по-голямата част от уебсайтовете са с произход от САЩ и следователно не са предмет на правото на ЕС, така че коренът на проблема за злоупотребите, остава незасегнат.
Cristian Dan Preda : Като докладчик на комисията по външни работи във връзка с присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека, се запитах, както и други колеги, до какво всъщност води това решение. Смятам, че отговорът е следният. Присъединяването осигурява допълнителна външна проверка на зачитането на правата на равнище ЕС. Помага за укрепване на обществения ред в Европа, основан, както всички знаем, на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. И накрая, присъединяването осигурява на ЕС допълнително доверие във външните отношения.
От друга страна, трябва да сме наясно, че има редица въпроси, които очакват отговор. Коя област се покрива от присъединяването? Само Конвенцията или и нейните допълнителни протоколи? Под каква форма ще е представен ЕС в структурите на Конвенцията? Каква роля ще играе Парламент при назначаването на съдията на ЕС в ЕСПЧ? Твърдо считам, че всички тези въпроси ще намерят отговор скоро.
Joanna Senyszyn : Европа все още не разполага с ефективна система за защита на правата на човека. Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) е най-важният инструмент за защита на правата на човека и основните свободи в Европа. Тя има много голямо значение за гражданите на моята страна, които десните правителства лишиха от защита на основните права, гарантирани от Хартата на ЕС за основните права. Европейският съд по правата на човека в Страсбург, който подкрепя Конвенцията, е разгледал над 100 000 дела от учредяването си. Броят на делата се увеличава значително от година на година. През 2009 г. са подадени почти 60 000 жалби пред Съда, което представлява ръст от 20% в сравнение с 2008 г. Държавите-членки не бързат да признават решенията на Съда. Ако го правеха бързо и ефективно, броят на жалбите щеше да намалее значително. Присъединяването на Съюза към ЕКПЧ ще бъде допълнителен стимул за насърчаване на ефективното прилагане на решенията на Съда - институция, която подкрепя правата на гражданите и им дава възможност да потърсят правосъдие. Съответствието на нормативни актове с текста на Конвенцията ще се контролира от Съда. Във връзка с това решенията на Съда следва да намерят израз и в политиката на ЕС. Може би така полската десница ще разбере, освен всичко останало, че държавата следва да гарантира религиозна неутралност в държавните учебни заведения, където се изисква присъствие на учениците, независимо от тяхната религия (от решението на Съда по делото Lautsi срещу Италия).
| bg |
Публичен достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (разискване)
Председател: Следващата точка е докладът на гн Cappato - от името на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001).
Marco Cappato: Гн Председател, госпожи и господа, настоящият доклад засяга състоянието на публичния достъп до документи на Европейския съюз и също така е възможност да отправя някои предложения. В краткото време, с което разполагаме, искам да повдигна три важни въпроса.
Първият се отнася до Съвета. Законодателните органи на Европейския съюз, както всяко законодателно събрание, трябва да са задължени да провеждат своите заседания, обсъждания и гласувания публично. Бих искал специално да подчертая това, тъй като измененията бяха внесени за обсъждане от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи за разделно гласуване по определени параграфи. Надявам се разделните гласувания да не ощетят целостта на доклада. Например в параграф 3 от доклада се иска да бъдат предприети действия вследствие спечеленото дело от бившия европейски депутат Maurizio Turco, когато Съдът на европейските общности се произнесе в полза на публичния достъп до правните становища, които са част от законодателната дейност на Европейските институции, включително относно самоличността на членовете на делегациите на държавитечленки в Съвета. Имаме право да знаем кой гласува в Съвета и как. Затова се надявам, че никой няма да гласува против параграф 3 или параграф 9, в който се иска информация относно това, което се случва в КОРЕПЕР, Комитета на постоянните представители, да се предоставят заседателните документи и да не се засекретяват всички документи, отнасящи се до международната политика, под формата на дипломатически. Това е изключително важен въпрос.
Другият въпрос, който повдигаме, засяга Парламента, нашия Парламент, тъй като ние трябва да сме първите, чиято дейност да бъде обществено достояние. Ние, Италианските радикали, наричаме това "публичен регистър на избраните представители", с други думи, регистър, в който можем да открием всичко за дейността на членовете на Европейския парламент - кой присъства, кой отсъства, кой как гласува и, разбира се, заплатата, която получава всеки. И така, внимавайте - казвам това, защото беше вписано искане за разделно гласуване по параграф 5. Би било грешка да смятаме, че ако запазим част от тази информация поверителна - обръщам се към гжа Cederschiöld, защото знам, че това за нея е чувствителен въпрос - то тогава действително ще бъдем изложени на демагогски нападки от страна на членовете на Парламента. Знаем, че някои колеги са снимали други членове на Парламента, действайки като шпиони. Начинът да се справим с това не се състои във взимането на предпазни мерки, а в пълния публичен достъп до нашата работа. Така възпираме хората, които искат да надничат през ключалките, отваряйки вратите си за излъчване на работата на парламентарните комисии, заседанията и всички процедури в този Парламент по интернет.
Третият въпрос, който искам да засегна, се отнася до формата на документите, тъй като групата PPE-DE изиска също така разделно гласуване по параграф 7, отнасящ се до тази тема. В този параграф поставяме искането документите да бъдат създавани посредством използването на текстообработващ софтуер с отворен код, казано на технологичен език, както и ефективно многоезичие и технологии, които дават възможност на лица с увреждания да получат достъп до информация и документи. Надявам се, че никой в тази зала не е против използването на многоезичен отворен код на базата на технологии, които улесняват хората с увреждания, защото това е съществен въпрос за част от гражданите на Европейския съюз.
Знаем, че Комисията предложи реформа на нашия правилник и ще се занимаем с това в доклада Cashman, но тази резолюция е нашата първа възможност да изложим някои отправни точки към Парламента. Надявам се, че усилията, положени за разглеждането на всички въпроси, повдигнати в настоящия доклад, няма да се окажат напразни.
Margot Wallström: Гн Председател, бих искала да започна със своите благодарности за така добре написания и интересен доклад - поздравления за докладчика. Това е една важна и близка до сърцата ни тема, особено в периода на преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001, а също предвид промените, които Договорът от Лисабон - ако влезе в сила - ще внесе по отношение на тези важни въпроси.
Този доклад е по същество относно прилагането на Регламент 1049/2001 и затова позволете ми за начало да ви припомня един от положителните аспекти в приложението на Регламента. Както показват количествените данни и както потвърждава докладът на Парламента, институциите на Европейския съюз са предоставили достъп до по-голям брой документи, като същевременно е регистрирано намаляване на броя и процента откази.
Ангажирали сме се да продължим да повишаваме степента на прозрачност и откритост. Съвсем естествено е, че някои от препоръките в доклада превишават значително приложението на Регламент 1049/2001 през 2006 г., а други не са пряко свързани с дейността на Комисията, както току-що ни бе казано.
Докладът третира редица въпроси, засягащи откритостта и комуникацията с гражданите, и аз специално приветствам това като ценна информация, представляваща изходен материал за общ размисъл върху прозрачността, комуникацията и информацията.
Нека само накратко се спра върху някои от препоръките и принципите, стоящи в основата им, тъй като те заслужават подобаващо внимание.
Относно случая "Turco" мога да ви уверя, че Комисията изцяло взема под внимание това решение. Както вече бе казано, то засяга главно необходимостта от по-голяма откритост в действията на Съвета в качеството му на законодателен орган, но е приложимо още и по отношение на Комисията и всички институции. От своя страна Комисията гарантира, че всяко заявление за достъп се преценява внимателно на базата на всеки отделен случай спрямо параметрите, зададени от Съда на Европейските общности.
На второ място, предложението да се установят общи правила за административните процедури изисква по-сериозно обмисляне, тъй като голяма част от тези процедури са много специфични по своето естество, а в някои от случаите и уникални за всяка институция. Това означава, че ще ни е необходимо малко повече време, за да видим как би могло да се постигне това.
Препоръката да се обединят Регламент 1049/2001 и Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 относно отварянето на историческите архиви е твърде трудно приложима по една определена причина: член 255 от Договора за ЕО и Регламент 1049/2001 не са приложими за всички институции и структури. Това също би могло да се промени, ако и когато Договорът от Лисабон влезе в сила, защото чрез него правото на достъп до документи ще се разпростре върху всички институции и структури. Ето защо не е толкова лесно само да се обединят двата регламента - поради различния им обхват на действие.
Относно критичната забележка на омбудсмана, засягаща публичните регистри на Комисията, бих искала да ви уверя, че приемаме тази забележка много сериозно. Както знаете, ние имаме публичен документален регистър, който работи още от юни 2002 г., а оттогава Комисията е въвела още и специален регистър, посветен на процедурите на комитология, както и регистър на експертните групи. Непрекъснато правим всичко по силите си за модернизиране на нашите вътрешни информационно-технологични системи.
Това, за съжаление, няма да се случи изведнъж, а изисква постоянна работа. Ние винаги вземаме под внимание необходимостта от разширяване на обхвата на публичния регистър, а се надявам, че сте запознати и с личния ми ангажимент към този въпрос. Признаваме, че е нужно още да разширим обхвата на нашите публични регистри и потвърждаваме ангажимента си да разгърнем тези регистри в услуга на повишената прозрачност.
Във фокуса на резолюцията вие поставяте въпросите за управлението на документи, единния портал и проекта "Trans-Jai". Комисията застава зад идеята да се отвори единен портал с цел да се улесни достъпът на гражданите до законодателните документи. Мисля, че това ще наложи въвеждането на обща методология, а трябва да разгледаме и всички практически последици от това, отразяващи се върху идентифицирането на документи и препратките. Бихме искали да видим един портал, в който да има пълен достъп до публични документи за всяка институция, така че имаме готовност да работим с вас по този въпрос.
Относно проекта "Trans-Jai", ще се върна на казаното от мен в един отговор през октомври: очаква се проектът да бъде отворен за широката общественост най-късно през 2010 г.
Позволете ми също и един коментар по въпроса за обмяна на информация между институциите. Разбирам какво имате предвид и какво целите, но бих искала да ви напомня, че между нашите институции вече има установен механизъм за обмен на поверителна информация, съхранявана от Комисията, и това е регламентирано в приложение към рамковото споразумение. Не трябва да забравяме също и че въпросът за обмен на информация между институциите няма отношение към публичния достъп, затова считаме, че трябва да бъде разглеждан отделно, както и досега.
Този доклад, както и разискването, представляват също така ценен и полезен материал за бъдеща дискусия в по-широк план. Благодарна съм за усилията на Парламента да поддържа темата за прозрачност и откритост на предна линия в дневния ред на Европейския съюз. Ще се върнем отново към много от тези въпроси в най-близко бъдеще, например следващата седмица по време на съвместната среща между Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и чешкия парламент, на която ще имам удоволствието да присъствам, а само след няколко седмици ще се занимаваме и с важния въпрос за преразглеждането на Регламент 1049/2001.
Мисля, че обсъждането не бива да спира дотук. Трябва да бъдем отворени за прозрачността, а освен това и да помислим какво можем да направим в аванс отвъд пределите на официалното законодателство, като например усъвършенстване на регистрите, улесняване на ползването и достъпа, активно разпространение и по-бързо публикуване на документи. Лично аз миналата година създадох пряк достъп по интернет до регистъра на собствената си кореспонденция. Сигурна съм, че всички вие имате подобни идеи и примери за това какво може да се направи, стига само да се съсредоточим върху този въпрос. Така че нека пристъпим към действие.
Luis Herrero-Tejedor: Гн Председател, гн Cappato, Вашият доклад е изпълнен с добри намерения, а най-яркото доказателство за това е, че Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи не счете за необходимо да бъдат добавени никакви изменения.
Вие сам внесохте 18 изменения към собствения си доклад. Именно тези изменения придадоха на доклада нотка на радикална острота - казано най-общо - и специално у мен предизвикаха много дълбоки съмнения.
Бих разделил измененията, предложени от Вас, на четири отделни групи - изменения, които сам предлагате на себе си, бих подчертал това - в един доклад, първоначално получил подкрепата на всички групи. Първо, част от измененията са неизпълними; давате някои предложения, които са неосъществими. Например, гн Cappato, някои от Вашите предложения засега нямат никакво правно основание: докато Договорът от Лисабон не влезе в сила, ще бъде невъзможно да бъдат съгласувани правилата на различните институции. Комисар Wallström току-що каза нещо подобно. Вие още призовавате тази 2009 година да бъде обявена за година на прозрачността в Европа, но вече е твърде късно за това, няма достатъчно време. Ето защо някои от предложенията Ви са неосъществими.
Второ, част от тези предложения не са за препоръчване. Например Вие призовавате за прозрачност по време на заседанията на политическите групи. Това няма да се получи. Необходима е поверителност, тъй като поверителността е предимство в политиката. Ако желая да изразя несъгласие с моята партия и да поддържам своята опозиция, бих искал да го направя, без то да стане обществено достояние - и това не е липса на прозрачност. Необходима е прозрачност в обществените структури, но не и вътре в самите партии, поверителността на чиито разисквания трябва да бъде гарантирана. Ето защо не мога да се съглася с Вас по този въпрос.
Част от останалите Ви твърдения, гн Cappato, са неточни. Например Вие заявявате, че 90 % от законодателната дейност се извършва посредством комитология. Това е силно преувеличено, гн Cappato. При това комитологията има свои собствени ясни стандарти за прозрачност. Ако въведем още механизми, още бюрокрация и още контрол, ще тръгнем срещу онова, което искаме да постигнем, а именно: прозрачност, която е пряко свързана с липсата на усложнения.
И накрая - преди Председателят да ми направи знак, защото времето ми почти привърши - част от Вашите предложения са ненужни. Например разбирам, че е чудесно и наистина привлича общественото внимание да се говори за прозрачност в действията на парламентарните членове, за възможността да се следи дали присъстват на пленарните заседания. Това вече може да се види, гн Cappato. Може да се види също дали присъстват на комисиите - за всяка от тях се съставя протокол, до който имат достъп всички граждани. Надбавките, декларирани от членовете на Европейския парламент, също са публично достояние. Казано с други думи, за гражданите е напълно възможно да получат достъп до тази информация.
Затова разбирам, че от позицията на общественото мнение е прекрасно и изглежда правилно да се защитава прозрачността, ала е необходимо да осъзнаете, че прозрачност означава да се уверим, че нещата се виждат такива, каквито са; но ако допринасяме за изкривяване на възприятията за нещата, гн Cappato, то ние не допринасяме за прозрачността. Благодаря Ви за търпението, гн Председател.
Michael Cashman: Гн Председател, Marco, благодаря ви за чудесния доклад, но за съжаление ще трябва да се съглася с някои други депутати в Парламента, че сте излезли извън правомощията си - и аз знам защо.
В предходното изказване се спомена за неосъществими неща. Но ако не искаме невъзможното, как изобщо ще постигнем напредък?
Но вие, разбира се, сте излезли извън своите правомощия. Няма да предаваме на живо заседанията на политическите групи. Това, че някои членове на Европейския парламент, чрез своите уебсайтове или посредством информационната служба на Парламента, демонстрират какво правят и къде ходят, не означава непременно, че са ефективни и добри в работата си.
Регламентът третира достъпа до всички съхранявани документи, получени или създадени от трите институции при действия в законодателното си качество. Точно към това трябва да се върнем. Трябва да дефинираме какво е "законодателно качество". Трябва да видим как е проработил Регламентът до този момент и да го усъвършенстваме. Ето какво искам да направя заедно с останалите участници, и се радвам да приветствам с добре дошла тук шведския министър, Cecilia Malmström, която първоначално работеше върху това. Всички ние искаме да придвижим напред целия този въпрос с достъпа.
Защо? Защото виждаме как много хора осъзнават, че се случват неща, особено в Съвета, както вие пояснихте, в които са намесени техните министри, министрите на техните държави, но се държат в тайна техните разисквания и гласувания. Когато премахнем този елемент на секретност и разкрием как всъщност гласуват министрите на държавите-членки, тогава тези министри ще бъдат държани отговорни в техните страни, а гражданите на тези страни изведнъж ще се почувстват свързани с всичко, което е европейско.
Така че, Marco, за съжаление вие сте излезли извън правомощията си, особено с тази ваша мечта. Ако не бяхте обявили, че сте италиански радикал, никога нямаше да го разбера от този доклад. Колкото до факта, че очаквате политическите партии да излъчват вътрешните си разисквания - това няма да стане. Наистина, както бе споменато в предното изказване, всичко, което постигате, е по-скоро да експонирате разделение, отколкото да утвърждавате факта, че всички сме тук, защото вярваме в една Европа, която дава отчет на своите граждани. Ето защо би било трудно да се състави списък на гласуванията. Сърцето ми е с вас, но ще трябва да последвам разума си.
Alexander Alvaro: Гн Председател, Комисар, утре ще гласуваме доклада, подготвен от колегата гн Cappato, относно публичния достъп до документи. Гн Cashman - един много добър и в повечето случаи невероятно експедитивен колега - вече изтъкна, че най-важното е да се предостави публичен достъп до документи, за които тук се водят разисквания и се вземат решения.
Някои биха обвинили гн Cappato (както вече сториха гн Herrero-Tejedor и гн Cashman), че излиза извън сферата на компетенциите си. Това несъмнено е въпрос на интерпретация, а специално в този случай - и не съвсем оправдано. Разбира се, че тук можем да разискваме дали по принцип следва да предават на живо заседанията на групите. Въпросът тогава е дали имаме правото, например, да проведем такова заседание при закрити врата по настояване на мнозинството от членовете на групата, тъй като има наистина чувствителни теми - това ни е познато от собствените ни заседания - които имаме необходимост да изясним първо помежду си, преди да сме в състояние да ги направим обществено достояние. "Мръсните ризи", както се казва, не трябва да се изваждат на показ, поне такова е моето мнение.
Бих добавил и следното: този пример показва, че политическите партии - а не политическите групи, поне в този случай - винаги са заинтересовани да има публичност, когато това ги устройва. В противен случай партийните конференции нямаше да се отразяват толкова широко по медиите. Интересно е как никой не се оплаква, че има вероятност конференциите на някои политически партии - където понякога става доста разгорещено - да бъдат излъчвани.
Затова според мен може да се каже, че гн Cappato е свършил добра работа, макар че - както вече сме свикнали - предложенията за изменение идват от други групи. Всъщност в някои от случаите те са толкова добри, че би трябвало да се вземат под внимание.
В сравнение с другите две институции, за Парламента все още може да се каже, че е първенец по отношение на прозрачността. Ето защо не бих я направил свой най-голям приоритет, понеже както по отношение на достъпа до документи, така и на прозрачността на своите заседания и дейности на членовете на Европейския парламент, ние сме по-отворени от който и да е национален парламент. Това не означава, че няма необходимост от усъвършенстване, в това число и на други институции, особено на Съвета, който, за съжаление, не е представен тук. Гн Cashman току-що каза, че имаме необходимост да знаем кой какво решение е взел и как го е взел, с цел установяването на отговорност за политическите действия.
Дори още по-важно е обаче да предоставим достъп до документи, например създадени в рамката на процедурата на комитология. Типичен пример за това е Регламентът относно внасянето на течности в ръчния багаж на борда на въздухоплавателни средства, приложението към който не беше достъпно нито за гражданите, нито за парламентаристите. Изискването за прозрачност не е въведено в повечето държави-членки на Европейския съюз, и то без основателна причина. Нека дадем на хората шанс да разберат политическите действия, нека имаме възможност да установим отчетност - и тогава навярно ще можем да отворим врата за нови решения на изборите.
Много ви благодаря за допълнителното време, гн Председател. Успех, Marco. Ще бъда с вас на гласуването утре. Вярвам, че ще стигнем до задоволително решение по този въпрос.
Ryszard Czarnecki: Гн Председател, ако Европейският съюз е повече за гражданите, отколкото за бюрократите, тогава е очевидно, че трябва да има повече прозрачност в него, както и в дейностите на структурите му. Само по този начин Европейският съюз може да си възвърне доверието на гражданите, което така нехайно загуби. Това доверие бе накърнено, например, от опитите да се наложи Конституционния договор и неуспеха на националните референдуми. Ето защо е правилно да настояваме всички разисквания на Съвета - понеже те решават съдбата на Европа - да бъдат достъпни за гражданите на държавите-членки на Европейския съюз. И все пак, това не се отнася за разискванията на политическите групи.
За Парламента, Съвета и Европейската комисия е важно и да приемат единни принципи за предоставяне на достъп до документи, за да не останат те самотни звезди на небосклона на информацията и информационните технологии. Мисля, че този доклад е важна стъпка към прозрачността. И все пак твърдо вярвам, че по отношение на определени въпроси докладът може би отива твърде далеч. Още другарят Ленин е казал, че понякога е нужно да направим две крачки напред, за да може после да отстъпим една крачка назад. Може би докладчикът точно това има предвид.
Eva-Britt Svensson: Гн Председател, докладът, изнесен от гн Cappato, сочи наличието на сериозни пропуски по отношение на достъпа до документи в Европейския съюз. Подкрепям предложението на докладчика да се направят подобрения във връзка с годишния доклад. Подкрепям също така измененията, предложени за обсъждане от докладчика. Нещо повече, очаквам на предстоящото гласуване на доклада на гн Cashman, засягащ Регламента за публичен достъп, Парламентът да гласува в полза на един реален принцип за публичен достъп.
Що се отнася до годишния доклад, бих искала специално да изтъкна факта, че е напълно неприемливо да не бъде гарантиран публичният достъп по отношение на делегираното законодателство, което включва 90 % от правно обвързващите съдебни решения, които се вземат всяка година от институциите на Европейския съюз. Участието на членовете на Парламента в неговата работа, както и цялостното им финансово състояние по отношение на парламентарната им длъжност, също трябва да са напълно прозрачни. Подкрепям предложението за единен публичен регистър.
В заключение бих искала да кажа, че по-широкият публичен достъп не е популистко изискване, а демократично.
Nils Lundgren: Гн Председател, прозрачността в демокрацията е въпрос на чест. В демократичните държави гражданите избират управляващите органи. Тези органи назначават свои служители, които да изпълняват демократичните решения. Затова би било абсурдно за тези избрани чрез гласуване представители и назначени служители да бъдат упълномощени да крият информация от своя електорат. Фактът, че въпреки всичко това се случва, има две обяснения. Първото е нашето наследство от обществото преди идването на демокрацията, когато хората бяха подчинени на управници, които не са избирани чрез гласуване. На "поданиците" не се разрешаваше да се месят в делата на управника. Второто е, че националната сигурност, зачитането на неприкосновеността на гражданите, фирмените тайни, влиянието на пазара и други подобни съображения биха могли да наложат изключения в прозрачността.
Първото обяснение е напълно неадекватно в нашата съвременност. Органите не трябва, в качеството си на органи, да прикриват информация от народа. Второто обяснение обаче е добре обосновано и подразбира трудния път към постигане на равновесие. Тези основателни искания за намиране на точния баланс, за съжаление, често се използват от органите, за да си запазят те правото на секретност.
Европейският съюз не може да се похвали с голяма традиция в прозрачността. В детството и ранната си младост той беше почти напълно засекретен, чак до вътрешния телефонен указател на Комисията. Европейският съюз започна като империя на китайските мандарини - а и все още е такъв, - но бяха предприети важни стъпки: Етичният кодекс от 1993 г., приемането на исканията на Асоциацията на шведските журналисти през 1998 г., както и Регламентът през 2001 г.
С известна гордост отбелязвам, че моята страна, Швеция, има най-дългата в историята традиция на установената със закон прозрачност. Точно затова шведската държава се намеси в случая "Turco" и застави Съда на Европейските общности миналото лято да отхвърли решението на Съвета и на Първоинстанционния съд. Това бе още една стъпка към надрастване на споменатата империя, ала пътят към установяване на демократична прозрачност в Европейският съюз е дълъг. Има голяма вътрешна съпротива, която трябва да потушим. Затова докладът на гн Cappato би трябвало да получи пълната подкрепа на Парламента, което ще бъде още една стъпка напред по този дълъг път.
Luca Romagnoli: (IT) Гн Председател, госпожи и господа, искам само за няколко секунди да кажа, че съм съгласен с голяма част от доклада на гн Cappato. Би било учудващо, ако беше другояче, защото ми се струва, че съм единственият италиански член на Европейския парламент, опитал се да направи публично достояние списъка на присъствалите, както и броя на въпросите, повдигнати тук, в нашия Парламент, от страна на италианската делегация. Записвах това година след година в малкия бележник, където отчитам своите парламентарни дейности.
Бих бил още по-щастлив, ако например италианската преса, която твърде често ни сочи с пръст, публикуваше информация, която може и да не е толкова сензационна, но все пак би послужила като нагледен пример за това какви дейности извършва тук един италиански член на Европейския парламент. Колко по-добре би било, ако пресата можеше да съдейства, като изтъкне как нашите действия, ако биват правилно извършвани, са независими от политическата принадлежност, заради която сме били избрани, в смисъл че се стремим да бъдем в услуга на цялата система.
Приветствам инициативата на гн Cappato. Ще гласувам почти за всичко, съдържащо се в неговото предложение.
Marian-Jean Marinescu: (RO) Европейският съюз се опира върху принципа на прозрачността, упоменат в член 1 и член 6 от Договора за Европейския съюз, както и в член 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз.
От самото начало Европа се е застъпвала процесът на вземане на решения да бъде колкото е възможно по-прозрачен и близък до гражданите. Самото естество на Европейския парламент е такова, че той първи популяризира публичния достъп до процеса на вземане на решения, понеже различните мнения за законодателната и за останалите дейности съдействат за повишаване на доверието на гражданите на Европа към европейските институции.
Към този момент публичният достъп до европейските институции е сравнително добър. И все пак явно е необходимо европейското законодателство от 2001 г., регулиращо това право на достъп, да бъде осъвременено.
През 2006 г. Парламентът поиска от Комисията да внесе предложения за изменения на регламента, давайки няколко препоръки:
до всички подготвителни документи за нормативните актове да има пряк публичен достъп;
да се въведе само една точка за достъп по отношение на подготвителните документи.
Комисията взе под внимание тези препоръки, които бяха включени в новото предложение за регламент през 2008 г.
При процеса на вземане на решение партиите, участващи в този процес, се сблъскват с различни мнения, понякога противоречиви. Преговорите водят до най-приемливото решение за всички заинтересовани страни. Европейските граждани трябва да са информирани за процеса, довел до приетите решения, защото тези решения имат пряко отражение върху техния живот.
Marianne Mikko: (ET) Госпожи и господа, демокрацията се основава на прозрачност и откритост. Това е особено важно сега, когато наближават изборите за Европейски парламент през юни.
Опростяването на интернет пространството би помогнало да се повиши активността на гласуващите в изборите за Европейски парламент. Ако предоставим на гражданите ясна и разбираема информация за дейностите на представителите и работата на Европейския парламент като цяло, ще можем да накараме и млади, и стари да се интересуват от нашата работа. Електронният парламент е една инициатива, която горещо приветствам.
Цялата информация за работата на всеки представител би следвало да е достъпна за гражданите на базата на критерии за търсене. Съгласна съм с докладчика, че всеки човек трябва да има достъп не само до работата в пленарната зала, но и до всичко, което се върши в комисиите и делегациите. Гражданите трябва да имат възможност за пълен поглед върху нашите дейности.
Подкрепям също така идеята за създаване на единен регистър на информацията и документите. Важно е гражданите да могат да проследяват всички процедури, които ги интересуват, както и да имат достъп до всички документи от една точка. Създаването на единен портал ще отнеме време, но ние трябва да се движим в това направление. Това е пътят ни сега и за в бъдеще. Подкрепям доклада на гн Cappato.
Marian Harkin: (EN) Гн Председател, искам да поздравя колегата гн Cappato за неговия доклад. Много важно е, че го обсъждаме тук, в Парламента.
Говорейки за отчетност и прозрачност, трябва да започнем от себе си, което включва и всички институции на Европейския съюз. Съгласна съм с повечето неща в доклада. Имам едно-две възражения. Например когато предоставяме информация, да кажем, за дейностите на членовете, трябва да гарантираме, че тази информация е всеобхватна. В противен случай ще стигнем дотам, че накрая ще сме запознати с цената на всяко нещо, без да познаваме истинската му стойност. С това искам да кажа, че обхватът на нашата работа е наистина доста голям. Тя не се свежда само до участие в комисии и присъствие на пленарни заседания. Всяка подобна информация за дейностите на депутатите ще трябва да включва всички техни дейности. В противен случай е възможно да се пропусне някое много ценно дело, останало в сянка, защото не е съсредоточено в Парламента.
Бих искала да кажа по повод коментарите на колегата гн Romagnoli, че добрата работа, свършена от него, не е успяла да стигне до медиите; че за новина се приемат само случаите, когато човек не върши своята работа.
Накрая бих искала да кажа следното: сърцевината на въпроса е в това, че трябва да има прозрачност, когато действаме в законодателното си качество. Съгласна съм с Michael Cashman, че всички граждани би трябвало да знаят как гласуват техните министри в Съвета. Това е от решаващо значение. В противен случай всеки път, когато нещо се обърка у дома, ще ставаме играчка в ръцете на онези, които постоянно повтарят "обвинете Брюксел".
Hans-Peter Martin: (DE) Гн Председател, моят опит е навярно много близък до преживяното от милиони европейци. Гжо Wallström, през 1999 г. влязох в Европейския парламент с огромен ентусиазъм, не по-малък от ентусиазма, който продължавате да показвате. После направих същото като много други граждани. Поисках да знам едно нещо, и то бе следното: как се вземат решенията? Къде отиват парите? Кой ги получава? Все повече и повече избиратели идват при мен с думите: "С този Европейски съюз съвсем се объркахме". И аз преживях същото нещо. За съжаление после човек осъзнава, че зад всички тези мерки се таи съзнателното намерение да се прикрие безотговорността, все още съществуваща в нашите институции, в това число и под формата на неясно възложен мандат. Мога само да ви окуража да се придържате към собствените си убеждения и да отидете още по-далеч дори от настоящата позиция в доклада на гн Cappato, за да се направи достъпна тази основна информация. Това би било значително постижение. Казвам го след 10 години усилия в това направление.
Carlos Coelho: (PT) Гн Председател, гжо Wallström, госпожи и господа, принципът за прозрачност е фундаментален принцип на Европейския съюз. Той утвърждава демократичния характер на нашите институции и улеснява участието на гражданите в процеса на вземане на решения, като по този начин гарантира по-голяма легитимност на публичните органи, правейки ги по-ефективни и отговорни пред гражданите. Поддържам принципа, според който всички демократични институции имат задължението да гарантират, че техните дейности, документи и решения ще станат публично достояние. Достъпът до документи е основен елемент в лоялното сътрудничество, което е необходимо в отношенията между европейските институции.
По време на проучването на дейността на ЦРУ в Европа аз отправих енергична критика към Съвета, че накърнява това лоялно сътрудничество, налагайки ограничения - пълни и частични - върху достъпа до документи от съществена необходимост. Ето защо и аз приветствах решението на Съда на Европейските общности във връзка със случая "Turco", при който се стигна до заключението, че по правило съществува задължение за оповестяване на становищата на правната служба на Съвета, свързани със законодателния процес; тези становища биха могли да бъдат решаващи за разбирането на посоката, в която е тръгнал процесът на вземане на решение.
Съгласен съм, че преразглеждането на регламента от 2001 г. би следвало да продължи с цел не само да се осигури попълване на пропуските, открити в него до този момент, но също и да се узаконят последните съдебни практики, по-специално решението по случая "Turco". Въпреки всичко определено трябва да зачитаме правната основа, с която разполагаме. Някои от предложенията на докладчика надхвърлят доста допустимото съгласно правната основа, както вече бе споменато от гн Herrero и гн Cashman.
Съществуват, например, правила, насочени към националните парламенти, които нямат никаква правна основа. В решението по случая "Turco", самият Съд на Европейските общности признава, че в приложението на Регламента трябва да се зачита балансът между риска от публикуване и обществените интереси, на които би послужил евентуалният свободен достъп до този документ. Има случаи, в които, по мое мнение, гн Cappato дава предложения, излагащи на риск този баланс.
Călin Cătălin Chiriţă: (RO) Бих искал да изтъкна факта, че докато в началото гн Cappato се радваше на широка подкрепа на своята инициатива, тези 18 изменения, въведени по-късно, доведоха до загуба на първоначалната поддръжка.
Въпреки това аз подкрепям факта, че публичният достъп до документи, съхранявани от Парламента, Съвета и Комисията, е жизненоважен за скъсяване на дистанцията между Европейския съюз и неговите граждани. Искам преди всичко да подчертая необходимостта от публикуване на главните документи, създадени в хода на процедурата на комитология.
На второ място, смятам, че би било добра идея на уебсайта на Европейския парламент, в личния профил с подробна информация за дейностите на всеки депутат, да се публикуват и измененията, внесени от всеки един в съответната парламентарна комисия. Гражданите имат необходимост да виждат ясно какви изменения са внесени от всеки член на Европейския парламент в хода на европейския процес на вземане на решение, освен докладите, резолюциите и пленарните разисквания.
На трето място, когато Европейският съвет действа като втора законодателна институция, работеща в сътрудничество с Парламента, Съветът би следвало да публикува разискванията си, също както Парламентът публикува своите. Съветът трябва да демонстрира прозрачност, като започне оттук нататък да публикува своите разисквания, преди Договорът от Лисабон да го задължи за това.
Ewa Tomaszewska: (PL) Гн Председател, правата на човека включват и правото на информация по отношение на дейностите на представителите, избрани от обществото, които изпълняват важни обществени функции. Това е особено вярно в случая с институциите на Европейския съюз, включително и Съвета, достъпът до чиито документи е по-труден. Информационните програми, които са на разположение в интернет, би трябвало да са удобни за потребителите и по един улеснен начин да насочват заинтересованите лица към търсените документи. Въпреки това, макар че мнозина в наши дни имат достъп до интернет, все пак това не са всички хора. Имаме необходимост от публикации, предоставяни в библиотеките, както и от резюмета, по-достъпни за хората, изпитващи затруднения с четенето на дълги текстове. И все пак, трябва да обмислим дали би следвало да се публикуват пълните протоколи от дискусиите на политическите групи.
Charlotte Cederschiöld: (SV) Гн Председател, прозрачността в Европейския съюз наистина е претърпяла драматична промяна - сигурна съм, че Комисарят категорично ще се съгласи с това - особено след появата на Регламент (ЕО) № 1049/2001 и уебсайтовете.
Бих искала още да подчертая, че според мен през последните години Комисията и Комисарят са дали своя изключително добър и конструктивен принос към този въпрос. От самото начало това не бе лесна задача, но мисля, че сътрудничеството през последните години беше много конструктивно - нещо, за което би трябвало да получите признание. Всички постоянно се оплакват от Комисията, но аз не намирам това за напълно оправдано.
Естествено, не може законодателството, засягащо правосъдието и вътрешните работи, да не е прозрачно по отношение на обосновката. Гн Alvaro е напълно прав в това отношение. Това, разбира се, е недопустимо. И все пак, да стигнем дотам, например, че служителите или членовете на Европейския парламент всеки ден да предават доклад за извършеното през деня, е твърде неблагоразумно. Накрая ще прекарат половината от деня в писане на доклади за извършената дейност.
В заключение бих искала да кажа, че ние подкрепяме доклада на гн Cappato, при условие че доведе до ясен и точен в законово отношение законодателен акт, без непременно да е бюрократичен по своя характер.
Bogusław Rogalski: (PL) Гн Председател, имайки предвид, че демократичните системи, основани на принципа на правовата държава, трябва да бъдат задължени да публикуват разпоредби, правно обвързващи техните граждани, то следва да гарантираме прозрачността и откритостта на дейностите на техните институции. В действителност събранията и разискванията на демократичните законодателни органи, както и техните гласувания, би трябвало да са прозрачни там, където това е възможно, а проектозаконите трябва да са публично достъпни. За съжаление, Съветът често действа по начин, затрудняващ свързването на даден документ с дадена процедура, което прави невъзможен достъпа на гражданите до тези документи.
Както ни е известно, интернет играе изключително важна роля за осигуряването на достъпа на гражданите до документи на Европейския съюз. Затова имаме необходимост от единен портал на ЕС, улесняващ достъпа до документи, процедури и институции. Трябва да дефинираме общи правила за изпълняване на административните процедури, за подреждането на документи в таблици, класификации и регистри, както и за разпространението на документи. Парламентът трябва да даде пример на останалите институции.
Avril Doyle: Гн Председател, много внимателно изслушах казаното от докладчика. Тук са включени две категории достъп: до информация за законодателната работа на Европейския съюз и до документи в сферите извън законодателството. По отношение на първата категория, аз подкрепям така наречената активна прозрачност до степента, в която свободата на информация се превръща в стандарт, а практиката на закрити заседания и вътрешни документи на равнището на Съвета е наистина много рядка. Мисля, че би трябвало да сме наясно как гласуват нашите министри, за да можем да търсим отговорност от тях и да се противопоставим на тази нагласа да се обвинява за всичко Брюксел, каквато се наблюдава в националните ни парламенти. Бих искала още да има лесен достъп до присъствените списъци на депутатите от Европейския парламент и тяхното гласуване по време на парламентарната работа на всички равнища.
Ние сме избрани от гражданите, за да свършим определена работа, и сме длъжни да им даваме отчет. От друга страна, предложението заседанията на всички политически групи и партии да бъдат изложени пред зоркия поглед на обществото, е чиста безсмислица, направо "покушение" над дневния ред. Не се страхувам от прозрачността. Работата ни тук като политици е благородна и трябва да отстояваме достойнството на своята професия.
Carlo Fatuzzo: (IT) Гн Председател, госпожи и господа, абсолютно съм убеден, че в доклада си гн Cappato е внимавал да не засегне с нещо обществените служители, загрижени за личното си пространство и за нуждата от запазване на поверителност в определени ситуации. Това със сигурност е много важна причина да бъде одобрен този доклад, но бих искал също така да отхвърля опасенията на някои от нас, че така се накърнява правото ни на свободни действия и личен живот.
Нека да видим какво се случва, ако си разменим ролите и общественият служител поиска да разбере какво правят гражданите. Нямаме право на никакви тайни: в някои от държавите-членки се подслушват дори личните телефонни разговори между съпрузи, родители и деца и т.н. Не трябва да изпитваме абсолютно никакъв страх от това, че гражданите знаят точно как се правят законите и как идват решенията в Комисията и в Съвета. Това важи също и за законодателните решения, вземани от нашия Парламент. Аз приветствам тази инициатива.
Czesław Adam Siekierski: (PL) Яснотата и прозрачността трябва да формират основата на дейностите на институциите на Европейския съюз. Само ако постигнем подобаващо ниво на прозрачност, тогава нашите дейности ще станат по-понятни за гражданите, а следователно и по-близки до тях. Кризата на институциите, с която се сблъсква Европейският съюз, ни показва всички последици от приемането на неправилен подход към този въпрос. Според мен точно това пренебрежително отношение към гражданите на Европейския съюз в крайна сметка доведе до тоталния провал на реформите в институциите и неуспешния опит да се ратифицира Договорът от Лисабон във Франция, Нидерландия и Ирландия.
Ето защо трябва да стигнем до правилните изводи, осъзнавайки факта, че социалното приемане на дейностите на Европейския съюз следва да бъде наш основен приоритет. За да постигнем това приемане, трябва гражданите да са наясно какво правим, как действаме и, най-накрая - какви решения вземаме. Нуждаем се от ясен, единен и разбираем източник на информация за дейностите на всички институции на Европейския съюз. Мястото на Европейския парламент със сигурност е в челните редици на тази промяна, тъй като това е институцията, най-близка до гражданите на Европейския съюз. Нека не забравяме, че Европейският съюз е създаден именно за тези граждани.
Margot Wallström: Заместник-председател на Комисията. - Гн Председател, благодаря ви за това разискване и за дискусията. Мисля, че е трудно да се направи някакво обобщение, но ако трябва аз да обобщя, бих повторила казаното от някои от вас, че този въпрос е основен елемент във всяка демократична държава.
Аз самата предпочитам да разглеждам въпроса от гледната точка на гражданите: правото на гражданите да знаят какво става, да имат достъп до информация и документи, след което да са в състояние да направят информиран избор. Годината ще е изключително решаваща за всички нас, защото на 7 юни гражданите на Европа ще гласуват на изборите. Така че, естествено, е абсолютно необходимо те да имат достъп до информация.
Все още носим бремето на историческите различия в културата и възгледите за това какво следва да бъде направено публично достояние и какво не. Струва ми се, че в определени случаи все още се борим с това. Произхождам от страна, в която имаме много стара традиция по отношение на принципа на откритост и достъпност до документи, докато в други държави-членки е точно обратното. Там приоритетът е бил засекретяването, а публично достояние ставали единствено нещата, за които се решавало, че не трябва да се пазят в тайна. Мисля, че това все още съществува и е нещо, с което трябва да се захванем и да се справим. Мисля, че докладът показа още и всички външни и вътрешни връзки между тези въпроси, затова е нужно да погледнем на него от позицията на политиката.
И пак ще повторя: красотата на Договора от Лисабон е в това, че на практика той ще разпростре по-широко правото на информация и достъп до документи, а се надявам и да съдейства за прекратяване на играта с прехвърлянето на вината, тъй като ще ни даде и възможност да следим какво се случва в Съвета. Гн Cashman и някои други споменаха това и аз мисля, че то е много важно за всички нас.
Надявам се, знаете, че можете да разчитате на мен да продължавам ден след ден усилията Комисията да усъвършенства достъпа до документи. Можем да видим какво правим в комисиите; можем да подобрим работата си върху регистрите и по още редица въпроси, повдигнати от гн Cappato, в помощ на нашата дейност. Мисля, че би трябвало да продължите с натиска си върху Комисията, но вие показахте още, че това засяга и Парламента. Можете също и да усъвършенствате и дадете своя принос към тази откритост и прозрачност. Това, разбира се, е част от укрепването на демокрацията в Европа. Ще имаме възможност да свършим нещо по този въпрос по време на подготовката за избори за Европейски парламент. Това ще бъде една от решаващите проверки за всички нас.
Благодаря ви много за това разискване. Ще се върнем отново към него съвсем скоро, при разискването на Регламент (ЕО) № 1049/2001.
Marco Cappato: Гн Председател, госпожи и господа, поднасям най-сърдечните си благодарности към Комисаря. Не споменах това по-рано, но докладът признава, че е настъпило подобрение в ефективния достъп, в положителните отговори на заявленията за достъп до документи. Това, което се опитах да подчертая, е необходимостта от смяна на парадигмите, както бихте го нарекли, при което информацията вече да се проектира като публична още в мига на своето създаване.
Гжо Cederschiöld, аз не искам да се увеличи бумащината заради необходимостта да се разкрива и публикува всичко, а настоявам тази система, която вече е създадена, да гарантира не само нашия достъп до документи винаги, когато го поискаме, а още в момента на създаването на тази информация, като същевременно, естествено, зачитаме поверителността на политическите групи и техните заседания. Тези думи са адресирани също до гжа Doyle и до гн Herrero, който напусна разискването.
Тук става дума за по-широк и по-лесен достъп до информация; разбира се, това не означава, че групите вече няма да могат да провеждат закрити заседания. Аз не говоря за някакво абсолютно политическо задължение, прилагано на всяко заседание, а за гаранцията, че инфраструктурата е налице тогава, когато поискаме. Не ми се струва правдоподобно твърдението на гн Herrero, че информацията за присъствията, гласуванията и така нататък, се съхранява и предоставя в пълната си и изчерпателна форма. Това не е така. На разположение са само протоколите на отделните комисии, а цялата информация може да се събере на едно място само след щателно проучване на всички последователни заседания.
Самият аз съм непосредствен потърпевш от това положение на нещата. Един италиански вестник публикува огромно заглавие, че съм отсъствал повече от всеки друг, а аз просто влязох в Парламента по средата на мандата. Техните изчисления са базирани на няколкото месеца след моето включване, а после сравнени с присъствията през предходните три години. Този пример сочи, че ние самите трябва да направим информацията достъпна, за да дадем възможност за максимална прозрачност с цел предпазване от манипулации и злоупотреба с тази информация.
Напълно осъзнавам, че по същество работата на един член на Европейския парламент не се свежда само до присъствия и отсъствия, но не мога да разбера защо е необходимо тъкмо ние отчасти да прикриваме тази информация, отваряйки вратата за най-лошите и най-обвързани с демагогия видове манипулация. Ето защо се надявам, че в този аспект, както и по отношение на достъпа до данни от страна на хората с увреждания - нямам никаква представа защо групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи поиска отделно гласуване за това - наистина се надявам да нямаме никакви изненади в последния момент, защото мисля, че това е от съществено значение за всички. Гн Председател, благодаря ви за разбирането.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в сряда, 14 януари 2009 г., от 12,00 ч.
Писмени декларации (член 142)
John Attard-Montalto : По отношение на последния въпрос, това не се отнася за всички членове на ЕК. За съжаление, понастоящем не сме в състояние да публикуваме данни, свързани с други финансови средства. Обаче съществува едно общо погрешно схващане по отношение на нашите доходи.
Първо, към днешна дата всички членове на Европейския парламент получават същата заплата като членовете на съответните национални парламенти. Това означава, че за поддържането и управлението на офиса ни в Брюксел малтийската делегация в Европейския парламент получава същите средства като на членовете на парламента в Малта за същата работа там.
Навярно би било добра идея членовете на Парламента и на Комисията да бъдат задължени да попълват годишни одитирани финансови отчети за всички получени доходи. Тези отчети би трябвало да са публично достояние. Мисля, че може би това предложение е търсеният баланс между двата важни въпроса - за защитата на данните и за прозрачността.
Anneli Jäätteenmäki : Гн Председател, съгласна съм с много от въпросите, повдигнати в този доклад, по който ще гласуваме в четвъртък. За в бъдеще Съветът трябва да гарантира, че всичките му разисквания, документи и информация ще бъдат отворени за обществен контрол.
Подкрепям още и предложението от доклада, според което в уебсайта на Парламента би трябвало да има повече информация за дейностите и присъствието на неговите членове.
| bg |
Закриване на заседанието
| bg |
Потъналите кораби с емигранти край бреговете на Либия (разискване)
Председател: Следващата точка е изявлението на Комисията относно потъналите кораби с емигранти край бреговете на Либия.
Jacques Barrot: Г-жо председател, Европейската комисия бе покрусена от вестта за потъналите в неделя вечер кораби с емигранти в Средиземно море, пътуващи за Европа, край бреговете на Либия. Според някои източници на борда е имало 257 души, мнозинството от които са в неизвестност.
Комисията изразява своето съчувствие към жертвите на злополуката и гнева си във връзка с тази трагедия. Тя несъмнено е причинена от много фактори, но главната отговорност е на престъпните организации, които ръководят смъртоносния, незаконен трафик от бреговете на Либия и които забогатяват с цената на човешкото нещастие. Комисията счита, че е недопустимо това явление, което става все по-интензивно с годините, да продължава да расте. Приканваме всички заинтересовани страни да мобилизират усилията си, за да сложим край.
Либия има важна роля в това отношение. Тя трябва да се ангажира по-решително и по-ефективно с борбата с трафикантите, действащи на нейна територия, предотвратяване на незаконното отпътуване от бреговете й, търсене и спасяване на бедстващи кораби във водите под неин контрол, предоставяне на международна защита на емигрантите при поискване в съответствие със задълженията й според подписаната от нея конвенция на Организацията за африканско единство (OAU) от 1969 г. за защита на бежанците.
През последните няколко години Европейската комисия приканва неколкократно либийските органи да поемат своите отговорности и да въведат ефективни мерки в сътрудничество с Европейския съюз и неговите държави-членки. Трябва да кажа, че предложихме да увеличим финансовата помощ за Либия и е очевидно, че либийските органи трябва да използват тази помощ за засилване на борбата срещу трафика на емигранти и други лица на тяхна територия и за засилване на контрола по южната им граница. Те трябва също така да разработят система за приемане на емигранти, която е в съответствие с международното право.
Вярно е, че Европейският съюз е готов да сътрудничи и да спомогне за залавянето и, ако е необходимо, за спасяването на кораби в Средиземно море. Стартирането през следващите няколко месеца на Nautilus и Hermes - двете военноморски операции, организирани и финансирани от Фронтекс, европейската агенция за външните граници - ще струва около 24 млн. EUR. Комисията приканва всички държави-членки на Европейския съюз да си сътрудничат при изпълнението на двете дейности. Държавите-членки също трябва да покажат на практика солидарност с Италия и Малта, които са изложени на потока от емигранти от Либия. Освен това Либия трябва да поеме своите отговорности по отношение на обратното приемане на незаконните емигранти, пресекли нейната територия.
Забелязахме, че италианските органи смятат, че ще бъде възможно от 15 май да започнат съвместни патрули с либийския флот в либийски териториални води с цел залавяне или спасяване на незаконни кораби. Ние приветстваме подкрепата, оказана от италианските органи, за развитието на либийските морски възможности за тази цел.
И все пак, в допълнение към тези спешни мерки Комисията смята, че трябва да се отдаде приоритет на човешкото измерение на тези проблеми. Емигрантите, които поверяват живота си на безскрупулните трафиканти, са в повечето случаи хора, бягащи от войни или преследване. Надяваме се, че събитията от последните дни ще дадат ясна представа на всички държави-членки колко сериозен е проблемът и че заедно с държавите-членки и подкрепата на Европейския парламент ще можем да подготвим Стокхолмска програма, която да посвети голяма част от своите приоритети на световния подход спрямо миграцията. Световният подход е необходим за изготвяне на дългосрочна стратегия за управление на миграционните потоци, което да следи по-стриктно обстоятелствата и изискванията на страните на произход.
В допълнение, стратегията трябва да ни позволи да задълбочим диалога с африканските партньори, особено в рамките на "Процеса от Рабат", в рамките на отношенията между Европейския съюз и Африканския съюз. Заедно ние трябва да намерим общ отговор на това предизвикателство и да използваме възможностите на законната миграция, които могат да са от полза както за Европа, така и за страните на произход. Стратегията трябва също така да мобилизира допълнителни ресурси чрез укрепване на сътрудничеството със страните на произход и транзит с цел да засили способността им за справяне с организациите за трафик на хора и с емигрантите по достоен начин, при който техните права се спазват.
Накрая, стратегията трябва да ни позволи да управляваме и организираме по-ефективно пристигането на законни лица, търсещи убежище, на територията на държавите-членки чрез по-нататъшно интегриране на развитието на капацитета за закрила на бежанците в сътрудничество с трети страни.
Г-жо председател, уважаеми колеги, преди две седмици посетих остров Лампедуза и Малта. Трябва да кажа, че имах възможността да видя и чуя лично трагедията на хората, които са насърчавани от безскрупулни контрабандисти да рискуват живота си, като пресичат морските зони. Смятам, че мога да заявя: ние трябва, в светлината на скорошния инцидент, да вземем тези проблеми много насериозно и да накараме всяка една от нашите държави-членки да осъзнае сериозността и зачестяването на тези явления, които излагат на риск живота на хора при ужасяващи условия.
Ето защо бих искал да благодаря на Европейския парламент, че поиска това изявление на Комисията. Направих най-доброто, което позволяват информацията и убежденията ми, и още веднъж повтарям пред Парламента личния си ангажимент да не се допусне повторение на подобни трагедии в следващите месеци.
Agustín Díaz de Mera García Consuegra: Г-жо председател, днес всички ние изпитваме мъка и скръб заради смъртта на толкова много имигранти, изпълнени с надежда, отчаяни, а вероятно и излъгани. Те са невинни жертви на ситуация, която не са избрали, на обстоятелства, които им бяха наложени. Познавам проблема добре. Средиземно море и атлантическото крайбрежие на Канарските острови се превърнаха в пътища към несъществуващ "Ел Дорадо" за много хора, които нямат нищо, изправени пред рискове при преминаването и отчаяние и санкции при пристигането.
Европейският съюз и държавите-членки трябва да бъдат по-отговорни за избягване на подобни трагедии. Правим много, но не постигаме нищо. Резултатите са изключително тежки, както видяхме по бреговете на Либия, и трябва да ни накарат да се замислим за ограничената ефективност на политиките ни.
Няма вълшебни рецепти за намиране на напълно ефективни решения за подобни трагедии, но има устойчиви и решителни политики. Трябва да насърчаваме твърда политика на сътрудничество със страните на произход и транзит; сътрудничеството и съдействието трябва да бъдат двете страни на една и съща монета. Необходимо е да организираме и популяризираме по-добре ползите от законната имиграция по координиран начин, дори по време на криза. Трябва да си сътрудничим и да си съдействаме със страните на произход и транзит по отношение на контрола на границите им на базата на подробни споразумения. Освен това трябва да издирваме трафикантите чрез разузнаване и специализирани сили и в същото време да направим наказателните закони в приемните страни по-строги. Необходими са повече средства за Фонда за външните граници; 1 820 млн. EUR за период от седем години са явно недостатъчни, както и да го погледнем.
Нужно е още да засилим успешно дейността на Фронтекс (Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на ЕС) и да се уверим, че списъкът с умения и знания - централният регистър на наличните технически средства (CRATE) - не е само декларация за намерения, а ефективен инструмент за координиран контрол и наблюдение на критичните точки, в които се извършват нелегални дейности.
Г-н член на Комисията, Nautilus, Hermes и 24 млн. EUR означават по-голяма ангажираност и повече технически средства. Трябва да престанем да казваме какво трябва да направим, а да поемем голямата отговорност - със или без световно споразумение.
Pasqualina Napoletano: от името на групата PSE. - (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, става дума за загуба на повече 500 човешки живота - най-голямата трагедия по море от Втората световна война насам. Цифрите са шокиращи, а Европа и европейските правителства изглеждат объркани. Някои страни, включително Италия, смятаха, че са се защитили, като подписаха двустранни споразумения, например неотдавнашния договор с Либия - но не е така. Въпросното споразумение съчетава много различни въпроси, като например признаването на престъпленията, извършени по време на колониалната епоха, с обещания за инвестиции в замяна на определени ангажименти за контрол на миграцията. Днес изглежда, че именно миражът за италианските инвестиции в Либия привлича хиляди млади хора от Западна Африка. Не е трудно да се предвиди, че ако обещаните 5 млрд. USD не пристигнат, то тогава хората ще го направят.
Какво можем да кажем тогава за френските интереси в Нигер, свързани с натрупването на запаси от уран, което подклажда война сред туарегите и по този начин облагодетелства трафикантите на хора? Нещо повече, всичко се случва посред бял ден, документирано от журналисти.
Това означава, че определени европейски правителства си играят с огъня. Ако всичко това не се промени, и то бързо, ако Европа не реши да реагира с положителни политики в съответствие с нашите ценности, няма да бъде достатъчно да заглушаваме новините, както правим сега. Средиземно море се превръща в масов гроб, съвсем различно от риторичните фигури, с които е описвано. Трябва да помним обаче, че това море е свързано със съдбата на самата Европа.
Gérard Deprez: Г-н председател, госпожи и господа, от името на моята група искам също да отдам почит на скорошните жертви на бедността, престъпната експлоатация и цинизма на държавата. Но съчувствието не е достатъчно. Трябва да видим нещата такива, каквито са в действителност.
Реалността, г-н председател, е, че истинските южни граници на Европейския съюз вече не са изцяло в Европа, а в Африка. След като корабите напуснат африканските брегове, злочестите пасажери вече нямат избор, смея да кажа, между смъртта, ако условията са неблагоприятни, или статута на нелегални имигранти, с бедността, която идва с него, ако случайно те все пак достигнат европейските брегове, преди, в болшинството от случаите, да бъдат депортирани.
Тези повтарящи се трагедии няма да спрат, докато Европейският съюз няма силата и волята да договори реални споразумения за партньорство със страните на произход и транзит, които включват най-малко три елемента: надежден граничен контрол, но също, и преди всичко, точка относно законната имиграция и същественото съвместно развитие. Без тези споразумения, г-н председател, морските гробища ще продължат да се пълнят още дълго време, независимо от нашето неубедително и безпомощно състрадание.
Hélène Flautre: Г-н председател, кои бяха те? Колко бяха? От къде идваха? Имаше ли деца, жени, бежанци? Възпрепятства ли бреговата охрана плаването на корабите? Рибари ли пресякоха пътя им? Толкова много въпроси без отговор. Човешкото измерение на трагедията не е известно, но стотици загинаха, присъединявайки се към хилядите емигранти, които са се удавили в Средиземно море.
Нека спазим благоприличие, както правим тази вечер, и да не обвиняваме времето. Стотици емигранти са поели по пътя към изгнание в нечовешки и изключително опасни условия. Защо? Защото бягат от опустошени региони, защото по-малко опасните пътища са затворени за тях и защото не са се отказали от надеждата си за живот.
Да, наистина антиимиграционните механизми насърчават емигрантите да тръгват по все по-рискованите пътища, за да избягат от разорението на техните държави - това е причината. Не беше ли именно предстоящото обявяване на съвместни патрули в Италия и Либия това, което ускори отплаването на корабите за Европа през последните седмици?
Да, натрапчивата идея на Европа за укрепване на границите й и решимостта й да съсредоточи вниманието на администрацията си към трети страни, погубващи свободата, са смъртоносни. Прекомерното наблягане на закон и ред, патрули и огради с бодлива тел няма да надделее над желанието им да избягат.
Така че въпросът е следният: Готова ли е Европа да поеме отговорност за последствията от такъв избор? Не, не е, и затова приканвам Комисията и държавите-членки:
първо, да направят всичко по силите си да намерят и, ако е възможно, да спасят хората, изчезнали в морето, както и да разследват обстоятелствата около потъналия кораб;
второ, да потвърдят нормите на международното морско право, които ги задължават да предоставят помощ на изпадналите в беда, сега, когато седемте тунизийски рибари са изправени пред съда;
трето, да прекратят всички преговори по въпросите на миграцията с държави, които не дават никакви гаранции за зачитане на правата на човека;
четвърто, да зачитат правото на всеки човек да напусне една държава и да поиска международна закрила в друга. Вие сте прав, изчезналите в морето не са незаконни емигранти;
пето, да сложат край на ограничителната визова политика, която често е произволна и несправедлива;
и накрая, да разгледат внимателно, от гледна точка на развитието в трети страни, всички политики на Европейския съюз, включително заграбването на минни ресурси, земеделския дъмпинг, споразуменията за свободна търговия, търговията с оръжия и угаждането на автократите.
Giusto Catania: от името на групата GUE/NGL. - (IT) Г-н председател, госпожи и господа, това, което се случи онзи ден, е само най-скорошната от дългата поредица срамни трагедии, придобили огромни размери. Смъртта в морето на емигрантите, опитващи се да достигнат нашите брегове, е без никакво съмнение най-голямото накърняване на живота в цивилизована Европа. Тези трагедии показват ужасното лице на нашата крепост. Може би трябва да започнем да мислим за нашата отговорност за смъртта на мъже и жени, чиято единствена амбиция е била да намерят по-добър живот и да избягат от глада и войната.
Ето защо ние вероятно трябва да анализираме факта, че потъналите кораби в Средиземно море не са аномалия на механизъм, който създава нелегалната имиграция; а по-скоро предвидима последица от имиграционната политика на Европейския съюз и държавите-членки. Масовата смърт в Средиземно море е предизвикана от репресивната философия, от политиката на хората да се връщат обратно в морето, от бодливата тел по нашите брегове, от прохибиционистките практики, прилагани в имиграционната политика на Европейския съюз и неговите държави-членки, включително Италия и Малта. Няма друг начин за влизане в Европа; няма законни канали за достъп до европейския пазар на труда или за признаване на неприкосновеното право на убежище. Надеждата е поверена на бурните вълни на Средиземно море; правата са оставени в ръцете на безскрупулни моряци, които са станали единственото средство, или поне най-лесно достъпното средство за влизане в Европейския съюз. Това е истинската причина за смъртта край бреговете на Либия от преди няколко дни. Това е причината през последните 20 години десетки хиляди емигранти да намерят смъртта си в опит да достигнат Европа - незнайни, безименни мъже и жени, станали храна за рибите.
Поисках председателя Pöttering да открие днешната сесия с едноминутно мълчание, за да почетем жертвите. Благодаря му, че удовлетвори искането ми. Смятам, че бяхме длъжни да го направим, но е ясно, че това не е достатъчно. То показва нашето възмущение, но трябва да опитаме да изработим конкретна политика, която да не допусне никога повече да има смърт в Средиземно море.
Jacques Barrot: Г-н председател, ще бъда кратък. Важното е да предприемем действия и аз ще повторя думите на г-н Deprez. Трябва да задвижим световния подход към споразумения за партньорство, тъй като няма да успеем да решим проблемите едностранно. С готовност признавам, че, както посочихте, като европейци ние имаме отговорности. Също така по въпроса за законната миграция трябва да покажем, че сме достъпни. Необходимо е и да изпълним задължението си да приемем лицата, бягащи от преследване и война.
И все пак, след като посочих това, позволете ми да кажа и да напомня на Парламента съвсем честно, че отговорност носят също така и някои трети страни, с които преговарянето е трудно. Това означава ли, че трябва да се откажем да преговаряме? В никакъв случай. Например нужно е най-сетне да се убедим, че Либия има система за предоставяне на убежище. Трябва да се убедим, че Либия може да ни помогне да спрем голям брой от трафикантите, които принуждават бедните хора да поемат ненужни рискове. Лично съм чувал малтийските органи да заявяват, че Либия е позволила на много кораби да отплават в ужасно състояние и съответно малтийските военноморски сили са били принудени да излязат, открият и спасят бедните хора, експлоатирани от трафикантите. Така че ние трябва да поемем отговорност, но в същото време трябва да покажем твърдост при преговорите ни с държавите, които не изпълняват международните си задължения.
Смятам, че това е достатъчно да ни накара да заработим заедно с цел да предотвратим повтарянето на подобни трагични инциденти.
Председател: Разискването приключи.
| bg |
1. Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване (механизъм за микрофинансиране "Прогрес") (
| bg |
Промяна в дневния ред: вж. протокола
| bg |
Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола
| bg |
13. Козметични продукти (преработка) (
| bg |
Съобщаване на общи позиции на Съвета: вж. протоколи
| bg |
Внасяне на документи: вж. протоколи
| bg |
Откриване на заседанието
(Заседанието се открива в 10,00 ч.)
| bg |
Ратифициране и изпълнение на обновените конвенции на МОТ (разискване)
Председател: Следващата точка е въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Alejandro Cercas, от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, Marian Harkin, от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, Jean Lambert, от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, и Gabriele Zimmer и Ilda Figueiredo, от името на Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица, към Комисията относно ратифициране и прилагане на актуализираните конвенции на Международната организация на труда (МОТ) (B7-0228/2009).
Alejandro Cercas: Г-жо председател, уважаеми колеги, уважаеми членове на Комисията, всички знаем, че икономическата глобализация, международната финансова криза и всички бъдещи предизвикателства следва да бъдат посрещани на световно равнище. Не можем повече да се занимаваме с проблемите на национално, нито дори на регионално ниво. Ето защо сътрудничеството между Европейския съюз и Международната организация на труда (МОТ) намери място като главна точка в нашия дневен ред.
Със своя тристранен метод МОТ върши неоценима работа по внасянето на съгласуваност и рационалност в нашия свят. Нашите ценности са и ценностите, върху които се основава МОТ. И организацията, и ние работим за създаването на социален модел, зачитащ достойнството на хората, затова сме убедени, че можем да работим съвместно. Европа несъмнено се нуждае от МОТ, за да поддържа социалния модел - не бихме могли да го постигнем в един несправедлив свят - а МОТ очевидно ни дава възможност да бъдем световен фактор в международните отношения.
Европейският съюз и неговите държави-членки твърдят, че работят в тясно сътрудничество с МОТ и че насърчават програмата за достоен труд за всички, както и Глобалния пакт за заетостта под ръководството на МОТ. И все пак, госпожи и господа от Комисията, липсва съгласуваност между думите и делата ни. Затова е от изключително решаващо значение тази вечер да обсъдим ратифицирането на конвенциите на МОТ, а утре да одобрим резолюция по темата с цел да осигурим определени гаранции за МОТ, а също и за собствения ни проект.
Във вашето съобщение относно актуализираната социална програма отново призовахте държавите-членки, но те не се отзоваха. Призовахте ги да ратифицират и приложат конвенциите, но не постигнахте особен успех. Изглежда, че сега трябва да предприемете много по-амбициозни действия. Няма смисъл да споменаваме, че държавите-членки вече са ратифицирали основните конвенции на МОТ. Тя е актуализирала 70 от своите конвенции, като някои страни от третия свят, както и други с развиващи се икономики, напредват по-бързо от Европейския съюз. Това е трудноразбираемо за останалата част от света, като така Европа губи доверие и пропуска възможности.
Ето защо, госпожи и господа от Комисията, за Европа е донякъде скандално, че докато се изказва в подкрепа на достойни работни места за всички и в подкрепа на МОТ, същевременно не ратифицира конвенциите на МОТ и така просто се задоволяваме с празна реторика.
Точно тук възниква нашият въпрос. И така, всички политически групи в Парламента искат от вас утре да продължите напред и да внесете съобщение, изискващо държавите-членки да ратифицират конвенциите с цел съгласуване на думите с делата ни. Липсата на такава съгласуваност в политиката е една от причините за това, че губим доверието на гражданите, както и за това, че Европа губи доверието на останалата част от света.
Marian Harkin: Г-жо председател, с радост подкрепям призива за ратифициране и прилагане на актуализираните конвенции на МОТ от страна на държавите-членки на ЕС. Със сигурност си заслужава да спомена, че когато МОТ беше създадена през 1919 г след Версайския договор, сложил край на Първата световна война, това беше с цел да се изрази убеждението, че световен и траен мир може да бъде постигнат само ако същият се основава на социална справедливост. През последните 80 години МОТ се е отзовавала на нуждите на хора от цял свят за достойни работни места, препитание и лично достойнство.
Тази вечер призоваваме всички държави-членки на ЕС да ратифицират и приложат актуализираните конвенции на МОТ; ала призивът не е отправен само от авторите на настоящия въпрос - той е и от страна на множество други агенции и структури. Ако разгледате Професионалния кодекс на доставчиците на ООН, ще забележите, че конвенциите на МОТ са послужили като основа, върху която се базира по-голямата част от Професионалния кодекс, а ООН очаква от всички доставчици на стоки и услуги за ООН да се придържат към принципите на Професионалния кодекс. Ето защо е необходимо ратифицирането и прилагането на конвенциите в цял свят, така че доставчиците да могат да се придържат към тях. Със сигурност можем да го реализираме в Европейския съюз.
В своето съобщение относно обновената социална програма Европейската комисия заявява: "Комисията призовава всички държави-членки да дадат пример, като ратифицират и започнат да прилагат конвенциите на МОТ, които МОТ счита за актуализирани". В резолюция относно обновената социална програма, одобрена от предишния Европейски парламент през май тази година, ние отново заявяваме, че според нас по-усърдното изпълнение и влизането в сила на съществуващото трудово законодателство, подчинено на националните закони и законите на Общността, както и на конвенциите на МОТ, трябва да бъде приоритет за европейските институции и държавите-членки на ЕС. Затова тази вечер ние, членовете на ЕП, отново отправяме всички тези апели. Призоваваме действащото председателство да бъде възможно най-амбициозно в това отношение; призоваваме държавите-членки да разгледат значимите социални аргументи за ратифициране и прилагане на конвенциите; призоваваме и Комисията да обмисли приемането на препоръка към държавите-членки за насърчаване на ратифицирането на актуализираните конвенции.
Освен това сме на мнение, че Европейският съюз трябва да гарантира съгласуваност между своята външна и вътрешна политика. В Парламента отново и отново слушаме за обмен на най-добри практики между държавите-членки. Това със сигурност е отличен пример, илюстриращ къде самите ние можем да постигнем най-добри практики - след като всички държави-членки ратифицират съответните конвенции. Така можем да насърчаваме най-добрите практики в чужбина и по цял свят - посредством (както предлага самата Комисия) даването на пример чрез ратифициране на актуализираните конвенции. Днес, 25 ноември, 7 650 конвенции на МОТ вече са ратифицирани в световен мащаб, като 47 от тях - през последните 12 месеца. Очакваме Европа да поеме водеща роля в Копенхаген по въпросите, засягащи изменението на климата; можем да свършим също толкова добра работа и с ратифицирането на всички конвенции на МОТ.
Emilie Turunen: Г-жо председател, от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, искам да подчертая, че считаме посланията в решението относно ратифицирането и прилагането на конвенциите на МОТ за много необходими и изключително неотложни. Защо? По две причини. Първо, Европейският съюз трябва да поеме ръководна роля в борбата за осигуряване на достоен труд. Ние следва да бъдем пионери в световен план, що се отнася до насърчаване на добри трудови условия и на достоен труд.
Второ, както вече беше споменато тук днес, отваря се пропаст между думите и делата ни - или, казано с други думи, пропаст между вътрешните и външните реакции на ЕС. Ако ЕС забрави или ако неговите държави-членки забравят или изберат да не ратифицират и да не приложат актуализираните конвенции, това не е добре не само за работещите в Европа. То е също и много лош знак, който изпращаме на държавите извън ЕС, от които изискваме да ратифицират същите тези конвенции. Би следвало да прилагаме на практика собствените си препоръки.
От решаващо значение за Европейския съюз е да поеме ръководството на световно равнище, да покажем, че се намираме в регион, който успява да съчетае добри условия за работа с високо ниво на конкурентоспособност. МОТ е нашият световен фактор, що се отнася до регулиране на международно ниво. От съществена важност е ЕС да подкрепи МОТ като институция и да имаме сериозно отношение към конвенциите на МОТ. Затова групата на Зелените напълно подкрепя посланията в решението и призоваваме компетентните структури на ЕС да внушат на държавите-членки, че те трябва да приемат решението също толкова сериозно, колкото и ние тук тази вечер.
Ilda Figueiredo: Г-жо председател, подкрепяме призива към държавите-членки последните да разгледат убедителните социални аргументи в полза на ратифицирането и прилагането на конвенциите, определени от МОТ като актуализирани.
От 1919 г. насам Международната организация на труда поддържа и развива система от международни трудови стандарти, покриващи широк кръг от теми, включително работа, заетост, социално осигуряване, социална политика и свързаните с това права на човека.
Ето защо подкрепихме първоначалния проект за обща резолюция, внесен за обсъждане. За съжаление обаче, поради оказания натиск от страна на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), останалите подписващи страни позволиха да бъде снижено значението на резолюцията в ущърб на нейната законова сила чрез включването на референция към Лисабонската стратегия за растеж и работни места.
Въпреки това, както е известно на всички ни, точно в името на Лисабонската стратегия Европейската комисия внесе в Парламента някои от най-лошите предложения, нарушаващи трудовите и социалните права чрез своя акцент върху гъвкавостта и дерегулирането на труда.
Кой би могъл да забрави предложението за изменение на директивата за работното време, което целеше да обезцени труда и да го направи още по-рискован, да удължи работния ден и да разклати основите на колективното договаряне и ролята на профсъюзите, т. е. точно обратното на онова, което поддържат конвенциите на МОТ?
Именно заради споменатата непростима препоръка към Лисабонската стратегия ние оттеглихме своята подкрепа за резолюцията.
Въпреки това, от името на Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица, призоваваме държавите-членки да ратифицират конвенциите на МОТ и настоятелно приканваме Европейската комисия да обмисли нашите предложения.
Карел де Гухт: Г-жо председател, през последните няколко години Комисията нееднократно изтъкваше поетия си ангажимент към международно приетата Програма за достоен труд, включително и подкрепа за конвенциите на МОТ.
Комисията активно подкрепяше държавите-членки и работеше в тясно сътрудничество с МОТ с оглед приемането на амбициозни законови стандарти, съответстващи на предизвикателствата на глобализиращата се икономика и допринасящи за приложението на Програмата за достоен труд на МОТ. Съветът и Европейският парламент са изтъквали важността на Програмата за достоен труд и на дейността на Комисията в това отношение.
Държавите-членки на ЕС вече ратифицираха всички конвенции на МОТ, покриващи основните трудови стандарти, както и голям брой други конвенции на МОТ. Комисията отново потвърди своя ангажимент към Програмата за достоен труд като част от обновената социална програма. В частност Комисията призова всички държави-членки да дадат пример, като ратифицират и приложат конвенциите на МОТ, определени от МОТ като актуализирани. С това Комисията подчертава както вътрешното, така и външното измерение на Програмата за достоен труд. Освен това там, където конвенциите на МОТ изискваха изключителните компетенции на Комисията, последната внесе навременни предложения за решения на Съвета, упълномощаващи държавите-членки да ратифицират съответните конвенции, заедно с призив към ратифициране на стандартите при първа възможност, особено Конвенцията за морски труд и Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова.
Накрая, докладът относно достойния труд от 2008 г. предвижда контрол на политическите събития по отношение на процеса на ратифициране. Очаква се резултатите от анализа да бъдат отразени в последващ доклад относно достойния труд, който ще бъде публикуван през 2011 г.
Csaba Őry: Преди всичко искам да приветствам факта, че политическите групи успяха да постигнат съгласие относно текста на проекторезолюцията относно ратифицирането и прилагането на конвенциите, актуализирани от Международната организация на труда. Затова ние също ще дадем своята подкрепа.
Както е известно, МОТ е една от най-старите международни структури. Тя е основана през 1919 г. с основна цел създаването на трудов устав, управляващ развитието на условията за работа и трудната работна среда, като противовес на експлоатацията. Впоследствие МОТ разширява своята дейност, включвайки социална политика и система за техническо сътрудничество.
Ние от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) сме на мнение, че трудовите стандарти, създадени от МОТ, помагат за смекчаване на неблагоприятните последствия от конкуренцията на международния пазар, като така се увеличават шансовете за постигането на уравновесен икономически растеж. Това е особено важно в момент, в който навярно вече излизаме от настоящата криза и със сигурност укрепва легитимността на стандартите - както е важен и фактът, че въпросните стандарти се появиха в края на един тристранен процес и се основават на друг демократичен процес, осъществяван със сътрудничеството на правителства, работодатели и профсъюзи. Ето защо в този случай третираме права и ангажименти на работното място, както и всестранната система, която ги обхваща, с която следва да се съобразят държавите, приемащи и ратифициращи конвенциите. Същевременно не можем да пренебрегнем факта, че Европейският съюз като общност не може да ратифицира споразумения. Единствено отделните държави-членки могат да го правят. Следователно при всички положения се поражда въпросът за правилното прилагане на юрисдикцията и принципа на субсидиарност на Общността. Ето защо текстът много подходящо включва призив към Европейския съюз да определи точно кои правни области и свързаните с тях регламенти попадат в компетенциите на Общността и кои са в компетенциите на отделните държави-членки. Това означава, че ако можем да вземем под внимание принципа на субсидиарност, ще подкрепим проекта за препоръка и по този начин ще улесним ратифицирането на конвенциите във възможно най-кратък срок.
Ole Christensen: Г-жо председател, в Европейския съюз имаме вътрешен пазар - свободен пазар, в рамките на който можем да продаваме един на друг стоки. Гарантираме свободната конкуренция и евтините стоки - всичко това е много хубаво. И все пак, трябва да бъдат включени и други области. Трябва да бъдат гарантирани и зачитани основните права на работещите в целия Европейски съюз. Държавите-членки на ЕС не бива да се конкурират при лоши условия на работа, а работната сила във всички държави-членки трябва да бъде осигурена с равностойно заплащане за равностоен труд. Правото на стачки също е основно право.
Ето защо е важно да има близко сътрудничество между Европейския съюз и МОТ. Имаме редица общи ценности и можем да използваме конвенциите на МОТ като основа за по-нататъшно развитие на европейския социален модел. За съжаление, това засега не е възможно, тъй като Комисията счита конвенциите за правнообвързващи само ако са били ратифицирани от повече от половината държави-членки. Можем да започнем с гарантиране, че всяка държава-членка на ЕС поне ще ратифицира и ще приложи конвенциите, определени от МОТ като актуализирани. Нямаме нужда от повече обсъждане, а от действия. Как иначе можем да изискваме от други държави по света да ратифицират и прилагат конвенциите на МОТ, както и да настояваме Световната търговска организация (СТО) да включи основните права на работещите във всички търговски споразумения?
Европейският съюз трябва да подеме инициативата. Едва тогава можем да изискваме от други държави да ратифицират и прилагат конвенциите. Трябва да насърчаваме достойния труд в Европейския съюз и по света и това да бъде нашият устойчив, категоричен отговор на световната криза, в която се намираме.
Elisabeth Schroedter: Г-жо председател, госпожи и господа, вярно е, че във време на криза минималните световни стандарти предпазват работещите от нечовешки условия на работа. Европейският съюз винаги подкрепя основните стандарти на МОТ в своите импровизирани речи и в отношенията си с трети страни, което е съвсем правилно, тъй като те защитават работещите от дискриминация и социален дъмпинг.
За съжаление, в рамките на Европейския съюз нещата не отиват по-далеч от споменатите импровизирани речи. Държавите-членки на ЕС и самият Европейски съюз пренебрегват конвенциите на МОТ. Те не ги ратифицират и не ги прилагат. Това позволява на държавите-членки и на ЕС да бягат от отговорност. Например Съдът на Европейския съюз отмени правото на стачки, а Комисията аплодира този ход. Друг пример: Конвенцията за защита правата на всички работници мигранти беше ратифицирана само от три от всичките 27 държави-членки. Това е скандално и ситуацията трябва да се промени - днес, 90 години след основаването на МОТ.
Elisabeth Morin-Chartier: (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, преди всичко искам да благодаря на колегите ми от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и останалите политически групи в Европейския парламент, защото по въпроса за достойния труд всички имахме желанието да спазваме едни и същи изисквания и да внесем обща резолюция, а преговорите през последните няколко дни бяха изключително позитивни.
От МОТ успяваше да гарантира и развива една система на международни трудови стандарти, покриващи широк кръг от теми, включително работа, заетост, социална политика и права на човека. Не бива да забравяме това, особено в настоящия момент на криза.
Именно затова е изключително важно, че конвенциите бяха определени от МОТ като актуализирани след тристранен процес, включващ работодатели, работещи и правителства. По тази причина внесохме споменатата препоръка към държавите-членки, насърчавайки ги да ратифицират конвенциите, определени от МОТ като актуализирани, и изисквайки от тях да дадат активен принос към тяхното ефективно прилагане в името на развитието и напредъка на социална Европа. Надяваме се, че това ще се случи възможно най-скоро. Ще бъдем бдителни по отношение на крайните срокове за прилагане на конвенциите, като същевременно ще зачитаме принципа на субсидиарност.
Групата PPE ще бъде особено бдителна по отношение на прилагането на конвенциите в държавите-членки. Заложени са на карта борбата с нелегалния труд, съвременният социален напредък, съграждането на една истински социална Европа, показваща на света правилната посока - и ние наистина желаем да подпомогнем напредъка.
Sylvana Rapti: (EL) Г-жо председател, една от най-важните характеристики на Европейския съюз е значението, което приписва на социалната политика и основните права. Много добре знаем, че прилагането на тези права е предпоставка за пълноправно членство в Европейския съюз. Знаем още и че нарушаването на правата задължава Европейския съюз да наложи санкции.
Правата, утвърдени покрай създаването и функционирането на Съюза, обхващат и работното място. Значението, което ЕС приписва на защитата на трудовите права, не се проявява само във вътрешното му законодателство, но и в неговата външна политика. Много добре знаем, че, стане ли въпрос за приключване на споразумения с трети страни, едно от включените предварителни условия е зачитането на основните трудови права. Ето защо Европейският съюз нямаше как да не е сред първите, които подкрепиха необходимото систематично актуализиране на конвенциите на МОТ.
Неотдавна МОТ актуализира своите конвенции след преговори с работодатели, работещи и правителства. Докато правителствата на държавите-членки и самият Европейски съюз са сред онези, които се включиха във въпросното актуализиране, ние сме изправени пред парадокс. Парадоксът се състои в това, че независимо от факта, че много държави-членки на ЕС са приели общи директиви, налагащи по-големи трудови права от включените в конвенциите на МОТ, те подценяват важността на формалния въпрос относно ратифицирането на конвенциите на национално ниво.
Тъй като примерът, който даваме с това на държавите от третия свят и особено на развиващите се страни, е изопачен, ще е разумно да променим своето отношение и към онези държави-членки, които още не са пристъпили към необходимото ратифициране. Но, както и да е - Европейската комисия трябва да не се колебае да прояви по-голяма инициатива в изискването си към държавите-членки да изпълняват подобни задължения, за да повишат доверието към Съюза чрез насърчаване на достойни условия на работа, особено в настоящата финансова криза.
Patrick Le Hyaric: (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, несъмнено трябва да подчертаем важността на прилагането на конвенциите на МОТ, но за съжаление се опасявам, че управляващата ни система, а именно тази на свободната конкуренция, превръща самия труд в пазар и следователно - в стока. Това създава навсякъде заплаха за трудовите кодекси, заплаха за планираното намаляване на работното време и оказва натиск върху цената на труда, което нанася голяма вреда.
Във Франция вече имаме случай с производство на сачмени лагери, което беше преустановено, за да бъде преместено в България, а работещите в предприятието бяха помолени да отидат в България и да обучат работниците там. Така можете ясно да проследите как оказваният натиск върху цената на труда води до преместване на предприятия, до още по-голям натиск и до изопачаване на социалните права във всички области. Следователно трябва да изнамерим система за възходящо хармонизиране по отношение на социалните права и нивата на социална защита, за да не продължава жестоката конкуренция между служителите, създадена от самите предприятия и от нашите институции.
Също така трябва да не продължаваме по посока на онова, което в Парламента и в Комисията наричаме гъвкава сигурност, а точно обратното - да вървим към една система на професионално социално осигуряване, насочена към създаване на работни места и заетост, съчетана с периоди на обучение, които са необходими. Именно това ще ни позволи да излезем от кризата, да обучим работещите, помагайки им по пътя към професиите, които ще бъдат създадени в утрешния ден.
Olle Ludvigsson: (SV) Г-жо председател, сега, след приемането на Договора от Лисабон и след като Хартата на основните права на ЕС стана правнообвързваща, имаме нови възможности да укрепим социалния аспект на европейското сътрудничество. За да направим това, трябва да сме способни и да приложим на практика тези възможности. Добра отправна точка ще е ратифицирането от страна на държавите-членки на ЕС на всички конвенции, определени от МОТ като актуализирани, във възможно най-кратък срок.
Този въпрос има и външен аспект. Ако ЕС желае да бъде сериозен партньор в международната дейност за подобряване на условията на работа и живот, наложително е държавите-членки на ЕС също да приемат конвенциите на МОТ. Ако искаме да въздействаме върху положението в държави от третия свят, първо трябва сами да дадем пример. Затова искам да призова Комисията и шведското председателство да предприемат последователни стъпки и да направят всичко по силите си, за да гарантират всички конвенции на МОТ, определени като актуализирани, да бъдат приети от всички държави-членки.
Лично аз считам за малко обезсърчителен факта, че собствената ми страна, Швеция, държава-членка на ЕС, не е ратифицирала основни конвенции, като например Конвенция 94 относно обществените поръчки. Ето защо искам да призова председателството да предприеме действия и на национално равнище, за да гарантира ратифицирането. Това, заедно с промяната на статуса на Хартата на основните права на ЕС в правнообвързващ, трябва да намали риска Съдът на Европейските общности да допусне други решения, подобни на постановеното по делото "Рюферт". Не можем да си позволим ситуация, в която имаме законодателство на ЕС, нарушаващо основни конвенции на МОТ.
Mairead McGuinness: (EN) Г-жо председател, както споменаха колегите, МОТ съществува от много време, от 1919 г - функционира вече 90 години и все още работи върху Програмата за достоен труд. Както казаха и други, важно е държавите-членки да ратифицират всички конвенции, особено в настоящото време на икономическа криза, когато работещите са подложени на натиск. Но според мен е важно и в това разискване да се признае ролята на МОТ в развиващия се свят, както и връзките й с неправителствените организации и многото програми, които тя ръководи, специално насочени към най-уязвимите - например работа с хора с увреждания, които никога не биха имали каквито и да било шансове, ако не бяха тези програми. Още две много значими области, обсъждани в Парламента, са принудителният труд и детският труд. Затова, ако очакваме от МОТ да върши добра работа, каквато тя върши в развиващия се свят, мисля, че най-малкото, което могат да сторят държавите-членки на Европейския съюз, е да ратифицират изцяло конвенциите и с това да дадат пример.
Czesław Adam Siekierski: (PL) Г-жо председател, през многото години на своята дейност МОТ е приела и представила за ратифициране от държавите-членки на ЕС серия от международни конвенции и директиви по въпросите на заетостта, профсъюзните свободи, социалната политика и социалното осигуряване, както и колективните трудови отношения и условията на труд. Държавите-членки следва да ратифицират и да започнат да прилагат конвенциите, определени понастоящем от МОТ като влезли в сила. Европейският съюз трябва решително и активно да даде своя принос към изключително важния въпрос относно защитата на правата на работещите хора в глобализиращия се свят.
Трябва да се подчертае, че всеки гражданин, независимо от своя произход, вероизповедание и расова принадлежност, има право да подобри материалното си благосъстояние, право на духовно развитие в условията на свобода, право на лично достойнство, икономическа сигурност и равни възможности. Не бива да забравяме, че бедността, независимо къде се проявява, е сериозна заплаха за всички нас.
Карел де Гухт: Г-жо председател, уважаеми членове на ЕП, има значително сходство в мненията на изказалите се членове на Европейския парламент и Комисията относно ползата и нуждата от ратифициране на конвенциите на МОТ. Въпреки това, както отбеляза г-н Őry, Комисията може да наложи своето влияние само върху области, попадащи под нейните изключителни компетенции, и - както споменах преди това - тя вече го е сторила.
Що се отнася до ролята на профсъюзите, в своето неотдавнашно решение Съдът на Европейските общности призна колективните действия за основно право. И все пак, въпросното право може да бъде регулирано, а това става при съгласуване с други международни актове. Въпреки това ще предам вашите опасения на моя колега, отговарящ за социалната политика, за да може проблемът да бъде проучен в дълбочина.
Председател: Внесени са три предложения за резолюция в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.
Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в четвъртък, 26 ноември 2009 г.
| bg |
Приветствие с добре дошли
Председател: Бих искал да прекъсна разискването за момент, за да обявя, че днес наш гост на официалната трибуна е професор Dagmar Lieblová, председател на Terezínská Iniciativa - асоциацията на оцелелите от концентрационния лагер Терезиенщат, от Чешката република, която приветстваме с добре дошла.
(Ръкопляскания)
Професор Lieblová е в Страсбург с 28 студенти от Прага и Хамбург, които работят съвместно по двегодишен проект, като проучват прехвърлянето на чешки работници от Хамбург в концентрационния лагер в Терезиенщат.
Тя на посещение в Парламента по покана на нашия заместник председател, г-н Rouček, и на г-н Fleckenstein и проектът й получи европейска награда.
Благодаря много на професор Lieblová и на нейните студенти за огромния им принос за по-доброто разбиране на Европейската история и за отдадеността им към моралните ценности, които вдъхновяват Съюза.
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
7. Евро-средиземноморско икономическо и търговско сътрудничество (гласуване)
| bg |
Драматичните последствия от преминаването на урагана "Клаус" в Южна Европа (разискване)
Председател: Следващата точка е изявлението на Комисията за драматичните последствия от преминаването на урагана "Клаус" в Южна Европа.
Androulla Vassiliou: Гн Председател, Европейската комисия иска да изрази скръбта си за жертвите на урагана "Клаус" и да изкаже съболезнованията си на френските, италианските и испанските семейства, които изгубиха свои близки. Това е истинска човешка трагедия, която оказа разрушително въздействие върху живота на хората, техните домове и бизнеса им. Това е и екологична катастрофа.
Макар и да бе изключително силен, ураганът засегна само тясна ивица територия и националните ресурси успяха да се справят със задачата да реагират незабавно на бедствието.
По тази причина не бе задействан Механизмът за гражданска защита на Общността. Въпреки това Центърът за наблюдение и информация на Комисията поддържаше постоянен контакт със засегнатите държави-членки още от момента, в който бе прогнозирано преминаването на урагана.
Другите държави-членки бяха запознати със ситуацията и се подготвиха да окажат помощ на засегнатите региони. Чешката република, например, спонтанно предложи помощта си.
Сега Комисията си сътрудничи с органите на засегнатите държави-членки, за да намери варианти за подкрепа от страна на ЕС. Възможностите могат да включват подпомагане по линия на фонд "Солидарност" на ЕС или препрограмиране на структурните фондове и фондовете за развитие на селските райони.
Ураганът "Клаус" е неприятно припомняне, че природните бедствия са нарастваща заплаха за всички държави-членки на ЕС. Опустошителни наводнения засегнаха Централна Европа през 2000 г. и 2002 г., Обединеното кралство през 2007 г., и Румъния и съседни на ЕС държави миналата година. Големите горещини през 2003 г. отнеха живота на десетки хиляди хора. През 2003 г. и 2007 г. горски пожари опустошиха Португалия и Гърция. Тези събития ни дават представа как изменението на климата вероятно ще се отрази на бъдещето на ЕС, тъй като, предвид факта, че климатът се изменя, можем да очакваме още поекстремни климатични явления.
Държавите-членки и Общността трябва да обединят силите си да предотвратят бедствията, да ограничат тяхното въздействие и да подобрят капацитета на Съюза за реагиране при бедствия.
Комисията в найскоро време ще приеме съобщение относно "подход на Общността към предотвратяването на природни и причинени от човека бедствия". Очакваме да получим от Парламента обратна връзка за идеите, които излагаме.
Комисията иска също да подчертае важността на постигането на напредък по прегледа на регламента за фонд "Солидарност". Предложението способства за побързо реагиране, като позволява авансови плащания, и съдържа попрости критерии за задействане на фонда за пократко време. Въпреки че Парламентът като цяло подкрепи предложението на Комисията, в Съвета не бе постигнат напредък.
Тези инициативи допринасят за формирането на истинска европейска политика за управление на бедствията и Комисията се надява, че Европейският парламент ще продължи да подкрепя нейните усилия да повиши капацитета за справяне с природни и причинени от човека бедствия.
Christine De Veyrac: Гжо Председател, говоря и от името на моя колега Alain Lamassoure. През ноември 1999 г. взех думата в същата тази зала след урагана, който връхлетя Югозападна Франция, за да призова към европейска солидарност тогава, когато мащабни природни бедствия опустошават нашите държави. Преди десет години ми казаха, че няма европейски фонд, който да подпомага нашите съграждани в такива моменти на нужда.
От 1999 г. насам, въпреки че за съжаление природните бедствия продължиха да взимат жертви и да нанасят сериозни разрушения в Европа, за щастие действията на ЕС бяха засилени със създаването, през 2002 г., на фонда "Солидарност" на ЕС, който бе инициатива на Комисията и на гн Barnier. Този фонд ни позволява да предприемем бързи и ефективни действия в една гъвкава рамка.
При сегашното положение смятам за необходимо да мобилизираме този фонд за подпомагане на засегнатите райони и от тази гледна точка подкрепям призивите на френското правителство това да стане възможно найбързо. Взех под внимание, гжо Vassiliou, желанието на Комисията да ускори нещата. Наистина са необходими спешни действия по отношение на разрушената инфраструктура.
Такива спешни действия са необходими и по отношение на горите. Искам да акцентирам върху това, тъй като ураганът опустоши между 60 % и 70 % от горите в южните райони на Gironde и Landes, едни от найобширните в Европа, които едва успяха да се възстановят от щетите, нанесени през 1996 г. и 1999 г. Добре знаете, че няма застраховка срещу подобен род щети и сега лесовъдите нямат пари да се справят с това бедствие. Трябва да им засвидетелстваме нашата солидарност и да подпомогнем възстановяването на природното наследство на тези райони.
Преди да приключа, позволете ми да отдам почит на жертвите на урагана "Клаус" във Франция, Испания и Италия, и да изразя подкрепата си за техните семейства.
Kader Arif: Гжо Председател, гжо Vassiliou, госпожи и господа, сцените от преминаването на споменатия преди малко ураган от 1999 г., който връхлетя Югозападна Франция, причинявайки огромни щети, все още са запечатани в колективната ни памет.
Малко е да се каже, че Европа не бе подготвена да понесе отново подобна трагедия, и то толкова скоро. Има хора, които я възприемат като удар на съдбата, но аз лично я смятам за ужасяващ пример за изменението на климата, което споменахте преди малко, гжо Vassiliou, в отговор на което ние предлагаме само недомислени решения, докато всъщност са необходими спешни действия. Това е ситуация, към която трябва да подходим отговорно. За съжаление, трябва да се подготвим за още повече бедствия.
На 24 и 25 януари тази година ураганът "Клаус връхлетя Южна Европа и причини смъртта на 11 души във Франция, 14 в Испания и трима в Италия. Той причини значителни щети, като унищожи училища и много домове, лиши хиляди хора от електричество, отопление, питейна вода и телефонни услуги, и постави някои икономически сектори в критична ситуация, какъвто е случаят с дърводобивната промишленост.
Бих искал да засвидетелствам солидарността си със семействата на жертвите и всички засегнати, и да изразя подкрепата си за местните съветници. В същото време бих искал да се възползвам от този форум, за да отправя призив към Европейската общност, тъй като, трябва ясно да се заяви, подобен род ситуации изискват отговор от страна на Европа, и, на първо място, нейната солидарност.
Разбира се, във Франция бе обявено бедствено положение, което ще улесни оказването на помощ на жертвите на бедствието, но това не намалява необходимостта от предприемане на координирани европейски действия в допълнение към усилията на държавите-членки да защитят хората, околната среда и имуществото в поразените от бедствието градове и райони.
На практика това означава предимно централизиране на информацията на европейско равнище с цел да се направи прецизна оценка на щетите. След това трябва да отпуснем необходимите средства за подпомагане на местните органи, които са изправени пред огромни предизвикателства. В частност трябва да окажем подкрепа на обществените служби, които вършат изключителна работа и от които отчаяно се нуждаем, за да възстановим инфраструктурата и оборудването в енерго и водоснабдяването, канализацията, транспорта и телекомуникациите, здравеопазването и образованието.
Предишните бедствия показаха, че са наложителни действия на европейско равнище и дадоха възможност опазването от природни рискове да бъде включено сред целите на Европейския фонд за развитие на селските райони. Оттук насетне Европа трябва да докаже способността си да реагира и да канализира солидарността си в практически мерки. Затова се надявам, макар и токущо да го потвърдихте, че Комисията ще приеме присърце това послание и ще мобилизира всички необходими средства в отговор на тази извънредна ситуация, в частност чрез фонд "Солидарност" на ЕС и Финансовия инструмент за гражданска защита.
Последно, в заключение искам да ви припомня, че, както при пожарите в Гърция през 2007 г., този силен ураган потвърди необходимостта от създаване на сили за гражданска защита, които да могат да бъдат мобилизирани във всички кризисни райони. Бих искал да чуя мнението ви по този въпрос, гжо Vassiliou, както и вашия отговор на искането на Парламента в неговата резолюция от 27 април 2006 г. за създаване на Европейска обсерватория за природни бедствия, която да осигури поефективен европейски отговор на подобни злощастни събития.
Jean Marie Beaupuy: Гжо Председател, гжо Vassiliou, на 18 ноември миналата година от същата тази трибуна казах следното: "не знаем какво ще е следващото бедствие или от какъв мащаб ще е то, но сме сигурни в едно - че скоро ще има ново бедствие. Когато този момент настъпи, нашите съграждани, които от 50 години насам са свикнали да наблюдават изграждането на една Европа, замислена като обединена, ще се обърнат и ще ни попитат: "а какво направихте вие?". Повтарям, казах това тук, в тази зала, миналия ноември.
В същата тази зала две години порано, през ноември 2006 г., казах горедолу същото: "ако има област, в която всички европейци да очакват от Общността ефективни действия, то това са мащабните природни бедствия".
Казах, че всеки може да се убеди в това в момента, в който възникне бедствие от рода на цунами, и продължих: "ето защо, аз и моята група подкрепяме прилагането на превантивни мерки и създаването на капацитет за бързи действия за посрещане на последствията от трагедиите. Във връзка с това бих искал да ви обърна внимание върху качеството на доклада Barnier, който добре излага проблемите и предлага решения, които са конструктивни не само от гледна точка на ефективността, но и на субсидиарността". Гжо Vassiliou, всички останахме във възторг от този доклад, който съдържа напълно практични и конкретни предложения. Той съдържа дори и бюджетни елементи, и посочва, че 10 % от фонд "Солидарност" могат да осигурят необходимото финансиране. Той разяснява по възможно найпрагматичен начин как да работим със заинтересованите страни във всяка държава.
С дванайсетте предложения, съдържащи се в доклада Barnier, разполагахме с всичко необходимо, за да предприемем действия на европейско равнище, което сега, броени седмици преди изборите през юни, щеше да е поредното доказателство за ползата и ефективността на истинската европейска оперативна солидарност.
Преди малко ни казахте, гжо Vassiliou, че се надявате да получите подкрепата на Парламента. Вие имахте тази подкрепа, и все още я имате. Какво прави Съветът, понеже вие казвате, че проблемът е в Съвета? Съветът не е тук тази вечер. Надяваме се, че след това разискване той ще се вслуша внимателно в нашия призив, който не е зов за помощ, нито пък поредното възклицание на изненада от неотдавнашната трагедия, а призив към него да се вслуша добре във въпроса, който неотдавна зададох: "а какво направихте вие?".
Gérard Onesta: Гжо Председател, гжо Vassiliou, госпожи и господа, нека се замислим за момент за естеството на тазвечерното ни упражнение. Струва ми се, че правим това често, прекалено често. При всяко бедствие ние се срещаме тук, в тази зала, и подемаме хора на оплаквачките; обикновено казваме, че станалото е трагедия, и свеждаме глава в памет на жертвите.
Аз, разбира се, правя това наред с всички останали, но не смятам, че ролята ни свършва дотук. Ролята ни вероятно, както моят колега каза преди малко, е да правим планове за бъдещето, тъй като ще има и други екологични бедствия. Заявихме това отново тази сутрин с гласуването по доклада Florenz. Знаем, че климатът става все понестабилен. Бурите на века вече идват на всеки десет години, а скоро ще идват и всяка година. Ако не е буря, ще е наводнение, а ако не наводнение, ще са опустошителни горски пожари.
Какво прави Европа в отговор на всичко това? Известно ми е, че Съветът не е в състояние да види нищо извън рамките на националното ниво. Съвместителството на 27 такива самосъзерцания не прави голям континентален проект. Понасяме последиците от това при всяка нова трагедия. Казва ни се да "настояваме за солидарност", но с какви средства? Спомням си, че когато обсъждахме именно средствата за климата в Комисията по бюджети, се говореше за няколко десетки милиона евро. Само този ураган ни струва 1,4 милиарда EUR. Колко ще трябва да платим за застраховки, преди да разберем, че защитата на околната среда и климата не е бреме, а инвестиция в бъдещето?
И днес продължаваме да обсъждаме необходимостта от мобилизиране на европейските заинтересовани страни, когато ни сполети трагедия. Но доколкото си спомням, това вече го казахме тук, в тази зала, след експлозията в завода AZF в моя град през 2001 г. Казахме, че е трябва да помислим за създаване на европейски сили за интервенция, за да покажем, че в Европа, в случай на хуманитарна катастрофа, думата "солидарност" не е само изпразнена от съдържание концепция, а че предприемаме реални действия. Какво стана с тези европейски сили за интервенция, толкова години покъсно?
Аз бях у дома си в Тулуза, госпожи и господа, когато връхлетя ураганът. Сега знам какви са последиците от голямо екологично бедствие. Ако е трябвало да разбера какво е, сега го преживях лично с пораженията върху собствения ми дом, съборените керемиди и изкоренените дървета. Затова сега знам какво преживяват тези хора: хора, които само за една нощ виждат напълно разрушено всичко, за което са работили през целия си живот.
Докато ние, тук в Парламента, и вие, гжо Vassiliou, членове на Комисията, както и онези, които днес не са на мястото си в отчайващо празните редици на Съвета, докато не разберем, че трябва да осигурим реални бюджетни ресурси за борба с бедствията, вместо да се задоволяваме с празни думи, докато не приложим на практика европейската солидарност чрез реалното създаване на граждански сили за интервенция, които да реагират бързо на цялата територия на континента, ние тук ще продължаваме просто да леем оплаквания след всяка нова трагедия.
Истинският отговор на урагана "Клаус" може би бе даден тази сутрин при подготовката ни за Копенхаген, и може да бъде даден утре, гжо Vassiliou, ако найнакрая отпуснем средства и създадем тези граждански сили, чиято липса е толкова осезаема на европейско равнище.
Jean-Claude Martinez: (FR) Гжо Председател, гжо Vassiliou, ураганът, наречен "Клаус" на немски, или "Никола" на френски, опустоши осем департамента в моя избирателен район в Югозападна Франция, а именно Landes, където последиците бяха главно за горите. Равностойността на дърводобив за шест години сега лежи на земята, което се равнява на 50 милиона кубични метра повалени дървета или 300 000 хектара ветрозащитна стена от дървета.
Първото нещо, което трябва да се направи, е да се разчисти гората, за да се предотврати изгниването на дърветата. За разчистването на всеки кубичен метър са необходими 510 EUR, което за целия регион възлиза на 500 милиона EUR, какъвто бе размерът на помощта, отпусната по спешност от Франция. След това горите трябва да се засадят отново, което ще доведе до 20годишна пауза в дърводобивната промишленост. Сега тази промишленост обхваща широк кръг от дейности, от дървосекачите и кафенетата, в които отиват да пийнат, до превозвачите, градинарите в разсадници, продавачите и т.н.
Втората засегната промишленост е птицевъдството, овцевъдството и говедовъдството. Рухнаха покриви, изчезнаха животни и бяха унищожени складове за храни. Очевидна е необходимостта от европейски селскостопански застрахователен фонд срещу свързани с климата и здравето рискове. Френското председателство повдигна този въпрос и чешкото председателство трябва да направи същото.
Гласът на третата група жертви остава нечут, тъй като те никога не се споменават: възрастните и изолирани хора в селата, които във Франция все още са без електричество. Трябва да създадем европейска стратегия "Четвърта възраст - климат", подобна на стратегията "Климат - енергетика", която да разгледа въздействието на климата върху милионите хора на възраст над 80 или 85 години. Трябва да създадем модерна икономика на четвъртата възраст, за да излезем от кризата и да избегнем застаряващата европейска Руанда, към която сме се запътили, икономика с модерна строителна промишленост, фармацевтични и медицински изследвания, и нова мрежа, за да нямаме в Европа здравеопазване като това в Габон. Преди всичко, не трябва тези климатични бедствия да ни дават възможност да си играем на Дарвин и на естествен подбор, а трябва да работим за изграждане на Европа на живота.
Maria Badia i Cutchet: (ES) Гжо Председател, Комисар, госпожи и господа, преди всичко бих искала да благодаря на гжа Vassiliou за изразената от нея солидарност.
Както вече бе казано, на 24 и 25 януари няколко южни държави от Съюза понесоха последиците от мощен ураган с ветрове, достигащи скорост от близо 200 км/ч в много райони на Иберийския полуостров, както и около 30 % от средните годишни валежи, които се изсипаха само за няколко часа.
В резултат на бурята бяха нанесени сериозни щети на имущество, услуги и обществени съоръжения както в селските, така и в градските общини, придружени от мащабни спирания на електрозахранването. Найсериозното последствие обаче бе загубата на 11 човешки живота в Испания в резултат на срутвания и инциденти, причинени от силния вятър.
Едно от найтрагичните събития бе смъртта на четири деца на възраст между девет и 12 години в Sant Boi de Llobregat в Каталуния, където вятърът срути спортна зала, в която те играели бейзбол.
Освен да скърби за загубата на толкова много незаменими човешки животи и да засвидетелства солидарност със скръбта на семействата, Европейският съюз трябва да действа, както го е правил в други случаи, като мобилизира или фонд "Солидарност", или друг, поподходящ фонд, за да възстанови материалните щети от това природно бедствие.
В Каталуния бяха засегнати 20 000 хектара гори, 75 % от които понесоха сериозни или много сериозни щети. Необходими са действия за намаляване на риска от пожари в бъдеще; очевидно тази задача трябва да бъде изпълнена преди лятото.
Освен това всякакъв вид отломки са задръстили реки, потоци и други водни басейни. Това може да блокира водния поток, което носи риск от наводнения в тези райони.
С оглед на тези и много други последици, и предвид факта, че все още не разполагаме с окончателни данни за нанесените материални щети, каквито Испания, разбира се, ще предостави в искането си за помощ по линия на фонда, смятаме, че Европейската комисия трябва да помогне на тези региони да се възстановят. Това ще допълни огромните обществени усилия в засегнатите държави-членки и ще даде приоритет на отстраняването на сериозните щети с цел възможно найбързо да се възстановят условията на живот и икономическата стабилност на тези райони. Засегнатите региони са изправени пред спад на икономическата дейност, влошаване на околната среда, загуба на селскостопанска продукция, прекратяване на дейността на много дружества, мащабна загуба на дървета и т.н.
Предвид характеристиките и последиците от урагана, настоявам Комисията да отпусне тези средства във възможно найкратък срок. Те са предназначени главно за природни бедствия със сериозни отражения върху живота, околната среда икономиката на дадена държава-членка или регион на Съюза. Дейностите, които ще бъдат субсидирани, имат за цел да върнат инфраструктурата в изправност, да възстановят оборудването за електро и водоснабдяване и да разчистят засегнатите райони.
Гжо Vassiliou, поради тези причини ви моля да мобилизирате тези средства възможно найскоро след получаване на цялата необходима информация.
Anne Laperrouze: (FR) Гжо Председател, както ни припомниха моите колеги, този ураган взе висока цена. Във Франция и Испания имаше жертви, и тази вечер ние мислим за тях и за техните семейства. В Югозападна Франция бяха унищожени 200 000 хектара гори.
На практика този ураган опустоши 60 % от горите в Landes. В разгара на бурята 1,7 милиона домове останаха без електричество, от които 3 200 в Landes все още са без електричество. Прекъснати бяха телефонните линии и бе нарушено водоснабяването на хиляди домакинства. Много пътища все още са непроходими заради препятствия като паднали дървета, електрически стълбове, наводнения или свлачища. Службите полагат усилия да възстановят всичко във възможно найкратък срок.
Макар и да съм доволна, че френското правителство официално пое ангажимента да подаде заявление, за да могат засегнатите райони на Франция да се възползват от този фонд, не одобрявам факта, че френското председателство не счете за необходимо да настоява за преразглеждане на този фонд.
Този фонд, както вие, гжо Vassiliou, и моите колеги казахте, все още е блокиран от Съвета на министрите. От гледна точка на Парламента фондът трябва да обхване всяко голямо природно бедствие, което причинява сериозни щети на населението и околната среда, като например наводнения, пожари и суши. Ние обаче отиваме подалеч, като включваме и причинени от човека явления, като например катастрофи, предизвикани от терористични нападения.
Нашият Парламент също така се обяви в подкрепа на намаляване на прага за оказване на помощ. В този случай, ако се запитаме дали фонд "Солидарност" функционира за засегнатите региони, ще видим, че рискуваме да се окажем под прага на щетите. В сегашната ситуация в крайна сметка са засегнати няколко държави. Затова смятам, че този праг също трябва да бъде преразгледан, за да покажем, че европейската солидарност наистина съществува.
Както казахте, гжо Vassiliou, и както подчертаха моите колеги, такъв род събития ще се случват отново в резултат на изменението на климата. Комисията вече обяви Съобщение относно приспособяване към изменението на климата.
Важно е от сега нататък фонд "Солидарност" да бъде истински европейски инструмент за защита на гражданите. Време е Европа да покаже, че е готова да защити гражданите си в трагични ситуации.
Gilles Savary: (FR) Гжо Председател, преди всичко бих искал да изкажа съболезнованията си и да изразя съчувствието си найнапред на скърбящите семейства, както и на всички пострадали, в частност на множеството изолирани от света хора, които днес все още са без електричество, вода или обществени услуги.
Гжо Vassiliou, чух ви да обещавате - и мисля, че имахте право - че мерките за предотвратяване на кризи ще бъдат консолидирани, но това, което обсъждаме тази вечер, са компенсациите за последната криза.
Това е третият катастрофален ураган за последните 20 години. Първият, както си спомняте, бе през юли 1988 г. в Бретан. Той все още държи рекорда за скорост на вятъра: над 250 км/ч. Вторият, който бе от безпрецедентен мащаб, бе ураганът от 27 декември 1999 г. Той за първи път сравни със земята поголямата част от горите ни. Третият ураган бе на 24 януари 2009 г. Спомням си го, тъй като живея в Gironde, много близо до горите на Gironde.
Първото, което трябва да направим, е да се запитаме каква може да бъде добавената стойност на Европейския съюз. В лесовъдството положението е катастрофално и заплахата за нас се крие във факта, че лесовъдите спряха да се грижат за горите, тъй като много от тях смятат, че вече не могат да се задържат на тази професия.
Затова трябва да съставим план, и аз съм сред онези, които още преди 10 години бяха готови да обсъдят създаването на обща кризисна организация, за да можем да продадем всичкия дървен материал, който сега се пуска на пазара поскоро механично, без това да се отрази на цените: можем да постигнем това, като блокираме доставките от други европейски региони, финансираме превоза и гарантираме бързо презасаждане на тези земи; в противен случай те могат да станат обект на спекулации или дори да бъдат изоставени. Тук става въпрос за проблем, който е от пряк интерес за Европейския съюз.
Второ, искам да повдигна и въпроса за производителите на стриди. Днес тази професия е в бедствено положение. Тя изпитва затруднения още от 2002 г., вследствие на друго бедствие, което не бе природно, а именно потъването на танкера "Prestige". В момента производителите на стриди от басейна Arcachon губят всяка надежда, че ще могат отново да стъпят на краката си.
И накрая, бих искал да се мобилизира фонд "Солидарност" на Европейския съюз. Както е видно, се присъединявам към казаното от гжа Laperrouze. Днес Съветът не е тук. Не би му навредило, и съм крайно разочарован от факта, че той отказа да промени правилата и че днес е толкова трудно да се мобилизира този фонд.
Искам освен това да ви попитам дали самото френско правителство го е мобилизирало. Аз съм сред тези, които ще работят за неговото мобилизиране, тъй като смятам за изключително важно гражданите ни да разберат, няколко месеца преди изборите, че наистина има европейска солидарност, и че Европа не се ръководи само от пазара.
Rosa Miguélez Ramos: (ES) Гжо Председател, Комисар, на 23 януари бях в Галисия, където ветрове със скорост от почти 200 км/ч връхлетяха моя регион: над 40 000 хектара гори бяха опустошени, гжо Vassiliou.
Галисия е регионът с найгъсто залесена площ в Европейския съюз. Преминаването на урагана повали стотици хиляди дървета, блокира пътища и събори над 500 км кабели с високо и ниско напрежение, които все още не са възстановени напълно.
Без електрозахранване и без телефонни услуги останаха над 300 000 абоната, включително и аз, в някои случаи в продължение на няколко дни.
Ураганът рани хора и нанесе щети на къщи, инфраструктура, земеделски стопанства, предприятия, промишлени заводи, спортни съоръжения, обществени и общински сгради.
В отговор на урагана, който бе найопустошителният в историята, Регионалното правителство на Галисия спешно одобри помощ в размер от 17 милиона EUR за изплащане на начални обезщетения на засегнатите и за финансиране на възстановителните работи.
Както знаем и както вече бе споменато, на 26 януари найтежко засегнатите държави-членки, Франция и Испания, поискаха помощта на Европа за нанесените от урагана щети. Тъй като щетите, които понесохме, могат да бъдат определени като изключително бедствие по смисъла на действащия регламент за фонд "Солидарност", правителствата на двете държави-членки обявиха, че са задействали процедура за кандидатстване за помощ по линия на фонда.
За пореден път обаче, както и при неотдавнашните наводнения в Румъния, откриваме, че изискванията на регламента са толкова ограничителни, че на практика не позволяват това бедствие да се определи като сериозно, гжо Vassiliou.
Бих искала да припомня, както вие и другите членове вече направихте, че Комисията представи предложението си през 2005 г., и че Парламентът издаде становище в подкрепа на преразглеждането на регламента за фонда през 2006 г. Оттогава въпросът остава блокиран в Съвета, който разглежда предложената реформа вече над две години.
По всички тези причини, гжо Vassiliou, и предвид извънредните обстоятелства и факта, че бедствието имаше сериозни отражения върху условията на живот и икономическата стабилност на засегнатите региони, искам от вас да задействате фонда като доказателство за солидарност със съответните държави-членки, и преди всичко със засегнатите граждани. Те трябва да получат финансова помощ и смятам, че дори и въпросната сума да не е толкова голяма, това би бил пряк и крайно необходим израз на европейска солидарност.
Flaviu Călin Rus: (RO) Преди всичко бих искал да засвидетелствам подкрепата си за семействата, които пострадаха в това бедствие. Наред с всички останали наблюдавах драматичните последици след преминаването на урагана "Клаус". Гледах и първите усилия за намеса в пострадалите райони, предприети от засегнатите страни, както и от други европейски държави.
Тъй като досега говорихме предимно за последиците и спомагателните фондове, бих искал да попитам Комисията за конкретните проекти, които в момента са в състояние да приложат механизми за предотвратяване на подобни инциденти, така че поне в бъдеще да се избегне загубата на човешки живот.
Mairead McGuinness: (EN) Гжо Председател, бих искала да изразя съчувствието си, както направиха останалите тази вечер, към семействата, които бяха дълбоко и трагично засегнати от урагана, и да подкрепя призивите за поголяма гъвкавост на фонд "Солидарност".
Има обаче един пообширен въпрос, на който бих искала да обърна внимание. Той не е с толкова тежки последици като обсъждания в момента, но във всички държави-членки от време на време се случват природни бедствия, имам предвид графствата, които аз представлявам - Offaly, http://en.wikipedia.org/wiki/County_Laois" \o "County Laois" и Louth - където имаше много необичайно за сезона наводнение. То сериозно засегна малък брой семейства, недостатъчно, за да бъдат забелязани, но за тях това носи сериозни последици. Може би трябва да помислим за финансиране в рамките на политиката за развитие на селските райони или общата селскостопанска политика и да създадем фонд за нуждаещи за справяне със случаи като този, каквито има, и които се нуждаят от помощ.
Kathy Sinnott: (EN) Гжо Председател, във встъпителната си реч Комисарят спомена няколко бедствия, сред които горещините във Франция преди няколко години, които отнеха живота на между 12 000 и 14 000 души. Само за да внесем яснота по този въпрос, това не беше ураган или внезапно наводнение, или нещо наподобяващо останалите природни бедствия. Тези горещини продължиха между пет и шест седмици, и през целия този период имаше смъртни случаи. Почти всички починали бяха или хора с увреждания, или възрастни хора, настанени в специализирани домове, или в домове за временно настаняване докато семействата им са на почивка. В нито един момент френското правителство не повика семействата или персонала да се върнат от отпуска, нито пък мобилизира армията или други спасителни служби. Те просто оставиха хората да умират, седмица след седмица.
Говорих с много хора във Франция за този инцидент, тъй като участвам във финансиран от Комисията проект за спасяване на хора с увреждания по време на бедствия. Това бе скандален случай, за който никой не сигнализира и който никой не установи. Бих искала Комисията да разследва случая, да разследва мащаба на смъртните случаи и да осъзнае, че Франция не направи нищо по този въпрос. А с настъпването на есента, когато всички тези хора бяха погребани, в регистрите на социалните служби имаше 14 000 души помалко.
Androulla Vassiliou: Гжо Председател, всички ние в някакъв момент сме се сблъсквали с екологични, природни или причинени от човека бедствия в страните си. Ето защо напълно споделям чувствата и опасенията ви.
Фонд "Солидарност" до момента е оказал помощ на 20 държави-членки, включително четири пъти на Франция, на Германия, Гърция, Кипър, Португалия и много други - общо 20 - но осъзнавам и споделям мнението ви, че трябва да внесем подобрения. Трябва да направим фонда още попрактичен и да предоставим поголяма помощ на държавите-членки. Ние ще продължим усилията си да издействаме одобрението на Съвета за тези подобрения. Радвам се, че имаме одобрението на Парламента по този въпрос; вашата подкрепа ще е от голяма полза за нашите усилия.
Както казах във встъпителното си слово, Комисията пое твърдия ангажимент да помогне на Франция и Испания, които бяха поразени от зимния ураган "Клаус", и ще мобилизира всички съответни европейски инструменти, за да засвидетелства солидарността на Европа към тях. Комисията е готова да проучи възможностите за мобилизиране на фонд "Солидарност", но на първо време Франция и Испания трябва да кандидатстват за тази помощ, за което разполагат със срок от 10 седмици.
Към мен бе отправен въпрос дали разполагаме с други мерки за подобряване на системата на солидарност към държавите-членки в случай на природни бедствия. Бих искала също да отбележа, че освен прегледа на фонд "Солидарност", предстои и издаването на съобщение, чиято цел е да идентифицира мерки, които да бъдат включени в стратегия на Общността за предотвратяване на природни и причинени от човека бедствия.
За да обобщя, Комисията счита, че фонд "Солидарност" е достатъчно полезен инструмент; разбира се, има място за подобрения, и ние ще продължим усилията си в тази насока.
Председател: Разискването приключи.
Писмени декларации (член 142)
Zita Pleštinská : Ураганът "Клаус" връхлетя Югозападна Европа на 24 - 25 януари и нанесе значителни щети. По време на преминаването му вятърът достигна скорост до 194 км/ч. Ураганът отне живота на 18 души в Испания, Франция и Германия, като броят на жертвите щеше да е още поголям, ако нямаше система за ранно предупреждение.
В Словакия с дълбоко съчувствие следяхме от телевизионните екрани ужасната трагедия в село Sant Boi de Llobregat, където загинаха четири деца при срутване на покрива на спортна зала. Бих искала да изкажа искрените си съболезнования на всички семейства, които изгубиха свои близки.
Фонд "Солидарност" е полезен инструмент. Той бе създаден в ЕС след наводненията през август 2002 г. Помощта от фонда е предназначена за държави-членки и присъединяващи се държави, претърпели големи природни бедствия. Това се отнася за бедствия, причинили щети на стойност над 0,6 % от БВП на засегнатата държава. След урагана от ноември 2004 г., който унищожи 2,5 милиона кубични метра дървен материал, Словакия получи 5 667 578 EUR от този фонд.
Броят на бедствията нараства прогресивно в резултат на изменението на климата в Европа, което ни принуждава да приемем правила, които да гарантират не само бързото и гъвкаво отпускане на финансова помощ веднага след бедствието, но и прилагането на превантивни мерки срещу различни природни бедствия.
| bg |
Изпращане на текстове на споразумения от Съвета: вж. протоколи
| bg |
5. Допълнителен протокол към Споразумението за сътрудничество за защита на бреговете и водите на Североизточния Атлантически океан срещу замърсяване (
Преди гласуването:
Anna Rosbach: докладчик. - (DA) Г-жо председател, поисках думата, защото срокът за този важен допълнителен протокол не позволи разискване - нито в комисията, нито в пленарната зала. Предметът на този допълнителен протокол ще позволи на държавите-членки на ЕС заедно да се борят срещу замърсяването в Атлантическия океан. Споразумението е част от мрежа от регионални морски споразумения, които ЕС е сключил с някои отделни държави-членки и съседни трети държави. Всяко едно споразумение покрива различни части от моретата около държавите-членки от ЕС и има за цел индивидуална и/или колективна намеса на договарящите се страни в случай на замърсяване или заплаха от замърсяване на моретата или бреговете. Не крия, че много се надявам с допълнителния протокол да бъде дадена възможност за борба с множеството форми на замърсяване в Атлантическия океан. В края на краищата това е протокол, който се изработваше твърде дълго. Бяха необходими 20 години заради спорове между Мароко и Испания относно Западна Сахара. Това са двадесет загубени години. Морската среда не може да си върне тези години, а това само подчертава, колко е важно да не удължаваме повече процеса в залата. Ето защо се надявам, че ще имаме широка подкрепа сред членовете на Парламента, така, както беше при обсъждането на въпроса в комисията, за което съм ви много благодарна.
| bg |
Поправка (член 216 от Правилника за дейността): вж. протокола
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
Политика в областта на честотния спектър (разискване)
Председател: Следващата точка е докладът на Gunnar Hökmark, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно политика в областта на честотния спектър - C7-0270/2010 -.
Gunnar Hökmark: Г-н председател, в доклада става дума за постигането на водеща позиция за Европа, така че е съвсем уместно, че провеждаме това обсъждане тази вечер в Парламента. През 1950 г., когато Шуман направи предложението за създаване на този Съюз, основният акцент беше върху въглищата и стоманата; днес основният акцент е върху информационните технологии и знанията, които ще бъдат от решаващо значение за бъдещето на Европа.
Със задоволство мога да кажа, че докладът, който представяме днес, е резултат от изключително добро сътрудничество с докладчиците в сянка, г-жа Trautmann, г-н Rohde, г-н Chichester и г-н Lamberts, които подкрепиха предложението. Изключително съм благодарен за това, защото днес обсъждаме предложение, което може да даде възможност на Европа да възстанови водещата си позиция в мобилните комуникации, мобилния интернет и съвременните информационни технологии.
Аз лично смятам, че обсъждането на различните предложения в този доклад засяга избора между това дали Европа ще заеме първо или трето място. Пред мен не стои дилема за правилния избор. Понякога, когато говорим за най-големите икономики в света, говорим за Съединените американски щати и Китай, като всички забравяме, че Европейският съюз е най-голямата икономика, макар да нямаме най-големите пазари. От нас зависи днес да обсъдим въпроса дали да предприемем стъпките, които могат да променят положението.
Ако имаме намерение да осъществим такава промяна, тогава, за да гарантираме поетапно водещата си позиция в областите на телекомуникациите и развитието на широколентови услуги, искам Европа да има най-добрия капацитет за широколентови услуги и най-високите скорости, защото тогава ще се превърнем в благоприятно място за развитие на всички нови услуги, които ще бъдат от ключово значение за съвременната икономика и конкурентоспособността ни. Искам Европа да се превърне в дом на следващото поколение нововъведения, каквито бяха Google, Yahoo, Apple и всички останали дружества, които са символ както конкурентоспособност, така и на иновации. Можем да го постигнем, но също така има вероятност други икономики, като например тези на САЩ, Китай или Индия, да заемат водещи позиции и следователно се налага да направим своя избор.
В този доклад правя предложение да се придържаме към срока до 2013 г. по отношение на 800 MHz-овата честотна лента. Освен това предлагам да бъдем по-амбициозни и да заявим, че Европейският съюз следва да освободи 1 200 MHz в 1,5 GHz-овата честотна лента и 2,3 GHz-овата честотна лента и че следва също така да започнем обсъждане относно 700 MHz-овата честотна лента - защото ако не започнем такова обсъждане сега, няма да имаме възможността да вземем решения в бъдеще - а също така следва да използваме 5 GHz-овата честотна лента за общо използване без лиценз за всички комуникации с мобилен интернет на кратки разстояния.
Пред нас е предложението. Искам Парламентът да даде възможност най-силната си подкрепа, защото в такъв случай ще можем да обсъдим тези въпроси с държавите-членки и да поставим пред тях въпроса дали всички те желаят да заемат водещо място, или биха се задоволили с третото място. Смятам, че изборът е ясен и очаквам с нетърпение това разискване и гласуването в сряда.
Нели Крус: Г-н председател, това е ясен предупредителен сигнал и смятам, че това действително е езикът, от който се нуждае Европа. Трябва да благодаря, от своя страна, по-специално на докладчика г-н Hökmark за усърдната му работа по първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър.
Тук става въпрос за информация и технологии, става въпрос за вземане на решение за мястото, което следва да заеме Европа: далечният Изток, далечният Запад, помежду им, има няколко важни участника в тази област, но Европа действително може да бъде номер едно.
Програмата е от важно значение за цифрова Европа и за европейската икономика, и за обществото ни като цяло. От този доклад става съвсем ясно, че Парламентът споделя становището на Комисията за значението на това имаме координирана и ефективна политика в областта на радиочестотния спектър, за да достигнем целите в областта на широколентовите комуникации.
Действително е от жизненоважно значение да бъде запазена и подобрена икономическата и конкурентната позиция на Европа и да бъде увеличено максимално социалното и културното й въздействие чрез осъществяването на иновативни услуги в полза на гражданите. Искам да добавя също така понятието "културно" въздействие, тъй като това е доста важно. Ако говорим за интернет, това е един от основните инструменти, чрез които можем да предоставим повече възможности на членовете на европейската общност да получат знания и поглед отвътре за културното въздействие.
Съвсем правилно беше посочено, че сега е моментът, в който трябва да направим избор. Вече не става въпрос за приятни думи, а сега именно е моментът на истината и сега трябва да поемем отговорностите си. Няма как да заемете челно място, което действително е ролята на лидера, ако избягвате избора, който се налага да бъде направен.
Що се отнася до културните аспекти, именно този културен елемент искам да подчертая на първо място, защото знам, че този въпрос занимава активно членовете на Парламента.
Между другото, виждам доста взаимни обвързаности между използването на радиочестотния спектър за разпространение на съдържание и култура, по-специално що се отнася до аудиовизуално съдържание и безжичните широколентови комуникации. Цифровата телевизия и безжичните широколентови комуникации могат да се развиват успешно успоредно и следва да не забравяме, че достъпът до широколентов интернет също предлага висока културна и социална стойност. Освен това безжичните комуникации са изключително важни за райони, които понастоящем нямат такъв достъп.
Предложението не само защитава съществуването, но и гарантира бъдещото развитие на онези ценни културни и икономически услуги, които, между другото, генерират богато медийно съдържание и подават към бъдещите големи пътища за пренос на данни привлекателни предложения в областта на културата. Разбира се, все още има пречки, като например смущения в ефира или в кабелната телевизия, които трябва да бъдат отстранени; няма съмнения в това отношение.
Всички осъзнаваме, че за радиоразпръскването няма граници. Политиките на Европейския съюз ще се нуждаят от подходящата подкрепа при международни преговори, а държавите-членки също могат да се нуждаят от помощ при преговори със съседни държави, които не са членки на Европейския съюз. Още при подготовката на разискването вече, разбира се, осъществих контакт с определени министри в някои държави-членки, които са изправени пред още по-сериозни въпроси що се отнася до аспекти, свързани със съседни държави.
Що се отнася до съдържанието на доклада, Комисията може да подкрепи почти всички аспекти на подхода на Парламента, макар и в някои случаи това да зависи от малки изменения. Комисията по-специално приветства и приема становището, възприето в доклада, по няколко въпроса. Първо, значението на радиочестотния спектър за Програмата в областта на цифровите технологии с оглед тази програма да предостави на всички граждани достъп до високоскоростни широколентови комуникации. По този въпрос несъмнено подкрепяме вашето становище.
Второ: извършването на преглед на възможностите за допълнителен радиочестотен спектър, което да отговори на нарастващото потребителско търсене на безжични широколентови комуникации. Напълно ви подкрепяме и дори и темпото ви да е някак твърде ускорено, бъдете сигурни, че съзнаваме, че това е следващата стъпка.
Трето, потвърждаваме 2013 г. като датата за освобождаване на 800 MHz-овата честота като честота за цифров дивидент, като в същото време признаваме необходимостта от дерогации до 2015 г. Следователно 2013 г. е целта, но с възможност за дерогации до 2015 г. при изключителни технически обстоятелства, както и допълнителни дерогации поради проблеми с координацията с трети държави, за които споменах по-рано.
Четвърто, покритието на други важни политики на Съюза отвъд електронните комуникации: тук имам предвид околната среда, транспорта или научните изследвания и необходимостта да осигурим наличието на съществено количество радиочестотен спектър.
Пето, значението на ефективен опис на използването на спектъра, което представлява съществена част от създаването на ефективна и насочена към бъдещето програма за политика.
Шесто, необходимостта от координация на насърчаването на политики на Европейския съюз на международно равнище и подкрепа на държавите-членки при преговорите им с държави, които не са членки на Европейския съюз.
Има няколко други важни въпроса, по които докладът декларира подкрепа или укрепва предложението на Комисията, а това е насърчително. По определени изменения обаче Комисията трябва да внесе някои нюанси. Що се отнася до преструктурирането, представянето на принципи и цели не следва да намалява видимостта на принципа за ефективно използване на радиочестотния спектър, който следва да се прилага спрямо всички сектори до възможно най-голямата степен. Друг нееднозначен въпрос: макар че разбирам необходимостта да се гарантира достатъчен радиочестотен спектър за аудиовизуални услуги, това не следва да поставя в изолация конкретни начини за предоставяне.
Друг нюанс между Комисията и доклада на докладчика е свързан с конкуренцията. Запазването на част от радиочестотния спектър за нови участници може и да е правилен инструмент в определени случаи, но с оглед на избягването на излишни процедури; тогава бихме сближили позициите си. Друг въпрос, при който също има само нюанс: макар компенсирането на разходите за миграция от държавите-членки да е много важен въпрос - какъвто е безспорно - това трябва да се извърши в съответствие с правилата за държавна помощ. Смятам, че няма различия между становищата ни; това трябва да бъде посочено.
Комисията има известни съображения по отношение на приемането само на две предложения. Първо: за радиочестотен спектър, който вече е хармонизиран технически, задължение за разрешаване на използването му до 2012 г. не следва да бъде заменяно от по-малко строго задължение да бъде предоставян такъв радиочестотен спектър. Декларираните становища вече изискват това и трябва да преминем към ефективно лицензиране на радиочестотния спектър: да вървим напред, а не назад.
Друг въпрос, по който има различие, и който ни е трудно да приемем, е свързан с радиочестотния спектър за спътников широколентов достъп; Комисията иска да има възможност действително да гарантира, че такъв е наличен. По тези два въпроса - да се разреши и да се гарантира наличие по двата въпроса - трябва да бъде намерено решение и съм уверена, че това може да се случи.
Само още няколко съображения в заключение. Както Парламентът, така и Комисията признават, че е желателно ранно приемане на предложението предвид важността на работата, която предстои по изпълнение на тази програма. Необходимо е ясно становище и колкото по-бързо, толкова по-добре. Комисията ще положи всички усилия да подкрепи процеса и съм напълно уверена, че Парламентът ще участва в ранен диалог със Съвета, за да бъде постигнат бърз и успешен завършек.
Времето изтича. Времето не ни е съюзник в тези ни усилия и в крайна сметка, за да постигнем решение и за да подкрепим достигането на водеща позиция, за което призова г-н Hökmark, трябва да работим възможно най-ускорено в тази посока.
Petra Kammerevert: Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, политическите инициативи за развитие на високоскоростни интернет комуникации във всички държави по принцип следва да бъдат приветствани. Радиочестотният спектър обаче е оскъден ресурс и преди всичко е обществено благо. Поради тази причина за комисията по култура и образование е особено важно да бъде ясно посочено, че радиочестотният спектър е и остава от ключово значение за извършването на разнородни обществени, културни и социални функции. Поради тази причина за нас беше изключително важно условията на пакета на Телеком за гарантиране на медийния плурализъм и културното многообразие да не бъдат зачеркнати.
Както публичното, така и частното радиоразпръскване са основни гаранти за медийния плурализъм и за многообразието от мнения в Европа. Трябва да гарантираме, че ще могат да продължат да изпълняват безпрепятствено жизненоважните си функции и в бъдеще. Поради тази причина комисията по образование и култура предложи 790 MHz-овата честотна лента да не бъде освобождавана на първия етап, но, за съжаление, комисията по промишленост, изследвания и енергетика не подкрепи предложението ни. Макар на няколко места да се посочва, че интересите на радиоразпръскването трябва да бъдат взети под внимание, комисията по култура и образование би желала в това отношение формулировката да бъде далеч по-ясна.
От изключителна важност за нас беше, че, преди да бъде извършено разпределение на радиочестотния спектър, трябва да бъдат изготвени ясни разпоредби, които да не допускат театрите или който и да било, използващ безжични микрофони например, да бъде принуждаван да плаща разходите за смяна на честоти или за нова технология.
Всички имаме задължение да гарантираме постигането на справедлив баланс между интересите на всички заинтересовани страни. Изразявам надеждата си, че ще успеем да постигаме такъв и бъдеще.
Pilar del Castillo Vera: Г-жо председател, г-жо член на Комисията, в началото искам да поздравя докладчика, нашия колега, г-н Hökmark, защото работата му е отлична и освен че е такава, докладът съдържа впечатляваща визия за бъдещето, което считам, че го прави особено ценен. Позволете ми и аз като него да благодаря на всички докладчици в сянка. Резултат от тази им работа беше единодушната подкрепа, която този доклад получи в комисията по промишленост, изследвания и енергетика.
Разбира се, докладът пред нас се ръководи от цел, която се заключава именно в начина, по който европейската икономика може да бъде по-конкурентна в един глобален свят. Това е основната цел на този доклад и затова считам, че е изключително целесъобразен.
Няма да се впускам в подробности, но бих искала да съсредоточа вниманието върху два или три аспекта, които считам за основни. Първо, намираме се в положение - и този доклад го подчертава - в което безжичните широколентови комуникации до 800 MHz-овата честотна лента, разпределена за мобилни комуникации в цяла Европа, ще бъдат реалност. Докладът обаче далеч не спира дотук: той обръща много по-голямо внимание на бъдещето.
Става въпрос за 700 MHz-овата честотна лента, която също така има изключителен капацитет за мобилни комуникации и тяхното развитие. Считам, че това е причината също така да имаме много положителнo становище и оценка спрямо предложенията, направени в доклада. Това не е тривиален въпрос: радиочестотният спектър, свързан с икономически дейности, понастоящем представлява 3 % от европейския брутен вътрешен продукт (БВП) и това е само началото.
Искам да посоча значението на експоненциалния растеж на видеото като елемент на комуникация между различни хора и между различни институции и дружества. Към момента видеото представлява 40 % от световния трафик и това е едва началото: до 2014 г. то ще представлява 91 % от трафика на крайните потребители.
Като такъв докладът представлява реално част от визия за изключително бъдеще и затова считам, че следва вдругиден да го подкрепим категорично.
Catherine Trautmann: Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, ще вземем решение на първо четене по проекта за програма за политика в областта на радиочестотния спектър и искам да благодаря на Комисията за това, че подкрепи и трансформира това предложение, което беше внесено за пръв път по време на разискванията ни относно пакета на Телеком.
Искам също да поздравя нашия докладчик, г-н Hökmark, както и моите колеги докладчици в сянка за доброто сътрудничество по доклад, който разкрива някои основни политически проблеми, скрити зад тясно техническите му аспекти. Провеждали сме множество разисквания, които действително ме накараха да разбера, че Парламентът и Комисията съвсем естествено споделят едно и също становище и амбиция.
Становището е, че радиочестотният спектър е оскъден ресурс, който не зависи от граници. Изглежда всички споделяме това становище. Съществуват обаче различия по отношение на решенията, които следва да бъдат намерени с оглед на подобряване на управлението му и по отношение на общата амбиция, че някои разлики могат да бъдат взети под внимание, по-специално с държавите-членки, за които не отричам, че са имали исторически определена суверенна отговорност.
Макар не всички компромиси, внесени и приети в комисията по промишленост, изследвания и енергетика, да са балансирани до степента, до която ми се иска, подкрепям съвсем искрено цялостното усилие за развитие на подход за управление на радиочестотния спектър, който е по-интегриран, реалистичен и отзивчив по отношение на социалните, културните и икономическите нужди на съгражданите ни. Това е обща черта на всички становища, приети от Парламента, г-жо член на Комисията, било то по отношение на доклада по собствена инициатива на моята колега, г-жа Toia, или по отношение на предложенията, които самата аз защитавах като един от докладчиците по пакета на Телеком.
Що се отнася до програмата за политика в областта на радиочестотния спектър, групата ми и аз поставихме в измененията си специален акцент върху няколко аспекта. Следователно те включват въвеждането на прозрачност, за да проучим как радиочестотният спектър е разпределен и управляван понастоящем - с други думи, това е принципът за изготвяне на опис - а също и намирането на иновативни и оригинални решения на все по-нарастващото търсене на сектора на електронни комуникации по отношение на използването на честоти. Решения трябва да бъдат намерени както в качествено измерение, така и в количествено. Поставяйки акцент върху ефективно използване на радиочестотния спектър, ще коригираме настоящото положение, без да ограничаваме многообразието от услуги, налични в радиочестотния спектър.
По този начин използваме радиочестотния спектър и като средство, чрез което да бъде преодоляно "цифровото" информационно разделение и разработването на нови услуги, които са по възможностите не само на големите телекомуникационни дружества, но и на малките и средните предприятия, както и на новите предприятия, които ще се нуждаят от тях. Считам, че това икономическо измерение е от основно значение.
В заключение искам да кажа няколко думи за следващия етап. Както самата Вие казахте, от самото начало беше ясно, че ще има споразумение на първо четене, но е наложително да постигнем споразумение до края на годината. Това е от съществено значение за нашите обществени услуги, за да отговорим на очакванията на потребителите и за да развиваме интернет независимо от съществуващата инфраструктура. Това е важно също така за планиране на икономическото възстановяване на Европейския съюз благодарение на този ресурс.
Jens Rohde: Г-жо председател, по-добър и по-евтин пренос на данни по високоскоростни широколентови връзки за всички през 2020 г.: това е амбициозна цел на политика и трябва да кажа, че напълно я подкрепям. Нека обаче признаем истината: няма да я постигнем лесно. Независимо от това считам, че със становището на Парламента на първо четене ще съумеем да направим голяма крачка към постигането на тази цел.
Нека да заявим ясно: широколентови комуникации за всички не означава само да гарантираме, че всеки в Европа имат профил във Facebook. Това означава да гарантираме мястото на Европа в света като водеща икономика на знанието. Ако успеем да свържем 500 млн. души, нашите граждани и предприятията ни, ще можем да се възползваме от всички ползи и възможности на цифровата икономика. За да може Европа да постигне това, трябва по-специално да се променят две неща.
Първо, необходим ни е добре функциониращ, конкурентно ориентиран телекомуникационен пазар на европейско равнище. Поради тази причина сме въвели правила, които да гарантират конкуренция. На държавите-членки не следва да се разрешава да разпределят новоосвободен честотен спектър за конкретен участник на пазара, ако това би намалило или нарушило конкуренцията на пазара.
Второ, необходимо ни е по-ефективно разпределение на радиочестотния спектър: разпределение, което също така по-активно отразява съвременното многообразие на търсенето на и нуждите от радиочестотен спектър. Поради тази причина ориентираме тази програма за политика не само за освобождаване на 800 MHz-вата честотна лента, но и за освобождаване на допълнителни честотни ленти до най-малко 1 200 MHz до 2015 г.
Позволете ми в края на изказването си да благодаря на Комисията, на г-жа члена на Комисията, на докладчика и на колегите докладчици в сянка за изключително доброто им сътрудничество; без него това равнище на целите не би било възможно.
Giles Chichester: Г-жо председател, позволете ми първо да поздравя докладчика, г-н Hökmark, за умелото представяне на доклада пред комисията и постигането на широк консенсус. Присъединявам се към останалите докладчици в сянка в благодарностите за неговата работа.
Подкрепям категорично желанието му да определи условията, така че Европа да отговори на технологичните предизвикателства в този сектор и да запази водещата си позиция в света. Това е най-модерна технология и е от изключително значение. Основният въпрос е да се постигне правилен баланс между различните интереси в областта - съществуващите разпространители, мобилните оператори, предоставянето на широколентов достъп и служебните потребители, включително военните и услугите за спешна гражданска помощ.
Искам само да отправя малко предупреждение, че трябва да се съобразяваме със субсидиарността и с националните компетентности в тази област и в този процес. Определянето на правила в тази област на политика е особено трудно, защото технологиите, свързани с това, се променят и се развиват толкова бързо и толкова мащабно, че винаги сме в позиция да наваксваме, а не да определяме правила преди настъпването на промени. Независимо от това смятам, че действията ни винаги трябва да са насочени в посока на улесняване на навлизането на новите технологии, на използването и оползотворяването на радиочестотния спектър и се надявам, че това предложение и този доклад постигат именно тази цел.
Philippe Lamberts: Г-жо председател, искам да продължа, като коментирам няколко неща, които бяха казали, и ще започна с казаното от г-жа Trautmann. Казват ни - и е вярно - че радиочестотният спектър е оскъден ресурс.
Искам, на първо място, да подчертая, че това е общо благо. Това е благо, за което никой не може да претендира, че е негов изключителен собственик. Следователно що се отнася до нас, няма заинтересована страна, която и да е тя, която да може да претендира за преимуществено право, един вид безусловно право, върху радиочестотния спектър и считам, че това е заявено категорично в настоящия доклад.
Предвид факта, че това е както общо благо, така и оскъден ресурс, първо, трябва добре да разбираме как днес се използва радиочестотният спектър, а оттук и идеята за мащабно, задълбочено проучване за начина, по който радиочестотният спектър се използва днес от всички заинтересовани лица, включително посочените от г-н Chichester, а именно службите за гражданска защита например и дори военните. Действително е важно да разберем как този оскъден ресурс се използва на практика днес, защото не смятаме, че се използва по оптимален начин - ни най-малко. Второ, трябва да имаме прозрачен процес за разпределяне на този оскъден ресурс, но той също така трябва да бъде достатъчно динамичен, така че да не се допусне повторната поява на идеи за безусловни права върху него.
Искам също така да вземем под внимание принципите за разпределяне и продажбите чрез търгове на правата за използването на радиочестоти, защото не е задължително използването му да е винаги за търговски цели и следователно за генериране на печалби. Имам предвид, разбира се, и културното измерение, което беше подчертано, но така също и използването на радиочестотния спектър за целите на обществените услуги - следва действително да проведем обсъждане за службите за гражданска защита - а и за военни цели.
Ако възприемем подход, който е напълно основан на пазара, определено ще възникне опасност от отдаване на предпочитание - или във всеки случай от предоставяне на прекомерни права - на пазарни участници, за които знаем, че могат да нарушат пазара предвид мащабите им; с други думи, знаем, че малките оператори не винаги могат да се конкурират с тях.
На последно място, искам да насоча вниманието към факта, че експоненциалното използване на радиочестотния спектър има последици и за общественото здраве. Знам, че този въпрос не се разглежда в доклада, но считам, че трябва да следим този аспект много внимателно, тъй като това е свързано с последици за съгражданите ни.
Sabine Verheyen: (DE) Г-жо председател, г-жо Крус, радиочестотният спектър е ценен и ограничен ресурс, който трябва да бъде управляван внимателно и перспективно, като се взема под внимание обществото като цяло. Ето защо програмата за политика в областта на радиочестотния спектър е от особено значение. Радиочестотният спектър трябва да бъде използван ефикасно, като се вземат под внимание икономическият, социалният и културният аспект. За тази цел трябва да оползотворяваме пълноценно техническите средства, с които разполагаме във всички честотни ленти, за да постигнем възможно най-голяма ефективност.
Пакетът на Телеком, който беше приет миналата година, трябва да създаде основата за политиката ни за радиочестотния спектър, защото в него също така се казва, че управлението на радиочестотния спектър на Европейския съюз и на неговите държави-членки трябва в еднаква степен да отчита културните, социалните и икономическите интереси. Това трябва да бъде взето под внимание по-специално във връзка с хармонизацията на използването на радиочестотния спектър в Европейския съюз.
Във връзка с това искам да подчертая, че изпълнението на първия цифров дивидент в държавите-членки към момента се извършва с доста различно темпо. Поради тази причина по-нататъшното освобождаване на честотната лента UHF, по-специално на диапазона под 800 MHz-овата честотна лента, следва да бъде обсъждано едва след като бъде взет под внимание опитът ни със "свободната зона" в тази честотна лента.
Предстои решаването на множество технически и финансови въпроси. По-специално, проблемът със смущенията и въпросът за компенсиране на разходите на културните центрове и местните органи във връзка с техническо преоборудване що се отнася до радиомикрофоните например все още не са получили задоволително решение.
Когато се разпределят честотни ленти, трябва да се направи отговорна преценка по отношение на различните интереси. От една страна, предоставянето на мобилни широколентови мрежи за всички е основно изискване, което е в интерес на европейските граждани, но, от друга страна, развитието в областта на публичното и частното радиоразпръскване трябва да бъде взето под внимание като важен инструмент за културно многообразие и предоставянето на информация. Трябва да определим правилната посока за техническо развитие и за мястото на Европа в областта на цифровите информационни технологии и културното многообразие.
Teresa Riera Madurell: (ES) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, определено днес следва да се поздравим за провеждането на това разискване.
Твърде често сме чували, че планирането и управлението на радиочестотния спектър е технически въпрос, който е от изключителната компетентност на държавите-членки. Днес благодарение на решителността на Парламента по време на преговорите по пакета за далекосъобщенията, проведени впечатляващо от колегата ни, г-жа Trautmann, това обсъждане относно радиочестотния спектър се провежда на точното място: в политическото пространство на Европейския съюз.
Фактът, че това е оскъден обществен ресурс, и трансграничният му мащаб оправдават намесата ни като законодатели на Европейския съюз, но не следва да формулираме този процес като противопоставяне между различните начини на използване, които можем да определим за честотните ленти.
Непрестанният технически напредък означава, че имаме все по-големи възможности за пренос на повече данни, като използваме по-малка част от радиочестотния спектър и при по-малки смущения. Целта ни трябва да бъде създаването на основите за динамично планиране, което използва технически напредък, за да даде възможност на различните групи потребители да бъдат по-съвместими, като по този начин да бъдат постигнати по-големи икономически и социални ползи от този ценен ресурс.
Не искаме в резултат на този процес да има победители и губещи, а по-скоро да има оператори, които са ангажирани с процес на непрекъснато подобряване на използването и разпределението на радиочестотния спектър и той преди всичко да бъде ориентиран към социално и икономическо развитие на обществото.
Jean-Pierre Audy: (FR) Г-жо председател, г-жо Крус, г-н Hökmark, госпожи и господа, искам в началото да поздравя моя приятел, г-н Hökmark, за отличния му доклад и за духа на откритост, който демонстрира в хода на тези разисквания.
Този проектодоклад широко подкрепя предложението на Европейската комисия по-специално по отношение на необходимостта до 1 януари 2013 г. да бъде предоставена 800 MHz-овата честотна лента, освободена след преминаването към цифрова телевизия и пълното преустановяване на разпръскването на аналогова телевизия.
В резултат на цифровизацията на наземното телевизионно разпръскване ще бъдат предоставени голям брой свободни честоти, наричани цифрови дивиденти. Характеристиките, които притежават тези честоти по отношение на покритие и проникване в сгради, са всеобщо признати: наричат ги "златни" честоти.
Именно във връзка с това Европейската комисия предлага първа програма за разработване на подход за периода 2011-2015 г. спрямо стратегически въпроси от областта на радиочестотния спектър, пред които е изправен Европейският съюз.
Независимо от това бих искал да подчертая два аспекта, които смятам за важни, г-жо Крус, г-н Hökmark. Първо, считам, че следва да съставим описа, предложен в член 8; за предпочитане е да се осланяме на точен, изготвен от специалисти опис, за да идентифицираме нови честотни ленти, преди изрично да посочим хармонизирани честотни ленти. За да бъде постигната и насърчавана целта за откриване на повече честоти за безжични широколентови комуникации, изглежда би било правилно да се процедира въз основа на този опис - без да има очаквания за резултата - като се изберат, без предишен технически опит, една или две конкретни честотни ленти.
Последният въпрос, който искам да засегна, е свързан с използването на честотни ленти, които понастоящем се използват за военни цели. Комисията определено няма правомощия да проучва възможностите за споделяне на радиочестотния спектър с военни цели. Поради тази причина съм против изменението на член 7, параграф 3, който се отнася до нуждите от радиочестоти за конкретни политики на Европейския съюз и който предлага използването на граждански честоти за военни цели.
Silvia-Adriana Ţicău: (RO) Г-жо председател, решението, което разискваме днес, бележи старта на първата европейска програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Нейната цел е стратегическо планиране и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър, за да се гарантира функционирането на вътрешния пазар. В практически аспект програмата ще улесни наличността на радиочестотен спектър, постигането на максимална гъвкавост и повишаване на ефективността на неговото използване въз основа на генерални разрешения, ще бъдат избегнати нарушаването на конкуренцията, както и вредните смущения, а също така ще хармонизира технически условия и ще защити здравето.
В изпълнение на решението Комисията заедно с държавите-членки ще създаде опис на текущото използване на радиочестотния спектър и на евентуални бъдещи нужди от радиочестоти в Европейския съюз, по-специално в диапазона от 300 MHz до 3 GHz.
Използвахме внесените изменения, за да изискаме преодоляване на "цифровото" информационно разделение, така че гражданите на Европейския съюз да имат до достъп до инфраструктура за широколентови комуникации със скорост поне 30 Mbps до 2020 г., и за да бъдат осигурени възможности както за търговския сектор, така и за обществените услуги чрез увеличен капацитет за широколентови комуникации. Поискахме също така да се гарантира достъпност на новите потребителски устройства и технологии, за да се осигури подкрепата на потребителите за прехода към цифрови технологии и ефективното използване на цифровия дивидент. Приветствам значението, което се придава на гарантирането, че необходимият радиочестотен спектър ще бъде наличен за наблюдение на атмосферата и земната повърхност. Това дава възможност за разработване и използване на космически приложения и за подобряване на транспортни системи, по-специално за системите "Галилео" и GMS, както и за интелигентни системи за безопасност и управление за транспортния сектор.
Patrizia Toia: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, считам, че аспектът, по който сме съгласни и който сме установили, е, че тази програма за хармонизиране на честоти и координирано използване на радиочестотния спектър може да има двойно предназначение.
Считам, че това е ключов аспект, който следва да имаме предвид във всеки един момент; с други думи, чрез програмата можем да развием огромния потенциал за икономически ползи от тази област чрез сектора на далекосъобщенията, аудиовизуалния сектор и нови услуги, като в същото време дадем тласък на икономическото развитие и на други сектори, свързани със сектора на далекосъобщенията. Можем също така да развиваме потенциала за културно и социално развитие, за което това двойно предназначение дава възможност и изисква.
Г-жо член на Комисията, смятам, че на тази програма следва също така да бъде гледано като на възможност с цел зачитане и спазване на определени основни принципи чрез избора, който правим.
Първо, принципът за медийния плурализъм. Прегледът на системата за управление на радиочестотите на европейско равнище е много важен и смятам, че трябва категорично да предотвратим натрупването на права за ползване на радиочестоти и създаването на монополи и олигополи, които, за съжаление, съществуват в някои европейски държави и които стават все по-силни и завземат дялове от сектора на радиоразпръскване.
Второ, принципът за баланс между либерализацията и отварянето на пазара за нови оператори и лоялност с цел ангажиментите, поети с операторите, които са вложили значителни инвестиции, да могат също да бъдат насърчавани, подкрепяни и да бъдат спазвани на пазара.
И в заключение, прозрачност и гаранцията за добре управление и добро администриране на разпределението на честоти. Тук става въпрос за това, че продажбите чрез търгове трябва да са насочени не само към аспект на пазара, който следва да бъде в съзвучие с всички възможни социални начини на използване на радиочестотния спектър, но също така да кажем, че не трябва да подхождаме субективно и да не бъдат давани нелоялни предимства по отношение на радиочестотите. Този аспект също заслужава подробно проучване.
И накрая, за съжаление, нямам време да поговоря за социалните аспекти, но те бяха разисквани задълбочено от всички членове на моята група.
Lambert van Nistelrooij: (NL) Г-жо председател, г-жо Крус, днес отбелязваме Деня на Европа. Европа с нетърпение очаква определени неща, които са важни за нашите граждани и които също така носят просперитет и благоденствие на европейската общност. Тази тема, този доклад на г-н Hökmark, отговаря напълно на това описание. Той е конкретен и ни дава по-ясна представа за социалните и икономическите измерения. Обществени честоти, които далеч не са много, ще бъдат освободени и това е спешна необходимост, за да можем да задоволим търсенето на все по-голям брой и все по-бързи безжични интернет връзки.
Добра координация на европейско равнище е очевидно необходимо условие в това отношение. През 2013 г. ще бъде освободена 800 MHz-овата честотна лента, през 2015 г. - 1 200 MHz-овата честотна лента, а това е от неотложна необходимост, за да може Европа да запази челното мястото си сред лидерите в световен мащаб. Тези услуги имат огромна финансова стойност: 200 млн. евро годишно, с други думи, около 3 до 4 % от икономическия растеж зависи от наличието на достатъчно радиочестотен спектър, като този процент ще продължи да се увеличава.
Вземете например стандарта GSM, който приехме заедно през 90-те години на ХХ в.; това също беше правилният избор в правилния момент. Позволете ми да ви кажа, че тези мащабни нововъведения стават все повече. Всяка година те могат да имат принос от 80 млрд. евро. Нидерландия, моята родина, която аз и други членове на Европейския парламент от Нидерландия имаме мандат да представляваме, е готова за тези промени; вече освободихме честоти за мобилен интернет от четвърто поколение.
Казано накратко, както проблемите, пред които са изправени помощните услуги, телевизионните станции, обществените излъчващи оператори, така и продължаващите проблеми, които биха могли да възникнат по отношение на смущенията, с други думи, проблеми с локални микрофони, ще останат в миналото. Ето защо изразявам искрената си надежда, че въз основа на този отличен и многообещаващ доклад ще съумеем да постигнем споразумение с Комисията още на първо четене. На добър час!
Paul Rübig: (DE) Г-жо председател, първо, искам да се извиня за факта, че в момента колеги напускат залата. Все пак в този момент в комисията по промишленост, изследвания и енергетика се провежда гласуване, но все още не сме измислили начин да разделяме хората на две.
Г-н Hökmark е постигнал добър компромис в този случай. Все пак що се отнася до този въпрос трябва винаги да вземаме под внимание равнището на резултатите, които искам да видим в бъдеще, от една страна, за мрежата от първо поколение и, от друга страна, за кабелните оператори и всички останали, които са заинтересовани от използването на радиочестотния спектър, по-специално организациите за бързо реагиране.
Равнището на резултатите трябва да бъде определено. Най-важният аспект по отношение на тези данни е количеството на данните. Следващият най-важен аспект е времето, необходимо за предаването на тези данни, мощността, с която се предават с цел в този случай да се даде възможност за съжителство, и накрая приоритетите, които трябва да бъдат установени чрез използването на софтуер. В бъдеще ще ни е необходим подробен доклад в това отношение, за да можем да увеличим значително скоростта на GSM мрежата от първо поколение. Операторите на кабелни мрежи вече постигат много високи скорости, достигащи до 100 Mbps, което е изключително впечатляващо и може да се увеличи в бъдеще.
Изправени сме обаче пред значителни проблеми, когато става въпрос за ценовото равнище, по-специално що се отнася до роуминг на данни. В някои държави-членки в момента е възможно да си купите един гигабайт за по-малко от 1 евро. Преди малко погледнах мобилния си телефон, за да видя колко ми струва. В моята страна един гигабайт ми струва 1 евро. Когато съм тук, един гигабайт ми струва 9 900 евро, а когато пътувам в друга държава-членка, може да струва 14 900 евро. Спешно трябва да предприемем действия в това отношение. От Вас, г-жо член на Комисията, искам да гарантирате, че това решение взима под внимание не само диапазона на резултатите и равнището на резултатите, но и че преди всичко ще създадем общ европейски пазар що се отнася до ценово равнище, което дава възможност на хората да използват услуги за пренос на данни, дори когато са извън своята държава-членка. В това отношение, ни предстои спешно да решим редица проблеми.
Andreas Mölzer: (DE) Г-жо председател, Европа може да защити водещата си роля като най-голямата икономическа зона в света само при условие че заеме водеща позиция в разработването и използването на нови технологии.
Широколентовите технологии несъмнено са важна част от това. Новата ни политика в областта на радиочестотния спектър трябва да гарантира голям капацитет за пренос и високи скорости на пренос. Всеобхватно планиране и управление на радиочестотния спектър на европейско равнище несъмнено е по-малко целесъобразно за постигането на тази цел, като самата Комисия също подчертава, че това може да бъде извършено добре и ефикасно в отделните държави-членки. Все пак би било желателно да има координираща роля.
Въпреки големите разходи, считам, че предоставянето на мрежи от оптични влакна следва да бъде насърчавано. Европейският съюз понастоящем изостава от конкурентите си, Съединените американски щати и Китай. Това вероятно се дължи на нерешителна политика и твърде много бюрокрация.
Ето защо съм съгласен с докладчика, г-н Hökmark, че задължително трябва да се придържаме към графика, който беше определен за освобождаване на радиочестотния спектър.
Нели Крус: Г-жо председател, искам да благодаря на всички, които участваха в това вълнуващо разискване, защото макар темата да изглежда доста техническа, в крайна сметка това е основен въпрос, защото радиочестотният спектър е като водата или пък свежия въздух. Той е, както посочи Catherine Trautmann, оскъден ресурс, обществено благо, а също и основно благо. Докладчикът и неговите докладчици в сянка са успели да разяснят до голяма степен въпроса и просто да ни представят онова, което следва да бъде направено, за да постигнем положителен резултат.
Разбира се, това е демокрация: разискваме въпроса и то по атрактивен начин. Съвсем неотдавна обаче разисквахме Програмата в областта на цифровите технологии; всички подкрепихме Програмата в областта на цифровите технологии; а този въпрос е от ключово значение за Програмата в областта на цифровите технологии. Защото ако не поемем отговорността си и не поемем ясен курс, можем да забравим казаното по-рано от г-жа Toia: трябва да осъзнаем, че през 2020 г. - и това сме определили в Програмата в областта на цифровите технологии - всеки европеец следва да може да преследва неговите или нейните интереси чрез онова, което в крайна сметка са възможности на радиочестотния спектър.
Говорихме също така за създаването до 2013 г. на цифрови възможности за всеки европеец. Ако това е целта ни, трябва да бъдем последователни и да сме в състояние да понесем последиците от последователността си.
Искам да благодаря на всички членове на Парламента, които ясно изразиха становищата си, посочвайки приоритети, като в крайна сметка са съгласни именно с онова, което трябва да направим като стратегически подход към регулация по отношение на управлението на радиочестотния спектър. Предстои да преодолеем още пречки и това е безспорно. Предвид залога обаче изразявам увереността си, че тези пречки ще бъдат преодолени успешно.
Напълно зачитаме използването на радиочестотния спектър за радиоразпръскване и културни дейности: това трябва да е пределно ясно. Ще решим проблемите в този аспект, ако все още съществува колебание, което трябва да бъде преодоляно. Що се отнася до допълнителния радиочестотен спектър за широколентови комуникации и втория цифров дивидент, смятам, че всички осъзнават, че рано или късно - и повечето членове на Парламента вероятно смятат, че това ще стане по-скоро рано - ще трябва да решим и този проблем. При тази ситуация няма грешен избор и с освобождаването на 800 MHz-овата честотна лента избираме възможността, която засяга най-малък диапазон от радиочестотния спектър и следователно можем да я разглеждаме като първа стъпка по пътя си.
Нека за момент обърнем поглед назад: кой си е представял преди 15 години какъв ще бъде залогът днес? Ако бяхме се забавили преди 15 години и бяхме се поколебали да вземем решения като политици, щяхме да се провалим. Ако се беше случило така, онова, което сега щяхме да разискваме, нямаше да бъде дали искаме да сме номер едно или три, а дали искаме да избегнем последното място.
Радиочестотният спектър е от национална компетентност: осъзнавам това. Комисията е съгласна, а описът трябва да бъде изготвен от държавите-членки. Всички обаче сме съгласни, че радиочестотният спектър е изключително ценен ресурс и трябва да признаем, че когато говорим за единен цифров пазар, това ни дава също така възможността и ни вменява отговорността да мислим в трансгранична перспектива - и ако има една област, в която трябва да мислим в трансгранична перспектива, това е политиката в областта на радиочестотния спектър.
Що се отнася до крайните срокове и онова, което беше и продължава да бъде заложено на карта, поне за мен е ясно, че 2013 г. съвсем не е ранен срок. Трябва също така да осъзнаем, че дерогациите се предлагат за два вида ситуации: в случай на трудности със съседни държави и в случай на обстоятелства, които никой не би могъл да предвиди. Все пак считам, че трябва възприемем разбирането, че времето не е на наша страна и че с дерогациите не следва да се злоупотребява.
Като цяло очаквам с нетърпение обсъжданията с членовете на Съвета, резултата от гласуването, което ще проведете, и гледам с увереност в бъдещето с надеждата, че един от стълбовете, които обсъждахме, ще бъде завършен преди края на годината.
Искам накрая да благодаря не само на докладчика и на докладчиците в сянка, но и на членовете на различните участващи комисии за конструктивните им и изключително положителни усилия.
Gunnar Hökmark: Г-жо председател, смятам, че трябва да осъзнаем, че става въпрос за част от общество, което се развива изключително бързо. Темпото на промените е и ще продължи да бъде изключително бързо. Тук действително става дума за това как искаме да изглеждат нещата през 2020 г.
Поради тази причина е важно да подчертаем, че когато обсъждаме 700 MHz-овата честотна лента, не казваме нищо повече от това, че трябва да имаме възможността да вземем по-късно решения относно най-добрия начин, по който тя може да бъде използвана. Както стана ясно, радиочестотният спектър е оскъден ресурс, но е и обществено благо и носим отговорност за това той да се използва по възможно най-добрия и най-ефикасния начин - аспект, който беше подчертан и от г-жа Trautmann.
Искам също така да подчертая, че няма противоречие между използването за културни и търговски цели. Искам да си поставяме цели, които ще дадат възможност тази нова технология да бъде в полза и на културата, а не да запазим технологията единствено за търговски цели, което би се случило, ако не сме достатъчно амбициозни. В такъв случай културата ще остане на заден план, а не смятам, че културата в Европа би имала най-добрите възможности, ако бъде ограничена до използването на остарелите технологии.
Смятам, че е възможно не само да гарантираме радиоразпръскване в момента, но и да създадем нови възможности за бъдещето. Все пак трябва да можем да вземаме решения. Трябва да кажа - без ирония и с огромно задоволство - че никой в залата тази вечер не постави под въпрос факта, че трябва да сме номер едно. В глобалния свят на конкуренция и знания единственият начин да спечелим е да бъдем номер едно и именно това трябва да бъде целта ни.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в сряда, 11 май 2011 г.
| bg |
Дневен ред на следващото заседание: вж. протоколи
| bg |
Предаване на текстове, приети на настоящото заседание
Robert Sturdy: (EN) Г-н председател, ние току-що гласувахме два пъти поименно. Този предобед имахме само две поименни гласувания. В Парламента е решено, че трябва да участваме в гласуването през повече от 50% от времето и в 50% от поименните гласувания, за да гарантираме заплащането си за пълен работен ден. Това правилно ли е в настоящия случай, или какво е положението?
Председател: Правилно е. Вие трябва да присъствате през 50% от времето.
| bg |
16. Едностранни декларации към протоколите от заседанията на Съвета (
| bg |
1. (
| bg |
Искане за снемане на парламентарен имунитет: вж. протокола
| bg |
38. Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г. (
| bg |
Съобщаване на общи позиции на Съвета: вж. протокола
| bg |
Пускане на пазара на биоциди - Ново предложение за преразглеждане относно биоцидите (разискване)
Председател: Следваща точка е общото разискване относно:
доклада на г-жа Sârbu, oт името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоциди по отношение на удължаване на някои срокове - C6-0346/2008 - и
изявлението на Комисията по новото предложение за преработка на директивата за биоцидите.
Daciana Octavia Sârbu: Искам да подчертая, че смятам за успех споразумението, което постигнахме заедно с Комисията и Съвета относно удължаването на срока за оценка на активните вещества до 2014 г., за да създадем своевременно регулиран пазар за биоциди.
Това даде отражение и върху резултата от гласуването, проведено от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Затова искам да благодаря на колегите, които подкрепиха този компромис между трите институции.
Удължаването на преходния период е изключително важно, за да гарантираме, че всички биоциди, които съдържат активни вещества, ще бъдат пуснати на пазара съгласно закона.
Почувствах, че е от съществена важност преразглеждането на тази директива да премине на първо четене, за да не рискуваме да прехвърлим 10-годишния срок за системно проучване на биоцидите и, по подразбиране, да избегнем риска от изтеглянето им от пазара от 2010 г.
Удължаването на срока ще гарантира, че държавите-членки ще имат достатъчно време, за да оценят тези вещества до 2014 г., когато съществената преработка на директивата за биоцидите най-вероятно ще влезе в сила.
Друга точка, предложена в проектодоклада, е да се ограничи до максимум две години възможността да се удължават допълнително крайните срокове за останалите досиета чрез процедурата комитология, за да се избегне евентуално безкрайно отлагане на целия процес. Тази мярка е съществена за ситуация, при която преработката на директивата не е завършена до 2014 г.
Надяваме се, че аспектите, свързани със защитата на данните и практиката на "избягване от отговорност" ("free riding"), чрез която компаниите използват информацията, регистрирана от други компании като част от национална схема, ще бъде разгледана при съществената преработка на директивата за биоцидите.
Искам да спомена, че измененията, приети от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, формират част от споразумение с Комисията и Съвета, както присъстват в окончателния проект, който ще бъде гласуван утре в пленарната зала. Когато гласуването в пленарната зала приключи, ще имаме подкрепата на Съвета за постигане на съгласие на първо четене.
Stavros Dimas: член на Комисията. - (EL) Г-н председател, искам да благодаря на докладчика, г-жа Sârbu, за нейното старание и усилия за постигане на съгласие на първо четене относно предложението за изменение на Директива 98/8 относно пускането на пазара на биоциди.
Искам да кажа, че Европейската комисия е готова да приеме компромисния пакет, особено точката относно нуждата да се удължи преходният период с четири, вместо с три години и точката относно двугодишното ограничение на по-нататъшно удължаване с цел да се улесни програмата за преглед.
Christa Klaß: Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, можем да се гордеем с факта, че постигнахме толкова високи здравни и хигиенни стандарти в Европейския съюз. Употребата на биоциди даде значителен принос за тези постижения. Когато се използват като дезинфектанти и пестициди, те ни защитават от опасни болести или както може да се случи - от техните носители. Биоцидите са незаменими. Те трябва да бъдат безобидни за хората и околната среда и затова сега се нуждаем от преглед на всички биоцидни агенти.
Безопасността изисква време, а прегледът вече отнема повече, отколкото беше планирано предварително. Не можем да поемем риска да изгубим важни продукти, защото тяхната регистрация не е била завършена. Затова приветствам факта, че Парламентът, Съветът и Комисията се съгласиха на първо четене на бързо удължаване на сроковете за директивата за биоцидите до - мисля, че беше, г-н член на Комисията, - 2014 г.
Само че защо това предложение се появи толкова късно? Опасността, че някои вещества могат да отидат в канавката заради изтекли крайни срокове, беше нещо, което виждахме, че се задава от дълго време, а сега разискванията ни в Парламента трябва да се провеждат под по-големия натиск на времето.
Г-н член на Комисията, от известно време чакаме за предложение от Комисията относно преработката на директивата за биоцидите. Сега спешно трябва да бъдат хармонизирани и регулирани някои важни области. Примерите включват определянето на критерии за одобрение, продължителността на одобрението и, най-важното, защитата на данните. Производителите се нуждаят от ясни правила и точност. Нужни са правила и по отношение на употребата и боравенето с продуктите. Изпитването на активен агент струва няколко хиляди евро и тази инвестиция може да бъде възстановена, само ако резултатите, поне за определен период от време, не са достъпни за други заявители. Никой не желае да изгубим високите си хигиенни стандарти. Трябва да ги поддържаме, за да посрещаме нови предизвикателства.
Надявам се, че Комисията ще представи ясен и добре обоснован доклад, който отговаря на всички тези изисквания, и се надявам това да се случи колкото може по-скоро.
Vittorio Prodi: от името на групата ALDE. - (IT) Г-н председател, госпожи и господа, благодаря Ви, г-н Verheugen, че дойдохте и ни дадохте възможността да обсъдим този документ заедно. По отношение на предложението за изменение на директивата относно пускането на биоциди на пазара Парламентът се съгласи, че е нужно да има удължаване на периода за преглед, необходим за правилната оценка на основните активни вещества на някои биоциди, с оглед на специфичното естество на необходимите изпитвания и изисквания на пазара. Но трябва да сте наясно, че сме в очакване на по-щателната преработка на Директива 98/8/ЕО относно биоцидните продукти, за да изразим нашето мнение по съдържанието. Затова искам да предложа някои идеи на Комисията, които да обмисли.
Преди всичко, ще бъде полезно да направим преход от директива към регламент - законодателен инструмент, който ще позволи едновременно да влязат в сила еднакви разпоредби във всички държави-членки, като така регулира сектора по един и същи начин. Една ключова точка ще бъде споделянето на данни според нормите на Европейския съюз и, както вече беше приложено с регламента за регистриране, оценка и разрешаване на химични вещества и препарати (REACH), изпитването върху гръбначни животни ще бъде избегнато или значително намалено и за биоцидите, благодарение на задължителното споделяне на данни, получени чрез такива изпитвания между онези, които регистрират същите активни вещества, като така се избягва всяко дублиране на проучвания.
Споделянето на данни ще позволи по-голяма ефективност в системата за оценка на файловете и ще намали разходите по съставянето на тези файлове, което ще бъде от значение както за малките, така и за средните предприятия и за националните органи, отговорни за преглеждането на заявленията.
Трябва да се наблегне на опростяването на процедурите и на прилагането на взаимно признаване на разрешението за даден продукт и употребата му в различни държави-членки, за да се ускорят процедурите и пускането на биоциди на пазара в споменатите държави. След това размерът на таксите и общите срокове за преглеждане на заявленията в различните страни трябва да се хармонизират, а процесът на издаване на разрешения трябва да се опрости в случаи на изразяване с минимални разлики или вариации в цвета например и така да се избегнат допълнителни специфични изпитвания, изискващи по-нататъшна оценка от всяка държава-членка.
Най-накрая, трябва да избегнем дискриминацията между европейските производители на стоки, третирани с биоциди, и извънобщностните стоки, съдържащи такива продукти. Оставям на Комисията да предложи решение, което новият Парламент, да се надяваме, ще може да подкрепи.
Urszula Krupa: от името на групата IND/DEM. - (PL) Г-н председател, хармонизирането на законодателството за биоцидите в Европейския съюз изглежда дори по-необходимо при факта, че регламентите в определени страни са изключително разнообразни. Липсата на общи регулиращи разпоредби създава опасност за здравето и живота на хората, както и представлява заплаха за околната среда, особено при условията на свободния пазар.
Но предложението, съдържащо се в първоначалния вариант на текста, а именно десетгодишния срок на прилагане на законодателството, изглежда нереалистичен с оглед на изключително сложните и скъпи процедури на регистрация за химикалите, използвани в тези продукти. Тези процедури, които бяха предназначени да осигуряват високо ниво на безопасност, биха могли по ирония да допринесат за намаляването на нивото на контрол, което води дори до повече проблеми, ако вземем предвид факта, че в някои случаи национални регламенти контролират биоцидите, пускани на пазара.
Но премахването на тези механизми и въвеждането на по-малко ефективни и скъпи процедури на оценка може да ограничи продажбите на биоциди. Един централен европейски регистър на активните вещества, използвани в биоцидите, също няма да осигури достатъчно безопасност, особено при факта, че биологичните агенти са изключително разнообразни и са устойчиви на активни агенти. Наличието на ограничен избор от ефективни химични съединения само ще послужи за повишаването на нивата на устойчивост. Още повече високите разходи и сложните процедури, които са включени, ще избутат малките компании извън пазара, което ще доведе до монополизирането на пазара от големите компании, работещи в този сектор.
Предложението за удължен 14-годишен преходен период, който може да бъде удължен допълнително с още две години, става дори още по-безценно поради факта, че няма да бъде възможно да се регистрират активни вещества или да се преместят тези правила в националния закон преди 2014 г.
Zuzana Roithová: - (CS) Г-н председател, искам да отправя въпрос към члена на Комисията, тъй като имам доста различно мнение. Мисля, че е жалко, че Европейският съюз не може да успее за десет години, с други думи до 2010 г., да завърши прегледа и регистрацията на 900 или някъде толкова дезинфектанти, консерванти и пестициди, които се продават на европейския пазар. Изненадва ме, че са ни нужни още три години за това, а докладчикът добави още една допълнителна година. Това означава забавяне на хармонизацията и следователно забавяне на по-голямата защита на пазара по отношение на тези вредни материали. Очевидно нямаме друг избор, освен да обявим забавяне, защото иначе много продукти ще трябва да изчезнат от пазара. Позволете ми обаче да предложа едно мнение. Може да бъде от полза, ако някои от продуктите, внесени от неконтролираните азиатски пазари, напуснат нашия пазар. Това ще ускори развитието на алтернативни, по-безопасни материали. Ще ми бъде интересно да чуя дали Комисията е опитвала да си сътрудничи с центровете за изпитване и институциите в държавите-членки и да използва техните ресурси, за да изпълни първоначалния по-кратък краен срок. Може ли Комисията или докладчикът да ми дадат отговор на този въпрос?
Czesław Adam Siekierski: (PL) Г-н председател, в следствие на специфичното естество на това законодателство и евентуалната опасност от грешното му интерпретиране трябва да обърнем особено внимание на въпроса за биоцидните агенти.
Съгласен съм с докладчика, който говори относно факта, че е жизненоважно да се удължи преходния период за оценка на активните вещества, използвани в биоцидите до 2014 г., за да се използва законодателството на Европейския съюз за регулиране на пазара. Ако не бяхме предприели тази стъпка, щяха ли националните разпоредби - които изтичат през 2010 г. - като резултат да направят нелегална продажбата на значителен брой биоциди, което би довело до различни парадоксални ситуации?
По време на преходния период националното законодателство трябва да се използва за стриктното наблюдение на този конкретен сектор на пазара. Тук си заслужава да добавим, че трябва да бъдем особено внимателни, когато се занимаваме с всяко законодателство, засягащо биоцидните агенти, и да помним, че тези продукти са замислени да унищожават и отблъскват вредни организми и че съдържат активни химични агенти. Всяко нехайство от наша страна може да има безвъзвратни последици.
Stavros Dimas: член на Комисията. - (EL) Г-н председател, искам да благодаря на ораторите за техните конструктивни забележки и да кажа, че в крайна сметка за оценката на активните вещества всъщност ще е нужно повече време, отколкото оптимистично бяхме предвидили първоначално. През 2000 г., когато законодателството беше прието, програмите за оценка не започнаха веднага; около четири години бяха прекарани в различни подготвителни процедури и процедурите на оценка, които националните компетентни органи несъмнено използват, започнаха едва през 2004 г. Въпреки забележителната и важна работа, свършена до днес, за много от активните вещества няма да бъде възможно да преминат оценка до май.
Като имаме предвид, че директивата постановява, че биоцидите, съдържащи активни вещества, които не са включени в приложение 1 или в приложение 1А към директивата, трябва да бъдат изтеглени от пазара не по-късно от 12 май 2010 г., беше сметнато за необходимо да се удължи крайният срок за завършване на процедурата на оценка, в противен случай, ако изтеглим някои от тези вещества, защото не са преминали процедурата на оценка, тогава и здравето, и околната среда в Европейския съюз може да бъдат застрашени и несъмнено търговията също ще бъде възпрепятствана.
Относно въпроса, засегнат от г-жа Klass, искам да кажа, че той засяга защитата на данните, подадени за оценка на активните вещества. Това се отнася по-конкретно за случаи, в които компании, които не са били включени в усилията да се представят тези данни, които извличат облага от ситуацията, могат въпреки това да задържат продуктите си на пазара до изтичането на преходния период.
Комисията е на последен етап от оформянето на предложението за съществена преработка на директивата за биоцидите и този въпрос беше ясно посочен по време на проведените консултации, когато въпросното предложение беше формулирано и съставено. Много от забележките, направени от г-н Prodi и други, несъмнено ще бъдат взети под внимание.
Комисията ще засегне споменатия въпрос в рамките на същественото преразглеждане на директивата. Ще бъде изпратено изявление на Комисията до секретариата на Европейския парламент, за да бъде добавено към доклада от днешното заседание.
Също така голям брой други въпроси, изтъкнати от Парламента, също ще бъдат засегнати във въпросното предложение като увеличението на обхвата от стоки и материали, изработени с употребата на биоциди, подобрените процедури за одобрение на биоциди, въвеждането на задължителен обмен на данни по време на лицензирането на продукта и по време на одобрението на активното вещество според принципите на REACH и съгласуваност с най-добрите практики от други законодателни актове като този, който наскоро беше прокаран за продуктите за растителна защита.
В заключение, Комисията изразява удовлетворението си от резултатите от преговорите. Комисията е в състояние да приеме компромисните изменения напълно и обещава да вземе предвид, по време на основното преразглеждане на директивата, въпроса относно защитата на данните, повдигнат както от Съвета, така и от Парламента днес.
Комисията взема под внимание въпросите, засягащи защитата на данни, споделянето на данни и компаниите, които извличат облага от ситуацията, които бяха повдигнати по време на разискванията по предложението за удължаване на някои срокове от директивата за биоцидите. Комисията ще потърси подходящи решения за посочените проблеми в рамките на съществената преработка на директивата за биоцидите.
Daciana Octavia Sârbu: Искам отново да благодаря на колегите си, докладчиците в сянка, с които си сътрудничихме изключително добре. Работихме ефективно за завършването на този доклад, въпреки че това не е толкова важно, колкото действителната преработка на директивата.
Както видяхте, всичките ми колеги говориха за тази преработка и не толкова за доклада, който разискваме днес, защото преработката е това, което очакваме.
Тук чухме, по всеобщо признание, че това удължаване на преходния период от три на четири години не е желателно, но вярвам, че е много по-важно да гарантираме, че всички продукти ще бъдат пуснати на пазара легално и че ще бъде проведена точна оценка на тези продукти.
Благодаря ви още веднъж и, както казах, очакваме преработката на директивата за биоцидите да се случи колкото може по-скоро.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе във вторник, 24 март 2009 г.
| bg |
Откриване на заседанието
(Заседанието се открива в 9,05 ч.)
| bg |
Поправки и намерения за гласуване: вж. протоколи
| bg |
Стратегия на ЕС за региона на Балтийско море (разискване)
Председател: Следващата точка са изявленията на Съвета и Комисията относно стратегията на ЕС за региона на Балтийско море.
Сесилия Малмстрьом: Г-н председател, доволна съм, че имам възможността да представя един от главните приоритети на шведското председателство - развитието на стратегията за региона на Балтийско море. Предложението бе вдъхновено до голяма степен от инициативата на Европейския парламент през 2005 г. във водената от Christopher Beazley смесена работна група. Швеция възнамерява да използва председателството си с оглед начертаване на цялостна, съгласувана стратегия за региона, основана на предложения на Комисията.
Едно от главните събития е предстоящата среща на високо равнище, която ще се проведе в Стокхолм утре и вдругиден. Разбира се, за Швеция и останалите държави, съседни на Балтийския регион, стратегията е от огромно значение. Нещо повече, уверени сме, че тя може да послужи като модел за останалите региони и други регионални стратегии, а това ще бъде от полза за целия Европейски съюз. Работейки през граница между различните сектори в даден регион, с общи усилия можем да се справим по-ефективно с обичайните предизвикателства като замърсяването и унищожаването на околната среда. Можем да създадем нови възможности за извършването на икономическа дейност, нови работни места, както и да подобрим транспортните връзки.
Следователно важно е регионалните стратегии да бъдат част от по-широка европейска политика. Предложената стратегия за региона на Балтийско море е следствие от искане, внесено от Съвета до Комисията през декември 2007 г. Инициативата беше подкрепена от Европейския парламент в резолюция от 12 декември 2007 г. Има надежда, че стратегията ще бъде подкрепена и на срещата на Европейския съвета в края на октомври.
Целта на стратегията е да се подобри състоянието на околната среда в региона на Балтийско море, както и да се повиши равнището на интеграция и конкурентоспособност. Стратегията се отнася до четири конкретни предизвикателства: осигуряване на устойчива околната среда, повишаване на благосъстоянието, подобряване на достъпността и привлекателността и гарантиране на сигурността в региона. Един от главните приоритети, разбира се, е ангажирането с проблемите на околната среда. Съществуват сериозни заплахи за Балтийско море, което на свой ред означава, че има и риск за икономическото му развитие. Това е много чувствителна морска система, която е изложена на динамични влияния върху околната среда.
Необходими са бързи и решителни мерки. Прекомерното размножаване и цъфтеж на водорасли поради силното намаляване на хранителните вещества е една от заплахите за екологичното равновесие в Балтийско море. В същото време Балтийско море е обект на замърсяване от източници, разположени на сушата, под влияние на опасни вещества, както и на измененията на климата. Вследствие на тези интензивни и сериозни екологични заплахи регионът на Балтийско море очевидно представлява приоритет в областта на околната среда, като се надяваме през декември да се приемат конкретни решения.
Сериозното здравно състояние в региона на Балтийско море обаче не е единственият проблем, пред който е изправена областта. Икономическата криза изведе на преден план въпроса за заетостта и растежа. Повечето държави в региона на Балтийско море са малки и зависят от износа. Това означава, че трябва да повишим равнището на интеграция с оглед на увеличаването на конкурентоспособността в целия регион. Целите ни в това отношение са ясни. Искаме вътрешният пазар да работи по-добре в нашия регион, отколкото другаде. Освен това искаме новата Лисабонска стратегия за растеж и работни места да бъде приложена ефективно в тази част на Европа.
Трябва да посрещнем кризата като повишим сътрудничеството и отговорността в нашия най-близък регион. Световната конкуренция изисква налагането на трансгранично сътрудничество между държавите и предприятията в областта на изследванията и чрез иновации.
Целта на стратегията за региона на Балтийско море не е създаването на нови институции. По-скоро се стремим към използването на вече съществуващите инструменти и политически области, така че те съвместно да извличат полза от областта по по-разумен и стратегически съгласуван начин. Стратегията не включва въвеждането на нови източници в региона, а се основава на съществуващите европейски програми и структури, разчитайки на по-доброто сътрудничество между тях.
Разбира се, нашето намерение не може да бъде постигнато веднага, но целите ни са амбициозни. Заслужаваме по-чисто Балтийско море в центъра на регион, който предлага възможности за устойчиво трансгранично икономическо развитие, подкрепено от целия Европейски съюз. Успеем ли да постигнем това, ще бъда убедена, че работим за интересите на региона на Балтийско море, и се надявам, че същевременно ще създадем модел, който може да бъде възприет и приложен ефективно в други региони. Искам да изразя своята благодарност за позитивното сътрудничество от страна на Комисията по този въпрос и не на последно място на Европейския парламент, който, все пак, е институцията, която първоначално поде инициативата и е движещата сила по отношение на сътрудничеството в целия регион на Балтийско море.
Павел Самецки: Г-н председател, започвам с благодарност към Парламента за това, че включи в дневния ред на пленарното заседание новата стратегия за региона на Балтийско море.
Това предполага значителна прозрачност на стратегията, което заслужава приветствие. Разбира се, интересът на Парламента относно стратегията не е изненада за мен. Пионерската работа, водена от Парламента чрез Балтийската междупарламентарна група в частност, беше несъмнено един от двигателите за цялостния макро-регионален подход по стратегията.
Стратегията за Балтийско море изисква напълно нов подход от страна на Европейската комисия, тъй като за пръв път изготвяме цялостна стратегия за няколко държави-членки, които са изправени пред едни и същи изпитания и които могат да извлекат полза от едни и същи възможности. Няма да крия факта, че подготвителната работа сама по себе си породи нови изпитания, но те са успешно преодолени.
Четирите стълба на стратегията осигуряват обща рамка за подобряване на цялостната ситуация в региона на Балтийско море. Като обхваща проблемите от екологичен, икономически и енергиен характер, както и въпросите, свързани с транспорта, безопасността и сигурността, стратегията предлага цялостен подход, който покрива няколко политически области и същевременно осигурява тясно взаимодействие между засегнатите сфери.
След приемането на стратегията от страна на Комисията през юни шведското председателство проведе положителни и конструктивни обсъждания в Съвета, чиито решения се очакват през октомври. Такова бързо развитие е от значение, ако успеем да запазим същия устрем предвид това, че навлизаме в етап на прилагане на стратегията.
Искам да подчертая, тъй като трябва да стане ясно, че цялата ни подготвителна работа по рамката на стратегията, която описах преди малко, ще се провали, освен ако не започнем да показваме истински, ясни и точни резултати. Оттук следва важността на стратегическия план за действие, който също е начертан по време на подготвителната дейност.
Прилагането на план за действие ще изисква истинско сътрудничество, отговорност и инициативност от страна на държавите-членки и заинтересованите страни в региона с оглед предоставянето на близо 80 проекта, включени в този етап. По отношение на финансите, въпреки че няма допълнително финансиране от бюджета на ЕС, в стратегията е заложено по-добро съгласуване при използването на наличните средства и по-творчески подход към други източници на финансова помощ като Европейската инвестиционна банка или Северната инвестиционна банка.
Искам да кажа няколко думи относно планираната система за управление, предложена за оперативното прилагане на стратегията. Това е област, в която възникнаха редица обсъждания сред държавите-членки, но цялостният подход е политическите насоки да бъдат поети от Съвета. Надзорът върху съгласуването и отчетната дейност се ръководи от Комисията, а прилагането се извършва от държавите-членки или организациите в региона на Балтийско море.
Комисията предлага освен това да играе ролята на съдействащ орган при възникване на трудности. Ще подчертая, все пак, че Комисията няма възможност, нито желание да ръководи осъществяването на плана за действие.
Отговорността трябва да бъде поета от съответните държави-членки и заинтересовани страни, които са преки участници. Това е единственият начин да се гарантира, че стратегията зависи от държавите-членки и различните заинтересовани страни.
И така, какво следва? Щом разполагаме със заключенията на Съвета и на Европейския съвет ще навлезем в етапа на прилагане на стратегията. Тогава очакваме провеждането на редица координационни срещи, които да дадат начален тласък на различните приоритетни области и индивидуални проекти, заложени в плана за действие.
Първата официална оценка за постигнатия напредък ще бъде представена под полското председателство във втората половина на 2011 г. Преди това обаче първият годишен форум на стратегията за Балтийско море ще се състои през следващата година. Това ще даде възможност на всички заинтересовани страни да преценят стратегията след първите месеци на нейното прилагане и да направят съответните заключения на този етап.
Искам да завърша с това, че с нетърпение очаквам да продължа тясното сътрудничество с Парламента по всички аспекти на стратегията. Комисията силно се надява Парламентът да бъде активен участник в събития като годишния форум. Вашата подкрепа е решаваща за поддържането на значителна прозрачност, за да може да има постоянна подкрепа на стратегията на високо политическо равнище и да се поддържа натиск върху държавите-членки и регионалните участници с оглед постигане на резултати.
Tunne Kelam: Г-н председател, групата PPE поздравява шведското председателство за ръководната роля при започване прилагането на стратегията за Балтийско море. Стратегията отразява коренната промяна, настъпила в региона преди пет години. През 2004 г. Балтийско море се превърна във вътрешно море за Европейския съюз. Поради това Съюзът се нуждае от цялостен подход с оглед на това да се реагира съгласувано както на възможностите, така и на предизвикателствата, които поставя новата обстановка.
Освен това стратегията е пример за отлично сътрудничество между главните институции на ЕС. Както може би знаете - и както беше казано - въпросната стратегия беше започната от Парламента преди три години, по-точно от групата "Балтийска Европа" под отличното ръководство на Christopher Beazley. Искам също така да изразя моята специална благодарност към председателя на Комисията г-н Барозу. Проявеното от негова страна разбиране и подкрепа от 2007 г. досега бяха от изключителна важност при изготвянето на практическия вариант на стратегията и това беше отразено в съобщението на Комисията през месец юни.
Искам да повдигна три въпроса. Първо, целта на авторите на стратегията беше да превърнат региона на Балтийско море в един от най-конкурентоспособните и бързо развиващи се региони в Европейския съюз. При условие че приложим стратегията в пълна степен, регионът може да се превърне в успех за така наречената Лисабонска програма.
Второ, именно сега повече от всякога регионът се нуждае от по-добър достъп и сигурност на енергийните източници. Европейският съюз и държавите-членки трябва да дадат своето съгласие по отношение на осигуряването на алтернативни източници за енергийни доставки. Преди всичко става дума за създаването на единна енергийна система около Балтийско море.
Накрая, въпросът за двустранния и главно политически проект "Северен поток" следва да бъде уреден чрез отчитане на правомерните интереси на всички държави в региона на Балтийско море и, разбира се, не преди присъединяването на руското правителство към Конвенцията от Еспоо.
Constanze Angela Krehl: Г-н председател, г-жо Малмстрьом, госпожи и господа, доволна съм, че шведското председателство постави сътрудничеството в региона на Балтийско море на първо място в своята програма. Тук няма място за спор - необходимо е да защитим ресурсите си, както и да подпомогнем защитата на природата и измененията на климата. От друга страна, трябва да насочим вниманието си върху сътрудничеството в икономически план в региона на Балтийско море - по този въпрос също няма съмнение и можете да разчитате на пълната ни подкрепа.
Продължават обаче да възникват въпроси. Току що заявихте, че няма допълнителни средства. Според разискванията в комисията по този въпрос, в условията на настоящата политика на сближаване следва да има достъп до всички средства. Според мен, тук възниква въпросът дали това се отнася за вече финансирани, съществуващи проекти от средствата за сближаване или за новите проекти. Ако е така, трябва да поставим въпроса кои вече одобрени проекти, свързани с политиката на сближаване, ще бъдат лишени от финансиране.
Това е от изключителна важност, защото съзнавам, че градовете, местните органи и региони ще ме попитат как следва да постъпят, за да участват в стратегията за Балтийско море и по какъв начин ще получат средствата за прилагането на такъв тип проекти? Ако не им отговорим ясно и не сме в състояние да обясним начина на осъществяване на сътрудничеството, то въодушевлението на гражданите относно сътрудничеството по проблемите на Балтийско море вероятно ще премине в разочарование. Това не е целта на общата ни работа и затова трябва да проведем усилени разговори по отношение на организирането на сътрудничеството.
С оглед на това отправям искане - и призовавам г-н члена на ЕК да вземе това предвид - не само Съветът и Комисията да участват в стратегията за Балтийско море, а е редно и Парламентът да се включи в сътрудничеството и в прилагането на стратегията, тъй като желаем и други региони да извлекат полза от това начинание например политиката за Черно море или сътрудничеството между държавите по течението на река Дунав. Това ще е от голямо значение за нас.
Anneli Jäätteenmäki: Г-н председател, групата, която представлявам, е изключително доволна, че Комисията подготви първия документ на ЕС относно стратегията за Балтийско море. Това е също така първият подобен документ за този регион и се надяваме да послужи за ускоряването на процеса на пречистване на еутрофиралото Балтийско море. Проблемите на региона могат да бъдат разрешени най-добре по пътя на сътрудничеството между хората, държавите, организациите и стопанските субекти. Моята група е особено радостна поради факта, че Швеция подчерта важността на противопоставянето на търговията с хора и престъпността. Искам да изкажа особена благодарност на г-жа Малмстрьом, тъй като считам, че това е нейно дело. Въпросът е важен и е по-скоро странно, че през 2009 г. се налага да говорим за съществуването на търговия с хора в региона на Балтийско море. За да сложим край на това, сега се нуждаем от план за действие относно Балтийско море.
Satu Hassi: Г-н председател, госпожи и господа, похвално е, че Комисията състави предложение за стратегия за Балтийско море и че Швеция постави това предложение в своя дневен ред. Надявам се Швеция да получи по-конкретни резултати от усилията си да защити своята морска среда предимно в областта на земеделието и морския превоз. В крайна сметка, Балтийско море е едно от най-замърсените в света, а най-сериозният екологичен проблем в региона е еутрофията. Главната отговорност за това носи земеделието: от земеделските земи на ЕС се оттичат азот и фосфор. Азотът и фосфорът отнемат кислорода от морското дъно и захранват отровни водорасли на повърхността. Въпросът за пречистването на Балтийско море е до голяма степен в ръцете на Европейския съюз. Комисията отчита това в своята стратегия, но предложенията за мерки са неясни. Практически единствената уточнена мярка е забраната за използването на фосфати в перилните препарати. Това е наложителна стъпка, но в същото време отчаяно се нуждаем от нови правила в областта на земеделието, така че да можем да произвеждаме хранителни стоки без да задушаваме Балтийско море.
Marek Gróbarczyk: Г-н председател, искам да насоча вниманието към факта, че в своите указания европейската стратегия за Балтийско море трябваше да изготви цялостна програма за развитието на тази част на Европа, inter alia чрез осигуряване на възможно най-естествени и кратки транспортни пътища с оглед да се уравновеси развитието на държавите от "стара" и "нова" Европа. Ето защо съм учуден от предложението на Съвета и Комисията да променят плана на централния европейски път.
Най-икономичната връзка между Адриатическо и Балтийско море е централният европейски път по течението на река Одра, чието трасе по сушата свършва при пристанище Шчечин-Швиноуйшце. Предлагам ясен меморандум за задействане на стратегията в първоначалния й вариант, в който се споменава за централен европейски път, който не би заличил от европейските планове за развитие големи пристанища като Шчечин-Швиноуйшце, което вече страда от решението на Европейската комисия за ликвидиране на корабостроителната промишленост там.
Rolandas Paksas: Точно след 2 564 часа, реакторът на атомната електроцентрала "Игналина" в Литва - последният независим енергиен източник в Литва - ще бъде затворен. Европа вече инвестира 200 милиона евро в безопасността на тази електроцентрала. За нейното извеждане от експлоатация днес европейските държави ще трябва да внесат още 800 милиона евро. От правна гледна точка, Европа може би е коректна; всяка страна трябва да спазва своите задължения. Но права ли е Европа в действителност? В правото си ли е по отношение на гражданите на Литва и други държави? Считам, че не. Парите за извеждането от експлоатация на реактора ще бъдат взети от хората в момент на икономическа криза. Логично и правилно ли е, когато Европа е в криза, когато БВП на Литва спадна с 22%, когато безработицата достигна 15%, когато идва зима, да се закрива работеща ядрена електроцентрала, която е безопасна, повтарям безопасна. Не, това е грешка. Както е обещала, Литва ще изпълни условията на договора за присъединяване, но това ще бъде огромна жертва. След тази жертва за Литва преодоляването на икономическата криза ще бъде значително по-трудно. Безработицата в страната ще се разрасне още повече и бедността ще се увеличи.
Госпожи и господа, кажете ми, нуждае ли се днес Европа от подобна жертва? Няма ли по-добър начин да бъдат похарчени 800 милиона евро днес? Призовавайки съвестта, икономическата логика и разума на всеки от вас, ви приканвам да добавите към стратегията, която обсъждаме днес, разпоредба, че атомната електроцентрала "Игналина" ще продължи да работи до 2012 г., тоест до края на експлоатационния й период. Надявам се, че с одобряването на политическата програма на председателя J. Buzek в областта на енергетиката, (тоест диверсификация на енергийните доставки и развитие на ядрената енергетика в държавите-членки), Европейският парламент ще предприеме необходимите конкретни стъпки. Госпожи и господа, остават още 2 563 часа и58 минути до затварянето на реактора.
Franz Obermayr: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, на теория проекти като тези за регионално насърчаване на трансграничното сътрудничество са разумни и трябва да бъдат приветствани. Понякога обаче стратегиите имат недостатъка да пренебрегват устойчивостта дори по време на прилагането, въпреки поставените или вече постигнати цели. Затова устойчивостта трябва да бъде включена от самото начало при планирането.
С оглед на това е важно при прилагането на цялостната стратегия за региона на Балтийско море - примерен проект на ЕС от огромно значение - регионите и организациите да изградят тясно сътрудничество, защото тези организации знаят най-добре кое е важно за тях в различните сектори като природата и социалната структура и инфраструктура; те са наясно какво е най-добре да се направи. Това е област със 100 милиона жители и бюджет за инвестиции от 50 милиарда евро. Налага се да действаме доста предпазливо по този въпрос, ако искаме настоящият пилотен проект да постигне успех. Проектът е, както вече беше споменато, от голяма важност за други проекти по течението на река Дунав, както и за държавите по поречието на река Дунав в Централна и Югоизточна Европа.
Andrzej Grzyb: (PL) Един макрорегион се нуждае от съгласувана политика за устойчиво развитие. Такова е мнението на Европейския парламент и Съвета през 2007 г., когато беше препоръчано на Европейската комисия изготвянето на стратегия за Балтийско море и план за действие. Тук искам да подчертая ролята, която изигра тогавашният член на Комисията Данута Хюбнер за изработването на стратегията. Тази политика сега се продължава от члена на Комисията Самецки, когото също поздравявам най-сърдечно.
Между другото стратегията отговаря на основните предизвикателства, назовани тук, като постигането на просперитет в регион с не голямо развитие в областта на иновациите и предприемачеството или където не се признава в достатъчна степен общото предимство на Балтийско море, без да бъде изградена устойчива околна среда или сигурност в региона, включително енергийна сигурност, без да бъдат изграждани нови производствени мощности и взаимовръзки. Същото става със сигурността на гражданите и достъпа до региона благодарение на построяването на трансевропейски комуникационни връзки.
Искам да подчертая огромната роля - и това е действително значителен принос - която изиграха хората, формиращи общественото мнение, които бяха консултирани при изработването на настоящата стратегия, особено гражданските сдружения, местните и регионални власти, националните правителства и балтийските организации. Активното участие на тези организации следва да бъде от голяма полза при осъществяването на стратегиите.
Стратегията за Балтийско море представлява добър пример за това как можем да използваме политическите средства на Общността с цел осъществяването на политическа воля по отношение на една голяма макрорегионална област в Европейския съюз.
Г-н член на Комисията, искам да повдигна четири въпроса. На първо място, считам, че е от ключова важност да насочим вниманието си върху такъв тип управление на стратегията за Балтийско море, чрез който да бъдат избегнати подривни интереси както на местна почва, така и на ниво правителство и Европейски съюз. Следва също така, да се съсредоточим върху уместното финансиране на прилагането и управлението на стратегията - по този въпрос бе съгласувано изменение на бюджета. Второ, налага се пълното прилагане на единни пазарни принципи в макрорегиона предвид опита и отговорността на местно и регионално ниво. Двата последни въпроса са: институционална подкрепа за гарантиране на средствата в рамките на стратегията и поддържане на добри взаимоотношения с нашите партньори в региона, включително Русия, Норвегия и Беларус.
Diana Wallis: (EN) Г-н председател, считам за похвално това, че както Комисията, така и шведското председателство вдъхнаха живот на идеите и стремежите на Парламента в тази деликатна област.
Всички ние сме запознати с проблемите, свързани с естествената среда на Балтийско море и специфичните икономически трудности в региона. Но Парламентът продължава да се стреми към успех и мисля, че той иска да участва в това дело. Един от механизмите, които не споменахте, бе възможността за предоставяне на редовен доклад на Парламента, така че да можем да разискваме напредъка на нещата, както сега.
За мен ще бъде удоволствие, като заместник-председател на Парламента, да взема участие в конференцията, организирана от Вас в петък. Считам, че все още има въпроси, свързани с финансирането, за да може Парламентът да види заслужени резултати от настоящата стратегия.
Една икономическа стратегия с макрорегионален характер може да представлява пътя, който трябва да се следва по други линии, на други места, в Европа като цяло. Да се надяваме, че настоящата стратегия ще бъде успешна.
Isabella Lövin: (SV) Г-н председател, доволна съм, че въпросите, свързани с околната среда, са главен приоритет в новата стратегия за региона на Балтийско море. Балтийско море страда от два остри екологични проблема. Първият - прекомерното размножаване - беше вече споменат от г-жа Hassi. Вторият проблем е прекомерният риболов. Изследователите са напълно единодушни по този въпрос. Според относително скорошни изследвания липсата на хищници на върха на хранителната верига, тоест риба треска, допълнително способства за цъфтежа на водораслите. Проблемът е, че Балтийско море се нуждае от здрава екосистема. В този смисъл би било наистина добре, ако един пилотен проект - един интензивен проект - бъде установен в рамките на новата стратегия за Балтийско море, включвайки управлението на риболова в региона. Налага се също забраната за изхвърляне на риба треска, като това следва да влезе в сила незабавно. В настоящия момент огромно количество млада риба треска, току що пристигнала в Балтийско море, бива изхвърляна. Призовавам шведското председателство да поеме предизвикателството и да се залови с проблема.
Oldřich Vlasák: (CS) Г-н председател, госпожи и господа, по времето на предишния Парламент вече бе постигнато съгласие относно това, че Балтийско море е подходящ регион за пилотен проект с цел прилагането на вътрешна стратегия на ЕС за макрорегиона. Считам, че е подходящо настоящата стратегия, основаваща се на целта за по-последователно прилагане на законодателството на Общността и по-ефективната употреба на средствата на ЕС, да не въвежда нови закони или институции и да не е зависима от никакво специално финансиране.
Считам, че при обвързването на местни и регионални органи могат да бъдат спестени средства. От основна важност е при действителното прилагане на стратегията за Балтийско море да се преразпределят отговорностите на различните административни органи в системата на многопластово управление с цел дейностите на различните органи и организации да не се препокриват. В бъдещи обсъждания относно предстоящата политика на сближаване ще бъде нужно същевременно да се изясни начина на съвместяване между различните макрорегионални стратегии и главната регионална политика на Европейския съюз. Също така ще бъде от полза да се изясни въпросът за това как стратегията за Балтийско море ще се отрази на планираното прилагане на териториална политика на сближаване.
Anna Rosbach: (DA) Г-н председател, водим обсъждане за газопровод с дължина 1 200 км, минаващ под Балтийско море от Виборг в Русия до Грайфсвалд в Германия през чувствително от екологична гледна точка вътрешно море, където има съществена разлика в равнището на морското дъно; през област, в която постоянно се откриват невзривени експлозиви от двете световни войни, както и отровни химикали от хартиената промишленост. Изразходени са около 100 милиона евро за анализ на околната среда, извършен от дружеството, което ще постави газопровода, а именно "Северен поток" - споразумение за доставка на газ между Герхард Шрьодер и Владимир Путин. Дори няма да спомена огромното нарастване на влиянието на Русия в Балтийско море, което ще съпроводи въпроса за сигурността. Вместо това ще се придържам към екологичните проблеми, които ще донесе това начинание. За жалост Финландия вече одобри проекта, но от името на Timo Soini, както и от мое име, искам да установя местонахождението на информацията, свързана с проекта, която е необходима на гражданите на всички държави на Балтийско море преди началото на изграждането.
Inese Vaidere: (LV) Г-жо Малмстрьом, г-н член на Комисията, госпожи и господа, формулирането на стратегия за региона на Балтийско море е достижение от изключителна важност за Парламента, в което членовете на интергрупата на балтийските държави изиграха водеща роля. Настоящата стратегия е съпоставима със стратегията за Средиземно море, която по времето на своето приложение предизвика бърз икономически растеж в южната част на Европа. Тя ще послужи като средство за развитие на балтийския регион и впоследствие на целия Европейски съюз. Относно приоритетите - първо следва да спомена развитието на обща енергийна политика за Европейския съюз, включително балтийски конкурентоспособен енергиен пазар. Това включва не само въпросите за сигурността на енергийните доставки и енергийната ефективност, но, разбира се, и развитието на възобновяема енергия.
Латвия, Литва и Естония трябва да бъдат интегрирани в общата регионална енергийна мрежа, включително Nordel. Вторият ни приоритет е по-нататъшното развитие на инфраструктура. Пътищата в някои от държавите от региона на Балтийско море предвид климатичните условия, както и понякога неефективна политика, са в доста лошо състояние. Развитието на транзитните коридори и комуникационните мрежи ще насърчи предприемачеството и ще създаде нови работни места. Така ще можем да говорим за ефективно икономическо развитие и защита на околната среда. Третият приоритет е иновативната икономика, което означава балансиран растеж, основаващ се на научно познание. За да бъде проведена стратегията, от основно значение е допълнителното финансиране и това категорично трябва да бъде заложено в следващата финансова рамка на Европейския съюз.
Сега трябва да използваме както енергийната програма на стойност 5 милиарда евро, така и фонда за приспособяване към глобализацията и други финансови инструменти. Важно е също така разработването на ефективен механизъм за прилагане и контрол на стратегията. Трябва да бъде прост, прозрачен и лишен от излишна бюрократичност. Редовните доклади относно прилагането на стратегията, както и междинните доклади, са от ключово значение. Първият от тях следва да бъде изготвен през 2010 г. Приветствам активната роля на шведското председателство относно стартирането на стратегията. Позволете ми да изразя надеждата, че трябва да проявим ефективност и гъвкавост при провеждането на този специфичен план за действие.
Tomasz Piotr Poręba: (PL) Г-н председател, преди пет години Балтийско море в действителност стана вътрешно море за Европейския съюз. Днес разискваме проект за стратегия, която ще ни позволи да разгърнем огромния скрит потенциал на региона - проект, създаден по инициатива на Европейския парламент. Въпреки това не всички препоръки, внесени от Парламента, бяха приети от Комисията. От най-голямо значение беше липсата и отбягването на въпроса за установяване на отделна бюджетна линия за региона на Балтийско море. Комисията ни уверява, че финансирането ще бъде осигурено чрез съществуващите инструменти, предимно чрез структурните фондове. Страхувам се обаче, че без обособено финансиране, предназначено именно за целите на стратегията, няма да можем да постигнем нашите цели.
Авторите на стратегията споменават необходимостта от тясно сътрудничество с Русия. В тази връзка все пак не следва да забравяме основната заплаха за Балтийско море в момента, а именно изграждането на газопровода "Северен поток". Миналата година Европейският парламент не подкрепи този проект. Надявам се, че новата Комисия, въвеждайки плана за действие, свързан със стратегията, ще има предвид и тази резолюция.
Danuta Maria Hübner: (EN) Г-н председател, настоящият проект е новаторски и представлява наистина забележителна инициатива в областта на европейската регионална политика. Просперитет, основаващ се на иновации, околна среда, достъп по отношение на транспортните и енергийни връзки, сигурност и безопасност - това са четирите главни области за съвместна работа между всички, взели участие в изработването на стратегията: трите европейски институции - Парламента, Комисията, Съвета - но също и националните правителства, регионалните и местни органи, стопанските субекти и академичните общности и неправителствени организации. Процесът на подготовка на стратегията доведе до истинско партньорство между всички тях.
Изпитанията по отношение на процеса на развитие все повече не зависят от административните и политически ограничения. Стратегията ще направи възможна замяната на често разпилените и откъслечни политически отговори с неподправен общ отговор по споделените проблеми на развитието и възможностите.
Комисията по регионално развитие към Европейския парламент, която има водеща роля в Парламента относно настоящия проект, в процеса на своята работа ще отдели специално внимание на проекта. Разискването ще се състои на 6 октомври съвместно с Комисията и Съвета, а в следващите месеци ще бъде подготвен докладът по собствена инициатива. Освен това ще следим прилагането на стратегията и считам, че активният й характер ще подобри шансовете на Съюза за изграждането на екологични, модерни и конкурентоспособни икономики.
Liisa Jaakonsaari: (FI) Г-н председател, Европейският съюз се осведоми по проблема за Балтийско море доста късно. Сто милиона души населяват крайбрежието му без Русия, което е от значение. Настоящата стратегия ще има силно отражение в екологично измерение и така е редно, защото Балтийско море има огромни екологични проблеми. Сред тях са еутрофията, намаляващото разнообразие на биологични видове, отпадните води на Санкт Петербург, проблемите на Калининград и т.н. Тук бе спомената промяната, която ще наложи стратегията относно политиката на сближаване на ЕС, а това, според мен, е доста важно и се надявам тук да бъде казано повече по този въпрос. Министър Малмстрьом говори за това как ще протече тази промяна, тъй като вследствие на изменената политика на сближаване например ще се окаже, че Дунавската стратегия и стратегията за Черно море, представляващи част от Европа, включително северните региони, се пренебрегват. Всъщност в настоящия момент арктическите зони подлежат на най-ускорените изменения в световен мащаб и е важно да се обърне внимание на това.
Riikka Manner: (FI) Г-н председател, г-жо министър, г-н член на Комисията, регионът на Балтийско море е забележителен в много аспекти, поради което изключително много се радвам, че Швеция постави настоящата стратегия сред приоритетите си по време на своето председателство. Важно е, че придвижваме стратегията към следващия етап на нейното прилагане. Стратегията не оказва единствено силно влияние в екологичен план на Балтийско море; мисля, че регионалната политика също ще се промени сериозно. По време на своето председателство Швеция също съотнесе въпросите на регионалната политика към стратегията за Балтийско море. Тя се възприема главно като документ, който се отнася до държавите, разположени по бреговете на Балтийско море, но определено има и силно регионално измерение. Своевременно с интегрирането на стратегията технологичната експертиза в областта на околната среда, въпросите, свързани с вътрешните водоизточници, и огромното въздействие върху политиката на транспорта ще имат също така огромно отражение върху регионите във вътрешността на държавите. В тази връзка стратегията за Балтийско море трябва да бъде част от общия европейски дневен ред. Надявам се Парламентът да даде своята силна подкрепа, за да може стратегията да не бъде сведена до празни приказки, а да можем да постигнем конкретни резултати.
Tatjana Ždanoka: (EN) Г-н председател, като член на Европейския парламент, избран в Латвия, приветствам факта, че първата примерна стратегия, отнасяща се до макрорегион, засяга региона на Балтийско море. Въпреки това, според мен, тук бяха пропуснати редица цели на Общността - например високото равнище на социална защита. Някои от държавите-членки в региона, включително Латвия, са сериозно засегнати от икономическата криза. Нашият финансов сектор е взаимосвързан със скандинавския. Това означава, че нашите проблеми ще породят проблеми там, така че това не е национален въпрос.
Скоро Латвия получи средносрочна финансова помощ за платежния баланс, осигурена от Комисията. За съжаление няма социални условия за подобна подкрепа. Вследствие на това правителството намалява пенсиите и добавките, а Комисията ги допуска.
Вторият въпрос, който искам да засегна, е за основните права. Масовите случаи на лица без гражданство и защита на малцинствата все още представляват сериозен проблем в две от държавите-членки - Латвия и Естония. Според мен стратегията трябва да бъде по-амбициозна и да се стреми да постигне всички цели на Европейския съюз.
Ville Itälä: (FI) Г-н председател, искам да благодаря на Комисията и шведското председателство за тяхната активна роля и считам, че стратегията за Балтийско море е важна и необходима. Без подходящо финансиране обаче проектът няма да има успех. В такъв случай всичко ще приключи след приемането на стратегията. Парламентът обмисляше години наред въпроса за финансирането и миналата година единодушно прие решението за обособен бюджет на стратегията за Балтийско море. Това е начинът, инструментът за активизирането на всички многобройни проекти, от което сега се нуждае стратегията за Балтийско море, за да върви напред. Знам, че комисията по бюджети е внесла предложения за заделяне на средства по проекта и се надявам, че Съветът и Комисията също ще подкрепят това, защото в противен случай проектът просто няма да има успех. Ако желаем да спасим околната среда на Балтийско море, необходимо е да получим уверение от Русия, че се ангажира с настоящия проект. За мен е непонятно как някои бяха готови да дадат съгласието си за газопровод, преминаващ през Балтийско море, без никакви задължения от страна на Русия дори да вземат под внимание заключенията на Конвенцията от Еспоо. Това е най-малкото, което можем да направим.
Victor Boştinaru: (EN) Г-н председател, приветствам идеята за стратегия за региона на Балтийско море като пилотен проект за макрорегионални стратегии.
Такъв род стратегии позволяват съгласуването на политическите инструменти на ЕС с оглед на цялостно, сигурно и устойчиво развитие на засегнатите региони.
По времето на последния Съвет беше казано, че до края на 2009 г. ще бъде изготвена стратегия за региона на Черно море. Това е изключително важна инициатива, тъй като може да допринесе за хармоничното развитие и просперитет на региона, който, в сравнение с региона на Черно море, е далеч по-сложен по отношение на замесените участници, сигурността, стабилността, енергетиката и околната среда.
В тази връзка искам да попитам шведското председателство кога подобна стратегия ще бъде изготвена за региона на Черно море и кога Парламентът ще бъде осведомен и включен в работата по този въпрос.
Werner Kuhn: (DE) Г-н председател, г-жо Малмстрьом, г-н член на Комисията Самецки, като новоизбран член от Мекленбург - Западна Померания силно подкрепям развитието на стратегията за Балтийско море и прилежащия план за действие. По-рано членът на ЕК засегна въпроса за водещите проекти - общо 80 на брой.
Общите ни цели, разбира се, са за подобряване на конкурентоспособността на икономиката в региона на Балтийско море, отделяйки особено внимание на насърчаването на малките и средни предприятия, както и на общата енергийна политика, взимайки предвид възобновяемата енергия. Това повдига въпроса как да се справим с офшорните инсталации в Балтийско море. Поддържането на водата чиста, тъй като това е нашият основен ресурс, е от изключителна важност сега, когато говорим за риболов и туризъм. Поради това трябва да се насърчат инвестиции в пречиствателни станции.
Считам, че трябва да се съгласува обща програма за всички държави-членки в региона на Балтийско море, защото се налага да отговорим на следните въпроси: къде ще бъде разположена в бъдеще пътната мрежа; къде ще бъдат изградени офшорни инсталации; какво ще бъде направено по въпроса за сигурността в морето? Затова трябва да бъдем ясни по въпроса за разположението на енергийните пътища на "Северен поток", както и за доставките на електричество и много други.
(Председателят отнема думата на оратора)
Сесилия Малмстрьом: Г-н председател, искам да благодаря на всички членове за огромната подкрепа, която ни оказахте за продължителната работа относно стратегията за Балтийско море. Естествено е да бъдем подкрепени от Европейския парламент, тъй като всъщност вие сте основателите на идеята за стратегия за региона на Балтийско море, и съм доволна, че вие също така ще гарантирате нейното осъществяване. Успех може да бъде постигнат - може да стане реалност, за да не останем само с добри пожелания и красноречие - само ако всички държави-членки действително бъдат съпричастни и поемат реална отговорност за гарантиране на осъществяването на проекта.
Успехът е сигурен, ако работим по тези проекти, установявайки ясни срокове за тяхното осъществяване и водейки редовни проверки. Убедена съм, че точно както Комисията, Парламентът ще продължава да ни притиска, за да гарантира успеха на това начинание.
В региона живеят един милион души. Във всеки момент в Балтийско море се намират 2 000 кораба. Ясно е, че сме изправени пред големи изпитания. Процесът на подготовка беше доста обширен и искам да отправя своята благодарност към Комисията - най-напред г-жа Хюбнер, а сега г-н члена на Комисията Самецки - за вложените усилия от тяхна страна. Срещаме голяма подкрепа и в гражданското общество и сред градските общини в региона на Балтийско море.
Някои членове, г-жа Krehl и г-н Itälä, повдигнаха въпроса за паричните ресурси. Нямаме намерението всеки нов източник на средства да бъде насочен за изпълнението на стратегията. В региона има много ресурси обаче, които можем да използваме. При съществуващата бюджетна рамка бяха отделени 55 милиона евро за региона. Освен това знаем, че можем да се надяваме на субсидии от международни институции като Европейската инвестиционна банка, която показа голям интерес по проблемите на региона на Балтийско море. Целта е да занижим всички административни разходи, доколкото е възможно, и да работим съвместно с тези, които поемат отговорността на местно и национално ниво за осъществяването на различни проекти от първостепенна важност.
Един от тези проблеми е трафикът - област, засегната от г-жа Jäätteenmäki. Има проект, който предвижда усъвършенстването на обучението на полицейските и митнически служители в региона с цел подобряване на уменията им при разпознаване на самоличността и работата им, свързана с трафика. Г-жа Hassi и г-жа Lövin споменаха въпросите, свързани с морската среда, земеделието и риболова. Няколко проекта се занимават с тези проблеми и искам да видя повече такива. Освен това считам, че стратегията може да осигури възможност за придобиване на по-добър обзор на нашите усилия в областта на околната среда, както и политиката ни относно риболова и земеделието, и да даде уверение за това, че работим за едни и същи цели.
Има и други партньорства в региона на Балтийско море. Нашата енергийна политика се основава на разрастващи се партньорски взаимоотношения, с която целим да обвържем енергийната инфраструктура в региона, да намалим зависимостта и да подобрим ефективността. Естествено това е област, в която Европейският съюз ще продължава своята работа. Атомната електроцентрала "Игналина" няма нищо общо със стратегията за Балтийско море. Това бе старо решение от времето на преговорите за присъединяване на Литва. "Северен поток" също няма връзка с това. Разбира се, проектът е свързан с Балтийско море, но не е част от стратегията. Това е комерсиален проект, който беше проучен в съответствие с настоящите международни конвенции в областта на околната среда и съответното национално законодателство.
Стратегията за Балтийско море е вътрешна за Европейския съюз. Тя ще бъде такава, каквато ние я направим. Важно е обаче - както някои членове вече подчертаха - да бъдат включени други държави. Имаме уверение за привличането на държави като Русия и Норвегия, като своевременно ги осведомяваме за работата ни относно стратегията и изказваме нашето желание за съвместна работа по проекти, които са от общ интерес.
Очакваме с нетърпение конференцията утре и в петък и сме доволни, че заместник-председателят Wallis ще пристигне в Стокхолм. На конференцията ще обсъдим стратегията за региона на Балтийско море и се надяваме засегнатите държави да изразят силно своята готовност за работа с оглед осъществяването на стратегията, освен това ще бъдат обсъдени макрорегионите като цяло. В тази връзка бяха споменати регионът по поречието на река Дунав и регионът на Черно море. Считам, че по този въпрос може да се направи много и има какво да ни вдъхновява. Надяваме се по време на обсъждането да успеем да придвижим нещата, въпреки че е малко рано за установяване на срокове за изпълнение. Още веднъж искам да изразя своята благодарност към Парламента за силната подкрепа относно стратегията за Балтийско море и очаквам с нетърпение бъдещи възможности за обсъждания с членовете на Парламента.
Павел Самецки: Г-н председател, първо искам да благодаря на членовете на Парламента за техните коментари и забележки по различни аспекти на стратегията. Равнището на вашата обвързаност показва, че стратегията ще бъде предмет на голям интерес в следващите години, което е добре.
Невъзможно е да успея да отговоря на всички коментари и въпроси, повдигнати по време на разискването или във вашите изявления. Искам просто да обхвана три общи групи въпроси. Първо, относно формата. Искам да кажа, че стратегията е разработена съгласно целите и намеренията на държавите-членки. Комисията не се е намесвала в подбора на приоритетите, нито ги е видоизменяла, така че идеите за включването на някои проекти или промяната на някои приоритети, разбира се, е възможна. Това все пак трябва да се съгласува в бъдещата работа, свързана с прилагането на стратегията.
Искам да ви уверя, че стратегията прилича на жив организъм и до голяма степен е подложена на бъдещи изменения, към които държавите-членки и заинтересованите лица следва да се стремят.
Второ: относно управлението. Тук искам да подчертая, че има необходимост от ясно разграничаване на задачите, на работата и отговорността. Считам, че не трябва да се заблуждаваме. Отговорностите са на държавите-членки, на Комисията и на другите организации, участващи в ръководенето на стратегията.
В настоящия момент мога да добавя, че имаме желанието да включим местното управление в процеса на прилагане на стратегията, както и трети страни, както вече бе споменато от страна на министъра.
Предвиждаме, разбира се, доклади до Парламента относно напредъка, постигнат при прилагането.
Накрая, последният въпрос е финансирането. Няколко членове споменаха необходимостта от допълнителни средства за нови проекти и т.н. Искам да обясня, че в самото начало на изготвянето на стратегията беше възприет принципът за невключване на допълнително финансиране.
В настоящия момент в общи линии има три възможности. Можем да контролираме използването на наличните фондове на ЕС например чрез промяна на критериите за избор на нови проекти. Втората възможност е прибягването до други ресурси като международните финансови институции. Последната възможност, макар и трудно приложима във време на икономическа рецесия, все пак можем да опитаме да използваме националните ресурси. В тази връзка очаквам работата, която предстои на конференцията в Стокхолм, тъй като това е конференцията, която може да промени бъдещото отношение на държавите-членки и Комисията към макрорегионите и следва да започне финансирането на потенциални бъдещи стратегии. Затова считам, че моментът е подходящ, за да бъде разгледан цялостният подход относно макрорегионите в Стокхолм в следващите дни.
Председател: Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Eija-Riitta Korhola : Г-н председател, искам да благодаря на Швеция, поела председателството на Съвета, за проявения кураж да отредят на своя регион, Балтийско море, и проблемите, свързани с него, челно място в програмата си. Сега е подходящият момент да се занимаем със стратегията за Балтийско море, която така дълго подготвяхме - нямаме време за губене. Основната й цел и програмата за действие за подобряване на околната среда и конкурентоспособността на региона трябва да бъде разгледана сериозно по отношение на предвиденото финансиране и приложените мерки. Целите трябва да се осъществят на практика: стратегията не трябва да остане просто декларация на хартия. Особено се надяваме, че стратегията ще ускори пречистването на Балтийско море, което страда от еутрофия, и ще подпомогне постигането на общи решения относно трансграничните предизвикателства. Именно във връзка с тези цели всички погледи сега са насочени към Финландия - през нейните териториални води минава проектът за газопровода "Северен поток", чието осъществяване скоро ще бъде решено. В рамките на стратегията за Балтийско море екологичното въздействие на подобни проекти трябва да се проучи чрез процедура, която законово предполага международно обвързване, така че въпросът да не бъде пренебрегнат. Поради това трябва да настояваме Русия да подпише Конвенцията от Еспоо относно оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) в трансграничен контекст, подписана през 1991 г. Финландското правителство трябва да постави такова условие за издаване на разрешение за построяването на газопровода. Русия, която също има полза от стратегията за Балтийско море, действа съгласно споразумението, единствено когато й е изгодно. Това не може да продължава така. залозите са твърде високи и трябва своевременно да сме наясно с проекти, вредящи на Балтийско море, преди да бъде твърде късно.
György Schöpflin : Приветствам стратегията за Балтийско море, подпомогната от шведското председателство. Стратегията притежава необходимите качества, за да бъде образец за други европейски макрорегиони например поречието на Дунав. Все пак един аспект от развитието на региона на Балтийско море налага да бъде спешно преразгледан. Това е газопроводът по морското дъно "Северен поток" между Русия и Германия. Не само газопроводът представлява сериозна екологична заплаха, но по-неотложно е, че това е проект, чието време вече отминава. Бъдещето не е във фиксираните пътища за доставка на природен газ чрез газопроводи, а в преноса на втечнен природен газ. Съществува опасността "Северен поток" да се превърне в напълно излишно творение, затова отговорните за него следва да преразгледат проекта преди да бъдат вложени още пари, ресурси, усилия и енергия.
Bogusław Sonik : Стратегията за Балтийско море, обявена през юни 2009 г., цели установяването му като регион, който е устойчив, благоденстващ, леснодостъпен, привлекателен и сигурен. Това е от особена важност в обстановката на увеличаващи се изпитания за Балтийско море след разширяването на Европейския съюз след 2004 г.
Важно е да се предприемат действия за подобряване на състоянието на околната среда в региона, защото в момента това е един от най-замърсените водни басейни в света. Хиляди тонове отровни вещества с военно предназначение лежат на морското дъно, намиращи се в мини, куршуми, бомби, контейнери и варели. Смята се, че количеството на химичните агенти варира между 30 000 и 60 000 тона, от които иприт е около 13 000 тона. Химическите оръжия са потопени след Втората световна война в края на 40-те години на миналия век. Това са трофеи от немските окупационни зони и тъй като заравянето им под земята е било трудно, е взето решение просто да бъдат изхвърлени в морето.
Повреждането на химическите оръжия, лежащи на дъното на Балтийско море, чрез изграждането на каквато и да било инфраструктура, може да доведе до екологична катастрофа. Особено повреждането на химически оръжия от Втората световна война при построяването на газопровода през Балтийско море представлява една от най-сериозните заплахи за екологичната система. По тази причина се налага изготвянето на оценка на последиците от изграждането на газопровода за естествената среда на Балтийско море.
| bg |
1. Многогодишна финансова рамка за периода 2007-2013 г. (
| bg |
9. Право на устен и писмен превод в рамките на наказателните производства (
| bg |
10. Мерки по прилагане с оглед справяне с прекомерния макроикономически дисбаланс в еврозоната (
| bg |
Поправки на вот: вж. протоколи
| bg |
6. Сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (кодифицирана версия) (
| bg |
Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола
| bg |
Европейски икономически сметки за околната среда (разискване)
Председател: Следващата точка е докладът на г-н Leinen, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските икономически сметки за околната среда - C7-0092/2010 -.
Jo Leinen: Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, днес ние разискваме, а утре ще приемем европейско законодателство, което на пръв поглед изглежда доста незабележимо, но с този закон относно европейските икономически сметки за околната среда, ние вероятно ще отворим нова глава за измерването на напредъка и просперитета.
От дълго време сме наясно, че брутният вътрешен продукт е недостатъчен. Чистата количествена гледна точка за стопанската дейност не казва нищо за екологичния баланс, нито за социалния баланс, и следователно е крайно време да измерим дали година след година се справяме добре или зле по отношение на своите мерки и усилия.
Ние разполагаме с месечни статистически данни във връзка с пазара на труда и годишни статистически данни във връзка с икономиката ни. Ето защо сме наясно какво точно се случва в тези области. Въпреки това ние имаме непълна смесица от данни относно въздействието върху околната среда. Законът относно икономическите сметки за околната среда е предназначен да ни помогне при изготвянето на точен баланс в 27-те държави-членки и да се установи дали ние отбелязваме напредък или, както често се случва, се връщаме назад.
През 2002 г. Парламентът призова за събирането на надеждна информация относно състоянието на околната среда и най-важните тенденции в областта, въздействията върху нея и причините за изменението на климата, както и за осведомяването на обществеността във връзка с тези въпроси. Ние искаме научно обоснована концепция за измерването на потреблението на ресурси, за да се позволи вземането на подходящи политически решения
Ние сме доволни, че Комисията предприе тази законодателна инициатива през април 2010 г., но по мое мнение, тя беше твърде колеблива в начина, по който започна работа. Ние в Парламента и всички групи призовахме това да бъде направено по-бързо, тъй като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ООН от 15 години вече обсъждат тези въпроси. Това отнема прекалено дълго време. Ето защо ние отбелязваме значителен напредък в преговорите със Съвета.
Това положение беше много трудно в Съвета, тъй като някои от държавите-членки не изготвят екологичен баланс, и най-напред трябва да създадем основа във всички 27 държави-членки. Комисията предложи включването на три модула. Тези модули са емисиите във въздуха - в това отношение ние сме твърде наясно кои газове се изпускат във въздуха. След това са финансовите разходи, които възникват от свързани с околната среда данъци и такси. Трето, това са годишните национални материални потоци, суровините и крайните продукти, измерени изцяло количествено. Това е начало може би, но е много просто начало и Парламентът ни призова също така да изготвяме баланси за вода, енергия и отпадъци и да разберем статута на горите ни. Това са модулите, които ние неотложно трябва да приложим в много близко бъдеще.
Имаше несъгласие относно това дали могат да се съставят също статистически данни относно морската среда, с други думи, статистически данни относно статута на рибните запаси. В това отношение, вероятно методологията ни все още се нуждае от подобрение. Така ние постигнахме подобрения в областта. След две години, най-късно до 2013 г., Комисията следва да представи доклад и, ако е възможно, да предложи също така преразглеждане на директивата. Надявам се, че в края на това десетилетие ние ще разполагаме със "зелен" вътрешен продукт, освен брутния вътрешен продукт. Това е целта ни.
Оли Рен: Г-н председател, както докладчикът, Jo Leinen, посочи, целта на предложението на Комисията е да създаде действително обща правна рамка за събирането, съставянето, предаването и оценката на европейските икономически сметки за околната среда, за да се улесни по-балансираното вземане на решения с цел устойчиво развитие.
С представянето на това предложение Комисията е предоставила първия си елемент от пътната карта "Отвъд БВП". Във време, когато ние, в Европа, се стремим да постигнем ресурсоспестяваща и устойчива икономика, тези данни ще ни позволят да свържем факторите на околната среда с факторите на икономиката и това ще предложи възможността за вземането на по-всеобхватни и по-добре информирани политически решения.
След доста плодотворното сътрудничество между трите институции аз считам, че ние постигнахме нашата обща цел, а именно създаването на този рамков регламент относно европейските икономически сметки за околната среда с първия набор от три модула, който обхваща сметките за емисии във въздуха, свързаните с околната среда данъци или такси и сметките за материалните потоци.
Понастоящем тези данни се събират доброволно от повечето от държавите-членки. Ето защо в по-голямата си част събирането на съответните данни няма да наложи никаква допълнителна тежест върху анкетираните, тъй като съответните държави-членки следва да могат да събират данните, като използват съществуващи източници на данни. С този регламент ние създаваме важна основа за статистическа информация относно взаимодействията между икономиката и околната среда, като се надяваме в бъдеще да включим в обхвата й други модули като включените в доклада и проекторезолюцията.
Тъй като различните други възможни модули са достигнали различна степен на методологична зрялост, включително например дърводобива и риболова, както и неизползвания добив, е приета модулна структура за регламента с оглед на възможно въвеждане в бъдеще на нови модули като приложения към основния текст.
Както беше договорено, Комисията ще докладва на Парламента и на Съвета на всеки три години относно развитието на нови модули и, ако е подходящо, Комисията може също така да представи нови законодателни предложения за новите модули.
Нека в заключение благодаря на докладчика, Jo Leinen, на докладчика в сянка, г-н Martin, и на всички членове на комисията по околна среда и на комисията по икономически и парични въпроси за техния конструктивен подход и много ценен принос.
Hans-Peter Martin: Г-н председател, когато г-н Leinen и аз се връщаме към политическите позиции от последното хилядолетие, ние като цяло сме в съгласие, което е така и с този доклад. Това е нещо хубаво, разумно и важно. Все пак статистическите данни могат да бъдат секси, особено във време, когато Европейският съюз има огромен проблем с доверието що се отнася до европейските граждани. Бих казал, че това е много необосновано, ако разглеждаме основните въпроси, а не другите въпроси, по които г-н Leinen и аз не сме съгласни.
Считам, че е много добре да мога да застана тук не само като независим член, но също така като някой, който със становището от името на комисията по икономически и парични въпроси - това не е доклад в сянка, а допълнително становище, което е дори по-всеобхватно от това на водещата комисия, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните - е в състояние да представлява тези позиции, които ние определихме с 37 гласа "за" и 0 гласа "против". По-конкретно, това означава, че ние искаме, както посочих, да вървим напред към система на "европейска статистика на устойчивостта", която е с хубавата абревиатура ESS. Това ни дава нещо, с което да работим, особено когато са засегнати млади хора и тези, които знаят, че ние ще се нуждаем от нови споразумения относно общи цели в бъдеще, за да сме в състояние да изведем Европа от сенките и да й предоставим водещо място в тази ожесточена конкуренция със Съединените щати, Китай и много други сили.
Това очевидно означава, както г-н Leinen вече посочи, че ние спешно се нуждаем от повече модули. Във връзка с това ние можем да погледнем назад към 70-те и 80-те години на миналия век, когато всичко това вече е било разработено. Би било много хубаво, ако Комисията може да напредне по-бързо в това отношение. Считам за много добре, че има движение в Евростат по отношение на събирането на данни, макар и при трудни обстоятелства във връзка с Гърция. С 37 гласа "за" спрямо 0 гласа "против" ние сме на мнение, че Комисията очевидно се нуждае от повече пари в областта за ESS, за системата на европейската статистика на устойчивостта. Ние можем обаче да постигнем това чрез преразпределение на средства: най-накрая да използваме дивидентите, свързани с разширяването. Вземете за пример служителите, които бяха толкова заети с фазата на разширяване за големите държави, и ги поставете там, където ние така неотложно се нуждаем от тях, там, където могат да помогнат с функционирането на европейски проект.
Horst Schnellhardt: Г-н председател, госпожи и господа, когато прочетох първото предложение на Комисията, бях много скептичен относно начина, по който тя разглежда въпроса. Това, което докладчикът, докладчиците в сянка и моят предшественик, г-жа Joly, представиха сега, е нещо, което ние можем да приемем и да подкрепим.
В повечето държави екологичните икономически данни, независимо дали са свързани с тези три модула, се събират доброволно. Ние се нуждаем от ясен преглед на постигнатите в отделните държави-членки резултати по отношение на емисиите във въздуха, данъците, свързани с околната среда, и материалните потоци. Това е много важно. Това може да ни даде по-добро разбиране за отношенията между околната среда и икономиката. Също така ние можем да проучим до каква степен икономическото развитие в Европа е устойчиво и как ние можем да облекчим политиката ни в областта на околната среда. Това е много важна точка, която ние следва да включим тук.
Бих искал обаче да изкажа едно предупреждение: в импровизираните ни речи ние винаги говорим за намаляване на бюрокрацията. Бих искал да призова Комисията да не създава допълнително бюрокрация в тази област. Това би бил погрешния подход. Ето защо аз бих искал да попитам Комисията дали планира да създаде нови длъжности в рамките на Комисията за събирането на данните, или ще се справи със съществуващия персонал, тъй като аз считам, че е много важно събирането на тези данни да не води до нови тежести. Едва когато разполагаме с първия доклад за изпълнението през 2013 г., можем и следва да решим какви други модули следва да бъдат включени, тъй като ние трябва да видим как се развива тази нова система и какво въздействие оказва тя върху законодателството.
Бях много шокиран, когато открих, че този въпрос не е бил предназначен за разискване тук в Парламента днес. Това би било голяма грешка, тъй като, както посочва докладчикът, това е началото на нещо напълно ново.
Marita Ulvskog: Г-н председател, аз съм съгласна с предишните оратори. От изключително значение е да разполагаме с политика в областта на климата и на околната среда, която е основана на факти. Нуждаем се от достъп до по-ясни и по-надеждни показатели в тази област. За политиката в областта на околната среда се прилагат същите условия както в икономическата политика, политиката за преразпределение, политиката за развитие и промишлената политика. Ние не можем да вземаме разумни решения и да извършваме необходимите промени и адаптации в обществото, ако нямаме достъп до тези факти.
Сега имаме възможността да ги получим. Това е изключително важно. Аршинът на БВП не работи добре в тази специална област, тъй като е твърде тесен. Сега имаме възможност да работим с по-широка перспектива. Това също така е голяма ценност при координирането на статистическите данни за околната среда на европейско равнище. Това би направило по-лесно сравнението между държавите-членки на въздействията на политиката в областта на околната среда и ще ни даде по-добра картина кои политически мерки работят понастоящем и кои не, и кои биха могли дори да имат обратен ефект.
След като вземем решението по време на това заседание, аз се надявам, че ние ще можем да гарантираме също, че то ще стане важна част от основата за решения, които Парламентът и държавите-членки ще вземат в бъдеще. Надявам се, че на този метод за определяне на качеството на общество се дава висок приоритет и че са предназначени достатъчно ресурси, за да му позволят да работи добре, а не само да остане една неосъществена идея.
Gerben-Jan Gerbrandy: Г-н председател, изразявам своите благодарности към докладчика, г-н Leinen, за неговия доклад. След много години на настояване и придумване накрая изглежда правим тази стъпка към национални сметки за устойчивост и това е много необходимо, тъй като, нека бъдем напълно честни, икономическата система, с която разполагаме в момента, просто не работи. В момента все още може да се вреди на природата и на околната среда практически безплатно. Следователно настоящата система не работи. Вместо това разходите, които никой не плаща, се прехвърлят върху обществото. Защо устойчивата енергия е по-скъпа от конвенционалната енергия? Отговорът е, че никой не плаща социалните разходи за изгарянето на въглища, газ и петрол.
Този доклад прави впечатление, че е изцяло технически, но в крайна сметка той се отнася за действително важни въпроси. За да стане ясно едно нещо, то трябва да се измери, както казваме на нидерландски, и точно за това говорим тук. Европейските икономически сметки за околната среда са необходими за преминаването към истински устойчива икономика. Въпреки това аз призовавам Комисията и държавите-членки всъщност да използват данните, които тези сметки ще предоставят. За да стане ясно едно нещо, то трябва да се измери, това е много важно, но използването на знанието, което сме събрали от това действие, е дори по-важно, и това, разбира се, е следващата основна стъпка. Аз искрено се надявам, че това например ще доведе до премахването на стотици милиарди под формата на субсидии, които оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда и природата, които ние все още имаме в света.
Нека още веднъж изкажа своите искрени благодарности към Комисията и докладчика. Това обаче е само началото. Нека също така да продължим, като действително предприемем стъпките, които предоставените от тази мярка знания правят възможни.
Michail Tremopoulos: Г-н председател, от само себе си се разбира както от това, което чухме днес, така и от доклада, че на нас ни е необходима конкретна оценка на европейската политика за околната среда, основана на надеждни данни. Следователно събирането на тези данни следва да бъде задължително и хармонизирано.
Въпреки това конвенционалните национални сметки се съсредоточават главно върху пазарните транзакции и индикаторите, които отразяват важни фактори за създаването на просперитет, но не измерват самия просперитет. Въпреки това има нов недостиг на природни ресурси. Ние се нуждаем от други стимули, които да насърчат производителността и качеството. Има такса за физическите получатели. Чрез неуспешното предоставяне на сметки относно частните и социални разходи за използването на природни ресурси и относно увреждането на околната среда конвенционалните сметки могат да изпратят на политиците погрешен сигнал за напредък и това може да насочи обществото по пътя към неустойчивото развитие.
Въвеждането на икономически сметки за околната среда е от съществено значение, но не замества създаването на алтернативни показатели на БВП, които обхващат различни екологични и социални измерения. Комисията следва да представи предложения преди началото на новата многогодишна финансова рамка, за да може да се приеме ограничен пакет от показатели, който да се използва като допълнение към БВП при вземането на политически решения. Те следва да включват паричен показател за екологичното измерение, като адаптирани нетни изплащания, и физически показател, като екологичен или въглероден отпечатък, и социални показатели, които обхващат социалното измерение, като оценка на неравенството (например коефициентът Gini) и индекс за социална интеграция и просперитет на хората, като индекса на човешка бедност.
Първоначалното предложение за регламент на ЕС единствено предвижда да бъдат събирани и съставяни данни относно атмосферните емисии, екологичните условия, наложени върху различни икономически дейности, и макроикономическите сметки за материалните потоци. Бяха внесени редица предложения и изменения и аз считам, че те ще ни позволят да приемем интегриран доклад и да постигнем напредък по отношение на въпроса за политиката в областта на околната среда.
Paul Nuttall: Г-н председател, регламент относно европейските икономически сметки за околната среда звучи много отегчително, но според опита ми това го прави най-опасния вид законодателство на ЕС, тъй като се счита, че данъкоплатецът и медиите няма да си направят труда да го прочетат.
Нека бъдем честни. Става въпрос за, цитирам, "емисии във въздуха и данъци, свързани с околната среда", както последният оратор посочи. Така съветското влияние върху ЕС продължава. Мъже с папки и статистически шпиони от Евростат искат повече данни и, нека бъдем честни, вие искате тези данни, за да облагате с данъци и да осъществявате контрол, което обяснява жаждата ви за повече статистически данни.
Най-лошото нещо от всичко е, че това е регламент, а не директива. Регламентите са далеч по-лоши от директивите, тъй като те преминават в законодателството на Обединеното кралство и заобикалят парламента на Обединеното кралство. Това е много опасно и, колеги, това е начинът, по който демокрацията умира.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Hans-Peter Martin: (DE) Ние сме избрани като членове на Европейския парламент. Ако гледате на себе си само като парламентарист на Обединеното кралство, може би тогава ще можете да отговорите на въпроса ми от перспективата на Обединеното кралство. По отношение на статистиката, Вие говорите за съветско влияние. Действително ли така го разбирате? Статистическите данни означават ли за Вас съветско влияние? Не подкрепяте ли предоставянето на конкретни цифри за стандарт на живот и инфлация, дори ако това е свързано с контрола на банките, посредством статистическите данни и също така достъпа на гражданите и политиците до тази информация, която ще позволи вземането на подходящи решения? Или, що се отнася до Вас, това също попада в областта на руското влияние в Обединеното кралство?
Paul Nuttall: (EN) Г-н председател, нека да посоча първото важно нещо. Работата е там, че това място харесва да контролира нещата от центъра. Нека също така да отбележим друго важно нещо, че членовете на Комисията всъщност не се избират от хората. Демокрацията е важна за цяла Европа, да, аз считам, че има съветско влияние на Европа. В действителност тези решения следва да бъдат взети на равнището на държавите-членки. Фактът, че регламентите могат да заобикалят моя парламент, могат да заобикалят хората, които са избрани от британците, е абсолютен позор и, да, това е съветското влияние на Европа.
Richard Seeber: (DE) Г-н председател, г-н Nuttall се оплаква за нещо, което Обединеното кралство, като много други държави, прави от 2006 г. Процесът, който ние ще приключим утре на парламентарно равнище, г-н Leinen е свършил отлична работа в това отношение, ще заложи в закон нещо, което вече се практикува от дълго време. Защо са ни необходими тези данни? Това няма нищо общо със съветското влияние. Данните са добри единствено поради тяхната съпоставимост, а тази съпоставимост е ключовият елемент.
Ето защо ние имаме тези европейски икономически сметки и използваме тази система в глобален мащаб от 30-те години на миналия век, включително в Обединеното кралство. Тази система е много добра, тъй като е основана на единни стандарти и следователно ние можем да сравняваме просперитета на отделните държави и техния икономически и социален успех. Обикновено щатският долар се използва като референтна валута. В това отношение, ние разполагаме с голяма възможност да повишим еврото до статут на референтна валута. Считам, че това е вторият елемент.
Въпреки това ние също така сме наясно, че съществуват много празноти в икономическите сметки. Вижте Фукушима. Фукушима ще има положително въздействие върху японския брутен вътрешен продукт, тъй като са направени много инвестиции в тази връзка. Това са по-скоро сметки за потоци, отколкото сметки за запаси. Ние трябва да компенсираме тези неща и ето защо Комисията впоследствие представи предложението си "Отвъд БВП".
Сметките за устойчивост, които ние ще приемем днес и утре, ще бъдат първата стъпка. Защо? Защото инвестициите в енергийната ефективност и потреблението на по-малко енергия например ще имат отрицателно въздействие брутния вътрешен продукт. Дори някой като г-н Nuttall не може да не се съгласи с това.
Не става въпрос за големи политики; става въпрос просто, че искаме да направим политиките ни проверяеми: какви такси се удържат в тази област, колко материал използваме. По този начин ние искаме да подобрим законодателния процес и ако вие не бяхте в Съюза, щяхте да използвате същата система, в противен случай данните ви щяха да бъдат безполезни. Ето защо аз бих казал, че това е положителна първа стъпка. Бих искал да благодаря на Комисията и на докладчика.
Kriton Arsenis: (EL) Г-н председател, бих искал да благодаря на Jo Leinen, за неговия отличен доклад. Ние действително трябва да продължим с икономическите сметки за околната среда. Вече не можем да разглеждаме отделно икономиката и околната среда. Двойната криза, която ни засегна, екологична и икономическа, не ни оставя такова поле за действие. Неправилните заключения от миналото трябва да спрат.
Г-н Seeber цитира примера с Фукушима. Друг, по-прост, ежедневен пример е този с пожарите. Пожар, който разрушава гора и биологичното разнообразие и екосистемните услуги, които гората предоставя, като имам предвид чиста вода, чист въздух и рамка за възпроизводство на храна, който разрушава културното наследство на място и унищожава селскостопанската продукция, се измерва положително от БВП, тъй като се правят инвестиции, за да се възстановят щетите, въпреки факта, че държавата, регионът, районът ще претърпят дългосрочни щети. В дългосрочен план ще бъде по-зле от преди.
Икономическите сметки за околната среда, от които се нуждаем днес, не са съвършени. Въпреки това те са важна стъпка в правилната посока. Те са стъпка напред към по-добри политики, основани на по-пълна, по-обективна гледна точка за действителността. Те са стъпка, която ще ни позволи да гарантираме, че политиките ни са последователни, която ще ни позволи да постигнем международни ангажименти и целта за "по-зелена" европейска икономика.
Riikka Manner: (FI) Г-н председател, г-н член на Комисията, най-напред бих искала да поздравя г-н Leinen за отличната и важна работа, която той е извършил във връзка с доклада. Регламентът относно икономическите сметки за околната среда е много важен, както беше посочено тук повече от веднъж, тъй като най-накрая той определя законова основа за система от сметки, които обхващат статистическите данни за околната среда и за икономиката, което е от първостепенно значение за политиката в областта на околната среда и в по-широк смисъл за социалната политика.
Колкото до техния обхват, е много важно, че по време на първия етап, следва да се обърне по-специално внимание на емисиите във въздуха, материалните потоци и данъците, свързани с околната среда. Съществуват сериозни причини за това. Освен това вероятно е много реалистичен подход да се разгледа капацитета, с който държавите-членки разполагат, за да започнат система на сметки в тези области. Разбира се, ние трябва да осъзнаем, че в различните държави ние се намираме на различно равнище по отношение на статистическите системи и е важно това да не създава допълнителна бюрокрация, както членът на Комисията посочи.
Доколкото става въпрос за нови модули, е важно те да подчертават силно темите, които подкрепят изпълнението на стратегията "Европа 2020".
Oreste Rossi: (IT) Г-н председател, този регламент образува част от рамката на мерките, предназначени да създадат по-всеобхватни показатели за допълване на БВП. Европейските икономически сметки за околната среда следва да допринесат за оценка на политиките, които предоставят данни за взаимодействието между факторите на околната среда и икономиката. Предложението на Комисията е похвално, въпреки че се създават нови и сложни бюрократични процедури, за да могат да бъдат наблюдавани политиките в областта на околната среда, които държавите-членки в действителност развиват. Поради тази причина ние ще въздържим по време на гласуването.
Въпреки това ние сме против доклада, доколкото докладчикът иска да добави допълнителни модули за сметки. На първо четене беше постигнато споразумение със Съвета въз основа на това, че въвеждането на нови модули, предложени от докладчика, ще подлежи на оценка съгласно клаузата за преразглеждане, за да може, където е подходящо, да се направят промени или подобрения на качеството на данните и на методите, посредством които се събират данните.
Според нас всичко това представлява нова и скъпа форма на бюрокрация, която бива наложена на държавите-членки.
Sophie Auconie: (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, според мен политиките са за откриване на възможно най-добрите решения на проблемите, които съществуват. Как може да се постигне това обаче, ако проблемите и възможните им решения не са напълно разбрани? Това е основният въпрос и не засяга единствено политиката в областта на околната среда.
Следователно лицата, отговорни за вземането на политически решения, трябва да имат на свое разположение възможно най-надеждни и изчерпателни данни относно съвременния свят и положението във връзка с околната среда. Това беше заключението на Европейския съвет през юни 2006 г., когато той призова Европейския съюз и държавите-членки да разширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. Приветствам тази инициатива и предложението на Европейската комисия, тъй като то ще ни помогне да подобрим знанията си за емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци и материалните потоци в икономиката.
Въпреки това предложението ще трябва да бъде изменено по-време на гласуването утре, за да се гарантира, че събраните данни са надеждни и водят до разискване и също така, и най-вече, за да се гарантира, че всички държави-членки са включени в този подход. Действително как можем да изготвяме европейски политики, ако не разполагаме с данни относно положението във всяка държава-членка?
Накрая, аз бих искала да изразя подкрепата си за две силни идеи, посочени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи): предоставеното правомощие на Европейската комисия да приема делегирани актове следва да бъде преразглеждано на всеки пет години и следва да бъде въведена клауза за преразглеждане; клаузата за преразглеждане е втората силна идея в този регламент. На нас ще ни трябват нови данни след няколко години, но всичко с времето си. Проектът на регламент е действителна стъпка напред: нека продължаваме в същата посока.
Karin Kadenbach: (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз също така бих искала да изкажа своите искрени благодарности на г-н Leinen за този дългоочакван регламент. Преди да бъдем избрани в Европейския парламент, много от нас просто са предполагали, че решенията, които Парламентът взема, тези решения, които определят бъдещето, са всъщност основани на тези данни, и ние с известна тревога разбрахме, че макар тези статистически данни да съществуват в повечето държави-членки, всъщност те все още не са обединени в обща рамка и следователно това е увеличило до известна степен липсата на доверие от страна на обществеността.
От медиите ние винаги оставаме с впечатлението, че икономиката и околната среда са диаметрално противоположни. Тези данни ще ни помогнат да разберем дали нещо оказва благоприятно въздействие върху околната среда, дали нещо оказва благоприятно въздействие върху околната среда и в същото време върху икономиката или нещо оказва благоприятно въздействие върху икономиката и в същото време върху околната среда и следователно оказва благоприятно въздействие върху социалната ни околна среда. Това е основната задача, която ние като политици, следва да определим сами. Ние искаме да създадем и да подобрим качеството на живот не само на работното място, но също така и на околната ни среда.
Аз единствено мога да се съглася със желанието, изразено днес от г-н Leinen, който каза, че до края на десетилетието ние следва да преминем от брутен вътрешен продукт към "зелен" вътрешен продукт. С това ние ще вземем първото изключително важно решение. Силно съм уверена, че ние ще успеем да засилим доверието в Европа и във въпросите, свързани с околната среда и икономиката, в резултат на икономическите сметки за околната среда.
Много ви благодаря. Моля, продължете с тази добра работа.
Christa Klaß: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, солидните статистически данни, ефективното събиране на данни и оценка, това е основата, върху която моделираме бъдещето. Очевидно е, че ние трябва да хармонизираме съществуващите статистически данни на държавите-членки, за да вземаме правилните решения за бъдещето на цяла Европа въз основа на същите данни. Целта са еквивалентни, съпоставими данни от всички държави-членки.
Възниква въпросът какво всъщност можем да разберем от тези данни. Какви допълнителни заключения можем да направим, за да може Европа да се развива по балансиран начин по отношение на социалната и икономическата политика и политиката в областта на околната среда? Комисията иска да разшири обхвата на икономическите сметки по отношение на ключовите аспекти на устойчивото развитие. За целта тя предлага три модула за събиране на данни относно стопанските дейности, които водят до емисии във въздуха, относно приходи от данъци, свързани с околната среда, и относно материалните потоци. Продукти с растителен произход, например зърнени култури, бобови култури, зеленчуци, плодове и дървесина, са също така включени в тях.
Чудя се за полезността на тези изчисления - какво всъщност ще ни кажат? Не съм толкова оптимистично настроена, както докладчика и колегите. Да искаш нещо е едно; да го приложиш на практика - съвсем друго. Имам съмнения относно ефективността на бюрокрацията и поставям под въпрос обективността на намеренията да се съставят икономически сметки за околната среда, да се записват материалните потоци и да се оценяват отделните продукти, включително растения, във връзка с емисиите на въглероден диоксид. Производството на кислород, както и емисиите на въглероден диоксид по време на производството и транспорта трябва да бъдат включени в тези изчисления по отношение на растенията например.
Приветствам факта, че в компромиса, който беше постигнат, става ясно, че допълнителните изисквания за данни могат да бъдат въведени единствено след оценка за гъвкавост и че не трябва да се посяга на компетентността на държавите-членки. Такива програми трябва също така да бъдат развити без допълнителни финансови разходи и бюрокрация.
Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Г-н председател, колегата, Jo Leinen, е изготвил отличен доклад, който е важен от гледна точка на националната икономика, опазването на околната среда, обществото, селското стопанство, както и други аспекти. Като член на групата за оценка на научните и техническите възможности (STOA), считам, че е много важно за проект, който има за цел ефективно управление на природните ресурси, да се състави надеждна статистическа база данни. Как можем да измерим използването на вода и енергийната ефективност в държавите-членки на Европейския съюз, ако не разполагаме с надеждна статистическа информация? Като член на комисията по земеделие и развитие на селските райони аз считам, че е от изключително значение най-накрая да има ясна картина за действителните социални предимства за екологичните обществени блага, произведени от земеделските стопани, във връзка с реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП). Без статистически данни ние не можем да определим да каква степен земеделските стопани допринасят със селскостопанските си дейности за опазването на въздуха, земеделския пейзаж, обработваемата земя и околната среда, до каква степен земеделските стопани произвеждат екологични обществени блага, които все още не са заплатени нито от пазара, нито от ОСП. Следователно настоящият статистически доклад е много напредничав и с поглед към бъдещето от гледна точка на опазването на околната среда и на селското стопанство.
Paul Rübig: (DE) Г-н председател, когато става въпрос за статистика, винаги има много разисквания и несъгласия. Преди всичко те не трябва да бъдат разкодирани, тъй като защитата на данните е също така ясно обоснована. От друга страна, на нас ни е нужна прозрачност и съпоставимост. Считам, че това е от значение. Следователно ние трябва да съберем данните по изцяло автоматизиран начин, като използваме случайни извадки, за да могат после да бъдат съпоставими. Ние сме наясно с процесите на изобразяване, които например в бъдеще ще играят основна роля в тази връзка. Съответно автоматизирането на процеса ще опрости политическите решения, които ще направим в бъдеще.
Angelika Werthmann: (DE) Г-н председател, европейските икономически сметки за околната среда ще ни предоставят важни данни, които да ни позволят да включим екологичните аспекти във всички видове политически решения и в резултат на това тези аспекти да бъдат взети предвид в цяла гама от въпроси. Събраните и анализирани данни ще бъдат от основно значение за предоставянето на ефективни мерки за противодействие на въздействието на стопанските дейности върху околната среда. Осъзнатата необходимост за устойчиви политики, за да можем да се справим с предизвикателствата като изменение на климата, загуба на биологично разнообразие, увеличено замърсяване на околната среда и предстоящото изчерпване на природните ресурси се подкрепя силно днес. Надеждните данни и прогнозите в резултат от тях по отношение на употребата на природни ресурси не само ще ни позволят да измерим ясно успеха на устойчива икономическа политика, но също така ще ни предоставят много важна добавена стойност за държавите-членки.
Niki Tzavela: (EL) Г-н председател, аз също бих искала на свой ред да поздравя г-н Leinen за неговия изключителен доклад. Считам, че Европа сега е достигнала момент, в който ние рядко се натъкваме на сблъсъци между развитието и опазването на околната среда. Напротив, ние сме навлезли в интерактивна фаза. Европейците сега имат съзнание за опазване на околната среда.
Този доклад ще помогне дори повече за осигуряването на по-добра представа за това, което се случва с околната среда в Европа. Бих искала да подчертая три елемента: първо, на нас ни е необходима точна информация относно състоянието на околната среда в държавите-членки; второ, на нас ни е необходима процедура за подновяване на информацията на всеки пет години; и трето, ние трябва да осъществим оценка на съвместния напредък от всички предприети действия в областта на околната среда в Европейския съюз.
Franz Obermayr: (DE) Г-жо председател, ако искаме да опазим околната ни среда за бъдещите поколения, не трябва да разглеждаме икономическите и екологични аспекти отделно. Ето защо има смисъл икономическите сметки да бъдат допълнени с фактори, свързани с околната среда, а основата на всеки стабилен баланс да бъдат адекватните и надеждни данни.
Въпреки това, когато ЕС призовава за ключови данни от държавите-членки, той не следва да се плаши от чувствителните въпроси. Тук имам предвид ядрената политика, генетичното инженерство, адекватното етикетиране на хранителните продукти за указване на страната на произход и не на последно място разследване във връзка с неотдавнашния скандал с епидемията, причинена от ЕНЕС, съдържаща се в краставици.
Взаимодействията между икономиката и околната среда са твърде очевидни тук. Тук също е ясно, за съжаление, къде се пада тежестта в ЕС, а именно на едрия бизнес и на лобистите.
Оли Рен: Г-жо председател, много благодаря за изчерпателното и отговорно разискване. Аз считам, че всички ние сме съгласни относно значението на предложението и на икономическите сметки за околната среда. Ние също така сме съгласни, че трябва да предприемем следващите стъпки към определянето на политики, използвайки данните, за продължим по пътя към по-устойчива икономика.
Нека отбележа няколко неща в отговор на множеството забележки. Това е първият регламент с три модула. Това е началото по отношение на законодателството. Втората серия от модули се изготвя в момента за втори регламент за изменение към края на 2012 г. Също така ние вече планираме третата серия, така че работата върви и ще бъде продължена.
По отношение на създаването на бюрокрация, това няма да създаде нова тежест за предприятията, тъй като ние използваме съществуващи административни и статистически данни. Всъщност Обединеното кралство е лидер в екологичното счетоводство, което също е от значение. Освен това във връзка със статистическите данни и позовавайки се на това, което г-н Leinen, г-н Martin и много други казаха, ние сме отбелязали значителен напредък за подобряването на европейската статистическа система през изминалата година и половина.
Например настоящата Комисия направи първото законодателно предложение на 10 февруари 2010 г. - един ден след като гласувахте в подкрепа на формирането на настоящата Комисия - когато ние приехме регламент относно правомощията на Евростат за извършване на одит, което дава на Евростат възможността да провери и установи качеството на статистическите данни при източника, което е много важно. Ние вече започнахме да използваме това, например в случая с Гърция.
Второ, планът за действие за Гърция, който се изпълнява и в рамките на година, доведе до много задълбочено проучване на статистическата система в Гърция. Като резултат от това качеството на статистиката относно процедурата при прекомерен дефицит вече се е подобрило значително и на последния етап Евростат може да валидира данните за Гърция.
Накрая, относно ресурсите, въпреки че на нас не са ни необходим ресурси за конкретния въпрос за икономическите сметки за околната среда, аз съм съгласен с г-н Martin, че на нас са ни необходими достатъчно ресурси. Само преди няколко часа всъщност аз се възползвах от тази месечна сесия, за да се отбия в Люксембург и да се срещна с Валтер Радермахер, генерален директор на Евростат, за да обсъдим ресурсите. Ние сме на път да пренасочим и подобрим ресурсите си в Евростат, за да се съсредоточим върху ключови приоритети.
Аз обаче не бих взел ресурси от разширяването, както предложи г-н Martin, и особено от Западните Балкани. Стабилността, демокрацията и мира в този регион продължават да бъдат ключов приоритет за Европейския съюз, за Комисията и, надявам се, също така за Парламента. Моля, помнете, че без нашата "мека власт" и без политиката за разширяване на ЕС сега Ратко Младич нямаше да бъде изправен пред трибунала в Хага. Моля, помнете и това.
Jo Leinen: Г-жо председател, госпожи и господа, благодаря ви за разискването. Виждам широка подкрепа за създаването на екологичен баланс в Европейския съюз. С няколко изключения, това се прие добре тук.
Също така съм съгласен с изказването г-жа Kadenbach. Много от нас мислеха, че това вече е въведено, и бяхме изненадани, когато разбрахме, че много данни изобщо не съществуват и че в изказванията, които ние правим по отношение на състоянието на околната среда в Европейския съюз, следователно сме всъщност напълно неосведомени.
Един от членовете на ЕП, г-н Gerbrandy, каза, че измерването води до знание. Ние тогава знаем нещо и знанието е основата за предприемане на мерки и за всички наши програми. Много е просто, нуждаем се от по-добра основа за решенията, които вземаме. Сметките за околната среда могат да ни помогнат в това отношение. Разбира се, ние разполагаме със стратегията "ЕС 2020", в която устойчивостта е планираната цел. Аз се надявам, че през следващите пет години ние ще разполагаме и с тази основа, за да можем през 2020 г. да видим дали сме постигнали успех, или не. Знаем, че брутният вътрешен продукт не предоставя информация относно състоянието на природата и околната среда, ресурсите, които сме използвали, или целия проблем, свързан с устойчивостта. Ето защо това сега е необходимо.
Ние също преодоляваме това на етапи. Г-жо Klaß, ние не отправяме прекалени искания; по-скоро обхватът на модулите следва да бъде разширен постепенно. В крайна сметка, както посочи членът на Комисията, отделните елементи на законодателството - законодателство в областта на водите, законодателство в областта на отпадъците и законодателство в областта на чистия въздух - вече съдържат изискване за събиране на тези данни.
Европа е също така се е ангажирала в световен мащаб, г-н Nuttall. Ако ние подпишем Конвенцията за биологичното разнообразие, Конвенцията за изменението на климата или всяка друга конвенция, ние трябва да сме в състояние да кажем на останалия свят дали сме се справили добре или зле.
И така изцяло бих искал да благодаря на докладчиците в сянка и също така на Евростат, който впоследствие ще трябва да свърши работата. Надявам се, че в Люксембург ще бъдат налице необходимите ресурси, тъй като без средства, без ресурси този баланс не може, разбира се, да бъде направен. Парламентът също така следва да ни помогне в това отношение. Благодаря ви много. Това е важен политически въпрос, както някои хора правилно признаха, и е нова глава при разглеждането на действията ни в Европа през цялата година.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.
Писмени изявления (член 149)
Monika Flašíková Beňová: Бих искала да благодаря на докладчика, г-н Leinen, за доклада, който той внесе. Съгласна съм с неговата оценка на предложението на Комисията и бих искала да изложа няколко бележки относно значението на такива дейности.
Измерването на качеството на живот чрез показатели като брутния вътрешен продукт не дава представа за целия проблем. Въпреки че експертите бяха съгласни относно това от доста време, посланието едва неотдавна стигна до политическата сфера след значително време и усилия.
В това отношение, категорично приветствам предложението на Комисията за европейски икономически сметки за околната среда, тъй като не е необходимо цялостно отхвърляне на подвеждащи показатели. Вместо да се оценява качеството на живота и околната среда въз основа на впечатления, трябва да представим по-добри данни и по-добри методи за събиране и агрегация на данни, така че те да предоставят подобрена услуга в измерването например на въздействието върху околната среда, оказвано от политики и икономически дейности.
Присъединявам се към докладчика в призива за по-голям акцент в предложението на Комисията относно въпросите, свързани с мониторинга и оценката. В заключение, бих искала да отбележа колко е важно за предложението на Комисията да включва и да разчита дори още по-цялостно на стратегическия документ "Отвъд БВП: Измерване на напредъка в свят на промени". Последователен, систематичен подход може би ще бъде от по-решаващо значение от всички друго в усилията за подобряване на начина, по който се измерва качеството на живота.
Rovana Plumb: Мониторингът на рециклирането и предотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивото потребление и производство би протичал по-добре, ако съществуваха данни с добро качество, които установяват връзка между околната среда и икономиката. Следователно събирането на съответните данни, което до днес се правеше доброволно на равнище на ЕС, трябва да стане задължително. Освен това наличните понастоящем данни за околната среда следва в средносрочен план да бъдат обогатени с допълнителна информация, за да се подобрят възможностите за оценка на европейската политика за околната среда.
Предложеният регламент създава в това отношение обща рамка за събирането, съставянето, предаването и оценката на европейските икономически сметки за околната среда посредством осигуряването на обща за цяла Европа методология, общи стандарти, определения, класификации и правила за отчитане при съставянето на тези сметки. Регламентът се отнася до събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната среда данъци, приложими за различни икономически сектори, както и макроикономическите сметки за материални потоци. Точните и адекватни статистически данни относно потреблението на енергия и суровини са от основно значение, ако искаме да имаме показатели за напредъка и благосъстоянието отвъд БВП. Освен това оценката на европейската политика за околната среда може да бъде направена по сериозен начин само ако са налице надеждни данни.
| bg |
4. Положението в Египет (
| bg |
10. Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2009 г.: Агенция на Европейския съюз за основните права (
| bg |
Намаляването на емисиите на парникови газове и опасността от изместване на въглеродни емисии (кратко представяне)
Председател: Следващата точка е докладът на г-н Bas Eickhout, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно анализа на възможните варианти след намаляването с 20 % на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродни емисии.
Bas Eickhout: докладчик. - (EN) Г-жо Председател, ако членовете погледнат съобщенията в електронната си поща и всички искания от лобистите и промишлеността, както и съображенията "за" и "против" климата, могат да стигнат до заключението, че климатът определено се връща в политическия дневен ред.
Това е добре, тъй като климатът никога не е бил извън дневния ред на науката. Ако погледнете колко науката е напреднала междувременно, с всеки изминал ден се засилват доводите за по-силни политики в областта на климата. Въпреки това след Копенхаген и Канкун в политическата област беше доста спокойно на "климатичния" фронт. Сега определено се връща в политическия дневен ред.
Това е добре. Много важно е обаче, че междувременно дебатът за климата се превърна в друг дебат. Това вече не е спор единствено за климата. Превръща се във все по-голяма степен в икономически дебат, икономически спор. Ако погледнете новите промишлени сектори, които разчитат на политиките в областта на климата, те настояват за по-амбициозни политики в областта на климата. Или погледнете зависимостта ни от петрола и положението в Северна Африка: дебатът за зависимостта от петрола става все по-важен за икономическото ни положение в ЕС.
Погледнете обаче и всички писма от промишлеността, в които на практика се лобира за увеличаване на целта до 30 %, тъй като това е в техен интерес: печалбата им ще се увеличи, ако си поставим по-амбициозни цели по отношение на климата. Това много ясно показва, че има съществена промяна в дебата по политиките в областта на климата. Това е много важно. Не става въпрос за икономика срещу екология, а за икономика и екология. Това има решаващо значение.
За какво става дума в доклада? Разбира се, искаме Комисията да представи предложение за постигане на намаляване на емисиите с 25 % във вътрешен план. Това е много важно, защото това е начинът за намаляване на зависимостта ни от петрола, това е начинът да постигнем допълнителни ползи за здравето и това е начинът да постигнем на практика потенциала на енергоспестяването. Енергоспестяването е също така ключова част от доклада, тъй като, ако постигнем целите си по отношение на енергоспестяването, вече сме на път да постигнем намаляване на емисиите с 25 % вътрешно в ЕС.
В доклада искаме общо 30 % - 25 % във вътрешен план, но 30 % като цяло. Има все още много компенсации на пазара, така че ако имаме 25 % във вътрешен план, говорим и за 30 % като цяло. Това също ограничава донякъде ролята на компенсирането, което също се обсъжда в доклада и се съдържа в него.
Обсъжда се също така и коригиране на системата за търговия с емисии. Нека бъда съвсем ясен. Ако увеличим амбициите си в областта на климата чрез енергоспестяване и правим нещо, единствено свързано с енергоспестяването, цената на въглерода ще падне, съгласно проучванията от 15 евро на 0 евро на тон въглерод. Така че също трябва да направим нещо в системата за СТЕ, за да се уверим, че имаме правилната цена и наистина имаме стимули, за да преминем към "зелени" технологии.
Утре гласуването ще бъде от решаващо значение за една бъдеща икономика, "зелена" икономика. Настоятелно призовавам Комисията да предприеме последващи действия по искането, което ще направим утре като Парламент с внасянето на законодателно предложение. Съветът се движи, Парламентът ще определи позицията си утре и след това Комисията трябва да излезе с предложение. Знаем, че когато обсъждаме законодателно предложение, в Съвета вече няма да има вето за нито една страна.
Ще имаме мнозинство в Парламента, както ще видим утре, и мнозинство в Съвета, за да си поставим по-амбициозни цели в областта на климата и да гарантираме, че истинската бъдеща икономика е "зелената" икономика.
Jo Leinen: (DE) Г-жо Председател, г-н Йотингер, госпожи и господа, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент подкрепя доклада на г-н Eickhout, тъй като в него се изпраща силно послание както във вътрешен, така и във външен план, че няма да се откажем от борбата с изменението на климата. Това е вътрешен сигнал, че се отнасяме сериозно към обещанието, поето поехме с пакета за климата през 2008 г., за 20 % възобновяема енергия и 20 % енергоспестяване. Г-н Йотингер, днес ни представихте предложение и ние имаме много работа занапред. Резултатът от тези две мерки заедно ще бъде намаляване с 25 % на емисиите на CO2 в ЕС. Кой може да е против това? Това е невъзможно, защото става въпрос за законодателен пакет, който приехме. Освен това сме отговорни пред останалия свят. Трябва също да постигнем равнище от 5 % по механизмите за чисто развитие (МЧР). Това прави общо 30 %. Надявам се, че това няма да бъде намалено. Изменението на параграф 3 би унищожило целия доклад. Ако изменението бъде прието, утре ще гласуваме против доклада. Надявам се, че това няма да се случи, тъй като трябва да изпратим силен сигнал.
Jacek Olgierd Kurski: (PL) Г-жо Председател, имам чувството, че се занимаваме с някакъв нов вид лудост и нова светска религия в Европа. Няма научна основа, за да се докаже, че хората имат решаваща роля за увеличените емисии на въглероден диоксид в атмосферата. Климатът се влияе от цикли с продължителност от няколко века. Научни изследователи като професор Яворовски, виден изследовател на климата от Полша, изготвиха експертни становища по тези въпроси.
Защо Гренландия има такова име (Зелена земя), при положение че днес е изцяло замръзнала? Отговорът е, че някога е била зелен остров, но климатът се е променил, независимо от човешката дейност. Поради това трябва да се противопоставим на тази нова светска религия и лудост, която поставя въпроса дали изобщо е имало смисъл за страни като Полша да се присъединят към Европейския съюз, тъй като ще бъде принудена да изразходва много повече средства за намаляване на емисиите на въглероден диоксид в сравнение с нетните си приходи от политиката на сближаване до момента. Ако е безсмислено намаление с 20 % на емисиите на въглероден диоксид, следователно 30 % е още по-безсмислено. Ето защо ще гласувам "против".
Paul Rübig: (DE) Г-жо Председател, считам, че Фукушима също промени света по отношение на емисиите на въглероден диоксид. Става въпрос просто да се гарантира, че имаме надеждни енергийни доставки. Ще трябва да допълним или заменим атомната енергия с газ и въглища. При горенето на газ и въглища се отделят, разбира се, емисии на въглероден диоксид. Ето защо целта, която си поставихме за намаляване на емисиите с 20 % е много висока. Следва да сме доволни, че имаме резерв под формата на енергийна ефективност, тъй като този резерв ще ни позволи да подкрепим новите форми на енергия, които трябва да заменят атомната енергия. Газът и въглищата ще имат все по-важна роля при замяната на атомната енергия. Считам, че професионалните съюзи и работниците и служителите сериозно се тревожат, че политиките по отношение на емисиите на въглероден диоксид ще доведат до преместване на работни места извън Европа и че цялата промишленост, свързана със суровини, независимо дали става въпрос за стомана, алуминий или хартия, ще напусне Европа, ако въведем правилата, които са твърде строги. Бих искал да предупредя всички, че се движим напред твърде бързо в тази област. Политиките ни трябва да бъдат жизнеспособни и реалистични.
Jaroslav Paška: - (SK) Г-жо Председател, в изказването си бих искал да насоча вниманието към становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, която отбелязва в параграф 3 от становището, че съществуващите разпоредби на политиката на Комисията в областта на климата ще доведат до преместване на промишленото производство извън Европа и се опасявам, че предстоящото повишаване на цената на въглеродния диоксид ще изостри още повече тази тенденция.
Същевременно в становището си комисията подчертава факта, че сегашното намаляване на количеството на емисиите в Европа не може да се тълкува като сигнал, че ЕС е на път да постигне целта за намаляване на емисиите, а следва по-скоро да се разбира като резултат от спада на промишлената продукция и преместване на производството извън Европа вследствие на което безработицата в Европа расте. Поради това изразявам твърдо убеждение, че за да се намалят емисиите на парникови газове, трябва да се насърчават по-последователно иновациите на нови зелени технологии, за да не се налага да опазваме качеството на въздуха само с административни и финансови инструменти, подкрепа за научни изследвания и внедряване на нови технологии в реалния живот.
Maria Da Graça Carvalho: (PT) Г-жо Председател, европейската стратегия в областта на енергетиката и климата трябва да съчетава икономическа конкурентоспособност с енергийна сигурност и екологични аспекти. Амбицията за постигане на по-високо от 20 % намаление на емисиите на парникови газове трябва да съчетава тези цели. Подкрепям увеличаването на усилията за намаляване от 20 % на 25 %, в които допълнителните 5% съответстват на увеличаване на енергийната ефективност.
Въпреки това от съществено значение е да се намерят решения, които да поддържат конкурентоспособността на европейската промишленост. В това отношение, приветствам факта, че за първи път има широк консенсус в Парламента за включването на секторния подход. Чрез този подход определената за дадена страна цел за намаляване на емисиите на парникови газове ще е съвместима с цялостно, общо третиране на всеки промишлен сектор, като по този начин се предотвратява изместването на въглеродни емисии.
Zbigniew Ziobro: (PL) Г-жо Председател, обществеността очаква от нас като политици да бъдем прагматични, разумни и ефикасни във всичките си действия. Данъкоплатците могат да ни простят много неща, но няма да ни простят, ако харчим парите им и нямаме какво да им покажем в замяна. Когато обсъждаме глобалното затопляне, следва да подходим към него като рационален проект. Нека оставим настрана за момент въпросите, свързани с легитимността или други аспекти на тази теория, която съставлява основата на политическите ни решения по този въпрос. Знаем, че науката се оспорва, но не желаем да решаваме този спор тук.
Бих искал обаче да подчертая факта, че характерното за парниковите газове е това, че те не познават граници. Дори ако Европейският съюз приеме възможно най-строгите граници за емисии на парникови газове, резултатът би бил същият, ако в същото време Китай, Индия или други развиващи се страни не приемат също такива граници. В допълнение към факта, че европейските данъкоплатци ще бъдат ударени по джоба, безработицата ще се увеличава, ако производството спадне, а работните места ще се преместят извън границите на Европейския съюз.
С оглед на това нека действаме разумно, ако въобще трябва да действаме по този въпрос, тъй като това е световен процес, и само тогава ще бъдем ефективни. Ако е истина, че месечният обем на емисиите на парникови газове в Китай съответства на годишно намаление с 20 % в Европа, това е много красноречив факт.
Elena Băsescu: (RO) Г-жо Председател, бих искала да започна изказването си, като поздравя г-н Eickhout за изготвянето на доклада.
Разглеждам намаляването на емисиите на парникови газове в Европа като жизненоважно въз основа на заключенията от срещата на върха в Канкун. Това означава, че ЕС трябва да запази ролята си на световен лидер в областта на опазването на околната среда. Ето защо трябва да реформира прилагането на "зелената" си политика. Следва да подчертая важността на преразглеждането на механизмите за наблюдение на емисиите и необходимостта от включването им в общия бюджет.
Би било също така полезно да се усъвършенства съществуващата схема за търговия с емисии на ЕС. С оглед на това е изготвена препоръка да се разшири приложното поле на системата до съоръжения извън промишления сектор.
Трябва да посоча въздействието на европейската политика в областта на околната среда върху дългосрочните инвестиции под формата на "зелени" технологии.
Гюнтер Йотингер: член на Комисията. - (DE) Г-жо Председател, уважаеми колеги, г-жа Хедегор ме помоли да Ви предам поздравите й. Тази вечер е възпрепятствана да присъства и ме помоли да взема отношения по няколко въпроса от нейно име и от името на Комисията.
Бих искал да благодаря на Парламента, на всичките му членове и на докладчика за този значим и широкообхватен доклад.
Продължаваме да отделяме голямо значение на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 2°C. По тази причина въведохме краткосрочни, средносрочни цели до 2020 г. и дългосрочна стратегия до 2050 г. Ясно е, че трябва да анализираме също така междинните етапи в периода между 2020 г. и 2050 г. и да определим допълнителни междинни цели.
Миналата година ЕС установи целта от 20 %, която обхваща периода от следващите девет години. Това стана преди една година в Парламента, а преди това в Комисията и Съвета. Разбира се, с оглед на техническите възможности, икономическите последици и финансовите промени има доводи за още по-високи цели. От друга страна, определихме целта за 20 % само преди една година. Не считам, че информацията, върху която основахме решението си, се е променила оттогава. Казваме, че Европа ще намали емисиите с 30 %, ако други големи региони в света са готови да сключат обвързващи споразумения, тъй като климатът е световен проблем. Считаме, че все още има възможности да се въведат обвързващи споразумения или частични споразумения. По тази причина условията са 20 % за Европа и 30 %, ако имаме партньори, с други думи САЩ или Китай. Считам, че това е сериозно и широкообхватно предложение.
През миналата година Комисията обсъди и прие съобщение, в което се представят вариантите за намаляване на емисиите на парникови газове с повече от 20 % в съответствие с изводите, т.е. намаление от 30 %. В него също се взема предвид дали тази цел е технически и икономически осъществима и дали ще окаже въздействие върху разходите, макар да предполагаме, че разходите ще бъдат по-ниски от предишните посочени прогнозни разходи. Считаме, че сега следва да се даде предимство на принципа на надеждно планиране. Това означава, че промишлеността, икономиката и частните лица имат сигурността да планират напред въз основа на приетите с демократично мнозинство миналата година цели за 20 % самостоятелно и 30 %, когато други съответни партньори са готови да сключат обвързващи споразумения.
Беше използван нещо като автоматичен механизъм, за да се покаже, че ако се добави енергийната ефективност към намалението на емисии на въглероден диоксид с 20 %, тогава автоматично би било възможно намаление на емисиите с 25 %. Бих искал да Ви напомня обаче, че в същото време и въз основа на същата информация Парламентът обсъжда от няколко години 20, 20, 20. Не се споменава за последните 20 %, автоматично преобразуване на вторите 20 % в 25 %, само защото бяха приети по-късно и сега се разглеждат от Комисията. Това не е в духа на изобретателя и никога не е било споменавано в изказванията през 2007 г. и 2009 г. Това е нова идея и е отворена за обсъждане. Не одобрявам обаче автоматичния механизъм. Ако в Комисията и в Европейския съюз имахме по-сериозно отношение към енергийната ефективност на по-ранен етап, въпросът за автоматичния механизъм вероятно нямаше да възникне.
Освен това се поставя въпросът за балансиране на интересите на икономиката и на околната среда. Считам, че иновациите, по-специално в областта на околната среда, предлагат значителни възможности за инженерите и техническите кадри за добавяне на стойност по много различни начини и следователно за създаване на работни места. Трябва да се стремим да гарантираме създаването в Европа на тези нови работни места в областта на енергетиката и климата. От друга страна, трябва да се уверим, че не губим нито едно важно работно място. Какво имам предвид? Имам предвид, че светът не следва да произвежда повече алуминий и стомана, отколкото има нужда. Въпреки това количеството стомана, алуминий или мед, което е необходимо в Европа и в останалата част на света следва, доколкото е възможно, да се произвежда тук в Европа, най-малкото ако понастоящем се произвежда тук. Приемливо е да се премести или да се избягва производството на стомана, алуминий или мед, където е възможно да се направи това. Въпреки това количеството стомана, алуминий и мед, необходимо в Европа и в другата част на света следва, ако е възможно, да се произвежда в Европа в конкуренция с другите места на производство. Считаме, че би било погрешно да се премества производството съзнателно.
Следователно при балансирането на тези интереси трябва да продължим и в бъдеще да вземаме под внимание това, дали по-високите цели за намаляване на емисиите на въглероден диоксид са изпълними, дали ще спомогнат за запазване на работните места в "старите промишлени сектори" и дали можем да предотвратим преместването на тези работни места другаде. Едно нещо е ясно. Бих предпочел в Европа да останат работни места в стоманената промишленост с 20 % намаление на емисиите на въглероден диоксид, отколкото да бъдат преместени в Бразилия, Малайзия или Америка, където нивата на емисиите на въглероден диоксид ще бъдат 100 %. Тогава ще сме си вложили парите в грешно решение. По-добре да имаме намаление на емисиите с 20 % и да запазим работните места, добавената стойност и приходите от данъци, отколкото да изгубим работните места, да имаме чиста съвест в Европа и да имаме 100 % емисии в Америка и Азия, като работните места и приходите от данъци ще отиват в тези региони. Това е много прагматичен подход, при който въпреки всичко се вземат под внимание околната среда и икономиката. Призовавате Комисията да вземе по-широкообхватни предложения в отделни области. Ще се радваме да отговорим на Вашите изисквания. Разчитаме на факта, че напредък ще бъде постигнат от други правителства в целия свят по време на други конференции, а също и след изборите в САЩ в края на есента тази година.
Накрая искам да насърча Парламента да продължи да ни подкрепя с експертния си принос и да отправя подходящи искания към нас. Считаме, че Европейският съюз е на прав път и искаме да гарантираме чрез контрол и прозрачност, че постигаме целта за 20 % и че всичко е наред в Европа. През есента ще Ви представим нашите идеи във връзка с преразглеждането на системата за търговия с емисии (СТЕ). Ще внесем доклад, както обещахме днес в предложението за енергийната ефективност относно това дали увеличаването на ефективността ще доведе до значителна промяна на пазара на въглероден диоксид. При необходимост, ще проучим дали ще има недостиг, за да гарантираме, че търговията с емисии остава ефективен инструмент за намаляване на емисиите на въглероден диоксид в пазарната икономика.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в четвъртък, 23 юни 2011 г.
Писмени изявления (член 149)
Sergio Berlato: Използвам възможността да изразя несъгласието си с едностранното увеличаване на европейската цел за намаляване на емисиите на парникови газове с над 20 % до 2020 г. при липсата на глобално споразумение за климата с участието на всички големи емитенти. Не трябва да се забравя, всъщност, че Европейският съюз е все още единственият регион в света, който е приел правно обвързващи цели за намаляване на емисиите. Непосредствената последица от това е, че европейската промишленост е изложена на силна конкуренция от световните конкуренти, които не са обвързани със същите ограничения. Според мен следователно приоритетът на Съюза следва преди всичко да бъде постигането на определените в пакета в областта на енергетиката и климата цели 20-20-20, които вече са много амбициозни. Това е единственият начин, по който можем да определим политика в областта на околната среда за Съюза, която дава възможност на европейските предприятия да останат конкурентоспособни на световно равнище, за да поддържат икономическия растеж и особено създаването на работни места. В заключение, споделям изразената от представители на италианската промишленост загриженост, че промишлеността понастоящем не е в състояние да поеме по-амбициозни ангажименти от вече установените от Европейския съвет и потвърдени от Комисията в Директивата относно търговията с емисии.
Elisabetta Gardini: В пътната карта на Комисията за преминаване към икономика с ниска въглеродна интензивност през 2050 г. се предлага постигането на целта от 20 % по отношение на енергийната ефективност автоматично да доведе до намаление с 25 % на емисиите без промяна в съществуващата законодателна рамка. Без международно споразумение едностранното увеличаване на целта за намаляване на емисиите може да застраши конкурентоспособността на нашата промишленост, както и растежа и работните места в Европейския съюз. Вместо това трябва да следваме пътя на енергийната ефективност и възобновяемата енергия. Във връзка с това подкрепям члена на Комисията Йотингер за новото предложение за енергийна ефективност, в резултат на което със сигурност ще бъдат реализирани икономии за гражданите и предприятията, като им се помага да управляват собственото си потребление. Нещо повече, при обсъждането на бъдещите политики на ЕС в областта на климата, не можем да не включим в уравнението новия европейски и международен енергиен сценарий, който се появи след бунтовете в Северна Африка и ядрената криза. Достатъчно е да кажем, че отказът от използване на атомна енергия ще принуди Германия да използва повече изкопаеми горива, като по този начин ще се повишат равнищата на емисиите на парникови газове. Поради това трябва да преориентираме политиките си за околната среда да създават силно необходимото сближаване с енергийните ни политики, като оставяме зад гърба си традиционните секторни подходи.
Adam Gierek: Икономиките на някои държави-членки, включително на моята страна Полша, вече понасят отрицателното въздействие на произволно наложения пакет в областта на енергетиката и климата, използван като средство за изпълнение на политическата цел 3 x 20. Тази политическа цел обаче често се представя също така погрешно: хората говорят за намаляване с 20 % на потреблението на енергия, докато действителната цел е увеличаване на енергийната ефективност с 20 %, което не е едно и също. Терминът "ефективност" често се използва погрешно в документите на ЕС поради неразбиране на термина "енергийна ефективност" и методите за оценката му или с други думи дали говорим за национална брутна ефективност или ефективност на глава от населението или ефективност на преобразуване, например преобразуването на първичната енергия в полезна работа. Наблягането върху увеличаване на ефективността, а не върху ограничаване на потреблението, ще доведе до технологични иновации, на които се дава предимство, а това ще бъде в наша ползва. В тези иновации се крие най-големият потенциал за ограничаване на емисиите, дори с много повече от целта за 20 %.
Държавите-членки следва да имат право сами да избират методите и графиците за намаляване на емисиите, главно чрез увеличена ефективност. В случая на Полша това е свързано главно с огромния потенциал, създаден на първо място от масовото подобряване на нови и стари сгради по отношение на термичната ефективност и второ от широко разпространената подмяна на стари термоелектрически централи в жилищните райони с модерни термоелектрически централи. Необходимо е да се преразгледа пакетът в областта на климата и енергетиката, за да се гарантира по-доброто приспособяване на държавите-членки към намаляването на емисиите.
Jolanta Emilia Hibner: Изменението на климата представлява сериозно предизвикателство пред международната общност. Представените резултати показват, че Европа провежда ефективна политика в областта на климата. Би било грешка ЕС да постави нови едностранни цели поради факта, че няма правила на световно равнище, съдържащи задължителни цели за намаляване на емисиите. Полша изпитва безпокойство от предложението на докладчика г-н Eickhout, обхващащо много въпроси, които биха представлявали заплаха за европейската икономика. Налагането на допълнително намаление на емисиите от 20 % на 30 % може да причини много вреди по отношение на изменението на климата. Ако производствените разходи в Европа са твърде високи, глобалното количество на емисиите ще се повиши поради увеличения внос на продукти от страни с ниска ефективност от гледна точка на емисиите.
Европейската промишленост показа, че можем да разчитаме на ангажираността й да търси новаторски решения, които ще допринесат за борбата с изменението на климата. Значимите постижения са възможни единствено с добре планирани дългосрочни инвестиции.
С оглед на много високото равнище на използване на въглища в полския енергиен сектор, от 2013 г. полската промишленост ще бъде принудена да понесе значително по-високи разходи от европейските си конкуренти поради СТЕ. Това може да породи огромни проблеми от гледна точка на изпълнението на първоначалната цел за намаляване на емисиите като същевременно се поддържа финансова ликвидност. Повишаването на целта за намаляване на емисиите с допълнително 5 % или 10 % ще доведе много полски дружества до фалит, а ние не можем да позволим това да се случи.
Ian Hudghton: в писмена форма. - (EN) Когато моята страна, Шотландия, прие Закона за изменение на климата през 2009 г., тя призова за намаление на емисиите с 42 % до 2020 г. Тези цели са амбициозни, но ги разглеждаме като жизненоважна част от нашите усилия в борбата с изменението на климата. Колегата ми г-н Eickhout подчерта многобройните ползи за ЕС да има по-амбициозни цели, а опитите в този Парламент да се намалят нашите цели ще бъдат отхвърлени от европейските граждани.
Jaromír Kohlíček: В първоначалния си вид докладът съдържа огромна доза аматьорски ентусиазъм и представлява до известна степен нереалистичен опит да се пренебрегне действителното положение на енергийните доставки днес, както и списък с нереални желания. Има вероятност всички граждани на ЕС да приветстват смелите планове за намаляване на емисиите с 80-95 % до 2050 г. Когато обаче стигнем до подробностите, планът в настоящия си вид трябва да се основава на напълно реалистични възможности, предлагани от съществуващите енергийни ресурси. Невъзможно е да се премахне използването на въглища и природен газ от днес за утре и случайно през последните години в определени държави-членки на ЕС се наблюдава увеличаване на използването на природен газ. Във връзка с истерията, която избухна след земетресението в Япония, и проблемите, свързани с реактора на атомната електроцентрала във Фукушима, гражданите на някои държави-членки решиха да се откажат от използването на атомна енергия в сравнително кратък период от време, въпреки че все още няма признаци за общ проблем. По-конкретно, можем да видим, че ЕС няма преносни електропроводи, които да пренасят достатъчно количество електроенергия от север на юг или от изток на запад. Широко известно е, че вятърът не духа непрекъснато, дори в Северна Германия, а слънчевите клетки, чиято ефективност понастоящем е около 11 % могат да преобразуват в електрически ток единствено слънчевата енергия, която пада върху тях. Така производителността на слънчевите електроцентрали се променя значително през целия ден и през цялата година. Подкрепям заключенията в доклада на Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица, но те непременно трябва да бъдат последвани от подробен анализ на плановете.
Eija-Riitta Korhola: в писмена форма. - (FI) Европейската политика в областта на енергетиката и климата се характеризира с изобилие от неразумни решения. Тя създаде търговията с емисии, която изкуствено повишава цената на електроенергията и увеличава разходите, с почти никаква полза за климата или околната среда. Тя разположи вятърни генератори на места, където вятърът не духа силно. Преференциалните изкупни цени направиха изгодно нещо, което в действителност никога не следва да е изгодно. Приходите се преразпределят извън промишлеността на дружества, които произвеждат електроенергия за фондовата борса. Целите за възобновяемата енергия са определени в такава нереалистична времева рамка, че застрашават устойчивото горско стопанство. Не можем повече да си позволим такива неща, сега, когато световната икономика е в криза и доверието в еврото е заложено на карта. Предвид всичко това не мога да разбера желанието на Парламента да увеличи едностранните цели за намаляване на емисиите, като глобалните ползите за околната среда ще бъдат минимални, в сравнение с тежестта, която ще постави върху нашата промишленост и работни места. Тъй като Германия сега заяви, че се отказва от използването на атомната енергия, очевидно е, че ЕС няма да постигне целите си за намаляване на емисиите в резултат на повишеното използване на енергия от изкопаеми горива. Вместо това цената както на правата на емисии, така и на електроенергията ще се повиши. Работодателите и работниците и служители ще платят цената, докато емисиите продължават да се увеличават през нашите граници. Сега е времето да проявим здрав разум. Явно е, че не можем да получим подкрепа на световно равнище за задължителни намаления на емисиите и поради това трябва да се наблегне върху технически решения и проблемът да се разгледа в различни контексти: необходима ни е различна стратегия, за да се контролират тези неща, която засягат климата. Краткосрочните нарушители са аерозоли, сажди, метан и озон в атмосферата, като те действат по различен начин от дългосрочните като въглероден диоксид, въглеводороди или азотни оксиди. Ако се концентрираме само върху един, въглероден диоксид, това показва нашето непознаване на комплексността на проблема.
Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz: В навечерието на гласуването на доклада относно възможното увеличаване на целта за намаляване на емисиите до 2020 г. от 20 % на 30 % бих искал да изразя тревогата си от заключенията, които отиват твърде далеч. По принцип, подкрепям изпълнението на целите 3 x 20, които вече са определени, но големината и разходите на предприятията, свързани с възможното приемане на намалението на емисиите на парникови газове с 30 %, биха били огромни. Инвеститорите, които вече поемат разходите, за да бъдат в крак с конкуренцията от трети държави, в които екологичните правила не толкова строги, колкото в Европа, са изправени пред дилемата дали да останат в Европа или да преместят дружествата си.
Едностранното увеличаване на целите не е ефикасен начин за предотвратяване на изменението на климата. Предложеният сценарий с намаление от 30 % ще има огромно въздействие върху участващите в СТЕ сектори и ще ги принуди да засилят мерките в значително по-голяма степен, отколкото тези сектори, които не участват в схемата.
Bogusław Sonik: Мерките, насочени към определянето на още-високи цели за намаляване на емисиите, са пагубни за европейската промишленост като цяло. Натискът върху промишлеността от политиката в областта на климата ще доведе до преместване на производства в страни, чиито политики в тази област показват повече здрав разум. В световен мащаб това няма да намали емисиите на газове, вредни за климата. Явлението "изместване на въглеродни емисии" или преместване на промишлеността извън границите на ЕС, не е мит, а реална заплаха за икономическия растеж и работни места в Европа.
Съгласно доклада на Световната банка прилагането на европейския пакет в областта на климата и енергетиката ще означава загуба за полската икономика годишно с 1,4 % от БВП до 2020 г., а също и загуба за ЕС като цяло с 0,55 %. Световната банка също прогнозира, че цените на електроенергията ще се повишат с около 26,2 % в Полша и с 12,6 % в ЕС като цяло. Предишната цел на ЕС за 20 % намаление на емисиите на въглероден диоксид вече трудно се преглъща от полската и централноевропейската промишленост, поради високия дял на въглищата, използвани в електропроизводствената им промишленост. Приемаме това предизвикателство, и сме готови да изпълним задълженията си.
Полша не може да си позволи да повиши целта за намаляване на емисиите на въглероден диоксид на 30 %. Едно решение би било държавите-членки да се присъединят на доброволна основа към клуба на намаляването на емисии на въглероден диоксид. Бих призовал в утрешното гласуване здравият разум да вземе превес пред амбициите за намаляване на въглеродния диоксид, които са икономически необосновани.
Csaba Sándor Tabajdi: в писмена форма. - (HU) Европейският съюз, включително Унгария може да поддържа водещата си роля в борбата с изменението на климата, единствено като въвежда нови технологични и икономически решения чрез непрекъснати иновации. Унгария би могла наистина да бъде победител, когато става въпрос за "зелен" икономически растеж. Нашата страна все още притежава квоти на емисии на въглероден диоксид на стойност няколко милиарда HUF, които следва да бъдат предложени за продажба отново от правителството възможно най-скоро. Предвид изобилието на ресурси бихме могли да произвеждаме огромни количества суровини за производството на биоенергия. Ето защо смятам, че е неразбираем факта, че в новата унгарска стратегия за селските райони се изключва помощ за производството на селскостопански суровинен материал, предназначен за производството на енергия. Крайно време е унгарското правителство да поеме ангажимент за разширяване на използването на възобновяема енергия и да подкрепи новаторско национално развитие. ЕС, който понастоящем е отговорен единствено за 12 % от емисиите на парникови газове в световен мащаб, не може да спре климатът да се изменя от само себе си. В големите страни с бързоразвиваща се икономика като Китай, Бразилия, Индия или Русия екологичното съзнание се засилва и могат да се разкрият огромни пазари за европейските предприятия в сектори на алтернативна енергия. Въпреки това европейските предприятия ще бъдат конкурентоспособни на тези пазари, единствено ако са мотивирани от европейска регулаторна среда да продължат непрекъснатия процес на иновации и развитие. Ето защо трябва да приемем амбициозни цели за намаляване на емисии на въглероден диоксид. Благодарение на положителния баланс на въглероден диоксид на новите държави-членки, емисиите на ЕС на 27 вече намаляха със 17 % в сравнение с равнището от 1999 г. Поради това повишаването на тази цел на 30 % до 2020 г. е много реалистична.
| bg |
1. Класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси (
| bg |
10. Публичен достъп до документи за 2009-2010 г. (
| bg |
Общностна рамка за ядрена безопасност (разискване)
Председател: Следващата точка е докладът на г-н Hökmark, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно предложението за директива на Съвета (Евратом) за създаването на общностна рамка за ядрена безопасност - C6-0026/2009 -.
Gunnar Hökmark: Г-н председател, според мен може да се каже, че вече се намираме в една нова епоха на енергийна политика, където е налице необходимост тя да бъде съгласувана с политика за спиране на изменението на климата и в същото време да бъде съчетана с политика за енергийна сигурност. Тези три аспекта - енергийна политика, политика за климата и енергийна сигурност - трябва да работят заедно.
От моя гледна точка, това подчертава значимостта на ядрената енергия. Важно е съществуващите атомни електроцентрали да бъдат управлявани възможно най-безопасно и сигурно, но е важно и да разполагаме с ясни правила, които да гарантират, че бъдещите електроцентрали на Европейския съюз ще бъдат възможно най-сигурни и безопасни.
Тук не става дума само за подготовка за производство на повече ядрена енергия. Считам, че една такава политика разполага с голям брой поддръжници в Европейския съюз, че техният брой расте и че всички ние трябва да поемем произтичащите от това отговорности. Уважавам онези, които изпитват колебания или са срещу употребата на ядрена енергия, но каквото и мнение и становище да имаме по въпроса за ядрената енергия, не може да има каквито и да било разногласия относно необходимостта от правила, които да гарантират безопасността и сигурността на съществуващата ядрена енергетика.
Точно от тази гледна точка искам да представя доклада за създаването на общностна рамка за ядрена безопасност. За това е налице правно основание, а в комисията се проведе разискване по въпроса дали всички процедури са изпълнени. Комисията по правни въпроси изпрати писмо до комисията по промишленост, изследвания и енергетика, в което се казва, че ако предложението е ново, то тогава е необходимо ново становище от групата експерти. Моето мнение и това на по-голямата част от членовете на комисията е, че това е преработено предложение, по което работим в Европейския съюз в продължение на близо седем години. Променено е заради становище от експертната група и заради становището на Парламента, но според мен вече е крайно време да вземем решение по въпроса. Надявам се, че Съветът ще може да вземе решението тази пролет.
Ако не направим това и забавим процеса в действителност ще видим, че нови атомни електроцентрали ще бъдат планирани и построени без тази общностна рамка. Затова сега е моментът да бъдат предприети действия. Онези, които се опитват да попречат на процеса заради своето отношение към ядрената енергия, в действителност пречат на Европейския съюз да разполага с общностна рамка, която установява възможно най-безопасни и сигурни правила.
Опитал съм се да позиционирам доклада си по три начина. Първо, да предоставя ясна структура на отговорностите на държавите-членки и правителствата, лицензираните оператори и националните регулатори. Второ, ясно отбелязах независимостта, с която ще разполагат националните регулатори, и предлагам по-високи изисквания за тях, което означава, че те трябва да могат да реагират в случаите, когато се установи риск, че дадена атомна електроцентрала не отговаря на правилата за сигурност.
Трето, включваме в приложение правилата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) като задължителни. По този начин правим общностната рамка ясна, стриктна и строга - с това мисля да завърша.
Андрис Пиебалгс: Г-н председател, ядрената безопасност е абсолютен приоритет на Европейския съюз, както заяви докладчикът, и аз искам да му благодаря за един много убедителен, ясен и изчерпателен доклад.
Понеже използването на ядрената енергия в Европейския съюз е действителност и ще продължи да бъда такава, а ядрената безопасност не е ограничена от национални граници, необходима ни е общностна рамка, която да постигне, да запази и да подобри ядрената безопасност в Европейския съюз.
Това е целта на преработеното предложение за директива за създаването на общностна рамка за ядрена безопасност. Основната цел на предложението е да се създаде задължително законодателство, което представлява единственото решение, предлагащо гаранции, че политическите и промишлени ангажименти за непрестанно подобряване на ядрената безопасност ще бъдат последвани от конкретни мерки. Тези основополагащи принципи за безопасност, дефинирани от МААЕ, и задълженията от Конвенцията за ядрена безопасност представляват основата на директивата. Всъщност транспонирането им в задължително общностно законодателство ще доведе до законова сигурност.
Също така предложението има за цел да гарантира, че националните регулаторни органи по ядрена безопасност са независими от правителствените законодателни органи и организациите, които може да имат интерес в тази област, като по този начин имат възможност да се занимават единствено с безопасността на съоръженията.
Предложението има за цел да подобри ролята на регулаторните органи, като гарантира, че държавите-членки им предоставят адекватни правомощия, компетенции и човешки и финансови ресурси, за да изпълняват задълженията си.
Преработеното предложение взема предвид резултата от консултативния процес, който започна през 2004 г. с работната група за ядрена безопасност на Съвета. Преди приемането му, той беше обсъден с групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност, както и в други форуми. Предложението отразява и същината на становището на научната експертна група, която се споменава в член 31 от Договора за Евратом, а настоящето предложение за ядрена безопасност представлява втората ревизия на регионалното предложение в областта на ядрената безопасност. Член 31 от Договора за Евратом не изисква повторно представяне на преработеното предложение пред научната експертна група. Освен това тясното сътрудничество с МААЕ гарантира съгласуваност с международните практики.
Комисията е съгласна с по-голямата част от предложените изменения, които укрепват въпросната позиция. Докладът недвусмислено разпознава задължението на държавите-членки да спазват основополагащите принципи за безопасност, произтичащи от МААЕ, и разпоредбите на Конвенцията за ядрена безопасност и се стреми да подсили ролята на регулаторните органи в областта на ядрената енергия, както и да гарантира ролята им на независими органи, вземащи решения.
Затова съм убеден, че Съветът ще вземе предвид позицията на Парламента в случаите, в които тя подобрява и изяснява целите на директивата.
Rebecca Harms: докладчик по становище на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. - (DE) Г-н председател, госпожи и господа, Парламентът всъщност няма какво да каже по въпроса. С него са направени консултации и е използван за изготвянето на една директива, която ще послужи за запазването на несигурността, вместо да помогне за подобряването на сигурността в ядрения сектор. Директивата е неприложима за всички съществуващи атомни електроцентрали в Европейския съюз. Тя няма отношение и към проектите с висок риск, планирани в момента в България, Словакия и Румъния. Директивата не може да допринесе с абсолютно нищо в това отношение.
Освен това, ако тя оцелее, най-вече във връзка с бъдещо планиране, което дори още не е започнало, тя няма да постанови най-високите научни и технологични стандарти в момента, а ще препоръча съгласуваност с определени принципи.
Питам се, защо ние, като Парламент, позволяваме да бъдем използвани по този начин с този символен жест, който няма да послужи за гарантиране безопасността на гражданите.
Herbert Reul: Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, взетото от нас решение е правилно и е представено по един добър начин. Парламентът също взе правилно решение да даде своя принос към хармонизацията в Европа и да установи повече правила за сигурност. Това е наше задължение.
Г-жо Harms, считам, че не сте съвсем права, от една страна, да искате все повече безопасност в ядрения сектор и да се оплаквате, че ядрените технологии не разполагат с достатъчно гаранции за безопасност, като в същото време използвате всяка възможност да пречите на вземането на такива решения в залата. Не можете да се оплаквате, че Европейският парламент се занимава с тези въпроси, а после да не сте доволна, че ядрените технологии не са достатъчно безопасни.
Днес изпълнихме дълга си. Опитваме се да дадем своя принос към постигането на минимално ниво на безопасност за ядрените технологии в цяла Европа, като, разбира се, в същото време - както вече установихме с голямо мнозинство при други решения в залата - стабилизираме и подкрепяме ядрените технологии като една от няколкото възможности в областта на енергетиката. В тази връзка трябва да се запитаме и как стоят нещата по отношение на безопасността. Отговор трябва да бъде даден, не можем просто да продължаваме да задаваме въпроса.
Предложението днес е на дневен ред и се надявам, че утре ще бъде гласувано с мнозинство.
Edit Herczog: Ще завършим едно много важно разискване утре с гласуване на предложението, което несъмнено ще увеличи сигурността на европейските граждани и тяхното чувство на сигурност. Целта на това е не да намерим решение, а да постигнем напредък спрямо настоящото положение. Във всеки случай считам, че изготвянето на проект за общностна регулация бележи сериозна стъпка напред към национална регулация. Затова даваме пълната си и безрезервна подкрепа за директивата, предложена от Комисията, и за доклада на г-н Hökmark. Опитахме се да направим по-нататъшни подобрения чрез предложените от нас изменения. Считам, че европейските граждани заслужават да постигнем напредък в областта на ядрената енергетика, която в действителност представлява 32 % от доставяната електроенергия. Затова нека работим заедно.
Anne Laperrouze: Г-н председател, моята група напълно подкрепя целта на директивата да установи общностна рамка, която да гарантира и запази непрекъснатото подобрение на безопасността на ядрените съоръжения в Европейския съюз.
Нашият Парламент винаги е подчертавал спешната нужда от въвеждане на ясно и строго законодателство и приемане на практични мерки на ниво на Общността в областите, свързани с ядрената безопасност, управлението на радиоактивни отпадъци и изваждането от експлоатация на ядрени съоръжения.
Разискванията ни повдигнаха въпроса, наред с други, относно обучението и познанията. От съществено значение е Европа, която разполага с ядрена експертиза, да запази тези познания, като не на последно място гарантира, че инспекторите по безопасността в ядрените съоръжения са добре обучени и квалифицирани.
Накрая, доволна съм, че комисията по промишленост, изследвания и енергетика прие изменение на законодателна резолюция, която приканва Европейската комисия да се консултира с експертната група съобразно член 31 от Договора.
Повтарям: искаме прозрачност, както и ясно и строго законодателство. Искам да изкажа благодарностите си на нашия докладчик, г-н Hökmark.
Paul Rübig: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, внесеното за разискване предложение трябва да се приветства. Искам да благодаря на члена на Комисията Пиебалгс и на Вашия предшественик, членът на Комисията Паласио, който вече бе осъзнал значимостта на безопасността. Споделям мнението, че е важно да се подобри независимостта на националните регулаторни органи.
Ако регулаторните органи във всички други държави бяха поне толкова независими, колкото регулаторния орган във Франция, то вече щяхме да сме постигнали голям напредък. Разбира се, ще е още по-добре, ако имахме регулаторен орган на ниво Европейски съюз, който да има правомощията да изключва опасни атомни електроцентрали от мрежата чрез процедура за партньорски проверки. Важно е също да разполагаме със строги стандарти за безопасност със задължителен характер, както и да гарантираме изпълнението на изваждането от експлоатация чрез европейския регулаторен орган.
Безопасността и сигурността са от изключително значение за общественото здраве и разполагат с пълната ни подкрепа. Трябва да бъде постигнато повече в тази връзка за в бъдеще.
Атанас Папаризов: Бих искал и аз на свой ред да отбележа значението на предложението на Комисията за рамкова директива за ядрена безопасност. Считам, че този документ е добра основа, което да даде задължителни норми в Европейския съюз по този въпрос и да даде също така увереност на всички държави, включително тези които не ползват ядрената енергия, че ядрената енергия произвеждана в Европейския съюз е безопасна.
Искам да подчертая, че съм удовлетворен от поправките, които са приети и които направих по отношение на конкретизиране обхвата на директивата, осигуряване на редовен обмен на най-добри практики между държавите-членки и по-ясно разпределение на отговорността между държавата, притежателя на лиценз и регулаторния орган.
Бих искал да подчертая, че тази директива още веднъж подчертава правото на всяка страна да избира своя енергиен микс, ако пожелае това да бъде ядрената енергия, която е енергия спестяваща въглероден двуокис и полезна за околната среда.
Андрис Пиебалгс: Г-н председател, както вече бе казано, и то с право, целта на това предложение е да създаде цялостна рамка на Общността. Това не беше постигнато лесно. Основахме работата си на Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране (WENRA) и на опита на Групата на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците. Работихме заедно и със Съвета, който беше обсъждал в по-голяма или по-малка степен същите предложения през 2003 г.
Считам, че на този етап е постигнат добър баланс; считам, че той дава на европейските граждани ясно да разбират, че съществува цялостна рамка на Общността. Уверен съм, че с времето рамката ще еволюира, но аз горещо приветствам доклада на г-н Hökmark, защото укрепва предложението, като в същото време запазва нужния баланс. Националните регулатори носят отговорността за безопасността на съоръженията в своите държави. Въпросите са толкова деликатни, че не можем, а и не следва да ги заобикаляме, а трябва постоянно да подобряваме стандартите за ядрена безопасност. Считам, че директивата ни дава тази възможност.
Gunnar Hökmark: Г-н председател, първо считам, че никой не следва да е против увеличаването на нивото на безопасност и укрепването на правилата за безопасност. Не трябва да има тенденция, само защото някой не харесва ядрената енергия и е против употребата й, значимостта на необходимите правила да бъде омаловажавана.
В тази връзка общата общностна рамка е стъпка напред, защото създава последователност, прозрачност и възможност да гарантираме нашето общо развитие към по-високи стандарти. Директивата в действителност е приложима за съществуващите електроцентрали, защото увеличава значимостта и независимостта на националните регулатори - което е от съществено значение - и полага основите за постигане на все по-високи изисквания, което ще доведе до, така да се каже, "съревнование" по отношение на безопасността.
Нека бъдем откровени. В бъдеще ще имаме ядрена енергия, независимо дали всички ние го одобряваме днес. Според мен е важно да можем да поставим основите за създаването на повече атомни електроцентрали. Те трябва да заслужават доверие и трябва да създават доверие сред общественото мнение, но - което е още по-важно - при управлението на ядрена енергия трябва да е налице солидна, истинска безопасност, както следва да бъде и с всички други неща, които правим.
Съществуващите правила са добри и категорични, но ние ги правим по-последователни, а това е стъпка напред. Искам да ви благодаря за сътрудничеството и за разискването. Считам, че постигнахме по-добър резултат, и се надявам, че Съветът ще се вслуша в това становище.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в сряда, 22 април 2009 г.
Писмени изявления (член 142)
John Attard-Montalto : Искам да обърна внимание на екологичното състояние в залива Марсакслок. Най-живописният залив в Малта беше унищожен след построяването на електроцентрала там. Това повлия върху здравето на жителите в региона и най-вече на тези в Марсакслок. Сега в залива се планира да бъде построен завод за изгаряне на отпадъци и отново обитателите на региона ще бъдат подложени на екологичен кошмар. Също така е налице и риск за здравето на хората, който не може да бъде определен.
По времето, когато бях адвокат по съдебно дело, което се опитваше да попречи на строителството на електроцентрала в залива, успях да докажа, че не всички изхвърлени отпадъци се абсорбират от атмосферата. Беше установено, че някои изхвърлени отпадъци са твърде тежки, за да се изпарят, и вместо това падат в близост до централата. Плочките на открити места бяха видимо покрити с вещество с ръждив цвят. Въпросните петна бяха резултат от изхвърлените вещества. Какво ли ще бъде положението, когато повишеното количество изхвърлени вещества от завода за изгаряне на отпадъци попадне в атмосферата?
Владимир Уручев : в писмена форма. - След почти 6 години отлагане, днес ЕС е близо до приемане на директива за ядрената безопасност, един важен политически документ за ядрената енергетика в Европа, която произвежда почти 1/3 от електроенергията на ЕС.
Държавите-членки имат изключителното право сами да решават дали да разчитат на ядрена енергия. За тях, но и за неприемащите тази енергия държави е еднакво важно прилагането на най-високите стандарти за безопасност в ядрената енергетика.
Приветствам включването на основните принципи за безопасност на МААЕ като анекс към директивата. По този начин най-добрите разработки в областта на стандартите за ядрена безопасност стават неразделна част от Европейското законодателство и съответно задължителни за спазване от държавите-членки.
Отсъствието в ЕС на общоприети изисквания за ядрена безопасност позволи в близкото минало на някои присъединяващи се към ЕС държави да бъдат наложени политически решения за тяхната ядрена енергетика, които днес не кореспондират с целите на ЕС за ограничаване на климатичните промени и сигурността на енергийните доставки.
Днес, когато редица нови ядрени централи в ЕС са в процес на строителство или се планират, своевременното приемане на директивата за ядрената безопасност е не само оправдано, но и задължително заради гаранциите за безопасността и спокойствието на населението.
| bg |
14. Политика на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят (
| bg |
Писмени декларации, вписани в регистъра (член 123 от Правилника за дейността): вж. протокола
| bg |
Внесени документи: вж. протокола
| bg |
Откриване на заседанието
(La seduta è aperta alle 10.00)
| bg |
Приветствие с добре дошли
Председател: Преди да Ви дам думата, г-н член на Комисията, позволете ми от името на Парламента да приветствам с добре дошли членовете на делегацията на парламента - Народната консултативна асамблея - на Република Индонезия, които току-що заеха място на официалната трибуна горе.
Искам да отправя сърдечно специално приветствие към цялата делегация, водена от негово превъзходителство Lukman Hakim Saifuddin, заместник-председател на Народната консултативна асамблея.
Индонезия е основен партньор на ЕС в Югоизточна Азия. Тя всъщност е водещата държава в Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), с която Европейският съюз подписа Споразумение за партньорство и сътрудничество през ноември 2009 г., и понастоящем председателства АСЕАН.
Нашите два парламента са в отлични отношения. Делегация на Европейския парламента посети Индонезия само преди няколко месеца. Поради това е голямо удоволствие да можем да приветстваме нашите приятели и колеги от парламента на Индонезия днес. Надяваме се, че посещението Ви ще бъде полезно и плодотворно.
(Ръкопляскания)
| bg |
3. Споразумение между Европейската общност и Босна и Херцеговина за улесняване на издаването на визи за краткосрочно пребиваване (вот)
- Rapport Claudio Fava
| bg |
5. Aроматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (преработена версия) (
| bg |
Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола
| bg |
Състав на комисиите и делегациите: вж. протоколи
| bg |
Състав на комисиите и делегациите: вж. протоколи
| bg |
2. Беларус, по-специално случаите на Алес Михалевич и Наталия Радин
| bg |
Оценка на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006-2010 г. (кратко представяне)
Председател: Следващата точка е докладът на Marit Paulsen, от името на комисията по земеделие и развитие на селските райони, относно оценката на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006-2010 г..
Marit Paulsen: Г-н председател, защитата и хуманното отношение всъщност е нещо, за което повечето граждани на Европа са загрижени. Въпросът не засяга само животните, но също така и нашата собствена идентичност, това, което мислим че представляваме, и което мислим, че представлява Европа, това, което приемаме като отличителен белег на цивилизацията - засяга зачитането и начина, по който третираме тези наши спътници през целия ни жизнен път.
По моя преценка, която се подкрепя от комисията по земеделие и развитие на селските райони, в по-голямата си част петгодишният план, приет от Парламента през 2006 г., докладчик за който беше г-жа Jeggle, е изпълнен сравнително добре. Една много важна част от пъзела липсва и тя е спазване на изискванията. Ето защо, когато нахвърлях следващия петгодишен план, който и аз, и комисията силно се надяваме да се появи тази година, аз се насочих към затягане на изискванията за спазване на съществуващото законодателство.
В момента това означава по-специално директивата относно живота, защитата и хуманното отношение към и управлението на свинете. Това засяга също така периодично повтарящия се проблем с превоза на животни на дълги разстояния, понякога при ужасни условия. С други думи, става въпрос за спазването, контрола и санкциите, съдържащи се във вече приетите закони, директиви и разпоредби.
Освен това аз искам да видя малко по-нов подход и по-специално по-цялостен подход. Бих искала да видя общ закон за защита на животните, който определя основни стандарти за Европа, ЕС и вътрешния пазар с предвидени минимални равнища.
Това е важно по две причини: първо поради конкуренцията на вътрешния пазар на Съюза. С други думи, за дадена държава не следва да бъде възможно да извлича конкурентно предимство в резултат на пренебрегване на животните. Втората и вероятно по-важна причина е, че ние поставяме големи изисквания към европейските земеделски стопани и производители. Затова те трябва да бъдат защитени от нелоялна конкуренция от трети държави. Неразумно е да отправяме такива големи изисквания към тях, ако не сме готови да гарантираме лоялна търговия. Още повече, и това може да не е толкова популярно, по един или друг начин ние трябва да плащаме за защита и хуманно отношение към животните. Дали това ще бъде на мястото на продажбата или чрез данъци е въпрос на друго разискване. Необходимо е също така да установим постоянна, добре организирана мрежа - и тук отбележете какво казвам: не нов орган, а по-скоро координиращи функции на изключително добри научни институции, каквито вече имаме в Европа.
Не на последно място, ние трябва да се борим с използването на антибиотици в животновъдството. Не говоря за опасността от остатъци от антибиотици в храните, а по-скоро за устойчивостта към антибиотиците, особено при зоонозните бактерии, което създава значителна заплаха за общественото здраве.
Chris Davies: (EN) Г-н председател, аз искам да се позова на законодателен акт, с който членът на Комисията, който отговаряше за енергетиката в продължение на пет години, е запознат отблизо. Това е Директивата относно защитата на кокошки носачки, в която се изисква стандартите, спазвани за защита на кокошки носачки отглеждани в клетки, да бъдат подобрени до края на следващата година.
Считам, че това би струвало хиляди. Всъщност в много търговски центрове струва милиони, тъй като е включено едромащабно промишлено оборудване. Много държави спазват директивата. Много земеделски стопани са инвестирали средства, за да гарантират повишаване на стандартите за защита и хуманно отношение към животните до изискваното равнище, но аз не считам, че е възможно да постигнем спазване на изискванията в целия Европейски съюз до края на следващата година.
Искам да зная какви мерки ще вземе Комисията и какво действие ще предприеме, за да се опита да постигне спазване на изискванията.
Докладчикът призовава за забрана върху търговията с яйца, които не отговарят на изискванията на законодателството. Аз не съм сигурен, че това може да се постигне. Искам да зная обаче дали Комисията активно се опитва да гарантира, че държавите-членки и техните земеделски стопани се придържат към стандартите за защита и хуманно отношение към животните и дали всички са поставени при равни условия.
Michel Dantin: (FR) Г-н председател, г-жо Paulsen, благодаря Ви за Вашия доклад. Бих искал да аплодирам работата, извършена от различните докладчици в сянка като част от подготовката за този доклад, и по-специално от докладчика за моята група г-жа Jeggle.
Този проблем има различен отзвук в различните европейски държави. Не всички производители или потребители възприемат въпроса по един и същи начин. Независимо от това, европейското законодателство постепенно върви към успех в създаването на много строг стандарт, който считам, че следва да използваме много по-добре в международните преговори, и по-специално при контрола на вносните продукти.
Въпреки това, както вече беше казано, въпросните правила водят до разходи, а ние всеки ден сме свидетели на увеличаването на разходите за земеделските стопани и другите оператори, точно във време, когато доходността на земеделското производство е засегната в значителна степен. Следователно това е ясно основание за общата селскостопанска политика. Ако харчим по 100 евро на глава за година, за да финансираме общата селскостопанска политика, то защитата и хуманното отношение към животните е една сериозна причина за необходимостта от това финансиране.
Vasilica Viorica Dăncilă: (RO) Аз искам да поздравя г-жа Paulsen за този доклад, който предлага решения относно хуманното отношение към животните и проблемите, които въпросът повдига в рамките на европейските политики. Известно е, че здравето на животните включва тяхното благоденствие и известен минимален физически комфорт, без който за тях е невъзможно да бъдат напълно жизнени, включително да проявяват тяхното естествено поведение в зависимост от промените, настъпващи в жизнената им среда.
Ето защо аз считам, че подобряването и повишаването на конкурентоспособността в селскостопанския сектор трябва да се поддържа на равнище Европейски съюз чрез насърчаване и наблюдаване на действащите разпоредби, уреждащи хуманното отношение към животните, което също така трябва да отговаря на изискванията за тяхната защита. Това кара държавите-членки да обмислят преразглеждане на техните технологии за отглеждане на животни и за подмяна на старите с други, модерни и високопроизводителни технологии, при които се вземат предвид физиологичните потребности на животните и се създава възможност за използване на техния продуктивен биологичен потенциал в идеални условия, което води и до по-голяма безопасност на храните. Това очевидно предвижда както отпускане на съответните средства за тази област, така и ефективно използване на предлаганите от тях възможности за подкрепа, така че държавите-членки да могат да инвестират в модерни, новаторски решения, предназначени да бъдат в полза на защитата и хуманното отношение към животните.
Считам, че за намиране на най-добрите решения важна роля ще играе участието на обикновените граждани и на гражданското общество в разработването и изпълнението на програми в тази област, съобразени с реалното положение във всяка държава-членка.
Anneli Jäätteenmäki: (FI) Г-н председател, хуманното отношение към животните е също така критерий за това, доколко цивилизовани сме. Европейският съюз трябва да гарантира, че законодателството е актуално и че има действен надзор. В момента и в двете области са налице слабости.
Въпросът за превоза на животни е бил повдиган тук. По телевизията сме гледали някои филми за прояви на жестокост и грубост, и по този въпрос, както и по всеки въпрос свързан със защитата и хуманното отношение към животните, ние ще очакваме бързи действия от страна на Комисията, за да сме сигурни, че животните са третирани добре.
Андрис Пиебалгс: член на Комисията. - (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на Парламента, и по-специално на г-жа Paulsen за доклада по собствена инициатива относно Плана за действие на ЕС за защита и хуманно отношение към животните. Докладът отразява не само това, което е било прието, но също така съдържа важни и полезни идеи за бъдещата стратегия за хуманно отношение към животните.
Планът за действие, приет през 2006 г., по същество постигна успех. Той обедини отделните инициативи на ЕС в единно виждане за хуманното отношение към животните и неговото изпълнение в основни линии е задоволително. Казвайки това, ще добавя, че Комисията споделя мнението, изразено на тази сесия с процедура с вдигане на ръка, че прилагането на разпоредбите остава сериозен проблем и е необходимо да се поддържат и увеличават усилията, за да се гарантира правилното им изпълнение.
Относно въпроса на г-н Chris Davies, ние ще дадем писмен отговор на този специален въпрос, но в общи линии Комисията се съсредоточава върху изпълнението. Приетите правила трябва да се изпълняват. Тук става въпрос не само за принципите на правовата държава, но и за лоялната конкуренция.
Ние също така сме съгласни с необходимостта от насърчаване на лоялната конкуренция между производителите в и извън ЕС. Хуманното отношение към животните е и "нетърговски интерес", който трябва да бъде защитаван и обясняван при преговорите в СТО. Нашата бъдеща стратегия ще трябва ясно да покаже това.
Аз отбелязвам призива за нов план за действие за периода 2011-2015 г. и се радвам да ви информирам, че Комисията вече е започнала да работи в тази насока. Нашата амбиция е да създадем нова стратегия за защитата и хуманното отношение към животните, в която ще бъде възприет цялостен подход, като се вземат под внимание общите разходи на производителите в ЕС и въздействието на мерките за хуманно отношение към животните върху конкурентоспособността на производителите.
Както се споменава в доклада, в член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз се подчертава необходимостта от хуманно отношение към животните. Идеята за общ европейски закон за хуманно отношение към животните, който обхваща всички животни, също е много интересна. Такъв общ закон може да бъде основа за бъдещи инициативи, включително в областта на законодателството, а така също за информация на потребителя, за образованието, изследванията и за насърчаване на по-високи стандарти.
Отбелязвам още и оценявам подкрепата за създаване на Европейска мрежа от референтни центрове за хуманно отношение към животните. Това ще помогне на институциите на ЕС, държавите-членки и на заинтересованите страни в техните действия за насърчаване на инициативи във връзка със защитата и хуманното отношение към животните.
Споделям вашето мнение, че в бъдещата стратегия следва да се обърне сериозно внимание на разходите и конкурентоспособността. Ние трябва да осигурим съгласуваност между нашите политики, вземайки предвид общата устойчивост на нашите предложения от глобална гледна точка.
В доклада също така се подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да отговаря на нашите амбиции и по-специално чрез предоставяне на достатъчно средства за изследвания, нови технологии и методи в областта на защитата и хуманното отношение към животните. Подчертава се и необходимостта от достатъчно ресурси за подходящо наблюдение и подкрепа на производителите в ЕС.
Както казах, Комисията приветства всички тези идеи, които взети заедно показват, че защитата и хуманното отношение към животните са на преден план в програмата на ЕС. Комисията планира да представи нова стратегия на Европейския съюз за хуманно отношение към животните през 2011 г.
Председател: Разискването приключи. Гласуването ще се проведе след две седмици, на месечната сесия в Брюксел.
Писмени изявления (член 149)
Véronique Mathieu : Хуманното отношение към животните е важен въпрос. Както се препоръчва в доклада на г-жа Paulsen, европейското законодателство в тази област трябва строго да се прилага. Ние също следва да гарантираме, че наложените в ЕС стандарти за защита и хуманно отношение към животните се прилагат съответно за стоки, влизащи на територията на Европейския съюз. Истина е, че нашите земеделски стопани и европейската селскостопанска и хранително-вкусова промишленост не трябва да бъдат наказвани в момент, когато правят допълнителни разходи, за да отговорят на изискванията на ЕС. Стандартите за хуманно отношение към животните трябва да вървят ръка за ръка с европейската търговска политика, със защитата на нашите работни места и с практиките на ловуване при управление на фауната, които са от първостепенно значение за баланса в биоразнообразието. Освен това аз бих изразила резерви относно създаването на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните. Като докладчик относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2008 г. на децентрализираните агенции на ЕС, аз съм добре запозната с проблема за създаването на агенции, които, за съжаление, нямат пълна съгласуваност. Този въпрос, който се разглежда от междуинституционалната работна група за агенциите, трябва да бъде решен, преди да се мисли за създаване на каквато и да било нова агенция.
| bg |
Действия, предприети вследствие позиции и резолюции на Парламента: вж. протоколи
| bg |
3. Създаване на Европейска информационна система за данните за съдимост (ECRIS) (
| bg |
Състав на Парламента: вж. протокола
| bg |
1. Искане за снемане на парламентарния имунитет на г-н Tamás Deutsch (
| bg |
Състав на Парламента: вж. протокола
| bg |
1. Адаптиране на Правилника за дейността към изискванията за опростяване на общностното законодателство (вот)
- Informe: Reynaud
| bg |
1. Избор на квестори на Парламента (първи, втори и трети тур)
- Преди гласуването
Martin Schulz: (DE) Г-н председател, мисля, че трябва да обясните нещо. Сега правим проба. При нея можем да гласуваме само за двама човека - например Павароти и Монсерат Кабайе. По-късно обаче при избора на квестори ще можем да гласуваме за петима. Просто исках да го повторя, защото обърква много колеги. Само при пробата можем да гласуваме за двама, след което при истинското гласуване ще бъдат петима.
Sergio Paolo Francesco Silvestris: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, освен, че искам да благодаря за това, че Павароти беше споменат на първо място, бих искал да кажа и друго. След като отбелязахме с кръстче двамата души, за които трябва да се гласува, трябва ли да потвърдим гласуването си, или да го оставим както е?
Carlo Casini: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, тъй като не всички разбраха напълно устното обяснение преди гласуването, би било добра идея да се обясни отново ясно как точно гласуваме.
Председател: Считам, че резултатът от гласуването показва колко бързо е била усвоена процедурата.
След гласуването
Съгласно чл. 16 и чл. 15, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент, старшинството на квесторите се определя от поредността на тяхното избиране. Съставът на новото Бюро ще бъде съобщен на председателите на институциите на Европейските общности.
| bg |
Природни бедствия в Европейския съюз
Председател: Ще започна с една доста тъжна информация във връзка с наводненията в Европа. За пореден път тази година Европа беше засегната от бедствия с наводнения. Неотдавна пострадаха Белгия, Франция, Нидерландия и Северна Италия - в момента има наводнения в Централна Италия - както и в югозападната част на Англия и няколко други страни. Може би, когато се възползвате от възможността да се изкажете, защото след момент ще отстъпя думата, вие ще дадете и други примери за сериозни наводнения, които са засегнали Европа
Има смъртни случаи, както и щети, възлизащи на милиони. Преди осем години беше създаден фонд "Солидарност" на Европейския съюз с цел подпомагане на страни, засегнати от природни бедствия. Заделените в този фонд средства досега са били използвани при 33 сериозни природни бедствия. Днес ние сме съпричастни с болката на семействата на загиналите, както и на онези, на които водата е отнела всичко, което са притежавали. Знаем че това са ужасни, извънредни събития в живота на всеки засегнат.
Sergio Paolo Francesco Silvestris: Г-н председател, госпожи и господа, през последните седмици няколко европейски държави бяха засегнати от сериозни наводнения, които съсипаха населението на засегнатите райони.
Миналата седмица четирима белгийски граждани са изгубили живота си в провинциите Валонски Брабант, Източна Фландрия и Ено на границата между столицата и северната част на страната. Колкото до мнението на органите, това е най-лошото наводнение за последните 50 години. За два дни е паднал толкова дъжд, колкото обичайно пада за месец. Положението е било толкова лошо, че се е наложила намесата на армията, за да се евакуират най-тежко засегнатите области.
Подобни ситуации са възникнали и в западната част на Франция, където много от пътищата са били непроходими и това е довело до задръствания в транспортната система. Продължителните дъждове са попречили достъпа до обработваеми земи, което е възпрепятствало есенната сеитба.
Преди двадесет дни родната ми страна Италия също беше сериозно засегната в районите на Венето, където има два смъртни случая, Фриули-Венеция Джулия, Лигурия и Калабрия с по един смъртен случай във всеки, както и в провинция Салерно в Кампания и Тоскана, където трима души са загинали, а десетки пострадали е трябвало да бъдат измъкнати от калта и отломките, и един човек, който е в неизвестност в Ровиго.
Щетите възлизат на повече от 1 млрд. евро само за най-неотложните поправки, към които трябва да се добавят средства, необходими за строителните дейности. Над 4 500 души са без домове, засегнати са 280 общини и над 500 000 души, опустошени са селскостопански площи и 150 000 животни от добитъка са умрели.
Бих искал да отбележа два аспекта. Първият от тях е изключителното мобилизиране на механизма за помощи и световната солидарност, която изпрати хиляди хора в подкрепа на засегнатите от първия етап на извънредната ситуация. Те заслужават благодарността и признателността на нашата институция.
Другият аспект е свързан с дългосрочните последици, които тази катастрофа ще предизвика. Структурата на европейската производствена промишленост се състои от малки и средни предприятия, които са загубили всичко: машини, транспортни средства и материали. Същото се отнася и за хилядите земеделски стопанства, чиито култури, но също и трактори, машини и семена, бяха съсипани до неизползваемост от калта, като бяха наводнени конюшни и животновъдни стопанства, а хиляди животни и птици бяха удавени.
Тези стопанства, които вече се бореха с икономическата криза, сега са обречени да изпаднат в несъстоятелност. С течение на времето наводненията ще доведат до унищожаването на производствената система, както и до безработица и изчерпване на засегнатите земи. Затова Европа трябва спешно да изиграе своята роля, като гарантира на правителствата на засегнатите страни желанието си да мобилизира фонд "Солидарност".
Дори ако това означава отмяната на строгите критерии за активиране на фондове, дори и без одобрението на бюджет 2011, трябва незабавно да се отзовем на нашите съграждани, които изживяват дори сега последствията от една толкова сериозна криза и които имат правото да усетят подкрепата на Парламента, както и че Европейският съюз предоставя солидна подкрепа.
Edite Estrela: от името на групата S&D. - (PT) Г-н председател, от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, бих искала да изразя нашата солидарност с всички засегнати от природните бедствия райони, както и да изкажа нашите искрени съболезнования към семействата на жертвите на бурите. 2010 г. започна, шокирайки света с мащаба на трагедията, причинена от бедствието, което засегна автономната област Мадейра в Португалия. Скоро след това ураганът "Синтия" връхлетя Франция. Екстремни метеорологични явления засегнаха и Испания, Белгия, Германия и Нидерландия, като причиниха значителни щети.
В Централна Европа летните наводнения са все по-чести и опустошителни. Хиляди хора са били принудени да изоставят домовете си в Чешката република, Словакия, Унгария, Австрия, Полша, Италия и Обединеното кралство, а множество фабрики са били принудени да преустановят работа. Всяка година стотици хиляди хектари гори в южната част на Европа биват унищожени от пожари. Счита се, че изменението на климата изостря положението и че природните бедствия, причиняващи ужасни вреди по отношение на човешки жертви, щети по околната среда и намаляване на икономическата активност, се увеличават. От жизненоважно значение е да предотвратим, проучим и правилно да управляваме риска.
Според Международната стратегия за намаляване на бедствията на Обединените нации по-доброто градско планиране в крайбрежните зони, както и опазването на екосистемите, може да намалят последиците от природните бедствия. От друга страна, следва да се подсилят механизмите за гражданска защита, да се опростят инструментите за отговор и правилата за прилагане на нормативните актове да станат по-гъвкави. Г-н председател, Вие споменахте фонд "Солидарност". Непонятно е защо Съветът продължи запора на новия регламент за фонд "Солидарност", когато той беше одобрен от Парламента. Бих искала също така да посоча, че неотдавна Парламентът одобри предложението за създаване на Европейска обсерватория за сушите като център за познаване, смекчаване и контрол над последиците от сушата. По-големите инвестиции в областта на превенцията и обучението на персонал също могат да променят нещата.
Dirk Sterckx: Г-н председател, разбира се, съпричастни сме преди всичко с жертвите. В моята страна се удавиха четирима души, а чувам, че и в други страни стотици хиляди хора са понесли огромни финансови и емоционални загуби в предприятията и домовете си. Разбира се, изразяваме съчувствие първо на тях. През последните седмици, месеци, дори години, голям брой от държавите-членки са имали проблеми с водата, т.е. с наводнения. Имам въпрос към Комисията. Смятате ли, че за оценката на тези събития ще е полезно да съберем експерти от различни държави-членки, от различни райони и да им предоставим възможността да ни кажат своето мнение за случилото се, за да получим по-пълна представа за причините? Това е един много сложен въпрос, но според мен, ако можем да разберем основните причини, ще можем да обсъдим с тези специалисти и оздравителните мерки. Според мен анализ за риска на всеки речен басейн, като например тези, които извършихме за околната среда в Директивата за водите, би бил полезен. Също така трябва да обсъдим с тях и превантивните мерки. Как можем да предотвратим повторната поява на едно такова бедствие. Защото все още сме в очакване на някой проливен дъжд, като валежите ще са съсредоточени в конкретни райони; това в крайна сметка беше причината за наводненията. И накрая, ако отново се сблъскаме с извънредна ситуация, трябва да сме сигурни, че ще сме в състояние да предприемем по-добре координирани мерки за по-ефикасно изхвърляне на водата. Бих искал да помоля Комисията да събере експерти, с които да направим точна оценка на неотдавнашните бедствия.
Isabelle Durant: Г-н председател, и аз бих искала, от името на групата на Залените/Европейски свободен алианс, да изкажа съболезнования към всички семейства и всички хора, които са били засегнати от тези трагични наводнения, към всички онези, които са загубили свои близки, и към всички онези, които са претърпели значителни материални загуби. Въпреки това бих искала да спомена и изкажа своята благодарност към всички пожарникари, спасители и доброволци, които бяха много активни през последните няколко седмици във всички засегнати райони.
Пострадалите трябва да бъдат подпомогнати и компенсирани не само в най-кратък срок, но и през идните месеци. Също така ще трябва да предложим една издържана и иновативна политика, която да се справи със основните причини за проблема, и аз предлагам на Комисията три вида мерки.
Първо, трябва да изпълним ремонтни и строителни проекти, които да направят почвата по-малко непромокаема, защото всеки път, когато се строи производствен обект, търговски център или жилищен комплекс, той трябва да бъде проектиран така, че да не предизвика по-висока непромокаемост на почвата. Тази разпоредба не се отнася само за наводнените зони.
Второ, трябва да преразгледаме селскостопанските си практики. Интензивната селскостопанска политика направи земята по-уязвима към внезапни промени във времето. Затова в този смисъл трябва да засилим всички агро-екологични мерки.
На последно място, съществува въпросът с предупреждаването и координирането на градовете, така че да могат да се подготвят и да справят с подобни инциденти, когато те се случат. Смятаме, че на моменти, комуникацията и мобилизацията не са достатъчно бързи и трябва без съмнение да се помисли за по-активни процедури за координация на разпространението на метеорологичните предупреждения.
Ето защо предлагам Европейският съюз да преразгледа всички свои политики - политиката за превенция, както и действащите политики във всички други области - и да разработи такива, които да са полезни в подобни ситуации, в противен случай, когато след няколко месеца настъпят следващите по-екстремни метеорологични събития, отново ще се озовем тук, изказвайки съболезнованията си към жертвите - към хора, семейства и предприятия. Считам, че трябва да избегнем това и можем да го направим във всички наши политики.
Julie Girling: Г-н председател, от моята група също бихме искали да отправим искрените си съболезнования към засегнатите. Лично аз съм изпитала това; даже именно наводненията в собствения ми регион бяха причината за първия ми контакт с Европейския парламент и действително ме вдъхновиха да стана впоследствие член на ЕП, така че мобилизирането на средства от фонд "Солидарност" тогава беше голямо събитие за мен. Само тази седмица имахме още наводнения в Корнуол, който е в моя регион.
Г-н Sterckx вече каза това, което самата аз мисля, но смятам, че мога да го повторя. Считам че ранните предупреждения са важни, но всички ние знаем колко бързо се движи и колко бързо се променя времето. Чудя се дали е наистина е целесъобразно да се инвестират много пари в системи за ранно предупреждение за времето, когато такива вече има. Става дума за действията, които се предприемат, когато се получи предупреждение. Както каза г-н Sterckx, Европа определено би могла да придаде сериозна добавена стойност в ситуация, при която можем да се поучим едни от други.
Знам, че в случая на Глостършир, откъдето съм аз, след наводненията бяхме изключително подпомогнати от връзките ни най-вече с австрийските региони, където имаха сериозен опит с наводнения по високите райони. Ние нямахме този опит.
Смятам, че е добра идея Комисията да се съсредоточи върху изграждането на някои регионални връзки, така че да можем да се научим едни от други как да се справяме с проблема, защото очевидно, той няма да изчезне.
Lothar Bisky: Г-н председател, от името на Конфедеративна група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица, бих искал да изразя своята съпричастност към жертвите и пострадалите. Всички групи в Парламента са единодушни по този въпрос. Единодушни сме и че трябва бързо да предоставим помощ. Много разумни неща вече бяха казани. Не е необходимо да ги повтарям, но действително напълно ги подкрепям. Има още един аспект, който бих искал да подчертая, и това е поражението в дългосрочен план. Не трябва да забравяме, че много от последиците ще имат по-трайно въздействие върху околната среда, отколкото можем да предвидим в момента. По тази причина ми струва важно фонд "Солидарност" и мерките които ще предприемем, да бъдат насочени към тези дългосрочни последици от природното унищожение.
Бих искал да направя един последен коментар. Можем да стоим тук и да обсъждаме въпроса, но най-важното нещо, което можем да направим, е да предоставим подкрепа, така че хората да организират помощта за себе си, защото те имат по-ясна представа от условията на място, отколкото имаме ние тук в Парламента.
Mara Bizzotto: Г-н председател, госпожи и господа, от името на моята група, бих искала да изразя солидарността си с всички засегнати от наводненията граждани. Въпреки това бих искала да ви кажа за моя регион, регион от 5 милиона жители, където 500 000 души бяха засегнати от наводненията. Засегнати са 131-а общини, 7 000 души са изгубили домовете си, 140 кв.км са наводнени, три болници и здравни заведения са евакуирани и има два смъртни случая. Земеделието понесе тежък удар и 23% от системата от предприятия на Венето също усетиха пълното въздействие. Това е само, за да си изградите някаква представа за размера на тази катастрофа.
Европа трябва да направи повече. Европа трябва да мобилизира фонд "Солидарност" и знаем, че ако бюджетът не бъде одобрен, фондът не може да се мобилизира. За нас е много лесно да стоим тук и да говорим за велики стратегии, планове за развитие и митични програми: Европа следва да инвестира повече в научни изследвания и превенция на хидрогеоложкия риск, да насърчава отговорното териториално планиране и да предостави стимули за употребата на системи за ранно предупреждение.
Тя следва да инвестира повече в хидротехнически защитни съоръжения, защото реките ни са изложени на риск и продължават да застрашават здравето нашите граждани. Затова искрено се надявам, че поне веднъж Европа ще намери решение и нека гласът й бъде чут, защото тя често е обвинявана, че е твърде далеч от гражданите си.
Председател: Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Olga Sehnalová: И природните бедствия, и промишлените аварии, както видяхме от последната трагедия с токсичния разлив в Унгария, са, за съжаление, сравнително често явление в Европа. Доверието в Европейския съюз като организация, проявяваща солидарност при необходимост, зависи от способността да се осигури ефективна, и по-специално бърза, помощ за засегнатите райони и за техните жители. Най-важният въпрос тук е времето. Правилата, управляващи всяка помощ, следователно трябва да са колкото се може по-гъвкави, особено в случаи на бедствия от трансграничен характер. Условието да се постигне определена предвидена степен на поражение, независимо от размера на засегнатата територия и сериозността на щетата, изглежда незадоволително. В действителност е невъзможно да се предвиди всичко. Затова напълно подкрепям промени, насочени към ефективното и своевременно мобилизиране на ресурсите. Възможността да помогнем на гражданите ни е, по мое мнение, значителен положителен аспект от възприемането на ЕС. Как по-добре да докажем че Европа е тук за своите граждани?
| bg |
Въпроси за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола
| bg |
Подписване на актове, приети по процедурата на съвместно вземане на решение: вж. протоколи
| bg |
2. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Литва/ Мебелно производство (
| bg |
Делегирани актове (член 87а от Правилника за дейността): вж. протокола
| bg |
12. Временно споразумение за икономическо партньорство между ЕО и държавите от Тихоокеанския регион (гласуване)
- Преди гласуването на изменение 8:
Glyn Ford: - (EN) Г-жо председател, за да се спести време, социалистите са готови да приемат изменения 8 и 10 като допълнения, но ние ще гласуваме против, ако те не се приемат като допълнения от групата PPE-DE.
Jean-Pierre Audy: - (FR) Съгласен съм с тази процедура.
Jean-Pierre Audy: - (FR) Г-жо председател, в параграф 39, компромисното изменение 19 би било приемливо за нашата група, ако във връзка с неправителствения сектор, можем да добавим "участието". Това означава следното изменение: "39a. Подчертава по-специално ключовата роля на парламентите на държавите от АКТБ и участието на неправителствените сектори в наблюдението и управлението на СИП"; останалото може да остане непроменено.
Смятам, че докладчикът г-н, Mr Ford, е съгласен.
| bg |