Datasets:

joelniklaus

/

EU_Wikipedias

like 1

bg

2354

https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

17 февруари

17 февруари е 48-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 317 дни до края на годината (318 през високосна). Събития 364 г. – Детрониран и убит е византийският император Йовиан за неговата силна привързаност към християнството. 1568 г. – Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II се съгласява да плаща ежегоден данък на османския султан. 1598 г. – Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия. 1600 г. – Италианският философ и астроном Джордано Бруно, обвинен в ерес, е изгорен жив на клада. 1742 г. – Основан е чилийският град Талка. 1841 г. – Създаден е окръг Грънди в щата Илинойс, САЩ. 1850 г. – Състои се премиерата на операта „Бал с маски“ на италианския композитор Джузепе Верди в театър „Аполо“ в Рим. 1867 г. – През Суецкия канал преминава първият кораб. 1881 г. – Във Виена се провежда конференция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за завършване на международната жп линия Виена – Цариград. 1887 г. – Създаден е окръг Малхиър в щата Орегон, САЩ. 1899 г. – Създаден е окръг Уийлър в щата Орегон, САЩ. 1901 г. – Основан е норвежкият футболен клуб Ранхейм Фотбал. 1904 г. – Състои се премиерата на операта „Мадам Бътърфлай“ на италианския композитор Джакомо Пучини в миланската Ла Скала. 1905 г. – В Москва анархист убива с бомба княз Сергей Александрович. 1915 г. – Германската армия превзема полското пристанище Мемел. 1925 г. – Убит е българския политик и депутат Тодор Страшимиров. 1933 г. – В САЩ излиза първият брой на Newsweek – седмично политическо и социално-икономическо списание. 1935 г. – Германия въвежда 8-часовия работен ден. 1941 г. – Втората световна война: Сформирана е 4-та танкова армия на сухопътните войски на Вермахта. 1943 г. – Приключва Воронежко-Касторненската операция. 1944 г. – Втората световна война: В Битката при Корсун Червената армия унищожава 30 хил. обкръжена армия на Хитлеристка Германия. 1945 г. – В Първа българска армия е въведена корпусна организация. 1960 г. – В САЩ е арестуван Мартин Лутър Кинг. 1964 г. – Състои се премиерата на български игрален драматичен филм „Ивайло“. 1972 г. – В Англия парламентът приема закон за влизане в Европейската икономическа общност. 1979 г. – Започва Китайско-виетнамската война: Армията на Китайската народна република нахлува във Виетнам. 1982 г. – В Зимбабве Робърт Мугабе поема властта с държавен преврат. 1983 г. – Открити са Световните зимни студентски игри в София. 1986 г. – Подписан е Единния европейски акт в Люксембург. 1990 г. – Основана е КНСБ – Конфедерацията на независимите синдикати в България. 1993 г. – Състои се премиерата на български игрален драматичен филм „Кръговрат“. 1996 г. – Изстрелян е космическият апарат на НАСА Ниър Шумейкър, чиято цел е за първи път да бъде осъществено влизане в орбита и кацане на астероид (433 Ерос). 1997 г. – Членство на България в НАТО: Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО. 2000 г. – Microsoft пуска на пазара Windows 2000. 2004 г. – Открит е обектът от пояса на Кайпер 90482 Оркус от Майкъл Браун. 2008 г. – Косово обявява независимост от Сърбия. Родени 1653 г. – Арканджело Корели, италиански композитор († 1713 г.) 1740 г. – Орас дьо Сосюр, швейцарски геолог († 1799 г.) 1754 г. – Никола-Тома Боден, френски изследовател († 1803 г.) 1796 г. – Фредерик Уилям Бичи, английски офицер († 1856 г.) 1803 г. – Едгар Кине, френски политик († 1875 г.) 1817 г. – Вилхелм III Нидерландски, крал на Нидерландия († 1890 г.) 1820 г. – Анри Вийотан, белгийски цигулар († 1881 г.) 1826 г. – Николи Минчоолу, български общественик († 1892 г.) 1836 г. – Густаво Адолфо Бекер, андалуски поет († 1870 г.) 1837 г. – Пиер Огюст Кот, френски художник († 1883 г.) 1846 г. – Петко Горбанов, български педагог († 1909 г.) 1857 г. – Петър Данчов, български юрист († 1913 г.) 1860 г. – Григорий Грум-Гржимайло, руски пътешественик († 1936 г.) 1863 г. – Милован Милованович, сръбски юрист († 1912 г.) 1877 г. – Андре Мажино, френски политик († 1932 г.) 1879 г. – Ованес Адамян, арменски изобретател († 1932 г.) 1885 г. – Романо Гуардини, германски писател († 1968 г.) 1888 г. – Ханс Блюер, германски философ († 1955 г.) 1888 г. – Ото Щерн, германски физик, Нобелов лауреат през 1943 г. († 1969 г.) 1890 г. – Роналд Фишер, английски биолог († 1962 г.) 1896 г. – Младен Стоянов, български политик († 1969 г.) 1897 г. – Рут Брънсуик, американски психолог († 1946 г.) 1902 г. – Светослав Минков, български писател († 1966 г.) 1905 г. – Роза Петер, унгарска математичка († 1977 г.) 1912 г. – Андре Нортън, американска писателка († 2005 г.) 1917 г. – Абдур Рахман Бадави, египетски философ († 2002 г.) 1918 г. – Владимир Шчербицки, украински политик († 1990 г.) 1920 г. – Богомил Нонев, български писател († 2002 г.) 1923 г. – Джулио Кабианка, италиански пилот от Формула 1 († 1961 г.) 1925 г. – Божидар Ферянчич, сръбски историк († 1998 г.) 1927 г. – Леон Даниел, български режисьор († 2008 г.) 1929 г. – Алехандро Ходоровски, режисьор, писател, актьор и психомаг 1932 г. – Алфред Уордън, американски астронавт († 1967 г.) 1933 г. – Иван Черноземски, български лекар 1934 г. – Алън Бейтс, британски актьор († 2003 г.) 1934 г. – Илия Бручев, български инженер-геолог († 2019 г.) 1935 г. – Кирил Нешев, български философ († 2010 г.) 1935 г. – Хайнц Чеховски, германски поет († 2009 г.) 1936 г. – Джим Браун, американски футболист 1939 г. – Тома Трифоновски, български художник († 2010 г.) 1942 г. – Франс Гьортсен, нидерландски футболист 1943 г. – Марин Янев, български актьор 1951 г. – Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик († 2007 г.) 1952 г. – Антонина Стоянова, първа дама на България 1953 г. – Ален Клод Зулцер, швейцарски писател 1954 г. – Доста Димовска, поетеса от Република Македония († 2011 г.) 1954 г. – Ивайло Герасков, български актьор 1954 г. – Рене Русо, американска актриса и модел 1957 г. – Иглика Трифонова, български режисьор 1957 г. – Лорина Маккенит, канадска певица 1961 г. – Андрей Коротаев, руски историк 1963 г. – Майкъл Джордан, американски баскетболист 1965 г. – Донко Ангелов, български лекоатлет 1966 г. – Антон Станков, български политик 1970 г. – Доминик Пърсел, американски артист 1971 г. – Васил Спасов, български шахматист 1971 г. – Карлос Гамара, парагвайски футболист 1972 г. – Били Джо Армстронг, американски музикант (Green Day) 1972 г. – Милена Буржева, българска поетеса 1974 г. – Джери О'Конъл, американски артист 1979 г. – Сонгюл Йоден, турска актриса 1981 г. – Парис Хилтън, американска актриса 1982 г. – Адриано, бразилски футболист 1982 г. – Тимоте Атуба, камерунски футболист 1983 г. – Попи Морган, британска порно актриса 1991 г. – Венцислав Айдарски, български плувец 1991 г. – Ед Шийрън, британски музикант, певец и текстописец Починали 306 г. – Теодор Тирон, християнски светец (* ? г.) 364 г. – Йовиан, император на Византия (* 331 г.) 440 г. – Месроб Машдоц, арменски учен (* ок. 360) 1364 г. – Роман Търновски, български монах (* ? г.) 1371 г. – Иван Александър, български цар (* 1301 г.) 1411 г. – Сюлейман Челеби, турски султан (* 1377 г.) 1600 г. – Джордано Бруно, италиански философ (* 1548 г.) 1652 г. – Грегорио Алегри, италиански композитор (* 1582 г.) 1673 г. – Жан-Батист Молиер, френски драматург (* 1622 г.) 1732 г. – Луи Маршан, френски музикант (* 1669 г.) 1803 г. – Луи Рене Едуар дьо Роан, френски духовник (* 1734 г.) 1805 г. – Йозеф Николай Лауренти, австрийски зоолог (* 1735 г.) 1807 г. – Осман Пазвантоглу, османски политик (* ок. 1758 г.) 1827 г. – Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски педагог (* 1746 г.) 1856 г. – Хайнрих Хайне, германски поет (* 1797 г.) 1878 г. – Нешо Бончев, български възрожденец (* 1839 г.) 1890 г. – Кристофър Шоулс, американски изобретател (* 1819 г.) 1904 г. – Пьотър Вановски, руски генерал (* 1822 г.) 1904 г. – Херман Емингхаус, германски психиатър (* 1845 г.) 1905 г. – Сергей Александрович, руски княз (* 1857 г.) 1909 г. – Джеронимо, индиански вожд (* 1829 г.) 1920 г. – Йован Бабунски, сърбомански войвода (* 1875 г.) 1925 г. – Никодим Кондаков, руски историк (* 1844 г.) 1925 г. – Тодор Страшимиров, български политик (* 1880 г.) 1934 г. – Албер I, крал на Белгия (* 1875 г.) 1934 г. – Зигберт Тараш, германски шахматист (* 1862 г.) 1937 г. – Панайот Дворянов, български офицер (* 1856 г.) 1937 г. – Хуго Майзъл, австрийски футболист (* 1881 г.) 1941 г. – Димитър Ляпов, български революционер (* 1872 г.) 1944 г. – Сава Ганчев, български офицер (* 1920 г.) 1946 г. – Тодор Луканов, български политик (* 1874 г.) 1947 г. – Александър Лер, германски генерал (* 1885 г.) 1952 г. – Ангел Динев, български общественик (* 1891 г.) 1957 г. – Тома Радовски, български революционер (* 1862 г.) 1959 г. – Никола Икономов, български актьор (* 1896 г.) 1959 г. – Николай Кьостнер, естонски икономист (* 1889 г.) 1962 г. – Бруно Валтер, австрийски диригент (* 1876 г.) 1967 г. – Анри Перюшо, френски писател (* 1917 г.) 1969 г. – Пьотър Зинченко, съветски психолог (* 1903 г.) 1970 г. – Шмуел Йосеф Агнон, израелски писател, Нобелов лаурет през 1966 (* 1888 г.) 1976 г. – Христо Бърдаров, български офицер (* 1899 г.) 1977 г. – Константин Иванов Робев, български лекар (* 1897 г.) 1982 г. – Телониъс Монк, американски музикант (* 1917 г.) 1984 г. – Павел Батицки, съветски маршал (* 1910 г.) 1986 г. – Джиду Кришнамурти, индийски философ (* 1895 г.) 1994 г. – Иван Врачев, български политик (* 1921 г.) 1996 г. – Ерве Базен, френски писател (* 1911 г.) 1998 г. – Ернст Юнгер, германски писател (* 1895 г.) 1999 г. – Курт Айслер, австрийски лекар (* 1908 г.) 2003 г. – Христо Данов, български юрист (* 1922 г.) 2004 г. – Хосе Лопес Портило, президент на Мексико (* 1920 г.) 2005 г. – Омар Сивори, аржентински футболист (* 1935 г.) 2019 г. – Шабан Шаулич, сръбски певец (* 1951 г.) Празници Косово – Ден на независимостта (от Сърбия, 2008 г.) 217

bg

2355

https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

18 февруари

18 февруари е 49-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 316 дни до края на годината (317 през високосна). Събития 1229 г. – Съгласно договор между императора на Свещената Римска империя Фридрих II и египетския султан Ал-Камил, християнските поклонници получават право да посещават Йерусалим, Витлеем и Назарет. 1688 г. – Сектата на менонитите в Пенсилвания първа осъжда робството в Северна Америка. 1856 г. – В Цариград е обнародван султанският реформаторски указ Хатихумаюн. 1861 г. – Виктор Емануил II става първият крал на Италия. 1873 г. – Българският революционер Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина официално се чества на 19 февруари. 1909 г. – Приет е Закона за народното просвещение, останал в сила около 40 години. 1919 г. – Извършен е неуспешен опит за покушение срещу премиера на Франция Жорж Клемансо. 1929 г. – Обявени са първите Награди на Академията. 1930 г. – Американският астроном Клайд Томбо открива Плутон. 1932 г. – Япония създава марионетен режим в Манджурия и обявява територията за независима от Китай. 1942 г. – Най-голямата подводница в света – Сюркуф (Франция), потъва в Атлантическия океан. 1945 г. – Варненските футболни клубове Тича и Владислав се обединяват в „ТВ-45“ (Тича – Владислав 45), предшественик на днешния ФК Черно море. 1952 г. – Гърция и Турция стават членове на НАТО. 1960 г. – В Скуо Вали (Калифорния) са открити VIII зимни олимпийски игри. 1965 г. – Гамбия получава независимост от Великобритания. 1968 г. – Китаристът Дейвид Гилмор заменя Сид Барет в групата Пинк Флойд. 1972 г. – Върховният съд на щата Калифорния отменя смъртното наказание. 1980 г. – Израел открива първото си посолство в арабска държава – Египет. 1983 г. – Открит е Минно-обогатителния комплекс Елаците – медно находище. 1987 г. – В Ирландия Чарли Хоги е избран за министър-председател. 1999 г. – XXXVIII народно събрание ратифицира „Рамковата конвенция за малцинствата“. 2003 г. – При пожар в метрото на Тегу (четвъртия по големина град на Южна Корея) загиват 198 и са ранени 147 души. Родени 1516 г. – Мария I Тюдор, кралица на Англия († 1558 г.) 1626 г. – Франческо Реди, италиански лекар, натуралист и поет (* 1697 г.) 1745 г. – Алесандро Волта, италиански физик († 1827 г.) 1780 г. – Алексей Венецианов, руски живописец († 1847 г.) 1825 г. – Мор Йокаи, унгарски писател († 1904 г.) 1836 г. – Шри Рамакришна, индийски гуру († 1886 г.) 1838 г. – Ернст Мах, австрийски физик († 1916 г.) 1848 г. – Луис Комфорт Тифани, американски художник († 1933 г.) 1857 г. – Петър Габе, общественик († 1927 г.) 1872 г. – Иван Кюлев, български учител († 1956 г.) 1883 г. – Никос Казандзакис, гръцки писател († 1957 г.) 1886 г. – Любомир Чакалов, български математик († 1963 г.) 1895 г. – Семьон Тимошенко, съветски маршал († 1970 г.) 1897 г. – Иван Милев, български художник († 1927 г.) 1898 г. – Енцо Ферари, италиански автомобилен пилот († 1988 г.) 1903 г. – Николай Подгорни, съветски политик († 1983 г.) 1919 г. – Джак Паланс, американски актьор и боксьор († 2006 г.) 1921 г. – Милко Борисов, български физик († 1988 г.) 1929 г. – Андре Матьо, канадски пианист и композитор († 1968 г.) 1931 г. – Надежда Драгова, български литературовед и драматург 1931 г. – Тони Морисън, американска писателка, Нобелова лауреатка през 1993 г. († 2019 г.) 1932 г. – Милош Форман, американски режисьор († 2018 г.) 1933 г. – Йоко Оно, американска поп певица 1933 г. – Боби Робсън, английски футболист († 2009 г.) 1936 г. – Джийн Оел, американска писателка 1938 г. – Ищван Сабо, унгарски кинорежисьор 1938 г. – Елке Ерб, немска писателка 1939 г. – Марек Яновски, полски диригент 1941 г. – Кънчо Аврамов, български скулптор († 2011 г.) 1950 г. – Сибил Шепърд, американска киноактриса 1950 г. – Джон Хюз, американски режисьор († 2009 г.) 1954 г. – Джон Траволта, американски актьор 1963 г. – Андерс Фриск, шведски футболен съдия 1964 г. – Мат Дилън, американски актьор 1965 г. – Доктор Дре, американски рапър 1967 г. – Магърдич Халваджиян, български режисьор 1967 г. – Роберто Баджо, италиански футболист 1968 г. – Моли Рингуалд, американска актриса 1971 г. – Хайди Марк, американска актриса 1974 г. – Евгени Кафелников, руски тенисист 1974 г. – Радек Черни, чешки футболист 1975 г. – Гари Невил, английски футболист 1975 г. – Христо Живков, български актьор 1977 г. – Хелги Гретаршон, исландски шахматист 1978 г. – Виктория Хил, австралийска актриса 1981 г. – Андрей Кириленко, руски баскетболист 1987 г. – Висенте Гуаита, испански футболист 1992 г. – Логан Милър, американски актьор 1994 г. – Давид Дяков, български музикант 1994 г. – Джей Хоуп, южнокорейски рапър, танцьор, певец и композитор. Починали 1139 г. – Ярополк II, княз на Киевска Рус (* 1082 г.) 1405 г. – Тимур, монголски и тюркски пълководец (* 1336 г.) 1455 г. – Фра Анджелико, италиански художник (* ок. 1395) 1546 г. – Мартин Лутер, германски религиозен реформатор (* 1483 г.) 1564 г. – Микеланджело Буонароти, италиански художник и скулптор (* 1475 г.) 1851 г. – Карл Густав Якоби, германски математик (* 1804 г.) 1873 г. – Васил Левски, български революционер, национален герой (* 1837 г.) 1890 г. – Дюла Андраши, унгарски политик (* 1823 г.) 1902 г. – Кузман Стефов, български революционер (* 1875 г.) 1915 г. – Стоян Новакович, сръбски учен и политик (* 1842 г.) 1927 г. – Йордан Дуяков, български революционер (* ? г.) 1940 г. – Пиеро Аригони, италиански архитект (* 1856 г.) 1942 г. – Цоньо Калчев, български писател (* 1870 г.) 1944 г. – Ерик Уотърс, войник от Британската армия (* 1913 г.) 1947 г. – Георги Райчев, български писател (* 1882 г.) 1956 г. – Гюстав Шарпантие, френски композитор (* 1860 г.) 1957 г. – Хенри Ръсел, американски астроном (* 1877 г.) 1967 г. – Робърт Опенхаймер, американски физик, „баща“ на атомната бомба (* 1904 г.) 1973 г. – Станимир Лилянов, български писател (* 1896 г.) 1973 г. – Франк Кастело, италиански и американски мафиот (* 1891 г.) 1974 г. – Мануел Одрия, президент на Перу (* 1897 г.) 1978 г. – Михаил Арнаудов, български учен (* 1878 г.) 1982 г. – Живко Ошавков, български социолог (* 1913 г.) 1986 г. – Георги Дзивгов, български преводач (* 1903 г.) 1997 г. – Пантелей Зарев, български литературен теоретик (* 1911 г.) 2001 г. – Балтюс, френски художник от полски произход – модернист (* 1908 г.) 2001 г. – Георги Минчев, български певец и музикант (* 1943 г.) 2004 г. – Жан Руш, френски режисьор и антрополог (* 1917 г.) 2007 г. – Георги Баев, български художник (* 1924 г.) 2014 г. – Спас Райкин, български историк (* 1922 г.) 2016 г. – Пантелис Пантелидис, гръцки изпълнител, текстописец и композитор (* 1983 г.) 2018 г. – Павел Панов, футболист на Левски (София) и националния отбор на България (* 1950 г.) Празници Гамбия – Ден на независимостта (1965 г.) Дания(града на Авиша) – Карнавален ден „Фастелавн“ Непал – Ден на мъчениците (национален празник) 218

bg

2356

https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

19 февруари

19 февруари е 50-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 315 дни до края на годината (316 през високосна). Събития На този ден слънчевите лъчи огряват четирите статуи на Птах, Ра-Хоракти, Рамзес II и Амон-Ра, намиращи се във вътрешността на храма в Абу Симбел. Този феномен се наблюдава и на 21 октомври. 356 г. – Константин Велики заповядва да се затворят всички езически храмове в Римската империя. 1199 г. – С була на папа Инокентий III е признат новият духовно-рицарски орден – Тевтонският орден. 1861 г. – С манифест на император Александър II в Русия е премахнато крепостничеството. 1878 г. – Американецът Томас Едисон патентова фонографа. 1882 г. – Град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на град Добрич чрез указ на княз Александър Батенберг 1886 г. – По стар стил: Сръбско-българската война: След приключване на войната е сключен Букурещки договор между България и Сърбия. 1910 г. – Открит е Олд Трафорд – стадионът на един от най-големите английски клубове – Манчестър Юнайтед. Съоръжението е с капацитет 80 000 места и става най-големият стадион на Острова. 1915 г. – Първа световна война: Започва Битката за Галиполи. 1924 г. – Персийският шах Ахмад е свален от престола. 1942 г. – Втора световна война: Японската авиация напада град Даруин, Австралия. 1943 г. – Втора световна война: В Тунис започва Битката при прохода Касерин. 1949 г. – Политическият кръг „Звено“ престава да съществува самостоятелно и се влива в Отечествения фронт 1951 г. – В София се състои премиера на първия антифашистки филм „Тревога“ (по пиеса на Орлин Василев, сцен. Анжел Вагенщайн, реж. Захари Жендов). 1963 г. – СССР се съгласява да изтегли войските си от Куба. 1986 г. – Космическа програма на СССР: В околоземна орбита е изстреляна космическата станция Мир – първата изследователска станция за дълго обитаване. 1992 г. – С указ на президента за Главен прокурор на България е назначен Иван Татарчев. 2002 г. – Космическият апарат на НАСА Марс Одисий започва мисията по картографиране на повърхността на Марс. 2003 г. – Самолет Ил-76 на иранските авиолинии катастрофира над Шахдад (Иран), загиват 275 души. Родени 1473 г. – Николай Коперник, полски астроном († 1543 г.) 1743 г. – Луиджи Бокерини, италиански композитор († 1705 г.) 1792 г. – Родерик Мърчисън, английски геолог († 1871 г.) 1812 г. – Зигмунт Крашински, полски поет († 1859 г.) 1821 г. – Август Шлайхер, германски езиковед († 1868 г.) 1859 г. – Сванте Август Арениус, шведски химик, Нобелов лауреат през 1903 г. († 1927 г.) 1861 г. – Рачо Петров, български офицер († 1942 г.) 1865 г. – Свен Хедин, шведски изследовател († 1952 г.) 1875 г. – Димо Хаджидимов, бъгарски революционер († 1924 г.) 1876 г. – Константин Брънкуш, румънски скулптор († 1957 г.) 1879 г. – Анхел Кабрера, испански зоолог († 1960 г.) 1881 г. – Константин Соларов, български военен деец († 1959 г.) 1896 г. – Андре Бретон, френски писател († 1966 г.) 1896 г. – Кирил Янчулев, български военен деец († 1961 г.) 1897 г. – Йордан Стубел, български поет († 1952 г.) 1899 г. – Асен Даскалов, български революционер († 1925 г.) 1900 г. – Георгиос Сеферис, гръцки писател, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1971 г.) 1906 г. – Борис Попов, български политик († 1994 г.) 1906 г. – Георгий Тушкан, руски писател († 1965 г.) 1917 г. – Маргарете Нойман, немска поетеса († 2002 г.) 1919 г. – Петко Бочаров, български журналист († 2016 г.) 1922 г. – Стефана Стойкова, български фолклорист († 2021 г.) 1924 г. – Лий Марвин, американски актьор († 1987 г.) 1925 г. – Борис Арабов, български актьор († 1984 г.) 1926 г. – Рос Томас, американски писател († 1995 г.) 1929 г. – Жак Дере, френски кинорежисьор († 2003 г.) 1940 г. – Сапармурад Ниязов, президент на Туркменистан († 2006 г.) 1941 г. – Дейвид Грос, американски физик, Нобелов лауреат 1943 г. – Иван Димов, български художник 1948 г. – Тони Айоми, британски музикант (Black Sabbath) 1949 г. – Пламен Вачков, български политик 1952 г. – Данило Тюрк, президент на Словения 1953 г. – Атилио Бетега, италиански рали пилот († 1985 г.) 1953 г. – Иван Балсамаджиев, български актьор († 2010 г.) 1953 г. – Кристина Фернандес де Кирхнер, аржентински политик 1954 г. – Францис Буххолц, германски басист 1954 г. – Сократес, бразилски футболист († 2011 г.) 1955 г. – Джеф Даниълс, американски актьор 1960 г. – Принц Андрю, британски принц 1960 г. – Хелън Фийлдинг, английска писателка 1963 г. – Хана Мандликова, чешка тенисистка 1963 г. – Сийл, английски певец 1964 г. – Дъг Олдрич, американски китарист 1968 г. – Петьо Цеков, български журналист 1970 г. – Юасим Канс, шведски рокпевец 1977 г. – Джанлука Дзамброта, италиански футболист 1978 г. – Ибрахима Гай, сенегалски футболист 1983 г. – Детелин Далаклиев, български боксьор 1983 г. – Калоян Махлянов, български сумист 1987 г. – Ахмед Адли, египетски шахматист 1992 г. – Неда Спасова, българска актриса Починали 197 г. – Клодий Албин, римски управител на Британия (* около 150 г.) 1445 г. – Елеонора Арагонска, кралица на Португалия (* около 1402 г.) 1826 г. – Атанас Богориди, гръцки писател (* 1788 г.) 1837 г. – Георг Бюхнер, германски драматург (* 1813 г.) 1897 г. – Карл Вайерщрас, германски математик (* 1815 г.) 1916 г. – Ернст Мах, австрийски физик (* 1838 г.) 1926 г. – Антон Шоурек, чешки математик (* 1857 г.) 1934 г. – Николай Осипов, руски лекар (* 1877 г.) 1938 г. – Едмунд Ландау, германски математик (* 1877 г.) 1945 г. – Николай Богданов-Белски, руски художник (* 1868 г.) 1951 г. – Андре Жид, френски писател, Нобелов лауреат (* 1869 г.) 1952 г. – Кнут Хамсун, норвежки писател, Нобелов лауреат през 1920 (* 1859 г.) 1960 г. – Цветан Каролев, български оперен певец (* 1890 г.) 1964 г. – Александър Брус Биеласки, американски юрист (* 1884 г.) 1964 г. – Димитър Баларев, български химик (* 1885 г.) 1966 г. – Йордан Ковачев, български писател (* 1895 г.) 1969 г. – Петър Завоев, български журналист и писател (* 1880 г.) 1980 г. – Бон Скот, австралийки музикант (AC/DC) (* 1946 г.) 1988 г. – Андре Курнан, американски лекар и физиолог, роден във Франция, Нобелов лауреат (* 1895 г.) 1993 г. – Михаил Янков, български футболист (* 1928 г.) 1997 г. – Дън Сяопин, китайски комунистически ръководител и революционер (* 1904 г.) 2000 г. – Марин Големинов, български композитор (* 1908 г.) 2000 г. – Фриденсрайх Хундертвасер, австрийски архитект и творец (* 1928 г.) 2001 г.— Стенли Крамър, американски режисьор и продуцент (* 1913 г.) 2012 г. – Георги Черкелов, български актьор (* 1930 г.) 2013 г. – Робърт Ричардсън, американски физик, носител на Нобелова награда (* 1937 г.) 2014 г. – Валерий Кубасов, съветски космонавт (* 1935 г.) 2020 г. – Поп Смоук, рапър (* 1999 г.) Празници и чествания Световен ден за защита на китовете – Годишнина от решението на Международната китоловна комисия за забрана на китоловната промишленост през 1986 г. Туркменистан – Ден на националния флаг Васил Левски – почит пред българския национален герой в деня след гибелта му (1873 г.) Филотея Атинска Бележки 219

bg

2357

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

20 февруари

20 февруари е 51-вият ден в годината според григорианския календар. Остават 314 дни до края на годината (315 през високосна година). Събития 395 г. – Открит е първият в историята на християнството женски манастир във Витлеем. 1364 г. – Кралица Маргарет Дръмонд и Дейвид II сключват брак. 1530 г. – Зигмунд II Август е коронован за крал на Полша. 1547 г. – 9-годишният Едуард VI е коронован за Крал на Англия и Крал на Ирландия. 1631 г. – Мария-Анна Испанска и Фердинанд III сключват брак. 1666 г. – Основан е град Монреал в Канада. 1816 г. – В Рим се състои премиерата на операта Севилският бръснар на Джоакино Росини. 1835 г. – Земетресение в Чили отнема живота на 5 хил. души. 1872 г. – Открит е най-големият музей за изобразително изкуство в западното полукълбо „Метрополитън“ в Ню Йорк. 1876 г. – Начало на понтификата на папа Лъв XIII. 1877 г. – На сцената на Болшой театър в Москва се състои премиерата на балета Лебедово езеро от Пьотр Чайковски. 1878 г. – Руско-турска война (1877-1878): Части на Руски Източния отряд на генерал Едуард Тотлебен освобождават Русе. 1881 г. – Избрани са членовете на първия след Освобождението Свети синод. 1888 г. – Конго е обявен за протекторат на Франция. 1893 г. – Създаден е окръг Линкълн в щата Орегон, САЩ. 1897 г. – Открита е жп линията София – Роман с дължина 109 km. 1901 г. – Руският писател Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква за романа си Възкресение. 1905 г. – Руско-японска война: Започва Битката при Мукден. 1909 г. – Италианският поет модернист Филипо Томазо Маринети публикува Манифест на футуризма, с който се поставя начало на футуризма. 1912 г. – Излиза първият брой на българския седмичен вестник „Югозападна защита“. 1927 г. – На Конференцията на безпартийните работнически групи е учредена легална форма на Българска комунистическа партия – Работническа партия. 1928 г. – Англия признава независимостта на Трансйордания. 1937 г. – Парагвай напуска Обществото на народите. 1937 г. – Американецът Уолдо Уотърман създава първия автомобил, който може да лети (аеробил), но поради слаб интерес са произведени само пет. 1940 г. – Втора световна война: Приключва неуспешната Операция Нордмарк, проведена от немските военноморски сили. 1941 г. – Холокоста: Нацистката власт в Полша забранява на евреите да ползват обществения транспорт. 1945 г. – В Царство България е основано държавното издателство Народна просвета. 1947 г. – Назначен е последният вицекрал на Индия – лорд Луис Маунтбатън. 1952 г. – На сесия на НАТО е решено да бъдат привлечени за членове Тунис и Мароко. 1953 г. – Конгресът на САЩ приема резолюция за поробените народи, с която не признава анексирането на Прибалтийските републики от СССР. 1961 г. – Създадена е Контролно-техническа инспекция към Министерството на земеделието на Народна република България. 1962 г. – Програма Мъркюри: Джон Глен става първият американец, излезнал в орбита около Земята. 1964 г. – Учредена е Българска външнотърговска банка. 1986 г. – В околоземна орбита е изведен централният модул на съветската космическа станция Мир. 1987 г. – Турският терорист Мехмед Али Агджа е осъден от италианския съд на доживотен затвор за атентата срещу Йоан Павел II. 1991 г. – В Тирана тълпа разярени протестиращи събарят гигантска статуя на дългогодишния албански диктатор Енвер Ходжа. 1998 г. – 15-годишната американка Тара Липински става най-младата шампионка по фигурно пързаляне на Зимни олимпийски игри в Нагано, Япония. 2005 г. – Испания става първата страна, която провежда референдум за ратификацията на бъдещата Европейска конституция, като я одобрява със значително мнозинство, но при ниска активност. 2009 г. – С постановление на Министерския съвет е закрит Медицинският колеж в Благоевград. 2013 г. – Пламен Горанов се самозапалва пред сградата на Община Варна. 2013 г. – Управляващото правителство на Бойко Борисов подава оставка. Родени 1753 г. – Луи Бертие, френски маршал († 1815 г.) 1759 г. – Йохан Райл, немски лекар († 1813 г.) 1784 г. – Джон Уул, американски генерал († 1869 г.) 1808 г. – Оноре Домие, френски художник († 1879 г.) 1829 г. – Одо Ръсел, британски дипломат († 1884 г.) 1844 г. – Джошуа Слоукъм, канадски пътешественик († 1909 г.) 1844 г. – Лудвиг Болцман, австрийски физик († 1906 г.) 1849 г. – Иван Евстратиев Гешов, министър-председател на България († 1924 г.) 1859 г. – Георги Марчин, български военен деец († 1930 г.) 1863 г. – Иван Петров, български военен деец († 1923 г.) 1866 г. – Едуин Старбък, американски психолог († 1947 г.) 1873 г. – Страшимир Дочков, български революционер († 1936 г.) 1880 г. – Трифон Кунев, български писател († 1954 г.) 1884 г. – Константин Константинеску, румънски генерал († 1961 г.) 1886 г. – Бела Кун, унгарски политик († 1938 г.) 1894 г. – Борис Йоцов, български учен († 1945 г.) 1894 г. – Ярослав Ивашкевич, полски писател († 1980 г.) 1900 г. – Роберт Ваелдер, австрийски психоаналитик († 1967 г.) 1901 г. – Луис Кан, американски архитект († 1974 г.) 1903 г. – Аниела Яфе, германски психолог († 1991 г.) 1905 г. – Георги Гизов, български лекар († 1983 г.) 1908 г. – Стоян Стоименов, български книгоиздател († 1993 г.) 1913 г. – Паскал Стружев, български художник († 1987 г.) 1914 г. – Арнолд Денкер, американски шахматист († 2005 г.) 1923 г. – Георги Панков, български политик († 2011 г.) 1923 г. – Невена Стефанова, българска поетеса († 2012 г.) 1925 г. – Гирия Прасад Койрала, непалски политик († 2010 г.) 1925 г. – Робърт Олтмън, американски кинорежисьор († 2006 г.) 1927 г. – Ибрахим Ферер, кубински певец († 2005 г.) 1927 г. – Сидни Поатие, американски актьор († 2022 г.) 1931 г. – Георги Стойков Делийски, български писател 1932 г. – Николай Колев – Мичмана, български спортен коментатор († 2004 г.) 1937 г. – Роберт Хубер, германски химик, Нобелов лауреат през 1988 г. 1939 г. – Димитър Парапанов, български общественик 1940 г. – Джими Грийвс, английски футболист († 2021 г.) 1940 г. – Танас Луловски, македонски художник († 2006 г.) 1943 г. – Александър Александров, руски космонавт 1944 г. – Вилем ван Ханегем, холандски футболист 1944 г. – Ружа Маринска, български изкуствовед 1945 г. – Юрг Аклин, швейцарски писател 1945 г. – Джордж Смут, американски астрофизик, Нобелов лауреат през 2006 г. 1947 г. – Питър Щраус, американски актьор 1949 г. – Ивана Тръмп, американска обществена личност 1951 г. – Гордън Браун, министър-председател на Великобритания 1953 г. – Рикардо Шаи, италиански диригент 1954 г. – Антъни Хед, британски актьор 1954 г. – Василий Циблиев, руски космонавт 1960 г. – Виктория Колева, българска актриса 1960 г. – Кий Марсело, шведски рок китарист 1961 г. – Ивайло Савов, български скулптор 1962 г. – Ферарио Спасов, български футболист и треньор 1963 г. – Чарлс Баркли, американски баскетболист 1966 г. – Синди Кроуфърд, американски модел 1967 г. – Кърт Кобейн, американски музикант (Нирвана) († 1994 г.) 1967 г. – Лили Тейлър, американска актриса 1967 г. – Павел Монцивода, бас китарист (Скорпиънс) 1969 г. – Данис Танович, босненски режисьор 1969 г. – Синиша Михайлович, сръбски футболист и треньор 1970 г. – Юлия Франк, немска писателка 1971 г. – Виктор Чучков, български актьор 1971 г. – Яри Литманен, финландски футболист 1974 г. – Карим Багери, ирански футболист 1975 г. – Жени Калканджиева, българска манекенка 1976 г. – Здравко Лазаров, български футболист 1978 г. – Ангел Пумпалов, български скиор 1980 г. – Артур Боруц, полски футболист 1981 г. – Елизабет Гьоргъл, австрийска скиорка 1981 г. – Тони Хибърт, английски футболист 1982 г. – Боян Търкуля, сръбски футболист 1985 г. – Юлия Волкова, руска музикантка (Тату) 1988 г. – Риана, барбадоска музикантка 1990 г. – Чиро Имобиле, италиански футболист Починали 922 г. – Теодора, византийска императрица (* ? г.) 1429 г. – Джовани ди Бичи, флорентински аристократ (* 1360 г.) 1431 г. – Мартин V, римски папа (* 1368 г.) 1626 г. – Джон Дауленд, британски композитор (* 1563 г.) 1762 г. – Тобиас Майер, германски астроном (* 1723 г.) 1790 г. – Йозеф II, император на Свещената Римска империя (* 1741 г.) 1797 г. – Доминик Мерлини, полски архитект (* 1730 г.) 1810 г. – Андреас Хофер, тиролски национален герой (* 1767 г.) 1895 г. – Фредерик Дъглас, американски писател (* 1818 г.) 1907 г. – Анри Моасан, френски химик, Нобелов лауреат през 1906 г. (* 1852 г.) 1908 г. – Петър Малков, български революционер (* ? г.) 1910 г. – Бутрос Гали, министър-председател на Египет (* 1846 г.) 1916 г. – Клас Понтус Арнолдсон, шведски писател, Нобелов лауреат през 1908 г. (* 1844 г.) 1920 г. – Робърт Пири, американски изследовател (* 1856 г.) 1929 г. – Симеон Сиин, български революционер (* 1863 г.) 1937 г. – Димитър Тончев, български политик (* 1859 г.) 1939 г. – Анри Коде, френски психиатър (* 1889 г.) 1942 г. – Ани Виванти, италианска писателка и поетеса (* 1866 г.) 1943 г. – Раде Йовчевски, югославски партизанин (* 1919 г.) 1944 г. – Йосиф Кондов, български революционер (* 1868 г.) 1945 г. – Любомир Золотович, български актьор (* 1890 г.) 1949 г. – Кейт Фрийдлендър, австрийски психоаналитик (* 1902 г.) 1955 г. – Осуалд Ейвъри, американски лекар (* 1877 г.) 1960 г. – Леонард Уули, английски археолог (* 1880 г.) 1962 г. – Георги Попхристов, български революционер (* 1876 г.) 1966 г. – Честър Нимиц, американски адмирал (* 1885 г.) 1969 г. – Ката Леви, унгарски психоаналитик (* 1883 г.) 1970 г. – Найден Шейтанов, български философ (* 1890 г.) 1972 г. – Мария Гьоперт-Майер, германска физичка, Нобелова лауреатка през 1963 (* 1906 г.) 1974 г. – Дора Хартман, австрийски психоаналитик (* 1902 г.) 1974 г. – Саломеа Изаковер, австрийски психоаналитик (* 1888 г.) 1976 г. – Рене Касен, френски юрист, Нобелов лауреат през 1968 г. (* 1887 г.) 1982 г. – Уолтър Бриел, американски психиатър (* 1893 г.) 1983 г. – Фриц Кьоберле, бразилски физик (* 1910 г.) 1984 г. – Джузепе Коломбо, италиански учен (* 1920 г.) 1985 г. – Николай Урванцев, руски изследовател (* 1893 г.) 1993 г. – Феручо Ламборгини, италиански производител на автомобили (* 1916 г.) 1996 г. – Соломон Аш, американски психоаналитик (* 1907 г.) 1999 г. – Джудит Кестенберг, австрийски психоаналитик (* 1910 г.) 1999 г. – Сара Кейн, британска писателка (* 1971 г.) 2005 г. – Джими Йънг, американски боксьор (* 1948 г.) 2008 г. – Живко Сталев, български юрист (* 1912 г.) 2008 г. – Янина Мишчукайте, литовска певица (* 1948 г.) Празници Световен ден на социална справедливост – Отбелязва се от 2009 г. с резолюция 62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г. 220

bg

2358

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

21 февруари

21 февруари е 52-рият ден в годината според григорианския календар. Остават 313 дни до края на годината (314 през високосна година). Събития 1613 г. – Михаил Романов е избран за цар на Русия. 1719 г. – Улрика Елеонора се възкача на престола на Швеция и премахва абсолютната монархия в тази държава. 1784 г. – Кримският пристанищен град Ахтиар е преименуван на Севастопол. 1788 г. – Австрия обявява война на Османската империя. 1804 г. – Ричард Тревитик създава първия парен локомотив в света. 1848 г. – Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват Комунистическия манифест. 1864 г. – Вселенският патриарх Софроний III Константинополски свиква в Цариград църковен събор по българския църковен въпрос. 1878 г. – Великият руски княз Николай Николаевич предава ултиматум на Високата порта за влизане на руски части в Сан Стефано. 1885 г. – Във Вашингтон е открит Вашингтонският монумент – най-високият в света монумент (169,3 м), посветен на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон. 1907 г. – При корабокрушението на пътническия параход Берлин край Холандия загиват 144 души. 1916 г. – Първа световна война: Започва Битката при Вердюн във Франция. 1918 г. – Първа световна война: Английските войски превземат Йерихон от турците 1929 г. – Франция отказва убежище на Лев Троцки. 1938 г. – Във Великобритания Уинстън Чърчил започва протестна кампания срещу премиера Невил Чембърлейн. 1941 г. – Втората световна война: 200 германски войници от дивизията за диверсии Бранденбург влизат в България и поемат контрола над основните стратегически обекти. 1947 г. – В САЩ е произведен първият фотоапарат Полароид. 1948 г. – Създадена е НАСКАР. 1960 г. – Фидел Кастро издава указ за национализация на частната индустрия в Куба. 1961 г. – Леон Мба се оттегля от позицията си като министър-председател на Габон. 1965 г. – Американският чернокож правозащитник Малкълм Екс е убит в Ню Йорк от членове на „Нацията на исляма“. 1972 г. – Съветският безпилотен космически апарат Луна 20 каца на Луната. 1986 г. – Земетресение от 6-а степен по Скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник разлюлява Стражица и нанася значителни материални поражения в района. 1992 г. – XXXVI народно събрание на България приема Закон за реституцията, с който се възстановява социалната справедливост по отношение на бившите собственици, нарушена от Народната власт след 9 септември 1944 г. 2002 г. – В Египет 370 пътници загиват при най-голямата железопътна катастрофа в тази страна. Родени 1728 г. – Петър III, император на Русия († 1762 г.) 1791 г. – Карл Черни, австрийски композитор († 1867 г.) 1795 г. – Антонио Лопес де Санта Ана, мексикански военачалник и политик († 1876 г.) 1836 г. – Лео Делиб, френски композитор († 1891 г.) 1858 г. – Олдфийлд Томас, британски зоолог († 1929 г.) 1866 г. – Август фон Васерман, германски микробиолог († 1925 г.) 1876 г. – Пьотр Кончаловски, руски художник († 1956 г.) 1880 г. – Георги Казепов, български революционер и учител († 1923 г.) 1885 г. – Саша Гитри, френски драматург с руски произход († 1957 г.) 1892 г. – Хари Стек Съливан, американски психиатър († 1949 г.) 1895 г. – Хенрик Дам, датски биохимик и физиолог, Нобелов лауреат през 1943 г. († 1976 г.) 1903 г. – Анаис Нин, американска писателка († 1977 г.) 1903 г. – Реймон Кьоно, френски писател († 1976 г.) 1911 г. – Лео Конфорти, български актьор († 1970 г.) 1915 г. – Ан Шеридън, американска актриса († 1967 г.) 1924 г. – Робърт Мугабе, президент на Зимбабве († 2019 г.) 1927 г. – Юбер дьо Живанши, френски моден дизайнер († 2018 г.) 1933 г. – Нина Симон, американска певица († 2003 г.) 1934 г. – Иван Божков, български ветеринар и политик 1937 г. – Харалд V, крал на Норвегия 1939 г. – Дончо Папазов, български мореплавател 1942 г. – Вера Алентова, руска актриса 1943 г. – Людмила Улицка, руски писател 1946 г. – Алан Рикман, британски актьор († 2016 г.) 1952 г. – Нери Терзиева, българска журналистка 1953 г. – Тодор Барзов, български футболист 1953 г. – Уилям Питърсън, американски актьор 1960 г. – Пламен Орешарски, български финансист 1962 г. – Чък Паланюк – американски писател и журналист 1963 г. – Уилям Болдуин, американски актьор 1971 г. – Абдулрахман Акра, палестински поет и писател 1976 г. – Мила Георгиева, българска цигуларка 1979 г. – Дженифър Лав Хюит, американска актриса 1979 г. – Паскал Шимбонда, френски футболист * 1980 г. – Тициано Феро, италиански певец 1981 г. – Флор Янсен, холандска певица 1986 г. – Гара Дембеле, френски футболист 1987 г. – Бърджес Абърнеди, австралийски актьор 1987 г. – Елън Пейдж, канадска актриса 1989 г. – Корбън Блу, американски актьор Починали 1513 г. – Папа Юлий II (* 1443 г.) 1575 г. – Клод Валоа, херцогиня на Лотарингия (* 1542 г.) 1677 г. – Барух Спиноза, холандски философ (* 1632 г.) 1730 г. – Бенедикт XIII, римски папа (* 1649 г.) 1846 г. – Нинко, император на Япония (* 1800 г.) 1876 г. – Мария Николаевна, велика руска княгиня (* 1819 г.) 1913 г. – Петър Данчов, български юрист (* 1857 г.) 1920 г. – Асен Петров, български хирург, учен и преподавател (* 1862 г.) 1920 г. – Владимир Маковски, руски художник (* 1846 г.) 1923 г. – Коста Петров, деец на БКП (* 1888 г.) 1926 г. – Хейке Камерлинг Онес, холандски физик, Нобелов лауреат през 1913 г. (* 1853 г.) 1934 г. – Аугусто Сесар Сандино, никарагуански национален герой (* 1895 г.) 1940 г. – Георги Абаджиев, български офицер (* 1859 г.) 1941 г. – Фредерик Бантинг, канадски ендокринолог, Нобелов лауреат през 1923 г. (* 1891 г.) 1947 г. – Стефан Бончев, родоначалник на българската геология (* 1870 г.) 1965 г. – Малкълм Екс, американски чернокож правозащитник (* 1925 г.) 1967 г. – Волф Албах-Рети, австрийски актьор (* 1906 г.) 1968 г. – Хауърд Флори, австралийски и британски фармаколог, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1898 г.) 1973 г. – Никола Мирчев, български художник (* 1921 г.) 1974 г. – Ламар, български писател (* 1898 г.) 1977 г. – Христо Динев, български артист (* 1900 г.) 1980 г. – Алфред Андерш, немски белетрист и поет (* 1914 г.) 1984 г. – Михаил Шолохов, руски писател, Нобелов лауреат през 1965 г. (* 1905 г.) 1990 г. – Ирина Тасева, българска актриса (* 1910 г.) 1991 г. – Нутан Бел, индийска актриса (* 1936 г.) 1999 г. – Гъртруд Елайон, американска биохимичка и фармаколожка, Нобелова лауреатка през 1988 г. (* 1918 г.) 2002 г. – Джон Тоу, британски актьор (* 1942 г.) 2004 г. – Джон Чарлс, уелски футболист и треньор (* 1931 г.) 2014 г. – Джоко Росич, български актьор (* 1932 г.) 2014 г. – Веселин Бранев, български сценарист и режисьор (* 1932 г.) Празници ООН/ЮНЕСКО – Международен ден на майчиния език (от 1999 г.) България – Ден на оказване на признателност към лицата, съпротивлявали се срещу нацизма в Република България (от 2017 г.) Източници 221

bg

2359

https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

22 февруари

22 февруари е 53-тият ден в годината според григорианския календар. Остават 312 дни до края на годината (313 през високосна година). Събития 1358 г. – По време на Парижкото въстание граждани превземат кралския дворец. 1540 г. – Мари дьо Гиз е официално коронована за кралица на Шотландия. 1635 г. – Създадена е Френската академия по заповед на кардинал Ришельо. 1825 г. – Русия и Великобритания определят границата между Аляска и Канада. 1831 г. – Мария-Анна Савойска и Фердинанд I се венчават във Виена в катедралата на кардинала на Оломоуц. 1840 г. – Град Форт Уейн получава статут на град. 1848 г. – С антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция. 1887 г. – Екзекутирани са участниците в Офицерския бунт в България. 1892 г. – За първи път е изнесена комедийната пиеса на Оскар Уайлд „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“. 1897 г. – Държавата въвежда задължителен депозит от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив. 1899 г. – Статутът на българското дипломатическо представителство в Белград е изравнен с този на независимите държави. 1901 г. – Открито е XI обикновено народно събрание. 1911 г. – Канада гласува да остане в състава на Британската империя. 1928 г. – Със спектакъла Копелия се поставя началото на българския балет. 1932 г. – Нацистите избират Хитлер за кандидат-президент. 1943 г. – Холокостът и България: България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери. 1945 г. – Вселенската патриаршия в Цариград отменя схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността ѝ. 1952 г. – Тържествено е открит на гранитен постамент бронзов паметник на Александър Пушкин в естествен ръст, изработен от Петко Задгорски, в Морската градина на Бургас. 1956 г. – Елвис Пресли за първи път попада в музикалния хит парад с песента Heartbreak Hotel. 1957 г. – Австралийският плувец Джон Конрадс започва серията си от шест световни рекорда, поставени за 2 дни. 1965 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Краят на една ваканция“. 1967 г. – Сухарто става президент на Индонезия на мястото на Сукарно. 1967 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Най-дългата нощ“. 1972 г. – Президентът на САЩ Ричард Никсън посещава Китай за разговори на високо равнище. 1974 г. – Пакистан признава Бангладеш за независима държава. 1974 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Баща ми бояджията“. 1975 г. – Извършен е първият полет на Су-25. 1980 г. – Стартира телевизионното предаване „Минута е много“. 1981 г. – Иран освобождава трима английски мисионери. 1991 г. – Народно събрание приема Закон за аграрна реформа – връщане на земята на бившите ѝ собственици. 1993 г. – Българският хелзинкски комитет е приет за член на Международната хелзинкска федерация по правата на човека. 1997 г. – Учредена е политическата формация Българска евролевица. 1998 г. – Официално са закрити Осемнадесетите зимни олимпийски игри в Нагано, Япония. 1999 г. – Пуснат е I-mode в Япония. 1999 г. – Подписана е българо-македонска декларация за уреждане на езиковия спор между двете държави. 2007 г. – Сен Мартен и Сен Бартелми получават статут на отвъдморска общност на Франция. 2011 г. – Земетресение с магнитуд 6,3 по Рихтер удря град Крайстчърч по обед в 12:51 часа местно време. Родени 1403 г. – Шарл VII, крал на Франция († 1461 г.) 1440 г. – Владислав Постум, крал на Унгария († 1457 г.) 1514 г. – Тахмасп I, ирански шах († 1576 г.) 1732 г. – Джордж Вашингтон, първи президент на САЩ († 1799 г.) 1749 г. – Йохан Форкел, германски композитор († 1818 г.) 1771 г. – Винченцо Камучини, италиански художник († 1844 г.) 1785 г. – Жан Пелтие, френски физик († 1845 г.) 1788 г. – Артур Шопенхауер, германски философ († 1860 г.) 1819 г. – Джеймс Ръсел Лоуел, американски поет († 1891 г.) 1824 г. – Жул Жансен, френски астроном († 1907 г.) 1840 г. – Август Бебел, немски политически деец († 1913 г.) 1857 г. – Робърт Бейдън-Пауел, основател на скаутското движение († 1941 г.) 1857 г. – Хайнрих Херц, германски физик († 1894 г.) 1868 г. – Мелетий Велешки, български духовник († 1924 г.) 1875 г. – Ела Шарп, английски учител († 1947 г.) 1886 г. – Хуго Бал, немски поет († 1927 г.) 1889 г. – Робин Джордж Колингуд, британски философ († 1943 г.) 1893 г. – Сава Киров, български дипломат († ? г.) 1895 г. – Виктор Раул Ая де ла Торе, перуански политик († 1979 г.) 1897 г. – Иван Михайлов, български генерал († 1982 г.) 1897 г. – Карол Сверчевски, полски политик († 1947 г.) 1897 г. – Леонид Говоров, съветски маршал († 1955 г.) 1899 г. – Дечко Узунов, български художник († 1986 г.) 1900 г. – Луис Бунюел, испански режисьор († 1983 г.) 1900 г. – Никола Дончев, български политик († 1978 г.) 1903 г. – Бела Грунбергер, френски психоаналитик († 2005 г.) 1903 г. – Франк Рамзи, английски математик († 1930 г.) 1905 г. – Виктор Сапарин, руски писател († 1970 г.) 1908 г. – Жана Николова-Гълъбова, български учен († 2009 г.) 1910 г. – Факира Мити, български илюзионист († 1989 г.) 1920 г. – Иван Дуриданов, български лингвист († 2005 г.) 1921 г. – Джулиета Мазина, италианска актриса († 1994 г.) 1921 г. – Жан-Бедел Бокаса, централноафрикански диктатор († 1996 г.) 1923 г. – Юлия Огнянова, български режисьор († 2016 г.) 1925 г. – Иван Шулев, български актьор († 2002 г.) 1927 г. – Флоренцио Кампоманес, филипински шахматист († 2010 г.) 1930 г. – Джулиано Монталдо, италиански режисьор 1932 г. – Едуард Кенеди, американски сенатор († 2009 г.) 1935 г. – Данило Киш, писател († 1989 г.) 1935 г. – Кирил Боянов, български учен 1935 г. – Мат Коел, американски неонацист († 2014 г.) 1937 г. – Джоана Ръс, американска писателка († 2011 г.) 1943 г. – Тери Игълтън, британски литературен теоретик 1943 г. – Хорст Кьолер, германски политик 1944 г. – Виктор Михайлов, български политик 1948 г. – Джон Аштън, американски актьор 1949 г. – Ники Лауда, американски пилот от Формула 1 († 2019 г.) 1950 г. – Христо Карастоянов, български писател 1953 г. – Ромас Каланта, литовски студент († 1972 г.) 1957 г. – Милко Ковачев, български политик 1958 г. – Спиридон Скембрис, гръцки шахматист 1958 г. – Уди Адам, израелски офицер 1959 г. – Кайл Маклоклан, американски актьор 1959 г. – Михаил Гуревич, турски шахматист 1962 г. – Стив Ъруин, австралийски естественик († 2006 г.) 1967 г. – Зинат Пирзаде, шведска актриса 1969 г. – Хоакин Кортес, испански танцьор 1970 г. – Саид-Магомед Какиев, чеченски военен командир 1971 г. – Михаил Юмерски, български футболист 1972 г. – Майкъл Ченг, американски тенисист 1972 г. – Роландо Виясон, оперен певец 1973 г. – Пламен Кралев, български автомобилен състезател 1973 г. – Шота Арвеладзе, грузински футболист 1974 г. – Амиран Муджири, грузински футболист 1974 г. – Валери Йорданов, български актьор 1974 г. – Джеймс Блънт, английски музикант и изпълнител 1975 г. – Дрю Баримор, американска актриса 1975 г. – Нели Ифандиева, българска телевизионна водеща 1980 г. – Милен Добрев, български щангист († 2015 г.) 1982 г. – Джена Хейз, американска порнографска актриса 1984 г. – Бранислав Иванович, сръбски футболист 1985 г. – Лариса Рикелме, парагвайски модел 1986 г. – Марк Алън, ирландски професионален играч на снукър Починали 205 г. – Гай Фулвий Плавциан, римски политик (* 150 г.) 606 г. – Сабиниан, римски папа (* ? г.) 1371 г. – Дейвид II, крал на Шотландия (* 1324 г.) 1512 г. – Америго Веспучи, италиански мореплавател (* 1454 г.) 1712 г. – Никола Катина, френски генерал (* 1637 г.) 1750 г. – Пиетро Филипо Скарлати, италиански композитор (* 1679 г.) 1760 г. – Ана Магдалена Бах, втората съпруга на Йохан Себастиан Бах (* 1701 г.) 1797 г. – Барон Мюнхаузен, немски барон (* 1720 г.) 1851 г. – Александър Алябиев, руски композитор (* 1787 г.) 1875 г. – Чарлз Лайъл, шотландски адвокат (* 1797 г.) 1887 г. – Атанас Узунов, български военен деец (* 1857 г.) 1887 г. – Димитър Филов, български офицер (* 1846 г.) 1907 г. – Вангел Попхристов,­ български революционер (* ? г.) 1907 г. – Доно Брещенски,­ български революционер (* ? г.) 1907 г. – Митре Влаха,­ български революционер (* 1973 г.) 1912 г. – Рихард Андре, немски картограф (* 1835 г.) 1913 г. – Фердинанд дьо Сосюр, швейцарски езиковед (* 1857 г.) 1913 г. – Франсиско Мадеро,­ президент на Мексико (* 1873 г.) 1919 г. – Иполит Бернхайм, френски лекар (* 1840 г.) 1933 г. – Арчибалд Нокс, британски дизайнер (* 1864 г.) 1939 г. – Антонио Мачадо, испански поет (* 1875 г.) 1942 г. – Стефан Цвайг, австрийски писател (* 1881 г.) 1944 г. – Георги Чолаков, деец на БРП (* 1911 г.) 1947 г. – Степан Юринич, български зоолог († 1855 г.) 1956 г. – Александрос Сволос, гръцки политик (* 1892 г.) 1965 г. – Димо Янков, български революционер (* 1875 г.) 1974 г. – Йордан Стратиев, български поет и дипломат (* 1898 г.) 1980 г. – Веса Паспалеева, детска поетеса (* 1900 г.) 1980 г. – Оскар Кокошка, австрийски художник (* 1886 г.) 1983 г. – Мечислав Яструн, полски поет (* 1903 г.) 1984 г. – Уве Йонзон, немски писател (* 1934 г.) 1984 г. – Имре Херман, унгарски невролог (* 1889 г.) 1987 г. – Анди Уорхол, американски художник (* 1928 г.) 1989 г. – Шандор Марай, унгарски писател (* 1900 г.) 1992 г. – Петър Динеков, български учен (* 1910 г.) 1998 г. – Петре Богданов, български оперен певец (* 1913 г.) 2001 г. – Боро Чаушев, югославски партизанин (* 1917 г.) 2002 г. – Чък Джоунс, американски аниматор (* 1912 г.) 2006 г. – Хилде Домин, немска писателка (* 1909 г.) 2009 г. – Хауърд Зийф, американски кинорежисьор (* 1927 г.) 2019 г. – Йоан Главиницки, български православен епископ (* 1949 г.) Празници Световен ден на идеята за побратимяване – Отбелязва се от организациите на скаутите в света Световен ден на скаутското движение - Рожден ден на Робърт Бейдън-Пауел и Олав Бейдън-Пауел. Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления – На този ден през 1990 г. правителството на Великобритания публикува „Харта на жертвите на престъпления“ САЩ – Ден в памет на Джордж Вашингтон Сейнт Лусия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1979 г., национален празник) 2002

bg

2360

https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

23 февруари

23 февруари е 54-тият ден в годината според григорианския календар. Остават 311 дни до края на годината (312 през високосна година). Събития 303 г. – Римският император Диоклециан започва масови гонения срещу християните. 840 г. – Пиетро Традоник подписва Pactus Lotharii с франкския крал Лотар I, с което се осигурява независимостта на Венеция. 1796 г. – Наполеон I е назначен на длъжността главнокомандващ на Италианската армия. 1826 г. – Николай Лобачевски поставя началото на неевклидовата геометрия. 1836 г. – В Сан Антонио започва битката при Аламо. 1871 г. – В Цариград е свикан Първият църковно-народен събор. 1886 г. – Чарлс Мартин Хол произвежда първите образци алуминий след няколко години интензивна работа. По-голямата му сестра му помага при тези изследвания. 1893 г. – Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател (наречен на неговото име дизелов). 1905 г. – В Чикаго адвокатът Пол Харис и трима други бизнесмени се срещат на обяд, за да създадат първия клуб „Ротари“. 1909 г. – Самолетът „Silver Dart“ прави първия си полет в Канада и Британската империя. 1910 г. – Китайските войски окупират Тибет. 1918 г. – Немският електроинженер д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина „Енигма“. 1918 г. – В Съветския съюз войските на Василий Блюхер търпят сериозно поражение при Псков и Нарва. По-късно денят е обявен за празник на Червената армия. В днешна Русия това е Денят на защитниците на Отечеството. 1919 г. – В Италия Бенито Мусолини основава фашистката партия. 1933 г. – Япония окупира цялата северна част на Китай до Китайската стена. 1934 г. – Състои се премиерата на американския филм „Болеро“. 1943 г. – Създадена е Националната общогръцка огранизация на младежите. 1943 г. – Сформирана е Група армии „Африка“. 1944 г. – По заповед на Сталин над 400 хил. чеченци и ингуши са депортирани в Казахстан заради сътрудничество с нацистка Германия. 1947 г. – Основана е Международната организация по стандартизация ISO. 1953 г. – Във Великобритания са амнистирани 14 хиляди дезертьори от Втората световна война. 1955 г. – Провежда се първата среща на международната военна организация СЕАТО. 1958 г. – Кубински бунтовници отвличат 5-кратния световен шампион във Формула 1 Хуан Мануел Фанджо. 1959 г. – Проведена е първата сесия на Европейския съд по правата на човека. 1963 г. – Българската телевизия става член на Интервизия. 1963 г. – Създадена е Македонската академия на науките и изкуствата с първи председател Блаже Конески. 1973 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Мъже без работа. 1981 г. – В Испания е извършен опит за военен преврат начело с подполоковника от Гражданската гвардия Антонио Техеро Молина. 1981 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Дом за нежни души. 1987 г. – Наблюдавана е свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак. 1992 г. – Официално са закрити XVI Зимни олимпийски игри в Албервил, Франция. 1996 г. – Състои се премиерата на американския филм Мери Райли. 1999 г. – Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България. 1999 г. – Лавина, с тегло над 300 хил. тона и движеща се с 290 km/ч, удря селцето Галтюр, Югозападна Австрия, в разгара на туристическия сезон. Загиват 31 души, затрупани под снега. Разрушени са 7 модерни здания. 2000 г. – Немският футболист Лотар Матеус изиграва 144-тия си мач за националния отбор, което е абсолютен световен рекорд. 2001 г. – Пусната е на вода ултрадълбоководната нефтена платформа Дийпуотър Хърайзън. 2001 г. – Президентът на Македония Борис Трайковски и на СР Югославия Воислав Кощуница подписват договор за общата си граница, като по този начин разрешават последния спорен въпрос между двете държави. 2001 г. – Радио Сити започва излъчване в по-големите градове на България. 2005 г. – За председател на 39-ото Народно събрание е избран Борислав Великов. 2006 г. – За главен прокурор на Република България е избран Борис Велчев. 2007 г. – Подписана е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ. 2008 г. – Зов тигра в Приморски край на Русия е обявен за национален парк. Родени 1417 г. – Павел II, римски папа († 1471 г.) 1443 г. – Матяш Корвин, крал на Унгария († 1490 г.) 1633 г. – Самюъл Пийпс, английски писател († 1703 г.) 1685 г. – Георг Фридрих Хендел, германски композитор († 1759 г.) 1744 г. – Майер Ротшилд, немски предприемач († 1812 г.) 1782 г. – Йохан Пол, чешки ботаник († 1834 г.) 1823 г. – Найден Геров, български писател († 1900 г.) 1834 г. – Густав Нахтигал, немски лекар († 1885 г.) 1837 г. – Димитър Душанов, български книжовник († 1904 г.) 1840 г. – Всеволод Крестовски, руски офицер († 1895 г.) 1847 г. – Атанас Свещаров, български революционер († 1930 г.) 1864 г. – Вилхелм Щрайберг, немски лингвист († 1925 г.) 1864 г. – Кръстю Златарев, български офицер († 1925 г.) 1876 г. – Сенджуро Хаяши, министър-председател на Япония († 1943 г.) 1878 г. – Казимир Малевич, украински художник († 1935 г.) 1882 г. – Димитър Дичев, български революционер († 1934 г.) 1883 г. – Карл Ясперс, немски психиатър († 1969 г.) 1889 г. – Виктор Флеминг, американски режисьор († 1949 г.) 1894 г. – Димитър Атанасов, български учен († 1979 г.) 1897 г. – Валтер Денкерт, германски офицер († 1982 г.) 1899 г. – Елизабет Ланггесер, немска писателка († 1950 г.) 1899 г. – Ерих Кестнер, немски писател († 1974 г.) 1901 г. – Едгар Енде, немски художник († 1965 г.) 1905 г. – Асен Лазаров, български агроном († 1982 г.) 1915 г. – Пол Тибетс, американски генерал († 2007 г.) 1918 г. – Ричард Бътлър, американски фашист († 2004 г.) 1928 г. – Василий Лазарев, съветски космонавт († 1990 г.) 1929 г. – Алексий ІІ Московски, руски патриарх († 2008 г.) 1932 г. – Мейджъл Барет, американска актриса († 2008 г.) 1934 г. – Жак Сегела, френски рекламист 1940 г. – Георги Чалдъков, български учен 1940 г. – Здравко Велев, български дипломат († 2015 г.) 1940 г. – Илия Раев, български актьор († 2017 г.) 1940 г. – Питър Фонда, американски актьор († 2019 г.) 1941 г. – Венцеслав Андрейчев, български физик († 2001 г.) 1943 г. – Вера Ганчева, българска преводачка († 2020 г.) 1944 г. – Олег Янковски, руски актьор († 2009 г.) 1945 г. – Пламен Вагенщайн, български оператор († 1996 г.) 1946 г. – Камен Веселинов, български учен († 2021 г.) 1947 г. – Димитър Цеков, български футболист 1948 г. – Виолета Шаханова, българска оперна и камерна певица 1953 г. – Сатору Накаджима, японски пилот от Формула 1 1954 г. – Борислав Китов, български политик 1954 г. – Виктор Юшченко, президент на Украйна 1964 г. – Джон Норъм, норвежки китарист (Юръп) 1965 г. – Хелена Сукова, чешка тенисистка 1972 г. – Явор Гърдев, български режисьор 1983 г. – Красимир Гайдарски, български волейболист 1983 г. – Мидо, египетски футболист 1984 г. – Мамуту Кулибали, малийски футболист 1986 г. – Каменаши Казуя, японски идол 1989 г. – Килиан Шеридън, ирландски футболист 1989 г. – Амара Бейби, френски футболист 1992 г. – Кирякос Пападопулос, гръцки футболист 1994 г. – Дакота Фанинг, американска актриса Починали 1447 г. – Евгений IV, римски папа (* 1383 г.) 1603 г. – Андреа Чезалпино, италиански учен (* 1519 г.) 1704 г. – Георг Муфат, бароков композитор (* 1653 г.) 1717 г. – Магнус Стенбок, шведски генерал (* 1664 г.) 1766 г. – Станислав Лешчински, крал на Полша (* 1677 г.) 1820 г. – Альойзи Фелински, полски поет, драматург и преводач (* 1771 г.) 1821 г. – Джон Кийтс, британски поет (* 1795 г.) 1822 г. – Йохан Матеус Бехщайн, германски естественик (* 1757 г.) 1848 г. – Джон Куинси Адамс, 6-и президент на САЩ (* 1767 г.) 1855 г. – Карл Фридрих Гаус, немски математик (* 1777 г.) 1859 г. – Зигмунт Крашински, полски поет (* 1812 г.) 1870 г. – Ансън Бърлингейм, американски политик (* 1820 г.) 1876 г. – Рафаил Попов, български епископ (* 1830 г.) 1879 г. – Албрехт фон Роон, пруски политик (* 1803 г.) 1908 г. – Александър Георгиев, български революционер (* 1878 г.) 1908 г. – Зиновия Константинова, българска учителка (* ? г.) 1921 г. – Ото Пипер, немски изследовател (* 1841 г.) 1930 г. – Хорст Весел, националсоциалистически композитор (* 1907 г.) 1931 г. – Рачо Славейков, български офицер, публицист и преводач (* 1858 г.) 1934 г. – Едуард Елгар, английски композитор (* 1857 г.) 1939 г. – Александър Егоров, съветски маршал (* 1883 г.) 1939 г. – Алфонс ван Геле, белгийски изследовател (* 1848 г.) 1942 г. – Георги Костадиев, български революционер (* 1879 г.) 1943 г. – Александър Матросов, съветски военнослужещ (* 1924 г.) 1944 г. – Георги Колушки, български химик (* 1864 г.) 1944 г. – Моньо Минев, български партизанин (* 1918 г.) 1945 г. – Алексей Николаевич Толстой, руски писател (* 1883 г.) 1954 г. – Жак Мизес, немски шахматист (* 1865 г.) 1960 г. – Александър Алберт Маунтбатън, маркиз на Карисбрук (* 1886 г.) 1965 г. – Стан Лоръл, британски актьор (* 1890 г.) 1976 г. – Лорънс Стивън Лоури, британски художник (* 1887 г.) 1990 г. – Джеймс Гавин, американски офицер (* 1907 г.) 1997 г. – Димо Коларов, български кинооператор (* 1924 г.) 2000 г. – Стенли Матюс, английски футболист (* 1915 г.) 2000 г. – Тончо Жечев, български литературовед (* 1929 г.) 2006 г. – Александър Алексиев, македонски писател (* 1929 г.) 2006 г. – Бранко Пендовски, македонски писател (* 1920 г.) 2008 г. – Пол Фрер, белгийски пилот от Формула 1 (* 1917 г.) 2015 г. – Джеймс Олдридж, австралийски писател (* 1918 г.) Празници Бруней – Национален ден на Бруней (от 1984 г., национален празник) Гвиана – Ден на републиката (1972 г., национален празник) Русия – Ден на Червената Армия /Защитника на Отечеството (1918 г., национален празник на мъжа) 223

bg

2361

https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

24 февруари

24 февруари е 55-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 310 дни до края на годината (311 през високосна). Събития 303 г. – Император Диоклециан издава указ за преследване на християните в Римската империя. 1303 г. – Битката при Рослин, част от Първата война за независимост за Шотландия 1510 г. – Папа Юлий II отменя наложеното над Венеция отлъчване от Католическата църква. 1582 г. – Папа Григорий XIII представя за първи път Григорианския календар. 1607 г. – За първи път е поставена операта „Орфей“ на Клаудио Монтеверди по либрето на Алесандро Стриджо. 1616 г. – Комисия от римокатолически теолози определя идеята на Николай Коперник за хелиоцентричната система като „безсмислена, абсурдна, и официално еретична, тъй като отявлено противоречи на Светото писание...“. 1711 г. – Състои се премиерата на операта „Риналдо“ от Георг Фридрих Хендел в Лондон. 1719 г. – Император Петър I учредява в Санкт Петербург Кунсткамерата – първия руски музей. 1783 г. – Английският парламент взема решение за прекратяване на Британско-американската война. 1821 г. – Мексико получава независимост от Испания. 1839 г. – Уилям Отис получава патент за парен багер. 1841 г. – Създаден е окръг Ричлънд в щата Илинойс, САЩ. 1848 г. – Излиза „Манифест на комунистическата партия“, написана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. 1848 г. – Кралят на Франция Луи-Филип абдикира от престола; във Франция е обявена Втора република. 1861 г. – Великият църковен събор в Цариград низвергва и осъжда на заточение Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. 1876 г. – Състои се премиерата на музикалното произведение „В пещерата на планинския цар“ норвежкия композитор Едвард Григ в Осло. 1878 г. – Освободен е град Горна Джумая (дн. Благоевград). 1878 г. – Руско-турска война: Щабът на руската армия пристига в Сан Стефано. 1881 г. – Основан е чилийският град Темуко. 1887 г. – Париж и Брюксел стават първите столици, свързани с телефонна връзка, това също е и първата интернационална телефонна връзка в Европа. 1895 г. – Започва Националноосвободителното въстание в Куба против испанските колонизатори, начело с Хосе Марти. 1910 г. – Създаден е шведският футболен отбор Малмьо ФФ. 1918 г. – Естония приема декларация за независимост от Русия. 1921 г. – С Указ на цар Борис III се премахва наборната военна служба в Българската армия и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав. 1932 г. – Създаден е Висшият електорален съд – най-високата инстанция на изборното правосъдие в Бразилия. 1938 г. – В САЩ за първи път е използван найлон за стока за широко потребление – започва производството на найлонова четка за зъби. 1939 г. – Унгария се присъединява към Антикоминтерновия пакт. 1940 г. – Открито е XXV обикновено народно събрание. 1941 г. – Япония провъзгласява за своя територия островите в Океания. 1942 г. – Излъчено е първото предаване по Радио „Гласът на Америка“. 1942 г. – Втората световна война: Съветска подводница торпилира и потапя край Босфора българския кораб Струма, превозващ 778 български евреи бежанци към Палестина. 1945 г. – Втората световна война: Първа българска армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската операция. 1946 г. – В Аржентина Хуан Перон е избран за президент. 1955 г. – Турция и Иран сключват Багдадския пакт, просъществувал 24 години. 1958 г. – Създадена е кубинска радиостанция Радио Ребелде от Че Гевара. 1962 г. – Закрито е III народно събрание. 1964 г. – Касиус Клей (Мохамед Али) става за първи път световен шампион по бокс в тежка категория. 1966 г. – Ганайският президент Кваме Нкрума е свален, докато гостува в Чили. 1969 г. – Джими Хендрикс изнася последния си концерт в Англия. 1969 г. – Американският космически кораб Маринър 6 е изстрелян към Марс. 1981 г. – Официално са закрити 13-те Зимни олимпийски игри 1980 в Лейк Плесид, щата Ню Йорк, САЩ. 1981 г. – Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър. 1984 г. – Дяволският мост на река Арда близо до град Ардино е обявен за паметник на културата. 1984 г. – Започва дипломатическото сътрудничество на Камерун с България. 1988 г. – След представление в Германия зрителите аплодират Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, в резултат на което той излиза на сцената 165 пъти. 1992 г. – Създаден е Национален парк Рила с обща площ 107 924 хектара. 2002 г. – Приключват Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити. 2004 г. – Българинът подполковник Петко Лилов, който е командир на българския батальон в Кербала, Ирак, е назначен за вицегубернатор на града. 2007 г. – Официално е открит стадионът на Ковънтри Сити – Рикох Арена. 2008 г. – Фидел Кастро се оттегля от поста Президент на Куба, след като близо 50 години изпълнява тази длъжност. 2013 г. – Митрополит Неофит е избран за Патриарх на Българската православна църква 2022 г. - Русия напада Украйна във 5:00 сутринта на 24 Февруари 2022 Русия обявява война Родени 1463 г. – Джовани Пико делла Мирандола, италиански хуманист († 1494 г.) 1500 г. – Карл V, император на Свещената Римска империя († 1558 г.) 1536 г. – Климент VIII, римски папа († 1605 г.) 1547 г. – Хуан Австрийски, испански военачалник († 1578 г.) 1619 г. – Шарл Льо Брюн, френски художник († 1690 г.) 1644 г. – Мария Елизабета Лемерхирт, майка на Йохан Себастиан Бах († 1694 г.) 1767 г. – Рама II, крал на Сиам († 1824 г.) 1786 г. – Вилхелм Грим, германски филолог († 1859 г.) 1788 г. – Юхан Дал, норвежки художник († 1857 г.) 1817 г. – Огюст-Александър Дюкро, френски генерал († 1882 г.) 1829 г. – Фридрих Шпилхаген, германски писател († 1911 г.) 1831 г. – Лео фон Каприви, пруски генерал († 1899 г.) 1842 г. – Ариго Бойто, италиански поет († 1918 г.) 1850 г. – Мари Ясаи, унгарска артистка († 1926 г.) 1863 г. – Франц фон Щук, немски художник († 1928 г.) 1870 г. – Теодор Гълъбов, български стенограф († 1935 г.) 1875 г. – Константин Хирл, немски политик († 1955 г.) 1878 г. – Александър Божинов, български художник († 1968 г.) 1882 г. – Стоян Романски, български езиковед († 1959 г.) 1884 г. – Иван Абаджиев, български офицер († ? г.) 1885 г. – Станислав Игнаци Виткевич, полски писател († 1939 г.) 1885 г. – Честър Нимиц, американски адмирал († 1966 г.) 1890 г. – Ангел Димитров, български цирков артист († 1965 г.) 1893 г. – Крум Кюлявков, български писател († 1955 г.) 1895 г. – Всеволод Иванов, съветски писател († 1963 г.) 1896 г. – Григор Агаронян, арменски скулптор († 1980 г.) 1897 г. – Никола Недков, български лекар († 1955 г.) 1899 г. – Михаил Громов, съветски авиатор († 1985 г.) 1900 г. – Максим Щраух, съветски артист († 1974 г.) 1902 г. – Борис Левиев, български диригент и композитор († 1968 г.) 1909 г. – Огъст Дърлет, американски писател († 1971 г.) 1910 г. – Тилемахос Кантос, кипърски художник († 1993 г.) 1912 г. – Иржи Трънка, чешки художник († 1969 г.) 1916 г. – Иван Башев, български политик († 1971 г.) 1918 г. – Винчо Христов, български партизанин († 1943 г.) 1931 г. – Славе Македонски, български писател († 2002 г.) 1932 г. – Мишел Льогран, френски композитор († 2019 г.) 1933 г. – Веселин Искърски, български журналист († 1995 г.) 1936 г. – Чудомир Начев, български лекар († 2005 г.) 1938 г. – Филип Найт, американски предприемач (Nike) 1940 г. – Денис Лоу, шотландски футболист 1941 г. – Сам Лундвал, шведски фантаст 1943 г. – Христо Проданов, български алпинист († 1984 г.) 1944 г. – Дейвид Уайнленд, американски физик, Нобелов лауреат 1946 г. – Ратомир Дуйкович, сръбски футболист 1947 г. – Едуард Джеймс Олмос, американски актьор 1948 г. – Уолтър Смит, шотландски футболист († 2021 г.) 1950 г. – Любен Чаталов, български актьор 1955 г. – Ален Прост, френски пилот от Формула 1 1955 г. – Стив Джобс, американски предприемач и изобретател († 2011 г.) 1956 г. – Джудит Бътлър, американски философ 1960 г. – Валери Цеков, български политик 1964 г. – Иван Маринов – Маслара, български футболист 1966 г. – Били Зейн, американски актьор 1966 г. – Милена Славова, пънк/рок певица 1968 г. – Мартин Вагнер, германски футболист 1971 г. – Педро де ла Роса, испански пилот във Формула 1 1972 г. – Владимир Колев, български футболист 1972 г. – Крис Фен, американски музикант 1973 г. – Йордан Йовчев, български гимнастик 1981 г. – Лейтън Хюит, австралийски тенисист 1982 г. – Клара Кукалова, чешка тенисистка 1987 г. – Жельо Желев, български футболист 1988 г. – Майкъл Джонсън, английски футболист Починали 1646 г. – Андерс Буре, шведски топограф (* 1571 г.) 1704 г. – Марк Антоан Шарпантие, френски композитор (* 1643 г.) 1777 г. – Жозе I, крал на Португалия (* 1714 г.) 1799 г. – Георг Кристоф Лихтенберг, германски математик и физик (* 1742 г.) 1810 г. – Хенри Кавендиш, английски учен (* 1731 г.) 1856 г. – Николай Лобачевски, руски математик (* 1792 г.) 1862 г. – Бернхард Ингеман, датски писател (* 1789 г.) 1905 г. – Ташко Цветков, български революционер (* 1865 г.) 1907 г. – Карло Хошек, чешки и български революционер (* 1871 г.) 1907 г. – Пасхалис Цягас, гръцки капитан (* 1873 г.) 1910 г. – Карл Лемох, руски художник от немски произход (* 1841 г.) 1913 г. – Йоанис Капитанис, гръцки революционер (* 1875 г.) 1919 г. – Авксентий Пелагонийски, български духовник (* 1850 г.) 1923 г. – Елена Грънчарова, българска революционерка (* 1842 г.) 1925 г. – Карл Ялмар Брантинг, министър-председател на Швеция, Нобелов лауреат през 1921 (* 1860 г.) 1930 г. – Василий Завялов, руски физиолог и биохимик (* 1873 г.) 1934 г. – Гаврил Занетов, български юрист (* 1863 г.) 1935 г. – Христо Стойчев, български лекар–балнеолог (* 1872 г.) 1941 г. – Емил Зегадлович, полски писател (* 1888 г.) 1942 г. – Борис Иванов, български ботаник (* 1879 г.) 1947 г. – Пиер Жане, френски философ (* 1859 г.) 1951 г. – Георги Попаянов, български революционер (* 1881 г.) 1953 г. – Герд фон Рундщет, германски фелдмаршал (* 1875 г.) 1963 г. – Мила Павлова, българска актриса (* 1928 г.) 1973 г. – Димитър Табаков, български математик (* 1879 г.) 1975 г. – Николай Булганин, съветски политически и военен деец (* 1885 г.) 1976 г. – Димитър Митрев, югославски писател (* 1919 г.) 1981 г. – Георги Наджаков, български физик (* 1897 г.) 1988 г. – Блюма Зейгарник, руска психоложка (* 1900 г.) 1989 г. – Тодор Панайотов, български художник (* 1927 г.) 1993 г. – Боби Мур, английски футболист (* 1941 г.) 1994 г. – Димитър Грива, български композитор (* 1914 г.) 1995 г. – Ката Лахтова, югославски политик (* 1924 г.) 2001 г. – Клод Шанън, американски информационен теоретик (* 1916 г.) 2014 г. – Харолд Реймис, американски актьор, режисьор и сценарист (* 1944 г.) 2016 г. – Йордан Соколов, български политик (* 1933 г.) 2020 г. – Катрин Джонсън, американска физичка (* 1918 г.) Празници Естония – Ден на независимостта (обявена през 1918 г., от Русия, национален празник) Мексико – Ден на националното знаме (чества се от 1937 г.) Румъния – Общонароден празник Драгобете (ден, от който птиците започват пролетното чифтосване, ден на любовниците) Тайланд – Ден на националните артисти (чества се от 1985 г.) 224

bg

2362

https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

25 февруари

25 февруари е 56-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 309 дни до края на годината (310 през високосна). Събития 138 г. – Императорът на Римската империя Адриан осиновява Антонин Пий, обявявайки го за престолонаследник. 1204 г. – Папа Инокентий III изпраща в България кардинал Лъв, който да коронова за крал цар Калоян и да издигне като единствен православен Примас архиепископ Василий. 1836 г. – Самюъл Колт получава патент за „въртящо се оръжие“, наречено по-късно револвер. 1848 г. – Във Франция е провъзгласена Втората република. 1856 г. – В Париж е открит Международен конгрес за изготвяне на мирен договор между държавите, участвали в Кримската война. 1901 г. – Американският магнат Джон Пиерпон Морган създава империята „Юнайтед стейтс стийл корпорейшън“. 1905 г. – В България е регистриран първият картел – Тютюнофабрикантско дружество „Свети Никола“, в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики. 1916 г. – Генерал Филип Петен поема командването на 2-ра френска армия. 1921 г. – Съветската Червена армия окупира Тбилиси, столицата на Грузия. 1928 г. – В САЩ е издаден първият лиценз за телевизионно излъчване. 1932 г. – Адолф Хитлер, който е гражданин на Австрия, получава германско гражданство. 1945 г. – Втората световна война: Турция обявява война на Нацистка Германия. 1947 г. – В Народна република България е въведен държавен монопол върху производството и търговията с тютюневи изделия. 1948 г. – Комунистическата партия завзема властта в Чехословакия. 1949 г. – В София започва съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори, който завършва с осъждането им за шпионска дейност. 1951 г. – В Буенос Айрес (Аржентина) са открити първите Панамерикански игри. 1956 г. – В своя реч на XX конгрес на КПСС съветският ръководител Никита Хрушчов осъжда култа към личността на неговия предшественик Йосиф Сталин. 1986 г. – Във Филипините, след 20-годишно управление, президентът Фердинад Маркос е победен на избори от Корасон Акино – първата филипинка президент. 1991 г. – Война в Персийския залив: Иракска балистична ракета „Ал-Хусейн“ удря американска военна база в Дархан, Саудитска Арабия, при което загиват 28 американски войници. 1992 г. – Общинският съвет на София взема решение за разрушаване на Мавзолея на Георги Димитров. 1992 г. – Създадена е Федерална космическа агенция в Русия. 2007 г. – Иран извършва първото си успешно изстрелване на космическа ракета. Родени 1305 г. – Ибн Батута, марокански учен и пътешественик († 1368 или 1377 г.) 1611 г. – Евлия Челеби, османски пътешественик († 1682 г.) 1643 г. – Ахмед II, султан на Османската империя († 1695 г.) 1707 г. – Карло Голдони, италиански драматург († 1793 г.) 1778 г. – Хосе де Сан Мартин, южноамерикански генерал († 1850 г.) 1835 г. – Масайоши Мацуката, министър-председател на Япония († 1924 г.) 1841 г. – Пиер-Огюст Реноар, френски художник, скулптор и график († 1919 г.) 1842 г. – Карл Май, германски писател († 1912 г.) 1857 г. – Андрей Блъсков, български офицер, генерал-майор († 1943 г.) 1859 г. – Васил Кутинчев, български генерал († 1941 г.) 1860 г. – Сър Уилям Ашли, британски икономически историк († 1927 г.) 1865 г. – Андраник Озанян, арменски генерал († 1927 г.) 1872 г. – Коста Николов, български просветен деец († 1957 г.) 1877 г. – Ерих Мориц фон Хорнбостел, етномузиколог и музикален теоретик († 1935 г.) 1878 г. – Панчо Дорев, български историк († 1938 г.) 1879 г. – Александър Андреев, български скулптор († 1971 г.) 1885 г. – Алис Батенберг, английска принцеса († 1969 г.) 1888 г. – Джон Фостър Дълес, американски дипломат и държавник († 1959 г.) 1888 г. – Йордан Бадев, български литературен критик († 1944 г.) 1896 г. – Цветан Лазаров, български авиоконструктор († 1961 г.) 1900 г. – Стефан Грудев, български писател и драматург († 1971 г.) 1902 г. – Никола Илчев, български борец, боксьор и кечист († 1975 г.) 1907 г. – Али Сабахатин, турски писател († 1948 г.) 1917 г. – Антъни Бърджес, британски писател († 1993 г.) 1935 г. – Октай Синаноглу, турски физикохимик и молекулярен биофизик († 2015 г.) 1941 г. – Георги Аяновски, писател от Северна Македония 1942 г. – Боян Радев, български борец, колекционер и меценат на изкуството 1943 г. – Джордж Харисън, британски рок музикант (Бийтълс) († 2001 г.) 1946 г. – Виктор Чучков, български композитор 1946 г. – Жан Тод, бивш президент на ФИА 1946 г. – Франц Ксавер Крьоц, немски драматург 1948 г. – Фридрих Концилия, австрийски футболист 1949 г. – Амин Маалуф, ливански писател 1950 г. – Нестор Киршнер, президент на Аржентина († 2010 г.) 1951 г. – Йонко Попов, български композитор 1952 г. – Светла Златева, българска лекоатлетка 1953 г. – Хосе Мария Аснар, министър-председател на Испания 1958 г. – Петко Драганов, български дипломат 1962 г. – Джон Ланчестър, английски писател и журналист 1964 г. – Ли Евънс, британски комик 1971 г. – Шон Астин, американски актьор 1975 г. – Людмила Сланева, българска актриса, певица и писателка 1981 г. – Парк Джи-сун, южнокорейски футболист 1982 г. – Мария Канелис, американска кечистка 1982 г. – Флавия Пенета, италианска тенисистка 1988 г. – Иван Иванов, български футболист 1990 г. – Димитър Вучев, български икономист и журналист Починали 1536 г. – Якоб Хутер, тиролски проповедник (* неизв.) 1547 г. – Витория Колона, италианска поетеса (* 1492 г.) 1634 г. – Албрехт фон Валенщайн, германски генерал (* 1583 г.) 1713 г. – Фридрих I (Прусия), крал на Прусия (* 1675 г.) 1723 г. – Кристофър Рен, английски архитект (* 1632 г.) 1852 г. – Томас Мур, ирландски поет (* 1779 г.) 1872 г. – Паисий Пловдивски, Пловдивски Митрополит (* 1810 г.) 1899 г. – Паул Ройтер, британски журналист от германски произход (* 1816 г.) 1925 г. – Георги Скрижовски, български революционер (* 1882 г.) 1950 г. – Джордж Майнот, американски патофизиолог, Нобелов лауреат през 1934 г. (* 1885 г.) 1959 г. – Георги Богровски, български политик (* 1884 г.) 1971 г. – Теодор Светберг, Нобелов лауреат през 1926 г. (* 1884 г.) 1973 г. – Димитър Пешев, български политик (* 1894 г.) 1980 г. – Ахмад Шукейри, палестински политик (* 1908 г.) 1983 г. – Тенеси Уилямс, американски драматург (* 1911 г.) 1998 г. – Ванда Якубовска, полска филмова режисьорка (* 1907 г.) 1999 г. – Глен Сиборг, американски физик, Нобелов лауреат през 1991 г. (* 1912 г.) 2002 г. – Никон Агатополски, български духовник (* 1931 г.) 2003 г. – Алберто Сорди, италиански актьор (* 1920 г.) 2003 г. – Преслав Кършовски, български художник (* 1905 г.) 2009 г. – Филип Фармър, американски писател (* 1918 г.) 2012 г. – Ерланд Юсефсон, шведски актьор (* 1923 г.) 2014 г. – Пако де Лусия, испански китарист и композитор (* 1947 г.) 2017 г. – Бил Пакстън, американски актьор (* 1955 г.) 2017 г. – Борислав Грънчаров, български поп певец (* 1944 г.) 2019 г. – Красимир Узунов, български журналист (* 1963 г.) Празници Италия – Празник на град Агридженто Кувейт – Национален ден на Кувейт (национален празник) Филипини – Ден на революцията (сваляне на диктатурата чрез избори, 1986 г.) 225

bg

2363

https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

26 февруари

26 февруари е 57-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 308 дни до края на годината (309 през високосна). Събития 364 г. – Валентиниан I става римски император. 1616 г. – На Галилео Галилей е забранено да преподава астрономията на Николай Коперник, като противоречаща на тълкуването на Светото писание. 1815 г. – Наполеон Бонапарт извършва бягство от остров Елба, след което се насочва с привърженици към Париж с намерение да завземе властта. 1851 г. – В Шумен е основан първият български оркестър, негов ръководител е Михай Шафран. 1899 г. – Константин Иречек публикува статия, в която описва партизанщината в българския политически живот. 1915 г. – Първата световна война: За първи път в история в бойните действия се използва огнехвъргачка от армията на Германия. 1919 г. – В щата Аризона (САЩ) е учреден националният парк Гранд каньон. 1927 г. – Полша приема националния си химн. 1935 г. – Шотландският изобретател Робърт Уотсън-Уат демонстрира първия радиолокатор. 1936 г. – По нареждане на Хитлер в Германия започва производството на леките коли Фолксваген. 1951 г. – В САЩ президентските мандати са ограничени на два. 1952 г. – Британският премиер Уинстън Чърчил обявява, че страната притежава атомна бомба. 1961 г. – Хасан II става крал на Мароко. 1966 г. – САЩ изстрелват първия си космически кораб от серията Аполо без екипаж. 1967 г. – САЩ започва военна офанзива срещу главната квартира на Виетконг. 1980 г. – Израел и Египет установяват дипломатически отношения. 1991 г. – Американецът Тим Бърнърс-Ли представя първият уеб браузър. 1993 г. – Извършен е Атентат срещу Световния търговски център в Ню Йорк, при който загиват 6 души, а над 1000 са ранени. 2004 г. – Президентът на Република Македония Борис Трайковски загива в самолетна катастрофа близо до Мостар (Босна и Херцеговина). Родени 1361 г. – Вацлав IV, Крал на Бохемия († 1419 г. 1564 г. – Кристофър Марлоу, английски драматург († 1593 г.) 1671 г. – Антъни Ашли-Купър, британски философ († 1713 г.) 1786 г. – Франсоа Араго, френски учен († 1853 г.) 1789 г. – Итън Ходжкинсън, английски инженер († 1861 г.) 1799 г. – Беноа Пол Емил Клапейрон, френски физик († 1864 г.) 1802 г. – Виктор Юго, френски писател († 1885 г.) 1829 г. – Леви Щраус, американски дизайнер († 1902 г.) 1840 г. – Юджийн Скайлър, американски учен († 1890 г.) 1842 г. – Камий Фламарион, френски астроном († 1925 г.) 1846 г. – Бъфало Бил, американски шоумен († 1917 г.) 1852 г. – Джон Келог, американски хирург († 1943 г.) 1854 г. – Михаил Сарафов, български политик († 1924 г.) 1860 г. – Порфирий Бахметиев, руски физик († 1913 г.) 1860 г. – Стилиян Ковачев, български офицер († 1939 г.) 1861 г. – Надежда Крупская, руска революционерка († 1939 г.) 1861 г. – Фердинанд I, цар на България († 1948 г.) 1869 г. – Уилям Тарн, британски историк († 1957 г.) 1884 г. – Костас Варналис, гръцки писател († 1974 г.) 1896 г. – Андрей Жданов, съветски политик († 1948 г.) 1896 г. – Никола Икономов, български драматург († 1959 г.) 1902 г. – Веркор, френски писател († 1991 г.) 1903 г. – Джулио Ната, италиански химик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1979 г.) 1903 г. – Чарлз Орд Уингейт, британски офицер († 1944 г.) 1906 г. – Талал I (Йордания), крал на Йордания († 1972 г.) 1907 г. – Джон Боулби, английски психоаналитик († 1990 г.) 1913 г. – Херман Ленц, немски писател († 1998 г.) 1918 г. – Теодор Стърджън, американски писател († 1985 г.) 1921 г. – Алберт Коен, български писател († 1986 г.) 1928 г. – Фатс Домино, американски музикант († 2017 г.) 1930 г. – Лазар Берман, руски пианист († 2005 г.) 1932 г. – Джони Кеш, американски певец († 2003 г.) 1932 г. – Теодор Димитров, български дипломат 1934 г. – Михаил Берберов, български поет († 1989 г.) 1936 г. – Димо Печеников, български футболист († 2005 г.) 1941 г. – Тони Рей-Джоунс, британски фотограф († 1972 г.) 1943 г. – Иван Радев, български историк († 2020 г.) 1944 г. – Марко Тодоров, български учен 1944 г. – Роналд Лаудер, американски предприемач 1946 г. – Ахмед Зеуаил, египетски химик, Нобелов лауреат през 1999 г. († 2016 г.) 1947 г. – Иля Велчев, български писател 1949 г. – Ема Къркби, британска певица 1953 г. – Васил Долапчиев, български общественик 1953 г. – Майкъл Болтън, американски певец 1954 г. – Искра Йосифова, българска актриса († 2005 г.) 1954 г. – Реджеп Ердоган, турски политик 1955 г. – Андреас Майслингер, австрийски политолог 1956 г. – Бадамдорж Батхишиг, монголски дипломат 1956 г. – Мишел Уелбек, френски писател 1958 г. – Силва Зурлева, българска журналистка († 2020 г.) 1963 г. – Бернардо Редин, колумбийски футболист 1964 г. – Петър Хубчев, български футболист 1966 г. – Благо Александров, български футболист 1966 г. – Славчо Богоев, български политик 1970 г. – Николай Желязков, български волейболист 1971 г. – Красимир Бислимов, български футболист 1971 г. – Макс Мартин, шведски композитор 1973 г. – Андре Танебергер, немски DJ 1973 г. – Уле Гунар Солшер, норвежки футболист 1974 г. – Себастиен Льоб, френски автомобилен състезател 1982 г. – Борис Солтарийски, български певец 1982 г. – Ли На, тенисистка от Китай 1983 г. – Пепе, португалски футболист 1984 г. – Берен Саат, турска актриса 1984 г. – Еманюел Адебайор, тогоански футболист 1985 г. – Мики Фуджимото, японска певица 1985 г. – Фернандо Йоренте, испански футболист 1986 г. – Хана Кърни, американска състезателка по ски 1987 г. – Иван Петков, български политик и икономист 1991 г. – Си Ел, южнокорейска певица и член на 2NE1 Починали 1577 г. – Ерик XIV крал на Швеция (* 1533) 1603 г. – Мария Испанска унгарска кралица (* 1528) 1770 г. – Джузепе Тартини, италиански композитор (* 1692 г.) 1821 г. – Жозеф дьо Местр, савойски философ (* 1753 г.) 1834 г. – Алоиз Зенефелдер, немски изобретател (* 1771 г.) 1871 г. – Теодосий Икономов, български възрожденец (* 1836 г.) 1892 г. – Георги Вълкович, български лекар (* 1833 г.) 1909 г. – Херман Ебингхаус, немски психолог (* 1850 г.) 1914 г. – Пьотър Семьонов-Тяншански, руски географ (* 1827 г.) 1922 г. – Алоис Хьофлер, австрийски философ (* 1853 г.) 1927 г. – Херман Обрист, швейцарски художник (* 1862 г.) 1931 г. – Ото Валах, германски химик, Нобелов лауреат през 1910 г. (* 1847 г.) 1938 г. – Александър Амфитеатров, руски писател (* 1862 г.) 1943 г. – Теодор Айке, нацистки офицер (* 1892 г.) 1949 г. – Иван Сокачев, български писател (* 1887 г.) 1953 г. – Николай Державин, руски филолог (* 1877 г.) 1959 г. – Стоян Романски, български филилог (* 1882 г.) 1960 г. – Александър Белич, сръбски филолог (* 1876 г.) 1961 г. – Мохамед V, крал на Мароко (* 1909 г.) 1969 г. – Карл Ясперс, немски психиатър и философ (* 1883 г.) 1971 г. – Фернандел, френски комик (* 1903 г.) 1985 г. – Тялинг Коопманс, холандски икономист, Нобелов лауреат през 1975 г. (* 1910 г.) 1994 г. – Бил Хикс, американски комик (* 1961 г.) 1997 г. – Христо Огнянов, български поет (* 1911 г.) 1998 г. – Теодор Шулц, американски икономист, Нобелов лауреат през 1979 г. (* 1902 г.) 1999 г. – Херберт Бергер, австрийски писател (* 1932 г.) 2000 г. – Йоанна Савойска, българска царица (* 1907 г.) 2001 г. – Драгослав Аврамович, сръбски икономист (* 1919 г.) 2003 г. – Иван Маринов, български композитор (* 1928 г.) 2004 г. – Борис Трайковски, президент на Република Македония (* 1956 г.) 2005 г. – Бела Грунбергер, френски психоаналитик (* 1903 г.) 2005 г. – Джеф Раскин, американски компютърен специалист (* 1943 г.) 2013 г. – Стефан Хесел, френски дипломат и писател (* 1917 г.) 2016 г. – Карл Дедециус, немски писател и преводач (* 1921 г.) Празници Кувейт – Празник на освобождението (от Ирак през 1991 г.) 226

bg

2364

https://bg.wikipedia.org/wiki/27%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

27 февруари

27 февруари е 58-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 307 дни до края на годината (308 през високосна). Събития 1531 г. – Осем немски князе и 11 града сформират Лига в защита на учението на Мартин Лутер. 1551 г. – Иван Грозни открива Стоглавия събор, ограничаващ правата на духовенството. 1599 г. – Джордано Бруно е преместен от Венеция в съда в Рим. 1687 г. – Управляващият Япония Цунаеши забранява на поданиците си консумацията на риба, стриди и птици. 1795 г. – Правителството на Франция обявява временно затваряне на театрите. 1814 г. – Състои се премиерата на 8-ата симфония на Бетховен. 1825 г. – Публикувана е първата глава на „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин. 1854 г. – В състояние на умопомрачение немският композитор Роберт Шуман извършва неуспешен опит за самоубийство. 1870 г. – Със султански ферман е учредена Българската екзархия, възприета от властта за официален представител на българския народ в Османската империя. 1879 г. – Изработен е мемоар на Учредителното събрание против Берлинския договор изпратен до Великите сили. 1882 г. – В Русия за първи път е разрешено използването на телефоните от частни лица. 1897 г. – В Русе се състои първата кинопрожекция в България, наблюдавана от 200 зрители. 1900 г. – В Обединеното кралство е създадена Лейбъристката партия. 1900 г. – Създаден е футболният клуб „Байерн“ (Мюнхен). 1904 г. – Създаден е футболният клуб „Бенфика“ (Лисабон). 1907 г. – След убийството на Димитър Петков е съставен нов кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Станчов. 1917 г. – Жените в провинцията Онтарио (Канада) получават право на глас в местните избори. 1921 г. – В София пристига Междусъюзническата контролна комисия в състав: граф Шеризе от Франция, Колвин от Великобритания и принц Боргезе от Италия. За български комисар към комисията е назначен Райко Даскалов с помощници Михаил Савов, Никола Стоянов и Крум Попов. 1922 г. – Върховният съд на САЩ единодушно приема 19-а поправка в конституцията, гарантираща избирателни права на жените. 1932 г. – Английският физик сър Джеймс Чадуик открива неутрона. 1933 г. – Япония обявява, че напуска Обществото на народите. 1933 г. – В Германия е подпалена сградата на Райхстага. 1934 г. – Арестуваните за пожара в Райхстага българи са екстрадирани в СССР. 1934 г. – Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, съдени в Лайпцигския процес, са освободени от затвора Моабит. 1936 г. – Под натиска на властите съюзът „Добруджа“ се саморазпуска, но местните дружества продължават да съществуват и Софийското дружество поема ръководните функции от май същата година. 1945 г. – В България със закон е въведена Правописна реформа. 1946 г. – Открит е университетът „Кирил Славянобългарски“ във Варна. 1951 г. – В САЩ е ратифицирана 22-рата поправка към конституцията, която официално ограничава броя на президентските мандати до два. 1967 г. – Излиза запис на първата песен на групата Пинк Флойд. 1967 г. – Доминика придобива независимост от Обединеното кралство. 1969 г. – Подписано е споразумение между правителствата на България, СССР, ГДР, Полша, Румъния, Монголия, Унгария и Чехословакия за създаване на Международен център за научна и техническа информация. 1981 г. – Завършва 10-дневното посещение на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова в Индия. 1982 г. – Завършва тридневното официално посещение в България на държавния глава на Турция – генерал Кенан Еврен. 1997 г. – Списание „Нейчър“ публикува съобщение за успешното клониране на овца. 1997 г. – В Ирландия се разрешават разводите. 2000 г. – Завършва Единадесетата конференция на СДС. 2000 г. – Завършва Шестнадесетият конгрес на Демократическата партия, който трябва да избере нов лидер след смъртта на Стефан Савов. Председател става Александър Праматарски. 2001 г. – НИС на СДС взема решение да изключи от СДС бившия главен секретар Христо Бисеров и члена на НИС Йордан Цонев за нарушаване на три члена на устава. 2005 г. – Международен възпоменателен ден на Холокоста. 2010 г. – В Чили, в 6:53 часа по Гринуич, се случва катастрофално земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер. Родени 280 г. – Константин I Велики, римски император († 337 г.) 1606 г. – Лоран дьо Ла Ир, френски художник († 1656 г.) 1724 г. – Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд († 1767 г.) 1861 г. – Рудолф Щайнер, австрийски философ и учен († 1925 г.) 1863 г. – Джордж Мийд, американски философ и социолог († 1931 г.) 1865 г. – Жак Мизес, немски шахматист († 1954 г.) 1867 г. – Жеко Спиридонов, български скулптор († 1945 г.) 1873 г. – Енрико Карузо, италиански тенор († 1921 г.) 1882 г. – Тодор Георгиев, български военен деец († 1971 г.) 1887 г. – Методи Алексиев, български революционер († 1924 г.) 1887 г. – Тодор Радев, български военен деец и политик († 1957 г.) 1902 г. – Джон Стайнбек, американски писател, Нобелов лауреат през 1962 († 1968 г.) 1912 г. – Лорънс Дърел, британски писател († 1990 г.) 1913 г. – Пол Рикьор, френски философ († 2005 г.) 1913 г. – Ъруин Шоу, американски писател († 1984 г.) 1915 г. – Димитър Сагаев, български композитор († 2003 г.) 1921 г. – Майкъл Фокс, американски актьор († 1996 г.) 1924 г. – Христо Асърджиев, български журналист († 2003 г.) 1926 г. – Златина Тодева, българска актриса († 2007 г.) 1927 г. – Зигфрид Шнабл, германски сексолог († 2015 г.) 1928 г. – Ариел Шарон, министър-председател на Израел († 2014 г.) 1930 г. – Джоан Удуърд, американска актриса 1932 г. – Елизабет Тейлър, британско-американска актриса († 2011 г.) 1934 г. – Ралф Нейдър, американски адвокат 1935 г. – Димитър Хаджийски, български актьор († 2007 г.) 1939 г. – Дон Маккинън, новозеландски политик 1949 г. – Ева Волицер, българска актриса и режисьор 1957 г. – Ейдриън Смит, английски музикант (Iron Maiden) 1958 г. – Маргарет Уд Хасан, американски политик 1965 г. – Александър Голдин, американски шахматист 1966 г. – Мехмед Дикме, български политик 1970 г. – Димитър Попов, български футболист 1971 г. – Атанас Пенев, български рок музикант (Б.Т.Р.) 1975 г. – Гергана Димитрова, българска народна певица 1994 г. – Хоу Ифан, китайска шахматистка Починали 1706 г. – Джон Ивлин, английски писател (* 1620 г.) 1800 г. – Мари-Аделаид, френска благородничка (* 1732 г.) 1883 г. – Княз Александър Горчаков, руски държавник и дипломат (* 1798 г.) 1887 г. – Александър Бородин, руски композитор (* 1833 г.) 1919 г. – Венета Ботева, съпруга на Христо Ботев (* ? г.) 1920 г. – Стефан Попов, български актьор и режисьор († 1846 г.) 1921 г. – Карл Менгер, австрийски икономист (* 1840 г.) 1936 г. – Иван Павлов, руски физиолог, Нобелов лауреат от 1904 (* 1849 г.) 1989 г. – Конрад Лоренц, австрийски зоолог, Нобелов лауреат през 1973 (* 1903 г.) 1990 г. – Георги Митов, български художник (* 1875 г.) 1990 г. – Михаил Петрушевски, филолог от СР Македония (* 1911 г.) 1993 г. – Лилиан Гиш, американска киноактриса в „нямото“ кино (* 1893 г.) 2003 г. – Петър Петров, български изобретател (* 1919 г.) 2008 г. – Бойд Кодиктън, американски автомобилен дизайнер (* 1944 г.) 2011 г. – Неджметин Ербакан, турски политик (* 1926 г.) 2015 г. – Борис Немцов, руски бизнесмен и политик (* 1959 г.) Празници Доминиканска република – Ден на независимостта (от Хаити, 1844 г., национален празник) 227

bg

2365

https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

28 февруари

28 февруари е 59-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 306 дни до края на годината (307 през високосна). Вижте също: 29 февруари и 30 февруари. Събития 364 г. – Валентиниан I е избран за римски император. 1799 г. – Официално е утвърден като град Бърлингтън (Масачузетс). 1813 г. – Битка при Лайпциг: В Калиш е сключен съюз между Русия и Прусия, насочен срещу Франция. 1838 г. – Обявена е независимостта на Долна (Френска) Канада, дн. Квебек. 1838 г. – Създаден е окръг Пойнсет в щата Арканзас, САЩ. 1839 г. – Създаден е окръг Джърси в щата Илинойс, САЩ. 1872 г. – Видинският митрополит Антим I е избран за първи екзарх на Българската екзархия. 1884 г. – Създаден е Военноморския духов оркестър. 1895 г. – Създаден е първият градски парк от европейски тип в България Аязмото в Стара Загора. 1897 г. – Последният монарх на Мадагаскар – кралица Ранавалона III е екстрадирана на остров Реюнион и Мадагаскар е превърнат във френска колония. 1904 г. – Основан е спортен клуб Бенфика Лисабон. 1908 г. – Oвдовелият български княз Фердинанд I сключва втори брак – с принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц. 1909 г. – За първи път е отбелязан Международен ден на жената – в САЩ от бившата социалистическа партия в страната. 1922 г. – Обединеното кралство приема независимостта на Египет. 1925 г. – В Турция, кюрдите въстават срещу правителството. 1943 г. – Втората световна война: Британски самолети бомбардират Берлин през деня. 1947 г. – В Тайван започва 40-годишен период на бял терор, станал причина за смъртта на около 140 хил. души – през 1995 г. денят е обявен за Ден в памет на жертвите. 1948 г. – Последните британски войски се изтеглят от Индия. 1948 г. – Сформирана е израелската пехотна бригада Голани, известна още и като Бригада №1. 1959 г. – Направен е първият успешен полет от поредицата от американски орбитални ракети носители Тор-Аджена с извеждането на Дискавърър 1. 1960 г. – Закрити са 8-те зимни олимпийски игри в Скуо Вали, Калифорния, САЩ. 1966 г. – Край село Павел пада малък метеорит (около 2 – 3 kg). Това е най-големият метеорит, паднал в България. 1968 г. – Основан е град Ауровил. 1969 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм Танго. 1972 г. – Създадена е Автономна област Южен Судан. 1974 г. – След седем годишно прекъсване САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения. 1975 г. – При влакова катастрофа в Лондонското метро загиват 43 души, 20 са ранени. 1978 г. – Отворен е за посещение Пантеонът на Възрожденците в Русе. 1986 г. – Подписан е Единният европейски акт в Хага. 1988 г. – Закрити са 15-те зимни олимпийски игри в Калгари, Канада. 1991 г. – Обявен е краят на първата война в Залива. 1994 г. – ЮАР предоставя контрола на анклава Уолфиш Бей на Намибия. 1998 г. – Косовска война: Започва конфликтът между албанските сепарати от АОК и югославските сили за сигурност. 2000 г. – Групата „Oasis“ издават своя 4-ти самостоятелен албум Standing On The Shoulder Of Giants. 2004 г. – Над 1 млн. тайванци се включват в демонстрацията, наречена 228 ръка за ръка, образувайки 500-километрова жива верига в памет на жертвите от 40-годишния период на бял терор в страната. 2008 г. – Избухва Пожарът във влака София – Кардам, при който загиват 9 пътници. 2010 г. – Закрити са 21-те зимни олимпийски игри във Ванкувър, Канада. Родени 1518 г. – Франсоа III, френски дофин († 1536 г.) 1533 г. – Мишел дьо Монтен, френски писател († 1592 г.) 1683 г. – Рене-Антоан Реомюр, френски естествоизпитател († 1757 г.) 1690 г. – Алексей Петрович, руски цар († 1718 г.) 1712 г. – Луи-Жозеф дьо Монкалм, френски военачалник († 1759 г.) 1792 г. – Карл Ернст фон Баер, руски естественик († 1876 г.) 1820 г. – Илайша Кент Кейн, американски лейтенант († 1857 г.) 1823 г. – Ернест Ренан, френски писател († 1892 г.) 1840 г. – Анри Дюверие, френски пътешественик († 1892 г.) 1841 г. – Муне-Сюли, френски артист († 1916 г.) 1859 г. – Вълко Велчев, български генерал († 1935 г.) 1867 г. – Александър Протогеров, български генерал († 1928 г.) 1873 г. – Жорж Тьони, белгийски политик († 1966 г.) 1875 г. – Тодор Попантов, български революционер († 1954 г.) 1878 г. – Стефан Ангелов, български лекар († 1964 г.) 1880 г. – Тодор Страшимиров, български политик († 1925 г.) 1882 г. – Херберт Зилберер, австрийски психоаналитик († 1923 г.) 1885 г. – Лалю Метев, български индустриалец († 1957 г.) 1886 г. – Макс Фасмер, германски лингвист († 1962 г.) 1893 г. – Иван Васильов, български архитект († 1979 г.) 1894 г. – Бен Хехт, американски драматург († 1964 г.) 1895 г. – Вадим Лазаркевич, руски художник († 1963 г.) 1895 г. – Марсел Паньол, френски писател († 1974 г.) 1898 г. – Лили Рубичек-Пелер, австро-американски педагог († 1966 г.) 1898 г. – Франц Беке, германски офицер († 1978 г.) 1901 г. – Лайнъс Полинг, американски химик, Нобелов лауреат през 1954, Нобелов лауреат през 1962 († 1994 г.) 1903 г. – Винсънт Минели, американски филмов режисьор († 1986 г.) 1907 г. – Емилиян Станев, български писател († 1979 г.) 1912 г. – Клара Петачи, метреса на Мусолини († 1945 г.) 1913 г. – Петко Абаджиев, български художник († 2004 г.) 1913 г. – Франтишек Шорм, чешки химик († 1980 г.) 1915 г. – Питър Медауар, английски биолог, Нобелов лауреат († 1987 г.) 1919 г. – Цанко Кильовски, български офицер († 1976 г.) 1922 г. – Юрий Лотман, руски семиотик († 1993 г.) 1923 г. – Илия Темков, български диригент († 2002 г.) 1929 г. – Франк Гери, американски архитект 1930 г. – Лион Купър, американски физик, Нобелов лауреат през 1972 г. 1937 г. – Иван Николов, български писател († 1991 г.) 1938 г. – Никола Спиридонов, български шахматист 1939 г. – Даниъл Ци, американски физик, Нобелов лауреат през 1998 г. 1940 г. – Марио Андрети, италиано-американски пилот от Формула 1 1941 г. – Андрю Росос, канадски историк 1942 г. – Дино Дзоф, италиански футболист 1943 г. – Ханс Дейкстал, нидерландски политик († 2010 г.) 1944 г. – Сеп Майер, германски вратар 1946 г. – Стоян Цанев, български художник († 2019 г.) 1947 г. – Лена Крун, финландска писателка 1947 г. – Янаки Петров (Чичо Чичопей), български поет († 1999 г.) 1948 г. – Стивън Чу, американски физик, Нобелов лауреат през 1997 г. 1950 г. – Хорхе Лазаров, уругвайски музикант († 1989 г.) 1952 г. – Чавдар Кънчев, български банкер 1963 г. – Пламен Проданов, български футболист 1963 г. – Сашо Камбуров, български художник 1966 г. – Йоан VI Охридски, духовник от Република Македония 1972 г. – Гергана Стоянова, българска актриса 1979 г. – Иво Карлович, хърватски тенисист 1979 г. – Сандер ван Дорн, нидерландски музикант 1979 г. – Себастиан Бурде, френски автомобилен състезател 1980 г. – Кристиан Поулсен, датски футболист 1981 г. – Флоран Сера, френски тенисист 1984 г. – Каролина Куркова, чешки топмодел 1985 г. – Диего, бразилски футболист 1985 г. – Йелена Янкович, сръбска тенисистка 1987 г. – Антонио Кандрева, италиански футболист Починали 1621 г. – Козимо II Медичи, велик херцог на Тоскана (* 1590 г.) 1838 г. – Шарл Тевенен, френски художник (* 1764 г.) 1869 г. – Алфонс дьо Ламартин, френски поет (* 1790 г.) 1887 г. – Димитър Филов, български офицер (* 1846 г.) 1916 г. – Хенри Джеймс, американски писател (* 1843 г.) 1918 г. – Андон Балтов, български революционер (* 1849 г.) 1918 г. – Сардар Ваисов, български владетел (* 1878 г.) 1925 г. – Фридрих Еберт, германски политик (* 1871 г.) 1936 г. – Иван Пашинов, български офицер (* 1862 г.) 1936 г. – Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат през 1928 г. (* 1866 г.) 1941 г. – Алфонсо XIII, крал на Испания (* 1886 г.) 1945 г. – Сергей Зернов, съветски зоолог (* 1871 г.) 1951 г. – Александър Радославов, български революционер (* 1878 г.) 1956 г. – Фридеш Рис, унгарски математик (* 1880 г.) 1958 г. – Никола Мавродинов, български учен (* 1904 г.) 1959 г. – Максуел Андерсън, американски писател (* 1888 г.) 1978 г. – Ерик Франк Ръсел, британски писател фантаст (* 1905 г.) 1979 г. – Владимир Христов, български геодезист (* 1902 г.) 1985 г. – Дейвид Байрън, британски рок музикант (* 1947 г.) 1989 г. – Херман Бургер, швейцарски писател (* 1942 г.) 2004 г. – Руслан Гелаев, полеви командир в Чеченската армия (* 1964 г.) 2006 г. – Оуен Чембърлейн, американски физик, Нобелов лауреат през 1959 (* 1920 г.) 2007 г. – Лий Едингс, американска писателка (* 1937 г.) 2008 г. – Рашо Рашев, български историк (* 1943 г.) 2013 г. – Доналд Глейзър, американски физик, Нобелов лауреат (* 1926 г.) 2018 г. – Динка Русева, българска народна певица (* 1948 г.) Празници Алжир, Бахрейн, Египет, Йемен, Йордания, Катар, Либия, Мароко, ОАЕ, Оман, Саудитска Арабия, Сирия, Тунис – Ден на учителя (Ден на ислямския учител) 228

bg

2366

https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8

29 февруари

29 февруари е 60-ият ден в годината според григорианския календар, появявайки се в годините, които са кратни на 4 с изключение на столетията, които не са кратни на 400. Такива години се наричат високосни. До края на годината остават 306 дни. Тъй като Земята обикаля около Слънцето за 365,2422 дни, веднъж на 4 години се налага да бъде компенсирана разликата, в юлианския и григорианския календари този допълнителен ден се добавя към февруари, който става 29 дни, и годината се нарича високосна. Но прибавяйки всяка четвърта година по един ден се натрупва излишък от около 11 минути на година, което прави приблизително 3 дни за 400 години. Затова високосни години по григорианския календар от тези, които се делят на 100, са само тези, които се делят на 400, като така тези 3 дни не се натрупват. Това означава, че високосни години са 2000 и 2400, но не и 1900, 2100, 2200 и 2300. Събития 1288 г. – В Шотландия се приема закон, според който на 29 февруари жена може да предложи брак на мъж. 1712 г. – В Швеция този ден е последван от 30 февруари, преди държавата да възстанови Юлианския календар. 1720 г. – Шведската кралица Улрика Елеонора абдикира в полза на съпруга си Фредерик I. 1880 г. – Завършва строителството на тунела Сен Готард в Алпите. 1912 г. – Поставя се началото на Балканския съюз, в София е сключен договор за приятелство между България и Сърбия. 1940 г. – Филмът Отнесени от вихъра печели 8 награди Оскар. 1944 г. – Споразумението Мирофило – Плака е първото между левите и десните сили преди гражданската война в Гърция. 1956 г. – Пакистан е обявена за ислямска република. 1960 г. – При земетресение в Агадир (Мароко) загиват между 12 и 15 хил. души. 1968 г. – Бийтълс печелят награда Грами за най-добър албум на годината със Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band. 1984 г. – В Канада Пиер Трюдо подава оставка като министър-председател и постът се заема от Джон Търнър. 1988 г. – Южноафриканският архиепископ Дезмънд Туту, Нобелов лауреат за мир, е арестуван с още 100 духовни лица след 5-дневен протест срещу политиката на апартейд. 1996 г. – Перуански Боинг-737 катастрофира в Андите, загиват 123 души на борда. Родени Хората, родени на 29 февруари, обикновено празнуват рождения си ден в обикновена година на 28 февруари или 1 март. 1468 г. – Папа Павел III († 1549 г.) 1692 г. – Джон Байръм, английски поет († 1763 г.) 1792 г. – Джоакино Росини, италиански композитор († 1868 г.) 1840 г. – Джон Филип Холанд, ирландски инженер 1860 г. – Херман Холерит, американски изобретател от немски произход († 1929 г.) 1900 г. – Йоргос Сеферис, гръцки поет и дипломат († 1971 г.) 1904 г. – Васил Стоилов, български художник († 1990 г.) 1908 г. – Ростислав Каишев, български физикохимик († 2002 г.) 1920 г. – Мишел Морган, френска актриса († 2016 г.) 1920 г. – Фьодор Абрамов, руски писател 1924 г. – Владимир Крючков, руски офицер и политик († 2007 г.) 1932 г. – Джоко Росич, български актьор († 2014 г.) 1940 г. – Вартоломей I, вселенски патриарх 1944 г. – Борислав Йотов, специалист по наказателно право, доцент 1948 г. – Мартин Зутер, швейцарски писател 1952 г. – Раиса Сметанина, руска състезателка по ски бягане 1960 г. – Сергей Березин, съветски футболист 1964 г. – Свилен Русинов, български боксьор 1968 г. – Христо Чешмеджиев, български актьор 1972 г. – Ивайло Цветков, български журналист 1972 г. – Педро Санчес, министър-председател на Испания 1980 г. – Екатерина Стоянова, българска актриса Починали 480 г. – Иларий (* ?) римски папа 1868 г. – Лудвиг I, крал на Бавария (* 1786 г.) 1928 г. – Григор Грънчаров, български офицер (* 1861 г.) 1944 г. – Пер Евинд Свинхувуд, министър-председател и президент на Финландия (* 1861 г.) 1980 г. – Игал Алон, израелски политик (* 1918 г.) 2004 г. – Джеръм Лорънс, американски драматург (* 1915 г.) Вижте също 30 февруари Високосна година 229

bg

2367

https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

5 март

5 март е 64-тият ден в годината според григорианския календар (65-и през високосна година). Остават 301 дни до края на годината. Събития 1558 г. – Испански мореплаватели донасят в Европа тютюна за пушене. 1684 г. – Австрия, Полша, Венеция и Русия създават Свещена лига за борба срещу Османската империя. 1792 г. – Революционното правителство във Франция затваря Сорбоната и всички теологически факултети в страната. 1821 г. – Джеймс Монро встъпва във втори мандат като президент на САЩ. 1867 г. – Играе се финалът на първия организиран турнир по футбол Йодан Къп в Шефилд, Англия. 1868 г. – Започва процедура на импийчмънт на президента на САЩ Ендрю Джонсън. 1927 г. – Започва да излиза вестник Работническо дело. 1933 г. – На парламентарните избори в Германия нацистите побеждават с 44%. 1940 г. – Катинското клане: Членовете на съветското Политбюро издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, в това число 17 500 военнопленници. 1946 г. – Уинстън Чърчил произнася реч в американския град Фултън, с която обявява, че Европа е разделена от „желязна завеса“, на изток от която се налага съветската система. 1948 г. – VI велико народно събрание на България приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима собственост. 1955 г. – Елвис Пресли е показан за първи път по телевизията. 1960 г. – Започва излъчването на телевизионната рубрика Лека нощ, деца. 1970 г. – Влиза в сила Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан от 43 страни на 1 юли 1968 г. 1974 г. – Война от Йом Кипур: Израел прекратява окупацията си на Суецкия канал. 1982 г. – Съветският космически апарат Венера 14 достига повърхността на Венера. 1998 г. – НАСА съобщава, че космическата сонда Клементин, обикаляща около Луната, е открила достатъчно вода за поддържане на човешка колония. 2000 г. – Британски учени извършват първото клониране на свиня. 2003 г. – На Марс е открито замръзнало езеро. Родени 1133 г. – Хенри II, крал на Англия († 1189 г.) 1326 г. – Лайош I, крал на Унгария, Хърватия, Славония и Полша († 1382 г.) 1512 г. – Герардус Меркатор, фламандски картограф († 1594 г.) 1575 г. – Уилям Отред, английски математик († 1660 г.) 1637 г. – Ян ван дер Хейден, холандски художник и изобретател († 1712 г.) 1696 г. – Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник († 1770 г.) 1800 г. – Огюст Викенел, френски геолог († 1867 г.) 1815 г. – Мехмед Емин Али паша, османски държавник († 1871 г.) 1821 г. – Стефан Веркович, сръбски фолклорист и етнолог († 1893 г.) 1830 г. – Чарлз Томсън, шотландски океанограф и биолог († 1882 г.) 1862 г. – Зигберт Тараш, немски шахматист († 1934 г.) 1871 г. – Роза Люксембург, полска еврейка, социалистическа революционерка († 1919 г.) 1879 г. – Уилям Бевъридж, британски икономист († 1963 г.) 1882 г. – Павел, български духовник и архиерей († 1940 г.) 1883 г. – Радул Милков, български военен пилот († 1962 г.) 1889 г. – Никола Алексиев, български писател († 1957 г.) 1891 г. – Юлия Казаска, българска писателка – франкофонка († 1976 г.) 1893 г. – Константин Муравиев, министър-председател на България († 1965 г.) 1898 г. – Чжоу Енлай, китайски комунистически политик и държавник († 1976 г.) 1908 г. – Кръстьо Белев, български писател († 1978 г.) 1908 г. – Рекс Харисън, британски актьор († 1990 г.) 1910 г. – Юзеф Марчинкевич, полски математик († 1940 г.) 1915 г. – Венко Марковски, български писател († 1988 г.) 1918 г. – Джеймс Тобин, американски икономист, Нобелов лауреат през 1981 г. († 2002 г.) 1922 г. – Пиер Паоло Пазолини, италиански писател и кинорежисьор († 1975 г.) 1928 г. – Джоузеф Хилис Милър, американски литературен теоретик и историк англицист († 2021 г.) 1933 г. – Валтер Каспер, германски духовник 1934 г. – Даниел Канеман, израелски психолог и Нобелов лауреат през 2002 г. 1942 г. – Майк Резник, американски писател 1942 г. – Фелипе Гонсалес, министър-председател на Испания 1944 г. – Лучио Батисти, италиански поп певец († 1998 г.) 1944 г. – Ристо Шанев, македонски поет 1948 г. – Вирджиния Харт, американска писателка 1948 г. – Еди Грант, американски и британски реге певец от гвиански произход 1951 г. – Юрий Кравченко, украински политик († 2005 г.) 1958 г. – Анди Гиб, австралийски поп певец († 1988 г.) 1960 г. – Адриана Благоева, български диригент 1964 г. – Жорди Галсеран, каталонски драматург 1965 г. – Самвел Бабаян, арменски политик и военачалник 1970 г. – Джон Фрушанте, американски музикант (Red Hot Chili Peppers) 1972 г. – Лука Турили, италиански китарист и композитор 1974 г. – Ева Мендес, американска актриса 1974 г. – Мат Лукас, британски комик 1975 г. – Джолийн Блалок, американска актриса 1985 г. – Кеничи Мацуяма, японски актьор 1986 г. – Александър Барт, френски футболист 1989 г. – Стърлинг Найт, американски актьор Починали 1534 г. – Антонио да Кореджо, италиански художник (* 1489 г.) 1815 г. – Франц Месмер, германски изследовател на хипнозата (* 1734 г.) 1827 г. – Алесандро Волта, италиански физик (* 1745 г.) 1827 г. – Пиер-Симон Лаплас, френски математик, астроном и философ (* 1749 г.) 1872 г. – Ангел Кънчев, български революционер (* 1850 г.) 1908 г. – Върбан Винаров, български военен деец (* 1856 г.) 1925 г. – Йохан Йенсен, датски математик (* 1859 г.) 1927 г. – Кръстю Маринов, български военен деец (* 1855 г.) 1933 г. – Анастасия Головина, първата българска лекарка (* 1850 г.) 1933 г. – Петко Наумов, български композитор и музикален педагог (* 1879 г.) 1943 г. – Сирак Скитник, български писател (* 1883 г.) 1944 г. – Макс Жакоб, френски поет (* 1876 г.) 1947 г. – Алфредо Касела, италиански художник (* 1883 г.) 1950 г. – Едгар Ли Мастърс, американски поет (* 1869 г.) 1953 г. – Йосиф Сталин, авторитарен ръководител на Съветския съюз (* 1879 г.) 1953 г. – Сергей Прокофиев, руски композитор (* 1891 г.) 1966 г. – Анна Ахматова, руска поетеса (* 1889 г.) 1970 г. – Христо Стоянов, български политик (* 1892 г.) 1977 г. – Том Прайс, британски пилот от Формула 1 (* 1949 г.) 1982 г. – Джон Белуши, американски актьор (* 1949 г.) 1984 г. – Тито Гоби, италиански баритон (* 1913 г.) 1984 г. – Уилям Пауъл, американски актьор (* 1892 г.) 1993 г. – Сирил Колар, френски писател и режисьор (* 1957 г.) 1999 г. – Кръстан Дянков, български журналист, фотограф и преводач на американска литература (р. 1933 г.) 2000 г. – Лоло Ферари, френска актриса (* 1963 г.) 2002 г. – Орфей Цоков, български сценарист (* 1937 г.) 2011 г. – Алберто Гранадо, аржентински и кубински доктор, писател и учен (* 1922 г.) 2013 г. – Уго Чавес, президент на Венецуела (* 1954 г.) 2013 г. – Христо Добрев, български военен деец (* 1923 г.) Празници 305

bg

2368

https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

6 март

6 март е 65-ият ден в годината според григорианския календар (66-и през високосна година). Остават 300 дни до края на годината. Събития 1521 г. – Фернандо Магелан открива островите Гуам и Рота. 1810 г. – Илинойс става първият щат на САЩ, в който е въведена задължителна ваксинация на населението. 1834 г. – В Канада град Йорк е преименуван на Торонто. 1837 г. – Руският император Николай I възстановява имотите на Зографския манастир в Бесарабия и дава компенсация от руското правителство в размер на 400 000 рубли. 1853 г. – Във Венеция се състои премиерата на операта „Травиата“ на Джузепе Верди. 1869 г. – Дмитрий Менделеев представя първата Периодична система на елементите. 1888 г. – Експедицията на унгарския граф Шамуел Телеки открива езерото Рудолф (Басо Нарок) в Африка. 1899 г. – Немският химик Феликс Хофман получава патент за аспирина. 1902 г. – Основан е футболен клуб Реал Мадрид. 1910 г. – Селски бунтове в Тесалия. 1911 г. – Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките. 1913 г. – В Сан Франциско за първи път започва да се използва думата джаз за определяне на музикален стил. 1933 г. – Американските банки са затворени за 8 дни поради финансова криза в банковата система на САЩ. 1938 г. – Започват изборите за XXIV обикновено народно събрание в България, като за първи път жените имат право на глас. 1945 г. – България във Втората световна война: Първа българска армия започва Дравската операция (6-19 март 1945 г.) в Унгария при Дравасоболч, в която тя се отбранява от настъпващите срещу нея германски войски от група армии „Е“, като българската армия преминава на 16 март в контранастъпление и разгромява до 19 март германските войски. 1948 г. – Народното събрание приема закон за национализация на горите в България. 1951 г. – В САЩ започва процесът срещу съпрузите Джулиус и Етел Розенберг по обвинение в шпионаж в полза на СССР. 1953 г. – На мястото на починалия Сталин, за министър-председател на СССР и генерален секретар на ЦК на КПСС е избран Георгий Маленков. 1957 г. – Гана обявява национална независимост от Великобритания. 1964 г. – Умира гръцкият крал Павлос I и престола заема синът му Константинос II. 1983 г. – Компанията Моторола представя първия в света преносим клетъчен телефон. 1994 г. – На референдум населението на Молдова решава да бъде обявена национална независимост. Родени 1475 г. – Микеланджело Буонароти, италиански художник и скулптор († 1564 г.) 1619 г. – Сирано дьо Бержерак, френски драматург († 1655 г.) 1659 г. – Саломо Франк, немски поет († 1725 г.) 1745 г. – Кажимеж Пуласки, полски генерал († 1779 г.) 1815 г. – Пьотър Ершов, руски писател († 1869 г.) 1870 г. – Оскар Щраус, австрийски оперетен композитор († 1954 г.) 1874 г. – Николай Бердяев, руски философ († 1948 г.) 1877 г. – Никола Михов, български библиограф († 1962 г.) 1885 г. – Ринголд Ланднър, американски писател († 1933 г.) 1896 г. – Никола Обрешков, български математик († 1963 г.) 1904 г. – Ценко Цветанов, български писател и библиограф († 1960 г.) 1906 г. – Лу Костело, американски актьор и комик († 1959 г.) 1909 г. – Станислав Йежи Лец, полски писател († 1966 г.) 1911 г. – Пламен Цяров, български актьор († 1983 г.) 1926 г. – Анджей Вайда, полски режисьор († 2016 г.) 1926 г. – Алън Грийнспан, американски икономист 1927 г. – Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател, Нобелов лауреат през 1982 г. († 2014 г.) 1933 г. – Стойчо Панчев, български академик на БАН († 2014 г.) 1937 г. – Валентина Терешкова, съветска космонавтка 1939 г. – Адам Осбърн, британски компютърен дизайнер († 2003 г.) 1940 г. – Уилям Фергюсън, южноафрикански автомобилен състезател († 2007 г.) 1941 г. – Майкъл Горман, американски библиотекар 1943 г. – Александър Бръзицов, български композитор († 2016 г.) 1946 г. – Дейвид Гилмър, британски китарист (Pink Floyd) 1947 г. – Богдан Глишев, български актьор 1954 г. – Тони Шумахер, германски футболен вратар и национал 1954 г. – Джоуи Демайо, американски баскитарист (Manowar) 1966 г. – Яхия Аяш, палестински терорист († 1996 г.) 1969 г. – Андреа Елсън, американска актриса 1969 г. – Никълъс Роджърс, австралийски актьор 1972 г. – Мариане Тиме, холандски политик 1972 г. – Шакил О'Нийл, американски баскетболист 1974 г. – Любомир Владимиров, професор, български учен и политик 1977 г. – Йоргос Карагунис, гръцки футболист 1979 г. – Гари Монк, английски футболист 1983 г. – Андраник Теймурян, ирански футболист 1989 г. – Агнешка Радванска, полска тенисистка 1991 г. – Тайлър Дъ Криейтър, американски артист Починали 991 г. – Варда Склир, византийски военачалник (* към 920) 1867 г. – Петер фон Корнелиус, германски художник (* 1783 г.) 1872 г. – Христо Георгиев, български предприемач, политик и общественик (* 1824 г.) 1888 г. – Луиза Мей Олкът, американска писателка (* 1832 г.) 1900 г. – Готлиб Даймлер, германски инженер и индустриалец (* 1834 г.) 1916 г. – Василий Суриков, руски художник, исторически живописец (* 1848 г.) 1945 г. – Вячеслав Шишков, руски писател (* 1873 г.) 1949 г. – Ана Карима, българска писателка (* 1871 г.) 1961 г. – Борис Вилкицки, руски хидрограф (* 1885 г.) 1964 г. – Павлос I, крал на Гърция (* 1901 г.) 1967 г. – Золтан Кодай, унгарски композитор (* 1882 г.) 1970 г. – Димитър Цолов, български архитект (* 1896 г.) 1973 г. – Пърл Бък, американска писателка, Нобелова лауреатка през 1938 г. (* 1892 г.) 1982 г. – Айн Ранд, американска писателка и философ (* 1905 г.) 1988 г. – Константин Илиев, български композитор (* 1924 г.) 1991 г. – Александър Карасимеонов, български писател (* 1930 г.) 1994 г. – Мелина Меркури, гръцка актриса и политик (* 1920 г.) 1994 г. – Тенгиз Абуладзе, грузински режисьор (* 1924 г.) 1997 г. – Славчо Донков, български писател и поет (* 1942 г.) 1998 г. – Костадин Кюлюмов, български писател (* 1925 г.) 2005 г. – Ханс Бете, американски физик от германски произход, Нобелов лауреат през 1967 г. (* 1906 г.) 2006 г. – Дана Рийв, американска актриса, съпруга на Кристофър Рийв (* 1961 г.) 2007 г. – Павел Сираков, български народен певец (* 1918 г.) 2010 г. – Ендуранс Идахор, нигерийски футболист (* 1984 г.) 2020 – Маккой Тайнър, американски пианист (* 1938 г.) Празници Световен ден за борба с глаукомата Гана – Ден на независимостта (от Великобритания, 1957 г., национален празник) На този също се чества, „Красимиров ден“ (по новия календар). Празнуващи на този ден са: Красимир, Красимира, Краса, и др. 306

bg

2369

https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

7 март

7 март е 66-ият ден в годината според григорианския календар (67-и през високосна). Остават 299 дни до края на годината. Събития 161 г. – Римският император Антонин Пий умира и е наследен едновременно от Марк Аврелий и Луций Вер, което е прецедент дотогава в Римската империя. 321 г. – Император Константин I Велики издава декрет че денят на Sol Invictus (неделя) е ден за почивка в Империята. 1530 г. – Папата отказва да узакони развода на английския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска и да признае брака му с Ан Болейн, което става формален повод за създаването на англиканската църква. 1798 г. – Френската армия влиза в Рим. 1814 г. – В битката при Краон армията на Наполеон Бонапарт побеждава руските и пруските военни сили. 1876 г. – Александър Бел получава патент за изобретение, което той нарича телефон. 1912 г. – Руал Амундсен официално съобщава, че неговата експедиция е достигнала Южния полюс на 14 декември 1911 г. 1918 г. – Първа световна война: Финландия влиза в съюз с Германия. 1936 г. – Германия нарушава договорите от Локарно и Версайския договор, като окупира наново демилитаризираната Рейнска област. 1945 г. – Втората световна война: Американски армейски части овладяват моста над река Рейн, с което се ускорява настъплението срещу Берлин. 1947 г. – Възстановени са дипломатическите отношения между България и Австрия. 1950 г. – Студената война: СССР прави изявление, в което отрича, че Клаус Фукс е работил като съветски шпионин. 1965 г. – За първи път в Канада в римокатолически църкви са извършени богослужения на английски език. 1966 г. – Президентът на Франция Шарл де Гол обявява намерението на страната да напусне НАТО. 1980 г. – Маргьорит Юрсенар е първата жена избрана за член на Френската академия. 1983 г. – Направен е опит за отвличане на самолет (полет № LZ-013) от БГА Балкан (София – Варна). 1987 г. – Майк Тайсън прегазва Джейм „Костотрошача“ Смит за световната титла в тежка категория. 1988 г. – Орлина Аспарухова става първата българка – лицензиран пилот на въздушен балон. 1989 г. – Иран скъсва дипломатически отношения с Великобритания по повод на издадените в кралството Сатанински строфи на Салман Рушди. 1996 г. – Формиран е първият демократично избран палестински парламент. 2002 г. – Открити са Деветите зимни параолимпийски игри в Солт Лейк Сити. 2009 г. – Изстрелян е космическият телескоп Кеплер, проектиран да открива земеподобни планети в орбита на други звезди. Родени 148 г. – Ания Луцила, римска принцеса († 182 г.) 189 г. – Публий Септимий Гета, римски император († 211 г.) 1693 г. – Климент XIII, италиански папа († 1769 г.) 1765 г. – Жозеф Ниепс, френски изобретател († 1833 г.) 1785 г. – Алесандро Манцони, италиански писател († 1873 г.) 1792 г. – Джон Хершел, английски математик и астроном († 1871 г.) 1802 г. – Едуин Ландсир, британски художник († 1873 г.) 1820 г. – Александър Дрентелн, руски офицер († 1888 г.) 1829 г. – Едуард Фогел, немски пътешественик и изследовател († 1856 г.) 1850 г. – Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия († 1937 г.) 1855 г. – Карл фон ден Щайнен, немски етнолог, пътешественик и изследовател († 1929 г.) 1857 г. – Юлиус Вагнер-Яурег, австрийски лекар, Нобелов лауреат († 1940 г.) 1862 г. – Лукан Хашнов, български инженер († 1917 г.) 1864 г. – Александър Радев, български политик († 1911 г.) 1872 г. – Пийт Мондриан, холандски художник († 1944 г.) 1875 г. – Морис Равел, френски композитор († 1937 г.) 1878 г. – Борис Кустодиев, руски художник († 1927 г.) 1893 г. – Райко Алексиев, български публицист († 1944 г.) 1902 г. – Хайнц Рюман, германски актьор († 1994 г.) 1902 г. – Ханс Щубе, немски растениевъд († 1989 г.) 1904 г. – Райнхард Хайдрих, обергрупенфюрер в нацистка Германия († 1942 г.) 1908 г. – Ана Маняни, италианска актриса († 1973 г.) 1924 г. – Кобо Абе, японски писател († 1993 г.) 1926 г. – Ернст Оцвирк, австрийски футболист († 1980 г.) 1930 г. – Стенли Милър, американски химик († 2007 г.) 1931 г. – Жени Божинова, българска актриса 1937 г. – Георги Трингов, български шахматист († 2000 г.) 1938 г. – Албер Фер, френски физик, Нобелов лауреат през 2007 1938 г. – Дейвид Балтимор, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1975 г. 1940 г. – Дениъл Траванти, американски актьор 1940 г. – Руди Дучке, германски студентски лидер († 1979 г.) 1941 г. – Андрей Миронов, съветски актьор († 1987 г.) 1942 г. – Майкъл Айснер, американски директор на Уолт Дисни 1943 г. – Симеон Хаджикосев, български литературен критик († 2020 г.) 1946 г. – Джон Хърд, американски актьор († 2017 г.) 1946 г. – Вера Деянова, български литературен преводач 1947 г. – Валтер Рьорл, германски състезател 1955 г. – Ал-Уалид бин Талал, саудитски принц 1959 г. – Владимир Талески, актьор и политик от Република Македония 1960 г. – Иван Лендъл, чешки тенисист 1963 г. – Освалд Егер, немски писател 1964 г. – Брет Ийстън Елис, американски писател 1965 г. – Камеран Даддо, австралийски артист 1975 г. – Любомира Бачева, българска тенисистка 1978 г. – Азис, български чалга певец 1978 г. – Елена Емануилова, българска писателка 1979 г. – Деси Слава, българска певица 1984 г. – Надежда Карастоянова, българска археоложка, специализирала в археозоологията, планински водач 1987 г. – Хатем Бен Арфа, френски футболист Починали 322 г. пр.н.е. – Аристотел, древногръцки философ (* 384 пр.н.е.) 161 г. – Антонин Пий, римски император (* 86 г.) 1274 г. – Тома Аквински, монах доминиканец, философ и теолог (* 1225 г.) 1724 г. – Инокентий XIII, римски папа (* 1655 г.) 1802 г. – Клотилд Френска, френска принцеса, кралица на Сардиния (* 1759 г.) 1875 г. – Джон Едуард Грей, британски зоолог (* 1800 г.) 1891 г. – Франц Миклошич, словенски славист (* 1813 г.) 1895 г. – Александър Ган, руски офицер (* 1809 г.) 1902 г. – Тодор Хаджистанчев, български драматург (* 1850 г.) 1931 г. – Аксели Гален-Калела, финландски художник (* 1865 г.) 1932 г. – Аристид Бриан, министър-председател на Франция, Нобелов лауреат през 1926 г. (* 1862 г.) 1932 г. – Петрана Обретенова, българска революционерка (* ?) 1945 г. – Албрехт Пенк, немски географ (* 1858 г.) 1952 г. – Парамаханса Йогананда, индийски гуру (* 1893 г.) 1954 г. – Ото Дилс, германски химик, Нобелов лауреат през 1950 г. (* 1876 г.) 1955 г. – Георги Бончев, български геолог (* 1866 г.) 1956 г. – Петко Атанасов, български драматичен актьор и режисьор (* 1889 г.) 1967 г. – Дора Метева, българска поетеса и преводач (* 1894 г.) 1971 г. – Кирил, български патриарх (* 1901 г.) 1985 г. – Аркадий Фидлер, полски писател и пътешественик (* 1894 г.) 1985 г. – Робърт Уиншип Удръф, бизнесмен и филантроп (* 1889 г.) 1997 г. – Едуард Милс Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 г. (* 1912 г.) 1999 г. – Стенли Кубрик, американски сценарист и режисьор (* 1928 г.) 2002 г. – Цвятко Анев, български генерал (* 1911 г.) 2003 г. – Илия Павлов, български бизнесмен, основател на „Мултигруп“ (* 1960 г.) 2005 г. – Иван Пръмов, български политик (* 1921 г.) 2006 г. – Али Фарка Туре, малийски музикант (* 1939 г.) 2014 г. – Мирослав Миронов, български футболист и треньор (* 1963 г.) Празници Свети Фелицитата и Перпетуя в Католическата църква Албания – Ден на учителя Италия – Празник на град Аквино 307

bg

2370

https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

8 март

8 март е 67-ият ден в годината според григорианския календар (68-и през високосна година). Остават 298 дни до края на годината. Събития 1169 г. – Киев е превзет и опустошен от Андрей I Боголюбски, княз на Владимирско-Суздалското княжество 1722 г. – По заповед на Петър I в Петербург започват системно да наблюдават атмосферните условия. 1752 г. – Парижкият парламент забранява Енциклопедията на Дени Дидро. 1802 г. – Германският астроном любител Хенрих Олберс открива малката планета Церера. 1857 г. – Международен ден на жената: Жените от шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. 1899 г. – Основан е германският футболен клуб Айнтрахт Франкфурт. 1910 г. – Френската авиаторка Реймонд де Ларош става първата жена, получила пилотски лиценз. 1917 г. – Начало на Февруарската революция в Русия: в Санкт Петербург работнички стачкуват, искат хляб и завръщането на съпрузите си от фронта. 1924 г. – В Ню Йорк е основана компанията Pan American Airways. 1944 г. – Балкарците стават жертва на Сталинските репресии. Всички са депортирани в Сибир и Средна Азия. 1948 г. – При разглеждане на делото „Маккол против Министерството на образованието“, Върховният съд на САЩ постановява, че религиозните инструкции в училищата противоречат на Конституцията на САЩ. 1957 г. – Египет отваря отново Суецкия канал. 1965 г. – Виетнамската война: САЩ изпращат първи военни групи от 3500 морски пехотинци в Южен Виетнам. 1966 г. – В Дъблин бойците на ИРА взривяват колона, издигната в чест на адмирал Хорацио Нелсън. 1971 г. – Бокс: Джо Фрейзър печели двубоя срещу Мохамед Али в три забележителни рунда. 1974 г. – Отворено е летището Шарл дьо Гол в Париж, Франция. 1983 г. – Студената война: В речта си пред Националната асоциация на евангелистите в Орландо, САЩ, американският президент Роналд Рейгън нарича СССР „империя на злото“. 1988 г. – Учреден е Общественият комитет за екологична защита на Русе – първата дисидентска организация в България. Родени 1714 г. – Карл Филип Емануел Бах, германски композитор († 1788 г.) 1761 г. – Ян Потоцки, полски писател († 1815 г.) 1822 г. – Игнаци Лукашевич, полски изобретател († 1882 г.) 1875 г. – Франко Алфано, италиански композитор и пианист († 1954 г.) 1877 г. – Александър Яшченко, руски юрист († 1934 г.) 1879 г. – Ото Хан, германски химик, Нобелов лауреат († 1968 г.) 1898 г. – Димитър Митов, български литературен критик († 1962 г.) 1903 г. – Михалис Стасинопулос, президент на Гърция († 2002 г.) 1905 г. – Александър Родимцев, руски генерал († 1997 г.) 1907 г. – Константинос Георгиу Караманлис, министър-председател на Гърция († 1998 г.) 1914 г. – Олег Нейкирх, български шахматист († 1985 г.) 1917 г. – Петър Христосков, български музикант и композитор († 2006 г.) 1922 г. – Сид Чарис, американска актриса и танцьорка († 2008 г.) 1923 г. – Валтер Йенс, немски литературен историк († 2013 г.) 1928 г. – Коста Гоцов, български аграрен учен 1929 г. – Видин Даскалов, оперетен певец († 2001 г.) 1929 г. – Ебе Камарго, бразилска телевизионна водеща († 2012 г.) 1929 г. – Тодор Симов, български волейболист († 2020 г.) 1935 г. – Любен Костов, български футболист 1936 г. – Вик Неес, белгийски композитор († 2013 г.) 1939 г. – Лидия Скобликова, руска състезателка по бързо каране на кънки 1941 г. – Иван Илиеф, белгийски политик 1943 г. – Лин Редгрейв, британска актриса († 2010 г.) 1950 г. – Цветана Каменова, български юрист († 2018 г.) 1953 г. – Чавдар Цветков, български футболист 1954 г. – Ели Скорчева, българска актриса 1958 г. – Гари Нюман, британски певец 1961 г. – Мая Хадерлап, австрийска писателка 1962 г. – Силвия Русинова, българска актриса 1967 г. – Велизар Бинев, български актьор 1971 г. – Александър Воронов, български актьор 1974 г. – Николай Праматаров, български футболист 1977 г. – Милена Маркова, българска актриса 1984 г. – Дьорд Гарич, австрийски футболист Починали 1144 г. – Целестин II, римски папа 1702 г. – Уилям III, крал на Англия (* 1650 г.) 1869 г. – Ектор Берлиоз, френски композитор (* 1803 г.) 1873 г. – Робърт Уилям Томсън, шотландски изобретател (* 1822 г.) 1874 г. – Милърд Филмор, 13-и президент на САЩ (* 1800 г.) 1909 г. – Леон Тери, френски автомобилен състезател (* 1879 г.) 1917 г. – Фердинанд фон Цепелин, германски генерал (* 1838 г.) 1923 г. – Йоханес ван дер Ваалс, холандски физик, Нобелов лауреат (* 1837 г.) 1941 г. – Шъруд Андерсън, американски писател (* 1876 г.) 1942 г. – Хосе Раул Капабланка, кубински шахматист (* 1888 г.) 1958 г. – Петър Дървингов, идеолог на Македоно-Одринското опълчение (* 1875 г.) 1970 г. – Лео Конфорти, български актьор (* 1911 г.) 1971 г. – Харолд Лойд, американски актьор (* 1893 г.) 1974 г. – Тодор Герасимов, български археолог и нумизмат (* 1903 г.) 1975 г. – Джордж Стивънс, американски режисьор (* 1904 г.) 1983 г. – Петко Попганчев, български офицер, летец (* 1905 г.) 1984 г. – Ангел Тодоров, български актьор (* 1897 г.) 1986 г. – Хуберт Фихте, немски писател (* 1935 г.) 1988 г. – Хенрик Шеринг, мексикански цигулар от полски произход (* 1918 г.) 1992 г. – Сергей Образцов, руски артист (* 1901 г.) 1999 г. – Джо ди Маджо, американски бейзболист (* 1914 г.) 2001 г. – Моско Москов, български езковед (* 1927 г.) 2005 г. – Аслан Масхадов, чеченски лидер (* 1951 г.) 2014 г. – Лари Скот, американски културист (* 1938 г.) 2017 г. – Георги Данаилов, български писател (* 1936 г.) Празници Международен ден на жената (ООН) Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (отбелязва се от 2006 г. през втория четвъртък на март по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести) (за 2012 г.) Замбия – Ден на младежта Либерия – Ден в памет на загиналите герои Малайзия – Ден на султана Сирия – Ден на революцията Православна църква – Ден в памет на свещеномъченик Поликарп 308

bg

2371

https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

9 март

9 март е 68-ият ден в годината според григорианския календар (69-и през високосна година). Остават 297 дни до края на годината. Събития 1074 г. – Папа Григорий VII отлъчва от църквата всички женени свещеници, с което окончателно утвърждава целибата в католическата църква. 1230 г. – В Битката при Клокотница българският цар Иван Асен II разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин. 1497 г. – Николай Коперник извършва и описва първите си астрономически наблюдения. 1500 г. – От Португалия за Америка потегля експедицията на Бартоломео Диаш и Педро Кабрала, която открива Бразилия. 1831 г. – В Алжир е създаден Френският чуждестранен легион. 1842 г. – В театъра Ла Скала в Милано се представя за първи път операта Набуко на италианския композитор Джузепе Верди. 1854 г. – В Букурещ е създадено Средоточно попечителство – бъдещата Добродетелна дружина. 1916 г. – Мексиканският бунтовник Панчо Виля напада щата Ню Мексико. 1923 г. – Владимир Ленин получава инсулт за трети път, остава прикован на легло и е неспособен да говори, поради което окончателно напуска всички официални постове, които заема. 1933 г. – Българските комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са арестувани и обвинени за подпалването на Райхстага. 1941 г. – Втората световна война: По границите на България с Югославия и Гърция е настанена 680 хил. германска армия. 1945 г. – Втората световна война: Американската авиация извършва мащабни Бомбардировки на Токио, при която е разрушена голяма част от сградите в града и загиват над 80 хил. души. 1953 г. – Инцидент и паника стават причина за загиването на стотици хора по време на церемонията по погребението на Йосиф Сталин. 1959 г. – Куклата Барби е показана за първи път на панаир за играчки в САЩ. 1967 г. – Дъщерята на Сталин Светлана Алилуева, иска политическо убежище и емигрира в САЩ. 1977 г. – В САЩ и Канада е забранено използването на захарин в хранителните продукти и лекарствата. 1985 г. – В Народна република България е извършен атентат на гара Буново, при който загиват 7 души. 1991 г. – В Белград се провеждат мащабни демонстрации против Слободан Милошевич. Двама души са убити, а на улицата са изкарани танкове. 2006 г. – Открита е течна вода на луната Енцелад, спътник на Сатурн. 2008 г. – Осъществен е първият полет на АТК. Родени 1454 г. – Америго Веспучи, италиански мореплавател († 1512 г.) 1564 г. – Давид Фабрициус, фризийзки астроном († 1617 г.) 1721 г. – Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен, ландграфиня на Хесен-Дармщат († 1774 г.) 1758 г. – Франц Йозеф Гал, немски лекар (* 1828 г.) 1814 г. – Тарас Шевченко, украински поет († 1861 г.) 1849 г. – Христо Телятинов български свещеник († 1913 г.) 1859 г. – Петер Алтенберг, австрийски писател († 1919 г.) 1870 г. – Христо Чаракчиев, български военен деец († ? г.) 1873 г. – Тане Николов, български революционер († 1947 г.) 1874 г. – Иван Ботушанов, български революционер († 1919 г.) 1878 г. – Иван Сматракалев, български революционер († 1946 г.) 1882 г. – Коста Лулчев, български политик († 1965 г.) 1889 г. – Григорий Левенфиш, руски шахматист († 1961 г.) 1890 г. – Вячеслав Молотов, съветски политик († 1986 г.) 1898 г. – Асен Павлов, български политик († 1977 г.) 1907 г. – Мирча Елиаде, историк на религиите († 1986 г.) 1911 г. – Здравко Александров, български живописец († 1998 г.) 1918 г. – Джордж Линкълн Рокуел, американски неонацист († 1967 г.) 1918 г. – Мики Спилейн, американски писател († 2006 г.) 1926 г. – Иван Давидков, български поет († 1990 г.) 1933 г. – Панайот Щерев, български учен († 2019 г.) 1933 г. – Филип Рот, американски писател († 2018 г.) 1934 г. – Юрий Гагарин, съветски космонавт († 1968 г.) 1943 г. – Боби Фишер, американски шахматист († 2008 г.) 1943 г. – Енчо Мутафов, български критик († 2009 г.) 1950 г. – Йордан Кичеков, български футболист 1955 г. – Орнела Мути, италианска актриса 1958 г. – Руси Гочев, български футболист 1963 г. – Маркос Соарес Татагиба, бразилски хирург 1964 г. – Жулиет Бинош, френска актриса 1967 г. – Елена Бойчева, българска актриса 1974 г. – Армен Назарян, български борец 1974 г. – Лео Бианки, италиански и български певец 1982 г. – Жан-Франсоа Есига, френски волейболист 1983 г. – Маите Перони, мексиканска певица 1986 г. – Фахрадин Фахрадинов, български актьор 1989 г. – Ким Тейон, южнокорейска певица 1993 г. – Мин Юн-Ги, южнокорейски рапър, продуцент и автор на песни от групата Би Ти ЕС (BTS) Починали 1403 г. – Баязид I, султан на Османската империя (* ок. 1354) 1661 г. – Кардинал Мазарини, френски политик (* 1602 г.) 1851 г. – Ханс Кристиан Оерстед, датски физик (* 1777 г.) 1888 г. – Вилхелм I, пруски крал, германски император (* 1797 г.) 1907 г. – Иван Соколов, български революционер (* 1844 г.) 1918 г. – Франк Ведекинд, немски писател (* 1864 г.) 1926 г. – Микао Усуи, основател на Рейки (* 1865 г.) 1944 г. – Карел Шкорпил, чешко-български археолог (* 1859 г.) 1946 г. – Стефан Ватев, български лекар (* 1866 г.) 1960 г. – Ценко Цветанов, български писател и библиограф (* 1904 г.) 1964 г. – Паул фон Летов-Форбек, германски генерал (* 1870 г.) 1988 г. – Курт Георг Кизингер, германски политик (* 1904 г.) 1992 г. – Менахем Бегин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат (* 1913 г.) 1993 г. – Ваня Войнова, българска баскетболистка (* 1934 г.) 1994 г. – Фернандо Рей, испански актьор (* 1917 г.) 1994 г. – Чарлз Буковски, американски писател (* 1920 г.) 1995 г. – Едуард Бернайс, американски социолог (* 1891 г.) 1996 г. – Джордж Бърнс, американски актьор (* 1896 г.) 1997 г. – The Notorious B.I.G., хип-хоп музикант (* 1972 г.) 2000 г. – Пенчо Богданов, български инженер (* 1931 г.) 2008 г. – Александър Лепавцов, македонски политик (* 1935 г.) 2011 г. – Давид Попов, български футболист (* 1927 г.) 2014 г. – Валентин Фъртунов, български журналист и писател (* 1957 г.) Празници Международен ден на диджея  – отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Световния диджей фонд и организацията „Нордоф Робинс мюзик терапи“ Българска православна църква – Свети Четиридесет мъченици Севастийски Белиз – Ден на Барон Блис († 9 март 1926 г.) 309

bg

2372

https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

10 март

10 март е 69-ият ден в годината според григорианския календар (70-и през високосна година). Остават 296 дни до края на годината. Събития 241 г. пр.н.е. – Решителната победа на римляните над картагенците в Битката при Егадските острови слага край на 23-годишната Първа пуническа война. 1535 г. – Докато плава към Перу, испанският свещеник и пътешественик Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос. 1629 г. – Кралят на Англия Чарлз I разпуска парламента и установява 11-годишна кралска диктатура. 1770 г. – Джеймс Кук открива остров Стюарт, южно от Нова Зеландия. 1848 г. – Карл Маркс е избран в Париж за президент на Комунистическата лига. 1876 г. – Александър Бел осъществява първия успешен двупосочен разговор по телефон. 1880 г. – Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта. 1893 г. – Кот д'Ивоар става френска колония. 1905 г. – Основан е английският футболен клуб Челси 1905 г. – Руско-японска война: Приключва битката при Мукден. 1906 г. – Вестник Мир уличава в корупция при доставката на патрони за българската армия министър-председателя Рачо Петров, министъра на войната ген. Михаил Савов и други високопоставени държавни служители. 1906 г. – При най-голямата производствена авария в мина в Европа – в Северна Франция, загиват 1099 души, включително и деца миньори. 1910 г. – В Китай е забранено робството. 1912 г. – Юан Шикай става временен президент на Република Китай. 1919 г. – Приета е комунистическата конституция на Украйна. 1925 г. – В Пирея (Гърция) е основан футболният клуб Олимпиакос. 1934 г. – B Германия от Адолф Хитлер като държавен закон с трудовото законодателство от 10 март са установени 40-часова петдневна работна седмица при нормиран трудов ден и платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците. 1943 г. – Цар Борис III отменя постановлението на правителството за депортация и спасява българските евреи. 1943 г. – Холокостът и България: Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. 1947 г. – Започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г. 1952 г. – Генерал Фулхенсио Батиста извършва държавен преврат в Куба и застава начело на властта. 1963 г. – Официално е открит стадион „Георги Аспарухов“ с мач между ПФК Левски (София) и ПФК Спартак (Плевен). 1976 г. – Започва първото самостоятелно околосветско плаване на жена – на Кристина Хойновска от Полша. 1977 г. – Астрономи от НАСА откриват пръстените на Уран. 1982 г. – САЩ налагат ембарго на вноса на нефт от Либия, заради подкрепата ѝ за терористични групи. 1990 г. – Основан е естонският футболен клуб Флора Талин. 1996 г. – Приета е Конституцията на Република Адигея. 1996 г. – Кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства – 130 метра. 1996 г. – Официално е открита австралийската писта за автомобилни състезания Албърт Парк в Мелбърн. 2004 г. – Костас Караманлис става министър-председател на Гърция. 2006 г. – Космическият апарат Марс Риконъсънс Орбитър достига орбитата на Марс. Родени 1452 г. – Фердинанд Арагонски, крал на обединена Испания († 1516 г.) 1503 г. – Фердинанд I, император на Свещената Римска империя († 1564 г.) 1628 г. – Марчело Малпиги, италиански лекар, анатом и микроскопист († 1694 г.) 1749 г. – Лоренцо да Понте, италиански либретист († 1838 г.) 1772 г. – Фридрих фон Шлегел, германски филолог, писател и философ († 1829 г.) 1776 г. – Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия († 1807 г.) 1788 г. – Йозеф фон Айхендорф, германски писател († 1857 г.) 1807 г. – Цеко Петков, български хайдутин и революционер († 1881 г.) 1826 г. – Георги Миркович, български революционер († 1905 г.) 1832 г. – Георги Ангелиев, български революционер († 1916 г.) 1845 г. – Александър III, руски император († 1894 г.) 1850 г. – Иван Димитров, български художник († 1944 г.) 1858 г. – Георги Иванов, български генерал († 1932 г.) 1867 г. – Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер († 1942 г.) 1872 г. – Христо Матов, български революционер († 1922 г.) 1873 г. – Якоб Васерман, немски писател († 1934 г.) 1874 г. – Иван Шкойнов, български офицер († 1941 г.) 1890 г. – Андрей Стоянов, български композитор († 1969 г.) 1900 г. – Питър Де Розе, американски композитор († 1953 г.) 1918 г. – Валя Вербева, българска балерина († 2008 г.) 1920 г. – Борис Виан, френски писател († 1959 г.) 1923 г. – Вал Логсдън Фич, американски физик, Нобелов лауреат през 1980 г. († 2015 г.) 1929 г. – Борис Николов, български боксьор († 2017 г.) 1929 г. – Соня Кънчева, българска певица († 2006 г.) 1934 г. – Атанас Косев, български композитор и поет († 2021 г.) 1940 г. – Чък Норис, американски актьор 1941 г. – Васил Романов, български футболист († 2016 г.) 1949 г. – Агоп Мелконян, български писател († 2006 г.) 1950 г. – Лазар Копринаров, български дипломат 1950 г. – Федя Филкова, българска поетеса и преводачка († 2020 г.) 1954 г. – Лупита Д'Алесио, мексиканска певица 1957 г. – Осама бин Ладен, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда († 2011 г.) 1958 г. – Шарън Стоун, американска актриса 1960 г. – Венета Рангелова, българска певица 1964 г. – Принц Едуард, британски принц 1964 г. – Тони Полстер, австрийски футболист 1970 г. – Иван Ласкин, български филмов и театрален актьор († 2019 г.) 1971 г. – Нелина, българска певица 1973 г. – Ева Херцигова, чешки фотомодел 1976 г. – Мирослав Костадинов (Миро), български певец 1979 г. – Иван Атанасов, български писател 1981 г. – Самуел Ето'о, камерунски футболист 1984 г. – Оливия Уайлд, американска актриса 1985 г. – Алекс Силва, бразилски футболист 1992 г. – Емили Озмънт, американска актриса Починали 483 г. – Симплиций, римски папа 1584 г. – Томас Нортън, английски юрист, политик, поет и драматург (* 1532 г.) 1670 г. – Йохан Глаубер, германски химик (* 1604 г.) 1822 г. – Юзеф Вибицки, полски писател (* 1747 г.) 1832 г. – Муцио Клементи, британски пианист (* 1752 г.) 1861 г. – Тарас Шевченко, украински писател (* 1814 г.) 1872 г. – Джузепе Мацини, италиански революционер (* 1805 г.) 1878 г. – Мирза Ахундов, азербайджански писател (* 1812 г.) 1882 г. – Чарлс Томсън, шотландски океанограф (* 1830 г.) 1898 г. – Георг Мюлер, немски мисионер (* 1805 г.) 1910 г. – Карл Райнеке, германски пианист (* 1824 г.) 1923 г. – Арсо Локвички, български революционер (* 1870 г.) 1937 г. – Евгений Замятин, руски писател (* 1884 г.) 1940 г. – Михаил Булгаков, руски писател (* 1891 г.) 1942 г. – Уилям Хенри Браг, английски физик, Нобелов лауреат (* 1862 г.) 1944 г. – Ангел Чаушев, антифашист от Баташкия край (* 1903 г.) 1954 г. – Чавдар Мутафов, български писател (* 1889 г.) 1960 г. – Матей Икономов, български драматург (* 1871) 1965 г. – Стале Попов, македонски писател (* 1902 г.) 1966 г. – Фриц Цернике, нидерландски физик, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1888 г.) 1977 г. – Иван Наков, български политик (* 1891 г.) 1983 г. – Борис Василев, български футболист (* 1898 г.) 1985 г. – Константин Черненко, комунистически ръководител на СССР (* 1911 г.) 1987 г. – Живко Чинго, македонски писател (* 1936 г.) 1999 г. – Осуалдо Гуаясамин, еквадорски художник (* 1919 г.) 2007 г. – Йеросхимонах Пахомий, български монах (* 1922 г.) 2012 г. – Жан Жиро, френски художник (* 1938 г.) Празници Православната църква почита паметта на св. Галина. Имен ден имат Галина, Галя, Галин. България – Ден на Холокоста Бирма – Празник на сухия сезон Венецуела – Ден на лекаря Полша – Ден на мъжете 310

bg

2373

https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

11 март

11 март е 70-ият ден в годината според григорианския календар (71-ви през високосна). Остават 295 дни до края на годината. Събития 1502 г. – Исмаил I Сефевид става шах на Персия. 1542 г. – Испанският конкистадор Алваро де Вака достига град Асунсион. 1669 г. – Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна (Италия) – загиват 20 000 души. 1702 г. – Излиза първият брой на английския Дейли кърънт – първият ежедневен вестник в света. 1780 г. – Руската императрица Екатерина II обявява неутралитет във войната между Англия и САЩ. 1801 г. – Императорът на Русия Павел I е нападнат от бивши офицери, принуден да подпише абдикация в полза на сина си Александър I и е убит. 1810 г. – Наполеон се жени за австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза. 1835 г. – В Габрово приключва строеж на часовникова кула. 1864 г. – По време на голямо наводнение в Шефилд (Англия) загиват 250 души. 1905 г. – Официално е открито Парижкото метро. 1907 г. – В София е убит министър-председателя Димитър Петков. 1907 г. – Съставено е двадесет и осмото правителство на България, начело с Димитър Станчов. 1912 г. – Българското правителство на Иван Гешов взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия. 1913 г. – По време на Балканската война започва Одринската операция, при която Втора българска армия, заедно със сръбски войскови части, след щурмуване на източния сектор, превзема Одринската крепост. 1917 г. – Първата световна война: 50 000 британска и индийска войска, ръководена от ген. Стенли Мауд напада Багдад и пленява 9000 турски войници. 1935 г. – В Германия са създадени военновъздушните сили Луфтвафе. 1941 г. – Втората световна война: Президентът на САЩ Франклин Рузвелт подписва договора Заем-Наем, с който осигурява американски военни доставки за съюзниците от Антихитлеристката коалиция. 1963 г. – На пленум на ЦК на БКП е възприета нова политическа линия на страната по Македонския въпрос. 1970 г. – Пабло Пикасо подарява 800 свои творби на музея в Барселона. 1973 г. – Създаден е Институтът по психология на БАН. 1985 г. – Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС. 1990 г. – Литва решава да напусне СССР. 1997 г. – Пол Маккартни получава титлата „сър“ от английската кралица Елизабет II. 1999 г. – България е приета за член на Европейския център за ядрени изследвания. 2003 г. – В Хага е учреден Международен криминален съд. 2004 г. – След поредица от Бомбени атентати в Мадрид, Испания, загиват 192 души и около 1500 са ранени. 2011 г. – Земетресение с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер удря Япония край регион Тохоку. Родени 1544 г. – Торквато Тасо, италиански поет († 1595 г.) 1739 г. – Софроний Врачански, български духовник и просветител († 1813 г.) 1770 г. – Уилям Хъскисън, британски политик († 1830 г.) 1811 г. – Юрбен Льоверие, френски математик и астроном († 1877 г.) 1818 г. – Анри Дьовил, френски физик и химик († 1881 г.) 1818 г. – Мариус Петипа, балетмайстор и педагог († 1910 г.) 1835 г. – Алексей Корзухин, руски художник, передвижник († 1894 г.) 1872 г. – Стефан Попов, български военен деец († 1938 г.) 1899 г. – Фредерик IX, крал на Дания († 1972 г.) 1915 г. – Карл Кролов, немски поет и есеист († 1999 г.) 1916 г. – Харолд Уилсън, министър-председател на Великобритания († 1995 г.) 1920 г. – Николас Бломберген, нидерландски и американски физик, Нобелов лауреат през 1981 г. († 2017 г.) 1920 г. – Петър Кърпаров, български тромпетист († 2013 г.) 1921 г. – Астор Пиацола, аржентински композитор и музикант († 1992 г.) 1922 г. – Корнелиус Касториадис, гръко-френски философ и психоаналитик († 1997 г.) 1923 г. – Агата Барбара, малтийски политик († 2002 г.) 1930 г. – Едсхер Дейкстра, нидерландски информатик († 2002 г.) 1931 г. – Калиник Врачански, врачански митрополит († 2016 г.) 1931 г. – Рупърт Мърдок, австралийски предприемач и медиен магнат 1932 г. – Георги Кишкилов, български актьор († 1999 г.) 1936 г. – Харалд цур Хаузен, германски лекар, Нобелов лауреат 1938 г. – Методи Димов, български писател и общественик († 2004 г.) 1942 г. – Вили Вебер, мениджър във Формула 1 1946 г. – Намик Докле, албански политик 1946 г. – Христо Пройков, епископ, председател на Католическата църква в България 1949 г. – Бисер Деянов, български балетист 1950 г. – Боби Макферин, американски класически, джаз и поп музикант 1950 г. – Стела Банкова, български политик 1951 г. – Доминик Санда, френска актриса 1952 г. – Дъглас Адамс, британски писател († 2001 г.) 1952 г. – Здравко Митков, български режисьор 1956 г. – Роб Полсън, американски озвучаващ актьор 1957 г. – Касем Солеймани, ирански военачалник († 2020 г.) 1967 г. – Джон Бароуман, шотландско-американски актьор и певец 1969 г. – Сорая, колумбийско-американска певица († 2006 г.) 1971 г. – Джони Ноксвил, американски комик 1973 г. – Мартин Хиден, австрийски футболист 1976 г. – Йордан Петков, български футболист 1976 г. – Илиян Йончев, български политик и юрист 1978 г. – Дидие Дрогба, футболист от Кот д'Ивоар 1979 г. – Бенджи Мадън, американски музикант (Good Charlotte) 1979 г. – Джоел Мадън, американски певец (Good Charlotte) 1979 г. – Георги Пеев, български футболист 1981 г. – Летоя Лъкет, американска певица и текстописец 1985 г. – Соня Радева, българска фигуристка 1987 г. – Стефания Виляреал, мексиканска актриса 1993 г. – Джоди Комър, английска актриса Починали 222 г. – Елагабал, римски император (* 203 г.) 1514 г. – Донато Браманте, италиански архитект (* 1444 г.) 1820 г. – Бенджамин Уест, американски художник (* 1738 г.) 1874 г. – Борис Якоби, руски физик (* 1801 г.) 1883 г. – Александър Горчаков, руски държавник и дипломат (* 1798 г.) 1891 г. – Александър Бекерел, френски физик (* 1820 г.) 1903 г. – Йордан Варналиев, български революционер (* 1883 г.) 1907 г. – Димитър Петков, министър-председател на България (* 1858 г.) 1908 г. – Едмондо де Амичис, италиански писател (* 1846 г.) 1911 г. – Драган Цанков, министър-председател на България (* 1828 г.) 1923 г. – Христо Цонев Луков, български военен деец (* 1855 г.) 1924 г. – Иван Евстратиев Гешов, министър-председател на България (* 1849 г.) 1931 г. – Фридрих Мурнау, немски филмов режисьор (* 1888 г.) 1941 г. – Иван Шкойнов, български военен деец (* 1874 г.) 1955 г. – Александър Флеминг, шотландски учен, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1881 г.) 1965 г. – Георгий Тушкан, руски писател (* 1906 г.) 1969 г. – Джон Уиндъм, британски писател (* 1903 г.) 1970 г. – Ърл Стенли Гарднър, адвокат и писател (* 1889 г.) 1972 г. – Фредрик Браун, американски писател (* 1906 г.) 1994 г. – Йоан Левиев, български художник (* 1934 г.) 2002 г. – Джеймс Тоубин, американски икономист (* 1918 г.) 2006 г. – Слободан Милошевич, президент на Сърбия и Югославия (* 1941 г.) Празници Българска православна църква – Св. Софроний, еп. Врачански, Св. Софроний, патр. Йерусалимски България – Ден на ракетните войски и артилерията на българската армия (отбелязва се от 1992 г.) Замбия – Ден на младежта Литва – Ден на възстановяване на независимостта Европейски съюз – Ден в памет на жертвите на тероризма 311

bg

2374

https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

12 март

12 март е 71-вият ден в годината според григорианския календар (72-ри през високосна година). Остават 294 дни до края на годината. Събития 1860 г. – За пръв път е отслужена църковна служба на български език. 1872 г. – Иларион Ловчански е избран за български екзарх. 1894 г. – Започва продажба на Coca-Cola в бутилки. 1907 г. – При експлозията на френския броненосец Йена загиват 118 души. 1912 г. – Основан е футболен клуб „Ботев (Пловдив)“. 1933 г. – В Германия е свалено знамето на републиката и е издигнато знамето със свастиката на Националсоциалистическата партия. 1935 г. – Персия се преименува на Иран. 1938 г. – Аншлус: По заповед на Хитлер германски войски нахлуват в Австрия. Присъединяването на страната към Третия райх е утвърдено с референдум месец по-късно. 1938 г. – Подписан е първият таен българо-германски протокол за доставка на военна техника на България в размер на 30 000 000 марки за две години. 1940 г. – Сложен е края на Зимната война между Финландия и Съветския съюз. 1945 г. – Завършва Първият конгрес на Отечествения фронт. 1946 г. – Екзекутиран е унгарският националсоциалистически лидер Ференц Салаши. 1946 г. – НС приема Закон за трудовата поземлена собственост, според който земя над 200 дка (за Добруджа – над 300 дка) се национализира. 1947 г. – Обявена е Доктрината „Труман“, която има за цел да ограничи разпространението на комунизма. 1974 г. – Съветският космически апарат Марс-6 е спуснат успешно на повърхността на Марс. 1981 г. – Явлението Фотоелектретно състояние на веществата е вписано като откритие на акад. Георги Наджаков в Държавния регистър за открития. 1985 г. – В Женева САЩ и СССР започват преговори по контрол върху въоръженията. 1988 г. – Тодор Живков излага основните моменти в „новата стратегия по възродителния процес“. 1989 – Тим Бърнърс-Лий представя идеята си за World Wide Web. 1999 г. – Бившите членове на Варшавския договор – Чехия, Унгария и Полша се присъединяват към НАТО. 1999 г. – Учредено е Национално сдружение фотографска академия „Янка Кюркчиева“ като организация с идеална цел. 2000 г. – Папа Йоан Павел II иска публично извинение за прегрешенията на католическата църква пред човечеството. 2001 г. – Софийски съд обявява Националната авиокомпания Балкан във фалит. 2003 г. – Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия, е убит в Белград. 2004 г. – При поредица от бомбени атентати в Бомбай, Индия загиват 300 души и хиляди са ранени. Родени 1270 г. – Шарл, френски принц († 1325 г.) 1479 г. – Джулиано Лоренцо Медичи, флорентински аристократ († 1516 г.) 1613 г. – Андре льо Нотър, френски архитект и градинар († 1700 г.) 1685 г. – Джордж Бъркли, ирландски философ († 1753 г.) 1737 г. – Василий Баженов, руски архитект († 1799 г.) 1784 г. – Уилям Бъкланд, английски геолог и палеонтолог († 1856 г.) 1824 г. – Густав Кирхоф, пруски физик († 1887 г.) 1857 г. – Константин Паница, български офицер и политик († 1890 г.) 1863 г. – Владимир Вернадски, руски минералог († 1938 г.) 1863 г. – Габриеле д'Анунцио, италиански писател († 1938 г.) 1886 г. – Кай Нилсен, датски илюстратор († 1957 г.) 1890 г. – Вацлав Нижински, руски и полски балетист († 1950 г.) 1890 г. – Идрис, крал на Либия († 1983 г.) 1896 г. – Александър Занешев, български офицер († 1955 г.) 1904 г. – Бодо Узе, германски писател († 1963 г.) 1905 г. – Такаши Шимура, японски актьор († 1982 г.) 1913 г. – Стоян Стоянов, български летец (* 1997 г.) 1913 г. – Теобалдо Депетрини, италиански футболист и треньор († 1996 г.) 1922 г. – Джак Керуак, американски писател († 1969 г.) 1923 г. – Уоли Шира, американски астронавт († 2007 г.) 1924 г. – Динко Динев, български актьор († 2004 г.) 1925 г. – Жорж Дерлю, френски композитор († 1992 г.) 1925 г. – Лео Есаки, японски физик, Нобелов лауреат през 1973 г. 1925 г. – Хари Харисън, американски писател († 2012 г.) 1939 г. – Венцислав Начев, български писател († 2010 г.) 1940 г. – Ал Жаро, американски джаз музикант и певец († 2017 г.) 1942 г. – Ратко Младич, сръбски политически и военен лидер 1946 г. – Лайза Минели, американска актриса и певица 1948 г. – Джеймс Тейлър, американски певец и китарист 1956 г. – Стийв Харис, английски музикант (Айрън Мейдън) 1957 г. – Мюмюн Тахир, български писател и журналист 1957 г. – Стив Харис, английски музикант 1958 г. – Йон Негрей, молдовски историк и политик 1958 г. – Катрин Шмит, германска писателка 1962 г. – Димитър Младенов, български футболист 1967 г. – Джени Ерпенбек, германска писателка 1970 г. – Рой Кан, норвежки певец 1970 г. – Дейв Егърс, американски писател 1980 г. – Андрей Жеков, български волейболист 1981 г. – Кента Кобаяши, японски кечист 1983 г. – Боян Йорданов, български волейболист 1987 г. – Теймур Раджабов, азербайджански шахматист 1991 г.  – Галин, български попфолк певец 1994 г. – Кристина Грими, американска певица († 2016 г.) Починали 417 г. – Инокентий I, римски папа (* неизв.) 604 г. – Григорий I, римски папа (* 540 г.) 1648 г. – Тирсо де Молина, испански писател (* 1579 г.) 1699 г. – Франц Лефорт, руски адмирал (* 1655 г.) 1820 г. – Александър Маккензи, шотландско-канадски изследовател (* 1764 г.) 1832 г. – Фридрих Кулау, германски композитор (* 1786 г.) 1845 г. – Кирил Пейчинович, български монах и книжовник (* ок. 1770) 1894 г. – Август Чешковски, полски философ (* 1814 г.) 1894 г. – Иларион Прянишников, руски художник, передвижник (* 1840 г.) 1907 г. – Юрдан Иванов, български публицист, финансист, библиограф и изследовател (* 1862 г.) 1925 г. – Сун Ятсен, китайски революционер и политик (* 1866 г.) 1926 г. – Георги Христович, български зоолог (* 1863 г.) 1928 г. – Мария Ермолова, руска актриса (* 1853 г.) 1930 г. – Алоис Ирасек, чешки писател (* 1851 г.) 1942 г. – Роберт Бош, германски индустриалец (* 1861 г.) 1943 г. – Густав Вигеланд, норвежки скулптор (* 1869 г.) 1947 г. – Александър Ботев, български политик (* 1879 г.) 1950 г. – Хайнрих Ман, германски писател (* 1871 г.) 1955 г. – Чарли Паркър, американски джаз музикант (* 1920 г.) 1979 г. – Георги Димитров, български композитор (* 1904 г.) 1991 г. – Рагнар Гранит, финландски невролог, Нобелов лауреат през 1967 г. (* 1900 г.) 1999 г. – Йехуди Менухин, американски музикант (* 1916 г.) 2001 г. – Робърт Лъдлъм, американски писател (* 1927 г.) 2002 г. – Спирос Киприану, кипърски политик и държавник (* 1932 г.) 2003 г. – Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия (* 1952 г. – атентат) 2010 г. – Мигел Делибес, испански журналист и писател (* 1920 г.) 2014 г. – Здравко Чолаков, български литературен историк и критик (* 1941 г.) 2015 г. – Тери Пратчет, британски писател фантаст (* 1948 г.) Празници Световен ден срещу цензурата в интернет Замбия – Ден на младежта Китай и Тайван – Ден на дървото (залесяването) Мавриций – Ден на независимостта (от Великобритания, 1968 г., национален празник) 312

bg

2375

https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

13 март

13 март е 72-рият ден в годината според григорианския календар (73-ти през високосна година). Остават 293 дни до края на годината. Събития 1516 г. – Карл V Хабсбург е провъзгласен за първи крал на Испания. 1519 г. – Испанският конкистадор Ернан Кортес слиза на мексиканския бряг и започва поход срещу кралството на ацтеките. 1639 г. – Кеймбриджкият колеж в САЩ е преименуван на Харвардски университет. 1781 г. – Сър Уилям Хершел открива планетата Уран. 1809 г. – Сър Джордж Гордън влиза в британската Палата на лордовете с името лорд Байрон. 1848 г. – Канцлерът на Австрия Клеменс фон Метерних напуска поста си след близо 40-годишно управление. 1879 г. – Княз Алеко Богориди е назначен от османския султан за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия. 1881 г. – При атентат в Санкт Петербург е убит Александър II и за император на Русия е провъзгласен Александър III (1 март стар стил). 1913 г. – Одринската крепост е превзета от български и сръбски войски по време на Балканската война. 1921 г. – По решение на Светия синод е учреден Църковно-исторически музей под ръководството на проф. протойерей Иван Гошев. 1932 г. – Паул фон Хинденбург побеждава Адолф Хитлер на изборите в Германия. 1935 г. – По време на разкопки в Йерусалим е открита библиотека от около 1000 г. преди Христа, която потвърждава библейската история. 1943 г. – Холокостът и България: Властите в България депортират евреите от Беломорието. 1960 г. – Английското правителство се отказва от проекта за ракетата „Блу Стрийк“. 1961 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „А бяхме млади“. 1968 г. – Александър Дубчек премахва цензурата в Чехословакия. 1973 г. – С постановление на Министерския съвет на България се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица. 1981 г. – В Народна република България е открита официално Национална астрономическа обсерватория - Рожен. 1988 г. – В Япония е открит официално Сейкан – най-дългият железопътен тунел в света дотогава. 1996 г. – В Дънблейн, Шотландия убиец застрелва 16 деца и техния учител в местното начално училище, след което се самоубива. 2013 г. – Избран е първият папа от Новия свят – Франциск. Родени 1615 г. – Инокентий XII, римски папа († 1700 г.) 1733 г. – Джоузеф Пристли, английски химик († 1804 г.) 1741 г. – Йозеф II, император на Свещената римска империя († 1790 г.) 1763 г. – Гийом Брюн, френски маршал († 1815 г.) 1781 г. – Карл Фридрих Шинкел, германски архитект († 1841 г.) 1860 г. – Хуго Волф, австрийски композитор († 1890 г.) 1864 г. – Алексей фон Явленски, руски художник († 1941 г.) 1866 г. – Йордан Аврамов, български офицер († ? г.) 1874 г. – Димитър Ташев, български революционер († 1955 г.) 1875 г. – Никола Топалджиков, български военен деец († 1925 г.) 1888 г. – Антон Макаренко, съветски писател († 1939 г.) 1899 г. – Джон ван Флек, американски физик, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1980 г.) 1899 г. – Панчо Владигеров, български композитор († 1978 г.) 1902 г. – Иван Радев, български комунист († 1969 г.) 1903 г. – Никола Щерев, български футболист († 1972 г.) 1907 г. – Емануел Винхолц, словашки психиатър († 1985 г.) 1908 г. – Уолтър Аненберг, американски издател († 2002 г.) 1911 г. – Л. Рон Хъбард, американски писател († 1986 г.) 1913 г. – Уилям Кейси, американски политик, директор на ЦРУ († 1987 г.) 1928 г. – Исак Паси, български философ († 2010 г.) 1928 г. – Йордан Спиров, български актьор († 2012 г.) 1932 г. – Людмила Добринова, български музикален деятел († 2008 г.) 1935 г. – Кофи Авунор, ганайски писател († 2013 г.) 1942 г. – Скатман Джон, американски музикант († 1999 г.) 1945 г. – Анатолий Фоменко, руски математик 1946 г. – Йонатан Нетаняху, израелски командос († 1976 г.) 1950 г. – Уилям Мейси, американски актьор 1956 г. – Дана Дилейни, американска актриса 1960 г. – Адам Клейтън, английски музикант (U2) 1960 г. – Хироши Масуока, японски рали пилот 1961 г. – Петър Курдов, български футболист 1962 г. – Лютфи Рюстемов, български политик 1966 г. – Юлиян Манев, български футболист 1973 г. – Едгар Давидс, нидерландски футболист 1975 г. – Росен Белов, български театрален актьор 1976 г. – Людмила Илиева, български политик и адвокат 1981 г. – Стивън Магуайър, шотландски играч на снукър 1981 г. – Петър Златинов, български футболист 1984 г. – Васил Бележков, български композитор и китарист 1985 г. – Емил Хърш, американски актьор 1987 г. – Елица Раева, българска шахматистка 1987 – Марко Андрети, американски състезател 1987 – Андреас Бек, немски футболист 1988 – Фурджел Нарсинг, холандски футболист 1989 – Холгер Бадщубер, немски футболист 1989 – Марко Марин, немски футболист 1989 – Робърт Уикенс, канадски състезател 1990 – Анисет Абел, малагасийски футболист 1991 – Даниел Грейг, австралийски скейтър 1991 – Тристан Томпсън, американски баскетболист 1994 – Жерар Деулофеу, испански футболист 995 – Микаела Шифрин, американска скиорка 1998 – Джей-Рой Грот, холандски футболист 2001 – Томас Диърдън, играч на австралийската ръгби лига Починали 1767 г. – Мария Жозефа Саксонска, дофина на Франция (* 1731 г.) 1879 г. – Адолф Андерсен, германски шахматист (* 1818 г.) 1881 г. – Александър II, император на Русия (* 1818 г.) 1890 г. – Иван Генадиев, български учител (* ок. 1830 г.) 1901 г. – Бенджамин Харисън, 23-ти президент на САЩ (* 1833 г.) 1906 г. – Марин Дринов, български историк (* 1838 г.) 1913 г. – Ернст Равенщайн, германо-британски географ (* 1834 г.) 1933 г. – Антон Димитров, български революционер (* 1867 г.) 1941 г. – Аркадий Екатов, съветски летец (* 1896 г.) 1957 г. – Елена Владимировна, велика руска княгиня (* 1882 г.) 1960 г. – Луи Вагнер, френски автомобилен състезател (* 1882 г.) 1975 г. – Иво Андрич, хърватски писател, Нобелов лауреат през 1961 г. (* 1892 г.) 1987 г. – Бернхард Гжимек, германски зоолог (* 1909 г.) 1990 г. – Бруно Бетелхайм, американски психиатър (* 1903 г.) 1992 г. – Лъчезар Станчев, български поет (* 1908 г.) 1996 г. – Кшищоф Кешловски, полски режисьор (* 1941 г.) 1997 г. – Стоян Стоянов, български летец (* 1913 г.) 2002 г. – Ханс-Георг Гадамер, германски философ (* 1900 г.) 2019 г. – Николаос Муцопулос, гръцки археолог и архитект (* 1927 г.) 2021 – Прекрасният Марвин Хаглер, американски професионален боксьор (р. 1954) 2021 – Мъри Уокър, английски коментатор и журналист по моторни спортове (р. 1923) Празници Православна и Католическа църква – Ден на св. Никифор 313

bg

2376

https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

14 март

14 март е 73-тият ден в годината според григорианския календар (74-ти през високосна година). Остават 292 дни до края на годината. Събития 1492 г. – Испанската кралица Изабела заповядва да бъдат експулсирани 150 000 евреи, в случай че не приемат християнството. 1697 г. – Последният свободен град на маите Тайясил е завладян от испанския конкистадор Мартин де Урсуа. 1800 г. – Пий VII е избран за римски папа. 1897 г. – В България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. 1909 г. – Дадена е амнистия на отклонилите се от военна служба до обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908. 1927 г. – В Букурещ е създаден Висш съвет на българите в Добруджа. 1949 г. – Създадена е Висша атестационна комисия за присъждане на Научни степени и звания в България. 1951 г. – Корейската война: Силите на ООН за втори път завземат Сеул. 1958 г. – Асоциацията на звукозаписните компании в САЩ учредява наградата Грами. 1978 г. – Израелските отбранителни сили нахлуват и окупират южните части на Ливан в операция Литани. 1983 г. – Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора и Алек Джон Съч сформират рок групата Bon Jovi. 1994 г. – Над град Шефилд (Англия) е регистрирана най-продължителната дъга, която можела да се наблюдава в продължение на шест часа. 1995 г. – Космонавтика: Американски астронавт за първи път лети на руски космически кораб, до орбитална станция Мир. 1998 г. – На турнир в Калифорния английският тенисист Грег Руседски поставя световен рекорд за скорост на топката при подаване (240 км/ч). 2000 г. – Стивън Кинг става първият писател, публикувал свое произведение в интернет. 2001 г. – Завършва официалното преброяване на населението в България. 2004 г. – Владимир Путин е преизбран за президент на Русия. 2005 г. – Един милион ливанци излизат по улиците на Бейрут, за да демонстрират против военното присъствие на Сирия в Ливан и против правителството, сформирано след покушението над министър-председателя Рафик Харири. Родени 1681 г. – Георг Филип Телеман, германски композитор († 1767 г.) 1767 г. – Питър Юарт, шотландски инженер († 1842 г.) 1804 г. – Йохан Щраус, австрийски композитор († 1849 г.) 1820 г. – Виктор Емануил II, крал на Италия († 1878 г.) 1835 г. – Джовани Вирджинио Скиапарели, италиански астроном († 1910 г.) 1848 г. – Младен Павлов, български революционер († 1935 г.) 1853 г. – Фердинанд Ходлер, швейцарски художник († 1918 г.) 1854 г. – Пол Ерлих, немски химик и лекар, Нобелов лауреат през 1908 († 1915 г.) 1876 г. – Тръпко Василев, български художник и галерист († 1970 г.) 1879 г. – Алберт Айнщайн, германски физик, Нобелов лауреат през 1921 († 1955 г.) 1881 г. – Елена Снежина, българска драматична актриса († 1944 г.) 1902 г. – Щерьо Атанасов, български политически и военен деец (генерал) († 1967 г.) 1903 г. – Ото Фридрих Болнов, германски философ († 1991 г.) 1905 г. – Реймон Арон, френски социолог († 1983 г.) 1907 г. – Христо Обрешков, български цигулар († 1944 г.) 1908 г. – Морис Мерло Понти, френски философ († 1961 г.) 1909 г. – Андре Пиеир дьо Мандиарг, френски писател († 1991 г.) 1918 г. – Георги Димов, български филолог († 1994 г.) 1930 г. – Петър Алипиев, български поет († 1999 г.) 1930 г. – Стефан Попов (Замората), български плувец († 2004 г.) 1933 г. – Майкъл Кейн, британски актьор 1934 г. – Юджийн Сърнън, американски астронавт († 2017 г.) 1935 г. – Иван Сотиров, български футболист 1937 г. – Надка Караджова, българска народна певица († 2011 г.) 1939 г. – Ив Буасе, френски режисьор 1940 г. – Красимира Казанджиева, българска актриса 1940 г. – Петър Берон, български учен и политик 1948 г. – Били Кристъл, американски актьор 1955 г. – Валери Симеонов, български предприемач 1958 г. – Албер II, принц на Монако 1968 г. – Джеймс Фрейн, английски актьор 1973 г. – Предраг Пажин, сръбско- български футболист 1974 г. – Грейс Парк, американска актриса 1975 г. – Йохан Паулик, словашки актьор 1976 г. – Георги Петков, български футболист 1979 г. – Никола Анелка, френски футболист 1983 г. – Жозе Емилио Фуртадо, португалски футболист 1985 г. – Ева Анджелина, американска порнографска актриса 1988 г. – Саша Грей, бивша американска порнографска актриса Починали 1457 г. – Хингтаи, император на Китай (* 1428 г.) 1682 г. – Якоб ван Ройсдал, холандски художник (* 1628 г.) 1803 г. – Фридрих Готлиб Клопщок, немски поет и драматург (* 1724 г.) 1883 г. – Карл Маркс, германски философ и идеолог (* 1818 г.) 1918 г. – Цезар Кюи, руски композитор (* 1835 г.) 1944 г. – Петър Найчев, български комунист (* 1898 г.) 1951 г. – Липо Херцка, унгарски футболист (* 1904 г.) 1959 г. – Власи Власковски, български политик (* 1883 г.) 1959 г. – Недялка Симеонова, българска цигуларка (* 1901 г.) 1965 г. – Германос Лямадис, гръцки духовник (* 1884 г.) 1968 г. – Ервин Панофски, германо-американски културолог и есеист (* 1892 г.) 1968 г. – Йозеф Харп, немски генерал (* 1892 г.) 1969 г. – Николай Фол, български писател и режисьор (* 1898 г.) 1970 г. – Фриц Перлс, германски психиатър и психоаналитик (* 1893 г.) 1980 г. – Анна Янтар, полска поп певица (* 1950 г.) 1975 г. – Сюзън Хейуърд, американска актриса (* 1917 г.) 1983 г. – Морис Роне, френски режисьор и актьор (* 1927 г.) 1993 г. – Петър Чернев, български актьор (* 1934 г.) 1995 г. – Уилям Алфред Фаулър, американски физик, Нобелов лауреат през 1983 (* 1911 г.) 1997 г. – Юрек Бекер, немски писател (* 1937 г.) 1997 г. – Фред Зинеман, американски режисьор от австрийски произход (* 1907 г.) 2000 г. – Ханс Карл Артман, австрийски писател (* 1921 г.) 2018 г. – Стивън Хокинг, английски астрофизик (* 1942 г.) Празници Световен ден на числото "пи". Световен ден на съня – отбелязва се от 2002 г. Римокатолическа църква – Св. Матилда Денят Пи, виж също 22 юли Албания – Първа пролет Андора – Ден на Конституцията – 1993 Естония – Ден на естонския език Сейнт Винсент и Гренадини – Ден на националните герои Япония, Южна Корея и Тайван – Бял ден (отбелязва се от 1978 г., един месец след Св. Валентин) 314

bg

2377

https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

15 март

15 март е 74-тият ден в годината според григорианския календар (75-и през високосна година). Остават 291 дни до края на годината. Събития 44 г. пр.н.е. – Юлий Цезар е посечен от Марк Юний Брут и група римски сенатори по време на заседанието на Сената на Римската империя. 1493 г. – Христофор Колумб се завръща в Испания след първото си плаване до Америка. 1820 г. – Мейн става 23-тият щат на САЩ. 1827 г. – Създаден е университета на Торонто. 1906 г. – Регистрирана е фирмата Ролс-Ройс. 1908 г. – Завършва Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО. 1911 г. – Създаден е ФК Аустрия (Виена). 1916 г. – Президентът Удроу Уилсън изпраща 12 000 войници зад Границата между САЩ и Мексико, за да преследват Панчо Виля. 1917 г. – Руският цар Николай II обявява своята и на сина си абдикация от престола в полза на брат си. 1922 г. – Египет получава реална независимост от Великобритания и крал на държавата става Фуад I. 1939 г. – Втората световна война: Нацистки войски окупират останалите части на Бохемия и Моравия; Чехословакия престава да съществува. 1952 г. – В Реюнион е измерен световният рекорд на паднал валеж – 1870 mm за едно денонощие. 1970 г. – В Осака (Япония) е открито световното изложение Експо '70. 1989 г. – В Дервента се провежда последният концерт на групата „Биело дугме“. 1990 г. – Михаил Горбачов е избран за първи президент на СССР. 1990 г. – СССР обявява за невалидна декларацията на Литва за независимост. 1991 г. – Германия получава формално пълна независимост след Втората световна война от окупационните сили (САЩ, Франция, Великобритания и СССР). 1998 г. – Папа Йоан Павел II обявява българския епископ Евгений Босилков за мъченик на католическата вяра. 1999 г. – Започва да функционира Националната здравноосигурителна каса в България. Родени 1767 г. – Андрю Джаксън, 7-и президент на САЩ († 1845 г.) 1779 г. – Уилям Ламб, министър-председател на Обединеното кралство († 1848 г.) 1813 г. – Джон Сноу, английски физик († 1858 г.) 1830 г. – Жан Жак Реклю, френски географ († 1905 г.) 1830 г. – Паул фон Хайзе, германски писател, Нобелов лауреат през 1910 († 1914 г.) 1835 г. – Едуард Щраус, австрийски композитор († 1916 г.) 1848 г. – Иван Драсов, български революционер († 1901 г.) 1854 г. – Емил фон Беринг, германски физиолог, Нобелов лауреат през 1901 г. († 1917 г.) 1854 г. – Иван Стефанов Гешов, български политик († 1932 г.) 1859 – Ненчо Палавеев, български търговец, предприемач и благодетел 1862 г. – Православ Тенев, български военен деец († 1942 г.) 1862 г. – Асен Петров, български хирург, учен и преподавател († 1920 г.) 1869 г. – Велко Думев, български революционер († 1945 г.) 1873 г. – Георги Шагунов, български композитор († 1948 г.) 1879 г. – Владимир Стоянов, български военен деец (? г.) 1884 г. – Ангелос Сикелианос, гръцки поет и писател, Нобелов лауреат през 1949 г. († 1951 г.) 1899 г. – Иван Стефанов, български икономист († 1980 г.) 1902 г. – Иван Унджиев български професор – историк († 1979 г.) 1903 г. – Никола Попов, български генерал († 2007 г.) 1904 г. – Трайко Запрянов, български невролог († 1992 г.) 1913 г. – Иван Димов, български скуптор († 2002 г.) 1915 г. – Трауте Форести, австрийска актриса († 2015 г.) 1920 г. – Валтер Томан, австрийски писател († 2003 г.) 1920 г. – Едуард Донал Томас, американски физик, Нобелов лауреат през 1990 г. († 2012 г.) 1929 г. – Атанас Божков, български изкуствовед († 1995 г.) 1930 г. – Елена Георгиева, българска езиковедка († 2007 г.) 1930 г. – Андреас Окопенко, австрийски писател († 2010 г.) 1930 г. – Жорес Алфьоров, руски физик, Нобелов лауреат през 2000 г. († 2019 г.) 1932 г. – Алън Бийн, американски астронавт († 2018 г.) 1934 г. – Крикор Азарян, български режисьор († 2009 г.) 1935 г. – Ташко Георгиевски, македонски писател († 2012 г.) 1938 г. – Георги Пинчев, български политик 2020 1942 г. – Иван Маразов, български културолог 1943 г. – Дейвид Кронънбърг, канадски режисьор 1943 г. – Бодо Хел, австрийски писател 1951 г. – Стоян Алексиев, български артист 1951 г. – Герхард Фалкнер, немски писател 1953 г. – Калуди Калудов, български певец 1955 г. – Дий Шнайдер, американски рок музикант 1955 г. – Йорданка Стефанова, българска актриса 1960 г. – Йоан Андоне, румънски футболист 1962 г. – Маркус Мерк, немски футболен съдия 1963 г. – Илиана Раева, българска гимнастичка 1965 г. – Джеймс Баркли, британски писател 1975 г. – Веселин Топалов, български шахматист 1975 г. – Ева Лонгория, американска актриса 1977 г. – Джоузеф Хан, американски музикант (Linkin Park) 1985 г. – Келан Лъц, американски артист 1987 г. – Тиа Танака, американска порноактриса 2000 г. – Кристиан Костов, български певец Починали 44 г. пр.н.е. – Юлий Цезар, римски военен и политически водач (* 100 пр.н.е.) 752 г. – Захарий, римски папа 1723 г. – Йохан Кристиан Гюнтер, немски поет (* 1695 г.) 1891 г. – Сава Муткуров, български политик (* 1852 г.) 1891 г. – Христо Белчев, български политик (атентат) (* 1857 г.) 1898 г. – Хенри Бесемер, английски инженер и изобретател (* 1813 г.) 1903 г. – Тома Давидов, български офицер и революционер (* 1868 г.) 1937 г. – Хауърд Лъвкрафт, американски писател (* 1890 г.) 1938 г. – Николай Бухарин, съветски партиен деец (* 1888 г.) 1945 г. – Константин Лукаш, български военен деец (* 1890 г.) 1945 г. – Трифон Трифонов, български военен деец (* 1895 г.) 1947 г. – Жан-Ришар Блок, френски писател и драматург († 1884 г.) 1950 г. – Кина Герджикова, българска актриса († 1884 г.) 1962 г. – Артър Холи Комптън, американски физик, Нобелов лауреат (* 1892 г.) 1965 г. – Асен фон Хартенау, граф, син на княз Батенберг (* 1890 г.) 1975 г. – Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат (* 1906 г.) 1979 г. – Емилиян Станев, български писател (* 1907 г.) 1981 г. – Рене Клер, френски режисьор (* 1898 г.) 1996 г. – Волфганг Кьопен, германски писател (* 1906 г.) 1998 г. – Бенджамин Спок, американски педиатър (* 1903 г.) 2004 г. – Геласий, български митрополит (* 1933 г.) 2004 г. – Джон Поупъл, британски математик и химик, носител на Нобелова награда по химия за 1998 г. (* 1925) 2006 г. – Георгиос Ралис, министър-председател на Гърция (* 1918 г.) 2007 г. – Христо Малинов, български писател (* 1917 г.) 2008 г. – Стефан Геренски, български футболист (* 1926 г.) 2016 г. – Любка Рондова, българска народна певица (* 1936 г.) Празници Световен ден на потребителя (отбелязва се от 1983 г.) Международен ден срещу полицейската бруталност България – Ден на здравния инспектор (отбелязва се от 1999 г.) България – Ден на санитарния инспектор (отбелязва се от 1997 г.) Беларус – Празник на конституцията Унгария – Ден на революцията (1848 г., национален празник) 315

bg

2378

https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

16 март

16 март е 75-ият ден в годината според григорианския календар (76-и през високосна). Остават 290 дни до края на годината. Събития 1521 г. – Фернандо Магелан пристига на Филипините, пресичайки Тихия океан. 1769 г. – Френският мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен Мало. 1792 г. – Извършен е атентат срещу краля на Швеция Густав III, който умира 2 седмици по-късно. 1802 г. – Създадена е американската военна академия Уест Пойнт. 1907 г. – Съставено е 29-ото правителство на България, начело с Петър Гудев. 1911 г. – Иван Гешов става министър-председател на България. 1913 г. – След обединение на няколко по-малки варненски футболни клуба е създаден СК Тича, като датата се приема и за дата на основаването на ФК Черно море. 1917 г. – Приключва Февруарската революция и е създадено Временното руско правителство. 1925 г. – Изменен е Законът за защита на държавата. 1935 г. – В нарушение на Версайския договор Нацистка Германия въвежда всеобща военна повинност, а германските въоръжени сили получават името Вермахт. 1939 г. – В кралския дворец в Прага Адолф Хитлер обявява Бохемия и Моравия за германски протекторат. 1945 г. – Втората световна война: Британската авиация извършва масирана бомбардировка на германския град Вюрцбург – за 20 минути са разрушени 90% от сградите и загиват над 5000 жители. 1963 г. – При изригване на вулкана Агунг на остров Бали (Индонезия) загиват около 2100 души. 1978 г. – Самолет Ту-134 на БГА Балкан катастрофира край селата Тлачене и Габаре, извършвайки редовен полет София – Варшава, при което загиват 73-ма души – 27 българи, 39 поляци и 7-членният екипаж. 1978 г. – Премиерът на Италия Алдо Моро е отвлечен от лява терористична групировка и по-късно убит. 1988 г. – Ирано-иракска война: Град Халабджа в Ирак е атакуван от режима на Саддам Хюсеин с бойни отровни газове, в резултат на което загиват 5000 кюрди. 1994 г. – Йозеф Моравчик става министър-председател на Словакия. 1995 г. – Норман Тагард става първият американски астронавт, стъпил на съветска орбитална станция. 1995 г. – Мисисипи става последният американски щат, който ратифицира 13-ата поправка в Конституцията, забраняваща робството. 1998 г. – Папа Йоан Павел II поднася извинението на Ватикана за мълчанието на Римокатолическата църква по времето на Холокоста през Втората световна война. 2001 г. – Съгласно статистиката във Великобритания, това е единственият ден между 1993 и 2002 г., в който не е регистрирано самоубийство. Родени 1687 г. – София-Доротея фон Брауншвайг-Люнебург, кралица на Прусия († 1757 г.) 1750 г. – Каролин Хершел, британска астрономка от германски произход († 1848 г.) 1751 г. – Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ († 1836 г.) 1774 г. – Матю Флиндърс, британски мореплавател и изследовател († 1814 г.) 1789 г. – Георг Ом, германски физик († 1854 г.) 1794 г. – Ами Буе, френски геолог († 1881 г.) 1839 г. – Рене Сюли Прюдом, френски поет, Нобелов лауреат († 1907 г.) 1853 г. – Хайнрих Кайзер, германски физик († 1940 г.) 1859 г. – Александър Попов, руски учен († 1906 г.) 1868 г. – Максим Горки, руски писател († 1936 г.) 1873 г. – Михаил Чаков, български революционер († 1938 г.) 1877 г. – Реза Шах Пахлави, ирански шах († 1941 г.) 1879 г. – Григор Чешмеджиев, български политик († 1945 г.) 1884 г. – Александър Беляев, руски писател († 1942 г.) 1892 г. – Сесар Вайехо, перуански поет († 1938 г.) 1900 г. – Менча Кърничева, българска революционерка († 1964 г.) 1911 г. – Йозеф Менгеле, германски лекар, военнопрестъпник († 1979 г.) 1912 г. – Патриша Никсън, първа дама на САЩ (1969 – 1974) († 1993 г.) 1913 г. – Димитър Тишин, български писател († 1992 г.) 1915 г. – Кунихико Кодаира, японски математик († 1997 г.) 1918 г. – Фредерик Рейнс, американски физик, Нобелов лауреат през 1995 г. († 1998 г.) 1920 г. – Денчо Знеполски, деец на БКП, партизанин, военен деец († 1989 г.) 1920 г. – Иван Гайдарджиев, български актьор († 2005 г.) 1922 г. – Вела Пеева, българска партизанка († 1944 г.) 1926 г. – Джери Люис, американски артист († 2017 г.) 1927 г. – Владимир Комаров, съветски космонавт († 1967 г.) 1932 г. – Методи Андонов, български театрален и филмов режисьор († 1974 г.) 1937 г. – Янко Динков, български футболист и треньор 1941 г. – Бернардо Бертолучи, италиански режисьор († 2018 г.) 1948 г. – Маргарет Вайс, американска писателка 1952 г. – Алис Хофман, американска писателка 1953 г. – Ричард Столман, американски активист за свободен софтуер 1953 г. – Изабел Юпер, френска актриса 1955 г. – Бруно Барето, бразилски режисьор 1966 г. – Дирк фон Петерсдорф, немски писател 1967 г. – Лорън Греъм, американска актриса 1970 г. – Михаил Христов, български футболист 1976 г. – Джу Чън, китайска шахматистка 1976 г. – Силвия Трендафилова, българска журналистка 1985 г. – Делян Маджаров, български политолог и политик 1990 г. – Александър Методиев, български футболист 1986 г. – Светозар Кнезовски, български актьор Починали 37 г. – Тиберий, римски император (* 42 пр.н.е.) 455 г. – Валентиниан III, римски император (* 419 г.) 1457 г. – Ласло Хуниади, унгарски държавник (* 1433 г.) 1736 г. – Джовани Батиста Перголези, италиански композитор (* 1710 г.) 1801 г. – Александра Павловна, велика руска княгиня (* 1783 г.) 1839 г. – Август Циволка, руски изследовател (* 1810 г.) 1861 г. – Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент (* 1786 г.) 1888 г. – Иполит Карно, френски политик (* 1801 г.) 1898 г. – Обри Биърдсли, английски художник (* 1872 г.) 1903 г. – Рой Бийн, американски съдия (* 1825 г.) 1914 г. – Шарл Албер Гоба, швейцарски политик, Нобелов лауреат през 1902 г. (* 1843 г.) 1914 г. – Джон Мъри, британски океанограф (* 1841 г.) 1915 г. – Иван Илиев, български революционер (* 1850 г.) 1923 г. – Александър Лодигин, руски електротехник (* 1847 г.) 1925 г. – Август фон Васерман, немски бактериолог (* 1866 г.) 1930 г. – Мигел Примо де Ривера, испански диктатор (* 1870 г.) 1935 г. – Джон Маклеод, шотландски физик, Нобелов лауреат през 1923 г. (* 1876 г.) 1935 г. – Арон Нимцович, датски шахматист (* 1886 г.) 1937 г. – Мара Белчева, българска поетеса (* 1868 г.) 1940 г. – Селма Лагерльоф, шведска писателка и Нобелов лауреат през 1909 г. (* 1858 г.) 1942 г. – Яков Перелман, руски научен популяризатор (* 1882 г.) 1943 г. – Жорж Жиро, френски математик (* 1889 г.) 1957 г. – Константин Брънкуш, румънски скулптор (* 1876 г.) 1958 г. – Никола Ганушев, български художник (* 1889 г.) 1979 г. – Жан Моне, френски държавник (* 1888 г.) 1992 г. – Ив Рокар, френски физик (* 1903 г.) 1995 г. – Рашко Сугарев, български писател (* 1941 г.) 1998 г. – Дерек Бартън, британски химик, Нобелов лауреат през 1969 г. (* 1918 г.) 2000 г. – Азаря Поликаров, български философ (* 1921 г.) 2010 г. – Ксения Пайчин, сръбска певица (* 1977 г.) Празници Ден на астрономическите обсерватории (отбелязва се от 1990 г., първо в Италия) Боен празник на 4-ти Плевенски полк 316

bg

2379

https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

17 март

17 март е 76-ият ден в годината според григорианския календар (77-и през високосна година). Остават 289 дни до края на годината. Събития 45 г. пр.н.е. – В битката при Мунда, Юлий Цезар побеждава армията на оптиматите, водена от Помпей Младши и Тит Лабиен, неговата последна победа. 180 г. – Комод става римски император, след като баща му Марк Аврелий умира във военен лагер Виндобона (днешна Виена). 455 г. – Петроний Максим става западноримски император. 624 г. – В Мека Мохамед удържа ключова победа над своите опоненти в курейши. 1229 г. – Армията на кръстоносците от Шестия кръстоносен поход навлиза в Йерусалим. 1845 г. – В Англия е патентован ластикът. 1861 г. – Провъзгласено е Кралство Италия. 1891 г. – Край Гибралтар потъва британският параход SS Utopia, загиват 574 души. 1899 г. – Астрономът Уилям Хенри Пикеринг открива Феба – естествен спътник на Сатурн. 1901 г. – Изложба от 71 картини на Винсент ван Гог в Париж, 11 години след смъртта му, предизвиква сензация. 1915 г. – Основан е ФК Тунджа (Ямбол) в читалище „Съгласие“. 1931 г. – Невада легализира хазарта. 1942 г. – Холокост: Гестапо започва депортирането на 15 000 евреи от Лвов към Лагера на смъртта в Белжец (Полша). 1948 г. – В Брюксел е подписан договор за военен съюз между Великобритания, Франция и Бенелюкс – първообраз на НАТО. 1951 г. – Издаден е указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България за всенародна безплатна медицинска помощ. 1951 г. – Сформирана е 10 ИАДв в Граф Игнатиево 1959 г. – Тензин Гятсо, 14-ият далай лама, напуска Тибет и отпътува за Индия. 1965 г. – Създаден е Съюзът на архитектите в България. 1969 г. – Голда Меир става първата жена министър-председател на Израел. 1980 г. – Английският парламент решава да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва. 1982 г. – В европейския клубен шампионат ЦСКА елиминира тогава действащия шампион Ливърпул след 2:0 в продълженията. 1991 г. – Служебното правителство на Димитър Попов подписва първо споразумение с Международния валутен фонд. 1992 г. – Самоубийствен атентат с кола бомба взривява посолството на Израел в Буенос Айрес (Аржентина), загиват 29 души и са ранени 242. Родени 763 г. – Харун ал-Рашид, арабски владетел († 809 г.) 1473 г. – Джеймс IV, крал на Шотландия († 1513 г.) 1578 г. – Франческо Албани, италиански художник († 1660 г.) 1733 г. – Карстен Нибур, немски изследовател († 1815 г.) 1834 г. – Готлиб Даймлер, немски инженер и индустриален дизайнер († 1900 г.) 1839 г. – Йозеф Райнбергер, немски композитор († 1901 г.) 1856 г. – Михаил Врубел, руски художник († 1910 г.) 1865 г. – Габриел Нарутович, първи президент на Полша († 1922 г.) 1877 г. – Ото Грос, австрийски психолог († 1920 г.) 1881 г. – Валтер Хес, швейцарски физиолог, Нобелов лауреат († 1973) 1902 г. – Боби Джоунс, американски голф играч († 1971 г.) 1912 г. – Сегундо Дурандал, боливийски футболист († 1976 г.) 1920 г. – Делчо Делчев, български офицер († 2007 г.) 1921 г. – Меир Амит, израелски политик († 2009 г.) 1923 г. – Ангел Ангелов, български художник († 2008 г.) 1923 г. – Мило Дор, австрийски писател († 2005 г.) 1929 г. – Нено Дончев, български аграрен учен († 1991 г.) 1930 г. – Джеймс Ъруин, американски астронавт († 1991 г.) 1930 г. – Черемухин, български хуморист († 2003 г.) 1935 г. – Оскар Пано, аржентински шахматист 1935 г. – Ханс Волшлегер, немски писател († 2007 г.) 1938 г. – Рудолф Нуреев, руски балетист († 1993 г.) 1939 г. – Джовани Трапатони, италиански футболист и треньор 1939 г. – Робин Нокс-Джонстън, английски ветроходец и писател 1944 г. – Георги Братанов, български писател († 2000 г.) 1945 г. – Димитър Кърнолски, български композитор († 2009 г.) 1948 г. – Уилям Гибсън, американски писател 1949 г. – Патрик Дъфи, американски актьор 1950 г. – Румянчо Горанов, български футболист 1951 г. – Кърт Ръсел, американски актьор 1955 г. – Надка Николова, български филолог 1962 г. – Васил Драголов, български футболист 1964 г. – Роб Лоу, американски актьор 1969 г. – Александър Маккуин, британски моден дизайнер († 2010 г.) 1978 г. – Саша Станишич, босненско-немски писател 1980 г. – Галин Михайлов, български футболист 1986 г. – Един Джеко, босненски футболист 1988 г. – Граймс, канадска певица Починали 45 г. пр.н.е. – Тит Лабиен, римски военачалник (* 100 пр.н.е.) 180 г. – Марк Аврелий, римски император и философ (* 121 г.) 460 г. – Свети Патрик, покровител на Ирландия и ирландците (* ок. 390 г.) 1516 г. – Джулиано Лоренцо Медичи, флорентински аристократ (* 1479 г.) 1680 г. – Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател (* 1613 г.) 1782 г. – Даниел Бернули, швейцарски математик (* 1700 г.) 1830 г. – Лоран Сен Сир, френски маршал (* 1764 г.) 1845 г. – Кирил Пейчинович, български духовник и просветител (* ок. 1770 г.) 1853 г. – Кристиан Доплер, австрийски математик (* 1803 г.) 1876 г. – Бьортън Гунльойсон, исландски математик и картограф (* 1788 г.) 1897 г. – Виторио Ботего, италиански пътешественик и изследовател (* 1861 г.) 1917 г. – Франц Брентано, германски философ (* 1838 г.) 1921 г. – Николай Жуковски, руски учен, създател на науката Аеродинамика (* 1847 г.) 1949 г. – Александра Екстер, украинска художничка († 1882 г.) 1950 г. – Адолф Майер, швейцарски психиатър (* 1866 г.) 1956 г. – Ирен Жолио-Кюри, френска физичка, Нобелова лауреатка през 1935 г. (* 1897 г.) 1970 г. – Фернан Кромелинк, белгийски драматург (* 1886 г.) 1974 г. – Луис Кан, американски архитект (* 1901 г.) 1976 г. – Лукино Висконти, италиански режисьор (* 1906 г.) 1987 г. – Асен Василев, български художник, резбар (* 1909 г.) 1993 г. – Хелън Хейс, американска актриса († 1900 г.) 2002 г. – Луизе Ринзер, немска писателка (* 1911 г.) 2002 г. – Васил Митков, български футболист (* 1943 г.) 2003 г. – Хърбърт Аптекър, американски историк (* 1915 г.) 2007 г. – Емил Трифонов – Кембълът, български журналист (* 1964 г.) 2011 г. – Майкъл Гоф, английски актьор (* 1916 г.) Празници Бостън (САЩ) – „Ден на евакуацията“ (през 1776 английската войска се евакуира в Бостън) Ирландия и Северна Ирландия (Великобритания) – Ден на Свети Патрик (национален празник) 317

bg

2380

https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

18 март

18 март е 77-ият ден в годината според григорианския календар (78-и през високосна година). Остават 288 дни до края на годината. Събития 37 г. – Римският сенат анулира завещанието на Тиберий и обявява Калигула за император. 731 г. – Започва понтификатът на папа Григорий III. 922 г. – Приключва Битката при Пиги – голямо сражение между българи и византийци в покрайнините на Константинопол. Завършва с голяма българска победа. 1229 г. – Кръстоносците, начело с Фридрих II, възстановяват Йерусалимското кралство. 1582 г. – В Антверпен е направен опит за убийството на Вилхелм Орански. 1662 г. – В Париж започва да функционира първият обществен транспорт – 8-местна карета. 1871 г. – Обявена е Парижката комуна. 1900 г. – Основан е нидерландският АФК Аякс. 1903 г. – Френското правителство забранява религиозните ордени. 1904 г. – Основан е Австрийският футболен съюз. 1915 г. – Битката при Дарданелите, при която османската армия, водена от Мустафа Кемал паша, разбива англо-френския военноморски флот – най-модерния за времето си. 1917 г. – Финландия, първи парламентарни избори с универсално избирателно право в Европа 1919 г. – В Испания е основан ФК Валенсия. 1921 г. – Подписан е вторият Рижки мирен договор между Полша и Съветския съюз. 1922 г. – В Индия Махатма Ганди е осъден на шест години затвор заради гражданско неподчинение, излежава две. 1925 г. – XXI народно събрание отнема мандати на комунисти. 1925 г. – Торнадо опустошава територии от три щата на САЩ – Мисури, Илинойс и Индиана, загиват 695 души. 1937 г. – При експлозия на газова инсталация в училище в Ню Лондон (Тексас) загиват около 300 ученици и учители. 1938 г. – Мексико национализира цялото петролно имущество на територията на държавата, собственост на чужди фирми. 1945 г. – Втората световна война: 1250 американски бомбардировача обстрелват Берлин. 1965 г. – Съветският космонавт Алексей Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос. 1966 г. – Папа Павел VI отменя отлъчването от църквата за католиците, сключили брак с некатолици. 1970 г. – Лон Нол пропъжда от Камбоджа принц Нородом Сианук. 1974 г. – Приключва 5-месечната петролна криза, свързана с ембаргото на страните от ОПЕК за САЩ, Западна Европа и Япония. 1980 г. – 50 души загиват при експлозия на ракета Восток-2М на космодрума Плесецк (СССР). 1989 г. – В Хеопсовата пирамида в Египет е открита мумия отпреди 4400 години. 2002 г. – Война в Афганистан (от 2001): Операция Анаконда (започнала на 2 март) приключва с унищожаването на 500 талибани и бойци на Ал Кайда, и 11 жертви на съюзниците. 2003 г. – САЩ започват война в Ирак, насочена към предотвратяване на ядрената програма на Ирак и сваляне на режима на Садам Хюсеин. 2004 г. – Членство на България в НАТО: С 226 гласа „за“ и 4 „против“ XXXIX народно събрание ратифицира Северноатлантическия договор. Родени 1496 г. – Мария Тюдор, кралица на Франция († 1533 г.) 1548 г. – Корнелис Кетел, холандски художник († 1616 г.) 1555 г. – Франсоа д'Алансон, френски благородник († 1584 г.) 1780 г. – Милош Обренович, княз на Сърбия († 1860 г.) 1828 г. – Уилям Рандъл Кримър, английски политик, Нобелов лауреат през 1903 († 1908 г.) 1837 г. – Гроувър Кливланд, 22-ри и 24-ти президент на САЩ († 1908 г.) 1842 г. – Стефан Маларме, френски поет († 1898 г.) 1844 г. – Николай Римски-Корсаков, руски композитор († 1908 г.) 1850 г. – Тодор Иванов Джебаров, български възрожденец († 1945 г.) 1858 г. – Рудолф Дизел, германски изобретател († 1913 г.) 1868 г. – Вилхелм Щекел, австрийски лекар († 1940 г.) 1877 г. – Едгар Кейси, американски ясновидец († 1945 г.) 1893 г. – Уилфред Оуен, уелски поет († 1918 г.) 1896 г. – Невил Чембърлейн, министър-председател на Обединеното кралство († 1940 г.) 1901 г. – Менли Палмър Хол, американски езотеричен автор († 1990 г.) 1903 г. – Галеацо Чано, италиански политик († 1944 г.) 1904 г. – Сречко Косовел, словенски поет († 1926 г.) 1925 г. – Лазар Христов, български футболист 1926 г. – Йовчо Караиванов, български народен певец († 1966 г.) 1929 г. – Криста Волф, немска писателка († 2011 г.) 1932 г. – Джон Ъпдайк, американски писател († 2009 г.) 1936 г. – Фредерик де Клерк, президент на Южна Африка, Нобелов лауреат през 1993 г. († 2021 г.) 1941 г. – Волфганг Бауер, австрийски писател († 2005 г.) 1941 г. – Уилсън Пикет, американски певец († 2006 г.) 1946 г. – Милко Гайдарски, български футболист († 1989 г.) 1946 г. – Михаил Лозанов, български футболист († 1994 г.) 1949 г. – Алекс Хигинс, ирландски играч на снукър († 2010 г.) 1951 г. – Димитър Вичев, български футболист 1955 г. – Стоянка Груйчева, българска спортистка 1957 г. – Георги Арнаудов, български композитор 1959 г. – Люк Бесон, френски кинорежисьор 1960 г. – Ричард Бигс, американски актьор († 2004 г.) 1962 г. – Майк Роу, телевизионен водещ 1963 г. – Ванеса Уилямс, американска певица 1963 г. – Юлиан Стаматов, български тенисист 1966 г. – Джери Кантрел, американски музикант 1970 г. – Куийн Латифа, американска актриса 1972 г. – Дейн Кук, американски актьор 1976 г. – Благой Латинов, български футболист 1976 г. – Джована Антонели, бразилска актриса 1976 г. – Йън Колдуел, американски писател 1978 г. – Йоши Такешита, японска волейболистка 1979 г. – Адам Лавин, американски певец (Maroon 5) 1980 г. – Наталия Поклонска, руски политик и юрист 1982 г. – Калин Николов, български композитор 1987 г. – Мауро Сарате, аржентински футболист 1987 г. – Ребека Сони, американска плувкиня 1989 г. – Лили Колинс, американска актриса Починали 235 г. – Александър Север, римски император (* 205 г.) 840 г. – Айнхард, франкски историк (* ок. 775 г.) 1314 г. – Жак дьо Моле, френски благородник (* 1244 г.) 1584 г. – Иван IV, цар на Русия (* 1530 г.) 1745 г. – Робърт Уолпоул, британски държавник (* 1676 г.) 1781 г. – Ан Робер Жак Тюрго, френски държавник (* 1727 г.) 1876 г. – Фердинанд Фрайлиграт, немски поет (* 1810 г.) 1877 г. – Едуард Белчер, британски офицер (* 1799 г.) 1909 г. – Кузман Шапкарев, български книжовник (* 1834 г.) 1910 г. – Юрдан Стоянов, български революционер (* 1869 г.) 1913 г. – Георгиос I, гръцки крал (* 1845 г.) 1936 г. – Елевтериос Венизелос, министър-председател на Гърция (* 1864 г.) 1936 г. – Кириакулис Мавромихалис, министър-председател на Гърция (* 1850 г.) 1947 г. – Михаил Герджиков, български революционер (* 1877 г.) 1964 г. – Зигфрид Едстрьом, шведски предприемач (* 1870 г.) 1964 г. – Норберт Винер, американски математик (* 1894 г.) 1965 г. – Фарук I, владетел на Египет (* 1920 г.) 1970 г. – Тинка Краева, оперетна актриса (* 1910 г.) 1970 г. – Уилям Бюдайн, американски режисьор (* 1892 г.) 1977 г. – Карлос Паче, бразилски пилот от Формула 1 (* 1944 г.) 1980 г. – Григор Вачков, български актьор (* 1932 г.) 1980 г. – Ерих Фром, психолог и философ (* 1900 г.) 1980 г. – Тамара де Лемпицка, полска художничка (* 1898 г.) 1982 г. – Василий Чуйков, съветски военачалник (* 1900 г.) 1985 г. – Владимир Григоров, български художник (* 1894 г.) 1996 г. – Одисеас Елитис, гръцки поет, Нобелов лауреат през 1979 (* 1911 г.) 2003 г. – Адам Озборн, британски компютърен пионер (* 1939 г.) 2004 г. – Ричард Марнър, британски актьор (* 1921 г.) 2008 г. – Антъни Мингела, британски кинорежисьор (* 1954 г.) 2009 г. – Наташа Ричардсън, британска актриса (* 1963 г.) Празници Римокатолическа църква – Свети Александър от Йерусалим (Източноправославна църква го отбелязва на 29 май и на 25 декември) Римокатолическа църква, Източноправославна църква, Англиканска църква – Свети Кирил от Йерусалим Римокатолическа църква, Източноправославна църква, Англиканска църква – Свети Едуард мъченик Световен ден на мозъка Аруба – Ден на националния флаг и химн (1976, национален празник) Беларус – Ден на вътрешните войски на Република Беларус България – Ден на радиотехническите войски (отбелязва се от 1993 г.) Монголия – Ден на войниците Русия – Ден на Приятелството Франция – Ден на Парижката комуна (1872) 318

bg

2381

https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

19 март

19 март е 78-ият ден в годината според григорианския календар (79-и през високосна година). Остават 287 дни до края на годината. Събития 238 г. – Гордиан I e провъзгласен от сената за антиимператор на Максимин Трак. Неговият син Гордиан II e сърегент. Двамата управляват само до 9 април. 238 г. е годината на Шестте императори. 1227 г. – избиране на папа Григорий IX. 1366 г. – Състои се сватбата на Ото V и Катарина Люксембургска. 1452 г. – Фридрих III e коронясан в Рим от папа Николай V за император на Свещената Римска империя. Това е последната коронация на император в Рим. 1474 г. – Във Венеция е приет закон за защита на изобретенията – първият в света закон за защита на авторското право. 1563 г. – „Едикт от Амбоаз“, край на първата Хугенотска война 1895 г. – В София започва конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него. 1911 г. – По инициативата на Клара Цеткин за пръв път се празнува Международен ден на жената в Германия, Дания, Австро-Унгария и Швейцария. 1915 г. – Направени са първите снимки на Плутон, който (правилно) не е определен като планета. 1920 г. – Сенатът на САЩ отхвърля Версайския договор за втори път (първият е на 19 ноември 1919). 1943 г. – Италианският диктатор Бенито Мусолини официално отказва да предаде на немците италианските евреи. 1945 г. – България във Втората световна война: Завършва Дравската операция на Първа българска армия. 1953 г. – Церемонията по връчване на американските филмови награди „Оскар“ за първи път се излъчва по телевизията. 1958 г. – В Страсбург се открива първото заседание на Европейския парламент. 1962 г. – Приключва Алжирската война за независимост. 1978 г. – В отговор на израелската операция Литани в Ливан, Организацията на обединените нации призовава Израел да изтегли войските си от страната и създава Временни сили на ООН в Ливан. 1981 г. – Извършва се неуспешен изпитателен опит на американската космическа совалка Колумбия, вследствие на което загиват трима души и петима са ранени. 1982 г. – Фолклендска война: Аржентински войници слизат на остров Южна Джорджия, предизвиквайки войната. 1984 г. – Открит е големият електрифициран жп пръстен София – Горна Оряховица – Русе – Варна – Бургас – Пловдив – София. 1990 г. – В Отава, Канада, започва първият световен шампионат по хокей на лед за жени. 2003 г. – Война в Ирак (2003): Малко след 22:00 EST Джордж У. Буш се обръща към американската нация и обявява започването на въздушни удари срещу цели в Ирак. 2008 г. – Сателитът Суифт регистрира гама експлозията GRB 080319B, с което се поставя рекорд за най-отдалечен обект, който може да се наблюдава с просто око. Родени 1542 г. – Ян Замойски, полски държавник († 1605 г.) 1629 г. – Алексей, цар на Русия († 1676 г.) 1776 г. – Василий Тропинин, руски художник, портретист († 1857 г.) 1813 г. – Дейвид Ливингстън, английски мисионер и пътешественик († 1873 г.) 1821 г. – Ричард Франсис Бъртън, британски пътешественик († 1890 г.) 1843 г. – Йорданка Филаретова, българска революционерка и общественичка († 1915 г.) 1848 г. – Иван Драсов, български революционер († 1901 г.) 1886 г. – Адриен Борел, френски психиатър († 1966 г.) 1900 г. – Фредерик Жолио-Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1935 († 1958 г.) 1903 г. – Рада Балевска, български зоолог, професор († 1984 г.) 1905 г. – Алберт Шпеер, нацистки архитект и министър († 1981 г.) 1909 г. – Петър Славински, български писател и драматург († 1993 г.) 1912 г. – Адолф Галанд, германски пилот († 1996 г.) 1917 г. – Ласло Сабо, унгарски шахматист († 1998 г.) 1918 г. – Радка Бъчварова, българска аниматорка и режисьорка († 1986 г.) 1923 г. – Тодор Андреев, български треньор по бокс († 2017 г.) 1926 г. – Петър Горанов, български историк, професор († 2011 г.) 1932 г. – Иван Вукадинов, български художник 1936 г. – Урсула Андрес, швейцарска актриса 1938 г. – Лъчезар Стоянов, български актьор († 1991 г.) 1944 г. – Иван Вутов, български футболист 1945 г. – Йозеф Моравчик, министър-председател на Словакия 1945 г. – Йосип Ости, словенски и босненски поет († 2021 г.) 1946 г. – Огнян Герджиков, български политик 1947 г. – Глен Клоуз, американска актриса 1949 г. – Валери Леонтиев, руски естраден певец 1953 г. – Били Шиън, американски рок музикант 1955 г. – Брус Уилис, американски актьор 1956 г. – Егор Гайдар, руски политик и икономист († 2009 г.) 1956 г. – Люба Кулезич, български журналист и кинокритик 1964 г. – Джейк Уебър, английски актьор 1967 г. – Петър Витанов, български футболист 1969 г. – Конър Триниър, американски актьор 1971 г. – Хосе Кардосо, парагвайски футболист 1973 г. – Александър Валентинов, български футболист 1973 г. – Елена Бозова, българска актриса 1976 г. – Алесандро Неста, италиански футболист 1979 г. – Иван Любичич, хърватски тенисист 1979 г. – Тони Робъртс, американска порноактриса 1979 г. – Чавдар Ценков, български футболист 1981 г. – Коло Туре, котдивоарски футболист 1983 г. – Ваня Дзаферович, хърватски футболист 1997 г. – Рута Мейлутите, литовска плувкиня Починали 1286 г. – Александър III, шотландски крал (* 1241 г.) 1406 г. – Ибн Халдун, арабски учен (* 1332 г.) 1721 г. – Климент XI, римски папа (* 1649 г.) 1822 г. – Валентин Аюи, френски педагог (* 1745 г.) 1872 г. – Джоузеф Бейтс, американски християнски водач (* 1792 г.) 1884 г. – Елиас Льонрот, финландски филолог (* 1802 г.) 1887 г. – Юзеф Крашевски, полски писател (* 1812) 1897 г. – Антоан Томсън д'Абади, френски изследовател на Африка (* 1810 г.) 1916 г. – Василий Суриков, руски художник (* 1848 г.) 1924 г. – Димитър Яблански, български политик (* 1859 г.) 1930 г. – Артър Балфур, министър-председател на Обединеното кралство (* 1848 г.) 1930 г. – Уилфрид Войнич, американски антиквар (* 1865 г.) 1946 г. – Константин Мутафов, български драматург (* 1879 г.) 1955 г. – Леонид Говоров, съветски маршал (* 1897 г.) 1965 г. – Георге Георгиу-Деж, комунистически ръководител на Румъния (* 1901 г.) 1978 г. – Гастон Жулиа, френски математик (* 1893 г.) 1987 г. – Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1892 г.) 1991 г. – Васил Арнаудов, български хоров диригент и музикален педагог (* 1933 г.) 1993 г. – Алексей Аджубей, съветски журналист (* 1924 г.) 1995 г. – Димитър Панделиев, български писател (* 1927 г.) 1996 г. – Климент Цачев, български писател (* 1925 г.) 1998 г. – Георги Ангелов, български политик (* 1915 г.) 2004 г. – Христо Градечлиев, български художник (* 1935 г.) 2008 г. – Сър Артър Кларк, британски писател (* 1917 г.) 2008 г. – Хюго Клаус, белгийски писател (* 1929 г.) 2008 г. – Пол Скофийлд, британски актьор (* 1922 г.) 2009 г. – Гертруд Фусенегер, австрийска писателка (* 1912 г.) 2016 г. – Павел Чернев, български адвокат и политик (* 1969 г.) Празници Римокатолическа църква и Англиканска църква – Ден на свети Йосиф, съпруг на Дева Мария, баща на Исус Христос също в Италия, Испания, Португалия – Ден на бащата Русия – Ден на подводничаря 319

bg

2382

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

20 март

20 март е 79-ият ден в годината според григорианския календар (80-и през високосна година). Остават 286 дни до края на годината. Събития 1413 г. – Хенри V става крал на Англия. 1792 г. – Законодателното събрание на Франция официално одобрява използването на гилотината за екзекутиране. 1808 г. – Александър I присъединява с декрет Финландия към Русия като Велико княжество. 1815 г. – След като избягва от остров Елба, Наполеон влиза в Париж с армия от 140 000 души и 200 000 доброволци, което поставя началото на управлението му, наречено „Стоте дни“. 1848 г. – Лудвиг I се отказва от трона на Бавария. 1852 г. – Публикуван е романът Чичо Томовата колиба, на американската писателка Хариет Бичър Стоу, който съществено повлиява на отношението към афроамериканците и робството в САЩ. 1854 г. – В САЩ е основана Републиканската партия. 1861 г. – Земетресение изцяло унищожава град Мендоса в западна Аржентина. 1890 г. – Ото фон Бисмарк престава да е канцлер на Германия. 1914 г. – В САЩ, Кънектикът, за пръв път се провежда международен шампионат по фигурно пързаляне. 1916 г. – Албърт Айнщайн публикува своята Теория на относителността. 1924 г. – Христо Ясенов е интерниран в днешен Благоевград. 1930 г. – В Хага е подписано споразумение за вдигане на секвестъра върху българските имоти в Румъния. 1949 г. – Германската марка става законна парична единица на Западна Германия. 1951 г. – В Народна република България са отменени купоните за промишлени стоки и се преминава към свободна търговия с тях. 1952 г. – Сенатът на САЩ подписва мирен договор с Япония. 1956 г. – Тунис придобива независимост от Франция. 1969 г. – В Гибралтар Джон Ленън и Йоко Оно сключват брак. 1986 г. – Жак Ширак става министър-председател на Франция. 1987 г. – САЩ одобряват използването на препарата AZT, доказал възможността да забавя развитието на СПИН. 1995 г. – Сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро, загиват 12 души, повече от 5 хиляди са с отравяне. 1998 г. – В Москва българският вицепремиер Евгений Бакърджиев и шефът на Газпром Рем Вяхирев се споразумяват да извадят посредниците от газовите доставки. 2003 г. – Война в Ирак (2003): В ранните часове на деня, Съединените щати и три други страни започват военни действия в Ирак. 2011 г. – Война в Либия (2011): Съединените щати, Франция, Канада и Великобритания започват военни действия в Либия. 2015 г. – Пълно слънчево затъмнение над Европа. Родени 43 г. пр.н.е. – Овидий, древноримски поет († 17 г.) 1713 г. – Наталия Петровна, дъщеря на руските императори Петър I и Екатерина I († 1715 г.) 1725 г. – Абдул Хамид I, султан на Османската империя († 1789 г.) 1741 г. – Жан Антоан Удон, френски скулптор († 1828 г.) 1770 г. – Фридрих Хьолдерлин, германски писател († 1843 г.) 1811 г. – Наполеон II, крал на Рим († 1832 г.) 1820 г. – Александру Йоан Куза, румънски владетел († 1873 г.) 1828 г. – Хенрик Ибсен, норвежки драматург († 1906 г.) 1831 г. – Теодор Аман, румънски живописец († 1891 г.) 1840 г. – Иларион Прянишников, руски художник, передвижник († 1894 г.) 1858 г. – Стефан Караджов, български икономист († 1931 г.) 1863 г. – Васил Аврамов, български историк († 1946 г.) 1867 г. – Лазар Ванков, български геолог († 1923 г.) 1870 г. – Паул фон Летов-Форбек, германски генерал († 1964 г.) 1873 г. – Сергей Рахманинов, руски композитор и пианист († 1943 г.) 1877 г. – Цено Тодоров, български художник († 1953 г.) 1880 г. – Мамин Колю, български революционер († 1961 г.) 1890 г. – Бениамино Джили, италиански тенор († 1957 г.) 1904 г. – Бъръс Фредерик Скинър, американски психолог и философ на съвременния бихевиоризъм († 1990 г.) 1911 г. – Алфонсо Гарсия Роблес, мексикански политик, Нобелов лауреат († 1991 г.) 1912 г. – Иван Моканов, български футболист († 1982 г.) 1920 г. – Николай Широв-Тарас, български писател, хуморист и сатирик 1922 г. – Карл Райнър, американски актьор, режисьор, продуцент и сценарист († 2020 г.) 1929 г. – Илзе Тилш, австрийска писателка 1932 г. – Димитър Стефанов, български поет, писател и преводач († 2018 г.) 1945 г. – Евдокия Манева, български политик 1950 г. – Георги Марков, български политик 1950 г. – Уилям Хърт, американски актьор 2022 1954 г. – Кристоф Рансмайр, австрийски писател 1956 г. – Валентин Церовски, български политик († 2012 г.) 1956 г. – Цветан Владовски, български певец († 2006 г.) 1957 г. – Спайк Лий, американски кинорежисьор 1958 г. – Холи Хънтър, американска актриса 1963 г. – Байрам Косуми, косовски политик 1963 г. – Дейвид Тюлис, британски актьор 1967 г. – Николай Бухалов, български състезател по кану-каяк 1968 г. – Велиян Парушев, български футболист 1970 г. – Майкъл Рапапорт, американски актьор 1976 г. – Честър Бенингтън, американски музикант (Linkin Park) 1976 г. – Йенс Петерсен, немски писател 1977 г. – Милен Христов, български футболист 1978 г. – Азер Мирзоев, азербайджански шахматист 1981 г. – Станислав Генчев, български футболист 1982 г. – Томаш Кушчак, полски футболен вратар 1983 г. – Йени Вартиайнен, финландска певица 1984 г. – Фернандо Торес, испански футболист Починали 1413 г. – Хенри IV, крал на Англия (* 1367 г.) 1619 г. – Матиас, император на Свещената Римска империя, крал на Унгария и Хърватия (* 1557 г.) 1730 г. – Адриана Лекуврьор, френска актриса (* 1692 г.) 1818 г. – Йохан Форкел, германски композитор (* 1749 г.) 1878 г. – Юлиус Роберт фон Майер, германски физик и лекар († 1814 г.) 1894 г. – Лайош Кошут, унгарски революционер, политик и държавник (* 1802 г.) 1898 г. – Иван Шишкин, руски художник (* 1832 г.) 1925 г. – Джордж Кързън, британски държавник (* 1859 г.) 1929 г. – Фердинанд Фош, маршал на Франция (* 1851 г.) 1935 г. – Евстатий Шкорнов, български революционер (* 1873 г.) 1938 г. – Александър Малинов, министър-председател на България (* 1867 г.) 1946 г. – Санда Йовчева, българска писателка, журналистка и преводачка (* 1882 г.) 1955 г. – Михай Кароли, унгарски политик и държавник 1964 г. – Александра Яблочкина, руска артистка (* 1866 г.) 1964 г. – Аспарух Темелков, български актьор (* 1896 г.) 1968 г. – Борис Грежов, български режисьор (* 1899 г.) 1968 г. – Карл Теодор Драйер, режисьор 1973 г. – Адолф Щраус, германски офицер (* 1879 г.) 1979 г. – Евгений Ващенко, руски художник (* 1887 г.) 1989 г. – Стоян Венев, български художник (* 1904 г.) 1990 г. – Лев Яшин, съветски футболист (* 1929 г.) 1993 г. – Поликарп Куш, американски физик от германски произход, Нобелов лауреат (* 1911 г.) 2004 г. – Юлиана Холандска, кралица на Холандия (* 1909 г.) 2010 г. – Гирия Прасад Койрала, непалски политик (* 1925 г.) 2020 г. – Кени Роджърс, американски певец (* 1938 г.) Празници Астрономия – първият ден на пролетта Международен ден на щастието (резолюция на Общото събрание на ООН провъзгласява това през 2012 г.) Международен ден на приказката (за първи път през 1991 г. в Швеция) Австралия – Ден на Канбера Иран – Ден на национализация на петрола Тунис – Декларация за независимост (от Франция, 1956 г., национален празник) Международен ден на франкофонията Ден на Земята (отбелязва се от 1971 г.) Тунис Празник на независимостта Християнство – Първи възможен ден за Разпети Петък Българска православна църква – Св. мъченица Фотина Бахаизъм – последен ден от месеца на възнесението с календара Бади, посветен на юношите Римски религиозен празник в чест на богинята Минерва Ирански календар: Норуз един от трите възможни дни (19, 20 или 21 март) Нова Година в Зароастризма Чества се в Иран, Ирак, Афганистан, Таджикистан, Узбекистан, Казахстан, Киргистан Уика (философско религиозно движение, което съществува и днес) – Годишно Колело, малък шабаш на Остара (Северно полукълбо) или Мабу (Южно полукълбо) Япония: (Shunbun no hi Шунбун но хи) Пролетно равноденствие Норуз един от трите възможни дни (19, 20 или 21 март). 320

bg

2383

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

21 март

21 март е 80-ият ден в годината според григорианския календар (81-ви през високосна). Остават 285 дни до края на годината. Събития 1191 г. – Целестин III става римски папа. 1201 г. – Българо-византийски войни: Започва Обсадата на Варна. 1590 г. – Персийско-османска война (1578-1590): Сключен е мирен договор, с който Персия признава османските завоевания. 1684 г. – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Диона и Тетида – естествени спътници на Сатурн. 1772 г. – Създаден е окръг Нортъмбърланд в щата Пенсилвания, САЩ. 1798 г. – Създаден е окръг Уейн в щата Пенсилвания, САЩ. 1804 г. – Обнародван е Наполеоновият кодекс. 1844 г. – Сключен е едикт за веротърпимост в Светите земи. 1857 г. – При земетресение в Токио, Япония загиват над 100 000 души. 1871 г. – Ото фон Бисмарк e избран за Канцлер на Германия. 1871 г. – В имението си край Крайова е убит видният възрожденец доктор Петър Берон. 1871 г. – Журналистът Хенри Мортън Стенли започва своето странстване, в опит да открие мисионера и изследовател Дейвид Ливингстън. 1895 г. – Създаден е окръг Навахо в щата Аризона, САЩ. 1908 г. – Френският пилот Анри Фарман пилотира първия самолет с пасажери. 1909 г. – В Румъния е приет закон, задължаващ изселващите се от Северна Добруджа българи да продават земите си по занижени цени на държавата. 1919 г. – Създадена е Унгарската съветска република. 1922 г. – Приет е Закон за общ български правопис. 1930 г. – Извършен е първият полет на тежкия бомбардировач ТБ-3, използван от ВВС на СССР през 1930-те години и от времето на Втората световна война. 1933 г. – Ден на Потсдам. 1942 г. – Извършен е първият полет на съветски едноместен едномоторен изтребител Ла-5, използван по време на Втората световна война. 1945 г. – Втората световна война: България и Съветският съюз приключват успешно отбраната на северния бряг на река Драва след Дравската операция. 1946 г. – Първото правителство на Отечествения фронт подава оставка. 1948 г. – Основана е френската държавна компания RATP. 1953 г. – Белвю в щата Вашингтон, САЩ получава статут на град. 1963 г. – Затворът Алкатрас, разположен на остров в Санфранциския залив, е закрит. 1964 г. – Димитър Димов става председател на Съюза на българските писатели. 1966 г. – Поставя се началото на традиционния празник на град Кюстендил, известен като „Кюстендилска пролет“. 1969 г. – САЩ извършват ядрен опит на полигона в Невада. 1969 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Мъже в командировка. 1980 г. – Американският президент Джими Картър обявява бойкот на Летни олимпийски игри 1980 в Москва в знак на протест срещу нахлуването на СССР в Афганистан. 1986 г. – Георги Атанасов става министър-председател на България на мястото на Гриша Филипов. 1988 г. – Самолет Боинг 747 на американската компания „Пан Ам“, извършващ полет 103 по линията Лондон – Ню Йорк, експлодира във въздуха над Локърби – Шотландия. Загиват 243 пасажера, 16 души екипаж и 11 жители на Локърби. 1990 г. – Намибия получава независимост след 75 години управление от ЮАР. 1991 г. – Преустановено е награждаването с орден Георги Димитров. 1994 г. – Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата влиза в сила. 1997 г. – Състои се премиерата на американски биографичен филм Селена. 1999 г. – След 478-часово пътешествие Бертран Пикар и Брайън Джоунс стават първите хора, обиколили Земята с балон. 2001 г. – Военният министър Бойко Ноев подписва споразумение с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън за преминаване на войски през българска територия и за създаване на военни бази. 2003 г. – Започват Битката за Ум Касър и Битката за Басра – първите битки от войната в Ирак. 2006 г. – Създадена е социалната мрежа Twitter. Родени 1227 г. – Карл I Анжуйски, пръв владетел на Неаполитанско кралство († 1285 г.) 1685 г. – Йохан Себастиан Бах, германски композитор († 1750 г.) 1763 г. – Жан Паул, немски писател († 1825 г.) 1768 г. – Жан Батист Жозеф Фурие, френски математик († 1830 г.) 1806 г. – Бенито Хуарес, президент на Мексико († 1872 г.) 1825 г. – Александър Можайски, руски учен († 1890 г.) 1839 г. – Модест Мусоргски, руски композитор († 1881 г.) 1854 г. – Лео Таксил, френски писател († 1907 г.) 1867 г. – Иван Стойчев, български революционер († 1903 г.) 1872 г. – Димитър Думбалаков, български революционер († 1915 г.) 1872 г. – Христо Саракинов, български революционер († 1908 г.) 1875 г. – Димитър Ганчев, български революционер († 1912 г.) 1889 г. – Бърнард Фрайбърг, британски офицер († 1963 г.) 1889 г. – Иван Метев, български инженер († 1913 г.) 1896 г. – Аспарух Темелков, български актьор († 1964 г.) 1898 г. – Йордан Стратиев, български поет и дипломат († 1974 г.) 1909 г. – Сидония Атанасова, българска художничка († 1994 г.) 1913 г. – Джордж Абакасис, британски автомобилен състезател († 1991 г.) 1921 г. – Борис Априлов, български писател († 1995 г.) 1923 г. – Михаил Марков, български политик († 1951 г.) 1925 г. – Илда Гадеа, първата жена на Че Гевара († 1974 г.) 1925 г. – Питър Брук, английски режисьор 1927 г. – Ханс-Дитрих Геншер, германски политик († 2016 г.) 1928 г. – Петер Хакс, немски драматург († 2003 г.) 1931 г. – Блаже Ристовски, историк от Република Македония († 2018 г.) 1935 г. – Брайън Клъф, английски футболист († 2004 г.) 1935 г. – Митрополит Филарет, руски духовник († 2021 г.) 1940 г. – Соломон Бърк, американски соул певец († 2010 г.) 1941 г. – Дирк Фримаут, белгийски космонавт 1941 г. – Стойка Иванова, северняшка народна певица 1941 г. – Пласидо Доминго, испански певец 1942 г. – Али Абдула Салех, йеменски политик († 2017 г.) 1944 г. – Хилари Минстър, британски актьор († 1999 г.) 1946 г. – Боян Обретенов, български публицист 1949 г. – Славой Жижек, словенски писател 1950 г. – Роджър Ходжсън, британски музикант 1951 г. – Искра Радева, българска актриса 1956 г. – Нели Огнянова, български юрист 1958 г. – Гари Олдман, британски актьор 1960 г. – Айртон Сена, бразилски пилот от Ф1 († 1994 г.) 1960 г. – Зденка Тодорова, български журналист 1961 г. – Лотар Матеус, немски футболист 1962 г. – Матю Бродерик, американски актьор 1963 г. – Роналд Куман, холандски футболист 1967 г. – Харалан Александров, български антрополог 1968 г. – Благовест Стоянов, български състезател 1969 г. – Али Даи, ирански футболист 1975 г. – Марк Уилямс, уелски играч на снукър 1978 г. – Рани Мукерджи, индийска актриса 1979 г. – Ангел Джамбазки, български политик 1980 г. – Марит Бьорген, норвежка ски бегачка 1980 г. – Роналдиньо, бразилски футболист 1982 г. – Емилия, българска певица 1984 г. – Василий Гончаров, руски музикант 1990 г. – Иван Ранчев, български сноубордист 1997 г. – Мартина Стоесел, аржентинска актриса, танцьорка, певица и модел 1998 г. – Петър Байков, български актьор Починали 547 г. – Бенедикт Нурсийски, италиански духовник (* 480 г.) 1762 г. – Никола Луи дьо Лакай, френски астроном (* 1713 г.) 1857 г. – Уилям Скорсби, шотландски изследовател (* 1789 г.) 1871 г. – Петър Берон, български просветител (* 1799 г.) 1896 г. – Ангел Бамбалов, български революционер (* 1855 г.) 1902 г. – Михаил Апостолов, български революционер (* 1871 г.) 1905 г. – Гого Киров, български революционер (* ? г.) 1905 г. – Стойко Христов, български революционер (* ?) 1906 г. – Иванчо Карасулията, български революционер (* 1875 г.) 1907 г. – Мише Развигоров, български революционер (* 1873 г.) 1910 г. – Надар, френски фотограф (* 1820 г.) 1912 г. – Омил Глишич, сръбски революционер (* 1892 г.) 1921 г. – Ростислав Блъсков, български политик (* 1884 г.) 1926 г. – Стат Антонов, български лекар (* 1844 г.) 1928 г. – Мицко Солаков, български революционер (* 1890 г.) 1931 г. – Зигмунт Пулавски, полски пилот (* 1901 г.) 1933 г. – Иржи Поливка, чешки лингвист (* 1858 г.) 1933 г. – Константин Груев, български революционер (* 1869 г.) 1934 г. – Георги Пейков, български просветен деец (* 1848 г.) 1938 г. – Джон Бейтс Кларк, американски икономист (* 1847 г.) 1947 г. – Джоузеф Баркрофт, английски физиолог (* 1872 г.) 1953 г. – Тони Волф, швейцарски психолог (* 1888 г.) 1954 г. – Никола Бакърджиев, български военен деец (* 1881 г.) 1964 г. – Никола Диклич, хърватски музикант (* 1890 г.) 1970 г. – Марлен Хаусхофер, австрийска писателка (* 1920 г.) 1973 г. – Петър Нешев, български офицер (* 1901 г.) 1977 г. – Алекси Квартирников, български инженер (* 1893 г.) 1985 г. – Майкъл Редгрейв, английски актьор (* 1908 г.) 1989 г. – Чезаре Мусати, италиански математик (* 1897 г.) 2014 г. – Кирил Пандов, български футболист (* 1928 г.) 2019 г. – Стефка Кушлева, българска народна певица (* 1938 г.) Празници Международен ден срещу расовата дискриминация (по повод на полицейската стрелба срещу протестиращи жени в Южна Африка, обявен за международен ден от ООН през 1966 г.) Международен ден на кукления театър Международен ден на горите (международен), определен с резолюция на ООН, отбелязва се от 2013 г. Начало на годината в бахайския календар Ден на хората, болни от синдром на Даун Световен ден на добрия сън Световен ден на гората (отбелязва се от 1972 г.) ЮНЕСКО – Световен ден на поезията Арабски свят – Ден на майката Бразилия – Празник на град Америку Бразилиенси България, Кюстендил – Ден на пролетта в Кюстендил Германия – Ден на Потсдам Грузия – Ден на граничната охрана Италия – Ден на дървото Италия – Празник на град Норча Ирак – Ден на пролетта Лесото – Ден на засадените гори Малайзия – Ден на султана на Теренгану Намибия – Ден на независимостта (от ЮАР, 1990 г., национален празник) САЩ – Ден на земеделието Тунис – Ден на младежа Южна Африка – Ден на правата на човека 321

bg

2384

https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

22 март

22 март е 81-вият ден в годината според григорианския календар (82-ри през високосна година). Остават 284 дни до края на годината. Събития 235 г. – Максимин Трак е провъзгласен за римски император. 238 г. – Гордиан I и неговият син Гордиан II са провъзгласени за римски императори. 1136 г. – Матилда Булонска става кралица на Англия. 1312 г. – Формално е ликвидиран Орденът на Тамплиерите на събора във Виен. 1518 г. – Крал Карлос I одобрява плана на Фернандо Магелан за околосветско пътешествие и му предоставя сериозна субсидия. 1787 г. – Основан е град Колумбия в щата Южна Каролина, САЩ. 1813 г. – Създаден е окръг Колумбия в щата Пенсилвания, САЩ. 1813 г. – Създаден е окръг Юниън в щата Пенсилвания, САЩ. 1820 г. – Създаден е окръг Пери в щата Пенсилвания, САЩ. 1841 г. – В САЩ е патентовано производството на скорбяла. 1848 г. – Венеция обявява своята независимост. 1871 г. – Създаден е окръг Логан в щата Арканзас, САЩ. 1873 г. – В Пуерто Рико е забранено робството. 1882 г. – Конгресът на САЩ забранява многоженството (полигамията). 1894 г. – Дахомей е обявен за френска колония. 1894 г. – Състои се първият плейоф за Купа Стенли. 1895 г. – Прожектиран е първият филм на Братя Люмиер – „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“, който трае 46 секунди. 1904 г. – Публикувана е първата цветна снимка – в лондонския вестник „Илюстрейтид мирър“. 1910 г. – Основан е футболен клуб АС Варезе 1910 във Варезе, Италия. 1916 г. – Джон Толкин сключва брак с Едит Брат. 1919 г. – Бела Кун обявява Унгария за съветска република. 1933 г. – Близо до Мюнхен е открит първият нацистки концлагер Дахау. 1935 г. – Официално Персия е преименувана в Иран. 1942 г. – Проведена е среща между цар Борис III и Хитлер, който настоява България да поеме допълнителни ангажименти в Югославия. 1945 г. – Създадена е Арабската лига с приемането на устава ѝ в Кайро, Египет. 1966 г. – Създадена е Международната федерация по таекуон-до в Сеул. 1967 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „По тротоара“. 1968 г. – Състои се премиерата на френско-италианската кинокомедия „Малкият гмурец“. 1971 г. – Създаден е регионалният телевизионен център БНТ Пловдив. 1978 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Момчетата от „Златен лъв“. 1981 г. – Осъществен е първият орбитален космически полет на съветски космически кораб Союз 39. 1995 г. – Космонавтът Валери Поляков се завръща, след като поставя рекорд за най-продължителен престой в космоса – 436 дни. 1996 г. – Алфа Радио започва своето излъчване в град Варна. 2004 г. – Шейх Ахмед Ясин, духовният лидер на палестинската сунитска военна групировка Хамас, и неговите седем охранители са убити от израелските въздушни сили. 2009 г. – Създадена е политическата партия Либертас България. 2009 г. – Учредена е партията на българските емигранти Другата България. 2016 г. – Извършени са атентати в Брюксел на летището и на метростанция „Малбек“; 28 души загиват, 85 са ранени. Родени 1459 г. – Максимилиан I, австрийски ерцхерцог († 1519 г.) 1599 г. – Антонис ван Дайк, фламандски художник († 1641 г.) 1609 г. – Ян II Кажимеж, крал на Полша († 1672 г.) 1797 г. – Вилхелм I, пруски крал († 1888 г.) 1821 г. – Георги Атанасович, български политик († 1892 г.) 1858 г. – Ханс Мейер, немски географ († 1929 г.) 1864 г. – Михаил Такев, български политик († 1920 г.) 1868 г. – Робърт Миликан, американски физик, Нобелов лауреат († 1953 г.) 1871 г. – Юрдан Данчов, български инженер († 1956 г.) 1873 г. – Деян Димитров, български революционер († 1912 г.) 1874 г. – Иван Шкойнов, български офицер († 1941 г.) 1880 г. – Куниаки Коисо, министър-председател на Япония († 1950 г.) 1882 г. – Стоян Мишев, български революционер († 1924 г.) 1883 г. – Христо Петков, български цигулар и музикален педагог 1885 г. – Стефан Тинтеров, български поет († 1912 г.) 1887 г. – Констанца Ляпчева, българска общественичка († 1942 г.) 1889 г. – Йоргос Гунаропулос, гръцки художник († 1977 г.) 1891 г. – Александър Ковачев, български политик († 1972 г.) 1907 г. – Джеймс Гавин, американски генерал-лейтенант († 1990 г.) 1908 г. – Джак Крофърд, австралийски тенисист († 1991 г.) 1909 г. – Мита Стойчева, българска певица († 1976 г.) 1910 г. – Любомир Андрейчин, български езиковед († 1975 г.) 1911 г. – Джеймс Робъртсън, американски кинодеец († 1988 г.) 1912 г. – Карл Молдън, американски актьор († 2009 г.) 1913 г. – Сабиха Гьокчен, военен пилот († 2001 г.) 1922 г. – Жан-Франсоа Тириар, белгийски политик († 1992 г.) 1923 г. – Марсел Марсо, френски мим († 2007 г.) 1924 г. – Георги Попов, български актьор († 1995 г.) 1924 г. – Лайънъл Уилсън, американски дубльор († 2003 г.) 1924 г. – Майкъл Хамбъргър, британски преводач († 2007 г.) 1925 г. – Волфганг Бехлер, немски поет († 2007 г.) 1925 г. – Лили Шмидт, българска общественичка († 2016 г.) 1927 г. – Люба Колчакова, българска балерина († 2012 г.) 1927 г. – Николай Соколов, български поет († 1994 г.) 1928 г. – Дмитрий Волкогонов, руски историк († 1995 г.) 1931 г. – Бъртън Рихтер, американски физик, Нобелов лауреат († 2018 г.) 1931 г. – Димитър Стойков, български акордеонист и композитор 1931 г. – Уилям Шатнър, канадски актьор 1932 г. – Васил Хубчев, български политик 1932 г. – Иван Веселинов, български актьор 1932 г. – Лари Еванс, американски шахматист († 2010 г.) 1935 г. – Виолета Бахчеванова, българска актриса († 2021 г.) 1937 г. – Армин Хари, германски лекоатлет 1937 г. – Едмар Меднис, американски шахматист († 2002 г.) 1939 г. – Атанас Киряков, български актьор 1941 г. – Георги Стоев, български режисьор 1943 г. – Любен Спасов, български шахматист 1947 г. – Андре Хелер, австрийски писател и художник 1947 г. – Джеймс Патерсън, американски писател 1948 г. – Андрю Лойд Уебър, британски композитор 1949 г. – Фани Ардан, френска актриса 1949 г. – Юрий Игнатиевич Мухин, съветски изобретател 1950 г. – Горан Брегович, босненски музикант 1951 г. – Залмей Халилзад, американски дипломат 1951 г. – Муса Манаров, съветски летец 1953 г. – Кенет Рогоф, американски икономист 1955 г. – Лена Улин, шведска актриса 1956 г. – Георге Йовановски, македонски футболист 1959 г. – Жан Виденов, министър-председател на България 1959 г. – Карлтън Кюз, американски сценарист 1963 г. – Джузепе Галдеризи, италиански футболист и треньор 1965 г. – Ice MC, британски музикант 1970 г. – Калин Терзийски, български поет 1971 г. – Асен Блатечки, български актьор 1974 г. – Филип Клемент, белгийски защитник 1975 г. – Румен Христов, български футболист 1976 г. – Рийз Уидърспун, американска актриса 1983 г. – Дагоберто, бразилски футболист 1984 г. – Пьотър Троховски, немски футболист 1985 г. – Иван Стоицов, български щангист 1987 г. – Христо Христов Петров, български футболист 1988 г. – Таня Реймънд, американска актриса 1988 г. – Тобиас Зипел, германски вратар Починали 1471 г. – Иржи Подебрад, чешки крал (р. 1420 г.) 1602 г. – Агостино Карачи, италиански бароков художник, брат на Анибале Карачи (р. 1557 г.) 1687 г. – Жан-Батист Люли, френски бароков композитор (р. 1632) 1832 г. – Йохан Волфганг фон Гьоте, германски писател (р. 1749) 1850 г. – Карл Сигизмунд Кунт, германски ботаник (р. 1788) 1852 г. – Огюст Мармон, френски маршал (р. 1774) 1874 г. – Рихард Бренер, немски изследовател (р. 1833) 1892 г. – Владимир Гете, руско-френски духовник (р. 1812) 1916 г. – Фердинанд Фелнер, австрийски архитект (р. 1847) 1918 г. – Панайот Хитов, български революционер (р. 1830) 1922 г. – Михаил Греков, революционер и публицист (р. 1847) 1928 г. – Райчо Каролев, български просветен деец (р. 1846) 1932 г. – Борис Шатц, литовски скулптор (р. 1866) 1933 г. – Сава Огнянов, български актьор (р. 1876 г.) 1939 г. – Петър Мидилев, български политик (р. 1875) 1950 г. – Павел Патев, български зоолог (р. 1889) 1961 г. – Николай Масалитинов, български актьор (р. 1880) 1974 г. – Питър Ревсън, американски автомобилен състезател (р. 1939) 1976 г. – Виктор фон Гебзател, немски лекар (р. 1883) 1989 г. – Хорхе Лазаров, уругвайски музикант (р. 1950) 2001 г. – Уилям Хана, американски аниматор (р. 1910) 2004 г. – Ахмед Ясин, палестински терорист (р. 1936) 2005 г. – Кензо Танге, японски архитект (р. 1913) 2006 г. – Иван Методиев, български футболист и треньор (р. 1955) 2006 г. – Христо Калчев, български писател (р. 1944) 2007 г. – Владимир Аврамов, български цигулар (р. 1909) 2013 г. – Чинуа Ачебе, нигерийски писател (р. 1930 г.) 2021 г. – Татяна Лолова, българска актриса (р. 1934 г.) Празници ООН – Световен ден на водите (обявен през 1992 г., отбелязва се от 1993 г.) Ден на пролетното равноденствие: празник за „Бялото братство“ Ден на Балтийско море (обявен през 1986 г.) България – Първа пролет (Пролет, Пролетка, Росен) България – Празник на град Велико Търново и Угърчин и на селата Камено поле и Сталево Индия – Нова година в Индия Йордания и Ливан – Ден на Арабската лига Казахстан – Казахска нова година Лаос – Ден на народната партия Пуерто Рико – Ден на премахването на робството 322

bg

2385

https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

23 март

23 март е 82-рия ден в годината според григорианския календар (83-ти през високосна година). Остават 283 дни до края на годината. Събития 1227 г. – В Аахен Маргарет фон Бабенберг официално е коронована за кралица на Германия. 1568 г. – Катерина Медичи признава правата на френските хугеноти, с което настъпва края на Втората хугенотска война. 1775 г. – За първи път е използван израза „Свобода или смърт“ от Патрик Хенри, произнесен във Вирджиния по време на Американската война за независимост. 1801 г. – Александър I става император на Русия, след като баща му Павел I e убит. 1839 г. – В бостънския вестник „Morning Post“ за първи път се появява изразът „O.K.“ 1869 г. – Към Българското читалище в Цариград Петко Славейков основава Българско благодетелно братство „Просвещение“. 1869 г. – Лайпцигският университет присъжда на професор Фридрих Ницше докторска степен. 1903 г. – Братя Райт подават молба за патент за построения от тях в САЩ самолет. 1918 г. – Германското 210-mm супероръдие „Кайзер Вилхелм“ („Парижкото оръдие“) обстрелва Париж от разстояние 120 километра. Оръдието често се бърка с „Голямата Берта“, което е друго оръжие, 406-mm полева гаубица. 1919 г. – В Милано Бенито Мусолини създава първата фашистка организация – „Fasci di Combattimento“. 1919 г. – Образувана е Башкирска автономна съветска социалистическа република, на основата на северните уездове на Оренбургската губерния, първата автономна съветска република в състава на РСФСР. 1923 г. – Нишката спогодба – споразумение между България и Кралството на сърби, хървати и словенци за „обезопасяване на границата“ между двете държави. 1924 г. – Създадено е археологическото сдружение Българска старина по инициатива на Карел Шкорпил във Варна. 1933 г. – В България е приет Закон за ограничаване престъпленията против личната и обществена безопасност, насочен против политическите убийства. 1933 г. – Германският Райхстаг издава декрет, с който предава цялата власт в ръцете на новия канцлер Адолф Хитлер. 1942 г. – Генерал Владимир Заимов е арестуван с обвинение за шпионаж в полза на СССР. 1953 г. – Айони в щата Калифорния е обявен за град. 1956 г. – Пакистан става първата ислямска република в света. 1962 г. – Установени са дипломатическите отношения между Русия и Алжир. 1976 г. – Официално влиза в сила Международният пакт за гражданските и политическите права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. 1983 г. – Стратегическа отбранителна инициатива: Президентът на САЩ Роналд Рейгън оповестява своето намерение да се изгради технология, която да прихваща вражески ракети. 1987 г. – Започва излъчването на американския сериал „Дързост и красота“ в САЩ. 1989 г. – В университета в Юта е обявен студен термоядрен синтез. 1990 г. – Състои се премиерата на филма „Хубава жена“ в САЩ и Канада. 1990 г. – Официално се регистрира ПК „Екогласност“. 2001 г. – Руската орбитална станция Мир е извадена от употреба и се разпада в атмосферата преди да потъне в южата част на Тихия океан, близо до Фиджи. 2002 г. – За първи път се състои церемонията по награждаването в специално посветения на това „Дом на Оскарите“ – кинотеатъра Кодак в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел. 2007 г. – Основано е Училище „Българче“ на българската общност в град Дубай, Обединени арабски емирства. 2011 г. – Терористичен акт в Йерусалим погубва 1 човек и ранява 35. Родени 1732 г. – Мари-Аделаид, френска благородничка († 1800 г.) 1749 г. – Пиер-Симон Лаплас, френски математик († 1827 г.) 1856 г. – Иван Сарафов, български военен деец († 1935 г.) 1858 г. – Лудвиг Квиде, германски политик († 1941 г.) 1867 г. – Благой Даскалов, български революционер († 1956 г.) 1869 г. – Калуст Гулбенкян, британски предприемач († 1955 г.) 1871 г. – Дейвид Карнеги, британски изследовател († 1900 г.) 1874 г. – Христо Попвасилев, български революционер († ? г.) 1879 г. – Никола Казанджиев, български революционер († 1971 г.) 1880 г. – Никола Лазаров, български революционер († 1900 г.) 1881 г. – Роже Мартен дю Гар, френски писател, Нобелов лауреат († 1958 г.) 1882 г. – Еми Ньотер, немска математичка († 1935 г.) 1892 г. – Валтер Крюгер, немски офицер († 1973 г.) 1900 г. – Ерих Фром, германски психолог († 1980 г.) 1905 г. – Джоан Крофорд, американска актриса († 1977 г.) 1910 г. – Акира Куросава, японски кинорежисьор († 1998 г.) 1912 г. – Вернер фон Браун, германски учен († 1977 г.) 1915 г. – Василий Зайцев, съветски войник († 1991 г.) 1919 г. – Борис Ганев, български футболист († 1982 г.) 1927 г. – Васил Мирчев, български режисьор († 2003 г.) 1931 г. – Виктор Корчной, руски шахматист († 2016 г.) 1931 г. – Иван Димитров Иванов, български инженер и учен 1940 г. – Ристо Шишков, югославски актьор († 1986 г.) 1943 г. – Уинстън Грум, американски писател († 2020 г.) 1949 г. – Ириней Константинов, български актьор 1952 г. – Ким Робинсън, американски писател 1952 г. – Панайот Карагьозов, български славист 1954 г. – Катрин Алрик, френска актриса 1955 г. – Каръл Ашби, британска актриса 1955 г. – Моузис Малоун, американски баскетболист 1955 г. – Сюзън Шваб, американски политик 1956 г. – Алексей Улюкаев, руски банкер 1956 г. – Жозе Мануел Барозо, министър-председател на Португалия 1956 г. – Талат Булут, турски киноартист 1958 г. – Пека Хаависто, финландски политик 1964 г. – Пламен Тотев, български критик 1968 г. – Деймън Олбърн, английски певец 1968 г. – Фернандо Йеро, испански футболист 1971 г. – Павел Цветков, български поет 1972 г. – Жюдит Годреш, френска актриса 1972 г. – Йонас Бьоркман, шведски тенисист 1973 г. – Йежи Дудек, полски футболист 1976 г. – Крис Хой, шотландски колоездач 1976 г. – Мишел Монахан, американска актриса 1978 г. – Валтер Самуел, аржентински футболист 1980 г. – Дмитрий Лукашенко, беларуски политик 1980 г. – Райън Дей, уелски професионален снукър играч 1982 г. – Джон Лойд Тейлър, американски музикант 1983 г. – Владислав Златинов, български футболист 1989 г. – Ерик Максим Чупо-Мотинг, германски футболист 1990 г. – Хайме Алгерсуари, испански автомобилен състезател Починали 1237 г. – Йоан дьо Бриен, латински император (* ок. 1148 г.) 1555 г. – Юлий III, римски папа (* 1487 г.) 1748 г. – Йохан Готфрид Валтер, немски музикален теоретик (* 1684 г.) 1781 г. – Йохан Антон Гюлденщед, немски естественик (* 1745 г.) 1801 г. – Павел I, император на Русия (* 1754 г.) 1819 г. – Аугуст фон Коцебу, немски драматург (* 1761 г.) 1842 г. – Стендал, френски писател (* 1783 г.) 1866 г. – Захар Аркас, руски офицер (* 1793 г.) 1899 г. – Луи Мизон, френски офицер (* 1853 г.) 1901 г. – Константин Стоилов, министър-председател на България (* 1853 г.) 1905 г. – Валери Еляш Радзиковски, полски художник (* 1841 г.) 1906 г. – Георги Сугарев, български революционер (* 1876 г.) 1907 г. – Константин Победоносцев, руски политик (* 1827 г.) 1907 г. – Филип Тотю, български революционер (* 1830 г.) 1913 г. – Стамен Панчев, български поет (* 1879 г.) 1924 г. – Шевкет Тургут паша, османски държавник (* 1857 г.) 1937 г. – Джон Рокфелер, американски предприемач (* 1839 г.) 1938 г. – Никола Бобчев, български филолог (* 1863 г.) 1940 г. – Димитър Станчов, български дипломат (* 1863 г.) 1942 г. – Лудвиг фон Хьонел, английски офицер (* 1857 г.) 1942 г. – Фриц Саразин, швейцарски зоолог (* 1859 г.) 1943 г. – Александър Стефанов, български революционер (* 1880 г.) 1945 г. – Георги Радков, български офицер (* 1889 г.) 1948 г. – Георги Сучев, български революционер (* 1928 г.) 1948 г. – Николай Бердяев, руски философ (* 1874 г.) 1954 г. – Христо Несторов, български анархист (* 1903 г.) 1958 г. – Хенри Брайлсфорд, британски журналист (* 1873 г.) 1960 г. – Саид Нурси, ислямски мислител (* 1878 г.) 1980 г. – Артър Оукън, американски икономист (* 1928 г.) 1981 г. – Клод Окинлек, английски офицер (* 1884 г.) 1991 г. – Елисавета Багряна, българска поетеса (* 1893 г.) 1992 г. – Фридрих Хайек, австрийски икономист, Нобелов лауреат през 1974 (* 1899 г.) 1993 г. – Ханс Вернер Рихтер, немски писател (* 1908 г.) 1994 г. – Джулиета Мазина, италианска актриса (* 1921 г.) 2004 г. – Чавдар Кюранов, български политик (* 1921 г.) 2005 г. – Кирил Борисов, български политик (* ? г.) 2006 г. – Дезмънд Дос, американски войник (* 1919 г.) 2011 г. – Елизабет Тейлър, британско-американска актриса (* 1932 г.) 2012 г. – Абдула Юсуф Ахмед, президент на Сомалия (* 1934 г.) 2013 г. – Борис Березовски, руски предприемач (* 1946 г.) 2021 г. – Хана Хегерова, словашко-чешка певица и актриса (* 1931 г.) Празници Международен ден на метеорологията – Отбелязва се от 1961 г. в деня на влизането в сила през 1950 г. на Конвенцията за Световната метеорологична организация (СМО) – специализиран орган на ООН. Световния ден на атеизма – Отбелязва се от 2019 г. насам за хората без вярвания в божества. Българска православна църква – Св. мъченица Лидия Пакистан – Ден на ислямската република (1956 г., национален празник) Унгария и Полша – Ден на унгаро-полското приятелство (2007 г.) 323

bg

2386

https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

24 март

24 март е 83-тият ден в годината според григорианския календар (84-ти през високосна година). Остават 282 дни до края на годината. Събития 1201 г. – Цар Калоян превзема Варна, с което градът преминава от Византийската империя в България. 1449 г. – Арта е присъединена към Османски Епир. 1721 г. – Йохан Себастиан Бах завършва своите шест „Бранденбургски концерти“. 1801 г. – На руския престол се възкачва император Александър I. 1880 г. – В България е назначено либерално правителство начело с Драган Цанков. 1882 г. – Немският бактериолог д-р Робърт Кох обявява, че е открил причинителя на туберкулозата – Mycobacterium tuberculosis. 1900 г. – Започва строителството на Нюйоркското метро. 1901 г. – По нареждане на правителството започват арести на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). 1921 г. – С указ на цар Борис III се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав. 1923 г. – Гърция е провъзгласена за република. 1924 г. – Подписано е споразумение с Антантата за окупационния дълг: 25 000 000 златни франка, платими за 10 години при 5% лихва. 1944 г. – Втора декларация на „10-те“ водачи на опозицията (без комунисти) за скъсване на съюза с Германия, отхвърлена от регентите. 1949 г. – За първи път на церемониите по връчване на наградите „Оскар“ за най-добър филм е избран чуждестранен – английската екранизация на „Хамлет“. 1959 г. – Възстановени са дипломатическите отношения със САЩ, прекъснати през 1950 г. 1976 г. – Исабел Мартинес де Перон е свалена от власт като президент на Аржентина чрез държавен преврат. 1986 г. – Гриша Филипов е освободен от поста министър-председател. 1989 г. – Край Аляска става една от най-големите в историята екологични катастрофи – от супертанкера „Ексон Валдес“ в морето се изливат повече от 240 000 барела суров петрол. 1993 г. – Открита е кометата Шумейкър-Леви 9. 1999 г. – Косовска война: НАТО предприема въздушни военни действия срещу Югославия, като така за пръв път НАТО атакува суверенна държава. 2015 г. – Полет 9525 на Джърмануингс: Самолет Еърбъс А320-211 катастрофира във френските Алпи, вследствие на което загиват 150 души. Родени 1494 г. – Георг Агрикола, немски лекар († 1555 г.) 1782 г. – Орест Кипренски, руски художник († 1836 г.) 1808 г. – Мария Малибран, испанска оперна певица, мецосопран († 1836 г.) 1809 г. – Мариано Хосе де Лара, испански писател († 1837 г.) 1820 г. – Александър Бекерел, френски физик († 1891 г.) 1834 г. – Уилям Морис, английски дизайнер, художник, писател и социалист († 1896 г.) 1844 г. – Камий Льомоние, белгийски писател, представител на натурализма († 1913 г.) 1870 г. – Петър Кушев, български учител революционер († 1939 г.) 1874 г. – Хари Худини, американски илюзионист унгарски произход († 1926 г.) 1882 г. – Боян Секулов, български писател и литературен критик († 1945 г.) 1883 г. – Стефан Чавдаров, български революционер († 1944 г.) 1891 г. – Сергей Вавилов, съветски физик († 1951 г.) 1892 г. – Владимир Стойчев, български военен († 1990 г.) 1893 г. – Марджъри Бриърли, британски психоаналитик († 1984 г.) 1894 г. – Дора Метева, поетеса и преводач († 1967 г.) 1896 г. – Илия Кушев, български революционер († 1922 г.) 1897 г. – Вилхелм Райх, австро-американски психиатър и психоаналитик († 1957 г.) 1901 г. – Юби Айуъркс, американски аниматор († 1971 г.) 1917 г. – Джон Кендрю, британски биохимик, Нобелов лауреат († 1997 г.) 1921 г. – Василий Смислов, руски шахматист († 2010 г.) 1924 г. – Славка Славова, българска актриса († 2002 г.) 1926 г. – Дарио Фо, италиански писател, Нобелов лауреат през 1997 г. († 2016 г.) 1927 г. – Мартин Валзер, немски писател 1930 г. – Милко Диков, български художник-карикатурист 1930 г. – Стийв Маккуин, американски актьор († 1980 г.) 1931 г. – Иван Теофилов, български поет, драматург и режисьор 1935 г. – Петер Биксел, швейцарски писател 1944 г. – Воислав Кощуница, министър-председател на Сърбия 1944 г. – Роналд Лий Ърми, американски актьор († 2018 г.) 1947 г. – Арчи Джемъл, шотландски футболист 1949 г. – Табита Кинг, американска писателка 1949 г. – Цоньо Ботев, български политик 1951 г. – Кенет Рийтлър, американски астронавт 1954 г. – Марио Кръстев, български актьор 1956 г. – Стив Балмър, американски предприемач 1956 г. – Петер Уотърхаус, австрийски писател 1957 г. – Матьо Добрев, български кавалджия и педагог († 2019 г.) 1958 г. – Крум Георгиев, български шахматист 1960 г. – Ясер Сейраван, американски шахматист 1965 г. – Гробаря, американски кечист 1966 г. – Милен Велчев, български политик 1969 г. – Георги Андреев, български композитор 1970 г. – Лара Флин Бойл, американска актриса 1971 г. – Генади Симеонов, български футболист 1976 г. – Ивайло Петков, български футболист 1976 г. – Маркъс Хол, английски футболист 1978 г. – Томаш Уйфалуши, чешки футболист 1980 г. – Десислава Чардаклиева, българска актриса 1981 г. – Анна Багряна, украинска писателка 1981 г. – Орещеш Жуниор Алвеш, бразилски футболист 1982 г. – Джак Суагър, американски кечист 1982 г. – Борис Дали, български попфолк певец 1983 г. – Лаура Лайън, чешка порноактриса 1984 г. – Крис Бош, американски баскетболист 1984 г. – Пак Бум, южнокорейска певица (2NE1) Починали 809 г. – Харун ал-Рашид, халиф от династията Абасиди (* 763 г.) 1396 г. – Уолтър Хилтън, английски августински мистик (* 1340 г.) 1455 г. – Николай V, първият Ренесансов римски папа (* 1397 г.) 1603 г. – Елизабет I, английска кралица (* 1533 г.) 1635 г. – Жак Кало, френски живописец и гравьор (* 1592 г.) 1773 г. – Филип Дормър Стенхоп Честърфийлд, английски държавник (* 1694 г.) 1794 г. – Жак-Рене Ебер, френски политик (* 1757 г.) 1853 г. – Димитър Молеров, български зограф (* ок. 1780 г.) 1882 г. – Хенри Уадсуорт Лонгфелоу, американски поет (* 1807 г.) 1887 г. – Иван Крамской, руски художник и критик (* 1837 г.) 1894 г. – Върни Ловът Камерън, английски пътешественик (* 1844 г.) 1903 г. – Петко Петков Караиванов, български майор (* 1859 г.) 1905 г. – Жул Верн, френски писател (* 1828 г.) 1913 г. – Анастасиос Пихеон, гръцки революционер (* 1836 г.) 1916 г. – Енрике Гранадос, испански композитор и пианист (* 1867 г.) 1919 г. – Димитър Бакърджиев, български революционер (* 1880 г.) 1927 г. – Елизавета Маврикиевна, велика руска княгиня (* 1865 г.) 1943 г. – Димитър Драгиев, български политик (* 1869 г.) 1944 г. – Чарлз Орд Уингейт, британски офицер (* 1903 г.) 1946 г. – Александър Алехин, руски шахматист (* 1892 г.) 1963 г. – Никола Мутафчиев, български футболист (* 1904 г.) 1976 г. – Бърнард Монтгомъри, британски офицер (* 1887 г.) 1984 г. – Васил Величков, първият български пилот (* 1918 г.) 1995 г. – Джоузеф Нийдам, британски историк (* 1900 г.) 2001 г. – Добромир Тонев, български поет (* 1955 г.) 2016 г. – Йохан Кройф, холандски футболист и треньор (* 1947 г.) Празници Празник на град Пирдоп Партений III Константинополски, вселенски патриарх СЗО при ООН – Световен ден за борба с туберкулозата (обявен през 1996 г.) Аржентина – Ден за възпоменаване на истината и справедливостта (2002 г.) Киргизстан – Ден на народната революция Пакистан – Ден на Пакистан Уганда – Ден на жената 324

bg

2387

https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

25 март

25 март е 84-тият ден в годината според григорианския календар (85-и през високосна година). Остават 281 дни до края на годината. Събития 708 г. – Константин е избран за папа. 717 г. – Лъв III е коронясан за византийски император. 1306 г. – Робърт Брус става крал на Шотландия. 1655 г. – Холандският астроном Кристиян Хюйгенс открива Титан – най-големия естествен спътник на Сатурн. 1680 г. – Пожар изпепелява Търново. От целия град остава само една къща. 1713 г. – Официално е осветен мъжкият православен манастир Александро-Невска лавра в Санкт Петербург. 1807 г. – В Британската империя се забранява търговията с роби; капитаните, превозващи роби, били глобявани със £120 за всеки роб. 1813 г. – Мишел Ней е произведен в Принц де ла Москова. 1821 г. – В Пелопонес започва гръцкото въстание за освобождаване от Османската империя. 1909 г. – В Русия Мадам Попова е арестувана за над 300 убийства. 1941 г. – Кралство Югославия подписва във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт. 1949 г. – Съветският съюз депортира 92 000 жители на Прибалтийските републики в Сибир, за да се проведе колективизацията в тези страни. 1957 г. – С подписването на Римския договор от Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург е създадена Европейската икономическа общност. 1958 г. – Проведен е първият полет на канадския изтребител-прехващач Avro Canada CF-105 Arrow. 1971 г. – Открит е нефтохимическият комбинат край Плевен. 1992 г. – Космонавтът Сергей Крикальов се завръща на Земята след близо 10-месечен престой на борда на орбитална станция Мир. Родени 1252 г. – Конрадин, крал на Йерусалим и Сицилия († 1268 г.) 1297 г. – Андроник III Палеолог, византийски император († 1341 г.) 1479 г. – Василий III, велик княз на Московското княжество († 1533 г.) 1541 г. – Франческо I Медичи, велик херцог на Тоскана († 1587 г.) 1767 г. – Жоашен Мюра, френски военен деец († 1815 г.) 1774 г. – Франсоа Мари Доден, френски зоолог († 1804 г.) 1844 г. – Адолф Енглер, германски ботаник († 1930 г.) 1856 г. – Марин Маринов, български военен деец († 1885 г.) 1856 г. – Макс Уле, германски археолог († 1944 г.) 1859 г. – Анастас Бендерев, български офицер, генерал от руската армия († 1946 г.) 1874 г. – Михаил Хаджинеделчев, български учител († 1947 г.) 1881 г. – Бела Барток, унгарски композитор и пианист († 1945 г.) 1882 г. – Арсени Йовков, български революционер († 1924 г.) 1885 г. – Стефан Македонски, български оперен певец († 1961 г.) 1889 г. – Константин Щъркелов, български художник († 1961 г.) 1890 г. – Йоланде Якоби, немски психолог († 1973 г.) 1890 г. – Чудомир, български писател-хуморист († 1967 г.) 1900 г. – Веселин Бешевлиев, български историк и филолог († 1992 г.) 1908 г. – Дейвид Лийн, английски режисьор († 1991 г.) 1911 г. – Ангеларий, глава на Македонска православна църква († 1987 г.) 1914 г. – Норман Борлауг, американски агроном, лауреат на Нобелова награда за мир († 2009 г. г.) 1921 г. – Начо Папазов, български политик († 1996 г.) 1921 г. – Симон Синьоре, френска актриса († 1985 г.) 1934 г. – Христо Фотев, български поет († 2002 г.) 1940 г. – Мина Мацини, италианска певица 1941 г. – Ерхард Бузек, австрийски политик 1942 г. – Арета Франклин, американска певица († 2018 г.) 1946 г. – Панко Анчев, български литературовед и литературен критик 1947 г. – Елтън Джон, британски певец и композитор 1952 г. – Дидие Пирони, френски пилот от Формула 1 († 1987 г.) 1965 г. – Сара Джесика Паркър, американска актриса 1965 г. – Стефка Костадинова, българска лекоатлетка 1967 г. – Висенте Амиго, испански фламенко китарист 1969 г. – Николай Недков, български футболист 1972 г. – Роберто Акуня, аржентински футболист 1975 г. – Пламен Крумов, български футболист 1978 г. – Тиана Кай, американска порноактриса 1980 г. – Александър Сивилов, български историк 1989 г. – Скот Синклеър, английски футболист Починали 752 г. – Стефан II, римски папа (починал преди да встъпи в длъжност) 1189 г. – Фредерик, херцог на Бохемия (* 1141 г.) 1625 г. – Джанбатиста Марино, италиански поет (* 1569 г.) 1774 г. – Каролина фон Насау-Саарбрюкен, немска аристократка (* 1704 г.) 1801 г. – Новалис, немски поет (* 1772 г.) 1867 г. – Фридлиб Рунге, немски химик и професор (* 1794 г.) 1876 г. – Никола Странджата, български революционер 1902 г. – Методи Патчев, български революционер (* 1875 г.) 1905 г. – Морис Баримор, американски актьор (* 1849 г.) 1914 г. – Фредерик Мистрал, френски поет, Нобелов лауреат (* 1830 г.) 1918 г. – Клод Дебюси, френски композитор (* 1862 г.) 1925 г. – Коста Шулев, деец на БКП и БКМС (* 1898 г.) 1930 г. – Георги Марчин, български военен деец (* 1859 г.) 1951 г. – Михаил Йовов, български военен и държавен деец, дипломат (* 1886 г.) 1966 г. – Венелин Ганев, български юрист и политик (* 1880 г.) 1976 г. – Петър Хаджипанзов, български революционер (* 1901 г.) 1980 г. – Ролан Барт, френски литературен критик и писател (* 1915 г.) 2012 г. – Антонио Табуки, италиански писател (* 1943 г.) Празници Източноправославна църква и Римокатолическа църква – Свети Дисмас или Димас Християнство – Благовещение (Имен ден на Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Вангел, Вангелия) ООН – Международен ден на възпоминание на жертвите на робството и търговията с роби (от 2008 г.) Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия) Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (от 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна) Ден на пощенската картичка България – Празник на ДЗИ (от 1994 г.) България – Ден на жената и майката (от 1994 г.) Беларус – Ден на свободата (от 1918 г.) Гърция – Декларация за независимост (от Османска империя, 1821 г., национален празник) Русия – Ден на културата Сан Марино – Празник на бунтовниците САЩ – Ден на Мериленд Словения – Ден на майката Украйна – Ден на службата за сигурност 325

bg

2388

https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

26 март

26 март е 85-ият ден в годината според григорианския календар (86-и през високосна година). Остават 280 дни до края на годината. Събития 1812 г. – Земетресение разрушава Каракас, Венецуела. 1828 г. – Австрийският композитор Франц Шуберт изнася единствения си публичен концерт. 1841 г. – Българският духовник Неофит Бозвели е заточен в Света гора. 1899 г. – В Москва е пуснат в действие първият трамвай. 1908 г. – На Остров Принц Едуард (Канада) са забранени всички автомобили. Забраната по-късно е премахната. 1913 г. – Балканска война: Обсада на Одрин: Втора българска армия превзема Одрин. 1924 г. – Основан е бразилският футболен клуб Атлетико Паранаензе. 1934 г. – Националният отбор по футбол на България за пръв път участва в световна квалификация и губи в София от Унгария с 1:4. 1934 г. – В Обединеното кралство е въведен шофьорски курс. 1936 г. – Основан е украинският футболен клуб Черноморец Одеса. 1942 г. – Втора световна война: В нацисткия концлагер Аушвиц в окупирана Полша се затварят първите жени затворнички. 1948 г. – Публикуван е първият Закон за прокуратурата в България. 1950 г. – В София е проведен първият мач от българския турнир по аматьорски бокс „Странджа“. 1969 г. – В Космоса е пуснат първият съветски метеорологичен спътник. 1975 г. – В сила влиза Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от биологично оръжие и токсини, и за тяхното унищожаване. 1992 г. – Американският боксьор Майк Тайсън е осъден на десет години затвор за изнасилване. 1995 г. – Влиза в сила Шенгенският договор. 1996 г. – Международният валутен фонд одобрява заем на Русия на стойност 10,2 милиарда щатски долара. 1999 г. – Компютърният червей „Мелиса“ започва да заразява електронните пощи през интернет. 2000 г. – На президентските избори в Русия за президент на страната е избран Владимир Путин. 2000 г. – Подписана е Декларация между правителствата на България и Румъния за изграждането на мост Видин-Калафат на река Дунав. 2006 г. – В Шотландия влиза в сила забрана за тютюнопушене на публични места. Родени 1753 г. – Бенджамин Томпсън, британски физик († 1814 г.) 1821 г. – Ернст Енгел, немски специалист по статистика († 1896 г.) 1868 г. – Фуад I, крал на Египет († 1936 г.) 1874 г. – Робърт Фрост, американски поет († 1963 г.) 1876 г. – Вилхелм фон Вид, княз на Албания († 1945 г.) 1899 г. – Асен Камбуров, български актьор († 1958 г.) 1904 г. – Джоузеф Камбъл, американски митолог († 1987 г.) 1905 г. – Виктор Франкъл, австрийски психиатър († 1997 г.) 1911 г. – Тенеси Уилямс, американски драматург († 1983 г.) 1912 г. – Христо Бояджиев, български художник († 2001 г.) 1913 г. – Пал Ердьош, унгарски математик († 1996 г.) 1916 г. — Кристиан Анфинсен, американски химик, Нобелов лауреат († 1995 г.) Стърлинг Хейдън, американски актьор († 1986 г.) 1917 г. – Георги Авгарски, български писател († 1991 г.) 1918 г. – Анди Хамилтън, британски музикант († 2012 г.) 1925 г. – Пиер Булез, френски композитор и диригент († 2016 г.) 1926 г. – Лино Алдани, италиански писател († 2009 г.) 1934 г. – Алън Аркин, американски актьор 1935 г. – Махмуд Абас, палестински политик 1937 г. – Ахмед Курей, палестински политик 1938 г. – Антъни Легет, британски и американски физик, Нобелов лауреат 1939 г. – Андрей Пантев, български историк, академик 1940 г. – Джеймс Каан, американски актьор 1940 г. – Нанси Пелоси, американски политик 1941 г. – Ричард Докинс, британски биолог Лела Ломбарди, италианска автомобилна състезателка († 1992 г.) 1944 г. – Даяна Рос, американска певица 1946 г. – Симеон Симеонов, български футболист († 2000 г.) 1948 г. – Стивън Тайлър, американски музикант („Аеросмит“) 1949 г. – Патрик Зюскинд, немски писател 1951 г. – Карл Уиман, американски физик, Нобелов лауреат през 2001 г. 1953 г. – Ернст-Вилхелм Хендлер, немски писател 1958 г. – Добромир Карамаринов, български лекоатлет 1958 г. – Елио де Анджелис, италиански автомобилен състезател († 1986 г.) 1967 г. – Иван Искров, български икономист и политик 1970 г. – Александър Гарибов, председател на УС на ПФК ЦСКА (София) 1974 г. – Андроника Мартонова, български изкуствовед, културолог и специалист в киното на Азия 1975 г. – Антон Спасов, български футболист 1976 г. – Нургюл Йешилчай, турска актриса 1977 г. – Стив Августин, американски барабанист (Thousand Foot Krutch и FM Static) 1985 г. – Кийра Найтли, английска актриса Починали 900 г. – Йоан IX, римски папа 1827 г. – Лудвиг ван Бетховен, немски композитор (* 1770 г.) 1838 г. – Уилям Хенри Ашли, американски пътешественик (* 1778 г.) 1839 г. – Юрий Венелин, украински славист (* 1802 г.) 1892 г. – Уолт Уитман, американски поет (* 1819 г.) 1902 г. – Сесил Роудс, британски бизнесмен, минен магнат и политик (* 1853 г.) 1902 г. – Иван Савов, български революционер (* 1870 г.) 1920 г. – Самюъл Колман, американски художник (* 1832 г.) 1923 г. – Сара Бернар, френска актриса (* 1884 г.) 1925 г. – Яко Доросиев, български комунист (* 1890 г.) 1938 г. – Кирил Шиваров, скулптор (* 1887 г.) 1940 г. – Дан Колов, български борец (* 1892 г.) 1945 г. – Борис Шапошников, съветски маршал (* 1882 г.) 1945 г. – Дейвид Лойд Джордж, английски политик (* 1863 г.) 1947 г. – Карол Сверчевски, полски политик (* 1897 г.) 1959 г. – Реймънд Чандлър, американски писател (* 1888 г.) 1976 г. – Цанко Кильовски, български офицер (* 1919 г.) 1987 г. – Ойген Йохум, немски диригент (* 1902 г.) 1995 г. – Ийзи-И, истинско име Ерик Лин Райт, американски рапър (* 1963 г.) 1999 г. – Ананда Шанкар, бенгалски музикант (* 1942 г.) 2004 г. – Рачко Ябанджиев, български артист (* 1920 г.) 2007 г. – Борис Димовски, български художник (* 1925 г.) 2010 г. – Никола Рударов, български актьор (* 1927 г.) 2013 г. – Николай Сорокин, съветско-руски театрален и киноактьор и режисьор (* 1952 г.) 2018 г. – Николай Кауфман, български музиковед (* 1925 г.) Празници Източноправославна църква – Събор на архангел Гавраил (Именници: Гавраил, Гаврил, Габриел, Габриела) Световен ден за осведомяване хората за епилепсията – Ден на лилавото (Purple day) Бангладеш – Ден на независимостта (от Пакистан, 1971 г., национален празник) България – Ден на Тракия България – Празник на командване „Оперативни сили“ България – Боен празник на 8-и Беломорски, 10-и Родопски, 12-и Балкански, 23-ти Шипченски, 30-и Шейновски, 38-и Одрински и 39-и Солунски пехотни полкове Великобритания – Ден на майката (Mother's Day) Виетнам – Ден на младежа Зороастризъм – Рожден ден на пророка Зороастър Украйна – Ден на войските на МВР Източници 326

bg

2389

https://bg.wikipedia.org/wiki/27%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

27 март

27 март е 86-ият ден в годината според григорианския календар (87-и през високосна). Остават 279 дни до края на годината. Събития 196 г. пр.н.е. – Птолемей V се възкачва на трона на Египет. 1309 г. – Папа Климент V отлъчва Венеция и цялото и население. 1329 г. – В Агро Доминико Папа Йоан XXII осъжда някои писания на Майстер Екхарт като ерес. 1625 г. – Чарлз I става крал на Англия, Шотландия и Ирландия и претендира за крал на Франция. 1782 г. – Чарлс Уотсън-Уентуърт, 2-ри маркиз на Рокингам става министър-председател на Обединеното кралство. 1854 г. – Кримска война: Великобритания обявява война на Русия. 1867 г. – Карл Маркс завършва първия том на Капиталът, в който са формулирани икономическите закони за развитието на капиталистическото общество. 1899 г. – Италианският инженер Гулиелмо Маркони осъществява първата международна радиовръзка – между Англия и Франция, като използва морзовата азбука. 1907 г. – Приет е Закон за организиране на обществена безопасност, с който е създадена тайната политическа полиция. 1917 г. – Състои се битката при Червената стена. 1918 г. – Молдова и Бесарабия се присъединяват към Румъния. 1927 г. – Спуснат е на вода японския самолетоносач „Акаги“. 1933 г. – Япония напуска Обществото на народите. 1941 г. – Втората световна война: В Югославия е извършен държавен преврат. 1943 г. – Приет е закон за 5 % вътрешен държавен заем против инфлацията. 1953 г. – Правителството на България намалява държавните цени на дребно на стоките за народно потребление. 1956 г. – Направена е първата копка на Автомагистрала А1 Италия 1958 г. – Никита Хрушчов е избран за Председател на Съвета на министрите на СССР. 1962 г. – За първи път се чества Международният ден на театъра 1964 г. – Най-силното земетресение, регистрирано в САЩ с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер разтърсва южна и централна Аляска и убива 125 души. 1969 г. – Изстрелян е американският космически апарат Маринър 7, който заедно с Маринър 6 (изстрелян на 24 февруари 1969 г.) осъществява първата двойна мисия до Марс за дистанционен анализ на атмосферата и повърхността на планетата. 1972 г. – От СССР е изстрелян автоматичен космически апарат Венера 8. 1973 г. – Американският актьор Марлон Брандо се отказва от наградата Оскар, в знак на подкрепа на правата на индианците. 1976 г. – Открито е метрото на Вашингтон. 1977 г. – При най-голямата в историята самолетна катастрофа два самолета Боинг се сблъскват на летище „Лос Родеос“, Тенерифе (Канарски острови), при което загиват 583 души. 1980 г. – В Северно море се преобръща норвежка нефтена платформа Alexander Kielland, загиват 123 души от обслужващия персонал. 1990 г. – В Лондон е открит музей на Шерлок Холмс. 1993 г. – Дзян Дзъмин е избран за президент на Китайската народна република. 2004 г. – Открит е стадиона O2 Арена в Прага, Чехия. 2010 г. – От 20:30 до 21:30 (българско време) e проведен Часът на земята. Родени 972 г. – Робер II, крал на Франция († 1031 г.) 1196 г. – Светослав III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1252 г.) 1746 г. – Майкъл Брус, шотландски поет († 1767 г.) 1753 г. – Андрю Бел, британски педагог († 1832 г.) 1776 г. – Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел, френски ботаник († 1854 г.) 1785 г. – Луи XVII, крал на Франция († 1795 г.) 1797 г. – Алфред дьо Вини, френски писател († 1863 г.) 1845 г. – Вилхелм Рьонтген, немски физик, Нобелов лауреат през 1901 г. († 1923 г.) 1847 г. – Ото Валах, германски химик, Нобелов лауреат през 1910 г. († 1931 г.) 1863 г. – Хенри Ройс, британски предприемач († 1933 г.) 1871 г. – Хайнрих Ман, германски писател († 1950 г.) 1877 г. – Теодор Моров, български биолог († 1941 г.) 1886 г. – Лудвиг Мис ван дер Рое, немско-американски архитект († 1969 г.) 1893 г. – Карл Манхайм, социолог († 1947 г.) 1899 г. – Гечо Кокилев, български и съветски морски офицер († 1938 г.) 1901 г. – Ейсаку Сато, японски политик, Нобелов лауреат през 1974 г. († 1975 г.) 1909 г. – Голо Ман, немско-швейцарски историк († 1994 г.) 1914 г. – Ричард Денинг, американски актьор († 1998 г.) 1917 г. – Сайръс Ванс, държавен секретар на САЩ († 2002 г.) 1918 г. – Иван Недев, български политик († 1992 г.) 1921 г. – Ричард Марнър, британски актьор († 2004 г.) 1927 г. – Мстислав Ростропович, руски музикант († 2007 г.) 1927 г. – Сесил Бьодкер, датска поетеса и писателка († 2020 г.) 1928 г. – Мито Исусов, български историк († 1999 г.) 1932 г. – Слав Караславов, български писател († 2002 г.) 1934 г. – Ищван Чурка, унгарски журналист († 2012 г.) 1941 г. – Саркис Бохосян, български шахматист 1942 г. – Джон Сълстън, английски биолог, Нобелов лауреат през 2002 г. († 2018 г.) 1942 г. – Майкъл Йорк, английски актьор 1947 г. – Брайън Джоунс, британски въздушен пионер 1950 г. – Димитър Луджев, български политик 1952 г. – Мария Шнайдер, френска актриса († 2011 г.) 1955 г. – Мариано Рахой, испански политик 1959 г. – Велислав Минеков, български скулптор 1962 г. – Кевин Дж. Андерсън, американски писател 1963 г. – Куентин Тарантино, американски режисьор 1969 г. – Марая Кери, поп певица 1970 г. – Елизабет Мичъл, американска актриса 1970 г. – Хилда Казасян, българска певица 1971 г. – Дейвид Култард, британски състезател от Формула 1 1972 г. – Серхан Яваш, турски киноартист 1972 г. – Чарли Хаас, американски кечист 1975 г. – Стейси Фъргюсън, американска певица 1976 г. – Емил Шаламанов, български футболист 1985 г. – Давид Навара, чешки шахматист 1986 г. – Мануел Нойер, германски футболист 1987 г. – Иван Тодоров, български футболист Починали 973 г. – Херман Билунг, саксонски херцог (* ок. 900) 1191 г. – Папа Климент III (* ?) 1462 г. – Василий II, велик княз на Москва (* 1415 г.) 1479 г. – Хорхе Манрике, испански поет (* 1440 г.) 1482 г. – Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия (* 1457 г.) 1625 г. – Джеймс I, крал на Англия и Ирландия (* 1566 г.) 1770 г. – Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник (* 1696 г.) 1848 г. – Габриел Биброн, френски зоолог (* 1805 г.) 1875 г. – Едгар Кине, френски политик и историк (* 1803 г.) 1878 г. – Добри Войников, български възрожденец – писател, драматург и музикален деец (* 1833 г.) 1886 г. – Добри Чинтулов, български възрожденец и поет (* 1822 г.) 1893 г. – Тонка Обретенова, българска революционерка (* 1812 г.) 1901 г. – Илия Цанов, български политик (* 1835 г.) 1923 г. – Джеймс Дюар, британски физик и химик (* 1842 г.) 1923 г. – Стефан Сарафов, български лекар и общественик (* ?) 1931 г. – Арнолд Бенет, английски писател и критик (* 1867 г.) 1938 г. – Уилям Щерн, германски психолог (* 1871 г.) 1946 г. – Карл Гроос, германски психолог и философ (* 1861 г.) 1952 г. – Георги Атанасов, български художник (* 1904 г.) 1967 г. – Ярослав Хейровски, чешки учен Нобелов лауреат през 1959 г. (* 1890 г.) 1968 г. – Юрий Гагарин, съветски космонавт (* 1934 г.) 1972 г. – Мориц Корнелис Ешер, холандски художник (* 1898 г.) 1973 г. – Боян Икономов, български композитор и диригент (* 1900 г.) 1982 г. – Хариет Адамс, американска писателка (* 1892 г.) 1983 г. – Димитър Костадинов Измирлиев, български учител, журналист и общественик (* 1915 г.) 1995 г. – Алберт Драх, немски писател (* 1902 г.) 1998 г. – Фери Порше, австрийки автомобилен предприемач (* 1909 г.) 2002 г. – Били Уайлдър, американски режисьор (* 1906 г.) 2002 г. – Дъдли Мур, американски комик (* 1935 г.) 2004 г. – Робер Мерл, френски писател (* 1908 г.) 2006 г. – Станислав Лем, полски писател (* 1921 г.) 2010 г. – Василий Смислов, руски шахматист (* 1921 г.) 2015 г. – Олга Сияпутра, индонезийски актьор (* 1983 г.) 2022 г. - Любомир Милчев – Денди, български писател (*1963 г.) Празници Международен ден на театъра, основан във Виена от Международния Институт за Театър през 1961 г. Ангола – Ден на победата Бирма – Празник на въоръжените сили Белгия – Празник на Франкофонската културна общност Мианмар – Ден на армията (Ден на въоръжените сили) Русия – Ден на вътрешни сили на Министерството на вътрешните работи Празник на град Елхово (отбелязва се от 1994 г.) Католически и православни светци Александър: († 286 – 305) Александър Романски или Александър от Дризипара, римски легионер, мъченик измъчван в Панония и обезглавен в Тракия днешен Büyük Karistiran – Турция при Максимиан. Амадор († ?), Аматор, отшелничество отшелник в Португалия, чието съществувания се оспорва. Августа (V век) или Августина, Августина от Сенада, девственица, убита от баща си, германски аристократ във Фриул, почитан в Серавале в провинция Тревизо във Венето Йоан († [[† 394]]), Йоан египетски, отшелник от Тебаида. Руперт († ? – 710) от [Залцбург], епископ и мисионер Филетий († ? – 121) мъченик, убит по времето на император Адриан с жена си св. Лидия, и съмишленици: Македон, Теопрепий, Амфилохий и Хронида. Занита? и Лазар Персийски († 326) – мъченици убити заедно със своите съмишленици Хабиб (III – IV век). Католически светци и блажени на деня Алберт († 1181), Алберт от Тренто, мъченик, жертва на войните на Фридрих I Барбароса Франсоа († 1888), François Faà Di Bruno, отец, роден в Алесандрия, Италия. Матей († 1100), Матей от Бове, мъченик, обезглавен по време на първия кръстоносен поход Ромулус от Ним, абат от Бенедиктинския орден, измъчван и убит през 730, живял в град Ним. 327

bg

2390

https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

28 март

28 март е 87-ият ден в годината според григорианския календар (88-и през високосна година). Остават 278 дни до края на годината. Събития 37 г. – Сенатът на Римската империя удостоява император Калигула с титлата Принцепс. 193 г. – Римският император Пертинакс е убит от Преторианската гвардия, която после продава властта му на търг на Дидий Юлиан. 845 г. – Париж е опустошен при нападение на викинги, предвождани вероятно от Рагнар Лодброк, който събира голям налог, за да напусне града. 1776 г. – В Москва е създаден Болшой театър. 1802 г. – Астрономът Хайнрих Вилхелм Олберс открива 2 Палада – втория известен астероид след 1 Церера. 1844 г. – В Испания е създадена жандармерията – военизирана полиция за борба с повсеместния бандитизъм в страната. 1854 г. – Кримска война: Франция обявява война на Русия. 1857 г. – В Петербург е открита първата девическа гимназия в Русия. 1859 г. – В Цариград започва да излиза в. „България“ под редакцията на Драган Цанков. 1871 г. – Учредена е Парижката комуна. 1885 г. – В САЩ официално е създадена Армията на спасението. 1891 г. – В Лондон се провежда първото световно първенство по вдигане на тежести. 1910 г. – Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излита край Марсилия. 1920 г. – При опустошително торнадо по време на празника Палмова неделя в района на Големите езера (САЩ) загиват над 380 души, други 1700 са ранени. 1921 г. – Китайският параход Хонг Конг потъва след сблъсък в подводна скала, загиват 1094 души. 1930 г. – Турция променя името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора – на Анкара. 1939 г. – Гражданска война в Испания: Войната завършва с превземането на Мадрид от генералисимус Франсиско Франко. 1940 г. – В Солун започва изграждането на сградата на Международния мострен панаир. 1940 г. – В САЩ е открит нов изотоп на урана – плутоний 239. 1973 г. – Марлон Брандо изпраща актрисата индианка Сачийн Малкото перо да приеме неговата награда „Оскар“, за да може тя да протестира срещу дискриминацията на коренното население в САЩ. 1973 г. – Възродителен процес: 500 служители на МВР влизат в село Корница (Благоевградска област) за насилствена смяна на мюсюлманските имена, при оказаната съпротива са убити трима селяни. 1974 г. – Николае Чаушеску е избран за президент на Румъния. 1979 г. – След 30-дневна експлоатация вторият реактор на АЕЦ, разположена на остров Три Майл (САЩ), аварира, което е най-голямата ядрена авария в страната и става причина за закриване на 53 от 129 АЕЦ-a. 1983 г. – Среща в София на учени от балканските страни на тема „Балканите – безядрена зона“. 1994 г. – В България започват протести на частните издатели и радиоразпространители против Закона за добавена стойност – до 31 март същата година големите всекидневници не излизат. 1994 г. – При улични боеве в Йоханесбург (ЮАР) между привърженици на Зулу и на Африкански национален конгрес загиват 18 души, а стотици са ранени. 2005 г. – При земетресение с епицентър край остров Суматра, с магнитуд 8,7 по Скалата на Рихтер, загиват около 2000 души в Индонезия и Сингапур. 2009 г. – От 20:30 до 21:30 (българско време) е проведен Часът на земята. Родени 1472 г. – Фра Бартоломео, италиански художник († 1517 г.) 1515 г. – Св. Тереза Авилска, испанска монахиня и писателка († 1582 г.) 1592 г. – Ян Амос Коменски, чешки мислител († 1670 г.) 1609 г. – Фредерик III, крал на Дания († 1670 г.) 1663 г. – Лудвиг Крафт фон Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1713 г.) 1750 г. – Франсиско де Миранда, латиноамерикански революционер († 1816 г.) 1800 г. – Йохан Георг Ваглер, германски зоолог († 1832 г.) 1833 г. – Нил Попов, руски историк († 1891 г.) 1840 г. – Емин паша, судански изследовател († 1892 г.) 1862 г. – Аристид Бриан, френски политик, Нобелов лауреат през 1926 († 1932 г.) 1866 г. – Джими Рос, шотландски футболист († 1902 г.) 1868 г. – Максим Горки, руски писател († 1936 г.) 1871 г. – Аврам Гачев, български политик († 1941 г.) 1874 г. – Стефан Минчев, български литератор († 1912 г.) 1882 г. – Георги Скрижовски, български революционер († 1925 г.) 1887 г. – Димчо Дебелянов, български поет († 1916 г.) 1890 г. – Пол Уитман, американски музикант († 1967 г.) 1892 г. – Корней Хейманс, белгийски физиолог, Нобелов лауреат през 1938 г. († 1968 г.) 1897 г. – Сеп Хербергер, немски футболист и треньор († 1977 г.) 1910 г. – Ингрид, кралица на Дания († 2000 г.) 1914 г. – Бохумил Храбал, чешки писател († 1997 г.) 1915 г. – Джей Ливингстън, американски композитор († 2001 г.) 1921 г. – Дърк Богард, британски актьор († 1999 г.) 1923 г. – Владислав Молеров, български актьор († 1996 г.) 1925 г. – Владимир Гоев, български художник († 2013 г.) 1928 г. – Збигнев Бжежински, американски политолог († 2017 г.) 1929 г. – Вера Мутафчиева, българска писателка († 2009 г.) 1930 г. – Джеръм Фридман, американски физик, Нобелов лауреат 1936 г. – Божидар Абрашев, български политик († 2006 г.) 1936 г. – Марио Варгас Льоса, перуански писател, Нобелов лауреат 1939 г. – Продан Нончев, български актьор († 2013 г.) 1946 г. – Алехандро Толедо, президент на Перу 1948 г. – Даян Уийст, американска актриса 1951 г. – Панайот Панайотов, български певец 1952 г. – Андрей Даниел, български художник († 2020 г.) 1953 г. – Тома Томов, български политик 1955 г. – Ивайло Дичев, български писател 1959 г. – Ангел Грънчаров, български философ 1968 г. – Джон Ли, британски барабанист († 2002 г.) 1970 г. – Винс Вон, американски актьор 1973 г. – Танер Али, български политик 1975 г. – Иван Елгера, испански футболист 1981 г. – Джулия Стайлс, американска актриса 1985 г. – Станислас Вавринка, швейцарски тенисист 1986 г. – Лейди Гага, певица Починали 193 г. – Пертинакс, римски император (* 126 г.) 1285 г. – Мартин IV, римски папа (* ок. 1210) 1378 г. – Григорий XI, римски папа (* ок. 1336) 1687 г. – Константин Хьойгенс, холандски поет и композитор (* 1596 г.) 1712 г. – Ян ван дер Хейден, холандски художник и изобретател (* 1637 г.) 1794 г. – Маркиз дьо Кондорсе, френски математик, философ и политолог (* 1743 г.) 1811 г. – Доситей Обрадович, сръбски писател (* ок. 1740) 1881 г. – Модест Мусоргски, руски композитор (* 1839 г.) 1884 г. – Леополд, херцог на Олбани, син на кралица Виктория (р. 1853) 1892 г. – Константин фон Алвенслебен, немски генерал (* 1809 г.) 1903 г. – Тодор Саев, български военен и революционер (* 1872 г.) 1916 г. – Павел Плеве, руски офицер (* 1850 г.) 1941 г. – Вирджиния Улф, британска писателка и феминистка (* 1882 г.) 1943 г. – Сергей Рахманинов, руски композитор, пианист и диригент (* 1873 г.) 1953 г. – Джим Торп, американски лекоатлет (* 1888 г.) 1969 г. – Дуайт Айзенхауер, 34-ти президент на САЩ (* 1890 г.) 1976 г. – Антон Маринович, български режисьор (* 1907 г.) 1982 г. – Уилям Джиок, канадски химик, носител на Нобелова награда (р. 1895) 1985 г. – Георги Караиванов, български поет (* 1897 г.) 1985 г. – Марк Шагал, френски художник от беларуски произход (* 1887 г.) 1994 г. – Йожен Йонеско, драматург и писател (* 1909 г.) 2001 г. – Въло Радев, български режисьор (* 1923 г.) 2004 г. – Питър Устинов, английски актьор (* 1921 г.) Празници Българска православна църква – княз Боян Български Азербайджан – Ден на националната сигурност Либия – Тържества по повод края на британското присъствие и Ден на евакуацията Сърбия – Ден на Конституцията Тибет – Ден на Освобождението на робите Чехия и Словакия – Ден на учителя ЮАР – Ден на семейството Католически светци и блажени на деня Св. Присции – епископ на Капуа Св. Гунтрамн (561 – 592) владетел на Бургундия от рода на Меровингите, канонизиран непосредствено след смъртта си от католическата църква. счита се, че Св. Гунтрамн пкрвителства разведените, спомага за разрешаването на конфликтите в семейството и сближава рода при конфликти. 328

bg

2391

https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

29 март

29 март е 88-ият ден в годината според григорианския календар (89-и през високосна година). Остават 277 дни до края на годината. Събития 1430 г. – Султан Мурад II превзема Солун. 1516 г. – Изгонените от Испания евреи по силата на декрет на съвета на десетте са настанени във Венеция в обособен квартал – гето. 1638 г. – Шведските колонисти основават тяхното първо поселище в Делауеър, наречено Нова Швеция. 1792 г. – Кралят на Швеция Густав III умира, след като е бил застрелян 13 дни по-рано в гърба на нощен маскен бал в Кралската шведска опера в Стокхолм. 1807 г. – Открит е астероидът 4 Веста – третият по големина астероид в астероидния пояс. 1809 г. – Финландия е обявена за Велико княжество в лична уния с Русия. 1848 г. – Поради струпване на лед Ниагарският водопад спира за едно денонощие. 1886 г. – В Атланта Джон Пъмбертън за първи път произвежда напитката Coca-Cola. 1911 г. – Съставено е тридесет и второто правителство на България, начело с Иван Евстратиев Гешов. 1912 г. – Британският изследовател сър Робърт Скот загива на връщане от Южния полюс, след като в опита си да го достигне пръв е бил изпреварен от норвежеца Руал Амундсен. 1936 г. – В Германия диктаторът Хитлер получава 99% от гласовете на референдум за приемане на незаконната немска реокупация на Rhineland. 1944 г. – Втората световна война: София е бомбардирана от англо-американската авиация. 1945 г. – България във Втората световна война: Начало на Мурската настъпателна операция на Първа българска армия (29 март-14 април 1945 г.)в Унгария в която българската армия настъпва срещу германските войски от група армии „Е“ и пробива германската отбранителна линия „Маргит“, разгромявайки германските войски при Велики Ког, Ястребци и Вараждин при река Мур. 1973 г. – Виетнамска война: Последните войски на САЩ напускат Южен Виетнам. 1974 г. – Космическият апарат на НАСА Маринър 10 изпраща първите заснети отблизо снимки на Меркурий. 1976 г. – Открива се обновеният Народен театър „Иван Вазов“ с премиера на пиесата на Иван Вазов „Хъшове“. 1986 г. – Римският наказателен съд издава оправдателна присъда срещу Сергей Антонов, обвинен за атентата срещу папа Йоан Павел II. 1988 г. – Играчът на крикет Ян Ботъм започва своя преход през Алпите на слонове – по стъпките на Ханибал, за да събере пари с благотворителна цел. 2004 г. – България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения влизат в НАТО като пълноправни членове. 2004 г. – Република Ирландия става първата страна в света, която забранява тютюнопушенето на работното място, включително в барове и ресторанти. 2005 г. – Подписан е първият договор за магистрала Тракия в България. Родени 1790 г. – Джон Тейлър, 10-и президент на САЩ († 1862 г.) 1822 г. – Иван Унковски, руски адмирал († 1866 г.) 1826 г. – Вилхелм Либкнехт, немски революционер († 1900 г.) 1859 г. – Янко Драганов, български офицер († 1932 г.) 1870 г. – Павлос Мелас, гръцки военен и революционер († 1904 г.) 1873 г. – Тулио Леви-Чивита, италиански математик († 1941 г.) 1874 г. – Лу Хенри Хувър, първа дама на САЩ (1929 – 1933) († 1944 г.) 1890 г. – Вилибалд фон Лангерман унд Ерленкамп, германски офицер († 1942 г.) 1899 г. – Лаврентий Берия, съветски политик († 1953 г.) 1899 г. – Радослав Тричков, български журналист († 1991 г.) 1923 г. – Георги Апостолов, български скулптор († 2015 г.) 1926 г. – Боян Лечев, български цигулар († 2004 г.) 1926 г. – Стефан Геренски, български футболист († 2008 г.) 1927 г. – Джон Вейн, британски фармаколог, Нобелов лауреат през 1982 г. († 2004 г.) 1928 г. – Христиана Василева, българска преводачка и писателка († 2018 г.) 1929 г. – Ленарт Мери, президент на Естония († 2006 г.) 1933 г. – Апостол Чачевски, български футболист и треньор по футбол 1935 г. – Волфганг Улман, немски шахматист († 2020 г.) 1935 г. – Иван Кънев, български художник 1941 г. – Джоузеф Тейлър, американски физик Нобелов лауреат през 1993 г. 1943 г. – Вангелис, гръцки композитор 1943 г. – Джон Мейджър, премиер на Великобритания 1943 г. – Ерик Айдъл, британски актьор 1944 г. – Владимир Гаджев, български музикален критик 1951 г. – Роджър Майърсън, американски икономист 1952 г. – Джон Хендрикс, американски бизнесмен 1952 г. – Теофило Стивенсон, кубински боксьор († 2012 г.) 1953 г. – Венцислав Арсов, български футболист 1953 г. – Георг Клайн, немски писател 1953 г. – Стефан Орманджиев, български футболен съдия († 2017 г.) 1954 г. – Ахмед Доган, български политик 1955 г. – Брендан Глийсън, ирландски актьор 1955 г. – Марина Сиртис, британска актриса 1956 г. – Голамреза Багери Могаддам, дипломат от Иран 1956 г. – Лазар Груев, български юрист 1957 г. – Кристоф Ламбер, френски актьор 1960 г. – Юлий Буркин, руски писател 1964 г. – Ел Макферсън, австралийски супермодел и актриса 1965 г. – Красимир Каракачанов, български политик 1966 г. – Красимир Балъков, български футболист 1968 г. – Люси Лоулес, американска актриса 1972 г. – Руи Коща, португалски футболист 1973 г. – Златан Василев, български състезател по вдигане на тежести 1973 г. – Мариян Христов, български футболист 1973 г. – Марк Овермарс, холандски футболист 1976 г. – Дженифър Каприати, американска тенисистка 1978 г. – Христо Цветанов, български волейболист 1981 г. – Десислава Добрева, българска певица 1982 г. – Джей Бренън, американски певец 1984 г. – Роман Кинаст, австрийски футболист 1984 г. – Хуан Монако, аржентински тенисист 1984 г. – Чавдар Янков, български футболист 1990 г. – Теему Пуки, финландски футболист Починали 87 г. пр.н.е. – Хан Уди, китайски император (* 156 г. пр.н.е.) 1058 г. – Стефан IX, римски папа (* ок. 1020) 1697 г. – Николаус Брунс, германски композитор (* 1665 г.) 1772 г. – Емануел Сведенборг, шведски учен (* 1688 г.) 1788 г. – Чарлз Уесли, основател на Методистката църква (* 1707 г.) 1792 г. – Густав III, шведски крал (* 1746 г.) 1891 г. – Жорж Сьора, френски художник (* 1859 г.) 1896 г. – Димитър Икономов (Ботев четник), български революционер (* 1839 г.) 1912 г. – Робърт Скот, английски изследовател (* 1868 г.) 1925 г. – Вела Пискова, българска антифашистка (* 1889 г.) 1934 г. – Ото Кан, немски банкер (* 1867 г.) 1936 г. – Йордан Асенов, български революционер (* 1869 г.) 1937 г. – Карол Шимановски, полски композитор (* 1882 г.) 1942 г. – Георги Фотев, български революционер (* 1862 г.) 1956 г. – Благой Даскалов, български революционер (* 1867 г.) 1957 г. – Джойс Кери, ирландски писател (* 1888 г.) 1977 г. – Георги Златев-Черкин – български композитор и педагог (* 1905 г.) 1980 г. – Мантовани, италиански диригент (* 1905 г.) 1982 г. – Карл Орф, германски композитор (* 1895 г.) 1982 г. – Хелене Дойч, австрийско-американски психоаналитик (* 1884 г.) 2003 г. – Карло Урбани, италиански физик, Нобелов лауреат през 1999 г. (* 1956 г.) 2003 г. – Кейносуке Еноеда, японски каратист (* 1935 г.) 2008 г. – Белчо Белчев, български финансист и политик (* 1932 г.) 2009 г. – Морис Жар, френски композитор и диригент (* 1924 г.) 2009 г. – Климент Денчев, български актьор (* 1939 г.) 2016 г. – Александър Бръзицов, български композитор (* 1943 г.) 2019 г. – Анес Варда, френска режисьорка (* 1928 г.) 2020 г. – Кшищоф Пендерецки, полски композитор и диригент (* 1933 г.) Празници България – Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения (от 2005 г.) Виетнам – Ден на ветераните Република Китай – Ден на младежта Мадагаскар – Ден в памет на героите от въстанието срещу френските колонизатори, Годишнина от избухването на антифренското въстание през 1947 г., дало между 80 и 90 хил. жертви Русия – Ден на правната служба и Професионален празник на военните адвокати САЩ – Ден на ветераните от Виетнамската война Тайван – Ден на младежта Централноафриканската република – Ден в чест на президента Бартелеми Боганда. Чили – Ден в памет на братята Вергара Толедо убити през 1985 г. по време на диктатурата на Пиночет от полицейските служби и Ден на младите бойци, отбелязван обикновено с граждански безредици от крайно леви движения и анархисти 329

bg

2392

https://bg.wikipedia.org/wiki/30%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

30 март

30 март е 89-ият ден в годината според григорианския календар (90-и през високосна година). Остават 276 дни до края на годината. Събития 240 г. пр.н.е. – Описано е първото наблюдение на Халеевата комета. 1794 г. – Жорж Дантон, Камил Демулен и техни последователи са задържани в заговор за преврат и сваляне на правителството. 1814 г. – Армиите от Шестата коалиция по време на Наполеоновите войни навлизат в Париж. 1814 г. – в Амстердам е коронясан първият крал на Нидерландия Вилхелм I. 1842 г. – Доктор Кроуфърд Лонг използва за първи път анестезия при извършване на хирургична операция. 1856 г. – Подписан е Парижкият договор, с който се слага край на Кримската война. 1858 г. – Хаймън Липман патентова молив с прикрепена към него канцеларска гума. 1867 г. – Основана е Австро-Унгария, в резултат на реформата на Австрийската империя. 1905 г. – Президентът на САЩ Теодор Рузвелт е помолен да посредничи за прекратяването на Руско-японската война. 1909 г. – Открит е за експлоатация мостът, свързващ кварталите Манхатън и Куинс в Ню Йорк. 1912 г. – Мароканският султан Абделхафид подписва договор, съгласно който Мароко става протекторат на Франция. 1914 г. – В Англия стачкуват 100 000 йоркширски миньори. 1922 г. – Със заповед на военния министър Константин Томов е учреден почетен знак За спасяване на знаме, носи се отдясно на гърди, отсечени са само 100 знака. 1930 г. – Учредена е прокомунистическата организация Български общ народен студентски съюз (БОНС). 1940 г. – Япония обявява Нанцзин за столица на марионетното китайско правителство. 1944 г. – Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира София, Враца, Лом и Фердинанд (дн. Монтана). В операцията участват 600 самолета. 1945 г. – Втората световна война: Съветската армия, с участие на съюзническите армии от България, Югославия, Румъния и Полша, навлиза в Австрия и завладява Виена, а на север – освобождава Гданск. 1946 г. – Церемонията по връчване на наградите Оскар за първи път се предава по радиото. 1954 г. – В Торонто е открито първото канадско метро. 1968 г. – Ген. Лудвик Свобода става президент на Чехословакия. 1981 г. – При покушение във Вашингтон американският президент Роналд Рейгън е ранен в гърдите от 25-годишния Джон Хинкли. 1983 г. – В Гърция е официално приет закон за 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. 1983 г. – НС приема Закон за допитване до народа (референдум). 2006 г. – Маркос Понтес става първият бразилски и лузофонски космонавт, излитайки с руския космически кораб Союз. Родени 1326 г. – Иван II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1359 г.) 1432 г. – Мехмед II Завоевателя, султан на Османската империя († 1481 г.) 1746 г. – Франсиско Гоя, испански художник († 1828 г.) 1811 г. – Роберт Бунзен, немски химик и откривател († 1899 г.) 1844 г. – Пол Верлен, френски поет († 1896 г.) 1853 г. – Винсент ван Гог, холандски художник († 1890 г.) 1864 г. – Франц Опенхаймер, германски социолог († 1943 г.) 1868 г. – Коломан Мозер, австрийски художник, декоратор и дизайнер († 1918 г.) 1870 г. – Иван Кепов, български историк († 1938 г.) 1873 г. – Макс Шублие, френски дипломат и историк († 1933 г.) 1879 г. – Ст. Л. Костов, български писател и драматург († 1939 г.) 1880 г. – Шон О'Кейси, ирландски писател († 1964 г.) 1882 г. – Мелани Клайн, австрийско-британска психоаналитичка († 1960 г.) 1892 г. – Боян Урумов, български генерал († 1960 г.) 1892 г. – Стефан Банах, полски математик († 1945 г.) 1894 г. – Сергей Илюшин, руски конструктор на самолети († 1977 г.) 1895 г. – Йордан Кръчмаров, български скулптор († 1980 г.) 1908 г. – Любен Тонев, български архитект († 2001 г.) 1910 г. – Юзеф Марчинкевич, полски математик († 1940 г.) 1922 г. – Кунка Баева, българска актриса († 2007 г.) 1922 г. – Турхан Бей, турски актьор 2012 1926 г. – Ингвар Кампрад, шведски предприемач († 2018 г.) 1927 г. – Иван Радоев, български писател († 1994 г.) 1933 г. – Борис Карадимчев, български композитор († 2014 г.) 1937 г. – Уорън Бийти, американски актьор и режисьор 1939 г. – Кристине Волтер, немска писателка и преводачка 1940 г. – Уве Тим, немски писател 1945 г. – Ерик Клептън, британски китарист 1946 г. – Иван Бориславов, български поет († 2011 г.) 1948 г. – Еди Джордан, ирландски автомобилен състезател 1950 г. – Дейвид Дженсън, британски актьор 1951 г. – Петър Великов, български шахматист 1960 г. – Пламен Липенски, български футболист 1962 г. – Ем Си Хамър, американски рап изпълнител 1962 г. – Йордан Матеев, български писател 1964 г. – Трейси Чапмън, американска певица и текстописец 1966 г. – Ефстратиос Гривас, гръцки шахматист 1968 г. – Селин Дион, канадска певица 1972 г. – Карел Поборски, чешки футболист 1973 г. – Адам Голдстейн, американски диджей († 2009 г.) 1979 г. – Марио Метушев, български футболист 1986 г. – Серхио Рамос, испански футболист Починали 1707 г. – Себастиан дьо Вобан, френски военен инженер (* 1633 г.) 1774 г. – Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен, ландграфиня на Хесен-Дармщат (* 1721 г.) 1783 г. – Уилям Хънтър, шотландски анатом (* 1718 г.) 1912 г. – Карл Май, германски писател (* 1842 г.) 1925 г. – Рудолф Щайнер, австрийски философ и учен (* 1861 г.) 1937 г. – Никола Димков, български общественик (* 1859 г.) 1941 г. – Васил Кутинчев, български генерал (* 1867 г.) 1944 г. – Върбан Генчев, български партизанин и деец на БРП, политкомисар на Горнооряховски партизански отряд (* 1918 г.) 1945 г. – Боян Секулов, български писател (* 1882 г.) 1950 г. – Леон Блум, министър-председател на Франция (* 1872 г.) 1954 г. – Иван Дипчев, български военен деец (* 1885 г.) 1954 г. – Йоахим Лемелсен, немски генерал (* 1888 г.) 1965 г. – Филип Хенч, американски физик, нобелов лауреат през 1950 г. (* 1896 г.) 1966 г. – Максфийлд Париш, американски художник (* 1966 г.) 1970 г. – Густав Брюнинг, германски канцлер (* 1885 г.) 1978 г. – Димитър Попниколов, български революционер (* 1880 г.) 1986 г. – Джеймс Кагни, американски актьор (* 1899 г.) 1991 г. – Никола Тодев, български актьор (* 1928 г.) 2002 г. – Елизабет Боуз-Лайън, кралицата-майка на Елизабет II (* 1900 г.) 2005 г. – Емил Димитров, български поп певец (* 1940 г.) 2007 г. – Банко Банков, български актьор (* 1941 г.) 2010 г. – Елена Стефанова, българска актриса (* 1916 г.) Празници Барселона (Испания) – Ден на цветята България – Празник на ПУ „Паисий Хилендарски“ (от 1973) Палестина – Ден на Земята:, арабски: يوم الأرض‎, Йом ал-Ард; иврит: יום האדמה‎, Йом Ха'адама), в памет на манифестацията от 1976 срещу окупацията и конфискацията на земи САЩ – Национален ден на лекарите (Червеният карамфил е символ на този празник, 1990 г.) Тринидад и Тобаго – Ден на баптистите 330

bg

2393

https://bg.wikipedia.org/wiki/31%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

31 март

31 март е 90-ият ден в годината според григорианския календар (91-ви през високосна). Остават 275 дни до края на годината. Събития 307 г. – След като се развежда с Минервина, император Константин Велики се жени за Фауста, дъщерята на някогашния римски император Максимиан. 1078 г. – С бунт на армията е свален императорът на Византия Михаил VII и е изпратен за епископ. 1282 г. – Избухва Сицилианската вечерня. 1492 г. – Издаден е Алхамбрайският декрет на Фердинанд и Изабела за изгонване на евреите от Испания. 1661 г. – Херцогинята на Орлеан Хенриета-Анна Стюарт сключва брак с орлеанския херцог Филип I. 1790 г. – Максимилиан Робеспиер е избран за президент на Якобинския клуб. 1848 г. – Във Франкфурт на Майн започва Общогерманско събрание, което продължава една година и неуспешно се опитва да създаде Германска империя. 1878 г. – На базата на Опълчението е създадена Българска земска войска, която по-късно става Българска армия. 1885 г. – Великобритания обявява за свой протекторат територията на днешната Ботсвана. 1889 г. – Айфеловата кула е официално открита и осветена. 1894 г. – Основан е норвежкият футболен клуб Од Гренлан. 1903 г. – Съставено е двадесет и петото правителство на България, начело със Стоян Данев. 1916 г. – В 24 часа България преминава от Юлиански към Грегориански календар и вместо 1 април настъпва 14 април. 1917 г. – САЩ купуват от Дания група острови в Карибско море за $25 млн., които по-късно преименуват на Американски Вирджински острови. 1919 г. – Основан е италианският футболен клуб от град Нови Лигуре Новезе. 1923 г. – Третият Държавен съд произнася присъди на министрите от кабинета на Васил Радославов за участието на България в Първата световна война; шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите – от 10 до 15 години затвор. 1931 г. – Разрушително земетресение в Манагуа (Никарагуа) отнема живота на над 2000 души. 1940 г. – Образувана е Карело-Финската съветска социалистическа република. 1942 г. – Започва Третата офанзива срещу Титовите партизани. 1943 г. – Мюзикълът Оклахома се появява на Бродуей и става тотален хит с 2212 изпълнения. 1944 г. – Втора световна война: Създадена е Група армии „Южна Украйна“. 1946 г. – Съставено е второ правителство на Кимон Георгиев. 1949 г. – Основана е италианската компания Абарт. 1949 г. – Остров Нюфаундленд се присъединява към Канада. 1953 г. – Делото срещу лекарите е закрито. 1964 г. – Генерал Умберту Кастелу Бранку установява диктатура в Бразилия. 1966 г. – Изстрелян е съветският Луна 10 – първият апарат влязъл в орбита около Луната. 1967 г. – Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала „Астория“. По-късно е заведен в болница заради изгаряния по ръцете. 1972 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Стихове“. 1972 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Сърце човешко“. 1979 г. – Последният британски войник напуска Малта – денят е обявен за Ден на свободата. 1991 г. – В Албания се провеждат първите многопартийни избори. 1992 г. – Република Башкирия, Република Тува и Калмикската автономна съветска социалистическа република стават членове на Руската федерация. 1993 г. – Брендън Лий, синът на Брус Лий, загива по време на снимките на филма „Гарванът“. 1994 г. – Световната банка отпуска заем на България за преструктуриране на икономиката в размер на 100 млн. долара. 1998 г. – Излиза една от най-добрите игри и стратегии на всички времена – StarCraft на Blizzard. 1999 г. – Състои се премиерата на американската романтична комедия „10 неща, които мразя в теб“. 1999 г. – Състои се премиерата на научно-фантастичния екшън филм „Матрицата“. 2001 г. – Официално е открито Бразилското метро. 2005 г. – Открита е планетата Макемаке. 2005 г. – Принц Албер II поема ръководството на княжество Монако. 2018 г. – в Армения избухват протести срещу преизбирането на премиера Серж Саркисян Родени 250 г. – Констанций I Хлор, римски император († 306 г.) 1499 г. – Пий IV, римски папа († 1565 г.) 1519 г. – Анри II, крал на Франция († 1559 г.) 1596 г. – Рене Декарт, френски математик († (1650) 1621 г. – Андрю Марвел, английски поет († 1678 г.) 1675 г. – Бенедикт XIV, римски папа († 1758 г.) 1718 г. – Мариана-Виктория Бурбон-Испанска, кралица на Португалия († 1781 г.) 1723 г. – Фредерик V, крал на Дания († 1766 г.) 1729 г. – Анри Луи Льокен, френски артист († 1778 г.) 1819 г. – Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст, немски политик († 1901 г.) 1823 г. – Александър Островски, руски драматург († 1886 г.) 1849 г. – Джеймс Тейлър Кент, американски хомеопат († 1916 г.) 1868 г. – Карл Бонхофер, немски невролог († 1948 г.) 1869 г. – Анри Клод, френски психиатър († 1946 г.) 1871 г. – Артър Грифит, президент на Ирландия († 1922 г.) 1872 г. – Сергей Дягилев, руски импресарио († 1929 г.) 1882 г. – Корней Чуковски, руски писател († 1969 г.) 1885 г. – Жул Паскин, български художник († 1930 г.) 1890 г. – Уилям Лорънс Браг, австралийски физик, Нобелов лауреат през 1915 г. († 1971 г.) 1897 г. – Вернер Мумерт, немски офицер († 1950 г.) 1903 г. – Тодор Герасимов, български археолог († 1974 г.) 1906 г. – Шиничиро Томонага, японски физик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1979 г.) 1914 г. – Октавио Пас, мексикански писател, Нобелов лауреат през 1990 г. († 1998 г.) 1926 г. – Джон Фаулз, английски писател († 2005 г.) 1931 г. – Иван Стайков, български композитор († 2020 г.) 1931 г. – Катя Чукова, българска актриса († 2012 г.) 1932 г. – Джон Джейкс, американски писател 1934 г. – Карло Рубия, италиански физик, Нобелов лауреат 1934 г. – Ричард Чембърлейн, американски актьор 1935 г. – Хуберт Фихте, немски писател († 1986 г.) 1935 г. – Хърб Арпърт, американски тромпетист 1936 г. – Трифон Пашов, български политик († 2010 г.) 1937 г. – Димитър Тасев, български художник 1939 г. – Звияд Гамсахурдия, първият президент на Грузия († 1993 г.) 1943 г. – Кристофър Уокън, американски актьор 1946 г. – Киран Коларов, български режисьор 1948 г. – Ал Гор, вицепрезидент на САЩ, Нобелов лауреат през 2007 г. 1948 г. – Иван Яхнаджиев, български художник 1950 г. – Андраш Адорян, унгарски шахматист 1953 г. – Париз Паризов, български педагог 1954 г. – Тодор Атанасов, български футболист († 2020 г.) 1955 г. – Ангъс Йънг, австралийски музикант (AC/DC) 1955 г. – Гьоко Хаджиевски, македонски футболен треньор 1955 г. – Филип Димитров, министър-председател на България 1962 г. – Мустафа Хаджи, главен мюфтия на България 1962 г. – Оли Рен, финландски политик 1964 г. – Николай Илиев, български футболист 1971 г. – Юън Макгрегър, шотландски актьор 1974 г. – Стефан Олсдал, шведски музикант („Пласибо“) 1979 г. – Алексис Фереро, аржентински футболист 1984 г. – Елен Колева, българска актриса 1987 г. – Божидар Митрев, български футболист Починали 32 пр.н.е. г. – Тит Помпоний Атик, римски конник (* 110 пр.н.е. г.) 1340 г. – Иван I, велик московски княз (* 1288 г.) 1547 г. – Франсоа I, крал на Франция (* 1494 г.) 1621 г. – Филип III Испански, крал на Испания (* 1578 г.) 1631 г. – Джон Дън, английски поет (* 1572 г.) 1727 г. – Исак Нютон, английски физик (* 1643 г.) 1812 г. – Осип Второв, руски офицер (* ? г.) 1837 г. – Джон Констабъл, английски художник (* 1776 г.) 1855 г. – Шарлот Бронте, британска писателка (* 1816 г.) 1860 г. – Еварист Юк, френски монах (* 1813 г.) 1880 г. – Хенрик Виенявски, полски композитор (* 1835 г.) 1894 г. – Павел Яблочков, руски изобретател (* 1847 г.) 1904 г. – Василий Верешчагин, руски живописец (* 1842 г.) 1907 г. – Лео Таксил, френски писател (* 1854 г.) 1914 г. – Кристиан Моргенщерн, немски поет (* 1871 г.) 1913 г. – Джон Пирпонт Морган, американски предприемач (* 1837 г.) 1917 г. – Емил фон Беринг, немски учен, първият носител (1901 г.) на Нобелова награда за физиология и медицина (* 1854 г.) 1918 г. – Лавър Корнилов, руски военачалник (* 1870 г.) 1927 г. – Мейбъл Колинс, британска писателка (* 1851 г.) 1929 г. – Илия Бадрев, български революционер (* 1882 г.) 1936 г. – Иван Москов, български революционер (* 1888 г.) 1937 г. – Ахмед Изет паша, османски военачалник (* 1864 г.) 1938 г. – Васил Карагьозов, български политик (* 1856 г.) 1941 г. – Иван Красновски, български юрист (* 1882 г.) 1942 г. – Иван Ермаков, руски психиатър († 1875 г.) 1943 г. – Павел Милюков, руски политик (* 1859 г.) 1945 г. – Ане Франк, еврейска писателка (* 1929 г.) 1945 г. – Ханс Фишер, германски химик, Нобелов лауреат през 1930 г. (* 1881 г.) 1946 г. – Джон Стендиш, британски военачалник (* 1886 г.) 1948 г. – Михали Апостолов, гръцки партизанин (* 1923 г.) 1948 г. – Петър Гърков, български революционер (* 1912 г.) 1951 г. – Валтер Шеленберг, немски военачалник (* 1910 г.) 1952 г. – Асен Илиев, български граничар (* 1929 г.) 1952 г. – Георги Стоименов, български граничар (* 1931 г.) 1952 г. – Стоил Косовски, български граничар (* 1931 г.) 1958 г. – Елзе Френкел-Брънсуик, австрийски психолог (* 1908 г.) 1962 г. – Оскар Мунцел, германски офицер (* 1899 г.) 1967 г. – Александър Бакулев, руски лекар (* 1890 г.) 1967 г. – Родион Малиновски, съветски маршал (* 1898 г.) 1970 г. – Семьон Тимошенко, съветски маршал (* 1895 г.) 1975 г. – Лесли Уайт, американски антрополог (* 1900 г.) 1975 г. – Олга Андровска, руска артистка (* 1898 г.) 1980 г. – Джеси Оуенс, американски лекоатлет (* 1913 г.) 1990 г. – Пиера Олание, френски лекар (* 1923 г.) 1993 г. – Брендън Лий, американски актьор (* 1965 г.) 1996 г. – Йовчо Караиванов, български певец (* 1926 г.) 2001 г. – Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат (* 1915 г.) 2002 г. – Слав Караславов, български писател (* 1932 г.) 2004 г. – Иван Костов, български геолог († 1913 г.) 2008 г. – Жул Дасен, американски кинорежисьор (* 1911 г.) 2010 г. – Димитър Русков, български хоров диригент (* 1925 г.) 2016 г. – Имре Кертес, унгарски писател, Нобелов лауреат през 2002 г. (* 1929 г.) 2016 г. – Заха Хадид, иракско-британски архитект (* 1950 г.) 2022 г. - Георги Атанасов, последният комунистически министър-председател на България (* 1933 г.) Празници Американски Вирджински острови – Ден на трансфера България – Боен празник на 3-ти Бдински пехотен полк Малта – Ден на свободата 331

bg

2394

https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

5 април

5 април е 95-ият ден в годината според григорианския календар (96-и през високосна). Остават 270 дни до края на годината. Събития 1242 г. – Руските армии водени от Александър Невски разбиват рицарите на Тевтонския орден в Битката на Чудското езеро. 1614 г. – Във Вирджиния, индианката Покахонтас се омъжва за английския колонизатор Джон Ролф. 1753 г. – От частна колекция е основан Британският музей. 1886 г. – Подписан е Топханенския акт, с който Съединението на България се признава международно. 1904 г. – Македония е разделена на реформени райони, управлявани от представители на Великите сили, както следва: Австро-Унгария – района на Скопие, Русия – района на Солун, Англия – района на Драма, Франция – района на Сяр и Италия – района на Битоля. 1937 г. – Отворено е Летище Прага. 1940 г. – Катинско клане: съветско военно престъпление – масово убийство по време на Втората световна война на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци). 1945 г. – Студената война: Югославския лидер Йосип Броз Тито подписва споразумение със СССР, което позволява „временно разполагане на съветски войници на югославска територия“. 1948 г. – Със Закон за кинематографията се национализират частните филмови предприятия в България и средствата за производство и експлоатация на филми. 1955 г. – Уинстън Чърчил се отказва от поста министър-председател на Обединеното кралство по здравословни причини и приключва политическата си дейност, започнала през 1900 г. 1962 г. – ЦК на БКП приема на пленум мерки против турчеенето при някои малцинства – цигани, татари и помаци. 1978 г. – Започва строежът на хидрокомплекса Никопол – Турну Мъгуреле. 1989 г. – Полското правителство узаконява профсъюза Солидарност и предприема демократични мерки в политическата система 1992 г. – Започва обсадата на Сараево от югославската армия. 1998 г. – Отворен е за движение най-големият висящ мост в Япония Акаши Кайкио. Родени 1472 г. – Бианка-Мария Сфорца, императрица на Свещената римска империя († 1531 г.) 1568 г. – Урбан VIII, римски папа († 1644 г.) 1588 г. – Томас Хобс, английски философ († 1679 г.) 1604 г. – Карл IV (Лотарингия), херцог на Логариния и Бар († 1675 г.) 1622 г. – Винченцо Вивиани, италиански учен († 1703 г.) 1732 г. – Жан-Оноре Фрагонар, френски художник († 1806 г.) 1804 г. – Матиас Шлайден, немски ботаник († 1881 г.) 1822 г. – Емил дьо Лавеле, белгийски икономист († 1892 г.) 1827 г. – Джоузеф Листър, английски хирург († 1912 г.) 1838 г. – Тодораки Пешов, български политик († 1892 г.) 1843 г. – Петко Каравелов, Министър-председател на България († 1903 г.) 1846 г. – Таньо Стоянов, български революционер († 1876 г.) 1857 г. – Александър I Батенберг, Княз на България († 1893 г.) 1858 г. – Георги Паунчев, български просветен деец († 1915 г.) 1868 г. – Анастас Иширков, български учен († 1937 г.) 1883 г. – Уолтър Хюстън, американски актьор († 1950 г.) 1894 г. – Борис Шчукин, руски драматичен артист († 1939 г.) 1899 г. – Събчо Събев, български оперен певец († 1950 г.) 1900 г. – Спенсър Трейси, американски киноактьор († 1967 г.) 1901 г. – Иван Козарев, деец на БКП († 1944 г.) 1905 г. – Емил Марков, деец на революционното работническо движение в България, генерал-полковник (посмъртно) († 1943 г.) 1907 г. – Тамара Янкова, българска пианистка († 1983 г.) 1908 г. – Бети Дейвис, американска актриса († 1989 г.) 1908 г. – Херберт фон Караян, австрийски диригент († 1989 г.) 1912 г. – Ищван Йоркен, унгарски писател – сатирик († 1979 г.) 1914 г. – Феличе Борел, италиански футболист и треньор († 1993 г.) 1916 г. – Грегъри Пек, американски киноактьор († 2003 г.) 1917 г. – Робърт Блох, американски писател († 1994 г.) 1920 г. – Артър Хейли, американски писател († 2004 г.) 1923 г. – Божидар Божилов, български поет († 2006 г.) 1924 г. – Пенчо Кулеков, български художник († 2017 г.) 1929 г. – Ивар Йевер, американски физик, Нобелов лауреат през 1973 1929 г. – Коста Балабанов, македонски историк 1929 г. – Хюго Клаус, белгийски писател († 2008 г.) 1930 г. – Ирина Чмихова, българска поп певица и музикален педагог († 2020 г.) 1934 г. – Роман Херцог, президент на Германия († 2017 г.) 1937 г. – Колин Пауъл, държавен секретар на САЩ († 2021 г.) 1938 г. – Господин Чолаков, спортен деец 1940 г. – Ани Бакалова, българска актриса († 2016 г.) 1941 г. – Йордан Попов, български писател и журналист († 2015 г.) 1941 г. – Александър Шурбанов, български учен 1942 г. – Питър Грийнауей, британски режисьор 1943 г. – Петър Кендеров, български математик 1945 г. – Ханс Раймунд, австрийски писател 1946 г. – Георги Мърков, български треньор по борба 1948 г. – Глория Макапагал-Оройо, президент на Филипините 1950 г. – Агнета Фелтскуг, шведска певица (ABBA) 1950 г. – Мики Манойлович, сръбски актьор 1954 г. – Борис Комитов, български астроном 1968 г. – Пола Коул, американска певица 1971 г. – Симона Кавалари, италианска актриса 1972 г. – Детелина Борисова, български политик 1976 г. – Фернандо Мориентес, испански футболист 1979 г. – Тимо Хилдебранд, немски вратар 1981 г. – Станислав Стоянов, български политик 1984 г. – Маршал Олман, американски актьор 1986 г. – Джени Хендрикс, американска порно актриса 1987 г. – Антон Порязов, български актьор Починали 1697 г. – Карл XI, шведски крал (* 1655 г.) 1794 г. – Жорж Дантон, лидер на френската революция – екзекутиран (* 1759 г.) 1794 г. – Камил Демулен, деец на френската революция – екзекутиран (* 1760 г.) 1835 г. – Велчо Атанасов (Джамждията), български революционер – обесен (* 1788 г.) 1871 г. – Паоло Сави, италиански геолог и зоолог (* 1798 г.) 1888 г. – Всеволод Гаршин, руски писател (* 1855 г.) 1923 г. – Джордж Хърбърт Карнарвън, британски египтолог и археолог (* 1866 г.) 1962 г. – Никола Михов, български библиограф (* 1877 г.) 1964 г. – Дъглас Макартър, американски генерал (* 1880 г.) 1975 г. – Чан Кайшъ, 1-ви Президент на Република Китай (* 1887 г.) 1976 г. – Хауърд Хюз, американски предприемач (* 1905 г.) 1977 г. – Юрий Завадски, съветски режисьор (* 1894 г.) 1980 г. – Васил Бакърджиев, български кинодокументалист (* 1906 г.) 1994 г. – Кърт Кобейн, американски музикант (Nirvana) (* 1967 г.) 1997 г. – Алън Гинсбърг, американски поет-битник (* 1926 г.) 1998 г. – Кози Пауъл, британски рокмузикант (* 1947 г.) 2001 г. – Людмила Боева, български медиевист от руски произход (* 1934 г.) 2002 г. – Лейн Стейли, американски музикант (Alice in Chains) (* 1967 г.) 2005 г. – Сол Белоу, американски писател (* 1915 г.) 2008 г. – Чарлтън Хестън, американски актьор (р. 1923 г.) 2012 г. – Александър Вълчев, български инженер (* 1941 г.) Празници Южна Корея – Ден на дърветата 405

bg

2395

https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

6 април

6 април е 96-ият ден в годината според григорианския календар (97-и през високосна). Остават 269 дни до края на годината. Събития 885 г. – Във Велехрад (Великоморавия) умира и е погребан свети Методий. 1199 г. – Във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива английският крал Ричард Лъвското сърце. 1327 г. – Италианският поет Петрарка вижда за пръв път своята любима, Лаура, в църквата Сейнт Клеър в Авиньон. 1814 г. – Наполеон I Бонапарт абдикира, след което е заточен на остров Елба. 1818 г. – В Париж барон Карл Драйс демонстрира първообраза на велосипеда. 1877 г. – В Букурещ излиза първи брой на първия български всекидневник „Секидневний новинар“. 1896 г. – В Атина са открити първите съвременни Олимпийски игри, след като биват забранени преди 1500 години от римския император Теодосий I. 1909 г. – Турция признава Независимостта на България с подписания в Цариград българо-турски протокол. 1909 г. – Американска експедиция, водена от капитан Робърт Пири, достига за първи път Северния полюс. 1917 г. – САЩ обявяват война на Германия в хода на продължаващата Първа световна война. 1941 г. – Втората световна война: Германската армия навлиза в Югославия в операция Ауфмарш 25 и в Гърция в операция Марита от българска територия. 1941 г. – България във Втората световна война: В отговор на германската инвазия в Югославия, югославски самолети бомбардират индустриалния квартал на София и град Кюстендил (8 загинали в София, а в Кюстендил загиват 67 и 90 са ранени). 1943 г. – Основан е бразилският футболен клуб Гояш Ешпорте Клубе. 1965 г. – В орбита около Земята е изстрелян първият комуникационен сателит. 1970 г. – Започва строежът на АЕЦ Козлодуй. 1973 г. – Изстрелян е космическият апарат Пионер 11. 1984г- След референдум, Кокосови острови се присъединават към Австралия. 1998 г.-Изпитания на ядрени оръжия: Пакистан изпитва ракети със среден обсег, способни да достигнат Индия. 2001 г. – Симеон Сакскобургготски в официално обръщение обявява учредяването на Национално движение Симеон Втори. 2004 г. – Роландас Паксас става първият президент на Литва, отстранен мирно от длъжност чрез импийчмънт. 2012 г. – Азавад се обявява за независим от Република Мали. 2017 г. – Военните на САЩ изстрелват 59 крилати ракети „Томагавк“ на авиобаза в Сирия. Русия описва ударите като „агресия“, добавяйки, че те значително увреждат връзките между САЩ и Русия. 2018 г.-Автобус с младши отбор по хокей на лед Хъмдлобт Бронкос се сблъсква с полукамион в Саскачеван, Канада, убивайки 16 души и ранявайки 13 други. Родени 1483 г. – Рафаело Санцио, италиански художник и архитект († 1520 г.) 1664 г. – Арвид Хорн, министър-председател на Швеция († 1742 г.) 1840 г. – Василий Юнкер, руски географ († 1892 г.) 1849 г. – Джон Уилям Уотърхаус, британски художник († 1917 г.) 1875 г. – Ксения Александровна, велика руска княгиня († 1960 г.) 1876 г. – Кръстьо Сарафов, български драматичен актьор и режисьор († 1952 г.) 1884 г. – Михаил Доростолски и Червенски, български духовник († 1961 г.) 1885 г. – Вълко Димитров, деец на БЗНС, ятак († 1944 г.) 1890 г. – Антони Фокер, нидерландски авиоконструктор († 1939 г.) 1898 г. – Жан Ебютерн, френска художничка († 1920 г.) 1904 г. – Курт Георг Кизингер, германски политик († 1988 г.) 1928 г. – Джеймс Уотсън, американски генетик, Нобелов лауреат през 1962 1929 г. – Христос Сардзетакис, гръцки политик († 2022 г.) 1932 г. – Гюнтер Хербургер, немски писател († 2018 г.) 1938 г. – Васил Михайлов, български актьор 1942 г. – Бари Левинсън, американки актьор, сценарист, режисьор и продуцент 1944 г. – Флорин Георгиу, румънски шахматист 1948 г. – Лиляна Ковачева, българска актриса 1949 г. – Бригите Швайгер, австрийска писателка († 2010 г.) 1949 г. – Хорст Щьормер, американски физик, Нобелов лауреат през 1998 1953 г. – Кристофър Франк, немски музикант и композитор 1959 г. – Веселин Ранков, български актьор 1959 г. – Пиетро Виерховод, италиански футболист 1960 г. – Алберт Сарканис, латвийски дипломат 1960 г. – Ваня Гешева, българска състезателка по кану-каяк 1963 г. – Рафаел Кореа, еквадорски политик 1964 г. – Дейвид Уудард, американски писател и диригент 1965 г. – Стефан Петерханзел, френски мотоциклетист и автомобилен състезател 1966 г. – Десислава Знаменова, българска актриса 1969 г. – Пол Ръд, американски актьор 1972 г. – Игит Йозшенер, турски актьор 1973 г. – Ралица Ковачева-Бежан, българска актриса 1973 г. – Румяна Нейкова, българска гребкиня 1974 г. – Роберт Ковач, хърватски футболист 1975 г. – Зак Браф, американски актьор Починали 885 г. – Методий, славянски просветител (* ок. 815) 1199 г. – Ричард Лъвското сърце, крал на Англия (* 1157 г.) 1520 г. – Рафаело Санцио, италиански художник (* 1483 г.) 1528 г. – Албрехт Дюрер, немски художник (* 1471 г.) 1707 г. – Вилем ван де Велде Младия, нидерландски художник (* 1633 г.) 1802 г. – Иван Лепьохин, руски изследовател (* 1760 г.) 1803 г. – Уилям Хамилтън, британски дипломат (* 1730 г.) 1829 г. – Нилс Абел, норвежки математик (* 1802 г.) 1937 г. – Анастас Иширков, български учен (* 1868 г.) 1941 г. – Велизар Лазаров, български военен (* 1868 г.) 1945 г. – Иван Аврамов, български офицер (* 1868 г.) 1971 г. – Игор Стравински, композитор от руски произход (* 1882 г.) 1972 г. – Хайнрих Любке, 2-ри Бундеспрезидент на Германия (* 1894 г.) 1979 г. – Иван Васильов, български архитект (* 1893 г.) 1990 г. – Димче Маленко, писател от СР Македония (* 1919 г.) 1992 г. – Айзък Азимов, американски писател (* 1920 г.) 1996 г. – Гриър Гарсън, английска актриса (* 1904 г.) 1997 г. – Щефан Хермлин, немски поет (* 1915 г.) 2002 г. – Славка Славова, българска актриса (* 1924 г.) 2005 г. – Нина Кираджиева, българска балерина (* 1911 г.) 2005 г. – Рение III, принц на Монако (* 1923 г.) 2008 г. – Георги Тишков, български скулптор (* 1946 г.) 2009 г. – Борис Чернев, български актьор (* 1964 г.) 2009 г. – Петър Пашов, български езиковед (* 1931 г.) 2014 г. – Мики Руни, американски актьор (* 1920 г.) 2021 г. – Георги Коритаров, български журналист (* 1959 г.) 2022 г. – Владимир Жириновски, руски политик (* 1946 г.) Празници Българска православна църква – Успение на св. Методий Славянобългарски 406

bg

2396

https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

7 април

7 април е 97-ият ден в годината според григорианския календар (98-и през високосна година). Остават 268 дни до края на годината. Събития 1348 г. – Карл IV основава Пражкия университет – първият в Централна Европа. 1498 г. – Експедицията на португалския мореплавател Вашко да Гама стига до Кения. 1795 г. – Франция приема метричната система. 1805 г. – Състои се първото публично изпълнение на Симфония № 3 на Лудвиг ван Бетховен (Ероика). 1880 г. – Съставено е третото правителство на България, начело с Драган Цанков. 1905 г. – При с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разбива четата на офицерските братства начело с кап. Йордан Стоянов, която дава 9 жертви. 1906 г. – Вулканът Везувий изригва и разрушава Неапол. 1908 г. – Учредена е СЗО. 1909 г. – Русия, Сърбия и Черна гора признават Независимостта на България. 1926 г. – Англичанката Вайълет Гибсън извършва неуспешен опит за покушение срещу италианския диктатор Бенито Мусолини. 1927 г. – В САЩ AT&T излъчва първата обществена ефирна телевизия. 1933 г. – „Сухият режим“ в САЩ е отменен за бира с алкохолно съдържание под 3,3%. 1939 г. – Втора световна война: Италия напада Албания. 1943 г. – Швейцарецът Алберт Хофман синтезира наркотика ЛСД. 1946 г. – Официално е призната независимостта на Сирия от Франция. 1948 г. – Влиза в сила уставът на Световната здравна организация. 1956 г. – Основана е Австрийската партия на свободата. 1957 г. – Открит е Държавният сатиричен театър в София. 1963 г. – Създадена е Социалистическата федеративна република Югославия с маршал Йосип Броз Тито като неин пожизнен президент. 1964 г. – За първи път денят започва да се празнува като Ден на здравния работник. 1969 г. – Символичен рожден ден на интернет: публикуван е RFC 1. 1976 г. – Ивайло Чорбов, български адвокат и политик 1979 г. – Създаден е Атлантическият съвет по образование (АЕК) под егидата на Асоциацията на атлантическия договор (АТА). 1989 г. – В Норвежко море потъва съветската атомна подводница Комсомолец, загиват 42 моряци от екипажа. 1992 г. – Република Сръбска обявява независимостта си. 1994 г. – Начало на кланетата на тутси в Руанда. 1999 г. – По време на войната в Косово границите на бившата югославска републиката са затворени от сръбската армия, за да се спрат етническите албанци да напускат страната. 2003 г. – Американски войници превземат Багдад; режимът на Саддам Хюсеин пада два дни по-късно. Родени 1652 г. – Климент XII, римски папа († 1740 г.) 1770 г. – Уилям Уърдсуърт, английски поет († 1850 г.) 1772 г. – Шарл Фурие, френски философ († 1837 г.) 1834 г. – Григорий Мясоедов, руски художник, передвижник († 1911 г.) 1853 г. – Леополд, херцог на Олбани, син на кралица Виктория († 1884) 1859 г. – Жак Льоб, американски биолог († 1924) 1866 г. – Ани Виванти, италианска писателка и поетеса († 1942) 1879 г. – Густав Шпет, руски философ († 1940 г.) 1882 г. – Курт фон Шлайхер, германски генерал, политик и канцлер († 1934 г.) 1889 г. – Габриела Мистрал, чилийска поетеса и дипломат, Нобелова лауреатка през 1945 г. († 1957 г.) 1893 г. – Алън Дълес, американски дипломат и разузнавач († 1969 г.) 1899 г. – Луис Физер, американски химик († 1977 г.) 1905 г. – Преслав Кършовски, български художник († 2003 г.) 1915 г. – Били Холидей, американска джаз певица († 1959 г.) 1916 г. – Петър Дертлиев, български политик († 2000 г.) 1917 г. – Монго Сантамария, латино джаз музикант, перкусионист († 2003 г.) 1924 г. – Йоханес Марио Зимел, австрийски писател († 2009 г.) 1927 г. – Мерсия Макдермот, английска писателка 1928 г. – Джеймс Гарнър, американски актьор († 2014 г.) 1929 г. – Дамян Заберски, български художник († 2006 г.) 1931 г. – Тед Кочев, канадски режисьор от български произход 1932 г. – Никола Маринов, български военен († 1987 г.) 1938 г. – Георги Чаушов, български художник-карикатурист 1938 г. – Джери Браун, американски политик 1939 г. – Франсис Форд Копола, американски режисьор 1941 г. – Гордън Кей, английски актьор († 2017 г.) 1944 г. – Герхард Шрьодер, немски политик 1944 г. – Макото Кобаяши, японски физик, Нобелов лауреат 1948 г. – Пиетро Анастази, италиански футболист († 2020 г.) 1949 г. – Валентина Матвиенко, руски политик 1954 г. – Джеки Чан, хонконгски актьор, режисьор и каскадьор 1956 г. – Валентин Ганев, български актьор 1956 г. – Даниел Корбу, румънски поет 1962 г. – Ален Робер, френски катерач 1964 г. – Ръсел Кроу, австралийски актьор от новозеландски произход 1966 г. – Мишо Юзмески, македонски писател 1971 г. – Гийом Депардийо, френски актьор († 2008 г.) 1973 г. – Моно Петра, български художник 1986 г. – Кристиан Фукс, австрийски футболист Починали 858 г. – Бенедикт III, римски папа (* неизв.) 1498 г. – Шарл VIII, крал на Франция (* 1470 г.) 1614 г. – Ел Греко, испански художник от гръцки произход (* 1541 г.) 1789 г. – Абдул Хамид I, султан на Османската империя (* 1725 г.) 1803 г. – Франсоа Доминик Тусен Лувертюр, хаитянски военачалник (* 1743 г.) 1858 г. – Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател (* 1781 г.) 1875 г. – Георг Хервег, немски поет (* 1817 г.) 1891 г. – Финиъс Барнъм, американски шоумен († 1810 г.) 1912 г. – Александър Димитраков, български революционер (* 1879 г.) 1922 г. – Атанас Шопов, български книжовник и дипломат (* 1855 г.) 1929 г. – Едуар Шуре, френски писател и мистик (* 1841 г.) 1934 г. – Владимир Серафимов, български военен деец (* 1860 г.) 1938 г. – Сюзан Валодон, френска художничка (* 1865 г.) 1946 г. – Васил Аврамов, български юрист (* 1863 г.) 1947 г. – Хенри Форд, американски автомобилен конструктор (* 1863 г.) 1950 г. – Уолтър Хюстън, американски актьор (р. 1983 г.) 1955 г. – Теда Бара, американска актриса (* 1885) 1965 г. – Ангел Димитров, български цирков артист (* 1890 г.) 1968 г. – Джим Кларк, британски автомобилен състезател (* 1936 г.) 1969 г. – Ромуло Галегос, венецуелски писател и политик (* 1884 г.) 1972 г. – Иван Алтънов, български юрист (* 1892 г.) 1986 г. – Евгени Константинов, български писател и сценарист (* 1923 г.) 1986 г. – Леонид Канторович, руски математик и икономист (* 1912 г.) 1988 г. – Илия Пейков, български художник (* 1911 г.) 1994 г. – Голо Ман, немско-швейцарски историк (* 1909 г.) 2005 г. – Макс фон дер Грюн, немски писател (* 1926 г.) 2008 г. – Георги Стоев, български писател (* 1973 г.) Празници Световната здравна организация – Световен ден на здравето (отбелязва се в 191 страни от 1950 г., обявен през 1948 г.) Ден на здравния работник (от 1964 г.) Празник на Медицински университет – София Празник на община Струмяни (от 1999 г.) Армения – Ден на майчинството и красотата Мозамбик – Ден на жената Руанда – Ден на национален траур Русия – Ден в памет на загиналите в подводницата Комсомолец (1989 г.) САЩ – Ден на сладкишите, приготвени с кафе – Coffee Cake Day Танзания – Ден на героите 407

bg

2397

https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

8 април

8 април е 98-ият ден в годината според григорианския календар (99-и през високосна). Остават 267 дни до края на годината. Събития 217 г. – Римският император Каракала е убит от преторианския префект Макрин, който го наследява на трона. 1195 г. – Византийският император Исак II Ангел е ослепен и хвърлен в затвора. 1378 г. – Урбан VI е избран за римски папа. 1455 г. – Каликст III е избран за римски папа. 1820 г. – На остров Милос в Егейско море е открита статуята Венера Милоска. 1838 г. – Започва да функционира първата трансатлантическа параходна линия. 1893 г. – Княз Фердинанд I сключва брак с принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска в Пианоре, Италия, учреден е възпоменателен медал по този повод (Пианорски медал). 1899 г. – Марта Плейс става първата жена, екзекутирана на електрически стол. 1904 г. – Longacre Square в центъра на Манхатън е преименуван на Times Square на името на The New York Times. 1904 г. – Обединеното кралство и Трета република подписват Сърдечното съглашение, поставящо началото на Антантата. 1939 г. – Фашистка Италия анексира Албания. 1940 г. – Втората световна война: Великобритания и Франция обявяват, че са минирали териториалните води на Норвегия, за да предотвратят използването им от кораби на Нацистка Германия. 1941 г. – В Галички хан в Скопие дейци на ВМРО обсъждат обявяването на самостоятелна Македония под немски протекторат. 1942 г. – Втора световна война: По време на обсадата на Ленинград войските на СССР пускат в експлоатация железопътната връзка с Ленинград. 1949 г. – В Хърватия е обявен националния парк Плитвишки езера. 1961 г. – В Индийския океан арабски терористи взривяват английския кораб Дара, при което загиват 236 души. 1973 г. – В Кипър са извършени 32 бомбени терористични акта. 1990 г. – По време на курс между Норвегия и Дания се преобръща фериботът Скандинавиан стар, при което загиват 148 души. 1992 г. – По предложение на Романо юнион ООН и Европейския съюз обявяват 8 април за Международен ден на ромите. 1994 г. – Открито е тялото на Кърт Кобейн – вокалист на Нирвана, самоубил се в дома си три дни по-рано. 2001 г. – Оповестени са резултатите от официалното преброяване в България (7 799 000 души). 2001 г. – Бившият български цар Симеон Сакскобургготски учредява ПП Национално движение „Симеон Втори“. 2005 г. – Състои се погребалната церемония на папа Йоан Павел II. Родени 1605 г. – Филип IV, крал на Испания и Португалия († 1665 г.) 1692 г. – Джузепе Тартини, италиански цигулар, композитор († 1770 г.) 1695 г. – Йохан Кристиан Гюнтер, немски поет († 1723 г.) 1736 г. – Уилям Хотъм, британски адмирал († 1813 г.) 1818 г. – Кристиан IX, крал на Дания († 1906 г.) 1859 г. – Едмунд Хусерл, немски философ от еврейски произход († 1938 г.) 1859 г. – Теодор Теодоров, български политик († 1924 г.) 1870 г. – Анастас Лозанчев, български революционер († 1944 г.) 1875 г. – Албер I, крал на Белгия († 1934 г.) 1892 г. – Мери Пикфорд, американска актриса († 1979 г.) 1897 г. – Макс Рихнер, швейцарски писател († 1965 г.) 1904 г. – Джон Хикс, британски икономист, Нобелов лауреат през 1972 г. († 1989 г.) 1911 г. – Емил Чоран, румънски философ († 1995 г.) 1911 г. – Мелвин Калвин, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1997 г.) 1912 г. – Йозеф Габчик, чехословашки войник († 1942 г.) 1914 г. – Мария Феликс, мексиканска актриса († 2002 г.) 1918 г. – Бети Форд, първа дама на САЩ (1974 – 1977) († 2011 г.) 1921 г. – Франко Корели, италиански тенор († 2003 г.) 1929 г. – Жак Брел, белгийски певец († 1978 г.) 1933 г. – Тадеуш Василевски, полски историк († 2005 г.) 1936 г. – Продан Гарджев, български борец († 2003 г.) 1937 г. – Момо Капор, сръбски писател († 2010 г.) 1938 г. – Кофи Анан, 7-и Генерален секретар на ООН, Нобелов лауреат през 2001 г. († 2018 г.) 1941 г. – Вивиан Уестууд, британска модна дизайнерка 1941 г. – Илка Зафирова, българска актриса 1944 г. – Кристоф Хайн, немски писател 1947 г. – Робърт Кийосаки, американски инвеститор 1950 г. – Гжегож Лато, полски футболист 1950 г. – Красимир Борисов, български футболист 1952 г. – Йълдъз Ибрахимова, българска певица 1955 г. – Анжела Минкова, българска художничка и скулпторка 1957 г. – Андреа Ипсиланти, немски политик 1959 г. – Иван Ценов, български политик 1962 г. – Изи Страдлин, американски китарист (Guns N' Roses) 1963 г. – Джулиън Ленън, британски певец 1965 г. – Цветан Цветанов, български политик и бивш министър на вътрешните работи 1966 г. – Марк Блъндел, британски пилот от Формула 1 1966 г. – Робин Райт, американска актриса 1966 г. – Ивета Бартошова, чешка певица († 2014 г.) 1968 г. – Патриша Аркет, американска актриса 1969 г. – Мария Капон, български политик 1972 г. – Пол Грей, басист на американската неометъл група Слипнот († 2010 г.) 1974 г. – Найден Тодоров, български диригент 1977 г. – Йоана Буковска, българска актриса 1980 г. – Кейти Секоф, американска актриса 1986 г. – Игор Акинфеев, руски футболист Починали 217 г. – Каракала, римски император (* 186 г.) 1143 г. – Йоан II Комнин, император на Византия (* 1087 г.) 1364 г. – Жан II, френски крал (* 1319 г.) 1461 г. – Георг Пурбах, германски математик (* 1423 г.) 1835 г. – Вилхелм фон Хумболт, германски филолог (* 1767 г.) 1848 г. – Гаетано Доницети, италиански композитор (* 1797 г.) 1861 г. – Илайша Грейвс Отис, американски изобретател (* 1811 г.) 1887 г. – Иван Ганецки, руски офицер (* 1810 г.) 1895 г. – Аврам Гуджев, български военен деец (* 1851 г.) 1905 г. – Асен Партениев, български революционер (* 1876 г.) 1905 г. – Йосиф Щросмайер, хърватски епископ (* 1815 г.) 1909 г. – Дико Джелебов, български революционер (* 1874 г.) 1914 г. – Якоб Арбес, чешки писател (* 1840 г.) 1931 г. – Ерик Аксел Карлфелт, шведски поет, Нобелов лауреат (* 1864 г.) 1938 г. – Джордж Маунтбатън, втори маркиз на Милфорд Хейвън (* 1892 г.) 1943 г. – Хари Бор, френски актьор (* 1880 г.) 1950 г. – Вацлав Нижински, руски балетист (* 1890 г.) 1965 г. – Иван Тодоров-Горуня, български генерал (* 1916 г.) 1970 г. – Бенчо Обрешков, български художник (* 1899 г.) 1973 г. – Пабло Пикасо, испански художник (* 1881 г.) 1984 г. – Пьотър Капица, руски физик, Нобелов лауреат през 1978 г. (* 1894 г.) 1992 г. – Даниел Бове, италиански фармоколог, Нобелов лауреат през 1957 г. (* 1907 г.) 1995 г. – Давид Овадия, български поет (* 1923 г.) 2001 г. – Яко Молхов, български критик (* 1915 г.) 2002 г. – Мария Феликс, мексиканска актриса (* 1914 г.) 2009 г. – Борислав Боянов, български математик (* 1944 г.) 2013 г. – Маргарет Тачър, британски политик (* 1925 г.) 2019 г. – Матьо Добрев, български кавалджия и педагог (* 1957 г.) Празници ООН и ЕС – Международен ден на ромите Международен ден против генетичното модицифиране на организми Беларус и Русия – Ден на личния състав на военните комисари САЩ – Ден на астрономията Сингапур – Рожден ден на Буда 408

bg

2398

https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

9 април

9 април е 99-ият ден в годината според григорианския календар (100-тен през високосна). Остават 266 дни до края на годината. Събития 193 г. – Септимий Север е обявен за римски император. 1387 г. – Османският владетел Мурад I превзема Солун. 1413 г. – Хенри V е коронован за крал на Англия. 1609 г. – Започва масовата депортация на остатъците от мавританско население на територията на кралство Испания, известно като Изгонване на мориските. 1667 г. – В Париж се организира първата в света публична художествена изложба. 1865 г. – Американска гражданска война: Главнокомандващият войските на Конфедерацията генерал Робърт Лий се предава на командващия войските на Севера генерал Юлисис Грант. 1866 г. – В САЩ е приет Закон за гражданските права, който предоставя равни права на всички граждани на САЩ, с изключение на индианците. 1867 г. – Сенатът на САЩ ратифицира договор с Русия за покупката на Аляска. 1877 г. – Провежда се заседание на екзархийския синод, на което Панарет Пловдивски и Григорий Доростолски и Червенски предлагат на Антим I сам да се откаже от заемания пост. 1916 г. – Първата световна война: Германската армия започва третата си офанзива в битката при Вердюн. 1928 г. – В Турция ислямът е обявен за официална религия. 1930 г. – В Ню Йорк е направена първата публична демонстрация на видеотелефона. 1937 г. – С каценето си в Лондон Камикадзе на фирмата Мицубиши става първият японски самолет, летял до Европа. 1940 г. – Втората световна война: Нацистка Германия започва Операция Везерюбунг, при която нахлува в Дания и Норвегия. 1940 г. – Започва Битката за град Нарвик, продължила до 8 юни същата година. 1945 г. – Заради участието си в заговор срещу Хитлер е екзекутиран германският адмирал Вилхелм Канарис. 1963 г. – Уинстън Чърчил става първият чужденец, получил званието почетен гражданин на САЩ. 1963 г. – Основана е канадската музикална компания Мюзик Канада. 1967 г. – Първият Боинг 737 извършва първия си полет. 1969 г. – Извършен е първият изпитателен полет на свръхзвуковия самолет Конкорд. 1970 г. – Пол Маккартни обявява официално разпадането на легендарната група Бийтълс. 1989 г. – Трагедията от 9 април: Червената армия прилага репресивна сила срещу антисъветски демонстрации в Тбилиси. 1990 г. – Унгарският демократичен форум идва на власт в резултат на избори след 40 години комунистически режим. 1991 г. – Грузия обявява независимостта си от Съветския съюз и става втората република, откъснала се от управлението на Москва. 1992 г. – Консервативната партия на Джон Мейджър печели на изборите в Обединеното кралство. 2002 г. – Състои се погребението на Елизабет, кралицата майка на Обединеното кралство в Уестминстърското абатство. 2003 г. – Война в Ирак (2003): Американските войски овладяват Багдад. 2005 г. – Чарлз (принц на Уелс), сключва брак с дългогодишната си любовница Камила Паркър-Боулс. 2008 г. – Република Македония обявява, че ще постигне компромис с Гърция, като промени своето име на Република Нова Македония. Родени 1283 г. – Норвежката дева, шотландска кралица († 1290 г.) 1336 г. – Тимур, тюркски военачалник († 1405 г.) 1656 г. – Франческо Тревисани, италиански художник († 1746 г.) 1691 г. – Йохан Геснер, германски просветител († 1761 г.) 1770 г. – Томас Йохан Зеебек, естонски физик († 1831 г.) 1802 г. – Елиас Льонрот, финландски филолог († 1884 г.) 1806 г. – Изъмбард Кингдъм Брунел, британски инженер († 1859 г.) 1821 г. – Шарл Бодлер, френски поет († 1867 г.) 1834 г. – Едмонд Лагер, френски математик († 1886 г.) 1835 г. – Леополд II, крал на белгийците († 1909 г.) 1846 г. – Паоло Тости, италиански композитор († 1916 г.) 1864 г. – Арчибалд Нокс, британски дизайнер († 1933 г.) 1872 г. – Леон Блум, министър-председател на Франция († 1950 г.) 1878 г. – Марсел Гросман, унгарски математик († 1936 г.) 1885 г. – Гошка Дацов, български художник († 1917 г.) 1895 г. – Мишел Симон, френски актьор († 1975 г.) 1907 г. – Иван Ефремов, руски писател († 1972 г.) 1912 г. – Лев Копелев, руски автор († 1997 г.) 1917 г. – Йоханес Бобровски, германски поет († 1965 г.) 1922 г. – Карл Амери, германски писател († 2005 г.) 1923 г. – Артур Батанидес, американски артист († 2000 г.) 1926 г. – Хю Хефнър, американски издател на списание Плейбой († 2017 г.) 1930 г. – Михаил Букурещлиев, български фолклорист, музикант и композитор († 2018 г.) 1932 г. – Армин Джордан, швейцарски диригент († 2006 г.) 1932 г. – Карл Пъркинс, американски музикант († 1998 г.) 1933 г. – Жан-Пол Белмондо, френски актьор († 2021 г.) 1933 г. – Петко Радев, български кларинетист и музикален педагог († 2017 г.) 1933 г. – Джан Мария Волонте, италиански актьор († 1994 г.) 1936 г. – Йежи Максимюк, полски композитор 1938 г. – Виктор Черномирдин, руски политик († 2010 г.) 1939 г. – Майкъл Леарнед, американска актриса 1940 г. – Ханс-Йоахим Реске, германски лекоатлет 1943 г. – Георги Минчев, български певец и музикант († 2001 г.) 1944 г. – Лейла Халед, палестински политик 1945 г. – Косьо Китипов, български дипломат 1948 г. – Пати Право, италианска певица 1948 г. – Радойка Шверко, хърватска певица и актриса 1949 г. – Тони Крег, английски скулптор 1952 г. – Тед Тали, американски сценарист 1952 г. – Таня Цанаклиду, гръцка певица и актриса 1954 г. – Арнолд Щадлер, германски писател 1954 г. – Денис Куейд, американски актьор 1959 г. – Валери Градинарски, български музикант и лютиер 1959 г. – Киро Стоянов, скопски католически епископ 1961 г. – Марк Кели, британски рокмузикант 1963 г. – Марк Якобс, американски дизайнер 1966 г. – Синтия Никсън, американска актриса 1966 г. – Томас Дол, германски футболист 1968 г. – Том Брандс, американски спортист 1971 г. – Жак Вилньов, канадски пилот от Формула 1 1972 г. – Желко Ребрача, сръбски баскетболист 1972 г. – Ред Уан, музикален продуцент 1972 г. – Баръш Фалай, турски актьор 1974 г. – Александър Пичушкин, сериен убиец 1974 г. – Джена Джеймисън, американска порноактриса 1975 г. – Роби Фаулър, английски футболист 1977 г. – Джерард Уей, американски музикант 1978 г. – Весна Писарович, хърватски певец 1980 г. – Лусиано Галети, аржентински футболист 1985 г. – Михаил Александров, български плувец 1986 г. – Лейтън Мийстър, американска актриса 1986 г. – Петко Илиев, български футболист 1987 г. – Джеси Маккартни, американски певец и актьор 1990 г. – Кристен Стюарт, американска актриса Починали 491 г. – Зенон, византийски император (* 425 г.) 715 г. – Папа Константин, римски папа (* неизв.) 1024 г. – Папа Бенедикт VIII, римски папа 1483 г. – Едуард IV, крал на Англия (* 1442 г.) 1492 г. – Лоренцо Медичи, флорентински княз (* 1448 г.) 1553 г. – Франсоа Рабле, френски ренесансов писател (* ок. 1493 г.) 1626 г. – Сър Френсис Бейкън, английски философ и държавник (* 1561 г.) 1754 г. – Кристиан Волф, германски философ (* 1679 г.) 1804 г. – Жак Некер, френски политик (* 1732 г.) 1882 г. – Данте Габриел Росети, английски поет (* 1828 г.) 1889 г. – Мишел Йожен Шеврьол, френски химик (* 1786 г.) 1904 г. – Исабела II, кралица на Испания (* 1830 г.) 1926 г. – Георги Тишев, български политик (* 1848 г.) 1944 г. – Антон Павлов, съветски военен деец (* 1915 г.) 1955 г. – Алексей Иванович Абрикосов, руски патологоанатом (* 1875 г.) 1958 г. – Тугомир Алаупович, хърватски писател (* 1870 г.) 1959 г. – Франк Лойд Райт, американски архитект (* 1867 г.) 1961 г. – Ахмед Зогу, крал на Албания (* 1895 г.) 1980 г. – Мохамед Бакир ал Садр, иракски духовник (* 1935 г.) 1996 г. – Ричард Кондън, американски писател (* 1915 г.) 2011 г. – Сидни Лъмет, американски режисьор (* 1924 г.) 2011 г. – Катя Динева, българска актриса (* 1929 г.) 2014 г. – Светлана Велмар-Янкович, сръбска писателка (* 1933 г.) 2020 г. – Вълчо Камарашев, български актьор (* 1937 г.) 2021 г. – Филип, херцог на Единбург, бивш принц Филип Гръцки (* 1921 г.) 2021 г. – Ди Ем Екс, американски рапър (* 1970 г.) Празници Боливия – Ден на Конституцията Грузия – Ден на възпоменанието и Ден на независимостта Тунис – Ден на жертвите Филипини – Ден на Храбростта Финландия – Ден на фински език 409

bg

2399

https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

10 април

10 април е 100-тният ден в годината според григорианския календар (101-ви през високосна). Остават 265 дни до края на годината. Събития 428 г. – Несторий става патриарх на Константинопол. Три години по-късно е свален от поста си заради обвинения в ерес. 837 г. – Халеевата комета прави най-близкия си подход към Земята на разстояние, равно на 0,0342 AU (5,1 милиона километра). 879 г. – Луи III става крал на западните франки. 1500 г. – Лудовико Сфорца е заловен от швейцарски войски при Новара и е предаден на французите. С неговото залавяне Милано попада под френска власт за 360 години. 1710 г. – В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. първи в света закон за авторското право. 1741 г. – Война за австрийското наследство: Прусия получава контрол над Силезия в битката при Молвиц. 1790 г. – Създадена е системата за патентоване в САЩ. 1809 г. – Наполеонови войни: Войната на петата коалиция започва, когато войските на Австрийската империя нахлуват в Бавария. 1815 г. – Вулканът Тамбора в Индонезия започва най-бурното изригване в съвременната история, в резултат на което загиват 71 000 души. 1841 г. – Излиза първият брой на вестник Ню Йорк Трибюн. 1841 г. – В Канада е основан град Халифакс. 1849 г. – Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла. 1864 г. – Ерцхерцог Максимилиан от Хабсбург е провъзгласен за император на Мексико след френската интервенция в Мексико. 1866 г. – Основано е българско читалище в Цариград. 1868 г. – Английски и индийски войски побеждават в Абисиния армията на етиопския император Теодрос II, избити са 700 етиопци. 1880 г. – Започват преговори за национално обединение на България. 1914 г. – Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един. 1912 г. – Титаник напуска пристанището в Саутхемптън, Англия за своето първо и единствено плаване. 1913 г. – В 14:00 ч на полето до Руски паметник е основан спортен клуб Славия. 1916 г. – В САЩ е създадена професионалната асоциация по голф. 1919 г. – Лидерът на мексиканската революция Емилиано Сапата е застрелян в засада от правителствените сили в Морелос. 1922 г. – Започва провеждането на Генуезката конференция. 1925 г. – Великият Гетсби от Франсис Скот Фицджералд е публикуван за пръв път. 1930 г. – Произведена е първата синтетична гума. 1940 г. – Исландия се отделя от хегемонията на Дания. 1940 г. – Втора световна война: Катинско клане – десетки хиляди хора – цветът на полската нация са екзекутирани от НКВД. 1941 г. – Втората световна война: Страните от Оста създават в окупирана Югославия Независима хърватска държава, управлявана от фашисткото движение Усташи на Анте Павелич. 1944 г. – Освобождаване на Одеса на окупацията на Нацистка Германия по време на Одеските операции. 1944 г. – Хенри Форд II става изпълнителен вицепрезидент на Ford Motor Company. 1945 г. – Немският крайцер Адмирал Шеер е потопен при атака на британската авиация, загиват 32-ма души на борда на кораба. 1953 г. – На екран е пуснат първият триизмерен филм – Восъчната къща. 1957 г. – Суецкият канал е отворен за всички кораби, след като е бил затворен за три месеца. 1963 г. – Американската подводница US Thresher потъва в океана, загиват 129 души екипаж. 1970 г. – Пол Маккартни обявява, че напуска Бийтълс по лични и професионални причини. 1972 г. – Подписване на Международната конвенция за забрана на биологичните и токсичните оръжия. 1972 г. – Гробници, съдържащи бамбукови свитъци, сред които Изкуството на войната на Сун Дзъ и изгубения военен трактат на Сун Бин, са случайно открити от строителни работници в Шандун. 1973 г. – Подписано е българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България. 1979 г. – В 20:34 ч. московско време е изстрелян космическият кораб Съюз-33, в който лети първият български космонавт Георги Иванов. 1988 г. – След 10-годишно строителство е открит 11-километровият мост Сето, съединяващ японските острови Хоншу и Шикоку. 1989 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Адио, Рио“. 1998 г. – Подписано е Белфасткото споразумение, с което се слага край на „Смутните времена“ в Северна Ирландия. 2001 г. – България е извадена от негативния Шенгенски списък и за българите отпада изискването за визи в ЕС. 2010 г. – Самолетът на полските военновъздушни сили Ту-154 се разбива в Самолетна катастрофа край Смоленск, Русия, при което загиват всичките 96 пътници, в това число президентът на Полша Лех Качински и други официални лица. Родени 401 г. – Теодосий II, римски император († 450 г.) 1512 г. – Джеймс V, крал на Шотландия († 1542 г.) 1583 г. – Хуго Гроций, холандски философ († 1645 г.) 1755 г. – Самуел Ханеман, немски лекар, създател на хомеопатията († 1843 г.) 1769 г. – Жан Лан, френски офицер († 1809 г.) 1803 г. – Йохан Якоб Кауп, германски зоолог († 1873 г.) 1847 г. – Джоузеф Пулицър, журналист († 1911 г.) 1852 г. – Артур Вирендел, белгийски инженер († 1940 г.) 1859 г. – Павел Христов, български военен деец († 1921 г.) 1864 г. – Ойген д'Албер, шотландско-германски композитор († 1942 г.) 1868 г. – Джордж Арлис, британски актьор († 1946 г.) 1869 г. – Георги Баласчев, български историк († 1936 г.) 1872 г. – Величко Георгиев, български лекар († 1924 г.) 1878 г. – Лазар Поптрайков, български революционер († 1903 г.) 1880 г. – Мохамед Надир Шах, афганистански крал († 1933 г.) 1883 г. – Богдан Филов, български археолог, държавник и регент († 1945 г.) 1887 г. – Бернардо Усай, аржентински физиолог, Нобелов лауреат през 1947 г. († 1971 г.) 1897 г. – Ерик Найт, британски писател († 1943 г.) 1913 г. – Щефан Хайм, германски писател († 2001 г.) 1917 г. – Робърт Бърнс Уудуърд, американски химик. Нобелов лауреат през 1965 г. († 1979 г.) 1925 г. – Добромир Ташков, български футболист († 2017 г.) 1927 г. – Луиджи Алва, перуански певец 1927 г. – Маршал Уорън Ниренбърг, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г. († 2010 г.) 1929 г. – Лиз Шеридан, американска актриса († 2022 г.) 1929 г. – Майк Хауторн, британски пилот от Формула 1 († 1959 г.) 1929 г. – Макс фон Сюдов, шведски актьор († 2020 г.) 1930 г. – Стефан Елевтеров, български литературовед († 1997 г.) 1932 г. – Омар Шариф, египетски актьор († 2015 г.) 1937 г. – Бела Ахмадулина, руска поетеса († 2010 г.) 1943 г. – Мустафа Чаушев, български поп и попфолк певец 1946 г. – Николай Волев, български актьор 1947 г. – Методи Стамболиски, висш офицер 1947 г. – Халина Фронцковяк, полска певица 1948 г. – Цветан Атанасов, български футболист 1951 г. – Стивън Сегал, американски актьор 1957 г. – Джон Майлоу Форд, американски писател († 2006 г.) 1958 г. – Бейбифейс, американски певец 1967 г. – Димитър Ганев, български актьор 1972 г. – Марио Станич, хърватски футболист 1972 г. – Стоян Михалев, български певец и музикант 1973 г. – Гийом Кане, френски актьор 1973 г. – Роберто Карлош, бразилски футболист 1984 г. – Манди Мур, американска певица 1988 г. – Иван Ракитич, хърватски футболист 1992 г. – Дейзи Ридли, английска актриса 1998 г. – Климентина Фърцова, българска театрална и филмова актриса Починали 1347 г. – Уилям Окам, английски философ (* 1285 г.) 1533 г. – Фредерик I, крал на Дания (* 1471 г.) 1545 г. – Констанцо Феста, италиански композитор (* ок. 1485) 1585 г. – Григорий XIII, римски папа (* 1502 г.) 1646 г. – Сантино Солари, швейцарски архитект и скулптор (* 1576 г.) 1813 г. – Жозеф Луи Лагранж, френски математик (* 1736 г.) 1825 г. – Пол-Луи Курие, френски републиканец, философ и елинист (* 1772 г.) 1861 г. – Едуар Менетрие, френски зоолог (* 1802 г.) 1904 г. – Изабела II, кралица на Испания (* 1830 г.) 1907 г. – Ставре Гогов, български революционер (* 1884 г.) 1909 г. – Алджернон Чарлз Суинбърн, английски поет, драматург, критик (* 1837 г.) 1919 г. – Емилиано Сапата, мексикански революционер (* 1879 г.) 1920 г. – Мориц Кантор, германски математик (* 1829 г.) 1931 г. – Халил Джубран, ливанско-американски поет, писател, философ и художник (* 1883 г.) 1945 г. – Павел Панов, български военнослужещ (* 1895 г.) 1955 г. – Пиер Теяр дьо Шарден, френски палеонтолог и теолог (* 1881 г.) 1962 г. – Майкъл Къртис, американски режисьор (* 1886 г.) 1962 г. – Стюарт Сътклиф, шотландски музикант и член на Бийтълс за кратко време (* 1940 г.) 1962 г. – Марко Марчевски, български писател и преводач (* 1898 г.) 1966 г. – Ивлин Уо, английски писател (* 1903 г.) 1968 г. – Павел Юдин, руски философ (* 1899 г.) 1973 г. – Васил Киселков, български славист, преводач от старобългарски език (* 1887 г.) 1979 г. – Нино Рота, италиански филмов композитор (* 1911 г.) 1989 г. – Николай Гринко, украински актьор (* 1920 г.) 1995 г. – Борис Априлов, български детски писател (* 1921 г.) 2003 г. – Лъчезар Аврамов, български комунист (* 1922 г.) 2010 г. – Лех Качински, президент на Полша (* 1949 г.) 2013 г. – Реймон Будон, френски социолог (* 1934 г.) 2018 г. – Тончо Русев, български композитор, диригент и музикант (* 1932 г.) Празници Международен ден на съпротивителното движение Азербайджан – Ден на строителя САЩ – Ден на Армията на спасението Украйна – Ден на освобождението на Одеса 410

bg

2400

https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

11 април

11 април е 101-вият ден в годината според григорианския календар (102-ри през високосна). Остават 264 дни до края на годината. Събития 1079 г. – Със заповед на полския крал е екзекутиран епископа на Краков Станислас, който по-късно е канонизиран и става покровител на Полша. 1241 г. – Монголците, предвождани от Бату хан и Субетей, разбиват унгарската армия на крал Бела IV в битката за Мохач. 1713 г. – Подписан е Ултрехтският мир, с което завършва Войната за испанското наследство. 1805 г. – В Санкт Петербург, Русия и Великобритания подписват конвенция за създаването на общоевропейска коалиция срещу Наполеон, към която по-късно се присъединява и Австрия. 1814 г. – По силата на договора от Фонтенбло Наполеон абдикира и е прогонен на остров Елба. На трона се възкачва Луи XVIII. 1822 г. – Хиоското клане в Гърция. 1857 г. – Руският цар Александър II одобрява Герба на Русия – Двуглав орел. 1866 г. – В Браила е представена пиесата на Добри Войников „Райна княгиня“. 1868 г. – Премахване шогуната в Япония. 1879 г. – Руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков слага начало на организираните пощенски съобщения в страната. 1888 г. – В Амстердам официално е открита концертната зала Концертгебау, една от най-добрите в света. 1894 г. – Великобритания обявява протекторат над Уганда. 1899 г. – Испания прехвърля Пуерто Рико на САЩ. 1909 г. – Основан е град, който една година по-късно е наречен Тел Авив. 1919 г. – Влиза в сила уставът на Международната организация на труда. 1927 г. – Приета е Конституцията на Беларус. 1935 г. – Започва конференцията на Антантата в Стреза (Италия). 1944 г. – Английската авиация разрушава щаба на Гестапо в Хага. 1945 г. – Втора световна война: Армията на САЩ освобождава концентрационния лагер Бухенвалд, разположен край Ваймар. 1961 г. – В Ерусалим започва процесът срещу бившия офицер от СС Адолф Айхман за престъпления срещу евреите по време на Втората световна война. 1961 г. – Боб Дилън дебютира в Ню Йорк. 1964 г. – Фриц Фреленг и Дейвид ДеПати създават Пинко Розовата пантера. 1969 г. – Публикуван е Закон за паметниците на културата и музеите. 1970 г. – Космическият кораб „Аполо 13“ потегля за мисия на Луната; след експлозия на борда и дни на неизвестност астронавтите се приземяват успешно на 17 април 1982 г. – Англичаните Ранулф Фиънис и Чарлз Бъртън стават първите хора, извършили околосветска обиколка през полюсите. 1991 г. – Съветът за сигурност на ООН обявява прекратяването на военните действия срещу Ирак. 2002 г. – При военен преврат, членове на венецуелската армия задържат президента Уго Чавес и настояват за неговата оставка. 2006 г. – В Корлеоне е заловен е мафиотският бос Бернардо Провенцано. 2007 г. – Взривени са бомби пред дома на премиера и пред полицейско управление в град Алжир, загиват 23-ма, ранените са над 160. 2008 г. – Във Вашингтон в новострояща се сграда е открит Музей на журналистиката и новините, наречен Нюзиъм. Родени 146 г. – Септимий Север, римски император († 211 г.) 1357 г. – Жуау I, крал на Португалия († 1433 г.) 1492 г. – Маргарита Наварска, кралица на Навара и френска писателка († 1549 г.) 1755 г. – Джеймс Паркинсън, английски физик († 1824 г.) 1803 г. – Козма Прутков, измислен руски писател († 1863 г.) 1869 г. – Густав Вигеланд, норвежки скулптор († 1943 г.) 1872 г. – Александър Ставре Дренова, албански поет († 1947 г.) 1893 г. – Дийн Ачисън, Държавен секретар на САЩ († 1971 г.) 1897 г. – Любомир Бобчевски, български актьор († 1963 г.) 1898 г. – Никола Захариев, български политик († 1945 г.) 1900 г. – Шандор Марай, унгарски писател († 1989 г.) 1908 г. – Виктор Абакумов, съветски офицер († 1954 г.) 1908 г. – Масару Ибука, японски предприемач († 1997 г.) 1920 г. – Марлен Хаусхофер, австрийска писателка († 1970 г.) 1922 г. – Александър Райчев, български композитор и теоретик († 2003 г.) 1926 г. – Христо Христов, български режисьор († 2007 г.) 1930 г. – Антон Шандор Ла Вей, американски основател на Църквата на Сатаната († 1997 г.) 1930 г. – Никълъс Брейди, американски финансист и политик 1936 г. – Иван Груев, български писател (+2013 г.) 1945 г. – Стефан Богомилов, български футболист 1948 г. – Марчело Липи, италиански футболен треньор 1950 г. – Георги Ифандиев, български писател, журналист и телевизионен водещ 1953 г. – Ги Верхофстад, министър-председател на Белгия 1953 г. – Силва Бъчварова, българска художничка и сценографка 1956 г. – Николай Камов, български политик 1958 г. – Алексей Ермолински, американски шахматист 1958 г. – Георги Славков, български футболист († 2014 г.) 1959 г. – Алеандро Балди, италиански певец 1961 г. – Винсънт Гало, американски актьор, режисьор, музикант и художник 1963 г. – Цветан Симеонов, български архитект 1966 г. – Петер Щьогер, австрийски футболист 1968 г. – Сергей Лукяненко, руски писател 1971 г. – Диана Йоргова, българска спортистка 1971 г. – Оливер Ридел, германски музикант (Rammstein) 1974 г. – Алекс Кореча, испански тенисист 1974 г. – Триша Хелфър, канадска актриса 1979 г. – Хейли Коуп, американска плувкиня 1980 г. – Стелиос Халкиас, гръцки шахматист 1981 г. – Алесандра Амбросио, бразилски модел 1981 г. – Миа Даймънд, унгарска порно актриса 1986 г. – Стойко Колев, български футболист 1997 г. – Марин Рангелов, български актьор Починали 678 г. – Доний, римски папа (* неизв.) 1034 г. – Роман III Аргир, византийски император (* 968 г.) 1514 г. – Донато Браманте, италиански архитект (* 1444 г.) 1896 г. – Иван Атанасов Инджето, български революционер (* неизв.) 1904 г. – Андрей Казепов, български революционер (* 1878 г.) 1917 г. – Скот Джоплин, американски композитор (* 1868 г.) 1918 г. – Ото Вагнер, австрийски архитект (* 1841 г.) 1934 г. – Джон Колиър, британски художник (* 1850 г.) 1938 г. – Джордж Бърд Гринел, американски естествоизпитател (* 1849 г.) 1944 г. – Димитър Добрев, български офицер (* 1868 г.) 1949 г. – Роза Попова, българска актриса и режисьорка († 1879 г.) 1958 г. – Йозеф Фолтман, германски офицер († 1887 г.) 1973 г. – Людмил Стоянов, български филолог (* 1886 г.) 1977 г. – Жак Превер, френски сценарист (* 1900 г.) 1985 г. – Енвер Ходжа, албански диктатор (* 1908 г.) 1987 г. – Примо Леви, италиански писател (* 1917 г.) 1987 г. – Ърскин Колдуел, американски писател (* 1903 г.) 1991 г. – Иван Мартинов, български писател (* 1912 г.) 1997 г. – Роже Бернар, френски лингвист (* 1908 г.) 1999 г. – Георги Владиков, български партизанин, деец на БКП, депутат, дипломат, посланик (* 1926 г.) 2002 г. – Иван Димов, български скулптор (* 1913 г.) 2004 г. – Атанас Александров, български футболист (* 1952 г.) 2005 г. – Джон Реймънд Броснан, австралийски писател (* 1947 г.) 2007 г. – Кърт Вонегът, американски писател (* 1922 г.) 2008 г. – Клод Аб, френски футболист (* 1927 г.) 2010 г. – Николай Вълчинов, български сценарист (* 1950 г.) 2010 г. – Юлия Ценова, българска пианистка (* 1948 г.) 2012 г. – Ахмед Бен Бела, алжирски политик (* 1916 г.) Празници Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи – Обявен по инициатива на Международната федерация на борците от съпротивата, политзатворниците и пострадалите от фашизма. На този ден през 1945 г. затворниците с бунт освобождават концентрационния лагер Бухенвалд. Световен ден за борба с болестта на Паркинсон – Обявен през 1997 г. от Световната здравна организация (СЗО). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755 – 1824), който описва първи това заболяване през 1817 г. Отбелязва се от 1998 г. Световен ден за борба с шизофренията – Отбелязва се по света от 1949 г., а в България – от 1998 г. Професионален празник на стоматолозите – България Коста Рика – Ден на героите Уганда – Ден на свободата Украйна – Ден на освобождението на Керч 411

bg

2401

https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

12 април

12 април е 102-рият ден в годината според григорианския календар (103-ти през високосна). Остават 263 дни до края на годината. Събития 238 г. – Римският император Гордиан II загива в битка с Максимин Трак, а баща му, съимператор Гордиан I се самоубива, научавайки за смъртта на сина си. 467 г. – Антемий става император на Римската империя. 971 г. – Византийската армия на император Йоан I Цимиски навлиза в българските земи. 1796 г. – Наполеон печели първата си значима победа при Монтеноте, разбивайки австрийските и сардинските войски. 1815 г. – По време на изригването на вулкана Тамбора загиват около 10 000 души. 1849 г. – Италианският астроном Анибал де Гаспарис открива 10 Хигея – четвъртият по големина астероид. 1861 г. – Американска гражданска война: Войници от Юга атакуват федералния контингент във Форт Съмтър в пристанището на Чарлстън (Южна Каролина). Това дава повод за начало на войната. 1896 г. – Основан е Хановер 96, немски футболен клуб. 1897 г. – По време на гръцко-турската война от края на 19 век османската армия влиза в Тирнавос, което историческо събитие е отразено във филма „Превземането на Тирнавос“. 1903 г. – В Лондон е пуснат първият в света градски автобус с Двигател с вътрешно горене. 1911 г. – В Санкт Петербург е проведен първият всеруски Аргонавтен конгрес. 1914 г. – Пиесата на Джордж Бърнард Шоу Пигмалион се играе за първи път в Лондон. 1919 г. – Приет е Закон за конфискуване на незаконно придобитите имоти от държавни чиновници за времето след 17 септември 1912 г. 1927 г. – Чан Кай-ши предотвратява опит за комунистически преврат в Китай и установява еднолична власт. 1933 г. – Народното събрание отнема мандата на 33 народни представители от Работническата партия във връзка със Закона за защита на държавата. 1935 г. – Осъществен е първият полет на британския самолет Бристол Бленхайм. 1940 г. – Състои се премиерата на американския игрален филм Ребека. 1945 г. – Американският президент Франклин Делано Рузвелт умира, докато е в кабинета си; като 33-ти президент на САЩ полага клетва вицепрезидента Хари Труман. 1954 г. – Бил Хейли записва на плоча песента си „Rock around the clock“, поради което денят се счита за рождена дата на рокендрола. 1955 г. – Ваксината срещу детски паралич, създадена от американския лекар Джонъс Солк е обявена за ефективна. 1961 г. – СССР изстрелва в Космоса Восток 1 – първият пилотиран космически кораб с космонавта Юрий Гагарин на борда. 1965 г. – Арестувани са участниците в Опита за преврат срещу Тодор Живков. 1981 г. – САЩ изстрелват първата космическа совалка – Колумбия. 1990 г. – Премиерът Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България. 1992 г. – Във Франция е открит европейски Дисниленд. 2002 г. – Опит за военен преврат срещу президента на Венецуела Уго Чавес. 2002 г. – Състои се премиерата на филма Авалон в Полша. Родени 599 г. пр.н.е. – Махавира, основател на джайнизма († 527 пр.н.е.) 1500 г. – Йоахим Камерариус, германски просветител († 1574 г.) 1748 г. – Антоан-Лоран дьо Жусийо, френски ботаник († 1836 г.) 1823 г. – Александър Островски, руски писател († 1886 г.) 1839 г. – Николай Пржевалски, руски изследовател на Азия († 1888 г.) 1871 г. – Август Ендел, немски архитект († 1925 г.) 1871 г. – Йоанис Метаксас, министър-председател на Гърция († 1941 г.) 1872 г. – Никола Мушанов, български политик († 1951 г.) 1880 г. – Хари Бор, френски актьор († 1943 г.) 1884 г. – Ото Майерхоф, германски физик, Нобелов лауреат († 1951 г.) 1893 г. – Добрин Василев, български писател и библиограф († 1956 г.) 1900 г. – Димитър Каданов, български учен († 1982 г.) 1903 г. – Ян Тинберген, холандски иконометрист, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1994 г.) 1912 г. – Александър Петков, български хидролог († 1986 г.) 1919 г. – Драган Тенев, български юрист, писател и публицист († 1999 г.) 1919 г. – Петър Петров, български оперен певец († 2005 г.) 1924 г. – Лиляна Бочева, пианист и диригент на хор „Бодра смяна“ († 2005 г.) 1926 г. – Димитрина Савова, българска актриса († 2011 г.) 1933 г. – Монсерат Кабайе, испанска оперна певица († 2018 г.) 1934 г. – Досьо Досев, български актьор 1934 г. – Севелина Гьорова, български театровед († 2007 г.) 1934 г. – Тодор Еврев, български лекар, професор († 1994 г.) 1938 г. – Христо Тодоров, български филолог († 1983 г.) 1941 г. – Боби Мур, английски футболист († 1993 г.) 1946 г. – Ед О'Нийл, американски актьор 1947 г. – Дейвид Летърман, американски шоумен 1947 г. – Том Кланси, американски писател († 2013 г.) 1948 г. – Йошка Фишер, немски политик и държавник 1950 г. – Георги Ананиев, български политик († 2021 г.) 1954 г. – Джон Кракауер, американски писател и алпинист 1956 г. – Анди Гарсия, американски актьор 1956 г. – Смиляна Нитова-Кръстева, български политик и юрист 1957 г. – Стойчо Младенов, български състезател и треньор по футбол 1961 г. – Лиза Жерар, австралийска певица и филмов композитор 1962 г. – Йорданка Фандъкова, български политик 1964 г. – Пламен Манасиев, български актьор 1968 г. – Веселин Колчаков, български лекар 1971 г. – Десислава Тенекеджиева, българска актриса и певица 1973 г. – Юрий Иваников, български футболист 1974 г. – Антйе Равич Щрубел, немска писателка 1975 г. – Елена Алексиева, българска писателка 1975 г. – Цветелина Янчулова, българска волейболистка 1979 г. – Дженифър Морисън, американска актриса 1979 г. – Клеър Дейнс, американска актриса 1980 г. – Ерик Монгрен, канадски китарист 1985 г. – Шахрияр Мамедяров, азербайджански шахматист Починали 65 г. – Луций Аней Сенека, римски философ, държавник и драматург (* ок. 3 пр.н.е.) 238 г. – Гордиан I, римски император (* ок. 159) 238 г. – Гордиан II, римски император (* ок. 192) 352 г. – Юлий I, римски папа (* неизв.) 1212 г. – Всеволод III, велик княз на Киев и Владимир-Суздал (* 1154 г.) 1555 г. – Хуана Кастилска, кралица на Кастилия (* 1479 г.) 1782 г. – Пиетро Метастазио, италиански поет и либретист (* 1698 г.) 1817 г. – Шарл Месие, френски астроном (* 1730 г.) 1891 г. – Олга Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1839 г.) 1909 г. – Данаил Попов, български революционер (* 1840 г.) 1934 г. – Никола Генев, български военен деец (* 1856 г.) 1938 г. – Фьодор Шаляпин, руски оперен певец – бас (* 1873 г.) 1945 г. – Франклин Рузвелт, 32-ри президент на САЩ (* 1882 г.) 1971 г. – Игор Там, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1895 г.) 1972 г. – К. В. Керам, германски журналист и популяризатор на науката (* 1915 г.) 1974 г. – Методи Андонов, български режисьор (* 1932 г.) 1975 г. – Джозефин Бейкър, американска танцьорка (* 1906 г.) 1975 г. – Миле Марковски, български и македонски писател (* 1939 г.) 1981 г. – Джо Луис, американски боксьор (* 1914 г.) 1986 г. – Валентин Катаев, съветски писател (* 1897 г.) 1988 г. – Алън Пейтън, южноафрикански писател (* 1903 г.) 1990 г. – Сергей Закариадзе, грузински актьор (* 1909 г.) 1994 г. – Димитър Велинов, български военен деец (* 1922 г.) 1997 г. – Джордж Уолд, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1967 г. (* 1906 г.) 2001 г. – Венцеслав Андрейчев, български ядрен физик (* 1941 г.) 2005 г. – Георги Пачеджиев, български футболист и треньор по футбол (* 1916 г.) 2014 г. – Борис Карадимчев, български композитор и преподавател (* 1933 г.) Празници Ден на римската богиня на победата Виктория Международен ден на авиацията и космонавтиката Либерия – Ден на освобождението Украйна – Ден на работещите в ракетно-космическия отрасъл 412

bg

2402

https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

13 април

13 април е 103-тият ден в годината според григорианския календар (104-ти през високосна). Остават 262 дни до края на годината. Събития 1059 г. – Римският папа Николай II издава декрет, според който занапред само кардинали ще имат право да участват в избора на папи. 1204 г. – Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход превземат и разграбват Константинопол, като убиват и над 2000 православни християни. 1598 г. – Френският крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира свобода на вероизповеданието за френските хугеноти. 1771 г. – Екатерина II заповядва да започнат тайни медицински експерименти с безнадеждно болни от чума с цел откриване на лечение. 1814 г. – Немският математик Карл Вите получава докторска степен на 12-годишна възраст. 1829 г. – Английският парламент гарантира свобода на вероизповеданието за католиците. 1835 г. – В Търново са обесени водачите на Велчовата завера. 1848 г. – Сицилия обявява независимост от Неапол и става самостоятелно кралство. 1849 г. – Унгария е обявена за република. 1871 г. – Двете епархии – Варненска и Преславска са обединени във Варненска и Великопреславска епархия. 1886 г. – Учреден е почетен знак Червен кръст по предложение на Настоятелството на дружество „Червен кръст“. 1919 г. – Провъзгласена е Баварска съветска република, разгромена от войските на правителството на Германия през май същата година. 1924 г. – Основан е ФК АЕК Атина. 1925 г. – Извършен е опит за атентат срещу цар Борис ІІІ при прохода Арабаконак 1934 г. – Извършен е последният полет за спасяване на оцелелите от кораба Челюскин. 1940 г. – Катинското клане: Органите на НКВД (СССР) избиват над 4000 полски офицери. 1941 г. – Втора световна война: Британската авиация извършва първа бомбардировка на София, която е без жертви. 1941 г. – Втора световна война: В Москва е подписан съветско-японският пакт за неутралитет, денонсиран от правителството на СССР на 5 април 1945 г. 1941 г. – Втора световна война: В хода на операция Ауфмарш 25, 11-а танкова дивизия на Вермахта под командването на Евалд фон Клайст влиза на парад в Белград, като кметът на града му е предал ключовете символично още предния ден вечерта. 1945 г. – Втора световна война: Виена е освободена от хитлеристка окупация от Червената армия и войски на новите съюзници. 1945 г. – Министерският съвет приема наредба-закон за ТКЗС. 1960 г. – В алжирската част на Сахара Франция извършва първото изпитание на атомна бомба. 1962 г. – В София се провежда Първи международен турнир по свободна борба Дан Колов, който става традиционен. 1963 г. – Сидни Поатие става първият афроамериканец, който спечелва Оскар. 1967 г. – Rolling Stones изнасят първия си концерт зад Желязната завеса – във Варшава. 1970 г. – На борда на американски космически кораб Аполо 13, докато лети към Луната, експлодира кислороден резервоар, което поставя екипажа в голяма опасност и предизвиква огромна повреда в кораба. 1987 г. – Португалия и Китай постигат съгласие Макао да бъде върнат под китайска администрация през 1999 г. 1990 г. – СССР признава за първи път отговорността си за убийството на хиляди полски офицери при Катин през 1940 г. 1997 г. – Стадион Лазур (тогава като стадион „Нефтохимик“) е официално открит след реконструкция с мача Нефтохимик – Левски (5:1). 2001 г. – В Египет са открити 20 позлатени мумии. 2005 г. – Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, който влиза в сила от 1 януари 2007 година. 2009 г. – Американският рапър Ice Cube изнася концерт в з. „Универсиада“ Родени 1519 г. – Катерина Медичи, кралица на Франция († 1589 г.) 1570 г. – Гай Фокс, английски военен деец († 1606 г.) 1593 г. – Томас Страфорд, английски политик († 1641 г.) 1732 г. – Фредерик Норт, британски премиер († 1792 г.) 1743 г. – Томас Джеферсън, трети президент на САЩ († 1826 г.) 1771 г. – Ричард Тревитик, английски механик († 1833 г.) 1784 г. – Фридрих фон Врангел, пруски генерал († 1877 г.) 1859 г. – Веранъс Алва Мур, американски бактериолог († 1931 г.) 1859 г. – Хенри Туреман Алън, американски изследовател († 1930 г.) 1860 г. – Джеймс Енсор, белгийски художник († 1949 г.) 1883 г. – Александър Василевич Александров, руски композитор († 1946 г.) 1883 г. – Демян Бедни, руски писател († 1945 г.) 1885 г. – Дьорд Лукач, унгарски философ († 1971 г.) 1889 г. – Оскар Фонтана, австрийски писател († 1969 г.) 1891 г. – Иван Горанов, български политик († 1945 г.) 1896 г. – Никола Гешев, български полицай († 1984 г.) 1899 г. – Стефан Гъдуларов, български актьор († 1969 г.) 1904 г. – Степан Макаров, руски офицер († 1849 г.) 1906 г. – Антон Панов, македонски писател († 1968 г.) 1906 г. – Самюъл Бекет, ирландски поет, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1989 г.) 1908 г. – Георги Белев, български певец († 1966 г.) 1915 г. – Щефан Хермлин, немски писател († 1997 г.) 1922 г. – Джон Брейн, английски писател († 1986 г.) 1922 г. – Джулиъс Ниерере, танзански политик († 1999 г.) 1923 г. – Виктор Данченко, български актьор († 1979 г.) 1927 г. – Морис Роне, френски режисьор и актьор († 1983 г.) 1931 г. – Дан Гърни, американски пилот от Формула 1 († 2018 г.) 1931 г. – Ненко Токмакчиев, български художник († 2014 г.) 1931 г. – Никон Агатополски, български духовник († 2002 г.) 1937 г. – Едуард Фокс, английски актьор 1939 г. – Шеймъс Хийни, северноирландски поет, Нобелов лауреат († 2013 г.) 1940 г. – Макс Моузли, президент на ФИА († 2021 г.) 1943 г. – Милен Пенев, български актьор († 1991 г.) 1944 г. – Ханс Кристоф Бух, немски писател 1948 г. – Драго Янчар, словенски писател 1949 г. – Кристофър Хитчънс, британско-американски автор, литературен критик и политически журналист († 2011 г.) 1955 г. – Сафет Сушич, босненски футболист 1955 г. – Ирина Хакамада, руска политическа деятелка 1958 г. – Георги Димитров, български социолог 1963 г. – Гари Каспаров, руски гросмайстор 1964 г. – Маргарита Генчева, български юрист и политик 1973 г. – Килиан Албрехт, австрийско-български скиор 1973 г. – Сергей Шнуров, руски рок музиканг, група Ленинград 1973 г. – Добрина Чешмеджиева, българска журналистка, телевизионна водеща 1974 г. – Аугусто Поросо, еквадорски футболист 1974 г. – Константин Сакаев, руски шахматист 1979 г. – Велизар Димитров, български футболист 1987 г. – Димитър Везалов, български футболист Починали 799 г. – Павел Дякон, историк на лангобардите (* 720 г.) 814 г. – Хан Крум, български монарх (* 755 г.) 1093 г. – Всеволод I, велик княз на Киевска Рус (* 1030 г.) 1377 г. – Гийом дьо Машо, френски поет (* 1300 г.) 1538 г. – Елена Глинская, руска велика княгиня (* 1508 г.) 1592 г. – Бартоломео Аманати, италиански архитект и скулптор (* 1511 г.) 1695 г. – Жан дьо Лафонтен, френски писател (* 1621 г.) 1794 г. – Пиер Шомет, френски политик (* 1763 г.) 1827 г. – Хю Клапертън, британски изследовател (* 1788 г.) 1853 г. – Леополд Гмелин, немски химик (* 1788 г.) 1868 г. – Теодрос II, император на Етиопия (* 1818 г.) 1871 г. – Стефан Захариев, български възрожденец (* 1810 г.) 1894 г. – Филип Шпита, немски музикален историк (* 1841 г.) 1902 г. – Христо Максимов, български писател (* 1867 г.) 1903 г. – Мориц Лацарус, германски философ (* 1824 г.) 1904 г. – Степан Макаров, руски океанограф, вицеадмирал (* 1848 г.) 1918 г. – Лавър Корнилов, руски генерал (* 1870 г.) 1921 г. – Миленко Балкански, български генерал (* 1868 г.) 1927 г. – Иван Куюмджиев, български революционер (* 1870 г.) 1937 г. – Иля Илф, руски писател (* 1897 г.) 1942 г. – Хенк Снейвлит, нидерлански политик (* 1883 г.) 1944 г. – Харалампи Тачев, български художник (* 1875 г.) 1945 г. – Ернст Касирер, германски философ (* 1874 г.) 1975 г. – Франсоа Томбалбайе, 1-ви президент на Чад (* 1905 г.) 1977 г. – Александър Родимцев, руски генерал (* 1918 г.) 1982 г. – Иван Моканов, български футболист (* 1912 г.) 1985 г. – Петя Герганова, българска актриса (* 1907 г.) 1992 г. – Йордан Касабов, български физик (* 1928 г.) 1999 г. – Вили Щоф, германски политик (* 1914 г.) 2006 г. – Мюриъл Спарк, шотландска писателка (* 1918 г.) 2007 г. – Златина Тодева, българска актриса (* 1926 г.) 2008 г. – Джон Уилър, американски физик-теоретик (* 1911 г.) 2012 г. – Марио Рици, италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия престол в България (* 1926 г.) Празници  – Ден на независимостта на Сицилия  – Нова година по камбоджанския календар и Пенджаб – Празника Вайсаки (начало на беритбения сезон)  – Празник Сонгкран – тайландската Нова година 413

bg

2403

https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

14 април

14 април е 104-тият ден в годината според григорианския календар (105-и през високосна година). Остават 261 дни до края на годината. Събития 73 г. – По време на римската обсада на крепостта Масада стотици евреи извършват акт на масово самоубийство, за да не бъдат пленени. 971 г. – След ожесточено сражение, продължило два дни, византийската армия превзема Велики Преслав и пленява българския цар Борис II. 1205 г. – В битката при Адрианопол (дн. Одрин) българският цар Калоян разгромява рицарите от Латинската империя. 1611 г. – Принц Федерико Цези за първи път използва думата телескоп. 1687 г. – Английският крал Джеймс II дава равни права на католици и протестанти. 1775 г. – Бенджамин Франклин създава във Филаделфия първата организация за забрана на робството в САЩ. 1849 г. – Унгария се обявява за независима от Австрия със свой лидер Лайош Кошут. 1865 г. – Във Вашингтонския театър актьорът Джон Буут смъртоносно ранява президента на САЩ Ейбрахъм Линкълн, който умира на следващия ден. 1876 г. – От 14 до 16 април се провежда Оборищенското събрание. 1877 г. – Издадена е везирска заповед, с която екзарх Антим I е уволнен и изпратен на заточение в Мала Азия. 1879 г. – Европейска комисия единодушно приема Органическия устав на Източна Румелия. 1894 г. – Направена е първата демонстрация на кинескопа, изобретен от Томас Едисон. 1900 г. – Избухва въоръжен бунт против натуралния десятък в Тръстеник, Русенско, потушен от армията на 19 април. 1900 г. – Официално е открит мостът Александър III в Париж от френския президент Емил Лубе по повод Световното изложение. 1912 г. – По време на първото си и единствено плаване през Атлантическия океан корабът Титаник се сблъсква с айсберг около остров Нюфаундленд (през нощта на 14 срещу 15 април) и потъва. 1916 г. – Това е първият ден от април същата година след като от 24:00 ч на 31 март България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април настъпва 14 април. 1923 г. – Сключва се договорът Ено между Българската народна банка и подполковник Анри Ено за изплащане на българските задължения към Франция и Белгия, натрупани преди и по време на Първата световна война. 1925 г. – Извършен е атентат над цар Борис III в прохода Арабаконак от комунистическа групировка. 1928 г. – Регистриран е първият трус на Чирпанското земетресение с магнитуд 6,8 по скàлата на Рихтер. 1929 г. – В Монте Карло се провежда първото Гран при на Монако. 1929 г. – Учредена е Балканската купа по футбол. 1932 г. – В Санкт Петербург е газифицирана първата жилищна сграда на улица „Ризовская“ 15. 1941 г. – Втората световна война: Британската авиация извършва втора бомбардировка на София без жертви. 1941 г. – Втората световна война: Уинстън Чърчил издава тайна заповед за прекратяване на ежеседмичните отчети за загубите на британския флот като деморализиращи населението. 1945- България във Втората световна война:Първа българска армия излиза на унгарско-австрийската граница след успешно завършената Мурска операция и води военни действия срещу оттеглящите се германски войски. 1988 г. – СССР подписва споразумение, с което поема ангажимента да изтегли войските си от Афганистан. 1991 г. – От музея на Ван Гог са откраднати 20 картини на стойност 500 млн. долара. Родени 1572 г. – Адам Танер, австрийски математик († 1632 г.) 1629 г. – Кристиан Хюйгенс, нидерландски физик, астроном и математик († 1695 г.) 1821 г. – Георги Раковски, български революционер († 1867 г.) 1857 г. – Беатрис Батенберг, британска принцеса († 1944 г.) 1859 г. – Николай Романов, велик руски княз, учен, политик и държавник († 1919 г.) 1862 г. – Коста Шахов, български общественик († 1917 г.) 1862 г. – Пьотър Столипин, руски политик († 1911 г.) 1868 г. – Георги Белев, български революционер († 1945 г.) 1878 г. – Тома Попгеоргиев, български учител и свещеник († 1936 г.) 1889 г. – Ефим Боголюбов, украински/немски шахматист († 1952 г.) 1901 г. – Мартин Кесел, германски писател († 1990 г.) 1903 г. – Анри Корбен, френски ислямовед († 1978 г.) 1904 г. – Джон Гилгуд, английски класически актьор († 2000 г.) 1912 г. – Парашкев Хаджиев, български композитор († 1992 г.) 1925 г. – Род Стайгър, американски актьор († 2002 г.) 1926 г. – Рене Госини, френски писател († 1977 г.) 1931 г. – Димитър Добрев, български борец († 2019 г.) 1936 г. – Живко Бояджиев, български езиковед († 2007 г.) 1936 г. – Франк Серпико, американски полицай 1939 г. – Антон Карастоянов, български актьор († 2005 г.) 1939 г. – Миле Марковски, български и македонски писател († 1975 г.) 1941 г. – Джули Кристи, британска актриса от индийски произход 1941 г. – Пола Ракса, полска актриса 1943 г. – Цветан Тотомиров, български армейски офицер 1945 г. – Ричи Блекмор, британски китарист 1948 г. – Димитър Дъбов, български политик 1948 г. – Татяна Набатникова, руска писателка 1951 г. – Пьотър Мамонов, руски актьор и музикант († 2021 г.) 1954 г. – Брус Стърлинг, американски писател 1961 г. – Робърт Карлайл, британски актьор 1965 г. – Петьо Драгиев, български волейболист 1967 г. – Джеймз Улвет, канадски актьор 1968 г. – Антъни Майкъл Хол, американски актьор 1971 г. – Витомир Саръиванов, български журналист и телевизионен водещ 1972 г. – Симеон Лютаков, български актьор 1973 г. – Ейдриън Броуди, американски актьор 1973 г. – Роберто Аяла, аржентински футболист 1974 г. – Ара Минасян, арменски шахматист 1975 г. – Лита, професионална кечистка 1977 г. – Сара Мишел Гелар, американска актриса 1985 г. – Кристоф Лайтгеб, австрийски футболист 1987 г. – Ервин Хофер, австрийски футболист 1995 г. – Радост Тодорова, български модел и влогър Починали 814 г. – Хан Крум, български владетел (* 8 век) 911 г. – Сергий III, римски папа (* неизв.) 1070 г. – Герхард, херцог на Лотарингия (* 1030 г.) 1132 г. – Мстислав I, велик княз на Киевска Рус (* 1076 г.) 1612 г. – Сасаки Коджиро, японски мечоносец (* 1585 г.) 1682 г. – Авакум Петрович, руски писател (* 1621 г.) 1759 г. – Георг Фридрих Хендел, германски композитор (* 1685 г.) 1848 г. – Хачатур Абовян, арменски писател (* 1805 г.) 1860 г. – Едуард Фридрих Еверсман, германски зоолог (* 1794 г.) 1888 г. – Николай Николаевич Миклухо-Маклай, руски етнограф и антрополог (* 1846 г.) 1892 г. – Христо Караминков, български революционер (* ок. 1846) 1900 г. – Осман паша, османски офицер (* 1832 г.) 1910 г. – Михаил Врубел, руски художник (* 1856 г.) 1917 г. – Людвик Заменхоф, полски лекар, създател на есперанто (* 1859 г.) 1925 г. – Константин Георгиев, български военен деец (* 1873 г.) 1929 г. – Георги Кирков, български учен (* 1848 г.) 1930 г. – Владимир Маяковски, руски писател (* 1893 г.) 1935 г. – Еми Ньотер, германска математичка (* 1882 г.) 1944 г. – Николай Ватутин, съветски генерал (* 1901 г.) 1970 г. – Дейвид Маунтбатън, трети маркиз на Милфорд Хейвън (* 1919 г.) 1975 г.: Фредрик Марч, американски актьор (р. 1897 г.) Клайд Толсън, американец, директор на ФБР (* 1900 г.) 1975 г. – Юрий Тошев, български шахматист (* 1907 г.) 1979 г. – Хари Майен, германски драматург (* 1924 г.) 1980 г. – Джани Родари, италиански писател (* 1920 г.) 1982 г. – Иван Мирчев, български поет (* 1897 г.) 1985 г. – Дико Диков, български офицер и политик (* 1910 г.) 1986 г. – Симон дьо Бовоар, френска писателка феминистка (* 1908 г.) 1990 г. – Мартин Кесел, германски писател (* 1901 г.) 1991 г. – Илия Джаджев, македонски поет (* 1926 г.) 1995 г. – Бърл Айвс, американски актьор и кънтри певец (* 1909 г.) 1997 г. – Видое Подгорец, македонски писател (* 1934 г.) 2005 г. – Ивайло Петров, български писател (* 1923 г.) 2007 г. – Бари Нелсън, американски актьор, първият екранен Джеймс Бонд 2008 г. – Хорст Бингел, германски поет и белетрист (* 1933 г.) 2009 г. – Морис Дрюон, френски писател (* 1918 г.) 2010 г. – Ерика Буркарт, швейцарска поетеса, белетристка и есеистка (* 1922 г.) 2010 г. – Питър Стийл, вокал, басист и композитор на готик дуум групата „Тайп О Негатив“ (* 1962 г.) 2012 г. – Пиермарио Морозини, италиански футболист (* 1986 г.) 2013 г. – Колин Дейвис, британски диригент (* 1927 г.) 2019 г. – Валентин Пензов, български композитор (* 1953 г.) Празници св. Мартин – имен ден на Мартин и Мартина Военна академия „Георги Раковски“ – Патронен празник на ВА „Г. С. Раковски“ Ангола – Ден на младежта Грузия – Ден на майчиния език Украйна – Ден на КАТ Хаити, Салвадор, Хондурас и Венецуела – Панамериканските дни 414

bg

2404

https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

15 април

15 април е 105-ият ден в годината според григорианския календар (106-и през високосна). Остават 260 дни до края на годината. Събития 1715 г. – В Южна Каролина индианците убиват 90 английски заселници, което става повод за започване на войната между англичаните и индианците. 1795 г. – Литва е присъединена към Русия. 1841 г. – Карл Маркс получава докторска степен по философия. 1865 г. – Умира президентът на САЩ Ейбрахъм Линкълн (прострелян предната вечер) и начело на държавата застава вицепрезидентът Андрю Джонсън. 1872 г. – Антим I получава своя екзархийски берат на официално организирана във Високата порта церемония. 1874 г. – Под името Анонимно дружество на художници живописци, скулптури, графици и др. се провежда първата изложба на импресионистите. 1912 г. – При първото си пътуване луксозният пасажерски кораб Титаник потъва, два часа и четиридесет минути след сблъсък с айсберг, при което загиват около 1500 души. 1914 г. – Учредена е Българска фондова борса - София; правилникът ѝ влиза в сила от 1 юни 1915. 1919 г. – С декрет на съветската власт са създадени трудово-възпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите). 1923 г. – Инсулинът става общодостъпен за всички болни от диабет. 1923 г. – В „Риалто тиътър“ в Ню Йорк се провежда първата в света комерсиална прожекция на озвучен филм. 1938 г. – Частите на генерал Франциско Франко превземат Винарос по време на Испанската гражданска война. 1943 г. – Втората световна война: Самолети на Антихитлеристката коалиция извършват масирана бомбардировка на бившия автомобилен завод Минерва (тогава използван за ремонт на германски военни самолети) и град Мортсел (край Антверпен, Белгия), загиват 936 цивилни граждани, в т.ч. 209 деца. 1943 г. – България във Втората световна война: Емил Попов е арестуван в квартирата си на ул. „Цар Самуил“ №25 в София, по време на нелегална радиовръзка с разузнавателния център в СССР. 1947 г. – В София е създадена Българска народна филхармония, преименувана през 1949 г. на Софийска държавна филхармония. 1948 г. – VI велико народно събрание на България приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост. 1949 г. – Основан е състезателният отбор Скуадра Карло Абарт. 1951 г. – В Лондон се провежда първият конкурс „Мис Свят“. 1955 г. – Първият ресторант от веригата McDonald's отваря врати в Илиноис. 1957 г. – В София е открит Централният универсален магазин (ЦУМ). 1983 г. – Открит е Дисниленд в Токио. 1986 г. – Американски самолети извършват наказателни полети срещу Либия в отговор на нападението, извършено от либийски катери срещу кораби на Шести американски флот в Средиземно море. 1989 г. – Трагедията Хилзбъро: При неконтролируемо нахлуване на запалянковци на стадион Хилзбъро, Англия, загиват 96 души. 1989 г. – Започват студентски протести на площад Тянанмън в Пекин. 1992 г. – Виетнамският парламент приема нова конституция. 1993 г. – Туркменистан официално преминава от кирилица на латиница. 1994 г. – Подписано е общото споразумение за митата и търговията ГАТТ. 1997 г. – При пожар по време на ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия загиват 343 богомолци. 2013 г. – Бомбени атентати в Бостън, Масачузетс, САЩ 2019 г. – Пожар гори в катедралата Нотр Дам в Париж. Рухва кулата-стрела. Родени 1452 г. – Леонардо да Винчи, италиански инженер, архитект, скулптор и художник († 1519 г.) 1469 г. – Нанак, основател на монотеистичната религия сикхизъм († ?) 1489 г. – Синан, османски архитект († 1588 г.) 1588 г. – Клавдий Салмазий, френски лингвист и учен († 1653 г.) 1642 г. – Сюлейман II, султан на Османската империя († 1691 г.) 1646 г. – Кристиан V, крал на Дания († 1699 г.) 1684 г. – Екатерина I, императрица на Русия († 1727 г.) 1707 г. – Леонард Ойлер, швейцарски математик и физик († 1783 г.) 1710 г. – Уилям Кулен, шотландски физик († 1790 г.) 1777 г. – Хайнрих Маркс, пруски адвокат, баща на Карл Маркс († 1838 г.) 1800 г. – Джеймс Кларк Рос, британски полярен изследовател († 1862 г.) 1832 г. – Вилхелм Буш, германски поет († 1908 г.) 1843 г. – Хенри Джеймс, американски писател († 1916 г.) 1854 г. – Антон Безеншек, словенски езиковед († 1915 г.) 1858 г. – Емил Дюркем, френски социолог († 1917 г.) 1860 г. – Еню Димитров, български офицер и революционер († ? г.) 1860 г. – Иван Фичев, български военен деец († 1931 г.) 1862 г. – Хаджи Филиз Нурулла, световен шампион по свободна борба († 1919 г.) 1864 г. – Георги Райков, български революционер († неизв.) 1865 г. – Янаки Паскалев, български революционер († 1933 г.) 1874 г. – Гоно Янев, български революционер († 1904 г.) 1874 г. – Даме Попов, български революционер († 1948 г.) 1874 г. – Йоханес Щарк, немски физик, Нобелов лауреат († 1957 г.) 1875 г. – Вера Игнатиева, българска артистка († 1972 г.) 1875 г. – Георги Евстатиев, български художник († 1923 г.) 1875 г. – Димитър Ботков, български революционер († 1943 г.) 1875 г. – Тома Иванов, български революционер († ? г.) 1877 г. – Георги Бояджиев (революционер), български революционер († ? г.) 1879 г. – Петър Чолаков, български революционер († 1935 г.) 1880 г. – Макс Вертхаймер, немски психолог († 1943 г.) 1885 г. – Франц Бьоме, немски офицер († 1947 г.) 1886 г. – Николай Гумильов, руски поет († 1921 г.) 1895 г. – Корадо Алваро, италиански писател († 1956 г.) 1896 г. – Николай Семьонов, руски физик и химик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1986 г.) 1901 г. – Джо Дейвис, английски играч на билярд и снукър († 1978 г.) 1903 г. – Г. М. Димитров, български политик († 1972 г.) 1903 г. – Ерих Аренд, немски поет и преводач († 1984 г.) 1904 г. – Аршил Горки, американски художник с арменски произход († 1948 г.) 1905 г. – Славчо Давидов, български учен и стоматолог († 1981 г.) 1907 г. – Николас Тинберген, холандски орнитолог, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1988 г.) 1910 г. – Мигел Найдорф, полски и аржентински шахматист († 1997 г.) 1912 г. – Ким Ир Сен, президент на Северна Корея († 1994 г.) 1920 г. – Магда Пушкарова, българска народна певица († 2006 г.) 1920 г. – Рихард фон Вайцзекер, 6-и Бундеспрезидент на Германия († 2015 г.) 1920 г. – Томас Сас, унгарски психиатър и академик († 2012 г.) 1922 г. – Лиляна Барева, българска оперна певица († 2007 г.) 1922 г. – Стенли Шахтер, американски психолог († 1997 г.) 1924 г. – Невил Маринър, британски диригент († 2016 г.) 1927 г. – Тодор Бечиров, български футболист и съдия († 2010 г.) 1928 г. – Емил Камиларов, български цигулар († 2007 г.) 1930 г. – Вигдис Финпогадоухтир, четвъртият президент на Исландия 1933 г. – Борис Стругацки, руски писател († 2012 г.) 1935 г. – Велик Капсъзов, български гимнастик († 2017 г.) 1938 г. – Борис Парашкевов, български учен и преводач († 2021 г.) 1938 г. – Клаудия Кардинале, италианска актриса 1949 г. – Алла Пугачова, руска поп-певица 1949 г. – Кадир Инанър, турски киноартист 1951 г. – Павел Васев, български актьор и режисьор († 2019 г.) 1953 г. – Ирина Войнова, българска поетеса 1953 г. – Румен Бояджиев, българска музикант 1953 г. – Пламен Ставрев, български музикант и продуцент († 2011 г.) 1954 г. – Гинка Гюрова, българска гребкиня 1955 г. – Доди ал Файед, египетски бизнесмен († 1997 г.) 1957 г. – Хуанг Гьо-ан, южнокорейски адвокат и политик 1959 г. – Ема Томпсън, британска актриса 1959 г. – Роберто Фиоре, италиански неофашист 1960 г. – Тони Джоунс, английски играч на снукър 1966 г. – Саманта Фокс, британска поп-певица 1968 г. – Ед О'Брайън, британски китарист 1971 г. – Камен Донев, български артист 1972 г. – Алексей Макаров, руски кино и театрален актьор 1973 г. – Дамян Савов, български артист и шоумен 1975 г. – Пол Дана, американски автомобилен състезател († 2006 г.) 1979 г. – Люк Евънс, уелски актьор 1981 г. – Иво Максимов, български футболист 1982 г. – Алберт Риера, испански футболист 1983 г. – Стоян Самунев, български волейболист 1988 г. – Галин Иванов, български футболист 1990 г. – Ема Уотсън, английска актриса Починали 1446 г. – Филипо Брунелески, италиански архитект (* 1377 г.) 1641 г. – Доменикино, италиански художник (* 1581 г.) 1659 г. – Зимон Дах, немски поет (* 1605 г.) 1754 г. – Якопо Рикати, италиански математик (* 1676 г.) 1764 г. – Мадам дьо Помпадур, любовница на Луи XV (* 1721 г.) 1765 г. – Михаил Ломоносов, руски учен (* 1711 г.) 1788 г. – Джузепе Боно, австрийски композитор (* 1711 г.) 1865 г. – Ейбрахам Линкълн, 16-и президент на САЩ (* 1809 г.) 1888 г. – Матю Арнолд, британски поет (* 1822 г.) 1896 г. – Август Александър Ярнефелт, руски офицер (* 1833 г.) 1899 г. – Карл Калбаум, немски психиатър (* 1828 г.) 1906 г. – Анастас Янков, български революционер (* 1857 г.) 1912 г. – Едуард Джон Смит, английски капитан (Титаник) (* 1850 г.) 1912 г. – Томас Андрюс, североирландски бизнесмен (* 1873 г.) 1919 г. – Кръстьо Кръстев, български писател (* 1866 г.) 1922 г. – Иван Николов, български революционер (* 1852 г.) 1925 г. – Август Ендел, немски архитект (* 1871 г.) 1927 г. – Гастон Льору, френски журналист (* 1868 г.) 1931 г. – Дончо Щипянчето, български революционер (* 1867 г.) 1938 г. – Сесар Вайехо, перуански поет (* 1892 г.) 1942 г. – Роберт Музил, австрийски писател (* 1880 г.) 1957 г. – Надежда Станчова, български дипломат (* 1894 г.) 1967 г. – Тото, италиански комик (* 1898 г.) 1977 г. – Георги Герасимов, български художник (* 1905 г.) 1980 г. – Жан-Пол Сартър, френски философ, отказва Нобеловата награда за литература през 1964 г. (* 1905 г.) 1982 г. – Артър Лав, британски актьор (* 1915 г.) 1986 г. – Жан Жене, френски писател (* 1910 г.) 1987 г. – Масатоши Накаяма, японски каратист (* 1913 г.) 1989 г. – Ху Яобан, партиен лидер на Китай (* 1915 г.) 1990 г. – Грета Гарбо, шведска киноактриса (* 1905 г.) 1992 г. – Александър Матковски, историк от Република Македония (* 1922 г.) 1996 г. – Александър Танев, български композитор (* 1928 г.) 1998 г. – Пол Пот, камбоджански диктатор (* 1925 г.) 1999 г. – Харви Постълуайт, британски инженер (* 1944 г.) 2002 г. – Деймън Найт, американски писател (* 1922 г.) 2002 г. – Богомил Нонев, български писател (* 1920 г.) 2005 г. – Йоаким Хербут, скопски католически епископ (* 1928 г.) 2006 г. – Иван Митев, български лекар (* 1924 г.) Празници Босна и Херцеговина – Ден на армията Грузия – Ден на любовта САЩ – Ден на данъците Северна Корея – Фестивал Ариранг или Празник на слънцето (годишнина от рождението на Ким Ир Сен) Украйна – Ден на работещите в наказателно разследване 415

bg

2405

https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

16 април

16 април е 106-ият ден в годината според григорианския календар (107-и през високосна). Остават 259 дни до края на годината. Събития 1071 г. – С превземането на Бари Италия се освобождава напълно от Византийска власт. 1346 г. – В Скопие Стефан Душан обявява създаването на Сръбско царство, заемащо голяма част от Югоизточна Европа. 1518 г. – За първи път се обменят дипломатически писма между руския цар Василий III и френския крал Франсоа I. 1705 г. – Английската кралица Анна удостоява Исак Нютон с рицарско звание. 1797 г. – Коронацията на руския император Павел I в Катедралата „Успение Богородично“ в Кремъл. 1797 г. – В Русия е учреден Орденът „Св. Анна“. 1871 г. – Берлин е провъзгласен за столица на Германската Империя. 1879 г. – Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция – първата конституция на България. 1889 г. – В Одеса е открит паметник на Пушкин. 1898 г. – Публикува се първото издание с произведения на Максим Горки. 1912 г. – Американката Хариет Куимби става първата жена, прелетяла със самолет Ла Манш. 1917 г. – Владимир Ленин се завръща тайно в Санкт Петербург през Финландия. 1922 г. – Съветска Русия и Германия възстановяват дипломатически отношения, с което Германия признава болшевишката държава. 1925 г. – Атентат в църквата „Света Неделя“ (Велики четвъртък): По време на церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев български комунисти взривяват купола на църквата „Света Неделя“ в София, при което загиват над 160 мъже, жени и деца, като са осакатени други 500. 1934 г. – В СССР е въведено почетното звание Герой на Съветския съюз. 1945 г. – Втората световна война: Германският товарен кораб „Goya“, превозващ германски бежанци от Хелския полуостров (дн. Полша) е потопен от съветската подводница Л-3 „Фрунзевец“. Загиват над 7000 души. Спасяват се едва 165 пътника. 1945 г. – Втората световна война: Червената армия започва Берлинската офанзива. 1946 г. – Сирия обявява национална независимост. 1947 г. – В сената на Южна Каролина американският политик и финансист Бърнард Барух за първи път употребява израза Студена война. 1947 г. – Френският кораб „Grandcamp“, натоварен с 8500 тона амониев нитрат, избухва на пристанище в Тексас, загиват 581 души, а над 8500 са ранени. 1948 г. – Създадена e Организацията за европейско икономическо сътрудничество 1964 г. – Американката Джералдина Мок става първата жена, осъществила околосветски самолетен полет. 1970 г. – Започват преговорите между САЩ и СССР за ограничаване на стратегическото въоръжение. 1972 г. – Виетнамска война: Американски бомбардировачи атакуват Ханой след 4-годишно прекъсване. 1972 г. – Провежда се първият концерт в Англия на групата Electric Light Orchestra. 1982 г. – Кралица Елизабет II провъзгласява новата конституция на Канада, слагаща край на колониалния ѝ статут. 2003 г. – В Гърция е подписан договор за присъединяване на 10 нови страни-членки на ЕС. 2007 г. – В Политехническия институт на Блексбърг, щата Вирджиния, 23-годишният студент от корейски произход Чо Сюн Ху открива огън по присъстващите на територията на колежа. В резултат са убити 32 души и са ранени около 40. 2009 г. – Русия приключва успешно своята контратерористична операция в Чечня, започнала през 1999 г. 2017 г. – Конституционен референдум в Турция. Родени 778 г. – Людовик Благочестиви, франкски крал († 840 г.) 1319 г. – Жан II, френски крал († 1364 г.) 1660 г. – Ханс Слоан, британски физик († 1753 г.) 1661 г. – Чарлз Монтагю, британски поет († 1715 г.) 1797 г. – Адолф Тиер, френски политик († 1877 г.) 1821 г. – Форд Мадокс Браун, британски художник († 1893 г.) 1838 г. – Ернест Солвей, белгийски химик († 1922 г.) 1844 г. – Анатол Франс, френски писател, Нобелов лауреат през 1921 г. († 1924 г.) 1863 г. – Лудвик Куба, чешки художник († 1956 г.) 1866 г. – Руси Коджаманов, български композитор, диригент и музикален педагог († 1933 г.) 1867 г. – Андрей Тошев, български дипломат († 1944 г.) 1867 г. – Уилбър Райт, американски механик († 1912 г.) 1879 г. – Леон Тери, френски автомобилен състезател († 1909 г.) 1886 г. – Ернст Телман, германски политик († 1944 г.) 1889 г. – Чарли Чаплин, британски актьор († 1977 г.) 1890 г. – Иван Попов, български политик († 1944 г.) 1897 г. – Константин Кисимов, български актьор († 1965 г.) 1901 г. – Николай Павлович Акимов, руски режисьор († 1968 г.) 1912 г. – Евгений Самойлов, руски актьор († 1999 г.) 1921 г. – Питър Устинов, британски актьор († 2004 г.) 1924 г. – Хенри Манчини, американски композитор († 1994 г.) 1927 г. – Бенедикт XVI, римокатолически папа 1935 г. – Сара Кирш, немска поетеса († 2013 г.) 1939 г. – Дъсти Спрингфийлд, британска певица († 1999 г.) 1940 г. Ролф Дитер Бринкман, немски поет († 1975 г.) Кеазим Исинов, български художник Маргрете II, кралица на Дания 1941 г. – Борис Данков, български писател 1942 г. – Франк Уилямс, британски мениджър на отбор от Формула 1 († 2021 г.) 1947 г. – Джери Рафърти, шотландски певец († 2011 г.) 1952 г. – Били Уест, американски озвучаващ актьор 1960 г. – Рафаел Бенитес, испански треньор 1962 г. Венцислав Върбанов, български политик Мартин Заимов, български политик 1965 г. Джон Крайър, американски актьор Мартин Лорънс, американски актьор 1968 г. – Любка Биаджони цу Гутенберг, немска диригентка 1969 г. – Хасан Азис, български политик 1972 г. – Кончита Мартинес, испанска тенисистка 1977 г. – Фредрик Юнгбери, шведски футболист 1978 г. – Игор Тудор, хърватски футболист 1979 г. – Кристиан Албертс, холандски пилот от Ф1 1986 г. Светозар Кнезовски, български театрален актьор Петър Бонев, български актьор, фотограф и графичен дизайнер 1987 г. – Аарън Ленън, английски футболист 1989 г. – Крис Льове, немски футболист Починали 69 г. – Отон, римски император (* 32 г.) 1113 г. – Святополк II, велик княз на Киевска Рус (* 1050 г.) 1788 г. – Жорж Бюфон, френски учен (* 1707 г.) 1828 г. – Франсиско Гоя, испански художник (* 1746 г.) 1850 г. – Мари Тюсо, създателка на музея на восъчни статуи в Лондон (* 1763 г.) 1859 г. – Алексис дьо Токвил, френски политолог (* 1805 г.) 1870 г. – Мария-Каролина от Двете Сицилии, херцогиня дьо Бери (* 1798 г.) 1925 г. – Александър Давидов, български военен деец (* 1878 г.) 1925 г. – Григор Кюркчиев, български военен деец (* 1865 г.) 1925 г. – Иван Попов, български политик (* 1857 г.) 1925 г. – Иван Стойков, български военен деец (* 1866 г.) 1925 г. – Иван Табаков, български военен деец (* 1868 г.) 1925 г. – Йосиф Хербст, български журналист (* 1875 г.) 1925 г. – Калин Найденов, български военен деец (* 1865 г.) 1925 г. – Кръстю Златарев, български военен деец (* 1864 г.) 1925 г. – Петър Лолов, български военен деец (* 1864 г.) 1925 г. – Спас Жостов, български офицер (* 1881 г.) 1925 г. – Спиридон Михайлов, български офицер (* 1878 г.) 1925 г. – Стефан Нерезов, български военен деец (* 1867 г.) 1925 г. – Стефан Нойков, български военен деец (* 1876 г.) 1925 г. – Стоян Пушкаров, български военен деец (* 1866 г.) 1942 г. – Александра Сакскобургготска, британска принцеса (* 1878 г.) 1944 г. – Иван Сомлев, български подофицер (* 1922 г.) 1958 г. – Розалинд Френклин, британска физико-химичка (* 1920 г.) 1972 г. – Ясунари Кавабата, японски писател, Нобелов лауреат през 1968 г. (* 1899 г.) 1991 г. – Сър Дейвид Лийн, английски режисьор (* 1908 г.) 1993 г. – Димитър Пантелеев, български поет (* 1901 г.) 1998 г. – Алберто Калдерон, аржентински математик (* 1920 г.) 2001 г. – Майкъл Ричи, американски режисьор (* 1920 г.) 2006 г. – Франсиско Адам, португалски актьор (* 1983 г.) 2007 г. – Чо Сюн Ху, масов убиец (* 1984 г.) 2009 г. – Димитър Шойлев, български лекар (* 1935 г.) 2009 г. – Виктор Пасков, български писател (* 1949 г.) Празници Ден на българската конституция и на юриста Армения – Ден на полицията Дания и Гренландия – Рожден ден на кралица Маргрете II Куба – Ден на милицията Масачузетс и Ман (САЩ) – Ден на патриотите 416

bg

2406

https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

17 април

17 април е 107-ият ден в годината според григорианския календар (108-и през високосна). Остават 258 дни до края на годината. Събития 1355 г. – Във Венеция за заговор против местната аристокрация е екзекутиран Марино Фалиеро. 1397 г. – За първи път Джефри Чосър разказва своите Кентърбърийски разкази в двора на Ричард II. Изследователите на Чосър посочват датата (през 1387) за начало на описвания в книгата поход до Кентърбъри. 1492 г. – Христофор Колумб получава благословията и финансирането на испанската корона да търси западния път към Индия. 1521 г. – Водачът на Реформацията Мартин Лутер е отлъчен от католическата църква. 1534 г. – Арестуван е бившият лорд-канцлер на Англия, авторът на „Утопия“ Томас Мор. 1607 г. – 21-годишният Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо е ръкоположен за епископ. 1821 г. – По време на сражение край град Скулени на река Прут с османската армия загива Индже войвода. 1824 г. – Подписан е Руско-американски договор за свободното плаване и ловенето на риба в Аляска. 1856 г. – Квебек е провъзгласен за столица на Канада. 1861 г. – Американска гражданска война: Щатът Вирджиния се отделя от САЩ. 1895 г. – Подписва се Симоносекския мирен договор между Китай и Япония, утвърждаващ поражението на Китай в Китайско-японската война (1894 – 1895). 1897 г. – Обнародван е Закон за монетите в Княжество България. 1904 г. – В София е дадено първото куклено театрално представление в България от членове на дружество „Чех“. 1919 г. – Въвеждат законът за 8-часов работен ден във Франция. 1924 г. – Учредено е филмовото студио Metro-Goldwyn-Mayer след сливане на Metro Pictures, Goldwyn Pictures и Louis B. Mayer Company. 1937 г. – Дафи Дък се появява за пръв път във филм на Warner Bros. 1941 г. – Втората световна война: Кралство Югославия се предава на германците, след като нацистката армия влиза в Белград. 1945 г. – Създадена е Австрийската народна партия, участвалата най-дълго в управлението на Австрия след Втората световна война. 1948 г. – Одържавено е цирковото дело в Народна република България. 1961 г. – Операция в Залива на прасетата: ЦРУ прави неуспешен опит да свали режима на Фидел Кастро, като изпраща екип от кубински емигранти в района на Залива на прасетата в Куба. 1964 г. – В Англия излиза първият албум на „Ролинг Стоунс“, озаглавен „Ролинг Стоунс“. 1969 г. – Възрастта, на която един човек има право на вот във Великобритания, е намалена от 21 на 18 години. 1969 г. – Александър Дубчек е принуден да подаде оставка от лидерския пост на чехословашката компартия и е заменен с Густав Хусак. 1970 г. – Сър Пол Маккартни издава първия си солов албум „Маккартни“. 1970 г. – Проект Аполо: Американският космически кораб Аполо 13 успява да се върне на Земята след почти катастрофален полет до Луната. 1975 г. – Червените кхмери извършват комунистически преврат в Кхмерската република, на власт идва Пол Пот, което поставя начало на камбоджанския геноцид, отнел живота на около 1,5 милиона души. 1989 г. – След седемгодишна забрана в Полша е легализиран профсъюзът Солидарност. 1993 г. – Президентът на Чечня Джохар Дудаев разпуска парламента и въвежда президентско управление в републиката. 1999 г. – НАТО иска от България неограничен достъп до въздушното ѝ пространство в хода на Операция „Съюзна сила“ срещу Югославия. Родени 1814 г. – Аугуст Гризебах, немски ботаник († 1879 г.) 1853 г. – Уилям Джон Макгий, американски геолог († 1912 г.) 1877 г. – Коце Ципушев, български революционер († 1968 г.) 1881 г. – Антон Вилдганс, австрийски писател († 1932 г.) 1892 г. – Константин Гълъбов, български филолог († 1980 г.) 1894 г. – Никита Хрушчов, ръководител на СССР († 1971 г.) 1898 г. – Петър Найчев, български комунист († 1944 г.) 1902 г. – Веселин Стоянов, български композитор († 1969 г.) 1911 г. – Ерве Базен, френски писател († 1996 г.) 1912 г. – Гаврил, глава на МПЦ († 1996 г.) 1916 г. – Сиримаво Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка († 2000 г.) 1918 г. – Уилям Холдън, американски актьор († 1981 г.) 1923 г. – Линдзи Андерсън, британски режисьор († 1994 г.) 1926 г. – Петър Патев, български футболист 1929 г. – Джон Ериксон, британски историк († 2002 г.) 1932 г. – Ролф Шнайдер, немски писател 1939 г. – Георги Берберов, български архитект 1945 г. – Венцеслав Димитров, български политик 1949 г. – Валентин Кулев, български художник 1950 г. – Ел Скот Колдуел, американска актриса 1951 г. – Оливия Хъси, британска актриса 1952 г. – Желко Ражнатович, сръбски военен командир († 2000 г.) 1955 г. – Иван Нейков, български политик 1959 г. – Шон Бийн, британски актьор 1962 г. – Ники Харис, американска актриса 1963 г. – Румен Левордашки, български тромпетист 1964 г. – Рикардо Патрезе, италиански пилот от Формула 1 1965 г. – Уилям Мейпотър, американски актьор 1967 г. – Хенри Йън Кюзик, шотландско-перуански актьор 1970 г. – Ангелина Славова, българска актриса 1971 г. – Хосе Севальос Старши, еквадорски футболист 1971 г. – Давид Вагнер, немски писател 1972 г. – Дженифър Гарнър, американска актриса 1974 г. – Виктория Бекъм, английска певица 1975 г. – Анна Цолова, българска журналистка 1975 г. – Николай Николов, тв. продуцент 1975 г. – Яница Нешева, българска певица 1980 г. – Ненчо Балабанов, български актьор 1982 г. – И Джун-ги, южнокорейски актьор 1984 г. – Рафаеле Паладино, италиански футболист Починали 326 г. – Александър Александрийски, патриарх на Александрия (* 250 г.) 485 г. – Прокъл, гръцки философ (* 412 г.) 1711 г. – Йозеф I, Свещен римски император (* 1678 г.) 1742 г. – Арвид Хорн, министър-председател на Швеция (* 1664 г.) 1761 г. – Томас Бейс, британски пастор (* ок. 1702) 1790 г. – Бенджамин Франклин, американски учен и държавник (* 1706 г.) 1821 г. – Индже войвода, български хайдутин (* ок. 1755) 1898 г. – Ильо войвода, български хайдутин и войвода (* 1805 г.) 1903 г. – Йордан Попйорданов, български революционер (* 1881 г.) 1913 г. – Ахмед Ниязи бей, османски военен (* 1873 г.) 1925 г. – Николай Петрини, деец на БЗНС (* 1889 г.) 1926 г. – Иван Луков, български военен деец (* 1871 г.) 1941 г. – Владимир Чорович, сръбски историк (* 1885 г.) 1942 г. – Жан Батист Перен, френски физик, Нобелов лауреат († 1870 г.) 1948 г. – Кантаро Судзуки, министър-председател на Япония (* 1868 г.) 1949 г. – Александра Екстер, руска художничка (* 1882 г.) 1960 г. – Еди Кокран, американска рокзвезда (* 1938 г.) 1970 г. – Павел Луспекаев, съветски актьор (* 1927 г.) 1976 г. – Хенрик Дам, датски биохимик и физиолог, Нобелов лауреат (* 1895 г.) 1986 г. – Марсел Дасо, френски авиоконструктор (* 1892 г.) 1990 г. – Анджело Скиавио, италиански футболист и треньор (* 1905 г.) 1993 г. – Тургут Йозал, президент на Турция (* 1927 г.) 1994 г. – Роджър Спери, американски лекар, Нобелов лауреат († 1913 г.) 1998 г. – Линда Маккартни, американска музикантка (* 1941 г.) 1999 г. – Николай Добрев, български политик (* 1947 г.) 2007 г. – Христо Христов, български режисьор (* 1926 г.) 2012 г. – Димитрис Митропанос, гръцки певец (* 1948 г.) 2014 г. – Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател (* 1927 г.) Празници Международен ден на болните от хемофилия – Отбелязва се от 1989 г. по инициатива на Световната здравна организация Международен ден на хайку поезията – Отбелязва се от 2012 г. по инициатива на Хайку Фондацията България – Празник на дипломираните експерт-счетоводители (от 2002 г.) Казахстан – Ден на Пожарната служба Кирибати – Национален ден на здравето Самоа – Ден на националния флаг Сирия – Ден на независимостта (от Франция, 1946 г., национален празник) Япония – Ден на децата 417

bg

2407

https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

18 април

18 април е 108-ият ден в годината според григорианския календар (109-и през високосна). Остават 257 дни до края на годината. Събития 1506 г. – Започва строителство на базиликата Свети Петър в съвременния и вид. 1599 г. – Испанският крал Филип III Испански се жени за австрийска ерцхерцогиня Маргарита Австрийска. 1599 г. – Ерцхерцогът Алберт VII Австрийски се жени за испанската инфанта Изабела-Клара Испанска. 1791 г. – Луи XVI и неговото семейство са заловени от Националната гвардия в опит да избягат от очакващия ги в Париж съдебен процес. 1822 г. – Мехмед Емин паша завзема град Негуш след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. 1840 г. – Високата порта унифицира Десятъка – започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население. 1843 г. – Основан е окръг Елк в щата Пенсилвания, САЩ. 1850 г. – В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия. 1877 г. – Генерал Николай Столетов поема командването на българското опълчение. 1906 г. – Земетресението в Сан Франциско през 1906 година почти изцяло разрушава Сан Франциско (Калифорния). 1908 г. – Закрито е XIII обикновено народно събрание. 1909 г. – Жана д'Арк е обявена за светица в Рим. 1923 г. – Основан е руският футболен клуб ФК Динамо в Москва. 1925 г. – Основан е Международния радиолюбителски съюз IARU в Париж 1928 г. – След първия трус на Чирпанското земетресение от 14 април е регистриран нов силен трус с епицентър край Поповица; разрушенията от двата труса засягат около 20% от територията на България. 1931 г. – Закрито е XXII обикновено народно събрание. 1941 г. – В Атина е обявено военно положение, като гръцкия премиер Александрос Коризис се самоубива. 1942 г. – Пиер Лавал става министър-председател на Вишистка Франция. 1942 г. – Втората световна война: Нанесена е първата бомбардировка над Токио, известна като Рейда на Дулитъл. 1945 г. – В хода на Втората световна война немските войски в Рур капитулират. 1946 г. – Обществото на народите се саморазпуска. 1949 г. – Ирландия е обявена за независима от Великобритания република. 1951 г. – Франция, ФРГ, Италия и трите страни от Бенелюкс създават Европейска общност за въглища и стомана, която прераства по-късно в Европейска икономическа общност (съвременният Европейски съюз). 1955 г. – Основан е международният футболен турнир Лига Европа под името Купа на панаирните градове. 1956 г. – Вестник Отечествен фронт публикува статията „Поуката“ – първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно социалистическо явление. 1956 г. – Принца на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Кели. 1960 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Първи урок“. 1961 г. – Подписана е Виенската конвенция за дипломатическите отношения. 1980 г. – Провъзгласена е независимостта на нова африканска държава Зимбабве. 1981 г. – Официално се открива сградата на Културния комплекс в град Правец и тази на Историческия музей – Правец, с първата музейна експозиция. 1983 г. – Стартира американският телевизионен канал Disney Channel. 1988 г. – Ирано-иракската война: Американският флот потапя иранската фрегата „Саханд“ и няколко по-малки ирански патрулни кораби край Ормузкия проток. 1990 г. – Съветският съюз прекратява снабдяването на Литва с нефт, като санкция заради опита ѝ да напусне общата държава. 1999 г. – Приета е сегашната федерална Конституция на Швейцария. 2007 г. – Официално е открит швейцарският стадион Стад дьо ла Маладиер в Ньошател. 2008 г. – Провежда се премиерата на американския филм „Животът пред очите ѝ“. Родени 1480 г. – Лукреция Борджия, италианска благородничка († 1519 г.) 1590 г. – Ахмед I, султан на Османската империя († 1617 г.) 1774 г. – Георг Лангсдорф, немски естественик († 1852 г.) 1822 г. – Аугуст Петерман, немски картограф († 1878 г.) 1864 г. – Иван Ангелов, български живописец († 1924 г.) 1865 г. – Йохана Лойзингер, съпруга на княз Александър I Батенберг († 1951 г.) 1878 г. – Александър Панайотов, български революционер († 1903 г.) 1880 г. – Никола Логофетов, български политик († 1945 г.) 1882 г. – Леополд Стоковски, полски диригент († 1977 г.) 1893 г. – Жорж Буланже, румънски музикант († 1958 г.) 1893 г. – Христо Михайлов, деец на БКП († 1944 г.) 1895 г. – Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.) 1896 г. – Стефан Савов, български актьор († 1969 г.) 1900 г. – Венд фон Витерсхайм, немски офицер († 1975 г.) 1901 г. – Станка Цекова, български политик († 1984 г.) 1905 г. – Маргарита Гръцка, принцеса на Хоенлое-Лангенбург († 1981 г.) 1907 г. – Гоце Дивлев, български комунист († 1939 г.) 1907 г. – Иван Дуйчев, български историк († 1986 г.) 1915 г. – Кристо Темелко, албански политик († 1990 г.) 1916 г. – Борис Поцков, югославски партизанин († 1981 г.) 1917 г. – Фредерика Хановерска, кралица на гърците († 1981 г.) 1920 г. – Томо Софрониевски, югославски партизанин († 2007 г.) 1927 г. – Самюъл Хънтингтън, американски социолог († 2008 г.) 1931 г. – Любомир Шарланджиев, български кинорежисьор († 1979 г.) 1936 г. – Роза Димова, българска състезателка по ски бягане († 2012 г.) 1936 г. – Румяна Узунова, българска писателка († 1995 г.) 1937 г. – Георги Маринов, български писател († 2011 г.) 1942 г. – Йохен Риндт, пилот във Формула 1 († 1970 г.) 1943 г. – Георги Спасов, български писател († 2001 г.) 1945 г. – Александър Грозев, български кинокритик 1947 г. – Джеймс Уудс, американски актьор 1950 г. – Георги Денев, български футболист и треньор 1952 г. – Венцислав Божилов, български футболист 1954 г. – Николай Априлов, български режисьор 1957 г. – Ваня Костова, българска поп-певица († 2021 г.) 1959 г. – Катя Иванова, българска актриса 1962 г. – Марин Бакалов, български футболист и треньор 1963 г. – Конан О'Брайън, американски комедиант 1966 г. – Сърджан Пириватрич, сръбски историк 1968 г. – Мурат Кекилли, турски музикант 1969 г. – Румяна Желева, български политик 1970 г. – Саад Харири, Министър-председател на Ливан 1971 г. – Дейвид Тенант, шотландски актьор 1971 г. – Саманта Камерън, английска бизнес дама 1973 г. – Хайле Гебреселасие, етиопски бегач 1974 г. – Оливие Безансно, френски политик 1976 г. – Мелиса Джоан Харт, американска актриса 1977 г. – Георги Бачев, български футболист 1978 г. – Александър Александров – Алекс, български певец и телевизионен водещ 1979 г. – Антъни Дейвидсън, британски автомобилен състезател 1979 г. – Атанасиос Мастровасилис, гръцки шахматист 1981 г. – Тим Кахелмайер, германски професионален покер играч 1982 г. – Кирил Котев, български футболист 1985 г. – Лукаш Фабянски, полски футболист 1989 г. – Джесика Чонг, американска певица и бизнесдама 1990 г. – Рут Колева, българска певица 1990 г. – Брит Робъртсън, американска актриса 1992 г. – Георги Терзиев, български футболист Починали 1558 г. – Александра Лисовска, съпруга на Сюлейман Великолепни (* 1500 г.) 1873 г. – Юстус фон Либих, германски химик (* 1803 г.) 1889 г. – Огюст Виле де Лил-Адан, френски писател (* 1838 г.) 1898 г. – Гюстав Моро, френски художник (* 1826 г.) 1903 г. – Константин Кирков, български революционер (* 1882 г.) 1908 г. – Велко Попадийски, български революционер (* ? г.) 1920 г. – Фриц Хофман-Ла Рош, швейцарски предприемач (* 1868 г.) 1925 г. – Кирил Павлов, български политик (* 1892 г.) 1936 г. – Хорейс Фринк, американски психиатър (* 1883 г.) 1941 г. – Гоце Междуречки, български революционер (* 1874 г.) 1943 г. – Исороку Ямамото, японски адмирал (* 1884 г.) 1945 г. – Вилхелм фон Вид, княз на Албания (* 1876 г.) 1945 г. – Джон Амброс Флеминг, английски учен (* 1849 г.) 1945 г. – Сава Савов, български военен деец (* 1865 г.) 1945 г. – Ханс Келнер, немски генерал-лейтенант (* 1898 г.) 1947 г. – Йозеф Тисо, словашки политик (* 1887 г.) 1949 г. – Уил Хей, британски актьор (* 1888 г.) 1955 г. – Алберт Айнщайн, германски физик, Нобелов лауреат през 1921 (* 1879 г.) 1958 г. – Морис Гамелен, френски генерал (* 1878 г.) 1962 г. – Бончо Карастоянов, български кинооператор (* 1899 г.) 1964 г. – Бен Хехт, американски сценарист (* 1894 г.) 1966 г. – Димитър Дюлгеров, български богослов (* 1890 г.) 1974 г. – Марсел Паньол, френски писател (* 1895 г.) 1979 г. – Никола Антонов, български дипломат (* 1888 г.) 1981 г. – Димитър Осинин, български писател (* 1891 г.) 1993 г. – Николай Наплатанов, български учен (* 1923 г.) 1996 г. – Бернард Едуардс, американски музикант (* 1952 г.) 1996 г. – Димитър Теохаров, български политик (* 1905 г.) 2002 г. – Тур Хейердал, норвежки антрополог (* 1914 г.) 2003 г. – Кирил Господинов, български актьор (* 1934 г.) 2004 г. – Ева Георгиева, българска народна певица (* 1925 г.) 2008 г. – Хайман Спотниц, американски психоаналитик (* 1908 г.) 2010 г. – Лиляна Михайлова, българска писателка (* 1939 г.) 2012 г. – Наум Шопов, български артист (* 1930 г.) Празници ЮНЕСКО – Международен ден за опазване на паметниците на културата Световен ден на радиолюбителите Европа – Европейски ден за правата на пациентите – от 2007 г. Зимбабве – Ден на независимостта (от Великобритания, 1980 г., национален празник) Иран – Ден на армията Кариби – Ден на здравето Русия – Ден на военната слава (по повод победата на Александър Невски в Ледената битка) 418

bg

2408

https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

19 април

19 април е 109-ият ден в годината според григорианския календар (110-и през високосна). Остават 256 дни до края на годината. Събития 65 г. – разкрит е „Пизоновия заговор“ срещу император Нерон. 548 г. – Тържествено е осветена базиликата Сан Витале в Равена от 27-ия епископ на Равена Максимиан Равенски. 1332 г. – Състои се сватбата на Стефан Душан и Елена Българска. 1346 г. – Полският крал Кажимеж III Велики дава на Бидгошч статут на град. 1587 г. – Английският адмирал Френсис Дрейк потапя испанската флота в пристанището на Кадис. 1592 г. – Основан е аржентинският град Сан Салвадор де Хухуй. 1770 г. – В църквата св. Августин във Виена е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция“. 1774 г. – Състои се премиерата на операта от Кристоф Глук „Ифигения в Авлида“. 1775 г. – Започва Американската война за независимост. 1783 г. – Екатерина II издава манифест за присъединяване на Крим и Кубанска област към Русия. 1805 г. – Френският тъкач на коприна Жозеф Мари Жакар изобретява жакарда. 1810 г. – С народно въстание в Каракас започва войната за независимост на Венецуела от Испания. 1839 г. – С Договора от Лондон е създадено независимо от Нидерландия кралство Белгия. 1850 г. – Великобритания и САЩ подписват договор за съвместно строителство на Панамския канал. 1851 г. – Създаден е окръг Фултън в щата Пенсилвания, САЩ. 1898 г. – Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна. 1903 г. – В Кишинев започва един от най-кървавите в Русия погроми над евреи. 1904 г. – По-голямата част от Торонто в Онтарио, Канада е опустошена от пожар. 1906 г. – Нобеловият лауреат Пиер Кюри загива нелепо, попадайки в конски впряг при пресичане на улицата. 1919 г. – Американецът Лесли Ървин извършва успешно първия скок с парашут от самолет. 1919 г. – Полската армия освобождава Вилнюс от болшевишка власт. 1925 г. – Основан е чилийският футболен отбор от Сантяго Коло Коло. 1928 г. – От печат излиза последния (125-и) том от първото издание на Оксфордски английски речник. 1941 г. – Открит е астероидът 3892 Дежьо от финландския астроном Лиси Отема в Турку. 1941 г. – Втората световна война: България във Втората световна война: В съответствие с ангажиментите си към Страните от Оста българската армия освобождава Вардарска Македония, а на 20 април – Беломорска Тракия, което се възприема за национално обединение. 1943 г. – Втората световна война: Нацистки войски влизат във Варшавското гето, за да претърсят останалите евреи, което разпалва първото масово въстание в Полша срещу нацистката окупация по време на Холокоста. 1943 г. – Швейцарският химик Алберт Хофман за първи път умишлено приема синтезирания от него наркотик ЛСД и усеща неговото действие като се прибира у дома с велосипед; денят става популярен като Ден на велосипеда. 1944 г. – Случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. 1947 г. – Партията Индийски национален конгрес склонява страната да бъде разделена на Индия и Пакистан. 1956 г. – Актрисата Грейс Кели се омъжва за Рение III, принц на Монако. 1961 г. – Операцията в Залива на прасетата в Куба приключва с успех за защитниците. 1970 г. – Произведен е първият автомобил ВАЗ 2101. 1971 г. – СССР изстрелва Салют-1, първата създадена от човек космическа станция. 1971 г. – Сиера Леоне е обявена за република. 1975 г. – Кината става официалната валута и разплащателно средство в Папуа-Нова Гвинея и заменя австралийския долар. 1976 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Апостолите. 1980 г. – Пусната е на вода ударната подводница от клас „Лос Анджелис“ Бостън. 1984 г. – Австралия приема нов национален химн. 1995 г. – Атентат в Оклахома Сити: В Оклахома Сити е извършен първият мащабен терористичен акт в САЩ, при който загиват 168 души. 1999 г. – Германският Бундестаг възвръща седалището си в Берлин. 2003 г. – Състои се премиерата на японския филм Дете на луната. 2005 г. – Йозеф Рацингер е избран за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав. 2007 г. – Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. 2020 г. – Кристиан Николов убива журналиста Милен Цветков, в тежка автомобилна катастрофа. Родени 1665 г. – Жак Лелонг, френски библиограф († 1721 г.) 1686 г. – Василий Татишчев, руски държавник († 1750 г.) 1721 г. – Роджър Шърман, американски юрист († 1793 г.) 1772 г. – Давид Рикардо, английски икономист († 1823 г.) 1776 г. – Василий Головнин, руски мореплавател († 1831 г.) 1793 г. – Фердинад I, император на Австрия († 1875 г.) 1795 г. – Кристиан Готфрид Еренберг, германски естествоизпитател († 1876 г.) 1796 г. – Франц Антон фон Герстнер, австрийски инженер († 1840 г.) 1801 г. – Густав Фехнер, германски психолог († 1887 г.) 1832 г. – Лукреция Гарфийлд, първа дама на САЩ († 1918 г.) 1832 г. – Хосе Ечегарай, испански поет, Нобелов лауреат през 1904 г. († 1916 г.) 1834 г. – Григорий Мясоедов, руски художник († 1911 г.) 1846 г. – Луис Хорхе Фонтана, аржентински топограф († 1920 г.) 1847 г. – Фердинанд Фелнер, австрийски архитект († 1916 г.) 1848 г. – Всеволод Милер, руски езиковед († 1913 г.) 1857 г. – Василий Богородицки, руски лингвист († 1941 г.) 1863 г. – Цветан Радославов, български интелектуалец († 1931 г.) 1874 г. – Ернст Рудин, швейцарски психолог († 1952 г.) 1877 г. – Оле Евинруде, норвежки изобретател († 1934 г.) 1881 г. – Валентин Волков, руски художник († 1964 г.) 1882 г. – Жетулиу Варгас, бразилски политик († 1954 г.) 1883 г. – Рихард фон Мизес, австрийски математик († 1953 г.) 1886 г. – Хироши Ошима, японски дипломат († 1975 г.) 1889 г. – Ото Тиерак, немски политик († 1946 г.) 1891 г. – Рикардо Бакели, италиански писател († 1985 г.) 1892 г. – Георгий Адамович, руски поет († 1972 г.) 1892 г. – Жермен Тайфер, френски композитор († 1983 г.) 1894 г. – Елизабет Дилинг, американска писателка († 1966 г.) 1897 г. – Жироемон Кимура, японски дълголетник († 2013 г.) 1897 г. – Констанс Талмадж, американска актриса († 1973 г.) 1899 г. – Джордж Обриен, американски артист(† 1985 г.) 1900 г. – Александър Птушко, руски режисьор († 1973 г.) 1900 г. – Ричард Хюз, английски писател († 1976 г.) 1902 г. – Вениамин Каверин, руски писател († 1989 г.) 1903 г. – Елиът Нес, американски финансист († 1957 г.) 1904 г. – Георги Димитров, български композитор († 1979 г.) 1905 г. – Джим Молисън, шотландски пилот († 1959 г.) 1905 г. – Карл Алфред Майер, швейцарски психиатър († 1995 г.) 1907 г. – Афрасияб Бадалбейли, азербайджански композитор († 1976 г.) 1909 г. – Борис Блинов, руски артист († 1943 г.) 1911 г. – Георги Марков, руски писател († 1991 г.) 1912 г. – Глен Сиборг, американски химик, Нобелов лауреат през 1951 г. († 1999 г.) 1922 г. – Ерих Хартман, немски офицер († 1993 г.) 1922 г. – Куно Кльоцер, германски футболист († 2011 г.) 1924 г. – Вернер Колмайер, германски футболист († 1974 г.) 1925 г. – Хю О'Браян, американски артист 1928 г. – Алексис Корнер, английски музикант († 1984 г.) 1931 г. – Андрей Ершов, руски програмист († 1988 г.) 1933 г. – Джейн Мансфийлд, американска актриса († 1967 г.) 1933 г. – Любен Диманов, български художник 1934 г. – Жан Циглер, швейцарски политик 1936 г. – Вилфрид Мартенс, министър-председател на Белгия († 2013 г.) 1937 г. – Хосе Естрада, президент на Филипините 1940 г. – Кърт Ахренс дж., германски автомобилен състезател 1941 г. – Виталий Игнатенко, генералния директор на ИТАР-ТАСС 1942 г. – Алън Прайс, клавирист на група Animals 1943 г. – Лоренсо Санс, испански бизнесмен († 2020 г.) 1944 г. – Джеймс Хекман, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г. 1946 г. – Тим Къри, британски актьор 1948 г. – Мая Драгоманска, българска актриса 1949 г. – Неждет Моллов, български политик 1951 г. – Бари Браун, американски актьор († 1978 г.) 1954 г. – Тревър Франсис, английски футболист 1955 г. – Сергей Рудницки, руски композитор 1956 г. – Волен Сидеров, български политик 1957 г. – Африка Бамбаата, американски диджей 1957 г. – Мукеш Амбани, индийски бизнесмен 1957 г. – Сергей Баталов, руски артист 1961 г. – Анна Герасимова, руска певица 1962 г. – Ирина Нелсън, руска певица 1968 г. – Ашли Джъд, американска актриса 1968 г. – Мсвати III, крал на Свазиленд 1969 г. – Корнелия Благоева, българска поетеса 1969 г. – Жужа Полгар, унгарска (впоследствие американска) шахматистка 1970 г. – Луис Мигел, мексикански певец 1971 г. – Пенка Петрова, български микробиолог и молекулярен биолог 1971 г. – Атанас Сребрев, български актьор и певец 1972 г. – Ривалдо, бразилски футболист 1975 г. – Юси Яскеляйнен, финландски футболист 1978 г. – Габриел Хайнце, аржентински футболист 1979 г. – Антоанета Стефанова, българска шахматистка 1979 г. – Кейт Хъдсън, американска актриса 1981 г. – Мартин Хавлат, чешки хокеист 1981 г. – Хейдън Кристенсен, канадски актьор 1987 г. – Мария Шарапова, руска тенисистка 1987 г. – Оксана Акиншина, руска актриса 1988 г. – Диего Буонаноте, аржентински футболист 1989 г. – Марко Арнаутович, австрийски футболист 2000 г. - Лукас Браатен, алпийски скиор Починали 65 г. – Гай Калпурний Пизон, римски политик (* неизв.) 1044 г. – Готцело I, лотарингски херцог (* 970 г.) 1054 г. – Лъв IX, римски папа (* 1002 г.) 1390 г. – Робърт II Стюарт, крал на Шотландия (* 1316 г.) 1560 г. – Филип Меланхтон, немски теолог (* 1497 г.) 1567 г. – Михаел Щифел, немски математик (* 1487 г.) 1588 г. – Паоло Веронезе, италианският художник (* 1528 г.) 1632 г. – Сигизмунд I, крал на Швеция (* 1561 г.) 1689 г. – Кристина, шведска кралица (* 1626 г.) 1768 г. – Каналето, италиански художник (* 1697 г.) 1790 г. – Григорий Спиридов, руски адмирал (* 1713 г.) 1813 г. – Бенджамин Ръш, американски писател (* 1745 г.) 1824 г. – Джордж Байрон, британски поет (* 1788 г.) 1873 г. – Хамилтън Хюм, австралийски изследовател (* 1797 г.) 1881 г. – Бенджамин Дизраели, министър-председател на Обединеното кралство (* 1804 г.) 1882 г. – Чарлз Дарвин, автор на теорията за еволюцията на видовете (* 1809 г.) 1885 г. – Николай Костомаров, руски историк (* 1817 г.) 1894 г. – Сава Доброплодни, български културен деец (* 1820 г.) 1906 г. – Пиер Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1859 г.) 1908 г. – Милан Змията, български революционер (* ? г.) 1914 г. – Чарлс Пърс, американски философ (* 1839 г.) 1923 г. – Григор Георгиев, български революционер (* 1889 г.) 1925 г. – Илия Трайков, български революционер (* ? г.) 1925 г. – Стоян Леков, български революционер (* 1879 г.) 1930 г. – Стоян Загорски, български военен деец (* 1864 г.) 1933 г. – Ангел Симеонов, български революционер (* 1892 г.) 1933 г. – Васил Николов, български революционер (* 1895 г.) 1933 г. – Димитър Паликрушев, български революционер (* ? г.) 1933 г. – Дончо Христов, български революционер (* 1891 г.) 1933 г. – Стоян Георгиев, български революционер (* 1898 г.) 1934 г. – Александър Морфов, български композитор (* 1880 г.) 1936 г. – Антон Костадинов, български революционер (* 1878 г.) 1937 г. – Уилям Конуей, английски изкуствовед (* 1856 г.) 1937 г. – Уилям Мортън Уилър, американски ентомолог (* 1865 г.) 1938 г. – Костадин Бояджиев, български революционер (* 1880 г.) 1942 г. – Михаил Ефремов, руски генерал (* 1897 г.) 1949 г. – Мате Булев, гръцки партизанин (* 1904 г.) 1949 г. – Ото Нерц, германски футболист (* 1892 г.) 1954 г. – Методий Попов, български биолог (* 1881 г.) 1955 г. – Джим Корбет, британски писател и ловец (* 1875 г.) 1958 г. – Били Мередит, английски футболист (* 1874 г.) 1967 г. – Конрад Аденауер, западногермански държавник (* 1876 г.) 1973 г. – Ханс Келзен, австрийски философ (* 1881 г.) 1975 г. – Константин Белчев, български революционер (* 1874 г.) 1977 г. – Гюнтер Бруно Фукс, немски поет (* 1928 г.) 1977 г. – Димитър Недков, български революционер (* 1883 г.) 1983 г. – Йежи Анджейевски, полски писател (* 1909 г.) 1985 г. – Сергей Токарев, руски етнограф (* 1899 г.) 1987 г. – Максуел Тейлър, американски офицер (* 1901 г.) 1989 г. – Дафни дю Морие, британска писателка (* 1907 г.) 1990 г. – Сергей Филипов, руски актьор (* 1912 г.) 1993 г. – Дейвид Кореш, американски проповедник (* 1959 г.) 1998 г. – Октавио Пас, мексикански писател, Нобелов лауреат през 1990 г. (* 1914 г.) 1999 г. – Рагип Яшари, косовски политик (* 1961 г.) 2000 г. – Крум Милев, български футболист и треньор (* 1915 г.) 2001 г. – Андре дю Буше, френски поет (* 1924 г.) 2004 г. – Владимир Капличний, съветски футболист (* 1944 г.) 2005 г. – Джордж Косматос, италиански режисьор (* 1941 г.) 2009 г. – Анатолий Кулешов, руски музикант (* 1959 г.) 2009 г. – Джеймс Балард, английски писател (* 1930 г.) 2011 г. – Елизабет Слейдън, английска актриса (* 1948 г.) 2013 г. – Франсоа Жакоб, френски биолог, носител на Нобелова награда (* 1920 г.) 2020 г. – Милен Цветков, известен български журналист (* 1966 г.) Празници Сиера Леоне – Ден на републиката (1971 г.) Венецуела – Ден на независимостта (1810 г.) Великобритания – Ден на игликата (годишнина от смъртта на Бенджамин Дизраели) Уругвай – Ден на 33-мата патриоти Великден през 1908, 1981, 1987, 1992 2009 (датата, в която най-често се пада празника по Григорианския календар) Ден на велосипеда – първото умишлено използване на наркотик (ЛСД, от неговия откривател Алберт Хофман през 1943 г.) 419

bg

2409

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

20 април

20 април е 110-ият ден в годината според григорианския календар (111-и през високосна година). Остават 255 дни до края на годината. Събития 1653 г. – Оливър Кромуел разпуска парламента в Англия. 1792 г. – Франция обявява война на Австрия и започва поредицата Революционни войни. 1841 г. – Във Филаделфия Едгар Алън По публикува Убийство на улица Морг, смятан за първия криминален разказ. 1846 г. – В Лайпциг Иван Богоров издава първия брой на първия български вестник Български орел. 1876 г. – Избухва Априлското въстание, насочено срещу османското владичество в България. 1920 г. – Официално са открити VII летни олимпийски игри в Антверпен, Белгия. 1935 г. – Започва да функционира автобусният транспорт в София. 1940 г. – В САЩ е демонстриран първият електронен микроскоп. 1941 г. – България във Втората световна война: Втора българска армия окупира Беломорска Тракия. 1943 г. – Започва избиването на евреи във Варшавското гето. 1968 г. – Състои се първият концерт на Deep Purple в градчето Таструп, Дания. 1972 г. – Аполо 16 каца на Луната. 1975 г. – Село Виница става квартал на Варна. 1984 г. – Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест, при завръщането си от който, два дни по-късно, загива. 1998 г. – Германската терористична групировка Фракция Червена армия обявява, че се саморазпуска след 28 години съществуване. 1999 г. – Учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд извършват масово убийство в гимназията на Колумбайн, Колорадо, като убиват 13 и раняват 24 души, преди да се самоубият. 2010 г. – Експлозия на нефтената платформа Дийпуотър Хърайзън в Мексиканския залив причинява най-големия нефтен разлив в историята на нефтената индустрия. Родени 1492 г. – Пиетро Аретино, италиански писател († 1556 г.) 1727 г. – Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто, белгийски дипломат († 1794 г.) 1808 г. – Наполеон III, френски политик и император († 1873 г.) 1818 г. – Хайнрих Гьобел, американски изобретател († 1893 г.) 1839 г. – Карол I, крал на Румъния († 1914 г.) 1846 г. – Георги Икономов, български революционер († 1876 г.) 1848 г. – Курд Ласвиц, германски писател († 1910 г.) 1856 г. – Кирил Ботев, български генерал, брат на Христо Ботев († 1944 г.) 1857 г. – Херман Банг, датски писател († 1912 г.) 1858 г. – Георги Мечконев, български военен деец († 1930 г.) 1868 г. – Тома Давидов, български офицер и революционер († 1903 г.) 1873 г. – Гомбожаб Цибиков, руски изследовател († 1930 г.) 1879 г. – Итало Гариболди, италиански офицер († 1970 г.) 1881 г. – Николай Мясковски, руски композитор († 1950 г.) 1889 г. – Адолф Хитлер, германски диктатор († 1945 г.) 1889 г. – Георги Овчаров, български архитект († 1953 г.) 1891 г. – Паисий Каравелов, български духовник и общественик († 1944 г.) 1893 г. – Жоан Миро, испански художник († 1983 г.) 1893 г. – Харолд Лойд, американски актьор († 1971 г.) 1907 г. – Августин Кандиотис, гръцки духовник († 2010) 1918 г. – Кай Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат († 2007) 1927 г. – Карл Мюлер, швейцарски физик, Нобелов лауреат през 1987 г. 1927 г. – Павел Луспекаев, съветски актьор († 1970 г.) 1928 г. – Добри Палиев, български перкусионист, композитор († 1997 г.) 1928 г. – Робърт Бърн, американски шахматист († 2013 г.) 1929 г. – Вадим Юсов, руски кинооператор († 2013 г.) 1932 г. – Тончо Русев, български композитор, диригент и музикант († 2018 г.) 1932 г. – Ибро Лолов, български акордеонист († 2015 г.) 1937 г. – Джордж Такеи, американски актьор 1939 г. – Джо Камп, американски режисьор 1941 г. – Райън О'Нийл, американски актьор 1943 г. – Венцеслав Николов, български виолончелист, диригент и педагог 1943 г. – Джон Елиът Гардинър, английски диригент 1945 г. – Грегъри Олсен, американски астронавт 1946 г. – Рикардо Мадуро, президент на Хондурас 1947 г. – Виктор Суворов, руски писател 1949 г. – Джесика Ланг, американска актриса 1950 г. – Александър Лебед, руски генерал († 2002 г.) 1951 г. – Лутер Вандрос, американски певец († 2005 г.) 1953 г. – Николай Грънчаров, български футболист († 1997 г.) 1954 г. – Росица Борджиева, българска певица 1956 г. – Каха Бендукидзе, грузински политик († 2014 г.) 1959 г. - Вим Хоф, холандски ментор, известен още като „Ледения човек“ 1962 г. – Стамен Явахчов, български пантомимист 1964 г. – Анди Съркис, английски актьор 1964 г. – Деа Лоер, германска писателка 1970 г. – Стефан Цветков, български тенисист 1972 г. – Желко Йоксимович, сръбски певец 1972 г. – Кармен Електра, американски модел и актриса 1976 г. – Йоанис Папайоану, гръцки шахматист 1976 г. – Шей Гивън, ирландски футболист (вратар) 1977 г. – Алехандро Сичеро, венецуелски футболист 1985 г. – Кърт Хокинс, американски кечист Починали 1089 г. – Димитър Звонимир, крал на Хърватия (* неизв.) 1164 г. – Виктор IV, римски антипапа (* 1095 г.) 1314 г. – Климент V, римски папа (* 1264 г.) 1768 г. – Джовани Каналето, италиански художник (* 1697 г.) 1872 г. – Людевит Гай, хърватски писател (* 1809 г.) 1885 г. – Густав Нахтигал, германски военен лекар (* 1834 г.) 1912 г. – Брам Стокър, ирландски писател (* 1847 г.) 1918 г. – Карл Фердинанд Браун, германски физик, Нобелов лауреат (* 1850 г.) 1918 г. – Христо Никифоров, български политик (* 1855 г.) 1923 г. – Прокопий Лазаридис, гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия, новомъченик, обявен за светец (* 1859 г.) 1925 г. – Иван Минков, български опълченец (* 1883 г.) 1939 г. – Петър Ацев, български революционер (* 1877 г.) 1947 г. – Кристиан X, крал на Дания (* 1870 г.) 1948 г. – Мицумаса Йонаи, министър-председател на Япония (* 1880 г.) 1952 г. – Александрин фон Мекленбург-Шверин, кралица на Дания (* 1879 г.) 1953 г. – Ерих Вайнерт, германски поет († 1890 г.) 1960 г. – Ксения Александровна, велика руска княгиня (* 1875 г.) 1962 г. – Иван Вълков, български офицер (* 1875 г.) 1964 г. – Димитър Ганев, български комунист (* 1898 г.) 1965 г. – Стефан Сърчаджиев, български кинорежисьор (* 1912 г.) 1970 г. – Паул Целан, австрийски поет (* 1920 г.) 1982 г. – Ацо Шопов, македонски писател (* 1923 г.) 1982 г. – Юлиус Тинцман, германски писател (* 1907 г.) 1989 г. – Дору Давидович, румънски авиатор и уфолог (* 1945 г.) 1992 г. – Бени Хил, британски комик (* 1924 г.) 1995 г. – Милован Джилас, югославски политик (* 1911 г.) 1996 г. – Кристофър Робин Милн, английски писател (* 1920 г.) 1999 г. – Рик Руд, американски кечист (* 1958 г.) 2001 г. – Николай Ковачев, български езиковед 2008 г. – Ксенте Богоев, македонски политик (* 1919 г.) 2018 г. – Авичи, шведски диджей (* 1989 г.) 2021 г. – Идрис Деби, чадски политик (* 1952 г.) Празници Международен ден на свободния печат. Обявен е през 1991 г. от организацията „Репортери без граница“. Астрология: последен ден на слънчевия знак Овен Международен празник на канабис културата – 4/20 420

bg

2410

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

21 април

21 април е 111-ият ден в годината според григорианския календар (112-и през високосна година). Остават 254 дни до края на годината. Събития 753 г. пр.н.е. – Ромул и Рем основават Рим. 1509 г. – Хенри VIII става крал на Англия след смъртта на баща си Хенри VII. 1526 г. – Бабур, наследникът на Чингиз хан и Тимур, разбива индийската армия и завзема Делхи. 1689 г. – В Англия се състои коронацията на Вилхелм III Орански и неговата съпруга Мария II Стюарт. 1792 г. – Русия анексира Полското кралство. 1836 г. – Тексаската революция: Състои се Битката при Сан Хасинто, в която тексаските войски начело със Сам Хюстън побеждават мексиканците, предвождани от ген. Антонио Лопес де Санта Ана. 1874 г. – Васил Друмев е ръкоположен за епископ като Климент Браницки. 1898 г. – Започва испано-американската война, в която Кралство Испания загубва контрола над Куба, Пуерто Рико и Филипините. 1918 г. – Първата световна война: Германският първокласен военен пилот Манфред фон Рихтхофен, известен като „Червения барон“, е уцелен и убит при въздушен бой над Франция. 1921 г. – Обявено е създаването на Арменска ССР в състава на СССР. 1925 г – В Букурещ футболистите на СК „Тича“ печелят първата купа в историята на българския спорт. 1944 г. – Жените във Франция получават право да гласуват. 1945 г. – Втората световна война: Съветските войски достигат предградията на Берлин. 1954 г. – В Чехия започва процесът против „буржоазните националисти“, сред които е и бъдещият генерален секретар Густав Хусак. 1956 г. – Хитът на Елвис Пресли Heartbreak Hotel е първата му песен, излязла на първо място в меродавната класация на списанието Билборд. 1960 г. – Официално е открита новата столица на Бразилия – град Бразилия, построена само за четири години по авангардния проект на архитекта Оскар Нимайер. 1963 г. – Бийтълс и Ролинг Стоунс правят съвместен концерт в Ричмънд. 1967 г. – Няколко дни преди парламентарните избори в Гърция, полковник Георгиос Пападопулос оглавява успешен държавен преврат и налага в страната военен режим, който продължава седем години. 1972 г. – Министерският съвет издава постановление за наука и подготовка на кадри чрез интегриране на научните звена на БАН с факултетите на СУ. 1976 г. – Валери Андре става първата жена генерал във френската армия. 1987 г. – Терористичната организация Тигри за освобождение на Тамил Еелам извършва атентат в столицата на Шри Ланка – Коломбо, убити са 106 души. 1989 г. – 100 хил. студенти се събират на площад Тянанмън (Пекин) по повод смъртта на лидера на китайските реформи Ху Яобан. 1999 г. – Терористи отвличат пасажерски самолет Ту-154 по линията Душанбе – Москва. Родени 1555 г. – Лудовико Карачи, италиански художник († 1619 г.) 1619 г. – Ян ван Рибек, нидерландски колониален администратор, основател на Кейптаун († 1677 г.) 1671 г. – Джон Лоу, шотландски икономист († 1729 г.) 1774 г. – Жан-Батист Био, френски физик († 1862 г.) 1782 г. – Фридрих Фрьобел, германски педагог († 1852 г.) 1816 г. – Шарлот Бронте, британска писателка, Джейн Еър († 1855 г.) 1837 г. – Фредрик Байер, датски политик, Нобелов лауреат през 1908 г. († 1922 г.) 1851 г. – Георги Измирлиев, български революционер († 1876 г.) 1864 г. – Макс Вебер, германски икономист и социолог († 1920 г.) 1882 г. – Пърси Уилямс Бриджман, американски физик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1961 г.) 1889 г. – Паул Карер, швейцарски биохимик, Нобелов лауреат през 1937 г. († 1971 г.) 1912 г. – Марсел Камю, френски режисьор († 1982 г.) 1915 г. – Антъни Куин, мексикано-американски актьор, художник и скулптор († 2001 г.) 1921 г. – Андре Стил, френски писател и публицист († 2004 г.) 1922 г. – Станислав Ростоцки, руски режисьор († 2001 г.) 1926 г. – Елизабет II, британски монарх 1947 г. – Мария Гигова, българска гимнастичка 1947 г. – Иги Поп, американски певец 1949 г. – Пламен Джуров, български композитор и диригент 1949 г. – Татяна Бек, руски поет и литературовед († 2005 г.) 1958 г. – Анди Макдауъл, американска актриса 1958 г. – Ива Николова, българска журналистка 1962 г. – Тодорка Минева, български преводач и редактор 1963 г. – Рой Дюпюи, канадски актьор 1966 г. – Валентин Игнатов, български футболист 1967 г. – Оля Ал-Ахмед, български преводач и журналист 1969 г. – Адриана Дунавска, българска гимнастичка 1972 г. – Северина Вучкович, хърватска попфолк певица 1976 г. – Грегор Салто, нидерландски диджей 1978 г. – Юка Невалаинен, финландски барабанист 1983 г. – Тодор Алексиев, български волейболист 1987 г. – Ашли Грийн, американска актриса Починали 43 пр.н.е. г. – Авъл Хирций, римски политик (* 90 пр.н.е.) 1073 г. – Александър II, римски папа (* неизв.) 1109 г. – Анселм Кентърбърийски, английски теолог (* 1033 г.) 1142 г. – Пиер Абелар, френски философ, богослов и поет (* 1079 г.) 1509 г. – Хенри VII, крал на Англия (* 1457 г.) 1574 г. – Козимо I Медичи, велик херцог на Тоскана (* 1519 г.) 1699 г. – Жан Расин, френски драматург (* 1639 г.) 1736 г. – Евгений Савойски, австрийски пълководец и държавник (* 1663 г.) 1893 г. – Себастиян Лердо де Техада, президент на Мексико (* 1889 г.) 1906 г. – Боби Стойчев, български революционер (* ?) 1910 г. – Марк Твен, американски писател (* 1835 г.) 1915 г. – Стефан Николов, български офицер и революционер (* 1859 г.) 1918 г. – Манфред фон Рихтхофен, германски военен летец (* 1892 г.) 1924 г. – Елеонора Дузе, италианска актриса (* 1858 г.) 1925 г. – Коста Янков, български комунист (* 1888 г.) 1938 г. – Мохамед Икбал, индийски ислямски философ и поет (* 1877 г.) 1946 г. – Джон Мейнард Кейнс, британски икономист (* 1883 г.) 1966 г. – Йозеф Дитрих, германски генерал (* 1892 г.) 1967 г. – Анастас Ватев, български военен деец (* 1881 г.) 1972 г. – Хуан Карлос Кастаниньо, аржентински художник (* ?) 1980 г. – Александър Опарин, руски биолог (* 1894 г.) 1996 г. – Джохар Дудаев, чеченски лидер (* 1944 г.) 2003 г. – Нина Симон, американска певица и пианистка (* 1933 г.) 2010 г. – Хуан Антонио Самаранч, испански спортен функционер (* 1920 г.) 2011 г. – Бевърли Бийвър, американска писателка (* 1946 г.) Празници Кения – Ден на жената Пакистан – Ден на поета и философа Мохамед Икбал – (1877 – 1938), духовен баща на Пакистан Рим – Рожден ден на града (753 пр.н.е.) Украйна – Ден на околната среда 421

bg

2411

https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

22 април

22 април е 112-ият ден в годината според григорианския календар (113-и през високосна година). Остават 253 дни до края на годината. Събития 238 г. – Годината на шестимата императори: Римският сенат обявява за незаконен императора Максимин Трак, заради неговите кръвожадни методи при управлението на Рим и избира чрез гласуване двама нови императори – Пупиен и Балбин. 1378 г. – Започва строителството на Бастилията. 1500 г. – Португалският мореплавател Педро Кабрал достига Бразилия и я обявява за португалска колония. 1529 г. – Испания и Португалия подписват в Сарагоса договор за подялба на откритите и неоткритите още територии в източното полукълбо. 1713 г. – Състои се сватбата на граф Карл фон Насау-Саарбрюкен и немската аристократка Кристиана Шарлота фон Насау-Отвайлер. 1838 г. – Английският кораб Сириус пресича за пръв път Атлантическия океан, използвайки единствено своята парна машина. 1876 г. – В Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня. 1880 г. – Владивосток получава статут на град. 1913 г. – В Атина е подписан предварителен сръбско-гръцки протокол за обща война против България, потвърден чрез официалните тайни договори на 1 май и на 19 май същата година. 1915 г. – Първата световна война: В битката при Ипер германците за първи път използват като оръжие отровен газ – поразени са 15 хил. войници, от които 5 хил. умират. 1915 г. – Яне Сандански е убит от засада край Мелник. 1925 г. – След Атентата в църквата „Света Неделя“ в София, Христо Ясенов е арестуван. 1945 г. – Втора световна война: Фюрербункер: След като научава, че съветските войски са превзели Еберсвалд без бой, Адолф Хитлер признава поражението в своя подземен бункер и обявява, че самоубийството е единственият изход. 1969 г. – Мореплавателят Робин Нокс-Джонстън извършва за 312 дни първото околосветско пътешествие, без да спира на суша. 1969 г. – В Хюстън (САЩ) е извършена първата трансплантация на човешко око. 1970 г. – За първи път в САЩ е отбелязан Ден на Земята. 1972 г. – Англичаните Джон Файерфакс и Силвия Кук след 361 дни плаване с гребна лодка пресичат Тихия океан и достигат бреговете на Австралия. 1978 г. – В Афганистан комунистите извършват преврат с помощта на СССР. 1980 г. – Канада обявява решението си за бойкотиране на Летните олимпийски игри в Москва. 1993 г. – Във Вашингтон е открит музей в памет на жертвите от Холокоста. Родени 570 г. – Мохамед, арабски религиозен водач († 632 г.) 1451 г. – Исабела Кастилска, кралица на Кастилия и Леон, кралица на Арагон († 1504 г.) 1518 г. – Антоан Наварски, крал на Навара († 1562 г.) 1592 г. – Вилхелм Шикард, германски астроном и математик († 1635 г.) 1610 г. – Александър VIII, римски папа († 1691 г.) 1658 г. – Джузепе Торели, италиански композитор († 1709 г.) 1692 г. – Джеймс Стирлинг, шотландски математик († 1770 г.) 1724 г. – Имануел Кант, германски философ († 1804 г.) 1766 г. – Ана Стал, френска писателка († 1817 г.) 1815 г. – Вилхелм Петерс, германски естественик († 1883 г.) 1838 г. – Аритомо Ямагата, японски офицер и политик († 1922 г.) 1854 г. – Анри Лафонтен, белгийски правист, Нобелов лауреат през 1913 г. († 1936 г.) 1870 г. – Владимир Илич Ленин, руски философ – марксист, революционер – създател на СССР († 1924 г.) 1881 г. – Александър Керенски, руски политик и държавник († 1970 г.) 1884 г. – Ото Ранк, австрийски психоаналитик († 1934 г.) 1894 г. – Максимилиан Фелцман, австро-унгарски офицер († 1962 г.) 1899 г. – Владимир Набоков, руски писател († 1977 г.) 1904 г. – Робърт Опенхаймер, американски ядрен физик († 1967 г.) 1907 г. – Иван Ефремов, руски палеонтолог и писател († 1972 г.) 1909 г. – Рита Леви-Монталчини, италианска невроложка, Нобелова лауреатка през 1986 г. († 2012 г.) 1914 г. – Михаел Витман, германски командир († 1944 г.) 1916 г. – Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент, ексцентрик († 1999 г.) 1919 г. – Доналд Крам, американски химик, Нобелов лауреат през 1987 г. († 2001 г.) 1920 г. – Валери Петров, български поет († 2014 г.) 1926 г. – Джеймс Стърлинг, британски архитект († 1992 г.) 1927 г. – Христо Пелитев, български писател и журналист († 2012 г.) 1932 г. – Никола Анастасов, български актьор и писател († 2016 г.) 1932 г. – Добра Савова, българска народна певица 1933 г. – Константин Димчев, български актьор († 1984 г.) 1937 г. – Джак Никълсън, американски актьор 1938 г. – Любен Петров, български политик и генерал 1944 г. – Джеймс Стивън Фосет, американски милиардер, околосветски пътешественик († 2007 г.) 1949 г. – Вилхелм Краус, български политик († 2020 г.) 1955 г. – Артър Бейкър, американски звукозаписен продуцент и дисководещ 1960 г. – Март Лаар, министър-председател на Естония 1960 г. – Владимир Чуков, български арабист, университетски преподавател 1962 г. – Димитър Веселинов, български филолог, професор 1968 г. – Ивайло Йорданов, български футболист 1969 г. – Ани Салич, българска тв водеща 1971 г. – Ерик Мабиус, американски актьор 1971 г. – Яне Янев, български политик 1972 г. – Ана Фалки, италианско-финландски модел и актриса 1974 г. – Денис Пошвата, германски барабанист 1974 г. – Николай Найденов, български волейболист 1975 г. – Карлос Састре, испански колоездач 1976 г. – Николай Чавдаров, български футболист 1977 г. – Марк ван Бомел, нидерландски футболист 1977 г. – Теодора Недева, българска тенисистка 1979 г. – Золтан Гера, унгарски футболист 1980 г. – Синем Йозтуфан, турска актриса и модел 1982 г. – Кака, бразилски футболист 1984 г. – Мишел Райън, английска актриса 1985 г. – Ксения Симонова, украинска художничка 1987 г. – Давид Луис, бразилски футболист 1987 г. – Джон Оби Микел, нигерийски футболист 1988 г. – Даниел Павлович, швейцарски футболист от хърватски произход 2002 г. – Алена Вергова, българска актриса Починали 296 г. – Кай, римски папа (* неизв.) 455 г. – Петроний Максим, римски император (* ок. 396) 536 г. – Агапет I, римски папа (* неизв.) 1806 г. – Пиер-Шарл Вилньов, френски адмирал (* 1763 г.) 1833 г. – Ричард Тревитик, английски минен инженер и изобретател (* 1833 г.) 1839 г. – Денис Давидов, руски поет и генерал (* 1784 г.) 1867 г. – Александър Петров, руски шахматист (* 1794 г.) 1884 г. – Мария Тальони, италианска балерина (* 1804 г.) 1892 г. – Павел Карцов, руски офицер (* 1821 г.) 1915 г. – Яне Сандански, български революционер (* 1872 г.) 1920 г. – Стоян Мълчанков, български революционер (* 1887 г.) 1933 г. – Шандор Ференци, унгарски психоаналитик (* 1873 г.) 1933 г. – Хенри Ройс, британски предприемач (* 1863 г.) 1953 г. – Ян Чохралски, полски химик (* 1885 г.) 1956 г. – Уолт Фулкнер, американски автомобилен състезател (* 1920 г.) 1969 г. – Маркиан Попов, съветски офицер (* 1902 г.) 1984 г. – Христо Проданов, български алпинист (* 1943) 1986 г. – Мирча Елиаде, румънски писател, историк на религиите (* 1907 г.) 1989 г. – Емилио Сегре, италиански физик, Нобелов лауреат (* 1905 г.) 1994 г. – Ричард Никсън, президент на САЩ (* 1913 г.) 1996 г. – Асен Хаджиолов, български политик († 1930 г.) 2005 г. – Леонид Шамкович, американски шахматист (* 1923 г.) Празници ООН – Ден на Земята (от 1971 г.) Бразилия – Ден на откриването България – Празник на община Тунджа Испания – Ден на почит към кралица Изабела I (1451 – 1504) Русия – Ден на програмиста САЩ – Ден на Оклахома 422

bg

2412

https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

23 април

23 април е 113-ият ден в годината според григорианския календар (114-и през високосна година). Остават 252 дни до края на годината. Събития 181 г. пр.н.е. – В Рим е открит храмът на Венера, превърнал се в място за поклонение на куртизанките. 1348 г. – Крал Едуард III учредява Орден на жартиерата в деня на свети Георги Победоносец. 1800 г. – Елена е нападната от кърджалии, опожарена е черквата „Св. Никола“. 1827 г. – Уилям Роуън Хамилтон представя теорията си за системата от лъчи. 1856 г. – По инициатива на Кръстьо Пишурка в Лом е създадено българско читалище. 1876 г. – Въстава Перущица в рамките на Априлското въстание. 1896 г. – В Ню Йорк се състои първата публична кинопрожекция. 1907 г. – Писателят Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие. 1916 г. – По време на Ирландското въстание революционери завземат ключови сгради в Дъблин и провъзгласяват независимостта на Ирландия. 1920 г. – В Анкара е свикано Велико национално събрание на Турция, което отменя правомощията на султан Мехмед VI и въвежда временна конституция. 1932 г. – В Стратфорд на Ейвън е открит Кралският Шекспиров театър. 1935 г. – Приета е новата конституция на Полша. 1940 г. – При пожар в нощен клуб в Начез (Мисисипи) загиват 198 души. 1945 г. – Втората световна война: Фелдмаршал Херман Гьоринг уведомява с телеграма Хитлер в обсадения Берлин, че поема властта като негов заместник. 1964 г. – В Москва е открит театър Таганка – сцена на авангардния руски театър. 1967 г. – Космическа програма на СССР: СССР изстрелва космическия кораб Союз 1 с Владимир Комаров на борда; при завръщане на Земята настъпва авария и космонавтът загива. 1986 г. – Във Великобритания са възстановени полетите с дирижабъл като туристическа атракция. 1992 г. – Приет е Закон за приватизацията на държавните предприятия в България. 1992 г. – В Пекин (Китай) е открит най-големият в света ресторант от веригата Макдоналдс (700 места). 1996 г. – За първа година се чества обявеният от ЮНЕСКО Световен ден на книгата в памет на починалите на тази дата през 1616 г. Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. 1997 г. – Започва кулинарното предаване „Вкусно“ 2001 г. – Компанията Intel пуска на пазара микропроцесора Pentium 4. 2003 г.— Излиза първата книгата със сатирични фантазии „Птица ли е като птица“ на българския писател Емил Измирлиев. 2004 г. – При престрелка в Кербала (Ирак) е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, който по-късно умира от раните си. Родени 1420 г. – Иржи Подебрад, чешки крал († 1471 г.) 1464 г. – Жана Френска, френска благородничка († 1505 г.) 1676 г. – Фредерик I, шведски крал († 1751 г.) 1775 г. – Джоузеф Търнър, английски художник († 1851 г.) 1791 г. – Джеймс Бюканън, 15-и президент на САЩ († 1868 г.) 1804 г. – Мария Тальони, италианска балерина († 1884 г.) 1823 г. – Абдул Меджид, султан на Османската империя († 1861 г.) 1856 г. – Иван Мърквичка, български художник († 1938 г.) 1857 г. – Руджиеро Леонкавало, италиански композитор († 1919 г.) 1858 г. – Макс Планк, германски физик, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1947 г.) 1859 г. – Никола Желявски, български офицер († 1926 г.) 1863 г. – Георги Тенев, български военачалник († 1912 г.) 1867 г. – Йоханес Фибигер, датски патролог, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1928 г.) 1887 г. – Андре Мот, белгийски дипломат (?) 1891 г. – Сергей Прокофиев, руски композитор († 1953 г.) 1897 г. – Лестър Пиърсън, министър-председател на Канада, Нобелов лауреат през 1957 г. († 1968 г.) 1899 г. – Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1979 г.) 1899 г. – Георги Каракашев, български художник († 1970 г.) 1902 г. – Халдоур Лакснес, исландски писател, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1998 г.) 1905 г. – Георги Златев-Черкин, български композитор († 1977 г.) 1911 г. – Роналд Ним, английски оператор († 2010 г.) 1915 г. – Кристине Буста, австрийска поетеса († 1987 г.) 1918 г. – Морис Дрюон, френски писател († 2009 г.) 1923 г. – Петър Слабаков, български актьор († 2009 г.) 1923 г. – Радой Ралин, български поет и сатирик († 2004 г.) 1928 г. – Шърли Темпъл, американска актриса († 2014 г.) 1932 г. – Ален Безансон, френски политолог 1936 г. – Рой Орбисън, американски певец († 1988 г.) 1942 г. – Ванча Дойчева, българска актриса († 2017 г.) 1954 г. – Майкъл Мур, американски режисьор 1955 г. – Джуди Дейвис, австралийска актриса 1957 г. – Патрик Оуржедник, чешки писател 1959 г. – Братя Аргирови, български естраден дует 1964 г. – Димитър Йорданов, български политик 1970 г. – Малин Кръстев, български актьор 1976 г. – Хенинг Рюменап, немски китарист 1977 г. – Араш Лабаф, ирански певец, актьор и продуцент 1977 г. – Джон Сина, американски кечист 1984 г. – Александра Костенюк, руска шахматистка 1987 г. – Иван Сашов, български актьор 1989 г. – Никол Вайдишова, чешка тенисистка 1990 г. – Дев Пател, британски актьор Починали 303 г. – Свети Георги Победоносец, мъченик на християнската вяра (* ок. 275-281) 1038 г. – Людолф, граф на Брауншвайг (* ?) 1124 г. – Александър I Шотландски, шотландски крал (* ок. 1078) 1616 г. – Де Ла Вега, перуански писател (* 1539 г.) 1605 г. – Борис Годунов, руски цар (* ок. 1551) 1616 г. (23 април по нов стил) – Мигел де Сервантес, испански писател (* 1547 г.) 1616 г. (23 април по стар стил) – Уилям Шекспир, английски драматург (* 1564 г.) 1850 г. – Уилям Уърдсуърт, английски поет (* 1770 г.) 1851 г. – Михаил Лазарев, руски морски капитан (* 1788 г.) 1863 г. – Никола Богориди, османски политик от български произход (* 1820 г.) 1895 г. – Карл Лудвиг, германски физиолог (* 1816 г.) 1914 г. – Харитон Генадиев, български журналист (* 1861 г.) 1916 г. – Густав Швалбе, германски анатом, хистолог и антрополог (* 1844 г.) 1918 г. – Димитър Ризов, български общественик, публицист и дипломат (* 1862 г.) 1922 г. – Леополд Маунтбатън, английски аристократ (* 1889 г.) 1942 г. – Иля Рабинович, руски шахматист (* 1891 г.) 1951 г. – Чарлс Дос, американски политик, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1865 г.) 1953 г. – Питър Де Розе, американски композитор (* 1900 г.) 1972 г. – Жорж Папазов, български художник модернист, писател и критик (* 1894 г.) 1975 г. – Ролф Дитер Бринкман, немски поет (* 1940 г.) 1978 г. – Жак Рюеф, френски икономист (* 1896 г.) 1990 г. – Полет Годар, американска актриса, бивша съпруга на Чарли Чаплин (* 1910 г.) 1992 г. – Сатяджит Рей, индийски режисьор (* 1921 г.) 1996 г. – Памела Травърз, английска писателка от австралийски произход (* 1899 г.) 1998 г. – Константинос Георгиу Караманлис, президент на Гърция (* 1907 г.) 2003 г. – Курт Клингер, австрийски писател (* 1928 г.) 2005 г. – Джон Милс, британски актьор (* 1908 г.) 2007 г. – Борис Елцин, първи президент на Русия (* 1931 г.) 2012 г. – Хачо Бояджиев, български режисьор (* 1932 г.) Празници Българска православна църква – свети мъченик Лазар Български ЮНЕСКО – Световен ден на книгата и авторското право Бермудски острови – Ден на пипера Великобритания, Гърция и Канада – Ден на св. Георги Победоносец (патронен и национален празник на Англия) Германия – Национален ден на бирата Каталуния (Испания) – Ден на любовниците (подарява се книга и роза като знак на любовен трепет; празникът е в чест на Сервантес и Шекспир) Турция – Ден на суверенитета (от 1920 г.) и Ден на децата (от 1929 г.) 423

bg

2413

https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

24 април

24 април е 114-ият ден в годината според григорианския календар (115-и през високосна). Остават 251 дни до края на годината. Събития 1479 г. пр.н.е. – Тутмос III става фараон на Египет. 1184 г. пр.н.е. – Гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон (по предания). 1771 г. – 85-метрово цунами връхлита японския остров Ишигаки. 1792 г. – Французинът Клод-Жозеф дьо Лил съчинява музиката и текста на Марсилезата – химн на Франция от 1795 г. 1877 г. – Светият синод избира за български екзарх Йосиф I. 1877 г. – Начало на Руско-турска война (1877-1878): Руският император Александър II с манифест обявява война на Османската империя. 1884 г. – Канцлерът на Германия Ото фон Бисмарк обявява немско владичество върху територията на днешна Намибия, което е начало на германската колониална империя. 1895 г. – Джошуа Слоам започва първото самостоятелно околосветско плаване с яхта. 1907 г. – Основан е египетският футболен клуб Ал-Ахли 1915 г. – С ареста и депортирането на стотици видни арменци в Константинопол (днес Истанбул) започва Арменския геноцид в Османската империя. 1916 г. – Започва Великденското въстание в Дъблин, което цели отделяне от Великобритания и създаване на ирландска република. 1938 г. – Иван Джаков излъчва първото радиолюбителско повикване от територията на България, от София, в телеграфен режим по морзовата азбука, на честота 7 МХц – „CQ de LZ1ID“. 1941 г. – Принц Нородом Сианук става крал на Камбоджа. 1953 г. – Уинстън Чърчил е ръкоположен за рицар от кралица Елизабет II. 1967 г. – Съветският космонавт Владимир Комаров загива при приземяване на Союз 1, след като парашутът на капсулата отказва да се отвори (Комаров е първият човек, загинал по време на мисия в космоса). 1968 г. – Мавриций става член на ООН. 1970 г. – Китайската народна република извежда в орбита първия си изкуствен спътник Дун Фан Хун I. 1970 г. – Гамбия е обявена за република. 1981 г. – Демонстриран е първият персонален компютър – IBM PC. 1984 г. – Apple Computer представят своя преносим компютър Apple IIc. 1990 г. – Космическият телескоп Хъбъл е изстрелян с помощта на космическата совалка Дискавъри. 1995 г. – Международният наказателен трибунал за бивша Югославия посочва босненския сръбски лидер Радован Караджич и двама от неговите високопоставени помощници като заподозрени във военни престъпления. 2004 г. – След 18-годишно действие САЩ отменят икономическото си ембарго над Либия, като резултат от демонстрираното желание на Либия за съдействие при премахваненето на оръжията за масово унищожение. 2005 г. – Кардинал Йозеф Рацингер е избран за 265-ия папа под името Бенедикт XVI. Родени 1533 г. – Вилхелм Орански, нидерландски държавник († 1584 г.) 1706 г. – Джовани Батиста Мартини, италиански музикант († 1780 г.) 1743 г. – Едмънд Картрайт, британски механик († 1823 г.) 1796 г. – Карл Имерман, немски писател († 1840 г.) 1815 г. – Антъни Тролъп, английски писател († 1882 г.) 1823 г. – Себастиян Лердо де Техада, президент на Мексико († 1893 г.) 1845 г. – Карл Спителер, швейцарски писател, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1924 г.) 1848 г. – Георги Кирков, български учен († 1929 г.) 1850 г. – Светослав Миларов-Сапунов, български писател († 1892 г.) 1856 г. – Филип Петен, френски войник и държавник († 1951 г.) 1889 г. – Христина Морфова, българска оперна певица († 1936 г.) 1901 г. – Петър Нешев, български партизанин и офицер († 1973 г.) 1905 г. – Робърт Пен Уорън, американски поет († 1989 г.) 1908 г. – Юзеф Гославски, полски скулптор († 1963 г.) 1909 г. – Бернхард Гжимек, германски зоолог († 1987 г.) 1914 г. – Ян Карски, полски офицер († 2000 г.) 1934 г. – Шърли Маклейн, американска актриса и танцьорка 1935 г. – Димитър Шойлев, български лекар – ортопед († 2009 г.) 1939 г. – Лили Иванова, българска поп певица 1941 г. – Недялка Керанова, българска народна певица († 1996 г.) 1942 г. – Барбра Страйсънд, американска актриса и певица 1942 г. – Томчо Томчев, български спортист 1943 г. – Дейвид Морел, американски писател 1952 г. – Жан-Пол Готие, френски моден дизайнер 1952 г. – Иван Милев (музикант, р. 1956), български акордеонист 1965 г. – Бойко Неделчев, естраден певец 1966 г. – Алесандро Костакурта, италиански футболист 1969 г. – Мелинда Кларк, американска актриса 1971 г. – Красимир Радков, български актьор 1974 г. – Томаш Полак, чешки шахматист 1977 г. – Ребека Мейдър, английска актриса 1978 г. – Георги Мечеджиев, български футболист 1980 г. – Карен Асрян, арменски шахматист († 2008 г.) 1982 г. – Кели Кларксън, американска певица 1982 г. – Маркиньош, бразилски футболист 1983 г. – Абдер Кабус, френски футболист 1987 г. – Виолета Марковска, българска актриса 1990 г. – Дани Левън – Danny Levan, български изпълнител Починали 1342 г. – Бенедикт XII, римски папа (* 1285 г.) 1671 г. – Франсоа Вател, френски готвач (* 1631 г.) 1736 г. – Евгений Савойски, австрийски генерал с френски произход (* 1663 г.) 1846 г. – Джироламо Крешентини, италиански певец-кастрат (* 1762 г.) 1852 г. – Василий Жуковски, руски поет (* 1783 г.) 1891 г. – Хелмут фон Молтке Старши, германски генерал-фелдмаршал (* 1800 г.) 1905 г. – Ванчо Сърбаков, български революционер (* неизв.) 1905 г. – Христо Узунов, български революционер (* 1878 г.) 1924 г. – Грандвил Стенли Хол, американски психолог (* 1844 г.) 1932 г. – Иван Стефанов Гешов, български политик (* 1854 г.) 1960 г. – Макс фон Лауе, германски физик, Нобелов лауреат през 1914 г. (* 1879 г.) 1964 г. – Герхард Домагк, германски бактериолог, Нобелов лауреат през 1939 г. (* 1895 г.) 1967 г. – Владимир Комаров, съветски космонавт (* 1927 г.) 1985 г. – Сергей Юткевич, руски режисьор (* 1904 г.) 1986 г. – Иван Дуйчев, български историк, медиевист (* 1907 г.) 1993 г. – Сава Гановски, български политик (* 1897 г.) 1995 г. – Сергей Юткевич, руски режисьор (* 1904 г.) 1997 г. – Асен Босев, български детско-юношески писател (* 1913 г.) 2004 г. – Есте Лаудър, американска бизнес-дама в козметиката (* 1906 г.) 2005 г. – Езер Вайцман, президент на Израел (* 1924 г.) 2011 г. – Сатия Сай Баба, индийски гуру (* 1926 г.) Празници Световен ден на побратимените градове Световен ден за защита на лабораторните животни Международен ден на младежката солидарност Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915 – 1923 г.) Обявен е първо за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. по повод годишнина от началото на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г. За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новото хилядолетие е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменски геноцид. Гамбия – Ден на републиката (от 1970 г.) Нигер – Ден на националното съгласие 424

bg

2414

https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

25 април

25 април е 115-ият ден в годината според григорианския календар (116-и през високосна). Остават 250 дни до края на годината. Събития 1154 г. – Мюсюлмански войски, предвождани от Нур ад Дин превземат Дамаск. 1699 г. – Състои се сватбата на немския граф Лудвиг Крафт фон Насау-Саарбрюкен и графиня Филипина Хенриета фон Хоенлое-Лангенбург. 1719 г. – За първи път е публикуван романът Робинзон Крузо на Даниел Дефо. 1792 г. – Французинът Клод-Жозеф дьо Лил съчинява музиката и текста на Марсилезата – химн на Франция от 1795 г. 1792 г. – Франция въвежда гилотината, като средство за смъртно наказание. 1826 г. – В Англия е патентован първият автомобил с двигател с вътрешно горене. 1859 г. – Започва строителството на Суецкия канал. 1898 г. – САЩ обявява война на Испания, в която САЩ придобиват контрол върху испанските колониални острови в Карибско море и Тихия океан. 1901 г. – Щатът Ню Йорк първи в САЩ въвежда регистрационни номера на МПС-та. 1902 г. – Тържествено е открита Българската болница в Цариград. 1925 г. – В София пристига като Апостолически нунций бъдещият папа Йоан XXIII – Анджело Джузепе Ронкали. 1945 г. – Втората световна война: На стотина километра от Берлин става срещата на войските на СССР, Англия и САЩ. 1953 г. – Американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик представят в научна статия двойната спирала на ДНК. 1961 г. – Американският предприемач Робърт Нойс патентова интегралната схема. 1965 г. – Сватоплук Плускал играе последния си футболен мач. 1966 г. – Ташкент пострадва от силно земетресение; централната част е унищожена, възстановяването отнема 3,5 години. 1974 г. – Революцията на карамфилите в Португалия предизвиква падането на фашисткия режим, наследен от диктатурата на Антонио ди Оливейра Салазар. 1977 г. – Приета е конституцията на Обединена Република Танзания. 1980 г. – Британската хевиметъл група Black Sabbath издава албума Heaven and Hell. 1983 г. – Пионер 10 преминава отвъд орбитата на Плутон. 1988 г. – Върховеният съд на Народна република България осъжда на смърт чрез разстрел преките участници в Атентата на гара Буново. 1989 г. – Джеймс Ричардсън е освободен от затвора във Флорида 21 години, след като погрешно е обвинен в убийството на седемте си деца. 2005 г. – България и Румъния подписват Договора за присъединяване към Европейския съюз. 2005 г. – При дерайлиране на пътнически влак край Осака (Япония) загиват 107 души. 2006 г. – Георги Василев е назначен за старши-треньор на ПФК Нафтекс (Бургас). 2007 г. – Президентът Борис Елцин е погребан с църковно опело, което се случва за първи път в Русия след погребението на император Александър III през 1894 година. 2012 г. – Украинската певица Руслана издаде 8-ият си студиен албум „Ейфорія“ Родени 32 г. – Отон, римски император († 69 г.) 1214 г. – Луи IX, крал на Франция († 1270 г.) 1284 г. – Едуард II († 1327 г.) 1599 г. – Оливър Кромуел, английски държавник († 1658 г.) 1767 г. – Никола Удино, френски маршал († 1847 г.) 1769 г. – Марк Брюнел, френски изобретател и предприемач († 1849 г.) 1849 г. – Феликс Клайн, немски математик († 1925 г.) 1863 г. – Арно Холц, немски поет и драматург († 1929 г.) 1865 г. – Аксели Гален-Калела, финландски художник († 1931 г.) 1874 г. – Гулиелмо Маркони, италиански електроинженер, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1937 г.) 1883 г. – Семьон Будьони, съветски маршал, герой от Гражданската война († 1973 г.) 1885 г. – Лионело Вентури, италиански изкуствовед († 1961 г.) 1900 г. – Волфганг Паули, австро-американски физик, Нобелов лауреат († 1958 г.) 1903 г. – Андрей Колмогоров, руски математик († 1987 г.) 1904 г. – Бочо Илиев, български стопански деятел († 2000 г.) 1908 г. – Едуард Мъроу, американски журналист († 1965 г.) 1917 г. – Ела Фицджералд, американска джазпевица († 1996 г.) 1921 г. – Карел Апел, холандски художник († 2006 г.) 1921 г. – Михай I, крал на Румъния († 2017 г.) 1923 г. – Албърт Кинг, американски блус музикант († 1992 г.) 1923 г. – Николай Наплатанов, български учен († 1993 г.) 1927 г. – Албер Юдерзо, френски аниматор († 2020 г.) 1928 г. – Рихард Андерс, немски писател († 2012 г.) 1929 г. – Атанас Натев, български философ († 1998 г.) 1930 г. – Димо Заимов, български художник († 2016 г.) 1930 г. – Пол Мазурски, американски актьор († 2014 г.) 1933 г. – Ицхак Финци, български актьор 1940 г. – Ал Пачино, американски актьор 1941 г. – Бертран Таверние, френски актьор († 2021 г.) 1945 г. – Бьорн Улвеус, шведски музикант (ABBA) 1946 г. – Владимир Жириновски, руски политик († 2022 г.) 1946 г. – Талия Шайър, американска актриса 1947 г. – Йохан Кройф, холандски футболист и треньор († 2016 г.) 1947 г. – Маргарита Младенова, българска режисьорка 1950 г. – Питър Джурасик, американски актьор 1952 г. – Кетил Бьорнстад, норвежки пианист 1952 г. – Владислав Третяк, съветски хокеен вратар 1953 г. – Весна Пусич, хърватски политик 1955 г. – Александър Грушко, руски дипломат 1955 г. – Николай Дубаров, български художник 1958 г. – Фиш, шотландски певец 1962 г. – Петя Дубарова, българска поетеса († 1979 г.) 1967 г. – Владко Шаламанов, български футболист 1969 г. – Джина Торес, американска актриса 1969 г. – Рене Зелуегър, американска актриса 1970 г. – Джейсън Лий, американски актьор 1976 г. – Тим Дънкан, американски баскетболист 1980 г. – Марсио Нуньо, португалски футболист 1981 г. – Фелипе Маса, бразилски пилот от Формула 1 1986 г. – Любомира Нанева, българска състезателка по спортна стрелба – пистолет. Починали 68 г. – Марко, първоапостол и християнски светец (* неизв.) 1077 г. – Геза I, крал на Унгария (ок. 1040) 1472 г. – Леон Батиста Алберти, италиански художник, поет, философ, музикант и архитект (* 1402 г.) 1595 г. – Торквато Тасо, италиански поет (* 1544 г.) 1744 г. – Андерс Целзий, шведски астроном (* 1701 г.) 1840 г. – Симеон Дени Поасон, френски математик и физик (* 1781 г.) 1891 г. – Николай Николаевич, велик княз на Русия (* 1831 г.) 1892 г. – Анри Дюверие, френски пътешественик и изследовател (* 1840 г.) 1911 г. – Емилио Салгари, италиански писател (* 1862 г.) 1918 г. – Димитър Светогорски, български морски офицер (* 1895 г.) 1928 г. – Пьотър Врангел, руски дворянин, белогвардейски генерал (* 1878 г.) 1938 г. – Чарлс Хемлин, американски юрист (* 1861 г.) 1943 г. – Владимир Немирович-Данченко, руски театрален режисьор, теоретик и педагог (* 1858 г.) 1971 г. – Анастас Дудулов, български скулптор (* 1892 г.) 1976 г. – Сър Карол Рийд, английски филмов режисьор (р. 1906 г.) 1988 г. – Клифърд Саймък, американски писател (* 1904 г.) 1993 г. – Николай Наплатанов, български учен (* 1923 г.) 1995 г. – Васил Илиев, български борец (* 1965 г.) 1995 г. – Джинджър Роджърс, американска актриса и танцьорка (* 1911 г.) 1999 г. – Лорд Киланин, ирландски президент на МОК (* 1914 г.) 1999 г. – Майкъл Морис, ирландски спортен функционер (* 1914) 2002 г. – Георги Робев, български хоров диригент (* 1934 г.) 2002 г. – Лефт Ай (Left Eye), американска рапърка и певица (* 1971) 2010 г. – Алън Силитоу, английски поет и белетрист (* 1928 г.) 2013 г. – Петър Гюзелев, китарист на „Щурците“ (* 1945 г.) Празници Австралия, Нова Зеландия, Науру, Соломонови острови, Тонга и Западна Самоа – Празник на обединените въоръжени сили АНЗАК (в чест на участието на АНЗАК в Първата световна война) Германия – Ден на жената Египет – Ден на Освобождението на Синайския полуостров Италия – Празник на свободата (по повод края на Втората световна война) Казахстан – Ден на Казахстан по футбол (от 2002 г., когато страната стана член на УЕФА) Португалия – Революция на карамфилите (национален празник) Фарьорски острови и Есватини – Ден на националния флаг Източници 425

bg

2415

https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

26 април

26 април е 116-ият ден в годината според григорианския календар (117-и през високосна година). Остават 249 дни до края на годината. Събития 1336 г. – Франческо Петрарка изкачва връх Ванту – символичен рожден ден на алпинизма. 1802 г. – Наполеон Бонапарт подписва обща амнистия, която позволява на около 1000 от най-видните емигранти от Френската революция да се върнат във Франция. 1933 г. – Създадено е Гестапо – официалната тайна полиция на нацистка Германия. 1937 г. – Гражданска война в Испания: Испанският баски град Герника е бомбардиран от германски и италиански самолети, изпратени в помощ на Франсиско Франко. 1941 г. – В Любляна е създаден Освободителен фронт на словенския народ. 1942 г. – При експлозия в мина в Манджурия (Китай) загиват 1549 миньори – най-тежкият минен инцидент в света. 1949 г. – В Москва започва първата сесия на СИВ. 1954 г. – Започва Женевската конференция, опит да се възстанови мирът в Индокитай и Корея. 1962 г. – Космическият кораб Рейнджър 4 на НАСА се разбива в Луната. 1962 г. – В космоса е изстрелян първият международен (англо-американски) спътник „Ариел“. 1964 г. – Танганайка и Занзибар се обединяват в обща държава – Танзания. 1978 г. – Започва гражданската война в Афганистан. 1986 г. – Чернобилска авария: Четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил (Украйна) експлодира и се запалва, което е най-голямата ядрена авария в света. 1990 г. – Регистрирано е Движението за права и свободи. 1991 г. – Основан е футболният отбор Ф91 Дюделанж от Люксембург. 1994 г. – В Южна Африка се провеждат първите многорасови избори. 1999 г. – Хиляди компютри в света са поразени от компютърния вирус Чернобил. 2000 г. – По инициатива на министър-председателя Иван Костов започва Българският Великден. 2002 г. – 19-годишният Робърт Щайнхаузер застрелва 17 души в училище в германския град Ерфурт, след което се самоубива. 2005 г. – Под международен натиск, Сирия изтегля последните си 14 хил. войници от Ливан, с което се слага край на 29-годишната военна доминация над страната. Родени 121 г. – Марк Аврелий, римски император († 180 г.) 1573 г. – Мария Медичи, жена на Анри IV (Франция) († 1642 г.) 1710 г. – Томас Рийд, шотландски философ († 1796 г.) 1711 г. – Дейвид Хюм, шотландски философ († 1776 г.) 1785 г. – Джон Джеймс Одюбон, американски художник († 1851 г.) 1787 г. – Лудвиг Уланд, германски поет († 1862 г.) 1798 г. – Йожен Дьолакроа, френски художник († 1863 г.) 1807 г. – Шарл Огюст Фросар, френски генерал († 1875 г.) 1829 г. – Теодор Билрот, австрийски хирург († 1894 г.) 1865 г. – Аксели Гален-Калела, финландски художник († 1931 г.) 1874 г. – Инеса Арманд, френско-руска политичка и комунистка († 1920 г.) 1879 г. – Оуен Ричардсън, британски физик, Нобелов лауреат († 1959 г.) 1889 г. – Анита Лус, американска писателка, драматург и сценарист († 1981 г.) 1889 г. – Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ († 1951 г.) 1893 г. – Дража Михайлович, сръбски генерал († 1946 г.) 1894 г. – Рудолф Хес, германски политик и офицер, нацист († 1987 г.) 1898 г. – Висенте Алейксандре, испански поет, Нобелов лауреат († 1984 г.) 1900 г. – Чарлз Франсис Рихтер, американски сеизмолог († 1985 г.) 1903 г. – Константин Константинов, български музиколог († 1955 г.) 1905 г. – Жан Виго, френски кинорежисьор († 1934 г.) 1912 г. – Алфред ван Вогт, канадски писател († 2000 г.) 1915 г. – Димитър Костадинов Измирлиев, български учител, журналист и общественик († 1983 г.) 1917 г. – Йау Минг Пей, американско-китайски архитект († 2019 г.) 1917 г. – Кочо Караджов, български стопански деател († 2002 г.) 1926 г. – Верка Сидерова, българска народна певица 1928 г. – Херта Крефтнер, австрийска писателка († 1951 г.) 1932 г. – Франсис Ле, френски композитор († 2018 г.) 1933 г. – Арно Пензиас, американски физик, Нобелов лауреат 1940 г. – Джорджо Мородер, италиански композитор 1949 г. – Емил Басат, български журналист 1954 г. – Силвия Кацарова, българска певица 1958 г. – Георги Лозанов, медиен експерт 1962 г. – Борис Велчев, български юрист 1962 г. – Наско Сираков, български футболист 1963 г. – Джет Ли, китайски актьор 1977 г. – Том Уелинг, американски актьор 1980 г. – Чанинг Тейтъм, американски актьор 1996 г. – Теа Таирович, сръбска певица Починали 757 г. – Стефан III, римски папа (* неизв.) 1566 г. – Диана дьо Поатие, френска благородничка (* ок. 1499) 1635 г. – Алесандро Тасони, италиански поет (* 1565) 1731 г. – Даниел Дефо, английски журналист и писател (* 1660 г.) 1815 г. – Карстен Нибур, немски изследовател (* 1733 г.) 1910 г. – Бьорнстерне Бьорнсон, норвежки писател Нобелов лауреат (* 1832 г.) 1914 г. – Едуард Зюс, австрийски геолог (* 1831 г.) 1915 г. – Джон Бъни, американски комик и актьор (* 1863 г.) 1923 г. – Никола Юруков, български архитект и революционер (* 1880 г.) 1931 г. – Джордж Мийд, американски философ (* 1867 г.) 1932 г. – Никодим Тивериополски, български духовник (* 1864 г.) 1936 г. – Димитър Перниклийски, български военен деец (* 1860 г.) 1940 г. – Карл Бош, германски химик, Нобелов лауреат (* 1874 г.) 1945 г. – Павло Скоропадски, украински политик и генерал (* 1871 г.) 1957 г. – Гичин Фунакоши, японец, създател на карате-до (* 1868 г.) 1960 г. – Страшимир Димитров, български геолог (* 1892 г.) 1964 г. – Димитър Гичев, български политик, дипломат (* 1893 г.) 1969 г. – Морихей Уешиба, японец, създател на айкидо (* 1883 г.) 1976 г. – Андрей Гречко, съветски маршал (* 1903 г.) 1984 г. – Каунт Бейзи, американски джаз пианист (* 1904 г.) 1986 г. – Дечко Узунов, български художник (* 1899 г.) 1989 г. – Люсил Бол, американска актриса (* 1911 г.) 1994 г. – Масутацу Ояма, японски каратист (* 1923 г.) 1997 г. – Петър Бобев, български писател (* 1914 г.) 2010 г. – Радой Попиванов, български биолог (* 1913 г.) Празници ООН – Световен ден на авторското право (отбелязва се от 2001 г.) Армения – Ден на граничната охрана Израел – Възпоменателен ден на героите Русия – Ден в памет на жертвите на радиация, аварии и катастрофи Танзания – Ден на обединението (чества се обединението на Танганика и Занзибар в една държава, 1964 г., национален празник) 426

bg

2416

https://bg.wikipedia.org/wiki/27%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

27 април

27 април е 117-ият ден в годината според григорианския календар (118-и през високосна). Остават 248 дни до края на годината. Събития 1124 г. – Дейвид I става крал на Шотландия. 1296 г. – Битката при Дънбар: Шотландците са разгромени от английския крал Едуард I. 1521 г. – Изследователят Фернандо Магелан е убит в битка на Филипините. 1570 г. – Папа Пий V отлъчва английската кралица Елизабет I от църквата. 1644 г. – В Канада започва да се засява пшеница. 1667 г. – Джон Милтън продава авторските права на Изгубеният рай за 10 английски паунда. 1810 г. – Лудвиг ван Бетовен завършва прочутото си произведение за пиано На Елиза. 1840 г. – Започва се изграждането на Уестминстърски дворец, Лондон. 1865 г. – Параходът Султана експлодира и потъва в река Мисисипи с 2300 души на борда, от които загиват 1700. 1881 г. – Александър Батенберг разпуска второто ОНС, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава нов служебен кабинет начело с руския генерал Казимир Ернрот. 1908 г. – В Лондон са открити Четвъртите Олимпийски игри. 1909 г. – Антиправителствени турски войски влизат в Цариград, свалят от власт султан Абдул Хамид II и султан става брат му Мехмед V. 1940 г. – Втората световна война: Хайнрих Химлер издава заповед за строителството на Аушвиц – първият концлагер, предназначен за масово унищожение. 1941 г. – Втората световна война: Гърция капитулира пред Нацистка Германия. 1945 г. – Втората световна война: Съюзниците отхвърлят предложението на Хитлер за мир и искат безусловна капитулация на Германия. 1945 г. – Втората световна война: Финландия е освободена изцяло от германско военно присъствие. 1947 г. – Тур Хейердал започва пътешествие с тръстиковата си лодка Кон-Тики, с която изминава повече от 5000 морски мили. 1950 г. – Англия признава държавата Израел. 1956 г. – Боксьорът Роки Марчиано се оттегля като непобеден световен шампион в тежка категория. 1959 г. – Последният канадски мисионер напуска Китайската народна република. 1960 г. – Того получава независимостта си от Франция. 1961 г. – Сиера Леоне получава независимостта си от Обединеното кралство. 1963 г. – Открита е първата в България електрифицирана жп линия София – Пловдив. 1981 г. – Xerox PARC представят компютърната мишка. 1992 г. – Създадена е нова държавна формация – Съюзна република Югославия, с участието на Сърбия и Черна гора. 1994 г. – Провеждат се първите демократични общи избори в ЮАР, в които са дадени избирателни права на чернокожото население. 2005 г. – Най-големият пътнически самолет в света, Еърбъс А380, прави своя първи изпитателен полет от Тулуза, Франция. 2006 г. – В Ню Йорк започва строителството на нов Световен търговски център – Freedom Tower. Родени 1623 г. – Йохан Райнкен, германски композитор († 1722 г.) 1737 г. – Едуард Гибън, английски историк († 1794 г.) 1748 г. – Адамандиос Кораис, гръцки философ († 1833 г.) 1759 г. – Мери Уолстънкрафт, английска писателка, философка и феминистка († 1797 г.) 1779 г. – Константин Павлович, велик княз на Русия († 1831 г.) 1791 г. – Самюъл Морз, американски художник и автор на морзовата азбука († 1872 г.) 1806 г. – Мария-Кристина Бурбонска, кралица на Испания († 1878 г.) 1820 г. – Хърбърт Спенсър, британски философ († 1903 г.) 1822 г. – Юлисис Грант, 18-ият президент на САЩ († 1885 г.) 1848 г. – Ото I, крал на Бавария († 1916 г.) 1866 г. – Пенчо Славейков, български поет († 1912 г.) 1868 г. – Антон Шипков, български военен и революционер († 1913 г.) 1868 г. – Петър Нойков, български педагог († 1921 г.) 1878 г. – Айни, таджикски писател, учен и общественик († 1954 г.) 1882 г. – Боян Пенев, български филолог († 1927 г.) 1883 г. – Димитър Грънчаров, деец на БЗНС († 1925 г.) 1891 г. – Сергей Прокофиев, руски композитор († 1953 г.) 1899 г. – Бенчо Обрешков, български художник († 1970 г.) 1911 г. – Христо Ников, деец на БКП († 1941 г.) 1914 г. – Албер Собул, френски историк († 1982 г.) 1920 г. – Самуил Джундрин, Никополски епископ († 1998 г.) 1923 г. – Петър Ступел, български композитор († 1997 г.) 1927 г. – Тодор Панайотов, български художник († 1989 г.) 1927 г. – Христо Писков, български режисьор († 2009 г.) 1930 г. – Пиер Рей, френски писател и журналист († 2006 г.) 1930 г. – Юлий Стоянов, български кинорежисьор († 2011 г.) 1932 г. – Анук Еме, френска киноактриса 1935 г. – Любомир Левчев, български поет († 2019 г.) 1936 г. – Абдул Кадир Хан, пакистански ядрен физик и металург († 2021 г.) 1938 г. – Георги Кехайов, български цирков артист († 2010 г.) 1941 г. – Фетхуллах Гюлен, турски ислямовед 1947 г. – Цветан Веселинов-Меци, български футболист († 2018 г.) 1948 г. – Йозеф Хикерсбергер, австрийски футболист и треньор 1952 г. – Ари Ватанен, финландски спортист и политик 1952 г. – Ваня Цветкова, български политик 1952 г. – Горан Стефановски, писател от Република Македония († 2018 г.) 1953 г. – Емил Измирлиев, български писател-сатирик и журналист 1954 г. – Александър Томов, български политик 1959 г. – Шийна Ийстън, ирландска актриса и поп-певица 1963 г. – Гила Лустигер, немска писателка 1967 г. – Вилем-Александър Нидерландски, крал на Нидерландия 1975 г. – Мандала Тайде, немска актриса 1979 г. – Владимир Карамазов, български артист 1986 г. – Елена Ристеска, певица от Република Македония 1986 г. – Катрин Уеб, английска писателка 1991 г. – Лара Гут, швейцарска състезателка по ски Починали 1272 г. – Зита, италианска светица (* 1212 г.) 1353 г. – Симеон Горди, велик княз на Московското княжество и Владимиро-Суздалското княжество (* 1316 г.) 1521 г. – Фернандо Магелан, португалски мореплавател (убит от филипински туземци) (* 1480 г.) 1605 г. – Лъв XI, римски папа (* 1535 г.) 1702 г. – Жан Барт, френски адмирал (* 1651 г.) 1882 г. – Ралф Уолдо Емерсън, американски мислител и писател (* 1803 г.) 1891 г. – Йоахим Опенхайм, еврейски равин (* 1832 г.) 1893 г. – Александър Дондуков-Корсаков, руски генерал и държавник (* 1820 г.) 1904 г. – Андрей Рябушкин, руски художник, исторически живописец (* 1861 г.) 1905 г. – Никола Карев, български революционер (* 1877 г.) 1915 г. – Александър Скрябин, руски композитор († 1872 г.) 1925 г. – Петко Енев, деец на БКП (* 1889 г.) 1925 г. – Темелко Ненков, деец на БКП (* 1887 г.) 1925 г. – Сергей Румянцев, български поет (* 1896 г.) 1935 г. – Константин Томов, български политик (* 1888 г.) 1937 г. – Антонио Грамши, италиански философ и комунистически политик (* 1891 г.) 1959 г. – Пеньо Пенев, български поет (* 1930 г.) 1968 г. – Василий Ажаев, руски писател (* 1915 г.) 1969 г. – Никола Димитров, български цирков артист (* ? г.) 1970 г. – Крум Колев, български военен деец (* 1890 г.) 1970 г. – Никола Недев, български офицер и политик (* 1886 г.) 1972 г. – Кваме Нкрума, панафриканист и ганайски политик (* 1909 г.) 1976 г. – Георги Исерсон, съветски учен (* 1898 г.) 1983 г. – Димо Тодоровски, скулптор от СР Македония (* 1910 г.) 1990 г. – Владимир Стойчев, български генерал, военен и спортен деятел (* 1892 г.) 1998 г. – Ан Декло, френска журналистка, преводачка и писателка (* 1907 г.) 1998 г. – Карлос Кастанеда, американски философ и писател (* 1925 г.) 2002 г. – Рут Хендлър, американска дизайнерка на детски играчки (* 1916 г.) 2007 г. – Кирил Лавров, руски актьор (* 1925 г.) 2007 г. – Мстислав Ростропович, руски челист (* 1927 г.) 2010 г. – Носрат Песешкиян, ирански невролог (* 1933 г.) 2015 г. – Александър Рич, американски биолог, биофизик и академик (* 1924 г.) 2022 г. – Рада Панчовска, българска поетеса и преводачка (* 1949 г.) Празници Световен ден на дизайна Световен ден на тапира Австрия – Ден на Втората република Италия – Празник на град Авецано Русия – Ден на нотариусите САЩ – Ден на залесяването Сиера Леоне – Ден на републиката (1961 г., национален празник) Словения – Ден на въстанието против окупацията (отбелязва се създаването на фронта за освобождение на Словения през 1941 г.) Того – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник) Финландия – Ден на ветераните (отбелязва се освобождаването на Финландия от германска окупация през 1945 г.) ЮАР – Ден на свободата (отбелязва се първото участие на чернокожото население в избори (1994 г.) след политиката на апартейд, национален празник) Якутия – Ден на републиката 427

bg

2417

https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

28 април

28 април е 118-ият ден в годината според григорианския календар (119-и през високосна година). Остават 247 дни до края на годината. Събития 1770 г. – Капитан Джеймс Кук на борда на кораба Индевър акостира в Австралия. 1788 г. – Мериленд става 7-ият щат, който приема Конституцията на САЩ. 1867 г. – Панайот Хитов преминава от Румъния в България с чета, на която знаменосец е Васил Левски. 1920 г. – Азербайджан става част от Руската империя. 1921 г. – Хосе Раул Капабланка става третият световен шампион по шахмат. 1932 г. – Започва използването на ваксина против жълта треска. 1945 г. – Втората световна война: Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на италианската съпротива. 1947 г. – Тор Хейердал в екипаж с още петима души отплават от Перу на Кон-Тики, за да докажат, че древните перуанци са населили Полинезия. 1952 г. – Дуайт Айзенхауер се оттегля от поста Върховен главнокомандващ на НАТО. 1952 г. – Влиза в сила Договорът от Сан Франциско, който слага край на окупацията на Япония от бившите Съюзници през Втората световна война. 1969 г. – Шарл де Гол подава оставка като президент на Франция, след като на референдум избирателите отхвърлят предложените от правителството реформи. 1978 г. – Първият президент на Афганистан, Мохамед Дауд Хан, е свален от власт чрез държавен преврат и убит от прокомунистически поддръжници. 1997 г. – Влиза в сила Конвенцията за химическите оръжия от 1993 за използване на химически оръжия; Русия, Ирак и Северна Корея са държавите, които не подписват договора. 1999 г. – Косовска война: България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на самолети на НАТО в рамките на операция „Съюзна сила“. 2001 г. – Милионерът Денис Тито от САЩ става първият космически турист, пътувайки на руски космически кораб до Международната космическа станция. Родени 1402 г. – Несауалкойотъл, ацтекски владетел на Текскоко († 1472 г.) 1442 г. – Едуард IV, крал на Англия († 1483 г.) 1630 г. – Чарлс Котън, британски поет († 1687 г.) 1758 г. – Джеймс Монро, 5-и президент на САЩ († 1831 г.) 1765 г. – Франсоа Лакроа, френски математик († 1834 г.) 1838 г. – Тобиас Михаел Карел Асер, холандски юрист и държавник, Нобелов лауреат през 1911 г. († 1913 г.) 1841 г. – Николай Маковски, руски художник, передвижник († 1886 г.) 1874 г. – Карл Краус, австрийски публицист и писател († 1936 г.) 1879 г. – Теодор Капидан, румънски лингвист († 1953 г.) 1889 г. – Антонио ди Оливейра Салазар, португалски политик († 1970 г.) 1894 г. – Стоян Райнов, български художник († 1978 г.) 1900 г. – Ян Оорт, холандски астроном († 1992 г.) 1906 г. – Курт Гьодел, австрийски математик († 1978 г.) 1908 г. – Оскар Шиндлер, немски бизнесмен и хуманист († 1974 г.) 1916 г. – Феручо Ламборгини, италиански автомобилен производител († 1993 г.) 1924 г. – Кенет Каунда, президент на Замбия 2021 1926 г. – Харпър Ли, американска писателка († 2016 г.) 1928 г. – Ив Клайн, френски художник († 1962 г.) 1931 г. – Димитър Овчаров, български археолог и изкуствовед († 2013 г.) 1932 г. – Веселин Бранев, български сценарист и режисьор († 2014 г.) 1933 г. – Цанко Апостолов, български скулптор 1935 г. – Сабин Марков, български оперен певец, баритон († 1993 г.) 1937 г. – Саддам Хюсеин, иракски диктатор и президент († 2006 г.) 1941 г. – Ан-Маргрет, шведско-американска актриса, певица и танцьорка 1943 г. – Джон Крайтън, американски тест пилот 1944 г. – Гюнтер Ферхойген, германски политик 1948 г. – Тери Пратчет, английски писател († 2015 г.) 1950 г. – Джей Лено, американски комик и тв водещ 1950 г. – Николай Вълчинов, български сценарист († 2010 г.) 1952 г. – Мери Макдонъл, американска актриса 1953 г. – Михаил Станчев, съветски и украински историк от български произход 1956 г. – Елена Мирчовска, българска актриса 1956 г. – Пол Локхарт, американски астронавт 1960 г. – Валтер Дзенга, италиански футболист 1961 г. – Анна Окса, италианска певица 1963 г. – Емил Марков, български актьор 1965 г. – Стивън Блум, американски актьор 1971 г. – Марин Бодаков, български поет († 2021 г.) 1973 г. – Хорхе Гарсия, американски актьор от испански произход 1974 г. – Пенелопе Крус, испанска актриса 1980 г. – Каролина Гочева, македонска певица 1981 г. – Джесика Алба, американска актриса 1994 г. – Цветелина Найденова, българска спортистка 2000 г. – Виктория де Анджелис, италианска басистка Починали 1726 г. – Томас Пит, британски предприемач и държавник (* 1653 г.) 1813 г. – Михаил Кутузов, руски военачалник (* 1745 г.) 1853 г. – Лудвиг Тик, немски поет (* 1773 г.) 1858 г. – Йоханес Петер Мюлер, германски физиолог (* 1801 г.) 1903 г. – Джозая Гибс, американски физик (* 1839 г.) 1918 г. – Гаврило Принцип, сръбски националист и атентатор (* 1894 г.) 1925 г. – Александър Боримечков, деец на БКП (* 1883 г.) 1936 г. – Фуад I, крал на Египет (* 1868 г.) 1938 г. – Едмунд Хусерл, немски философ (* 1859 г.) 1943 г. – Тодор Влайков, български писател, общественик и политик (* 1865 г.) 1945 г. – Бенито Мусолини, италиански диктатор (екзекутиран) (* 1882 г.) 1945 г. – Кларета Петачи, любовница на Бенито Мусолини (екзекутирана 1912 г.) 1954 г. – Леон Жуо, френски синдикалист, Нобелов лауреат през 1951 г. (* 1879 г.) 1957 г. – Ференц Хирзер, унгарски футболист и треньор (* 1902 г.) 1964 г. – Александър Койре, френски философ (* 1892 г.) 1984 г. – Силвия Аштън-Уорнър, новозеландска писателка (* 1908 г.) 1992 г. – Парашкев Хаджиев, български композитор (* 1912 г.) 1992 г. – Френсис Бейкън, английско-ирландски художник (* 1909 г.) 1998 г. – Дрексел Джером Люис Биксби, американски писател и сценарист (* 1923 г.) 1999 г. – Артър Шавлов, американски физик, Нобелов лауреат през 1981 г. (* 1921 г.) 2002 г. – Александър Лебед, руски генерал и държавник (* 1950 г.) 2012 г. – Матилде Камю, испанска поетеса (* 1919 г.) 2021 г. – Майкъл Колинс, американски астронавт (* 1930 г.) Празници Световен ден по охрана на труда Барбадос – Ден на националните герои Беларус – Задушница Израел – Ден на независимостта Канада – Национален ден в памет на жертвите на трудови злополуки Небраска (САЩ) – Ден на залесяването 428

bg

2418

https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

29 април

29 април е 119-ият ден в годината според григорианския календар (120-и през високосна). Остават 246 дни до края на годината. Събития 1672 г. – Армията на Луи XIV напада Холандия. 1770 г. – Джеймс Кук акостира край днешния Сидни (Австралия) и нарича залива Ботани 1859 г. – Започва Австро-итало-френска война. 1872 г. – Започва първото общо събрание на БРЦК в Букурещ, на което инициатор е Васил Левски. 1877 г. – Създадено е Българското опълчение. 1879 г. – Александър I Батенберг е избран за княз на България от Първото велико народно събрание. 1917 г. – Гео Милев е ранен и впоследствие губи едното си око. 1918 г. – Павло Скоропадски извършва държавен преврат в Украйна и се обявява за хетман. 1945 г. – Втората световна война: Подписани са условията за предаването на немските армии в Италия. 1945 г. – Втората световна война: Венеция е превзета от съюзниците. 1945 г. – Втората световна война: Адолф Хитлер се жени за Ева Браун в Берлин и в завещанието си посочва за свой приемник адмирал Карл Дьониц. 1945 г. – Втората световна война: Американските войски освобождават затворниците в концлагера в Дахау. 1965 г. – Направена е първата снимка на спътника на Плутон Харон. 1970 г. – Виетнамска война: САЩ и силите на Южен Виетнам нахлуват в Камбоджа в преследване на Виет Конг. 1986 г. – Бангладеш попада под опустошителен циклон, който става причина за смъртта на 139 хил. души; без дом остават над 10 млн. души. 1986 г. – При пожар в обществената библиотека на Лос Анджелис изгарят или са повредени 400 хил. тома книги. 1999 г. – При Операция „Съюзна сила“ на НАТО в Югославия е разрушена Авалската телевизионна кула (203 м) край Белград. 2005 г. – Сирия окончателно изтегля войските си от Ливан след 29 години окупация. 2005 г. – Apple издават Macintosh OS X 10.4 (известен като Тигър). 2011 г. – Състои се сватбата на Уилям, Херцог на Кеймбридж и Кейт Мидълтън. 2017 г. – Турция блокира достъпа до Уикипедия от съображения за националната сигурност. Родени 534 г. – Талиесин, първият уелски поет († 599 г.) 1727 г. – Жан-Жорж Новер, френски балетист и балетен хореограф († 1810 г.) 1785 г. – Карл Драйс, немски изобретател († 1851 г.) 1818 г. – Александър II, император на Русия († 1881 г.) 1837 г. – Жорж Буланже, френски генерал и политик († 1891 г.) 1854 г. – Анри Поанкаре, френски математик и физик († 1912 г.) 1863 г. – Константинос Кавафис, гръцки поет († 1933 г.) 1863 г. – Уилям Хърст, американски издател († 1951 г.) 1875 г. – Рафаел Сабатини, английски писател († 1950 г.) 1878 г. – Андрей Николов, български скулптор († 1959 г.) 1881 г. – Методий Попов, български биолог († 1954 г.) 1886 г. – Курт Пинтус, немски писател († 1975 г.) 1893 г. – Елисавета Багряна, българска поетеса († 1991 г.) 1893 г. – Харолд Юри, американски физико-химик, Нобелов лауреат през 1934 г. († 1981 г.) 1896 г. – Констанца Кирова, българска певица († 1991 г.) 1897 г. – Георги Шпагин, руски оръжеен конструктор († 1952 г.) 1899 г. – Дюк Елингтън, американски джазмузикант († 1974 г.) 1901 г. – Хирохито, император на Япония († 1989 г.) 1903 г. – Николай Крилов, съветски маршал († 1972 г.) 1907 г. – Фред Зинеман, американски режисьор от австрийски произход († 1997 г.) 1908 г. – Джон Уилямсън, американски писател († 2006 г.) 1919 г. – Жерар Ури, френски актьор, режисьор и продуцент († 2006 г.) 1922 г. – Лъчезар Аврамов, български политик († 2003 г.) 1926 г. – Владимир Свинтила, български писател († 1998 г.) 1929 г. – Валтер Кемповски, немски писател († 2007 г.) 1930 г. – Жан Рошфор, френски актьор († 2017 г.) 1931 г. – Лони Донеган, шотландски музикант († 2002 г.) 1935 г. – Любомир Левчев, български поет и писател († 2019 г.) 1938 г. – Душко Аврамов, македонски поет († 1998 г.) 1943 г. – Ненад Джамбазов, писател от Република Македония 1946 г. – Васа Ганчева, българска режисьор († 2011 г.) 1946 г. – Джон Уотърс, американски режисьор 1950 г. – Филип Нойс, австралийски режисьор 1952 г. – Дейвид Айк, британски писател 1954 г. – Масааки Сузуки, японски диригент 1954 г. – Владимир Береану, български журналист, тв водещ 1955 г. – Кейт Мългрю, американска актриса 1956 г. – Радко Влайков, български дипломат 1957 г. – Даниъл Дей-Люис, ирландски актьор 1958 г. – Мишел Пфайфър, американска актриса и певица 1960 г. – Робърт Сойер, канадски писател 1969 г. – Пол Адълстайн, американски актьор 1969 г. – Моника Ринк, немска поетеса 1970 г. – Андре Агаси, американски тенисист от арменски произход 1970 г. – Ума Търман, американска актриса 1971 г. – Димитър Карадалиев, български футболист 1973 г. – Давид Бел, създател на паркура 1973 г. – Мартин Кесиджи, немски музикант 1975 г. – Юрий Шулман, американски шахматист от беларуски произход 1992 г. – Гаел Н'лундулу, френски футболист Починали 1658 г. – Джон Кливланд, британски поет (* 1613 г.) 1760 г. – Партений Павлович, български книжовник (* ок. 1695) 1876 г. – Генадий Невелской, руски изследовател (* 1813 г.) 1922 г. – Александър Бърнев, български военен деец (* 1868 г.) 1933 г. – Константинос Кавафис, гръцки поет (* 1863 г.) 1947 г. – Карел Чурда, чешки боец от съпротивата (* 1910 г.) 1951 г. – Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ (* 1889 г.) 1954 г. – Леон Жуо, френски профсъюзен деятел, Нобелов лауреат (* 1879 г.) 1955 г. – Димитър Ташев, български революционер (* 1874 г.) 1961 г. – Константин Щъркелов, български художник (* 1889 г.) 1980 г. – Алфред Хичкок, британски режисьор (* 1899 г.) 2007 г. – Ивица Рачан, хърватски политик и държавник (премиер) (* 1944 г.) 2008 г. – Алберт Хофман, швейцарски химик (* 1906 г.) 2011 г. – Джоана Ръс, американска писателка (* 1937 г.) 2014 г. – Боб Хоскинс, британски актьор (* 1942 г.) 2014 г. – Ивета Бартошова, чешка певица (* 1966 г.) 2021 г. – Райна Каблешкова, български историограф и етнолог (* 1948 г.) Празници ЮНЕСКО – Международен ден на танца (от 1982 г.) Международен ден на балета България – Ден за почитане загиналите при трудови злополуки (от 1996 г.) Италия – Празник на град Верона 429

bg

2419

https://bg.wikipedia.org/wiki/30%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB

30 април

30 април е 120-ият ден в годината според григорианския календар (121-ви през високосна). Остават 245 дни до края на годината. Събития 311 г. – Римският император Галерий издава едикт, според който християните са законно признати в Римската империя. 1671 г. – Петър Зрински и Фран Кръсто Франкопан са екзекутирани и погребани тайно. 1789 г. – Джордж Вашингтон встъпва в длъжност като първи президент на САЩ. 1803 г. – Покупка на Луизиана: Франция се съгласява да продаде Луизиана на САЩ. 1804 г. – Шрапнелът, наречен на името на Хенри Шрапнел, е използван за първи път от англичаните срещу холандците в Суринам. 1900 г. – Гръцката принцеса Мария Георгиевна и великия руски княз Георги Михайлович сключват брак на остров Корфу. 1917 г. – Основан е уругвайският футболен отбор от Монтевидео К.А. Прогресо. 1918 г. – Образувана е Туркестанската автономна съветска социалистическа република, просъществувала до 27 октомври 1924. 1933 г. – Основана е Русенската художествена галерия. 1945 г. – Втората световна война: Михаил Минин, при щурма на Райхстага успява да се изкачи пръв на покрива и от там да развее червеното знаме на победата. 1945 г. – Втората световна война:Адолф Хитлер и Ева Браун се самоубиват в бункер в Берлин. 1945 г. – Излиза последния брой на немския вестник Фьолкишер Беобахтер. 1952 г. – Създадено е Командването на Тактическата авиация при ГВВС с кралски указ. 1966 г. – Антон Сандор Ла Вей основава Църквата на Сатаната по време на Валпургиевата нощ. 1973 г. – Президентът Ричард Никсън поема отговорност за подслушването в аферата Уотъргейт. 1975 г. – Завършва Виетнамската война. Престава да съществува Южен Виетнам. 1980 г. – Кралицата на Нидерландия Юлиана Нидерландска абдикира в полза на дъщеря си Беатрикс Нидерландска, която става новата кралица на Нидерландия. 1981 г. – Христо Проданов изкачва връх Лхотце и става първият българин изкачил осемхилядник. 1993 г. – В CERN е създадена World Wide Web. 2000 г. – Фаустина Ковалска е канонизирана от папа Йоан Павел II. 2010 г. – Спира излъчването на първия български музикален канал MM. Родени 1245 г. – Филип III, крал на Франция († 1285 г.) 1662 г. – Мария II Стюарт, кралица на Англия († 1694 г.) 1770 г. – Дейвид Томпсън, канадски изследовател († 1857 г.) 1777 г. – Карл Фридрих Гаус, немски математик († 1855 г.) 1803 г. – Албрехт фон Роон, пруски политик († 1879 г.) 1815 г. – Виктор Григорович, руски филолог († 1876 г.) 1829 г. – Ромоло Джеси, италиански офицер († 1881 г.) 1829 г. – Фердинанд фон Хохщетер, австрийски геолог († 1884 г.) 1834 г. – Джон Лъбък, английски археолог († 1913 г.) 1860 г. – Лорънс Уелс, австралийски топограф († 1938 г.) 1870 г. – Франц Лехар, унгарски композитор († 1948 г.) 1883 г. – Ярослав Хашек, чешки писател († 1923 г.) 1893 г. – Йоахим фон Рибентроп, външен министър на Третия райх († 1946 г.) 1909 г. – Груди Атанасов, български политик († 1990 г.) 1909 г. – Юлиана Нидерландска, кралица на Холандия († 2004 г.) 1911 г. – Луизе Ринзер, немска писателка († 2002 г.) 1916 г. – Клод Шанън, американски математик († 2001 г.) 1920 г. – Николай Гринко, украински актьор († 1989 г.) 1930 г. – Феликс Гатари, френски активист († 1992 г.) 1933 г. – Уили Нелсън, американски китарист 1934 г. – Васил Чакъров, български художник 1937 г. – Иван Пеев, български музикант († 2018 г.) 1938 г. – Лари Нивън, американски писател 1940 г. – Трендафилка Немска, българска тонрежисьорка 1946 г. – Карл XVI Густав, крал на Швеция 1956 г. – Ларс фон Триер, датски режисьор 1958 г. – Стефан Лъхчиев, български футболист 1958 г. – Шарл Берлен, френски актьор 1959 г. – Пол Грос, канадски актьор 1959 г. – Стивън Харпър, министър-председател на Канада 1961 г. – Томас Шааф, немски треньор по футбол 1962 г. – Николай Фоменко, руски певец 1963 г. – Александер Озанг, немски писател 1963 г. – Стефан Кисьов, български писател 1964 г. – Васил Петров, български джаз и поп певец, композитор и художник 1965 г. – Васил Василев-Зуека, български актьор 1967 г. – Филип Киркоров, руски певец 1974 г. – Андрей Губин, руски певец 1976 г. – Ивайло Иванов, български кино оператор 1978 г. – Роуз Ролинс, американска актриса 1978 г. – Симоне Бароне, италиански футболист 1980 г. – Богдан Боцев, български политик и икономист 1981 г. – Джон О'Шей, ирландски футболист 1982 г. – Кирстен Дънст, американска актриса 1985 г. – Иво Иванов, български футболист 1985 г. – Гал Гадот, израелска актриса 1992 г. – Марк-Андре тер Щеген, немски футболист Починали 65 г. – Марк Аней Лукан, римски поет (* 39 г.) 535 г. – Амалазунта, кралица на остготите в Италия (* 496 г.) 783 г. – Хилдегард, кралица на франките (* 758 г.) 1030 г. – Махмуд Газневи, газневидски владетел (* 971 г.) 1131 г. – Адютор, римокатолически светец (* 1073 г.) 1305 г. – Роже дьо Флор, средновековен авантюрист-наемник (* 1266 г.) 1632 г. – Сигизмунд III Васа, полско-литовски крал (* 1566 г.) 1792 г. – Джон Монтагю, британски политик (* 1718 г.) 1795 г. – Жан-Жак Бартелеми, френски археолог (* 1716 г.) 1847 г. – Карл Австрийски, австрийски ерцхерцог (* 1771 г.) 1865 г. – Робърт Фицрой, английски изследовател (* 1805 г.) 1876 г. – Петър Бонев, български революционер (* 1837 г.) 1883 г. – Едуар Мане, френски художник (* 1832 г.) 1902 г. – Валерий Якоби, руски художник (* 1833 г.) 1918 г. – Йосиф Великотърновски, български духовник (* 1870 г.) 1923 г. – Луи Леже, френски славист (* 1843 г.) 1930 г. – Русел Судзиловски, руски лекар (* 1850 г.) 1933 г. – Христо Коцев, български революционер (* 1869 г.) 1938 г. – Йордан Митрев, български лесовъд (* 1866 г.) 1942 г. – Киро Димитровски, югославски партизанин (* 1912 г.) 1944 г. – Петко Росен, български писател (* 1880 г.) 1945 г. – Адолф Хитлер, немски политик (* 1889 г.) 1945 г. – Ева Браун, съпруга на Хитлер (* 1912 г.) 1948 г. – Вилхелм фон Тома, германски офицер (* 1891 г.) 1949 г. – Димитър Малинчев, български духовник (* 1884 г.) 1961 г. – Елена Карамихайлова, българска художничка (* 1875 г.) 1981 г. – Петер Хухел, немски поет (* 1903 г.) 1983 г. – Джордж Баланчин, американски балетмайстор (* 1904 г.) 1983 г. – Мъди Уотърс, американски музикант (* 1915 г.) 1989 г. – Серджо Леоне, италиански режисьор (* 1929 г.) 1990 г. – Ганчо Ганчев, български актьор († 1925 г.) 1992 г. – Димитър Екзеров, български политик († 1919 г.) 1994 г. – Роланд Ратценбергер, австрийски пилот от Формула 1 (* 1960 г.) 2003 г. – Лайънъл Уилсън, американски дубльор (* 1924 г.) 2006 г. – Беатрис Шеридан, мексиканска актриса († 1934 г.) 2007 г. – Грегори Льомаршал, френски певец (* 1983 г.) 2007 г. – Гриша Островски, български актьори и режисьор (* 1918 г.) 2010 г. – Паул Майер, германски духовник (* 1911 г.) Празници Международен ден на джаза Виетнам – Ден на свободата Германия, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Финландия, Чехия и Швеция – Валпургиева нощ Мексико – Ден на детето Нидерландия – Ден на кралицата (Koninginnedag) – национален празник Русия – Ден на пожарната охрана Тайланд – Ден за защита на потребителите (от 1980 г.) Швеция – Ден на краля – национален празник 430

bg

2420

https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

5 май

5 май е 125-ият ден в годината според григорианския календар (126-и през високосна година). Остават 240 дни до края на годината. Събития 1260 г. – Хубилай става хан на Монголската империя. 1835 г. – В Белгия, между Брюксел и Мехелен, е открита първата европейска железопътна линия. 1873 г. – Дания и Швеция сключват Скандинавски паричен съюз. 1876 г. – При потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане. 1876 г. – Издаден е първи брой на вестник „Нова България“ 1891 г. – Концертната зала Карнеги Хол в Ню Йорк, построена от филантропа Андрю Карнеги, официално е открита с концерт, дирижиран от руския композитор Пьотър Чайковски. 1893 г. – Срив на Нюйоркската фондова борса дава началото на икономическа рецесия в САЩ. 1921 г. – Коко Шанел представя легендарния парфюм Chanel No. 5. 1925 г. – Със закон в България са създадени първите държавни трудови борси и са предвидени временни компенсации при безработица. 1930 г. – Ейми Джонсън е първата жена, която започва полет със самолет от Англия до Австралия сама. 1935 г. – Италия напада Етиопия, завладява столицата Адис Абеба и разширява колонията си в Източна Африка. 1945 г. – Втората световна война: Американските войски освобождават концентрационния лагер Матхаузен в Австрия. 1945 г. – Йемен става държава членка на Арабската лига. 1948 г. – Създаден е ПФК ЦСКА (София). 1949 г. – В Лондон е създаден Съвета на Европа и датата се чества неофициално като Ден на Европа. 1955 г. – Западна Германия става независима държава, след като Съюзническата мисия се саморазпуска. 1961 г. – Програма Мъркюри: САЩ изстрелва първия си пилотиран космически кораб, който извършва суборбитален космически полет с продължителност 15 мин., а астронавтът Алън Шепърд става първият американец пътувал в Космоса. 1967 г. – Великобритания изстрелва първия си спътник – Ариел 3. 1992 г. – С декларация на Народното събрание България признава задължителната юрисдикция на Международния съд в Хага. 1992 г. – Кримският парламент обявява независимостта на Крим и с проведения през август референдум потвърждава този статут. 1997 г. – България се присъединява към оръжейното ембарго над Югославия, наложено от Организацията на обединените нации, заради Косовската война. 2000 г. – 58-годишният Ахмед Сезер, дотогавашен ръководител на Турския конституционен съд, е избран за десети президент на Турция. 2005 г. – Тони Блеър става първият премиер на Лейбъристката партия, спечелил трети последователен мандат. Родени 1210 г. – Алфонсо III, крал на Португалия († 1279 г.) 1479 г. – Амар Дас, трети сингхски гуру († 1574 г.) 1747 г. – Леополд II, император на Свещената римска империя († 1792 г.) 1813 г. – Сьорен Киркегор, датски теолог и философ († 1855 г.) 1818 г. – Карл Маркс, германски философ и икономист († 1883 г.) 1820 г. – Сергей Соловьов, руски историк († 1879 г.) 1826 г. – Евгения, императрица на Франция († 1920 г.) 1833 г. – Фердинанд фон Рихтхофен, германски географ († 1905 г.) 1834 г. – Виктор Хартман, руски художник и архитект († 1873 г.) 1840 г. – Йосиф I, български екзарх († 1915 г.) 1846 г. – Хенрик Сенкевич, полски писател, Нобелов лауреат през 1905 г. († 1916 г.) 1878 г. – Алберт Сониксен, американски журналист († 1931 г.) 1880 г. – Сотир Маринков, български военен деец († ? г.) 1883 г. – Арчибалд Уейвъл, британски офицер († 1950 г.) 1886 г. – Георги Дамянов Йотов, български политик, деец на БЗНС († 1923 г.) 1889 г. – Макс Фремерай, германски офицер († 1968 г.) 1896 г. – Лилиан Ротер, унгарски психоаналитик († 1981 г.) 1898 г. – Крум Лекарски, български военен и спортен деец († 1981 г.) 1902 г. – Димитър Стоевски, български писател и преводач († 1981 г.) 1906 г. – Банчо Банчевски, български оперен певец (баритон) († 1988 г.) 1908 г. – Курт Бьоме, германски оперен певец (бас) († 1989 г.) 1911 г. – Андор Лилиентал, унгарско-съветски шахматист († 2010 г.) 1919 г. – Георгиос Пападопулос, гръцки диктатор († 1999 г.) 1919 г. – Руслан Райчев, български диригент († 2006 г.) 1920 г. – Боро Андов, македонски поет († 1983 г.) 1921 г. – Артър Шолоу, американски физик, Нобелов лауреат през 1981 г. († 1999 г.) 1923 г. – Михаил Егоров, съветски сержант († 1975 г.) 1923 г. – Николай Сутягин, съветски летец († 1986 г.) 1923 г. – Сергей Ахромеев, съветски маршал († 1991 г.) 1927 г. – Крум Монев, български революционер († 2001 г.) 1931 г. – Георги Белички, български инженер и политик († 2016 г.) 1937 г. – Джони Тейлър, американски поп певец († 2000 г.) 1940 г. – Ланс Хенриксен, американски актьор 1943 г. – Майкъл Пейлин, британски актьор 1944 г. – Джон Рис-Дейвис, британски актьор 1944 г. – Жан-Пиер Лео, френски актьор 1944 г. – Роман Джинджихашвили, американски шахматист от грузински произход 1948 г. – Бил Уорд, британски музикант (Black Sabbath) 1949 г. – Олег Атков, руски лекар и космонавт 1950 г. – проф. Димитър М. Иванов, икономист, международен финансов консултант 1956 г. – Боян Саръев, български духовник и родолюбец 1963 г. – Джеймс Лабри, американски музикант 1966 г. – Сергей Станишев, български политик, министър-председател на България 1968 г. – Бобан Бабунски, македонски футболист 1972 г. – Николай Младенов, български политик 1975 г. – Юлиан Ангелов, български политик 1976 г. – Хуан Пабло Сорин, аржентински футболист 1977 г. – Георги Димитров Костов, български режисьор 1977 г. – Димитър Телкийски, български футболист 1979 г. – Наталия Жукова, украинска шахматистка 1980 г. – Абдулкарим Киси, марокански футболист 1980 г. – Йоси Бенаюн, израелски футболист 1980 г. – Родолфо Лима, футболист от Кабо Верде 1981 г. – Крейг Дейвид, британски поп певец 1982 г. – Салим Салимов, български боксьор 1984 г. – Александер Лаас, германски футболист 1988 г. – Адел, британска поп певица и текстописец 1989 г. – Крис Браун, американски поп певец и танцьор Починали 1028 г. – Алфонсо V 1194 г. – Казимир II, крал на Полша (* 1138 г.) 1705 г. – Леополд I, император на Свещената римска империя (* 1640 г.) 1808 г. – Петър Ичко, сръбски дипломат (* ок. 1775 г.) 1808 г. – Пиер Жан Жорж Кабанис, френски философ (* 1787 г.) 1821 г. – Наполеон I, император на Франция (* 1769 г.) 1837 г. – Николо Цингарели, италиански композитор (* 1752 г.) 1859 г. – Петер Густав Льожон Дирихле, германски математик (* 1805 г.) 1900 г. – Иван Айвазовски, руски художник (* 1817 г.) 1905 г. – Стефан Димитров, български революционер (* 1876 г.) 1907 г. – Димко Кочовски, български революционер (* ? г.) 1909 г. – Иван Тенчев, български революционер (* 1975 г.) 1928 г. – Вичо Диков, български военен деец (* 1861 г.) 1928 г. – Георги Данаилов, български просветен деец (* 1877 г.) 1930 г. – Иван Каранджулов, български юрист (* 1856 г.) 1945 г. – Рене Лалик, френски бижутер и дизайнер (* 1860 г.) 1952 г. – Алберто Савинио, италиански художник (* 1891 г.) 1955 г. – Виктор Кафка, австрийски невролог (* 1881 г.) 1959 г. – Карлос Сааведра Ламас, аржентински политик, Нобелов лауреат (* 1878 г.) 1960 г. – Морис Буве, френски психоаналитик (* 1911 г.) 1965 г. – Александър Александров, български революционер (* 1876 г.) 1977 г. – Лудвиг Ерхард, германски политик (* 1897 г.) 1980 г. – Изабел Бригс Майерс, американски психолог (* 1897 г.) 1985 г. – Доналд Бейли, британски инженер (* 1901 г.) 1992 г. – Жан-Клод Паскал, френски певец (* 1927 г.) 1995 г. – Михаил Ботвиник, руски шахматист (* 1911 г.) 2000 г. – Георги Братанов, български писател (* 1944 г.) 2010 г. – Джулиета Симионато, италианска певица (* 1910 г.) 2010 г. – Умару Ярадуа, нигерийски политик (* 1951 г.) 2013 г. – Петър Попйорданов, български актьор (* 1964 г.) 2013 г. – Иван Сосков, български математик (* 1954 г.) 2013 г. – Сара Кирш, германска поетеса (* 1935 г.) Празници Международен ден на акушерката (от 1991 г.) Ден на протест на хората с увреждания (Отбелязва се от 1992 г. по инициатива на Европейската мрежа за независим живот (ENIL) Общност на португалоезичните държави – Ден на лузофоните Съвет на Европа – Ден на Европа (неофициален празник по повод създаването на Съвета на Европа, 1949 г.) Българска православна църква – Св. мъченица Ирина Австрия – Ден на борбата срещу насилието и расизма Албания – Ден на мъчениците Беларус – Ден на печата Гвиана – Ден на индианското наследство Дания и Нидерландия – Ден на свободата (1945 г.) Етиопия – Ден на патриотите Киргистан – Ден на Конституцията Мексико и южните щати на САЩ – Ден на победата на мексиканците над французите в битката за Пуебла (народен празник) Палау – Ден на възрастните хора Полша – Ден на културата, просветата, книгата и пресата Русия – Ден на водолазите Тайланд – Ден на коронацията (от 1950 г.) Хонконг, Макао, Южна Корея и Тайван – Рожден ден на Буда Япония и Южна Корея – Ден на децата 505

bg

2421

https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

6 май

6 май е 126-ият ден в годината според григорианския календар (127-и през високосна). Остават 239 дни до края на годината. Събития 1527 г. – Рим е ограбен от войските на Карл V. 1651 г. – В Рим е отпечатана първата печатна книга на новобългарски език Абагар. 1829 г. – Във Виена е регистриран първият патент за акордеон от Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо. 1864 г. – Васил Левски става учител във Войнягово, Карлово. 1899 г. – Айфеловата кула официално е отворена за посетители. 1913 г. – Подписан е Гръцко-сръбският договор в Солун. 1924 г. – Подписан е Майският маниифест на ВМРО във Виена. 1931 г. – Във Венсен е открито Международното колониално изложение, посетено от 34 милиона души. 1937 г. – Германският цепелин Хинденбург е обхванат от пламъци и изгаря за минути, малко преди да се приземи; загиват 36 души. 1940 г. – Джон Стайнбек получава Пулицър за своята новела Гроздовете на гнева. 1946 г. – Първата Купа на Съветската армия е връчена от командването на съветските военни части в България на ПФК Левски (София). 1952 г. – Създадена е Азиатската конфедерация по волейбол. 1975 г. – Направена е първата копка на Националния радиотелевизионен център. 1981 г. – САЩ обвинява правителството на Либия в подпомагане на международния тероризъм. 1981 г. – Взето е решение бургаският футболен клуб ЖСК Локомотив (създаден 1932 г.) да се обедини със СФС Нефтохимик, като името на новия клуб е ДФС Нефтохимик. 1994 г. – Кралица Елизабет II и френския президент Франсоа Митеран председателстват откриването на Тунела под Ла Манш. 2001 г. – По време на свое посещение в Сирия, папа Йоан Павел II става първият папа, който влиза в джамия. Родени 1501 г. – Папа Марцел II († 1555 г.) 1574 г. – Папа Инокентий X († 1655 г.) 1683 г. – Джонатан Уайлд, английски престъпник († 1725 г.) 1758 г. – Андре Масена, френски маршал († 1817 г.) 1758 г. – Максимилиан Робеспиер, френски революционер († 1794 г.) 1856 г. – Зигмунд Фройд, австрийски психиатър († 1939 г.) 1856 г. – Робърт Пири, американски изследовател († 1920 г.) 1869 г. – Апостол войвода, български революционер († 1911 г.) 1871 г. – Кристиан Моргенщерн, немски поет и драматург († 1914 г.) 1872 г. – Вилем де Ситер, нидерландски астроном († 1934 г.) 1882 г. – Георги Атанасов, български композитор и диригент († 1931 г.) 1895 г. – Рудолфо Валентино, американски киноактьор от италиански произход († 1926 г.) 1904 г. – Хари Мартинсон, шведски поет, Нобелов лауреат († 1978 г.) 1906 г. – Андре Вейл, френски математик († 1998 г.) 1915 г. – Орсън Уелс, американски актьор, режисьор, продуцент и писател († 1985 г.) 1921 г. – Ерих Фрид, австрийски поет и белетрист († 1988 г.) 1939 г. – Георги Марианович, юрист и политик от Република Македония 1941 г. – Гена Димитрова, българска оперна певица († 2005 г.) 1945 г. – Боб Сийгър, американски певец 1946 г. – Кемал Маловчич, босненски народен певец 1947 г. – Алън Дейл, новозеландски актьор 1947 г. – Муравей Радев, български политик 1948 г. – Светла Бешовишка, българска пианистка и диригент на хор „Бодра смяна“ († 2016 г.) 1951 г. – Георги Марков, български зоолог 1951 г. – Самюъл Доу, Президент на Либерия († 1990 г.) 1952 г. – Кристиан Клавие, френски актьор 1952 г. – Майкъл О'Хеър, американски актьор († 2012 г.) 1953 г. – Тони Блеър, министър-председател на Обединеното кралство 1953 г. – Греъм Сунес, британски футболист и треньор 1958 г. – Николай Свинаров, български политик 1960 г. – Ан Парийо, френска киноактриса 1960 г. – Людмила Андонова, българска лекоатлетка 1961 г. – Джордж Клуни, американски актьор 1961 г. – Франс Тимерманс, нидерландски политик 1963 г. – Мая Новоселска, българска актриса 1969 г. – Ваньо Шишков, български футболист 1976 г. – Иван де ла Пеня, испански футболист 1978 г. – Айзък Куоки, ганайски футболист 1979 г. – Георги Вълов, български волейболист 1983 г. – Даниел Алвеш, бразилски футболист 1986 г. – Любомир Божинов, български футболист 1987 г. – Мун Гън-йон, южнокорейска актриса 1989 г. – Доминика Цибулкова, словашка тенисистка 1993 г. – Георги Стойчев, български актьор Починали 1859 г. – Александър фон Хумболт, германски естественик (* 1769 г.) 1862 г. – Хенри Дейвид Торо, американски писател (* 1817 г.) 1889 г. – Хайнрих Густав Райхенбах, германски ботаник (* 1823 г.) 1910 г. – Едуард VII, крал на Великобритания и Ирландия (* 1841 г.) 1913 г. – Александрос Схинас, гръцки анархист (* 1870 г.) 1919 г. – Лиман Франк Баум, американски детски писател (* 1856 г.) 1922 г. – Божидар Прокич, сръбски историк (* 1859 г.) 1922 г. – Петър Ораховац, български лекар (* 1857 г.) 1930 г. – Иван Телятинов, български революционер (* 1871 г.) 1949 г. – Морис Метерлинк, белгийски писател, Нобелов лауреат (* 1862 г.) 1952 г. – Ангелко Кръстич, македонски сърбоманин (* 1871 г.) 1971 г. – Хелене Вайгел, немски актриса (* 1900 г.) 1983 г. – Ник Дим Кос, български илюзионист (* 1901 г.) 1987 г. – Уилям Кейси, директор на ЦРУ (* 1913 г.) 1990 г. – Ирмтрауд Моргнер, немска писателка (* 1933 г.) 1992 г. – Марлене Дитрих, германска актриса (* 1901 г.) 2006 г. – Александър Миланов, български писател (* 1933 г.) 2021 г. – Ваня Костова, българска певица (* 1957 г.) Празници Ден на храбростта (1979 – сега) Празник на Българската армия (1931 – 1953, 1993 – сега) (професионален празник на военнослужещите) Празник на Военния орден „За храброст“ Ден на животновъда (професионален празник) Православна църква – Свети Георги Победоносец (Гергьовден) Ден на градовете Ветрен, Вършец, Каварна, Луковит, Мездра, Петрич, Пещера, Поморие, Русе, Хаджидимово, Якоруда, на общините Бяла, Антон и Баните и на селата Замфир, Княжева Махала, Лозенец, Расово, Люляково, Изворово Сирия – Ден на мъчениците 506

bg

2422

https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

7 май

7 май е 127-ия ден в годината според григорианския календар (128-и през високосна). Остават 238 дни до края на годината. Събития 558 г. – куполът на катедралата Света София в Константинопол се срутва. Тогавашният император Юстиниан I нарежда реконстукция. 1099 г. – Кръстоносците достигат Йерусалим по време на Първия кръстоносен поход. 1663 г. – В Лондон е открит кралският театър в Друри Лейн. 1824 г. – Във Виена е премиерата на Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен. 1832 г. – Великите сили одобряват на конференция в Лондон баварския владетел Отон за крал на Гърция. 1895 г. – Руският учен Александър Степанович Попов демонстрира пред Руското физико-химично общество своето изобретение – първия в света радиоприемник. 1909 г. – Алберт Айнщайн е избран за професор по теоретична физика в Цюрихския университет. 1915 г. – Първата световна война: Английският лайнер Лузитания е потопен от германска подводница, като загиват 1198 души от общо 1962, намиращи се на борда му. Атаката накланя американското общественото мнение срещу Германската империя и ускорява влизането на САЩ във войната. 1919 г. – Съставено е Правителство на България (39), начело с Теодор Теодоров. 1937 г. – В САЩ е излъчено първото радиопредаване, което достига от западния до източния бряг. 1945 г. – Втората световна война: Генерал Алфред Йодл подписва в Реймс, Франция, безусловната капитулация на Германия, с което страната приключва участието си във войната. Документът влиза в сила на следващия ден. 1945 г. – България във Втората световна война:Първа българска армия в Австрия се установява в село Фьолкермаркт в област Каринтия където в Клагенфурт същия ден командващия Първа БА генерал Владимир Стойчев се среща с генерал Уилям Кейтли командващ Трета английска армия с когото е подписано спаразумение за очертаване на демаркационна линия между българските и английските войски в източна Австрия. 1946 г. – Основана е компанията Tokyo Telecommunications Engineering с 20 служители, която по-късно е наречена Sony. 1992 г. – Космическата совалка Индевър е изстреляна за първи път. 1999 г. – Папа Йоан Павел II отива в Румъния и така става първият римски папа, посетил Източноправославна страна след Великата схизма от 1054 година. 1999 г. – Бомбардировка на китайското посолство в Белград. 2000 г. – Владимир Путин полага клетва като втори демократично избран президент на Русия (след Борис Елцин). Родени 165 г. – Юлия Меса, знатна римлянка († 224 г./226) 1605 г. – Никон, Патриарх московски и всерусийски († 1681 г.) 1713 г. – Алексис Клод Клеро, френски математик и мислител († 1765 г.) 1763 г. – Йозеф Понятовски, полски княз, маршал на Франция († 1813 г.) 1833 г. – Йоханес Брамс, германски композитор и пианист († 1897 г.) 1840 г. – Пьотър Чайковски, руски композитор († 1893 г.) 1847 г. – Арчибалд Роузбъри, министър-председател на Обединеното кралство († 1929 г.) 1861 г. – Рабиндранат Тагор, индийски писател и философ, Нобелов лауреат († 1941 г.) 1867 г. – Владислав Реймонт, полски писател, Нобелов лауреат († 1925 г.) 1875 г. – Методи Патчев, български революционер († 1902 г.) 1892 г. – Йосип Броз Тито, президент на Югославия († 1980 г.) 1901 г. – Гари Купър, американски актьор († 1961 г.) 1914 г. – Андрей Гуляшки, български писател († 1995 г.) 1919 г. – Ева Перон, първа дама на Аржентина († 1952 г.) 1926 г. – Панайот Пондалов, български волейболист († 1984 г.) 1928 г. – Владимир Мусаков (преводач), български преводач († 1966 г.) 1928 г. – Георги Русев, български театрален и кино актьор († 2011 г.) 1930 г. – Пеньо Пенев, български поет († 1959 г.) 1930 г. – Хорст Бинек, немски писател († 1990 г.) 1938 г. – Димитър Керелезов, български писател и поет († 2020 г.) 1950 г. – Владко Панайотов, български политик 1957 г. – Вероник Жано, френска актриса 1967 г. – Добрин Векилов, български музикант 1969 г. – Катерина Малеева, българска тенисистка 1976 г. – Томас Биаджи, автомобилен състезател 1980 г. – Александър Арангелов, български политик и бивш полицай 1983 г. – Гари О'Конър, шотландски футболист 1998 г. – Михаела Маринова, българска певица Починали 973 г. – Ото I Велики, император на Свещената Римска империя (* 912 г.) 1523 г. – Франц фон Зикинген, вожд на германското рицарство (* 1481 г.) 1539 г. – Отавиано Петручи, италиански печатар (* 1466 г.) 1617 г. – Давид Фабрициус, германски астроном (* 1564 г.) 1667 г. – Йохан Якоб Фробергер, германски композитор (* 1616 г.) 1682 г. – Фьодор III, цар на Русия (* 1661 г.) 1800 г. – Николо Пичини, италиански композитор (* 1728 г.) 1825 г. – Антонио Салиери, италиански композитор (* 1750 г.) 1840 г. – Каспар Давид Фридрих, германски художник (* 1774 г.) 1876 г. – Димитър Атанасов-Русчуклийчето, български революционер (* ок. 1850 г.) 1876 г. – Петър Пармаков, български революционер (* 1850 г.) 1876 г. – Поп Харитон, български революционер (* неизв.) 1901 г. – Джордж Е. Кинг, канадски политик (* 1839 г.) 1901 г. – Димитър Греков, министър-председател на България (* 1847 г.) 1901 г. – Иван Славейков, български политик (* 1853 г.) 1906 г. – Андонис Влахакис, гръцки андартски капитан (* 1874 г.) 1906 г. – Леонидас Петропулакис, гръцки андартски капитан (* 1880 г.) 1924 г. – Димитър Благоев, български политик (* 1856 г.) 1941 г. – Джеймс Джордж Фрейзър, шотландски антрополог (* 1854 г.) 1956 г. – Йозеф Хофман, австрийски архитект (* 1870 г.) 1966 г. – Станислав Йежи Лец, полски писател (* 1909 г.) 1987 г. – Димитър Бочев, български актьор (* 1926 г.) 2000 г. – Дъглас Феърбанкс-младши, американски актьор (* 1909 г.) 2011 г. – Уилард Бойл, канадски физик, носител на Нобелова награда (* 1924 г.) Празници Русия, България и Беларус – Ден на радиото и телевизията 507

bg

2423

https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

8 май

8 май е 128-ият ден в годината според григорианския календар (129-и през високосна година). Остават 237 дни до края на годината. Събития 1559 г. – В Англия е приет Актът за супремацията, с който кралица Елизабет I става глава на Англиканската църква. 1794 г. – По време на Якобинска диктатура, за антиреволюционна дейност френският химик Антоан Лавоазие, който в откривател на кислорода, е обвинен, осъден и гилотиниран за един ден в Париж. 1821 г. – Гърците побеждават турците в Битката при Гравия. 1849 г. – Първата международно призната регата е спечелена от яхтата „Перлата на Бермуда“. 1886 г. – Фармацевтът Джон Пембъртън създава газирана напитка, която по-късно става популярна като Coca-Cola. 1898 г. – Провеждат се първите мачове от Италианската футболна лига. 1899 г. – Създаден е Ирландски литературен театър в Дъблин. 1914 г. – Учредена е филмовата къща Paramount Pictures. 1921 г. – Швеция отменя смъртното наказание. 1945 г. – Втора световна война: Повечето въоръжени сили на Нацистка Германия прекратяват активни военни действия, във връзка с подписаната безусловна капитулация на страната от Алфред Йодл предишния ден. 1972 г. – Виетнамската война: Американският президент Ричард Никсън издава заповед да се поставят мини в най-големите пристанища в Северен Виетнам, за да се предотврати доставката на оръжие и стоки за страната. 1978 г. – За първи път е изкачен връх Еверест без кислороден апарат от Райнхолд Меснер и Петер Хабелер. 1980 г. – Унищожаването на едрата шарка официално е потвърдено от Световната здравна организация. 1984 г. – СССР обявява, че ще бойкотира Летните олимпийски игри в Лос Анджелис. 1990 г. – Естонският парламент гласува за промяна на името на страната на Република Естония от Естонска съветска социалистическа република. 2002 г. – Ясер Арафат призовава на арабски език палестинците да спрат своите атаки срещу израелците. 2009 г. – Пуснат е в експлоатация първият участък от Втория радиус на Първи метродиаметър на Софийското метро. Родени 1653 г. – Клод Луи Ектор дьо Вилар, френски маршал († 1734 г.) 1698 г. – Хенри Бейкър, английски естестволог († 1774 г.) 1753 г. – Мигел Идалго и Костиля, мексикански национален герой († 1811 г.) 1818 г. – Едуард Тотлебен, руски генерал († 1884 г.) 1828 г. – Анри Дюнан, основател на Червения кръст, Нобелов лауреат († 1910 г.) 1846 г. – Емил Гале, френски художник († 1904 г.) 1879 г. – Александър Мутафов, български художник († 1957 г.) 1881 г. – Никола Милев, български историк († 1925 г.) 1884 г. – Хари С. Труман, 33-ти президент на САЩ († 1972 г.) 1893 г. – Иван Кинов, български политик († 1967 г.) 1898 г. – Райчо Славков, български военен деец († 1953 г.) 1899 г. – Фридрих Хайек, австрийски икономист († 1992 г.) 1903 г. – Фернандел, френски актьор († 1971 г.) 1904 г. – Борис Ливанов, руски актьор († 1972 г.) 1906 г. – Роберто Роселини, италиански режисьор († 1977 г.) 1911 г. – Робърт Джонсън, американски музикант († 1938 г.) 1912 г. – Гертруд Фусенегер, австрийска писателка († 2009 г.) 1914 г. – Ромен Гари, френски писател († 1980 г.) 1920 г. – Том от Финландия, финландски илюстратор († 1991 г.) 1926 г. – Дейвид Атънбъро, британски учен 1929 г. – Цвятко Николов, български актьор († 1970 г.) 1937 г. – Цанчо Цанчев, български кинооператор († 1999 г.) 1938 г. – Жан Жиро, френски художник († 2012 г.) 1940 г. – Рики Нелсън, американски музикант († 1985 г.) 1941 г. – Жоржета Чакърова, българска актриса 1943 г. – Пол Самюъл-Смит, британски музикант 1945 г. – Кийт Джарет, американски музикант 1948 г. – Анета Сотирова, българска актриса 1953 г. – Алекс Ван Хален, американски барабанист 1954 г. – Стивън Фърст, американски актьор 1958 г. – Симон Клейнсма, нидерландска певица и актриса 1960 г. – Франко Барези, италиански футболист 1963 г. – Мишел Гондри, френски сценарист 1964 г. – Мелиса Гилбърт, американска актриса 1965 г. – Антонио Ананиев, български футболист 1968 г. – Александър Фишбейн, американски гросмайстор 1970 г. – Александра Потър, британска писателка 1971 г. – Кендис Найт, американска певица 1973 г. – Арелано, мексикански футболист 1975 г. – Енрике Иглесиас, испански музикант 1976 г. – Станислава Азова, българска певица 1978 г. – Габриел Далиш, румънски поет 1980 г. – Венцислав Бонев, български футболист Починали 535 г. – Йоан II, римски папа (* неизв.) 685 г. – Бенедикт II, римски папа (* неизв.) 1671 г. – Себастиан Бурдон, френски художник (* 1616 г.) 1672 г. – Жан-Арман дьо Тревил, френски офицер (* 1598 г.) 1794 г. – Антоан Лавоазие, френски химик (* 1743 г.) 1809 г. – Огюстен Пажу, френски скулптор (* 1730 г.) 1873 г. – Джон Стюарт Мил, британски философ (* 1806 г.) 1876 г. – Васил Петлешков, български революционер (* 1845 г.) 1880 г. – Гюстав Флобер, френски писател (* 1821 г.) 1883 г. – Мидхат паша, велик везир на Османската империя (* 1822 г.) 1891 г. – Елена Блаватска, руска писателка, теософ (* 1831 г.) 1903 г. – Пол Гоген, френски художник постимпресионист (* 1848 г.) 1917 г. – Лукан Хашнов, български инженер (* 1862 г.) 1925 г. – Тодор Паница, български революционер (* 1879 г.) 1932 г. – Петър Гудев, министър-председател на България (* 1862 г.) 1936 г. – Освалд Шпенглер, германски историк и философ (* 1880 г.) 1952 г. – Уилям Фокс, американски кинопродуцент (* 1879 г.) 1960 г. – Хюго Алфвен, шведски композитор (* 1872 г.) 1961 г. – Михаил Доростолски и Червенски, български духовник (* 1884 г.) 1965 г. – Йордан Захариев, български учен (* 1877 г.) 1975 г. – Ейвъри Бръндидж, американски спортен функционер (* 1887 г.) 1977 г. – Тодор Павлов, български политик (* 1890 г.) 1982 г. – Жил Вилньов, канадски пилот от Ф1 (* 1950 г.) 1985 г. – Теодор Стърджън, американски писател (* 1918 г.) 1988 г. – Робърт Хайнлайн, американски писател фантаст (* 1907 г.) 1995 г. – Алексей Шелудко, български физик и химик (* 1920 г.) 1995 г. – Тереса Тен, тайванска певица (* 1953 г.) 1999 г. – Анастас Примовски, български етнограф, юрист и белетрист (* 1911 г.) 1999 г. – Дърк Богард, британски актьор (* 1921 г.) 2010 г. – Андор Лилиентал, унгарско-съветски шахматист (* 1911 г.) 2010 г. – Хоакин Капия, мексикански състезател по скокове във вода (* 1928 г.) Празници Международен ден на Червения кръст и Червеният полумесец Двудневно (8 – 9 май) възпоменание и помирение за жертвите на Втората световна война, обявено през 2004 г. от Общото събрание на ООН България – Празник на село Видлица Италия – Празник на град Бари и на община Вербания Латвия – Ден в памет на жертвите от Втората световна война Туркменистан – Ден на памет на националните герои на Световната война 1941 – 1945 Южна Корея – Ден на родителите 508

bg

2424

https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

9 май

9 май е 129-ият ден в годината според григорианския календар (130-и през високосна година). Остават 236 дни до края на годината. Събития 1502 г. – Христофор Колумб потегля от Испания за своето четвърто и последно пътешествие до Новия свят. 1881 г. – след държавен преврат е съставено Петото правителство на България, начело с Казимир Ернрот. 1913 г. – подписан е Петербургският протокол, с който България предава на Румъния Силистра и 3 км около града. 1917 г. – Първа световна война: Българската армия разгромява войските на Антантата в Битката при завоя на Черна. 1927 г. – Канбера става столица на Австралия вместо Мелбърн. 1936 г. – Италия официално анексира Етиопия, след като завзема столицата ѝ Адис Абеба на 5 май. 1940 г. – Втората световна война: Германските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург. 1945 г. – Втората световна война: В Берлин е подписана отделна капитулация на Германия пред СССР от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, генерал-полковник Ханс-Юрген Щумпф и адмирал Ханс-Георг фон Фридебург. Съветският маршал Георгий Жуков подписва от името на Сталин, а британският маршал Тедър от името на Дуайт Айзенхауер. 1945 г. – Втората световна война: Херман Гьоринг е заловен от Армията на САЩ. 1946 г. – кралят на Италия Виктор Емануил III абдикира и скоро след това монархията е заменена с република. 1950 г. – министърът на външните работи на Франция Робер Шуман представя своето предложение за създаване на единна Европа, което е крайно необходимо за поддържането на мирните отношения в региона. 1955 г. – Студената война: Западна Германия се присъединява към НАТО. 1970 г. – Виетнамската война: Във Вашингтон, пред Белия дом, между 75 000 и 100 000 души мирно протестират против войната. 1971 г. – изстреляна е космическата сонда Маринър 8. 2004 г. – президентът на Чечня Ахмад Кадиров е убит при атентат в Грозни (Чечня) по време на парада по случай Деня на победата. 2016 г. – открита е деветата регионална радиостанция на БНР „Радио Кърджали – Гласът на Родопите“. Родени 1740 г. – Джовани Паизиело, италиански композитор от 18 век († 1816 г.) 1800 г. – Джон Браун, американски аболиционист († 1859 г.) 1819 г. – Николай Палаузов, български възрожденец († 1899 г.) 1825 г. – Джеймс Колинсън, викториански художник († 1881 г.) 1837 г. – Адам Опел, немски инженер и индустриалист († 1895 г.) 1845 г. – Карл Лавал, шведски инженер († 1913 г.) 1860 г. – Джеймс Матю Бари, шотландски писател († 1937 г.) 1874 г. – Хауърд Картър, британски археолог и египтолог († 1939 г.) 1882 г. – Джордж Баркър, американски художник († 1965 г.) 1882 г. – Едуард Муни, американски духовник († 1958 г.) 1883 г. – Хосе Ортега и Гасет, испански философ († 1955 г.) 1892 г. – Кирил Павлов, български политик († 1925 г 1892 г. – Зита Бурбон-Пармска, императрица на Австро-Унгария († 1989 г. 1917 г. – Евгени Филипов, български учен († 1991 г.) 1920 г. – Ричард Адамс, английски писател († 2016 г.) 1920 г. – Уилям Тен, американски писател († 2010 г.) 1924 г. – Булат Окуджава, руски певец († 1997 г.) 1928 г. – Петер Мерзебургер, германски журналист и писател († 2022 г.) 1932 г. – Петер фон Трамин, австрийски писател († 1981 г.) 1936 г. – Гленда Джаксън, британска актриса 1937 г. – Рафаел Монео, испански архитект 1942 г. – Джон Ашкрофт, американски политик 1945 г. – Юп Хайнкес, немски футболист и треньор 1945 г. – Божана Апостолова, българска поетеса 1946 г. – Кандис Бъргън, американска актриса 1949 г. – Били Джоел, американски музикант 1949 г. – Пенка Седларска, български изкуствовед 1950 г. – Марчелин Бертран, американска актриса († 2007 г.) 1955 г. – Ане Софи фон Отер, шведска певица 1962 г. – Дейвид Геън, английски певец (Depeche Mode) 1964 г. – Александър Върбанов, български щангист 1964 г. – Пламен Юруков, български политик 1979 г. – Пиер Бувие, канадски певец (Simple plan) 1980 г. – Анжела Никодинов, американска фигуристка Починали 480 г. – Юлий Непот, римски император (* 430 г.) 1280 г. – Магнус IV, крал на Норвегия (* 1238 г.) 1707 г. – Дитрих Букстехуде, датско-германски композитор (* ок. 1637) 1805 г. – Фридрих Шилер, германски поет и историк (* 1759 г.) 1850 г. – Жозеф Луи Гей-Люсак, френски химик (* 1778 г.) 1879 г. – Аугуст Гризебах, немски ботаник (* 1814 г.) 1915 г. – Ярослав Вешин, чешки художник, творил в България (* 1860 г.) 1931 г. – Албърт Майкелсън, американски физик, Нобелов лауреат (* 1852 г.) 1947 г. – Еврипидис Бакирдзис, министър-председател на Гърция (* 1895 г.) 1949 г. – Луи II, принц (* 1870 г.) 1974 г. – Любомир Пипков, български композитор (* 1904 г.) 1978 г. – Алдо Моро, министър-председател на Италия (* 1916 г.) 1980 г. – Йозеф Брайтбах, немски писател (* 1903 г.) 1986 г. – Тенсинг Норгей, непалски алпинист (* 1914 г.) 1991 г. – Янка Дягилева, руска певица (* 1966 г.) 2000 г. – Тодор Кръстев, български футболист (* 1945 г.) 2001 г. – Борислав Шаралиев, български кинорежисьор (* 1922 г.) 2004 г. – Ахмад Кадиров, чеченски президент (* 1951 г.) 2010 г. – Лена Хорн, американска певица и актриса (* 1917 г.) 2010 г. – Ханс Дейкстал, нидерландски политик (* 1943 г.) 2015 г. – Кенан Еврен, турски политик и генерал (* 1917 г.) 2020 г. – Литъл Ричард, американски музикант (* 1932 г.) 2022- Джоди Лукоки бивш Футболист на ПФК Лудогорец Празници Източноправославна църква – Летен Никулден – Пренасяне мощите на Св. Николай Чудотворец от гр. Мира в гр. Бари и Събор на Св. Новоселски мъченици Европейски съюз – Ден на Европа Двудневно (8 – 9 май) възпоменание и помирение за жертвите на Втората световна война, обявено през 2004 г. от Общото събрание на ООН Остров Джърси – Ден на Освобождението (край на Втората световна война, 1945 г., национален празник) Латвия – Ден на майката Румъния – Ден на независимостта (от Османската империя, 1877 г.) Русия и някои бивши части на СССР – Ден на победата (над Нацистка Германия, 1945 г.) САЩ – Ден на учителя Узбекистан – Ден на възпоменанието 509

bg

2425

https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

10 май

10 май е 130-ият ден в годината според григорианския календар (131-ви през високосна). Остават 235 дни до края на годината. Събития 1525 г. – По силата на договор от Чамаси, Аграфа (днешен южен Пинд) се сдобива с автономен статут. 1553 г. – От Лондон потегля морска експедиция на бъдещата Московска компания, която установява северния морски път към Русия. 1865 г. – Гражданската война в САЩ: Джеферсън Дейвис, президент на американската Конфедерация през Гражданската война, е пленен от силите на Съюза. 1869 г. – Завършена е Първа презконтинентална железница, която свързва Изтока и Запада на САЩ. 1871 г. – Във Франкфурт е подписан френско-германски мирен договор, според който Франция губи Елзас и Лотарингия. 1881 г. – Коронясан е първият крал на Румъния – Карол I. 1909 г. – За първи път в историята в церемонията по опасването с меча на Осман участват немюсюлмани. 1924 г. – Едгар Хувър е назначен за директор на Федералното бюро за разследване и остава на този пост до своята смърт през 1972. 1933 г. – Цензура: В Германия нацисти организират мащабно изгаряне на книги. 1940 г. – Втората световна война – начало на битката за Франция: Германия нахлува в Люксембург, Холандия и Белгия. 1940 г. – Втората световна война: Невил Чембърлейн се оттегля от постта министър-председател на Обединеното кралство поради болест и официално препоръчва за свой наследник Уинстън Чърчил. 1941 г. – Втората световна война: Полетът на Хес до Британия при който скача с парашут над Шотландия, в опит да осъществи мирни преговори между Великобритания и Нацистка Германия, но е задържан от британски военни като военнопленник. 1941 г. – Ракетоплана Месершмит 163 преодолява границата от 1000 км/ч. (1003,9 км/ч). Рекорд до 1947 г. 1953 г. – Трети църковно-народен събор възстановява патриаршеското достойнство на БПЦ. 1967 г. – Създаден е холандския футболен клуб АЗ Алкмар. 1994 г. – Силвио Берлускони става министър-председател на Италия за първи път. 1994 г. – Нелсън Мандела полага клетва като първи чернокож президент на ЮАР. 2000 г. – По време на церемония на Световните музикални награди принц Алберт от Монако връчва отличието „Изпълнител на хилядолетието“ на Майкъл Джаксън. 2007 г. – Министър-председателят на Обединеното кралство Тони Блеър обявява своето оттегляне след десет годишно заемане на поста. Родени 1727 г. – Ан Робер Жак Тюрго, френски държавник († 1781 г.) 1746 г. – Гаспар Монж, френски математик († 1818 г.) 1760 г. – Йохан Петер Хебел, немски писател и педагог († 1826 г.) 1770 г. – Луи Даву, френски маршал († 1823 г.) 1788 г. – Екатерина Павловна, кралица на Вюртемберг († 1819 г.) 1840 г. – Хаджи Димитър, български революционер († 1868 г.) 1843 г. – Бенито Перес Галдос, испански писател († 1920 г.) 1856 г. – Иван Урумов, български ботаник († 1937 г.) 1866 г. – Леон Бакст, руски художник († 1924 г.) 1872 г. – Марсел Мос, френски антрополог и социолог († 1950 г.) 1876 г. – Иван Цанкар, словенски писател († 1918 г.) 1878 г. – Густав Щреземан, канцлер на Германия, Нобелов лауреат († 1929 г.) 1879 г. – Симон Петлюра, президент на Украйна († 1926 г.) 1885 г. – Фриц фон Унру, немски писател и художник († 1970 г.) 1887 г. – Борис Бръняков, български военен деец 1890 г. – Алфред Йодл, германски офицер († 1946 г.) 1899 г. – Фред Астер, американски певец, актьор и танцьор († 1987 г.) 1901 г. – Джон Дезмънд Бернал, ирландски физик († 1971 г.) 1905 г. – Маркос Вамвакарис, гръцки музикант († 1972 г.) 1910 г. – Ерик Берн, американски психолог († 1970 г.) 1930 г. – Джордж Смит, американски учен, Нобелов лауреат 1931 г. – Георги Караманев, български политик и общественик († 2021 г.) 1931 г. – Еторе Скола, италиански кинорежисьор († 2016 г.) 1938 г. – Марина Влади, френска актриса, певица и писателка 1946 г. – Виктор Самуилов, български писател, преводач, сценарист и карикатурист 1948 г. – Янина Мишчукайте, литовска певица († 2008 г.) 1955 г. – Александър Друз, руски тв водещ 1955 г. – Марк Дейвид Чапман, американски престъпник 1956 г. – Владислав Листев, телевизионен водещ († 1995 г.) 1957 г. – Сид Вишъс, английски басист (Sex Pistols) († 1979 г.) 1958 г. – Елен Очоа, американска астронавтка 1959 г. – Георги Коритаров, български журналист († 2021 г.) 1960 г. – Боно, ирландски музикант (U2) 1962 г. – Дейвид Финчър, американски режисьор 1965 г. – Линда Еванджелиста, канадски фотомодел 1966 г. – Илиян Джевелеков, български режисьор и сценарист 1967 г. – Боб Синклер, френски DJ 1969 г. – Денис Бергкамп, холандски футболист 1970 г. – Далас Робъртс, американски актьор 1971 г. – Ким Чен Нам, син на севернокорейския лидер Ким Чен Ир († 2017 г.) 1973 г. – Людмила Даскалова, българска актриса 1977 г. – Ник Хайдфелд, германски пилот от Формула 1 1981 г. – Петер Ач, унгарски шахматист Починали 1641 г. – Юхан Банер, шведски пълководец (* 1596 г.) 1707 г. – Йохан Ернст III, немски аристократ (* 1664 г.) 1774 г. – Луи XV, крал на Франция (* 1710 г.) 1794 г. – Елизабет Френска, френска принцеса (* 1764 г.) 1798 г. – Джордж Ванкувър, английски изследовател (* 1757 г.) 1829 г. – Томас Йънг, английски физик (* 1773 г.) 1838 г. – Хайнрих Маркс, пруски адвокат, баща на Карл Маркс (* 1777 г.) 1849 г. – Хокусай, художник и гравьор (* 1760 г.) 1863 г. – Томас Стоунуол Джаксън, генерал от Армията на Конфедерацията (* 1824 г.) 1876 г. – Георги Обретенов, български революционер (* след 1849) 1876 г. – Иларион Драгостинов, български революционер (* ок. 1852) 1904 г. – Хенри Мортън Стенли, уелско-американски пътешественик (* 1841 г.) 1925 г. – Христо Ясенов, български писател (* 1889 г.) 1951 г. – Никола Мушанов, министър-председател на България (* 1872 г.) 1958 г. – Иван Велков, български археолог (* 1891 г.) 1964 г. – Михаил Ларионов, руски художник (* 1881 г.) 1967 г. – Лоренцо Бандини, италиански пилот от Ф1 (* 1935 г.) 1968 г. – Василий Соколовски, съветски маршал (* 1897 г.) 1977 г. – Джоан Крофорд, американска актриса (* 1905 г.) 1979 г. – Антун Аугустинчич, хърватски скулптор (* 1900 г.) 1982 г. – Петер Вайс, немски писател (* 1916 г.) 1997 г. – Златка Дъбова, българска художничка (* 1927 г.) 2008 г. – Атанас Агура, български архитект (* 1926 г.) 2008 г. – Джесика Джейкъбс, австралийска актриса (* 1990 г.) 2012 г. – Петко Йовчев, български архитект (* 1955 г.) Празници Бахрейн, Хонконг, Индия, Малайзия, Мексико, Салвадор, Гватемала, Никарагуа, Оман, Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Сингапур, Обединени Арабски Емирства – Ден на майката Германия – Ден на книгата Микронезия – Ден на конституцията (1979 г., национален празник) Тайланд – Ден на хлебаря България – Професионален празник на химика (от 2001 г.) 510

bg

2426

https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

11 май

11 май е 131-вият ден в годината според григорианския календар (132-ри през високосна). Остават 234 дни до края на годината. Събития 330 г. – Столицата на Римската империя се премества от Рим в Константинопол. 912 г. – Александър става старши император на Византийската империя, делейки престола с Константин VII Багрянородни, непълнолетния син на Лъв VI Философ 1310 г. – 54 тамплиери са изгорени на клада във Франция, обвинени в ерес. 1502 г. – Христофор Колумб потегля на своята четвърта и последна експедиция до Западните Индии. 1858 г. – Минесота става 32-рият американски щат. 1867 г. – Люксембург придобива независимост. 1895 г. – Построена и осветена е църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Миладиновци (Област Ямбол). 1927 г. – Основана Академията на филмовите изкуства и науки на САЩ, виж „Оскари“ 1949 г. – Сиам официално променя името си отново на Тайланд – име, което се използва от 1939 г. до 1945 г. 1949 г. – Израел става член на ООН. 1967 г. – Англия, Дания и Република Ирландия подават молба за членство в Европейската икономическа общност. 1995 г. – В Ню Йорк, повече от 170 държави достигат до съгласие да удължат неограничено и без условия Договора за неразпространение на ядрените оръжия. 1997 г. – Шахматният суперкомпютър на IBM Deep Blue спечелва последната игра от реванша на Гари Каспаров и става първият компютър, който побеждава световен шампион по шахмат в директна среща. 2011 г. – Открит е футболният стадион Ахмат Кадиров в град Грозни. Родени 483 г. – Юстиниан I, византийски император († 565 г.) 1733 г. – Виктоар Френска, френска благородничка († 1799 г.) 1752 г. – Йохан Фридрих Блуменбах, германски биолог († 1840 г.) 1840 г. – Стефан Караджа, български революционер († 1868 г.) 1855 г. – Анатолий Лядов, руски композитор, диригент и музикален педагог († 1914 г.) 1864 г. – Етел Лилиан Войнич, британска писателка († 1960 г.) 1876 г. – Никола Станимиров, български военен деец († 1962 г.) 1879 г. – Александър Гиргинов, български политик († 1953 г.) 1885 г. – Станислав Крайовски, български военен деец († 1955 г.) 1894 г. – Марта Греъм, американска танцьорка († 1991 г.) 1900 г. – Александър Шеманский, руски оперен певец († 1976 г.) 1901 г. – Розе Ауслендер, австрийска поетеса († 1988 г.) 1902 г. – Кирил Москаленко, съветски маршал († 1985 г.) 1904 г. – Салвадор Дали, испански художник († 1989 г.) 1916 г. – Камило Хосе Села, испански писател, Нобелов лауреат през 1989 († 2002 г.) 1918 г. – Ричард Файнман, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 († 1988 г.) 1924 г. – Димитър Станишев, български партизанин и политик († 2000 г.) 1924 г. – Антъни Хюиш, британски астроном, Нобелов лауреат през 1974 г. († 2021 г.) 1933 г. – Зоран Радмилович, сръбски актьор († 1985 г.) 1940 г. – Иван Славков, български спортен функционер († 2011 г.) 1943 г. – Ян Енглерт, полски актьор 1947 г. – Маргарит Минков, български писател († 1997 г.) 1950 г. – Джереми Паксман, британски журналист 1954 г. – Любомир Стойков, български журналист и културолог 1963 г. – Наташа Ричардсън, британска актриса († 2009 г.) 1964 г. – Джон Парот, английски играч на снукър 1965 г. – Стефано Доменикали, спортен директор на Ферари 1966 г. – Кристоф Шнайдер, германски барабанист (Rammstein) 1970 г. – Ева Менасе, австрийска писателка 1973 г. – Алексей Александров, беларуски шахматист 1974 г. – Миа Сантова, българска журналистка, телевизионна водеща 1978 г. – Летисия Каста, френски фотомодел и актриса 1981 г. – Лорън Джаксън, австралийска баскетболистка 1982 г. – Кори Монтийт, канадски актьор и музикант († 2013 г.) 1986 г. – Абу Диаби, френски футболист 1992 г. – Тибо Куртоа, белгийски футболист Починали 912 г. – Лъв VI Философ, византийски император (* 866 г.) 1778 г. – Уилям Пит-старши, министър-председател на Обединеното кралство (* 1708 г.) 1849 г. – Ото Николай, пруски композитор (* 1810 г.) 1853 г. – Никита Бичурин, руски китаист (* 1777 г.) 1871 г. – Сър Джон Хершел, британски астроном, открил близо 500 непознати съзвездия и звездни купове (* 1792 г.) 1915 г. – Йозеф Шмаха, български актьор, режисьор и педагог (* 1848 г.) 1916 г. – Карл Шварцшилд, германски физик (* 1873 г.) 1944 г. – Макс Уле, германски археолог (* 1856 г.) 1976 г. – Алвар Аалто, финландски архитект (* 1898 г.) 1981 г. – Боб Марли, ямайски реге певец и музикант (* 1945 г.) 1990 г. – Венедикт Ерофеев, руски писател (* 1938 г.) 2001 г. – Дъглас Адамс, английски писател (* 1952 г.) 2003 г. – Ноуъл Рединг, британски китарист (* 1945 г.) 2006 г. – Флойд Патерсън, американски боксьор (* 1935 г.) Празници Ден на град Ловеч Ден на град Шумен Лаос – Ден на конституцията Ден на библиотекаря Световен ден на молитвата Ден на Константинопол (Преди превземането му) Празник на Св. св. Кирил и Методий, честван за първи път в Пловдив през 1851 по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище 511

bg

2427

https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

12 май

12 май е 132-рият ден в годината според григорианския календар (133-ти през високосна). Остават 233 дни до края на годината. Събития 254 г. – Папа Стефан I наследява папа Луций I като 23-ти папа. 1364 г. – В Краков, Полша, е основан най-старият полски университет – Ягелонския. 1551 г. – В Лима, Перу, е основан Националният университет Сан Маркос – най-старият университет в Америка. 1876 г. – В Тетевенския Балкан при засада е убит Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание. 1881 г. – В Северна Африка, Тунис става френски протекторат. 1926 г. – Норвежецът Руал Амундсен, италианецът Умберто Нобиле и американецът Линкълн Елсуърт прекосяват Северния полюс с аероплан. 1937 г. – Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън са коронясани за крал и кралица на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. 1945 г. – Влиза в сила наредбата закон за гражданския брак. 1949 г. – Студената война: Съветският съюз вдига Берлинската блокада. 1957 г. – Българският спортен тотализатор започва своята дейност с игра на СПОРТ ТОТО 1. 1965 г. – Съветският космически апарат Луна 5 се разбива на Луната. 2001 г. – За първи път се излъчва шоуто „Стани богат“. 2008 г. – При Земетресение в Съчуан, Китай, загиват повече от 69 хил. души, други 374 хил. са ранени, а около 4,8 милиона стават бездомни. Родени 1496 г. – Густав I, крал на Швеция († 1560 г.) 1590 г. – Козимо II Медичи, велик херцог на Тоскана († 1621 г.) 1670 г. – Август II, крал на Полша († 1733 г.) 1803 г. – Юстус фон Либих, германски химик († 1873 г.) 1815 г. – Анастасия Димитрова, българска учителка († 1894 г.) 1820 г. – Флорънс Найтингейл, английска медицинска сестра († 1910 г.) 1828 г. – Данте Габриел Росети, английски поет, преводач и живописец († 1882 г.) 1830 г. – Алексей Саврасов, руски художник-пейзажист, передвижник († 1897 г.) 1842 г. – Жул Масне, френски композитор († 1912 г.) 1895 г. – Джиду Кришнамурти, индийски философ († 1986 г.) 1900 г. – Хелене Вайгел, германска актриса († 1971 г.) 1907 г. – Катрин Хепбърн, американска актриса († 2003 г.) 1910 г. – Джулиета Симионато, италианска оперна певица († 2010 г.) 1919 г. – Дейвид Маунтбатън, трети маркиз на Милфорд Хейвън († 1970 г.) 1921 г. – Йозеф Бойс, германски художник († 1986 г.) 1924 г. – Кларибел Алегрия, салвадорска писателка († 2018 г.) 1933 г. – Андрей Вознесенски, руски поет († 2010 г.) 1933 г. – Кръстьо Станишев, български поет и преводач († 2019 г.) 1937 г. – Джордж Карлин, американски комик и актьор († 2008 г.) 1937 г. – Младен Григоров, български лекар 1938 г. – Андрей Амалрик, съветски писател, историк и политически дисидент 1944 г. – Ева Демски, германска писателка 1946 г. – Даниел Либескинд, американски архитект 1950 г. – Брус Бокслайтнър, американски актьор 1950 г. – Гейбриъл Бърн, ирландски актьор 1956 г. – Радосвета Василева, българска актриса 1957 г. – Шериф Коневич, босненски попфолк изпълнител 1962 г. – Емилио Естевес, американски актьор 1966 г. – Бебел Жилберто, бразилска певица 1966 г. – Стивън Болдуин, американски актьор 1968 г. – Тони Хоук, американски скейтбордист 1969 г. – Янко Здравков, народен представител от ПП ГЕРБ в XLI народно събрание 1973 г. – Макензи Астин, американски актьор 1975 г. – Емил Чолаков, български метеоролог 1977 г. – Греъм Дот, шотландски играч на снукър 1983 г. – Виржини Разано, френска тенисистка 1988 г. – Марсело, бразилски футболист 1989 г. – Джулия – българска поп фолк певица 1992 г. – Малкълм Дейвид Кели, американски актьор Починали 1003 г. – Силвестър II, римски папа (* ок. 946) 1012 г. – Сергий IV, римски папа (* неизв.) 1357 г. – Алфонсо IV, крал на Португалия 1845 г. – Аугуст Вилхелм Шлегел, германски писател (* 1767 г.) 1859 г. – Сергей Аксаков, руски писател и обществен деец (* 1791 г.) 1876 г. – Генадий Велешки, български духовник (* 1800 г.) 1876 г. – Георги Бенковски, български революционер (* 1843 г.) 1884 г. – Бедржих Сметана, чешки композитор (* 1824 г.) 1889 г. – Михаил Салтиков-Шчедрин, руски сатирик (* 1801 г.) 1894 г. – Екатерина Михайловна, Велика руска княгиня (* 1827 г.) 1904 г. – Вангел Георгиев, гръцки андартски капитан (* 1876 г.) 1905 г. – Атанас Тешовски, български революционер (* 1860 г.) 1927 г. – Вилхелм Томсен, датски езиковед (* 1842 г.) 1935 г. – Йозеф Пилсудски, полски държавник (* 1867 г.) 1957 г. – Ерих фон Щрохайм, австрийски режисьор и актьор (* 1885 г.) 1970 г. – Нели Закс, германска писателка, Нобелов лауреат (* 1891 г.) 1986 г. – Елизабет Бергнер, германска актриса (* 1897 г.) 1998 г. – Херман Ленц, германски писател (* 1913 г.) 2001 г. – Алексей Туполев, съветски авиоконструктор (* 1925 г.) 2001 г. – Диди, бразилски футболист (* 1929 г.) 2001 г. – Пери Комо, американски певец (* 1912 г.) 2006 г. – Артър Порджис, американски писател (* 1915 г.) 2006 г. – Методий Стратиев, български духовник (* 1916 г.) 2007 г. – Кунка Баева, българска актриса (* 1922 г.) 2008 г. – Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата (* 1910 г.) 2020 г. – Христина Лютова, българска народна певица (* 1940 г.) Празници Световен ден на медицинските сестри (отбелязва се от 1974 г.) 512

bg

2428

https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

13 май

13 май е 133-тият ден в годината според григорианския календар (134-ти през високосна). Остават 232 дни до края на годината. Събития 1327 г. – Подписан е Черноменският договор между Втората българска държава и Византийската империя от Михаил Шишман и Андроник III. 1346 г. – Йоан VI Кантакузин става император на Византия. 1497 г. – Папа Александър VI отлъчва Гироламо Савонарола, доминикански свещеник и владетел на Флоренция. 1501 г. – Америко Веспучи започва своето плаване на запад, в което установява, че Христофор Колумб е открил новия континент Америка. 1572 г. – Григорий XIII става папа. 1647 г. – 106 години след основаването си Сантяго (Чили) е почти изцяло разрушен от земетресение. 1787 г. – Единадесет кораба със затворници напускат Портсмът, Англия, за да основат каторжническа колония в Австралия. 1808 г. – Основана е Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. 1830 г. – Еквадор се отделя окончателно от Велика Колумбия. 1846 г. – Мексиканско-американска война: САЩ обявява война на Мексико. 1848 г. – За първи път е изпълнен Химна на Финландия. 1857 г. – Сформиран е департамента на южноамериканската държава Колумбия Сантандер. 1880 г. – В Ню Джърси Томас Едисън тества за първи път своята електрическа жп линия. 1888 г. – В Бразилия с подписването на т. нар. „Златен закон“ е отменено робството. Чества се като Ден на мулата (Dia do Mulato). 1899 г. – Основан е бразилският футболен отбор от град Салвадор, щат Баия Витория Баия. 1905 г. – Основан е бразилският футболен клуб от Ресифе, Пернамбуко Спорт Клуб до Ресифе. 1909 г. – За първи път е проведена колоездачната Обиколка на Италия. 1912 г. – Във Великобритания са създадени Кралски Въздушни корпуси (Royal Flying Corps/RFC). 1913 г. – Открита е сградата на Централната минерална баня в София, построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. 1917 г. – Три селски деца виждат обявлението на Света Дева Мария край Фатима (Португалия). 1922 г. – Със закон Столичната община е разделена на 6 района. 1932 г. – Създадена е Военната академия за механизация и моторизация в Москва. 1933 г. – Създадена е нацистка политическа партия Национално единение в Норвегия. 1939 г. – В Блумфилд (Кънектикът) започва емисии първото обществено УКВ-радио. 1940 г. – Втората световна война: Започва нашествие на Германия на територията на Франция. 1943 г. – Втората световна война: Германските и италианските войски в Северна Африка се предават на силите на Антихитлеристката коалиция. 1946 г. – Създаден е Московският институт по топлотехника. 1947 г. – Основан е бразилският футболен клуб от град Крисиума, щат Санта Катарина Крисиума Ешпорте Клубе. 1950 г. – Създаването на Формула 1. Голямата награда на Великобритания. 1952 г. – Проведено е първото заседание на горната камара на парламента на Индия Раджа Сабха. 1958 г. – Група френски офицери извършват преврат в Алжир и поставят условие да бъде сформирано национално правителство под ръководство на Шарл дьо Гол, за да се подсигури френския контрол над Алжир. 1967 г. – Д-р Закир Хюсеин става първият мюсюлманин – президент на Индия. 1981 г. – Мехмед Али Агджа извършва Атентат срещу Йоан Павел II на площад Свети Петър в Рим. 1991 г. – Основана е обществена телевизия в Русия – Русия 1. 1992 г. – Състои се премиерата на американския филм Танц по водата. 1995 г. – Гревенското земетресение предизвиква големи материални щети в Гревенско и Кожанско в област Западна Македония, Гърция, но не взима човешки жертви. 2000 г. – Създадени са с указ на президента на РФ Сибирски федерален окръг, Уралски федерален окръг, Централен федерален окръг и Южен федерален окръг. 2000 г. – Състои се премиерата на приключенската комедия О, братко, къде си?на братя Коен. 2000 г. – Основан е руският волейболен клуб в град Казан, Татарстан ВК Зенит. 2001 г. – Основан е Солунският еврейски музей. 2006 г. – Основана е политическата партия Гвардия в България. 2007 г. – Започва строителството на Моста Видин-Калафат между България и Румъния. 2007 г. – Официално е открит бюст паметник на майор Томпсън пред сградата на кметството на село Томпсън. 2010 г. – Димитър Бербатов се отказва от националния отбор по футбол. 2011 г. – Състои се световната премиера на американския филм Шаферки. Родени 1220 г. – Александър Невски, руски княз, светец († 1263 г.) 1655 г. – Инокентий XIII, римски папа († 1724 г.) 1717 г. – Мария Тереза, австрийски монарх († 1780 г.) 1753 г. – Лазар Карно, френски математик, инженер, политик и държавник († 1823 г.) 1764 г. – Лоран Сен Сир, френски маршал († 1830 г.) 1792 г. – Пий IX, римски папа († 1878 г.) 1795 г. – Павел Шафарик, чешки славист и етнолог († 1861 г.) 1832 г. – Юрис Алунан, латвийски поет и общественик (†) 1840 г. – Алфонс Доде, френски писател († 1897 г.) 1844 г. – Цанко Дюстабанов, български революционер († 1876 г.) 1857 г. – Роналд Рос, шотландски лекар, Нобелов лауреат през 1902 г. († 1932 г.) 1858 г. – Димитър Бръзицов, български книжовник и преводач († 1931 г.) 1882 г. – Жорж Брак, френски художник († 1963 г.) 1883 г. – Хенк Снейвлит, нидерлански политик († 1942 г.) 1907 г. – Дафни дю Морие, британска писателка († 1989 г.) 1912 г. – Варкони Золтан, унгарски актьор и режисьор († 1979 г.) 1914 г. – Джо Луис, американски боксьор († 1981 г.) 1918 г. – Валентина Топузова, българска преводачка († 2008 г.) 1924 г. – Емил Павлов, български композитор († 1992 г.) 1928 г. – Едуар Молинаро, френски режисьор († 2013 г.) 1930 г. – Иван Калчинов, български композитор на естрадни песни 1934 г. – Адолф Мушг, швейцарски писател 1935 г. – Ян Саудек, чешки фотограф 1937 г. – Роджър Зелазни, американски писател († 1995 г.) 1939 г. – Харви Кайтел, американски актьор 1941 г. – Ричи Валънс, американски поп-певец († 1959 г.) 1945 г. – Сам Андерсън, американски актьор 1948 г. – Желязко Христов, български синдикалист († 2010 г.) 1949 г. – Катя Филипова, българска поп-певица († 2012 г.) 1950 г. – Красимир Стоянов, български политик 1950 г. – Стиви Уондър, американски певец 1953 г. – Асен Гагаузов, български политик 1956 г. – Александър Калери, руски космонавт 1956 г. – Валентин Панбукчиян, български шахматист 1957 г. – Коджи Сузуки, японски писател 1961 г. – Денис Родман, американски баскетболист, актьор и ексцентрик 1964 г. – Стивън Колбърт, американски актьор и писател 1965 г. – Маргарит Абаджиев, български писател и сценарист 1966 г. – Камен Воденичаров, български актьор и шоу-продуцент 1974 г. – Наташа Джорджевич, сръбска певица 1977 г. – Кати, българска попфолк певица 1978 г. – Карл Филип, шведски принц 1979 г. – Мики Мейдън, американски музикант 1981 г. – Съни Леони, канадско-американска порноактриса и модел 1983 г. – Грегори Льомаршал, френски певец († 2007 г.) 1983 г. – Маркос Чарас, аржентински футболист 1986 г. – Александър Рибак, беларуски цигулар 1986 г. – Робърт Патинсън, британски актьор 1987 г. – Кандис Акола, американска актриса 1993 г. – Деби Райън, американска актриса Починали 1162 г. – Геза II, крал на Унгария (* ?) 1832 г. – Жорж Кювие, френски биолог (* 1769 г.) 1876 г. – Стоил войвода, българския революционер (* 1841 г./1842) 1903 г. – Аполинарио Мабини, филипински идеолог (* 1864 г.) 1913 г. – Марин Поплуканов, български революционер и политик (* 1845 г.) 1916 г. – Шолом Алейхем, украински еврейски писател (* 1859 г.) 1930 г. – Фритьоф Нансен, норвежки изследовател и политик, Нобелов лауреат през 1922 г. (* 1861 г.) 1933 г. – Петко Клисуров, български художник (* 1865 г.) 1938 г. – Шарл Едуар Гийом, френски физик, Нобелов лауреат през 1920 г. (* 1861 г.) 1943 г. – Йон Ритмайстер, немски лекар (* 1898 г.) 1951 г. – Спиридон Казанджиев, български психолог и философ (* 1882 г.) 1961 г. – Гари Купър, американски актьор (* 1901 г.) 1971 г. – Лаура Вирджиния О'Ханлън Дъглас, статията Дали Дядо Коледа съществува се публикува във вестник Сън (* 1889 г.) 1980 г. – Георги Георгиев, български ветроходец (* 1930 г.) 2008 г. – Саад I ал-Абдула ал-Салем ал-Сабах, емир на Кувейт (* 1930 г.) 2012 г. – Катя Филипова, българска естрадна певица (* 1949 г.) Празници Бразилия – Годишнина от отменянето на робството в Бразилия Колумбия – Ден на света Мария Католическа църква – Дева Мария от Фатима Православна църква – Св. мъченица Гликерия Хераклийска и св. мъченик Лаодикий 513

bg

2429

https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

14 май

14 май е 134-тият ден в годината според григорианския календар (135-и през високосна година). Остават 231 дни до края на годината. Събития 1027 г. – Анри I е коронясан за крал на Франция. 1610 г. – Анри IV е убит и на трона застава 9-годишният му син Луи XIII. 1643 г. – Четиригодишният Луи XIV става крал на Франция след смъртта на баща му – Луи XIII. 1871 г. – Свиква се Третият църковно-народен събор, по време на който се изработва устав за управление на Българската православна църква. 1899 г. – Основан е уругвайският футболен тим Насионал Монтевидео. 1920 г. – Основан е Икономически университет – Варна. Най-старият икономически университет в България. 1925 г. – Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лева и лишаване от граждански и политически права за 2 години. 1928 г. – Образувана е Самарската област. 1931 г. – След едномесечна правителствена криза е сформиран коалиционен кабинет на Демократическия сговор и Националлибералната партия, като министър-председател на България остава Андрей Ляпчев. 1948 г. – Израел се обявява за независима държава. Непосредствено след това страната е нападната от съседните арабски страни, с което започва Арабско-израелската война (1948). 1955 г. – България заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. 1972 г. – В Литва Ромас Каланта се самозапалва на публично място в знак на протест срещу потисничеството от страна на съветското правителство. 1973 г. – Изстреляна е първата американска космическа станция – Скайлаб. 2003 г. – Самоубийствена атака на жена-камикадзе в Чечня отнема живота на 18 души. 2010 г. – Открит е стадиона Авива Стейдиъм в Дъблин, Ирландия. Родени 1316 г. – Карл IV, император на Свещената Римска империя († 1378 г.) 1553 г. – Маргарита Валоа, кралица на Франция и Навара († 1615 г.) 1666 г. – Виктор-Амадей II, първи крал на Сардиния († 1732 г.) 1710 г. – Адолф Фредерик, шведски монарх († 1771 г.) 1771 г. – Робърт Оуен, уелски реформатор († 1858 г.) 1844 г. – Александър Каулбарс, руски офицер († 1925 г.) 1854 г. – Мария Павловна Мекленбургска, велика руска княгиня († 1920 г.) 1868 г. – Владимир Вазов, български генерал († 1945 г.) 1869 г. – Никола Мушмов, български нумизмат († 1942 г.) 1875 г. – Атанас Шарков, български революционер († ? г.) 1880 г. – Вилхелм Лист, германски фелдмаршал († 1971 г.) 1887 г. – Георгиос Модис, гръцки политик († 1976 г.) 1887 г. – Джорджо Муджани, италиански художник († 1908 г.) 1909 г. – Йосиф Петров, български поет († 2004 г.) 1914 г. – Стоян Ристевски, югославски партизанин († 1944 г.) 1917 г. – Стефан Халачев, български партизанин († 1944 г.) 1922 г. – Франьо Туджман, хърватски политик, 1-ви президент на Хърватия († 1999 г.) 1935 г. – Иван Димитров, български футболист 1938 г. – Борислав Ралчев, български политик 1944 г. – Джордж Лукас, американски режисьор 1952 г. – Доналд Макмонагъл, американски астронавт 1952 г. – Робърт Земекис, американски режисьор 1954 г. – Георги Минчев, български футболист 1954 г. – Карл-Маркус Гаус, австрийски писател 1957 г. – Уилям Грегори, американски астронавт 1958 г. – Станимир Трифонов, български режисьор 1961 г. – Тим Рот, британски актьор 1969 г. – Кейт Бланшет, австралийска актриса 1971 г. – София Копола, американска режисьорка 1973 г. – Натали Апълтън, канадска певица 1974 г. – Веска Ненчева, български политик 1979 г. – Бетси Ру, американска актриса 1982 г. – Сарбел, гръцки поп певец 1983 г. – Анаи Пуенте, мексиканска актриса 1984 г. – Марк Зукърбърг, основател на Фейсбук 1984 г. – Михаел Рензинг, германски футболист 1985 г. – Симона Пейчева, българска гимнастичка 1992 г. – Седеф Шахин, турска актриса Починали 649 г. – Теодор I, римски папа (* неизв.) 964 г. – Йоан XII, римски папа (* ок. 937) 1610 г. – Анри IV, крал на Франция (* 1553 г.) 1643 г. – Луи XIII, крал на Франция (* 1601 г.) 1781 г. – Франц Шюц, германски художник (* 1751 г.) 1912 г. – Аугуст Стриндберг, шведски драматург (* 1842 г.) 1943 г. – Анри Лафонтен, белгийски политик, Нобелов лауреат (* 1854 г.) 1954 г. – Хайнц Гудериан, германски генерал (* 1888 г.) 1957 г. – Стефан I, български духовник (* 1878 г.) 1972 г. – Ромас Каланта, литовски национален герой (* 1953 г.) 1989 г. – Зита Бурбон-Пармска, пармска принцеса (* 1892 г.) 1989 г. – Ханс Щубе, немски растениевъд (* 1902 г.) 1987 г. – Рита Хейуърт, американска актриса (* 1918 г.) 1991 г. – Дзян Цин, първа дама на Китайската народна република (* 1914 г.) 1995 г. – Кристиан Анфинсен, американски химик, Нобелов лауреат през 1972 (* 1916 г.) 1998 г. – Франк Синатра, американски певец (* 1915 г.) 2001 г. – Георги Спасов, български писател (* 1943 г.) 2005 г. – Иван Дочев, български политик (* 1906 г.) 2007 г. – Годфрид Бамес, преподавател по изобразително изкуство (* 1920 г.) 2008 г. – Вътьо Раковски, български поет (* 1925 г.) 2010 г. – Го Кен Суи, сингапурски политик (* 1918 г.) 2010 г. – Фредерик ван Зейл Слаберт, южноафрикански политик (* 1940 г.) 2015 г. – Би Би Кинг, американски музикант (* 1925 г.) Празници България – Празник на град Дулово България – Празник на град Търговище България – Празник на „Икономически университет – Варна“ (Основан на 14 май 1920 г.) Израел – Възстановяване на държавата и Ден на независимостта (с акт на ООН за прекратяване на мандата на Великобритания над територията на Палестина, 1948 г., национален празник) 514

bg

2430

https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

15 май

15 май е 135-ият ден в годината според григорианския календар (136-и през високосна година). Остават 230 дни до края на годината. Събития 1514 г. – Фернандо Магелан официално е освободен от служба при португалския крал. 1525 г. – Приключва Селската война – народно въстание, избухнало в Европа през 1524 г. 1567 г. – Мария Стюарт, кралицата на Шотландия се омъжва за Джеймс Хепбърн, 4-ти граф на Ботуел – третият ѝ съпруг, за когото е широко разпространено мнението, че е виновен за убийството на лорд Дарнли. 1648 г. – Подписан е Вестфалският мирен договор, който слага край на Тридесетгодишната война. 1658 г. – В Елбасан е учреден първият еснаф на Балканите и в Османската империя – Табак. 1701 г. – Започва Войната за испанското наследство. 1755 г. – Основан е град Ларедо (Тексас), САЩ. 1800 г. – Наполеон Бонапарт преминава Алпите и нахлува в Италия. 1811 г. – Парагвай обявява независимост от Испания. 1867 г. – Четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски преминава река Дунав край Свищов. 1879 г. – Княз Александър Богориди пристига в Пловдив и поема управлението на Източна Румелия. 1882 г. – Руският император Александър III въвежда Майските закони. 1892 г. – Стоян Михайловски написва стихотворението „Кирил и Методий“, което през 1901 г. с музиката на Панайот Пипков става химна „Върви, народе възродени“. 1917 г. – Нападение от четата на Коста Войнович на Босилеградско. 1918 г. – Влиза в действие първата в света въздушна пощенска служба между Ню Йорк, Филаделфия, Пенсилвания и Вашингтон. 1930 г. – Съставено е четиридесет и шестото правителство на България и третото начело с Андрей Ляпчев. 1935 г. – Открита е първата линия на Московското метро. 1940 г. – „Макдоналдс“ отваря първия си ресторант в Сан Бернардино, Калифорния. 1941 г. – Войски на Българска армия влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море. 1942 г. – Основан е Институт за български език към Българската академия на науките, който се занимава с изследване на състоянието, историята и диалектите на българския език. 1943 г. – Комунистическият интернационал е разпуснат. 1948 г. – Започва първата Арабско-израелска война. 1955 г. – Постигната е независимостта на Австрия. 1957 г. – Великобритания изпробва първата си водородна бомба на остров Молден, част от островите Лайн в Тихия океан. 1958 г. – СССР изстрелва Спутник-3. 1960 г. – СССР изстрелва Спутник-4. 1988 г. – Война в Афганистан (1979 – 1989): След повече от осем години воюване, Червената армия започва изтегляне от Афганистан. 1990 г. – Картината „Портрет на д-р Гаше“ от Винсент ван Гог е продадена за рекордните 82,5 милиона щатски долара и става най-скъпата картина. 1992 г. – Създадена е Националната служба по заетостта. 2008 г. – Калифорния става вторият американски щат след Масачузетс през 2004 година, който легализира еднополовите бракове. 2009 г. – Официално е открит „Музеят на тракийското изкуство“ в Симеоновград от президента на България Георги Първанов, министъра на културата Стефан Данаилов в присъствието на Техни Височества Акишино – принцът и принцесата на Япония. 2019 г. – Финал за Купата на България между пловдивските „Локомотив“ и „Ботев“ на ст. „Васил Левски“ в София. „Локомотив“ Пловдив печели трофея за първи път след победа с 1:0 с гол на Ален Ожболт с пета. 2022 г. - Финал за Купата на България между софийските грандове "Левски" и "ЦСКА" на ст. Васил Левски в София."Левски" печели трофея за двадесет и седми път след победа с 1:0 с гол на Илиян Стефанов с рикошет. Родени 1567 г. – Клаудио Монтеверди, италиански композитор († 1643 г.) 1633 г. – Себастиан дьо Вобан, френски военен инженер († 1707 г.) 1773 г. – Клеменс фон Метерних, австрийски политик († 1858 г.) 1845 г. – Иля Мечников, руски биолог, Нобелов лауреат († 1916 г.) 1848 г. – Виктор Васнецов, руски художник († 1926 г.) 1856 г. – Лиман Франк Баум, американски детски писател († 1919 г.) 1859 г. – Карел Шкорпил, чешко-български археолог († 1944 г.) 1859 г. – Пиер Кюри, френски физик, Нобелов лауреат († 1906 г.) 1862 г. – Артур Шницлер, австрийски писател († 1931 г.) 1864 г. – Захария Шумлянска, българска просветна деятелка († 1937 г.) 1865 г. – Стефан Огнянов, български политик († 1940 г.) 1867 г. – Асен Николов, български военен деец († 1928 г.) 1870 г. – Васил Кирков, български актьор († 1931 г.) 1883 г. – Владимир Попанастасов, български поет († 1913 г.) 1884 г. – Добри Терпешев, български партизанин и комунист († 1967 г.) 1891 г. – Михаил Булгаков, съветски писател и драматург († 1940 г.) 1911 г. – Макс Фриш, швейцарски писател († 1991 г.) 1919 г. – Александър Геров, български писател († 1997 г.) 1923 г. – Ричард Аведън, американски фотограф († 2004 г.) 1926 г. – Драгомир Асенов, български писател († 1981 г.) 1926 г. – Питър Шафър, английски драматург († 2016 г.) 1937 г. – Мадлин Олбрайт, американски политик († 2022 г.) 1938 г. – Стефан Дамянов, български общественик, кмет на община Казанлък (2007 – 2011) 1940 г. – Карлос Билики, аржентински шахматист 1941 г. – Атанас Джурджев, български кардиолог († 2007 г.) 1941 г. – Робърт Ковалски, американски логик 1942 г. – Ристо Ячев, македонски писател († 2019 г.) 1943 г. – Георги Бакалов, български историк († 2012 г.) 1945 г. – Иван Герджиков, български психиатър († 2015 г.) 1947 г. – Люпко Петрович, сръбски футболен треньор 1951 г. – Франк Уилчек, американски физик, Нобелов лауреат през 2004 1953 г. – Майк Олдфийлд, английски музикант и композитор 1967 г. – Мадхури Диксит, индийска актриса 1970 г. – Юдит Херман, германска писателка 1979 г. – Улрике Алмут Зандиг, германска писателка 1981 г. – Патрис Евра, френски футболист 1987 г. – Анди Мъри, шотландски тенисист 1989 г. – Съни, корейска певица 1991 г. – Михаела Филева, българска певица 1993 г. – Евелин Костова, българска актриса 1996 г. – Бърди, английска певица Починали 392 г. – Валентиниан II, римски император (* 371 г.) 884 г. – Марин I, римокатолически папа (* неизв.) 1157 г. – Юрий Долгорукий, велик княз на Киевска Рус (* ок. 1099) 1482 г. – Паоло Тосканели, флорентински учен (* 1397 г.) 1634 г. – Хендрик Аверкамп, нидерландски художник (* 1585 г.) 1832 г. – Карл Фридрих Целтер, германски композитор (* 1758 г.) 1873 г. – Александру Йоан Куза, румънски владетел (* 1820 г.) 1881 г. – Цеко Петков, български революционер (* 1807 г.) 1886 г. – Емили Дикинсън, американска поетеса (* 1830 г.) 1924 г. – Пол д'Естурнел, френски политик, Нобелов лауреат (* 1852 г.) 1925 г. – Гео Милев, български поет, публицист и комунист (* 1895 г.) 1935 г. – Ховсеп Азнавур, османски архитект (* 1854 г.) 1935 г. – Казимир Малевич, украински художник (* 1878 г.) 1938 г. – Христофор Хесапчиев, български генерал (* 1858 г.) 1945 г. – Чарлз Уилямс, английски писател (* 1886 г.) 1954 г. – Атанас Буров, български политик (* 1875 г.) 1986 г. – Елио де Анджелис, италиански автомобилен състезател (* 1958 г.) 2008 г. – Уилис Лам, американски физик, Нобелов лауреат (* 1913 г.) 2012 г. – Карлос Фуентес, мексикански дипломат и писател (* 1928 г.) Празници Световен ден на климата Международен ден на семейството Международен ден на лицата, които отказват да служат в армия поради своите убеждения (Международен ден на убежденията по съвест) България – Празник на град Плевен Литва – Ден на Републиката Мексико, Южна Корея – Ден на учителя Парагвай – Ден на независимостта (декларирана, от Испания, 1811 г., национален празник) Словения – Ден на словенската армия 515

bg

2431

https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

16 май

16 май е 136-ият ден в годината според григорианския календар (137-и през високосна). Остават 229 дни до края на годината. Събития 1204 г. – Балдуин IX Фландърски е коронован за първи император на Латинската империя. 1527 г. – Флорентинците изгонват Медичите от Флоренция и градът отново става република. 1717 г. – Волтер е арестуван и е затворен в Бастилията заради сатиричните си стихове. 1770 г. – 14-годишната Мария-Антоанета се омъжва за 15-годишния Луи-Август, който по-късно става крал на Франция. 1818 г. – Основан е град Нова Фрибурго, Бразилия. 1836 г. – Едгар Алън По се оженва официално за 13-годишната си братовчедка Вирджиния. 1888 г. – Открит е астероидът Паулина. 1899 г. – Открито е X обикновено народно събрание. 1901 г. – Състои се първият мач на националния отбор на Уругвай срещу Аржентина в Монтевидео. 1912 г. – Подписан е таен отбранителен Българо-гръцки договор. 1915 г. – Първа световна война: Антантата връчва първа нота на България, като и предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия. 1920 г. – Жана д'Арк е канонизирана от Католическата църква в Базилика Свети Петър в Рим от папа Бенедикт XV. 1929 г. – В Холивуд (Калифорния) е проведена първата церемония по връчване на „Наградите на Академията“. 1946 г. – Северен Лас Вегас получава статут на град. 1960 г. – В Малибу (Калифорния), Теодор Майман демонстрира първия лазер. 1966 г. – Китайската комунистическа партия стартира Културната революция в страната. 1969 г. – Съветската космическа сонда Венера 5 каца на Венера. 1975 г. – Японката Джунко Табей става първата жена изкачила връх Еверест 1996 г. – Французойката Шантал Модюи става първата жена изкачила четвъртият по големина връх в света Лхотце. 2005 г. – Стартира проектът Древни цивилизации. 2003 г. – В Казабланка, Мароко е извършен атентат на Ал-Каида, 33 души загиват, а над 100 души са ранени след нападения срещу ресторант и кафене, често посещавани от чужденци. 2007 г. – Общото събрание на ООН, след като приема, че многоезичността развива единство в многообразието и международно разбирателство, обявява 2008 година за Международна година на езиците. Родени 1718 г. – Мария Гаетана Анези, италианска математичка († 1799 г.) 1761 г. – Джон Оупи, английски художник († 1807 г.) 1836 г. – Димитри Атанасеску, румънски просветител († 1907 г.) 1857 г. – Силян Вълчев, български революционер († ? г.) 1872 г. – Георги Данаилов, български учен († 1939 г.) 1888 г. – Роял Реймънд Райф, лекар и изобретател († 1971 г.) 1892 г. – Дитрих фон Заукен, германски офицер († 1980 г.) 1898 г. – Тамара де Лемпицка, полска художничка († 1980 г.) 1905 г. – Хенри Фонда, американски актьор († 1982 г.) 1910 г. – Олга Бергголц, руска поетеса († 1975 г.) 1911 г. – Борислав Стоянов, български архитект († 1991 г.) 1911 г. – Джовани Варлиен, италиански футболист и треньор († 1990 г.) 1913 г. – Георге Апостол, румънски политик († 2010 г.) 1921 г. – Чавдар Кюранов, български политик († 2004 г.) 1925 г. – Банчо Банов, български актьор († 1993 г.) 1930 г. – Бети Картър, американска певица († 1998 г.) 1935 г. – Красимир Андреев, български композитор 1938 г. – Владислав Икономов, български режисьор († 2014 г.) 1938 г. – Иван Съдърланд, американски информатик 1944 г. – Дани Трехо, американски актьор 1946 г. – Робърт Фрип, английски музикант 1950 г. – Йохан Георг Беднорц, германски физик, Нобелов лауреат през 1987 1953 г. – Кристиян Кръстев, български политик 1953 г. – Пиърс Броснан, ирландски актьор 1954 г. – Дафид Уилямс, канадски астронавт 1955 г. – Олга Корбут, беларуска гимнастичка 1965 г. – Крис Новоселич, американски басист (Nirvana) 1966 г. – Джанет Джаксън, американска поп изпълнителка 1968 г. – Албена Ставрева, българска актриса 1969 г. – Дейвид Бореанас, американски актьор 1969 г. – Ерол Ибрахимов, български певец (Уикеда) 1969 г. – Марко Курц, германски футболист 1970 г. – Габриела Сабатини, аржентинска тенисистка 1974 г. – Лаура Паузини, италианска певица 1975 г. – Тони Како, финландски певец 1976 г. – Денислав Калбанов, български футболист 1977 г. – Емилиана Торини, исландска певица 1979 г. – Самет Ашимов, български футболист 1981 г. – Джоузеф Морган, английски и американски актьор играещ в сериалите „Дневниците на вампира“ и „Древните“. 1982 г. – Били Кроуфърд, филипино-американски актьор и музикант 1983 г. – Нанси Ажрам, ливанска певица 1985 г. – Станислав Яневски, български актьор 1986 г. – Дормушали Саидходжа, български футболист 1986 г. – Меган Фокс, американска актриса 1990 г. – Томас Сангстър, английски актьор 1991 г. – Григор Димитров, български тенисист Починали 1620 г. – Уилям Адамс, английски мореплавател (* 1564 г.) 1703 г. – Шарл Перо, френски писател (* 1628 г.) 1798 г. – Йосеф Хиларий Екхел, австрийски нумизматик (* 1737 г.) 1826 г. – Елизавета Алексеевна, руска императрица (* 1779 г.) 1828 г. – Уилям Конгрийв, английски изобретател (* 1772 г.) 1830 г. – Жан Батист Жозеф Фурие, френски математик (* 1768 г.) 1861 г. – Иван Денкоглу, български просветен деец (* 1781 г.) 1883 г. – Алексей Церетели, руски дипломат (* 1848 г.) 1891 г. – Йон Братиану, министър-председател на Румъния (* 1821 г.) 1902 г. – Михаил Константинович Клодт, руски художник, пейзажист (* 1832 г.) 1905 г. – Павел Караасановски, български революционер (* 1869 г.) 1908 г. – Драган Манчов, български книжовник (* 1824 г.) 1912 г. – Хараламби Натов, български свещеник (* 1833 г.) 1914 г. – Петър Святополк-Мирски, руски офицер (* 1857 г.) 1926 г. – Мехмед VI, последен султан на Османската империя (* 1861 г.) 1927 г. – Болгар Багрянов, български артист (* 1895 г.) 1938 г. – Иван Мърквичка, български художник (* 1856 г.) 1943 г. – Илия Антевски, югославски партизанин (* 1919 г.) 1944 г. – Иван Апостолов, български партизанин (* 1924 г.) 1944 г. – Никола Банков, български партизанин (* 1924 г.) 1953 г. – Джанго Райнхарт, белгийски музикант (* 1910 г.) 1955 г. – Светослав Обретенов, български композитор (* 1909 г.) 1957 г. – Елиът Нес, американски федерален агент (* 1903 г.) 1969 г. – Робърт Р., първият починал от СПИН (* 1954 г.) 1982 г. – Иван Михайлов, български генерал (* 1897 г.) 1984 г. – Анди Кауфман, американски комик (* 1949 г.) 1984 г. – Ъруин Шоу, американски писател (* 1913 г.) 1986 г. – Йордан Кръчмаров, български поет (* 1948 г.) 1990 г. – Джим Хенсън, американски кукловод (* 1936 г.) 1993 г. – Николай Блохин, руски хирург (* 1912 г.) 1994 г. – Ален Кюни, френски актьор (* 1908 г.) 1995 г. – Ред Амик, американски автомобилен състезател (* 1929 г.) 1998 г. – Божидар Видоески, лингвист от Република Македония (* 1920 г.) 1999 г. – Стоян Гърков, български военен деец (* 1916 г.) 2009 г. – Севда Севан, българска писателка (* 1945 г.) 2010 г. – Освалдо Лопес Ареляно, хондураски политик (* 1921 г.) 2010 г. – Рони Джеймс Дио, американски певец (* 1942 г.) 2010 г. – Ханк Джоунс, американски композитор (* 1918 г.) 2014 г. – Никола Гюзелев, български оперен певец (* 1936 г.) Празници Малайзия – Ден на учителя (Хари Гуру) 516

bg

2432

https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

17 май

17 май е 137-ият ден в годината според григорианския календар (138-и през високосна). Остават 228 дни до края на годината. Събития 1395 г. – Обединени унгаро-влашки войски нанасят поражение на османската армия при Ровине, Влашко. 1498 г. – Корабите на Васко да Гама достигат до Индия. 1555 г. – В София мюсюлмански фанатици убиват с камъни Никола Мартинов (свети Николай Софийски Нови), решил да се върне към християнската вяра. 1694 г. – Основан е окръг Бърлингтън в щата Ню Джърси, САЩ. 1723 г. – Основан е град Перм в Русия. 1777 г. – Официално е утвърден Гербът на Сърбия от императрица Мария Тереза. 1792 г. – Създадена е Нюйоркската фондова борса. 1846 г. – Саксофонът е патентован от Адолф Сакс. 1860 г. – Основаван е германският футболен клуб ТШФ Мюнхен 1860. 1876 г. – Априлското въстание: Четата на Таньо Стоянов (Таньо войвода) преминава Дунава и слиза на български бряг.(стар стил) 1890 г. – Състои се премиерата на операта „Селска чест“ на Пиетро Маскани в театър Констанци в Рим. 1907 г. – Тодор Паница и Екатерина Измирлиева се венчават. 1913 г. – В Лондон е подписан мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912 – 1913). 1928 г. – Официално са открити Деветите летни олимпийски игри в Амстердам, Нидерландия. 1930 г. – Френският министър на външните работи Аристид Бриан се обръща с призив за създаване на Европейски федерален съюз. 1956 г. – Народна република България е приета за член на ЮНЕСКО. 1964 г. – Основан е футболен клуб АЕЛ 1964, Лариса, Гърция. 1969 г. – Програма Венера: Съветският космически апарат Венера 6 започва навлизане в атмосферата на Венера и предава данни 51 минути, след което е смачкан от атмосферното налягане. 1980 г. – Започва Вътрешният конфликт в Перу, който официално продължава и до днес. 1990 г. – Общото събрание на Световната здравна организация (СЗО) премахва хомосексуалността от списъка с психиатрични заболявания. 1991 г. – Официалната рождена дата на интернет. Тим Бърнърс-Лий представя продукта си в научна комисия в Европейския център за ядрени изследвания (CERN). 1995 г. – След като 18 години е кмет на Париж, Жак Ширак встъпва в длъжността президент на Франция. 1995 г. – Силвестър Сталоун се жени за вече бившия модел Дженифър Флавин, от която има три дъщери. 2006 г. – Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква. 2011 г. – Учредена е политическата партия „Национален фронт за спасение на България“. Родени 1682 г. – Бартоломю Робъртс, известен пират от уелски произход († 1722 г.) 1769 г. – Мохамед Али паша, управител на Египет († 1848 г.) 1836 г. – Вилхелм Щайниц, австро-американски шахматист († 1900 г.) 1844 г. – Юлиус Велхаузен, германски ориенталист († 1918 г.) 1863 г. – Чарлз Робърт Ашби, английски архитект, дизайнер и предприемач († 1942 г.) 1866 г. – Ерик Сати, френски композитор и пианист († 1925 г.) 1873 г. – Анри Барбюс, френски писател и общественик († 1935 г.) 1886 г. – Алфонсо XIII, крал на Испания († 1941 г.) 1890 г. – Курт Бадински, германски офицер († 1966 г.) 1898 г. – Карл Маус, германски генерал († 1959 г.) 1900 г. – Рухолах Хомейни, ирански политик и духовник († 1989 г.) 1902 г. – Иван Ненов, български художник († 1997 г.) 1904 г. – Жан Габен, френски актьор († 1976 г.) 1909 г. – Магда Шнайдер, германскa актриса († 1996 г.) 1912 г. – Живко Сталев, български юрист († 2008 г.) 1914 г. – Апостол Пашев, български политик († 1996 г.) 1915 г. – Янаки Холевич, български лекар († 2007 г.) 1919 г. – Мари Деа, френска актриса († 1992 г.) 1931 г. – Георги Христов, български македонистки журналист 1936 г. – Денис Хопър, американски актьор и режисьор († 2010 г.) 1955 г. – Каспар Симеонов, български волейболист 1958 г. – Пламен Пеев, български актьор 1959 г. – Атанас Атанасов, български политик 1961 г. – Enya, ирландска музикантка 1964 г. – Фумихико Сори, японски режисьор 1965 г. – Лилия Игнатова, българска гимнастичка 1965 г. – Трент Резнър, американски музикант (Nine Inch Nails) 1966 г. – Албен Белински, български спортист 1967 г. – Джоузеф Акаба, американски астронавт 1970 г. – Анжелика Агурбаш, беларуска певица, актриса и модел 1971 г. – Максима Нидерландска, принцеса на Нидерландия 1972 г. – Елена Пампулова, българска тенисистка 1974 г. – Дамяно Томази, италиански футболист 1979 г. – Давид Яролим, чешки футболист 1979 г. – Джими Окесон, шведски политик 1981 г. – Владан Груич, босненски футболист 1983 г. – Димитър Стоянов, български политик 1984 г. – Пасинджър, английски музикант, певец и текстописец 1988 г. – Ники Рийд, американска актриса Починали 913 г. – Ода, херцогиня на Саксония (* 805 г.) 1395 г. – Крали Марко, крал на Прилеп (* 1335 г.) 1395 г. – Константин Драгаш, велбъждски деспот (* неизв.) 1510 г. – Сандро Ботичели, флорентински художник (* 1445 г.) 1606 г. – Лъже-Дмитрий I, цар на Русия (* неизв.) 1727 г. – Екатерина I, императрица на Русия (* 1684 г.) 1765 г. – Алексис Клод Клеро, френски математик (* 1713 г.) 1829 г. – Джон Джей, американски политик (* 1745 г.) 1838 г. – Рене Огюст Кайе, френски пътешественик (* 1799 г.) 1838 г. – Шарл Морис дьо Талейран, френски политик (* 1754 г.) 1886 г. – Джон Диър, американски ковач и фабрикант (* 1804 г.) 1908 г. – Карл Колдевей, германски изследовател (* 1837 г.) 1919 г. – Бранислав Велешки, български революционер (* 1834 г.) 1940 г. – Миле Рахов, български революционер (* 1869 г.) 1944 г. – Александър Димитров, деец на РМС и БКП (* 1909 г.) 1958 г. – Петър Вариклечков, български офицер (* 1861 г.) 1962 г. – Даниел Сорано, френски актьор (* 1920 г.) 1966 г. – Феликс Щайнер, германски офицер (* 1896 г.) 1987 г. – Гунар Мюрдал, шведски икономист, Нобелов лауреат (* 1898 г.) 1989 г. – Георги Алурков, български режисьор (* 1926 г.) 1993 г. – Михаил Михеев, руски писател (* 1911 г.) 1999 г. – Брус Феърбеърн, канадски музикант (* 1949 г.) 2002 г. – Лазо Королов, български общественик (* 1902 г.) 2002 г. – Ласло Кубала, унгарски футболист и треньор (* 1927 г.) 2009 г. – Марио Бенедети, уругвайски поет и есеист (* 1920 г.) 2009 г. – Петър Слабаков, български актьор и политик (* 1923 г.) 2012 г. – Дона Самър, американска поп певица (* 1948 г.) 2014 г. – Джералд Еделман, американски биохимик и имунолог, Нобелов лауреат през 1972 г. (* 1929 г.) Празници Международен ден срещу хомофобията и трансфобията Международен ден на телекомуникациите Световен ден на информационното общество Световен ден за борба с хипертонията (от 2005 г.) Норвегия – Ден на конституцията (1814 г., национален празник) България – Ден на българския спорт (от 2006 г.) Източноправославна църква – Ден на Свети Свети Андроник и Събор на Св. Баташки мъченици 517

bg

2433

https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

18 май

18 май е 138-ият ден в годината според григорианския календар (139-и през високосна година). Остават 227 дни до края на годината. Събития 1284 г. – Шведският град Йоншьопинг получава статут на кралски град. 1565 г. – Начало на Великата обсада на Малта от османските турци, продължила до 11 септември. 1642 г. – Основан е град Монреал, административен център на канадската провинция Квебек. 1725 г. – Учреден е британският рицарски Орден на банята от Джордж I. 1756 г. – Започва Седемгодишната война, след като Англия обявява война на Франция. 1804 г. – Наполеон Бонапарт официално е обявен за император на Франция. 1836 г. – Основан е град Левангер, Норвегия от шведския крал Карл III. 1858 г. – Състои се сватбата на германската принцеса Щефани Хоенцолерн-Зигмаринген с португалския крал Педру V. 1877 г. – На официална церемония край град Плоещ, Румъния, Самарското знаме е връчено на Трета дружина от Българското опълчение с командир Павел Калитин. 1900 г. – Учреден е орденът „За военна заслуга“. 1903 г. – Съставено е двадесет и шестото правителство на България, начело с Рачо Петров. 1903 г. – Открито е пристанището в Бургас. 1905 г. – Отваря врати Народният музей в София – съвременният Национален археологически институт с музей. 1906 г. – Открито е пристанището във Варна. 1909 г. – Цар Фердинанд учредява ордена „Свети Равноапостоли Кирил и Методий“. 1944 г. – Влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, вследствие на което кримските татари започват да се депортират. 1956 г. – Направено е първото успешно изкачване на четвъртия по големина връх в света Лхотце от швейцарска експедиция. 1969 г. – Програма Аполо: Изстрелян е Аполо 10. 1971 г. – Приета е нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска конституция. 1972 г. – Влиза в сила Договорът за забрана на складирането на дъното на моретата и океаните на ядрено оръжие и на други видове оръжия за масово унищожение. 1974 г. – Под кодовото име Усмихнатия Буда, Индия успешно детонира първото си ядрено оръжие и така става шестата нация в света, извършила подобен опит. 1980 г. – Изригва вулканът Света Елена. Загиват 57 души, биват разрушени 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км магистрали. 1991 г. – Северна Сомалия обявява независимост от останалата част на Сомалия под името Република Сомалиленд, но остава непризната от международната общност. 1993 г. – Убити са Сараевските Ромео и Жулиета. 2001 г. – Състои се премиерата на американски компютърно-анимационен филм Шрек. 2004 г. – Българинът Петко Тотев изкачва връх Еверест. 2008 г. – Учредена е политическата партия Зелените. Родени 1048 г. – Омар Хаям, ирански учен († 1131 г.) 1186 г. – Константин, велик княз на Владимир-Суздал († 1218 г.) 1616 г. – Йохан Якоб Фробергер, германски композитор († 1667 г.) 1746 г. – Феликс де Асара, испански топограф († 1811 г.) 1788 г. – Хю Клапертън, шотландски пътешественик († 1827 г.) 1797 г. – Фредерик Аугустус II, владетел на Саксония († 1854 г.) 1850 г. – Оливър Хевисайд, английски физик († 1925 г.) 1856 г. – Спас Вацов, български сеизмолог († 1928 г.) 1861 г. – Матей Стойков, български офицер († 1928 г.) 1868 г. – Николай II, руски монарх († 1918 г.) 1872 г. – Бъртранд Ръсел, британски философ, Нобелов лауреат († 1970 г.) 1872 г. – Яне Сандански, български революционер († 1915 г.) 1875 г. – Петър Васков, български революционер († 1907 г.) 1876 г. – Херман Мюлер, германски политик († 1931 г.) 1879 г. – Стоян Стойков, български революционер († ? г.) 1880 г. – Димитър Бояджиев, български поет († 1911 г.) 1883 г. – Валтер Гропиус, германско-американски архитект († 1969 г.) 1891 г. – Рудолф Карнап, германско-американски философ († 1970 г.) 1895 г. – Аугусто Сесар Сандино, никарагуански политик († 1934 г.) 1897 г. – Франк Капра, американски кинорежисьор († 1991 г.) 1909 г. – Фред Пери, британски тенисист († 1995 г.) 1912 г. – Пери Комо, американски певец († 2001 г.) 1912 г. – Ричард Брукс, американски режисьор († 1992 г.) 1912 г. – Симон Мирман, френска дизайнерка († 2008 г.) 1914 г. – Борис Христов, български певец († 1993 г.) 1914 г. – Туло де Графенрийд, швейцарски автомобилен състезател († 2007 г.) 1920 г. – Алексей Шелудко, български физикохимик († 1995 г.) 1920 г. – Симон Майер, френска хематоложка († 2006 г.) 1920 г. – Йоан Павел II, римокатолически папа († 2005 г.) 1925 г. – Яким Якимов, български режисьор († 2009 г.) 1927 г. – Кирил Цибулка, български композитор († 1997 г.) 1930 г. – Дон Линд, американски учен 1930 г. – Фред Саберхаген, американски писател († 2007 г.) 1935 г. – Иван Доровски, македонски писател 1939 г. – Джовани Фалконе, италиански юрист († 1992 г.) 1939 г. – Петер Грюнберг, германски физик, Нобелов лауреат († 2018 г.) 1944 г. – Албърт Хемънд, английски певец 1944 г. – Винфрид Георг Зебалд, германски писател († 2001 г.) 1944 г. – Иван Станев, български сценарист 1944 г. – Димитър Радков, български художник († 1982 г.) 1944 г. – Румена Трифонова, българска актриса 1945 г. – Анастас Славчев, български музикант и общественик 1946 г. – Андреас Кацулас, американски актьор († 2006 г.) 1952 г. – Джордж Стрейт, американски кънтри изпълнител 1955 г. – Чоу Юн-Фат, китайски актьор 1957 г. – Майкъл Крету, румънски музикант 1957 г. – Тиери Мейсан, френски журналист 1962 г. – Сандра, германска певица 1962 г. – Стефан Яръмов, български футболист 1965 г. – Кольо Колев, български щангист 1967 г. – Димитър Николов, български политик 1967 г. – Светлана Терзиева, българска актриса 1967 г. – Хайнц-Харалд Френцен, германски пилот от Формула 1 1970 г. – Валери Попович, руски футболист 1971 г. – Брад Фридъл, американски футболист 1973 г. – Шантал Кревиазук, канадска певица 1975 г. – Джон Хигинс, шотландски играч на снукър 1975 г. – Санем Челик, турска актриса 1978 г. – Рикардо Карвальо, португалски футболист 1979 г. – Миливое Новакович, словенски футболист 1981 г. – Маамаду Диара, малийски футболист 1984 г. – Ивет Лалова, българска лекоатлетка 1985 г. – Зейнеп Кьосе, турска актриса 1991 г. – Александър Кирилов, български футболист Починали 526 г. – Йоан I, римски папа (* неизв.) 1733 г. – Георг Бьом, германски композитор (* 1661 г.) 1799 г. – Пиер дьо Бомарше, френски драматург (* 1732 г.) 1800 г. – Александър Суворов, руски пълководец (* 1729 г.) 1807 г. – Антоан-Филип Орлеански, френски благородник (* 1775 г.) 1829 г. – Мария-Жозефа Саксонска, кралица на Испания (* 1803 г.) 1876 г. – Давид Тодоров, български революционер (* ок. 1834) 1876 г. – Сава Катрафилов, български революционер (* 1836) 1876 г. – Янко Атанасов, български революционер (* ок. 1840) 1909 г. – Исак Албенис, испански композитор и пианист (* 1860 г.) 1910 г. – Полин Виардо, френска оперна певица, мецосопран (* 1821 г.) 1911 г. – Густав Малер, австрийски композитор (* 1860 г.) 1922 г. – Шарл Лаверан, френски лекар, Нобелов лауреат (* 1845 г.) 1927 г. – Никифор Бегичев, руски моряк (* 1874 г.) 1934 г. – Анастас Матлиев, български общественик (* ? г.) 1940 г. – Александър Филипов, български литературен критик (* 1895 г.) 1941 г. – Вернер Зомбарт, германски икономист (* 1863 г.) 1959 г. – Джон Баримор, американски актьор (* 1882 г.) 1965 г. – Ели Коен, израелски шпионин (* 1924 г.) 1965 г. – Трайко Симеонов, български писател (* 1886 г.) 1975 г. – Илия Петров, български художник (* 1903 г.) 1980 г. – Иън Къртис, английски певец (* 1956 г.) 1981 г. – Уилям Сароян, американски писател (* 1908 г.) 1985 г. – Стоян Даскалов, български писател (* 1909 г.) 1993 г. – Адмира Исмич и Бошко Бръкич, „сараевските Ромео и Жулиета“ (* 1968 г.) 2001 г. – Алексей Маресиев, съветски летец (* 1916 г.) 2001 г. – Трендафил Станков, български футболист и треньор (* 1923 г.) 2006 г. – Иван Лебамов, български общественик (* 1932 г.) 2006 г. – Мако Даков, български политик (* 1920 г.) 2007 г. – Пиер-Жил дьо Жен, френски физик, Нобелов лауреат (* 1932 г.) 2010 г. – Едоардо Сангвинети, италиански поет (* 1930 г.) Празници Международен ден на музеите Ден на българските зоопаркове Международен ден на ваксината срещу СПИН Римокатолическа църква – Празник на бог Фаунус (Пан в древногр. мит.). Дания – Битката при Дюбели Русия – Ден на славянската култура и писменост (от 18 до 24 май). Всяка година столица на празника става някое ново населено място. Русия – Празник на Балтийския военноморски флот на Русия Сомалия – Празник на независимостта Тюркменистан – Празник на възраждането, единството и поезията в чест на Махтумкули Пираги (поет и философ, лат. Magtymguly Pyragy) Украйна, Република Крим – Ден в памет на жертвите от депортацията Уругвай – Ден на битката при Лас Пиедрас Хаити – Ден на флага и университетите 518

bg

2434

https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

19 май

19 май е 139-ият ден в годината според григорианския календар (140-и през високосна година). Остават 226 дни до края на годината. Събития 1536 г. – Втората жена на крал Хенри VIII, кралица Ан Болейн, е обезглавена в Лондон за прелюбодеяние, кръвосмешение и държавна измяна. 1568 г. – По нареждане на английската кралица Елизабет I Тюдор кралицата на Шотландия Мария Стюарт е заточена в замъка Фотеринг. 1571 г. – Основан е град Манила във Филипините. 1604 г. – Основан е град Монреал. 1643 г. – Френско-испанска война: френските войски начело с принц Луи II дьо Конде разбиват испанците в битката при Рокроа. 1649 г. – Англия е обявена за република (до 1660 г.). 1712 г. – Петър I премества столицата на Русия от Москва в новопостроения Санкт Петербург. 1802 г. – Наполеон Бонапарт учредява най-високия орден на Франция – Орден на почетния легион. 1876 г. – След 9-дневно сражение башибозук и османска войска превземат Дряновския манастир, отбраняван героично от четата на Бачо Киро и Поп Харитон. 1894 г. – Създадено е правителство с министър-председател Константин Стоилов. 1919 г. – Мустафа Кемал Ататюрк се премества от Истанбул в Самсун с група последователи, за да се противопостави на турското правителство, което става причина за избухване на гражданска война в Турция. 1922 г. – В СССР е създадено пионерско движение за децата на възраст от 10 до 15 години. 1934 г. – Извършен е Деветнадесетомайският преврат в България. 1941 г. – Втората световна война: Съветският разузнавач в Япония Рихард Зорге предупреждава Москва за подготвяното от Нацистка Германия нападение над СССР на 22 юни. 1941 г. – Втората световна война: Първа армия получава заповед да окупира Беломорска Тракия. 1945 г. – Втората световна война: Във Фленсбург е арестуван един от главните военнопрестъпници на нацистка Германия – Алфред Розенберг. 1951 г. – В Париж Ален Бернарден създава кабаре „Крейзи Хорс“. 1961 г. – Програма Венера: Съветският космически апарат Венера 1 става първият човешки предмет, който прелита близо до друга планета (Венера) (контакът с него е загубен преди месец). 1967 г. – Военната авиация на САЩ за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам, Ханой. 1971 г. – Програма Марс: Съветският съюз изстрелва Марс 2. 1986 г. – Армейски части на ЮАР нахлуват по земя и по въздух в Ботсвана, Замбия и Зимбабве в преследване на партизани от Африканския национален конгрес. 1990 г. – Проведена е първата национална конференция на СДС. 1991 г. – От Унгария се изтеглят последните съветски войски. 2005 г. – Партията на европейските социалисти (ПЕС) приема БСП за пълноправен член. Родени 1476 г. – Елена Ивановна, велика литовска княгиня и кралица на Полша († 1513 г.) 1593 г. – Якоб Йорданс, фламандски художник († 1678 г.) 1611 г. – Инокентий XI, римски папа и светец († 1683 г.) 1744 г. – Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Обединеното кралство († 1818 г.) 1762 г. – Йохан Готлиб Фихте, германски философ († 1814 г.) 1795 г. – Джонс Хопкинс, американски бизнесмен († 1873 г.) 1839 г. – Йозеф Мария фон Радовиц, германски дипломат († 1912 г.) 1860 г. – Виторио Орландо, министър-председател на Италия († 1952 г.) 1881 г. – Янко Стоянчев, български юрист и политик († 1927 г.) 1881 г. – Мустафа Кемал Ататюрк, първи президент на Турция († 1938 г.) 1884 г. – Димо Кьорчев, български философ и литературен критик († 1928 г.) 1884 г. – Петър Ников, български историк († 1938 г.) 1888 г. – Владимир Конашевич, руски художник († 1963 г.) 1890 г. – Хо Ши Мин, виетнамски революционер, политик и държавник († 1969 г.) 1891 г. – Иван Велков, български археолог († 1958 г.) 1892 г. – Константин Паустовски, руски писател († 1968 г.) 1894 г. – Хенинг Шьонфелд, немски офицер († 1958 г.) 1900 г. – Стоян Вардарски, български революционер († 1975 г.) 1902 г. – Рамон Енсинас, испански футболен треньор († 1967 г.) 1906 г. – Адолф Айхман, нацистки офицер († 1962 г.) 1910 г. – Любчо Арсов, югославски и македонски политик († 1986 г.) 1914 г. – Макс Перуц, австрийско-британски микробиолог, Нобелов лауреат († 2002 г.) 1925 г. – Малкълм Екс, американски борец за правата на чернокожите († 1965 г.) 1925 г. – Пол Пот, камбоджански диктатор († 1998 г.) 1930 г. – Жан-Луи де Рамбюр, френски журналист († 2006 г.) 1931 г. – Боб Андерсън, британски мотоциклетен и автомобилен състезател († 1967 г.) 1933 г. – Едуард де Боно, малтийски писател 1935 г. – Фриц Рудолф Фриз, немски писател († 2014 г.) 1938 г. – Веселин Димитров, български журналист и педагог († 2009 г.) 1941 г. – Нора Ефрон, американска писателка, сценарист и режисьор († 2012 г.) 1943 г. – Димитър Пейчев, молдовски и български художник 1945 г. – Пит Тауншенд, британски рок музикант (The Who) 1946 г. – Микеле Плачидо, италиански актьор 1946 г. – Антони Славински, български политик 1953 г. – Константин Рамшев, български лекар 1954 г. – Фил Ръд, австралийски барабанист (AC/DC) 1956 г. – Венцислав Инкьов, български шахматист 1957 г. – Мая Бабурска, българска актриса 1963 г. – Кристин Димитрова, българска писателка 1963 г. – Хайнц Вайкселбраун, австрийски актьор 1965 г. – Михаил Билалов, български актьор и водещ 1968 г. – Тео де Рад, южноафрикански програмист 1970 г. – Валери Славчев, български рок музикант 1970 г. – Петър Кауков, български актьор и театрален режисьор 1972 г. – Дженни Сесилия Берггрен, шведска поп-певица (Ace of Base) 1972 г. – Мая Бежанска, българска актриса и певица 1972 г. – Йозджан Дениз, турски актьор и певец 1976 г. – Тодор Янчев, български футболист 1977 г. – Мануел Алмуния, испански футболист 1977 г. – Наталия Орейро, аржентинска певица и актриса 1979 г. – Андреа Пирло, италиански футболист 1979 г. – Диего Форлан, уругвайски футболист 1981 г. – Матеуш Даменцки, полски актьор 1983 г. – Ийв Ейнджъл, унгарска порно актриса и модел 1988 г. – Юлиян Куртелов, български футболист 1995 г. – Силвана Чаушева, българска волейболистка 1997 г. – Дивна Станчева, българска певица Починали 804 г. – Алкуин, английски духовник (* ок. 735) 1125 г. – Владимир II, велик княз на Киевска Рус (* 1053 г.) 1296 г. – Целестин V, римски папа (* 1215 г.) 1389 г. – Дмитрий Донски, велик княз на Московското княжество (* 1350 г.) 1536 г. – Ан Болейн, втора съпруга на Хенри VIII (* 1501 г. – 1507) 1715 г. – Чарлз Монтагю, британски поет и политик (* 1661 г.) 1786 г. – Джон Стенли, британски композитор (* 1712 г.) 1825 г. – Анри дьо Сен-Симон, френски мислител (* 1760 г.) 1864 г. – Натаниел Хоторн, американски писател (* 1804 г.) 1876 г. – Никола Ганчев, български революционер (* 1843 г.) 1895 г. – Хосе Марти, кубински революционер и писател (* 1853 г.) 1898 г. – Уилям Гладстон, министър-председател на Обединеното кралство (* 1809 г.) 1912 г. – Болеслав Прус, полски писател (* 1847 г.) 1928 г. – Макс Шелер, германски философ и социолог (* 1874 г.) 1934 г. – Евгения Соколничка, полско-френски психоаналитик (* 1884 г.) 1935 г. – Томас Лорънс, британски офицер (* 1888 г.) 1945 г. – Константин Треньов, руски писател (* 1876 г.) 1956 г. – Стефан Гевгалов, български просветен деец (* 1882 г.) 1973 г. – Милан Киселички, български общественик (* 1885 г.) 1987 г. – Джеймс Типтри-младши, американската писателка (* 1915 г.) 1994 г. – Жаклин Кенеди Онасис, бивша първа дама на САЩ (* 1929 г.) 2005 г. – Трифон Силяновски, български композитор и пианист (* 1923 г.) 2007 г. – Ханс Волшлегер, немски писател (* 1935 г.) 2009 г. – Робърт Фърчгот, американски учен, Нобелов лауреат (* 1916 г.) 2014 г. – Джак Брабам, австралийски автомобилен състезател (* 1926 г.) 2014 г. – Венцеслав Кисьов, български актьор (* 1946 г.) Празници Световен ден за борба с хепатита (от 2006 г.) България – Празник на град Джебел Виетнам – Рожден ден на Хо Ши Мин Гърция – Ден в памет на жертвите от Понтийския гръцки геноцид (от 1919 г.) Дания – Ден за всенародна молитва Русия – Ден в памет на починалите от СПИН Турция – Ден на Кемал Ататюрк и Ден на младежта и спорта (от 1919 г.) Украйна – Ден на науката Финландия – Ден в памет на загиналите и Ден на военния флот 519

bg

2435

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

20 май

20 май е 140-ият ден в годината според григорианския календар (141-ви през високосна година). Остават 225 дни до края на годината. Събития 325 г. – Римският император Константин I Велики свиква Първи Никейски събор, на който е прието „Веруюто“. 525 г. – При земетресение в Близкия Изток загиват около 300 хиляди души. 1202 г. – Земетресение с епицентър в Северозападна Сирия убива от 30 хиляди до над един милион души в Близкия Изток и Северна Африка. 1498 г. – Португалският мореплавател Васко да Гама първи от европейските мореплаватели заобикаля Африка и пристига в Кожикод (преди известен като Каликут), Индия. 1520 г. – Ернан Кортес разбива испанските войски, след като се обявява за независим владетел на Мексико. 1570 г. – Картографът Абрахам Ортелий издава първия съвременен атлас. 1618 г. – Започва Тридесетгодишна война. 1873 г. – Леви Щраус и Джейкъб Дейвис получават американски патент за сини памучни панталони с медни капси, станали известни по-късно като джинси. 1875 г. – Представители на 17 държави подписват в Париж Метричната конвенция, с която се постига единство в използваните мерни единици. 1875 г. – Княз Александър Дондуков-Корсаков встъпва в длъжност като руски императорски комисар в България. 1882 г. – С присъединяването на Италия към военния съюз между Германия и Австро-Унгария се създава Тройния съюз – организация, която по-късно предизвиква Първата световна война. 1900 г. – В Париж са открити вторите Летни олимпийски игри. 1902 г. – Куба става независима от САЩ република. 1927 г. – Саудитска Арабия получава независимост от Великобритания. 1927 г. – Чарлз Линдберг излита от Лонг Айлънд, Ню Йорк, за да извърши първия самостоятелен полет без кацане над Атлантическия океан, който завършва успешно на летище Бурже в Париж. 1932 г. – Енгелберт Долфус става канцлер на Австрия. 1932 г. – В СССР е въведен терминът социалистически реализъм като нов стил в литературата. 1932 г. – Амелия Еърхарт излита от остров Нюфаундленд и започва първия самостоятелен полет без кацане на жена над Атлантическия океан, който завършва успешно в Северна Ирландия на следващия ден. 1943 – Цар Борис III отклонява следващи германски планове за депортация и одобрява план за изселване на 25 хиляди евреи от София. 1963 г. – Сукарно е назначен за пожизнен президент на Индонезия и провъзгласен за Велик вожд на революцията. 1969 г. – Джон Ленън сключва брак с Йоко Оно в Гибралтар. 1972 г. – Създадена е обединената република Камерун. 1983 г. – От френския Институт „Пастьор“ официално се съобщава, че е изолиран вирусът на СПИН от екип, ръководен от професор Люк Монтание. 1989 г. – В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият митинг на български турци против „възродителния процес“ 2002 г. – Източен Тимор придобива независимост от Индонезия и става първата суверенна държава за 21 век. 2003 г. – Ватиканът публикува речник на съвременния латински език, в който са добавени термини, които широко се използват в настоящето. 2007 г. – Избори за Европейски парламент през 2007: В България се провеждат първите избори за членове на Европейския парламент. Родени 1764 г. – Йохан Шадов, пруски график († 1850 г.) 1772 г. – Уилям Конгрийв, английски изобретател († 1828 г.) 1794 г. – Карл Юлиус Перлеб, германски ботаник († 1845 г.) 1799 г. – Оноре дьо Балзак, френски писател († 1850 г.) 1806 г. – Джон Стюарт Мил, британски философ († 1873 г.) 1818 г. – Едуард Тотлебен, руски граф и военен деец († 1884 г.) 1822 г. – Фредерик Паси, френски икономист, Нобелов лауреат през 1901 г. († 1912 г.) 1830 г. – Ектор Мало, френски писател († 1907 г.) 1851 г. – Емил Берлинер, американски изобретател с германски произход († 1929 г.) 1860 г. – Едуард Бухнер, германски химик, Нобелов лауреат († 1917 г.) 1868 г. – Тасе Христов, български революционер († ? г.) 1875 г. – Парашкев Цветков, български революционер († 1903 г.) 1876 г. – Петър Джидров, български социалдемократ († 1952 г.) 1878 г. – Александър Давидов, български военен деец († 1925 г.) 1881 г. – Владислав Сикорски, полски военен и политически водач († 1943 г.) 1882 г. – Георги Горанов, български композитор († 1905 г.) 1882 г. – Сигрид Унсет, норвежка писателка, Нобелова лауреатка през 1928 г. († 1949 г.) 1883 г. – Фейсал I, крал на Ирак († 1933 г.) 1885 г. – Александър Лер, германски генерал († 1947 г.) 1893 г. – Винцас Миколайтис-Путинас, литовски писател († 1967 г.) 1896 г. – Храбър Попов, български архитект, първият декан на Строителния факултет към Висше техническо училище († 1979 г.) 1901 г. – Макс Еве, нидерландски шахматист († 1981 г.) 1904 г. – Марджъри Алингам, английска писателка († 1966 г.) 1906 г. – Васила Вълчева, българска народна певица († 1981 г.) 1908 г. – Джеймс Стюърт, американски актьор († 1997 г.) 1909 г. – Васил Иванов, български художник († 1975 г.) 1915 г. – Моше Даян, израелски офицер и политик († 1981 г.) 1916 г. – Алексей Маресиев, съветски летец († 2001 г.) 1917 г. – Дейвид Маклеланд, американски психологически теоретик († 1998 г.) 1918 г. – Едуард Люис, американски генетик, Нобелов лауреат през 1995 г. († 2004 г.) 1921 г. – Волфганг Борхерт, германски поет, белетрист и драматург († 1947 г.) 1921 г. – Карл Дедециус, германски писател и преводач († 2016 г.) 1922 г. – Димитър Хаджиянев, български актьор († 2005 г.) 1922 г. – Куно Ребер, швейцарски писател († 1992 г.) 1924 г. – Пол-Клод Ракамие, френски психиатър († 1996 г.) 1925 г. – Алексей Туполев, съветски авиоконструктор († 2001 г.) 1930 г. – Милена Цанева, български литературен критик 1935 г. – Димитър Киров, български художник († 2008 г.) 1935 г. – Хосе Мухика, уругвайски политик и президент 1942 г. – Тома Томов, български журналист 1943 г. – Ал Бано, италиански поп певец 1944 г. – Джо Кокър, британски поп певец († 2014 г.) 1946 г. – Шер, американска поп певица и актриса 1947 г. – Стоянка Кендерова, български арабист и османист 1949 г. – Илко Ескенази, български политик († 1994 г.) 1950 г. – Красимир Зафиров, български футболист 1952 г. – Роже Мила, камерунски футболист 1955 г. – Матиас Политики, германски писател 1956 г. – Борис Акунин, руски писател 1958 г. – Алексей Гусков, руски актьор 1959 г. – Бронсън Пинчът, американски актьор 1960 г. – Джон Билингсли, американски актьор 1962 г. – Александър Дедюшко, руски актьор († 2007 г.) 1961 г. – Ангел Тошков, български учен 1964 г. – Весела Лечева, българска спортистка 1964 г. – Даниела Гергелчева, българска тенисистка 1965 г. – Паоло Сеганти, италиански артист 1968 г. – Тимъти Олифант, американски актьор 1970 г. – Стефан Вълдобрев, български актьор и музикант 1972 г. – Бъста Раймс, американски хип-хоп изпълнител 1978 г. – Христос Баникас, гръцки шахматист 1981 г. – Икер Касиляс, испански футболен вратар 1982 г. – Петър Чех, чешки футболист 1983 г. – Александра Сърчаджиева, българска актриса 1983 г. – Оскар Кардосо, парагвайски футболист Починали 1277 г. – Йоан XXI, римски папа (* 1215 г.) 1506 г. – Христофор Колумб, генуезски мореплавател (* 1451 г.) 1622 г. – Осман II, султан на Османската империя (* 1604 г.) 1648 г. – Владислав IV Васа, крал на Полша и велик княз на Литва (* 1595 г.) 1755 г. – Йохан Георг Гмелин, германски естествоизпитател (* 1709 г.) 1782 г. – Уилям Емерсън, британски математик (* 1701 г.) 1820 г. – Карл Лудвиг Занд, германски студент, член на Burschenschaft (* 1795 г.) 1887 г. – Александър Улянов, руски революционер (* 1866 г.) 1896 г. – Клара Шуман, германска пианистка и композиторка (* 1819 г.) 1901 г. – Кочо Муструка, български революционер (* 1873 г.) 1911 г. – Георги Ралев, български революционер (* 1875 г.) 1911 г. – Димко Богов, български революционер (* 1870 г.) 1940 г. – Вернер фон Хейденстам, шведски писател и поет, Нобелов лауреат през 1916 г. (* 1859 г.) 1942 г. – Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер (* 1867 г.) 1944 г. – Иван Улитин, съветски военен деец (* 1923 г.) 1945 г. – Александър Ферсман, съветски геохимик (* 1883 г.) 1945 г. – Владимир Вазов, български генерал, брат на поета Иван Вазов (* 1868 г.) 1947 г. – Филип Ленард, австрийски и унгарски физик, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1862 г.) 1952 г. – Йордан Пекарев, български журналист и политик, деец на БЗНС (* 1860 г.) 1960 г. – Никола Михайлов, български художник (* 1876 г.) 1970 г. – Херман Нунберг, австрийски психоаналитик (* 1884 г.) 1973 г. – Ярно Сааринен, финландски мотоциклетен състезател (* 1945 г.) 1981 г. – Доситей, македонски духовник, глава на МПЦ (* 1906 г.) 1981 г. – Лилиан Ротер, унгарски психоаналитик (* 1896 г.) 1982 г. – Димитър Попов, български политик (* 1912 г.) 1989 г. – Джон Хикс, британски икономист, Нобелов лауреат през 1972 г. (* 1989 г.) 1995 г. – Начо Начев, български учен (* 1925 г.) 2002 г. – Стивън Джей Гулд, американски палеонтолог (* 1941 г.) 2005 г. – Пол Рикьор, френски философ (* 1913 г.) 2007 г. – Стенли Милър, американски химик (* 1930 г.) 2009 г. – Ивайло Джамбазов, български актьор (* 1959 г.) 2009 г. – Олег Янковски, руски актьор (* 1944 г.) 2011 г. – Ренди Савидж, американски кечист (* 1952 г.) 2012 г. – Робин Гиб, английски певец и композитор (Бий Джийс) (* 1949 г.) 2013 г. – Рей Манзарек, американски музикант (* 1939 г.) Празници Свети мъченик Талалей (по църковня календар на Българска православна църква) Международен ден на метрологията Европейски ден на морето (от 2008 г.) Източен Тимор – Ден на независимостта (от Индонезия, 2002 г., национален празник) Камерун – Ден на обединението (1972 г., национален празник) Куба – Ден на независимостта (от САЩ, 1902 г.) Саудитска Арабия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1927 г.) Индонезия – Ден на националното пробуждане 520

bg

2436

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

21 май

21 май е 141-вият ден в годината според григорианския календар (142-ри през високосна). Остават 224 дни до края на годината. Събития 1725 г. – Руската императрица Екатерина I учредява ордена „Александър Невски“. 1840 г. – Нова Зеландия е обявена за колония на Великобритания. 1865 г. – Сформира се чета в жилището на Георги Раковски, в която участват Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и други. 1904 г. – В Париж е основана Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА). 1920 г. – Съставено е самостоятелно правителство на БЗНС начело с Александър Стамболийски. 1924 г. – Националният отбор по футбол на България играе във Виена първия си неофициален мач и губи с 0:6 от Австрия. 1927 г. – Американецът Чарлз Линдберг завършва в Париж първия самостоятелен полет без кацане през Атлантическия океан. 1932 г. – Американката Амелия Ерхарт завършва в Северна Ирландия първия самостоятелен полет на жена без кацане над Атлантическия океан. 1969 г. – В САЩ палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди. 1991 г. – Бившият министър-председател на Индия Раджив Ганди е убит при самоубийствен бомбен атентат на жена близо до Мадрас. 1997 г. – XXXVIII народно събрание гласува новия кабинет, оглавен от лидера на СДС Иван Костов. 1998 г. – Един ден след като убива родителите си, 15-годишен ученик стреля в училище в Спрингфилд (САЩ), убивайки 2 деца и ранявайки 23. 2000 г. – Черна гора провежда референдум за излизане от конфедерацията Сърбия и Черна гора, на който за независимост гласуват 55% от населението. 2003 г. – При земетресение в северен Алжир загиват над две хиляди души. 2005 г. – Гръцката певица Елена Папаризу печели 50-ото издание на телевизионния конкурс Песен на Евровизия. 2006 г. – Провежда се ежегодното надбягване От залива до големите пенливи вълни в Сан Франциско (Калифорния). Родени 120 пр.н.е. – Аврелия Кота, римска матрона, майка на Гай Юлий Цезар († 54 пр.н.е.) 1471 г. – Албрехт Дюрер, германски художник († 1528 г.) 1527 г. – Филип II, крал на Испания († 1598 г.) 1688 г. – Александър Поуп, английски поет († 1744 г.) 1817 г. – Херман Лоце, германски философ († 1881 г.) 1827 г. – Константин Победоносцев, руски политик († 1907 г.) 1843 г. – Шарл Албер Гоба, швейцарски политик, Нобелов лауреат († 1914 г.) 1843 г. – Луи Рено, френски юрист, Нобелов лауреат († 1918 г.) 1848 г. – Търпо Поповски, български свещеник († 1928 г.) 1854 г. – Ховсеп Азнавур, османски архитект († 1935 г.) 1860 г. – Вилем Ейнтховен, нидерландски физиолог, Нобелов лауреат († 1927 г.) 1863 г. – Димитър Станчов, български дипломат († 1940 г.) 1870 г. – Тодор Марков, български военен деец († след 1950) 1880 г. – Тудор Аргези, румънски поет († 1967 г.) 1889 г. – Леополд Маунтбатън, британски благородник († 1922 г.) 1896 г. – Вера Иванова-Мавродинова, български учен († 1987 г.) 1897 г. – Никола Аврамов (художник), български художник († 1945 г.) 1912 г. – Димитър Домузчиев, български музикант († 1972 г.) 1921 г. – Андрей Сахаров, руски физик, Нобелов лауреат († 1989 г.) 1924 г. – Атанас Семерджиев, български политик († 2015 г.) 1927 г. – Томас Сеговия, мексикански писател († 2011 г.) 1932 г. – Габриеле Воман, немска писателка († 2015 г.) 1937 г. – Менгисту Хайле Мариам, президент на Етиопия 1938 г. – Павел Герджиков, български певец 1938 г. – Урс Видмер, швейцарски писател († 2014 г.) 1943 г. – Кирил Топалов, български писател 1944 г. – Джанет Дейли, американска писателка († 2013 г.) 1944 г. – Борислав Грънчаров, български поп певец († 2017 г.) 1945 г. – Ричард Хач, американски актьор († 2017 г.) 1952 г. – Мистър Ти, американски актьор 1962 г. – Георги Попиванов, български футболист 1964 г. – Иван Бела, словашки космонавт 1965 г. – Димитър Воев, български поет († 1992 г.) 1966 г. – Лиса Едълстийн, американска актриса 1966 г. – Зденко Кожул, югославско-хърватски шахматист 1967 г. – Крис Беноа, канадски кечист († 2007 г.) 1969 г. – Николай Нинов, български шахматист 1972 г. – The Notorious B.I.G., хипхоп музикант († 1997 г.) 1976 г. – Карло Любек, немски актьор 1978 г. – Адам Гонтиер, вокалист на Three Days Grace 1978 г. – Бриана Банкс, германска актриса 1980 г. – Готие, белгийско-австралийски музикант 1981 г. – Беладона, американска порнографска актриса 1983 г. – Джузепе Акуаро, италиански футболист 1985 г. – Галена, българска попфолк певица 1985 г. – Луцие Храдецка, чешка тенисистка 1986 г. – Марио Манджукич, хърватски футболист 1986 г. – Алекс Нойес, американски барабанист 1986 г. – Пламен Пенев, Мистър България 2004 1988 г. – Джонатан Хоусън, английски футболист 1990 г. – Рене Кърхин, словенски футболист 1990 г. – Жоао Силва, португалски футболист Починали 1471 г. – Хенри VI, крал на Англия (* 1421 г.) 1639 г. – Томазо Кампанела, италиански философ (* 1568 г.) 1786 г. – Карл Вилхелм Шееле, шведски химик (* 1742 г.) 1876 г. – Георги Апостолов, български революционер (* ок. 1853) 1876 г. – Петър Симеонов, български революционер (* ок. 1846) 1880 г. – Иван Липранди, руски историк (* 1790 г.) 1903 г. – Парашкев Цветков, български революционер (* 1875 г.) 1922 г. – Александър Греков, български политик (* 1884 г.) 1926 г. – Фридрих Клуге, германски езиковед (* 1856 г.) 1929 г. – Арчибалд Роузбъри, Министър-председател на Обединеното кралство (* 1847 г.) 1935 г. – Джейн Адамс, американска общественичка, Нобелов лауреат (* 1860 г.) 1935 г. – Хуго де Фриз, холандски ботаник (* 1848 г.) 1944 г. – Атанас Манчев, български поет (* 1921 г.) 1949 г. – Клаус Ман, немски писател (* 1906 г.) 1951 г. – Никола Мушанов, български политик, министър-председател на България начело на три правителства (* 1872 г.) 1973 г. – Иван Конев, съветски маршал (* 1897 г.) 1991 г. – Раджив Ганди, Министър-председател на Индия (* 1944 г.) 1993 г. – Джон Фрост, британски офицер (* 1912 г.) 2000 г. – Джон Гилгуд, британски актьор (* 1904 г.) 2006 г. – Асен Гаврилов, балетист (* 1926 г.) Празници Източноправославна църква – Св. св. Константин и Елена (Костадин, Коста, Кунчо, Елин, Илона, Динко, Койчо) ЮНЕСКО – Световен ден за културно развитие Световен ден срещу тероризма България – Празник на град Пазарджик, град Костандово, град Елена и на селата Белотинци и Ясна поляна Италия – Празник на град Верона 521

bg

2437

https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

22 май

22 май е 142-рият ден в годината според григорианския календар (143-ти през високосна). Остават 223 дни до края на годината. Събития 853 г. – Олаф I, син на краля на Норвегия, оглавява викингите в Ирландия и обявява за нейна столица Дъблин. 1455 г. – В Англия започва Войната на розите. 1762 г. – Швеция и Прусия подписват Хамбургското споразумение. 1768 г. – Мореплавателят Луи Антоан де Бугенвил открива остров Пентекост. 1856 г. – В Москва е открита Третяковската галерия. 1906 г. – Братя Райт патентоват първата „летяща машина“. 1939 г. – Втора световна война: Германия и Италия подписват Железния пакт. 1942 г. – Мексико се включва във Втората световна война на страната на Съюзниците. 1947 г. – Студената война: В борбата си срещу разпространението на комунизма, Президентът на САЩ Хари Труман подписва Доктрината Труман, с която отпуска 400 милиона щатски долара военна и икономическа помощ на Турция и Гърция, за да противодействат на вътрешните комунистически движения. 1956 г. – Районът на Трихълмието (Тримонциума) в Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват „Старинен Пловдив“. 1960 г. – При чилийско земетресение, с най-голям измерен магнитуд (9,5), загиват около 5000 души най-вече поради образуваните цунами. 1965 г. – Открива се криптата на Храм-паметник Свети Александър Невски, като филиал за средновековно и възрожденско българско изкуство при Националната художествена галерия. 1968 г. – Американската атомна подводница Скорпиън (SSN-589) потъва на около 650 км югозападно от Азорските острови с 99 души екипаж на борда. 1969 г. – Лунният модул на Аполо 10 се доближава максимално до повърхността на Луната. 1972 г. – Ричард Никсън пристига в Москва на първото посещение на американски президент в СССР. 1972 г. – Цейлон приема нова конституция, с която става република и променя името си на Шри Ланка. 1990 г. – Бившият марксистки Южен Йемен и авторитарният Северен Йемен се обединяват в Република Йемен. 1990 г. – Излиза операционната система на Microsoft Windows 3.0. 1992 г. – Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения се присъединяват към ООН. 2012 г. – Земетресение с епицентър близо до Перник с магнитуд 5,8. 2014 г. – Се дава началото на 8-те подред преки Избори за Европейски парламент. Родени 1783 г. – Уилям Стърджън, английски физик († 1850 г.) 1808 г. – Жерар дьо Нервал, френски поет († 1855 г.) 1813 г. – Рихард Вагнер, немски композитор († 1882 г.) 1859 г. – Артър Конан Дойл, британски писател († 1930 г.) 1881 г. – Михаил Ларионов, руски художник († 1964 г.) 1891 г. – Йоханес Р. Бехер, немски поет († 1958 г.) 1900 г. – Клайд Толсън, американски полицай († 1975 г.) 1907 г. – Лорънс Оливие, английски актьор († 1989 г.) 1914 г. – Сън Ра, американски музикант († 1993 г.) 1924 г. – Шарл Азнавур, френски певец († 2018 г.) 1927 г. – Лени Вълкова, българска джаз-певица 1932 г. – Димитър Симеонов, български музикант, диригент и преподавател († 2019 г.) 1941 г. – Борис Гуджунов, български поп певец († 2015 г.) 1943 г. – Бети Уилямс, ирландска активистка, Нобелов лауреат († 2020 г.) 1946 г. – Джордж Бест, северноирландски футболист († 2005 г.) 1954 г. – Анатол Петренку, молдовски историк и политик 1954 г. – Шуджи Накамура, американско-японски физик и инженер, Нобелов лауреат 1959 г. – Мара Матушка, австрийска художничка от български произход 1969 г. – Йото Йотов, български щангист 1970 г. – Иван Кескинов, български тенисист 1970 г. – Наоми Кембъл, английски супермодел 1971 г. – Соня Васи, български фотомодел, манекенка, моден дизайнер и певица 1976 г. – Кристиан Вандевелде, американски колоездач 1979 г. – Тихомир Тичко, български шахматист 1981 г. – Брайън Даниълсън, американски кечист 1982 г. – Яна Огнянова, българска актриса 1983 г. – Любена Нинова, българска певица 1984 г. – Антон Хекимян, български журналист 1986 г. – Димитър Пашев, български политик 1987 г. – Новак Джокович, сръбски тенисист Починали 337 г. – Константин I Велики, римски император (* 274 г.) 1016 г. – Иван Владимир, сръбски княз (* 10 век г.) 1667 г. – Александър VII, римски папа (* 1599 г.) 1834 г. – Йохан Пол, чешки ботаник (* 1782 г.) 1873 г. – Алесандро Манцони, италиански писател (* 1785 г.) 1885 г. – Виктор Юго, френски писател (* 1802 г.) 1896 г. – Пьотър Алабин, руски общественик (* 1824 г.) 1907 г. – Александър Кошка, български революционер (* 1873 г.) 1938 г. – Гечо Кокилев, български и съветски морски офицер (* 1899 г.) 1948 г. – Любомир Владикин, български юрист 1967 г. – Лангстън Хюз, американски поет (* 1902 г.) 1983 г. – Албер Клод, белгийски биохимик, носител на Нобелова награда за 1974 г. 1984 г. – Мими Балканска, българска певица (* 1902 г.) 1990 г. – Роки Грациано, американски боксьор 1992 г. – Зелиг Харис, американски езиковед (* 1909 г.) 1995 г. – Пенчо Кубадински, български политик (* 1918 г.) 1996 г. – Джордж Смит, американски писател (* 1922 г.) 1997 г. – Алфред Хърши, американски биохимик, носител на Нобелова награда за медицина (* 1908 г.) 1998 г. – Иван Кисьов, български инженер (* 1910 г.) 2004 г. – Деспина Кехайова, българска циркова актриса (* 1972 г.) 2004 г. – Михаил Воронин, руски гимнастик (* 1945 г.) 2004 г. – Ричард Бигс, американски актьор (* 1960 г.) 2008 г. – Робърт Асприн, американски писател (* 1946 г.) Празници Международен ден за биологично разнообразие Йемен – Ден на обединението (между Северен и Южен Йемен, 1990 г., национален празник) 522

bg

2438

https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

23 май

23 май е 143-тият ден в годината според григорианския календар (144-ти през високосна). Остават 222 дни до края на годината. Събития 1430 г. – Жана д'Арк попада в плен на бургундите, докато се опитва да освободи Компиен. 1498 г. – Джироламо Савонарола, италиански духовник и политически реформатор, е обесен и изгорен на клада. 1555 г. – Кардинал Джампиетро Карафа е избран за папа и приема името Павел IV. 1592 г. – Във Венеция Инквизицията арестува италианския философ Джордано Бруно, обвинен в ерес. 1618 г. – Състои се втора Пражка дефенестрация, която предизвиква Тридесетгодишната война. 1785 г. – В писмо до приятел Бенджамин Франклин споделя идеята си за бифокалните очила. 1805 г. – Наполеон Бонапарт е коронован за крал на Италия в Миланската катедрала. 1877 г. – Провъзгласена е пълната независимост на Обединеното княжество Влахия и Молдавия от Османската империя. 1880 г. – Приет е първият Закон за административното деление на Княжество България, с който се закриват губерниите. 1900 г. – Избухва бунт против натуралния десятък в Дуранкулак, Балчишко (дн. община Шабла). 1907 г. – Открита е жп линията Зимница – Сливен (24 км). 1915 г. – Първата световна война: Италия обявява война на Австро-Унгария и се присъединява към Антантата. 1928 г. – Италианският изследовател Умберто Нобиле прави опит да достигне Северния полюс с дирижабъл; на връщане машината претърпява катастрофа и при спасителните работи загива Руал Амундсен. 1930 г. – В СССР е връчен за първи път най-високият орден – Ленин. 1934 г. – Бони и Клайд – известна двойка американски гангстери, са убити при престрелка с полицията. 1945 г. – Втора световна война: Ръководителят на СС Хайнрих Химлер се самоубива, след като е задържан от Съюзниците. 1945 г. – Уинстън Чърчил подава оставка като министър-председател на Великобритания. 1949 г. – С обявяването на Основния закон на Федерална република Германия е създадена Западна Германия. 1969 г. – Британската група The Who издава първата в света рок опера – Tommy. 1977 г. – При два терористични акта в Холандия похитители вземат над 100 заложници в начално училище и отвличат влак с около 80 пътници. 1988 г. – Състои се прощалният футболен мач на френския футболист Мишел Платини. 1988 г. – Състои се премиерата на българската комедия Ако можеш, забрави. 1994 г. – По време на ислямското богомолство Хадж в Мека, при изпълняване на опасния ритуал Прогонване на дявола с камъни паника става причина за загиването на 270 пилигрими. 1995 г. – Sun Microsystems представя езика за програмиране Java. 2002 г. – Започва Апостолическото поклонничество на папа Йоан Павел II в България. 2010 г. – Основан е Музеят на македонската борба в град Костур, Гърция. Родени 1052 г. – Филип I, крал на Франция († 1108 г.) 1707 г. – Карл Линей, шведски ботаник († 1778 г.) 1734 г. – Франц Месмер, австрийски лекар († 1815 г.) 1799 г. – Томас Худ, британски сатирик († 1845 г.) 1842 г. – Мария Конопницка, полска поетеса († 1910 г.) 1847 г. – Михаил Греков, български революционер († 1922 г.) 1848 г. – Константин Варламов, руски артист († 1915 г.) 1848 г. – Ото Лилиентал, германски изобретател († 1896 г.) 1854 г. – Иван Димитриев Гешов, български политик († 1934 г.) 1860 г. – Ярослав Вешин, български художник († 1915 г.) 1862 г. – Херман Обрист, швейцарски художник († 1927 г.) 1883 г. – Дъглас Феърбанкс, американски актьор († 1939 г.) 1891 г. – Пер Лагерквист, шведски писател, Нобелов лауреат през 1951 г. (* 1974 г.) 1891 г. – Иля Рабинович, руски шахматист († 1942 г.) 1900 г. – Ханс Франк, немски политик († 1946 г.) 1903 г. – Олга Кирчева, българска актриса († 1978 г.) 1908 г. – Джон Бардийн, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 и 1972 г. († 1991 г.) 1911 г. – Паул Майер, германски духовник († 2010 г.) 1912 г. – Влади Симеонов, български диригент († 1990 г.) 1912 г. – Яна Язова, българска поетеса († 1974 г.) 1921 г. – Григорий Чухрай, руски режисьор († 2001 г.) 1921 г. – Джеймс Блиш, американски писател († 1975 г.) 1923 г. – Ула Якобсон, шведска актриса († 1982 г.) 1925 г. – Джошуа Лидърбърг, американски генетик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 2008 г.) 1926 г. – Николай Антонов, български писател († ? г.) 1928 г. – Мила Павлова, българска актриса († 1963 г.) 1932 г. – Емилия Радева, българска актриса 1941 г. – Кръстю Пастухов, български журналист († 2017 г.) 1941 г. – Мариана Аламанчева, българска актриса († 2018 г.) 1944 г. – Мартин Полак, немски писател 1949 г. – Алан Гарсия, перуански политик († 2019 г.) 1951 г. – Анатоли Карпов, руски шахматист 1954 г. – Бойко Станкушев, български журналист 1960 г. – Асен Златев, български щангист 1960 г. – Стилиян Йотов, български философ 1963 г. – Укио Катаяма, японски пилот от Ф1 1967 г. – Фил Селуей, британски барабанист 1972 г. – Бурак Хакъ, турски актьор 1972 г. – Рубенс Барикело, бразилски пилот от Формула 1 1974 г. – Джуъл Килчър, американска певица 1977 г. – Елисавета Белобрадова, българска юристка и политик 1986 г. – Йоанна Драгнева, българска поп певица Починали 1498 г. – Джироламо Савонарола, италиански свещеник (* 1452 г.) 1524 г. – Исмаил I, шах на Персия (* 1487 г.) 1701 г. – Уилям Кид, известен шотландски капер (* 1645 г.) 1857 г. – Огюстен Луи Коши, френски математик (* 1789 г.) 1871 г. – Ярослав Домбровски, полски революционер (* 1836 г.) 1871 г. – Ернест Хофман, руски геолог (* 1801 г.) 1883 г. – Циприан Норвид, полски поет (* 1821 г.) 1886 г. – Леополд фон Ранке, германски историк (* 1795 г.) 1895 г. – Йоханес Дайкер, германски художник (* 1822 г.) 1906 г. – Хенрик Ибсен, норвежки драматург (* 1828 г.) 1937 г. – Джон Рокфелер, американски мултимилионер (* 1839 г.) 1942 г. – Чарлз Робърт Ашби, английски архитект, дизайнер и предприемач (* 1863) 1943 г. – Христо Кърпачев, български поет, публицист и партизанин (* 1911 г.) 1943 г. – Емануил Попдимитров, български поет и писател (* 1885 г.) 1944 г. – Дичо Петров, български офицер (* 1919 г.) 1945 г. – Хайнрих Химлер, началник на СС и германската полиция (* 1900 г.) 1947 г. – Шарл-Фердинан Рамю, швейцарски писател (* 1878 г.) 1986 г. – Стърлинг Хейдън, американски актьор (* 1916 г.) 1999 г. – Оуен Харт, канадски кечист (* 1965 г.) 2001 г. – Борис Гюдеров, български волейболист (* 1927 г.) 2009 г. – Но Му-хен, президент на Република Корея (* 1946 г.) 2012 г. – Валентин Церовски, български политик (* 1956 г.) 2013 г. – Димитър Овчаров, български археолог и изкуствовед (* 1931 г.) 2017 г. – Константин Маркианополски, висш български православен духовник (епископ) (* 1941 г.) Празници Световен ден на кръводарителя Световен ден за защита на морските костенурки Празник на Националната разузнавателна служба (от 2006 г.) България – Празник на селата Мокреш и Долна Вереница Азербайджан – Ден на Министерството на околната среда и природните ресурси Южна Каролина, САЩ – Ден на държавността Ямайка – Ден на труда 523

bg

2439

https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

24 май

24 май е 144-тият ден в годината според григорианския календар (145-и през високосна година). Остават 221 дни до края на годината. Според църковния календар денят на св. св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост – глаголицата, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид – кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 век се е ползвала и в Румъния. Свързването на датата 24 май с Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност произлиза от това, че след 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма гражданственост. След 1968 г. църквата чества св. св. Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събития 1798 г. – Започва ирландско въстание за независимост от Англия. 1819 г. – Американският колесен параход „Савана“ се отправя на път за Европа и става първият параход, пресякъл Атлантическия океан. 1832 г. – Гърция е обявена за кралство. 1844 г. – От Вашингтон до Балтимор е изпратено първото телеграфно съобщение при използване на морзовата азбука със съдържание „Какво е сътворил Господ?“. 1851 г. – В Пловдив за първи път публично се честват св. св. Кирил и Методий; денят по-късно започва да празнува като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. 1883 г. – В Ню Йорк е открит известният Бруклински мост – най-големият висящ мост към това време. 1899 г. – В Бостън е открит първият многоетажен покрит паркинг в САЩ. 1900 г. – Великобритания анексира Орания по време на Втората англо-бурска война. 1900 г. – В Русия е пуснат на вода крайцерът Аврора, станал по-късно символ на Октомврийската революция. 1914 г. – Официално е регистриран ПФК Левски (София). 1915 г. – Първата световна война: Италия обявява война на Австро-Унгария. 1924 г. – Създадена е Българската федерация по лека атлетика. 1928 г. – Провежда се учредителна конференция на Работнически младежки съюз (РМС). 1940 г. – Американският авиоконструктор от украински произход Игор Сикорски осъществява първия успешен полет на еднороторен хеликоптер. 1943 г. – Втората световна война: Доктор Йозеф Менгеле заема поста лекар на концлагера Освиенцим. 1949 г. – В Народна република България е учредена Димитровска награда, която се дава за „значителни постижения и заслуги“ в науката, изкуството и културата. 1956 г. – В Лугано (Швейцария) е проведен първият телевизионен песенен конкурс Песен на Евровизия. 1975 г. – Пред Народната библиотека в София е открит паметникът на св. св. Кирил и Методий. 1976 г. – Започват редовните полети с Конкорд между Лондон и Ню Йорк. 1981 г. – Екип от астрономи, включващ Харолд Ретсема, Уилям Хубарт, Лари Лебовски, Дейвид Толен и др., открива Протей – спътник на Нептун. 2000 г. – Израел прекратява 22-годишната си окупация на Южен Ливан. 2002 г. – Джордж Уокър Буш и Владимир Путин подписват в Москва договор за съкращаване на стратегическите оръжия, известен като „Московски договор“ или „SORT“. 2010 г. – Уикипедия на български език достига своите първи 100 000 статии. 2014 г. – провежда се финалът на Шампионската лига за сезон 2013/2014 в Лисабон между отборите на Реал Мадрид и Атлетико Мадрид. Родени 15 г. пр.н.е. – Германик Юлий Цезар, член на Юлиево-Клавдиевата династия на Римската империя († 19 г.) 1494 г. – Понтормо, италиански художник († 1557 г.) 1544 г. – Уилям Гилбърт, английски физик († 1603 г.) 1686 г. – Габриел Фаренхайт, германски физик († 1736 г.) 1743 г. – Жан-Пол Марат, френски революционер († 1793 г.) 1763 г. – Пиер Шомет, френски политик(† 1794 г.) 1803 г. – Александер фон Нордман, финландски зоолог († 1866 г.) 1803 г. – Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог († 1857 г.) 1819 г. – Виктория, кралица на Обединеното кралство († 1901 г.) 1854 г. – Лудвиг Александър фон Батенберг, първи маркиз на Милфорд Хейвън († 1921 г.) 1861 г. – Алберт Питър Лоу, канадски геолог († 1942 г.) 1869 г. – Йордан Павлов, български политик († 1959 г.) 1876 г. – Сава Огнянов, български актьор († 1933 г.) 1880 г. – Пиетро Малети, италиански офицер († 1940 г.) 1885 г. – Методий Лолов, български журналист († 1959 г.) 1897 г. – Лазар Станев, български политически деец († 1938 г.) 1901 г. – Хосе Насаси, уругвайски футболист († 1968 г.) 1905 г. – Михаил Шолохов, руски писател, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1984 г.) 1911 г. – У Не Вин, политически деятел на Мианмар († 2002 г.) 1927 г. – Клод Аб, френски футболист († 2008 г.) 1931 г. – Майкъл Лонсдейл, френски актьор († 2020 г.) 1932 г. – Кирил Ракаров, български футболист († 2006 г.) 1932 г. – Кирил Серафимов, български физик († 1993 г.) 1934 г. – Кирил Господинов, български актьор († 2003 г.) 1940 г. – Йосиф Бродски, руски поет, Нобелов лауреат през 1987 г. († 1996 г.) 1940 г. – Кристоф Волф, германски музиколог 1940 г. – Христина Лютова, българска народна певица († 2020 г.) 1941 г. – Боб Дилън, американски музикант 1945 г. – Присила Пресли, американска актриса 1952 г. – Антон Сираков, български политик и адвокат 1953 г. – Алфред Молина, британски актьор 1954 г. – Райналд Гьоц, германски писател 1960 г. – Миглена Тачева, български политик 1962 г. – Никола Поповски, македонски политик 1963 г. – Иван Капели, италиански пилот от Формула 1 1963 г. – Майкъл Шейбон, американски писател 1966 г. – Ерик Кантона, френски футболист и актьор 1972 г. – Лор Сенклер, френска порноактриса 1973 г. – Руслана Лижичко, украинска певица 1973 г. – Кирил Вълчев, български юрист и журналист 1987 г. – Тома Здравков, български певец Починали 1153 г. – Дейвид I, крал на Шотландия (* 1084 г.) 1543 г. – Николай Коперник, полски астроном (* 1473 г.) 1725 г. – Джонатан Уайлд, английски престъпник (* 1683 г.) 1848 г. – Анете фон Дросте-Хюлзхоф, германска поетеса (* 1797 г.) 1883 г. – Абдел Кадир, алжирски политически лидер (* 1808 г.) 1919 г. – Амадо Нерво, мексикански поет (* 1870 г.) 1934 г. – Иван Караджов, български революционер († 1875 г.) 1936 г. – Клаудия Муцио, италианска певица (* 1889 г.) 1945 г. – Роберт Ритер фон Грайм, германски фелдмаршал (* 1892 г.) 1949 г. – Алексей Шчусев, руски архитект (* 1873 г.) 1959 г. – Джон Фостър Дълес, американски политик (* 1888 г.) 1974 г. – Дюк Елингтън, американски композитор (* 1899 г.) 1977 г. – Мара Цибулка, българска певица (* 1891 г.) 1988 г. – Алексей Лосев, (* 1893 г.) 1988 г. – Серафим Северняк, български писател (* 1930 г.) 1991 г. – Тодор Шошев, български общественик (* 1918 г.) 2005 г. – Карл Амери, германски писател (* 1922 г.) 2007 г. – Волфганг Бехлер, германски поет (* 1925 г.) 2010 г. – Пол Грей, басист на американската неометъл група Слипнот (* 1972 г.) Празници Европейски ден на парковете Бермудски острови – Ден на националните герои (първоначално е честван като Ден на кралица Виктория, национален празник) Бразилия – Национален празник на кафето България – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност България – Празник на народните читалища (от 1990 г.) България – Ден на българската журналистика (от 1990 г.) България – Празник на Тракийския университет (от 1995 г.) България – Празник на Балчик, Благоевград, Велики Преслав, Девня, Долни Чифлик, Кубрат, Тополовград, Чепеларе, Маджарово, Сливница и на селата, Нова Черна , Александрово, Аспарухово, Винище, Горна Ковачица, Долна Рикса, Долно Линево, Дондуково, Еловица, Септемврийци, Нова Шипка, Бабук, Сеноклас Еритрея – Ден на независимостта (от Етиопия, 1993 г., национален празник) Русия – Ден на славянската писменост и култура 524

bg

2440

https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

25 май

25 май е 145-ият ден в годината според григорианския календар (146-и през високосна година). Остават 220 дни до края на годината. Събития 1572 г. – Григорий XIII е избран за папа. 1659 г. – Ричард Кромуел се отказва от титлата си Лорд-протектор (държавен глава) на Англия, което е начало на едногодишен републикански период в държавното управление. 1787 г. – Във Филаделфия започва работа Конституционен конвент, който има за задача да изработи Конституцията на САЩ. 1807 г. – В Константинопол избухва бунт на ямаците. 1848 г. – В САЩ е открит първият в света универсален магазин. 1865 г. – При експлозия на склад за боеприпаси в Алабама (САЩ) загиват 300 души. 1869 г. – Тържествено е открита сградата на Виенската държавна опера с „Дон Жуан“ на Моцарт. 1872 г. – Иларион Макариополски е избран за търновски митрополит. 1876 г. – В Тетевенския Балкан при засада е убит Георги Бенковски, водач на Априлското въстание. 1895 г. – Писателят Оскар Уайлд е осъден от лондонския съд на две години каторжен труд за „крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол“. 1905 г. – Основан е италианския АС Лукезе-Либертас. 1907 г. – Във Финландия за първи път в света жени вземат участие в заседание на парламента. 1908 г. – В България се провеждат избори за XIV обикновено народно събрание, спечелени от Демократическата партия. 1915 г. – Първата световна война: Приключва втората битка за Ипр, в която загиват 105 хил. души. 1919 г. – По време на XXII си конгрес БРСДП (т.с.) се преименува на БКП (т.с.) и приема курс към болшевизация. 1926 г. – Ръководителят на украинското правителство в изгнание на Украинската народна република – Симон Петлюра е застрелян демонстративно на улица в Париж. 1933 г. – Осъществен е първият полет на чехословашки изтребител биплан Avia B-534. 1946 г. – Йордания официално провъзгласява независимостта си от Великобритания и за крал е провъзгласен Абдула I. 1953 г. – От университета в Хюстън започва излъчване на първия телевизионен канал в САЩ. 1953 г. – САЩ извършва първия си и единствен опит с артилерийски атомен снаряд. 1961 г. – Програма Аполо: Президентът на САЩ Джон Кенеди излага пред Конгреса идеята за космическата програма Аполо – Човек на Луната. 1961 г. – Кралят на Йордания Хюсеин се жени за втори път – с англичанката Антоанет Арвил Гардинър, която приема исляма и името Муна ал-Хюсеин (майка на сегашния крал Абдула II). 1963 г. – В Адис Абеба (Етиопия) е учредена Организацията за африканско единство. 1963 г. – Открит е язовир „Тополница“. 1972 г. – В Москва е подписан Съветско-американски договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО). 1977 г. – Състои се премиерата на филма Междузвездни войни (преименуван на Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда през 1981 г.). 1978 г. – Започва строежът на Народния дворец на културата в София. 1979 г. – Самолет McDonnell Douglas на американските авиолинии катастрофира по време на излитане от летището в Чикаго, загиват 271 пътници на борда и двама души на земята. 1985 г. – Бангладеш попада под ударите на тропически циклон, който отнема живота на около 10 хил. души. 1986 г. – Близо 7 милиона души участват в инициативата Ръце около Америка за набиране на средства за гладните и бездомни хора в САЩ, образувайки линия през страната. 1994 г. – В Русия след 18-годишно изгнание се завръща писателят Александър Солженицин. 1995 г. – В Босна и Херцеговина армията на автономната Република Сръбска обстрелва струпали се младежи – загиват 72 и са ранени 200 души. 1997 г. – В Сиера Леоне с военен преврат е отстранен президентът Ахмад Тежан Кабах и властта е взета от майор Джони Пол Коромах. 2001 г. – Американците Шерман Бул (64 г.) и Ерик Вайхенмайър (32 г.) стават най-възрастният човек и първият сляп човек, покорили връх Еверест. 2002 г. – Самолет Боинг 747-200 на Китайските авиолинии се разбива в Тайванския пролив, загиват 225 души. 2005 г. – Българска народна банка пуска разменна монета от 50 стотинки. 2008 г. – Космическият апарат на НАСА „Феникс“ каца успешно близо до северния полюс на Марс. 2009 г. – Северна Корея провежда втори ядрен опит, с което създава напрежение в международната общност. 2013 г. – Открит е паметник на Вълкана Стоянова в родното ѝ село Люлин (област Ямбол). 2014 г. – Провеждат се 8-ите подред Избори за Европейски парламент (в 21 страни членки, останалите страни членки вече са гласували в предходните дни между 22 и 24 май). На 25 май България също участва в изборите за 3-ти подред път. Родени 1802 г. – Йохан Фридрих фон Брант, германски зоолог († 1879 г.) 1803 г. – Ралф Уолдо Емерсън, американски писател († 1882 г.) 1818 г. – Якоб Буркхарт, швейцарски историк († 1897 г.) 1845 г. – Марин Поплуканов, български революционер († 1913 г.) 1848 г. – Хелмут фон Молтке, германски военачалник († 1916 г.) 1852 г. – Данаил Юруков, български общественик († 1926 г.) 1852 г. – Филип Симидов, български книжовник († 1925 г.) 1856 г. – Луи Франше д'Еспере, френски маршал († 1942 г.) 1863 г. – Хайнрих Рикерт, германски философ († 1936 г.) 1865 г. – Джон Мот, американски общественик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1955 г.) 1865 г. – Питер Зееман, нидерландски физик, Нобелов лауреат през 1902 г. († 1943 г.) 1869 г. – Георги Стаматов, български писател († 1942 г.) 1870 г. – Иван Коюмджиев, български революционер († 1923 г.) 1870 г. – Иван Куюмджиев, български революционер († 1927 г.) 1875 г. – Петър Дървингов, български офицер († 1958 г.) 1876 г. – Иван Кирилов, български писател († 1936 г.) 1884 г. – Жан-Ришар Блок, френски писател († 1947 г.) 1887 г. – Отец Пио, италиански свещеник († 1968 г.) 1895 г. – Игор Сикорски, руски авиоинженер († 1972 г.) 1899 г. – Панка Пелишек, българска пианистка с чешки произход († 1990 г.) 1901 г. – Васил Беязов, български архитект († 1980 г.) 1902 г. – Стале Попов, македонски писател († 1965 г.) 1918 г. – Гриша Островски, български режисьор († 2007 г.) 1921 г. – Джак Стайнбъргър, американски физик, Нобелов лауреат († 2020 г.) 1926 г. – Макс фон дер Грюн, германски писател († 2005 г.) 1927 г. – Робърт Лъдлъм, американски писател († 2001 г.) 1932 г. – Елка Константинова, български критик 1938 г. – Реймънд Карвър, американски писател († 1988 г.) 1939 г. – Адриана Андреева, българска актриса 1948 г. – Клаус Майне, германски музикант (Scorpions) 1952 г. – Петър Стоянов, 3-ти президент на България 1953 г. – Гаетано Ширеа, италиански футболист († 1989 г.) 1953 г. – Ева Енслър, американска драматуржка 1958 г. – Геновева Димитрова, български журналист 1963 г. – Игор Марковски, български актьор 1963 г. – Калин Сърменов, български актьор 1973 г. – Моли Симс, американска актриса 1976 г. – Сандра Насич, германска певица 1984 г. – Костас Мартакис, гръцки поп певец Починали 230 г. – Урбан I, римски папа (* неизв.) 615 г. – Бонифаций IV, римски папа (* ок. 550) 735 г. – Беда Достопочтени, англосаксонски историк (* ок. 672) 992 г. – Мешко I, основател и първи владетел на Полша (* 935 г.) 1085 г. – Григорий VII, римски папа (* ок. 1020) 1261 г. – Александър IV, римски папа (* 1199 г.) 1559 г. – Анри II, крал на Навара (* 1503 г.) 1840 г. – Александър Римски-Корсаков, руски генерал (* 1753 г.) 1862 г. – Йохан Нестрой, австрийски драматург (* 1801 г.) 1876 г. – Георги Бенковски, български революционер и водач на Априлското въстание (* 1843 г.) 1900 г. – Константин Доганов, български политик (* 1841 г.) 1906 г. – Манол Иванов, български езиковед (* 1867 г.) 1907 г. – Петър Радев-Пашата, български революционер (* 1875 г.) 1924 г. – Любов Попова, руска художничка (* 1889 г.) 1926 г. – Симон Петлюра, президент на Украйна (* 1879 г.) 1928 г. – Търпо Поповски, български свещеник от Македония (* 1848 г.) 1934 г. – Анани Явашов, български учен – археолог и ботаник (* 1855 г.) 1934 г. – Густав Холст, английски композитор (* 1874 г.) 1936 г. – Марко Вачков, български общественик, основател на модерното пчеларство в България (* 1866 г.) 1945 г. – Демян Бедни, руски писател († 1883 г.) 1945 г. – Иван Кинкел, руски и български икономист (* 1883 г.) 1968 г. – Георг фон Кюхлер, германски фелдмаршал (* 1881 г.) 1969 г. – Райна Касабова, българска медицинска сестра (* 1897 г.) 1983 г. – Идрис, крал на Либия (* 1890 г.) 1996 г. – Димитър Йорданов, български футболист (* 1929 г.) 2001 г. – Алберто Корда, кубински фотограф (* 1928 г.) 2014 г. – Войчех Ярузелски, президент на Полша (* 1923 г.) Празници Международен ден на хавлията (от 2001 г.) Ден на безследно изчезналите деца (от 2003 г.) Аржентина – Ден на Майската революция (срещу испанската колонизация, 1810 г.) – национален празник Йордания – Ден на независимостта (от Великобритания, 1946 г., национален празник) Ливан – Ден на освобождението на Южен Ливан (от 2000 г.) Чад, Либерия, Мали, Мавритания, Намибия, Замбия и Зимбабве – Ден на свободата в Африка (от 1963 г.) 525

bg

2441

https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

26 май

26 май е 146-ият ден в годината според григорианския календар (147-и през високосна). Остават 219 дни до края на годината. Събития 17 г. – Германик празнува триумф за победите си над всички германски племена на запад от река Елба. 1293 г. – При земетресение в Камакура (Япония) загиват около 30 хил. души. 1521 г. – Мартин Лутер е изгонен от пределите на Свещената Римска империя на немската нация. 1538 г. – Жан Калвин и последователите му са изселени от Женева и през следващите 3 години Калвин пребивава в Страсбург. 1647 г. – В Хартфорд (Кънектикът) е извършена първата в Америка екзекуция на жена, призната за вещица. 1770 г. – В Гърция избухва първото въстание за независимост от Османската империя, завършило с трагичен неуспех. 1805 г. – В Милано Наполеон I Бонапарт е коронован за крал на Италия. 1868 г. – Извършена е последната публична екзекуция в Англия – ирландският националист Майкъл Барет е обесен заради бомбен атентат в Лондон. 1869 г. – Щатът Масачузетс учредява Бостънския университет. 1876 г. – След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния и при опит да премине буйните води на р. Янтра се удавя. 1879 г. – Открит е Върховният касационен съд на България. 1879 г. – С договор между Русия и Великобритания е създадена държавата Афганистан. 1880 г. – С княжески указ окръжията в Княжество България са разделени на околии. 1894 г. – Емануел Ласкер става вторият световен шампион по шахмат. 1896 г. – В Москва се състои коронацията на последния руски император Николай II. 1896 г. – Публикувано е първото издание на промишления индекс Дау Джонс. 1908 г. – В Югозападна Персия са открити първите залежи на нефт, които много скоро след това са обявени за собственост на Великобритания. 1918 г. – С разпадането на Руската империя е създадена Демократична република Грузия. 1924 г. – Извършен е първият полет на екперименталния самолет АНТ-2. 1938 г. – В град Волфсбург (Германия) Адолф Хитлер поставя първия камък на завода на Фолксваген. 1942 г. – Британският външен министър Антъни Идън и съветският Вячеслав Молотов подписван съюзен договор за война срещу нацистка Германия и нейните съюзници в Европа и договор за сътрудничество и взаимна помощ след войната. 1966 г. – Британска Гвиана придобива независимост и става Кооперативна република Гвиана. 1970 г. – Извършен е първият редовен полет на съветския свръхзвуков самолет Ту-144. 1972 г. – Подписан е договор между СССР и САЩ – САЛТ 1, за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия и договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО). 1977 г. – Американецът Джон Уилиг прави първото успешно катерене по южната кула на Световния търговски център в Ню Йорк. 1983 г. – При силно земетресение (7,7 по Скалата на Рихтер) в Япония, последвано от цунами, загиват 104 души, а хиляди са ранени. 1986 г. – Европейската общност приема Европейското знаме. 1986 г. – Открита е първата експозиция на Националния музей в Габрово, създаден на 1 януари 1974 г., който се помещава в сградата на Априлската гимназия. 1991 г. – Звиад Гамсахурдия става първият демократично избран президент на Грузия. 1991 г. – Самолет Боинг на авиокомпанията Лауда Еър катастрофира над Тайланд, загиват 223 души. 2001 г. – По инициатива на бившия президент на България Жельо Желев в София е създаден Балкански политически клуб, в който участват бивши и настоящи балкански политици. 2002 г. – Завършва посещението на папа Йоан Павел II в България. 2002 г. – Алваро Урибе е избран за президент на Колумбия. 2006 г. – При земетресение на остров Ява загиват 5700 души, а почти 200 хил. остават без дом. Родени 1478 г. – Климент VII, римски папа († 1534 г.) 1566 г. – Мехмед III, султан на Османската империя († 1603 г.) 1594 г. – Олимпия Майдалкини, италианска благородничка († 1657 г.) 1602 г. – Филип дьо Шампан, френско-фламандски бароков художник († 1674) 1650 г. – Джон Чърчил, Херцог Марлборо, английски военачалник († 1722 г.) 1667 г. – Абраам дьо Моавр, френски математик († 1754 г.) 1689 г. – Мери Монтегю, английска писателка († 1762 г.) 1826 г. – Елизавета Михайловна, херцогиня Нассау († 1845 г.) 1877 г. – Айседора Дънкан, американска танцьорка († 1927 г.) 1878 г. – Горазд II, чешки светец († 1942 г.) 1885 г. – Николай Лилиев, български поет († 1960 г.) 1886 г. – Павел Блонски, съветски психолог († 1941 г.) 1888 г. – Никола Трайков, български дипломат и учен († 1963 г.) 1896 г. – Христо Лилков, български военен деец и политик († 1971 г.) 1900 г. – Яким Якимов, български учен († 1965 г.) 1904 г. – Неджип Фазъл Късакюрек, турски поет († 1983 г.) 1907 г. – Джон Уейн, американски актьор († 1979 г.) 1909 г. – Мат Бъзби, шотландски футболист († 1994 г.) 1910 г. – Лорънс Рокфелер, американски финансист († 2004 г.) 1912 г. – Янош Кадар, министър-председател на Унгария († 1989 г.) 1922 г. – Стефан Груев, български журналист, писател и общественик († 2006 г.) 1923 г. – Хари Джонсън, канадски икономист († 1977 г.) 1926 г. – Майлс Дейвис, американски джаз музикант († 1991 г.) 1931 г. – Илия Буржев, български поет († 2008 г.) 1932 г. – Григор Вачков, български актьор († 1980 г.) 1935 г. – Алан Чумак, руски журналист и екстрасенс († 2017 г.) 1939 г. – Климент Денчев, български актьор († 2009 г.) 1946 г. – Нешка Робева, българска гимнастичка и треньорка 1949 г. – Уорд Кънингам, американски програмист, създател на Уикипедия 1951 г. – Мухамед Фарис, сирийски военен летец 1951 г. – Рамон Калдерон, испански адвокат, президент на Реал Мадрид (2006 – 2009) 1951 г. – Сали Райд, американска астронавтка († 2012 г.) 1954 г. – Ерих Хакл, австрийски писател 1956 г. – Андреас Брандхорст, германски писател 1958 г. – Виктор Шейман, министър на вътрешните работи на Беларус 1964 г. – Лени Кравиц, американски рок музикант и продуцент 1966 г. – Хелена Бонам Картър, английска актриса 1968 г. – Фредерик Датски, датски принц и престолонаследник 1977 г. – Лука Тони, италиански футболист 1978 г. – Бенджи Грегъри, американски актьор 1978 г. – Небойша Йеленкович, сръбско-български футболист 1979 г. – Ашли Масаро, професионален кечист и фотомодел 1981 г. – Ирини Меркури, гръцка певица 1981 г. – Исаак Слейд, американски рок певец (Дъ Фрей) 1987 г. – Григор Григоров, български шахматист Починали 946 г. – Едмънд I, крал на Англия (* 921 г.) 1421 г. – Мехмед I, султан на Османската империя (* 1382 г.) 1512 г. – Баязид II, султан на Османската империя (* 1447 г.) 1870 г. – Йохан Хайнрих Блазиус, германски зоолог (* 1809 г.) 1876 г. – Георги Икономов, български революционер (* 1846 г.) 1876 г. – Панайот Волов, български революционер (* 1850 г.) 1876 г. – Франтишек Палацки, чешки историк (* 1798 г.) 1883 г. – Абд ал-Кадир, емир на Алжир (* 1808 г.) 1902 г. – Атанас Петров, български революционер (* неизв.) 1905 г. – Стоимен Баничански, български революционер (* неизв.) 1917 г. – Борис Дрангов, български офицер и военен педагог (* 1872 г.) 1918 г. – Иван Йончев, български поет (* 1884 г.) 1922 г. – Ернест Солвей, белгийски химик (* 1838 г.) 1924 г. – Виктор Хърбърт, ирландски композитор (* 1859 г.) 1925 г. – Георги Шейтанов, български анархист и антифашист (* 1896 г.) 1939 г. – Богомил Андреев, български режисьор и актьор (* 1891 г.) 1943 г. – Исадор Кориат, американски психиатър (* 1875 г.) 1951 г. – Линкълн Елсуърт, американски полярен изследовател (* 1880 г.) 1955 г. – Алберто Аскари, италиански пилот от Формула 1 (* 1918 г.) 1964 г. – Христо Калайджиев, български революционер (* 1886 г.) 1967 г. – Гидеон Столбери, шведски шахматист (* 1908 г.) 1976 г. – Мартин Хайдегер, германски философ (* 1889 г.) 1989 г. – Дон Реви, английски футболист и треньор (* 1927 г.) 1993 г. – Цола Драгойчева, български политик от БКП (* 1898 г.) 1995 г. – Борис Велчев, български политик (* 1914 г.) 1995 г. – Фриц Фреленг, американски аниматор (* 1906 г.) 2004 г. – Николай Черних, руски астроном (* 1931 г.) 2008 г. – Сидни Полак, американски режисьор, актьор и продуцент (* 1934 г.) 2009 г. – Дорис Мюрингер, австрийска поетеса (* 1920 г.) 2010 г. – Лео Канелс, нидерландски футболист (* 1933 г.) 2013 г. – Джак Ванс, американски писател (* 1916 г.) Празници Световен ден на предизвикателството (за масовия спорт) организиран от Международната организация „Спорт за всички“ Австралия – Национален ден за прошка Гвиана – Ден на независимостта (от Великобритания, 1966 г.) Грузия – Ден на независимостта (от Русия, 1918 г.) и Ден на републиката (1918 г.) – национален празник Дания – Рожден ден на престолонаследника (принц Фредерик Датски, 1968 г.) Полша – Ден на майката Православна църква – свети апостол Карп, свети Августин Кентърбърийски, свети мъченик Георги Софийски Най-нови Русия – Ден на руското предприемачество 526

bg

2442

https://bg.wikipedia.org/wiki/27%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

27 май

27 май е 147-ият ден в годината според григорианския календар (148-и през високосна). Остават 218 дни до края на годината. Събития 1328 г. – Филип VI, първи представител на династията Валоа, става крал на Франция. 1703 г. – Руският цар Петър Велики основава Санкт Петербург. 1717 г. – Нова Гранада става самостоятелно вицекралство на Испания. 1850 г. – Населението в Белоградчишко се вдига на въстание, прераснало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание. 1866 г. – В Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК. 1870 г. – Васил Левски преминава от Румъния в България със задачата да създаде мрежа от местни революционни комитети. 1925 г. – Извършена е последната публична екзекуция в Европа – обесване на извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал“ Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев. 1937 г. – Пуснат е в експлоатация мостът Голдън Гейт в Сан Франциско. 1940 г. – Втората световна война: При клането при Па дьо Кале са убити 97 британски войници от части на 3-та СС дивизия Тотенкопф. 1941 г. – Втората световна война: След постъпки на властта в София от немските лагери са освободени около 12 700 македонски българи – военнопленници. 1941 г. – Втората световна война: Британската военна флота потапя в Северно море германския линеен кораб Бисмарк. 1942 г. – Втората световна война – в Прага в 10:32 ч. се извършва атентат срещу СС обергрупенфюрера Райнхард Хайдрих. 1943 г. – Втората световна война: Създаден е Национален фронт на съпротивата във Франция. 1949 г. – Официално е създадена Японската асоциация по карате. 1950 г. – Американският певец Франк Синатра за първи път се представя в телевизионно предаване. 1960 г. – Демократичното правителство в Турция е свалено чрез военен преврат. 1971 г. – Със заповед №9 – 4 на Министерството на народната просвета в град Бургас е открита ПМГ „Акад. Никола Обрешков“. 1974 г. – Жак Ширак е избран за министър-председател на Франция. 1985 г. – В Рим започва процес за съучастие в атентата срещу Йоан Павел II на Сергей Антонов и задочно – на Тодор Айвазов и Жельо Василев. 1993 г. – СДС внася вот на недоверие на правителството на Любен Беров, но парламентът го отхвърля. 1994 г. – Съветският писател-дисидент Александър Солженицин се завръща в родината си след 20-годишно принудително изгнание в САЩ. 1999 г. – Карла дел Понте, главен обвинител на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага, повдига обвинение срещу Слободан Милошевич за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Косово. 2006 г. – Земетресение на остров Ява (Индонезия) с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер отнема живота на около 4600 души. 2009 г. – В Рим се играе Финала на Европейската купа на шампионите по футбол. ФК Барселона побеждава ФК Манчестър Юнайтед с 2:0 с голове на Самюел Ето'о и Лионел Меси. 2010 г. – Състои се втори полуфинал на песенния конкурс Евровизия 2010. Родени 1332 г. – Ибн Халдун, арабски учен († 1406 г.) 1623 г. – Уилям Пети, английски учен († 1687 г.) 1799 г. – Жак Фроментал Халеви, френски композитор († 1862 г.) 1822 г. – Йоханес Дайкер, германски художник († 1895 г.) 1833 г. – Тодор Шишков, български книжовник († 1896 г.) 1837 г. – Иван Крамской, руски художник († 1887 г.) 1864 г. – Анте Трумбич, хърватски политик († 1938 г.) 1867 г. – Арнолд Бенет, английски писател и критик († 1931 г.) 1878 г. – Панарет Брегалнишки, български духовник († 1944 г.) 1884 г. – Макс Брод, австрийски писател († 1968 г.) 1894 г. – Дашиъл Хамет, американски писател († 1961 г.) 1894 г. – Луи-Фердинан Селин, френски писател († 1961 г.) 1897 г. – Джон Кокрофт, британски физик, Нобелов лауреат († 1967 г.) 1897 г. – Милко Бичев, български архитект († 1972 г.) 1903 г. – Никола Фурнаджиев, български поет († 1968 г.) 1907 г. – Рейчъл Карсън, американска зооложка († 1964 г.) 1917 г. – Владимир Кабаиванов, български химик († 2008 г.) 1918 г. – Ясухиро Накасоне, министър-председател на Япония († 2019 г.) 1920 г. – Бранко Пендовски, писател от Република Македония († 2006 г.) 1922 г. – Кристофър Лий, британски актьор († 2015 г.) 1923 г. – Хенри Кисинджър, Държавен секретар на САЩ, Нобелов лауреат през 1973 г. 1926 г. – Атанас Пацев, български художник († 1999 г.) 1930 г. – Джон Барт, американски писател 1931 г. – Филип Котлър, маркетинг специалист 1934 г. – Харлан Елисън, американски писател († 2018 г.) 1937 г. – Жерар Клайн, френски писател 1939 г. – Сократис Кокалис, гръцки бизнесмен 1942 г. – Пиърс Къредж, британски пилот от Формула 1 († 1970 г.) 1943 г. – Димитър Митов, български художник 1948 г. – Александър Волков, руски космонавт 1953 г. – Йордан Александров Димитров, български генерал 1956 г. – Джузепе Торнаторе, италиански режисьор 1958 г. – Румен Пенин, български учен 1959 г. – Венцислав Рангелов, български треньор 1961 г. – Жорета Николова, българска актриса 1964 г. – Бисер Цолов, български учен 1964 г. – Елена Йончева, българска журналистка 1967 г. – Пол Гаскойн, английски футболист 1970 г. – Бианка Панова, българска гимнастичка 1976 г. – Анита Блонд, унгарска порно актриса 1978 г. – Иван Юруков, български актьор 1981 г. – Йозгюр Чевик, турски актьор 1990 г. – Крис Колфър, американски актьор Починали 927 г. – Симеон I, цар на българите (* 864 г.-865) 1508 г. – Лудовико Сфорца, италиански благородник, меценат на изкуството (* 1452 г.) 1525 г. – Томас Мюнцер, немски теолог (* 1489 г. или 1495) 1564 г. – Жан Калвин, швейцарски религиозен реформатор (* 1509 г.) 1610 г. – Франсоа Раваяк, френски убиец (* 1578 г.) 1690 г. – Джовани Легренци, италиански бароков композитор (* 1626 г.) 1797 г. – Франсоа Бабьоф, френски революционер (* 1760 г.) 1840 г. – Николо Паганини, генуезки виолинист и композитор (* 1782 г.) 1876 г. – Таньо Стоянов, български революционер (* 1846 г.) 1902 г. – Агапий Войнов, български просветен деец (* 1838 г.) 1910 г. – Роберт Кох, германски учен, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1843 г.) 1933 г. – Люба Ивошевич, съпруга на Георги Димитров (* 1882 г.) 1939 г. – Йозеф Рот, австрийски писател (* 1894 г.) 1963 г. – Акилино Рибейро, португалски писател (* 1885 г.) 1964 г. – Джавахарлал Неру, индийски революционер и държавник (* 1889 г.) 1988 г. – Ернст Руска, немски физик, Нобелов лауреат през 1986 г. (* 1906 г.) 1989 г. – Арсений Тарковски, руски поет (* 1907 г.) 1992 г. – Майкъл Толбът, американски писател (* 1953 г.) 1993 г. – Тодор Боров, български литературен историк и библиограф (* 1901 г.) 2000 г. – Морис Ришар, канадски хокеист (* 1921 г.) 2003 г. – Лучано Берио, италиански композитор (* 1925 г.) 2011 г. – Джеф Конауей, американски актьор (* 1950 г.) 2014 г. – Станка Пенчева, българска поетеса (* 1929 г.) 2021 г. – Лорина Камбурова, българска актриса (* 1991 г.) Празници Нигерия – Ден на детето Полша – Ден на местното самоуправление Русия и Киргизстан – Ден на библиотеките Украйна – Ден на работещите в химическата промишленост 527

bg

2443

https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

28 май

28 май е 148-ият ден в годината според григорианския календар (149-и през високосна година). Остават 217 дни до края на годината. Събития 1358 г. – Във Франция започва най-голямото селско въстание през Средновековието, известно като „Жакерия“. 1754 г. – Френско-индианската война: Състои се Битката при Грейт Мидоуз, в която отряд от 40 души, командван от 22-годишния Джордж Вашингтон, напада френски лагер в местността Грейт Мидоуз, Северна Америка. 1812 г. – Русия и Турция подписват Букурещкия договор. 1871 г. – Разгромена е Парижката комуна след „Кървавата седмица“, в която загиват повече от 25 хиляди комунари, други 40 хиляди са изпратени в затвора или на заточение. 1890 г. – Открито е първото училище за медицински сестри в София. 1920 г. – В Царство България е приет Закон за трудовата повинност, с който се задължават младежите над 20 години и девойките над 16 години да упражняват общественополезен труд. 1924 г. – На VIII летни олимпийски игри в Париж Националният отбор по футбол на България играе първия си официален мач и губи с 0:1 от отбора на Ейре. 1930 г. – Открита е една от най-високите сгради в света – Крайслер Билдинг в Ню Йорк. 1940 г. – Втората световна война: Белгия капитулира пред Германия. 1952 г. – Жените в Гърция получават избирателно право. 1955 г. – Народното събрание ратифицира Варшавския договор. 1961 г. – Създадена е международната неправителствена организация за защита на човешките права „Амнести Интернешънъл“. 1964 г. – Образувана е Организацията за освобождение на Палестина (ООП). 1966 г. – Възстановено копие на парахода Радецки е пуснато на вода в Русе. 1969 г. – В бившия СССР е създадена Инициативна група за защита правата на човека – първата в страната обществена организация в защита на жертвите от политически репресии. 1971 г. – В орбита е изведена космическата лаборатория Марс 3, която достига Марс през декември 1971 г. 1974 г. – САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения. 1987 г. – 19-годишният пилот от Западна Германия Матиас Руст безпрепятствено навлиза с малък самолет в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва. Той е незабавно задържан и не е пуснат до 3 август 1988. 1998 г. – Ядрен опит: В отговор на серията ядрени опити, извършени от Индия, Пакистан провежда пет свои, с което подтиква САЩ, Япония и други нации да ѝ наложат икономически санкции. 1999 г. – В Милано, Италия, след 21-годишна реставрация, шедьовърът на Леонардо да Винчи Тайната вечеря отново е изложен на показ. 2008 г. – Непал официално е обявена за република. 2009 г. – Загиват 17 души край Ямбол вследствие инцидент с повреден автобус. Родени 1524 г. – Селим II, султан на Османската империя († 1574 г.) 1654 г. – Йохан II Бернули, швейцарски математик († 1705 г.) 1676 г. – Якопо Рикати, италиански математик († 1754 г.) 1759 г. – Уилям Пит-младши, министър-председател на Обединеното кралство († 1806 г.) 1779 г. – Томас Мур, ирландски поет († 1852 г.) 1805 г. – Ильо войвода, български войвода († 1898 г.) 1815 г. – Александър фон Коцебу, германско-руски художник († 1889 г.) 1844 г. – Леонид Соболев, министър-председател на България († 1913 г.) 1849 г. – Никола Обретенов, български революционер († 1939 г.) 1868 г. – Панайот Сантурджиев, български военен деец († 1962 г.) 1872 г. – Леонард Шулце Йена, германски етнограф († 1955 г.) 1877 г. – Максимилиан Волошин, руски поет († 1932 г.) 1880 г. – Христо Силянов, български революционер († 1939 г.) 1884 г. – Едуард Бенеш, президент на Чехословакия († 1948 г.) 1888 г. – Джим Торп, американски атлет († 1953 г.) 1892 г. – Йозеф Дитрих, германски генерал († 1966 г.) 1906 г. – Волф Албах-Рети, австрийски актьор († 1967 г.) 1908 г. – Йън Флеминг, британски писател († 1964 г.) 1911 г. – Фриц Хохвелдер, австрийски драматург († 1986 г.) 1912 г. – Патрик Уайт, австралийски писател, Нобелов лауреат († 1990 г.) 1913 г. – Тихон Хренников, руски композитор († 2007 г.) 1918 г. – Иван Гълъбов, български езиковед († 1978 г.) 1925 г. – Бюлент Еджевит, министър-председател на Турция († 2006 г.) 1930 г. – Димитър Точев, български поет и писател, журналист († 2006 г.) 1930 г. – Франк Дрейк, американски астроном 1933 г. – Димитър Мишев, български академик († 2003 г.) 1940 г. – Развигор Попов, български музикант 1941 г. – Чавдар Шинов, български сценарист 1941 г. – Гунтрам Веспер, германски писател 1942 г. – Божидара Турзоновова, словашка актриса от български произход 1944 г. – Рудолф Джулиани, американски юрист и политик, кмет на Ню Йорк (1994 – 2001) 1945 г. – Пач Адамс, американски доктор и автор на книги 1947 г. – Захи Хауас, египетски историк 1949 г. – Стефан Димитров, български композитор 1954 г. – Мариана Димитрова, българска актриса († 2005 г.) 1958 г. – Красимир Едрев, български поет и публицист 1960 г. – Корине Маух, швейцарски политик 1961 г. – Ричард А. Кнаак, американски писател 1962 г. – Франсоа-Анри Пино, френски бизнесмен 1968 г. – Кайли Миноуг, австралийска певица и актриса 1970 г. – Иван Попов, български писател († 2019 г.) 1970 г. – Илиян Банев, български футболист 1974 г. – Ханс-Йорг Бут, германски футболист 1985 г. – Кери Мълиган, английска актриса Починали 1357 г. – Алфонсо IV, крал на Португалия 1805 г. – Луиджи Бокерини, италиански композитор (* 1743 г.) 1849 г. – Ан Бронте, английска писателка (* 1820 г.) 1869 г. – Ернст Вилхелм Хенгстенберг, германски духовник и теолог (* 1802 г.) 1876 г. – Бачо Киро, български учител и революционер (* 1835 г.) 1912 г. – Пенчо Славейков, български поет (* 1866 г.) 1913 г. – Джон Лъбък, английски археолог, политик и естественик (* 1834 г.) 1916 г. – Иван Франко, украински писател (* 1856 г.) 1927 г. – Борис Кустодиев, руски художник (* 1878 г.) 1937 г. – Алфред Адлер, австрийски психолог (* 1870 г.) 1952 г. – Перикъл Джогов, български лекар (* 1874 г.) 1970 г. – Георги Найденов, български футболист (* 1931 г.) 1971 г. – Жан Вилар, американски актьор (* 1912 г.) 1972 г. – Едуард VIII, крал на Обединеното кралство (* 1894 г.) 1986 г. – Леа Иванова, българска шлагерна и джаз певица (* 1923 г.) 2007 г. – Дейвид Лейн, американски неонацист (* 1938 г.) 2007 г. – Йорг Имендорф, германски художник (* 1945 г.) 2010 г. – Гари Коулман, американски актьор (* 1968 г.) 2014 г. – Мая Анджелоу, американска писателка (* 1928 г.) 2015 г. – Ханс Бендер, германски писател (* 1919 г.) Празници Европейски ден на съседите, спонсориран от Съвета на Европа Ден на парковете Азербайджан и Армения – Ден на републиката (от 1918 г., национален празник) Беларус, Киргизстан, Русия, и Украйна – Ден на граничните служители Етиопия – Възстановяване на демокрацията – сваляне на диктатурата на Менгисту Хайле Мариам (1991 г., национален празник) Филипини – Ден на националния флаг 528

bg

2444

https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

29 май

29 май е 149-ият ден в годината според григорианския календар (150-и през високосна година). Остават 216 дни до края на годината. Събития 1453 г. – Падането на Константинопол: Армията на султан Мехмед II Фатих (Завоевателя) превзема Константинопол след двумесечна обсада, артилерийски обстрел с най-модерните за тази епоха оръдия и масирана атака на еничарския корпус. При атаката е убит последният византийски император Константин XI Палеолог. 1660 г. – Английската реставрация: Чарлз II е възстановен на трона на Великобритания. 1667 г. – Френските трапери Медард дьо Грозейле и Пиер Еспри Радисон откриват езерото Нипигон в Канада. 1807 г. – Султан Селим III абдикира в резултат от инспирирания бунт на ямаците в Константинопол. 1876 г. – Априлското въстание: Четата на Христо Ботев овладява пътническия параход „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй. 1927 г. – Провеждат се избори за XXII ОНС, спечелени от управляващия Демократически сговор. 1948 г. – Подписан е Българо-полски договор за сътрудничество. 1953 г. – Сър Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей стават първите алпинисти, изкачили връх Еверест в Хималаите. 1956 г. – Пакистан се обявява за ислямска държава. 1968 г. – Установени са дипломатически отношения с Република Горна Волта. 1970 г. – Посещение на Тодор Живков в СССР. 1984 г. – В Канада Пиер Трюдо подава оставка и Джон Търнър става министър-председател. 1985 г. – Трагедията на Хейзел: На финала на Шампионската лига на УЕФА в Брюксел, Белгия, 39 футболни запалянковци са убити и стотици са ранени от срутена подпорна стена, след като привърженици на ФК Ливърпул проникват в сектор на ФК Ювентус. 1989 г. – Възродителен процес: В изявление по БНР и БНТ председателят на Държавния съвет Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си за български емигранти, което става причина за „Голямата екскурзия“. 1990 г. – Руският парламент избира Борис Елцин за Председател на Президиума на Върховния съвет на Руската СФСР. 1999 г. – Космическата совалка Дискавъри извършва първото скачване с Международната космическа станция. 2010 г. – Провежда се финала на песенния конкурс Евровизия 2010. Родени 1439 г. – Пий III, римски папа († 1503 г.) 1568 г. – Вирджиния Медичи, италианска благородничка († 1615 г.) 1851 г. – Леон Буржоа, френски политик, Нобелов лауреат († 1925 г.) 1860 г. – Исак Албенис, испански композитор († 1909 г.) 1866 г. – Акоп Акопян, арменски поет († 1937 г.) 1868 г. – Абдул Меджид II, османски халиф († 1944 г.) 1871 г. – Сергей Зернов, съветски зоолог († 1945 г.) 1874 г. – Гилбърт Кийт Честъртън, английски писател († 1936 г.) 1879 г. – Коста Абраш, сръбски поет от Македония († 1898 г.) 1880 г. – Освалд Шпенглер, германски философ († 1936 г.) 1892 г. – Алфонсина Сторни, аржентинска поетеса († 1938 г.) 1903 г. – Боб Хоуп, американски комик 1917 г. – Джон Кенеди, 35-и президент на САЩ († 1963 г.) 1920 г. – Джон Харшани, американски икономист († 2000 г.) 1920 г. – Рачко Ябанджиев, български артист († 2004 г.) 1929 г. – Питър Хигс, британски физик 1933 г. – Никола Пъдевски, български шахматист 1934 г. – Георги Йорданов, български комунист 1942 г. – Иван Ганев, български учен († 2003 г.) 1953 г. – Александър Абдулов, руски актьор († 2008 г.) 1953 г. – Дани Елфман, американски музикант 1959 г. – Рупърт Евърет, английски актьор 1965 г. – Даниел Дянков, български художник 1971 г. – Габриела Коневска, политик от Република Македония († 2010 г.) 1975 г. – Мелани Браун, английска поп певица 1977 г. – Леонардо Франко, аржентински футболист 1981 г. – Андрей Аршавин, руски футболист 1985 г. – Иван Ангелов, български певец Починали 1453 г. – Константин XI Палеолог, византийски император (* 1405 г.) 1829 г. – Хъмфри Дейви, английски химик (* 1778 г.) 1910 г. – Милий Балакирев, руски композитор (* 1837 г.) 1919 г. – Робърт Бейкън, американски държавник и дипломат (* 1860 г.) 1931 г. – Михаил Ганчев, български военен деец (* 1872 г.) 1942 г. – Джон Баримор, американски актьор (* 1882 г.) 1944 г. – Иван Нивянин, български поет-партизанин (* 1919 г.) 1951 г. – Михаил Бородин, руски дипломат (* 1884 г.) 1956 г. – Херман Абендрот, германски диригент, професор (* 1883 г.) 1958 г. – Хуан Рамон Хименес, испански поет (* 1881 г.) 1978 г. – Али Соили, коморски политик (* 1937 г.) 1979 г. – Мери Пикфорд, актриса (* 1892 г.) 1982 г. – Роми Шнайдер, австрийска актриса (* 1938 г.) 1988 г. – Сиака Стивънс, министър-председател (1967 – 1971) и президент (1971 – 1985) на Сиера Леоне (* 1905 г.) 1990 г. – Александър Цветков, български шахматист (* 1914 г.) 2004 г. – Димитър Минчев, български футболист (* 1927 г.) 2005 г. – Сватоплук Плускал, чешки футболист (* 1930 г.) 2008 г. – Пола Гън Алън, американска писателка (* 1939 г.) 2010 г. – Денис Хопър, американски актьор (* 1936 г.) 2011 г. – Сергей Багапш, абхазки агроном и политик (* 1949 г.) 2011 г. – Ференц Мадъл, унгарски учен и политик (* 1931 г.) Празници ООН – Международен ден на мироопазващите сили на ООН – отбелязва се от 2002 г. по решение на Общото събрание на ООН. България – Празник на град Горна Оряховица. 529

bg

2445

https://bg.wikipedia.org/wiki/30%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

30 май

30 май е 150-ият ден в годината според григорианския календар (151-ви през високосна). Остават 215 дни до края на годината. Събития 1431 г. – Стогодишната война: В Руан, Франция, 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада от английско ориентирания трибунал. 1498 г. – Христофор Колумб се отправя на третата си експедиция. 1527 г. – Основан е Марбургския университет в Марбург, първият протестантски университет в света. 1814 г. – Наполеоновите войни: Подписан е Парижкия договор, с който френските граници са върнати към състоянието си през 1792 г. 1876 г. – Априлското въстание: Ръководителите на Трети революционен окръг се събират начело със Стоян Заимов във врачанската църква „Свето Възнесение Господне“ и обявяват въстанието. Сформирана е малка чета. 1876 г. – Априлското въстание: Четата на Христо Ботев води сражение на Милин камък. 1876 г. – В Цариград е извършен държавен преврат, ръководен от Мидхат паша. Абдул Азис е детрониран, а за султан е провъзгласен Мурад V. 1913 г. – Подписан е Лондонския мирен договор, с който се слага край на Балканската война. България получава пристанището Дедеагач. 1917 г. – Александрос I става крал на Гърция. 1918 г. – Народнолибералите на Добри Петков напускат правителството и то губи мнозинството си в XVII обикновено народно събрание. 1922 г. – Във Вашингтон е открит Мемориал на Ейбрахам Линкълн. 1934 г. – Политическият кръг Звено се саморазпуска. 1941 г. – Втората световна война: Германската армия превземат остров Крит. 1942 г. – Втората световна война: Британската авиация извършва бомбардировка над Кьолн с над 1000 самолета. 1949 г. – Приета е Конституцията на Източна Германия. 1966 г. – 300 самолета на САЩ бомбардират Северен Виетнам. 1967 г. – Африканската държава Биафра обявява независимостта си от Нигерия. 1968 г. – Бийтълс започват да записват своя Бял албум. 1968 г. – Президентът на Франция Шарл дьо Гол разпуска парламента в обръщение по радиото. Непосредствено след това близо един милион негови поддръжници излизат на шествие по Шанз-Елизе в Париж. 1971 г. – Програма Маринър: Изстрелян е безпилотният космически апарат Маринър 9, чиято главна цел е картографиране на повърхността на Марс. 1975 г. – В София е открит Домът на съветската наука и култура. 1980 г. – Йоан Павел II посещава Франция за пръв път от 1814 г. 1982 г. – Испания става 16-а страна-членка на НАТО. 1986 г. – Европейската космическа агенция изстрелва ракетата Ариана-2. 1998 г. – Мощно земетресение в Северен Афганистан отнема живота на над 5000 души. Родени 1782 г. – Константин Полторацки, руски офицер († 1858 г 1814 г. – Йожен Шарл Каталан, френско-белгийски математик († 1894 г. 1814 г. – Михаил Бакунин, руски революционер († 1876 г.) 1845 г. – Амадей I, Крал на Испания († 1880 г.) 1846 г. – Петер Карл Фаберже, руски бижутер († 1920 г.) 1876 г. – Жан Нику, шведски индустриалец († 1930 г.) 1881 г. – Георг фон Кюхлер, немски фелдмаршал († 1968 г.) 1893 г. – Стоил Стоилов, български режисьор, актьор и театрален деец († 1944 г.) 1896 г. – Хауърд Хоукс, американски режисьор († 1977 г.) 1901 г. – Христо Бръзицов, български публицист († 1980 г.) 1907 г. – Антон Маринович, български театрален и кинорежисьор († 1976 г.) 1908 г. – Ханес Алфвен, шведски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.) 1921 г. – Джейми Юис, южноафрикански режисьор, сценарист и продуцент († 1996 г.) 1922 г. – Александър Матковски, историк от Република Македония († 1992 г.) 1922 г. – Хал Клемънт, американски писател († 2003 г.) 1928 г. – Густав Леонхард, нидерландски музикант († 2012 г.) 1930 г. – Цвета Унджиева, български учен († 2000 г.) 1934 г. – Алексей Леонов, съветски космонавт († 2019 г.) 1937 г. – Любиша Георгиевски, театрален режисьор, писател и политик 1940 г. – Дейвид Ейкройд, американски актьор 1946 г. – Драган Джаич, сръбски футболист 1949 г. – Симеон Симев, журналист от Република Македония 1950 г. – Бертран Деланое, френски политик 1958 г. – Мари Фредриксон, шведска поп-певица (Роксет) († 2019 г.) 1961 г. – Иван Говедаров, български футболист 1964 г. – Венко Андоновски, писател от Република Македония 1964 г. – Ивайло Калфин, български политик 1964 г. – Том Морело, американски китарист 1971 г. – Петьо Гарвански, български инженер 1971 г. – Станислава Армутлиева, български продуцент, председател на Управителния съвет на БАМП 1972 г. – Юахим Рьонинг, норвежки кинорежисьор 1980 г. – Йоахим Щандфест, австрийски футболист 1980 г. – Стивън Джерард, английски футболист 1981 г. – Андрей Аршавин, руски футболист 1986 г. – Паша Парфени, молдовски певец 1989 г. – Александра Дюлгеру, румънска тенисистка 1990 г. – Юна, корейска певица Починали 339 г. – Евсевий Кесарийски, византийски историк (* 263 г.) 1416 г. – Йероним Пражки, чешки учен (* 1379 г.) 1431 г. – Жана д'Арк, френска героиня (* ок. 1412) 1574 г. – Шарл IX, крал на Франция (* 1550 г.) 1593 г. – Кристофър Марлоу, английски драматург (* 1564 г.) 1640 г. – Петер Паул Рубенс, фламандски художник (* 1577 г.) 1744 г. – Александър Поуп, английски поет (* 1688 г.) 1770 г. – Франсоа Буше, френски художник (* 1703 г.) 1778 г. – Волтер, френски философ (* 1694 г.) 1808 г. – Луи-Шарл Орлеански, френски благородник (* 1779 г.) 1903 г. – Дичо Андонов, български революционер (* 1882 г.) 1905 г. – Богдан Югович Хайнц, войвода на сръбската пропаганда (* 1882 г.) 1912 г. – Уилбър Райт, американски летец (* 1867 г.) 1916 г. – Джон Сингълтън Мосби, американски военен деец (* 1933 г.) 1920 г. – Стефан Паприков, български генерал (* 1858 г.) 1941 г. – Иван Томов, морски капитан (* 1898 г.) 1941 г. – Рама VII, крал на Сиам (* 1893 г.) 1942 г. – Борис Сафонов, съвенски военен пилот (* 1915 г.) 1949 г. – Марку Беза, румънски писател (* 1882 г.) 1954 г. – Кларънс Оберндорф, американски психиатър (* 1882 г.) 1960 г. – Борис Пастернак, руски писател, носител на Нобелова награда за литература през 1958 г. (* 1890 г.) 1960 г. – Луи Йелмслев, датски лингвист († 1899 г. 1963 г. – Невена Дончева, българска певица (* 1909 г.) 1967 г. – Клод Рейнс, американски актьор (* 1889 г.) 1978 г. – Тецу Катаяма, министър-председател на Япония (* 1887 г.) 1979 г. – Илка Попова, българска певица (* 1905 г.) 1981 г. – Зиаур Рахман, президент на Бангладеш (* 1936 г.) 1985 г. – Григорий Майстрос, гръцки духовник (* 1917 г.) 1993 г. – Сън Ра, американски музикант (* 1914 г.) 2001 г. – Георги Божилов, български художник (* 1935 г.) 2007 г. – Делчо Делчев, български генерал (* 1920 г.) 2009 г. – Нончо Воденичаров, български певец (* 1955 г.) 2012 г. – Андрю Хъксли, английски физиолог и биофизик, носител на Нобелова награда (* 1917 г.) Празници Международен ден на предизвикателството Ангуила – Ден на Ангуила (1967 г., въвеждане на самостоятелна полиция, с ранг на национален празник) Украйна – Ден на работниците в издателствата, книгоразпространението и полиграфията Хърватия - национален празник 530

bg

2446

https://bg.wikipedia.org/wiki/31%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9

31 май

31 май е 151-вият ден в годината според григорианския календар (152-ри през високосна). Остават 214 дни до края на годината. Събития 1815 г. – Провъзгласено е създаването на Кралство Нидерландия, което включва и днешна Белгия. 1876 г. – Априлското въстание: Четата на Христо Ботев изчаква в района на връх Веслец подкрепление от околните села; след като се разбира, че въстанието в Трети революционен окръг е осуетено, четата се насочва към Врачанската планина. 1894 г. – Приключва мандата на Стефан Стамболов като министър-председател на България, за премиер е избран Константин Стоилов. 1895 г. – Основан е чешкият футболен отбор СК Славия. 1902 г. – Слага се край на Англо-бурската война. 1902 г. – В Санкт Петербург е подписана тайна българо-руска военна концепция. 1903 г. – Четите на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов водят сражения на върховете Локвата и Виняри. 1910 г. – Създаден е Южноафриканският съюз. 1911 г. – Президентът на Мексико Порфирио Диас напуска страната след избухването на Мексиканската революция. 1924 г. – СССР подписва споразумение с Пекин, според което Вътрешна Монголия е „неделима част от Република Китай“ и чийто суверенитет СССР обещава да уважава. 1927 г. – Последният автомобил Ford Model T излиза от конвейера – той е 15 007 003-тият екземпляр на модела. 1942 г. – Втората световна война: Луфтвафе бомбардира английския град Ковънтри. 1946 г. – Основан е АНТК Антонов. 1946 г. – Летище Хийтроу край Лондон е отворено за граждански цели. 1952 г. – Дуайт Айзенхауер се отказва от активна служба в Армията на САЩ. 1961 г. – Установени са дипломатически отношения между Народна република България и Република Гана. 1961 г. – Създадена е Южноафриканската република. 1962 г. – Конфедерацията Западна Индия се разпада. 1969 г. – Създава се Национален комитет за европейска сигурност и сътрудничество. 1970 г. – Земетресение с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер разтърсва Перу. 1974 г. – Сирия и Израел подписват споразумение за слагане на края на Йомкипурската война. 1977 г. – Завършен е нефтопровода Трансаляска. 1985 г. – 41 торнада поразяват Охайо, Пенсилвания, Ню Йорк и Онтарио, като жертвите са 76 души. 1986 г. – В НДК се провежда голям концерт на оперния певец Никола Гюзелев по повод на 50-годишния му юбилей. 1996 г. – България отправя молба за членство в Централноевропейското споразумение за зона за свободна търговия (ЦЕФТА). 1996 г. – Във Виена България, заедно с Албания, Беларус и Украйна, е приета за член на Централноевропейската инициатива (ЦЕИ). 2000 г. – За последен път се излъчва телевизионният канал на БНТ Ефир 2. 2001 г. – За химн на Българската армия официално е обявен маршът Велик е нашият войник. 2002 г. – Започва Световно първенство по футбол 2002 в Япония и Южна Корея. 2003 г. – Самолетът на Ер Франс Конкорд извършва последния полет на този модел. 2003 г. – Терористът Ерик Рудолф е заловен в Мърфи. 2004 г. – Грешка по време на рутинно софтуерно обновяване в Канадската кралска банка става причина за тридневно объркване на 10 милиона салда. Родени 1469 г. – Мануел I, крал на Португалия († 1521 г.) 1557 г. – Фьодор I, цар на Русия († 1598 г.) 1656 г. – Марен Маре, френски придворен композитор († 1728 г.) 1773 г. – Лудвиг Тик, германски поет († 1853 г.) 1817 г. – Георг Хервег, германски поет († 1875 г.) 1819 г. – Уолт Уитман, американски поет († 1892 г.) 1857 г. – Пий XI, римски папа († 1939 г.) 1866 г. – Кръстьо Кръстев, български литературен критик и писател († 1919 г.) 1872 г. – Чарлз Грийли Абът, американски астрофизик († 1973 г.) 1881 г. – Стефан Баджов, български художник († 1953 г.) 1887 г. – Сен-Джон Перс, френски поет, Нобелов лауреат († 1975 г.) 1890 г. – Петко Стайнов, български юрист († 1972 г.) 1898 г. – Грегор Щрасер, германски политик († 1934 г.) 1899 г. – Леонид Леонов, руски писател († 1994 г.) 1903 г. – Маньо Стоянов, български литературовед, историк, библиограф († 1986 г.) 1911 г. – Морис Але, френски икономист, носител на Нобелова награда († 2010 г.) 1917 г. – Жан Руш, френски режисьор и антрополог († 2004 г.) 1922 г. – Денъм Елиът, британски актьор († 1992 г.) 1923 г. – Рение III, принц на Монако (1949 – 2005) († 2005 г.) 1930 г. – Клинт Истууд, американски актьор и режисьор 1931 г. – Джон Робърт Шрифър, американски физик и Нобелов лауреат († 2019 г.) 1931 г. – Хуан Карлос Копес, аржентински хореограф († 2021 г.) 1938 г. – Джон Прескът, британски политик 1945 г. – Райнер Вернер Фасбиндер, немски кинорежисьор († 1982 г.) 1947 г. – Васил Сотиров, български писател 1947 г. – Вълко Ценов, български скулптор 1948 г. – Джон Бонъм, британски барабанист († 1980 г.) 1956 г. – Николай Сотиров, български актьор 1957 г. – Габриел Барили, австрийски писател, актьор и режисьор 1958 г. – Бойко Клечков, български политик и икономист 1960 г. – Крис Елиът, американски актьор 1962 г. – Бьорг Оусланд, норвежки изследовател 1963 г. – Виктор Орбан, унгарски политик и министър-председател 1965 г. – Брук Шийлдс, американска актриса 1967 г. – Сандрин Бонер, френска актриса 1968 г. – Джон Конъли, ирландски писател 1976 г. – Колин Фарел, ирландски актьор 1977 г. – Симеон Аспарухов, български поет 1978 г. – Даниел Беконо, камерунски футболист 1984 г. – Йордан Кънев, български тенисист 1989 г. – Марко Ройс, германски футболист Починали 1015 г. – Ернст I, херцог на Швабия (* ок. 994 г.) 1162 г. – Геза II, крал на Унгария (* 1130 г.) 1594 г. – Якопо Тинторето, италиански художник, маниерист (* 1518 г.) 1740 г. – Фридрих Вилхелм I, крал на Прусия (* 1688 г.) 1809 г. – Жан Лан, френски офицер (* 1769 г.) 1809 г. – Йозеф Хайдн, австрийски композитор (* 1732 г.) 1832 г. – Еварист Галоа, френски математик (* 1811 г.) 1888 г. – Виктор Нишки, български духовник (* 1783 г.) 1910 г. – Елизабет Блекуел, британско-американска лекарка (* 1821 г.) 1911 г. – Блаже Кръстев, български революционер (* 1873 г.) 1952 г. – Стефан Македонски, български оперен певец (* 1885 г.) 1962 г. – Адолф Айхман, нацистки офицер (* 1906 г.) 1976 г. – Жак Моно, френски биолог и биохимик, Нобелов лауреат през 1965 г. (* 1910 г.) 1983 г. – Джак Демпси, американски боксьор (* 1895 г.) 1986 г. – Джеймс Рейнуотър, американски физик, Нобелов лауреат (* 1917 г.) 1990 г. – Васил Попов, български математик, член-кореспондент на БАН (* 1942 г.) 1996 г. – Тимъти Лири, американски психолог, автор на книги (* 1920 г.) 2003 г. – Франческо Коласуоно, италиански духовник (* 1925 г.) 2005 г. – Любомир Георгиев, български виолончелист и композитор (* 1951 г.) 2006 г. – Минчо Семов, български учен (* 1935 г.) 2006 г. – Реймънд Дейвис, американски физик, Нобелов лауреат (* 1914 г.) 2013 г. – Владимир Гоев, български художник (* 1925 г.) 2014 г. – Таня Масалитинова, българска актриса (* 1921 г.) Празници Световен ден без тютюнопушене Международен ден на блондинките (отбелязва се от 2006 г.) 531

bg

2447

https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

5 юни

5 юни е 156-ият ден в годината според григорианския календар (157-и през високосна година). Остават 209 дни до края на годината. Събития 70 г. – Тит Флавий Веспасиан и предвожданите от него римски легиони пробиват средната стена на Йерусалим в Обсадата на Йерусалим. 1305 г. – Бертран де Го е избран за папа под името Климент V. 1817 г. – Фронтенак става първият параход пуснат на вода в Големите езера. 1849 г. – Дания става конституционна монархия с подписването на нова конституция. 1851 г. – Романът Чичо Томовата колиба на Хариет Бичър Стоу започва да се публикува в подлистник във вестник Национална ера. 1864 г. – Американска гражданска война: Битката за Пиемонт завършва с победа на войските на генерал Дейвид Хънтър от Севера над войските на конфедератите от Юга. Битката се води при Пиемонт във Вирджиния. Близо 1000 души са пленени. 1866 г. – Според изчисленията, планетата Плутон е достигнала своя най-голям афелий; следващият афелий ще бъде достигнат през август 2113 г. 1873 г. – Основан е град Кимбърли в Република Южна Африка. 1900 г. – Британски войници превземат Претория по време на Втората бурска война. 1904 г. – Основан е парагвайският футболен Клуб Насионал. 1915 г. – Нанесени са поправки в конституцията на Дания, които дават избирателни права на жените. 1942 г. – Втора световна война: САЩ обявяват война на Царство България в отговор на обявената символична война на САЩ. 1942 г. – Втора световна война: При Битката при Мидуей е потопен японският самолетоносач „Акаги“. 1944 г. – Втора световна война: Над 1000 британски бомбардировача пускат 5000 тона бомби по германски артилерийски батареи на брега на Нормандия при подготовката за десанта от 6 юни 1944 г. 1947 г. – План Маршал: По време на реч в Харвардския университет държавният секретар на САЩ Джордж Маршал призовава за оказване на икономическа помощ на следвоенна Европа. 1963 г. – Британският военен министър Джон Профумо подава оставка заради сексуален скандал. 1967 г. – Започва Шестдневната война с атаката на израелските военновъздушни сили срещу цели в Египет, Йордания и Сирия. 1968 г. – Американският кандидат-президент Робърт Кенеди е смъртоносно прострелян в хотел „Амбасадор“ в Лос Анджелис от палестински емигрант и умира на следващия ден. 1975 г. – Суецкият канал отваря за първи път след Шестдневната война. 1977 г. – Извършва се военен преврат в Сейшели. 1984 г. – Министър-председателят на Индия Индира Ганди дава нареждане за нападение над Златния храм, свещеното място на сикхите. 2004 г. – Антоанета Стефанова става световна шампионка по шахмат за жени. 2006 г. – Сърбия обявява независимост от конфедерацията Сърбия и Черна гора. 2017 г. – Черна гора става член на НАТО. Родени 1656 г. – Жозеф Питон дьо Турнфор, френски ботаник († 1708 г.) 1723 г. – Адам Смит, шотландски икономист и философ, основоположник на икономиката († 1790 г.) 1787 г. – Пиер Жан Жорж Кабанис, френски философ († 1808 г.) 1878 г. – Панчо Виля, мексикански революционер († 1923 г.) 1883 г. – Джон Мейнард Кейнс, английски икономист и учен († 1946 г.) 1898 г. – Федерико Гарсия Лорка, испански поет († 1936 г.) 1900 г. – Денис Габор, унгаро-английски физик, Нобелов лауреат († 1979 г.) 1904 г. – Любен Димитров, български скулптор и художник († 2000 г.) 1905 г. – Михаил Венедиков, български геодезист († 1973 г.) 1914 г. – Роуз Хил, английска актриса († 2003 г.) 1927 г. – Калина Тасева, българска художничка († 2022 г.) 1928 г. – Тони Ричардсън, британски режисьор († 1991 г.) 1937 г. – Елен Сиксу, френска писателка 1941 г. – Бойко Димитров, български политик 1941 г. – Едуард Олтман, американски икономист 1946 г. – Патрик Хед, британски бизнесмен, технически директор от Формула 1 и съсобственик на отбор Уилямс 1946 г. – Стефания Сандрели, италианска актриса 1951 г. – Силвио Лонгобуко, италиански футболист († 2022 г.) 1952 г. – Нико Макбрейн, американски музикант (Iron Maiden) 1954 г. – Бедиа Енер, турска киноактриса 1956 г. – Кени Джи, американски саксофонист 1957 г. – Томас Клинг, германски поет († 2005 г.) 1957 г. – Емил Кюлев, български банкер († 2005 г.) 1960 г. – Петя Александрова, български кинокритик 1964 г. – Рик Риърдън, американски писател 1968 г. – Рихард Голц, германски футболен вратар 1969 г. – Брайън Макнайт, американски певец и продуцент 1971 г. – Марк Уолбърг, американски актьор 1973 г. – Ивелин Първанов, български писател и политик 1974 г. – Жоао Брито, португалски футболист 1974 г. – Чад Алън, американски актьор 1975 г. – Борислав Чучков, български сценарист 1979 г. – Пийт Уентз, американски музикант 1981 г. – Милена Йорданова, тюрколог, професор 1985 г. – Рубен де ла Ред, испански футболист 1990 г. – Секу Олисе, либерийски футболист 1995 г. – Трой Сиван, австралийски актьор, певец и влогър от южноафрикански произход 1998 г. – Юлия Липницкая, руска фигуристка Починали 754 г. – Бонифаций, английски мисионер (* ок. 672) 1316 г. – Луи X, крал на Франция (* 1289 г.) 1383 г. – Дмитрий III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1324 г.) 1568 г. – Ламорал Егмонт, фламандски благородник (* 1522 г.) 1722 г. – Йохан Кунау, германски композитор (* 1660 г.) 1816 г. – Джовани Паизиело, италиански композитор (* 1740 г.) 1826 г. – Карл Мария фон Вебер, германски композитор (* 1786 г.) 1894 г. – Жул-Леон Дютрей дьо Рен, френски изследовател и географ (* 1846 г.) 1900 г. – Стивън Крейн, американски писател (* 1871 г.) 1910 г. – О. Хенри, американски писател (* 1862 г.) 1912 г. – Костадин Голев, български революционер (* 1877 г.) 1930 г. – Жул Паскин, български художник (* 1885 г.) 1945 г. – Густав Фен, германски офицер (* 1892 г.) 1947 г. – Карл Богданович, руско-полски изследовател (* 1864 г.) 1953 г. – Бил Тилдън, американски тенисист (* 1893 г.) 1964 г. – Ангел Държански, български политик (* 1895 г.) 1975 г. – Паул Керес, естонски шахматист (* 1916 г.) 1991 г. – Оскар Аудьорш, германски офицер (* 1898 г.) 2001 г. – Симон Бенмуса, френски драматург и писател (* 1931 г.) 2004 г. – Роналд Рейгън, 40-и президент на САЩ (* 1911 г.) 2012 г. – Рей Бредбъри, американски писател (* 1920 г.) 2016 г. – Джеръм Брунър, американски психолог (* 1915 г.) Празници ООН – Световен ден на околната среда (отбелязва се от 1973 г. по решение на ООН) Дания – Ден на конституцията (1848 г., национален празник) 605

bg

2448

https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

6 юни

6 юни е 157-ият ден в годината според григорианския календар (158-и през високосна). Остават 208 дни до края на годината. Събития 1523 г. – Густав Васа е избран за крал на Швеция, с което настъпва края на Калмарската уния. 1853 г. – Основан е град Аламида, щата Калифорния, САЩ. 1882 г. – Хенри Сийли патентова електрическата ютия. 1925 г. – Уолтър Перси Крайслер основава корпорацията Крайслер. 1930 г. – Основана е Албанската суперлига по футбол. 1942 г. – Осъществен е първият скок със синтетичен парашут. 1944 г. – Втора световна война: Започва Десантът в Нормандия. 155 000 войници на Съюзниците дебаркират по бреговете на Нормандия (Франция), бързо преодоляват Атлантическия вал и навлизат във вътрешността на страната. 1971 г. – Програма Союз: Изстрелян е съветският пилотиран космически апарат Союз 11. 1982 г. – Започва Ливанската война от 1982: Военни части под командването на израелския министър на отбраната Ариел Шарон нахлуват в Южен Ливан и успяват да достигнат до столицата Бейрут. 1985 г. – В Бразилия са ексхумирани останките на „Волфганг Герхард“, за които по-късно се установява, че са на Йозеф Менгеле, „Ангелът на смъртта“ от Аушвиц. 1993 г. – Монголия провежда своите първи преки президентски избори. 1999 г. – Появява се за първи път компютърният вирус „Worm.ExploreZip“, който поразява хиляди компютри по цял свят. Родени 1436 г. – Йохан Региомонтан, германски астроном († 1476 г.) 1502 г. – Жуау III, крал на Португалия († 1557 г.) 1519 г. – Андреа Чезалпино, италиански анатом и ботаник († 1603 г.) 1599 г. – Диего Веласкес, испански художник († 1660 г.) 1606 г. – Пиер Корней, френски драматург († 1684 г.) 1638 г. – Герит Беркхейде, холандски художник († 1698 г.) 1799 г. – Александър Пушкин, руски поет († 1837 г.) 1838 г. – Томас Глоувър, шотландски търговец († 1911 г.) 1850 г. – Карл Фердинанд Браун, германски физик, Нобелов лауреат († 1918 г.) 1856 г. – Александър Ляпунов, руски математик († 1918 г.) 1868 г. – Робърт Скот, английски изследовател († 1912 г.) 1870 г. – Ганчо Ценов, български историк († 1949 г.) 1875 г. – Томас Ман, немски писател, Нобелов лауреат († 1955 г.) 1883 г. – Атанас Саев, български революционер († 1963 г.) 1885 г. – Никола Ракитин, български поет ,публицист. 1889 г. – Сергей Рубинщейн, съветски психолог († 1960 г.) 1901 г. – Сукарно, първи президент на Индонезия († 1970 г.) 1903 г. – Арам Хачатурян, арменски композитор († 1978 г.) 1911 г. – Илия Булашев, български футболист († ? г.) 1923 г. – Христо Добрев, български военен деец († 2013 г.) 1924 г. – Васил Акьов, български сценарист († 1989 г.) 1929 г. – Сабах IV ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт († 2020 г.) 1931 г. – Георги Кандиларов, български юрист 1931 г. – Сали Мугабе, първа дама на Зимбабве (1980 – 92) († 1992 г.) 1932 г. – Дейвид Скот, американски астронавт 1933 г. – Хайнрих Рорер, швейцарски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.) 1934 г. – Албер II, крал на белгийците 1944 г. – Анета Петровска, българска актриса 1944 г. – Филип Шарп, американски биолог, Нобелов лауреат 1956 г. – Бьорн Борг, шведски тенисист 1959 г. – Маруан Баргути, палестински водач 1959 г. – Васко Кръпката, български блус музикант 1960 г. – Стийв Вай, американски китарист и композитор 1963 г. – Николай Урумов, български актьор 1964 г. – Стойчо Кацаров, български политик 1967 г. – Пол Джиамати, американски актьор 1968 г. – Бойка Атанасова, български журналист 1969 г. – Мария Сапунджиева, българска актриса 1970 г. – Андриан Душев, български състезател по кану-каяк 1970 г. – Джеймс Шафър, американски китарист 1973 г. – Джаки Аркльов, шведски неонацист 1977 г. – Макс Мирни, беларуски тенисист 1978 г. – Мариана Попова, българска поппевица 1992 г. – Хьона, южнокорейска певица Починали 913 г. – Александър, византийски император (* ок. 870) 1134 г. – Норберт Ксантенски, католически светец (* 1080 г.) 1843 г. – Фридрих Хьолдерлин, германски писател (* 1770 г.) 1870 г. – Фердинанд Врангел, руски мореплавател (* 1797 г.) 1916 г. – Джеймс Тейлър Кент, американски хомеопат (* 1849 г.) 1916 г. – Шъ-кай Юан, китайски държавен и военен деец (* 1859 г.) 1922 г. – Павел Христов, български революционер (* 1874 г.) 1946 г. – Герхарт Хауптман, немски драматург и Нобелов лауреат (* 1862 г.) 1961 г. – Карл Густав Юнг, швейцарски психиатър (* 1875 г.) 1968 г. – Никола Кенов, български диригент и композитор (* 1902 г.) 1968 г. – Робърт Кенеди, американски политик (* 1925 г.) 1975 г. – Алвин Хансен, американски икономист (* 1887 г.) 1975 г. – Хироши Ошима, японски дипломат (* 1886 г.) 1984 г. – Джарнаил Сингх Бхидранвал, индийски (сикхски) религиозен водач (* 1947 г.) 1986 г. – Херберт Айзенрайх, австрийски писател (* 1925 г.) 1991 г. – Стан Гец, американски джаз музикант (* 1927 г.) 1999 г. – Дамян Дамянов, български поет (* 1935 г.) 2000 г. – Александър Кипров, български шахматист (* 1916 г.) 2005 г. – Ан Банкрофт, американска актриса (* 1931 г.) 2009 г. – Жан Досе, френски имунолог, Нобелов лауреат (* 1916 г.) 2013 г. – Джеръм Карл, американски физикохимик, носител на Нобелова награда (* 1918 г.) Празници Швеция – Национален празник на Швеция 606

bg

2449

https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

7 юни

7 юни е 158-ият ден в годината според григорианския календар (159-и през високосна). Остават 207 дни до края на годината. Събития 1099 г. – Кръстоносците от Първи кръстоносен поход започват петседмична Обсада на Йерусалим. 1494 г. – Испания и Португалия подписват под егидата на папата Договора от Тордесиляс, с който си поделят Новия свят. 1654 г. – Луи XIV е коронясан за крал на Франция. 1879 г. – Високата порта назначава комисия по реформите в европейските вилаети в изпълнение на чл. 23 от Берлинския договор. 1901 г. – Светият синод свиква за първи път епархиални събори на свещениците по инициатива на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски и утвърждава типовия им устав на 27 март 1903. 1905 г. – Швеция и Норвегия с договор прекратяват съществуването си като обединена държава. 1929 г. – Папската държава е възстановена под името Ватикан, след като е ликвидирана през 1870 г. 1942 г. – Втора световна война: Приключва Битката при Мидуей. 1981 г. – Военновъздушните сили на Израел унищожават иракския ядрен реактор Озирак, за да предотвратят използването му за производство на ядрени оръжия. 1982 г. – Грейсленд, имението на Елвис Пресли, отваря врати за посетители. 1983 г. – От СССР е изстрелян автоматичен космически апарат Венера 16. 1988 г. – Изстрелян е съветския космически апарат Союз ТМ-5, сред чийто екипаж се намира втория български космонавт Александър Александров. 2004 г. – Открита е Централна автогара София. 2008 г. – В Австрия и Швейцария започва Европейското първенство по футбол. 2009 г. – В България и в други страни от Европейския съюз се провеждат Избори за Европейси парламент. 2019 г. – Американската бой-банда Jonas Brothers издава петия си самостоятелен албум „Happiness Begins“ Родени 1794 г. – Пьотър Чаадаев, руски философ и публицист († 1856 г.) 1825 г. – Ричард Блекмор, английски писател († 1900 г.) 1838 г. – Виталиано Позели, италиански архитект († 1918 г.) 1840 г. – Шарлота Белгийска, императрица на Мексико († 1927 г.) 1841 г. – Карл Лемох, руски художник от немски произход († 1910 г.) 1848 г. – Пол Гоген, френски живописец, постимпресионист († 1903 г.) 1862 г. – Филип Ленард, унгарски физик, Нобелов лауреат († 1947 г.) 1868 г. – Чарлс Рени Макинтош, британски архитект († 1928 г.) 1872 г. – Александра Фьодоровна, императрица на Русия († 1918 г.) 1877 г. – Петър Ацев, български революционер († 1939 г.) 1877 г. – Чарлз Гловър Баркла, британски физик, Нобелов лауреат († 1944 г.) 1879 г. – Кнуд Расмусен, гренландски антрополог († 1933 г.) 1896 г. – Робърт Мъликен, американски физик и химик, Нобелов лауреат († 1986 г.) 1896 г. – Имре Над, унгарски политик († 1958 г.) 1896 г. – Фьодор Ремезов, съветски военачалник († 1991 г.) 1897 г. – Кирил Мерецков, съветски маршал († 1968 г.) 1905 г. – Джеймс Брадок, американски боксьор († 1974 г.) 1907 г. – Младен Исаев, български поет и писател († 1991 г.) 1909 г. – Джесика Тенди, американска актриса († 1994 г.) 1917 г. – Дийн Мартин, американски актьор и певец († 1995 г.) 1924 г. – Вили Цанков, български театрален и кинорежисьор († 2007 г.) 1928 г. – Джеймс Айвъри, американски филмов режисьор 1935 г. – Тецухико Асаи, японски каратист († 2006 г.) 1940 г. – Том Джоунс, уелски певец 1942 г. – Муамар Кадафи, либийски лидер († 2011 г.) 1945 г. – Волфганг Шюсел, австрийски политик 1952 г. – Лиъм Нийсън, северноирландски актьор 1952 г. – Орхан Памук, турски писател, Нобелов лауреат 1957 г. – Фред Варгас, френска писателка 1958 г. – Принс, американски музикант († 2016 г.) 1959 г. – Антим Пехливанов, български футболист 1962 г. – Ралица Димитрова, българска актриса и режисьор 1963 г. – Александър Праматарски, български политик 1964 г. – Джуди Арънсън, американска актриса 1966 г. – Златко Янков, български футболист 1967 г. – Дейв Наваро, американски китарист 1967 г. – Малина, българска попфолк певица 1968 г. – Сара Париш, британска актриса 1970 г. – Кафу, бразилски футболист 1970 г. – Майк Модано, американски хокеист 1972 г. – Карл Ърбан, новозеландски актьор 1974 г. – Беър Грилс, английски пътешественик 1975 г. – Алан Айверсън, американски баскетболист 1976 г. – Стефан Стоянов, български сценарист и драматург 1976 г. – Некро, американски музикант 1981 г. – Анна Курникова, руска тенисистка 1988 г. – Екатерина Макарова, руска тенисистка 1990 г. – Алисън Шмит, американска състезателка по плуване 1990 г. – Иги Азалия, австралийска певица и модел 1990 г. – Луиза Григорова, българска актриса 1993 г. – Джордж Езра, британски поп-певец Починали 555 г. – Вигилий, римски папа (* неизв.) 1329 г. – Робърт I, крал на Шотландия (* 1274 г.) 1710 г. – Луиза дьо Ла Валиер, метреса на Луи XIV (* 1644 г.) 1799 г. – Виктоар Френска, френска благородничка (* 1733 г.) 1840 г. – Фридрих Вилхелм III, крал на Прусия (* 1770 г.) 1888 г. – Едмон Льо Бьоф, маршал на Франция (* 1809 г.) 1901 г. – Яким Игнатиев, български революционер (* 1870 г.) 1903 г. – Иван Стойчев, български офицер (* 1867 г.) 1935 г. – Иван Мичурин, руски биолог и селекционер (* 1855 г.) 1944 г. – Вълко Димитров, деец на БЗНС, ятак (* 1885 г.) 1944 г. – Харалампи Аничкин, български партизанин и антифашист (* 1818 г.) 1953 г. – Геза Рохайм, унгарски психоаналитик (* 1891 г.) 1953 г. – Димитър Влахов, македонски политически деец и журналист (* 1878 г.) 1954 г. – Алън Тюринг, английски математик (* 1912 г.) 1965 г. – Джуди Холидей, американска актриса († 1921 г.) 1967 г. – Винцас Миколайтис-Путинас, литовски писател (* 1893 г.) 1968 г. – Фьодор Токарев, съветски оръжеен конструктор (* 1871 г.) 1973 г. – Кристине Лавант, австрийска поетеса, белетристка и художничка (* 1915 г.) 1980 г. – Хенри Милър, американски писател (* 1891 г.) 1985 г. – Делчо Лулчев, български инженер (* 1935 г.) 1992 г. – Димитър Тишин, български писател (* 1913 г.) 1995 г. – Софроний Доростолски и Червенски, български духовник (* 1897 г.) 1997 г. – Стенли Шахтер, американски психолог (* 1922 г.) 2005 г. – Иван Кръстев, български актьор (* 1940 г.) 2006 г. – Абу Мусаб ал-Заркауи, йордански терорист (* 1966 г.) 2007 г. – Майкъл Хамбъргър, британски преводач (* 1924 г.) 2013 г. – Пиер Мороа, френски политик, министър-председател на Франция от 1981 до 1984 (* 1928 г.) Празници Световен ден за безопасност на храните Аржентина – Ден на журналиста Аржентина и Коста Рика – Ден на физика Мексико – Ден на свободата на словото Перу – Ден на националното знаме Испания – Ден на Републиката Киргизстан – Ден на финансовите и икономически работници Малта – Ден на мъчениците Норвегия – Ден на независимостта 607

bg

2450

https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

8 юни

8 юни е 159-ият ден в годината според григорианския календар (160-и през високосна година). Остават 206 дни до края на годината. Събития 68 г. – Римският сенат провъзгласява Галба за император. 1624 г. – Земетресение разтърсва Перу. 1783 г. – Вулканът Лаки в Исландия изригва в продължение на осем месеца, опустошенията от което предизвикват 7-годишен масов глад и смъртта на 9000 души. 1794 г. – Чрез пищни тържества в цяла Франция Робеспиер институционализира нова държавна религия на Френската революция – Култа към Върховното същество. 1869 г. – Американецът Ив Макгафи патентова прототип на прахосмукачката. 1942 г. – Втората световна война: Японски подводници и самолети атакуват Австралия. 1949 г. – Публикуван е политическият роман 1984 на Джордж Оруел. 1953 г. – Американски върховен съд постановява, че в ресторантите в окръг Колумбия не може да се отказва да се сервира на чернокожи. 1965 г. – Народна република България и Полша подписват спогодба за премахване на визите и развитие на туризма. 1968 г. – На Летище Хийтроу е задържан убиецът на Мартин Лутър Кинг – Джеймс Ърл Рей, докато се опитва да напусне Обединеното кралство с фалшив канадски паспорт. 1973 г. – Генерал Франко предава премиерския пост на Испания на Луис Бланко, след като е управлявал 34 години. 1975 г. – От СССР е изстрелян автоматичният космически апарат Венера 9 с цел изследване на Венера. 1984 г. – Хомосексуалността е призната за законна в австралийския щат Нови Южен Уелс. 1986 г. – Курт Валдхайм, бивш генерален секретар на ООН, е избран за президент на Австрия. 1990 г. – Гражданите на Чехословакия гласуват в парламентарни избори с категорично мнозинство за движението на бившите дисиденти – Граждански форум. 1995 г. – Канадско-датският програмист Размус Лердорф публикува първата публична версия на скриптовия език PHP, който служи за създаване на динамични уебстраници. Родени 1625 г. – Джовани Доменико Касини, италиански учен († 1712 г.) 1671 г. – Томазо Албинони, италиански композитор († 1751 г.) 1810 г. – Роберт Александър Шуман, германски композитор и пианист († 1856 г.) 1829 г. – Джон Миле, английски художник († 1896 г.) 1867 г. – Франк Лойд Райт, американски архитект († 1959 г.) 1894 г. – Борис Стефанов, български ботаник († 1979 г.) 1895 г. – Васил Захариев, български график и изкуствовед († 1971 г.) 1895 г. – Сантяго Бернабеу Йесте, испански футболист († 1978 г.) 1903 г. – Маргьорит Юрсенар, френска писателка († 1987 г.) 1916 г. – Франсис Крик, британски физик и биохимик, Нобелов лауреат († 2004 г.) 1918 г. – Джеръм Карл, американски физикохимик, Нобелов лауреат († 2013 г.) 1921 г. – Сухарто, президент на Индонезия († 2008 г.) 1928 г. – Борис Клочков, български аграрен учен 1934 г. – Видое Подгорец, македонски писател († 1997 г.) 1935 г. – Иван Иванов, български музикант († 1993 г.) 1936 г. – Кенет Уилсън, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.) 1940 г. – Нанси Синатра, американска певица и актриса 1951 г. – Бони Тайлър, уелска певица 1953 г. – Иво Санадер, министър-председател на Хърватия 1954 г. – Кирил, варненски и великопреславски митрополит († 2013 г.) 1954 г. – Филип Беке, белгийски дипломат 1955 г. – Тим Бърнърс-Лий, британски математик 1963 г. – Луц Зайлер, германски писател 1963 г. – Урф Щолтерфот, германски писател 1964 г. – Васил Иванов-Лучано, български политик 1966 г. – Валентин Наливайченко, украински политик 1966 г. – Джулиана Маргулис, американска актриса 1973 г. – Херонимо Хил, венецуелски актьор 1976 г. – Даниела Йорданова, българска лекоатлетка 1977 г. – Кание Уест, американски рапър 1977 г. – Красимир Чомаков, български футболист 1982 г. – Надя Петрова, руска тенисистка 1983 г. – Нино Харатишвили, грузинско-германска писателка 1983 г. – Ким Клайстърс, белгийска тенисистка 1984 г. – Хавиер Масчерано, аржентински фуболист 1987 г. – Владислав Стоянов, български футболист 1988 г. – Камил Гросицки, полски футболист 1993 г. – Едисон Йорданов, германско-български футболист 1995 г. – Ферлан Менди, френски футболист Починали 632 г. – Мохамед, ислямски пророк (* 570 г.) 1376 г. – Едуард, принц на Уелс (* 1330 г.) 1795 г. – Луи XVII, крал на Франция (* 1785 г.) 1876 г. – Жорж Санд, френска писателка (* 1804 г.) 1912 г. – Йордан Недков, български революционер (* 1882 г.) 1946 г. – Кирил Дрангов, български революционер (* 1901 г.) 1970 г. – Ейбрахам Маслоу, американски психолог (* 1908 г.) 1976 г. – Михаил Катуков, съветски офицер (* 1900 г.) 1985 г. – Айше Афет Инан, турски историк и социолог (* 1908 г.) 1987 г. – Цеко Торбов, български философ, правист, преводач (* 1899 г.) 1997 г. – Стефан Елевтеров, български литературовед (* 1930 г.) 2007 г. – Богомил Райнов, български писател и професор по естетика (* 1919 г.) 2007 г. – Ибрахим Касимов, български аграрен учен и общественик (* 1938 г.) 2008 г. – Петер Рюмкорф, немски поет, белетрист и драматург (* 1929 г.) 2009 г. – Омар Бонго, президент на Габон (* 1935 г.) 2010 г. – Пламен Масларов, български режисьор (* 1950 г.) 2016 г. – Евтим Евтимов, български поет, автор на музикални текстове (* 1933 г.) Празници Световен ден на океаните (Определен по време на срещата на високо равнище по проблемите на Земята през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия) 608

bg

2451

https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

9 юни

9 юни е 160-ият ден в годината според григорианския календар (161-ви през високосна). Остават 205 дни до края на годината. Събития 68 г. – Римският император Нерон извършва с помощта на секретаря си самоубийство, за да не претърпи унижението от бичуване, което го очаква след загубата на властта. 1535 г. – Френският пътешественик Жак Картие става първият европеец, открил реката Сейнт Лорънс в Канада. 1762 г. – Руският император Петър III абдикира от престола след бунт на гвардията и е заменен на трона от съпругата си императрица Екатерина II. 1815 г. – Подписан е договорът, с който приключва Виенския конгрес, съгласно който Русия анексира Полша, а Швейцария и Холандия получават независимост. 1889 г. – В Рим е открит паметник на Джордано Бруно на мястото, където е изгорен на клада като еретик. 1904 г. – Лондонският симфоничен оркестър изнася първия си концерт. 1909 г. – 22-годишната домакиня Алис Хайлър Рамзи става първата жена, прекосила САЩ с автомобил. Заедно с три нейни приятелки, които не знаели да карат, тя изминала с автомобил „Максуел“ разстоянието от Ню Йорк до Сан Франциско (3800 мили, 6115 км) за 59 дни. 1923 г. – В Царство България е извършен Деветоюнският преврат, чрез който е свалено правителството на Александър Стамболийски. 1928 г. – Американците Чарлз Кингсфор-Смит и Чарлз Улм извършват първия полет със самолет над Тихия океан. 1934 г. – Доналд Дък дебютира в анимационното филмче The Wise Little Hen. 1946 г. – Бумибол Адулядей става крал на Тайланд – най-дълго управляващия монарх в света. 1957 г. – Австралийски алпинисти изкачват за първи път връх Броуд Пик (12-ият по големина в света) в Пакистан. 1958 г. – Кралица Елизабет II открива официално лондонското летище Гетуик. 1967 г. – Шестдневната война: На 5-ия ден от войната Израелската армия отнема Голанските възвишения от Сирия. 1980 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Гренада. 1999 г. – Косовската война: Сключен е мирен договор между Съюзна република Югославия и НАТО, съгласно който югославските войски се изтеглят от Косово, а НАТО прекратява бомбардировките над югославски обекти. 2006 г. – Започва 18-ото Световно първенство по футбол в Германия, в първия мач домакините побеждават Коста Рика с 4:2. Родени 1640 г. – Леополд I, император на Свещената Римска империя († 1705 г.) 1661 г. – Фьодор III, цар на Русия († 1682 г.) 1672 г. – Петър I, император на Русия († 1725 г.) 1775 г. – Георг Гротефенд, германски филолог († 1853 г.) 1781 г. – Джордж Стивънсън, английски изобретател († 1848 г.) 1810 г. – Ото Николай, германски композитор († 1849 г.) 1812 г. – Йохан Готфрид Гал, германски астроном († 1910 г.) 1836 г. – Елизабет Гарет Андерсън, първата жена доктор в Англия († ?) 1843 г. – Берта фон Зутнер, австрийска писателка, Нобелова лауреатка през 1905 г. († 1914 г.) 1844 г. – Леонид Соболев, министър-председател на България († 1913 г.) 1854 г. – Херардус Боланд, холандски философ († 1922 г.) 1872 г. – Илия Матакиев, български лекар († 1946 г.) 1875 г. – Хенри Халет Дейл, британски физиолог, Нобелов лауреат през 1936 г. († 1968 г.) 1895 г. – Курт Цайцлер, германски офицер († 1963 г.) 1915 г. – Лес Пол, американски китарист и изобретател († 2009 г.) 1916 г. – Робърт Макнамара, американски министър на отбраната († 2009 г.) 1925 г. – Кийт Лаумър, американски писател († 1993 г.) 1930 г. – Евгения Шуплинова, писателка от Република Македония († 2008 г.) 1933 г. – Иван Зоин, български актьор († 2008 г.) 1941 г. – Джон Лорд, английски рокпианист († 2012 г.) 1942 г. – Иван Пунчев, български философ († 2009 г.) 1943 г. – Велико Стоянов, български актьор 1943 г. – Джо Холдеман, американски писател 1945 г. – Георги Василев, български футболист 1946 г. – Роберт Зара, австрийски футболист 1951 г. – Исмаил Абилов, български борец 1956 г. – Николай Цонев, български политик 1959 г. – Димитър Димитров, български треньор 1961 г. – Майкъл Джей Фокс, канадски актьор 1962 г. – Елвира Георгиева, българска поп и попфолк певица 1963 г. – Джони Деп, американски актьор 1967 г. – Милен Панайотов, български композитор 1978 г. – Вяра Йорданова, български политик и психолог 1978 г. – Матю Белами, британски певец 1978 г. – Генка Шикерова, българска репортерка 1978 г. – Мирослав Клозе, немски футболист 1981 г. – Калин Врачански, български актьор 1981 г. – Натали Портман, израелско-американска актриса 1982 г. – Иван Банев, инженер и общественик 1983 г. – Алектра Блу, американска порно актриса 1984 г. – Уесли Снейдер, холандски футболист 1988 г. – Росица Милкова, хуманист, реформатор 1991 г. – Славчо Петрунов, народен изпълнител Починали 62 г. – Клавдия Октавия, римска императрица (* 39 г. или 40) 68 г. – Нерон, римски император (* 37 г.) 1870 г. – Чарлз Дикенс, британски писател (* 1812 г.) 1878 г. – Джанюариъс Макгахан, американски журналист (* 1844 г.) 1894 г. – Тодор Кесяков, български политик (* 1831 г.) 1924 г. – Иван Ташев, български революционер (* 1876 г.) 1934 г. – Христос Цундас, гръцки археолог (* 1857 г.) 1946 г. – Константин Стоянов, български инженер (* 1885 г.) 1960 г. – Семьон Лавочкин, съветски авиоконструктор (* 1900 г.) 1973 г. – Джон Кризи, американски писател (* 1908 г.) 1974 г. – Мигел Анхел Астуриас, гватемалски писател, Нобелов лауреат през 1967 г. (* 1899 г.) 1989 г. – Джордж Бидъл, американски генетик, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1903 г.) 1989 г. – Волфдитрих Шнуре, немски писател (* 1920 г.) 1994 г. – Ян Тинберген, холандски икономист, Нобелов лауреат през 1969 г. (* 1903 г.) 1997 г. – Алекси Иванов, български политик (* 1922 г.) 2000 г. – Ернст Яндл, немски поет (* 1925 г.) 2008 г. – Алгис Будрис, американски писател (* 1931 г.) 2008 г. – Карен Асрян, арменски шахматист (* 1980 г.) 2009 г. – Вера Мутафчиева, българска писателка (* 1929 г.) 2010 г. – Марина Семьонова, руска балерина (* 1908 г.) 2013 г. – Иън Банкс, шотландски писател (* 1954 г.) 2013 г. – Валтер Йенс, немски литературен историк (* 1923 г.) 2022 г. – Мат Цимерман, канадски актьор (* 1934 г.) Празници Международен ден на архивите, отбелязва се от 2008 г. с решение на Международния съвет на Архивите Ден на работниците от леката промишленост (за 2013 г.) – Отбелязва се от 1970 г. през втория неделен ден от юни Уганда – Ден на националните герои Оклахома (САЩ) – Ден на възрастните хора 609

bg

2452

https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

10 юни

10 юни е 161-вият ден в годината според григорианския календар (162-ри през високосна година). Остават 204 дни до края на годината. Събития 1190 г. – Трети кръстоносен поход: Германският крал и император на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса се удавя при прекосяването на река Салеф в Мала Азия. 1793 г. – Столицата на САЩ е преместена от Филаделфия във Вашингтон. 1809 г. – Папа Пий VII отлъчва Наполеон I Бонапарт от църквата, след като френската армия окупира Италия и обявява папската област за френска територия. 1871 г. – В Браила, Румъния излиза първият брой на вестник Дума на българските емигранти, издаван от Христо Ботев. 1886 г. – Изригва вулканът Таравера в Нова Зеландия, при което загиват 153 души и е разрушена известната туристическа атракция „Розови и бели тераси“. 1916 г. – Започва Великото арабско въстание в Мека. 1917 г. – Първа световна война: започва френска окупация на Тесалия. 1926 г. – Обществото на народите взема решение за отпускане на Бежански заем на България. 1940 г. – Втора световна война: Италия обявява война на Франция и Великобритания. 1940 г. – Втора световна война: Германските сили под командването на Ервин Ромел достигат протока Ла Манш. 1940 г. – Втора световна война: Канада обявява война на Италия. 1940 г. – Втора световна война: Норвегия капитулира пред германските сили. 1942 г. – Втора световна война: Нацистите изгарят чешкото селце Лидице, в отговор на убийството на Райнхард Хайдрих. 1945 г. – Австралийските войски достигат Брунейски бряг, за да освободят Бруней. 1962 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Цейлон (Шри Ланка). 1964 г. – Създаден е Шуменския университет, първоначално като Висш педагогически институт – филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 1965 г. – Виетнамската война: Битката за „донг хоай“ започва. 1967 г. – Приключва Шестдневната война: Израел и Сирия се съгласяват да прекратят огъня. 1984 г. – В Амритсар, индийската армия атакува Златния храм на сикхите. Убити са около 700 души. 1985 г. – Израел изтегля войските си от Ливан. 1990 г. – Провежда се първият тур на първите свободни и демократични парламентарни избори в България след тоталитарния период в страната, с които се избират депутати за VII велико народно събрание 1990 г. – В Перу Алберто Фухимори побеждава писателя Марио Варгас Льоса на втория тур от президентските избори. 1999 г. – Косовската война: НАТО преустановява въздушните удари, след като Слободан Милошевич се съгласява да изтегли сръбските войски от Косово. 1998 г. – Започва Световното първенство по футбол във Франция. 1999 г. – Създава се Пактът за стабилност на Балканите. 2001 г. – Националният отбор на Франция печели за първи път турнира за Купата на конфедерациите, побеждавайки с 1:0 на финала Япония. 2003 г. – Изстрелян е марсоходът Спирит, с което започва програмата на НАСА Марс Експлорейшън Роувър. 2017 г. – Йелена Остапенко изненадващо печели Ролан Гарос. 2018 г. – Рафаел Надал печели за единадесети път Ролан Гарос. Родени 1799 г. – Фьодор Бруни, руски художник († 1875 г.) 1803 г. – Анри Дарси, френски инженер († 1858 г.) 1819 г. – Гюстав Курбе, френски живописец († 1877 г.) 1832 г. – Николаус Ото, германски изобретател († 1891 г.) 1873 г. – Никола Лулчев, български революционер († ? г.) 1873 г. – Павел Генадиев, български общественик († 1959 г.) 1879 г. – Александър Кисьов, български военен деец († 1964 г.) 1880 г. – Андре Дерен, френски художник († 1954 г.) 1897 г. – Татяна Николаевна, руска велика княгиня († 1918 г.) 1910 г. – Хаулин Уулф, американски блус певец († 1976 г.) 1915 г. – Серж Лебовичи, френски психиатър и психоаналитик († 2000 г.) 1915 г. – Сол Белоу, американски писател († 2005 г.) 1921 г. – Филип, херцог на Единбург, съпруг на Елизабет II († 2021 г.) 1922 г. – Джуди Гарланд, американска актриса († 1969 г.) 1922 г. – Кирил Дженев, български хореограф († 2006 г.) 1923 г. – Робърт Максуел, британски медиен магнат († 1991 г.) 1926 г. – Асен Гаврилов, български балетист и хореограф († 2006 г.) 1927 г. – Ласло Кубала, унгарски футболист и треньор († 2002 г.) 1929 г. – Коста Цонев, български актьор и политик († 2012 г.) 1931 г. – Жоао Жилберто, бразилски музикант († 2019 г.) 1941 г. – Георги Янакиев, български състезател по мотокрос († 2014 г.) 1942 г. – Лопу Фортунату Ферейра ду Нашсименту, анголски политик 1943 г. – Петер Курцек, германски писател († 2013 г.) 1945 г. – Аслан Селмани, македонски учен и политик († 2011 г.) 1950 г. – Анна Янтар, полска певица († 1980 г.) 1952 г. – Янко Братанов, български лекоатлет и треньор 1959 г. – Карло Анчелоти, италиански футболист 1962 г. – Венсан Перес, френски актьор 1963 г. – Джийн Трипълхорн, американска актриса 1964 г. – Ангел Червенков, български футболист и треньор 1965 г. – Трейси Лин Къри, американски музикант 1965 г. – Елизабет Хърли, британска манекенка и актриса 1966 г. – Дейвид Плат, английски футболист 1966 г. – Филиз Хюсменова, българска евродепутатка 1972 г. – Радмила Шекеринска, македонска политичка 1972 г. – Саша Драгин, сръбски политик 1976 г. – Майкъл Браун, аржентински актьор 1978 г. – Марко Паасикоски, финландски музикант 1978 г. – Шейн Уест, американски актьор и музикант 1983 г. – МакSим, руска певица 1985 г. – Кая Канепи, естонска тенисистка 1985 г. – Василис Торосидис, гръцки футболист 1987 г. – Антон Путило, беларуски футболист 1987 г. – Мартин Харник, австрийски футболист 1989 г. – Александра Стан, румънска певица 1991 г. – Жуан Жесуш, бразилски футболист 1998 г. – Денис Гайгер, немски футболист Починали 323 пр.н.е. – Александър Велики, цар на Древна Македония (* 356 пр.н.е.) 38 г. – Друзила, римска матрона (* 16 г.) 1190 г. – Фридрих I Барбароса, император на Свещената римска империя (* ок. 1122) 1556 г. – Мартин Агрикола, германски музикален теоретик (* 1486 г.) 1580 г. – Луиш ди Камоинш, португалски поет (* 1524 г.) 1832 г. – Мануел Гарсия (баща), испански оперен певец, композитор и педагог (* 1775 г.) 1836 г. – Андре-Мари Ампер, френски физик, математик и естествоизпитател (* 1775 г.) 1858 г. – Робърт Браун, шотландски ботаник (* 1773 г.) 1899 г. – Ернест Шосон, френски композитор 1901 г. – Иван Чичовски, български общественик (* ? г.) 1912 г. – Антон Ашкерц, словенски поет (* 1856 г.) 1918 г. – Кочо Лютата, български хайдутин и революционер (* 1836 г.) 1923 г. – Пиер Лоти, френски писател (* 1850 г.) 1926 г. – Антони Гауди, испански архитект (* 1852 г.) 1934 г. – Александър Яшченко, руски юрист (* 1877 г.) 1940 г. – Маркъс Гарви, общественик и интелектуалец (* 1887 г.) 1944 г. – Франк Томпсън, британски офицер (* 1920 г.) 1946 г. – Джак Джонсън, американски боксьор (* 1878 г.) 1949 г. – Сигрид Унсет, норвежка писателка, феминистка, Нобелов лауреат през 1928 (* 1882 г.) 1965 г. – Макс Рихнер, швейцарски писател (* 1897 г.) 1967 г. – Спенсър Трейси, американски актьор (* 1900 г.) 1982 г. – Райнер Вернер Фасбиндер, германски кинорежисьор (* 1945 г.) 1988 г. – Неджати Зекирия, македонски писател (* 1928 г.) 1991 г. – Веркор, френски писател и художник (* 1902 г.) 2000 г. – Хафез Асад, президент на Сирия (* 1930 г.) 2001 г. – Джоко Радивоевич, български скулптор (* 1927 г.) 2002 г. – Джон Готи, американски престъпник (* 1940 г.) 2004 г. – Николай Колев – Мичмана, български журналист и спортен коментатор (* 1932 г.) 2004 г. – Рей Чарлс, американски певец и соул музикант (* 1930 г.) 2008 г. – Любен Дилов, български писател (* 1927 г.) 2010 г. – Фердинан Ойоно, камерунски писател и политик (* 1929 г.) 2015 г. – Волфганг Йешке, германски писател (* 1936 г.) Празници България – Празник на град Попово – Обявен от Общински съвет на 10 юни 2002 г. Италия – Празник на град Крема Португалия – Ден на Португалия (по повод деня в памет на националния поет Луиш ди Камоинш, 1850 г., национален празник) Соломонови острови (държава) – Официален рожден ден на кралицата Япония – Ден на часовника (през 671 г. за пръв път се появява часовник в двореца на японския император) 610

bg

2453

https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8

11 юни

11 юни е 162-рият ден в годината според григорианския календар (163-ти през високосна). Остават 203 дни до края на годината. Събития 1496 г. – Завършва второто пътешествие на Христофор Колумб през Атлантическия океан. 1580 г. – Испанските конкистадори основават Буенос Айрес. 1770 г. – Английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия. 1895 г. – Създадено първото Българско икономическо дружество. 1901 г. – Нова Зеландия анексира островите Кук. 1937 г. – Голямата чистка: По нареждане на Йосиф Сталин в Съветския съюз са екзекутирани осем високопоставени военни, осъдени по измислени обвинения в антисъветска дейност. 1940 г. – Втората световна война: Британските сили бомбардират Генуа и Торино в Италия. 1940 г. – Втората световна война: Проведена е първата атака на италианските въздушни сили на остров Малта. 1942 г. – Втората световна война: САЩ решават да окажат материална помощ на СССР чрез договора „Заем-Наем“. 1975 г. – Приета е конституцията на Република Гърция. 1985 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Вега 1 изследва атмосферата и повърхността на Венера. 1987 г. – Маргарет Тачър е избрана за трети пореден път за министър-председател на Великобритания. 2001 г. – Силвио Берлускони встъпва повторно в премиерска длъжност. 2002 г. – Симеон Сакскобургготски е избран за Член на академията за науки на най-стария университет в света – Болонския университет. 2004 г. – По време на мисията на Касини-Хюйгенс орбиталният модул Касини прави първите близки наблюдения на спътника на СатурнФеба. 2010 г. – В Република Южна Африка започва Световно първенство по футбол 2010, което е първото Световно футболно първенство в африканска държава. Родени 1456 г. – Ан Невил, кралица на Англия († 1485 г.) 1572 г. – Бен Джонсън, английски ренесансов поет, драматург и актьор († 1637 г.) 1704 г. – Карлош Сейшаш, португалски композитор († 1742 г.) 1776 г. – Джон Констабъл, английски художник († 1837 г.) 1811 г. – Висарион Белински, руски литературен критик († 1848 г.) 1850 г. – Павел Плеве, руски офицер († 1916 г.) 1857 г. – Антони Грабовски, полски химик и есперантист († 1921 г.) 1864 г. – Рихард Щраус, немски композитор († 1949 г.) 1867 г. – Шарл Фабри, френски физик († 1945 г.) 1878 г. – Янка Каневчева, българска революционерка († 1920 г.) 1885 г. – Николай Булганин, съветски политически и военен деец († 1975 г.) 1899 г. – Ясунари Кавабата, японски писател, Нобелов лауреат през 1968 г. († 1972 г.) 1910 г. – Жак-Ив Кусто, френски изследовател († 1997 г.) 1915 г. – Крум Милев, български футболист и треньор († 2000 г.) 1922 г. – Михалис Какоянис, гръцки сценарист и режисьор († 2011 г.) 1930 г. – Христо Топузанов, български режисьор († 2006 г.) 1937 г. – Робин Уорън, австрийски патолог, Нобелов лауреат 1939 г. – Джеки Стюърт, шотландски пилот от Формула 1 1943 г. – Константин Джонев, български дипломат, публицист и писател 1943 г. – Младен Киселов, български театрален режисьор († 2012 г.) 1949 г. – Петко Маринов, български състезател и треньор по баскетбол 1949 г. – Том Прайс, британски пилот от Ф1 († 1977 г.) 1951 г. – Игор Чипев, български издател 1959 г. – Хю Лори, британски актьор 1964 г. – Жан Алези, френски пилот от Формула 1 1964 г. – Петър Попйорданов, българският театрален и филмов актьор († 2013 г.) 1968 г. – Брайън Перо, канадски фентъзи писател 1968 г. – Иван Начев, български политолог 1972 г. – Мариян Димитров, състезател по кану-каяк 1975 г. – Веселина Петракиева, български журналист 1983 г. – Мария Калинова, българска поетеса 1984 г. – Вагнер Лав, бразилски футболист 1988 г. – Клеър Холт, австралийска актриса 1990 г. – Кристоф Льометр, френски лекоатлет 1992 г. – Давиде Дзапакоста, италиански футболист 1997 г. – Унай Симон, испански футболист 1999 г. – Кай Хаверц, немски футболист Починали 1216 г. – Хенрих Фландърски, император на Латинската империя (* 1174 г.) 1557 г. – Жуау III, крал на Португалия (* 1502 г.) 1843 г. – Пьотр Витгенщайн, руски граф (* 1769 г.) 1845 г. – Карл Юлиус Перлеб, германски ботаник (* 1794 г.) 1858 г. – Клеменс фон Метерних, австрийски политик (* 1773 г.) 1903 г. – Александър Обренович, крал на Сърбия (* 1876 г.) 1903 г. – Николай Бугаев, руски математик (* 1837 г.) 1925 г. – Порфирий Стаматов, руски юрист (* 1840 г.) 1927 г. – Янко Стоянчов, български политик (* 1881 г.) 1934 г. – Георг Гродек, немски психоаналитик (* 1866 г.) 1934 г. – Лев Виготски, руски психолог (* 1896 г.) 1936 г. – Робърт Хауърд, американски писател (* 1906 г.) 1937 г. – Йероним Уборевич, руски офицер (* 1896 г.) 1942 г. – Херберт Баум, еврейски комунист (* 1912 г.) 1947 г. – Джеймс У. Шулц, американски писател (* 1859 г.) 1956 г. – Корадо Алваро, италиански писател (* 1895 г.) 1960 г. – Павел Атанасов, български фолклорист (* 1867 г.) 1963 г. – Иван Групчев, български революционер (* 1874 г.) 1967 г. – Волфганг Кьолер, немски психолог (* 1887 г.) 1970 г. – Александър Керенски, руски революционер (* 1881 г.) 1972 г. – Йо Боние, шведски автомобилен състезател (* 1930 г.) 1979 г. – Джон Уейн, американски актьор (* 1907 г.) 1982 г. – Анатолий Солоницин, руски актьор (* 1934 г.) 1987 г. – Крум Григоров, български писател (* 1909 г.) 1999 г. – ДеФорест Кели, американски актьор (* 1920 г.) 2000 г. – Милчо Лалков, български историк (* 1944 г.) 2005 г. – Гена Димитрова, българска певица (* 1941 г.) 2011 г. – Ангел Заберски, български композитор, оркестратор, вокален педагог (* 1931 г.) 2012 г. – Теофило Стивенсон, кубински боксьор (* 1952 г.) 2013 г. – Робърт Фогел, американски икономист, носител на Нобелова награда (* 1926 г.) 2016 г. – Кристина Грими, американска певица (* 1994 г.) Празници Православната църква чества Св. апостоли Вартоломей и Варнава. Св. Богородица „Достойно естъ“. Св. Лука Симферополски Празник на икономистите в България (Отбелязва се от 2005 г. с решение на МС по повод 110 г. от създаването (1895) на първото българско икономическо дружество в България, преименувано през 1990 г. в Съюз на икономисите в България) 611