Datasets:

joelniklaus

/

EU_Wikipedias

like 1

bg

2555

https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

7 октомври

7 октомври е 280-ият ден в годината според григорианския календар (281-ви през високосна). Остават 85 дни до края на годината. Събития 3761 пр.н.е. – Ден, в който е създаден света, съгласно юдаизма. 1571 г. – Състои се битката при Лепанто, Гърция, в която флотата на Османската империя е напълно унищожена от обединените морски сили на Испания и Венеция. Папа Пий V провъзгласява 7 октомври за празник на Дева Мария на Св. Броеница, като благодарност за нейната закрила над християнските войски. 1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания. 1777 г. – Американска война за независимост: Американците побеждават британците в битката при Саратога. 1826 г. – В Масачузетс е открита първата американска железопътна линия. 1826 г. – Подписана е Акерманската конвенция между Руската и Османската империи. 1849 г. – Едгар Алън По умира в 5:00, четири дни след като е намерен в безпомощно състояние на улица в Балтимор. 1879 г. – Провеждат се избори за Областно събрание на Източна Румелия. 1896 г. – В Париж е положен първият камък на моста Александър III от руския император Николай II. 1908 г. – Остров Крит въстава срещу Османската империя и се присъединява към Гърция. 1908 г. – Австрия анексира Босна и Херцеговина. 1919 г. – Основана е холандската национална авиокомпания KLM, най-старата въздушна компания в света. 1920 г. – В Оксфордския университет са приети като студенти за първи път жени. 1934 г. – Осъществен е първият полет на съветския фронтови бомбардировач СБ (АНТ-40). 1940 г. – Втората световна война: Нацистка Германия нахлува в Румъния. 1943 г. – Втората световна война: Япония екзекутира 100 американски затворници на остров Уейк. 1944 г. – Втората световна война: Бунт в Аушвиц, евреите подпалват крематориумите. 1949 г. – Провъзгласена е Германската демократична република (Източна Германия) със столица Източен Берлин. 1959 г. – Космическа програма на СССР: За пръв път е фотографирана обратната страна на Луната от съветския космически апарат Луна 3. 1963 г. – Териториите на Хаити и Доминиканската република са ударени от урагана Флора, загиват 7190 души. 2001 г. – Започва Войната в Афганистан с атаката на САЩ по въздух и суша срещу талибаните в Афганистан. 2004 г. – Кралят на Камбоджа Нородом Сианук абдикира от престола. Родени 1301 г. – Александър II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1339 г.) 1697 г. – Каналето, италиански художник († 1769 г.) 1748 г. – Карл II / Шарл XIII, крал на Швеция и Норвегия († 1818 г.) 1883 г. – Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач († 1951 г.) 1885 г. – Нилс Бор, датски физик, Нобелов лауреат († 1962 г.) 1890 г. – Димитър Дюлгеров, български богослов († 1966 г.) 1900 г. – Хайнрих Химлер, нацист и водач на СС († 1945 г.) 1900 г. – Хърбърт Бътърфийлд, британски историк († 1979 г.) 1910 г. – Георги Абаджиев, македонски писател († 1963 г.) 1912 г. – Фернандо Белаунде Тери, президент на Перу († 2002 г.) 1914 г. – Александър Цветков, български шахматист († 1990 г.) 1915 г. – Маргарита Алигер, руска поетеса († 1992 г.) 1919 г. – Жорж Дюби, френски историк († 1996 г.) 1931 г. – Дезмънд Туту, южноафрикански духовник, Нобелов лауреат († 2021 г.) 1932 г. – Румен Скорчев, български художник († 2015 г.) 1934 г. – Димитър Танев, литературовед и литературен критик 1941 г. – Борис Гаганелов, български футболист († 2020 г.) 1943 г. – Петър Чернев, български естраден певец († 1992 г.) 1943 г. – Симеон Венков, български музикант 1946 г. – Вълю Тотев, български оперен певец 1952 г. – Валентин Василев, български политик 1952 г. – Владимир Путин, 2-ри президент на Русия 1953 г. – Тико Торес, кубински музикант 1959 г. – Стивън Ериксън, канадски писател 1960 г. – Теди Москов, български режисьор 1960 г. – Виктор Лазло, френско-белгийска певица, актриса и писателка 1964 г. – Йордан Боздански, български футболист 1964 г. – Румен Баросов, български поет и писател 1966 г. – Шърман Алекси, американски писател 1967 г. – Тони Бракстън, американска певица 1968 г. – Том Йорк, британски музикант (Radiohead) 1970 г. – Димитър Иванов, български футболист 1970 г. – Пенчо Чанев, български политик 1973 г. – Дида, бразилски футболист 1973 г. – Сами Хююпия, финландски футболист 1974 г. – Карлот Перели, шведска поппевица 1975 г. – Део, български тв водещ 1981 г. – Джелена Дженсън, американска порно актриса 1981 г. – Диану, бразилски футболист 1982 г. – Роби Джинепри, американски тенисист 1986 г. – Амбър Стивънс, американска певица 1986 г. – Бри Олсън, американска порно актриса 1995 г. – Стойо Тетевенски, български писател 1996 г. – Люис Капалди, шотландски певец и автор на песни 1998 г. – Трент Александър-Арнолд, английски професионален футболист Починали 336 г. – Марк, римски папа (* ?) 1796 г. – Томас Рейд, британски философ (* 1710 г.) 1849 г. – Едгар Алън По, американски писател (* 1809 г.) 1866 г. – Робърт Стоктън, сенатор (* 1795 г.) 1896 г. – Джон Лангдън Даун, английски учен, генетик (* 1828 г.) 1903 г. – Васил Кономладски, български революционер (* 1860 г.) 1904 г. – Димитър Цанко, български просветен деец (* 1814 г.) 1920 г. – Иван Гюрлуков, български революционер (* 1884 г.) 1939 г. – Борис Шчукин, руски драматичен артист (* 1894 г.) 1959 г. – Марио Ланца, американски актьор (* 1921 г.) 1967 г. – Норман Ейнджъл, британски писател и политик, Нобелов лауреат през 1933 г. (* 1872 г.) 1978 г. – Анри Корбен, френски ислямовед (* 1903 г.) 1978 г. – Вълко Гочев, български политик (* 1903 г.) 1980 г. – Константин Кацаров, български юрист и геополитик (* 1898 г.) 1981 г. – Александър Запорожец, руски психолог (* 1905 г.) 1982 г. – Димитър Каданов, български учен (* 1900 г.) 1987 г. – Христо Андонов - Полянски, югославски историк (* 1827 г.) 1994 г. – Нилс Ерне, датски имунолог, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1911 г.) 1998 г. – Николай Драганов, български писател – белетрист (* 1922 г.) 1999 г. – Григор Витанов, български военен и учител (* 1922 г.) 2006 г. – Анна Политковская, руска журналистка – убита (* 1958 г.) 2008 г. – Джеордже Емил Паладе, румънски клетъчен биолог, Нобелов лауреат през 1974 г. (* 1912 г.) 2009 г. – Ървинг Пен, американски фотограф (* 1917 г.) 2010 г. – Милка Планинц, хърватски адвокат и политик, седми премиер на Югославия (* 1924 г.) 2011 г. – Рамиз Алия, албански политик, първи президент на Албания (* 1925 г.) 2013 г. – Патрис Шеро, френски актьор, режисьор, продуцент и сценарист (* 1944 г.) 2014 г. – Зигфрид Ленц, полско-германски писател и драматург (* 1926 г.) 2015 г. – Хари Галатин, американски баскетболист и треньор (* 1927 г.) 2020 г. – Любен Гоцев, български политик (* 1930 г.) 2020 – Марио Молина, мексикански химик (* 1943 г.) Празници Световен ден за достоен труд – По решение на конгреса на Международната организация на профсъюзите 7 октомври 2008 г. е обявен за Световен ден „За достоен труд“, който обединява синдикалисти от цял свят в усилията им за установяване и спазване на работните права и солидарност. ГДР (бивша) – Ден на републиката (по повод създаването на просъветската държава, национален празник до 1989 г.) Киргизстан – Ден на Гражданското въздухоплаване СССР (бивш) – Ден на конституцията A07

bg

2556

https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

9 октомври

9 октомври е 282-рият ден в годината според григорианския календар (283-ти през високосна). Остават 83 дни до края на годината. Събития 1430 г. – Образуван е Янински пашалък след като антилатинското благородничество и духовенство предава града на Синан паша 1446 г. – В Чосон е обнародена корейската азбука хангъл/чосонгъл 1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания. 1701 г. – Основан е Йейлският университет. 1740 г. – Начало на Батавското клане. 1824 г. – В Коста Рика е забранено робството. 1849 г. – В Цариград е осветен българският параклис, на чието място по-късно е построена така наречената Желязна църква. 1878 г. – Русия поема управлението на Южна Бесарабия, където живеят около 103 000 българи. 1912 г. – Балканската война: Черна гора обявява война на Турция, с което започва войната. 1934 г. – Югославският крал Александър I е застрелян в Марсилия при атентат, извършен от члена на ВМРО Владо Черноземски, а френския външен министър Луи Барту почива следствие от раните си получени при атентата. 1944 г. – Втората световна война: В Москва по време на поредната московска конференция се провежда среща на Уинстън Чърчил и Сталин, на която е сключено процентно споразумение за разпределяне на Балканите на сфери на влияние. 1962 г. – Уганда става независима от Великобритания държава. 1962 г. – Френската певица Едит Пиаф се омъжва за Тео Сарапо. 1963 г. – Около 2000 души загиват в Северна Италия от свлачище. 1963 г. – Състои се първият полет с руския вертолет Ми-8. 1967 г. – Ден след като е заловен, Че Гевара е екзекутиран за опит да предизвика революция в Боливия. 1969 г. – В Токио се провежда Конгрес на Всемирния пощенски съюз. 1970 г. – Камбоджа е обявена за Кхмерска република. 1973 г. – Елвис и Пресила Пресли се развеждат след шест години съвместен брак. 1975 г. – В Пловдив се провежда Първият фестивал на българския късометражен филм. 1981 г. – Официално е отменено смъртното наказание във Франция. 1997 г. – Българският президент Петър Стоянов подписва в Страсбург Рамкова конвенция за националните малцинства. 2001 г. – България е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода от 2002 г. до 2003 г. 2001 г. – В Египет влиза в действие най-високият в света висящ мост. 2002 г. – Европейската комисия признава България за страна с функционираща пазарна икономика. 2004 г. – На първите демократични избори в Афганистан за президент е избран Хамид Карзай. 2006 г. – Северна Корея провежда своя първи ядрен опит с малка мощност, който е заклеймен от много държави и от Съвета за сигурност на ООН. 2008 г. – Република Македония и Черна гора признават независимостта на Косово. Родени 1757 г. – Шарл X, крал на Франция († 1836 г.) 1777 г. – Никита Бичурин, руски китаист († 1853 г.) 1834 г. – Захарий Доспевски, български иконописец и стенописец († 1889 г.) 1835 г. – Камий Сен-Санс, френски композитор († 1921 г.) 1846 г. – Юлиус Маги, швейцарски предприемач и индустриалец († 1912 г.) 1879 г. – Макс фон Лауе, германски физик, Нобелов лауреат († 1960 г.) 1891 г. – Курт фон Типелскирх, германски генерал († 1957 г.) 1857 г. – Иво Войнович, хърватски драматург († 1929 г.) 1859 г. – Алфред Дрейфус, френски офицер, съден за измяна († 1935 г.) 1873 г. – Карл Шварцшилд, немски физик († 1916 г.) 1874 г. – Николай Рьорих, руски писател, художник и философ († 1947 г.) 1888 г. – Николай Бухарин, съветски политик и държавник († 1938 г.) 1892 г. – Иво Андрич, босненски поет, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1975 г.) 1904 г. – Микола Бажан, украински поет († 1983 г.) 1906 г. – Леопол Седар Сенгор, сенегалски поет († 2001 г.) 1907 г. – Хорст Весел, немски поет, политически активист († (1930 г.) 1908 г. – Жак Тати, френски режисьор († 1982 г.) 1911 г. – Петър Василев, български актьор († 2009 г.) 1921 г. – Азаря Поликаров, български философ († 2000 г.) 1925 г. – Барбара Кьониг, немска писателка († 2011 г.) 1931 г. – Николай Черних, руски астроном († 2004 г.) 1934 г. – Георги Стоянов, български актьор († 1995 г.) 1939 г. – Мария Стефанова, българска актриса 1938 г. – Хайнц Фишер, президент на Австрия 1940 г. – Джон Ленън, британски музикант († 1980 г.) 1949 г. – Отавия Пиколо, италианска актриса 1950 г. – Джоди Уилямс, американска общественичка, Нобелов лауреат за 1997 1951 г. – Святослав Логинов, руски писател 1952 г. – Херман Емил Фишер, немски химик, Нобелов лауреат през 1902 г. († 1919 г.) 1953 г. – Златомир Златанов, български писател 1959 г. – Борис Немцов, руски бизнесмен и политик († 2015 г.) 1963 г. – Калин Пехливански, български футболист 1964 г. – Еманюел Кюо, френска кинорежисьорка 1966 г. – Боян Илчев, български дисководещ († 1993 г.) 1970 г. – Пенко Господинов, български актьор 1983 г. – Спенсър Грамър, американска актриса Починали 1802 г. – Фердинанд I Пармски, херцог на Парма (* 1715 г.) 1841 г. – Карл Фридрих Шинкел, германски архитект (* 1781 г.) 1860 г. – Димитър Зограф, български иконописец (* 1796 г.) 1867 г. – Георги Раковски, български революционер (* 1821 г.) 1900 г. – Найден Геров, български писател (* 1823 г.) 1923 г. – Иван Илиев, български революционер (* 1885 г.) 1924 г. – Валерий Брюсов, руски писател (* 1873 г.) 1926 г. – Василий Абашидзе, грузински актьор († 1854 г.) 1934 г. – Владо Черноземски, български революционер (* 1897 г.) 1934 г. – Александър I, крал на Югославия (* 1888 г.) 1937 г. – Иван Урумов, български ботаник (* 1856 г.) 1939 г. – Никола Грънчаров, български учител (* 1879 г.) 1941 г. – Аврам Гачев, български общественик (* 1871 г.) 1942 г. – Алберт Питър Лоу, канадски геолог (* 1861 г.) 1943 г. – Андре Антоан, френски артист (* 1858 г.) 1943 г. – Питер Зееман, холандски физик, Нобелов лауреат (* 1865 г.) 1956 г. – Тодор Хаджиев, български диригент (* 1881 г.) 1958 г. – Пий XII, римски папа (* 1876 г.) 1967 г. – Че Гевара, кубински революционер (* 1928 г.) 1974 г. – Оскар Шиндлер, немски индустриалец (* 1908 г.) 1978 г. – Жак Брел, белгийски певец (* 1929 г.) 1982 г. – Ана Фройд, германски психоаналитик (* 1895 г.) 1987 г. – Уилям Мърфи, американски лекар, Нобелов лауреат (* 1892 г.) 1992 г. – Веселин Бешевлиев, български историк (* 1900 г.) 1994 г. – Николай Соколов, български поет (* 1927 г.) 2006 г. – Пол Хънтър, английски снукър играч (* 1978 г.) 2006 г. – Седат Алп, турски археолог (* 1913 г.) 2007 г. – Николай Кънчев, български поет (* 1936 г.) 2010 г. – Закария Ситчин, азербайджански писател (* 1920 г.) 2012 г. – Червенко Крумов, български поет (* 1955 г.) 2013 г. – Вилфрид Мартенс, фламандски политик (* 1936 г.) 2014 г. – Мат Коел, американски неонацист (* 1935 г.) Празници ООН – Световен ден на пощата Ден на Античната Култура Азербайджан – Ден на армията и на военния флот Румъния – Ден в памет на жертвите на Холокоста в Румъния Уганда – Ден на независимостта (от Великобритания, 1962 г., национален празник) Южна Корея – Ден на корейската азбука хангъл (по повод публикуването на азбуката на същия ден през 1446 г.; в Северна Корея празникът е на 15 януари) A09

bg

2557

https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

10 октомври

10 октомври е 283-тият ден в годината според григорианския календар (284-ти през високосна). Остават 82 дни до края на годината. Събития 732 г. – Битката при Поатие: Близо до Поатие, Франция, майордомът на Меровингите – крале на франките, Карл Мартел разбива голяма армия на маврите и по този начин спира нашествието на мюсюлманите в Западна Европа. 1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания. 1780 г. – При най-опустошителния ураган, връхлетял Карибските острови, загиват над 22 000 души. 1846 г. – 17 дни след откриването на планетата Нептун английският астроном Уилям Ласел открива нейния най-голям естествен спътник – Тритон. 1868 г. – В Куба избухва въстание против испанските колонизатори, което е начало на 10-годишната война за независимост. 1911 г. – В Китай избухва Учангското въстание, което довежда до абдикация на последната китайска династия Цин и обявяване на Република Китай. 1935 г. – Гърция е обявена за монархия. 1944 г. – Втората световна война: 800 цигански деца са убити в концлагера Аушвиц. 1944 г. – Правителството на България приема наредба-закон за разтуряне на младежката организация Бранник. 1963 г. – Влиза в сила международния Договор за забрана на ядрените опити в атмосферата, космоса и под водата; договорът е безсрочен и открит за присъединяване, първоначално подписан от СССР, САЩ и Великобритания на 5 август. 1964 г. – Открити са летните олимпийски игри в Токио, Япония. 1970 г. – Фиджи обявява независимост от Великобритания. 1977 г. – В София се открива Национална гимназия за древни езици и култури (Класическата гимназия). 1977 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Авантаж“. 1983 г. – Съветският космически апарат Венера 15 влиза в орбита около Венера и започва да картографира нейната повърхност. 1986 г. – При земетресение в Салвадор загиват 1500 души. 1987 г. – Държавата Фиджи е обявена за република. 1994 г. – В 10:51 часа в ТЕЦ Марица изток 3 се случва най-голямата промишлена авария в България – спуква се цистерна с вряла вода, при което се образува вълна висока над два метра, загиват 21 души, 6-а на място и 15 по-късно в болница. 2001 г. – Президентът на САЩ Джордж Буш обявява списък на 22 най-опасни терористи в света. Родени 19 г. – Тиберий Гемел, внук на император Тиберий († 37 г.) 1470 г. – Селим I, султан на Османската империя († 1520 г.) 1567 г. – Каталина-Микаела Испанска, херцогиня на Савоя († 1597 г.) 1684 г. – Жан-Антоан Вато, френски художник († 1721 г.) 1731 г. – Хенри Кавендиш, английски физик и химик († 1810 г.) 1738 г. – Бенджамин Уест, американски художник († 1820 г.) 1813 г. – Джузепе Верди, италиански оперен композитор († 1901 г.) 1830 г. – Изабела II, кралица на Испания († 1904 г.) 1861 г. – Фритьоф Нансен, норвежки изследовател, Нобелов лауреат, († 1930 г.) 1897 г. – Страхил Развигоров, български революционер († 1948 г.) 1900 г. – Хелън Хейс, американска актриса († 1993 г.) 1903 г. – Христо Радевски, български поет и сатирик († 1996 г.) 1907 г. – Ванда Якубовска, полска филмова режисьорка († 1998 г.) 1910 г. – Карел Чурда, чешки боец от съпротивата († 1947 г.) 1913 г. – Клод Симон, френски писател, Нобелов лауреат през 1985 г. († 2005 г.) 1924 г. – Джеймс Клавел, британски писател († 1994 г.) 1928 г. – Маргрет Николова, българска поп певица 1928 г. – Хидетака Нишияма, японски каратист († 2008 г.) 1930 г. – Харолд Пинтър, британски драматург, Нобелов лауреат през 2005 г. († 2008 г.) 1932 г. – Димитър Инкьов, български писател († 2006 г.) 1933 г. – Александър Миланов, български писател и преводач († 2006 г.) 1935 г. – Хулио Харамильо, еквадорски музикант († 1978 г.) 1936 г. – Герхард Ертъл, германски химик, Нобелов лауреат през 2007 г. 1938 г. – Алън Брадли, канадски писател 1941 г. – Питър Койот, американски актьор 1944 г. – Петър Жеков, български футболист 1946 г. – Чарлс Данс, британски актьор 1947 г. – Стефка Спасова, българска акробатка 1950 г. – Нора Робъртс, американска писателка 1953 г. – Дейвид Лий Рот, американски рок музикант 1962 г. – Лъчезар Тошев, български политик 1963 г. – Даниел Пърл, американски журналист († 2002 г.) 1963 г. – Хюлия Авшар, турска киноактриса 1964 г. – Суат Аталик, турски шахматист 1967 г. – Гавин Нюсъм, кмет на Сан Франциско 1973 г. – Марио Лопес, американски актьор 1977 г. – Устата, български певец 1978 г. – Джоди Лин О'Кийф, американска актриса и модел 1978 г. – Петьо Петков, български актьор 1979 г. – Николас Масу, чилийски тенисист 1981 г. – Николай Илиев, български актьор и режисьор Починали 19 г. – Германик, римски военачалник (* 15 пр.н.е.) 680 г. – Хюсеин инб Али, шиитски имам (* ок. 625) 1636 г. – Питер Брьогел Младия, фламандски художник (* 1564 г.) 1659 г. – Абел Тасман, нидерландски мореплавател (* 1603 г.) 1837 г. – Шарл Фурие, френски философ (* 1772 г.) 1875 г. – Алексей Константинович Толстой, руски писател (* 1817 г.) 1908 г. – Иван Гологанов, български революционер (* ? г.) 1913 г. – Таро Кацура, министър-председател на Япония (* 1848 г.) 1914 г. – Карол I, крал на Румъния (* 1839 г.) 1923 г. – Иван Илиев, български революционер (* 1885 г.) 1927 г. – Ипократ Развигоров, български революционер (* 1900 г.) 1930 г. – Адолф Енглер, германски ботаник (* 1844 г.) 1938 г. – Йордан Пеев, български военен деец (* 1884 г.) 1939 г. – Никола Обретенов, български революционер (* 1849 г.) 1944 г. – Александър Пипонков, български партизанин (* 1920 г.) 1953 г. – Георги Попов, български военен деец (* 1887 г.) 1962 г. – Станчо Белковски, български архитект (* 1891 г.) 1963 г. – Едит Пиаф, френска певица (* 1915 г.) 1964 г. – Конрад Байер, австрийски писател (* 1932 г.) 1973 г. – Лудвиг фон Мизес, американски икономист (* 1881 г.) 1974 г. – Мари Луизе Кашниц, немска поетеса (* 1901 г.) 1976 г. – Йордан Анастасов, български политик (* 1893 г.) 1982 г. – Стефан Мокрев, български писател (* 1900 г.) 1983 г. – Сър Ралф Ричардсън, английски актьор (р. 1902 г.) 1985 г. – Орсън Уелс, американски режисьор (* 1915 г.) 1985 г. – Юл Бринър, американски актьор (* 1920 г.) 1996 г. – Коста Църнушанов, български общественик (* 1903 г.) 2000 г. – Сиримаво Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка (* 1916 г.) 2004 г. – Кристофър Рийв, американски актьор (* 1952 г.) 2006 г. – Стоян Орманджиев, български футболист (* 1920 г.) 2010 г. – Джоан Съдърланд, австралийска оперна певица (* 1926 г.) 2010 г. – Морис Але, френски икономист, носител на Нобелова награда (* 1911 г.) 2010 г. – Соломон Бърк, американски соул певец (* 1940 г.) 2013 г. – Скот Карпентър, американски астронавт (* 1925 г.) Официални чествания и празници Денят на Европа срещу смъртното наказание Световен ден срещу смъртното наказание Професионален ден на архивиста ООН – Световен ден за психично здраве (обявен от Световната федерация за психично здраве и честван за първи път през 1992 г.) България – Празник на село Дъбравите (отбелязва се годишнина от смъртта на Александър Иванов Пипонков – „Чапай“) Куба – Ден на войната за независимост (чества се началото на 10-годишната война срещу Испания, 1868 г.) Северна Корея – Годишнина от създаването на Корейската работническата партия (1946 г.) Тайван – Празник на републиката (по повод на абдикацията на династия Цин и създаване на Република Китай през 1911 г., национален празник) Фиджи – Ден на независимостта (от Великобритания, 1970 г., национален празник) Финландия – Ден на финландската литература A10

bg

2558

https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

11 октомври

11 октомври е 284-тият ден в годината според григорианския календар (285-и през високосна). Остават 81 дни до края на годината. Събития 1531 г. – Швейцарският реформатор Улрих Цвингли загива в битка при Капел по време на втората война на религиозна основа между швейцарските протестантски и католически кантони. 1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания. 1737 г. – Земетресение в Калкута (Индия) причинява смъртта на около 300 хиляди души. 1812 г. – Наполеонови войни: Френската армия на Наполеон Бонапарт се оттегля от Москва. 1881 г. – Американецът Дейвид Хюстън патентова първата фотолента. 1899 г. – В Южна Африка започва Втората бурска война. 1939 г. – Американския президент Франклин Рузвелт получава писмото на Алберт Айнщайн и други учени за възможността да бъде произведена атомна бомба. 1941 г. – Започва Комунистическата съпротива във Вардарска Македония. 1949 г. – Вилхелм Пик става първи (и последен) президент на ГДР. 1954 г. – Политическата и военна групировка на Хо Ши Мин Виетмин поема контрола над Северен Виетнам. 1958 г. – Програма Пионер: НАСА изстрелва лунната сонда Пионер 1, която пада обратно на Земята и изгаря. 1968 г. – Програма Аполо: НАСА изстрелва космическият апарат Аполо 7 – първата пилотирана мисия по програмата, с астронавтите Уоли Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам на борда. 1962 г. – Папа Йоан XXIII открива Вторият Ватикански събор, който е и последен за католическата църква и приключва през 1965 г., когато папа е Павел VI. 1986 г. – Студената война: Американският президент Роналд Рейгън и съветският ръководител Михаил Горбачов се срещат в Рейкявик, Исландия, в опит да продължат разговорите за съкращаване на своите ракетни арсенали в Европа. 1994 г. – Апаратът на НАСА Магелан е разрушен от атмосферата на Венера след приключване на мисията си. Родени 1616 г. – Андреас Грифиус, немски поет и драматург († 1664 г.) 1825 г. – Конрад Фердинанд Майер, швейцарски писател († 1898 г.) 1859 г. – Божидар Прокич, сръбски историк († 1922 г.) 1859 г. – Иван Белинов, български политик († 1902 г.) 1865 г. – Йован Цвиич, сръбски географ и учен († 1927 г.) 1866 г. – Марко Вачков, основател на модерното пчеларство в България († 1936 г.) 1884 г. – Елинор Рузвелт, първа дама на САЩ (1933 – 1945) († 1962 г.) 1884 г. – Фридрих Бергиус, немски химик, Нобелов лауреат през 1931 г. († 1949 г.) 1885 г. – Франсоа Мориак, френски писател, Нобелов лауреат († 1970 г.) 1895 г. – Яков Готовац, хърватски композитор († 1982 г.) 1897 г. – Иван Мирчев, български поет († 1982 г.) 1908 г. – Богдан Овесянин, български писател († 1948 г.) 1920 г. – Николай Ирибаджаков, български философ († 2008 г.) 1928 г. – Йордан Матев, български актьор († 1968 г.) 1929 г. – Георги Арнаудов, български футболист († 2001 г.) 1934 г. – Хиндо Касимов, български актьор († 1986 г.) 1936 г. – Чарлс Фулъртън, американски астронавт († 2013 г.) 1937 г. – Боби Чарлтън, английски футболист 1943 г. – Джон Нетълс, английски актьор 1953 г. – Дейвид Морз, американски актьор 1954 г. – Воислав Шешел, сръбски политик 1956 г. – Алан Бърлинър, американски режисьор 1956 г. – Андрус Ансип, естонски политик 1959 г. – Григори Кайданов, американски шахматист 1961 г. – Атанас Хранов, български художник 1966 г. – Стефан Колев, български футболист 1966 г. – Кристоф Петерс, немски писател 1969 г. – Константейн Орански, принц на Оранж-Насау 1969 г. – Стивън Мойер, американски актьор 1973 г. – Такеши Канеширо, азиатски актьор 1974 г. – Джейми Томас, професионален скейтбордист 1975 г. – Лабина Митевска, актриса от Република Македония 1983 г. – Брадли Джеймс, английски актьор 1983 г. – Иван Белчев, български политик 1983 г. – Руслан Пономарьов, украински гросмайстор 1985 г. – Мишел Трактенбърг, американска актриса 1990 г. – Бориса Тютюнджиева, български модел и актриса 1992 г. – Карди Би, американска рапърка Починали 1300 г. – Чан Хънг Дао, виетнамски пълководец (* ок. 1226 – 1229 г.) 1303 г. – Бонифаций VIII, глава а Римокатолическата църква (* 1235 г.) 1347 г. – Лудвиг IV Баварски, император на Свещената Римска империя (* 1282 г.) 1424 г. – Ян Жижка, хусистки предводител (* 1360 г.) 1531 г. – Улрих Цвингли, швейцарски реформатор (* 1484 г.) 1542 г. – Томас Уаят, английски поет (* 1503 г.) 1670 г. – Луи Льо Во, френски архитект (* 1612 г.) 1705 г. – Гийом Амонтон, френски физик (* 1663 г.) 1779 г. – Кажимеж Пуласки, американски генерал (* 1745 г.) 1813 г. – Робърт Кер, шотландски писател (* 1755 г.) 1875 г. – Жан Батист Карпо, френски скулптор (* 1827 г.) 1889 г. – Джеймс Джаул, английски физик (* 1818 г.) 1896 г. – Антон Брукнер, австрийски композитор (* 1824 г.) 1940 г. – Вито Волтера, италиански математик (* 1860 г.) 1958 г. – Йоханес Р. Бехер, немски поет (* 1891 г.) 1963 г. – Жан Кокто, френски писател (* 1889) 1980 г. – Иван Стефанов, български икономист (* 1899 г.) 1988 г. – Атанас Стойков, български изкуствовед (* 1919 г.) 1995 г. – Борис Янакиев, български кинооператор (* 1929 г.) 1996 г. – Уилям Викри, американски икономист (* 1914 г.) 2007 г. – Шри Чинмой, индуистки духовен водач (* 1931 г.) 2008 г. – Йорг Хайдер, австрийски политик (* 1950 г.) Празници Национален празник на Северна Македония A11

bg

2559

https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

12 октомври

12 октомври е 285-ият ден в годината според григорианския календар (286-и през високосна). Остават 80 дни до края на годината. Събития 1428 г. – Стогодишната война: Английската армия започва обсадата на Орлеан, продължила 7 месеца. 1492 г. – Експедицията на Христофор Колумб достига Карибските острови, но до края на дните си смята, че е достигнал Южна Азия. 1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания. 1810 г. – Сватбата на кронпринцът на Бавария Лудвиг и принцеса Тереза Саксонска Хилдбургхаузен се превръща в ежегоден празник на бирата, известен като Октоберфест. 1814 г. – Джордж III получава титлата крал на Хановер. 1860 г. – Британски и френски войски окупират Пекин и опожаряват Летния дворец. 1875 г. – Христо Ботев напуска БРЦК. 1879 г. – Духовната власт в Северна Добруджа преминава към Румънската православна църква. 1886 г. – Град Индианола в Тексас става жертва на един от най-опустошителните урагани в САЩ, загиват над 250 души, градът е опустошен, а на следващата година е изоставен. 1901 г. – По време на третия си конгрес БЗНС е оформя окончателно като политическа партия. 1901 г. – Президентът на САЩ Теодор Рузвелт официално преименува Изпълнителния дом на Белия дом. 1917 г. – Първата световна война: За първи път от Германия е използван отровния газ иприт. 1930 г. – В Атина приключва работа Първа балканска конференция за сътрудничество с участието на всички балкански страни. 1931 г. – Статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро, Бразилия, официално е отворена за посетители. 1931 г. – Съставено е четиридесет и седмото правителство на Царство България, начело с Никола Мушанов. 1944 г. – Втората световна война: Атина е освободена от хитлеристка окупация. 1960 г. – Народна република България признава независимостта на Република Мали и по-късно установява дипломатически отношения с тази държава. 1960 г. – Съветският ръководител Никита Хрушчов блъска с юмруци и обувка по масата си по време на Общото събрание на ООН, за да протестира срещу становище на Филипините, изтъкващо съветската колониална политика в Източна Европа. 1962 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Алжирската демократична република. 1964 г. – СССР изстрелва Восход 1 – първият в света пилотиран космически апарат с повече от един човек на борда и без употребата на скафандри. 1968 г. – Екваториална Гвинея получава независимост от Испания. 1968 г. – В Мексико сити са открити 19-те Летни олимпийски игри. 1973 г. – Хуан Перон е избран за президент на Аржентина, а вицепрезидент става жена му Изабела Перон. 1984 г. – Терористичен акт в Брайтън: Ирландската републиканска армия извършва покушение срещу министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър в нейната хотелска стая. Тачър успява да се спаси, но бомбата убива пет души и ранява 31. 1992 г. – По време на земетресение в Кайро (Египет) загиват 552 души, над 6500 са ранени, а щетите се оценяват за над 600 млн. долара. 2002 г. – При терористичен акт в нощен клуб на остров Бали (Индонезия) загиват 202 и са ранени 209 души, повечето от които са туристи от Австралия. 2005 г. – Китай изстрелва втория си пилотиран космически апарат – Шънджоу 6, на борда на който се намират астронавтите Фей Дзюнлун и Ние Хайшън. Родени 1350 г. – Дмитрий Донски, велик княз на Московското княжество († 1389 г.) 1537 г. – Едуард VI, крал на Великобритания († 1553 г.) 1614 г. – Хенри Мор, английски философ († 1687 г.) 1798 г. – Педро I, бразилски император († 1834 г.) 1836 г. – Нико Попов, първи кмет на Бургас († 1905 г.) 1862 г. – Теодор Бовери, немски биолог († 1915 г.) 1865 г. – Артър Хардън, английски биохимик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1940 г.) 1866 г. – Рамзи Макдоналд, министър-председател на Обединеното кралство († 1937 г.) 1867 г. – Стефан Нерезов, български висш военен, генерал-лейтенант († 1925 г.) 1874 г. – Андонис Влахакис, гръцки андартски капитан († 1906 г.) 1874 г. – Ейбрахам Брил, американски психиатър и психоаналитик († 1948 г.) 1877 г. – Николай Осипов, руски лекар († 1934 г.) 1883 г. – Иван Снегаров, български историк († 1971 г.) 1883 г. – Ян Студницка, австрийски футболист († 1967 г.) 1896 г. – Еудженио Монтале, италиански поет и литературен критик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 1981 г.) 1904 г. – Георги Брадистилов, български математик († 1977 г.) 1919 г. – Дорис Милър, американски флотски готвач († 1943 г.) 1920 г. – Петър Незнакомов, български сценарист († 1997 г.) 1928 г. – Рангел Вълчанов, български кинорежисьор († 2013 г.) 1933 г. – Бригита Чолакова, българска журналистка († 1999 г.) 1934 г. – Ричард Майер, американски архитект 1935 г. – Лучано Павароти, италиански оперен певец († 2007 г.) 1936 г. – Иван Чаповски, писател от Република Македония 1938 г. – Лари Скот, американски културист († 2014 г.) 1943 г. – Якоб Кун, швейцарски футболист 1945 г. – Орор Клеман, френска актриса 1949 г. – Тоня Горанова, българска художничка 1955 г. – Анте Готовина, хърватски генерал 1960 г. – Алексей Кудрин, руски политик 1962 г. – Бранко Цървенковски, президент на Република Македония 1962 г. – Карлос Бърнард, американски актьор 1966 г. – Сашка Васева, българска попфолк певица 1968 г. – Хю Джакман, австралийски актьор 1974 г. – Стивън Лий, английски играч на снукър 1975 г. – Гордана Янкулоска, политик от Република Македония 1975 г. – Иво Янакиев, български гребец 1977 г. – Вита Паламар, украинска лекоатлетка 1978 г. – Толга Карел, турски актьор 1981 г. – Енгин Акюрек, турски актьор 1990 г. – Борислав Балджийски, български футболист Починали 638 г. – Хонорий I, римски папа (* ? г.) 642 г. – Йоан IV, римски папа (* ? г.) 1081 г. – Адам Бременски, северогермански хронист (* 1050 г.) 1654 г. – Карел Фабрициус, холандски живописец (* 1622 г.) 1858 г. – Андо Хирошиге, японски художник (* 1797 г.) 1870 г. – Робърт Едуард Лий, американски военачалник, генерал (* 1807 г.) 1875 г. – Емануил Васкидович, български просветител и книжовник (* 1795 г.) 1892 г. – Ернест Ренан, френски писател и философ (* 1823 г.) 1912 г. – Ото Крюмел, германски океанограф (* 1854 г.) 1920 г. – Александрос I, гръцки крал (* 1893 г.) 1924 г. – Анатол Франс, френски писател, Нобелов лауреат през 1921 г. (* 1844 г.) 1943 г. – Макс Вертхаймер, немски психолог (* 1880 г.) 1960 г. – Инеджиро Асанума, японски социалист (* 1898 г.) 1980 г. – Васил Попов, български писател (* 1930 г.) 1991 г. – Аркадий Стругацки, руски писател (* 1925 г.) 1996 г. – Жан Рене Лакост, френски тенисист (* 1904 г.) 1997 г. – Джон Денвър, американски кънтри-певец (* 1930 г.) 1999 г. – Уилт Чембърлейн, американски баскетболист (* 1936 г.) 2011 г. – Денис Ричи, американски пионер в областта на компютърните науки (* 1941 г.) 2017 г. – Пенчо Кулеков, български художник (* 1924 г.) Празници Бахамски острови – Годишнина от откриването на Америка Бразилия – Nossa Senhora da Aparecida и Ден на детето Екваториална Гвинея – Ден на независимостта (от Испания, 1968 г., национален празник) Испания – Испански ден или Годишнина от откриването на Америка (1492 г., национален празник) Лаос – Ден на освобождението и независимостта (от Франция, 1953 г.) Малави – Ден на майката САЩ – Ден на Христофор Колумб A12

bg

2560

https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

13 октомври

13 октомври е 286-ият ден в годината според григорианския календар (287-и през високосна). Остават 79 дни до края на годината. Събития 1307 г. – Над 140 тамплиери във Франция са арестувани от агенти на Филип IV, след което са измъчвани, за да признаят обвинения в ерес. 1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания. 1773 г. – Шарл Месие открива спиралната галактика „Водовъртеж“ (M51). 1792 г. – Във Вашингтон (окръг Колумбия) е направена първата копка на строежа на Белия дом. 1843 г. – В Ню Йорк е основана най-старата еврейска обществена организация – Бней Брит. 1884 г. – Международно прието е, че нулевият меридиан минава над Гринуич (Великобритания). 1899 г. – В България е съставено правителство начело с Тодор Иванчов. 1919 г. – След края на Първата световна война Антантата установява протекторат в Беломорска Тракия. 1923 г. – Столицата на Турция е преместена от Истанбул в Анкара. 1943 г. – Втора световна война: Новото правителство на Италия, начело с Пиетро Бадолио обявява война на нацистка Германия и Страните от Оста. 1943 г. – Втора световна война: Рига, столицата на Латвия, е превзета от Червената армия 1976 г. – Боливийски товарен самолет Боинг 707 пада върху главната улица в град Санта Крус де ла Сиера, Боливия, при което загиват 102 души (97, повечето от които деца, на земята). 1983 г. – Космическата совалка Чалънджър се приземява успешно със седем астронавти на борда – най-многобройния екипаж в историята на космическите полети. 1990 г. – Американския президент Джордж Буш награждава Джон Атанасов с националния медал за техника и технологии с думите: „Професор Джон Атанасов, който винаги е подчертавал българския си произход и се гордее с него, е пример за всички...“. Това е най-голямото отличие в живота на бащата на компютрите. 1991 – В България са проведени избори за XXXVI народно събрание. 1994 г. – Президентът Желю Желев назначава с указ служебно 81 правителство на България с първата жена министър-председател на България Ренета Инджова. 1999 г. – Във Франция са разрешени със закон еднополовите бракове. 2010 г. – Приключва Миньорска авария в Копиапо 2010, след като всичките 33 миньори са извадени на повърхността. 2016 г. – Малдивите обявяват решението си да се оттеглят от Общността на нациите. Родени 1771 г. – Йохан Фишер фон Валдхайм, германски зоолог († 1853 г.) 1821 г. – Рудолф Вирхов, немски лекар († 1902 г.) 1847 г. – Александър Ленски, руски артист († 1908 г.) 1883 г. – Александър Егоров, съветски маршал († 1939 г.) 1887 г. – Йозеф Тисо, словашки политик и държавник († 1947 г.) 1891 г. – Йордан Гюрков, български революционер († 1975 г.) 1894 г. – Димитър Попов, български химик-органик († 1975 г.) 1905 г. – Илия Волен, български писател († 1982 г.) 1907 г. – Иван Хаджийски, български философ и социолог († 1944 г.) 1921 г. – Ив Монтан, френски актьор и певец († 1991 г.) 1925 г. – Маргарет Тачър, министър-председател на Обединеното кралство († 2013 г.) 1927 г. – Тургут Йозал, президент на Турция († 1993 г.) 1928 г. – Величко Минеков, български скулптор († 2022 г.) 1929 г. – Недялко Делков, български учен – дендролог († 1998 г.) 1930 г. – Димитър Мантов, български писател († 2008 г.) 1931 г. – Раймон Копа, френски футболист († 2017 г.) 1936 г. – Кристине Ньостлингер, австрийска писателка († 2018 г.) 1939 г. – Васил Василев, български актьор († 2000 г.) 1943 г. – Андрей Андреев, български лекар 1952 г. – Майкъл Клифорд, американски астронавт († 2021 г.) 1954 г. – Мордехай Вануну, израелски ядрен техник 1956 г. – Михаил Вълчев, български футболист 1956 г. – Синан Сакич, сръбски певец († 2018 г.) 1957 г. – Васил Бинев, български актьор 1964 г. – Кристофър Джъдж, американски актьор 1975 г. – Спенс, български рап изпълнител 1977 г. – Кийли Санчез, американска актриса 1978 г. – Александра Василева, българска актриса 1980 г. – Ашанти, американска певица 1982 г. – Иън Торп, австралийски плувец 1986 г. – Гейбриъл Агбонлахор, английски футболист 1991 г. – Ник Дашев, български футболист 1995 г. – Пак Джи Мин, южнокорейски певец, автор на песни и танцьор 2001 г. – Кейлъб Маклафлин, американски актьор Починали 54 г. – Клавдий, римски император (* 10 пр.н.е.) 1093 г. – Роберт I, граф на Фландрия (* 1035 г. ) 1282 г. – Ничирен, японски будистки свещеник (* 1222 г.) 1382 г. – Петър II, крал на Кипър и Йерусалим 1435 г. – Херман II фон Цили, граф на Цили 1687 г.  – Джеминиано Монтанари, италиански астроном и производител на обективи (* 1633 г.) 1694 г. – Самуел фон Пуфендорф, немски историк, икономист и юрист (* 1632 г.) 1815 г. – Жоашен Мюра, френски военен деец (* 1767 г.) 1822 г. – Антонио Канова, италиански скулптор (* 1757 г.) 1899 г. – Аристид Кавайе-Кол, френски органостроител (* 1811 г.) 1904 г. – Павлос Мелас, гръцки военен и революционер (* 1870 г.) 1905 г. – Хенри Ървинг, английски артист (* 1838 г.) 1913 г. – Леонид Соболев, министър-председател на България (* 1844 г.) 1918 г. – Герит Енгелке, немски писател (* 1890 г.) 1919 г. – Карл Гелеруп, датски писател, Нобелов лауреат (* 1857 г.) 1935 г. – Младен Павлов, български революционер (* 1848 г.) 1941 г. – Франтишек Билек, чешки скулптор и архитект (* 1872 г.) 1949 г. – Август Айхорн, австрийски педагог и психоаналитик (* 1878 г.) 1966 г. – Клифтън Уеб, американски актьор (* 1889 г.) 1987 г. – Уолтър Братейн, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 г. (* 1902 г.) 1989 г. – Фред Агабашиян, американски автомобилен състезател (* 1913 г.) 1990 г. – Ле Дък Тхо, виетнамски генерал и политик, Нобелов лауреат (* 1911 г.) 2003 г. – Бъртрам Брокхауз, канадски физик, Нобелов лауреат (* 1918 г.) 2006 г. – Арсений, пловдивски митрополит (* 1932 г.) 2006 г. – Любомир Начев, български политик (* 1954 г.) 2008 г. – Георги Г. Георгиев, български актьор (* 1939 г.) 2008 г. – Гийом Депардийо, френски актьор (* 1971 г.) 2016 г. – Пхумипхон Адунядет (Рама IX), крал на Тайланд (* 1927 г.) 2016 г. – Дарио Фо, италиански драматург, актьор, режисьор и композитор, Нобелов лауреат (* 1926 г.) Празници Световен ден без сутиен Санремо (Италия) – Ден на града Тайланд – Ден на Национална служба „Полиция“ 13 октомври е Световен ден без сутиен. Полша- Ден на парамедиците Бурунди- Ден на Руагасоре Азербайджан- Ден на азербайджанския железопътен транспорт Източници A13

bg

2561

https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

14 октомври

14 октомври е 287-ият ден в годината според григорианския календар (288-и през високосна година). Остават 78 дни до края на годината. Събития 1066 г. – Норманското нашествие: Битка при Хейстингс: Кралят на Англия Харолд II е убит близо до Хейстингс от нормандската армия, предвождана от Уилям Завоевателя, който заема английския престол. 1529 г. – Турците под предводителството на султан Сюлейман I са принудени да прекратят Обсадата на Виена. 1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания. 1789 г. – Джордж Уошингтън обявява първия Ден на благодарността. 1896 г. – В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на Национална художествена академия) с пръв директор Иван Мърквичка. 1913 г. – В Южен Уелс (Великобритания) се случва най-голямата в историята на страната производствена авария – при взрив в мина загиват 439 миньори. 1915 г. – България в Първата световна война: Царство България обявява война на Кралство Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили. 1921 г. – Учредена е коалицията Народен сговор с председател Александър Греков. 1921 г. – Учреден е Българският младежки Червен кръст 1924 г. – Таджикистан влиза в СССР като Таджикска автономна съветска социалистическа република. 1926 г. – Излиза първото издание на детската книга Мечо Пух от английския писател Алън Милн. 1944 г. – Светият синод изразява с официално писмо подкрепа за политиката на правителството на Отечествения фронт. 1947 г. – Експерименталният самолет Bell X-1 на Военновъздушните сили на САЩ, задвижван с ракетен двигател, осъществява първия полет над скоростта на звука. 1962 г. – Студената война: Начало на Карибската криза: Американски разузнавателен полет над Куба прави снимки на разположени съветски установки за ядрено оръжие. 1964 г. – Мартин Лутър Кинг получава Нобелова награда за мир. 1964 г. – Леонид Брежнев става генерален секретар на ЦК на КПСС и ръководител на СССР, след като на пленум е свален предшественика му Никита Хрушчов. 1971 г. – Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван във Великотърновски университет „Кирил и Методий“. 1981 г. – Хосни Мубарак е избран за президент на Египет, една седмица след като Ануар Садат е убит при покушение. 1994 г. – Палестинският лидер Ясер Арафат, израелският министър-председател Ицхак Рабин и израелският министър на външните работи Шимон Перес получават Нобелова награда за мир. 2002 г. – Грузия обявява православието за официална държавна религия. Родени 1006 г. – Годфроа II, граф на Анжу († 1060 г.) 1257 г. – Пшемисъл II, крал на Полша († 1296 г.) 1404 г. – Мари д'Анжу, кралица на Франция († 1463 г.) 1633 г. – Джеймс II, крал на Англия († 1701 г.) 1644 г. – Уилям Пен, основател на Пенсилвания († 1718 г.) 1784 г. – Фернандо VII, крал на Испания († 1833 г.) 1841 г. – Ито Хиробуми, министър-председател на Япония († 1909 г.) 1842 г. – Василий Верешчагин, руски живописец баталист († 1904 г.) 1859 г. – Димитър Вълнаров, български военен деец († 1924 г.) 1859 г. – Христо Петрунов, български военен деец († ок. 1937 г.) 1864 г. – Стефан Жеромски, полски писател и драматург († 1925 г.) 1868 г. – Миленко Балкански, български военен деец († 1921 г.) 1873 г. – Христо Русков, български учител († неизв.) 1882 г. – Еймън де Валера, първи президент на Ирландия († 1975 г.) 1888 г. – Катрин Мансфийлд, новозеландска писателка († 1923 г.) 1890 г. – Дуайт Айзенхауер, 34-ти президент на САЩ († 1969 г.) 1892 г. – Андрей Ерьоменко, съветски маршал († 1976 г.) 1894 г. – Е. Е. Къмингс, американски поет († 1962 г.) 1894 г. – Хайнрих Любке, президент на Федерална република Германия († 1972 г.) 1900 г. – Уилям Едуардс Деминг, американски статистик († 1993 г.) 1906 г. – Хана Арент, германски философ († 1975 г.) 1911 г. – Ле Дък Тхо, виетнамски генерал, Нобелов лауреат († 1990 г.) 1914 г. – Реймънд Дейвис, американски физик, Нобелов лауреат († 2006 г.) 1919 г. – Драгослав Аврамович, сръбски икономист († 2001 г.) 1919 г. – Димитър Митрев, югославски писател († 1976 г.) 1921 г. – Раде Маркович, сръбски актьор († 2010 г.) 1927 г. – Роджър Мур, английски актьор († 2017 г.) 1930 г. – Мобуту Сесе Секо, президент на Заир († 1997 г.) 1939 г. – Ралф Лорен, американски моден дизайнер 1940 г. – Клиф Ричард, британски рок музикант 1944 г. – Ресул Шабани, албански поет 1956 г. – Арлийн Соркин, американска актриса, продуцент и сценарист 1958 г. – Веселин Мезеклиев, български актьор 1970 г. – Васко Василев, световноизвестен български цигулар 1975 г. – Шазни Люис, английска певица и текстописец 1975 г. – Флойд Ландис, американски колоездач 1978 г. – Пол Хънтър, английски играч на снукър († 2006 г.) 1980 г. – Джансу Дере, турска актриса и модел 1981 г. – Васимир Радулов, български политик 1989 г. – Мия Уасиковска, австралийска актриса Починали 1066 г. – Харолд II, крал на Англия (* ок. 1022 г.) 1092 г. – Низам ал-Мулк, ирански държавник (* 1018 г.) 1536 г. – Гарсиласо де ла Вега, испански поет (* 1503 г.) 1568 г. – Якоб Аркаделт, фламандски композитор (* ок. 1500 г.) 1803 г. – Ерколе III д’Есте, последният херцог на Модена и Реджо (* 1727 г.) 1817 г. – Фьодор Ушаков, руски адмирал (* 1744 г.) 1913 г. – Порфирий Бахметиев, руски физик (* 1860 г.) 1927 г. – Пантелей Киселов, български генерал (* 1863 г.) 1928 г. – Уилям Флин, американски полицай (* 1867 г.) 1940 г. – Хайнрих Кайзер, германски физик (* 1853 г.) 1944 г. – Ервин Ромел, германски генерал (* 1891 г.) 1959 г. – Ерол Флин, австралийски актьор (* 1909 г.) 1960 г. – Абрам Йофе, руски физик (* 1880 г.) 1977 г. – Бинг Кросби, американски певец (* 1903 г.) 1984 г. – Мартин Райл, британски физик, Нобелов лауреат (* 1918 г.) 1990 г. – Ленард Бърнстейн, американски композитор (* 1918 г.) 1999 г. – Джулиъс Ниерере, президент на Танзания (* 1922 г.) 2009 г. – Жана Николова-Гълъбова, български филолог (* 1908 г.) 2010 г. – Беноа Манделброт, френски математик (* 1924 г.) Празници България: Ден на света Петка Българска (Петковден) Празник на град Нови пазар Ден на машиностроителя (за 2018) Международен ден на стандартизацията Полша – Ден на учителя (по повод създаване на Комисия за народното образование през 1773 г.) A14

bg

2562

https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

15 октомври

15 октомври е 288-ият ден в годината според григорианския календар (289-и през високосна). Остават 77 дни до края на годината. Събития 1014 г. – След смъртта на Самуил за цар на България е коронован синът му Гаврил Радомир. 1570 г. – Основан е град Пхенян – днешната столица на Северна Корея. 1581 г. – В Париж в кралския дворец е представено първото публично балетно представление. 1582 г. – Папа Григорий XIII въвежда Грегорианския календар, след като в Италия, Полша, Португалия и Испания 4 октомври от тази година е последван веднага от 15 октомври. 1880 г. – Завършва строителството на Кьолнската катедрала, продължило 632 години. 1894 г. – Френският офицер Алфред Драйфус е арестуван по обвинение в шпионаж и национално предателство. 1912 г. – Балканската война: С решение на сръбското правителство се създава сръбска администрация в окупираната Вардарска Македония. 1917 г. – Първата световна война: Край Париж е екзекутирана нидерландската шпионка Мата Хари. 1923 г. – Във Виена е съставен Задграничен комитет на БКП в състав: Васил Коларов, Георги Димитров и Георги Михайлов. 1940 г. – Състои се премиерата на американския игрален филм „Великият диктатор“. 1944 г. – Втората световна война: При спецакция на нацисткия разузнавач Ото Скорцени е отвлечен синът на държавния глава на Унгария адмирал Миклош Хорти, който по-късно е принуден да напусне поста си. 1961 г. – В Лондон е учредена международната организация Амнести Интернешънъл. 1968 г. – С договор между Чехословакия и СССР е регламентирано постоянно присъствие на съветски войски на територията на Чехословакия. 1985 г. – Михаил Горбачов представя на пленум на ЦК на КПСС своите идеи за перестройка в икономиката. 1990 г. – Съветският ръководител Михаил Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир за своя принос към намаляването на напрежението от Студената война и отварянето на своята нация към света. 1996 г. – Двата най-големи синдиката – КНСБ и Подкрепа, провеждат протестен митинг срещу политиката на правителството на Жан Виденов на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. 1997 г. – Изстрелян е космическият апарат Касини-Хюйгенс към Сатурн по съвместна програма на НАСА и ЕКА. 2003 г. – Китай изстрелва в космоса първия си пилотиран космически апарат – Шънджоу 5. Родени 70 пр.н.е. – Вергилий, древноримски поет († 19 пр.н.е.) 1527 г. – Мария-Мануела Португалска, принцеса на Астуриас († 1545 г.) 1542 г. – Акбар Велики, император на Индия († 1605 г.) 1608 г. – Еванджелиста Торичели, италиански физик и математик († 1647 г.) 1805 г. – Хачатур Абовян, арменски писател († 1848 г.) 1814 г. – Михаил Лермонтов, руски писател († 1841 г.) 1829 г. – Асаф Хол, американски астроном († 1907 г.) 1834 г. – Петър Оджаков, български просветен деец († 1916 г.) 1844 г. – Фридрих Ницше, германски философ († 1900 г.) 1856 г. – Радой Козаров, български юрист, общественик и депутат († 1943 г.) 1858 г. – Гонбей Ямамото, министър-председател на Япония († 1933 г.) 1878 г. – Пол Рейно, 114-ият премиер на Франция († 1966 г.) 1879 г. – Александър Илиев, български революционер († 1901 г.) 1881 г. – П. Г. Удхаус, английски писател († 1975 г.) 1893 г. – Карол II, крал на Румъния († 1953 г.) 1895 г. – Димитър Хаджилиев, български писател († 1960 г.) 1896 г. – Селестин Френе, френски педагог († 1966 г.) 1897 г. – Иля Илф, руски писател сатирик († 1937 г.) 1900 г. – Христо Динев, български артист († 1977 г.) 1904 г. – Волфганг Вайраух, немски поет и белетрист († 1980 г.) 1905 г. – Анджело Скиавио, италиански футболист и треньор († 1990 г.) 1915 г. – Ицхак Шамир, израелски политик, седми министър-председател на Израел († 2012 г.) 1919 г. – Димитър Дойчинов, български футболист и треньор († 2011 г.) 1920 г. – Марио Пузо, американски писател († 1999 г.) 1921 г. – Борис Ненов, български художник († 2000 г.) 1923 г. – Итало Калвино, италиански писател († 1985 г.) 1924 г. – Лий Якока, американски бизнесмен († 2019 г.) 1926 г. – Мишел Фуко, френски философ († 1984 г.) 1929 г. – Милорад Павич, сръбски писател († 2009 г.) 1935 г. – Огнян Дойнов, български комунист († 2000 г.) 1944 г. – Сали Бериша, президент на Албания 1944 г. – Дейвид Тримбъл, северноирландски политик, Нобелов лауреат 1945 г. – Неофит, български духовник и архиерей 1949 г. – Михаел Кьолмайер, австрийски писател 1953 г. – Иван Чомаков, български политик 1954 г. – Скот Бакула, американски актьор 1954 г. – Бони Петрунова, българска археоложка, директор на Националния исторически музей към БАН от 2017 г. 1955 г. – Добромир Тонев, български поет († 2001 г.) 1969 г. – Ванеса Марсил, американска актриса 1969 г. – Мариус Куркински, български актьор и режисьор 1969 г. – Доминик Уест, английски актьор 1971 г. – Нико Ковач, хърватски футболист 1971 г. – Стойчо Стоилов, български футболист 1975 г. – Павел Майков, руски актьор 1976 г. – Седрик Бардон, френски футболист 1976 г. – Стоил Рошкев, български писател 1977 г. – Давид Трезеге, френски футболист 1979 г. – Пол Робинсън, английски футболист, вратар 1981 г. – Елена Дементиева, руска тенисистка 1981 г. – Кийша Коул, американска певица 1988 г. – Месут Йозил, германски футболист от турски произход 1989 г. – Антъни Джошуа, британски професионален боксьор Починали 889 г. – Евтимий Солунски, източноправославен светец (* 824 г.) 1002 г. – Анри Велики, херцог на Бургундия (* 946 г.) 1564 г. – Андреас Везалий, брабантски анатом и хирург (* 1514 г.) 1817 г. – Йохан Лудвиг Буркхард, швейцарски изследовател (* 1784 г.) 1817 г. – Тадеуш Косцюшко, полски национален герой (* 1746 г.) 1865 г. – Андрес Бельо, венециански писател, филолог и държавник (* 1781 г.) 1915 г. – Теодор Бовери, германски биолог (* 1862 г.) 1917 г. – Мата Хари, нидерландска шпионка (* 1876 г.) 1934 г. – Реймон Поанкаре, президент на Франция (* 1860 г.) 1937 г. – Йордан Йовков, български писател (* 1880 г.) 1945 г. – Пиер Лавал, френски политик (* 1883 г.) 1946 г. – Херман Гьоринг, висш германски офицер и военнопрестъпник (* 1893 г.) 1953 г. – Георги Овчаров, български архитект (* 1889 г.) 1978 г. – Флойд Олпорт, американски психолог († 1890 г.) 1979 г. – Джейкъб Дивърс, американски генерал (* 1887 г.) 1980 г. – Апостолос Николаидис, гръцки спортист (* 1896 г.) 1983 г. – Тамара Янкова, българска пианистка (* 1907 г.) 1989 г. – Данило Киш, писател и преводач (* 1935 г.) 2006 г. – Христо Андоновски, македонски историк (* 1917 г.) 2008 г. – Людмила Добринова, български музикален деятел (* 1932 г.) 2012 г. – Нородом Сианук, крал на Камбоджа (* 1922 г.) Празници Международен ден на белия бастун Световен ден на чистите ръце Бразилия – Ден на учителя A15

bg

2563

https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

16 октомври

16 октомври е 289-ият ден в годината според григорианския календар (290-и през високосна). Остават 76 дни до края на годината. Събития 1555 г. – По заповед на Мария I Тюдор са изгорени като еретици двама протестантски епископи. 1793 г. – В Париж е гилотинирана Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара. 1813 г. – На територията на Саксония, край Лайпциг, започва най-мащабната битка до Първата световна война, известна като Битка на народите, между коалицията на Наполеон Бонапарт (Франция, Полша и Саксония) и Шестата коалиция (Русия, Австрия, Прусия и Швеция); битката завършва след 3 дни с поражение на Наполеон. 1840 г. – Нова Зеландия е обявена за британска колония. 1843 г. – Уилям Роуън Хамилтон измисля кватернионите. 1853 г. – Турция обявява война на Русия, известна като Кримска война, защото след намесата на Англия и Франция в подкрепа на Турция бойните действия се пренасят в района на Кримския полуостров. 1912 г. – Балканската война: българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин -- виж статията за Радул Милков! 1946 г. – Изпълнение на смъртните присъди на група военнопрестъпници от Хитлеристка Германия, осъдени на Нюрнбергския процес. 1964 г. – Китайската народна република детонира първото си ядрено оръжие. 1969 г. – Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия и Чили създава общност на държавите, през чийто територии преминават Андите – Андска общност. 1971 г. – Състои се официалната церемония по откриването на кулата „Азади“ в иранската столица Техеран. 1978 г. – Кардинал Карол Войтила, архиепископ на Краков, е избран за папа с името Йоан Павел II. Той е първият папа славянин и първият папа неиталианец от последните 456 години. 1981 г. – Учредени са орден „13 века България“ и юбилеен медал „1300 години България“. 1981 г. – В Толбухин (Добрич) и Исперих се откриват паметници на хан Аспарух. 1994 г. – С решение на Конституционния съд ДПС се пререгистрира като политическа партия. 2006 г. – След 4-годишно съществуване в София е закрит увеселителният парк София Ленд. Родени 1679 г. – Ян Дисмас Зеленка, чешки композитор († 1745 г.) 1708 г. – Албрехт фон Халер, швейцарски поет и учен († 1777 г.) 1803 г. – Джеймс Едуард Александър, английски колонизатор († 1885 г.) 1827 г. – Арнолд Бьоклин, швейцарски художник († 1901 г.) 1840 г. – Кийотака Курода, министър-председател на Япония († 1900 г.) 1840 г. – Милош Милоевич, сръбски историк († 1907 г.) 1852 г. – Клавдий Лебедев, руски художник († 1916 г.) 1854 г. – Оскар Уайлд, ирландски поет и драматург († 1900 г.) 1863 г. – Остин Чембърлейн, британски политик и Нобелов лауреат през 1925 г. († 1937 г.) 1864 г. – Карл Кауцки, марксистки идеолог († 1938 г.) 1866 г. – Богомил Берон, български лекар († 1936 г.) 1880 г. – Андрей Мацанов, български революционер (ВМРО) († 1947 г.) 1886 г. – Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел († 1973 г.) 1888 г. – Юджийн О'Нийл, американски писател, Нобелов лауреат през 1936 г. († 1953 г.) 1890 г. – Майкъл Колинс, ирландски революционер († 1922 г.) 1902 г. – Фани Попова-Мутафова, българска писателка († 1977 г.) 1908 г. – Енвер Ходжа, албански диктатор († 1985 г.) 1927 г. – Гюнтер Грас, немски писател, Нобелов лауреат († 2015 г.) 1934 г. – Питър Ашдаун, британски пилот от Формула 1 1936 г. – Андрей Чикатило, украински сериен убиец († 1994 г.) 1937 г. – Константин Илиев, български писател и драматург 1939 г. – Геролд Шпет, швейцарски писател 1946 г. – Сюзан Самърс, американска актриса 1946 г. – Христо Кидиков, български поп-певец и писател 1947 г. – Гай Сайнър, американски актьор 1953 г. – Фалкао, бразилски футболист 1954 г. – Вера Чейковска, поетеса от Република Македония († 2018 г.) 1958 г. – Елефтерия Арванитаки, гръцка певица 1958 г. – Здравко Димитров, български актьор 1958 г. – Тим Робинс, американски актьор и режисьор 1969 г. – Стефка Янорова, българска актриса 1971 г. – Димитър Чобанов, български футболист 1972 г. – Лилчо Арсов, български футболист 1972 г. – Николай Бареков, български журналист и политик 1983 г. – Красимир Русев, български шахматист 1984 г. – Шейн Уорд, британски певец 1986 г. – Ина, румънска певица 1997 г. – Шарл Льоклер, пилот от Формула 1 Починали 1621 г. – Ян Питерсзоон Свеелинк, холандски композитор (* 1562 г.) 1793 г. – Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара (* 1755 г.) 1805 г. – Михришах валиде султан, валиде султан (* 1745 г.) 1090 г. – Якуб Чишински, сръбски поет († 1856 г.) 1920 г. – Иван Каназирев, български революционер (* 1872 г.) 1925 г. – Харалампи Златанов, български революционер 1946 г. – Алфред Йодл, германски нацист (* 1890 г.) 1946 г. – Артур Зайс-Инкварт, австрийски политик (* 1892 г.) 1946 г. – Вилхелм Кайтел, германски военнослужещ (* 1882 г.) 1946 г. – Ернст Калтенбрунер, австрийски офицер (* 1903 г.) 1946 г. – Йоаким фон Рибентроп, външен министър на Третия райх(* 1893 г.) 1946 г. – Ханс Франк, германски военнопрестъпник (* 1900 г.) 1946 г. – Юлиус Щрайхер, германски пропагандатор (* 1887 г.) 1956 г. – Жул Риме, основател на Световното първенство по футбол (* 1873 г.) 1959 г. – Джордж Маршал, американски политик, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1880 г.) 1962 г. – Гастон Башлар, френски философ (* 1884 г.) 1975 г. – Никола Илчев, български боксьор, борец и кечист (* 1902 г.) 1981 г. – Моше Даян, израелски офицер (* 1915 г.) 1982 г. – Яков Готовац, хърватски композитор (* 1895 г.) 1990 г. – Джовани Варлиен, италиански футболист 1992 г. – Шърли Бут, американска актриса (* 1898 г.) 2004 г. – Йосиф Петров, български поет (* 1909 г.) 2006 г. – Валентин Паниагуа, президент на Перу (* 1936 г.) 2007 г. – Тоше Проески, македонски певец (* 1981 г.) 2011 г. – Митьо Кисьов, генерал-лейтенант, командващ Транспортни войски, депутат от Великото народно събрание (* 1926 г.) Празници ООН – Международен ден на прехраната (отбелязва се от 1945 г.) Международен ден на анестезиолога (по повод на първата публична демонстрация за подаване на наркоза при операция, 1846 г.) България – Ден на българските военновъздушни сили САЩ – Ден на шефа (празнува се от 1958 г., подчинените изпращат на шефа си картички от Деня на влюбените) Чили – Ден на учителя A16

bg

2564

https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

17 октомври

17 октомври е 290-ият ден в годината според григорианския календар (291-ви през високосна). Остават 75 дни до края на годината. Събития 1448 г. – Започва Косовската битка – сражение между войските на унгарския управител Янош Хуняди и османския султан Мурад II, състояло се на Косово поле. 1483 г. – Папа Сикст IV създава испанска инквизиция, което е начало на преследването на араби и евреи на територията на Испания. 1529 г. – Томас Мор е назначен за лорд-канцлер на Англия. 1707 г. – Състои се сватбата на Мария Барбара Бах и Йохан Себастиан Бах. 1728 г. – Състои се сватбата на немската аристократка Кристиана Шарлота фон Насау-Отвайлер и ландграфа Фридрих Якоб фон Хесен-Хомбург. 1831 г. – Английският физик и химик Майкъл Фарадей прави успешно изпитване на динамо и открива електромагнитната индукция. 1879 г. – Основан е АФК Съндърланд. 1902 г. – В Детройт е произведен първият автомобил с марка Кадилак. 1915 г. – Първата световна война: Започва битката при Криволак с участие на войски на Франция и България, която завършва с отстъпление на французите на 21 октомври. 1917 г. – Силно земетресение нанася значителни щети в София. 1918 г. – В България е съставено правителство начело с Александър Малинов. 1918 г. – Унгария провъзгласява независимост от Австрия. 1919 г. – Открито е метрото на Мадрид – едно от най-бързите и най-интензивни в света. 1919 г. – След края на Първата световна война българската армия напуска Беломорска Тракия, където се установява протекторат на Антантата. 1931 г. – Ал Капоне е осъден на 11 години затвор за укриване на данъци. 1933 г. – Поради нарастващия антисемитизъм Алберт Айнщайн напуска Германия и се установява за постоянно в САЩ. 1939 г. – Състои се премиерата на американския драматичен игрален филм Господин Смит отива във Вашингтон. 1947 г. – 10 000 акра (40 км²) от площта на Националния парк Акадия в САЩ са опустошени от голям пожар, започнал от боровинково мочурище. 1949 г. – България установява дипломатически отношения с ГДР. 1956 г. – Във Великобритания е открита първата в света атомна електроцентрала. 1958 г. – СССР започва строителството на първата си атомна подводница за оборудване с балистични ракети – К-19. 1979 г. – Майка Тереза е наградена с Нобелова награда за мир. 1983 г. – В Пловдив започва провеждането на Международен телевизионен фестивал – Златната ракла. 1988 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „А сега накъде?“. 1994 г. – В България е съставено правителство начело с Ренета Инджова. 1999 г. – В Германия е намерен оригиналът на списъка на Оскар Шиндлер с имената на 1200 спасени от него евреи. 2005 г. – Започва да излиза българския национален ежедневник Атака. Родени 1629 г. – Балтазар Карлос, Принц на Астуриас († 1679 г.) 1696 г. – Август III, Крал на Полша († 1763 г.) 1760 г. – Анри дьо Сен-Симон, френски мислител († 1825 г.) 1779 г. – Луи-Шарл Орлеански, френски благородник († 1808 г.) 1813 г. – Георг Бюхнер, немски поет († 1837 г.) 1835 г. – Александрина Тине, нидерландска пътешественичка († 1869 г.) 1850 г. – Анастасия Головина, бесарабски български лекар († 1933 г.) 1850 г. – Фернан Фуро, френски военен топограф († 1914 г.) 1853 г. – Мария Александровна Сакскобургготска, херцогиня на Единбург († 1920 г.) 1861 г. – Андрей Рябушкин, руски художник, исторически живописец († 1904 г.) 1872 г. – Бончо Василев, български революционер († 1937 г.) 1878 г. – Михаил Арнаудов, български фолклорист († 1978 г.) 1890 г. – Владимир Воронин, руски офицер († 1952 г.) 1900 г. – Джийн Артър, американска актриса († 1991 г.) 1912 г. – Йоан Павел I, римски папа († 1978 г.) 1915 г. – Артър Милър, американски драматург († 2005 г.) 1918 г. – Рита Хейуърт, американска киноактриса († 1987 г.) 1919 г. – Джао Дзъян, китайски политик († 2005 г.) 1920 г. – Найчо Петров, български актьор († 2016 г.) 1920 г. – Монтгомъри Клифт, американски актьор († 1966 г.) 1922 г. – Анжел Вагенщайн, български сценарист 1923 г. – Апостол Карамитев, български актьор († 1973 г.) 1926 г. – Карл Хенице, американски астроном († 1993 г.) 1927 г. – Димитър Минчев, български футболист († 2003 г.) 1928 г. – Иван Маринов, български композитор († 2003 г.) 1930 г. – Венка Асенова, българска шахматистка († 1986 г.) 1937 г. – Векил Ванов, български политик 1941 г. – Виден Апостолов, български футболист († 2020 г.) 1943 г. – Любомир Клисуров, подводен фотограф 1946 г. – Адам Михник, полски общественик 1948 г. – Робърт Джордан, американски писател († 2007 г.) 1950 г. – Йордан Биков, български щангист 1951 г. – Йохан Липет, немски белетрист 1956 г. – Мей Джемисън, американска астронавтка 1957 г. – Владимир Левчев, български поет 1958 г. – Тодор Батков, български адвокат 1959 г. – Таня Шахова, българска актриса 1960 г. – Цветан Казанджиев, български художник 1968 г. – Греъм ле Со, английски футболист 1968 г. – Родолфо Естебан Кардосо, аржентински футболист 1972 г. – Еминем, американски рапър 1972 г. – Таркан, турски поп певец 1979 г. – Кими Райконен, финландски състезател от Формула 1 1983 г. – Фелисити Джоунс, английска актриса 1984 г. – Йеле Клаасен, световен шампион по дартс 1987 г. – Елиот Гранден, френски футболист Починали 1586 г. – Филип Сидни, английски поет (* 1554 г.) 1757 г. – Рене Антоан Реомюр, френски учен (* 1683 г.) 1836 г. – Орест Кипренски, руски художник (* 1782 г.) 1837 г. – Йохан Непомук Хумел, именит музикант (* 1778 г.) 1849 г. – Фредерик Шопен, полски композитор (* 1810 г.) 1854 г. – Владимир Корнилов, руски вицеадмирал (* 1806 г.) 1873 г. – Робърт Макклур, английски изследовател (* 1807 г.) 1887 г. – Густав Кирхоф, германски физик (* 1824 г.) 1893 г. – Патрис дьо Мак Маон, маршал на Франция (* 1808 г.) 1910 г. – Курд Ласвиц, немски писател (* 1848 г.) 1933 г. – Иван Смичков, български революционер (* 1878 г.) 1938 г. – Карл Кауцки, марксистки идеолог († 1864 г.) 1949 г. – Фьодор Толбухин, съветски маршал (* 1894 г.) 1951 г. – Бернхард Келерман, немски писател (* 1879 г.) 1957 г. – Аведик Исаакян, арменски писател (* 1875 г.) 1967 г. – Пу И, Император на Китай (* 1906 г.) 1973 г. – Ингеборг Бахман, австрийска писателка (* 1926 г.) 1996 г. – Герхард Холц-Баумерт, немски писател (* 1927 г.) 1999 г. – Славчо Трънски, деец на БКП (* 1914 г.) 2008 г. – Ахмед Емин, български политик (* 1962 г.) 2011 г. – Петър Горанов, български историк, професор (* 1926 г.) 2014 г. – Масару Емото, японски писател (* 1943 г.) Празници Международен ден за изкореняване на бедността Малави – Ден на майката Северна Осетия – Ден на републиката A17

bg

2565

https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

18 октомври

18 октомври е 291-вият ден в годината според григорианския календар (292-ри през високосна година). Остават 74 дни до края на годината. Събития 31 г. – В Рим по предварително начертан план е убит заговорникът Сеян. 1748 г. – Приключва Войната за австрийското наследство. 1795 г. – Обесена е Злата Мъгленска, след като е измъчвана зверски от османците, заради отказа ѝ да приеме мохамеданството; канонизирана е за светица. 1810 г. – Битка при Ловеч. 1867 г. – САЩ влиза във владение на Аляска, след като я купува от Русия за $7,2 милиона. 1890 г. – Основан е град Виндхук, Намибия. 1892 г. – Открива се първата платена далекосъобщителна телефонна линия Чикаго – Ню Йорк. 1906 г. – В Русия е обявено равноправие между съсловията в обществото. 1912 г. – Балканска война: Сръбският крал Петър I Караджорджевич издава обявление „Към сръбския народ“ като страната му се присъединява към войната. 1918 г. – В Париж е обявена декларация на президента на САЩ за даване на независимост на Чехословакия от Австро-Унгария. 1922 г. – Създадена е британската радиостанция Би Би Си (BBC). 1941 г. – Втората световна война: В Токио е арестуван съветският разузнавач Рихард Зорге. 1944 г. – Втората световна война: Червената армия нахлува в Чехословакия. 1945 г. – СССР получава планове на американската атомна бомба от Клаус Фукс. 1967 г. – Съветският космически апарат Венера 4 каца на Венера и става първият апарат, който измерва атмосферата на друга планета. 1981 г. – Открит е Античният театър в Пловдив 1989 г. – Ерих Хонекер, лидера на ГДР, подава оставка. 1991 г. – Азербайджан обявява независимост от СССР. 1993 г. – В Латвия е възстановена националната валута лат. Родени 1405 г. – Пий II, римски папа († 1464 г.) 1634 – Лука Джордано, италиански художник († 1705 г.) 1663 г. – Евгений Савойски, австрийски генерал († 1736 г.) 1833 г. – Васил Попович, български писател († 1897 г.) 1847 г. – Александър Лодигин, руски електротехник († 1923 г.) 1850 г. – Иван Пашалията, български революционер († ? г.) 1854 г. – Соломон Август Андре, шведски изследовател († 1897 г.) 1857 г. – Андрей Букурещлиев, български военен († 1925 г.) 1859 г. – Анри Бергсон, френски философ, Нобелов лауреат († 1941 г.) 1860 г. – Александър Ростковски, руски дипломат († 1903 г.) 1869 г. – Сребрен Поппетров, български революционер († 1950 г.) 1892 г. – Ангел Сладкаров, български оперетен артист († 1977 г.) 1895 г. – Йордан Ковачев, български писател († 1966 г.) 1918 г. – Константинос Мицотакис, министър-председател на Гърция († 2017 г.) 1919 г. – Анита О'Дей, американска певица († 2006 г.) 1920 г. – Мелина Меркури, гръцка актриса († 1994 г.) 1923 г. – Владимир Дивизиев, български учен († 1993 г.) 1926 г. – Йоахим Купш, немски писател († 2006 г.) 1926 г. – Чък Бери, американски музикант († 2017 г.) 1927 г. – Джордж Скот, американски актьор († 1999 г.) 1928 г. – Димитър Миланов, български футболист († 1995 г.) 1932 г. – Анани Явашев, български актьор († 2022 г. 1934 г. – Кир Буличов, руски учен († 2003 г.) 1935 г. – Питър Бойл, американски актьор († 2006 г.) 1937 г. – Людмил Стайков, български режисьор 1939 г. – Лий Харви Осуалд, вероятен убиец на Джон Ф. Кенеди († 1963 г.) 1942 г. – Калинка Вълчева, българска певица 1947 г. – Стефан Аладжов, български футболист 1947 г. – Моника Хелфер, австрийска писателка 1952 г. – Чък Лори, продуцент 1953 г. – Георги Райков, български борец († 2006 г.) 1953 г. – Константин Цанев, български актьор 1953 г. – Том Пецинис, австралийски писател 1956 г. – Мартина Навратилова, американска тенисистка 1959 г. – Милчо Манчевски, македонски режисьор 1960 г. – Жан Клод Ван Дам, белгийски актьор 1961 г. – Уинтън Марсалис, американски тромпетист 1962 г. – Ирис Ханика, немска писателка 1964 г. – Чарлз Строс, британски писател 1966 г. – Слави Трифонов, български шоумен 1968 г. – Лиса Чапъл, новозеландска актриса 1968 г. – Михаел Щих, германски тенисист 1971 г. – Ян Вагнер, немски писател 1973 г. – Сергей Безруков, руски актьор и певец 1973 г. – Раул Кристиян, порно актьор 1977 г. – Райън Нелсън, новозеландски футболист 1982 г. – Петя Стефанова, българска поетеса 1984 г. – Линдзи Вон, американска скиорка 1987 г. – Зак Ефрон, американски актьор Починали 31 г. – Луций Елий Сеян, преториански префект (* ок. 20 пр.н.е.) 33 г. – Агрипина Старша, римска благородничка (* ок. 14 пр.н.е.) 707 г. – Йоан VII, римски папа (* ? г.) 1595 г. – Алаваро де Менданя и Нейра, испански мореплавател (* 1541 г.) 1667 г. – Фасилидас, император на Етиопия (* 1603 г.) 1678 г. – Якоб Йорданс, фламандски художник (* 1593 г.) 1745 г. – Джонатан Суифт, британски и ирландски писател (* 1667 г.) 1795 г. – Злата Мъгленска, българска светица и великомъченица (* 18 век) 1853 г. – Йохан Фишер фон Валдхайм, германски зоолог (* 1771 г.) 1871 г. – Чарлз Бабидж, британски математик (* 1791 г.) 1893 г. – Шарл Гуно, френски композитор (* 1818 г.) 1894 г. – Алексей Корзухин, руски художник, передвижник (* 1835 г.) 1911 г. – Алфред Бине, френски психолог (* 1857 г.) 1918 г. – Коломан Мозер, австрийски художник, декоратор и дизайнер (* 1868 г.) 1918 г. – Радко Димитриев, български генерал (* 1859 г.) 1931 г. – Томас Едисън, американски изобретател (* 1847 г.) 1934 г. – Сантяго Рамон и Кахал, испански учен, Нобелов лауреат (* 1852 г.) 1948 г. – Валтер фон Браухич, германски фелдмаршал (* 1881 г.) 1955 г. – Хосе Ортега и Гасет, испански философ (* 1883 г.) 1967 г. – Ян Студницка, австрийски футболист (* 1883 г.) 1975 г. – Александър Оббов, български политик (* 1887 г.) 1978 г. – Цанко Лавренов, български художник (* 1896 г.) 1982 г. – Бес Труман, първа дама на САЩ (1945 – 1953) (* 1885 г.) 1997 г. – Винс Жиронда, американски културист (* 1917 г.) 2002 г. – Генчо Стоев, български писател (* 1925 г.) 2003 г. – Мануел Васкес Монталбан, испански писател (* 1939 г.) 2005 г. – Александър Николаевич Яковлев, съветски историк (* 1923 г.) Празници Световен ден за мониторинг на водата, отбелязва се от 2002 г. Европейски ден за борба с трафика на хора Празник на художниците Св. апостол и евангелист Лука, Св. Злата Мъгленска – Православие Азербайджан – Ден на независимостта Аляска – Ден на Аляска България – Ден на парашутиста Русия – Ден на пътищата A18

bg

2566

https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

19 октомври

19 октомври е 292-рият ден в годината според григорианския календар (293-ти през високосна). Остават 73 дни до края на годината. Събития 202 г. пр.н.е. – Втора пуническа война: В Битката при Зама легионите на римския главнокомандващ Сципион Африкански разбиват нахлуващата картагенска армия, предвождана от Ханибал. 439 г. – Вандалите, водени от крал Гейзерик, превземат Картаген в Северна Африка. 1469 г. – Фердинанд II Арагонски и Исабела Кастилска сключват брак, който прокарва път към обединението на Арагон и Кастилия в една държава – Испания. 1781 г. – При Обсадата на Йорктаун, представители на британския командир лорд Корнуолис предават меча му и формално се предават на Джордж Вашингтон и граф дьо Рошамбо. 1812 г. – Наполеон I с френската армия се оттегля от Москва. 1813 г. – Приключва Битката при Лайпциг, в която Наполеон Бонапарт претърпява едно от най-лошите си поражения. 1903 г. – В Княжество България се произвеждат избори за XIII обикновено народно събрание, спечелени от управляващата Народнолиберална партия. На изборите гласуват 41% от избирателите. 1912 г. – Балканска война: Бой при Еласона – първият сблъсък между армиите на Гърция и Османската империя в хода на Балканската война. 1918 г. – Създадена е Автономната съветска социалистическа република на немците от Поволжието, просъществувала до 1941 г. 1925 г. – Започва гръцко-българския пограничен конфликт останал в историята с името Петрички инцидент. 1943 г. – Изследователи в Рутгерския университет изолират първия антибиотик против туберкулозата – стрептомицин. 1960 г. – Държавният департамент на САЩ налага ембарго на доставките за комунистическа Куба с изключение на храни и лекарства. 1986 г. – Президентът на Мозамбик Самора Машел и други 33 пътници загиват при катастрофа на самолет Ту-134 в планините на Мозамбик. 1987 г. – Черния понеделник: настъпва борсов срив, когато промишленият индекс Dow Jones пада с 22%. 1987 г. – В отговор на атаките на Иран срещу кораби в Персийския залив, Военноморските сили на САЩ изваждат от строя две ирански петролни платформи. 1991 г. – Земетресение с магнитуд 7 по Скалата на Рихтер удря Северна Италия – загиват 2000 души. 1993 г. – започват предварителни разговори между Виетнам и Китай за уреждане на акваториалния диспут за Тонкинския залив. 1995 г. – Състои се премиерата на индийския игрален филм Любовникът ще отведе булката. 2007 г. – Ратифицирана и приета е сегашната Конституция на Черна гора. Родени 1433 г. – Марсилио Фичино, италиански философ († 1499 г.) 1819 г. – Иван Момчилов, български просветител († 1869 г.) 1858 г. – Ваклин Церковски, български лекар († 1917 г.) 1858 г. – Жорж Албер Буланже, британски зоолог († 1937 г.) 1862 г. – Огюст Люмиер, френски изобретател († 1954 г.) 1874 г. – Лука Групчев, български революционер († 1947 г.) 1882 г. – Умберто Бочони, италиански художник († 1916 г.) 1890 г. – Цветан Каролев, български оперен певец († 1960 г.) 1897 г. – Владо Черноземски, български революционер († 1934 г.) 1897 г. – Педро Льоренте, испански треньор († ? г.) 1899 г. – Мигел Анхел Астуриас, гватемалски писател, Нобелов лауреат († 1974 г.) 1910 г. – Субраманиан Чандрасекар, индийски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.) 1913 г. – Винисиус ди Морайс, бразилски писател († 1980 г.) 1916 г. – Жан Досе, френски имунолог Нобелов лауреат († 2009 г.) 1920 г. – Костадин Шопов, български волейболист († 2006 г.) 1921 г. – Гунар Нордал, шведски футболист († 1995 г.) 1924 г. – Лубомир Щроугал, чехословашки политик 1929 г. – Михаил Симонов, руски авиоконструктор († 1978 г.) 1931 г. – Маноло Ескобар, испански певец († 2013 г.) 1931 г. – Веселина Цанкова, писателка († 2014 г.) 1936 г. – Васил Гюзелев, български историк 1938 г. – Петър Иванов, български учен 1945 г. – Джон Хътчисън, канадски изобретател 1946 г. – Иван Димитров, български дипломат 1946 г. – Филип Пулман, английски писател 1947 г. – Николай Добрев, български политик († 1999 г.) 1950 г. – Петко Христов, български католически духовник 1955 г. – Олег Ковачев, български актьор 1958 г. – Маргарита Карамитева, българска актриса 1960 г. – Беате Ериксен, норвежка актриса 1962 г. – Ивендър Холифийлд, американски боксьор 1964 г. – Анес Жауи, френска актриса 1966 г. – Джон Фавро, американски актьор и режисьор 1968 г. – Светослав Танев, български актьор 1975 г. – Захари Димитров, български футболист 1978 г. – Веселин Иванов, български волейболист 1978 г. – Енрике Бернолди, бразилски автомобилен състезател 1981 г. – Хейки Ковалайнен, финландски пилот от Формула 1 Починали 993 г. – Конрад III, крал на Горна Бургундия (* ок. 925 г.) 1216 г. – Джон Безземни, крал на Англия (* 1166 г.) 1587 г. – Франческо I Медичи, велик херцог на Тоскана (* 1541 г.) 1678 г. – Самуел ван Хоогстратен, холандски художник (* 1627 г.) 1745 г. – Джонатан Суифт, британски и ирландски писател (* 1667 г.) 1810 г. – Жан-Жорж Новер, френски балетист и хореограф, реформатор в балета (* 1727 г.) 1813 г. – Йозеф Понятовски, полски княз, маршал на Франция (* 1763 г.) 1851 г. – Мари Терез Шарлот, френска принцеса (* 1778 г.) 1870 г. – Имре Фривалдски, унгарски ботаник (* 1799 г.) 1889 г. – Луиш I, крал на Португалия (* 1838 г.) 1890 г. – Ричард Франсис Бъртън, британски пътешественик, изследовател, преводач (* 1821 г.) 1900 г. – Александър Хаджипанов, български революционер (* 1875 г.) 1903 г. – Апостол Маргарит, арумънски просветител (* 1832 г.) 1912 г. – Христо Топракчиев, български авиатор (* 1887 г.) 1912 г. – Юлиус Маги, швейцарски предприемач и индустриалец (* 1846 г.) 1917 г. – Христо Бърдаров, български офицер (* 1891 г.) 1929 г. – Александру Давила, румънски драматург (* 1862 г.) 1931 г. – Стефан Панаретов, български учен и дипломат (* 1853 г.) 1936 г. – Лю Сюн, китайски писател (* 1881 г.) 1937 г. – Ърнест Ръдърфорд, новозеландски физик, Нобелов лауреат (* 1871 г.) 1943 г. – Камий Клодел, френска скулпторка (* 1864 г.) 1964 г. – Сергей Бирюзов, съветски маршал (* 1904 г.) 1967 г. – Асен Йорданов, български авиоинженер (* 1896 г.) 1970 г. – Ласаро Карденас, президент на Мексико (* 1895 г.) 1974 г. – Борис Спиров, български политик (* 1897 г.) 1984 г. – Анри Мишо, френски поет (* 1899 г.) 1995 г. – Дон Чери, американски тромпетист (* 1936 г.) 2002 г. – Николай Рукавишников, съветски космонавт (* 1923 г.) 2003 г. – Алия Изетбегович, президент на Босна и Херцеговина (* 1925 г.) 2007 г. – Ян Волкерс, холандски писател (* 1925 г.) Празници Национален ден на благотворителността Ден на българо-унгарското приятелство Българска православна църква – Ден на свети Иван Рилски България – Ден на българския лекар Международен ден за борба с рака на гърдата (от 2013 г.) A19

bg

2567

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

20 октомври

20 октомври е 293-тият ден в годината според григорианския календар (294-ти през високосна година). Остават 72 дни до края на годината. Събития 1740 г. – Мария Тереза се възкачва на трона на Австрия. Франция, Прусия, Бавария и Саксония отказват да уважат завещанието на нейния баща Карл VI, император на Свещената римска империя, и започва Войната за австрийското наследство. 1827 г. – В битката при Наварин обединена турско-египетска флота е победена от британски, френски и руски военноморски сили в последната значителна битка, водена на дървени кораби. 1865 г. – Отава става столица на Канада. 1876 г. – С примирие приключва Сръбско-турската война. 1894 г. – На престола се изкачва последният руски император – Николай II. 1912 г. – По време на Балканската война приключва 6-дневната Люлебургаско-Бунархисарска операция, в която българите разбиват главните сили на османската армия в Източна Тракия. 1915 г. – В Божурище е открито първото училище за пилоти в България. 1923 г. – Осъществен е първият полет на спортния самолет АНТ-1. 1932 г. – В Далечния изток на СССР са създадени като административни единици Амурска област и Камчатска област. 1941 г. – Втората световна война: Хиляди цивилни са избити от нацистите по време на разстрелите в Кралево и Крагуевац в окупираната Югославия. 1944 г. – В Гватемала започва народно въстание срещу диктатурата, което приключва с успех едва през 1954 г. 1944 г. С успеха на Белградската операция армията на Нацистка Германия претърпява поредно поражение. 1945 г. – Жените във Франция получават право да гласуват в избори. 1951 г. – Издадена е Заповед № 53, с която се сформира Българска национална доброволческа рота № 4093 на НАТО. 1955 г. – В София е учреден Съюз на българските журналисти. 1961 г. – Съветският съюз извършва първото изстрелване на балистична ракета от подводница, изстрелвайки Р-13 от Подводница проект 629. 1968 г. – Бившата първа дама на САЩ Жаклин Кенеди се омъжва за корабния магнат Аристотел Онасис. 1971 г. – Канцлерът на ФРГ Вили Бранд е удостоен с Нобелова награда за мир. 1973 г. – Английската кралица Елизабет II открива официално прочутата опера в Сидни, Австралия. 2004 г. – Излиза първата версия на Ubuntu Linux. 2011 г. – В битка за Сирт е убит Муамар Кадафи, либийски лидер. Родени 1616 г. – Томас Бартолин, датски лекар († 1680 г.) 1620 г. – Алберт Кейп, нидерландски художник († 1691 г.) 1632 г. – Кристофър Рен, английски архитект († 1723 г.) 1677 г. – Станислав Лешчински, крал на Полша († 1766 г.) 1784 г. – Хенри Джон Темпъл, министър-председател на Обединеното кралство († 1865 г.) 1802 г. – Ернст Вилхелм Хенгстенберг, германски духовник († 1869 г.) 1805 г. – Габриел Биброн, френски зоолог († 1848 г.) 1825 г. – Сава Филаретов, български просветен деец († 1863 г.) 1838 г. – Марин Дринов, български историк († 1906 г.) 1854 г. – Артюр Рембо, френски поет († 1891 г.) 1859 г. – Георги Рафаилович, далматински духовник и книжовник († 1919 г.) 1859 г. – Джон Дюи, американски философ († 1952 г.) 1864 г. – Бранислав Нушич, сръбски писател, хуморист и комедиограф († 1938 г.) 1874 г. – Симеон Зографов, български архитект († 1949 г.) 1891 г. – Джеймс Чадуик, британски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. († 1974 г.) 1904 г. – Методи Кецкаров, български художник († 1981 г.) 1906 г. – Ангел Тодоров, български издател († 1993 г.) 1915 г. – Мирче Ацев, македонски партизанин († 1943 г.) 1916 г. – Борислав Иванов, български актьор († 2001 г.) 1917 г. – Жан-Пиер Мелвил, френски кинорежисьор († 1973 г.) 1917 г. – Стефан Хесел, френски дипломат и писател († 2013 г.) 1919 г. – Костадин Дурев, български певец († 2011 г.) 1919 г. – Ксенте Богоев, български политик († 2008 г.) 1920 г. – Амет-хан Султан, съветски летец († 1971 г.) 1925 г. – Борис Димовски, български художник († 2007 г.) 1927 г. – Оскар Пастиор, германски поет († 2006 г.) 1929 г. – Сашко Гаврилов, български цигулар 1930 г. – Петер Юхас, унгарски българист 1931 г. – Хана Хегерова, словашко-чешка певица и актриса († 2021 г.) 1934 г. – Димитър Езекиев, български журналист († 2008 г.) 1944 г. – Васил Вълков, български борец 1945 г. – Рик Лий, британски рок музикант 1946 г. – Елфриде Йелинек, австрийска писателка, Нобелова награда за литература за 2004 г. 1951 г. – Йордан Христосков, български икономист 1955 г. – Златозар Боев, български орнитолог и палеонтолог 1956 г. – Дани Бойл, британски режисьор 1956 г. – Иван Гюргинчев, български учител 1957 г. – Енчо Данаилов, български актьор 1959 г. – Акиф Пиринчи, германски писател от турски произход 1959 г. – Йона, американски митрополит 1960 г. – Лепа Брена, босненска певица 1961 г. – Иън Ръш, уелски футболист 1964 г. – Камала Харис, 49-и вицепрезидент на САЩ 1965 г. – Албена Врачанска-Петрович, български композитор 1966 г. – Абу Мусаб ал-Заркауи, йордански терорист († 2006 г.) 1969 г. – Виктор Калев, български актьор и шоумен 1971 г. – Дани Миноуг, австралийска певица 1971 г. – Симеон Варга, унгарски политик, постоянен наблюдател от българската малцинствена квота в Националното събрание на Унгария 1971 г. – Снуп Дог, американски певец 1974 г. – Башар Рахал, български актьор 1976 г. – Пламен Горанов, застъпник за граждански права 1979 г. – Джон Кразински, американски актьор 1982 г. – Хосе Акасусо, аржентински тенисист 1992 г. – Димитър Косев, български пианист Починали 460 г. – Елия Евдокия, византийска императрица (* 401 г.) 1740 г. – Карл VI, римски император (* 1685 г.) 1811 г. – Феликс де Асара, испански топограф (* 1746 г.) 1892 г. – Иван Богоров, български книжовник (* ок. 1820 г.) 1900 г. – Чарлз Дъдли Уорнър, американски писател (* 1829 г.) 1912 г. – Иван Николаев, български учител (* неизв.) 1928 г. – Юзеф Котарбински, полски артист (* 1849 г.) 1935 г. – Артър Хендерсън, британски политик, Нобелова награда за мир за 1934 г. (* 1863 г.) 1944 г. – Стоил Стоилов, български режисьор, актьор и театрален деец (* 1893 г.) 1960 г. – Иван Данчов, български лексикограф (* 1888 г.) 1964 г. – Хърбърт Хувър, 31-ви президент на САЩ (* 1874 г.) 1966 г. – Димитър Талев, български писател (* 1898 г.) 1984 г. – Пол Дирак, английски физик, Нобелова награда за физика за 1933 г. (* 1902 г.) 1986 г. – Кирил Вапорджиев, български виолончелист (* 1906 г.) 1987 г. – Андрей Колмогоров, руски математик (* 1903 г.) 1989 г. – Стефан Попов, български писател (* 1906 г.) 1994 г. – Бърт Ланкастър, американски актьор (* 1913 г.) 1999 г. – Джак Линч, ирландски политик (* 1917 г.) 2005 г. – Александър Христов, български журналист (* 1929 г.) 2009 г. – Яким Якимов, български режисьор (* 1925 г.) 2011 г. – Муамар Кадафи, либийски лидер (* 1942 г.) 2013 г. – Лорънс Клайн, американски икономист, Нобелова награда за икономика за 1980 г. (* 1920 г.) 2022 г. – Антон Дончев, български писател (* 1930 г.) Празници Световен ден за борба с остеопорозата Ден на свързочни войски Източници A20

bg

2568

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

21 октомври

21 октомври е 294-тият ден в годината според григорианския календар (295-и през високосна година). Остават 71 дни до края на годината. Събития 1097 г. – Първи кръстоносен поход: Кръстоносците предвождани от Годфрид дьо Буйон, Боемунд I Антиохийски и Раймон Тулузки започват Обсадата на Антиохия. 1520 г. – Жуау Фагундиш открива островите Сен Пиер и Микелон и им дава първоначалното им име „Острови на 11 000-те девици“. 1600 г. – Токугава Иеясу побеждава лидерите на съпернически японски кланове в Битката при Секигахара, която слага началото на Шогуната Токугава, управлявал Япония до 1868 г. 1805 г. – Наполеоновите войни: В Битката при Трафалгар британската флота, ръководена от адмирал Хорацио Нелсън, побеждава обединените сили на френската и испанската флота близо до брега на Испания; така британската флота става безспорна сила до 20 век. 1895 г. – Република Формоза рухва с нашествието на сили на Японската империя. 1902 г. – В САЩ приключва петмесечна стачка на миньорите. 1907 г. – Открити са първите известни останки от Хайделбергския човек при германския град Мауер, близо до Хайделберг. 1912 г. – Балканската война: В Битка при Кърджали българите нанасят поражение на османците и присъединяват трайно Кърджали с Източните Родопи към Царство България. 1959 г. – Отваря врати Музеят Соломон Гугенхайм в Ню Йорк, по проект на Франк Лойд Райт. 1966 г. – В 9:15 ч сутринта над 150 000 м3 скала, пясък и прах се изсипват върху селското училище „Pantglas Junior School“ в Аберван. В резултат загиват 144 души, 116 от които деца. 1969 г. – След държавен преврат в Сомалия, на власт идва Сиад Баре. 1983 г. – На проведената седемнадесета Генерална конференция по мерки и теглилки е дефинирана дължината на метъра, като равна на разстоянието, което изминава светлината във вакуум за 1/299 792 458 от секундата. 1994 г. – Ядрена програма на Северна Корея: Северна Корея и САЩ подписват споразумение, което изисква от Северна Корея да спре разработката на ядрени оръжия и да позволи инспекции. 2003 г. – Направени са снимки на планетата джудже Ерида, които по-късно са използвани за нейното откриване. 2008 г. – Официално е открит Големият андронов ускорител. Родени 1581 г. – Доменикино, италиански художник († 1641 г.) 1687 г. – Николас Бернули, швейцарски математик († 1759 г.) 1737 г. – Мари-Луиз О`Мърфи, френска благородничка († 1814 г.) 1757 г. – Пиер Ожеро, френски маршал († 1816 г.) 1772 г. – Самюъл Колридж, британски поет († 1834 г.) 1790 г. – Алфонс дьо Ламартин, френски писател († 1869 г.) 1833 г. – Алфред Нобел, шведски изобретател († 1896 г.) 1846 г. – Едмондо де Амичис, италиански писател († 1908 г.) 1847 г. – Джузепе Джакоза, италиански писател († 1906 г.) 1860 г. – Екатерина Каравелова, обществена деятелка, учителка, писателка и преводачка († 1947 г.) 1890 г. – Герит Енгелке, германски писател († 1918 г.) 1909 г. – Димитър Яранов, български географ († 1962 г.) 1911 г. – Мери Блеър, американска художничка († 1978 г.) 1912 г. – Сър Дьорд Шолти, унгарски диригент († 1997 г.) 1917 г. – Дизи Гилеспи, американски музикант († 1993 г.) 1919 г. – Петър Петров, български изобретател († 2003 г.) 1926 г. – Руси Русев, български треньор 2009 1929 г. – Урсула Ле Гуин, американска писателка († 2018 г.) 1940 г. – Абил Билялов, български футболист 1941 г. – Иван Георгиев, български лекар († 2012 г.) 1941 г. – Кремена Станчева, българска певица († 2013 г.) 1945 г. – Никита Михалков, руски режисьор 1949 г. – Бенямин Нетаняху, министър-председател на Израел 1956 г. – Кари Фишър, американска актриса († 2016 г.) 1956 г. – Любомир Иванов, български дипломат 1957 г. – Валентин Танев, български актьор 1957 г. – Волфганг Кетерле, германски физик, Нобелов лауреат 1976 г. – Борис Вардев, български политик 1978 г. – Хенрик Клингенберг, финландски музикант 1979 г. – Аарън Уилбрахъм, английски футболист 1980 г. – Ким Кардашиан, американска актриса 1981 г. – Кармела Бинг, американска порно актриса 1981 г. – Неманя Видич, сръбски футболист 1986 г. – Кристофър Укерман, мексикански актьор 1990 г. – Рики Рубио, испански баскетболист Починали 372 г. – Иларион Велики, православен светец (* 291) 1904 г. – Минчо Кънчев, български революционер и писател (* 1836 г.) 1125 г. – Козма Пражки, бохемски свещеник (* ок. 1045) 1442 г. – Шарл VI, италиански писател (* 1368 г.) 1556 г. – Пиетро Аретино, крал на Франция (* 1492 г.) 1805 г. – Хорацио Нелсън, британски адмирал (* 1758 г.) 1845 г. – Николоз Бараташвили, грузински поет (* 1817 г.) 1929 г. – Васил Радославов, министър-председател на България (* 1854 г.) 1931 г. – Артур Шницлер, австрийски писател (* 1862 г.) 1969 г. – Джак Керуак, американски писател (* 1922 г.) 1971 г. – Йосиф Цанков, български композитор (* 1911 г.) 1978 г. – Анастас Микоян, съветски политик (* 1895 г.) 1980 г. – Вълко Червенков, министър-председател на България (* 1900 г.) 1984 г. – Франсоа Трюфо, френски режисьор (* 1932 г.) 1986 г. – Фриц Хохвелдер, австрийски драматург (* 1911 г.) 2002 г. – Петър Корнажев, български политик и юрист (* 1930 г.) 2007 г. – Вили Цанков, български театрален и кино-режисьор (* 1924 г.) 2009 г. – Хайнц Чеховски, германски поет (* 1935 г.) 2021 г. – Владимир Каролев, български финансист (* 1961 г.) Празници Тайланд – Национален ден на медицински сестри A21

bg

2569

https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

22 октомври

22 октомври е 295-ият ден в годината според григорианския календар (296-и през високосна). Остават 70 дни до края на годината. Събития 1575 г. – Основан е град Агуаскалиентес. 1633 г.– Китайската династия Мин побеждава Холандската източноиндийска компания в Битката в залива Люолуо, най-голямото китайско-европейско стълкновение преди Опиумните войни. 1721 г. – Руският цар Петър I се обявява за император. 1797 г. – Французинът Андре-Жак Гарньорен извършва първият регистриран скок с парашут от височина 1000 м над Париж. 1877 г. – При взрив в мина в Шотландия загиват 207 миньори – най-голямата производствена катастрофа в тази страна. 1879 г. – Открито е Областното събрание на Източна Румелия, което избира за председател Иван Евстратиев Гешов. 1883 г. – В Ню Йорк е открита Метрополитан Опера – най-известният оперен театър в САЩ. 1898 г. – Светия Синод на Българската православна църква решава да реализира синодален превод на библейския канон на светото писание. 1906 г. – Положен е основният камък на сградата на Варненския аквариум. 1912 г. – Балканска война: Начало на Лозенградската операция. 1913 г. – При взрив в мина в Ню Мексико (САЩ) загиват 263 миньори. 1914 г. – Първа световна война: САЩ обявяват, че няма да участват във войната, но ще оказват материална помощ на Франция и Великобритания. 1916 г. – Първа световна война: България в Първата световна война: Български военни части овладяват Кюстенджа (Румъния). 1935 г. – В СССР е въведено военното звание маршал. 1937 г. – В България са насрочени първите парламентарни избори след Деветнадесетомайския преврат от 19 май 1934 г. 1941 г. – В Белград е открита антимасонска изложба. 1945 г. – Аржентина – сватба на Хуан Перон за Ева Мария Дуарте. 1946 г. – Два британски разрушителя претърпяват сериозен инцидент в пролива на Корфу с човешки и материални жертви, натъквайки се на мини от Кригсмарине. 1953 г. – Лаос придобива независимост от Франция. 1957 г. – Виетнамска война: Първи американски жертви във Виетнам. 1962 г. – Карибската криза: Президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди съобщава в реч пред нацията, че американски разузнавателни самолети са открили съветско ядрено оръжие в Куба и че е дал заповед за морска „карантина“ на островната държава. 1963 г. – Държавите от СИВ – Народна република България, ГДР, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, учредяват Международна банка за икономическо сътрудничество със седалище в Москва. 1964 г. – Жан-Пол Сартър е удостоен с Нобелова награда за литература, но отказва да я получи по причини от етичен характер. 1968 г. – Програма Аполо: Аполо 7 успешно се приводнява в Атлантическия океан, след като обикаля в орбита Земята 163 пъти. 1987 г. – На аукцион в Ню Йорк е продадено първото издание на Библията, отпечатана от Гутенберг, за рекордната цена от 5,39 милиона долара. 1990 г. – Парламентът на Киргизия приема Закон за суверинитета. 2000 г. – В Афганистан са забранени колективните спортове. 2001 г. – Учени от Русия съобщават, че са открили органичен магнит. 2006 г. – Фернандо Алонсо за втори пореден път става Световен шампион във Формула 1. 2008 г. – Индия започва своята първа лунна мисия – Чандраян-1 2009 г. – Microsoft официално пуска на пазара Windows 7. Родени 1071 г. – Гийом дьо Поатие, херцог на Аквитания и поет († 1127 г.) 1781 г. – Луи-Жозеф Ксавие Франсоа, дофин на Франция († 1789 г.) 1811 г. – Ференц Лист, унгарски композитор († 1886 г.) 1844 г. – Сара Бернар, френска драматична актриса († 1923 г.) 1844 г. – Луи Риел, канадски политик и революционер († 1885 г.) 1870 г. – Иван Бунин, руски поет и писател, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1953 г.) 1878 г. – Христо Узунов, български революционер († 1905 г.) 1881 г. – Анастас Ватев, български генерал и политик († 1967 г.) 1881 г. – Клинтън Дейвисън, американски физик, Нобелов лауреат († 1958 г.) 1887 г. – Джон Рид, американски журналист и публицист отразявал октомврийската революция и един от основателите на Комунистическата партия на САЩ († 1920 г., Москва, РСФСР) 1903 г. – Джордж Бидъл, американски генетик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1989 г.) 1903 г. – Златьо Бояджиев, български художник († 1976 г.) 1914 г. – Славчо Трънски, български генерал и политик († 1999 г.) 1917 г. – Джоан Фонтейн, британска актриса († 2013 г.) 1919 г. – Дорис Лесинг, британска писателка, Нобелова лауреатка през 2007 г. († 2013 г.) 1920 г. – Тимъти Лири, американски психолог († 1996 г.) 1922 г. – Алекси Иванов, български политик и държавник († 1997 г.) 1922 г. – Асен Миланов, български актьор († 1997 г.) 1923 г. – Берт Траутман, немски парашутист, футболист († 2013 г.) 1924 г. – Димитър Петров, български режисьор и сценарист († 2018 г.) 1929 г. – Лев Яшин, съветски футболист († 1990 г.) 1938 г. – Кристофър Лойд, американски актьор 1943 г. – Катрин Деньов, френска актриса 1944 г. – Красимир Костов, български кинооператор 1946 г. – Робертино Лорети, италиански певец 1949 г. – Арсен Венгер, френски треньор по футбол 1952 г. – Джеф Голдблум, американски актьор 1954 г. – Любомир Начев, български политик († 2006 г.) 1957 г. – Милка Йорданова, българска акробатка 1958 г. – Кийт Паркинсън, американски художник († 2005 г.) 1959 г. – Димитър Велев, български учител и поет 1964 г. – Мариелка Баева, български политик 1976 г. – Йонас Люшер, швейцарски писател 1988 г. – Янко Георгиев, български футболист 1990 г. – Нина Рангелова, българска плувкиня 1994 г. – Прея, българска певица Починали 741 г. – Карл Мартел, франкски майордом (* 676 г.) 1383 г. – Фернанду, крал на Португалия (* 1345 г.) 1871 г. – Родерик Мърчисън, английски геолог (* 1792 г.) 1882 г. – Янош Арани, унгарски поет (* 1817 г.) 1883 г. – Майн Рид, американски писател (* 1818 г.) 1887 г. – Йозеф Грол, баварски пивовар (* 1813 г.) 1899 г. – Ернст Милк, финландски композитор (* 1877 г.) 1906 г. – Пол Сезан, френски художник (* 1839 г.) 1921 г. – Александър Димитров, български политик и държавник (* 1878 г.) 1939 г. – Георги Тодоров Данаилов, български икономист и политик (* 1872 г.) 1959 г. – Борис Стателов, български морски офицер (* 1886 г.) 1960 г. – Иван Карановски, български писател (* 1882 г.) 1988 г. – Крум Христов, български дипломат (* 1906 г.) 1989 г. – Денчо Знеполски, български генерал (* 1920 г.) 1998 г. – Ерик Амблър, английски писател (* 1909 г.) 2007 г. – Ев Кюри, френска писателка (* 1904 г.) 2007 г. – Петър Ебен, чешки композитор (* 1929 г.) 2010 г. – Юлия Винер-Ченишева, българска оперна певица (* 1929 г.) 2011 г. – Барбара Кьониг, немска писателка (* [[1925 г.) Празници Световен ден на заекващите (учреден през юли 1998 г. в Йоханесбург, ЮАР на Петия конгрес на заекващите) Дагестан – Ден на белите жерави (ден на падналите за Дагестан, създаден от народния поет Расул Гамзатов) Сомалия – Ден на революцията Хондурас – Ден на армията A22

bg

2570

https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

23 октомври

23 октомври е 296-ият ден в годината според григорианския календар (297-и през високосна). Остават 69 дни до края на годината. Събития 1641 г. – Ирландски католици от Ълстър се опитват да превземат Дъблинския замък, седалището на английското управление в Ирландия, за да предизвикат отстъпки за католиците. 1812 г. – Генерал Клод Франсоа дьо Мале (на картинката) започва заговор за свалянето на Наполеон, твърдейки, че императорът е умрял в Русия и че той сега е комендант на Париж. 1776 г. – 2 хиляди души загиват при изригване на вулкана Майон на Филипините. 1873 г. – Германската империя се присъединява към съюза между Руската империя и Австро-Унгария, с което се поставя началото на Съюза на тримата императори. 1893 г. – В Солун се създава Българо-македонският комитет – бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). 1911 г. – Първо използване на авиация за военни цели: италиански пилот излита от Либия за разузнаване на турските позиции през Италианско-турската война. 1915 г. – България в Първата световна война: В хода на Нишката операция, Девета плевенска пехотна дивизия на Първа армия освобождава Ниш. (на картичката) 1939 г. – Съставено е 56 Правителство на България с министър-председател Георги Кьосеиванов, което подава оставка през февруари 1940 г. 1942 г. – Втората световна война: Начало на втората битка при Ел Аламейн. Британските войски начело с генерал Монтгомъри настъпват срещу германската армия на генерал Ервин Ромел в Египет. 1943 г. – Втората световна война: В концентрационния лагер Освиенцим избухва женско въстание, което е потушено и са разстреляни всички участнички. 1946 г. – Общото събрание на ООН е свикано за първи път в Ню Йорк. 1956 г. – Унгарското въстание започва като мирна студентска демонстрация в Будапеща до Унгарския парламент срещу съветската окупация, към която се присъединяват хиляди граждани, продължила до 4 ноември. 1954 г. – Страните от НАТО възстановяват суверенитета на Федерална република Германия и я присъединяват към пакта. 1955 г. – Южен Виетнам е провъзгласен за самостоятелна република. 1956 г. – В Будапеща студентски митинг прераства в революционен бунт срещу съветската окупация, продължил до 4 ноември. Унгарско въстание (1956) 1982 г. – Край Петрич е открит Националният парк-музей Самуилова крепост. 1983 г. – Ливанска гражданска война: ислямски терористи взривяват казарма с американски миротворци в Бейрут, като загиват 241 военни; същата сутрин е ударена и френска казарма, като загиват 58 военни. 1989 г. – С указ на президента Унгария е преименувана от Унгарска народна република на Република Унгария, с което страната скъсва с комунистическия си период. 1992 г. – Министър-председателят на Израел Бенджамин Нетаняху и палестинският лидер Ясер Арафат сключват договор „земя срещу мир“. 2001 г. – Обявена е първата версия на преносимото мултимедийно устройство iPod на Apple. 2002 г. – Започва кризата със заложниците в Театъра на Дубровка, Москва – по време на мюзикъла „Норд-ост“ 41 чеченски бунтовници взимат около 800 заложници, освободени след 3 дни от силите за сигурност, при което загиват около 130 от тях. 2004 г. – Силно земетресение разтърсва Ниигата в северна Япония, загиват 35 души, 2200 са ранени и 85 000 остават без дом. 2010 г. – Излиза скандалната книга „Бандитската топлофикация“ на българския писател-сатирик Емил Измирлиев 2012 г. – В Исландия се провежда референдум за приемане на новата конституция редактирана от широки обществени слоеве на обществото. При 66% активност повече от 80% от гласувалите одобряват приемането на конституцията. Родени 1715 г. – Петър II, император на Русия († 1730 г.) 1789 г. – Николай Тургенев, руски икономист и общественик († 1871 г.) 1801 г. – Алберт Лорцинг, немски композитор, оперен певец и диригент († 1851 г.) 1805 г. – Адалберт Щифтер, австрийски писател и художник († 1868 г.) 1817 г. – Пиер Ларус, френски лексикограф и енциклопедист († 1847 г.) 1849 г. – Кинмочи Сайонджи, Министър-председател на Япония († 1940 г.) 1863 г. – Пантелей Киселов, български генерал († 1927 г.) 1877 г. – Йордан Кювлиев, български художник († 1910 г.) 1885 г. – Емануил Попдимитров, български поет и писател († 1943 г.) 1896 г. – Роман Якобсон, руски лингвист († 1982 г.) 1904 г. – Светослав Рьорих, руски художник († 1993 г.) 1905 г. – Феликс Блох, швейцарски физик, Нобелов лауреат през 1952 г. († 1983 г.) 1908 г. – Иля Франк, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1990 г.) 1909 г. – Атанас Душков, български поет († 2000 г.) 1909 г. – Зелиг Харис, американски езиковед († 1992 г.) 1920 г. – Джани Родари, италиански писател († 1980 г.) 1927 г. – Лешек Колаковски, полски философ († 2009 г.) 1928 г. – Александър Танев, български композитор († 1996 г.) 1929 г. – Христо Нейков, български художник († 1999 г.) 1937 г. – Данчо Данчев, български учител и есперантист 1938 г. – Рени Цанова, български юрист († 2007 г.) 1938 г. – Румяна Йовева, български учен в областта на българската литература 1940 г. – Пеле, бразилски футболист 1941 г. – Игор Смирнов, молдовски политик 1942 г. – Майкъл Крайтън, американски писател († 2008 г.) 1954 г. – Ули Щайн, германски футболист 1955 г. – Дагмар Лойполд, немска писателка 1957 г. – Илиана Балийска, българска актриса, тв водеща и продуцент 1959 г. – Атанас Комшев, български борец († 1994 г.) 1961 г. – Андони Субисарета, испански футболист 1964 г. – Робърт Трухильо, американски музикант 1966 г. – Алесандро Дзанарди, италиански пилот от Формула 1 и КАРТ 1969 г. – Труди Канаван, австралийска писателка 1973 г. – Матю Куик, американски писател 1976 г. – Райън Рейнолдс, канадски актьор 1977 г. – Светла Иванова, българска поппевица и писателка 1984 г. – Изабел Гулар, бразилски модел 1989 г. – Дария Симеонова, българска актриса Починали 42 пр.н.е. – Марк Юний Брут, римски сенатор (* ок. 85 пр.н.е. г.) 472 г. – Олибрий, западноримски император (* ? г.) 1867 г. – Франц Боп, немски езиковед (* 1791 г.) 1872 г. – Теофил Готие, френски поет и драматург (* 1811 г.) 1893 г. – Александър I Батенберг, княз на България (* 1857 г.) 1910 г. – Рама V, крал на Тайланд (* 1853 г.) 1921 г. – Джон Бойд Дънлоп, шотландски изобретател (* 1840 г.) 1932 г. – Константин Антонов, български революционер (* 1879 г.) 1937 г. – Митрополит Симеон Варненско-Преславски (* 1840 г. 1937 г. – Симеон, варненски и преславски митрополит (* 1840 г.) 1944 г. – Чарлз Баркла, английски физик, Нобелов лауреат през 1917 г. (* 1877 г.) 1986 г. – Едуард Адълберт Дойзи, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1943 г. (* 1893 г.) 1986 г. – Лино Вентура, френски киноактьор (* 1919 г.) 1993 г. – Елена Николай, българска оперна певица (* 1905 г.) 1999 г. – Веселин Калчев, български музикант (* 1930 г.) 2000 г. – Йокозуна, американски кечист и сумист (* 1966 г.) 2001 г. – Джош Кирби, британски илюстратор (* 1928 г.) 2004 г. – Тодор Цонев, български художник-карикатурист (* 1934 г.) 2008 г. – Димитър Киров, български художник (* 1935 г.) Празници Унгария – Ден на Унгария (чества се началото на Унгарското въстание от 1956 г. и прокламирането на Република Унгария през 1989 г., национален празник) Тайланд – Ден на крал Рама V Северна Македония – Ден на македонската революционна борба (национален празник) A23

bg

2571

https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

24 октомври

24 октомври е 297-ият ден в годината според григорианския календар (298-и през високосна година). Остават 68 дни до края на годината. Събития 439 г. – Вандалите, предвождани от Гензерих, превземат Картаген и основават свое кралство. 1071 г. – Михаил VII Дука става император на Византия. 1260 г. – Катедралата Нотр Дам дьо Шартр в Шартр, Франция, е осветена в присъствието на крал Луи IX. 1648 г. – Подписан е Вестфалския мирен договор, който слага край на Тридесетгодишната война. 1795 г. – Полско-литовската държава Жечпосполита е окончателно разделена между Австрия, Прусия и Русия. 1851 г. – Английският астроном Уилям Ласел открива Ариел и Умбриел – естествени спътници на Уран. 1857 г. – Основан е ФК Шефилд – най-старият футболен клуб в света. 1859 г. – Английският кораб Роял Чартър попада на подводни скали недалеч от Ливърпул и потъва – загиват 465 души. 1872 г. – След Арабаконашкия обир турската полиция арестува Димитър Общи. 1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): след Битката при Горни Дъбник, Плевен е напълно обсаден от руската армия. 1885 г. – В Цариград е свикана конференция на Великите сили по източнорумелийския въпрос. 1902 г. – При изригване на вулкана Санта Мария в Гватемала загиват около 6000 души. 1912 г. – Балканска война: Лозенградската операция завършва с победа за България. 1912 г. – Балканска война: битката при Куманово завършва с победа за Сърбия. 1920 г. – В Канада е въведен сух режим. 1929 г. – Голямата депресия: Нюйоркската фондова борса се срива на 24 октомври – черния четвъртък, което довежда до серия от банкрути и предизвиква световна рецесия. 1935 г. – Италия напада Етиопия. 1944 г. – Съгласно наредба-закон на членовете на Съюза на българските писатели се признава висше образование. 1945 г. – Приет е уставът на ООН. 1947 г. – Индийската провинция Кашмир е обявена за самостоятелна държава от ислямски сепаратисти. 1952 г. – Президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер обявява война на Корея с думите „кръстоносен поход срещу комунизма“. 1960 г. – При взрив на космодрума Байконур, възникнал при изпитването на съветска балистична ракета Р-16, загиват около 90 души, в това число командващият ракетните войски маршал Митрофан Неделин. 1964 г. – Северна Родезия получава независимост от Великобритания и става Република Замбия; Южна Родезия (по-късно Зимбабве) остава колония. 1971 г. – Тайван е изключен от ООН. 1983 г. – Военни части на САЩ извършват инвазия в Гренада. 1989 г. – Външният министър Петър Младенов подава оставка пред Политбюро на ЦК на БКП, в която обвинява Тодор Живков за външната изолация на България. 1990 г. – Италианският министър-председател Джулио Андреоти разкрива пред италианския парламент съществуването на Операция Гладио, италианската „стей бихайнд“ тайна паравоенна армия на НАТО, замесена в терористични атаки под фалшив флаг като част от стратегията на напрежението от късните 60 до ранните 80 години на 20. век. 1990 г. – Обявена е декларация за държавен суверенитет на Казахстан. 2003 г. – Конкорд извършва последния си пътнически полет, закривайки ерата на свръхзвуковия авиотранспорт. Родени 51 г. – Домициан, римски император († 96 г.) 1632 г. – Антони ван Льовенхук, нидерландски биолог († 1723 г.) 1796 г. – Аугуст фон Платен, германски поет († 1835 г.) 1804 г. – Вилхелм Вебер, германски физик († 1891 г.) 1814 г. – Рафаел Карера, президент на Гватемала († 1865 г.) 1847 г. – Атанас Гюдженов, български художник († 1936 г.) 1865 г. – Григор Кюркчиев, български военен деец († 1925 г.) 1873 г. – Жул Риме, френски футболен деятел(† 1956 г.) 1877 г. – Ернст Милк, финландски композитор († 1899 г.) 1882 г. – Имре Калман, унгарски композитор († 1954 г.) 1910 г. – Михаил Кантарджиев, български шахматист († 2002 г.) 1915 г. – Боб Кейн, американски аниматор († 1998 г.) 1925 г. – Виолета Масларова, българска художничка († 2006 г.) 1925 г. – Лучано Берио, италиански композитор († 2003 г.) 1927 г. – Рафаел Анхел Барето Кастильо, венецуелски дипломат 1929 г. – Йордан Радичков, български писател († 2004 г.) 1932 г. – Пиер-Жил дьо Жен, френски физик, Нобелова награда за физика през 1991 г. († 2007 г.) 1932 г. – Робърт Мъндел, канадски икономист, Нобелова награда за икономика през 1999 г. († 2021 г.) 1935 г. – Иван Иванов, български офицер 1938 г. – Венедикт Ерофеев, руски писател († 1990 г.) 1938 г. – Валтер Капахер, австрийски писател 1939 г. – Пола Гън Алън, американска писателка († 2008 г.) 1939 г. – Ф. Мъри Ейбръхам, американски актьор 1940 г. – Харди, български илюзионист († 2015 г.) 1943 г. – Симеон Щерев, български музикант († 2020 г.) 1945 г. – Юджийн Скот, американска антроположка 1947 г. – Кевин Клайн, американски актьор 1952 г. – Светослав Пейчев, български писател 1956 г. – Екатерина Михайлова, български политик 1958 г. – Владимир Пенев, български актьор 1960 г. – Любе Бошкоски, македонски политик 1961 г. – Жана Караиванова, българска актриса 1962 г. – Джонатан Дейвис, уелски ръгбист 1964 г. – Илияна Йотова, български политик 1966 г. – Роман Абрамович, руски предприемач 1967 г. – Борислав Ясенов, български флейтист 1969 г. – Георги Милчев-Годжи, български музикант 1974 г. – Коста Стоянов, български политик 1975 г. – Хуан Пабло Анхел, колумбийски футболист 1976 г. – Петър Стойчев, български плувец 1981 г. – Валери Димитров, български каратист 1985 г. – Димо Атанасов, български футболист 1985 г. – Уейн Руни, английски футболист 1989 г. – Феликс Шелбърг (PewDiePie), шведски ютубър и геймър Починали 996 г. – Хуго Капет, крал на Франция (* 938 г.) 1537 г. – Джейн Сиймур, английска кралица, съпруга на Хенри VIII (* ок. 1507 г.) 1601 г. – Тихо Брахе, датски астроном и алхимик (* 1546 г.) 1655 г. – Пиер Гасенди, френски духовник и математик (* 1592 г.) 1725 г. – Алесандро Скарлати, италиански композитор (* 1660 г.) 1838 г. – Джоузеф Ланкастър, английски педагог (* 1778 г.) 1869 г. – Пьотър Фьодорович Анжу, руски арктически изследовател (* 1796 г.) 1915 г. – Христо Чернопеев, български военен и революционер от ВМОРО (* 1868 г.) 1920 г. – Мария Александровна Сакскобургготска, херцогиня на Единбург (* 1853 г.) 1938 г. – Ернст Барлах, германски скулптор и писател (* 1870 г.) 1944 г. – Луи Рено, френски изобретател (* 1877 г.) 1948 г. – Франц Лехар, унгарски композитор (* 1870 г.) 1957 г. – Кристиан Диор, френски моден дизайнер (* 1905 г.) 1958 г. – Джордж Едуард Мур, британски философ (* 1873 г.) 1964 г. – Георги Ефремов, български хирург (* 1883 г.) 1971 г. – Христо Лилков, български военен деец и политик (* 1896 г.) 1974 г. – Давид Ойстрах, украински цигулар (* 1908 г.) 1976 г. – Георгий Острогорски, руски византолог (* 1902 г.) 1989 г. – Найден Геров, български композитор (* 1916 г.) 1991 г. – Джин Родънбъри, американски телевизионен продуцент (* 1921 г.) 1993 г. – Петър Славински, български писател (* 1909 г.) 2005 г. – Роза Паркс, американска общественичка по правата на човека (* 1913 г.) 2011 г. – Джон Маккарти, американски информатик и когнитивен изследовател (* 1927 г.) 2013 г. – Маноло Ескобар, испански певец (* 1931 г.) 2017 г. – Фатс Домино, американски певец (* 1928 г.) 2021 г. – Денис Теофиков, български попфолк певец (* 2000 г.) Празници Международен ден на ООН (1945 г.) Световен ден за борба с полиомиелита България – Празник на град Разлог Празник на картофа в град Клисура Замбия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1964 г., национален празник) Русия – Ден в памет на загиналите от ракетните войски (1960 и 1963 г.) A24

bg

2572

https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

25 октомври

25 октомври е 298-ият ден в годината според григорианския календар (299-и през високосна). Остават 67 дни до края на годината. Събития 1147 г. – Реконкиста: Португалците, ръководени от крал Афонсу I и кръстоносците от Англия и Фландрия, превземат Лисабон от маврите след четиримесечна обсада, което е единственият успех на Втория кръстоносен поход. 1415 г. – Стогодишната война: Английският крал Хенри V (Англия) и леката му пехота и стрелци побеждават тежката френска кавалерия в Битката при Ажинкур. 1671 г. – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива третия по големина естествен спътник на Сатурн – Япет. 1689 г. – Подпалено и изпепелено е Скопие от австрийската армия на генерал Йохан Норберт Пиколомини. 1760 г. – Джордж III се възкача на престола като крал на Великобритания и крал на Ирландия. 1854 г. – Битката при Балаклава по време на Кримската война и Атаката на Леката бригада. 1859 г. – В Цариград княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква. 1861 г. – Създадена е фондовата борса в Торонто. 1878 г. – В Сливен е учредено първото в България дружество на Червения кръст (националната организация е създадена през 1885 г.). 1918 г. – Край Аляска потъва канадският кораб Принцеса София, загиват 398 души. 1927 г. – Край бреговете на Бразилия потъва италианският кораб Принцеса Мафалда, загиват 314 души. 1930 г. – Състои се венчаването на Борис III с принцеса Джованна Савойска. 1932 г. – Официално е открит първият участък от Автомагистрала А4 в Италия. 1936 г. – Адолф Хитлер и Бенито Мусолини създават Римо-Берлинската ос. 1944 г. – Втора световна война:Битка в залива Лейте – най-голямата морска битка в историята се състои във Филипините между Имперския японски флот и Флота на САЩ. След нея е първата атака на камикадзе. 1945 г. – Република Китай поема управлението на Тайван. 1948 г. – България – Инструкция на ЦК на БРП (к) за прочистване на партийните организации от „чужди и кариеристични елементи“. 1955 г. – В САЩ започва производството на първата микровълнова фурна. 1971 г. – Общото събрание на ООН приема резолюция, с която китайското представителство в организацията да се осъществява от Китайската народна република, вместо от Република Китай (Тайван). 1981 г. – Президентът на САЩ Роналд Рейгън отпуска бюджетни средства за създаването на неутронна бомба. 2001 г. – Microsoft пускат на пазара Windows XP. 2004 г. – Президентът на Куба, Фидел Кастро, обявява, че транзакциите с щатски долари ще са забранени след 8 ноември. 2007 г. – Извършен е първият редовен полет с Еърбъс А380 – между Сингапур и Сидни. 2019 г. – В Стара Загора е открит Музей „Литературна Стара Загора“. Родени 1757 г. – Хайнрих Фридрих Карл, пруски държавник († 1831 г.) 1767 г. – Бенжамен Констан, швейцарски писател († 1830 г.) 1806 г. – Макс Щирнер, германски философ († 1856 г.) 1811 г. – Еварист Галоа, френски математик († 1832 г.) 1825 г. – Йохан Щраус (син), австрийски композитор, диригент и цигулар († 1899 г.) 1828 г. – Драган Цанков, министър-председател на България († 1911 г.) 1838 г. – Жорж Бизе, френски композитор († 1875 г.) 1864 г. – Евтим Дабев, български политик († 1946 г.) 1876 г. – Стефан Нойков, български военен деец († 1925 г.) 1879 г. – Никола Грънчаров, български учител († 1939 г.) 1881 г. – Пабло Пикасо, испански художник и скулптор († 1973 г.) 1886 г. – Никола Атанасов, български композитор († 1969 г.) 1887 г. – Владимир Мусаков, български писател († 1916 г.) 1892 г. – Димитър Силяновски, български юрист († 1971 г.) 1895 г. – Павел Панов, български военен деец († 1945 г.) 1902 г. – Борис Ангелушев, български художник († 1966 г.) 1911 г. – Михаил Янгел, съветски инженер († 1971 г.) 1915 г. – Антон Попов, български журналист († 1942 г.) 1928 г. – Никола Тодориев, български учен († 2005 г.) 1929 г. – Здравко Милев, български шахматист († 1984 г.) 1929 г. – Петер Рюмкорф, немски поет, белетрист и драматург († 2008 г.) 1931 г. – Ани Жирардо, френска актриса († 2011 г.) 1938 г. – Михаел Бузелмайер, немски писател и поет 1942 г. – Никола Карадимов, български дипломат 1950 г. – Крис Норман, английски певец 1950 г. – Николай Въцов, български лекар 1951 г. – Рафаел Ваганян, арменски шахматист 1955 г. – Гейл Ан Хърд, американски филмов продуцент 1955 г. – Матиас Ябс, немски китарист 1960 г. – Освалдо Риос, пуерторикански актьор и музикант 1963 г. – Джон Ливън, шведски баскитарист 1968 г. – Валентин Станчев, български футболист 1969 г. – Нона Йотова, българска актриса и певица 1970 г. – Карстен Йоргенсен, датски спортист 1971 г. – Костадин Герганчев, български футболист 1975 г. – Зейди Смит, британска писателка 1981 г. – Шон Райт-Филипс, английски футболист 1984 г. – Кейти Пери, американска певица 1990 г. – Александър Киров, български футболист 1995 г. – Кончита Кембъл, канадска актриса Починали 625 г. – Папа Бонифаций V (* ок. 550 г.) 1154 г. – Стивън, крал на Англия (* 1096 г.) 1400 г. – Джефри Чосър, английски поет (* 1343 г.) 1495 г. – Жуау II, крал на Португалия (* 1455 г.) 1647 г. – Еванджелиста Торичели, италиански физик и математик (* 1608 г.) 1760 г. – Джордж II, крал на Великобритания и Ирландия (* 1683 г.) 1906 г. – Тодор Бурмов, министър-председател на България (* 1834 г.) 1908 г. – Александър Ленски, руски артист (* 1847 г.) 1938 г. – Алфонсина Сторни, аржентинска поетеса (* 1892 г.) 1946 г. – Едуард Муни, американски духовник (* 1882 г.) 1957 г. – Едуард Дансени, ирландски писател (* 1878 г.) 1958 г. – Ари Калъчев, български живописец (* 1890 г.) 1971 г. – Михаил Янгел, съветски инженер (* 1911 г.) 1973 г. – Абебе Бикила, етиопски атлет (* 1932 г.) 1975 г. – Димитър Попов (академик), български химик-органик, академик (* 1894 г.) 1976 г. – Реймон Кьоно, френски писател (* 1903 г.) 1999 г. – Цанчо Цанчев, български кинооператор (* 1937 г.) 2002 г. – Ричард Харис, ирландски актьор (р. 1930 г.) Празници Международен ден на твореца (във връзка с рождения ден на Пикасо) Казахстан – Ден на републиката (1990, обявяване на държавен суверенитет, национален празник) Литва – Ден на конституцията (1992) Румъния – Ден на армията Гренада – Ден на благодарността (по повод на инвазията на сили на САЩ, Барбадос и Ямайка през 1983 и свалянето на военната диктатура) Тайван – Възвръщане на Тайван под китайско управление (1945, след 50-годишна колониална власт на Япония) A25

bg

2573

https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

26 октомври

26 октомври е 299-ият ден в годината според григорианския календар (300-и през високосна година). Остават 66 дни до края на годината. Събития 740 г. – Земетресение удря Константинопол и причинява много разрушения и жертви. 1185 г. – Втора българска държава: Избухва въстанието на Асен и Петър. 1582 г. – Казашкият атаман Ермак Тимофеевич завзема Сибир, столицата на Сибирското ханство. 1795 г. – Френската революция: Прекратена е дейността на Конвента. 1905 г. – Норвегия става независима от Швеция. 1954 г. – Триест се присъединява към Италия. 1954 г. – Държавната музикална академия в София е превърната в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория. 1955 г. – Австрия обявява постоянен неутралитет след напускането ѝ от въоръжените сили на съюзниците, победили във Втората световна война. 1957 г. – В София е открит Полски културен и информационен център. 1989 г. – Народна милиция разгонва със сила активистите на Независимо сдружение „Екогласност“, които в градинката пред ресторант „Кристал“ в центъра на София събират подписи срещу проекта на водностопанския комплекс Рила-Места. 1999 г. – Тържествено е открито строителството на най-големия съвместен българо-турски строителен проект – Хидроенергийна компания Горна Арда. 1999 г. – Официално е открит Музеят на Балканските войни в село Топчиево, Гърция. 2001 г. – САЩ узаконяват Патриотичния акт. 2001 г. – Министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски представя правителствената програма за управлението си в парламента, но не допуска обсъждането ѝ. 2002 г. – Терористичен акт на Дубровка: Руски спецназ провеждат атака на окупирания от чеченски терористи театър в Москва, в която загиват 50 терористи и 150 невинни заложници. 2014 г. – В Украйна се провеждат парламентарни избори, предизвикани от политическа криза в страната. Родени 1685 г. – Доменико Скарлати, италиански композитор († 1757 г.) 1759 г. – Жорж Дантон, френски революционер († 1794 г.) 1800 г. – Хелмут фон Молтке Старши, германски генерал († 1891 г.) 1820 г. – Натанаил Охридски, български духовник († 1906 г.) 1849 г. – Димитър Агура, български историк († 1911 г.) 1852 г. – Павел Бобеков, български революционер († 1877 г.) 1855 г. – Христо Цонев Луков, български военен деец († 1923 г.) 1858 г. – Станимир Станимиров, български просветен деец († 1943 г.) 1865 г. – Генко Мархолев, български военен деец († 1937 г.) 1872 г. – Костадин Манушкин, български революционер († 1912 г.) 1875 г. – Светозар Прибичевич, сръбски политик(† 1936 г.) 1879 г. – Димитър Катерински, български революционер († 1972 г.) 1880 г. – Димитър Халачев, български революционер († ? г.) 1881 г. – Стилиян Чилингиров, български писател († 1962 г.) 1884 г. – Антон Иванов, български партизанин († 1942 г.) 1888 г. – Нестор Махно, украински лидер на анархистите († 1934 г.) 1912 г. – Стойко Стойков, български езиковед († 1969 г.) 1914 г. – Адриан де Гроот, холандски шах майстор († 2006 г.) 1914 г. – Джеки Куган, американски актьор († 1984 г.) 1916 г. – Франсоа Митеран, президент на Франция († 1996 г.) 1919 г. – Мохамед Реза Пахлави, шах на Иран († 1980 г.) 1922 г. – Спас Райкин, български историк († 2014 г.) 1925 г. – Ян Волкерс, холандски писател († 2007 г.) 1930 г. – Йорг Щайнер, швейцарски писател († 2013 г.) 1933 г. – Иван Тодоров, български физик 1934 г. – Улрих Пленцдорф, немски писател († 2007 г.) 1935 г. – Тодор Тодоров, български актьор 1942 г. – Боб Хоскинс, британски актьор († 2014 г.) 1947 г. – Иън Ашли, английски пилот от Формула 1 1947 г. – Коичиро Фукуи, японски дипломат 1947 г. – Хилъри Клинтън, американски сенатор 1956 г. – Рита Уилсън, американска актриса 1957 г. – Хю Далас, шотландски футболен съдия 1958 г. – Ангелика Клюсендорф, германска писателка 1959 г. – Ево Моралес, президент на Боливия 1961 г. – Асен Аврамов, български композитор 1964 г. – Свен Вет, германски продуцент 1965 г. – Кели Роуън, американска актриса 1966 г. – Ася Статева, българска тв водеща 1968 г. – Нико-Ян Хоогма, холандски футболист 1968 г. – Роберт Ярни, хърватски футболист 1971 г. – Димчо Беляков, български футболист 1973 г. – Сет Макфарлън, американски аниматор 1979 г. – Мовсар Бараев, чеченски терорист († 2002 г.) 1978 г. – Си Ем Пънк, американски кечист 1980 г. – Кристиан Киву, румънски футболист 1983 г. – Сантра, българска рап и хип-хоп певица 1984 г. – Саша Коен, американска фигуристка 1986 г. – Ерик Йендришек, словашки футболист 1987 г. – Ивелин Попов, български футболист, капитан на нац. отбор по футбол Починали 899 г. – Алфред Велики, крал на Уесекс (* ок. 849 г.) 1749 г. – Луи-Никола Клерамбо, френски композитор (* 1676 г.) 1764 г. – Уилям Хогарт, английски художник (* 1697 г.) 1817 г. – Николаус Йозеф фон Жакен, австрийски учен (* 1727 г.) 1837 г. – Артър Улф, английски инженер (* 1766 г.) 1868 г. – Вилхелм Гризингер, германски невролог (* 1817 г.) 1885 г. – Васил Чолаков, български фолклорист (* 1828 г.) 1890 г. – Карло Колоди, италиански писател (* 1826 г.) 1909 г. – Ито Хиробуми, министър-председател на Япония (* 1841 г.) 1929 г. – Арно Холц, германски поет и драматург (* 1863 г.) 1933 г. – Марко Симеонов, български революционер (* 1866 г.) 1940 г. – Божирад Татарчев, български лекар (* 1870 г.) 1944 г. – Беатрис Батенберг, британска принцеса (* 1857 г.) 1945 г. – Дочо Христов, български политик (* 1895 г.) 1953 г. – Александър Огнянов, български политик (* 1884 г.) 1957 г. – Никос Казандзакис, гръцки писател (* 1883 г.) 1957 г. – Гърти Кори, американска биохимичка, Нобелов лауреат през 1947 г. (* 1896 г.) 1959 г. – Георги Попхристов, български журналист (* 1889 г.) 1966 г. – Никола Марковски, български революционер (* 1883 г.) 1968 г. – Жан Иполит, френски философ (* 1907 г.) 1972 г. – Игор Сикорски, авиоконструктор, създател на първите руски самолети и първите американски хеликоптери (* 1889 г.) 1973 г. – Семьон Будьони, съветски военачалник (* 1883 г.) 1976 г. – Юри Арнаудов, български режисьор и сценарист (* 1917 г.) 2002 г. – Мовсар Бараев, чеченски терорист (* 1979 г.) 2003 г. – Хайнц Пионтек, немски писател (* 1925 г.) 2005 г. – Емил Кюлев, български банкер (* 1957 г.) 2005 г. – Кийт Паркинсън, американски художник (* 1958 г.) Празници Българска православна църква – Празник на свети Димитър Солунски (Димитровден) Австрия – Декларация на Парламента за неутралитет на Австрия със силата на конституционен акт (1955 г., национален празник) Бенин – Ден на въоръжените сили България – Празник на българския строител Науру – Традиционният празник „Ангам“ Сливен – Официален празник на град Сливен Болярово – Официален празник на град Болярово A26

bg

2574

https://bg.wikipedia.org/wiki/27%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

27 октомври

27 октомври е 300-ият ден в годината според григорианския календар (301-ви през високосна). Остават 65 дни до края на годината. Събития 97 г. – Римският император Марк Кокцей Нерва осиновява Траян (на бюста), обявявайки го за свой приемник, с което започва периодът на осиновените императори на Рим. 312 г. – Римският император Константин I получава според преданието известното си Видение на кръста. 710 г. – Арабско нашествие в Сардиния. 1275 г. – Основан е холандския град Амстердам. 1787 г. – Наполеон е назначен за командващ на армия, създадена за нападения във Великобритания. 1806 г. – След разгрома на пруската армия Наполеон Бонапарт влиза триумфално в Берлин. 1904 г. – Открита е първата секция на Нюйоркското метро, която свързва общината на Ню Йорк и Харлем. 1912 г. – По време на Балканската война гръцката армия завзема Солун, където достига и Седма Рилска дивизия. 1914 г. – Британците загубват първия си боен кораб в Първата световна война: супердредноутът HMS Audacious (23 400 тона) (на снимката) е потопен при остров Тори, северозападно от Ирландия, от минно поле, заложено от германския въоръжен търговски крайцер Berlin. Загубата се пази в официална тайна в Британия до 14 ноември 1918 г. (3 дни след края на войната). Потъването е наблюдавано и фотографирано от пътници на Олимпик, кораб-близнак на Титаник. 1920 г. – Патентовани са Водните ски. 1920 г. – Седалището на Лигата на нациите се премества от Лондон в Женева, където през 1929 г. започва да се строи Палатът на нациите. 1924 г. – Основана е Узбекска ССР в рамките на СССР. 1961 г. – НАСА изстрелва ракетата Сатурн I, която е първият космически апарат на САЩ предназначен за извеждане на товари в околоземна орбита. 1971 г. – Демократична република Конго се преименува на Заир. 1979 г. – Държавата Сейнт Винсент и Гренадини получава независимост от Великобритания. 1991 г. – Туркменистан обявява национална независимост. 1991 г. – В Полша са проведени първите свободни демократични избори за Парламент (Сейм) след 1936 г. 2005 г. – След загиване на двама младежи от арабски произход в трафопост в Париж, в цяла Франция избухват триседмични бунтове на мюсюлмански имигранти. 2009 г. – В Париж са обявени присъдите на първа инстанция по аферата Анголагейт. Родени 1272 г. – Вацлав II, крал на Чехия и Полша († 1305 г.) 1561 г. – Мери Сидни, английска поетеса († 1621 г.) 1728 г. – Джеймс Кук, британски мореплавател, изследовател и картограф († 1779 г.) 1782 г. – Николо Паганини, италиански композитор († 1840 г.) 1827 г. – Леополд Льофлер, полски художник († 1898 г.) 1844 г. – Клас Понтус Арнолдсон, шведски политик, Нобелов лауреат през 1908 г. († 1916 г.) 1855 г. – Иван Мичурин, руски биолог и селекционер († 1935 г.) 1858 г. – Валдемар Датски, датски принц († 1939 г.) 1858 г. – Теодор Рузвелт, 26-и президент на САЩ, Нобелов лауреат през 1906 г. († 1919 г.) 1859 г. – Александър Теодоров-Балан, български учен († 1959 г.) 1874 г. – Кръстьо Пастухов, български политик († 1949 г.) 1878 г. – Стамен Григоров, български биолог († 1945 г.) 1885 г. – Владимир Чорович, сръбски историк († 1941 г.) 1914 г. – Дилън Томас, уелски поет († 1953 г.) 1922 г. – Джордж Смит, американски писател († 1996 г.) 1922 г. – Мишел Галабрю, френски киноартист († 2016 г.) 1928 г. – Мирослав Филип, чешки шахматист († 2009 г.) 1932 г. – Силвия Плат, американска поетеса († 1963 г.) 1939 г. – Джон Клийз, британски актьор 1948 г. – Петър Деспотов, български актьор 1952 г. – Роберто Бенини, италиански актьор 1952 г. – Франсис Фукуяма, американски философ 1957 г. – Глен Ходъл, английски футболист 1959 г. – Алик Грановский, руски музикант. 1966 г. – Иван Спирдонов, български националист, политик, журналист 1972 г. – Мария Мутола, мозамбикска лекоатлетка 1978 г. – Ванеса Мей, английска цигуларка и композиторка от китайски произход 1981 г. – Джени Далман, финландски модел 1983 г. – Къванч Татлъту, турски актьор 1984 г. – Алекс Якоб, професионален покер състезател 1988 г. – Виктор Генев, български футболист Починали 1430 г. – Витовт, велик княз на Литва (* 1350 г.) 1439 г. – Албрехт II, австрийски принц (* 1397 г.) 1449 г. – Улуг Бег, монголски владетел (* 1394 г.) 1505 г. – Иван III, велик княз на Московското княжество (* 1440 г.) 1605 г. – Акбар Велики, император на Индия (* 1542 г.) 1845 г. – Жан Пелтие, Френски физик (* 1785 г.) 1914 г. – Морис Виктор Батенберг, принц (* 1891 г.) 1920 г. – Александър Померанцев, руски архитект (* 1848 г.) 1943 г. – Сейго Накано, японски политик (* 1888 г.) 1945 г. – Стамен Григоров, български биолог († 1878 г.) 1954 г. – Франко Алфано, италиански композитор (* 1875 г.) 1962 г. – Илия Янулов, български социолог (* 1880 г.) 1967 г. – Иван Джонев, български революционер (* 1882 г.) 1968 г. – Лиза Майтнер, австрийска физичка (* 1878 г.) 1975 г. – Рекс Стаут, американски писател (* 1896 г.) 1980 г. – Джон ван Флек, американски физик, Нобелов лауреат през 1977 г. (* 1899 г.) 1982 г. – Аба Лернер, американски икономист (* 1903 г.) 1999 г. – Рафаел Алберти, испански поет (* 1902 г.) 2002 г. – Светослав Лучников, български политик (* 1922 г.) 2005 г. – Марин Гогев, български художник (* 1934 г.) 2010 г. – Нестор Киршнер, президент на Аржентина (* 1950 г.) 2013 г. – Лу Рийд, американски музикант (* 1942 г.) Празници Световен ден на аудио-визуалното наследство, обявен от ООН България – Празник на град Бобов дол и на селата Акациево, Буря, Горан и Добролево Сейнт Винсент и Гренадини – Ден на независимостта (1979 г., от Великобритания, национален празник) Туркменистан – Ден на независимостта (1991 г., от СССР, национален празник) A27

bg

2575

https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

28 октомври

28 октомври е 301-вият ден в годината според григорианския календар (302-ри през високосна). Остават 64 дни до края на годината. Събития 312 г. – Битката на Милвийския мост: Константин I побеждава Максенций и става едноличен управител на Римската империя. 1492 г. – Христофор Колумб открива остров Куба. 1740 г. – Иван VI става император на Русия. 1776 г. – Състои се Битката при Уайт Плейнс. 1798 г. – Състои се Превземането на Рим от Неаполитанското кралство. 1848 г. – В Испания е открита първата железопътна линия (между Барселона и Матаро). 1886 г. – В Ню Йорк президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата, която е подарък от Франция по случай стогодишнината от независимостта на САЩ. 1898 г. – Основано е Софийско унгарско дружество. 1900 г. – Състои се церемонията по закриването на Вторите летни олимпийски игри в Париж. 1905 г. – Състои се Неволянското клане. 1912 г. – Балканската война: Начало на Люлебургазко-Бунархисарската операция. 1918 г. – Чехословакия обявява независимост от Австро-Унгария. 1919 г. – Конгресът на САЩ приема закона за въвеждане на сух режим в страната от следващия януари, независимо от ветото, наложено от президента Удроу Уилсън. 1922 г. – Поход към Рим: Италианските фашисти, водени от Бенито Мусолини, маршируват до Рим, където свалят италианското правителство. 1923 г. – Създава се Офицерски Спортен Клуб Атлетик-Слава 1923. 1929 г. – Основан е футболен клуб Локомотив в София. 1940 г. – Втора световна война: Кралство Гърция отхвърля нотата на Бенито Мусолини за доброволното предаване на страната (ΟΧΙ). Италия нахлува в Гърция през Албания и така Гърция влиза във Втората световна война. 1941 г. – Холокост: Германски SS-части ликвидират над 9000 евреи в гетото на Каунас (Литва). 1942 г. – Холокост: 2000 еврейски деца и 6000 възрастни от Краков са депортирани от германците в концентрационния лагер Белзец. 1944 г. – България във Втората световна война: Сключено е примирие между Царство България и Антихитлеристката коалиция. 1948 г. – Швейцарският химик Паул Мюлер получава Нобелова награда за инсектицида ДДТ, забранен през 70-те години в цивилизования свят като силно токсичен и бавно разпадащ се. 1958 г. – Започва понтификата на папа Йоан XXIII. 1962 г. – Студената война: Никита Хрушчов обявява, че е наредил да бъдат изтеглени разположените в Куба съветски ядрени ракети, с което Карибската криза приключва. 1971 г. – Великобритания изстрелва своя първи (и до 2007 единствен) сателит Prospero в ниска околоземна орбита и става шестата космическа сила. 1981 г. – В Сан Франциско е създадена метъл-групата „Металика“. 1992 г. – Министър-председателят на България Филип Димитров не получава вот на доверие от Народното събрание и подава оставката на правителството. 2000 г. – Стартира излъчването на предаването Здравей, България. 2005 г. – Състои се премиерата на американския филм Убийствен пъзел 2. 2006 г. – Създадена е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия Справедлива Русия. 2009 г. – Състои се премиерата на американския документален филм Майкъл Джаксън: This is it. Родени 1466 г. – Еразъм Ротердамски, холандски философ († 1536 г.) 1585 г. – Корнелий Янсен, нидерландски теолог († 1638 г.) 1623 г. – Йохан Грубер, австрийски йезуит († 1680 г.) 1761 г. – Аугуст Бач, германски миколог († 1802 г.) 1786 г. – Луи Исидор Дюпере, френски мореплавател († 1865 г.) 1811 г. – Орацио Антинори, италиански зоолог († 1882 г.) 1828 г. – Драган Цанков, министър-председател на България († 1911 г.) 1851 г. – Александър Александрович Бунге, руски зоолог († 1930 г.) 1860 г. – Кано Джигоро, създател на джудото († 1938 г.) 1866 г. – Рамон дел Вайе Инклан, испански писател († 1936 г.) 1869 г. – Цанко Церковски, български политик († 1926 г.) 1880 г. – Димитър Кондов, деец на БКП († 1923 г.) 1891 г. – Сотир Янев, български политик († 1943 г.) 1898 г. – Димитър Ганев, деец на БКП († 1964 г.) 1903 г. – Аба Лернер, американски икономист († 1982 г.) 1903 г. – Ивлин Уо, английски писател († 1966 г.) 1909 г. – Френсис Бейкън, ирландски художник († 1992 г.) 1911 г. – Мирза Ибрахимов, азербайджански писател († 1993 г.) 1914 г. – Джонас Солк, американски имунолог († 1995 г.) 1914 г. – Ричард Лорънс Милингтън Синг, британски биохимик, Нобелов лауреат († 1994 г.) 1915 г. – Иван Араклиев, деец на БРП (к) и партизанин († 1996 г.) 1919 г. – Атанас Стойков, български изкуствовед († 1988 г.) 1919 г. – Генчо Узунов, български белетрист, сатирик, публицист († 2003 г.) 1930 г. – Сватоплук Плускал, чехословашки футболист († 2005 г.) 1933 г. – Гаринча, бразилски футболист († 1983 г.) 1933 г. – Евтим Евтимов, български поет и автор на текстовете на песни от българската поп музиката († 2016 г.) 1940 г. – Генадий Стрекалов, руски космонавт († 2004 г.) 1940 г. – Михаил Карушков, български футболист 2015 1943 г. – Жуау Агиар, португалски писател († 2010 г.) 1944 г. – Колюш, френски киноартист († 1986 г.) 1949 г. – Джон Макгавърн, британски футболист 1954 г. – Кирил Варийски, български актьор († 1996 г.) 1954 г. – Сергей Цочев, български химик 1955 г. – Бил Гейтс, американски програмист и предприемач 1956 г. – Махмуд Ахмадинеджад, президент на Иран 1957 г. – Дезмънд Чайлд, американски продуцент 1963 г. – Ерос Рамацоти, италиански певец 1963 г. – Николай Рачев, български офицер 1967 г. – Джон Ромеро, американски дизайнер на видеоигри 1967 г. – Джулия Робъртс, американска актриса 1973 г. – Ем Ви Пи, американски професионален кечист 1974 г. – Хоакин Финикс, американски актьор 1977 г. – Светозар Иванов, български волейболист 1980 г. – Алън Смит, английски футболист 1981 г. – Милан Барош, чешки футболист 1983 г. – Александру Пицурка, румънски футболист 1992 г. – Ирина Митева, българска актриса Починали 312 г. – Максенций, римски император (* 278) 816 г. – Бего I, граф на Париж (* ок. 755) 998 г. – Зигфрид I, основател на Люксембург (* ок. 918) 1313 г. – Елизабета Тиролска, херцогиня на Херцогство Австрия (* 1262) 1703 г. – Джон Уолис, английски математик (* 1616 г.) 1704 г. – Джон Лок, английски философ (* 1632 г.) 1740 г. – Анна, императрица на Русия (* 1693 г.) 1818 г. – Абигейл Адамс, първа дама на САЩ (* 1744 г.) 1940 г. – Николай Кун, руски историк и писател (* 1877 г.) 1844 г. – Шандор Кишфалуди, унгарски поет (* 1772 г.) 1921 г. – Уилям Брус, шотландски изследовател (* 1867 г.) 1929 г. – Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов, немски политик (* 1849 г.) 1951 г. – Христо Попов, български политик (* 1858 г.) 1952 г. – Виктор Яшин, руски летец (* 1922 г.) 1954 г. – Лайош Наги, унгарски писател (* 1883 г.) 1959 г. – Камило Сиенфуегос, кубински революционер (* 1932 г.) 1969 г. – Корней Чуковски, руски писател (* 1822 г.) 1986 г. – Джон Брейн, британски писател (* 1882 г.) 1989 г. – Юлия Солнцева, руска актриса (* 1901 г.) 1993 г. – Юрий Лотман, руски семиотик (* 1922 г.) 1999 г. – Рафаел Алберти, испански поет 1902 2003 г. – Димитър Сагаев, български композитор (* 1915 г.) 2008 г. – Александър Ловен, американски психотерапевт (* 1910 г.) 2009 г. – Иларион Доростолски, митрополит на Доростолска епархия на БПЦ (* 1913 г.) Празници Световен ден на анимацията (от 2002 година, в чест на първата публична прожекция на Емил Рейно на т.нар. „светлинни пантомими“ през 1892 г.) Гърция и Кипър – Охи (народен празник) Словакия – Годишнина от създаването на Чехословакия (1918 г.) Чехия – Ден на възстановената национална независимост (от Австро-Унгария, 1918 г., национален празник) Източници A28

bg

2576

https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

29 октомври

29 октомври е 302-рият ден в годината според григорианския календар (303-ти през високосна). Остават 63 дни до края на годината. Събития 539 пр.н.е. – Персийският цар Кир II Велики, със завладяването на Вавилон издава първият писмен документ за правата на човека, известен като Цилиндъра на Кир. 1859 г. – Испания обявява война на Мароко. 1886 г. – III велико народно събрание избира за княз принц Валдемар Датски, но под натиска на Русия баща му, крал Кристиан, отклонява избора. 1912 г. – Балканската война: Османската империя иска примирие. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната. 1912 г. – Български самолет бомбардира от въздуха старата гара Караагач на Одрин, която е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята. 1923 г. – Създадена е Република Турция, за президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк. 1929 г. – Крахът на Уолстрийт 1929: Настъпва пореден срив на Нюйоркската фондова борса, известен като „черният четвъртък“, с което приключва бичия пазар от 1920 година и започва Голямата депресия. 1935 г. – Открита е Автомагистрала А7 в Италия. 1944 г. – Втората Световна Война: Червената Армия влиза в Унгария. 1944 г. – Градът Бреда в Холандия е освободен от Първа полска бронирана дивизия. 1952 г. – Започва съдебно дело срещу католическия епископ Иван Романов, който е осъден на 12 години строг тъмничен затвор за „шпионаж“. 1969 г. – Първата връзка между компютър и компютър е настроена в ARPANET, 1980 г. – Приет е закон за прокуратурата на Народна република България. 1992 г. – С решение на Националния координационен съвет на СДС президентът д-р Желю Желев е обявен за „предател“. 1998 г. – Пожар в дискотека в Гьотеборг, изгарят 63 деца 2002 г. – Официално посещение в България на румънския премиер Адриан Нъстасе, който поставя въпроса за румънското малцинство и присъства на подписването на двустранното споразумение за енергийно сътрудничество. 2002 г. – Върховният административен съд на България прекратява сделката по продажбата на Булгартабак заради нарушения в процедурата. 2002 г. – Заседанието на кредиторите на Авиокомпания „Балкан“ отхвърля плана за оздравяване на компанията и тя е обявена в ликвидация. 2010 г. – Успешен тест с едновремешно изпитание на всички видове МБР на Русия – „Булава“, Р-29РМУ2 „Синева“ и Р-29Р от ядрени подводници и „РТ-2 Топол М“. Родени 1507 г. – Фернандо Алварес де Толедо, испански военачалник († 1583 г.) 1815 г. – Людовит Щур, словашки възрожденски деец († 1856 г.) 1816 г. – Фердинанд II, крал на Португалия († 1885 г.) 1853 г. – Иван Славейков, български педагог и общественик († 1901 г.) 1866 г. – Нед Дойг, шотландски футболен вратар († 1919 г.) 1867 г. – Исидор Садгер, съдебен лекар († 1942 г.) 1874 г. – Димитър Попиванов, български музикален деец († 1954 г.) 1875 г. – Мария Единбургска, кралица на Румъния († 1938 г.) 1877 г. – Ото Пьоцъл, австрийски лекар († 1962 г.) 1878 г. – Илия Ращанов, български революционер († 1945 г.) 1879 г. – Франц фон Папен, германски политик, дипломат и държавник († 1969 г.) 1880 г. – Абрам Йофе, руски физик († 1960 г.) 1890 г. – Ханс-Валентин Хубе, немски генерал-полковник († 1944 г.) 1891 г. – Иван Багрянов, Министър-председател на България († 1945 г.) 1895 г. – Дочо Михайлов, български революционер († 1926 г.) 1897 г. – Йозеф Гьобелс, министър на нацистката пропаганда († 1945 г.) 1903 г. – Васил Хаджикимов, български революционер († 1992 г.) 1903 г. – Мечислав Яструн, полски поет († 1983 г.) 1904 г. – Ханс-Йоахим Декерт, германски офицер († 1988 г.) 1906 г. – Фредрик Браун, американски писател († 1972 г.) 1914 г. – Максим, български патриарх († 2012 г.) 1923 г. – Карл Джераси, австрийски химик († 2015 г.) 1924 г. – Збигнев Херберт, полски поет († 1998 г.) 1926 г. – Неджметин Ербакан, министър-председател на Турция († 2011 г.) 1929 г. – Евгений Примаков, руски политик († 2015 г.) 1929 г. – Мария Петрова, български аграрен учен 1930 г. – Бърни Екълстоун, Президент на „Формула 1 Мениджмънт“ 1938 г. – Елен Джонсън Сърлиф, президент на Либерия, Нобелов лауреат 1938 г. – Ралф Бакши, американски аниматор 1943 г. – Дон Симпсън, американски филмов продуцент († 1996 г.) 1943 г. – Норман Хънтър, английски футболист († 2020 г.) 1944 г. – Христина Ангелакова, българска оперна певица († 2018 г.) 1946 г. – Борислав Великов, български политик 1947 г. – Ричард Драйфус, американски актьор 1950 г. – Абдуллах Гюл, турски политик 1956 г. – Георги Гьолски, български народен певец 1960 г. – Агим Чеку, премиер на Косово 1964 г. – Зоран Ставрески, политик от Република Македония 1970 г. – Едвин ван дер Сар, холандски футболист 1970 г. – Наум Кайчев, български историк 1970 г. – Филип Кокю, холандски футболист 1971 г. – Уинона Райдър, американска киноактриса 1973 г. – Робер Пирес, френски футболист 1974 г. – Оливер Ковачевич, сръбски футболист 1975 г. – Франк Бауман, немски футболист 1979 г. – Николай Кръстев, български футболист 1983 г. – Нурджан Тайлан, турска щангистка 1983 г. – Фреди Истуд, уелски футболист 1986 г. – Паулина Джеймс, американска порно актриса 1990 г. – Пламен Димов, български футболист 1990 г. – Галин Димов, български футболист Починали 1034 г. – Оделрик Манфред II, маркграф на Торино (* 992 г.) 1268 г. – Конрадин, Крал на Йерусалим (* 1252 г.) 1268 г. – Фридрих I, маркграф на Баден (* 1249 г.) 1321 г. – Стефан II Милутин, крал на Сърбия (* 1253 г.) 1339 г. – Александър II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1301 г.) 1395 г. – Иван Шишман, цар на България (* ?) 1618 г. – Уолтър Роли, английски поет (* 1554 г.) 1783 г. – Жан Лерон д'Аламбер, френски философ (* 1717 г.) 1794 г. – Григорий Сковорода, украински философ (* 1722 г.) 1877 г. – Павел Бобеков, – председател на Привременното правителство (* 1852 г.) 1889 г. – Николай Чернишевски, руски писател (* 1828 г.) 1911 г. – Джоузеф Пулицър, американски журналист (* 1847 г.) 1914 г. – Пейо Яворов, български поет (* 1878 г.) 1924 г. – Франсис Ходжсън Бърнет, американска писателка (* 1849 г.) 1932 г. – Жозеф Бабински, френски невролог (* 1857 г.) 1940 г. – Димитър Чуповски, ранен македонист (* 1878 г.) 1943 г. – Винчо Христов, български партизанин (* 1918 г.) 1943 г. – Марин Пенков, български партизанин (* 1915 г.) 1944 г. – Иван Попов, български политик (* 1890 г.) 1949 г. – Георги Гурджиев, философ (* 1866 г.) 1953 г. – Александър Жендов, български художник (* 1901 г.) 1955 г. – Иван Пашов, български революционер († 1881 г.) 1964 г. – Георги Христов, български революционер (* 1876 г.) 1975 г. – Ристо Кърле, македонски драматург (* 1900 г.) 1980 г. – Герхард фон Шверин, немски генерал (* 1899 г.) 1997 г. – Маргарит Минков, български писател (* 1947 г.) 1997 г. – Антон Шандор Ла Вей, основател на Църква на Сатаната (* 1930 г.) 2001 г. – Григорий Чухрай, руски режисьор (* 1921 г.) 2003 г. – Франко Корели, италиански тенор (* 1921 г.) 2003 г. – Хал Клемънт, американски писател (* 1922 г.) 2005 г. – Джино Армано, италиански футболист (* 1927 г.) 2005 г. – Петър Панагонов, български футболист (* 1930 г.) 2008 г. – Уилям Уортън, американски писател (* 1925 г.) 2012 г. – Младен Киселов, български театрален режисьор (* 1943 г.) Празници Ден на бесарабските българи Танзания – Ден на Танзания Турция – Ден на републиката (отказване от статута на Османска империя, 1923 г., национален празник) A29

bg

2578

https://bg.wikipedia.org/wiki/30%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

30 октомври

30 октомври е 303-тият ден в годината според григорианския календар (304-ти през високосна). Остават 62 дни до края на годината. Събития 701 г. – Започва понтификатът на папа Йоан VI. 1470 г. – Хенри VI става отново крал на Англия. 1905 г. – Император Николай II обявява с указ първата конституция на Русия, с която се създава парламента, наречен Държавна дума. 1918 г. – Първата световна война: Италианската армия удържа победа над Австрия в Битката при Венето, а Османската империя обявява капитулация. 1922 г. – Бенито Мусолини става министър-председател на Италия и остава такъв чак до 1943, когато е освободен от поста малко преди края на Втората световна война. 1925 г. – Във Великобритания е изграден първият телевизионен предавател. 1938 г. – Американският радиоводещ Орсън Уелс предизвиква паника в САЩ с предаването Война на световете. 1941 г. – Втората световна война: Президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт дава съгласието си за отпускане на 1 милиард долара на СССР по договора Заем-Наем. 1943 г. – Подписана е Московската декларация от съюзниците в т.нар. антихитлеристка коалиция, по силата на която СССР се присъединява към атлантическата формулировка за „безусловната капитулация“ на страните от Оста. 1947 г. – В Женева е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). 1961 г. – Съветския съюз детонира водородната бомба Цар бомба на острова Нова Земя. Със своите 50 мегатона заряд, тя е най-голямото ядрено оръжие, някога детонирано. 1963 г. – В Италия е произведен първият сериен автомобил от марката Ламборгини. 1974 г. – Мохамед Али побеждава Джордж Форман и става световен шампион по бокс в тежката категория за професионалисти. 1975 г. – Хуан Карлос I става крал на Испания след заболяване на генерал Франциско Франко. 1980 г. – Салвадор и Хондурас подписват мирен договор, с който приключва така наречената Футболна война. 1981 г. – СССР изстрелва космическия апарат Венера 13. 1983 г. – В Аржентина се провеждат първите демократични избори след 7-годишен период на военна хунта. 1990 г. – Китайската народна република обявява резултатите от преброяване, според което населението на страната е 1,13 милиарда души. 1990 г. – На Лубянския площад в Москва е открит мемориал на жертвите на ГУЛАГ. 1995 г. – Сепаратистите от френскоговорещата провинция на Канада Квебек губят минимално референдума за получаване на автономия на провинцията от Канада. 1998 г. – Ураганът Мич минава над Хондурас и причинява смъртта на 5500 души. 2014 г. – Кралство Швеция признава съществуването на Държава Палестина. Родени 1735 г. – Джон Адамс, 2-ри президент на САЩ († 1826 г.) 1741 г. – Анжелика Кауфман, швейцарска художничка († 1807 г.) 1751 г. – Ричард Шеридан, ирландски драматург († 1816 г.) 1762 г. – Андре Шение, френски поет и публицист († 1794 г.) 1839 г. – Алфред Сисле, английски художник († 1899 г.) 1861 г. – Антоан Бурдел, френски художник († 1929 г.) 1871 г. – Пол Валери,­ френски поет († 1945 г.) 1873 г. – Франсиско Мадеро,­ президент на Мексико († 1913 г.) 1882 г. – Гюнтер фон Клюге, германски офицер († 1944 г.) 1885 г. – Езра Паунд, американски поет († 1972 г.) 1887 г. – Георг Хайм, немски поет († 1912 г.) 1900 г. – Рагнар Гранит, шведски физиолог, Нобелов лауреат († 1991 г.) 1904 г. – Хайнц Клос, немски езиковед († 1987 г.) 1906 г. – Джузепе Фарина, италиански автомобилен състезател († 1966 г.) 1908 г. – Айше Афет Инан, турски историк († 1985 г.) 1908 г. – Дмитрий Устинов, съветски маршал († 1984 г.) 1910 г. – Петър Динеков, български историк († 1992 г.) 1917 г. – Николай Огарков, съветски маршал († 1994 г.) 1932 г. – Луи Мал, френски кинорежисьор († 1995 г.) 1935 г. – Агота Кристоф, унгарско-швейцарска писателка († 2011 г.) 1941 г. – Теодор Хенш, германски физик, Нобелов лауреат 1944 г. – Кирил Маричков, български музикант 1945 г. – Николай Узунов, български актьор († 2019 г.) 1946 г. – Крис Слейд, британски рок-музикант 1946 г. – Кирил Арсов, български политик 1946 г. – Рене Якобс, белгийски певец 1959 г. – Силвия Чолева, българска поетеса 1960 г. – Диего Марадона, аржентински футболист († 2020 г.) 1973 г. – Адам Коупланд, канадски кечист 1975 г. – Димитър Иванков, български футболист 1978 г. – Гаел Гарсия Бернал, мексикански актьор 1981 г. – Чон Джи-хьон, южнокорейска актриса 1986 г. – Томас Моргенщерн, ски скачач Починали 1611 г. – Карл IX, шведски крал (* 1550 г.) 1757 г. – Осман III, султан на Османската империя (* 1699 г.) 1881 г. – Джордж Де Лонг, американски пътешественик и изследовател (* 1844 г.) 1892 г. – Олга Николаевна Вюртембергска, кралица на Вюртемберг (* 1822 г.) 1907 г. – Михаил Даев, български революционер (* 1881 г.) 1910 г. – Анри Дюнан, основател на Червения кръст, първи Нобелов лауреат за мир през 1901 г. (* 1828 г.) 1912 г. – Георги Хаджитилев (Архимандрит Теофилакт), български духовник и политик 1914 г. – Ернст Щадлер, немски поет и критик (* 1883 г.) 1923 г. – Никола Генадиев, български политик (* 1868 г.) 1944 г. – Васил Демиревски, деец на БКП, партизанин (* 1914 г.) 1950 г. – Борис Верлински, международен майстор по шахмат (* 1888 г.) 1953 г. – Имре Калман, унгарски композитор (* 1882 г.) 1969 г. – Уве Гресман, немски поет и белетрист (* 1933 г.) 1975 г. – Густав Херц, германски физик, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1887 г.) 1997 г. – Петър Незнакомов, български сценарист (* 1920 г.) 1990 г. – Алфред Сови, френски историк и социолог (* 1898 г.) 2003 г. – Франко Бонизоли, италиански тенор (* 1938 г.) 2004 г. – Пеги Райън, американска актриса (* 1924 г.) 2009 г. – Клод Леви-Строс, френски антрополог (* 1908 г.) Празници Страни от бившия СССР – Ден в памет на жертвите от политическите репресии (от 1991 г.) В България се отбелязва паметта на Светия Крал Стефан Урош II Милутин. Ден на Свети мъченик Зиновий и сестра му Зиновия (Имен ден празнува Зорница) A30

bg

2579

https://bg.wikipedia.org/wiki/31%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

31 октомври

31 октомври е 304-тият ден в годината според григорианския календар (305-и през високосна). Остават 61 дни до края на годината. Събития 475 г. – Ромул Августул е провъзгласен за римски император. 802 г. – Никифор I е провъзгласен за византийски император. 1470 г. – Хенри VI за втори път става крал на Англия. 1517 г. – Реформацията: Мартин Лутер заковава списъка със своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг. 1815 г. – Англичанинът Хъмфри Деви патентова миньорската лампа. 1864 г. – Невада е призната като трийсет и шести щат на САЩ. 1869 г. – Основан е Български революционен централен комитет. 1876 г. – Огромен циклон помита Индия, в резултат на което загиват 200 000 души. 1888 г. – На шотландеца Джон Дънлоп е издаден патент за надуваема гума на велосипед, което по-късно влиза масово в производството на автомобили. 1892 г. – Артър Конан Дойл публикува Приключенията на Шерлок Холмс. 1918 г. – В Европа започва най-унищожителната грипна епидемия – за по-малко от година умират около 20 млн. души. 1919 г. – Създаден е АФК Лийдс Юнайтед. 1922 г. – Бенито Мусолини става министър-председател на Италия на 39-годишна възраст и установява коалиционно правителство съставено от фашисти, националисти и либерали в първите години на управлението му. 1941 г. – След 14 години, приключва работата по мемориала в Маунт Ръшмор. 1944 г. – Втората световна война: В концентрационния лагер Освиенцим е извършена последната масова екзекуция в газова камера. 1954 г. – В Алжир избухва въстание за национална независимост от Франция. 1956 г. – Суецката криза: Обединеното кралство и Франция започват да бомбардират Египет, за да предизвикат отварянето на Суецкия канал. 1961 г. – Балсамираното тяло на Йосиф Сталин е извадено от Мавзолея на Ленин в Москва и погребано. 1963 г. – В Индианаполис (САЩ) избухва изтичащ газ пропан-бутан по време на състезание по фигурно пързаляне, загиват 74 души и около 400 са ранени. 1984 г. – Министър-председателката на Индия Индира Ганди е убита от двама сикхи от охраната. 1985 г. – Отворена е австралийската писта от Формула 1 Adelaide Street Circuit. 1992 г. – Папа Йоан Павел II се произнася за реабилитирането на Галилео Галилей, осъден като еретик. 1999 г. – Египетски пътнически самолет Боинг-767, прелитащ от Ню Йорк до Кайро, катастрофира край бреговете на Масачузетс, загиват 217 души. Родени 1345 г. – Фернанду, крал на Португалия († 1383 г.) 1391 г. – Дуарте, крал на Португалия († 1438 г.) 1424 г. – Владислав III, крал на Полша и Унгария, велик княз на Литва († 1444 г.) 1620 г. – Джон Ивлин, английски писател († 1706 г.) 1715 г. – папа Климент XIV († 1774 г.) 1795 г. – Джон Кийтс, британски поет († 1821 г.) 1815 г. – Карл Вайерщрас, немски математик († 1897 г.) 1821 г. – Карел Хавличек Боровски, чешки журналист († 1856 г.) 1835 г. – Адолф фон Байер, германски химик, Нобелов лауреат през 1905 г. († 1917 г.) 1838 г. – Луиш I, крал на Португалия († 1889 г.) 1857 г. – Аксел Мунте, шведски лекар и мемоарист († 1949 г.) 1865 г. – Уилфрид Войнич, американски антиквар († 1930 г.) 1875 г. – Аведик Исаакян, арменски писател († 1957 г.) 1887 г. – Чан Кайшъ, китайски политик († 1975 г.) 1892 г. – Александър Алехин, руски шахматист († 1946 г.) 1895 г. – Базил Лидъл Харт, британски историк и стратег († 1970 г.) 1898 г. – Алфред Сови, френски социолог († 1990 г.) 1901 г. – Георги Пашев, български авиатор († 1996 г.) 1902 г. – Абрахам Валд, американски математик († 1950 г.) 1911 г. – Леон Шерток, френски психиатър († 1991 г.) 1920 г. – Гунар Грен, шведски футболист († 1991 г.) 1920 г. – Фриц Валтер, немски футболист († 2002 г.) 1922 г. – Анатоли Папанов, руски актьор († 1987 г.) 1922 г. – Нородом Сианук, крал на Камбоджа († 2012 г.) 1927 г. – Лий Грант, американска актриса и режисьор 1927 г. – Ернст Аугустин, немски писател († 2019 г.) 1929 г. – Бъд Спенсър, италиански актьор († 2016 г.) 1929 г. – Еди Чарлтън, австралийски играч на снукър († 2004 г.) 1930 г. – Майкъл Колинс, американски астронавт от Аполо 11 († 2021 г.) 1930 г. – Сотир Майноловски, български актьор († 2007 г.) 1934 г. – Йоан Левиев, български художник († 1994 г.) 1942 г. – Атанас Кюшкоски, писател от Република Македония 1947 г. – Херман Ван Ромпой, председател на Европейски съюз 1950 г. – Джон Кенди, американски актьор 1994 1953 г. – Пролет Велкова, българска журналистка 1959 г. – Нийл Стивънсън, американски писател 1961 г. – Питър Джаксън, новозеландски режисьор 1964 г. – Марко ван Бастен, холандски футболист и треньор 1967 г. – Йордан Николов, български футболист 1968 г. – Ванила Айс, американски рап музикант 1975 г. – Миленита, българска певица и актриса 1976 г. – Пайпър Перабо, американска актриса 1979 г. – Симао Саброза, португалски футболист 1983 г. – Александър Гришчук, руски шахматист и гросмайстор 2000 г. – Уилоу Смит, американска певица и актриса 2002 г. – Ансу Фати, испански футболист Починали 1147 г. – Робърт Глостър, английски граф (* ок. 1090 г.) 1448 г. – Йоан VIII Палеолог, византийски император (* 1392 г.) 1848 г. – Стивън У. Киърни, американски военачалник (* 1794 г.) 1898 г. – Йосиф Ковачев, български учен и държавник (* 1839 г.) 1915 г. – Димитър Думбалаков, български военен и революционер (* 1872 г.) 1918 г. – Егон Шиле, австрийски художник (* 1890 г.) 1925 г. – Макс Линдер, френски актьор († 1883 г.) 1925 г. – Михаил Фрунзе, съветски военачалник (* 1885 г.) 1926 г. – Хари Худини, американски илюзионист (* 1874 г.) 1927 г. – Джеймс Кваст, холандско-немски пианист (* 1852 г.) 1939 г. – Ото Ранк, австрийски психоаналитик (* 1884 г.) 1951 г. – Благой Иванов, български генерал и политик (* 1898 г.) 1952 г. – Никола Стоицев, български учител (* 1880 г.) 1974 г. – Георги Богданов, български художник (* 1910 г.) 1984 г. – Индира Ганди, министър-председател на Индия (* 1917 г.) 1986 г. – Робърт Мъликен, американски физик и химик, Нобелов лауреат (* 1896 г.) 1987 г. – Джоузеф Камбъл, американски митолог (* 1904 г.) 1989 г. – Георги Парцалев, български актьор (* 1925 г.) 1993 г. – Ривър Финикс, американски актьор (* 1970 г.) 1993 г. – Федерико Фелини, италиански режисьор (* 1920 г.) 1996 г. – Марсел Карне, френски кинорежисьор (* 1906 г.) 2002 г. – Михалис Стасинопулос, президент на Гърция (* 1903 г.) 2006 г. – Питер Бота, бивш президент на ЮАР (* 1916 г.) 2011 г. – Флориан Алберт, унгарски футболист (* 1941 г.) Празници Ден на Реформацията Международен ден на Черно море Ден на правото ни на здраве и чиста околна среда Българска православна църква – Ден на св. Лука Хелоуин – (Ирландия, Канада, САЩ, Великобритания и други) A31

bg

2580

https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

5 ноември

5 ноември е 309-ият ден в годината според григорианския календар (310-и през високосна). Остават 56 дни до края на годината. Събития 1414 г. – Открит е Констанцки събор на Римокатолическата църква, който слага край на Папската схизма. 1605 г. – Осуетен е опит за атентат срещу Камарата на лордовете и краля на Англия и Шотландия Джеймс I. 1757 г. – Седемгодишната война: Фридрих II побеждава обединените армии на Франция и Свещената римска империя. 1885 г. – Сръбско-българската война: Започва Битката при Сливница. 1895 г. – Джордж Селдън получава първия американски патент за автомобил. 1912 г. – Удроу Уилсън е избран за двадесет и осми президент на САЩ. 1913 г. – Великобритания анексира Кипър и заедно с Франция започва военни действия срещу Османската империя. 1914 г. – Първата световна война: Великобритания окупира Кипър. 1916 г. – Първата световна война: Германия и Австро-Унгария подписват акт за създаване на Регентско полско кралство. 1940 г. – Франклин Рузвелт е избран за трети мандат като президент на САЩ. 1945 г. – Колумбия е приета за член на ООН. 1967 г. – Открит е металургичният комбинат Кремиковци. 1968 г. – Ричард Никсън побеждава на президентските избори в САЩ. 1979 г. – Аятоллах Хомейни обявява САЩ за „великия сатана“. 1994 г. – Акио Морита оповестява оттеглянето си от ръководството на Sony. 2002 г. – Космическият апарат Галилео се сближава само на 160 километра с естествения спътник Амалтея и отклонението, оказано върху траекторията на апарата, е измерено с цел точно установяване на масата на спътника. 2006 г. – Бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин е осъден на смърт чрез обесване за престъпления срещу човечеството. 2008 г. – Барак Обама става президент на САЩ. Родени 1494 г. – Ханс Закс, немски поет и драматург († 1576 г.) 1615 г. – Ибрахим I, 18-и султан на Османската империя († 1648 г.) 1798 г. – Мария-Каролина от Двете Сицилии, херцогиня дьо Бери († 1870 г.) 1809 г. – Едмон Льо Бьоф, маршал на Франция († 1888 г.) 1839 г. – Адам Мандрович, хърватски актьор и режисьор († 1912 г.) 1854 г. – Пол Сабатие, френски химик, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1941 г.) 1880 г. – Михаил Садовяну, румънски писател и държавник († 1961 г.) 1895 г. – Кирил Преславски, български княз и регент, брат на Борис III († 1945 г. – екзекутиран) 1896 г. – Лев Виготски, руски психолог († 1934 г.) 1906 г. – Фред Уипъл, американски астроном († 2004 г.) 1912 г. – Боян Балабанов, български писател и драматург († 1994 г.) 1913 г. – Вивиан Лий, американска актриса († 1967 г.) 1920 г. – Дъглас Норт, американски икономист, Нобелов лауреат през 1993 г. († 2015 г.) 1920 г. – Корнелиъс Райън, ирландски журналист и писател († 1974 г.) 1927 г. – Златка Дъбова, българска художничка († 1997 г.) 1931 г. – Айк Търнър, американски рок музикант († 2007 г.) 1932 г. – Белчо Белчев, български финансист и политик († 2008 г.) 1938 г. – Жо Дасен, френски певец от американски произход († 1980 г.) 1939 г. – Божидар Данев, български икономист († 2018 г.) 1943 г. – Сам Шепърд, американски драматург и актьор († 2017 г.) 1948 г. – Питър Хамил, британски музикант 1948 г. – Уилям Филипс, американски физик, Нобелов лауреат 1950 г. – Гари Фишер, американски колоездач, създател на планинския велосипед 1951 г. – Ханс-Йозеф Ортхайл, немски писател 1952 г. – Олег Блохин, украински футболист 1958 г. – Робърт Патрик, американски актьор 1959 г. – Ангел Грънчаров, български дисидент († 2013 г.) 1959 г. – Брайън Адамс, канадски поп певец 1959 г. – Митко Аргиров, български футболист 1960 г. – Тилда Суинтън, шотландска актриса 1963 г. – Тейтъм О'Нийл, американска актриса, най-младата носителка на Оскар за поддържаща роля 1965 г. – Кубрат Сакскобургготски, български княз, син на Симеон Сакскобургготски 1971 г. – Георги Георгиев-Гого, български актьор 1971 г. – Джони Грийнуд, британски музикант 1971 г. – Димитър Вацов, български философ 1974 г. – Ангела Госов, немска певица 1974 г. – Джули Джеймс, американска писателка 1978 г. – Михалис Хадзиянис, гръцки певец и композитор 1981 г. – Джемал Берберович, босненски футболист 1986 г. – БоА, южнокорейска певица 1987 г. – Кевин Джонас, американски музикант и актьор Починали 1370 г. – Кажимеж III, крал на Полша (* 1310 г.) 1807 г. – Анжелика Кауфман, швейцарска художничка, портретистка (* 1741 г.) 1879 г. – Джеймс Клерк Максуел, шотландски математик (* 1831 г.) 1885 г. – Васил Данаджиев, български офицер (* 1858 г.) 1922 г. – Любомир Весов, български революционер и поет (* 1892 г.) 1923 г. – Георги Евстатиев, български художник (* 1875 г.) 1930 г. – Кристиан Еикман, холандски патолог, Нобелов лауреат през 1929 г. (* 1858 г.) 1932 г. – Дончо Палавеев, български предприемач в производството на тютюневи изделия (* 1845 г.) 1942 г. – Кейго Кийоура, министър-председател на Япония (* 1850 г.) 1944 г. – Алексис Карел, френски и американски хирург, Нобелов лауреат през 1912 г. (* 1873 г.) 1951 г. – Агрипина Ваганова, руска балерина (* 1879 г.) 1951 г. – Борис Борозанов, български актьор и режисьор (* 1897 г.) 1960 г. – Мак Сенет, канадски и американски актьор и режисьор (* 1880 г.) 1963 г. – Луис Сернуда, испански поет (* 1902 г.) 1977 г. – Алексей Стаханов, руски миньор, родоначалник на така нар. стахановско социалистическо съревнование (* 1905 г.) 1977 г. – Рене Госини, френски писател (* 1926 г.) 1989 г. – Владимир Хоровиц, руски пианист (* 1903 г.) 1991 г. — – Робърт Максуел, британски медиен магнат (* 1923 г.) – Фред Макмъри, американски актьор (р. 1908 г.) 1992 г. – Арпад Ело, американски физик и шахматист от унгарски произход (* 1903 г.) 1994 г. – Алберт Шестерньов, съветски футболист (* 1941 г.) 1996 г. – Димитър Пеев, български писател (* 1919 г.) 1998 г. – Милко Борисов, български физик, академик (* 1921 г.) 2000 г. – Петър Дертлиев, български политик (* 1916 г.) 2005 г. – Джон Фаулз, британски писател (* 1926 г.) 2006 г. – Бюлент Еджевит, министър-председател на Турция (* 1925 г.) 2014 г. – Манитас де Плата, френски фламенко китарист (* 1921 г.) Празници Световен ден на мъжете – Празникът е въведен по идея на бившия президент на Русия Михаил Горбачов, която е подкрепена от службата на ООН във Виена, както и няколко други международни организации. За първи път денят е отбелязан през 2000 година. В България Денят на мъжете се празнува за пръв път през 2011 г. Ден на металурга – Отбелязва се от 1963 г. Световен ден на ромския език B05

bg

2581

https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

6 ноември

6 ноември е 310-ият ден в годината според григорианския календар (311-ви през високосна). Остават 55 дни до края на годината. Събития 1315 г. – Данте Алигиери (на портрета) е осъден на доживотно изгнание от Флоренция, а ако се върне е заплашен от изгаряне на клада. 1521 г. – Фернандо Магелан достига със 115 души екипаж Молукските острови. 1844 г. – Приета е конституцията на независимата от Испания Доминиканска република. 1860 г. – Ейбрахам Линкълн става 16-ият президент на САЩ. 1871 г. – Гюла Андраши става външен министър на Австро-Унгария. 1885 г. – Сръбско-българска война: Боят за Белоградчик завършва с поражение и отблъскване на сърбите от защитниците на града. 1886 г. – Заради засилените русофобски политически настроения и действия в България Русия прекратява дипломатически отношения с нея. 1920 г. – На основание на Ньойския мирен договор армията на Сърбия окупира Западните покрайнини (площ 1555 кв. км, население тогава 65 000 души); в България е обявен 3-дневен национален траур. 1920 г. – Образувана е Обединената народно-прогресивна партия след сливането на Народната партия и Прогресивнолибералната партия. 1926 г. – Американецът Джейкъб Шик патентова електрическа самобръсначка. 1939 г. – Втората световна война: Германските окупатори провеждат в Краков (Полша) акцията Sonderaktion Krakau, в която са задържани из изпратени в концентрационен лагер 183 професори от Ягелонски университет и други ВУЗ-ове в Краков. 1941 г. – Втората световна война: Съветският лидер Йосиф Сталин се обръща към народа си за втори път, за своето 19-годишно управление, като заявява, че от началото на войната с Националсоциалистическа Германия загубите на СССР (убити, изчезнали и ранени) са 1.75 млн., а на Германия са 4.5 млн., че САЩ са отпуснали на СССР заем от $1 млрд. в допълнение към доставките на танкове и самолети, и че СССР не цели да налага режима си в европейски държави, а само да ги освободи. 1943 г. – Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира Пловдив. 1960 г. – Открита е първата линия на метрото на Киев. 1990 г. – Украинският сериен убиец Андрей Чикатило убива и осакатява Света Коростик. 1991 г. – В Кувейт е потушен последният пожар на нефтен кладенец след инвазията на Ирак и денят е обявен за официален празник. 1991 г. – Борис Елцин издава указ, с който прекратява дейността на КПСС на територията на Русия. 1999 г. – На проведен референдум жителите на Австралия отхвърлят републиката и определят за държавен глава кралицата на Обединеното кралство Елизабет II. 2004 г. – Въздушните сили на Кот д'Ивоар бомбардират френски казарми в контролираната от бунтовници северна част на страната, убивайки 9 френски войници; французите отвръщат на удара като унищожават 2 самолета и 1 хеликоптер. 2012 г. – Почива Патриарх Максим, глава на Българската православна църква с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски от 1971 до смъртта си. Родени 15 г. – Агрипина Млада, римска благородничка († 59 г.) 1479 г. – Хуана Кастилска, кралица на Испания († 1555 г.) 1494 г. – Сюлейман Великолепни, султан на Османската империя († 1566 г.) 1771 г. – Алоиз Зенефелдер, изобретател († 1834 г.) 1814 г. – Адолф Сакс, белгийски изобретател († 1894 г.) 1832 г. – Михаил Николаевич, велик княз на Русия († 1909 г.) 1835 г. – Чезаре Ломброзо, италиански антрополог († 1909 г.) 1851 г. – Чарлз Дау, американски финансист († 1902 г.) 1860 г. – Игнаци Падеревски, министър-председател на Полша († 1941 г.) 1872 г. – Франтишек Билек, чешки скулптор († 1941 г.) 1880 г. – Роберт Музил, австрийски писател († 1942 г.) 1882 г. – Санда Йовчева, българска писателка († 1946 г.) 1882 г. – Томас Харпър Инс, американски режисьор († 1924 г.) 1889 г. – Габриел Ано, френски футболист († 1968 г.) 1897 г. – Надежда Костова, българска актриса († ? г.) 1908 г. – Франсоаз Долто, френска лекарка († 1988 г.) 1914 г. – Джонатан Харис, американски актьор († 2002 г.) 1919 г. – Дичо Петров, български офицер († 1944 г.) 1921 г. – Джеймс Джонс, американски писател († 1977 г.) 1931 г. – Майк Никълс, американски режисьор († 2014 г.) 1937 г. – Вадим Бакатин, руски офицер 1938 г. – Иван Златков, български политик 1941 г. – Мико Богданов, български поет и художник († 2014 г.) 1946 г. – Сали Фийлд, американска актриса 1947 г. – Димитър Миланов, български поет († 2012 г.) 1948 г. – Глен Фрей, американски китарист 1948 г. – Роберт Хюбнер, немски шахматист 1950 г. – Амир Аксел, американски математик († 2015 г.) 1954 г. – Манго, италиански певец († 2014 г.) 1955 г. – Нончо Воденичаров, български поп-певец, артист, каскадьор и кмет († 2009 г.) 1964 г. – Грег Графин, американски вокалист (Бед Релиджън) 1970 г. – Димчо Данов, български футболист 1970 г. – Итън Хоук, американски актьор 1972 г. – Танди Нютън, англо-зимбабвийска киноактриса 1975 г. – Васил Драганов, български актьор 1976 г. – Живко Бояджиев, български футболист 1982 г. – Даниел Георгиев, български футболист 1987 г. – Ана Иванович, сръбска тенисистка 1992 г. – Нася Димитрова, българска волейболистка Починали 1597 г. – Каталина-Микаела Испанска, херцогиня на Савоя (* 1567 г.) 1632 г. – Густав II Адолф, крал на Швеция (* 1594 г.) 1656 г. – Жуан IV, крал на Португалия (* 1604 г.) 1672 г. – Хайнрих Шюц, германски композитор (* 1585 г.) 1761 г. – Кристиана Шарлота фон Насау-Отвайлер, немска аристократка (* 1685 г.) 1836 г. – Карел Маха, чешки поет (* 1810 г.) 1836 г. – Шарл X, крал на Франция (* 1757 г.) 1893 г. – Пьотър Чайковски, руски композитор (* 1840 г.) 1915 г. – Георги Паунчев, български просветен деец (* 1858 г.) 1915 г. – Христо Чернопеев, български революционер (* 1868 г.) 1919 г. – Кръсто Янков, български зограф (* 1854 г.) 1921 г. – Арсени Костенцев, български просветител (* 1842 г.) 1933 г. – Андрей Ляпчев, министър-председател на България (* 1866 г.) 1935 г. – Вълко Велчев, български офицер (* 1859 г.) 1941 г. – Морис Льоблан, френски писател (* 1864 г.) 1949 г. – Никола Хаджипетков, български военен деец (* 1891 г.) 1960 г. – Ерих Редер, германски адмирал (* 1876 г.) 1964 г. – Ханс фон Ойлер-Келпин, шведски биохимик, Нобелов лауреат († 1873 г.) 1968 г. – Калин Бояджиев, български архитект (* 1905 г.) 1972 г. – Димитър Челкаш, български писател (* 1912 г.) 1978 г. – Стефан Чумпалов, български футболист (* 1898 г.) 1980 г. – Георги Дреников, Командващ Въздушни войски (* 1897 г.) 1990 г. – Стефан Димитров, български актьор († 1933 г.) 2000 г. – Лион Спраг де Камп, американски писател (* 1907 г.) 2006 г. – Асен Дурмишев, лекар, учен (* 1938 г.) 2006 г. – Божидар Абрашев, български композитор (* 1936 г.) 2012 г. – Максим Български, патриарх на България (* 1914 г.) 2016 г. – Бисер Киров, български поппевец, музикант, композитор, телевизионен водещ, режисьор, продуцент и дипломат (* 1942 г.) Празници ООН – Международен ден за предотвратяване на експлоатацията на околната среда по време на война и въоръжени конфликти – Отбелязва се по решение на ООН от 2001 г. Доминиканска република – Ден на конституцията (1844 г.) Италия – Празник на град Конеляно Таджикистан – Ден на конституцията (1994 г.) Украйна – Ден на Освобождението на Киев Финландия – Ден на шведската култура Швеция и Финландия – Ден на националния флаг B06

bg

2582

https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

7 ноември

7 ноември е 311-ият ден в годината според григорианския календар (312-ри през високосна). Остават 54 дни до края на годината. Събития 1659 г. – Сключен е Пиренейският договор, който слага край на Френско-испанската война. 1816 г. – Александър I Павлович – цар на Русия и крал на Полша учредява Варшавския университет. 1869 г. – Излиза първият брой на вестник „Свобода“, редактор на който е Любен Каравелов 1885 г. – Сръбско-българска война: Българските войски удържат победа над сръбската армия в Битката при Сливница. 1917 г. – Започва Октомврийската революция в Русия: В Петербург болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки свалят правителството на Александър Керенски (25 октомври по стар стил). 1938 г. – Хершел Гринспан прострелва смъртоносно с 5 куршума в корема третия секретар на германското посолство в Париж Ернст фон Рат, което става формален повод за трагичните събития 2 дни по-късно (когато фон Рат умира от раните си), завършили с избиването на близо 100 евреи през така наречената „Кристална нощ“. 1942 г. – Втората световна война: Армейски части на Великобритания и САЩ навлизат в Мароко, окупирано от Нацистка Германия 1946 г. – В България е открито VI велико народно събрание. 1956 г. – Суецката криза: Общото събрание на ООН приема резолюция, която призовава Великобритания, Франция и Израел незабавно да изтеглят военните си сили от Египет. 1959 г. – Започват емисии на Българската телевизия, първият тв канал в България, известен днес като БНТ1 1982 г. – В Турция се провежда референдум за приемане на нова, трета поред конституция. Кенан Еврен е избран за президент със 7-годишен мандат. 1983 г. – В Турция се провеждат първите след военния преврат от 1980 парламентарни избори. Съставено е правителство начело с Тургут Йозал, което остава на власт до 1987 г. 1996 г. – НАСА изстрелва към Марс космическата сонда Марс Глобъл Сървейър. Родени 630 г. – Констант II, византийски император († 668 г.) 1674 г. – Кристиан III фон Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд († 1735 г.) 1787 г. – Вук Караджич, реформатор на сръбския език († 1864 г.) 1811 г. – Карел Яромир Ербен, чешки историк († 1870 г.) 1818 г. – Емил дю Боа-Реймон, германски физиолог († 1896 г.) 1834 г. – Любен Каравелов, български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от османска власт († 1879 г.) 1867 г. – Мария Кюри, полска физичка, лауреат на Нобеловата награда за физика и химия († 1934 г.) 1881 г. – Андре Мазон, френски филолог († 1967 г.) 1885 г. – Богдан Баров, български революционер († 1941 г.) 1885 г. – Иван Павлов Костов, български журналист († 1943 г.) 1886 г. – Арон Нимцович, датски шахматист († 1935 г.) 1887 г. – Елена Хранова, българска актриса († 1976 г.) 1887 г. – Иван Манев, български политик († 1925 г.) 1887 г. – Иван Сокачев, български писател († 1949 г.) 1888 г. – Венката Раман, индийски физик, Нобелов лауреат († 1970 г.) 1901 г. – Вергил Димов, български политик († 1979 г.) 1903 г. – Конрад Лоренц, австрийски зоолог, Нобелов лауреат, († 1989 г.) 1911 г. – Йосиф Цанков, български композитор († 1971 г.) 1913 г. – Албер Камю, френски писател, Нобелов лауреат († 1960 г.) 1925 г. – Уилям Уортън, американски писател († 2008 г.) 1926 г. – Джоан Съдърланд, австралийска оперна певица († 2010 г.) 1928 г. – Димитър Стоянов, български политик († 1999 г.) 1931 г. – Орлин Орлинов, български поет († 2013 г.) 1935 г. – Димитър Буйнозов, български актьор († 1995 г.) 1943 г. – Борис Громов, руски офицер 1943 г. – Майкъл Спенс, американски икономист, Нобелов лауреат 1944 г. – Луиджи Рива, италиански футболист 1950 г. – Таки Фити, икономист от Република Македония 1951 г. – Стефан Софиянски, български политик 1963 г. – Джон Барнс, английски футболист 1965 г. – Евгения Живкова, български дизайнер 1967 г. – Давид Гета, френски DJ 1968 г. – Елен Гримо, френска пианистка и писателка 1971 г. – Александър Янакиев, български футболист 1972 г. – Кристофър Даниъл Барнс, американски актьор 1973 г. – Юнджин Ким, американска актриса 1978 г. – Рио Фърдинанд, английски футболист 1981 г. – Лионел Кокс, белгийски стрелец Починали 739 г. – Вилиброрд, англосаксонски духовник (* 658 г.) 1850 г. – Феликс Арвер, френски поет (* 1806 г.) 1885 г. – Иван Бобев, български военен деец (* 1860 г.) 1942 г. – Григор Василев, български политик (* 1883 г.) 1943 г. – Абрам Рабинович, литовско-руски шахматист (* 1878 г.) 1944 г. – Кирил Христов, български писател (* 1875 г.) 1944 г. – Рихард Зорге, журналист, съветски шпионин (* 1895 г.) 1957 г. – Йордан Венедиков, български военен деец и историк (* 1871 г.) 1957 г. – Уилям Тарн, британски историк (* 1869 г.) 1959 г. – Алберто Гереро, чилийско-канадски композитор (* 1871 г.) 1962 г. – Елинор Рузвелт, първа дама на САЩ (1933 – 1945) (* 1884 г.) 1980 г. – Волфганг Вайраух, немски поет и белетрист (* 1904 г.) 1980 г. – Стийв Маккуин, американски актьор (* 1930 г.) 1990 г. – Лоурънс Даръл, британски писател (* 1912 г.) 1992 г. – Александър Дубчек, словашки политик (* 1921 г.) 2002 г. – Георги Енишейнов, български футболист (* 1929 г.) 2004 г. – Еди Чарлтън, австралийски играч на снукър (* 1929 г.) 2011 г. – Джо Фрейзър, американски боксьор (* 1944 г.) 2011 г. – Томас Сеговия, мексикански писател (* 1927 г.) 2013 г. – Манфред Ромел, германски политик (* 1928 г.) Празници Армения – Национален празник на виното в Армения Бангладеш – Празник на революцията Беларус – Празник на Октомврийската революция Киргизстан – Ден на пресата и информацията Народна република България и други страни от бившия социалистически блок – Празник на Октомврийската революция Русия – Ден на съгласието и обединението Тунис – Празник на Новата ера B07

bg

2583

https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

8 ноември

8 ноември е 312-ият ден в годината според григорианския календар (313-и през високосна). Остават 53 дни до края на годината. Събития 392 г. – Със забраната на езическите ритуали, император Теодосий I налага християнството като официална религия в Римската империя. 1204 г. – Кардинал Лъв, пратеник на папа Инокентий III, пристига в Търново, за да миропомаже архиепископ Василий за примас на Българската църква и да провъзгласи Калоян за крал от името на папата. 1273 г. – Състои се сватбата на унгарската принцеса Анна Арпад и римския император Андроник II Палеолог. 1520 г. – Стокхолмска кървава баня: След успешното нахлуване на шведски войски в Дания са екзекутирани 100 благородници и духовници. 1602 г. – Открита е Бодлиевата библиотека на Оксфордския университет. 1793 г. – Музеят на изкуствата в Париж – Лувър е официално открит за посещения. 1889 г. – Монтана става 41-вия щат на САЩ. 1893 г. – В американския щат Колорадо жените получават право да участват в изборите. 1895 г. – Вилхелм Рьонтген открива в университета на Залцбург Х-лъчи, по-късно известни като рентгенови лъчи. 1899 г. – Открита е жп линията Плевен – Шумен (243 км). 1917 г. – В Съветска Русия правителството започва да се нарича Съвет на народните комисари на СССР. 1923 г. – В Мюнхен се извършва т. нар. Бирен пуч – опит за завземане на властта от Националсоциалистическата германска работническа партия, един от активистите на която е и Адолф Хитлер. 1926 г. – Основан е ФК АПОЕЛ в Левкосия, Кипър. 1932 г. – Франклин Рузвелт е избран за първи мандат като президент на САЩ. 1942 г. – Втора световна война: Започва Операция Факел, в която САЩ и Великобритания дебаркират по бреговете на Френска Северна Африка. 1943 г. – Втора световна война: учреден е орден Победа. 1950 г. – Вълко Червенков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП, след като от 3 февруари същата година заема поста министър-председател на Народна република България. 1960 г. – Джон Фицджералд Кенеди е избран за 35-и президент на САЩ. 1962 г. – Създаден е Народен парк Вихрен (сега Национален Парк Пирин) с цел опазване на горските масиви. 1971 г. – Лед Зепелин издават албума Led Zeppelin IV – четвъртият най-продаван музикален албум в историята на САЩ. 1972 г. – Стартира излъчването на платената кабелна мрежа HBO (Home Box Office). 1973 г. – Състои се премиерата на американския анимационен филм „Робин Худ“. 1991 г. – В България е съставено правителството на Филип Димитров. 1994 г. – Джордж Уокър Буш става губернатор на щата Тексас. 1999 г. – Издаден е Greatest Hits III – компилация на британската рок група Куийн. 2006 г. – Издаден е първият самостоятелен албум с коледни песни на финландската певица Таря Турунен Henkäys Ikuisuudesta. Родени 30 г. – Нерва, римски император († 98 г.) 1342 г. – Юлиана от Норич, английска писателка († ок. 1416 г.) 1622 г. – Карл X, крал на Швеция († 1660 г.) 1656 г. – Едмънд Халей,­ английски астроном († 1742 г.) 1715 г. – Елизабет-Кристина фон Брауншвайг-Беферн,­ кралица на Прусия († 1797 г.) 1723 г. – Джон Байрон,­ английски мореплавател († 1786 г.) 1777 г. – Дезире Клари,­ кралица на Швеция и Норвегия († 1860 г.) 1794 г. – Сергей Строганов,­ руски благородник и държавник († 1882 г.) 1830 г. – Михаил Драгомиров, руски офицер († 1905 г.) 1835 г. – Пьотър Глен, руски изследовател († 1876 г.) 1847 г. – Брам Стокър, ирландски писател († 1912 г.) 1848 г. – Готлоб Фреге, германски математик и логик († 1925 г.) 1854 г. – Диаманди Ихчиев, български архивист († 1913 г.) 1867 г. – Петър Цончев, български лекар и писател († 1947 г.) 1868 г. – Феликс Хаусдорф, германски математик († 1942 г.) 1875 г. – Андрей Протич, български изкуствовед († 1959 г.) 1875 г. – Милан Матов, български революционер († 1962 г.) 1875 г. – Петър Мидилев, български военен деец и политик († 1939 г.) 1876 г. – Костадин Молеров, български революционер († 1957 г.) 1878 г. – Димитър Влахов, македонски политически деец и журналист († 1953 г.) 1878 г. – Димитър Чуповски, публицист от Македония († 1940 г.) 1879 г. – Лев Троцки, руски революционер († 1940 г.) 1880 г. – Йован Гелев, свещеник († 1954 г.) 1883 г. – Александър Ферсман, съветски геохимик († 1945 г.) 1884 г. – Херман Роршах, швейцарски психиатър († 1933 г.) 1886 г. – Лора Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов († 1913 г.) 1886 г. – Симеон Сергеев Демостенов, български икономист († 1968 г.) 1888 г. – Борис Неврокопски, български духовник († 1948 г.) 1892 г. – Терезе Бенедек, унгарски психоаналитик († 1977 г.) 1893 г. – Рама VII, крал на Сиам († 1941 г.) 1897 г. – Димитър Иванчев, български политик († 1966 г.) 1900 г. – Маргарет Мичел, американска писателка († 1949 г.) 1901 г. – Георге Георгиу-Деж, министър-председател на Румъния († 1965 г.) 1901 г. – Михайло Апостолски, югославски военен († 1987 г.) 1916 г. – Петер Вайс, германско-шведски писател († 1992 г.) 1920 г. – Божидар Видоески, лингвист от Република Македония († 1998 г.) 1922 г. – Кристиан Барнард, южноафрикански сърдечен хирург († 2001 г.) 1923 г. – Александър Марковски, югославски партизанин († 1944 г.) 1923 г. – Джак Килби, американски инженер, Нобелов лауреат през 2005 г. († 2005 г.) 1924 г. – Дмитрий Язов, съветски маршал († 2020 г.) 1926 г. – Джон Луис Манси, британски актьор († 2010 г.) 1930 г. – Митко Палаузов, българско дете партизанин († 1944 г.) 1931 г. – Николай Минев, български шахматист († 2017 г.) 1932 г. – Бен Бова, американски писател († 2020 г.) 1933 г. – Питър Арундел, британски пилот от Формула 1 1935 г. – Ален Делон, френски актьор и режисьор 1936 г. – Едуард Гибсън, американски астронавт 1936 г. – Вирна Лизи, италианска актриса († 2014 г.) 1939 г. – Манфред Тиллиц, германски предприемач 1941 г. – Димитър Карамалаков, български актьор 1942 г. – Сандро Мацола, италиански футболист 1943 г. – Илия Божилов, български актьор 1946 г. – Гуус Хидинк, холандски футболист 1948 г. – Асен Агов, български политик 1956 г. – Ричард Къртис, новозеландски сценарист и режисьор 1958 г. – Йоав Галант, израелски военен 1961 г. – Джон Кастело, американски актьор († 2008 г.) 1967 г. – Алфредо Торес, танцьор и преподавател по латино танци 1974 г. – Масаши Кишимото, японски манга създател 1974 г. – Сейши Кишимото, японски мангака 1978 г. – Иван Динев, български фигурист 1978 г. – Ивана Селаков, сръбска певица 1979 г. – Моцарт Сантош Батища Джуниър, бразилски футболист 1979 г. – Валентин Попов, български писател 1980 г. – Ана Видович, хърватска китаристка 1980 г. – Луиш Фабиано, бразилски футболист 1981 г. – Емануела, българска попфолк певица 1983 г. – Бланка Влашич, хърватска лекоатлетка 1983 г. – Павел Погребняк, руски футболист 1986 г. – Патриция Майр-Ахлайтнер, австрийска тенисистка 1986 г. – Арон Шварц, американски програмист († 2013 г.) 1988 г. – Адриана Николова, българска шахматистка Починали 397 г. – Свети Мартин от Тур, християнски светец (* 317 г.) 618 г. – Адеодат I, римски папа (* ? г.) 995 г. – Агапет II, римски папа (* ? г.) 1226 г. – Луи VIII, крал на Франция (* 1187 г.) 1246 г. – Беренгела I Кастилска, кралица на Кастилия (* 1180 г.) 1674 г. – Джон Милтън, английски поет (* 1608 г.) 1719 г. – Мишел Рол, френски математик (* 1652 г.) 1802 г. – Йохан Готлиб Георги, германски медик (* 1729 г.) 1871 г. – Чарлз Френсис Хол, американски изследовател (* 1821 г.) 1884 г. – Фьодор Де Прерадович, руски офицер 1890 г. – Цезар Франк, белгийско-френски композитор (* 1822 г.) 1893 г. – Арно Мишел д'Абади, френски изследовател на Африка (* 1815 г.) 1902 г. – Петър Гайков, български революционер (* 1872 г.) 1908 г. – Фьодор Шмид, руски ботаник (* 1832 г.) 1912 г. – Христо Апостолов, български революционер (* ок. 1860 г.) 1920 г. – Симеон Русков, български инженер 1921 г. – Стоян Антов, български революционер (* 1884 г.) 1922 г. – Виктор Покровски, белогвардейски генерал (* 1889 г.) 1922 г. – Тома Гоцев, български революционер (* ? г.) 1929 г. – Пандил Шишков, български революционер (* 1875 г.) 1934 г. – Джеймс Болдуин, американски философ (* 1861 г.) 1935 г. – Христо Славейков, български политик (* 1862 г.) 1940 г. – Артур Вирендел, белгийски инженер (* 1852 г.) 1941 г. – Съби Димитров, деец на БКП (* 1900 г.) 1945 г. – Анастас Лозанчев, български революционер (* 1870 г.) 1945 г. – Аугуст фон Макензен, германски фелдамаршал (* 1849 г.) 1948 г. – Борис Неврокопски, български духовник (* 1888 г.) 1953 г. – Иван Бунин, руски писател, Нобелов лауреат през 1933 г. (* 1870 г.) 1953 г. – Христо Манолов, български композитор (* 1900 г.) 1977 г. – Анри Ей, френски психиатър (* 1900 г.) 1979 г. – Уилфред Бион, английски психиатър (* 1897 г.) 1986 г. – Вячеслав Молотов, съветски политик (* 1890 г.) 1988 г. – Димитрис Агорастис, гръцки скулптор (* 1903 г.) 1988 г. – Йосиф Варненски и Преславски, български духовник (* 1900 г.) 1995 г. – Димитър Станишев, български учен (* 1906 г.) 1998 г. – Жан Маре, френски актьор (* 1913 г.) 1998 г. – Томас Манинг, английски биолог (* 1911 г.) 1999 г. – Леон Щукел, словенски гимнастик (* 1898 г.) 1999 г. – Юрий Малишев, съветски космонавт (* 1941 г.) 2009 г. – Виталий Гинзбург, руски физик, Нобелов лауреат (* 1916 г.) 2019 г. – Манол Тодоров, български музикант, фолклорист и педагог (* 1925 г.) Празници Православие – Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден) България Професионален празник на служителите в полицията (от 1999 г.) Ден на Западните покрайнини – Отбелязва се от 1922 г. професионален празник на месарите и колбасарите Празник на гр. Генерал Тошево Гърция – Празник на село Айтос Микронезия – Ден на конституцията Турция – Празник на град Люлебургас Азербайджан – Ден на победата (в чест на Азербайджан като победител във войната за Нагорни Карабах през 2020 г.) B08

bg

2584

https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

9 ноември

9 ноември е 313-ият ден в годината според григорианския календар (314-и през високосна). Остават 52 дни до края на годината. Събития 1494 г. – Династията Медичи стават владетели на Флоренция. 1799 г. – Наполеон Бонапарт извършва държавен преврат, който слага край на правителството на Директорията и поема цялата власт във Франция. 1861 г. – В университета на Торонто се провежда първият футболен мач в Канада. 1888 г. – Джак Изкормвача убива Мери Джейн Кели, последната известна жертва. 1906 г. – Теодор Рузвелт осъществява първото посещение на президент на САЩ зад граница, като извършва инспекция на строителството на Панамския канал. 1918 г. – Кайзер Вилхелм II абдикира и Германия е провъзгласена за република. 1921 г. – Алберт Айнщайн е награден с Нобелова награда за физика за неговата работа по фотоелектричния ефект. 1923 г. – В Мюнхен, Германия, полицията и правителствени сили потушават Бирения пуч на нацистите. 1938 г. – Холокост: В Нацистка Германия е извършен първият масов погром над евреи, известен като Кристалната нощ след смъртта на Ернст фон Рат. 1953 г. – Камбоджа придобива независимост от Франция и става конституционна монархия под управлението на крал Нородом Сианук. 1985 г. – Гари Каспаров става най-младият световен шампион по шахмат, след като побеждава Анатолий Карпов. 1989 г. – Студената война: Контролираната от комунистите Източна Германия отваря контролно-пропускателни пунктове в Берлинската стена и позволява на гражданите свободно да преминават в Западна Германия. 1990 г. – Мери Робинсън става първата жена-президент на Ирландия. 1994 г. – Открит е химичният елемент дармщадтий. 2000 г. – Открит е Албиорикс – естествен спътник на Сатурн. 2005 г. – 56 души загиват при терористични атаки в три хотела на Аман (Йордания). Родени 1389 г. – Изабел дьо Валоа, кралица на Англия († 1409 г.) 1654 г. – Йохан Кристоф Вайгел, немски гравьор († 1725 г.) 1818 г. – Иван Тургенев, руски писател († 1883 г.) 1828 г. – Драган Цанков, български политик († 1911 г.) 1841 г. – Едуард VII, крал на Обединеното кралство († 1910 г.) 1849 г. – Никола Войновски, български революционер († 1876 г.) 1855 г. – Александрос Займис, гръцки политик († 1936 г.) 1868 г. – Мари Дреслър, канадска актриса († 1934 г.) 1877 г. – Мохамед Икбал, индийски поет и ислямски мислител († 1937 г.) 1880 г. – Йордан Йовков, български писател († 1937 г.) 1888 г. – Жан Моне, френски политик († 1979 г.) 1890 г. – Григорий Кулик, съветски маршал († 1950 г.) 1898 г. – Оуен Барфийлд, британски философ, писател, поет и критик († 1997 г.) 1902 г. – Митрофан Неделин, маршал от Съветската армия († 1960 г.) 1914 г. – Павел Вежинов, български писател († 1983 г.) 1917 г. – Винс Жиронда, американски културист († 1997 г.) 1922 г. – Дороти Дендридж, американска актриса († 1965 г.) 1924 г. – Георги Баев, български художник († 2007 г.) 1925 г. – Вътьо Раковски, български поет († 2008 г.) 1929 г. – Имре Кертес, унгарски писател, Нобелов лауреат през 2002 г. († 2016 г.) 1932 г. – Енчо Пиронков, български художник 1934 г. – Карл Сейгън, американски астроном и писател († 1996 г.) 1936 г. – Михаил Тал, латвийски шахматист († 1992 г.) 1952 г. – Хасан Исаев, български борец 1960 г. – Александър Морфов, български режисьор 1962 г. – Серхио Батиста, аржентински футболист 1968 г. – Аксел Шулц, германски боксьор 1968 г. – Аксел Брусбърг, американски кинорежисьор 1974 г. – Алесандро Дел Пиеро, италиански футболист 1977 г. – Приянка Триведи, индийска актриса Починали 959 г. – Константин VII Порфирогенет, император на Византия (р. 905) 1778 г. – Джовани Пиранези, италиански художник (р. 1720) 1892 г. – Тодор Икономов, български политик (р. 1835) 1914 г. – Сатар Хан, ирански политик (р. 1868) 1918 г. – Гийом Аполинер, френски поет (р. 1880) 1923 г. – Димитър Ацев, български комунист (р. 1893) 1934 г. – Айви Лий, основател на връзките с обществеността (р. 1877) 1937 г. – Рамзи Макдоналд, министър-председател на Обединеното кралство (р. 1866) 1938 г. – Василий Блюхер, съветски маршал (р. 1889) 1940 г. – Невил Чембърлейн, министър-председател на Великобритания (р. 1869) 1942 г. – Георги Стаматов, български писател (р. 1869) 1944 г. – Франк Маршал, американски шахматист (р. 1877 г.) 1946 г. – Александър Развигоров, български революционер (р. 1874) 1953 г. – Абдул Азис ал-Сауд, първи крал на Саудитска Арабия (р. 1880) 1953 г. – Дилън Томас, уелски поет (р. 1914) 1955 г. – Анри Делоне, френски футболен организатор (р. 1883) 1970 г. – Тръпко Василев, български художник и галерист (р. 1876) 1970 г. – Шарл дьо Гол, президент на Франция (р. 1890) 1973 г. – Апостол Карамитев, български актьор (р. 1923) 1981 г. – Димитър Стоевски, български писател и преводач (р. 1902) 1991 г. – Ив Монтан, френски актьор и певец (р. 1921) 1993 г. – Свами Вишнудевананда, индийски гуру (р. 1927) 1994 г. – Кирил Илинчев, български актьор (р. 1921 г.) 2003 г. – Арт Карни, американски актьор (р. 1918 г.) 2006 г. – Маркус Волф, източногермански офицер от разузнаването (р. 1923) 2011 г. – Йончо Арсов, български футболист и треньор (* 1929 г.) * 2021 г.- проф.д.изк.н.Чавдар Добрев, писател,литературен и театрален критик, публицист и общественик (р.1933 г.) Празници Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма – Отбелязва се от 1988 г. и е посветен на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи Камбоджа – Ден на независимостта (от Франция, 1953 г., национален празник) Пакистан – Ден на Мохамед Икбал (по повод годишнина от раждането на националния поет на Пакистан, 1877 г.) Русия – Ден на специалните полицейски отряди САЩ – Световен ден на свободата (по повод годишнината от падането на Берлинската стена, 1989 г.) B09

bg

2585

https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

10 ноември

10 ноември е 314-ият ден в годината според григорианския календар (315-и през високосна). Остават 51 дни до края на годината. Събития 1202 г. – Въпреки писма от папа Инокентий III, забраняващи я и заплашващи с отлъчване, католически кръстоносци започват обсада на католическия град Зара, Далмация. 1444 г. – Варненски кръстоносен поход: В Битката при Варна кръстоносците, водени от крал Владислав III (на картината) и Янош Хуняди, претърпяват поражение от турците на Мурад II. Владислав загива в боя. 1580 г. – След тридневна обсада, английската армия обезглавява над 600 папски войници и цивилни на при Ард нъ кохън на югозападния бряг на Ирландия. 1775 г. – Във Филаделфия е сформиран Американския морски пехотен корпус. 1799 г. – Френската революция: Край на управлението на Директорията във Франция. 1871 г. – Хенри Мортън Стенли открива изчезналия изследовател и мисионер Дейвид Ливингстън (на снимката) в Танзания, край езеро Танганайка, с думите: „Д-р Ливингстън, предполагам?“. 1885 г. – Състои се изпитателен пробег на дървен велосипед Даймлер с мотор (първообраз на мотоциклета). (на снимката) 1918 г. – Австрия отстъпва на Полша територията Галиция. 1928 г. – Принц Хирохито става 124-ти император на Япония. 1942 г. – Втората световна война: Нацистка Германия нахлува във Вишистка Франция. 1949 г. – Основан е ФК Академик (Свищов). 1952 г. – Състои се премиерата на филма Под игото. 1956 г. – Потушено е Унгарското въстание против комунистическата власт в страната. 1961 г. – Сталинград е преименуван на Волгоград. 1969 г. – В САЩ започва излъчването на детската програма Улица Сезам. 1970 г. – Програма Луна: Изстрелян е съветският спускаем апарат Луноход 1. 1975 г. – Общото събрание на ООН приема резолюция, с която приравнява ционизма с расизма (резолюцията е анулирана през декември 1991). 1975 г. – Ангола става независима от Португалия държава, а за първи президент е избран Агостино Нето. 1980 г. – В Полша е регистриран независимият профсъюз Солидарност. 1983 г. – Бил Гейтс представя на обществото Windows 1.0. 1989 г. – След 35-годишното му управление на Народна република България като Генерален секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков е принуден да подаде оставка на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП. 1994 г. – Ирак декларира, че признава суверенитета на Кувейт. 2015 г. – Бойко Борисов отказва да приеме вселенския патриарх Вартоломей I заради скандалното и обидно поведение на последния с обвинение към БПЦ в етнофилетизъм. Родени 1483 г. – Мартин Лутер, лидер на Реформацията в Германия († 1546 г.) 1668 г. – Франсоа Купрен, френски бароков композитор († 1733 г.) 1697 г. – Уилям Хогарт, английски художник († 1764 г.) 1759 г. – Фридрих Шилер, немски поет, философ, историк и драматург († 1805 г.) 1868 г. – Гичин Фунакоши, карате майстор († 1957 г.) 1887 г. – Арнолд Цвайг, немски писател († 1968 г.) 1888 г. – Андрей Туполев, руски авиоконструктор († 1972 г.) 1889 г. – Клод Рейнс, американски актьор († 1967 г.) 1918 г. – Ернст Фишер, немски химик, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1994 г.) 1919 г. – Михаил Калашников, руски оръжеен конструктор († 2013 г.) 1924 г. – Иван Обретенов, български актьор († 1988 г.) 1925 г. – Ричард Бъртън, британски актьор († 1984 г.) 1928 г. – Енио Мориконе, италиански композитор († 2020 г.) 1932 г. – Рой Шайдър, американски актьор († 2008 г.) 1933 г. – Кръстан Дянков, български журналист, преводач († 1999 г.) 1939 г. – Антон Горчев, български актьор († 2000 г.) 1942 г. – Робърт Ингъл, американски икономист, Нобелов лауреат през 2004 г. 1947 г. – Грег Лейк, британски рок музикант (Emerson, Lake & Palmer) 1948 г. – Винсънт Скиавели, американски актьор († 2005 г.) 1952 г. – Борислав Средков, български футболист 1955 г. – Роланд Емерих, американски режисьор и продуцент 1959 г. – Звезделин Минков, български актьор 1960 г. – Нийл Геймън, английски писател 1965 г. – Еди Ървайн, ирландски пилот от Формула 1 1968 г. – Трейси Морган, американски актьор 1969 г. – Йенс Леман, немски футболист 1969 г. – Фаустино Асприля, колумбийски футболист 1971 г. – Холи Блек, американска писателка 1977 г. – Британи Мърфи, американска актриса († 2009 г.) 1978 г. – Ийв, американска певица 1985 г. – Александар Коларов, сръбски футболист 1999 г. – Жоао Феликс, португалски футболист Починали 461 г. – Лъв I, римски папа (* ок. 390) 1444 г. – Владислав III, крал на Полша и Унгария (* 1424 г.) 1549 г. – Папа Павел III (* 1468 г.) 1869 г. – Джон Уул, американски генерал (* 1784 г.) 1876 г. – Карл Айхвалд, руски учен (* 1795 г.) 1891 г. – Артюр Рембо, френски поет (* 1854 г.) 1904 г. – Павел Стоянов, български зограф (* 1839 г.) 1907 г. – Лазар Маджаров, български революционер (* 1872 г.) 1926 г. – Димитър Пъшков, български революционер (* 1840 г.) 1938 г. – Мустафа Кемал Ататюрк, първи президент на Турция (* 1881 г.) 1948 г. – Георги Шагунов, български композитор (* 1873 г.) 1971 г. – Гюрга Пинджурова, българска певица (* 1885 г.) 1972 г. – Кирил Семов, български поп певец (* 1932 г.) 1982 г. – Леонид Брежнев, държавен глава на Съветския съюз (* 1907 г.) 1987 г. – Сейни Кунче, нигерски военен диктатор (* 1931 г.) 1991 г. – Гунар Грен, шведски футболист (* 1920 г.) 1998 г. – Атанас Натев, български философ, изкуствовед, литературен теоретик (* 1929 г.) 1999 г. – Александър Баров, български архитект (* 1931 г.) 2001 г. – Кен Киси, американски писател (* 1935 г.) 2006 г. – Джон Уилямсън, американски писател (* 1908 г.) 2007 г. – Норман Мейлър, американски писател и публицист (* 1923 г.) 2009 г. – Роберт Енке, немски футболист, вратар (* 1977 г.) Празници ООН – Международен ден на младежта (от 1945 г.) България – Ден на свободата на словото в България – Обявен на 10 ноември 2003 г. по време на церемонията за връчване на ежегодни награди за журналистика „Черноризец Храбър“ от Съюза на издателите в България Дания – Ден на Св. Мартин Индонезия – Ден на младежта и Ден на героите Индонезия – Празник на град Алесандрия Латвия – Празник Мартини (отбелязва се края на есента и началото на зимата) Русия – Ден на милицията (от 1962 г.) Турция – Ден в памет на Кемал Ататюрк B10

bg

2586

https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

11 ноември

11 ноември е 315-ият ден в годината според григорианския календар (316-и през високосна). Остават 50 дни до края на годината. На този ден имен ден празнуват: Мина, Минка, Минкo, Минчо, Милен, Виктор, Виктория, Велизара, Велизар Събития 307 г. – Лициний става римски император. 1572 г. – Датският астроном Тихо Брахе открива свръхнова в съзвездието Касиопея. 1611 г. – Сключен е Житваторогския мирен договор. 1830 г. – Създадено е Кралство Белгия. 1889 г. – Вашингтон става 42-рия щат на САЩ. 1911 г. – Русия завзема Северна Персия. 1917 г. – В Съветска Русия с декрет на правителството номинално е установен осемчасов работен ден. 1918 г. – Първата световна война приключва: Германия обявява капитулация и подписва примирие с Антантата в железопътен вагон край Компиен, Франция. Войната официално спира в 11:00 (единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец). 1918 г. – Полша връща независимостта си. 1918 г. – Абдикира императорът на Австро-Унгария Карл I Хабсбург. 1930 г. – Алберт Айнщайн получава патент за проектирания от него през 1926 г. рефригенератор (хладилник). 1939 г. – Втората световна война: Германските окупационни власти извършват масов арест на професори на Католическия университет в Люблин (Полша). 1940 г. – Втората световна война: В Битката при Таранто Кралският английски флот провежда въздушна атака срещу флотилията на Италия, като за първи път във военната история използва само самолетоносачи. 1952 г. – В затвора на София са екзекутирани четирима католически свещеници – епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков. 1965 г. – В Турция е съставено правителство начело със Сюлейман Демирел, което е свалено от власт чрез военен преврат през март 1971 г. 1965 г. – Обявена е независимостта на Родезия, днешната държава Зимбабве. 1966 г. – НАСА изстрелва пилотирания космически апарат Джемини 12. 1968 г. – Малдивите са обявени за република. 1973 г. – С подписване на примирие между Израел и Египет приключва четвъртата Арабско-израелска война. 1975 г. – Ангола обявява национална независимост от Португалия. 2000 г. – 155 скиори и сноубордисти загиват, след като релсов лифт се подпалва в тунел в Алпите край Капрун (Австрия). 2004 г. – Смъртта на Ясер Арафат е потвърдена от Организацията за освобождение на Палестина, като причините са неизяснени; минути по-късно за председател на ООП е избран Махмуд Абас. Родени 1493 г. – Парацелз, немски лекар, естественик и философ († 1541 г.) 1729 г. – Луи Антоан дьо Бугенвил, френски изследовател († 1811 г.) 1744 г. – Абигейл Адамс, първа дама на САЩ († 1818 г.) 1821 г. – Фьодор Достоевски, руски писател († 1881 г.) 1838 г. – Адам Асник, полски поет († 1897 г.) 1848 г. – Ханс Делбрюк, немски историк († 1929 г.) 1850 г. – Ангел Кънчев, български революционер († 1872 г.) 1863 г. – Пол Синяк, френски художник († 1935 г.) 1864 г. – Алфред Херман Фрид, австрийски лекар и пацифист, Нобелов лауреат през 1911 г. († 1921 г.) 1864 г. – Морис Льоблан, френски писател († 1941 г.) 1869 г. – Виктор Емануил III, крал на Италия († 1947 г.) 1873 г. – Винкенти Пеев, български духовник и монах († 1941 г.) 1874 г. – Георги Стоянов, български поет († 1917 г.) 1882 г. – Густав VI Адолф, крал на Швеция († 1973 г.) 1885 г. – Джордж Патън, американски генерал († 1945 г.) 1893 г. – Никола Балабанов, български критик († 1966 г.) 1898 г. – Рене Клер, френски режисьор († 1981 г.) 1907 г. – Алберт Брукс, германски офицер († 2001 г.) 1911 г. – Пантелей Зарев, литературен критик († 1997 г.) 1912 г. – Ролф Бломберг, шведски изследовател († 1996 г.) 1922 г. – Кърт Вонегът, американски писател († 2007 г.) 1928 г. – Карлос Фуентес, мексикански дипломат и писател († 2012 г.) 1929 г. – Ханс Магнус Енценсбергер, немски писател 1930 г. – Никола Станчев, борец и пръв български олимпийски шампион († 2009 г.) 1934 г. – Надин Трентинян, френска режисьорка 1944 г. – Кемал Сунал, турски киноартист († 2000 г.) 1945 г. – Даниел Ортега, президент на Никарагуа 1948 г. – Калинка Лечева, българска акробатка 1952 г. – Александър Александров, български политик 1960 г. – Стенли Тучи, американски актьор 1961 г. – Рагип Яшари, косовски политик († 1999 г.) 1962 г. – Деми Мур, американска актриса 1962 г. – Мик Микели, шведски рок музикант (Europe) 1974 г. – Леонардо ди Каприо, американски актьор 1978 г. – Ерик Едман, шведски футболист 1984 г. – Марко Хук, немски професионален боксьор Починали 1331 г. – Стефан Дечански, сръбски крал и светец (* ок. 1285 г.) 1677 г. – Барбара Строци, италиански композитор (* 1619 г.) 1855 г. – Сьорен Киркегор, датски философ (* 1813 г.) 1876 г. – Георги Гогов, български общественик (* 1821 г.) 1880 г. – Нед Кели, австралийски разбойник (* ок. 1855 г.) 1934 г. – Йордан Качаков, български политик (* 1885 г.) 1952 г. – Евгений Босилков, български духовник (* 1900 г.) 1977 г. – Милош Църнянски, сръбски поет и писател (* 1893 г.) 1990 г. – Янис Рицос, гръцки поет, 9 пъти номиниран за Нобелова награда (* 1909 г.) 1976 г. – Александър Калдер, американски скулптор и художник (* 1898 г.) 1991 г. – Коста Странджев, български писател (* 1929 г.) 1999 г. – Петър Увалиев, български писател, публицист, преводач (* 1915 г.) 2004 г. – Ясер Арафат, палестински лидер, Нобелов лауреат през 1994 г. (* 1929 г.) 2005 г. – Питър Дракър, американски теоретик на мениджмънта (* 1909 г.) 2007 г. – Делбърт Ман, американски режисьор (* 1920 г.) 2021 г. – Фредерик де Клерк, южноафрикански политик и Нобелов лауреат през 1993 г. (* 1936 г.) Празници Юнеско – Международен ден на науката и мира (от 2001 г.) Ангола – Ден на независимостта (от Португалия, 1975 г., национален празник) Италия – Празник на град Бертиоло Полша (троен празник) – Ден на независимостта (от Русия, 1918 г., национален празник), Ден на примирието, Празник на най-високия военен орден – Virtuti Militari. Православна църква – Ден на Свети мъченик Мина Няколко държави отбелязват годишнината от края на Първата световна война, която спира в 11:00 на този ден през 1918. Ден на ветераните в Съединените щати Ден на паметта в Общността на нациите, включително Великобритания, Австралия, Канада Ден на примирието в Белгия, Нова Зеландия, Сърбия и Франция B11

bg

2587

https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

12 ноември

12 ноември е 316-ият ден в годината според григорианския календар (317-и през високосна година). Остават 49 дни до края на годината. Събития 680 г. – Започва 6-ият вселенски събор в Константинопол. 1914 г. – Първа световна война: Османската империя обявява война на държавите от Антантата. 1918 г. – Австрия е обявена за република. 1927 г. – Съветският политик Лев Троцки е изключен от Комунистическата партия на Съветския съюз, което осигурява на Йосиф Сталин неограничен контрол над СССР. 1936 г. – Влиза в експлоатация мостът „Сан Франциско – Оукланд“, който свързва Сан Франциско и Оукланд през Санфранциския залив. 1959 г. – Осъществен е първият полет на летателния апарат „Аврокар“, изведен от експлоатация през 1961 г. 1965 г. – От СССР е изстрелян автоматичният космически апарат „Венера 2“. 1979 г. – Президентът на САЩ Джими Картър въвежда ембарго на вноса на нефт от Иран като ответна мярка на завземането на сградата на американското посолство в Техеран. 1980 г. – Космическият апарат на НАСА „Вояджър 1“ се доближава максимално до Сатурн и прави първи снимки на пръстените му. 1982 г. – След смъртта на Леонид Брежнев за генерален секретар на ЦК на КПСС е избран Юрий Андропов. 1990 г. – Принц Акихито е избран за 125-и император на Япония. 1991 г. – Индонезийската армия открива огън по студентска демонстрация в Тимор по повод погребението на техен колега; загиват 250 души, 280 се считат за изчезнали. 1996 г. – Саудитски самолет „Боинг“ и казахстански „Ил-76“ се сблъскват близо до Ню Делхи, Индия; загиват 349 души. 2001 г. – При излитане от международното летище в Ню Йорк катастрофира самолет „Еърбъс“ на American Airlines; загиват 260 пътници и членове на екипажа. 2004 г. – Състои се погребението на Ясер Арафат в Рамалах, Палестина. Родени 1542 г. – Клод Валоа, херцогиня на Лотарингия († 1575 г.) 1825 г. – Юлия фон Хауке, принцеса Батенберг († 1895 г.) 1833 г. – Александър Бородин, руски композитор († 1887 г.) 1840 г. – Огюст Роден, френски скулптор († 1917 г.) 1842 г. – Джон Уилям Стрът, английски физик, Нобелов лауреат през 1904 г. († 1919 г.) 1866 г. – Сун Ятсен, китайски политик († 1925 г.) 1867 г. – Стефан Нерезов, български военен деец († 1925 г.) 1881 г. – Максимилиан фон Вайкс, германски фелдмаршал († 1954 г.) 1898 г. – Леон Щукел, словенски гимнастик и юрист († 1999 г.) 1904 г. – Петър Драгоев, български преводач († 1990 г.) 1906 г. – Елисей Тодоров, български микробиолог (? г.) 1908 г. – Ханс Вернер Рихтер, германски писател († 1993 г.) 1915 г. – Ролан Барт, френски критик и писател († 1980 г.) 1929 г. – Михаел Енде, германски писател († 1995 г.) 1929 г. – Грейс Кели, американска актриса и принцеса на Монако († 1982 г.) 1933 г. – Борислав Ивков, югославски шахматист († 2022 г.) 1934 г. – Вава, бразилски футболист († 2002 г.) 1934 г. – Леонид Щейн, украински шахматист († 1973 г.) 1938 г. – Ричард Мей, британски юрист († 2004 г.) 1942 г. – Добромир Жечев, български футболист 1942 г. – Александър Петков, български политик († 1996 г.) 1943 г. – Бьорн Валдегорд, шведски автомобилен състезател († 2014 г.) 1943 г. – Рашо Рашев, български историк († 2008 г.) 1953 г. – Василис Карас, гръцки певец 1956 г. – Стойко Пеев, български актьор 1957 г. – Сесилия Сиганер-Албениз, първа дама на Франция 1961 г. – Надя Команечи, румънска гимнастичка 1972 г. – Пабло Зарницки, аржентински шахматист 1973 г. – Рада Мичъл, австралийска актриса 1974 г. – Алесандро Бириндели, италиански футболист 1975 г. – Дарио Шимич, хърватски футболист 1976 г. – Мауро Каморанези, италиански футболист 1980 г. – Райън Гослинг, канадски актьор 1982 г. – Ан Хатауей, американска актриса 1984 г. – Сандара Пак, южнокорейска певица (2NE1) Починали 607 г. – Бонифаций III, римски папа (* 6 век) 1035 г. – Кнут Велики, крал на Дания (* 995 г.) 1252 г. – Бланш Кастилска, кралица на Франция (* 1188 г.) 1897 г. – Стоян Костов, български просветен деец (* 1832 г.) 1903 г. – Камий Писаро, френски художник (* 1831 г.) 1925 г. – Крум Дрончилов, български географ (* 1889 г.) 1955 г. – Мариано Латоре, чилийски писател (* 1886 г.) 1955 г. – Иван Строгов, български политик (* 1878 г.) 1973 г. – Арман Тирар, френски кинооператор (* 1899 г.) 1973 г. – Иван Точко, македонски писател (* 1914 г.) 1981 г. – Херман Пилник, аржентински шахматист (* 1914 г.) 1981 г. – Уилям Холдън, американски актьор (* 1918 г.) 1983 г. – Северина Тенева, българска актриса (* 1945 г.) 1989 г. – Долорес Ибарури, испанска комунистка (* 1895 г.) 1994 г. – Атанас Комшев, български борец (* 1959 г.) 1996 г. – Витаутас Жалакявичус, литовски режисьор (* 1930 г.) 1997 г. – Емил Карастойчев, български шахматист (* 1916 г.) 2008 г. – Мич Мичъл, британски барабанист (* 1947 г.) 2018 г. – Стан Лий, американски писател (* 1922 г.) Празници Азербайджан – Ден на Конституцията Източен Тимор – Ден на Санта Круз (Светия Кръст) Република Китай (Тайван) – Годишнина от рождението на Сун Ятсен (1866 г.) Либерия – Ден на народната памет Малдиви – Празник на републиката (1968 г.) Русия – Ден на спестовната банка B12

bg

2588

https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

13 ноември

13 ноември е 317-ият ден в годината според григорианския календар (318-и през високосна година). Остават 48 дни до края на годината. Събития 615 г. – Започва понтификатът на папа Адеодат I. 1002 г. – С благословията на крал Етелред II се извършва масово убийство на датчани, живеещи в Англия. 1775 г. – Американска война за независимост: американски войски, командвани от Джордж Вашингтон, превземат Монреал. 1851 г. – Започва да действа телеграфните връзки между Лондон и Париж, и между Москва и Петербург. 1854 г. – На този ден стават две големи морски катастрофи: американският кораб New Era, при което загиват над 300 пътници и екипаж, и британският кораб Prince с над 500 жертви. 1862 г. – Луис Карол записва в дневника си, че започва да пише за приключенията на известната си героиня Алиса. 1907 г. – Във Франция е извършен пробен полет с вертолет, при което пилотът успява да се издигне на 2 метра. 1912 г. – Балканската война: Българските войски влизат в Дедеагач. 1913 г. – Сключен е мирен договор между Гърция и Османската империя, въз основа на който Гърция получава остров Крит и повечето острови в Егейско море. 1923 г. – Започва използването на националния флаг на СССР, валиден до 25 декември 1991 г. 1940 г. – В САЩ е изпитан първият джип на фирмата Willys Motor. 1942 г. – Втората световна война: В хода на Морската битка при Гуадалканал американски и японски кораб влизат в ожесточен близък бой. 1942 г. – Втората световна война: Британската армия овладява пристанищния град Тобрук (Източна Либия) след продължителни боеве с германско-италиански войски. 1944 г. – Белгийското правителство взема решение за разоръжаване на организациите от Съпротивата. 1945 г. – Генерал Шарл дьо Гол е избран за председател на Временното правителство на Франция. 1953 г. – Албърт Кинг прави първите си записи в звукозаписното студио. 1953 г. – Състои се премиера на известния струнен квартет на Дмитрий Шостакович. 1954 г. – В Египет е извършен държавен преврат. 1970 г. – Вследствие на циклон и цунами в Бангладеш загиват над 50 000 души. 1971 г. – Американската космическа сонда Маринър 9 успешно навлиза в орбита около Марс и става първият космически апарат, който обикаля около друга планета. 1974 г. – Палестинският лидер Ясер Арафат прави изявление пред Общо събрание на ООН, в което обявява израелския ционизъм като основна причина за конфликтите в региона. 1984 г. – Във Флорида САЩ, карибския басейн и Мексико е наблюдавана окултация на звезда зад астероида 1 Церера. 1985 г. – След 140-годишно затишие избухва вулкана Невадо дел Руиз (Колумбия), при което загиват над 20 000 души. 1994 г. – В Швеция е проведен референдум за присъединяване на страната към Европейския съюз. 1998 г. – В Токио се открива първата конференция на Световното движение на добротата 2002 г. – Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското споразумение, като потвърждава, че Югославия няма териториални претенции към Босна и Херцеговина. 2002 г. – Край бреговете на испанска Галиция потъва танкер със 70 хил. тона нефт, което предизвиква една от най-големите екологични катастрофи. 2003 г. – В Китай започва приватизация на държавните предприятия. 2004 г. – След едноседмични боеве с над 5000 бунтовници американски военни части постигат контрол в иракския град Фалуджа, но не успяват да заловят терориста Абу Мусаб ал-Заркауи. 2011 г. – Италианският премиер Силвио Берлускони подава оставка, поради засилващата се обществена опозиция срещу него. Родени 354 г. – Августин Блажени, римски теолог († 430 г.) 1312 г. – Едуард III, крал на Англия († 1377 г.) 1745 г. – Валентин Аюи, френски педагог († 1822 г.) 1818 г. – Михаил Катков, руски публицист († 1887 г.) 1834 г. – Николай Столетов, руски генерал († 1912 г.) 1836 г. – Ярослав Домбровски, полски генерал и националреволюционер († 1871 г.) 1844 г. – Никодим Кондаков, руски изкуствовед († 1925 г.) 1848 г. – Албер I, принц на Монако († 1922 г.) 1850 г. – Робърт Луис Стивънсън, британски писател († 1894 г.) 1869 г. – Димитър Драгиев, български политик († 1943 г.) 1872 г. – Байъм Шоу, британски художник († 1919 г.) 1882 г. – Добри Даскалов, български революционер († 1912 г.) 1891 г. – Георги Спасов, български композитор († 1953 г.) 1896 г. – Нобусуке Киши, Министър-председател на Япония († 1987 г.) 1901 г. – Екатерина Савова-Ненова, българска художничка († 1980 г.) 1907 г. – Йоанна Савойска, българска царица († 2000 г.) 1913 г. – Лон Нол, камбоджански политик и генерал († 1985 г.) 1921 г. – Никола Мирчев, български художник († 1973 г.) 1928 г. – Ралф Фуди, американски актьор († 1999 г.) 1933 г. – Петер Хертлинг, германски писател († 2017 г.) 1934 г. – Стефан Кожухаров, български учен († 2000 г.) 1937 г. – Снежина Гогова, български езиковед 1939 г. – Карел Брюкнер, чешки футболист и треньор 1941 г. – Марие Ротрова, чешка певица 1944 г. – Петер Брабек-Летмат, австрийски бизнесмен 1949 г. – Юрий Ангелов, български актьор 1951 г. – Пини Гершон, треньор по баскетбол 1953 г. – Трейси Скогинс, американска актриса 1954 г. – Димитър Ганев, български актьор 1955 г. – Упи Голдбърг, американска актриса 1957 г. – Стивън Бакстър, британски писател 1959 г. – Карълайн Гудъл, австралийска актриса 1959 г. – Хари Костов, министър-председател на Република Македония 1964 г. – Ане Вебер, германска писателка и преводачка 1967 г. – Джухи Чаула, индийска актриса 1967 г. – Стийв Зан, американски актьор 1969 г. – Аян Хирси Али, нидерландска феминистка и политически деец 1969 г. – Джерард Бътлър, шотландски актьор 1971 г. – Йордан Йорданидис, учител и богослов с българо-гръцки произход, служител на Благовестието в Република Турция 1975 г. – Мария Петрова, българска състезателка по художествена гимнастика 1979 г. – Михаела Дановска, българска и германска художничка 1982 г. – Куми Кода, японска поп певица 1984 г. – Зафира, унгарска порнографска актриса 1991 г. – Джефри Брума, нидерландски футболист Починали 867 г. – Николай I, римски папа (* ?) 1359 г. – Иван II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1326 г.) 1460 г. – Енрике Мореплавателя, португалски принц (* 1394 г.) 1619 г. – Лудовико Карачи, италиански художник (* 1555 г.) 1810 г. – Мария-Жозефина-Луиза Савойска, френска принцеса (* 1753 г.) 1862 г. – Лудвиг Уланд, германски поет (* 1787 г.) 1863 г. – Сава Филаретов, български просветен деец (* 1825 г.) 1868 г. – Джоакино Росини, италиански композитор (* 1792 г.) 1903 г. – Камий Писаро, френски художник-импресионист (* 1830 г.) 1912 г. – Йоаким III, константинополски патриарх (* 1834 г.) 1937 г. – Акоп Акопян, арменски поет (* 1866 г.) 1937 г. – Димитър Подвързачов, български писател (* 1881 г.) 1951 г. – Херта Крефтнер, австрийска писателка (* 1928 г.) 1954 г. – Паул Лудвиг Евалд фон Клайст, германски фелдмаршал (* 1881 г.) 1974 г. – Виторио Де Сика, италиански режисьор (* 1901 г.) 1975 г. – Олга Бергголц, руска поетеса (* 1910 г.) 2014 г. – Каха Бендукидзе, грузински политик (* 1956 г.) Празници Световен ден на добротата – отбелязва се от 1998 г. Международен ден на слепите – отбелязва се от 1946 г. Православна църква – почита паметта на св. Йоан Златоуст Католическа църква – Световен ден на почит към българските католически свещеници, обявени от папа Йоан Павел II за блажени – епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков B13

bg

2589

https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

14 ноември

14 ноември е 318-ият ден в годината според григорианския календар (319-и през високосна година). Остават 47 дни до края на годината. Събития 1308 г. – Полският град Гданск е завзет от кръстоносците, а жителите му са подложени на сеч. 1770 г. – Шотландският пътешественик Джеймс Брус открива извора на река Сини Нил. 1832 г. – По улиците на Ню Йорк започва да се движи първият конски трамвай в света. 1878 г. – По силата на Санстефанския мирен договор Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление. 1885 г. – Начало на Сръбско-българската война. 1889 г. – Журналистката на нюйоркския вестник World Нели Блай (Елизабет Кокрен), става първата жена обиколила света с балон за по-малко от 80 дни. 1896 г. – В Англия е повишена максималната скорост за движение на транспортните средства от 4 на 14 мили/час. 1908 г. – Алберт Айнщайн изнася публично своята Квантова теория за светлината. 1910 г. – В Норфолк (САЩ) се осъществява първото излитане на самолет от палубата на кораб. 1918 г. – Чехословакия е обявена за република. 1922 г. – Започват редовни емисии на Би Би Си (BBC). 1940 г. – Втората световна война: Английският град Ковънтри понася огромни материални и човешки щети от бомбардировката на германските самолети. 1943 г. – Втората световна война: Първа бомбардировка на София от британско-американската авиация. 1969 г. – Програма Аполо: НАСА изстрелва Аполо 12 – втората пилотирана мисия до повърхността на Луната. 1971 г. – Програма Маринър: Маринър 9 на НАСА достига Марс и става първият космически апарат в орбита на друга планета. 1982 г. – Лех Валенса, лидерът на забраненото полско движение Солидарност, е освободен, след като е интерниран за 11 месеца край съветската граница. 1983 г. – В столицата на Саудитска Арабия е открито най-голямото летище в света – Крал Халид. 1989 г. – Милицията на Чехословакия разпръсква със сила антикомунистическа демонстрация с участие на 15 000 души в Прага. 1990 г. – Република Полша и Федерална република Германия подписват съгласие за признаване на съществуващите граници. 1997 г. – Повече от 60 души (в т.ч. 57 чуджестранни туристи) загиват при терористична атака в джамия в Южен Египет. 2003 г. – Открит е обектът 90377 Седна от Облака на Оорт. Родени 1650 г. – Уилям III, крал на Англия († 1702 г.) 1719 г. – Леополд Моцарт, австрийски композитор († 1787 г.) 1745 г. – Доминик Вияр, френски ботаник († 1814 г.) 1765 г. – Робърт Фултън, американски изобретател († 1815 г.) 1778 г. – Йохан Непомук Хумел, музикант († 1837 г.) 1779 г. – Адам Готлоб Йоленшлегер, датски поет († 1850 г.) 1788 г. – Михаил Лазарев, руски морски капитан († 1851 г.) 1820 г. – Ансън Бърлингейм, американски политик († 1870 г.) 1840 г. – Клод Моне, френски художник († 1926 г.) 1857 г. – Михаил Савов, български генерал († 1928 г.) 1866 г. – Васил Златарски, български историк († 1935 г.) 1881 г. – Христо Негенцов, български педагог († 1953 г.) 1882 г. – Янаки Моллов, български политик († 1948 г.) 1888 г. – Христо Коджабашев, български актьор († 1981 г.) 1889 г. – Джавахарлал Неру, министър-председател на Индия († 1964 г.) 1891 г. – Фредерик Бантинг, канадски лекар, Нобелов лауреат 1923 г., († 1941 г.) 1896 г. – Мейми Айзенхауер, първа дама на САЩ (1953 – 1961) († 1979 г.) 1906 г. – Григорий Оводовски, съветски военен († 1974 г.) 1907 г. – Астрид Линдгрен, шведска писателка († 2002 г.) 1908 г. – Джоузеф Маккарти, американски сенатор († 1957 г.) 1912 г. – Антон Лебанов, български общественик († 2008 г.) 1913 г. – Хакобо Арбенс Гусман, президент на Гватемала († 1971 г.) 1920 г. – Георги Близнаков, български химик († 2004 г.) 1922 г. – Бутрос Бутрос-Гали, египетски генерален секретар на ООН († 2016 г.) 1925 г. – Александър Караиванов, български учен († 2006 г.) 1926 г. – Йорданка Стоянова, български учен 1930 г. – Едуард Уайт, американски астронавт († 1967 г.) 1934 г. – Георги Робев, български диригент († 2002 г.) 1935 г. – Хусейн I, крал на Йордания († 1999 г.) 1936 г. – Антонио Гадес, испански хореограф († 2004 г.) 1948 г. – || ( крал на Великобритания и други 13 страни)| Чарлз|||, крал на Великобритания и други 13 страни. 1953 г. – Доминик дьо Вилпен, министър-председател на Франция 1953 г. – Николай Арабов, български футболист 1954 г. – Яни, гръцки композитор и пианист 1957 г. – Бонка Енчева, българска акробатка 1959 г. – Пол Макган, британски актьор 1962 г. – Лора Сан Джакомо, американска актриса 1965 г. – Иван Кочев, български футболист 1968 г. – Павел Шуманов, български колоездач 1970 г. – Параскева Джукелова, българска актриса 1978 г. – Димо Дренчев, български бизнесмен и политик 1979 г. – Олга Куриленко, френска актриса 1984 г. – Мария Шерифович, сръбска певица 1990 г. – Джесика Джейкъбс, австралийска актриса († 2008 г.) Починали 1060 г. – Годфроа II, граф на Анжу (* 1006 г.) 1263 г. – Александър Невски, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1220 г.) 1522 г. – Ан дьо Божьо, регентка на Франция (* 1461 г.) 1687 г. – Нел Гуин, английска актриса (* 1650 г.) 1716 г. – Готфрид Лайбниц, немски философ и математик (* 1646 г.) 1825 г. – Жан Паул, немски писател (* 1763 г.) 1831 г. – Георг Хегел, немски философ (* 1770 г.) 1847 г. – Йозеф Юнгман, чешки филолог (* 1773 г.) 1938 г. – Ханс Кристиан Йоахим Грам, датски микробиолог (* 1853 г.) 1956 г. – Темелко Иванчев, български лесовъд (* 1880 г.) 1977 г. – Бхактиведанта Свами Прабхупада, индийски религиозен водач (* 1896 г.) 1989 г. – Пенчо Данчев, български литературен критик, професор (* 1915 г.) 1990 г. – Леонид Трауберг, руски сценарист и кинорежисьор (* 1902 г.) 1992 г. – Ернст Хапел, австрийски футболист и треньор (* 1925 г.) 1994 г. – Александър Муратов, български поет и преводач (* 1914 г.) 2011 г. – Франц Йозеф Дегенхарт, немски писател (* 1931 г.) Празници Православна църква – Свети Апостол Филип Световна здравна организация – Световен ден за борба с диабета – Отбелязва се от 1991 г. по повод годишнина от рождението на Фредерик Бантинг – канадски физиолог, откривател на инсулина. Индия – Ден на детето (по повод рождения ден на Джавахарлал Неру, празнува се на тази дата от 1959 г.) Колумбия – Ден на жената Мианмар – Ден на нацията (национален празник) B14

bg

2590

https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

15 ноември

15 ноември е 319-ият ден в годината според григорианския календар (320-и през високосна). Остават 46 дни до края на годината. Събития 1315 г. – В борбата си за независимост войските на новосъздадената Швейцарска конфедерация побеждават австрийската армия в битката при Моргартен. 1533 г. – В името на краля на Испания войските на Франсиско Писаро нанасят окончателно поражение на държавата на Инките и превземат столицата ̀и Куско. 1885 г. – Сръбско-българска война: Убедителната българска победа при Пирот, след която на 16 ноември българската армия се готви да атакува Ниш, но в щаба на армията е австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер, който предупреждава, че при по-нататъшно настъпление българската армия ще срещне австро-унгарски войски, което слага края на войната. 1889 г. – Бразилия е обявена за република. 1902 г. – Съставено е двадесет и четвъртото правителство на България, начело със Стоян Данев. 1908 г. – Свободната държава Конго е преобразувана в Белгийско Конго 1920 г. – В Женева се провежда първото събрание на Обществото на народите. 1941 г. – Втората световна война: Началникът на СС Хайнрих Химлер нарежда арестуването и депортирането в концентрационни лагери на всички хомосексуалисти в Германия, с изключение на определени висшестоящи нацистки офицери. 1943 г. – Втората световна война: Германския началник на СС Хайнрих Химлер нарежда всички цигани да бъдат поставени „на едно ниво с евреите и изпратени в концентрационни лагери“. 1949 г. – Обесени са убийците на Махатма Ганди. 1969 г. – Студената война: Съветската подводница Подводница К-19 се сблъсква с американската подводница USS Gato в Баренцово море. 1971 г. – Фирмата Intel пуска на пазара първият в света микропроцесор, Intel 4004, способен да обработва 60 000 инструкции в секунда. 1983 г. – Създава се Севернокипърска турска република, която приема Декларация за независимост. 1987 г. – Избухва въстанието в Брашов политиката на строги икономии на Николае Чаушеску. 1988 г. – Палестинският Народен съвет обявява създаването на държавата Палестина. 1988 г. – В СССР се осъществява единственият полет на безпилотната космическата совалка Буран. 1990 г. – VII велико народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България. 2018 г. - Деактивиран е космическият телескоп на НАСА „Кеплер“ Родени 1316 г. – Жан I, крал на Франция († 1316 г.) 1708 г. – Уилям Пит-старши, министър-председател на Обединеното кралство († 1778 г.) 1738 г. – Уилям Хершел, германски астроном и композитор († 1822 г.) 1861 г. – Петър Тантилов, български военен деец († 1937 г.) 1849 г. – Стефан Кисов, български военен деец († 1915 г.) 1862 г. – Герхарт Хауптман, немски драматург, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1946 г.) 1866 г. – Александра Яблочкина, руска артистка († 1964 г.) 1874 г. – Аугуст Крог, датски физиолог, Нобелов лауреат през 1920 г. († 1949 г.) 1887 г. – Хитоши Ашида, Министър-председател на Япония († 1959 г.) 1887 г. – Джорджия О’Киф († 1986 г.) 1891 г. – Ервин Ромел, германски фелдмаршал († 1944 г.) 1893 г. – Димитър Ацев, български комунист († 1923 г.) 1895 г. – Олга Николаевна, дъщеря на император Николай II († 1918 г.) 1901 г. – Ник Дим Кос, български илюзионист († 1983 г.) 1910 г. – Дико Диков, български офицер и политик († 1985 г.) 1922 г. – Франческо Рози, италиански режисьор († 2015 г.) 1925 г. – Ненчо Станев, български политик († 2000 г.) 1925 г. – Хайнц Пионтек, немски писател († 2003 г.) 1929 г. – Едуард Аснър, американски актьор († 2021 г.) 1936 г. – Волф Бирман, немски поет и певец 1939 г. – Яфет Кото, американски актьор († 2021 г.) 1942 г. – Стоян Овчаров, български политик 1944 г. – Ставри Калинов, български скулптор и художник 1945 г. – Ани-Фрид Люнгстад, норвежка поп певица (ABBA) 1946 г. – Тодор Щонов, български актьор († 2008 г.) 1948 г. – Екрем Баша, косовски албански поет 1954 г. – Александър Квашневски, президент на Полша 1956 г. – Златко Кранчар, състезател и треньор по футбол 1967 г. – Франсоа Озон, френски кинорежисьор 1976 г. – Виржини Ледоаян, френска актриса 1976 г. – Руслан Мъйнов, български актьор, певец и шоумен 1978 г. – Ивайло Папов, български политик и учител 1982 г. – Клеменс Й. Зец, австрийски писател 1983 г. – Лора Сме, френска актриса 1991 г. – Шейлийн Удли, американска актриса Починали 1028 г. – Константин VIII, византийски император (* 960 г.) 1280 г. – Алберт Велики, немски философ, теолог и доминикански епископ (* 1193/1206 г.) 1379 г. – Ото V, херцог на Горна Бавария (* 1346 г.) 1630 г. – Йохан Кеплер, германски математик, астроном и астролог (* 1571 г.) 1670 г. – Ян Амос Коменски, чешки мислител (* 1592 г.) 1691 г. – Алберт Кейп, холандски художник (* 1620 г.) 1787 г. – Кристоф Глук, германски композитор (* 1714 г.) 1794 г. – Мария-Франциска фон Зулцбах, немска благородничка (* 1724 г.) 1808 г. – Мустафа IV, султан на Османската империя (* 1779 г.) 1819 г. – Даниъл Ръдърфорд, шотландски химик (* 1749 г.) 1832 г. – Жан-Батист Сей, френски икономист (* 1767 г.) 1839 г. – Уилям Мърдок, шотландски инженер (* 1754 г.) 1908 г. – Цъси, императрица на Китай (* 1835 г.) 1910 г. – Вилхелм Раабе, немски белетрист и художник (* 1831 г.) 1916 г. – Хенрик Сенкевич, полски писател, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1846 г.) 1917 г. – Емил Дюркем, френски социолог (* 1858 г.) 1919 г. – Алфред Вернер, германски химик, Нобелов лауреат през 1913 г. (* 1866 г.) 1938 г. – Петър Ников, български историк (* 1884 г.) 1959 г. – Чарлз Уилсън, шотландски физик, Нобелов лауереат (* 1869 г.) 1971 г. – Рудолф Абел, съветски шпионин (* 1903 г.) 1976 г. – Жан Габен, френски актьор (* 1904 г.) 1983 г. – Таки Хрисик, югославски композитор (* 1920 г.) 1985 г. – Димитър Панов, български актьор (* 1902 г.) 2007 г. – Николай Зидаров, български поет (* 1921 г.) 2009 г. – Павле, сръбски патриарх (* 1914 г.) 2010 г. – Лари Еванс, американски шахматист (* 1932 г.) Празници Източноправославна църква – Начало на 40-дневния Рождественски пост (Коледен пост). Свети Гурий, Самон и Авив Бразилия – Празник на републиката (1889 г.) Италия – Празник на град Абетоне Кот д'Ивоар – Ден на мира Палестина – Ден на независимостта (обявена 1988 г., от Израел, национален празник) Севернокипърска турска република – Ден на независимостта (от Кипър, 1983 г., призната само от Турция, национален празник) B15

bg

2591

https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

16 ноември

16 ноември е 320-ият ден в годината според григорианския календар (321-ви през високосна). Остават 45 дни до края на годината. Събития 1384 г. – Ядвига е коронована за кралица на Полша. 1491 г. – В Испания са осъдени от инквизицията на изгаряне на клада 5-а марани по случая със светото дете от Ла Гуардия. 1869 г. – Официално е открит Суецкият канал. 1885 г. – Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия. 1893 г. – Основан е чешкият футболен тим Спарта в Прага. 1896 г. – Произведено е първото електричество от електроцентралата на Ниагарския водопад. 1907 г. – Оклахома става 46-ия щат на САЩ. 1909 г. – Създадена е първата авиокомпания в света DELAG във Франкфурт на Майн, Германия, с подкрепата на правителството. 1918 г. – Унгария е обявена за република. 1933 г. – СССР и САЩ установяват дипломатически отношения. 1938 г. – За първи път е синтезирано веществото ЛСД от швейцарския химик д-р Алберт Хофман. 1940 г. – Холокост: Хитлеристка Германия създава Варшавското гето в окупираната от нея Полша. 1945 г. – Учредена е световната организация за култура и образование ЮНЕСКО. 1945 г. – Официално е обявено откриването на новите тежки метали америций и кюрий. 1965 г. – Венера: СССР изстрелва космическия апарат Венера 3 към Венера. 1970 г. – В Сирия е извършен държавен преврат и начело на държавата застава Хафез ал-Асад. 1972 г. – Генералната конференция на ЮНЕСКО приема Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство за създаване на Програма за световното наследство. 1979 г. – Открита е първата линия на Букурещкото метро. 1988 г. – Беназир Бхуто е избрана за министър-председател на Пакистан, с което тя става и първата жена на такъв пост в ислямския свят. 1996 г. – Майка Тереза става почетен гражданин на САЩ. Родени 42 пр.н.е. – Тиберий, римски император († 37 г.) 1717 г. – Жан Лерон д'Аламбер, френски математик и философ († 1783 г.) 1762 г. – Карагеорги Петрович, сръбски революционер († 1817 г.) 1878 г. – Михайло Парашчук, украински скулптор († 1963 г.) 1881 г. – Хуго Майзъл, австрийски футболист († 1937 г.) 1892 г. – Тацио Нуволари, италиански автомобилен пилот († 1953 г.) 1894 г. – Рихард Куденхофе-Калерги, австрийски политик († 1972 г.) 1895 г. – Майкъл Арлън, британски писател († 1956 г.) 1900 г. – Евгений Босилков, български духовник, канонизиран за блажен († 1953 г.) 1908 г. – Вера Недкова, българска художничка († 1996 г.) 1918 г. – Тодор Шошев, български общественик († 1991 г.) 1922 г. – Жузе Сарамагу, португалски писател, Нобелов лауреат през 1998 г. († 2010 г.) 1930 г. – Чинуа Ачебе, нигерийски писател († 2013 г.) 1940 г. – Веселин Джигов, български народен певец от Родопската фолклорна област († 2002 г.) 1946 г. – Терънс Маккена, американски писател († 2000 г.) 1948 г. – Джими Йънг, американски боксьор († 2005 г.) 1951 г. – Калин Арсов, български актьор 1952 г. – Натанаил Неврокопски, български духовник и архиерей († 2013 г.) 1953 г. – Гликерия, гръцка певица 1958 г. – Марг Хелгенбъргър, американска актриса 1961 г. – Карен Дуве, немска писателка 1962 г. – Стевица Кузмановски, футболен треньор 1963 г. – Рене Щайнке, немски актьор 1966 г. – Кристиан Лоренц, немски музикант (Rammstein) 1977 г. – Маги Джиленхол, американска актриса 1977 г. – Максим Стависки, български спортист от руски произход 1977 г. – Маурисио Очман, мексикански актьор 1989 г. – Александър Башлиев, български футболист Починали 1093 г. – Света Маргарет Шотландска, шотландска кралица (* ок. 1045) 1272 г. – Хенри III, крал на Англия (* 1207 г.) 1797 г. – Фридрих Вилхелм II, крал на Прусия (* 1744 г.) 1831 г. – Карл фон Клаузевиц, пруски генерал и военен теоретик (* 1780 г.) 1877 г. – Александър Попов, руски историк (* 1821 г.) 1878 г. – Джура Якшич, сръбски поет (* 1832 г.) 1885 г. – Луи Риел, канадски политик и революционер (* 1844 г.) 1898 г. – Гаврил Кръстевич, български общественик (* 1817 г.) 1907 г. – Константин Величков, български политик (* 1855 г.) 1907 г. – Роберто I Бурбон-Пармски, херцог на Парма и Пиаченца (* 1848 г.) 1934 г. – Георги Тодоров, български офицер (* 1858 г.) 1960 г. – Кларк Гейбъл, американски актьор (* 1901 г.) 1973 г. – Алън Уотс, британски философ (* 1915 г.) 1996 г. – Васил Спасов, български футболист (* 1919 г.) 1997 г. – Жорж Марше, лидер на френските социалисти (* 1920 г.) 1999 г. – Даниъл Натанс, американски микробиолог, Нобелов лауреат през 1978 г. (* 1928 г.) 2005 г. – Доналд Уотсън, британски основател на веганството (* 1910 г.) 2006 г. – Милтън Фридман, американски икономист, Нобелов лауреат през 1976 г. (* 1912 г.) 2013 г. – Натанаил Неврокопски, български духовник и архиерей (* 1952 г.) Празници Православна църква – Свети Матей (един от 12-те апостоли) Световен ден на Географската информационна система ЮНЕСКО – Международен ден на толерантността (от 1996 г.) Великобритания и Ирландия – Ден на децата в нужда (по идеята на БиБиСи от 1985 г. Исландия – Ден на исландския език (празнува се в деня на раждането на исландския поет Йонас Халгримсон).) Холандски Антили – Празник на Америка B16

bg

2592

https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

17 ноември

За терористичната организация вижте Седемнадесети ноември 17 ноември е 321-вият ден в годината според григорианския календар (322-ри през високосна година). Остават 44 дни до края на годината. Събития 284 г. – Диоклециан е обявен за римски император от войниците си. 1558 г. – След смъртта на кралица Мария Тюдор на английския трон застава Елизабет I. 1800 г. – Провежда се първото заседание на Конгреса на САЩ във Вашингтон. 1831 г. – Еквадор и Венецуела се отделят като самостоятелни държави от Велика Колумбия. 1855 г. – Шотландският изследовател на Африка Дейвид Ливингстън открива голям водопад на река Замбези и го назовава „Виктория“. 1912 г. – Балканската война: Начало на Чаталджанската операция. 1919 г. – Гражданска война в Русия: Червената армия превзема град Курск. 1939 г. – Девет студенти от Университета на Прага, в т.ч. лидера на протеста Ян Оплетал, са убити от нацистките окупатори; събитието става повод за обявяването на деня за Международен ден на студентите и първото му честване през 1941 г. в Лондон. 1948 г. – Крайцерът Аврора е изведен от експлоатация. Същата година е обявен за паметник на революцията и превърнат в музей. 1950 г. – Тензин Гятсо – 14-ият Далай Лама, е ръкоположен за държавен глава на Тибет. 1953 г. – След смъртта на Сталин и поставянето на балсамираното му тяло в Мавзолея на Ленин в Москва, сградата е открита като Мавзолей на Ленин и Сталин. 1954 г. – Гамал Абдел Насър е избран за президент на Египет. 1958 г. – В Судан е извършен държавен преврат от военните и цялата власт преминава в ръцете на генерал Ибрахим Абуд. 1962 г. – В списание Нов свят е публикувана първата повест на Александър Солженицин. 1969 г. – В Хелзинки започват преговори между САЩ и СССР за ограничаване на стратегическите оръжия. 1970 г. – Луна (програма): СССР приземява на Луната „Луноход 1“ – първият апарат с дистанционно управление, достигнал повърхността на друго космическо тяло. 1973 г. – По повод на Международния ден на студентите настъпва кулминация на масовите протестни действия срещу диктатурата в Политехниката на Атина (Гърция). 1989 г. – Започва Нежната революция в Чехословакия – като легален протест на студенти в Прага, която е потушена от милицията; загива един студент, което дава началото на протести за сваляне на комунистическото правителство (те успяват на 29 декември). 1991 г. – Събранието на Република Македония гласува първата конституция на суверенна и независима Република Македония. 2003 г. – Започва мандатът на холивудския актьор Арнолд Шварценегер като губернатор на Калифорния. Родени 9 г. – Веспасиан, римски император († 79 г.) 1755 г. – Луи XVIII, крал на Франция († 1824 г.) 1765 г. – Жак Макдоналд, френски маршал († 1840 г.) 1788 г. – Михаил Шчепкин, руски артист († 1863 г.) 1790 г. – Аугуст Мьобиус, немски математик, механик и астроном теоретик († 1868 г.) 1827 г. – Петко Славейков, български поет, писател и фолклорист († 1895 г.) 1857 г. – Жозеф Бабински, френски невролог патолог († 1932 г.) 1862 г. – Георги Бошнаков, български военен деец († 1944 г.) 1865 г. – Луи Айер, български педагог († 1916 г.) 1866 г. – Стефан Тасев, български военен деец († ? г.) 1878 г. – Лиза Майтнер, австрийска физичка († 1968 г.) 1887 г. – Бърнард Монтгомъри, британски командир († 1976 г.) 1887 г. – Георги Попов, български военен деец († 1953 г.) 1895 г. – Кирил Преславски, български княз и регент († 1945 г.) 1902 г. – Юджин Уигнър, унгарски физик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1995 г.) 1905 г. – Астрид Шведска, белгийска кралица († 1935 г.) 1906 г. – Соичиро Хонда, японски инженер и предприемач († 1991 г.) 1911 г. – Кристиан Фуше, френски политик и дипломат († 1974 г.) 1922 г. – Стенли Коен, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1986 г. († 2020 г.) 1925 г. – Рок Хъдзън, американски актьор († 1985 г.) 1928 г. – Тодор Ташев, български писател († 2015 г.) 1933 г. – Панчо Панчев, български писател, драматург и сценарист († 2019 г.) 1938 г. – Добри Добрев, български актьор 1940 г. – Йордан Мутафчиев, български политик и дипломат († 2015 г.) 1942 г. – Мартин Скорсезе, американски режисьор и сценарист 1944 г. – Дани де Вито, американски актьор 1944 г. – Рем Колхас, нидерландски архитект 1947 г. – Александър Димитров, български политик 1945 г. – Ролан Жофе, британски филмов режисьор 1952 г. – Роман Огаза, полски футболист († 2006 г.) 1964 г. – Марина Кар, ирландска писателка 1966 г. – Ричард Фортъс, американски китарист 1966 г. – Софи Марсо, френска актриса 1970 г. – Пламен Петков, български журналист и сценарист 1971 г. – Майкъл Адамс, британски шахматист 1974 г. – Шарик Леон, колумбийска актриса и модел 1976 г. – Кирил Бояджиев, български актьор 1983 г. – Кристофър Паолини, американски писател 1986 г. – Нани, португалски футболист Починали 375 г. – Валентиниан I, римски император (* 321 г.) 474 г. – Лъв II, византийски император (* ок. 467 г.) 1417 г. – Евренос, османски пълководец (* 1288 г.) 1494 г. – Джовани Пико дела Мирандола, италиански философ (* 1463 г.) 1558 г. – Мария I Тюдор, кралица на Англия (* 1516 г.) 1624 г. – Якоб Бьоме, германски мистик и религиозен философ (* 1575 г.) 1780 г. – Бернардо Белото, италиански художник (* 1721 г.) 1796 г. – Екатерина II, императрица на Русия (* 1729 г.) 1818 г. – Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Обединеното кралство (* 1744 г.) 1858 г. – Робърт Оуен, британски социалист утопист (* 1771 г.) 1900 г. – Александър Имеретински, руски офицер (* 1837 г.) 1905 г. – Адолф, велик херцог на Люксембург (* 1817 г.) 1908 г. – Поп Грую Бански, български духовник и революционер (* 1836 г.) 1917 г. – Огюст Роден, френски скулптор (* 1840 г.) 1924 г. – Христо Юрданов, български офицер (* 1864 г.) 1931 г. – Георги Атанасов, български композитор (* 1882 г.) 1934 г. – Йоахим Рингелнац, немски писател (* 1883 г.) 1938 г. – Анте Трумбич, хърватски политик (* 1864 г.) 1946 г. – Анастас Бендерев, български военен деец (* 1859 г.) 1947 г. – Рикарда Хух, германска поетеса и романистка (* 1864 г.) 1950 г. – Сребрен Поппетров, български революционер (* 1869 г.) 1982 г. – Петър Панчевски, български и съветски генерал (* 1902 г.) 1984 г. – Георги Петров, български аграрен учен (* 1916 г.) 1985 г. – Лон Нол, камбоджански военачалник, политик и държавник (* 1913 г.) 1990 г. – Роберт Хофщетер, американски физик, Нобелов лауреат (* 1915 г.) 1998 г. – Ефим Гелер, украински шахматист (* 1925 г.) 2000 г. – Луи Неел, френски физик, Нобелов лауреат през 1970 г. (* 1904 г.) 2006 г. – Ференц Пушкаш, унгарски футболист (* 1927 г.) 2008 г. – Ангел Ангелов, български художник (* 1923 г.) 2012 г. – Илия Аргиров, български народен певец от пиринския край (* 1932 г.) 2012 г. – Иван Бенчев, български изкуствовед (* 1944 г.) 2013 г. – Дорис Лесинг, британска писателка, носителка на Нобелова награда (* 1919 г.) Празници Световен ден на недоносените деца Международен ден на студентите (за първи път се отбелязва през 1941 г. в Лондон) Азербайджан – Ден на националното възраждане Демократична република Конго – Празник на армията Маршалови острови – Ден на президента Словакия и Чехия – Ден на борбата за свобода и демокрация (начало на Нежната революция, 1989 г.) B17

bg

2593

https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

18 ноември

18 ноември е 322-рият ден в годината според григорианския календар (323-ти през високосна). Остават 43 дни до края на годината. Събития 1095 г. – Под ръководството на папа Урбан II във френския град Клермон започва Събор на католическата църква, на който е огласена Свещената война – кръстоносните походи. 1307 г. – Според легендата, Вилхелм Тел прострелва със стрела ябълка, поставена върху главата на сина му. 1850 г. – При най-големия пожар в историята на Краков половината сгради в града са изпепелени. 1868 г. – Дмитрий Менделеев създава в Москва Руско химическо дружество. 1870 г. – Между градовете Тур и Париж е установена пощенска връзка с използване на гълъби. 1879 г. – Открита е Първа Софийска девическа гимназия. 1893 г. – Открита е жп линията София – Перник (34 км). 1901 г. – САЩ и Обединеното Кралство сключват договор за строежа на Панамския Канал. Строежът трае 10 години. По време на строителството му живота си са загубили общо 27 500 работници. 1912 г. – Балканска война: Поражение на България от Османската империя в Чаталджанската операция. 1912 г. – Балканската война: Победа на Сърбия срещу Османската империя Битолската битка. 1916 г. – Първа световна война: Завършва Битката при Сома, започнала на 1 юли 1916. 1918 г. – Латвия обявява национална независимост от Съветска Русия. 1923 г. – Провеждат се избори за 21 Обикновено народно събрание на България, които са спечелени от управляващата коалиция на Демократическия сговор. 1928 г. – В Ню Йорк се състои премиерата на първия озвучен анимационен филм на Уолт Дисни с героите Мики Маус и Мини Маус. 1929 г. – Червената армия преминава границата с Манджурия и окупира част от страната. 1936 г. – Германия и Италия декларират, че признават испанското правителство на генерал Франко. 1945 г. – На парламентарните избори в България побеждава Отечествения фронт, доминиран от представители на БКП. 1978 г. – В Гвиана 911 членове на сектата Храм на народа извършват масово самоубийство. 1987 г. – При пожар в Лондонското метро загиват 30 души. 1987 г. – Етиопското правителство обявява хуманитарна криза в северната част на страната, където гладуват над 5 милиона души. 1989 г. – Българската опозиция провежда първия си масов митинг на площада пред Храм-паметника Свети Александър Невски. 1991 г. – След 3-месечна обсада, хърватският град Вуковар капитулира пред обсаждащите го сили на Югославската народна армия и сръбски паравоенни групи. 1996 г. – В резултат на възникнал пожар в Тунела под Ла Манш са ранени над 30 души. 1996 г. – Президентът на България Желю Желев провежда последователни консултации с парламентарните сили по въвеждане на валутен борд. 2000 г. – Излъчена е първата емисия на bTV новините. 2001 г. – Провежда се втори тур на Президентските избори в България, спечелени от Георги Първанов с вицепрезидент Ангел Марин. 2003 г. – Масачузетс става първият щат на САЩ, който дава право на брак на хомосексуални двойки. Родени 1522 г. – Ламорал Егмонт, фламандски благородник († 1568 г.) 1647 г. – Пиер Бейл, френски философ († 1706 г.) 1786 г. – Карл Вебер, немски композитор († 1826 г.) 1787 г. – Луи Дагер, френски изобретател и пионер във фотографията († 1851 г.) 1828 г. – Джон Лангдън Даун, английски лекар († 1896 г.) 1832 г. – Адолф Ерик Норденшелд, шведски геолог († 1901 г.) 1863 г. – Рихард Демел, немски поет, драматург и романист († 1920 г.) 1874 г. – Кръсте Мисирков, публицист († 1926 г.) 1880 г. – Наум Торбов, български архитект († 1952 г.) 1887 г. – Адемар Гелб, немски психолог († 1934 г.) 1891 г. – Джио Понти, италиански архитект († 1979 г.) 1897 г. – Патрик Блакет, британски физик, Нобелов лауреат през 1948 г. († 1974 г.) 1902 г. – Жорж Алека Дамас, габонски политик († 1982 г.) 1906 г. – Корнелиу Баба, румънски живописец († 1997 г.) 1906 г. – Клаус Ман, немски писател († 1949 г.) 1917 г. – Педро Инфанте, мексикански актьор и певец († 1957 г.) 1923 г. – Алън Шепърд, американски астронавт († 1998 г.) 1930 г. – Венцел Райчев, български социолог († 2009 г.) 1933 г. – Минка Сюлеймезова, българска актриса († 2006 г.) 1934 г. – Василис Василикос, гръцки писател 1936 г. – Дон Чери, американски джаз музикант († 1995 г.) 1937 г. – Атанас Свиленов, български писател и журналист († 2015 г.) 1939 г. – Маргарет Атууд, канадска писателка 1940 г. – Кабус ибн-Саид, султан на Оман 1943 г. – Астор, български илюзионист 1943 г. – Кръстьо Петков, български политик († 2016 г.) 1944 г. – Борислав Боянов, български математик († 2009 г.) 1949 г. – Херман Раребел, германски музикант (Scorpions) 1950 г. – Майкъл Суонуик, американски писател 1954 г. – Кристоф Вилхелм Айгнер, австрийски писател 1955 г. – Иван Илиев, български футболист 1960 г. – Александър Донски, македонски историк 1960 г. – Ким Уайлд, британска поп певица 1962 г. – Кърк Хамет, американски китарист (Metallica) 1963 г. – Петер Шмайхел, датски футболист 1967 г. – Красимир Димитров, български юрист 1968 г. – Оуен Уилсън, американски актьор 1970 г. – Пета Уилсън, австралийска актриса 1974 г. – Петер Солберг, норвежки автомобилен състезател 1978 г. – Ебру Йозкан, турска актриса 1981 г. – Витория Пучини, италианска актриса Починали 1683 г. – Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа, френски принц (* 1667 г.) 1827 г. – Вилхелм Хауф, немски поет и новелист (* 1802 г.) 1885 г. – Марин Маринов, български военен деец (* 1856 г.) 1886 г. – Честър Артър, 21-ви президент на САЩ (* 1829 г.) 1922 г. – Марсел Пруст, френски писател (* 1871 г.) 1931 г. – Васил Кирков, български актьор (* 1870 г.) 1931 г. – Иван Фичев, български военен деец (* 1860 г.) 1941 г. – Крис Уотсън, министър-председател на Австралия (* 1867 г.) 1944 г. – Райко Алексиев, български карикатурист (* 1893 г.) 1952 г. – Пол Елюар, френски поет (* 1895 г.) 1962 г. – Нилс Бор, датски физик, Нобелов лауреат през 1922 г. (* 1885 г.) 1976 г. – Ман Рей, американски художник (* 1890 г.) 1977 г. – Курт Шушниг, австрийски политик (* 1897 г.) 1980 г. – Франтишек Шорм, чешки химик (* 1913 г.) 1991 г. – Густав Хусак, комунистически президент на Чехословакия (* 1913 г.) 1993 г. – Тилемахос Кантос, кипърски художник (* 1910 г.) 2002 г. – Джеймс Кобърн, американски актьор (* 1928 г.) 2009 г. – Любен Станев, български писател (* 1924 г.) Празници Ден за борба с трафика на хора (от 2007 г., Европейски парламент) Латвия – Ден независимостта (1918 г., от Болшевишка Русия, национален празник) Узбекистан – Ден на националния флаг Хаити – Празник на въоръжените сили Мароко – Ден на независимостта (1956 г., от Испания) Оман – Рожден ден на султана (Кабус ибн-Саид, 1940 г., национален празник) B18

bg

2594

https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

19 ноември

19 ноември е 323-тият ден в годината според григорианския календар (324-ти през високосна). Остават 42 дни до края на годината. Събития 461 г. – Либий Север е провъзгласен за римски император в Равена. 1493 г. – По време на втората си експедиция Христофор Колумб открива остров, който кръщава Сан Хуан Батиста (по-късно преименуван на Пуерто Рико). 1703 г. – Поставено е началото на мистерията за Желязната маска със смъртта на един затворник в Бастилията, чието име и престой в тъмницата са пазени в строга тайна. 1824 г. – В най-голямото наводнение в историята на Санкт Петербург загиват около 10 000 души. 1826 г. – Образувани са Военноморските сили на Боливия. 1831 г. – Велика Колумбия окончателно се разпада на Нова Гранада, Венецуела и Еквадор. 1858 г. – Основан е град Холистър, САЩ 1863 г. – Президентът на САЩ Ейбръхам Линкълн изнася известното си Гетисбъргско обръщение. 1885 г. – Сръбско-българска война: Състои се Боят при Гургулят. 1889 г. – Създаден е Гербът на Бразилия. 1893 г. – IV велико народно събрание учредява Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. 1919 г. – Зайон получава статут на национален парк. 1922 г. – В Царство България се провежда референдум за започване на съдебен процес срещу министрите от кабинетите на Иван Гешов (1911-1913), Стоян Данев (1913) и Александър Малинов (1918). 1924 г. – Египет става конституционна монархия. 1942 г. – Втора световна война: Битка при Сталинград: Силите на Съветския съюз, командвани от генерал Георгий Жуков, преминават в контранастъпление, като обръщат хода на битката в полза на Съветския съюз. 1946 г. – ООН: Афганистан, Исландия и Швеция се присъединяват към Организацията на обединените нации. 1946 г. – ООН: Генералната асамблея на ООН приема резолюция против преследванията на расова и религиозна основа. 1969 г. – Аполо 12 каца на Луната, а Чарлс Конрад и Алън Бийн стават третия и четвъртия човек стъпили на лунната повърхност. 1977 г. – Египетският президент Ануар Садат става първият арабски държавен глава, направил официално посещение в Израел. 1979 г. – От Ленинград за Москва поема първия си курс високоскоростният влак Р-200. 1985 г. – Студената война: В Женева е осъществена, за първи път, среща между президента на САЩ Роналд Рейгън и генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. 1990 г. – 22 държави от НАТО и Варшавския договор подписват в Париж Договор за ограничаване на конвенционалните оръжия в Европа. 1995 г. – На президентските избори в Полша Александър Квашневски побеждава действащия тогава президент Лех Валенса. 1999 г. – Китай успешно изстрелва своя първи експериментален космически кораб, Шънджоу 1. 2003 г. – официално е открит португалският футболен стадион Ещадио Д-р Магаляеш Песоа. Родени 1235 г. – Хайнрих XIII, баварски херцог († 1290 г.) 1600 г. – Чарлз I, крал на Англия и Шотландия († 1649 г.) 1711 г. – Михаил Ломоносов, руски учен († 1765 г.) 1770 г. – Бертел Торвалдсен, датски скулптор († 1844 г.) 1770 г. – Иван Крузенщерн, руски мореплавател († 1846 г.) 1799 г. – Рене Огюст Кайе, френски пътешественик († 1838 г.) 1831 г. – Джеймс Гарфийлд, 20-и президент на САЩ († 1881 г.) 1833 г. – Вилхелм Дилтай, немски философ († 1911 г.) 1839 г. – Емил Шкода, чешки предприемач († 1900 г.) 1843 г. – Одоардо Бекари, италиански пътешественик († 1920 г.) 1843 г. – Рихард Авенариус, немски философ († 1896 г.) 1875 г. – Михаил Калинин, руски, съветски болшевишки политик и революционер († 1946 г.) 1886 г. – Фернан Кромелинк, белгийски драматург († 1970 г.) 1888 г. – Хосе Раул Капабланка, кубински шахматист († 1942 г.) 1889 г. – Димитър Шишманов, български писател († 1945 г.) 1889 г. – Клифтън Уеб, американски актьор († 1966 г.) 1905 г. – Томи Дорси, джазов музикант († 1956 г.) 1909 г. – Питър Дракър, американски икономист († 2005 г.) 1912 г. – Джеордже Емил Паладе, американски биолог, Нобелов лауреат през 1974 г. († 2008 г.) 1917 г. – Атанас Малеев, български лекар († 2001 г.) 1917 г. – Индира Ганди, министър-председател на Индия († 1984 г.) 1925 г. – Зигмунд Бауман, полски социолог († 1998 г.) 1925 г. – Костадин Кюлюмов, български писател († 1998 г.) 1926 г. – Люба Алексиева, българска актриса († 2015 г.) 1933 г. – Лари Кинг, американски журналист († 2021 г.) 1936 г. – Любиша Самарджич, сръбски актьор († 2017 г.) 1936 г. – Надежда Хвойнева, българска певица († 2000 г.) 1936 г. – Волфганг Йешке, немски писател († 2015 г.) 1937 г. – Аиде Тамара Бунке Бидер, латиноамериканска революционерка († 1967 г.) 1938 г. – Тед Търнър, американски медиен магнат 1940 г. – Катя Костова, българска художничка († 2008 г.) 1941 г. – Иванка Христова, българска лекоатлетка († 2022 г.) 1941 г. – Наталия Бардская, българска актриса 1942 г. – Келвин Клайн, американски дизайнер 1953 г. – Олимпи Кътев, български политик 1953 г. – Робърт Белтран, американски актьор 1954 г. – Иван Андреев, български актьор 1957 г. – Офра Хаза, израелска певица († 2000 г.) 1958 г. – Антонио Муньос Валкарсел, испански мореплавател 1960 г. – Мат Соръм, американски барабанист 1960 г. – Ян Конефке, немски писател 1961 г. – Мег Райън, американска актриса 1962 г. – Джоди Фостър, американска актриса 1964 г. – Любен Дилов, български политик 1965 г. – Лоран Блан, френски футболист 1969 г. – Филип Адамс, белгийски състезател от Формула 1 1972 г. – Васил Кръстев, български футболист 1975 г. – Бастиан Райнхарт, немски футболист 1982 г. – Муса Койта, френски футболист 1984 г. – Димитър Живков, български актьор 1987 г. – Силвия Солер Еспиноса, испанска тенисистка 1987 г. – Тара Уайт, чешка порнографска актриса и телевизионен водещ 1990 г. – Николай Банков, български футболист 1991 г. – Августина-Калина Петкова, българска актриса Починали 498 г. – Анастасий II, римски папа (* ? г.) 1034 г. – Дитрих I, граф на Ветин (* 990 г.) 1492 г. – Джами, персийски поет и суфийски теоретик (* 1414 г.) 1557 г. – Бона Сфорца, полска кралица (* 1494 г.) 1665 г. – Никола Пусен, френски художник (* 1594 г.) 1672 г. – Джон Уилкинс, английски духовник и учен (* 1614 г.) 1789 г. – Мария-Анна Австрийска, австрийска ерцхерцогиня (* 1738 г.) 1825 г. – Александър I, руски император (* 1777 г.) 1828 г. – Франц Шуберт, австрийски композитор (* 1797 г.) 1835 г. – Пьотър Пахтусов, руски мореплавател (* 1800 г.) 1846 г. – Мария Михайловна, велика руска княгиня (* 1825 г.) 1906 г. – Димитър Далипов, гръцки андартски капитан (* ? г.) 1906 г. – Павел Киров, гръцки андартски капитан (* ? г.) 1912 г. – Христо Ганчев, български актьор (* 1877 г.) 1924 г. – Томас Харпър Инс, американски режисьор (* 1882 г.) 1938 г. – Лев Шестов, руски философ (* 1866 г.) 1949 г. – Джеймс Енсор, белгийски художник (* 1860 г.) 1967 г. – Владимир Башев, български поет (* 1935 г.) 1967 г. – Жуау Гимарайс Роза, бразилски писател (* 1908 г.) 1970 г. – Андрей Ерьоменко, съветски маршал (* 1892 г.) 1990 г. – Йенс Герлах, немски поет и белетрист (* 1926 г.) 1993 г. – Кенет Бърк, американски езиковед (* 1897 г.) 1993 г. – Леонид Гайдай, съветски кинорежисьор (* 1923 г.) 1996 г. – Пламен Вагенщайн, български кинооператор (* 1945 г.) 1998 г. – Луи Дюмон, френски антрополог (* 1911 г.) 2002 г. – Ростислав Каишев, български физикохимик (* 1908 г.) 2004 г. – Джон Вейн, британски фармаколог, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1927 г.) 2005 г. – Артин Артинян, американски филолог (* 1907 г.) 2011 г. – Джон Невил, английски актьор (* 1925 г.) 2012 г. – Борис Стругацки, руски писател (* 1933 г.) 2013 г. – Фредерик Сангър, британски биохимик, двукратен Нобелов лауреат през 1958 и 1980 г. (* 1918 г.) 2014 г. – Майк Никълс, американски режисьор (* 1931 г.) Празници Световен ден на тоалетната Международен ден на мъжа Белиз – Празник на етническата общност Гарифуна България – Празник на Сухопътните Войски от Българската Армия Индия, Тринидад и Тобаго – Международен ден на мъжете Мали – Ден на свободата Монако – Празник на принца (национален празник) Пуерто Рико – Ден на откриването на Пуерто Рико (1493 г.) B19

bg

2595

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

20 ноември

20 ноември е 324-тият ден в годината според григорианския календар (325-и през високосна). Остават 41 дни до края на годината. Събития 284 г. – Диоклециан става римски император. 1541 г. – Жан Калвин представя теорията си за реформиране на църквата. 1818 г. – Симон Боливар обявява Венецуела за независима държава. 1872 г. – В Солун Неделя Петкова основава женското дружество Възрождение, което дава начало на девическото образование в България. 1910 г. – В Мексико избухва буржоазна революция. 1914 г. – България обявява неутралитет в Първата световна война. 1917 г. – Първата световна война: Великобритания за първи път използва танкове в бойните действия. 1926 г. – Великобритания предоставя на Канада, Австралия, Нова Зеландия и ЮАР правото на самоопределение. 1940 г. – Втората световна война: Унгария се присъединява към Тристранния пакт. 1945 г. – Започват Нюрнбергските процеси, които са съдебни дела срещу 24 видни нацистки военнопрестъпници от Втората световна война, 12 от които са осъдени на смърт. 1959 г. – Общата асамблея на ООН приема Декларация за правата на детето. 1962 г. – Карибската криза: След като СССР приключва с демонтажа на ядрените си установки в Куба, САЩ вдига блокадата на Карибските острови. 1979 г. – Около 200 сунитски мюсюлмани превземат мюсюлманския храм Кааба в Мека, Саудитска Арабия, по време на поклонението и вземат около 6000 заложника. Правителството на Саудитска Арабия получава помощ от пакистанските специални сили за потушаване на въстанието. 1985 г. – Пуснат е Microsoft Windows 1.0. 1989 г. – Нежната революция: Броят на протестиращите в Прага, Чехословакия, нараства от 200 000 предния ден, до половин милион. 1990 г. – Арестуван е украинския сериен убиец Андрей Чикатило. 1998 г. – Изстрелян е първият модул на Международната космическа станция – Заря. 2003 г. – В Истанбул избухват няколко бомби като антентат срещу британски институции, при което загиват 27 души. 2003 г. – В Москва е учредено международно евразийско движение. Родени 270 г. – Максимин Дая, римски император († 313 г.) 1602 г. – Ото фон Гьорике, немски физик († 1686 г.) 1621 г. – Авакум Петрович, руски писател († 1682 г.) 1761 г. – Пий VIII, римски папа († 1830 г.) 1813 г. – Франц Миклошич, словенски славист († 1891 г.) 1858 г. – Селма Лагерльоф, шведска писателка, Нобелова лауреатка през 1909 г. († 1940 г.) 1859 г. – Рачо Хаджиев, български полковник († 1925 г.) 1874 г. – Николае Бацария, румънски писател († 1952 г.) 1875 г. – Йосиф Хербст, български журналист († 1925 г.) 1885 г. – Боян Смилов, български политик († 1947 г.) 1889 г. – Едуин Хъбъл, американски астроном († 1953 г.) 1895 г. – Трифон Трифонов, български военен деец († 1945 г.) 1900 г. – Янко Янев, български философ († 1945 г.) 1904 г. – Орлин Василев, български писател († 1977 г.) 1907 г. – Михай Бенюк, румънски поет († 1988 г.) 1912 г. – Ото фон Хабсбург, германски политик († 2011 г.) 1920 г. – Михаил Лъкатник, български поет († 1974 г.) 1921 г. – Никола Дадов, български актьор († 2005 г.) 1923 г. – Надин Гордимър, южноафриканска писателка, Нобелов лауреат († 2014 г.) 1924 г. – Беноа Манделброт, френски математик († 2010 г.) 1924 г. – Йордан Миланов, български генерал († 2020 г.) 1925 г. – Мая Плисецкая, руска балерина († 2015 г.) 1925 г. – Робърт Кенеди, американски политик († 1968 г.) 1928 г. – Алексей Баталов, руски актьор († 2017 г.) 1934 г. – Лев Полугаевски, руски шахматист († 1995 г.) 1942 г. – Джо Байдън, американски политик 1944 г. – Кирил Райков, български футболист 1947 г. – Джо Уолш, американски музикант (Игълс) 1948 г. – Барбара Хендрикс, оперна певица 1948 г. – Джон Болтън, американски политик 1954 г. – Тодор Марев, български футболист 1954 г. – Петър Аврамов (застраховател), български икономист и застраховател 1956 г. – Бо Дерек, американска актриса 1959 г. – Шон Йънг, американска актриса 1964 г. – Джим Брикман, американски композитор 1971 г. – Весела Нейнски, българска певица 1976 г. – Николай Чалъков, български футболист 2000 г. – Кони Талбот, британска певица Починали 303 г. – Дазий Доростолски, християнски мъченик (* ?) 1316 г. – Жан I, крал на Франция (* 1316 г.) 1651 г. – Миколай Потоцки, коронован хетман на Полша (* 1595 г.) 1678 г. – Карел Дюжарден, нидерландски художник 1907 г. – Иван Димов Пашата, български революционер (* 1878 г.) 1910 г. – Лев Толстой, руски писател (* 1828 г.) 1918 г. – Йон Бауер, шведски художник (* 1882 г.) 1925 г. – Александра Датска, кралица на Великобритания 1925 г. – Стефан Жеромски, полски писател (* 1864 г.) 1934 г. – Вилем де Ситер, нидерландски астроном (* 1872 г.) 1945 г. – Франсиз Астън, британски физико-химик, Нобелов лауреат през 1922 г. (* 1877 г.) 1947 г. – Волфганг Борхерт, немски поет и белетрист и драматург 1947 г. – Георг Колбе, германски скулптор (* 1877 г.) 1949 г. – Рейджиро Вакацуки, Министър-председател на Япония 1953 г. – Цено Тодоров, български художник (* 1877 г.) 1975 г. – Франсиско Франко, испански генерал и диктатор (* 1892 г.) 1976 г. – Трофим Лисенко, украински генетик (* 1898 г.) 2000 г. – Вячеслав Котьоночкин, руски аниматор и кинорежисьор (* 1922 г.) 2002 г. – Михаил Кантарджиев, български шахматист 2006 г. – Робърт Олтмън, американски режисьор и продуцент (* 1925 г.) Празници УНИЦЕФ – Световен ден на децата (от 1954 г.) Бразилия – Ден на Зумби (последен лидер на държавата на робите-бегълци Киломбо дос Палмарес) Виетнам – Ден на учителя Мексико – Годишнина от революцията (1910 г.) B20

bg

2596

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

21 ноември

21 ноември е 325-ият ден в годината според григорианския календар (326-и през високосна година). Остават 40 дни до края на годината. Събития 695 г. – Свети Вилиброрд е ръкоположен за пръв епископ на фризийците. 1344 г. – Започва строежът на сегашната катедрала „Свети Вит“, когато епископът на Прага е издигнат в архиепископ. 1673 г. – Войската на бъдещия полски крал Ян III Собиески разгромява армията на Хюсеин паша при украинската крепост Хотин. 1766 г. – Във Филаделфия е открит първият театър в Северна Америка. 1783 г. – Жан Пилатр и маркиз Франсоа д'Арлан извършват първия свободен полет над Париж с балон. 1789 г. – Северна Каролина става 12-ият щат на САЩ. 1806 г. – Наполеон Бонапарт издава указ за икономическа блокада на Англия, в отговор на организираната от Англия морска блокада на Франция. 1916 г. – След попадане на морска мина в Егейско море потъва корабът близнак на Титаник – лайнерът Британик; от 1300 души екипаж и пасажери загиват 30. 1920 г. – ИРА извършва екзекуция на 14 тайни агенти от британските тайни служби, известно в историята като Кървавата неделя. 1931 г. – Фирмата AT&T започва производството на първия телекс. 1974 г. – При два атентата на групировката ИРА в Бирмингам загиват 19 души и са ранени 180. 1980 г. – При най-големия в историята на Невада (САЩ) пожар на хотел в Лас Вегас загиват 87 души и 650 са ранени. 1995 г. – Подписано е Дейтънското споразумение, което слага край на продължилата три години и половина война в Босна и Херцеговина. Споразумението е тържествено ратифицирано в Париж на 14 декември същата година. 1999 г. – За първи път действащ президент на САЩ (Бил Клинтън) прави официално посещение в България. 2002 г. – НАТО отправя покана към България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения за присъединяване към пакта. 2004 г. – При манипулиране на изборите за президент на Украйна Виктор Янукович е обявен за победител, което дава начало на масовите протести, известни като Оранжевата революция. 2004 г. – Страните от Парижкия клуб опрощават 80% (около $100 милиарда) от външния дълг на Ирак. 2006 г. – В резултат на взрив в полската каменовъглена мина Халемба на 1030 метра дълбочина загиват 23 миньори. Родени 1694 г. – Волтер, френски философ († 1778 г.) 1768 г. – Фридрих Шлайермахер, германски теолог и философ († 1834 г.) 1798 г. – Жером-Адолф Бланки, френски икономист († 1854 г.) 1818 г. – Люис Морган, американски антрополог († 1881 г.) 1841 г. – Луиджи Мария Албертис, италиански естественик († 1901 г.) 1848 г. – Ради Иванов, български революционер(† 1899 г.) 1854 г. – Бенедикт XV, римски папа († 1922 г.) 1864 г. – Петър Лолов, български генерал († 1925 г. – загинал при атентат) 1870 г. – Ефрем Чучков, български революционер († 1923 г.) 1870 г. – Зигфрид Едстрьом, шведски предприемач († 1964 г.) 1871 г. – Панайот Пипков, български композитор и капелмайстор († 1942 г.) 1872 г. – Никола Ризов, български дипломат († 1942 г.) 1875 г. – Никола Русински, български революционер († 1942 г.) 1877 г. – Коста Георгиев, български революционер († 1932 г.) 1879 г. – Димитър Табаков, български математик († 1973 г.) 1883 г. – Николай Стоянов, български ботаник († 1968 г.) 1888 г. – Милко Балан, български лекар († 1973 г.) 1898 г. – Димитър Симидов, български писател († 1984 г.) 1898 г. – Рене Магрит, белгийски художник († 1967 г.) 1902 г. – Исаак Башевис Сингер, американски писател от полски произход, Нобелов лауреат († 1991 г.) 1902 г. – Михаил Суслов, съветски идеолог († 1971 г.) 1902 г. – Ференц Хирзер, унгарски футболист и треньор († 1957 г.) 1914 г. – Сотир Костов, български художник († 1992 г.) 1922 г. – Мария Казарес, френска актриса от испански произход († 1996 г.) 1924 г. – Кристофър Толкин, английски писател († 2020 г.) 1932 г. – Берил Бейнбридж, английска актриса и писателка († 2010 г.) 1937 г. – Ференц Коша, унгарски режисьор 1938 г. – Петър Бояджиев, български лекар 1940 г. – Ричард Марчинко, американски офицер 1943 г. – Жак-Анри Лафит, френски пилот от Формула 1 1944 г. – Ричард Дърбин, американски политик 1944 г. – Харолд Реймис, американски актьор, режисьор и сценарист († 2014 г.) 1945 г. – Голди Хоун, американска актриса 1945 г. – Димитър Калчев, български политик († 2008 г.) 1948 г. – Мишел Сулейман, президент на Ливан 1950 г. – Мими Виткова, български лекар и политик 1952 г. – Дебора Шелтън, американска актриса 1959 г. – Сергей Ратников, естонски футболист и треньор 1962 г. – Огнян Радев, български футболист 1963 г. – Атанас Пашев, български футболист 1963 г. – Ник Перумов, руски писател фантаст 1965 г. – Александър Сидиг, английски актьор 1965 г. – Бьорк, исландска музикантка 1966 г. – Евгений Бареев, руски шахматист 1976 г. – Аделино Лопеш, футболист от Гвинея-Бисау и Португалия 1977 г. – Ани, норвежка поп изпълнителка и диджей 1978 г. – Майкъл Тътъл, американски мотоциклетен дизайнер 1979 г. – Винченцо Якуинта, италиански футболист 1980 г. – Лина Златева, българска актриса 1980 г. – Керстин Прайвус, немска писателка 1985 г. – Хесус Навас, испански футболист Починали 496 г. – Свети Геласий I, римски папа (* 5 век) 1325 г. – Юрий III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество 1555 г. – Георг Агрикола, немски лекар (* 1494 г.) 1695 г. – Хенри Пърсел, английски композитор (* 1659 г.) 1811 г. – Хайнрих фон Клайст, немски писател (* 1777 г.) 1835 г. – Сеишу Ханаока, японски лекар (* 1760 г.) 1841 г. – Никола Клеман, френски химик (* 1779 г.) 1844 г. – Иван Крилов, руски баснописец (* 1769 г.) 1870 г. – Карел Яромир Ербен, чешки историк (* 1811 г.) 1875 г. – Фридрих Ланге, германски философ (* 1828 г.) 1881 г. – Ами Буе, френски геолог (* 1794 г.) 1903 г. – Андон Жостов, български общественик (* 1842 г.) 1910 г. – Васил Стоянов, български филолог (* 1839 г.) 1916 г. – Франц Йозеф, император на Австро-Унгария (* 1830 г.) 1924 г. – Христо Гюлеметов, български комунист и политик (* 1899 г.) 1928 г. – Херман Зудерман, немски писател (* 1857 г.) 1940 г. – Сава Дацов, български икономист (* 1857 г.) 1943 г. – Иван Клинчаров, български писател и литературен критик (* 1877 г.) 1970 г. – Венката Раман, индийски физик, Нобелов лауреат през 1930 г. (* 1888 г.) 1990 г. – Георги Цанков, български политик (* 1913 г.) 1996 г. – Абдус Салам, пакистански физик, Нобелов лауреат през 1979 г. (* 1926 г.) 1999 г. – Ралф Фуди, американски актьор (* 1928 г.) 2001 г. – Салахудин, крал на Малайзия (* 1926 г.) 2007 г. – Сотир Майноловски, български актьор (* 1930 г.) 2011 г. – Ан Макафри, американска писателка на научна фантастика (* 1926 г.) Празници Православна църква – Въведение Богородично (Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж) ООН – Световен ден на телевизията (от 1996 г.) Световен ден на приветливостта (World Hello Day – от 1973 г., по повод на войната между Египет и Израел) Международен ден на болните от муковисдидоза Бангладеш – Ден на въоръжените сили България – Празник на село Караново Италия – Празник на град Венеция Камбоджа – Фестивал на водата B21

bg

2597

https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

22 ноември

22 ноември е 326-ият ден в годината според григорианския календар (327-и през високосна). Остават 39 дни до края на годината. Събития 1497 г. – Вашко да Гама достига нос Добра надежда. 1906 г. – На международна конференция в Берлин е възприето съгласие сигналът SOS да бъде международен при търсене на помощ. 1916 г. – Американският писател Джек Лондон се самоубива. 1918 г. – Първата световна война: Френската армия навлиза в Страсбург. 1927 г. – Персия заявява контрол върху остров Бахрейн. 1940 г. – Втората световна война: Гръцката армия навлиза на територията на Албания. 1943 г. – Ливан обявява национална независимост от Франция. 1943 г. – Втората световна война: В Кайро започва среща между тримата световни лидери – президента на САЩ Франклин Рузвелт, министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил и китайския лидер Чан Кайшъ. Срещата е известна като Каирска конференция и на нея е обсъдена стратегията за войната с Япония. 1943 г. – Втората световна война: Приключва Додеканезката операция. 1943 г. – България във Втората световна война: по наказателно дело №1541/1943 г. на гарнизонното стрелбище в София са разстреляни Александър Пеев, Емил Попов и Иван Владков 1946 г. – Съставено е правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров. 1963 г. – Американският президент Джон Кенеди е застрелян в Далас. Вицепрезидентът Линдън Б. Джонсън става 36-ия президент на САЩ след смъртоносното покушение. 1967 г. – ООН приема резолюция, която задъжава Израел да изтегли войските си от арабските територии. 1974 г. – Организацията за освобождение на Палестина получава статус на наблюдател в ООН. 1975 г. – В Испания е възстановена монархията и Хуан Карлос I става крал. 1977 г. – Започват редовни полети с Конкорд от Париж и Лондон до Ню Йорк. 1988 г. – В Палмдейл (Калифорния) е демонстриран свръхсекретния бомбардировач B-2 Spirit. 1990 г. – Маргарет Тачър подава оставка като министър-председател на Великобритания. 1993 г. – Армения въвежда нова национална валута – драм. 2004 г. – В Киев се провежда демонстрация на над 100 хиляди привърженици на кандидата за президент Виктор Юшченко. 2005 г. – Ангела Меркел става първата жена – канцлер на Германия. Родени 1602 г. – Елизабет Бурбонска, френска принцеса, кралица на Испания и Португалия като съпруга на Филип IV († 1644 г.) 1616 г. – Джон Уолис, английски математик († 1703 г.) 1710 г. – Вилхелм Фридеман Бах, германски композитор († 1784 г.) 1727 г. – Ерколе III д’Есте, последният херцог на Модена и Реджо († 1803 г.) 1819 г. – Джордж Елиът британска писателка († 1880 г.) 1833 г. – Добри Войников, български писател († 1878 г.) 1852 г. – Пол д'Естурнел, френски политик, Нобелов лауреат († 1924 г.) 1869 г. – Андре Жид, френски писател, Нобелов лауреат през 1947 г. († 1951 г.) 1873 г. – Матео Бартоли, италиански езиковед († 1946 г.) 1877 г. – Ендре Ади, унгарски поет († 1919 г.) 1881 г. – Енвер паша, турски военачалник († 1922 г.) 1883 г. – Сирак Скитник, български поет († 1943 г.) 1890 г. – Шарл дьо Гол, френски генерал и политик, президент на Франция от 1959 до 1969 г. († 1970 г.) 1891 г. – Едуард Бернайс, американски социолог († 1995 г.) 1901 г. – Хоакин Родриго, испански композитор († 1999 г.) 1904 г. – Луи Неел, френски физик, Нобелов лауреат († 2000 г.) 1910 г. – Мери Джексън, американска актриса († 2005 г.) 1913 г. – Асен Босев, български писател († 1997 г.) 1913 г. – Бенджамин Бритън, английски композитор († 1976 г.) 1916 г. – Васил Йончев, български художник († 1985 г.) 1917 г. – Андрю Хъксли, английски учен, Нобелов лауреат († 2012 г.) 1923 г. – Артър Хилър, канадски режисьор († 2016 г.) 1924 г. – Джералдин Пейдж, американска актриса († 1987 г.) 1930 г. – Константин Колев, български писател († 1982 г.) 1932 г. – Робърт Вон, американски актьор († 2016 г.) 1933 г. – Надя Кехлибарева, българска поетеса († 1988 г.) 1938 г. – Джон Дюпон, американски бизнесмен и филантроп († 2010 г.) 1940 г. – Тери Гилиъм, американски актьор 1942 г. – Руслан Хасбулатов, руски политик 1945 г. – Брунко Илиев, български волейболист († 2016 г.) 1947 г. – Невио Скала, италиански футболист и мениджър 1956 г. – Ричард Кайнд, американски актьор 1957 г. – Томас Лер, немски писател 1958 г. – Джейми Ли Къртис, американска актриса 1958 г. – Росица Вълканова, българска актриса 1962 г. – Виктор Пелевин, руски писател 1967 г. – Борис Бекер, немски тенисист 1967 г. – Силви Басева, българска художничка 1968 г. – Бену Йълдъръмлар, турска актриса 1968 г. – Размус Лердорф, автор на програмния език PHP 1969 г. – Марджане Сатрапи, иранска художничка 1971 г. – Витомир Вутов, български футболист 1976 г. – Виле Вало, финландски певец (HIM) 1978 г. – Велимир Иванович, сръбски футболист 1980 г. – Ярослав Рибаков, руски лекоатлет 1982 г. – Якубу Айегбени, нигерийски футболист 1984 г. – Скарлет Йохансон, американска актриса Починали 1318 г. – Михаил II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1271 г.) 1617 г. – Ахмед I, султан на Османската империя (* 1590 г.) 1774 г. – Робърт Клайв, британски офицер (* 1725 г.) 1906 г. – Продан Тишков – Чардафон, български революционер (* 1860 г.) 1907 г. – Асаф Хол, американски астронавт (* 1829 г.) 1916 г. – Джек Лондон, американски писател (* 1876 г.) 1935 г. – Тома Измирлиев, български писател (* 1895 г.) 1943 г. – Александър Пеев, български общественик (* 1886 г.) 1948 г. – Янаки Моллов, български икономист и политик (* 1882 г.) 1954 г. – Андрей Вишински, юрист и дипломат (* 1883 г.) 1959 г. – Жерар Филип, френски актьор (* 1922 г.) 1963 г. – Джон Кенеди, американски президент (* 1917 г.) 1963 г. – Клайв Стейпълс Луис, британски писател (* 1898 г.) 1963 г. – Олдъс Хъксли, английски писател (* 1894 г.) 1965 г. – Дипа Айдит, индонезийски политик (* 1894 г.) 1966 г. – Светослав Минков, български писател (* 1902 г.) 1980 г. – Мей Уест, американска актриса (* 1893 г.) 1981 г. – Ханс Адолф Кребс, германски лекар и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1900 г.) 1984 г. – Евстати Стратев, български актьор (* 1934 г.) 1988 г. – Ерих Фрид, австрийски поет и белетрист (* 1921 г.) 1988 г. – Луис Бараган, мексикански архитект (* 1902 г.) 1993 г. – Антъни Бърджес, британски писател (* 1917 г.) 1996 г. – Боян Боянов, български стоматолог (* 1914 г.) 1996 г. – Мария Казарес, френска актриса (* 1922 г.) 1997 г. – Добри Жотев, български поет (* 1921 г.) 1997 г. – Майкъл Хъчънс, австралийски певец (* 1960 г.) 2000 г. – Емил Затопек, чешки лекоатлет (* 1922 г.) 2000 г. – Николай Генчев, професор, български историк (* 1931 г.) 2005 г. – Никола Дадов, български актьор (* 1921 г.) 2007 г. – Морис Бежар, френски балетист и хореограф (* 1927 г.) Празници Ливан – Ден на независимостта (1943 г., от Франция, национален празник) САЩ – Ден в памет на Джон Кенеди B22

bg

2598

https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

23 ноември

23 ноември е 327-ият ден в годината според григорианския календар (328-и през високосна). Остават 38 дни до края на годината. Събития 176 г. – Римският император Марк Аврелий отпразнува триумфа си на победител след 8-годишно отсъствие от столицата, през което време ръководи военни операции. 1492 г. – Испанският крал Фернандо I обявява, че имотите на испанските евреи стават собственост на короната. 1700 г. – Започва понтификата на папа Климент XI. 1852 г. – В Англия са въведени първите пощенски кутии. 1906 г. – Лидерът на американските мормони Джоузеф Смит е глобен за полигамия. 1940 г. – Втората световна война: Румъния подписва договор за присъединяване към Тристранния пакт. 1942 г. – Втората световна война: По време на битката при Сталинград съветската армия обкръжава групата армии на Хитлеристка Германия, командвани от фелдмаршал Фридрих Паулус. 1963 г. – В ефир излиза първи епизод на британския фантастичен сериал Доктор Кой 1971 г. – Китайската народна република става постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. 1980 г. – Серия от земетресения в Южна Италия отнемат живота на около 4800 души. 1981 г. – В Китай е разрешен частния бизнес. 1990 г. – Първата експедиция до Южния полюс, съставена изцяло от жени (3 американки, 1 японка и 12 рускини), започва в Антарктида първия етап от 70-дневния, 1287 километров преход. 1991 г. – Ден преди да умре фронтменът на Queen Фреди Меркюри публично обявява, че е болен от СПИН. 1993 г. – Молдова въвежда като национална валута – леята. 1996 г. – Република Ангола официално се присъединява към Световната търговска организация. 1997 г. – Обявен е банкрута на японската финансова компания Ямаичи, дотогава сред 10-те най-мощни в света. 2000 г. – Открит е естественият спътник на Юпитер Йокаста. 2003 г. – В резултат на масови протести и гражданско неподчинение, известни като Революция на розите, президентът на Грузия Едуард Шеварднадзе подава оставка. 2004 г. – Състои се световната премиера на компютърната игра World of Warcraft. 2021 г. – Пътнически автобус се самозапалва на АМ „Струма“ край Боснек, загиват 46 души. Родени 912 г. – Отон I, император на Свещената Римска империя († 973 г.) 1632 г. – Жан Мабийон, френски духовник и изследовател († 1707 г.) 1760 г. – Франсоа Бабьоф, френски революционер († 1797 г.) 1804 г. – Франклин Пиърс, 14-и президент на САЩ († 1869 г.) 1837 г. – Йоханес ван дер Ваалс, холандски физик, Нобелов лауреат през 1910 г. († 1923 г.) 1851 г. – Йонас Басанавичус, литовски общественик († 1927 г.) 1852 г. – Джеймс Кваст, холандско-немски пианист († 1927 г.) 1859 г. – Били Хлапето, известен американски бандит († 1881 г.) 1860 г. – Карл Ялмар Брантинг, министър-председател на Швеция, Нобелов лауреат през 1921, († 1925 г.) 1877 г. – Никола Карев, български революционер († 1905 г.) 1886 г. – Александър Алберт Маунтбатън, маркиз на Карисбрук († 1960 г.) 1887 г. – Борис Карлоф (Уилям Прат), британски и американски актьор († 1969 г.) 1888 г. – Харпо Маркс, американски комик († 1964 г.) 1898 г. – Родион Малиновски, съветски маршал († 1967 г.) 1901 г. – Марилуизе Флайсер, немска писателка († 1974 г.) 1906 г. – Крум Христов, български дипломат († 1988 г.) 1908 г. – Николай Носов, съветски белетрист, драматург и сценарист († 1976 г.) 1916 г. – Майкъл Гоф, английски актьор († 2011 г.) 1920 г. – Паул Целан, немскоезичен еврейски поет († 1970 г.) 1926 г. – Сатия Сай Баба, индийски гуру († 2011 г.) 1927 г. – Анджело Содано, декан на кардиналската колегия 1933 г. – Кшищоф Пендерецки, полски композитор († 2020 г.) 1935 г. – Владислав Волков, руски космонавт († 1971 г.) 1939 г. – Бети Евърет, американска певица († 2001 г.) 1941 г. – Франко Неро, италиански актьор 1950 г. – Светла Оцетова, българска спортистка 1954 г. – Рос Браун, британски инженер от Формула 1 1955 г. – Стивън Бруст, американски писател 1961 г. – Петър Батаклиев, български актьор 1964 г. – Ерика Буенфил, мексиканска актриса и певица 1965 г. – Марсел Байер, немски писател 1966 г. – Венсан Касел, френски актьор 1982 г. – Асафа Пауъл, ямайски спринтьор 1984 г. – Лукас Грейбиъл, американски актьор, певец и музикант 1986 г. – Иван Бандаловски, български футболист 1992 г. – Майли Сайръс, американска певица и актриса Починали 1263 г. – Александър Невски, руски княз (* 1220 г.) 1457 г. – Владислав Постум, Крал на Унгария (* 1440 г.) 1682 г. – Клод Лорен, френски художник (* 1600 г.) 1848 г. – Джон Бароу, английски географ (* 1764 г.) 1866 г. – Кейв Джонсън, американски политик (* 1793 г.) 1890 г. – Вилхелм III Нидерландски, крал на Нидерландия (* 1817 г.) 1893 г. – Стоян Чомаков, български общественик (* 1819 г.) 1918 г. – Харалд Киде, датски писател (* 1878 г.) 1932 г. – Янко Драганов, български офицер (* 1859 г.) 1937 г. – Жорж Албер Буланже, британски зоолог (* 1858 г.) 1957 г. – Вилхелм Райх, американски психиатър (* 1897 г.) 1962 г. – Стилиян Чилингиров, български писател (* 1881 г.) 1974 г. – Корнелиъс Райън, ирландски журналист (* 1920 г.) 1976 г. – Андре Малро, френски писател (* 1901 г.) 1983 г. – Микола Бажан, украински поет (* 1904 г.) 1987 г. – Соломана Канте, африкански писател (* 1922 г.) 1990 г. – Роалд Дал, британски писател (* 1990 г.) 1991 г. – Клаус Кински, германски актьор (* 1926 г.) 1992 г. – Жан-Франсоа Тириар, белгийски политик (* 1922 г.) 1995 г. – Димитър Буйнозов, български актьор (* 1935 г.) 1999 г. – Сидер Флорин, български преводач (* 1912 г.) 2006 г. – Александър Литвиненко, руски дисидент (* 1962 г.) 2006 г. – Анита О'Дей, американска певица (* 1962 г.) 2006 г. – Филип Ноаре, френски актьор (* 1930 г.) 2007 г. – Владимир Крючков, руски офицер (* 1924 г.) 2012 г. – Лари Хагман, американски актьор (* 1931 г.) 2015 г. – Гриша Трифонов, български поет (* 1955 г.) 2020 г. – Никола Спасов, български футболист и треньор (* 1958 г.) Празници Руска православна църква – Ден на Александър Невски Католическа църква – Ден на Свети папа Климент I Грузия – Ден на Свети Георги (Георгоба) Япония – Ден на благодарност към труда (Kinro kansha no hi) Украйна – Ден на памет за жертвите на глада (1932 – 1933 г.) B23

bg

2599

https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

24 ноември

24 ноември е 328-ият ден в годината според григорианския календар (329-и през високосна). Остават 37 дни до края на годината. Събития 642 г. – Теодор I е избран за папа. 1642 г. – Абел Тасман става първият европеец, открил остров Земя на Ван Димен, днес известен като Тасмания. 1859 г. – Британският естествоизпитател Чарлз Дарвин публикува Произход на видовете – научен труд, според който организмите постепенно еволюират с помощта на естествения отбор. 1861 г. – В Русия е създаден като държавна институция Министерски съвет. 1915 г. – България в Първата световна война: Шеста и Девета пехотна дивизия от Първа армия превземат столицата на Косово, Прищина. 1940 г. – Втората световна война: Словакия се присъединява към Тристранния пакт. 1943 г. – Втората световна война: Втора бомбардировка на София от британско-американската авиация. 1958 г. – Мали получава национална независимост. 1961 г. – Общото събрание на ООН излиза с декларация за забрана използването на ядрено оръжие. 1966 г. – Български самолет от Полет LZ101 на ТАБСО катастрофира край Братислава, загиват всичките 82 души на борда. 1969 г. – СССР и САЩ ратифицират договора за неразпространение на ядреното оръжие. 1976 г. – При земетресение на територията на Турция загиват над 6000 души. 2004 г. – Състои се премиерата на американския биографичен филм Александър. Родени 69 пр.н.е. – Клеопатра VII, кралица на Египет († 30 пр.н.е.) 1394 г. – Шарл Орлеански, френски поет († 1465 г.) 1632 г. – Барух Спиноза, холандски философ († 1677 г.) 1655 г. – Карл XI, крал на Швеция († 1697 г.) 1713 г. – Лорънс Стърн, ирландски писател († 1768 г.) 1729 г. – Александър Суворов, руски пълководец († 1800 г.) 1784 г. – Закари Тейлър, 12-и президент на САЩ († 1850 г.) 1784 г. – Йохан Лудвиг Буркхард, швейцарски изследовател († 1817 г.) 1826 г. – Карло Колоди, италиански писател († 1890 г.) 1849 г. – Франсис Ходжсън Бърнет, писателка († 1924 г.) 1864 г. – Анри дьо Тулуз-Лотрек, френски художник († 1901 г.) 1868 г. – Скот Джоплин, американски музикант († 1917 г.) 1875 г. – Нобуюки Абе, министър-председател на Япония († 1953 г.) 1887 г. – Ерих фон Манщайн, германски военачалник († 1973 г.) 1891 г. – Васил Гендов, български режисьор († 1970 г.) 1894 г. – Атанас Попов, български художник († 1980 г.) 1894 г. – Цвятко Аврамов, български журналист († 1923 г.) 1896 г. – Цанко Лавренов, български художник († 1978 г.) 1897 г. – Лъки Лучано, американски гангстер († 1962 г.) 1900 г. – Курт Рихтер, немски шахматист († 1969 г.) 1924 г. – Карандаш, български карикатурист († 2010 г.) 1925 г. – Симон ван дер Меер, холандски физик, Нобелов лауреат († 2011 г.) 1926 г. – Цундао Ли, американски физик, Нобелов лауреат 1927 г. – Моско Москов, български езиковед († 2001 г.) 1934 г. – Алфред Шнитке, руски композитор († 1998 г.) 1937 г. – Никола Георгиев, български литературовед († 2019 г.) 1938 г. – Вили Клаас, белгийски политик 1941 г. – Пийт Бест, британски музикант 1951 г. – Иван Росенов, български режисьор († 2008 г.) 1954 г. – Емир Кустурица, босненски режисьор 1960 г. – Алейда Гевара, кубински лекар 1967 г. – Лоренцо Флахърти, италиански актьор 1972 г. – Георги Шейтанов, български футболист 1972 г. – Диана Любенова, българска актриса 1977 г. – Колин Ханкс, американски актьор 1993 г. – Иви Адаму, кипърска певица Починали 1722 г. – Йохан Райнкен, германски композитор (* 1623 г.) 1741 г. – Улрика Елеонора, кралица на Швеция (* 1688 г.) 1848 г. – Уилям Лемб, министър-председател на Обединеното кралство (* 1779 г.) 1870 г. – Лотреамон, френски поет (* 1846 г.) 1915 г. – Стефан Кисов, български военен деец (* 1861 г.) 1929 г. – Жорж Клемансо, министър-председател на Франция (* 1841 г.) 1940 г. – Кинмочи Сайонджи, министър-председател на Япония (* 1849 г.) 1943 г. – Дорис Милър, американски готвач (* 1919 г.) 1958 г. – Робърт Сесил, британски политик, Нобелов лауреат (* 1864 г.) 1960 г. – Иван Минчев, български революционер (* 1874 г.) 1960 г. – Олга Александровна, велика руска княгиня (* 1882 г.) 1963 г. – Лий Харви Осуалд, атентаторът на Джон Кенеди (* 1939 г.) 1965 г. – Абдулла III ал-Салем ал-Сабах, емир на Кувейт (* 1895 г.) 1966 г. – Иван Бъчваров, български генерал (* 1912 г.) 1966 г. – Катя Попова, българска оперна певица (* 1924 г.) 1973 г. – Николай Камов, руски авиоконструктор (* 1902 г.) 1980 г. – Джордж Рафт, американски актьор (* 1895 г.) 1985 г. – Ласло Биро, унгарски изобретател (* 1899 г.) 1991 г. – Фреди Меркюри, британски музикант (* 1946 г.) 1991 г. – Ерик Кар, американски барабанист (* 1950 г.) 1997 г. – Николай Грънчаров, български футболист (* 1953 г.) 1999 г. – Хилари Минстър, британски актьор (* 1944 г.) 2002 г. – Джон Роулз, американски философ (* 1921 г.) 2004 г. – Артър Хейли, британски писател (* 1920 г.) 2004 г. – Таиджи Касе, японски каратист (* 1929 г.) 2020 г. – Александър Чирков, български кардиолог (* 1938 г.) Празници Православна църква – Ден на Света Екатерина България – Празник на смилянския боб в село Смилян, област Смолян (за 2012 г.) – чества се последната събота на ноември) Демократична Република Конго – Ден на революцията (1965) Италия – Празник на град Амелия Самоа – Ден на жената Турция – Ден на учителя B24

bg

2600

https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

25 ноември

25 ноември е 329-ият ден в годината според григорианския календар (330-и през високосна година). Остават 36 дни до края на годината. Събития 1120 г. – Белия кораб потъва близо до Нормандския бряг. 1667 г. – Опустошително земетресение в Кавказ причинява смъртта на 80 хил. души. 1741 г. – С помощта на войската Елисавета Петровна – дъщеря на Петър I, сваля от престола на Русия малолетния Иван VI и става императрица. 1783 г. – Джордж Вашингтон превзема Ню Йорк и последните британски войски напускат САЩ. 1795 г. – Последният полски крал Станислав Понятовски абдикира след падането на Полша под руска власт. 1861 г. – Георги Раковски изготвя Втори план за освобождение на България. 1905 г. – Датският принц Карл пристига в Норвегия, за да стане Хаакон VII. 1917 г. – По време на първите и единствени демократични избори в историята на СССР болшевиките печелят 175 места, а есерите – 410 места; парламентът се събира само веднъж – на 5 януари 1918 г., след което е разпуснат. 1936 г. – В Берлин, Нацистка Германия и Япония подписват Антикоминтерновски пакт, с който се договарят да съгласуват действията си, „за да предпазят общите си интереси“ при неочаквано нападение от страна на Съветски съюз срещу някоя от тях. 1940 г. – Уди Кълвача се появява за пръв път във филма „Чук-чук“ (Knock Knock). 1941 г. – Финландия се присъединява към Тристранния пакт. 1965 г. – В Конго е извършен военен преврат и цялата власт е поета от Джоузеф Мобуту. 1969 г. – Джон Ленън връща получения по-рано от него „Орден на Британската империя“ в знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за американската намеса във Виетнам. 1973 г. – Група офицери в Гърция извършва преврат, сваляйки от власт диктатора на страната Георгиос Пападопулос. 1975 г. – Суринам получава независимост от Нидерландия. 1975 г. – В Португалия е направен неуспешен опит за комунистически преврат. 1982 г. – Служителят на БГА „Балкан“ в Рим – Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на Атентата срещу Йоан Павел II на 13 май 1981 г. 2007 г. – Тържествено са уволнени последните войници от наборна служба в българската армия, която става на 100% професионална. Родени 1454 г. – Катерина Корнаро, последната кралица на Кипърското кралство († 1510 г.) 1562 г. – Лопе де Вега, испански поет, комедиограф († 1635 г.) 1738 г. – Томас Абт, германски философ († 1766 г.) 1814 г. – Юлиус Роберт фон Майер, германски физик († 1878 г.) 1828 г. – Франьо Рачки, хърватски историк и общественик († 1894 г.) 1835 г. – Андрю Карнеги, американски бизнесмен и филантроп († 1919 г.) 1844 г. – Карл Бенц, германски инженер и конструктор († 1929 г.) 1845 г. – Еса де Кейрош, португалски писател († 1900 г.) 1881 г. – Йоан XXIII, римски папа († 1963 г.) 1887 г. – Николай Вавилов, руски биолог († 1943 г.) 1895 г. – Анастас Микоян, съветски политик († 1978 г.) 1895 г. – Лудвик Свобода, президент на Чехословакия († 1979 г.) 1909 г. – Светослав Обретенов, български композитор и диригент († 1955 г.) 1915 г. – Аугусто Пиночет, чилийски политик († 2006 г.) 1915 г. – Георги Ангелов, български политик († 1998 г.) 1923 г. – Мауно Коивисто, министър-председател и президент на Финландия 1925 г. – Нона Мордюкова, руска киноактриса († 2008 г.) 1926 г. – Пол Андерсън, американски писател († 2001 г.) 1932 г. – Георги Струмски, български писател († 2013 г.) 1936 г. – Николай Кънчев, български поет и преводач († 2007 г.) 1941 г. – Риаз Ахмед Гохар Шахи, пакистански духовен водач († 2001 г.) 1941 г. – Стоян Стоев, български актьор († 2000 г.) 1944 г. – Тодор Балкански, професор, езиковед, писател, родолюбец 1947 г. – Джон Ларокет, американски актьор 1951 г. – Артуро Перес-Реверте, испански писател 1951 г. – Джони Реп, нидерландски футболист 1959 г. – Стийв Родъри, британски рок музикант 1960 г. – Джон Кенеди-младши, американски журналист, адвокат, син на президента Кенеди († 1999 г.) 1964 г. – Павлос Воскопулос, гръцки политик 1965 г. – Дъгрей Скот, шотландски актьор 1971 г. – Кристина Апългейт, американска актриса 1973 г. – Димитър Мутафов, български футболист 1981 г. – Шаби Алонсо, испански футболист 1988 г. – Лалонде Гордън, лекоатлет от Тринидад и Тобаго Починали 1774 г. – Хенри Бейкър, английски естестволог (* 1698 г.) 1885 г. – Алфонсо XII, испански крал (* 1857 г.) 1903 г. – Сабино Арана Гоири, испански писател (* 1865 г.) 1910 г. – Иван Асиянчин, български духовник (* 1834 г.) 1935 г. – Анастасия Петрович Негошина, велика руска княгиня (* 1868 г.) 1935 г. – Иван Сарафов, български военен деец 1941 г. – Педро Агире Серда, президент на Чили (* 1879 г.) 1949 г. – Димитър Маджаров, български революционер 1950 г. – Йоханес Йенсен, датски писател, Нобелов лауреат през 1944 г. (* 1873 г.) 1957 г. – Александър Мутафов, български художник 1957 г. – Диего Ривера, мексикански живописец 1968 г. – Ъптон Синклер, американски писател (* 1878 г.) 1970 г. – Юкио Мишима, японски писател (* 1925 г.) 1973 г. – Лорънс Харви, британски актьор (* 1928 г.) 1974 г. – У Тан, бирмански политик (* 1909 г.) 1979 г. – Христо Вакарелски, български фолклорист (* 1896 г.) 1981 г. – Иван Хаджирачев, български актьор (* 1927 г.) 2005 г. – Джордж Бест, северноирландски футболист (* 1946 г.) 2005 г. – Ричард Бърнс, британски автомобилен състезател (* 1971 г.) 2013 г. – Петер Курцек, германски писател (* 1943 г.) 2014 г. – Георги Стоянов-Бигор, български кинодеец, сценарист и режисьор (* 1924 г.) 2016 г. – Александър Йосифов, български композитор, диригент и музикален педагог (* 1940 г.) 2016 г. – Фидел Кастро, кубински политик (* 1926 г.) 2020 г. – Диего Марадона, аржентински футболист (* 1960 г.) Празници ООН – Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените Патронен празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Българска православна църква – Ден на св. Климент Охридски и св. Климент Римски, имен ден на Климент, Климентина, Клементина. Босна и Херцеговина – Ден на държавността (възстановяване на държавата от марионетната на Италия Независима държава Хърватска, 1943 г., национален празник) Индонезия – Ден на учителя (Хари Гуру) Канада – Ден на мъжете Суринам – Ден на независимостта (от Нидерландия, 1975, национален празник) B25

bg

2601

https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

26 ноември

26 ноември е 330-ият ден в годината според григорианския календар (331-ви през високосна). Остават 35 дни до края на годината. Събития 1335 г. – Провежда се първата среща на Вишеградската тройка – между кралете на Полша, Унгария и Чехия, на която се формира Антихабсбургски съюз. 1394 г. – Сеул става столица на Корейската държава. 1580 г. – Във Франция хугенотите сключват мирен договор с католиците, с който протестантството е признато за вероизповедание в тази държава. 1778 г. – Джеймс Кук открива остров Мауи, втория по големина от Хавайските острови. 1789 г. – В САЩ започва честването на един от най-популярните днес празници – Ден на благодарността, който е обявен за национален празник през 1863 г. от президента Ейбрахам Линкълн. 1832 г. – В Русия е създадена Академията на Генералния щаб. 1832 г. – В Ню Йорк е пуснат в движение първият в САЩ конски трамвай. 1878 г. – В София е открито първото военно училище. 1906 г. – Със завръщането на Теодор Рузвелт от страните от Централна Америка приключва първото посещение на американски президент зад граница. 1913 г. – Българският екзарх Йосиф I премества седалището на Българската православна църква от Цариград в София. 1914 г. – Първата световна война: По време на товарене с боеприпаси избухва британски военен кораб, при което загиват 788 души. 1916 г. – Първата световна война: Гърция обявява война на Германия. 1924 г. – Великият народен хурал провъзгласява Монголия за народна република – втората в света социалистическа държава след СССР. 1925 г. – Осъществен е първият полет на съветски бомбардировач ТБ-1 от А. И. Томашевски, който трае 7 минути. 1941 г. – Ливан става независима от Франция държава. 1942 г. – Втора световна война: Йосип Броз Тито и югославски партизани провеждат първата среща от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Югославия. 1943 г. – Втора световна война: Приключва Каирската конференция с участието на президента на САЩ Франклин Рузвелт, премиера на Великобритания Уинстън Чърчил и китайския генералисимус Чан Кайшъ. 1949 г. – Приета е конституцията на Индия. 1956 г. – Състои се премиерата на първия български цветен филм – Точка първа. 1959 г. – Ернесто Че Гевара е назначен за председател на националната банка на Куба. 1965 г. – Франция изстрелва първия си изкуствен спътник на Земята – Астерикс. 1966 г. – Франция пуска в действие първата в света водноелектрическа централа, която използва енергията на приливите и отливите. 1967 г. – По време на най-голямото наводнение в историята на Лисабон загиват 450 души. 1976 г. – Бил Гейтс и Пол Алън регистрират като запазена търговската марка Майкрософт. 2004 г. – Извършен е последният полет на Конкорд в историята на полетите със самолети. 2008 г. – В Мумбай, Индия, започва поредица координирани от пакистански терористи взривове, които убиват 164 души и раняват повече от 300. Родени 1827 г. – Елън Г. Уайт, американска писателка († 1915 г.) 1837 г. – Джон Александър Рейна Нюлендс, английски химик († 1898 г.) 1842 г. – Андон Жостов, български общественик († 1903 г.) 1847 г. – Мария Фьодоровна, императрица на Русия († 1928 г.) 1857 г. – Михаил Савов, български офицер († 1928 г.) 1857 г. – Фердинанд дьо Сосюр, швейцарски езиковед († 1913 г.) 1866 г. – Димитър Венедиков, български революционер († 1939 г.) 1875 г. – Камен Луков, български композитор († 1949 г.) 1878 г. – Златина Недева, българска актриса († 1941 г.) 1885 г. – Хайнрих Брюнинг, немски политик († 1970 г.) 1889 г. – Валтер фон Болтенщерн, германски офицер († 1952 г.) 1894 г. – Иван Папанин, руски изследовател († 1986 г.) 1894 г. – Норберт Винер, американски математик († 1964 г.) 1897 г. – Мануел Одрия, президент на Перу († 1974 г.) 1898 г. – Ектор Скароне, уругвайски футболист († 1967 г.) 1898 г. – Карл Циглер, немски химик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1973 г.) 1900 г. – Александър Вазов, български сценарист († 1972 г.) 1901 г. – Димитър Пантелеев, български поет († 1993 г.) 1909 г. – Йожен Йонеско, френски драматург († 1994 г.) 1911 г. – Нина Кираджиева, българска балерина († 2005 г.) 1911 г. – Самуел Решевски, американски шахматист († 1992 г.) 1914 г. – Васил Демиревски, деец на БКП († 1944 г.) 1919 г. – Фредерик Пол, американски писател († 2013 г.) 1922 г. – Чарлс М. Шулц, американски карикатурист († 2000 г.) 1924 г. – Дочо Пенков Маринов, български партизанин († 1944 г.) 1927 г. – Хърбърт Фройденбергер, американски психолог († 1999 г.) 1929 г. – Борис Янакиев, български оператор († 1995 г.) 1931 г. – Адолфо Перес Ескивел, аржентински активист, Нобелов лауреат 1933 г. – Росица Данаилова, българска актриса († 2018 г.) 1937 г. – Борис Егоров, съветски космонавт († 1994 г.) 1939 г. – Тина Търнър, американска певица 1943 г. – Христо Христов (Бараката), български футболист († 2006 г.) 1948 г. – Евгения Баракова, българска актриса 1949 г. – Мари Алкатири, тиморски политик 1955 г. – Трейси Хикман, американски писател 1965 г. – Дез Уокър, английски футболист 1972 г. – Джеймс Дашнър, американски писател 1973 г. – Даниела Стоичкова, българска народна певица и преподавателка 1975 г. – Владислав Радимов, руски футболист 1977 г. – Иван Басо, италиански колоездач 1984 г. – Антонио Пуерта, испански футболист († 2007 г.) 1986 г. – Иван Чепаринов, български шахматист 1988 г. – Тамсин Еджъртън, английска актриса 1990 г. – Дани Уелбек, английски футболист Починали 399 г. – Сириций, римски папа (* ? г.) 1504 г. – Исабела Кастилска, кралица на Кастилия и Леон и на Арагон (* 1451 г.) 1852 г. – Павел Федотов, руски художник (* 1805 г.) 1855 г. – Адам Мицкевич, полски поет (* 1798 г.) 1857 г. – Йозеф фон Айхендорф, германски поет (* 1788 г.) 1881 г. – Йохан Лудвиг Крапф, германски изследовател (* 1810 г.) 1883 г. – Панарет Пловдивски, български висш духовник (* 1805 г.) 1886 г. – Вито Позитано, италиански дипломат (* 1833 г.) 1922 г. – Илия Дигалов, български революционер (* 1890 г.) 1922 г. – Стоян Георгиев, български революционер (* ? г.) 1923 г. – Иван Коюмджиев, български революционер (* 1870 г.) 1937 г. – Пелжидийн Генден, монголски политик (* 1892 г.) 1943 г. – Мартин Папенхайм, австрийски невролог (* 1881 г.) 1956 г. – Томи Дорси, американски джаз музикант (* 1905 г.) 1960 г. – Гоце Тенчов, български лекар (* 1906 г.) 1966 г. – Густав Бали, немски лекар (* 1893 г.) 1967 г. – Албърт Уорнър, американски кинопродуцент, съосновател на Warner Bros (* 1883 г.) 1968 г. – Арнолд Цвайг, немски писател (* 1887 г.) 1972 г. – Борис Поршнев, руски историк и социолог (* 1905 г.) 1979 г. – Марсел Л'Ербие, френски режисьор (* 1888 г.) 1981 г. – Макс Еве, холандски шахматист (* 1901 г.) 1991 г. – Данчо Димитров, български политик (* 1911 г.) 1996 г. – Пол Ранд, американски график (* 1914 г.) 2002 г. – Ружа Делчева, българска актриса (* 1915 г.) 2007 г. – Милан Дренчев, български политик (* 1917 г.) 2016 г. – Фидел Кастро, лидер на Кубинската революция (* 1926 г.) Празници България – Празник на Национален военен университет "Васил Левски във Велико Търново – приемник на първото българско военно училище, създадено в Пловдив след Берлинския договор Православна църква – Ден на Свети Сириций Православна църква – Ден на Свети Стилиян Италия – Празник на град Адрия Монголия – Ден на народната република (1924 г.) B26

bg

2602

https://bg.wikipedia.org/wiki/27%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

27 ноември

27 ноември е 331-вият ден в годината според григорианския календар (332-ри през високосна). Остават 34 дни до края на годината. Събития 176 г. – Марк Аврелий назначава сина си Комод за съимператор, с което прекъсва системата на осиновените императори в Римската империя. 1095 г. – Папа Урбан II благославя по време на Събора в Клермон провеждането на Първи кръстоносен поход. 1705 г. – Петър I създава морска пехота в Русия. 1812 г. – Армията на Наполеон Бонапарт преминава беларуската река Березина на път за овладяване на Русия. 1840 г. – Подписан е Александрийският договор, по силата на който Египет се отказва от Сирия. 1895 г. – Алфред Нобел прави завещание, с което неговото състояние отива във фонд за Нобелова награда. 1896 г. – Започва кампания за масово привличане на европейски емигранти в Западна Канада. 1914 г. – Учредена е международната еврейска организация „Джойнт“. 1916 г. – Първата световна война: България в Първата световна война: Първа софийска дивизия овладява румънския град Гюргево. 1918 г. – Създадена е Украинска академия на науките под ръководството на Владимир Вернадски. 1919 г. – Министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва Ньойския договор. 1942 г. – Потапяне на френския флот в Тулон. 1958 г. – Съветският ръководител Никита Хрушчов поставя искане пред западните държави за демилитаризация на Западен Берлин и даването му на статут на свободен град. 1962 г. – Съставено е ново правителство на Народна република България, начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. 1971 г. – Космическа програма на СССР: Космическият апарат Марс 2 достига повърхността на Марс, но не успява да кацне на планетата, а пада на повърхността ѝ. 1983 г. – Колумбийски пътнически самолет Боинг 747 катастрофира край Мадрид, загиват всичките 183 души на борда. 1991 г. – Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, с която да се започнат операции по мироопазване в Югославия. 2005 г. – Във Франция е извършена първата трансплантация на части от лицето. Родени 110 г. – Антиной, любимец на император Адриан († 130 г.) 1701 г. – Андерс Целзий, шведски физик и астроном († 1744 г.) 1849 г. – Юзеф Котарбински, полски артист († 1928 г.) 1872 г. – Иван Русев, български офицер († 1945 г.) 1873 г. – Георги Бакалов, български общественик († 1939 г.) 1874 г. – Хаим Вайцман, 1-ви президент на Израел († 1952 г.) 1874 г. – Чарлз Биард, американски историк († 1948 г.) 1887 г. – Руси Русев, български военен († 1945 г.) 1903 г. – Ларс Онсагер, американски химик, Нобелов лауреат през 1968 г. († 1976 г.) 1907 г. – Лион Спраг де Камп, американски писател († 2000 г.) 1912 г. – Кони Сойър, американска актриса († 2018 г.) 1916 г. – Мишо Хаджийски, български писател († 1944 г.) 1921 г. – Александър Дубчек, словашки политик († 1992 г.) 1927 г. – Карлос Жозе Кастильо, бразилски футболист († 1987 г.) 1928 г. – Джош Кирби, британски илюстратор († 2001 г.) 1934 г. – Александрина Милчева, българска певица 1935 г. – Юрий Титов, руски гимнастик 1940 г. – Брус Лий, американски актьор († 1973 г.) 1941 г. – Даниъл Дейвид Нтанда Нсереко, угандийски юрист 1942 г. – Джими Хендрикс, американски китарист († 1970 г.) 1946 г. – Лудвиг Фелз, немски писател 1948 г. – Вячеслав Мадан, молдовски дипломат 1955 г. – Валери Чехов, руски шахматист 1956 г. – Уилям Фиктнър, американски актьор 1957 г. – Каролайн Бувие Кенеди, адвокат 1960 г. – Юлия Тимошенко, министър-председател на Украйна 1961 г. – Екатерина Андреева, руски журналист 1962 г. – Виктория Готи, американска писателка 1964 г. – Роберто Манчини, италиански треньор 1966 г. – Ася Рачева, българска актриса 1967 г. – Иван Несторов, български музикант 1968 г. – Майкъл Вартан, френски актьор 1969 г. – Майлс Кенеди, американски рок музикант (вокал на Слаш) 1970 г. – Ивайло Велчев, български актьор 1974 г. – Емил Костов, български спортист 1982 г. – Александър Кержаков, руски футболист 1988 г. – Маргарита Чомакова, българска състезателка по фехтовка Починали 8 пр.н.е. – Хораций, римски поет (* 65 пр.н.е.) 511 г. – Хлодвиг I, крал на франките (* ок. 466) 1346 г. – Григорий Синаит, византийски духовник (* ок. 1260 г.) 1570 г. – Якопо Сансовино, италиански архитект и скулптор (* 1486 г.) 1680 г. – Анастасиус Кирхер, германски математик и физик (* 1602 г.) 1763 г. – Мария-Изабела Бурбон-Пармска, кралица на Римляните (* 1741 г.) 1810 г. – Франческо Бианки, италиански композитор (* 1752 г.) 1852 г. – Ада Лъвлейс, британска математичка (* 1815 г.) 1895 г. – Александър Дюма син, френски писател (* 1824 г.) 1899 г. – Гидо Гезеле, фламандски поет и лингвист (* 1830 г.) 1916 г. – Емил Верхарен, белгийски поет и драматург (* 1855 г.) 1924 г. – Стефан Тошев, български военен деец (* 1859 г.) 1936 г. – Едуард Бах, британски хомеопат (* 1886 г.) 1943 г. – Андрей Блъсков, български военен деец (* 1857 г.) 1953 г. – Юджийн О'Нийл, американски драматург, Нобелов лауреат (* 1888 г.) 1958 г. – Георги Дамянов, деец на БКП (* 1892 г.) 1967 г. – Леонид Лавровски, съветски балетмайстор (* 1905 г.) 1972 г. – Виктор Ефтимиу, румънски писател (* 1889 г.) 2011 г. – Гари Спийд, уелски футболист и треньор (* 1969 г.) 2013 г. – Нилтон Сантош, бразилски футболист (* 1925 г.) 2019 г. – Стефан Данаилов, български актьор и политик (* 1942 г.) Празници B27

bg

2603

https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

28 ноември

28 ноември е 332-рият ден в годината според григорианския календар (333-ти през високосна). Остават 33 дни до края на годината. Събития 1414 г. – Чешкият религиозен реформист Ян Хус е арестуван от Инквизицията, една година по-късно е осъден на смърт като еретик и е изгорен на клада. 1520 г. – Експедицията на Фернандо Магелан преминава Магелановия проток и навлиза в южно море, което нарича Тихи океан. 1729 г. – В Луизиана (САЩ) се стига до кръвопролитие – местните индианци избиват над 200 бели заселници. 1821 г. – Панама обявява независимост от Испания и се присъединява към Велика Колумбия. 1843 г. – Хавайските острови получават независимост в резултат на договор между Англия и Франция. 1878 г. – Българското книжовно дружество прекратява дейността си в Браила и решава да се пренесе в София. 1878 г. – В София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий. 1880 г. – Княз Александър Батенберг назначава ново правителство с премиер Петко Каравелов. 1885 г. – Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия. 1885 г. – Сръбско-българска война: След убедителната българска победа при Пирот, Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Българската армия се готви да атакува Ниш, но пълномощния министър на Австро-Унгария в Белград граф Кевенхюлер пристига в Главната квартира на Българската армия в Пирот и настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление, заплашвайки с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Българският владетел е принуден да приеме. 1890 г. – В Илинойс (САЩ) се провежда първообраз на съвременното автомобилно рали. 1893 г. – В Нова Зеландия за първи път е упражнено правото на жените да гласуват в избори. 1905 г. – Ирландския националист Артър Грифит основава политическата партия Шин Фейн, чиято цел е независимостта на Ирландия. 1912 г. – Албания обявява независимостта си от Османската империя с Декларацията от Вльора. 1916 г. – Първата световна война: Германия извършва нападение над Лондон със самолет. 1918 г. – Съставено е ширококоалиционно правителство на България, начело с Теодор Теодоров. 1919 г. – В Англия е избрана първата жена-депутат – лейди Астор. 1943 г. – Втората световна война: В Техеран започва срещата на държавните ръководители от Антихитлеристката коалиция – Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин. 1944 г. – Втората световна война: Японският авионосец Шинамо е потопен от американска подводница – загиват 1435 души. 1948 г. – В САЩ започва продажбата на фотоапарата Полароид. 1958 г. – Чад, Габон, Мавритания и Република Конго стават автономни републики в рамките на Френската общност. 1960 г. – Мавритания обявява национална независимост от Франция. 1966 г. – Държавата Бурунди е обявена за република. 1967г- Леон Мба е изместен като президент на Габон. 1970 г. – Йорданският премиер Васфи ал Тал става жертва на атентат в Кайро. 1974 г. – Провежда се последният концерт на Джон Ленън. 1975 г. – След двумесечна гражданска война в Индонезия, Източен Тимор се отцепва и обявява независимост; реална независимост държавата постига през 2002 г. 1989 г. – Студената война: Нежната революция – виждайки нарастващите улични протести, комунистическата партия на Чехословакия обявява, че ще предаде монопола си върху политическата власт. 1989 г. – Канцлерът на Германия Хелмут Кол представя програма от 10 пункта за обединяване на двете Германии. 1994 г. – При референдум гражданите на Норвегия отхвърлят членството на страната в Европейския съюз. 2006 г. – Провежда се първият уеб видеочат с космоса. 2016 г. – При самолетна катастрофа в Колумбия загиват почти всички футболисти на бразилския отбор Шапекоензе. Родени 1118 г. – Мануил I Комнин, византийски император († 1180 г.) 1498 г. – Маргарет Тюдор, кралица на Шотландия († 1541 г.) 1628 г. – Джон Бъниън, английски писател († 1688 г.) 1632 г. – Жан-Батист Люли, френски композитор († 1687 г.) 1757 г. – Уилям Блейк, английски поет и художник († 1827 г.) 1792 г. – Виктор Кузен, френски философ († 1867 г.) 1820 г. – Фридрих Енгелс, германски философ († 1895 г.) 1847 г. – Тодор Кирков, български националреволюционер († 1876 г.) 1854 г. – Готлиб Хиберланд, германски ботаник и физиолог († 1945 г.) 1857 г. – Алфонсо XII, крал на Испания († 1885 г.) 1880 г. – Александър Блок, руски поет († 1921 г.) 1881 г. – Стефан Цвайг, австрийски писател († 1942 г.) 1887 г. – Ернст Рьом, нацистки офицер († 1934 г.) 1890 г. – Никола Диклич, хърватски музикант († 1964 г.) 1893 г. – Димитър Гичев, български политик († 1964 г.) 1894 г. – Аркадий Фидлер, полски писател и пътешественик († 1985 г.) 1906 г. – Дмитрий Лихачов, руски филолог и културолог († 1999 г.) 1907 г. – Алберто Моравия, италиански писател († 1990 г.) 1908 г. – Клод Леви-Строс, френски антрополог († 2009 г.) 1910 г. – Тодор Дермонски, български футболист († 1988 г.) 1912 г. – Иван Бъчваров, български генерал († 1966 г.) 1915 г. – Константин Симонов, руски писател († 1979 г.) 1923 г. – Петър Чолов, български професор († 2013 г.) 1925 г. – Мито Гановски, български художник 1934 г. – Гато Барбиери, аржентински саксофонист († 2016 г.) 1936 г. – Филип Солерс, френски писател 1941 г. – Ноел Клаудио Кабрера, филипински дипломат 1943 г. – Аврам Шарон, израелски дипломат 1944 г. – Дражен Цолич, хърватски дипломат 1945 г. – Георг Фолкерт, германски футболист († 2020 г.) 1947 г. – Густав Хасфорд, американски писател († 1993 г.) 1949 г. – Влади Киров, български сценарист († 2019 г.) 1949 г. – Корнелиу Вадим Тудор, румънски политик († 2015 г.) 1949 г. - Венцислав Стефанов Президент на ПФК Славия 1950 г. – Ед Харис, американски актьор 1950 г. – Ръсел Хълс, американски физик, Нобелов лауреат 1952 г. – Дейвид Зиндел, американски писател 1955 г. – Алесандро Алтобели, италиански футболист 1959 г. – Джъд Нелсън, американски актьор 1960 г. – Александър Алексиев - Хофарт, български художник 1963 г. – Мирослав Миронов, български футболист († 2014 г.) 1965 г. – Кирил Георгиев, български шахматист 1967 г. – Анна Никол Смит, американска телевизионна знаменитост († 2007 г.) 1968 г. – Румен Панайотов, български футболист 1969 г. – Николай Василев, български политик 1975 г. – Валерий Филипов, руски шахматист 1975 г. – Виктор Лукашенко, съветник в Съвета по Безопасност на Беларус, политик 1975 г. – Екатерина Дафовска, българска биатлонистка 1977 г. – Фабио Гросо, италиански футболист 1979 г. – Камилионер, американски рапър 1980 г. – Адриан Фернандес, аржентински футболист 1982 г. – Здравко Тодоров, български футболист 1983 г. – Ваня Стамболова, българска лекоатлетка 1983 г. – Нелсон Валдес, парагвайски футболист 1984 г. – Мери Елизабет Уинстед, американска актриса 1985 г. – Евгений Алексеев, руски шахматист 1988 г. – Ричи Де Лет, белгийски защитник 1988 г. – Сам Хюсън, английски футболист 1994 г. – Християна Тодорова, българска спортистка 1996 г. – Любомира Башева, българска актриса Починали 741 г. – Григорий III, римски папа (* ? г.) 1058 г. – Казимир I, полски княз (* 1016 г.) 1530 г. – Томас Уолси, Архиепископ на Йорк (* ок. 1470 г.) 1680 г. – Джовани Лоренцо Бернини, италиански скулптор и архитект (* 1598 г.) 1694 г. – Мацуо Башо, японски поет (* 1644 г.) 1859 г. – Уошингтън Ървинг, американски писател (* 1783 г.) 1867 г. – Джон Слоут, американски офицер (* 1781 г.) 1870 г. – Фредерик Базил, френски художник (* 1841 г.) 1887 г. – Ернст Рьом, лидер на СА (* 1934 г.) 1898 г. – Конрад Фердинанд Майер, швейцарски писател (* 1825 г.) 1907 г. – Борис Сарафов, български революционер (* 1872 г.) 1907 г. – Иван Гарванов, български революционер (* 1869 г.) 1909 г. – Йово Йованович, български революционер (* 1874 г.) 1912 г. – Лорентзос Мавилис, гръцки поет (* 1860 г.) 1935 г. – Ерих Мориц фон Хорнбостел, австрийски музиколог (* 1877 г.) 1938 г. – Георги Губиделников, български финансист (* 1859 г.) 1938 г. – Уилям Макдугъл, английски психолог (* 1871 г.) 1939 г. – Джеймс Нейсмит, канадски лекар, автор на правилата на баскетбола (* 1861 г.) 1940 г. – Николае Йорга, румънски общественик и литературовед (* 1871 г.) 1942 г. – Констанца Ляпчева, българска общественичка (* 1887 г.) 1945 г. – Дуайт Дейвис, американски политик и основател на Купа Дейвис (* 1879 г.) 1947 г. – Филип дьо Отклок, френски генерал (* 1902 г.) 1952 г. – Елена Петрович Негош, италианска кралица (* 1873 г.) 1954 г. – Енрико Ферми, американски и италиански физик, Нобелов лауреат през 1938 г. (* 1901 г.) 1962 г. – Кралица-майка Вилхелмина Нидерландска, (* 1880 г.) 1967 г. – Леон Мба, първият президент на Габон (* 1902 г.) 1968 г. – Филип Сарасин, швейцарски лекар (* 1888 г.) 1970 г. – Фриц фон Унру, немски писател и художник (* 1885 г.) 1982 г. – Елена Гръцка, кралица майка на Румъния (* 1896 г.) 1983 г. – Ярослав Тагамлицки, български математик (* 1917 г.) 1988 г. – Илия Стоилов, български общественик (* 1907 г.) 1992 г. – Франк Арми, американски автомобилен състезател (* 1918 г.) 2000 г. – Малкълм Бредбъри, британски сценарист (* 1932 г.) 2001 г. – Георги Рупчев, български поет (* 1957 г.) 2005 г. – Тони Михън, британски поп-музикант (The Shadows) (* 1943 г.) 2007 г. – Доньо Донев, български художник – аниматор (* 1929 г.) 2010 г. – Лесли Нилсен, американски актьор (* 1926 г.) Празници Албания – Ден на независимостта (от Турция, 1912 г., национален празник) Мавритания – Ден на независимостта (от Франция, 1960, национален празник) Чад – Ден на републиката (1960 г.) B28

bg

2604

https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

29 ноември

29 ноември е 333-тият ден в годината според григорианския календар (334-ти през високосна година). Остават 32 дни до края на годината. Събития 1760 г. – Град Детройт е предаден във владение от Франция на Великобритания. 1780 г. – След смъртта на императрица Мария Тереза на престола на Свещената римска империя застава нейният син Йозеф II. 1787 г. – С едикт на крал Луи XVI във Франция са гарантирани правата за вероизповедание на протестантите. 1830 г. – В Полша избухва въстание срещу руското управление, известно като Ноемврийското въстание. 1877 г. – Американският изобретател Томас Едисън представя фонографа – предшественика на грамофона. 1899 г. – В Каталуния е основан футболният клуб Барселона. 1916 г. – Първата световна война: Доминиканската република е окупирана от войски на САЩ, като окупацията на страната продължава до 1924 г. 1922 г. – Хауърд Картър отваря гробницата на фараон Тутанкамон за публика. 1927 г. – Александър Алехин, руски и френски шахматист, става IV световен шампион по шахмат. 1929 г. – Американският пилот адмирал Ричард Бърд извършва първия полет със самолет над Южния полюс. 1939 г. – В СССР е издаден указ за насилствено налагане на съветско гражданство за полското малцинство, живеещо на територията на СССР. 1945 г. – Създадена е Социалистическа федеративна република Югославия. 1947 г. – По искане на ООН територията на Палестина е разделена на 2 части – еврейска и арабска, които по-късно стават отделни държави – Израел и Палестина. 1962 г. – Между Франция и Великобритания е подписан договор за съвместно проектиране и производство на самолета Конкорд. 1975 г. – Американските бизнесмени Бил Гейтс и Пол Алън създават фирмата Майкрософт. 1981 г. – Актрисата Натали Ууд се удавя по време на инцидент в Калифорния. 1977 г. – АЕЦ Козлодуй е включен в енергийната мрежа на България. 1990 г. – Андрей Луканов е принуден да подаде оставката на правителството под натиска на протестите и стачките, организирани от КТ Подкрепа. 1990 г. – Съветът за сигурност на ООН дава съгласието си за използването на военни средства за освобождаване на Кувейт от Иракска окупация. 1993 г. – По американския телевизионен канал Кинг Ти Ви е излъчена най-кратката реклама от 4 кадъра и продължителност 0,133 секунди. 1998 г. – Литекс Ловеч побеждава ЦСКА София с рекорден резултат 8:0. Ловешкият клуб нанася най-голямата загуба на ЦСКА в историята на българския футбол. 2012 г. – За първи път официално китайските власти, в лицето на Си Дзинпин, употребяват израза „китайска мечта“. Родени 1797 г. – Гаетано Доницети, италиански композитор († 1848 г.) 1802 г. – Вилхелм Хауф, германски поет и новелист († 1827 г.) 1803 г. – Кристиан Доплер, австрийски математик и физик († 1853 г.) 1825 г. – Жан Шарко, френски невролог и професор по анатомична патология († 1893 г.) 1832 г. – Луиза Мей Олкът, американска писателка († 1888 г.) 1835 г. – Цъси, императрица на Китай († 1908 г.) 1839 г. – Лудвиг Анценгрубер, австрийски драматург († 1889 г.) 1849 г. – Джон Флеминг, английски физик († 1945 г.) 1856 г. – Георгий Плеханов, руски революционер, теоретик на марксизма († 1918 г.) 1856 г. – Теобалд фон Бетман-Холвег, германски политик († 1921 г.) 1874 г. – Егаш Мониш, португалски неврохирург, Нобелов лауреат през 1949 г. († 1955 г.) 1898 г. – Клайв Стейпълс Луис, британски писател, философ и теолог († 1963 г.) 1918 г. – Фридрих Йозиас Сакскобургготски, германски благородник († 1998 г.) 1925 г. – Ернст Хапел, австрийски футболист и треньор († 1992 г.) 1932 г. – Жак Ширак, президент на Франция († 2019 г.) 1933 г. – Джон Мейол, британски композитор, пионер в рок музиката 1939 г. – Веджди Гьонюл, турски политик 1939 г. – Сандро Салвадоре, италиански футболист († 2007 г.) 1943 г. – Семра Сар, турска актриса 1947 г. – Мирза Хазар, азербайджански писател 1948 г. – Мария Стоянова, българска политичка 1952 г. – Джеф Фейхи, американски актьор 1953 г. – Алекс Грей, американски художник 1955 г. – Господин Тонев, български преподавател и преводач († 2021 г.) 1957 г. – Кичка Бодурова, българска естрадна певица 1958 г. – Лев Псахис, руски шахматист и гросмайстор 1959 г. – Алма Катцу, американска писателка 1962 г. – Андрю Маккарти, американски актьор 1964 г. – Дон Чийдъл, американски актьор 1971 г. – Стойко Вълчев, български автомобилен състезател 1972 г. – Диего Рамос, аржентински актьор 1976 г. – Анна Фарис, американска актриса 1980 г. – Джанина Гаванкар, американска актриса Починали 1268 г. – Папа Климент IV (* ок. 1200 г.) 1314 г. – Филип IV, крал на Франция (* 1268 г.) 1378 г. – Карл IV, император на Свещената римска империя (* 1316 г.) 1632 г. – Фридрих V, курфюрст на Пфалц (* 1596 г.) 1643 г. – Клаудио Монтеверди, италиански композитор (* 1567 г.) 1759 г. – Николас Бернули, швейцарски математик (* 1687 г.) 1780 г. – Мария Тереза, императрица на Свещената римска империя (* 1717 г.) 1858 г. – Константин Фотинов, български просветен деец (* ок. 1790) 1916 г. – Войн Попович, сръбски военен и революционер (* 1881 г.) 1922 г. – Илия Кушев, български офицер и революционер (* 1896 г.) 1924 г. – Джакомо Пучини, италиански композитор (* 1858 г.) 1939 г. – Филип Шайдеман, германски политик, канцлер на Ваймарската република (* 1865 г.) 1952 г. – Свен Хедин, шведски изследовател (* 1865 г.) 1957 г. – Никола Алексиев, български писател (* 1889 г.) 1971 г. – Васил Захариев, български график и изкуствовед (* 1895 г.) 1972 г. – Г. М. Димитров, български политик (* 1903 г.) 1975 г. – Андон Митов, български лекар (* 1909 г.) 1975 г. – Греъм Хил, британски автомобилен състезател (* 1929 г.) 1979 г. – Хърбърт Маркс, американски комик (* 1901 г.) 1979 г. – Валтер Матиас Дигелман, швейцарски писател (* 1927 г.) 1981 г. – Натали Ууд, американска актриса (* 1938 г.) 1983 г. – Любомир Киселички, български актьор (* 1932 г.) 1986 г. – Кари Грант, американски актьор (* 1904 г.) 2001 г. – Джордж Харисън, британски музикант (Бийтълс) (* 1943 г.) 2010 г. – Андрей Баташов, български актьор (* 1965 г.) 2010 г. – Бела Ахмадулина, руска поетеса (* 1937 г.) 2019 г. – Ясухиро Накасоне, министър-председател на Япония (* 1918 г.) Празници ООН – Международен ден за солидарност с палестинския народ Югославия – Ден на републиката (1945 – 2003) Вануату – Ден на единението B29

bg

2605

https://bg.wikipedia.org/wiki/30%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

30 ноември

30 ноември е 334-тият ден в годината според григорианския календар (335-и през високосна). Остават 31 дни до края на годината. Събития 1406 г. – Григорий XII е избран за папа. 1700 г. – В битката при Нарва шведската армия, предвождана лично от крал Карл XII, побеждава значително по-многобройната руска армия на Петър Велики. 1789 г. – Генуа продава на Франция остров Корсика. 1829 г. – Съгласно решенията на Лондонската конференция Турция се задължава да даде пълна независимост на Гърция. 1853 г. – Руският военен флот унищожава турските военни кораби в морската битка при Синоп. 1919 г. – Приет е Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях, с който се установява държавен монопол върху износа на зърнени храни от България. 1922 г. – В състава на РСФСР е образувана Чеченска автономна област. 1936 г. – По време на пожар в Лондон изгаря построената през 1851 г. палата на Великото изложение, известна като Кристалната палата. 1938 г. – Правителството на Чехословакия капитулира и се съгласява да изпълни подписаното в Мюнхен съглашение между Хитлеристка Германия, Италия, Франция и Великобритания, което дава право на Германия да анексира Судетската област на Чехословакия, с 30 % население от немски произход. 1939 г. – Зимната война: Червената армия нахлува във Финландия, което е начало на войната. 1942 г. – Втората световна война: Провежда се морската битка при Тасафоранга между японските и американските военни флотове. 1944 г. – Втората световна война: С освобождаването на сръбския град Нови Пазар от Първа армия завършва първата фаза от участието на България във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция. 1956 г. – Американският телевизионен канал Си Би Ес за първи път използва видеокасета за излъчване на програма в ефир. 1962 г. – Бирманският политик У Тан е избран за генерален секретар на ООН. 1966 г. – Барбадос получава национална независимост от Великобритания и приема националното знаме на Барбадос. 1967 г. – Британският протекторат Южен Йемен обявява независимост. 1975 г. – Основана е Народно-революционната партия на Бенин. 1979 г. – Pink Floyd прави премиера на албума си The Wall. 1982 г. – Излиза на пазара най-продаваният албум за всички времена Thriller на Майкъл Джаксън. 1993 г. – Подписан е договор между Абхазия и Грузия за прекратяване на военния конфликт между двете държави. 1993 г. – Президентът Борис Елцин утвърждава новия Герб на Русия. 1998 г. – 32-годишният македонски премиер Любчо Георгиевски става най-младия министър-председател в света. 2021 г. – Барбадос се обявява за република. Родени 1427 г. – Казимир IV, велик литовски княз и полски крал († 1492 г.) 1508 г. – Андреа Паладио, италиански архитект († 1580 г.) 1554 г. – Филип Сидни, английски поет († 1586 г.) 1667 г. – Джонатан Суифт, британски и ирландски писател († 1745 г.) 1699 г. – Кристиан VI, крал на Дания и Норвегия († 1746 г.) 1756 г. – Ернст Хладни, германски физик – акустик († 1827 г.) 1760 г. – Сеишу Ханаока, японски лекар († 1835 г.) 1796 г. – Карл Льове, немски композитор († 1869 г.) 1810 г. – Оливър Уинчестър, американски конструктор и предприемач († 1880 г.) 1817 г. – Теодор Момзен, германски историк, поет и правист († 1903 г.) 1825 г. – Вилиам Адолф Бугро, френски живописец († 1905 г.) 1835 г. – Марк Твен (истинско име – Самюъл Лангхорн Клемънс), американски писател († 1910 г.) 1862 г. – Христо Славейков, български юрист и политик († 1935 г.) 1869 г. – Нилс Густаф Дален, шведски физик и изобретател, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1937 г.) 1874 г. – Люси Монтгомъри, канадска писателка († 1942 г.) 1874 г. – Уинстън Чърчил, министър-председател на Обединеното кралство, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1965 г.) 1879 г. – Петко Стоянов, български финансист († 1973 г.) 1882 г. – Гюнтер фон Клуге, германски фелдмаршал († 1944 г.) 1889 г. – Едгар Ейдриън, английски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 г. († 1977 г.) 1924 г. – Георги Стоянов-Бигор, български кинодеец, сценарист и режисьор († 2014 г.) 1926 г. – Ендрю Виктор Шели, американски физиолог и биохимик, Нобелов лауреат през 1987 г. 1935 г. – Стоян Андов, политик от Северна Македония 1937 г. – Едуард Артемиев, руски композитор 1937 г. – Ридли Скот, британски режисьор 1941 г. – Иван Цанев, български поет 1943 г. – Терънс Малик, американски режисьор 1945 г. – Роджър Глоувър, британски басист (Deep Purple) 1952 г. – Манди Патинкин, американски актьор 1954 г. – Ивайло Калоянчев, български актьор 1955 г. – Анди Грей, шотландски футболист и коментатор 1955 г. – Били Айдъл, английски рок музикант 1955 г. – Кевин Конрой, американски актьор 1956 г. – Иван Станков, български преводач 1958 г. – Миодраг Йешич, сръбски футболист и треньор 1960 г. – Гари Линекер, британски футболист 1964 г. – Томас Хетхе, немски писател 1965 г. – Александър Бончев, български футболист 1965 г. – Бен Стилър, американски актьор 1965 г. – Ясен Попов, автомобилен състезател 1966 г. – Мика Сало, финландски пилот от Формула 1 1967 г. – Алберт Остермайер, немски поет 1977 г. – Теодор Василев, политолог и анализатор 1981 г. – Евгени Курдов, български футболист 1982 г. – Владислав Василев, български футболист 1982 г. – Илайша Кътбърт, канадска актриса 1984 г. – Гергана, българска попфолк певица 1985 г. – Кейли Куоко, американска актриса 1987 г. – Николета Лозанова, топ-модел 1990 г. – Магнус Карлсен, норвежки шахматист 1991 г. – Пламен Илиев, български футболист, вратар Починали 65 г. или 70 – Свети апостол Андрей Първозвани, (* ?) 912 г. – Отон I, херцог на Саксония (* ? г.) 1603 г. – Уилям Гилбърт, английски физик (* 1544 г.) 1647 г. – Бонавентура Кавалиери, италиански математик (* 1598 г.) 1694 г. – Марчело Малпиги, италиански лекар, анатом и микроскопист (* 1628 г.) 1718 г. – Карл XII, крал на Швеция (* 1682 г.) 1731 г. – Брук Тейлър, английски математик (* 1685 г.) 1784 г. – Андрей Лексел, руски астроном (* 1740 г.) 1836 г. – Пиер-Симон Жирар, френски инженер (* 1765 г.) 1845 г. – Нилс Сестрьом, шведски химик, откривател на ванадия (* 1787 г.) 1846 г. – Фридрих Лист, германски икономист (* 1789 г.) 1900 г. – Оскар Уайлд, ирландски драматург и поет (* 1854 г.) 1913 г. – Лора Каравелова, общественичка (* 1886 г.) 1935 г. – Фернанду Песоа, португалски поет (* 1888 г.) 1938 г. – Корнелиу Кодряну, румънски политик – националист (* 1899 г.) 1939 г. – Белла Кун, унгарски политик – комунист (* 1886 г.) 1943 г. – Тодор Ангелов, български терорист (* 1900 г.) 1944 г. – Михаил Джеров, български революционер (* 1879 г.) 1953 г. – Франсис Пикабиа, френски художник и поет (* 1879 г.) 1954 г. – Вилхелм Фуртвенглер, германски диригент (* 1886 г.) 1955 г. – Александър Балабанов, български писател, поет, литературен критик (* 1879 г.) 1956 г. – Лудвик Куба, чешки художник (* 1863 г.) 1957 г. – Бениамино Джили, италиански оперен певец – тенор (* 1890 г.) 1972 г. – Димитър Домузчиев, български музикант и общественик (* 1912 г.) 1976 г. – Иван Якубовски, съветски маршал (* 1912 г.) 1982 г. – Константин Колев, български писател (* 1930 г.) 1982 г. – Филип Кутев, български фолклорист и композитор (* 1903 г.) 1984 г. – Дико Илиев, български фолклорен композитор (* 1898 г. 1997 г. – Петър Ступел, български композитор (* 1923 г.) 2009 г. – Милорад Павич, сръбски писател (* 1929 г.) 2013 г. – Пол Уокър, американски актьор (* 1973 г.) Празници Православна и Католическа църква – Св. апостол Андрей Първозвани (Андреевден) Ден на движението Градове за живота – 500 града в целия свят декларират срещу смъртното наказание Барбадос – Ден на независимостта (от Великобритания, 1966 г., национален празник) Италия – Празник на град Амалфи Йемен – Ден на евакуацията (чества се даването на независимост през 1967 г. на Южен Йемен от страната на Великобритания, до сливането на двете държави през 1990 г. денят е бил национален празник в Южен Йемен) САЩ – Край на сезона на ураганите Филипини – Ден на националния герой Андрес Бонифацио Шотландия – Ден на патрона Свети Андрей (национален празник) Световен ден на константата е, защото 30/11 е най-популярното приближение на нейната стойност. B30

bg

2606

https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

6 декември

6 декември е 340-ият ден в годината според григорианския календар (341-ви през високосна). Остават 25 дни до края на годината. Събития 963 г. – Лъв VIII е избран за римски папа. 1240 г. – Армията на монголския владетел Бату Хан покорява Киевското княжество. 1534 г. – В Еквадор е образувана испанска колония с център – новия град Сан Франциско де Кито. 1741 г. – Елисавета става императрица на Русия след дворцов преврат. 1768 г. – За първи път е публикувана Енциклопедия Британика. 1774 г. – Австрия става първата страна в света, въвела държавно образование. 1790 г. – Седалището на Конгреса на САЩ се премества от Ню Йорк във Филаделфия и градът е обявен за временна столица на САЩ. 1877 г. – Започва издаването на вестник Вашингтон Поуст. 1879 г. – Съставено е второто правителство на България, начело с Климент Търновски. 1880 г. – В Източна Румелия натуралният десятък е заменен с поземлен данък. 1907 г. – При производствена катастрофа в мина в Мононга (Западна Вирджиния) загиват 361 работници. 1917 г. – Първата световна война: В Халифакс (Канада) избухва корабът Монблан, превозващ динамит, загиват около 1600 души, а по крайбрежието са разрушени 3000 сгради. 1917 г. – Новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство. 1917 г. – Финландия обявява независимостта си от Русия. 1921 г. – Подписан е Англо-ирландски трактат, съгласно който Ирландия става самостоятелна държава – британски доминион, подобно на Австралия, Канада, Нова Зеландия и днешния ЮАР. 1945 г. – В САЩ е патентована микровълновата печка. 1955 г. – Четирите велики сили признават правото на неутралитет на Австрия. 1957 г. – Експлозия при изстрелването проваля пускането на първия Американски сателит. 1978 г. – В Испания е приета нова конституция на страната чрез референдум. 1990 г. – Възстановени са дипломатическите отношения между България и Ватикана. 1991 г. – Югославската армия бомбардира хърватския град Дубровник, след като го обсажда повече от месец. 1992 г. – 6 декември, Никулден, е обявен за официален празник на морския град Бургас. 1992 г. – В референдум населението на Швейцария отхвърля плана на правителството държавата да се присъедини към Европейския съюз. 1997 г. – Руски военен транспортен самолет Ан-124 Руслан се разбива в жилищен квартал в Иркутск, загиват 72 души. 2000 г. – В САЩ е създаден първият в света биоробот. 2001 г. – Канадската провинция Нюфаундленд е преименувана на Нюфаундленд и Лабрадор. 2003 г. – Създадена е Българоезична Уикипедия. 2005 г. – В Техеран (Иран) самолет пада върху жилищен блок, загиват над 120 души. Родени 1421 г. – Хенри VI, крал на Англия († 1471 г.) 1685 г. – Мария-Аделаида Савойска, савойска принцеса († 1712 г.) 1778 г. – Жозеф-Луи Гей-Люсак, френски физик († 1850 г.) 1792 г. – Вилем II, крал на Холандия († 1849 г.) 1808 г. – Тихо Обретенов, български общественик († 1869 г.) 1833 г. – Джон Сингълтън Мосби, американски военен († 1916 г.) 1841 г. – Фредерик Базил, френски художник († 1870 г.) 1844 г. – Иван Соколов, български революционер († 1907 г.) 1849 г. – Аугуст фон Макензен, германски фелдмаршал († 1945 г.) 1856 г. – Никола Рясков, български военен деец († 1917 г.) 1863 г. – Чарлс Мартин Хол, американски инженер († 1914 г.) 1864 г. – Пенчо Райков, български химик († 1940 г.) 1871 г. – Иван Манолев, български революционер († 1930 г.) 1875 г. – Елена Карамихайлова, българска художничка († 1961 г.) 1888 г. – Уил Хей, британски актьор († 1949 г.) 1889 г. – Робърт Уиншип Удръф, бизнесмен († 1985 г.) 1892 г. – Джордж Маунтбатън, втори маркиз на Милфорд Хейвън († 1938 г.) 1892 г. – Едуард Виктор Епълтън, британски физик, Нобелов лауреат († 1965 г.) 1898 г. – Гунар Мирдал, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1974 г. († 1987 г.) 1904 г. – Ев Кюри, френска писателка († 2007 г.) 1907 г. – Джовани Ферари, италиански футболист († 1982 г.) 1913 г. – Николай Амосов, украински хирург († 2002 г.) 1920 г. – Джордж Портър, британски химик, Нобелов лауреат през 1967 г. († 2002 г.) 1920 г. – Дейв Брубек, американски джаз пианист и композитор († 2012 г.) 1924 г. – Павел Матев, български поет († 2006 г.) 1927 г. – Никола Рударов, български режисьор и актьор († 2010 г.) 1932 г. – Херберт Бергер, австрийски писател († 1999 г.) 1937 г. – Алберто Спенсър, еквадорски футболист († 2006 г.) 1942 г. – Йосиф, български духовник 1947 г. – Лупита Ферер, венецуелска актриса 1948 г. – Кеке Розберг, финландски пилот от Формула 1 1950 г. – Джо Хисаиши, японски композитор 1954 г. – Радек Йон, чешки политик 1956 г. – Питър Бук, американски музикант (REM) 1958 г. – Ник Парк, британски художник 1963 г. – Улрих Томсен, датски актьор 1971 г. – Рихард Крайчек, холандски тенисист 1975 г. – Даниел Моралес, бразилски футболист 1981 г. – Наталия Круз, канадска порнографска актриса 1981 г. – Федерико Балцарети, италиански футболист 1982 г. – Алберто Контадор, испански колоездач 1982 г. – Деница Гаджева, български политик 1985 г. – Дулсе Мария, мексиканска актриса Починали 343 г. – Свети Николай Мирликийски, източноримски духовник (* ок. 270) 1185 г. – Афонсу I, крал на Португалия (* 1109 г.) 1352 г. – Клемент VI, римски папа (* 1291 г.) 1723 г. – Карл Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1665 г.) 1759 г. – Луиза-Елизабет Бурбон-Френска, френска благородничка (* 1727 г.) 1779 г. – Жан-Батист-Симеон Шарден, френски художник (* 1699 г.) 1868 г. – Август Шлайхер, германски езиковед (* 1821 г.) 1882 г. – Антъни Тролъп, английски писател (* 1815 г.) 1889 г. – Джеферсън Дейвис, американски политик (* 1808 г.) 1892 г. – Вернер фон Сименс, германски електротехник (* 1816 г.) 1905 г. – Виго Стукенберг, датски писател (* 1863 г.) 1927 г. – Ефрем Каранов, български фолклорист (* 1852 г.) 1935 г. – Панайот Пеев, български военен деец (* 1859 г.) 1942 г. – Афанасий Селишчев, руски славист (* 1866 г.) 1944 г. – Елена Снежина, българска актриса (* 1881 г.) 1953 г. – Константи Илдефонс Галчински, полски поет (* 1905 г.) 1960 г. – Димитър Хаджилиев, български писател (* 1895 г.) 1960 г. – Йордан Тренков, български революционер (* 1880 г.) 1988 г. – Рой Орбисън, американски певец (* 1936 г.) 1991 г. – Ричард Стоун, британски икономист, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1913 г.) 1993 г. – Данаил Василев, български композитор (* 1906 г.) 2000 г. – Светозар Вукманович, югославски политик (* 1912 г.) 2015 г. – Тотю Тотев, археолог и богослов, професор (* 1930 г.) 2019 г. – Стоянка Мутафова, българска актриса (* 1922 г.) Празници Православна и Католическа църква – Свети Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (Никулден) Белгия, Полша (Mikołajki), Унгария (Mikulás) и Холандия (Sinterklaas) – светски празник, по време на който Свети Николай е Дядо Коледа и раздава подаръци на децата България Ден на банкера Ден на търговеца Ден на моряците и рибарите Ден на дарителя Бургас и Симеоновград – Празник на града Испания – Ден на конституцията (1978 г.) Канада – Национален ден за възпоменание и борба срещу насилието против жените Финландия – Ден на независимостта (от Русия, 1917 г., национален празник) C06

bg

2607

https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

7 декември

7 декември е 341-вият ден в годината според григорианския календар (342-ри през високосна). Остават 24 дни до края на годината. Събития 1732 г. – Кралската опера в Лондон отваря врати. 1787 г. – Делауър става първият американски щат, ратифицирал Конституция на САЩ. 1815 г. – Френският маршал Мишел Ней е разстрелян, след като е обвинен в държавна измяна от реставрационното правителство на Бурбоните на Луи XVIII за подкрепата, която оказва на Наполеон Бонапарт по време на неговите Сто дни. 1920 г. – Започва строителството на японския самолетоносач „Акаги“. 1941 г. – Втората световна война: Японският имперски флот провежда нападение над Пърл Харбър, в резултат на което САЩ обявява война на Япония. 1949 г. – Китайска гражданска война: Правителството на Република Китай се премества от Нанкин в Тайпе. 1958 г. – Официално е открита първата отсечка на Автомагистрала А1 в Италия, която свързва Милано с Парма. 1965 г. – Папа Павел VI и Патриарх Атинагор едновременно отменят взаимните анатеми, наложени от 1054 г. 1972 г. – Изстреляна е последната лунна пилотирана мисия на Аполо – Аполо 17; докато напуска Земята, екипажът прави снимка, известна като Синьото топче. 1975 г. – Индонезия напада Източен Тимор. 1982 г. – Извършена е първата екзекуция в САЩ чрез смъртоносна инжекция в Тексас. 1988 г. – Арменското земетресение с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер убива близо 25 000 души; ранените са 15 000, а 400 000 души остават без дом. 1988 г. – Ясер Арафат признава правото на Израел да съществува като държава. 1989 г. – В третата и последена част от знаменитата боксова трилогия Шугър Рей Ленърд и Роберто Дуран се бият в Лас Вегас; Ленърд запазва световната си титла в супер средна категория на Световния боксов съвет (WBC) след 12-ия рунд. 1989 г. – България: основаване на коалицията Съюз на демократичните сили. 1989 г. – Полският Сейм приема амнистия за политическите затворници. 1995 г. – Космическият апарат Галилео влиза в орбита около Юпитер, шест месеца след като е изстрелян от космическата совалка Атлантис. 2004 г. – Хамид Карзай полага клетва като президент на Афганистан. 2004 г. – Джон Куфур е преизбран за президент на Гана. 2006 г. – 18 души загиват и 12 са ранени при една от най-големите пътни катастрофи в България – между градски автобус и ТИР край Бяла. Родени 521 г. – Свети Колумба, ирландски християнски мисионер в Шотландия († 597 г.) 1431 г. – Влад Цепеш, владетел на Трансилвания, първообраз на Дракула († 1476 г.) 1598 г. – Джовани Лоренцо Бернини, италиански скулптор и архитект († 1680 г.) 1637 г. – Бернардо Паскини, италиански композитор († 1710 г.) 1731 г. – Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, френски ориенталист († 1805 г.) 1782 г. – Николаус Опел, германски зоолог († 1820 г.) 1784 г. – Алън Кънингам, шотландски поет († 1842 г.) 1801 г. – Йохан Нестрой, австрийски драматург († 1862 г.) 1810 г. – Теодор Шван, германски биолог († 1882 г.) 1823 г. – Леополд Кронекер, германски математик († 1891 г.) 1847 г. – Джордж Гросмит, английски актьор († 1912 г.) 1860 г. – Джоузеф Кук, министър-председател на Австралия († 1947 г.) 1863 г. – Пиетро Маскани, италиански композитор († 1945 г.) 1863 г. – Ричард Сиърс, американски бизнесмен († 1914 г.) 1869 г. – Стефан Славчев, български военен деец († 1965 г.) 1873 г. – Уила Катър, американска писателка († 1947 г.) 1879 г. – Рудолф Фримъл, американски композитор и пианист († 1972 г.) 1882 г. – Георги Райчев, български писател († 1947 г.) 1887 г. – Ернст Тох, австрийски композитор († 1964 г.) 1888 г. – Джойс Кери, ирландски писател († 1957 г.) 1889 г. – Габриел Марсел, френски философ († 1973 г.) 1890 г. – Александър Бакулев, руски лекар († 1967 г.) 1904 г. – Константин Соколски, руски певец († 1991 г.) 1905 г. – Герард Куйпер, холандски и американски астроном († 1973 г.) 1906 г. – Доситей, глава на МПЦ († 1981 г.) 1907 г. – Юрий Тошев, български шахматист († 1975 г.) 1909 г. – Никола Вапцаров, български поет († 1942 г.) 1910 г. – Луи Прима, американски певец, актьор и тромпетист († 1978 г.) 1911 г. – Беньо Тотев, български професор, композитор, диригент и учител († 1987 г.) 1912 г. – Даниъл Джоунс, уелски класически композитор († 1993 г.) 1915 г. – Илай Уолък, американски актьор († 2014 г.) 1924 г. – Марио Соареш, президент на Португалия († 2017 г.) 1928 г. – Никола Корабов, български режисьор († 2016 г.) 1928 г. – Ноам Чомски, американски лингвист и политически писател 1932 г. – Елън Бърстин, американска актриса 1943 г. – Сюзан Айзъкс, американска авторка и сценаристка 1948 г. – Гертруд Лойтенегер, швейцарска писателка 1949 г. – Том Уейтс, американски композитор, певец, музикант и актьор 1954 г. – Румяна Коцева, българска певица 1956 г. – Лари Бърд, американски баскетболист 1962 г. – Петър Александров, български футболист 1966 г. – Томас Хауъл, американски актьор 1971 г. – Владимир Акопян, арменски шахматист 1971 г. – Чейси Лейн, американска актриса 1972 г. – Христо Христов, български футболист 1973 г.  – Азиз Таш, български поет и преводач 1977 г. – Костадин Стойков, български волейболист 1980 г. – Джон Тери, английски футболист 1983 г. – Нинко Кирилов, български писател 1984 г. – Роберт Кубица, полски пилот от Формула 1 1986 г. – Антония Григорова-Бургова, българска състезателка по ски бягане Починали 43 пр.н.е. – Цицерон, древноримски политик (* 106 пр.н.е.) 283 г. – Евтихий, римски папа (* ? г.) 1815 г. – Мишел Ней, френски маршал (* 1769 г.) 1879 г. – Йоун Сиюрдсон, исландски политик (* 1811 г.) 1902 г. – Томас Наст, германски аниматор (* 1840 г.) 1906 г. – Ели Дюкомен, швейцарски журналист, Нобелов лауреат (* 1833 г.) 1920 г. – Станка Николица-Спасо-Еленина, българска поетеса и преводачка (* 1835 г.) 1937 г. – Антон Страшимиров, български писател (* 1872 г.) 1944 г. – Мишо Хаджийски, български писател (* 1916 г.) 1947 г. – Никълъс Мъри Бътлър, американски университетски президент, Нобелов лауреат (* 1862 г.) 1956 г. – Решат Нури, турски писател (* 1889 г.) 1964 г. – Николай Аничков, руски патоморфолог (* 1885 г.) 1970 г. – Руб Голдбърг, американски аниматор (* 1889 г.) 1973 г. – Макс Хоркхаймер, германски социолог (* 1895 г.) 1975 г. – Торнтън Уайлдър, американски драматург (* 1897 г.) 1979 г. – Николас Борн, немски писател (* 1937 г.) 1985 г. – Робърт Грейвс, английски учен (* 1895 г.) 1988 г. – Мирон Иванов, български сценарист (* 1931 г.) 1990 г. – Хорст Бинек, немски писател (* 1930 г.) 1990 г. – Джоан Бенет, американска актриса (* 1910 г.) 1992 г. – Георги Пирински-старши, български политик (* 1901 г.) 1993 г. – Блаже Конески, македонски писател (* 1921 г.) 1993 г. – Волфганг Паул, германски физик, Нобелов лауреат (* 1913 г.) 1993 г. – Феликс Уфуе Боани, 1-ви президент на Кот д'Ивоар (* 1905 г.) 1996 г. – Михаил Пенчев, български режисьор (* 1926 г.) 1999 г. – Димитър Стоянов, български политик (* 1928 г.) 2002 г. – Илия Темков, български диригент (* 1923 г.) 2006 г. – Любен Беров, министър-председател на България (* 1925 г.) 2008 г. – Иван Росенов, български режисьор (* 1951 г.) 2014 г. – Манго, италиански певец (* 1954 г.) Празници ООН – Международен ден на гражданската авиация Армения – Ден на памет за жертвите от земетресението (1988 г.) Колумбия – Ден на свещите (Día de las Velitas) – начало на коледните празници, посветен на непорочното зачатие на Дева Мария САЩ – Ден на възпоменанието (Пърл Харбър, 1941 г.) C07

bg

2608

https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

8 декември

8 декември е 342-рият ден в годината според григорианския календар (343-ти през високосна). Остават 23 дни до края на годината. Събития 1204 г. – Кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Инокентий III Калоян за крал, а архиепископ Василий получава титлата примас. 1476 г. – Папа Сикст IV обявява деня за празник на непорочното зачатие. 1506 г. – Зигмунд I е избран от Сейма за крал на Полша. 1854 г. – Папа Пий IX обявява догмата за непорочното зачатие на Дева Мария. 1863 г. – При пожар в църква в Сантяго (Чили) загиват около 2500 души. 1874 г. – Излиза първият брой на в. Знаме с редактор Христо Ботев. 1881 г. – При голям пожар в Рингтеатер (Виена) загиват около 400 души. 1888 г. – Петото Обикновено народно събрание на България приема закон за учредяване на висше училище в София. 1896 г. – Край бреговете на Испания потъва германския кораб Салер, загиват 281 души. 1903 г. – В България за първи път денят е честван като празник на Софийски университет и като студентски празник. 1914 г. – Първата световна война: Започва войната между Великобритания и Германия за Фолкландските острови. 1938 г. – Лаврентий Берия става комисар по вътрешните работи в правителството на СССР и дава нов тласък на репресиите. 1941 г. – Втората световна война: След японската атака срещу Пърл Харбър, Конгресът на САЩ приема декларация за война с Япония. 1941 г. – Втората световна война: Република Китай и Нидерландия официално обявяват война на Япония след японската атака срещу Пърл Харбър. 1943 г. – Втората световна война: Италианските войски обединени в Първа моторизирана бойна група състояща се от две дивизии – Леняно и Месина в съответствие на подписаното Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция на 8 септември 1943 г. и обявената от Кралство Италия война на нацистка Германия на 13 октомври 1943 г. започва настъпление в започналата Битка за Монте Лунго северно от Неапол (8 – 16 декември 1943) атакувайки германските войски на този планински връх. 1949 г. – открито е Панагюрското златно съкровище, на същия ден в ДВ, бр. 285 е обнародван Указ 949 на Президиум на Народното събрание от 3 декември променящ наименованията на 27 населени места и 10 общини. 1965 г. – Приключва Втория Ватикански събор. 1974 г. – Чрез референдум Гърция отхвърля с 69,2% от гласовете кралската институция и установява парламентарна република. 1976 г. – Eagles пускат на музикалния пазар своя албум Хотел Калифорния 1980 г. – Марк Дейвид Чапман убива Джон Ленън в Ню Йорк. 1987 г. – Президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Роналд Рейгън подписват във Вашингтон Договор за унищожаване на ядрените ракети с малък и среден обсег на действие 1991 г. – Държавните глави на Русия, Украйна и Беларус подписват споразумение за разпускане на Съветския съюз и създаване на Общност на независимите държави. 1991 г. – Мирча Снегур е избран за първи президент на Молдова. 2004 г. – Даймбег Даръл – китаристът на американската груув метъл група Пантера, е застрелян на сцената на клуб Alrosa Villa в Калъмбъс, Охайо, минута след като е започнал шоуто с новата си група – Damageplan. Родени 65 пр.н.е. – Хораций, римски поет († 8 пр.н.е.) 1542 г. – Мария Стюарт, кралица на Шотландия и Франция († 1587 г.) 1626 г. – Кристина, шведска кралица († 1689 г.) 1708 г. – Франц I, император на Свещената Римска империя († 1765 г.) 1742 г. – Жан Серюрие, френски маршал († 1819 г.) 1815 г. – Адолф фон Менцел, немски художник († 1905 г.) 1825 г. – Андрей Бекетов, руски ботаник († 1902 г.) 1832 г. – Бьорнстерн Бьорнсон, норвежки писател, Нобелов лауреат († 1910 г.) 1861 г. – Аристид Майол, френски художник († 1944 г.) 1864 г. – Камий Клодел, френска скулпторка († 1943 г.) 1865 г. – Ян Сибелиус, финландски композитор († 1957 г.) 1868 г. – Николай Богданов-Белски, руски художник († 1945 г.) 1875 г. – Иван Караджов, български революционер († 1934 г.) 1879 г. – Андрей Архангелски, руски геолог († 1940 г.) 1886 г. – Диего Ривера, мексикански художник († 1957 г.) 1888 г. – Владимир Заимов, български офицер († 1942 г.) 1907 г. – Артин Артинян, американски филолог († 2005 г.) 1907 г. – Иван Попов, български учен († 2000 г.) 1908 г. – Сребро Бабаков, български комунист († 1950 г.) 1911 г. – Лий Дж. Коб, американски актьор († 1976 г.) 1914 г. – Полина Недялкова, първата жена-генерал от българската армия († 2001 г.) 1925 г. – Джими Смит, американски джаз органист († 2005 г.) 1926 г. – Йоахим Фест, немски историк († 2006 г.) 1927 г. – Владимир Шаталов, съветски космонавт († 2021 г.) 1930 г. – Максимилиан Шел, австрийски актьор († 2014 г.) 1933 г. – Спиро Дебърски, български футболист 1934 г. – Вили Казасян, български композитор († 2008 г.) 1936 г. – Дейвид Карадайн, американски актьор († 2009 г.) 1938 г. – Елка Бакалова, български изкуствовед 1938 г. – Красимира Колдамова, българска балерина 1943 г. – Джим Морисън, американски певец (The Doors) († 1971 г.) 1943 г. – Самуил Сеферов, български художник 1945 г. – Наташа Водин, немска пиисателка 1945 г. – Мариля Родович, полска поп певица 1953 г. – Ким Бейсингър, американска актриса 1955 г. – Веселин Панайотов, български учен 1957 г. – Фил Колин, британски рок музикант 1964 г. – Тери Хачър, американска актриса 1966 г. – Шиниъд О'Конър, ирландска певица 1972 г. – Златин Михайлов, български футболист 1973 г. – Кори Тейлър, американски певец (Slipknot) 1974 г. – Ирина Никулчина, българска биатлонистка 1976 г. – Доминик Монахан, английски актьор 1978 г. – Йън Сомърхолдър, американски актьор 1981 г. – Азра Акън, турска киноактриса 1982 г. – Ники Минаж, американска рапърка 1985 г. – Алексей Печеров, украински баскетболист 1986 г. – Амир Хан, британски боксьор 1986 г. – Кейт Воугъл, американска певица Починали 1681 г. – Герард Терборх, холандски художник (* 1617 г.) 1744 г. – Мари-Ан дьо Шатору, френска благородничка (* 1717 г.) 1793 г. – Мадам дю Бари, френска благородничка, кралска фаворитка (* 1743 г.) 1830 г. – Бенжамен Констан, швейцарски писател (* 1767 г.) 1858 г. – Райно Попович, български учител (* ок. 1773) 1864 г. – Джордж Бул, британски математик и философ (* 1815 г.) 1869 г. – Иван Момчилов, български книжовник (* 1819 г.) 1893 г. – Александру Чернат, румънски генерал (* 1834 г.) 1896 г. – Ернст Енгел, германски приложен математик – статистик (* 1821 г.) 1903 г. – Хърбърт Спенсър, британски философ (* 1820 г.) 1907 г. – Оскар II, крал на Швеция и Норвегия (* 1829 г.) 1911 г. – Григорий Мясоедов, руски художник, передвижник (* 1834) 1924 г. – Карл Антон Ларсен, норвежки изследовател (* 1860 г.) 1933 г. – Гонбей Ямамото, Министър-председател на Япония (* 1858 г.) 1938 г. – Лазар Станев, български политически деец (* 1897 г.) 1955 г. – Херман Вайл, германски математик (* 1885 г.) 1956 г. – Джеймс Ейнджъл, американски авиатор(* 1899 г.) 1957 г. – Джон фон Нойман, американски математик от унгарски произход (* 1903 г.) 1966 г. – Спас Джонев, български театрален и филмов актьор (* 1927 г.) 1966 г. – Христо Герчев, български общественик (* 1883 г.) 1978 г. – Голда Меир, министър-председател на Израел (* 1898 г.) 1980 г. – Джон Ленън, британски музикант и активист (The Beatles) (* 1940 г.) 1983 г. – Мицо Андонов, български писател и театрален критик (* 1901 г.) 1987 г. – Евлоги Йорданов, български футболист (* 1941 г.) 1992 г. – Петър Чернев, български естраден певец (* 1943 г.) 1996 г. – Ролф Бломберг, шведски изследовател (* 1912 г.) 2003 г. – Николай Бинев, български кино и театрален актьор (* 1934 г.) 2004 г. – Даймбег Даръл, американски музикант (Пантера, Damageplan) (* 1966 г.) 2005 г. – Иван Дуриданов, български лингвист (* 1920 г.) 2013 г. – Джон Корнфорт, австралийски химик, носител на Нобелова награда (* 1917 г.) Празници България – Студентски празник (от 1903 г.) Северни Мариански острови – Ден на конституцията (1977 г., национален празник) Узбекистан – Ден на конституцията (1993 г.) Румъния – Ден на конституцията Панама – Ден на майката Католическа църква – Непорочно зачатие на Дева Мария Будизъм – Ден на просветяването на Буда (най-важния будистки празник) Източници C08

bg

2609

https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

9 декември

9 декември е 343-тият ден в годината според григорианския календар (344-ти през високосна). Остават 22 дни до края на годината. Събития 536 г. – Византийският генерал Велизарий превзема Рим и прогонва племето остготи от пределите на Италия. 1212 г. – Фридрих II е коронован за крал на Германия. 1738 г. – Управата на полския град Вроцлав прогонва евреите от града. 1824 г. – По време на Войната за независимост на испанските колонии в Америка войските на генерал Антонио Сукре разгромяват последните испански части при Аякучо (дн. Перу). 1884 г. – В Чикаго Левант Ричардсън патентова ролковите кънки. 1885 г. – В Пирот е сключено примирието, с което се слага край на Сръбско-българската война. 1917 г. – Първата световна война: Англичаните отблъскват турците от Йерусалим и градът подпада под християнски контрол след столетия турска власт. 1922 г. – Основан е шведски футболен отбор Йоншьопингс Сьодра ИФ. 1923 г. – Започва работа XXI Народно събрание на България под председателството на професор Тодор Кулев, заменен на 5 януари 1926 г. от професор Александър Цанков. 1927 г. – Подписано е спогодбата Моллов – Кафандарис за размяна на население между България и Гърция. 1931 г. – Испания е провъзгласена за република. 1942 г. – В Рио де Жанейро е основан бразилският футболен клуб Ботафого де Футебол е Регаташ, след сливане на Клуб де Регаташ Ботафого с Електро клуб. 1953 г. – Американската компания Дженерал Електрик уволнява всички свои работници и служещи с комунистически убеждения. 1961 г. – Танганика получава независимост от Великобритания. 1963 г. – Занзибар става независима държава. 1967 г. – Николае Чаушеску става държавен глава на Румъния. 1987 г. – В териториите на Ивицата Газа и Западния бряг в Израел избухват масови безредици, които стават начало на Първата интифада. 1990 г. – Лех Валенса печели изборите за президент на Полша. 2001 г. – В България е учредена партията Съюз на свободните демократи и за неин лидер е избран Стефан Софиянски. 2011 г. – В Брюксел е подписан Договорът за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз. Родени 1447 г. – Ченгхуа, китайски император († 1487 г.) 1594 г. – Густав II Адолф, крал на Швеция († 1632 г.) 1608 г. – Джон Милтън, британски поет и писател († 1674 г.) 1667 г. – Уилям Уистън, английски учен († 1752 г.) 1742 г. – Карл Вилхелм Шееле, шведски химик († 1787 г.) 1751 г. – Мари Луиз дьо Бурбон-Парм, кралица на Испания († 1819 г.) 1835 г. – Николай Павлович, български художник и литограф († 1894 г.) 1842 г. – Пьотър Кропоткин, руски учен и революционер († 1921 г.) 1859 г. – Тодор Йончев, български учител († 1940 г.) 1868 г. – Фриц Хабер, немски химик, Нобелов лауреат през 1918 г. († 1934 г.) 1881 г. – Войн Попович, сръбски военен и революционер († 1916 г.) 1883 г. – Николай Лузин, руски математик († 1950 г.) 1886 г. – Райко Даскалов, български политик и държавник († 1923 г.) 1895 г. – Долорес Ибарури, испанска комунистическа активистка († 1989 г.) 1900 г. – Джоузеф Нийдам, британски историк († 1995 г.) 1901 г. – Йодьон фон Хорват, австрийски писател († 1938 г.) 1906 г. – Грейс Хопър, американска програмистка, пионер в информатиката († 1992 г.) 1909 г. – Дъглас Феърбанкс-младши, американски актьор († 2000 г.) 1915 г. – Елизабет Шварцкопф, немска оперна певица – сопран († 2006 г.) 1916 г. – Волфганг Хилдесхаймер, немски писател († 1991 г.) 1916 г. – Кърк Дъглас, американски актьор († 2020 г.) 1917 г. – Джеймс Рейнуотър, американски физик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 1986 г.) 1919 г. – Уилям Липскомб, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1976 г. 1920 г. – Карло Чампи, президент на Италия 1926 г. – Хенри Кендъл, американски физик, Нобелов лауреат през 1990 г. († 1999 г.) 1929 г. – Джон Касавитис, американски режисьор, актьор и сценарист († 1989 г.) 1934 г. – Джуди Денч, британска актриса 1938 г. – Никола Котков, български футболист († 1971 г.) 1942 г. – Стефан Данаилов, български актьор и политик († 2019 г.) 1943 г. – Михаел Крюгер, немски писател 1946 г. – Белла Цонева, българска актриса 1946 г. – Соня Ганди, индийски политик от италиански произход 1947 г. – Яна Белин, английска шахматистка 1950 г. – Здравка Йорданова, българска състезателка по гребане, олимпийска шампионка 1952 г. – Майкъл Дорн, американски актьор 1953 г. – Джон Малкович, американски актьор 1956 г. – Улрих Пелцер, немски писател 1961 г. – Костадин Паскалев, български политик 1964 г. – Паул Ландерс, германски китарист (Rammstein) 1967 г. – Кърт Енгъл, американси борец/кечист, олимпийски шампион по борба 1970 г. – Анна Гавалда, френска писателка Починали 1165 г. – Малкълм IV, крал на Шотландия (* 1142 г.) 1437 г. – Сигизмунд Люксембургски, немски император (* 1368 г.) 1565 г. – Пий IV, римски папа (* 1499 г.) 1641 г. – Антонис ван Дайк, фламандски художник (* 1599 г.) 1669 г. – Климент IX, римски папа (* 1600 г.) 1854 г. – Алмейда Гарет, португалски писател (* 1799 г.) 1880 г. – Иван Оклобжио, руски офицер (* 1821 г.) 1937 г. – Нилс Густаф Дален, шведски изобретател, Нобелов лауреат през 1912 г. (* 1869 г.) 1940 г. – Пиетро Малети, италиански офицер (* 1880 г.) 1943 г. – Никола Парапунов, комунистически партизанин (* 1909 г.) 1953 г. – Иван Деблев, български агроном, професор (* 1876 г.) 1955 г. – Адриана Будевска, българска актриса (* 1878 г.) 1956 г. – Рачо Ангелов, български лекар (* 1873 г.) 1969 г. – Стойко Стойков, български езиковед (* 1912 г.) 1970 г. – Артьом Микоян, съветски авиоконструктор (* 1905 г.) 1971 г. – Ралф Бънч, американски политолог, Нобелов лауреат (* 1904 г.) 1996 г. – Начо Папазов, български политик (* 1921 г.) 2005 г. – Робърт Шекли, американски писател (* 1928 г.) 2008 г. – Юрий Глазков, съветски космонавт (* 1939 г.) 2021 г. – Лина Вертмюлер, италианска режисьорка (* 1928 г.) Празници ООН – Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.) Християнство – Зачатие на Света Анна (Анна) Северни Мариански острови – Ден на конституцията Танзания – Ден на независимостта (на Танганайка от Великобритания, 1961) C09

bg

2610

https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

10 декември

10 декември е 344-тият ден в годината според григорианския календар (345-и през високосна година). Остават 21 дни до края на годината. Събития 1520 г. – Религиозният реформатор Мартин Лутер публично изгаря папската була. 1768 г. – В Англия е основано Британско кралско научно дружество (Royal Society). 1799 г. – Франция става първата страна в света, която въвежда метричната система, основана на метъра и килограма. 1817 г. – Мисисипи става 20-ият американски щат. 1845 г. – Британският инженер Робърт Уилям Томсън патентова пневматичната гума. 1848 г. – Първите президентски избори във Франция са спечелени от племенника на Наполеон Бонапарт – Луи Наполеон Бонапарт. 1868 г. – В Лондон заработва първият в света уличен светофар. 1869 г. – В щата Уайоминг жените получават право да гласуват. 1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): Битка при Плевен: Руските войски превземат Плевен след 3-месечна обсада. 1878 г. – Основана е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. 1880 г. – Съставено е четвъртото правителство на България, начело с Петко Каравелов. 1898 г. – В резултат на договор между САЩ и Испания, Куба става независима държава. 1900 г. – Съставено е двадесетото правителство на България, начело с Тодор Иванчов. 1901 г. – Раздадени са първите Нобелови награди: за физика – на Вилхелм Рьонтген; за химия – на Якоб Вант-Гоф; за физиология или медицина – на Емил Беринг; за литература – на Рене Сюли Прюдом; за мир – на Фредерик Паси и Жан Анри Дюнан. 1906 г. – Американският президент Теодор Рузвелт спечелва Нобелова награда за мир и става първият американец спечелил Нобелова награда. 1915 г. – Българската армия пресича Дрим в хода на ПСВ и навлиза в албанските земи. 1921 г. – В СССР е извършена денационализация на дребните предприятия – до 10 наети работници. 1941 г. – Втората световна война: Японската армия унищожава 2 британски военни кораба, загиват около 800 моряци. 1941 г. – Втората световна война: Японската армия завладява американския остров Гуам. 1943 г. – Втората световна война: Трета бомбардировка на София от британско-американската авиация. 1945 г. – Правителството на САЩ дава съгласие за изграждане на главна резиденция на ООН в Ню Йорк. 1947 г. – Шестото велико народно събрание избира Георги Димитров за министър-председател и му възлага да състави правителство на Отечествения фронт. 1948 г. – Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека. 1956 г. – Философът Тодор Павлов е преизбран за председател на БАН. 1964 г. – Френският писател Жан-Пол Сартър отказва да приеме присъдената му Нобелова награда за литература като израз на пацифистките си убеждения и против откритието на Алфред Нобел. 1975 г. – Активистът Андрей Сахаров е награден с Нобелова награда за мир, приета от неговата жена. 1977 г. – В чест на 100-годишнината от освобождението на Плевен от османска власт в града е открита панорамата Плевенска епопея. 1981 г. – Общото събрание на ООН одобрява предложението на Пакистан за създаване на зона свободна от ядрени оръжия в Южна Азия. 1989 г. – В Чехословакия е избрано първото некомунистическо правителство, а президентът Густав Хусак подава оставка. 1999 г. – По време на срещата на ръководителите на държавите от ЕС в Хелзинки е взето решение за преговори с България за присъединяване. 2001 г. – Открит е спътникът Автоноя от екипа астрономи Скот Шепърд, Дейвид Джуит и Ян Клайн. 2009 г. – Състои се премиерата на филма „Аватар“. Родени 1610 г. – Адриан ван Остаде, нидерландски художник († 1685 г.) 1798 г. – Александър Брюлов, руски архитект и художник († 1877 г.) 1804 г. – Карл Густав Якоб Якоби, германски математик († 1851 г.) 1815 г. – Ада Лъвлейс, британска математичка († 1852 г.) 1822 г. – Цезар Франк, белгийско-френски композитор († 1890 г.) 1830 г. – Емили Дикинсън, американска поетеса († 1886 г.) 1874 г. – Никола Парапанов, български военен деец (+ 1937) 1883 г. – Андрей Вишински, руски и съветски политик, юрист († 1954 г.) 1883 г. – Христо Герчев, български общественик († 1966 г.) 1891 г. – Нели Закс, германска поетеса, Нобелов лауреат († 1970 г.) 1909 г. – Адалберт Антонов, български партизанин († 1942 г.) 1914 г. – Дороти Ламур, американска актриса († 1996 г.) 1920 г. – Станко Тодоров, министър-председател на България († 1996 г.) 1926 г. – Катя Зехирева, българска актриса († 2009 г.) 1930 г. – Асен Хаджиолов, български политик († 1996 г.) 1938 г. – Юрий Темирканов, руски диригент 1945 г. – Петър Гюзелев, български рок музикант, китарист в „Щурците“ († 2013 г.) 1948 г. – Абу Абас, палестински терорист († 2004 г.) 1948 г. – Иван Младенов, български режисьор 1954 г. – Любомир Михайловски, македонски политик и юрист 1955 г. – Ивайло Христов, български актьор 1955 г. – Ким Мехмети, македонски писател 1955 г. – Максим Бехар, български журналист 1957 г. – Иван Лебанов, български ски бегач 1958 г. – Веселин Михайлов, български футболист 1962 г. – Гриша Ганчев, български бизнесмен 1964 г. – Таисия Повалий, украинска актриса 1965 г. – Славчо Бинев, български бизнесмен 1972 г. – Брайън Молко, американски вокалист (Placebo) 1973 г. – Габриела Спаник, венецуелска актриса 1974 г. – Стефан А. Щерев, български артист 1976 г. – Методи Вълчев, български актьор 1980 г. – Масари, ливано-канадски изпълнител Починали 949 г. – Херман I, херцог на Швабия (* ? г.) 1041 г. – Михаил IV, византийски император (* 1010 г.) 1198 г. – Авероес, арабски философ (* 1126 г.) 1475 г. – Паоло Учело, флорентински художник (* 1397 г.) 1494 г. – Ханс Мемлинг, фламандски художник (* ок. 1435 г.) 1618 г. – Джулио Качини, италиански композитор (* 1551 г.) 1831 г. – Томас Йохан Зеебек, германски физик (* 1770 г.) 1850 г. – Юзеф Бем, полски генерал (* 1794 г.) 1851 г. – Карл Драйс, германски изобретател (* 1785 г.) 1865 г. – Леополд I, крал на Белгия (* 1790 г.) 1884 г. – Иван Степанович Крижин, руски топограф (* ? г.) 1889 г. – Лудвиг Анценгрубер, австрийски драматург (* 1839 г.) 1896 г. – Алфред Нобел, шведски химик (* 1833 г.) 1916 г. – Никола Петров, български художник (* 1881 г.) 1926 г. – Никола Пашич, министър-председател на Сърбия (* 1845 г.) 1928 г. – Чарлз Рене Макинтош, британски архитект (* 1868 г.) 1936 г. – Луиджи Пирандело, италиански писател, Нобелов лауреат (* 1867 г.) 1944 г. – Пол Отле, белгийски библиограф (* 1868 г.) 1944 г. – Тодор Чипев, български издател (* 1867 г.) 1967 г. – Отис Рединг, американски певец (* 1941 г.) 1986 г. – Кейт Улф, фолклорна певица (* 1942 г.) 1987 г. – Камен Зидаров, български поет (* 1902 г.) 1988 г. – Ричард Кастелано, американски актьор (* 1933 г.) 1999 г. – Франьо Туджман, хърватски политик (* 1922 г.) 2005 г. – Мери Джаксън, американска актриса (* 1910 г.) 2005 г. – Ричард Прайър, американски актьор (* 1940 г.) 2006 г. – Аугусто Пиночет, чилийски диктатор (* 1915 г.) 2006 г. – Цветан (Чочо) Владовски, български музикант (* 1956 г.) 2007 г. – Григорий Климов, руски писател (* 1918 г.) 2014 г. – Димитър Атанасов, български писател (* 1953 г.) Празници Плевен – Празник на града, Освобождението на Плевен от турско робство ООН – Ден на човешките права (от 1950 г.) Екваториална Гвинея, Камбоджа, Намибия, Кирибати, Търкс и Кайкос – Държавен празник на правата на човека Тайланд – Ден на Конституцията (от 1932 г.) ООН – Световен ден на футбола (за американците „soccer“). C10

bg

2611

https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

11 декември

11 декември е 345-ият ден в годината според григорианския календар (346-и през високосна година). Остават 20 дни до края на годината. Събития 361 г. – Император Фравий Клавдий Юлиан влиза в Константинопол, поемайки по този начин властта в цялата Римска империя. 1792 г. – Френската революция: Революционният Конвент във Франция изправя на съд бившия вече крал Луи XVI по обвинение в държавна измяна. 1816 г. – Индиана става 19-ият щат на САЩ. 1866 г. – Започва първата трансатлантическа яхтена регата. 1868 г. – Васил Левски започва първата си организационна обиколка из България. 1881 г. – В Пловдив е създаден първият в страната професионален театър. 1886 г. – Състои се първият мач на английския футболен отбор Арсенал (тогава Диъл Скуеър), завършил с победа 6:0 над Истърн Уондърърс. 1901 г. – Италианският изобретател Гулиелмо Маркони изпраща първия трансатлантически радиосигнал, който е приет в Нюфаундленд. 1930 г. – Националната банка на САЩ обявява фалит и затваря всичките си клонове, в които имат сметки над 400 хиляди клиенти. 1931 г. – Създадена е Британската общност. 1936 г. – Кралят на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Едуард VIII абдикира след по-малко от година на престола, като заявява, че не е в състояние да носи отговорностите на властта, щом не може да ги сподели с жената, която обича. 1937 г. – Италия е изключена от Обществото на народите за нейната инвазия в Етиопия. 1941 г. – Втората световна война: Нацистка Германия и Италия обявяват война на САЩ. 1946 г. – Общото събрание на ООН учредява фонда УНИЦЕФ. 1948 г. – Нюфаундленд влиза в състава на Канада. 1958 г. – Горна Волта става автономна република в рамките на Френската общност. 1958 г. – Създадена е Република Дахомей, сега Бенин. 1967 г. – В Тулуза, Франция, е показан прототипа на свръхзвуковия пътнически самолет Конкорд. 1970 г. – Джон Ленън издава класическия албум Plastic Ono Band. 1972 г. – Аполо 17 на НАСА става последната пилотирана мисия, която каца на Луната. 1983 г. – За първи път в историята на римокатолическата църква римски папа (Йоан Павел II) посещава протестантска църква. 1994 г. – Първа чеченска война: Руският президент Борис Елцин изпраща военни части в Чечня. 2001 г. – Китайската народна република се присъединява към Световната търговска организация. 2004 г. – Френският алпинист Жан-Кристоф Лафел става първият покорител на хималайския връх Шиша Пангма (8013 м) през зимния сезон. 2007 г. – Терористи самоубийци атакуват сградите на ООН и Върховния съд на Алжир. При атентата загиват 41 (включително 17 миротворци на ООН), а ранените са над 170. Родени 1465 г. – Ашикага Йошихиса, японски шогун († 1489 г.) 1475 г. – Лъв X, римски папа († 1521 г.) 1750 г. – Айзък Шелби, американски военнослужещ и политик († 1826 г.) 1758 г. – Карл Фридрих Целтер, немски композитор († 1832 г.) 1803 г. – Ектор Берлиоз, френски композитор († 1869 г.) 1806 г. – Херман Абих, немски геолог († 1886 г.) 1810 г. – Алфред дьо Мюсе, френски поет и писател († 1857 г.) 1835 г. – Адолф Щьокер, германски политик († 1909 г.) 1843 г. – Робърт Кох, германски лекар, Нобелов лауреат през 1905 г. († 1910 г.) 1858 г. – Владимир Немирович-Данченко, руски театрален режисьор († 1943 г.) 1882 г. – Макс Борн, германски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1954 г. († 1970 г.) 1890 г. – Карлос Гардел, аржентински музикант от френски произход († 1935 г.) 1891 г. – Никола Михов, български висш офицер († 1945 г.) 1892 г. – Хариет Адамс, американска писателка († 1982 г.) 1908 г. – Симеон Маринов, български писател и журналист († 1948 г.) 1910 г. – Димо Тодоровски, македонски скулптор († 1983 г.) 1910 г. – Стефан Христов, български учен († 2002 г.) 1911 г. – Нагиб Махфуз, египетски писател, лауреат за Нобелова награда за литература през 1988 г. († 2006 г.) 1912 г. – Карло Понти, италиански режисьор и кинопродуцент († 2007 г.) 1913 г. – Жан Маре, френски актьор († 1998 г.) 1915 г. – Антон Попов, български журналист († 1942 г.) 1918 г. – Александър Солженицин, руски писател, лауреат за Нобелова награда за литература през 1970 г. († 2008 г.) 1925 г. – Пол Грийнгард, американски невролог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 2000 г. († 2019 г.) 1930 г. – Жан-Луи Трентинян, френски актьор и режисьор 1931 г. – Ошо, индийски духовен водач и философ († 1990 г.) 1931 г. – Роналд Дуоркин, американски философ († 2013 г.) 1936 г. – Таку Ямасаки, японски политик 1938 г. – Маккой Тайнър, американски пианист († 2020 г.) 1939 г. – Никола Цанев, български футболист († 2004 г.) 1942 г. – Ананда Шанкар, бенгалски музикант († 1999 г.) 1942 г. – Боян Биолчев, български писател и теоретик 1943 г. – Джон Кери, американски политик 1944 г. – Бренда Лий, американска певица 1944 г. – Джани Моранди, италиански естраден певец 1945 г. – Ярно Сааринен, финландски мотоциклетен състезател 1950 г. – Кристина Онасис, американка, дъщеря и наследница на богатството на Аристотел Онасис († 1988 г.) 1958 г. – Ники Сикс, американски музикант 1962 г. – Бен Браудър, американски актьор 1963 г. – Джон Брион, американски музикант 1967 г. – Михаела Таб, англичанка, снукър и билярд съдия 1968 г. – Фабрицио Раванели, италиански футболист 1969 г. – Вишванатан Ананд, индийски шахматист 1971 г. – Арбен Хавальов, български бизнесмен и политик, основател и председател на партия Бригада 1973 г. – Мос Деф, американски рапър и актьор Починали 384 г. – Дамас I, римски папа (* ок. 305) 711 г. – Юстиниан II, византийски император (* 669 г.) 861 г. – Ал Мутауакил, абасидски халиф (* 821 г.) 969 г. – Никифор II Фока, византийски император (* ок. 912) 1241 г. – Угедей хан, монголски хан (* 1186) 1282 г. – Михаил VIII Палеолог, византийски император (* 1225 г.) 1686 г. – Луи II дьо Конде, френски офицер (* 1621 г.) 1814 г. – Мари-Луиз О`Мърфи, френска благородничка (* 1737 г.) 1817 г. – Мария Валевска, полска графиня (* 1789 г.) 1880 г. – Оливър Уинчестър, американски предприемач и политик (* 1810 г.) 1911 г. – Христо Г. Данов, български просветител и издател (* 1828 г.) 1915 г. – Антон Безеншек, словенски езиковед (* 1854 г.) 1916 г. – Нестор Марков, български педагог, реформатор на учебното дело (* 1836 г.) 1918 г. – Иван Цанкар, словенски писател и драматург (* 1876 г.) 1938 г. – Кристиян Лоус Ланге, норвежки дипломат, Нобелов лауреат през 1921 г. (* 1869 г.) 1941 г. – Шарл Емил Пикар, френски математик (* 1856 г.) 1947 г. – Александър Ставре Дренова, албански поет (* 1872 г.) 1964 г. – Сам Кук, американски композитор и певец (* 1931 г.) 1972 г. – Борис Тиков, български революционер (* 1898 г.) 1978 г. – Винсент дю Виньо, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1955 г. (* 1901 г.) 1978 г. – Олга Кирчева, българска драматична актриса (* 1903 г.) 1987 г. – Йордан Заимов, български езиковед, автор на речници (* 1921 г.) 1991 г. – Артур Лундквист, шведски писател (* 1906 г.) 1993 г. – Банчо Банов, български писател, драматург и преводач (* 1925 г.) 2009 г. – Христо Писков, български режисьор (* 1927 г.) 2011 г. – Велко Кънев, български актьор (* 1948 г.) 2013 г. – Надир Афонсо, португалски архитект и художник (* 1920 г.) 2021 г. – Мария Чичикова, български археолог (* 1925 г.) Празници ООН – Международният ден на планините (International Mountain Day) (определен през 2003 г. на 57-а Генерална асамблея на ООН с резолюция 57/245 на Общото събрание на ООН от 2002 г., с цел да популяризира значението на устойчивото развитие за планинските региони) Аржентина, Буенос Айрес – Ден на тангото (празнува се и като Световен ден на тангото) Буркина Фасо – Годишнина от обявяване на автономната република (1958 г., национален празник) САЩ – Ден на щата Колорадо (чества се от 2002 г. в памет на губернатора Ралф Кар) Филипини – Празник на провинция Пампанга C11

bg

2612

https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

12 декември

12 декември е 346-ият ден в годината според григорианския календар (347-и през високосна). Остават 19 дни до края на годината. Събития 1443 г. – Варненски кръстоносен поход: В Битката при Златица настъплението на кръстоносците, предвождани от Владислав III и Янош Хуняди, към Одрин е спряно от силна турска армия и суровото зимно време. 1911 г. – Старата столица на Индия – Калкута, е заменена с Делхи. 1917 г. – Създадена е татарско-башкирската държава Идел-Урал. 1917 г. – Първата световна война: Във Франция става най-голямата железопътна катастрофа – с влак, превозващ войници, при която загиват 543 души. 1925 г. – В САЩ е открит първият в света крайпътен хотел – мотел. 1941 г. – Втората световна война: България обявява война на Великобритания и САЩ; Унгария и Румъния обявяват война на Съединените щати; Индия обявява война на Япония. 1955 г. – Във Великобритания е патентован кораб на въздушна възглавница. 1956 г. – ООН приема резолюция за незабавно изтегляне на армейските части на СССР от територията на Унгария. 1963 г. – Кения придобива независимост от Обединеното кралство, денят се чества като национален празник и Ден на републиката. 1979 г. – Родезия си сменя името на Зимбабве. 1982 г. – В Ню Йорк е извършена най-голямата за този град кражба на пари – 11 млн. долара, от сейфовете на инкасаторска компания. 1988 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм – мюзикъл „АкаТаМус“. 1991 г. – В XXXVI народно събрание е внесен закон за конфискация на имуществото на Българската комунистическа партия и останалите тоталитарни организации. 1993 г. – На референдум в Русия е приета нова конституция на страната. Родени 1745 г. – Джон Джей, американски политик († 1829 г.) 1775 г. – Уилям Хенри, английски химик († 1836 г.) 1791 г. – Мария-Луиза Австрийска, втора съпруга на Наполеон († 1847 г.) 1814 г. – Хуан Прим, испански генерал († 1870 г.) 1821 г. – Гюстав Флобер, френски писател († 1880 г.) 1859 г. – Васил Делов, български военен деец († 1938 г.) 1862 г. – Христо Славейков, български политик († 1935 г.) 1863 г. – Едвард Мунк, норвежки художник († 1944 г.) 1864 г. – Георги Стрезов, български учен († 1938 г.) 1865 г. – Антон Кецкаров, български просветител и революционер († 1945 г.) 1866 г. – Алфред Вернер, германски химик, Нобелов лауреат през 1913 г. († 1919 г.) 1866 г. – Андрей Ляпчев, министър-председател на България († 1933 г.) 1874 г. – Панчо Хаджимишев, български дипломат († 1957 г.) 1875 г. – Герд фон Рундщет, германски фелдмаршал († 1953 г.) 1876 г. – Август Розентал, български художник († 1912 г.) 1905 г. – Манес Шпербер, австрийски писател († 1984 г.) 1915 г. – Франк Синатра, американски певец и актьор († 1998 г.) 1921 г. – Ханс Роберт Яус, германски историк († 1997 г.) 1927 г. – Робърт Нойс, американски предприемач († 1990 г.) 1928 г. – Чингиз Айтматов, киргизки и руски писател († 2008 г.) 1930 г. – Андре Лоуне, френски писател и сценарист 1938 г. – Невена Коканова, българска актриса († 2000 г.) 1939 г. – Христо Тотев, български кинооператор 1942 г. – Фатма Гирик, турска киноактриса 1946 г. – Емерсон Фитипалди, бразилски пилот от Формула 1 1947 г. – Божидар Манов, български кинокритик и продуцент 1948 г. – Сърджан Керим, политик и дипломат от Република Македония 1949 г. – Бил Най, английски актьор 1962 г. – Трейси Остин, американска тенисистка 1965 г. – Румяна, българска попфолк певица († 1999 г.) 1970 г. – Дженифър Конъли, американска актриса 1973 г. – Бони, българска попфолк певица 1975 г. – Стоян Ставрев, български футболист 1982 г. – Дмитрий Турсунов, руски тенисист 1984 г. – Даниел Агер, датски футболист Починали 1204 г. – Моше бен Маймон, еврейски философ (* 1135 г.) 1574 г. – Селим II, султан на Османската империя (* 1524 г.) 1766 г. – Йохан Кристоф Готшед, немски писател (* 1700 г.) 1777 г. – Албрехт фон Халер, швейцарски поет (* 1708 г.) 1840 г. – Жан-Етиен Ескирол, френски психиатър (* 1772 г.) 1849 г. – Марк Брюнел, френски изобретател (* 1769 г.) 1907 г. – Иван Жилев, български революционер (* 1861 г.) 1923 г. – Реймон Радиге, френски писател (* 1903 г.) 1936 г. – Атанас Гюдженов, български художник (* 1847 г.) 1939 г. – Дъглас Феърбанкс, американски актьор (* 1883 г.) 1958 г. – Асен Камбуров, български актьор (* 1899 г.) 1958 г. – Слободан Йованович, сръбски политик (* 1869 г.) 1963 г. – Теодор Хойс, 1-ви бундеспрезидент на Германия (* 1884 г.) 1963 г. – Ясуджиро Озу, японски режисьор (* 1903 г.) 1964 г. – Борис Карлов, български музикант (* 1924 г.) 1979 г. – Борис Стефанов, български ботаник (* 1894 г.) 1994 г. – Стюард Руса, американски астронавт (* 1933 г.) 1995 г. – Людмил Кирков, български режисьор (* 1933 г.) 1999 г. – Джоузеф Хелър, американски сатирик (* 1923 г.) 2002 г. – Николай Амосов, украински хирург (* 1913 г.) 2006 г. – Питър Бойл, американски актьор (1935 г.) 2007 г. – Айк Търнър, американски музикант (* 1931 г.) 2007 г. – Ясен Пенчев, български политик (* 1955 г.) Празници Русия – Ден на конституцията (1993 г.) Туркменистан – Ден на неутралитета (1995 г., спрямо Общността на независимите държави) Кения (Jamhun) – Ден на независимостта (от Великобритания, 1963 г., национален празник, празнува се паралелно и като Ден на републиката) Православна църква – Ден на Свети Спиридон, епископ Тримитунтски чудотворец Католическа църква – Обявление на образа на Дева Мария в Гуадалупе (най-големия санктуариум за почит на Божията майка в света – средно 12 милиона пилигрими годишно) C12

bg

2613

https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

13 декември

13 декември е 347-ият ден в годината според григорианския календар (348-и през високосна година). Остават 18 дни до края на годината. Събития 1294 г. – Папа Целестин V абдикира от папството, което е първият случай на абдикация на папа в историята на католицизма. 1519 г. – Експедицията на Фернандо Магелан акостира на южноамериканския бряг – днешна Бразилия. 1545 г. – Започва Трентският събор, свикан от папа Павел III в отговор на разрастването на протестантството. 1577 г. – Англичанинът Франсис Дрейк отплава от Плимут с ескадра към испанските колонии в Америка, но продължава пътешествието като околосветско. 1642 г. – Нидерландският мореплавател Абел Тасман открива Нова Зеландия. 1742 г. – Императрица Елисавета издава заповед за изгонване на всички евреи от пределите на Русия и Украйна. 1754 г. – Осман III става султан на Османската империя. 1879 г. – Основано е първото българско земеделско училище Образцов чифлик край Русе. 1880 г. – Със закон се поставя началото на преброяванията на населението в Княжество България. 1918 г. – Удроу Уилсън започва първата официална визита на американски президент в Европа. 1937 г. – Японската армия превзема китайския град Нанкин, проявявайки варварска жестокост към местното население. 1939 г. – Втората световна война: Състои се първата морска битка през Втората световна война при устието на река Ла Плата – между британски и германски военни кораби. 1941 г. – Втората световна война: България обявява война на Великобритания и САЩ. 1959 г. – Избран е първият президент на Кипър – Спирос Киприану. 1966 г. – Американската авиация за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам – Ханой. 1974 г. – Малта става република. 1976 г. – Открита е най-дългата авиодестинация без междинно кацане – между Сидни и Сан Франциско. 1981 г. – Генерал Войчех Ярузелски въвежда военно положение в Полша, делегализиран е профсъюзът Солидарност. 1996 г. – Кофи Анан е избран за генерален секретар на ООН. 2001 г. – Въоръжена група ислямисти атакува сградата на парламента на Индия. 2002 г. – Разширяване на ЕС: Европейският съюз обявява, че Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения ще станат пълноправни членки на съюза на 1 май 2004. 2003 г. – Бившият иракски президент Саддам Хюсейн е заловен близо до родния му град Тикрит. Родени 1521 г. – Сикст V, римски папа († 1590 г.) 1533 г. – Ерик XIV, крал на Швеция († 1577 г.) 1553 г. – Анри IV, крал на Франция († 1610 г.) 1720 г. – Карло Гоци, италиански драматург († 1804 г.) 1724 г. – Франц Епинус, германски физик († 1802 г.) 1730 г. – Уилям Хамилтън, британски дипломат и археолог († 1803 г.) 1797 г. – Хайнрих Хайне, германски поет († 1856 г.) 1816 г. – Вернер фон Сименс, германски инженер († 1892 г.) 1867 г. – Кристиан Биркеланд, норвежки физик († 1917 г.) 1873 г. – Валерий Брюсов, руски поет († 1924 г.) 1878 г. – Адриана Будевска, българска актриса († 1955 г.) 1887 г. – Дьорд Пойа, американски математик († 1985 г.) 1900 г. – Янко Янев, български философ († 1945 г.) 1906 г. – Лауренс ван дер Пост, южноафриканско-британски писател († 1996 г.) 1911 г. – Тригве Хаавелмо, норвежки икономист, Нобелов лауреат през 1989 г. († 1999 г.) 1923 г. – Филип Уорън Андерсън, американски физик, Нобелов лауреат през 1977 г. († 2020 г.) 1929 г. – Кристофър Плъмър, канадски актьор († 2021 г.) 1932 г. – Тацуя Накадаи, японски актьор 1937 г. – Димитър Димов, български футболист 1937 г. – Роберт Гернхарт, германски писател и художник († 2006 г.) 1937 г. – Паул Маар, германски писател 1948 г. – Тед Нюджънт, американски рок музикант 1949 г. – Тарък Акан, турски актьор († 2016 г.) 1950 г. – Даръл Ларсън, американски актьор 1951 г. – Стефан Джамбазов, български актьор и режисьор († 2021 г.) 1953 г. – Николай Ламбрев, български режисьор 1954 г. – Росица Ганева, българска естрадна певица 1957 г. – Стив Бушеми, американски актьор 1967 г. – Джейми Фокс, американски актьор 1968 г. – Славчо Илиев, български футболист 1980 г. – Илия Кушев, български тенисист 1981 г. – Ейми Лий, американска певица (Evanescence) 1982 г. – Рики Ноласко, американски бейзболист 1989 г. – Тейлър Суифт, американска певица Починали 1048 г. – Ал-Бируни, персийски математик (* 973 г.) 1466 г. – Донатело, италиански скулптор (* ок. 1386) 1521 г. – Мануел I, крал на Португалия (* 1469 г.) 1557 г. – Николо Тарталия, италиански математик (* 1499 г.) 1603 г. – Франсоа Виет, френски математик (* 1540 г.) 1729 г. – Антъни Колинс, британски философ (* 1676 г.) 1754 г. – Махмуд I, султан на Османската империя (* 1696 г.) 1849 г. – Йохан Центуриус фон Хофмансег, германски биолог (* 1766 г.) 1911 г. – Томас Глоувър, шотландски търговец (* 1838 г.) 1924 г. – Михаил Сарафов, български политик (* 1854 г.) 1927 г. – Елън Мария Стоун, британска протестантска мисионерка (* 1846 г.) 1930 г. – Фриц Прегъл, австрийски химик, Нобелов лауреат през 1923 г. (* 1869 г.) 1935 г. – Виктор Гриняр, френски химик, Нобелов лауреат през 1912 г. (* 1871 г.) 1944 г. – Василий Кандински, френски художник (* 1866 г.) 1947 г. – Николай Рьорих, руски художник (* 1874 г.) 1950 г. – Абрахам Валд, американски математик (* 1902 г.) 1955 г. – Егаш Мониш, португалски психиатър, Нобелов лауреат през 1949 г. (* 1874 г.) 1956 г. – Иван Кюлев, български учител (* 1872 г.) 1971 г. – Иван Башев, български политик (* 1916 г.) 1972 г. – Вера Игнатиева, българска актриса (* 1875 г.) 1988 г. – Робърт Ъркърт, британски генерал (* 1901 г.) 2001 г. – Чък Шулдинър, американски музикант (* 1967 г.) 2005 г. – Стенли Уилямс, американски бандит (* 1953 г.) 2011 г. – Георги Маринов, български писател (* 1937 г.) Празници Малта – Ден на републиката (1974 г.) Сейнт Лусия – Ден на патрона на острова света Луция Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Сицилия (Италия) – Ден на света Луция C13

bg

2614

https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

14 декември

14 декември е 348-ият ден в годината според григорианския календар (349-и през високосна година). Остават 17 дни до края на годината. Събития 1819 г. – Алабама става 22-рият щат на САЩ. 1900 г. – Квантова механика: Германският физик Макс Планк представя в Берлин своя Закон на Планк. 1911 г. – Норвежката експедиция на Роалд Амундсен достига първа до Южния полюс, като изпреварва с 34 дни англичаните, водени от капитан Робърт Скот. 1935 г. – Томаш Масарик подава оставка като президент на Чехословашката република. 1939 г. – Зимната война: Съветският съюз е изключен от Обществото на народите заради нападението срещу Финландия. 1941 г. – Царство България обявява символична война на САЩ. 1955 г. – България е приета за пълноправен член на ООН заедно с Албания, Австрия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, Йордания, Лаос, Португалия, Румъния и Испания. 1989 г. – Организирана е жива верига около сградата на Народното събрание на България с искане да се отмени Член 1 от Конституцията на Народна република България. 1995 г. – Официално е подписано Дейтънското споразумение в Париж, с което официално се поставя край на близо четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина. 2004 г. – Открит е Виадукт Мийо – най-високият мост в света, разположен в близост до Мийо, Франция. Родени 1503 г. – Нострадамус, френски астролог († 1566 г.) 1546 г. – Тихо Брахе, датски астроном († 1601 г.) 1837 г. – Марин Калугеров, български духовник († 1883 г.) 1863 г. – Петко Цъклев, български военен деец († ? г.) 1874 г. – Никола Пушкаров, български почвовед и революционер († 1874 г.) 1875 г. – Добри Христов, български композитор († 1941 г.) 1883 г. – Морихей Уешиба, японски майстор в бойните изкуства, създател на айкидо (合気道) († 1969 г.) 1895 г. – Джордж VI, крал на Великобритания († 1952 г.) 1895 г. – Пол Елюар, френски поет († 1952 г.) 1897 г. – Курт Шушниг, австрийски политик († 1977 г.) 1901 г. – Павлос I, крал на Гърция († 1964 г.) 1920 г. – Даниел Сорано, френски актьор († 1962 г.) 1922 г. – Николай Басов, съветски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.) 1924 г. – Радж Капур, индийски режисьор и актьор († 1988 г.) 1926 г. – Панкратий, български духовник и архиерей († 1998 г.) 1933 г. – Людмил Кирков, български актьор и режисьор († 1995 г.) 1939 г. – Иван Вуцов, български футболист († 2019 г.) 1946 г. – Джейн Бъркин, френска актриса и певица 1947 г. – Дилма Русеф, 36-и президент на Бразилия 1948 г. – Мариане Фриц, австрийска писателка († 2007 г.) 1949 г. – Клиф Уилямс, британски музикант, басист на AC/DC 1950 г. – Вики Мишел, британска актриса 1951 г. – Вежди Рашидов, български скулптор 1951 г. – Ян Тиман, нидерландски шахматист 1955 г. – Петър Миладинов, български футболист и треньор 1960 г. – Крис Уодъл, английски футболист 1964 г. – Свилен Нейков, български треньор по гребане 1965 г. – Альоша Асанович, хърватски футболист 1969 г. – Костадин Генчев, български кавалджия 1970 г. – Анна Мария Йопек, полска певица и музикант 1976 г. – Игор Томашич, хърватски футболист 1977 г. – Антон Петров, български военнослужещ († 2003 г.) 1977 г. – Теодора Духовникова, българска актриса 1977 г. – Ингер-Мария Малке, германска писателка 1977 г. – Радослав Комитов, български футболист 1979 г. – Жан-Ален Бумсонг, френски футболист 1979 г. – Майкъл Оуен, английски футболист 1979 г. – Софи Монк, австралийска певица 1985 г. – Якуб Блашчиковски, полски футболист 1987 г. – Алета Оушън, унгарска порноактриса 1988 г. – Ванеса Хъджинс, американска певица 1992 г. – Рио Мияичи, японски футболист Починали 872 г. – Адриан II, римски папа (* 792 г.) 1591 г. – Йоан Кръстни, испански монах (* 1542 г.) 1788 г. – Карл Филип Емануел Бах, германски композитор (* 1714 г.) 1788 г. – Карлос III, крал на Испания (* 1716 г.) 1799 г. – Джордж Вашингтон, първи президент на САЩ (* 1732 г.) 1829 г. – Луиджи Маркези, италиански певец кастрат (* 1754 г.) 1861 г. – Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, съпруг на кралица Виктория (* 1819 г.) 1921 г. – Радой Сираков, български военен деец (* 1861 г.) 1929 г. – Фридрих Грюнангер, австрийски архитект (* 1856 г.) 1930 г. – Иван Симеонов, български офицер (* 1862 г.) 1931 г. – Марин Василев, български скулптор (* 1867 г.) 1940 г. – Мария Георгиевна, гръцка принцеса (* 1876 г.) 1943 г. – Джон Келог, американски лекар (* 1852 г.) 1947 г. – Стенли Болдуин, министър-председател на Великобритания (* 1867 г.) 1957 г. – Йозеф Лада, чешки график (* 1887 г.) 1972 г. – Ангел Каралийчев, български писател (* 1902 г.) 1974 г. – Васко Абаджиев, български цигулар-виртуоз и композитор (* 1926 г.) 1984 г. – Висенте Алейксандре, испански писател, Нобелов лауреат през 1977 г. (* 1898 г.) 1989 г. – Андрей Сахаров, руски физик, Нобелов лауреат през 1975 г. (* 1921 г.) 1990 г. – Фридрих Дюренмат, швейцарски писател (* 1921 г.) 1992 г. – Емил Павлов, български композитор (* 1921 г.) 1993 г. – Мирна Лой, американска актриса (р. 1905 г.) 1997 г. – Оуен Барфийлд, британски философ (* 1898 г.) 1998 г. – Здравко Александров, български живописец (* 1911 г.) 2009 г. – Крикор Азарян, български режисьор (* 1934 г.) 2013 г. – Питър О'Тул, ирландски актьор (* 1932 г.) 2013 г. – Джанет Дейли, американска писателка (* 1944 г.) Празници България – Ден на ветеринаря C14

bg

2615

https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

15 декември

15 декември е 349-ият ден в годината според григорианския календар (350-и през високосна). Остават 16 дни до края на годината. Събития 1256 г. – Монголският хан Хулагу превзема и разрушава крепостта Аламут на асасините. 1575 г. – Полската шляхта избира за крал Стефан Батори. 1895 г. – Основан е германският спортен клуб Айнтрахт Брауншвайг. 1899 г. – В италианската преса е оповестено основаването на футболния клуб Милан 1917 г. – В Кишинев е провъзгласена Молдовската народна република. 1918 г. – Във Вилнюс (Литва) е установена съветска власт. 1925 г. – Гърция се съгласява да плати на България наложеното ѝ от Обществото на народите обезщетение за Петричкия инцидент. 1961 г. – В Йерусалим (Израел) е осъден на смърт бившия нацистки офицер Адолф Айхман, след като е намерен за виновен по 15 криминални дела, между които престъпления срещу човечеството и военни престъпления. 1966 г. – Астрономът Удуин Долфус открива Янус – естествен спътник на Сатурн. 1970 г. – Съветският космически апарат Венера 7 каца на Венера, с което извършва първото успешно кацане на друга планета. 1976 г. – Държавата Самоа е приета за член на ООН. 1990 г. – Киргизия обявява национална независимост от СССР. 1994 г. – Палау е приета за член на ООН. 1999 г. – В Япония е отлято най-голямото златно кюлче в света (40,5/19,5/16 см = 200 kg). Родени 37 г. – Нерон, римски император († 68 г.) 130 г. – Луций Вер, римски съимператор с Марк Аврелий († 169 г.) 1657 г. – Мишел-Ришар Делаланд, френски композитор († 1726 г.) 1732 г. – Карл Лангханс, германски архитект († 1808 г.) 1751 г. – Франц Шюц, немски художник († 1781 г.) 1802 г. – Янош Бояй, унгарски математик († 1860 г.) 1832 г. – Густав Айфел, френски инженер и архитект († 1923 г.) 1852 г. – Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. († 1908 г.) 1859 г. – Людвик Заменхоф, полски лекар († 1917 г.) 1870 г. – Йозеф Хофман, австрийски архитект († 1956 г.) 1870 г. – Рафаел Камхи, български революционер († 1970 г.) 1872 г. – Тодор Саев, български военен и революционер († 1903 г.) 1882 г. – Димитър Маджаров, български революционер († 1949 г.) 1888 г. – Максуел Андерсън, американски писател († 1959 г.) 1896 г. – Христо Вакарелски, български фолклорист († 1979 г.) 1907 г. – Оскар Нимайер, бразилски архитект († 2012 г.) 1908 г. – Уилям Фентън, американски етнолог († 2002 г.) 1915 г. – Панайот Розов, български футболист 1916 г. – Морис Уилкинс, британски лекар, Нобелов лауреат през 1952 г. († 2004 г.) 1917 г. – Илия Минев, български антикомунист и националист († 2000 г.) 1918 г. – Север Гансовски, руски писател († 1990 г.) 1923 г. – Фриймън Дайсън, американски физик († 2020 г.) 1928 г. – Фриденсрайх Хундертвасер, австрийски архитект и художник († 2000 г.) 1933 г. – Иван Панев, български политик († 1990 г.) 1934 г. – Абдула Юсуф Ахмед, сомалийски политик († 2012 г.) 1934 г. – Райна Кабаиванска, българска оперна певица 1947 г. – Михаил Хардау, румънски политик 1949 г. – Дон Джонсън, американски актьор 1952 г. – Алан Симонсен, датски футболист и треньор 1958 г. – Никола Спасов, български футболист и треньор по футбол 1965 г. – Димитър Абаджиев, български политик 1966 г. – Симон ван дер Влюхт, холандска писателка 1969 г. – Марион Пошман, немска писателка 1970 г. – Майкъл Шенкс, канадски актьор 1978 г. – Марк Янсен, холандски китарист 1979 г. – Адам Броуди, американски актьор 1981 г. – Нажуа Белизел, френска поп-рок/електро певица 1981 г. – Петър Кюмурджиев, български футболист 1981 г. – Роман Павлюченко, руски футболист 1981 г. – Денислав Сотиров, български футболист 1994 г. – Филип Буков, български актьор Починали 1025 г. – Василий II, император на Византия (* 938 г.) 1230 г. – Отокар I, Крал на Бохемия (* 1155 г.) 1675 г. – Йоханес Вермеер, холандски художник (* 1632 г.) 1890 г. – Седящия бик, индиански вожд (* ок. 1831) 1892 г. – Александър фон Хесен-Дармщат, германски принц (* 1823 г.) 1892 г. – Никола Михайловски, български общественик (* 1818 г.) 1909 г. – Франциско Тарега, испански китарист (* 1852 г.) 1935 г. – Васил Златарски, български историк (* 1866 г.) 1936 г. – Жак Грюбер, френски художник (* 1870 г.) 1938 г. – Валерий Чкалов, съветски летец (* 1904 г.) 1944 г. – Глен Милър, американски композитор (* 1904 г.) 1958 г. – Волфганг Паули, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1900 г.) 1962 г. – Чарлз Лотън, английски артист († 1899 г.) 1966 г. – Уолт Дисни, американски продуцент (* 1901 г.) 1971 г. – Жо Сифер, швейцарски пилот от Формула 1 (* 1936 г.) 1973 г. – Иван Батаклиев, български географ (* 1891 г.) 1989 г. – Али Шен, турски киноартист (* 1918 г.) 1991 г. – Василий Зайцев, съветски снайперист (* 1915 г.) 2006 г. – Антоний Генов, български актьор (* 1950 г.) 2006 г. – Клей Регацони, швейцарски пилот от Формула 1 (* 1939 г.) 2010 г. – Петер О. Хотевиц, немски писател (* 1934 г.) 2011 г. – Йордан Парушев, български художник (* 1958 г.) 2011 г. – Пламен Ставрев, български певец, музикант и бард (* 1953 г.) 2011 г. – Красимир Кюркчийски, български композитор и диригент (* 1936 г.) 2011 г. – Кристофър Хитчънс, британско-американски автор, литературен критик и политически журналист (* 1949 г.) Празници Международен ден на чая (отбелязва се от 2005 г.) C15

bg

2616

https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

16 декември

16 декември е 350-ият ден в годината според григорианския календар (351-ви през високосна година). Остават 15 дни до края на годината. Събития 955 г. – Започва понтификатът на папа Йоан XII. 1653 г. – Оливър Кромуел става лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия. 1740 г. – Избухва Войната за австрийското наследство. 1773 г. – В израз на протест срещу водената от британското правителство данъчна политика, американски търговци изхвърлят голямо количество чай в залива на Бостън, което става известно като Бостънско чаено парти. 1838 г. – В Южна Африка се състои кървава битка между армията на племето зулу и белите заселници – бури. 1880 г. – В Южна Африка започват Бурските войни, в които Великобритания цели установяване на контрол върху териториите Трансваал и Орания, заселени от 70 години с бури. 1911 г. – Руал Амундсен достига Южния полюс. 1920 г. – България става член на Обществото на народите. 1934 г. – Официално са завършени и осветени сградите на ректората и библиотеката на Софийския университет. 1943 г. – Втората световна война: Италианските войски, обединени в Първа моторизирана бойна група, командвана от генерал Виченцо Дапино, разгромяват германските войски в започналата на 8 декември битка за Монте Лунго, северно от Неапол. 1944 г. – Втората световна война: Започва германска офанзива в планинската област Ардени. 1971 г. – В резултат на Индо-пакистанската война армията на Пакистан се изтегля от Бангладеш, което е начало на процеса на независимост. 1971 г. – Бахрейн получава пълна независимост от Великобритания и престава да бъде неин протекторат – денят се чества като Ден на нацията и национален празник. 1981 г. – По време на военното положение в Полша жандармерията и специалните служби атакуват мина Вуек, загиват 9 демонстранти и 21 са ранени. 1989 г. – В Тимишоара (Румъния) избухват бунтове против диктатурата на Николае Чаушеску. 1991 г. – Казахстан обявява независимост от Съветския съюз. 1991 г. – Полша, Чехословакия и Унгария подписват договор за сътрудничество с ЕС. 1997 г. – В Япония е излъчен за пръв и последен път епизодът от сериала Покемон „Електрическият воин Поригон“, който причинява на стотици японски деца епилептични припадъци и повръщане. Родени 1485 г. – Катерина Арагонска, кралица на Англия († 1536 г.) 1652 г. – Джовани Мария Казини, италиански органист и композитор († 1719 г.) 1770 г. – Лудвиг ван Бетховен, германски композитор († 1827 г.) 1775 г. – Джейн Остин, британска писателка († 1817 г.) 1790 г. – Леополд I, крал на Белгия († 1865 г.) 1866 г. – Василий Кандински, руски художник († 1944 г.) 1869 г. – Христо Татарчев, български революционер († 1952 г.) 1872 г. – Антон Деникин, руски генерал († 1947 г.) 1880 г. – Никола Стоицев, български учител († 1952 г.) 1882 г. – Золтан Кодай, унгарски композитор († 1967 г.) 1883 г. – Макс Линдер, френски актьор († 1925 г.) 1888 г. – Александър I, крал на Югославия († 1934 г.) 1888 г. – Христо Топракчиев, български авиатор († 1912 г.) 1894 г. – Николай Хрелков, български писател и преводач († 1950 г.) 1901 г. – Николай Ватутин, съветски генерал († 1944 г.) 1902 г. – Рафаел Алберти, испански поет и драматург от ХХ век († 1999 г.) 1910 г. – Асен Христофоров, български икономист († 1970 г.) 1912 г. – Коле Неделковски, македонски поет († 1941 г.) 1914 г. – Цветана Романска-Вранска, българска фолклористка († 1969 г.) 1916 г. – Иван Пейчев, български поет и драматург († 1976 г.) 1917 г. – Артър Кларк, британски писател († 2008 г.) 1923 г. – Трифон Силяновски, български композитор и пианист († 2005 г.) 1925 г. – Хелмут Прайслер, германски поет и преводач († 2010 г.) 1927 г. – Рандал Гарет, американски писател († 1987 г.) 1928 г. – Филип Дик, американски писател († 1982 г.) 1932 г. – Родион Шчедрин, руски композитор 1938 г. – Лив Улман, норвежка актриса и режисьорка 1939 г. – Васил Анков, български футболист († 2009 г.) 1942 г. – Петер Хандке, австрийски писател 1942 г. – Стефан Солаков, български журналист († 2022 г.) 1944 г. – Нхау, намибийски актьор († 2003 г.) 1945 г. – Бойка Асиова, български журналист и писател 1946 г. – Бени Андершон, шведски музикант (АББА) 1947 г. – Бен Крос, британски актьор 1951 г. – Иван Иванов, български актьор 1951 г. – Норберт Шойер, германски писател 1964 г. – Хайке Дрехслер, германска атлетка 1967 г. – Миранда Ото, австралийска актриса 1970 г. – Михаела Шафрат, германска порноактриса 1971 г. – Пол Ван Дайк, германски музикант 1973 г. – Мариза, португалска певица 1975 г. – Албена Вулева, българска телевизионна водеща 1984 г. – Тео Джеймс, британски актьор и певец Починали 882 г. – Йоан VIII, римски папа (* ? г.) 1072 г. – Алп Арслан, селджукски султан (* 1029 г.) 1325 г. – Шарл, френски принц (* 1270 г.) 1515 г. – Афонсу де Албукерке, португалски адмирал (* 1453 г.) 1687 г. – Уилям Пети, британски учен (* 1623 г.) 1774 г. – Франсоа Кене, френски икономист – физиократ (* 1694 г.) 1798 г. – Томас Пенант, уелски естествоизпитател (* 1726 г.) 1858 г. – Ричард Брайт, британски лекар – патоанатом (* 1789 г.) 1859 г. – Вилхелм Грим, германски писател и фолклорист, единият от братята Грим (* 1786 г.) 1874 г. – Гюстав Вапер, белгийски художник († 1803 г.) 1893 г. – Карл Лудвиг Мишле, германски философ (* 1801 г.) 1897 г. – Алфонс Доде, френски писател (* 1840 г.) 1898 г. – Григорий Доростолски и Червенски, български духовник (* 1828 г.) 1908 г. – Американски Кон, индиански вожд (* 1840 г.) 1910 г. – Иван Цончев, български военен и революционер (* 1858 г.) 1914 г. – Иван Зайц, хърватски композитор (* 1832 г.) 1921 г. – Камий Сен-Санс, френски композитор (* 1835 г.) 1922 г. – Габриел Нарутович, първи президент на Полша (* 1865 г.) 1922 г. – Елиезер Бен Йехуда, еврейски лингвист (* 1858 г.) 1933 г. – Янаки Паскалев, български революционер (* 1865 г.) 1948 г. – Никола Маринов, български художник (* 1879 г.) 1949 г. – Трайчо Костов, български политик (* 1897 г.) 1965 г. – Съмърсет Моъм, английски писател (* 1874 г.) 1974 г. – Костас Варналис, гръцки писател (* 1884 г.) 1982 г. – Колин Чапман, британски автомобилен инженер (* 1928 г.) 1983 г. – Григорий Александров, съветския режисьор (* 1903 г.) 1989 г. – Лий Ван Клийф, американски актьор (* 1925 г.) 1996 г. – Лауренс ван дер Пост, южноафрикански-британски писател (* 1906 г.) 2001 г. – Щефан Хайм, германски писател (* 1913 г.) 2006 г. – Райчо Райков, български журналист (* 1951 г.) 2007 г. – Атанас Джурджев, кардиолог (* 1941 г.) 2008 г. – Манол Манолов, български футболист и треньор (* 1925 г.) 2009 г. – Егор Гайдар, руски икономист и политик (* 1956 г.) 2009 г. – Едуард Генов, български общественик и политически затворник (* 1946 г.) 2013 г. – Рей Прайс, американски кънтри певец (* 1926 г.) 2015 г. – Йордан Попов, български писател и журналист (* 1941 г.) Празници Бангладеш – Ден на победата (изтегляне на армията на Пакистан от Бангладеш, 1971 г.) Бахрейн – Ден на нацията (пълна независимост – отпадане статуса на протекторат на Великобритания, 1971 г., национален празник) Казахстан – Ден на независимостта (от СССР, 1991 г.) Тайланд – Национален спортен ден (от 1986 г.) ЮАР – Ден на обединението C16

bg

2617

https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

17 декември

17 декември е 351-вият ден в годината според григорианския календар (352-ри през високосна). Остават 14 дни до края на годината. Събития 546 г. – Крал Тотила завладява Рим. 1538 г. – Папа Павел III отлъчва от църквата английския крал Хенри VIII. 1777 г. – Франция първа признава независимостта на САЩ. 1819 г. – На територията на испанското вицекралство Нова Гранада е образувана държавата Велика Колумбия. 1883 г. – След дипломатически скандал, под натиска на българските правителства в София и Пловдив, екзарх Йосиф I е приет от султан Абдул Хамид II и правата на Българската екзархия в Османската империя са възстановени официално. 1903 г. – Американските братя Райт осъществяват в рамките на един ден първите в историята успешни полети с конструирания от самите тях летателен апарат „Флайър-1“, двамата извършват няколко полета с продължителност до 59 секунди. 1949 г. – Изпълнено е смъртно наказание срещу Трайчо Костов, необосновано осъден за антипартийна и антидържавна дейност. 1980 г. – Влиза в действие третият реактор на АЕЦ Козлодуй. 1982 г. – Проведена е пресконференция за 150 чуждестранни и 130 български журналисти, пред които главният директор на БТА Боян Трайков отхвърля обвиненията за участие на Сергей Антонов в атентата срещу папа Йоан Павел II. 1989 г. – Стартира „Семейство Симпсън“ 1999 г. – Общото събрание на ООН одобрява резолюция, с която обявява 25 ноември за годишен Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. Родени 1749 г. – Доменико Чимароза, италиански композитор († 1801 г.) 1778 г. – Хъмфри Дейви, английски химик († 1829 г.) 1830 г. – Жул дьо Гонкур, френски писател († 1870 г.) 1851 г. – Ото Шот, немски химик († 1935 г.) 1871 г. – Иван Телятинов, български революционер († 1930 г.) 1887 г. – Йозеф Лада, чешки график († 1957 г.) 1902 г. – Алберт Драх, немски писател († 1995 г.) 1903 г. – Ърскин Колдуел, американски писател († 1987 г.) 1905 г. – Симо Хаюха, финландски снайперист († 2002 г.) 1908 г. – Силвия Аштън-Уорнър, новозеландска писателка († 1984 г.) 1908 г. – Уилърд Френк Либи, американски химик и Нобелов лауреат († 1980 г.) 1915 г. – Робърт Дал, американски политолог († 2014 г.) 1925 г. – Йордан Младенов, български политик 1930 г. – Армин Мюлер-Щал, германски актьор 1932 г. – Конрад Байер, австрийски писател († 1964 г.) 1936 г. – Клаус Кинкел, германски политик († 2019 г.) 1936 г. – Франциск, римокатолически папа 1942 г. – Иван Глухчев, български футболист 1944 г. – Джак Чокър, американски писател († 2005 г.) 1944 г. – Коста Биков, български режисьор 1947 г. – Николай Пенков, български футболист 1949 г. – Пол Роджърс, британски музикант 1953 г. – Александър Белявски, словенски шахматист 1954 г. – Атанас Талевски, фотограф от Република Македония († 2008 г.) 1956 г. – Тотка Петрова, българска лекоатлетка 1970 г. – Ладо Гургенидзе, премиер на Грузия 1970 г. – Петър Москов, български лекар и политик 1975 г. – Мила Йовович, украинска актриса 1976 г. – Алваро Рекоба, уругвайски футболист 1981 г. – Тим Визе, немски футболист 1981 г. – Толгахан Сайъшман, турски актьор и модел Починали 1273 г. – Руми, ирански философ (* 1207 г.) 1830 г. – Симон Боливар, южноамерикански революционер (* 1783 г.) 1847 г. – Мария-Луиза Австрийска, императрица на Франция, херцогиня на Парма и Пиаченца († 1791 г.) 1870 г. – Саверио Меркаданте, италиански композитор († 1795 г.) 1881 г. – Люис Морган, американски антрополог († 1818 г.) 1902 г. – Димитро Папазоглу, български предприемач († 1828 г.) 1907 г. – Уилям Томсън, английски физик (* 1824 г.) 1909 г. – Леополд II, крал на Белгия (* 1835 г.) 1949 г. – Трайчо Костов, български политик (* 1897 г.) 1953 г. – Георги Спасов, български композитор († 1891 г.) 1959 г. – Андрей Николов, български скулптор (* 1878 г.) 1962 г. – Кръстю Гермов, български революционер, късен македонист († 1868 г.) 1973 г. – Чарлз Грийли Абът, американски астрофизик († 1872 г.) 1974 г. – Виктор Франц Хес, американски физик от австрийски произход, Нобелов лауреат (* 1883 г.) 1982 г. – Леонид Коган, съветски цигулар 1987 г. – Маргьорит Юрсенар, френска писателка († 1903 г.) 1991 г. – Нено Дончев, български аграрен учен († 1929 г.) 1996 г. – Станко Тодоров, български политик (* 1920 г.) 2009 г. – Дженифър Джоунс, американска актриса (* 1919 г.) 2011 г. – Сезария Евора, певица от Кабо Верде (* 1941 г.) 2011 г. – Ким Чен Ир, севернокорейски лидер (* 1942 г.) 2014 г. – Фриц Рудолф Фриз, немски писател (* 1935 г.) Празници Бутан – Начало на управление на династията Вангчук (1907 г., национален празник) Бележки C17

bg

2618

https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

18 декември

18 декември е 352-рият ден в годината според григорианския календар (353-ти през високосна). Остават 13 дни до края на годината. Събития 218 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенският военачалник Ханибал разбива римляните в битка при Требия. 1398 г. – Тюркският предводител Тамерлан покорява Делхи. 1408 г. – Основан е град Чачак, Сърбия. 1642 г. – Експедицията на Абел Тасман акостира в Нова Зеландия. 1787 г. – Ню Джърси става 3-тия щат на САЩ. 1860 г. – В Цариград се подписва акт за възстановяване на българската автономна църква под върховенството на папата. 1865 г. – Приета 13-а поправка в Конституцията на САЩ. 1890 г. – В Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото. 1916 г. – Първата световна война: Завършва най-кървавото сражение в историята на войната – битката при Вердюн, взела 950 000 жертви. 1940 г. – Втората световна война: Хитлер одобрява плановете за Операция Барбароса – внезапно нападение над СССР. 1956 г. – Япония е приета за член на ООН. 1961 г. – Армията на Индонезия извършва нашествие в Нидерландска Нова Гвинея. 1966 г. – Астрономът Ричард Уокър открива Епиметей – естествен спътник на Сатурн. 1969 г. – Във Великобритания е отменено изпълнението на смъртно наказание. 1973 г. – Съветска космическа програма Союз: От космодрума в Байконур е изстрелян космическия кораб Союз 13. Родени 1392 г. – Йоан VIII Палеолог, Император на Византийската империя († 1448 г.) 1661 г. – Кристофер Полхем, шведски учен и изобретател († 1751 г.) 1850 г. – Джеймс Баучер, ирландски журналист († 1920 г.) 1856 г. – Джоузеф Джон Томсън, британски физик, Нобелов лауреат за 1906 г. († 1940 г.) 1859 г. – Стефан Тошев, български военен деец († 1924 г.) 1860 г. – Едуард Макдауъл, американски композитор († 1908 г.) 1863 г. – Франц Фердинанд, австрийски ерцхерцог, убит при атентата в Сараево († 1914 г.) 1864 г. – Сава Савов, български офицер († 1940 г.) 1879 г. – Йосиф Сталин, ръководител на СССР († 1953 г.) 1879 г. – Паул Клее, швейцарски художник († 1940 г.) 1902 г. – Владимир Христов, български геодезист и астроном († 1979 г.) 1904 г. – Руска Маринова, българска художничка († 1988 г.) 1904 г. – Джордж Стивънс, американски филмов режисьор († 1975 г.) 1911 г. – Цвятко Анев, български генерал († 2002 г.) 1911 г. – Жул Дасен, американски режисьор († 2008 г.) 1913 г. – Алфред Бестър, американски писател († 1987 г.) 1913 г. – Вили Бранд, канцлер на Германия и Нобелов лауреат за 1971 г. († 1992 г.) 1921 г. – Юрий Никулин, съветски актьор († 1997 г.) 1927 г. – Джаклин Брискин, американска писателка († 2014 г.) 1931 г. – Гюнел Линдблум, шведска актриса († 2021 г.) 1939 г. – Майкъл Муркок, британски писател 1941 г. – Джак Холдеман, американски писател († 2002 г.) 1942 г. – Катя Беренс, немска писателка († 2021 г.) 1943 г. – Кийт Ричардс, английски рок музикант 1947 г. – Стивън Спилбърг, американски режисьор 1948 г. – Светослав Гаврийски, български икономист и политик 1953 г. – Петър Кънев, български политик и инженер 1954 г. – Улрих Рот, немски китарист и композитор 1954 г. – Рей Лиота, американски киноактьор († 2022 г.) 1956 г. – Томас Циглер, немски писател († 2004 г.) 1963 г. – Брад Пит, американски киноактьор 1965 г. – Нидал Алгафари, български режисьор 1968 г. – Алехандро Санс, испански певец 1970 г. – Брайди Картър, австралийска актриса 1970 г. – Роб Ван Дам, американски кечист 1971 г. – Аранча Санчес-Викарио, испанска тенисистка 1975 г. – Сия, австралийска певица, текстописец, продуцент и режисьор на клипове 1975 г. – Триш Стратъс, канадска кечистка 1978 г. – Кейти Холмс, американска актриса 1980 г. – Кристина Агилера, американска певица 1987 г. – Снеха Улал, индийска актриса 1998 г. – Алехандро Фелипе Флорес, мексикански актьор 1998 г. – Балена Ланджева, българска актриса 2001 г. – Били Айлиш, американска певица Починали 634 г. – Модест, християнски светец (* 537 г.) 1290 г. – Магнус I, крал на Швеция (* 1240 г.) 1597 г. – Барбара Бломберг, римска благородничка (* 1527 г.) 1737 г. – Антонио Страдивариус, италиански майстор на цигулки (* 1644 г.) 1771 г. – Филип Милър, шотландски ботаник (* 1691 г.) 1803 г. – Йохан Готфрид фон Хердер, германски писател (* 1744 г.) 1829 г. – Жан-Батист Ламарк, френски геолог (* 1744 г.) 1848 г. – Бернард Болцано, чешки математик (* 1781 г.) 1892 г. – Ричард Оуен, английски анатом (* 1804 г.) 1932 г. – Едуард Бернщайн, немски общественик (* 1850 г.) 1936 г. – Андрия Мохоровичич, хърватски учен (* 1857 г.) 1937 г. – Иван Андонов, български революционер (* 1854 г.) 1953 г. – Робърт Миликан, американски физик, Нобелов лауреат през 1923 г. (* 1868 г.) 1971 г. – Александър Твардовски, съветски поет (* 1910 г.) 1980 г. – Алексей Косигин, министър-председател на СССР (* 1904 г.) 1982 г. – Ханс Улрих Рудел, германски пилот (* 1916 г.) 1987 г. – Кони Планк, немски продуцент (* 1940 г.) 1993 г. – Стив Джеймс, американски актьор (* 1952 г.) 1995 г. – Конрад Цузе, германски компютърен пионер (* 1910 г.) 1995 г. – Рос Томас, американски писател (* 1926 г.) 1997 г. – Крис Фарли, американски актьор (* 1964 г.) 1998 г. – Макс Верли, швейцарски литературовед (* 1909 г.) 2001 г. – Жилбер Беко, френски певец (* 1927 г.) 2006 г. – Джоузеф Барбера, американски аниматор (* 1911 г.) 2008 г. – Джон Кастело, американски актьор (* 1961 г.) 2008 г. – Мейджъл Барет, американска актриса (* 1932 г.) 2011 г. – Вацлав Хавел, чешки политик (* 1936 г.) 2012 г. – Георги Калоянчев, български актьор (* 1925 г.) 2014 г. – Вирна Лизи, италианска актриса (* 1936 г.) Празници ООН – Международен ден на мигранта Нигер – Ден на републиката (годишнина от обявяването през 1958 г., национален празник) C18

bg

2619

https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

19 декември

19 декември е 353-тият ден в годината според григорианския календар (354-ти през високосна). Остават 12 дни до края на годината. Събития 1732 г. – Бенджамин Франклин публикува Алманах на бедния Ричард 1783 г. – Уилям Пит-младши става най-младият министър-председател в историята на Великобритания и Обединеното кралство. 1793 г. – Наполеон Бонапарт е произведен в чин генерал. 1842 г. – САЩ признава независимостта на Хавай. 1843 г. – За пръв път е публикувана новелата Коледна песен на Чарлз Дикенс. 1879 г. – Подписан е Мемоарът на българи от Македония – обръщение на 102 македонски българи към Великите сили. 1895 г. – Основан е Природонаучният музей в Белград. 1909 г. – Основан е германския футболен клуб Борусия (Дортмунд). 1912 г. – Основан е френския футболен клуб АК Арл-Авиньон. 1928 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Весела България. 1944 г. – Публикуван е за пръв път френският вестник Монд. От същата дата през 1995 г. вестникът е достъпен и в електронен вариант в интернет. 1945 г. – Австрия става република за втори път, (престава да бъде такава след нацистката инвазия в средата на 1938). 1946 г. – Въоръжени отряди на Виетмин, превождани от Хо Ши Мин атакуват столицата на Виетнам Ханой. 1950 г. – Бъдещият президент Дуайт Айзенхауър става началник на въоръжените сили на САЩ. 1955 г. – Парламентът на Судан приема декларация за независимост на страната. 1955 г. – Основана е община Мараан в Бразилия. 1963 г. – Занзибар получава независимост от Обединеното кралство и става конституционна монархия, управлявана от султан. 1963 г. – Състои се премиерата на италианския филм Вчера, днес и утре 1971 г. – Състои се премиерата на американския игрален филм Портокал с часовников механизъм 1972 г. – Програма Аполо: Аполо 17 се завръща на Земята, с което завършва американската програма за изпращане на хора на Луната. 1974 г. – Започва продажбата на първия персонален компютър – Алтаир 8800 на американската фирма MITS Inc. 1979 г. – В кината започва прожекцията на филма Крамър срещу Крамър с участието на Дъстин Хофман и Мерил Стрийп. 1984 г. – Обединеното кралство и Китайската народна република подписват споразумение, съгласно, което суверенитета на Хонконг се прехвърля към китайската администрация на 1 юли 1997. 1989 г. – Основан е бразилския футболен клуб Парана Клубе. 1994 г. – Стартира българското радио Classic FM. 1998 г. – Камарата на представителите на САЩ внасят декларации в Сената за импийчмънт на президента Бил Клинтън. 2001 г. – XXXIX народно събрание приема декларация, с която препоръчва на министерския съвет да унищожи окончателно ракетния комплекс Р-400. 2001 г. – Състои се премиерата на американския фентъзи филм Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена в САЩ. 2003 г. – XXXIX народно събрание приема декларация за създаването на американски бази в България. 2005 г. – Състои се премиерата на многосериен руски игрален филм Майстора и Маргарита. Родени 1343 г. – Вилхелм I, маркграф на Майсен († 1407 г.) 1594 г. – Густав II Адолф, крал на Швеция († 1632 г.) 1676 г. – Луи-Никола Клерамбо, френски композитор († 1749 г.) 1683 г. – Филип V Испански, крал на Испания († 1746 г.) 1778 г. – Мари Терез Шарлот, френска принцеса († 1851 г.) 1790 г. – Сър Уилям Едуард Пари, английски изследовател († 1855 г.) 1816 г. – Франц Сахер, австрийски сладкар († 1907 г.) 1852 г. – Албърт Майкелсън, американски физик и Нобелов лауреат през 1907 г. († 1931 г.) 1861 г. – Итало Звево, италиански писател († 1926 г.) 1873 г. – Никола Петров, български борец († 1925 г.) 1875 г. – Милева Марич, сръбска математичка († 1948 г.) 1877 г. – Кирил Жечев, български офицер († ? г.) 1882 г. – Петър Юруков, български революционер († 1906 г.) 1884 г. – Антонин Запотоцки, чешки писател и политик († 1957 г.) 1891 г. – Христо Бърдаров, български офицер († 1917 г.) 1899 г. – Васил Сеизов, български общественик († 1975 г.) 1900 г. – Геза Цифра, австрийски режисьор († 1989 г.) 1901 г. – Димитър Ненов, български композитор († 1952 г.) 1902 г. – Сър Ралф Ричардсън, английски актьор († 1983 г.) 1903 г. – Надежда Винарова, българска балерина († 1991 г.) 1906 г. – Никола Шипковенски, български психиатър († 1976 г.) 1906 г. – Николай Иванов, български политик († 1988 г.) 1910 г. – Жан Жене, френски писател и драматург († 1986 г.) 1914 г. – Дитрих Храбак, германски пилот († 1995 г.) 1915 г. – Едит Пиаф, френска естрадна певица и актриса († 1963 г.) 1920 г. – Лазар Мойсов, македонски политик († 2011 г.) 1921 г. – Блаже Конески, македонски писател и кодификатор на македонския език († 1993 г.) 1922 г. – Николай Драганов, български писател – белетрист († 1998 г.) 1924 г. – Мишел Турние, френски писател († 2016 г.) 1925 г. – Танкред Дорст, немски писател († 2017 г.) 1929 г. – Ангел Бонев, български стопански деец 1929 г. – Иван Радков, български историк († 2007 г.) 1929 г. – Паул Ницон, швейцарски писател 1934 г. – Иван Крумов, български общественик 1937 г. – Милчо Левиев, български музикант († 2019 г.) 1939 г. – Николай Ангелов, български актьор († 2008 г.) 1941 г. – Морис Уайт, американски певец и композитор 1943 г. – Сам Кели, британски актьор († 2014 г.) 1945 г. – Орлин Стефанов, български театровед 1944 г. – Мичъл Фейгенбаум, американски физик 1948 г. – Валентин Стойчев, български театровед († 2007 г.) 1951 г. – Фред Лесли, американски учен 1954 г. – Александър Монин, руски рок певец († 2010 г.) 1956 г. – Фил Харис, американски капитан († 2010 г.) 1957 г. – Джефри Кийтинг, ирландски дипломат 1957 г. – Майкъл Фосъм, американски инженер 1957 г. – Сирил Колар, френски писател и режисьор († 1993 г.) 1958 г. – Веселин Вукович, югославски хандбалист 1961 г. – Ерик Корнел, американски физик и Нобелов лауреат през 2001 1963 г. – Дженифър Бийлс, американска актриса 1964 г. – Арвидас Сабонис, литовски баскетболист 1964 г. – Томас Брусиг, немски писател 1966 г. – Алберто Томба, италиански скиор 1967 г. – Крис Ейнджъл, американски актьор 1967 г. – Владимир Сабоурин, български литератор 1969 г. – Ричард Хамънд, британски ТВ водещ 1970 г. – Тайсън Бекфорд, американски модел 1971 г. – Фиген Юксекдаг, съпредседател на Демократичната партия на народите в Турция (2014 – 2017) 1972 г. – Алиса Милано, американска актриса 1974 г. – Гълъбин Боевски, български щангист 1975 г. – Брандън Сандерсън, американски писател 1979 г. – Ицо Хазарта, български музикант 1979 г. – Ники Хънтър, американската порнографска актриса 1979 г. – Паола Рей, колумбийска актриса 1980 г. – Джейк Джиленхол, американски актьор 1980 г. – Джесика Бангкок, американската порнографска актриса 1983 г. – Мартин Георгиев, български композитор 1984 г. – Георги Калайджиев, български футболист 1985 г. – Гари Кейхил, английски футболист 1986 г. – Райън Бабел, холандски футболист 1987 г. – Карим Бензема, френски футболист 1988 г. – Алексис Санчес, чилийски футболист 1988 г. – Димо Бакалов, български футболист Починали 211 г. – Публий Септимий Гета, римски император (* 189 г.) 401 г. – Свети Анастасий I, римски папа (* ? г.) 1091 г. – Аделхайд от Суза, маркграфиня на Торино (* ок. 1014 г.) 1111 г. – Агнес фон Райнфелден, херцогиня на Церинген (* ок. 1065 г.) 1111 г. – Ал Газали, ирански философ (* 1058 г.) 1370 г. – Урбан V, римски папа (* 1310 г.) 1385 г. – Бернабо Висконти, владетел на Милано (* 1323 г.) 1659 г. – Анна София фон Бранденбург, германска принцеса (* 1598 г.) 1711 г. – Джордже Бранкович, сръбски писател (* 1645 г.) 1741 г. – Витус Беринг, датски изследовател (* 1681 г.) 1788 г. – Хуан Баутиста де Анса, испански пътешественик (* 1736 г.) 1796 г. – Пьотър Румянцев, руски граф и генерал (* 1724 г.) 1836 г. – Емили Донълсън, първа дама на САЩ (* 1807 г.) 1848 г. – Емили Бронте, английска писателка (* 1818 г.) 1851 г. – Джоузеф Търнър, английски художник (* 1775 г.) 1876 г. – Виктор Григорович, руски филолог-славист (* 1815 г.) 1904 г. – Цвятко Панов, български революционер (* ? г.) 1907 г. – Димитър Попгеоргиев, български революционер (* 1840 г.) 1909 г. – Янко Забунов, български политик (* 1868 г.) 1915 г. – Алоис Алцхаймер, немски психиатър (* 1864 г.) 1916 г. – Петко Бобев, български революционер (* ? г.) 1916 г. – Хуго Мюнстерберг, немски учен (* 1863 г.) 1921 г. – Фьодор Матисен, руски офицер (* 1872 г.) 1939 г. – Гунар Исаксен, норвежки изследовател (* 1868 г.) 1942 г. – Мице Козароски, югославски партизанин (* 1910 г.) 1946 г. – Стоян Попсимеонов, български общественик (* 1880 г.) 1954 г. – Виктор Абакумов, съветски офицер (* 1908 г.) 1972 г. – Камен Писков, български шахматист (* 1909 г.) 1981 г. – Петър Сарийски, български духовник (* 1912 г.) 1981 г. – Селма Фрайберг, детски психоаналитик (* 1918 г.) 1996 г. – Марчело Мастрояни, италиански актьор (* 1924 г.) 1997 г. – Димитър Петков, български композитор (* 1919 г.) 1997 г. – Масару Ибука, японски предприемач (* 1908 г.) 2002 г. – Александър Сариевски, народен певец от Република Македония (* 1922 г.) 2004 г. – Стефан Савов, български художник (* 1924 г.) Празници Гоа (Индия) – Ден на свободата (от Португалия, 1961 г.) C19

bg

2620

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

20 декември

20 декември е 354-тият ден в годината според григорианския календар (355-и през високосна). Остават 11 дни до края на годината. Събития 1604 г. – отпечатан е първият екземпляр на книгата Дон Кихот от Мигел де Сервантес – първия бестселър в историята, пуснат в продажба на 16 януари 1605. 1699 г. – Петър I променя използвания тогава руски календар и въвежда Нова година на 1 януари, вместо на 1 септември. 1803 г. – САЩ купуват Луизиана от Франция. 1879 г. – Томас Едисон извършва демонстрация на създадената от него електрическа лампа. 1894 г. – VIII обикновено народно събрание приема Закон за висшето училище, с което се въвеждат принципа на академичната автономия, факултетите като структурни звена и длъжността декан. 1917 г. – създадена е първата съветска тайна полиция – Общоруска комисия за борба с контрареволюцията и саботажите (ВЧК), с председател Феликс Дзержински. 1927 г. – Правителството на България пренебрегва някои клаузи на Ньойския мирен договор и започва възстановяването на редовна и боеспособна българска армия. 1943 г. – Втора световна война: Британско-американската авиация извършва IV бомбардировка над София, при защитата на която загива българският летец Димитър Списаревски. В операцията „Point Blank“ загиват над 4000 мирни граждани. 1943 г. – Партизанско движение в България: В село Ястребино са разстреляни 18 партизани, сред които Шестте ястребинчета. 1944 г. – в България започват заседанията на така наречения Народен съд. 1944 – Министерският съвет приема Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица и Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития, с което започва създаването на концлагери в Народна република България. 1951 г. – в САЩ влиза в експлоатация първата АЕЦ. 1960 г. – Сформиран е Виет Конг – Националния фронт за освобождение на Виетнам. 1968 г. – Българската православна църква възстановява (след прекратяване през 1916 г.) поправения Юлиански календар, с което се въвежда празнуването на 25 декември на Рождество Христово, на 1 януари – Васильовден, 6 януари – Богоявление (Йордановден), 25 март (Благовещение) и др. 1973 г. – Баски терористи убиват испанския министър-председател адмирал Луис Кареро Бланко. 1977 г. – завършва първото българско околосветско плаване на яхтата Кор Кароли с капитан Георги Георгиев. 1987 г. – при морска катастрофа край бреговете на Филипините между пътнически кораб и нефтен танкер загиват над 1500 души. 1989 г. – Американско нахлуване в Панама: САЩ изпращат в Панама военни сили за отстраняване на режима на генерал Мануел Нориега. 1990 г. – в България е сформирано коалиционно правителство на Димитър Попов. 1990 г. – Учредена е Алфа-банк. 1995 г. – НАТО започва мироопазваща мисия в Босна и Херцеговина. 1999 г. – Върховният съд на Върмънт решава, че хомосексуалните двойки имат същите граждански права като хетеросексуалните. 1999 г. – Португалия предава суверенитета на Макао на Китайската народна република след 442-годишно колониално управление. 2000 г. – в Нидерландия стават законни еднополовите бракове. 2000 г. – Парламентът на Великобритания разрешава клонирането за медицински цели. Родени 1537 г. – Йохан III, крал на Швеция († 1592 г.) 1786 г. – Пиетро Раймонди, италиански композитор († 1853 г.) 1841 г. – Фердинан Бюисон, френски пацифист, Нобелов лауреат († 1932 г.) 1845 г. – Франц Тоула, австро-унгарски геолог († 1920 г.) 1853 г. – Константин Лекарски, български агроном († 1935 г.) 1868 г. – Димитър Страшимиров, български историк и писател († 1939 г.) 1878 г. – Абрам Рабинович, литовско-руски шахматист († 1943 г.) 1880 г. – Стефан Ненков, български общественик († 1967 г.) 1884 г. – Хидеки Тоджо, японски военачалник и политик († 1948 г.) 1890 г. – Ярослав Хейровски, чешки химик, Нобелов лауреат през 1959 г. († 1967 г.) 1900 г. – Васил Ильоски, македонски писател († 1995 г.) 1901 г. – Робърт Ван де Грааф, американски физик († 1967 г.) 1908 г. – Петър Шапкарев, български икономист († 1997 г.) 1915 г. – Азиз Несин, турски писател-сатирик († 1995 г.) 1923 г. – Ацо Шопов, писател от СР Македония († 1982 г.) 1924 г. – Фридерике Майрьокер, австрийска поетеса († 2021 г.) 1926 г. – Иван Тонев, български актьор († 1994 г.) 1943 г. – Георги Константинов, български писател 1946 г. – Джон Спенсър, американски актьор († 2005 г.) 1949 г. – Греъм Фрай, британски дипломат 1951 г. – Маргарита Хранова, българска естрадна певица 1957 г. – Ана Виси, гръцка певица 1960 г. – Ким Ки Дук, южнокорейски режисьор († 2020 г.) 1964 г. – Огняна Душева, българска състезателка 1966 г. – Крис Робинсън, американски рокмузикант 1977 г. – Кирил Божков, български футболист 1980 г. – Ашли Коул, английски футболист 1985 г. – Илиян Мицански, български футболист Починали 217 г. – Зефирин, римски папа (* ? г.) 217 г. – Каликст I, римски папа (* ? г.) 1355 г. – Стефан Душан, сръбски цар (* 1308 г.) 1765 г. – Луи, дофин на Франция, дофин на Франция (* 1729 г.) 1838 г. – Франсоа Пуквил, френски дипломат (* 1770 г.) 1849 г. – Уилям Милър, основател на адвентисткото движение (* 1782 г.) 1943 г. – Димитър Списаревски, български летец (* 1916 г.) 1967 г. – Георги Апостолов, български архитект (* 1891 г.) 1968 г. – Джон Стайнбек, американски писател, Нобелов лауреат през 1962 г. (* 1902 г.) 1972 г. – Гюнтер Айх, немски поет и белетрист (* 1907 г.) 1973 г. – Луис Кареро Бланко, министър-председател на Испания загинал при атентат (* 1903 г.) 1982 г. – Артур Рубинщайн, полски пианист (* 1887 г.) 1983 г. – Павел Вежинов, български писател (* 1914 г.) 1984 г. – Дмитрий Устинов, съветски политик (* 1908 г.) 1990 г. – Руси Христозов, български политик (* 1914 г.) 1993 г. – Уилям Едуардс Деминг, американски статистик (* 1900 г.) 1996 г. – Карл Сейгън, американски астроном (* 1934 г.) 1998 г. – Алън Ходжкин, британски физиолог, Нобелов лауреат през 1963 г. (* 1914 г.) 1998 г. – Юрий Тухаринов, съветски офицер (* 1927 г.) 1999 г. – Рикардо Фреда, италиански режисьор (* 1909 г.) 2001 г. – Леопол Седар Сенгор, първи президент на Сенегал (* 1906) 2005 г. – Иван Илиев Иванов, български общественик (* 1923 г.) 2009 г. – Британи Мърфи, американска актриса (* 1977 г.) 2010 г. – Хелмут Прайслер, немски поет и преводач (* 1925 г.) Празници Православна църква – Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец (Игнажден) ООН – Международен ден за човешка солидарност (отбелязва се от 2006 г. по решение на Общото събрание на ООН от 22 декември 2005 г. България – Професионален празник на Сметната палата – Отбелязва се от 2000 г. по решение на ръководството на Сметната палата Реюнион – Годишнина от премахването на робството C20

bg

2621

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

21 декември

21 декември е 355-ият ден в годината според григорианския календар (356-и през високосна година). Остават 10 дни до края на годината. Най-ранната възможна дата за зимно слънцестоене в северното полукълбо и за лятно – в южното. Събития 1196 г. – Папа Целестин III дава на Тевтонския орден привилегии, подобни на другите ордени. 1266 г. – Английската кралска войска след шестмесечна обсада влиза в замъка Кенилворт и разгромява първия парламент в историята на Англия. 1719 г. – Излиза от печат първият брой на американския вестник Boston Gazette. 1846 г. – Робърт Листън провежда първата хирургическа операция с анестезия в Европа. 1860 г. – Южна Каролина става първият щат, отделил се от САЩ – процесът на отделяне на 11 щата, несъгласни с премахването на робството става причина за избухването на Американската гражданска война (1861 – 1865). 1881 г. – Остров Ман става първата политическа единица, която позволява на жените да гласуват. 1891 г. – Изиграна е първата игра по баскетбол в Спрингфилдския колеж (САЩ). 1894 г. – Съставено е седемнадесетото правителство на България, начело с Константин Стоилов. 1898 г. – Мари Кюри и Пиер Кюри откриват нов химичен елемент – радий. 1898 г. – САЩ установяват военно управление на Филипините. 1899 г. – В Русия излиза първият брой на списание Огонёк. 1901 г. – Италианският радиотехник Гулиелмо Маркони предава радиовълни от Великобритания до Нюфаундленд (Северна Америка). Така радиото за първи път е използвано като средство за връзка. 1901 г. – Съставено е правителство на Прогресивнолибералната партия с премиер Стоян Данев. 1913 г. – Публикувана е първата кръстословица в света – от англичанина Артър Уайн в неделното издание на Ню Йорк Уърлд. 1923 г. – Непал от британски протекторат става независима държава. 1923 г. – В София е създаден Македонски научен институт. 1935 г. – За първи път е прожектиран филмът Снежанка и седемте джуджета. 1958 г. – Шарл дьо Гол е избран за първи президент на Франция. 1967 г. – Състои се премиерата на филма „Абсолвентът“ с Дъстин Хофман и Ан Банкрофт. 1968 г. – Програма Аполо: Изстрелян е Аполо 8, първият пилотиран космически кораб, който достига друго космическо тяло. 1971 г. – Самолет на БГА Балкан Ил-18 катастрофира при излитането на летище София – загиват 30 души, сред които е естрадната певица Паша Христова, а оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина. 1972 г. – Двете германски републики – ГДР и ФРГ, подписват спогодба за взаимоотношения, с която взаимно се признават като отделни държави. 1974 г. – След държавен преврат в Етиопия Менгисту Хайле Мариам обявява, че държавата ще се развива по социалистически път. 1975 г. – Терористи нахлуват в седалището на ОПЕК във Виена и взимат за заложници 11 политици и висши чиновници. 1978 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 11 достига повърхността на Венера. 1988 г. – Атентатът над Локърби: Либийски терористи взривяват бомба на борда на американския самолет Боинг 747, в резултат на което загиват 270 души, включително 11 на земята. 1991 г. – Към Общността на независимите държави, създадена между Русия, Украйна и Беларус, се присъединяват Азербайджан, Армения, Казахстан, Киргизия, Молдова, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. 1991 г. – Парламентът на Южна Осетия обявява независимост от Грузия. 1996 г. – На 42-рия извънреден конгрес на БСП Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България. 2001 г. – В софийската дискотека Индиго загиват седем деца, вследствие на задушаване при влизане на тълпа в дискотеката. 2005 г. – Във Великобритания влиза в сила правото на брак между хора от един и същи пол, от което се възползва поп звездата Елтън Джон, който сключва брак с дългогодишния си партньор Дейвид Фърниш. 2012 г. – Завършва поредният пълен цикъл на календара на маите. Родени 1118 г. – Томас Бекет, лорд канцлер на Англия и архиепископ на Кентърбъри († 1170 г.) 1401 г. – Мазачо, италиански художник († 1428 г.) 1538 г. – Луиджи д'Есте, италиански кардинал († 1586 г.) 1639 г. – Жан Расин, френски драматург († 1699 г.) 1773 г. – Робърт Браун, шотландски ботаник († 1858 г.) 1795 г. – Леополд фон Ранке, германски историк († 1886 г.) 1800 г. – Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска, херцогина на Сакс-Кобург и Гота († 1831 г.) 1804 г. – Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания († 1881 г.) 1805 г. – Томас Греъм, британски химик († 1869 г.) 1853 г. – Изолде Курц (Мария Клара Изолде Курц), германска поетеса и майстор на късия разказ († 1944 г.) 1880 г. – Донка Ушлинова, българска революционерка и подофицер († 1937 г.) 1886 г. – Райко Даскалов, български политик († 1923 г.) 1890 г. – Херман Малър, американски генетик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1967 г.) 1896 г. – Константин Рокосовски, съветски маршал от полски произход († 1968 г.) 1904 г. – Пьотър Кошевой, маршал на СССР († 1976 г.) 1917 г. – Хайнрих Бьол, германски писател и Нобелов лауреат († 1985 г.) 1918 г. – Курт Валдхайм, генерален секретар на ООН и президент на Австрия († 2007 г.) 1920 г. – Алисия Алонсо, кубинска балерина († 2019 г.) 1931 г. – Георги Найденов, български футболист († 1970 г.) 1935 г. – Лоренцо Бандини, италиански пилот от Ф1 († 1967 г.) 1937 г. – Джейн Фонда, американска актриса 1940 г. – Франк Запа, американски музикант († 1993 г.) 1942 г. – Ху Дзинтао, китайски политик 1945 г. – Мария Нейкова, българска естрадна певица и композиторка († 2002 г.) 1947 г. – Пако де Лусия, испански музикант († 2014 г.) 1948 г. – Самюъл Джаксън, американски актьор 1950 г. – Томас Хюрлиман, швейцарски писател 1954 г. – Крис Евърт, американска тенисистка 1957 г. – Рей Романо, американски комик и актьор 1959 г. – Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка († 1998 г.) 1966 г. – Кийфър Съдърланд, англо-канадски актьор 1967 г. – Михаил Саакашвили, президент на Грузия 1969 г. – Жули Делпи, френска актриса 1970 г. – Георги Варадев, български футболист 1976 г. – Данаил Бачков, български футболист 1977 г. – Еманюел Макрон, френски президент 1981 г. – Благой Георгиев, български футболист 1981 г. – Жюлиен Бенето, френски тенисист 1987 г. – Бойко Кръстанов, български актьор Починали 1375 г. – Джовани Бокачо, флорентински писател (* 1313 г.) 1549 г. – Маргарита Наварска, кралица на Наварското кралство (* 1492 г.) 1579 г. – Хуан де Хуанес, испански художник 1581 г. – Жан дьо ла Касиер, велик магистър от малтийския орден (* 1502 г.) 1935 г. – Курт Тухолски, германски журналист (* 1890 г.) 1935 г. – Димитър Жостов, български офицер (* 1868 г.) 1937 г. – Франк Билингс Келог, американски политик, Нобелов лауреат през 1929 г. (* 1856 г.) 1939 г. – Иван Ачков, български революционер (* 1874 г.) 1940 г. – Франсис Скот Фицджералд, американски писател (* 1896 г.) 1942 г. – Франц Боас, американски антрополог (* 1858 г.) 1945 г. – Джордж Патън, американски генерал (* 1885 г.) 1958 г. – Лион Фойхтвангер, германски белетрист (* 1884 г.) 1971 г. – Паша Христова, българска певица (* 1946 г.) 1975 г. – Кирил Мирчев, български езиковед (* 1902 г.) 1992 г. – Албърт Кинг, американски музикант (* 1923 г.) 2005 г. – Антон Карастоянов, български актьор (* 1939 г.) 2006 г. – Сапармурад Ниязов, президент на Туркменистан (* 1940 г.) 2010 г. – Екатерина Костова, български журналист, сред основателите на в. „Аз Буки“ (* 1959 г.) 2014 г. – Удо Юргенс, австрийски певец, композитор и пианист (* 1934 г.) 2020 г. – Димо Стоянов, български музикант и артист, вокалист на група P.I.F (*1975 г.) Празници Ден на свети Тома – празник в Сао Томе и Принсипи C21

bg

2622

https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

22 декември

22 декември е 356-ият ден в годината според григорианския календар (357-и през високосна). Остават 9 дни до края на годината. Събития 1216 г. – Папа Хонорий III утвърждава устава на Доминиканския орден. 1849 г. – Отменена в последния момент е екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски. 1885 г. – Самураят Ито Хиробуми, става първият министър-председател на Япония. 1894 г. – Във Франция започва съдебния процес по Аферата Дрейфус. 1895 г. – Създателят на рентгеновия апарат Вилхелм Рентген прави първата рентгенова снимка – на ръката на съпругата си. 1920 г. – В СССР е утвърден плана електрификация на страната (ГОЕЛРО). 1920 г. – В Германия започват емисии на първото обществено радио. 1926 г. – Правителството на България сключва договора за Бежанския заем след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите. 1930 г. – Извършен е първият полет на първия в света стратегически боен самолет – съветския Ант-6 (ТБ-3). 1938 г. – Германският физико-химик Ото Хан извършва първи опит за разбиване на атомното ядро. 1944 г. – Втората световна война: Сформирана е армията на Виетнам, за да се противопостави на японската окупация. 1945 г. – САЩ признават правителството на Югославия начело с Йосип Броз Тито. 1954 г. – Установени са дипломатически отношения между България и Индия. 1971 г. – Дака е обявена за столица на Бангладеш. 1979 г. – Испанската област Каталуния получава автономия. 1989 г. – Румънската революция: След седмица кървави демонстрации, Йон Илиеску взима президентската власт в Румъния и сваля Николае Чаушеску и комунистическия режим. 1989 г. – В Берлин след почти 30 години е отварена Бранденбургската врата, което слага край на разделението на Източна и Западна Германия. 1990 г. – Лех Валенса встъпва в длъжността президент на Полша. 1993 г. – Установени са дипломатически отношения между България и Северна Македония. 2001 г. – Ричард Рейд опитва да разруши пътнически самолет с помощта на експлозиви, скрити в обувките му. Родени 244 г. – Диоклециан, император на Римската империя († 311 г.) 1178 г. – Антоку, японски император († 1185 г.) 1639 г. – Жан Расин, френски драматург († 1699 г.) 1856 г. – Франк Билингс Келог, американски политик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1937 г.) 1858 г. – Джакомо Пучини, италиански композитор († 1924 г.) 1867 г. – Йозеф Мария Олбрих, австрийски архитект († 1908 г.) 1874 г. – Франц Шмит, австрийски композитор († 1939 г.) 1876 г. – Филипо Маринети, италиански писател († 1944 г.) 1877 г. – Костадин Баталов, български дипломат († 1938 г.) 1887 г. – Сриниваса Рамануджан, индийски математик († 1920 г.) 1899 г. – Жана Гендова, българска актриса († 1976 г.) 1903 г. – Холдън Хартлайн, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1967 г. († 1983 г.) 1908 г. – Кочо Рацин, поет от Македония († 1943 г.) 1908 г. – Макс Бил, швейцарски архитект († 1994 г.) 1912 г. – Лейди Бърд Джонсън, първа дама на САЩ († 2007 г.) 1917 г. – Пол-Мари Йембит, габонски политик († 1979 г.) 1919 г. – Весела Василева, българска поетеса († 1944 г.) 1922 г. – Рут Роман, американска актриса († 1999 г.) 1926 г. – Алсидес Гиджа, уругвайски футболист († 2015 г.) 1930 г. – Тотю Тотев, български археолог († 2015 г.) 1933 г. – Иван Кънчев, български футболист 1937 г. – Ренате Велш, австрийска детска писателка 1939 г. – Цветана Сотирова, българска скиорка, състезателка по ски бягане 1943 г. – Дьорд Петри, унгарски поет († 2000 г.) 1943 г. – Пол Улфовиц, американски политик 1944 г. – Бари Дженкинс, британски музикант (The Animals) 1945 г. – Димитър Бояджиев, български композитор 1947 г. – Хироши Нагай, японски илюстратор и графичен дизайнер 1949 г. – Морис Гиб, американски певец (Bee Gees) († 2003 г.) 1949 г. – Робин Гиб, американски певец (Bee Gees) († 2012 г.) 1951 г. – Алексей Измирлиев, български диригент 1955 г. – Томас Зюдхоф, германско-американски биохимик и Нобелов лауреат 1956 г. – Соломон Паси, български политик 1960 г. – Фелицитас Хопе, немска писателка 1961 г. – Юрий Маленченко, руски космонавт от украински произход 1962 г. – Ралф Файнс, английски актьор 1963 г. – Джузепе Бергоми, италиански футболист 1968 г. – Дина Майър, американска актриса 1972 г. – Ванеса Паради, френска певица 1974 г. – Десислав Чуколов, български политик († 2022 г.) 1979 г. – Режи Дорн, френски футболист 1980 г. – Иван Мартинов, български футболист 1981 г. – Петър Тишкин, български журналист 1982 г. – Брук Невин, канадска актриса 1983 г. – Мира, попфолк певица 1983 г. – Бобо, български рапър и текстописец 1984 г. – Basshunter, шведски DJ 1993 г. – Ралица Милева, българска гимнастичка Починали 69 г. – Вителий, римски император (* 15 г.) 1419 г. – Йоан XXIII, антипапа (* ок. 1730) 1590 г. – Амброаз Паре, френски хирург (* 1510 г.) 1603 г. – Мехмед III, 13-и султан на Османската империя (* 1566 г.) 1616 г. – Якоб Лемер, холандски мореплавател (* ок. 1585 г.) 1801 г. – Йован Раич, сръбски историк (* 1726 г.) 1828 г. – Уилям Уоластън, английски химик и физик (* 1766 г.) 1867 г. – Теодор Русо, френски художник (* 1812 г.) 1870 г. – Густаво Адолфо Бекер, испански поет и писател (* 1836 г.) 1880 г. – Джордж Елиът, английска писателка (* 1819 г.) 1891 г. – Нил Попов, руски историк (* 1833 г.) 1902 г. – Рихард фон Крафт-Ебинг, германски психиатър (* 1840 г.) 1912 г. – Август Розентал, български художник (* 1876 г.) 1928 г. – Димо Кьорчев, български литератор (* 1884 г.) 1933 г. – Преподобна Стойна, българска ясновидка (* 1883 г.) 1936 г. – Асен Златаров, български учен и белетрист (* 1855 г.) 1936 г. – Николай Островски, съветски писател (* 1904 г.) 1938 г. – Васил Моллов, български медик (* 1875 г.) 1943 г. – Беатрикс Потър, английска писателка (* 1866 г.) 1964 г. – Михаил Кремен, български писател (* 1884 г.) 1989 г. – Самюъл Бекет, ирландски драматург, писател и Нобелов лауреат през 1969 г. (* 1906 г.) 1991 г. – Стефан Кънев, български композитор и педагог (* 1930 г.) 1995 г. – Джеймс Мийд, британски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. (* 1907 г.) 1996 г. – Иван Спасов, български композитор (* 1934 г.) 1997 г. – Александър Геров, български писател (* 1919 г.) 2002 г. – Димитър Димитров, български политик (* 1932 г.) 2003 г. – Роуз Хил, английска актриса (* 1914 г.) 2003 г. – Черемухин, български хуморист (* 1930 г.) 2006 г. – Галина Устволская, руски композитор (* 1919 г.) 2014 г. – Джо Кокър, британски музикант и певец (* 1944 г.) Празници В Северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене и начало на астрономическата зима, а в Южното полукълбо лятно слънцестоене България – Празник на Националната служба „Гранична полиция“ – Отбелязва се от 1992 г. Зимбабве – Ден на Съединението Индонезия – Ден на майката C22

bg

2623

https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

23 декември

23 декември е 357-ият ден в годината според григорианския календар (358-и през високосна година). Остават 8 дни до края на годината. Най-късната възможна дата за зимно слънцестоене в северното полукълбо и за лятно – в южното. Събития 619 г. – Начало на понтификатът на папа Бонифаций V. 1672 г. – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея – вторият по големина след Титан спътник на Сатурн. 1785 г. – Ню Йорк става столица на САЩ (до 1790 г.) по решение на Континенталния конгрес. 1876 г. – в Цариград се свиква Цариградската конференция, в която вземат участие посланиците на Великите сили – Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция. 1880 г. – в България е приет първият избирателен закон. 1888 г. – Винсънт Ван Гог отрязва най-долната част на лявото си ухо и го дава на проститутка, наречена Рейчъл. 1909 г. – Албер I става крал на Белгия. 1913 г. – Създадено е правителство на Либералната коалиция начело с Васил Радославов. 1916 г. – Първа световна война: Съюзническите сили превземат турския гарнизон на Синайския полуостров в Египет. 1922 г. – Британската радиостанция Би Би Си започва да излъчва новини. 1933 г. – Приключва Лайпцигският процес (в който един от обвиняемите е Георги Димитров), който признава за виновен и осъжда на смърт за подпалването на Райхстага Маринус ван дер Любе. 1933 г. – Два пътнически влака се сблъскват край Париж, загиват около 230 души. 1947 г. – Министерски съвет на България приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия и нарежда незабавното му изпълнение. 1947 г. – Американската лаборатория Бел Лабс представя първия транзистор. 1953 г. – в СССР е екзекутиран Лаврентий Берия – основният проводник на вътрешната репресивна политика. 1972 г. – Земетресение с магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер разрушава Манагуа, столицата на Никарагуа, като загиват 10 хил. души, a 80% от сградите са изравнени със земята. 1972 г. – Спасени са 16 останали живи от карастрофата на уругвайски самолет на 13 октомври в Андите; за да оцелеят в планината, останалите живи са прибегнали към канибализъм. 1979 г. – Съветската армия окупира Кабул, столицата на Афганистан. 1986 г. – Руският дисидент Андрей Сахаров се завръща да живее в Москва след 7-годишно заточение. 1987 г. – Американците Ричард Рутан и Джийна Ийгър завършват първия околосветски полет със самолета Вояджър без междинно кацане и презареждане. 1990 г. – История на Словения: 88% населението на Словения гласува за отделянето си от Югославия на референдум. 2005 г. – По искане на правителството на Великобритания в радио Би Би Си престават да съществуват 7 секции, в т.ч. българската. Родени 1613 г. – Карл Густав Врангел, шведски фердмаршал († 1676 г.) 1634 г. – Мариана Австрийска, кралица на Испания († 1696 г.) 1732 г. – Ричард Аркрайт, английски индустриалец и изобретател († 1792 г.) 1777 г. – Александър I, император на Русия († 1825 г.) 1790 г. – Жан-Франсоа Шамполион, френски египтолог († 1832 г.) 1799 г. – Карл Брюлов, руски художник († 1852 г.) 1805 г. – Джоузеф Смит, американски религиозен водач, основател на Църквата на мормоните († 1844 г.) 1858 г. – Владимир Немирович-Данченко, руски режисьор († 1943 г.) 1864 г. – Христо Недялков, български генерал († 1943 г.) 1868 г. – Анастасия Петрович Негошина, велика руска княгиня († 1925 г.) 1869 г. – Иван Гарванов, български революционер († 1907 г.) 1877 г. – Владимир Бочуков, български революционер († ? г.) 1882 г. – Спиридон Казанджиев, български психолог († 1951 г.) 1885 г. – Стоян Омарчевски, български политик († 1941 г.) 1891 г. – Ханс фон Функ, германски офицер († 1979 г.) 1891 г. – Червен Лиляк, български поет хуморист († 1982 г.) 1896 г. – Джузепе ди Лампедуза, италиански писател († 1957 г.) 1903 г. – Райко Дамянов, български политик († 1986 г.) 1909 г. – Йоахим Вернер, германски археолог († 1994 г.) 1910 г. – Александър Ловен, американски психотерапевт († 2008 г.) 1910 г. – Курт Майер, германски офицер († 1961 г.) 1918 г. – Хелмут Шмит, канцлер на Германия († 2015 г.) 1923 г. – Любен Зидаров, български художник 1925 г. – Мохамед Мзали, тунизийски политик († 2010 г.) 1925 г. – Пиер Береговоа, френски политик († 1993 г.) 1928 г. – Хоакин Капия, мексикански състезател по скокове във вода († 2010 г.) 1933 г. – Акихито, император на Япония 1933 г. – Марслен Плене, френски поет 1936 г. – Фредерик Форест, американски актьор 1940 г. – Емил Димитров, български поп певец († 2005 г.) 1940 г. – Никола Радев, български писател († 2016 г.) 1944 г. – Уесли Кларк, американски генерал 1946 г. – Пепа Николова, българска актриса († 2006 г.) 1946 г. – Бевърли Бийвър, американска писателка († 2011 г.) 1947 г. – Греъм Бонит, британски рок певец 1949 г. – Иван Костов, министър-председател на България 1950 г. – Висенте дел Боске, испански футболист и треньор 1954 г. – Владимир Шомов, български режисьор, художник и аниматор 1955 г. – Илко Димитров, български поет 1956 г. – Дейв Мъри, британски музикант (Iron Maiden) 1956 г. – Лидия Шулева, български политик 1956 г. – Микеле Алборето, италиански автомобилен състезател († 2001 г.) 1959 г. – Луис Фернандо Суарес, колумбийски футболен треньор 1962 г. – Бертран Гашо, френски пилот от Формула 1 1964 г. – Еди Ведър, американски музикант 1967 г. – Карла Бруни-Саркози, италианско-френски модел и Първа дама на Франция 1968 r. – Мануел Ривера-Ортис, американски фотограф 1969 r. – Мари Марта Бърн, американска актриса 1974 г. – Росен Плосков, български актьор 1976 г. – Жиба, бразилски волейболист 1976 г. – Сергей Якирович, босненски футболист 1979 г. – Жаклин Бракамонтес, мексиканска актриса Починали 910 г. – Наум Преславски, български книжовник (* ок. 830 г.) 1384 г. – Тома II Комнин, деспот на Епир (* неизв.) 1596 г. – Хатори Ханзо, японски самурай (* 1542 г.) 1745 г. – Ян Дисмас Зеленка, чешки композитор (* 1679 г.) 1762 г. – Мария-Габриела Австрийска, австрийска ерцхерцогиня (* 1750 г.) 1787 г. – Луиза Френска, френска благородничка (* 1737 г.) 1831 г. – Емилия Плятер, ливонска революционерка (* 1806 г.) 1834 г. – Томас Малтус, британски икономист и социолог (* 1766 г.) 1846 г. – Жан Батист Бори дьо Сен Венсан, френски учен (* 1780 г.) 1877 г. – Стойко Ботушанов, български революционер (* 1841 г.) 1895 г. – Сергей Степняк-Кравчинский, руски писател (* 1851 г.) 1905 г. – Георги Горанов, български композитор (* 1882 г.) 1906 г. – Александър Китанов, български революционер (* 1881 г.) 1906 г. – Георги Думчев, български революционер (* 1881 г.) 1906 г. – Даме Груев, български революционер (* 1871 г.) 1907 г. – Жул Жансен, френски астроном (* 1824 г.) 1915 г. – Артър Хюс, британски художник (* 1832 г.) 1921 г. – Тота Венкова, българска лекарка (* 1855 г.) 1924 г. – Петър Чаулев, български революционер (* 1882 г.) 1931 г. – Александър Кипров, български революционер (* 1881 г.) 1936 г. – Ной Ноев, български офицер (* 1864 г.) 1936 г. – Христо Бурмов, български военен деец (* 1869 г.) 1942 г. – Константин Балмонт, руски поет (* 1867 г.) 1948 г. – Хидеки Тоджо, министър-председател на Япония (* 1883 г.) 1952 г. – Цвятко Бобошевски, български политик (* 1884 г.) 1953 г. – Лаврентий Берия, съветски комунистически ръководител (* 1899 г.) 1959 г. – Едуард Ууд, лорд Халифакс, английски политик (* 1881 г.) 1961 г. – Курт Майер, германски офицер (* 1910 г.) 1963 г. – Никола Попов, български актьор (* 1899 г.) 1966 г. – Хаймито фон Додерер, австрийски писател (* 1896 г.) 1972 г. – Андрей Туполев, съветски авиоконструктор (* 1888 г.) 1985 г. – Принц Бира, тайландски автомобилен състезател (* 1914 г.) 1988 г. – Иван Обретенов, български актьор (* 1924 г.) 1989 г. – Милко Гайдарски, български футболист (* 1946 г.) 1993 г. – Владимир Дивизиев, български учен (* 1923 г.) 1998 г. – Анатолий Рибаков, руски писател (* 1911 г.) 2003 г. – Драголюб Ставрев, югославски политик (* 1932 г.) 2007 г. – Оскар Питърсън, канадски джаз музикант (* 1925 г.) 2013 г. – Михаил Калашников, руски оръжеен конструктор (* 1919 г.) 2014 г. – Владимир Гиновски, български скулптор (* 1927 г.) 2014 г. – Йордан Йосифов, български футболист (* 1932 г.) Празници Египет – Ден на победата (по повод победата на Алианса над Турция през 1916 г. и освобождението на Египет) Италия – Ларенталия – ежегоден празник в Рим, посветен на Ака Ларенция и празник на град Силиго Швеция – Рожден ден на кралица Силвия и Ден на националния флаг (1976 г.) Япония – Рожден ден на император Акихито (от 1989 г., общонароден празник) C23

bg

2624

https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

24 декември

24 декември е 358-ият ден в годината според григорианския календар (359-и през високосна година). Остават 7 дни до края на годината. Събития 1161 г. – Уилям I става крал на Шотландия. 1717 г. – В резултат на ураган откъм Северно море са наводнени обширни територии от Нидерландия, Дания и Германия, загиват между 11 500 и 14 000 души. 1801 г. – Направена е демонстрация на първия пътен локомотив в света с парен двигател, произведен същата година от Ричард Тревитик. 1814 г. – В Гент е подписан мирен договор, който слага край на Британско-американската война. 1818 г. – В Оберндорф край Залцбург за първи път е изпълнена коледната песен Тиха нощ, свята нощ. 1865 г. – Ветерани от Гражданската война в САЩ създават организация Ку Клукс Клан, която впоследствие се превръща в расистка. 1871 г. – Състои се световната премиера на операта „Аида“ на италианския композитор Джузепе Верди в Кайро с голям успех. 1912 г. – При експлозия в предприятие на Хокайдо (Япония) загиват 245 души. 1924 г. – Албания е обявена за република. 1940 г. – В България е приет Закон за защита на нацията, с който се забраняват обществените организации и се поставя началото на антисемитизма като държавна политика. 1946 г. – Обявено създаването на Четвъртата френска република. 1951 г. – Либия обявява национална независимост. 1952 г. – С Постановление № 922 на Министерския съвет се създава Главно управление на пътищата към Министерския съвет. 1962 г. – Куба връща на САЩ 1100 военнопленници срещу хранителни продукти. 1968 г. – Програма Аполо: Астронавтите на космическия кораб Аполо 8 стават първите хора осъществили орбитален полет около Луната; те извършват 10 лунни орбити и излъчват Коледен телевизионен сигнал, който става една от най-гледаните телевизионни програми. 1979 г. – Съветският съюз нахлува в Афганистан, за да подкрепи марксиското правителство. Родени 3 г. – Галба, император на Рим († 69 г.) 1166 г. – Джон Безземни, крал на Англия († 1216 г.) 1491 г. – Игнаций де Лойола, испански монах († 1556 г.) 1745 г. – Бенджамин Ръш, († 1813 г.) 1761 г. – Селим III, султан на Османската империя († 1808 г.) 1784 г. – Елена Павловна, Велика руска княгиня († 1803 г.) 1798 г. – Адам Мицкевич, полски поет († 1885 г.) 1799 г. – Иван Селимински, български лекар († 1867 г.) 1818 г. – Джеймс Джаул, британски физик († 1889 г.) 1822 г. – Матю Арнолд, британски писател († 1888 г.) 1824 г. – Петер Корнелиус, немски композитор († 1874 г.) 1837 г. – Александър Имеретински, руски офицер († 1900 г.) 1837 г. – Елизабет Баварска, императрица на Австрия († 1898 г.) 1858 г. – Христо Попконстантинов, български писател († 1899 г.) 1861 г. – Иван Хаджиниколов, български революционер († 1934 г.) 1863 г. – Христо Станишев, български инженер († 1952 г.) 1867 г. – Манол Иванов, български филолог († 1906 г.) 1868 г. – Емануел Ласкер, германски шахматист († 1941 г.) 1868 г. – Скот Джоплин, американски композитор († 1917 г.) 1879 г. – Александрин фон Мекленбург-Шверин, кралица на Дания († 1952 г.) 1881 г. – Хуан Рамон Хименес, испански поет, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1958 г.) 1883 г. – Стефан Ярач, полски артист († 1945 г.) 1886 г. – Майкъл Къртис, американски кинорежисьор († 1962 г.) 1889 г. – Христо Ясенов, български поет († 1925 г.) 1901 г. – Александър Фадеев, руски писател († 1956 г.) 1905 г. – Хауърд Хюз, американски предприемач († 1976 г.) 1906 г. – Джеймс Хадли Чейс, английски писател († 1985 г.) 1910 г. – Фриц Лейбър, американски писател († 1992 г.) 1912 г. – Любен Желязков, български актьор († 1998 г.) 1913 г. – Иван Костов, български геолог († 2004 г.) 1917 г. – Ким Чен Сук, съпруга на Ким Ир Сен († 1949 г.) 1922 г. – Ава Гарднър, американска актриса († 1990 г.) 1923 г. – Джордж Патън IV, американски генерал († 2004 г.) 1925 г. – Чавдар Драгойчев, български хирург († 2000 г.) 1927 г. – Мери Хигинс Кларк, американски писателка († 2020 г.) 1928 г. – Манфред Ромел, германски политик († 2013 г.) 1934 г. – Стиепан Месич, 2-ри президент на Хърватска 1940 г. – Джанет Карол, американска актриса († 2012 г.) 1943 г. – Пенка Цицелкова, българска актриса († 2010 г.) 1943 г. – Годехард Шрам, немски писател 1943 г. – Таря Халонен, президент на Финландия 1945 г. – Леми Килмистър, британски музикант (Моторхед) († 2015 г.) 1949 г. – Вили Райман, германски футболист 1951 г. – Любомир Георгиев, български композитор († 2005 г.) 1952 г. – Константин Цеков, български музикант (ФСБ) 1953 г. – Иван Гранитски, български писател 1957 г. – Хамид Карзай, президент на Афганистан 1960 г. – Лютви Местан, български политик 1960 г. – Марио Събев, български музикант (Бараби Блус Бенд) († 2019 г.) 1961 г. – Илхам Алиев, президент на Азърбайджан 1961 г. – Уейд Уилямс, американски актьор 1964 г. – Дим Дуков, български водещ († 2012 г.) 1965 г. – Мартин Аткинс, английски състезател по дартс 1970 г. – Еймори Ноласко, американски актьор 1970 г. – Николай Табаков, български политик, музикант и художник 1971 г. – Рики Мартин, пуерторикански певец 1973 г. – Стефани Майър, американска писателка 1974 г. – Марсело Салас, чилийски футболист 1981 г. – Дима Билан, руски певец 1984 г. – Иван Лесев, български футболист Починали 1524 г. – Вашку да Гама, португалски мореплавател (* 1469 г.) 1819 г. – Жан Серюрие, френски маршал (* 1742 г.) 1850 г. – Фредерик Бастиа, френски философ (* 1801 г.) 1863 г. – Уилям Мейкпийс Такъри, английски писател (* 1811 г.) 1872 г. – Уилям Ранкин, шотландски физик (* 1820 г.) 1873 г. – Джонс Хопкинс, американски предприемач (* 1795 г.) 1881 г. – Янко Мустаков, български композитор (* 1842 г.) 1901 г. – Лев Иванов, руски балетмайстор (* 1834 г.) 1916 г. – Вацлав Добруски, български археолог от чешки произход (* 1858 г.) 1916 г. – Георги Ангелиев, български революционер (* 1832 г.) 1918 г. – Йевто Дедийер, сръбски географ (* 1880 г.) 1927 г. – Владимир Бехтеров, руски невропатолог (* 1857 г.) 1935 г. – Албан Берг, австрийски композитор (* 1885 г.) 1942 г. – Франсоа Дарлан, френски военачалник (* 1881 г.) 1951 г. – Ячо Хлебаров, български издател (* 1887 г.) 1963 г. – Михайло Парашчук, украински скулптор (* 1878 г.) 1966 г. – Иван Момчилов, български политик (* 1888 г.) 1972 г. – Ернст Кройдер, немски писател (* 1903 г.) 1980 г. – Карл Дьониц, президент на Германия (* 1891 г.) 1982 г. – Луи Арагон, френски писател (* 1897 г.) 1991 г. – Георги Раданов, български актьор (* 1924 г.) 1997 г. – Тоширо Мифуне, японски актьор (* 1920 г.) 2008 г. – Иван Татарчев, главен прокурор на България (* 1930) 2008 г. – Харолд Пинтър, британски писател, Нобелов лауреат (* 1930 г.) 2008 г. – Самюъл Хънтингтън, американски социолог (* 1927) 2011 г. – Юлий Стоянов, български кинорежисьор (* 1930) 2011 г. – Виталий Цешковски, руски шахматист (* 1944 г.) 2013 г. – Хелга М. Новак, немска писателка (* 1935 г.) Празници Бъдни вечер Света преподобномъченица Евгения Римска (Евгени, Евгения, Бистра) Свети преподобни Николай Монах C24

bg

2625

https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

25 декември

25 декември е 359-ият ден в годината според григорианския календар (360-и през високосна). Остават 6 дни до края на годината. Събития 800 г. – Карл Велики е коронован за император на Свещената Римска империя. 1000 г. – Основана е Унгария, като християнско кралство от Стефан I. 1066 г. – Провежда се коронация на Уилям Завоевателя като крал на Англия в Уестминстърското абатство, Лондон. 1599 г. – Основан е град Натал в Бразилия. 1818 г. – В нощта на 24 срещу 25 декември е изпълнена за първи път коледната песен Тиха нощ, свята нощ (Stille Nacht) (в църквата „Свети Никола“ в Оберндорф край Залцбург). 1896 г. – Излиза първият брой на италиански всекидневник Аванти в Рим. 1914 г. – Първата световна война: Точно след полунощ на Коледа, германските и британските войници на Западния фронт прекратяват стрелбите и започват да пеят коледни песни. 1926 г. – Хирохито става император на Япония. 1932 г. – Земетресение с магнитуд 7,6 в Гансу, Китай причинява смъртта на 70 000 души. 1939 г. – Коледна песен (A Christmas Carol) на Чарлз Дикенс е прочетена за първи път в ефира на радио CBS. 1941 г. – в Берлин под личния натиск на Фюрера е сключено Тайно българо-германско споразумение. 1941 г. – Втората световна война: Хонконг, дотогава британска колония, се предава на Япония след 18 дни кървава съпротива. 1947 г. – Влиза в сила конституцията на република Китай. 1973 г. – Компютърната мрежа ARPANET, предшественик на Интернет, се срива, когато програмен бъг кара целия трафик да се рутира през сървъра на Харвардския университет и да блокира сървъра. 1974 г. – Циклонът Трейси опустошава северния австралийски град Даруин. 1977 г. – Израелският министър-председател Менахем Бегин и египетският президент Ануар Садат си дават среща в Египет. 1978 г. – Спускаемият модул на съветския апарат Венера 12 достига повърхността на Венера. 1989 г. – Николае Чаушеску, бивш комунистически диктатор на Румъния и жена му Елена, са осъдени на смърт и разстреляни. 1991 г. – Президентът на СССР Михаил Горбачов подава своята оставка, след решението за разпадане на Съюза. 2000 г. – Китай и Виетнам подписват споразумение за подялба на акваторията на Тонкинския залив. 2002 г. – Пуснато е в движение метрото в Ню Делхи (Индия). Родени 7-4 пр.н.е. – Исус, приет от християните за Божия син († 29 г.-33) 40 пр.н.е. г. – Александър Хелиос, цар на Армения († ок. 25 пр.н.е. г.) 1250 г. – Йоан IV Дука Ласкарис, никейски император († 1305 г.) 1742 г. – Шарлот фон Щайн, приятелка на Гьоте († 1827 г.) 1776 г. – Симиън де Уит, американски географ († 1834 г.) 1858 г. – Никола Бочев, български военен деец († 1940 г.) 1862 г. – Иван Жабински, български офицер († 1926 г.) 1865 г. – Иван Потиров, български революционер († 1966 г.) 1866 г. – Йордан Митрев, български лесовъд († 1938 г.) 1873 г. – Хенри Брайлсфорд, британски журналист († 1958 г.) 1874 г. – Иван Минчев, български революционер († 1960 г.) 1875 г. – Йован Бабунски, сърбомански войвода († 1920 г.) 1875 г. – Стефан Иванов, български художник († 1951 г.) 1876 г. – Мохамед Али Джинах, основател на Пакистан († 1948 г.) 1878 г. – Луи Шевролет, швейцарски автомобилен дизайнер († 1941 г.) 1880 г. – Димитър Михалчев, български философ († 1967 г.) 1898 г. – Никола Балабанов, български актьор († 1969 г.) 1899 г. – Хъмфри Боугарт, американски актьор († 1957 г.) 1905 г. – Васка Емануилова, българска скулпторка († 1985 г.) 1906 г. – Ернст Руска, немски физик, Нобелов лауреат през 1986 г. († 1988 г.) 1912 г. – Стефан Сърчаджиев, български режисьор († 1965 г.) 1916 г. – Ахмед Бен Бела, президент на Алжир († 2012 г.) 1918 г. – Ануар Садат, президент на Египет, Нобелов лауреат през 1978 († 1981 г.) 1925 г. – Карлос Кастанеда, американски социолог († 1998 г.) 1927 г. – Герхард Холц-Баумерт, немски писател († 1996 г.) 1927 г. – Любен Дилов, български писател († 2008 г.) 1927 г. – Рам Нараян‎, индийски музикант 1929 г. – Кръстьо Хаджииванов, български поет († 1952 г.) 1932 г. – Гергина Тончева, директор на НГДЕК († 2020 г.) 1937 г. – Радослав Гайдарски, български лекар 1940 г. – Пит Браун, английски поет 1943 г. – Уилсън Фитипалди, бразилски автомобилен състезател 1944 г. – Жаирзиньо, бразилски футболист 1945 г. – Ноуъл Рединг, британски китарист († 2003 г.) 1949 г. – Сиси Спейсик, американска актриса 1954 г. – Ани Ленъкс, шотландска певица 1955 г. – Стаматис Краунакис, гръцки композитор 1961 г. – Ингрид Бетанкур, колумбийски политик 1963 г. – Анелия Раленкова, българска спортистка 1963 г. – Виолета Найденович, полска певица 1966 г. – Мауро Пикото, италиански диджей 1968 г. – Хелена Кристенсен, датска моделка 1969 г. – Митко Трендафилов, български футболист 1971 г. – Дайдо, британска певица 1976 г. – Армин ван Бюрен, холандски DJ 1976 г. – Туомас Холопайнен, финландски музикант (Nightwish) 1981 г. – Соня Йончева, българска оперна певица 1989 г. – Адриан фон Циглер, швейцарски композитор Починали 795 г. – Адриан I, римски папа (* ?) 820 г. – Лъв V Арменец, император на Византия (* 775 г.) 1635 г. – Самюел дьо Шамплен, френски пътешествеик (* 1567 г.) 1683 г. – Кара Мустафа, турски паша (* 1634 г.) 1893 г. – Виктор Шьолшер, френски политик (* 1804 г.) 1925 г. – Карл Абрахам, германски психоаналитик (* 1877 г.) 1926 г. – Таишо, японски император (* 1879 г.) 1927 г. – Сергей Сазонов, съветски политик (* 1860 г.) 1930 г. – Ойген Голдщайн, германски физик (* 1850 г.) 1937 г. – Никола Парапанов, български военен деец (* 1874 г.) 1938 г. – Карел Чапек, чешки писател (* 1890 г.) 1942 г. – Православ Тенев, български военен деец (* 1862 г.) 1961 г. – Ото Леви, германски фармаколог, Нобелов лауреат през 1936 г. (* 1873 г.) 1963 г. – Хари Оберхолсер, американски орнитолог (* 1870 г.) 1977 г. – Чарли Чаплин, английски актьор (* 1889 г.) 1980 г. – Константин Гълъбов, български писател (* ?) 1983 г. – Жоан Миро, испански художник (* 1893 г.) 1989 г. – Елена Чаушеску, румънски политик (* 1916 г.) 1989 г. – Николае Чаушеску, румънски диктатор (* 1918 г.) 1992 г. – Моника Дикенс, американска писателка (* 1915 г.) 1995 г. – Дийн Мартин, американски певец (* 1917 г.) 1995 г. – Еманюел Левинас, френски философ (* 1905 г.) 2006 г. – Джеймс Браун, американски певец (* 1933 г.) 2007 г. – Иван Ванев, български поет (* 1938 г.) 2008 г. – Ърта Кит, американска актриса (* 1927 г.) 2016 г. – Джордж Майкъл, британски поппевец (* 1963 г.) Празници Рождество Христово (Според православения календар Имен ден имат Божидар, Божидара, Емануил, Емил, Емилия, Ицо, Ичо, Кристиан, Кристиана, Кристина, Кристиян, Кристияна, Младен, Младена, Рада, Радина, Радка, Радко, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Румен, Румяна, Христа, Христалина, Христи, Христиан, Христин, Христина, Христина, Християн, Християна, Христо, Христофор.) Тайван – Ден на Конституцията Уругвай – Ден на семейството C25

bg

2626

https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

26 декември

26 декември е 360-ият ден в годината според григорианския календар (361-ви през високосна). Остават 5 дни до края на годината. Събития 795 г. – Лъв III е избран за римски папа. 1805 г. – В Братислава е подписан Пресбургски мирен договор между Австрия и Франция. 1825 г. – В Русия избухва въстание на декабристите. 1898 г. – Мари и Пиер Кюри обявяват, че са успели да изолират химичния елемент радий. 1925 г. – Сформирана е Комунистическата партия на Индия. 1925 г. – Турция въвежда в употреба Григориански календар. 1933 г. – Регистрирана е фирмата Нисан със седалище Токио, Япония. 1938 г. – излъчва се първата радиопиеса в България – „Крилата помощ“ от Ангел Каралийчев и Матей Вълев по Варненското радио. Тази дата се счита за началото на радиотеатъра в България. 1940 г. – Състои се премиерата на американския игрален романтичен филм „Филаделфийска история“ – първият хитов филм с участието на Катрин Хепбърн. 1947 г. – В България е извършена национализация на банките. 1959 г. – Официално е открита Българската телевизия. 1972 г. – Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков за шпионаж – лишаване от свобода за 6 години и 6 месеца. 1973 г. – Космическият апарат Союз 13 се връща на Земята. 1974 г. – Започва космическата програма Салют 4. 1979 г. – Съветски специални части превземат президентския дворец в Кабул, Афганистан. 1980 г. – Създаден е Общонароден юбилеен комитет за честване на 1300-годишнината от основаването на българската държава с председател държавния глава – Тодор Живков. 1982 г. – В списание Тайм, за първи път за Човек на годината не е избран човек, а персоналния компютър. 1989 г. – В България независимият профсъюз КТ Подкрепа организира първата политическа стачка с искане за назначаване на временно правителство и провеждане на свободни избори. 1991 г. – С формално решение на Върховния съвет се разпада СССР. 2003 г. – Силно земетресение разрушава южноиранския град Бам; загиват 43 300, други 90 000 остават без домове. 2004 г. – Регистрирано е силно земетресение в Индийския океан, последвано от мощно цунами – в десетки държави загиват над 294 000 души, а 5 милиона остават без покрив. Родени 1194 г. – Фридрих II, император на Свещената Римска империя († 1250 г.) 1716 г. – Томас Грей, британски поет († 1771 г.) 1756 г. – Бернар Жермен дьо Ласепед, френски зоолог († 1825 г.) 1791 г. – Чарлз Бабидж, британски математик († 1871 г.) 1793 г. – Франц Хюнтен (Франсоа Хюнтен), немски пианист и автор на салонна музика († 1878 г.) 1862 г. – Александър Амфитеатров, руски писател († 1938 г.) 1872 г. – Норман Ейнджъл, британски политик, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1967 г.) 1874 г. – Роза Албах-Рети, немска актриса († 1980 г.) 1879 г. – Александър Ботев, български политик († 1947 г.) 1880 г. – Елтън Мейо, американски социолог († 1949 г.) 1880 г. – Илия Янулов, български социолог († 1962 г.) 1881 г. – Стефан Цанев, български генерал († 1944 г.) 1882 г. – Иван Попевтимов, български революционер († 1944 г.) 1891 г. – Хенри Милър, американски писател († 1980 г.) 1893 г. – Мао Дзедун, китайски военачалник († 1976 г.) 1901 г. – Никола Сяров, български лекар († ? г.) 1909 г. – Александър Димитров, деец БКП († 1944 г.) 1918 г. – Георгиос Ралис, министър-председател на Гърция († 2006 г.) 1919 г. – Иван Нивянин, български поет († 1944 г.) 1926 г. – Кольо Георгиев, български писател и драматург 1927 г. – Алън Кинг, американски актьор († 2004 г.) 1939 г. – Райнер Малковски, немски поет († 2003 г.) 1940 г. – Едуард Прескот, американски икономист, Нобелов лауреат през 2004 г. 1941 г. – Димитър Коруджиев, български писател 1941 г. – Шенер Шен, турски киноартист 1949 г. – Жозе Рамош Орта, източнотиморски политик, Нобелов лауреат през 1996 г. 1952 г. – Франческо Грациани, италиански футболист 1953 г. – Леонел Фернандес, президент на Доминиканската република 1953 г. – Юри Ступел, български композитор 1958 г. – Ейдриън Нюи, Дизайнер 1959 г. – Коджи Моримото, японски режисьор 1960 г. – Ники Кънчев, български водещ 1963 г. – Ларс Улрих, барабанист на Металика 1964 г. – Елизабет Костова, американска писателка 1971 г. – Джаред Лето, американски актьор и певец 1974 г. – Ростислав Димитров, български лекоатлет 1975 г. – Марсело Риос, чилийски тенисист 1982 г. – Аксел Лунд Свиндал, норвежки скиор 1986 г. – Кит Харингтън, английски актьор 1990 г. – Аарън Рамзи, уелски футболист Починали 268 г. – Дионисий, римски папа (* ? г.) 1350 г. – Жан дьо Марини, френски епископ (* ? г.) 418 г. – Зосим, римски папа (* ? г.) 1530 г. – Захиредин Бабур, монголски император (* 1483 г.) 1624 г. – Симон Мариус, немски астроном (* 1573 г.) 1771 г. – Клод Адриан Хелвеций, френски философ (* 1715 г.) 1795 г. – Йохан Кристоф Фридрих Бах, немски композитор (* 1732 г.) 1890 г. – Хайнрих Шлиман, немски археолог (* 1822 г.) 1896 г. – Емил дю Боа-Реймон, германски физиолог (* 1818 г.) 1904 г. – Стоян Маринов, български публицист (* 1838 г.) 1931 г. – Мелвил Дюи, американски библиограф (* 1851 г.) 1936 г. – Иван Кирилов, български писател (* 1876 г.) 1944 г. – Лев Шчерба, руски езиковед (* 1880 г.) 1964 г. – Александър Кисьов, български генерал (* 1879 г.) 1967 г. – Чудомир, български писател (* 1890 г.) 1972 г. – Хари С. Труман, 33-ти президент на САЩ (* 1884 г.) 1977 г. – Хауърд Хоукс, американски режисьор (* 1896 г.) 1978 г. – Анастас Петров, български балетист (* 1899 г.) 1980 г. – Тодор Рачински, български аграрен учен (* 1929 г.) 1981 г. – Амбър Рийвс, американска писателка (* 1887 г.) 1988 г. – Херлуф Бидструп, датски карикатурист (* 1912 г.) 1989 г. – Благой Шалски, български учител (* 1930 г.) 1997 г. – Корнелиус Касториадис, гръцки икономист (* 1922 г.) 1997 г. – Сергей Мамчур, украински футболист (* 1972 г.) 2000 г. – Джейсън Робардс, американски актьор (* 1922 г.) 2005 г. – Винсънт Скиавели, американски актьор (* 1948 г.) 2005 г. – Здравко Радев, български футболист (* 1972 г.) 2006 г. – Джералд Форд, 38-и президент на САЩ (* 1913 г.) 2020 г. – Броди Лий, американски кечист (* 1979 г.) 2021 г. – Дезмънд Туту, южноафрикански духовник и Нобелов лауреат (* 1931 г.) Празници Православната църква чества на този ден следните празници: Втори ден от големия християнски празник Рождество Христово Събор на Пресвета Богородица Свети Йосиф Обручник на Пресвета Богородица Свети цар и пророк Давид Свети апостол Яков – брат Господен България – Ден на бащата – чества се денят на бащите и на бащинството. Католическа църква – Ден на свети Стефан Хърватия, Чехия, Ирландия, Каталуния – Общонароден празник, посветен на Свети Стефан Общност на нациите – Ден на коледните подаръци и благата (Boxing Day) Словения – Ден на независимостта и обединението (1990 г.) Индонезия, Тайланд, Малайзия – Ден на памет към жертвите от цунамито през 2004 г. ЮАР – Ден на добра воля Соломонови острови (държава) – Национален празник на Благодарността Източници C26

bg

2627

https://bg.wikipedia.org/wiki/27%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

27 декември

27 декември е 361-вият ден в годината според григорианския календар (362-ри през високосна). Остават 4 дни до края на годината. Събития 537 г. – В присъствието на император Юстиниан I тържествено е осветена новата църква Света София в Константинопол. 1703 г. – Подписан е Метуенския договор между Португалия и Англия за преференции при внос на португалски вина в Англия. 1845 г. – В щата Джорджия е използван за първи път етера като анестезиологично средство при усложнено раждане. 1872 г. – Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски. 1936 г. – Извършен е първият полет на съветския тежък бомбардировач Пе-8. 1939 г. – При земетресение с епицентър край град Ерзинджан (Турция) загиват около 39 000 души. 1945 г. – Създадена е Световната банка 1945 г. – Белгия става членка на ООН. 1945 г. – Корея е разделена на Северна Корея и Южна Корея. 1946 г. – В България се създава Дирекция Въздушни съобщения. 1978 г. – В Испания се установява демокрация след 40-годишна диктатура на генерал Франциско Франко. 1979 г. – Съветският съюз завзема властта в Афганистан, след като президентът Хафизула Амин е убит при организиран в страната военен преврат. 2003 г. – Петима военнослужещи от първия български батальон в Ирак загиват при Атентат срещу българската база Индия в иракския град Кербала. 2006 г. – При експлозия на петролопровод в Нигерия загиват над 260 души, а 300 са ранени. 2007 г. – При самоубийствен атентат е ранена Беназир Бхуто, която по-късно умира от раните си. Родени 1459 г. – Ян I Олбрахт, крал на Полша († 1501 г.) 1571 г. – Йоханес Кеплер, немски астролог, астроном и математик († 1630 г.) 1595 г. – Богдан Хмелницки, украински хетман († 1657 г.) 1654 г. – Якоб Бернули, швейцарски математик († 1705 г.) 1717 г. – Пий VI, римски папа († 1799 г.) 1776 г. – Николай Каменски, руски офицер († 1811 г.) 1793 г. – Александър Гордън Ленг, шотландски пътешественик († 1826 г.) 1796 г. – Мирза Галиб, индийски поет († 1869 г.) 1813 г. – Василий Бабкин, руски офицер († 1876 г.) 1817 г. – Николоз Бараташвили, грузински поет († 1845 г.) 1822 г. – Луи Пастьор, френски учен († 1895 г.) 1832 г. – Павел Третяков, руски предприемач и спонсор на изкуството († 1897 г.) 1838 г. – Паул Поге, немски пътешественик († 1884 г.) 1841 г. – Филип Шпита, музикален учен и биограф († 1894 г.) 1848 г. – Хосе Мануел Пандо, боливийски политик († 1917 г.) 1880 г. – Стефан Младенов, български езиковед и диалектолог († 1963 г.) 1882 г. – Анастас Разбойников, български революционер († 1967 г.) 1885 г. – Димитър Баларев, български химик († 1964 г.) 1885 г. – Иван Буреш, български учен зоолог, ентомолог († 1980 г.) 1886 г. – Александър Станишев, български лекар († 1945 г.) 1892 г. – Дан Колов, български борец († 1940 г.) 1896 г. – Карл Цукмайер, немски писател († 1977 г.) 1898 г. – Инеджиро Асанума, японски политик († 1960 г.) 1898 г. – Лудвиг Айделберг, австрийски психоаналитик († 1970 г.) 1901 г. – Марлене Дитрих, германска актриса († 1992 г.) 1902 г. – Любомир Далчев, български художник и скулптор († 2002 г.) 1909 г. – Хенрик Яблонски, полски партиен и държавен деец († 2003 г.) 1921 г. – Желез Дончев, български дендролог († 2002 г.) 1925 г. – Мишел Пиколи, френски актьор († 2020 г.) 1927 г. – Николаос Муцопулос, гръцки археолог и архитект († 2019 г.) 1931 г. – Джон Чарлс, уелски футболист и треньор († 2004 г.) 1931 г. – Йозеф Лапид, израелски журналист и политик († 2008 г.) 1934 г. – Ваня Войнова, българска баскетболистка († 1993 г.) 1942 г. – Петър Дикиджиев, български архитект 1944 г. – Мик Джонс, британски музикант (Foreigner) 1944 г. – Маркус Вернер, швейцарски писател († 2016 г.) 1946 г. – Трифун Костовски, предприемач и политик от Република Македония 1948 г. – Жерар Депардийо, френски актьор и режисьор 1948 г. – Оливие Бланшар, главен икономист в МВФ 1948 г. – Расим Якуб Хашим, йордански дипломат 1950 г. – Роберто Бетега, италиански футболист 1950 г. – Харис Алексиу, гръцка певица 1951 г. – Ернесто Зедило, президент на Мексико 1953 г. – Едвин Сугарев, български писател и политик 1955 г. – Чавдар Гагов, български режисьор 1960 г. – Марк Хъмфри, канадски актьор 1961 г. – Гидо Вестервеле, германски политик († 2016 г.) 1961 г. – Симеон Василев, български журналист 1963 г. – Иванка Бадалска-Муерова, българска спортистка 1965 г. – Салман Хан, индийски актьор 1968 г. – Любомир Герасков, български гимнастик 1972 г. – Мишо Шамара, български певец 1977 г. – Красимир Стефанов, български волейболист 1978 г. – Юнас Хасен Кемири, шведски писател 1981 г. – Емили дьо Равин, австралийска актриса 1984 г. – Жил Симон, френски тенисист 1989 г. – Катерина Лахно, украинска шахматистка Починали 1342 г. – Хрельо, български феодал (* ? г.) 1585 г. – Пиер дьо Ронсар, френски поет (* 1524 г.) 1663 г. – Кристин Мари, френска принцеса (* 1606 г.) 1707 г. – Жан Мабийон, френски учен (* 1632 г.) 1879 г. – Дмитрий Скобелев, руски офицер (* 1821 г.) 1899 г. – Николай Бошняк, руски офицер (* 1830 г.) 1911 г. – Щерьо Михайлов, български революционер (* 1856 г.) 1914 г. – Чарлс Мартин Хол, американски инженер (* 1863 г.) 1918 г. – Карл Шлехтер, австрийски шахматист (* 1874 г.) 1919 г. – Атанас Дуков, български опълченец (* 1857 г.) 1923 г. – Густав Айфел, френски инженер (* 1832 г.) 1928 г. – Стефан Петков, български революционер (* 1865 г.) 1938 г. – Емил Вандервелд, белгийски политик (* 1866 г.) 1938 г. – Осип Манделщам, руски поет и преводач (* 1891 г.) 1944 г. – Петър Дънов, български духовен водач (* 1864 г.) 1953 г. – Юлиан Тувим, полски поет и преводач (* 1894 г.) 1963 г. – Владимир Василев, български критик (* 1883 г.) 1965 г. – Едгар Енде, германски художник (* 1901 г.) 1966 г. – Гилермо Стабиле, аржентински футболист и треньор (* 1905 г.) 1969 г. – Богомир Лазов, български художник (* 1906 г.) 1972 г. – Лестър Пиърсън, министър-председател на Канада, Нобелов лауреат през 1957 г. (* 1897 г.) 1974 г. – Владимир Фок, руски физик (* 1898 г.) 1977 г. – Димитър Ангелов, български учител и писател (* 1904 г.) 1978 г. – Хуари Бумиден, президент на Алжир (* 1932 г.) 1987 г. Георги Узунски, български писател (* 1934 г.) Мари Лангер, австро-аржентински лекар (* 1910 г.) 1989 г. – Зуко Джумхур, босненски писател и художник (* 1921 г.) 1993 г. – Мелитон Кантария, съветски военен (* 1920 г.) 1995 г. – Генрих Гаспарян, арменски шахматист (* 1910 г.) 2003 г. Алън Бейтс, британски актьор (* 1934 г.) Антон Петров, български военнослужещ (* 1977 г.) 2007 г. – Беназир Бхуто, първа жена министър-председател на Пакистан (* 1953 г.) 2014 г. – Томаж Шаламун, словенски поет (* 1941 г.) 2016 г. – Кари Фишър – актриса, принцеса Лея от „Междузвездни войни“ Празници Православна църква – свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден) имен ден на Венцислав, Венцислава, Венци, Венец, Стефан, Стефка, Стефчо, Станко, Стайко, Стойко, Стоян, Стоил, Станка и Станимир) България – Ден на военнотопографската служба на Българската армия (отбелязва се от 1991 г.) Зимбабве – Ден на часовника C27

bg

2628

https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

28 декември

28 декември е 362-рият ден в годината според григорианския календар (363-ти през високосна). Остават 3 дни до края на годината. Събития 418 г. – Бонифаций I става папа. 1065 г. – Осветено е Уестминстърското абатство. 1308 г. – Започва управлението на Ханазоно, 95-и император на Япония. 1612 г. – Галилео Галилей става първият астроном, наблюдавал Нептун, като погрешно я възприема за звезда. 1835 г. – Индианският вожд Оцеола повежда войните си срещу армията на САЩ. 1836 г. – Испания признава независимостта на Мексико. 1836 г. – Основан е град Аделейд в Австралия. 1846 г. – Айова става 29 щат на САЩ. 1867 г. – САЩ анексират първата си територия извън континента – атола Мидуей. 1869 г. – Уилям Семпъл от Охайо патентова дъвката. 1879 г. – Срутва се железопътният мост Тей Бридж в Шотландия по време на движение на влак по него, загиват 75 души. 1895 г. – Братя Люмиер правят първата платена прожекция на филм в Парижкото Гранд Кафе. 1908 г. – При земетресение в Месина, Сицилия, загиват над 75 000 души. 1939 г. – Осъществен е първият полет на японския изтребител Мицубиши A6M. 1944 г. – Втората световна война: Новата власт в Унгария обявява война на Нацистка Германия. 1950 г. – Във Великобритания е обявен първият национален парк (Пик Дистрикт). 1965 г. – Основан е германския футболен отбор Ханза от град Росток. 1974 г. – Земетресение с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер в Пакистан отнема живота на около 5300 души. 1981 г. – В Норфолк, Вирджиния, се ражда първото американско инвитро бебе – Елизабет Джордан Кар. 1981 г. – Кабелният телевизионен канал HBO започва да излъчва денонощно. 1987 г. – Започва излъчването на американския анимационен сериал Костенурките нинджа. 1989 г. – Основана е Зелената партия в България. 1991 г. – Якутска АССР е преименувана на Република Саха (Якутия). 1995 г. – CompuServe слага забрана за достъп до секс-ориентирани нюз-групи, в резултат на германски съдебни искове. 1996 г. – На извънредно заседание XXXVII народно събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов. 1999 г. – Сапармурад Ниязов е провъзгласен за пожизнен президент на Туркменистан. 2007 г. – Природният парк Беласица е обявен за национален парк. Родени 1522 г. – Маргарита Пармска, херцогиня на Парма († 1586 г.) 1765 г. – Феликс дьо Божур, френски дипломат († 1836 г.) 1856 г. – Удроу Уилсън, 28-и президент на САЩ, Нобелов лауреат († 1924 г.) 1864 г. – Юрдан Трифонов, български историк и писател († 1949 г.) 1868 г. – Радул Канели, български драматичен актьор († 1913 г.) 1869 г. – Йордан Асенов, български революционер († 1936 г.) 1872 г. – Пио Бароха, испански писател († 1956 г.) 1875 г. – Алексей Михайлович, руски велик княз († 1895 г.) 1878 г. – Стефан Кондаков, български революционер († 1937 г.) 1882 г. – Артър Едингтън, британски астрофизик († 1944 г.) 1888 г. – Фридрих Мурнау, германски режисьор († 1931 г.) 1889 г. – Асен Халачев, деец на БКП († 1923 г.) 1897 г. – Иван Конев, съветски маршал († 1973 г.) 1901 г. – Робърт Ъркърт, британски военен офицер († 1988 г.) 1902 г. – Мортимър Адлър, американски философ († 2001 г.) 1903 г. – Джон фон Нойман, американски математик († 1957 г.) 1922 г. – Стан Лий, американски писател († 2018 г.) 1925 г. – Хилдегард Кнеф, немска артистка († 2002 г.) 1928 г. – Ерих Кьолер, немски писател († 2003 г.) 1929 г. – Никола Ферманджиев, български икономист и историк († 1979 г.) 1932 г. – Илия Кирчев, български футболист († 1997 г.) 1932 г. – Мануел Пуиг, аржентински писател († 1990 г.) 1934 г. – Маги Смит, английска киноактриса 1937 г. – Георги Паскалев, български биолог 1944 г. – Ангел Георгиев, български драматичен актьор († 2012 г.) 1944 г. – Георги Драгоев, български политик († 2013 г.) 1944 г. – Кери Мълис, американски химик, Нобелов лауреат през 1993 г. 1945 г. – Бирендра, крал на Непал († 2001 г.) 1945 г. – Димитър Гоцев, български историк и общественик 1945 г. – Иван Дреников, български пианист 1946 г. – Мими Иванова, българска поп певица 1953 г. – Ричард Клайдерман, френски пианист 1954 г. – Дензъл Уошингтън, американски актьор 1956 г. – Найджъл Кенеди, английски цигулар 1960 г. – Чад Маккуин, американски актьор 1961 г. – Калиопи, певица от Република Македония 1969 г. – Линус Торвалдс, финландски програмист 1970 г. – Тина Каспари, американска актриса 1971 г. – Серхи Бархуан, испански футболист 1972 г. – Патрик Рафтър, австралийски тенисист 1979 г. – Джеймс Блейк, американски тенисист 1981 г. – Халид Буларуз, холандски футболист Починали 484 г. – Ойрих, крал на вестготите (* ок. 440 г.) 1656 г. – Лоран дьо Ла Ир, френски художник (* 1606 г.) 1694 г. – Мария II Стюарт, Кралица на Англия (* 1662 г.) 1703 г. – Мустафа II, султан на Османската империя (* 1664 г.) 1706 г. – Пиер Бейл, френски философ (* 1647 г.) 1708 г. – Жозеф Питон дьо Турнфор, френски ботаник (* 1656 г.) 1916 г. – Едуард Щраус, австрийски композитор (* 1835 г.) 1924 г. – Леон Бакст, руски художник (* 1866 г.) 1925 г. – Сергей Есенин, руски поет (* 1895 г.) 1927 г. – Иван Златин, български индустриалец (* 1843 г.) 1937 г. – Морис Равел, френски композитор (* 1875 г.) 1938 г. – Панчо Дорев, български дипломат (* 1878 г.) 1945 г. – Теодор Драйзер, американски писател (* 1871 г.) 1947 г. – Виктор Емануил III, крал на Италия (* 1869 г.) 1959 г. – Анте Павелич, хърватски политик (* 1889 г.) 1963 г. – Паул Хиндемит, германски композитор (* 1895 г.) 1991 г. – Куйо Куев, български литературовед (* 1909 г.) 1997 г. – Василий Соломин, съветски боксьор (* 1953 г.) 1997 г. – Корнелиу Баба, румънски живописец (* 1997 г.) 2002 г. – Кочо Караджов, стопански деател (* 1917 г.) 2002 г. – Николай Колев, военен прокурор (* 1949 г.) 2004 г. – Сюзън Зонтаг, американска писателка (* 1933 г.) 2009 г. – Джеймс Оуън Съливан, американски музикант (* 1981 г.) 2010 г. – Вили Кавалджиев, български певец (* 1945 г.) 2010 г. – Камен Тотев, спортен журналист (* 1951 г.) Празници Международен ден на киното – На този ден през 1895 г. в парижкото „Гран кафе“ се състои първата публична демонстрация на „движещи се фотографии“, с помощта на кинематографът, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер Християнство – Ден на невинните деца на Витлеем Испания и Мексико – Ден на шегата Непал – Рожден ден на краля и Ден на обявяване на републиката (2007 г., национален празник) C28

bg

2629

https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

29 декември

29 декември е 363-тият ден в годината според григорианския календар (364-ти през високосна). Остават 2 дни до края на годината. Събития 1170 г. – В Англия свети Томас Бекет е убит в катедралата си по заповед на Хенри II. 1708 г. – С указ на Петър I в Русия се създават губернии. 1845 г. – Република Тексас става 28-и щат на САЩ. 1890 г. – Армията на САЩ извършва масово избиване на над 400 индианци от племето Дакота в резервата Пайн Ридж. 1911 г. – Сун Ятсен става първият президент на Република Китай. 1937 г. – Свободната държава Ирландия се обявява за република и престава да приема британската корона като висшестояща власт. 1940 г. – В България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник по подобие на Хитлерюгенд. 1940 г. – Втората световна война: По време на втората голяма бомбардировка на Лондон от германски бомбардировачи загиват почти 200 цивилни граждани. 1949 г. – Ръководителят на Югославия Йосип Броз Тито заявява, че страната ще следва собствен комунистически път и скъсва отношенията си със СССР. 1964 г. – Открит е миннообогатителният комбинат Медет край Пирдоп. 1972 г. – Открита е първата цялостна отсечка за превозни средства по Автомагистрала А1 в Словения. 1974 г. – При земетресение в Пакистан загиват 4700 души. 1987 г. – Съветският космонавт Юрий Романенко се завръща на Земята със световен рекорд по пребиваване в космоса – 326 денонощия. 1989 г. – Вацлав Хавел става президент на Чехословакия. 1993 г. – На остров Лантау (Хонконг) приключва монтажът на най-високата статуя на открито на седящия Буда – Тиан Тан Буда. 1994 г. – Сменя се ръководството на СДС – на мястото на подалия оставка като председател Филип Димитров е избран Иван Костов. 1996 г. – Подписан е мирен договор между правителството на Гватемала и партизанската съпротива, с което се слага край на продължилата 36 години гражданска война. 1997 г. – В Хонконг започва убиването на всички домашни птици (1,25 милиона), за да се спре разпространението на щама на смъртоносен птичи грип. 1998 г. – Червените кхмери поднасят извинение за извършения геноцид на над 1 милион граждани по време на своето управление в Камбоджа. 2001 г. – По време на най-големия пожар в историческия квартал в столицата на Перу – Лима загиват 274 души. 2006 г. – Индонезийски ферибот потъва между островите Ява и Борнео, загиват над 500 пътници и екипаж. Родени 1709 г. – Елисавета, императрица на Русия († 1762 г.) 1721 г. – Мадам Помпадур, метреса на френския крал Луи XV († 1764 г.) 1766 г. – Чарлз Макинтош, шотландски химик († 1843 г.) 1787 г. – Михаил Лунин, руски декабрист († 1845 г.) 1796 г. – Йохан Кристиан Погендорф, германски физик († 1877 г.) 1800 г. – Чарлз Гудиър, американски изобретател († 1860 г.) 1808 г. – Андрю Джонсън, 17-и президент на САЩ († 1875 г.) 1809 г. – Уилям Гладстон, министър-председател на Великобритания († 1898 г.) 1816 г. – Карл Лудвиг, германски физиолог († 1895 г.) 1836 г. – Георг Швайнфурт, германски ботаник († 1925 г.) 1879 г. – Франц фон Папен, германски генерал († 1969 г.) 1903 г. – Кандидо Портинари, бразилски художник († 1962 г.) 1910 г. – Роналд Коуз, американски икономист, Нобелов лауреат през 1991 г. († 2013 г.) 1911 г. – Клаус Фукс, германски физик († 1988 г.) 1915 г. – Яко Молхов, български критик († 2001 г.) 1926 г. – Ангел Каратанчев, български писател 1930 г. – Иван Манолов, български футболист 1933 г. – Стоян Тарапуза, писател от Република Македония 1937 г. – Барбара Стийл, британска актриса 1938 г. – Джон Войт, американски актьор 1939 г. – Конрад Фиалковски, полски информатик 1940 г. – Бригите Кронауер, немска писателка 1943 г. – Стефан Мавродиев, български актьор 1947 г. – Кози Пауъл, британски рокмузикант († 1998 г.) 1949 г. – Милан Асадуров, български писател 1952 г. – Руди Ленърс, белгийки барабанист 1961 г. – Илия Вълов, български футболист 1966 г. – Декстър Холънд, американски вокалист (The Offspring) 1966 г. – Кристиан Крахт, швейцарски писател 1967 г. – Ендрю Уашовски, американски сценарист 1970 г. – Енрико Киеза, италиански футболист 1971 г. – Доминик Дейл, уелски играч на снукър 1971 г. – Иво Сиромахов, български писател 1972 г. – Джуд Лоу, английски актьор 1976 г. – Владислав Петров, български актьор 1977 г. – Катрин Мениг, американска актриса 1980 г. – Дорус де Врийс, холандски футболист 1987 г. – Антон Ризов, български спортист 1988 г. – Агнеш Саваи, унгарска тенисистка Починали 1170 г. – Томас Бекет, английски епископ (* 1115 г.) 1825 г. – Жак-Луи Давид, френски художник (* 1748 г.) 1891 г. – Леополд Кронекер, германски математик (* 1823 г.) 1916 г. – Григорий Распутин, руски псевдомонах (* 1869 г.) 1920 г. – Марко Цепенков, български фолклорист (* 1829 г.) 1924 г. – Карл Спителер, швейцарски писател, Нобелов лауреат (* 1845 г.) 1926 г. – Райнер Мария Рилке, австрийски поет (* 1875 г.) 1929 г. – Вилхелм Майбах, германски автомобилен проектант (* 1846 г.) 1936 г. – Алфред Хейлс, австралийски писател (* 1860 г.) 1941 г. – Тулио Леви-Сивита, италиански математик (* 1873 г.) 1969 г. – Курт Рихтер, немски шахматист (* 1900 г.) 1980 г. – Тим Хардин, американски музикант (* 1941 г.) 1986 г. – Венка Асенова, българска шахматистка – гросмайстор (* 1930 г.) 1986 г. – Андрей Тарковски, руски кинорежисьор и сценарист (* 1932 г.) 1989 г. – Харолд Макмилън, английски политик (* 1894 г.) 1997 г. – Александър Геров, български поет (* 1919 г.) 2004 г. – Джулиъс Акселрод, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1970 г. (* 1912 г.) 2011 г. – Иван Андонов, български режисьор и живописец (* 1934 г.) 2013 г. – Войчех Килар, полски пианист, диригент и композитор (* 1932 г.) Празници Международен ден на биологичното разнообразие – Отбелязва се по решение на 49-ата сесия на Общото събрание на ООН от 1995 г. в деня на влизане в сила през 1993 г. на Международната конвенция за биологичното разнообразие, подписана на 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. C29

bg

2630

https://bg.wikipedia.org/wiki/30%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

30 декември

30 декември е 364-тият ден в годината според григорианския календар (365-и през високосна година). Остава 1 ден до края на годината. Събития 1699 г. – С указ на цар Петър I в Русия е въведено летоброенето от Рождество Христово. 1703 г. – При земетресение в Токио загиват около 37 хил. души. 1853 г. – САЩ купуват от Мексико южната част на Аризона и Ню Мексико. 1877 г. – Избухва Трънското въстание с ръководител капитан Симо Соколов. 1888 г. – Основана е Австрийската социалдемократическа партия. 1899 г. – Открит е футболният стадион Айброкс в Глазгоу, Шотландия. 1922 г. – Образуван е Съюзът на съветските социалистически републики (СССР). 1924 г. – Едуин Хъбъл оповестява съществуването на други галактики. 1927 г. – Открито е Токийското метро – първото в Азия. 1927 г. – Руският химик Сергей Лебедев за първи път публикува метод за получаване на синтетичен каучук. 1943 г. – Втората световна война: При петата бомбардировка на София от британско-американската авиация загиват 75 души, а над 90 са ранени. 1946 г. – В СССР е включен първият ядрен реактор. 1947 г. – Под натиска на СССР, кралят на Румъния Михай I принудително абдикира и страната е обявена за народна република. 1951 г. – С постановление на Министерски съвет в България се регламентира опазването на паметниците на културата и музейното дело. 1953 г. – В САЩ е пуснат в продажба първият цветен телевизор. 1956 г. – Приключва официалното преброяване на населението в България, според публикуваните на 17 януари 1957 г. резултати общият брой на населението е 7 629 254. 1963 г. – Открит е нефтохимическият комбинат край Бургас. 1964 г. – Започва работа като постоянен орган на ООН Конференцията на ООН за търговия и развитие. 1967 г. – В България е въведена петдневна работна седмица. 1972 г. – След заповед на американския президент Ричард Никсън се прекратяват бомбардировките над Виетнам. 1985 г. – Астрономът Стивън Синот открива Пък – спътник на Уран, използвайки снимки заснети от Вояджър 2. 1992 г. – НС избира за министър-председател на България професор Любен Беров от мандата на ДПС. 1993 г. – Ватиканът и Израел установяват дипломатически отношения. 1999 г. – В Лондон маниак атакува с нож Джордж Харисън (Бийтълс) и съпругата му. 2002 г. – Изключен е Втори реактор на АЕЦ Козлодуй. 2005 г. – Открита е отсечката Шумен – Каспичан от автомагистрала Хемус. 2006 г. – В Ирак е екзекутиран чрез обесване бившият държавен глава Садам Хюсеин, осъден на смърт за геноцид. Родени 39 г. – Тит, римски император († 81 г.) 1370 г. – Григорий XI, римски папа († 1378 г.) 1552 г. – Саймън Формън, британски окултист и астролог († 1611 г.) 1673 г. – Ахмед III, султан на Османската империя († 1736 г.) 1678 г. – Уилям Крофт, британски композитор († 1727 г.) 1746 г. – Франсоа-Андре Венсан, френски художник († 1816 г.) 1756 г. – Павел Враницки, чешки композитор и цигулар († 1808 г.) 1819 г. – Теодор Фонтане, германски писател († 1898 г.) 1832 г. – Михаил Константинович Клодт, руски художник, пейзажист († 1902 г.) 1834 г. – Ернст Равенщайн, германско-британски географ († 1913 г.) 1848 г. – Александър Померанцев, руски архитект († 1920 г.) 1852 г. – Данаил Николаев, български офицер († 1942 г.) 1865 г. – Ръдиард Киплинг, британски писател, Нобелов лауреат през 1907 († 1936 г.) 1874 г. – Янко Йесенски, словашки поет († 1945 г.) 1883 г. – Йордан Лазаров, български революционер († ? г.) 1904 г. – Дмитрий Кабалевски, руски композитор († 1987 г.) 1905 г. – Даниил Хармс, руски писател († 1942 г.) 1905 г. – Еманюел Левинас, френски философ († 1995 г.) 1906 г. – Сър Карол Рийд, английски филмов режисьор († 1976 г.) 1919 г. – Васил Спасов, български футболист († 1996 г.) 1923 г. – Иван Улитин, съветски офицер († 1944 г.) 1926 г. – Димитър Бочев, български актьор († 1987 г.) 1928 г. – Бо Дидли, американски блус певец († 2008 г.) 1930 г. – Владимир Янчев, български режисьор († 1992 г.) 1930 г. – Панайот Панайотов, български футболист († 1996 г.) 1935 г. – Омар Бонго, президент на Габон († 2009 г.) 1941 г. – Бруно Парма, словенски шахматист 1942 г. – Владимир Буковски, съветски писател и дисидент 1946 г. – Берти Фогтс, германски футболист и треньор 1946 г. – Пати Смит, американска поп певица 1947 г. – Иван Зафиров, български футболист 1950 г. – Бярне Строуструп, датски програмист, създател на С++ 1957 г. – Светослав Овчаров, български кинорежисьор 1961 г. – Бен Джонсън, канадски лекоатлет 1966 г. – Бенет Милър, американски режисьор 1970 г. – Ивайло Гаврилов, български волейболист 1975 г. – Тайгър Уудс, американски състезател по голф 1982 г. – Кристин Крюк, канадска актриса 1984 г. – ЛеБрон Джеймс, американски баскетболист 1988 г. – Ян Мела, полски полярник, най-младият в историята покорител на Северния и Южния полюс 1995 г. – Ви (Ким Те-Хьонг), южнокорейски певец, танцьор, композитор и актьор Починали 274 г. – Феликс I, римски папа (* неизв.) 1525 г. – Якоб Фугер, германски банкер (* 1459 г.) 1572 г. – Галеацо Алеси, италиански архитект (* 1512 г.) 1691 г. – Робърт Бойл, ирландски химик (* 1627 г.) 1870 г. – Хуан Прим, испански генерал (* 1814 г.) 1893 г. – Стефан Веркович, сръбски изследовател на българския фолклор (* 1821 г.) 1896 г. – Хосе Рисал, филипински национален герой (* 1861 г.) 1902 г. – Стефан Любомски, български военен деец (* 1848 г.) 1920 г. – Джеймс Баучер, британски журналист (* 1850 г.) 1937 г. – Иван Ангов, български революционер (* 1882 г.) 1944 г. – Ромен Ролан, френски писател, Нобелов лауреат през 1915 г. (* 1866 г.) 1952 г. – Йордан Стубел, български писател (* 1897 г.) 1962 г. – Артър Лавджой, американски философ (* 1873 г.) 1968 г. – Кирил Мерецков, съветски маршал (* 1897 г.) 1968 г. – Тригве Ли, норвежки политик (* 1896 г.) 1969 г. – Иржи Трънка, чешки художник (* 1912 г.) 1973 г. – Димитър Съсълов, български историк (* 1893 г.) 1974 г. – Васил Холиолчев, български кинооператор (* 1908 г.) 1986 г. – Венка Асенова, българска шахматистка (* 1930 г.) 1994 г. – Дмитрий Иваненко, руски физик (* 1904 г.) 1995 г. – Иван Янчев, български актьор (* 1921 г.) 1995 г. – Хайнер Мюлер, германски писател (* 1929 г.) 1997 г. – Симон Дювалие, съпруга на хаитянския диктатор Франсоа Дювалие (* 1913 г.) 1997 г. – Шиничи Хоши, японски писател (* 1926 г.) 2004 г. – Арти Шоу, американски музикант (* 1910 г.) 2006 г. – Саддам Хюсеин, президент на Ирак (* 1937 г.) 2009 г. – Абдураман Уахид, индонезийски политик (* 1940 г.) 2011 г. – Фео Мустакова-Генадиева, българска балерина (* 1909 г.) 2012 г. – Домна Ганева, българска актриса (* 1935 г.) 2012 г. – Рита Леви-Монталчини, италианска невроложка, Нобелов лауреат през 1986 г. (* 1909 г.) 2014 г. – Луис Рейнър, германо-британска актриса (* 1910 г.) Празници Филипини – Ден на Хосе Рисал (общонароден празник) C30

bg

2631

https://bg.wikipedia.org/wiki/31%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

31 декември

31 декември е последният ден в годината според григорианския календар, 365-и подред (366-и през високосна година). Събития 406 г. – Германските племена вандали, свеби и алани преминават река Рейн и заемат Галия. 1600 г. – Английската кралица Елизабет I създава Източноиндийската компания и ѝ дава широки привилегии за търговия с Изтока. 1687 г. – Първите хугеноти отплават от Франция за нос Добра надежда. 1857 г. – Кралица Виктория избира Отава за столица на Канада. 1877 г. – Русия побеждава Османската империя в Битката при Ташкесен – част от изтласкването на Орханийската османска армия от Арабаконашката позиция по време на зимното преминаване от руската армия на Стара планина през Руско-турската Освободителна война. 1879 г. – Томас Едисън показва за пръв път разработеното от него електрическо осветление (Менлоу Парк, Ню Джърси). 1880 г. – Приключва първото официално преброяване на населението в Княжество България – установен е общ брой 2 007 919 жители. 1881 г. – За председател на Държавния съвет на Княжество България е избран Тодор Икономов. 1887 г. – Приключва първото преброяване на населението в България след Съединението – установен е общ брой 3 154 375 жители на Княжеството. 1919 г. – В България е създаден Трети държавен съд със задача углавно преследване на министри от правителството на Васил Радославов във връзка с участието на България в Първата световна война. 1932 г. – Съставено е четиридесет и деветото правителство на България, начело с Никола Мушанов. 1942 г. – Излиза първият брой на вестник „Отечествен фронт“. 1944 г. – Втора световна война: Унгария обявява война на Германия. 1946 г. – Президентът Хари Труман обявява край на военните операции на САЩ във връзка с Втората световна война. 1955 г. – General Motors става първата американска фирма с приход от над 1 милиард щатски долара. 1968 г. – Мариен Нгуаби встъпва в длъжност президент на Република Конго. 1968 г. – Съветският свръхзвуков пътнически самолет Ту-144 извършва първия си полет, два месеца преди аналогичния европейски самолет Конкорд. 1978 г. – В Полша започва така наречената Зима на столетието – северната част на страната е парализирана от снеговалежи, в най-големите градове са прокопани по няколко тунела за движение само на градския транспорт. 1982 г. – В Полша е прекратено военното положение. 1984 г. – САЩ се оттегля от ЮНЕСКО. 1985 г. – Великобритания се оттегля от ЮНЕСКО. 1990 г. – Руснакът Гари Каспаров запазва титлата си на световен шампион по шахмат, побеждавайки сънародника си Анатолий Карпов. 1991 г. – Официално се обявява разпадането на Съветския съюз. 1993 г. – Перу става република. 1999 г. – Борис Елцин, първият демократично избран президент на Русия, доброволно подава оставка и предава поста на Владимир Путин. 1999 г. – Панамският канал официално минава под юрисдикцията на Панама. 2002 г. – Изключен е Първи ядрен реактор на АЕЦ Козлодуй. 2005 г. – Лавина в словашките Татри причинява смъртта на 7 скиори. 2006 г. – Изключени са 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ Козлодуй. Родени 1491 г. – Жак Картие, френски пътешественик и откривател († 1557 г.) 1514 г. – Андреас Везалий, фламандски анатом и хирург († 1564 г.) 1738 г. – Йохан Херман, френски зоолог († 1800 г.) 1741 г. – Мари-Изабел дьо Бурбон-Парм, императрица на Свещената Римска империя († 1763 г.) 1763 г. – Пиер-Шарл Вилньов, френски адмирал († 1806 г.) 1830 г. – Исмаил паша, владетел на Египет по време на Османската империя († 1895 г.) 1838 г. – Емил Лубе, президент на Франция († 1929 г.) 1845 г. – Никола Пашич, министър-председател на Сърбия († 1928 г.) 1869 г. – Анри Матис, френски художник († 1954 г.) 1880 г. – Джордж Маршал, американски генерал, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1959 г.) 1886 г. – Андрей Нюйоркски, български митрополит († 1972 г.) 1894 г. – Анна Каменова, българска писателка († 1982 г.) 1901 г. – Олга Блажева, българска поетеса († 1986 г.) 1904 г. – Хаяши Фумико, японски писател († 1951 г.) 1912 г. – Джон Фрост, британски офицер († 1993 г.) 1927 г. – Свами Вишнудевананда, индийски гуру († 1993 г.) 1933 г. – Семьон Фарада, руски актьор († 2009 г.) 1937 г. – Аврам Хершко, израелски биохимик, Нобелов лауреат през 2004 г. 1937 г. – Николас Борн, немски писател († 1979 г.) 1937 г. – Антъни Хопкинс, британски актьор 1941 г. – Алекс Фъргюсън, шотландски футболен треньор 1943 г. – Бен Кингсли, британски актьор 1943 г. – Джон Денвър, американски кънтри певец († 1997 г.) 1944 г. – Иван Въжаров, български футболист 1948 г. – Дона Самър, американска поп певица († 2012 г.) 1951 г. – Васил Николов, български археолог 1951 г. – Том Хамилтън, американски рок музикант (Aerosmith) 1954 г. – Херман Тилке, германски строителен инженер на състезателни писти за Формула 1 1957 г. – Фабрицио Меони, италиански мотоциклетен състезател († 2005 г.) 1959 г. – Вал Килмър, американски актьор 1965 г. – Гонг Ли, китайска актриса 1965 г. – Никълъс Спаркс, американски писател 1972 г. – Грегори Купе, френски футболист 1973 г. – Николай Цискаридзе, руски балетист 1977 г. – Сай, южнокорейски певец 1978 г. – Ана Пападопулу, българска актриса 1981 г. – Дениз Чакър, турска актриса 1983 г. – Николай Костадинов, български политик и бизнесмен 1987 г. – Сейду Думбия, котдивоарски футболист, футболист на годината в Русия за 2011 г. 1997 г. – Радина Боршош, българска актриса Починали 192 г. – Комод, римски император (* 161 г.) 335 г. – Силвестър I, римски папа (* ? г.) 439 г. – Мелания Млада, християнска светица (* 383 г.) 1384 г. – Джон Уиклиф, английски теолог (* ок. 1330 г.) 1531 г. – Бианка-Мария Сфорца, императрица на Свещената римска империя (* 1472 г.) 1610 г. – Рудолф ван Цейлен, холандски математик (* 1540 г.) 1691 г. – Робърт Бойл, британски физик (* 1627 г.) 1719 г. – Джон Фламстед, британски астроном (* 1646 г.) 1847 г. – Аделаид Орлеанска, френска принцеса (* 1777 г.) 1877 г. – Гюстав Курбе, френски художник (* 1819 г.) 1890 г. – Огюст Дозон, френски дипломат (* 1822 г.) 1909 г. – Михаил Николаевич, велик княз на Русия (* 1832 г.) 1936 г. – Мигел де Унамуно, испански философ (* 1864 г.) 1939 г. – Дельо Марковски, български революционер (* 1871 г.) 1939 г. – Чичо Стоян, български поет († 1866 г.) 1951 г. – Максим Литвинов, съветски дипломат (* 1876 г.) 1966 г. – Минко Николов, български филолог (* 1929 г.) 1969 г. – Борис Денев, български художник (* 1883 г.) 1977 г. – Сабах III ал-Салем ал-Сабах, емир на Кувейт (* 1913 г.) 1980 г. – Раул Уолш, американски режисьор (* 1887 г.) 1987 г. – Рандал Гарет, американски писател (* 1927 г.) 1990 г. – Василий Лазарев, съветски космонавт (* 1928 г.) 1993 г. – Звиад Гамсахурдия, първи президент на Грузия (* 1939 г.) 1994 г. – Божидар Лечев, български актьор (* 1926 г.) 1994 г. – Бруно Пецей, австрийски футболист (* 1955 г.) 2001 г. – Генчо Пирьов, български педагог (* 1901 г.) 2001 г. – Тодор Живков, български фолклорист (* 1938 г.) 2004 г. – Джерард Дебрю, американски икономист, Нобелова лауреат през 1983 г. (* 1921 г.) 2021 г. – Бети Уайт, американска актриса (* 1922 г.) 2021 г. – Михаил Симеонов, български скулптор (* 1929 г.) Празници България – Новогодишна нощ Католическа църква – Свети Силвестър (в редица държави на Европа новогодишната нощ се нарича Силвестрова нощ) C31

bg

2632

https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8

5 декември

5 декември е 339-ият ден в годината според григорианския календар (340-и през високосна). Остават 26 дни до края на годината. Събития 1492 г. – Христофор Колумб става първият европеец, който стъпва на остров Испаньола (днес Хаити и Доминиканска република). 1848 г. – Калифорнийска златна треска: В съобщение до Конгреса на САЩ американският президент Джеймс Полк потвърждава, че в Калифорния е открито голямо количество злато. 1882 г. – Създаден е шведски футболен отбор Йефле ИФ. 1916 г. – Първата световна война: Части от български военни подразделения влизат в столицата на Румъния – Букурещ. 1931 г. – Взривена е църквата Христос Спасител в Москва. 1933 г. – В САЩ официално е отменен сухият режим. 1936 г. – Съветския съюз приема нова конституция (известна като „Сталинска“) и Киргизката съветска социалистическа република е включена в състава на Съюзните републики на СССР. 1936 г. – Създадена е Автономната съветска социалистическа република Коми, просъществувала до 1991 г. 1936 г. – Създадена е Марийската автономна съветска социалистическа република. 1941 г. – Втората световна война: Битка при Москва: Червената армия започва контраофанзива срещу нацистките сили по нареждане на генерал Георгий Жуков. 1949 г. – Йерусалим е провъзгласен за столица на новата държава Израел. 1975 г. – В София е открит голям комплекс студентски общежития, известен като Студентския град. 1977 г. – В България е възстановена общината като селищна система. 1990 г. – Ислямски водачи призовават да бъде наказан със смърт британският поет от индийски произход Салман Рушди за неговата книга Сатанински строфи. 1999 г. – Официално е открита отсечка от автомагистрала Хемус, заобикаляща Правец. 2005 г. – Във Великобритания са узаконени еднополовите бракове. Родени 1443 г. – Юлий II, римски папа († 1513 г.) 1782 г. – Мартин Ван Бурен, 8-и президент на САЩ († 1862 г.) 1803 г. – Фьодор Тютчев, руски поет († 1873 г.) 1813 г. – Генадий Невелской, руски изследовател († 1876 г.) 1839 г. – Джордж Армстронг Къстър, американски военен († 1876 г.) 1856 г. – Димитър Мишев, български политик († 1932 г.) 1861 г. – Константин Коровин, руски художник († 1939 г.) 1867 г. – Йозеф Пилсудски, полски революционер и държавник – президент († 1935 г.) 1880 г. – Иван Цибулка, чешки виолончелист († 1943 г.) 1884 г. – Александър Греков, български политик († 1922 г.) 1887 г. – Никола Арнаудов, български ботаник и физиолог († 1961 г.) 1890 г. – Фриц Ланг, австрийски режисьор († 1976 г.) 1901 г. Вернер Хайзенберг, германски физик, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1976 г.) Уолт Дисни, американски продуцент на анимационни филми († 1966 г.) 1903 г. – Сесил Франк Поуел, британски физик, Нобелов лауреат през 1950 г. († 1969 г.) 1911 г. – Владислав Шпилман, пианист и композитор († 2000 г.) 1924 г. – Георги Ганзовски, икономист от Република Македония († 1986 г.) 1925 г. – Анастасио Сомоса Дебайле, никарагуански диктатор († 1980 г.) 1927 г. – Рама IX, крал на Тайланд († 2016 г.) 1932 г. Литъл Ричард, американски рокмузикант, певец и пианист († 2020 г.) Шелдън Глашоу, американски физик Нобелов лауреат през 1969 г. 1938 г. Алоис Брандщетер, австрийски писател Джей Джей Кейл, американски музикант († 2013 г.) 1944 г. – Бойка Присадова, българска народна певица, диригент и педагог († 2017 г.) 1945 г. – Моше Кацав, президент на Израел 1946 г. – Хосе Карерас, испански оперен певец – тенор 1948 г. – Кунка Желязкова, българска народна певица 1951 г. – Александър Василевски, македонски дипломат 1952 г. – Стоян Сталев, български юрист и дипломат 1956 г. – Кристиан Цимерман, полски пианист и диригент 1962 г. – Нихат Кабил, български политик 1963 г. – Екстра Нина, българска попфолк певица 1966 г. – Патрисия Каас, френска певица 1967 г. – Константин Асен Сакскобургготски, български княз, син на Симеон II 1968 г. Димитър Гюджеменов, български футболист Георги Райков, български оператор 1970 г. – Марко Сааресто, финландски певец 1973 г. – Софи Маринова, българска певица 1975 г. – Рони О'Съливан, английски играч на снукър 1976 г. – Вероника, българска попфолк певица 1982 г. – Борис Георгиев, български боксьор 1983 г. – Нели Петкова, българска певица 1985 г. – Франки Мюниц, американски актьор 1989 г. – Куон Юри, корейска певица Починали 1560 г. – Франсоа II, крал на Франция (* 1544 г.) 1791 г. – Волфганг Амадеус Моцарт, австрийски композитор (* 1756 г.) 1835 г. – Аугуст фон Платен, немски поет (* 1796 г.) 1870 г. – Александър Дюма – баща, френски писател (* 1802 г.) 1891 г. – Педро II, втори и последен император на Бразилия (* 1824 г.) 1916 г. – Ханс Рихтер, австро-унгарски композитор (* 1843 г.) 1917 г. – Георги Стоянов, български поет (* 1874 г.) 1918 г. – Йозеф Хохола, чешки капелмайстор (* 1845 г.) 1925 г. – Владислав Реймонт, полски писател, Нобелов лауреат през 1924 г. (* 1867 г.) 1926 г. – Клод Моне, френски художник (* 1840 г.) 1938 г. – Тома Пожарлиев, български революционер (* 1870 г.) 1950 г. – Шри Ауробиндо, революционер, философ, писател и духовен учител (* 1872 г.) 1969 г. – Алис Батенберг, английска принцеса (* 1885 г.) 1977 г. – Александър Василевски, съветски военачалник, маршал (* 1895 г.) 1993 г. – Евгений Габрилович, руски сценарист (* 1899 г.) 2002 г. – Симеон Стоянов, български поет (* 1937 г.) 2002 г. – У Не Вин, политически деятел на Мианмар (* 1910 г.) 2005 г. – Мило Дор, австрийски писател (* 1923 г.) 2007 г. – Карлхайнц Щокхаузен, немски композитор (* 1928 г.) 2008 г. – Алексий ІІ, руски патриарх (* 1929 г.) 2009 г. – Свами Сатянанда, индийски гуру (* 1923 г.) 2012 г. – Дейв Брубек, американски джаз пианист и композитор (* 1920 г.) 2012 г. – Оскар Нимайер, бразилски архитект (* 1907 г.) 2013 г. – Нелсън Мандела, южноафрикански политик (* 1918 г.) 2015 г. – Димитър Попов, български политик, юрист, министър-председател (* 1927 г.) Празници Православна църква – Св. Сава Освещени ООН – Международен ден на доброволеца Хаити – Ден на откриването на острова (от Христофор Колумб, 1492 г.) Тайланд – Рожден ден на краля (1927 г., национален празник) и Ден на бащата C05

bg

2633

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%BA

Обикновена година, започваща в четвъртък

Това е календарът за обикновена година, започваща в четвъртък. Обикновена година е година, която не е високосна. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1903, 1914, 1925, 1931, 1942, 1953, 1959, 1970, 1981, 1987, 1998, 2009, 2015, 2026, 2037, 2043, 2054, 2065, 2071, 2082, 2093, 2099. Предишна година (обикновена) Следваща година (обикновена) Предишна година (високосна) Следваща година (високосна) Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2634

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D1%81%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0

Обикновена година, започваща в сряда

Това е календарът за обикновена година, започваща в сряда. Обикновена година е година, която не е високосна. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1902, 1913, 1919, 1930, 1941, 1947, 1958, 1969, 1975, 1986, 1997, 2003, 2014, 2025, 2031, 2042, 2053, 2059, 2070, 2081, 2087, 2098. Предишна година (обикновена) Следваща година (обикновена) Предишна година (високосна) Следваща година (високосна) Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2635

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D1%81%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0

Високосна година, започваща в сряда

Това е календарът за високосна година, започваща в сряда. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1908, 1936, 1964, 1992, 2020, 2048, 2076. Предишна година Следваща година Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2637

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%D1%8A%D0%B2%20%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Обикновена година, започваща във вторник

Това е календарът за обикновена година, започваща във вторник. Обикновена година е година, която не е високосна. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1901, 1907, 1918, 1929, 1935, 1946, 1957, 1963, 1974, 1985, 1991, 2002, 2013, 2019, 2030, 2041, 2047, 2058, 2069, 2075, 2086, 2097. Предишна година (обикновена) Следваща година (обикновена) Предишна година (високосна) Следваща година (високосна) Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2638

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F

Високосна година, започваща в неделя

Това е календарът за високосна година, започваща в неделя. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1928, 1956, 1984, 2012, 2040, 2068, 2096. Предишна година Следваща година Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2639

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BA

Високосна година, започваща в петък

Това е календарът за високосна година, започваща в петък. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1904, 1932, 1960, 1988, 2016, 2044, 2072. Предишна година Следваща година Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2640

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F

Обикновена година, започваща в неделя

Това е календарът за обикновена година, започваща в неделя. Обикновена година е година, която не е високосна. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1905, 1911, 1922, 1933, 1939, 1950, 1961, 1967, 1978, 1989, 1995, 2006, 2017, 2023, 2034, 2045, 2051, 2062, 2073, 2079, 2090. Предишна година (обикновена) Следваща година (обикновена) Предишна година (високосна) Следваща година (високосна) Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2641

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Обикновена година, започваща в понеделник

Това е календарът за обикновена година, започваща в понеделник. Обикновена година е година, която не е високосна. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1900, 1906, 1917, 1923, 1934, 1945, 1951, 1962, 1973, 1979, 1990, 2001, 2007, 2018, 2029, 2035, 2046, 2057, 2063, 2074, 2085, 2091. Предишна година (обикновена) Следваща година (обикновена) Предишна година (високосна) Следваща година (високосна) Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2642

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BA

Обикновена година, започваща в петък

Това е календарът за обикновена година, започваща в петък. Обикновена година е година, която не е високосна. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1909, 1915, 1926, 1937, 1943, 1954, 1965, 1971, 1982, 1993, 1999, 2010, 2021, 2027, 2038, 2049, 2055, 2066, 2077, 2083, 2094, 2100. Предишна година (обикновена) Следваща година (обикновена) Предишна година (високосна) Следваща година (високосна) Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2643

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0

Обикновена година, започваща в събота

Това е календарът за обикновена година, започваща в събота. Обикновена година е година, която не е високосна. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1910, 1921, 1927, 1938, 1949, 1955, 1966, 1977, 1983, 1994, 2005, 2011, 2022, 2033, 2039, 2050, 2061, 2067, 2078, 2089, 2095. Предишна година (обикновена) Следваща година (обикновена) Предишна година (високосна) Следваща година (високосна) Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2644

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Високосна година, започваща в понеделник

Това е календарът за високосна година, започваща в понеделник. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1912, 1940, 1968, 1996, 2024, 2052, 2080, 2120, 2148 Предишна година Следваща година Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2645

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0

Високосна година, започваща в събота

Това е календарът за високосна година, започваща в събота. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1916, 1944, 1972, 2000, 2028, 2056, 2084, 2112. Предишна година Следваща година Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2646

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%20%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%BA

Високосна година, започваща в четвъртък

Това е календарът за високосна година, започваща в четвъртък. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1920, 1948, 1976, 2004, 2032, 2060, 2088. Предишна година Следваща година Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2647

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%20%D0%B2%D1%8A%D0%B2%20%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA

Високосна година, започваща във вторник

Това е календарът за високосна година, започваща във вторник. Този календар може да се ползва за годините (по нов стил): 1924, 1952, 1980, 2008, 2036, 2064, 2092. Предишна година Следваща година Целогодишни календари Бележки Календари

bg

2656

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F

География

География (от старогръцки: γαία, земя и γράφω, графо, пиша) или остарелите думи землеописание, земеописание е наука, изучаваща пространственото разположение и измененията на природно-териториалните комплекси на планетата Земя. В буквален смисъл география може да се преведе като „описание на Земята“. Първият човек, употребил думата „география“, е древногръцкият учен Ератостен (276 – 194 г. пр.н.е.). Обект на изучаване на географията са законите и закономерностите на разположението и взаимодействието на компонентите на географската среда и техните съчетания на различни нива. Сложността на обекта на изследване и обхвата на предметната област обуславят диференциацията на единната географска наука на редица специализирани дисциплини, формиращи системата на географските науки. В нея се разграничават естествени (физикогеографски) и социално-географски науки (социално-икономически) географски науки. Понякога картографията се класифицира като отделна географска дисциплина. Географията е една от най-старите науки. Голяма част от основите ѝ са положени през елинистическата епоха. През 1 век пр.н.е. опитът дотогава е обобщен от географ Птолемей. Разцветът на западната географска традиция настъпва по времето на Ренесанса, когато се преосмислят късноелинистическите постижения и се постига значителен напредък в картографията, който обикновено се свързва с името Герхард Меркатор. През първата половина на 19 век, Александър фон Хумболт и Карл Ритер полагат основите на съвременната академична география. Възникване и история Географията е древна наука и възниква едновременно като природна и обществена наука. Възниква е в зората на човешкото общество, когато хората започват да изучават заобикалящите ги обекти от природната среда и да си обясняват процесите и явленията в нея. Преселението на народите, войните и търговията разширяват познанията на хората за околния свят, изграждат умения за ориентиране по Слънцето, Луната и звездите. Зависимостта на земеделието и скотовъдството от разливите на реките и други периодични природни явления водят до появата на календара. Още през 2-рото хилядолетие пр.н.е. в Древен Египет се провеждат експедиции до централна Африка, по Средиземно и Червено море. Античност През 3-то и 2-рото хилядолетие пр.н.е. представители на харапската цивилизация (на територията на съвременен Пакистан) откриват мусоните. Елементи на географията се съдържат и в свещените древноиндийски книги: цяла глава във ведите е посветена на космологията, в „Махабхарата“ може да се намери списък на океани, планини и реки. Още през 9 – 8 век пр.н.е. в древен Китай, при избора на място за изграждане на крепости, се съставят карти на подходящите за това места. Първите географски съчинения са създадени в Древна Гърция. За „баща на географията“ се смята александрийският учен Ератостен. През 3 век пр.н.е. той написва книгата „География“. През 1 век пр.н.е. важно място заемат трудовете на Страбон. Клавдий Птолемей успява да установи емпирично ъгъла на географския меридиан, чрез прословутия му опит при кладенците на Сиена, където установява, че по време на лятното слънцестоене Слънцето се „оглежда“ в кладенците. През 3 век пр.н.е. и в Китай се появяват съчинения, посветени изцяло на географията, компаса и устройствата за измерване на разстояния, както и „Регионален атлас“ на Китай. Предсократичната философска традиция по това време поражда немалко предпоставки за появата на географията. Древните описания на Земята са наричани от гърците „периоди“ (περίοδοι), тоест „обикаляния, обиколки“, като името се прилага по еднакъв начин за карти и описания. Те често се използват вместо названието „география“ – така например Ариан нарича с това име общата география на Ератостен. По същото време се употребяват и названията „перипъл“ (περίπλος) – в смисъл на морски обиколки и пътешествия, описващи брегове, и „периегез“ (περιήγησις) – в смисъл на пътешествие по суша или пътеводител. Страбон противопоставя периплите с тяхното изброяване на пристанища, като едностранно описание на мореправателите, несъбиращи сведения за страните, отдалечени от бреговете, на „периегетите“, съдържащи в себе си подробно описание на страните, и на такива географски трудове, като този на Ератостен, имащи за задача астрономическо-математическото определяне на земното кълбо, както и вида и разпределението на „обитаемата земя“ (ήοίκουμένη) по повърхността му. Страбон дава названието „периегети“ и на части от собствените си съчинения, подробно описващи известните тогава страни, смесвайки понякога обаче понятията „периегез“ и „перипъл“, докато други автори ясно ги разграничават. Някои от по-късните автори употребяват „периегез“ даже в смисъл на нагледно представяне на цялата обитаема земя. Има данни, че „периодите“ или „периплите“ (наред с документи или грамоти за основаване на градове, „ктизисите“) са първите гръцки ръкописи и първите опити за прилагане на заимстваното от финикийците писмено изкуство. Авторите на географски „обиколки“ са наричани „логографи“ – те са първите гръцки писатели-прозаици и предшественици на гръцките историци. Херодот ползва много от трудовете им при съставянето на своята история. Малка част от тези „обиколки“ са оцелели до съвременността, и то предимно от по-късните времена: някои от тях, като „Перипъл на Еритрейското море“ (1 век) или „Перипъл на Черно море“ – Ариан (2 век), са важни източници за древната география. Формата на перипъла се използва и в по-късно време за описания на „обитаемата земя“, в смисъл на извършване на мислена, въображаема обиколка около нея. Такъв характер имат например географията на Помпоний Мела (1 век) и други трудове. Името „обиколка“ в дадения случай е още по-подходящо, тъй като древните представи на гърците за Земята са свързани с идеята за кръг. Те са предизвикани по естедтвен начин от извитата линия на видимия хоризонт, срещат се още при Омир, при когото само имат тази особеност, че земният диск е заобиколен от реката „Океан“, зад която се намира тайнственото царство на сенките. Океанът-река скоро отстъпва място на океана-море в смисъла на външно море, зоабикалящо в кръг обитаемата земя, но понятието за Земята като плосък кръг продължава да съществува дълго време, поне в народните представи, и се възражда с нова сила през Средновековието. Макар че още Херодот се подиграва на тези, които си представят Земята като правилен диск, изработен като от изкусен дърводелец, и счита за недоказано, че обитаемата земя е заобиколена от всички страни от океан, представата, че Земята е кръгла плоскост, носеща върху себе си във вид на кръгъл остров „обитаемата земя“, господства в периода на древната йоническа школа. Това намира израз в картите на Земята, които също са правени кръгли и първата от които се приписва обикновено на Анаксимандър. Има известия и за кръгла карта на Аристагор Милетски, съвременник на Хекатей, изработена върху мед и изобразяваща море, земя и реки. От свидетелствата на Херодот и Аристотел може да се заключи, че на най-ранните карти населената земя е изобразявана като кръг и заобиколена от океан. От запад, от Херкулесовите стълбове, средата на Ойкумена е прорязана от вътрешно (Средиземно) море, към което от източния край се доближава друго, източно вътрешно море. Двете морета служат за отделяне на южния полукръг на Земята от северния. Кръглите плоски карти се използват в Гърция още по времето на Аристотел и по-късно, когато сферичността на Земята е призната вече от почти всички философи. Анаксимандър предполага, че Земята има форма на цилиндър, и прави революционното предположение, че на другата страна на „цилиндъра“ също така трябва да живеят хора. Той пише и отделни географски съчинения. В периода 4 век пр.н.е. – 5 век античните учени се опитват да създадат теория за произхода и устройството на света, като изобразяват известните им страни под формата на графики. Резултатите от това са умозаключителната представа за Земята като сфера (Аристотел), създаването на карти и планове, определенянето на географските координати, въвеждането в употреба на паралелите и меридианите, картографските проекции. Кратет от Малос, философ-стоик, изучава устройството на земното кълбо и създава негов модел – глобус. Също така, той предполага, как би трябвало до си съотнасят атмосферните условия в северното и южното полукълбо. Осемте тома на „География“ на Клавдий Птолемей съдържат сведения за над 8 000 географски имена и координатите на почти 400 точки. Ератостен първи измерва дъгата на меридиана и оценява размера на Земята. На него принадлежи и самият термин „география“ (земеописание). Страбон е родоначалника на географското изследване, геоморфологията и палеогеографията. В трудовете на Аристотел са заложени основите на хидрологията, метеорологията, океанологията и започва разделянето на географските науки. Средновековие През средновековието, падането на Римската империя довежда до промяна в развитието на географията и центърът от Европа се премества към ислямския свят. До средата на 15 век откритията на древните гърци са забравени. Мюсюлмански географи като Мохамед Ал-Идриси произвеждат детайлни карти на света, докато други географи като Авицена, Ал-Бируни, Ибн Батута и Ибн Халдун предоставят подробни отчети за своите пътувания и географията на посетени от тях региони. Арабските мореплаватели предприемат смели пътешествия из Индийски океан и достигат бреговете на Мадагаскар, Южна Африка, Малайския архипелаг и други отдалечени точки на Земята. По време на тъмните векове в Европа не се получават почти никакви нови сведения за света, ако не се смята Марко Поло, който открива Източна Азия за Европа. Изключение правят викингите на север, които успяват да открият нови земи и да колонизират част от тях – Фарьорски острови, Исландия, Гренландия. Намерените руини от техни поселения на остров Нюфаундленд в днешна Канада доказват, че първите европейци, достигнали Америка, не са моряците от експедицията на Христофор Колумб, а именно викингите. Новгородците достигат Шпицберген и устието на Об. Велики географски открития Политическото и икономическото съперничество между Испания и Португалия от 15 век поставя на дневен ред въпросите за организирането и осъществяването на експедиции, които да открият нови пътища за богатите пазари на изток и за колонизирането на нови територии. Като първа стъпка в тази борба се смята откриването и заселването от португалците на остров Мадейра и Азорските острови. Вашку да Гама и Бартоломео Диаш организират експедиции по бреговете на Африка. Испания се включва в борбата за икономическа мощ като организира експедицията на Христофор Колумб, имаща за цел откриването на западен път към Индия. Той достига бреговете на Америка през декември 1492 г. Този момент става една от повратните точки в развитието на човечеството. Географската наука вече разполага с нов фундаментален факт. Открит е нов континент и всякакви виждания за край на света са отхвърлени. Вижданията за плоска форма на Земята обаче са напълно отхвърлени едва след експедицията на Фернандо Магелан – първото околосветско пътешествие, започнало през 1519 и завършило през 1522 година. Тази експедиция е съставена от 5 кораба и 265 моряци. Магелан дава и името на Тихия океан – наречен така, защото докато плава през него, водите му са много спокойни. Испания и Португалия започват борба за колонизация, като по този начин нуждата от географски знания става по-голяма. Организират се нарочни експедиции, които имат за цел изучаването на новооткритите земи и обясняването на непознати явления в природата. Скоро към този процес се включват Франция, Англия и Холандия. През 15 и 16 век настъпва разцвет на географията на фона на всеобщия подем на културата и науката. Географията става важна наука, обогатяват се сведенията за природата и населението на почти цялата суша, започва да се дели на обща и частна. На картата на Меркатор са показани реалните очертания на континентите, а на картата на Леонардо да Винчи – и хипотетичния Южен континент. През 17 – 18 век голямо значение придобиват фиксирането, картографирането и обобщението на придобитите знания. При търсенето на Южния материк са открити Австралия (Вилем Янсзон) и островите на Океания. Други значителни морски пътешествия през този период извършват Америго Веспучи и Джеймс Кук, който води три околосветски експедиции, откривайки Хаваите и Големия бариерен риф. Руските пътешественици изследват Сибир и Далечния изток. Географията в ново време В края на 18 и 19 век географията става академична наука, която се изучава в най-елитните университети в света. Известни остават теоретичните обосновки за Физическата география на Имануел Кант, който е водил тази дисциплина в университета в Кьонигсберг. За нуждите на теоретичната обосновка на географската наука са организирани редица научни експедиции в Америка, Азия, Африка и Австралия. Най-известни сред тях може би са тези, в които е участвал Чарлз Дарвин на кораба Бигъл, където формулира своята еволюционна теория. Значителните териториални открития се съчетават със задълбочени теоретични обобщения, откриването на географски закономерности (Хумболт, Карл Ритер, Жан-Жак Реклю, Тюнен). Географията не е вече ограничена до описанието на факти, но и се опитва да им даде обяснение. Провеждат се задълбочени географски изследвания и се създават научни географски дружества. Известни са пътуванията на Александър фон Хумболт в Южна Америка, където освен студеното Хумболтово течение, той открива бифуркацията на реката Касикаяре в Гвианската планинска земя. Други известни пътешествия са тези на Лаперуз, Дюмон д`Юрвил и Ливингстън. В началото на 20 век са достигнати двата земни полюса – Робърт Пири (1909 г.) достига Северния полюс, а норвежецът Руал Амундсен – Южния полюс. По-късно започва детайлното изследване на Антарктида и Арктика – построяват се много целогодишно действащи научни станции. Първите са руски и американски. Днес изследвания в Антарктида провеждат учени от много страни. През 1970 г. на Антарктида стъпва и българинът Васил Захариев, а в наши дни е изградена и българска антарктическа станция на остров Ливингстън. От средата на 20 век настъпват значителни изменения в развитието на географията. От наука занимаваща се с описание, сравнение и класифициране на факти, тя еволюира в наука, прогнозираща изменението и развитието на природните и социално-икономическите териториални системи. Съвременният облик на географската наука е силно повлиян и обвързан с използването на географските информационни системи (ГИС) и дистанционните методи на изследване. География в България Географски данни за българите и техните земи съществуват още от времето на Дунавска България, предимно от византийски автори. Българската география като научна дисциплина възниква след Освобождението и отразява нивото на географското познание в европейските страни по това време. Първият български учебник по география е издаден през 1835 г. в Крагуевац, а вторият в Смирна през 1843 г. от Константин Фотинов. До Освобождението излизат и други български учебници по география, сред които три издадени от д-р Иван Богоров. Александър Хаджи Росет издава в Страсбург през 1843 г. първата българска географска карта. Първата българска географска карта, която е отпечатана в българските земи е дело на Димитър Ангелидеф и излиза в Пловдив през 1862 г. През 40-те години на XIX век е изработен от Неофит Рилски и първият български глобус. До Освобождението информация за природата, населението и стопанството на българските земи и градове е публикувана и от много чужди автори, предимно европейски учени и пътешественици. През 1898 г. е създадена първата катедра „География и етнография“ към историко-юридическия факултет на Софийското висше училище, днес Софийски университет. Тя се оглавява от доцент по география и обща етнография Анастас Иширков, считан за патриарх на българската географска наука. През 1906 г. Иширков основава Географски институт при Софийския университет, а през 1918 г. – Българско географско дружество. Почти всички известни български учени-географи от този период са ученици на Анастас Иширков. Друг известен географ от този период е Жеко Радев. Неговите приноси са в картографията и геоморфологията. Българската география по времето на Народна република България под влиянието на съветската географска школа се съсредоточава основно върху физическата география, по-специално геоморфологията, метерологията, климатологията и хидрологията. Едва през 70-те и най-вече през 80-те години на 20 век излизат нови оригинални изследвания в областта на географията. Структура на географската наука В географията са обособени два основни клона – физическа (природна) география и социално-икономическа (хуманитарна, обществена) география. Част от системата на географските науки, но извън двата основни клона са и направленията Теоретична география, Картография, Математическа география. Картографията е и същевременно научен метод на географията. Физическа география Физическата или природната география изучава системата от взаимодействия, процеси и явления в природната среда на планетата Земя – атмосфера, хидросфера, биосфера и литосфера и възможностите за рационалното ѝ използване. Предметът на физическата география се състои в разбирането и обясняването на физическите закономерности, характерни за Земята, както и проявленията на времето, флората и фауната. Към физикогеографските науки спадат: Геоморфология Глациология Криолитология Климатология Хидрология Океанология География на почвите и Почвознание Биогеография Ландшафтознание Палеогеография Палеоклиматология Социално-икономическа география Социално-икономическата география се занимава със системата от взаимодействия, процеси и явления, породени от човешката дейност в контекста на географското пространство, а също с антроположките, политическите, културните, социалните и икономическите аспекти на планетата Земя и нейните региони. Този дял на географията няма връзка с природната среда директно освен направленията, свързани с опазването на природата, които са мост между двата основни клона на географската наука. Разделя се на множество отделни направления: Икономическа география (Геоикономика) География на промишлеността География на селското стопанство География на транспорта География на туризма Социална география Антропография География на населението и Демография География на селищата Медицинска география Политическа география Културна география Историческа география Други географски науки Картография Картография е наука за изследване, моделиране и показване на пространственото разположение, съчетание и взаимодействие на обекти, природни и социални явления. В по-широката интерпретация картографирането включва дейности и технологии на производството. То е едно от основните техники, които се използват в географията и служи като основно средство за представяне на данни в много сродни науки, като демография, икономика и други. Картографските обекти са Земята, небесните тела, звездното небе и вселената като цяло. Най-популярните плодове на картографията са образно-знакови модели на пространството под формата на плоски карти, релефни и обемни карти и глобуси. Те могат да бъдат представени върху твърди материали като хартия и пластмаса или като изображения на видео монитор. Топография Топографията е приложна наука, изучаваща и прилагаща методите за изображение на географските и геометричните елементи от земната повърхност. На базата на снимки от космоса и въздуха се създават топографски карти или планове с изобразяване релефа чрез хоризонталите, ситуацията върху заснетата част и се изписват наименования на местности, населени места, реки, надморска височина на характерни височини. Топографията е наука заимстваща методи от картографията и геодезията и може да се счита за раздел и на двете. Обхватът на интереси на топографията включва методите за съставянето и обновяването на топографски карти, въпроси за тяхната точност и класификация, както и извличането на разнообразна информация за района. Геодезия Едни от аспектите на геодезията са свързани с определянето на пространствените характеристики на местността, терена и изкуствени обекти. Тя се прилага за координирано обезпечаване на картографията, строителството и други области на икономическа и стопанска дейност. Според класическата дефиниция на германския геодезист Фридрих Роберт Хелмерт геодезията е наука, която се занимава с измерването и картографирането на повърхността на Земята. Научни методи Съществуват множество географски методи и способи. В картографията те са способ на количествения фон и този на качествения фон, както и този на способа на линиите. При качествения фон се използват щриховки и цветове, а при количествения фон се използват различни степени от показател за количество. Географска информационна система Географска информационна система (ГИС) е информационна система, състояща се от софтуер, хардуер и процедури за създаване, обработка, съхраняване, анализ и визуализация на пространствени или географски данни. Географските информационни системи се използват в различни области, като например картографията за създаване на карти, и най-вече за подпомагане на вземането на информирани решения посредством пространствено моделиране. Първите ГИС са създадени през 70-те години на 20 век в Канада. ГИС е общ термин, който може да включва различни технологии за специфични изследвания, управление на ресурси, регионално и териториално планиране, картография и във все повече области на човешкия живот. Дистанционни изследвания Дистанционните изследвания предствляват различни научни методи за събиране на данни за обекти или събития в дадена област на Земята, без пряк физически контакт с тях. Терминът обикновено се отнася до използването на въздушни сензорни технологии за откриване и изследване на обекти на Земята (на повърхността, в атмосферата и в океаните). Това най-често се осъществява чрез сигнали, излъчени от летателни апарати или спътници). Целта на наблюдението е откриване и определяне на различни видове цели – от военни действия, до измерване на замърсяването на въздуха или откриване на петролни разливи. Дистанционното наблюдение дава възможност за събиране на данни на опасни или недостъпни по друг начин райони. Геостатистика Геостатистиката е дял от статистиката, който анализира, обработва и представя информация, зависеща от географското положение. За описание на пространствената корелация между наблюденията се използват 3 функции: корелограма, ковариация и полувариограма. Понастоящем се прилага в различни дисциплини, включващи нефтена геология, хидрогеология, хидрология, метеорология, океанография, геохимия, география, горско стопанство, екологичен контрол, екология на ландшафта, науката за почвите и селското стопанство. Геостатиката се прилага в различни географски области, особено тези, които включват разпространението на болести (епидемиология), търговската практика и военното планиране (логистика) и развитието на ефективни пространствени мрежи. Геостатичните алгоритми са включени на много места, включително географските информационни системи. Източници

bg

2664

https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA

12 век

12 век започва на 1 януари 1101 г. и свършва на 31 декември 1200 г. Събития 1100 – 1111 г. – Война между папа Паскал II и германския император Хайнрих V, която завършва с договора от Сутри. 1102 г. – Кралство Хърватия окончателно е присъединено към Унгария. 1104 г. – Създаване на архиепископство Лунд в Дания (на територията на дн. Швеция) 1106 – 1111 г. – След големите си поражения в края на 12 век испанската арабска династия Алморавиди си връща Севиля и Сарагоса, но поражението при Барселона (1114) слага край на тази контраофанзива. 1118 г. – Създаване на ордена на Тамплиерите. 1118 г. – Алфонсо I Арагонски превзема Сарагоса, по-късно столица на кралство Арагон. 1122 г. – Поражение на печенегите при Берое (Стара Загора) от византийската армия. 1125 г. – Начало на нова вълна в германския натиск на изток – създадени са марките Лузатия и Алтмарк 1127 г. – Английският крал Хенри I принуждава аристокрацията да признае дъщеря му Матилда за наследница на трона. Тя е омъжена за анжуйския граф Жофроа IV. 1130 г. – Сверкер Старият поставя началото на династията Сверкер в Швеция. 1130 – 1139 г. – Обединение на южна Италия под властта на норманския крал Рожер II – Сицилия, Калабрия, Апулия, през 1137 г. присъединява Амалфи, през 1139 – Неапол. Така той създава Кралството на Двете Сицилии. 1137 г. – Арагон и Каталония се обединяват в една държава. 1138 г. – Централизация на Полша чрез въвеждането на т. нар. Сеньорат – отговорност на аристокрацията пред краля. Отменен е през 1180, когато започва период на децентрализация и свобода на аристокрацията. 1138 г. – Малка Армения (държава в Мала Азия) се подчинява на Византия. 1139 г. – Португалският граф Афонсу I побеждава маврите в битката при Орике и се провъзгласява за крал. 1147 г. – Португалците превземат Лисабон – тяхната бъдеща столица. 1147 г. – Първо споменаване на Москва. 1147 – 1149 г. – Втори кръстоносен поход. Негови водачи са германският император Конрад III и френският крал Луи VII. Между двамата владетели царува фатално неразбирателство и макар да се срещат в Йерусалим през 1148, поотделно обсаждат Дамаск и Аскалон. Не постигат успех. 1152 г. – Луи VII се развежда с Елеонор Аквитанска, която се омъжва да анжуйския граф Анри. Те двамата владеят три пъти повече френски земи, отколкото самия крал. 1154 г. – Анжуйският граф Анри наследява по майчина линия английския престол и става английски крал като Хенри II Плантагенет. 1155 г. – Първи италиански поход на германския крал Фридрих I Барбароса. Той принуждава папа Адриан IV да го короняса за император. 1155 – 1170 г. – Томас Бекет канцлер на Англия. 1158 г. – Кръстоносните държави в Сирия стават васални на Византия. 1161 г. – Създаване на Ханзата – търговски съюз на северогерманските градове, който доминира в търговията в Северна Европа до 15 век. 1163 – 1182 г. – Построяване на катедралата „Нотр Дам“ в Париж. 1164 г. – Конституцията на Кларендън в Англия създава съдилища за криминални престъпления на духовниците. Томас Бекет се съпротивлява и е екзекутиран. 1164 г. – Норвежкият парламент в Берген издига искането епископите да могат да избират краля. 1164 г. – Създаване на архиепископството Упсала в Швеция. 1167 г. – Основаване на университета в Оксфорд. 1168 г. – Установяване на ацтеките в Мексико. 1168 г. – Начало на възхода на Дания при Валдемар Велики с покоряването на остров Рюген. По-късно при Канут IV тя завладява Померания (1184) и Холщайн (1201) с Любек и Хамбург. 1168 г. – Създаване на Ломбардската лига в Северна Италия – съюз на 20-на града (Болоня, Милано, Парма, Модена, Бреша, Мантуа, Верона, Ферара), който си поставя за цел да прекрати постоянните походи на германските императори в Италия. 1171 г. – Начало на завладяването на Ирландия от англичаните. 1176 г. – Победа на Ломбардската лига над Фридрих I Барбароса при Леняно. Договорът между тях е сключен през 1183 г. в Констанс. 1176 г. – Поражение на византийците от селджукските турци при Мириокефалон в Армения – крах на византийската военна мощ. 1185 г. – сицилианските нормани превземат Солун. 1185 – 1187 г. – Въстание на българите начело с Асен и Петър срещу византийската власт, което завършва със създаването на Второто Българско царство. 1187 г. – Султан Саладдин превзема Йерусалим. 1189 – 1191 г. – Трети кръстоносен поход, който има за цел да възстанови властта на християните върху Йерусалим. Водачи са френският крал Филип II, английският Ричард I Лъвското Сърце и германският император Фридрих I Барбароса. Кръстоносците превземат Сен Жан д'Акр, Тир и Яфа, но не и Йерусалим. В ръцете им попада също и остров Кипър (1191 г.), който Ричард I отстъпва на фамилията Лузинян. 1190 г. – Битката в Тревненския проход, в която Асен разбива византийската армия. 1192 г. – Създаване на шогуната в Япония. 1194 г. – Германският император Хайнрих VI наследява Кралството на Двете Сицилии – начало на властта на Хоенщауфените в южна Италия. 1196 г. – Темучин налага властта си над всички монголски племена и приема името Чингиз хан. Владетели и династии Византия Династия на Комнините: Алексий I Комнин (1081 – 1118), Йоан II (1118 – 1143), Мануил I (1143 – 1180), Алексий II (1180 – 1183), Андроник I Комнин (1183 – 1185); Династия на Ангелите: Исаак II (1185 – 1195), Алексий III (1195 – 1203). Свещена Римска империя Франконска династия: Хайнрих IV (1056 – 1106), Хайнрих V (1106 – 1125); Лотар II (1125 – 1137); Династия Хоенщауфен: Конрад III (1138 – 1152), Фридрих I Барбароса (1152 – 1190), Хайнрих VI (1190 – 1197), Филип Швабски (1198 – 1208). Франция Династия Капетинги: Филип I (1060 – 1108), Луи VI (1108 – 1137), Луи VII (1137 – 1180), Филип II Август (1180 – 1223). Англия Норманска династия: Хенри I (1100 – 1135); Стивън (1135 – 1154); Династия Плантагенет: Хенри II (1154 – 1189), Ричард I Лъвското сърце (1189 – 1199), Джон (1199 – 1216). Кралство на двете Сицилии Норманска династия: Симон (1101 – 1105), Рожер II (1105 – 1154), Гийом I (1154 – 1166), Гийом II (1166 – 1189), Танкред (1190 – 1194), Гийом III (1194); Династия Хоенщауфен: Хайнрих V (1194 – 1197), Фридрих II (1197 – 1250). Кастилия Наварска династия: Алфонсо VI (1065 – 1109), Урака (1109 – 1126); Бургундска династия: Алфонсо VII (1126 – 1157), Санчо III (1157 – 1158), Алфонсо VIII (1158 – 1214). Португалия Бургундска династия: Енрике I (1097 – 1112), Афонсу I (1112 – 1185), Саншу I (1185 – 1211). Норвегия Династия Вестфолд: Магнус III Босоногия (1093 – 1103), Сигурд I Кръстоносеца (1103 – 1130), Харалд IV Гиле (1130 – 1136), Сигурд II Мун (1136 – 1155), Инге I Крокрюг (1136 – 1161), Магнус V Ерлингсон (1161 – 1184), Свере Сигурдсон (1184 – 1202). Дания Династия Естридсен: Ерик I (1095 – 1103), Нилс (1104 – 1134), Ерик II (1134 – 1137), Ерик III (1137 – 1146), Канут III (1146 – 1157), Валдемар II Велики (1157 – 1182), Канут IV (1182 – 1202). Швеция Династия Стенкил: Инге I (1083 – 1110), Филип (1110 – 1118), Инге II (1118 – 1130); Династия Сверкер: Сверкер I (1130 – 1156), Свети Ерик (1156 – 1160), Карл Сверкерсон (1161 – 1167), Кол Йонсон (1167 – 1173), Канут Ериксон (1173 – 1196), Сверкер II (1196 – 1208).

bg

2665

https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA

20 век

20-и век започва на 1 януари 1901 г. и свършва на 31 декември 2000 г. Събития 27 януари 1901 г. – в Милано, Италия, умира най-известният италиански композитор Джузепе Верди. 21 декември 1901 г. – италианският изобретател Гулиелмо Маркони предава радиовълни от Великобритания до Нюфаундленд (Северна Америка). 1903 г. – Норвежкият полярен пътешественик-изследовател Руал Амундсен преминава първи през северозападния път с кораба „Йоа“ от Гренландия до Аляска, достигайки до Тихия океан от Атлантическия. През 1911 г. Руал Амундсен покорява първи Южния полюс. 17 декември 1903 г. – Американските авиоконструктори и летци братя Уилбър и Оруил Райт летят в Кити хоук (щат Северна Каролина) на създаден от тях самолет с двигател с вътрешно горене в продължение на петдесет и девет секунди. Това е първият успешен полет с летателен апарат, по-тежък от въздуха. 11 март 1905 г. официално е открито метрото в Париж. 13 август 1914 г. – Първият кораб преминава през Панамския канал, съединяващ Атлантическия и Тихия океан. Дължината на канала е 81,6 km, от които 65,2 km по суша. 1914 г. – В началото на Първата световна война основните европейски страни притежават подводници. 15 – 16 юни 1919 г. – Английските летци Джон Алкок и Артър Браун извършват първия полет без междинно кацане от остров Нюфаундленд (Северна Америка) до Република Ирландия. 1923 г. – В САЩ започва производството на ципове. 1925 г. – Немската компания „E. Leitz“ пуска на пазара 35-милиметровия фотоапарат „Leica“ с регулируем обектив и скоростен затвор. 13 март 1935 г. по време на разкопки в Йерусалим е открита библиотека, която потвърждава библейската история. 1939 г. – Започва Втората световна война. Американският физик от немски произход Алберт Айнщайн изпраща писмо на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт, убеждавайки го в необходимостта да се разработи атомна бомба, преди това да са направили немците. 1 октомври 1942 г. – В САЩ е извършен първият пилотиран полет с реактивен самолет. 3 октомври 1942 г. – Вернер фон Браун заедно с други сътрудници на немския изследователски реактивен център в Пенемюнде (Германия) пуска успешно първата в света балистична ракета – прототип на ракетите „Фау-2“, които се използват за обстрел на градовете на Великобритания и Белгия през 1944 – 1945 г. 1943 г. – Завършва строителството на Пентагона, най-голямото в света административно здание с обща площ 6,5 милиона квадратни фута. Юни 1944 г. – В Германия е пуснат в производство първият в света реактивен изтребител „Messerschmitt“. 1944 г. – С първите ракети „Фау-2“ е нанесен удар на Лондон. 12 февруари 1945 г. е приета Наредба-закон за правописа на българския език. 13 февруари 1945 г. англо-американската авиация извършва бомбардировка над Дрезден и превръща целия град в развалини. 22 февруари 1945 г. е вдигната схизмата над Българската църква, наложена от Цариградската патриаршия през 1872 г. 6 юли 1945 г. – Взривена е първата атомна бомба на полигон в щата Ню Мексико. Мощността и се равнява на около двадесет хиляди t обикновени силнодействащи взривни вещества. 6 август 1945 г. – Град Хирошима в Япония е разрушен напълно от американска ураниева атомна бомба. 9 август 1945 г. – Японският град Нагасаки е разрушен от плутониева американска атомна бомба. Около 1947 г. – Дизелово-електрически влакове заменят парните по американските жп линии. 1949 г. – На нос Канаверъл (щата Флорида, САЩ) е направен ракетен полигон. 22 септември 1949 г. – Съветският съюз взривява първата си атомна бомба. 1951 г. – За първи път в САЩ се транслират цветни телевизионни предавания (от компанията „CBS“). 1 ноември 1952 г. – В САЩ е взривена първата водородна бомба. 1954 г. – В САЩ започва продажбата на силициеви транзистори. В САЩ е пусната на вода подводницата „Наутилус“ – първата с атомен реактор на борда. 1955 г. осем държави от района на Индокитай създават международната военна организацията на страните от региона СЕАТО. 1955 г. – Започва продажбата на компютъра IBM 752 – първата изчислителна машина на фирмата IBM, конструирана специално за използване в предприемачеството. 4 октомври 1957 г. – В Съветския съюз е пуснат в орбита около Земята първият в света изкуствен спътник. 1959 г. – Японската електронна компания „Sony“ пуска първия транзисторен телевизор. 12 април 1961 г. – На борда на космическия кораб „Восток-1“ съветският космонавт Юрий Гагарин става първият човек, излетял в космическото пространство и обиколил Земята. 7 август 1961 г. – Съветският космонавт Герман Титов на борда на космическия кораб „Восток-2“ става вторият човек, излетял в космоса и първият, прекарал там повече от едно денонощие. 1961 г. – Съветските военни специалисти постигат рекорд, ненадминат и до днес, осъществявайки изпитание на термоядрено оръжие с мощност 58 мегатона. 18 март 1965 г. съветският космонавт Алексей Леонов става първият човек, излязъл в открития Космос. 21 юли 1969 г. – В 19 ч 56 мин на обяд по европейско стандартно време в рамките на експедицията „Аполо-11“, продължила от 16 юли до 24 юли, американският астронавт Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на повърхността на Луната. 1975 г. – Американският изобретател Ед Робъртс пуска в продажба първия персонален компютър „Altair“. 1975 г. – Американците Уилям (Бил) Хенри Гейтс III и Пол Алън основават компанията „Microsoft“. 28 юли 1976 г. – Таншанското земетресение става най-смъртоносното природно бедствие през 20. век 1984 г. – В САЩ е разработена системата за домейн имена (англ. Domain Name System, DNS). 1984 г. – В САЩ е разработена конкурентна на ARPANET система (англ. NSFNet), дело на Националната научна фондация (англ. Network). 1985 г. – В СССР идва на власт Михаил Горбачов който слага началото на перестройката. 1986 г. – В околоземна орбита е изведена съветската орбитална станция „Мир“. 1988 г. – В САЩ е разработен (англ. Internet Relay Chat (IRC)), което позволява комуникацията в интернет в реално време (чат). 1989 г. – В Европа, В CERN към ЕС се ражда концепцията за (англ. World Wide Web). Предложението е на Тим Бърнърс-Лий, който в рамките на две години разработва компютърния протокол HTTP, компютърния език HTML и компютърния идентификатор URI. 1989 г. – Край на Студената война в Европа и света. Пада Желязната завеса, след което се срутва и Берлинската стена. 1990 – Мрежата ARPANET престава да съществува, губейки напълно от конкурентната NSFNet. През същата година е регистрирана първата връзка към интернет чрез телефонна линия (англ. Dialup accesss). 1991 – World Wide Web става публично достъпен в интернет. 29 август 1991 – Край на Августовския пуч. Борис Елцин забранява КПСС на територията на нововъзстановена Русия, а Върховния съвет на СССР прекратява всички правомощия на КПСС. 8 декември 1991 – Формиране на ОНД. 16 март 1995 г. Норман Хагард става първият американски астронавт, стъпил на съветска орбитална станция. 16 март 1995 г. Мисисипи става последният американски щат, който ратифицира 13-ата поправка в Конституцията, забраняваща робството. Личности Тодор Живков – български политик и държавник, дългогодишен ръководител на Народна Република България. Алберт Айнщайн – немски физик-теоретик, философ и писател, смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена Уинстън Чърчил – британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и ролята си във Втората световна война Владимир Илич Ленин – руски и съветски политик, един от главните организатори на Октомврийската революция Николай II – последният император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия Франклин Делано Рузвелт – 32-рият президент на САЩ – един от най-популярните американски президенти, водил страната при преодоляването на Голямата депресия и през Втората световна война Адолф Хитлер– немски диктатор, една от централните фигури във Втората световна война и Холокоста Мартин Лутър Кинг – американски духовник и общественик и един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права Йосиф Сталин– революционер и съветски диктатор, политически лидер на СССР Шарл дьо Гол – френски генерал и политик, президент на Франция в периода 1959 – 1969 г. Джон Кенеди – 35-ият президент на САЩ, член на известната фамилия Кенеди и един от водещите представители на американския либерализъм Михаил Горбачов – съветски политик, носител на Нобелова награда за мир 1990 г. за приноса си за края на Студената война Елизабет II – кралица и държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на страните от Британската общност Майка Тереза – индийска католическа монахиня от албански произход, известна със своята мисионерска и благотворителна дейност Юрий Гагарин – съветски офицер, полковник, военен пилот и летец-космонавт, първият човек в историята на човечеството, който лети в Космоса Бил Гейтс – американски програмист, бизнесмен и филантроп, съосновател на компанията „Microsoft“ Пабло Пикасо – знаменит испански художник и скулптор, съосновател на кубизма и сюрреалист Никита Хрушчов – съветски политик, ръководител на СССР след смъртта на Йосиф Сталин Ърнест Хемингуей – един от най-известните американски писатели – новелист, автор на кратки разкази, журналист, носител на Нобелова награда за литература Елвис Пресли – американски певец и актьор, изтъкнат представител на поп-културата от средата на 20 век Фидел Кастро – кубински революционер, политик, министър-председател и председател на Държавния съвет на Куба Тензин Гяцо – четиринадесетият Далай Лама, духовен водач на тибетския народ Леонид Брежнев – съветски политик и държавник от времето на Студената война Салвадор Дали – испански каталунски художник сюрреалист, автор на световноизвестни произведения в областта на живописта, графиката, скулптурата, бижутерията, филми и книги Джон Ленън – английски рок музикант и автор на песни, общественик, художник, актьор и писател Изобретения, открития 1901 г. – Английският изобретател Хюберт Бут конструира електрическата прахосмукачка. 1903 г. – Английският физик Ърнест Ръдърфорд и италианският радиохимик Фредерик Соди създават основите на теорията за радиоактивния разпад, доказвайки, че уранът и торият се разпадат в радиоактивния процес на серия радиоактивни междинни елементи. 1905 г. – Физикът-теоретик Алберт Айнщайн предлага частна теория на относителността, която обяснява физическите явления при постоянни (без ускорения) скорости, близки до скоростта на светлината. В тази теория се предполага, че скоростта на светлината е постоянна, и се доказва, че скоростта има смисъл само в това, че е относителна за наблюдателя. От частната си теория Айнщайн прави извод, че масата на тялото е мярка на съдържащата се в него енергия според уравнението E=mc², където E е енергията, m – масата, а c – скоростта на светлината. 1906 г. – Английският биолог Уилям Бейтсън измисля думата „генетика“ за означаване на изследванията на законите за наследствеността и изменчивостта на организмите. 1908 г. – Френският лекар Шарл Манту предлага подкожно въвеждане на туберкулин за ранна диагностика на болестта туберкулоза (проба Манту). Немският физик Ханс Гайгер изобретява Гайгеровия брояч – прибор за регистрация и измерване на отделни заредени частици, излъчвани от радиоактивните вещества. 1909 г. – Датският биолог Вилхелм Людвиг Йохансен въвежда термините „ген“, „генотип“ и „фенотип“. 1912 г. – Завършен е строежът на кораба „Титаник“, който потъва още в първото си (12 април 1912 г.) пътешествие, сблъсквайки се с айсберг (14 април 1912 г.). 1913 г. – Американската компания „Ford Motor“ в Детройт въвежда конвейерната система за сглобяване на автомобили. 1914 г. – Американският изобретател от немски произход Едуард Клайншмид конструира телекс. 1915 г. – Във Великобритания е изобретен танк с гъсеничен ход. 1916 г. – Алберт Айнщайн предлага обща теория на относителността, която разширява частната му теория от 1905 г. за системите, движещи се с променливи скорости относително една спрямо друга. Общата теория обяснява гравитационните взаимодействия, твърдейки, че масата създава гравитационно поле, което изкривява пространството. 1920 г. – Чешкият писател Карел Чапек употребява думата „робот“ за означаване на механичен човек в социално-фантастичната си пиеса „R.U.R.“». 1926 г. – В Шотландия е конструиран първият телевизионен приемник. Американският учен Робърт Годард пуска първата в света ракета с течно гориво. 1929 г. – Английският микробиолог Александър Флеминг открива пеницилина. 1937 г. – В САЩ е изобретено полиамидното влакно, включително и найлона, който се използва за производство на женско облекло. 1940 г. – В САЩ е разработен автомобил-всъдеход с четирицилиндров двигател. В САЩ започват да се продават найлонови чорапи. 1942 г. – Италианският физик Енрико Ферми построява в Чикаго (САЩ) първия ядрен реактор и пръв осъществява на 2 декември управляема верижна реакция. 1946 г. – Първият автоматичен електронен цифров компютър ENIAC е построен в Харвардския университет. В САЩ е употребена за първи път думата „автоматизация“ при описание на производствения процес на двигатели в компанията „Ford“. 1948 г. – Швейцарският физик Огюст Пикар извършва дълбоководно потапяне с първия батискаф собствена конструкция. 1948 г. – Американските физици Бардийн, Братейн и Шокли (от Bell Telephone Laboratories) разработват транзистора, което революционно откритие позволява да се намалят значително размерите на електронните устройства. 1954 г. – Американският физик Чарлз Хард Таунс и независимо от него съветските физици А. М. Прохоров и Н. Г. Басов изобретяват мазера – прибор, позволяващ да се получи кохерентен сноп микровълново излъчване. 1956 г. – В САЩ е изобретен видеомагнетофонът. 1979 г. – В Швеция е изобретен първият преносим клетъчен телефон. 1982 г. – Открито е смъртоносно заболяване на имунната система, предавано по полов път или чрез заразена кръв, което получава названието СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност). Източници

bg

2666

https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA

21 век

21-ви век започва на 1 януари 2001 г. и свършва на 31 декември 2100 г. Събития Атентати от 11 септември 2001 г. На 26 декември 2004 г. цунами убива близо 200 хил. души в Индонезия и други държави 19 януари 2006 г. – Американският космически апарат Нови хоризонти е изстрелян с мисия към Плутон и други обекти от Пояса на Кайпер 1 януари 2007 г. – България и Румъния са приети в Европейския съюз 2007 г. – телевизорите с плоски екрани превземат пазара в САЩ 25 май 2009 г. – втори ядрен опит на Северна Корея 11 март 2011 г. – цунами в Япония (предизвикано от земетресение с магнитуд от 9 по скалата на Рихтер) убива над 16 хил. души 1 юли 2013 г. – Хърватия е приета в Европейския съюз Атентат срещу „Шарли Ебдо“ и атентат в Париж на 13 ноември 2015 г. 1 декември 2019 г. Пандемия от COVID-19 31 януари 2020 г. - Великобритания напуска Европейския съюз (ЕС) 24 февруари 2022 г. – Руско нападение над Украйна

bg

2667

https://bg.wikipedia.org/wiki/2002

2002

2002 (MMII) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар. Тя е втората от третото хилядолетие и третата от 2000-те. Съответства на: 1451 година по Арменския календар 6752 година по Асирийския календар 2952 година по Берберския календар 1364 година по Бирманския календар 2546 година по Будисткия календар 5762 – 5765 година по Еврейския календар 1994 – 1995 година по Етиопския календар 1380 – 1381 година по Иранския календар 1423 – 1424 година по Ислямския календар 4698 – 4699 година по Китайския календар 1718 – 1719 година по Коптския календар 4335 година по Корейския календар 2755 години от основаването на Рим 2545 година по Тайландския слънчев календар 91 година по Чучхе календара Събития 8 – 24 февруари – В Солт Лейк Сити се провеждат Зимните олимпийски игри 2002. 24 март – В Кинотеатър Кодак в Холивуд, Калифорния се състои 74-та церемония по раздаване на наградите „Оскар“, с водеща Упи Голдбърг. 25 април – Южноафриканският предприемач Марк Шатълуърт излита от космодрума Байконур със Союз ТМ-34 и става вторият космически турист. 5 май – След втория тур на президентските избори във Франция, Жак Ширак е преизбран. 4 юни – Открит е 50000 Кваоар (Quaoar), транснептунов обект в пояса на Кайпер. 14 юни – Създаден е Национален военен университет с решение на XXXIX народно събрание чрез преобразуване и обединяване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“ – гр. Велико Търново, Висшето во­енно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ – гр. Шумен и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – гр. Долна Мит­рополия. 30 юни – Бразилия печели за пети път Световното първенство по футбол, след като побеждава Германия на финала. 9 юли – Организацията за африканско единство е преобразувана в Африкански съюз. август – Големи наводнения в Централна Европа водят до значителни щети и жертви. 10 септември – Швейцария се присъединява към Обединените нации. 19 септември – В Кот д'Ивоар започва гражданска война. 27 октомври – Луис Инасиу Лула да Силва е избран за президент на Бразилия. 12 декември – Ханс Еноксен е избран за министър-председател на Гренландия. 30 декември – Изригване на вулканичния остров Стромболи води до цунами; впоследствие островът е евакуиран. Родени 22 април – Алена Вергова, българска актриса 14 май – Сараи Меса, мексиканска актриса 30 ноември – Емрах, български попфолк певец от турски произход Починали 17 януари – Камило Хосе Села, испански писател, лауреат на Нобелова награда за литература през 1989 г. (р. 1916 г.) 19 януари – Вава, бразилски футболист (р. 1934 г.) 19 януари – Франц Инерхофер, австрийски писател (р. 1944 г.) 26 януари – Веселин Джигов, български народен певец (р. 1940 г.) 28 януари – Астрид Линдгрен, шведска детска писателка (р. 1907 г.) 29/30 януари – Даниел Пърл, американски журналист (р. 1963 г.) 6 февруари – Макс Перуц, австрийско-британски микробиолог (р. 1914 г.) 10 февруари – Джон Ериксон, британски историк (р. 1929 г.) 10 февруари – Михаил Герасимов, български химик (р. 1908 г.) 13 февруари – Едмар Меднис, американски шахматист (р. 1937 г.) 15 февруари – Кевин Смит, американски актьор (р. 1963 г.) 21 февруари – Джон Тоу, британски актьор (р. 1942 г.) 22 февруари – Чък Джоунс, американски аниматор, сценарист и режисьор (р. 1912 г.) 25 февруари – Никон Агатополски, български духовник (р. 1931 г.) 4 март – Маргарете Нойман, немска поетеса и белетристка (р. 1917 г.) 7 март – Цвятко Анев, български генерал (р. 1911 г.) 13 март – Ханс-Георг Гадамер, немски философ (р. 1900 г.) 17 март – Луизе Ринзер, немска писателка (р. 1911 г.) 17 март – Васил Митков, български футболист (р. 1943 г.) 30 март – Елизабет Боуз-Лайън, кралица на Великобритания (р. 1900 г.) 31 март – Слав Караславов, български поет и белетрист (р. 1932 г.) 1 април – Симо Хаюха, финландски снайперист (р. 1905 г.) 5 април – Лейн Стейли, фронтмен на гръндж групата Alice in chains (р. 1967 г.) 6 април – Славка Славова, българска актриса (р. 1924 г.) 11 април – Иван Димов, български скулптор (р. 1913 г.) 15 април – Деймън Найт, американски писател (р. 1922 г.) 15 април – Богомил Нонев, български писател, журналист, дипломат (р. 1920 г.) 18 април – Тур Хейердал, норвежки антрополог (р. 1914 г.) 25 април – Георги Робев, български диригент (р. 1934 г.) 2 май – Георги Мицков, български поет (р. 1921 г.) 17 май – Ласло Кубала, унгарски футболист и треньор (р. 1927 г.) 4 юни – Фернандо Белаунде Тери, перуански политик (р. 1912 г.) 17 юни – Добри Джуров, български офицер и политик (р. 1916 г.) 17 юни – Фриц Валтер, немски футболист (р. 1920 г.) 27 юни – Георги Соколов, български футболист (р. 1942 г.) 30 юни – Николай Хайтов, български писател (р. 1919 г.) юли – Славе Македонски, български писател, македонист (р. 1931 г.) 6 юли – Лазар Колишевски, югославски политик (р. 1914 г.) 9 юли – Людия Иванов, български учен (р. 1929 г.) 11 юли – Любомир Далчев, български художник и скулптор (р. 1902 г.) 14 юли – Алекс Фрейзър, австралийски учен (р. 1923 г.) 23 юли – Катя Паскалева, българска актриса (р. 1945 г.) 23 юли – Уилям Пиърс, американски политик (р. 1933 г.) 27 юли – Христо Фотев, български поет (р. 1934 г.) 1 август – Мария Нейкова, българска певица (р. 1945 г.) 6 август – Едсхер Дейкстра, холандски информатик (р. 1930 г.) 19 август – Едуардо Чилида, испански скулптор, художник (р. 1924 г.) 5 септември – Желез Дончев, български дендролог (р. 1921 г.) 8 октомври – Милко Балев, български политик (р. 1920 г.) 18 октомври – Генчо Стоев, български писател (р. 1925 г.) 21 октомври – Петър Корнажев, български политик и юрист (р. 1930 г.) 25 октомври – Ричард Харис, ирландски актьор (р. 1930 г.) 26 октомври – Мовсар Бараев, чеченски терорист (р. 1979 г.) 27 октомври – Светослав Лучников, български юрист и политик (р. 1922 г.) 31 октомври – Михалис Стасинопулос, гръцки политик (р. 1903 г.) 2 ноември – Чарлс Шефилд, американски писател (р. 1935 г.) 7 ноември – Георги Енишейнов, български футболист (р. 1929 г.) 18 ноември – Джеймс Кобърн, американски актьор (р. 1928 г.) 19 ноември – Ростислав Каишев, български физикохимик (р. 1908 г.) 20 ноември – Михаил Кантарджиев, български шахматист (р. 1910 г.) 26 ноември – Ружа Делчева, българска актриса (р. 1915 г.) 5 декември – Симеон Стоянов, български поет (р. 1937 г.) 5 декември – У Не Вин, политически деятел на Мианмар 7 декември – Илия Темков, български диригент (р. 1923 г.) 12 декември – Николай Амосов, украински хирург (р. 1913 г.) 22 декември – Димитър Димитров, български учен и политик (р. 1932 г.) 28 декември – Кочо Караджов, стопански деятел (р. 1917 г.) Нобелови награди Физика – Раймонд Дейвис-младши, Масатоси Косиба, Рикардо Джакони Химия – Джон Фен, Коичи Танака, Курт Вютрих Физиология или медицина – Сидни Бренър, Робърт Хорвиц, Джон Сълстън Литература – Имре Кертес Мир – Джими Картър Икономика – Даниел Канеман, Вернън Смит Филдсов медал Лоран Лафорг, Владимир Воеводски Киното през 2002 Филми Бяхме войници, САЩ Еквилибриум, САЩ Истинските жени си имат всичко, САЩ Люси си търси мъж, САЩ и Франция Мръсни хубави неща, САЩ и Обединеното кралство Откраднато лято, САЩ Призовка за Сара, Германия и САЩ Телефонна клопка, САЩ Часовете, САЩ Хари Потър и Стаята на тайните Чикаго, САЩ Вижте също: календара за тази година

bg

2669

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F

Уикипедия

Уикипедия (, ) е многоезична, уеб базирана енциклопедия със свободно съдържание. Тя е динамичен продукт на сътрудничещи си доброволци от цял свят, позволяваща на всеки човек с достъп до интернет да участва в редактирането ѝ. Проектът започва на 15 януари 2001 г. като допълнение към Нюпедия, която се съставя от експерти. Към 2020 г. Уикипедия се управлява от Фондация „Уикимедия“, организация с нестопанска цел. В Уикипедия има над 40 милиона статии, включително над 250 000 в българоезичната ѝ версия, създадени от над 100 000 доброволци. През годините на своето съществуване Уикипедия завоюва голяма популярност, насърчавайки зараждането на други сродни проекти като Уикиречник, Уикикниги и други. Статиите в Уикипедия често са цитирани както от медиите, така и в академичните среди: големите ѝ предимства са нейното свободно разпространение и списване, както и широкият ѝ обхват на теми. Редакторите са насърчавани да се придържат към политиката на „Неутрална гледна точка“, съгласно която основните възгледи по даден проблем се обобщават без опит да се изведе обективна истина. Така или иначе, славата на Уикипедия като достоверен справочник е оспорвана. Отворената ѝ природа позволява вандализъм, неточности, непридържане към приетите норми, ниско качество и пристрастия. Уикипедия – в сравнение с традиционните енциклопедии – е окачествявана като смесица от „истина, полуистина и някои лъжи“ и е критикувана за това, че предпочита консенсуса пред личните авторитети и че липсва лична отговорност за съдържанието. Упреквана е също, че предоставя средство за безогледна манипулация и пропаганда, особено по спорни теми. От друга страна, към 2020 г. Уикипедия се оценява като „последното останало добро място в интернет“, носител на културни иновации, който е несравнимо по-лесно достъпен и е по-четен от традиционните хартиени енциклопедии. Същият автор високо оценява окуражаването на всякакви дискусии и възприемането на шеговит стил на общуване, напомнящ за ранните дни на Просвещението и първата Енциклопедия на Дидро. Съществуват над 301 разноезични версии на Уикипедия, около 100 от които сравнително активни. Към март 2011 г. англоезичната, немскоезичната, рускоезичната и френскоезичната версии са единствените, разполагащи с над 1 милион статии. Над 100 000 статии имат и 33 други – на: полски, японски, италиански, нидерландски, португалски, испански, шведски, български, китайски, корейски, норвежки (букмол), фински, каталонски, волапюк, румънски, украински, турски, унгарски, чешки, есперанто, датски, индонезийски, словашки, арабски, виетнамски, сръбски, литовски, иврит, малайски, словенски и уарай-уарай. Съществуват раздели на Уикипедия, написани на мъртви езици (например Уикипедия на латински език и Уикипедия на старобългарски), както и раздели на изкуствени езици (на есперанто, на волапюк, на идо, на интерлингва, на новиал, на оксидентал и на ложбан). Немската версия е разпространявана и на DVD-ROM, а много от версиите ѝ са дублирани или разклонени на други уеб сайтове. Характеристики Девизът на Уикипедия е „Свободната енциклопедия, която всеки може да редактира“, а дефиницията, която ѝ дава нейният основател Джими Уейлс, е „опит да се създаде и разпространи свободна енциклопедия с възможно най-високо качество до всеки човек на планетата на собствения му език“. Тя се разработва на сайта wikipedia.org чрез компютърна програма, наречена „уики“. Името „Уикипедия“ е измислено от Лари Сангър. В интернет съществуват или са съществували и други енциклопедични проекти. В някои от тях се използват традиционни редакционни политики и важи идеята за интелектуална собственост върху продукта, например в писаната от експерти Станфордска философска енциклопедия, както и във вече несъществуващата Нюпедия. По-неофициални сайтове като h2g2 или Everything2 служат за общи упътвания, статиите в които са писани и контролирани от отделни хора. Проекти като Уикипедия, Susning.nu и Enciclopedia Libre са уикита, в които статиите се разработват от много автори и няма формален процес на проверка. Така по брой статии и брой думи Уикипедия се превръща в най-голямото енциклопедично уики. За разлика от много други енциклопедии, нейното съдържание е лицензирано под свободния лиценз Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното. Уикипедия има набор от политики, определящи типовете информация, подходящи за включване в статиите. Тези политики често биват цитирани във вътрешни за Уикипедия дискусии, когато се обсъжда дали дадена информация трябва да бъде добавена, променена, преместена в сроден проект или дори изтрита. Свободно съдържание От създаването си през 2001 година до средата на 2009 година Уикипедия е лицензирана под Лиценза за свободна документация на ГНУ (ЛСДГ или GFDL) – един от първите и понастоящем много копилефт лицензи за авторско право, които позволяват разпространение, създаване на производни работи и търговска употреба на съдържанието, при изрично упоменаване на имената на авторите и при условие, че съдържанието продължава да бъде достъпно под същите условия (т.е. свободно лицензирано). С проведено общностно гласуване през юни 2009 година е взето решението да се мигрира от GFDL към по-олекотения в някои отношения, но също така свободен копилефт лиценз Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното с някои допълнителни условия за ползване, осигуряващи приемственост на създаденото до този момент съдържание. Лицензът и условията за ползване на Уикипедия позволяват съдържанието ѝ да бъде копирано, променяно разпространявано в оригинален или модифициран вид, и използвано за всякаква, включително комерсиална употреба. Въпреки че това важи с пълна сила за текстовете в Уикипедия, голяма част от изображенията, аудио- и видеодокументите, които илюстрират текстовете могат да бъдат качени под други свободни лицензи, а в някои езикови версии на Уикипедия е позволена употребата и на несвободна мултимедия, качена с уговорката за т.нар. „честна употреба“ (fair use), например корпоративни емблеми, части от песни, обложки на дискове, корици на книги, плакати и други материали с промоционално съдържание. Известна част от версиите на Уикипедия и други нейни сродни проекти обаче приемат само напълно свободно съдържание. Уикипедия се използва от медии, учени и други като отправна точка при търсене на информация и ресурси. Информационни агенции редовно цитират Уикипедия като източник. Според списъци, правени от редакторите на Уикипедия, нейните статии са най-често цитирани в новинарски медии. По-рядко към данните в нея се прибягва в научни изследвания, книги, конференции и съдебни дела. Например канадският парламент споменава статията на Уикипедия за еднополови сватби в списъка за „странична литература“ в Проектозакон C-38. Неизчерпателни списъци са правени от уикипедианци в англоезичната версия на Уикипедия. Версии на различни езици Петте най-големи версии са написани, в низходящ ред, на английски, на немски, френски, полски и италиански. Общо, Уикипедия има 276 версии в различна степен на пълнота, с общ брой статии 15,5 милиона. Към г. българоезичната версия има статии, като постига стохилядната статия Петралона (пещера) на 24 май 2010 година местно време. В Уикипедия потребителите могат да регистрират потребителско име с каквато азбука желаят, например кирилица. Разноезичните версии работят независимо една от друга. Версиите не са обвързани със съдържанието на останалите версии и е необходимо единствено да се придържат към общите политики, като например „неутрална гледна точка“. Все пак, статии и изображения се споделят между версии на Уикипедия. Първото става с помощта на самоинициативни доброволци-преводачи, които понякога планират и координират усилията си с други уикипедианци, а второто – чрез хранилището за свободно лицензирано мултимедийно съдържание Общомедия. Списък на версиите, подредени по брой статии, може да бъде намерен на Мета. Трябва да се има предвид обаче, че броят статии е доста неточен начин за сравняване качеството на отделните езикови версии. Например в някои версии на Уикипедия почти половината статии са мъничета, създадени автоматично от ботове. Бележки Вижте също Българоезична Уикипедия Уикипедия:Статии за Уикипедия – Публикации в българските медии МедияУики – уики-софтуерът, използван от Уикипедия Ънсайклопидия m:List of Wikipedias – Списък на всички Уикипедии Външни препратки Вестник Култура за Уикипедия (статия от 2007 г.) Уики-общности

bg

2670

https://bg.wikipedia.org/wiki/2001

2001

2001 (MMI) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар и годината на змията според китайската астрология. Според традиционното тълкуване на Григорианския календар, 2001 г. е първата година от 21 век и първа от третото хилядолетие. Тя е и втората от 2000-те. Съответства на: 1450 година по Арменския календар 6751 година по Асирийския календар 2951 година по Берберския календар 1363 година по Бирманския календар 2545 година по Будисткия календар 5761 – 5764 година по Еврейския календар 1993 – 1994 година по Етиопския календар 1379 – 1380 година по Иранския календар 1422 – 1423 година по Ислямския календар 4697 – 4698 година по Китайския календар 1717 – 1718 година по Коптския календар 4334 година по Корейския календар 2754 години от основаването на Рим 2544 година по Тайландския слънчев календар 90 година по Чучхе календара Събития 18 февруари – bTV излъчва своята 24-часова програма. Microsoft издават Windows XP, нова стъпка в развитието на ОС Windows. Източен Тимор извоюва своята независимост от Индонезия. Известната Северноамериканска кеч федерация със собственик Винс Макмеън WWF(сега WWE) изкупува прекия си конкурент WCW(World Championship Wrestling) със собственик Тед Търнър и така започва ерата на еднолично господство на World Wrestling Federation, които дотогава са ненадминати от друго кеч шоу по телевизонен рейтинг. Атаките от 11 септември разрушават Световен търговски център в Ню Йорк, част от Пентагона в Арлингтън, Вирджиния. Общо 2749 загинали. Rockstar Games публикуват играта Grand Theft Auto III. 2 юни – Официално е открит футболният стадион А. Ле Кок Арена в град Талин, Естония. Родени Конър Гибс, американски актьор 9 януари – Родриго Силва де Гоеш, бразилски футболист 22 април – Мартин Минчев, български футболист 26 април – Менил Велиоски, северномакедонски певец 27 април – Лидия, българска поп и попфолк певица 3 май – Рейчъл Зиглър, американска актриса и певица 24 юли – Ияд Омар Хамуд, български футболист с ливански произход 20 август – Александра Начева, българска състезателка по троен скок 28 август – Анна Тринчер, украинска певица 6 септември – Андрей Йорданов, български футболист (полузащитник) 15 септември – Ема Фурман, американска актриса и фотомодел 14 октомври – Роуън Бланчард, американска актриса 25 октомври – Йоан Бауренски, български футболист 30 октомври – Бела Пейдж, австралийска певица 18 декември – Били Айлиш, американска певица и авторка на песни Починали Георги Арнаудов, български футболист (р. 1929 г.) Любомир Сагаев, български музиколог и общественик (р. 1917 г.) 10 януари – Неджати Джумалъ, турски писател (р. 1921 г.) 23 януари – Недко Недев, български футболист (р. 1920 г.) 31 януари – Гордън Диксън, канадски писател (р. 1923 г.) 10 февруари – Христо Бояджиев, български художник (р. 1912 г.) 14 февруари – Ричард Леймън, американски писател (р. 1947 г.) 18 февруари – Георги Минчев, български певец и музикант (р. 1943 г.) 19 февруари – Стенли Крамър, американски режисьор и продуцент (р. 1913) 26 февруари – Драгослав Аврамович, сръбски икономист (р. 1919 г.) 8 март – Моско Москов, български езковед (р. 1927 г.) 12 март – Робърт Лъдлъм, американски писател (р. 1927 г.) 24 март – Добромир Тонев, български поет (р. 1955 г.) 26 март – Благоя Талески, югославски политик (р. 1924 г.) 28 март – Въло Радев, български кинорежисьор (р. 1923 г.) 8 април – Яко Молхов, български критик (р. 1915 г.) 12 април – Венцеслав Андрейчев, български ядрен физик (р. 1941 г.) 4 май – Васка Илиева, македонска народна певица (р. 1923 г.) 9 май – Борислав Шаралиев, български кинорежисьор (р. 1922 г.) 11 май – Дъглас Адамс, британски писател (р. 1952 г.) 12 май – Алексей Туполев, съветски авиоконструктор (р. 1925 г.) 12 май – Диди, бразилски футболист (р. 1929 г.) 14 май – Георги Спасов, български политик и писател (р. 1943 г.) 18 май – Алексей Маресиев, съветски летец (р. 1916 г.) 18 май – Трендафил Станков, български футболист и треньор по футбол (р. 1923 г.) 30 май – Георги Божилов, български художник (р. 1935 г.) 21 юни – Джон Лий Хукър, американски блус музикант (р. 1917 г.) 22 юни – Лика Янко, българска художничка (р. 1928 г.) 27 юни – Джак Лемън, американски актьор (р. 1925 г.) 27 юни – Туве Янсон, финландска писателка (р. 1914 г.) 12 юли – Йован Котески, поет от Република Македония (р. 1932 г.) 31 юли – Пол Андерсън, американски писател (р. 1926 г.) 6 август – Жоржи Амаду, бразилски писател (р. 1912 г.) 18 август – Филип Кросби, американски бизнес теоретик (р. 1926 г.) 19 август – Бети Евърет, американска певица (р. 1939 г.) 25 август – Кен Тирел, британски автомобилен състезател (р. 1924 г.) 25 август – Алия, американска певица (р. 1979 г.) 28 август – Видин Даскалов, оперетен певец (р. 1929 г.) 2 септември – Кристиан Барнард, южноафрикански сърдечен хирург (р. 1922 г.) 3 септември – Стефан Продев, български писател, есеист и публицист (р. 1927 г.) 9 септември – Шах Масуд, афганистански политик и военен деятел (р. 1953 г.) 28 септември – Никола Ганчев, български кавалджия и музикален педагог (р. 1919 г.) 6 октомври – Георги Свежин, български поет (р. 1922 г.) 23 октомври – Джош Кърби, британски илюстратор (р. 1928 г.) 10 ноември – Кен Киси, американски писател (р. 1935 г.) 24 ноември – Мелани Торнтън, американска певица от групата La Bouche (р. 1967 г.) 25 ноември – Риаз Ахмед Гохар Шахи, пакистански религиозен водач (р. 1941 г.) 16 декември – Щефан Хайм, немски писател (р. 1913 г.) 20 декември – Леопол Седар Сенгор, френски поет (р. 1906 г.) 31 декември – Тодор Живков, български фолклорист и етнолог (р. 1938 г.) Нобелови награди Физика – Ерик Корнел, Волфганг Кетерле, Карл Уиман Химия – Уилям Ноулс, Рьоджи Нойори, Карл Бари Шарплес Физиология или медицина – Лилънд Хартлел, Тим Хънт, Пол Нърс Литература – Видиядхар Сураджпрасад Найпол Мир – Организация на обединените нации, Кофи Анан Икономика – Джордж Акерлоф, Майкъл Спенс, Джоузеф Стиглиц Киното през 2001 Филми Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена, Нова Зеландия/САЩ Белфегор: Фантомът на Лувъра, Франция Другите, САЩ Красив ум, САЩ Отмъщението, Бразилия, Франция и Швейцария Парола: Риба меч, САЩ Просто попитай децата ми, САЩ Пърл Харбър (филм), САЩ Сватбеният агент, Германия и САЩ Вижте също: календара за тази година

bg

2672

https://bg.wikipedia.org/wiki/1850

1850

Събития 28 март – Сключен е Виенският книжовен договор. Родени Авксентий Битолски, български духовник Георги Мяхов, български военен деец († ?) Деспот Баджович, деец на Сръбската пропаганда в Македония († 1930) Джеймс Баучер, британски журналист Димитрие Боди, сръбски дипломат († 1942) Захарий Стоянов, български писател († 1889) Кириакулис Мавромихалис, гръцки политик Константин Дамянов, български просветен деец Константин Помянов, български политик Никола Астарджиев, български революционер Петър Пармаков, български революционер († 1876) Филарет Вафидис, гръцки духовник 14 януари – Пиер Лоти, френски писател († 1923) 15 януари – Михай Еминеску, румънски поет († 1889) 15 януари – София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка 23 януари – Панайот Волов, български революционер († 1876) 27 януари – Джон Колиър, британски художник 27 януари – Едуард Джон Смит, английски капитан 12 февруари – Уилям Морис Дейвис, американски геоморфолог 14 февруари – Кейго Кийоура, министър-председател на Япония 24 април – Светослав Миларов-Сапунов, български писател 12 май – Михаил Векилски, български просветни дейци 18 май – Оливър Хевисайд, 6 юни – Карл Фердинанд Браун, немски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1909 († 1918) 15 юни – Сава Мирков, български военен лекар 27 юни – Иван Вазов, български писател 5 август – Ги дьо Мопасан, френски писател († 1893) 26 август – Шарл Рише, френски физиолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1913 († 1935). 5 септември – Ойген Голдщайн, германски физик († 1930) 8 октомври – Анри Луи льо Шателие, френски химик 11 ноември – Ангел Кънчев, български революционер († 1872) 13 ноември – Робърт Луис Стивънсън, британски писател (Островът на съкровищата) Починали Алекси Рилец, български архитект 1 януари – Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник 22 март – Карл Сигизмунд Кунт, германски ботаник 23 април – Уилям Уърдсуърт, английски поет 2 юли – Робърт Пийл, британски политик (* 1788) 17 август – Хосе де Сан Мартин, южноамерикански генерал, революционер и държавник 18 август – Оноре дьо Балзак, френски писател 22 август – Николаус Ленау, австрийски поет 26 август – Луи-Филип, крал на Франция 7 ноември – Феликс Арвер, френски поет 4 декември – Уилям Стърджън, английски физик 6 декември – Луи Жозеф Гей-Люсак, френски химик (* 1778) 24 декември – Фредерик Бастиа, френски философ Вижте също: календара за тази година

bg

2673

https://bg.wikipedia.org/wiki/1851

1851

Събития Родени Аврам Гуджев, български военен деец Владимир Палаузов, руски юрист Гюрчин Наумов, Български революционер Иван Алев, български лекар 13 януари – Тодор Каблешков, български революционер 10 февруари – Йонко Карагьозов, деец на националноосвободителното движение 21 април – Георги Измирлиев, български революционер 20 май – Емил Берлинер, американски изобретател 29 май – Леон Буржоа, френски политик 8 юли – Артър Евънс, 12 юли – Михаил Поморцев, руски изобретател и аеролог 8 август – Георги Кандиларов, български просветен деец 23 ноември – Йонас Басанавичус, литовски общественик 17 декември – Ото Шот, немски химик и оптик Починали 21 януари – Густав Лорцинг, немски композитор, оперен певец и диригент 21 януари – Алберт Лорцинг, немски композитор, оперен певец и диригент 1 февруари – Мери Шели, Английска писателка 22 февруари – Александър Алябиев, руски композитор (* 1787 г.) 9 март – Ханс Кристиян Оерстед, датски физик 9 март – Ханс Кристиан Оерстед, датски физик 23 април – Михаил Лазарев, руски морски капитан 12 юли – Луи Дагер, френски изобретател и пионер във фотографията 5 септември – Милица Николаевна, Велика руска княгиня 7 септември – Джон Кид, английски химик и професор 14 септември – Джеймс Фенимор Купър, американски писател 19 октомври – Мари Терез Шарлот, френска принцеса 10 декември – Карл Драйс, немски изобретател 19 декември – Джоузеф Търнър, английски художник Вижте също: календара за тази година