Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Chunks_4000

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (125)

all_all · 557k rows

Split (2)

train · 235k rows

language stringclasses 2 values	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 328 112k
bg	caselaw	EU	7.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 294/85 Жалба, подадена на 1 юли 2015 г. — ZZ/Комисия (Дело F-97/15) (2015/C 294/104) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ ((представители: S. Orlandi и T. Martin, адвокати) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на окончателното решение за прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателя към пенсионната схема на Съюза, в което се прилагат новите общи разпоредби за изпълнение (ОРИ) на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника от 3 март 2011 г. Искания на жалбоподателя — да се обяви за незаконен член 9 от общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника; — да се отмени решението от 14 октомври 2014 г., с което се потвърждава прехвърлянето на пенсионните права на жалбоподателя, придобити преди неговото постъпване на служба, в приложение на общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника от 3 март 2011 г.; — да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	7.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 200/10 Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de commerce de Bruxelles (Белгия) на 22 май 2012 г. — Адв. Christian van Buggenhout и адв. Ilse van de Mierop (синдици по несъстоятелността на Grontimmo SA)/Banque Internationale à Luxembourg (Дело C-251/12) 2012/C 200/18 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Tribunal de commerce de Bruxelles Страни в главното производство Ищци: Адв. Christian van Buggenhout и адв. Ilse van de Mierop (синдици по несъстоятелността на Grontimmo SA) Ответник: Banque Internationale à Luxembourg Преюдициални въпроси 1. Какво следва да бъде тълкуването на израза „задължение в полза на длъжника“ в член 24 от Регламент (ЕО) No 1346/2000 от 29 май 2000 г. (1)? 2. Следва ли да се разбира, че този израз включва плащане, направено в полза на кредитор на несъстоятелния длъжник, по искане на последния, когато страната, изпълнила задължението за плащане в полза и за сметка на несъстоятелния длъжник, е направила това, без да знае за съществуването на производство по несъстоятелност, образувано срещу длъжника в друга държава членка? (1) Регламент (ЕО) No 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).
bg	caselaw	EU	25.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/31 Жалба, подадена на 14 ноември 2013 г. — Léon Van Parys/Комисия (Дело T-603/13) 2014/C 24/57 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Firma Léon Van Parys NV (Антверпен, Белгия) (представители: Р. Vlaemminck, B. Van Vooren и R. Verbeke, адвокати) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени писмото на Комисията, с което тя е поискала допълнителни сведения от Belgische Administratie der Douane en Accijnzen (белгийската акцизна и митническа администрация) на основание на член 907 от Регламент (ЕИО) No 2454/93, както и писмото на Европейската комисия от 16 септември 2013 г., с което тя уведомява Firma Léon Van Parys за това искане и спира срока по член 907 от Регламент (ЕИО) No 2454/93; — да установи, че след постановяване на Решението на Общия съд по дело T-324/10 (преписка REM/REC 07/07) действието, което проявява член 909 от Регламент (ЕИО) No 2454/93, е изцяло в полза на жалбоподателя; — осъжда Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата. 1. С първото основание се твърди, че Комисията е нарушила членове 907 и 909 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 (1), както и член 266, параграф 1 ДФЕС. Жалбоподателят изтъква, че е изтекъл деветмесечният срок съгласно първите посочени разпоредби за постановяване на решението, поради което Комисията повече няма правомощия да се произнесе по молбата за опрощаване. В резултат на това Комисията вече не била компетентна да предприема мерки, превишаващи поправката на грешките в нейното решение, частично отменено с Решение на Общия съд от 19 март 2013 г. по дело Firma Léon Van Parys/Комисия. 2. Второто основание се отнася до нарушение на член 907 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 и на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на член 41 от последната — относно правото на добра администрация. Жалбоподателят твърди, че Комисията незаконосъобразно се e възползвала от възможността да поиска сведения, като по този начин е спряла срока за допълнителни девет месеца, за да избегне или поне да отклони бъдещото прилагане на член 909 от Регламент (ЕИО) No 2454/93. Освен това, би бил нарушен принципът за добра администрация, ако по отношение на въпрос, срокът за чието решаване е по принцип девет месеца, Комисията можела да реши, че има право през 2013 г. да започне щателна проверка по подадена в края на 2007 г. молба за освобождаване, при положение че вносът в съответния случай е извършен през 1999 г. (1) Регламент (ЕО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).
bg	caselaw	EU	21.9.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 274/31 Жалба, подадена на 8 юли 2013 г. — ZZ/Европол (Дело F-67/13) 2013/C 274/50 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: адв. J.-J. Ghosez) Ответник: Европейска полицейска служба (Европол) Предмет на производството Отмяната на решението да не се поднови срочния договор на жалбодателя Искания на жалбоподателя — Да се отменят решенията на ответника от 26 септември и 7 декември 2012 г., с които той уведомява жалбоподателя, че няма да поднови договора му, сключен за определен срок, изтичащ на 31 март 2013 г., както и решението от 9 април 2013 г. за отхвърляне на административната жалба на жалбоподателя; — да се осъди ответника да плати на жалбоподателя разликата между, от една страна, размера на възнаграждението, което той можеше да претендира, ако беше останал на служба при него, и от друга страна, размерът на възнаграждението, хонорарите и обезщетението за безработица или всяко друго заместващо обезщетение, което действително е получил считано от 1 април 2013 г. в замяна на възнаграждението, което е получавал като срочно нает служител; — да се осъди Европол да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	20150731062617132015/C 270/382792015TC27020150817BG01BGINFO_JUDICIAL20150526313111Дело T-279/15: Жалба, подадена на 26 май 2015 г. — Pirelli Tyre/СХВП (Пневматични покрития за колела на автомобили) ---documentbreak--- C2702015BG3110120150526BG0038311311Жалба, подадена на 26 май 2015 г. — Pirelli Tyre/СХВП (Пневматични покрития за колела на автомобили) (Дело T-279/15)2015/C 270/38Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Pirelli Tyre SpA (Милано, Италия) (представители: D. Caneva и G. Fucci, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността (пневматични покрития за колела на автомобили) — заявка за регистрация No 4 692-0001 Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на СХВП от 8 януари 2015 г. по преписка R 1285/2014-3 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да уважи искането за restitutio in integrum, направено от Pirelli Tyre SpA по смисъла на член 67 от Регламент (ЕО) No 6/2002 на Съвета относно промишления дизайн на Общността, като обяви за редовно плащането на таксата за запазване за втория 5-годишен период с удържане от текуща сметка No 000069, открита на името на Bugnion SpA, както и че въпросната регистлация понастоящем следователно поражда действие, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски на Pirelli Tyre SpA, направени в хода на настоящото производство. Изложено основание — Нарушение на член 67 от Регламент (ЕО) No 6/2002 относно промишления дизайн на Общността.
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 96/17 Решение на Съда (осми състав) от 19 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург (Дело C-264/06) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Регламент (ЕО) No 261/2004 - Член 16, параграф 3 - Обезщетяване и помощ на пътниците - Необходими мерки) (2007/C 96/29) Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: D. Maidani и R. Vidal Puig, agents) Ответник: Велико херцогство Люксембург (представител: C. Schiltz, agent) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане на необходимите разпоредби в изпълнение на чл.16, пар.3 на Регламент (ЕО) No261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 07, том 12, стр. 218) — Приемане на ефикасни, пропорционални и възпиращи санкции. Диспозитив 1) Като не е въвело санкции за нарушенията на Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията, които произтичат от член 16, параграф 3 от този регламент. 2) Великото херцогство Люксембург се осъжда да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 190, 12.8.2006 г.
bg	caselaw	EU	12.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 331/7 Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Mercantil de Barcelona (Испания) на 8 август 2011 г. — Mohamed Aziz/Caixa d'Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa) (Дело C-415/11) 2011/C 331/10 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado Mercantil de Barcelona Страни в главното производство Ищец: Mohamed Aziz Ответник: Caixa d'Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa) Преюдициални въпроси 1. Може ли да се счита, че системата за принудително изпълнение върху ипотекирани или заложени имоти, установена в член 695 и следващите от Гражданско-процесуалния закон, с предвидените ограничения по отношение на основанията за предявяване на възражения в испанската процесуална система, представлява очевидно ограничаване на защитата на потребителите, доколкото води от формална и материална гледна точка до очевидно накърняване на правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства, които да гарантират ефективна защита на неговите права? 2. От Съда на Европейския съюз се иска да изясни съдържанието на понятието „несъразмерност“ по отношение на: а) Възможността за предсрочна изискуемост на кредит при дългосрочни договори — в случая 33 години — поради неизпълнение на задължения през конкретен и много ограничен период от време. б) Определянето на лихви за забава — в случая над 18 % — които не отговарят на критериите за определяне на мораторни лихви при други потребителски договори (потребителски кредити) и които в други области на договарянето с потребители биха могли да се считат за неравноправни и за които, въпреки това, при договорите за сделки с недвижими имоти няма ясно законово ограничение, дори в случаите, когато следва да се прилагат не само по отношение на просрочени вноски, но и по отношение на всички дължими вноски поради предсрочна изискуемост. в) Едностранното установяване от кредитодателя на механизми за определяне и изчисляване на променливи лихви — редовни и мораторни — във връзка с възможността за принудително изпълнение върху ипотекирания имот, които не позволяват на длъжника, спрямо когото е насочено принудителното изпълнение, да предяви възражение относно размера на задължението в рамките на самото изпълнително производство, като той може да направи това в установително производство, при което към момента на произнасяне на окончателното решение принудителното изпълнение ще е приключило или, най-малко, длъжникът ще е изгубил ипотекирания или дадения като обезпечение по кредита имот; този въпрос има особено значение, когато кредитът се иска за закупуване на жилище, а принудителното изпълнение води до опразване на имота.
bg	caselaw	EU	22.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/20 Решение на Съда (четвърти състав) от 18 октомври 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република (Дело C-441/06) (1) (Държавни помощи - Задължение за възстановяване - Задължение за сътрудничество) (2007/C 315/33) Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: C. Giolito) Ответник: Френска република (представители: G. de Bergues и S. Ramet) Предмет Неизпълнение на задължения на държава-членка — Неприлагане в предписания срок на решение 2005/709/ЕО: Решение на Комисията от 2 август 2004 година относно държавната помощ, предоставена от Франция в полза на France Télécom (ОВ L 269, стp. 30) — Нарушаване на членове 2 и 3 от посоченото решение, както и на член 10 и на член 249, четвърта алинея ЕО — Задължение за възстановяване на помощ, считана за незаконосъобразна —Липса на въздействие върху това задължение на практическите затруднения при изчисляване на точния размер на помощта, която следва да се възстанови и на съществуването на жалба, подадена срещу решението на Комисията, с което помощта се обявява за незаконосъобразна Диспозитив 1) Като не е приложила в предписания срок Решение 2005/709/ЕО на Комисията от 2 август 2004 година относно държавната помощ, предоставена от Франция в полза на France Télécom, Френската република не е изпълнила задълженията си по силата на членове 2 и 3 от това решение, на член 249, четвърта алинея EО, както и на член 10 ЕО. 2) Осъжда Френската република да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 310, 16.12.2006 г.
bg	caselaw	EU	30.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 202/26 Жалба, подадена на 9 април 2014 г. — Gmina Kosakowo/Комисия (Дело T-217/14) 2014/C 202/33 Език на производството: полски Страни Жалбоподател: община Косаково (Полша) (представител: M. Leśny, radca prawny) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на Европейската комисия, постановено на 11 февруари 2013 г. по дело SA 35388, по силата на което Полша следва да възстанови неправомерно изплатената на летище Гдиня-Косаково държавна помощ, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски в производството. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три основания. 1. Първото основание е изведено от: — неправилно установяване на фактическата обстановка, на която се основава обжалваното решение. 2. Второто основание е изведено от: — нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неоснователното допускане, че община Косаково е предоставила публична помощ в противоречие с тази разпоредба в случай, при който придобиването на акции от нея в предприятието „Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo sp. z o.o.“ представлява насрещна престация по договор за наем на терен; или неправилното прилагане от страна на Европейската комисия на критерия за частния инвеститор. 3. Третото правно основание е изведено от: — нарушение на следните процесуалноправни норми: член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета поради неправилно прилагане на критерия за частния инвеститор; член 7, параграф 5 във връзка с член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета поради неправилно определяне на подлежащия на възстановяване размер на помощта, в който са включени и разходи за безопасност и инфраструктура; както и на член 296, втора алинея ДФЕС поради липсата на надлежно мотивиране на обжалваното решение, тъй като то не съдържа основни елементи, позволяващи да се определят мотивите му.
bg	caselaw	EU	23.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 344/35 Решение на Съда (седми състав) от 10 октомври 2013 г. — Европейска комисия/Италианска република (Дело C-353/12) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Държавни помощи - Помощ в полза на Ixfin SpA - Незаконна и несъвместима с вътрешния пазар помощ - Възстановяване - Неизпълнение) 2013/C 344/60 Език на производството: италиански Страни Ищец: Европейска комисия (представители: D. Grespan, B. Stromsky и S. Thomas) Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri, E. De Giovanni, avvocato dello Stato) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане на необходимите мерки за съобразяване с членове 2, 3 и 4 от Решение C(2009) 8123 на Комисията от 28 октомври 2009 година относно държавна помощ C 59/07, приведена в действие от Италия в полза на Ixfin SpA (ОВ L167, стp. 39) — Задължение за незабавно възстановяване на помощта, обявена за незаконна и за несъвместима с общия пазар, и за уведомяване на Комисията за това — Предприятие в несъстоятелност — Липса на абсолютна невъзможност за изпълнение Диспозитив 1. Като не е приела в предвидения срок необходимите разпоредби за възстановяването от Ixfin SpA на държавната помощ, обявена за незаконна и за несъвместима с вътрешния пазар в член 1 от Решение 2010/359/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година относно държавна помощ C 59/07 (ex N 127/06 и NN 13/06), приведена в действие от Италия в полза на Ixfin SpA, и като не е изпратила на Европейската комисия в определения срок информацията, посочена в член 4 от това решение, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС, както и по членове 2—4 от посоченото решение. 2. Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 287, 22.9.2012 г.
bg	caselaw	EU	16.6.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 176/8 РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 17 декември 2010 година по дело E-11/10 Надзорният орган на ЕАСТ срещу Княжество Лихтенщайн (Неспазване на задължения от договаряща се страна — Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите) 2011/C 176/05 По дело E-11/10, Надзорният орган на ЕАСТ срещу Княжество Лихтенщайн — ИСКАНЕ за постановяване, че с неприемането на или с неуведомяването в предвидения срок на Надзорния орган на ЕАСТ относно всички мерки, необходими за пълното транспониране в националното законодателство на акта, посочен в точка 21б от приложение XVIII към Споразумението за ЕИП, а именно Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена), адаптиран към Споразумението за ЕИП с Протокол 1 към него, Княжество Лихтенщайн не е изпълнило своите задължения съгласно член 33 от този акт и съгласно член 7 от Споразумението за ЕИП, Съдът в състав Carl Baudenbacher, председател, Thorgeir Örlygsson (съдия-докладчик) и Henrik Bull, съдии, излезе с решение на 17 декември 2010 г., чийто диспозитив постановява: С настоящото Съдът: 1. Постановява, че с неприемането в предвидения срок на всички мерки, необходими за транспонирането на акта, посочен в точка 21б от приложение XVIII към Споразумението за ЕИП, а именно Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена), адаптиран към Споразумението за ЕИП с Протокол 1 към него, Княжество Лихтенщайн не е изпълнило своите задължения съгласно член 33, първи параграф от този акт и съгласно член 7 от Споразумението за ЕИП. 2. Нарежда на Княжество Лихтенщайн да поеме разноските по съдебното производство.
bg	caselaw	EU	22.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 68/42 Жалба, подадена на 22 декември 2015 г. — EDF Toruń/Европейска агенция по химикали (ECHA) (Дело T-758/15) (2016/C 068/53) Език на производството: полски Страни Жалбоподател: EDF Toruń SA (Торун, Полша) (представител: K. Sienkiewicz, adwokat) Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение SME(2015)4950 от 3 ноември 2015 г. на Европейската агенция по химикали, както и ДДС-фактура No 10054011 от 3 ноември 2015 г., свързани със събирането на административна такса за невярно посочване на големината на предприятието при подаването на нотификация в регистъра REACH, — ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания. 1. Първо основание: Препоръка 2003/361/EО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, стр. 36) няма задължителна сила и следователно трябва да се прилагат националните разпоредби в тази област. 2. Второ основание: нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕО) 340/2008 (1), доколкото Агенцията няма право да налага парични санкции на лицата, които подават нотификации в регистъра REACH. 3. Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото е изискана административна такса в прекомерно висок размер предвид обема на работата по установяването на точната големина на предприятието. 4. Четвърто основание: превишаване на правомощия, доколкото таксата се събира на основание на Решение No 14/2015 на Управителния съвет на Европейската агенция по химикали, което няма задължителна сила. 5. Пето основание: нарушение на принципа на равно третиране, доколкото размерът на административната такса се определя в зависимост от големината на предприятието, което я заплаща, въпреки че няма никакви съображения, които да оправдават такъв подход. (1) Регламент (ЕО) No 340/2008 на Комисията от 16 април 2008 година относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) No 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (OB L 107, стр. 6).
bg	caselaw	EU	22.9.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 287/37 Жалба, подадена на 1 август 2012 г. — Klizli/Съвет (Дело T-336/12) 2012/C 287/67 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Yousef Klizli (Дамаск, Сирия) (представител: адв. З. Гъркова-Люцканова) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение за изпълнение 2012/256/ОВППС на Съвета от 14 май 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 126, стр. 9), доколкото се отнася до жалбоподателя; — да се отмени Регламент за изпълнение (ЕС) No 410/2012 на Съвета от 14 май 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 126, стр. 3), доколкото се отнася до жалбоподателя, и — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на своята жалба. 1. С първото правно основание се твърди, че — жалбоподателят бил неправилно включен в списъка като лице, което предоставя финансова помощ на режима. 2. С второто правно основание се твърди, че — оспорените актове на Съвета били издадени без всякакво правно основание и в нарушение на задължението за мотивиране, правото на защита, правото на ефективна съдебна защита и правото на собственост; те нарушавали също така принципа на пропорционалност и засягали доброто име на жалбоподателя.
bg	caselaw	EU	1.5.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 102/38 Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 10 март 2009 г. — Tsirimiagos/Комитет на регионите (Дело F-100/07) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Заплата - Превод на част от заплатите извън държавата по месторабота - Член 17, параграф 2, буква б) от приложение VII към предишния Правилник - Жилищно-спестовна сметка - Възстановяване на неоснователно платени суми - Условия - Нередност на преводите - Очевиден характер на нередността) 2009/C 102/55 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Kyriakos Tsirimiagos (Kraainem, Белгия) (представител: M.-A. Lucas, avocat) Ответник: Комитет на регионите на Европейския съюз (представители: P. Cervilla, подпомаган от B. Wägenbaur, avocat) Предмет Отмяна на решението от 21 ноември 2006 г. за възстановяване на изплатени суми на жалбоподателя, които са му били преведени при прилагане на корекционен коефициент към частта от заплатите му, преведени във Франция от април 2004 г. до май 2005 г., на основание твърдяно неспазване на необходимите условия за този превод — Искане за обезщетение Диспозитив 1) Отменя решението на Комитета на регионите от 21 ноември 2006 г., изменено с решението от 21 юни 2007 г., в частта му, в която се нарежда възстановяването на сумите в резултат от прилагането на корекционния коефициент спрямо извършените от г-н Tsirimiagos преводи в полза на жилищно-спестовната му сметка от април 2004 г. до май 2005 г. в размер на 15 300 EUR. 2) Осъжда Комитета на регионите на Европейския съюз да възстанови на г-н Tsirimiagos увеличената с мораторните лихви сума, удържана от заплатата му и съответстваща на прилагането на корекционния коефициент спрямо преводите, извършени в полза на жилищно-спестовната му сметка от април 2004 г. до май 2005 г. в размер на 15 300 EUR; тези лихви текат от датата на възстановяване до датата на действителното плащане в размер на приложимия за посочения период лихвен процент, определен от Европейската централна банка за основните операции на рефинансиране, увеличен с два пункта. 3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 4) Осъжда Комитета на регионите на Европейския съюз освен собствените си съдебни разноски да понесе половината от съдебните разноски на жалбоподателя. 5) Жалбоподателят понася половината от собствените си съдебни разноски. (1) ОВ C 269, 10.11.2007 г., стр. 73.
bg	caselaw	EU	28.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 227/3 Решение на Съда (втори състав) от 14 юни 2012 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Association nationale d'assistance aux frontières pour les étrangers (ANAFE)/Ministre de l'Intérieur, de l'Outre-mer, des Collectivités territoriales et de l'immigration (Дело C-606/10) (1) (Регламент (ЕО) No 562/2006 - Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) - Член 13 - Граждани на трети страни, притежаващи временно разрешение за пребиваване - Национална правна уредба, която забранява повторното влизане на тези граждани на територията на държавата членка, издала временното разрешение за пребиваване, ако нямат виза за повторно влизане - Понятие „виза за повторно влизане“ - Предходна административна практика, която е разрешавала повторното влизане без виза за повторно влизане - Необходимост от преходни мерки - Липса) 2012/C 227/04 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil d'État Страни в главното производство Жалбоподател: Association nationale d'assistance aux frontières pour les étrangers (ANAFE) Ответник: Ministre de l'Intérieur, de l'Outre-mer, des Collectivités territoriales et de l'immigration Предмет Преюдициално запитване — Conseil d'État (Франция) — Тълкуване на член 5, параграф 4, буква а) и член 13 от Регламент (ЕО) No 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 5 и поправка в ОВ L 275, 2010 г., стр. 11) — Национална правна уредба, която забранява повторното влизане на граждани на трети страни, притежаващи временно разрешение за пребиваване, на територията на държавата членка, издала това разрешение, ако нямат виза за повторно влизане, издадена от консулските служби или органите на префектурата — Понятие „виза за повторно влизане“ — Допустимост на преходни мерки в полза на такива граждани, напуснали територията — Принципи на правната сигурност и оправданите правни очаквания Диспозитив 1. Правилата относно отказа за влизане на граждани на трети страни, предвидени в член 13 от Регламент (ЕО) No 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), изменен с Регламент (ЕО) No 81/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 година, се прилагат и за гражданите на трети страни, за които се изисква виза и които искат да се завърнат през външните граници на Шенгенското пространство в държавата членка, която им е издала временно разрешение за пребиваване, без за тази цел да влизат на територията на друга държава членка. 2. Член 5, параграф 4, буква а) от Регламент No 562/2006, изменен с Регламент No 81/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, която издава на гражданин на трета страна виза за повторно влизане по смисъла на тази разпоредба, не може да предвиди ограничение влизането в Шенгенското пространство да става само през входните пунктове на нейна територия. 3. Принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не налагат да бъдат предвидени преходни мерки за гражданите на трети страни, напуснали територията на държава членка, когато са притежавали само временни разрешения за пребиваване, издадени в хода на разглеждането на първа молба за разрешение за пребиваване или на молба за убежище, и които искат да се завърнат на тази територия след влизането в сила на Регламент No 562/2006, изменен с Регламент No 81/2009. (1) ОВ C 72, 5.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	23.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 344/69 Жалба, подадена на 13 септември 2013 г. — ZZ/Парламент (Дело F-87/13) 2013/C 344/129 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ и др. (представители: A. Salerno, B. Cortese, avocats) Ответник: Европейски парламент Предмет на производството Отмяна на Решение на Европейския парламент относно новото разпределяне на правата на достъп до електронната поща на синдиката SAFE. Искания на жалбоподателите — Да се отмени обжалваното решение, — да се констатира отговорността на Европейския парламент за претърпените от жалбоподателите вреди, както материални, така и морални, от обжалваното решение и да им се присъди обезщетение за всички вреди, — да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски по настоящото производство.
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/24 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Sezione Terza (Италия) на 5 юли 2010 г. — Enipower SpA/Autorità per l'Energia Elettrica e il Gas (Дело C-328/10) () 2010/C 346/39 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Sezione Terza Страни в главното производство Жалбоподател: Enipower SpA Ответник: Autorità per l'Energia Elettrica e il Gas Преюдициален въпрос Допускат ли членове 23, 43, 49 и 56 от Договора, член 11, параграфи 2 и 6, както и член 24 от Директива 2003/54 (1) национална правна уредба, която в отсъствието на уведомяване на Европейската комисия налага постоянно на определени производители на електроенергия, които при дадени обстоятелства се оказват с основно значение за удовлетворяването на нуждите на търсенето на услуги по диспечиране, да отправят предложения на борсовите пазари за електроенергия съгласно програми, установени по решение на оператора на мрежата в зависимост от други правила, и според която възнаграждението по тези предложения не се определя свободно от производителя, а зависи от параметри, които не са определени предварително в съответствие с „прозрачни, недискриминационни и пазарно основани процедури“? (1) ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61.
bg	caselaw	EU	13.3.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 78/4 Решение на Съда (пети състав) от 25 януари 2017 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam — Нидерландия) — наказателно производство срещу Gerrit van Vemde (Дело C-582/15) (1) ((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Взаимно признаване на съдебни решения - Рамково решение 2008/909/ПВР - Приложно поле - Член 28 - Преходна разпоредба - Понятие за постановяване на окончателно съдебно решение)) (2017/C 078/04) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Rechtbank Amsterdam Страна в главното производство Gerrit van Vemde в присъствието на: Openbaar Ministerie Диспозитив Член 28, параграф 2, първо изречение от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася само до съдебните решения, станали окончателни преди посочената от съответната държава членка дата. (1) ОВ C 27, 25.1.2016 г.
bg	caselaw	EU	4.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 243/40 Жалба, подадена на 9 май 2016 г. — El Corte Inglés/EUIPO — Elho Business & Sport (FRee STyLe) (Дело T-212/16) (2016/C 243/44) Език на жалбата: испански Страни Жалбоподател: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представител: J. Rivas Zurdo, abogado) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Elho Business & Sport Vertriebs GmbH (Мюнхен, Германия) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „FRee STyLe“ — марка на Европейския съюз No 10 317 642 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 12 февруари 2016 г. по преписка R 377/2015-1 Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, и — да осъди насрещната страна или насрещните страни в производството по настоящата жалба, да заплатят съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на 7, параграф 1, буква в) във връзка с член 52, параграф 1, буква а) от Регламент No 207/2009. — Едновременното съществуване на конфликтните марки заедно с други знаци, съдържащи израза „FREE STYLE“. — Неизпълнение в решението на апелативния състав на задължението по член 76, параграфи 1 и 2 от Регламент No 207/2009 за отхвърляне на доказателствата, представени от Elho Business & Sport Vertriebs GmbH извън предвидения за това срок.
bg	caselaw	EU	15.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/54 Жалба, подадена на 2 май 2008 г. от Erika Krcova срещу решение, постановено на 18 октомври 2007 г. от Съда на публичната служба по дело F-112/06, Krcova/Съд (Дело T-498/07 P) (2008/C 209/98) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Erika Krcova (Trnava, Словакия) (представител: J. Rooy, avocat) Друга страна в производството: Съд на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 18 октомври 2007 г. по дело Krcova/Съд (F-112/06, все още непубликувано в Recueil), — да се отмени решението на Съда на Европейските общности от 17 октомври 2005 г., с което жалбоподателката е уволнена след изтичане на нейния срок за изпитване и, доколкото е необходимо, решението от 16 септември 2005 г. за продължаване на срока й за изпитване и доклада за срока й за изпитване от 12 септември 2005 г. със заключение за уволнението й, — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски за производството пред Съда на публичната служба, както и пред Първоинстанционния съд. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателката иска отмяна на решението на Съда на публичната служба от 18 октомври 2007 г., което е постановено по делото Krcova/Съд, F-112/06, и с което се отхвърля нейната жалба за отмяна на решението на Съда относно уволнението й след приключване на срока й за изпитване. Жалбоподателката упреква Съда на публичната служба в постановяване на решение ultra petita и в погрешно тълкуване на член 34 от Правилника на длъжностните лица на Европейските общности.
bg	caselaw	EU	5.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 135/46 Жалба, подадена на 4 февруари 2014 г. — Benediktinerabtei St. Bonifaz/СХВП — Andechser Molkerei Scheitz (Genuß für Leib & Seele KLOSTER Andechs SEIT 1455) (Дело T-78/14) 2014/C 135/59 Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Benediktinerabtei St. Bonifaz Köperschaft des öffentlichen Rechts (Мюнхен, Германия) (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Andechser Molkerei Scheitz GmbH (Андекс, Германия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 14 ноември 2013 г., постановено по преписка R 1272/2012-1 относно производство по възражение No B 1 754 228 (заявка за марка на Общността No 9 255 811), — да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят. Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словните елементи „Genuß für Leib & Seele KLOSTER Andechs SEIT 1455“ за стоки от клас 29 (заявка за марка на Общността No 9 255 811) Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Andechser Molkerei Scheitz GmbH Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: национална фигуративна марка и фигуративна марка на Общността, съдържащи словните елементи „ANDECHSER NATUR“ и „ANDECHSER NATUR SEIT 1908“ за стоки и услуги от класове 29 и 35. Решение на отдела по споровете: уважава възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: — нарушение на член 75, първо изречение от Регламент No 207/2009, — нарушение на член 76, параграф 1, второ изречение от Регламент No 207/2009, — нарушение на член 75, второ изречение от Регламент No 207/2009, — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	20.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 327/6 Решение на Съда (седми състав) от 4 ноември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург (Дело C-95/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2004/9/ЕО - Липса на посочване на органите, отговорни за инспектиране на лабораториите и за верифициране на изследванията, извършвани от последните, за оценка на спазване на добрата лабораторна практика) (2008/C 327/09) Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Rozet и P. Oliver) Ответник: Великото херцогство Люксембург (представител: C. Schiltz) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Директива 2004/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно инспектирането и верифицирането на добрата лабораторна практика (ДЛП) (ОВ L 50, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 202) — Липса на посочване на органите, отговорни за инспектиране на лабораториите и за верифициране на изследванията, извършвани от последните, за оценка на спазване на добрата лабораторна практика Диспозитив 1) Като не е посочило органите, отговорни за осъществяване на контрола по прилагането на принципите на добрата лабораторна практика (ДЛП), Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си член 3 на Директива 2004/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно инспектирането и верифицирането на добрата лабораторна практика (ДЛП). 2) Осъжда Великото херцогство Люксембург да плати съдебните разноски. (1) ОВ C 116, 9.5.2008 г.
bg	caselaw	EU	29.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 205/34 Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2009 г. — Promat/СХВП — Prosima Comercial (PROSIMA PROSIMA COMERCIAL S.A.) (Дело T-71/08) (1) (Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността PROSIMA PROSIMA COMERCIAL S.A. - По-ранна национална словна марка PROMINA - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Липса на прилика между стоките - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) 2009/C 205/62 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Promat GmbH (Ratingen, Германия) (представител: първоначално S. Beckmann, после H. Alt, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: първоначално A. Poch, после G. Schneider) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Prosima Comercial, SA (Барселона, Испания) Предмет Жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 27 ноември 2007 г. (преписка R 574/2007-2) относно процедура по възражение между Promat GmbH и Prosima Comercial, SA. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Promat GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 92, 12.4.2008 г.
bg	caselaw	EU	23.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 184/18 Жалба, подадена на 12 април 2012 г. — Peri/СХВП (форма на затегателна брава) (Дело T-171/12) 2012/C 184/32 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Peri GmbH (Weißenhorn, Германия) (представител: J. Dönch, Rechtsanwältin) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 януари 2012 г. по преписка R 1209/2011-1; — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Триизмерна марка, представляваща форма на затегателна брава, за стоки от класове 6 и 19 — Заявка No 9 462 078 Решение на проверителя: Отказва регистрация Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и д), подточки i) и ii) от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	20.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 114/28 Жалба, подадена на 25 февруари 2013 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 13 декември 2012 г. по дело T-103/08, Versalis SpA, понастоящем Polimeri Europa SpA, Eni SpA/Европейска комисия (Дело C-93/13 P) 2013/C 114/44 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, G. Conte, R. Striani) Други страни в производството: Versalis SpA, понастоящем Polimeri Europa SpA, Eni SpA Искания на жалбоподателя — да се отмени обжалваното решение в частта, в която намалява на 106 200 000 EUR размера на глобата, наложена с решението на ENI и на Versalis, — да се отхвърли изцяло първоинстанционнта жалба, — да се осъдят жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски по двете производства. Правни основания и основни доводи i) Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел, че Комисията е нарушила правото на защита на ENI като е увеличила поради повторност на нарушението размера на глобата, наложена солидарно на ENI и на Versalis за две нарушения, извършени в миналото от изцяло или почти изцяло контролирани от ENI дружества, макар ENI да не е адресат на двете решения, с които се констатират тези нарушения (и следователно не е получило изложение на възраженията за посочените нарушения). По-специално Общият съд е пренебрегнал факта, че при твърдение за повторност на нарушението правото на защита е гарантирано ако в момента, в който Комисията обявява намерението си да констатира повторността на нарушението тя дава възможност на страните да докажат, че не са налице условията за това. Освен това Общият съд не взел предвид факта, че когато констатира повторност на нарушението поради последващо нарушение на правилата на конкуренция Комисията не санкционира с обратно действие първото нарушение, а само извежда последиците от това, че същото предприятие (стопански субект) е извършило ново нарушение. ii) Общият съд е превишил компетентността си и е нарушил принципа на диспозитивното начало, член 21 от Статута на Съда, както и член 44, параграф 1 е член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд като е разгледал правен въпрос (свързан с предполагаемо нарушение на принципа на равно третиране при изчисляването на глобата), който не е бил повдигнат от жалбоподателите в първоначалната жалба. iii) Общият съд е допуснал правна греша при тълкуване и прилагане на принципа на равно третиране във връзка с „коефициента за умножение“ за целите на възпиращия ефект и е допуснал грешка в мотивите. По-специално Общият съд е пренебрегнал свободата на преценка на Комисията при определяне на глобите в светлината на направените констатации, задължавайки я да направи чисто математическо изчисление, за да определи коефициента за умножение, който трябва да се приложи спрямо ENI и Versalis. Осен това Общият съд неправилно е поискал от Комисията да гарантира пряка пропорционалност между процентното увеличение на глобата за целите на възпиращия ефект и оборота на предприятията, а не между коефициентите за умножение или между глобите, произтичащи от прилагането на коефициенти за умножение (умножени глоби), и общия оборот на предприятията.
bg	caselaw	EU	21.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 44/35 Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 4 декември 2008 г. — Staatssecretaris van Financiën tegen fiscale eenheid Facet BV/Fiscale Trading BV (Дело C-539/08) (2009/C 44/57) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Ищец: Staatssecretaris van Financiën Ответник: Fiscale eenheid Facet BV/Facet Trading BV Преюдициален въпрос Трябва ли член 17, параграфи 2 и 3 и член 28б, част А, параграф 2 от Шеста директива (1) да се тълкуват в смисъл, че ако съгласно първата алинея от последната разпоредба се приеме, че мястото на вътреобщностно придобиване се намира на територията на държавата-членка, издала идентификационния номер по ДДС, под който придобиващото лице е придобило стоките, то придобиващото лице има право незабавно да приспадне дължимия вследствие на това в тази държава-членка ДДС? (1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).
bg	caselaw	EU	11.8.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 243/4 Преюдициално запитване, отправено от Raad van State van België (Белгия) на 11 май 2012 г. — Belgacom NV/Interkommunale voor Teledistributie van het Gewest Antwerpen (INTEGAN) и др. (Дело C-221/12) 2012/C 243/06 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Raad van State van België Страни в главното производство Жалбоподател: Belgacom NV Ответници: Interkommunale voor Teledistributie van het Gewest Antwerpen (INTEGAN), Inter-Media, West-Vlaamse Energie- en Teledistributiemaatschappij (WVEM), Provinicale Brabantse Energiemaatschappij CVBA (PBE) Друга страна в производството: Telenet NV, Telenet Vlaanderen NV, Telenet Group Holding NV Преюдициални въпроси 1. Следва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предприятие със седалище в Белгия може да се позовава пред белгийските съдилища на основните правила на правото на Съюза, и по-специално на извежданото от посочените разпоредби задължение за прозрачност, във връзка с договор, който е извън приложното поле на някоя от директивите относно обществените поръчки, и с който договор белгийски орган прехвърля определени права на друго белгийско предприятие, без преди това да е провел публичен търг? 2. Стремежът да се избегне нарушение на съществуващ, сам по себе си безспорен и много специфичен договор, сключен между публичноправно юридическо лице и неконтролирано от него юридическо лице на частното право, или сключването на определена сделка или на договор за спогодба, целящ да уреди съществуващ спор относно тълкуването на посочения по-горе специфичен договор, като при сключването на тази спогодба се вземат предвид правата, признати на страните с предходно съдебно решение за налагане на привременни мерки, предвид обстоятелството, че без сключването на такава спогодба може да бъде нанесена сериозна вреда на осъществяваната от съответния орган дейност и да бъде намалена нейната стойност, а потребителите могат междувременно да бъдат лишени от определени услуги, може ли да се разглежда като императивно съображение от общ интерес или най-малкото като обективно обосноваващо съображение, което дава право на юридическите лица на публичното право по изключение и в отклонение от принципа на равно третиране и от забраната на дискриминацията по причина на националност, закрепените в членове 49 и 56 ДФЕС, както и от извеждания от тези разпоредби принцип на прозрачност, да не проведат публичен търг, а да възложат пряко съответния договор? 3. Ако на втория въпрос може да се отговори утвърдително, за да може по-горе посочените и гарантирани от правото на Съюза основни свободи да не се ограничават повече от необходимото за постигане на преследваната цел, трябва ли по-горе посочената сделка или по-горе посочената спогодба да се ограничи до абсолютно необходимото минимално съдържание за уреждане на съществуващия спор, или за да избегнат бъдещи различия в тълкуването, намиращи се в разумна и логическа връзка със спора, страните могат да сключат и договор за спогодба, който надхвърля този абсолютен минимум, като същевременно се защитават интересите на потребителите и заедно с това се увеличава стойността на прехвърляната дейност?
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/15 Решение на Съда (трети състав) от 21 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Gerechtshof te Amsterdam, Нидерландия) — Albron Catering BV/FNV Bondgenoten, John Roest (Дело C-242/09) (1) (Социална политика - Прехвърляния на предприятия - Директива 2001/23/ЕО - Гарантиране на правата на работниците и служителите - Група от дружества, в която заетите лица са наети на работа от дружество „работодател“ и са командировани да работят постоянно в „оперативно“ дружество - Прехвърляне на оперативно дружество) 2010/C 346/25 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Gerechtshof te Amsterdam Страни в главното производство Ищец: Albron Catering BV Ответници: FNV Bondgenoten, John Roest Предмет Преюдициално запитване — Gerechtshof te Amsterdam — Тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейност (ОВ L 82, стр. 16, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20) — Дружество, което включва целия персонал на група от дружества и го предоставя на разположение на оперативни дружества на групата в зависимост от техните нужди — Прехвърляне на дейността на оперативно дружество извън групата — Квалифициране Диспозитив При прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности на предприятие, принадлежащо към една група, към предприятие, външно за групата, като „прехвърлител“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) от посочената директива може да се разглежда и предприятието от групата, в което работниците са работили постоянно, без обаче да са били обвързани с последното с трудов договор, независимо че в рамките на тази група съществува предприятие, с което съответните работници и служители са били обвързани с такъв трудов договор. (1) ОВ C 220, 12.9.2009 г, стр. 21.
bg	caselaw	EU	7.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 294/35 Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 19 юни 2015 г. — Marc Soulier, Sara Doke/ministre de la Culture et de la Communication, Premier ministre (Дело C-301/15) (2015/C 294/44) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil d'État Страни в главното производство Жалбоподатели: Marc Soulier, Sara Doke Ответник: ministre de la Culture et de la Communication, Premier ministre Преюдициален въпрос Горепосочените разпоредби от Директива 2001/29/ЕО (1) допускат ли нормативна уредба като разгледаната в точка 1 от [настоящия] акт, която възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифрова форма на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват? (1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
bg	caselaw	EU	3.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 213/9 Решение на Съда (девети състав) от 4 май 2017 г. — Европейска комисия/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Дело C-502/15) (1) ((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 91/271/ЕИО - Членове 3 — 5 и член 10 - Приложение I, точки A, Б и Г - Пречистване на градските отпадъчни води - Канализационни системи - Вторично или еквивалентно пречистване - По-строго пречистване на отпадъчните води в чувствителните зони)) (2017/C 213/08) Език на производството: английски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: K. Mifsud-Bonnici и E. Manhaeve) Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: J. Kraehling, подпомаган от S. Ford, Barrister) Диспозитив 1) Като не осигурило събиране и отвеждане за пречистване на водите, събрани в комбинирана канализационна система на градските отпадъчни води и дъждовните води в агломерациите на Gowerton и Llanelli в съответствие с изискванията на Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година на Съвета за пречистването на градските отпадъчни води, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по членове 3, 4 и 10 от тази директива, както и по приложение I, точки A и Б от нея. 2) Като не е въвело вторично пречистване на градските отпадъчни води на агломерацията на Ballycastle и като не е подложило градските отпадъчни води на Гибралтар на пречистване, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по член 4 от Директива 91/271 и по приложение I, точка Б от нея. 3) Като не е осигурило, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи на агломерациите на Tiverton, Durham (Barkers Haugh), Chester-le-Street, Islip, Broughton Astley, Chilton, Witham и Chelmsford, преди заустването им в чувствителни зони, са подлагани на по-строго пречистване от описаното в член 4 от Директива 91/271, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по член 5 от тази директива и по приложение I, точка Б от нея. 4) Отхвърля иска в останалата му част. 5) Осъжда Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 16, 18.1.2016 г.
bg	caselaw	EU	5.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 72/11 Иск, предявен на 16 декември 2010 г. — Европейска комисия/Френска република (Дело C-596/10) 2011/C 72/18 Език на производството: френски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: F. Dintilhac и M. Afonso) Ответник: Френска република Искания на ищеца — да се установи, че като прилага намалена ставка на ДДС за доставки, свързани с еднокопитни животни и особено с коне, когато те обикновено не се предназначени за използване при приготвянето на хранителни продукти или в селскостопанското производство, Френската република не е изпълнила задълженията си по членове 96—99 от Директивата ДДС (1) и приложение III към нея; — да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на своя иск Комисията повдига две твърдения за нарушение, изведени от несъобразяването с Директивата ДДС на националното законодателство, което от една страна прилага намалена ставка от 5,5 % за доставките, непопадащи в посочените в приложение III към директивата изключенията, а от друга страна за някои доставки прилага намалена ставка от 2,10 %. С първото си твърдение за нарушение ищецът твърди, че освен прилагането на намалена ставка на ДДС от 5,5 % за доставките, свързани с живите еднокопитни животни, независимо от тяхното използване, френската правна уредба съдържа и други разпоредби, които не са в съответствие с Директивата ДДС, и по-специално с точки 1 и 11 от приложение III към директивата. С второто си твърдение за нарушение Комисията посочва съществуването на административна практика на ответника, която се състои в прилагането на ставка от 2,10 % за продажбите в полза на неподлежащи на облагане с ДДС лица на непредназначени за клане живи животни и в частност на конете за походи, състезания, развлечение и езда. (1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
bg	caselaw	EU	20.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 222/6 Преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Обединено кралство), постъпило на 18 април 2016 г. — C. King/The Sash Window Workshop Ltd, Richard Dollar (Дело C-214/16) (2016/C 222/08) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) Страни в главното производство Жалбоподател: C. King Ответници: The Sash Window Workshop Ltd, Richard Dollar Преюдициални въпроси 1) При спор между работник и работодател по въпроса дали работникът има право на платен годишен отпуск съгласно член 7 от Директива 2003/88 (1) съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с принципа на ефективна правна защита, положение, при което работникът трябва да ползва отпуск, преди да може да установи дали има право на заплащане? 2) Ако работникът не ползва целия или част от годишния отпуск, на който има право през референтната година, в която правото трябва да се упражни, може ли в случаите, когато той е щял да ползва отпуска си, ако работодателят не беше отказал да му заплаща ползваните периоди отпуск, работникът да претендира, че е възпрепятстван да упражни правото си на платен отпуск, така че правото да се прехвърля до момента, в който той има възможност да го упражни? 3) Ако правото се прехвърля, може ли прехвърлянето да се извършва за неопределено време или има ограничен срок, в рамките на който да се упражни прехвърленото право, по аналогия с ограниченията, налагани в случаите, когато работникът не може да упражни правото си на отпуск през референтната година поради болест? 4) При липсата на законова или договорна разпоредба, която да уточнява периода на прехвърляне, длъжна ли е националната юрисдикция да наложи ограничение на периода на прехвърляне, за да се гарантира, че прилагането на Правилника не нарушава целта по член 7? 5) При утвърдителен отговор, съвместим ли е с правото по член 7 срокът от 18 месеца, считано от края на референтната година, за която се отнася отпускът? (1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3)
bg	caselaw	EU	6.3.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 70/6 Решение на Съда (трети състав) от 18 януари 2017 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret — Дания) — Sjelle Autogenbrug I/S/Skatteministeriet (Дело C-471/15) (1) ((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Особен режим за облагане на маржа на печалбата - Понятие за стоки втора употреба - Продажби на резервни части от излезли от употреба автомобили)) (2017/C 070/09) Език на производството: датски Запитваща юрисдикция Vestre Landsret Страни в главното производство Жалбоподател: Sjelle Autogenbrug I/S Ответник: Skatteministeriet Диспозитив Член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че използвани автомобилни части с произход от излезли от употреба превозни средства, придобити от предприятие за повторна употреба на превозни средства от физическо лице и предназначени за продажба като резервни части, представляват „стоки втора употреба“ по смисъла на тази разпоредба, като последицата от това е, че за доставките на такива части, осъществени от данъчнозадължен дилър, се прилага режимът за облагане на маржа на печалбата. (1) ОВ C 363, 3.11.2015 г.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/27 Иск, предявен на 11 ноември 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия (Дело C-441/09) 2010/C 24/50 Език на производството: немски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: D. Triantafyllou и B.-R. Killmann) Ответник: Република Австрия Искания на ищеца — да се установи, че Република Австрия не е изпълнила задълженията си по членове 96 и 98 от директивата относно системата на данъка върху добавената стойност (1) във връзка с приложение III към същата, доколкото прилага намалена ставка на данъка върху добавената стойност за доставката, вноса и вътреобщностното придобиване на някои живи животни (в частност коне), които не са предназначени за приготвяне на хранителни продукти; — да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Комисията поддържа, че с австрийската правна уредба на данъка върху добавената стойност се нарушават членове 96 и 98 от директивата за данъка върху добавената стойност във връзка с приложение III към същата, тъй като се прилага намалена ставка на ДДС за доставката на някои живи животни (в частност коне) дори когато тези животни не са предназначени за производството на хранителни продукти. Според Комисията понятието „живи животни“ в точка 1 от приложение III към директивата за данъка върху добавената стойност не е самостоятелна категория, а включва единствено онези животни, които обикновено се използват като храна. Това тълкуване намирало подкрепа в текстовете на посочената разпоредба на испански, френски, английски, италиански, нидерландски, португалски и шведски език. Освен това съгласно постоянната съдебна практика тази разпоредба следвало да се тълкува стриктно, тъй като въвежда изключение. В частност животните от групата на нечифтокопитните несъмнено се използвали преимуществено като товарни и ездитни животни (а не като храна). (1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
bg	caselaw	EU	21.9.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 274/9 Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Испания) на 5 юли 2013 г. — Estación de Servicio Pozuelo 4, S.L./GALP Energía España S.A.U. (Дело C-384/13) 2013/C 274/15 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Tribunal Supremo Страни в главното производство Жалбоподател: Estación de Servicio Pozuelo 4, S.L. Ответник: GALP Energía España S.A.U. Преюдициални въпроси 1. Може ли договор, като сключения в главното производство, по силата на който в полза на доставчика на петролни продукти се учредява право на строеж за период от четиридесет и пет години, за да построи бензиностанция и да я отдаде под наем на собственика на парцела за период от време, който е еднакъв с продължителността на това право, с възникване на задължение за изключително право на продажба през същия период от време, да се счита за незначителен и да не нарушава забраната, установена в член 81 ЕО, параграф 1 (понастоящем член 101 ДФЕС, параграф 1), основно поради недостатъчен пазарен дял на доставчика, който не надвишава 3 %, в сравнение с общия пазарен дял на само три доставчика, приблизително 70 %, въпреки че продължителността му надвишава средната продължителност на договорите, обичайно сключвани на въпросния пазар? 2. При отрицателен отговор, когато договорът следва да се разглежда в съответствие с Регламент No 1984/83 (1) и Регламент No 2790/99 (2), може ли да се тълкува член 12, параграф 2 от Регламент No 2790/99 във връзка с член 5, буква а) от същия регламент в смисъл, че тъй като дистрибуторът не е собственик на терените и тъй като оставащата продължителност на договора към 1 януари 2002 г. е по-голяма от пет години, договорът е нищожен на 31 декември 2006 г.? (1) на Комисията от 22 юни 1983 година относно прилагането на член 85, параграф 3 от Договора към категории споразумения за изключителни покупки (ОВ L 173, стр. 5). (2) на Комисията от 22 декември 1999 година за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 336, стр. 21; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 66).
bg	caselaw	EU	19.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 340/24 Определение на Общия съд от 23 септември 2011 г. — Bro Grébé/Съвет (Дело T-194/11) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, взети с оглед ситуацията в Кот д'Ивоар - Жалба за отмяна - Бездействие на жалбоподателя - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2011/C 340/50 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Geneviève Bro Grébé (Abidjan, Кот д'Ивоар) (представител: J.-C. Tchikaya, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и M. Chavrier) Предмет Искане за отмяна на Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д'Ивоар (ОВ L 11, стр. 36), от една страна, и, от друга страна —за отмяна на Регламент (ЕС) No 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) No 560/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д'Ивоар (ОВ L 11, стр. 1), доколкото тези актове засягат жалбоподателя. Диспозитив 1. Основанието за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата е отпаднало. 2. Осъжда г-жа Geneviève Bro Grébé да заплати съдебните разноски. 3. Липсва основание за произнасяне по искането на Европейската комисия да встъпи по делото. (1) ОВ C 152, 21.5.2011 г.
bg	caselaw	EU	14.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 302/19 Жалба, подадена на 24 юни 2015 г. от SolarWorld AG срещу определението, постановено от Общия съд (пети състав) на 14 април 2015 г. по дело T-393/13, SolarWorld AG/Европейска комисия (Дело C-312/15 P) (2015/C 302/24) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: SolarWorld AG (представители: L. Ruessmann, avocat, J. Beck, Solicitor) Други страни в производството: Европейска комисия, Solsonica SpA Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Съда: — да обяви жалбата за допустима и основателна, — да отмени определението на Общия съд по дело T-393/13, доколкото с него Общият съд приема, че е отпаднало основанието за произнасяне по предявените от жалбоподателя искания за отмяна и за обезщетение, — да постанови, че жалбата за отмяна и искането за обезщетение, предмет на дело T-393/13, са допустими, и — да върне делото на Общия съд за произнасяне по съществото на исканията на жалбоподателя за отмяна и за обезщетение. Основания и основни доводи Жалбоподателят сочи доводи за явна неправилност на извода на Общия съд, че е отпаднало основанието за произнасяне по жалбата за отмяна и искането за обезщетение.
bg	caselaw	EU	19.7.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/33 Жалба, подадена на 18 март 2008 г. — Garvalhal Garcia/Съвет (Дело F-40/08) (2008/C 183/65) Език на производството: португалски Страни Жалбоподател: Daniela Paula Garvalhal Garcia (Sines, Португалия) (представител: F. Antas da Cunha, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз Предмет и описание на спора Отмяна на решението на Съвета, с което се отказва предоставянето на надбавка за образование за дъщерята на жалбоподателя. Искания на жалбоподателя — да се отмени окончателното решение на Дирекция „Персонал“ на Съвета на Европейските общности от 16 ноември 2007 г. и да се постанови, че то трябва да бъде заменено от друго решение за предоставяне на надбавка за образование за дъщерята на жалбоподателя за учебната 2006/2007 година.
bg	caselaw	EU	23.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 344/14 Решение на Съда (голям състав) от 3 октомври 2013 г. — Inuit Tapiriit Kanatami и др./Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Кралство Нидерландия, Европейска комисия (Дело C-583/11 P) (1) (Обжалване - Регламент (ЕО) No 1007/2009 - Търговия с тюленови продукти - Ограничения на вноса и на търговията с посочените продукти - Жалба за отмяна - Допустимост - Право на жалба на физическите или юридическите лица - Член 263, четвърта алинея ДФЕС - Понятието „подзаконови актове“ - Законодателни актове - Основно право на ефективна съдебна защита) 2013/C 344/22 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Inuit Tapiriit Kanatami, Nattivak Hunters and Trappers Association, Pangnirtung Hunters' and Trappers' Association, Jaypootie Moesesie, Allen Kooneeliusie, Toomasie Newkingnak, David Kuptana, Karliin Aariak, Canadian Seal Marketing Group, Ta Ma Su Seal Products, Inc., Fur Institute of Canada, NuTan Furs, Inc., GC Rieber Skinn AS, Inuit Circumpolar Council Greenland (ICC-Greenland), Johannes Egede, Kalaallit Nunaanni Aalisartut Piniartullu Kattuffiat (KNAPK) (представители: J. Bouckaert, H. Viaene и D. Gillet, avocats) Други страни в производството: Европейски парламент (представители: I. Anagnostopoulou и D. Gauci, както и от L. Visaggio), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Moore и K. Michoel), Европейска комисия (представители: P. Oliver, E. White и K. Mifsud-Bonnici), Кралство Нидерландия Предмет Жалба против Определение на Общия съд (седми състав) от 6 септември 2011 г. по дело Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (T-18/10), с което се отхвърля жалбата за отмяната на Регламент (ЕО) No 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно търговията с тюленови продукти (ОВ L 286, стр. 36) — Понятието „подзаконов акт“ — Изискване за лично засягане от обжалвания регламент Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Inuit Tapiriit Kanatami, Nattivak Hunters and Trappers Association, Pangnirtung Hunters’ and Trappers’ Association, г-н Jaypootie Moesesie, г-н Allen Kooneeliusie, г-н Toomasie Newkingnak, г-н David Kuptana, г-жа Karliin Aariak, Canadian Seal Marketing Group, Ta Ma Su Seal Products Inc., Fur Institute of Canada, NuTan Furs Inc., GC Rieber Skinn AS, Inuit Circumpolar Council Greenland (ICC-Greenland), г-н Johannes Egede и Kalaallit Nunaanni Aalisartut Piniartullu Kattuffiat (KNAPK) да понесат, наред със собствените си съдебни разноски, и тези на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз. 3. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 58, 25.2.2012 г.
bg	caselaw	EU	12.4.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 92/1 (2008/C 92/01) Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 79, 29.3.2008 г. Предишни публикации ОВ C 64, 8.3.2008 г. ОВ C 51, 23.2.2008 г. ОВ C 37, 9.2.2008 г. ОВ C 22, 26.1.2008 г. ОВ C 8, 12.1.2008 г. ОВ C 315, 22.12.2007 г. Може да намерите тези текстове на: EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu
bg	caselaw	EU	4.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 153/6 Решение на Съда (пети състав) от 7 май 2009 г. — Waterford Wedgwood plc/Assembled Investments (Proprietary) Ltd, Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (Дело C-398/07 P) (1) (Обжалване - Марка на Общността - Фигуративна марка „WATERFORD STELLENBOSCH“ - Възражение от притежателя на словната марка на Общността „WATERFORD“ - Отказ на апелативния състав да се регистрира марката) 2009/C 153/12 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Waterford Wedgwood plc (представител: J. Pagenberg, Rechtsanwalt) Други страни в производството: Assembled Investments (Proprietary) Ltd (представители: P. Hagman, asianajaja, и J. Palm, tavaramerkkiasiamies), Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral) Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 12 юни 2007 г. по дело Assembled Investments (Proprietary)/СХВП и Waterford Wedgwood (T-105/05), с което Първоинстанционният съд отменя Решение R 240/2004-1 на първи апелативен състав на СХВП от 15 декември 2004 г. за отмяна на решението на отдела по споровете, отхвърлящо възражението на притежателя на словната марка на Общността „WATERFORD“ за стоки от класове 3, 8, 11, 21, 24 и 34. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Waterford Wedgwood plc да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 283, 24.11.2007 г.
bg	caselaw	EU	23.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 96/28 Жалба, подадена на 2 февруари 2015 г. — ZZ и др./Комисия (Дело F-18/15) (2015/C 096/36) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: ZZ и др. (представители: T. Bontinck и A. Guillerme, avocats) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решенията, с които се изменя описанието на вида на длъжността на жалбоподателите в приложението sysper 2 и/или с които те не са включени в списъка на длъжностните лица, предложени за повишаване в степени AD13 и AD14 в процедурата по повишаване за 2014 година. Искания на жалбоподателите Като главно искане: — Да се установи незаконосъобразността на член 45 от Правилника и на приложение I, както и на свързаните с тях преходни мерки; — Да се отмени решението на ОН от 14 април 2014 г. за изменение на преписката за повишаването на жалбоподателите, съдържаща се в системата „Sysper 2“, за да бъде блокирана всяка възможност, отнасяща се до тях; — Да се отмени следващото от това решение на ОН, уведомление за което е изпратено на 24 юни 2014 г., жалбоподателите да не бъдат предложени за повишаване в степени AD13 и AD14 в рамките на годишната процедура по повишаване за 2014 година, предвидена в член 45 от Правилника. — Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски; При условията на евентуалност: — Да се отмени решението на ОН от 14 април 2014 г. за изменение на преписката за повишаването на жалбоподателите, съдържаща се в системата „Sysper 2“, за да бъде блокирана всяка възможност, отнасяща се до тях; — Да се отмени следващото от това решение на ОН, нотифицирано на 24 юни 2014 г. жалбоподателите да не бъдат включени в повишаването в степени AD13 и AD14 в рамките на годишната процедура по повишаване за 2014 година, предвидена в член 45 от Правилника. — Да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	18.8.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 250/9 Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Hannover (Германия) на 4 юни 2012 г. — Samantha Elrick/Bezirksregierung Köln (Дело C-275/12) 2012/C 250/16 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgericht Hannover Страни в главното производство Жалбоподател: Samantha Elrick Ответник: Bezirksregierung Köln Преюдициални въпроси Допускат ли членове 20 и 21 ДФЕС национална правна уредба, съгласно която на германска гражданка, която има постоянно местожителство в Германия и посещава учебно заведение в държава — членка на Европейския съюз, е отказана предвидената в Bundesausbildungsförderungsgesetz („BAföG“) помощ за обучение за посещаването на това чуждо учебно заведение, по съображение, че посещаваният курс на обучение в чужбина е с продължителност само една година, макар тази гражданка да е можела да получи помощ съгласно BAföG за сходно обучение в Германия с продължителност също една година?
bg	caselaw	EU	17.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/34 Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 7 април 2016 г. — Spadafora/Комисия (Дело F-44/15) (1) ((Публична служба - Длъжностни лица - Длъжност на началник-отдел - Обявяване на свободна длъжност - Процедура за подбор - Комисия за предварителен подбор - Разговор с комисията за предварителен подбор - Невключване в списъка на подбрани кандидати, предложени за окончателен разговор с органа по назначаването - Редовност на процедурата за подбор - Предимство при назначаването на кандидат, който е гражданин на определена държава членка - Поведение на председателя на комисията за предварителен подбор - Езикова дискриминация - Искане за обезщетение - Член 81 от Процедурния правилник)) (2016/C 175/40) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Sergio Spadafora (Волюв-Сен-Ламбер, Белгия) (представител: G. Belotti, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser и G. Gattinara) Предмет Искане за отмяна на решението за назначаване на длъжността началник на отдел C4 („Legal Advice“) на лице, различно от жалбоподателя, който е изпълнявал длъжността началник на този отдел от момента на прекратяване на служебното правоотношение на предишния началник отдел. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като частично явно недопустима и частично явно неоснователна. 2) Осъжда г-н Sergio Spadafora да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на Европейската комисия. (1) ОВ C 221, 6.7.2015 г., стр. 27
bg	caselaw	EU	5.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 135/25 Жалба, подадена на 4 март 2014 г. от Investigación y Desarrollo en Soluciones y Servicios IT, SA срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 13 януари 2014 г. по дело T-134/12, Investigación y Desarrollo en Soluciones y Servicios IT/Комисия (Дело C-104/12 P) 2014/C 135/30 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Investigación y Desarrollo en Soluciones y Servicios IT, S.A. (представител: M. Jiménez Perona, abogado) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени изцяло определението на Общия съд (втори състав) от 13 януари 2014 г. по дело T-134/12, доколкото с него жалбата за отмяна е обявена за недопустима; — при условията на евентуалност, да се отменят една или няколко части от това определение: — да се отмени частта относно помощите, получени за проектите, посочени на първата страница от жалбата за отмяна в първоинстанционното производство; — да се отмени частта относно недопустимостта на искането за обезщетение, свързано с проекта Bey Watch; — да се отмени частта относно недопустимостта на искането за обезщетение, свързано с проекта Indect; — да се отмени частта относно недопустимостта на исканията за обезщетение, свързани с останалите проекти; — да се върне пълния текст на определението на Общия съд, който да се произнесе по същество; — при условията на евентуалност, да се върнат една или някои части от определението по преценка на Съда, за да може Общият съд да ги разгледа по същество; — да се осъди Комисията да заплати разноските по настоящото производство, както и тези по дело T-134/12, по което са изтъкнати същите основания за обжалване. Основания и основни доводи Фактическа грешка на Общия съд при преценката на доказателствата, доколкото той не взел предвид някои от представените от жалбоподателя документи в рамките на обжалването. Според последния Общият съд пропуснал факти, пропуски и документи, които имали голямо значение за мотивите на определението. Грешка при прилагане на правото от Общия съд при преценката на доказателствата, доколкото той приел, че единствено е приложимо правното средство по член 272 ДФЕС, но не и това по член 263 ДФЕС. Грешка при прилагане на правото от Общия съд, доколкото той пренебрегнал факта, че Комисията въвела жалбоподателя в заблуждение, че дебитните известия представляват окончателен акт, приет при упражняването на собствените ѝ правомощия и следователно могат да бъдат обжалвани. Общият съд нарушил общия принцип за равенство и за недопускане на дискриминация, прогласен в член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Грешка при прилагане на правото от Общия съд при преценката на доказателствата, доколкото той не взел предвид фактите, пропуските и документите, посочени в първите параграфи на жалбата за отмяна. Грешка при прилагане на правото от Общия съд при преценката на липсата на мотиви и на какъвто и да е коментар от Комисията относно голяма част от твърденията на жалбоподателя в неговата жалба за отмяна. Фактическа грешка и грешка при прилагане на правото от Общия съд при преценката на доказателствата относно недопустимостта на искането за обезщетение, свързано с проекта BeyWatch, което поставя под въпрос неговото съществуване. Жалбоподателят е доказал, че искът за търсене на извъндоговорна отговорност е основателен и че са налице всички условия, изведени в общностната съдебна практика, за да се търси подобна отговорност. Грешка при прилагане на правото от Общия съд при преценката на доказателствата относно недопустимостта на искането за обезщетение, свързано с проекта Indect, доколкото той приел, че единственото средство за защита е договорната отговорност, въпреки че съгласно общностната съдебна практика единственото правно средство за защита, позволяващо ангажиране на отговорността на Комисията за липсата на мотиви, е търсенето на извъндоговорна отговорност. Фактическа грешка и грешка при прилагане на правото от Общия съд при преценката на доказателствата относно недопустимостта на исканията за обезщетение във връзка с останалите проекти, тъй като Общият съд превишил границите на своята компетентност като се сезирал служебно с тях.
bg	caselaw	EU	8.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 439/16 Преюдициално запитване от Amtsgericht Rüsselsheim (Германия), постъпило на 11 август 2014 г. — Juergen Schneider, Erika Schneider/Condor Flugdienst GmbH (Дело C-382/14) (2014/C 439/23) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Amtsgericht Rüsselsheim Страни в главното производство Ищци: Juergen Schneider, Erika Schneider Ответник: Condor Flugdienst GmbH Преюдициални въпроси 1) Трябва ли извънредното обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента (1) да се отнася пряко за резервирания полет? 2) При отрицателен отговор на първия въпрос, какъв следва да е броят на предходните курсове, които могат да бъдат извършени с определения за планирания полет самолет, за да може да се вземе предвид настъпило извънредно обстоятелство? Съществува ли ограничение във времето, в рамките на което да може да се вземат предвид извънредните обстоятелства, настъпили при осъществяване на предходните курсове с този самолет? Ако това е така, как следва да се изчислява това ограничение? 3) В случай че извънредни обстоятелства, които са настъпили при осъществяване на предходните курсове, са от значение също и за по-късно осъществявания полет със същия самолет, трябва ли необходимите мерки, които следва да се вземат от осъществяващия полета въздушен превозвач по член 5, параграф 3 от Регламента, да бъдат насочени единствено към предотвратяването на извънредните обстоятелства или също и към избягването на по-голямото закъснение? (1) Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).
bg	caselaw	EU	9.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 325/31 Решение на Общия съд от 16 септември 2013 г. — Bank Kargoshaei и др./Съвет (Дело T-8/11) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Оправдани правни очаквания - Преглед на приетите ограничителни мерки - Грешка в преценката - Равно третиране - Правно основание - Съществени процесуални правила - Пропорционалност - Право на собственост) 2013/C 325/52 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Bank Kargoshaei (Техеран, Иран); Bank Melli Iran Investment Company (Техеран); Bank Melli Iran Printing and Publishing Company (Техеран); Cement Investment & Development Co. (Техеран); Mazandaran Cement Company (Техеран); Melli Agro-chemical Company (Техеран); и Shomal Cement Co. (Техеран) (представители: първоначално L. Defalque и S. Woog, впоследствие L. Defalque и C. Malherbe, адвокати) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и R. Liudvinaviciute-Cordeiro) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и M. Konstantinidis) Предмет От една страна, искане да частична отмяна на Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 281, стр. 81), както и на Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) No 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71), на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11) и на Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) No 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1), и от друга страна, искане за отмяна на всеки бъдещ регламент или бъдещо решение, които биха били приети с цел да допълнят или изменят някой от обжалваните актове и които биха били в сила към датата на приключване на устната фаза на производството. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Съветът на Европейския съюз понася освен направените от него съдебни разноски и тези, които са направени от Bank Kargoshaei, Bank Melli Iran Investment Company, Bank Melli Iran Printing and Publishing Company, Cement Investment & Development Co., Mazandaran Cement Company, Melli Agro-chemical Company и Shomal Cement Co. 3. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 72, 5.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	30.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/43 Решение на Общия съд от 13 декември 2016 г. — Printeos и др./Комисия (Дело T-95/15) (1) ((Конкуренция - Картели - Европейски пазар на стандартните пощенски пликове по каталог и на специално отпечатаните пощенски пликове - Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС - Координиране на продажните цени и подялба на клиентите - Производство за постигане на споразумение - Глоби - Основен размер - Извънредно адаптиране - Таван от 10 % от общия оборот - Член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1/2003 - Задължение за мотивиране - Равно третиране)) (2017/C 030/47) Език на производството: испански Страни Жалбоподатели Printeos, SA (Алкала де Енарес, Испания), Tompla Sobre Exprés, SL (Алкала де Енарес), Tompla Scandinavia AB (Стокхолм, Швеция), Tompla France SARL (Фльори-Мерожи, Франция), Tompla Druckerzeugnisse Vertriebs GmbH (Леонберг, Германия) (представители: H. Brokelmann и P. Martínez-Lage Sobredo, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castilla Contreras, F. Jimeno Fernández и C. Urraca Caviedes) Предмет Жалба на основание член 263 ДФЕС и петитум, като главно искане, частична отмяна на Решение C(2014) 9295 окончателен на Комисията от 10 декември 2014 г. относно производство по член [101 ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT.39780 — Пощенски пликове) и при условията на евентуалност, намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателите Диспозитив 1) Отменя член 2, параграф 1, буква д) от Решение C(2014) 9295 окончателен на Комисията от 10 декември 2014 година относно производство по член [101 ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT.39780 — Пощенски пликове). 2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 127, 20.4.2015 г.
bg	caselaw	EU	6.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/3 Решение на Съда (голям състав) от 14 септември 2010 г. — Lego Juris A/S/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Mega Brands Inc. (Дело C-48/09 P) (1) (Обжалване - Регламент (ЕО) No 40/94 - Марка на Общността - Възможност формата на стока да се регистрира като марка - Регистриране на триизмерен знак, съставен от горната страна на блокчето „Lego“ - Отмяна на посочената регистрация по искане на предприятие, което търгува с блокчета за игра със същата форма и размери - Член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от посочения регламент - Знак, който се състои изключително от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат) 2010/C 301/03 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Lego Juris A/S (представители: V. von Bomhard и T. Dolde, Rechtsanwälte) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Botis), Mega Brands Inc. (представители: P. Cappuyns и C. De Meyer, advocaten). Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 12 ноември 2008 г. по дело Lego Juris A/S/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (T-270/06), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалба за отмяна, подадена от притежателя на триизмерна марка на Общността, представляваща формата на блокче „Lego“, за стоки от класове 9 и 28, срещу Решение R 856/2004-G на разширения апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 10 юли 2006 г., с което се отхвърля жалбата срещу решението на отдела по заличаването за частична отмяна на посочената марка в рамките на искане за отмяна от страна на Mega Brands — Тълкуване на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент (ЕО) No 40/94 Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Lego Juris A/S да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 82, 4.4.2009 г.
bg	caselaw	EU	28.4.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 126/12 Решение на Общия съд от 15 март 2012 г. — Mustang/СХВП — Decathlon (вълниста линия) (Дело T-379/08) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за регистрация на фигуративна марка на Общността, изобразяваща вълниста линия - По-ранни национални и международни фигуративни марки, изобразяващи бяла вълниста линия на черен фон - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2012/C 126/23 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Mustang — Bekleidungswerke GmbH & Co. KG (Künzelsau, Германия) (представители: адв. A. Klett и адв. K. Weimer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: R. Pethke) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Decathlon SA (Villeneuve d’Ascq, Франция) (представител: адв. P. Demoly) Предмет Жалба срещу Решение от 8 юли 2008 г. на четвърти апелативен състав на СХВП (преписка R 859/2007-4) относно производство по възражение между Decathlon SA и Mustang — Bekleidungswerke GmbH & Co. KG Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Mustang — Bekleidungswerke GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 313, 6.12.2008 г.
bg	caselaw	EU	27.2.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/18 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Ordinario di Cosenza (Италия) на 13 ноември 2009 г. — C.C.I.A.A. di Cosenza/Grillo Star srl Fallimento (Дело C-443/09) 2010/C 51/28 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Ordinario di Cosenza Страни в главното производство Ищец: C.C.I.A.A. di Cosenza Ответник: Grillo Star srl Fallimento Преюдициални въпроси 1. Дали критериите за определяне на годишния данък, уредени в член 18, буква б) от италианския закон от 29 декември 1993 г. No 580, определени в параграфи 3, 4, 5 и 6 на същия член, са в противоречие с Директива 2008/7/ЕО (1) на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, доколкото посоченият не може да попадне в приложното поле на дерогацията по член 6, буква д) от същата директива; 2. По-специално: — дали годишният данък, чието определяне се отнася до „нужди от извършването на услуги, които търговските камари са длъжни да предоставят на цялата национална територия“ има характера на данък под формата на такса или дължимо вземане, — дали предвиждането на „фонд за равномерно разпределение на данъка“ за уеднаквяване на цялата национална територия на осъществяването на всички „административни функции“, предоставени по закон на търговската камара, изключва характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане, — дали възможността, предоставена на конкретните търговски камари да увеличават ставката на годишния данък до 20 % с оглед на съвместно финансиране на инициативите, имащи за цел увеличаване на производството и подобряване на икономическите условия в техния териториален район, е съвместим с характера на самия данък на данък под формата на такса или дължимо вземане, — дали липсата на обяснение на способите за определяне на нуждите във връзка с извършването и актуализирането на вписвания и отбелязвания в регистъра на предприятията от страна на търговските камари възпрепятства установяването на характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане, — дали фиксираното определяне на годишния данък е съвместимо с характера на годишния данък на данък под формата на такса или дължимо вземане в отсъствие на разпоредби относно проверката в „редовни интервали“ на неговото съответствие на средната стойност на услугата? (1) ОВ L 46, стр. 11.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/19 Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšším správním soudem (Чешка република) на 16 октомври 2009 г. — Marie Landtová/Česká správa sociálního zabezpečení (Дело C-399/09) 2010/C 24/31 Език на производството: чешки Запитваща юрисдикция Nejvyšší správní soud Страни в главното производство Жалбоподател: Marie Landtová Ответник: Česká správa sociálního zabezpečení Преюдициални въпроси 1. Следва ли точка 6 от част А в Приложение III във връзка с член 7, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (1), съгласно която следва да се запази критерият за определяне на държавата правоприемник, която е компетентна да вземе предвид осигурителния период, завършил за заетите лица до 31 декември 1992 г., по социалноосигурителната система на предишната Чешка и Словашка федерална република, да се тълкува, че не допуска прилагането на национална правна норма, съгласно която при възникването на правото на обезщетение и определянето на неговия размер чешката социалноосигурителна институция следва да вземе предвид целия осигурителен период, който е завършил на територията на предишната Чешка и Словашка федерална република до 31 декември 1992 г., макар дори съгласно посочения по-горе критерии социалноосигурителна институция на Словашката република да е компетентна да го вземе предвид? 2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 12 от Договора за ЕО във връзка с член 3, параграф 1, член 10 и член 46 от Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността да се тълкува, че не допуска осигурителен период, завършил при социалноосигурителната система на предишната Чешка и Словашка република да 31 декември 1992 г., който веднъж вече бил взет предвид в същата степен за целите на обезщетяването по социалноосигурителната система на Словашката република или съгласно посочената по-горе национална правна норма да бъде взет изцяло предвид при правото на обезщетение и определяне на неговия размер, само по отношение на граждани на Чешката република, които пребивават на нейна територия? (1) ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26.
bg	caselaw	EU	9.5.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 116/24 Жалба, подадена на 27 февруари 2008 г. — Zino Davidoff/СХВП — Clifarm i. Kleinakis & SIA (GOOD LIFE) (Дело T-108/08) (2008/C 116/44) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Zino Davidoff SA (Fribourg, Швейцария) (представители: адв. H. Kunz-Hallstein и адв. R. Kunz-Hallstein, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Clifarm i. Kleinakis & SIA OE (Glyfada, Гърция) Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на Втори апелативен състав на СХВП по преписка No R 298/2007-2, — да се осъди СХВП да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „GOOD LIFE“ за стоки в клас 3 — заявка No 1 709 641 Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Clifarm i. Kleinakis & SIA OE Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Национална словна марка и словна марка на Общността „GOOD LIFE“ за стоки в класове 3, 5 и 16 Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете и връща делото на същия за разглеждане Изложени правни основания: нарушение на членове 43, 73 и 74 от Регламент No 40/94 на Съвета и на Правило 22 от Регламент No 2868/95 на Комисията, наред с останалото, тъй като отделът по споровете е взел предвид стоки, за които заявената марка не претендира защита и на които възражението не се е основавало; тъй като отделът по споровете не е трябвало да вземе предвид представените от Clifarm i. Kleinakis & SIA OE доказателства за използването на неговите марки; и тъй като отделът по споровете е разгледал доказателства, които жалбоподателят не е могъл да оцени.
bg	caselaw	EU	21.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 235/6 Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice, Chancery Division (Обединено кралство) на 28 април 2014 г. — Société de Produits Nestlé SA/Cadbury UK Ltd (Дело C-215/14) 2014/C 235/08 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Justice, Chancery Division (England and Wales) Страни в главното производство Жалбоподател: Société de Produits Nestlé SA Ответник: Cadbury UK Ltd Преюдициални въпроси 1) За да се установи, че марката е придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95/ЕО (1), достатъчно ли е заявителят на марката да докаже, че към съответната дата съществена част от заинтересования кръг потребители разпознава марката и я свързва със стоките на заявителя в смисъл, че ако трябва да преценят кой предлага на пазара стоките, обозначени с тази марка, те биха посочили заявителя; или заявителят трябва да докаже, че съществена част от заинтересования кръг потребители се основава на марката (за разлика от други марки, които също може да са представени) като обозначаваща произхода на стоките? 2) Когато формата включва три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигане на технически резултат, член параграф 1, буква д), подочка i) и/или подточка ii) от Директива 2008/95/ЕО представлява ли пречка за регистрацията на тази форма като марка? 3) Следва ли член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че представлява пречка за регистрацията на форми, които са нужни за постигане на технически резултат във връзка с начина, по който се произвеждат стоките, а не с начина, по който функционират стоките? (1) Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките ОВ L 299, стр. 25
bg	caselaw	EU	8.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 71/25 Жалба, подадена на 7 януари 2014 г. — Mogyi/СХВП (Just crunch it...) (Дело T-8/14) (2014/C 71/46) Език на производството: унгарски Страни Жалбоподател: Mogyi Kft. (Csávoly, Унгария) (представител: Zs. Klauber, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да нареди публикуването на заявката за марка, с изключение за „хляб, сладкиши и захарни изделия“ (клас 30) и „селскостопански продукти, семена“ (клас 31). Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка „Just crunch it...“ за продукти и услуги от класове 29, 30, 31 и 35 — Заявка за марка на Общността No 10 713 485 Решение на проверителя: Частично отхвърля заявката за регистрация Решение на апелативния състав: Частично отменя обжалваното решение посредством решението, постановено по преписка R 1921/2012-1 Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент No (ЕО) No 207/2009.
bg	caselaw	EU	20.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 317/16 Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия) на 25 август 2010 г. — Finanzamt Deggendorf/Markus Stoppelkamp, в качеството на синдик за имуществото на Harald Raab (Дело C-421/10) () 2010/C 317/29 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesfinanzhof Страни в главното производство Ищец: Finanzamt Deggendorf Ответник: Markus Stoppelkamp, в качеството на синдик за имуществото на Harald Raab Преюдициален въпрос Трябва ли данъчнозадълженото лице да се разглежда като „чуждестранно данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 21, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (1), просто защото мястото му на стопанска дейност е в чужбина, или допълнително се изисква и местожителството на това лице да е в чужбина? (1) ОВ L 145, стр. 1.
bg	caselaw	EU	3.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 364/56 Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 21 юли 2016 г. — Trampuz/Комисия (Дело F-103/15) (1) ((Публична служба - Социална сигурност - Здравноосигурителна схема - Възстановяване на остатъка след авансовото плащане за медицински разходи - Изпълнение на отменително решение на Общия съд - Възражение за недопустимост - Неизпълнение на изискванията, свързани с досъдебната процедура - Акт с неблагоприятни последици - Извлечение от пенсионната партида - Изискване за подаване на жалба по административен ред - Просрочие - Член 83 от Процедурния правилник)) (2016/C 364/73) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Serena Trampuz (Триест, Италия) (представител: C. Falagiani, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr и G. Gattinara, A. Dal Ferro, адвокат) Предмет Искане за отмяна на решението на Комисията да удържи сумата от 14 207,60 EUR от пенсията на жалбоподателя за възстановяване на авансово плащане, извършено в рамките на поемане на разходите за болничното лечение на съпругата му, след постановената от Съда на публичната служба отмяна на решението на здравноосигурителната служба в Испра да остави в тежест на жалбоподателя всички болнични разходи, приети за прекомерни. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Осъжда г-жа Serena Trampuz да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисия. (1) ОВ C 354, 26.10.2015 г., стр. 55
bg	caselaw	EU	26.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/5 Решение на Съда (пети състав) от 26 март 2015 г. (преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo — Portugal) — Ambisig — Ambiente e Sistemas de Informação Geográfica SA/Nersant — Associação Empresarial da Região de Santarém, Núcleo Inicial — Formação e Consultoria Lda (Дело C-601/13) (1) ((Преюдициално запитване - Директива 2004/18/ЕО - Обществени поръчки за услуги - Развитие на процедурата - Критерии за възлагане на обществени поръчки - Квалификация на персонала, определен за изпълнение на обществените поръчки)) (2015/C 171/07) Език на производството: португалски Запитваща юрисдикция Supremo Tribunal Administrativo Страни в главното производство Жалбоподател: Ambisig — Ambiente e Sistemas de Informação Geográfica SA Ответници: Nersant — Associação Empresarial da Região de Santarém, Núcleo Inicial — Formação e Consultoria Lda Диспозитив За възлагането на обществена поръчка за доставка на услуги от интелектуален характер по обучение и консултиране, член 53, параграф 1, буква а) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги допуска възлагащият орган да определя критерий, позволяващ оценката на качеството на екипите, конкретно предложени от оферентите за изпълнение на поръчката, който отчита състава на екипа, опита и биографиите на членовете му. (1) ОВ C 39, 8.2.2014 г.
bg	caselaw	EU	26.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/55 Жалба, подадена на 6 ноември 2012 г. — Mondadori Editore/СХВП — Grazia Equity (GRAZIA) (Дело T-490/12) 2013/C 26/112 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Arnoldo Mondadori Editore SpA (Милано, Италия) (представители: G. Dragotti и R. Valenti, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Grazia Equity GmbH (Щутгарт, Германия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 септември 2012 г. по преписка R 1958/2010-4, и — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „GRAZIA“ за услуги от класове 35 и 36 — заявка за регистрация на марка на Общността No 6840466 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративната марка „GRAZIA“, регистрирана в Италия под No 906507 за стоки и услуги от класове 3, 9, 16, 18, 25 и 38; Фигуративната марка „GRAZIA“, регистрирана като марка на Общността под No 1714146 за стоки и услуги от класове 3, 9, 16, 18 и 38; словната марка „GRAZIA“, регистрирана в Италия под No 1049965 за стоки от клас 16; Марката, регистрирана в Италия под No 1050165 и международните марки, регистрирани под No 276829, No 276833 и No 817006 за посочените по-горе марки за стоки и услуги от класове 9, 16 или 38 Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009 на Съвета.
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/14 Решение на Съда (трети състав) от 10 септември 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia, Италия) — Sea s.r.l./Comune di Ponte Nossa (Дело C-573/07) (1) (Обществени поръчки - Процедури за възлагане - Обществена поръчка за услуга по събиране, транспортиране и обезвреждане на битови отпадъци - Възлагане без провеждане на процедура за възлагане - Възлагане на акционерно дружество, чийто дружествен капитал се притежава изцяло от публичноправни субекти, но в чийто устав се предвижда възможността за участие на частен капитал) 2009/C 267/24 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia Страни в главното производство Жалбоподател: Sea s.r.l. Ответник: Comune di Ponte Nossa В присъствието на: Servizi Tecnologici Comuni — Se.T.Co. SpA Предмет Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale la Lombardia (Италия) — Тълкуване на членове 12 ЕО, 43 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО — Процедури за възлагане на обществени поръчки — Обществена услуга по събиране, транспортиране и обезвреждане на битови отпадъци — Пряко възлагане на акционерно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправни субекти, но в чийто устав се предвижда възможността за участие на частен капитал Диспозитив Членове 43 ЕО и 49 ЕО, принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност, допускат пряко възлагане на обществена поръчка за услуги на акционерно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправни субекти, ако публичноправният субект, който е възлагащ орган, упражнява върху това дружество контрол, аналогичен на упражнявания от него върху собствените му служби, и ако дружеството извършва съществена част от дейността си съвместно с административно-териториалната единица или административно-териториалните единици, която или които го притежава/т. Освен ако при проверката от запитващата юрисдикция се установи, че съответните разпоредби от устава са без значение, контролът, упражняван върху посоченото дружество от административно-териториалните единици, акционери в него, може да се приеме за аналогичен на упражнявания от тях върху собствените им служби при обстоятелства като тези по главното производство, при които: — дейността на посоченото дружество се ограничава на територията на посочените административно-териториални единици и се извършва основно в тяхна полза, и — чрез предвидени в устава органи, съставени от представители на посочените административно-териториални единици, последните упражняват определящо влияние както върху стратегическите цели, така и върху важните решения на посоченото дружество. (1) ОВ C 64, 8.3.2008 г.
bg	caselaw	EU	6.2.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 38/31 Решение на Общия съд от 15 декември 2016 г. — Aldi/EUIPO — Cantina Tollo (ALDIANO) (Дело T-391/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „ALDIANO“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „ALDI“ - Реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграф 2 от Регламент No (ЕО) No 207/2009 - Правило 22, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 2868/95)) (2017/C 038/42) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Aldi GmbH & Co. KG (Mülheim an der Ruhr, Германия) (представители: N. Lützenrath, U. Rademacher, C. Fürsen и N. Bertram, avocats) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Rajh) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Cantina Tollo SCA (Tollo, Италия) (представители: F. Celluprica и F. Fischetti, avocats) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 13 май 2015 г. (преписка R 1612/2014-4) относно производство по възражение между Aldi и Cantina Tollo Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Aldi GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 302, 14.9.2015 г.
bg	caselaw	EU	18.5.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 141/18 Определение на председателя на Общия съд от 11 март 2013 г. — Pilkington Group/Комисия (Дело T-462/12 R) (Обезпечително производство - Конкуренция - Публикуване на решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Отхвърляне на искането за поверително третиране на информация, за която се твърди, че попада в обхвата на търговската тайна - Молба за постановяване на временни мерки - Неотложност - Fumus boni juris - Претегляне на интереси) 2013/C 141/32 Език на производството: английски Страни Ищец: Pilkington Group Ltd (St Helens, Merseyside, Обединено кралство) (представители: J. Scott, S. Wisking и K. Fountoukakos-Kyriakakos, solicitors) Ответник: Европейска комисия (представители: M. Kellerbauer, P. Van Nuffel и G. Meeßen) Предмет Молба за спиране на изпълнението на Решение C(2012) 5718 окончателен на Комисията от 6 август 2012 година, с което е отхвърлено искане за поверителна обработка на данни, подадено от Pilkington Group Ltd, по силата на член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло), и молба за постановяване на временни мерки, предназначени да запазят поверителното третиране на определени данни, свързани с жалбоподателя, отнасящи се до решение C(2008) 6815 окончателен на Комисията от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло). Диспозитив 1. Отхвърля молбите за встъпване на HUK-Coburg, LVM, VHV и Württembergische Gemeinde-Versicherung. 2. Спира изпълнението на Решение C(2012) 5718 окончателен на Комисията от 6 август 2012 година, с което е отхвърлено искане за поверително третиране на данни, подадено от Pilkington Group Ltd, по силата на член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло), що се отнася до две категории сведения съгласно посоченото в точка 6 от Решение C(2012) 5718 окончателен, отнасящи се, от една страна, до имената на клиенти, наименованията и описанията на продукти, както и до други сведения, позволяващи идентифицирането на определени клиенти, и от друга страна, до броя на представените от Pilkington Group документи, участието на конкретен производител на автомобили, ценообразуването, промените в цените и др. 3. Разпорежда на Комисията да не публикува версия на своето Решение C(2008) 6815 окончателен от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 [ЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло), която е по-подробна, що се отнася до сведенията от двете категории, посочени в точка 2 по-горе, в сравнение с версията, публикувана през февруари 2010 г. на нейния уебсайт. 4. Отхвърля молбата за допускане на обезпечение в останалата ѝ част. 5. Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	16.10.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/36 Жалба, подадена на 4 август 2017 г. — Ruiz Sacristán и Arias Mosquera/Комисия и ЕСП (Дело T-503/17) (2017/C 347/46) Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Jaime Ruiz Sacristán (Cuauhtémoc, Мексико), José María Arias Mosquera (Мадрид, Испания) (представители: B. Gutiérrez de la Roza Pérez, P. Rubio Escobar, R. Ruiz de la Torre Esporrín и B. Fernández García, abogados) Ответници: Европейска комисия и Единен съвет за преструктуриране Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд да отмени следните актове: — Решение (SRB/EES/2017/08) на Единния съвет за преструктуриране от изпълнителната му сесия от 7 юни 2017 г., с което е одобрена процедурата за преструктуриране по отношение на институцията Banco Popular Español, S.A.; — Решение (ЕС) 2017/1246 на Комисията от 7 юни 2017 г. за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español. Основания и основни доводи Основанията и основните доводи са подобни на изтъкнатите по дела T-478/17, Mutualidad de la Abogacía и Hermandad Nacional de Arquitectos Superiores y Químicos/Единен съвет за преструктуриране, T-481/17, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán y Bueno и SFL/Единен съвет за преструктуриране, T-482/17, Comercial Vascongada Recalde/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-483/17, García Suárez и др./Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-484/17, Fidesban и др./Единен съвет за преструктуриране, T-497/17, Sáchez del Valle и Calatrava Real State 2015/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, и T-498/17, Pablo Álvarez de Linera Granda/Комисия и Единен съвет за преструктуриране.
bg	caselaw	EU	25.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 272/8 Иск, предявен на 18 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия (Дело C-329/08) (2008/C 272/11) Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: U. Wölker и G. Rozet) Ответник: Кралство Белгия Искания на ищеца — да се установи, че като не е приело всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (1), Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 19 от тази директива, — да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът за транспонирането на Директива 2004/35/ЕО е изтекъл на 30 април 2007 г. Към датата на предявяване на настоящия иск обаче ответникът все още не е приел всички необходими мерки за транспониране на директивата по отношение на регион Брюксел-столица. (1) ОВ L 143, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 168.
bg	caselaw	EU	21.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 170/32 Иск, предявен на 25 май 2007 г. — Eurocopter/СХВП (STEADYCONTROL) (Дело T-181/07) (2007/C 170/63) Език на производството: френски Страни Ищец: Eurocopter (Marignane, Франция) (представител: E. Soler Borda, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) Искания на ищеца — да се отмени изцяло решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 12 март 2007 година относно заявка за марка на Общността STEADYCONTROL No 3 560 935 (R 8/2006-4). Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „STEADYCONTROL“ за стоки от класове 9, 12 и 38 (заявка No 3 560 935) Решение на проверителя: частичен отказ на регистрация на стоките от класове 9 и 12 Решение на апелативния състав: отхвърляне на жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и в) и на член 7, параграф 2 от Регламент No 40/94 (1) на Съвета, доколкото според ищеца и противно на съображенията на оспорваното решение, думата „STEADYCONTROL“ не би била описателна и би позволила да се отличат предявените стоки. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността.
bg	caselaw	EU	22.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/23 Решение на Общия съд от 12 ноември 2014 г. — Murnauer Markenvertrieb/СХВП — Healing Herbs (NOTFALL) (Дело T-188/13) (1) ((Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността „NOTFALL“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 52, параграф 1, буква a) и член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Равно третиране)) (2014/C 462/36) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Murnauer Markenvertrieb GmbH (Егелсбах, Германия) (представители: F. Traub и H. Daniel, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Poch) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Healing Herbs Ltd (Уолтърстоун, Обединено кралство) (представител: R. Price, адвокат) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 4 февруари 2013 г. (преписка R 132/2012-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Healing Herbs Ltd и Murnauer Markenvertrieb GmbH. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Murnauer Markenvertrieb GmbH да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и на Healing Herbs Ltd. (1) ОВ C 156, 1.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	22.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 134/5 Решение на Съда (втори състав) от 25 март 2010 г. — Sviluppo Italia Basilicata SpA/Европейска комисия (Дело C-414/08 P) (1) (Обжалване - Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) - Намаляване на финансовата помощ - Обща субсидия за осъществяването на мерки за подкрепа на малки и средни предприятия - Краен срок за извършването на инвестиции - Право на преценка на Комисията) 2010/C 134/07 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Sviluppo Italia Basilicata SpA (представители: F. Sciaudone, R. Sciaudone и A. Neri, avvocati) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: L. Flynn, A. dal Ferro, avvocato) Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 8 юли 2008 г. по дело Sviluppo Italia Basilicata/Комисия (Т-176/26), с което Първоинстанционният съд отхвърля, от една страна, искането за отмяна на Решение С(2006) 1706 на Комисията от 20 април 2006 г. за намаляване на помощта от Европейския фонд за регионално развитие, отпусната в полза на общата субсидия за осъществяване на мерките за подкрепа на малките и средните предприятия, развиващи дейност в регион Базиликата в Италия, в контекста на общностната рамка за подпомагане на структурните интервенции в регионите в Италия на основание цел No 1 и, от друга страна, обезщетение за вредата, която била причинена с това решение Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Sviluppo Italia Basilicata SpA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 301 от 22.11.2008 г.
bg	caselaw	EU	26.5.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 117/18 Искане за преюдициално заключение, направено от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия) на 22 март 2007 г. — Jacqueline Förster/IB-Groep (Дело C-158/07) (2007/C 117/29) Език на производството: нидерландски Препращаща юрисдикция Centrale Raad van Beroep Страни в главното производство Ищец: Jacqueline Förster Ответник: IB-Groep Преюдициални въпроси 1) Прилага ли се член 7 от Регламент (ЕИО) No 1251/70 (1) също към студенти, които са дошли в Нидерландия основно за обучение и които в началото паралелно с обучението са полагали труд срещу заплащане в ограничен обхват, която дейност междувременно са прекратили? 2) Директива 93/96 (2) поставя ли пречки пред посочените във въпрос 1 студенти да поискат пълно финансиране за обучението си като се позовават на член 12 ЕО? 3) а) Прилага ли се спрямо паричните помощи, предоставяни на студенти за издръжката им правилото, че икономически неактивни граждани на Съюза могат да се позовават на член 12 ЕО, когато през определен период от време законно са пребивавали в приемащата държава или са притежавали разрешение за пребиваване? б) Ако да, допустимо ли е през този период да се поставя изискване за определена продължителност на пребиваване само спрямо граждани на друга държава-членка, не и на приемащата държава? в) Ако да, в съответствие с член 12 ЕО ли е да се изисква пребиваване с продължителност от 5 години? 4) Достатъчно ли е в отделния случай законно пребиваване с по-кратка продължителност, когато други фактори, освен продължителността на пребиваване, показват значителна степен на интеграция в обществото на приемащата държава? 5) Когато по силата на решение на Съда, което има ретроактивно действие, заинтересованото лице може да почерпи от член 12 ЕО по-големи права, отколкото се е считало преди това, може ли да се изисква спазване за минали периоди на условия, които са свързани с тези права и са основателни, когато тези условия са оповестени кратко време след постановяването на решението? (1) Регламент (ЕИО) No 1251/70 на Комисията от 29 юни 1970 година относно правото на работници да останат на територията на държава-членка след като са били наети в същата държава (ОВ L 142, стр. 24). (2) Директива на Съвета 93/96/ЕИО от 29 октомври 1993 година относно правото на пребиваване на студентите (ОВ L 31, стр. 59).
bg	caselaw	EU	5.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 366/11 Молба за консултативно становище от Съда на ЕАСТ, подадена от Fürstliches Obergericht, Liechtenstein, по дело Abuelo Insua Juan Bautista/Liechtensteinische Invalidenversicherung на 19 май 2015 г. (Дело E-13/15) (2015/C 366/09) До съда на ЕАСТ беше отправена молба с писмо от 19 май 2015 г. от Fürstliches Obergericht, Liechtenstein (Княжески апелативен съд, Лихтенщайн), получено в деловодството на Съда на 29 май 2015 г., за консултативно становище по дело Abuelo Insua Juan Bautista/Liechtensteinische Invalidenversicherung по следните въпроси: 1. Съществува ли забрана за бенефициер на обезщетения (ищеца) поради факта, че институцията длъжник е обвързана от заключенията на институцията по място на престой или пребиваване по смисъла на член 87, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕС) No 987/2009, да оспорва тези констатации в производството пред институцията длъжник? 2. В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос: важи ли този обвързващ ефект и в съдебни производства, които, по силата на националните процесуални правила, се основават на производството пред институцията длъжник?
bg	caselaw	EU	14.12.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 414/17 Преюдициално запитване от Nejvyšší soud České republiky (Чешка република), постъпило на 21 септември 2015 г. — Tommy Hilfiger Licensing LLC и др./DELTA CENTER a.s. (Дело C-494/15) (2015/C 414/20) Език на производството: чешки Запитваща юрисдикция Nejvyšší soud České republiky Страни в главното производство Жалбоподатели: Tommy Hilfiger Licensing LLC, Urban Trends Trading B.V., RADO Uhren AG, Facton Kft., Lacoste S.A., Burberry Limited Ответник: DELTA CENTER a.s. Преюдициални въпроси 1) Представлява ли лице, наело помещение на пазар, което предоставя щандове или места, на които могат да се поставят щандове, за ползване от отделни търговци на пазара, посредник, чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на правото върху интелектуална собственост по смисъла на член 11 от Директива 2004/48/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост? 2) Възможно ли е на лице, наело помещение на пазар, което предоставя щандове или места, на които могат да се поставят щандове, за ползване от отделни търговци на пазара, да бъдат наложени мерките, предвидени в член 11 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, при същите условия като посочените от Съда в решение от 12 юли 2011 г. по дело C-324/09, L’Oréal и др./Bay и др., във връзка с налагането на мерки на операторите на електронен пазар? (1) ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45.
bg	caselaw	EU	10.3.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 73/17 Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie van België (Белгия) на 21 декември 2011 г. — Belgian Electronic Sorting Technology NV/Bert Peelaers и Visys NV (Дело C-657/11) 2012/C 73/31 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hof van Cassatie van België Страни в главното производство Касатор: Belgian Electronic Sorting Technology NV Ответници по касационната жалба: Bert Peelaers и Visys NV Преюдициален въпрос Понятието „реклама“, съдържащо се в член 2 от Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, свързани със заблуждаваща реклама (1), и в член 2 от Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама (2), трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща както регистрацията и използването на наименование на домейн, така и използването на метатагове в метаданните на даден уебсайт? (1) ОВ L 250, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 153. (2) ОВ L 376, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 229.
bg	caselaw	EU	5.12.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 297/15 Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven, Нидерландия) — G. Elbertsen/Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit (Дело C-449/08) (1) (Обща селскостопанска политика - Интегрирана система за администриране и контрол на някои схеми за помощи - Регламент (ЕО) No 1782/2003 - Схема на единно плащане - Определяне на референтната сума - Земеделски производители в специфична ситуация - Национален резерв) 2009/C 297/18 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция College van Beroep voor het Bedrijfsleven Страни в главното производство Ищец: G. Elbertsen Ответник: Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit Предмет Преюдициалното запитване — College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Тълкуване на член 42, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на регламенти (ЕИО) No 2019/93, (ЕО) No 1452/2001, (ЕО) No 1453/2001, (ЕО) No 1454/2001, (ЕО) No 1868/94, (ЕО) No 1251/1999, (ЕО) No 1254/1999, (ЕО) No 1673/2000, (ЕИО) No 2358/71 и (ЕО) No 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177) и на член 21 от Регламент (ЕО) No 795/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в Регламент No 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 141, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 193) — Интегрирана система за администриране и контрол на някои схеми за помощи — Схема на единно плащане — Определяне на референтната сума — Непредоставяне на права в определени случаи Диспозитив 1. Член 42, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на регламенти (ЕИО) No 2019/93, (ЕО) No 1452/2001, (ЕО) No 1453/2001, (ЕО) No 1454/2001, (ЕО) No 1868/94, (ЕО) No 1251/1999, (ЕО) No 1254/1999, (ЕО) No 1673/2000, (ЕИО) No 2358/71 и (ЕО) No 2529/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба дава на държавите членки право на преценка, позволяващо им да определят размера на референтната сума на 0 EUR и да не предоставят никакво право на плащане от националния резерв на земеделски производител в специфична ситуация, каквато е посочената в член 21 от Регламент (ЕО) No 795/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в Регламент No 1782/2003, изменен с Регламент (ЕО) No 1974/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 година, доколкото тази сума се основава върху обективни критерии, не засяга равното третиране между земеделските производители и не води до нарушения на пазара и конкуренцията. 2. Общностното право допуска прилагането на национална разпоредба, по силата на която от увеличението на размера на допълнителните плащания, които са резултат от инвестиция в производствен капацитет или от закупуване на земя, се приспада сума в размер на 500 EUR, преди да се установи референтната сума, въз основа на която се предоставят правата на плащане от националния резерв. (1) ОВ C 6, 10.1.2009 г.
bg	caselaw	EU	12.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 7/55 Жалба, подадена на 22 октомври 2014 г. — ZZ/Комисия (Дело F-115/14) (2015/C 007/69) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: S. Orlandi, avocat) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството От една страна, констатиране на незаконосъобразността на член 9 от приетите на 3 март 2011 г. общи разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, и от друга страна, отмяната на решенията за бонификация на пенсионните права, придобити от жалбоподателката в рамките на пенсионната схема на Съюза, в приложение на ОРИ Искания на жалбоподателката — да се обяви за незаконосъобразен член 9 от общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, — да се отменят решенията от 31 януари и от 13 март 2014 г., с които се предоставя бонус при прехвърляне на пенсионните права, придобити от жалбоподателката преди нейното постъпване на служба, към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз в приложение на приетите на 3 март 2011 г. общи разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	23.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 344/48 Иск, предявен на 12 септември 2013 г. — Европейска комисия/Република Естония (Дело C-493/13) 2013/C 344/84 Език на производството: естонски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun, L. Nicolae и L. Naaber-Kivisoo) Ответник: Република Естония Искания на ищеца — Да се установи, че Република Естония не е изпълнила задълженията си по член 3, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (1), тъй като в министерството на икономиката и съобщенията е невъзможно да се гарантира ефективно структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността и контрола на предприятията, доставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, — Република Естония да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Основания и доводи Комисията смята, че министерството на икономиката и съобщенията попада в обхвата на понятието „национална регулаторна власт“ съгласно дефиницията в член 2, буква ж) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) и че съответно за министерството се прилагат разпоредбите на член 3 от Директивата, и по-конкретно изискването за структурно отделяне по параграф 2 от този член. Комисията намира, че наред с регулаторната си функция министерството на икономиката и съобщенията извършва и дейност, свързана със собствеността и контрола на предприятията, доставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Поради това не е гарантирано ефективно структурно отделяне на тези две функции, което е в разрез с изискването по член 3, параграф 2 от Рамковата директива. (1) ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195.
bg	caselaw	EU	21.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 235/23 Жалба, подадена на 16 април 2014 г. — Masafi/СХВП — Hd1 (masafi) (Дело T-249/14) 2014/C 235/32 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Masafi Co. LLC (Дубай, Обединени арабски емирства) (представител: G. Hinarejos Mulliez, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Hd1 Ltd (Хъдърсфийлд, Обединено кралство) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решение R 1131/2013-4 на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 17 февруари 2014 г., — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: черно-бяла фигуративна марка, съдържаща словния елемент „masafi“ за стоки от класове 29, 30 и 32 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрация No 2 551 560 в Обединеното кралство на словната марка „masafi“ Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, букви a) и б) от Регламента относно марката на Общността.
bg	caselaw	EU	21.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 152/14 Преюдициално запитване, отправено от Sąd Rejonowy Poznań (Република Полша) на 7 март 2011 г. — Bank Handlowy, Ryszard Adamiak, Christianapol Sp. z o.o. (Дело C-116/11) 2011/C 152/24 Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Sąd Rejonowy Poznań Страни в главното производство Bank Handlowy, Ryszard Adamiak, Christianapol Sp. z o.o. Преюдициални въпроси 1. Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) No 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (1) да се разбира в смисъл, че използваното в тази разпоредба понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ следва да се тълкува самостоятелно, независимо от действащите уредби в правните системи на отделните държави членки, или въпросът в кой момент приключва производството по несъстоятелност се урежда от правото на държавата, в която е открито това производство? 2. Трябва ли член 27 от Регламент (ЕО) No 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност да се тълкува в смисъл, че националният съд, който разглежда молба за образуване на вторично производство, в никакъв случай не може да преценява платежоспособността на длъжника, срещу когото в друга държава членка е образувано главно производство по несъстоятелност, или трябва да се тълкува в смисъл, че в определени случаи националният съд може да прецени дали длъжникът наистина е неплатежоспособен, преди всичко когато главното производство е предпазно и в хода му съответният съд е установил, че длъжникът не е неплатежоспособен (като френското производство за сключване на предпазен конкордат)? 3. Допуска ли член 27 от Регламент (ЕО) No 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност да се образува вторично производство по несъстоятелност като определеното в член 3, параграф 3, второ изречение от посочения регламент в държавата членка, на територията на която се намира цялото имущество на съответното лице, при положение че подлежащото на автоматично признаване главно производство е с предпазен характер (френското производство за сключване на предпазен конкордат), в рамките на това производство е утвърден разплащателен план, длъжникът изпълнява този план, а съдът е постановил забрана за отчуждаване на имуществото на длъжника? (1) ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143.
bg	caselaw	EU	8.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 71/21 Определение на Общия съд от 13 януари 2014 г. — Lebedef/Комисия (Съединени дела T-116/13 P и T-117/13 P) (1) (Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Атестиране - Доклад за развитие на кариерата - Процедури за оценяване за 2008 г. и 2009 г. - Освобождаване на половин работен ден с оглед на синдикално представителство - Доклади за оценка, обхващащи функциите, изпълнявани в службата, в която е назначено длъжностното лице - Определяне от синдикална организация - Отхвърляне на жалбите в първоинстанционното производство като явно неоснователни - Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба) (2014/C 71/39) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Giorgio Lebedef (Senningerberg, Люксембург) (представител: F. Frabetti, адвокат) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser и G. Berscheid, подпомагани от B. Wägenbaur, адвокат) Предмет Две жалби за отмяна на определенията на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 12 декември 2012 г. по дела Lebedef/Комисия (F-70/11 и F-109/11, все още непубликувани в Сборника) Диспозитив 1. Отхвърля жалбите. 2. Г-н Giorgio Lebedef понася направените от него съдебни разноски и тези, направени от Комисията в рамките на настоящото производство. (1) ОВ C 147, 25.5.2013 г.
bg	caselaw	EU	16.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 11/35 Жалба, подадена на 13 ноември 2009 г. — Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия (Дело T-457/09) 2010/C 11/66 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband (Münster, Германия) (представители: A. Rosenfeld и I. Liebach, Rechtsanwälte) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Комисията C (2009) 3900 окончателен попр. от 12 май 2009 г. относно държавна помощ C-43/2008 (ex N 390/2008), която Германия възнамерява да отпусне в полза на банката WestLB AG, — да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят обжалва решението на Комисията C(2009) 3900 окончателен попр. от 12 май 2009 г. относно държавната помощ, която Германия възнамерява да отпусне в полза на банката WestLB AG (C-43/2008 [N 390/2008]). С това решение Комисията обявява, че с изключение на няколко условия, помощта под формата на гаранция от 5 милиарда евро, за която е била уведомена, е съвместима с общия пазар. В подкрепа на жалбата си за отмяна жалбоподателят, който притежава акции в WestLB AG, посочва следните правни основания: — нарушение на посочения в член 219 ЕО принцип на колегиалността, доколкото обжалваното решение не е било взето от Комисията като компетентен орган, а от комисаря по конкуренция, — нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, доколкото правопораждащите факти за нарушение на конкуренцията не са били разгледани, — неправилно прилагане на член 87, параграф 3, буква б), втора хипотеза ЕО, тъй като обжалваното решение не признава нито фактите, нито съдържанието, нито нормативната структура на тази разпоредба, доколкото не е извършено претегляне на интересите и проверка на пропорционалността, както това е трябвало задължително да се направи, в много отношения са допуснати грешки в решението и в преценката и се поставят непропорционални условия, — нарушение на принципа на пропорционалността, — нарушение на принципа за равно третиране, доколкото обжалваното решение третира неравно, без да посочи обективна причина за това, WestLB AG и акционерите ѝ спрямо решения, приети преди финансовата криза и спрямо решения, взети по време на кризата, — нарушение на член 295 ЕО, тъй като условието за отказ от настоящото положение на собственост нарушава правото на собственост на акционерите на WestLB AG, което е гарантирано и защитено в Германия, — нарушение на член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 659/1999 (1), доколкото тази разпоредба не представлява достатъчно ясно материално правно законово оправомощаване, — нарушение на задължението за мотивиране по член 253 ЕО. (1) Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 41).
bg	caselaw	EU	4.4.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 118/16 Жалба, подадена на 5 февруари 2016 г. от Navarra de Servicios y Tecnologías, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 26 ноември 2015 г. по дело T-487/13, Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия (Дело C-68/16 P) (2016/C 118/19) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Navarra de Servicios y Tecnologías, S.A. (представители: J. L. Buendía Sierra y A. Lamadrid de Pablo, адвокати) Други страни в производството: Европейска комисия и SES Astra Искания Жалбоподателите молят Съда: — да отмени решението на Общия съд от 26 ноември 2015 г., — да се произнесе окончателно по жалбата за отмяна и да отмени решението на Комисията от 19 юни 2013 г. (1) — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи С обжалваното съдебно решение е потвърдено решение на Комисията в областта на държавните помощи, което се отнася до няколко мерки, приети от испанските публичните органи, за да се гарантира, че сигналът на цифровата наземна телевизия (ЦНТ) ще стига до най-отдалечените райони на територията, обитавани само от 2,5 % от населението. В решението на Комисията се признава, че от материална гледна точка при липса на намеса от публичните органи пазарът не предлага тази услуга. Въпреки това Комисията не приема, че става въпрос за услуга от общ икономически интерес (УОИИ), като посочва, че от формална гледна точка тази услуга не е била „ясно“ определена и възложена от публичните органи. Тя твърди, че във всички случаи публичните органи не са компетентни да изберат определена технология при организирането на УОИИ. Първо и единствено основание за отмяна: грешки при прилагане на правото при тълкуването на член 14, член 106, параграф 2 и член 107, параграф 1 ДФЕС, на Протокол No 26 относно услугите от общ интерес и Протокол No 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, допълващи ДФЕС. По-специално в жалбата се подчертават следните грешки в обжалваното съдебно решение: — ясно е надхвърлена границата на „явната грешка“ при разглеждането на различните актове на публичните органи, с които се определя и възлага УОИИ, — ненадлежно е ограничено „широкото право на преценка“ на държавите членки, приложимо като към определянето, така и към „организирането“ на УОИИ, което следователно включва избора на условията за предоставяне на УОИИ и избора на определена технология, независимо от въпроса дали изборът се съдържа в акта за определяне или в отделен акт, — неправилно е анализирано приложимото испанско право, — не е преценено, че „определянето“ на УОИИ и „възлагането“ ѝ на едно или няколко предприятия може да се направи в отделни актове, — не е преценено, че „определянето“ на УОИИ и „възлагането“ ѝ не изискват използването на определена формулировка или израз, а материален и функционален анализ, — отречена е приложимостта на Протокол No 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, допълващ ДЕС и ДФЕС. (1) Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 година относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10) (ex NN 36/10, ex CP 163/2009), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони (извън Кастилия Ла Манча) (OB L 217, 2014 г., стр. 52).
bg	caselaw	EU	8.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 71/26 Жалба, подадена на 6 януари 2014 г. — Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет (Дело T-14/14) (2014/C 71/49) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Islamic Republic of Iran Shipping Lines (Техеран, Иран), Hafize Darya Shipping Lines (HDSL) (Техеран), Khazar Shipping Lines (свободна търговска зона Анзали, Иран), IRISL Europe GmbH (Хамбург, Германия), IRISL Marine Services and Engineering Co. (остров Кешм, Иран), Irano — Misr Shipping Co. (Техеран), Safiran Payam Darya Shipping Lines (SAPID) (Техеран), Shipping Computer Services Co. (Техеран), Soroush Sarzamin Asatir Ship Management (Техеран), South Way Shipping Agency Co. Ltd (Техеран) и Valfajr 8th Shipping Line Co. (Техеран) (представители: F. Randolph, QC, M. Lester, Barrister, и M. Taher, Solicitor) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени Решение 2013/497/ОВППС на Съвета от 10 октомври 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 272, стр. 46) и Регламент (ЕС) No 971/2013 на Съвета от 10 октомври 2013 година за изменение на Регламент (ЕС) No267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 272, стр. 1), — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет основания. 1. Първото основание е изведено от липса на правно основание за налагането на спорните мерки, тъй като критерий за вписването била връзката с първия жалбоподател (IRISL), чиято жалба за отмяна била неотдавна уважена. 2. Второто основание е изведено от твърдението, че Съветът нарушил оправданите правни очаквания на жалбоподателите, както и принципите на съобразяване с целта, на правна сигурност, non bis in idem, res judicata и на недопускане на дискриминация. 3. Третото основание е изведено от твърдението, че Съветът нарушил правото на защита на жалбоподателите, тъй като не информирал IRISL или другите жалбоподатели за намерението си да наложи спорните мерки и не предоставил на жалбоподателите възможност да изразят становище. 4. Четвъртото основание е изведено от твърдението, че със спорните мерки се нарушават основни права на жалбоподателите, и по-специално правото на зачитане на доброто им име и на собствеността им. 5. Петото основание е изведено от твърдението, че като приел спорните мерки, Светът злоупотребил с правомощията си, тъй като визирането на IRISL и свързаните с него дружества въпреки постановено от Съда решение не можело да представлява надлежно упражняване на правомощия.
bg	caselaw	EU	21.3.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 69/46 Жалба, подадена на 13 януари 2009 г. — Gruber/СХВП (Run the globe) (Дело T-12/09) (2009/C 69/102) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Alexander Gruber (Ulm, Германия) (представители: T. Kienle и M. Krinke, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 6 ноември 2008 г. (преписка R 1779/2007-1), — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „Run the globe“ за услуги от клас 41 (заявка No 5 154 521) Решение на проверителя: отхвърля заявката за регистрация Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (1), тъй като заявената марка притежава необходимия отличителен характер. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
bg	caselaw	EU	5.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 135/20 Преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia de Cartagena (Испания), постъпило на 3 февруари 2014 г. — Finanmadrid E.F.C, SA/Jesús Vicente Albán Zambrano и др. (Дело C-49/14) 2014/C 135/22 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de Primera Instancia de Cartagena Страни в главното производство Взискател: Finanmadrid E.F.C, SA Ответници: Jesús Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano, Miriam Elisabeth Caicedo Merino Преюдициални въпроси 1) Следва ли Директива 93/13/ЕИО (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, като действащата в Испания регламентация на заповедното производство, която затруднява или не дава възможност на съда да упражни служебен контрол върху договори за наличието на неравноправни клаузи — членове 815 и 816 от LEC — и в която не е предвиден задължителен контрол на неравноправните клаузи, нито намесата на съда, освен ако съдебният секретар не счете тази намеса за необходима или длъжниците не възразят? 2) Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, като тази в Испания, която не дава възможност за служебна проверка in limine litis в последващо производство по принудително изпълнение на съдебното изпълнително основание, каквото е постановлението за приключване на заповедното производство на съдебния секретар, за наличието на неравноправни клаузи в договора, послужил като основание за постановяване на постановлението, чието изпълнение се претендира поради обстоятелството, че съгласно националното право е налице сила на пресъдено нещо в съответствие с членове 551 и 551 във връзка с член 816.2 от LEC? 3) Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз (2) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като тази на заповедното производство и производството по принудително изпълнение на съдебно изпълнително основание, която не предвижда съдебен контрол във всички случаи по време на декларативната фаза, нито позволява във фазата по принудително изпълнение, съдията, пред който същата се осъществява, да извърши проверка на предходните действия на съдебния секретар? 4) Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която не се допуска служебен контрол за спазване на правото на защита поради наличието на сила на пресъдено нещо? (1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273). (2) ОВ C 364, 2000 г., стр. 1.
bg	caselaw	EU	26.6.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 202/13 Определение на председателя Съда от 24 март 2017 г. (преюдициално запитване, отправено от Letrado de la Administración de Justicia del Juzgado de lo Social no2 de Terrassa — Испания) — Elena Barba Giménez/Francisca Carrión Lozano (Дело C-269/16) (1) (2017/C 202/20) Език на производството: испански Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра. (1) ОВ C 279, 1.8.2016 г.
bg	caselaw	EU	5.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 454/22 Решение на Общия съд от 20 октомври 2016 г. — August Wolff и Remedia/Комисия (Дело T-672/14) (1) ((Лекарствени продукти за хуманна употреба - Член 31 от Директива 2001/83/ЕО - Член 116 от Директива 2001/83 - Активно вещество естрадиол - Решение, с което Комисията нарежда на държавите членки да отнемат и изменят националните разрешения за търговия с лекарствени продукти с локално приложение, съдържащи естрадиол 0,01 % w/w - Тежест на доказване - Пропорционалност - Равно третиране)) (2016/C 454/40) Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Dr. August Wolff GmbH & Co. KG Arzneimittel (Билефелд, Германия) и Remedia d.o.o. (Загреб, Хърватия) (представители: P. Klappich, C. Schmidt и P. Arbeiter, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: B.-R. Killmann, M. Šimerdová и A. Sipos) Предмет Искане за отмяна на основание член 263 ДФЕС на Решение за изпълнение C(2014) 6030 окончателен на Комисията от 19 август 2014 година относно разрешенията за търговия, съгласно член 31 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, с лекарствени продукти за хуманна употреба, предназначени за локално приложение и с високо съдържание на естрадиол, доколкото това решение задължава държавите членки да спазват задълженията, които предвижда за посочените и непосочените в приложение I към него лекарствени продукти с локално приложение, съдържащи естрадиол 0,01 % w/w, с изключение на ограничението, че споменатите в същото приложение лекарствени продукти с локално приложение, съдържащи естрадиол 0,01 % w/w, могат да се прилагат само вътрешновагинално. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Dr. August Wolff GmbH & Co. KG Arzneimittel и Remedia d.o.o. да заплатят съдебните разноски по настоящото и по обезпечителното производство. (1) ОВ C 439, 8.12.2014 г.
bg	caselaw	EU	26.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/26 Жалба, подадена на 25 февруари 2015 г. — Uganda Commercial Impex/Съвет (Дело T-107/15) (2015/C 171/31) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Uganda Commercial Impex Ltd (Кампала, Уганда) (представители: S. Zaiwalla, P. Reddy, K. Mittal и Z. Burbeza, Solicitors, и R. Blakeley, Barrister) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение за изпълнение 2014/862/ОВППС на Съвета (1) и Регламент за изпълнение (ЕС) No 1275/2014 на Съвета (2), доколкото те се прилагат за жалбоподателя (включително посочването на жалбоподателя в точка 9, буква б) от приложението към Решение 2014/862/ОВППС), — доколкото е необходимо, да обяви, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1183/2005 от 18 юли 2005 г. (изменен) не се прилага спрямо жалбоподателя, и — да осъди Съвета да заплати разноските на жалбоподателя в това производство. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания. 1. В първото си основание жалбоподателят изтъква, че Съветът не е направил или не е направил адекватна независима преценка при посочването на жалбоподателя, каквато е бил длъжен да извърши, и че е допуснал грешка при прилагането на правото, като е следвал решението на Комисията по санкциите на ООН без преценка на равнище Европейски съюз. 2. Във второто основание се твърди, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката и/или че посочването на жалбоподателя е незаконосъобразно, тъй като критериите за това не са изпълнени в неговия случай. В частност няма причини да се твърди, че жалбоподателят е нарушил оръжейното ембарго и Съветът не може да установи или не е установил съответни основания в своите мотиви. 3. В третото правно основание се твърди, че Съветът е нарушил процесуалните права на жалбоподателя и по-специално неговото право на защита и право на ефективна съдебна защита, като inter alia преди приемането на Решение за изпълнение 2014/862/ОВППС на Съвета и на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1275/2014 на Съвета не е представил на жалбоподателя материалите, на които се основава неговото посочване в тези актове, както и като не е изтъкнал адекватни причини. 4. В четвъртото правно основание се твърди, че във всеки случай посочването на жалбоподателя е в нарушение на неговите основни права и на принципа на пропорционалност. (1) Решение за изпълнение 2014/862/ОВППС на Съвета от 1 декември 2014 година за прилагане на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 346, стр. 36). (2) Регламент за изпълнение (ЕС) No 1275/2014 на Съвета от 1 декември 2014 година за прилагане на член 9, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) No 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 346, стр. 3).
bg	caselaw	EU	16.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/14 Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 28 ноември 2012 г. — Ralf Schuster/Федерална република Германия (Дело C-541/12) 2013/C 46/27 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgericht Berlin Страни в главното производство Жалбоподател: Ralf Schuster Ответник: Федерална република Германия Преюдициални въпроси 1. Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО (1), да се тълкуват в смисъл, че установяват всеобхватна забрана за допускане на необоснованата дискриминация, основана на възраст, която забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на федералните служители? 2. При положителен отговор на първия въпрос, в резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, ако съгласно определена национална уредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се повишава в съответствие с неговата възраст при учредяване на служебното му правоотношение, а впоследствие — преимуществено в зависимост от продължителността на служебното му правоотношение? 3. При положителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална уредба да бъде оправдана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава натрупания професионален опит? 4. При положителен отговор и на третия въпрос, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми относно заплатите на държавните служители, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз позволява ли в полза на дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен заплащането с обратна сила на възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория? В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на държавния служител възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки? 5. Тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на държавните служители за (последващо) плащане на определена сума или за обезщетение от изискването държавните служители да предявят тези претенции възможно най-скоро след възникването им? (1) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16, Специално издание на български език, глава 5, том 6, стр. 7).
bg	caselaw	EU	23.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 86/27 Жалба подадена на 4 февруари 2013 г. — ANKO/Комисия (Дело T-64/13) 2013/C 86/46 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: ANKO AE Antiprosopeion, Emporiou kai Viomichanias (Атина, Гърция) (представител: адв. B. Christianos) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да обяви, че жалбоподателят не е длъжен да възстанови под формата на връщане на недължимо платено сумата, която Комисията му е изплатила за проекта DOC@HAND, — да обяви, че жалбоподателят не е длъжен да заплати фиксирана сума като обезщетение на Комисията за проекта DOC@HAND, и — да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба се отнася до отговорността на Комисията по договор No 508015 за изпълнение на проекта „Knowledge Sharing and Decision Support for Healthcare Professionals“ (DOC@HAND) съгласно член 272 от Договора за Европейския съюз. По-специално жалбоподателят твърди, че макар да е изпълнил договорните си задължения, в нарушение на посочения договор, на принципите на добросъвестност, забрана за злоупотреба с право и пропорционалност, Комисията е поискала от ANKO да върне платените от нея суми. На това основание жалбоподателят поддържа, че, на първо място, не е длъжен да възстанови изцяло под формата на връщане на недължимо платено изплатената от Комисията сума за проекта DOC@HAND и, на второ място, че не е длъжен да заплати на Комисията фиксирана сума като обезщетение (liquidated damages) за проекта DOC@HAND.
bg	caselaw	EU	8.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 144/49 Жалба, подадена на 2 март 2017 г. — Hércules Club de Fútbol/Комисия (Дело T-134/17) (2017/C 144/68) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Hércules Club de Fútbol, SAD (Аликанте, Испания) (представители: S. Rating и Y. Martínez Mata, abogados) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение C (2017) 736 окончателен на Европейската комисия от 2 февруари 2017 г. по преписка GESTDEM 2016/6034 — 2016/6044. — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Настоящата жалба е насочена срещу решението, потвърждаващо решение за отказ на достъпа до документите, поискани от Hércules CF във връзка с определена документация, съдържаща се в преписката и мотивирала приемането на Решение C (2016) 4060 окончателен от 4 юли 2016 г. относно държавна помощ SA.36387 (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2013/CP), приведена в действие от Испания в полза на Valencia Club de Fútbol Sociedad Anónima deportiva, Hércules Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva и Elche Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания. 1. Първото основание е изведено от погрешния характер на извода, че член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (ОВ L 145, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) позволява да се откаже достъпа до поисканата информация. — В тази връзка се твърди, че Комисията е приложила автоматично призната в общностната съдебна практика общата презумпция за поверителност на административните производства относно държавни помощи; освен това, твърди се, че Комисията е приложила неправилно, по аналогия, съдебната практика относно случаите на концентрации във връзка със засягането на търговските интереси на трети лица. 2. Второто основание е изведено от неправилно прилагане на член 4, параграф 3 от Регламент No 1049/2001. — В този връзка се твърди, че тук също не е приложима по аналогия съдебната практика относно концентрациите. Докато в тези случаи е разбираемо чувствителният характер на информацията да се запази във времето след решението на Комисията, това не е така в случая на единствен заем, чийто условия за отпускане Комисията счита за несъвместими с ДФЕС. 3. Третото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е изведено от това, че макар и да се приеме, че изтъкнатите от Комисията основания за поверителност са обосновани в конкретния случай, съществува по-висш обществен интерес, обосноваващ достъпа до поисканата документация, който се изразява в гарантиране на подходящо упражняване на правата на защита, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз. 4. Четвъртото основание, изтъкнато също при условията на евентуалност, е изведено от нарушението на член 4, параграф 6 от Регламент No 1049/2001, доколкото най-накрая Комисията е длъжна да предложи най-малкото частичен достъп до поисканата информация.
bg	caselaw	EU	4.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 153/48 Жалба, подадена на 27 април 2009 г. — Complejo Agrícola/Комисия (Дело T-174/09) 2009/C 153/91 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Complejo Agrícola, SA (Мадрид, Испания) (представители: A. Menéndez Menéndez, abogado и G. Yanguas Montero, abogada) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — Да се обяви за допустима настоящата жалба; — да се отмени частично член 1 във връзка с приложение 1 от Решение 2009/95/ЕО на Комисията от 12 декември 2008 година (1), що се отнася до избирането на „Acebuchales de la Campiña Sur de Cádiz“ (код ES 6120015) за територия от значение за Общността (наричана по-нататък „ТЗО Acebuchales“) и да се възстанови в пълен обем упражняването на правото на собственост на COMPLEJO AGRÍCOLA върху тази част от земеделското стопанство, която не съдържа екологичните ценности, изискващи се за избирането му за територия от значение за Общността (наричана по-нататък „ТЗО“); — да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Обжалваното в настоящото производство решение утвърждава актуализирания списък на териториите от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион съгласно разпоредбите на член 4, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (2). Сред избраните и запазени в обжалваното решение ТЗО фигурира ТЗО Acebuchales с площ от 26 475,31 хектара и със следните координати: географска дължина 5° 57' 4'' W и географска ширина 36° 24' 2''. По силата на обжалваното решение площ от 1 759 хектара от притежаваното от жалбоподателя земеделско стопанство (наричано по-нататък „земеделското стопанство“) е било включено в ТЗО Acebuchales. От избирането на ТЗО Acebuchales към тази площ от терена автоматично се прилага юридическият режим за защита, предвиден в член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 92/43. Този юридически режим ограничава възможностите за ползване и владение на жалбоподателя по отношение на включената в ТЗО Acebuchales част от земеделското стопанство. В подкрепа на своите претенции жалбоподателят твърди, че: — при определянето на периметъра на ТЗО Acebuchales, засягащо земеделското стопанство на жалбоподателя, Комисията е допуснала превишение на правомощията си, произтичащо от неправилното прилагане на критериите, предвидени в приложения I, II и III от Директива 92/43; Както се доказва от екологичния доклад, изготвен от дружеството за екологични консултации Istmo' 94, 877 хектара от 1759-те хектара на земеделското стопанство, засегнато от ТЗО Acebuchales, не отговарят на екологичните условия, които се изискват от Директива 92/43 за включване в зона ТЗО. От допуснатото от Комисията погрешно прилагане на съдържащите се в приложение III от Директива 92/43 критерии произтича, че голяма част от лишените от екологична ценност терени, притежавани от жалбоподателя, са обявени за ТЗО, което освен това предполага нарушение на присъщите на общностното право принципи на пропорционалност и законосъобразност; — налице е необосновано и несъразмерно ограничаване на възможностите за ползване и владение, присъщи на правото на собственост на жалбоподателя върху засегнатите от ТЗО Acebuchales и лишени от екологична ценност зони от земеделското стопанство; — в нарушение на принципите на право на изслушване и на правна сигурност жалбоподателят не е имал възможност преди публикуването на обжалваното решение да вземе участие в процедурата по избиране на ТЗО Acebuchales, нито дори да бъде уведомен за нейното съществуване. (1) Решение на Комисията от 12 декември 2008 година за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на втори актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион [нотифицирано под номер С(2008) 8049] (ОВ L 43, стр. 393). (2) ОВ L 59, стр. 63; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.
bg	caselaw	EU	3.9.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 208/6 Дело, заведено на 22 юни 2009 година от Надзорния орган на ЕАСТ срещу Княжество Лихтенщайн (дело E-7/09) 2009/C 208/06 На 22 юни 2009 г. Надзорният орган на ЕАСТ, представляван от Bjørnar Alterskjær и Ólafur Jóhannes Einarsson в качеството им на представители на Надзорния орган, с адрес: 35, Rue Belliard, 1040 Brussels, BELGIUM заведе пред Съда на ЕАСТ дело срещу Княжество Лихтенщайн. Надзорният орган на ЕАСТ иска от Съда на ЕАСТ да обяви, че: 1. с неприемането или с неуведомяването в предвидения срок на Надзорния орган относно мерките, необходими за прилагане на акта, посочен в точка 10д от приложение ХХII към Споразумението за Европейското икономическо пространство (Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност), адаптиран към Споразумението за ЕИП с протокол 1 към него, Княжество Лихтенщайн не е изпълнило своите задължения съгласно член 19 от този акт и съгласно член 7 от Споразумението за ЕИП; както и, че 2. Княжество Лихтенщайн поема разходите за съдебното производство. Правен и фактически контекст и правни аргументи, приведени в подкрепа: — Настоящото дело засяга неприлагането на директива относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност, — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че Княжество Лихтенщайн не е показало по никакъв начин, че е приложило директивата в лихтенщайнското законодателство, — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че Княжество Лихтенщайн не е оспорило твърдението, че не е приложило директивата.
bg	caselaw	EU	28.4.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 126/18 Определение на Общия съд от 27 февруари 2012 г. — MIP Metro/СХВП — Jacinto (My Little Bear) (Дело T-183/11) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Отмяна на по-ранната национална марка - Отпадане на предмета на спора - Липса на основание за постановяване на съдебно решение) 2012/C 126/36 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия) (представители: адв. J.-C. Plate и адв. R. Kaase) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Manuel Jacinto, Lda (S. Paio de Oleiros, Португалия) Предмет Жалба срещу Решение на първи апелативен състав на СХВП от 20 януари 2011 г. (преписка R 494/2010-1) относно производство по възражение между Manuel Jacinto, Lda и MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG. Диспозитив 1. Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба. 2. Осъжда всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 145, 14.5.2011 г.
bg	caselaw	EU	7.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 294/9 Решение на Съда (трети състав) от 9 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — María José Regojo Dans/Consejo de Estado (Дело C-177/14) (1) ((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клаузи 3 и 4 - Принцип на недопускане на дискриминация - Помощен персонал - Непризнаване на правото на получаване на допълнително възнаграждение за всеки три прослужени години - Обективни причини)) (2015/C 294/11) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Tribunal Supremo Страни в главното производство Жалбоподател: María José Regojo Dans Ответник: Consejo de Estado Диспозитив 1) Понятието „работник на срочен трудов договор“ по смисъла на клауза 3, точка 1 от Рамково споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва тълкува в смисъл, че е приложимо за служител като жалбоподателката по главното производство. 2) Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която без каквато и да е обосновка по обективни причини не признава на служителите от помощния персонал правото да получават допълнително възнаграждение за всеки три прослужени години, изплащано по-специално на държавните служители, назначени за неопределено време, когато по отношение на получаването на това допълнително възнаграждение посочените две категории служители се намират в сходно положение, което запитващата юрисдикция следва да провери. (1) ОВ C 253, 4.8.2014 г.
bg	caselaw	EU	18.5.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 141/15 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Ordinario di Firenze (Италия) на 15 март 2013 г. — Paola C/Presidenza del Consiglio dei Ministri (Дело C-122/13) 2013/C 141/28 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Ordinario di Firenze [Общ съд, Фиренце] Страни в главното производство Ищец: Paola C Ответник: Presidenza del Consiglio dei Ministri [администрация на председателя на Министерски съвет] Преюдициални въпроси Трябва ли член 12 от Директива 2004/80/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предвиждат обезщетение за пострадалите от някои категории умишлени или включващи принуда престъпления, или задължава държавите членки, в изпълнение на посочената директива, да въведат механизъм за обезщетяването на пострадалите от всички умишлени или включващи принуда престъпления? (1) Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления (ОВ L 261, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 31).
bg	caselaw	EU	25.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 27/13 Преюдициално запитване от Riigikohus (Естония), постъпило на 2 ноември 2015 г. — F. Hoffmann-La Roche AG/Accord Healthcare OÜ (Дело C-572/15) (2016/C 027/16) Език на производството: естонски Запитваща юрисдикция Riigikohus Страни в главното производство Жалбоподател: F. Hoffmann-La Roche AG Ответник: Accord Healthcare OÜ Преюдициални въпроси 1) Трябва ли член 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 469/2009 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (кодифицирана версия) да се тълкува в смисъл, че предвижда намаляване на срока на действие на сертификата за допълнителна закрила, който е издаден в държава членка в съответствие с националното законодателство преди присъединяването на тази държава членка към Европейския съюз и чийто срок на действие за съответното активно вещество съобразно посоченото в самия сертификат би бил по-дълъг от 15 години, считано от издаването на първото разрешение за пускане на пазара в Съюза на лекарствения продукт, състоящ се от или съдържащ въпросното активно вещество? 2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: съвместим ли е член 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (кодифицирана версия) с правото на Съюза, и в частност с общите принципи на правото на Съюза относно защитата на придобитите права, със забраната за прилагане на правните актове с обратна сила и с Хартата на основните права на Европейския съюз? (1) ОВ L 152, стр. 1.
bg	caselaw	EU	16.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 89/30 Иск, предявен на 18 декември 2014 г. — Zoofachhandel Züpke и др./Комисия (Дело T-817/14) (2015/C 089/36) Език на производството: немски Страни Ищци: Zoofachhandel Züpke GmbH (Везел, Германия), Zoohaus Bürstadt, Helmut Ofenloch GmbH & Co. KG (Бюрщадт, Германия), Zoofachgeschäft — Vogelgroßhandel Import-Export Heinz Marche (Хайнсберг, Германия), Rita Bürgel (Утлебен, Германия), Norbert Kass (Алтенбекен, Германия) (представител: C. Correll, Rechtsanwältin) Ответник: Европейска комисия Искания на ищците Ищците искат от Общия съд: — да осъди ответника да поправи вредите, които ищците са претърпели от 1 януари 2010 г. до днес поради приемането на Регламент (ЕО) No 318/2007 от 23 март 2007 г. (ОВ L 84, стр. 7) и/или поради приемането на Регламент за изпълнение (ЕС) No 139/2013 от 7 януари 2013 г. (ОВ L 47, стр. 1), които съдържат действаща за почти целия свят забрана за внос в ЕС на птици, уловени в дивата природа, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски и извънсъдебните разходи. Правни основания и основни доводи В подкрепа на иска си, на първо място ищците твърдят, че чрез безкритичното продължаване на забраната за внос в изключително широкия ѝ географски обхват Комисията не е зачела правото на ищците да упражняват свободно стопанска дейност и отчасти правото им на собственост. С оглед на съществуващите поне от 2010 г. научни знания това нарушение не можело да се обоснове със съображения от по-висок ранг като защитата на здравето. На второ място според ищците при продължаването на забраната за внос Комисията е нарушила принципа на пропорционалност и принципите на акуратна дейност, тъй като не е отчела в достатъчна степен нито актуалните данни, нито съответните научни познания. Забраната за внос от целия свят на диви птици продължавала да се основава на познанията и предположенията от 2005 г., когато т. нар. птичи грип за първи път се разпростира от азиатския район към Европа и е трябвало бързо да се предприемат действия. Според ищците получените през следващите години данни вече не обосновават, поне от 2010 г., забраната за внос с такъв географски обхват. Освен това би трябвало междувременно да се вземат предвид други възможни и необходими по-ефективни и значително по-слабо ограничителни за ищците средства, като например последователен мониторинг на прелетните птици. На трето място ищците твърдят, че са претърпели действителна и сигурна вреда и съществува причинно-следствена връзка между тази вреда и незаконосъобразните действия на Комисията.
bg	caselaw	EU	3.12.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/9 Иск, предявен на 22 септември 2011 г. — Европейска комисия/Френска република (Дело C-485/11) 2011/C 355/15 Език на производството: френски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: A. Bordes и G. Braun) Ответник: Френска република Искания на ищеца — да се установи, че като е въвела с член 33 от Закон No 2009-258 от 5 март 2009 г. за аудио-визуалната комуникация (1) допълнителен данък, с който се облагат операторите на електронни съобщения, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 12 от Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (2). — да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на иска си Комисията изразява съмнения относно съвместимостта на член 302 bis KH от Code général des impôts [Общия данъчен кодекс], добавен с член 33 от Закон No 2009-258 от 5 март 2009 г. за аудио-визуалната комуникация и за новата обществена услуга на телевизията, с горепосочената „Директива за разрешение“. Налагайки данък на предприятията, които стопанисват мрежа или предоставят електронна съобщителна услуга на основание общо разрешение, ответникът нарушавал по-конкретно член 12 от Директивата. Комисията оспорва тезата на националните органи, че този член се отнасял само за данъците, които държавите могат да налагат „на основание“ издаването на лиценз или операция, свързана с процедурата за разрешение на операторите на електронни съобщения. Според ищеца горецитираният член всъщност цели да обхване всяка форма на „административен“ данък, т.е. свързан с всички разходи, породени от управлението, контрола и прилагането на системата на разрешение, а не само на тези, свързани с неговото издаване. (1) JORF No 0056, стp. 4321. (2) ОВ L 108, стp. 21; Специално издание на български език, глава 13, том 35, стр. 183.
bg	caselaw	EU	6.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 313/23 Решение на Първоинстанционния съд от 22 октомври 2008 г. — TV 2/Danmark/Комисия (Съединени дела T-309/04, Т-317/04, Т-329/04 и Т-336/04) (1) (Държавни помощи - Мерки, взети от датските власти по отношение на обществения радиотелевизионен оператор TV 2 за финансиране на неговата задача за обществена услуга - Мерки, квалифицирани като частично съвместими и частично несъвместими с общия пазар държавни помощи - Жалба за отмяна - Допустимост - Правен интерес - Право на защита - Обществена услуга за радиоразпръскване - Дефиниция и финансиране - Държавни ресурси - Задължение за мотивиране - Задължение за разглеждане) (2008/C 313/42) Езици на производството: английски и датски Страни Жалбоподател по дело T-309/04: TV 2/Danmark A/S (Odense, Дания) (представители: адв. O. Koktvedgaard и адв. M. Thorninger) Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя по дело T-309/04: Европейският съюз за радио и телевизия (UER) (Grand-Saconnex, Швейцария) (представител: адв. A. Carnelutti) Жалбоподател по дело T-317/04: Кралство Дания (представители: адв. J. Molde, подпомаган от P. Biering и адв. K. Lundgaard Hansen) Жалбоподател по дело T-329/04: Viasat Broadcasting UK Ltd (West Drayton, Middlesex, Обединено кралство) (представители: адв. S. Hjelmborg и адв. M. Honoré) Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя по дело T-329/04: SBS TV A/S, по-рано TV Danmark A/S (Skovlunde, Дания); и SBS Danish Television Ltd, по-рано Kanal 5 Denmark Ltd (Hounslow, Middlesex, Обединено кралство) (представители: адв. D. Vandermeersch, адв. K.-U. Karl и адв. H. Peytz) Жалбоподатели по дело T-336/04: SBS TV A/S и SBS Danish Television Ltd Встъпила страна в подкрепа на жалбооподателите по дело T-336/04: Viasat Broadcasting UK Ltd Ответник по дела T-309/04, T-317/04, T-329/04 и T-336/04: Комисия на Европейските общности (представители: по дела T-309/04, T-317/04, T-329-04, H. Støvlbæk и M. Niejahr, по дело T-329/04, както и N. Kahn и, по дело T-336/04, N. Kahn и M. Niejahr) Встъпили страни в подкрепа на ответника по дело T-309/04: SBS TV A/S; SBS Danish Television Ltd; и Viasat Broadcasting UK Ltd Встъпили страни в подкрепа на ответника по дела T-329/04 и T-336/04: Кралство Дания; TV 2/Danmark A/S; и Европейският съюз за радио и телевизия (UER) Предмет По дела Т-309/04 и Т-317/04 като главно искане отмяна на Решение 2006/217/ЕО на Комисията от 19 май 2004 г. относно мерките, взети от Дания в полза на TV 2 (ОВ 2006 г., L 85, стр. 1, поправка ОВ 2006 г., L 368, стр. 112), и при условията на евентуалност, на член 2 от това решение или на параграфи 3 и 4 от този член и по дела T-329/04 и T-336/04, искания за отмяна на същото решение, доколкото то установява съществуването на държавна помощ, частично съвместима с общия пазар. Диспозитив 1) Съединява дела T-309/04, T-317/04, T-329/04 и T-336/04 за целите на съдебното решение. 2) Отменя Решение 2006/217/ЕО на Комисията от 19 май 2004 година относно взетите от Дания мерки в полза на TV 2/Danmark. 3) TV 2/Danmark A/S, Кралство Дания и Комисията понасят поотделно направените от тях съдебни разноски по дела T-309/04 R и T-317/04 R. 4) Осъжда Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски по дела T-309/04 и T-317/04, както и разноските, направени от TV 2/Danmark A/S и от Кралство Дания по тези дела. 5) Европейският съюз за радио и телевизия (UER), SBS TV A/S, SBS Danish Television Ltd и Viasat Broadcasting UK Ltd понасят поотделно направените от тях съдебни разноски по дело T-309/04. 6) SBS TV, SBS Danish Television и Viasat Broadcasting UK понасят поотделно съдебните разноски, направени от тях както в качеството на главни страни, така и в качеството на встъпили страни по дела T-329/04 и T-336/04. 7) Viasat Broadcasting UK понася една десета от съдебните разноски, направени от Комисията, от TV 2/Danmark A/S, от Кралство Дания и от UER по дело T-329/04. 8) SBS TV и SBS Danish Television понасят една десета от съдебните разноски, направени от Комисията, от TV 2/Danmark A/S, от Кралство Дания и от UER по дело T-336/04. 9) Комисията, TV 2/Danmark A/S, Кралство Дания и UER понасят поотделно девет десети от направените от тях съдебни разноски по дела T-329/04 и T-336/04. (1) ОВ C 262, 23.10.2004 г.
bg	caselaw	EU	22.9.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/13 Иск, предявен на 19 юли 2007 г. — Mediterráneo Algodón/Съвет и Комисия (Дело T-269/07) (2007/C 223/20) Език на производството: испански Страни Ищец: Mediterráneo Algodón (Севиля, Испания) (представител: L. Ortiz Blanco, abogado) Ответници: Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се постанови решение, с което да се уважи настоящият иск за обезщетение за вреди, на основание член 288 ЕО, като се установи правото на ищеца на обезщетение от страна на Съвета и Комисията солидарно общо в размер на три милиона двеста седемдесет и три хиляди сто четиридесет и седем еуро (3 273 147 EUR), и — да се осъдят институциите ответници да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Правните основания и основните доводи вече са изложени по дело T-217/07, Las Palmeras/Съвет и Комисия.
bg	caselaw	EU	14.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 419/45 Определение на Общия съд от 16 септември 2016 г. — Aston Martin Lagonda/EUIPO (Изображение на решетка, поставена върху предната страна на автомобилен двигател) (Дело T-73/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне)) (2016/C 419/59) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Aston Martin Lagonda Ltd (Гейдън, Обединеното кралство) (представител: D. Farnsworth, solicitor) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: H. O’Neill) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 11 декември 2014 г. (преписка R 1797/2014-2), постановено по заявката на жалбоподателя за регистрация на марка на Общността Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2) Осъжда Aston Martin Lagonda Ltd да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). (1) ОВ C 118, 13.4.2015 г.
bg	caselaw	EU	20.4.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 127/10 Иск, предявен на 2 февруари 2015 г. — Европейска комисия/Кралство Испания (Дело C-38/15) (2015/C 127/16) Език на производството: испански Страни Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve и D. Loma-Osorio Lerena) Ответник: Кралство Испания Искания на ищеца — Да се обяви, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си: — по член 4 от Директива 91/271/ЕИО (1) на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води във връзка с агломерация Pontevedra-Marín-Poio-Bueu (Галисия) и — по член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води във връзка с агломерации Bollulos Par del Condado, Abrera, Berga, Capellades, Figueres; El Terri (Banyoles) и Pontevedra-Marín-Poio-Bueu. — да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи След разследване, проведено в рамките на производство за нарушение No 2002/2123, Европейската комисия обръща внимание на Кралство Испания с официално уведомително писмо от 19 декември 2003 г. на спазването на задълженията по членове 3, 4, 5 6 и 14 от Директива 91/271 и по-специално на пречистването на градските отпадъчни води в „чувствителните зони“. В хода на производството неговият предмет постепенно е намален с привеждането в съответствие от страна на Испания на съоръженията в някои агломерации за саниране, пречистване и изхвърляне. Въпреки това нарушението на членове 4 и 5 от директивата продължава да е налице към момента на подаване на исковата молба що се отнася до положението в агломерациите Bollulos Par del Condado (в автономна област Андалусия), Abrera, Berga, Capellades, Figueres и El Terri-Banyoles (в автономна област Каталуня) и Pontevedra-Marín-Poio-Bueu (в автономна област Галисия). (1) ОВ L 135, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43.