Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Chunks_4000

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (125)

all_all · 557k rows

Split (2)

train · 235k rows

language stringclasses 2 values	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 328 112k
bg	caselaw	EU	27.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/10 Преюдициално запитване от Tribunale di Catania (Италия), постъпило на 19 май 2015 г. — Наказателно производство срещу Снежана Великова (Дело C-228/15) (2015/C 245/13) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale di Catania Страна в главното производство Снежана Великова Преюдициален въпрос Противоречат ли на правото [на Съюза] членове 20 и 21 от [Законодателен декрет No 30 от 6 февруари 2007 г.] и [последващите изменения] за транспониране на Директива 2004/38/ЕО (1) [...]? (1) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).
bg	caselaw	EU	30.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/29 Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Social no 23 de Madrid (Испания) на 26 юни 2008 г. — Francisco Vicente Pereda/Madrid Movilidad S.A. (Дело C-277/08) (2008/C 223/45) Език на производството: испански Препращаща юрисдикция Juzgado de lo Social no 23 de Madrid Страни в главното производство Ищец: Francisco Vicente Pereda Ответник: Madrid Movilidad SA Преюдициален въпрос Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че когато периодът за отпуск, определен в графика за отпуски на предприятието, съвпада с период на временна неработоспособност, резултат от трудова злополука, която е настъпила преди началото на този период, съответният работник, след като му е издадено медицинско удостоверение, че може да се върне на работа, има право да ползва отпуска си в различен период от предварително определения, независимо дали съответната календарна година е приключила? (1) на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г. глава 5, том 7, стр. 3.
bg	caselaw	EU	28.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 234/37 Определение на Общия съд от 6 юли 2010 г. — PAGO International/СХВП — Tirol Milch (Pago) (Дело T-349/09) (1) (Марка на Общността - Производство по отмяна - Отмяна на решението на апелативния състав - Отпадане на предмета на спора - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2010/C 234/66 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: PAGO International GmbH (Клагенфурт, Австрия) (представители: C. Hauer и C. Schumacher, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: G. Schneider) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Tirol Milch reg. Gen. mbH Innsbruck (Инсбрук, Австрия) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 1 юли 2009 г. (преписка R 864/2008 4) относно производство по отмяна между Tirol Milch reg. Gen. mbH Innsbruck и PAGO International GmbH. Диспозитив 1. Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата. 2. Осъжда Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 267, 7.11.2009 г.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 226/6 Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) на 3 юни 2013 г. — AS flyLAL-Lithuanian Airlines в производство по несъстоятелност/VAS Starptautiskā lidosta Riga, AS Air Baltic Corporation (Дело C-302/13) (2013/C 226/10) Език на производството: латвийски Запитваща юрисдикция Augstākās tiesas Senāts Страни в главното производство Молител: AS flyLAL-Lithuanian Airlines в производство по несъстоятелност Ответници: VAS Starptautiskā lidosta Riga и AS Air Baltic Corporation Преюдициални въпроси 1. Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента (1) дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави? 2. При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, параграф 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението? 3. Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, параграф 2 от Регламента (изключителна компетентност), длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение? 4. Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума, и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи в случай, че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на AS Air Baltic Corporation? (1) Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).
bg	caselaw	EU	6.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/6 Иск, предявен на 29 юли 2010 г. — Европейска комисия/Италианска република (Дело C-379/10) () 2010/C 301/08 Език на производството: италиански Страни Ищец: Европейска комисия (представители: L. Pignataro и M. Nolin) Ответник: Италианска република Искания на ищеца — да се обяви, че като е изключила всякаква отговорност на италианската държава за вредите, причинени на частноправните субекти от нарушения на правото на Съюза, допуснати от действаща като последна инстанция национална юрисдикция, когато това нарушение е резултат от извършено от тази юрисдикция тълкуване на правните норми или преценка на фактите и доказателствата, и като е ограничила тази отговорност само до случаите на умисъл или груба небрежност по силата на член 2, параграфи 1 и 2 от италиански Закон No 117 от 13 април 1988 г., Италианската република не е изпълнила задълженията си по силата на общия принцип за отговорността на държавите членки за нарушение на правото на Съюза от действаща като последна инстанция юрисдикция на държава членка, който принцип е установен от Съда на Европейския съюз в неговата практика. — да се осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Закон No 117 от 13 април 1988 г. за отговорността за вреди, причинени при изпълнението на съдебните функции и гражданската отговорност на магистратите, изключва всякаква отговорност на италианската държава за вредите, причинени на частноправните субекти от нарушения на правото на Съюза, допуснати от действаща като последна инстанция национална юрисдикция, когато това нарушение е резултат от извършено от тази юрисдикция тълкуване на правните норми или преценка на фактите и доказателствата. Освен това законът ограничава тази отговорност само до случаите на умисъл или груба небрежност. В Решението по дело Traghetti (1) Съдът е заключил, че: „Общностното право не допуска национална правна уредба, с която се изключва по принцип отговорността на държава членка за причинени на частноправните субекти вреди от нарушения на общностното право, допуснати от действаща като последна инстанция юрисдикция, поради това че съответното нарушение е резултат на извършено от тази юрисдикция тълкуване на правните норми или преценка на фактите и доказателствата. Общностното право не допуска също и национална правна уредба, с която се ограничава възможността за ангажиране на тази отговорност само до случаите, в които съдията е допуснал нарушението умишлено или поради груба небрежност, ако в резултат на това ограничаване се изключва възможността за ангажиране на отговорността на съответната държава членка в други случаи на явно нарушение на приложимото право, като посоченото в точки 53—56 от Решение от 30 септември 2003 г. по дело Köbler (2)“. Следователно Съдът е приел, че Закон No 117 е несъвместим с неговата собствена съдебна практика. Понастоящем последната е действаща и приложима. Следователно е налице несъвместимост с практиката на Съда. (1) C-173/03, Recueil, стр. I — 5177. (2) C-224/01, Recueil, стp. I — 10239.
bg	caselaw	EU	24.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/51 Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 16 юли 2015 г. — EJ/Комисия (Дело F-112/14) (1) ((Публична служба - Длъжностни лица - Реформа на Правилника - Регламент No 1023/2013 - Видове длъжности - Преходни мерки, приложими по отношение на класирането във видовете длъжности - Член 30, параграф 2 от приложение XIII от Правилника - Администратори юристи със степен AD 13 в Правната служба на Комисията - Положението на „правните съветници“ и на „членовете на правната служба“ - Условия за достъп до степен AD 13 при действието на Правилника от 2004 г. - Повишаване на основание член 45 от Правилника - Назначаване по реда на член 29, параграф 1 от Правилника - Класиране във вида длъжност „съветник или равностойна длъжност“ и „администратор в преход“ - Увреждащ акт - Понятие „важни отговорности“ - Понятие за „специални отговорности“ - Равно третиране - Изпълнение на условията за повишаване в степен AD 14 - Оправдани правни очаквания - Принцип на правната сигурност)) (2015/C 279/64) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: EJ (представител: S. Orlandi, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall, C. Ehrbar и G. Gattinara) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и M. Veiga Предмет Искане за отмяна на решенията на ОН да класира жалбоподателите съгласно новите правила за кариера и повишаване, приложими след реформата на Правилника на длъжностните лица от 1 януари 2014 г., в длъжност от вида „Старши администратор в преход“, като според тях това ги лишава от възможност да бъдат повишени в степен AD14, както и да се установи незаконосъобразността на член 30, параграф 3 от приложение XIII към Правилника. Диспозитив 1) Отменя индивидуалните решения, чиито материален израз е бележка, въведена след 1 януари 2014 г. в електронните лични досиета на жалбоподателите, решения, приети от органа по назначаване на Европейската комисия и отнасящи се до класирането на EJ и на други жалбоподатели, чиито анонимизирани имена се съдържат в приложение, в длъжността, определена в рамките на Европейската комисия като „Старши администратор в преход“, съответстваща на вида длъжност „Администратор в преход“. 2) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от EJ и другите жалбоподатели, чиито анонимизирани имена се съдържат в приложение. 3) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 26, 26.1.2015 г., стр. 47
bg	caselaw	EU	25.5.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 147/19 Жалба, подадена на 22 февруари 2013 г. от Kris Van Neyghem срещу решението, постановено на 12 декември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-77/11, Van Neyghem/Съвет (Дело T-113/13 P) 2013/C 147/34 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Kris Van Neyghem (Tienen, Белгия) (представител: M. Velardo, avocat) Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението, постановено по дело F-77/11, Kris Van Neyghem/Съвет; — да отмени решението от 1 октомври 2010 г., с което се отказва повишаване на жалбоподателя и да уважават исканията за обезщетения; — да върне делото на Съда на публичната служба, евентуално за постановяване на решение; — да осъди ответника по жалбата да заплати съдебните разноски, включително всички съдебни разноски по първоинстанционното производство. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на жалбата си. 1. Първото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото и от неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като СПС приел, че решението, с което се отказва повишението на заинтересованото лице, може да бъде мотивирано на етапа на отговора на административната жалба, макар че е трябвало да бъде мотивирано още решението за неповишаване, доколкото е прието съгласно член 266 ДФЕС в изпълнение на Решение на СПС от 5 май 2010 г. по дело Bouillez и др./Съвет (F-53/08, още непубликувано в Сборник), а не съгласно член 45 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз. 2. Второто правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото и нарушение на член 266 ДФЕС и съответната съдебна практика по него, тъй като СПС не се е основал нито на диспозитива, нито на мотивите от своето Решение F-53/08 за да установи дали това решение е изпълнено правилно.
bg	caselaw	EU	29.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 78/16 Решение на Общия съд от 14 януари 2016 г. — Франция/Комисия (Дело T-549/13) (1) ((Селско стопанство - Възстановявания при износ - Птиче месо - Определяне на възстановяването на 0 EUR - Задължение за мотивиране - Възможност Комисията да се ограничи до бланкетни мотиви - Обичайна практика на Комисията при определяне на възстановяванията - Член 164, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1234/2007 - Неизчерпателен характер на предвидените критерии)) (2016/C 078/25) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Френска република (представители: G. de Bergues, D. Colas и C. Candat) Ответник: Европейска комисия (представители: D. Bianchi и K. Skelly) Предмет Искане за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) No 689/2013 на Комисията от 18 юли 2013 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 196, стр. 13) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 367, 14.12.2013 г.
bg	caselaw	EU	12.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 142/26 Преюдициално запитване от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Литва), постъпило на 4 март 2014 г. — Bronius Jakutis и Kretingalės kooperatinė ŽŪB/Nacionalinė mokėjimo agentūra prie Žemės ūkio ministerijos и Lietuvos valstybė (Дело C-103/14) 2014/C 142/34 Език на производството: литовски Запитваща юрисдикция Vilniaus apygardos administracinis teismas Страни в главното производство Жалбоподатели: Bronius Jakutis, Kretingalės kooperatinė ŽŪB Ответници: Nacionalinė mokėjimo agentūra prie Žemės ūkio ministerijos, Lietuvos valstybė Заинтересовани лица: Lietuvos Respublikos Vyriausybė, Lietuvos Respublikos žemės ūkio ministerija Преюдициални въпроси 1) По отношение на преценката на равнището на директните плащания в старите и новите държави — членки на ЕС, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент No 73/2009 (1) във връзка с членове 7 и 121: а) Трябва ли член 7, параграф 1 от Регламент No 73/2009 във връзка с член 10, параграф 1 и член 121 да се тълкува в смисъл, че през 2012 г. равнището на надвишаващите 5 000 EUR директни плащания в старите държави — членки на ЕС, е 90 %? б) При утвърдителен отговор на първия въпрос, това означава ли, че през 2012 г. равнището на директните плащания в новите и старите държави — членки на ЕС, не е било изравнено съгласно текста и целите на член 10, параграф 1 и член 121 от Регламент No 73/2009? в) Последната част на член 10, параграф 1 от Регламент No 73/2009 („[...] като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“) и Работен документ DS/2011/14/REV 2 на Комисията, в които за целите на сравнението се установява различна основа за директните плащания — в новите държави членки равнището на директните плащания се определя, без да е извършена модулация (90 % съгласно член 121), докато в старите държави членки е извършена модулация (100 %, намалени с 10 % съгласно член 7, параграф 1) — в противоречие ли са с Акта за присъединяване и с принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на добра администрация, на лоялна конкуренция и на недопускане на дискриминация, както и с целите на Общата селскостопанска политика, посочени в член 39 ДФЕС? 2) Във връзка с несъвместимостта на член 10, параграф 1, на член 132, параграф 2, краят на последната подточка от Регламент No 73/2009 и на приетите въз основа на тях мерки от правото на Европейския съюз с Акта за присъединяване и принципи на Европейския съюз: а) Последната част на член 10, параграф 1 от Регламент No 73/2009 („[...] като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“) и член 132, параграф 2, краят на последната подточка („[...] като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“), както и приетите въз основа на тях Работен документ DS/2011/14/REV 2 на Комисията и Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен на Комисията в противоречие ли са с Акта за присъединяване, който не предвижда модулацията на директните плащания и намалението на допълнителните национални директни плащания в новите държави — членки на ЕС, и/или годината, в която се предполага, че са изравнени директните плащания в новите и старите държави — членки на ЕС? б) Член 10, параграф 1 и член 132, параграф 2, последна подточка от Регламент No 73/2009, както и Работен документ DS/2011/14/REV 2 на Комисията и Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен на Комисията, доколкото съгласно текста и целите им през 2012 г. се извършва модулация на директните плащания и се намаляват допълнителните национални директни плащания в новите държави — членки на ЕС, които са подпомагани в значително по-малка степен от старите държави членки, в противоречие ли са с принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на лоялна конкуренция и на недопускане на дискриминация, както и с целите на Общата селскостопанска политика, посочени в член 39 ДФЕС, в частност тази за увеличаване на селскостопанската производителност? в) Изменението на член 132, параграф 2, последна подточка от Регламент No 73/2009 („[...] като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“), въведено с поправка (ОВ L 43, 2010 г., стр. 7) (изменението не е от техническо естество и текстът е основно изменен, доколкото съгласно разпоредбата се е предполагало, че директните плащания в новите и старите държави — членки на ЕС, са изравнени през 2012 г.), в противоречие ли е с принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на добра администрация и на недопускане на дискриминация? г) Понятието „dydis“ [„ниво“], употребено в член 1в, въведен с точка 27, буква б) от глава 6.А („Селско стопанство“) от приложение II към Акта за присъединяване, същото значение ли има като понятието „lygis“ [„равнище“] в член 132, параграф 2, последна подточка от Регламент No 73/2009? 3) Решението на Комисията за изпълнение и Работен документ DS/2011/14/REV 2 на Комисията, които не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и не са надлежно мотивирани (те са приети само въз основа на презумпцията, че през 2012 г. е изравнено равнището на директните плащания в новите и старите държави — членки на ЕС), в противоречие ли са с Акта за присъединяване и с принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на добра администрация? При утвърдителен отговор, трябва ли член 1, параграф 4 от Решението на Комисията за изпълнение да бъде отменено като противоречащо на Регламент No 73/2009 и Акта за присъединяване? (1) Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) No 1290/2005, (EО) No 247/2006, (EО) No 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1782/2003 (ОВ L 30, 2009 г., стр. 16 и поправка в L 43, 18.2.2010 г., стр. 7).
bg	caselaw	EU	22.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 311/42 Решение на Общия съд от 9 септември 2011 г. — Ergo Versicherungsgruppe/СХВП — DeguDent (ERGO) (Дело T-382/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „ERGO“ - По-ранна словна марка на Общността „CERGO“ и по-ранна национална словна марка „CERGO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Задължение за произнасяне по цялата жалба - Обхват на проверката, която трябва да направи апелативният състав - Член 64, параграф 1 от Регламент No 207/2009) 2011/C 311/76 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Ergo Versicherungsgruppe AG (Дюселдорф, Германия) (представители: V. von Bomhard, A.W. Renck, T. Dolde и J. Pause, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: B. Schmidt) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: DeguDent GmbH (Hanau, Германия) (представители: първоначално W. Blau, впоследствие W. Blau, D. Kaya и C. Kusulis, avocats) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 23 юли 2009 г. (преписка R 44/2008-4) относно производство по възражение между DeguDent GmbH и Ergo Versicherungsgruppe AG Диспозитив 1. Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 23 юли 2009 г. (преписка R 44/2008-4), доколкото апелативният състав не се е произнесъл по отнасящата се до стоките от клас 5 част от подадената пред него жалба. 2. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3. Ergo Versicherungsgruppe AG, DeguDent GmbH и СХВП понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 297, 5.12.2009 г.
bg	caselaw	EU	1.5.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 102/19 Жалба, подадена на 9 февруари 2009 г. — Alfastar Benelux/Съвет (Дело T-57/09) 2009/C 102/31 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Alfastar Benelux (Ixelles, Белгия) (представител: N. Keramidas, lawyer) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на ищеца — Отмяна на решението на Съвета, с което се отхвърля офертата жалбоподателя, подадена в отговор на процедурата за възлагане на обществена поръчка UCA-218-07 за доставка на „Техническа поддръжка — справочна служба и услуги, свързани със сайта, за персонални компютри, принтери и периферни устройства на генералния секретариат на Съвета“ (1), за което жалбоподателят е уведомен с писмо от 1 декември 2008 г. и всички последващи решения на Съвета, включително това, с което поръчката се възлага на оферента, избран за изпълнител, — да осъди Съвета да заплати на жалбоподателя вредите, понесени от него в резултат на процедурата за възлагане на въпросната обществена поръчка в размер на 2 937 902 EUR, или частта от горната сума в зависимост от датата на отмяна на горното решение на Съвета, — да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя, направени във връзка с тази жалба, дори в случай на отхвърлянето. Правни основания и основни доводи В настоящото дело жалбоподателят иска отмяната на решението на ответника, с което се отхвърля неговата оферта, подадена в отговор на процедурата за възлагане на обществена поръчка UCA-218-07 за доставка на „Техническа поддръжка — справочна служба и услуги, свързани със сайта, за персонални компютри, принтери и периферни устройства на генералния секретариат на Съвета“ и за възлагане на поръчката на оферента, избран за изпълнител. По-нататък жалбоподателят иска обезщетение за твърдените вреди, претърпени в резултат на процедурата за възлагане на обществената поръчка. В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква четири правни основания. На първо място той твърди, че ответникът е допуснал няколко явни грешки в преценката свързани с: липса на сертифициране на спечелилия процедурата за обществена поръчка, липса на разрешение за достъп в рамките на НАТО за персонала на спечелилия процедурата за обществена поръчка, фактът, че спечелилият процедурата за обществена поръчка не разполага с персонала, за който е направена оферта, с квалифициран персонала за разлика от жалбоподателя, оценки за трансфер на знания и оценяване на броя на персонала, предложен от оферентите. На второ място жалбоподателят твърди, че ответникът не е изпълнил своите задължения за равно третиране на кандидатите и за прозрачност. На трето място той изтъква, че процедурата за възлагане на обществена поръчка съдържа многобройни несъответствия и неточна информация. На последно място жалбоподателят твърди, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да мотивира актовете си. (1) ОВ 2008/S 91-122796
bg	caselaw	EU	26.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/20 Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 22 октомври 2012 г. — Schiebel Aircraft GmbH (Дело C-474/12) 2013/C 26/37 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgerichtshof Страни в главното производство Ищец: Schiebel Aircraft GmbH Ответник: Bundesminister für Wirtschaft, Familie und Jugend Преюдициален въпрос Правото на Съюза, и в частност членове 18 ДФЕС, 45 ДФЕС и 49 ДФЕС във връзка с член 346, параграф 1, буква б) ДФЕС, допуска ли разпоредба на националното право на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която членовете на представителните органи по закон или съдружниците с управителни и представителни правомощия в дружествата, които искат да извършват стопанска дейност в областта на търговията с оръжие и боеприпаси за военна употреба и посредничеството при покупко-продажбата на оръжие и боеприпаси за военна употреба, трябва да притежават австрийско гражданство, а не е достатъчно да са граждани на друга държава — членка на ЕИП?
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 226/9 Преюдициално запитване, отправено от Cour d'appel de Bruxelles (Белгия) на 17 юни 2013 г. — Burgo Group SpA/Illochroma SA, в ликвидация, Jérôme Theetten, действащ в качеството си на ликвидатор на дружеството Illochroma SA (Дело C-327/13) (2013/C 226/17) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour d'appel de Bruxelles Страни в главното производство Жалбоподател: Burgo Group SpA Ответници: Illochroma SA, в ликдивация, Jérôme Theetten, действащ в качеството си на ликвидатор на дружеството Illochroma SA Преюдициални въпроси Трябва ли Регламент (ЕО) No 1346/2000 на Съвета [от 29 май 2000 година] относно производството по несъстоятелност (1), и по-специално членове 3,16, 27, 28 и 29 от него, да бъде тълкуван в смисъл, че: а) „предприятието“, за което става въпрос в член 3.2, трябва да се разбира като клон на длъжника, срещу който длъжник е било образувано главно производство, и не допуска, в рамките на едновременна ликвидация на няколко дружества от една и съща група, възможността за тях да се открива вторично производство в държавата членка, в която е седалището им, поради това, че имат собствена правосубектност? б) лицето или органът, оправомощени да поискат образуването на вторично производство, трябва да имат местоживеене или седалище на територията на юрисдикцията на държавата членка, пред която е подадена молбата за това производство, или такова право трябва да имат всички граждани на Съюза, които докажат наличието на правна връзка със съответното предприятие? в) при положение, че главното производство по несъстоятелност е процедура по ликвидация, вторично производство по несъстоятелност на предприятие може да бъде открито само ако това производство отговаря на критериите за целесъобразност, които са оставени на преценката на юрисдикцията на държавата членка, пред която е подадена молбата за образуване на вторичното производство? (1) ОВ L 160, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143.
bg	caselaw	EU	6.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 232/23 Определение на председателя на Съда от 7 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Namur, Белгия) — Rémi Paquot (C-622/10), Adrien Daxhelet (C-623/10)/État belge — SFP Finances (Съединени дела C-622/10 и C-623/10) (1) 2011/C 232/39 Език на производството: френски Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра. (1) ОВ C 80, 12.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	23.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/11 Решение на Общия съд от 15 януари 2013 г. — Gigabyte Technology/СХВП — Haskins (Gigabyte) (Дело T-451/11) (1) (Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността „Gigabyte“ - По-ранна словна марка на Общността „GIGABITER“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2013/C 55/18 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Gigabyte Technology Co., Ltd (Тайпе, Тайван) (представител: F. Schwerbrock, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Bullock) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Robert A. Haskins (Quakertown, Пенсилвания, Съединени щати) Предмет Жалба срещу Решение на втори апелативен състав на СХВП от 20 май 2011 г. (преписка R 2047/2010-2) относно производство по възражение между Robert A. Haskins и Gigabyte Technology Co., Ltd. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Gigabyte Technology Co. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 298, 8.10.2011 г.
bg	caselaw	EU	1.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 431/25 Определение на председателя на Общия съд от 4 септември 2014 г. — Autoneum Germany/Комисия (Дело T-295/14 R) ((Обезпечително производство - Държавни помощи - Насърчаване на национално равнище на производството на електроенергия от възобновяеми източници - Решение на Комисията за започване на официална процедура по разследване в областта на държавните помощи - Молба за спиране на изпълнението - Fumus boni juris)) (2014/C 431/44) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Autoneum Germany GmbH (Росдорф, Германия) (представители: T. Volz и B. Wißmann, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и R. Sauer) Предмет Искане за спиране на действието на решението, с което Комисията започва официална процедура по разследване в областта на държавните помощи по отношение на германския закон за енергията от възобновяеми източници. Диспозитив 1) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. 2) Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	31.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 252/27 Решение на Общия съд от 11 юли 2013 г. — BVGD/Комисия (Съединени дела T-104/07 и T-339/08) (1) (Конкуренция - Картели и злоупотреба с господстващо положение - Пазар на необработените диаманти - Система за разпространение SOC - Решение за отхвърляне на оплакване - Липса на общностен интерес - Правно основание - Процесуални права на подалото оплакване лице - Достъп до документи - Задължения при проучването на оплакване - Ефект на изключване от пазара - Явна грешка в преценката) 2013/C 252/41 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Belgische Vereniging van handelaars in- en uitvoerders geslepen diamant (BVGD) (Anvers, Белгия) (представители: първоначално L. Levi и C. Ronzi, както и по дело T-104/07, G. Vandersanden, впоследствие L. Levi и M. Vandenbussche, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Castillo de la Torre, R. Sauer и J. Bourke, впоследствие F. Castillo de la Torre и R. Sauer, подпомагани, по дело T-104/07, първоначално от S. Drakakakis, avocat, и T. Soames, solicitor, впоследствие от T. Soames, и по дело T-339/08, от T. Soames) Страни, встъпили в подкрепа на ответника: De Beers (Люксембург, Люксембург); и De Beers UK Ltd, по-рано The Diamond Trading Co. Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: първоначално W. Allan и S. Horwitz, solicitors, впоследствие W. Allan, J. Ysewyn, avocat, и N. Gràcia Malfeito, solicitor, и накрая N. Gràcia Malfeito, B. van de Walle de Ghelcke, J. Marchandise, avocats, и P. Riedel, solicitor) Предмет Искания за отмяна на решенията на Комисията от 26 януари 2007 г. (преписка COMP/39.221/B-2 — BVGD/De Beers) и от 5 юни 2008 г. (преписка COMP/39.221/E-2 — De Beers/DTC Supplier of Choice), с които се отхвърля оплакването, подадено от жалбоподателя срещу встъпилите страни поради нарушение на членове 81 ЕО и 82 ЕО на пазара на необработените диаманти, което е резултат от прилагането от тях на споразумения за разпространение, познати под името „Supplier of Choice“ (SOC) Диспозитив 1. Отхвърля жалбите. 2. Belgische Vereniging van handelaars in- en uitvoerders geslepen diamant (BVGD) понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на Европейската комисия. 3. De Beers et De Beers UK Ltd понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 129, 9.6.2007 г.
bg	caselaw	EU	31.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 252/9 Решение на Съда (трети състав) от 11 юли 2013 г. — Team Relocations NV, Amertranseuro International Holdings Ltd, Trans Euro Ltd, Team Relocations Ltd/Европейска комисия (Дело C-444/11 P) (1) (Обжалване - Конкуренция - Картели - Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП - Пазар на международни услуги по преместване в Белгия - Пряко или непряко определяне на цените, поделяне на пазара и манипулиране на процедурите по набиране на оферти - Едно и също продължавано нарушение - Вменяване на отговорност - Насоки за определяне на размера на глобите (2006) - Стойност на продажбите - Понятие - Дял - Допълнителен размер - Смекчаващи обстоятелства - Задължение за мотивиране - Отговорност на дружеството майка за неправомерното поведение - Регламент (ЕО) No 1/2003 - Член 23, параграф 2 - Таван от 10 % от оборота - Пропорционалност) 2013/C 252/14 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Team Relocations NV (представители: H. Gilliams, J. Bocken и L. Gyselen, avocaten), Amertranseuro International Holdings Ltd, Trans Euro Ltd, Team Relocations Ltd Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: A. Bouquet и N. von Lingen, както и A. Antoniadis) Предмет Жалба срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 16 юни 2011 г. по дело Team Relocations NV и др./Комисия (T-204/08 и T-212/08), с което Общият съд отхвърля жалба за частична отмяна на Решение C(2008) 926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 г. относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.543 — Международни услуги по преместване) относно картел на белгийския пазар на международни услуги по преместване, изразяващ се в пряко и непряко определяне на цените, поделяне на пазара и манипулиране на процедурата по набиране на оферти, както и за отмяна на глобата, наложена на жалбоподателя или, при условията на евентуалност, за нейното намаляване Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Team Relocations NV, Amertranseuro International Holdings Ltd, Trans Euro Ltd и Team Relocations Ltd да заплатят солидарно съдебните разноски. (1) ОВ C 347, 26.11.2011 г.
bg	caselaw	EU	1.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 38/64 Жалба, подадена на 23 ноември 2015 г. — E-Control/ACER (Дело T-671/15) (2016/C 038/87) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Energie-Control Austria für die Regulierung der Elektrizitäts- und Erdgaswirtschaft (E-Control) (Виена, Австрия) (представител: F. Schuhmacher, адвокат) Ответник: Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Становище No 09/2015 от 23 септември 2015 година на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия по въпроса дали решенията на националните регулаторни органи, с които се одобряват методите за разпределяне на капацитета за трансграничен пренос в Централна и Източна Европа, са в съответствие с Регламент (ЕО) No 714/2009 и със съдържащите се в приложение I към него Насоки за управление и разпределяне на наличния преносен капацитет на междусистемните електропроводи между националните мрежи и — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания. 1. По първото основание се твърди нарушение на процесуалните изисквания, и по-конкретно липса на процесуални правила, нарушение на правото на достъп до преписката, нарушение на правото на изслушване и липса на надлежни мотиви. 2. По второто основание се твърди липса на правно основание за предложените мерки, доколкото ACER не е спазила процедурата по член 8 от Регламент (ЕО) No 713/2009, а вместо това е основала становището си на член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 713/2009, като по този начин е превишила предвидените в член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 713/2009 правомощия и е действала ultra vires. 3. По третото основание се твърди нарушение на Регламент (ЕО) No 714/2009, доколкото заключението на ACER, че на германо-австрийската граница съществува структурно претоварване не се подкрепя от фактите и е в разрез с определението за претоварване. Освен това становището не съдържа оценка на последиците и задълбочен анализ на алтернативните решения. Накрая, процедурата за разпределяне на капацитета, така както е представена в становището, не е нито подходящ, нито съразмерен отговор на посочените в становището проблеми. 4. По четвъртото основание се твърди нарушение на Регламент (ЕС) No 1222/2015 на Комисията (Насоки относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването), доколкото становището е в разрез със задължителните материални и процесуални изисквания в посочените насоки, влезли в сила преди приемането му. 5. По петото основание се твърди нарушение на членове 101 и 102 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, доколкото становището е в противоречие с основни принципи на Европейския вътрешен енергиен пазар, тъй като с него се разпорежда на националните регулаторни органи и на операторите на преносни системи (ОПС) изкуствено да разделят интегрирания енергиен пазар между Австрия и Германия. 6. По шестото основание се твърди нарушение на членове 34 и 35 ДФЕС, тъй като регулаторната мярка би наложила изкуствени бариери пред търговията между държавите членки и би била в нарушение на основния принцип за свободно движение на стоките по смисъла на членове 34 и член 35 ДФЕС.
bg	caselaw	EU	6.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 101/8 Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf (Германия) на 24 декември 2012 г. — Helm Düngemittel GmbH/Hauptzollamt Krefeld (Дело C-613/12) 2013/C 101/18 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Düsseldorf Страни в главното производство Жалбоподател: Helm Düngemittel GmbH Ответник: Hauptzollamt Krefeld Преюдициален въпрос Следва ли да се смята, че произходът на дадена стока не е установен, ако е издаден сертификат за движение за част от тази стока съгласно член 20 от Протокол No 4 относно определението на понятието „стоки с произход“ и методите за административно сътрудничество в редакцията след Решение No 1/2006 на Съвета за асоцииране между ЕС и Египет от 17 февруари 2006 г. (1), независимо че не са били изпълнени предвидените в тази разпоредба изисквания, тъй като към момента на издаване на сертификата за движение за част от стоката последната не е била под контрола на органа, издал сертификата? (1) ОВ L 73, стр. 1.
bg	caselaw	EU	16.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 296/45 Жалба, подадена на 25 май 2016 г. — ZZ/ЕААБ (Дело F-27/16) (2016/C 296/56) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, lawyers) Ответник: Европейска агенция за авиационна безопасност Предмет на производството Отмяна на решението за преместване на жалбоподателя на нова длъжност в интерес на службата. Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Съда на публичната служба: — да отмени обжалваното решение и, ако е необходимо, и решението, с което жалбата му е отхвърлена, — да осъди ЕААБ да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 226/15 Жалба, подадена на 24 май 2013 г. — Eleftheriou и Papachristofi/Комисия и ЕЦБ (Дело T-291/13) (2013/C 226/23) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Andreas Eleftheriou (Дериния, Кипър), Eleni Eleftheriou (Дериния) и Lilia Papachristofi (Дериния) (представители: C. Paschalides, Solicitor, и A. Paschalides, lawyer) Ответници: Европейска централна банка и Европейска комисия Искания Жалбоподателите искат от Общия съд: — да им присъди обезщетение за вреди в размер на 347 520,68 GBP поради това, че условията по точки 1.23—1.27 от Меморандума за разбирателство от 26 април 2013 г. между Кипър и ответниците налагат изисквания, които съставляват грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти, а именно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от Протокол No 1 към Европейската конвенция за правата на човека, — да обяви тези условия за недействителни и да разпореди спешно преразглеждане на актовете за финансова помощ по членове 14—18 от Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (наричан по-нататък „Договорът за ЕМС“) на основание член 19 от същия договор с оглед съобразяването им с решението на Общия съд, и — доколкото поисканото по-горе обезщетение не е свързано с факта, че съответните условия евентуално ще бъдат отменени, да присъди обезщетение за вреди поради нарушение на член 263 ДФЕС. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет правни основания. 1. По първото правно основание се твърди, че съответните условия от Меморандума за разбирателство налагат изисквания, които съставляват „грубо нарушение на норми от по-висш ранг, установени с цел защита на частноправните субекти“ (1), като се има предвид следното: — посочените правни норми са от по-висш ранг, защото са закрепени в Хартата и в ЕКПЧ, — член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 2 ДЕС задължават ответниците да зачитат и спазват основните права, гарантирани с Хартата и с ЕКПЧ, и — банковите влогове са собственост по смисъла на член 17 от Хартата и член 1 от Протокол No 1 към ЕКПЧ. 2. По второто правно основание се твърди, че взети заедно, следните нарушения са дотолкова съществени, че следва да се разглеждат като грубо нарушение на норми от по-висш ранг: — към момента, в който са отнети банковите влогове на жалбоподателите, в достиженията на правото на Съюза не е имало „предвидени със закон случаи“, в които да се допуска отнемане на банкови влогове, което иначе е забранено с Хартата и Протокола, — влоговете на жалбоподателите са им отнети без „справедливо и своевременно обезщетение“ в противоречие с член 17 от Хартата и член 1 от Протокола, — отнемането на влогове е prima facie незаконосъобразно, освен ако „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност [...] [е] необходим[о] и ако действително отговар[я] на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“ (2), — противоположният обществен интерес за избягване на паника и масово теглене на влогове от банките в краткосрочен и средносрочен план не е бил отчетен при преценката на обществения интерес по член 17 от Хартата и член 1 от Протокола, — целта е не да се ощети или накаже Кипър, а да му се помогне, на него и на еврозоната, чрез осигуряването на подкрепа за стабилност и съответно чрез подпомагане, а не дестабилизиране на финансовите му институции и икономическата му жизнеспособност, и — взетата мярка не е пропорционална на легитимна цел, тъй като съгласно член 3 от Договора за ЕМС същинската цел е „мобилизирането на финансови средства и предоставянето при строго обвързване с условия [...] на подкрепа за стабилност на неговите членове, които изпитват или има опасност да изпитат сериозни проблеми във връзка с финансирането, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея“, а не парализирането на икономиката им. 3. По третото правно основание се твърди, че отнемането на влоговете на жалбоподателите не е необходимо, нито пропорционално. 4. По четвъртото правно основание се твърди, че ответниците са причина за отнемането на банковите влогове на жалбоподателите, тъй като ако не беше допуснатото от тях грубо нарушение, банковите влогове на жалбоподателите щяха да бъдат защитени предвид правата по Хартата и Протокола, и че поради това причинените на жалбоподателите вреди са преки и са били предвидими. 5. По петото правно основание се твърди, че ако изложените по-горе твърдения се приемат за основателни, съответните условия трябва да бъдат обявени за недействителни, независимо че са адресирани към Кипър, тъй като засягат пряко и лично всеки от жалбоподателите, доколкото самите условия и начинът на прилагането им са в противоречие с Договора и/или нормите за прилагането му и/или — ако се приеме, че отнемането на банковите влогове на жалбоподателите застрашава началата на правовата държава в разрез с член 6, параграф 1 ДЕС — съставляват злоупотреба с власт. (1) Вж. Решение от 2 декември 1971 г. по дело Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975. (2) Член 52, параграф 1 от Хартата.
bg	caselaw	EU	28.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 234/36 Определение на Общия съд от 8 юли 2010 г. — Marcuccio/Комисия (Дело T-166/09 P) (1) (Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Определение за връщане на делото - Решение, което не подлежи на обжалване - Иск за обезщетение - Досъдебна процедура - Процесуални пороци - Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна) 2010/C 234/65 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avocat) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J. Currall и C. Berardis-Kayser, подпомагани от A. dal Ferro, avocat) Предмет Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 18 февруари 2009 г. по дело Marcuccio/Комисия (F-70/07, все още непубликувано в Сборника), насочена към отмяната на това определение Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-н Luigi Marcuccio понася направените от него съдебни разноски и тези, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство. (1) ОВ C 141, 20.6.2009 г.
bg	caselaw	EU	23.10.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 288/72 Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 9 юли 2010 г. — Marcuccio/Комисия (Дело F-91/09) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Разумен срок за подаване на искане за обезщетение - Закъснение) (2010/C 288/135) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и C. Berardis-Kayser, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat) Предмет Отхвърлянето от страна на Комисията на искането на жалбоподателя за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял вследствие на писмото, с което ответникът иска от лекар да извърши контролен медицински преглед, за да прецени ефективната работоспособност на жалбоподателя Диспозитив 1. Отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима, отчасти като явно неоснователна 2. Осъжда г-н Marcuccio заплати всички съдебни разноски. (1) ОВ C 11, 16.1.2010 г., стр. 41.
bg	caselaw	EU	9.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 325/49 Жалба, подадена на 19 септември 2013 г. от Luigi Marcuccio срещу определението, постановено на 12 юли 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-32/12, Marcuccio/Комисия (Дело T-503/13 P) 2013/C 325/79 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — Да отмени изцяло и без каквито и да било изключения постановеното от Съда на публичната служба на Европейския съюз определение от 12 юли 2013 г. по дело F-32/12, Marcuccio/Комисия; — Да върне делото за разглеждане от първоинстанционния съд. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на жалбата си. 1. Първото основание, изведено от незаконосъобразност на член 14 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба поради тавтология и липса на логика и при всички случаи неправилно, погрешно, подвеждащо и лишено от логика тълкуване и прилагане на член 14 от същия, с произтичащо сериозно и очевидно нарушаване на принципа на производство пред компетентен съд, съдържащ се по-специално в член 47 от Хартата на основните права на ЕС. 2. Второто основание, изведено от пълна липса на мотиви поради непровеждане на съдебно дирене, обобщеност, тавтология, произволност, изопачаване и преиначаване на фактите, грешка при прилагането на правото и поради невярна преценка на процесуален въпрос.
bg	caselaw	EU	25.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 199/49 Иск, предявен на 23 май 2007 г. — R/Комисия (Дело F-49/07) (2007/C 199/96) Език на производството: френски Страни Ищец: R (представител: O. Martins, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се обяви за допустима жалбата, — доколкото е необходимо, да се постанови отмяна на решение от 13 февруари 2007 г., с което Комисията отхвърля жалбата и искането за обезщетяване на вреди, подадени от ищеца на 8 ноември 2006 г., както и на решение от 19 декември 2005 г., — доколкото е необходимо, да се обявят за несъществуващи целият период на срока за изпитване на длъжностно лице, както и всички, изготвени при тези обстоятелства актове и/или да се постанови отмяна на всички подготвителни и производни актове или актове, имащи за цел да продължат последиците от доклада за приключване на срока за изпитване на длъжностно лице от 10 януари 2005 г. и по-специално доклада, наричан „междинен“ от 11 август 2004 г., оценката на г-жа X от 13 април 2005 г. и акта за преназначаване на органа по назначаване (ОН) от 3 март 2005 г. — доколкото е необходимо, да се постанови частична отмяна на доклада за приключване на срок за изпитване на договорно нает служител „изследвания“, в крайната му редакция от 18 май 2004 г., по отношение на внесените от приподписващия коментари, — доколкото е необходимо, да се постанови отмяна на нотата на генералния директор на ГД „Персонал и администрация“ от 20 юли 2005 г., с която се отхвърля искането за съдействие от 11 ноември 2004 г., подадено от ищеца на основание член 24 от Правилника, — да се установи, че Европейската общност носи отговорност поради съвкупността от атакуваните решения и актове, както и поради неправомерното поведение от страна на Комисията по отношение на ищеца, — ако е необходимо, да се присъди на ищеца заплащането на обезщетение за претърпени вреди в размер на 2 500 000 EUR, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, — доколкото е необходимо, да се покани Комисията да участва в помирително производство, на основание член 7, параграф 4 от приложение I към Статута на Съда. Правни основания и основни доводи Ищецът обвинява Комисията в допускане на грешки, бездействия и нарушения в правилното управление на персонала, изразяващи се в неправомерно спрямо него поведение, водещо до отговорност на посочената институция. Според ищеца, Комисията допуснала злоупотреба с власт, множество процесуални нарушения, нарушения на правото на защита и на задължението за излагане на мотиви. В допълнение, атакуваните актове били порочни поради явни грешки в преценката и нарушавали член 26 от Правилника, както и Регламент No 45/2001 (1), задължението за полагане на дължима грижа, задължението за съдействие, посочено в член 24 от Правилника, принципите на оправдани очаквания за кариера и на добра администрация. Освен това ищецът бил подложен на психически тормоз. (1) Регламент (ЕО) No 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ 2001, L 8, стр. 1).
bg	caselaw	EU	30.4.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 143/11 Дело, заведено на 16 февруари 2015 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу Кралство Норвегия (Дело E-7/15) (2015/C 143/12) На 16 февруари 2015 г. в Съда на ЕАСТ беше заведено дело срещу Кралство Норвегия от Надзорния орган на ЕАСТ, представляван от Xavier Lewis, Auður Ýr Steinarsdóttir и Øyvind Bø в качеството им на представители на Надзорния орган на ЕАСТ, с адрес: Rue Belliard 35, 1040 Brussels, Belgium. Ищецът иска от Съда на ЕАСТ: 1. Да постанови, i) че като в периода 2008—2012 г. е надвишавала в различна степен пределно допустимите стойности на серен диоксид (SO2), прахови частици (ПЧ10) и азотен диоксид (NO2) в атмосферния въздух в зони NO1, NO3, NO4, NO5 и NO6, упоменати в членове 3 – 5 от Директива 1999/30, и понастоящем в член 13 от Директива 2008/50/ЕО; както и че ii) като е нарушила задължението за спазване на плана за качеството на въздуха, предвидено в член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО, и понастоящем в член 23 от Директива 2008/50/ЕО, в различна степен в зони NO1, NO2, NO3, NO4 и NO5, Норвегия не е изпълнила задълженията, произтичащи от акта, посочен в точка 14с от приложение XX към Споразумението за Европейското икономическо пространство (Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа). 2. Да осъди Норвегия да заплати съдебните разноски. Правен и фактически контекст и правни аргументи, приведени в подкрепа на иска: — Директива 1999/30/ЕО на Съвета относно пределно допустимите стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух, а понастоящем Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, налага пределно допустими стойности за някои замърсители в околния въздух, с цел избягване, предпазване от и намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло. В нея са предвидени и разпоредби за оценка на замърсителите, както и мерки за запазване на доброто качество на въздуха. — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че Норвегия не е изпълнила задължението си да направи необходимото, така че нивата на някои замърсители в околния въздух да не надвишат пределно допустимите стойности, предвидени в законодателството на ЕИП. — Надзорният орган на ЕАСТ твърди още, че Норвегия не е изпълнила задължението си да изготви подходящи планове за качеството на въздуха за случаите, в които пределно допустимите стойности и съответното допустимо отклонение са били надвишени. — Надзорният орган на ЕАСТ посочва, че в отговорите си на официалното уведомително писмо и на мотивираното становище Норвегия не е оспорила никой от пропуските, установени от органа. — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че като не е включила подробностите за предприетите мерки или проекти, график за изпълнението им, оценка за планираното подобряване на качеството на въздуха и очаквания срок, необходим за постигането на тези цели, Норвегия не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО, настоящ член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО.
bg	caselaw	EU	19.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 343/12 Определение на Съда (девети състав) от 12 юли 2016 г. — Vichy Catalán, SA/Служба на европейския съюз за интелектуална собственост, Hijos de Rivera, SA (Дело C-399/15 P) (1) ((Обжалване - Марка на Европейския съюз - Срок за обжалване - непредвидими обстоятелства - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Явна недопустимост)) (2016/C 343/18) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Vichy Catalán, SA (представител: R. Bercovitz Álvarez, abogado) Други страни в производството: Служба на европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Palmero Cabezas), Hijos de Rivera, SA (представител: C. Sueiras Villalobos, abogada) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Vichy Catalán SA да заплати съдебните разноски. 3) Hijos de Rivera SA понася собствените си разноски. (1) ОВ C 406, 7.12.2015 г.
bg	caselaw	EU	30.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/62 Жалба, подадена на 30 юни 2008 г. — Klug/Европейска агенция по лекарствата (Дело F-59/08) (2008/C 223/119) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Bettina Klug (Wiesbaden, Германия) (представител: S. Zickgraf, Rechtsanwalt) Ответник: Европейска агенция по лекарствата Предмет на производството Отмяна на изготвения от ответника атестационен доклад за жалбоподателката за периода 31 декември 2004 г. до 31 декември 2006 г. и осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди Искания на жалбоподателя — да се установи, че изготвеният от ответника атестационен доклад за жалбоподателката за периода 31 декември 2004 г. до 31 декември 2006 г. е недействителен, — да се установи, че непродължаването на трудовия договор на жалбоподателката е недействително, — да се осъди ответникът да заплати на жалбоподателката обезщетение от 200 000 EUR, — да се осъди ответникът да заплати на жалбоподателката обезщетение за неимуществени вреди от 35 000 EUR.
bg	caselaw	EU	1.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 156/13 Решение на Съда (втори състав) от 21 март 2013 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht des Landes Sachsen-Anhalt — Германия) — Magdeburger Mühlenwerke GmbH/Finanzamt Magdeburg (Дело C-129/12) (1) (Схема за регионална помощ - Инвестиции в преработката и продажбата на селскостопански продукти - Решение на Комисията - Несъвместимост с вътрешния пазар - Отмяна на несъвместимите помощи - Момент на предоставяне на помощта - Принцип на защита на оправданите правни очаквания) 2013/C 156/19 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht des Landes Sachsen-Anhalt Страни в главното производство Жалбоподател: Magdeburger Mühlenwerke GmbH Ответник: Finanzamt Magdeburg Предмет Преюдициално запитване — Finanzgericht des Landes Sachsen-Anhalt — Тълкуване на Решение 1999/183/ЕО на Комисията от 20 май 1998 г. относно държавна помощ за преработката и продажбата на селскостопански продукти, която може да се предостави в Германия въз основа на съществуващи схеми за регионална помощ (ОВ L 60, 1999 г., стр. 61) — Задължение за Германия да отмени съществуващите схеми за помощ, които не съответстват на рамката, предложена от Комисията в нейното известие относно такива помощи — Времеви обхват на това задължение — Възможност за съответната държава членка да не отменя разглежданите помощи за предвижданите инвестиции преди изтичането на срока за транспониране на решението и преди публикуването на намерението на държавата членка да отмени помощите за такива инвестиции, когато разглежданата инвестиция е осъществена след транспонирането на решението Диспозитив Член 2 от Решение 1999/183/ЕО на Комисията от 20 май 1998 година относно държавна помощ за преработката и продажбата на селскостопански продукти, която може да се предостави в Германия въз основа на съществуващи схеми за регионална помощ, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предоставяне на помощи за инвестиции, свързани с мелничарската промишленост, по отношение на които обвързващото инвестиционно решение е било взето преди изтичането на срока, даден на Федерална република Германия, за да се съобрази с това решение, или преди публикуването в Bundessteuerblatt на мерките, приети с тази цел, когато доставянето на обекта на инвестицията, както и определянето и изплащането на субсидията са извършени едва след изтичането на посочения срок или след посоченото публикуване, ако инвестиционната субсидия се счита за предоставена едва в определен момент след изтичането на същия срок. Запитващата юрисдикция следва да определи момента, от който инвестиционна субсидия като разглежданата в главното производство трябва да се счита за предоставена, като вземе предвид всички изисквания на националното право за получаването на съответната помощ и следи да не се заобикаля забраната, установена в член 2, точка 1 от Решение 1999/183. (1) ОВ C 174, 16.6.2012 г.
bg	caselaw	EU	10.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/43 Иск, предявен на 18 януари 2007 г. — Moschonaky/FEACVT (Дело F-3/07) (2007/C 56/82) Език на производството: френски Страни Ищец: Chrysanthe (Ballybrack, Ирландия) [представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, адвокати] Ответник: Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (FEACVT) Искания на ищеца — да се отмени решението на директора на FEACVT, с което се отказва командироването на ищцата за участие в събранието на 30 и 31 март 2006 г. на асамблеята на комитетите на персонала на агенциите; — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на своя иск, ищцата изтъква главно, че отхвърляйки молбата ѝ за командировка за участие в събранието на 30 и 31 март 2006 г. на асамблеята на комитетите на персонала на агенциите, FEACVT е нарушила членове 24б и 9, параграф 3 от Правилника, както и член 1, алинея шеста от приложение 2 към Правилника, които установяват свободата на сдружаване и синдикално представителство, консултативната и управленска роля на комитета на персонала и забраната изпълнението на функциите на членовете на комитета на персонала да бъде в тяхна вреда. Освен това, ищцата твърди, че е налице нарушение на член 110, параграф 4 от Правилника и на член 126 от Условията за работа на другите служители. Според нея, от тези разпоредби произтича задължението за редовни консултации между администрациите на институциите и агенциите с участието на комитетите на персонала, за да се осигури еднакво прилагане на правилника. Ищцата твърди, че оспорваното решение нарушава, също така, принципа на доброто управление.
bg	caselaw	EU	25.4.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 145/28 Определение на Общия съд от 26 февруари 2016 г. — Colomer Italy/СХВП — Farmaca International (INTERCOSMO ESTRO) (Дело T-681/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне)) (2016/C 145/35) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Colomer Italy SpA (Сала Болонезе, Италия) (представители: M. Ricolfi, F. Tarocco и C. Mezzetti, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: P. Bullock и N. Bambara) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Farmaca International SpA (Торино, Италия) (представители: M. Caramelli и S. Fierro, адвокати) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 3 октомври 2013 г. (преписка R 1186/2012-1), постановено в производство по възражение между Farmaca International SpA и Colomer Italy SpA Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по съществото на жалбата. 2) Осъжда Colomer Italy SpA и Farmaca International SpA да понесат направените от тях съдебни разноски и всеки от тях да заплати половината от съдебните разноски на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП). (1) ОВ C 78, 15.3.2014 г.
bg	caselaw	EU	18.4.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 90/12 Преюдициално запитване, отправено от Stockholms tingsrätt (Швеция) на 6 февруари 2009 г. — Konkurrensverket/TeliaSonera Sverige AB (Дело C-52/09) 2009/C 90/19 Език на производството: шведски Запитваща юрисдикция Stockholms tingsrätt Страни в главното производство Ищец: Konkurrensverket Встъпила страна: Tele2 Sverige Aktiebolag Ответник: TeliaSonera Sverige AB Преюдициални въпроси 1) При какви условия може да е налице нарушение на член 82 ЕО, основано на разлика между цените, прилагани от вертикално интегрирано предприятие с господстващо положение при доставка на междинни услуги за ADSL достъп на конкуренти на пазара на едро, и цената, прилагана от същото предприятие на пазара на дребно? 2) Само цените, прилагани от предприятието с господстващо положение за крайните потребители, ли са релевантни, или за да се отговори на първия въпрос, следва да се вземат предвид и цените, прилагани от конкурентите на пазара на дребно? 3) Обстоятелството, че предприятието с господстващо положение няма регулаторно задължение да предоставя услуги на едро, а по-скоро то само е избрало да ги предоставя, от значение ли е за отговора на първия въпрос? 4) За да се приеме, че посочената в първия въпрос практика представлява злоупотреба, необходимо ли е тя да има антиконкурентни последици, и при утвърдителен отговор, как следва да се определят тези последици? 5) Степента на пазарна мощ на предприятието с господстващо положение от значение ли е за отговора на първия въпрос? 6) За да се приеме, че описаната в първия въпрос практика представлява злоупотреба, трябва ли предприятието, което я прилага, да има господстващо положение както на пазара на едро, така и на пазара на дребно? 7) За да се приеме, че описаната в първия въпрос практика представлява злоупотреба, трябва ли стоката или услугата, доставяна от предприятието с господстващо положение на пазара на едро, да бъде абсолютно необходима за конкурентите? 8) Обстоятелството, че става въпрос за доставка на нов клиент, от значение ли е за отговора на първия въпрос? 9) За да се приеме, че описаната в първия въпрос практика представлява злоупотреба, трябва ли да съществува вероятност предприятието с господстващо положение да си възстанови претърпените от него загуби? 10) Обстоятелството, че на пазара се появява нова технология, за която се изискват големи инвестиции, например с оглед на разумни разходи за въвеждане и евентуална необходимост да се продава на загуба по време на периода на въвеждането, от значение ли за отговора на първия въпрос?
bg	caselaw	EU	24.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/45 Жалба, подадена на 23 юни 2015 г. — Universal Protein Supplements/СХВП (Изображение на културист) (Дело T-335/15) (2015/C 279/56) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Universal Protein Supplements Corp. (New Brunswick, Съединени американски щати) (представител: S. Malynicz, Barrister) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорна марка: Фигуративна марка, представляваща културист — Заявка за регистрация No 13 060 991 Обжалвано решение: Решението на пети състав на СХВП от 6 март 2015г. по дело R 2958/2014-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение; — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	1.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 292/48 Жалба, подадена на 6 юни 2014 г. — Larko/Комисия (Дело T-423/14) 2014/C 292/59 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Larko Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki A.E. (Атина, Гърция) (представители: I. Drillerakis, E. Triantafillou, G. Psaroudakis, E. Rantos, N. Korogiannakis, avocats) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да уважи изцяло настоящата жалба, — да отмени Решение на Комисията от 27 март 2014 г. SG-Greffe(2014) D/4621/28.3.2014] относно държавна помощ в полза на жалбоподателя (No SA.34572 (2013/C) (ex 2013/NN), отпусната от Република Гърция, — да разпореди връщане с лихвите на всички суми „върнати“ евентуално, пряко или косвено, от жалбоподателя в изпълнение на обжалвания акт, и — да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага пет правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от допуснатото от ответника нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и член 296 ДФЕС, тъй като: a) мерките за помощ NoNo 2, 3, 4 и 6 не могат да се разглеждат като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и б) дори да се приеме, че някои от мерките за помощ NoNo 2, 3, 4 и 6 са държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, такива помощи биха били съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 ДФЕС. 2. Второто правно основание е относно неправилното и необосновано прилагане на предвидените за държавните помощи критерии за нотифициране и нарушението на принципа на пропорционалност при квалифицирането на мерките NoNo 2, 4 и 6 като държавни помощи и при квалифицирането на елемента на помощ. 3. Третото правно основание е относно липсата на мотиви и нарушението на принципа на добра администрация, тъй като в мотивите относно мерките NoNo 3, 4 и 6 не са взети предвид причинените на жалбоподателя вреди от извънредните събития през 2009 г., които отговарят на условията за прилагане на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС. 4. Четвъртото правно основание е относно липсата на мотиви и нарушението на принципа на добра администрация, тъй като не са приети за извънредни събития по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС последиците от гръцката икономическа криза и последвалите от това спирания на плащанията на задълженията, които гръцката държава имала към жалбоподателя. 5. Петото правно основание за отмяна е относно съдържащите се в точка 4.5 и в разпоредителната част на обжалваното решение грешки относно подлежащите на възстановяване суми: нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС и на член 14 от Регламент No 659/1999, недостатъчни мотиви, нарушението на принципа на пропорционалност, нарушение на правото на собственост и наказателен характер на разпореждането за възстановяване.
bg	caselaw	EU	12.9.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 220/33 Иск, предявен на 17 юни 2009 г. — Комисия/Edificios Inteco (Дело T-235/09) 2009/C 220/70 Език на производството: испански Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: G. Valero Jordana) Ответник: Edificios Inteco, SL (Валядолид, Испания) Искания на ищеца — да се осъди ответникът да възстанови на ищеца сумата от 157 238,07 EUR, заедно с 81 686,22 EUR лихви, дължими до 1 юни 2009 г., както и лихви забава в размер на 21,73796 EUR на ден, считано от 2 юни 2009 г. до окончателното изплащане на задължението. — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Комисията на Европейските общности иска частично възстановяване на сумите, платени предварително на дружеството Edificios Inteco, S.L. в рамките на договор относно проекта „Energy — Comfort 2000 Phase I“ с предмет изграждането на търговска и бизнес сграда в град Валядолид (Испания), който договор е развален от Комисията. В подкрепа на исканията си ищецът изтъква неизпълнение от ответника на договорните му задължения.
bg	caselaw	EU	19.12.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 312/28 Решение на Първоинстанционния съд от 11 ноември 2009 г. — REWE-Zentral/СХВП — Aldi Einkauf (Clina) (Дело T-150/08) (1) (Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността Clina - По-ранна словна марка на Общността CLINAIR - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) 2009/C 312/45 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: REWE-Zentral AG (Кьолн, Германия) (представители: M. Kinkeldey, A. Bognár и S. Schäffler, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: R. Pethke) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG (Есен, Германия) (представители: N. Lützenrath, U. Rademacher, L. Kolks и C. Fürsen, avocats) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 15 февруари 2008 г. (преписка No R 1484/2006-4), свързано с процедура по възражение между Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG и REWE-Zentral AG. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда REWE-Zentral AG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 158, 21.6.2008 г.
bg	caselaw	EU	27.2.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/8 Решение на Съда (пети състав) от 17 декември 2009 г. — Европейска комисия/Република Гърция (Дело C-248/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Регламент (ЕО) No 1774/2002 - Член 4, параграф 2, букви a) и в), член 5, параграф 2, буква в), член 6, параграф 2, буква б), членове 10 - 15, 17, 18 и 26 - Странични животински продукти - Отпадъци - Депониране на странични животински продукти без предварителна преработка - Неупражняване на официален контрол - Инсталации, които гарантират безопасността и управлението на странични животински продукти - Експлоатация - Липса на одобрение - Изгаряне не определени опасни продукти - Липса на подходящи процедури) 2010/C 51/11 Език на производството: гръцки Страни Ищец: Европейска комисия (представители: H. Tserepa-Lacombe и A. Markoulli) Ответник: Република Гърция (представители: V. Kontolaimos, S. Charitaki, E.-M. Mamouna и Chalkias) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 4, параграф 2, член 5, параграф 2, членове 10—15, членове 17, 18 и 26 от Регламент (ЕО) No 1774/2002 от 3 октомври 2002 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ L 273, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 44, стр. 113) — Депониране на странични животински продукти без предварителна преработка — Липса на официален контрол Диспозитив 1. Като не е приложила нито привела в действие точно Регламент (ЕО) No 1774/2002 от 3 октомври 2002 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека, що се отнася до депониране на странични животински продукти без предварителна преработка, неупражняване на официален контрол, одобряване на инсталации за управление на странични животински продукти и изгаряне не определени опасни продукти, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 2, букви a) и в), член 5, параграф 2, буква в), член 6, параграф 2, буква б), членове 10—15, 17, 18 и 26 от Регламент (ЕО) No 1774/2002. 2. Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 209, 15.08.2008 г.
bg	caselaw	EU	25.4.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 145/41 Жалба, подадена на 19 февруари 2016 г. — ZZ/Комисия (Дело F-11/16) (2016/C 145/50) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: N. Lhoest, адвокат) Ответник: Европейска комисия Предмет и описание на спора Отмяната на решението на Комисията за отказ да преразгледа степента, която жалбоподателят е получил при прехвърлянето му в Европейския парламент, и да го възстанови в кариерата, както и осъждането на Комисията да заплати разликата между изплатеното на жалбоподателя възнаграждение и това, което е трябвало да му бъде изплатено вследствие на възстановяването му в кариерата, заедно с мораторната лихва. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Европейската комисия от 17 април 2015 г. за отказ да се преразгледат степента на жалбоподателя при прехвърлянето му и кариерата му в Европейската комисия за периода от 16 юни 2001 г. до 31 декември 2010 г., въпреки повишаването му от степен C4 (понастоящем AST 3) в степен C3 (понастоящем AST 4), което му е предоставено от Европейския парламент на 7 август 2009 г. с обратно действие от 1 януари 2000 г., — да се отмени решението на Европейската комисия от 9 ноември 2015 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателя на 17 юли 2015 г., — да се осъди Европейската комисия да заплати на жалбоподателя разликата между изплатеното му възнаграждение и това, което е трябвало да му бъде изплатено вследствие на възстановяването му в кариерата в степен и стъпка, заедно с мораторната лихва, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	10.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/17 Решение на Съда (четвърти състав) от 7 юли 2011 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău, Румъния) — Ministerul Justiției și Libertăților Cetățenești/Ștefan Agafiței и др. (Дело C-310/10) (1) (Право на възнаграждение на магистратите - Дискриминация, основана на принадлежността към обществено-професионална категория или на месторабота - Условия за обезщетение за претърпяната вреда - Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО - Неприложимост - Недопустимост на преюдициалното запитване) 2011/C 269/27 Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Curtea de Apel Bacău Страни в главното производство Жалбоподател: Ministerul Justiției și Libertăților Cetățenești Ответници: Ștefan Agafiței, Raluca Apetroaei, Marcel Bărbieru, Sorin Budeanu, Luminița Chiagă, Mihaela Crăciun, Sorin-Vasile Curpăn, Mihaela Dabija, Mia-Cristina Damian, Sorina Danalache, Oana-Alina Dogaru, Geanina Dorneanu, Adina-Cătălina Galavan, Gabriel Grancea, Mădălina Radu (Hobjilă), Nicolae Cătălin Iacobuț, Roxana Lăcătușu, Sergiu Lupașcu, Smaranda Maftei, Silvia Mărmureanu, Maria Oborocianu, Simona Panfil, Oana-Georgeta Pânzaru, Laurențiu Păduraru, Elena Pîrjol-Năstase, Ioana Pocovnicu, Alina Pușcașu, Cezar Ștefănescu, Roxana Ștefănescu, Ciprian Țimiraș, Cristina Vintilă Предмет Преюдициално запитване — Curtea de Apel Bacău — Тълкуване на член 15 от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19) — Тълкуване на член 17 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7) — Национална правна уредба, която предвижда различие в третирането в областта на правото на възнаграждение на магистратите, обосновавано със специализираната област на дейност на прокурорите от D.N.A. (Национална дирекция за борба с корупцията) и D.I.I.C.O.T. (Дирекция за разследване на престъпленията, извършвани от организираната престъпност, и на тероризма) — Евентуална дискриминация, при липсата на обективни критерии, свързани със специфично изискване за по-висока квалификация — Национални разпоредби за транспониране, обявени за противоконституционни, доколкото те позволяват на националните съдилища да отменят нормативни актове, считани за дискриминационни, и да предоставят по съдебен път непредвидено в законодателството право на възнаграждение Диспозитив Преюдициалното запитване, направено от Curtea de Apel Bacău (Румъния), е недопустимо. (1) ОВ C 234, 28.8.2010 г.
bg	caselaw	EU	10.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 371/7 Жалба, подадена на 2 август 2016 г. от Bank Mellat срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 2 юни 2016 г. по дело T-160/13, Bank Mellat/Съвет (Дело C-430/16 P) (2016/C 371/09) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Bank Mellat (представители: S. Zaiwalla P. Reddy, Z. Burbeza, Solicitors, M. Brindle QC, R. Blakeley, J. MacLeod, Barristers) Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Искания на жалбоподателя — да бъде отменено решението; — да бъде отменен член 1, параграф 15 от Регламент No 1263 (1) или в неговата цялост, или в частта му, която се отнася до Банката; — да установи, че член 1, параграф 6 от Директива No 635 (2) е неприложим спрямо Банката и — да осъди Съвета да заплати съдебните разноски в производството по обжалване и съдебните разноски, направени в производството пред Общия съд. Основания и основни доводи 1. Въззивникът, Bank Mellat (наричана по-нататък „Банката“), обжалва с въззивна жалба решението на Общия съд (първи състав) от 2 юни 2016 г., дело T-160/13 Bank Mellat/Съвет, EU:T:2016:331 (наричано по-нататък „съдебното решение“). В обобщение Банката твърди, че Общият съд допуснал грешка, тъй като не уважил жалбата на жалбоподателя да отмени или да обяви за неприложими спрямо Банката редица мерки, които налагали „финансово ембарго“ на Банката, а именно: (1) Член 1 , параграф 15 от Регламент (EС) на Съвета No 1263/2012. (2) Член 1, параграф 6 от Решение No 2012/635/ОВППС. 2. Банката в частност посочва три основания за обжалване, изведени от допуснати от Общия съд грешки в правоприлагането при преценката по същество на подадената от Банката жалба: (1) Общият съд допуснал грешка в правоприлагането при тълкуването и прилагането на изискването за „необходимост“ по член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (първо основание). (2) Общият съд допуснал грешка, като приел, че финансовото ембарго било пропорционално, като в резултат на това били допуснати множество други специфични грешки в правоприлагането (второ основание). (3) Общият съд допуснал грешка, като приел, че финансовото ембарго било в съответствие с други общи принципи на правото на ЕС (трето основание). 3. Банката посочва също така две по-широкообхватни основания за обжалване, изведени от допуснатите от Общия съд грешки в правоприлагането при преценката на допустимостта на части от подадената от Банката жалба: (1) Общият съд неоснователно разгледал изолирано части от финансовото ембарго и приел подадената от Банката жалба спрямо тях за недопустима (четвърто основание). (2) Общият съд погрешно приел по-специално, че на основание на член 275 ДФЕС не бил компетентен да се произнесе по оспорването от страна на Банката на член 1, параграф 6 от Решение No 2012/635/ОВППС (пето основание). 4. В съответствие с това Банката иска Съдът да отмени съдебното решение и да уважи исканията ѝ. (1) Регламент (ЕС) No 1263/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕС) No 267/201 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 356, 2012 г., стр. 34). (2) Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, 2012 г., стр. 58).
bg	caselaw	EU	5.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 135/37 Определение на Общия съд от 7 март 2014 г. — Versalis/Комисия (Дело T-241/12 и Т-219/13) (1) ((Конкуренция - Картели - Пазар на бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация - Решение на Комисията за установяване на нарушение на член 81 ЕО - Частична отмяна и изменение от Общия съд на решение на Комисията - Възобновяване на производството - Ново изложение на възраженията - Прекратяване на процедурата - Липса на основание за произнасяне)) 2014/C 135/47 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Versalis SpA (Сан Донато Миланезе, Италия) (представители: F. Moretti, L. Nascimbene и M. Siragusa, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: V. Bottka, G. Conte, R. Striani и T. Vecchi) Предмет По дело T-241/12 — искане за отмяна на решение на Комисията, съдържащо се в писмо от 23 март 2012 г. за уведомяване на жалбоподателя за намерението на Комисията да започне ново производство и да му изпрати ново изложение на възраженията, а по дело T-210/13 — искане за отмяна на решенията на Комисията C (2013) 1200 окончателен от 26 февруари 2013 г. и C (2013) 1199 окончателен от 27 февруари 2013 г. за възобновяване на процедурата и изпращане на жалбоподателя на ново изложение на възраженията по преписка AT. 40032 — BR/ESBR — Повторност на нарушението след частичната отмяна с Решение на Общия съд на Решение C (2006) 5700 окончателен на Комисията от 29 ноември 2006 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация) Диспозитив 1) Съединява дела T-241/12 и T-210/13 за целите на определението. 2) Липсва основание за произнасяне по настоящите жалби. 3) Versalis SpA и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 227, 28.7.2012 г.
bg	caselaw	EU	7.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 256/40 Жалба, подадена на 20 юни 2017 г. — Triggerball/EUIPO (Форма на подобно на топка тяло с кантове) (Дело T-387/17) (2017/C 256/47) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Triggerball GmbH (Байерн-Пиусхайм, Германия) (представител: H. Emrich, Rechtsanwalt) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Данни за производството пред EUIPO Спорна марка: триизмерна марка на Европейския съюз (Форма на подобно на топка тяло с кантове) — заявка за регистрация No 15 528 615 Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 април 2017 г. по преписка R 376/2017-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	24.2.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 42/10 Жалба, подадена на 5 декември 2006 г. от CAS Succhi di Frutta SpA срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 13 септември 2006 г. по дело T-226/01, CAS Succhi di Frutta SpA/Комисия (Дело C-497/06 P) (2007/C 42/16) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: CAS Succhi di Frutta SpA (представители: F. Sciadudone, R. Sciaudone и D. Fioretti, avvocati) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — Да се отмени оспорваното решение и делото да се върне на Първонстанционния съд за решаване по същество, в съответствие с указанията, дадени от Съда на Европейските общности. — Да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство и по дело Т-226/01. Правни основания и основни доводи Основанията, на които се оспорва решението на Първоинстанционния съд, могат да бъдат разделени на четири групи, отнасящи се до: значението на решението по делото Комисия/CAS (Дело С-496/99 Р), замяната на плодовете, коефициентите на еквивалентност и разноските по правната защита на ищеца. По отношение на значението на решението, постановено по делото Комисия/CAS (Дело С-496/99 Р) жалбоподателят твърди, че е налице изопачаване и преиначаване на доводите му относно значението на решението Комисия/CAS по дело Т-226/01, че е нарушен принципът за сила на пресъдено нещо, че в решението по делото Комисия/CAS са преиначени исканията за обезщетение за вреди и че е налице грешка при преценката на предпоставките за упражняване на правото на иск за обезщетение за вреди. По отношение на замяната на плодовете, жалбоподателят твърди, че решението не е мотивирано в частта относно претърпените вследствие на замяната на плодовете вреди и че е налице явна грешка при преценката на исканията на жалбоподателя относно неправомерния характер на процедурата по възлагане на обществената поръчка; че е налице грешка при преценката на правното значение на замяната на плодовете в рамките на механизма за възлагане на обществената поръчка; че е налице нарушение на принципа за сила на пресъдено нещо по отношение на момента, в който замяната на плодовете е била установена със сигурност, изопачаване на наличните в материалите по делото доказателства и липса на мотиви в частта относно предимствата, свързани със замяната на плодовете и с това, че този факт е бил известен от март 1996 г., нарушение на процесуалните правила, явно изопачаване на доказателствата, както и нарушение на общите принципи относно доказателствената тежест. По отношение на коефициентите на еквивалентност жалбоподателят твърди, че погрешно е определено количеството плодове, което следва да се вземе предвид за определяне размера на вредата. В заключение, по отношение на направените разноски за правна защита, ищецът се позовава на нарушение на принципа за обезщетяване на вредите, свързани с разходите за правна и техническа помощ, както и на принципа за обезщетяване за вредите, свързани с разходите по участието в процедурата по възлагане на обществената поръчка.
bg	caselaw	EU	6.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/43 Жалба, подадена на 13 септември 2010 г. — ArcelorMittal Wire France и др./Комисия (Дело T-385/10) () 2010/C 301/70 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: ArcelorMittal Wire France (Bourg-en-Bresse, Франция), ArcelorMittal Fontaine (Fontaine-L’Evêque, Белгия), ArcelorMittal Verderio Srl (Verderio Inferiore, Италия) (представители: H. Calvet, O. Billard и M. Pittie, avocats) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите — като главно искане, да се отмени решението на Комисията от 30 юни 2010 г. по дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане, тъй като (i) в член 1 то осъжда AMWF, AM Fontaine и AM Verderio за това, че са участвали в едно-единствено и продължавано нарушение и/или съгласувана практика в сектора на стоманата за предварително напрягане в нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, от 1 януари 1984 г. до 19 септември 2002 г., от 20 декември 1984 г. до 19 септември 2002 г. и от 3 април 1995 г. до 19 септември 2002 г. съответно; (ii) вследствие на това, в член 2 им налага плащането на глоби, възлизащи на 276,48 милиона евро, що се отнася до AMWF, от които 268,8 милиона евро солидарно с AM Fontaine; и 72 милиона евро солидарно с AM Verderio; (iii) в член 3 им разпорежда да преустановят незабавно това нарушение, ако все още не са направили това, и да се въздържат занапред от всяко действие или поведение, описано в (i), както и от всяко действие или поведение, имащо същата или подобна цел или резултат; и (iv) в член 4 ги посочва като адресати; — при условията на евентуалност, в рамките на своята пълна юрисдикция, да измени решението, като намали много съществено размерите на глобите, наложени на всеки от жалбоподателите, както тези размери фигурират в член 2; и — във всички случаи да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски по настоящото производство. Правни основания и основни доводи Главното искане на жалбоподателите е отмяната на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно процедура за прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „ЕИП“) (дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане), във връзка с картел на европейския пазар на стомана за предварително напрягане, за определянето на цените, подялбата на пазара и обмен на чувствителна търговска информация. В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват определен брой правни основания, изведени от: — нарушение на основното право на жалбоподателите на безпристрастен съд и нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като Комисията упражнява функции както по преследване, така и по решаване; — нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент No 1/2003 (1), както и на принципа, че наказателната отговорност е лична и на принципите на пропорционалност и на равно третиране, тъй като Комисията е наложила на жалбоподателите глоби в размер, който явно надвишава законовия таван от 10 % от общия оборот, реализиран от същите през предходната счетоводна година; — недостатъчност на доказателствата за наличието на нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП за периода от 1 януари 1984 г. до ноември 1992 г. или поне за липсата на мотиви; — липса на мотиви и нарушение на Насоките относно метода за определяне на глобите (2), както и на принципите на оправданите правни очаквания и на добра администрация, тъй като обжалваното решение е засегнато от празноти, които правят неразбираема методологията на определяне на глобите, прилагана от Комисията; — липса на мотиви и явни фактически и правни грешки, като се утежняват с 60 % глобите, наложени на AMWF и AM Fontaine поради повторност; и — недостатъчно мотивиране и нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент No 1/2003, както и на принципите на равно третиране и на пропорционалност, като са увеличени с 20 %, с оглед на възпиращия ефект, размерите на глобите само на жалбоподателите, макар че други страни в картела са се намирали в същото положение. (1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). (2) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент No 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).
bg	caselaw	EU	7.12.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 406/4 Решение на Съда (втори състав) от 15 октомври 2015 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия (Дело C-137/14) (1) ((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2011/92/ЕС - Оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда - Член 11 - Директива 2010/75/ЕС - Емисии от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) - Член 25 - Достъп до правосъдие - Несъответстваща национална процесуалноправна уредба)) (2015/C 406/03) Език на производството: немски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: C. Hermes и G. Wilms) Ответник: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller) Встъпила страна в подкрепа на ищеца: Република Австрия (представител: C. Pesendorfer) Диспозитив 1) Като е ограничила: — в приложение на член 46 от Закона за административното производство (Verwaltungsverfahrensgesetz), отмяната на решения поради процесуално нарушение само до случаите, в които липсва оценка или предварителна проверка на въздействието върху околната среда, както и до случаите, в които жалбоподателят докаже, че процесуалното нарушение е в причинно-следствена връзка с резултата от решението, — съгласно член 2, параграф 3 от Закона за допълнителни разпоредби относно жалбите в областта на околната среда, предвидени в Директива 2003/35/ЕО (Umwelt-Rechtsbehelfsgesetz) от 7 декември 2006 г., изменен със Закона от 21 януари 2013 г., и съгласно член 73, параграф 4 от Закона за административното производство (Verwaltungsverfahrensgesetz), процесуалната легитимация и обхвата на съдебния контрол само до възраженията, които вече са били представени в определения срок в хода на административното производство, довело до приемане на решението, — в приложение на член 2, параграф 1, във връзка с член 5, параграф 1 от Закона за допълнителни разпоредби относно жалбите в областта на околната среда, предвидени в Директива 2003/35/ЕО (Umwelt-Rechtsbehelfsgesetz) от 7 декември 2006 г., изменен със Закона от 21 януари 2013 г., в производствата, образувани след 25 юни 2005 г. и приключили преди 12 май 2011 г., процесуалната легитимация на природозащитните сдружения само до правните разпоредби, предоставящи права на частноправните субекти, — съгласно член 2, параграф 1, във връзка с член 5, параграф 1 от Закона за допълнителни разпоредби относно жалбите в областта на околната среда, предвидени в Директива 2003/35/ЕО (Umwelt-Rechtsbehelfsgesetz) от 7 декември 2006 г., изменен със Закона от 21 януари 2013 г., в производствата, образувани след 25 юни 2005 г. и приключили преди 12 май 2011 г., обхвата на съдебния контрол на жалбите на природозащитните сдружения само до правните разпоредби, предоставящи права на частноправните субекти, и — като е изключила, съгласно член 5, параграфи 1 и 4 от Закона за допълнителни разпоредби относно жалбите в областта на околната среда, предвидени в Директива 2003/35/ЕО (Umwelt-Rechtsbehelfsgesetz) от 7 декември 2006 г., изменен със Закона от 21 януари 2013 г., от обхвата на прилагане на националното законодателство административните производства, образувани преди 25 юни 2005 г., Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 11 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и по член 25 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването). 2) Отхвърля иска в останалата му част. 3) Европейската комисия, Федерална република Германия и Република Австрия понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 159, 26.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	4.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 293/19 Преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 16 юни 2017 г. — Ahmed Shajin/Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Дело C-369/17) (2017/C 293/22) Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság Страни в главното производство Жалбоподател: Ahmed Shajin Ответник: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal Преюдициален въпрос Следва ли от израза „е извършило тежко престъпление“, използван в член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, че предвиденото от закона за конкретното престъпление съгласно правото на конкретна държава членка наказание може да бъде единственият критерий, за да се определи дали молителят е извършил престъпление, което може да изключи правото му на субсидиарна закрила? (1) ОВ L 337, 2011 г., стр. 9.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/1 2010/C 24/01 Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 11, 16.1.2010 г. Предишни публикации ОВ C 312, 19.12.2009 г. ОВ C 297, 5.12.2009 г. ОВ C 282, 21.11.2009 г. ОВ C 267, 7.11.2009 г. ОВ C 256, 24.10.2009 г. ОВ C 244, 10.10.2009 г. Може да намерите тези текстове на: EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu
bg	caselaw	EU	16.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 120/11 Решение на Общия съд от 8 март 2011 г. — World Wide Tobacco España/Комисия (Дело T-37/05) (1) (Конкуренция - Картели - Испански пазар на изкупуването и първичната преработка на суров тютюн - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Определяне на цените и разпределяне на пазара - Глоби - Възпиращ ефект - Равно третиране - Смекчаващи обстоятелства - Максимален размер от 10 % от оборота - Сътрудничество) 2011/C 120/27 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: World Wide Tobacco España, SA (Мадрид, Испания) (представители: първоначално M. Odriozola Alén, М. Marañon Hermoso и A. Emch, впоследствие M. Odriozola Alén, M. Barrantes Diaz и A. João Vide, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и É. Gippini Fournier) Предмет Искане за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя с решение на Комисията от 20 октомври 2004 г. C(2004) 4030 окончателен относно процедура за прилагане на член 81, параграф 1, [ЕО] (преписка COMP/C.38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания. Диспозитив 1. Определя глобата, наложена на World Wide Tobacco España, SA в член 3 от решение C(2004) 4030 окончателен на Комисията от 20 октомври 2004 г. относно процедура за прилагане на член 81, параграф 1 [ЕО] (преписка COMP/C.38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания), в размер на 1 579 500 EUR. 2. Отхвърля жалбата в останалата част. 3. World Wide Tobacco España понася три четвърти от направените от Комисията съдебни разноски, като същата ще понесе една четвърт от собствените си съдебни разноски и една четвърт от съдебните разноски на World Wide Tobacco España. (1) ОВ C 82, 2.4.2005 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 39/12 Жалба, подадена на 29 ноември 2013 г. от Villeroy & Boch Austria GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 16 септември 2013 г. по съединени дела T-373/10, T-374/10, T-382/10 и T-402/10, Villeroy & Boch Austria GmbH и др./Европейска комисия (Дело C-626/13 P) 2014/C 39/18 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Villeroy & Boch Austria GmbH (представители: A Reidlinger и J. Weichbrodt, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска — да се отмени Решение на Общия съд (четвърти състав) от 16 септември 2013 г. по съединени дела T-373/10, T-374/10, T-382/10 и T-402/10, доколкото с него се отхвърля жалбата и доколкото то се отнася до жалбоподателя, — при условията на евентуалност, да се отмени частично член 1 от Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г., във вида му в обжалваното съдебно решение, доколкото този член се отнася до жалбоподателя, — при условията на евентуалност, да се намали в подходяща степен глобата, наложена на жалбоподателя в член 2 от спорното решение на ответника от 23 юни 2010 г., — пак при условията на евентуалност делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане, — ответникът да се осъди да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи 1. С първото основание за отмяна жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато преценява дали е налице твърдяното нарушение в Австрия. Общият съд основал решението си на констатации и мотиви, които не били предмет нито на спорното решение на Комисията, нито на твърденията за нарушение. Същевременно Общият съд пренебрегнал или неправилно представил релевантни изявления на жалбоподателя. 2. С второто основание за отмяна се възразява срещу правната квалификация като едно-единствено, усложнено и продължено нарушение (single complex and continuous infringement, наричано по-нататък „SCCI“) на действия, които не били свързани нито от фактическа, нито от правна гледна точка, каквото нарушение според жалбоподателя юридически не е налице, тъй като тези действия, разглеждани заедно, не се допълват взаимно. Правната фигура SCCI, така както била използвана в настоящото дело, нарушавала принципа на справедлив процес. 3. С третото основание за отмяна жалбоподателят твърди, че с извършването на т.нар. „light review“ („повърхностна проверка“) Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, не изпълнил в достатъчна степен задължението си за проверка и следователно не осигурил спазването на предвидения от правото на Съюза принцип на правна защита. 4. Накрая, в четвъртото основание за отмяна се твърди, че потвърдената глоба във всеки случай е несъразмерна. Доколкото в съдебното решение някои уличаващи фактически констатации вече били отхвърлени, а други трябвало да бъдат отхвърлени поради неправилно мотивиране от правна страна, запазването на глобата, наложена от Общия съд в максималния законов размер — 10 % от оборота на групата, не можело да се счита за съразмерно, а следователно и за правомерно. Повечето от фактическите констатации, изложени като обосновка за наличието на нарушение, не били валидни, така че с оглед на очевидната липса на доказателства, на причинно-следствена връзка и на основания за вменяването на отговорност нямало как да се приеме, че е налице SCCI, което обхваща шест страни, три групи стоки и период от десет години, а най-много, строго погледнато, конкретни нарушения на местно равнище, които в никакъв случай не можели да обосноват размера на наложената санкция. Фактите по настоящото дело изобщо не представлявали тежък, или дори особено тежък случай — нещо, което Общият съд не отчел, като така сериозно нарушил критериите за преценка, които трябвало да тълкува.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/56 Иск, предявен на 6 ноември 2009 г. — Centre national de la recherche scientifique/Комисия (Дело T-449/09) 2010/C 24/100 Език на производството: френски Страни Ищец: Centre national de la recherche scientifique (Париж, Франция) (представител: N. Lenoir, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се обяви искът за допустим и основателен; — да се осъди Комисията да върне сумата по твърдяното вземане в размер на 97 399,55 EUR, която Комисията изисква на основание договора в дебитното си известие No 3230906573 от 6 юли 2009 г. и във връзка с която е приет акта за прихващане от 28 август 2009 г. (BUDG/C3 D2009 10.5 — 1232), заедно с лихвите за забава в размер на законния лихвен процент съгласно приложимото за договора белгийско право; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящия иск Centre national de la recherche scientifique (CNRS) иска от Първоинстанционния съд да осъди Комисията да върне сумата по вземането в размер на 97 399,55 EUR, посочена в дебитно известие No 3230906573 от 6 юли 2009 г., за която се твърди, че се дължи от ищеца на основание договора NEMAGENETAG, свързан с проект по 6-тата Рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, и във връзка с която е приет акт за прихващане от 28 август 2009 г., както и да осъди Комисията да заплати лихви за забава. В подкрепа на иска си ищецът представя две правни основания, изведени от: — неспазването на предвидените в договора NEMAGENETAG критерии за определяне и обосноваване на допустимите разходи и нарушение на принципа за добросъвестност при изпълнение на договореното между страните, поради което се ограничавала възможността на CNRS да докаже точното изпълнение на договора, а в някои случаи то било напълно лишено от тази възможност, — неправилната преценка на вноската за загуба на работното място (ВЗРМ) с оглед на критериите, предвидени в членове II.19.1, II.19.2.c и II.20 от Общите условия на договора NEMAGENETAG, доколкото противно на заблуждаващото си наименование ВЗРМ била свързан с осигуряването за безработица разход за персонала, неотделим от допустимите разходи за персонала. Като не приела за допустими разходи сумите, съответстващи на ВЗРМ, удържана от възнагражденията на работещите по проекта NEMAGENETAG срочно наети членове на персонала на CNRS, Комисията нарушила посочените по-горе разпоредби.
bg	caselaw	EU	15.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/4 Решение на Съда (голям състав) от 14 март 2017 г. — Evonik Degussa GmbH/Европейска комисия (Дело C-162/15 P) (1) ((Обжалване - Конкуренция - Членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС - Регламент (ЕО) No 1/2003 - Член 30 - Решение на Комисията за установяване на незаконен картел на европейския пазар на водороден пероксид и перборат - Публикуване на разширен неповерителен вариант на това решение - Отхвърляне на искане за поверително третиране на някои сведения - Мандат на служителя по изслушването - Решение 2011/695/ЕС - Член 8 - Поверителност - Защита на професионалната тайна - Член 339 ДФЕС - Понятието „търговска тайна или друга поверителна информация“ - Информация, получена от молба за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер - Отхвърляне на искането за поверително третиране - Оправдани правни очаквания)) (2017/C 151/04) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Evonik Degussa GmbH (представители: C. Steinle, C. von Köckritz и A. Richter, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: G. Meessen, M. Kellerbauer и F. van Schaik) Диспозитив 1) Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 28 януари 2015 г., Evonik Degussa/Комисия (T-341/12, EU:T:2015:51) в частта, в която Общият съд приема, че служителят по изслушването правилно е отказал да отговори на възраженията, повдигнати от Evonik Degussa GmbH на основание на спазването на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране, срещу предвиденото публикуване на разширен неповерителен вариант на Решение C(2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals Holding AB, Eka Chemicals AB, Degussa AG, Edison SpA, FMC Corporation, FMC Foret SA, Kemira OYJ, L’Air Liquide SA, Chemoxal SA, Snia SpA, Caffaro Srl, Solvay SA/NV, Solvay Solexis SpA, Total SA, Elf Aquitaine SA и Arkema SA (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат). 2) Отхвърля жалбата в останалата част. 3) Отменя Решение C(2012) 3534 окончателен на Комисията от 24 май 2012 г., с което се отхвърля подаденото от Evonik Degussa GmbH искане за поверително третиране, в частта относно отказа на служителя по изслушването да се произнесе поради липса на компетентност по възраженията, посочени в точка 1 от диспозитива на настоящото решение. 4) Evonik Degussa GmbH и Европейската комисия понасят собствените си съдебни разноски. (1) ОВ C 198, 15.6.2015 г.
bg	caselaw	EU	2.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 157/5 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia (Италия) на 2 април 2012 г. — Maria Rosa Gramegna/A.S.L. Lodi и др. (Дело C-160/12) 2012/C 157/08 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia Страни в главното производство Жалбоподател: Maria Rosa Gramegna Ответник: A.S.L. Lodi и др. Преюдициални въпроси Принципите на свобода на установяване, недопускане на дискриминация и защита на конкуренцията, посочени в член 49 и сл. ДФЕС, допускат ли национална правна уредба, която не разрешава на фармацевт, който е правоспособен и вписан в съответното професионално сдружение, но не притежава включен в органичния план търговски обект, да разпространява на дребно в парафармацията, на която е собственик, също и лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „бяла рецепта“, т.е. които не са за сметка на Националната служба по здравеопазване, а са изцяло за сметка на гражданина, и която установява в този сектор забрана за продажбата на определени категории лекарствени продукти и ограничение на броя на търговските обекти, които могат да бъдат установени на националната територия?
bg	caselaw	EU	14.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/39 Иск, предявен на 16 януари 2007 г. — Miguel Torres, S.A./СХВП — Bodegas Navarro López (CITA DEL SOL) (Дело T-17/07) (2007/C 82/87) Език, на който е изготвен искът: испански Страни Ищец: Miguel Torres, S.A. (Барселона, Испания) (представители: г-да E. Armijo Chávarri, M. Baz de San Ceferino и A. Castán Pérez-Gómez, abogados) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Bodegas Navarro López, S.L. Искания на ищеца — да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата от 26 септември 2006 г., произнесено по дело No R1407/2005-1, и да се осъди изрично тази Служба да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Bodegas Navarro López, S.L. Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „CITA DEL SOL“ за стоки и услуги от класове 33 и 39 (заявка No 2.712.982) Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Ищецът Марка или знак, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Словна марка на Общността „VIÑA SOL“ (марка No 462.523) и национални словни марки „VIÑA SOL“ за стоки от клас 33, етикет „TORRES VIÑA SOL“ за стоки в клас 33, национална словна марка „SOL“ за стоки от клас 33. Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Приведени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1 буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (1), тъй като съществува вероятност от объркване между конфликтните марки. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1).
bg	caselaw	EU	17.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/5 Решение на Съда (четвърти състав) от 6 септември 2012 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Pioneer Hi Bred Italia Srl/Ministero delle Politiche Agricole, Alimentari e Forestali (Дело C-36/11) (1) (Земеделие - Генетично модифицирани организми - Директива 2002/53/ЕО - Общ каталог на сортовете от земеделски растителни видове - Генетично модифицирани организми, включени в общия каталог - Регламент (ЕО) No 1829/2003 - Член 20 - Съществуващи продукти - Директива 2001/18/ЕО - Член 26а - Мерки за избягване на случайното наличие на генетично модифицирани организми - Национални мерки, забраняващи отглеждането на генетично модифицирани организми, които са включени в общия каталог и са разрешени като съществуващи продукти, докато не бъдат приети мерки, основани на член 26а от Директива 2001/18/ЕО) 2012/C 355/06 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Жалбоподател: Pioneer Hi Bred Italia Srl Ответник: Ministero delle Politiche Agricole, Alimentari e Forestali Предмет Преюдициално запитване — Consiglio di Stato, втори състав — Тълкуване на членове 16, 19, 22 и 26а от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 75) — Тълкуване на член 19 от Директива 2002/53/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 година относно общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове (ОВ L 193, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 43, стр. 139) — Искане за издаване на разрешение за отглеждането на ГМО, който е включен в Общия европейски каталог на сортовете — Отхвърляне от компетентния орган поради липсата на национални разпоредби, които уреждат тази област. Диспозитив Отглеждането на генетично модифицирани организми, каквито са сортовете царевица MON 810, не може да се поставя в зависимост от национална процедура за издаване на разрешение, когато употребата и търговията с тези сортове е разрешена по силата на член 20 от Регламент (ЕО) No 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи и тези сортове са включени в общия каталог на сортовете на земеделските растителни видове, предвиден от Директива 2002/53/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 година относно общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове, изменена с Регламент No 1829/2003. Член 26а от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2008/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година, не позволява на държава членка да забранява по общ начин отглеждането на такива генетично модифицирани организми на своя територия, докато не се приемат мерки за съвместно съществуване, за да се избегне случайното наличие на генетично модифицирани организми в други култури. (1) ОВ C 89, 19.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	16.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 336/23 Определение на Общия съд от 16 септември 2013 г. — Hübner/СХВП — Silesia Gerhard Hanke (Original silicea Kieselsäure-Gel) (Дело T-211/12) (1) (Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне) 2013/C 336/49 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Anton Hübner GmbH & Co. KG (Ehrenkirchen, Германия) (представители: първоначално A. Kirchgäßner, впоследствие R. Kunz-Hallstein, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Poch) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Silesia Gerhard Hanke GmbH & Co. KG (Norf, Германия) (представител: H.-J. Krieger, avocat) Предмет Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 1 март 2012 г. (преписка R 351/2011-1) относно производство по възражение между Silesia Gerhard Hanke GmbH & Co. KG и Anton Hübner GmbH & Co. KG Диспозитив 1. Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2. Осъжда жалбоподателя и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски, както и всеки от тях поотделно да понесе половината от съдебните разноски, направени от ответника. (1) ОВ C 209, 14.7.2012 г.
bg	caselaw	EU	5.12.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 297/11 Решение на Съда (шести състав) от 15 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Нидерландия (Дело C-255/08) (1) (Неизпълнение на задължения на държава членка - Директива 85/337/ЕИО - Оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда Определяне на прагове - Размер на проекта - Непълно транспониране) 2009/C 297/10 Език на производството: нидерландски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. van Beek и J.-B. Laignelot) Ответник: Кралство Нидерландия (представители: C.M. Wissels и M. Noort) Предмет Неизпълнение на задължения на държава членка — Неправилно транспониране на член 4, параграфи 2 и 3, тълкувани във връзка с приложения II и III към Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕО и Директива 2003/35 (ОВ L 175, стp. 40, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174) Диспозитив 1. Като не е приело всички необходими разпоредби, така че проектите, които могат да имат значително въздействие върху околната среда, да бъдат съгласно член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г. и с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г., като посоченият член се тълкува във връзка с приложения II и III към тази директива, предмет на процедура по издаване на разрешително и на оценка на въздействието, Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по посочената директива. 2. Осъжда Обединеното кралство да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.
bg	caselaw	EU	22.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/13 Преюдициално запитване от Amtsgericht Karlsruhe (Германия), постъпило на 23 септември 2014 г. — Nabiel Peter Bogendorff von Wolffersdorff (Дело C-438/14) (2014/C 462/22) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Amtsgericht Karlsruhe Страни в главното производство Заявител: Nabiel Peter Bogendorff von Wolffersdorff Други участници в производството: Standesamt der Stadt Karlsruhe, Zentraler Juristischer Dienst der Stadt Karlsruhe Преюдициален въпрос Трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да бъдат тълкувани в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят промяна в името на гражданин на тази държава, когато той същевременно е гражданин и на друга държава членка и по време на обичайното си пребиваване в другата държава членка в резултат на промяна в името си, която не е обусловена от промяна в семейното му положение, е придобил име, което е свободно избрано и съдържа няколко благороднически титли, ако по всяка вероятност не би съществувала бъдеща съдържателна връзка с тази държава, а в първата държава членка, въпреки конституционната отмяна на благородническите титли, заварените към момента на отмяната благороднически титли в имената може да продължат да бъдат използвани като част от имената?
bg	caselaw	EU	15.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 448/6 Преюдициално запитване от Tribunale di Bari (Италия), постъпило на 22 септември 2014 г. — Наказателно производство срещу Nicola Seminario (Дело C-437/14) (2014/C 448/08) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale di Bari Страна в главното производство Nicola Seminario Преюдициални въпроси 1) Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на решение No 72 на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г. [по съединени дела C-72/10 и C-77/10], в смисъл, че не допускат да се организира процедура за възлагане на обществени поръчки за концесии с по-кратка продължителност от тази на по-рано възложените обществени поръчки, при което разглежданата обществена поръчка е организирана със заявена цел да се поправят последиците от неправомерното изключване на определен брой оператори от предходните обществени поръчки? 2) Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат изискването за изравняване във времето на крайните срокове на концесиите да бъде подходящо основание за намаляване на продължителността на концесиите, за които са образувани процедурите, спрямо продължителността на по-рано възложените концесии? 3) Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат въвеждането на задължение за безвъзмездно прехвърляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват система на управление и събиране на залози, в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне?
bg	caselaw	EU	8.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 71/32 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 7.11.2013 г. Cortivo/Парламент (Дело F-52/12) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Пенсии - Корекционен коефициент - Държава членка на пребиваване - Понятие - Постоянно местопребиваване - Пребиваване, разпределено във времето между две държави членки - Оправдателни документи - Оправдани правни очаквания) (2014/C 71/62) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Maria Luisa Cortivo (Сагон, Франция) (представител: A. Salerno, адвокат) Ответник: Европейски парламент (представители: M. Ecker и S. Alves) Предмет Искане за отмяна, от една страна, на решението за определяне на постоянното местопребиваване на жалбоподателката в Люксембург, и от друга, на решението, съдържащо уведомлението за промяна на пенсионните ѝ права, с което се премахва корекционният коефициент за Франция, считано от 1 януари 2010 г. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-жа Cortivo понася направените от нея и от Европейския парламент съдебни разноски. (1) ОВ C 200, 7.7.2012 г., стр. 22.
bg	caselaw	EU	20.6.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 141/51 Жалба, подадена на 9 април 2009 г. — Parker ITR и Parker-Hannifin/Комисия (Дело T-146/09) 2009/C 141/106 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Parker ITR Srl (Veniano, Италия) и Parker-Hannifin Corp. (Mayfield Heights, Съединени американски щати) (представители: B. Amory, F. Marchini Càmia и F. Amato, lawyers) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателите — да се отмени решението, доколкото в него се постановява, че Parker ITR носи отговорност от 1 април 1986 г. до 9 юни 2006 г., а Parker Hannifin — от 31 януари 2002 г. до 9 юни 2006 г., — да се намали значително размерът на наложената на жалбоподателите глоба, — да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателите искат отмяна на Решение C(2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 ЕИП, постановено по преписка COMP/39406 — морски тръбопроводи, доколкото в него се постановява, че те носят отговорност за участие в едно единствено и продължено нарушение в сектора на морските тръбопроводи в ЕИП, състоящо се в разпределяне на поръчки, определяне на цени, квоти и условия за продажба, както и подялба на географски пазари и обмен на чувствителна информация относно цени, обеми на продажби и обществени поръчки. Освен това те искат намаляване на размера на наложената им глоба. Жалбоподателите излагат четири правни основания в подкрепа на жалбата си. Във връзка с първите три правни основания, отнасящи се до вменяването на отговорност, жалбоподателите изтъкват следното: Първо, според тях като се приема, че Parker OTR носи отговорност за нарушението, извършено преди 1 януари 2002 г. от правни образувания, които продължават да съществуват, осъществяват икономическа дейност и принадлежат към различно предприятие, с оспорваното решение се нарушава принципът на лична отговорност, превишават се правомощията, за да се заобиколят правилата относно погасителната давност, и се нарушават принципът на недопускане на дискриминация и задължението за мотивиране. Второ, жалбоподателите твърдят, че с оспорваното решение се нарушава принципът на лична отговорност, като се приема, че те носят отговорност за неправомерното поведение на служител на Parker ITR, въпреки че: (i) служителят участва в дейността на картела за своя сметка; (ii) за да получи незаконна облага служителят управлява отдел „Oil & Gas Business“ на Parker ITR независимо от жалбоподателите; (iii) Parker ITR понася вреди в резултат от неправомерното поведение на служителя. Трето, те поддържат, че с оспорваното решение неправилно се приема, че Parker Hannifin носи отговорност за периода между 31 януари 2002 г. и 9 юни 2006 г., тъй като жалбоподателите напълно опровергават твърдението, че Parker Hannifin упражнява решаващото влияние върху свързаните с морските тръбопроводи за нефт и газ дейности на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество Parker ITR, а доводите и документите, посочени в решението, по никакъв начин не оборват това опровержение, нито пък представляват доказателство за решаващото влияние на Hannifin върху Parker ITR през този период. Във връзка с останалите шест правни основания, отнасящи се до размера на глобата, жалбоподателите изтъкват следното: Четвърто, те поддържат, че в оспорваното решение се допуска явна грешка, тъй като нарушението от 1 април 1986 г. до 13 май 1997 г. и нарушението от 11 юни 1999 г. до 2 май 2007 г. се приемат за едно единствено и продължено нарушение, и съответно за повторно нарушение по смисъла на член 25, параграф 2, второ изречение от Регламент 1/2003 (1). Ето защо според жалбоподателите правото на Комисията да наложи глоба за нарушението от 1 април 1986 г. до 13 май 1997 г. е погасено по давност. Пето, жалбоподателите твърдят, че в решението неправилно се приема, че Parker ITR ръководи картела от 11 юни 1999 г. до 30 септември 2001 г. Шесто, те поддържат, че с оспорваното решение се нарушават принципът на лична отговорност и задължението за мотивиране по отношение на увеличаването на глобата, наложена на Parker Hannifin поради приетата за ръководна роля на Parker ITR. Седмо, жалбоподателите твърдят, че с решението се нарушава принципът на защита на оправданите правни очаквания, тъй като при изчисляването на „съвкупните продажби в ЕИО“ по смисъла на параграф 18 от Насоките на Комисията относно определянето на глобите (2), се вземат предвид продажбите на стоки, фактурирани на дружества, които са установени в ЕИП, но не и доставени в ЕИП. Осмо, те поддържат, че доколкото при изчисляването на тавана от 10 % за частта от глобата, за която единствено Parker ITR отговаря, се взема предвид консолидираният оборот на Parker Hannifin, в оспорваното решение неправилно се тълкува член 23 от Регламент 1/2003 и се нарушават принципът на лична отговорност и задължението за мотивиране. Девето, те поддържат, че решението нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания и задължението за мотивиране, тъй като с него се отказва, въпреки съдействието на жалбоподателите, да се намали размерът на наложената им глоба. (1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (2) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент No 1/2003 (ОВ С 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264)
bg	caselaw	EU	9.5.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 116/17 Иск, предявен на 19 март 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Дело C-121/08) (2008/C 116/31) Език на производството: гръцки Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Kontou-Durande и L. Pignataro) Ответник: Република Гърция Искания на ищеца — да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2005/61/EО (1) на Комисията от 30 септември 2005 година за прилагане на Директива 2002/98/EО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за проследяване и уведомяване за сериозни нежелани реакции и инциденти или, във всички случаи, като не е информирала Комисията за тези разпоредби, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по тази директива. — да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски Правни основания и основни доводи Срокът за транспониране на Директива 2005/61/ЕО във вътрешното право е изтекъл на 31 август 2006 г. (1) ОВ L 256, 1.10.2005 г., стр. 32; Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 15, стр. 173.
bg	caselaw	EU	3.12.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/17 Решение на Общия съд от 26 октомври 2011 г. — Bayerische Asphaltmischwerke/СХВП — Koninklijke BAM Groep (bam) (Дело T-426/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „BAM“ - По-ранна национална фигуративна марка „BAM“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Липса на сходство на стоките - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2011/C 355/29 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Bayerische Asphaltmischwerke GmbH & Co. KG für Straßenbaustoffe (Hofolding, Германия) (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Koninklijke BAM Groep NV (Bunnik, Нидерландия) (представители: първоначално J. van Manen, впоследствие J. van Manen и M. van de Braak, а накрая J. van Manen и R. Sjoerdsma, avocats) Предмет Жалба за отмяна на решението на втори апелативен състав на СХВП от 11 август 2009 г. (преписка No R 1005/2008-2), постановено в производство по възражение между Bayerische Asphaltmischwerke GmbH & Co. KG für Straßenbaustoffe и Koninklijke BAM Groep NV. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Bayerische Asphaltmischwerke GmbH & Co. KG für Straßenbaustoffe понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и на Koninklijke BAM Groep NV, включително, що се отнася до последното дружество, направените необходими разходи във връзка с производството пред апелативния състав. (1) ОВ C 11, 16.1.2010 г.
bg	caselaw	EU	22.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 68/8 Решение на Съда (първи състав) от 23 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — Gebhart Hiebler/Walter Schlagbauer (Дело C-293/14) (1) ((Преюдициално запитване - Директива 2006/123/ЕО - Приложно поле ratione materiae - Дейности, свързани с упражняването на официална власт - Професия коминочистач - Задачи в областта на „пожарната полиция“ - Териториално ограничение на разрешението за упражняване на дейност - Услуга от общ икономически интерес - Необходимост - Пропорционалност)) (2016/C 068/10) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberster Gerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател: Gebhart Hiebler Ответник: Walter Schlagbauer Диспозитив 1) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща упражняването на разглежданата в главното производство професия коминочистач в нейната цялост, при положение че тази професия включва изпълнението не само на частни икономически дейности, но и на задачи в областта на „пожарната полиция“. 2) Член 10, параграф 4 и член 15, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Директива 2006/123 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която ограничава разрешението за упражняване на професията коминочистач в нейната цялост до определен географски район, при положение че правната уредба не преследва съгласувано и систематично целта за защита на общественото здраве, което запитващата юрисдикция следва да провери. Член 15, параграф 4 от Директива 2006/123 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска подобна правна уредба в хипотезата, в която задачите в областта на „пожарната полиция“ би трябвало да бъдат квалифицирани като задачи, свързани с услуга от общ икономически интерес, доколкото предвиденото териториално ограничение е необходимо и пропорционално за упражняването на тези задачи в икономически жизнеспособни условия. Запитващата юрисдикция следва да направи тази преценка. (1) ОВ C 303, 8.9.2014 г.
bg	caselaw	EU	27.9.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/12 Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 15 юли 2008 г. — Antwerpse Bouwwerken/Комисия (Дело T-195/08 R) (Обезпечително производство - Обществени поръчки - Общностна процедура за възлагане на обществени поръчки - Отхвърляне на оферта - Молба за спиране на изпълнението и за постановяване на временни мерки - Допустимост - Правен интерес - Загуба на възможност - Липса на значителна и непоправима вреда - Липса на неотложност) (2008/C 247/23) Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Antwerpse Bouwwerken NV (Антверпен, Белгия) (представители: J. Verbist и D. de Keuster, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: E. Manhaeve, подпомаган от M. Gelders) Предмет Молба за постановяване на временни мерки, подадена в рамките на процедура за възлагане на обществени поръчки, образувана от Комисията във връзка със строителството на сграда. Диспозитив 1) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. 2) Първоинстанционният съд не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	19.12.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 372/18 ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА от 7 октомври 2013 година по съединени дела E-4/12 и Е-5/12 Risdal Touring AS и Konkurrenten.no AS срещу Надзорния орган на ЕАСТ (Иск за отмяна на решение на Надзорния орган на ЕАСТ — Достъп до документи — Допустимост — Липса на необходимост от постановяване на решение по същество) (2013/C 372/07) По съединени дела Е-4/12 и Е-5/12, Risdal Touring AS и Konkurrenten.no AS срещу Надзорен орган на ЕАСТ — ИСК, с който по дело Е-4/12 Risdal Touring се иска отмяна на решението на ответника, връчено първоначално на 5 април 2012 г. без да се посочват мотиви, а впоследствие връчено на 4 май 2012 г., с което се отказва публичен достъп до пълното изложение на съдържанието и до конкретни документи по дело No 70506 на Надзорния орган на ЕАСТ, отнасящо се до държавна помощ, като отказът е даден на основание Правилата за достъп до документи („ПДД“), установени с Решение на Надзорния орган No 407/08/COL от 27 юни 2008 г.; а по дело Е-5/12 Konkurrenten се иска отмяна на решението на ответника, връчено на 5 април 2012 г. без да се посочват мотиви, с което се отказва публичен достъп до пълното изложение на съдържанието по дело No 60510 на Надзорния орган на ЕАСТ, отнасящо се до държавна помощ, като отказът е даден на основание ПДД, установени с Решение No 407/08/COL на Надзорния орган от 27 юни 2008 г., — Съдът в състав Carl Baudenbacher, председател и съдия докладчик, Per Christiansen и Páll Hreinsson, съдии, постанови на 7 октомври 2013 г. определение, чийто диспозитив гласи: С настоящото Съдът определя: По дело E-4/12 Risdal Touring AS срещу Надзорен орган на ЕАСТ: 1. Частта от иска, отнасяща се за конкретни документи, се отхвърля като недопустима; 2. Отпада необходимостта от постановяване на решение по същество по останалата част от иска; 3. Осъжда Надзорния орган на ЕАСТ да понесе направените от него разноски и да заплати половината от съдебните разноски на ищеца; 4. Ищецът поема половината от своите съдебни разноски. По дело E-5/12 Konkurrenten.no AS срещу Надзорен орган на ЕАСТ: 1. Искът се отхвърля като недопустим; 2. Осъжда Надзорния орган на ЕАСТ да понесе направените от него разноски и да заплати съдебните разноски на ищеца.
bg	caselaw	EU	26.6.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 202/10 Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 17 март 2017 г. — Szef Krajowej Administracji Skarbowej/Gmina Ryjewo (Дело C-140/17) (2017/C 202/16) Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Naczelny Sąd Administracyjny Страни в главното производство Жалбоподател: Szef Krajowej Administracji Skarbowej Ответник: Gmina Ryjewo Преюдициални въпроси 1) Предвид членове 167, 168, както и 184 и сл. от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) и предвид принципа на неутралитет ще има ли общината право да приспадне (чрез корекция) данъка върху инвестиционните си разходи, при положение че: — в началния период след производството (придобиването) дълготрайният актив е използван за целите на необлагаема дейност (във връзка с изпълнението от общината на публични задачи в кръга на предоставените ѝ властнически правомощия), — предназначението на дълготрайния актив е променено и общината ще го използва и за извършване на облагаеми сделки? 2) За отговора на първия въпрос има ли значение, че към момента на производството или придобиването на дълготрайния актив намерението на общината да използва в бъдеще този актив за извършване на облагаеми сделки не е било изрично изразено? 3) За отговора на първия въпрос има ли значение, че дълготрайният актив ще се използва за извършване както на облагаеми, така и на необлагаеми сделки (във връзка с изпълнението на публични задачи) и че не е възможно конкретните инвестиционни разходи да бъдат обективно отнесени към едната от посочените по-горе категории сделки? (1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.
bg	caselaw	EU	25.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 272/46 Жалба, подадена на 3 септември 2008 г. — Испания/Комисия (Дело T-360/08) (2008/C 272/90) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Кралство Испания (представител: г-н J. Rodríguez Cárcamo) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да не се прилагат Насоките за определяне на финансовите корекции, приложими към съвместно финансираните от структурните фондове и от Кохезионния фонд операции, в случай на неспазване на правилата относно обществените поръчки, окончателна редакция от 29 ноември 2007 г. COCOF 07/0037/03-ES, — да се отмени Решение C(2008) 3247 на Комисията на Европейските общности от 25 юни 2008 г. за намаляване на финансовата помощ от Кохезионния фонд за групата проекти No 2001.ES.16.C.P.E.036 (Почистване на хидрографския басейн на северна Галисия-2001), и — да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Настоящия спор се отнася до група проекти за подобряване на съществуващите и новопостроените помпени станции и за разширяване, приспособяване и подобряване на колекторната и пречиствателната мрежа, разположени в различни части на Галисия. Първоначално отпуснатото от Комисията съвместно финансиране е възлизало на 80 % от публичните разходи, за които може да се отпусне помощ. С писмо, изпратено от Комисията на жалбоподателя през юли 2007 г., са предложени корекции за отстраняване на нередностите, установени при извършен по-рано одит. В съдържащите се в писмото заключения са уточнени двете нередности, с които е мотивирано обжалваното решение и съответните предложения за финансови корекции: неправилното използване на спешното производство във връзка с договор и неправилното използване на опита като критерий за възлагане на различни договори. Предложенията за финансови корекции възлизат съответно на 697 901 EUR и на 354 591 EUR. Правните основания и основните доводи са изложени по дело T-359/08 Испания/Комисия.
bg	caselaw	EU	1.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 180/49 Решение на Първоинстанционния съд от 18 юни 2009 г. — Комисия/Traore (Дело T-572/08) (1) (Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Наемане на работа - Обявяване на свободна длъжност - Назначаване на пост ръководител на оперативната дейност на делегацията на Комисията в Танзания - Определяне на нивото на подлежащия на заемане пост - Принцип на разделението на степен и на служба) 2009/C 180/92 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall, G. Berscheid и B. Eggers) Ответник: Amadou Traore (Rhode-St-Genèse, Белгия) (представител: É. Boigelot, avocat) Встъпили страни в подкрепа на исканията на жалбоподателя: Европейски парламент (представители: C. Burgos и K. Zejdová); Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и K. Zieleśkiewicz); и Сметна палата на Европейските общности (представители: T. Kennedy и J.-M. Stenier) Предмет Жалба срещу Решение от 13 ноември 2008 г. на Съда на публичната служба на Европейския съюз по дело Traore/Commission (F-90/07, все още непубликувано в Сборника), с която се цели отмяна на това решение. Диспозитив 1) Отменя Решение от 13 ноември 2008 г. на Съда на публичната служба на Европейския съюз по дело Traore/Commission (F-90/07), доколкото с него се отменя решението от 12 декември 2006 г. на директора на дирекция „Ресурси“ на Службата за сътрудничество EuropeAid към Комисията, с което се отхвърля кандидатурата на г-н Amadou Traore за длъжността ръководител на оперативната дейност на делегацията на Комисията в Танзания, както и решението за назначаване на г-н S. на посочената длъжност. 2) Отхвърля жалбата на г-н Traore, подадена пред Съда на публичната служба по дело F-90/07. 3) Г-н Traore и Комисията на Европейските общности понасят направените от тях съдебни разноски свързани както с първоинстанционното производство, така и с производството по обжалване. 4) Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Сметната палата на Европейските общности понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.
bg	caselaw	EU	6.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 108/15 РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 29 юли 2016 година по дело E-32/15 Надзорен орган на ЕАСТ/Княжество Лихтенщайн (Неизпълнение на задължения от държава от ЕАСТ — Нетранспониране — Директива 2006/126/ЕО — Директива 2011/94/ЕС — Директива 2012/36/ЕС) (2017/C 108/13) По дело E-32/15, Надзорен орган на ЕАСТ/Княжество Лихтенщайн — ИСК за постановяване, че Княжество Лихтенщайн не е изпълнило задълженията си по актовете, посочени в точка 24е от приложение XIII към Споразумението за Европейското икономическо пространство (Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена), Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28 ноември 2011 г. за изменение на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2012/36/ЕС от 19 ноември 2012 г. на Комисията за изменение на Директива 2006/126/ЕО), адаптирани към Споразумението с Протокол 1 към него, и по член 7 от Споразумението, като не е приело мерките, необходими за транспонирането на актовете в предвидения срок, или във всеки случай като не е уведомило Надзорния орган на ЕАСТ за тях, Съдът, в състав Carl Baudenbacher, председател, Per Christiansen и Páll Hreinsson (съдия-докладчик), съдии, постанови на 29 юли 2016 г. решение, чийто диспозитив гласи: С настоящото Съдът: 1. Постановява, че Княжество Лихтенщайн не е изпълнило задълженията си по актовете, посочени в точка 24е от приложение XIII към Споразумението за Европейското икономическо пространство (Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена), Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28 ноември 2011 г. за изменение на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2012/36/ЕС на Комисията от 19 ноември 2012 г. за изменение на Директива 2006/126/ЕО), адаптирани към Споразумението с Протокол 1 от него, и по член 7 от Споразумението, като не е приело мерките, необходими за транспонирането на актовете в предвидения срок. 2. Осъжда Княжество Лихтенщайн да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	7.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 90/26 Жалба, подадена на 18 януари 2016 г. — DMC/СХВП — Etike’ International (De Giusti Orgoglio) (Дело T-18/16) (2016/C 090/35) Език на жалбата: италиански Страни Жалбоподател: DMC Srl (San Vendemiano, Италия) (представител: B. Osti, avvocato) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Etike’ International Srl (Baronissi, Италия) Данни за производството пред СХВП Заявител на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: Фигуративна марка на Общността със словните елементи „De Giusti Orgoglio“ — Заявка за регистрация No 9 499 468 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: Решение на пети апелативен състав на СХВП от 5 ноември 2015 г. по преписка R 1764/2013-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да измени обжалваното решение, тъй като същото е необосновано от фактическа и правна страна, — възстановяване на такси и разноски, — да разпореди да бъдат представени преписките по производството по възражение No B 001757973 и производство по жалба R 1764/2013-5. Изложени основания — Нарушение член 8, параграф 1, буква a) от Регламент No 207/2009, — Нарушение член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	14.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 419/54 Жалба, подадена на 22 септември 2016 г. — Bowles/ЕЦБ (Дело T-677/16) (2016/C 419/71) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Carlos Bowles (Франкфурт на Майн, Германия) (представители: L. Levi и M. Vandenbussche, адвокати) Ответник: Европейска централна банка Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да обяви настоящата жалба за допустима и основателна, вследствие на което: — да отмени решението на CSO, прието на 29 февруари 2016 г. по делегация на Изпълнителния съвет и съобщено на персонала на 11 март 2016 г., за изключване на жалбоподателя от процедурата по ASA за 2016 година, — да отмени решението за отхвърляне на специалната жалба, прието на 5 юли 2016 г. и получено на 13 юли 2016 г., — да разпореди поправяне на имуществените вреди на жалбоподателя, представляващи загуба на възможност да получи ASA през 2016 г., оценена на 49 102 EUR, — да разпореди поправяне на неимуществените вреди на жалбоподателя, оценени ex aequo et bono на 15 000 EUR, — да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания 1. Първото основание е нарушение на принципа недопускане на дискриминация, на членове 12 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), на член 51 от Условията за работа на персонала на ЕЦБ (наричани по-нататък „Условията за работа“), на правото на кариерно развитие и на повишение, както и на принципа на правната сигурност. — Според жалбоподателя решението на Съда на публичната служба (наричан по-нататък „СПС“) от 15 декември 2015 г. по дело F-94/14, Bowles/ЕЦБ все още не е изпълнено от ЕЦБ към настоящия момент. По-специално циркулярно писмо No 1/2011 от 14 февруари 2011 г. относно допълнителните увеличения на заплатите („ASA“), обявено за незаконосъобразно от СПС, не нито отменено, нито изменено. — Жалбоподателят счита също, че при липса на промяна в правната уредба представителите на персонала, които са изцяло или в значителна степен освободени от работа, отново се намират в положение, при което нямат възможност за увеличение на заплатата и кариерно развитие, за разлика от останалата част от персонала на ЕЦБ. — На следващо място жалбоподателят счита, че изключването му от процедурата по сравнение, след която ЕЦБ приема решение за предоставяне на ASA, засяга законосъобразността на последното и че това изключване, което на практика е окончателно, го поставя в явно по-неблагоприятно положение и го дискриминира поради качеството му на представител на персонала на пълно работно време. 2. Второто основание е липса на компетентност на Chief Service Officer („CSO“) за приемане на решение да не приложи по отношение на жалбоподателя процедурата, установена с циркулярно писмо No 1/2011. — Жалбоподателят счита, че освен правомощието да реши кои лица ще получат ASA, Изпълнителният съвет на ЕЦБ не е делегирал на CSO никакви други правомощия в областта на ASA, нито правомощието да измени циркулярно писмо No 1/2011, за да изключи определени служители от приложното му поле. — Следователно CSO нямал компетентност да реши да не приложи циркулярно писмо No 1/2011 спрямо жалбоподателя, въпреки че същото е следвало да се приложи по отношение на него, ако CSO бе действал в рамките на делегираните му Изпълнителния съвет правомощия. 3. Третото основание е липса на консултация с Комитета по персонала в нарушение на член 27 от Хартата и на членове 48 и 49 от Условията за работа. — На последно място жалбоподателят счита, че ако решението на CSO се разглежда като изменящо циркулярно писмо No 1/2011, това решение не е било предмет на предварителна консултация с Комитета по персонала. Тъй като тази консултация е задължително изискване преди всяко изменение на циркулярно писмо No 1/2011, ЕЦБ трябвало да се консултира с Комитета по персонала за това изменение.
bg	caselaw	EU	16.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/23 Определение на председателя на Общия съд от 8 декември 2014 г. — STC/Комисия (Дело T-355/14 R) ((Обезпечително производство - Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществена поръчка - Изграждане и поддръжка на тригенерационна електроцентрала - Отхвърляне на офертата на оферент - Молба за постановяване на временни мерки - Липса на fumus boni juris)) (2015/C 056/32) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: STC SpA (Forlì, Италия) (представители: A. Marelli и G. Delucca, avocats) Ответник: Европейска комисия (представител(и): L. Cappelletti, L. Di Paolo и F. Moro) Предмет По същество, от една страна, искане за спиране на изпълнението на Решението от 3 април 2014 г., с което Комисията отхвърля офертата, представената от STC в процедура за възлагане на обществена поръчка JRC IPR 2013 C04 0031 OC за изграждане и поддръжка на тригенерационна електроцентрала с газови турбини на обект Испра (Италия) на Съвместния изследователски център (CCR) (ОВ 2013/S 137-237146), на решението, с което Комисията възлага поръчката на CPL Concordia, и като следствие от това, на всички последващи решения, и от друга страна, искане за спиране на изпълнението на Решението на Комисията, с което отхвърля искането за достъп до документите, и за временна мярка за упражняване в пълен обем на правото на достъп до документите по обществената поръчка. Диспозитив 1) Отхвърля молбата за постановяване на временни мерки. 2) Общият съд не се произнася по разноските.
bg	caselaw	EU	19.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 16/17 Иск, предявен на 30 октомври 2014 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия (Дело C-482/14) (2015/C 016/27) Език на производството: немски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls, J. Hottiaux и T. Maxian Rusche) Ответник: Федерална република Германия Искания Ищецът моли Съда да се произнесе, както следва: — Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС (1) (член 6, параграф 1 от Директива 91/440/ЕИО), тъй като е допуснала възможност публичните средства, изплатени за дейността по управление на железопътната инфраструктура, да се прехвърлят към дейността по предоставяне на транспортни услуги. — Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС (член 6, параграф 1 от Директива 91/440/ЕИО), тъй като не е гарантирала, че отчетният метод ще позволява мониторинг за спазването на забраната за прехвърляне на публични средства от дейността по управление на железопътната инфраструктура към дейността по предоставяне на транспортни услуги. — Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 31, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС (член 7, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО), тъй като не е гарантирала, че таксите за ползване на инфраструктурата ще могат да се използват само за финансиране на дейността на управителя на инфраструктурата. — Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС (член 9, параграф 4 от Директива 91/440/ЕИО) и по член 6, параграф 1 във връзка точка 5 от приложението към Регламент (ЕО) No 1370/2007 (2), тъй като не е гарантирала, че публичните средства за предоставянето на обществена услуга по превоз на пътници ще се отбелязват отделно в съответните счетоводни отчети. — Федерална република Германия понася съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на иска ищецът изтъква следните съображения: Германия допуска възможност чрез споразумения за прехвърляне на печалба групата Deutsche Bahn (Германски железници) да използва получените от инфраструктурни такси и публични средства приходи на управителя на железопътната инфраструктура за други цели, а не за управлението на инфраструктурата. Всъщност е дадена възможност тези средства да се използват за целите на предоставянето на транспортни услуги. Това е несъвместимо с член 6, параграф 1 и член 31, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС. Освен това отчетността на управителя на инфраструктурата не позволява мониторинг за спазването на забраната за прехвърляне на публични средства към дейността по предоставяне на транспортни услуги. Германия допуска това в разрез с член 6, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС. Последно, Германия не гарантира, че публичните средства за предоставянето на обществена услуга по превоз на пътници ще се отбелязват отделно в съответните счетоводни отчети. Това е в разрез с член 6, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС, както и с член 6, параграф 1 във връзка с точка 5 от приложението към Регламент (ЕО) No 1370/2007. (1) Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година за създаване на единно европейско железопътно пространство (ОВ L 343, стр. 32). (2) Регламент (ЕО) No 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) No 1191/69 и (ЕИО) No 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, стр. 1).
bg	caselaw	EU	6.3.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 70/18 Решение на Общия съд от 23 януари 2017 г. — Justice & Environment/Комисия (Дело T-727/15) (1) ((Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Документи, отнасящи се до процедура за установяване на неизпълнение на задължения, образувана от Комисията срещу Чешката република - Отказ за предоставяне на достъп - Изключение, свързано със защитата на дейности по инспекция, разследване и одит - Обща презумпция - Висш публичен интерес - Орхуска конвенция - Конвенция за защита правата на човека и основните свободи)) (2017/C 070/25) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Association Justice & Environment, z.s. (Brno, Чешка република) (представител: S. Podskalská, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: L. Pignataro-Nolin, F. Clotuche-Duvieusart и M. Konstantinidis) Предмет Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на първоначалното решение на Комисията от 19 август 2015 г. и потвърдителното решение на Комисията от 15 октомври 2015 г., с което се отказва предоставянето на достъп на жалбоподателя до определени документи, съдържащи се в преписката по процедурата за установяване на неизпълнение на задължения 2008/2186 срещу Чешката република във връзка с прилагането на Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ 2008, L 152, стр. 1). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Association Justice & Environment, z.s. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 59, 15.2.2016 г.
bg	caselaw	EU	17.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 409/21 Определение на Съда (десети състав) от 4 септември 2014 г. — Albergo Quattro Fontane Snc (C-227/13 P), Hotel Gabrielli Srl с предишно наименование Hotel Gabrielli Sandwirth SpA (C-228/13 P), GE.AL.VE. Srl (C-229/13 P), Metropolitan SpA с предишно наименование Metropolitan Srl (C-230/13 P), Hotel Concordia Srl с предишно наименование Hotel Concordia Snc (C-231/13 P), Società per l’industria alberghiera (SPLIA) (C-232/13 P), Principessa Srl в ликвидация (C-233/13 P), Albergo Saturnia Internazionale SpA (C-234/13 P), Savoia e Jolanda Srl (C-235/13 P), Biasutti Hotels Srl с предишно наименование Hotels Biasutti Snc (C-236/13 P), Ge.A.P. Srl (C-237/13 P), Rialto Inn Srl (C-238/13 P), Bonvecchiati Srl (C-239/13 P)/Comitato „Venezia vuole vivere“, Manutencoop Società Cooperativa с предишно наименование Manutencoop Soc. coop. arl и Astrocoop Universale Pulizie, Manutenzioni e Trasporti Soc. coop. arl, Albergo ristorante „All’Angelo“ Snc, Европейска комисия (Съединени дела C-227/13 P — 239/13 P) (1) ((Обжалване - Държавни помощи - Помощи в полза на предприятия, установени на територията на Венеция и Киоджа - Член 181 от Процедурния правилник на Съда)) 2014/C 409/28 Език на производството: италиански Страни Жалбоподатели: Albergo Quattro Fontane (C-227/13 P), Hotel Gabrielli Srl с предишно наименование Hotel Gabrielli Sandwirth SpA (C-228/13 P), GE.AL.VE. Srl (C-229/13 P), Metropolitan SpA с предишно наименование Metropolitan Srl (C-230/13 P), Hotel Concordia Srl с предишно наименование Hotel Concordia Snc (C-231/13 P), Società per l’industria alberghiera (SPLIA) (C-232/13 P), Principessa Srl в ликвидация (C-233/13 P), Albergo Saturnia Internazionale SpA (C-234/13 P), Savoia e Jolanda Srl (C-235/13 P), Biasutti Hotels Srl с предишно наименование Hotels Biasutti Snc (C-236/13 P), Ge.A.P. Srl (C-237/13 P), Rialto Inn Srl (C-238/13 P), Bonvecchiati Srl (C-239/13 P) (представители: A. Bianchini и F. Busetto, avvocati) Други страни в производството: Comitato „Venezia vuole vivere“, Manutencoop Società Cooperativa с предишно наименование Manutencoop Soc. coop. arl и Astrocoop Universale Pulizie, Manutenzioni e Trasporti Soc. coop. arl, Albergo ristorante „All’Angelo“ Snc, Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, G. Conte и D. Grespan) Диспозитив 1) Отхвърля жалбите. 2) Осъжда Albergo Quattro Fontane Snc, Hotel Gabrielli Srl, GE.AL.VE. Srl, Metropolitan SpA, Hotel Concordia Srl, Società per l’industria alberghiera (SPLIA), Principessa Srl, Albergo Saturnia Internazionale SpA, Savoia e Jolanda Srl, Biasutti Hotels Srl, Ge.A.P. Srl, Rialto Inn Srl и Bonvecchiati Srl да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.
bg	caselaw	EU	16.10.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/11 Преюдициално запитване от tribunal de commerce de Liège (Белгия), постъпило на 27 юли 2017 г. — Zako SPRL/Sanidel SA (Дело C-452/17) (2017/C 347/13) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Tribunal de commerce de Liège Страни в главното производство Ищец: Zako SPRL Ответник: Sanidel SA Преюдициални въпроси 1) Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (1) да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да намира и да се свързва с клиенти или доставчици извън предприятието на принципала? 2) Следва ли член 1, параграф 2 от посочената по горе Директива No 86/653/ЕИО да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да не изпълнява други задачи освен свързаните с договарянето на покупко-продажбите на стоки за принципала и с договарянето и сключването на тези сделки от името и за сметка на принципала? 3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли член 1, параграф 2 от посочената по-горе Директива No 86/653/ЕИО да се тълкува в смисъл, че той изисква търговският представител да изпълнява други задачи, различни от свързаните с договарянето на покупко-продажбите на стоки за принципала и с договарянето и сключването на тези сделки от името и за сметка на принципала, единствено като допълнителни дейности? (1) ОВ L 382, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 176.
bg	caselaw	EU	3.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 388/28 Жалба, подадена на 22 юли 2014 г. — ZZ и ZZ/Комисия (Дело F-70/14) 2014/C 388/34 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: ZZ и ZZ (представители: D. de Abreu Caldas, M. de Abreu Caldas и J.-N. Louis, адвокати) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решенията относно прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателите към пенсионната схема на Съюза, с които се прилагат новите Общи разпоредби за изпълнение (ОРИ) на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника от 3 март 2011 г. и, при условията на субсидиарност, осъждане на Комисията да заплати на жалбоподателите обезщетение за вредите, произтичащи от прекалено дългото време на обработка на молбата им за прехвърляне на пенсионни права. Искания на жалбоподателите — да се отменят решенията относно изчисляването на бонуса към пенсионните им права, придобити преди тяхното постъпване на служба в Комисията, — при условията на субсидиарност, да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателите обезщетение за претърпените вреди в резултат от извършени нарушения, породени от прекалено дългото време на обработка на молбата им за прехвърляне на пенсионни права, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	17.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 409/41 Определение на Общия съд от 23 септември 2014 г. — Jaczewski/Комисия (Дело T-178/13) (1) ((Жалба за отмяна - Селско стопанство - Правен интерес - Подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение - Липса на лично засягане - Недопустимост)) 2014/C 409/58 Език на производството: полски Страни Жалбоподател: Grzegorz Jaczewski (Bielany, Полша) (представител: M. Goss, avocat) Ответник:Европейска комисия (представители: P. Rossi и A. Szmytkowska) Предмет Искане за частична отмяна на решение за изпълнение C (2012) 5049 окончателен на Комисията от 24 юли 2012 г., с което се разрешава отпускането на допълнителни национални преки плащания в Полша за 2012 г. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Осъжда г-н Grzegorz Jaczewski да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 156, 1.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	11.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/16 Жалба, подадена на 4 август 2008 г. — G-Star Raw Denim/СХВП — ESGW Holdings (G Stor) (Дело T-309/08) (2008/C 260/29) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: G-Star Raw Denim Kft. (Будапеща, Унгария) (представител: G. Vos, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: ESGW Holdings Ltd (Tortola, Британски Вирджински острови) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 14 април 2008 г. по преписка R 1232/2007-1, — да се отхвърли заявка No 4 195 368 за регистрация на марка на Общността, и — да се осъди ответникът да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „G Stor“ за стоки от клас 9 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в процедурата по възражението: Жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Регистрирана в Бенелюкс под No 545 551 словна марка „G-STAR“ за стоки от клас 25; Словна/фигуративна марка на Общността No 3 445 401 „G-STAR“ за стоки от класове 9 и 25; Словна марка на Общността No 3 444 262 „G-Star“ за стоки от класове 9 и 25; по-ранна добре позната словна марка „G-Star“, защитена в различни държави, за стоки от класове 25; марка на Общността No 3 444 „G-STAR RAW DENIM“ за стоки от класове 9 и 35; датско търговско наименование G-Star International B.V. Решение на отдела по споровете: Уважава възражението и отхвърля изцяло заявката Решение на апелативния състав: Отменя оспорваното решение и отхвърля възражението Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент на Съвета No 40/94, тъй като апелативният състав е приложил погрешен критерий при преценката на необходимата прилика между марките, предмет на спора, и на необходимата вреда за по-ранните марки. В допълнение, апелативният състав неправилно оценил фактите, свързани с посочените преценки.
bg	caselaw	EU	16.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 174/23 Определение на председателя на Общия съд от 23 април 2012 г. — Hassan/Съвет (Дело T-572/11 R II) (Обезпечително производство - Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на финансови средства и икономически ресурси - Молба за постановяване на временни мерки - Нова молба - Нови обстоятелства - Липса - Недопустимост) 2012/C 174/39 Език на производството: френски Страни Молител: Samir Hassan (Дамаск, Сирия) (представители: адв. É. Morgan de Rivery и адв. E. Lagathu) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Kyriakopoulou и M. Vitsentzatos) Предмет Молба за временни мерки, по-конкретно за спиране на изпълнението на въведените от Съвета срещу Сирия ограничителни мерки, доколкото тези мерки се отнасят до молителя Диспозитив 1. Отхвърля молбата за временни мерки. 2. Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	15.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/52 Определение на Общия съд от 7 юли 2014 г. — Melitta France/Комисия (Дело T-224/13) (1) ((Жалба за отмяна - Околна среда - Директива 94/62/ЕО - Опаковки и отпадъци от опаковки - Директива 2013/2/ЕС - Рула, тръби и цилиндри, обвити в еластичен материал - Липса на пряко засягане - Недопустимост)) 2014/C 315/88 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Melitta France (Chezy-sur-marne, Франция) (представител: H. Weil, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Alcover San Pedro и J.-F. Brakeland) Предмет Искане за частична отмяна на Директива 2013/2/ЕС на Комисията от 7 февруари 2013 година за изменение на приложение I към Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 37, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 14, стр. 238), доколкото Комисията е вписала обвитите в еластичен материал рула, тръби и цилиндри, с изключение на предназначените за части от производствени съоръжения и които не се използват за представянето на един продукт като продажна единица, в списъка на примерите за стоки, онагледяващ прилагането на критериите за уточняване на понятието „опаковка“. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Осъжда Melitta France да понесе собствените си съдебни разноски, както и направените от Европейската комисия съдебни разноски. (1) ОВ C 171, 15.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	24.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 69/20 Иск, предявен на 15 януари 2007 г. — Федерална република Германия/Комисия (Дело T-14/07) (2007/C 69/46) Език на производството: немски Страни Ищец: федерална република Германия (представители: M. Lumma, C. Schulze-Bahr, подпомагани от адвокат C. von Donat) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени Решение C(2006) 5163 окончателeн на Комисията от 3 ноември 2006 г. за намаляване на предоставеното с Решение C(95) 1427 на Комисията от 11 юли 1995 г. финансово участие на Европейския фонд за регионално развитие в Оперативната програма на Северен Рейн-Вестфалия в рамките на инициативата на Общността МСП (ЕФРР No 94.02.10.029), доколкото намаляването превишава размера на неизползваната сума от участието на ЕФРР, — да се осъди Комисията да заплати разноските. Правни основания и основни доводи С атакуваното решение Комисията е намалила участието на Европейския фонд за регионално развитие (EФРР) в Оперативната програма на Северен Рейн-Вестфалия в рамките на инициативата на Общността МСП. В подкрепа на своя иск ищецът твърди, че атакуваното решение нарушава Решение C(95) 1427 на Комисията от 11 юли 1995 г., с което е предоставено одобрение. Освен това, ищецът се позовава на нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент 4253/88 (1), тъй като изискванията за намаляване не са налице. В тази връзка той изтъква по-специално, че отклоненията от указателния план за финансиране не представляват съществена промяна на програмата. Дори и да е налице съществена промяна на програмата, ищецът твърди, че е налице предварително одобрение на Комисията за гъвкаво прилагане на указателните планове за финансиране, предоставено чрез нейните „Насоки за финансово приключване на оперативните мерки (1994 — 1999) на Структурния фонд “(SEC (1999) 1316). Дори да се приеме, че са налице предпоставките за намаляването, ищецът възразява, че ответникът не е упражнил предоставеното му право на преценка във връзка с конкретната програма. Според ищеца, Комисията е трябвало да прецени дали намаляването на участието на EФРР се явява пропорционално. (1) Регламент (ЕИО) No 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 г., относно определяне на разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2052/88, по отношение на координацията на дейностите на различните структурни фондове, от една страна, между тях и Европейската инвестиционна банка, и други съществуващи финансови инструменти, от друга (ОВ L 374, 31.12.1988 г., стр. 1).
bg	caselaw	EU	12.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/15 Решение на Съда (голям състав) от 6 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Asylgerichtshof — Австрия) — K/Bundesasylamt (Дело C-245/11) (1) (Регламент (ЕО) No 343/2003 - Определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в една от държавите членки, от гражданин на трета страна - Хуманитарна клауза - Член 15 от този регламент - Лице, ползващо убежище в държава членка, което е в зависимост от търсещия убежище, тъй като страда от тежко заболяване - Член 15, параграф 2 от регламента - Задължение на тази държава членка, която не е компетентна предвид критериите, изложени в глава III от същия регламент, да разгледа молбата за убежище, подадена от посоченото търсещо убежище лице - Условия) 2013/C 9/23 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Asylgerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател: K Ответник: Bundesasylamt Предмет Преюдициално запитване — Asylgerichtshof — Тълкуване на член 3, параграф 2, както и на член 15 от Регламент (ЕО) No 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (OB L 50, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56) — Задължение на държава членка да разгледа по хуманитарни подбуди подадена пред нея молба за убежище, макар да не е длъжна да го направи съгласно определените в Регламент (ЕО) No 343/2003 критерии — Тясна връзка между търсещия убежище и много уязвимо лице, което вече има право на убежище в посочената държава членка Диспозитив При обстоятелства като разглежданите в главното производство член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, която не е компетентна да разгледа молба за убежище предвид критериите по глава III на този регламент, придобива такава компетентност. Държавата членка, придобила компетентността по смисъла на същия регламент, трябва да изпълни свързаните с нея задължения. Тя уведомява за това първоначално компетентната държава членка. Това тълкуване на посочения член 15, параграф 2 се прилага и когато държавата членка, която е била компетентна съгласно критериите по глава III от посочения регламент, не е представила искане в този смисъл в съответствие с параграф 1, второ изречение на същия член. (1) ОВ C 269, 10.9.2011 г.
bg	caselaw	EU	22.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 134/14 Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 9 декември 2009 г. — eDate Advertising GmbH/X (Дело C-509/09) 2010/C 134/23 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesgerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател: eDate Advertising GmbH Ответник: X Преюдициални въпроси 1. В случаите, в които съдържанието на определен уебсайт (може да) води до нарушение на правата на личността, трябва ли изразът „мястото, където [...] може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-нататък „Регламент No 44/2001“) (1), да се тълкува в смисъл, че засегнатото лице може да предяви иск за преустановяване и забрана на нарушаващите правата му действия на управителя на уебсайта пред съдилищата на всяка държава членка, в която може да се отвори този сайт, независимо в коя държава членка е установен управителят на уебсайта, или в смисъл, че за да са компетентни и съдилищата на държавите членки, в които управителят на уебсайта не е установен, трябва да е налице не само техническа възможност за отваряне на сайта в тези държави, но и особена връзка на спорното съдържание или на самия уебсайт с държавата на съда (връзка със съответната държава)? 2. Ако се изисква особена връзка със съответната държава: по какви критерии трябва да се определя тази връзка? Има ли значение дали управителят на спорния уебсайт целенасочено го е предназначил (и) за потребителите на Интернет в държавата на съда, или е достатъчно информацията, която може да се изтегли от този сайт, да има обективна връзка с държавата на съда в смисъл, че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси — интересът на ищеца от зачитане на личните му права и интересът на управителя да определя съдържанието на своя уебсайт и да предоставя информация? За установяването на особената връзка със съответната държава релевантен ли е броят на посещенията на спорния уебсайт от територията на държавата на съда? 3. Ако установяването на компетентността не предполага особена връзка с държавата на съда или ако за целта е достатъчно спорната информация да има обективна връзка с държавата на съда в смисъл, че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси, и ако в този случай установяването на особената връзка не предполага да е налице определен минимален брой посещения на спорния уебсайт от територията на държавата на съда: трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директивата за електронната търговия“) (2), да се тълкува в смисъл, че тези разпоредби следва да се разглеждат като стълкновителни норми, в смисъл че и в областта на гражданското право изключват прилагането на националните стълкновителни норми и предвиждат да се прилага единствено действащото право в страната на произход, или в смисъл, че тези разпоредби трябва да се разглеждат като материалноправен коректив, който изменя съдържанието на правните изводи по съществото на спора спрямо това, което следва от приложимото съгласно националните стълкновителни норми право, и ги ограничава съгласно изискванията на страната на произход? В случай че разпоредбите на член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия са стълкновителни норми: изискват ли посочените разпоредби да се прилага само действащото в страната на произход материално право, или изискват да се прилагат и действащите в нея стълкновителни норми, поради което да е възможно правото на страната на произход всъщност да препраща към правото на държавата на съда? (1) OB L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74. (2) OB L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257.
bg	caselaw	EU	13.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 108/40 Жалба, подадена на 11 февруари 2013 г. — ZZ/Комисия (Дело F-14/13) 2013/C 108/95 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: адв. S. Sagias) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението на конкурсната комисия по конкурс EPSO/AST/117/11 за недопускане на жалбоподателя до изпитите по посочения конкурс поради липса на необходимия професионален опит. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на конкурсната комисия по конкурс EPSO/AST/117/11 за недопускане на жалбоподателя до изпитите по конкурса — решение, което му е съобщено с писмо от 18 април 2012 г. и впоследствие е потвърдено, като потвърждението му е съобщено с писмо от 24 май 2012 г., — да се отмени решението от 9 ноември 2012 г., с което се отхвърля административната жалба, подадена срещу горепосоченото решение на конкурсната комисия, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	8.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 287/9 Решение на Съда (осми състав) от 2 юни 2016 г. — Photo USA Electronic Graphic, Inc./Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Ancàp SpA, Cerame-Unie AISBL, Confindustria Ceramica, Verband der Keramischen Industrie eV (Дело C-31/15 P) (1) ((Обжалване - Дъмпинг - Регламент за изпълнение (ЕС) Noo 412/2013 - Внос на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китай - Окончателно антидъмпингово мито)) (2016/C 287/11) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Photo USA Electronic Graphic, Inc. (представител: K. Adamantopoulos, avocat) Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално от B. Driessen и S. Boelaert, впоследствие от H. Marcos Fraile, подпомагани от B. O’Connor, solicitor, и от S. Gubel, avocat), Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland и M. França), Ancàp SpA, Cerame-Unie AISBL, Confindustria Ceramica, Verband der Keramischen Industrie eV (представител: R. Bierwagen, Rechtsanwalt) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Photo USA Electronic Graphic Inc. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 89, 16.3.2015 г.
bg	caselaw	EU	6.3.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 70/17 Решение на Общия съд от 25 януари 2017 г. — Sun System Kereskedelmi és Szolgáltató/EUIPO — Hollandimpex Kereskedelmi és Szolgáltató (Choco Love) (Дело T-325/15) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Choco Love“ - По-ранни словна марка на Европейския съюз „CHOCOLATE“, словна национална марка „CSOKICSŐ“ и фигуративна марка на Европейския съюз „Chocolate Brown“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2017/C 070/23) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Sun System Kereskedelmi és Szolgáltató Kft. (Будапеща, Унгария) (представител: Á. László, адвокат) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: I. Moisescu и A. Schifko) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Hollandimpex Kereskedelmi és Szolgáltató Kft. (Будапеща) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 26 март 2015 г. (преписка R 1369/2014-1), постановено в производство по възражение между Sun System Kereskedelmi és Szolgáltató и Hollandimpex Kereskedelmi és Szolgáltató Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Sun System Kereskedelmi és Szolgáltató Kft. да понесе освен направените от него съдебни разноски и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). (1) ОВ C 279, 24.8.2015 г.
bg	caselaw	EU	8.6.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 190/17 Жалба, подадена на 24 март 2015 г. — Aurora/CPVO — SES-VanderHave (M 02205) (Дело T-140/15) (2015/C 190/21) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Aurora Srl (Финале Емилия, Италия) (представител: L. Buchman, lawyer) Ответник: Служба на Общността за сортовете растения (CPVO) Друга страна в производството пред отделението по жалбите: SES-VanderHave NV/SA (Тинен, Белгия) Данни за производството пред CPVO Притежател на спорното право на закрила на Общността на сортове растения: другата страна в производството пред отделението по жалбите Спорно право на закрила на Общността на сортове растения: Право на закрила на Общността на сортове растения No EU 15118, сортово наименование M 02205 Оспорено решение: Решение на отделението по жалбите на CPVO от 26 ноември 2014 г. по преписка A10/2013 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени оспореното решение, — да обяви за нищожно право на закрила на Общността на сортове растения No EU 15118, — да осъди CPVO да заплати съдебните разноски, включително на евентуално встъпилите страни. Изложени основания — Нарушение на членове 6 и 7 от Регламент No 2100/94, — Неправилно тълкуване на член 87, параграф 4 от Регламент No 2100/94, — Нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като условията във връзка с предоставеното право на закрила на Общността на сортове растения са били изменени с обратна сила, — Частично нарушение на принципа на оправдани правни очаквания, — Нарушение на принципа на прозрачност и на правото на обществен достъп до документи, доколкото процесът на проверка не е проведен прозрачно, защото жалбоподателят не е имал достъп до основни документи.
bg	caselaw	EU	28.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 234/48 Жалба, подадена на 25 юни 2010 г. — Milux/СХВП (BMICONTROL) (Дело T-283/10) () 2010/C 234/85 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Milux Holding S.A. (Люксембург, Люксембург) (представител: J. Bojs, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 17 юни 2010 г. по преписка R 1435/2009-4, — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „BMICONTROL“ за стоки и услуги от класове 9, 10 и 44 Решение на проверителя: отхвърля заявката за регистрация на марка на Общността Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: нарушение на Регламент No 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав е приложил неправилно принципа на недопускане на дискриминация в настоящия случай; при условията на евентуалност, нарушение на член 7, § 1, буква б) и на член 7, § 1, буква в) от Регламент No 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав погрешно е приел, че заявената марка няма достатъчен вътрешноприсъщ отличителен характер.
bg	caselaw	EU	2.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 156/31 Жалба, подадена на 29 февруари 2016 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 17 декември 2015 г. по съединени дела T-515/13 и T-719/13, Испания и др./Комисия (Дело C-128/16 P) (2016/C 156/41) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, É. Gippini Fournier и P. Němečková) Други страни в производството: Кралство Испания, Lico Leasing, S.A.U. и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, S.A. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 17 декември 2015 г. по съединени дела T-515/13 и T-719/13, — да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане, — да се осъдят жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски. Основания и основни доводи 1. Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото, тълкувайки и прилагайки член 107, параграф 1 от Договора във връзка с понятията за предприятие и за селективно предимство, както и тълкувайки и прилагайки задължението за мотивиране, както и изопачил спорното решение, що се отнася до селективността. — Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото и изопачил решението, като изтълкувал неправилно селективния характер на данъчно предимство, запазено за предприятия, развиващи определена икономическа дейност, които се състоят от ОИИ и техните съдружници, както и като погрешно квалифицирал мотивите. — Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в анализа на селективното предимство, произтичащо от дискреционните правомощия на националните данъчни органи. — Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тълкувайки понятието за селективност, като изключил наличието на селективност при мярка, запазена за правни субекти, които правят някои инвестиции. 2. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и изопачил спорното решение при тълкуването и прилагането на задължението за мотивиране, що се отнася до засягането на конкуренцията и въздействието върху търговията във връзка с член 107, параграф 1 от Договора.
bg	caselaw	EU	31.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/55 Жалба, подадена на 3 юни 2010 г. — Skareby/Комисия (Дело F-42/10) () 2010/C 209/89 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Carina Skareby (Льовен, Белгия) (представители: S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, lawyers) Ответник: Европейска комисия Предмет и описание на спора Отмяната на решението на Комисията, с което се отхвърля оплакването на жалбоподателката за това, че тя е била предмет и е изпитала психологически тормоз през периода, в който е била на работа в регионалната делегация на Комисията в Киргизстан. Искания на жалбоподателката Жалбоподателката моли Съда: — да поиска от Комисията да представи доклада на нейната служба за разследвания и дисциплинарни въпроси (IDOC), заедно с подкрепящи доказателства, — да отмени решението на Комисията от 23 юли 2009 г. и доколкото е необходимо решението за отхвърляне на оплакването, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	21.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 217/18 Решение на Общия съд от 7 юни 2012 г. — Meda Pharma/СХВП — Nycomed (ALLERNIL) (Съединени дела T-492/09 и Т-147/10) (1) (Марка на Общността - Процедура по възражение - Международна регистрация, обозначаваща Европейската общност - Словна марка ALLERNIL - Заявка за регистрация на словна марка на Общността ALLERNIL - По-ранна национална словна марка ALLERGODIL - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Мотивиране - Член 75 от Регламент No 207/2009) 2012/C 217/36 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Meda Pharma GmbH & Co. KG (Bad Homburg vor der Höhe, Германия) (представители: G. Würtenberger et R. Kunze, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално B. Schmidt, впоследствие D. Walicka и накрая G. Schneider) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Nycomed GmbH (Constance, Германия) (представители: първоначално A. Ferchland, впоследствие A. Ferchland и K. Trautmann, avocats) Предмет Две жалби срещу две решения на четвърти апелативен състав на СХВП от 29 септември 2009 г. (преписки R 1386/2007 4 и R 697/2007 4) относно процедура по възражение между Meda Pharma GmbH & Co. KG и Nycomed GmbH. Диспозитив 1. Отхвърля жалбите. 2. Осъжда Meda Pharma GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски по дела T-492/09 и T-147/10. (1) ОВ C 37, 13.2.2010 г.
bg	caselaw	EU	25.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 272/29 Жалба, подадена на 1 август 2008 г. — Elf Aquitaine/Комисия (Дело T-299/08) (2008/C 272/56) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Elf Aquitaine SA (Courbevoie, Франция) (представители: E. Morgan de Rivery, S. Thibault-Liger, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — като главно искане, на основание член 230 ЕО, да се отмени Решение на Комисията на Европейските общности C(2008) 2626 окончателен в частта, която се отнася до Elf Aquitaine, — при условията на евентуалност: — на основание член 229 ЕО да се отмени или намали глобата от 22 700 000 EUR, наложена солидарно на Arkema France SA и Elf Aquitaine с член 2, буква в) от Решение на Комисията на Европейските общности No C(2008) 2626 окончателен от 11 юни 2008 г., — на основание член 229 ЕО да се отмени или намали глобата от 15 890 000 EUR, наложена на Elf Aquitaine с член 2, буква д) от Решение на Комисията на Европейските общности No C(2008) 2626 окончателен от 11 юни 2008 г., — във всички случаи да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати изцяло съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска частичната отмяна на Решение на Комисията C(2008) 2626 окончателен от 11 юни 2008 г. по преписка COMP/38.695 — Натриев хлорат, с което Комисията е установила, че някои предприятия, сред които жалбоподателят, са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство посредством разпределянето на обема на продажби, определянето на цени, обмена на сведения за цени и обем на продажби, представляващи търговска тайна, и упражняването на надзор върху изпълнението на тези антиконкурентни споразумения на пазара на натриев хлорат в Европейското икономическо пространство. В подкрепа на исканията си жалбоподателят се позовава на единадесет правни основания, изведени от: — нарушение на правилата, уреждащи носенето на отговорност за нарушения в рамките на групи от дружества, доколкото i) Комисията погрешно твърдяла, че не е длъжна да представи доказателства в подкрепа на презумпцията, че дружество майка, което притежава 100 % от капитала на дъщерно дружество, упражнява решаващо влияние върху последното, ii) действително представените от Комисията доказателства не били в подкрепа на тази презумпция и iii) Комисията отхвърлила съвкупността от улики, които посочва жалбоподателят, за да обори тази презумпция, — нарушение на правото на защита на жалбоподателя, на принципа на равни процесуални възможности, на презумпцията за невиновност, на принципа на лична отговорност и индивидуализиране на наказанието, на принципа на законност и на принципа на равно третиране във връзка с правилата за носене на отговорност, — изопачаване на съвкупността от улики, които посочва жалбоподателят, — противоречие в мотивите по отношение на понятието за предприятие по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, на зависимостта на дъщерното дружество Arkema France от жалбоподателя и на съдържанието на контрола, който трябва да упражнява дружество майка върху дъщерното си дружество, за да може отговорността за нарушение от страна на дъщерното дружество да се носи от дружеството майка, — нарушение на принципа на добра администрация, доколкото Комисията i) не разгледала внимателно и безпристрастно всички относими данни, ii) не приложила спрямо страните същите правила, който прилага спрямо себе си и iii) не спряла образуваното срещу жалбоподателя производство до постановяване на решенията по съответните дела, висящи пред Първоинстанционния съд, — нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като Комисията се отклонила от прилаганите в предходни решения критерии за носенето на отговорност от дружеството майка за нарушение от страна на дъщерно дружество, — злоупотреба с власт, тъй като наложените санкции се отклонявали от законово установената им цел, а именно да санкционират предприятие за извършено от него нарушение, — неоснователното налагане на глоба пряко на жалбоподателя в нарушение на принципа на самостоятелна правосубектност на юридическото лице и при двойно отчитане на възпиращия ефект при определянето на размера на глобата, — нарушение на принципите и правилата, уреждащи изчисляването на глобите, — нарушение на известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер (1), с твърдението, че доказателствата, представени от дъщерното дружество Arkema France били недостатъчни, и — обстоятелството, че е несправедливо на жалбоподателя да се наложи по-тежката от двете отделни санкции, когато отговорността на дъщерното дружество Arkema France била значително по-малка от тези на EKA и на Finnish Chemicals. (1) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3).
bg	caselaw	EU	22.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 311/44 Решение на Общия съд от 9 септември 2011 г. — DRV/СХВП — Austria Leasing („Austria Leasing Gesellschaft m.b.H. Mitglied der Raiffeisen-Bankengruppe Österreich“) (Дело T-199/10) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „Austria Leasing Gesellschaft m.b.H. Mitglied der Raiffeisen-Bankengruppe Österreich“ - По-ранна национална фигуративна марка „Raiffeisen“ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2011/C 311/81 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Deutscher Raiffeisenverband e.V. (DRV) (Бон, Германия) (представители: I. Rinke, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: B. Schmidt) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Austria Leasing GmbH (Ешборн, Германия) (представител: B. Joachim, avocat) Предмет Жалба за отмяна на Решение на първи апелативен състав на СХВП от 3 февруари 2010 г. (преписка No R 253/2009-1), постановено в производство по възражение между Deutscher Raiffensenverband e.V. (DRV) и Austria Leasing GmbH Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Deutscher Raiffeisenverband e.V. (DRV) да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 179, 3.7.2010 г.
bg	caselaw	EU	19.10.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 304/12 Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. — Iran Insurance/Съвет (Дело T-12/11) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Правно основание - Нарушение на международното право - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Явна грешка в преценката - Право на собственост - Пропорционалност - Равно третиране - Недопускане на дискриминация) 2013/C 304/22 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Iran Insurance Company (Техеран, Иран) (представител: D. Luff, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и G. Marhic) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и M. Konstantinidis) Предмет От една страна, жалба за отмяна, първо, на приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година (ОВ L 281, стр. 81) и на приложение VIII към Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) No 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1) в частите, отнасящи се до жалбоподателя, второ, на решението по отношение на жалбоподателя, „съдържащо се в“ писмо от 28 октомври 2010 г., трето, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС (ОВ L 319, стр. 71) и на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), доколкото същите могат да засегнат положението на жалбоподателя, четвърто, на решението по отношение на жалбоподателя „съдържащо се в“ писмо от 5 декември 2011 г., пето, на приложение IX към Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) No 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) в частите, отнасящи се до жалбоподателя, и шесто, на всеки бъдещ регламент или всяко бъдещо решение на Съвета или на Комисията за изменение или допълнение на някой от обжалваните по делото актове, и от друга страна, искане за обявяване за неприложими по отношение на жалбоподателя на член 12 и на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, на член 16, параграф 2 и на член 26 от Регламент No 961/2010, на член 1, точка 7 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 19, стр. 22), на член 23, параграф 2 и на член 35 от Регламент No 267/2012, на член 1, точка 8 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 282, стр. 58), на член 1, точка 11 от Регламент (ЕС) No 1263/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Регламент No 267/2012 (ОВ L 356, стр. 34), както и на член 1, точка 2 от Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 356, стр. 71) Диспозитив 1. Жалбата е недопустима в частта относно искането за отмяна на всеки бъдещ регламент или всяко бъдещо решение на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия за изменение или допълнение на някой от обжалваните по делото актове. 2. Липсва основание за произнасяне, както по исканията за отмяна на решенията по отношение на Iran Insurance Company, „съдържащи се във“ писмата на Съвета от 28 октомври 2010 г. и от 5 декември 2011 г., така и по възражението за липса на абсолютни процесуални предпоставки, повдигнато от Съвета, подкрепен от Комисията, срещу исканията за отмяна на решението по отношение на Iran Insurance Company, „съдържащо се във“ писмото на Съвета от 28 октомври 2010 г. 3. Отменя приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година, приложение VIII към Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) No 423/2007, Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС, Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и приложение IX към Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) No 961/2010, доколкото същите се отнасят до Iran Insurance Company. 4. Запазва действието на приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, а след това и с Решение 2011/783, по отношение на Iran Insurance Company до влизането в сила на отмяната на приложение IX към Регламент No 267/2012, доколкото същата се отнася до Iran Insurance Company. 5. Съветът понася, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Iran Insurance Company. 6. Комисията понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 63, 26.2.2011 г.
bg	caselaw	EU	26.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 159/34 Жалба, подадена на 28 февруари 2014 г. — JingAo Solar и др./Съвет (Дело T-158/14) 2014/C 159/46 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: JingAo Solar Co. Ltd (Нинжин, Китай); Shanghai JA Solar Technology Co. Ltd (Шанхай, Китай); Yangzhou JA Solar Technology Co. Ltd (Йангжу, Китай); Hefei JA Solar Technology Co. Ltd (Хефей, Китай); Shanghai JA Solar PV Technology Co. Ltd (Шанхай); и JA Solar GmbH (Мюнхен, Германия) (представители: A. Willems, S. De Knop и J. Charles, lawyers) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да приеме жалбата за допустима, — да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) No 1239/2013 на Съвета за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 325, стр. 66) в частите, които се отнасят до жалбоподателите, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания. 1. Първото основание е изведено от твърдението, че като наложили изравнителни мерки по отношение на кристалните силициеви фотоволтаични модули и ключовите компоненти с произход от или изпратени от Китайската народна република, след като в известието за започване на процедурата били посочени само фотоволтаичните модули и ключовите компоненти с произход от Китайската народна република, институциите нарушили член 10, параграф 12 и член 10, параграф 13 от Регламент (ЕО) No 597/2009 на Съвета (1). 2. Второто основание е изведено от твърдението, че като наложили изравнителни мерки по отношение на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти, за които не било проведено антисубсидийно разследване, институциите нарушили членове 1 и 27 от Регламент (ЕО) No 597/2009 на Съвета. 3. Третото основание е изведено от твърдението, че като извършили само едно разследване за два различни продукта (а именно за кристалните силициеви фотоволтаични модули и за елементите), институциите нарушили член 2, буква в) от Регламент (ЕО) No 597/2009 на Съвета. (1) Регламент (ЕО) No 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 188, стр. 93)
bg	caselaw	EU	15.6.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 198/33 Решение на Общия съд от 30 април 2015 г. — Hitachi Chemical Europe и др./ECHA (Дело T-135/13) (1) ((REACH - Идентифициране на някои респираторни сенсибилизатори като пораждащи сериозно безпокойство вещества - Еквивалентна степен на безпокойство - Жалба за отмяна - Пряко засягане - Допустимост - Право на защита - Пропорционалност)) (2015/C 198/44) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Hitachi Chemical Europe GmbH (Дюселдорф, Германия); Polynt SpA (Scanzorosciate, Италия); и Sitre Srl (Милано, Италия) (представители: C. Mereu и K. Van Maldegem, avocats) Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA) (представители: M. Heikkilä, W. Boere и T. Zbihlej) Страни, встъпили в подкрепа на жалбоподателите: REACh ChemAdvice GmbH (Kelkheim, Германия); и New Japan Chemical (Осака, Япония) (представители: C. Mereu и K. Van Maldegem) Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Кралство Нидерландия (представители: B. Koopman, M. Bulterman и C. Schillemans); и Европейска комисия (представители: K. Mifsud-Bonnici и K. Talabér-Ritz) Предмет Искане за частична отмяна на Решение ED/169/2012 на ECHA от 18 декември 2012 г. относно включването на пораждащи сериозно безпокойство вещества в списъка на кандидат-веществата на основание член 59 от Регламент (ЕО) No 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) No 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в OB L 118, 2010 г., стр. 89 и OB L 36, 2009 г., стр. 84), в частта му относно хексахидро метилфталов анхидрид (ЕО No 247-094-1), хексахидро-4-метилфталов анхидрид (ЕО No 243-072-0), хексахидро-1- метилфталов анхидрид (ЕО No 256-356-4) и хексахидро-3- метилфталов анхидрид (ЕО No 260-566-1). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Hitachi Chemical Europe GmbH, Polynt SpA и Sitre Srl понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската агенция по химикали (ECHA). 3) Кралство Нидерландия, Европейската комисия, REACh ChemAdvice GmbH и New Japan Chemical понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 129, 4.5.2013 г.
bg	caselaw	EU	28.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/15 Жалба, подадена на 1 април 2014 г. — Mederer/СХВП — Cadbury Netherlands International Holdings (Gummi Bear-Rings) (Дело T-210/14) 2014/C 245/21 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Mederer GmbH (Фюрт, Германия) (представители: C. Sachs и O. Ruhl, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Cadbury Netherlands International Holdings BV (Бреда, Нидерландия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 16 декември 2013 г. по преписка R 225/2013-5, — да осъди ответника и другата страна в производството да заплатят направените разноски пред СХВП и съдебните разноски в производството пред Общия съд. Основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словните елементи „Gummi Bear-Rings“ за стоки от клас 30 — международна регистрация No 1 0 51 028, посочваща Европейския съюз Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Cadbury Netherlands International Holdings BV Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: национална фигуративна марка, съдържаща словния елемент „Gummy“ Решение на отдела по споровете: уважава възражението Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 76, параграф 1 от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	7.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 155/15 Преюдициално запитване, направено от Tribunal administratif de Paris (Франция) на 9 май 2007 г. — Diana Mayeur/Ministre de la santé et des solidarités (Дело C-229/07) (2007/C 155/29) Език на производството: френски Препращаща юрисдикция Tribunal administratif de Paris Страни в главното производство Ищец: Diana Mayeur Ответник: Ministre de la santé et des solidarités Преюдициално запитване Разпоредбите на член 23 от Директива 2004/38/ЕО от 29 април 2004 година (1) позволяват ли гражданин на трета държава, съпруг на гражданин на Общността, да се позове на нормите на Общността за взаимно признаване на дипломите и за свобода на установяване и задължават ли компетентните органи на държавата-членка, пред която е направено искането за разрешение за упражняване на регламентирана професия, да вземат предвид всички дипломи, свидетелства и други удостоверения, дори ако са получени извън Европейския съюз, и при положение че поне са били признати в друга държава-членка, както и съответния опит на заинтересуваното лице, като направят сравнение между, от една страна, уменията, установени от тези удостоверения и този опит и, от друга страна, познанията и квалификациите, изисквани според националното законодателство? (1) Директива 2004/38/EО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки за изменение на Регламент (EИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/EИО, 68/360/EИО, 72/194/EИО, 73/148/EИО, 75/34/EИО, 75/35/EИО, 90/364/EИО, 90/365/EИО и 93/96/EИО (OВ L 158, стр. 77, както и — поправки — OВ L 229, стр. 35 и OВ 2005, L 197, стр. 34).