text
stringlengths 0
846k
| lang
stringclasses 21
values |
|---|---|
8. Споразумение между Европейския съюз и Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на дипломатически, служебни или официални паспорти (
| bg |
Състав на Парламента: вж. протокола
| bg |
12. Спазване на изискванията на държавата на знамето (
| bg |
Съобщаване на общи позиции на Съвета: вж. протоколи
| bg |
Процесуални права в рамките на наказателните процеси (разискване)
Пред: седател. - Следващата точка е разискване относно:
въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Sarah Ludford, Elena Oana Antonescu, Carmen Romero López, Heidi Hautala и Rui Tavares от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към Съвета: Процесуални права в рамките на наказателното производство (B7-0343/2009),
въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Sarah Ludford, Elena Oana Antonescu, Carmen Romero López, Heidi Hautala и Rui Tavares от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към Комисията: Процесуални права в рамките на наказателното производство (B7-0344/2009).
Sarah Ludford: Г-н председател, откровено и напълно признавам, че събитията изпревариха тези два въпроса, изискващи устен отговор, внесени на 1 декември миналата година, но това разискване все пак си струва да се проведе, за да потвърдим, че проблемът за процесуалните права отново е на дневен ред след като, за съжаление, отсъстваше няколко години и да подчертаем неотложността и приоритета на тази програма.
През последните 10 години Европейският парламент постоянно се оплакваше, че процесуалните защитни мерки и правата на подсъдимите не получават нужното внимание, още по-малко действия, които да доведат до повишаване на скоростта и ефективността на разследването и на съдебното преследване. Ние подкрепихме последните, защото те означават повече заловени престъпници. Онези, които по принцип отричат европейската заповед за арест, са апологетите на престъпниците от мафията и укриващите се крадци, похитителите и терористите. Но въпросът е в баланса и получаването на "европейска заповед за арест плюс" и оттук всеобхватна справедливост чрез процесуални гаранции, съпътстващи опростените трансграничните съдебни преследвания. Опонентите на европейската заповед за арест, разбира се, не желаят и никакви действия от страна на ЕС относно правата; те просто искат "европейска заповед за арест минус".
Но прилагането на европейска заповед за арест без подходящи процесуални гаранции в някои случаи доведе до отказ от правосъдие, защото взаимното признаване не беше придружено от солидна основа за взаимно доверие. Такъв е случаят с моя избирател Andrew Symeou. Andrew е в гръцки затвор от шест месеца в очакване на процес по обвинение в непредумишлено убийство, което изглежда се основава на сгрешена самоличност и, боя се да го кажа, на полицейска жестокост към свидетели, и мисля, че това е злоупотреба с европейска заповед за арест. Когато тя беше одобрена през 2002 г., всички страни споделяха разбирането, че тази мярка с ефект върху висящите дела на граждани на ЕС, държани в затвори в друга държава-членка, бързо ще бъде последвана от мерки, които да гарантират тяхното право на справедлив процес, както и това, че няма да има съдебни грешки. Това обещание беше провалено от държавите-членки, които не приеха предложението на Комисията за рамково решение, чийто обхват е в разумни граници, относно процесуалните права и сега в частичният подход е най-доброто, с което можем да разполагаме. Благодарна съм, че шведското председателство поднови този ангажимент, но това е само пътна карта на поетапен принцип.
Трябва да видим, че чашата е наполовина пълна и да бъдем оптимисти, макар че, за съжаление, е обезпокоително, че Съветът обещава само да разгледа, а не да уреди законово въпроса за европейската гаранция, което щеше да помогне на Andrew Symeou, на който изрично бе отказано освобождаване под гаранция, защото е чужденец. Сега от съдиите се изисква да прилагат присъди и съдебни заповеди от други държави-членки, без да проучват фактите и те ще бъдат обект на все повече критика и обществено недоволство, ако няма общо за целия ЕС съответствие с минималните процесуални гаранции и право на защита по време на наказателни разследвания и преследвания. Не само отделните граждани се опасяват от слабите гаранции за правата им; това също така възпира съдии, полицаи и прокурори да работят заедно.
Считам, че гарантирането на правата на човека в европейските заповеди за арест следва да бъде изрично условие за екстрадиране, колкото и това да е омразно за Комисията. Благодарение на либералните демократи законодателството на Обединеното кралство предвижда при прилагането на тази мярка съдът да се увери, че няма нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Озадачаващо е, че британските съдилища изглежда се стесняват да търсят закрилата на тази клауза, за да блокират предаването. Ако всички държави-членки действително спазваха задълженията си съгласно ЕКПЧ, нямаше да има нужда от мерки на ЕС. Проблемът не е в липсата на стандарти, а в липсата на спазването им на практика, поради което много държави-членки се озовават пред съда в Страсбург. Предвид Договора за Европейския съюз и сега Договора от Лисабон, които задължават ЕС да спазва ЕКПЧ, това е срамно и неприемливо. Така че наистина се нуждаем от механизъм на ЕС за прилагане, който отсега нататък ще бъде осигурен от компетентностите на Комисията при нарушения и надзора на Европейския съд. Необходимо е мерките на ЕС да са в съответствие с ЕКПЧ и да не й противоречат, или да я подценяват, но същевременно да придават добавена стойност по отношение на укрепването на практическото приложение.
Надявам се, че Комисията и Съветът са съгласни, че стандартът на директивите, гарантиращи основните права, следва да бъде висок. Инициативата на държавите-членки относно устния и писмения превод, с която се предлага текста, който Съветът одобри миналия октомври, е по-малко амбициозна от текста на Комисията и трябва да се усъвършенства. Затова ние сме загрижени, че първата мярка не показва най-високи стандарти. Надявам се, че ще бъдем по-амбициозни и ще създадем прецедент за следващите етапи от изграждането на процесуалните права, които след устния и писмен превод ще бъдат последвани от други мерки като правна помощ, право на информация, право на комуникация с консулските служби и т.н. Ето защо искам повторно уверение от Съвета и Комисията, че мерките в пътната карта ще бъдат представени достатъчно бързо, за да запазим инерцията по пътя към действителното постигане на право на справедлив процес, което отдавна дължим.
Диего Лопес Гаридо: Доволен съм, че този въпрос беше внесен от баронеса Ludford, която се изказа току що, г-жа Antonescu, г-жа Romero, г-жа Hautala и г-н Tavares, тъй като наистина сме изправени пред въпрос от първостепенно значение, който се отнася до процесуалните гаранции в наказателните производства. Във връзка с това бих искал да кажа, че ние приехме за приоритетен въпроса, който поставихте на нашето внимание, и сме съгласни, че той трябва да се хармонизира на европейско равнище.
В началото на Вашия въпрос Вие посочихте, че шведското председателство постигна значителен напредък. Шведското председателство наистина има важен напредък в тази област. През октомври Съветът одобри общите насоки за текста относно правото на устен и писмен превод при наказателно производство, а един месец по-късно, през ноември, Съветът прие план за напредък относно последващите мерки, свързани с процесуалните гаранции, в отговор на призива на баронеса Ludford. Вие, баронесо Ludford, споменахте някои от тях като правото на информация за правата - повторението е умишлено - и задълженията на човека във всяко наказателно производство, за помощта, за правната консултация, за контактите с членовете на семейството и консулските служби или за специалните гаранции, които трябва се въведат, и за защитата на обвиняеми хора в уязвимо положение. Това е по отношение на Съвета по време на шведското председателство.
В този момент можете да кажете, че всичко това е прекрасно, но дали има споразумение с Европейския парламент работата по този въпрос да продължи с приоритет? А ние можем да ви отговорим, че, да, наш приоритет е да продължим с този подход. Как? Чрез какви инициативи?
Първото нещо, което испанското председателство ще направи, е да се опита, като работи с Европейския парламент, да гарантира приемането на директива относно правото на писмен и устен превод в рамките на наказателното производство, предложена от 13 държави-членки. Не беше възможно да продължим с предложението, внесено от Комисията, и 13-те държави-членки замениха тази инициатива. Искаме тази инициатива да бъде одобрена, естествено, в сътрудничество с Европейския парламент. Освен това се надяваме, че Комисията ще въведе подходящите инициативи за останалите аспекти на процесуалните гаранции. Ние имаме силно желание това да се случи възможно най-скоро, така че да можем да започнем процеса по приемането им, отново съвместно със Съвета и Парламента.
Бих искал да завърша, като ви съобщя, че испанското председателство планира идния март да организира семинар в Мадрид, заедно с Комисията и Академията по европейско право по темата "Общи стандарти в процесуалните гаранции". Това, баронесо Ludford, показва, че ние най-искрено се присъединяваме към Вас и към онези, които подкрепиха въпроса относно спешната необходимост от регулиране и хармонизиране на тези въпроси в цяла Европа, и, естествено, от редовно информиране на Парламента относно напредъка на работата.
Жак Баро: Благодаря за този въпрос. Знаете колко много ценя процесуалните гаранции. Вярно е, че от много години Комисията се бори да гарантира, че минимум общи правила, свързани с правото на защита, наистина се прилагат във всички наказателни производства в Европа. Това е необходимо за правното сътрудничество и е условие за жизненоважното взаимно доверие между държавите-членки. Комисията работи неуморно, за да гарантира приемането на европейското законодателство в тази област. Още повече че наистина благодарение на шведското председателство пътната карта беше приета от Съвета на 30 ноември 2009 г. Това е фундаментална стъпка в създаването на европейско законодателство относно минималните процесуални права. Чрез този акт държавите-членки се съгласиха относно обхвата на това законодателство и относно необходимостта то да бъде прието като приоритетен въпрос в пълно сътрудничество с Европейския парламент. Както и вие, аз току що изслушах г-н Лопес Гаридо, който много добре обясни как испанското председателство също е склонно да приеме тези първоначални мерки, които ще ни предоставят набор от минимум гаранции.
Вярно е, че поетапният подход на пътната карта в крайна сметка ни изглеждаше добро решение. Този подход ще ни позволи да постигнем целта, към която се стремим. Поетапният подход означава не само, че може да се направи по-задълбочен анализ на всяко право в контекста на законодателното предложение, но също и че в преговори всяко право може да бъде проучено поотделно. Това позволява да избегнем междусекторните уговорки, които често са характерни за правни текстове с твърде широка основа и могат да позволят на някои държави-членки да контролират преговорите, за да спечелят предимство по конкретни въпроси. Така че, г-жо Ludford, съм сигурен, че новата Комисия ще работи възможно най-бързо, за да внесе всички законодателни предложения, предвидени в пътната карта, и да осигури приемането им при първа възможност.
Що се отнася до правото на устен и писмен превод, което е първата разпоредба на пътната карта, Комисията отбеляза инициативата, представена от редица държави-членки. Трябва да кажа, че тази инициатива се основава на предложението на Комисията от юли 2009 г. и на преговорите, проведени в Съвета през втората половина на 2009 г. Истина е обаче, че инициативата на държавите-членки не е в пълно съответствие с Европейската конвенция за правата на човека или със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.
Старото предложение на Комисията, което направи устния превод на срещите между обвиняемия и неговия адвокат задължителен, не е напълно последвано от инициативата на държавите-членки, която ограничава правото на комуникиране, осъществявано пред представители на полицейски органи и по време на процеса. Още повече че старото предложение на Комисията предвиждаше право на писмен превод - по-широкообхватно право в текста на Комисията.
Разбира се предстои работа в тази област между Европейския парламент и Съвета, и аз мисля, че ще можем да получим амбициозен текст относно процесуалните права. Това е от съществено значение, ако искаме да създадем истинско европейско правно пространство. Ще гарантираме също, че текстът съответства на стандартите, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека и в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, както и в Хартата на основните права. Следователно аз съм сигурен, че ще можем да разчитаме на Парламента да работи по този въпрос и още веднъж отбелязвам, че испанското председателство също ще ни окаже подкрепа.
Elena Oana Antonescu: Макар че е отбелязан напредък в областта на взаимното признаване на решенията по въпроси, свързани с престъпността, има много малък напредък по отношение на гарантирането и осигуряването на правата на заподозрени лица и обвиняеми.
Значението на общите стандарти е важно условие за изграждане на взаимно доверие в правните системи на държавите-членки. Липсата на баланс между правата на заподозрените лица и обвиняемите, от една страна, и инструментите, с които разполага обвинението, от друга, може да изложи на риск принципа на взаимно признаване на решенията. Ето защо инициативата, започната от шведското председателство през юли 2009 г., да представи пътна карта за консолидиране на процесуалните права на заподозрените лица или обвиняемите отбеляза много важна крачка напред.
Влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември установи нова институционална рамка по отношение на правото на устен и писмен превод. Предложението за рамково решение, което предстои да бъде разгледано в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, трябваше да се преобразува в предложение за директива, за да може да продължи работата по тази тема.
Бяхме загрижени относно графика и обхвата на приложение на бъдещите инициативи относно процесуалните права. Поради това решихме да внесем тези въпроси към Комисията и Съвета. Скоро след като внесохме въпросите през декември, 13 държави-членки, включително Румъния, представиха инициативата за директива на Европейския парламент и Съвета. Уверена съм, че в хода на целия процес ние ще успеем да подобрим този текст както по отношение на неговия обхват на приложение, така и на гарантиране на целостта на процедурите и качеството на писмения и устния превод.
Що се отнася до другите мерки, предвидени в пътната карта, ние считаме, че те са предназначени да гарантират достъп до правата, както и до правна консултация и помощ, да създадат специални гаранции за заподозрени лица или обвиняеми, които са в уязвимо положение, и да им осигурят информация за правата, които имат, и свързаните с това разходи. Бихме искали да видим ясни ангажименти от страна на Съвета и Комисията, така че предложенията за регламент да се внесат възможно най-скоро.
Настоящите разлики между държавите-членки изискват спешно да се приемат общи стандарти.
Carmen Romero López: Искам да приветствам испанското председателство и в същото време да подчертая, че това е първата инициатива относно процесуалните права. Разисквали сме тази тема, но тя беше изоставена, след като приключи мандата на шведското председателство.
Този проект на инициатива е вече в парламента и първото разискване вече се състоя. Ето защо ние считаме, че въпросът е уместен и продължава да бъде уместен поради значението на темата. Разбира се, могат да се направят подобрения в тази област и ние се надяваме, че с придвижването на инициативата през различни етапи ще бъде отбелязан напредък.
Както изтъкна г-н Баро, предложението на Комисията определено беше по-амбициозно и следователно ние трябва да подобрим настоящия текст в Парламента. Той обаче съвсем не е нов текст, тъй като вече е разискван от Парламента и Комисията със съпротивата на държавите-членки.
Шведското председателство се опита отново да задвижи нещата със своята пътна карта, но въпреки това ситуацията все още е трудна за държавите-членки. След Договора от Лисабон положението очевидно се промени, тъй като сега Парламента взима решенията. Ето защо ние считаме, че Комисията и Съветът трябва отново да проучат процесуалните права в условията на настоящия нов сценарий, в който се намираме днес.
Ние бихме искали тези процесуални права да се разглеждат като пакет. Не е възможно да признаем правото на писмен превод, без да признаем правото на правна помощ или правото на информация. По тази причина плановете на Комисията да продължи да внася тези права година след година, по наше мнение, трябва да се ускорят, за да може темата да бъде разгледана възможно най-бързо.
Вярно е, че законодателството за борба срещу тероризма измества гаранциите, но ако искаме да изградим пространство на справедливост и свобода, трябва да вярваме в ценностите си, за да можем да ги предадем и на Европейския проект.
Graham Watson: Г-н председател, Парламентът предложи създаването на европейска заповед за арест на 6 септември 2001 г. Нашето предложение щеше да продължава да стои неизползвано, ако не бяха събитията в Ню Йорк пет дни по-късно. Г-н Бин Ладен помогна то да се реализира и аз имах честта да прокарам мярката в Парламента.
Тогава Парламентът настоя тя да бъде съпътствана от минимум процесуални гаранции в наказателните съдебни производства. Комисията направи своите предложения през 2002 г. и предприе бързи действия. Защо тогава доскоро тази мярка не помръдваше от контейнера за входящи документи на Съвета? Защо Комисията не поведе война, за да бъдат одобрени всичките й предложения, а не да получава одобрение за всяко поотделно?
Европейската заповед за арест замени екстрадирането. Тя значително намали времето, необходимо на човек да се предаде. Тя насърчи прекия контакт между съдебните органи на държавите-членки и изключи решенията, основани на политическа целесъобразност до степен, при която държавите-членки да предават собствените си граждани.
Европейската заповед за арест силно разшири обхвата на принципите на правовата държава на нашия континент, но тя разчита на взаимното доверие, а има твърде много случаи, когато това доверие се поставя под въпрос от страна на нашите граждани.
Двама мои избиратели сега са задържани в Унгария в очакване на процес. Макар че тяхното екстрадиране беше поискано преди повече от година и макар че прекараха там два месеца, те все още не са обвинени и процесът им може би ще е чак след месеци. Единият изгуби работата си и основния източник на доходи за семейството му. Двамата са лишени от компанията на любимите си хора. А при това и двамата може да са невинни за престъпленията, за които са подведени под отговорност.
Случаи като този дават лошо име на европейското съдебно сътрудничество. Те хвърлят срам върху бездействието на правителствата в Съвета. Авторите на този въпрос, изискващ устен отговор, са прави: те искат неотложното внимание на Европа.
(Ораторът се съгласи да му бъде зададен въпрос с вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)
Председател: Благодаря Ви, г-н Watson. Щях да Ви нарека "кръстникът" на европейската заповед за арест, но си помислих, че мога да бъда разбран погрешно.
William: (EN) Г-н Watson, споменавате Бин Ладен и 11 септември като оправдание, което открива пътя за приемане на европейската заповед за арест. Следователно твърдите ли, че европейската заповед за арест следва да се използва само срещу терористи и убийци и в случаи на тежки престъпления, свързани с насилие?
Graham Watson: Г-н председател, ако позволите, аз не посочих г-н Бин Ладен като оправдание. Казах, че той ни помогна да ускорим действията. Никога не сме имали намерение да обхванем само терористични престъпления; намерението беше да обхванем всички тежки престъпления. Тези, които се противопоставят на използването на европейската заповед за арест, на практика се противопоставят срещу принципите на правовата държава на нашия континент и закрилата, която заповедта дава на нашите граждани.
Heidi Hautala: Г-н председател, г-н Watson е напълно прав, когато казва, че от самото начало Европейският парламент настоява европейската заповед за арест да се съпътства от ясни минимални наказателно-процесуални норми. Сега можем ясно да видим какви проблеми срещат много от държавите-членки заради това, че европейската заповед за арест беше изградена върху нестабилна основа. Това действително е така, защото допускането е, че държавите-членки следва да могат да разчитат на правните системи на другите: че принципите на правовата държава и нормите, свързани със справедливите процеси, са действителност в различните държави-членки.
Както някои оратори преди мен, и аз мога да ви разкажа истории, които показват, че в действителност случаят не е такъв и колко е спешно Комисията да действа точно, както предложи моя колега преди малко. Трябва да създадем цялостна система, в която минималните права в наказателното производство да са на преден план. Считам, че и Договорът от Лисабон ще ни даде такава възможност, защото сега Европейският парламент е напълно компетентен законодател, заедно със Съвета, и беше много приятно да чуем г-н Баро да казва, че е сигурен в партньорството между Комисията и Парламента. Комисията и Парламентът сега трябва да образуват здрава ос, която наистина преодолява съпротивата от страна на държавите-членки, които не желаеха напредък по този въпрос.
Обещах да ви разкажа история за това, какво се случва, ако не се придържаме към принципите на правовата държава, но се придържаме към системата на европейската заповед за арест. Понастоящем във Финландия се намира чеченска двойка - Hadižat и Malik Gataev, които са задържани. Те пристигнаха от Литва, където в продължение на години са поддържали сиропиталище за децата жертви на войната в Чечения и, както се оказва, в Чечения полицията прекъсва дейността им под претекст, че може би е имало някаква незначителна връзка с насилие в семейството; вероятно това се е считало за преди всичко семеен въпрос и следователно - нищо, което да в действителност да се доближава до тежко физическо насилие например. Сега тази двойка е във Финландия. Кандидатстват за убежище, а Литва изисква тяхното екстрадиране. Съдебно заседание по случая ще се проведе следващия понеделник в районния съд в Хелзинки.
Какво трябва да направи някой попаднал в такава ситуация, предвид това, че основната идея тук е, че Финландия следва да може да разчита на факта, че в Литва тази двойка ще получи справедлив процес? Имаме много категорични доказателства, че случаят не е такъв и бих казала, че са налице множество примери за подобни ситуации в ежедневието, където европейската заповед за арест фактически се оказва безсмислена. Ние трябва да сме в състояние да отбележим напредък по този въпрос, тъй като в противен случай за нас ще бъде невъзможно да градим доверие между държавите-членки, а то непременно ще се изисква, ако искаме да участваме в съдебно сътрудничество.
Janusz Wojciechowski: Г-н председател, аз също ще дам пример, както направи г-жа Hautala. Един млад поляк беше осъден във Великобритания на доживотен затвор за изнасилване чрез процес, основан на косвени доказателства и състоял се под влияние на силна клеветническа кампания в пресата, и който според някои наблюдатели изобщо не отговаряше на полските стандарти за справедлив процес. Мъжът сега излежава доживотната си присъда в затвор в Полша, макар полското законодателство да не предвижда доживотна присъда за изнасилване, а само за убийство, като максималната присъда за изнасилване е 12 години. Следователно това е ситуация, при която в полски затвор един човек излежава присъда, която не съответства на принципите на полското право.
Давам този пример, за да илюстрирам проблема и като аргумент за неотложната необходимост да създадем определени общи стандарти както в областта на наказателното производство, така и, по мое мнение, в областта на правилата за изпълнението на присъди. Тъй като все по-често сме изправени пред ситуации, в които извършителите на престъпления са съдени в една държава, а излежават присъдата си в друга. Поради това аз подкрепям идеята за стандарти и за директива.
Rui Tavares: Г-н председател, за да се движи, Европейският съюз се нуждае от две опори: едната са държавите-членки, а другата - техните граждани, представени от своите избраници в тази зала.
Сега често се случва след като държавите-членки са решили проблемите си, да прекратяват работата на съдебните си системи; след като допуснат да се осъществи комуникация между политическите им системи, те забравят да се погрижат за всичко останало и забравят да изградят основи чрез формиране на доверие сред гражданите на Европейския съюз. Това е един от тези случаи.
Европейският мандат определено ускорява нещата и улеснява живота на съдебните системи в Европейския съюз. Има обаче и други права, като правото на писмен и устен превод (по което ние заедно с колегата г-жа Ludford имахме удоволствието и честта да работим), които са от съществено значение, за да имат гражданите доверие в съдебните системи на другите държави-членки.
С удоволствие се присъединявам към моите колеги в искането Комисията и Съвета по-бързо да изготвят текстове, които чрез процедурата на съвместно вземане на решение да придвижат напред този процес по отношение на други процесуални права в наказателните дела.
William Dartmouth: Вземам думата днес, защото, както беше споменато, двама избиратели - Michael Turner и Jason McGoldrick - са затворени в Секция 2 на централния затвор в Будапеща, Унгария. Те са в затвора от 3 ноември и все още им предстои съдебен процес. Всъщност дата за съдебно заседание не е определена. Условията на задържане са тежки. Те са разделени и нямат връзка помежду си. Делят малка килия с трима други затворници. Затворени са в килиите си 23 часа в денонощието. Имат право на три телефонни разговора и един душ седмично. Позволено им е по едно посещение от семейството на месец.
Накратко, те са изолирани. Езиковата бариера прави изолацията още по-тежка. Те са обвинени в престъпление от типа "бели якички". Те не са убийци или терористи. И са в затвора само заради европейската заповед за арест.
Европейската заповед за арест помете с един удар защитните мерки срещу арест, установени във Великобритания от хиляда години. Да, можете да клатите глава, г-н Watson: по-добре би било да се извините. Сгрешена самоличност и кражба на самоличност означават, че това, което се случи на Jason и Michael, сега може да се случи на всеки британски гражданин по всяко време.
Лейбъристката партия, либерал-демократите и консервативната партия гласуваха в полза на европейската заповед за арест. Да си спомним думите на Зола "J'accuse" - аз обвинявам - партиите от британската политическа система: тяхната подкрепа за европейската заповед за арест изложи всеки британски гражданин на риск от произволно задържане.
Krisztina Morvai: (HU) Като унгарка и адвокат по наказателни дела би трябвало да се срамувам, защото днес тук в Парламента на ЕС, по темата за липсата на процесуални гаранции в наказателното производство, двама мои колеги, които иначе представляват различни политически възгледи, споменаха Унгария като явен пример. Въпреки че се срамувам, трябва да се съглася с тях, защото самата аз имам подобен опит. Искам от тях и всички вас - малкото колеги, които все още са тук по време на разискването на тази важна тема, да помислите върху следното: ако са известни толкова сериозни нарушения на закона в случаи с чужденци, които политически нямат връзка с унгарската държава и с унгарското правителство, каква може да е съдбата на опоненти на унгарското правителство, да кажем, поради това, че политически се противопоставят на правителството?
Сега в предварителния арест са задържани 15 лица, защото са опитали да изразят мнение срещу корупционните сделки на унгарското правителство. Като репресивна мярка срещу тях са заведени наказателни производства, основани на изфабрикувани обвинения в тероризъм. До момента не е представено дори едно единствено доказателство; органите не се чувстват задължени да посочат каквото и да било доказателство. Задържаните се намират в същите условия, които чухте - изолирани от своите семейства, от общественото мнение и от пресата. Моля ви, нека се обединим и да направим нещо за нормализирането на положението в Унгария, и да премахнем невъзможността някой да се възползва от липсата на процесуални гаранции в наказателните производства, особено по политически причини. Унгария трябва да въведе такива гаранции.
Carlos Coelho: (PT) Г-н председател, г-н Лопес Гаридо няма да възрази, ако първото, което ще кажа, е адресирано към заместник-председателя Баро. Не зная дали ще имаме възможност да сме заедно с него в пленарната зала, преди да започне мандата на новата Комисия и затова, за всеки случай, бих искал да му благодаря за усилията, интелигентното отношение и невероятното сътрудничество с Европейския парламент в тази област на правосъдието и вътрешните работи.
Бих искал да присъединя гласа си към онези, които считат тази област за много важна. Ние също искаме да изградим справедлива Европа, така че всяка инициатива, която има отношение към процесуалните права е от жизненоважно значение.
Ние трябва да предприемем мерки в подкрепа на жертвите и да насърчим зачитането на правата на гражданите, изправени пред съда. Считам, че това послание съдържа два много ясни призива единият, от които е към Съвета, подсказан от г-н Watson, който го формулира много по-добре от мен в своето изказване.
Абсурдно е, че след осем години все още сме на същия етап от процеса и разглеждаме само определени видове права. Трябва да бъдем по ефективни и по-бързи. Това е работа за Съвета и Парламента и членът на Комисията Баро също следва да въздейства в това отношение и на своя колега, следващият член на Комисията, както и на следващата Комисия.
Комисията трябва да поеме инициативата във всички други области, свързани с процесуалните права, не само тези, които се отнасят до езика и превода.
Monika Flašíková Beňová: (SK) Въпросът за процесуалните права в наказателно производство е една от основните теми, които следва да имат отзвук в областта на правосъдието и вътрешните отношения.
По принцип проектът за рамково решение определя набор от основни процесуални права в наказателното производство, а именно правото на правен съвет, правото на устен и писмен превод, правото на конкретно внимание в чувствителни области и правото на комуникация и сътрудничество с консулските служби. Този списък от основни права следва да се счита за примерен, защото ролята на Европейския съюз е да гарантира, че държавите-членки зачитат възможно най-широкия обхват от основни права, включително с оглед на членството на държавите-членки в Съвета на Европа и във връзка с неговата Конвенция.
Ние следва да се стремим към насърчаване на такива средства за регламентиране на процесуалните отношения в наказателните дела, които биха осигурили вече споменатите права на всички участници в такива производства, независимо дали са жертви и засегнати страни или нарушители, за да постигнем справедливи и демократични присъди, които напълно отговарят на целите на наложените наказания, които не са само репресивни, но включват и социална рехабилитация и обучение.
Gerard Batten: (EN) Комисията призовава Съвета да продължи работата по въвеждането на общи европейски процесуални права в наказателните дела. Една съществуваща обща процедура под формата на европейската заповед за арест премахна датиращи от векове защитни мерки срещу несправедлив арест и лишаване от свобода, от каквито се ползваха англичаните. Това не е научен спор. Европейската заповед за арест съсипва живота на невинни хора. Моят избирател Andrew Symeou е само един от нарастващия брой хора, екстрадирани без английският съд да има правомощието да разгледа доказателствата prima facie срещу тях и да предотврати несправедливо екстрадиране. Днес екстрадирането е сведено само до бюрократична формалност. Г-н Symeou лежи шест месеца в прочутия затвор Коридалос без право на освобождаване под гаранция или изгледи за процес. Политическият цинизъм на британските либерал-демократи наистина спира дъха. Сега те плачат с крокодилски сълзи в Лондон над съдбата на г-н Symeou, въпреки че са пряко отговорни за общите процедури, които му причиниха всичко това, и в същото време продължават да работят за разрастването на подобно законодателство. Общите процедури са за понижаването на европейските правни стандарти, а не за повишаването им.
Нека направя предложение. Ако искате по-високи стандарти в европейското наказателно производство, приемете процедурата "habeas corpus", процес със съдебни заседатели и основните разпоредби на Великата харта на свободите (Magna Carta) и Хартата на правата от 1689 г. като общи европейски стандарти.
Georgios Papanikolaou: (EL) Г-н председател, от решаващо значение е да стигнем възможно най-далеч в създаването на обща европейска референтна рамка за процесуалните права по време на правораздаване. Ключовото понятие тук е доверието. Искаме европейските граждани, които прибягват до помощ от правосъдието, да бъдат сигурни, че техните основни права ще бъдат защитени. Искаме също доверие между държавите-членки по отношение на тяхното сътрудничество и крайният резултат от правораздаването за всяко лице, подведено под отговорност. И накрая, нуждаем се от доверие от всички нас по отношение на правораздаването. Докато не успеем да въведем тези общи рамки на европейско равнище, независимо дали ни харесва или не, понякога ще има престъпления, които се възползват от "вратичките" и в крайна сметка няма да постигнем правораздаването, към което се стремим, именно поради липсата на такива рамки.
Диего Лопес Гаридо: След като изслушах изказванията, искам да изразя задоволството си от това, че много членове на Парламента от много различни групи са съгласни с необходимостта от хармонизиране на процесуалните гаранции на европейско равнище и от изготвяне на истинско европейско право относно процесуалните гаранции.
Всички оратори и всички парламентарни групи признават необходимостта да изготвим истинско европейско право относно процесуалните гаранции. Това показва значението и необходимостта от европейски интеграционен процес и значението на Европа на гражданите, на едно европейско съдебно пространство и на прилагането на Договора от Лисабон. Тази тема е акцентът в програмата на испанското председателство за следващите шест месеца и получи недвусмислена подкрепа във всички изказвания, които чух, въз основа на различни аргументи и погледната от различни ъгли: необходимостта да се движим в посока към хармонизирани процесуални гаранции.
Искам да се спра и на съображението на г-жа Flašíková Beňová, което считам за много важно - на необходимостта да предприемем тази стъпка именно във времето, когато Европейският съюз е на прага на подписването на Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както е предвидено в Договора от Лисабон.
Г-н председател, искам да завърша, като заявя, че Съветът и испанското председателство ще работят, за да гарантират въвеждането в практиката на всички тези процесуални гаранции чрез директивите, които Европейската комисия ще внесе своевременно и чрез директивата, която вече е в процес на изготвяне, основана на инициативата на, доколкото си спомням, 13 държави-членки.
Бих искал да направя последна забележка относно европейската заповед за арест. Въпросът за заповедта беше повдигнат само за да бъде тя изкритикувана. Искам да кажа, че европейската заповед за арест е фундаментален пример за Европейския съюз и за сътрудничество срещу организираната престъпност в Европейския съюз. Имам право да заявя това на висок глас, тъй като произхождам от държава като Испания, която все още страда от тероризъм и за която европейската заповед за арест е съществено оръжие в борбата с тероризма.
Жак Баро: Г-н председател, г-н министърът е прав и г-н Coelho формулира това много добре по-рано, когато каза: "Европа на сигурността, Европа на правосъдието". Да, г-н Watson, европейската заповед за арест се оказа много ефективна и много полезна, дори да е вярно, че в същото време трябва да задействаме европейското съдебно пространство и именно там трябва да работим за Европа на провосъдието, така че наистина да съществува доверие в начина, по който се осигурява правосъдие в цяла Европа.
Във връзка с това искам още веднъж да благодаря на авторите на този въпрос и действително отново да им кажа, че въз основа на текста от 23 октомври 2009 г., който отразява общия подход на Съвета, Комисията, с помощта на Европейския парламент и испанското председателство, ще гарантира този текст да е с по-високо качество от настоящия. Бих добавил, че ние очевидно внимателно ще следим всички необходими законодателни предложения да бъдат формулирани своевременно, така че да няма необходимост от инициативи от страна на държавите-членки.
Комисията вече работи върху предложение за декларация за правата. Комисията ще се стреми да планира приемането на всички мерки от пътната карта възможно най-скоро. Преценката, че за това ще е необходима една година, е само ориентировъчна. Ако преговорите позволят, Комисията ще се радва да ускори нещата; това е съвсем ясно.
Изразявам твърдо убеждение, че становищата са се променили и че с многогодишната програма от Стокхолм ние наистина сме задължени да получим резултати в тази област. Освен това трябва да кажа, че тъй като имах тези отговорности, аз направих всичко възможно за постигане на напредък по въпроса за процесуалните гаранции и макар да избрахме формула за поетапен подход, считам, че сега сме на съвсем правилен път. Бих искал да благодаря на Европейския парламент и на испанското председателство, тъй като съм убеден, че Европа на справедливостта ще отбележи значителен напредък през 2010 г.
Председател: Благодаря Ви, г-н член на Комисията. Сигурен съм, че извън тази зала има много хора, които биха искали да потвърдят благодарствените думи към Вас, отправени от Carlos Coelho, за Вашата отдаденост и усърдие като член на Комисията през този период. Благодаря Ви много.
Разискването приключи.
| bg |
Бедствена ситуация в Унгария, предизвикана от изливане на утайки от отпадни води (разискване)
Председател: Следващата точка е изявлението на Комисията относно бедствената ситуация в Унгария, предизвикана от изливане на утайки от отпадни води.
Кристалина Георгиева: Г-жо председател, първо бих искала да изкажа моите най-дълбоки съболезнования на семействата на жертвите и на всички засегнати от промишлената злополука, която се случи на 4 октомври в град Айка, Унгария. Също така бих искала да призная решителните и ефективни действия на унгарските органи да овладеят въздействието на разлива и разпространението му от реките Торна и Маркал надолу по течението в река Дунав и в съседните държави и също да предотвратят риска от нов разлив посредством изграждането на допълнителни защитни стени.
Имах възможността да благодаря на министър Шандор Пинтер, унгарския министър на вътрешните работи, отговарящ за гражданската защита, за всички усилия на различните участващи служби и за смелостта и отдадеността на службите за първа помощ.
Току-що се завърнах от мястото на инцидента, където станах свидетел на катастрофалното въздействие на червената утайка от отпадни води върху хората, домовете, земята и екологията на региона и на значителните усилия на екипите от унгарските служби за първа помощ.
Макар че причините за бедствието и пълното им въздействие все още се разследват, е ясно, че най-сериозната вреда е нанесена в непосредствена близост до инцидента и до пряко засегнатите жилища, селскостопанска земя и екологични системи. Седем хиляди жители, основно от селата Колонтар и Девечер, са засегнати. Девет души са загинали, 130 са ранени, а около 35 от ранените са от службите за първа помощ.
Около 1 000 хектара селскостопанска земя и четири обекта по "Натура 2000" са засегнати и е налице значителна вреда на флората и фауната в района.
Според предоставената от унгарските органи информация червената кал не съдържа висока концентрация на тежки метали и следователно не се счита за опасен отпадък.
Въпреки това прахът от утайката от отпадните води представлява здравен риск и поради тази причина е необходимо да се вземат предпазни мерки за населението и за персонала, отговарящ за спешните случаи в района.
Унгарските органи са разположили огромни човешки ресурси и оборудване. Когато бях там вчера, имаше около 1 200 спасители от отделите за гражданска защита, околна среда, здравеопазване и полицейската служба, които неуморно работеха на място.
Много е важно да се подчертае, че понастоящем етапът на извънредната ситуация като цяло е приключил, тъй като вредата надолу по течението към река Дунав е овладяна и рискът от повторен разлив е предотвратен. Сега се предприемат стъпки към следващия етап на обеззаразяване и възстановяване. Оборудването и персоналът продължават да работят по отстраняването на червената утайка от отпадните води и унищожаването й на подходящите за това места. Къщите и конструкциите, които не могат да се възстановят, са разрушени; построени са защитни стени, за да се предотврати рискът от повторен разлив и тези стени са укрепени. Осъществява се контрол и на населението се предоставя информация относно предпазните и санитарните мерки.
Нека сега премина към реакцията на ЕС. На 7 октомври унгарските органи задействаха механизма за гражданска защита, като поискаха експертен екип на ЕС. Той беше изпратен незабавно за една седмица в засегнатия район. Екипът предостави множество предложения за мерки за допълнително засилване на всеобхватния план за оздравяване и възстановяване на унгарското правителство. Тези мерки включват: минимизиране на допълнителното разпространение на червена кал по въздух и вода; стъпки за оценка на риска за човешкото здраве и намаляването му; стъпки за оценка на риска от допълнителна вреда и намаляването му; мониторинг на околната среда; оздравителни и възстановителни мерки.
След първоначалната реакция на инцидента, Комисията остава в готовност да разположи механизма за гражданска защита, за да окаже допълнителна експертна помощ, както и да предостави оборудване, ако унгарските органи го изискат.
Второ, структурните фондове биха могли да бъдат мобилизирани за справяне с последствията от бедствието и това беше изяснено. Правителството беше информирано по въпроса. Ако те бяха решили, че искат пренасочване на фондове, Комисията щеше да погледне благосклонно на подобни молби.
Трето, мобилизирането на фонда "Солидарност" на ЕС е много малко вероятно в настоящия случай, поради строгите условия на текущото законодателство, съгласно което могат да се разглеждат единствено природни бедствия; тези условия включват също така праг на вреда в размер на 0,6% от БВП и е малко вероятно този процент да бъде достигнат.
Още веднъж, Комисията очевидно е силно загрижена за необходимостта да се ускори фондът "Солидарност" и да се разшири неговия обхват. Много е трудно да се обясни на гражданите на държавите-членки защо ние можем да помогнем незабавно на хората в Пакистан, но не сме в състояние да помогнем на хората, които живеят в района на Айка.
Също така Комисията разглежда внимателно въпроса със законодателството в областта на околната среда. Първият анализ посочва, че съществуващото законодателство на ЕС в областта на отпадъците, Директивата относно отпадъците от миннодобивните индустрии, предстоящата Директива за емисиите от промишлеността за замяна на Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, Директивата относно контрола на опасностите от големи аварии, така наречената Директивата "Севезо" и Рамковата директива за отпадъците предоставят достатъчна рамка за уреждане на потенциално опасни промишлени дейности и за управление на отпадъците, така че да не се създават рискове за човешкото здраве и околната среда.
Комисията е на мнение, че акцентът не трябва да бъде върху новото законодателство, а върху гарантирането на подходящо прилагане и изпълнение на съществуващото законодателство от всички държави-членки.
Ние също така разполагаме със законодателство в областта на околната среда, което разглежда вредите след аварии, а именно Директивата относно екологичната отговорност. Тя се прилага за инсталацията и следователно за необходимите мерки за отстраняване на щетите, които трябва да се вземат от отговорен оператор, който следва да понесе пълния размер на разходите за отстраняване на щетите.
Докладът ни за прилагането на Директивата относно екологичната отговорност показва доста изостанало равнище на механизмите за финансова гаранция за покриване на отговорностите и точно това е случаят с Айка. Ние разглеждаме възможностите да подобрим този аспект в бъдеще, и ако е необходимо, да го направим задължителен.
След инцидента, предизвикан от изливане на утайки от отпадни води в Айка, Комисията ще направи преглед на извлечените поуки на европейско равнище, и по-специално на целесъобразността и правилното прилагане и изпълнение на европейското законодателство в областта на околната среда; мерките трябваше да гарантират, че засегнатото население и промишления отрасъл в риск са обхванати от съответните осигурителни схеми; и пътят напред за увеличаване на европейския мониторинг на бедствията и капацитета за реагиране и за подобряване на инструментите за изразяване на солидарност с нашите членове и граждани в момент на необходимост.
По отношение на последната точка, бих искала да спомена, че следващата седмица Комисията ще приеме съобщение относно укрепването на капацитета на ЕС за реагиране при бедствия, което ще разгледа реакцията към различни видове бедствия, включително промишлени инциденти, и ще увеличи капацитета ни да реагираме колективно.
Бих искала да използвам възможността, за да благодаря на Парламента за неговата силна подкрепа в областта на укрепването на капацитета на ЕС за реагиране при бедствия. Очаквам с нетърпение да чуя въпросите ви относно конкретния случай в Унгария, както и всички забележки, които бихте искали да направите относно по-широкия въпрос.
János Áder: Тъй като членът на Комисията Георгиева говори изчерпателно относно обхвата на промишленото бедствие, аз не е необходимо да разглеждам допълнително този въпрос, а бих искал да й благодаря за изразената признателност към тези, които участваха в ограничаването на щетите. Знам, че тя посети Будапеща и изрази същите мисли там. Хората, които работеха по ограничаването на щетите денонощно повече от седмица очевидно приветстват изразената признателност. Вие току-що говорихте относно възможността да се мобилизират структурните фондове. Бих искал да Ви помоля да предоставите повече подробности по този въпрос в отговора Ви в заключението и да ни осведомите какво искате да кажете с това.
Вие също така посочихте, че обмисляте и задължително оказване на помощ. Бих искал да науча малко повече за това какво ще включва то. Считам, че трагедията, която се случи в Унгария, както и трагедиите, които се случиха през последните 10 години в различни области, в Испания, Франция, Белгия, ни дават знак, че подобни промишлени бедствия могат да се случат и повторят навсякъде и по всяко време. Същевременно това бедствие съсредоточи вниманието ни върху факта, че Съюзът не разполага с налични средства за целта и считам, че ние следва да изразим това ясно и недвусмислено. Да, той не разполага със средства, за да се справи с подобни ситуации. Вие също посочихте това по-рано.
Считам, че е настъпил моментът да преразгледаме списъка с опасни вещества и че червената утайка от отпадни води следва да бъде включена в списъка. Също така считам, че е настъпил моментът да бъде наложена задължителна застраховка за отговорност на инсталациите, извършващи опасни дейности, които често са инсталациите, отговорни до голяма степен за големите промишлени бедствия през последните 10 години. Също така считам, че е настъпил моментът за нас да създадем нова финансова система, която може да предостави ефективна помощ, а именно действителна и бърза помощ за засегнатата държава. Скоро ще представим предложението ни в тази връзка на члена на Комисията и се надявам, че членът на Комисията, при получаването му, ще демонстрира същата готовност, като изразената във встъпителното й изказване.
Csaba Sándor Tabajdi: Първо, бих искал да благодаря на вас и на европейските граждани, които изразиха своите съболезнования по отношение на бедствието в Унгария. Трагичното събитие в Унгария е също така загуба за Европа. Целта на разискването днес е да се превърнат солидарните намерения на ЕС в конкретна помощ и да се обмисли възможността за предотвратяване на бъдещи екологични катастрофи.
Уважаеми колеги, предлагам да преобразуваме фонд "Солидарност". Би било практично да се разшири обхвата на подкрепата за промишлени бедствия, както и да се намали прага на паричната равностойност на вредата. Това дори е по-обосновано с оглед на това, което чухме от г-жа Георгиева, че сме използвали само 10% от този фонд през последните 10 години. Разискването днес трябва също така да предостави отговори на пет въпроса за техническата безопасност, свързани с опазването на околната среда в дългосрочен план.
Първо, всички все още действащи или изоставени резервоари следва да преминат технически и екологичен преглед, съгласно единно установените принципи на ЕС. Държавите-членки следва да наложат спазването на съвместно установената техническа дисциплина, а Европейската комисия следва да провери дали тя се спазва. Второ, промишлените обекти, които не съхраняват по подходящ начин червената утайка от отпадни води, следва да бъдат включени в категорията на опасните промишлени инсталации. Трето, прилагането от държавите-членки на Директивата относно отпадъците от рудодобив следва да се ускори. Четвърто, както предложих също така във въпрос, изискващ писмен отговор, ЕС следва да подкрепи изследователските програми, които имат за цел рециклиране на червената утайка от отпадни води. Пето, по време на унгарското председателство, като част от стратегията за Дунав, ние трябва да започнем изчистването и рекултивирането на резервоарите за промишлени отпадъци и отпадъци от рудодобив във водосборния район на Дунав.
И накрая, единствените промишлени дейности, разрешени в Европа през XXI век, следва да бъдат тези, които да гарантират обеззаразяването и рециклирането на отпадъците от тях. По този начин Европа може да стане по-безопасна, а естествената околна среда, по-обитаема.
Corinne Lepage: от името на групата ALDE. - (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, позволете ми да започна, като изразя нашата солидарност с жертвите. Налице са обаче някои въпроси, които трябва да се обсъдят с оглед на това бедствие.
На първо място, благодаря Ви г-жо член на Комисията, за информацията, че следващата седмица ще бъде представено съобщение относно неотложните мерки за намеса, които, разбира се, са от съществено значение. Ние следва да сме в състояние да окажем помощ на нашите съграждани в случай на природни и подобни промишлени бедствия.
Аз обаче не съм доволна от факта, че тази много токсична червена утайка от отпадни води - в телевизионните репортажи бяха включени снимки на хора, които имаха изгаряния в резултат от влизането в контакт с утайката от отпадни води - следва да се класифицира като инертен отпадък. Това е напълно неприемливо. Комисията трябва да започне преглед на списъка с продукти от опасни отпадъци с оглед на включването на утайката от отпадни води и в същото време да установи дали в списъка могат да бъдат включени други видове продукти.
Основният въпрос тук е прилагането de facto на законодателството на Общността и в това отношение, г-жо член на Комисията, считам, че е от съществено значение Комисията да разполага с необходимите ресурси, за да следи текущото прилагане на законодателството на Общността. Това не означава просто транспониране на директиви, а по-скоро означава прилагане на законодателството във всички предприятия в рамките на Съюза.
За да постигне тази цел, Комисията изисква надзорни правомощия, с които е ясно, че не разполага понастоящем. Ние не се нуждаем от повече правила, всъщност ние се нуждаем от прилагане на съществуващото законодателство на Общността.
Bart Staes: Г-жо председател, госпожи и господа, аз, разбира се, също бих искал да изразя своята солидарност и съболезнования към жертвите, от името на моята група, групата на Зелените/Европейски свободен алианс в Парламента. Ние трябва да помогнем на хората. Това, което се случи, е ужасно. И все пак, аз искам да направя три забележки по отношение на речта Ви, г-жо Георгиева.
Вие посочихте, или думите Ви означават, че на пръв поглед по-голямата част от европейското законодателство е правилно спазено. Въпреки това бих искал да помоля Комисията да извърши задълбочено проучване. Както г-жа Lepage посочи, съществува разнообразно европейско законодателство: Директивата относно отпадъците от рудодобив, Директивата относно емисиите от някои промишлени инсталации, Директивата относно екологичната отговорност.
Този инцидент имаше вероятност да се случи, а в същото време очевидно е спазено цялото законодателство в областта на околната среда? Това е невъзможно. Някъде трябва да е станала грешка. Поели ли са унгарските органи своята отговорност? Извършили ли са достатъчно проверки? Ето защо считам, че е необходим вид стрес-тест, проучване за прилагането на европейското законодателство и дали то се прилага правилно.
Второ, колегите от Унгарската зелена партия настояха да бъде изпратена независима комисия за разследване в района, която да установи обективните данни за замърсяването. Не считам, че подобно проучване може да бъде извършено единствено от унгарските органи.
Трето, налице е въпросът за инспекциите. Екологичните инспекции са от съществено значение. Вече разисквахме тази тема в Парламента и приехме резолюция във връзка с нея на 20 ноември 2008 г. Ние искаме спешно да бъде създадена законодателна рамка относно тези инспекции. Екологичните инспекции трябва да се извършват; трябва да има не само инспекции, извършвани от националните инспекторати, но също, по-специално, надзор на надзорниците; контрол на контрольорите. Ние спешно се нуждаем от екологична инспекция на територията на цяла Европа, и по-конкретно от подходящо прилагане на директивите в областта на околната среда.
Lajos Bokros: През последните две седмици в унгарската преса се говореше най-вече за отговорността на предприятието, унгарския завод за алуминий. Главният изпълнителен директор беше арестуван, дори преди да започне разследването, доста преди то да покаже някакви резултати. Разследването ще определи отговорността на предприятието, но аз считам, че ние вече можем да направим заключение. Отговорността трябва да бъде поета не само от предприятието, но също така от органите и от местното управление. Контролът на щетите е много важен и членът на Комисията се изказа относно най-важните неща, които ние трябва да направим в тази връзка, но предотвратяването е също толкова важно. В Унгария администрацията, централната държавна администрация и дори местното управление не са достатъчно подготвени да предотвратят подобни бедствени ситуации. Администрацията е изцяло фрагментирана, не разполага със средства и няма нито човешки, нито финансови ресурси, за да предотврати бедствията. Предлагам да изготвим заключението и да вземем това предвид по отношение на местното управление и административната реформа.
Marisa Matias: Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, моля, позволете ми да кажа това, което не беше казано. Г-жо член на Комисията, изслушах Ви внимателно и това, което чух, ме накара да искам да кажа, че досега изглежда най-ефективното действие, било то от страна на националните или на европейските органи, е да се осигури мълчание.
Промишлените инциденти могат и следва да бъдат избягвани. Има европейско законодателство за това и е ясно, че законодателството е нарушено. Налице е неефективност, забавена реакция и пренебрегване на засегнатите, по-специално на тези в най-неравностойно положение. Загинали са хора и много все още са застрашени от това какво може да се случи със здравето им. Не е възможно да се изчислят общите разходи и не е морално да не успеем да се погрижим за жертвите.
Бих искала да Ви попитам, г-жо член на Комисията, как е възможно да научаваме новините от докладите на унгарци, а органите да виждат, но да не ни казват нищо? Поради това бих искала да задам няколко въпроса. Как може да се позволи на банката да оказва натиск върху хора с ипотекирани къщи в засегнатия район, като иска от тях да платят дължимата сума, след като къщите им загубили стойност? Как давате съгласието си телефонните оператори да прекъснат единствените средства за контакт на хората в тази бедствена зона? Как е възможно, предприятието, отговорно за това бедствие, отново да упражнява своята стопанска дейност?
Накрая, г-жо член на Комисията, Вие говорихте за смекчаване на въздействието на утайката от отпадни води. Бих искала да попитам: какви са причините да се продължава омаловажаването на действителния мащаб на тази човешка трагедия? По този начин изглежда сякаш винаги започваме отначало.
Jaroslav Paška: Бих искал да започна, като изразя своите дълбоки съболезнования към унгарските ни приятели във връзка с големия инцидент, който засегна жителите на селата Колонтар и Девечер в понеделник, 4 октомври, когато те внезапно бяха наводнени от огромна вълна химическа утайка от отпадни води от резервоар в намиращия се наблизо завод.
Както стана ясно, с течение времето, както и в този случай, невинните хора от засегнатите общности са тези, които плащат най-високата цена за небрежността на тези, които следва да се погрижат за поддръжката и безопасността на резервоара и следователно за безопасността на къщите. Доволен съм, че сред първите, които предложиха доброволческа помощ за засегнатите граждани, бяха спасители специалисти и пожарникари доброволци от Словакия. Словаците не се колебаят да напуснат домовете и семействата си незабавно, за да помогнат на засегнатите нещастни хора от съседна Унгария.
Наясно съм, че ще отнеме много дълго време, за да се излекуват раните на селата Колонтар и Девечер, но сега ние трябва да се замислим относно факта, че в Европа може да има още от тези занемарени, опасни резервоари, съдържащи химикали и други отпадъци. В моята държава дори беше открит един резервоар по време на импровизирана инспекция от министерството на земеделието. Изглежда, че депонирането на промишлени отпадъци и отпадъци от рудодобив в сметища не е добро решение за обществото или за околната среда. Ето защо ние следва да започнем да разглеждаме сериозно искането всяка промишлена или рудодобивна дейност да бъде лицензирана единствено когато отпадъците в резултат от дейността бъдат незабавно и изцяло унищожени или неутрализирани като част от производството или производствения цикъл. Само така ние ще бъдем в състояние да предотвратим инциденти, подобни на този, който засегна жителите на селата Колонтар и Девечер.
Béla Kovács: (HU) Госпожи и господа, бих искал да започна с процедурно предложение и да помоля Европейския парламент, ако е възможно, да не обсъжда важните събития в Унгария толкова късно вечерта, а по-скоро във време, когато възможно най-много колеги са в състояние да присъстват в тази парламентарна зала. За съжаление, ние се оказахме в същото положение, когато обсъждахме словашкия закон за езика.
Съгласно мнението на експертите бедствието в село Колонтар е в резултат от значителни стопанска дейност и сериозно нарушаване на технологичната дисциплина. За съжаление, след продължили две седмици разследвания все още не са установени отговорните за инцидента лица и надеждата да се стигне до истината намалява все повече. Това, което утежнява ситуацията е, че жертвите дори не могат да разчитат на фонд "Солидарност", тъй като не става въпрос за природно бедствие и стойността на оценените щети не превишава определените 591 млн. евро, а става въпрос за случай на сериозна човешка небрежност. Освен това търговските банки изпращат най-възмутителните искания до собствениците на ипотекирани имоти, като искат от тях да изплатят незабавно дълговете си наведнъж с оглед на факта, че жилищните имоти в региона са изцяло обезценени. Това ми напомня за Томас Фридман, журналист на рубрика в "Ню Йорк Таймс", който каза в своята уводна статия от 4 септември, че кредитът е наркотик, банките са наркодилъри, а централната банка е Кръстникът.
За да се преодолее незабавно положение, е от съществено значение да разполагаме с Европейски фонд за социална солидарност, който може да смекчи щетите. Наш дълг е да предоставим на жертвите всякаква помощ, за да им помогнем да възстановят техните нормални условия на живот възможно най-скоро. Освен това Наказателният кодекс следва да бъде направен по-строг незабавно, за да се избегне възникването в бъдеще на подобни бедствия, отнемащи човешки животи.
Krisztina Morvai: (EN) Г-жо председател, днес в тази парламентарна зала се случи нещо абсолютно безпрецедентно. Докато колегата ми говореше за огромната трагедия в държавата ни, в резултат на която загинаха девет души, двама представители се смeeха предизвикателно.
Това е официално оплакване, което бих искала да изложа пред Вас, г-жо председател. Моля да го предадете на г-н Buzek. Бих искала този случай да бъде разследван както трябва. Nigel Farage направи нещо, което беше далеч не толкова предизвикателно и дръзко. Той беше глобен и трябваше да претърпи дисциплинарно действие. Тези две жени, тези две представителки заслужават поне това.
Председател: Бюрото взема предвид оплакването Ви.
Richard Seeber: (DE) Г-жо председател, учудвам се на способността на колегата да интерпретира смеха на двамата колеги там. Нека обаче да се върнем към въпроса. Считам, че това разискване е твърде важно, за да се опитваме да извлечем евтини политически дивиденти от него.
Преди всичко, бих искал да изразя своята съпричастност и съболезнования към жертвите, и по-специално към тези, които помагат и рискуват живота си, за да спрат и овладеят тази катастрофа. Сега обаче за нас е важно да запазим спокойствие и да извършим анализ на настоящото положение и преди всичко да възложим отговорност. Изцяло съм съгласен с члена на Комисията, когато тя посочи, че трябва да се види дали директивите, които сме създали за подобни инциденти тук в Европа, са правилно транспонирани и приложени. Това е първата стъпка и в това отношение очаквам с нетърпение да се запозная с доклада на Комисията и заключенията, които тя ще направи.
В същото време обаче бих искал да помоля Комисията да бъде много по-строга и много по-бърза при искането на обяснение от държавите-членки, които не транспонират законодателството, което ние определяме тук. Това е работа на Комисията и аз бих искал да кажа, че понякога тя е малко небрежна в това отношение. В тази връзка Комисията би била посъветвана да припомни на държавите-членки техните отговорности.
Второ, тук в Европа ние разполагаме с принципа "замърсителят плаща". Считам, че това е много добър и важен принцип и не смятам, че отговорността за тези инциденти следва да се прехвърля на обществените средства. Следователно считам, че призива за разширяване на фонд "Солидарност" е необоснован, тъй като тук е налице очевиден замърсител и този замърсител следва да плати за причинената щета. Когато се случат подобни бедствия, ние следва, разбира се, да преценим дали отделните предприятия са в състояние да поемат разходите. Отново гледам към Комисията, която трябва да проучи дали ние следва да въведем застрахователни решения, за да бъдем в състояние да предоставим подходяща компенсация на хората, на които са нанесени щети.
Marita Ulvskog: (SV) Катастрофата, която се случи в Унгария, е ужасна и изказвам своята най-голяма съпричастност на засегнатите хора.
Неразбираем е фактът, че вторичен продукт, съдържащ хром, арсен и живак, е бил съхраняван в отворен резервоар, където по принцип силен дъжд би могъл да бъде достатъчен, за да предизвика опасна ситуация. Колко още от тези резервоари има в Унгария, в Европа и по света?
Позволете ми да цитирам изследовател в областта на био-геометрията:
(EN) Ще цитирам на английски език: "Налице е спешна необходимост от цялостен световен опис на подобни отпадъчни езера, чието токсично съдържание представлява химически бомби със закъснител. ...Това вече е третата подобна катастрофа само в Европа през последните 12 години. Всички биха могли да бъдат избегнати. Задачата на изследването не може да бъде единствено защита на света от тези катастрофи. Тук са необходими правителствени разпоредби и наблюдение."
(SV) Какво счита члена на Комисията в тази връзка? Нуждаем ли се от по-добро законодателство в областта на химичните вещества, подобрен принцип на заместване, по-ефективни правила, повече правила, по-голям контрол и повече алтернативни продукти? Какво следва да бъде направено и колко бързо можем да го направим? Намерението и целта обаче трябва да бъдат да се постигнат дългосрочни промени и да се предприемат превантивни мерки.
Ramona Nicole Mănescu: (RO) Действително ние трябва да покажем съответната солидарност с Унгария, по-конкретно, в момент, когато екологичното бедствие се е разпространило и токсичното вещество, което се е изляло от резервоарите на завода, вече е достигнало до водите на Дунав.
Поради тази причина аз призовавам Европейската комисия да се включи пряко в управлението на ситуацията, да предостави всички налични средства за подкрепа на Унгария и да поиска от компетентните органи да предоставят следните документи и информация: доклад за въздействието на всяко химично съединение, открито в екосистемите, да включат количествата разлята утайка от отпадни води и да предоставят подробности за въздействието от разлива върху флората и фауната, както и доклад за взетите от унгарските органи мерки, по-специално количеството химични вещества, които са хвърлени върху разлива като контрамярка, и екологичното въздействие на новите вещества.
С оглед на критичността на положението и опасността в резултат от разлива на токсичните вещества аз считам, че ние трябва да предприемем действия възможно най-бързо. Европейската комисия е единственият орган, който е в състояние да изиска тази информация, за да може да спре разпространението на екологичното бедствие в другите държави-членки по поречието на Дунав и да предприеме незабавни действия за борба срещу последиците от бедствието, където то вече се е случило.
Точно поради тази причина аз ще внеса въпрос, изискващ писмен отговор, до Комисията, тъй като очаквам от нея, освен изготвянето на стратегия за предотвратяване на възникването на подобни бедствия в бъдеще, да ни представи конкретни мерки възможно най-бързо, които ще бъдат приложени незабавно в случая на екологичното бедствие в Унгария. Също така изразявам дълбока загриженост относно въздействието, което бедствието може да има върху Румъния.
Bas Eickhout: (NL) Г-жо председател, бих искал да благодаря на члена на Комисията за нейния принос досега. Г-жа Георгиева посочи, че не е необходимо ново законодателство, но, по мое мнение, това заключение е доста прибързано. Нека бъдем честни: червената утайка от отпадни води не се ли счита за опасен отпадък? Няма добро обяснение на това. Какво искате да кажете с него? Действително ли е достатъчно?
Въпреки това Директивата за комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (директива за КПКЗ), в обхвата на която попада този завод за алуминий, изисква също така прилагането на най-добрите налични техники. Тези техники включват например две защитни стени. Имало е само една защитна стена. Оттук следва, че там са налице очевидни проблеми и аз бих искал от Комисията да извърши много по-ясен анализ дали законодателството е действително задоволително.
След това идва въпросът за инспекциите. Снимки, направени през юни, показват течове и въпреки това националните контролни органи са казали, че няма проблеми. Тези инспекции са били недостатъчни. Не е ли настъпил моментът Комисията да представи по-амбициозни предложения относно европейските инспекции, за да гарантира, че националните инспектори на свой ред са контролирани, за да се предотврати този вид бедствие в бъдеще?
Horst Schnellhardt: (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, разбира се бих искал да изкажа своите съболезнования към жертвите на бедствието. Като член на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, когато прочетох във вестника, че тази червена утайка от отпадни води се е разляла от резервоара, аз си зададох въпроса как е възможно да се случи нещо подобно, тъй като от години ние приемаме правила и законодателство с цел да изолираме и да държим под контрол точно този вид токсично вещество, за да се гарантира, че подобно нещо няма да се случи. Очевидно нещо не е наред там и очевидно има отговорни хора, които не са приложили правилата и законодателството на Европейския съюз. В този случай ние просто трябва да търсим сметка от тези хора. Трябва да се даде отговор на въпроса кой е отговорен и кой не е.
Възхищавам се на унгарците, които се притекоха на помощ много бързо и предотвратиха дори по-голямо бедствие. Това обаче не означава, че оставяме всичко така както е. Трябва да установим кой е отговорен за този инцидент и тези хора трябва да бъдат назовани и порицани.
Ние не трябва - и аз бих предупредил да не правим това - да променяме фонд "Солидарност" заради този инцидент. Фондът беше създаден през 2002 г., когато се случиха наводненията. Ние имаме правила и не можем да прехвърляме неефективното управление на една държава върху Европа и да позволим за щетите да бъде платено тук. Резултатът не трябва да бъде такъв. Това не е целта на фонд "Солидарност". Той е предназначен да бъде използван за непредвидими събития, които просто могат да се случат. Ние трябва да разполагаме с фондове в готовност за тези събития, а не за инциденти като този, който се случи в Унгария.
Въпреки това бих искал да направя предложение. Когато през 2002 г. се случиха наводненията, ние дори не разполагахме с фонд "Солидарност" и например бяхме в състояние да използваме средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) заедно с намаление на съфинансирането в тази област. Това също така помага на държавите, като им дава възможност да използват техните ресурси за други неща. Следователно бихме могли да поемем по различен път, за да осигурим наличност на тези фондове. Комисията трябва да следва тази препоръка.
Judith A. Merkies: (HU) Бих искала да изразя своята съпричастност към всички засегнати унгарци. Екологичното бедствие прикова вниманието на целия свят върху Унгария. Бедствието изясни на всички едно нещо, а именно, че поддръжката и проверката на старите промишлени съоръжения са от съществено значение. Разходите за поддръжка също не могат да бъдат намалени по време на икономическата криза.
(NL) Сега ще премина на нидерландски език. Екологичното бедствие в Унгария привлече вниманието на всички в Европа и едно нещо е ясно - вече сте го чували тук - а то е, че надзорът на поддръжката и самата поддръжка са от съществено значение не само в случаи на по-стари съоръжения и промишлени отрасли от отминали времена. Дори по време на икономическа криза, ние действително не можем да бъдем небрежни при поддръжката и надзора. Подходящото транспониране и прилагане на директивите относно отпадъците е важно и необходимо.
Освен това бих искала само да посоча, отпадъците са суровината на бъдещето и трябва да представляват възможност, а не опасност. Съхраняването на отпадъци по този начин - езера за отпадъци - действително не трябва да се повтаря. Отпадъците трябва да се рециклират или използват повторно. Европейските екологични планове и плановете за суровини са много амбициозни. Държавите-членки трябва да бъдат поне толкова амбициозни и трябва бързо да действат в интерес на хората, околната среда и промишлеността и да предприемат мерки във връзка с рециклирането и повторното използване на отпадъците.
Затова се присъединявам към призивите към Унгария, а и също към Комисията и другите държави-членки, където този инцидент евентуално би могъл също да се случи, да потвърдят дали директивите относно отпадъците не само в областта на промишлените отпадъци, а и в областта на изискванията за екологична безопасност, се прилагат правилно. Освен това има надзор на поддръжката. Човешко и екологично бедствие от това естество никога не трябва да се повтаря.
Adina-Ioana Vălean: (EN) Г-жо председател, тази драма ни напомня за отговорността ни като политици. Въпросът да представим предложение за нов закон или друг законодателен пакет не е неотложен. Вече разполагаме с пълни достижения на правото в областта на околната среда в европейската Директива относно отпадъците от рудодобив. Проблемът в Европа не е във връзка с наличието на подходяща законодателна рамка, а във връзка с подходящото прилагане на тези закони от държавите-членки.
Очевидно предприятията са имали твърде много преимущества по време на преговорите с националните органи относно какво представлява опасен отпадък, който трябва да бъде обхванат от най-строгите стандарти за безопасност. Освен това наистина се притеснявам, като слушам за големия брой депа за отпадъци в целия регион на река Дунав и за над 1 000 замърсени обекти само в Румъния. Считам, че първият приоритет по отношение на предотвратяването следва да бъде изготвянето на списък с тези обекти в Европа. Ние не можем да си позволим да чакаме до 2012 г., за да влезе то в сила.
Държавите-членки следва доброволно да предоставят тази информация на Комисията възможно най-бързо. Този случай също така показва, че на Комисията следва да бъдат дадени повече средства, за да гарантира правилното прилагане на законодателството в областта на околната среда, по-специално, в Централна и Източна Европа. Случаят показва също, че на Комисията следва да бъдат предоставени повече ресурси, за да се разследва контролът на качеството и инспекцията на тези опасни обекти.
Не на последно място, бих искала да подчертая, че основният принцип следва да бъде замърсителите да плащат за причинената от тях екологична вреда. Ето защо не съм сигурна, че използването на фонд "Солидарност" на ЕС за природни бедствия би било подходящо, тъй като той може да подкопае централния принцип в Директивата относно екологичната отговорност.
Satu Hassi: (FI) Г-жо председател, госпожи и господа, бих искала да кажа две неща. Първо, Комисията определено следва да изпрати работна група в Унгария, която да анализира положението там. За нас не е удовлетворяващо просто да разчитаме на информацията, предоставена от унгарските органи, по отношение например на това какво действително съдържа червената утайка от отпадни води. На нас ни е необходима информация от независими разследващи.
Другият въпрос е, че Вие, г-жо член на Комисията, посочихте, че червената утайка от отпадни води не отговаря на критериите за опасен отпадък и че законодателството ни е в пълен ред. Тези твърдения обаче не могат да бъдат верни едновременно. Критериите за опасен отпадък определено трябва да бъдат изяснени, така че високите алкални нива или високи нива на pH да станат един от критериите.
Romana Jordan Cizelj: (SL) Ние трябва да направим всичко, което можем, за да предотвратим подобни инциденти. Ето защо очаквам от Европейския съюз да установи защо тези инциденти продължават да се случват в Европейския съюз и тогава да предприеме необходимите действия.
Разбира се, ние трябва да разгледаме по-сериозно прилагането на законодателството, което вече сме приели. Проучванията на отделните инциденти показват, че, наред с други причини, те се случват поради небрежност и неуспешно спазване на законодателството. Като цяло ние сме постигнали много малко при прилагането в Съюза на законодателството в областта на околната среда.
Освен това аз очаквам от Комисията да предостави информация относно всички бъдещи трансгранични рискове за човешкото здраве в резултат от инцидента в Унгария. Например ще бъдат ли пренесени по въздуха токсични вещества и ще бъдат ли застрашени хората, живеещи в съседните държави, като Словения, ако вдишат тези токсични вещества?
Ние трябва също така да търсим по-голяма отговорност от замърсителите и стриктно да приложим принципа "замърсителят плаща". Използването на публични средства за премахване на щетите и за подпомагане на хората следва да бъде само последна мярка съгласно принципа на солидарност.
Това е друг начин за насърчаване на собствениците на предприятия да действат безопасно.
Miroslav Mikolášik: (SK) Първо, бих искал да изкажа своята най-искрена съпричастност към нашите унгарски приятели и своята солидарност със семействата на оцелелите, както и да изразя своята загриженост за 150-те души, които са претърпели наранявания.
Токсичната утайка от отпадни води се е разляла след скъсване на язовирната стена в завода за алуминий и е заляла съседните общности, като е засегнала около 40 квадратни километра земя и водни течения, които се вливат в Дунав. Може би в това екологично бедствие, което е най-страшното в унгарската история, са загинали до девет души.
По мое мнение, първи приоритет е да се смекчат последствията от бедствието и следователно да се възприеме отговорен подход към съживяване на речните екосистеми заедно с предотвратяването на подобни бъдещи бедствия. Европейският съюз може да играе важна роля във връзка с това, тъй като не е само негово право, но също и негово задължение да настоява за пълно съответствие с високите екологичните стандарти, тъй като мога добре да си представя, че подобни опасни резервоари съществуват в други държави-членки.
Elena Băsescu: (RO) Аз също бих искала да изкажа своето съчувствие по отношение на събитията, които се случиха, както и да направя следните бележки. Съгласно оценката, извършена от Грийнпийс, този инцидент е много по-сериозен, от инцидента, който се случи в Бая Маре през 2000 г. Следва да посоча, че по време на инцидента в Бая Маре нямаше загинали хора и въздействието от него беше относително слабо във времето. Унгарските членове на ЕП обаче внесоха резолюция, с която призовават за забрана на използването на цианидни технологии в рудодобива, без да предложат алтернатива, с единствената цел да спрат проекта за добив "Рошия Монтана".
Ние съжаляваме, че вече от 10 години Европа е изправена пред големи рискове за безопасността на човека и на околната среда. Това положение е последствие от неподходящи или неправилно приложени разпоредби за опазване на околната среда и за предотвратяване на бедствия. Изискваните мерки включват преглед на критериите за класифициране на токсичните и опасни отпадъци. Ние следва да отбележим, че розовата утайка от отпадни води от вида, който причини инцидента в село Колонтар, не е класифицирана като опасен отпадък.
Monika Flašíková Beňová: (SK) Считам, че всеки в Европа е бил шокиран от екологичното бедствие, което се случи в Унгария преди две седмици, и аз тук бих искала да изразя своята солидарност и да изкажа своето най-искрено съчувствие на семействата на оцелелите, както и от името на гражданите на Словашката република. Радвам се, че словашките спасители бяха сред първите, които се притекоха на помощ на унгарските ни приятели.
По мое мнение, Европейският съюз и унгарското правителство, както и предприятието, което причини екологичното бедствие, трябва да действат заедно в настоящата ситуация и за нейното решаване.
Бих искала да завърша, г-жо председател, като обясня накратко на г-жа Morvai, че моят отговор определено не беше предизвикан от бедствието в Унгария и че аз не стоя в Парламента в единадесет часа през нощта, за да се подигравам на хора, които страдат. Реакцията ми беше предизвикана от изцяло глупавото изказване на Вашия колега от унгарската екстремистка партия "Jobbik", която свърза драматичната ситуация, която се е случила в Унгария, със закона за езика в Словакия. Мога да уверя уважаемия колега, че сегашното правителство, което включва унгарската партия "Hid", не е променило закона за езика и че той е съвсем разумен. Да се свържат смъртта на хора и бедствието в Унгария със закона в Словакия е абсолютно смешно.
Kriton Arsenis: (EL) Г-жо председател, бих искал да изпратя послание за солидарност към гражданите на Унгария. Г-жо член на Комисията, ние действително трябва да разберем дали има други опасности и да направим план за тези опасности, преди да се случи друг подобен инцидент. Ние трябва да регистрираме опасни вещества. Парламентът се е произнесъл по тези въпроси в тази парламентарна зала. Ние призоваваме за забрана на използването на цианид в добива на злато и Комисията следва да поеме инициативата в тази насока, като се има предвид предишния голям инцидент в Бая Маре, който имаше сериозни последици точно в резултат от използването на цианид.
Изцяло съм съгласен с това, което казахте относно фонд "Солидарност". Накрая, ние трябва да преразгледаме Директивата за почвите, която трябва да престане да бъде "блокирана" на равнище на Съвета, и да предприемем мерки за обеззаразяване на почвите, както и да разберем кой е отговорен за инцидента.
Ulrike Lunacek: (DE) Г-жо председател, считам, че бедствието още веднъж доказва много ясно колко е важно европейското законодателство, както и неговото приложение и мониторинг. Екологичните бедствия и тяхното въздействие наистина просто не спират по границите на държавата-членка или на друга държава в света, а се разпростират отвъд тези граници посредством подпочвените води, замърсяването на реките, фини частици или по въздуха и после се разпространяват в други региони.
Г-жо член на Комисията, няколко души вече Ви споменаха, че настоящото европейско законодателство е до известна степен недостатъчно и също така транспонирано по неподходящ начин и недостатъчно контролирано от страна на Комисията. Един пример за такова законодателство е това във връзка с отговорността. Тук има действителен пропуск дотолкова, доколкото от страната, която причинява подобни бедствия, трябва да се иска обяснение и да се накара да плати. Какви законодателни промени възнамерявате да въведете тук, за да гарантирате, че замърсителят трябва да плати? Какво възнамерявате да правите по отношение на Унгария, за да позволите да се извършат независими проучвания, и какво е мнението Ви за предложението - както г-жа Hassi вече спомена - да се създаде наша работна група на ЕС?
И още една последна бележка, която е свързана с това, че чухме за журналисти, които са били възпрепятствани по време на разследването на инцидента. Възнамерявате ли да използвате влиянието си върху унгарското правителство, за да гарантирате, че може да бъде предоставен независим доклад?
Кристалина Георгиева: Г-жо председател, бих искала да благодаря много на изказалите се. Вие обхванахте добре всички въпроси, пред които сме изправени. Преди да започна с отговорите, позволете ми да кажа следното. Когато вчера пристигнах в засегнатите села, мисълта, която ми мина през ум, беше: Слава Богу, че това се е случило през деня, тъй като ако инцидентът се беше случил през нощта, много повече хора щяха да загинат.
В действителност от разстояние къщите изглеждат така, сякаш някой ги е боядисал до половината в червено. Очевидно разливът е над равнището на леглата, в които спят жени, мъже, деца и възрастни хора. Когато се изправим пред подобно нещо, е наистина подходящо да обсъдим сериозно въпроса и да се уверим, че извличаме поука от него. Тогава можем да имаме обратна връзка с оглед на подготвеност, предотвратяване и отговор в случай на друго бедствие в бъдеще.
Ето защо приемам бележките, които бяха направени в тази връзка, в парламентарната зала, много сериозно. Нека се опитам да отговоря.
Първо, относно въпроса за законодателството и ролята на Комисията. Точната ми формулировка беше, че от първия анализ, който извършихме, се оказва, че ние разполагаме с подходящо действащо законодателство и там, където все още липсват достатъчни действия, това е свързано с прилагането на законодателството. Подчертавам думите "първи анализ" и в заключението си наблягам, че ще разгледаме внимателно дали има пропуски в законодателството.
Отново, въз основа на това, с което разполагаме по този случай и по много други, действително трябва да се акцентира върху прилагането на наличното законодателство, а не на думите: "О да, нека излезем и напишем друг документ и да го поставим върху купчина от много други документи", когато знаем, че особено важният въпрос е прилагането.
Когато говорим за това, което можем да разглеждаме конкретно от законодателна гледна точка, има два конкретни въпроса в тази връзка, въпреки че може да има повече, когато приключим с прегледа.
Първият въпрос е относно класификацията на червената кал като опасна или не. Ние не казваме, че във всеки случай, когато е налице червена кал, не липсва опасност. Тя може да бъде опасна, ако има високо съдържание на тежки метали и отговаря на конкретни технически квалификации. С други думи, е възможно да има случаи, в които червената кал се класифицира като опасна. В момента, въз основа на предоставената от унгарските органи информация, ние можем да кажем, че въз основа на тази информация червената кал не е опасна, но очевидно трябва да извършим по задълбочени анализи. Тогава въпросът би бил как се справяме с проблем като този и дали е необходимо да направим по-стриктно определението за опасен отпадък. Днес не мога да отговоря, но мога да ви уверя, че това ще бъде разгледано внимателно.
Вторият много важен законодателен въпрос във връзка с отговорността беше повдигнат от много оратори. Разполагаме ли в Директивата за екологичната отговорност с достатъчно зъби, за да хапем, когато стигнем по прилагането на принципа "замърсителят плаща"? В самото начало посочих, че това е област, в която Комисията е започнала работа по оценката дали са необходими по-строги разпоредби относно начина, по който предприятията действат с оглед да разполагат със средства, за да отговорят на техните задължения като замърсители. Това отново е въпрос, по който ще продължим да работим много задълбочено.
Втората група въпроси засягат финансирането. Какво можем да направим? Унгария разполага със структурни фондове и фондове за развитие на селските райони. От опит знаем, че в процеса на изпълнение на програмите, винаги съществува свобода на действие. В общи линии няма държава, която да е усвоила 100% от структурните фондове, а приоритетите се сменят във времето. Следователно Унгария може, ако правителството прецени, че това е много висок приоритет, да използва структурни фондове или фондове за развитие на селските райони за екологичен мониторинг на преработвателните съоръжения, за възстановяване на увредената инфраструктура и за възстановяване на селскостопанска земя. Те могат също така да бъдат използвани за промени в земеползването, тъй като земята, която видях, е възможно да не бъде възстановена бързо за традиционното й използване за селскостопански цели, но е възможно да бъде използвана за енергийни култури, които не трябва да отговарят на същите изпитвания по отношение на опасните вещества.
Също така ние имаме доста различни мнения относно фонд "Солидарност". Тук искам да посоча две неща. Първо, аз съм съгласна, че е отговорност на замърсителя да плати, но същевременно, когато общностите са засегнати от подобно бедствие, е въпрос на европейска солидарност и съчувствие да им бъде подадена ръка в този момент, тъй като до момента, в който отговорността на предприятието бъде изпълнена, ще минат месеци и месеци.
Като член на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и отговора при кризи, аз се намирам в много неловко положение, тъй като мога бързо да помогна на жертвите на наводненията в Пакистан, но не разполагам с никакъв инструмент, за да помогна на жертвите на това бедствие. Това лято, когато се случиха наводненията в Румъния и Молдова, аз бях в състояние да предоставя много бързо средства на Молдова, но не бях в състояние да направя нищо за жертвите на наводненията в Румъния, и не говоря само за себе си, говоря за нас като европейски граждани.
Това е въпрос, който следва да се разгледа подробно, за да се разбере дали действително с нарастването на бедствията тук и в чужбина, ние следва да разполагаме с инструмент, който ни позволява да изразим съпричастност към нашите граждани.
И между другото, гражданите ни са объркани защо ние можем да помогнем на Пакистан, а не можем да помогнем на Айка.
Имаше въпроси, които бяха отправени във връзка с ролята на Комисията. Нека изясня това много добре. Инспекциите и мониторингът са отговорност на държавите-членки. Нямаме мандат в Комисията да правим това. Това, което се опитваме да правим посредством обучителни дейности, повишаване на осведомеността, направени изводи, е да подпомогнем всички държави-членки да повишат техния капацитет за мониторинг и инспекции. Един от ораторите тук посочи, че има очевиден институционален недостиг в тази област. Ние можем да помогнем с обучение, но нямаме мандат да бъдем инспектори и да заместваме националните органи.
Не искам да кажа, че никога не следва да имаме този мандат, но днес не разполагаме с него и искрено считам, че е много по-важно за националните органи да бъдат по-добре оборудвани, за да изпълняват задълженията си, от това да се създават все повече слоеве инспекция. Уверете се, че хората, които извършват работата, са оборудвани, за да я вършат.
Имаше въпроси, свързани с рециклирането на червената утайка от отпадни води. Директивата предоставя стимули за изследвания и законодателството ни в областта на околната среда насърчава прехода към по-добра налична технология.
Конкретно за това съоръжение, то следва да бъде в съответствие с най-високите стандарти до 2012 г. Разбира се, е ужасно, че бедствието се случи през 2010 г. Очевидно - и ще приключа с тази бележка, тъй като доста пресрочих времето - ние трябва да извлечем поука от този случай и да повишим равнището ни на обявяване на тревога по отношение на други места в Европа, които са потенциално опасни в бъдеще.
За да не се превърне дадена опасност в катастрофа, ключът е в мониторинга, подготвеността и предотвратяването и аз съм напълно съгласна с ораторите, които силно критикуваха този въпрос. Действително ние имаме политика относно готовността и предотвратяването и отново, какъвто е случаят със законодателството, който ние обсъдихме, особено важният въпрос е тази политика да бъде превърната в действителност в държавите-членки.
От наша страна, ние ще ви представим предложение, съобщение за увеличаване на капацитета на ЕС за отговор при бедствия и ще ви съобщим поуките от това бедствие.
Katarína Neveďalová: (SK) Бих искала да направя да направя лично изявление относно това, което г-жа Morvai каза.
Две са нещата, които бих искала да кажа. Първото е, че именно самата г-жа Morvai беше тази, която отговори изискано в този Парламент на това, което казваха другите членове на ЕП. Второто е, че е крайно жалко да се извличат политически дивиденти от нещо подобно на бедствието, което се случи в Унгария, и да се сравнява то с нещо, с което няма никаква връзка. Трето, тя не може действително да си мисли, че изобщо нещо в тази връзка може да бъде казано от хора, които се перчат тук в Парламента, във фашистки униформи.
Председател: Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Kinga Göncz: Въпреки че унгарският министър-председател каза, че "Унгария е достатъчно силна да преодолее сама последствията от подобна катастрофа", аз бих искала да благодаря на Европейската комисия и на държавите-членки за широката и предложена досега подкрепа за преодоляване на последствията от бедствието. Бедствието в Унгария доказва също така необходимостта от по-строго законодателство на Общността в областта на гражданската защита. Договорът от Лисабон прави това възможно, тъй като съгласно него управлението на бедствия е съвместна отговорност на Общността и държавите-членки. Бедствието в близост до Айка може да бъде първото действително изпитание на Директивата относно екологичната отговорност, която влезе в сила през 2007 г., и сега ние ще разберем дали можем да приложим изцяло принципа "замърсителят плаща". Наред с другото, законът предлага предприятията да създадат финансов резерв, за да управляват последствията от потенциални промишлени бедствия.
Заслужава си да бъде разгледан въпросът дали ние следва да направим задължително за предприятията, работещи с опасни вещества, създаването на такъв финансов резерв. Настоятелно призовавам унгарското правителство да започне преговори с Европейската комисия възможно най-рано относно преразпределянето на фондовете за защита на околната среда и за развитие на селските райони с оглед на управлението на бедствия. Приветствам предложението, представено от Европейската комисия в съобщението относно преразглеждането на бюджета, публикувано във вторник, което гласи, че фонд "Солидарност" следва да бъде предоставен в бъдеще за премахване на последствията от промишлени бедствия.
Ивайло Калфин: в писмен вид. - Уважаема госпожо Председател, Уважаема госпожо Комисар, на първо място бих искал да изразя своите съболезнования към семействата на загиналите от инцидента 9 унгарски граждани и съчувствие към всички пострадали.
Промишлена авария като тази в Унгария, поставя редица въпроси пред европейските граждани. Както може да се очаква, моите сънародници в България са силно притеснени и следят внимателно дали водите на р. Дунав няма да се заразят сега или в бъдеще от този инцидент с тежки метали или други вредни вещества.
Госпожо Комисар, каква е възможността ЕК да изгради капацитет за реакции при подобни ситуации - превенция, незабавна реакция, мониторинг на рисковете, компенсация за пострадалите? В състояние ли е ЕС да осигури анализ на екологичните рискове, произтичащи от аварията в Унгария, който да бъде представен в най-скоро време?
Тук става въпрос не за пренасяне на национални отговорности на европейско равнище, а за необходимостта ЕС да даде сигурност на своите граждани по проблеми, които излизат далече извън националните граждани.
Iosif Matula: в писмена форма. - (RO) Бих искал да изразя своята солидарност със засегнатото население от екологичното бедствие, което се случи в Унгария, в началото на този месец. Считам, че е настъпил моментът, когато трябва да покажем благоприличие, без да вдигаме излишен шум, да излагаме на показ бедствието или да експлоатираме изображенията на този трагичен промишлен инцидент. Ние можем да извлечем важна поука от инцидента в Унгария. Самата икономическа дейност не е опасна, докато се спазват строгите разпоредби в областта на опазването на околната среда. Единствено когато се пренебрегнат разпоредбите, приети на равнище ЕС, възниква риск от унищожаване на цели екосистеми. Инцидентът в Унгария предоставя също така пример за европейска солидарност. Екип от експерти от различни държави е пристигнал в страната, за да подпомогне органите в усилията им да противодействат на унищожителното въздействие върху населението и околната среда. Също така считам, че е настъпил моментът за нас отново да поставим на обсъждане разпоредбата за подкрепа от европейски сили за гражданска защита. Тези сили трябва да бъдат постоянно на разположение, за да се намесят бързо и професионално в засегнатите от различните бедствия места, чийто брой продължава да расте не само на нашия континент, но също така и по света.
RadvilMorkūnaitė-Mikulėnien: През изминалите шест месеца част от планетата ни беше засегната от второ голямо екологично бедствие - през април имаше разлив на петрол в Мексиканския залив, а сега разлив на червена утайка от отпадни води в Унгария. Въпреки че се различават, двете бедствия имат нещо общо - и двете биха могли да бъдат избегнати или поне биха могли да бъдат с по-малък мащаб, ако е било обърнато по-голямо внимание на опазването на околната среда. За съжаление, в много държави както в рамките на ЕС, така и извън него, околната среда и екологичните изисквания често не са приоритет, когато се планират, изграждат и експлоатират съоръженията, които имат значително въздействие върху околната среда. Следователно аз съм убедена, че ако се огледаме, всички бихме открили много съоръжения, където рано или късно, може да се случи екологично бедствие в по-голям или в по-малък мащаб. На много места можем да открием случаи, в които има ограничено спазване на екологичните изисквания (дали преднамерено или поради некомпетентност), в които изграждането на съоръжения се разрешава в голяма близост до жилищни райони, а оценката на въздействието върху околната среда е извършена само повърхностно, без да са били правилно консултирани жителите и резултатите от нея по някакъв начин са винаги благоприятни за клиента. Когато тези инсталации функционират, жалбите на жителите често се пренебрегват. Призовавам Европейската комисия и държавите-членки поне веднъж да отворят очи и да предприемат действие, след като са видели действителното предложение - да предприемат законодателни изменения за по-строг мониторинг за прилагане на екологичните изисквания и за отговорността при неспазване на тези изисквания, както и за гарантиране на независима оценка на въздействието върху околната среда.
Bogusław Sonik: Екологичното бедствие, което се случи в Унгария, развълнува всички нас със своя мащаб и изключително трагични последици. Ние бихме искали да изразим своята солидарност със семействата на жертвите, както и с тези, които са загубили всичко, което притежават, и които ще изпитват въздействието от изтичането на токсичната утайка от отпадни води в продължение на много години напред. Аз съм убеден, че най-важното нещо днес е да се отговори на въпроса, който беше зададен многократно, а именно можеше ли тази трагедия да бъде избегната? Или по-скоро как можеше да се направи това и какво следва да направим днес ние, като Европейски парламент, за да гарантираме, че тези събития няма да се случат отново? Знаем сме, че в Унгария има много други такива резервоари. Това обаче не е всичко. Например в Полша, в Долна Силезия се намира най-голямото депо за течни отпадъци в Европа, което е създадено през 70-те години. Можем ли да спим спокойно в Европа, където се случи подобно събитие, въпреки съществуването на множество задължителни правни разпоредби, които е трябвало да гарантират подходящия надзор на химическите вещества? Ние разполагаме с регламента за REACH, който функционира от три години и се прилага от Европейската агенция по химикалите. Разполагаме и с други законодателни документи като Регламента относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси от 2008 г. и Глобалната хармонизирана система, която класифицира вещества и смеси съобразно опасността, с която те са свързани. Ние трябва да разгледаме внимателно и задълбочено съществуващото законодателство на Съюза и прилагането му в държавите-членки и да определим ясни приоритети, за да осигурим ефективно предотвратяване на опасността и ефективно управление на кризи.
Theodor Dumitru Stolojan: Съжалявам за загубата на човешки живот в резултат от разлива на промишлени отпадъци, който се случи в Унгария. Има природни бедствия, като наводнения, и ние не винаги можем да предотвратяваме или контролираме тяхното въздействие. В случай на промишлени отпадъци обаче, които са потенциално вредни за човешкия живот и околната среда, в Европейския съюз има правила за това. За съжаление, може да се види, че тези правила не се спазват във всяка държава-членка. Ето защо предлагам Комисията да предложи като своя цел да извършва инспекция на качеството на националните институции, на които е възложено да прилагат разпоредбите на ЕС относно съхранението на потенциално опасни промишлени отпадъци. Тази инспекция трябва да се извършва като приоритет в държавите-членки, приети в ЕС през 2004 и 2007 г.
| bg |
График на следващите заседания: вж. протоколи
| bg |
Последиците за селското стопанство в ЕС от възобновяване на преговорите с Меркосур с оглед на сключване на споразумение за асоцииране - Подготовка на предстоящата среща на високо равнище ЕС-Бразилия, която ще се проведе на 14 юли 2010 г. в гр. Бразилия (разискване)
Председател: Следващата точка е разискването относно:
въпросът, изискващ устен отговор, зададен от Mairead McGuinness, Albert Deß, Georgios Papastamkos, Véronique Mathieu, Мария Неделчева, Michel Dantin, Giovanni La Via, Elisabeth Jeggle, Peter Jahr, Christa Klaß, Elisabeth Köstinger, Esther de Lange, Sergio Paolo Francesco Silvestris, Astrid Lulling, Béla Glattfelder, Esther Herranz García, Gabriel Mato Adrover, Herbert Dorfmann, Jarosław Kalinowski, Joseph Daul, Maria do Céu Patrão Neves, Czesław Adam Siekierski, Christophe Béchu, Rareş-Lucian Niculescu, Hans-Peter Mayer и Jean-Pierre Audy, от името на групата PPE, James Nicholson и Janusz Wojciechowski, от името на групата ECR, José Bové, от името на групата Verts/ALE, George Lyon, от името на групата ALDE, Luis Manuel Capoulas Santos и Karin Kadenbach, от името на групата S&D, към Комисията относно последиците за селското стопанство в ЕС от възобновяване на преговорите с Меркосур с оглед на сключване на споразумение за асоцииране (B7-0315/2010), и
въпросът, изискващ устен отговор, зададен от Luis Yáñez-Barnuevo García, от името на групата S&D, към Комисията относно подготовката на следващата среща на високо равнище ЕС-Бразилия на 14 юли 2010 г. в гр. Бразилия (B7-0317/2010).
Mairead McGuinness: автор. - (EN) Г-н председател, благодаря Ви за уточнението относно едната минута, но може ли само да се възползвам от възможността да се изкажа по процедурен въпрос. Аз съм сред авторите на първия въпрос, изискващ устен отговор. Никак не съм радостна от факта, че сега сме изправени пред общо разискване на два слети въпроса. От май се опитвам да поставя на дневен ред въпроса за Меркосур. Не считам, че този въпрос следва да подлежи на общо разискване и искам напълно да се противопоставя на случилото се тази сутрин. Не знам как и защо стана така. Изключително съм недоволна от това, което се случи. Мога ли да се върна на този въпрос в разискването? Бих искала случая да бъде изяснен и се надявам, че ще получа подкрепата на други колеги.
Председател: Г-жо McGuinness, както знаете, тъй като сте отдавнашен член на Парламента, Председателският съвет взе решение разискването да бъде организирано именно по този начин и затова нещата се развиват по този начин. Разбира се, взимам под внимание Вашата неудовлетвореност по този въпрос, но Ви моля да разберете, че няма тепърва да започнем разискване по въпроса, тъй като в противен случай нито един от колегите, които следва да се изкажат, няма да могат да го направят.
James Nicholson: автор. - (EN) Г-н председател, смятам, че тази сутрин имаме проблем поради липса на консултация. Бих предположил, че като автори на въпроса за Меркосур следваше поне от любезност да бъде потърсено нашето мнение относно причините за случилото се. Знам, че Председателският съвет взима решенията, но, г-н председател, вие сте изтъкнат член на Бюрото на Парламента и се надявам, че ще предадете на Бюрото посланието, че когато в Парламента се разисква селското стопанство, следва да определите достатъчно време за това.
Очевидно тази сутрин липсваше време. Изслушахте искането и видяхте проблема. Има ли начин Парламентът да започне да работи за членовете на ЕП, а не за парламентарната администрация? Ние сме тези, избрани да представляват хората, а не длъжностните лица от администрацията, които получават тлъсти заплати...
(Председателят отнема думата на оратора)
Председател: Г-н Nicholson, взимам под внимание думите Ви и, разбира се, ще предам Вашата загриженост на Бюрото на Парламента. Администрацията не е тази, която организира разискванията. Тя подпомага политическите структури в организацията на разискванията.
Mairead McGuinness: автор. - (EN) Г-н председател, причината не е, защото е лято и сме настроени зле. Просто повдигаме добре обосновани въпроси и се отнасяме към работата си сериозно. Ще отнема 30 секунди, защото разполагам с две празни страници. Отправих пет въпроса към Комисията. Не възнамерявам да говоря, преди да чуя отговорите. Ще взема думата отново в края на разискването.
Председател: Много Ви благодаря, г-жо McGuinness. По-късно ще Ви предоставя времето, което не използвахте сега.
James Nicholson: автор. - (EN) Г-н председател, смятам, че мнозина останаха изненадани от неотдавнашното решение на Комисията бъдат възобновени преговорите с Меркосур относно споразумение за свободна търговия. Тъй като навлизаме в период на реформи на Общата селскостопанска политика (ОСП) и тъкмо разисквахме този въпрос, всички сме наясно, че селското стопанство ще бъде в основата на споразумението.
Макар да приемам това, че службите на Комисията са в правото си да възобнови обсъжданията, смятам, че много по-добре би било да съобщят на Парламента за своите намерения. Възможно е настоящият въпрос да отвори кутията на Пандора в редица сектори на европейското селско стопанство и поради това сериозно поставям под въпрос впускането в бъдещо споразумение.
Налице са сериозни проблеми в Бразилия и Аржентина по отношение на проследяването на животните и други въпроси, свързани със здравето и безопасността. Заключенията на последния доклад на мисията на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) в щата Санта Катарина са, че проверките на добитъка, преминаващ от Аржентина в Бразилия или даже между различните щати в Бразилия са изключително малко. По същата причина не бяха приложени правилата за ушно маркиране. Това са само някои от примерите, които мога да изброя, позовавайки се на доклада на ФАО от миналия октомври.
Обръщам се пряко към уважаемия член на Комисията, че ако продължи да следва тази посока, непрестанно ще среща противодействие. До известна степен разбирам защо това може да представлява привлекателна възможност, тъй като обсъжданията относно СТО не напредват изобщо, но действително считам, че това може да разруши СТО. Ако Меркосур успее да постигне споразумение с ЕС, защо тези държави да продължават да участват в преговорите със СТО?
Трябва да разберете,че няма да има спад в стандартите за здравето и проследяването на животните. Потребителите и производителите в Европейския съюз трябва да бъдат защитени и не смятам, че едно търговско споразумение с Меркосур би постигнало това. Напротив, ще има изцяло обратен ефект.
José Bové: автор. - (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, възобновяването на преговорите с Меркосур в момент, когато Европейският съюз се готви да начертае наново своята селскостопанска политика, разкрива рискована липса на съгласуваност от страна на Комисията. Европа вече внася 500 000 тона говеждо месо. По-нататъшното отваряне на нашия пазар ще бъде в ущърб на хората, отглеждащи добитък, от по-необлагодетелстваните региони в Европа, без да бъде гарантирано спазването на здравните и социалните стандарти. Не можем да приемем това.
Европа купува 38 милиона тона соя и фураж за добитъка. Вносът от Бразилия и Аржентина има монопол върху повече от 19 милиона хектара. Вносът е съсредоточен в ръцете на три предприятия: "Каргил" (Cargill), "Ей Ди Ем" (ADM) и "Бънч" (Bunch). Между 2001 и 2004 г. добивът на соя разрушава повече от 1,2 милиона хектара тропически и екваториални гори. Това е една от основните причини за увеличаването на емисиите на парникови газове и намаляването на биологичното разнообразие.
Европейският парламент реши да състави доклад относно възстановяването на правото на автономност по отношение на растителните протеини за фураж за добитъка. Това решение се ръководи от необходимостта от екологосъобразно селско стопанство и подпомагане на борбата срещу изменението на климата. Тези усилия ще бъдат изцяло провалени от настоящия проект за двустранно споразумение. За пореден път Европейската комисия продава евтино своето селско стопанство и своите земеделски стопани, за да извлече евентуална печалба за дружествата за услуги. Отстъпките няма да бъдат в интерес на земеделските семейства от Меркосур, а само ще обслужват интересите на агро-промишлените групи. Убедителни доказателства за това могат да бъдат намерени в доклада на дружеството "Тайсън" (Tyson), американска корпорация с голямо влияние на международния пазар на месо, която съобщи, че е инвестирала в Бразилия - цитирам и това се съдържа в доклада - за да използва тази държава като трамплин за износ в Европа.
Други предприятия като "Ду Груп" (Doux Group) вече очакваха този ход, изкупувайки "Бразилиън Франгосул Груп" (Brazilian Frangosul Group) през 1998 г. Редица птицевъди, особено в Бретан, платиха цената на тази сделка.
Изглежда Европа се стреми да следва своята политика на преместване чрез засилване на атаките й срещу земеделските стопани. Трябва да спрем този безумен процес, като предложим на нашите граждани качествена храна, която да е местно производство.
George Lyon: автор. - (EN) Г-н председател, ще се опитам да бъда кратък. Налице са сериозни опасения относно възобновяването на преговорите с Меркосур.
Представлявам Шотландия, в която е налице разширено производство на говеждо месо. Това е една скъпа производствена система и е от жизненоважно значение тя да продължи да съществува, за да може голяма част от земята в Шотландия да не бъде изоставяна поради евтиния внос, който залива пазара. Съществува сериозно опасение, че можем да станем свидетели на жертването на шотландското производство на говеждо и телешко месо поради необходимостта да се провеждат преговори и да се постигне споразумение с държавите от Меркосур.
Ето защо бих искал да повдигна няколко въпроса по тази тема, която не е проблем единствено за Шотландия, но и за Ирландия, Франция и в цяла Европа. По-конкретно, бих искал да Ви попитам защо, както проличава, не са били проведени консултации с Парламента и с комисията по земеделие и развитие на селските райони, преди да бъде направено съобщението. Със сигурност, поне от любезност, предварителното ни информиране щеше да подпомогне опита за и гарантирането на добри отношения между Вас и Парламента по този въпрос.
Второ, какъв е мандатът за преговори на преговарящите по отношение на селскостопанските продукти? Може ли някой да ми каже за какво точно им е разпоредено да преговарят? Колко тона говеждо месо? Какъв достъп? Няма ли митническа тарифа или минимални тарифи? Може ли някой да ни каже какъв е мандатът?
Още два въпроса. Кога ще бъде проведено изследване на въздействието, за да стане ясно какво би могло да е въздействието на всяко едно споразумение, независимо от неговия мащаб? Най-малкото, следва да се запознаем със степента на въздействието, преди да подписваме каквото и да било, особено в момент, когато подновяваме преговорите относно ОСП и решаваме бъдещото подпомагане на селското стопанство. Двата въпроса са неразривно свързани и затова е необходимо да разберем какво влияние ще окаже това.
Накрая, каква е ролята на членът на Комисията, отговарящ за селското стопанство, по отношение на настоящия въпрос? Досега не сме чули много по отношение на неговата роля в преговорите и дали той отговаря за назначаване на мандата за вашите преговарящи. Ще има ли допитване до Парламента преди взимането на окончателно решение? Бих искал да получа отговори на настоящите въпроси.
Председател: Бих искал да насоча вниманието на всички към факта, че ораторите, изказали се досега, включително г-н Capoulas Santos, са авторите на първия въпрос, който разискваме, и че следва изказване на г-н Yáñez-Barnuevo García, който е автор на втория въпрос.
Luis Manuel Capoulas Santos: автор. - (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, Латинска Америка като цяло, и по-конкретно държавите от Меркосур, са стратегически партньори на Европейския съюз. С тях имаме обща история и споделяме едни и същи социални ценности. Освен това Латинска Америка е геополитически регион, в който свободата, демокрацията и зачитането на правата на човека претърпяват значително развитие. Ето защо укрепването на политическите и културните връзки и повишаването на взаимните ползи в икономически план представляват съвсем логична стъпка.
Затова приветствам европейското решение да бъдат възобновени преговорите с Меркосур относно споразумението за асоцииране, въпреки че изразявам съжаление и осъждам неотдавнашните протекционистични действия на Аржентина, които напълно противоречат на проявения от европейска страна дух на откритост.
Трябва обаче да предупредя Комисията за възможните отрицателни последици за селскостопанския сектор в Европа в случай че към преговорите не се подходи с необходимата загриженост. Всички ние сме наясно със степента на дисбаланс в търговските ни отношения с Меркосур и съответните условия за производство и изискванията за земеделските стопани от двете страни на Атлантика.
Поради това, заедно с въпросите, внесени официално в писмена форма, и по-конкретно този, който се отнася до това как Комисията възнамерява да се справи с проблема за чувствителните продукти, бих искал да узная как тя възнамерява да подходи към неразбираемите действия на Аржентина.
Luis Yáñez-Barnuevo García: автор. - (ES) Г-н председател, днес е ден за отправяне на поздравления: първото дължим на испанския министър на външните работи, г-н Моратинос, който успя да доведе известен брой кубински политически затворници в Испания или е на път да осъществи това; както и на Гийермо Фариняс, политическият затворник, който чрез гладна си стачка, издръжливост и саможертва извоюва свобода за тези затворници.
По отношение на въпроса, с който се занимаваме сега, преди всичко бих искал да поздравя Съвета за започването на преговори относно мащабно търговско споразумение, което има и политически характер и е свързано със сътрудничество, между Европейския съюз и Меркосур, решението за което беше взето на срещата на високо равнище в Мадрид на 18 май тази година. В противовес на казаното досега, Парламентът многократно изрази своята подкрепа за настоящите преговори в рамките на делегацията за отношения с държавите от Меркосур, делегацията за Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (Евролат) и пленарните заседания на няколко парламентарни сесии. Обсъждаме търговско споразумение, което би могло и следва да бъде най-мащабното в света и което ще допринесе за развитието, благополучието, напредъка и заетостта на 800 милиона души, както и за поразителното повишаване на обмена на стоки и услуги между двата региона.
Селското стопанство представлява само част от настоящото макро-споразумение. Необходимо е по време на преговорите да бъдат постигнати балансирани споразумения, но не и в духа на протекционизма, който е врагът на развитието и благополучието; европейският протекционизъм, както и този, упражняван от някои държави от Меркосур. Във всички случаи, промишлеността и услугите представляват 97% от европейския брутен вътрешен продукт, а селското стопанство - само 2,1%. Ето защо е необходимо да се посрещнат страховете във връзка със съответното им съотношение и оправдаване.
Г-н член на Комисията, предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Бразилия на 14 юли следва да насърчи и ускори преговорите, чиито завършек придобива все по-голямо значение в рамките на икономическата криза, която преживяваме; настоящото споразумение ще допринесе за изхода от нея.
Карел де Гухт: член на Комисията. - (EN) Г-н председател, тъй като това е общо разискване и с позволението на председателя, бих искал да разгледам както последиците от едно споразумение за асоцииране с Меркосур по отношение на селското стопанство, така и предстоящата среща на високо равнище в началото на сесията. Затова ще отговоря в каквато форма определи председателят.
Започвам с темата за Меркосур, предстоящите преговори относно споразумението за асоцииране с Меркосур са от първостепенна важност за ЕС както в политическо, така и в икономическо отношение. От политическа гледна точка Меркосур е най-мащабният регионален интеграционен проект в Латинска Америка, поради което е излишно да настояваме относно геополитическото значение на активизирането на отношенията ни с континента. Сключихме споразумения с Чили и Мексико и неотдавна приключихме преговорите с Колумбия, Перу и Централна Америка, така че обвързването и с Меркосур е съвсем логично.
В икономически план едно успешно споразумение може да донесе значителна полза както за ЕС, така и за Меркосур. В настоящата трудна икономическа обстановка не можем да си позволим да пренебрегнем възможностите, които се съдържат в настоящото споразумение за нашите два региона по отношение на заетостта и растежа.
Меркосур е мащабна и динамична икономика с общ БВП 1 300 млрд. евро и с очакван ръст на БВП около 5% през 2010 г. и 4% през 2011 г. Меркосур е партньор на ЕС с нарастващо значение. По отношение на износа на ЕС, е на еднакво равнище с Индия и изпреварва държави като Канада или Корея. През последните четири години, преди да настъпи кризата, износът на ЕС за Меркосур нарастваше с повече от 15% годишно.
По отношение на външните преки инвестиции, Меркосур е също основен партньор. Инвестициите на ЕС в Меркосур възлизат на повече от 165 млрд. евро - повече от инвестициите на ЕС в Китай, Индия и Русия, взети заедно. Предвид размерите и потенциала на Меркосур, както и факта, че това все още е относително защитен пазар, икономическите ползи за стопанската дейност в ЕС нареждат настоящото споразумение сред най-значимите споразумения в областта на свободната търговия в, сключени в последно време от страна на ЕС или намиращи се в процес на преговори с важни търговски партньори като Корея или Индия.
Възобновяването на преговорите е също така знак за ангажимента на двата региона да продължават насърчаването на свободната търговия и премахването на протекционизма. Комисията взе настоящото решение след щателно проучване и задълбочено вътрешно разискване. С вземането на това решение Комисията даде своята положителна оценка на фактите, предоставени от Меркосур по време на неофициалния диалог на техническо равнище, относно въпроси като търговията със стоки, обществените поръчки или някои сектори на услугите.
Нека добавя, че веднага след като колегиумът взе решението влязох в комисията по международна търговия (INTA) и обсъдихме подробно възобновяването на преговорите. Бих могъл да добавя и това, че Съветът е на мнение, че съм бил далеч по-благосклонен в отношението си към Европейския парламент, отколкото към тях, така че това изобщо не им се хареса. Направихме това въз основа на получения мандат, така че не се нуждаем от нов мандат. Това решение на колегиума беше правилно и Парламентът беше подробно осведомен веднага след това.
Трябва да бъде пределно ясно обаче, че бъдещото отношение на нашите партньори от Меркосур със сигурност позволява възобновяването на преговорите, но това, разбира се, не гарантира успешния им завършек. Това е напълно различен въпрос. За да приключим успешно преговорите, ще трябва да преговаряме за постигането на едно амбициозно споразумение, особено в сектори като търговията със стоки и услуги или интелектуалната собственост, включително географските указания.
Първата среща с Меркосур се проведе миналата седмица в Буенос Айрес. Срещата беше по-скоро формална, за да се ориентираме след повече от пет годишно прекъсване, установявайки до къде бяха стигнали преговорите през 2004 г. и обсъждайки процесуални въпроси относно по-нататъшното развитие на преговорите. Разбира се, ще информираме Европейския парламент и Съвета относно развитието на преговорите.
По отношение на конкретните ви въпроси, Комисията работи въз основа на директивите за преговори, приети от Съвета през 1999 г. Тези директиви възлагат на Комисията да преговаря за постигането на балансирано и цялостно споразумение с Меркосур, с цел същественото либерализиране на всяка област на търговията в съответствие с поетите ангажименти на Световната търговска организация (СТО). Това се отнася до всички сектори, съдържащи се в споразумението, включително селското стопанство.
Комисията е напълно наясно с чувствителността на темата за селското стопанство в рамките на настоящите преговори и ще вземе това под внимание по време на преговорите с Меркосур. Нека също така не забравяме, че и в Меркосур са налице съществени настъпателни интереси в областта на селското стопанство, като например производството на вино, сирене, плодове и зеленчуци и географските указания. С оглед на това съзнаваме, че може да се наложи предприемането на придружаващи мерки в областта на най-чувствителните сектори. Прекалено рано е обаче да обсъждаме обхвата на тези мерки. Сега едва започваме преговорите и все още не сме започнали да обсъждаме по същество.
Към настоящия момент все още не сме изложили нашите предложения по отношение на селското стопанство и имаше въпрос - не знам от кого точно беше поставен - относно становището по този въпрос на члена на Комисията, отговарящ за селското стопанство. Не членът на Комисията, отговарящ за търговията, е този, който решава какви предложения ще се представят в областта на селското стопанство. Това трябва да бъде съгласувано между члена на ЕК, отговарящ за селското стопанство, и мен, и в случай че не постигнем съгласие, въпросът се отнася към колегиума от членове на Комисията. Такъв е редът, така че Дачиан Чолош участва пълноценно в тези обсъждания.
Знаем също, че ще трябва да вземем под внимание предишни предложения в областта на селското стопанство, отправени от ЕС на кръга от преговори от Доха, като се очаква Меркосур да бъде сред основните облагодетелствани от тях. Във връзка с това нека да разясня, че подновяването на преговорите с Меркосур не подкопава по никакъв начин поетата от нас отговорност за успешно приключване на Програмата за развитие от Доха (ПРД). По принцип преговаряме единствено за сключването на Споразумения за свободна търговия (ССТ), които са в съответствие с правилата на СТО и които, основавайки се на достиженията на правото на СТО, имат много по-голям обхват в сравнение с преговорите от кръга от Доха. Считам, че ако направим правилния избор, ще бъде възможно да приключим успешно преговорите и по двата въпроса.
По отношение на безопасността на храните, от само себе си се разбира, че внасяните стоки трябва изцяло да покриват изискванията на ЕС за безопасност на храните. Нека бъде напълно ясно, че нашите здравословни изисквания и тези относно безопасността не подлежат на преговори; нито с Меркосур, нито с някого другиго. Подходът на ЕС при всички търговски преговори със сигурност не включва понижаване на равнището на защита на ЕС. Правилата на СТО ни позволяват да установим собствено равнище на сигурност при условие, че се основава на признати научни доказателства - това право е неприкосновено.
На последно място, що се отнася до въздействието на евентуално споразумение, вече беше извършена устойчива оценка на въздействието на споразумение между ЕС и Меркосур и от март 2009 г. тази оценка вече е обществено достояние. Освен това в близките месеци Комисията ще завърши оценката на въздействието с по-конкретни икономически проучвания.
Сега нека премина към срещата на високо равнище между ЕС и Бразилия и да започна с кратък преглед на нашите отношения. Бразилия е държава от безспорна международна величина в съответствие с размера на своята територия, население и икономически постижения. Бразилия подкрепя многостранното сътрудничество, член е на Г-20 и е основен участник в разискванията на световно равнище относно изменението на климата, икономическото управление, реформите в ООН, въпросите на търговията и премахването на бедността. Освен това Бразилия често играе ролята на неофициален мост между западните, бързо развиващите се и развиващите се страни. Бразилия е една от деветте държави, с които ЕС е сключила стратегическо партньорство. Това партньорство датира от 2007 г., а съвместният план за действие, чрез който партньорството се прилага на практика - от 2008 г.
Множеството съвместни инициативи, равнището на взаимно разбирателство и задълбочаването на отношенията, което включва 18 диалога, протичащи в момента, са свидетелство за нашето удовлетворение от прилагането на съвместния план за действие. Предстоящата среща на високо равнище ЕС-Бразилия ще бъде четвърта поред, по време на която ще се стремим да направим преглед на напредъка в нашите отношения и да обсъдим основните глобални предизвикателства. Това е особено подходящ момент за подобна оценка, тъй като наближава краят на мандата на президента Лула.
По отношение на въпросите, свързани с околната среда, по време на третата среща на високо равнище в Стокхолм планирахме сътрудничество с оглед на последната среща на високо равнище в Копенхаген през декември и инициатива за биоенергия, в която участват Бразилия, ЕС и Африканският съюз. Предстоящите конференции в Канкун и Нагоя относно изменението на климата и биологичното разнообразие са на висока позиция в дневния ред на срещата на високо равнище, тъй като по-доброто сътрудничество с Бразилия е от решаващо значение за успешния резултат.
След предложение на президента Лула на срещата на върха ЕС-Меркосур в Мадрид се стремим към общо становище с Бразилия за конференцията в Канкун. Комисията на Африканския съюз получи съвместното ни предложение относно установяването на тристранно сътрудничество по отношение на биоенергията и се надяваме скоро да получим отговор.
По отношение на сътрудничеството на множество международни форуми се стремим към постигането на съгласуваност преди срещата на върха на Г-20 в Сеул, за да получим подкрепата на Бразилия с оглед на това да постигнем добро представяне на ЕС в системата на ООН и целенасочено да се заемем с приключването на преговорите от кръга от Доха. Бразилия се стреми да усили своето влияние с глобалната система за управление и се нуждае от нашата подкрепа за извоюването на постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Като напреднала нововъзникваща икономика тя заема съвсем различна позиция от ЕС по отношение на реформирането на Световната банка и МВФ.
Като цяло напълно ясно, че като глобално свързани партньори ние имаме един и същи дневен ред и трябва да открием начини за изглаждане на различията и да търсим допирни точки. На срещата на високо равнище ще потвърдим поетата от нас отговорност за подкрепа на неразпространението на ядрено оръжие и ще насърчим по-тясното сътрудничество. Бразилия се противопостави на санкциите, наложени на Иран, приети миналия юни от Съвета за сигурност на ООН. ЕС обаче приветства усилията на Бразилия и Турция, довели до декларацията от Техеран, в която се посочват недостатъците, но също така се изтъкват стойността й като потенциален инструмент за изграждане на доверие, и прикани Иран да се възползва от възможността да възобнови сериозните преговори. Макар и да се различаваме в тактическо отношение, имаме общи интереси относно принципите, заложени в Договора за неразпространение на ядрени оръжия и необходимостта Иран да покаже мирния характер на нейната ядрена програма.
В първата част на моето обръщение разгледах обширно преговорите с Меркосур, но тези въпроси, разбира се, ще бъдат повдигнати по време на обсъжданията на срещата на високо равнище. За съжаление, няма да бъда в столицата Бразилия, но предвид това, че съвсем скоро се срещнахме, за да проведем първите технически разговори след дълго прекъсване, едва ли на срещата на високо равнище ще бъдат взети окончателни решения по отношение на преговорите. На срещата на високо равнище ще бъдат поставени и въпроси от регионално естество: Куба, Хондурас, Парагвай и Венецуела. На дневен ред е ролята на Бразилия в подпомагането на стабилизирането на Парагвай, отказът й да признае новото правителство на Хондурас, както и ангажиментите й към Куба и Венецуела.
Накрая, все още тече сериозната работа по някои въпроси, за които очакваме да бъдат решени на срещата на високо равнище. Най-напред, подписването на хоризонтално споразумение за гражданската авиация и споразумение за въздушна безопасност. Второ, обявяването на съвместна работна програма относно сключването на тристранно сътрудничество с развиващи се страни. Трето, на 14 юли в Брюксел ще бъде подписано писмо за намерение между Комисията и Бразилския съд за напредък в тристранното сътрудничество по отношение на подкрепа за избори и реформа в правосъдието.
Отношенията ни с Бразилия не приключват със срещата на високо равнище; успоредно с това имаме и други инициативи, които дават спомагат за по-пълното измерение на нашите двустранни, регионални и глобални ангажименти, но напълно изчерпах отреденото ми време за изказване. Ще се опитам да дам допълнителни примери в отговор на вашите въпроси.
Georgios Papastamkos: Г-н председател, по отношение на държавите от Меркосур, искам да подчертая големия дефицит на търговски баланс по отношение на Европейския съюз в сектора на селскостопанските продукти. И все пак, Аржентина блокира вноса на храни от трети държави и по този начин сериозно вреди на износа на европейски хранително-вкусови продукти, включително гръцки мармалад от праскови. Бих искал да попитам уважаемия член на Комисията дали е повдигнал този въпрос миналата седмица по време на първия кръг от преговорите в Буенос Айрес. Също така, позицията на Аржентина поставя ли въпроси, свързани с несъвместимостта на предприеманите от страната мерки с правилата и задълженията на Световната търговска организация?
Едно кратко отклонение: г-н член на Комисията, преговорите с държавите от Андите и Централна Америка завършиха. За да бъда честен, отстъпките, които Европа направи в сектора на селското стопанство, будят основателни тревоги и повдигат конкретни въпроси: Какво е оправданието за квотите, отпуснати от Европа в секторите на ориза и захарта, които надвишават продуктивните възможности на тези държави? Споразуменията включват ли клауза за нетен износител с оглед на предотвратяването на развитието на търговски триъгълник? Може ли Комисията да ни увери, че вносните цени ще останат непроменени в сектора на плодовете и зеленчуците?
Г-н член на Комисията, аз също ще се присъединя към мнението на колегите, изказали се относно необходимостта от по-тясно междуинституционално сътрудничество между Комисията и Европейския парламент. Необходимо е Комисията да осъзнае, че условията на междуинституционално сътрудничество се промениха в съответствие с Договора от Лисабон, както стана и с междуинституционалната култура. Колкото по-скоро пристъпите към действия в тази насока, толкова по-ползотворно и коректно ще бъде сътрудничеството между двете институции.
Edite Estrela: от името на групата S&D. - (PT) Г-н председател, първата среща на високо равнище между ЕС и Бразилия, насърчена от португалското председателство през 2007 г., запълни необяснима празнина. Бразилия беше единствената държава от групата на Бразилия, Русия, Индия и Китай (BRIC), с която Европа нямаше стратегическо партньорство.
Укрепването на диалога между ЕС и Бразилия е напълно логично, тъй като ни позволява да задълбочим сътрудничеството в основни области като енергийната сигурност, устойчивото развитие, биологичното разнообразие, изменението на климата и др.
Броят на населението на Бразилия, както и нейното икономическо развитие и политическа стабилност, я определят като основен участник на международната сцена.
С оглед на предстоящата четвърта среща на високо равнище между ЕС и Бразилия е важно да се постигне баланс между радостта от постигнатия напредък и търсенето на начин за развитие на това сътрудничество, за да можем да посрещаме общите предизвикателства и да уеднаквим позициите си с оглед например на конференцията на ООН относно изменението на климата, която ще се състои в края на тази година в Мексико. Тази среща на високо равнище е възможност също така за напредък в преговорите с Меркосур, за да се стигне до окончателно решение относно сключването на споразумение за асоцииране и преодоляване на настоящите различия.
Marielle De Sarnez: Г-н председател, тъкмо проведохме разискване в Парламента относно общата политика в селското стопанство, по време на което многократно изтъкнахме важността на това да подкрепим европейския модел, който е единствен в света.
В същото време обаче Комисията взе решение, без да бъде проведено каквото и да било предварително обществено разискване, да възобнови преговорите с Меркосур, последствията от които заплашват да бъдат пагубни за нашето селско стопанство, и по-конкретно европейското животновъдство, което вече изпитва сериозни затруднения. Вносът на говеждо месо ще се увеличи със 70%, вносът на птиче месо - с 25%. Тази продукция ще залее Европа на по-ниска цена, защото не е произведена в съответствие със същите здравни, екологични и социални изисквания.
Г-н член на Комисията, поради тези причини бих искала да изразя своята загриженост пред Вас. Нашето селско стопанство се намира в сериозно затруднение. По-нататъшното му дестабилизиране ще има сериозни последици. Не можем да развиваме европейска политика в областта на търговията, без да вземем под внимание и да защитим един от главните ни активи. Комисията трябва да се вслуша в настоящото послание и искането.
Elie Hoarau: Г-н председател, мнозина колеги са загрижени за усложненията, които могат да възникнат за европейското селско стопанство след възобновяването на преговорите относно споразумението за асоцииране с Меркосур.
Аз и моята група споделяме тези опасения. Действително има опасения - и като член на ЕП, представляващ един отдалечен регион, имам опит със споразуменията за банани - че споразумението с Меркосур може да нанесе сериозен удар върху множество европейски селскостопански сектори. Ето защо е абсолютно наложително изготвянето на оценка на въздействието. Налице са и опасения, че вследствие на това споразумение селското стопанство на Меркосур ще се ориентира повече към производство - и то твърде много - в ущърб на малките земеделски стопанства в тези държави. Ето защо е необходимо постигането на баланс, така че споразумението да не превърне Латинска Америка и Европа в суперсили, водени главно от меркантилни принципи.
Andreas Mölzer: (DE) Г-н председател, намесата на Китай в Централна и Латинска Америка даде нов тласък на преговорите с ЕС. Държавите от Меркосур, със своите повече от 200 милиона потребители, както знаем, споделят много от нашите ценности и интереси и представляват най-значимият пазар за местното ни производство в Латинска Америка. Стремим се към най-голямата зона за свободна търговия с повече от 700 милиона жители и търговски обем от 100 млрд. евро.
Разбира се, това е сериозен аргумент в полза на постигането на споразумение за свободна търговия - нещо, което по принцип следва да се подкрепи. Въпреки това остава въпросът защо да има отделни споразумения с Мексико, Чили, Меркосур, Перу и Колумбия вместо едно общо споразумение. Освен това, ако ще се подписват отделни споразумения, тогава е необходимо по-малките държави да бъдат включени не само чрез търговски асоциации. Очевидно в това отношение липсва последователност.
Не бива да пренебрегваме и опасенията по отношение на селскостопанския сектор, свързани с евтиния внос на месо. В края на краищата, докато преследваме нашите собствени земеделски стопани с бюрократични правила и регламенти за качество, екологични стандарти и стандарти за защита на животните, тези изисквания не се отнасят за месото, което се произвежда в държавите от Меркосур. Не бива повече да подкопаваме самостоятелността на ЕС, която вече не е пълна, и трябва да избегнем увеличаването на броя на европейските земеделски стопани, които изоставят земята.
José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra: (ES) Г-н председател, всички ние се радваме на освобождаването на политическите затворници в Куба. Относно поздравленията обаче, не чух да се отправят поздравления към католическата църква, и по-конкретно към Парламента за ролята му, която се оказа основна при непоколебимата защита на всички в Куба, които се борят за свободата и достойнството си.
По отношение на темата за Меркосур, необходими са някои пояснения. Както членът на Комисията, г-н Де Гухт, обясни, Комисията представи някои насоки за преговори с цел сключването на споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Меркосур, които бяха приети от Съвета и от Парламента. Преговорите бяха в застой в продължение на шест години и е ясно, че бяха възобновени в рамките на срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз, Латинска Америка и Карибите, както и с подкрепата на Парламента.
В настоящия момент целта е сключването на балансирано споразумение, което да покаже цялостна загриженост за интересите на всички сектори в рамките на Европейския съюз. Не разбирам защо някои сектори или групи по интереси да бъдат ощетени при преговорите. В течение на десет години нещата не стояха по този начин и няма причина да се развиват така в бъдеще. Това ще зависи от непоколебимостта на нашите преговарящи. Във всички случаи, ако това стане, очевидно Комисията ще трябва да предприеме мерки за обезщетяване на засегнатите сектори.
Такива мерки бяха предприети по отношение на трети държави, държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, както и на последните сключени споразумения с държавите от Андската общност. Основната причина за това е необходимостта да защитим производителите от Европейския съюз, в този случай производителите на банани.
Marc Tarabella: (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, по време на срещата си на 4 май 2010 г. колегиумът на членовете на Комисията взе решение да бъдат възобновени преговорите относно споразумението за асоцииране между Европейския съюз и държавите от Меркосур. Всичко сочи натам, че, ако тези преговори завършат със сключването на споразумение, европейските селскостопански производители ще бъдат изправени пред значителни трудности, по-конкретно в областта на производството на говеждо и птиче месо, както и производството на зърно и плодове и зеленчуци. Катастрофални вторични последици могат да възникнат и в други сектори, като например сектора на свиневъдството. Във връзка с това трябва да ви предупредя за нелоялната конкуренция, за която третият в света интегриран пазар може да създаде предпоставки.
Действително, докато Европа иска да бъде пионер по отношение на изискванията в областта на здравето, хигиената, проследяването, грижата за околната среда и особено социалните стандарти, налагайки на своите производители силно ограничителна система на "кръстосано спазване", производството на говеждо месо - и по-точно бразилското производство на говеждо месо - все още не отговаря напълно на хигиенните и здравни стандарти.
С приемането на внос от държавите от Меркосур, който не отговаря на европейските стандарти, рискуваме да поемем тежък товар в защита на интересите на нашите потребители и рискуваме да ощетим европейските производители, прилагайки двойни стандарти.
Г-н член на Комисията, искам да Ви помоля да бъдете особено бдителен в това отношение.
Liam Aylward: (EN) Г-н председател, повишеният достъп на Меркосур до европейския пазар би застрашил промишлеността на национално равнище - особено, както е в моя случай, сме разтревожени за сектора на говеждото и телешкото месо в Ирландия и в други държави. Това не е раздухване на тревожни слухове. Ирландия изнася около 90% от своята продукция от говеждо месо и квотите за това месо, към които се стреми Меркосур, ще конкурират пряко сектора на говеждото и телешкото месо в Ирландия.
Европейските земеделски стопани извършват своята дейност, спазвайки строги критерии за здраве и безопасност. Те се придържат към всички поставени стандарти и гарантират високо качество и безопасна продукция за потребителите.
В миналото Комисията многократно уверяваше европейските потребители и членовете на Парламента в качеството на вноса в Европейския съюз. Селскостопанските организации и членовете на ЕП обаче опровергаха позицията на Комисията относно равенството на качеството и стандартите между вносната и европейската продукция, което доведе до намаляването на стоките за износ за Бразилия от 3 000 до под 1 000.
Така че, г-н член на Комисията, въпросът ми е следният: предвид миналия опит и настоящия непостоянен характер на мисиите на ХВС, как Комисията ще гарантира на потребителите, че целият внос за Европейския съюз е с еднакво качество и отговаря на европейските стандарти? Мога ли само да кажа, г-н член на Комисията, че според мен опитът от последните години не предлага големи надежди или голямо доверие за в бъдеще.
Daniel Caspary: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, преговорите с държавите от Меркосур бяха възобновени и, ако правилно тълкувам днешните критики, основният въпрос е, че комисията по земеделие и развитие на селските райони не е осведомена за това. Съгласен съм, че трябва да подобрим съгласуването на всички тези въпроси с Европейския парламент.
Разбира се, започването на преговорите с Меркосур е крайно важен въпрос за нашите колеги в комисията по земеделие. Точно както липсваше информация относно настоящия въпрос в комисията по земеделие обаче, колегите ми от комисията по международна търговия не бяха осведомени за внасянето на днешния въпрос, изискващ устен отговор. Смятам, че всички ние в Бюрото и парламентарните групи трябва по-категорично да гарантираме, че наистина следваме последователни политики, както и че всички съответни комисии редовно биват осведомявани.
Бих искал да подчертая един конкретен въпрос. Всъщност благодарен съм на Комисията за това, че възобнови преговорите. На 5 май тази година Парламентът подкрепи възобновяването на преговорите в доклада Salafranca. Тоест, Комисията прави именно това, което Парламентът реши с голямо мнозинство. Въпреки това не съм съгласен, че искаме споразумение на всяка цена. Интересите на селското стопанство, промишлеността и сектора на услугите трябва, разбира се, да бъдат взети под внимание като цяло. Фактът, че можем да успеем да отчетем интересите на сектора на селското стопанство в споразумения за свободна търговия, се подкрепя от споразумението за свободна търговия с Южна Корея например, където отзивът от страна на сектора на селското стопанство беше много позитивен и вследствие на това се отварят нови пазарни възможности.
Получихме също така позитивни отзиви по отношение на търговското споразумение с Централна Америка, където също се откриват нови пазари, например в млечния сектор. Бих бил благодарен на Комисията, ако увеличи усилията си в идните седмици, за да вземе под внимание интересите на всички сектори - тоест на секторите на промишлеността и услугите, както и на сектора на селското стопанство.
Iratxe García Pérez: (ES) Г-н председател, възобновяването на преговорите между Европейския съюз и Меркосур се осъществява в добри условия, което ще създаде предпоставки за възстановяването на диалога относно търговските отношения.
Засега са възобновени само разговорите и е добре, че днешното разискване дава възможност на Комисията да отбележи по подходящ начин нашето отношение по въпроса.
Въпреки че Европейският съюз е в изгодна позиция в сектори на винопроизводството, зехтина, деликатесите и консервираните плодове и зеленчуци, логично е да приемем, че това няма как да компенсира очакваното въздействие върху животновъдната и селскостопанската продукция на ЕС, като захарното и житното производство.
Бих искала да призова Комисията да работи за постигането на цялостно балансирано споразумение, което да вземе под внимание деликатния характер на някои продукти. То следва да съдържа необходимите механизми за предотвратяване на неизпълнение, като например строг контрол върху здравните и фитосанитарните равнища на качество на внасяната продукция.
Друг важен въпрос е да се предотврати припокриването на резултатите от кръга от Доха, както и дублирането на изплатените от Европейския съюз обезщетения в областта на селското стопанство. Въпреки това се присъединявам към критиките относно ограничителните мерки, приети от Аржентина срещу някои европейски продукти, и се надявам, че Комисията ще действа решително, за да може скоро да се намери изход от настоящото положение.
Albert Deß: (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, очевидно държавите от Меркосур са важни търговски партньори за нас. Въпреки това, г-н член на Комисията, търговията с държавите от Меркосур не следва да се превръща в еднопосочна улица. Честите твърдения пред обществото, че Европа затваря пътя си към селскостопанските пазари, са твърде погрешни. Закупуваме повече от 90% вносна селскостопанска продукция от Африка и 45% от Централна и Южна Америка. Европа със сигурност не е затворена за външна търговия.
Бих искал да отправя критика, г-н член на Комисията, към следваната политика по отношение на информацията. Тази политика не беше добра. Като лице, което определя политиката в областта на селското стопанство, първо разбрах от вестниците, че настоящите преговори се възобновяват. В бъдеще не би трябвало да разчитаме на пресата, за да получаваме информация. Настоятелно ви призовавам да осведомявате сектора на селското стопанство, представляван тук в Парламента, относно напредъка на преговорите.
Искам да отправя още една критика по отношение на факта, че целта тук е свободната търговия, която не се основава на стандарти. Как може да изискваме високи стандарти за защита на потребителите, защита на животните и опазване на околната среда в Европа, но да не изискваме същите стандарти за вносната продукция? Позволете ми да дам само един пример в това отношение. Миналата година Парламентът прие най-строгия законодателен акт в света относно продуктите за растителна защита. Редица активни съставки са забранени в Европа. Г-н член на Комисията, не можем в бъдеще да бъдем поставени в положение, в което в Европа се внасят храни от държави, където се употребяват активни съставки, забранени в Европа с цел защита на потребителите. Защитата на потребителите е неприкосновена и е добре да помним това по време на преговорите. Тогава няма да има защо да се притесняваме от нашите конкуренти и ние, европейските земеделски стопани, ще отстояваме своята позиция срещу тази конкуренция.
Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Г-н член на Комисията, една унгарска поговорка гласи, че колкото по-дълго е обяснението, толкова по-вероятно е този, който говори, да лъже. Вие не казвате истината. Европейската комисия е имала един единствен честен член на Комисията, Дачиан Чолош, който каза, че трябва да изберем между СТО и Меркосур, в противен случай ще съсипем европейското селско стопанство. Това е истината, г-н Де Гухт. Що се отнася до Вас, испанското председателство и Комисията нарушиха Договора от Лисабон, защото Европейският парламент беше пренебрегнат. Г-н Gaspari може да казва, че комисията по външни работи е дала разрешение, но Парламентът не е получил мандат. Това е другият повод за моя въпрос. Между другото, бих добавил, че в това отношение новите държави-членки могат само да загубят. Ние подкрепяме либерализацията, но ако Испания и Португалия имат особени интереси, следва да не замесват Европейския съюз. Трябва да решат този въпрос самостоятелно. Не е необходимо да осигурява рамка на ЕС за това.
Béla Glattfelder: - (HU) Европейската комисия очерта мандата за преговори преди 11 години. Светът се промени през последните 11 години. Проблемите, свързани с опазването на околната среда и климата, придобиха огромно значение и самият Европейски съюз се промени, тъй като броят на неговите членове се увеличи от 15 на 27. Европейската комисия пренебрегна тези развития. Тя не поиска нов мандат и това е сериозна грешка. Преговори, основаващи се на единадесет годишен мандат не могат да продължават; те трябва да бъдат приключени. Необходимо е да се постави нова мандат, взимайки под внимание интересите на 12-те държави-членки, които се присъединиха към ЕС в последните години, както и глобалните мерки за опазването на климата, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните. Без подходящ мандат не можем да сключим приемливи споразумения.
Mairead McGuinness: автор. - (EN) Г-н председател, имаше известна мъдрост в решението ми да изчакам, за да чуя отговорите, на които се надявах, преди да изкажа своето становище. Отбелязах времето, което ползва Комисията - повече от всеки от нас тук в Парламента - и изразявам съжаление, че не чух конкретни отговори на пет твърде директни въпроса.
Относно мандата, нека поясня, че мандат, който датира от 1999 г., вече не е актуален и действително по-голямата част от представителите в Парламента не са били тук през 1999 г. Налага се да започнем отначало. Последният оратор постави някои от въпросите, които бих искала да разгледам.
Тъй като не споменахте нищо за оценката на въздействие, освен че ни съобщихте, че сте извършили такава оценка, нека ви разясня някои от въздействията върху нашите селскостопански производители. По време на форума на Меркосур относно месото, в който взеха участие Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай, преговарящите бяха настоятелно призовани да не изпускат изключителната възможност, която им се предоставя. Сравнете това с възхитата или по-скоро с тревогата, безпокойството и гнева сред производителите в ЕС.
Това, което ще се случи, е, че ще настъпят съкращения на работните места в селските региони на Европа и спад в производствените възможности в областта на хранителното производство. Помислете за въздействието от това върху околната среда - област, в която Европа се смята за предводител, а именно изменението на климата, проблемите, свързани със земеползването в тези държави, изсичането на горите, въздействието върху местните населения, насилствения труд и особено производството на говеждо и телешко месо.
За тези от вас, които не го осъзнават, това е атака срещу целта за достигане на висококачествени продукти на пазара на говеждо и телешко месо. Ако подкопаваме тази част от нашия пазар, ще съсипем производството на говеждо и телешко месо и пазара в Европейския съюз. Съединените щати и Япония няма да сключат сделка, тъй като защитават собствените си производители и високия стандарт, който ценят.
Парламентът налага високи стандарти на нашите производители на храни. Не успяхме да ги защитим в миналото. На Комисията й липсва ефективност и ние не можем да позволим подписването на подобно споразумение в ущърб на производството на ЕС, когато нашето селско стопанство се намира в етап на реформиране. Няма никаква последователност между политиката за развитие на селското стопанство и политиката за търговия. Парламентът трябва да настоява такава последователност да бъде постигната.
Christophe Béchu: (FR) Г-н председател, бих искал само да кажа, че може да се окаже, че днес не сме организирали добре дневния ред.
Ако сключването на споразумения за свободна търговия означава, че позволяваме в Европа да се внася продукция, която нито отговаря на нашите социални стандарти, нито на стандартите, свързани с околната среда, реформата на общата селскостопанска политика е безсмислена.
Очевидно този лицемерен подход не може да продължава предвид факта, че, от една страна, налагаме ограничения на нашите селскостопански производители относно проследяването във връзка със здравето и безопасността, като се обосноваваме със защитата на потребителите, и, от друга страна, допускаме продукти, които не успяват да покрият тези изисквания, свободно да бъдат внасяни на нашия континент.
Именно този въпрос се обсъжда зад кулисите на преговорите с Меркосур. Въпреки че ни казват, че Парламентът е бил много добре осведомен и че всичко е било пределно ясно и прозрачно, начинът, по който беше предприета инициативата, не ни прави добро впечатление на преговори, които се провеждат същевременно с други преговори, протичащи в СТО. С оглед на последователността и защитата на потребителите и нашите земеделски стопани, смятам, че не можем да продължаваме по този път.
Spyros Danellis: (EL) Г-н председател, въпреки че сключването на търговско споразумение с Меркосур ще бъде от взаимна полза за двете страни, в резултат от него ще има сериозни последици за селскостопанския сектор. Дори председателят на Комисията, г-н Барозу, отчете това, когато заяви намерението на Комисията да предприеме специфични мерки за неутрализиране на негативните последици, които ще засегнат особено сектора на селското стопанство.
Честно казано, някои сектори в селското стопанство вече са ощетени от двустранни споразумения, а освен това по-високите спецификации за селскостопанското производство в Европейския съюз не гарантират неговото по-високо качество в сравнение с по-евтината продукция на трети държави.
Г-н член на Комисията, как възнамерявате да се справите с този проблем и какви обективни критерии възнамерява да приложи Комисията, за да гарантира, че дискриминацията срещу различните селскостопански сектори няма да се активизира?
Marian Harkin: (EN) Г-н председател, тази сутрин, както знаете, обсъждаме Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г. и въпреки това голяма част от обсъждането ни се подкопава от възобновяването на преговорите с Меркосур. Къде, питам аз, е последователността тук?
Преди няколко седмици, след като беше съобщено, че възобновявате преговорите с Меркосур, имах кратка среща с Вас. Тогава ми казахте, че ако това е едно амбициозно споразумение, вероятно ще трябва да има отстъпки по отношение на селското стопанство. Ето защо съм изключително загрижена. Вече говорим за вероятни отстъпки в областта на селското стопанство и бих искала да Ви помоля да изясните този въпрос.
Във Вашия отговор говорихте за предстоящите срещи на високо равнище относно изменението на климата. Изготвяте ли някаква оценка по отношение на въпроси, като изтичането на въглерод, обезлесяването, намаляването на биологичното разнообразие във връзка с бъдещия внос на селскостопански продукти от държавите от Меркосур? Аз съм от Ирландия и ние изнасяме 90% от произвежданото у нас говеждо и телешко месо. Според неотдавнашно проучване емисиите на парникови газове в Бразилия са между три и осем пъти по-високи от стойностите им в Ирландия. Ще бъдат ли отчетени тези факти във вашите оценки на въздействието?
Giancarlo Scottà: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, испанското председателство взе решение да подпише настоящото споразумение. Това решение породи известно безпокойство, както вече чухме, и поставяйки този въпрос на дневен ред, моите колеги искат разясняване относно въздействието, което преговорите могат да окажат върху европейските производители и продукти.
Исках да подчертая, че създаването на отношения на свободна търговия между двете страни позволява внасянето в Европа на животински продукти, съдържащи антибиотици за активиране на растежа, които не са били подложени на достатъчно изследвания, и на генетично модифицирани селскостопански продукти, които могат да застрашат безопасността на храните, ползвани от земеделските стопани. Ето защо призовавам Комисията категорично да отстоява позиция за спасяването на европейската качествена продукция. Комисията също така трябва да поеме задължението да гарантира, че европейските стандарти за високо качество на производството се признават на международно равнище, както и че тяхното спазване се изисква за всички внасяни продукти.
Накрая, считам, че Комисията следва да вземе под внимание опасенията, изразени от различни сдружения в сектора, така че да се гарантират прозрачни и честни преговори, които не са в ущърб на европейската икономика.
Diane Dodds: (EN) Г-н председател, изключително съм загрижена, че Комисията е непреклонна по отношение на продължаващите търговски разговори, основаващи се на мандат от 1999 г., което несъмнено ще има отрицателно въздействие върху селското стопанство в ЕС.
Жертването на селското стопанство заради печалби в други области е просто неприемливо. Понастоящем в производството на говеждо и телешко месо в Обединеното кралство има спад по отношение на крайните цени на стопанствата. Ако настъпи увеличаване на вноса вследствие на тези разговори, считам, че ще бъдем свидетели на масово напускане на този сектор от земеделските стопани. Какво ще направи Европа за тези хора? Не е ли несправедливо нашите земеделски стопани да трябва да се конкурират с държави, на чиито производители не се налага да отговарят на същите еталони за качество, безопасност и проследяване като на земеделските стопани в рамките на Европейския съюз? Комисия, която заявява, че ще работи в най-голям интерес на гражданите, трябва да го прави. Трябва да сложим край на тези разговори и да се погрижим за нашите земеделски стопани.
Czesław Adam Siekierski: (PL) Преговорите с държавите от Меркосур бяха прекъснати през 2004 г. Тази година бяха възобновени и се провеждат въз основа на мандат от 1999 г. Важно решение като това следва да бъде предхождано от разискване относно политиката в Европейския парламент и в Съвета. Разбирам, че в тези разговори залозите са твърде високи, тъй като държавите от Меркосур представляват огромен пазар за европейските промишлени стоки и услуги. Следва обаче да защитаваме интересите на нашите земеделски стопани и на селскостопанския и хранителния сектор.
Сключването на двустранно споразумение за преференциална търговия с държавите от Меркосур ще има много разрушителни последици, включително в секторите за производство на птиче, говеждо и свинско месо, както и в секторите за производство на захар, млечни произведения и етанол. Ако това се случи, ще се наложи осигуряването на известни компенсации за земеделските стопани. Според оценката на експертите сключването на подобно споразумение може да предизвика твърде големи загуби в приходите на земеделските стопани. Загубите ще бъдат още по-високи, ако споразумението е двустранно и същевременно сключено на равнище на СТО.
Karin Kadenbach: (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, като страна по настоящия въпрос, бих искала да се върна към един конкретен въпрос, а именно безопасността на храните.
В първоначалните Ви забележки днес ни казахте, че продуктите, внасяни в ЕС, трябва да отговарят на нашите изисквания и че СТО ни дава правото да поддържаме нашите регламенти, при условие че са научнообосновани. Що се отнася до земеделското ни производство и самите продукти обаче, не всичко може да бъде доказано научно. Също така, важни са общите условия, при които животните се отглеждат например, както и общите условия на работа в селското стопанство.
В Европа разполагаме с отлично законодателство по отношение на бъдещето на биологичното разнообразие. Бихме искали да чуем от Вас някои отговори относно това как възнамерявате да се придържате към принципите за безопасност на храните, защита на потребителите, защита на животните и опазване на околната среда в това търговско споразумение. Политиците трябва да са в състояние да вземат решение, дори когато няма налични научни факти. Не желаем клонирано месо от държавите от Меркосур.
Jean-Pierre Audy: (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, един френски социалист някога каза, че когато си част от малцинството, от правна гледна точка си виновен. Разбрахте, че според нас мандатът вече е невалиден. Г-н член на Комисията, трябва да подновим мандата и е жалко, че Съветът, който би трябвало да даде необходимите указания, не присъства.
Бих искал да обърна вниманието ви също така на политическия аспект на Меркосур. В търговията доверието е от основно значение. Как от политическа гледна точка се квалифицира Меркосур за преговори с Европейския съюз? В света има три региона: Европейският съюз, който се стреми към интегрирана търговия, Северноамериканското споразумение за свободна търговия и Меркосур. Меркосур почти се разпадна на срещата на високо равнище през 2007 г. Държавите не са съгласни по отношение на асоциирането. Венецуела за малко да не се присъедини.
Как можем да водим преговори в толкова нестабилен политически регион? Първо проверете политическата стабилност на Меркосур и след това ще сключваме търговски споразумения.
Franz Obermayr: (DE) Г-н председател, считам, че доста говорихме за устойчивост. Обсъждахме този въпрос два часа, но едно със сигурност не е устойчиво и очевидно всеки председател има същия проблем: фактът, че не знаем кога да поискаме думата, за да получим възможност да се изкажем.
Вече за втори път бях пропуснат, въпреки че поисках думата своевременно. Смятам, че това е възмутително. Очевидно е необходимо да отправяме искане към всеки председател, включително към предишния председател, да бъдат поставени ясни правила и председателят да отбелязва кога трябва да искаме думата по време на процедурата с вдигане на ръка.
За мен е неприемливо веднага след дадено разискване, след предходната точка от дневния ред, да поискам много учтиво възможност да се изкажа и въпреки това ме пренебрегват. Моля, уведомявайте ни кога ще бъдем пренебрегнати. Моля, кажете ни когато ясно и категорично нямате желание да ни позволите да говорим по такъв важен въпрос като устойчивото развитие. Очевидно в това няма никаква устойчивост щом се налага да искаме разрешение от всеки председател да ни удостои с парламентарното ни право и да ни разреши да говорим. Искам да отправя неотложно искане за изясняване на този въпрос, защото такова отношение е несправедливо.
Председател: Уважаеми колеги, като обяснение, разполагам със списък от около 18 души. Разбирам, че всеки би искал да вземе думата, но имаме пет минути за процедурата с вдигане на ръка - за всеки по една минута - така че пет души могат да се изкажат. Днес дадох думата на осем души. Опитах се да разпределя времето по равно, съгласно силата на политическите групи, така че, може би забелязахте, че трима души се изказаха от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), двама от името на групата на социалистите в Европейския парламент, един от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, един от името на групата "Европа на свободата и демокрацията" и един от независимите членове. Така че смятам, че направих максималното, което можах.
Карел де Гухт: член на Комисията. - (EN) Г-н председател, ще се опитам да отговоря на някои от въпросите, тъй като бяха повдигнати доста въпроси, но на редица от тях вече отговорих във встъпителното си изказване.
Първо, относно мандата. Няколко членове на ЕП разкритикуваха факта, че работим въз основата на мандат от 1999 г. Насоките от 1999 г. ни възлагат задачата да преговаряме за сключването на цялостно балансирано споразумение с Меркосур с оглед на същественото либерализиране на търговията в съответствие с обвързаността на ЕС със СТО. Това се отнася до всички области, които ще бъдат обхванати от споразумението, включително селското стопанство. Това все още е вярно. Все още трябва да го направим, така че няма какво да бъде добавено към този мандат.
Междувременно, пред нас стои въпросът с изменението на климата, а оттогава светът се е променил. Да, ние също забелязахме това и ще го имаме предвид при преговорите. Това не е причината да се промени мандатът.
Друг колега каза, че Съветът следва да бъде тук и да ни даде указания. Не е необходимо Съветът да ни дава указания. Ние преговаряме съгласно предоставения ни мандат и в случай че преговорите приключат и постигнем резултат, ние парафираме, Съветът подписва и Парламентът ратифицира. Не получаваме указания от Съвета. И за щастие, тъй като това е въпрос, засягащ Общността, и е от изключителната компетентност на Европейския съюз, съгласно което Комисията има съвсем ясни компетентности. Ще се придържаме към това.
Готов съм да обсъдя подробно всяка една стъпка. Вече направих това с комисията по международна търговия и съм готов отново да го направя. Ще ви осведомяваме своевременно за предмета на преговорите, относно това, което се предлага за разглеждане и т.н., но всеки си има своята роля и във връзка с това ние ще изиграем ролята на Комисията.
Що се отнася до проблема за протекционистичните мерки, предприети неотдавна от страна на Аржентина, тези мерки и практики се отнасят категорично до ЕС и ние незабавно поискахме разяснение от Аржентина. Беше изпратено писмо от генералния директор, отговарящ за търговията, до неговия аржентински колега на 12 май. Делегацията на ЕС в Буенос Айрес предприе официален дипломатически ход и бяха проведени няколко срещи с аржентинската мисия и посланика в Брюксел, за да изразим силното си безпокойство. Също така настояхме ангажиментът да се премахне протекционизмът във всичките му форми да бъде пряко включен в съвместната декларация ЕС-Меркосур.
Миналата седмица в Буенос Айрес този въпрос беше повдигнат от двете страни със съответните аржентински органи, в печата и в контекста на първия кръг от преговорите между ЕС и Меркосур. Посланието, което отправихме, беше много силно и ясно. Посочихме, че тези мерки, независимо дали се основават на писани правни основания или не, противоречат на духа на преговорите за сключването на споразумение за свободна търговия с ЕС и предполагат отрицателни последствия за процеса на преговорите.
Възнамеряваме да обсъдим този въпрос допълнително на 6 юли в Съвместния комитет, но миналата седмица Аржентина съобщи отлагането. Ще настояваме за най-скорошно осъществяване на тази среща.
Освен това на пръв поглед те изглеждат в противоречие с поетите от Аржентина ангажименти в рамките на Г-20 и вероятно с ангажиментите й към СТО. Ще продължаваме много внимателно да следим този въпрос и, ако тези мерки и практики продължат, внимателно ще ги анализираме, преди да вземем най-доброто решение за справянето с този проблем.
Остава становището на Комисията, че протекционистичните мерки следва да се избягват, особено в настоящите глобални икономически условия и един от споменатите елементи, въпросът, свързан с Аржентина, определено е много точен.
Относно захарта:
(FR) Комисията е напълно наясно с чувствителността на този въпроса за захарта и поради това предложението към Колумбия и Перу беше сведено до тарифни квоти при нулева митническа ставка за неголямо количество и без извънквотно тарифно намаление. Подобни квоти се осигуряват в рамките на преговорите с Централна Америка. Квотите в Колумбия, Перу и Централна Америка възлизат на по-малко от 2% от европейското потребление.
Що се отнася до растителната защита, опазването на околната среда и други мерки...
(EN) В моето изказване ясно заявих, че ще се придържаме към изискванията за безопасност на храните и именно те могат да бъдат строго прилагани в рамките на СТО. Ще направим това. Ако разгледате въпроса за вноса на говеждо и телешко месо - и това също е отчасти отговор на въпроса на г-н Tarabella, който междувременно напусна заседанието - ще забележите, вследствие на проблемите, свързани с прилагането на санитарните и фитосанитарните мерки относно бразилското говеждо месо, че вносът значително намаля. Така че налагаме изискванията: следим за прилагането им и ще продължаваме да правим това.
Но тук в Европейския парламент следва да осъзнаем също, че относно определен брой европейски изисквания беше взето вътрешно решение в резултат на политически процес, в който Европейският парламент беше сериозно обвързан, и които не можем да наложим чрез СТО.
Трябва да се придържаме към тези, които можем да наложим и да накараме СТО да спазва: със сигурност ще направим това по отношение на безопасността на храните. В останалите случаи Европейският съюз трябва да разгледа какво действително искат да постигнат. Те следва да разберат, че ако налагат подобно изискване на нашето селско стопанство, това има икономически и финансови последици. Но това не са тези, които ние можем да налагаме на други държави.
Опитах се да отговоря на повечето въпроси, които бяха многократно поставени от колегите, но, разбира се, готов съм да продължа обсъждането. Предполагам, че това не е последният път, когато ще обсъждаме Меркосур на пленарно заседание.
Председател: Г-н член на Комисията, аз също съм сигурен, че това не е последното разискване.
Общото разискване приключи.
Писмени изявления (член 149)
Luís Paulo Alves : в писмена форма. - (PT) Възобновяването на преговорите през септември между Меркосур и ЕС е процес от изключителна важност за ЕС. От една страна, в един многополюсен свят, където държавите от групата BRIC печелят все по-голямо влияние, от решаващо значение е ЕС да установи привилегировани отношения с държавите от Латинска Америка, където е вложил повече инвестиции от Русия, Индия и Китай, взети заедно. В съчетание с установяването на специални търговски отношения това ще гарантира консолидирането на огромно икономическо предимство в световен мащаб. От друга страна, имаме положителната нагласа към отварянето на търговските отношения, свързани със земеделската продукция, и правилата за здравна и растителна защита, необходими за обмен между блоковете. Конкурентоспособността на Меркосур на селскостопанските пазари се утвърждава и в последните години се увеличи значително, така че е необходимо изготвянето на проучване на въздействието и последиците от сключването на споразумение за европейската селскостопанска дейност, която не е в състояние да понесе повече сътресения. Това означава, че не бива да се впускаме в процес, който ще приключи прекалено, бързо без да бъдат взети под внимание вероятните отрицателни последици за европейското селско стопанство или прекаления протекционизъм, който компрометира важната позиция на ЕС в тази област в световен мащаб.
Jarosław Kalinowski : Възобновяването на преговорите с държавите от Меркосур, без да се консултират държавите-членки беше доста нечестно. Преговорите бяха прекъснати през 2004 г., когато стана ясно, че търговските отношения между ЕС и членовете на Меркосур могат да имат нежелани последици за селското стопанство. Най-застрашени от загуби са секторите за производство на говеждо и телешко месо, свинско и птиче месо, млечният сектор, както и секторите за производство на плодове и зеленчуци, захар и биоетанол. Според оценките подписването на споразумението може да причини загуби, които възлизат от няколко милиарда евро до няколкократно повече. Либерализирането на търговията между Съюза и Меркосур трябва да бъде предхождана от точен анализ на ефекта от подобно споразумение върху пазара на Общността и внимателни консултации с представителите на двете страни. Отварянето на нашия пазар за вносна продукция не е изцяло лоша инициатива, но само при положение че във всички държави се прилагат едни и същи стандарти. В противен случай, цената на отстъпките съгласно правилата на СТО ще платят нашите земеделски стопани.
Alan Kelly : в писмена форма. - (EN) Разговорите относно Меркосур могат да повлияят пагубно на бъдещото развитие на европейското селско стопанство. Трябва да кажа, че отношението на Комисията към въпроса е ужасно. Отстрани изглежда така, сякаш изготвят сделка, чрез която ще използват селскостопанските стандарти като разменна монета, за да сключат споразумение с държавите от Меркосур. Подобно отношение според мен е ужасно. Изглежда, че земеделските стопани са първите жертви на търговските сделки, но ще бъдат и първите виновни, когато тези сделки не проработят. Бих искал да има по-последователно и грижовно отношение от страна на Комисията във връзка с бъдещето на семейния селскостопански сектор. Насърчително е да виждаме тук в Парламента толкова много земеделци-членове на ЕП от всички групи, които подкрепят защитата на селското стопанство. Отклоняването на тревогите на Парламента няма да подейства, уважаеми г-н Де Гухт, и Ви призовавам да се консултирате по-често с нас, ако желаете което и да било евентуално споразумение да бъде подписано от Парламента.
Elisabeth Köstinger : Изглежда, че преговорите относно Меркосур следват една единствена цел: да се посегне на беззащитното европейско селско стопанство. Не искам да знам колко неизмеримо висока ще бъде печалбата за промишлеността и сектора на услугите - искам да знам колко големи ще бъдат щетите за селското стопанство. Никой не може сега да оцени размера на загубите, които вероятното споразумение с държавите от Меркосур може да причини на вътрешните селскостопански производители. Чувствителният селскостопански сектор не бива да бъде засегнат от преговорите. Същото се отнася за европейските потребители, които се сблъскват с храна, която не е произведена съгласно високите производствени стандарти на Европейския съюз. От една страна, това е риск за здравето на гражданите на ЕС, защото условията на производство на вносната храна не са ясни, а, от друга страна, отношението към европейското селско стопанство е неравностойно, защото стандартите на ЕС за производство и преработка не се прилагат върху селскостопанската продукция, внасяна от държавите от Меркосур. Ако някой е готов да заличи всичко в името на печалбата или предимството, за това си имаме израз, с който да опишем такива хора - те биха продали и собствените си баби. Ако искате, продайте баба си, г-н член на Комисията, но не унищожавайте нашето европейско селско стопанство.
Tokia Saïfi : Възобновяването на преговорите с Меркосур, решено еднолично от Европейската комисия, не предвещава нищо добро за европейското селско стопанство, което се намира в безпрецедентна криза. Освен факта, че не беше проведено политическо разискване преди възобновяването на преговорите споразумението очевидно поставя на карта нашите интереси относно европейското селско стопанство. Не може да става дума за нови селскостопански отстъпки след предложенията от месец юли 2008 г. в рамките на преговорите от кръга от Доха.
Още тогава постигнахме "предела", така че неговото преминаване ще означава край на нашето селско стопанство. Макар това да не е грозното намерение на Комисията, се учудвам на способността й да ни уверява, че ЕС няма да плати двойна цена. Естествено, изправени пред всеки опит за протекционистични действия, най-доброто решение в условията на икономическа криза е да открием нови пазари, но не и на всяка цена и не и в ущърб на ЕС. Като член на комисията по международна търговия, който има правомощието да одобри или отхвърли споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур, ще се противопоставя на двустранно споразумение с намалена цена, което ще пожертва европейското селско стопанство и ще осигури слаб задоволителен напредък за останалата част на европейската икономика.
| bg |
9. Установяване на рамка за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт (
- Преди гласуването:
Alexander Alvaro: (EN) Г-н председател, с цялото ми уважение считам, че ще спечелите голяма популярност и ще срещнете широко одобрение, ако е възможно да ускорите процедурата за гласуване.
(Ръкопляскания)
Председател: Благодаря Ви много за съвета, г-н Alvaro. Разбира се, очевидно е, че Вие нямате опит в това.
| bg |
3. Горски пожари от лято 2009 г. (гласуване)
| bg |
Състав на Парламента: вж. протоколи
| bg |
Писмени декларации, вписани в регистъра (член 116 от правилника): вж. протоколи
| bg |
10. Дефицитът на протеинови култури в ЕС (
Martin Häusling: Г-жо председател, госпожи и господа, докладът разглежда как дефицитът на протеинови култури в Европейския съюз в размер на 80 % може да се намали чрез насърчаване на отглеждането на протеинови култури в Европа. Целта на доклада не е да започне дебат по въпроса за нулева толерантност, нито да улесни вноса на генетично модифицирана соя. Затова ви призовавам да гласувате против параграфи 3 и 9. Тези изменения ще придадат на доклада напълно различен характер. Ако бъдат приети, ще трябва да оттегля името си.
Martin Häusling: (DE) Г-жо председател, тъй като резултатът от гласуването е да се промени докладът, искам името ми да бъде отстранено от документа. Искам да върна доклада.
(Ръкопляскания)
| bg |
Време за гласуване
Председател: Следващата точка е гласуването.
(За резултати и други подробности относно гласуването: вж. протокола)
| bg |
3. Шри Ланка (гласуване)
Thomas Mann: Г-н председател, предлагам да премахнем позоваване 3 от резолюцията, защото положението на журналиста Ti Sei Nayagam се споменава само в началото, а не в същинската част на резолюцията. По време на съвместните ни разговори, ние отстранихме тази точка от нашия дневен ред. Затова препоръчвам този въпрос тук да бъде заличен. Със сигурност ще имаме възможност друг път да го обсъдим отново.
| bg |
13. Споразумение между ЕО и Мавриций за премахването на визите за краткосрочен престой (
| bg |
Прекъсване на въздушния транспорт в Европа (разискване)
Председател: Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно прекъсването на въздушния транспорт в Европа.
Както всички знаем, решенията за следващите няколко дни трябва да бъдат взети от изпълнителния орган на европейските институции. Разбира се, това ще бъде задача на Комисията и Съвета на министрите. Както знаем, Комисията и Съветът работят по този въпрос поне от неделя насам, но ние, като членове на Европейския парламент, също имаме своите задължения. Те са свързани с по-дългосрочните мерки по отношение на настоящата криза. Ще искаме парламентарните ни комисии да вземат участие. Трябва да помислим и как да реагираме на настоящата ситуация на месечната сесия в Брюксел. Може би ще отговорим с резолюция. Говоря за различни начини на реагиране. Бих искал да помоля всички да обърнат внимание в речите си и на това как Парламентът може да допринесе за решаването на настоящите проблеми. Те са, преди всичко, проблеми на нашите граждани, жителите на Европа. Разбира се, изпитваме затруднения да стигнем до Страсбург и Брюксел, но това си е наш проблем и определено не следва да се задълбочаваме в тази насока. Следва да се подготвим да обсъдим как да решим проблемите на европейците в ситуация, в която въздушният транспорт е парализиран. Най-важният въпрос е какво ние, членовете на Европейския парламент, можем да направим през следващите няколко седмици, за да се подобри положението. Тъй като в първите часове и дни най-голямата отговорност обаче принадлежи на изпълнителния орган, бих искал да благодаря на представителите на Съвета и на Комисията за това, че са с нас.
Диего Лопес Гаридо: Г-н председател, както е известно на всички, въздушният транспорт има абсолютно стратегически характер. Той засяга гражданите, тяхното ежедневие и правото им на свободно движение - което е основно право - и без съмнение има решаващо влияние върху икономическата дейност.
Когато има проблеми с въздушния транспорт, когато има прекъсвания, които засягат повече от една държава, стратегическият характер на въздушния транспорт става дори по-очевиден, а вредата е още по-голяма.
Когато, както в конкретния случай, това засяга повечето държави-членки на Европейския съюз, това се превръща в изключително сериозен проблем и дори криза. Разбира се, това е неочаквана и безпрецедентна криза, към която трябва да се подходи по подходящ начин. Освен това е налице парадоксът, че сме изправени пред въпрос, по отношение на който Европейският съюз не разполага с много правомощия, дори по-малко, отколкото има по други проблеми, но въпреки това той трябва да реагира, трябва да действа.
От кризата с въздушния транспорт в Европа възникнаха едновременно две обстоятелства: максималната степен на сериозност - кризата е много сериозна - но и ниско ниво на непосредствена правоспособност от страна на Европейския съюз за действия в тази област. Ето защо това е положение, в което не е лесно да се действа от гледна точка на Европейския съюз. Въпреки това ние действахме и реагирахме.
Това ме отвежда до втората част от изявлението ми: какви действия са били предприети в този случай. Първо, държавите-членки, летищните власти, приложиха съществуващия протокол, като взеха предвид картата, показваща разпространението на вулканичната пепел, изготвена от Консултативния център за вулканична пепел в Лондон. Тя представляваше научна оценка, въз основа на която беше решено, че въздушното пространство следва да бъде автоматично ограничено за полети. Това беше направено първо, и то с изключително внимание, както и с оглед на безопасността и минималния риск въз основа на първите данни от Евроконтрол, които, от своя страна, се основаваха на информацията на Консултативния център за вулканична пепел в Лондон, който беше създаден преди години.
Естествено обаче положението очевидно излезе извън рамките на държавите-членки и затова Европейският съюз и институциите му започнаха работа от самото начало. По-конкретно, през последните дни бяха проведени редица технически срещи, вследствие на които се стигна до политическото решение, взето вчера от транспортните министри.
През почивните дни Съветът, испанското председателство, Комисията - най-вече членът на Комисията Калас, на когото благодаря за готовността и упоритата му работа през този период - и Евроконтрол работиха за изготвяне на много по-точна и по-подходяща реакция на придобиващата траен характер криза, която започваше да има много сериозни последици за целия Европейския съюз и извън него.
Работата, извършена през последните няколко дни, доведе до препоръката от Евроконтрол, която беше приета единодушно, първо, на срещата, проведена вчера в Брюксел между Евроконтрол, Комисията, Съвета, летищните власти, организациите, свързани с въздушния транспорт, и всички засегнати сектори, по отношение на необходимостта Евроконтрол да установи три зони, засегнати от вулкана, считано от днес. Първата зона ще бъде зоната с най-голяма плътност на вулканичната пепел, в която ще има пълно ограничение, пълна забрана за полети; втората зона ще бъде обратното, зона, в която няма никаква вулканична пепел и затова няма ограничения за полетите; и третата ще бъде междинна зона, в която има ниска плътност на вулканичната пепел и в която ще се позволяват полети, при които няма никакъв риск. Националните органи ще трябва да проучат тази зона по един координиран начин, считано от днес, предвид данните, които Евроконтрол предоставя ежедневно и непрекъснато, на всеки шест часа, за да се реши дали е необходимо да се създадат въздушни коридори или зони, в които полетите ще бъдат разрешени.
Техническата препоръка, която беше изготвена и предложена от Евроконтрол, беше единодушно приета вчера от 27-те правителства на Европейския съюз, като по този начин се предостави европейско очертание и европейски подход за това, което е необходимо в момента. С други думи, Европейският съюз взема решение и следователно предлага държавите-членки да действат по този начин. Беше постигнато единодушно съгласие между европейските правителства и Комисията, заедно с предложението, внесено от Евроконтрол, да се действа по този начин.
Затова безопасността продължава да бъде приоритет. Няма място за компромис по този въпрос, както каза членът на Комисията Калас - заяви го през почивните дни - и затова е налице зона, в която има забрана, съгласие за пълна забрана за полетите. Ще получим много по-точна представа за действителната опасност от всички данни, които ще бъдат използвани от Евроконтрол, не само от Лондон, но и от изпитанията, които се извършват с изпитателни въздухоплавателни средства без пътници, както и данни от националните органи, от производителите на части за самолетни двигатели и от Европейската агенция за авиационна безопасност в Кьолн. Всички тези данни ще трябва да бъдат взети предвид при определянето на зоните, за които се споразумяха вчера транспортните министри на извънредното заседание на Съвета, свикано от испанското председателство.
Ето защо това е един развиващ се, по-динамичен и по-точен модел от използвания досега, който се основава преди всичко на научни данни, второ, на техническото решение на Евроконтрол, и накрая, на решение на държавите-членки за междинната зона, за която те трябва да бъдат координирани.
На свой ред, г-н председател, Съветът на министрите на транспорта прие много ясна позиция вчера, в която се казва на държавите-членки, че те следва да направят всичко възможно, за да осигурят достъп до възможно най-много алтернативни средства за транспорт, така че да бъдат решени много сериозните проблеми, които засягат мобилността на гражданите в Европа и извън нея. Те разгледаха и изключително сериозните икономически последици от положението - както членът на Комисията Калас ще обясни - в рамките на работна група, група, оглавявана от заместник-председателя на Комисията, члена на Комисията Калас, члена на Комисията Алмуния и члена на Комисията Рен, която следващата седмица ще представи доклад относно всички икономически аспекти. Накрая, възможно най-скоро ще се проведе още едно заседание на Съвета на министрите на транспорта, на което ще бъдат обсъдени всички тези въпроси.
Затова, г-н председател, беше взето решение, според което ще бъдат осигурени европейска перспектива и координиран европейски подход по отношение на случващото се, основаващи се на безопасност, както и на необходимостта от възможно най-голяма ефективност и точност при вземането на решения относно полетите, като в същото време се защитават правата на гражданите. Г-н председател, г-н Buzek, изразявам голямо задоволство, че Европейският парламент предложи подробно разискване на този въпрос. В действителност разискването означава, че безспорно имате рефлексите да действате незабавно, както подобава на един Парламент, който представлява народите на Европа, както и че можете да разгледате в по-дългосрочен план какви действия трябва да бъдат предприети в отговор на тази напълно непредвидена, изцяло нова криза, която оказа необикновено и изключително сериозно въздействие върху живота на европейските граждани.
Председател: Бих искал да уверя Съвета на министрите и испанското председателството, и моля да им кажете за това, че Европейският парламент е готов да сътрудничи по всяко време и че имаме готовност да обсъдим тези въпроси в комисия. Готови сме да се срещнем с представители на Европейската комисия и Съвета и да обсъдим проблемите. Искаме да вземем участие. Ние сме от различни региони на Европейския съюз, избрани сме в преки избори и сме отговорни за жителите на Съюза, и затова нашето участие е от съществено значение. Имаме готовност за това. Разбира се, можем да направим само това, което е във възможностите на един законодателен орган. Не можем да взимаме изпълнителни решения, но искаме да помогнем както на Комисията, така и на Съвета. Имаме желанието да направим това. Ето защо се провежда това обсъждане.
Сийм Калас: Г-н председател, щастлив съм да представя на Парламента доклада за действията, предприети от Комисията по отношение на последиците от кризата във въздухоплаването в Европа вследствие на изригването на вулкана Еяфялайокул. Парламентът сигурно знае, че 84 000 полета са били отменени, вследствие на което бяха засегнати хиляди пътници.
Както знаете, Евроконтрол, по инициатива от наша страна, свика телефонна конференция в понеделник сутринта и Комисията участва активно вчера следобед в извънредния Съвет на министрите на транспорта. Според мен след Съвета има четири основни послания, които трябва да бъдат предадени.
Всички транспортни министри подкрепят един координиран европейски отговор на кризата. Националните решения не са ефективни в борбата с този вид проблеми, които засягат въздушното пространство в световен мащаб. Трябва да подчертая, че духът на сътрудничество сред транспортните министри беше висок и бяха проведени няколко телефонни разговора, в които всички заявиха, че са готови да поемат отговорност и да си сътрудничат.
Вторият важен момент е, че безопасността е на първо място. Не може да има компромис с безопасността. Това е, и продължава да бъде, наша основна грижа. Трябва да гарантираме най-високите стандарти за безопасност за нашите граждани.
Третият принцип е, че министрите се договориха за постепенното и съгласувано отваряне на европейското въздушно пространство, като същевременно се гарантира безопасността. Това започна тази сутрин в 08,00 ч. чрез Евроконтрол. Три вида зони са включени в това решение в зависимост от степента на замърсяване. Първата от трите зони се намира в центъра на изригването, където ще бъде запазена пълна забрана за полети, понеже не е възможно да се гарантира безопасността.
Втората зона е тази, която по принцип няма да попречи на сътрудничеството във връзка с въздушния транспорт, въпреки наличието на пепел. Тази зона ще трябва да бъде потвърдена, а решенията за въздухоплавателна дейност ще бъдат взети съгласувано от органите на държавите-членки.
Третата зона не е засегната от пепелта, вследствие на което няма ограничения на полетите. Евроконтрол предоставя карти на всеки шест часа, които съдържат необходимата за националните органи информация.
Четвърто, чрез тези мерки, ние в крайна сметка очакваме изпълнението на програмата "Единно европейско небе" и, по-конкретно, функциите на мрежовия мениджър. Знам, че мога да разчитам на силната подкрепа на Парламента след успеха на втория пакет за единно европейско небе миналата година.
Сигурно знаете, както спомена министърът, че беше създадена работна група - група от членове на Комисията - за да се обсъдят въпросите, свързани с държавните помощи. Вчера говорих с представители на авиокомпаниите и те заявиха, че просто все още не са готови да направят оценка на загубите си. Основният проблем за тях, поради всички икономически последици, е да се възобновят полетите. Моделът за възобновяване на полетите е най-важното нещо. Не следва да изпадаме в паника за държавните помощи или всякакви други мерки за подпомагане на сектора на въздушния транспорт.
Друг важен въпрос са правата на пътниците и ние трябва да наложим зачитането на правата на пътниците. Правилата са добри. Всички споделят мнението, че правилата са добри. Въпросът е тяхното прилагане, което отново е в ръцете на държавите-членки. Следва наистина да се съсредоточим върху това и да разполагаме с няколко идеи за това как по-добре да се наложи спазването на правилата.
Сега бих искал да се спра върху това, което според мен са умишлени опити да се внесе объркване - кой какво следва да направи, кой какво е направил и какви са моделите. Ясно е, че в някои държави предстоят избори и така нататък, но след изригването на вулкана всички решения бяха взети въз основа на съществуващи и одобрени модели за справяне с този вид ситуации.
Този модел е междуправителствен и въздушното пространство е от компетентността на отделните държави. Не Комисията дава заповедите - съществуват правила, които обхващат националните ни системи, и нашият модел, повтарям, се основава на наличната информация и съществуващите оценки. Няма нищо нередно в модела. Сега вече можем да помислим как да го променим. Започнахме да обсъждаме това вчера. Твърдението, че европейският модел се е провалил напълно не е истина. Това беше и е извънредно събитие. Изригването на подобен вулкан и неочаквано голямото разпространение на облака от пепел е нещо, което се е случвало в много редки случаи в света - не като снега или други подобни явления, които се случват често.
През почивните дни вече беше ясно, че ситуацията се превръща в нещо изключително и тогава проведохме няколко обсъждания за това как да се подходи към проблема. Твърдението, че транспортните министри е следвало да се намесят незабавно напълно противоречи на нашето разбиране за това как се организират нещата в Европа. Този вид решения са в ръцете на независими експерти и независими органи. Самият аз и министър Лопес Гаридо бяхме в Евроконтрол в неделя и аз се свързах с всички министри на транспорта на по-големите държави-членки. Бяхме готови да поемем отговорност и да попитаме какво следва да се направи, за да се намери решение на проблема. Това обаче не могат да бъдат произволни решения, а те зависят от специален орган. Този орган организира среща и ние проведохме обсъждания с него в неделя. Това бяха много трудни обсъждания, защото се разглеждаше живота на хората.
В понеделник сутринта се състоя извънредно съвещание на Евроконтрол, на което се постигна съгласие за така наречения модел на "свободните зони". Останахме много доволни сътрудничеството, проявено от Евроконтрол. Повтарям, това изобщо не влизаше в компетентностите на Общността, но събитията показаха, че националният подход е остарял подход. Вече определено имаме по-голям стимул за създаване на един по-европейски подход към този вид събития и регулирането им. Разбира се, трябва да се направи и оценка на последиците и резултатите.
Основното нещо - както всички, включително авиокомпаниите, казаха - беше, че е особено важно да се възобновят полетите. По отношение на пътниците, най-важното нещо е хората да стигнат да дома си или до дестинациите си. Това беше основният въпрос, който беше обсъден вчера.
Накратко, работим усилено със Съвета и с Евроконтрол, за да се следи ситуацията и ако е необходимо, да бъдат взети нови решения. Предвиденият засега модел е доста подходящ за възобновяване на голяма част от полетите.
Corien Wortmann-Kool: от името на групата PPE. - (NL) Г-н председател, благодаря на Комисията и на Съвета за информацията, която ни предоставиха относно кризата в европейската авиация. През последните няколко дни стана ясно, че без авиация не само нашият Парламент е изправен пред затруднения, но европейското ни сътрудничество и икономиката ни също са изправени пред огромни проблеми. Ето защо е важно, че провеждаме това извънредно разискване в Парламента днес. Пътниците са в безизходица, въздушните превозвачи, туристическата индустрия и дружествата, които зависят от пътуванията с въздушен транспорт, бяха силно засегнати, и всичко това се случва по време на икономическата криза.
Безопасността е от първостепенно значение. Нека няма недоразумения по този въпрос. Пътниците трябва да бъдат превозени безопасно, но е ясно, че не бяхме достатъчно подготвени за тази изключителна ситуация. Затварянето на въздушното пространство в първия ден беше бърз отговор на един проблем, с който ние в Европа досега не се бяхме сблъсквали - облак от вулканична пепел. Но какво се случи в дните след това? Компютърните модели ни показаха, че не бива да има полети, но изпитателните полети не срещнаха никакви проблеми. Нека повторя, че въпреки че безопасността, разбира се, е на първо място, важно е отново да се отвори европейското въздушно пространство въз основа на факти и правилни предположения. Необходимо е да свършим повече работа, съобразена със конкретните ни условия. Хубавото е, че първите стъпки в тази насока бяха предприети вчера и ние трябва бързо да се възползваме от това. Трябва да предприемем решителни действия. Безопасността е на първо място, но трябва да се уверим, че много скоро ще можем да използване безопасните зони.
Освен това са необходими структурни мерки. Единното европейско небе, което срещна сериозна съпротива от страна на държавите-членки, е нещо, което може да ни помогне и да направим авиацията по-ефективна.
Авиокомпаниите понесоха огромни икономически щети. Наложиха се високи разходи не само чрез забраната за въздушни полети, но и защото трябваше да се окаже съдействие на пътниците, които не могат да излетят. Застрахователните компании не осигуряват покритие и не е сигурно дали можем да оправдаем всички разходи, които авиокомпаниите трябва да направят. Затова настоятелно ви призовавам да разследвате размера на направените разходи, размера на нанесените щети и на това какво обезщетение може да бъде осигурено. За да ви дам един пример: разходите, направени от авиокомпаниите, въз основа на нашата европейска директива за правата на пътниците, и какви помощи при бедствия могат да бъдат изплатени. Очевидната стъпка не е ли да се провери дали при форсмажорни обстоятелства можем действително да осигурим тези средства от европейския бюджет?
Г-н Алмуния, посочихте, че сте склонен да одобрите предоставянето на държавни помощи, но трябва да Ви предупредя, че не трябва да позволим на държавите-членки да подкрепят националните си избраници. Затова е изключително важно това да се координира на европейско равнище. Не само рамката за държавни помощи, но и ефективното предоставяне на държавни помощи. Това е, което Ви призовавам да гарантирате.
Martin Schulz: Г-н председател, госпожи и господа, считам, че кризата има човешко измерение, което със сигурност трябва да обсъдим днес. Много хора, десетки хиляди, не могат да излетят и очакват да се приберат у дома. Считам, че тази сутрин трябва да помислим за тези хора. Почти всеки от нас, много от членовете на Парламента, са били изправени пред същия проблем през последните седмици. Ние сме привилегировани членове на Европейския парламент, които можем да се възползваме от наличната инфраструктура. Много хора обаче не могат да продължат пътя си в отдалечени краища на света. Те не могат да си тръгнат и да се върнат на работа, децата им не могат да отидат на училище, защото не са могли да се върнат от почивките си и са оставени без настаняване и без никакви пари. Отново бих искал да изкажа съпричастността си с тези хора. Надявам се, че ще бъде възможно да се приберат у дома бързо.
Авиокомпаниите са много важна част от транспортната ни система не само за пътниците, но и за стоките. Финансовите загуби от изригването на вулкана са значително по-големи от тези вследствие на събитията от 11 септември 2001 г. Ето защо призовавам Комисията да предприеме гъвкав подход за отпускане на вътрешни помощи за авиокомпаниите, които са изложени на риск, ако такива помощи наистина трябва да бъдат предоставени.
И накрая, трябва да бъдем наясно, че въздушният транспорт е част от особено уязвимата инфраструктура, с която разполагаме в Европа. Ако въздушният транспорт вече не е възможен, ние не сме в състояние да компенсираме липсата му в достатъчна степен. Ето защо считам, че проектът, който започнахме преди 20 години, разширяването на трансевропейските мрежи и, по-конкретно, разширяването на железопътния транспорт е надеждна и сериозна алтернатива и, както вече виждаме, алтернатива, която е от жизненоважно значение за икономическото ни оцеляване. Важно е сега да признаем този факт още веднъж.
Моят колега, г-н El Khadraoui, ще се спре на други аспекти на този въпрос, но бих искал да кажа само едно нещо. Все още не сме успели да постигнем оперативна съвместимост на влаковете между различните държави. Не е възможно един германски междуградски експрес да превози германци от Испания и по същия начин един високоскоростен френски влак не може да достигне до Будапеща. Това означава, че все още не сме достигнали необходимото положение. Въпреки че в Парламента сме изготвили съответните резолюции, според мен тези внезапни периодични изблици на действие не са необходими. Вместо това трябва да приемем устойчив, текущ подход за въвеждането в сила на тези нови концепции.
Gesine Meissner: Г-н председател, г-н Калас, г-н Лопес Гаридо, в този случай видяхме, че природата наистина е по-силна от каквито и да е технологии, с които разполагаме. До известна степен ни беше даден един урок. В същото време обаче е важно да се отбележи, че ситуацията ни показа, че не сме постигнали достатъчен напредък в Европа, както е следвало да направим.
В продължение на 20 години говорим за вътрешен пазар за транспорт и единно европейско небе. Разбира се, това не би предотвратило изригването на вулкана, но вероятно би ни позволило да действаме по-ефективно и по-бързо.
От дълго време призоваваме за единно европейско небе, координирано от Евроконтрол, но все още не разполагаме с такова. По същия начин, и тук съм съгласен с г-н Schulz, все още не разполагаме с оперативна съвместимост на железопътната мрежа. Все още е невъзможно да се купи билет за влак, който да прекоси континента от Северна до Южна Европа. В този случай също става ясно, че сме постигнали много на хартия и сме обсъждали много въпроси, но в действителност голяма част от това, което е необходимо, липсва.
Очевидно е, че реакцията в Европа беше незадоволителна от гледна точка на гражданите. Разбира се, ситуацията беше трудна и, разбира се, не беше възможно министрите от отделните държави да отворят въздушното си пространство, когато имаше предупреждения от института в Лондон, че не е безопасно да се лети. В същото време беше незадоволително, че не бяха направени действителни измервания посредством балони, например, а всеки работеше със статистически екстраполации. Това не се хареса на много европейски граждани. Позицията на авиокомпаниите също е разбираема. Те понасяха големи финансови загуби и искаха по-бърза реакция.
Авиокомпаниите претърпяха огромни финансови загуби и, разбира се, много е важно пътниците да се приберат у дома възможно най-скоро. Трябва да защитим техните права. Важно е обаче за правата на пътниците в Европа те да разполагат с възможности за транспорт и пътуване. Поради тази причина считам, че е от жизненоважно значение за транспортната ни система в Европа да разполага с авиокомпании и други възможности за транспорт, които да бъдат използвани от пътниците. Това означава, че за нас е от съществено значение да разгледаме по-подробно как следва да подходим към ситуацията, как можем да осигурим подпомагане на авиокомпаниите по време на кризата, в която транспортният сектор вече се намира, и как можем да запазим и да гарантираме мобилността на гражданите на Европа, което представлява голямо постижение.
По отношение на обезщетението за щетите, няма смисъл да предявяваме претенции към вулкана, защото, както вече знаем, така няма да постигнем нищо. Природата си има своите закони, но ние трябва да се опитаме да реагираме на тях в интерес на гражданите на Европа. Ето защо мисля, че е много хубаво, че е създадена работна група, начело с г-н Калас. Това е много важно и ние ще продължим да обсъждаме какви изводи можем да направим от кризата за бъдеще.
Michael Cramer: Г-н председател, госпожи и господа, през последните шест дни имаше една основна промяна на мобилността в Европа. Решаващият фактор в този случай не беше сериозна авария, мерки за борба с изменението на климата или високата цена на авиационното гориво. В този случай природата сама изигра решаваща роля.
Исландският вулкан отново показа на човешката раса истинската мощ на природата. Трябва да си вземем поука от това за в бъдеще. Човешката раса не е всемогъща и никога няма да бъде. Реакцията на изригването на вулкана с право дойде от Европа. Тъй като вулканичната пепел може да блокира двигателите на самолетите и да попречи на видимостта през самолетното стъкло, Европейската организация за безопасност на въздухоплаването, Евроконтрол, възприе един отговорен подход и направи безопасността на пътниците основен приоритет.
От името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, бих искал да изкажа искрената си благодарност на Евроконтрол, на транспортните министри, които подкрепиха Евроконтрол и, по-конкретно, на германския министър на транспорта, Петер Рамзауер. Следва да подкрепим и професионалния съюз на германските пилоти "Кокпит" (Cockpit), който се държа много по-отговорно от ръководството на авиокомпаниите като отказа да извършва полети по правилата за визуални полети в европейското въздушно пространство, защото счита, че това би било безотговорно. Въздушното пространство или е безопасно, или не е. В крайна сметка няма значение по кои правила летят самолетите и по кои правила катастрофират.
Затова Зелените биха искали да осъдят възможно най-строго подхода на авиокомпаниите, които искаха да дадат приоритет на печалбата, а не на безопасността. Призоваваме европейското въздушно пространство да се отвори отново само когато не съществува никакъв риск. Призоваваме всички политици да не се поддават на натиска, оказван от авиокомпаниите, и да не прехвърлят отговорността за безопасността на пилотите, например.
През последните няколко дни болезнено осъзнахме недостатъците на националните и европейските транспортни политики за последните десетилетия, които пренебрегваха и в много случаи все още пренебрегват железопътната система. Тези политики бяха насочени изцяло към въздушния транспорт. Всяка година авиокомпаниите в Европа получават 14 млрд. евро от европейските данъкоплатци, защото, за разлика от горивото, използвано от железниците, керосинът не подлежи на данъчно облагане. Това обяснява временна загуба на приходи на авиокомпаниите.
Има обаче един извод, който трябва да направим от всичко това. Железниците са не само най-безопасното превозно средство, но са и от съществено значение за гарантиране на мобилността и спирането на изменението на климата. Затова бих искал да благодаря на всички железопътни дружества в Европа, които помогнаха пътниците да достигнат до дестинациите си.
Изригването на вулкана в Исландия следва да бъде предупреждение за всички нас. Това, което изпитваме в момента, е реалността на бъдещето на транспорта. Транспортът обаче би имал успешно бъдеще само ако необходимите мерки не трябва да бъдат взети за една нощ. Поради тази причина призоваваме всички държави-членки на Европейския съюз да променят приоритетите на националните и международните транспортни политики. Трябва да се даде приоритет на железопътния транспорт не само на думи, но и с финансови действия, за да не трябва да изпитваме такава ситуация отново.
Peter van Dalen: Г-н председател, отново се оказваме свидетели на голямото влияние, което атмосферните условия и климатът имат върху транспорта. Един не особено голям вулкан изригва в Исландия и въздушният транспорт в много части на Европа спира за няколко дни. Мисля, че е добре, че днес поне успяхме донякъде да възобновим полетите. Мисля също, че това действие беше оправдано и че бяхме в състояние да го направим, защото изпитателните полети ни показаха, че може да се извършват полети, стига, разбира се, да продължим да се радваме на добрите условия на видимост в момента.
В същото време мисля, че отменянето на всички полети с един замах беше твърде строга мярка. Направихме прибързано сравнение с полета на "Кей ел ем" (KLM), който премина през вулканичния прах на вулкана Редаут над Аляска през 1989 г., както и с полета на "Бритиш еъруейс" (British Airways), който се озова в облак от вулканичен прах над Индонезия през 1982 г. Не забравяйте, че и двата полета се оказаха напълно обгърнати от прах от вулкани, които бяха изригнали скоро преди това и които бяха относително близо. Плътността и топлината на частиците прах в тези случаи бяха на ниво, несъизмеримо с обстоятелствата на сегашната ситуация.
Ето защо одобрявам подхода, който взема предвид различията в концентрацията на вулканичен прах. Ако възприемем този подход - както изглежда правим - тогава е съвсем редно отново да отворим определени части от въздушното пространство, със сигурност в определени коридори и на определена височина. Според мен възобновяването на полетите е крайно наложително, защото исландската пепел води до загуби на авиокомпаниите. Възможността няколко изпитващи затруднения авиокомпании да фалират в кризата не ме притеснява особено. Не можем обаче да позволим големите и реномирани дружества, които поставят безопасността на първо място, да фалират. От това зависят прекалено много пари и прекалено много работни места.
Също така, трябва да работим с един реалистичен подход, който взема предвид концентрацията на частиците прах. Редно е някои части от въздушното пространство да бъдат отново отворени днес. Следва да приложим този прагматичен подход и за в бъдеще, за да постигнем един разумен и дори по-отговорен баланс между безопасност и икономика.
Lothar Bisky: Г-н председател, решението, взето от органите за авиационна безопасност, да не се излага безопасността на пътниците на риск, беше напълно правилно, дори ако това означаваше затварянето на европейското въздушно пространство за няколко дни и финансови загуби за авиокомпаниите. Според мен е безотговорно авиокомпаниите да искат от пилотите си да извършват полети на свой риск. Какво всъщност означава "на свой риск" в този случай?
Приветствам факта, че Комисията обмисля отпускането на специални държавни помощи за авиокомпаниите, които в противен случай биха били изправени пред сериозни финансови затруднения вследствие на сегашната ситуация. По-късно ще обсъдим заетостта в Европейския съюз. Ако Европейският съюз и държавите-членки могат поне да помогнат положението да не се влоши още повече, тогава това е правилното решение. В замяна на предоставянето на държавни помощи обаче авиокомпаниите трябва да се задължат да не правят съкращения и да не намаляват заплатите. Те трябва и да гарантират, че няма да намалят парите за отпуски или да приспаднат заплащане за дните, в които служителите не са могли да отидат на работа заради транспортната ситуация.
Крайно време е Комисията да въведе постоянна обща европейска система за наблюдение за авиационна безопасност. Тази система за наблюдение следва да бъде специално създадена за предотвратяване на социалния дъмпинг. Бих искал да напомня на всички за държавните помощи, дадени на банките, които се възползваха от помощите, но не възприеха съответния социален подход. Не трябва да се позволи конкуренцията и гоненето на печалби да са по-важни от безопасността на човешкия живот.
Francesco Enrico Speroni: Г-н председател, госпожи и господа, според мен към ситуацията, причинена от вулкана, беше подходено по един муден, неефективен начин. Първата реална оперативна среща се проведе вчера, понеделник: вулканът започна да изригва в четвъртък сутринта; следователно трябваха четири дни да се постигне оперативно решение.
Вярно е, че някои ограничения може би са били прекомерни, особено по отношение на безопасността. Защо обаче бяха забранени полетите в Белгия, когато облакът беше в Норвегия? Защо бяха забранени полетите с едномоторни самолети на височина от 500 метра, когато пепелта беше над 8 000 метра?
Може би приложеното правило беше това, което е известно на пилотите от години, а именно, че най-безопасният полет е този, при който пилотът е в бара и самолетът е в хангара. Това обаче не е начинът за справяне с извънредни ситуации и затова считам, че, предвид задължението да се гарантира безопасността на пътниците и екипажа беше добра идея да се приемат тези мерки, но те бяха приети твърде дълго след възникването на ситуацията.
Затова, за в бъдеще ще трябва да вземем предвид изискванията за безопасност на първо място, но също и изискванията, които, въпреки че са свързани с безопасността, включват не само безразборна забрана за полети, но и мерки, които отразяват действителната ситуация, а не статистическата ситуация, така че, в името на един сектор, който е от жизненоважно значение за цялата икономика, може да се предотврати повторение на отрицателните икономически последствия и последици, на които станахме свидетели при атаката от 11 септември 2001 г., не само за сектора на въздушния транспорт и туризма, но и за икономиката като цяло.
Затова призовавам за бързи действия, сериозни действия и действия при пълно познаване на фактите.
Angelika Werthmann: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, безопасността има приоритет над всички други съображения. Не можем да поемем риска да откаже двигателят на самолет, пълен с пътници, и вследствие на това да катастрофира в жилищен район. Бих искала да напомня на всички за самолета на "Бритиш еъруейс", който прелетя през облак от пепел на път за Нова Зеландия през 1982 г. и, по-конкретно, за сериозния инцидент с "Боинг 747" на "Кей ел ем", който през 1989 г. прелетя през гъст облак от вулканична пепел. И двата самолета едва избегнаха да катастрофират.
Човешкият живот е безценен. Приветствам решението да се затвори въздушното пространство по време на кризата и така да се гарантира, че пилотите не трябва да поемат отговорност за пътниците, поверени на техните грижи. Проведоха се изпитателни и измервателни полети, но само до определена височина и по правилата за визуални полети. Тези полети не бяха в състояние да извършат каквито и да било действителни анализи или да предоставят каквито и да било значителни резултати.
Бих искала да кажа, по отношение на полетите съгласно правилата за визуални полети, че в случая със самолета на "Кей ел ем" облакът от пепел не беше видим. Природата ни учи на уважение и в същото време ни дава да разберем ограниченията на глобализацията. Всички сме съвсем наясно със сериозните финансови последици. Човешкият живот обаче струва много повече от стоките. Ето защо, като се вземат предвид случаите, които споменах, бих искала да призова за възможно най-голяма отговорност и предпазливост, включително по отношение на разделението на въздушното пространство на три зони.
Mathieu Grosch: (DE) Г-н председател, г-н Лопес Гаридо, г-н Калас, тази забрана за полети ни връща към общото разискване на безопасността, което се проведе в Парламента и в което заявихме, че ние, тоест Парламентът, както и Комисията според мен, можем и следва да въведем правила в тази област на европейско равнище, ако държавите-членки искат това. Често сме водили това разискване не само по отношение на въздушния транспорт, но също и в контекста на железниците и други области. Ето защо днес трябва да зададем въпроса на тези органи, които са в състояние да отговорят: първо, авиационните власти в съответните държави и, разбира се, организацията, отговорна за координацията на европейско равнище. Тази координация работи изключително добре.
Според мен най-важният приоритет е безопасността на пътниците. Финансовият аспект не е толкова важен, въпреки че не трябва да забравяме за него. Отделните държави взеха правилното решение. Надявам се, че в бъдеще Евроконтрол и националните органи за авиационна безопасност ще вземат правилното решение, а не отделните авиокомпании, защото отново сме изправени пред експерти, които са на различно мнение. Поради тази причина трябва да бъдем изключително предпазливи.
От икономическа гледна точка, разбира се, това е бедствие за една промишленост, която в момента преживява третата си криза, след 11 септември и икономическата криза. Затова следва да вземем мерки на европейско и национално равнище и да предоставим пакети от помощи, които са съвместими в цяла Европа и които не нарушават пазара, както често се случваше в миналото. Помощите са необходими, но само на национално равнище.
Пътниците сега се намират в положение, в което законът в този си вид не им осигурява цялата помощ, която може да се очаква. Често и с основание сме обсъждали тази тема в Парламента. Аз предполагам обаче, че авиокомпаниите и другите засегнати дружества ще дадат възможност на пътниците да настояват за правата, с които все още разполагат.
За мен, бъдещето е в единното европейско небе. Бих искал да посоча, че често ще обсъждаме тази тема в Европейския парламент през следващите две години.
Saïd El Khadraoui: (NL) Г-н председател, госпожи и господа, г-н член на Комисията, мисля, че в това разискване са налице три важни елемента. На първо място, предоставените помощи и репатрирането на пътниците, които не могат да излетят; това трябва да бъде изцяло основен приоритет за всички органи на всички равнища. В тази връзка можем да се съгласим, че европейският регламент за правата на пътниците най-малкото осигури на много от тях минимално удобство и подкрепа. На практика обаче - както добре знаете - разбира се, имахме доста проблеми: хаос на летищата, липса на информация и така нататък. Затова бих искал да предложа да се започне разследване на европейско равнище в сътрудничество с авиокомпаниите и всички други засегнати страни, за да видим как можем да помогнем в подобни ситуации.
Освен това бих искал да ви призова да бъде създаден един вид работна група на равнището на Комисията и държавите-членки за организиране на възможно най-ефективно репатриране. Знам, че това е работа на авиокомпаниите, но със сигурност има хора, които не могат да се приберат от отдалечени места, които ще трябва да чакат доста време за репатриране, дори ако въздушното пространство бъде отново отворено. Трябва да обърнем внимание на това.
Вторият важен елемент, втора глава, ако щете, е процедурата за налагане на забрани за полети. Това, което се случи, е, че отново чухме искания за повече сътрудничество и по-голяма координация на европейско равнище и единното европейско небе - нещо, което вече беше споменато - ще се окаже полезно за в бъдеще. Вярно е, че Европейският съюз със сигурност няма правомощия да взима решения нито по отношение на въздушното пространство на държавите-членки, нито по отношение на Евроконтрол, което прави трудно вземането на ефективни и координирани решения.
Също така е вярно обаче, че до вчера вечерта ние действително използвахме доста консервативен математически модел на европейско равнище. По принцип този модел се основава на най-лошия възможен случай, което означава, че малко количество вулканичен прах е отбелязан като огромен облак, който изисква забрана за полети. Сигурно сте наясно, че САЩ използва друг модел, който прилага забрана за полети единствено в областта непосредствено над самия вулкан и който оставя оперативните рискове в ръцете на авиокомпаниите. Това е друг модел. Моделът между тези две крайности, който вече беше договорен - този с трите зони - ето това вече е добър модел. Нека видим как можем наистина да интегрираме безопасността и ефективността с това.
Моята трета и последна точка е за това как се справяме с икономическите последици. Добра идея е да се изброят различните възможности, но ни е необходим европейски подход. И накрая, нека добавя само, че не следва да заблуждаваме хората да си мислят, че ще можем да обезщетим всички за преживяното неудобство. Това просто не е възможно.
Dirk Sterckx: (NL) Г-н председател, преди всичко, бих искал да кажа нещо на министъра, тоест на действащия председател на Съвета. Не на Вас лично, а на всички, които са заемали поста Ви, а евентуално и на онези, които ще го заемат в бъдеще. Как сте останали ненаказани за възпрепятстване на един такъв европейски подход в продължение на толкова много години? Нееднократно Комисията и Парламентът е трябвало да окажат натиск върху Съвета за постигане на споразумение и дори тогава то винаги се оказва слаб компромис. Защо Съветът винаги мисли от междуправителствена и национална гледна точка, а не от европейска гледна точка? Това е една от поуките, които ще трябва извлечем от тази ситуация. Колегата ми, г-н El Khadraoui, вече заяви, че съществуват възможности за по-добро сътрудничество, но не само от гледна точка на управлението на въздушното пространство. Координацията между националните органи също може да бъде подобрена, но Вие самият посочихте, г-н действащ председател, че Европа в момента не разполага с правомощията да направи тези подобрения. Е, дайте тези правомощия на Европа най-накрая! Това би направило нещата много по-прости.
На второ място, искам да обърна внимание на научната информация. Разполагаме с един единствен център в Лондон, който специализира само в определени области и който, заедно с Евроконтрол, реши, че безопасността е на първо място. Това наистина беше правилното решение, но достатъчно ли е то? Не следва ли да укрепим европейския модел, като съчетаем няколко специалности и създадем истински европейски център за авиационна безопасност? Вулканът все още не е спрял да изригва. Когато е изригнал преди 200 години, той е останал активен в продължение на десет години. Ето защо е необходимо да се подготвим за следващите години. Смятам, че трябва да укрепим европейския модел и - това е важен въпрос за Парламента - също така трябва да гарантираме, че правата на пътниците няма да бъдат нарушени и че държавните помощи ще бъдат отпуснати на всички при еднакви условия.
Isabelle Durant: (FR) Г-н председател, въпреки че хиляди хора се оказаха в големи затруднения днес, аз считам, че вулканичното изригване звучи като истинско предупреждение: предупреждение, което настоятелно ни призовава да преразгледаме отношенията си с атмосферните условия в транспортния сектор и най-вече прекомерната ни зависимост от въздушния транспорт, който, постепенно и понякога без да ни е известно, измести всички други средства за транспорт. Това е от още по-голямо значение, като се има предвид, че днес никой не е в състояние да каже, разбира се, дали това вулканично изригване ще спре или как този облак ще се придвижи през следващите седмици и месеци.
Това означава, че преди всичко ние - и аз подкрепям Комисията и Съвета в това отношение - трябва да продължим да се придържаме към принципа на предпазливост и принципа на безопасност. Освен това аз с удивление виждам, че в един момент във фармацевтичния сектор принципът на предпазливост беше използван, за да се окаже натиск върху държавите-членки и върху Европа да направят разходи, които според мен бяха донякъде необмислени. Днес друг сектор, както изглежда, също иска да постави под въпрос или да критикува предпазните мерки, предприети от държавите-членки и Европейския съвет. Намирам това за странно. Няма половинчати предпазни мерки. Безопасността и общото благо имат приоритет над всичко.
Колкото до останалите, считам, че, разбира се, трябва да развием железопътния транспорт. Това е основен приоритет и както заяви моят колега, ясно е, че разполагаме с визия за това какво трябва да представлява транспортната ни система; с други думи, железниците трябва да си възвърнат пазара за малки и средни разстояния. Считам също, че разнообразието от транспорт и транспортни средства е важно. Впрочем това е темата на Бялата книга, върху която ще трябва да работим в комисията.
В краткосрочен план считам, че приоритетът е да се приберат хората у дома, да се обезщетят пътниците и може би да се разгледа какво трябва да бъде направено за авиокомпаниите, но по един много целенасочен начин. Също така считам, че, структурно казано, трябва да осигурим много по-голяма подкрепа за видеоконферентните връзки. Видео-конференциите като средство продължават да бъдат изключително редки и от никакво значение за никого; това важи не само за Парламента, разбира се, но и в по-общ план. Считам, че подкрепата на такива практики ще ни помогне да намалим зависимостта от въздушен транспорт.
И накрая, понеже председателят ни попита, считам, че Европейският парламент може евентуално от своя страна да преразгледа начина си на работа, като например помисли за пет работни дни на седмица в продължение на две седмици, вместо три или три и половина работни дни на седмица. Това би било и възможност да се даде пример за начина, по който организираме работата си, за това как да бъдем по-малко зависими от въздушния транспорт, който очевидно е изключително крехък и подлежи, както природата ни демонстрира днес, на неизвестни величини, които не можем да контролираме.
Наистина става въпрос за преразглеждане на системата като цяло и ще е налице възможност в рамките на Бялата книга, но и в рамките на Европейския парламент, да преразгледаме собствения си метод за подкрепа на други транспортни средства, включително от гледна точка на начина, по който работим.
Ryszard Czarnecki: (PL) Г-н председател, изразявам съжаление относно факта, че изглежда много членове на Парламента, преди да направят изказванията си, не са се консултирали с професионалисти - хора, които са прекарали хиляди часове в управляване на самолет. Имам впечатлението, че това е едно изключително политическо обсъждане и че биват отправяни обвинения към Съвета, докато Съветът, бога ми, не носи отговорност за вулканите. С ръка на сърцето може да се каже, че решението на Евроконтрол беше твърде прибързано и искам да подчертая това, защото всичко беше сложено под общ знаменател. Диверсификацията на възникналото положение изобщо не беше взета предвид. Ние сме отговорни за системата за постоянно управление на въздушното движение и аз мисля, че можем да си извлечем поука от тези събития. Абсолютно сигурен съм обаче, че вече взетите решения отнеха твърде много време и съм убеден, че те определено можеха да бъдат различни.
Jacky Hénin: (FR) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че в моменти като тези, трябва да изразим утеха и съчувствие към всички онези, които са били, или все още са, по един или друг начин жертви на прекъсването на въздушния транспорт, точно както трябва да изразим съчувствие към служителите на авиокомпаниите, които, с ограничените ресурси, с които разполагат, са се опитали да задоволят потребностите на пътниците.
Не искаме да бъдем от онези, които силно критикуват, но не предлагат решение на проблема и след като бурята е преминалата, все още твърдят, че разполагат с истината. Бихме искали да кажем тук, че принципът за безопасност на пътниците трябва да бъде потвърден като приоритетен принцип. По-добре е да има недоволни пътници, които са живи, отколкото пътници, които, за съжаление, умират на борда.
В същото време, бих искал да кажа, че Европа не се ползва с голямо доверие. По-доброто сътрудничество и единство вероятно биха означавали по-добра комуникация, по-добро обяснение за нас и по-добър опит за удовлетворяване на онези, които просто искат информация.
Според нас е важно да се засилят правомощията на Европейската агенция за безопасност и да й се позволи да разчита, по всяко време, на научни консултации, въз основа на които би могла да обоснове решенията си при всички обстоятелства. За в бъдеще - това вече беше казано, но аз считам, че отново трябва да бъде подчертано - ще трябва да свършим още повече работа, за да се гарантира, че транспортните средства за преминаване на територията на Европа се допълват едно друго, като се опитаме, и в това отношение, да гарантираме по-голяма съвместимост между тях.
И накрая, г-н председател, ако ми позволите, за да се разсее всякакво съмнение, което може да съществува, бих искал да предложа да се създаде комисия към Европейския парламент за разследване на този въпрос.
Anna Rosbach: (DA) Г-н председател, искам да се спра на две важни точки. Първо, жалко е, че Европа е блокирана и поради това не е в състояние да се конкурира в световен мащаб, но това важи също за американските и азиатските авиокомпании, които не могат да се приземят на територията на Европейския съюз.
Второ, бих искала да благодаря на всички засегнати страни за техните усилия.
Остава да се реши дали авиокомпаниите ще бъдат обезщетени финансово или не. Резултатът ще се реши от разискванията през следващите дни. Хубаво е, че сега е налице тристепенен план. Доволна съм от този факт. "Файненшъл таймс" (Financial Times) критикува политиците, че "просто" са затворили всичко от съображения за сигурност и предлага Европа да въведе стратегията на САЩ, която позволява на отделните авиокомпании сами да решават дали да извършват полети или не. Надявам се, че тук в Парламента незабавно ще отхвърлим този модел. Би било пагубно за пътниците, ако една авиокомпания, застрашена от фалит, реши да извършва полети просто в името на печалбата.
Необходима ни е ориентирана към бъдещето стратегия: по-добри измервателни уреди във въздушното пространство за предвиждане на атмосферните промени и създаване на авиационни двигатели, които използват гориво по-ефективно и са по-малко чувствителни. Въздухоплавателните средства обаче са уязвими не само на терористични нападения, но и на неблагоприятни климатични условия. Въздухоплавателните средства са много енергоемки и замърсяващи. Няма да бъде възможно да бъдат създадени захранвани със слънчева енергия или електрически варианти на товарните или пътническите въздухоплавателни средства, но това, което можем да направим, е най-накрая да започнем да създаваме преки високоскоростни железопътни връзки между всички големи градове в Европа. Влаковете могат да бъдат направени много по-екологосъобразни от въздухоплавателните средства и те действително са в състояние да се конкурират с тях за вътрешните европейски дестинации.
Danuta Maria Hübner: (EN) Г-н председател, днес знаем по-добре, отколкото преди една седмица, че небето без реактивни въздухоплавателни средства струва много. Разходите на авиокомпаниите надхвърлят загубите им в приходи. Засегнати са и други отрасли, въпреки че има и отрасли, които печелят от ситуацията. Важен е и фактът, че това ново бедствие оказа влияние на вече много крехката европейска икономика, която е изправена пред необходимостта от фискална консолидация.
Бих искала да повдигна два въпроса.
Първият е свързан с държавните помощи. При предлагането на държавни помощи на авиокомпаниите като обезщетения на загубите има прецедент в помощите, предложени на "Америкън еърлайнс" (American Airlines ) след 11 септември. Европейската комисия също предлага ускорени процедури за държавни помощи, което се оценява високо. Въпросът ми към Комисията обаче е дали знаем очаквания размер на тази нова тежест за националните бюджети, които страдат от огромни дефицити и дългове и са изправени пред предизвикателството за фискална консолидация. Държавните помощи чрез националните бюджети ли е най-доброто решение? Европейската комисия разглежда ли някакви други възможности?
Вторият въпрос се отнася до способността на Европейския съюз за управление на кризи. Разбираме, че през първите няколко дни не е имало консултации или координация между съответните национални органи в ситуация, която покрива 80% от европейското въздушно пространство. Мога да Ви уверя, г-н член на Комисията, че можете да бъдете напълно независими и да продължавате да извършвате координация.
Можем скоро да научим, че координацията би ни позволила да разработим и приложим по-добро решение и затова според мен сега е моментът да се постигне напредък по отношение на управлението на кризи от страна на Европейския съюз. Ясно виждаме, че бедствията, които засягат гражданите ни, могат да се случат и извън територията на Европейския съюз в Европейското икономическо пространство или дори извън ЕИП. Въпросът ми към Комисията е: как ще използва бедствието за засилване на възможностите на Европейския съюз за управление на кризи? Мога да Ви уверя, че ние в Европейския парламент ще подкрепим всичките Ви усилия, да ни направите по-ефективни и по-ефикасни при управлението на кризи.
Hannes Swoboda: (DE) Г-н председател, през последните няколко дни, аз видях и изпитах алтернативите на въздушния транспорт в Европа, от една страна, по време на пътуване с кола от Белград до Виена и след това с влак от Виена до Страсбург. Въпреки че има проблеми по пътищата, пътната инфраструктура е относително добре развита, дори в съседните на Европа региони. Положението на железниците обаче продължава да бъде безобразно. Това не е приемливо.
Къде щяхме да бъдем днес, ако бяхме изпълнили разпоредбите на така наречения план "Делор"? Вече щяхме да разполагаме с трансевропейски мрежи и щяхме да имаме повече високоскоростни железопътни линии и високоскоростни влакове. Само след няколко часа тоалетните на влака бяха неизползваеми, въпреки че вагонът беше модерен, защото много хора трябваше да стоят прави или да седят на пода в продължение на часове и затова влаковете бяха препълнени и съоръженията бяха пренатоварени.
Ето защо бих искал да призова г-н Калас да даде нов тласък на модернизацията на железниците под формата на повече високоскоростни влакове и предоставяне на резервни мощности. Необходимо е определено количество резерви. Не само по време на катастрофалното вулканично изригване, но и през зимата, разбрахме, че разполагаме с твърде малко резерви и че само стремежът за печалби не е достатъчен. Трябва да обърнем повече внимание и на условията на настаняване.
Izaskun Bilbao Barandica: (ES) Г-н председател, г-н Лопес Гаридо, г-н Калас, благодаря ви много за разясненията и за свършената от вас работа.
Споделям мнението, че безопасността е приоритет и че кризата, която ни засегна, е сложна, но ни отне твърде дълго време, за да комуникираме, защото това стана цели пет дни след първия опит.
За да отговорим обаче на очакванията, които имат към нас хората, европейската общественост, заключенията от това разискване трябва да бъдат ясни, прости и преди всичко практични. Те трябва да имат и непосредствен ефект, който да бъде видян от всички.
Ето защо данъкоплатците, които ще трябва да платят и за кризата, определено имат правото да им бъдат гарантирани поне три неща: първо, по-голяма прозрачност по отношение на решенията за затваряне на летищата и развитието на ситуацията. Те бяха информирани късно при започването на кризата, което според мен спомогна за увеличаване на проблемите на много летища и не позволи на много потребители да си осигурят алтернативни начини на придвижване. Затова е необходима по-голяма прозрачност, след като сега вече бяха определени три зони. Искаме да знаем какво представляват и какво ще означават.
Второ, те имат право да им бъде гарантирано пълно зачитане на правата на пътниците. Необходима е яснота, трябва да се определени кой е отговорен за правата на пътниците, какъв ще бъде обхватът на тези права, както и сроковете за тяхното изпълнение. Съгласна съм с г-н Калас, че трябва да има и наблюдение на процесите, които авиокомпаниите ще използват, за да позволят предявяването на исковете.
И последно, авиокомпаниите имат право да им бъде гарантирана държавна помощ. Бих искала ясно да посочите каква ще бъде държавната помощ и критериите за предоставянето й, както и да се наблюдават и контролират последиците, които кризата може да има за работниците на авиокомпаниите. Трябва да увеличим и мерките за контрол, за да не позволим на авиокомпаниите да използват такива обстоятелства за осъществяване на неоправдани или прекомерни съкращения на работната им сила.
Това, което настоящата криза много ясно показа, е необходимостта от по-нататъшно развитие на европейската координация и оперативна съвместимост.
Philip Bradbourn: (EN) Г-н председател, както вече беше казано, никой не можеше да предвиди неотдавнашните събития в Исландия. Въздухоплавателната промишленост трябва да се справи с много непредсказуеми обстоятелства както по отношение на вулканичното изригване, така и, разбира се, по отношение на общата икономическа обстановка. С оглед на това ние следва да основаваме такава крайна мярка за затваряне на цялото европейско въздушно пространство на съответните научни доказателства и с технологиите, с които разполагаме, трябва да гарантираме, че прекъсването е минимално и информацията се предава ефективно.
Във връзка с това Евроконтрол и националните органи допринесоха за общото разочарование с лошото си управление на кризата. Постоянното удължаване на забраната за полети в Европа на всеки шест до осем часа означаваше, че пътниците не могат да планират пътуването си чрез други средства, а самите авиокомпании бяха държани в очакване на някакъв напредък. Съществуват компютърни модели и сателитни технологии, които могат да помогнат в такива ситуации, но дори с всички тези технологии, ние изглежда все още се намираме в положението едва ли не да облизваме пръста си и го вдигаме, за да видим накъде духа вятърът. Поне така го възприема обществеността. Това беше бедствие за всички засегнати. Необходима е дългосрочна прогноза, а не необмислени решения.
Christine De Veyrac: (FR) Г-н председател, преди всичко бих искала да подчертая, че прилагането на принципа на предпазливост от по-голямата част от европейските правителства, които затвориха въздушното си пространство по един целесъобразен и временен начин, беше мъдро и разумно решение.
Безопасността на съгражданите ни трябва да е по-важна от всяко друго съображение и при тези обстоятелства отношението на определени авиокомпании, които отправиха искания за пълно и незабавно отваряне на въздушното пространство въз основа на един или два изпитателни полета, изглежда най-малкото цинично.
Мисля, че г-н Hénin беше този, който току-що се изказа за взаимното допълване на транспорта, особено по отношение на железниците, и аз бих искала да използвам тази възможност, за да изразя съжалението си, че прекъсването на въздушния транспорт беше влошено от смущения в железопътния транспорт, причинени от стачки, които са безотговорни и неразбираеми при тези обстоятелства.
За да се върна на въпроса, бих искала да поздравя Комисията за решението й да разреши отпускането на публични средства на авиокомпаниите, засегнати от прекъсването на въздушния транспорт. Това е едно разумно решение в условията на криза; тези помощи обаче трябва да се разглеждат като изключение.
Във връзка с това бих искала критериите за отпускане на тези средства да включват образцовото поведение, което авиокомпаниите трябва да покажат, като обезщетят клиентите си, на които полетът е бил отменен. Неприемливо е, че определени авиокомпании злоупотребяват с клаузата за непреодолима сила, за да избегнат задълженията си съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 за обезщетяване на пътниците. Пътниците са жертва на сегашната ситуация и в случаите, в които не им бъде предложено алтернативно решение, те не следва да поемат и финансовите разходи за своя сметка.
Освен това туристическите агенции са освободени от задължение да обезщетяват пътниците за неизползвани полети. Това също не е редно. Авиокомпаниите, подобно на туристическите агенции, имат застраховка, която ги покрива в изключителни случаи, като този от последните няколко дни, и затова трябва да гарантираме, че пътниците са надлежно обезщетени за отменените полети.
Silvia-Adriana Ţicău: (RO) Приблизително 2 милиона пътници в ЕС-27 използват въздушен транспорт всяка година, като 22% от тях пътуват с вътрешни полети, 44% пътуват в рамките на Европейския съюз и 34% пътуват извън Европейския съюз.
Изригването на вулкана в Исландия ни показа по-ясно слабостите на европейската транспортна система. През последните шест дни повече от 17 000 полета бяха отменени и милиони пътници бяха принудени да останат на различни места както в рамките на Европейския съюз, така и извън него. При тези обстоятелства бързото предоставяне на точна информация на пътниците е абсолютно задължително.
Безопасността на пътниците трябва да бъде нашата първостепенна грижа. Ето защо, особено в рамките на Европейския съюз, следва да има ефективна система за пренасочване на пътниците към други видове транспорт: железопътен, воден или автомобилен транспорт. Ако разполагахме с такава система, 66% от пътниците, на които бяха отменени полетите през този период, и онези, пътуващи в рамките на държавите-членки или в самия Европейския съюз, биха достигнали дестинациите си посредством други видове транспорт.
Вече е абсолютно наложително да се отпуснат необходимите средства за развитието на трансевропейска транспортна мрежа, за да може високоскоростните железопътни линии да обслужват не само всички столици на държавите-членки, но и други големи европейски градове. Друг аспект, който придобива първостепенно значение, е развитието на транспорт по вътрешните водни пътища и на европейските коридори за корабоплаване. Нека демонстрираме политическа воля и да се придържаме към нашия девиз: "Европа в движение!".
Pat the Cope Gallagher: (GA) Г-н председател, бих искал да приветствам усилията на г-н Калас и на транспортните министри за решаването на проблема.
(EN) Въпреки ерата на технологиите, в която живеем днес, смятам, че това е едно напомняне, че се осланяме на милостта на майката природа както никога досега.
Идвам от държава - Ирландия - където сме на две морета разстояние от континентална Европа. Знам, че ние, и хората, които представлявам, усетихме последиците от това вероятно повече от всеки друг гражданин в останалите държави-членки. След съобщенията снощи имаше надежда, че положението ще се подобри. То обаче се промени отново за една нощ и ограниченията за полети във въздушното ни пространство бяха удължени до 13,00 ч. днес.
Много от пътниците са блокирани в различни части - не само на Европа, но и в много части от света - и наш приоритет трябва да бъде да се опитаме да помогнем на тези хора, да помогнем на големия брой хора, които имат смъртни случаи в семейството и които не могат да се приберат у дома. На тези хора следва да се даде приоритет от авиокомпаниите и да не бъдат пренебрегвани или третирани като всеки друг пътник.
Икономическите последици са огромни и аз съм доволен, че членът на Комисията ще оглави група за установяване на икономическите последствия. Разбира се, от съществено значение е - и аз смятам, че това е реалният въпрос - да се засили ролята на Евроконтрол вследствие на кризата, защото вулканите не зачитат икономически, географски или политически граници. Трябва да се справим с това на централно равнище. Споделям мнението, че разглеждането на този въпрос от 27 различни гледни точки или държави не е успешно. Един от най-големите проблеми пред пътниците днес е объркването...
(Председателят отнема думата на оратора)
Vicky Ford: (EN) Г-н председател, облакът от пепел причини стрес и травми на хиляди пътници и финансови загуби на много предприятия. Даже много от нашите колеги от далечни кътчета на Европа бяха оставени без възможност да се приберат тази седмица. Трябва да благодарим на председателството, че се съгласи, че би било недемократично да се гласува без тях - твърде често тези от нас, които идваме от по-далеч, се чувстваме пренебрегвани в интерес на централните европейски съюзи.
Вулканът ни напомни също, че не сме господари на планетата и не разполагаме с отговори на всички въпроси. Ясно е, че е необходимо да знаем повече както за вулканичната пепел, така и за вулканичните газове, и научните изследвания в тази област трябва да бъдат насърчавани.
Беше ни напомнено и до каква степен сме пристрастени към въздушния транспорт. Знаем, че трябва да намалим тази зависимост през следващите години. Следва да приветстваме инвестициите в съвременни комуникационни системи за виртуални срещи, както и инвестициите във високоскоростни железници.
И накрая, плановете за намаляване на ненужните пътувания следва да бъдат приветствани. Това безспорно е една от областите, в които Парламентът би могъл да даде пример.
Marian-Jean Marinescu: (RO) Изключителните природни явления, като изригването в Исландия, за съжаление, все още не могат да бъдат предвидени. Една неадекватна реакция може да бъде оправдана в такива случаи, но само веднъж. Трябва внимателно да анализираме случилото се и да подготвим ефективен отговор в случай, че това явление се повтори. Информацията за последиците от изригването беше недостатъчна. Днес, почти една седмица след избухването на хаоса, все още не знаем колко дълго ще продължи и какви са действителните рискове.
Трябва да се създаде център за извършване на подходящо наблюдение, независимо от разходите, за да се даде на засегнатите страни, авиокомпании и пътници, възможността да предприемат необходимите мерки. Отговорът на авиокомпаниите беше закъснял и разединен, което създаде големи проблеми за пътниците. Те не направиха никакъв опит да си сътрудничат, за да координират управлението на потока от пътници и максималната възможна употреба на все още налични маршрути. Единственият логичен отговор на този недостатък е да се създаде единното европейско небе и да се създаде централизирана система за управление на въздушното движение под ръководството на един единствен орган.
Г-н действащ председател на Съвета, миналата година бях докладчик за инициативата "Единно европейско небе" и разбрах, че е изключително трудно да се достигне до сегашния формат на инициативата, след изключително трудните преговори със Съвета. Тази година същото нещо се случва и с европейските коридори за превоз на товари.
Считам, че държавите-членки следва да разберат нещо за случващото се в момента. Отговорът на държавите-членки беше неадекватен и не успя да осигури други видове транспорт. Понастоящем в Европа не е възможно да се купи билет за влак по цивилизован начин. Създаването на европейски център, който да отговаря за интервенции и координация в случай на изключителни природни бедствия е абсолютно задължително. Модернизацията на железопътния транспорт също е приоритет, за който се говори много, но твърде малко се прави.
Надявам се, че държавите-членки са разбрали едно изключително важно послание: не е достатъчно да сте подготвени на собствена територия; едни и същи условия трябва да бъдат въведени в целия Европейски съюз. Необходими са координация, отговорност и способност за вземане на решения на равнище на Европейски съюз.
Stavros Lambrinidis: (EL) Г-н председател, уменията на капитана се виждат при буря. Във вулканичната буря, която засегна Европа, Съюзът не успя бързо да предвиди, да реагира и да предотврати разпространението на проблемите за европейските граждани. Точно както не успяхме бързо да реагираме на икономическата буря, но това е друга тема.
В днешното разискване са налице два аспекта:
Първо, по отношение на забраната за полети и координацията. Очевидно не дружествата трябва да претеглят риска за живота на пътниците спрямо разходите си и да решават кога и къде да извършват полети. Това е от компетентностите на националните органи. Единственото наистина положително постижение през последните няколко дни е, че нямаше жертви, които да бъдат оплаквани; не рискувахме. В една ситуация обаче, която излиза извън границите на Европа, от самото начало националните органи трябваше да бъдат тези, които координират усилията си с Евроконтрол и метеоролозите, за да се види дали могат да бъдат отворени коридори, които днес вече казваме, че отваряме - според мен, за съжаление - след оказан финансов натиск от страна на дружествата. Това ме ужасява.
Второ, при една така хаотична ситуация е неприемливо да се оспорва прилагането на европейския регламент за обезщетение на пътниците, регламент, който - при такива обстоятелства - трябва да бъде автоматично задействан. Знаете ли, че много малко пътници, останали без начин да се приберат, са били уверени от авиокомпаниите им, че престоят им ще бъде платен, както и че на повечето от тях е било платено, защото са се спазарили с авиокомпаниите, а останалите не са получили нищо? Считам, че Европейският парламент трябва да разследва как са реагирали авиокомпаниите в сравнение с регламента и дали правата на пътниците са били зачетени.
Ivo Belet: (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, добро утро. Изправени сме пред изключителни обстоятелства, разбира се. Настоящото прекъсване на въздушния транспорт е по-сериозно от това в периода около 11 септември, но е ясно, че не бяхме толкова добре подготвени, колкото бихме могли да бъдем, за такива извънредни ситуации. Въпреки всички усилия от страна на туроператорите и служителите на авиокомпаниите, много пътници бяха просто оставени на произвола на съдбата и трябваше сами да намерят решение на проблема си. Ясно е, че трябва да се поучим от ситуацията и да предприемем необходимите мерки.
Г-н председател, г-н член на Комисията, преди всичко, нямаме друг избор освен да приемем план за действие в извънредни ситуации, план, координиран на европейско равнище. Това, което е от съществено значение тук е, че планът трябва да осигури на засегнатите пътници не само безопасност, разбира се, но и информация и помощ, така че тези, които са засегнати, най-малкото да имат към кого да се обърнат и да им бъде гарантиран подслон. Трябва да се възползваме от тези събития, за да подобрим значително съдбата на пътниците, засегнати в бъдеще. През последните няколко дни стана ясно още, че ние в Европа ще трябва да инвестираме много повече за създаване на трансгранична високоскоростна железопътна мрежа, която би предоставила по-екологосъобразна алтернатива на уязвимата мрежа на въздушния транспорт. Нека положим сериозни усилия в рамките на "ЕС 2020" за създаване на атрактивен инвестиционен проект за железниците, който ще бъде добър за отделния гражданин, за околната среда и за заетостта.
Jo Leinen: (DE) Г-н председател, сякаш сме могли да предвидим какво ще се случи, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, която отговаря и за гражданската защита, разполага с доклад по собствена инициатива, относно подхода на Общността за предотвратяване на природни бедствия, който е в процес на подготовка. Докладчикът е г-н Ferreira. Ще гласуваме по този доклад на следващото заседание и тогава ще обсъдим положението с облака от вулканична пепел. В пленарната зала много скоро ще бъдем в състояние да формулираме позицията на Парламента по тези въпроси.
Споделям мнението на членовете, които заявиха, че сме слабо подготвени за природни бедствия. За щастие, в Европа няма много природни бедствия. Ние обаче не разполагаме с достатъчен опит в тази област и е ясно, че управлението ни на кризи е слабо. Според мен всичко отне твърде много време. Изтекоха цели пет дни, преди да се проведат изпитателните полети и да се съберат действителни данни. Трябва да си вземем поука. Не искам да отправям обвинения, но опитът показва, че следващия път трябва да се справим по-добре.
Ако вулканичната пепел направи едно нещо ясно, то е необходимостта от повече участие на Европа. Г-н Калас, заявихте, че отговорност носят националните органи. Това обаче не помага на хората, засегнати вследствие на това. Необходимо е по-голямо участие на Европа в областта на гражданската защита и в общата транспортна политика. Договорът от Лисабон ни разкрива повече възможности. Подобно на г-жа Hübner бих искал да Ви попитам как ще използвате възможностите, предоставени от Договора от Лисабон, в областта на управлението на кризи и гражданската защита. Положението трябва да се подобри.
Anne Delvaux: (FR) Г-н председател, "пълна бъркотия", "хаос", "парализа", "какофония", "катастрофа", "бедствие": на пресата не й липсват думи да опише затварянето на европейското въздушно пространство и последиците от това.
Няма да се спирам на вече казаното, по-конкретно, по отношение на степента на огромните - необятни, така да се каже - преки или косвени финансови последици от кризата. Въпреки че приветствам възможността да се предоставят изключителни държавни помощи на въздухоплавателния сектор, който вече претърпя големи загуби след 11 септември 2001 г., аз съм все още в недоумение по отношение на управлението на тези събития от страна на Европа.
Първо, като се има предвид, че са били засегнати 750 000 европейски пътници, голяма част от които все още не могат да се приберат от четирите краища на света, като се има предвид, че икономическите загуби нарастват експоненциално с времето, как можем да си обясним, че трябваха не един, не два, три или четири, а пет дни на европейските транспортни министри да проведат среща, чрез телеконференция, за да координират действията си и да решат да бъдат създадени зони с различно въздушно движение?
Второ, никой не оспорва необходимостта, като абсолютен приоритет - и искам да подчертая думата "приоритет" - да се приложи принципа на предпазливост. Днес обаче, когато постепенно отново се разрешават полети в безопасните зони при непроменени атмосферни условия и когато вулканът е все още активен, човек не може да не се зачуди какви допълнителни гаранции за безопасност за пътниците не можехме да предоставим по-рано.
Трето, беше разработен модел за развиващи се действия - съобразно прогнозата за времето, развитието и дейността на вулкана може да се промени с всеки изминал час - но кой ще продължи да изпълнява актуална оценка на безопасността на въздушните коридори? Трябва ли тези изпитателни полети да бъдат извършвани от гражданската авиация и авиокомпаниите? И накрая, ако това продължи по-дълго, влоши се или се случи отново - за което има вероятност - въведеният метод на управление трябва да осигури по-голяма координация между държавите-членки и специални оперативни процедури въз основа на действителни данни и по-добра координация на другите транспортни средства при извънредни обстоятелства. Трябва да се вземе предвид обаче и необходимостта да се координират помощите, за да могат десетки хиляди пътници да се приберат у дома; те също имат право на информация и помощи. Засега обаче са били предприети само отделни и национални инициативи.
Inés Ayala Sender: (ES) Г-н председател, приветствам възможността, която ни предоставя разискването, да посрещнем задълженията си.
В отговор на днешната криза националното измерение и междуправителствените решения не са достатъчни, нито простите решения, дори и ако те се основават на статистически модели.
Редно е да се признае старанието, с което, след като въздушното пространство беше затворено, испанското председателство на Съвета видя възможност за европейски подход, за да се намери решение на хаоса, който вече се разпростираше извън националните правителства и, още по-важно, поставяше хиляди пътници в и извън нашите граници в отчайващо положение. Репатрирането им трябва да бъде приоритет за нас.
Макар първоначалните мерки да бяха адекватни, в съответствие с принципа на предпазливост и гарантиране на безопасност за всички граждани - пътуващите с въздушен транспорт, и онези, намиращи се под траекторията на полета - липсата на яснота за бъдещето и нарастващото чувство на безпокойство вследствие на сложността на междуправителствените решения провокираха големия въпрос, който винаги възниква: какво прави Европа? Трябва да признаем, че съвместната работа между члена на Комисията Калас и испанското председателство успя за рекордно кратко време - което никога не е достатъчно бързо, но ако трябва да бъдем честни, предвид трудностите, те успяха за рекордно кратко време - да променят подхода. Въпреки че този подход е предпазлив, какъвто и трябва да бъде, от него следват някои важни въпроси.
Заключенията от този избор са: прилагането на правата на пътниците не остава валидно в извънредна ситуация. Работата, свършена на европейско и национално равнище, не е достатъчна. В краткосрочен план трябва да репатрираме и да предоставим спешни решения, но в средносрочен план трябва да бъде внесено подобрение.
Службата за външна дейност също следва да е в състояние да реагира на тези извънредни ситуации; в някои случаи трябва да работи и през почивните дни.
Секторът на въздушния транспорт, туристическите агенции, туристическата индустрия, логистиката и така нататък, които едва съзираха края на кризата, понесоха голям удар, и аз приветствам присъствието на г-н Алмуния, който ще отговаря за управлението на решението, необходимо за сектора.
Прекратяването на несигурността възможно най-скоро ще ни помогне и да излезем от кризата. И накрая, очевидно се нуждаем от алтернативна система, която да замени въздушния транспорт, дори след като единното европейско небе бъде приложено. Железопътният, автомобилният и морският сектор взети заедно не успяха да го заменят.
Artur Zasada: (PL) Г-н председател, г-н Калас, ние със сигурност сме изправени преди кризисна ситуация. В Европа въздушният транспорт беше намален със 70%, а 80% от летищата бяха затворени. Надявам се обаче, че сме в състояние да си направим няколко конструктивни извода. Първо, Комисията следва да направи всичко възможно, за да гарантира, че изригването на вулкана няма да доведе до фалит на европейските въздушния превозвачи, които вече се намират в катастрофално финансово положение. Казвам това във връзка с вчерашното разискване за финансиране на сигурността на въздушния транспорт и нежеланието на Съвета да финансира по-строги мерки, свързани със сигурността.
Второ, експериментите с нови, недоказани технологии, като скенери за тяло и течности, със сигурност няма да подобрят сигурността, но те несъмнено ще се отразят на финансовото положение на европейските въздушния превозвачи.
Трето, въпросът за пътниците. Смятам, че решението да бъдат спрени полетите поради опасения за безопасността на пътниците беше мъдро. Тези опасения обаче не следва да спират дотук, а следва да включват помощ за онези, които не по тяхна вина са блокирани на летищата. Тези въпроси вече бяха няколкократно обсъдени на заседания на Европейския парламент и, по-конкретно, на комисията по транспорт и туризъм. Парадоксално е обаче, че само изригването на вулкана в Исландия ни даде да разберем от какво значение е авиационната промишленост за нормалното функциониране на икономиката на Европейския съюз и това важи с особена сила за онези представители на институциите на Европейския съюз, които, поради тази причина, не можаха да присъстват на погребението в Краков в неделя.
Jörg Leichtfried: (DE) Г-н председател, г-н Калас, г-н Лопес Гаридо, госпожи и господа, считам, че реакцията на Европейския съюз и държавите-членки към кризата беше напълно задоволителна и че беше направено всичко възможно. Те действаха в съответствие с принципа, че безопасността е от първостепенно значение. Можем да обсъждаме дали облакът от пепел е трябвало да бъде изследван по-бързо. Считам, че това щеше да е възможно, но принципно това, което беше направено, е приемливо.
Сега е необходимо да обсъдим и да помислим внимателно какво следва да бъде направено за хората, европейските граждани, които не могат да излетят. Вчера получих обаждане от трима души, които са в такова положение. Единият случай засяга членове на семейство, които чакат на летище в Тайланд и на които е било казано, че вероятно ще могат да излетят на 29 април. Те вече са прекарали цяла седмица на летището. Вторият случай се отнася до млада двойка в Ню Йорк, на които им е било казано да не излизат от хотела в продължение на поне една седмица, защото биха могли да ги извикат във всеки един момент. Третият случай е на семейство пенсионери на остров в Норвежко море, които вече не могат да си позволят да плащат за настаняване, но не могат да си тръгнат.
Това са въпроси, над които ние в Европейския парламент трябва да помислим и обсъдим. Трябва да предложим на тези хора решения, да ги подкрепим и да излезем с полезни предложения. Не можем да изоставим европейските граждани, които се намират в това положение; трябва да им помогнем.
Председател: Много ви благодаря, госпожи и господа. Намираме се в една извънредна ситуация, защото темата, която обсъждаме, е толкова спешна и толкова тревожна за много хора, и по-конкретно за обществеността, че имаме повече искания за процедури с вдигане на ръка от всякога.
Това е рекорден брой, защото мисля, че имам 13 или 15 искания и въпреки че все още постъпват искания от членове да вземат думата, очевидно не можем да включим 20 души.
Все пак ще се опитаме да дадем възможност на всеки да се изкаже, между другото, докато пристигне председателят, защото той излезе за момент и аз го замествам временно. И тъй като не искам да започваме следващото разискване, ще започнем процедура с вдигане на ръка до завръщането на председателя или докато всички в списъка са се изказали.
Sergio Paolo Francesco Silvestris: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, благодарен съм на члена на Комисията и на министъра от испанското председателство за изказванията им и за свършената от тях работа.
Не мисля, че има каквото и да е съмнение, че приоритет в тази спешна ситуация е да се гарантира безопасността, а безопасността беше гарантирана, защото резултатът от това бедствие, от това неочаквано природно явление, е, че нито едно въздухоплавателно средство не е катастрофирало в резултат на облака.
Следователно целта за безопасност беше постигната и това може само да ни радва. Днес все още съществуват два проблема: първият се отнася до сроковете. Можеше ли да бъдат предприети действия по-скоро? Можеше ли да бъдат предприети по-рано? Можеше ли да бъдат предприети мерки за намеса по-рано и отново да се отвори областта, която беше най-безопасна за въздушен транспорт, по-рано, предвид огромните икономически последици, икономическото влияние, което има бедствието върху въздушния транспорт и авиокомпаниите? Не можеше ли да бъдат предприети действия по-рано? Необходими са отговори.
Вторият въпрос: хиляди пътници все още не могат да излетят и трябва да останат в хотели, да променят...
(Председателят отнема думата на оратора)
Marc Tarabella: (FR) Г-н председател, разискването даде повод за многобройни изказвания от страна на транспортни специалисти. Вярно е, че сме поставили сериозен акцент върху икономическите проблеми, които тази изключителна и непредвидима ситуация предизвика.
Налице са и човешки аспекти, както вече беше казано, и аз разглеждам ситуацията от гледната точка на защитник на гражданите като потребители, стотици хиляди от които в момента са заседнали в отдалечени краища на света и не могат да се приберат у дома. Мисля повече за тях и особено за онези, които вече не могат да си позволят да останат там, където са отседнали, и които не могат да се приберат и нямат друго решение.
Във връзка с празното небе и летищата, пълни с хора в затруднено положение, може би трябва да се помисли за преработване на директивите за транспорт, особено за въздушния транспорт. Директивата за пакетните туристически пътувания вероятно ще бъде преразгледана. Не можем ли - и това не беше споменато досега - да помислим за задължителна застраховка в случай на непреодолима сила за такива хора, особено за да не бъдат оставени в затруднено положение?
Jarosław Leszek Wałęsa: (PL) Г-н председател, настоящото положение ни накара да осъзнаем и свидетелства за нашето безсилие пред силите на природата. Като една сериозна организация обаче Европейският съюз трябва да бъде по-добре подготвен за такива ситуации и, по-конкретно, следва да бъде готов да реагира ефективно в неотложни случаи. Трудно е, разбира се, да се подготвим за нещо, което може да се случи или да не се случи веднъж на всеки 150 години, но в момента можем да видим, че европейската железопътна инфраструктура и мрежа от връзки е напълно недостатъчна. Трябва да отговорим на въпроса как това може да се подобри.
Други въпроси, които трябва да се обсъдят, са, първо, каква обществена подкрепа ще бъде предоставена на предприятията, които са застрашени? Знаем, че ще бъдат необходими огромни средства за възстановяване на финансовото положение на тези предприятия. Друг въпрос е как следва да разработим стратегия, което ще ни подготви в дългосрочен план да реагираме и да подобрим...
(Председателят отнема думата на оратора)
Antonio Masip Hidalgo: (ES) Г-н председател, членът на Комисията заяви, че процедурите са абсурдни и остарели. Затова нека бъдем последователни.
Пропиляхме прекалено много възможности, прекалено много договори, когато можехме да въведем общностни правомощия над европейското въздушно пространство. Въпреки че не бяхме в състояние да действаме както трябва по въздух, можем да направим това по суша. Например можем да наблюдаваме правата на пътниците, както и да посредничим или да поискаме примирие в различните професионални спорове в областта на сухопътния транспорт. Не следва да има минимални услуги; следва да има максимални услуги за всички.
Czesław Adam Siekierski: (PL) Г-н председател, надявам се настоящата трудна ситуация в европейския транспорт да не продължи твърде дълго и да не се превърне в действителна транспортна криза. Опитът, който придобиваме, е прекалено скъп, но и много поучителен. Следва да си направим правилните изводи и ето някои, които се виждат веднага. Първо, сигурността на транспорта както по отношение на качеството, така и по отношение на способността на гражданите да пътуват, е приоритетно задължение, което всички споделяме. Второ, необходимо е балансирано развитие на всички видове транспорт, но най-вече не трябва да се пренебрегва железопътния транспорт. Трето, ефективният транспорт е жизнената сила на икономиката. Транспортирането на стоки и мобилността на работната сила са от решаващо значение за развитието и ние не следва да забравяме това особено в условията на икономическата криза. И накрая, необходими са подходящи процедури, координация, отделни помощи за авиокомпаниите, взаимопомощ и европейска солидарност за благото на гражданите.
Piotr Borys: (PL) Г-н председател, г-н Калас, катастрофата ни показа, че в Европейския съюз не разполагаме с процедури за справяне с катастрофа като тази, която възникна вследствие на изригването на вулкана.
Първо, Европейският съюз следва да координира въпросите, свързани с безопасността, и да реши дали да бъдат извършвани полети или не. Решението не трябва да бъде само на държавите-членки. Второ, необходимо е да помислим по въпроса за икономическата отговорност. Смятам, че решението трябва да бъде една европейска система на осигуряване срещу този вид ситуации или може би национални осигурителни схеми. Трето, по въпроса за логистиката на пътниците, които са останали блокирани в различни държави, има липса на реална мобилност в областта на транспортните и TNT мрежи и високоскоростните влакове. И накрая, смятам, че в случая с пътници, които са останали без възможност да се приберат, извън Европейския съюз, Европейската служба за външна дейност следва да бъде готова с конкретни процедури, за да им помогне. Надявам се, че тези бързи процедури ще бъдат въведени.
Kriton Arsenis: (EL) Г-н председател, госпожи и господа, през последните няколко дни преживяхме безпрецедентна промяна на живота ни. Самолетите, от които зависим, за да пътуваме до и от нашите региони до Брюксел и Страсбург, вече не са на разположение. Промяната беше огромна; трябваше да ползваме влакове, кораби и автобуси, което отне много повече време и голям брой членове на Парламента едва успяха да стигнат до тук.
Това, което видяхме през последните няколко дни обаче е, че сме напълно зависими от самолетите; видяхме, че съществуват алтернативни превозни средства, но и че настоящата железопътна инфраструктура в Европа не е достатъчна; тя не е съвременна. Можем ли да си представим един Европейски съюз с цялостна мрежа от високоскоростни влакове, Европа, в която всички пътувания на разстояние от по-малко 1000 километра се извършват с влак и в която самолети се използват само за по-дълги пътувания?
Въздействието на въздушния транспорт върху климата в Европейския съюз е огромно. То е по-голямо от това на рафинериите и стоманодобивните предприятия...
(Председателят отнема думата на оратора)
Magdalena Alvarez: (ES) Г-н председател, считам, че мерките, които могат да бъдат предприети сега, могат единствено да облекчат настоящата ситуация, но не могат да й попречат да се случи отново.
В областта на транспорта, няма преки пътища, няма краткосрочни решения и това трябва да представлява възможност - още повече че в момента се изготвя Бялата книга - да се включат, въведат и набележат необходимите мерки за намаляване на прекалената ни зависимост от връзките ни за въздушен транспорт. Трябва да балансираме тези връзки, като улесним и засилим алтернативите, които, ако направим сравнение, понастоящем липсват, като железопътния и морския транспорт.
Затова мисля, че и г-н Калас, и г-н Grosch, който е докладчик по доклада, са си отбелязали исканията, поставени от членовете на Парламента, по отношение на необходимостта от засилване на железопътния транспорт и трансевропейските мрежи за този вид транспорт.
Bendt Bendtsen: (DA) Г-н председател, по време на разискването тази сутрин бяха казани много разумни неща, но аз смятам, че е необходимо да се вгледаме повече в бъдещето. Това, което се случи, ще се случи отново. Според експертите в Исландия не става въпрос дали ще има по-нататъшни изригвания - въпросът е просто кога ще се случат. Ето защо трябва да погледнем малко по-напред и да решим как да се справим с подобна ситуация, когато се случи отново в бъдеще. Като част от това, считам, че трябва да започнем да обръщаме повече внимание на високоскоростните железопътни връзки между европейските столици и на това как да се постигне необходимата оперативна съвместимост.
Tanja Fajon: (SL) Госпожи и господа, разбира се, на всички ни е ясно, че безопасността на пътниците трябва да бъде наш основен приоритет и че провеждаме това разискване днес най-вече защото природата ни напомни за това. Беше наложена забрана за полети в по-голямата част на Европа, пътниците чакат неопределено време, авиокомпаниите търпят големи финансови загуби, работниците в отрасъла се страхуват да не загубят работата си, икономическите щети са огромни. Очевидно авиокомпаниите имат право да мислят, че щом земеделските стопани могат да предявяват искове за обезщетение при природни бедствия, те също имат право на обезщетение. По отношение на околната среда, ние със сигурност й направихме огромна услуга през последните няколко дни.
Взаимно свързване - нека това послужи за урок, че Европа се нуждае от по-добра интеграция на въздушния, железопътния и автомобилния транспорт, че е необходимо да осигурим финансиране за високоскоростните влакове и че необходимо по-малко замърсяване. Трябва да реагираме незабавно и отговорно и преди всичко като имаме предвид безопасността на пътниците.
Judith A. Merkies: (NL) Г-н председател, преди всичко, бих искала да изразя съчувствие към всички, които са били засегнати от кризата. "Криза" вече е дума, която се чува твърде често напоследък: икономическа криза, финансова криза, транспортна криза, всякакви видове кризи под слънцето. Ако едно нещо е ясно, то е, че обществото ни е изключително уязвимо към такива кризи. Необходима ни е спасителна мрежа. Често говорим за зелено общество, но едно зелено общество трябва да включва също и зелен транспорт, а ние очевидно все още не сме си свършили работата в това отношение.
Много членове от групата ми, както и други, вече казаха: изключително важно е възможно най-бързо да инвестираме в зелен транспорт и в по-добри и по-бързи връзки в рамките на Европейския съюз - както и, разбира се, по-добри и по-бързи връзки извън Европейския съюз, ако сме в състояние да участваме и там - с железници, а защо не и с кораби, ако става дума за това? Това би било добре за икономиката, климата и за стабилността на обществото, защото то отчаяно се нуждае именно от това.
Gesine Meissner: (DE) Г-н председател, стана ясно, че става въпрос предимно за пътниците. Искаме пътниците от Европа да бъдат превозвани безопасно. Искаме безопасност, но искаме и транспортни алтернативи. Считам, че се нуждаем от всички налични видове транспорт. Нуждаем се от въздухоплавателни средства, защото не можем да заменим полетите с друго решение. Много се каза за високоскоростните влакове. Разбира се, би било добре да име повече от тях, но за какво ни е най-бързия високоскоростен влак, ако трябва да спира на границата?
Затова мисля, че трябва да действаме постепенно. Първо, нуждаем се от съвместимост на европейските железопътни системи, по същия начин, както се нуждаем и от единно европейско небе. Тъй като всички партии се изказаха в подкрепа на по-добра координация между държавите-членки, бих искала отново да призова всички да предприемат действия, защото именно партиите в държавите-членки са отговорни за спирането на напредъка в тази област. Моля, уверете се, че партиите в държавите-членки наистина подкрепят отварянето на транспорта в Европа. Ако всички успеем да убедим партиите си, положението ще се подобри в бъдеще.
Corina Creţu: (RO) В последните дни се говори много за финансовите загуби, понесени от авиокомпаниите, което действително е така. Става ясно, че трябва да се приеме механизъм за предоставяне на помощи на тези дружества, още повече че кризата, причинена от изригването на вулкана в Исландия, може да продължи по-дълго.
Аз обаче считам, че безопасността на пътниците и защитата на потребителите трябва да са с предимство. Имаше голямо недоволство сред пътниците, към които различните държави и авиокомпании се отнасят различно. Очевидно е, че практиките в тази област трябва да бъдат стандартизирани, което би отбелязало голяма крачка напред за пътниците, които в момента се придвижват от едно място на друго, на фона на несигурността, свързана с отварянето на въздушното пространство.
Gilles Pargneaux: (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, кризата от последните дни показа също - и това не беше споменавано достатъчно - провала на Лисабонската стратегия, която Европейският съюз успя да въведе през последното десетилетие.
Този провал, който е вследствие на дерегулацията и ожесточената конкуренция, показва днес, с тази криза, че Европейският съюз не е бил в състояние да координира необходимия подход, който би позволил не само да се защитят пътниците, останали в капан на различни летища, но и да се очертае пътят напред, като се позволи на авиокомпаниите да извършат изпитателни полети, например. Затова призовавам Европейския съюз да се вземе в ръце.
Казва ни се, че се нуждаем от по-голямо участие на Европа. Действително трябва да има обществена служба, подкрепена от Европейския съюз, в един толкова важен сектор като въздушния транспорт.
Elisa Ferreira: (PT) Г-н председател, това, разбира се, беше непредвидена криза и, естествено, трябва да се даде приоритет на принципа на предпазливост. Съществуват обаче и поуки, които трябва да извлечем, и първата от тях е, че през последните пет дни не беше чут един достатъчно силен и политически отговорен европейски глас. Такъв липсваше по отношение на защитата на интересите на пътниците, изясняването на техните права, търсенето на алтернативен транспорт и координацията на решенията.
Вторият извод е, че обикновеният гражданин не трябва да разглежда изхода от кризата като борба за надмощие между онези, които искат да избегнат икономически загуби, и онези, които искат да подкрепят принципа на предпазливост. Трябва да има ясна прозрачност и ясна обективност по отношение на условията за излизане от това положение, в което цялото въздушно пространство на Европа беше затворено. Затова подобряването на научните изследвания на равнището...
(Председателят отнема думата на оратора)
Robert Goebbels: (FR) Г-н председател, принципът на предпазливост се превърна в принцип на безотговорността. При най-малката заплаха принципът на предпазливост се превърна в покана за отказ от всякаква отговорност. Никоя така наречена "отговорна" партия вече не се осмелява да поеме отговорност.
Потенциална грипна епидемия? Бързо, хиляди души трябва да се ваксинират. Изригване на вулкан? Бързо, затваря се цялото европейско въздушно пространство, въпреки че опитът показва, че вулканичната пепел не е наистина опасна, освен за самолетите, които трябва да преминат през гъст област.
Заради принципа на предпазливост обаче нашите дружества търпят последствията от неспособността на отговорните страни да поемат отговорност, на слабостта на експертите и на безсилието на политиката, в която започна да се бръщолеви за необходимостта да се намали крайната ни зависимост от въздушния транспорт и да се инвестира в железопътни мрежи, които вероятно да стигат до Азия, Северна и Южна Америка, Африка, Океания и всеки остров в този обсег.
Диего Лопес Гаридо: Г-н председател, мисля, че се постигна ясно съгласие, че преди всичко е необходимо да обърнем внимание на природата. Г-н Cramer заяви това съвсем ясно и аз споделям мнението му, защото това е важно послание за всички нас. Разбира се, трябва да поставим акцент и върху Европейския съюз, върху европейските действия в отговор на кризата, която е от европейско значение и която имаше изключително сериозно въздействие върху милиони граждани на Европа и други държави извън Европейския съюз, както и върху икономиките на основни европейски сектори.
Веднага стана ясно, че събитията изпревариха действията на държавите-членки, които имат право да вземат решения за отваряне на летищата, и затова имаше незабавна намеса от страна на Европейския съюз. Повтарям, г-н Speroni, г-жо Ferreira, действията бяха незабавни. В петък стана ясно, че възниква една много сериозна ситуация. Веднага щом това стана ясно, Европейската комисия, заедно с испанското председателство на Съвета и Евроконтрол, веднага започнаха работа и в събота - както каза г-н Калас по-рано - имаше публична изява от страна на Комисията и председателството - г-н Калас и аз - на която обяснихме ситуацията и посочихме какви действия ще бъдат предприети. Те включваха вчерашното заседание на Евроконтрол и решението на извънредното заседание на Съвета, свикано от испанското председателство и оглавявано от испанския министър на благоустройството, което се проведе вчера.
Следователно, действия бяха предприети. Бяха предприети действия, за да може да се достигне до решение, до действие, до подход, акцент с европейски характер. Днес беше приложено вчерашното решение на извънредното заседание на Съвета на министрите. Тази сутрин, в 08,00 ч., Евроконтрол определи четири зони с разширен периметър за безопасност, в които не са разрешени полети, както и други райони, в които могат да се извършват полети, при условие че има съгласие и координация сред държавите-членки. Така въздушното пространство постепенно се отваря, но, естествено, това ще зависи от условията и природата. Естествено, то ще зависи от тези неща, но взетото вчера решение вече се прилага днес и това, разбира се, винаги ще се извършва въз основа на принципа на предпазливост и необходимостта да се гарантира безопасността.
Считам, че това, което веднага се видя, е, че в този случай европейският подход означаваше, че може да се приеме едно много по-балансирано решение. Европейският подход означаваше, че могат да се вземат предвид различни фактори, които винаги следва да се вземат предвид, когато се случи нещо извънредно, като това, на което сме свидетели в момента. Първо, това означава, че моделът за оценка на риска е много по-точен, много по-верен. Г-н Sterckx, в отговор на казаното от Вас във връзка с това искам да кажа, че Евроконтрол взема предвид решенията, взети от Консултативния център за вулканична пепел в Лондон, но ще вземе предвид и изпитателните полети, информацията от националните органи, информацията от производителите на самолети и информацията от Европейската агенция за авиационна безопасност в Кьолн, за която съм съгласен, че трябва да бъде укрепена. Всичко това ще бъде взето предвид, за да се изготви по-точна карта, както се случва сега, в този момент, посредством техническото предложение на Евроконтрол, което се основава на научни данни.
Европейският подход означава, че безопасността, която е съществен, основен принцип, над всички други принципи, може да се вземе предвид в същото време и затова съм съгласен с онези, които заявиха това. Той означава, че икономическите последици могат да бъдат взети предвид и Комисията създаде работна група - която също беше много добре приета от вас - за да представи доклад следващата седмица по отношение на аспектите, свързани с икономиката. Той означава също, че правата на гражданите и тяхната мобилност могат да бъдат взети предвид. Ето защо отново призовавам всички правителства в рамките на Европейския съюз да помогнат на хората да се приберат в родината си, да се използват всички възможни средства за комуникация и да се направи специално, извънредно усилие в тази насока, защото това е основното право, което имат гражданите: да се приберат у дома, да отидат където пожелаят. Затова призоваваме да се зачита правото им на свободно движение.
За в бъдеще считам, че тази ситуация разкрива панорама за нас за едно много задълбочено разискване и Европейският парламент е точното място за провеждане на това разискване. Разискването трябва да разгледа проблема с правата на пътниците при тези извънредни обстоятелства, както и необходимостта от план за действие в извънредни ситуации, който също изисква прозрачност - както заяви г-жа Bilbao - в действията на Европейския съюз, за да са възможни структурни реформи, което означава укрепване на трансевропейските железопътни мрежи в Европа. Това се превръща в абсолютно стратегическа цел, която, предвид всичко това, е просто да се структурира Европа, защото в исторически план структурирането на съвременната държава е направено въз основа на развитие на комуникациите, пътищата, железниците и морските връзки. В бъдеще структурирането на Европа, Европа на 21-и век, няма да бъде завършено, ако не бъде постигнато чрез комуникационните инфраструктури, в случая най-вече железниците.
Двете неща вървят ръка за ръка, а развитието на тези транспортни инфраструктури е силно политически, символичен и действителен въпрос, който се превръща в основна цел за Европа на 21-и век. В това отношение считам, че това беше правилното място и време г-н Swoboda, г-н Schulz, г-жа Álvarez и другите оратори да споменат тези реформи, защото това несъмнено е елемент за бъдещето, към което Европейският съюз трябва да се стреми.
Gay Mitchell: (EN) Г-н председател, бих поискал разискването да бъде продължено, защото размяната на реплики е прекалено любезна. Отношението към хората по гарите е ужасно от страна на авиокомпаниите и от органите на летищата. Държим се прекалено любезно. Би трябвало да използваме правомощията на Европейския съюз в Съвета и в Комисията, за да накараме хората да отворят гишета за информация. На централната гара в Брюксел има шест гишета за информация, четири от които са затворени.
Разискването следва да продължи много по-дълго и следва да бъде позволено на повече членове да вземат участие. Никак не съм доволен от действията, предприети от Съвета и Комисията, за обслужване на интересите на пътниците, които спят по гарите.
Председател: Това беше споменато вече няколко пъти днес. Всеки член на Европейския парламент, който се изказа преди Вас, повдигна този въпрос.
Сийм Калас: Г-н председател, бих искал да благодаря на уважаемите членове за забележките им. Бих искал да се спра на още четири точки.
Преди всичко, тези събития ни дадоха много храна за размисъл по отношение на стратегическите ни планове. Един от най-интересните и важни въпроси е интермодалността и гъвкавостта на отделните видове транспорт, както и способността на железниците да послужат като някакъв вид алтернатива. Ще разгледаме този въпрос скоро по време на обсъжданията за преработка на първия пакет за железниците и Бялата книга за бъдещето на транспорта.
Това е един много сериозен въпрос. Вчера го обсъдихме и със Съвета на министрите. Мога да ви обещая, че разглеждаме въпроса много сериозно - включително работата от разстояние и други фактори, насочени към ограничаване на ненужния транспорт и пътувания.
По отношение на икономическото въздействие, ще разгледаме всички аспекти и ще излезем с предложения. Следва обаче да бъдем внимателни. Парите не идват от нищото и всичко трябва да е справедливо за всички участници в икономиката. Трябва да бъдем много внимателни в подхода си. Няма как да стане чудо.
По отношение на правата на пътниците, правилата са много ясни. Някои членове на Парламента попитаха за правилата и дали трябва да бъдат преразгледани. Не смятам, че следва да преразгледаме правилата, приети от европейските законодателни органи, включително Европейския парламент. Те са добри. Въпросът е друг. Тук става въпрос за прилагането и изпълнението им, което е в ръцете на държавите-членки. Разполагаме с ясен план как да се пристъпи към изпълнение на правилата и как да се повлияе на държавите-членки. Ясно е какво трябва да бъде направено по отношение на правата на пътниците днес.
Друг въпрос, който не представлява толкова голям проблем: много колеги и пресата заявиха, че сме били твърде закъснели и не сме били подготвени. Е, аз бях активен през цялото време. Бях в Евроконтрол. Бях в контакт с министри. В залата днес имате същата дилема, пред която бяха изправени всички тези експерти и законодатели, но това е въпрос, който е в ръцете на експертите и органите по безопасност, а не в ръцете на политиците. Това е една и съща дилема: безопасност срещу гъвкавост.
Бяхме подготвени за вулканично изригване, но разполагахме с различни видове доказателства по отношение на изригването. Това също беше споменато тук. Един полет на "Бритиш еъруейс" и един на "Кей ел ем" бяха засегнати от вулканичното изригване затова бяха създадени правила въз основа на наличието на сериозен риск. Органите действаха в съответствие с предположението, че е налице сериозен риск и полетите трябва да се отменят.
Вече разполагаме с по-диференциран подход. В неделя бяха извършени по-голямата част от изпитателните полети и постъпи информация в Евроконтрол, където обсъдихме тези въпроси - изпитателните полети и окончателните резултати за тези полети. Вече разполагаме с гъвкавост и въпросът все още е в ръцете на държавите-членки. Продължаваме инициативата за единно небе, която е много обещаващ европейски проект, и министрите са на мнение, че това е начинът да се върви напред с по-добра координация на равнище на Европа.
Това представлява голяма възможност. Това са коментарите, които исках да направя. Исках да кажа, че по отношение на информацията, в четвъртък и петък Комисията излезе със съобщения за пресата по отношение на правата на пътниците. Заявихме, че към правата на пътниците следва да се подходи много сериозно. Информацията за правата на пътниците дойде от Комисията веднага и от неделя започна разширено покриване на всички въпроси, които до вчера бяха много добре покрити.
Това е положението. Случаят не е приключил. Имаме три или четири дни, преди по-голямата част от полетите да бъдат възобновени. Решението за икономиката и за пътниците е възобновяването на полетите, като авиокомпаниите приберат пътниците в родината им или ги транспортират до крайната им дестинация. Положението все още е трудно и ние трябва да се справим с последствията.
Благодаря ви за забележките. Ще имаме няколко възможности за по-нататъшно обсъждане на въпроса.
Председател: Разискването, което сега приключва, със сигурност беше най-важната точка от дневния ред. Дори само заради това разискване имаше смисъл да се срещнем тук в Страсбург. Обсъждането е нещо, което гражданите очакват - че следва да се справим с проблемите и именно това обсъждаме от сутринта. Това е най-важната тема.
Също така, бих искал да изразя благодарност за факта, че 14 членове на Европейската комисия взеха участие в окончателното разискване. Много е важно, че те изслушаха забележките ви.
Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Kinga Göncz : Въпреки че благодарение на намесата на авиационните органи, облакът от вулканична пепел, за щастие, не коства човешки животи, нивото на информираност и координация в Европа получава слаба оценка. Затварянето на небето причини затруднения на хиляди европейци, като не им позволи да достигнат до дестинациите си. Всеки се опитва да се справи с този неочакван проблем, но неадекватното предоставяне на информация влоши ситуацията. Често на пътниците не беше предоставена адекватна информация по телефона или по интернет. Допълнително объркване беше причинено и от факта, че авиационните органи и авиокомпаниите излязоха с противоречива информация. Имаше и липса на координация между въздушния и наземния транспорт. Разбрахме от личен опит колко е важно да бъдат модернизирани обществените транспортни връзки между държавите-членки и да бъдат развити трансевропейски транспортни мрежи. Приветствам решителните мерки на Комисията за управление на кризи. Създадената с тази цел работна група трябва да подсили координацията между авиационните органи и органите за контрол на въздушното движение, а също така би било добре да се разгледа продължаващата валидност на мерките за безопасност, въведени през осемдесетте години на 20-и век. Препоръчвам в подобни кризисни ситуации Европейският парламент да не утежнява и без това хаотичната транспортна система с пътувания между Брюксел и Страсбург, а вместо това да провежда пленарните си заседания в Брюксел.
Filip Kaczmarek : Г-н председател, разискването ни за положението на европейската авиация не трябва да се ограничава до тривиалния въпрос за това как да стигнем до месечната сесия на Европейския парламент в Страсбург. Ако обърнем прекалено голямо внимание на този аспект, ще създадем впечатлението за неоправдан егоцентризъм от страна на членовете на Европейския парламент. Следва да използваме въображението си. Социалните, икономическите и дори политическите последици от запазването на забраната за полети в европейското въздушно пространство може да се окаже огромно предизвикателство за цяла Европа. В Полша някои политици и журналисти задават въпроса, например, защо някои хора не са могли да стигнат до Краков в неделя, а други са успели. Те питат и защо не е било възможно да се стигне до Краков с автомобилен или железопътен транспорт в неделя, но е било възможно да се стигне до Страсбург с тези средства в понеделник. Събитията, случили се като следствие на вулканичното изригване в Исландия, ще имат и много голямо глобално измерение. Обикновено не се замисляме за огромното значение на въздушния транспорт. Само загубите на Етиопия, вследствие на факта, че не е възможно да се изнасят цветя за Европа, възлизат на 3 милиона евро на ден. Трябва да направим много сериозен анализ на това как затварянето на небето ще се отрази на пазара на труда, на нашата конкурентоспособност и цялата икономика и как ще се отрази на живота на обикновените хора. Кой знае - може да се окаже, че това незабележимо събитие в Исландия ще определи бъдещето на Европейския съюз. Благодаря ви много.
Ádám Kósa : В резултат на ограниченията и отмяната на полети за няколко дни поради изригването на вулкана в Исландия, хиляди хора са принудени да останат на летищата при трудни условия. Въпреки значителното забавяне на полети (в случаи на пътувания до 1500 км, над 2 часа), авиокомпаниите предоставиха малко или никакво съдействие и не предоставиха точна информация по отношение на възможностите за пътуване до крайните дестинации на хората. Те не взеха мерки пътниците да имат достъп до безплатен телефон, факс, електронна поща или интернет и не предоставиха възможности за прехвърляне или настаняване, въпреки че пътниците имат право на такава подкрепа съгласно действащите регламенти на Европейския съюз. Пътниците, живеещи с увреждания, възрастните хора и семействата с малки деца са дори по-уязвими в такива извънредни ситуации, а такъв беше случаят и сега. Тази неочаквана ситуация показа, че правата на пътниците, които преди са били зачитани, могат да бъдат заличени в рамките на няколко минути, както и че необходимостта за Харта на пътниците, за която аз също настоятелно съм призовавал, е особено голяма, за да се избегне повторение на безпомощността на авиокомпаниите и съответните органи. В същото време препоръчвам в случай на извънредна промяна автоматично да бъде задължително да се изпраща информация и съобщение за алтернативни решения на мобилния телефон на всеки пътник.
Jacek Olgierd Kurski : Вулканичният облак, причинен от изригването на исландския вулкан Еяфялайокул, практически прекъсна въздушното движение над Европа през последните няколко дни. Към днешна дата десетки хиляди полети бяха отменени, което направи пътуването на пътници невъзможно. За цяла Европа, както и за националните и европейските органи, това е урок, от който трябва да си направим изводи за в бъдеще, включително за това подобни събития в бъдеще да не парализират работата на Европейския съвет и на Парламента. Сред засегнатите имаше и членове на Европейския парламент, които, подобно на мен, не бяха в състояние да дойдат за месечната сесия в Страсбург тази седмица. Голяма полемика възникна около заседанието ни в Страсбург тази седмица, защото някои членове просто не можаха да стигнат до нея от своите избирателни райони. До последния момент не знаехме дали месечната сесия изобщо ще се състои. За всички нас би било добре за в бъдеще да разполагаме с процедури, за да бъдем готови, ако се сблъскаме с подобни извънредни ситуации.
Tiziano Motti : Г-н председател, заради новините сме свикнали на бедствия, природни или умишлено причинени, които поставят структурите и обществото на една нация на колене, като създават извънредни ситуации в областта на транспорта и снабдяването. Средствата, предоставени от европейския бюджет, и координацията между различните органи за гражданска защита вече се използват, благодарение на натрупания опит. Въпреки това извънредна ситуация като тази, причинена от исландския вулкан, изобщо не беше предвидена. Гражданите ни няма да забравят информационните табла на летищата, които показваха отменянето на всички полети, ежедневния затвор, какъвто представляваше транзитната летищна зона, и безкрайните опашки на гарите, дружествата за отдаване на автомобили под наем и таксиметровите стоянки. Авиокомпаниите претърпяха най-големите финансови загуби. Има опасност от подигравка с гражданите: освен неудобството и непредвидените разходи, които трудно ще могат да бъдат възстановени, тарифите за въздушен превоз могат да бъдат увеличени, за да се компенсират понесените загуби. Тази възможност трябва да бъде избегната. Както в случаи на природни бедствия, Европейският съюз ще трябва да реагира, като обезщети гражданите, които са понесли непредвидени разходи в опит да сведат до минимум причинените неудобства, а също и авиокомпаниите, но в такъв случай трябва да се избегне рискът обезщетенията да бъдат описвани като държавни помощи, а оттам и неправомерни помощи. Гражданите, преди всичко, трябва да получат уверения, че Европейският съюз ще им помогне, за да се чувстват защитени, пряко и косвено. До този момент много хора все още не могат да признаят, че се чувстват защитени. От Парламента, чийто капацитет е драстично намален заради отсъствието на много членове, които не могат да стигнат до тук, призоваваме за неотложно приемане на европейски план за действие за координация между националните правителства и органи и организирана форма на защита на гражданите. По този начин ще можем да отговорим бързо на потребностите на гражданите, което правителствата, странно защо, не бяха в състояние да гарантират днес.
Sławomir Witold Nitras : Госпожи и господа, през последните няколко дни всички станахме свидетели на блокадата на летищата в почти цяла Европа. Ситуацията е необичайна, защото тя не е следствие от стачки, а от природно бедствие, причинено от изригването на вулкан в Исландия. Тази парализа, която засяга всички ни до известна степен, доведе със себе си редица последици, като финансовите проблеми на авиокомпаниите и нарастването на значението на наземния и морския транспорт. Именно към това бих искал да насоча вниманието ви. През последните години въздушният транспорт имаше голяма преднина пред другите видове транспорт. Той беше по-бърз, по-безопасен и по-удобен за пътниците. В настоящата ситуация обаче е от съществено значение да се въведат мерки, които ще позволят наземният и морският транспорт да ни компенсират по-добре за неудобството, причинено от парализата на въздушния транспорт.
Cristian Dan Preda : Не се изисква обосновка за сигурността на въздушния транспорт. След вулканичното изригване в Исландия пътуването по въздуха не само изглежда, че е неосъществимо, но и почти невъзможно. Изразявам твърдо убеждение, че една по-добра координация на европейско равнище би помогнала на гражданите на Европейския съюз, които са принудени да останат на различни летища в света или въобще не са в състояние да стигнат до планираните си дестинации. Надявам се, че единното европейско небе един ден ще се превърне в реалност.
Както много добре знаете, пълната забрана за полети през последните няколко дни засегна и нашия Парламент, или по-скоро работата на пленарните му заседания. Смятам, че няма основание за отлагане на гласуването и намаляване на сесията с един ден, въпреки че само около 65% от членовете на Европейския парламент присъстваха вечерта в понеделник, 19 април. Според мен сесията трябва да се проведе както обикновено.
| bg |
Ролята на културата в развитието на европейските региони (разискване)
Председател: Следващата точка е въпрос с искане на устен отговор от Doris Pack, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, към Комисията, относно ролята на културата в развитието на европейските региони (B6-0226/2009).
Doris Pack: Госпожо председател, г-н член на Комисията, срещаме се в необичайно време, но все пак въпросът с искане за устен отговор, който поставихме днес, се зароди в интергрупата "Дух за Европа". Ние смятаме, че ще открием този дух в нашите най-стари единици - регионите, където хората общуват помежду си на техния особен акцент, специфичен диалект или дори регионален език, където местната кухня има собствен специфичен вкус, където на пазарите се продават наистина местни плодове и зеленчуци, където все още звучат особени народни песни, откъдето произлизат местните приказки и митове - накратко, където хората усещат, че това е тяхното място и се чувстват като у дома си.
Походът на глобализацията заплашва с такава стандартизация, при която много уникални особености ще изчезнат. Този специален характер може да бъде съхранен само в прекрасните региони на Европа и те трябва да могат да разчитат на защитата на Европейския съюз. Богатството и разнообразието на регионите на Европа - често пъти враждуващи, окупирани, разделяни, опустошавани от войни и отново обединявани - трябва да бъде съхранено. Регионите са като нашите стволови клетки. Европейският съюз отстоява културата на малките региони и в тази област е обвързан също с правата на човека.
Нашето кратко разискване днес и резолюцията следва да подтикнат Комисията да намери начини да направи културните ниши на регионите още по-видими, и да открие пътища за участието на ЕС в тяхното запазване и непрекъснато развитие. Културният потенциал на Европа трябва да бъде използван стратегически. През 2009 г. - годината на творчеството и иновациите - възможностите за обединяване на идеи и инициативи от публичния сектор и от сектора на държавните служби на местно и регионално равнище следва да се използват по смислен начин.
Аз искам да кажа на членовете на комисията по регионално развитие, че ние нямаме никакво намерение да съкращаваме сегашната регионална политика. Ние само искаме да допълним нейното културно измерение. Призоваваме Комисията също да поеме своята роля.
Joe Borg: член на Комисията. - (EN) Г-жо председател, позволете ми първо да Ви благодаря, от името на члена на Комисията Фигел, за възможността да говоря за мястото на културата в нашата политика и нейният специален принос към развитието на европейските региони и градове. Значението на културата се взема под внимание по различни начини на общностно равнище.
В контекста на кохезионната политика на ЕС, регионалните и местните стратегии успешно са включили културата в подкрепата на творчеството и насърчаването на иновациите. Кохезионната политика подкрепя, например, опазването на нашето културно наследство, развитието на културната инфраструктура и услуги, развиването на привлекателността на регионите във връзка с устойчивия туризъм, но тя също така подкрепя и съживяването на местните икономики и развитието на трансгранични стратегии.
През 2007 г., Комисията въведе "Европейска програма за културата в глобализиращия се свят", която в момента се намира на първия етап от изпълнението й. Новият стратегически подход към културата поставя общи задачи и цели за даване на тласък на икономическите, социалните и политическите ценности на културата чрез укрепване на ролята й за обхващане на всички тези области. В тези рамки Комисията и държавите-членки си сътрудничат по нов, отворен метод на сътрудничество за засилване на съвместните им усилия в областите на пряко въздействие върху местните и регионалните стратегии за развитие. Това ще помогне, например, за максимално увеличаване на потенциала на творческата и културна индустрия, и по-специално на малките и средни предприятия, за насърчаване на достъпа до култура и мобилността на професионалистите в областта на културата.
В този ред на мисли Комисията скоро ще проведе независимо изследване относно приноса на културата към местната и регионална икономика, като част от европейската регионална политика. Резултатите от изследването ще помогнат да се наблегне на стойността на инвестирането в секторите на културата и творческите дейности и ще покажат връзките между тези инвестиции, специфичните цели на регионалното развитие и Лисабонската програма за растеж и работни места. Изследването също така ще допринесе за подготвяне на зелена книга за потенциала на културната и творческата индустрии, която в момента е в процес на изготвяне и се очаква да бъде представена от Комисията в началото на 2010 г.
Комисията редовно организира конференции с представители на местните и регионални органи. Нека само да обърна внимание на дните на отворените врати, през които в Брюксел всяка година се събират голям брой заинтересовани страни, за да разискват най-различни въпроси относно регионалната и кохезионната политика. Аспекти, свързани с културата, редовно се разглеждат в контекста на тези семинари.
Освен това в рамките на други европейски политики, като Интегрираната морска политика на ЕС, Комисията също така полага усилия за включване на участници от гражданското общество при очертаването на голямото морско богатство. Така например следващия май, по време на честването на Европейския ден на морето в Рим, освен всички останали въпроси, заинтересованите страни ще проучат и връзките между морското наследство и устойчивия регионален туризъм.
Накрая искам да спомена и Европейския културен форум, който ще бъде организиран за пръв път от Комисията в контекста на Европейската програма за културата в Брюксел на 29 и 30 септември, и ще събере представители на културния сектор и на националните органи, включително и на местните и регионални органи.
Manolis Mavrommatis: Г-жо председател, г-н член на Комисията, бих искал да започна, като приветствам инициативата по такъв интересен въпрос, какъвто е ролята на културата в развитието на европейските региони. Културното наследство е важен елемент от идентичността и историческото развитие на европейските народи. Поради тази причина опазването и поддържането му в добро състояние е от особена важност както за възпитанието на младото поколение, така и по отношение на зачитането на европейската идентичност. Независимо от своето европейско, национално или местно измерение, културното наследство е основна ценност за европейските граждани. Всички знаем, че вниманието е съсредоточено главно върху големите градове, където се намират най-известните музеи и паметници.
Факт е обаче, че европейските извънградски региони, които съставляват 90 % от територията на Европа, страдат от занемареност и икономическа стагнация. Затова европейските програми с културно съдържание в значителна степен спомагат за развитието на икономическата активност в тези региони. Не само осигуряването на работа и трудова заетост, но също така създаването на притегателни центрове за културен и исторически туризъм ще допринесат за трайното развитие на тези райони.
Поради това ние считаме, че културата има пряк принос за развитието на културното възпитание на европейците и косвен за икономическия просперитет, особено в регионите, които в най-висока степен се нуждаят от внимание и развитие.
Mary Honeyball: Г-жо председател, изпитвам наистина голямо задоволство от възможността да взема участие в това разискване. За съжаление, то се провежда в четвъртък следобед, когато присъствието в залата не е толкова голямо, колкото би трябвало да бъде.
Смятам, че това е едно наистина важно разискване в контекста на сегашния икономически климат. Вече чухме разискване, свързано с културата и културните дейности, как индустриите, свързани с културата и хората, работещи в сферата на културата, могат да допринесат за развитието на икономиката и са в състояние реално да помогнат. В несигурното време, в което живеем днес - както вече беше казано в този Парламент - е важно да обсъдим тези въпроси възможно най-цялостно.
Тук съм още поради това, че съм представител на един от онези големи градове, за които спомена предишният оратор. Лондон, както знаете всички, е един от културните центрове на ЕС и като всички други има богата история и голям брой забележителности, които може да предложи. Той освен това е центърът най-вече на британските индустрии, свързани с културата. Ето защо считам, че моята роля тук е да говоря от името на хората, чиито представител съм, и да защитавам онези работни места, които при влошаване на положението се закриват първи. Поради тази причина силно приветствам казаното от Комисията относно ролята на индустриите, свързани с културата, за това, че искаме да ги запазим и доразвием и че на културата се определя икономическа роля. Имам усещането, че твърде често тази икономическа роля се пренебрегва - ние не говорим, нито мислим за нея, като й отреждаме второкласна позиция. Това е неприемливо, особено при положение че културата може да има такова голямо значение за нашето национално и регионално развитие. Надявам се, че един от резултатите от днешното разискване - който ще отнесем обратно в нашите държави-членки и в Комисията и Съвета - е нашата голяма загриженост за начина, по който ще се осъществи регионалното развитие, как ще се справим с тази задача и ролята на културата в този процес.
Също така, както вече каза г-жа Pack, налице е и въпросът за културното многообразие. Мисля, че една от силните страни на Европейския съюз и на Европейския парламент е това, че всички ние се сближаваме - вече наброяваме 27 държави-членки - и същевременно в много отношения сме твърде различни: имаме различен произход и култура, и очевидно, различни езици. Това е само началото. Въпреки че светът става все по-малък и въпреки че хората се сближават все повече, между тях все още съществуват значителни различия. Трябва да им отдадем нужното внимание, защото тези различия са същината на това, за което говорим. Всички ние желаем да запазим своята идентичност и начина, по който гледаме на себе си, и това трябва да правим.
В този контекст мисля, че трябва да приемем факта, че на нашия континент идват и хора отвън. Ние приемаме хора от други части на света - много от които второ или трето поколение в някои от държавите-членки - които на свой ред също са с различен произход. Мисля, че трябва да приемем още факта, че те пристигат със собствената си култура, традиции и език. Въпреки че ги интегрираме и въпреки че научават нашите езици, те все пак запазват собствената си идентичност. Този въпрос не беше споменат в разискването, а аз го считам за важен и се надявам да можем да го включим, особено когато обсъждаме проблеми като многоезичието, по който успешно сме разисквали преди. Това е въпрос от изключителна важност и според мен заслужава да му отдадем по-съществена значимост от досегашната, но в контекста на една променяща се Европа. Поради това ние трябва да запазим нашите култури и нашето разнообразие, като действително асимилираме новото разнообразие, което пристига и продължава да пристига на нашия континент. Поради всички тези причини аз приветствам подкрепата, която оказваме на културата и индустриите, свързани с културата, подкрепата на малките и средни предприятия, които смятам, че в настоящия икономически климат вероятно ще бъдат гръбнак на разглеждания от нас проблем. Ако големи корпорации и големи компании губят, съкращават или уволняват работници, до голяма степен ще зависи от малките организации - малките и средни предприятия - да запълнят тази празнина и да създадат реална трудова заетост за хора, които могат да работят в този сектор.
Затова се надявам, че всички ние ще признаем съществената роля на културата на нашия континент и в нашето общество, както и че тези от нас, които присъстваме тук на това разискване, ще отнесем посланието до нашите държави-членки, до регионите и хората, които представляваме. Убедена съм, че нашето послание е добро, затова нека излезем и го направим обществено достояние.
Grażyna Staniszewska: Г-жо председател, регионите са изключително важно място за развитието на културата. Те са именно местата, където възникват повечето дългосрочни обменни програми и съвместни проекти между области с различни традиции, обичаи и достижения. Регионите стимулират развитието на културата, а културата - важни и привлекателни проекти и събития - се превръща в магнит за икономически инвестиции. Това е класическият ефект на доминото, илюстриран най-добре от резултатите, отбелязани от великолепната програма Европейска столица на културата. Година на културни събития винаги е последвана от икономически подем. Това става ясно от големия брой европейски градове, които правят опит да участват в проекта.
Културата е чудесна възможност, особено за районите, които, макар и по-слабо развити, са богати на природни ресурси или на туристически и развлекателни атракции благодарение на своето географско местонахождение. Затова е от особена важност да се осъзнае значимостта на ролята на регионалните органи и да се стимулира тяхната активност чрез специални програми на Европейския съюз. Очаквам Комисията в кратки срокове да предложи зелена книга, представяща широк обхват от мерки в областта на културата, включително ключовия въпрос за равнището на регионите.
Госпожи и господа, позволете ми накрая да насоча вниманието ви към инициативата за определяне на 2013 година за Европейска година за изучаване на езиците на нашите съседи. Динамичното развитие на регионалното сътрудничество в Европа често пъти е спъвано от проблеми, свързани с непознаването на езика и културата на съседните страни и региони, както и от неспособността за пълноценно общуване. Изучаването на езика на съседа, живеещ в непосредствена близост, може да бъде голям скок напред към взаимното разбирателство и общуване, а следователно към засилване на културното и икономическо сътрудничество и укрепването на цялата Европейска общност.
Ryszard Czarnecki: от името на групата UEN. - (PL) Г-жо председател, мисля, че в това разискване заслужава да си припомним забележителните думи на Жак Делор, бившия председател на Европейската комисия. Запитан след края на мандата си като председател на Комисията дали има нещо, за което съжалява или дали нещо не му е достигнало, той признава, че Европейският съюз и Комисията са отделили прекалено малко време на въпросите на културата. Мисля, че типичната му самокритичност може да ни служи като пътеводен знак.
Подкрепям изказването на предишния оратор относно странните приоритети на нашия Парламент. Казваме, че културата е важна и че не само институциите, администрацията и нормативните разпоредби имат приоритетна значимост. После говорим за тези неща в понеделник, вторник, сряда и четвъртък сутринта. Единствено разискването в четвъртък следобед засяга въпроси, които могат да се нарекат основни - относно културата, защото културата всъщност е основата на европейското единство. Не само културата на регионите, но и националната култура, защото наследството на Европа в действителност е наследството на европейските народи, и това е особено вярно за нашето културно наследство.
Доволен съм, че този въпрос беше повдигнат. Доволен съм, защото предполагам, че той ще заема все по-важно място в работата на Парламента и на изпълнителния орган на ЕС, особено на Комисията и Съвета.
Věra Flasarová: от името на групата GUE/NGL. - (CS) Г-жо председател, госпожи и господа, подкрепям формулировката на въпросите, зададени от колегата Doris Pack. По мое мнение многостранната подкрепа на европейските региони е много важна. Векове наред в Европа съществуваха граници, които разделяха държавите и народите, създавайки своеобразна психологически ничия земя. За щастие успяхме да премахнем границите посредством споразумението от Шенген, но въпреки това все още има разделени региони и разполовени градове и психологическите проблеми продължават да съществуват поради това, че част от една територия се пада на едно или друго място, а останалата част някъде другаде. В една непрекъснато интегрираща се Европа тези много стари белези върху географската карта и в съзнанието на хората се заличават успешно, но бавно. Най-бързият начин за тяхното заличаване по един много по-ефективен и практичен начин отколкото всички мерки "отгоре-надолу", е подкрепата на гражданските инициативи и дейностите на културните организации и регионалните институции. Регионалните институции и обикновените хора, живеещи на една или друга територия знаят най-добре какво трябва да се направи за съживяването на техния регион.
Има много проекти, чието осъществяване би представлявало както крачка напред, така и стимул за бъдещи действия. Аз съм от Северна Моравия, от Силезия, където се събират териториите на Чешката Република, Полша и Словакия. Точно тук, в историческия регион Тешин, на чиято територия днес се намират чешкият град Чешки Тешин и полският Чешин, е създаден проектът "Градина на двата бряга на реката", тъй като реката тече между двата града, които в миналото са представлявали една цяла урбанистична единица. Проектът осъществява връзки между двата речни бряга, които по своята същност са не само урбанистични, но и архитектурни, и преди всичко културни. Двете разделени половини на бившата хомогенна цялост трябва да се съединят чрез културната дейност на жителите. Реката между двата града и техните околности трябва да се превърне в място за културен обмен и културно препокриване. Но един важен аспект на такива проекти са новите възможности за трудова заетост, които се разкриват не само по време на изпълнението на проекта, но и след него. Секторът на услугите със сигурност ще се разшири, като увеличи привлекателността на района и засили потенциалните възможности на туризма и други сродни предприятия. Авторите на проекта "Градина на двата бряга на реката" са били вдъхновени от примера на Страсбург във Франция и Кел в Германия, които също са толкова близки съседи, че са формирали една естествена урбанистична структура. Там също между двата града тече река Рейн. Това, което се случва във Франция и Германия, може да се случи и в Чешката Република и Полша или където и да било другаде в Европа. Има още много такива примери в Централна Европа. Когато говорим за участието на културата в развитието на европейските региони, в съзнанието ни се появяват първо тези проекти.
Европейският съюз, Комисията и Европейският парламент следва да подкрепят такъв тип проекти в много по-висока степен, отколкото досега. Авторите на граждански инициативи често се оплакват, че такива дейности са неоправдано забавяни от сложни бюрократични процедури или прекомерно усложнени структури в съответните министерства и служби.
Christopher Heaton-Harris: (EN) Г-жо председател, имам два въпроса към члена на Комисията: Първо, какво е култура? И второ, какво общо, за Бога, има тя с Европейския съюз?
В моя регион се намира историческото графство Нортхамптъншир. Част от неговата културна идентичност, история, структура, произтича от неговите исторически връзки с обувната промишленост. Обущарството тук получава признание за първи път през 1202 г., когато славата на обущаря Питър се разнася почти из цялото графство. През 1452 г. съдът определя цени и тежести за различни занаятчии, в това число и обущарите, а самият Нортхамптън през цялото това време е център на обувното производство.
През 1841 г. според преброителните списъци в графството има 1 821 обущари. Футболният отбор на графството, футболен клуб Нортхамптън, все още носи името "Коблърс" ("Кърпачите") и в Нортхамптъншир в днешно време имаме 34 обувни фабрики, всички от които са на повече от сто години. Днес съм обут с обувки Barker, направени в село на име Ърлс Бартън в забележителния избирателен район Уестминстър на Давънтри. Имаме музей, имаме културни събития, свързани с обувното производство - и всичко това съществува отпреди ЕС.
Затова, въпреки че изцяло разбирам ролята на културата в регионите на отделните страни, питам се дали и как ЕС може да помогне в това отношение. И какво е европейски регион? Мисля, че трябва да оставим културата в европейските региони да се развива така, както винаги - на местно равнище, органично, а не с централно, държавно управление.
Vittorio Prodi: (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, благодаря за предоставената възможност да взема думата. Бих искал малко да разширя нашия кръгозор, като отправим поглед към бъдещето, а не само назад към миналото. Положението, в което се намираме, показва, че растежът не може да бъде непрекъснат, той е по-скоро стеснен поради ограниченото естество на природните ресурси, както и от ограничената възможност на планетата да поема и преработва нашите отпадъци. Повече не е възможно да поставяме нашите гледища единствено на основата на материалния растеж - нашето схващане за развитие - вместо това ние трябва да погледнем на растежа в по-тясна връзка с качеството на живот: по същество, ние трябва да дематериализираме нашето общество.
Така погледнато, регионите със своето културно богатство са еднакво важни - имайки предвид богатството на качеството на живот - което е изключително важно във време като сегашното, когато нашият начин на живот трябва изцяло да се промени. В контекста на дематериализацията богатството на един регион по отношение на качеството на живот в него придобива изключителна важност, бих казал дори, че става абсолютно необходимо.
Поради тази причина бих искал да насоча вниманието както на Комисията, така и на Парламента, към разбиране на промяната в начина на нашия живот, която трябва да осъществим, едно дематериализаране на нашите общества, следователно една културна работа, която ще бъде незаменима, тъй като нематериалното богатство трябва да замести материалните придобивки. Затова регионалният опит е нещо, което трябва да разберем и опазим, преди да бъде погубен от поредица от пропуски.
Поради тази причина бих искал да приканя към продължаване на това разискване, защото то е много важно и защото ние просто трябва да променим начина си на живот.
Zdzisław Zbigniew Podkański: (PL) Г-жо председател, красотата на културата идва от нейното регионално и местно разнообразие, което се променя с развитието на обществото. Регионалните култури, коренящи се дълбоко в традицията, създават здрава основа за националните култури и множеството им разновидности. С колоритните си форми и начини на изразяване те са силно привлекателни, стимулират творчеството, носят преживяване и емоция и укрепват връзките вътре в местната общност.
Регионалните култури биват избутвани встрани от професионалните творци, които черпят вдъхновение от тях. Често пъти се смята, че регионалната култура непременно е аматьорска, докато професионалното движение е това, което трябва да получава силна финансова помощ. Този е вероятно източникът на тенденцията, забелязваща се и в ЕС, поради която се финансират големи и скъпи проекти, в това число международни проекти с участието на професионални творци от различни страни. Регионалните и местните култури постепенно отмират и техните многобройни форми на израз, школи и творчески умения изчезват.
Днес ние можем да говорим за традиционната и народна култура в исторически слабо развити региони, но не можем да кажем много за тяхното съществуване в развитите региони. Затова има спешна необходимост от разработването на изследователска програма, която да документира опазването и развиването на регионалната култура във всичките й духовни и художествени изражения. Тези изражения са посочени по-подробно в предложеното от мен изменение към резолюцията, предмет на това обсъждане. Надявам се то да получи подкрепата на колегите.
Pál Schmitt: (HU) Културата създава ценности както в интелектуален, така и в материален смисъл. Културните и творческите индустрии дават работа на милиони хора в цяла Европа с производството на филми, издаването на книги, композирането на музика и разпространението й - това, което често се нарича музикална индустрия - които са сред най-динамично развиващи се сектори.
Неслучайно най-успешните и популярни инициативи на ЕС са тясно свързани с културата. В рамките на обменната програма за колекции на европейско изкуство обществеността в Будапеща понастоящем може да види несравними изложби с картините на Гюстав Моро и Алфонс Муха в известен музей.
Друга такава инициатива е програмата "Европейски столици на културата", която привлича вниманието и популяризира не само градове, но и цели региони. След по-малко от година, през 2010 г. тази почетна титла ще носи малко известното градче Печ, намиращо се в южната част на Унгария, където присъствието на стотиците хиляди гости, привлечени в областта, ще даде тласък на развитието на целия регион.
Убеден съм, че посредством културата ЕС ще може да се доближи до своите граждани, както и да сближи хората помежду им. Когато говорим за регионална идентичност в ЕС, от само себе си се разбира, че се има предвид културата. Надявам се, че в периода след Лисабонската стратегия ще се открият още повече инициативи и възможности за културата и образованието отколкото сега. За съвременното, основано на знанията общество икономическият двигател е творческият и оригинален дух, или с други думи: иновация и креативност.
Bernd Posselt: (DE) Г-жо председател, преди тридесет години бях тук, в Страсбург, когато пряко избраният Европейски парламент проведе първото си заседание. Най-възрастният колега беше г-жа Louise Weiss, чието име носи тази забележителна сграда, сама по себе си великолепен образец на европейската култура. Нейното слово беше интелектуалният основополагащ документ на Европейския парламент. Тя говори тогава за това, че са ни нужни европейци, обединени на основата на обща европейска култура.
Тази европейска култура не е нещо ново, както мнозина мислят, а е преоткриване на нещо много по-старо от етническите държави, г-н Heaton-Harris. Повечето от границите, поне тези на континента, са по-скоро изкуствени. Културата има дълбоки корени в региони, които често са разделяни от изкуствени граници, а регионалната култура е от огромно значение, защото свързва народите. Една от големите фигури в областта на културата, поетът от Бохемските планини Адалберт Щифтер, който работи в Бавария, Горна Австрия и Бохемия, обедини чехите и германците. Тази традиция трябва да се поддържа жива - културата, унищожавана от национализъм и разселване, културата на малцинствата, местната култура, културата на европейските региони, която прехвърля границите и особено разнообразието, което ще успеем да запазим само с общи усилия.
Франц Йозеф Щраус, знаменитият баварски европеец е казал, че ние ще съумеем да си останем баварци, баски, германци или британци, само ако с времето станем европейци - при което Европа не е централизиращ фактор, а общ заслон срещу прииждащата вълна на глобализация и стандартизация.
Iosif Matula: (RO) Проектът Европейски съюз, замислен по-скоро като механизъм за икономическа интеграция, има голям дълг към "спойката", каквато роля има европейската култура. Същевременно насърчаването на разнообразието е една от целите на Европейската програма за културата, която започна по време на този законодателен орган, наред с популяризирането на културата като средство за икономически растеж и включването й в отношенията с трети страни.
На културата трябва да се погледне от малко по-различен ъгъл, ако се вземе предвид факта, че този сектор създава повече блага, отколкото, например, европейската химическа промишленост, осигурявайки препитание на милиони хора.
Този сектор може да допринесе за развитието на региони в неравностойно положение чрез отпускане на безвъзмездни средства на проекти за сътрудничество в областта на изкуството и културата. Например Румъния е доказала, че може да осъществи широкомащабни проекти в партньорство с европейски региони чрез програмата "Сибиу - Европейска столица на културата 2007", която оказа значително икономическо въздействие върху този регион.
Същевременно трябва да се поощряват програмите, насърчаващи трансграничната мобилност сред заетите в културния сектор, както и провеждането на културни и художествени събития на транснационална онова.
Споменавам всичко това като член на комисията по култура и образование и на комисията по регионално развитие, както и като бивш председател на европейски граничен регион.
Zbigniew Zaleski: (PL) Г-жо председател, хората трябва да се хранят, да се придвижват от едно място на друго и да се подслонят от студа или дъжда. Това са елементи на производството и търговията, с които се посрещат основни потребности. Но видът на вилицата, с която се храним, на велосипеда, който използваме или външният вид на покрива на нашата къща нямат нищо общо с икономиката, а са проявление на културата. Хората изпитват духовна потребност да творят просто заради самия процес на творчество. Те се гордеят с направеното от тях, ако онези, които го виждат или се докоснат до него, го оценяват и се чувстват по-добре благодарение на него. Съществен момент е фактът, че културното разнообразие често се свързва с регионите. Ние никога не следва да уеднаквяваме тези региони и тяхната култура - всъщност ние следва да подпомагаме това разнообразие. Културата е израз на душата на регионите. Европейският съюз би бил крайно безинтересно място без културните богатства, които притежава днес. Поддържането на културата струва скъпо, а нашата роля е да оказваме подкрепа на културата. Без нея няма да има икономика и щастливи хора в Европейския съюз.
Ewa Tomaszewska: (PL) Г-жо председател, културното богатство на Европа идва от голямото разнообразие на нейните региони. Това разнообразие трябва да бъде запазено. Дантелата от Коняков е съвсем различна от дантелата от Брюж. Смесицата, създадена от повърхностното имитиране на заимствани от културата идеи, води до обедняване. Ние трябва да опазим разнообразието на всякакви форми и проявления на културата, включително многоезичието и материалната култура, защото нашето разнообразие е нашата идентичност; то е източник на творческо развитие и на обогатяване на културния обмен. То освен това мотивира културния туризъм. Културата на регионите се нуждае от подкрепа и опазване. Бих искала да помоля Европейската комисия да разработи програма за това.
Janusz Onyszkiewicz: (PL) Г-жо председател, мотото на Европейския съюз е "Единни в многообразието". Това многообразие прави целия ЕС изключително привлекателен и също така означава, че сме много по-различни от други държави, като САЩ например. Всъщност културното многообразие се основава, наред с други неща, на огромното многообразие на нашите регионални култури, многообразие, което прави регионите и цели държави извънредно привлекателни за туристите. Те са изключително привлекателни както за нас, европейците, така също и за други, които могат да посетят Европа, за да опитат, изживеят и оценят това необикновено разнообразие.
Затова регионалната култура заслужава подкрепа, макар и само поради тази причина. Но ние следва и да помним, че регионалната култура е мост, даващ възможност на жителите на регионите да станат част от т.н. висока култура. Без това трудно може да се говори за хармонизиране и популяризиране на определени културни модели и тяхното възприемане.
Czesław Adam Siekierski: (PL) Г-жо председател, постигането на единство на Европа при запазване на нейното разнообразие, идентичност и културно наследство е голямата ценност на нашата Общност. Отделните народи, региони и различни местни общности насърчават и развиват своите култури и традиции, като внасят това наследство в обединена Европа. Те споделят своята култура с други региони и на свой ред научават за техните постижения и придобивки. По този начин те дават нещо на другите и същевременно заимстват нещо от тях.
За да се запази културното наследство в добро състояние в регионите и малките области, важно е също така да се осигурят средства от бюджета на ЕС. Тези, които се страхуваха, че след интеграцията ще загубят своята култура и идентичност, сега разбират, че истината е точно обратната - ЕС подкрепя регионалната, народната и местната култура.
Christopher Beazley: (EN) Г-жо председател, вземам думата, за да подкрепя колегата Zbigniew Zaleski.
Някой беше казал веднъж: "Като чуя думата "култура" и се хващам за кобура". Мисля, че Европейският парламент днес подценява, което между впрочем правят и собствените ни национални парламенти и правителства, значението на образованието и културата. Ние сме винаги на опашката.
Казват, че "ръката, която люлее люлката, управлява света". Мисля - това е само мое лично мнение - че Гърция е била люлката на европейската цивилизация. Един-двама англичани - лорд Байрон и други - направиха много неща. Вероятно членът на Комисията Борг от Малта, страната на Кръста на свети Георги, би могъл да отговори на този въпрос: защо не можем да похарчим малко повече пари, за да подпомогнем бъдещето на нашата култура, на нашата цивилизация? Харчим милиони и милиарди евро за какво ли не; моля ви, музика, поезия, история, хармония. Нека им дадем шанс.
Joe Borg: Г-жо председател, бих искал да благодаря на уважаемите колеги за изразените от тях позиции. Със сигурност ще предам изразените от вас становища и загриженост на члена на Комисията Фигел. Бих искал все пак да изразя някои общи гледища и реакции.
Г-жа Pack говори за хармонизирането на правилата на европейско равнище и как това се отразява на регионалното разнообразие. Бих искал да подчертая, че е необходимо да имаме хармонизиране на европейско равнище, за да осигурим еднакво поле за действие в целия Европейски съюз, така че неговите граждани да могат пълноценно да се възползват от единния вътрешен пазар. Това обаче не означава, че подобно хармонизиране ще доведе до по-малко културно разнообразие. Всъщност такъв беше и резултатът от Европейската година на междукултурен диалог.
Нещо повече, Комисията посредством своята регионална политика насърчава културното разнообразие и инвестира в културата, пряко и косвено, включвайки местните органи и заинтересованите страни. В много политически области Комисията се стреми да насърчава разнообразието и да отчита регионалните особености в целия Европейски съюз.
По отношение на становището, изразено по проблема на културата и икономическата криза и цялостния принос за растежа и работните места, позволете ми само да припомня, че през тази година Комисията предприема проучване, което да анализира как културното измерение е интегрирано в стратегиите за регионално развитие за периода 2007-2013 г. Резултатите от проучването ще очертаят ползата от инвестирането в културния сектор, включително културните и творческите индустрии, и ще наблегнат на връзките между инвестирането, специфичните цели на регионалното развитие и Лисабонската програма.
Относно Зелената книга бих искал да ви информирам, както казах в началото, че този политически документ трябва да се появи през първото тримесечие на 2010 г. и целта му е да постави началото на открит процес на консултации. Той има три главни цели. Първо, да предложи един по-стратегически подход. Второ, да отключи потенциала на европейските културни и творчески индустрии и трето, да допринесе за развитието на стратегии, насочени към насърчаване на връзките между културните и творческите индустрии и други сектори на икономиката, като по този начин културата и творчеството се свържат с иновативността и по-широката икономика. Регионалното измерение, разбира се, ще бъде изцяло взето под внимание в този контекст.
Бих искал за завърша, като се позова на изказването, направено от г-н Posselt, че културата често пъти бива унищожавана от националистически тенденции. Със сигурност не и от Европейския съюз: той твърдо вярва и поддържа единството и разнообразието.
Председател: Внесени са три предложения за резолюция съгласно член 108, параграф 5 от Правилника за дейността.
Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе по време на следващата месечна сесия.
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж протоколите
| bg |
Отпаднали писмени декларации: вж. протокола
| bg |
Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола
| bg |
7. Публичен достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (
Michael Cashman: Г-н председател, бях упълномощен от Парламента да вляза в преговори с другите институции относно това важно досие. За съжаление, трябва да съобщя, че преговорите не бяха продуктивни и затова аз препоръчвам на залата днес да не гласуваме и да изпратим за ново разглеждане това важно досие на следващия Парламент, когато очаквам Комисията да направи ново предложение през есента на тази година.
Андрис Пиебалгс: член на Комисията. - (EN) Г-н председател, Комисията взема под внимание решението на Европейския парламент да отложи гласуването на законодателната резолюция, придружаваща доклада на г-н Cashman, до следващия парламентарен мандат. Макар че Комисията напълно зачита решението на Парламента, тя не е убедена, че гласуването при приключването на първото четене в Европейския парламент ще върже ръцете на следващия Парламент. Затова Комисията ще преразгледа предложението си само след като двата клона на законодателния орган приемат своите позиции, но възнамерява междувременно да продължи да води конструктивен диалог с двете институции и потвърждава своята готовност да търси компромис с Парламента и Съвета.
Michael Cashman: Г-н председател, смятам, че това илюстрира защо е изключително важно следващият Парламент да упражнява всеки един прерогатив, който има. Диалогът означава, че всяка институция трябва да се вслуша. Досега нито една от институциите не се вслушва в Парламента. Поради тази причина не трябва да гласуваме и следва напълно да оправомощим следващия Парламент.
(Ръкопляскания)
Председател: Не съм сигурен дали е ред на поздравленията за г-н Cashman. Да? Тогава го поздравяваме.
| bg |
Действия, предприети вследствие резолюции на Парламента: вж. протокола
| bg |
8. Пруденциален надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и създаване на Европейски съвет за системен риск (
| bg |
Време за гласуване
Председател: Следващата точка е гласуването.
(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)
| bg |
Откриване на заседанието
(Die Sitzung wird um 9:00 Uhr eröffnet.)
| bg |
9. Присъединяване на България и Румъния към Конвенцията от 26 юли 1995 г. за използването на информационни технологии за митнически цели (вот)
Report: Jean-Marie Cavada
| bg |
31. Освобождаване от отговорност за 2008 г.: Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR)
| bg |
Откриване на заседанието
María Muñiz De Urquiza: (ES) Г-н председател, вчера, заради времето, което ни отне да си свършим работата в Парламента, нямаше възможност да споменем неотдавнашната кончина на Орландо Сапата, за която испанската делегация искрено скърби. Той почина след дълга гладна стачка. Той е първият лишен от свобода заради убежденията си, който умира в Куба за последните 40 години, и във връзка с това призоваваме за освобождаването на всички лишени от свобода заради убежденията им в Куба и навсякъде по света. Бихме искали също така да изразим нашата солидарност с неговото семейство и с кубинския народ по пътя им към плурализъм и развитие.
Този много тъжен повод би могъл да бъде катализатор за обсъждане, насочено към поставяне на отношенията между Европейския съюз и Куба в една цялостна двустранна рамка, която да предвижда постоянен, конструктивен диалог относно правата на човека, относно равнопоставеността на споразуменията на Европейския съюз с трети държави.
| bg |
4. Регионален стратегически документ за периода 2007-2013 г. и Многогодишна индикативна програма за Азия (вот)
- Proposta di risoluzione:
| bg |
Роля на Европейския съюз в Близкия изток (разискване)
Председател: Следващата точка е изявления на Върховния представител за Общата външна политика и политика на сигурност и на Комисията за ролята на Европейския съюз в Близкия изток. За мен е удоволствие да посрещна сред нас Върховния представител гн Solana и да го поканя да направи обръщението си към нас.
Javier Solana: Гн Председател, днес заставам за първи път пред вас през тази 2009 г. За мен е удоволствие да съм тук и се надявам, че доброто сътрудничество, което имахме порано, ще продължи и тази година.
Войната в Газа приключи преди месец, на 18 януари, но, смятам, ще се съгласите с мен, все едно беше вчера. Мащабът на страданието и разрушението бе огромен и остави у нас горчив привкус. Хуманитарната ситуация днес остава покъртителна. Трябва да намерим спешни решения, за да окажем помощ и да облекчим страданието на хората.
В същото време трябва да направим всичко по силите си да сложим край на конфликта между израелците и палестинците и между Израел и арабския свят. Всъщност параметрите на решението вече са ясни, и то от известно време. Това, което е от значение в момента, е политическата воля то да бъде приложено между израелците и палестинците, между арабите и широката международна общност.
Европейската воля за мир в Близкия изток е посилна от всякога. Ангажирани сме изцяло със създаването на жизнеспособна и независима палестинска държава редом с Израел. То е в основата на нашата политика за Близкия изток. Всички наши действия вземат под внимание тази цел. Ще подкрепим твърдо всички, които искат мирно решение на многобройните предизвикателства в региона на Близкия изток.
Тази зала - Парламентът - знае колко трудна и неуправляема може да изглежда тази ситуация. Твърде често регионът бе разтърсван от цикли на насилие, надигащ се екстремизъм и икономически трудности. В същото време условията за сътрудничество между европейците и американците за постигане на мир в Близкия изток вероятно са подобри от всякога. Токущо се върнах от Вашингтон, където имах полезни разговори с всички от администрацията на Обама. Получих техните уверения, че поетият от тях твърд ангажимент е реалност. Ние имаме желание и готовност да работим с тях за успешното решаване на този конфликт.
Смятам, че назначаването на сенатор Mitchell за пратеник на САЩ даде нова надежда на хората в Близкия изток и техните приятели. Ние го познаваме. Работили сме с него. Имах привилегията да работя с него през 2001 г. по известния доклад и наскоро също имах възможността да работя с него в региона.
Надяваме се, че тези възможности ще доведат до нов подход, който да предостави на заинтересованите страни поголямо право на глас в управлението на делата им. Знаем, че решенията и предложенията трябва да се формулират на местно равнище. В същото време обаче изключително важен е засиленият ангажимент на международната общност.
Ето защо арабската мирна инициатива е от такова ключово значение. Тази инициатива е колективната позиция на арабските държави за това как те могат да помогнат да се сложи край на конфликта им с Израел. Това е отговорът им на проблема, който спъва развитието им и интегрирането им в нашия глобален свят. Тази инициатива остана и трябва да остане на масата за преговори.
Наскоро имаше важни избори в Израел. Разбира се, израелският народ и техните политически лидери са тези, които ще решат състава на новото правителство. От наша страна се надяваме, че новият министър-председател и правителство ще бъдат разумна страна в мирните преговори.
Излишно е да казвам, че същото се отнася и за палестинците. Те също трябва да въведат ред в собствения си двор, в това число и по пътя на помирението. Както всички знаят, ние насърчаваме активно помирението между палестинците и обединението им зад президента Abbas, както и всички усилия на Египет и Арабската лига в тази насока. Този процес ще бъде от ключово значение за мира, стабилността и развитието.
Както вече казах, знам, че този Парламент бе дълбоко обезпокоен от кризата в Газа, както и всички ние. Ще използвам случая да изложа някои от найзначимите международни инициативи, които се опитаха да прекратят насилието и да облекчат тежкото положение на гражданското население.
Ролята на Египет за решаване на проблема в Газа, както и на този с палестинците като цяло, остава ключова. Надяваме се, че скоро техните усилия ще постигнат трайно и устойчиво примирие, което да даде възможност за отваряне на пропускателните пунктове за стоки и хора и за постигане на някакъв вид вътрешно споразумение между палестинците. В противен случай би било трудно - да не кажа невъзможно - да се възстанови Газа.
В очакване сме на положителни новини за обявяване на примирие. Онзи ден бяха проведени полезни срещи и нека се надяваме, че те ще продължат днес и в бъдеще, за да може в найскоро време да бъде обявено примирие. Както знаете, на 2 март Египет ще бъде домакин на важна конференция, посветена на възстановяването, и очакваме на нея цялата международна общност да поеме твърд ангажимент. Европейският съюз също изигра своята роля. Ние незабавно изявихме желание да помогнем чрез конкретни стъпки за постигане на трайно прекратяване на огъня. Ние също така изразихме готовност да пратим отново свои наблюдатели на контролнопропускателния пункт Рафа в съответствие със споразумението, което подписахме през 2005 г. Готови сме да окажем съдействие в Рафа, както и на всеки друг контролнопропускателен пункт, ако такава помощ бъде необходима или поискана.
Няколко европейски държави също изразиха готовност да помогнат за спиране на незаконния трафик, и в частност контрабандата на оръжие, към Газа. Дейността на Европейския парламент в отговор на кризата бе значителна и е част от цялостната реакция на Европейския съюз.
Що се отнася до Обединените нации, поздравяваме Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) за нейната работа и постоянство и подчертаваме, че Европейският съюз ще продължи да подкрепя нейните усилия.
Ясно е обаче, че нито една държава или организация не може да се справя сама с конфликтите в Близкия изток. Самото естество на трудностите изисква многостранни решения. Четворката ще изиграе ключова роля през следващите месеци. Новата администрация на САЩ, в сътрудничество с нас, потвърди намерението си да оползотвори максимално възможностите на Четворката.
Ужасните събития в Газа трябва ни накарат да погледнем на Газа по един постратегически начин в подългосрочна перспектива. Ивицата Газа е неразривна част от окупираната през 1967 г. палестинска територия и без съмнение ще бъде част от палестинската държава. Газа трябва да стане икономически и политически жизнеспособна. Газа трябва да бъде част от политическото решение.
На първо време приоритет остава осигуряването на трайно и спазвано от всички примирие, както и на безпрепятствени доставки на хуманитарна помощ. Трябва да бъдат отворени пропускателните пунктове за хуманитарна помощ, търговски стоки и хора на постоянна и предсказуема основа.
Както знаете, в региона като цяло има значителен спад на дипломатическата дейност за уреждане на конфликта в Газа: непреките преговори между Сирия и Израел бяха прекратени; Мавритания и Катар прекратиха отношенията си с Израел; отправена бе заплаха за оттегляне на арабската мирна инициатива.
Както знаете, задълбочи се разделението в арабския свят. Без единство на арабските държави ще бъде много трудно да се постигне напредък в Газа и в близкоизточния мирен процес като цяло. Мирът в Близкия изток изисква обединен арабски свят. Предстоящата среща на върха на Арабската лига ще бъде от ключово значение за възстановяване на единството на арабските държави и в частност общата им подкрепа за арабската мирна инициатива.
През идните месеци ще се проведат избори в Иран и Ливан. На 12 юни иранците ще гласуват за нов президент. Нееднократно сме изразявали дълбокото си уважение към Иран и желанието си да изградим съвсем различен тип отношения с тази държава. Това очевидно е в интерес на всички, но за да го постигнем, е необходимо доверие и това доверие трябва да бъде възстановено.
Ще приключа с думите, че 2009 ще бъде критична за Близкия изток. Намираме се пред своеобразен Рубикон. Можем да изберем да следваме същата политика по същия начин, знаейки, че тя ще доведе до същите резултати - резултатите, които виждаме днес. От друга страна, можем да се опитаме да действаме енергично и решително и да променим политиката си, да променим подхода си за постигане на резултати.
Трябва да работим както за управление на кризите, така и за решаване на конфликтите - по този въпрос няма две мнения. Настъпи обаче моментът да съсредоточим цялото си внимание върху решаването на конфликта. Това е единственият начин да сложим край на тази безкрайна поредица от смърт и разрушения.
(Ръкопляскания)
Председател: Благодаря ви, гн Върховен представител. Госпожи и господа, бих искал да ви обърна внимание, че тази неделя, в качеството си на председател на Евросредиземноморската парламентарна асамблея, ще отпътувам на посещение от два дни и половина в Газа, Рамала, Сдерот и Йерусалим начело на европейска делегация. Наред с останалото ще проведем разговори с президента Peres и министър-председателя Olmert в Йерусалим и с президента на Палестинската автономна власт Mahmoud Abbas и министър-председателя Fayyad в Рамала. В Газа ще се проведе подготовка за предстоящото посещение на Обединените нации.
Benita Ferrero-Waldner: Гн Председател, намираме се в период на преход за Близкия изток. Найвероятно скоро ще има ново израелско правителство. Вече има нова администрация в САЩ, която в момента определя външнополитическите си приоритети. Скоро може да започне преход и в окупираните палестински територии. Променящата се динамика може да създаде възможности за нов ангажимент.
Без съмнение обаче скорошният конфликт причини огромно човешко страдание и разрушения Трябва да признаем, че той нанесе изключително тежък удар върху близкоизточния мирен процес. Тази зала е напълно наясно с това, имам предвид обсъжданията и разискванията, които проведохме тук.
Очевидно това не е положението, в което искахме да се окажем в началото на 2009 г. Но ако има шанс някой ден да бъде постигнат мир между израелците и палестинците, единственият начин е да направим всичко по силите си да подновим преговорите. Човешката трагедия в Газа имаше огромно въздействие върху региона. Снощи се върнах от пътуване до Сирия и Ливан и със сигурност ще кажа няколко думи и за него, но нека кажа, че това, което трябва да направим, е да обясним на всички израелски лидери, че ЕС очаква от тях устойчив ангажимент към мирния процес и решението за създаване на две държави.
Трябва също да отправим покатегорично послание към палестинците, че една силна палестинска власт с ефективно ръководство, обхващаща цялата окупирана палестинска територия, е от ключово значение както за обединението на Западния бряг и Газа, така и за подновяване на мирния процес. Затова Европейският съюз подкрепя усилията на Египет, Турция и други държави да постигнат тази цел.
Трябва да договорим общ подход с новата администрация на САЩ. Миналата седмица говорих за това по телефона с държавния секретар Clinton. Тя се съгласи, че е необходимо трайно примирие и подновяване на мирния процес, които са от решаващо значение. Постигнахме съгласие и за това, че Четворката трябва да обсъди подробно тези въпроси преди края на месеца. Радвам се, че американската администрация гледа на Четворката като на много важна институция за постигане на напредък в мирния процес.
И накрая, трябва да засилим собствения си ангажимент към държавите от Арабската лига. Консенсусът за мир отслабва не само в Израел и в окупираните палестински територии, но и в Арабската лига, където се появяват обезпокоителни разделения.
С тази цел, както казах токущо, посетих Сирия и Ливан, където се срещнах с президента Assad в Сирия, президента Sleiman в Ливан, както и с други ключови партньори. Неотдавнашният конфликт навреди много на преговорите не само по палестинския, но и по сирийския въпрос. Затова обменихме задълбочено мнения за мирния процес. Аз отново засвидетелствах силната подкрепа на Европейския съюз за арабската мирна инициатива и призовах партньорите да запазят ангажимента си към нея, тъй като тя предлага сериозна рамка за регионални мирни преговори.
Подчертах също взетото от Сирия и Ливан историческо решение да установят дипломатически отношения помежду си и настоях за приключване на всички етапи от този процес. И в двете държави обсъдихме възможни практически начини, по които Европейският съюз може да подкрепи процеса на реформиране. В Ливан отново засвидетелствах нашата принципна готовност да изпратим мисия на ЕС за наблюдение на изборите; вече взех решение за незабавно изпращане на проучвателна мисия там.
Европейският съюз като цяло бе изключително активен през последните седмици както на политическо, така и на практическо равнище. На политическо равнище - тъй като последно говорих пред вас през януари - продължихме своята интензивна дипломатическа дейност. Бяхме сред първите, които призоваха за прекратяване на огъня, и работихме заедно с Египет и останалите да направим трайното примирие възможно.
Заключенията на Съвета през януари разкриха, че ЕС разработва "работен план" за трайно примирие. Този документ определя шест области на дейност, сред които хуманитарни действия, предотвратяване на контрабандата към Газа, отваряне на пропускателните пунктове в Газа, възстановяване, вътрешно помирение между палестинците и възобновяване на мирния процес.
В ход са множество деликатни инициативи. За да ви дам представа за хода на дейностите, в които участваме: например присъствах на работна вечеря на съпредседателите в Париж на 15 януари, на срещите на върха в Шарм ел Шейх и Йерусалим на 18 януари и срещите на министрите на ЕС с Израел на 21 януари и с група, състояща се от Египет, Палестинската автономна власт, Йордания и Турция, на 25 януари. Освен това членът на ЕК Louis Michel, който отговаря за хуманитарната помощ, посети Газа на 24 и 25 януари.
Поддържаме постоянен контакт с колегите си от Четворката. Имахме важни срещи на тройката в Москва. Проведох телефонен разговор с Clinton; Javier Solana беше във Вашингтон и постигнахме съгласие за необходимостта да подновим мирния процес. Продължаваме работата по мониторинга на пътната карта и оказваме подкрепа за изграждане на държавността, включително в чувствителни области, като правовия ред и управлението на границите.
Стратегията за действие на ЕС за Близкия изток предвижда също подкрепа от страна на ЕС за конкретни въпроси, свързани с окончателния статут, като например за Йерусалим, въпросите за бежанците и мерките за сигурност.
От практическа гледна точка ЕС даде приоритет на доставянето на хуманитарна помощ на населението на Газа. Комисията вече мобилизира, буквално за една нощ, 10 милиона EUR, а други 32 милиона EUR бяха заделени за предстоящия период.
В началото на март египетското правителство организира международна конференция в Шарм ел Шейх за подпомагане на палестинската икономика при възстановяването на Газа. Комисията ще съфинансира това събитие. Изключително много се радвам, че имах възможността да обсъдя ангажимента, който Комисията възнамерява да поеме, с председателите на Комисията по външни работи и Комисията по бюджети на поранен етап тук, в Парламента, на 2 февруари. Отново ви благодаря за вашата подкрепа.
Проблемът в момента е не само финансирането, но и достъпът, найвече до Газа. Ние изразихме много ясно, както публично, така и в лични разговори, възмущението си от недопустимото затваряне на пропускателните пунктове в Газа. Тази зала ще поиска днес да се присъедини към нашия пореден призив за пълно отваряне на пропускателните пунктове.
(Ръкопляскания)
Когато се улесни достъпът - а аз не се съмнявам, че това ще стане - може да се наложи да преразгледаме финансовите си прогнози. В този момент може да се наложи да се върна тук и да обсъдя това с вас. Надявам се, че отново ще мога да разчитам на вашата подкрепа.
Уважаеми колеги, можете да разчитате на ангажираността на Комисията - както и на моята лична ангажираност - да направим всичко по силите си да помогнем за възможно найбързото омиротворяване на един от найконфликтните райони в света. Без съмнение ще продължим да работим в тясно сътрудничество с тази зала.
(Ръкопляскания)
Joseph Daul: Гн Председател, гн Vondra, гн Solana, гжо FerreroWaldner, госпожи и господа, ситуацията в Газа се влошава с всеки изминал ден. Населението понася огромни страдания. Има недостиг на всичко.
Наложеното на Газа ембарго означава, че всяка пратка хуманитарна помощ трябва да премине през огромни препятствия. Дори ако бъде доставена, хуманитарната помощ не е достатъчна да отговори на наличните нужди. Болниците повече не могат да работят нормално. Населението вече не може да получава необходимите грижи. Това, което става днес в Газа, е хуманитарна катастрофа от голям мащаб.
Европейският съюз вече играе активна роля в региона. Финансовата подкрепа, която той оказа и продължава да оказва на палестинците, е значителна. Той положи много усилия, за да предотврати хуманитарната катастрофа, на която сме свидетели днес. Въпреки пречките той продължава да предоставя хуманитарна помощ и подкрепа на населението на ивицата Газа. Днес Европейският съюз отпусна 41 милиона EUR помощи на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци. Сега не е моментът да започнем да си държим езика зад зъбите.
За мен европейското послание трябва да е ясно. Не можем да толерираме ситуация, в която хуманитарна помощ се взема за заложник в този конфликт. От жизнено значение е тази помощ да може да се придвижва свободно, без ограничения, и пропускателните пунктове да бъдат отворени.
Нещо повече, отправяме предупреждение към Хамас. Инцидентите от миналия месец, когато Хамас конфискува и не върна хуманитарна помощ, раздадена от агенцията на Обединените нации в региона, са скандални, недопустими и не трябва да се повтарят. Всички заинтересовани страни трябва да изпреварят фазата на възстановяването и да я подготвят активно, като направят оценка на нанесените щети и изготвят план за финансово, икономическо и социално възстановяване на ивицата Газа. Това възстановяване е от ключово значение за стабилността на региона. Това е целта на донорската конференция, която ще се проведе в Шарм ел Шейх на 2 март.
Нека обаче бъдем ясни. Не може да има още едно - поредно - възстановяване преди обявяването на трайно примирие. Примирието и прекратяването на военните действия, също и от страна на Израел, са задължителна предпоставка за възстановяването на мира в региона. То започва по отношение на Хамас - и заявявам това възможно найкатегорично - с окончателно прекратяване на ракетния обстрел на Израел от територията на Газа.
Трябва също да бъдат взети всички възможни мерки за борба с внасянето на оръжие и боеприпаси през тунели, свързващи Газа с Египет. Възобновяването на диалога между всички сектори на палестинското общество и на сегашния преговорен процес е от ключово значение. Египет, който носи особена отговорност заради местоположението си на границата с Газа, трябва да вземе активно участие в преговорния процес. Всичките ни бъдещи дипломатически усилия трябва да вземат под внимание тази особена роля на Египет.
Можем само да се надяваме да намерим решение на конфликта, като оставим отворен пътя на дипломацията. Призовавам всички заинтересовани страни, включително Четворката, Арабската лига и дипломатите на държавите-членки, да продължат активно, решително и непоколебимо да участват в преговорите.
Martin Schulz: Благодаря ви, гн Председател, госпожи и господа, посланието от нашето разискване може да бъде само едно: не съществува силово решение в Близкия изток. Няма военно решение. Няма решение чрез тероризъм.
Може да се случи една от страните да набере краткотрайно военно предимство. Може терористичен акт да доведе до огромен хаос. Опитът обаче показва, че всеки акт на насилие ражда още повече насилие и продължава цикъла на насилието. Следователно това, което е ключово тук, е диалогът. Той обаче се постига изключително трудно в Близкия изток, особено във време на несигурност и, до известна степен, на асинхрон.
Надежда обаче идва от Съединените американски щати. Президентът Обама, Хилъри Клинтън и техният екип предлагат консенсус и модел, ориентиран към диалог - нещо, което напълно се различава от предишната администрация, която сега, за щастие, вече не е на власт. Значи има надежда във Вашингтон. Но така ли е в Йерусалим? Това, което каза Benjamin Netanyahu по време на изборите със сигурност представляваше заплаха за мирния процес; в същото време Avigor Liebermann също представлява сигурна заплаха за мирния процес в Близкия изток. Този асинхрон представлява риск.
Какво се случва в Ливан? Какво влияние ще има Хизбула в бъдеще? Доколко е готова да се включи в конструктивен диалог преди и след изборите в Ливан? А западно ориентираното мнозинство? Ще може ли това мнозинство да реагира на изборна победа като интегрира Хизбула? Готова ли е Хизбула да се остави да бъде интегрирана? Това зависи в огромна степен от това, кой е на власт в Техеран. Въпросът за изборния резултат в Иран е от огромно значение. Това важи и за отношението на Хамас.
Въпросът дали имаме радикален президент, който отрича правото на съществуване на Израел - както го прави лицето, което в момента заема този пост - или дали ще има правителство, което е готово да води разговори и тази готовност се простира от Техеран до Бейрут и чак до Рафа, е ключов за стабилизирането на целия регион. Ние подкрепяме правителство на единството за палестинците. Без правителство на единството за палестинците мирният процес е неуправляем. Следователно сега зависи от Хамас да покаже, че има воля и може да се присъедини към едно такова правителство.
Основното предварително условие за това обаче е то да разговаря с Хамас, онези от палестинците, които желаят да говорят с Хамас, да бъдат подкрепяни и да не бъдат насилвани да заемат отбранителна позиция от правителство в Йерусалим, което знае единствено да води политика на заселване. Като вметка, ако е вярно, че 163 хектара сега са отново отделени за заселване, то това би било дестабилизиращ елемент и е нещо, което трябва да заявим в пряк текст на нашите приятели в Израел.
В Близкия изток всичко е взаимосвързано. Не е възможно просто да бъдат избирани отделни елементи и да се счита, че отделен проблем може да бъде решен с военни средства. Ето защо в основата на всичко е готовността за разговори. Планът на Арабската лига, мирният план на Саудитска Арабия, предвижда спиране на насилието чрез едновременно признаване на правото на Израел да съществува. Това е смел и амбициозен план и следва да бъде обсъден. Напредък сам по себе си е фактът, че има хора в Арабската лига, в арабския лагер, които са готови да водят това разискване. Това е нещо, което трябва да бъде подкрепено. Бомбардировачите не са начин това да бъде подкрепено и бих искал да добавя, че начинът да се подкрепи работата на Европейския съюз също не се състои в това изграденото от нас да бъде отново разрушавано по някакви военни причини. Следователно нашето послание може да бъде единствено, че диалогът е предварителното условие.
Върховен представител Solana, Вие казахте, че това е първото ви появяване пред нас тази година. Вероятно ще бъде и последното ви посещение преди нашите избори през м. юни. Тъй като диалогът на практика е sine qua non за успех, бих искал да ви кажа от името на моята група, че вие сте въплъщение на диалога. Вашата работа заслужва повече от уважение. Тя заслужава найвече огромно възхищение заради вашата непрекъсната защита на диалога. Ето защо ние изразяваме нашата искрена благодарност към вас.
(Ръкопляскания)
Председател: Благодаря ви много, гн Schulz. Ние, разбира се, се надяваме - и това е нещо, с което всички сме съгласни, - че гн Solana ще застане пред нас още няколко пъти преди края на този парламентарен мандат.
Graham Watson: Гн Председател, ние отново разискваме с тъга какво може да направи нашият Съюз, за да облекчи страданието в Близкия изток.
Когато говорим за скорошния конфликт в Газа, в употреба са всички стари и познати фрази: обвинения от двете страни, провокация от Хамас, непропорционален отговор от Израел. Изправени обаче пред повтарящото се насилие, ние повтаряме тези фрази толкова често, че те вече нямат онова някогашно въздействие. Не можем да продължаваме така. Разбира се, наш морален дълг е да подпомогнем възстановяването на Газа. Разбира се, има смисъл да търсим гаранции от Израел. Достатъчно съкрушително е да видим взривените летище, училища и водопроводи. Още посъкрушително е да ги построяваме наново с европейски средства, знаейки, че е много вероятно те да бъдат разрушени за пореден път.
Възможно ли е, обосновано ли е да си представим, че Израел може да ни убеди, че това няма да се случи? Във всеки случай, възстановяването и хуманитарната помощ от Европейския съюз няма да предотвратят конфликт в бъдеще. Необходим ни е нов и положителен подход, съвместно със Съединените американски щати, ако е възможно, а ако не - без тях.
Насилието миналия месец и резултатът от изборите този месец промениха условията на разискването. Хамас е посилна политически, във военно отношение е невредима, продължава да отказва да признае Израел, а очакваната коалиция в Израел ще бъде понепреклонна от всякога и ще окаже широка съпротива на създаването на отделна палестинска държава. В същото време, разделението между Западния бряг и Газа става все поголямо, като съществува опасност от постоянно разединение.
Съветът и Комисията реално не са казали какъв ще бъде техният отговор при такъв ход на събитията, а чешкото председателство изглежда желае да свали въпроса от дневния ред, но ние не можем да си позволим да чакаме повече. Когато ситуацията се мени непрекъснато, и нито Хамас, нито Израел искат да говорят помежду си, ние трябва да поставим реалистични условия, при които да можем да говорим и с двете страни. Изолацията доведе само до безнадеждност.
Време е за дипломация, деликатна, но целенасочена. В кой форум? В Близкоизточната четворка ли, гн Solana? Да, може би, но нека първо признаем, че провалите на политиката, разбитите надежди и засилващият се екстремизъм от последните седем години се случиха именно пред очите на Четворката. Нейният пратеник, Тони Блеър, никога не е бил в Газа. Ако отиде там, може да посети промишлената зона, която е един от проектите под негова опека, предназначен да създава работни места, но който миналия месец беше изравнен със земята.
(Ръкопляскания)
Четворката трябва потърси нов подход и, ако нашите партньори в нея не могат да предприемат тази стъпка, то тогава ние следва да търсим начин, по който това да стане.
На последно място бих искал да кажа, че ние можем да се подготвим за бъдещето единствено ако признаем честно какво се е случило в миналото. Трябва да има свободно и честно международно разследване за предполагаемото извършване на военни престъпления по време на конфликта в Газа. Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток и нашата собствена парламентарна комисия докладваха за наличието на обезпокоителни доказателства за военни престъпления, като твърденията са наистина сериозни. Ако Израел е погрешно обвинен, неговото име следва да бъде изчистено. Ако обаче е извършил тези престъпления, той трябва да поеме цялата отговорност. Нашата цел трябва да бъде да изработим споразумение за мирно и просперитетно бъдеще от двете страни на линията, където враговете отново ще бъдат партньори. Независимо от това провалът на нашия подход към днешна дата е написан с пролятата кръв на земята. Гн Solana, ние трябва да проправим нова пътека към мира и Европейският съюз, ако е необходимо, трябва да върви начело.
(Ръкопляскания)
Brian Crowley: от името на групата UEN. - (GA) Гн Председател, гн Върховен представител, гжо Ferrero-Waldner, аз горещо приветствам днешното решение да бъде предоставена хуманитарна помощ на ивицата Газа. За Европейския парламент това е стъпка в правилната посока.
Сегашната хуманитарна ситуация в Газа е лоша и Европейският съюз е длъжен да помогне.
(EN) Много беше казано по отношение на необходимостта от мир, диалог, разбирателство, въздържаност - ако щете - във връзка с реакциите и ответните реакции на различни събития. Три обаче са нещата, които се набиват на очи, когато говорим за Близкия изток.
Първо, това не са преговори между равни. От едната страна има сила, а от другата е слабостта и разделението. Второ, това не е равностойно участие на външните влияния и равностойно отразяване от външните медии. Едната страна получава поположително отношение от международните медии, а другата понася обидни определения като "тероризъм" или "реакционна".
Трето, и найважното от всичко, въпреки всички политически противоречия и исторически спорове, е че едни и същи хора продължават да страдат ежедневно: жени, деца, невинни граждани, хора, които нямат нищо общо с политически групи, политически организации или паравоенни групировки, нито пък с терористични организации. Това са онези нещастни и невинни хора, притиснати между ракетния огън, бомбардировките и така наречените - и у мен предизвиква смях, когато чуя да се използват тези думи - "интелигентни бомби". Няма такова нещо като "интелигентна" или "безопасна" бомба. Когато удари земята, тя се взривява, тя убива хора.
Имаме множество доказателства, които показват не само, че ракетите на Хамас достигат до Израел и убиват невинни хора, но и че, в стократно поголяма степен, бомбите и куршумите на израелските сили са убили и осакатили хиляди хора в Газа и окупираните територии. Истината е, че имаме доказателства от един ирландец, John King, който работи за Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток в Газа, които показват, че, когато са уведомили израелските органи, че бомбите им падат близо до сграда на ООН в Газа, в която се съхранявали гориво и храна, и която също така е служила за убежище на деца, чието училище е било бомбардирано порано същия ден, бомбите започнали да падат още поблизо. Когато след това се наложило да им телефонират за втори път, бомбите паднали върху полевия склад за гориво в сградата на ООН.
Може би е небрежност, грешна информация или умишлено набелязана цел, но така или иначе това е акт - може би не е точно военно престъпление според някои - но това е акт на нападение срещу институциите на мира, човечността и свободата. По време на война съществуват правила за използване на военна сила, има определени неща, които не могат да се вършат.
Разбира се, ние трябва да предоставим помощ и съдействие на палестинския народ за повторното изграждане на техните райони. Разбира се, ние трябва да гарантираме и да настояваме да бъдат водени разговори и да бъде позволено на мира да процъфтява, но това изисква от нас да предприемем смели стъпки и в Европа. Както и Martin Schulz, аз поздравявам Javier Solana за това, че извървява този дълъг и самотен път на разговори с хора, с които никой не искаше да говори, на отваряне на врати за диалог, защото, в крайна сметка, само посредством диалог между врагове може да бъде постигнат мир. Само посредством мира могат да бъдат градени основите на стабилно двудържавно решение, което ще гарантира мира, обективността, сигурността и справедливостта в Близкия изток.
Jill Evans: Гн Председател, аз бях член на делегацията на Европейския парламент, която миналата седмица пътува до Газа, за да види разрухата, а резолюцията на Парламента днес е съсредоточена върху хуманитарните действия, които са крайно необходими.
Това е истинска хуманитарна криза, но какви спешни действия ще предприемем, за да се справим с нея? Деветдесет процента от хората в Газа зависят от помощта на ООН. Това няма връзка с никакви преговори. Ние трябва да гарантираме, че тази помощ ще стигне до там, а ключът за това е вдигането на блокадата и отварянето на пропускателните пунктове. Как се очаква гъсто населена зона с население от 1,5 милиона души, която е била подложена на бомбардировки в продължение на 22 дни, в която бяха убити над 1 000 души, въобще да започне да се възстановява, след като се допускат само 15 вида хуманитарни стоки: храна, някои лекарства и матраци? Не могат да бъдат построени отново жилища и офиси без цимент и стъкло, които са забранени. Не може да бъде преподавано на деца в училища, в които липсва хартия, защото тя е забранена. Не могат да бъдат нахранени хората, когато разрешената за внасяне храна е недостатъчна. Въпросът не е в това, че няма помощ, а че не се разрешава тя да бъде внесена. Трябва да окажем натиск върху израелското правителство да прекрати блокадата и да отвори пропускателните пунктове.
Всяка оценка на щетите, причинени в Газа, трябва да обърне внимание на умишленото набелязване на цели за разрушаване на инфраструктурата и икономиката. Видяхме училища, фабрики, жилища и една болница, които бяха умишлено атакувани. Нека повторя, станахме свидетели на разрушаването от страна на Израел на проекти, финансирани от Европейския съюз и, вместо да предприемем действия в тази връзка, ние водим разговори за засилване на търговските отношения в момент, когато условията на сегашните споразумения по отношение на човешките права се нарушават.
Гн Solana говори за това как следването на същата политика може да ни върне към същото положение. Да, съгласна съм. През 2006 г. Европейският съюз отказа да признае обединеното палестинско правителство, в което участваха представители на Хамас, но пък сме готови да признаем едно ново израелско правителство, което може да включва членове, които отхвърлят двудържавното решение, които не подкрепят палестинска държава.
Това, което е от ключово значение в момента, е, че ЕС трябва да бъде подготвен да работи заедно с и да признае временно палестинско национално правителство на консенсуса, който следва да бъде постигнат в резултат на преговорите в Кайро през следващите няколко седмици, като ние трябва да дадем на международната общност ясни сигнали за намеренията си. Ние трябва да подкрепяме процеса на национално помирение в Палестина, като част от постигането на дългосрочно решение, а това означава да гарантираме, че няма да повторим грешките от миналото.
(Ръкопляскания)
Francis Wurtz: Гн Председател, гн Solana, Комисар, слушайки преди около месец децата на Газа да разказват насред руините на дома си за това, как са треперели при падането на бомбите, или техните родители да описват ада на онези 22 дни и нощи, които завинаги ще оставят отпечатък в живота и паметта на бъдещите поколения, аз не бях горд с Европа.
Мислех си за някои от лидерите на нашите държавичленки, за всички онези, които ще отговарят пред историята за липсата си на политическа смелост, пропуснатите възможности, липсата на визия. Запитах се следното: до какви крайности трябва да стигнат израелските лидери в своята безчовечност към палестинците и в своето презрение към закона и найосновните ценности, преди главните политически лидери на Европа да посмеят да си мръднат пръста и найсетне да кажат "Стига"?
Онези, които наричат себе си приятели на Израел, за да оправдаят безнаказаността и безграничната търпимост, проявявана към неговата управляваща класа, трябва да се замислят върху думите на великия израелски писател David Grossman, когото бих искал да цитирам: "Насред вълната от пресилен национализъм, която сега залива нацията, не би било излишно да си спомним, че в крайна сметка, тази последна операция в Газа е просто поредната спирка по път, осеян с огън, насилие и омраза. Този път понякога носи знаците на победата, понякога на поражението, но неизбежно ни води към гибел".
Или нека си зададат същия въпрос като известния израелски историк Shlomo Sand, когото също ще цитирам: "Ние посяхме разрушение. Доказахме, че нямаме морален резерв. Направихме ли посилен лагера на палестинците, желаещи мир?" Той продължава: "Израел притиска палестинците до стената."
За 20 години Yasser Arafat и Палестинската автономна власт признаха държавата Израел, но не получиха нищо в замяна. Израел отхвърли предложението на Арабската лига през 2002 г., госпожи и господа. Всички говорят за Арабската лига и за мирния проект на Арабската лига. Той съществува вече седем години. Какво направи Европа, за да се възползва от тази възможност?
Ето защо се връщам отново към Shlomo Sand: "Израел отхвърли предложението на Арабската лига през 2002 г. за пълно признаване на Израел с границите от преди 1967 г." Израелският историк завършва по следния начин: "Израел ще сключи мир само ако бъде оказан натиск върху неговата политика".
Това повдига един въпрос, гн Solana, тъй като вие не казахте нищо по темата за международното право. Какъв натиск има готовност да окаже Съюзът върху Израел относно Газа и Западния бряг, включително Йерусалим, за да напомни на неговите настоящи и бъдещи лидери, че членството в международната общност като цяло и поспециално привилегированото партньорство с Европейския съюз, не идват даром, че в тях няма място за военна окупация, нито за военни престъпления, нито за политика, която всеки ден се стреми да внесе разделение между Европа и арабскомюсюлманския свят?
Бих искал, като европеец, да не трябва да възлагам надежди за промяна в политиката към Близкия изток единствено на обитателя на Белия дом. Все още ми се иска да вярвам, че е възможна радикална промяна на европейската политика.
(Ръкопляскания)
Kathy Sinnott: Гн Председател, днес ние разискваме резолюция за хуманитарна помощ. Преди да изкажа своето мнение, бих искала да подчертая, че не се изказвам от името на групата Независимост/Демокрация, тъй като тя няма становище по този въпрос. Вместо това аз се изказвам като член на Европейския парламент, от мое име и от името на моя народ.
Огромната част от народа на Газа трябва да разчита на хуманитарна помощ просто за да оцелее - храна, вода, дрехи и особено лекарства. Това е население, което е поставено под обсада вече много дълго време. Всички пропускателни пунктове са затворени от 18 месеца и сега, след неотдавнашната ужасна агресия, упражнена върху народа на Газа, той е още поотчаян. Тъй като обсадата все още не е вдигната, а пропускателните пунктове все още са затворени, е много трудно стоките от първа необходимост да стигнат до хората.
Забелязвам в съображение Д на тази резолюция, че ние, европейците, се поздравяваме възторжено за нашите усилия за предоставяне на хуманитарна помощ. Вие, Комисар, говорихте за политическите усилия, които полагате, но всъщност заслужваме ли тази похвала? Търговията между ЕС и Израел възлиза на 27 милиарда EUR годишно. Ако наистина искахме да се предприемат действия относно Газа, щяхме да използваме силата, която тази търговия ни дава, като наложим икономически санкции. Нашият отказ да направим това, дори в разгара на бомбардировките през януари, показва, че предпочитаме да запазим обичайното статукво, а предоставената от нас хуманитарна помощ найвероятно цели да успокои съвестта ни. Не само нямаме волята да рискуваме да смутим един добър икономически пазар в името на това да прекратим несправедливостите в Газа, но и до този момент не сме имали волята да анулираме или поне да прекратим временно действието на споразумението между ЕС и Израел.
Много ценя еврейския народ. В колежа се възползвах от възможността да посетя няколко курса по еврейска история и литература, водени от равин. Въпреки това приятелството не означава да си затваряме очите, а означава воля да бъдем честни. Всъщност, съдейки по демонстрациите, които имаше в големите градове в Израел, има много израелски граждани, които открито се противопоставят на действията на правителството.
Да се върна към спешната нужда от хуманитарна помощ: възстановяването на физическата инфраструктура е важно, но е разбираемо, че агенциите могат да се поколебаят да участват във възстановяването, след като по всичко личи, че на власт в Израел ще дойде един още позаплашителен режим. Възстановяването на човешката инфраструктура обаче не може да чака. Трябва да доставим провизии. Бих искала найвече да отбележа, че особено разрушителните оръжия, използвани през януари, оставиха много хора с откъснати крайници и тежки изгаряния. Самата аз знам какво е да имаш здраво дете, което да се превърне в инвалид.
Трябва да окажем помощ - медицинска и образователна - на хилядите хора, особено деца, които от Нова година насам останаха инвалиди за цял живот. Докато им помагаме, ние трябва да документираме техните истории, да започнем процес на събиране на доказателства за целенасочени атаки и вероятни военни престъпления.
Jean-Marie Le Pen: (FR) Гн Председател, госпожи и господа, със сигурност не Европа, а още помалко нейният Върховен представител по външната политика, Javier Solana, бившият генерален секретар на НАТО, е този, който може да играе ролята на посредник между Израел и Палестина. В найдобрия случай те ще бъдат призовани да финансират възстановяването на ивицата Газа, както правят сега в Косово, Ливан и Афганистан.
Съединените американски щати и Израел бомбардират, а Европа финансира възстановяването. Така са разпределени задачите между съюзниците. Би трябвало обаче да плащат тези, които нанасят пораженията. Египет е в центъра на преговорите за мир, които разискват разширено прекратяване на огъня с Хамас. Независимо от това предизвикателството е огромно, тъй като има риск задачата на новото израелско правителство в тези преговори, под натиск от страна на третия човек, крайно десния лидер гн Liebermann, който е демократично приет там, да се усложни изключително. Всъщност, гн Netanyahu, който бива представян като бъдещ министърпредседател, винаги е бил против примирие с Хамас.
Допълнителна трудност представлява фактът, че Палестинската автономна власт на Mahmoud Abbas се е превърнала в Западния бряг в един вид международен протекторат, чиято легитимност сред населението е намаляла значително.
Последният фактор, който трябва да вземем предвид е, че разширяването на израелските колонии, което не е спирало от 1967 г., прави създаването на Палестинска държава на Западния бряг особено сложно. Днес топката е в полето на Израел, но дали ястребите във всеки от лагерите ще приемат това примирие по време на религиозните празници, за което настояват двете страни, без да се запасят с ресурси?
Позволете ми да добавя нещо и за връщането на Франция в интегрираната военна структура на НАТО, което ще бъде разисквано в рамките на доклада Vatanen. Това завръщане ще доведе до поемане на сериозни задължения от страна на Франция. Всъщност, ние се присъединяваме към НАТО, въпреки че Студената война приключи още през 1990 г. Гн Sarkozy изглежда е забравил падането на Берлинската стена и завръщането на Русия към свободните държави. Необходимо ли е да се заздравява блоковият начин на мислене във време, в което сме свидетели на многополюсност и на нарастваща мощ на държавите в преход към пазарна икономика, включително и във военно отношение?
Нещо повече, членството на Франция в интегрираната структура ще я задължи да увеличи контингента си в Афганистан, въпреки че вече има 3 300 души на бойното поле. С какви средства ще финансира тази операция, когато отбранителният й бюджет ще спадне под 2 % от БВП, а 30 полка предстои да бъдат съкратени?
Колкото и парадоксално да звучи, ние ще увеличим нашето финансово участие, за да се присъединим отново към НАТО, но, в същото време, ще намалим военното си присъствие в Африка. Европейската отбрана, така обичана от президента Sarkozy, следователно ще бъде стожер на Атлантическия алианс. Трябва да прочетете Договора от Лисабон и протоколите, приложени към него, за да се убедите в това.
Било то по отношение на външната политика или общата сигурност, европейският път е път без изход, който може единствено да доведе до съюзяване със Съединените американски щати и техните съюзници. Точно тази логика на отдръпване отхвърляме в името на национален суверенитет и независимост, които се основават найвече на нашата възпираща ядрена мощ.
Председател: Други членове също малко просрочиха времето, а трябва да имаме едно и също отношение към всички.
Javier Solana: Върховен представител по Общата външна политика и политиката на сигурност. - (ES) Гн Председател, няма да имам възможност да отговоря на всички, които се изказаха по време на това разискване в малкото време, което имам на разположение. Позволете ми да изразя моята искрена благодарност за това, което казахте лично за мен и това, което правя. Бих искал само да ви кажа, че можете да бъдете сигурни, че аз ще продължа да работя със същата упоритост - дори и поголяма, ако това е възможно - защото ситуацията се усложнява с всеки изминал ден.
Считам, че има пет въпроса, по които би могъл да бъде постигнат консенсус между изказалите се преди мен.
Първо, хуманитарните въпроси: няма съмнение, че найналежащият въпрос е хуманитарният. Насилието от последните дни и седмици изведе на преден план някои огромни пропуски в това, което е необходимо за облекчаване страданието на хората, поспециално народа на Газа. Затова ние трябва да направим всичко по силите ни, за да облекчим огромните трудности в ежедневието на Газа. Комисията ще го направи - без ни наймалко колебание, - както ще го направят и държавитечленки на Съвета. Цялата международна общност ще го направи.
Второ, отварянето на пропускателните пунктове между Газа и Израел и между Газа и Египет е задължително условие за това. Нещо повече, тези пунктове трябва да бъдат отворени бързо, незабавно. Що се касае до нас, цялата необходима помощ ще бъде доставяна на местата, където е необходима, а що се отнася конкретно до Рафа, ще имаме готовност да започнем възможно найбързо. Там вече има наблюдатели на Европейския съюз, които са подготвени, така че веднага щом границата бъде отворена при Рафа, ние ще бъдем готови да започнем.
Трето, въпросът - а той е много важен - за палестинското единство. Уважаеми колеги, мисля, че е ясно, че няма да има решение в настоящия момент, ако не започне помирение между палестинците. Следователно, както се посочва в резолюцията от последния Съвет по общите въпроси, Европейският съюз подкрепя и ще продължи да подкрепя усилията, които се полагат, било то от президента Abbas или от президента Mubarak, за осъществяване на напредък по пътя към помирение между палестинците.
Много оратори споменаха задълженията, които може да се наложи да поемем, в зависимост от това дали има ново консенсусно правителство в Палестина. Струва ми се, уважаеми колеги - като това е лично мое мнение - че ако има консенсусно правителство в Палестина - правителство, чиято цел са две държави, правителство, чиято цел е изграждането на тези две държави с мирни средства, правителство, което има програма за възстановяването на Газа, и правителство, което се опитва да изгради избирателен процес през 2009 г., то аз считам, че това правителство следва да бъде подкрепено от Европейския съюз.
Четвърто, по въпроса за Израел: има два важни въпроса, стоящи след изборите. На първо място е този, че правителството, което се сформира след изборите, или това, което ще бъде съставено от мнозинството, сформирано при изборите, има задължението, поне както аз го виждам, да продължи мирния процес. Поради тази причина, каквото и правителство да се появи в резултат на изборите, ние ще продължим да работим и да правим всичко, което можем, за да гарантираме, че то ще се утвърди и че работи и допринася за продължаването на мирния процес, правейки всичко по силите си, за да завърши този процес през 2009 г., доколкото това е възможно.
Пето, според нас въпросът за селищата е от основно значение. Считам, че найновите данни за състоянието на селищата през 2008 г., публикувани от правителството на Израел, трябва да накарат всички ни да се почувстваме отговорни.
Бих искал да ви кажа, че през 2001 г. работих с тогавашния сенатор Mitchell по известния доклад, носещ неговото име. Бях един от четиримата души, които работиха по тази програма. Бих искал, уважаеми колеги, да бъдете така добри и да прочетете отново този доклад, публикуван през 2001 г., в който се казват неща, които, за съжаление, трябва да бъдат казани и днес. Например по въпроса за селищата. Ако ние в Европейския съюз нямаме успех в опитите си да променим начина, по който се създават селищата, то значи има съвсем малък шанс да има доверие в която и да е мирна инициатива. Следователно към този въпрос трябва да се отнасяме сериозно. Трябва сериозно да поговорим с нашите приятели в Израел, за да гарантираме, че въпросът със селищата ще бъде разглеждан по изцяло нов начин.
Накрая, гн Председател, уважаеми колеги: Арабската лига. Единството между арабските държави е жизненоважно. От ключово значение е да си сътрудничим с всички страни от Арабската лига, за да гарантираме, че мирната инициатива, подписана от Арабската лига, остава в сила. Решаващо е този мирен процес да завърши с помирение между палестинците и Израел, но също и между арабите и Израел. Ето защо ние напълно подкрепяме онези, които работят за превръщането на инициативата за мир в реалност.
Свидетели сме на дълбоки разделения вътре в Арабската лига. Ще трябва да направим всичко, което можем в областта на дипломацията, за да не допуснем задълбочаване на тези различия, а да насърчим повторното изграждане на процеса на хармоничност и сътрудничество с голямото арабско семейство.
Гн Председател, уважаеми колеги, както вече казах, 2009 година ще бъде изключително важна година. Ще ни се наложи да продължим да се справяме с кризата, да предоставяме хуманитарна помощ, да правим всичко по силите си, за да гарантираме, че има прекратяване на огъня и да правим всичко по силите си, за да гарантираме, че се водят преговори между Израел и Газа и между Египет и Газа. Уважаеми колеги, ако ние обаче не променим начина си на мислене от състояние на управление на криза към такъв, който е твърдо насочен към решаване на конфликта, ние ще се озовем в същото положение, към което за съжаление върнахме в началото на 2009 г.
Гн Председател, надявам се, че в крайна сметка, ако всички ние работим заедно, 2009 година ще бъде година, през която ние на практика ще можем да разрешим този огромен конфликт, който за съжаление ни тежи вече доста дълго време.
Benita Ferrero-Waldner: Гн Председател, бих искала само да повторя, че миналата година ние ясно заявихме, че провалът е немислим. Всички ние възлагахме надежди на процеса от Анаполис и се надявахме на мирен процес. За съжаление, военното нахлуване в Газа след ракетите, изстреляни от Газа към Израел, промениха уравнението. Сега на всички ни е известно, че има набор от елементи, които са абсолютно необходими, за да можем да се върнем към мирните споразумения. Във всеки случай, едно нещо е сигурно: военното решение не може да бъде решение. По този въпрос съм съгласна с всички вас. Следователно, независимо от цената, всички ние ще трябва да работим заедно, за да донесем мир.
Има много участници: в Европейския съюз, в международната общност - било то Съединените американски щати, било то ООН или Русия - но има и много арабски приятели и колеги. Мога единствено да се надявам, че когато бъде съставено ново израелско правителство, всички тези участници ще пожелаят да се обединят в името на мира. Нашата обосновка е ясна, но дали емоциите в онзи момент ще ни поведат по правилния път - ще трябва тепърва да видим. Бъдете сигурни, че ще работим в тази насока.
(Ръкопляскания)
Председател: Предложение за резолюция, внесено на основание член 103, параграф 2 от Правилника за дейността, в заключение на разискванията.
Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе днес.
Писмени декларации (член 142)
Bairbre de Brún : Хуманитарната ситуация в Газа е неприемлива. Осемдесет и осем процента от населението се нуждае от помощ под формата на хранителни продукти, в болниците има недостиг на основни лекарства, а хиляди тонове помощи не могат да бъдат внесени в Газа, защото броят на допусканите камиони е недостатъчен.
Хората по целия свят бяха ужасени от слабия международен отклик, когато повече от 1 000 палестинци - в това число над 300 деца - бяха убити при скорошното израелско нападение над Газа.
Една проактивна, дългосрочна стратегия на Европа и новото правителство на Съединените американски щати трябва да включва правото на палестинците на стабилна държава - съгласно границите от преди 1967 г. Тя трябва да спре дейностите по изграждане на селища в окупираните територии и трябва да разруши разделителната стена.
Трябва да бъде постигната сигурност за Израел и една свободна палестинска държава, но трябва да се сложи крайна ситуацията, в която Израел използва сигурността като претекст за отнемане на живота на невинни палестинци. Трябва да се сложи началото на един истински преговорен процес.
ЕС трябва да прекрати споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Израел, докато Израел не започне да спазва международното и хуманитарното право.
Pedro Guerreiro : Каква трябва да бъде (или да не бъде) "ролята на Европейския съюз в Близкия изток"? Какви трябва да бъдат принципите, от които тя следва да се ръководи?
Тя трябва да изиска прекратяване на агресията и на нечовешката блокада на палестинския народ в ивицата Газа и трябва да гарантира, че ще му бъде предоставена спешна хуманитарна помощ.
Тя трябва да осъди бруталната агресия, престъпленията, нарушенията на основните човешки права и държавния тероризъм, извършвани от Израел спрямо палестинския народ, които не могат да бъдат оправдани с нищо.
Тя трябва недвусмислено да осъди факта, че в Палестина има колонизатори и колонизирани, агресори и жертви, потисници и потискани, експлоататори и експлоатирани.
Тя трябва да прекрати временно споразумението за асоцииране и всяко засилване на двустранните отношения с Израел, като това, което бе подкрепено на Съвета по външни отношения на 8 и 9 декември.
Тя трябва да изиска спазване от страна на Израел на международното право и резолюциите на ООН и прекратяване на окупацията, заселването, защитната стена, атентатите, задържанията и безбройните унижения, причинени на палестинския народ.
Тя трябва да изиска и да се бори за съблюдаване на неотменното право на палестинския народ на независима и суверенна държава с границите от 1967 г. и столица в Източен Йерусалим.
Накратко казано, тя трябва да спре да бъде съучастник в безнаказаността на израелския колониализъм.
Alexandru Nazare : Скорошните избори в Израел и новата администрация на Съединените американски щати предлагат възможност за ново начало на Близкоизточния мирен процес. Считам, че ЕС трябва да отправи ясно послание на подкрепа за новия кабинет в Тел Авив, като в същото време ясно заяви какво очаква от своите израелски партньори по отношение на осъществяването на мерки, които да спомогнат за дълготраен мир, което включва закриване на селищата по Западния бряг и оказване на силна подкрепа за двудържавно решение, и да съдействат за избягване на ненужни военни действия и сериозните хуманитарни последици, които те предизвикват.
Подходът на ЕС към Близкия изток трябва да почива на няколко силни принципа. Първият принцип е тясното сътрудничество със Съединените американски щати, без които не можем да постигнем дългосрочно решение в региона. Вторият е, че нашият подход трябва да цели избягването, доколкото това е възможно, на насилие и от двете страни, осъждането на палестинския екстремизъм и непропорционалните мерки, предприети от Израел, както и оказването на подкрепа на умерени управленски решения от двете страни, които могат да благоприятстват мирния процес.
Бих искал да изразя подкрепата си за гласуваната днес резолюция на Европейския парламент, която потвърждава ангажимента на ЕС към процеса за възстановяване на Газа и предоставя основата за обсъжданията, които ще се проведат в Кайро през март по време на международната донорска конференция.
Daciana Octavia Sârbu : Демокрацията, мирът и зачитането на правата на човека са основни ценности за Европейския съюз, който има ролята и задължението да ги защитава и насърчава, както вътре в ЕС, така и в отношенията си с други държави.
Положението, в което се намира населението на Газа, е трагично и трябва да бъде облекчено незабавно. Явното нарушаване на човешките права и свободи в този регион буди загриженост от страна на Европейския съюз от гледна точка както на неговите отношения с Израел, така и от гледна точка на сигурността и стабилността в Близкия изток.
Европейският съюз трябва да приеме спешни мерки за предоставяне на хуманитарна помощ на населението в района на Газа, като в същото време обмисли средно и дългосрочни мерки, целящи насърчаването на мира, сигурността и стабилността в региона.
Имайки предвид това, ЕС трябва да ускори своите дипломатически усилия за решаване на конфликта и да насърчи диалога и помирението в региона. Същевременно той трябва да наложи без колебание строги санкции срещу всеки израз на антидемократичност или нарушение на човешките права и свободи.
Czesław Adam Siekierski: За да бъде постигнато споразумение между ЕС и Близкия изток, опитът за възстановяване на стабилността и съдействието при реализиране на програмата за мир в ивицата Газа, следва за момента да останат приоритетни.
Европейският съюз също така следва да направи всичко по силите си, за да сложи край на спора, в който загиват невинни граждани. Освен това усилията следва да се фокусират върху оказването на помощ на хората, за да се гарантира, че разполагат с основни средства за живот. Населението на ивицата Газа разполага само с 60 % от необходимите му дневни нужди от храна, което означава, че е изложено на още поголям риск от заболявания и на трудни условия. Недостигът на питейна вода е не помалка заплаха от недостига на храна. Струва ми се, че е излишно да споменавам недостига на медицински грижи или разрушаването на училища и обществени институции, което значително възпрепятства установяването на реда и връщането към нормален начин на живот.
Не трябва да забравяме, че едва след като бъдат решени множеството проблеми на ежедневието, ще можем да се съсредоточим върху икономическото развитие на Близкия изток и тясно търговското сътрудничество с региона. Европейският съюз има възможност да помогне на арабския свят и на всички държави от Близкия изток, да се превърнат в регион, в който цари просперитет, което от своя страна ще създаде рамка за потясно сътрудничество между Близкия изток и ЕС.
| bg |
4. Европейски фонд за бежанци за периода 2008-2013 г. (изменение на Решение № 573/2007/ЕО на Съвета) (
| bg |
1. Статистика на Общността за външната търговия с трети държави (
| bg |
Вина тип "розе" и позволените енологични практики (разискване)
Председател: Следващата точка е общото разискване относно:
въпрос с искане на устен отговор от Astrid Lulling, Jean-Pierre Audy, Joseph Daul, Françoise Grossetête, Véronique Mathieu, Elisabeth Morin, Margie Sudre, Oldřich Vlasák и Dominique Vlasto, от името на групата PPE-DE, Patrick Louis от името на групата IND/DEM, Jean Marie Beaupuy, Anne Laperrouze, Nathalie Griesbeck и Marielle De Sarnez, от името на групата ALDE, Sergio Berlato, Cristiana Muscardini, Roberta Angelilli, Domenico Antonio Basile, Alessandro Foglietta, Antonio Mussa, Sebastiano (Nello) Musumeci, Giovanni Robusti, Umberto Pirilli и Salvatore Tatarella, от името на групата UEN към Комисията: Вина тип "розе" и разрешени енологични практики (B6-0228/2009)
въпрос с искане на устен отговор от Luis Manuel Capoulas Santos, Katerina Batzeli, Vincent Peillon, Vincenzo Lavarra, Stéphane Le Foll и Alessandro Battilocchio, от името на групата PSE към Комисията: Вина тип "розе" и разрешени енологични практики (B6-0229/2009).
Astrid Lulling: Г-жо председател, г-жо член на Комисията, производителите на качествени вина и информираните потребители - истинските познавачи на продуктите на земите ни - не желаят да слушат за купажиране.
Разбираемо е, че винопроизводителите в много европейски региони се страхуват от възможните икономически, социални и екологични последици от преустановяването на забраната за купажиране на бели и червени вина за производство на вина тип "розе".
Рискуваме неминуемата нелоялна конкуренция, която ще се появи в резултат на това, да се окаже пагубна за цели региони, специализирани в производството на качествени вина тип "розе" в отговор на нарастващото търсене. Комисията вече е предприела действия по първото искане във въпроса ни с искане на устен отговор, като отлага решението, предвидено за края на април, за което искам сърдечно да благодаря.
Въпреки това ще използва ли тя този период, за да удовлетвори второто ни искане, а именно - да пристъпи към широко сътрудничество със специалистите в отрасъла, въз основа на задълбочено проучване на възможните икономически, социални и екологични последици от преустановяването на забраната за купажиране?
Нещо повече, какви решения предвижда Комисията, ако не оттегли предложението си за преустановяване на забраната за купажиране, за да предотврати разпадането на този уязвим пазар на вина тип "розе" с кратък срок на годност и намаляването на икономическото производство на цял един регион, предлагащ широк спектър културни и туристически дейности, основани на индустрията за производство на вино?
Наясно ли е Комисията, че предложените решения за етикетиране вече са отхвърлени от традиционните региони-производители, защото терминът "розе", няма да бъде запазен изключително за вината, които те произвеждат от червено грозде?
Patrick Louis: Г-жо председател, г-жо член на Комисията, реформата на организацията на общия пазар (ООП), наложена от обединените усилия на лобистите и еврократите, ще причини три сериозни проблема. Тя цели да елиминира механизмите за регулиране на пазара, да либерализира правата за засаждане от 2015 г. и да позволи съществуването на фактически идентични етикети на много различни категории вина. Тези три ереси ще бъдат фатални за европейските винопроизводители, особено във Франция. Потребителите ще бъдат подведени в избора си, винопроизводителите ще усетят рязко спадане на доходите им и индустриализацията на сектора ще доведе до загуба на производствено ноу-хау на специалистите.
Това систематично разрушаване на фундаменталните принципи, които определят специфичния характер на европейското винопроизводство, отговаря на странна логика. Впримчена между подчинението си на Световната търговска организация (СТО) и влиянието на всемогъщото лоби на европейски крупни предприятия, Европейския комитет на винопроизводителните предприятия (CEEV), от 2004 г. насам Комисията систематично се е посветила на отварянето на вратите на европейския кокошарник за всички лисици, скитащи по планетата. Изглежда, че тя все повече функционира като помощно средство за глобализацията. Тази непоследователна логика става очевидна при разглеждането на два вида числа.
В Европа бяха изкоренени 170 000 хектара лозя, докато в Нова Зеландия засадените участъци нараснаха с 240 %, в Австралия - със 169 %, а в Китай - със 164 %. В Европа намаленото снабдяване с цел поддържане на цените в разумни граници се подкопава от действията на крупните винопроизводители, които се освобождават от излишната си продукция на ниски цени, като по този начин заграбват свободния пазар. Това обобщава мошеничеството на пазара с вина тип "розе". Разкрива противоречията, които съществуват между принципите на СTO и тези, необходими за организиране на сектор, който да насърчава инвестициите, качеството и производственото ноу-хау. Вчера ние успешно открихме, че качеството в бъдеще ще се превърне в количество. С реформите на госпожата член на ЕК става ясно, че днешните решения ще унищожат утрешното ноу-хау.
Г-жо член на ЕК, жизнено важно е да забраним купажирането преди 7 юни. След това единственото оръжие, което ще остане на винопроизводителите, за да бъде чут техният глас, ще бъде гласуването.
Anne Laperrouze: Г-жо председател, какво се опитват да ни накарат да преглътнем? Смесица от червено и бяло вино, замаскирано като вино тип "розе"? Съгражданите ни реагират много негативно на тази инициатива на Комисията, която има съгласието на държавите-членки, включително на Франция.
Забелязах два типа реакция: първо, съгражданите ни се чудят защо Европейският съюз се занимава с вината тип "розе", когато има твърде много други въпроси, за които да се тревожим, особено сериозността на икономическата криза. Второ, производителите на традиционните вина тип "розе", които се произвеждат посредством бързо омекване и деликатно смачкване, гледат на това като на сериозна атака срещу предназначението на "розе" и срещу представата за качество, развивана толкова години, на вина като тези тип "розе" от Прованс, които все още пазят аромата на земята и които са осигурили успеха на вината тип "розе" като цяло.
По време на последното събрание на смесената група по въпросите за вината, накрая разбрахме мотивацията на Европейската комисия и държавите-членки. Консумацията на трапезни вина тип "розе" по света се увеличава и възлиза на близо 30 % от консумацията на вина изобщо. Трети страни произвеждат купажирани вина. Тези купажирани вина от трети страни се насочват към пазара на Европейския съюз.
На пазара в Обединеното кралство силно преобладават вината от Съединените щати. Всеизвестно е, че традиционните вина тип "розе" имат кратък срок на годност. Също така е много по-лесно да се произведе вино тип "розе" по поръчка чрез използване на сортове червени и бели вина. Затова държавите-членки следва да адаптират производството на трапезни вина тип "розе" към изискванията на международния пазар.
Освен ако не могат да бъдат открити други енологични практики за производство на вина тип "розе", можем да се вдъхновим, например, от Пиер Дак, който е казал, че трябва да се засадят рози в лозята, за да се получи истинско вино тип "розе". Това не може да стане. Като много от колегите аз също смятам, че Европейската комисия и държавите-членки трябва да започнат отначало, да поработят над предназначението на вината тип "розе" и да гарантират, че името "розе" ще бъде запазено изключително за вината, произведени по традиционните методи, независимо дали в Европейския съюз или в трети страни.
Междувременно, г-жо член на Комисията, Ви приканвам да опитате едно от тези вина тип "розе" от Гайак, с хилядите цветове на Тарн, за да му се насладите подобаващо, разбира се.
Cristiana Muscardini: автор. - (IT) Г-жо председател, г-жо член на ЕК, госпожи и господа, за нас виното не е просто земеделски продукт, то представлява култура и традиция.
Често в тази зала сме чували, че трябва да гарантираме на европейския пазар за вина сигурно бъдеще. Можем да гарантираме това единствено ако се фокусираме върху качеството, а не можем да постигнем качество, ако не уважаваме традиционните методи на производство. Поради тази причина, г-жо член на ЕК, можем само да се противопоставим на въвеждането на тези нови практики за производство на вино, които нямат нищо общо с науката за производство на вино, защото смятаме, че могат да доведат до влошаване на представата за виното и да отнемат доверието на потребителите в продуктите, да имат тежки последствия за качеството, а може би дори за здравето на хората.
Продуктите с европейско качество се радват на мястото, което заемат, защото са основани на уважение към съставките, методите на производство в малки количества, традицията и характерните вкусове, постигнати чрез използване на специфични продукти и методи на производство. Страхувам се, че като направим всички тези отстъпки, пренебрегвайки всичките ни традиционни практики за производство на вино, Съюзът ще позволи да бъде добавяна дървесина за ускоряване на производствения процес, това ще доведе до изкуствени вкусове и преди да разберем, ще добавяме вода и ще произвеждаме вино без грозде.
Г-жо член на ЕК, не смятам, че това е правилният начин отново да започнем и да развием вътрешния и международния пазарен сектор. Международното търсене на вина тип "розе" не спада, а се увеличава и в този случай правилният подход е не да се произвежда повече посредством практики за производство на вино, които се основават повече на химията, отколкото на нещо друго, а да се инвестира в качество, в спецификата и в характеристиките на европейските вина, в маркетинг и рекламиране на истинските вина като цяло, за да се разшири пазарът и най-накрая да стане по-лесно за младите хора да навлязат в бизнеса на производство на вино.
Gilles Savary: Г-жо председател, г-жо член на Комисията, както се оказва, аз всъщност не се намирам по средата на предизборна кампания, тъй като няма да бъда тук в следващия Парламент. Затова, г-жо член на Комисията, окажете ми честта да не преувеличавате. Въпреки това аз съм от Бордо. Посещавали сте моя регион, който произвежда много малко вино тип "розе", но който много харесва виното, което произвежда.
Исках да ви кажа, че бях особено шокиран, когато научих, че Европейската комисия възнамерява да легализира производството на вина тип "розе", купажирани от червено и бяло вино. Според мен това е фалшив продукт, във време, когато ни приканват да се борим срещу фалшифицирането в промишлеността. Това би означавало да одобрим или да създадем дериват на вино, докато се борим срещу финансовите деривати.
Всъщност, всичко това произтича от една и съща цел, а именно - откриването на нови продукти, генериращи още повече печалби. Докато печалбата и конкурентоспособността на Европейския съюз да са гарантирани, всичко е наред. Позволете ми да се позабавлявам, като направя предложение. Имаме вино тип "розе". Току що съм произвел това вино тук, в Европейския парламент, като съм взел бяло вино и съм сложил в него червено цвекло. Мога да ви уверя, че то има съвсем същия цвят и нещо повече - можете да получите цялата цветова гама, ако искате, и вероятно определена вкусова гама. Това ще ни позволи да решим също и проблемите в захарната промишленост и шаптализацията чрез използването на естествен хранителен продукт. Това означава просто, че ако позволим тази първа стъпка, тогава няма да има край. Останалите колеги казаха също, че фалшифицирането на храни ще възтържествува все повече. Затова ви казваме: "вижте какво вече се случва в някои страни".
Днес една пета от производството на "розе" включва купажиране. Поддържам мнението, че не е нужно Комисията систематично да прахосва останалите четири пети. Има хора, които са се борили, за да гарантират съществуването на "розе", че то ще стане оригинално вино, произведено посредством оригинални енологични методи. Сега ние изведнъж преставаме да ги подкрепяме под претекст, че използването на червено и бяло вино може да е по-рентабилно за пазара на вина тип "розе". Считам, че това е изключително неморално. Лично аз смятам, че етикетирането няма да бъде достатъчно или ако се използва, този тип купажирани вина не трябва да се наричат "розе". Ако искате, г-жо член на Комисията, наречете ги помия, тъй като това повече подхожда на качеството на продукта.
Мариан Фишер Бьол: член на Комисията. - Г-жо председател, светът на вината тип "розе" има много дълга история, но нито в законодателството на Европейския съюз, нито в Международната организация по лозарство и винарство (OIV) има дефиниция за вино "розе". Всички те мълчат по въпроса.
В определени региони производителите на вино са вложили много усилия, за да развият висококачествено "розе" въз основа на конкретна спецификация на продукта и са ограничили практиките за производство вино за вина тип "розе" до традиционните методи. Други защитени наименования за произход (ЗНП) обаче не налагат ограничения за производството на вина тип "розе". Спецификацията на продукта на шампанското позволява купажиране на червено и бяло вино за производство на шампанско тип "розе". Днес на равнище на Европейски съюз забраната за купажиране на червено и бяло вино се ограничава до производството на трапезни вина.
Разискването относно практиките за винопроизводство, включително купажирането, започна още през 2006 г. по време на преговорите относно реформата в лозаро-винарския сектор. С нея Комисията придоби компетентност да разрешава нови енологични практики и ще се основава на препоръките на Международната организация по лозарство и винарство.
След задълбочените обсъждания, които се проведоха миналата есен със заинтересованите страни и с всички държави-членки, Комисията предложи премахване на забраната за купажиране на червено и бяло вино. Тя беше подложена на индикативно гласуване в Регулаторния комитет за виното през януари, когато мнозинството от държавите-членки, включително Франция, гласуваха в подкрепа.
Проектът на регламента беше нотифициран на Световната търговска организация съгласно процедурата на Споразумението относно техническите пречки пред търговията и неотдавна се съгласихме да дадем още време на трети страни, за да разгледат нашето предложение. Затова регламентът ще бъде гласуван официално от Регулаторния комитет за виното по-късно през юни, най-вероятно на 19 юни, защото по-нататъшно отлагане ще ни попречи да приложим новите енологични практики от 1 август тази година според предвиденото от регламента на Съвета.
Също така поискахте специфична оценка на въздействието преди премахване на забраната за купажиране. Бяха проведени задълбочени оценки на въздействието от службите на Комисията при проектирането на реформата в лозаро-винарския сектор и затова не възнамеряваме да възобновяваме работата, започната през 2006 г. и 2007 г. за изготвяне на реформата в лозаро-винарския сектор, нито да правим задълбочена оценка на въздействието на всичките различни индивидуални практики за производство на вино, така че се основаваме на работата на Международната организация по лозарство и винарство (OIV).
Сега икономистите в лозаро-винарския сектор вече подчертават, че тази реформа няма да отслаби традиционните вина тип "розе", тъй като типът "розе" с наименование не се конкурира с трапезните вина. Ясно е, че традиционното "розе" е качествен продукт, високо ценен от потребителите и свързван с мястото на произход на продукта.
Разрешението за купажиране на трапезни вина ще доведе до лоялна конкуренция между европейските държави и трети държави, тъй като позволихме на трети държави - както вече беше споменато тук днес - да извършват това купажиране. Напълно съм съгласна с г-жа Laperrouze. Защо трябва да поставяме нашите производители на вина в по-лоша конкурентна позиция от онези, които могат да продават вина в рамките на Европейския съюз?
Преди няколко седмици, тук, в Страсбург, се срещнах с производители на вино тип "розе" от Прованс във Франция и проведохме много открито и откровено обсъждане на състоянието на нещата. Разбира се, разбирам стремежа им да се опитат да запазят традиционното "розе" и това е причината Комисията да търси различни решения по въпроса за етикетирането. Всъщност, ние предложихме две различни възможности за етикетиране: традиционно "розе" и "розе"от купажиране. Тогава държавите-членки могат да решават дали искат да направят или едната, или и двете възможности задължителни за вината тип "розе", произвеждани на тяхна територия. По този начин осигуряваме възможност на производителите да придобият по-точна представа за това, което купуват.
Чух аргумента на производителите на вино, че традиционното "розе" е малко старомодно, а според тях вината тип "розе" са съвременен начин за производство на вино. Ясно посочих, че ако се появят други идеи, разбира се, ще бъда готова да ги изслушам, но все още не съм чула предложения за алтернатива на вината тип "розе". Като члена на Комисията по селскостопанските продукти, и аз действително искам да намерим правилните решения и да дадем на нашите производители на вина равни условия за действие.
Agnes Schierhuber: Г-жо председател, г-жо член на Комисията, радвам се да ви видя отново тук днес. През всичките ми години на политическа дейност - както в Австрия, така и почти петнадесет години в Европейския парламент - разискванията относно вината винаги са били много емоционални. Свидетели сме на същото и тук днес.
Според мен виното е един от най-елегантните продукти на земеделието. В интерес на качествената продукция на европейските - и особено на австрийските - производители на вина, е да бъде даден приоритет на качеството и на отличителността на вината от различните региони.
Считаме, че смесването на вина не е енологична процедура. Вината тип "розе" се произвеждат чрез специална, строго традиционна енологична процедура. Затова, г-жо член на Комисията, подкрепям всички мои колеги, които като мен отхвърлят това смесване или купажиране на бели и червени вина. Време е да има ясна дефиниция за производството на традиционни вина тип "розе".
Г-жо член на Комисията, както споменахте, трябва също да бъде възможно държавите-членки да придобиват знания, така че да имат различен поглед върху някои решения или да ги променят. Настоятелно Ви призовавам да направите това в името на качеството на европейското производство на вино.
Alessandro Battilocchio: от името на групата PSE. - (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, отново се срещаме в тази зала, за да защитаваме кулинарно, културно и селско наследство, предадено ни от стара традиция; ценно наследство, за което биха ни завидели и което представлява невероятно богатство за икономиката, а също така и за идентичността на нашия Съюз.
Днес това наследство е подложено на риск от сериозни трудности поради намерението на Комисията и Съвета да премахне забраната за производство на вина тип "розе" чрез купажиране. Това намерение се появи в резултат на силен натиск и ще бъде ратифицирано без възможност за интервенция от страна на Парламента - органът, който официално представлява милиони граждани, включително производителите и потребителите, които ще бъдат засегнати от тази инициатива.
Комисията предлага да се разреши производството на вина тип "розе" чрез обикновено смесване на червени и бели вина, както това се прави в страни, които не притежават нашите умения и професионализъм, и под простия претекст, че това отговаря на международната конкуренция.
Като съавтор на този въпрос подчертавам, че намаляването на качеството на производство - което е резултат на векове традиции и проучвания, огромни инвестиции, страст и внимание към детайла - не е отговора, от който имаме нужда, особено във време на икономическа криза, когато средностатистическият потребител определено обръща повече внимание на цената, отколкото на това, което пише на етикета.
Това решение може да се компенсира ако просто се намери наименование за новия продукт и се информират потребителите за съществуването на два различни вида вино "розе" с различни продуктови качества, както и за важността да се признаят работата и усилията на професионалистите в сектора. Кой ще плати за всичко това? Разрешила ли е Комисията някакъв вид програма за подкрепа или ще платят производителите, след като ги призовем да се борят с неравностойни средства срещу конкуренцията с ниски цени във времена, които и без това са изключително трудни?
Надявам се, че Комисията и Съвета ще съумеят да направят правилния избор и, ако е необходимо, да преразгледат цялата процедура.
Jean-Claude Martinez: (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, имаме шоколад без какао и забрана за сирене, направено от мляко, което е получено направо от стопанството. Нашето "Рокфор" беше подложено на 300 % мита и пилетата почти се измиваха с белина, дори с хормон за лактация, соматотропин.
Сега разглеждаме идеята да оцветяваме бялото вино с червено, за да правим вино тип "розе". Ако ми позволите, както казваме във Франция, това е капката, която преля чашата с водата, като тази вода е също разрешена за купажиране на вино, точно както преди бяха разрешени вината, произведени с дървени трески вместо в бъчви и както почти бяха разрешени вината, произвеждани с вносна мъст. Виното може да бъде произвеждано дори в Тайланд.
Проблемът е психоаналитичната реакция, която тази идея предизвиква, тъй като това е атака върху културата. Какво е определението за вино? Ако е промишлен продукт, значи може да бъде купажиран, като вино "Кока кола". Ако е селскостопански хранителен продукт обаче, не може да се намесвате, в противен случай ще предизвикате културен шок. "Това е моята кръв; пийте я в моя памет". Ако купажирате кръвта, ще се получи замърсена кръв.
Разбирате ли непропорционалната реакция? С тази идея за "розе" подлагате на съмнение 2 500 години наследство, датиращо от Римската империя, която е трябвало да се справи с варварите. Г-жо председател, това което исках да кажа, е,: "Това е фройдистки въпрос, а не въпрос за производство на вино".
Françoise Grossetête: (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, когато пристигнах тук, бях изключително раздразнен. След като чух какво казахте, вече съм ядосан. Недопустимо е да разрешите, още повече в период на избори, купажирането на бели и червени вина.
Съвсем наскоро бях в Прованс и Корсика, за да разговарям с производителите на вино от моя избирателен район, които са избрали пътя на качеството, но сега се чувстват изоставени. Спомням си едно изказване на г-н Барозу преди две години, когато каза, че производството на вино е важно и представлява част от икономиката. Той каза, че трябва да изнасяме повече, а за да изнасяме повече, ни е необходимо качество. Много ясно си спомням това изказване.
Затова Европейската комисия наложи изкореняване, за да постигне по-високо качество и по-малко количество. Производителите на вино в Южна Франция се примириха с това, но вижте докъде ги доведе това днес. Те изкорениха до такава степен, че скоро ще се налага да внасят вино, за да задоволят местната консумация.
С политиката си вие подписахте смъртната присъда на производителите на вино. Сега разрешавате купажиране на бели и червени вина с наименованието на вино тип "розе". Това е обида за нашите производители на вино. Сега ще ги призовете да включат допълнителна фраза "традиционно вино" за вина, произведени по традиционния начин, защото испанските ни приятели трябва да продават излишъка си от бяло вино, тъй като не са изкоренявали. Нашите производители на вино, които избраха качеството, не следва да оправдават стойността на виното си. При всички случаи това би била последната капка.
Купажираното вино не е "розе", то е смесено бяло. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Повече не следва да позволяваме на потребителите да бъдат мамени от търговци на вино, които са избрали да поставят печалбата преди качеството - избор, който подкрепяте, г-жо Фишер Бьол. Призовавам колегите, онези от вас, които ще се върнат през следващия мандат: ще трябва да положим двойни усилия, за да гарантираме, че мярката на тази Комисия ще бъде отхвърлена веднъж завинаги и не само условно. Бъдете внимателни на 19 юни.
Ioannis Gklavakis: (EL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, в моята страна се произвежда вино от три хиляди години. Изразявам своето противопоставяне, съжалението и загрижеността си относно това какво ще правим. Виното тип "розе" е изкуствен продукт. Виното е ферментирал продукт, а не смесен. Ако мярката бъде приложена, резултатът ще бъде нелоялна конкуренция за нашите производители, които произвеждат тези чудесни вина.
Второ и важно, репутацията на европейските вина отново ще бъде накърнена. Въпреки това разбирам, че, ако поемем по тази наклонена плоскост, няма да има край. Преди известно време разисквахме и приехме добавянето на парченца дървесина във вината. Позовахме се на стареещата земя и икономическата стойност. Приехме също добавянето на захар във виното. Казахме, че е поради икономически причини и нямахме смелостта да изискаме тези техники да бъдат описани на етикета. Сега също няма да имаме смелостта да го направим.
Европа може да се утвърждава само с най-висококачествените вина, които има. Бог да ни е на помощ, ако смятаме, че можем да се съревноваваме с евтини австралийски или американски вина - трябва да настояваме на това съображение. Казах същото и когато приехме практиката на добавяне на захар във виното. Ние, които взимаме тези решения, ще влезем в историята на европейската енология като хората, които подкопаха основите на отлични европейски вина. Затова призовавам да слезем от хлъзгавата повърхност на тези решения.
Elisabetta Gardini: (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, трябва да кажа, че съм съгласна с казаното от г-жа Grossetête, защото дойдох тук, водена от намерението да донеса заедно с мен болката, разочарованието и недоволството от света на производителите на вино в Италия, а се оказах изправена срещу безразличие, като да говориш на стена. Надявах се това да е вторичен продукт от безличния процес на превод, но от това, което чух, изглежда, че няма надежда, а пропаст.
Неотдавна, съвсем наскоро в моя регион - аз съм от Венето - се проведе събитие, познато като "Винитали", което е едно от най-важните събития в света на виното, и беше съставена удивително успешна петиция в защита на вината тип "розе". Тя беше подписана от големи италиански винарски изби, големи производители на вино, но имаше подписи също и от други части на Европа - имаше подписи от обществеността в Нидерландия, Франция, Испания, Белгия, Люксембург, Словения, Полша, Литва и Украйна. Както виждате, страстта към вината тип "розе" е истинска и не познава граници, освен, както изглежда, в рамките на Европейската комисия, макар да говорим за култура, местни ценности и традиция.
От женска гледна точка, искам също да ви дам друга тема за размисъл: когато се борим срещу злоупотребата с алкохол, смятате ли, че правим услуга на новите поколения, като им предаваме нискокачествена напитка, която дори няма да нарека вино, алкохолна напитка с ниска цена, нямаща нищо общо с която и да е област, култура или качество? Ще успеем ли да ги образоваме относно употребата на вино и алкохол, като част от добрите навици и добрата практика?
Исках да споделя мислите си с вас, защото поемате голяма отговорност в много отношения.
Christa Klaß: (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, през последните години видяхте колко деликатен продукт е виното. Днес тук ние поставяме основно въпроса за либерализацията на разпоредбите на пазара за вина. Говорите за отваряне към световния пазар. Понякога се питам кой кого води в този случай?
По традиция производството на вино води началото си от Европа. Традициите и регионалната ни идентичност са нещата, които характеризират виното ни и това също трябва да ни направлява в разискванията, които водим сега относно разпоредбите на пазара за вино. Бях поразена от факта, че нещата тук се включват в разпоредбите на пазара за вино чрез комисия - неща, които изобщо не сме обсъждали в Парламента!
Въпросът, г-жо член на Комисията, е какви национални и регионални опции за регулиране все още съществуват? Какви ограничения или забрани могат да наложат държавите-членки на техните региони, занимаващи се с производство на най-ниската категория вино? За това става дума, не говорим за вина с произход и домашни вина, а за най-ниската категория вина. Например, дали забраната за купажиране на червени и бели вина ще е регионална или национална забрана? Възможно ли е подобно нещо в бъдеще за тези вина от най-ниска категория?
Или забрана за обозначаването на различните сортове грозде и реколти: това също ни създава проблеми, тъй като искаме да умеем да разграничаваме вината си, вината от ниска категория от тези, описани като домашни вина или вина с произход. Френското "розе" и немския "Ризлинг" - това са имена, които се нуждаят от ясна, недвусмислена разпоредба. Те са свързани с традиционните ни производители и поради тази причина са много ценни за бъдещето. Ето защо призоваваме за вашата подкрепа.
Astrid Lulling: Г-жо председател, г-жо Фишер Бьол, дадохте отрицателен отговор на втория ни въпрос с твърдението, че по време на реформата в лозаро-винарския сектор на Общата организация на пазара (ООП) вече сте извършили оценката, която искахме. Изненадана съм, че по време на тази реформа изобщо не стана въпрос за разрешаване на енологична практика, състояща се от купажиране на бели и червени вина за производство на "розе".
Въпросът ми е защо не следвате искането ни, което по случайност е съвсем разумно, за консултация с индустрията? Искате да вземете решение на 19 юни, но няма причина да се бърза. Нещо повече, никой никога не е искал от Вас да разрешавате тази енологична практика. Не знам от къде Ви е хрумнала идеята за това предложение, когато никой в Европа не го иска.
Ще добавя, що се отнася до етикетирането, че следва да признаете, че производителите на традиционно вино тип "розе" никога няма да се съгласят да наричат тази смес - включително подготвеното от г-н Savary - "розе". Затова трябва да положите усилие в това отношение, г-жо член на Комисията, наистина Ви призовавам настоятелно да дадете положителен отговор на двете ни искания.
Françoise Grossetête: Г-жо член на Комисията, по-рано казахте, че не сте получили идеи, че очаквате предложения и т.н.
Напротив, бяха Ви представени предложения. Срещнахте се с нашите производителите на вино. Те Ви казаха, че не искат това. Казаха Ви, че те лично не искат да бъдат принуждавани да упоменават изрично наименованието "традиционно вино "розе", за да го различават от виното тип "розе", на което естествено няма да пише "купажирано". Затова не можете да твърдите, че никой не Ви е предлагал нищо.
Освен това, що се отнася до шампанско тип "розе", добре знаем, че това е енологичен продукт, който няма нищо общо с купажирането, както беше предложено тук: бяло вино и червено вино. Призоваваме Ви да намерите смелост, г-жо Фишер Бьол, да не наричате купажираното бяло и червено вино "розе". За това Ви молим. Това е нашето предложение към Вас. Не наказвайте истинските производители на вино.
Как очаквате нашите съграждани да разберат подобно отношение от страна на Европейската комисия? Вие пренебрегвате всичките ни аргументи: това е абсолютно неразбираемо.
Gilles Savary: Г-жо член на Комисията, позволете ми да взема думата още веднъж, за да Ви кажа, че чух аргументите Ви и съм сигурен, че тази идея не е изцяло Ваша: тя трябва да е дошла от редица лобисти.
Въпреки това не смятам, че е в интерес на Европа постоянно да се цели ниско, особено когато става въпрос за храни. Държавите, които не се целят ниско на равнище на промишлеността, днес са сред световните лидери в търговията. Германците по-конкретно винаги са се борили с изкушението на ниското ниво. Е, считам, че що се отнася до хранителния сектор, Европа следва да се бори срещу това постоянно изкушение да сваля летвата, защото това ще я отведе далеч.
За тази цел, това, което предлагаме, е на всяка цена да се избегнат двете форми на наименование "розе": традиционно и купажирано. Има вино тип "розе", както и друго нещо. Организирайте европейската конкуренция да даде наименование на това друго нещо, ако смятате, че то следва да бъде легализирано. Лично аз считам, че Европа ще постъпи правилно, ако се бори срещу СТО относно този тип продукт. Все ни повтаряте, че "капитулираме" по отношение на всичко, идващо от другаде.
Patrick Louis: Г-жо член на Комисията, означаването на вината тип "розе" върху бутилката е безсмислено, тъй като добрите вина "розе" като "Бандол", което съм Ви донесъл, не упоменават изрично думата "розе".
Освен това да се означава "традиционно розе" на етикета е глупаво. "Розе" е вино, което пият младите; това е модерно вино, макар производството му да изисква традиционно ноу хау. Затова има твърде много двусмисленост. Няма 36 различни решения - има само едно, защото, както беше много добре обяснено по-рано, "розе" е вино в културен аспект, то е продукт на експерти. Тук не става дума за стари предприятия. Нуждаем се от проста и ясна забрана за всякакъв вид купажиране и смесване в Европа, и по-конкретно във Франция.
Мариан Фишер Бьол: член на Комисията. - Г-жо председател, беше чудесно да Ви слушаме тук тази вечер, тъй като все още смятам, че притежавате цялата страст, енергия и емоция, които аз имах относно лозаро-винарския сектор, когато провеждахме дискусиите за реформата в лозаро-винарския сектор. Културното наследство и традициите, свързани с виното, все още живеят тук, в Европейския парламент.
Но някои от въпросите, повдигнати тук тази вечер, напълно преоткриват политическият компромис, който направихме относно реформата за лозаро-винарския сектор, затова няма да навлизам в тази тема, а ще се концентрирам върху главният проблем, който обсъждаме днес.
Напълно съм съгласна с онези от вас, които казаха, че качеството трябва да бъде бъдещето на европейските селскостопански продукти. Именно поради тази причина по време на реформата в лозаро-винарския сектор - както съм сигурна, че си спомняте - запазихме голяма сума пари за насърчаване на нашите европейски вина на пазара в Третия свят: 125 млн. евро всяка година беше цифрата, споменавана в тези обсъждания. Това е, защото знаем, че разполагаме с висококачествен продукт, които ще бъде търсен в новите, развиващи се страни. Така че, сега сме на еднаква дължина на вълната.
Въпреки това изпитвам известно съчувствие към производителите на вино в Европа, които трябва да се конкурират с вината, произведени чрез други енологични практики, позволени в страните от Третия свят. Пример за това е купажирането на червени и бели вино за производство на "розе". Разрешено е, това е част от енологичните практики на СТО, така че днес Европейският съюз внася вина тип "розе", произведени именно по този начин. Защо да предотвратяваме конкурирането на нашите производители на вино с вносните вина в Европейския съюз? Ето защо смятам, че сме предприели балансиран подход по този въпрос.
Важно беше да намерим начин за етикетиране на нашите вина, за да гарантираме, че потребителите знаят какво купуват, а със ЗНП днес имате възможността да помествате информация върху етикет, който да информира потребителите, че това е вино, произведено по традиционен метод. В първото си изказване казах, че се срещнах с някои производители на вино от Прованс. Те не харесват "традиционното розе" точно поради причината, която изтъкнахте - малко е старомодно. След това попитах за нови идеи относно други начини на етикетиране, които да показват, че това е традиционния метод, но не получих предложения по този въпрос. Идеята е държавите-членки да могат да избират дали да направят задължително на тяхна територия за производителите да поставят етикет, независимо дали става дума за купажиран или традиционен продукт.
Ще проведем това разискване отново в Регулаторния комитет. Както казах, гласуването вероятно ще се проведе на 19 юни 2009 г. и тогава ще видим резултата от настоящото гласуване, като държавите-членки ще представят становищата на правителствата си. Ще бъде интересно, но все още съм дълбоко убедена, че това, което предложихме и което съответства на енологичните практики на Международната организация по лозарство и винарство, ще доведе до напредък за нашите производители на вино, за да останат конкурентоспособни на световния пазар.
Председател: Разискването приключи.
Писмени изявления (член 142)
Stéphane Le Foll : Днес европейските производители на вино тип "розе" са обезпокоени от проекта за приложение на Комисията относно вдигането на забраната за купажиране на бели и червени трапезни вина с оглед на производство на вина тип "розе".
Тази нова практика подкопава качественото производство и пренебрегва усиления труд на производителите, полаган в продължение на много години, за да създадат продукт "розе", който дълго време беше дискредитиран, а сега намери истинското си място на пазара и на масите на безброй потребители. Това е вярно, още повече, имайки предвид, че тази практика може да подведе потребителите.
Ако планът на Комисията за купажиране бъде одобрен от държавите-членки през следващите седмици, ние заедно с колегата г-н Savary се надяваме да бъде въведено задължително етикетиране, което ще позволи на истинските вина тип "розе" да бъдат отличавани от новия продукт, произведен чрез купажиране, и който следователно не може да бъде наричан "розе".
Véronique Mathieu : Изправена срещу гневната реакция на европейските производители на вино, Европейската комисия реши да отложи за 19 юни прибързаното си решение да разреши производството на вина тип "розе" чрез купажиране на червени и бели вина.
Поради това, отлагането по никакъв начин не може да бъде смятано за задоволително. Нито пък решението може да предложи разграничаване на "традиционното розе" и "купажираното розе" чрез етикетите на продуктите, пуснати на пазара, които няма да са достатъчни за ефективна борба срещу нелоялната конкуренция, с която производителите ще се сблъскат, ако това решение бъде взето.
Докато безброй години производителите на вино в Европейския съюз влагаха значителни усилия и инвестиции за производство на висококачествени вина тип "розе", решението на Комисията ще унищожи тези неимоверни усилия, които въпреки всичко имаха много положителен ефект върху икономиката и регионалното развитие в териториите ни.
Въпросът, който моите колеги и аз зададохме на Комисията днес, призовава Комисията да изясни намеренията си и да гарантира, че решението, което вземе, ще бъде основано на обстойна консултация с европейските производителни на вина тип "розе".
Vincent Peillon : Г-жо член на Комисията,
няма да крия от Вас дълбокото си недоволство, изправен срещу опитите Ви да дадете задоволително обяснение за купажирането на вината тип "розе".
Вие не предлагате никакви отговори на производителите на вино, с които имах възможност да разговарям подробно в Прованс и които зависят от качеството на продуктите си. Днес те се боят да не видят унищожени тридесет години усилия за развитие на репутацията на "розе" - усилия, увенчани с истински комерсиален успех.
Вие не предлагате никакви отговори на всички онези, които виждат разрешаването за купажиране като сериозно противоречие на болезнените масови политики на изкореняване. Няма да излезем победители в международната конкуренция, като търсим да намалим производствените разходи до които и да било предишни стойности. По-скоро ще постигнем това, като подобрим още повече репутацията на нашите вина.
Вие не предлагате никакви отговори на всички онези, които твърдят, че етикетирането няма да е достатъчно, тъй като няма да има ефект върху бутилките вино, наричани "розе чрез купажиране".
Като отлагате вземането на решение за разрешаване след изборите на 7 юни, Вие всъщност разигравате картата на евроскептицизма.
Ето защо тържествено Ви призовавам да оттеглите този опасен проект, който заплашва еднакво както икономиката, така и културата.
Dominique Vlasto : Възможно е, под претекст, че преразглежда разрешените енологични практики, Европейската комисия да се готви да разреши купажирането на червено и бяло вино с означението "вино тип розе".
Оспорвам използването на названието "вино тип розе" за смесица от различни вина. Не само цветът на виното следва да определя неговото название - сортът грозде, почвата и експертните знания и умения на лозаро-винарите са тези, които създават дадено вино, а не крайният цвят на тази или онази течност.
За да се получи купажирано вино тип "розе", основата - над 95 % - следва да е бяло вино, което се обагря с червено вино. В действителност, виното тип "розе" се произвежда чрез ферментация предимно на червено грозде или гроздова мъст. Следователно, разрешавайки купажирането на вина, Европейската комисия ще разреши стопроцентовото фалшифициране на виното тип "розе" - това би било равностойно на измама на потребителите.
Освен обидата за лозаро-винарите, които се придържат към политика на високо качество, по-специално в Прованс, би било неприемливо да се узакони един вторичен продукт, получен чрез смесване на крайни продукти, и да се разрешат подвеждащи препратки към цвета розе.
Ако не се намери друго решение, следва да се изисква най-малкото етикетите на тези напитки да отразяват истинското им съдържание: "купажирано вино" или "смесица от вина".
| bg |
6. Бременни работнички (
Edite Estrela: Г-жо председател, бих искала да помоля службите да вземат предвид, че португалският вариант е достоверен за всички изменения.
Второ, бих искала да помоля редът на гласуване да бъде променен и изменение 43 на комисията да бъде внесено за гласуване преди изменение 83 в интерес на последователността.
И накрая, бих искала да посоча, че директивата, по която ще приемем изменения, е изготвена преди 17 години и несъмнено не е актуална. Преразгледаната директива няма да влезе в сила преди края на следващия законодателен мандат. С други думи, ние приемаме законодателство за бъдещето, а не за настоящето.
По-специално, приемаме законодателство за доброто на гражданите, като по този начин им даваме повече причини да гласуват на изборите през месец юни.
Затова ще приключа, като помоля членовете на Парламента да подкрепят доклада ми.
Astrid Lulling: от името на групата PPE-DE. - (FR) Г-жо председател, понастоящем съществуват 89 изменения към този доклад. Цари пълен хаос, а предстоящото гласуване няма да ни позволи да проведем едно наистина обективно разискване със Съвета и Комисията. Въпросните 89 изменения нямат абсолютно нищо общо помежду си. Предлагам да върнем доклада за ново разглеждане в комисия, защото, както каза г-жа Estrela, разполагаме с предостатъчно време.
(Силни ръкопляскания)
Председател: Г-жо Lulling, бихте ли били така добра да потвърдите дали отправяте искането от името на Вашата политическа група?
Astrid Lulling: от името на групата PPE-DE. - (EN) Да, г-жо председател, аз никога не правя нещо, което да не е от името на политическата ми група!
(Смях и ръкопляскания)
Edite Estrela: (PT) Г-жо председател, няма смисъл да се връща докладът или предложението за ново разглеждане в комисията, защото той е бил обсъден с всички групи. Предполага се, че се ползва с подкрепата на мнозинството в залата. Той е бил обсъден и с Комисията и Съвета.
Естествено, хората имат различни виждания. Знаем, че, за съжаление, Съветът при чешкото председателство е възприел едно много консервативно отношение спрямо насърчаването на равенството между половете.
Затова призовавам залата да гласува в подкрепа на предложенията и да подкрепи доклада ми, защото той ще даде на гражданите повече причини да отидат да гласуват на европейските избори.
| bg |
Възобновяване на сесията
Председател: Възобновявам сесията на Европейския парламент, прекъсната в четвъртък, 26 ноември 2009 г.
| bg |
Закриване на заседанието
(A sessão é encerrada às 23h45)
| bg |
Горски пожари от лято 2009 г. (разискване)
Председател: Следващата точка е становището на Комисията относно горските пожари през лятото на 2009 г.
Ставрос Димас: Г-жо председател, на първо място бих желал да засвидетелствам подкрепата си на засегнатите от неотдавнашните горски пожари.
Това лято Общността даде важен принос при потушаването на множеството трудни за овладяване горски пожари, които избухнаха в различни държави-членки. Пилотната програма за Тактически резерв на ЕС за борба срещу горските пожари изигра важна роля и осигури помощ за засегнатите от горски пожари държави-членки.
Бих искал да изкажа специална благодарност на Европейския парламент, че одобри финансирането на тази пилотна програма. Трябва също така да кажа, че пилотната програма е малка част, частично приложение на предложения и идеи от доклада на г-н Barnier, на когото също изказвам благодарност.
Тази пилотна програма чувствително подсили Механизма за гражданска защита на Общността и вследствие на това възможностите за оказване на помощ на държавите, засегнати от природни бедствия.
Механизмът за гражданска защита на Общността беше използван от Франция, Италия, Испания и други държави-членки на Европейския съюз, за да се осигурят средства за погасяване на пожари от въздуха в Гърция, Италия, Португалия и други държави. Всъщност за първи път бяха използвани две общностни въздухоплавателни средства за борба с пожарите, заедно с гръцки, португалски и френски средства за погасяване на пожари от въздуха, по пилотна програма, предвиждаща създаването на независима общностна противопожарна команда.
Във връзка с тези неотдавнашни пожари много политици, учени, журналисти и обикновени граждани отново призоваха да се създаде на европейско равнище специализирана противопожарна служба, способна да осигури пряка и ефикасна намеса, когато националните противопожарни средства са недостатъчни.
В тази посока бяха положени огромни усилия, за да се създаде независимо звено за намеса, което да се бори срещу горските пожари, и, както казах, подкрепата на Европейския парламент беше решаващ фактор. Тя ни позволи да осигурим финансиране за предоставянето на средства за погасяване на пожари от въздуха и - за първи път през това лято, през периода от 1 юни до 30 септември - създадохме и изпратихме въздушни противопожарни сили под надзора на Европейската комисия - Тактическият резерв на ЕС за борба срещу горските пожари, чиито въздушни съдове се включиха в операции по погасяване на огъня в различни държави. За да бъда по-точен, той беше мобилизиран при шест от деветте инцидента, при които Механизмът за гражданска защита на Общността беше повикан на помощ.
Всъщност националните въздушни средства, независимо дали са гръцки, португалски, италиански или от други държави, бяха подкрепени от изцяло общностните въздухоплавателни средства за борба с пожарите, които летят под флага на Европейския съюз, а не на отделна държава-членка.
Целта на пилотната програма беше да се попълнят пропуските във въздушния капацитет на държавите-членки, а не да се заместят наличните национални средства. Предоставените резервни въздушни сили тази година бяха използвани, както вече казах, в Португалия, във Франция и в Корсика, в Италия и в Гърция, в района на Атика, където имаше големи пожари. Те са базирани на остров Корсика, равноотдалечен за целите на намесата и от двете страни на Средиземно море.
Считам, че в момента има спешна нужда да се създаде независима служба с капацитет да се справя с природни бедствия на общностно равнище. Надяваме се, че тази пилотна програма ще образува ядрото на бъдещо европейско звено за бързо реагиране при борба с горските пожари и други природни или причинени от човека бедствия.
Разбира се, съществуват и други гледни точки по въпроса за горските пожари, като някои хора цитират принципа за субсидиарност в сектора на управлението и опазването на горските ресурси. Съществува обаче и резервираност относно предоставянето на повече правомощия на Комисията в сектора на гражданската защита. Изказват се и аргументи, че наличието на европейско звено за борба с пожари ще създаде измамно чувство за сигурност у много национални власти, които може да започнат да пренебрегват необходимите инвестиции в човешки ресурси, в средства за борба с пожарите и, което е по-важно, в предотвратяването на пожари и други природни бедствия.
Като оставим настрана тези реакции, съществува известен брой практически проблеми, проблеми на координацията, особено по въпроса за горските пожари. Например какви критерии и какви приоритети ще се използват, за да се прецени как да се използват въздушните единици за борба с огъня при възникване на пожари в няколко държави едновременно, например в Португалия и в Гърция.
Във всеки случай всички тези проблеми ще бъдат анализирани в доклад, представен от Европейската комисия за обсъждане от Съвета на министрите и Европейския парламент, относно дейността на пилотната програма през това лято.
Съветът, Европейският парламент и Комисията ще трябва еднакво да бъдат убедени и да си сътрудничат при създаването на този механизъм. Разбира се, междувременно държавите-членки не трябва ни най-малко да пренебрегват задълженията си в областта на осведомяването, обучението и превенцията.
Ще кажа още няколко думи относно Механизма за гражданска защита на Общността, създаден през 2001 г., чиито действия в първите години бяха малко. От 2005 г. насам действията му по намеса при пожари както в Европейския съюз, така и извън него -приблизително 50% в Европейския съюз и 50% извън него - се увеличиха петкратно, подобриха се сътрудничеството и помощта, която предоставяме чрез Механизма за гражданска защита на Общността.
Всеизвестно е колко важна беше намесата както в случая с вълната цунами, така и по време на урагана "Катрина". Всъщност ние първи изпратихме специалисти в бедстващите зони и в двата случая. При все това, както казах преди, предстои да се постигне още много и всеки, който прочете доклада Barnier, ще види до каква степен може да напредне гражданската защита в полза на европейските граждани, и, разбира се, в полза на околната среда.
Theodoros Skylakakis: Г-жо председател, всяка година в Южна Европа се унищожават 400 000 хектара гори. Това е системно повтарящо се бедствие в големи размери, което ще се задълбочава през следващите десетилетия. Поне през следващите 30-40 години, независимо какви усилия полагаме за намаляването на парниковите газове, ще живеем при влошаващ се климат, който ще усложни живота ни, особено в Южна Европа, където горите са по-уязвими на климатични влияния. В бъдеще ще трябва да се борим с по-големи пожари и с по-сериозни опасности.
При нормални обстоятелства противопожарната дейност е отговорност и задължение на държавите-членки, а държавите-членки в Южна Европа се справят успешно с десетки хиляди пожари годишно. Всяка година обаче, при изключителни обстоятелства, избухват особено унищожителни пожари, за които са необходими външна помощ и солидарни усилия.
Предлаганото от Европейската Народна партия (Християндемократи) решение се основава на тези изводи и дава представа, наред с другото, и за спешната нужда от ефикасни европейски сили за бързо реагиране, за които говори и г-н Димас и каквито бяха предложени в доклада Barnier.
То показва колко е нужна гъвкава и незабавна мобилизация на ресурсите на фонд "Солидарност" на ЕС, колко е нужно борбата срещу горските пожари да стане приоритет в плана за действие на ЕС, който понастоящем се разглежда с цел приспособяване към климатичните промени, и колко е необходимо Комисията възможно най-бързо да направи предложение за европейска политика за справяне с природните бедствия.
Що се отнася до моята страна, и по-точно до засегнатите жители, е важно това решение да се одобри от Европейския парламент. Важно е Парламентът да покаже, че е запознат с този жизненоважен за Южна Европа проблем.
Anni Podimata: Г-жо председател, г-н член на Комисията, тази година за нещастие отново се повтори случаят с горските пожари и, както всяка есен, ние се връщаме след почивката и разискваме как да бъдат възстановени засегнатите области и каква да бъде подкрепата за пострадалите.
За поредна година в Гърция оплакваме стотиците хиляди хектари изгоряла земя и неизчислимото екологично и икономическо бедствие, а Испания, Португалия, Италия и Франция също са понесли бедствия в подобен мащаб.
Г-н член на Комисията, едно нещо е ясно, и Вие намекнахте за него: изглежда не сме способни да се учим от направените в близкото минало грешки. В продължение поне на шест години говорим за общи европейски сили за гражданска защита. Европейският парламент непрестанно изискваше те да бъдат създадени, но това усилие се омаловажи от грешките на някои национални правителства. Грешките в разработката и приложението на превантивни механизми и мерки, неспособността или нежеланието да се наложи строго законодателство, което да задължава опожарените области да бъдат повторно залесявани, както и пропуснатите възможности да се използват всички налични общностни средства за обезщетяване на пострадалите.
На общностно равнище, освен силите за гражданска защита, основният приоритет на Комисията трябва да бъде прякото задействане на средствата по фонд "Солидарност", и, още по-важно, освобождаването им от бюрократични спънки.
Най-накрая, г-н член на Комисията, Вие знаете по-добре от всички нас, че сме изправени пред нов вид пожари, така наречените високоинтензивни пожари, които са пряко свързани с измененията на климата и засягат основно гори по средиземноморското крайбрежие и в Южна Европа. Поради това е необходимо опазването на горите както на национално, така и на общностно равнище да се преразгледа незабавно, като действията по предотвратяване на пожари и борба с огъня се приспособят към новите обстоятелства, а тези политики да се включат в рамката от мерки, които да се приемат с цел държавите-членки да се справят с предизвикателството на измененията на климата.
Izaskun Bilbao Barandica: Г-жо председател, г-н член на Комисията, много Ви благодаря за обясненията, които дадохте.
Действително, аз считам, че трябва да се изгради общностна политика, най-вече за да се предотвратяват възникващите пожари, на които бяхме свидетели през цялото лято.
Също така бих желала да кажа, че в началото на изказването си искам да отдам почит на паметта на четиримата пожарникари, които загинаха през юни в Орта де Сан Хуан, Тарагона, и да засвидетелствам почитта си на техните семейства и колеги.
Нуждаем се от политика по превенция, но също и от координационна политика. Не трябва да забравяме, че за много от избухналите пожари витаят подозрения, че са породени от спекулативна политика, от намерения за застрояване. Поради това считам, че в Европа трябва да работим също така за повишаването на сигурността чрез разследване и стандартизиране на санкциите за екологични престъпления. Трябва да обсъдим и възможността те да бъдат преследвани чрез европейска заповед за арест.
На специалистите трябва да се предоставят необходимите ресурси, за да развият новаторски механизми за прогнозиране на времето, за измерване на ветровете и температурите, така че да могат да работят при необходимите условия, защото в крайна сметка те предпазват всички нас.
Michail Tremopoulos: Г-жо председател, интересно е, че основно гърците говорят по този важен въпрос, който засяга цяла Южна Европа, имайки предвид, че големите горски пожари редовно унищожават широки области и дават отражение върху качеството на живот, биоразнообразието, регионалното развитие и бъдещето на гражданите.
Често горските пожари, какъвто беше случаят наскоро в Гърция, се дължат на зле организираните и конкуриращи се горски и полицейски служби, които насърчават палежите и незаконните действия, за да придобият горски земи. За нещастие и двете страни са правили опити да отслабят и ограничат конституционната защита на горите.
Постоянният натиск за промени в статута на земите, разширяването на жилищните квартали и, разбира се, безконтролните сметища, които биват изгаряни или спонтанно се самозапалват, заедно с измененията на климата - като всичко това е просто алиби за определени хора - сега увеличават опасния си потенциал да пораждат природни бедствия.
Поради това е важно да съсредоточим повече усилия в превенцията, защитата и в акуратното управление на рисковете на европейско равнище, чрез координирано сътрудничество. В тази рамки трябва да запазим прилагането на устойчива европейска политика за горите и да осигурим действително рационално и устойчиво използване на средствата по Кохезионния фонд, Фонда за регионално развитие и фонд "Солидарност", които са определени за предотвратяване и управление на рисковете и за възстановяване на засегнатите области.
Отпуснатите средства за възстановяването на засегнатите области трябва да се използват въз основа на рационални мерки за повторно залесяване и на научни изследвания, и бихме желали да подчертаем, че държавите-членки трябва да възстановяват предоставените им суми, когато се установи, че статутът на засегнатите горски земи е бил променен с цел жилищно строителство или развитие на туризъм.
Преди време, още преди две години, Парламентът одобри резолюции, съдържащи препоръки за предотвратяването на природни рискове и за бързо реагиране във връзка с тях, които за жалост не бяха ефикасно въведени. Считаме, че дългосрочната защита на горите и биоразнообразието може да се постигне единствено ако се прилага устойчива превенция на рисковете и управленска политика на национално, регионално и местно равнище, като се включат активно местните общности, насърчават се хората в провинциалните райони, създават се нови "зелени" професии, осигуряват се образование и обучение през целия живот и се подпомогнат горските служби, изтъквайки важността на доброволческите команди за борба срещу горските пожари.
Най-накрая, трябва да увеличим усилията за развитие на по-ефикасни механизми за бързо реагиране на природни бедствия, като засилим постоянните сили за гражданска защита, за което говори г-н Димас, и като приложим по-широко заключенията на доклада Barnier. В тази рамка предлагаме днес пред Европейския парламент резолюция с надеждата, че ще постигнем напредък в общите действия и в сътрудничеството между държавите-членки, в посока към действителна превенция и управление на природните бедствия и по-ефикасната употреба на фондовете на Европейския съюз за тази цел. Дължим го на децата си.
Nikolaos Chountis: Г-жо председател, моята страна, Гърция, за трета поред година стана свидетел как обширни области бяха унищожени от пожари. Пожарите през 2007 г., които представляваха едни от най-големите подобни трагедии, и тазгодишните пожари в североизточна Атика онагледяват колко оскъдна е противопожарната защита и системата за опазване на околната среда.
Бих искал да припомня пред Парламента, че Атина е европейската столица с най-малък процент зелени площи на жител и с най-високо атмосферно замърсяване, и че пожарите през 2007 г. и 2009 г. изостриха проблема с околната среда.
Измененията на климата могат да обяснят до известна степен бедствията, които сполетяха Южна Европа. Съществуват обаче и недостатъци в националните политики и в политиката на Европейския съюз, доколкото измененията на климата не бяха подобаващо внедрени в стратегията за околната среда.
Гръцките правителства разрешават опожарените земи да бъдат застроявани и държавната земя да се изкупува, а фондовете на ЕС не са достатъчно гъвкави. Поради тази причина, г-н член на Комисията, бих искал да Ви попитам дали Европейската комисия възнамерява да допринесе за институционалната защита на горите в страната, като незабавно мобилизира процедурата по изготвяне и ратифициране на горски карти, които, ако разполагахме с тях, може би щяха да предотвратят този палеж?
Възнамерява ли Комисията да съфинансира пряко изграждането на съоръжения против наводнения и ерозия, за да бъдат избегнати нови бедствия в засегнатите области? Възнамерява ли да финансира правилното повторно залесяване, защото то се извършва в твърде ограничен мащаб, за да може да възстанови щетите? И накрая, възнамерява ли Европейската комисия да обсъди със следващото гръцко правителство, независимо кое е то, създаването на градски парк в Атина на мястото на старото летище "Хеленикон", което ще внесе глътка свеж въздух в Атика?
Много благодаря и искам да честитя именния ден на уважаемия член на Комисията, какъвто е обичаят в Гърция.
Niki Tzavela: Г-жо председател, г-н член на Комисията, беше ми приятно да Ви видя тук и да чуя изказването Ви. Считам, че с него Вие отговорихте на писмото, което изпратихме до Вас на втория ден от пожарите и в което изложихме предложението си за общи действия в Южна Европа с цел предотвратяването на пожари и борбата срещу тях, както и някои други подробни предложения.
Бих искала също така да добавя, че се радвам, че всички членове на Европейския парламент от гръцките партии и испанската партия отговориха на призива ни за общо присъствие в Европейския парламент и общи усилия за планирането на европейска стратегия за справяне с природни бедствия.
Г-н член на Комисията, по всичко личи, че пожарите и наводненията са в резултат на измененията на климата и понастоящем се превръщат в значително структурно явление - защото с право можем да ги наречем структурно явление.
Не трябва да мислим за решения в средносрочен и краткосрочен план. Трябва да поставим основата на дългосрочна стратегия. Ето защо правителствата на средиземноморските страни трябва да обединят усилията си и да убедят северните си партньори, че механизмът, за който говорихте, е необходим както в рамката на субсидиарността, така и в рамката на солидарността.
Г-н член на Комисията, разбирам, че по отношение на субсидиарността срещате проблеми със Северна Европа. Надявам се, че природните бедствия ще засегнат само Южна Европа, но се страхувам, че измененията на климата напредват с такива темпове, че и Северна Европа може би ще бъде засегната от природни бедствия, макар и от различен порядък. Ето защо с пълно право предложихте да се планира стратегия за предотвратяване на природните бедствия и за справяне с тях.
Засега разполагаме с малкото звено, базирано в Корсика. Това лято то работи добре. Членът на Комисията, отговорен за околната среда, трябва спешно да развие и подкрепи това звено в своята препоръка по този въпрос до Комисията и до Съвета. Бих искала да призова членовете на Европейския парламент, които са представители на южни страни, да сътрудничат на правителствата си и да подкрепят препоръките, които г-н Димас направи към Комисията и към Съвета, тъй като това е в полза на всички държави от Южна Европа.
Видях предложението за резолюция на Европейската Народна партия (Християндемократи) и съм съгласна с него. Радвам се, че направиха предложение за подобна резолюция. Бих искала да добавя още нещо към това предложение за резолюция на групата. Ако приемем измененията на климата за началото, а пожарите и наводненията - за техен резултат, на конференцията в Копенхаген Комисията трябва в частност да наблегне на подготовката на стратегия за предотвратяване на природни бедствия и справяне с тях, да определи необходимия бюджет за осигуряване на мерки за предотвратяване на природни бедствия и по този начин да подкрепи примера, който ЕС даде със своя Тактически резерв за борба срещу горските пожари.
Очакваме да видим европейската стратегия за предотвратяване на природни бедствия и справяне с тях като основен приоритет, сред първите точки в дневния ред за конференцията в Копенхаген.
Franz Obermayr: (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, това, което се случи в Гърция тази година, не трябва никога да се допуска да се повтори в Европа. Общо 75 пожара бушуваха само в Гърция, шест от тях напълно извън контрол, най-сериозният, както днес чухме, на север от Атина, близо до столицата. Единствено благодарение на смелите и себеотрицателни усилия на основно доброволческите противопожарни команди и други доброволчески организации, пожарите в много региони не се разпространиха неконтролируемо и човешките жертви се ограничиха до минимум.
Поради това изпитвам силно уважение към своите колеги, доброволческите противопожарни команди, чиято екипировка - меко казано - често е била далеч от съвременните стандарти, както чухме. Казвам "колеги", защото имам предвид собствения си опит като член на доброволческа противопожарна организация в Австрия в продължение на десетилетия, така че съм силно съпричастен към положените усилия.
Нека обърна внимание на доводите на Комисията. Чудесно е, че европейски сили за реагиране ще помагат в случаите, когато местните противопожарни сили не могат да се справят сами. Също така обаче съм убеден, че старата пословица "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ" изразява един важен принцип; поради тази причина мисля също, че е много важно да се изградят механизми за гражданска защита. По отношение на това само мога да препоръчам и да призова настоятелно да се използва съществуващият опит, особено в Централна Европа, в Германия и Австрия, тоест там, където има разпространени по цялата национална територия доброволчески системи, доброволчески противопожарни команди, изпитани в продължение на повече от век.
Като пожарникар, бих се радвал да създам контакти с регионалните и национални ръководства на доброволчески противопожарни команди. При подобни случаи е добре да допринесеш с нещо и ако това се приема от отсрещната страна, бих предложил да разработя пилотен проект с нашите гръцки приятели за изграждането на доброволческа противопожарна команда в даден регион или община. Бих се радвал много и ако мога да помагам активно и да се включа в подобен проект заедно с колегите си от асоциацията за борба с пожарите в провинция Горна Австрия.
Michel Barnier: (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз, разбира се, бих искал да благодаря на члена на Комисията г-н Димас за присъствието му тук и отговорите му, както и за вниманието, което той продължава да отдава на всички тези бедствия.
Извършихме сериозна работа с г-н Барозу, който поиска от мен да изготвя доклад - той също го спомена - относно създаването на европейски сили за гражданска защита.
Представих този доклад на 9 май 2006 г. Когато го препрочитам и виждам какви бедствия ни сполитат, си давам сметка, че той все още е актуален.
Г-жо Tzavela, очевидно не става въпрос единствено за Гърция. Всички държави са засегнати и бих искал да добавя, че не става въпрос единствено за природни бедствия, има и такива, предизвикани от човека. Имам предвид например морски бедствия - катастрофата на "Ерика" и безброй други - и промишлени инциденти като този в Чернобил. Има и други природни бедствия, освен пожарите. Ще дам пример с вълната цунами. Един ден можем да очакваме и в Средиземно море цунами - като онова, което е разрушило до основи град Месина в началото на XX век.
Честно казано, г-н член на Комисията, госпожи и господа, инструментите, които използваме, не съответстват на мащаба на бедствията, които ще се увеличат под съчетания ефект на глобалното затопляне и транспорта. Ето защо считам, че трябва да действаме по-мащабно.
Благодарен съм на Комисията, на г-н Димас и на всички негови екипи от генералната дирекция, които привеждат в действие механизма за гражданска защита. Считам, че трябва да отидем и по-далеч. Напълно разбираемо е да имаме засилено сътрудничество с онези държави-членки, които изявят желание. Ако не всички 27 искат да изградят подобни сили за гражданска защита, нека започнем с 12 или 15. Тогава ще видите, че това засяга всички.
Списъкът на бедствията, който правя, ми дава основания да кажа, че всички са засегнати: наводненията, които сполетяха Германия през 2002 г., големите пандемии, а също така тероризмът. Именно поради това, г-н член на Комисията, бих желал Комисията да поеме инициативата да направим по-нататъшни стъпки, да предложи държавите-членки да активизират сътрудничеството си. Нашият Парламент, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и подкомисията по сигурност и отбрана ще Ви подкрепят в подобни далновидни начинания.
Edite Estrela: (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, ето че тук отново говорим за пожари, защото всеки пожар унищожава част от европейските гори. С измененията на климата и глобалното затопляне бъдещето не изглежда много светло.
Природните бедствия са неизбежни, но те трябва да се предотвратяват. Още сега можем да поемем по този път, като намалим емисиите на парникови газове и изградим подходяща политика за горските ресурси, която отчита множеството екологични ползи, предоставени ни от горите, особено като поглъщатели на въглерод.
Трябва да признаем, че европейският механизъм за гражданска защита работи по-добре, а някои държави-членки положиха големи усилия и инвестираха значителни средства в предотвратяването на пожари и противопожарните сили за бързо реагиране. Например в моята страна, Португалия, беше одобрен план, който включва ново райониране на страната, създаване на специален бюджет за противопожарна защита, преразглеждане на законодателството и програма за възстановяване на опожарените земи. Но дори при всички тези мерки при нас продължават да възникват пожари.
Всички държави-членки, засегнати от пожари, трябва да положат още усилия и да подобрят качеството си на работа, а Европейската комисия трябва също така да приеме предложенията, които Европейският парламент направи в няколко резолюции. Съществуват няколко документа, които предлагат решения. Докладът Barnier и други, изработени от Парламента, вече бяха споменати. Самата аз бях докладчик по доклад за природните бедствия в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, и също направих някои предложения.
На онези държави-членки, които изтъкват финансови причини за това, че не са били особено бързи при усъвършенстване на механизма, трябва да се каже, че превантивните мерки излизат по-евтино от отстраняването на последиците. Също така е от изключителна важност да се постигне международно - и мащабно - споразумение за борба с измененията на климата на конференцията в Копенхаген И, г-н член на Комисията, все още очакваме директива относно пожарите, подобна на онази, изготвена за наводненията.
François Alfonsi: (FR) Г-жо председател, това лято Корсика също стана жертва на няколко много сериозни пожара, подобно на Сардиния, Каталуния, Гърция, Канарските острови и много други европейски региони.
Що се отнася до засегнатото население, нашата група би поискала на първо място да се гарантира европейска солидарност чрез въвеждането на фонд "Солидарност".
Какво трябва да направи Комисията в това отношение? Това е първият въпрос, който искам да задам на уважаемия член на Комисията.
На 23 юли в Корсика имаше извънредни горещини: 44 градуса, много сух въздух и много силен вятър сироко. При подобни условия, които ще стават все по-чести в резултат на глобалното затопляне, местните ресурси бяха мобилизирани до краен предел, въпреки че в предишни години времето е било по-умерено и тази стихии са подминавали Корсика.
За мен изводът е прост: когато се проявят подобни метеорологични условия - условия, които могат да се предскажат, да се прогнозират - трябва да можем да разчитаме на подкрепата на европейски сили за гражданска защита, като препоръчваните в доклада Barnier, които ще позволят по-конкретно борбата с възникващи пожари, преди те да излязат от контрол, защото впоследствие вече е твърде късно. Когато огънят се разпространи в гора, спира едва когато изгори цялата гора.
Поради това за нас е важно да отидем много по-далеч от пилотния проект, за който споменахте, г-н член на Комисията. Какво планира да направи Комисията, за да въведе възможно най-скоро тези сили за гражданска защита, които в действителност ще могат да се справят с голямото предизвикателство, което стои пред всички европейци - защитата на околната среда, и по-специално борбата срещу пожарите в Средиземноморския регион?
Вярно ли е, че в бюджета за 2010 г. не са предвидени никакви средства за такива сили?
Внесохме предложение за изменение във връзка с това. Надяваме се, че големите групи, и по-специално групата на г-н Barnier - Европейската народна партия (Християндемократи), ще се съгласят да ни помогнат да осигурим приемането на това изменение.
Georgios Toussas: (EL) Г-жо председател, пожарите са дълбоко политически проблем, който се проявява много остро в държави като Португалия, Испания, Франция, Италия и Гърция, с болезнени последствия както за населението, така и за околната среда.
Що се отнася до нашия опит в Гърция, пожарите, които бушуваха из североизточна Атика, Китерон, Евия и други гръцки области, причинявайки безчетни щети, са резултат от политиката за палежи на ЕС и на редуващите се правителства в нашата държава, които желаят да превърнат земята, горите и планинските масиви в стоки за капиталистическата икономика.
Тази изключително опасна политика дава оръжие в ръцете на лицата, извършващи палежи, които, ако може да се съди по протестите и жалбите на жителите в засегнатите райони, са действали отново съгласувано. Нека да бъде ясно едно: ако не се реши основният проблем с комерсиализацията и промяната на статута на земите, никакъв механизъм, с колкото и модерни средства да разполага, няма да може да сложи край на този проблем, който унищожава околната среда и поставя на карта бъдещето на цялата планета.
На първите трагични последствия от тази политика станахме свидетели в Евия на 12 септември 2009 г. - само преди няколко дни - катастрофалните наводнения, които заляха съсипаната от пожари Евия. Неподходящите съоръжения за защита от наводнения и нестабилната почва, в резултат на пожарите, заедно с интензивните дъждове, причиниха един смъртен случай и сериозни щети на селата, пътищата, мостовете и останалата инфраструктура. Внезапните валежи не могат да обяснят степента на разрушенията. Не случайно при всяко природно бедствие работниците са тези, които оплакват близки, животът им е опропастен, а околната среда - съсипана.
Необходимо е спешно да се финансират преки мерки за отчитане на щетите и компенсиране на засегнатите работнически семейства, земеделци и животновъди, без да се променя статутът на земите, а опожарените площи да бъдат повторно залесени. Собствеността върху обширни частни имения в планините и горите следва също да премине към държавата и горите, горските служби трябва да бъдат преструктурирани и подобрени...
(Председателят отнема думата на оратора)
Mario Mauro: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, няма съмнение, че бюджетният инструмент, с който Европейският съюз се сдоби за справяне с този толкова важен въпрос, е полезен - имам предвид фонд "Солидарност" - но е вярно и това, че наблягаме достатъчно на проблема с гъвкавостта още от 2007 г. насам, когато счетохме, че е редно да се разкритикува подходът, по който се използва този бюджетен инструмент.
Важно е управлението на този инструмент да бъде възможно най-гъвкаво, така че да може да се справя с проблеми, които се променят ежедневно. Например, напълно правилно е от държавите-членки да се изисква да предоставят документация относно събитията в кратък период - не повече от 10 седмици - но защо не се предвиди тогава срок за отговор със същата продължителност?
Същевременно осъзнаваме, че макар понякога щетите да са в значителен мащаб, отчитането трябва да става пропорционално на това, с което трябва да се справи всяка отделна територия, така че да разберем и преценим от какво се нуждаят отделните групи жители. Именно поради тази причина Парламентът, заедно с комисията по бюджета и други комисии, отдавна прави коментари, които всъщност чакат внимание от Съвета, но Съветът се държи така, сякаш не знае за тях. Ако може да се преразгледа въпросът за гъвкавостта, това означава, че функционирането на фонд "Солидарност" като инструмент може да бъде подобрено и той да заработи още по-ефикасно, като по този начин му се даде възможност да реши огромните проблеми, пред които все по-често се изправяме.
Така че искането ми, г-н член на Комисията, е да се вземат изцяло предвид параграфи 3 и 11 от тази резолюция, така че въпросът за гъвкавостта да не се възприема като молба от държавите-членки да им се разрешат действия по тяхно желание с цел повече сигурност при получаването на отговор, а като искане, което отчита промените интелигентно и по този начин осигурява пълната ефикасност на този инструмент.
Andres Perello Rodriguez: (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, наистина няма съмнение, че напоследък постигнахме напредък, но въпреки този напредък южната част на Европейския съюз гори все по-често. Поради това резолюцията, която прие Парламентът, не е просто поредната резолюция, която демонстрира сериозната ни загриженост относно бедствията някъде другаде.
Горските пожари възникват поради множество причини, но никой не може да отрече, че те се задействат от измененията на климата. Независимо от задълженията, които може би са поети в някои държави-членки или в някои автономни региони, сигурно е, че Парламентът трябва ясно да призове Комисията да действа бързо и да предостави всички средства, които има на разположение, а те не са малко. Пострадалите хора, понесените щети и нуждата от повторно залесяване не могат да се съобразяват с бюрокрацията или бюджетния дефицит.
Трябва да поставяме приоритети и да действаме, което в настоящия случай означава да променим определени стратегии, да мобилизираме средства, да ги увеличим и да оптимизираме превантивните политики. Трябва да изискваме държавите-членки да поемат своята отговорност, ако не са го направили, но трябва да приемем, че това не е проблем единствено на няколко държави-членки в Южна Европа и че измененията на климата не засягат само някои държави-членки; те засягат всички и са обща кауза.
Поради това една от основните задачи, които стоят пред Парламента, е да се гарантира, че Европейският съюз ще постигне ясни, твърди ангажименти на срещата на върха в Копенхаген за възможно най-голямо намаляване на емисиите на парникови газове, защото явно те стоят зад пожарите, зад причините им, а следователно зад причините на бъдещи изменения на климата.
С приемането на тази резолюция несъмнено поставяме това предизвикателство пред Парламента. Все пак това предизвикателство за Комисията трябва да се посрещне, ако уважаемият член на Комисията наистина иска да предпази южната част от Съюза, която наистина съществува, от по-нататъшни пожари.
Veronica Lope Fontagné: (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, за нещастие в това първо пленарно заседание за настоящия мандат трябва да разгледаме този тъжен и вече обичаен въпрос: природните бедствия, и по-специално пожарите.
Отново със съжаление отбелязваме умножаването на пожарите през лятото на 2009 г., които доведоха до загуба на човешки живот. Двадесет души загинаха, всички в моята страна. Поради това първата ми мисъл и най-дълбокото ми съчувствие са насочени към човешкото страдание, което предизвикаха тези бедствия.
Бих искала да подчертая ужасните последици, които имат подобни бедствия върху живота на жителите на засегнатите области, върху тяхното материално положение, работните им места, природното и културно богатство, околната среда и туризма. В моя регион това лято изгоряха 22 000 хектара, половината от които бяха в защитени - поради важността им за околната среда - райони.
Трябва да реагираме без колебание на тези проблеми, хората го изискват. Не може европейските институции отново да не съумеят да намерят подходящо решение за пострадалите. Трябва да сме в състояние да помогнем на жертвите и да проправим пътя за възстановяване на засегнатите райони. Трябва да продължаваме да работим усилено по превенцията и да продължим да развиваме европейската служба за гражданска защита.
Бих искала да призова за две неща: на първо място, искам да призова Европейската комисия да анализира положението и да приеме съответните мерки, за да се компенсира социалната цена на загубата на работни места и източници на доходи от страна на жителите на засегнатите региони. На второ място, бих желала да отправя призив към испанското правителство, което ще поеме председателството на Съвета от януари 2010 г. Испанското правителство трябва да успее да обсъди своите позиции и проблеми с партньорите си. Считам, че е изключително важно то да постави като приоритет в своята програма деблокирането на реформата на Европейския фонд "Солидарност".
Испанското председателство трябва също ясно да се ангажира с развитието на обща европейска стратегия. То трябва да преразгледа мерките за превенция, а също и моделите за управление на горските ресурси, които дават възможност за възникване на големи пожари.
Francesca Balzani: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, като член на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, който дори през последните няколко дни наблюдаваше с голяма тъга как пожари един след друг опустошаваха огромни площи около град Генуа, в италианския регион Лигурия, смятам, че наистина е необходимо Европа спешно да обърне внимание и да се намеси, за да предотврати появата на тези печално повтарящи се бедствия.
Не бива да има повтарящи се бедствия. Следва да работим всеки ден, за да гарантираме, че няма повече циклични бедствия. Ето защо считам, че само Европа може и трябва да се намеси ефективно с обвързващи действия, за да запази тези ценни райони, които всяка година са изложени на опасност от изчезване и които наистина представляват култкурно-историческа ценност за всички нас. Защото е вярно, че пожарите избухват все по-често в Южна Европа, а когато гори и една малка част от Южна Европа, в действителност цяла Европа избухва в пламъци.
Необходимо е да се намесим с политики за превенция и подходящи политики в областта на горите - и под превенция имам предвид също намеса чрез прецизна, цялостна и насочена кампания срещу всички форми на спекулация, пряко или непряко свързани с тези бедствия - но смятам, че е нужно също така да гарантираме по-пълен, по-лесен и по-бърз достъп до важните ресурси, за да може поне да се смекчат последиците от тези бедствия. Говоря преди всичко за фонд "Солидарност", инструмент, които несъмнено следва да бъде използван по-бързо за засегнатите райони.
Françoise Grossetête: (FR) Г-жо председател, още през 2001 г. призовахме за европейски механизъм за гражданска защита, в зората на бедствието от 11 септември.
Впоследствие създадохме фонд. След това дойде ред на доклада на г-н Barnier, който подчерта необходимостта от това да покажем солидарност. Днес тази солидарност дава резултати, но тя трябва да бъде по-ефективна и трябва да сме в състояние да продължим напред.
Две точки трябва да претърпят развитие. Първо, способността за бързо реагиране. Всички тези хора, които за нещастие са били засегнати от пожарите, се възмущават от факта, че често процедурите се проточват твърде дълго и прилагането им отнема прекалено много време, въпреки че в действителност, когато се сблъскваме с пожари, се налага да действаме много бързо. Определено е необходимо да бъдем по-гъвкави, да има повече гъвкавост при прилагането на тези процедури, защото в този случай времето е ценно.
След това идва ред на превенцията. Не говорим достатъчно за превенция, защото засяга принципа на субсидиарност. Казва ни се, че държавите-членки са тези, които трябва да вземат решение. И все пак, когато тези пожари вредят на биоразнообразието и околната среда, когато засягат най-ценните неща за хората - тяхното имущество, собственост и домове - когато причиняват трагична загуба на човешки живот, ние нямаме право да не предвидим мерки за подобна превенция. Това е престъпление.
Това трябва да бъде прекратено и за да го направим, имаме нужда и от финансови ресурси. Следователно е абсолютно наложително да си осигурим възможно най-подходящ бюджет, така че да бъдем далеч по-ефективни в контекста на европейския механизъм за гражданска защита. Затова нека гарантираме, че бюджетът - нашият бюджет - наистина взема под внимание този проблем. Всичко това изисква също да предприемем специфичен подход към селскостопанската политика и политиката в областта на горите - това е нещо, което не обсъждаме достатъчно.
Превенция, бързо реагиране и ресурси: с две думи, трябва да направим всичко, за да гарантираме, че Южна Европа повече няма да бъде довеждана до крайна изнервеност и изтощение.
Kriton Arsenis: (EL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, тази година Южна Европа отново беше изключително тежко поразена от разрушителни пожари; пожари с подобен размер избухнаха също в Съединените американски щати и в някои други развити държави, както и в развиващи се страни.
Няма съмнение, че изменението на климата заплашва горите в Средиземноморието и други ключови райони на планетата. Въпреки това унищожаването на гори в Средиземноморието унищожава способността на природните екосистеми да действат като естествени поглъщатели на въглероден диоксид. Необходими са европейски политики за превенция и справяне с горските пожари, както и финансова помощ от Европейския съюз за държави като Гърция, които тази година понесоха най-тежките последици.
Няма съмнение, че в определени държави имаше сериозни недостатъци в координирането между механизмите за опазване на горите и гражданска защита и при вземането на превантивни мерки - нещо, което не трябва повече да се повтаря. Оказва се също, че горите, намиращи се на три часа разстояние от големи градове или в туристически райони, често са заплашени от пожар. Много хора смятат, че могат да получат лични облаги от унищожаването на горите. Те успяват да "засадят" къщи и други сгради по-бързо, отколкото държавите-членки и природните екосистеми са в състояние да залесят опожарените площи.
Чести са случаите, когато дадено национално законодателство поощрява подобно отношение и така изпраща погрешно послание. Абсолютно необходима е европейска политика за опазване на горите, възстановяване на изгорелите площи и залесяване на районите в рамките на европейско сътрудничество за борба с изменението на климата, както и координирани европейски действия за превенция и борба с пожарите, възстановяване на горите и създаване на нови горски райони.
Необходимо е незабавно да приведем това в действие, особено в процеса на подготовка за преговори на конференцията в Копенхаген, която ще бъде от решаващо значение за бъдещето на нашата планета. Ще искаме развиващите се страни да защитят дъждовните гори, ще засегнем ключовия въпрос за това как унищожаването на горите е причина за 20% от емисиите на парникови газове. Затова ние трябва да сме тези, които дават пример, като гарантираме напълно опазване на застрашените гори в Европа, каквито са горите в Средиземноморието.
Markus Pieper: (DE) Г-жо председател, мащабът на горските пожари действително надвишава възможностите на по-малките държави-членки, особено в регионите, засегнати от сушата. Разбира се, именно затова Парламентът подкрепя европейския фонд "Солидарност". Призоваваме Съвета най-накрая да премахне пречките при отпускането на тези фондове. Регионите спешно се нуждаят от пари за възстановяване и превенция. Фондът "Солидарност", заедно със съществуващите програми за околна среда и селско стопанство, би помогнал истински и дълготрайно.
Отделно от това обаче, борбата с пожарите е главно от национална компетентност. По-сурови наказания за лицата, извършващи палежи, ограничаващи мерки за около 30 години при доказан палеж, обучение на противопожарни команди - може и просто трябва да бъде направено повече в това отношение. Европа също трябва да направи повече, но най-вече по отношение на по-доброто координиране. Експертният опит и знания на европейските противопожарни команди трябва да бъдат предадени на регионите с висока степен на уязвимост спрямо бедствия, необходими са по-добри правила за изпълнение на трансграничните операции. Очакваме предложения от Комисията във връзка с това, но те не следва да възпрепятстват компетентностите на държавите-членки. Считам този въпрос - да не се възпрепятстват компетентностите на държавите-членки -за особено важен. Напълно възможно е да обсъдим възможността за европейски противопожарни команди и европейски въздухоплавателни средства, но само след оптимизиране на всички национални възможности и окончателно постигане на ефективна финансова подкрепа за засегнатите региони.
Смятам, че е твърде рано да обсъждаме превенцията на бедствия като компетентност на Европа. Нека направим първата стъпка преди втората. Нека първо направим най-важните неща, а това означава мерки, вариращи от европейска помощ до самопомощ, включително посредством фонда "Солидарност", професионално обучение и подобрено европейско координиране.
Inés Ayala Sender: (ES) Г-н председател, първо бих искала да изразя нашето съчувствие и загриженост към жертвите и техните семейства, защото е истина, че всяко лято преживяваме дълбока скръб във връзка с този проблем.
Ето защо е все по-важно Европа най-накрая да се снабди с ефективен инструмент. На мнение сме, г-н член на Комисията - вероятно защото принадлежа към транспортния сектор и съм експерт по безопасност на движението - че може би следва да обмислим нещо подобно на Плана за действие относно безопасността на движението по пътищата. Европейски план за действие с цели, стратегии, в който подобряването на бързата намеса в рамките на необходимото време, както това се прави в пътния сектор, може да ни помогне и също така да подобри условията на работа и обучението на професионалисти. Също така смятам, че повишаването на осведомеността и насърчаването на култура на превенция са от основна важност. Ние постепенно постигаме това в безопасността на движението. Защо не го направим и по отношение на защитата от пожари?
Разбира се, приветстваме факта, че координирането се е подобрило, заедно със солидарността. Считам, че като изпрати необходимите самолети, испанското правителство стана част от процеса за повишаване на осведомеността сред южните държави, но така следва да бъде и между севера и юга.
Също така приветстваме факта, че пилотният проект на Тактическия резерв на ЕС за борба срещу горските пожари би могъл в бъдеще да се превърне в орган за намеса, което наистина смятам за важно.
Въпреки това, все още имаме блокирано законодателство в Съвета, като законодателството за фонд "Солидарност", както и законодателството за опазване на площите, което смятаме, че би било изключително полезно.
Gaston Franco: (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, това лято средиземноморските гори отново бяха погълнати от пламъци: в Марсилия, южна Корсика, а също Италия, Испания и в по-голям мащаб - Гърция. Повече от 400 000 хектара изгоряха, причинявайки значителни материални щети, непоправими щети на биоразнообразието и трагична загуба на човешки живот.
Аз съм потресен - след повтарящите се констатации, година след година - и загрижен за многостранния ефект от глобалното затопляне върху пожарите; призовавам за европейска осведоменост относно необходимостта от по-координирани усилия и обединяване на противопожарните ресурси.
Бих искал да видя как в Европейския съюз се създава огромен евро-средиземноморски проект за сътрудничество за борба с горските пожари в Средиземноморието. Приветствам съществуващите инициативи, и особено горската противопожарна информационна система на Общността - пилотния проект.
Независимо от всичко призовавам за реформа във фонд "Солидарност" на Европейския съюз, така че той да стане ефективен инструмент за реагиране на кризи. Призовавам също за укрепване на инструмента на т.н. "европейски сили за гражданска защита: помощ за Европа", разработен от г-н Barnier през 2006 г. за намеса на територията на 27-те държави-членки, както и извън тях.
Считам, че едно от ключовите решения на проблема с горските пожари е свързано с обмяната на информация и най-добри практики във връзка с превенцията и искам да подчертая водещата роля на горските огнеборци в собствената ми област. Мога, разбира се, да дам на Европа този пример, който може да бъде от полза.
Eija-Riitta Korhola: (FI) Г-н председател, миналата година беше една от най-трагичните по отношение на горските пожари. Изгубихме стотици и хиляди хектари гори, особено в Средиземноморския район. Има скандални предположения за причините за горските пожари, като за съжаление всички са наясно с техните последствия. Беше изказано предположение, че изменението на климата е причина за увеличения брой горски пожари и че в Европа също трябва да се подготвим за по-дълги сезони на пожарите, а не единствено от юни до септември, което е нормата към момента. Лятото започва по-рано, то е по-топло и по-сухо, особено на юг, и поради тази причина рискът от пожари расте. Вярно е, че по изключение тази година имаше тежки горски пожари в северозападна Испания и Португалия още през месец март и че съществуват условия за горски пожари, но проблемът сам по себе си не се корени в прогресивната промяна на естествените условия, а другаде.
Изследователи на околната среда откриха, че горските пожари в Европейския съюз, Австралия и Калифорния се обясняват главно със социално-икономически фактори. До момента те все още не могат да открият директна връзка с изменението на климата. Ключовите фактори за възникване на горски пожари са строителството и належащата необходимост от развиване на жилищното строителство, земеделието, а също отглеждането на определени видове растения и дървета, липсата на познания и прогнозиране, и небрежност от страна на органите. Например, недостатъчният брой противопожарни екипи и неспособността за разкриване и превенция на престъпления, които могат да доведат до пожари, стоят зад трагедиите това лято.
С изменението на климата естествените условия ще се променят, това е факт. Но това не обяснява природните бедствия, особено ако един и същи феномен се повтаря на всеки няколко години и затова може да ни е необходима по-добра подготовка. Време е държавите-членки на Европейския съюз да погледнат в огледалото, защото дали ще има горски пожари в бъдеще зависи от нас. Едно е да се приспособяваме към променящата се околна среда, а съвсем друго - да възприемем лошите практики и да бъдем неподготвени.
(Ръкопляскания)
Sari Essayah: (FI) Г-н председател, съгласна съм с тези, които казаха, че винаги е по-евтино да предотвратиш щетите, отколкото да се справяш с техните последствия. По-голямата част от това финансиране следва да се насочи за превенция на пожари и наводнения в Южна Европа. В допълнение към сателитното наблюдение се нуждаем от унифицирани протоколи за предупреждение и система за превенция, каквато например вече много години работи успешно във Финландия. Освен това на национално равнище трябва да гарантираме, че оборудването, използвано от противопожарните команди, е в съответствие със стандартите, така че пожарите да могат да бъдат овладени възможно най-бързо.
Увеличаването на наводненията до голяма степен се дължи на изменението на климата и затова най-добрият начин да се предотврати е да се постигне подходящо споразумение на конференцията в Копенхаген. Но също така е възможно да се предприемат действия на национално равнище за предотвратяване на наводненията. Необходимо е да прилагаме правилната политика в областта на горите, планинските гори трябва да бъдат защитени и следва да бъдат засадени гори с подходящите дървесни видове, така че кореновите им системи да могат да абсорбират вода, за да се гарантира, че няма да се стигне до твърде бързо изсушаване. Също така следва да бъдат построени диги и резервоари в близост до водните източници и да бъдат прокопани водни пътища за по-ефективен дренаж в случай на наводнения. Трябва да признаем, че тези въпроси до голяма степен са отговорност на отделните държави-членки. Европейският съюз не може да поеме отговорност за въпроси, които са предмет на национални решения, или за прояви на небрежност. Фонд "Солидарност" на Европейският съюз преди всичко е източник на спешна помощ и се надявам, че отделните държави-членки ще бъдат подготвени да инвестират в дългосрочна политика в областта на горите, превенция на пожарите и защита от наводнения.
Gabriel Mato Adrover: (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, пожарът винаги е трагедия - трагедия за хората, трагедия за околната среда, трагедия в икономически и социален план.
Имах нещастието да съм много близо до тази трагедия, до пожара, който избухна това лято на остров Ла Палма на Канарските острови. Затова приветствам тази резолюция и съм убеден, че ще успеем да я приемем единодушно. Това е цялостна резолюция, за която допринесоха много хора и която преди всичко отбелязва нещо важно. На първо място, тя не забравя жертвите, всички жертви, и отдава почит на всички онези, които работят доброволно за потушаване на пожарите.
Въпреки това тя включва също някои съществени съображения относно важността на засушаванията и превръщането на земите в пустиня с разпространението на пожарите и произтичащото от това изчезване на стотици хиляди хектари годишно.
Налице са също важни съображения относно причините, които влошават пожарите, като продължаващото изоставяне на селските райони, неадекватното поддържане на горите и недостатъчния размер на наказанията за лицата, извършващи палежи. Във връзка с това трябва да действаме, и то решително.
Необходимо е Комисията да изготви стратегия за превенция на риска, ефективна стратегия за борба с природните бедствия и протокол за стандартизирани действия. Но помощта също е важна - за възстановяване, за възвръщане на производствения потенциал и за компенсиране на социалната цена и загубата на работни места.
Както каза уважаемият член на Комисията, съгласуваността е жизненоважна. Но трябва да има съгласуваност между различните инструменти на Общността: Структурни фондове, фонд "Солидарност" - който несъмнено трябва да бъде реформиран - и те да бъдат гъвкави; също инструменти като "Aid Plus" и, разбира се, механизма за бързо реагиране, които вече обсъждахме.
Трябва да продължим да решаваме тези проблеми и искрено вярвам, че настоящата резолюция е правилният начин да направим това.
José Manuel Fernandes: (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, сега е времето да покажем солидарност, но също и времето, когато имаме възможност - бих казал, че дори сме длъжни - да работим върху подобренията, промените и регулирането. Необходимото регулиране в близък план засяга фонд "Солидарност" на Европейския съюз, така че той да може да бъде използван - и то бързо - за справяне с тези бедствия, докато подобренията и промените засягат политиката в областта на горите.
Необходима ни е европейска политика в областта на горите, която цели едновременно подобряване на профила им и предотвратяване на пожари. В много от държавите-членки, какъвто е случая с моята страна, Португалия, все още дори няма цялостен поземлен регистър и така нямаме информация за собствениците. Това предизвиква проблеми в устройството на терените, повторното залесяване и политиката за превенция на пожарите.
Във връзка с тази политика на превенция имам въпрос, който е и предложение: защо не включим мерки за превенция на горските пожари в плана за икономическо възстановяване на Европейския съюз, за съживяване на европейската икономика? Ако насърчаваме мерки за възстановяване на ресурса на нашите гори - и продуктът на подобни мерки може да бъде използван например за произвеждане на енергия чрез електрически централи на биомаса, специално проектирани за целта - ако действаме по такъв начин, определено бихме помогнали на околната среда, като я защитим и в същото време създадем условия за заетост, което в настоящия момент е също една от целите на Европа.
Lambert van Nistelrooij: (NL) Г-н председател, добре е, че днес, в първия ден от сесията на Парламента, обсъждаме бедствията в Южна Европа и благодаря по-специално на колегите, които работиха върху тези текстове. Налице е добра резолюция. Преди всичко, разбира се, това е въпрос на междуличностен ангажимент или близост до хората - както винаги сме казвали в контекста на изборите - и на солидарност. Този път става дума за пожарите в Южна Европа, но кой знае - тази зима може да има наводнения в други части на Европа. Ние в комисията по регионално развитие няколко пъти обсъждахме подобрения във фонд "Солидарност". Намерението ни в никакъв случай не е да искаме нови инструменти, а по-скоро да подобрим тези, които вече имаме, като ги направим по-ефективни. Какво е странното в цялата ситуация, г-н Димас? Ние изготвихме това с голямата подкрепа на Парламента и посочихме къде могат да бъдат направени подобрения, но това беше блокирано от Съвета. Съветът не успя да направи нищо по въпроса две години. Моят въпрос към вас е дали все още има шанс за раздвижване в тази посока. С право отчитате напредък във връзка с пилотния проект и самолетите, които са били използвани, но относно същественото досие, което Парламентът изиска толкова категорично, не чухме абсолютно нищо. Все още ли е в дневния ред? Какво се случва всъщност?
Във връзка със силите на гражданска защита, бих казал, че само по себе си е чудесно, че Европа разработва собствени инструменти, но истинските основи са в самите държави-членки. Обмяната на експертни познания, разгръщането, особено в по-широки региони, следва да съставлява тези основи.
И накрая, възстановяването: поправка на щетите, повторно засаждане и всичко, свързано с това. Не става въпрос за централизиран контрол, а за децентрализиране към държавите-членки. Въпреки това разполагаме и с тези фондове - Структурните фондове, фондовете за земеделие - така че, защо не започнем? Може да бъде икономически план, както току-що чухме, но и план за възстановяване, който отговаря по достъпен начин и в който децентрализираните инструменти играят особено важна роля. Това изисква тази резолюция и ето защо утре трябва да я подкрепим с цялото си сърце.
Antonio Cancian: (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, резолюцията, внесена от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), е съвсем точно озаглавена "относно природните бедствия", но въпреки това искам да обърна внимание на някои въпроси, които бяха засегнати тази вечер, но не са разгледани в резолюцията и които са обект на предложените от мен изменения.
Миналото лято, освен пожарите, имаше и други бедствия, като някои от тях се случиха съвсем неотдавна, миналия уикенд, в южната част на Италия. Самият аз съм от италианския регион Венето, който беше поразен през юни и юли от свлачища и вихрушки, бих споменал като пример Вала ди Риезе и Борка ди Кадоре.
В резолюцията следва да споменем и други природни бедствия, не само пожарите, защото летните наводнения, за нещастие, не са ново явление, това е един от сценариите, с които ще трябва да се справяме в бъдеще като тъжна последица от изменението на климата в резултат от глобалното затопляне. Затова трябва да се опитаме да настояваме за превантивни мерки и изграждане на инфраструктура, които могат да предотвратят тези събития или поне да ограничат щетите - защото настоящата инфраструктура задълбочава проблема; имам предвид резервоари в планинските региони, зелени площи, селски и горски райони със съответни водоеми.
Второ, тъй като в повечето случаи природните бедствия са причинени от човешки действия, е важно да се определи кой носи отговорност за тях, да се преследват виновниците и да се увеличат наказанията. И последно, бих искал да кажа, че е добра идея да се създадат независими сили за намеса и при участието на фонд "Солидарност". Важно е обаче да се опитаме да разширим намесата и за други бедствия, да увеличим отпуснатите суми за тези бедствия, като създадем различни фондове, да опростим процедурите и да гарантираме по-добро координиране и гъвкавост, както спомена г-н Mauro.
Mairead McGuinness: (EN) Г-н председател, слушах това разискване в офиса си. Очевидно - и за щастие - в Ирландия не възникват такива тежки пожари, както при нашите южноевропейски колеги. Две неща ми правят силно впечатление. Едното е, че в тази зала сме склонни да обсъждаме само въпроси, които директно засягат собствените ни държави, а при положение, че тъкмо сега в Ирландия обсъждаме Договора от Лисабон и говорим за солидарност в Европейския съюз, считам, че следва да прекратим тази практика. Мисля, че повече трябва да говорим по въпроси, които са ни известни, но засягат други държави-членки, така че да има усещане за по-голяма солидарност сред членовете на този Парламент относно проблемите на гражданите в техните държави. Бих искала, например, мои колеги от други държави да проявяват загриженост за проблеми, които стоят пред моите сънародници в Ирландия. Според мен това би помогнало да се утвърди идеята, че Европа работи за всички нас, а не всяка държава да се грижи само за собствените си проблеми. Това е един от пропуските на Европейския съюз и в обсъждането на Договора от Лисабон ние се опитваме да го преодолеем.
Позволете ми да изразя подкрепата си за настоящите действия, както и солидарността си към проблемите на Южна Европа. Да вземем мерки относно тези, които извършват умишлени престъпления. Да обърнем внимание на превенцията. Ръководните органи трябва да направят много повече; и последно, средствата от фонд "Солидарност" трябва да бъдат отпуснати на онези, които имат нужда от тях.
Juan Fernando López Aguilar: (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, за първи път съм тук в качеството си на член на Европейския парламент - бях избран на 7 юни - но от разискването става ясно, че обсъжданият проблем се появява всяка година през септември след вълна от разрушителни пожари, които засягат най-вече Южна Европа: Италия, Франция, Гърция и Испания.
Вече беше споменат разрушителния пожар на остров Ла Палма, в най-отдалечения регион на Канарските острови, испанска автономна общност, където съм роден и където живея. Важното обаче е, че осъзнаваме - макар проблемът да засяга предимно южните граници на Европа - че тук имаме възможност да задълбочим привързаността на гражданите към идеята за Европа, чувството им за европейска принадлежност, което е ценен принос в това отношение.
Това означава европейска добавена стойност в областта на превенцията и европейска добавена стойност по отношение на координирането на институциите: Комисията, Съвета и Европейския парламент, с настоящата резолюция, в сътрудничество с държавите-членки. Все пак необходимо е да има европейска добавена стойност и по отношение на системата за реагиране.
Ето защо е важно да преминем от разискване към действие, като направим фонд "Солидарност".по-гъвкав в реагирането при спешни случаи и да започнем с европейските сили за гражданска защита; това все още предстои и наистина може да доведе до положителен ефект в бъдеще, когато се сблъскаме с извънредните ситуации, повтарящи се всяко лято в резултат на изменението на климата и глобалното затопляне.
Ilda Figueiredo: (PT) Г-н председател, изправени пред лицето на това бедствие - горските пожари, които всяка година опустошават южните ни държави, като Гърция, Италия, Испания и Португалия - повече от всякакви демонстрации на солидарност се нуждаем спешно от приемане на необходимите мерки, за да променим коренно ситуацията, тъй като се унищожават останалите ни гори, нашето имущество, стопанства, биоразнообразие и най-лошото - животът на много хора.
Затова е време да се заемем с причините за този бич и да вземем предвид сериозното, нарастващо изоставяне на селските райони. Време е да променим общата селскостопанска политика, така че да инвестираме в превенция, което означава също да инвестираме в мултифункционалното земеделие, включително средиземноморските гори, като насърчим семейните земеделски стопанства и осигурим условия, за да могат да работят малките и средни земеделски стопани, а младите хора да останат в селските райони, като по този начин допринесем за мерките за превенция на това ежегодно повтарящо се бедствие.
Malika Benarab-Attou: (FR) Г-н председател, госпожи и господа, доволна съм от отговора, който даде г-н Димас по този въпрос, и най-вече от изказването му за важността на помощта извън границите на нашия континент.
В допълнение към опазването на околната среда в региона на Средиземно море, може ли да се предложи официално, като част от проекта на Съюза за Средиземноморието, спешната помощ в случай на пожар и формирането на експертни познания в областта на горите да бъдат споделени и развити с държавите от Съюза за Средиземноморието извън Европа?
Petru Constantin Luhan: (RO) Това лято Португалия, Испания, Франция, Италия и Гърция се изправиха срещу големи горски пожари. В Гърция пожарите унищожиха площ от приблизително 21 200 хектара, около 2 милиона дървета и поне 150 къщи.
В координирани усилия на европейско равнище Франция, Испания и Кипър изпратиха самолети "Канадер".в района на Атина, за да потушат пожарите. По този начин стратегическият резерв на Европейския съюз за борба с горските пожари доказа отново своята полезност. Фонд "Солидарност" на Европейския съюз също може да осигури съдействие в тази ситуация, понасяйки някои от разходите за спешните мерки, приложени с цел възстановяване на инфраструктурата, осигуряване на временен подслон и опазване на природното наследство.
Искам да обърна внимание на факта, че е необходимо да намалим бюрокрацията, свързана с достъпа до този фонд. Нека ви дам конкретен пример от собствената ми страна. Румъния беше поразена от природни бедствия през месец юни миналата година. Към момента, през септември 2009 г., фондовете все още не са отпуснати на румънското правителство. Също така считам, че в бъдеще имаме нужда от устойчива политика в областта на горите, както и от стратегия за превенция на подобен род бедствия.
Ставрос Димас: Г-н председател, искам да благодаря на уважаемите членове на Парламента за изключително конструктивния им принос в разискването тази вечер и за отличните идеи, които предложиха.
Извънредните ситуации често са свързани с огромни загуби: човешки жертви, финансови разходи и щети по отношение на околната среда. В бъдеще, поради изменението на климата, както много колеги подчертаха, вероятно ще ни сполитат все повече и по-тежки бедствия - не само горски пожари, които няма да бъдат ограничени само в Южна Европа, а ще започнат да възникват също в Централна и дори в Северна Европа - но и различни други бедствия, например наводнения. Поради тази причина трябва постоянно да укрепваме и подобряваме европейските ресурси за справяне с бедствия, които сега ясно доказаха своята практическа полза.
Това беше потвърдено и от пожарите това лято, които ни напомниха, че Общността има нужда да подобри не само капацитета си за реагиране в случай на природни бедствия, но също и способността си да ги предотвратява, както редица оратори изтъкнаха тази вечер. Искам да напомня на залата, че през февруари Комисията представи съобщение относно превенцията на природни и причинени от човека бедствия, в което формулира конкретни предложения.
Очакваме коментарите на Европейския парламент и Съвета относно това съобщение. Считам, че новият Парламент няма да забави отговора си, който очакваме да получим през февруари. Считаме, че те ще ни дадат политически стимул, както и една резолюция по въпроса от предстоящата конференция, да продължим с необходимите действия в тази посока.
Тъй като много от изказалите се повдигнаха въпроса, най-напред г-жа Podimata, искам също да подчертая темата за изменението на климата и необходимостта от приспособяване и предложеното преразглеждане на стратегията на Общността за горите, целта на която е да се насочи към аспекти, свързани с климата. Това също ще ни предостави възможност да разгледаме въпроси, засягащи горските пожари. Тук следва да добавя, че това съобщение на Комисията е много важно, също като съобщението, което публикувахме миналата седмица относно финансирането във връзка със споразумението за изменението на климата, което очакваме да се приеме в Копенхаген; става въпрос за значителна сума, предоставена за финансиране на приспособяването на развиващите се страни към изменението на климата. Фондовете ще бъдат насочени към необходимите дейности, така че страните, които понасят последиците от изменението на климата, без да имат принос за парниковия ефект, да могат да се справят с тези последици.
Всъщност предложението ми беше да не чакаме 2013 г., за да започнем тези действия, а да ги започнем веднага, през 2010 г. Надявам се Европейският съвет да се съгласи - на 17 септември или през октомври - че трябва да се осигурят пари за незабавни действия, за да могат тези страни да видят, че Европейският съюз и развитите държави наистина подхождат сериозно към това, което предлагат и казват.
Бяха направени редица други, много важни констатации - и мога да кажа, че всички имат основания - относно ролята на финансирането от Общността. Механизмът на Общността за развитие на селските райони и Европейският фонд за регионално развитие предлагат средства в подкрепа на националните мерки за превенция. Комисията ще използва средствата, предоставени от фонд "Солидарност" на Общността, за да подкрепи усилията за възстановяване в държавите-членки.
След като чухме, че намесата от Комисията следва да бъде незабавна, трябва да изясня следното: има два въпроса и не стана ясно кой от двата се има предвид. Единият е мобилизирането на Механизма за гражданска защита на Общността, а другият - активирането на фонд "Солидарност". Що се отнася до Механизма за гражданска защита на Общността, мога да ви кажа, че мобилизирането е незабавно, в реално време. Бих цитирал примера с неотдавнашните пожари в Гърция: в рамките на един час от получаване на официалното искане от страна на гръцкото правителство, италиански самолети бяха излетели, за да бъдат на мястото, готови за действие на следващия ден. Така че мобилизирането е незабавно.
Както споменах в първото си изказване, ние бяхме първите, които изпратиха специалисти на мястото на бедствието в случаите на вълната цунами и урагана Катрина. Получихме много похвали за действията, предприети чрез Механизма за гражданска защита на Общността и това потвърждава едновременно постигнатите резултати през последните години и потенциала, който има той, при условие че има преразглеждане и ресурси - особено финансови ресурси - за да може да се разшири работата в полза на Европейския съюз, на гражданите, опазването на околната среда и имуществото на европейските граждани.
Що се отнася до фонд "Солидарност", чух - и е вярно - че той има нужда от повече гъвкавост. В действителност, необходимо е да може да реагира възможно най-бързо, защото основната идея на фонд "Солидарност" е обезпечението при извънредни ситуации или при тези от тях, които са предизвикани от бедствия.
Затова е логично, че Комисията следва да действа незабавно и държавите-членки, чрез централните или регионални администрации, следва да предприемат незабавни действия, така че средствата да бъдат усвоени. Освен това има и клауза в европейския фонд "Солидарност", че действията трябва да бъдат извършени в рамките на една година от усвояването. Това е логично, но е необходима по-голяма гъвкавост.
И да не забравя да кажа, приключвайки - съжалявам, че нямам повече време да отговоря на конкретно повдигнатите въпроси - понеже много от ораторите засегнаха програмите за икономическо възстановяване, че те наистина са много добра идея, защото има много ползи от включване на проекти за превенция на бедствията, които повече или по-малко можем да очакваме да се случат и следващата година - както беше казано преди, разискваме тези въпроси всяка година - защото ще генерират икономическа активност и ще създадат повече работни места, и защото ще предотвратят щети, възстановяването на които струва милиони евро. Затова те са инвестиции, които ще се възвърнат многократно и, разбира се, ще предотвратят човешките жертви от бедствията.
Накрая, искам да отбележа, че макар рискът от горски пожари или други бедствия, като наводнения, земетресения и дори военна намеса - защото Механизмът за гражданска защита на Общността се задейства при наводнения, земетресения и горски пожари и необходимост от изтегляне на населението, като например след конфликта в Ливан, където помогнахме с голям успех - да не може да бъде напълно отстранен, той може все пак да бъде намален чрез нашето сътрудничество и по-добра съвместна реакция на подобни бедствия. Комисията поема задължението да укрепи приноса на Общността за превенция, готовност, ответни действия и възстановяване при бедствия, за да предпази гражданите и околната среда.
Нека благодаря на Парламента още веднъж за активната му подкрепа във връзка с необходимостта от по-добро справяне с бедствията за благото на всички европейски граждани.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в сряда, 16 септември.
Писмени изявления (член 149)
Iosif Matula : Аз съм доста обезпокоен от размера на тези бедствия през последните години, които са причинени не само от природата, но и от човека, и които имат последици както за икономическата, така и за социалната инфраструктура. Нашият отговор на този феномен чрез фонд "Солидарност" на Европейския съюз предлага важно подпомагане за повторното застрояване на засегнатите от бедствия области, както и за намаляване на трансграничните им последици. Искам обаче да подчертая необходимостта от опростяване и подобряване на прозрачността на критериите за мобилизиране на фонда, за да могат засегнатите области да се възползват от помощта на Общността възможно най-бързо. Също така трябва да позволим повече региони да получат подпомагане, като въведем по-нисък таван на мобилизиране. Освен това аз подкрепям изготвянето на европейска стратегия за борба с природните бедствия и за утвърждаване на съвместна европейска служба, готова да реагира в случай на бедствие във всяка част на Европейския съюз.
Richard Seeber : Това лято отново имаше опустошителни горски пожари в някои области на Европа, които не само причиниха значителни икономически щети, но и отнеха живота на 11 души. Европа трябва да покаже солидарност във връзка с тези природни бедствия. Подобни извънредни ситуации дават възможност на Общността да покаже качествата си, а на гражданите на Европа - да получат конкретна практическа полза от страна на Европейския съюз. При практическото изпълнение обаче трябва да се съобразим с принципа на субсидиарност. Държавите-членки са тези, които са отговорни за превантивната подготовка за бедствия и за съставяне на планове за управление в извънредни ситуации и Европейският съюз не трябва да се намесва в тези важни компетентности от страна на държавите-членки. Фондът "Солидарност" на Общността е стабилен и ценен финансов инструмент за управление. В дългосрочен план стратегията за предотвратяване на такива пожари в Европа трябва да бъде подобрена, а ние трябва да спрем да разчитаме на краткосрочното управление на кризи.
Dominique Vlasto : Предвид трагичните пожари, които отново опустошиха южна Европа, трябва да реагираме, за да успеем да сложим край на тези нетърпими събития. Първо, като организираме средствата за намеса по-добре: според г-н Barnier трябва да се създадат европейски сили за гражданска защита, които да могат да се намесват в помощ на националните служби. За да бъде потушен един пожар, е необходима широкообхватна и бърза намеса: европейската солидарност трябва да бъде по-ефективна. Превенцията обаче продължава да бъде от съществена важност: горите трябва да бъдат поддържани и разчиствани. В южна Франция 75% от горите са частна собственост. Затова е важно да се получи подкрепата на собствениците, които да бъдат насърчени да поддържат залесените си земи. В частност това означава регенериране на средиземноморските гори, икономическите постъпления от които са твърде бавни: инициативите, подпомагани от структурния фонд, трябва да насърчат редовното вземане на проби от биомаса и използването й за енергийни цели и развитието на устойчиво горско стопанство и отговорен екотуризъм. Затова призовавам Европейската комисия да установи характеристиките на средиземноморските гори и да предложи план за действие за тяхното опазване и по-добро използване на природните им ресурси. Това е най-малкото, което може да се направи, за да се намали рискът от пожари в дългосрочен план и за да се възстановяват деликатните екосистеми на Южна Европа.
| bg |
Писмени декларации (член 116 от правилника): вж. протоколи
| bg |
Практически аспекти на прегледа на инструментите на ЕС в подкрепа на финансирането на МСП през следващия програмен период (разискване)
Председател: Следващата точка е изявление на Комисията относно някои практически аспекти на прегледа на инструментите на ЕС в подкрепа на финансирането на МСП през следващия програмен период.
Антонио Таяни: Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, въпросът, пред който сме изправени, е как Комисията възнамерява да помогне на малките предприятия да намерят финансирането, от което се нуждаят за постигане на растеж. В стратегията "Европа 2020" Комисията обеща да се концентрира върху растежа, основан на познание и иновации. Предприемачите, които създават нови предприятия и въвеждат нови идеи, създават работни места и растеж. Ето защо ние трябва да насочим усилията си в такава посока, че да може нашите предприятия да разполагат с необходимите ресурси, което очевидно включва финансиране и по-конкретно средства за иновации. Всъщност никога няма да се уморя да повтарям, че няма растеж, няма конкурентоспособност, ако няма иновации.
Преди всичко в предложенията си Комисията възнамерява да постави акцент върху изследванията и иновациите. Както се вижда от приетата от Европейската комисия миналата седмица Зелена книга относно финансирането на изследванията и иновациите в бъдеще, Комисията ще се опита да опрости управлението на тези програми, като използва свързани инструменти. Свързаните инструменти от този вид ще опростят управлението и отношенията с нашите партньори и ще служат като гаранция за по-голяма прозрачност на пазара. Ето защо опростяването и гъвкавостта ще бъдат ключови думи при работата ни в бъдеще, която ще се концентрира върху стимулиране на растежа и подкрепа за малките и средните предприятия (МСП).
Програмите и общото финансиране всъщност трябва да бъдат лесно достъпни за всички европейски предприятия и най-вече за тези, които имат потенциал за растеж. Убеден съм, че за да се постигне тази цел, програмите за МСП трябва да се реорганизират в една обща програма за растеж и конкурентоспособност, като се вземе предвид натрупаният до този момент опит, най-вече с оглед осигуряване на необходимата гъвкавост на пазарите и в нашите икономики през следващия програмен период.
Второ, в своите предложения Комисията възнамерява да постави акцент върху инструментите за финансиране, т.е. да премине от култура на предоставяне на безвъзмездна помощ към кредитиране на предприятията. Очевидно този подход ще бъде от полза за онези, които могат да представят добре обоснован бизнес план. Едно постижение, което можем да приемем като отправна точка, със сигурност са гаранциите и инвестициите в рисков капитал, предвидени в Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации. Тези инструменти се допълниха много успешно. До момента ние сме помогнали на над 100 000 МСП, а до края на програмата броят им ще надхвърли 300 000.
В допълнение бих искал да подчертая, че първите инвестиции на Съюза в рисков капитал възлизат на 98% от инвестициите в капитал, което има дори още по-голямо значение, когато се замислим над факта, че само с 2% сме успели да допринесем за растежа на редица европейски МСП. Освен това друг важен аспект е фактът, че тук не става въпрос за бюрократични инструменти. Всъщност тези средства се получават от банки и фондове за рисков капитал. Накратко, не е необходимо да ги искаме от Брюксел. Знаем, че МСП оценяват гъвкавостта на тези инструменти, както и това, че те са лесно достъпни.
Бих искал да подчертая, че преди няколко дни Европейският съвет прикани Комисията да въведе схема за рисков капитал за целия Европейски съюз и Комисията възнамерява да го направи. Всъщност ние споделяме безпокойството на Съвета по отношение на различията в пазарите на рисков капитал. Освен това ние много добре знаем каква е ползата от схемите за гарантиране на кредити, които помагат на огромен брой малки предприятия. Мога да ви уверя, че Комисията е убедена, че гаранциите при заеми са необходими както на европейско, така и на регионално равнище. Ето защо Комисията ще представи серия от съгласувани инструменти, предназначени за МСП. Във връзка с това приканваме държавите-членки, които са партньори в процеса на вземане на решение във връзка с прилагането на структурните фондове, да се присъединят към нас при изпълнението на тази задача. Това е работата, извършена във връзка с бъдещото финансово програмиране.
Бих желал да изясня обаче, че междувременно Комисията не е бездействала. На 28 октомври миналата година поставих началото на Финансов форум за МСП с цел да се наблюдава процесът на финансиране на малките и средните предприятия, да се насърчават най-добрите практики и нови решения. Този постоянен форум осигурява възможност на малките и средните предприятия редовно да се срещат с кредитни институции. Ситуацията на пазара и правната рамка, съгласно която МСП получават достъп до финансиране, непрекъснато се преразглеждат. Проведоха се и разисквания относно начините за развиване на европейския пазар за финансиране тип "мецанин" и се радвам да ви кажа, че имаме напредък по този въпрос.
И накрая, също толкова важно е да имаме друг поглед към регулаторната рамка. Тук трябва специално да благодаря на моя колега г-н Мишел Барние, който в съобщението си "За Акт за единния пазар" предлага предприемане на важни инициативи, за да направим нашето законодателство по-ефективно, в това число законодателството за единния пазар на рисков капитал. Общата ни цел всъщност е точно тази: да насърчим единния пазар и да създадем най-добрите условия за растеж, конкурентоспособност и предприемачество.
Що се отнася до капиталовите изисквания за банките (Базел III), които също попадат в областта на компетентност на г-н Барние, Комисията ще направи законодателни предложения през юни 2011 г. Те ще включват задълбочена оценка на микро- и макроикономическите ефекти от подобни мерки, която ще гарантира, че сроковете и въздействието на нашите предложения са добре обмислени, както и че те са съобразени и със случващото се в други части на света.
В заключение, задължение на бюджетния орган, Европейския парламент и Съвета, е да решат как да се използват ограничените налични средства на европейско равнище. В този период, когато финансите са ограничени, става ясно, че е все по-важно тези ресурси да се изразходват разумно. Убеден съм, че финансовите инструменти ще допринесат за увеличаване на ресурсите на Европейския съюз и за мобилизиране на частните инвестиции.
Можете да бъдете сигурни, че Комисията ще продължи да работи за това, нашите предложения винаги да са концентрирани върху значението, което има развитието на МСП за бъдещето на Европа, тъй като сме убедени, че цялата работа, която предстои да се свърши през следващите няколко месеца, за да излезем най-накрая от кризата, включително преструктурирането на основните отрасли, ще трябва отчита ролята, която могат да изиграят малките и средните предприятия. Според мен единствено те ще могат да създават нови работни места и следователно да се справят със социалните аспекти на финансовата криза, която преживяваме, и естествено те ще осигурят подходяща възможност за полагане началото на нов етап след икономическата криза.
Bendt Bendtsen: Г-н председател, преди всичко бих искал да благодаря на члена на Комисията, г-н Таяни, за изявлението. Избрахме да разгледаме този въпрос днес, защото сега е по-важно от всякога да се концентрираме върху осигуряване на финансиране за малките и средните предприятия в Европа. Няма и следа от съмнение, че ограниченият достъп на МСП до финансиране е основна пречка за създаване на растеж и на нови предприятия и че тази ситуация се влоши от икономическата криза, която преживяваме в момента. Получаването на финансиране от европейски банки стана много по-трудно. МСП в Европа зависят в голяма степен от банковото финансиране за разлика от предприятията в Америка например.
В допълнение предстои да се въведат разпоредбите на Базел III; с други думи предстои да се въведе Директивата за капиталовите изисквания. Съществува риск това да доведе дори до по-големи трудности, когато става въпрос за предоставяне на рисков капитал за нашите малки и средни предприятия. Фактът, че така чувствителният към капитали и рискове банков сектор сега изисква по-голяма защита на обезпечението и по-високи рискови премии, е обезпокоителен. Това ще доведе до недостиг на финансиране и пропуснати бизнес възможности, което отново автоматично означава загуба на работни места.
Необходимо е Европа да стане по-конкурентоспособна. Ето защо трябва да укрепим онези инструменти на ЕС, които могат да допринесат за повишаване на инвестициите, иновациите и развитието на МСП, и бих искал да призова да се увеличи бюджетното финансиране за иновации и за вече съществуващите инструменти. Комисията, разбира се, трябва да гарантира, че при следващото поколение програми ще се отдели по-голямо внимание на финансирането тип "мецанин" и че вече съществуващите мерки за подпомагане на МСП, а именно Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, структурните фондове, Седмата рамкова програма за изследвания и т.н., ще бъдат по-последователни. Ето защо мога единствено да кажа, че това е това е въпрос, върху който ние в Парламента трябва да се концентрираме сериозно през следващите месеци.
Edit Herczog: Г-н председател, г-н Таяни, тази вечер аз също бих желала да говоря на родния си език, за да могат малките и средните предприятия да проследят коментарите ми. Към момента законодателният пакет за малките и средните предприятия си поставя три основни цели. Първата е да се помогне за увеличаването на приходите на МСП чрез навлизане на европейските пазари и представяне на иновативни продукти на пазара. Втората е съкращаване на разходите чрез намаляване на бюрокрацията. Отличен пример за това е Директивата за услугите. Третата ни цел е да опростим и улесним достъпа до инструменти за финансиране за сектора на МСП.
В рамките на Европейския съюз малките и средните предприятия произвеждат една трета от БВП. Ако продължим с тези изчисления, една трета от европейския бюджет се дължи на сектора на МСП. Обратно, ако погледнем какъв дял от бюджета на ЕС е посветен на МСП, няма да останем доволни. Ще видим, че към края на 2010 г близо 100 000 МСП са получили някаква форма на банкова гаранция от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и това е сериозен брой, но е твърде малко за 23 милиона предприятия. Възможно е броят им да нарасне до 200 000 МСП, но дори тогава това би било малко на фона на съществуващите 23 милиона. Успяхме да мобилизираме средства на стойност 1,3 млрд., но ако съпоставим тази сума с 23-те милиона предприятия и тяхната икономическа стойност, това е много, много малко. Г-н Таяни, трябва да успеем да създадем процесуална система в рамките на Европейския съюз, която да дава възможност инструментите, които се разпределят в ЕИБ, да се използват много по-лесно и много по-ефективно, отколкото в момента. От друга страна, като насърчаваме представянето на годишни доклади, трябва да успеем да гарантираме, че самите държави-членки подкрепят сектора на малките и средните предприятия не само да думи, но и на дела.
Г-н член на Комисията, бихме искали - чрез молбата си от името на пет политически групи, чрез нашето писмо, с което се обърнахме към Вас, да Ви призовем да не пренебрегвате сферата на предприемачеството, тъй като тя се опитва да оцелее въпреки изключително трудното положение, в което беше поставена след въвеждането на пакетите от мерки за фискална дисциплина. Можем да очакваме този сектор първи да отбележи растеж и да допринесе за нарастване на заетостта. Ние ще осигурим подкрепа за това в Парламента.
Olle Schmidt: Г-н председател, г-н член на Комисията, Комисията има всички основания да бъде амбициозна с оглед на факта, че вие, както и ние, сте изправени пред огромно предизвикателство. Имаме 20 милиона малки и средни предприятия, които заедно съставляват 99% от европейските предприятия. Често казваме, че малките предприятия в Европа са в центъра на европейската икономика. Това е вярно, но не означава, че не трябва да им позволяваме да се разрастват. Ето защо се нуждаем от улесненията за финансиране, които вече бяха споменати от моите колеги, както и от самия Вас, г-н Таяни. Освен другото, ние трябва да използваме вече съществуващите финансови улеснения и бих искал да призова за усвояване в по-голяма степен на структурните фондове например.
Както спомена г-н Bendtsen, проблемите пред европейските малки и средни предприятия непрекъснато се увеличават. Парламентът създаде редица правила в рамките на финансовите пазари, повечето от които бяха необходими. Тези правила обаче повишиха разходите по заемите на малките предприятия. Трябва да сме наясно с това и да внимаваме, когато предлагаме различни правила. Във всички случаи трябва да сме наясно какво ще струва това в крайна сметка.
Г-н Bendtsen спомена също така критериите, с които всички ние сме запознати. Г-н Таяни, вие говорихте за опростяване и гъвкавост и считате, че тези подобрения трябва да бъдат отразени в програмите и улесненията на ЕС за финансиране. Искате да сложим край на бюрокрацията и сложните процедури. Дали обаче наистина вярвате, че малките и средните предприятия считат, че Европейският съюз прави точно това? Не създаваме ли по-скоро повече бюрокрация и по-сложни процедури? Във връзка с това считам, че се трябва да променим коренно отношението си.
Както казах, имаме 20 милиона малки предприятия в Европа, но и над 20 милиона безработни. Знаем, че социалното изключване и бедността нарастват и за да се справим с това, ние и Комисията трябва да можем да предприемем категорични действия, за да осигурим финансови улеснения за малките и средните предприятия, защото в тях ще се създават работни места в Европа.
Ryszard Czarnecki: от името на групата ECR. - (PL) Г-н председател, говорим за сектор от икономиката, който е от решаващо значение, защото като цяло малките и средните предприятия всъщност са най-големият работодател в Европейския съюз. Те осигуряват много повече работни места, отколкото големите фирми. Освен това МСП, които често са семейни предприятия, бяха най-силно засегнати от икономическата криза. Ще стигна и по-далеч, като кажа, че социалните разходи от загубата на работна сила в този сектор са от невероятно значение. Разбира се, възможно е най-големите фирми и най-големите промишлени лобита да са по-ефективни, когато се защитават, но МСП трябва да бъдат защитени, защото всъщност по този начин ще бъдат защитени гражданите и данъкоплатците на държави-членки на ЕС. Искам да кажа още нещо. Бих желал да подчертая много силно, че държавите-членки на ЕС не трябва да прехвърлят отговорността за всичко на Европейския съюз като такъв. Самите те трябва да се грижат за МСП, но в по-голямата си част не го правят. По този въпрос съм съгласен с казаното от г-жа Herczog.
Claudio Morganti: Г-н председател, госпожи и господа, през последните няколко години става все по-трудно малките и средните предприятия да получават заеми, за което съществена роля изигра и глобалната финансова криза, а за тях е важно да имат лесен достъп до кредитиране.
Оказа се, че инструментите, които са били използвани до момента от Европейския съюз за финансовата рамка за периода 2007-2013 г., имат сериозни недостатъци в някои области, като например недостиг на ресурси и покритие, наличие на тежки административни ограничения, а да не говорим за факта, че те са разпръснати в множество и различни насоки на действие. В новата финансова рамка трябва да се съсредоточим върху опростяването на правилата за малките и средните предприятия - правила, които са огромна пречка най-вече за по-малките предприятия - например да помислим за установяването на една институция за контакт за достъп до европейско финансиране.
Ще бъде необходимо да се стимулира използването на нови инструменти за финансиране, които да улеснят достъпа до кредитиране, да се осигури точна схема за гарантиране на заеми и да се даде приоритет на реалната помощ в трудната начална фаза на развитие, особено по отношение на като цяло иновативните и технологичните предприятия. Ето защо трябва по-конкретно да улесним до колкото е възможно сектора, в който са заети над 100 милиона души, и без съмнение е най-мощният двигател за растеж и развитие.
Димитър Стоянов: Аз ще се включа в общото настроение, което усещам тук в тази зала по отношение на малките и средни предприятия, и ще кажа от мое име също така, че съм напълно съгласен с това, което беше казано преди това, че малките и средни предприятия бяха тези, които пострадаха най-тежко от икономическата криза.
Също така съм съгласен с г-н Czarnecki, който каза, че най-често става дума за малки семейни предприятия, от които отделните семейства извличат основна част от своя доход. Когато бъде ударена една голяма корпорация, защото корпорациите също пострадаха в икономическата криза, но ударът върху голяма корпорация само намалява нейната печалба. Ударът върху едно малко предприятие води до загуба на доход, който е жизнено важен за семейството, което се изхранва от този доход.
И затова бих искал да кажа, че много внимателно трябва да се правят промени, тъй като и леви, и десни мерки могат да имат лош ефект върху малките и средни предприятия, когато бъдат насочени по определен начин.
Искам да кажа, че само даването на финансови и банкови гаранции няма да е достатъчно и ние имаме нужда от по-голямо развитие на правото, по-голяма, ако искате, регулация в банковия сектор, който да осигури финансиране на малките предприятия, и най-после да се постави въпросът така, че не да гледаме някаква равнопоставеност, която не съществува - малките не се равнопоставени на големите, а да направим така, че те действително да могат да бъдат конкурентоспособни, когато дойде голямата корпорация.
Paul Rübig: (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, първо, бих искал да благодаря на г-н Bendtsen, защото Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации е един от основните стълбове за предприятията и за финансиране в тази област. Програмите JEREMIE и JASMINE, както и програмата Еразъм за млади предприемачи са изключително важни, за да помогнем на хората да опознаят пазарите. Бих искал да благодаря на г-жа Herczog за това, че подкрепи ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд, както и за призива й за увеличаване на наличните средства. Бих искал обаче да отправя призив към г-н Таяни да гарантира, че целите за 2020 г. включват и задължителното изискване за 20% капиталова база за МСП. Това е нещо, което ние вече изискваме от всички банки, така че същото следва да се прилага и за МСП. Важно е и за двата сектора.
Бих искал да предложа също така данък върху доходите да се налага само когато постъпленията бъдат изнесени извън дружеството. С други думи, трябва да бъде възможно да реинвестират приходи под формата на акционерен капитал. Ако обаче даден предприемач или работник изнася парите от едно дружество, тогава те трябва да бъдат облагани с данъци по нормалния начин.
Една последна бележка ми се струва особено важна и това е възможността да се отписва дълг от не по-малко от 5000 евро. Ние считаме, че трябва да се разреши правото на обезценяване на приходи до 5000 евро. Това ще осигури най-добрата основа за постигане на равновесие между рисковия и акционерния капитал за правилното финансиране на заеми.
George Sabin Cutaş: (RO) Г-н председател, принципът "Мисли първо за малките", който е основополагащ за политиката на Европейската комисия по отношение на предприемачеството, е важен. Не бива да забравяме, че две трети от работните места в Европейския съюз се създават от МСП. При настоящата криза обаче МСП изпитват затруднения при достъпа до кредитиране, тъй като банките ги считат за рискови. Наистина насърчаването на публични гаранционни схеми в държавите-членки и разпоредбата за достъп до гаранциите, предлагана от Европейската инвестиционна банка за облекчаване на ограниченията за финансирането, трябва да бъдат наблюдавани.
Забелязваме също така трудности при предоставяне на информация относно условията за разпределяне на средствата и в някои случаи дори липса на административен капацитет, който е необходим по места за посредничество за получаване на заеми.
В периода 2014-2020 г. Европейската комисия трябва да се съсредоточи върху постигането на по-голяма прозрачност при отношенията между представителите на финансовия сектор и предприятията и върху достъпа до консултантски услуги за предоставяне на информация относно платформите за кредитиране и съществуващите условия за МСП. В същото време като защитник на политиките на ЕС, Европейската инвестиционна банка е длъжна да предлага техническа помощ на националните и местните администрации, за да улесни достъпа на предприемачите до финансиране.
Elisabetta Gardini: (IT) Г-н председател, г-н Таяни, госпожи и господа, от фундаментално значение е да се укрепи паневропейският ангажимент за подпомагане на малките и средните предприятия, защото, както беше споменато, те имат решаващи тегло и роля в социалното устройство на Съюза и те наистина осигуряват икономическо възстановяване. В този смисъл бих желала да припомня, че в периода 2002-2008 г. с отбелязания от тях силен растеж те създадоха 9 400 000 нови работни места и вече бяха движещата сила на заетостта. Днес в резултат от кризата те загубиха една трета от работните места, които създадоха.
Следователно е необходимо да създадем специфични инструменти, които да възвърнат способността на малките и средните предприятия да произвеждат и да създават нови работни места, защото от това ще спечели цялото общество. Достъпът до кредитиране със сигурност е един от ключовите въпроси, който се цени изключително високо от предприемачите. През първата половина на 2010 г. 18% от малките и средните предприятия са получили отказ за банково кредитиране в сравнение с 12% през предходната година. Тези данни са от проучване на Европейската централна банка.
Именно достъпът до кредитиране наред с административното опростяване и достъпът до пазари ще бъдат сред ключовите приоритети, определени от законодателния акт за малкия бизнес, който ще бъде представен в Рим следващата седмица от г-н Таяни и който ние горещо приветстваме. Накрая искам да спомена, че съм родом от една част на Италия - североизточната, която бележи огромно развитие и значителен растеж точно заради интелигентния режим на предоставяне на кредити, който върви ръка за ръка с растежа на малките и средните предприятия. Нека последваме този пример.
Zoran Thaler: (SL) Г-н председател, бих искал да се присъединя към колегите, които предлагат политиците, държавите-членки и Европейският съюз да поставят малките и средните предприятия в центъра на своите усилия за икономическо възстановяване.
Деветдесет и девет процента от всички предприятия в Европейския съюз попадат в тази категория, а те създават над 100 милиона работни места. Какво безпокои малките или средните предприятия в Европейския съюз тогава? Нека не забравяме този въпрос при днешното разискване.
Преди всичко тези предприятия се безпокоят от неизплащането на фактури и липсата на дисциплина на плащане. Предприятията получават плащания по фактурите си след 90 или 120 дни, а понякога дори не получават плащания. Финансовата и икономическа криза влоши сериозно този проблем, а МСП са най-беззащитни пред тези трудности.
Ние в Европейския съюз приехме ново законодателство. Ето защо сега е моментът държавите-членки да повишат дисциплината си и по-конкретно дисциплината на плащане. Оттук започва всичко и след това тръгва надолу по веригата.
Второ, тези предприятия -малките и средните, се безпокоят за финансирането. Много от тях не биха имали никакви финансови проблеми, ако им се изплащаха фактурите. Банките се оттеглиха в черупките си и вече не работят по предназначение. Ето защо икономическият растеж в Европейския съюз е много по-малък, отколкото би могъл да бъде. Подкрепям мерките на Комисията, застъпени от г-н Таяни, и я призовавам да постави малките и средните предприятия в центъра на своите усилия. Сега е моментът съвместно да приложим препоръките на законодателния акт за малкия бизнес.
Seán Kelly: (EN) Г-н председател, това е един добър следобед за Европейския парламент и Европейския съюз що се отнася до темите, които обсъждаме и които наистина оказват влияние върху реалната икономиката. Обсъдихме Директивата за услугите, единния патент, а сега и новите инструменти за подпомагане на МСП. Беше споменато, че МСП имат жизнено важно знание, както и че ако всяко МСП създаде едно допълнително работно място, в Европа няма да има безработица. За много от тях създаването на допълнително работно място няма да бъде много трудно и особено ако получат кредитиране, но фактите сочат, че те не могат да получат кредитиране.
Всеки уикенд се срещам с представители на бизнеса, които не могат да получат кредитиране и особено в моята страна. Миналия уикенд се срещнах с човек, който се е нуждаел от 4000 евро за паричния поток на едно МСП и не ги е получил. Следователно ситуацията в моята страна е хронична. Въпреки факта, че ЕЦБ капитализира банките, тези средства не се предават нататък и този въпрос със сигурност трябва да бъде разгледан, защото резултатите не са много добри.
Вече сме чували мантрата, че банките са твърде големи, за да фалират. Трябва да променим тази мантра, за да звучи така: МСП са твърде важни, за да фалират. Ако им дадем кредитиране и подкрепа, всяко едно от тях със сигурност може да създаде едно допълнително работно място, а едно допълнително работно място ще ни изведе от рецесията, в която се намираме. Не искаме твърде много, а тази вечер, обсъждайки новите инструменти за подпомагане на МСП, със сигурност можем да изминем дълъг път в тази посока.
Elena Băsescu: (RO) Г-н председател, осигуряването на подкрепа за МСП и предприемачите предлага изход от финансовата криза. Осигуряването на достъп до единния пазар и подобряването на прилагането на законодателния акт за малкия бизнес трябва да бъдат приоритети както на национално равнище, така и на равнище ЕС. Бих желала да отбележа, че настоящите мерки все още не успяват да се справят с трудностите, които пречат на развитието на МСП. Всъщност 23 милиона европейски МСП очакват положителни действия от страна на Комисията.
Друг важен аспект е и разработването на алтернативни източници на финансиране. Необходимо е да се приемат инициативи с цел повишаване на достъпа до капиталовите пазари и създаване на по-добри данъчни стимули за инвеститорите. Необходимо е да се обърне специално внимание на подкрепата за финансиране на широка основа на иновативни дружества. Предстои румънското правителство да приеме програма за насърчаването на млади предприемачи, които да създадат и развият микропредприятия. Това е конкретна нова мярка от пакета с инициативи на правителството за стимулиране на бизнес-сектора.
Zigmantas Balčytis: (LT) Г-н председател, финансирането на малките и средните предприятия остава съществен проблем. Въпреки предприетите мерки ситуацията в този важен сектор днес остава критична.
Мисля, че сте запознати с аналитичния доклад на международна организация Bankwatch, в който се прави анализ на разпределението на кредитите на Европейската инвестиционна банка в четири държави-членки. Докладът сочи, че до този момент предоставените от Европейската инвестиционна банка заеми са били основно само от полза за самите банки, на които са разпределени 15 милиарда евро и им е определен срок да намерят дружества, които се нуждаят от тази подкрепа.
Съществува опасение, че въпреки че средствата са получени от Европейската инвестиционна банка, търговските банки са затегнали условията за предоставяне на кредити за малките и средните предприятия и средствата са използвани предимно за финансиране на големи и проспериращи дружества.
Считам, че подобна ситуация е знак за това, че в тази област има нужда от много по-строго наблюдение и контрол на търговските банки и Европейската комисия трябва да играе по-голяма роля, за да се предотврати неправилното усвояване на тази помощ.
Pat the Cope Gallagher: (EN) Г-н председател, бих искал да приветствам изявлението на Комисията относно прегледа на инструментите на ЕС в подкрепа на финансирането на МСП. Пределно ясно е, че цената, а всъщност и достъпът до кредитиране, остават единственото най-голямо предизвикателство пред сектора на МСП в Европа, а и в моята родна страна - Ирландия.
Много жизнеспособни предприятия продължават да изпитват трудности при достъпа до задоволителен кредит от банки. Това е неприемливо. Мога да говоря само за своята страна, но предвид подкрепата, която секторът на МСП получава от данъкоплатците в Ирландия, този сектор е двигателят на растежа на икономиката. Частният сектор създава работни места. Всичко, което правим ние в Комисията, Парламента и Съвета, е да създаваме икономическа атмосфера, която да благоприятства инвестициите, и трябва да продължим да го правим.
Радвам се, че г-н Таяни засегна въпроса за гъвкавостта и каза, че достъпът до капитал не трябва да бъде бюрократичен, но той просто следва изявлението на председателя на Комисията от обръщението му "За състоянието на Съюза". Трябва отблизо да наблюдаваме какво се случва, защото председателят каза, че благодарение на европейските дружества бихме могли да спестяваме по 38 млрд. евро годишно. Необходимо е да гарантираме, че ще помогнем на тези малки дружества, защото те ще допринесат за създаване на работни места и ще намалят безработицата.
Ilda Figueiredo: (PT) Г-н председател, положението в редица микро и малки предприятия в много държави от Европейския съюз е критично, тъй като те бяха най-сериозно засегнати от икономическата криза и неолибералните политики. В Португалия десетки хиляди малки, семейни предприятия, т.е. малки и средни предприятия (МСП), преустановяват дейността си в редица сектори - промишленост, търговия, услуги и селско стопанство, като по този начин се увеличават безработицата и бедността.
Проблемите с банковите кредити, бюрокрацията и затрудненият достъп специално на микро и малките предприятия до помощи от ЕС, задушават икономическото развитие на големите области и спират растежа на заетостта. Ето защо е необходима цялостна промяна на политиката в тези области, за да се окаже ефективна подкрепа на МСП, а финансовата система трябва да бъде призована да осигури достъп до кредитиране за МСП, както и да се осигури достатъчно помощ от ЕС.
Andreas Mölzer: (DE) Г-н председател, Европейският съюз винаги прекалява с възхвалата за малките и средните предприятия като движеща сила за икономиката и основен източник на заетост особено когато работодателите не съкращават незабавно работниците си - дори във времена на рецесия. В същото време десетилетия наред същите тези предприятия биват затрупвани с бюрокрация и биват поставяни в неизгодна позиция, когато става въпрос за субсидии на ЕС. На хартия стартираме инициатива след инициатива за МСП. На практика обаче малките и средните предприятия се оказват неспособни да се доберат до капитал благодарение на разпоредбите на Базел II, а сега и на Базел III.
Иновацията е жизнено важна за оцеляването на МСП в бъдеще. За нея обаче са необходими средства и изследвания. Разбира се, похвално е, че МСП ще получат по-голямо внимание в бъдеще съгласно новите правила на ЕС за процедурите за възлагане на обществени поръчки и че ще се улесни достъпът им до финансиране за изследвания от страна на Европейския съюз. Въпреки това е факт, че много МСП не могат да оцелеят достатъчно дълго, за да видят резултатите от тези отдавна обсъждани мерки, тъй като ще фалират поради липса на средства.
Petru Constantin Luhan: (RO) Г-н председател, както знаете, в Румъния МСП са изправени малко или много пред същите проблеми като тези в другите държави-членки предвид спецификата и сложността на настоящия период. Все пак има аспекти относно подобряването на възможностите за получаване на финансова подкрепа от МСП, които произтичат предимно от достъпа до техническа помощ, насочена към оценка на финансовите инструменти, особено на онези, посветени на повишаване на капацитета за изследвания и развитие.
Считам за необходимо да се повиши достъпът до висококачествена информация и конкурентни услуги. Трябва да ви припомня, че по време на пленарното заседание през септември представителят на Европейската комисия заяви, че през 2011 г. е планирано в интернет да се появи онлайн платформа за обучение специално за МСП. Целта й е да се улесни достъпът на МСП до проекти за изследвания и развитие и да се използват резултатите от тях, като се осигури достъп до безплатно онлайн обучение, персонализирана информация и форум за общуване. Свързаното с използването на финансовите инструменти обучение на управителите на МСП, освен че ще бъде в подкрепа на съответните процедури и ще намали бюрокрацията, може да доведе и до постигане на много по-ефективни резултати.
Giovanni Collino: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, с радост посрещнах изказването на г-н Таяни. Той отново постави акцент върху един фактор с изключително значение, а именно, че малките и средните предприятия са виждани и усещани като модел за производство и следователно социален модел, тъй като те са основна градивна единица, когато става въпрос за заетостта.
Икономическата криза, която преживяваме, не е преходна, а структурна, и е свързана с промените в пазарите като поредно следствие от глобализацията. Малките и средните предприятия са 99% от цялата европейска промишленост. Проектът на резолюция очертава някои неизбежни изисквания, а именно: по-добра информация, улеснен достъп до кредити и по-малко бюрокрация, за да се улесни достъпът до ресурсите на Европейския съюз.
Както потвърди и самият член на Комисията, има нужда от допълнително опростяване и гъвкавост, както и от повече ресурси за иновации и изследвания. Необходимо е Европейската комисия да разработи нови насоки, които да бъдат по-ясни и всеобхватни, за да се улесни достъпът на малките и средните предприятия до полезна информация. Има нужда и от нова перспектива за кредитирането. Във време на криза не е справедливо само малките и средните предприятия да плащат, докато банковата система продължава да печели и да увеличава приходите си.
Важно е да се гарантира, че новата рамка на Европейската комисия ще вземе предвид тези изисквания, за да може стратегията "Европа 2020" да бъде нещо повече от празна черупка и всъщност да съдържа подходящи инструменти за постигане на целите, които си поставя.
Vasilica Viorica Dăncilă: (RO) Г-н председател, бих желала да подчертая, че пречките пред развитието на МСП, създаването на работни места и иновациите в Европа все още не са отстранени. Ето защо считам, че конкретните стратегии, мерки и планове за действие на Европейската комисия трябва да бъдат подобрени. Двадесет и три милиона МСП очакват положителни стъпки в области като възлагане на обществени поръчки, справяне със закъснели плащания, достъп до професионално обучение, подкрепа за предприемачеството и подобрения в областта на данъчното облагане и финансирането.
Осигуряването на подкрепа за МСП и предприемачите предлага изход от финансовата криза. Подобряването на регулациите и осигуряването на достъп до единния пазар и подобряването на прилагането на законодателния акт за малкия бизнес трябва да бъдат приоритети както на национално равнище, така и на равнище ЕС.
Czesław Adam Siekierski: (PL) Г-н председател, основното необходимо условие за успешна политика към предприятията, включително малките и средните предприятия, е да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар. Свободното движение на стоки означава, че всички предприятия имат достъп до по-голям брой потенциални клиенти, въпреки че трябва да бъдат готови и за по-голяма конкуренция. Законодателството относно единния пазар трябва да бъде актуализирано непрекъснато, за да се гарантира равно третиране на всички предприятия в Съюза. Важно е да се наблюдава склонността на държавите-членки да предпазват своята национална промишленост.
Всички ние казваме, че малките и средните предприятия са основата на модерните европейски икономики, че те са важен фактор за икономическия растеж, че в сектора са заети две трети от всички работещи хора в Съюза и че създава една трета от БВП на ЕС. Нека не забравяме, че една трудна ситуация при МСП засяга преди всичко съдбите на хората, които работят в тях, защото в по-голямата си част това са семейни фирми. Тези фирми фалират на по-късен етап, така че изглежда, че повечето от тях са реагирали бавно на кризата, но това не означава, че тя не е засегнала икономическото им състояние.
И накрая, бих искал да кажа, че за този сектор е необходима специална подкрепа, за да се насърчи въвеждането на иновативни методи и тя трябва да дойде от Европейския съюз.
Антонио Таяни: Г-н председател, разискването тази вечер, както може би вече личи от текста на проекта на резолюция, подчерта пълното съгласие, което съществува между желанието на Парламента и Комисията да поставят реалната икономика в центъра на икономическата политика с цел излизане от кризата и да отделят специално внимание на малките и средните предприятия, които са живецът на нашата икономика.
Европейската комисия е твърдо решена да се опита да превърне политическия избор в конкретни действия и не е чиста случайност, че благодарение на подкрепата на Парламента и Съвета приехме текста на Директивата за закъснелите плащания, която е от фундаментално значение за малките и средните предприятия. В момента от нас зависи да призовем държавите-членки да ускорят темпа, с който транспонират директивата в националното законодателство (разполагат с 24 месеца от този октомври), въпреки че самият аз бих искал държавите-членки да ускорят транспонирането на една такава директива, която има пряко въздействие върху възможностите за връщане на непогасените задължения, за да могат тези средства да се използват за иновации. Близо 180 млрд. евро ще бъдат пуснати в обращение при влизане в сила на директивата.
Това обаче не е достатъчно. Що се отнася до помощта за малките и средните предприятия, на 23 февруари Комисията ще приеме ревизирания законодателен акт, включително единични звена за контакт за достъп до финансиране, което ще бъде едно от предложенията, които ще представим пред държавите-членки. Освен това ще поканим всички държави-членки и всички местни органи да номинират мистър или мис МСП.
На 16 февруари ще назнача Daniel Calleja за заместник генерален директор на нова служба в Европейската комисия. Той ще отговаря за наблюдението и проверката на прилагането на законодателния акт за малкия бизнес и ще бъде лице за контакти за европейските МСП по отношение на политиката на Комисията. В текста на законодателния акт за малкия бизнес - който, отбележете, ще приемем на 23 февруари, всички държави-членки са приканени да действат по същия начин, точно както ще приканим да действат и местните общности със законодателни правомощия.
По отношение на финансирането: проблемът с достъпа до непогасените салда на длъжниците, за които вече говорихме в контекста на Директивата за закъснелите плащания, и с достъпа до кредитиране, необходимо или поискано от малките и средните предприятия, може да се реши единствено чрез опит да се активират връзките между кредитните институции и бизнеса, а също и с Европейската инвестиционна банка. Ето защо приемам твърденията на онези, които са съгласни, че е необходимо да задълбочим тези връзки, както и да премахнем затрудненията, които в миналото и особено по време на кризата, доведоха до забавяне на плащанията с известните 30 млрд. евро, предназначени за малките и средните предприятия, и които благодарение на затрудненията с трансферите към националните кредитни институции не са били изплатени на МСП навреме.
Трябва да кажа, че на първата среща на Финансовия форум за МСП беше отделено специално внимание на тази пречка, която важи и за Европейската инвестиционна банка, и за националните кредитни институции. В момента се работи усилено и на следващата среща ще бъдат внесени редица предложения за улесняване на достъпа на малките предприятия до кредитиране.
Ние, разбира се, вече работим в посока опростяване на проблемите и ще ви дам един такъв пример. Що се касае до регламента REACH аз поръчах да бъдат преведени на всички езици на Европейския съюз правилата за прилагане на един регламент, които е доста технически. Това беше силен сигнал за малките и средните предприятия, че не трябва да наемат експерти в областта на техническия английски или химическите технологии. В интерес на истината ние буквално отменихме регистрационната такса: постигнахме 90% намаление за регистрация по REACH за микропредприятия и 60% намаление за малки предприятия. Това са някои от конкретните неща, които също имат връзка с опростяването.
Разбира се, тестът за малките и средните предприятия, който се въвежда със законодателния акт за малкия бизнес, се запазва. Ще продължим да го използваме и прилагаме стриктно. Тестът за конкурентоспособност, познат като "проверка за годност", който въведохме с документа за промишлената политика, който също засяга конкурентоспособността, и съществуващото законодателство несъмнено също ще бъдат от полза за малките и средните предприятия. Трябва да поздравя г-н Rübig и се радвам на поканата и подкрепата на Парламента за това, да се ангажираме с увеличаване на финансирането за следващата Програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ II).
И накрая, мога да ви уверя, че съм съгласен с всичко, което беше казано. Тъй като винаги, когато имам възможност, държа да заявя становището си относно политиката за МСП, мога да потвърдя, че ще превърна в свой първостепенен приоритет това, да се уверя, че бюрократичните бариери, достъпът до кредити и политиката на подкрепа за малките и средните предприятия ще бъдат в основния дневен ред на члена на Комисията, отговорен за промишлеността и предприемачеството през следващите няколко години, т.е. до края на този мандат на Парламента. За мен подкрепата на Европейския парламент е от фундаментално значение, защото, както казах в началото на моя отговор, между вас и мен съществува пълно единомислие.
Председател: Получих едно предложение за резолюция, внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.
Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в сряда, 16 Февруари 2011 г.
Писмени изявления (член 149)
Ioan Enciu: В Европейския съюз е широко прието, че МСП се нуждаят от по-добър и по-директен достъп до финансиране. Както беше подчертано в Съобщението за 2020 г., финансовата криза сви наполовина потенциала на Европа за растеж. Може да се каже, че въздействието й върху реалната икономическа активност в Европа е по-голямо поради силно изразената зависимост на МСП от банкови заеми. Пътят за излизане от кризата за МСП е свързан с допълнителна подкрепа и създаване на капиталови пазари и малки иновативни предприятия. Създаването на Финансов форум за МСП през миналия май е сигнал за положителен напредък към подобряване на финансовите перспективи и бъдещата жизнеспособност на МСП в Европа. Считам, че над 1,8 млн. МСП са се възползвали от гаранциите за заеми през 2009 г. Не трябва да забравяме, че МСП са насъщният за европейската икономика. От решаващо значение е адекватното банково кредитиране да се върне към нормални равнища възможно най-скоро. Европа трябва да работи приоритетно за създаване на жизнеспособен пазар на рисков капитал.
Małgorzata Handzlik: В резултат от кризата на финансовите пазари достъпът на малките и средните предприятия до финансиране беше ограничен. Новосъздадените и иновативните предприятия изпитват особени трудности при получаване на финансова подкрепа, тъй като се счита, че дейността им е рискова. Икономическото възстановяване в голяма степен ще зависи от възможностите за развитие, които се разкриват пред МСП, които, в крайна сметка, са близо 99% от всички предприятия. Ето защо подкрепям днешната инициатива за преразглеждане на инструментите на ЕС в подкрепа на финансирането на МСП през следващия програмен период. По-конкретно трябва да се осигури достъп до нови форми на финансиране за предприятията, работещи върху иновативни методи. Считам също така, че опростяването на административните процедури и съществуващите регулации ще допринесе за повишаване на ефективността при управлението на европейските програми, създадени за МСП, както и до значителни спестявания за самите МСП, които ще посвещават по-малко време за административни дела и повече на проектите, по които работят.
Filip Kaczmarek: Доволен съм от резолюцията и разискването относно преразглеждането на инструментите на ЕС в подкрепа на финансирането на МСП. Подкрепата за МСП е значима, защото тези фирми са важни за настоящето и бъдещето на Европа. МСП са от ключово значение за поддържане на нашата конкурентоспособност, за възстановяването от кризата, за създаването на нови работни места и за увеличаването на иновациите в европейската икономика. Ние наистина трябва да подкрепим финансирането за МСП, но Европейският съюз може и трябва също така да предприеме и други стъпки за подпомагане на този сектор. Имам предвид, че трябва да се намалят административните и бюрократичните тежести. МСП трябва да имат възможност да функционират без пречки и да действат бързо. В САЩ на места стартирането на нов бизнес отнема 10 минути. Ако искаме да използваме предприемаческия потенциал на европейците, трябва да ги улесним, за да могат да осъществяват дейността си, и да освободим европейския пазар от ограниченията, които днес са знак за това, че не се възползваме от всички възможности за развитие. МСП са икономически модел, който е много ефективен и благоприятства социалното развитие. Повечето бедни и развиващите се страни нямат такъв сектор или той е много слабо развит. Това е косвено доказателство за огромното значение на този сектор за цялата икономика и за качеството на живот в отделните държави. Благодаря ви.
Vilja Savisaar-Toomast: Хубаво е, че сме свидетели на това, как Европейската комисия се справя с прегледа на ресурсите на ЕС за малките и средните предприятия (МСП), особено с оглед на следващия програмен период. Трябва да се каже обаче, че особено през последните две и половина години МСП се нуждаеха от допълнителна помощ, тъй като поради рецесията много от тях имаха проблеми с ликвидността. Казано съвсем ясно, банките отказваха да предоставят заеми на МСП или предоставяха такива при изключително високи лихви, което допълнително влоши положението на тези предприятия. Както в Естония, така и в Европейския съюз като цяло, МСП са 99% от всички предприятия, а микропредприятията са 83% от всички предприятия в Естония и 92% от всички предприятия в ЕС. Ето защо е важно да бъдат осигурени финансови средства за тях особено в години на криза. Искрено се надявам, че и Европейският съюз, и МСП много скоро ще обърнат кривата на икономиката във възходяща посока и че ще бъдем по-добре подготвени за кризи в бъдеще. Сегашната икономическа криза, предшествана от финансова криза, се задълбочи до голяма степен и от намалената ликвидност на МСП в резултат на позицията, която банките заеха при икономическата криза. Над две трети от работещите са заети в МСП и две трети от допълнителните приходи се създават от тези предприятия. Това не бива да се забравя и следователно трябва да допринесем за благото на тези предприятия.
Olga Sehnalová: ЕС подкрепя инструменти за малките и средните предприятия (МСП) и трябва, преди всичко да бъде възможно най-гъвкав и небюрократичен. Банките все още не са склонни да финансират по-рискови бизнес-планове, включително новосъздадени фирми и иновативни продукти. Следователно днес достъпът до финансиране е най-голямата пречка пред МСП. Ето защо е необходимо да укрепим различните методи за подпомагане на микрофинансирането за дружествата и да осигурим по-добра координация и взаимовръзка между вече съществуващите програми. Сложността и изразходваните средства и време обаче, както и прекомерните административни изисквания във връзка с относително малките суми също затрудняват достъпа до ресурси. Считам също така, че е важно да се повиши общото равнище на осведоменост относно съществуващите възможности и инструменти за подпомагане на МСП в ЕС.
| bg |
Време за гласуване
| bg |
28. Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2009 г.: Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR) (
| bg |
Развитието на системите ШИС II и ВИС (внесени предложения за резолюция): вж. протокола
| bg |
1. Искане за снемане на парламентарния имунитет на г-н Hans-Peter Martin (
| bg |
Земетресението в района на Abruzzes, Италия (разискване)
PПредседател: Следващата точка е изявлението на Комисията относно земетресението в района на Абруцо, Италия.
Сийм Калас: заместник-председател на Комисията. - (EN) Г-н председател, Комисията изразява съболезнования на всички семейства, които са загубили свои близки в неотдавнашното земетресение в Италия.
Комисията поддържа активни контакти с италианските органи на гражданска защита още от първите часове след земетресението. Скоро след настъпването на трагедията държавите-членки започнаха да предлагат помощ чрез механизма за гражданска защита на Общността.
Въпреки че земетресението беше много силно и опустошително, националните ресурси бяха в състояние незабавно да реагират на бедствието.
Все пак, на 10 април Италия отправи искане за технически експерти, които да й окажат съдействие при анализа на устойчивостта на сградите, пострадали при земетресението. Избран беше екип от осем експерти на национално равнище и на равнище Комисия. Екипът беше изпратен на мястото на земетресението на 18 април. В допълнение към оценката за устойчивостта на сградите, екипът ще предложи решения по отношение на пострадалите сгради.
Понастоящем Комисията сътрудничи на италианските органи в процеса на набелязване на други форми на подкрепа от страна на ЕС. Такива форми могат да включват фонд "Солидарност" и преструктуриране на структурните и фондовете за развитие на селските райони.
Земетресението е трагичен знак за постоянната заплаха от природни бедствия за всички държави-членки. През последното десетилетие земетресения, високи температури, горски пожари, наводнения и бури станаха причина за смъртта на много хора в Европа. Те разрушиха скъпа инфраструктура и национални природни дадености.
Държавите-членки и Общността трябва да обединят усилията си за предотвратяване на бедствията и последиците от тях и да реагират своевременно и ефективно при бедствени условия. Опитът показва, че за разработването на ефективни мерки както за предотвратяването, така и за действията в отговор на бедствени ситуации е необходим единен и многопосочен подход към рисковите ситуации, както това е очертано в съобщението на Комисията от месец март 2008 г. относно повишаване на способността на Съюза за отговор при бедствия.
В допълнение, през месец февруари 2009 г. Комисията одобри подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия, който представя съвременния етап на развитие и подготвя почвата за бъдещи инициативи на Общността. Той предлага подобряването на координацията между съществуващите инструменти за превенция, както и тяхното допълване, като по този нaчин се засилва добавената стойност на действията на ЕС.
Комисията би приветствала обратната информация от страна на Европейския парламент относно подхода, предложен в това важно съобщение. Нещо повече, благодарение на подготвителната работа по способността на Съюза за бързи ответни действия, включена в бюджета за 2008 г. и 2009 г., Комисията понастоящем изпробва заедно с държавите-членки начини за подобряване на цялостната способност на Европейския съюз за незабавен отговор. Взети заедно, тези инициативи допринасят за формирането на истинска европейска политика за управление на бедствията за всякакъв тип бедствени ситуации.
Председател: Благодаря Ви, г-н Калас. Ще се възползвам от възможността да приветствам заместник-председателя на Комисията, г-н Таяни, и за да не бъда обвинен в небрежност и безчувственост, бих искал да ви припомня, че вече запазихме минута мълчание вчера в памет на жертвите на това бедствие.
Gabriele Albertini: от името на групата PPE-DE. - (IT) Г-н председател, госпожи и господа, между 2002 г. и 2007 г. земетресенията заемаха четвърто място в класацията на най-често срещаните природни бедствия в Европейския съюз. След това последно и за жалост най-сериозно бедствие в района на Абруцо, трябва заедно да се изправим срещу тези ужасни събития, които са познати на много държави от Съюза.
До този момент можем да разчитаме на европейския фонд "Солидарност" и на механизма за гражданска защита на Общността. Това са два инструмента, които са много важни, но все пак не са достатъчни за регион като Европа, който е изложен на риск от земетресения. В случая със земетресенията в Абруцо, в момента се обработва искане за достъп до фонд "Солидарност" с цел възстановяване на разрушените области. Отпуснатата сума е възможно да възлезе на 500 млн. евро, както заместник-председателят на Комисията Антонио Таяни обяви пред пресата. Още не е възможно до се определи силата на земетресението и размерът на нанесените щети. Районът на Абруцо се нуждае от спешна и съществена намеса, дейност с която италианското правителство се справя експедитивно и цялостно още от първите минути след земетресението.
Тези действия обаче изискват координация на европейско равнище, като се вземат предвид националните и регионални компетенции. На 14 ноември 2007 г. Парламентът единодушно прие резолюция относно регионалното въздействие на земетресенията, която се отнася до превенцията и управлението на щетите, причинени от трагични събития от този род. Този документ следва да послужи като отправна точка за една координирана европейска политика по този въпрос, както се посочва във въпроса, изискващ писмен отговор, внесен от г-н Vakalis и подписан от около 50 членове на Парламента. По тази причина ние се надяваме, че Европейската комисия ще възприеме идеите, изразени в резолюцията и ще ги приложи при създаването на европейски план за превенция и управление на земетресенията.
Gianni Pittella: от името на групата на PSE. - (IT) Г-н председател, госпожи и господа, още веднъж бих искал да изкажа съболезнования на семействата на жертвите, на района на Абруцо и неговите граждани и на Италия от името на всички членове на италианския парламент и на всички членове на групата на социалистите в Европейския парламент. Също така бих искал да кажа, че нашата парламентарна група, която от самото начало е съпричастна с хората, пострадали от трагедията, ще изпрати делегация в района на Абруцо начело с нашия председател, г-н Schulz. Цифрите са ужасяващи: наистина, както заяви г-н Albertini, точният брой все още не е известен, но въпреки това можем да кажем, че жертвите са около 300. Свидетели сме на истинска трагедия: 50 000 са евакуирани, хиляди къщи са разрушени, стотици обществени сгради са опустошени, включително и учебни заведения, ценно културно, архитектурно и художествено наследство е превърнато в развалини.
Както заяви президентът на Италианската република, Джорджо Наполитано, реакцията, последвала събитията е била навременна и ефективна. Това е била реакция от страна на държавата, но и от страна на неправителствени организации, целия свят, доброволци, обществеността в Италия и извън нея, провинциите, регионите, Червения кръст, противопожарната охрана, които показаха изключителна солидарност. Може би италианското правителство (всъщност не "може би") нямаше да сгреши, ако беше приело предложението да съчетае референдума с европейските и административните избори, което би позволило да се спестят стотици милиони, които да се оползотворят в помощ на засегнатите от земетресението.
Има определени ответни действия, които Европа трябва да предприеме: първо, да активира фонд "Солидарност"; разговаряхме за това със заместник-председателя Таяни часове след трагичните събития. Второ, да препрограмира структурните фондове и трето, г-жи и г-да членове на Комисията, трябва да се оползотворят неизползваните средства от предишни и нови програмни периоди. Четвърто, трябва да внесе изменения в правилата относно кохезионната политика и структурните фондове във връзка с възможността за възстановяване, съгласно Цел I, на изоставащи райони в неблагоприятно положение, такива райони, в които поради изключително сериозни природни бедствия БВП, или благосъстояние, е достигнал равнище от 75 % под считаното за средно в Общността. Следователно нашата цел не е специален закон за района на Абруцо, а закон, приложим за всеки регион, който изпадне в подобно положение. Пето, заедно с Комисията трябва да проучим възможностите за данъчни облекчения за икономическата и строителна дейност, които, всички се надяваме, ще се възобновят в района на Абруцо. И най-накрая, призовавам за прилагане на директивата за строителните материали, която наскоро беше актуализирана и усъвършенствана от Парламента.
В заключение искам да кажа, че при подобна трагедия не са нужни красиви фрази, а ефективни и реални ответни действия, както и бдителност, която да не позволи опустошеният от земетресението район да се превърне в територия на спекулации и незаконни дейности за финансово облагодетелстване на големите криминално проявени групировки. Трябва да бъдем бдителни и да направим всичко възможно: да работим задружно, за да могат с наша помощ приятелите ни от района на Абруцо отново да са щастливи.
Patrizia Toia: от името на групата ALDE. - (IT) Г-н председател, госпожи и господа, в моята страна ужасна трагедия порази важния централен район на Абруцо и град Акуила. Това бедствие засегна човешки животи, включително и на млади хора, порази сгради - нашите домове; църкви, места за поклонение; паметници, културата ни; фирми - работните ни места; университети, центрове за обучение, и остави следа от опустошение след себе си.
Всички ние се обединихме в подкрепа на тези хора и сега можем само да кажем следното: първо, че те посрещнаха това нещастие с голямо достойнство, независимо че са пряко и реално засегнати, изгубили най-ценните си притежания като домовете си например, а както знаем, домът заема централно място в италианската култура. Въпреки това тези хора реагираха с достойнство и искат да започнат живота си отначало, като наново съградят каквото са имали, собствените си общини, в рамките на местата, които ги символизират, както и да съхранят традицията и приемствеността. Напомнят ми за това колко са важни университетът и малките и средни предприятия за този район, който понастоящем изпитва сериозни икономически затруднения и страда от липса на възстановяване.
Следва също така да кажа, че имаше изключителна мобилизираност от страна на институциите: правителството, парламента, представителите на опозицията, както и на всички онези, които с много мъдрост и отговорност следят за това, работата да се върши в дух на единство: местните институции, доброволци, гражданска защита, хиляди млади хора и възрастни, които отидоха в Абруцо и които са представители на социални групи, сдружения, както и на католическата общност. Всички дадоха своя принос. Дори онези, които не отидоха там, направиха по нещо: културната, социалната и икономическата област в нашата държава изцяло се мобилизират, което е изключително важно.
Важно е обаче да помним това, както каза г-н Pitella, когато става въпрос за възстановяване, тъй като освен тези положителни аспекти на фона на трагедията, структурната слабост на методите ни на строителство излезе наяве и аз считам, че тук, успоредно с призивите за справедливост, трябва да се поеме ангажимент за идентифициране на отговорните лица и за възстановяване.
Няколко думи относно Европа, г-н председател. Когато бедствието ни сполетя, Европа беше там, както ще бъде и занапред посредством фондовете и другите действия, които бяха споменати. Би ми се искало обаче да има и видимо присъствие, така че да разпознаваме Европа не само в средствата, които идват от нея, но и в лицата на хората, и в институциите. Предлагам съвместна делегация от Парламента да посети този район без излишен блясък и публичност, а просто за да заяви, че Европа се състои от институции и хора и че тези институции и хора искат да окажат подкрепа и ще продължат да подкрепят Акуила, Абруцо и моята страна, които бяха поразени така жестоко.
Roberta Angelilli: от името на групата UEN. - (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз също бих искала да благодаря на институциите на Общността за подкрепата, която оказаха на Италия и на пострадалите от земетресението. Това бяха тежки дни, влошени допълнително от метереологичните условия през последните 48 часа.
Но след скръбта и опустошението идва време за практични предложения и възстановяване, време да изградим бъдеще за района на Абруцо. Призоваваме Европейските институции да изпълнят дълга си. Всъщност Комисията вече даде гаранции чрез заместник-председателя Таяни, който веднага ни увери, че се ангажира с непосредствените последици от бедствието.
Както самата Комисия потвърди днес, преди всичко трябва да се установят всички налични финансови ресурси, да се гарантира незабавното задействане на фонда "Солидарност" на Европейския съюз за пострадали от природни бедствия и след това да се разгледа възможността за цялостно използване и препрограмиране на Европейския социален фонд и на други програми на Общността, с които да се подпомогнат заетостта и предприятията. Въпреки това ние призоваваме по-конкретно за възможност да се въведат извънредни законодателни мерки, данъчни облекчения, инициативи и стимули като изключение от действащите разпоредби за минимални помощи. Това ще бъдат мерки, одобрени от Европейския съюз, и ще останат в сила за две или три години, т.е. за периода, необходим за приключване на извънредната ситуация и възстановяването.
По тези въпроси и за тези цели, както показа и днешното разискване, всички ние сме единодушни и няма разделение. Накрая, аз също бих искала да изразя искреното си съчувствие за жертвите, техните семейства и всички засегнати, а като италианка от тази област съм изключително горда да изразя специална благодарност още веднъж за положените усилия от страна на институциите, всички политически партии и най-вече на спасителните отряди, гражданска защита и на Червения кръст. Благодаря също така на всички доброволчески организации и отделни граждани, които направиха всичко по силите си и дадоха личния си принос или средства, за да изразят солидарността си и да осигурят реална подкрепа. Всички те са невероятен пример за ефективност и хуманност.
Monica Frassoni: от името на групата Verts/ALE. - (IT) Г-н председател, госпожи и господа, групата на Зелените/Свободен алианс за Европа се присъединява към всички членове на Парламента, които се изказаха преди мен и изразиха съболезнования, силно чувство на солидарност и подкрепа за пострадалите от тази голяма трагедия, това бедствие, това природно явление, което обаче се дължи на редица фактори и се надявам, че Европейският съюз ще съумее категорично да даде своя положителен принос в тази ситуация.
Едно нещо не може да се отрече: последиците от това земетресение можеха да бъдат много по-малки, а трагедията не биваше да бъде толкова голяма, тъй като е ясно, че редица сгради и къщи са се срутили, а това не е трябвало да се случва. Имало е небрежност, имало е измама и заблуда и ние трябва да открием кой е отговорен, тъй като и това е важна част от възстановяването - моралното възстановяване на Абруцо, на гражданите от този район и на цялата ни държава. Възстановяването трябва да даде възможност за сериозни иновации в устойчивото развитие за тези хора, които показаха на всички ни, че не само имат достойнство, но и огромна смелост и непреодолимо желание да започнат отначало.
На този етап най-практичният и лишен от демагогия подход, който ще позволи на Европа да предприеме незабавни действия, за да подкрепи спешните мерки и възстановяването в Абруцо, е да се преразгледа оперативната програма на региона за периода 2007-2013 г., т.е. структурните фондове. Понастоящем оперативната програма на Абруцо осигурява 140 млн. евро в европейско съфинансиране, като всички разходи по програмата са 345 млн. евро, а остатъкът до тях се допълва чрез национално съфинансиране.
Добре знаем, че един от проблемите, пред които трябва да се изправим, е организирането от страна на Италия на съфинансирането на средствата, които Европейският съюз със сигурност ще предостави безвъзмездно, и точно по този въпрос ние, членовете на Парламента, трябва да бъдем изключително бдителни.
Както споменах, най-напред трябва да изискаме европейските фондове, които вече са планирани за Абруцо, като например социалния фонд, да бъдат преразгледани и пренасочени към мерки и приоритети в полза на възстановяването. В този смисъл оперативната програма на Абруцо може да включва преразпределение на средствата от структурните фондове, определени за други региони в Италия, които в момента са по-конкурентоспособни. Знаем, че Европейската комисия е в готовност да направи оценка на безвъзмездните средства и същият този механизъм би могъл да се използва и за други държави-членки.
След това италианските органи, най-вече правителството, със съдействието на всички заинтересовани местни органи, трябва да предприемат бързи действия и да изчислят разходите от причинените преки щети, за да спазят определения срок - 15 юни 2009 г. - за подаване на заявление за средства в рамките на фонда "Солидарност" на Европейския съюз. Размерът на предоставената безвъзмездна помощ ще зависи от причинените щети, но в никакъв случай няма да надвишава няколко милиона евро. Този фонд съществува точно, за да предоставя бърза, ефективна и гъвкава икономическа подкрепа. Ето защо е важно италианските органи да изготвят количествена оценка на щетите. В противен случай би било трудно да получат финансиране.
Националните органи също така трябва да започнат да работят по изготвяне на заявление за предоставяне на заем от Европейската инвестиционна банка, за да могат да се отпуснат безвъзмездни средства в необходимия размер за бързото и устойчиво възстановяване на този регион.
Roberto Musacchio: Г-н председател, госпожи и господа, първо идва скръбта по толкова много невинни жертви, после ангажиментът за спасителни дейности, преодоляване на извънредната ситуация и възстановяването, за което Италия прави всичко по силите си.
Помощта на Европа в това отношение е важна, но ние се нуждаем и от европейска рамка, която да ни помогне да предотвратим тези бедствия, причината за които в много случаи не е само природата. Ето защо се нуждаем от рамка за превенция, национална система за предупреждение за природни бедствия, на базата на която да изградим гражданска защита и мрежа за превенция. В допълнение към това се нуждаем и от политика за земята, която да осигурява стандарти за използване на земята, като запазва баланса, както и от стандарти за безопасно строителство.
Земетресението в Абруцо също включва това и, без да навлизам в полемика, трябва да разследваме всички, имащи вина, за да не допуснем тези сериозни събития да се повторят. Преди всичко, трябва да се концентрираме върху обработването на земята, а не върху нови работи по разрушаването. Поради тази причина е жизненоважно рамковата директива за почвите да бъде приета, което ще осигури структурна помощ за подходящо управление на земите в Европа, а европейските фондове трябва да бъдат преформулирани в съответствие с благоразумната политика за земята, като по този начин ще се създаде здравословна околна среда и добри работни места.
Reinhard Rack: (DE) Г-н председател, г-н заместник-председател на Комисията, нашите колеги от Италия правилно са оценили това разискване като изключително важно за тяхната държава и поискаха думата, макар че се отнася за всички европейци. Все пак, ние сме Европейска общност. Радваме се, че имаме възможности, предоставени от фонд "Солидарност", и искаме те да се използват по предназначение, включително от италианското правителство и от регионалните органи. Искаме още веднъж да изкажем съболезнования за многобройните жертви и се надяваме, че Европа ще успее да окаже помощ за облекчаване на положението възможно най-скоро.
Armando Veneto: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз просто бих искал да насоча вниманието ви към реакцията на съчувствие от цяла Италия и от Европа към това трагично събитие. Когато се случват подобни неща, те ни дават възможност да видим единството на държавата и на Общността, а това само би могло да подхрани надеждата за обща солидарност и мир, включително вътрешен мир, на който се радваме в Европа.
Бих казал също така, че трябва несъмнено, открито и спешно да се заемем с онези, които са отговорни за нискокачествените строителни работи, в резултат на които съседни сгради бяха засегнати в различна степен. В заключение, извън всичко друго, има известен спор относно предсказуемостта на земетресенията. Няма да навлизам в подробности по темата сега, а само ще спомена, че изследванията на радона показват, че преди земетресения се наблюдава повишаване на този газ. Ето защо мисля, като това важи за всички научни изследвания, че Европа може и следва да използва всички свои структури, за да насърчи допълнителни изследвания в тази област, тъй като това все пак би могло да предостави чисто хипотетично, каквото е и естеството на науката, възможност за предсказване на подобни разрушителни явления.
Сийм Калас: заместник-председател на Комисията. - (EN) Г-н председател, няма съмнение, че има силно чувство на солидарност от страна на всички държави-членки и на Комисията във връзка с това ужасяващо земетресение. Съществуват механизми за предоставяне на помощ и службите на Комисията предприеха незабавни действия. Всички дейности следва де се извършват в тясно сътрудничество с италианските органи. Миналата година имаше огромни по размер стихийни бедствия: горските пожари в Гърция, а преди това тези в Португалия и наводненията в Германия и Чешката република. Във всички тези случаи Европейският съюз изрази солидарността си и помогна в рамките на своите възможности. Това ще направи и сега.
Преди всичко, очакваме изчисленията за степента на щетите и едва след това можем да решим как най-добре да използваме фонд "Солидарност". Комисията сама по себе си не може да отпусне средства от този фонд. Това може да стане единствено след получаване на искане от страна на държавата-членка и след като се изчисли степента на щетите.
Много от колегите повдигнаха въпроса за препрограмирането на структурните фондове и Генерална дирекция "Регионална политика" обсъжда този въпрос. Моята колега Данута Хюбнер скоро ще посети областта и ще обсъди конкретните възможности. Поддържаме постоянен контакт със службата за гражданска защита в Рим и им оказваме помощ, включително и за изготвяне на заявлението за отпускане на средства от фонд "Солидарност", така че няма съмнение, Комисията ще направи всичко по силите си, за да подпомогне жертвите на това бедствие.
Що се отнася до стандартите за безопасно строителство, то те съществуват, но въпросът е доколко биват стриктно спазвани в държавите-членки. Стандарти със сигурност има: съществуват в директиви, а също и в националното законодателство.
Нашият механизъм за гражданска защита, в основата на който е центърът за мониторинг и информация, работещ 24 часа в денонощието, ще си сътрудничи с държавите-членки при предотвратяване на природни бедствия и при справяне с последствията от тях.
Още веднъж, от името на Комисията поднасям съболезнования. Ще направим всичко възможно да помогнем на хората от този пострадал район.
Председател: В края на това разискване бих искал от мое име и от името на Бюрото на Европейския парламент да използвам възможността да изразя съболезнованията си и да изкажа съчувствие за жертвите и към пострадалите семейства и, разбира се, да обещая подкрепа за хората от този изключително сериозно засегнат район.
Разискването приключи.
| bg |
Съобщаване на общи позиции на Съвета: вж. протокола
| bg |
Внасяне на документи: вж. протоколи
| bg |
Действия, предприети вследствие позиции и резолюции на Парламента: вж. протоколи
| bg |
Отпаднали писмени декларации: вж. протокола
| bg |
3. Доклад относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2010 г. (раздели I, II, IV, V, VI, VII, VIII, IX). (
| bg |
6. Поведение при износ на оръжие (гласуване)
| bg |
Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола
| bg |
1. Никарагуа
Председател: Следващата точка са трите предложения за резолюции относно Никарагуа.
Bogusław Sonik: Г-н председател, политиката на настоящия президент на Никарагуа Даниел Ортега доказва вечната актуалност на старата комунистическа максима: "веднъж щом сме спечелили властта, ние никога няма да се откажем от нея". През осемдесетте години на миналия век Сандинистите не успяха да задържат революционната диктатура и под натиска на международната общност трябваше да приемат демократични правила на действие.
Ортега беше избран за президент на изборите от 2006 г. Сандинистите се върнаха на власт. От самото начало под различни претексти, облечени в псевдозаконна форма, Ортега започна да прилага изпитаните и проверени методи на заплаха и елиминиране на всякакъв вид политическа конкуренция. Сандинисткият апарат започна да дублира държавния апарат, следвайки примера на кубинските комитети за защита на революцията. През декември 2008 г. Европейският парламент насочи вниманието си към кампанията на тормоз, провеждана от държавните органи, партиите и отделни лица, свързани със Сандинистите, срещу организациите за правата на човека и техните членове, срещу журналисти и представители на медиите. "Амнести интернешънъл" писа за насилието, последвало изборите за местни органи. Увеличиха се случаите на нападение и побой над журналисти.
Днес чрез манипулиране на Върховния съд Ортега се опитва да внесе изменения в конституцията, които биха му позволили да се кандидатира за преизбиране. Можем да предвидим с голяма степен на сигурност, че следващата му стъпка ще бъде да се провъзгласи за пожизнен президент, тъй като пример за популистите от Манагуа и Каракас е Фидел Кастро, а при управлението на Кастро никога не е имало свободни избори.
Призовавам Европейската комисия да направи изводи при това положение и да провери, в обстановката на нарушаване на международните норми за правата на човека, дали не е необходимо преразглеждане на съществуващите споразумения за сътрудничество с тази държава, за да не се окаже, че клаузите относно правата на човека са само празни думи.
Adam Bielan: Г-н председател, миналата събота в отговор на призив, отправен от политици на опозицията, десетки хиляди граждани на Никарагуа излязоха на демонстрация срещу политиката на президента Даниел Ортега, политика, водеща директно до установяване на диктатура в Никарагуа.
Ще ви напомня, че на 19 октомври Върховният съд реши да премахне конституционните пречки, които не позволяваха на президента Ортега да се кандидатира за друг мандат. Самият факт за това изменение не е скандален, въпреки че в много европейски държави такъв закон, разбира се, не съществува. Скандален е обаче начинът, по който е взето решението. Както всички знаем, президентът Ортега не разполага с мнозинство от две трети в парламента и по тази причина му се наложи да прибегне до нарушаване на конституцията, за да премахне забраната за неговото преизбиране. Ако позволим на Даниел Ортега да се кандидатира отново за президент през 2011 г., можем да се озовем в ситуация, в която Никарагуа се управлява от истинска диктатура.
Затова искам от Европейската комисия да обърне внимание на проблема по време на бъдещите преговори за Споразумение за асоцииране между ЕС и Централна Америка и да използва всички възможни средства да отклони президента Ортега от този път.
Johannes Cornelis van Baalen: Г-н председател, много съм благодарен за помощта, която Парламентът оказа на водената от мен делегация на Либералния интернационал в Манагуа. Отидохме с мир по покана на парламентарното мнозинство, за да разговаряме относно конституцията, изборите, предизборната кампания, правата на човека и гражданските свободи, а бяхме охулени, наречени пирати и с други подобни обиди. Бяхме заплашени с експулсиране от страната и обявени за persona non grata, беше казано, че сме подготвяли "голпе" - държавен преврат.
По-важното обаче е, че поругаха моята страна и че потискат собствения си народ. Считам, че Европейският съюз трябва да наблюдава какво се случва в Никарагуа, да изпрати наблюдатели за изборите през 2011 г. и да подкрепи демократичната опозиция. Освен това се надявам да направим същото и да бъдем обективни относно резултатите от изборите в Хондурас. Нека да видим дали изборите в неделя ще бъдат свободни и честни, а след това да вземем решение. Може да се окаже, че с нашето признаване на резултатите от изборите ще се сложи край на конституционната криза в тази държава.
Tunne Kelam: Г-н председател, в днешна Латинска Америка се забелязва тревожна тенденция към консолидиране на популистки режими чрез продължаване на мандатите на настоящите президенти - за предпочитане пожизнено. Това беше пътят на Хитлер към властта. Ленин подходи с безразличие, но резултатите бяха съвсем същите.
Президентите с разширени правомощия не са могли или не са искали да подобрят качеството на живот на своите поданици. Куба е мрачен и болезнен пример за това, как животът на нормалните хора е бил осакатяван и съсипван в продължение на десетилетия. В Никарагуа виждаме предупредителен пример за това, че такъв вид управници не се променят. Те се връщат на власт само за да злоупотребяват отново с нея.
Ето защо нашата задача сега е да осъдим строго оскверняването на конституцията на Никарагуа и да обвържем въпроса с упражняването на много по-ефективен контрол върху използването на средствата, предоставени на Никарагуа за развитие. Много разочароващо е, че Организацията на американските държави не реагира срещу откритите нарушения на конституцията, направени от една от членуващите в нея държави.
Véronique De Keyser: Г-н председател, доволна съм да видя, че г-н van Baalen се е завърнал благополучно в Европа и че е бил експулсиран, когато вече е бил в самолета.
Казвам това и преминавам към по-сериозен тон. Искам да заявя от името на моята група, че няма да участваме в тази игра. Това, което имам предвид, е, че въпреки че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) ни отказа неотложно разискване относно законите срещу хомосексуалистите в Уганда и друго крайно необходимо разискване относно екзекуциите, извършвани в Иран, сега искат от нас да се включим в играта за това, кой е за или против Ортега при провеждащите се там демонстрации.
Чисто и просто не. Считам, че неотложните разисквания, които се провеждат в Парламента с цел предоставяне на реална помощ за народи и каузи, изправени пред трудности, не следва да се използват за обслужване на личните политически интереси на членове на Европейския парламент. Затова моята група реши не само да не подпише резолюцията, но и да не гласува, да се противопостави на случващото се тук. Това злепоставя Европейския парламент.
Raül Romeva i Rueda: Г-н председател, в този ред считам, че е не само тъжно, но е и направо срамно, че важно заседание като това за неотложни въпроси се манипулира по подобен начин. По тази причина съм изненадан не само от факта, че темата днес е Никарагуа, но и затова, че в други случаи, когато е трябвало да обсъждаме много по-сериозни въпроси, това не се е случвало. Днес обаче се добавя и проблемът, че други теми от дневния ред бяха изоставени точно поради включването на тази. Това е съвсем неуместно от гледна точка на съдържанието на разискванията по неотложни въпроси.
Например можехме и трябваше да обсъдим проблема относно Западна Сахара. Трябваше да обсъдим настоящото положение на хора като Aminatou Haidar, която в момента страда в резултат на явно нарушаване и отнемане на нейни основни права. Също така трябваше да обсъдим положението на много хора, които се намират в бежански лагери или в окупираните райони на Мароко, ситуация, по която наистина е необходима ясна позиция.
Всички въпроси можеха да бъдат разгледани днес, а това не се случи, защото групата на Европейската народна партия (Християндемократи) ни кара да обсъждаме тема, която не считам, че заслужава внимание или че има значение, съответстващо на такъв вид заседание.
Ilda Figueiredo: Г-н председател, това е едно неуместно разискване относно ситуация, изкуствено окачествена като неотложна, с което не се постига нищо друго, освен да се дискредитира Европейският парламент.
Неотложно щеше да бъде да се проведе разискване относно неотдавнашната трагедия, причинена от урагана "Ида", който връхлетя Ел Салвадор в началото на ноември. Ураганът причини смъртта и изчезването на над 200 души, разруши инфраструктура и основно оборудване, предимно в областта на здравеопазването, образованието, водоснабдяването и канализацията, задълбочавайки бедността в страната.
Неотложно щеше да бъде да се обсъди наличността на допълнителни средства и пренасочването на наличните европейски средства за справяне с кризисната ситуация, да се стартира план за възстановяване и за намаляване на риска и за оказване на подкрепа на народа на Ел Салвадор.
Неотложно щеше да бъде Парламентът да осъди военния преврат в Хондурас и да призове за връщане на власт на президента Селая, който беше законно избран от народа на Хондурас.
Неотложно щеше да бъде да изискаме зачитане на основните права на народа на Западна Сахара.
За съжаление, не беше възможно да осъществим нито едно от изброените неща поради противопоставянето на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Затова, както моите колеги вече посочиха, отказваме да сътрудничим при тази фалшиво неотложна ситуация, което е срамно за Европейския парламент.
Jürgen Klute: (DE) Г-н председател, напълно съм съгласен с предишните оратори. Искам да припомня на всички, че президентът на Колумбия също се опита да продължи мандата си в нарушение на действащия закон на Колумбия и затова въпросът също следва да бъде разгледан.
Аз обаче искам да подчертая като най-важен факта, че фондация "Фридрих Науман" в Германия, която има тесни връзки с германската Свободна демократическа партия, беше замесена в преврата в Хондурас. Относно въпроса имаше разискване, най-малкото в Германия. Стипендиантите на фондацията се разграничиха от тази политика в отворено писмо. Не трябва да забравяме, че г-н van Baalen е председател на Либералния интернационал, а на уебсайта на фондация "Фридрих Науман" се посочва, че той е обсъждал възможността за преврат с въоръжените сили в Никарагуа. При тези обстоятелства считам за уместно, и това не беше опровергано, държава като Никарагуа да бъде достатъчно смела и да експулсира такъв политик. Ако трябва да бъда откровен, следва да признаем, че ситуацията в Европа би била съвсем същата.
Това, което става тук, не е нищо друго освен прозрачен опит да бъдат дискредитирани и публично посрамени онези страни, държави и правителства в Латинска Америка, които се опитват да въведат по-социална политика. От името на Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица искам още веднъж да заявя ясно, че няма да подкрепим това.
Ioannis Kasoulides: (EN) Г-н председател, не разбирам реакцията на нашите уважавани колеги от дясната ми страна в тази зала относно избора на темите, които разискваме днес.
Не разбирам защо не е неотложно да се вземе думата и да се обсъди въпросът за това как е бил третиран един от членовете на Парламента, който е посетил държава, упражнявайки правото си като председател на Либералния интернационал. Не разбирам защо да не можем да вземем думата и да се изкажем по въпроса, както и да говорим относно новопоявилата се тенденция в Латинска Америка да се прави опит за произволно изменение на конституцията на държавата и да се спира вече съществуваща традиция относно единия или двата мандата на държавния глава в тази държава.
Нашите уважавани колеги тук вече говориха относно четири други теми и аз искам да знам кога ще обсъждаме въпроса, като се има предвид, че в дневния ред има само три теми.
(Председателят отнема думата на оратора)
Justas Vincas Paleckis: (LT) Искрено подкрепям становището на моята група, че този въпрос не трябва да бъде включен в дневния ред, тъй като навсякъде по света има много по-актуални и неотложни проблеми. Ако ще обсъждаме Никарагуа, ще трябва да започнем с факта, че това е държавата с най-висок дълг в света и че е една от най-бедните държави в Латинска Америка. Комунистическият експеримент не даде отговор там, но и неолибералният експеримент не го направи. В тази държава прекалено много се намесиха свръхсилите САЩ и Съветският съюз и затова тя постоянно е на ръба на гражданска война. Разбираемо е, че там има тенденции към употреба на сила и те трябва да бъдат осъдени. Нека не забравяме обаче, че в Европа също имаме тенденции към употреба на сила. Затова нека да се концентрираме върху далеч по-важни въпроси.
Gesine Meissner: (DE) Г-н председател, по този въпрос вече бяха изказани различни мнения. Един оратор обясни, че темата не е подходяща за разискване, защото имало по-неотложни въпроси, свързани с по-значителни нарушения на правата на човека. Може и така да е, но аз считам, че ние, европейците, които работим, за да гарантираме, че ценности като правата и свободите на човека - например свободата на печата - се спазват навсякъде, трябва да защитаваме тази свобода, когато разберем, че е застрашена.
Беше казано също така например, че фондация "Фридрих Науман" е била замесена в преврата. Като член на Свободната демократическа партия категорично отхвърлям твърдението. Това са слухове, разпространявани без никакви основания.
Третият въпрос, който искам да засегна, е във връзка с обвинението, отправено към г-н van Baalen за това, че е обсъждал възможността за преврат и че по тази причина е бил експулсиран от държавата. Ако човек не може открито да обсъжда всякакъв вид теми, което за нас е част от свободата на печата и на словото - две свободи, които имаме и високо ценим - може ли това наистина да бъде причина за експулсирането му от държава, просто защото е обсъждал някаква тема? Фактът, че това се случва открито в публичното пространство, не е оправдание за експулсирането на човек от страната само заради една проведена дискусия. Това е напълно погрешен подход.
Charles Tannock: (EN) Г-н председател, Никарагуа остава една от най-бедните държави в Северна и Южна Америка. Фактът, че президентът Даниел Ортега не успя да подобри положението в неговата държава независимо от безбройните социалистически утопични обещания, които даде при встъпването си в длъжност, предполага, че сега Никарагуа се нуждае от промяна на ръководството.
Конституцията на държавата позволява на държавния глава да служи само един мандат - понякога мъдра политика в регион, предразположен към нестабилност - но Ортега още веднъж показва презрителното си отношение към парламентарната демокрация и принципа на правовата държава чрез злоупотребяване с правомощията на Конституционния съд.
В това отношение той не е по-различен от събрата си левичар Уго Чавес от Венецуела. И двамата стават известни като осъждат каудилизма (военни диктатори), но и те самите се превръщат във военни диктатори на левицата и като такива представляват истинска заплаха за регионалната стабилност и демокрация, особено като се има предвид хаосът в съседен Хондурас. Даниел Ортега изневери многократно на народа и страната си. Ако наистина вярваме в демокрацията и свободата, не можем да пренебрегваме тежкото положение на гражданите на Никарагуа.
Reinhard Bütikofer: (DE) Г-н председател, едно нещо излезе наяве от това доста трудно разискване. Членът на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа индиректно потвърди, че обсъжданията наистина са имали за предмет въпроса за преврата. Тя защити случилото се, използвайки аргумента, че трябва да може да се говори за всичко, дори за преврат. Това е един забележителен резултат от разискването, който помага за изясняване на ситуацията, и аз съм благодарен за това.
Карел де Гухт: Г-н председател, уважаеми колеги, както знаете, Европейският съюз води труден диалог с тази държава, целящ запазване на демокрацията и възстановяване на доверието на гражданите в демократичните институции на държавата.
Същевременно Европейският съюз се опитва да балансира нашия дългосрочен ангажимент за оказване на подкрепа за развитието и стабилността на тази развиваща се страна, и по-общо на региона на Централна Америка.
От общинските избори, проведени през ноември 2008 г., които бяха опетнени с твърдения за ширеща се измама, доверието на международните донори в сегашното правителство е спаднало повече от всякога. Неспазването на основните демократични принципи, включително провеждане на свободни и честни избори, накара общността на донорите системно да преразглежда техния портфейл на сътрудничеството и в определени моменти да пренасочва или спира дейностите по сътрудничество, докато условията не се подобрят.
Членът на комисията Фереро-Валднер взе решение да спре всички плащания за бюджетната подкрепа на Никарагуа, считано от 1 януари 2009 г. Решението беше предшествано от обсъждане, проведено с държавите-членки в Съвета.
След многобройни контакти с никарагуанските органи, които дадоха твърди обещания за взимане на коригиращи мерки, в началото на октомври Комисията продължи с извършването на единно плащане на 10 млн. евро по нашата програма за бюджетно подпомагане на сектора на образованието. Това представлява малка част от спрените средства, възлизащи на допълнителни 46 млн. евро.
Миналата седмица на заседание на Съвета за развитие беше отправена критика за това, че не е имало предварително обсъждане на въпроса с държавите-членки. Без да навлизам в подробности по въпроса, считам, че е много важно при взимане на такъв вид решения да имаме процедура, чрез която най-малкото да се опитаме да се уверим, че Европейската комисия и държавите-членки следват една и съща посока по отношение на отделните държави. Ако накрая се окаже, че е невъзможно, тогава, разбира се, на всеки е разрешено да върши това, което счита за необходимо.
Правителството на Никарагуа обяви, че на следващите регионални избори през 2010 г. и общи избори през 2011 г. ще присъстват национални и международни екипи за наблюдение. Правителството вече отправи официална покана към ЕС за провеждане на мисия за наблюдение. Правителството също така се ангажира, наред с другото, да подобри гражданския регистър и избирателния списък с подкрепата на проект на ЕС и следващата година да назначи надеждни и професионални служители в избирателните органи.
От друга страна, неотдавнашни събития като решението на Конституционното отделение определено хвърлят сянка върху сериозността на намеренията на никарагуанското правителство да изпълни своите ангажименти. Европейският съюз е изразявал загриженост относно това обстоятелство по редица поводи, за последен път в понеделник, на 21 ноември, посредством местна дипломатическа тройка.
И накрая, изпълнението на ангажиментите ще бъде от решаващо значение за постепенното възобновяване на нашите програми за бюджетна подкрепа. Ние продължаваме да работим в тясно сътрудничество с държавите-членки, както и с Европейския парламент, както се вижда от днешното разискване. Дали се провежда в подходящия момент или не ще трябва да се прецени от самия Парламент.
Председател: С това точката е приключена.
Гласуването ще се проведе в края на разискването.
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
31. Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейската агенция за авиационна безопасност за финансовата 2006 г. (
| bg |
15. Насоки за политиките по заетостта на държавите-членки (
| bg |
19. Съвместна парламентарна асамблея на страните от АКТБ-ЕС - 2007 г. (
| bg |
Бъдещето на ОСП след 2013 г. (разискване)
Председател: Следващата точка е докладът на г-н Lyon, от името на комисията по земеделие и развитие на селските райони, относно бъдещето на общата селскостопанска политика след 2013 г..
Радваме се да посрещнем члена на Комисията Чолош. В Страсбург Комисията назначава някои от своите членове да присъства ad hoc на заседания, но считам за знак на изключителна отговорност факта, че членът на Комисията, отговарящ за обсъжданата в момента област, присъства тук и участва в разискването. Считам това за изключително позитивна подробност.
George Lyon: докладчик. - (EN) Г-н председател, искам да започна, като изкажа съчувствието си на германските колеги и поздравя испанските след снощния отличен мач.
Искам да изложа двата според мен основни въпроса, на които трябва да отговорим по отношение на реформата на ОСП. За какво служи ОСП? Защо все още има място в 21 в.? В тези времена на икономическа криза, обременени с дългове публични финанси и рестриктивни бюджети е жизненоважно ОСП да даде отговори на тези въпроси, ако искаме данъкоплатците да продължат и в бъдеще да оказват толкова необходимата си подкрепа на селските стопани.
Едно от основните предизвикателства, пред които е изправено обществото, е как да отговори на нарастващото световно търсене на храни, което според оценките на Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие ще се удвои до 2050 г. Голямото предизвикателство, разбира се, е как да се справим с това удвояване на търсенето на храни на фона на по-малкото земя, по-малкото вода и по-малкото енергия вследствие на въздействието на изменението на климата. Как да постигнем невъзможното и да избегнем "перфектната буря", предречена от главния научен съветник на Обединеното кралство, сър Джон Бедингтън, който през 2009 г. Каза, че през 2030 г. ни очаква перфектна буря, защото всички тези неща се движат по един и същ график. Ако не вземем мерки, можем да очакваме огромна дестабилизация, нарастване на бунтовете и потенциално значителни проблеми с международната миграция, тъй като хората ще започнат да се местят, за да избегнат недостига на храна и вода.
Такъв е мащабът на предизвикателството. Считам, че справянето с изменението на климата и повишаването на устойчивостта на нашето селскостопанско производство са цели, които трябва да бъдат в основата на бъдещата реформа. Те са жизненоважни стъпки, ако искаме да продължим да се радваме на гарантирана продоволствена сигурност за европейските граждани и да допринасяме за справянето с нарастващото световно търсене на храни.
Реформата трябва също така да насърчи "зеления" растеж чрез разработване на възобновяеми източници в малък мащаб като вятърна енергия, енергия от биомаса, биогаз и биогорива от второ поколение. Това ще спомогне за създаването на работни места и ще предостави реални възможности на селските стопани да разнообразят производството и да припечелят допълнителни приходи. Трябва да откликнем и на призива за по-голяма защита на околната среда, като гарантираме, че селските стопани имат възможност да участват в агроекологични програми с цел по-голямата част от обработваемата земя да бъде обхваната от такава програма през периода на следващата реформа. Използвайки стимула, а не санкцията - това е много важен принцип, насърчаване със стимул, а не с голямата санкция на правилата и разпоредбите - ще спечелим селските стопани за тази кауза.
Справедливостта също трябва да бъде ключов мотор на реформата: справедливост както към старите, така и към новите държави-членки, в разпределянето на пакетите с преки плащания в ЕС; справедливо разпределяне между селски стопани и държави-членки чрез прекратяване на историческите плащания до 2020 г. Не е редно и оправдано да продължим да извършваме плащания в зависимост от това как си обработвал земята преди 10 години. Нуждаем се и от справедливи условия, така че селските стопани в хранителната верига да могат да устоят на силата на веригите магазини. Така че справедливостта и принципът на справедливостта трябва да бъдат в основата на бъдещата реформа.
Трябва да обърнем внимание и на проблема с пазарната нестабилност, но по този въпрос бих призовал настоятелно към предпазливост. Да, все още се нуждаем от намеса и частни помощи за складиране. Да, трябва да проучим други инструменти като застраховка срещу рискове и фючърсни пазари. Да, нуждаем се от нашия специален бюджетен ред за финансиране на действия срещу кризата. Но трябва да отхвърлим всяка мисъл за връщане към широкомащабното управление на пазарите, каквото имаше преди. Това вече беше изпробвано и се провали. Предлагам да не се връщаме отново по този път.
В заключение, уверен съм, че Парламентът ще подкрепи нашите реформи, които модернизират ОСП и я насочват в нова посока, за да се справи с новите предизвикателства на 21 век. Подкрепяйки доклада, Парламентът ще даде насока на обсъждането, ще определи дневния ред, като искам да приканя члена на Комисията да използва нашите идеи при оформянето на своите предложения относно реформата на ОСП, които ще публикува през ноември тази година.
Дачиан Чолош: Г-н председател, госпожи и господа, за мен, разбира се, е огромна чест да участвам в тези разисквания, които са от особен интерес за мен, след като трябва да внеса предложения относно реформата на общата селскостопанска политика. Както казах преди по време на изслушванията си пред Парламента, считам, че връзката с Европейския парламент е ключова за предприемането на реформа на общата селскостопанска политика, която в по-голяма степен да е в съзвучие с очакванията на европейските граждани и да е по-добре разбрана от тях.
Искам искрено да благодаря на г-н Lyon за доклада, който той представя за гласуване днес, както и на целия му екип и, разбира се, на всички членове на комисията по земеделие и развитие на селските райони, които внесоха изменения, които обогатиха текста.
Приветствам и призива на доклада и волята за по-добра комуникация по отношение на общата селскостопанска политика и бъдещето на селското стопанство в Европейския съюз. Считам, че, освен изключително важното си техническо съдържание, докладът е много добър инструмент за съобщаване на информация за общата селскостопанска политика, за това, което тя беше до момента, за необходимостта от такава политика в бъдеще и за необходимостта от развитие на тази политика.
Обърнах внимание и на призива ви за преразглеждане на общата селскостопанска политика в съответствие не само с Договора от Лисабон, който определя ясни цели за ОСП, но и със стратегията "Европа 2020". Считам, че тук имаме възможността да приспособим по-добре нашата обща селскостопанска политика към сегашните очаквания на гражданите, извън традиционните й цели да гарантира сигурността на снабдяването на пазара.
Препоръчвате също така мерки, които да помогнат за подобряване на функционирането на хранителната верига и на баланса между различните оператори в рамките на веригата, както и на прозрачността на позициите и възможностите за преговори на селскостопанските производители. Това са елементи, които ще бъдат отразени не само в реформата на ОСП, но и в други инициативи, които Комисията ще предложи.
Изчетох много внимателно и предложенията ви относно бъдещето на преките плащания като инструмент за гарантиране не само на стабилността на приходите на селските стопани, но и на минимално равнище на осигуряване на обществени блага. Тук според мен имаме нова концепция за преките плащания и нова обосновка, свързана с гарантирането на минимален основен доход на селските стопани, но и със стимулите за произвеждане на обществени блага.
Обърнах внимание и на предложението да бъдат преразгледани критериите, които управляват разпределянето на тези преки плащания, започвайки от този нов критерий, но също така с цел да се осигури по-равностойно разпределяне между различните държави-членки, региони и категории селски стопани, като се вземе под внимание и специфичният характер на селското стопанство в необлагодетелстваните и затруднени райони.
Обърнах внимание също така, както каза г-н Lyon, на необходимостта да се гарантира, че ОСП е съсредоточена върху пазара, и това трябва да се постигне с премерени средства, за да се избегне ситуация, при която селските стопани се сблъскват с много хаотични пазари. От тази гледна точна считам, че акцентът върху пазарите е напълно съвместим с подобряването на механизмите за управление на пазарите като средство да се гарантира по-конкретно, че тези пазари могат да функционират както трябва, без да засягат, както казах, постигането на целите за поддържане на селското стопанство в цяла Европа и съхраняване на разнообразието на нашето земеделие.
Имам някои забележки относно измененията, които бяха внесени и ще бъдат обсъдени. Считам, че производството на храни е важна цел на ОСП. Това производство получава възнаграждение директно от пазарите, но трябва да вземем под внимание и обществените блага, които не получават възнаграждение от пазарите, а трябва да бъдат обхванати от публична финансова вноска. В селскостопанското производство можем да вземем предвид тези два аспекта: производството на храни и производството на обществени блага, аспекти, които получават възнаграждение от пазарите, и такива, които не получават такова възнаграждение и които трябва да бъдат подкрепени от публичната хазна.
Що се отнася до структурата на общата селскостопанска политика, няколко пъти съм казвал, че според мен общата селскостопанска политика трябва да се състои от два стълба не само за да направи изпълнението на целите на ОСП по-ясно, но и за да гарантира, че инструментите, с които разполагаме, се управляват по-добре. Разполагаме с инструменти, които трябва да се прилагат на годишна основа и чиито резултати могат да се измерват всяка година, но имаме и някои мерки, които трябва да се прилагат в продължение на няколко години, като част от програми, които дават резултати след няколко години. За да се осигури по-добро управление на ресурсите и средствата, с които разполагаме в рамките на общата селскостопанска политика, считам, че се нуждаем от тези два стълба, които, разбира се, трябва да играят допълваща роля и да имат по-ясно формулирани цели. След това, преди всичко, би било добре да поясним как трябва да се прилагат мерките, които те обхващат.
Що се отнася до кръстосаното спазване, считам, че то имаше положително въздействие върху преките плащания. То също така формулира ясно отправната точка за обществените блага, справедливо възнаграждавани от публичната хазна. Разбира се, можем да опростим мерките за кръстосано спазване. Можем да гарантираме, че съдържанието им е по-ясно както за селските стопани, така и за националните или регионални органи, които ги прилагат и наблюдават. Освен това считам, че екологичното кръстосано спазване, свързано с основните преки плащания, е и добра отправна точка за по-нататъшното ясно формулиране на останалите мерки, които да стимулират производството на обществени блага.
По отношение на пазарните мерки, както казах, считам, че е необходимо да се съсредоточим върху пазарите, но трябва също така да съхраним предпазните мрежи и да потърсим нови мерки, които да ни дадат възможност да постигнем целта за равнище на стабилност на пазарните цени и приходите.
Що се отнася до структурите на малките, средните и големите селски стопанства, съгласен съм, че те трябва да постигат по-добри резултати - и това се отнася и за малките селски стопанства - но трябва да можем да гарантираме, че тази промяна се извършва в тяхната конкретна среда, възползвайки се максимално от специфичния им потенциал. За тази цел може тези селски стопанства да се преструктурират, което е тясно свързано с напредване към пазарите, но без завой към единен модел на селско стопанство, така че да може да се запази разнообразието в селското стопанство.
След тези забележки сега ще изслушам внимателно вашите коментари и наблюдения и мога да Ви уверя, г-н Lyon, че ще проуча много грижливо съдържанието на гласувания от Парламента доклад и със сигурност ще го взема предвид, когато изготвям законодателните инициативи на Комисията през следващите месеци.
Giovanni La Via: Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, считам, че докладът Lyon има заслугата да формулира ясно набор от цели на общата селскостопанска политика, който е много по-широк от преди и е съобразен със стратегията "ЕС 2020".
Както става ясно от доклада, тази селскостопанска политика трябва да остане европейска по своя обхват, така че наистина трябва да попречим на всички онези, които планираха да я национализират повторно и които търсеха национална подкрепа за това. Прави се убедителното заключение, че ресурсите трябва да са съизмерими с определените много по-големи цели, не на последно място за да се постигнат обществените цели и целта да имаме обществени блага без пазара. В доклада ясно се заявява, че заделените ресурси за новата обща селскостопанска политика трябва да бъдат равностойни на отпусканите досега за тази политика.
Michel Dantin: Г-н председател, преди всичко искам да благодаря на г-н Lyon, както и на екипа от докладчици в сянка, които според мен работиха ефективно с него по доклада.
Що се отнася до нашата група, докладът излага амбициозен план за европейското селско стопанство. Той беше написан след кризите със суровините през 2007 г. и 2008 г. и след земеделската криза през 2009 г., която ни научи, че либерализмът не е решението за селското стопанство.
Целта на нашето селско стопанство е, на първо място, да осигури - да гарантира - продоволствена сигурност за 450 млн. европейци, но освен това трябва и да заемем мястото си на платежоспособните пазари. Ясно е, че условията, които преобладаваха след средата на 20 в., са претърпели развитие, че техниката е претърпяла развитие и все още предстои да се развива, че тя трябва да се промени и че инструментите на селскостопанската политика също трябва да претърпят развитие. Селското стопанство трябва да бъде подкрепено в своето развитие.
Първият стълб, финансиран единствено от бюджета на ЕС, трябва да посреща равнището на изисквания на обществото, които възлагаме на селското стопанство, а вторият, съфинансиран стълб трябва да продължи да подпомага модернизирането на селското стопанство и селскостопанските хранителни продукти, като отчита новите обстоятелства. Тази политика трябва да бъде и по-справедлива - да, именно по-справедлива - спрямо държавите и спрямо самите селски стопани. Нашето желание определено е да върнем надеждата на 14 млн. селски стопани и техните семейства, и в частност да осигурим поемането на щафетата от 4,5 млн. селски стопани, които днес са над 60-годишна възраст и които ще спрат работа. Въпросът за смяната на поколенията ще бъде една от нашите грижи.
Wojciech Michał Olejniczak: Г-н председател, разискванията, които проведохме през последните месеци в Европейския парламент, недвусмислено разкриват необходимостта от промяна на общата селскостопанска политика. Никой от нас не се съмнява, че ОСП трябва да помогне да се гарантира продоволствена сигурност през следващите няколко десетилетия, като осигурява качествени и здравословни храни и в същото време поддържа биологичното разнообразие и защитава околната среда.
В бъдеще ОСП трябва в по-голяма степен да отговаря на социалните нужди като създаването на работни места и положението на жените и младите хора в селското стопанство. Искам твърдо да подчертая, че на селските стопани трябва да се осигурят стабилни и адекватни приходи в замяна на усиления им труд и на това, че ни снабдяват с висококачествени стоки.
Докладът, който ще приемем днес, включва предложения, внесени от членове на ЕП, които представляват политически групи и отделни държави-членки. Предстои да вземем сериозни решения, които ще определят избора на конкретен път, така че парите, изразходвани за ОСП в бъдеще, да донесат ползи както за селските стопани, така и за потребителите.
И накрая, желая искрено да благодаря на г-н Lyon за това, че ни даде възможност да работим толкова добре заедно.
Marit Paulsen: от името на групата ALDE. - (SV) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, г-н Lyon направи няколко, може би малки, но все пак изключително важни крачки към промяната на селскостопанската политика. Нуждаем се от общата европейска селскостопанска политика. Нека забравим всякакви идеи за повторно национализиране. Трябва също да осъзнаем, че живеем в нова епоха с много трудни проблеми, които сме длъжни да решим. Сред тях, разбира се, е осигуряването на храни за девет милиарда души. В същото време сме изправени и пред огромни предизвикателства по отношение на климата и гарантираното функциониране на природните цикли.
Нека не гледаме на селското стопанство като на екологичен престъпник и проблем за околната среда. В селското и горското стопанство се крият основните решения на огромните ни проблеми.
Martin Häusling: от името на групата Verts/ALE. - (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-н Lyon, преди всичко искам да Ви благодаря за доклада. Работихме добре заедно в качеството си на докладчици и считам, че намерихме отличен компромис, който можем да подкрепим изцяло. От голямо значение е, че Парламентът отправя силно послание, заявяващо нашето намерение да продължим да следваме обща селскостопанска политика.
Разбира се, в природата на нещата е компромисът да не включва всичко, което искаме. Но все пак това, което смятам за важно за нас и което бих искал да подчертая, е, че имаме перспективата за една по"зелена" ОСП - имам предвид зелена не само в смисъла на устойчива енергийна политика, но също и на устойчива селскостопанска политика - и че трябва да започнем да гледаме на конкуренцията не само като на конкурентоспособна позиция спрямо световния пазар, но и да обръщаме повече внимание на ситуацията в европейското селско стопанство, фокусирайки се върху условията на конкуренцията вътре в европейското селско стопанство, не само придържайки се към правилата на СТО за бъдещата селскостопанска политика, но и развивайки в крайна сметка наша собствена силна обща европейска селскостопанска политика.
Важно е в бъдеще да определяме преките плащания от първия стълб в съответствие с една устойчива селскостопанска политика и да разполагаме със силен втори стълб за развитие на селските райони с акцент върху работните места.
Това, което няма да подкрепим - нещо, което заявихме ясно в комисията - е селскостопанска политика, свързана със световния пазар, която се основава на субсидии за износ. Продължаваме да отхвърляме тази стратегия и, за разлика от мнозина, сме по-критични в оценката си на историята на сегашната селскостопанска политика. С други думи, искаме селскостопанска политика, която да се отдалечава от индустриализацията и по-голямата концентрация, както и от пазарната политика, основаваща се изцяло на конкуренцията. Вместо това искаме да се фокусираме върху факта, че селскостопанската политика наистина е политика за бъдещето, чиято цел е да осигури политика за селските райони, която да подпомага продоволствената сигурност и съхраняването на почвата, водите и биологичното разнообразие. Считаме също, че трябва да разгърнем селскостопанска политика, която да се бори срещу изменението на климата и, не на последно място, да бъде важен механизъм за осигуряване на работни места.
James Nicholson: от името на групата ECR. - (EN) Г-н председател, докладът дава възможност на Парламента да изложи своите възгледи, преди Комисията да представи своите предложения относно бъдещето на ОСП до края на годината. Макар че аз и моята група ще гласуваме в подкрепа на доклада, искам ясно да заявя, че не сме съгласни с някои части от него. Запазването на структурата на втория стълб със сигурност е от жизнено значение и ще се окаже ключово за дългосрочния успех на ОСП.
Като цяло обаче считам, че той е добра отправна точка за подробно разискване по въпроса и показва, че комисията може да работи заедно. Като Парламент носим огромната отговорност да гарантираме, че всяка бъдеща реформа ще гарантира, че селското стопанство като сектор може да бъде конкурентоспособно и да оцелее в бъдеще. ОСП е претърпяла големи промени и трябва да гарантираме, че е годна да изпълни целите през 21 в. Не трябва да забравяме, че ОСП не е само за земеделските стопани: тя ни осигурява безопасно и сигурно снабдяване с храни и широк кръг от обществени блага и ползи за околната среда. За да постигнем тези цели, смятам, че бюджетът трябва поне да бъде запазен, и искам да благодаря на докладчика за един много добър доклад и за неговото сътрудничество.
João Ferreira: Г-н председател, моля, приемете поздравленията ми.
Предишните реформи на ОСП доведоха до либерализирането на селскостопанските пазари. Те станаха причина за дълбоката несправедливост в разпределянето на помощите - между държавите, продуктите и производителите. Те унищожиха инструментите за регулиране на производството като квотите и производствените права, заедно с механизмите за намеса и регулиране на пазара. Те подчиниха селското стопанство на правилата на СТО, при което то беше използвано като разменна монета за други интереси.
Резултатът е очевиден: безпрецедентното изоставяне на производството от милиони малки и средни земеделски предприятия, несигурност на доходите и нарастваща нестабилност на цените, както и изостряне на продоволствената зависимост в безброй държави и региони.
Всичко това говори за необходимостта от дълбока промяна в ОСП, която да гарантира продоволствената сигурност и самоосигуряване, като даде приоритет на необходимостта държавите и регионите да развият производството за посрещане на нуждите си, като в същото време подпомогне екологичната устойчивост и развитието на селските райони; да насърчи едно по-разнообразно производство и да предотврати намаляването му, като в същото време признае специфичните особености на различните сектори и региони; да преодолее, чрез моделиране и ограничаване на помощта, сегашния дисбаланс между продуктите, производителите и държавите, и накрая, да предвиди механизми за намеса, които да гарантират справедливи цени за производството и да осигурят на земеделските стопани равнище на доходи, което да гарантира постоянно производство и редовно снабдяване с храни.
Lorenzo Fontana: Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко искам да поздравя г-н Lyon за работата му, както и председателя и секретариата на комисията по земеделие и развитие на селските райони. Благодарен съм и на члена на Комисията Чолош, тъй като той и комисията по земеделие и развитие на селските райони определено установиха добри работни връзки, а това е изключително важно. Надявам се, че и в бъдеще, през предстоящите етапи на законодателния процес, Комисията ще продължи да обръща специално внимание на производителите и потребителите, които без съмнение бяха сериозно ощетени заради структурата на пазара и неотдавнашната криза.
В моя регион, Венето, има 150 000 земеделски стопанства, като с усилията си те не само осигуряват качествени продукти, но и гарантират защита на селската околна среда, което според нас е принос, който не само трябва да бъде запазен, но и насърчен.
Но за да могат да продължат да извършват дейността си, нашите земеделски стопани искат от нас да предоставим по-големи гаранции срещу нестабилността на цените и да продължим да отпускаме преки помощи. От жизнено значение е и да запазим втория стълб на общата селскостопанска политика. Политиката за развитие на селските райони трябва да бъде съхранена преди всичко защото тя спомага за развитието на различните видове местно селско стопанство, които съществуват в Европа, от които се изисква да отговарят на все по-високите стандарти за качество.
В един конкурентен пазар, където често са в неблагоприятна позиция, нашите земеделски стопани призовават за намаляване на наложената им бюрократична тежест като част от приоритетните дейности, тъй като това със сигурност допринася за тяхната по-ниска конкурентоспособност.
Diane Dodds: (EN) Г-н председател, искам да благодаря на докладчика за доклада. Наистина беше добре да имаме един вслушващ се в другите докладчик, като неговите пътувания в държавите-членки отразяват това, както и изводите в доклада.
Бъдещето на земеделието и на ОСП трябва да осигури на земеделските стопани надеждни, сигурни доходи. Плащанията по първи стълб трябва да продължат да предоставят на земеделските стопани преки плащания, които да им осигурят минимално равнище на сигурност на приходите. За тази цел се нуждаем от бюджет за ОСП, който най-малкото да остане на сегашното равнище или, което е по-важно, да бъде увеличен, за да се отчете разширяването на Съюза.
Пазарната нестабилност имаше пагубен ефект върху промишлеността в Европа и ние трябва да запазим предпазните мрежи, за да поддържаме стабилността и да гарантираме рентабилност. Разпределянето на средствата за ОСП трябва да вземе предвид производствените разходи в държавите-членки.
Комисията трябва да проучи по-задълбочено определението за "справедливост"; за земеделските стопани в Северна Ирландия плащането на база единица площ ще бъде пагубно за промишленост, при която много земеделски стопани са на ръба на оцеляването. В Северна Ирландия има много земеделски стопани, чиито земи са с по-малка площ, но които ги обработват активно, и подобно плащане няма да отговаря нито на техния труд, нито на финансовата тежест, на която са подложени. Затова регионалните различия трябва да бъдат взети предвид и отчетени в ОСП след 2013 г.
Albert Deß: (DE) Г-н председател, г-н Чолош, госпожи и господа, днес се води важно разискване по доклада на George Lyon и искам да използвам възможността искрено да благодаря на г-н Lyon за готовността да търси компромис, който той показа при изготвянето на документа. Успяхме да постигнем добър компромис, който може да получи подкрепата на много групи, и се надявам, че този компромис ще бъде подкрепен от голямо мнозинство при гласуването, което ще се проведе днес по обяд.
Общата селскостопанска политика в Европа беше и е един от най-важните стълбове на процеса на европейско обединяване. В доклада описваме ефектите от общата селскостопанска политика след 2013 г. Европейският земеделски сектор произвежда висококачествени храни, съхранява жизненоважните селски райони и много работни места, поддържа и подпомага нашия традиционен ландшафт и биологично разнообразие, и може да допринесе за съхраняването на изкопаемите горива чрез производство на възобновяеми суровини и енергия. За да гарантираме, че европейското селско стопанство може да продължи да изпълнява тези функции в бъдеще, трябва да намерим концепция за периода след 2013 г., която да му позволи да изпълнява многото си задачи.
Приветствам факта, че членът на Комисията Чолош ясно заяви, че иска системата от два стълба да бъде запазена. Моята група ще подкрепи това. Първият стълб действа като противовес на ограниченията, при които европейското селско стопанство функционира спрямо други селскостопански региони по света, а вторият стълб включва създаването на набор от мерки, които да позволят на държавите-членки да гарантират, че селското стопанство получава допълнителни помощи, които му позволяват да изпълнява функциите си. Голямото мнозинство от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) ще гласува "за".
Luis Manuel Capoulas Santos: (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, социалистите и демократите са особено щастливи да видят, че техните основни предложения са отразени в доклада Lyon: 80-90% от нашите изменения бяха взети под внимание и успяхме да приемем 49 от 50-те ангажимента, гласувани в комисията по земеделие.
В частност приветстваме факта, че докладът Lyon съдържа ясна воля за запазване на истинския общностен характер на ОСП и желание тя да продължи да получава адекватен бюджет. Той включва осъждане на историческите критерии за отпускане на помощи на земеделските стопани и заменянето им с нови критерии, които се основават главно върху околната среда и намерението за постигане на по-справедливо разпределяне на помощта между земеделските стопани и държавите-членки, както беше посочено от няколко мои колеги, и признава, че регулирането на пазара и управлението на риска и кризите трябва да разполагат с подходящи инструменти на политиката. Той включва и нова система от помощи, основаваща се на компенсации за предоставянето на услуги и обществени блага, които са от полза за цялото общество, но не получават възнаграждение от пазара.
Така Комисията има много източници на вдъхновение за своето съобщение, което ще бъде представено през ноември, и аз приветствам факта, че членът на Комисията вече показа готовност да приеме нашите препоръки.
Надявам се, че след шест месеца ще мога да поздравя члена на Комисията Чолош със същото удовлетворение, с което днес поздравявам колегата си г-н Lyon за отличната му работа, която облагородява и укрепва ролята на Парламента в момента, в който, по силата на Договора от Лисабон, получаваме правомощия на съвместно взимане на решения.
Britta Reimers: (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, искам да благодаря на нашия докладчик за конструктивното му сътрудничество и за важните аспекти, изтъкнати в неговия доклад относно бъдещето на ОСП след 2013 г. Докладът призовава за по-нататъшно развитие на съществуващата обща селскостопанска политика, а не за разработване на нова политика. Това е положителен факт.
Основната функция на селското стопанство е и продължава да бъде производството на храни за нашите граждани. Все по-нарастващата нужда от обществени блага, увеличаването на населението и паралелният недостиг на природни ресурси правят това още по-трудно за постигане. От земеделските стопани се изисква да произвеждат все повече и повече с все по-малко и по-малко. Това е невъзможно без повишаване на ефективността. Европейският парламент, Комисията и Съветът носят отговорността да осигурят необходимите рамкови условия за това. Ако ние в Европа искаме да поддържаме в бъдеще един здравословен и разнообразен селскостопански сектор, ще трябва да вземем предвид и нуждите на земеделските стопани, а именно като наложим колкото е възможно по-малко бюрокрация и като допуснем колкото е възможно по-голяма предприемаческа свобода, за да им дадем възможност да печелят разумни доходи.
Alyn Smith: (EN) Г-н председател, няма да направя изключение и ще поздравя своя колега от Шотландия, George Lyon, за този изключително убедителен доклад. В доклада има много неща, от които можем да бъдем доволни, и аз споделям мнението, изразено от много колеги тази сутрин. Особено съм доволен от ясното изявление в доклада, че производството на храни е основното предназначение на общата селскостопанска политика. Всичко останало е с голяма стойност и много целесъобразно, но второстепенно.
Трябва ясно да осъзнаем, че продоволствената сигурност е неотменна част от нашата европейска национална сигурност и основното обществено благо, осигурявано от ОСП, което само по себе си заслужава парите. Особено впечатление ми направиха забележките на г-н La Via относно бюджета, които намериха отклик в изказванията на забележително малко колеги тази сутрин. Може би се смята за типично за шотландците да обръщат толкова голямо внимание на бюджета, но ако нямаме достатъчно финансови ресурси, отпуснати за тази политика, всичко губи смисъла си. Ще съм благодарен на члена на Комисията, ако каже няколко думи за това как предлага да се защити този бюджет в бъдеще, не на последно място защото редица държави-членки, включително Великобритания, искат да прекратят преките плащания на земеделските стопани.
Можете обаче да бъдете сигурни в подкрепата на Парламента за запазването на една изпълнима ОСП и изпълним бюджет и това е добра основа за продължаване на обсъждането.
Janusz Wojciechowski: (PL) Г-н председател, аз също искам да изразя уважението си към г-н Lyon, който е изготвил доклад, съдържащ концепция за най-значителните предизвикателства, с които се сблъсква европейското селско стопанство.
Госпожи и господа, трябва да решим проблема с премахването на несъответствията в субсидиите, които се изплащат в различните държави-членки, а това е много сериозен проблем. Ако погледнем към сегашните субсидии - и ако искаме да запазим тази система - виждаме огромни разлики. Има държави, където субсидията е над 500 евро за хектар след 2013 г., и държави - предимно новите държави-членки - където е по-малко от 100 евро. Трябва да се изправим пред този проблем и да го решим. Не можем да продължаваме с такива огромни разлики в дългосрочен план. Трудно ще е да решим въпроса.
Искам да благодаря на г-н Smith, който отбеляза проблема с бюджета. Няма да решим този проблем без по-голям бюджет, защото е трудно да взимаме от онези, които имат повече; вместо това трябва да даваме на онези, които имат по-малко. Ще цитирам мотото на Френската революция: "Свобода, равенство, братство" - нямаме проблем със свободата, но имаме по-голяма необходимост от равенство и братство и призовавам колегите си в Парламента от старите държави-членки да ни помогнат да решим този проблем в дух на равенство и братство.
Bairbre de Brún: (GA) Г-н председател, аз също приветствам този важен доклад, въпреки че съм малко разочарована от факта, че той не излага концепция за общата селскостопанска политика (ОСП), която да спре обезлюдяването на селските райони и да гарантира, че активните земеделски стопани могат да осигурят стоките и услугите, необходими на обществото.
Нуждаем се от ОСП, която да осигурява висококачествени храни, произведени по високи стандарти; грижа и поддръжка на земите и опазване на водите, почвата и биологичното разнообразие; обща политика, която да осигури работни места в селските райони и укрепнала селска икономика, както и политика, която ще активизира борбата срещу изменението на климата.
Необходимо е да изменим ОСП, за да помогнем на онези, които се нуждаят спешно от това. Към момента най-големият дял е за едрите собственици и производителите. Важно е да имаме и подходящ бюджет за ОСП и аз изказвам благодарностите си на г-н Lyon.
Giancarlo Scottà: (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-н Lyon, госпожи и господа, в подобна ситуация земеделските стопанства се нуждаят от силна подкрепа, за да внесат иновации и да постигнат напредък.
Ролята на земеделските стопани трябва да претърпи радикална промяна: систематизирайки селскостопанското производство, земеделските стопани се превръщат в селскостопански предприемачи и така насърчават икономическото развитие. Считам, че от основно значение е възстановяването на безбройните изоставени райони да бъде използвано за създаването на малки, затворени селскостопански отрасли - с други думи, системи, които свързват пряко селскостопанската обработка с продажбите. Тези системи могат да функционират и да се разпространят в целия Европейски съюз.
Считам, че в рамките на новата обща селскостопанска политика (ОСП) Комисията трябва да подкрепи създаването на селскостопански кооперативи, така че да намали производствените разходи и да повиши конкурентоспособността на земеделските стопани. Комисията трябва да се посвети на определянето на бюджет, който да е достатъчен за постигането на тези цели. Финансирането на новата ОСП трябва да е свързано с резултатите, така че да се избегнат пилеенето на средства и различните видове спекулации.
Нещо повече, в такъв момент на криза много млади хора искат да се върнат към земеделието. Те обаче се сблъскват с различни пречки: земята е прекалено скъпа, а справянето с политиките за развитие на селските райони е трудно; фактът, че се чака дълго за земя и че тя се предоставя по-скоро в зависимост от доходите, отколкото от идеите на младите предприемачи, пречи на тази група да реализира потенциала си. Считам, че Комисията трябва да възприеме отзивчив и гъвкав подход към подпомагането на младите земеделски стопани. Трябва да се задейства и информационна политика, започвайки от училищата и университетите, за да се насърчи...
(Председателят отнема думата на оратора)
Rareş-Lucian Niculescu: (RO) Споделям мнението на колегите, които изтъкнаха качествата на този доклад и широкия консенсус, с който той беше подкрепен в комисията по земеделие и развитие на селските райони.
От една страна, докладът е амбициозен, защото се опитва да намери решения на сегашните големи предизвикателства; от друга страна, това е балансиран доклад, който се опитва да отговори на разбираемите опасения на новите държави-членки относно справедливото разпределяне на ползите от общата селскостопанска политика.
Искам да подчертая по-конкретно членовете, отнасящи се до архитектурата на общата селскостопанска политика. ОСП трябва да продължи да се основава на своите два стълба. Премахването им ще доведе до унищожаването на ОСП или ще я лиши от всякаква възможност да подпомага модернизирането на селското стопанство и да насърчава неговата конкурентоспособност. Премахването на стълба за развитие на селските райони ще бъде грешка и ще забави модернизирането на селското стопанство в цяла Европа, но преди всичко в новите държави-членки.
Друг ключов момент е запазването на бюджета за ОСП поне на сегашното му равнище. Европейските земеделски стопани са задължени да покриват най-високите стандарти за качество, което се отразява в качеството на храните, с които се хранят европейците, и в нашата конкурентоспособност в световен план. Земеделските стопани обаче се нуждаят от подкрепа, за да покрият тези стандарти. Една добре структурирана, подходящо финансирана обща селскостопанска политика означава безопасни, висококачествени храни за европейците.
Считам, че гласуването на доклада ще позволи на Парламента да даде на Съвета и на Комисията ясен, недвусмислен сигнал за нашата позиция в качеството ни на представители на гражданите на Европа.
Paolo De Castro: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, през следващите няколко години предизвикателствата пред развитието на европейската селскостопанска система ще бъдат огромни: трябва да отговорим на нарастващото търсене на храни чрез устойчиво използване на природните ресурси, с паралелно повишаване на резултатите в областта на опазването на околната среда.
Тази перспектива, която укрепва връзката между селскостопанския сектор и производството на обществени блага, придава на селското стопанство ново стратегическо значение: създаването на бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) днес е решението на тези големи предизвикателства пред нашето общество, а политиката ще играе ключова роля за справянето с това, което вече се превърна в хранителна криза. Затова въпросът е да се произвежда повече, като в същото време се замърсява по-малко: това е трудната цел, която европейското селско стопанство ще трябва да изпълни през следващите няколко години.
Въз основа на тези предположения комисията по земеделие и развитие на селските райони, която имам честта да председателствам, изготви задълбочен и сбит труд - който г-н Lyon, с участието на всички групи, ръководи по отличен начин - под формата на доклад, представен днес на вниманието на Парламента. Това е доклад, за който сме убедени, че ще помогне за полагането на основите на бъдещата ОСП и ще даде на Европейската комисия някои ясни насоки за подготовката на съобщението в края на годината относно бъдещето на ОСП след 2013 г.
Liam Aylward: (EN) Г-н председател, аз също искам да благодаря на своя колега George Lyon за отличната му работа по доклада. ОСП е изправена пред много предизвикателства и в разширена Европа е жизненоважно ЕС да поддържа една силна и добре финансирана селскостопанска политика, която ще работи в полза на земеделските стопани, селските общини и обществото, и ще гарантира продоволствена сигурност. Важно е също така да няма повторно национализиране на ОСП чрез съфинансиране. Общата селскостопанска политика трябва да продължи да бъде обща европейска политика.
През последните 50 години ОСП повиши производителността, спомогна за постигането на добър стандарт на живот на селскостопанската общност, подсигури наличността на доставки и осигури на потребителите качествени храни на разумни цени. Европейските граждани извличат значителна полза от селското стопанство под формата на продоволствена сигурност, защита на околната среда, борба с изменението на климата, поддържане на селските общини и подпомагане на семействата на земеделските стопани.
За да може ОСП да продължи да работи за европейските граждани и да посреща техните нужди, тя трябва да получи силна подкрепа и това, разбира се, означава силен бюджет. Второ, прозрачността и пропорционалността трябва да бъдат в центъра на бъдещата ОСП. Европейската селскостопанска политика трябва да подкрепи земеделските стопани с главната цел да произвежда висококачествени храни, без да възпрепятства земеделските стопани или да ги натоварва с прекомерни административни изисквания или бюрократични формалности.
И последно, европейските земеделски стопани произвеждат храни от най-високо качество и по най-високи стандарти. Трябва да се гарантира, че всички внасяни в ЕС продукти са произведени със същото качество и по същия стандарт като продуктите на ЕС. Трябва също да гарантираме равни условия, лоялна конкуренция и бъдещата жизнеспособност на европейското селско стопанство.
Hynek Fajmon: (CS) Най-голямата несправедливост на сегашната обща селскостопанска политика е фактът, че субсидиите се разпределят неравностойно и несправедливо между старите и новите държави-членки. Тази година земеделските стопани в новите държави-членки, които се присъединиха през 2004 г., ще получат само 70% от това, което получават земеделските стопани в стария Европейски съюз на така наречените петнадесет. Българите и румънците ще получат едва 40%. В същото време всички се конкурират на общия пазар на Европейския съюз. Категорично смятам, че тази несправедливост трябва да бъде премахната възможно най-скоро. Всички земеделски стопани в Съюза са в една и съща ситуация и при едни и същи условия за субсидии. Затова подкрепям изменение 6, което настоява тази цел да бъде постигната възможно най-скоро, и се надявам моите колеги в Парламента да го подкрепят.
Kyriacos Triantaphyllides: (EL) Г-н председател, предназначението на общата селскостопанска политика беше да съхрани независимостта на Европа по отношение на производството на храни. През 70-те години близо 70% от бюджета на ЕС се изразходваха за селско стопанство. Но след редица конкурентни реформи бюджетните разходи за селско стопанство намаляха до 35% за финансовия период 2007-2013 г.
За съжаление днес преразгледаната ОСП се изготвя при същите условия на конкурентоспособност като предишната политика. Обидно е, че икономическата криза се използва като претекст да се орежат помощите за земеделски стопани. Освен това именно те носят отговорност за днешните условия на криза.
Основната цел на новата ОСП трябва да бъде насърчаване на световен модел, който да съчетава здравословни храни, защита на околната среда и борба срещу емисиите на въглероден диоксид. Не трябва да забравяме, че агрохимическият модел на конвенционалното селско стопанство носи сериозна отговорност за парниковия ефект и изменението на климата, именно защото той работи против земеделските стопани, хората и биологичното разнообразие на планетата.
John Stuart Agnew: (EN) Г-н председател, изказвам се в качеството си на действащ земеделски стопанин. Плановете за бъдещето на ОСП трябва да са изпълними на практика и с разумна цена. В армията се използва израза "без имена, за да не се наказваме с обиколка в пълно бойно снаряжение"; но член на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) гласува против доклада в комисията. Това може би се дължи на факта, че при днешната финансова криза разходите са източник на притеснение, а ентусиазмът на доклада по отношение на неселскостопанските цели по втори стълб отклонява средства от земеделските стопани.
Вманиачаването на доклада по отношение на изменението на климата може да доведе до това да приемем съвет, който принуждава земеделците да изпомпват изгорелите газове от тракторите под почвата, и резултатът от това ще е увеличаване на потреблението на гориво и замърсяване на морските дъна. Опитът ми като очевидец на опитите на предприемачите да инжектират замърсена вода под почвата, за да изпълнят правилата на ЕС, ме навежда на мисълта, че ни чакат проблеми. На животновъдите, които отглеждат преживни животни, може да бъде наложено изискването да намалят емисиите на метан, като заменят сеното и силажа с по-скъпи провизии на основата на зърнени култури. Ако ще има ОСП, тя трябва да помага на земеделските стопани, а не да им пречи.
Esther Herranz García: (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, през следващите няколко месеца ще започне истинското разискване на новата обща селскостопанска политика (ОСП). Важно е да постигнем удовлетворително споразумение, така че се надявам белгийското председателство да успее да постигне това, което испанското председателство не успя. Надявам се, че белгийското председателство ще може да ръководи обсъжданията по начин, който да накара държавите-членки да се посветят на запазването на една наистина силна ОСП в бъдеще, с достатъчен бюджет за посрещане на нуждите на 27-те държави-членки, както нови, така и стари; надявам се също, че няма да стане като през 2005 г., когато нямаше достатъчно средства и трябваше да се импровизира някакво изменение.
В предстоящата реформа на ОСП залагаме на карта жизнеспособността на сектор, който не само осигурява нематериални блага и услуги, като грижата за околната среда, но трябва също да гарантира снабдяването на европейската общественост с храни. В миналото сме ставали свидетели на тревожни ситуации на дефицит и затова Европейският парламент трябва да определи сигурността на снабдяването на базата на производството на ЕС за основна цел на следващата реформа, без да забравя другите ползи, като борбата срещу изменението на климата.
Stéphane Le Foll: (FR) Г-н председател, разбирам, че сте изкарали кратка и щастлива нощ. Благодаря на члена на Комисията за това, че изслуша цялото разискване, и искам да поздравя г-н Lyon за свършената работа по доклада, който той представя тази сутрин.
Каква е целта тук? Да накараме хората да осъзнаят, че в днешния свят селското стопанство, храните и околната среда са предизвикателства пред цяла Европа. Това е целта. Какво имам предвид? Да се отхвърли повторното национализиране на ОСП и да се увеличи съфинансирането, това е първият момент. Да се поддържа бюджет за селското стопанство, който да е равностоен на тези предизвикателства и на големия проблем с продоволствената сигурност, това е вторият момент. Да се гарантира, че селското стопанство може да осигури необходимите на обществото обществени блага, това е третият елемент. Четвъртият елемент е да се регулира и да се предотврати пазарната нестабилност, която според мен е жизненоважна. Трябва да се върнем към този въпрос и да отидем още по-далеч.
Последният момент се отнася до първия и втория стълб. Предупреждавам всички онези, които защитават тази структура - и те може би са прави - че в крайна сметка, в тази рамка на обсъждане на бюджета, има опасност първият стълб да бъде намален значително и всичко да се прехвърли към втория стълб, който самият е съфинансиран, което ще е в разрез с целта, която сме определили - да се избегне повторно национализиране на общата селскостопанска политика. Казвам това тази сутрин, тъй като това е разискването, което водим в момента.
Г-н член на Комисията, искам да завърша с една проста идея. ОСП беше създадена по едно и също време с Европейската икономическа общност. Сега сме в Европейския съюз. Наистина считам, че трябва да разполагаме с голяма политика...
(Председателят отнема думата на оратора)
Richard Ashworth: (EN) Г-н председател, в този поставящ ни пред предизвикателства свят е жизненоважно общата селскостопанска политика да се променя, за да бъде в крак с предизвикателствата на бъдещето, а не да живее в миналото.
Реформираната обща селскостопанска политика ще трябва да играе жизненоважна роля за справянето с проблеми като продоволствената сигурност, пазарната нестабилност и изменението на климата, но искам да спомена други три принципа, които според мен са не по-малко важни.
Първо, трябва да признаем, че най-добрият начин да постигнем целите на общата селскостопанска политика, е да създадем жизнеспособен, динамичен земеделски сектор и смятам, че не трябва да губим от поглед тази цел.
Второ, за да постигнем това, е необходимо общата селскостопанска политика да бъде по-проста, по-справедлива и по-прозрачна в момента на доставяне.
И накрая, тя трябва да предлага стойност срещу пари. Всички нации и всички сектори в момента преживяват трудни икономически времена и предупреждавам комисията да не храни нереалистични очаквания по отношение на европейския бюджет. Според мен това означава, че трябва да гарантираме, че средствата се използват ефективно. Докладчикът е съставил отличен доклад. Поздравявам го за работата му и съм щастлив да засвидетелствам подкрепата си.
John Bufton: (EN) Г-н председател, в бъдеще общата селскостопанска политика ще поставя по-голям акцент върху връзката си с политиката в областта на изменението на климата. В моя избирателен район в Уелс съществуващите схеми и вторият стълб ще бъдат заменени със схемата Glastir, която е фокусирана върху целите по отношение на изменението на климата и поглъщането на въглерод. На земеделските стопани ще се плаща на хектар за опазване на водите, повторно залесяване и т.н. При реформирането на ОСП след 2013 г. е важно да не се жертва първи стълб в името на постигането на целите по втори стълб.
Единното плащане на стопанство е от жизнено значение за много земеделски стопани, разчитащи на субсидии, които могат да им бъдат отнети във всеки един момент. Ако уелските земеделски стопани не са доволни от разпоредбите на Glastir, ще им бъдат ли предложени разумни алтернативи или ще бъдат санкционирани по всякакъв начин за това, че не са приели схемата? Избор без алтернатива не е никакъв избор.
Селското стопанство в Уелс има дълга история и много общности преживяват изцяло от земеделие. Сегашните реформи на селскостопанската политика, основаващи се единствено на идеологията за изменението на климата, могат да изложат на риск уелската земеделска традиция и икономическото бъдеще на Уелс.
Iratxe García Pérez: (ES) Г-н председател, години наред общата селскостопанска политика (ОСП) полага усилия да се приспособи и сега навлизаме в нов етап от този процес на непрестанно реформиране.
Г-н член на Комисията, докладът Lyon признава ролята, която селското стопанство, като стратегически сектор, може да играе, допринасяйки за приоритетите на новата стратегия "Европа 2020". Искаме силна ОСП след 2013 г., която да запази общия си характер, без да накърнява специфичния характер на някои сектори или региони. Пазарната й ориентация ще остане както досега. Но нарастващата пазарна нестабилност, в съчетание с изискванията на международните ангажименти на Съюза, може да окаже негативно въздействие върху доходите на земеделските стопани.
Нуждаем се от подходяща предпазна мрежа. Преките помощи трябва да бъдат финансирани изцяло от бюджета на Съюза, а ОСП трябва да разполага с адекватни бюджетни средства за справяне с новите предизвикателства и цели, които стоят пред нея, на поне същото равнище като това за 2013 г., тъй като допълнителното съкращаване може да изложи на риск ефективността й.
Г-н член на Комисията, нашите земеделски стопани ще трябва за пореден път да положат усилия да се адаптират. Всички промени, които се извършват, трябва да бъдат придружени от реалистични преходни периоди.
Искам да благодаря на г-н Lyon и на всички докладчици в сянка за тяхната работа. Те изготвиха доклад, който ние в Парламента можем да подкрепим и който ще бъде положителен сигнал за прекратяването на несигурната ситуация на европейските земеделски стопани.
Председател: Имаме проблем: 23 членове на ЕП поискаха думата в рамките на процедурата с вдигане на ръка. Както знаете, Правилникът за дейността предвижда да се изкажат петима. Освен това, за цялото разискване бяха предвидени 57 минути, а досега изтекоха 59, като нито членът на Комисията, нито докладчикът са се изказали, за да закрият разискването.
Тъй като темата ми се струва много важна - доказателство за това е изключително големият брой на хората, които поискаха думата - ще дадем думата на 10 души, два пъти повече от предвиденото в Правилника.
Jarosław Kalinowski: (PL) Г-н председател, г-н Чолош, отказът от историческия метод на определяне на равнище на подкрепа и въвеждането на ново и справедливо разпределяне на ресурсите от общата селскостопанска политика между земеделските стопани от целия Европейски съюз, без да се прави разлика между "стари" и "нови" държави-членки, е едно от най-значителните предизвикателства пред общата селскостопанска политика след 2013 г.
Подкрепям модела на подкрепа от два стълба, при който плащанията се извършват на земеделските стопани и те са предназначени за развитието и модернизирането на земеделските стопанства, а не на собствениците, които взимат парите, но не ги инвестират в селското стопанство, което възпрепятства жизненоважната промяна. Приемайки новите предизвикателства, общата селскостопанска политика трябва да продължи да се грижи за екологичните ценности и продоволствената сигурност. В допълнение, предлагам да оставим непокътнати изпитаните и изпробвани инструменти за регулиране на пазара. Такива например са квотите за мляко. Ако те бъдат отменени, с какво ще ги заместим? Разбира се, има някои идеи, но няма никаква сигурност...
(Председателят отнема думата на оратора)
Vasilica Viorica Dăncilă: (RO) Искам да поздравя докладчика, докладчиците в сянка и всички, които участваха в този проект, който е от особено значение за бъдещето на ОСП.
В един глобализиран свят Европейският съюз, със своя общностен пазар, трябва да предприеме единни действия, за да гарантира сигурността на снабдяването с храни и да насърчи възобновяемите ресурси. Той трябва също да се бори с изменението на климата и да активизира усилията за изследователска дейност, за да се възползва максимално от възможностите, които тя предлага.
ОСП трябва да предложи перспективи и стабилна рамка, които да насърчат развитието на селскостопанското производство посредством повишена производителност и конкурентоспособност, както и да гарантира, че пазарът функционира както трябва, с което да осигури стратегическа продоволствена независимост във всички ключови производствени сектори.
Считам, че е жизненоважно да запазим двата стълба на общата селскостопанска политика, като правим ясно разграничение между първия стълб, който е достатъчно силен да гарантира справедлив стандарт на живот на земеделските стопани във всички държави-членки...
(Председателят отнема думата на оратора)
José Bové: (FR) Г-н председател, преди всичко искам да благодаря на нашия докладчик, г-н Lyon, с когото според мен всички работихме на базата на взаимното разбирателство, за да се опитаме да вървим напред, и искам да кажа накратко, само с няколко думи, че доказателството е пред очите ни.
Доказателството е, че днес Европа е нетен вносител на селскостопански суровини. Трябва да разполагаме с амбициозна селскостопанска политика и политика в областта на храните, за да можем да гарантираме, че посрещаме нуждите на нашите граждани по отношение на храните.
Освен това днес имаме ОСП, която трябва да бъде реформирана по три причини. Това е ОСП, която е несправедлива от икономическа, социална и екологична гледна точка. В икономически план: сумите, плащани на производителите, са по-малки от техните производствени разходи, и ОСП трябва да позволи този проблем да бъде решен. В социален план: помощта се разпределя несправедливо между държавите, регионите и земеделските стопани. Осемдесет процента от помощта се отпуска на 20% от земеделските стопани. В екологичен план: нуждаем се от ОСП, която опазва почвата, която опазва...
(Председателят отнема думата на оратора)
Peter van Dalen: (NL) Г-н председател, с две думи, за общата селскостопанска политика важи следното: сега има повече държави, повече приоритети и по-малко пари. Това означава, че ОСП се нуждае от коренна реформа, а такава реформа изисква да се започне от нулата. Тъй като храната е най-важният колективен принос на селскостопанския сектор, производството на храни трябва да бъде гарантирано, особено с оглед на продоволствената сигурност през следващите десетилетия.
В допълнение, искаме висококачествени храни в Европа и отдаваме голямо значение на хуманното отношение към животните и на околната среда. И въпреки това нашите земеделски стопани не винаги получават възнаграждение от пазара за този принос към общественото благо. Световните им конкуренти не са длъжни да се съобразяват с такива изисквания или, ако са длъжни, изискванията, които трябва да покриват, са много по-ниски. Затова се нуждаем от подкрепа там, където пазарът не оказва такава. Това, че докладът призовава за помощи за хектар площ, е положителен факт. Това ще действа като противовес на по-нататъшната интензификация на селското стопанство и ще направи постигането на екологичните цели по-реалистична перспектива. Това е начинът, по който можем да възнаградим нашите земеделски стопани.
Jaroslav Paška: (SK) Всички знаем, че общата селскостопанска политика на Европейския съюз е много сложен и чувствителен въпрос. Продължаващото прилагане на така наречения исторически принцип по отношение на подкрепата за селското стопанство - дори след разширяването на ЕС - внесе значителен дисбаланс в европейската икономическа политика.
Затова е необходимо да въведем възможно най-скоро обективно справедливи критерии в системата за разпределяне на финансовата подкрепа за земеделските стопани, тъй като това ще създаде правилните условия за нормална икономическа конкуренция между земеделските стопани на единния европейски пазар.
Средствата трябва да се разпределят правилно и балансирано, така че земеделските стопани във всички държави от ЕС да имат право на еднакво равнище на подкрепа и да могат да се конкурират лоялно.
Според мен с оглед на това трябва да подкрепим изменение 6 към внесения доклад, което ще ни помогне да внесем справедливост в механизма за подкрепа на европейското селскостопанско производство.
Angelika Werthmann: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, селскостопанската политика се нуждае от съгласувана рамка. Тя трябва да укрепи ЕС като цяло, като в същото време вземе предвид и регионалните различия. Вторият фактор е особено важен за моята родна страна, Австрия, когато се подготвят специфични екологични и инвестиционни програми.
Селскостопанската политика е изправена пред някои огромни предизвикателства. Оценките сочат, че населението в света ще нарасне до 9 млрд. души, а в същото време се сблъскваме с последиците от изменението на климата като недостиг на вода и суши. За да решим тези проблеми, е жизненоважно не само да има по-ефективно сътрудничество вътре в ЕС, но и ЕС да действа съгласувано в световен план.
Seán Kelly: (EN) Г-н председател, днешното обсъждане дава много окуражаващи сигнали за селското стопанство от всички страни на Парламента. Приветствам най-вече акцента върху насърчаването на младите хора да се занимават със селско стопанство, което е от жизнено значение; това, че не трябва да има повторно национализиране на ОСП; това, че членът на Комисията заяви, че двата стълба трябва да бъдат запазени, защото без първи стълб няма да има нужда от втори стълб, тъй като тогава земеделието би било нерентабилно и следователно обществените блага не биха били гарантирани; и, както каза г-жа Dodd, трябва да помислим какво имаме предвид под понятието "справедлив", особено с оглед на различните разходи и покупателна способност в Съюза.
Освен това самият г-н Lyon спомена историческата основа. Считам, че в този момент е много важно за земеделските стопани да им бъде пратен ясен сигнал за това какво е вероятно да се случи, така че да не бъдат оставени на произволните спекулации, без да знаят дали да купуват или да продават акции въз основа на историческия модел. Затова бих приветствал един ясен сигнал по въпроса от страна на члена на Комисията колкото се може по-скоро.
Marc Tarabella: (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, аз също искам да благодаря и да поздравя нашия колега г-н Lyon за отличния му доклад, който е първата положителна крачка към преразглеждането на ОСП.
Целта при новата ОСП е да има една голяма европейска политика в областта на селското стопанство, храните, социалните въпроси и околната среда, а не Европа, която се основава само на разюздания свободен пазар. Искаме ОСП да бъде по-законосъобразна по отношение на обещаните и приетите от данъкоплатеца публични ресурси, по-справедлива в разпределянето на европейските средства между 27-те държави-членки и между земеделските стопани и по-ефективна по отношение на подходящото използване на публични средства.
Ще трябва да бъдат въведени нови публични механизми за регулиране на селскостопанското производство, които да гарантират на потребителите продоволствена сигурност. Ние сме за една силна ОСП, която разполага с бюджета, който й е нужен да постигне целите си. За тази цел, докладът Lyon уместно подчертава появата на нови предизвикателства, с които ОСП ще се сблъска: в частност изменението на климата, управлението на водите, възобновяемите енергийни източници, биологичното разнообразие и ерозията на почвите.
Докладът призовава за една по-проста, по-отговорна ОСП, която да отговаря по-ефективно на нуждите на европейските земеделски стопани в интерес на последователността и на запазването...
(Председателят отнема думата на оратора)
Sergio Paolo Francesco Silvestris: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, общата селскостопанска политика (ОСП) е жизненоважна и ще продължи да бъде такава още дълго време, не на последно място от гледна точка на заетостта. В Европа заетостта в селското стопанство е намаляла с 25% за по-малко от 10 години, със загуба на почти 4 млн. работни места. Ако искаме да решим неотложния проблем с безработицата, не можем да допуснем ОСП да се носи по течението, а трябва да инвестираме в нея, като осигурим адекватни ресурси, които да доведат до постоянен растеж. Затова новата ОСП ще трябва да осигури поне същото равнище на финансиране като преди.
Но, г-н член на Комисията, днес Парламентът иска от Вас не да осигурите същото равнище на финансиране, а да го увеличите. Последното изискване, което не подлежи на договаряне, е съществуващото днес финансиране да остане същото, но искането е да се увеличи - и то значително - финансирането на селското стопанство. Докладът Lyon съдържа някои много положителни елементи, мерки за намаляване на пазарната нестабилност, за подпомагане на сектора, за гарантиране на справедливи доходи за земеделските стопани и за гарантиране на сегашната...
(Председателят отнема думата на оратора)
Luís Paulo Alves: (PT) Г-н председател, ние също се застъпваме за силна обща селскостопанска политика, насочена не само към земеделските стопани, но и към над 500 млн. жители на Европа, която е снабдена с амбициозен бюджет, способен да се справи с нарастващите предизвикателства, пред които сме изправени, и, преди всичко, която действа във всички европейски региони. Гарантирането на всичко това е от ключово значение за Азорските острови, където селското стопанство е незаменим стълб на модела на устойчиво развитие.
Тази нова ОСП трябва да се откаже от историческите критерии за отпускане на средства, тъй като това беше пагубно за Португалия и португалските земеделски стопани. Новата ОСП трябва да вземе под внимание специфичния характер на селското стопанство, като осигури набор от инструменти за регулиране на пазара и управление на риска, които да могат да гарантират правилното функциониране на пазара и стабилността на селскостопанското производство.
ОСП след 2013 г. трябва да повиши конкурентоспособността на европейския селскостопански модел, като гарантира правилно разпределяне на вътрешния пазар на стойността, създавана от установените връзки по протежение на хранителната верига, и като отвори външните пазари...
(Председателят отнема думата на оратора)
Председател: Внесени бяха две искания за изказване във връзка със спазването на Правилника за дейността. Първа има думата г-жа McGuinness.
Mairead McGuinness: (EN) Г-н председател, само един процедурен въпрос; знам, че и други колеги ще споделят безпокойството ми относно процедурата с вдигане на ръка и Вие имате пълната власт в това отношение, но членове на ЕП, които са в комисията по земеделие, които дълго време работиха по това досие и които присъстваха на това разискване от самото му начало, според мен заслужават тяхното мнение да бъде чуто. Аз не можах да привлека вниманието Ви, защото не погледнахте към мен, въпреки че привлякох погледа на шестима души около Вас, г-н председател. Може ли да поискам от Комисията, докато имам думата, да коментира възможността необлагодетелстваните райони да бъдат преместени в първи стълб? Ще изложа това в писмено изявление по този въпрос. Колеги, надявам се, че ще ме подкрепите.
Председател: Г-жо McGuinness, уверявам Ви, че гледах към Вас почти през цялото време и че видях, когато поискахте думата.
Проблемът обаче е, че тази точка не е структурирана по този начин: с други думи, не е структурирана така, че да дава приоритет на членовете на съответната комисия, а на онези членове на ЕП, които привлекат вниманието на председателя с вдигане на ръка преди всички останали. Такъв е Правилникът за дейността. Освен това правилото гласи да се изкажат петима, а ние дадохме думата на 10.
Това е много важен въпрос. Времето за групите беше разпределено между членовете на ЕП, така че всеки да може да разполага с една минута, но почти никой не говори по-малко от минута и половина, така че няма начин да дадем положителен отговор, както всички бихме искали, на хората, които искат да се изкажат извън времето, предоставено на съответната група.
Сега има думата г-н Obermayr също във връзка със спазването на Правилника за дейността.
Franz Obermayr: (DE) Г-н председател, предполагам, че имахте предвид мен. Искам да се присъединя към казаното от предишния оратор. Разбира се, благодаря Ви за щедростта да дадете думата на десет оратори, вместо на пет. Естествено разбираме, че сте ограничен във времето, но се надявам, че и Вие ще ни разберете. Това е много важен въпрос. Има райони в Европа, които носят тежък товар и са под огромна заплаха. Разбира се, вярно е и това, че този въпрос надхвърля работата на комисиите.
Второ, казахте, че проблемът с процедурата с вдигане на ръка не е решен. Настояваме този проблем да бъде решен възможно най-скоро, защото не знам дали не трябва да почнем да се редим на опашка от предния ден, или да подаваме заявления три дена по-рано и след това да прекарваме нощта тук, за да можем в крайна сметка да имаме шанса да вземем думата. Важно е също така, ако ще бъдат изслушани само 10 оратори, да ни се каже кои са тези 10.
Ще е от полза и ще е справедливо възможно най-скоро да се приложат подходящи структури. Така Вие ще сте подложен на по-малко стрес и ще си спечелите по-голяма популярност, ако можете да позволите на повече хора да вземат думата. Освен това ще сте доволен, че е намерено решение, което да е справедливо за нас. Моля Ви за снизхождение и отново Ви благодаря за разбирането.
Председател: Напълно сте прав. Тази идея с "улавянето на погледа" на председателя очевидно е напълно субективна, тъй като председателят има очи, но няма големи фасетъчни очи като на влечуго, което означава, че който успее да привлече погледа му, получава думата; секретарският персонал може да помогне много в това отношение. И все пак имате право: това е проблем, към който Бюрото на Парламента - и аз разбирам това - не подхожда достатъчно разумно.
Например това, което каза г-жа McGuinness, че членовете на съответните комисии трябва да имат приоритет, ми се струва напълно логично, но такава разпоредба няма. Предвидено е единствено, че председателят е този, който ръководи разискването по свое усмотрение, което очевидно го поставя в изключително сложни ситуации.
Освен това самите членове на ЕП не спазват Правилника за дейността, защото синята карта не се използва, за да се иска думата по време на процедурата с вдигане на ръка. Синята карта трябва да се използва, за да се прекъсне оратор, който говори в този момент, за да му се зададе въпрос в рамките на 30 секунди. Но има членове, които непрекъснато вадят синята карта.
Ще трябва да организираме кратък курс, за да научим членовете на ЕП, че синята карта има специфично предназначение и че, за да поискат думата по време на процедурата с вдигане на ръка, трябва да вдигнат ръка, да вдигнат бяла карта или да използват някакво друго средство, а не синята карта.
Не искам обаче да удължавам разискването. Доста изостанахме от графика, а през времето, което пропиляхме, обсъждайки този въпрос, можеше да са се изказали двама или трима души.
Дачиан Чолош: член на Комисията. - (FR) Г-н председател, не съм сигурен дали бяха зададени много въпроси. Определено забелязах, че бяха потвърдени някои принципи, които, както видяхме, са добре отразени в доклада.
Във всеки случай, основното заключение, което си извадих от това разискване, е, че се нуждаем от обща селскостопанска политика, селскостопанска политика, която трябва да бъде общностна политика, и че се нуждаем от бюджет, който трябва да съответства на целите, които определихме за селското стопанство. Затова смятам, че се нуждаем от реалистичен бюджет. Според мен реалистичен е бюджет, който е в крак с целите, поставени пред общата селскостопанска политика.
Забелязваме, че искаме все повече и повече от нашите земеделски стопани. Разбира се, искаме също така предоставените ресурси да се използват по-ефективно и да се отчитат по-ясно. Между другото, виждам, че моят колега г-н Левандовски - членът на Комисията, отговарящ за бюджетите - е тук; може би е дошъл специално да потвърди, че ОСП ще разполага с бюджет, който ще е съизмерим с целите, които й поставихме.
Отбелязах си и факта, че, за да може селското стопанство - общата селскостопанска политика - да постигне целите, които му поставихме, трябва да отчетем всички разлики между всички видове селско стопанство, които съществуват в Европейския съюз. Трябва да вземем предвид това разнообразие, така че в регионите, където то съществува, тези различни видове селско стопанство да могат да помогнат за постигането на целите не просто по отношение на снабдяването на пазара, производството и сигурността на снабдяването на пазара, но за да се направи крачка към по-добро съобразяване с околната среда, управление на природните ресурси и развитие на икономическия капацитет в селските райони. Трябва да помислим как селското стопанство и хранително-вкусовият сектор могат да допринесат за това.
Взех под внимание и факта, че всички тези размисли за бъдещето на общата селскостопанска политика трябва да помогнат за насърчаването на младите хора, трябва да дадат перспективи на младите хора, които искат да се установят, които искат да инвестират в селско стопанство, така че селскостопанската дейност да бъде и дейност на бъдещето и да можем да постигнем нашите цели.
Искам също да отправя ясно послание и да отговоря на въпроса на г-н Kelly за преките помощи. Смятам, няма никакво съмнение, че ако искаме да имаме по-справедливо селско стопанство и по-прозрачна и по-ефективна обща селскостопанска политика, трябва да определим ясни критерии за разпределянето на преките помощи в съответствие с целите, които ще поставим. Затова според мен историческите препратки не са справедливи, прозрачни или обективни критерии. Трябва да заменим тези исторически препратки с много по-ясни цели, които да наложат някакво равнище на справедливост и да позволят да се отчете в по-голяма степен селскостопанското разнообразие, което съществува в Европейския съюз. Това ще даде на държавите-членки и на регионите средствата да оползотворят по-добре ресурсите, с които разполагат.
В заключение, искам отново да заявя, че се нуждаем от обща селскостопанска политика за Европа. Нуждаем се от обща селскостопанска политика за целия Европейски съюз и, разбира се, от обща селскостопанска политика, която не пречи на останалите региони в света да развиват своето селско стопанство.
George Lyon: докладчик. - (EN) Г-н председател, искам, първо, да засегна някои от ключовите въпроси, които колегите повдигнаха по време на разискването. Ново стратегическо значение на производството на храни и ОСП: абсолютно. Два стълба: абсолютно, съгласен съм с това. Производството на храни в основата на ОСП: да, точно в това е смисълът на ОСП. Всичко останало са допълнения, които гарантират, че имаме рентабилен земеделски сектор, който може да създава екологични ползи, да се бори с изменението на климата и всички останали неща, които изложихме в доклада.
Силен бюджет: да, абсолютно; справедливост за старите и новите държави-членки: толкова много членове на ЕП поставиха това като проблем и това е въпрос, на който трябва да обърнем внимание. Трябва да има обективност и прозрачност при разпределянето на парите между държавите-членки. Те трябва да се справят с предизвикателството на стратегията "Европа 2020". От огромно значение е земеделието и ОСП да се разглеждат като част от решението за постигане на тези цели, а не като част от проблема.
Искам да изкажа благодарност на моите докладчици в сянка - Michel Dantin, г-н Häusling, г-н Olejniczak и Jim Nicholson. Постигнахме прекрасно сътрудничество при съставянето на доклада, който според мен е много силен и който излага ясна идея за посоката, в която Парламентът иска ОСП да тръгне след 2013 г. Бих казал, че той поставя Парламента в много силна позиция що се отнася до взаимодействието и преговорите с Комисията и Съвета на министрите на земеделието. Искам да Ви кажа, г-н член на Комисията: присъединете се към нас и ще можем със сигурност да представим заедно тази идея.
(Ръкопляскания)
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе днес, четвъртък, 8 юли 2010 г., в 12,00 ч.
Искам отново да се извиня на членовете на ЕП, на които не можах да дам думата. Както каза г-жа McGuinness, те могат да внесат писмено изявление.
Ще поставя този въпрос пред Бюрото - и се надявам, че всички ще подкрепите това - че при процедурата с вдигане на ръка не трябва да се дава думата на членове, които не са присъствали от началото на разискването, когато докладчикът представя своя доклад или когато членът на Комисията взима думата. Случва се членове на ЕП да се възмущават, че не им е било разрешено да се изкажат, а не са присъствали, за да чуят как членът на Комисията или докладчикът обясняват и излагат заключенията си. Трябва да се положат усилия за стриктно спазване, но такива усилия трябва да положим всички ние.
Писмени изявления (член 149)
Sergio Berlato : Общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-важните политики на Европейския съюз, като имаме предвид, че разходите за селско стопанство възлизат на около 43% от бюджета на ЕС. Съгласно член 33 от Договора за създаване на Европейската общност целите на ОСП са да гарантира на европейските потребители разумни цени, а на земеделските стопани - справедлив стандарт на живот.
Неотдавнашната икономическа и финансова криза доведе до намаляване на доходите на земеделските стопани от средно 12,2% между 2008 г. и 2009 г., по-строги условия за достъп до кредити и повишаване на безработицата в селските райони. Нестабилността на цените на продуктите на селскостопанските пазари нарасна рязко и това нарастване се очаква да продължи. Затова считам, че в бъдещата ОСП трябва да се предвиди минимална предпазна мрежа, която да позволи да се справим с несигурността на пазарните цени и да осигурим бързи, ефективни решения за икономическите кризи в сектора.
Организацията на ООН за прехрана и земеделие предвижда, че до 2050 г. световното население ще нарасне от сегашните 6 млрд. до 9 млрд. души и че удвоеното търсене на храни ще наложи съответно повишаване на световното производство на храни. Следователно продоволствената сигурност ще бъде главното предизвикателство пред бъдещото селско стопанство и Съюзът ще носи отговорността да продължи да я гарантира за благото на европейските граждани.
Cristian Silviu Buşoi : Приспособяването на ОСП към новите социални и икономически условия е необходима стъпка. Наистина трябва да отговорим на някои ключови въпроси, за да можем да направим това. Напълно съм съгласен с необходимостта от гарантиране на сигурността на снабдяването с храни. Но до каква степен искаме да сме независими и колко сме склонни да платим за това?
Досега ОСП поддържаше високи цени на храни, които са по-евтини в други държави. ЕС не може да налага свободна търговия, докато в същото време защитава собствения си селскостопански пазар. Трябва да бъдат намерени решения, които да позволят на ЕС да наложи подходящи световни стандарти за качество, така че да се намалят разликите в цените на селскостопанските продукти в различните държави.
Аз обаче съм загрижен най-много за въздействието, което реформите на ОСП оказаха върху земеделските стопани. Отделянето на плащанията от производството успя единствено да насочи преките плащания към едрите земевладелци, които определено не са земеделски стопани. Отделянето от производството е необходимо, за да се избегне свръхпроизводство. Аз обаче призовавам Комисията да предложи по-справедливи критерии, така че земеделските стопани да могат да бъдат истинските бенефициери на ОСП. Нуждаем се от стимули за земеделските стопани, най-вече за да насърчим младите хора да се насочат към селските райони. Това обаче няма да стане, докато поддържаме сегашната система на преки плащания, която е нелепа.
Nessa Childers : в писмена форма. - (EN) Общата селскостопанска политика (ОСП) има потенциала да предложи решения на много от проблемите, които понастоящем засягат европейските земеделски стопанства, и това не е толкова очевидно в никоя друга държава-членка, колкото в Ирландия, където има еднакъв ангажимент както към осигуряването на справедливо и пълноценно споразумение за ОСП, така и към постигането на напредък чрез прилагане на промените, необходими на земеделието в 21 в. Но, за да спечели доверието и да ангажира селскостопанската общност в Европа, новата ОСП трябва да осигури стабилност на земеделските стопани и справедливи цени, каквито се осигуряват в момента, на стоките, които те произвеждат. В замяна, европейските граждани ще получават не само надеждни, висококачествени стоки, за които е гарантирано, че са произведени по високите практически стандарти на ЕС, но и ще се ползват от социалните и културни измерения на ОСП като онези, които са включени във втори стълб. Преди всичко ЕС трябва да запази доверието на европейските земеделски стопани. Селскостопанската общност съзнава, че предстои промяна с това ново споразумение и в момента е готова да я приеме. За да се възползват от тази положителна връзка, институциите на ЕС трябва да осигурят споразумение, което да е модерно и в същото време пълноценно и справедливо за всички.
Béla Glattfelder : Европа ще се нуждае от ефективна и обща селскостопанска политика и след 2013 г. Затова бюджетът на ЕС за селско стопанство трябва поне да бъде запазен на сегашното равнище.
Европа носи изключителната отговорност да гарантира продоволствената сигурност в света. Причината за това е, че именно в Европа могат да се произвеждат най-безопасните храни при най-стриктни стандарти за защита на околната среда. Затова основната задача на ОСП е да съхрани капацитета за селскостопанско производство на Европейския съюз.
Затова е жизненоважно да се гарантира, че преките плащания няма да бъдат намалени.
Относно развитието на селските райони в рамките на втория стълб, трябва да се гарантира, че те се използват предимно за селскостопански цели.
Земеделските стопани трябва да бъдат защитени от колебанията на интервенционните цени, каквито се наблюдаваха често през последните няколко години. Нуждаем се от инструменти за намеса на пазара и в определени сектори, като тези на виното и на млякото, са необходими мерки за ограничаване на предлагането. Те ще намалят загубите на земеделските стопани, предизвикани от колебанията на цените.
Европейската търговия с храни е много по-концентрирана от хранително-преработвателната промишленост или селскостопанското производство. Много често стотици земеделски стопани се конкурират с големи вериги хипермаркети и са в много по-неизгодна позиция. Затова трябва да помогнем за подобряване на сътрудничеството между земеделските стопани. За тази цел обаче е необходимо изключение от строгите правила на ЕС за конкуренцията в селското стопанство.
Вносът от трети страни трябва да е предмет на същите строги разпоредби за защита на околната среда, безопасност на храните, хуманно отношение към животните и други, както европейските земеделски стопани.
Elisabeth Jeggle : Докладът по собствена инициатива на г-н Lyon включва Парламента на един ранен етап в разискването за бъдещето на ОСП. Искам да благодаря на всички участници за свършената от тях работа. Формулирани бяха дългосрочни цели за цялата Общност.
Според мен има три основни елемента, които трябва да бъдат взети предвид, ако искаме да осигурим последователно и устойчиво развитие на селското стопанство в цяла Европа. 1. Жизненоважно е да гарантираме, че ОСП ще се финансира адекватно след 2013 г. и че изготвяме подходящ бюджет.
2. Изпробваната и изпитана структура от два стълба трябва да бъде запазена със силен първи стълб и също толкова силен втори стълб. Единственият начин да запазим европейския селскостопански модел е да гарантираме, че производството на нашите храни отговаря на най-високите стандарти в първи стълб, а във втори стълб - да осигурим добри перспективи за развитие на селските райони и създаване на работни места и инфраструктура за земеделските стопани и онези, които не са земеделски стопани, мъже и жени, и особено за младите хора.
3. Големите колебания на либерализираните пазари и последиците от изменението на климата продължават да налагат необходимостта от предпазна мрежа. Пред нас се появиха нови цели по отношение на пазарната ориентация, безопасността на продуктите, защитата на животните и необходимостта от защита на околната среда и биологичното разнообразие в резултат на изменението на климата. С оглед на тези предизвикателства добрата селскостопанска политика е най-добрата политика за бъдещето и е в интерес на всички наши граждани.
Sandra Kalniete : в писмена форма. - (LV) Тази резолюция предвижда преход от област като историческата база за определяне на плащанията на преки помощи през следващия период на финансово планиране. По този начин осигуряваме възможността за преходен период. Той е от жизнено значение, но цели седем години са твърде дълъг преходен период. Протакането на прилагането на новия метод може да окаже негативно въздействие върху постигането на една важна цел на реформата на ОСП - подкрепа, която е целенасочена, справедлива, балансирана, проста и прозрачна. Аргумент в подкрепа на запазването на бюджета на ОСП на равнището му от 2013 г. са оправданите очаквания на новите държави-членки, че подкрепата на ОСП в техния случай ще бъде съпоставима с оказаната на по-старите държави-членки. Убедена съм, че ОСП може да бъде силна и наистина обща само ако целта й е да гарантира лоялна конкуренция между всички европейски земеделски стопани. Неизкривената конкуренция в Европа е предпоставка за конкурентоспособността на европейските земеделски стопани на световните пазари. Искам да изтъкна изразената в резолюцията политическа воля за укрепване на позициите на първичните производители в продоволствената верига, така че организациите на първичните производители да могат да станат по-ефективни и да могат да преговарят равностойно с големите представители на търговския и преработвателния отрасъл. Надявам се, че елементът с развитието на селските райони в ОСП ще бъде консолидиран и че основният акцент в стратегията за развитие на селските райони ще бъде поставен върху селските общини, подобряването на околната среда, модернизирането и преструктурирането на селското стопанство, укрепването на сближаването, подобряване на продажбата на продукцията и конкурентоспособността, запазването и създаването на работни места в селските райони и изменението на климата, възобновяемата енергия и биологичното разнообразие.
Filip Kaczmarek : Бъдещето на общата селскостопанска политика след 2013 г. е изключително важно за нас. Много важни неща зависят от ОСП - структурата на бюджета на Европейския съюз и бъдещето на селското стопанство, земеделските стопани и селските райони. Целият Европейски парламент трябва да е наясно със значението на ОСП за бъдещето на ЕС. Това, което е от ключово значение, разбира се, е въпросът за преките плащания, както и необходимостта от премахване на несъответствията между тях в различните държави. Днес различията в равнището на плащания в различните държави-членки са прекалено големи. Това подкопава чувството на солидарност, равнопоставеност и общност. Това, от което земеделските стопани се нуждаят най-много, са стабилни доходи, както сега, така и в дългосрочен план. Без такива доходи е много трудно да се модернизират земеделските стопанства и ще бъде трудно да се запази благотворното влияние на селското стопанство върху природната и културна среда. Затова нека положим усилия да помогнем да се гарантира, че бъдещите промени в общата селскостопанска политика ще доведат до стабилни доходи за европейските земеделски стопани. Благодаря ви.
Mairead McGuinness : Приветствам доклада, който е първата крачка от проучването на формата и характера на общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г. Докладът отново потвърждава, че ще има ОСП след 2013 г., че тя трябва да продължи да бъде обща политика и че нейният бюджет трябва поне да бъде запазен на сегашните равнища. Докладът е категоричен, че политиката трябва да продължи да бъде политика на ЕС и отхвърля опитите за повторното й национализиране. Земеделските стопани трябва да се окуражат от факта, че Парламентът разбира техните опасения. ОСП след 2013 г. трябва да подкрепи активните производители и да ги възнагради за храните, които произвеждат, и множеството обществени блага, които осигуряват на обществото - включително високо равнище на хуманно отношение към животните и екологични норми. Мерките в подкрепа на пазара ще бъдат от ключово значение за осигуряването на адекватни предпазни мрежи срещу крайната пазарна нестабилност, която вероятно ще бъде характерна за пазара в бъдеще. Едва седем процента от земеделските стопани на ЕС са под 35-годишна възраст - това е ясен сигнал, че трябва да осигурим условия, които да задържат младите хора в земеделието. Жизненоважно е да се постави силен акцент върху младите поколения в ОСП след 2013 г., за да се гарантира иновативно и ефективно развитие на селското стопанство.
Ivari Padar : За начало искам да благодаря на моя колега г-н Lyon за изготвянето на един изключително балансиран доклад. Считам, че това вече ни дава възможност да положим добра основа за обсъждане в близко бъдеще. Изменението на селскостопанската политика вероятно е една от най-големите задачи на настоящата пленарна сесия. Истина е, че ще започнем да берем плодовете от тези закони много по-късно, може би чак след десет години. Макар че най-важната задача на селското стопанство е да осигурява храни, значението на селското стопанство за обществения интерес е все по-широко признато, независимо дали намира израз в социалната политика, околната среда или културата. Сравнително малка част от населението на практика изхранва 100% от хората, ползва земята икономично и се грижи за социалния баланс на селските райони в целия Европейски съюз. Докладът е добра основа за бъдещите обсъждания. Благодаря ви за вниманието.
Ulrike Rodust : в писмена форма. - (DE) Благодаря на докладчика. Много идеи от моята група бяха включени в доклада, който стои пред нас, и сега е налице много добър резултат.
Основната ни цел трябва да бъде да гарантираме производство на висококачествени храни в Европа.
При обсъждането на организирането на селскостопанската реформа често се споменаваше компенсирането за обществените блага. Според мен това разискване върви в правилната посока.
Само ако гражданите на ЕС бъдат убедени, че наистина се полагат усилия, а просто се пръскат пари наляво и надясно, общата селскостопанска политика ще получи признанието, което заслужава.
Развитието на селските райони играе все по-голяма роля. За да предотвратим унищожаването и опустиняването на нашето селско стопанство, трябва да разработим допълнителни инструменти, които да спрат изоставянето на селските райони.
Активните селски райони са привлекателна среда за живеене не само за земеделските стопани, но и за хората, които не искат да живеят в градовете.
Трябва да одобрим доклада във вида, в който е, с голямо мнозинство в пленарна зала, за да изпратим ясен сигнал навън.
Csaba Sógor : Когато започна процесът на европейска интеграция, общата селскостопанска политика не само подсигуряваше снабдяването на населението с храни, но и положи основите на едно модерно европейско селско стопанство и други специфични политики. Неотдавна обаче в Европейския съюз влязоха 12 нови държави-членки. Това означава, че ЕС се сдоби с ново селскостопанско население от 7 млн. души в допълнение към 6-те милиона, които имаше преди 2004 г. Освен това, след присъединяването на новите държави-членки, селскостопанската земя на ЕС от 130 млн. хектара нарасна с 40% до 185 млн. По времето, когато се присъединиха, новите държави-членки предполагаха, че техните земеделски стопани ще получават същото равнище на подкрепа от ОСП като земеделските стопани в старите държави-членки. Това обаче може да бъде постигнато само ако заделените за селско стопанство ресурси не бъдат намалени след 2013 г. ЕС трябва да вземе под внимание различните ситуации и нужди на държавите-членки, защото европейското селско стопанство ще защитава в еднаква степен интересите на държавите-членки, земеделските стопани и гражданите, ако ресурсите не се разпределят несправедливо заради различията в равнището на модернизация.
Csaba Sándor Tabajdi : Общата селскостопанска политика се нуждае от основна и смела реформа, която да вземе предвид специфичното положение на новите държави-членки. Запазването на ОСП е оправдано в очите на европейските данъкоплатци и може да се защити в преговорите с министрите на финансите само ако можем да покажем, че освен безопасност на европейските храни, селското стопанство може да осигури на обществото и социални и екологични обществени блага. Считам, че само една мащабна реформа може да спаси общата селскостопанска политика. Инвестициите на новите държави-членки в селско стопанство трябва да бъдат подкрепени със субсидирани компенсации, в противен случай европейското селско стопанство ще функционира на две или, имайки предвид ситуацията в Румъния и България, на три различни равнища на развитие. Това още повече ще задълбочи пропастта между ЕС-15 и 12-те нови държави-членки. Постигането на "зелено" селско стопанство в Европа и производството на екологични обществени блага изискват нови инвестиции, особено в новите държави-членки. Земеделските стопани не трябва да бъдат наказвани, а да получават финансови стимули, които да им помогнат да закупят техника, даваща възможност за екологична и щадяща почвата обработка, да заменят генетичния запас на отглежданите видове и да инвестират в мерки за защита на околната среда и чистотата на водите.
Artur Zasada : При реформирането на ОСП не трябва да забравяме принципите на интеграция, солидарност и общност. Преките плащания се отразяват значително на сигурността на доставките на храни. Те не само че помагат за стабилизиране на доходите на земеделските стопани, но и компенсират разходите, необходими за спазването на все по-големите изисквания, които се налагат на селското стопанство. Ако не премахнем разликите в равнището на преките помощи, този инструмент - основният финансов инструмент на ОСП - ще продължи да разделя Европейския съюз на стари и нови държави-членки. Отказът от историческите критерии за разпределяне не само ще бъде символичен жест на пълната интеграция, но и ще допринесе за осигуряването на равни условия на конкуренция на единния общностен пазар. Освен това е жизненоважно стратегията за развитие на селските райони да продължи да бъде ключов елемент от ОСП, подпомагайки икономическото и социално развитие в един по-широк смисъл. Тук основна роля играе непрестанното преструктуриране и модернизиране на земеделските стопанства, както и множеството иновации, чиято цел е да повишат ефективността и да подобрят конкурентоспособността на разширения Съюз. Един силен втори стълб е възможност да се помогне на младите земеделски стопани да навлязат в селското стопанство, както и да се подобри качеството на живот, да се активизира обществото и да се подобри положението на жените в селските райони.
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж протоколите
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
Внасяне на документи: вж. протоколи
| bg |
Оценка на времето на управление на превозно средство и периодите на почивка (разискване)
Председател: Следващата точка е изявлението на Комисията относно оценката на времето на управление на превозно средство и периодите на почивка.
Jacques Barrot: Г-н председател, ще изчета изявлението на Комисията относно оценката на времето на управление на превозно средство и периодите на почивка.
Регламент (ЕО) № 561/2006 влезе в сила на 11 април 2007 г., преди почти две години, заменяйки правилата за времето на управление на превозно средство и периодите на почивка, които не бяха променяни повече от 20 години.
След приемането му Комисията следи активно неговото прилагане, включително чрез срещи с държавите-членки, промишлеността и синдикатите, в комисията и в различните работни групи, създадени от нея.
Скоро Комисията ще публикува полугодишния доклад за изпълнението на социалните правила. Едно от предварителните заключения е, че усилията и инвестициите, направени от държавите-членки по отношение на наблюдението, трябва да бъдат засилени, за да се постигнат нивата, изисквани от европейското законодателство.
Инициативите, предприети от Комисията, включват насоките, които ще бъдат публикувани в съгласие с държавите-членки, и целят да се гарантира хармонизирано прилагане на правилата за времето на управление на превозно средство и периодите на почивка, например в случаите, когато водач на превозно средство трябва да прекъсне периода си на почивка при спешност.
Комисията работи активно и за подобряване на цифровия тахограф. През януари беше приет пакет от мерки за увеличаване на сигурността на системата. По тази причина държавите-членки трябва да разработят специална апаратура за проверка на тахографа.
Втори пакет от мерки за приспособяване на техническите спецификации за тахографа се обсъжда в момента от комисията. Тези мерки ще улеснят използването на тахографа от водачите, като опростят записването на ръка.
Заключението на Комисията от наблюдението на прилагането на регламента е, че през последните две години новият законодателен акт относно времето на управление на превозно средство и периодите на почивка е успешен. Поради това Комисията, в съгласие с държавите-членки, убеди страните, подписали Споразумението AETR (Европейско споразумение за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози), да приложат новите правила от 2010 г. И все пак, разбира се, държавите-членки трябва да се уверят, че тези социални правила се прилагат по хармонизиран начин в Европа.
Това е, което исках да кажа на Парламента от името на Комисията, като ще слушам внимателно коментарите на различните членове на Парламента.
Corien Wortmann-Kool: от името на групата PPE-DE. - (NL) Г-н председател, днес имаше известно объркване във връзка с това изявление на Комисията, но е ясно, че въпросите с искане за устен отговор, внесени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, създадоха основата за днешното изявление. Въпросите с искане за устен отговор произтекоха от съществуващото голямо притеснение, независимо от усилията на Комисията, относно практическото приложение на регламента.
Ако шофирам минута повече в дадена държава, защото трябва да преместя автомобила си, мога да получа баснословни глоби в друга държава седмици по-късно. Това е само пример за проблемите, възникващи пред водачите на превозни средства и транспортните фирми. Може да се предизвикат огромни проблеми, например ако продължите да шофирате само един-два километра, за да стигнете до безопасен паркинг (тъй като всички паркинги в Европа са препълнени) или до добър паркинг за през нощта.
Доволен съм, че стартирахте редица действия, както и че ще представите доклада си. Предлагам в доклада да обърнете внимание не само на представянето на мерките, а и на самия регламент, и да продължите с разширена оценка, която да даде възможност на сектора да изкаже пред Вас притесненията, които току-що посочих. Разширена оценка е това, което е необходимо, за да можем да видим къде могат да се направят подобрения.
Всъщност недостатъкът на насоките, както аз го разбирам, е, че досега те нямат законова сила в държавите-членки. Ако водачите разчитат на тези насоки, могат да останат с празни ръце, тъй като те не са валидни по закон, а това е проблем. Г-н Баро, предвид познанията Ви по въпроса, аз се радвам, че заместихте члена на Комисията Таяни днес и искрено се надявам, че сте в състояние да ни обещаете разширена оценка.
Silvia-Adriana Ţicău: Европейските регламенти по отношение на работното време, времето на управление на превозно средство и периодите на почивка за заетите в транспорта се отнасят не само до социалните условия в автомобилния транспорт, но и по-специално до пътната безопасност.
За съжаление Европейският съюз не успява да направи достатъчно, за да намали пътните злополуки. Държавите-членки несъмнено трябва да подобрят контрола над транзитния транспорт. Като докладчик относно социалните условия аз проучих първия доклад на Европейската комисия, който трябваше да се изготвя два пъти годишно. За нещастие той се забави, но забелязах в него, че някои държави-членки са превишили в практиката минимума проверки, които трябваше да извършват, докато други държави-членки не са изпълнили тези задължения.
Аз съм доволна, че в доклада на г-н Grosch относно достъпа до пазара успяхме заедно със Съвета на Европейския съюз да изготвим компромисен текст, а именно, настояхме пътните проверки да не бъдат дискриминационни въз основа на националността или на държавата на пребиваване на транспортния оператор.
Г-н член на Комисията, определено се нуждаем от сигурни паркинги. Имаше проект на доклад за изграждането на безопасни места за паркиране на границата между Европейския съюз и Русия, но за съжаление тези места за паркиране не са достатъчни. Държавите-членки трябва да инвестират повече в безопасни места за паркиране, тъй като за съжаление 40 % от грабежите над транспортни оператори се извършват на места за паркиране.
Ние също така направихме изменение на бюджета, така че да можем да отделим средства за изграждане на безопасни места за паркиране. Считам, че условията, определящи времето на управление на превозно средство и периодите на почивка, могат да бъдат изпълнени само ако създадем условия за транспортните оператори, които позволяват тези разпоредби да бъдат изпълнени.
Eva Lichtenberger: от името на групата Verts/ALE. - (DE) Г-н председател, колегата от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи заяви, че секторът е много загрижен, че ако някой шофира само минута повече, може да се наложи да плаща седмици по-късно.
За съжаление, мисля, че мога да я успокоя. Първо, проверките в държавите-членки са много повърхностни, тъй като повечето държави-членки не обръщат сериозно внимание или не зачитат задължението си за наблюдение. Второ, наказателното преследване в тази област е все още в начален стадий, въпреки че състоянието на нещата е катастрофално. Когато например шофьор, който работи 38 часа без прекъсване, е спрян на магистрала Inntal, никой не може да ме убеди, че той не е успял да намери паркинг; вместо това причината често е натискът от страна на работодателите водачите да продължават да шофират до предела на силите си. Това е опасно за всички останали участници в движението. Няма нужда да навлизам в подробности относно сериозността на произшествията с участието на тежкотоварни превозни средства.
Това също е проблем и за местните жители, разбира се, тъй като някои от тези превозни средства могат да превозват опасни товари, които след това причиняват вреда. Ето защо аз мисля, че е крайно необходимо и важно да има подходящ мониторинг в тази област - това е от съществено значение.
На второ място, считам, че особено с въвеждането на цифровите тахографи, след продължителното прилагане в държавите-членки, идва времето бавно, но сигурно да се даде възможност на тези, които желаят да извършват наблюдение - в полза на водачите, местни жители, останалите участници в движението и безопасността на движението по пътищата като цяло - най-накрая да го правят по-ефективно.
Johannes Blokland: от името на групата IND/DEM. - (NL) Г-н председател, функционирането на Регламента относно времето на управление на превозно средство и периодите на почивка е най-после в дневния ред. Откакто регламентът влезе в сила, валят оплаквания относно прилагането му - "неясен" и "неприемлив" са често чувани думи. Трябва да се предприемат действия относно тези забележки. Регламентът трябва да бъде преразгледан, и то бързо. Какво трябва да се подобри? Законодателството трябва да е предсказуемо.
Не се застъпвам за хармонизирането на всички санкции. Това трябва да остане в компетенциите на държавите-членки. Това, за което се застъпвам обаче, е ясна, предсказуема, основателна система. Само по този начин ще избегнем глобите, които са абсурдно високи и неоснователни и които включват изключително дълги процедури по уреждане. Налице е очевидна възможност при действащото законодателство за дискриминационен подход към чужди шофьори на камиони, по-специално по пътищата на Европа, което е недопустимо. Този проблем просто представлява сериозна деформация на вътрешния пазар.
И накрая, кратък пример за абсурдността на сегашния Регламент относно времето на управление на превозно средство и периодите на почивка. Водач, преминаващ през Франция, беше глобен 750 EUR за скъсяване на периода си на почивка с 15 минути. Нещо повече, бяха необходими шест часа за уреждане на глобата. Това означаваше, че шофьорът не можа да натовари и разтовари същия ден с всички последици от това. Така реалната загуба, понесена в резултат на глобата за 15-минутното нарушение, възлезе на приблизително 1 750 EUR.
Комисията трябва да има много по-строго отношение към държавите-членки, виновни за подобни деформации на вътрешния пазар. Като нидерландец мисля предимно в южно направление.
Marian-Jean Marinescu: (RO) От основно значение за водачите на превозни средства е да спазват правната уредба за времето на управление на превозно средство и периодите на почивка, за да се запази високо равнище на безопасност по пътищата в Европа и да се защитят пътниците.
През януари 2009 г. Европейската комисия прие пакет от мерки за предотвратяване на неправилната употреба на тахографи и укрепване на възможностите на държавите-членки за контрол на спазването на законодателството относно времето на управление на превозно средство и периодите на почивка. Тези мерки са добре дошли, като се имат предвид многобройните проблеми, които с времето възникнаха във връзка със системите за регистриране на времето на работа още преди цифровите тахографи, както и поради това, че на съществуващите правни разпоредби се гледаше като на негъвкави и трудни за изпълнение.
Смятам, че един от най-важните аспекти, които Комисията трябва да вземе предвид, е важността на транспонирането на Директива № 22/2006 в националните законодателства на държавите-членки и хармонизацията на националните разпоредби, изготвени съгласно член 19 от Регламент № 561/2006. Румъния е изпълнила своите задължения по тези точки, но все още има държави-членки, които не са приключили този процес, а това води до проблеми при правилното прилагане на санкции на трансгранична основа и събирането на глоби, наложени за нарушаване на законодателството.
Като се имат предвид шестмесечните доклади на държавите-членки от последния референтен период и множеството трудности, посочени от превозвачите, призовавам Европейската комисия да разгледа възможността за ревизиране на Регламент № 561/2006.
Bogusław Liberadzki: (PL) Г-н председател, ние обсъждаме времето на управление и периодите на почивка за автомобилния транспорт в условията на икономическа криза. Хиляди превозни средства стоят неизползвани, тъй като за тях няма работа. Същото важи и за водачите. Освен това много фирми са на ръба на финансовата несъстоятелност. Г-н Jarzembowski, г-жа Wortmann-Kool и другите членове на Парламента, отговарящи за този въпрос, бяха съвсем прави, като изтъкнаха следните три проблема: сложността на системата, нейната евентуална надеждност и практиката да се налагат ограниченията, които досега се прилагаха.
Не съществуват научни данни, които да сочат, че едно по-гъвкаво изпълнение, което при специални обстоятелства би могло дори да позволи увеличаване на времето на управление през дадена седмица, ще окаже отрицателно въздействие върху сигурността по пътищата, особено в условията на намаляващ трафик. Обратно, повече от вероятно е, че бъдещето на този сектор ще бъде застрашено вследствие на стриктното изпълнение на тези ограничения, както и вследствие на налагането на съпътстващите нови тежести върху автомобилния транспорт. Имам предвид по-специално евровинетката и интернализацията на външните разходи. Действително тази тема заслужава разискване и бих искал да науча вижданията на Комисията по нея.
Jacques Barrot: Г-н председател, госпожи и господа, внимателно изслушах всички оратори.
Бих казал, че този регламент е в период на "разработване", за да използвам автомобилната терминология, и че очевидно той е много важен за сигурността по пътищата, както и в социално отношение. Искам да успокоя малко онези, които изразиха безпокойствата на професията. Комисията си дава сметка за постепенното изпълнение на регламента, приет от Европейския парламент и от Съвета. Тя е във връзка със социалните партньори и експертите в държавите-членки, така че регламентът да може постепенно да бъде хармонизиран в съответствие с необходимостта от тълкуването му.
Действително Комисията прие на 30 януари 2009 г. директива за хармонизиране на дефинициите на нарушения, а освен това с оглед на санкциите тя възнамерява да публикува доклад по този въпрос, както това се изисква в член 10 от Директива 2006/22. Този доклад ще покаже, че глобите в различните държави-членки са различни, но също така се различават и във връзка с начина на категоризиране на нарушенията.
Това беше първо.
За да отговоря на г-жа Wortmann-Kool, която посочи нуждата водачите да намират безопасно място за паркиране и се застъпи за увеличаването на броя на такива места, ще кажа, че регламентът разрешава шофиране през по-дълъг период от време с оглед на намирането на безопасно място за паркиране.
Наистина, г-н Liberadzki преди малко каза, че не бива да обременяваме с прекалено много тежести този сектор, но вие също така знаете, че целта е този сектор да може да избегне рисковете, свързани със сигурността, и това е начин да се осигури защита на водачите срещу някои рискове, които те поемат. Г-жа Lichtenberger ни припомни колко са важни тези разпоредби за сигурността по пътищата.
Г-н Marinescu, мисля, че ние постоянно се стремим да оценяваме изпълнението, но истината е, че засега не можем отново да обсъждаме законодателните разпоредби. Трябва да дадем на тези регламенти време за създаване на нови навици, които, убеден съм в това, ще са от полза за целия сектор, доколкото ще хармонизират малко по-добре условията на работа, като осигурят както зачитане на личния живот на водачите, така и по-добра сигурност.
Това е всичко, което имах да кажа. Разбира се, ще предам вашите коментари на моя приятел г-н Таяни, така че той да може да проследи оценяването да продължи съвсем близо до терена и в светлината на всички направени бележки, и особено, г-н председател, на уместните забележки, изказани тази вечер от различните членове на Парламента, които взеха думата.
Председател: Разискването приключи.
| bg |
20. Освобождаване от отговорност 2005: Европейска фондация за обучение (вот)
- Relazione: Herczog
| bg |
Решения относно някои документи: вж. протокола
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж протоколите
| bg |
14. Споразумение между ЕО и Сейшелите за премахването на визите за краткосрочен престой (
| bg |
Закриване на заседанието
(La seduta è tolta alle 23.30)
| bg |
Време за гласуване
Председател: Следващата точка е гласуването.
(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)
| bg |
Внос на месо от трети страни (разискване)
Председател: Следващата точка е изявлението на Комисията относно внос на месо от трети страни.
Андрула Василиу: Г-жо председател, извинявам се, но въпросът е от голям интерес и има много аспекти и затова ще говоря малко по-дълго в интерес на уважаемите колеги.
(EN) Комисията е заложила голям набор от ветеринарно-санитарни и здравни изисквания на ЕС при вноса на месо от трети страни.
От няколко години ЕС провежда много ефективна политика по отношение на вноса, която отчита научното развитие и настоящето състояние на заболяванията в трети страни. В частност, обръща специално внимание на болестта шап в трети страни износителки, тъй като, както знаете, тази болест, която има потенциал да нанесе сериозни икономически щети, не е разпространена в ЕС. Световната организация за здравето на животните (СОЗЖ) е заложила много подробни стандарти и изисквания с цел предотвратяване на разпространението на шап.
Споразумението на Световната търговска организация (СТО) относно санитарните и фитосанитарните мерки посочва, че прилагането на различни стандарти и методи за контрол над продуктите от страна на различните държави не води непременно до повишаване на санитарните и здравни рискове. ЕС не може да наложи вътрешните си законодателни мерки на трети страни, както и третите страни, за които изнасяме, не могат да наложат собствените си национални разпоредби на нас. Единствено можем да изискваме мерките им да имат равностоен ефект на нашите.
Да вземем за пример проследяването. В ЕС имаме много строги разпоредби за индивидуално идентифициране и проследяване на едрия рогат добитък. В случай на епидемия разпоредбите ни улесняват проследяването на потенциално заразените животни, за да се ограничи разпространението на болестта. В допълнение, разпоредбите ни позволяват да следим храните и фуражите през всички етапи на производство и дистрибуция от селското стопанство до трапезата. От друга страна, разпоредбите относно проследяването, приложими към трети страни износителки, целят единствено да се гарантира, че внесеното месо не представлява неприемлив риск за ЕС. Следователно обхватът на разпоредбите е много по-ограничен в сравнение с действащите разпоредби в ЕС.
Искам също така да подчертая факта, че мерките относно проследяването на едрия рогат добитък в ЕС бяха приети най-вече за справяне с кризата, причинена от спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ), която, както помните, доведе до рязък спад в доверието на потребителите и сериозно смущение на вътрешния пазар по отношение на търговията с говеждо месо.
Ще използвам възможността да обясня по-подробно изключително ефективната серия от мерки за ограничаване на риска, която прилагаме по отношение на вноса на говеждо месо и която гарантира възможно най-голямо ниво на защита на общественото здраве и здравето на животните, като едновременно отчита стандартите на СОЗЖ и отговаря изцяло на принципите на Споразумението на СТО за прилагане на санитарни и фитосанитарни мерки. Мерките могат да бъдат групирани в пет основни нива на защита. Изчерпателни са до такава степен, че само 12 трети страни извън Европа отговарят на всички изисквания и следователно внасяме говеждо месо единствено от тях.
Първо, вносът на говеждо месо е разрешен само от трети страни или от региони от тези страни, които са конкретно одобрени след проверка от Комисията по отношение на компетентността на ветеринарните им органи и здравословното състояние на животните като цяло. Второ, СОЗЖ и Европейският съюз трябва да потвърдят отсъствието на шап в областта на произход на едрия рогат добитък. Трето, страните износителки на говеждо месо трябва да разполагат с одобрен план за мониторинг на специфичните остатъци от ветеринарни лекарствени продукти, стимулатори на растежа и увеличаване на производителността, които са ограничени или забранени при животните за производство на храни в ЕС. Четвърто, всичкият внос на прясно месо трябва да идва от одобрена кланица, която е получила разрешително и е регистрирала характерните нужди. Пето, имаме специфични условия за производство и съхранение на месо.
Разполагаме с допълнително ниво на защита: вносът на необезкостено месо е разрешен само от Австралия, Канада, Чили, Нова Зеландия и Съединените американски щати. От другите седем одобрени държави е разрешен само внос на обезкостено и зряло говеждо месо без карантия в ЕС. Това гарантира недопускането на вируса на шап, в случай че все още съществува риск, въпреки горепосочените от мен мерки, като по този начин осигурява допълнителна защита. Пратките от месо, предназначени за пазара на ЕС, се заверяват от официален ветеринар, който гарантира, че отговарят изцяло на всички изброени по-горе условия.
Когато пратка от месо пристигне в ЕС, се извършва проверка от официалните ветеринарни служби на държавите-членки на граничните инспекционни пунктове. Всичкото внесено месо преминава задължителни ветеринарни проверки на границите на ЕС. Граничните инспекционни пунктове имат задължение да извършват проверки на документацията, идентичността и физически проверки. Внесеното месо подлежи на 100% на проверки на документацията и идентичността на граничните инспекционни пунктове. В допълнение се извършва физическа ветеринарна проверка на най-малко 20% от всички пратки с вносно месо. Освен това разполагаме с допълнително ниво на защита благодарение на забраната за хранене на животните с хранителни отпадъци в целия ЕС. Тази мярка гарантира, че уязвимите животни в ЕС няма да бъдат изложени на вируса на шап, в случай че той попадне в ЕС, въпреки описаните от мен по-горе мерки.
Всички изброени от мен мерки са напълно хармонизирани. През 2006 г. Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) оцени мерките като много ефективни за ограничаване на риска от навлизане на шап в ЕС. В становището си ЕОБХ заяви, че по този начин ЕС разполага със сложна система за контрол на вноса, като усилията по отношение на законната търговия с месо и месни продукти са много ефективни.
С това стигам до следващия момент. След хармонизирането на ветеринарните условия за внос през седемдесетте години на 20 век никога не е имало епидемия от шап в ЕС вследствие от законния внос на месо. Сигурна съм, че не е необходимо да ви напомням, че епидемията от шап в Обединеното кралство през 2001 г. беше причинена от незаконен внос на месо - най-вероятно от Азия - и от незаконното хранене с хранителни отпадъци. Затова считам, че трябва да насочим усилията си там, където има реални рискове - при незаконния и личния внос, вместо да се опитваме да регулираме извънредно законния внос. Във връзка с това, надявам се, всички сте видели плакатите на летищата на ЕС и на други входни пунктове в ЕС, които обясняват на пътниците разпоредбите относно внасянето на продукти с животински произход.
Наясно съм с притесненията на някои от вас по отношение на вноса на говеждо месо от Бразилия. Искам да ви припомня, че през януари миналата година бяха въведени допълнителни изисквания за вноса на бразилско говеждо месо. Съгласно тях, в допълнение към всички изброени от мен изисквания, стопанствата на произход трябва да бъдат проверявани и одобрявани от бразилските органи. Бразилските органи също така изискват едрият рогат добитък, чието месо е предназначено за пазара на ЕС, да бъде индивидуално идентифициран и регистриран в база данни. Тези животни представляват по-малко от 1,5% от бразилския едър рогат добитък, който наброява около 2,9 милиона животни в одобрени стопанства. В резултат на това бразилските органи извършиха повторна оценка на стопанствата, които желаят да произвеждат говеждо месо за износ за ЕС. От общо над 10 000 стопанства, подходящи за износ през ноември 2007 г., едва 1 708 са понастоящем одобрени. Вследствие на това вносът на бразилско говеждо месо в ЕС спадна рязко. В началото на 2009 г. проверка на Комисията установи някои пропуски и бразилските органи оказаха пълно съдействие за отстраняването им. Във всеки случай общите констатации не дадоха основание за по-нататъшно ограничаване на вноса на говеждо месо от Бразилия. При това състояние на нещата налагането на допълнителни ограничения за вноса на говеждо месо от Бразилия може да бъде тълкувано от някои като протекционизъм и да доведе до възражение срещу нашите мерки в рамките на СТО.
Не трябва да забравяме също така, че ЕС понякога ще се сблъсква с проблеми по отношение на здравето на животните и безопасността на храните и че настояваме третите страни да реагират по пропорционален начин на проблемите. Затова трябва да служим за пример, като съблюдаваме правилата, ръководещи международната търговия.
В заключение искам да уверя Парламента, че Комисията ще продължи да се бори с незаконния внос, който представлява най-голям риск за високите ни стандарти. Комисията също така ще запази сегашния си пропорционален подход към вноса на говеждо месо от трети страни, включително и от Бразилия. Така ще гарантираме поддържането на доброто здраве на животните и хората в ЕС, както и запазване на уважението към ЕС на международно ниво.
Esther Herranz García: Г-жо председател, Европейският съюз налага на производителите в Общността най-високите стандарти в света по отношение на продоволствената сигурност, здравето, хуманното отношение към животните и околната среда. Европейските животновъди са длъжни да отговарят на стандартите като предпоставка за получаване на подкрепа от Европейския съюз. За огромно мнозинство подкрепата не компенсира увеличаването на тежестта и селските стопанства се изоставят с обезпокоителни темпове. Процесът ще продължи, освен ако не бъдат приети подходящи мерки.
Да разгледаме проблема по-отблизо. Нарастващият дефицит в европейското производство естествено се покрива чрез внос от трети страни, основно от Бразилия. Предвид натиска над животновъдите в Общността ще бъде напълно нечестно да позволим пратки от месо да влизат на пазара на Общността, ако не отговарят на минималните изисквания, договорени между Европейския съюз и трети страни.
Искам да подчертая факта, че изискванията са по-ниски в сравнение с наложените на собствените ни производители, тъй като налагането на същите стандарти при вноса от трети страни би изглеждало като незачитане на правилата на СТО. При положение че СТО не ни позволява да наложим същите стандарти за вноса като на европейските животновъди, Комисията трябва поне да гарантира, че всичкото месо, което пресича границите на Общността, идва от селски стопанства, подложени на подходящи проверки. Няма смисъл да спираме вноса от държави като Бразилия, след като в Общността има търсене, което трябва да задоволим. Но това не ни дава основание да си затваряме очите и да гледаме настрани в случаите на нередности, отчетени от Хранителната и ветеринарна служба (ХВС) на Европейския съюз при редовните й инспекции.
Искам да знам защо Комисията толкова държи да омаловажи нередностите, при положение че ХВС при последното си посещение в Бразилия потвърди, че някои сертифициращи органи не отговарят на нужните стандарти за инспекция. Хранителната и ветеринарна служба също така откри огромни недостатъци в бразилската система за проследяване, както и проблеми с много пратки за транзит за Европейския съюз, които не притежават необходимите сертификати.
Предвид казаното каква е гаранцията, че 1 500-те бразилски селски стопанства отговарят на договорените изисквания?
Alan Kelly: Г-жо председател, когато става въпрос за вноса на месо, ние, в Европа, трябва да определим принципите, които формират политиката ни в тази област, и да имаме стабилна, но и справедлива система за регулиране.
Принципите трябва да се основават на доверието на потребителите и тяхната защита, опазване на околната среда и най-вече на справедлива среда за месопроизводителите. Понастоящем системата работи по начин, който е очевидно несправедлив и за производителите, и за потребителите. Принуждаваме нашите производители да предприемат редица практики, които отнемат дълго време и много средства, само за да позволим цените им да бъдат подбити от месни продукти извън ЕС, основен пример за което е Бразилия. ХВС разполага с много доказателства по въпроса.
Ситуацията е явно неустойчива. Стопанските практики в Бразилия в много случаи чисто и просто не отговарят на стандарта, познат и приет от европейските потребители. Ако не внимаваме, стимулът за производство на висококачествено, безопасно месо ще изчезне, защото позволяваме на продукти с ниско качество да подкопават цените и доходите на селските производители. Също така, разбира се, поради начина, по който е изградена хранителната верига, след като месо попадне в системата, то се включва в широк спектър от продукти и става непроследимо. Може ли това да е справедливо за потребителите в Европа?
Производителите на говеждо месо в цяла Европа понасят последствията и това не може да продължава нито за тях, нито за потребителите. Никой не вярва, че на практика се прилагат новите мерки, приети наскоро. Съществуват многобройни примери за твърдения, че даден едър рогат добитък е произведен и е минал през одобрени селски стопанства, докато всъщност не произхожда от същите.
Г-жо член на Комисията, по никакъв начин не се застъпвам за протекционизма, но е време да действаме. Не можем да стоим безучастни и да позволим на тази практика да продължи. Просто е несправедливо. Несправедливо е за европейските потребители, несправедливо е и за европейските производители, от които се иска да предприемат практики, каквито в същото време не се приемат и не се практикуват от производителите в Бразилия.
George Lyon: Г-жо председател, искам да благодаря на члена на Комисията за нейното изявление, в което подчерта, че редицата защити и мерки имат за цел да гарантират, че вносът от трети страни отговаря на най-високите възможни стандарти. Да погледнем в частност доклада на ХВС от Бразилия. Подходящи системи за проследяване и определени селски стопанства в Бразилия са в основата на мерките, които ЕС поиска да бъдат въведени, за да се предотврати всяка опасност или риск от внос на заразени месни продукти в ЕС от въпросната държава. Те са съществени, за да се гарантира на европейските потребители, селски стопани и данъкоплатци, че няма риск.
Да не забравяме, че болестта шап все още е сериозен проблем в Бразилия. В същото време докладът на ХВС на Комисията от февруари изложи дълъг списък от проблеми: 50% от инспектираните селски стопанства, определени за износ към ЕС, са проблемни. Двадесет и пет процента от тях са със сериозни проблеми като липсващи ушни марки, едър рогат добитък в селските стопанства, който не може да бъде идентифициран - нямат представа откъде произлиза. Липсват документи; има конфликт на интереси; проверяващите от ЕС откриха, че един от правителствените инспектори и лицето, отговарящо за идентифицирането на едрия рогат добитък, са женени и всъщност притежават част от едрия рогат добитък в селското стопанство, в което има неточности в регистъра за наличните количества.
Притеснението ми, г-жо член на Комисията, е, че резюмето от доклада на ХВС твърди, че всички проверки са като цяло задоволителни. Съжалявам, но съдържанието съвсем не подкрепя заключението и ние, като група от народности, трябва да бъдем нащрек. Не е нужно да напомням на залата какви последици може да има една голяма епидемия върху данъкоплатците, селските стопани и потребителите. При последната голяма епидемия в Обединеното кралство, която споменахте в изказването си, избухна шап и унищожихме един милион животни, а това струваше на нашите данъкоплатци 4 милиарда британски лири. Поемаме същия риск, ако не променим нещата, така че трябва да сме бдителни.
Не искам ограничения за Бразилия, а призовавам члена на Комисията тази вечер да ни увери, че се обръща сериозно внимание на въпроса и че Комисията ще се увери, че пропуските, установени в доклада, ще бъдат поправени в следващия доклад. Нуждаем се от отлично състояние на въпроса, за да успокоим селските стопани, данъкоплатците и потребителите, че са защитени и че свободната и справедлива търговия между Бразилия и ЕС е отново възможна.
Alyn Smith: Г-жо председател, аз също искам да благодаря на члена на Комисията за цялостното й изявление - вероятно едно от най-цялостните и съществени изявления, които сме чували от член на Комисията наскоро.
Въпросът го заслужава и като един от последните ветерани от първата битка за бразилското говеждо месо за мен е удоволствие да видя толкова много познати лица в залата тази вечер. Надявам се това показва, че се интересуваме и се отнасяме сериозно към въпроса. Подкрепяме казаното от Вас по отношение на проверката на вноса и относно болестта шап. Честно казано, не в това е въпросът и затова съм доволен, че онези, които искаха да го разширят до внос от трети страни, постигнаха целта си.
Не става дума само за бразилското говеждо месо. А за по-общия принцип, че нашите потребители, гласоподаватели и селски стопани искат вносът от държавите, желаещи да представят продукцията си тук, да отговаря на нашите стандарти - а това означава да отговаря на всички наши стандарти.
Затова съм разтревожен да чуя, че приемате факта, че Бразилия има по-ниски стандарти за проследяване от нас, защото това можело да не представлява толкова голям риск от заболяване, пристигайки на територията на Европейския съюз. Потребителите ни очакват точно същите стандарти за всичко, пристигащо в Европейския съюз. Приемам мнението Ви, ако говорите за строг контрол над болестта, но ние говорим за равенство и справедливост. Нашите потребители го изискват - а и нашите селски стопани и ние, честно казано, искаме - абсолютно същите стандарти за проследяване в Бразилия и във всички трети страни. Доклад на ХВС да посочи, че в 50% от инспекциите има пропуски или проблеми, е точно като да хвърлите говеждо месо на глутница гладни вълци, както може би забелязвате тази вечер. Можете ли да потвърдите кога ще е следващият доклад на ХВС, дали ще му обърнете сериозно внимание и ще издадете ли забрани за държавите, които не отговарят на нашите стандарти?
James Nicholson: Г-жо председател, първото нещо, което искам да изясня тази вечер, е, че не става въпрос за вноса от трети страни. Става дума за бразилското говеждо месо, което идва в Европа - за това се отнася проблемът.
Натъжава ме фактът, че стоя тук тази вечер, а нямаме резолюция. Не знам защо, но разбирам, че някои от големите групи в Парламента не бяха подготвени да се изправят срещу бразилския посланик, който лобира миналата седмица в Брюксел. Това се отнася за групата на социалистите и ще оставя либералите да отговарят лично, тъй като разбирам, че не действаха на Председателския съвет и не ни позволиха да разполагаме с резолюция.
Искам да е ясно. Бразилският посланик не дойде при мен. Може би е сметнал, че не си заслужава, не знам. Или може би е решил, че съм твърде костелив орех, понеже - нека стане пределно ясно тази вечер - в бъдеще, г-жо член на Комисията, трябва да Ви кажа, че вие, в Комисията, вече няма да връзвате ръцете на европейските селски стопани със стандарти за месото, с което се сблъскват всеки божи ден, и после да идвате тук и да ни изнасяте лекции за СТО и прочие.
Трябва да Ви кажа, г-жо член на Комисията, че ще бъдем тук следващите пет години. Не знам Вие колко дълго ще бъдете на поста си, но Вие, или който заеме поста Ви, ще трябва да се съобразите изцяло с нас месото, което пристига в Европа, да отговаря на същите стандарти като това, което ние произвеждаме. Повече няма да се примиряваме с второ качество. Вече няма да търпим поражения. Надявам се, ще предадете на колегите си, защото не можете да очаквате да се съгласим от името на нашите производители в Европа.
John Bufton: Г-жо председател, аз също искам да изкажа сериозни опасения относно безопасността при вноса на бразилското говеждо месо и доколко той е подходящ. Неконтролирано месо се внася от места на хиляди километри от нас за сметка на местните селски стопани. Месото носи със себе си риск от заразяване например с шап, както чухме тази вечер.
Липсата на строго регулиране в Бразилия означава и несправедливо конкурентно предимство за износителите срещу европейските селски стопани. Степента на лицемерието по въпроса за износа на говеждо месо личи още повече в контекста на обсъжданията относно изменението на климата. Докато ни казват, че трябва да се ангажираме с амбициозна програма относно изменението на климата, ЕС си затваря очите пред факта, че износът на бразилско говеждо месо е отговорен за 80% от обезлесяването в тропическите гори на Амазония.
Преди забраната от 2007 г. 30 000 стопанства в Бразилия изнасяха говеждо месо за ЕС. Днес едва 12% от този експорт е разрешен, но все повече селски стопанства се одобряват всеки ден за износ към ЕС. Около 100 селски стопанства на месец получават това право.
В началото ХВС докладва значителни проблеми в Бразилия по отношение на сертифицирането на селските стопанства и проследяването на добитъка. Има сериозни притеснения за неидентифициран едър рогат добитък в кланиците. Знае се, и че много от проверяващите са в тесни връзки и дори притежават селските стопанства, които имат право да изнасят говеждо месо.
Европейските селски стопани трябва да се съобразяват с разпоредбите, приети за защита на потребителя. Фактът, че чуждестранните им колеги не работят съобразно същите разпоредби, предоставя на износителите в чужбина несправедливо конкурентно предимство. Производството на говеждо месо в Обединеното кралство е изправено пред големи проблеми заради производителите извън ЕС, които могат да изнасят масово месо на много по-ниски цени.
Някои от най-големите търговци на дребно в света като "Карфур" и "Уол-Март" вече забраниха бразилското говеждо месо на основание на обезлесяването, причинено от промишлеността. Всяка година в Амазония се унищожава площ с размерите на Белгия заради печелившия износ на говеждо месо. По изчисления отглеждането на едър рогат добитък е отговорно за 80% от незаконното обезлесяване.
Учудвам се как може да има едни правила за британските и европейските селски стопани, а други за същите в Бразилия. Чия селскостопанска промишленост ЕС и Комисията всъщност подкрепят?
(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)
Alyn Smith: (EN) Г-жо председател, приветствам по-голямата част от казаното от г-н Bufton, но се улавям за едно изречение и искам да го попитам. Той каза, че в ЕС се внася неконтролирано месо. Казахте го, г-н Bufton, съвсем в началото на изказването си. Предвид 15-минутното изложение на члена на Комисията преди това не считате ли, че случаят очевидно не е такъв, че хиперболата ви подкопава сериозното ни разискване тази вечер относно един много специален законодателен акт и регламент, както и че на практика не помагате, а пречите?
John Bufton: (EN) Г-жо председател, ще отговоря на въпроса. Със сигурност ако погледнем какво се случва с месото, което идва при нас от Бразилия и от страни като Бразилия, когато знаем, че има проблеми с него, то е неконтролирано, разбира се. Съвсем просто е. В това е въпросът - съвсем ясно е. Така че забележката Ви е важна, но Ви казвам, че от тези държави пристига неконтролирано месо.
Защо, за Бога, положението сега в Европейския съюз е такова? При нас пристига месо - тази вечер чухме как то не се проверява в кланиците и пр. и както казах преди малко това е отчетено от доклада на ХВС. Такъв е очевидно случаят. На една и съща страна сме по въпроса.
Diane Dodds: (EN) Г-жо председател, благодаря на члена на Комисията за пространното и цялостно изявление. Както мнозина други тази вечер в Парламента, г-жо член на Комисията, съм леко озадачена, че приемате, че не можем да направим нищо по отношение на вноса на месо от страните от третия свят.
В началото на изявлението си казахте, че както трети страни не могат да налагат стандарти на ЕС, така и ЕС не може да налага стандарти на други държави. Това изглежда много несправедливо за много от нашите селски стопани и искам с уважение да кажа, че напротив, можем да налагаме стандарти, докато не сме сигурни. И докато хранителните и ветеринарни доклади не започнат да сочат съответствие с разпоредбите, които съблюдаваме, не трябва да внасяме говеждо месо от въпросните държави.
Много от нашите селски стопани са силно притиснати от голямото количество на продукцията, усещат несправедливостта и считам, че в залата тази вечер може да чуете гнева, споделян от мнозина по въпроса.
Mairead McGuinness: (EN) Г-жо председател, като един от съавторите на въпроса, искам да подкрепя изказването на Jim Nicholson, изразявайки съжаление, че социалистите в частност, които сега ронят крокодилски сълзи с популистки цели, отказаха да подкрепят резолюция по този важен въпрос. От време на време късно вечер спорим, но понякога е оправдано.
Г-жо член на Комисията, благодаря Ви за дългото и подробно изложение, което оценявам, но мога да кажа, че пропускате основното. Ще бъда откровена. Бяхте принудена да действате само заради натиска и действията на Асоциацията на ирландските земеделски стопани, отразени в техния вестник и подети в Парламента. Политическото напрежение Ви вразуми.
Слушах внимателно изказването Ви, водех си записки и ще ги прочета отново. Обаче наистина искам да признаете, че бяхте принудена да действате. Ще Ви обърна внимание на цифрите, които споменахте: смайващо е, че през 2007 г. е имало 10 000 селски стопанства, подходящи за износ, докато понастоящем едва 1 700 са одобрени. Това означава ли, че останалите не е трябвало да извършват износ изобщо? Повдигаме с право сериозни въпроси в Парламента относно вноса.
Времето ми привършва, така че ще посоча две неща. Не вярвам, че сегашната Комисия ще се справи адекватно и отговорно с проблема. Но предупреждавам следващата Комисията - и председателя, и членовете й - че аз и други в Парламента ще продължаваме до края, защото трябва да убедим и придумаме нашите производители да отговарят на високите стандарти. След време те ще се разбунтуват, ако разберат, че стандартите не се зачитат при вноса от трети страни.
Може би не съзнавате гнева тук, но мога да Ви кажа, че го има. Ще се сблъскаме със същото при вноса на зърнени храни, където имаме по-строги регламенти за използването на пестициди в Европа; ще се сблъскаме със същото и при регламентите относно хуманното отношение към животните, когато забраним след няколко години производството на яйца от кокошки, отглеждани в клетки, и вноса на яйчен прах от малки клетки.
Бъдете сигурна, г-жо член на Комисията, че може да е късно, но сме съвсем будни и следващата Комисия е по-добре да внимава.
Marc Tarabella: (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, какво прави европейското говеждо месо различно от вносното? Не непременно вкусът или цената, а преди всичко здравните стандарти в Европейския съюз, които не винаги съществуват в третите страни, изнасящи своето месо.
Например относно производството на бразилско говеждо месо през 2007 г. в Брюксел беше предоставен доклад на Асоциацията на ирландските земеделски стопани, който посочваше определени ветеринарни и здравни недостатъци. Изпитванията, проведени от Белгийския научен институт по обществено здраве, също разкриха, че бактериологичното качеството на аржентинското говеждо месо не е толкова добро, колкото на местното месо например, когато стига до нашата трапеза. Не е чудно, като имаме предвид, че на аржентинското говеждо месо му трябват около два месеца да пристигне в Европа. Цикълът на потреблението в Белгия например е много по-кратък, тъй като произведеното обичайно се консумира в рамките на месеца на клане на животното.
Затова здравните стандарти, наложени от Европейския съюз, трябва да бъдат спазвани не само от европейските държави; също толкова важно е третите страни, изнасящи месо за Европа, да спазват същите стандарти. В противен случай изглежда Европейската комисия, която счита забраната за прибързана и неоправдана, ще се провали в своето задължение да защитава интересите на потребителите и ще накаже европейските производители.
И накрая, държавите, които забраниха вноса на бразилско говеждо месо като Съединените американски щати, Чили и Япония сочат пътя на Европа, тъй като за нас качеството е основно изискване. Затова да действаме така, че да защитим нашите производители, които са гаранти на това качество.
Marian Harkin: (EN) Г-жо председател, членът на Комисията каза, че не можем да наложим същите стандарти, но трябва да гарантираме еквивалентен ефект. Тя говори за проследяването в ЕС от селското стопанство до трапезата, но също така ни каза, че в трети страни обхватът на проследяването е много по-ограничен. Ако обхватът е много по-ограничен - по думите на члена на Комисията - как можем да имаме еквивалентен ефект?
Но въпросът ми е за последния доклад на ХВС относно вноса на говеждо месо от Бразилия. Проблемът за мен е, че и Комисията, и ХВС неотменно омаловажават фактите и спестяват неблагоприятната информация. Да, бяха одобрени допълнителни изисквания, но както колегата г-жа McGuinness каза, това се случи едва след оказания натиск от страна на комисията по земеделие и Асоциацията на ирландските земеделски стопани.
През по-голямата част от живота си преподавах математика. Ако дам на учениците си 12 задачи - като 12-те посещения на члена на Комисията в Бразилия - и те решат само шест от тях, няма да им поставя добра оценка на изпитния лист. Ако в три има малки грешки, а в други три - големи, за мен това няма да е добър резултат, особено ако съм работила с тях в продължение на години за подобряване на тяхното ниво.
Селските стопани в ЕС искат справедлива и свободна търговия, а потребителите в ЕС заслужават сигурност. Европейската комисия и ХВС са длъжни да гарантират и двете. Със сигурност няма да оценя като отлична работата им.
Richard Ashworth: (EN) Г-жо председател, доволен съм да чуя, че членът на Комисията е решена да запази хранителните стандарти в ЕС, но искам да й обърна внимание на два въпроса.
Първо, г-жо член на Комисията, говорихте за плакати на летищата. Трябва да Ви кажа, че не съм виждал никакви предупреждения или проверки на летищата в ЕС за внасяни хранителни продукти. Предлагам отново да проверите въпроса, защото това не се случва до толкова, колкото си мислите.
Второ, не съм убеден в доводите Ви относно бразилското говеждо месо. Бях там лично, видях как стоят нещата на място и подкрепям предните оратори.
Селските стопани в ЕС се съобразяват с най-високите стандарти в света и така трябва да бъде. Но това води до повишение на цената, което не можем да прехвърлим на нашите потребители. Затова е изключително несправедливо да изложим европейските производители и потребители на продукт, който не отговаря на същите стандарти, които се очаква от нас да постигнем.
Досегашният опит показва, че не можете да оставите търговските интереси да решат проблема. Нужна ви е ясна политика на ЕС относно храните. Това не е протекционизъм, а обща селскостопанска политика, изпълняваща точно това, което има за цел, а именно да осигурява хранителни продукти с гарантирано количество и качество. Двете забележки, които направих, показват, че не се справяме с проблема.
Albert Deß: (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, благодарен съм на г-жа Herranz García, че повдигна темата днес в Парламента. Това обсъждане е съществено за политиката относно храните. Целта ми не е да обвинявам Бразилия или други държави. Основният въпрос е следният: нужни ли са ни строгите разпоредби относно европейското селскостопанско производство в интерес на защитата на потребителите? Ако да, това означава, че защитата на потребителите се разглежда като едно цяло. Ако са ни нужни разпоредбите, то тогава същите правила трябва да важат и за вноса, както за собствените ни производители. Комисията не трябва да позволява внос от държави, които не отговарят на изискванията. Говедовъдите в Европа не трябва да бъдат наказвани, когато липсва една единствена ушна марка на крава от тяхното стадо, докато е разрешен внос на едър рогат добитък, при който няма нито една ушна марка. Това е неприемливо. Ако проследяването е толкова важно за защита на потребителите, то тогава трябва да важи и за вноса. Ако не можем да го гарантираме, тогава е несправедливо да го изискваме от нашите селски стопани.
Оставам с впечатлението, че хората в Комисията, отговарящи за вноса, прилагат двойни стандарти. Както стана дума, не целя отделянето на Европа. Искам честна конкуренция за нашите селски стопани в Европа, за да можем да продължим да гарантираме продоволственото осигуряване на половин милиард души в бъдеще. Мога да Ви уверя в едно, г-жо член на Комисията, и Вие можете да го предадете на приемника си: Парламентът ще продължи да следи уязвимия въпрос. Няма да се откажем, докато не бъдат установени еднакви конкурентни условия. Имаме добри доводи, които можем да посочваме непрекъснато, за да гарантираме продоволствената сигурност в Европа в бъдеще.
Ricardo Cortés Lastra: (ES) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, колеги, Европейската комисия трябва да продължи да следи за съответствие на вноса от трети страни с европейските стандарти, тъй като това е в полза на всички нас. В полза е на нашите селски стопани и животновъди, които работят усилено да отговорят на европейските стандарти; в полза е на нашите потребители, които искат все по-големи количества висококачествени селскостопански продукти и животни, които отговарят на разпоредбите за защита на растенията, хуманно отношение към животните и проследимост; в полза е и на третите страни, които желаят да изнасят продуктите си за Европейския съюз.
Накрая искам да припомня, че проблемът не се ограничава до отделен сектор или държава. Въпросът за конкурентоспособността на европейското селско стопанство е сложен и изисква задълбочено разискване.
Julie Girling: (EN) Г-жо председател, моят район в югозападна Англия е облагодетелстван с особено съчетание от климат и ландшафт, които осигуряват добри пасища и отлично говеждо месо. Британските селски стопани са сред най-продуктивните в света и работят, след горчив опит, според най-високите стандарти за хуманно отношение към животните и проследимост. Всички тези фактори, в комбинация с нарастващото световно население и по-големите усилия за гарантиране на продоволствена сигурност, би трябвало да означават, че те са щастливци.
Това е далеч от истината. Атакувани са на различни фронтове. Ето тази седмица Парламентът приема вегетарианското лоби, което твърди, че консумиращите месо, а оттук и селските стопани, извършват престъпления срещу климата. В същото време стават свидетели на това как ЕС не успява да се справи с държави, в които тропическите гори се унищожават, за да се отглежда едър рогат добитък. Как потребителят да намери логиката?
Говедовъдите не търсят специални привилегии, а само среда с еднакви условия. Категорично важно е да ги подкрепим, не с протекционизъм, а като гарантираме, че целият износ към ЕС отговаря на техните високи стандарти. Настоятелно Ви призовавам, г-жо член на Комисията, да засилите действията си, да се съвземете, да препрочетете доклада на ХВС и да постигнете резултати.
Giovanni La Via: (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, считам, че темата, която обсъждаме тази вечер, е само малка част от много по-голям проблем. Темата за справедливостта между отношението към вноса и условията, наложени на нашите производители, не включва само месото и вноса на месо, а засяга и много други сектори на промишлеността.
Както добре знаете, Европа е нетен вносител на месо. На континента ни, Европа, произвеждаме едва 60% от търсените количества. Това означава, че сме принудени да внасяме. В същото време искаме да гарантираме определени потребителски условия и здравето на нашите потребители. Надяваме се, че повече няма да се налага да чуваме това, което чухме днес, а именно, че не е възможно да наложим същите условия на вноса, защото това със сигурност не е посоката, в която трябва да се движим.
Макар да имаме условия за проследяване на продуктите, които позволяват да повишим стандартите тук за нашите потребители, считам, че е важно да запазим тези стандарти както за нашите производители, така и за вноса от чужбина.
Esther de Lange: (NL) Г-жо член на Комисията, като последна в официалния списък на ораторите, ще се опитам да обобщя разискването. Считам, че един от начините, по който мога да го направя, е да използвам нидерландската поговорка, която гласи, че всички монаси от един сан трябва да носят еднакви одежди. Извинявам се на тези, които трябва да й търсят превод в толкова късен час, но макар че ние в Нидерландия почти нямаме монаси в днешно време, все още използваме поговорката, когато искаме да кажем, че за сходни ситуации трябва да се прилагат еднакви стандарти. Следователно всички изисквания, налагани на производителите в ЕС, трябва да се прилагат и за производителите в трети страни, които желаят да навлязат на нашия пазар. В противен случай чисто и просто ще направите невъзможно нашите селски стопани да се конкурират с вноса.
Това се отнася до идентифицирането и регистрирането на едрия рогат добитък, както и до мерките за превенция на заболяванията по животните в Бразилия. Но по същия начин трябва да се отнася и до хлорираните пилета, внасяни от Съединените щати, до хормоните на растежа в млякото за добитъка., както и до клонираните животни и т.н. - списъкът е дълъг, г-жо член на Комисията. Докато слушах колегите, останах с впечатлението, че точно по това Парламентът ще преценява новата Комисия - дали прилага еднакви стандарти в сходни ситуации. И няма да го направят като нас сега - след пет години, а преди новата Комисия да заработи.
Г-жо член на Комисията, говорихте и за болестта шап. Съгласна съм с Вас, че наистина сме направили няколко стъпки напред. Например ваксините добиха по-голяма популярност в борбата срещу болестта. Слава Богу, защото само в моята държава 285 животни трябваше да бъдат убити заради 26 случая на шап. Обаче, г-жо член на Комисията, следващата Комисия ще бъде преценявана и по това дали сме успели да продадем продуктите от ваксинираните животни в Европейския съюз.
Peter Jahr: (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, експертите по селско стопанство на Парламента имат едно просто искане - еднакви условия за вноса, както за производството в рамките на Европейския съюз - ни повече, ни по-малко.
Слушах с интерес, докато г-жа Василиу ни обяснява в продължение на повече от десет минути, че това е невъзможно. Можеше да бъде по-кратка. Можеше просто да каже: "Да, Парламентът е прав, ще се погрижа това да стане и ще го имам предвид в бъдеще". Исканото от моята група и Парламента няма нищо общо с ограничения върху търговията. Напротив, това е ключово изискване за честна световна търговия и за общия обмен на стоки. Искаме справедливи правила в пазарната икономика в ЕС и в чужбина - ни повече, ни по-малко. Ще призоваваме Комисията за това сега и в бъдеще. Можете да сте сигурни.
Graham Watson: (EN) Г-жо председател, предишната точка от разискването касаеше глада. Двете разисквания са свързани. Членът на Комисията с право върши нужното да гарантира защитата на потребителите в Европа, а колегите в Парламента с право й държат сметка и настояват за най-високите стандарти.
Но говеждото месо се отглежда за продан. Произвежда се на възможно най-ниска цена. За съжаление, производството на килограм говеждо месо изисква 100 пъти повече вода, отколкото производството на килограм соя.
Ако ни е грижа за защита на потребителите в целия свят, ще направим две неща. Първо, ще осигурим по-голяма помощ на третите страни да развият системите за проследяване, от които се нуждаят, и второ, ще последваме съвета на колегата Chris Davies от последното разискване да насърчим всички наши граждани да спрат да ядат месо.
Elisabeth Köstinger: (DE) Г-жо председател, гражданите ни имат големи очаквания по отношение на сигурността и качеството на храната си. Това касае не само здравето на животните и безопасната храна, но също така и екологичните стандарти, производството и хуманното отношение към животните. Проследяването и съответната прозрачност на хранителните продукти от производителя до потребителя са гарантирани единствено в Европа. Изцяло в наш интерес е да осигурим защита на нашите потребители, конкурентоспособност на европейските селскостопански продукти, а оттук и конкурентоспособност на самото селско стопанство. Затова считам за важно и за една от нашите отговорности като членове на Европейския парламент да ускорим разискването и да гарантираме въвеждането на съответната политическа рамка.
Rareş-Lucian Niculescu: (RO) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, както добре знаете, Румъния няма разрешение да продава свинско месо и продукти от свинско месо на европейския пазар, за сметка на което получихме право от следващата година да внасяме свинско от други държави-членки и след това да го изнасяме в преработена форма.
Допълнително ще трябва да въведем в срок от една година ясни, строги и скъпи разпоредби относно клането. Убеден съм, че румънските свиневъди ще бъдат изключително щастливи, ако тези разпоредби бъдат заменени от система на повърхностни и избирателни проверки или от няколко плаката, поставени по летищата. Шегувам се, разбира се, но правилата, ако ще се прилагат, трябва да са еднакви и задължителни за всички.
Michel Dantin: (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, благодаря Ви за изявлението, което, считам, отразява забележителната Ви работа по време на Вашия мандат. Европа избра хранителен модел да защити населението си. Гражданите ни са готови да плащат по 100 евро на човек годишно, ако гарантираме качеството на храната им.
Преди няколко дни в комисията научихме за доклада на ХВС. Трябва да Ви кажа, че като нов член на Парламента бях сериозно притеснен от неудобството на персонала Ви, който очевидно не можа или не пожела да отговори на нашите въпроси.
Г-жо член на Комисията, трябва ли да се срамуваме от строгите си разпоредби за защита на нашите потребители? Трябва ли да се срамуваме да ги наложим на онези, които искат да хранят нашите потребители? Срамуваме ли се, когато за да продадем самолети или автомобили, същите тези държави ни принуждават да изградим един или друг завод или ни налагат едни или други условия?
Условията ни за достъп до пазара са важни, защото касаят храната и здравето на нашите граждани. Няма от какво да се срамуваме.
Czesław Adam Siekierski: (PL) Г-жо председател, искаме да имаме износ, но се нуждаем и от внос. Търговията ускорява развитието, носи изгода за страните в обмяната, но съществуват определени, необходими изисквания по отношение на качеството и съобразяването със съответни стандарти - това е очевидно и съм сигурен, че всички сме съгласни. Европа разполага с най-различни видове проверки, за да защити пазара си от наплива на храни, които не отговарят на европейските стандарти или които представляват заплаха за нашата здравна сигурност. Според думите на члена на Комисията не можем да очакваме същите процедури на контрол да бъдат прилагани, както при собствените ни производители - правилно ли съм разбрал? Какво означава, както ясно посочихте, само мерките да имат същия ефект? За сравнение искам да попитам дали например Русия или някоя друга държава може да наложи изисквания към вноса на стоки от ЕС, които не можем да наложим например към месото, внасяно от Бразилия. Само ефектът ли има значение тук, както в случая с вноса от Бразилия?
Андрула Василиу: Г-жо председател, нека напомня на уважаемите колеги, че не съм казала, че не можем да наложим разпоредби на трети страни. Съжалявам, че дори след изложение в продължение на 10-15 минути не успях да обясня разпоредбите, които налагаме при вноса от трети страни.
Трябва да ви припомня, че докато сме вносител на месо от трети страни - а към момента внасяме от Бразилия само 5% от нужното за Европейския съюз говеждо месо - в същото време сме и голям износител за трети страни: Русия и др. Към момента износът ни за Русия възлиза на един милиард евро годишно - главно от Ирландия. Опитваме се да убедим Русия, че не можем да приемем същите разпоредби, които се прилагат при тях. Има правила за международната търговия и ние прилагаме еквивалентни, но не и еднакви правила, при положение че ги считаме за достатъчно строги, за да защитят нашите потребители.
Това правим. Причината да приложим правилата за безопасност в случая с Бразилия са именно посещенията на ХВС, които показаха, че нещо не е наред. Приложихме много строги правила. Посочих ви цифрите.
По отношение на последното посещение в Бразилия наистина имаше проблеми, но ви призовавам да разгледате всички доклади от посещенията на ХВС в държавите-членки и да направите сравнение. Ще откриете много сериозни пропуски и в държавите-членки, които изискваме от тях и от техните органи да поправят. Същото поискахме и от Бразилия.
В Бразилия бяха открити проблеми. В една от областите, където три селски стопанства показаха значителни пропуски, бразилските органи се заеха да ги отстранят от списъка на селските стопанства и да задържат отговорните за проверките одитори.
Бяха открити проблеми и в други три селски стопанства, основно свързани със закъснения в уведомяването за придвижване на животните и непълна информация в базата данни. Екипът на ХВС определи проблемите като маловажни. Въпреки това бразилските органи се заеха със задачата да прегледат базите данни за избягване на невярна информация.
Мисиите на ХВС знаят, когато отиват на място, че ще открият пропуски. Нашата задача е да поправим недостатъците, които откриваме - независимо дали в държава-членки или в трета страна - защото сме задължени пред нашите потребители. Искам да ви уверя, че ще продължим да изпращаме мисии в Бразилия и в други трети страни, за да гарантираме, че когато бъдат открити пропуски, те ще бъдат отстранени. Трябва също така да ви уверя, че играем много честно спрямо нашите селски стопани и производители по отношение на трети страни.
Споменахте Румъния, която по същия начин като България (в миналото и много други държави-членки) има проблем с класическата чума по свинете. Слушахме много за Румъния и България. Приканвам ви да попитате правителствата си каква помощ сме им предложили, за да отстранят проблема. Сигурна съм, че Румъния ще може да изнася месо съвсем скоро, именно заради помощта, която сме предложили на нея и на България за унищожаване на класическата чума по свинете.
В заключение искам да ви уверя, че носим отговорност преди всичко пред нашите европейски потребители и че искаме честност и справедливост за всички. Можете да сте сигурни и че нашите мисии на ХВС в трети страни ще бъдат много строги. Ще продължим да бъдем бдителни и ако нещо не е както трябва, ще се опитаме да го поправим. Ще продължим да бъдем бдителни и стриктни. Дали още селски стопанства ще бъдат включени в списъка зависи изцяло от бразилските органи и от това дали са готови да похарчат средствата, необходими за техните селски стопанства, за да бъдат одобрени в съответствие с нашите стандарти и да могат да изнасят. Ако не, няма да бъдат включени.
Председател: Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Béla Glattfelder : Регламентите на Европейския съюз относно безопасността на храните са най-строгите и от най-високо равнище в света. Но спазването им води до значителни допълнителни разходи за селските стопани в Европа. Европейските продукти не трябва да бъдат поставяни в неравностойно положение спрямо продуктите, произлизащи от трети страни, само защото последните са произведени съгласно по-ниски изисквания в хранителната промишленост. Здравето на европейските потребители не трябва да бъде застрашено от продукти, които не са с подходящо качество и не са безопасни. Месните продукти носят особено голям риск за здравето, ако не са произведени при съответните условия. Затова Европейската комисия и държавите-членки трябва да гарантират, че условията, приложими за производство на месни продукти, са еднакви за ЕС и за произхождащите от трети страни продукти.
Wojciech Michał Olejniczak : Госпожи и господа, неотдавна Европейската комисия отчете значителен ръст на вноса на говеждо месо от трети страни, в частност от Аржентина, Бразилия и Уругвай. За осъществяването на внос на какъвто и да е продукт в ЕС, включително говеждо месо, трябва да бъдат спазени високите стандарти на Общността, стандарти, които наскоро бяха завишени от Европейската комисия. Много често обаче продуктите от трети страни не отговарят на стандартите за безопасност на храните. Въпреки това значително по-ниската им цена ги прави конкурентни на пазара. Затова сега е от ключово значение да подкрепим нашите селски стопани и да насърчим европейските продукти, които отговарят на високи стандарти и са здравословни и безопасни. Въпросът, който разискваме, има и друга страна. Трябва да си направим изводите от критичното състояние на пазара на млечни продукти. Може би днес, когато в много от държавите-членки на ЕС не можем да се справим със свръхпроизводството на мляко, си заслужава да помислим как да реорганизираме производството на говеждо месо. Благодаря за вниманието.
| bg |
Законодателна и работна програма на Комисията за 2010 г. (разискване)
Председател: Следващата точка е изявлението на г-н Барозу, председателят на Европейската комисия, относно законодателната и работна програма на Комисията за 2010 г.
Бих искал да подчертая, че в пленарната зала присъстват и голям брой членове на Комисията. Има силно представителство на цялата Европейска комисия, тъй като темата е изключително важна за всички ни. Наложи се да стесним темата до известна степен поради промяната в реда на работа и след като изслушаме онова, което има да каже г-н Барозу, ще чуем изказванията на председателите на политическите групи, които ще изразят политическо мнение по предложението на Комисията за 2010 г. След това ще помолим г-н Барозу да вземе думата отново и да отговори на забележките на председателите на политическите групи.
Председател -: Г-н Барозу, благодаря Ви, че сте тук. За никого от нас не беше лесно да стигне до Страсбург. Много от членовете не пристигнаха в Европейския парламент, така че броят на присъстващите не е много голям. Решихме да не се провежда гласуване по време на настоящата месечна сесия, тъй като всеки трябва да има възможност да гласува, а някои членове на ЕП изобщо не успяха да се придвижат до Страсбург. Така че има някои съвсем нови правила за тази месечна сесия.
Жозе Мануел Барозу: Г-н председател, госпожи и господа, днес имам честта и удоволствието да ви представя първата работна програма на настоящата Комисия. Това е и първата работна програма след влизането в сила на Договора от Лисабон. Имам честта и удоволствието да ви я представя заедно с почти целия си екип - с Европейската комисия, като знак на уважение към вашия Парламент.
Представянето на тази програма се осъществява в момент от решаващо значение за Европа, тъй като именно сега трябва да действаме. Програмата е пряк резултат от политическия ни диалог. След интензивни консултации въз основа на представени от мен политически насоки за идните пет години Парламентът ми възложи, през септември, отговорността да служа втори мандат. В края на задълбочени изслушвания, които ни позволиха да изградим обща визия за представените действия, колегията като цяло получи вашия вот на доверие през февруари. С други думи, тази работна програма в много голяма степен съответства на политическите приоритети, изразени от вашата институция. Поради тази причина тя осигурява стабилна платформа за постигане на мащабни резултати.
Водещият ни приоритет трябва да бъде излизане от кризата и полагане на основите на устойчив растеж, при който се разкриват работни места. Първо, неотложните проблеми: наскоро проведохме разискване относно резултатите от заседанието на Европейския съвет. Междувременно, на 11 април беше окончателно утвърден предложения механизъм за финансова подкрепа на Гърция. Комисията ще изиграе важна роля в прилагането на този механизъм, когато Гърция отправи искане за неговото задействане. Това е логично следствие от факта, че Комисията е силно ангажирана, при това от самото начало, с търсенето на решение на финансовите проблеми, с които се сблъсква Гърция, както и със запазването на стабилността в еврозоната. Участието ни винаги е било в съответствие с принципа на солидарността, но и на отговорността.
Трябва обаче да направим повече и да се запитаме защо възникнаха тези проблеми и как могат да бъдат предотвратявани в бъдеще. Ето защо преразглеждаме Пакта за стабилност и растеж, за да засилим икономическия надзор и да го разширим, така че да не обхваща единствено въпроса за дефицитите. Необходим ни е постоянен механизъм за решаване на кризи. Накратко, трябва да покажем, че Европейският съюз, и по-специално еврозоната, има сили да се справи с предизвикателствата на днешния ден и трябва да се възползваме от всички възможности, които предлага Договорът от Лисабон.
Ето защо една от първите големи инициативи на Комисията през идния месец ще бъде да представи съобщение относно засилена координация на икономическите политики. Всички знаем, че в това отношение е застрашен колективният интерес на Европа. Съюзът следва да укрепи системата и да отчете целия диапазон от рискове и икономически дисбаланси. Необходимо е да усъвършенстваме вътрешните механизми. Като си осигури по-стабилни структури и по-координиран подход, Европа може да спомогне за насочване на публичните финанси към нови и рентабилни схеми и да създаде рамка, способстваща за по-широко, устойчиво възстановяване.
Госпожи и господа, през последните 18 месеца постигнахме огромен напредък в въвеждането на финансова система, която е по-етична, по-функционална и по-надеждна. Трябва да продължим по този път, да запушим последните останали пробойни в регламентите и да се погрижим надзорните ни структури да останат в синхрон с непрестанно развиващия се сектор.
Изразявам убеждение, че предложението ни за хедж фондовете и частните инвестиционни дружества скоро ще достигне решителен етап. Комисията счита, че законодателният орган ще промени мнението си в името на общата ни цел - да се гарантира, че новата европейска надзорна структура за финансовия сектор ще започне да функционира пълноценно от началото на следващата година.
Намерението на Комисията е през 2010 г. да представи няколко предложения в такива ключови области като пазарите на деривати, системите за гарантиране на депозити и пазарните злоупотреби. Ще се обърне специално внимание на защитата на обикновените клиенти, ползващи финансови услуги. Ще работим и по други важни аспекти, свързани със суаповете за кредитно неизпълнение (CDS) и продажбите на мечи пазар, като скоро ще предложим някои насоки за използването на фондове за решаване на ситуации, свързани с банкови фалити.
Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, настоящата Комисия незабавно се захвана за работа. Като представихме стратегията "Европа 2020" непосредствено след встъпването си в длъжност, ние подготвихме почвата за подпомагане връщането на Европа на правилния път - на пътя на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. Сега ние - Европейският парламент, държавите-членки, Комисията - трябва да работим заедно, за засилване и поддържане на темпото.
За постигането на визията за устойчива социална пазарна икономика до 2020 г. ще са необходими големи усилия на всички управленски равнища и на всички нива на обществото. На европейско равнище действията ни трябва да имат истинска европейска добавена стойност. Това е целта на водещите инициативи в "Европа 2020" - "Програма в областта на цифровите технологии за Европа", зряла промишлена политика, "Европейски план в областта на научните изследвания и иновациите", "Европа за ефективно използване на ресурсите", нови умения за нови работни места, "Младежта в движение", борба със социалното изключване. Именно в тези области Европа може да постигне положителни промени.
По този начин ще спомогнем за управлението на преминаването към една икономика, която ефективно използва ресурсите и е устойчива на изменението на климата. Борбата срещу изменението на климата ще продължи да бъде главен приоритет в нашия дневен ред както във вътрешен, така и в глобален план. Тази година ще обърнем особено внимание на енергийния и транспортния сектор - и двата отрасла са от решаващо значение за превръщане на предизвикателството за постигане на устойчива Европа в наше конкурентно предимство.
Единният пазар, като вътрешен пазар на 500 милиона потребители, който оказва благоприятно въздействие върху работните места, конкурентоспособността, достъпните цени и богатия избор, предлаган на потребителите, ще продължи да съставлява гръбнака на европейската икономика. Оползотворяването на цялостния му потенциал е особено важно за малките и средните предприятия, които са най-важният фактор за разкриване на работни места в Европейския съюз.
Привеждането на единния пазар в съответствие с потребностите на 21-и век е приоритет за Комисията, която ще представи нови предложения до 2012 г. Това е и темата на доклад, чието изготвяне възложих на Марио Монти и който ще представим много скоро.
Искам да подчертая значението на социалното приобщаване в нашата визия за "Европа 2020". Истинската сила на едно общество се състои във възможностите, които то създава за най-слабите си граждани. Трябва да се възползваме от всяка възможност за насърчаване на заетостта и социалното сближаване. Това означава да сме готови да използваме нововъзникващите отрасли, които ще генерират нови работни места. Това означава да въоръжим хората с правилните умения за постигане и поддържане на висока степен на заетост и за улесняване на икономическия преход. Това означава да работим за преодоляване на последиците от кризата за младите хора чрез облекчаване на прехода от образованието и обучението към трудовата заетост. За тази цел, въз основа на настоящата Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, ще бъде изградена широкоспектърна "Европейска платформа срещу бедността". Естествено, тази точка от нашата програма е принос към реализацията на принципите ни на икономическо, социално и териториално сближаване.
Интересите и благоденствието на европейските граждани ще продължат да бъдат определящите фактори в действията на Комисията. При изпълнението на всеобхватния План за действие за изпълнение на програмата от Стокхолм, който Комисията ще приеме по-късно днес, се набляга именно на осигуряването на по-осезаеми ползи за гражданите от европейската интеграция в пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
Този план за действие, сам по себе си, представлява всеобхватна работна програма на Комисията в пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Той поставя гражданите в центъра на нашите политики, като улеснява упражняването на конкретните им права. Негова цел ще бъде и развитието на отворена и сигурна Европа със специален акцент върху борбата с трансграничната престъпност и върху обща политика за имиграцията и предоставянето на убежище.
В областта на свободата, сигурността и правосъдието през последните 10 години Европейският съюз извървя пътя от прилагането на разпоредбите за свободно движение на хора до обща политика. Постиженията до момента са впечатляващи, но в този период на излизане от кризата повече от всякога е необходимо да популяризираме и отстояваме европейските ценности и действително, преди всичко, да оползотворяваме целия потенциал, който Договорът от Лисабон поражда понастоящем. Планът за действие съдържа изчерпателен списък на мерките за осъществяване на вече определените ни приоритети в тази област както на европейско, така и на световно равнище.
С влизането в сила на Договора от Лисабон се сдобихме с инструменти за демонстриране на по-големи амбиции. Нарасналата роля на Парламента, по-ефективното вземане на решения в Съвета, перспективата за по-голяма съгласуваност и последователност на държавите-членки при приемането на решения в Европейския съвет, както и съдебният контрол от страна на Съда на Европейския съюз ще засилят решимостта на Европейския съюз да откликва на очакванията и опасенията на нашите граждани.
Когато насочваме вниманието си към 2020 г., следва също така да се справим с редица дългосрочни тенденции с пряко въздействие върху бита на гражданите. Действията, предприети днес, ще донесат ползи в бъдеще. Така например, Комисията ще предприеме обществен дебат относно бъдещето на пенсиите и ще анализира възможностите за гарантиране на устойчивостта и адекватността на пенсионните системи. Разбира се, във всяка подобна област много от лостовете са национални - но това не бива да ни пречи да гарантираме максимален принос от страна на Европейския съюз.
В сферата на външните отношения новата роля на върховния представител на ЕС и заместник-председател на Комисията и началото на дейността на Европейската служба за външна дейност ще ни предоставят инструменти за изграждане на по-силна и по-последователна външна политика на ЕС. Ще определим стратегическите приоритети на търговската политика, ще постигнем напредък в търговските преговори и ще работим съвместно с нашите партньори за преодоляване на проблемите, вариращи от достъпа до пазари до нормативната рамка и световните дисбаланси. Ще проектираме нашите цели за "Европа 2020" на световния пазар, например чрез Г-20.
Комисията ще се заеме и с предизвикателствата в областта на енергийната геополитика, за да гарантира безопасна, сигурна, устойчива и достъпна енергия.
Друг основен приоритет за Комисията е да продължи работата по международната програма за развитието и да предложи план за действие на ЕС в подготвителния етап за срещата на високо равнище за Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г. Тази инициатива ще послужи като база за изготвянето, по време на юнското заседание на Европейския съвет, на обща позиция на ЕС във връзка със срещата на върха на ООН през септември за преглед на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), чиято цел е приемането на глобален план за действие за постигане на ЦХР до 2015 г. Искаме Европа, която да е отворена и която да показва с конкретни действия солидарността си с най-уязвимите по света.
Накрая, както е съгласувано с Парламента, през третото тримесечие на настоящата година ще публикуваме прегледа на бюджета. В него ще изложим онова, което считаме за основни принципи и параметри на използване на финансовите ресурси на Европейския съюз за постигане на най-добър резултат при пълно отчитане на стратегията "Европа 2020". Успоредно с това ще правим по-подробни оценки на основни области, включително селското стопанство и сближаването. Мога да ви уверя, че Парламентът ще участва пълноценно във всички етапи на прегледа на бюджета.
Преди да завърша, бих искал да разясня накратко няколко нововъведения в работната програма. В тази програма, както и в бъдещите програми, трябва да се зададе правилната рамка за изграждане на стабилен консенсус между институциите относно това върху какво следва да съсредоточи вниманието си Европа. Следователно трябва да сме по-дипломатични, а също така следва да отразим предизвикателството, свързано с многогодишните инициативи в планирания от нас мащаб. Считам, че начинът, по който ще изготвяме работните програми в бъдеще, следва да е конкретна демонстрация на специалното партньорство, което аз и Комисията желаем да установим с Европейския парламент по време на настоящия мандат.
В програмата са формулирани 34 стратегически инициативи, които поемаме задължението да внесем за обсъждане преди края на декември. Сигурен съм, че сте съгласни, че това е един амбициозен план за следващите осем месеца.
Същевременно програмата включва множество други инициативи за 2010 г. и периода след нея. Този ориентировъчен списък обхваща инициативи, по които Комисията възнамерява да работи през идните години. Естествено, не всички от тях непременно ще доведат до внасянето на конкретни предложения. Съгласно принципите на интелигентното регламентиране следва да преценим внимателно кои елементи следва да се придвижат напред и в каква форма.
Ежегодно ще се осъществява преглед на работната програма за определяне на нови стратегически инициативи и адаптиране на многогодишните аспекти съгласно изискванията. С този "динамичен" подход ще се увеличи прозрачността и предвидимостта за всички заинтересовани страни и същевременно ще се съхрани необходимата гъвкавост за реагиране на непредвидени обстоятелства. Едно от нещата, които научихме през последните години, е, че следва винаги да предвиждаме непредсказуемото. Последните години показаха, че стратегическите планове не могат да бъдат окончателни - те трябва да се адаптират към практическата действителност.
Уважаеми членове на Европейския парламент, работната програма на Комисията за 2010 г., която с гордост представяме днес, е амбициозна, но също така необходима и реалистична рамка за разработка на европейски политики през идната година. Тя би била реалистична, ако всички институции са готови да обединят силите си и да си сътрудничат с оглед на предоставянето на своевременни резултати на гражданите на Европа; тя е необходима, тъй като обичайната практика не е приемлив вариант, ако искаме 2010 г. да е повратен момент; и тя е амбициозна, защото повече от всякога е необходима силна Европа, за да се предоставят на гражданите решенията, които те търсят. Те очакват от нас и наш дълг е да работим за техния просперитет и благоденствие.
Председател: Благодаря Ви, г-н Барозу, за изчерпателното представяне на най-важните инициативи на Комисията за следващите осем месеца.
Искам само да подчертая, че стратегическото партньорство, за което говорихте, е много важно за нас. Ние правим разграничение между изпълнителната и законодателната власт, но сътрудничеството помежду ни е от решаващо значение за нашите граждани, затова с голямо удоволствие изслушахме думите Ви за необходимостта от възможно най-тесни контакти между Комисията и Парламента. Вашето присъствие, както и присъствието на членовете на Комисията на това заседание днес е най-доброто доказателство, че намеренията на Комисията съответстват на фактите. Много Ви благодаря за това.
József Szájer: от името на групата PPE. - (HU) Г-н председател, от името на Европейската народна партия (Християндемократи) приветстваме факта, че Комисията амбициозно се захвана за работа и представи работната си програма за 2010 г. Възприемаме това събитие, че Комисията присъства тук, в духа, в който е замислено, и като знак на уважение към Парламента, на това, че го възприема сериозно и се радваме, че е тук в пълен състав. Същевременно изразяваме съжаление, че тази година вече беше изгубено много време, тъй като поради забавената ратификация на Договора от Лисабон вече не е възможно хармонизирането на законодателната програма и на бюджета през настоящата година. Изразяваме пълно убеждение, че този процес може да бъде възобновен през 2011 г. след преодоляването на някои незначителни трудности.
Договорът от Лисабон влезе в сила и отсега нататък ние, в качеството си на членове на Европейския парламент, както и Комисията и Съветът, не можем по никакъв начин да се оправдаваме за това, че не сме предприели решителни действия и че не сме започнали работата, тоест изпълнението на предвиденото в Договора от Лисабон, и не сме осъществили онова, което искат гражданите, като ги поставяме в центъра на планове си, свързани с политиките.
Европейската народна партия състави два списъка, засягащи плановете на Комисията. Изпратихме ви подробна информация още преди приемането им. Двата списъка, които сега бих искал да цитирам накратко, съдържат просто опис на онова, което Комисията не бива да прави, и поредица от точки, които бихме желали членовете й да изпълнят.
Първо, бихме поискали Комисията да не се придържа към досегашната практика, защото това би обезсмислило настоящото разискване, а именно, до октомври да се внасят едва 40% от проектите ви за законодателните актове. Ако това продължи и в бъдеще, разискванията от този тип ще са безсмислени. Парламентът не може да упражни правото си, чрез което желае да повлияе върху това какви предложения следва да представя Комисията. Поради тази причина считаме, че е важно тези проекти на законодателни актове или работни програми да не се разглеждат на същия принцип, както някогашните комунистически петилетни планове, в които нямаше и капчица истина от началото до края. А онова, което в крайна сметка се постигаше чрез тях, нямаше нищо общо с крайните цели.
Другото, което искаме от Комисията, е да не толерира лъжи и измами. В момента няколко европейски държави са в криза, защото са скрили реалните данни и са излъгали за размера на бюджетния си дефицит. Те са скрили тази информация от другите, а сега всички сме в едно и също положение, а подобни неща засягат много хора. Така беше с Унгария и Гърция. В такива ситуации очакваме от Комисията не да се отдръпва, а решително да назовава и порицава такива държави, защото, в противен случай, на по-късен етап неприятностите ще бъдат значително по-големи.
Граф Сечени, известният мислител от 19-и век и от унгарската епоха на реформите, е казал, че всеки, който прикрива проблемите, ги увеличава. Затова ние не следва да ги потулваме, а да ги изваждаме наяве и на тази основа да предприемаме необходимите решителни действия. Комисията трябва да упражнява компетентностите си в това отношение. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че Комисията е виновна за тези кризи. Отговорни за тях са правителствата на тези държави; но в интерес на общото благо трябваше да издигнем глас, по-силно и по-решително, за да постигнем резултати.
Нека сега преминем към онова, което Комисията следва да направи. Преди всичко, тя следва най-сетне да предприеме действия и да вземе решения, както и да изготви амбициозна програма за разкриване на работни места. Следва да постави гражданите в центъра на нашата дейност. Работни места, работни места, работни места - това трябва да е ръководният ни принцип. Позволете ми тук да започна с това, че, естествено, когато се обръщаме към гражданите, трябва да използваме език, който те разбират. Когато казваме 2020 г., аз - като член на Европейския парламент от бивша комунистическа страна - отново правя асоциации с петилетката или с номерата, които в миналото се даваха на затворниците. Защо да не наречем "2020" "Програма на Европейския съюз за разкриване на работни места", защо да не наречем Програмата от Стокхолм - наименование, което, между другото, никой освен нас не разбира - "Европейската програма за сигурност на гражданите"? Това, което искам да кажа, е, че думите, които използваме, също са важна част от старта на целия този процес.
Считаме, че е важно малките и средните предприятия да участват активно в процеса на създаване на работни места. На тях не би им харесало, ако Парламентът бъде принуден да приеме програмата за разкриване на работни места до 2020 г. Необходимо ни е задълбочено разискване по този въпрос, и то не само в Европейския парламент, но и в националните парламенти, като ръководните национални органи също следва да бъдат ангажирани. Нека да си вземем поука от неуспеха на Лисабонската програма - още едно название, което никой не разбира! Нека да работим за сигурността на нашите граждани и нека да предприемем необходимите стъпки в това отношение. Г-н председател, само една забележка: животът на човека не се свежда единствено до поминъка - важно е и укрепването на общите ни ценности. Очакваме Комисията да продължи тези програми, основани на ценностите, които засягат комунизма, съвместното съществуване на националните малцинства и общото минало на Европа. Европейската народна партия ще ви подкрепи, но ще ви критикуваме много строго, ако се отклоните от първоначалната програма.
Hannes Swoboda: Г-н председател, г-н Барозу, госпожи и господа членове на Комисията, бих искал да ви благодаря за това, че толкова много от вас присъстват тук днес. За съжаление, не мога да кажа същото за моите колеги. Срамувам се да кажа, че не всички, които отсъстват, действително не са тук. Те са в Страсбург, но не и в пленарната зала, където трябва да бъдат. Според мен, това е много жалко.
Тъй като нямаме съвместна резолюция, ще ви запознаем с набелязаните от нас отделни точки, а вие можете да им направите подробна оценка. Г-н Барозу, съгласни сме с Вас, че основният въпрос е конкурентоспособността, съчетана със социалната сигурност в една устойчива Европа. Разбира се, следва да акцентираме главно върху по-нататъшната борба с бедността и с безработицата, която продължава да се увеличава в някои райони, или най-малкото остава недопустимо висока. Бих искал да Ви благодаря, че споменахте този въпрос, тъй като това е нещо, в което някои правителствени ръководители изглежда не са убедени. Как можем да гарантираме, че това ще се случи в епохата на консолидиране на бюджетите? От само себе си се разбира, че трябва да консолидираме бюджетите си. Това обаче трябва да става с мярка - бих настоял Комисията да обърне внимание на този аспект - а също така и в хронологичен ред, за да се гарантира, че останалите важни цели - с други думи, борбата с безработицата и бедността - няма да бъдат пренебрегнати.
Бих искал да се възползвам от възможността, за да подчертая колко важен е този въпрос на фона на неотдавнашната среща на върха в Кордоба, посветена на ромите, на която Вие не присъствахте, но в която участваха двама членове на Комисията - г-жа Рединг, заместник-председателят на Комисията, и г-н Андор, членът на Комисията, отговарящ за заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване. Неотдавна посетих ромски селища в Сърбия - непонятно е, че такива места все още съществуват в Европа. Призовавам Комисията да направи всичко, което е по силите й, за да противодейства на проблема с бедността и безработицата в този район.
Следващата точка от моето изложение е свързана с консолидирането на бюджетите. Необходими са ни повече инвестиции. По-рано тази сутрин говорихме по този въпрос с г-н Калас. Инвестирали сме твърде малко, например, в трансевропейските мрежи. Сега е възможно да се види къде са възникнали проблемите, защото все още не сме изпълнили това, което беше предложено в така наречения план "Делор". Когато говорите за партньорство, г-н Барозу, бих Ви призовал да помните, че се нуждаем от това партньорство, особено що се отнася до въпроса за бюджета и бъдещото му планиране, защото е ясно, че Съветът вече възнамерява да намали разходите на европейско равнище за сметка на по-малките пера. Не можем да проявяваме толерантност в това отношение.
Г-н Барозу, Вие споменахте доклада Монти. Това е определено важен доклад и е добре, че сте поискали от г-н Монти да го изготви, тъй като той е експерт в тази област. Когато говорим за единния пазар обаче, следва да споменем и социалната пазарна икономика. Във връзка с това много важни за нас са, по-специално, обществените услуги. Вие приехте да внесете предложения за рамкова директива. Не искаме да се спираме на всички отделни точки тук и сега, но считам, че ще трябва да разчитаме на тези обществени услуги във връзка с европейската идентичност, по-специално, по отношение на проблемите ни с транспорта, които показват, например, колко са важни обществените железопътни услуги. Независимо от това дали се предоставят от частния или публичния сектор, те трябва да бъдат регламентирани и защитени от обща европейска политика за обществените услуги.
Сега бих искал да премина към последната си и решаваща точка. Говорихте за икономическата криза, както и за Гърция и за други държави, които са в затруднено положение. По време на предишните ни разговори с г-н Ван Ромпьой установихме, че действията, предприети от Европейския съвет в това отношение, не са били най-доброто, което Европа може да предложи. Ако всичко това беше направено преди два-три месеца, на Гърция нямаше да й се налага да плаща високи лихви. Вие споменахте този въпрос, но аз считам, че е необходимо нещо повече от упоменаване. Необходимо е Комисията убедително да настоява за тези неща.
Съгласен съм с Вас, че тук не става въпрос за намеса, когато кризата вече е настъпила и дефицитите са неимоверно високи, тъй като често има неправилно разбиране на този аспект. Става въпрос за предотвратяване на тези събития във възможно най-голяма степен чрез следене на промените в икономиката и бюджетите. Отново чувам възраженията на правителствата, че не можем да разследваме статистическата им дейност или бюджетните им процедури. Това е неприемливо. Трябва да го направим, ако искаме да предотвратим повторната поява на събитията от последните месеци и години. Защо правителствата трябва да пазят в тайна статистическите си данни и бюджетните си процедури? Разбира се, те трябва да имат известна свобода. Трябва да разполагат с тази свобода и, по-специално, в еврозоната, тя трябва да съответства на европейските цели и планови показатели.
Г-н Барозу, готови сме да установим специалното партньорство, което споменахте. Това партньорство обаче трябва да се основава на силни позиции на Парламента и на Комисията. През идните дни ще водим преговори относно рамковото споразумение. В него се посочват някои от детайлите, но решаващият фактор е духът, на който то се основава. Това също така означава, че когато някои правителствени ръководители искат да злоупотребят с Договора от Лисабон, за да укрепят собствената си позиция, Вие трябва ясно да заявите, че целта на Договора от Лисабон е да укрепи Европа. Ето защо Комисията трябва да бъде убедителна. В този случай ще се съгласим с Вас и ще Ви подкрепим дори ако мненията ни по отделни детайли се различават. Но и Вие и ние трябва да се борим за една силна Европа. Това е много важно, особено като се има предвид неотдавнашното поведение на някои правителствени ръководители.
Marielle De Sarnez: Г-н председател, г-н председател на Комисията, считам, че тази програма е може би твърде хипотетична, като се имат предвид днешните катаклизми и предизвикателства и считам, че имаме право да очакваме повече амбиция от Комисията, още повече че самият Вие поехте такъв ангажимент.
Преди всичко, що се отнася до финансовото регламентиране, разбирам напълно какво се опитва да постигне г-н Барние. То е в правилната посока, но считам, че можехме да отидем по-далеч и да обмислим други възможности, като разделяне на банковите дейности, данъчно облагане на финансовите операции или чисто и просто забрана на дериватните продукти, каквато се планира днес в Съединените щати.
Считам обаче - и за мен това все още е по-важно - че непременно трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да подпомогнем реалната икономика и устойчивите инвестиции, които, за разлика от сегашната икономика, която изключително много се обуславя от финансовите услуги, действително генерира заетост. Много ще се радвам, ако работим по конкретни проекти в тази насока. Днес не виждам такива проекти в програмата.
Считам, също така, че са необходими значими проекти с трайни последици. Ако някога е имало подходящ момент да се възроди идеята за Европа на железниците, това е днес, като се има предвид кризата, която преживяхме. Понастоящем в рамките на Европейския съюз ежедневно се извършват 28 000 полета. Действително сега е моментът да се възроди онази Европа на железниците, за която се говори от десетилетия.
Считам обаче, че нищо няма да се постигне без истинска икономическа координация и стопанско управление. От тази гледна точка изразявам съжаление, че Съветът отговаря за работната група по този въпрос; бих предпочела това да е задължение на вашата Комисия.
Спешно се нуждаем от координация в бюджетната, икономическата и промишлената област. Трябва да създадем европейски валутен фонд и паралелно с това да въведем мерки за стабилизиране на публичните финанси на държавите-членки. Въпреки че този термин вече не се употребява, трябва да работим за постигане на фискално сближаване. Имам предвид, по-конкретно, въпроса за корпоративното данъчно облагане. Освен това ще трябва да работим и за осигуряване на собствен ресурс за бюджета на ЕС. Считам, че това биха били мощни действия, които биха могли да ни върнат на пътя към растежа.
Бих искала да кажа още нещо относно бъдещата икономическа стратегия на Съюза до 2020 г.: моля, не се отказвайте от количествените цели относно бедността и образованието. Считам, че в това отношение ще получите подкрепата на целия Европейски парламент. Тук става въпрос за европейския социален модел, който желаем и който обичаме.
Rebecca Harms: Г-н председател, г-н Барозу, уважаеми членове на Комисията, аз също бих се радвала, ако Парламентът беше реагирал на проявеното от Вас уважение към него с по-голямо присъствие. Ще трябва да поработим по този въпрос.
Работната програма, която представихте, е много широкообхватна и съдържа заглавия, които звучат много амбициозно. Дори въведението е озаглавено "Нова епоха". Не съм убедена обаче, че информацията, съдържаща се в озаглавените по този начин основни раздели, е действително в съзвучие с този положително звучащ подход. Тя отново и изцяло касае кризата, свързана с климата, както и финансовата и икономическа криза. Случаят с Гърция още веднъж показа, че се увеличават не само икономическите, но и социалните различия помежду ни, защото условията, в които живеят европейските граждани в южната, източната и северозападната част на континента, са много различни. Това означава, че сме изправени пред големи предизвикателства.
Длъжна съм да изразя съгласието си с казаното от г-н Swoboda, по-конкретно що се отнася до социална Европа и нуждата от повече справедливост.Крайно необходимо е да се преразгледа тази област. Съвсем не сме убедени, че това, което е внесено за обсъждане в момента, е достатъчно, за да се противодейства на растящата бедност в рамките на Европейския съюз.
Правилни ли са изводите, които извлякохме от финансовата криза и последвалата я икономическа криза? Считаме, че правилният подход към финансовата и икономическа интеграция е да се представят нови предложения за изменение на корпоративното подоходно облагане. Ние, от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс отдавна подкрепяме по-нататъшните стъпки в тази посока. Подкрепяме и данъчното облагане на енергията. Ще можете да разчитате на нас, ако най-сетне въведете такава практика. Въз основа на опита ни с финансовата криза обаче считаме, че все още липсва ясна цел по отношение на данъчните и финансовите транзакции. Разбира се, можем да кажем, че изчакваме държавите-членки, но аз считам, че понякога трябва да представяте по-конкретни и по-точни искания и след това да се борите за постигането им, а това беше посочено и от г-н Szájer. Очевидно е, че реакцията ни на положението в Гърция беше неадекватна. Смятаме за недопустимо, че в момента няма предложение относно еврооблигациите.
Г-н Барозу, по време на кампанията си за втори мандат Вие много силно наблегнахте на услугите от общ интерес. Парламентарните групи също отправиха запитване към Вас по този въпрос. Мисля, че онова, което казвате в раздела "Хората в центъра на европейските действия" във връзка с обществените услуги и как те трябва да бъдат регламентирани, е изцяло неадекватно. Това означава, че Вие вече нарушавате едно от основните си обещания.
Що се отнася до опазването на климата, различните генерални дирекции, които се занимават с този въпрос, работят по варианти с различни цели за периода до 2050 г. По отношение на транспорта, дългосрочната цел е 70% намаление, но по отношение на енергията, тя е 75%. Хората на г-жа Хедегор все още не са взели решение. Надявам се, че ще определят по-амбициозни цели. Очевидно е обаче, че резултатите от конференцията в Бали и целта да се ограничи глобалното затопляне до два градуса не играят никаква роля за която и да било генерална дирекция. Какъв е смисълът на всичките приказки за нова голяма европейска дипломатическа инициатива във връзка с климата, след като очевидно сме се отказали от договореното на Бали и от споразуменията, постигнати от Г-8? Съдържанието на програмата няма да е достатъчно, за да ни даде възможност за успешно европейско участие в Бон, в Канкун и в Южна Африка. Все още предстои много работа.
Timothy Kirkhope: Г-н председател, тъй като говорим за програми, позволете ми да ви напомня за поуката от програмата за 1992 г.: за да постига резултати, Комисията всеки път трябва да определя по един приоритет и да съсредоточава вниманието си върху една политика. Създаването на единния пазар беше цел, която си заслужаваше усилията и която лесно можеше да бъде разбрана от всички, които бяха ангажирани с нея - а също и от гражданите, което беше от първостепенно значение - но оттогава прекалено често сме свидетели на това как Комисията лансира инициатива след инициатива, независимо дали Европа е подходящият форум и дали тази инициатива действително може да доведе до осезаеми ползи, с безплодната надежда, че ще успее да я популяризира. Този подход беше грешен и неуспешен. Затова приветстваме новите насоки, разработени от председателя Барозу.
Европейската икономика е все още в състояние на дълбока криза и само последователни действия могат да променят това положение. Не говоря само за кризата, предизвикана непосредствено от провала на банковата система, или за допълнителното напрежение, причинено в момента от извънредните ситуации, свързани с транспорта. Имам предвид основната криза, поради която европейската икономика изостана от по-конкурентните и иновативни икономики отвъд Атлантическия океан и в Азия. Ето защо ние силно подкрепяме централната инициатива на Комисията: стратегията за периода до 2020 г. Макар да считаме, че има информация, която трябва да се добави, както и промени, които следва да се внесат, общата насока на политиката е правилна. Европа се нуждае от стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, чрез която да могат да се постигнат високи равнища на заетост, производителност и социално включване - правилно! Това трябва да е първостепенният приоритет, определящ действията на Комисията.
Бъдещето ни икономическо благоденствие, както и ползите, които то може да генерира, зависят от успелите предприятия и предприемачи; те са тези, които създават богатството и устойчивите и доходоносни работни места, а това е най-добрата политика срещу бедността, измислена до този момент. Комисията трябва да е техен съюзник, а не противник. Затова ние приветстваме поетите ангажименти за възобновяване на единния пазар и по-нататъшното му разширяване, така че да се акцентира върху интелигентното регламентиране, да се гарантира последователното и справедливо прилагане на правилата в целия Съюз, да се намали значително административната тежест, да се ограничи бюрокрацията и да се премахнат препятствията, да се сподели най-добрата практика в обучението, да се осъвремени пазара на труда и да се намалят пречките пред търговията.
Ще подкрепим председателя Барозу в неговата инициатива за създаване на жизнена и динамична европейска икономика. Разбира се, не с всичко сме съгласни. Опасяваме се, че някои мерки могат да доведат до нарушаване на правата и задълженията на държавите-членки, като например концепцията за Европа на гражданите или някои аспекти на Програмата от Стокхолм. Обнадеждени сме от перспективата за реформи в общата селскостопанска политика и общата политика за рибарството, но се опасяваме, че това може да доведе до повече бюрокрация, вместо до справедливо решение за нашите земеделски стопани и рибари. Накрая, не сме съгласни общите инициативи, предприемани от държави-членки в областта на външните работи, да бъдат изцяло поемани от Комисията, вместо да бъдат оставени на Съвета.
Групата на Европейските консерватори и реформисти беше учредена с цел отстояване на принципа на субсидиарността; ние искаме една Европа, която съсредоточава усилията си върху същинските си основни задачи и осигурява реални ползи и се надяваме, че г-н Барозу и ръководената от него Комисия - всички членове на която са тук днес, по един за всеки от нас - ще се възползват от възможността, за чието наличие свидетелства голяма част от представената работна програма, да култивират една Европа, която да изиграе своята роля във формирането на облика на икономическото възстановяване и да е в състояние да осигури основата за дългосрочното ни благоденствие в трудните и изпълнени с предизвикателства години, които ни предстоят.
Miguel Portas: Г-н председател, заглавието на програмата, която обсъждаме днес е "Време за действие". Тъй като бяха необходими пет дни, за да се организира видеоконференция между министрите от Съюза, мога само да Ви поздравя за чувството Ви за хумор, г-н Барозу. Защо, все пак, е време за действие? Дали защото никой не е предприел действия до този момент и заглавието е проява на самокритичност? Или защото това заглавие, подобно на всички други заглавия на бюрократичните ни съобщения, е само празно обещание, скрито зад купчини от думи?
Ще ви дам един пример. Настоящата година е Европейска година за борба с бедността и социалното изключване, въпреки че бедните не го знаят. Във вашия документ се говори за инициатива, с която - цитирам - "да се гарантира, че ползите от растежа и трудовата заетост са широко споделени". И това ли е шега? Каква е тази инициатива и как може тя да компенсира социалната подкрепа, която държавите-членки оттеглят заради програмите си за стабилност?
Как възнамерява Комисията да сподели ползите от нещо, което не съществува: икономически растеж? Как възнамерява да намали броя на бедните хора, без да пипа доходите на богатите и на много богатите? Несъгласието ни с Вас касае политиката. Връщането към диктатурата на дефицитите води до капани за икономиката, до намаляване на заплатите, до понижаване на обезщетенията и до принудително оттегляне на публичните инвестиции. Това е рецепта за по-голяма безработица.
Въпреки че е време за действие, Комисията счита, че Съюзът, най-сетне, е успял да обедини сили, за да се опълчи срещу кризата. Попитайте гърците дали и те мислят така, дали сме действали бързо и дали сме били справедливи. Кога ще имаме Европейска агенция за кредитен рейтинг? Попитайте португалците - лихвата върху техния дълг се повишава всеки път, когато някой член на Комисията реши да заговори за икономика. Попитайте европейските граждани. Попитайте европейските граждани защо нещата са в такова състояние и те ще погледнат към пратеника и накрая ще се усмихнат, защото, в края на краищата, няма данък върху чувството за хумор.
Fiorello Provera: Г-н председател, госпожи и господа, предприятията, и по-конкретно малките и средните предприятия, на които се падат 99% от производствените съоръжения в Европа, се нуждаят от четири основни елемента: по-лесен достъп до кредити, по-голяма гъвкавост на пазара на труда, по-малко бюрокрация, когато става въпрос за откриването и управлението на предприятия и, накрая, защита от нелоялна конкуренция.
Оценяваме извършената от Комисията работа по усъвършенстване на европейското законодателство чрез отмяната на 1 600 законодателни акта по време на последния й мандат и подкрепяме предложенията, направени от групата на високо равнище под ръководството на Едмунд Стойбер.
Друг важен елемент за конкурентоспособността на предприятията е положението им от гледна точка на международната търговия. В настоящия период на криза е важно да се заздрави системата за търговска защита на Европейския съюз. Предприятията не могат да се конкурират със стратегиите за социален и екологичен дъмпинг, които се прилагат от някои нововъзникващи икономики, каквато е Китай, където разходите за труд са изключително ниски и където няма средства за социална защита и свързаните с тях разходи, или високи стандарти за опазване на околната среда.
Друг проблем, във връзка с който Комисията следва да се намеси по-енергично, е борбата срещу фалшифицирането и защитата на правата на интелектуална собственост.
Накратко, не виждам никакви инициативи в работната програма на Комисията, с които да се цели прилагане на насоките за изпълнение на политиката на сближаване, формулирани в Договора от Лисабон.
За пръв път, в член 174 от Договора, се признава специфичната роля на планинските райони, които съставляват 40% от нашата територия и в които живеят над 90 милиона европейски граждани. Затова Ви призовавам да включите в следващата законодателна програма на Комисията проект за рамкова програма за подпомагане на развитието и за защитата на планинските региони, както и за оползотворяване на всички възможни начини за използване на възобновяема енергия, които планините предлагат.
Andrew Henry William Brons: (EN) Г-н председател, в работната програма на Комисията за 2010 г., се посочва, че Европейският съюз трябва да си изправи пред такива дългосрочни предизвикателства като глобализацията и че трябва да си възвърне конкурентоспособността. Проблемът е, че ЕС не се изправя пред глобализацията - той я приема с отворени обятия. Съюзът позволява пазарът да бъде залят от вносни стоки от развиващи се икономики, където размерът на работната заплата е частица от тази в Европа. Единственият начин, по който бихме могли да си възвърнем конкурентоспособността, е да намалим размера на работните заплати, така че да се изравнят с техните.
Аз, разбира се, дори не подкрепям членството в Европейския съюз. Но дори да го подкрепях, бих обвинил неговите водачи в това, че предават икономическите интереси на народите си. Бих казал, че ЕС не е толкова Европейски съюз, колкото глобален съюз, който се опитва да постигне движение на всички стоки и услуги в глобален мащаб.
Считам, че суверенните национални държави трябва да изградят отново производствените си бази, а след това да защитят пазарите си и работните места на своите граждани. Моето послание обаче е отправено и към еврофилите. Европа - било то като цяло или поотделно - рискува да не успее да защити своето производството и селско стопанство срещу конкуренцията на третия свят. Трябва да се противопоставим на глобализацията - било то индивидуално или колективно, защото в противен случай тя ще унищожи всички ни.
В документа на Комисията се споменава за предполагаемата необходимост от по-нататъшно развитие на политиките за законна имиграция с цел да се облекчи натискът от застаряването на населението. Несъмнено, застаряването на населението буди тревога в много държави. Трябва обаче да проучим защо са възникнали проблемите. Много жени се стремят да не прекъсват кариерата си и се въздържат да имат деца по свой собствен избор - и това е изцяло тяхно право - но много други упражняват трудова дейност поради икономическа необходимост. Те работят, за да могат да си плащат сметките, а не защото презират майчинството.
Несъмнено, тази тенденция оказва влияние върху раждаемостта, която се потиска изкуствено по повелята на икономическите сили. Не е необходимо обаче да възприемаме подход към икономическите сили, който се изразява в ненамеса на държавата в частната инициатива. Икономическата намеса може да промени тези икономически сили, а тази промяна ще доведе до съответно изменение в демографските характеристики на семейството. Идеята, че можем да внесем големи семейства от третия свят като заместител на неродените европейски деца, се основава на особено пагубно и своенравно предположение, а именно, че ние сме продукт на възпитанието и че културите от третия свят са като палта, които могат да се свалят на входния граничен пункт и да се заменят с европейско културно палто, което може да се издава заедно с документите за пребиваване и гражданство.
Твърди се, че децата на такива имигранти са толкова европейци, колкото и местното население; но това не е така. Забележителните култури се творят от забележителни народи, а не обратното. Ние не сме продукт на нашите култури: нашите култури са продукт на нашите народи. Замяната на европейци с хора от третия свят означава, че Европа ще бъде заменена от третия свят. Европейците в Европа са подложени на бавно, но упорито етническо прочистване.
Жозе Мануел Барозу: Г-н председател, като цяло - не говорим за тези, които ясно и откровено заявиха, че са против Съюза и против членството в Европейския съюз - считам, че мога да заявя, че въпреки всичко в Парламента има широко съгласие относно програмата, която преди малко представихме.
Ако има общ елемент, който долових в изказванията на най-големите политическите групи, това е идеята за амбицията. Необходима ни е по-голяма амбиция е Европа. В тази връзка искам да се спра на няколко от изразените идеи - идеи, мога да добавя, с които съм особено съгласен.
Нашият приятел, г-н Szájer, на практика посочи необходимостта да се избягва модела на петилетния план на комунистическите режими. Именно поради тази причина искаме да съхраним тази гъвкавост, което е важно, ако искаме да се приспособяваме към променящата се среда.
Същевременно, бих искал още веднъж да потвърдя, в отговор на казаното от г-н Szájer, но и от г-н Swoboda, че те са прави, когато призовават за повече действия от страна на ЕС в икономически и финансов план и когато посочват как държавите-членки се противопоставят, например, на по-голямата роля на Комисията в надзора на публичните сметки на национално равнище.
Първата Комисия, на която имах честта да съм председател, представи конкретен регламент, с който се целеше да се предоставят по-големи одитни правомощия на Евростат - той беше отхвърлен от определени държави-членки, които не искаха Комисията да има възможност да изпълнява тази роля.
Затова се надявам, че поуката, която ще извлечем от тази криза, е, че ставаме все по-взаимнозависими и че икономическата политика в Европа не е само национален въпрос. Разбира се, тя е национален въпрос, но също така е и въпрос, засягащ общите европейски интереси, тъй като ни е необходима по-висока степен на координация. В това отношение, струва ми се, г-н Szájer, г-н Swoboda, г-жа De Sarnez и всички останали са съгласни, че е необходима такава все по-координирана икономическа политика.
Ето така постигаме напредък и в това отношение искам, по-специално, да подчертая изразената от г-н Swoboda амбиция - и аз му благодаря - за засилено партньорство между Комисията и Европейския парламент, когато става въпрос за финансовата перспектива, за необходимостта да се въздържаме от някои тълкувания в дух на междуправителствената теория, каквито се чуват в днешно време. Такива интерпретации будят почуда, защото Договорът от Лисабон е на практика точно обратното на интерговерментализма - той засилва европейското измерение.
Надявам се, че ще успеем да си извлечем поуки от тази криза, като се придвижим в посока към увеличаване, а не намаляване на европейските елементи. Един пример - който г-жа De Sarnez спомена - е въпросът за финансовото регламентиране. Все пак е странно, да не кажа иронично, че след толкова много искания от страна на определени държави-членки за мерки в областта на финансовото регламентиране, държавите-членки единодушно приеха да се намали амбициозността на предложенията, представени от Комисията след доклада "de Larosière".
Следователно, това показва, че на моменти има несъответствие между думи и решения. Надявам се, че ние - Европейският парламент и Комисията -ще успеем заедно да преодолеем това несъответствие, за да се опитаме да постигнем малко по-голяма последователност на европейско равнище, защото на практика действително се нуждаем от тази амбиция.
Бих подчертал, че сега главното е да се разбере правилно принципът на субсидиарността. Аз подкрепям субсидиарността. Във връзка с това г-н Kirkhope, аз също горя от желание да изразя съгласието си с идеята за субсидиарността, но е важно да се разбере правилно какво означава тя. Субсидиарността означава да се реши на кое равнище е най-добре да се вземе дадено решение.
По темата за сегашната криза с въздушното движение, въпреки всичко, събитията, които се случват, са странни. Днес прочетох в пресата - и не само в евроскептичната или еврофобската пресата, не само в таблоидите, но и в качествената преса - че сега Европейският съюз признава, че е сгрешил, като е взел решението за временно прекратяване на полетите. Не е за вярване!
Ако има област, в която важат правилата за национална юрисдикция, това е управлението на европейското въздушно движение. Решението беше взето от всеки отделен национален регулатор в европейските държави. Въпреки това, същите тези хора, които се противопоставят на правомощията на европейско равнище, сега протестират срещу Европа. Скоро ще се заговори, че именно Европейската комисия и Брюксел са създали вулкана в Исландия. Всичко това е действително доста чудато.
(Ръкопляскания)
Нека да сме наясно. Има различни равнища на отговорност: национални равнища и европейски равнища. Във всеки отделен случай трябва да установим кое е най-подходящото равнище. Мога да ви кажа, че Комисията е готова да поеме своите отговорности, но считам, че трябва да се съюзим с Европейския парламент, за да можем ясно да заявим кое е и кое не е наша отговорност.
Без такъв съюз, винаги ще изпитваме инстинктивната потребност - а знаем, че във време на криза е по-лесно да се прибегне до националистическа и популистка реторика - да представяме като отговорност на Брюксел, както понякога се казва, или може би и на Страсбург, това, което е, откровено казано, национална отговорност.
Нека проявим малко здрав разум! Нека се съсредоточим върху онова, което можем да направим на европейско равнище, в области, в които можем да добавим стойност към действията си, естествено, като зачитаме нашите държави-членки, които са демократични държави-членки. Считам, че целите в програмата до 2020 г. насочват Европа към най-важното.
Това, от което се нуждаем сега, е растеж, и то не просто някакъв растеж от стар тип; необходим ни е по-справедлив, по открит, по-устойчив и по-интелигентен растеж, който е ориентиран към бъдещето.
Трябва да създадем нови източници на растеж, за да можем успешно да се борим с най-големия си проблем, който ще обсъждаме този следобед, а именно безработицата, и по-конкретно младежката безработица. Именно в тази област трябва да изградим съюза между европейските институции, като също така работим честно и лоялно с нашите държави-членки, за да постигнем конкретни резултати за нашите съграждани.
Считам, че в това отношение имаме добра основа за нашата работа през идните години и, след това разискване, се чувствам обнадежден - а считам, че и моите колеги се чувстват така - от вашите думи на подкрепа, а в някои случаи и от вашите искания. Ще се опитаме да изпълним достойно задачата, която ни възлагате.
(Ръкопляскания)
Председател: Много Ви благодаря, г-н Барозу, за Вашето изявление. Бих искал да отбележа, че когато става въпрос за усилията на Европейската комисия да действа от името на нашата Европейска общност, Комисията има много голям съюзник в лицето на Европейския парламент. Повечето членове на Европейския парламент подкрепят тези усилия и мнението на Комисията, че тя следва да поеме повече отговорности, особено в сегашното състояние на криза, което обсъдихме по-рано - именно тогава осъзнаваме колко много се нуждаем от Европейския съюз и от действия от страна на Комисията. Отговорността на Европейския парламент също се увеличи осезателно с влизането в сила на Договора от Лисабон и ние сме доволни от този факт. Считаме, че това е добре за европейците - добре е за нашите граждани. Сега ние трябва да поемем повече отговорности и да използваме възможностите, предоставени от Договора. Още веднъж искам да Ви уверя, г-н Барозу, че Вие и Европейската комисия имате съюзници тук - и аз говоря от името на мнозинството в Европейския парламент.
Диего Лопес Гаридо: Г-н председател, исках само да поздравя Комисията и нейния председател, Жозе Мануел Дурао Барозу, за амбициозната и много проевропейска програма, представена от него тук днес, която очевидно е в унисон с целите на испанското председателство на Европейския съюз и с програмата на председателската тройка, състояща се от Испания, Белгия и Унгария.
Мога да кажа, че Съветът работи с Комисията, а също и с Европейския парламент, когото също поздравявам за градивните изказвания в подкрепа на законодателната програма на Комисията.
Комисията работи много усилено. Всички знаят, че новата Комисия - известна като Комисията "Барозу ІІ" - трябваше да започне мандата си на 1 ноември, но поради различни причини тя влезе в длъжност няколко месеца по-късно и работи усилено, за да компенсира изгубеното време по градивен и позитивен начин, за което испанското председателство е благодарно. Г-н Барозу и всички членове на Комисията - нейни заместник-председатели и членове - също са наясно, че ние работим с Комисията според мен по много положителен начин и изразяваме признанието си за усилията й в това отношение.
Благодарни сме и на Европейския парламент. Винаги, когато тук се е провеждало разискване по тези въпроси, отношението на Европейския парламент е било много конструктивно. Бих искал да се възползвам от тази възможност и отново да отправя призив към Европейския парламент тези законодателни инициативи да бъдат приети - днес говорим предимно за законодателни инициативи - и това да стане във възможно най-кратки срокове, така че да можем да наваксаме изгубеното време, което споменах. Уверен съм, че и Парламентът ще ни съдейства.
Председател: Благодаря Ви за изявлението от името на Съвета и за подкрепата Ви за програмата на Комисията. Бих искал още веднъж да благодаря на г-н Барозу, на всички заместник-председатели на Комисията и на нейните членове за тяхното присъствие. Това е доказателство за факта, че Комисията отдава голямо значение на сътрудничеството с Парламента, както се надявахме.
Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Elena Oana Antonescu : Работната програма на Европейската комисия за 2010 г. е амбициозна и гъвкава многогодишна програма, в която са определени следните основни цели: справяне с кризата и подкрепа на социалната пазарна икономика на Европа, изготвяне на програма на гражданите, която поставя хората в центъра на европейските действия, определяне на амбициозни и последователни външнополитически цели с глобален аспект и не на последно място, осъвременяване на инструментите и методите на работа, използвани от Европейския съюз. Основен елемент в програмата на гражданите е програмата от Стокхолм за "отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите", която беше приета от Европейския съвет по време на заседанието му през декември 2009 г. Бих искала да приветствам инициативата на Комисията за представяне на план за действие за изпълнение на програмата от Стокхолм, за да можем да гарантираме, че европейските граждани действително ще се ползват от благата на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Програмата ще акцентира главно върху борбата срещу трансграничната престъпност и ще консолидира прилагането на общата политика за имиграция и убежище, като, по-специално, ще обхваща области като борбата срещу организираната престъпност, тероризма и други заплахи, чрез по-добро полицейското и съдебно сътрудничество.
Vilija Blinkevičiūt : Понастоящем Европа е изправена пред растяща безработица, а почти 17% от нейното население живее под прага на бедността. Всеки ден множество европейци, дори такива, които работят, се борят с бедността и нямат възможност да се наслаждават на живота пълноценно, тъй като рецесията тласка към бедността дори хората със средни доходи. Ето защо трябва преди всичко да отделим специално внимание на проблема с бедността, пред който са изправени работещите. За да увеличим заетостта, трябва да разкрием нови работни места - не просто каквито и да било работни места, а да се опитаме да гарантираме висококачествена заетост, като отчитаме търсенето на пазара на труда. Най-голямо внимание следва да се обърне на растящата младежка безработица, един от най-изострените проблеми на обществото. Ако на младите хора не се осигурят възможности да се включат в пазара на труда, има опасност Европа да изгуби цяло поколение младежи. От известно време демографското положение на Европа ни принуждава да обмисляме възможността за заетост на по-възрастните хора. Трябва да регламентираме трудови взаимоотношения, чрез които се насърчава заетостта и се осигурява възможност за учене през целия живот. Искам да подчертая, че следва да обсъдим и заетостта на хората с увреждания. Важно е да им се осигурят условия за включване в пазара на труда не само поради демографските промени, но и заради самите тях, за да им осигурим чувство за собствено достойнство и самоуважение. Ето защо бих искала да попитам Комисията как Европа ще създаде нови работни места? Какви са реалните шансове хората да се включат в пазара на труда? Как можем да осигурим качествена заетост, така че да намалим безработицата сред работещите?
Andreas Mölzer : Работната програма на Комисията за 2010 г. се състои от 14 страници, които съдържат обичайните баналности и изтъркани фрази. Вярно е, че Европа трябва да се обедини за противодействие на кризата. Но това е криза, която оказа такова отрицателно въздействие върху Европа единствено поради политиката на Комисията и неограничената либерализация във всички области. Въпреки това никой не иска да променя каквото и да било. Точно обратното, по-нататъшното премахване на търговските ограничения, за чието приемане настоява Комисията, ще стимулира глобализацията, ще облагодетелства големите дружества и ще навреди на държавите-членки и на техните граждани.
Със стратегията "Европа 2020" се цели да се противодейства на настоящата криза. Що се отнася до конкретните мерки, подходът към икономическата и финансова политика изглежда разумен, както и създаването на нова надзорна структура за наблюдение на финансовите пазари. Да се надяваме, че по-строгият контрол върху публичните финанси и бюджетната дисциплина в държавите-членки ще ни позволи в бъдеще да избягваме проблеми като тези, с които в момента се сблъскваме в Гърция. Плановете на Комисията за ново данъчно облагане, наред с преразглеждането на директивата за данъчното облагане на енергията, която включва данъчно облагане на енергийните продукти въз основа на енергийното им съдържание, следва да бъдат отхвърлени, тъй като проблемът с изменението на климата, което е по същество природно явление, не може да бъде решен просто чрез съсредоточаване на усилията върху въглеродния диоксид. В допълнение, това ще подложи европейската икономика на още по-голям натиск в сравнение с конкурентите й в Америка и Азия, където не се планират подобни инициативи.
Richard Seeber : В работната програма на Комисията за 2010 г. са определени правилните приоритети. Наред с модернизирането на работните методи, което ще бъде фактор от решаващо значение за стимулирането на икономиката, и засилването на участието на европейските граждани, Комисията набляга главно на борбата с финансовата криза. Важно е, че в най-кратки срокове се осигуряват нови перспективи за бъдещето, по-конкретно, на онези граждани на ЕС, които са загубили работното си място по време на настоящата криза.
Като говорител по въпросите на околната среда на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) съм загрижен за това, че следва да разкрием възможно най-много устойчиви работни места и да осигурим добавена стойност на пазара на труда в резултат на водещата роля, която Европа играе в опазването на околната среда. За да осъществим промяната към нова и устойчива индустриална епоха, повече не бива да считаме, че разкриването на работни места и всеобхватната защита на околната среда са в противоречие помежду си. По мое мнение, Комисията възприема този подход с известна предпазливост. Сега трябва да положим основите в това отношение. Можем да постигнем много, ако успеем да подобрим начина, по който се прилага действащата нормативна уредба.
Joanna Senyszyn : Поздравявам г-н Барозу за амбициозната законодателна и работна програма на Комисията за 2010 г. За съжаление, времето ни притиска - остават само осем месеца. Въпреки това се надявам, че приоритетите няма да се окажат само празни обещания. Силата на програмата е в нейните мерки за борба с кризата. За съжаление, те са свързани предимно със състоянието на икономиката. В раздела за програмата на гражданите липсват антидискриминационни инициативи като борба срещу насилието спрямо жените, по-голяма решителност и ангажираност за постигане на социалните цели и дългосрочна стратегия за подобряване на комуникацията с гражданите на Съюза. От години работим по проблемите на явлението насилие спрямо жените. Крайно време е да се въведат ефективни, европейски правни норми в тази област. Бих искала да видя в стратегията на Комисията проект на директива за борбата с насилието спрямо жените. Що се отнася до социалните цели, важна е инициативата за създаване на европейска платформа срещу бедността до края на тази година. За съжаление, липсва каквато и да било конкретна информация в това отношение. Тя трябва да бъде представена на заседанието на Съвета през юни. По въпроса за модернизирането на Съюза и на инструментите, с които борави, бих искала да насоча вниманието ви към комуникацията с гражданите. Тя трябва да e процес, а не предизборна кампания. Налице е липса на комуникация между ЕС и неговите граждани, която следва да се стремим да намалим, а в бъдеще да премахнем. Трябва да създадем у гражданите на ЕС чувството, че те са "в центъра" на действията на Съюза. Само тогава резултатите от референдумите няма да предизвикват изненада.
Nuno Teixeira : Разискването по програмата на Комисията е особено важно, защото съвпада с началото на една нова ера в Европейския съюз. Необходимостта да се приемат мерки в настоящия период на криза, с които може да се отговори на предизвикателствата в дългосрочен план, налага определянето на приоритети като разкриването на работни места, регламентирането на финансовите пазари и стабилизирането на еврото, които трябва да възстановят доверието на обществеността, както и на икономическите и социални играчи.
Бих искал да наблегна на отчитането на политиката за сближаване при изпълнението на различните европейски политики. Регионите в Европа ще успеят да постигнат устойчив и интегриран растеж само чрез политика на сближаване, която има видими резултати и която отчита принципа на субсидиарността, както и чрез управление на различни равнища: национално, регионално и местно. Целта за икономическо, социално и териториално сближаване следва да ръководи Съюза в неговите действия и да бъде постигната чрез адекватно финансиране от Общността при по-голяма прозрачност, опростеност и ефективност на оползотворяването на средствата по структурните фондове.
От първостепенно значение е да се определят насоките относно политиката на сближаване и финансовата перспектива за периода след 2013 г. Бих искал да насоча вниманието ви към положението в най-отдалечените региони, които поради постоянните си структурни характеристики, са изправени пред препятствия, които оказват сериозно въздействие върху икономическото им развитие и затова се нуждаят от специални мерки.
Silvia-Adriana Ţicău : Главната грижа на ЕС е борбата с икономическата криза и подкрепата за нейната социална пазарна икономика. Равнището на безработицата в ЕС се повиши до 10% в началото на годината, като равнището на младежката безработица достигна цели 20%. Повишаването в заетостта е тясно свързано с промишлената политика на ЕС. Какви законодателни инициативи обмисля Комисията във връзка с бъдещата промишлена политика на ЕС и за генерирането на нови работни места?
Европейският съвет, чието заседание се проведе на 25 и 26 март 2010 г., за пръв път определи като една от целите на ЕС 20% повишаване на енергийната ефективност до 2020 г. Не открихме тази цел в работната програма на Комисията, въпреки че в тази област са необходими инициативи, които могат да бъдат насочени както към европейските домакинства, така и към предприятията.
Освен това за периода 2010-2013 г. няма почти никакви средства в бюджета на Общността за транспортната инфраструктура, въпреки че предизвикателствата и потребностите от развитие са огромни: за гарантиране на комбинирането на различните видове транспорт, за изграждане на високоскоростни железопътни линии, които да обслужват не само столиците на всички държавите-членки, но и други големи европейски градове, за изграждане на железопътни коридори за превоз на товари и за единно европейско небе, наред с модернизацията на пристанищата и развитието на морския транспорт. Кога предвижда Комисията да внесе за обсъждане проект на законодателен акт относно необходимото финансиране за изграждане на трансевропейската транспортна инфраструктура?
| bg |
Прекъсване на сесията
Председател: Сесията на Европейския парламент се прекъсва.
(Заседанието се закрива в 17,00 ч.)
| bg |
Състав на политическите групи: вж. протокола
| bg |
Ред на работа
Председател: Окончателният проект на дневен ред за пленарните заседания, изготвен от Председателския съвет на неговото заседание в четвъртък, 5 май 2011 г., съгласно член 137 от Правилника за дейността, е раздаден. Предложени са следните изменения:
[Сряда]:
Внесено е изменение, което след малко ще бъде представено от г-н Speroni. Във връзка с разискването относно външната политика, политиката на сигурност и отбрана, групата "Европа на свободата и демокрацията" поиска в декларацията на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Сирия и лагера Ашраф да бъде включено и положението на коптската християнска общност в Египет. Това е изменение за сряда, за сутрешното заседание от 09,00 ч., когато г-жа Аштън ще присъства. Сега г-н Speroni ще представи изменението. Благодаря ви.
Francesco Enrico Speroni: Г-н председател, не искахме да променяме основно - или по-скоро да предлагаме да бъде променен основно - редът на работа чрез добавяне или смяна на точка; искаме просто да бъде разширена темата, по която ще докладва заместник-председателят.
Искаме просто Сирия, лагерът Ашраф и въпросът за християнското малцинство, и преди всичко за коптското малцинство в Египет, да бъде добавен към обсъжданата тема. Говорим за чувствителна тема, и то такава, която се отнася за закрила на малцинство, ето защо искам членовете на ЕП да одобрят предложението.
Bruno Gollnisch: (FR) Г-н председател, изцяло подкрепям искането, но аз помолих да ми дадете думата, за да се изкажа по реда на работа във вторник. Не знам дали можете да ми дадете думата сега или ще предпочетете да ми я дадете след решението по предложението на г-н Speroni.
Председател: Сега трябва да приключим първоначалната си дискусия по точката за сряда.
Mario Mauro: (IT) Г-н председател, вземам думата, за да подкрепя искането на г-н Speroni именно защото положението, в което решаваща роля имат сблъсъците с участието на коптската общност, е илюстрация за рисковете, свързани със ставащото в Египет.
Поради това призовавам искането да бъде подкрепено именно защото не става дума да се защити тази демонстрация на идентичността от страна на коптската общност. По-скоро това е доказателство за сложното положение в Египет. Затова мисля, че внимателното наблюдение от страна на Европейския парламент - особено чрез декларацията на члена на Комисията Аштън - е безусловно необходимо.
Daniel Cohn-Bendit: (FR) Г-н председател, госпожи и господа, всички бяхме шокирани от ставащото в Египет. Обаче нека бъдем разумни. С баронеса Аштън ще бъдат обсъждани шест теми. Това са още Сирия, Ашраф, докладът Gualtieri, докладът Albertini, това е проблемът за Европа като глобален фактор в Организацията на обединените нации. Наистина не е разумно.
Мисля, че трябва да изискаме от комисията по външни работи да обсъди положението в Египет включително всичко, което стана между малцинствата, да изготви доклад по собствена инициатива и след това просто да проведем разискване относно Египет с баронеса Аштън след един месец. Необходимо е адекватно разискване по ставащото в Египет. Ако добавите и шеста тема, по нея ще се изкаже един човек, а останалите ще говорят по някоя друга. Няма да съсредоточим разискването върху Египет, като обсъждаме шест теми с баронеса Аштън.
Затова, при все че разбирам вълнението ви, ако добавим нещо, което така или иначе няма да бъде обсъждано в сряда сутринта, това не е решение.
Bruno Gollnisch: (FR) Г-н председател, ще бъда кратък: Председателският съвет насрочи гласуването по евентуалното снемане на парламентарния ми имунитет за утре, вторник.
Не искам да навлизам в темата, но по конкретния въпрос, за реда на работа, бих искал все пак да кажа, че съм донякъде шокиран - меко казано - че тъй като не е насрочено разискване, аз не мога да представя гледната си точка на залата - дори и за две-три минути. Мисля, че има смисъл тя да бъде представена, защото ми изглежда, че докладчикът е използвал повторно аргумента, цитиран миналия път от г-жа Wallis, която заключи, че парламентарният ми имунитет следва да бъде снет - нещо, което Съдът на Европейския съюз осъди много категорично.
(Председателят отнема думата на оратора)
Председател: Това не е процедурен въпрос.
Bruno Gollnisch: (FR) Г-н председател, призовавам за разискване, призовавам за две или три минути време за изказване. Доколкото съм наясно, това е точка от реда на работата. Две или три минути за защита на честта на един член на ЕП: само това искам. Дали ще е възможно един ден Парламентът да зачете правото на защита на един свой член, и то не само в Гватемала или Индонезия, а и в самата зала?
Председател: Г-н Gollnisch, действаме в съответствие с член 7, параграф 8 от Правилника за дейността и там съвсем ясно е посочено как се процедира в такива случаи. Всички бележки, които може да имате относно реда на работа, трябва да бъдат представени поне един час преди сесията, която току-що открихме. Повтарям, това е разпоредба на член 7, параграф 8 от нашия Правилник за дейността.
Daniel Cohn-Bendit: (FR) Г-н председател, Председателският съвет е насрочил разискване за сряда следобед по предложението на италианското и френското правителство за временен отказ от Шенгенските споразумения. Моля да ме извините, то всъщност е насрочено за вторник следобед от 15,00 ч.
Председателският съвет реши, че г-н Барозу следва да присъства, и искам да знам, от информацията до момента, дали той ще дойде. Защо това е много важно за нас? Важно е, защото първият, който зае позиция след срещата на високо равнище между г-н Саркози и г-н Берлускони, беше председателят на Комисията, г-н Барозу, докато впоследствие членовете на Комисията изказаха различно мнение.
Предвид факта, че всъщност е работа на председателя на Комисията да я представлява, много държим г-н Барозу да присъства в 15,00 ч. във вторник. Извинявам се, че обърках вторник и сряда.
Председател: Г-н Cohn-Bendit, благодаря Ви за бележките. Ще проверя. В момента нямам повече информация, но мога да проверя за Вас. Като специален жест!
Председател: С това редът на работа за седмицата е определен.
| bg |
Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола
| bg |
9. "Произведено в" (отбелязване на произход) (гласуване)
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
Време за гласуване (продължение)
| bg |
8. Някои категории споразумения и съгласувани практики в областта на въздушните превози (кодифицирана версия) (
| bg |
Обяснение на вот
Устно обяснение на вот
Charles Goerens: (FR) Г-н председател, вчера председателят съвсем уместно изказа своето уважение към метода на работа на Европейската общност. Този метод гарантира участието на всички държави-членки и институции на Общността в процеса на взимане на решения и това е така от самото начало.
Начинът, по който Г-4 се зае с банковата и финансова криза през 2008 г., беше в противовес на горепосочения метод, към който г-н Барозу ни призова вчера следобед. През 2008 г. напразно чакахме председателят Барозу да постанови ред.
Европейският съюз, разбира се, е представляван от Франция, Обединеното кралство, Федерална република Германия и Италия - всички членове на Г-4. Освен това обаче в ЕС участват и Австрия, Белгия, Естония, Латвия, Румъния, Полша, Унгария, Люксембург и други, които бяха изключени от съществен етап в процеса на взимане на решение през 2008 г.
Г-н Барозу, трябваше да подсилите спазването на метода на Общността през 2008 г. чрез същото изявление, което направихте вчера. По тази причина не мога да подкрепя вашата кандидатура.
Г-н председател, може ли да отправя една лична забележка. Трудно е за изказващите се да говорят при тази суматоха наоколо.
Crescenzio Rivellini: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, след речта си ще кажа няколко думи на неаполитански (тази част не е преведена в настоящия документ, тъй като неаполитанският не е официален език). Ще направя това не поради колоритност, а за да насоча политическото и медийно внимание към нашите неотложни въпроси - неотложните проблеми на Южна Италия. Гласувах в подкрепа на председателя г-н Барозу, не на последно място поради надеждата той да бъде председател на Европа като цяло, включително и на Южна Италия.
Разположена в средата на Средиземно море, южната част на Италия е своеобразна врата към Европа и връзка между различни светове. Посредством своята история, географско положение и гостоприемна култура този регион може да играе важна роля за стария континент като цяло. Отношението към Южна Италия трябва бъде също толкова достойно, колкото към останалите държави в Европа, а в настоящия труден период Европа трябва да се намеси със същата целеустременост, както когато 150 милиона граждани от Изток получиха европейско гражданство. Това беше осъществено и, ако днес един работник от Гданск печели 28 пъти повече, отколкото преди, то това е благодарение и на икономическите усилия на Италия и Южна Италия.
(Ораторът продължи на неаполитански език)
Daniel Hannan: (EN) Г-н председател, с времето може би сме привикнали към безсъдържателния ритуал, който току що проведохме. Познавайки структурите на ЕС, ние сме престанали да виждаме колко неестествен и натрапчив е фактът върховната изпълнителна и законодателна власт да зависи от безкрайната и неподлежаща на избиране бюрокрация. По-голямата част от законите в държавите-членки се налагат от Европейска комисия, за която никой не гласува и от която никой не може да се избави. Единствената следа, претендираща за демократичен орган, е ритуалът, който току що се проведе в пленарната зала, който, не мога да скрия, ми напомни на едно от онези случайни събирания на народното събрание от времето на СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ), когато всички ние ставахме и се поздравявахме за това, че сме одобрили безкритично даденото решение.
Нямам лични пререкания с Жозе Мануел Барозу. Ако имаме федералист на поста председател на Комисията - а виждам, че такава е волята на Парламента - това по-скоро ще е той. Изглежда свестен човек, но като всички британски политици аз съм верен лузофил и съм наясно с нашите отношения с най-стария ни съюзник. Има нещо нелепо обаче в претекста, че има демократична намеса в система, която монополизира правото да се прокарват закони, поставяйки го в ръцете на хора, за които не можем да гласуваме и от които не можем да се избавим.
Syed Kamall: (EN) Г-н председател, както моят колега, който се изказа по-рано, искам да кажа, че аз също приемам преизбирането на г-н Барозу за председател на Комисията с известни резерви.
Все пак той, повече от всеки друг, е отдаден на по-нататъшната европейска интеграция, често против волята на европейските народи. Но той дойде на нашата среща на групата на Европейските консерватори и реформисти, и обясни, че е за интелигентно регламентиране.
Разбира се, не е съвсем ясно какво точно означава "интелигентно регламентиране". Мнозина считат, че интелигентното регламентиране е лошо регламентиране, или че всяко регламентиране по същество не е интелигентно.
Но искам да го помоля, ако той действително е за интелигентно регламентиране, да постанови по всяка една директива Комисията да извършва съответната икономическа оценка на въздействието. Догодина Парламентът ще прокара Директивата за алтернативно управление на инвестиционните фондове. Досега Комисията не успя да изготви нито една оценка на икономическото въздействие - всъщност твърдят, че такава не е възможна.
При тези обстоятелства как ще прилагаме интелигентно регламентиране? Приканвам г-н Барозу да помисли над това.
Andrew Henry William Brons: (EN) Г-н председател, противопоставих се на предложението за обща резолюция относно горските пожари, въпреки факта, че съм съгласен с доброволното сътрудничество на европейските държави за защита, борба и възстановяване на ужасните вреди, причинени от горски пожари.
Възразявам обаче срещу създаването на структури на ЕС, които да упражняват власт върху държавите-членки в области, по-големи от необходимото за справяне с този проблем. Насочвам вниманието към параграфи 3, 7 и 8 от предложението за обща резолюция.
Настоящото предложение се позовава на забележителни хуманитарни отзиви на ужасните трагедии, които видяхме, с цел да предприеме по-нататъшни стъпки за създаването на европейски защитни сили под името "Помощ за Европа", както беше подчертано в доклада Barnier.
Philip Claeys: (NL) Г-н председател, въздържах се при последното гласуване относно настоящата резолюция, въпреки че направих това с известни съмнения и резерви, защото текстът съдържа без съмнение и много положителни елементи, които човек не може да не подкрепи. Например помощта за укрепването на гражданската защита в държавите-членки чрез обмяната на експерти и методи на работа. Миналото лято още веднъж станахме свидетели на това как някои горски пожари придобиват такива размери, че сътрудничеството е наложително, но и че то вече е факт между държавите-членки. Подобно сътрудничество, разбира се, може да бъде задълбочено, но ползата например от съществуването на отделни сили за реагиране на ЕС е под въпрос. При подобни действия се ползват ресурси на държавите-членки, но водят до създаването на още една нова структура на ЕС със собствени служители, което увеличава бюрокрацията.
Писмени обяснения на вот
Maria da Graça Carvalho : Председателят г-н Барозу превърна Европа в световен лидер в борбата с измененията на климата. Европейският съюз е единственият международен блок, който имаше ясна и последователна преговорна позиция на конференцията в Копенхаген. Политическите насоки за следващата Комисия, подчертани от председателя Барозу, представляват смела и модерна представа за Европа, в която борбата с измененията на климата и областите от триъгълника на знанието заемат водещо място.
Изпитанията пред нас са сложни и действията ни трябва непременно да бъдат цялостни. В тази връзка за периода след 2010 г. председателят Барозу предлага съгласуван общ подход, който да включва Лисабонската стратегия, енергийната политика, политиката в областта на климата и социалната политика. Предложени са нови източници за растеж и социално сближаване, които се основават на нова промишлена стратегия за Европа, модернизация на сектора на услугите и динамична селска икономика.
По този начин председателят Барозу поставя на първо място реалната икономика и нейното модернизиране чрез научни изследвания, техническо развитие, иновации и принципите на устойчивост. Комисията под ръководството на председателя Барозу и в партньорство с Европейския парламент и Съвета ще подпомага развитието на просперитета, устойчивото развитие и социалния напредък на Европейския съюз.
Françoise Castex : В името на политическото съгласие и от уважение към нашите избиратели гласувах против преизбирането на г-н Барозу. По време на петгодишния си мандат г-н Барозу, който впрегна някои държави-членки на ЕС в подкрепа на войната в Ирак, водена от Джордж Буш, никога не е успявал да съживи Европейския съюз или да подсили позициите му пред националните лични интереси. Той не можа да прецени мащабите на работата, когато настъпи финансовата, икономическа и социална криза.
Всичко, което той направи през изтеклите пет години, се свежда до подкрепата му на разни своенравни начинания на финансовия капитализъм вместо да предложи новите правила, от които се нуждае Европа в 21 век. Политиката на Европейската комисия се нуждае от нова посока. Г-н Барозу не е човекът, подходящ за тази работа. Неговата програма не отговаря на мащабите на настоящата криза - в нея липсва оздравителен план за Европа, пакт за заетостта, правила и ефективен надзор на финансовите пазари и по-сурови и навременни инструменти, за да се коригира сегашният дисбаланс. Нуждаем се от директива за обществените услуги и нова политика на Комисията относно възнагражденията. Ако искаме да запазим европейския социален модел, нуждаем се от много по-смела социална програма.
Diogo Feio : Доволен съм да кажа, че като португалец и член на Европейския парламент гласувах в подкрепа на преизбирането на Жозе Мануел Дурау Барозу за председател на Европейската комисия. Считам, че начинът му на работа през изтеклия мандат, който беше обсипан с толкова много политически, финансови и социални трудности, както и опитът, придобит на тази длъжност, оправдаха подкрепата на правителствата и подновеното доверие на Парламента.
Не одобрявам множеството опити - не всички от тях открити и сериозни - да лишат от успех неговото кандидатиране. Освен това забелязвам, че те бяха възпрепятствани не само поради липсата на каквато и да е правдоподобна алтернатива, но и от глупавите аргументи, на които се основаваха. Съжалявам, че членове на ЕП, които са ми сънародници, не можаха да устоят на тази линия на поведение, която е колкото лесна, толкава и незначителна.
Надявам се втората Комисия под председателството на г-н Барозу да може да обедини техническите умения с едно "нещо повече". Също така се надявам, че ефективно ще съблюдава и използва принципа на субсидиарност и ще предпочете сигурността и устойчивостта, предприемайки малки стъпки, както препоръчва Жан Моне, вместо действия по ускорената процедура, които обещават много, но допринасят малко за истинския напредък на европейския проект и европейската мечта. Колкото и да се стремим към хоризонта, достигаме го единствено вървейки. Нека поемем в правилната посока.
José Manuel Fernandes : Приветствам резултатите от гласуването, които връщат отново д-р Жозе Мануел Дурау Барозу начело на Европейската комисия. Португалия е горда, че неин гражданин с толкова признати способности и качества като д-р Барозу оглавява Комисията. Още по-горда е да види стойността на неговата работа по време на първия му мандат от 2004 г. до 2009 г. Тази стойност е призната от Европейския парламент чрез гласуването. Всъщност той беше избран с голямо мнозинство, по-голямо от изискваното в Договора от Лисабон.
През последните пет години д-р Барозу показа твърдост и всеобхватност в ръководната си работа. Документацията относно енергията и измененията на климата, Директивата за услугите и Регламента за химическите вещества е само част от примерите за успех и ръководни качества. Освен това той беше начело в търсенето на решения и конкретни предложения за излизане от икономическата криза, която все още оказва въздействие върху нас. Европейският парламент току що показа, че Европа е силна и има силен лидер. Поради това с доверие и надежда можем да напредваме към по-просперираща и солидарна Европа.
João Ferreira : Политическите насоки за следващия мандат на Комисията, които току що се представиха, разкриват намерението на нейния председател да продължи следването на главните линии на действие, включени в насоките на изтеклия вече мандат. Тези насоки са породени от дълбоката икономическа и социална криза, в която се намираме, трагичните последици от която - безработица, неравенство, бедност и изключване - безпощадно измъчват европейските работници.
В Португалия последиците от прилагането на политиката на тези насоки бяха разрушаване или крайно отслабване на основни производствени сектори - земеделие, риболов, промишленост; накърняване на правата на работниците, обезценяване на работните заплати и съпътстващия ръст на безработицата и несигурността на работното място; неравнопоставеност при разпределението на доходите, които сега ясно се отклоняват от средните за ЕС; и провала на политиката на дерегулация, либерализация и приватизация на основни сектори, което доведе до закриването на обществени услуги и комерсиализирането на основни аспекти от нашето съвместно съществуване. Спазването на същите насоки означава затвърдяване на концентрацията на благата, поддържане на различия вместо на сближаване и причиняване на по-нататъшни вредни пристъпи на проявление на латентната криза на системата, които е по-вероятно да се случат скоро, отколкото късно.
Lidia Joanna Geringer de Oedenberg : Всички ние искаме да видим една по-силна Европа и по-добро съществуване за хората. Включително и Вие, съдейки по политическите насоки за следващата Комисия, които представихте на Парламента. Въпреки това обаче се очаква повече от кандидата за бъдещ ръководител на Комисията - очаква се той да каже как смята да постигне това, а не само да изрежда списък с предизвикателства.
Всъщност целите са толкова всеобхватни, че съществува опасността взаимно да се изключват и определено ще настъпи момент, в който ще се наложи избор относно това кой приоритет е "по-важен". Например кое ще изберете, ако целта за европейска икономическа конкурентоспособност се сблъска с тази за високо равнище на заетост? Текстът, който ни представихте, не изяснява този въпрос.
Оставам с впечатлението, че вашият документ е просто пожелателен списък с неща, които не бяха постигнати при предишния мандат. Въпросът е защо не са осъществени?
Искам все пак да взема отношение по темата за интернет във Вашата програма. Споменавате значението на интернет за икономическото развитие и социалното сближаване на Европа и дори обещавате, че новата Комисия ще разработи Европейска дигитална програма. Искам да знам как възнамерявате да приложите тази идея на практика и с какво ново ще допринесе програмата в сравнение с предишни инициативи?
Bruno Gollnisch : Както моите колеги, представляващи националните движения в Европа, аз съм сред тези 219 членове на Парламента, гласували против г-н Барозу. Той е уважаван човек с богата култура, но най-вече олицетворява падението на Европейския съюз. Той се провали в съхраняването на нашите икономики и нашите работни места в условията на несправедлива световна конкуренция; не успя да подпомогне европейските държави да излязат от кризата, да реформира финансовата система, да обуздае неконтролираната спекула, да гарантира демокрацията, да осигури достатъчно хранителни стоки, без да се налага внос и да обуздае ускоряващата се деиндустриализация на нашите държави.
Накратко, той не успя да покаже, че Брюксел е повече от една машина за мелене, обедняваща и заробваща народите. При по-дълбок анализ избирането на г-н Барозу представлява и символ - символ на начина, по който работи днешна Европа. Какво негодувание ще настъпи, ако вместо за председател на Комисията, който чрез своята политика ще окаже въздействие върху живота на 500 милиона европейци, става въпрос за държавен глава, който, въпреки че е единствен кандидат, е избран с малко повече от половината гласове?
Sylvie Guillaume : Днес гласувах против кандидатурата на г-н Барозу по три важни причини. Първо, собствените му дела през последните пет години - председателството му беше слабо, консервативно и либерално, статично в условията на кризата, неспособно да насърчи съгласувано възстановяване и особено грижовно към желанията на държавните и правителствени ръководители. Жозе Мануел Барозу със сигурност не способства за по-силна Европа. Второ, некомпетентността на неговата реакция към условията, поставени от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, като не осигури нито истински оздравителен план, нито пакт за заетостта, никакви регламенти, контрол или ефективни инструменти за коригиране дисбаланса на финансовите пазари. Той не пое нито един ангажимент относно рамкова директива в защита на обществените услуги. Накрая, посланията, отправени от гласоподавателите при последните европейски избори, показаха, че те не желаят повече слаба и несъстоятелна Европа, в която компромисът в политическо отношение се смята за висша добродетел.
Jacky Hénin : Избирането на председател на Европейската комисия е акт от изключителна важност и гражданите на ЕС трябва да имат правото да знаят какъв е изборът на техните представители.
Според мен тайната процедура на гласуване, с която не съм съгласен и изцяло осъждам, води до пълна липса на отговорност.
Освен това, тъй като не откривам допирни точки с политиката, предложена от г-н Барозу, потвърждавам, че няма да подкрепя назначаването му за председател на Комисията.
Cătălin Sorin Ivan : В края на петгодишния мандат (2004-2009 г.) оценката на дейността на Европейската комисия не поставя председателя Барозу в благоприятна светлина. Поради този факт изглежда се налага да се въздържа от гласуване особено в момент, когато отрицателният вот е неблагоразумно политическо решение при липсата на алтернатива, а положителният вот е равносилен на безусловно и неоправдано доверие към една незадоволителна програма.
Считам, че подкрепата, която г-н Барозу получи от държавите-членки, е неоспоримо доказателство за това, че той не беше председател със силна воля, а по-скоро поставяше националните интереси на първо място, тоест някои национални лидери начертаха насоките на неговия мандат. Европейската комисия се нуждае от председател, който да подкрепя развитието на политиките на Общността, постоянно да се бори за интеграция и да насърчава идеята за обединена Европа. Той в никакъв случай не трябва да бъде адвокат на нечии национални интереси. От гледна точка на социално-демократичните перспективи председателят Барозу не е изпълнил голяма част от ангажиментите, поети в началото на неговия мандат през 2004 г. Комисията показа незначителен интерес към много от тях, включително укрепването на социална Европа. Вследствие на това избирам да не гласувам в полза на преизбирането на председателя Барозу.
Astrid Lulling : Гласувах в подкрепа на назначаването на г-н Барозу за председател на Европейската комисия.
Стигнах до това решение поради четири причини.
Европейският съвет единодушно предложи кандидатурата на г-н Барозу.
Според моите разбирания за демокрация спечелилите изборите могат да предявят правото да изберат един от своите.
Няма друг възможен избор освен г-н Барозу; не е разгледана сериозно нито една алтернатива.
Критиките, насочени към отиващия си председател, са погрешни по един важен въпрос, а именно, че Комисията има право да внася предложения, а държавите-членки да ги отхвърлят.
Моята подкрепа се основава също и на някои очаквания.
По време на втория си мандат г-н Барозу трябва да бъде малко по-независим, не на последно място по отношение на държавите-членки, и единствената цел на неговата дейност трябва да бъде службата в името на общите интереси на Общността.
Съжалявам, че Комисията има свойството да бъде конгломерат от членове, свободни да постъпват, както пожелаят. Моля, г-н Барозу, да използва влиянието си и да се противопостави на това развитие на нещата.
Желая институцията, пазител на Договорите, да възвърне първоначалната си сила, тоест способността си да показва пътя чрез обединяващи проекти.
Willy Meyer : Г-н Барозу, председателят на Европейската комисия, носи отговорността за настоящата финансова, икономическа, хранителна и екологична криза, обхванала Европа. Досега никой не е отчел своята грешка - вината се стоварва върху САЩ. До днес Комисията правеше опити да изгради Европа, основаваща се на политиката на приватизация и разрушаване на социалната държавност.
Комисията прие Лисабонската стратегия, която предрече икономически ръст от 3% и създаване на 20 милиона работни места до 2010 г. Неуспехът на стратегията е очевиден. Въпреки това Комисията има предложение да поднови стратегията и да продължи политиките, причина за кризата. Кризата не е повсеместна, а представлява резултат от залагане върху специфична политика - политика, възприета от Европейската комисия. Програмата й по отношение на външната политика не посочва изобщо Сахара или Палестина. Тези проблеми не представляват приоритет, а ЕС планира да даде предимство на Кралство Мароко и да подобри отношенията с Израел.
Maria do Céu Patrão Neves : Работата, извършена през последните пет години от председателя Барозу, беше определена като силно прагматична, сериозна и твърда по отношение на най-важните интереси на Европа.
Световната му лидерска позиция в борбата с измененията на климата, навременната намеса за засилване участието на Европа в световния океан чрез лансирането на новата европейска мореплавателна политика и неговата способност да въдворява съгласие относно финансовата перспектива на Европа, съставена от 27 държави-членки, са само част от примерите, които оправдават оставането му начело на Европейската комисия.
Икономическият ръст, инвестирането в иновациите и обучението, както и борбата с безработицата, са основните стълбове, на които продължава да се гради европейската интеграция, и са също приоритети на г-н Барозу за в бъдеще.
В момент, когато световната икономическа и финансова ситуация не е в най-добро положение, Европа се нуждае от силен лидер, който да вдъхне живот на европейската идея.
Предвид споменатото дотук, както и поради ред други причини, считам, че г-н Барозу е най-добрият председател да ръководи съдбините на ЕС за предстоящия мандат.
Frédérique Ries : Заедно с още 381 мои колеги подкрепих назначаването на г-н Барозу начело на Комисията. Направих го по ред причини, не на последно място поради това, че някои хора отправят твърде несправедливи обвинения срещу кандидата. Чувам, че някои мечтаят за новия Делор и същевременно забравят, че ние променихме света... и Европа. Европа на дванайсетте - на Кол и Митеран - я няма и едва ли ще се върне.
Първият председател на Комисията на 25-те, а после и на 27-те държави-членки, г-н Барозу, бе изправен пред деликатната задача да се справи с разширяването на Европа през 2004 г. - един мандат, белязан от консолидация. Вторият ще бъде мандат на смелостта. Надявам се да е така и искам да му гласувам доверие. Искам да откажа ролята на чирака на магьосника, да откажа да остана в очакване не на Годо, а на друг хипотетичен кандидат, който Съветът няма никакво намерение да излъчи. Отказвам да чакам и да участвам в по-нататъшното отслабване на институциите и репутацията, на която все още се радва Европа сред европейските граждани. Затова - да - ще очакваме г-н Барозу да изпълни своите обещания, като например борбата с измененията на климата и дискриминацията, както и спешните действия в условията на икономическата и социална криза. Отлагането на вота още веднъж ще насочи усилията в грешна посока. Изчакването на някой кандидат-фантом ще е грешка.
Nuno Teixeira : Силното и смело председателство на Комисията е от ключово значение за Европа, за да спечелим отново позицията си на световен лидер чрез търсенето на равновесие между икономическите и политически цели, от една страна, и социалното и териториално сближаване, от друга. Приоритетите трябва да се подредят прагматично, но без да бъдат пренебрегвани стойностите, лежащи в основата на европейския проект.
Пред нас стоят редица предизвикателства като реформата на бюджета на Общността, с която Европа трябва да се занимае, показвайки, че е способна да следва световната програма по различни въпроси, включително борбата с измененията на климата и регулирането на финансовите пазари. В момент, когато безработицата е достигнала такова високо ниво в няколко държави-членки, жизненоважно е да се търси устойчив изход от настоящата икономическа и социална криза. Тази цел трябва да обедини държавите-членки около принципа на солидарност и засилването на европейския единен пазар.
Считам, че Жозе Мануел Дурау Барозу притежава качествата, които ще му позволят успешно да продължи да оправдава очакванията ни. Фактът, че той заема поста, е чест за Португалия и предимство за малък, отдалечен и откъснат регион като Мадейра да има човек в Комисията, който е напълно наясно с действителността там - подкрепям новата му кандидатура за поста председател на Европейската комисия.
Frank Vanhecke : Гласувах против преназначаването на г-н Барозу за председател на Европейската комисия, тъй като през последните пет години той олицетворяваше Комисията, избрала да пренебрегне демократичното отхвърляне на Договора от Лисабон, като направи това с презрение и особено безочливо. Също така г-н Барозу няколко пъти привежда доводи в полза на нова масова имиграционна вълна и постоянно омаловажава проблемите, свързани с възможното присъединяване на Турция към ЕС. Красноречив е и фактът, че вчера г-н Барозу отказа да отговори на обоснован въпрос на британски член на ЕП относно намеренията му, свързани с европейския член на Комисията, отговарящ за правата на човека - въпрос от вътрешно естество за ЕС. Европейският Биг брадър настъпва, но очевидно никой не е наясно с това, включително членовете на ЕП.
Derek Vaughan : Въпреки че по начало не се въздържам при гласуване, по отношение на днешния вот за избиране на председател на Комисията прецених, че въздържането от гласуване е правилното решение. Приемам, че г-н Барозу е направил някои отстъпки например относно въпроса за оценката на социалното въздействие. Въпреки това обаче г-н Барозу не успя да покаже обвързаност при придвижването на важни предложения на групата S&D - например подпомагане на Директивата за командированите работници, която е от жизнено значение за защита на работниците от Уелс. Необходима е и по-силна ангажираност към портфейлите на новоназначените членове на Комисията, както и ясно обяснение от страна на г-н Барозу за организирането на следващата колегия. Не считам, че обещанието на г-н Барозу за борба със социалния дъмпинг в Европа е с достатъчна тежест, и поради това, както и предвид горепосоченото, взех решение да се въздържа от гласуване.
Bernadette Vergnaud : Гласувах против кандидатурата на г-н Барозу най-вече защото вярвам в една истински политическа Европа, която не може да се задоволи с Комисия, обвързана с желанията на голямото предприемачество. Освен това считам, че не може да се води кампания чрез призоваване за друг вид европейско ръководство, само за да се връчи празен чек на шампиона по либерализъм, чиято програма е изцяло лишена от амбиции и стойности. Човек, скрил се зад идеята за "по-добро регулиране" с оглед да "дерегулира" всичко, което защитавам като социалист: обществените услуги, социалната закрила на работниците, уважение към здравната система, регулиране на финансовата икономика, защита на потребителите и околната среда от властта на промишлените формирования. От уважение към собствените си убеждения и тези на избирателите считам, че тези ценности не могат да бъдат поставяни под въпрос поради неясни мотиви и игри, целящи получаването на смешни отстъпки от страна на консерваторите, които контролират по-голямата част от държавите-членки, Европейския парламент и Комисията и които няма да се укротят докато не прокарат по-нататък своята политика на дерегулация.
Dominique Vlasto : Въпреки че гласуването за избор на председател на Европейската комисия е тайно, искам да изразя публично подкрепата си за кандидата от нашето политическо семейство Жозе Мануел Барозу и искрено да го поздравя за неговото преизбиране. Предвид това, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) спечели европейските избори, съвсем естествено е председателят на Комисията да бъде от нашите редици. Затова, въпреки дребните пререкания между разделената левица и Зелените, които между другото не излъчиха кандидатура, г-н Барозу бе спокойно преизбран. Приветствам и повторно заявената обвързаност от негова страна да работи в тясно сътрудничество с Парламента и го уверявам, че може да разчита на нашата решителност и подкрепа при всяко гласуване на предложения относно европейския проект. Парламентът и Комисията сега ще могат да се заемат с работата си без закъснение, което бе най-важното в този труден период на много изпитания, които трябва бързо да бъдат преодолявани в името на всички европейци. Освен това, докато Европа участва в Г-20 и преговорите за климата, трябва да е обединена и да постави в ред работната си програма. Днешният ясен и недвусмислен вот също спомогна за укрепването в лицето на другите световни сили.
Jean-Pierre Audy : Гласувах за резолюцията на Европейския парламент от 16 септември 2009 г. относно горските пожари от лято 2009 г. Настоящата резолюция следва редица други, подчертавайки честотата, сериозните последици и сложността на въздействието на природните и причинени от човека бедствия на територията на Европа. Техният брой в последните години рязко се увеличи. Горските пожари зачестиха поради обезлюдяването на селските региони, нарастващото изоставяне на традиционни дейности, лошото стопанисване на горите, съществуването на огромни масиви, залесени с един и същи дървесен вид, засаждането на неподходящи дървесни видове, липсата на политика за предотвратяване на пожарите, несериозността на налаганите глоби в случаи на умишлен палеж и некачественото прилагане на законите, забраняващи строителството и гарантиращи повторното залесяване. Жалко е, че въпреки изискванията на Парламента, Комисията не предприе мерки за създаване на европейски сили за гражданска защита и аз приветствам действията, предприети от моя колега г-н Barnier, който отдавна предлага такова помощно средство. Накрая, в период, когато частните застрахователни фирми не предлагат обезщетение за горските масиви, става задължително, предвид липсата на активност в това отношение от страна на частния сектор, да се помисли над изграждането на обществена/частна колективна структура, която да застрахова горите срещу бури и пожари.
Carlos Coelho : За съжаление условията на крайна суша и горски пожари в Южна Европа се влошават значително. Бяха причинени: огромни щети и загуби на човешки животи (11 души загинаха само през това лято); намалена икономическа активност; влошаване състоянието на околната среда, особено чрез повишаване равнището на превръщане на земите в пустиня, поради което около 400 000 хектара европейски гори изчезват всяка година през последното десетилетие.
Измененията на климата допринасят за увеличаване на природните бедствия, но много от случаите са все още непредвидими или са престъпно дело. Затова съществува необходимост от напредък на научните изследвания, така че да се усъвършенства процедурата за оценка на риска, системите за предотвратяване на пожари, средствата за борба с огъня, както и изискването да бъдат отделени необходимите финансови средства.
Нуждаем се от Европейска стратегия за борба с природните бедствия, както и от по-добра вътрешна оперативност и съгласуваност на различните инструменти на Общността. Държавите-членки трябва да засилят сътрудничеството и координацията по между си с оглед гарантиране на сплотеността и наличието на допълнителни средства за бързо реагиране при борбата с бедствията.
Призовавам председателството на Съвета да вземе спешно решение във връзка с предложението за нов регламент за Фонд "Солидарност" с цел повишаване на прозрачността и гъвкавостта на мобилизирането при извънредни ситуации.
Diogo Feio : Южна Европа е жертва на бедствия (суша и пожари), които поставиха под заплаха човешки животи, икономиката и местната екосистема, допринасяйки за постепенното изоставяне на големи територии - някога населявани, обработвани, за които са били полагани грижи. Вместо да бъде проблем за една или друга държава, този въпрос и сериозните последици вече са от трансгранично естество и явно заслужават отзив на европейско ниво.
Както казах преди, Европейският съюз ще извлече полза, при условие че остане обединен дори в бедствие и ако е способен да мобилизира ресурси, като например Фонд "Солидарност", както и различните методи и системи за предотвратяване и облекчаване на последствията от тези нещастия, и ако осигури гъвкава, бърза и подходяща реакция при спешни случаи.
Освен Европейската комисия, която трябва да поеме водещата роля в търсенето на решения и прилагането на най-добрите практики, целият горски сектор трябва да бъде свикан, за да бъдат обменени познания, да бъдат посочени решения и начини за подпомагане на разнообразните действия, свързани с горите.
Според една португалска поговорка дървото е приятел. Европейският съюз трябва да плати отново за това приятелство и по този начин да подкрепи бъдещето на селските региони.
João Ferreira : Причината, поради която гласувах в подкрепа на резолюцията, е свързана с необходимостта от ефективна сплотеност и незабавната мобилизация на финансовите ресурси с оглед на това да можем с необходимата неотложност да се заемем със социалната и екологична трагедия, покосила регионите и общностите, засегнати от пожарите през това лято.
Считам все пак, че резолюцията трябва да постави по-сериозно въпроса за въздействието на някои политики на Общността, особено общата земеделска политика, която кара хората да оставят земята и продуктивните системи. Трябва да се акцентира и върху дейностите, които допринасят за подхода на предотвратяване на проблемите от пожарите.
Последиците от общата земеделска политика, особено в държави като Португалия, са сред основните причини за пожарите, които днес опустошават огромни територии всяка година. Считам все пак, че това е възможно и желано сътрудничество сред държавите-членки в борбата с горските пожари и не трябва да бъде използвано за претекст за отстраняване на важни аспекти на националния суверенитет на държавите-членки, именно във връзка с гражданската защита и мерките за контролиране и намеса във вътрешната им територия.
Sylvie Guillaume : За пореден път това лято горски пожари опустошиха Южна Франция. Както другите ни европейски съседи, нашите граждани са заставени да се борят с пламъци, а бедствията причиниха материални щети и човешко страдание. Затова се застъпих за създаването на независими и постоянни европейски сили за реагиране, чиято цел ще бъде подпомагането на държавите-членки и регионите, засегнати от пожари и други бедствия. Еднакво се нуждаем - и това е съдържанието на призива ни, отправен към Комисията - от стратегия, която ни позволява да съхраним богатството на екосистемите в националните ни паркове, намиращи се в Бож, Ардеш или Люберон, заедно с всички задължения, свързани със заложеното финансиране за превантивни мерки и дейности за възстановяване на нарушените екосистеми. Преразглеждането на общата земеделска политика ще бъде оправдано от предотвратяването на разпростиращите се горски пожари, които често са последица и от изобилната храстовидна растителност в някои региони. Накрая, подкрепих също така и мобилизирането на Фонд "Солидарност" на ЕС, който днес е блокиран от Съвета, макар да има отчаяна необходимост от него.
Eija-Riitta Korhola : Г-н председател, на разискването в понеделник относно горските пожари от лято 2009 г. казах, че естествените условия ще се изменят заедно с климата. Това е факт, на който не може да се противоречи. Той не обяснява все пак екологичните бедствия, особено ако същите явления се случват редовно. Можем и трябва да сме подготвени по-добре. Затова трябваше да гласувам днес против позицията на моята група по отношение на изменение 5. За да съм изцяло откровена, тази позиция дълбоко ме озадачава. Наистина е време държавите-членки на ЕС да се огледат. Чувстваме се оправдани, твърдейки, че разрушенията, причинени от горски пожари, е можело да бъдат предотвратени, ако някои държави-членки бяха развили и приложили по-ефективни мерки за защита и бяха работили по-здраво за възпиране на престъпната дейност около придобиването на повече земя за застрояване.
Нашата политическа обстановка не допуска да си затваряме очите пред фактите. Това не е в полза на никого, особено когато става дума за размерите на човешката трагедия вследствие на горските пожари. Имаше предположение, че измененията на климата е една от причините за нарастващия брой горски пожари, и е вярно, че Европа ще трябва да се подготви за по-дълъг период със засилена опасност от пожари, отколкото от юни до септември, което досега беше нормално. Лятото вече започва по-рано и е по-горещо и сухо, особено на юг, а рискът от пожари расте. Самият проблем за пожарите все пак не е в нарастващите изменения на природните условия, а някъде другаде. Едно е да се адаптираме към изменящата се околна среда и съвсем друго възприемането на сковани, негодни практики, както и да сме неподготвени.
Willy Meyer : В Гърция 130 000 маслинови дръвчета бяха унищожени при пожарите, както и много хектари лозови насаждения, добитък, кошери, складове, обори и огромен брой парници и къщи. В Испания 95 769 хектара са изгорели при горски пожари, причинявайки смърт на 11 души и загуби на стойност около 395 милиона евро.
Социалните, икономически и екологични вреди, нанесени от пожарите върху местните икономики, производството и туризма, са огромни и налагат оказването на необходимата помощ на засегнатите граждани и възстановяване на предишните природни условия чрез незабавна намеса на национално и общностно ниво.
Приканваме Комисията да мобилизира сегашния Фонд "Солидарност" на ЕС, без да губи време и да направи достъпни средствата, необходими за оказване на подкрепа на възстановителните планове в засегнатите райони за възвръщане потенциала на производството и пълно повторно залесяване на изгорелите територии.
Обезлесяването от части се дължи на изграждането на пътища и железопътни линии. Комисията трябва да насърчи взимането на мерки, за да може обществените дейности, финансирани от фондовете на ЕС, да включват и обществени инвестиции за подобряването, поддържането и увеличаването на обществените гори.
Andreas Mölzer : За нещастие лятото на 2009 г. бе белязано от унищожителни горски пожари в Южна Европа, причинили огромни материални и екологични щети. В тази връзка беше ясно, че умишлените палежи с цел печалба от изгорените гори биват окуражавани чрез недостатъците или липсата на регистри на горите или поради лошото дефиниране на използваемата земя. Поради това беше важно в настоящото предложение за резолюция да призовем държавите-членки да ревизират или да коригират регистрите си.
Освен повторното залесяване изисква се сътрудничество между експертите, противопожарните бригади и други групи както при спешни случаи, така и за превенция. Предложението за резолюция съдържа логични предложения например как държавите-членки да бъдат подкрепени при бедствия съгласно принципа на солидарност. Поради това гласувах за предложението за обща резолюция относно горските пожари от лято 2009 г.
Frédérique Ries : Трябва веднага да кажем, че предотвратяването на природните бедствия и приспособяването към измененията на климата не е лесна задача. Въпреки че Европейският съюз някак се справя по-добре от други региони по света чрез създаването на стабилни механизми за гражданска защита и финансовата благодат на Фонда "Солидарност", повече от 600 000 хектара биват унищожавани всяка година.
Не говоря единствено за горските пожари в Средиземноморския басейн, най-тежкият от които бе лятото на 2009 г. по-високите части на Атина. Според мен две предложения изглеждат ключови за подобряване на положението. Първо, докладът на г-н Barnier от 2006 г. относно европейски сили за гражданска защита трябва да бъде приложен изцяло. Все още чакаме поставянето на европейските зелени шлемове с оглед на осъществяването на европейската политика за гражданска защита, за която гласуваха гражданите. Второ, важно е Комисията да има право да ръководи случващото се на местно ниво. Меко казано ще е изненадващо, ако европейските субсидии са били платени, при положение че някои от горските пожари са възпламенени от престъпници с единствената цел да подготвят земята за застрояване.
Joanna Senyszyn : Гласувах в подкрепа на резолюцията относно горските пожари. През тази година при пожари досега са унищожени 200 000 хектара гори в ЕС. Това е повече, отколкото през цялата 2008 г. В Полша коефициентът на риск от горски пожари е сред най-високите в Европа. През април 2009 г. броят на пожарите бе най-висок през последните пет години.
Трябва да предприемем незабавни ефективни мерки в отговор на измененията на климата, които са една от причините за възникването на пожари. Друг важен въпрос в приетата резолюция е този за съгласуваните механизми на ЕС за предотвратяване на измененията на климата и в частност ефективната употреба на Фонда "Солидарност" за ограничаване на последиците от пожари.
Необходимо е създаването на европейски сили за реагиране, способни да действат бързо в случай на природно бедствие. Във финансов и организационен план това ще завърши действията, предприети в държавите-членки. Надявам се парламентарната резолюция относно борбата с последиците от пожари да бъде надлежно разгледана от Европейската комисия и активирана с цел засилването на дейностите в тази област.
Catherine Stihler : Приветствам днешното разискване относно горските пожари. Унищожаването на много природни феномени е загуба за всички нас. Трябва да бъдем солидарни с колегите си и да помогнем на засегнатите държави.
Nuno Teixeira : В резултат на повторното залесяване, насърчено от регионалното правителство, наред с инициативите на природозащитни организации, скорошните проучвания показват, че горите на Мадейра са се увеличили с почти 5 000 хектара в последните 36 години - постижение, достойно за отбелязване, тъй като не следва насоката на развитие в национален план. Това безценно наследство трябва да бъде защитено и докато със сигурност се нуждаем от подготовка, за да реагираме при горски пожари, от основно значение е да се балансират ресурсите за предотвратяването на пожари, тяхното разкриване и потушаване. Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като считам, че тази политика може да бъде насърчена на европейско ниво чрез стратегия за солидарност, която да съгласува реакциите при пожар и ефективното предотвратяване на рисковано поведение.
Подчертавайки особено най-отдалечените райони, подходът трябва да включва както органите, така и собствениците на гори при почистването на горите, засаждането на местни видове и повторното населяване на селските региони. На национално равнище трябва да бъдат налагани наказания за престъпно поведение. Гъвкавостта при прилагането на процедурите, свързани с използването на съществуващите структурни фондове или нови такива като Фонд "Солидарност" на ЕС, ще позволи по-бърз отговор за хората, засегнати от загуби на обработваема земя, дом, добитък вследствие на пожари и други бедствия.
Frank Vanhecke : Въздържах се от окончателно гласуване относно компромисната резолюция във връзка с последиците от горските пожари от 2009 г. Забелязвам, че това се дължи на факта, че мнозинството в Парламента е на мнение, че борбата с горските пожари на европейско ниво не трябва да се ограничава до подкрепа и съгласуване, а в действителност ще трябва да се основе отделна европейска структура за борба с огъня - още един европейски орган - макар това да струва скъпо предвид факта, че ще повтаря функциите, вече изпълнявани от други съществуващи структури.
Във всеки случай това е илюстрация на факта, че еврофедералистите са по-малко загрижени за ефективното и компетентно управление на нашия континент и по-загрижени за съчиняването на изявление, а именно, че всичко трябва да бъде регламентирано на европейско ниво - въпреки принципа на субсидиарност, който толкова често чуваме да хвалят.
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж протоколите
| bg |
7. Проект на коригиращ бюджет № 04/2010 : Раздел III - Комисия (излишък от 2009 г.) (
| bg |
Ред на работа
Председател: Окончателният проект на дневния ред на днешното заседание, който бе приет на заседанието на Председателския съвет в четвъртък, 5 февруари 2009 г., в съответствие с членове 130 и 131 от Правилника за дейността, е раздаден. Предложени са следните изменения:
Сряда:
Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи поиска докладът на гн Reul за възможни решения на предизвикателствата пред доставките на нефт да бъде отложен за следващата месечна сесия.
Herbert Reul: Гн Председател, госпожи и господа, обсъждането на това предложение в комисията бе дълго и трудно, но ние стигнахме до решение, подкрепено от голямо мнозинство; вчера и днес обаче бяха отправени множество съвети и предложения, предимно защото други комисии добавиха други въпроси за обсъждане.
Струва ми се добра идея да не вземаме решение днес, а вместо това да имаме възможността да потърсим на покъсен етап решение, което Парламентът да може да подкрепи. Затова ви приканвам днес да одобрите това отлагане. Благодаря ви.
Hannes Swoboda: Гн Председател, ние внесохме две предложения, от които найвероятно нито едно няма да бъде одобрено с широко мнозинство в тази зала. Затова искам да подкрепя това предложение.
Гн Председател, с ваше позволение ще поискаме и отлагане на доклада на гн Berman. Ако това предложение не бъде прието заради късното си внасяне, искам сега да кажа, че утре ще поискаме отлагане на гласуването на доклада. Благодаря ви.
Председател: Благодаря ви, гн Swoboda.
Някой иска ли да възрази срещу това предложение?
Claude Turmes: Гн Председател, моята група, групата на Зелените/Европейски свободен алианс, внесе резолюция, която се ползва с подкрепата на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, както и на голяма част от Групата на социалистите в Европейския парламент. Затова смятам, че гн Reul иска отлагане, тъй като се опасява, че позицията му се подкрепя от малцина.
Намирам за малко странно да проведем толкова дълго и трудно разискване и после да чуем призиви за ново отлагане. Затова сме против отлагане.
Председател: Госпожи и господа, запознахте се с политическия контекст. Чухте и това, което гн Swoboda имаше да каже. Решение ще бъде взето утре.
(Парламентът прие предложението на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи).
Ще гласуваме предложението на гн Swoboda утре. Ще ви помоля да не забравяте това по време на днешното гласуване.
(Редът на работа с направените изменения бе приет)
| bg |
3. Организацията и съдържанието на обмена на информация, извлечена от регистрите за съдимост, между държавите-членки (вот)
- Relazione: Díaz de Mera García Consuegra
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание
Véronique De Keyser: (FR) Г-н председател, няма обсъждам отново непростимия инцидент, който се случи вчера в залата, един недостоен за Парламента инцидент, в който г-н Ван Ромпьой беше обиден. Председателят на Европейския съвет може отлично да се защитава и сам, но аз няма да търпя някой да казва в залата, че държавата ми не е държава. Тя е една от основателките на Европейския съюз и съвсем скоро ще поеме председателството. Не разбирам как в тази зала някой може да падне толкова ниско, че да казва такива неща и аз настоявам за извинение, г-н председател.
(Ръкопляскания)
Gerard Batten: (EN) Г-н председател, като процедурен въпрос бих искал да се позова на същия член, съгласно който дамата направи изказване, в което тя говореше за колегата ми Nigel Farage.
Това се нарича политика. Вие натрапихте Договора от Лисабон на държавите ни, без да се допитате до хората и когато колегата ми каже нещо във връзка с това и на хората не им хареса, те се оплакват. Това се нарича политика. Политика, която съществуваше в държавата ни, преди Европейския съюз да унищожи демокрацията ни, затова свикнете да чувате мнението на опозицията в тази зала.
Председател: Г-н Batten, предишното изказване беше направено в отговор на нещо, казано вчера в Парламента. Това е правилото, съгласно което беше направено изказването. Следователно Вашият процедурен въпрос не беше удачен.
| bg |
12. Сараево - Европейска столица на културата през 2014 г. (гласуване)
| bg |
Договори във връзка с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) (кратко представяне)
Председател: Следващата точка е кратко представяне на поредица от доклади, общо осем на брой, и поради това любезно моля всички членове строго да се придържат към определеното им време за изказване за тази конкретна процедура и моля също Комисията да отговаря по същество, в противен случай няма да успеем да спазим дневния ред. Това ще помогне и на преводачите.
Следващата точка е докладът на г-н Hutchinson, от името на комисията по развитие, относно договорите във връзка с ЦХР.
Alain Hutchinson: Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, вече от почти три години Европейският съюз и държавите-членки са ангажирани да подобрят ефективността на сътрудничеството ни с развиващите се страни. Много неща са направени, но има силна съпротива, преди всичко в държавите-членки, и поради това огромен напредък все още предстои да бъде постигнат.
Достъпът до здравни услуги и основно образование е само мечта за милиони хора, много от тях жени. Всеки ден 72 милиона деца - най-вече момичета - не отиват на училище. На всяка минута от усложнения, свързани с бременност или раждане, умира жена, а на всеки три секунди от болест, която лекар може лесно да предотврати, умира дете.
От географска гледна точка държавите от Африка на юг от Сахара, както току-що си припомнихме факта, продължават да се намират в най-катастрофално положение и, ако нещата продължават, както досега, има риск това да продължи още много години.
В този контекст е вярно, че бюджетната подкрепа - ще рече финансовата подкрепа, пряко включена в бюджета на страните бенефициенти - може реално да спомогне за предоставяне на по-предсказуема помощ, насочена към приоритетни сектори, и поради това е по-ефективна. По тази причина Комисията предложи идеята да се сключат договори във връзка с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), които тя възнамерява да предложи на някои страни, с цел да бъдат ангажирани средства за шестгодишен период и да се въведе ежегодно наблюдение, които да поставят акцент на постигането на резултати в здравеопазването и образованието, .
Нашият доклад набляга на значението на тази инициатива, но също и повдига редица въпроси, които изискват ясен отговор. Какви критерии например ще предложи Комисията, на които развиващите се страни трябва да отговорят, за да се надяват да сключат такъв вид договор? Какъв ще бъде жизненият цикъл на този проект и какви ще са условията за изпълнението му? Искаме също да подчертаем, че Комисията все още не е публикувала официално съобщение по темата; и ако някой желае да научи повече, понастоящем няма вътрешни документи за справка, а само основна информация, която се предлага на уебсайта на комисията по развитие.
Макар бюджетната подкрепа на Комисията да има няколко положителни черти като обвързаност с постигането на резултати в здравеопазването и образованието или че като цяло се планира за период от три години, трябва да знаете, че тя далеч не е съвършена. Например напомням ви, че Комисията, както и повечето други организации, предоставящи помощ, отпуска бюджетна подкрепа само на страни, които са приложили програма на Международния валутен фонд. Положението е особено проблематично като знаем, че тези програми могат да ограничат способността на правителството да инвестира в развитието и когато се поставят прекалено амбициозни цели, особено по отношение на инфлация и бюджетен дефицит.
Тогава, дори и Комисията да реши да предостави бюджетна подкрепа в дългосрочен план, нищо не гарантира, че самата тази помощ няма да стане обект на бюрократични процедури, които, както знаем, водят до значително забавяне в отпускането й.
Накрая, бюджетната подкрепа страда от сериозна липса на прозрачност и отговорност от страна на участващите страни и население. Финансовите споразумения рядко се обнародват, нито пък Комисията има за своя практика да включва организации на гражданското общество и членове на парламента в разговорите си с правителствата на развиващите се страни, както вече споменахме.
При все това, днес широко се признава, че в името на ефективността, развитието трябва да бъде изцяло в ръцете не само на правителствата, но и на народите на развиващите се страни.
Накратко, договорите във връзка с проекта за ЦХР ще се явят възможност за подобряване на ефективността на помощта ни, само ако тя бъде определена много ясно заедно с условията за избираемост, сключване и оценка. Поради това докладът ни набляга на важността на инициативата, като в същото време призовава за предпазливост и подчертава необходимостта Комисията да бъде далеч по-ясна в намеренията си и да отговори на конкретните въпроси, поставени в доклада.
Не бих искал да приключа без накратко да засегна неотдавнашния специален доклад за помощта на Европейската комисия за развитие на здравните услуги в държавите от Африка на юг от Сахара, подготвен от Европейската сметна палата. Изводите от доклада са тревожни. От финансова гледна точка виждаме, че вноските за публична помощ за сектора не са се увеличавали от 2000 г. Освен това изглежда, че бюджетна подкрепа почти не е използвана в здравния сектор в държавите от Африка на юг от Сахара. Следователно, г-н член на Комисията, Вие разбирате защо в доклада ни се връщаме към идеята, че за нас е абсолютно наложително да бъдем по-съсредоточени върху здравния сектор, но и че нищо не гарантира, че точно договорите във връзка с ЦХР ще ни позволят да постигнем това.
Louis Michel: член на Комисията. - (FR) Г-н председател, госпожи и господа, искам преди всичко да благодаря на комисията по развитие и нейния докладчик г-н Hutchinson за този доклад, който се връща на редица въпроси и опасения, които напълно споделяме.
Ако искаме да постигнем Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) към 2015 г., е необходима повече и по-добра помощ за развитието, но и тя да е далеч по-предсказуема и с по-малки колебания, както докладът много правилно ни напомня.
Тези усилия явно ще бъдат положени с използване на съчетание от различни средства. От моя гледна точка обаче в страните, които я допускат, бюджетната подкрепа, била тя обща или секторна, остава най-добре приспособеното и подходящо средство.
Бюджетната подкрепа е най-добрият начин за укрепване на националните системи и процеси, засилване отговорността на страните, улесняване на хармонизацията, намаляване на разходите по превеждането и така за подобряване на управлението на публичните разходи и ускоряване постигането на целите на развитието.
Комисията вече значително разшири използването на бюджетна подкрепа и ще продължи да прави това в следващите шест години в рамките на десетия Европейски фонд за развитие (ЕФР). Тя трябва да направи този инструмент по-ефективен и по-предсказуем и затова Комисията, в консултации с държавите-членки и другите заинтересовани лица, изнамери дългосрочна форма на бюджетна подкрепа, която нарекохме договор във връзка с ЦХР, за страни, които отговарят на определени критерии: добри постижения в миналото, надеждно управление на публичните финанси, подходяща секторна политика и други. Договорът във връзка с ЦХР е естествено развитие на общата бюджетна подкрепа не само защото е по-предсказуем, но преди всичко защото е съсредоточен върху резултатите и позволява реакция, степенувана според постигнатото. Това са страни партньори, ангажирали се да насочат политиките си и следователно разходите си към ЦХР.
Договорът във връзка с ЦХР има следните основни елементи: шестгодишен ангажимент, ще рече за пълни шест години за разлика от обичайното времетраене от три години при общата бюджетна подкрепа; гарантирано фиксирано изплащане на поне 70 % от общите ангажименти, при положение да няма нарушаване на условията, при които плащанията са станали дължими или на съществени и основни елементи на сътрудничеството; променлива компонента в размер до 60 %, предназначена за възнаграждаване на постигнати резултати с оглед изпълнение на ЦХР, и показатели, обвързани с резултатите, основно в областите на здравеопазването и образованието, както и напредък в управлението на обществените финанси.
Страните могат да участват, ако вече на практика са прилагали бюджетна подкрепа по задоволителен начин като част от деветия ЕФР, както и тези, които са доказали категоричен ангажимент за осигуряване на наблюдението и постигането на ЦХР. Това трябва да подобри управлението на бюджетните ресурси в страните, в които донорите осъществяват своя собствена координация.
След като оцени 10 страни, Комисията предложи договори във връзка с ЦХР на седем от тях: Буркина Фасо, Гана, Мали, Мозамбик, Руанда, Уганда, Танзания и Замбия. Програмите бяха представени на и възложени от държавите-членки през миналия декември. Три договора вече са подписани: със Замбия и Руанда - които аз лично подписах - както и Мали. Останалите ще бъдат завършени през следващите няколко седмици. Взети в съвкупност тези седем програми възлизат на около 1,8 млрд. EUR. Или с други думи: около 50 % от цялата обща бюджетна подкрепа и около 14 % от общата сума на десетия ЕФР за национални индикативни програми.
Подразбира се - всъщност вашият доклад насърчава това - че ще търсим начини за разширяване на тази мярка и към други страни, включително и такива извън АКТБ, на база опита, натрупан в тези първи страни. Разбира се, ще трябва да бъдат намерени други подходи за страните, които все още не могат да кандидатстват за бюджетна подкрепа, но договорът във връзка с ЦХР вече се явява важен принос за подобряване ефективността на помощта и ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие.
Председател: Представянето приключи.
Гласуването ще се проведе във вторник, 24 март 2009 г..
Писмени декларации (член 142)
Toomas Savi : в писмена форма. - (EN) Договорите във връзка с ЦХР обещават значителна промяна към една по-ясна пътна карта за постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Важно е, разбира се, потенциалът на договорите да не бъде ограничен от прекалени административни процедури на Комисията, както отбеляза докладчикът.
Обвързаното с условия естество на помощта от ЕС за развитието би могло да доминира, само ако ЕС имаше монопол като единствена организация за помощ за развитието. Понастоящем усилията ни в Африка например донякъде са напразни, тъй като Китайската народна република провежда "политически дъмпинг", предоставяйки помощ без условия за преход към демокрация, към принципа на правовата държава и спазване правата на човека.
Някои правителства от Африка биха могли да преодолеят бюрократизма на Комисията, като пренебрегнат предлаганата от нас помощ за развитието, а това е изключително опасно, тъй като по този начин бихме изгубили възможността да насочваме тези страни в правилната посока.
Искам да помоля Комисията да се занимае с тези въпроси, като опрости процедурите и същевременно запазвайки достатъчен контрол върху отпускането на ресурсите, които се предоставят.
| bg |
36. Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход (
Takis Hatzigeorgiou: (EL) В рамките на няколко секунди искам да обясня оттеглянето на нашето изменение. Оттеглихме го с твърдото убеждение, че Председателският съвет, който трябва да извърши проверка по въпроса, ще вземе предвид буквата и духа на изменението.
Ще припомня на Парламента, че с нашето изменение приканваме Комисията да провери промяната на Регламента по отношение на пряката търговия между Европейския съюз и части от Кипър, които не са под контрола на Република Кипър.
| bg |
1. Успешни кариери и повишена мобилност: европейско партньорство за изследователи (
| bg |
Отпаднали писмени декларации: вж. протокола
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
Седма рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (разискване)
Председател: Следващата точка от дневния ред е докладът на г-н Audy І от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно междинния преглед на Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (Α7-0160/2011).
Jean-Pierre Audy: Г-жо председател, г-жо Гейгън-Куин, госпожи и господа, събрали сме се тук, за да направим оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007-2013 г.), която има бюджет от 51 милиарда евро. Това е най-голямата програма в света и тази сума може да бъде сравнена със 17-те милиарда евро за програмата през 2000-2006 г., която покриваше пет години, докато тази обхваща седем.
Преговорите относно Седмата рамкова програма се състояха през 2006 г. и пак ще повторя, тя покрива периода 2007-2013 г. След провеждането на преговорите се появиха три нови обстоятелства, заради които се наложи да съсредоточим вниманието си върху оценката на програмата.
Първо, Европейският съюз преодолява неуспеха на Лисабонската стратегия, разработена през 2000 г. от Европейския съвет с цел към 2010 г. Европейският съюз да стане водещата в света икономика, основана на знанието. Сега ние имаме стратегията "Европа 2020". Вторият нов момент: неуспехът на Договора за конституцията. Сега е в сила Договорът от Лисабон и той дава нови правомощия. И третото ново обстоятелство: финансовата криза, която стигна до нас от Съединените щати през 2008 г.
Трябва да мислим за 2011-2013 г. именно с оглед на тези три нови обстоятелства. Живеем в изключително несигурни следкризисни години и в такива времена на недостиг на публични ресурси финансовите средства, които се залагат, са много важни. За първите три години на програмата бяха предвидени 26 милиарда евро. Остават ни още 28,5 милиарда евро, които да разпределим за 2011, 2012 и 2013 г. Ето защо трябва внимателно да обмислим какви послания искаме да изпратим на Европейската комисия, така че тя да адаптира своята научноизследователска политика към големите предизвикателства на днешния ден.
Други оратори ще говорят по-подробно по този въпрос, но аз бих искал да подчертая два пункта: първият е опростяването, а вторият - отговорът на големите предизвикателства, с които се сблъскваме.
Що се отнася до опростяването, моята колега, г-жа Carvalho, ще обсъди в подробности своя отличен доклад и трябва да кажа, г-жо член на Комисията, че ние приветстваме решението на Комисията от 24 януари 2011 г. за създаването на система за регистрация "на едно гише", но трябва да отидем и по-нататък. Трябва да предвидим и бъдещи мерки за опростяване и да оставим миналото зад гърба си. Вие сте добре запозната с всички тези въпроси като бивш член на Европейската сметна палата. Тригодишното преразглеждане на Финансовия регламент ще ни позволи да заложим правното основание за това опростяване, но не смятам, че с поправката за допустимия риск от грешки сме на верен път. Трябва да опростим регламентите и именно чрез опростяване ще намалим броя на грешките.
В случай на разногласие между одиторите от Комисията и одитираните организации предлагам да се осигури възможността за провеждане на независими насрещни проверки и да се позволи участието на медиатор, така че да не се обръщаме към Съда на Европейския съюз да разрешава всякакви спорове, които могат да възникнат между одитираните организации и Комисията. Ние наистина трябва да уредим този въпрос, г-жо член на Комисията.
Освен това сме изправени пред големи предизвикателства. Трябва да включим по-тясно промишления сектор в индустриалната политика на стратегията "Европа 2020", в частност с европейския патент, и трябва да засилим участието на МСП - малките и средните предприятия - и на жените. Инфраструктурата следва да бъде съфинансирана от рамковата програма, Европейската инвестиционна банка, структурните фондове и с национални средства. Трябва да насърчаваме високото качество, а също така и да осигурим хармонично разпределение на научноизследователската инфраструктура в рамките на Европейския съюз. Днес ние не знаем кои държави ще получат Нобеловите награди през следващите пет години. Трябва също така да спазваме международните си ангажименти, например ITER.
И накрая, в доклада предлагаме да се удвои сумата за финансиране на научни изследвания, за да създадем европейското научноизследователско пространство с помощта на Европейския научноизследователски съвет. Това е ключът за осигуряване на растежа, от който се нуждаем, за да финансираме задачите си в социалната област и за да спазим ангажиментите си относно околната среда.
Мойра Гейгън-Куин: Г-жо председател, уважаеми членове на Парламента, бих искала да ви благодаря за възможността да се обърна към всички вас преди окончателното гласуване по доклада за междинната оценка на РП7 в пленарна зала утре сутринта. Изпълнението на Седмата рамкова програма и нейното продължение, предложено като обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации, е белязано от дълга поредица отделни, но все пак значими стъпки. Смятам, че днешното разискване бележи една от тези значими стъпки.
Обсъждането днес е подготвено от продължилата месеци наред старателна работа на г-н Audy, на докладчиците в сянка, на другите членове на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на членовете на комисията по бюджети. Оценката няма стойност, ако резултатите от нея не се представят, не се обсъдят, не се проучат и наистина не се приемат, или отхвърлят, от действително заинтересованите страни, заради които се прави тази оценка. Разбира се, Парламентът играе много важна роля в този процес не само защото разполага с богат и разнообразен опит в сферата на политическия и обществения живот, но и, което е също толкова важно, защото неговите членове притежават задълбочени познания в много области.
Нека да направя няколко кратки уводни бележки по самия доклад. Първо, това е съдържателен и широкообхватен доклад, който по градивен начин разглежда основните въпроси, възникнали при междинната оценка на РП7. Най-насърчаващото е да се види, че този доклад за междинна оценка предизвиква много съществени реакции от страна на институциите и че тези реакции, макар понякога да акцентират върху различни въпроси, в основата си приемат основните наблюдения и препоръки, направени от независимите експерти по оценяване.
Комисията със задоволство отчита, че качеството на работата по оценяването се признава от Парламента. Комисията отбелязва, че основните въпроси, изтъкнати в представения доклад, съвпадат с ключовите теми, засегнати в отговора на Комисията по доклада за оценката. Дори и да няма пълно съгласие по всеки детайл, важно е да се отбележи, че съществува базисно общо разбиране по големите набелязани въпроси, а именно необходимостта от широкообхватна стратегия за насърчаване на научните изследвания и иновациите в контекста на стратегията "Европа 2020", необходимостта програмата да стане по-достъпна за широкия кръг от възможни участници в Европа и необходимостта от по-нататъшно опростяване на процедурите, за да се позволи на всички участници да се съсредоточат върху творчеството, а не върху бюрокрацията.
Комисията подчертава своето намерение да вземе конкретни мерки, така че в оставащите години от РП7 да въведе максимален брой от синтезираните предложения, направени от експертите по оценяване. Г-н Audy ни напомни например, че вече сме въвели три конкретни мерки за опростяване по РП7: по-широко прилагане на средни разходи за персонал, улеснени процедури за собствениците и управителите на МСП, и комитет за съгласуване, който да осигурява единно тълкуване на правилата.
В същото време препоръките и гледищата, застъпени в тази междинна оценка, са, разбира се, от първостепенна важност за подготовката на бъдещите дейности в областта на научните изследвания и иновациите. Тя ще включва необходимия качествен скок в опростяването, който ще бъде направен посредством обща стратегическа рамка, нови правила за участие и - с вашата помощ - с преработен и удобен за използване Финансов регламент.
Комисията предвижда да продължи това разискване и при следващите обсъждания. Ето защо вашите коментари днес и въпросите, които повдигате, ще помогнат за по-нататъшно изясняване на нашите възгледи.
Carl Haglund: Г-жо председател, бих искал да благодаря на уважаемата г-жа Гейгън-Куин за това, че стриктно спазва своя ангажимент по отношение на научните изследвания, а също така искам да благодаря и на докладчика. Имах привилегията да работя като докладчик за комисията по бюджети по въпроси, свързани с научните изследвания, и ще изложа тук кратките бележки на нашата комисия.
Ще започна с известна нотка на критичност и ще кажа, че би било добре оценките от този род да бъдат правени навреме. Това би улеснило нашата работа, но от всички други гледни точки тази оценка е уместна. Комисията по бюджети смята, че в бъдеще е важно да се засили връзката между научните изследвания и промишлеността по такъв начин, че индустрията действително да използва на практика потенциала на иновациите и новите идеи.
Бихме искали също така да подчертаем факта, че ни трябва смелост да поемаме рискове. Без рискове няма да постигнем добрите резултати, към които се стремим. Друг съществен момент, отбелязан и от самата г-жа Гейгън-Куин, е опростяването на процесите и намаляването на съществуващите бюрократични процедури. Това е изключително важно. Не на последно място, бих искал да ви напомня, че трябва да сме в състояние да изпълняваме стратегията "Европа 2020" като част от Седмата рамкова програма за научни изследвания; не можем да чакаме до следващата програма.
Maria Da Graça Carvalho: Г-жо председател, позволете ми първо да поздравя докладчика за неговия отличен доклад, а също и за начина, по който той ръководеше работата. Сегашната рамкова програма е стратегически важна за конкурентоспособността и заетостта в Европа. Предстои да бъдат изразходвани 50 % от нейните средства. Затова междинният преглед на текущата рамкова програма е много важен, за да може през втората половина от съществуването си тя ефективно да допринася за възстановяването на европейската икономика.
По отношение на основните препоръки за прегледа бих искала да изтъкна значението на опростения достъп до финансиране и адаптирането на тематичните приоритети и пригодността на правилата спрямо новите предизвикателства. Опростяването на достъпа до научноизследователските фондове ще позволи правилата и процесите да станат по-прости, по-ясни и по-прозрачни. Ето защо всички препоръки в доклада, които засягат опростяването, но не изискват преработване на финансовите регламенти, следва да бъдат включени в Седмата рамкова програма. Бих искала да поздравя Комисията за мерките, които вече са въведени.
Второ, бих искала да изтъкна необходимостта да се акцентира повече върху тематичните области, които са жизненоважни за бъдещето на Европа, като енергийната сигурност, околната среда и здравеопазването.
Трето, адаптирането на правилата за посрещане на новите предизвикателства ще позволи например по-голямо участие на малките и средните предприятия (МСП) и на младите изследователи в научноизследователски проекти.
И накрая, приветствам насоките за следващата рамкова програма. Бих искала да изтъкна най-вече препоръката за значително увеличаване на бюджета за наука и иновации в следващата финансова рамка на ЕС. Само по този път Европа ще стане по-конкурентоспособна и просперираща.
Britta Thomsen: Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искала първо да благодаря на г-н Audy за неговото отлично сътрудничество при прегледа на рамковата програма за научни изследвания. ЕС е изправен пред голямо предизвикателство в лицето на страни като Китай, Индия и Бразилия. Тези държави осъществяват мащабно икономическо развитие. Това ни задължава да работим още по-усилено за създаването на растеж и работни места чрез научни изследвания и иновации - в противен случай ЕС ще отпадне от надпреварата в областта на знанието.
Седмата рамкова програма е успешна, но има и какво да се подобри в нея. Според мен приоритетите при преговорите за Осмата рамкова програма са три. Трябва да опростим процедурите за кандидатстване и за докладване. Просто трябва да се справим с бюрокрацията. Второ, трябва да имаме смелостта да изберем свободата и гъвкавостта. Самите изследователи трябва да имат свободата да избират най-важните области на научноизследователски интерес и най-вече програмата трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да може да се справя с предизвикателствата на утрешния ден. Това ще доведе до по-добри резултати. Освен това трябва да укрепваме още повече интердисциплинарния подход в мисленето и в работата си.
Frédérique Ries: Г-жо председател, Седмата рамкова програма за научни изследвания е най-голямата научноизследователска програма в света: тя има бюджет от 54,6 млрд. евро за текущия период 2007-2013 г. и досега е финансирала над 9000 проекта. Въпросът е дали резултатите съответстват на тези големи инвестиции.
Съдейки по предходните изказвания, мисля, че със самото си задаване въпросът отчасти дава и отговора. Европа не се справя така добре, както може. Знаем главните причини за това, те вече бяха посочени: в общи линии в Европа има разделение Север-Юг, що се отнася до научните изследвания и развитието; Европа също така изостава по отношение на разходите на предприятията за научни изследвания и развитие; изследователите и МСП са затруднени в достъпа си до разнообразните програми, както изтъкна нашият докладчик.
Има основания за оптимизъм все пак, защото Съветът, Парламентът и Комисията са в пълно съгласие по тези въпроси и са осведомени за нуждата от промяна на фокуса на европейските научни изследвания и иновации към големите социални и икономически предизвикателства на днешния ден. Става въпрос, разбира се, за изменението на климата - въпрос, който вече беше обсъждан - но също така и за енергийната сигурност, която се нуждае от добро управление след аварията във Фукушима, и за безопасността на храните, която отново излезе на дневен ред след случая с бактерията E. Coli.
Много важно е също така да не се заемаме да решаваме всичко наведнъж - във връзка с това аз, естествено, споделям желанието на г-н Audy да се заложат ясно определени приоритети за Европа на научните изследвания. Това е идеята, изложена в параграф 9 от доклада. Европа трябва да си даде средствата за постигане на конкретни големи цели. Докладчикът спомена също така и 28-те милиарда евро, които трябва да бъдат разпределени през оставащите три години.
Тъй като говорим за конкретни приоритети и сфери, ще завърша, като посоча една конкретна сфера - нанотехнологиите - в която според мен са необходими повече инвестиции предвид многото отрасли, в които те потенциално могат да бъдат използвани: медицина, хранително-вкусова промишленост, електроника, нови материали и нови енергийни източници. Да, работа на нашите експерти е да започнат тази революция, но Европейският съюз - след момент завършвам - е призван да бъде водачът и да завладее тази територия на безкрайно малкото.
Vicky Ford: Г-жо председател, научните изследвания и иновациите са ключът, с който можем да постигнем растеж и да посрещнем най-големите предизвикателства, които стоят пред нас. Познавам отлични изследвания, финансирани с европейски субсидии: както съвместни проекти с промишлеността или трансгранични проекти, така и такива, осъществени благодарение на индивидуални субсидии за научни работници.
Същевременно европейската рамкова програма има репутацията на най-бюрократичната в света. Г-жо член на Комисията, мисля, че можете да направите повече за опростяване на правилата. Парите не достигат и средствата трябва бързо да отиват при учените в лабораториите, а не само при хората, които попълват формулярите и проверяват сметките.
Не всяка заявка може да бъде финансирана и в света на научните изследвания добавената стойност трудно може да бъде измерена, разбира се, но аз не смятам, че една обща европейска система за оценяване на изпълнението е единственият път. Ние се нуждаем от учени, които се конкурират с най-добрите в света, и те следва да бъдат оценявани на световната сцена. Не бива също така да подценяваме и принципа на високите научни постижения. Европейският научноизследователски съвет например направи много за подкрепата на отделни научни работници. Ако неговите правомощия са променени в посока към подкрепа на екипни проекти, това не бива да бъде за сметка на подкрепата на индивидуални научни постижения.
Бих искала да имаме повече пари за научни изследвания, но нямаме бездънна банкова сметка. Моята група и аз не можем да подкрепим удвояването на бюджета на ЕС в една област без ангажимент да се покаже откъде може да се вземат тези пари. Вместо това ние бихме искали да видим, че публичните средства се използват по-интелигентно както редом с частни инвестиции, така и чрез по-добри обществени поръчки.
Marisa Matias: Г-жо председател, преди всичко бих искала да благодаря първо на г-н Audy за неговата работа и за отличния начин, по който си сътрудничеше с колегите от всички групи, и за откритостта, показана от него в процеса на работа.
Мисля, че прегледът на Седмата рамкова програма е изключително важен. Неимоверно голямо е значението на въпроси като прозрачността, опростяването и преразпределянето, които са същностни и са ясно изтъкнати в доклада и в позициите, които Парламентът прие.
Мисля, че научните изследвания и иновациите имат фундаментален принос за по-справедлив, по-добре разпределен и по-устойчив модел на развитие, затова не можем да пренебрегнем някои фактори. Тъй като много от тях бяха посочени тук, аз ще изтъкна фактори, които често биват забравяни.
Първо, прегледът показа ясно, че разпределянето на средствата за научни изследвания продължава да бъде прекалено концентрирано, и ние не можем да си позволяваме да не държим сметка за това. Някои държави, научни звена и центрове, и цели промишлени отрасли имат много по-лесен достъп до финансиране на научноизследователска работа, отколкото други. Този модел е неприемлив. Длъжни сме да постигнем увеличаване на участието на новите държави-членки и на южните държави, които между другото имат най-голяма нужда от достъп до финансиране.
Второ, считам, че делът на реалните участници и на организациите на гражданското общество също трябва да бъде увеличен. Малките и средните предприятия (МСП) продължават да представляват важно предизвикателство.
И трето, една бележка за лошите условия на труд в научноизследователската работа: научни изследвания с високо качество или високи научни постижения не са възможни, ако продължаваме да допускаме изследователите в някои части на Европа да работят в условия на труд, които не могат да се нарекат достойни. След тези думи бих искала най-вече да изразя благодарността си за свършената работа. Мисля, че това е важна стъпка от страна на Парламента.
Niki Tzavela: Г-жо председател, благодаря на г-н Audy за неговия отличен доклад. РП7 е една от най-големите научноизследователски програми в света и затова е добре да направим тази междинна оценка.
Преди всичко се радвам на отправения тук единодушен призив за мерки за опростяване на нашите разпоредби за методите на финансиране. Второ, важно е, че обръщаме внимание на недостатъчното участие на МСП в програмата и че призоваваме за мерки за подобряване в това отношение, особено доколкото бъдещият растеж и създаването на работни места в ЕС зависят от МСП. Трето, силно подкрепям действията "Мария Кюри". Бих искала също така да добавя, че е жизненоважно в средносрочен план да разработим механизъм за измерване и оценка на напредъка и на измеримото въздействие на иновативните политики и програми в ЕС.
В заключение, трябва да кажа, че равнището на финансиране на РП7 трябва да бъде поддържано, тъй като знаем добре, че инвестирането в научноизследователска и развойна дейност е ключ за постигане на целите на стратегията "Европа 2020".
Herbert Reul: (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, първо, бих искал да благодаря на г-н Audy и на всички други колеги, които работиха по този доклад. Преглед от този род е, разбира се, необходима предпоставка за заключенията, които трябва да направим. Всички ние с убеденост приемаме, че въпросът за инвестициите в научни изследвания е централен за бъдещето на Европа. Имаме ли обаче смелостта да си направим правилните заключения от това, ще се види, когато влезем в следващия кръг. Имаме ли смелостта да гарантираме това и ще съумеем ли да осигурим достъп до подходящите финансови ресурси? Всички казват, че ще го направим, но ще бъде трудно. Как ще съумеем да използваме по-ефективно съществуващите ресурси? Доволен съм от факта, че в това разискване отдадохме голямо значение на въпроса за опростяването, включително във връзка с доклада на г-жа Carvalho. Как ще направим процесите по-опростени, по-бързи и по-ефективни и как ще постигнем по-добри резултати със съществуващите средства? Редом с въпроса за адекватното финансиране, това е друг ключов въпрос.
Трето, ние трябва да гарантираме - и в това отношение се противопоставям на някои от моите колеги - че средствата няма да се разпределят според принципа "да има за всеки по малко". Не това е принципът, който следва да използваме при финансиране на научноизследователската дейност. Средствата за научни изследвания могат да бъдат разпределяни единствено според принципа на високите научни постижения. Резултатът, за съжаление, е, че средствата не се разпределят поравно между всички държави-членки. Което означава, че сме изправени пред огромна задача, а именно да гарантираме, че подобрения ще бъдат направени точно в тези държави-членки, които още не са постигнали критериите за високи научни постижения. За това ние категорично се нуждаем от други инструменти, защото въпросът още не е решен. В бъдеще ще имаме нужда от набор от инструменти, с които да гарантираме не едно равномерно разпределение на финансовите средства, а това, че се използва финансиране чрез други инструменти, за да се акцентира върху конкретни аспекти.
Не на последно място, ние трябва да финансираме по-малко проекти. Не можем да избегнем вземането на решение за избора на основни аспекти, върху които искаме да се съсредоточим. Ако всеки въвежда нова тематика, това няма да е от полза за финансирането на научни изследвания в дългосрочен план. Трябва да имаме смелостта да гледаме и да видим какво е от особена важност и какво по-специално искаме да продължаваме да финансираме.
Teresa Riera Madurell: (ES) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, до каква степен слабостите, констатирани в нашата система за научноизследователска и развойна дейност, станаха силни страни със Седмата рамкова програма?
Необходимо беше да се стимулират фундаменталните научни изследвания и съответно беше създаден Европейският научноизследователски съвет, на който се препоръчва в бъдеще да работи по-добре, като съчетава високите научни постижения и сближаването. Необходими бяха повече изследователи и бяха въведени действията "Мария Кюри”, които изискват още по-усилена работа. Стремяхме се към по-голямо участие на малките и средните предприятия (МСП) и успяхме да стигнем до един дял от близо 15 %, а той би могъл и да се увеличи още при нарастващото опростяване. Имахме нужда и от по-голямо финансиране, най-вече частно финансиране, което още остава слабост, дължаща се не само на кризата, но и защото наистина има какво да се подобрява в някои инструменти, например в съвместните технологични инициативи (СТИ).
Независимо от това, г-н Audy, аз не се съмнявам, че благодарение на поуките, които си взехме от този междинен преглед, рамковата програма ще стане още по-добра. Поздравления за вашия доклад.
Владко Тодоров Панайотов: (EN) Г-жо председател, първо, бих искал да благодаря на експертите от Комисията и на докладчика, г-н Audy, за тяхната работа.
Тази междинна ретроспекция е много важна. Европейският съюз страда от недостиг на реактивност и това му попречи да постигне целите на Лисабонската стратегия. По отношение на научните изследвания и иновациите обаче има няколко аспекта, в които ЕС още стои начело и може да се гордее с това.
ЕС се сблъсква с много предизвикателства, които не сполитат непременно и неговите конкуренти, но той съумява да остане в състезанието. Става въпрос за недостига на естествени енергийни източници в европейските земи, което е категорична пречка за развитието и иновациите. Става въпрос също така и за застаряването на населението в Европа, което е друго предизвикателство, характерно за ЕС. Но за сметка на това ЕС има най-амбициозните и най-обвързващи норми по отношение на защитата на околната среда. Той има също така най-високите социални стандарти и изисквания за работниците на работното място.
Мисля, че можем да се гордеем с този факт. Живеем на континент, където някои ценности имат все така важно значение и не са съвсем засегнати от глобализацията. По мое мнение не бихме могли да станем най-устойчивата в света икономика, основана на знанието, без да уважаваме ценностите, които характеризират европейското общество. Смятам, че това ще донесе своите дивиденти в бъдеще.
Zbigniew Ziobro: (PL) Г-жо председател, увеличаването на иновациите в Европейския съюз е един от ключовите елементи на икономическото развитие, особено в условия на криза. Докладчикът правилно подчерта ясно този аспект. За съжаление, струва ми се, че някои ключови въпроси бяха представени прекалено общо. Преди всичко обаче следва да се отбележи относително малката сума, отделяна за иновации в новите държави-членки на ЕС. Може едва ли не да се каже, че голямата разлика и диспропорция между старите и новите държави-членки в този случай е направо поразителна. Това е споменато само в едно изречение в доклада. Тяхното скромно участие се приема негативно и има негативно влияние върху устойчивото развитие на Съюза, както и върху сближаването.
Тук следва да се отбележи, че въпреки тези 86 милиарда евро, предназначени за научни изследвания през периода на финансиране 2007-2013 г., няма никакъв знак за промяна в състоянието на нещата, затова при финансирането по Кохезионния фонд за иновации през следващата финансова перспектива следва да се обръща по-голямо внимание на фактора на балансираното управление на средствата за старите и новите държави-членки на ЕС. В крайна сметка иновациите представляват възможност за тези нови държави-членки и тяхната наука и нови технологии следва също да бъдат развивани чрез сближаване за общото благо на Европа.
Следва да се подчертае също така, че проблемите с финансирането на научните изследвания засягат най-вече малките и средните предприятия. С оглед на затягането на паричната политика поради финансовата и икономическата криза кредитите, които са от съществено значение за дългосрочните инвестиции, свързани с иновациите, са ограничени. Това състояние на нещата трябва да бъде взето предвид, за да може да се улесни отпускането на кредити за малките и средните предприятия за такива цели. Следва да се отбележи също така, че административните процедури в това отношение е необходимо да бъдат опростени.
Amalia Sartori: (IT) Г-жо председател, аз също бих искала да благодаря на г-н Audy и на цялата комисия по промишленост, изследвания и енергетика за отличната работа, която свършиха, и за ползотворното обсъждане, което се състоя по тази извънредно важна тема.
Мисля, че има само един въпрос, който днес не повдигнахме, и това е необходимостта да признаем, че Европа сега изостава донякъде по отношение на научните изследвания и иновациите.
Ние бързаме да се похвалим с резултатите, които сме постигнали, но ще бъде добре и да признаем, че в някои области изоставаме не само от нашите традиционни конкуренти, Съединените щати, но също и от много силните конкуренти, като Китай и други страни.
Ето защо мисля, че ако Европа не иска да се разпадне и да загине, тя трябва да вземе решение да инвестира много повече в научни изследвания и иновации. Не е необходимо обаче да вземем това решение тази вечер, по време на това разискване, а по-скоро в контекста на едно по-широко обсъждане, свързано с финансовата перспектива и с общия въпрос как да използваме ресурсите, които имаме на разположение. Накратко, това категорично е въпрос номер едно!
След тази уговорка смятам, че всички въпроси, засегнати от г-н Audy и г-жа Carvalho - на които ще се спра в други изказвания - заслужават нашето внимание. Те включват опростяването, необходимостта от координирано финансиране, стремежа да се развие стратегията "Европа 2020", високите научни постижения и иновациите, като същевременно отразяват факта, че всички тези усилия са насочени в две основни направления: първото са малките и средните предприятия, пулсиращото сърце на Европа, където трябва да насърчаваме иновациите и да ги насърчаваме чрез опростяване; и второто са големите научноизследователски центрове, защото ние наистина сме длъжни да имаме повече такива центрове.
Catherine Trautmann: (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, чудесният доклад на нашия колега, г-н Audy, резюмира всички наши обсъждания със заинтересованите страни в този сектор. Няма да се връщам тук на тяхната оценка за нашата Седма рамкова програма: тя е, че програмата е необходима, но е прекалено усложнена и прекалено бюрократична.
Бих искала да изтъкна само две съображения. Първо, иновациите. Парламентът се наема да ги насърчава, но това не бива да става за сметка на фундаменталните научни изследвания. Както добре знаем, основният резултат от научното изследване е познанието, последвано от възможността за внедряване на този резултат в икономическия сектор, или по-точно в промишления сектор. Ето защо трябва да се прави ясно разграничение между подобряването на фундаменталните научни изследвания и боравенето с резултатите от тях.
Второ, финансирането. Всички сме съгласни, че бюджетът следва да съответства на нашите амбиции. Аз бих отишла по-далеч и бих казала, че в тази област ние следва да бъдем иновативни, като сме последователни. Безсмислено е да разработваме нови инструменти; нека по-ефективно да използваме съществуващите. В този смисъл механизмът за финансиране с поделяне на риска е истински успех, но той трябва да възприеме подход, който да е по-отворен за МСП и научноизследователската инфраструктура. Затова призовавам Комисията да направи всичко, което е по силите ù, за да разреши споровете колкото е възможно по-бързо и да вземе предвид насоките за действие, предложени в този доклад.
Romana Jordan Cizelj: (SL) Г-жо председател, Седмата рамкова програма влезе в сила през 2007 г. след разширяването на ЕС с 12 нови държави-членки. Разбира се, тези две големи разширявания увеличиха многообразието в Европейския съюз.
И тук изниква въпросът: дали Седмата рамкова програма адекватно отчита това многообразие, т.е. дали тя е била разработена по такъв начин, че да насърчава високите научни постижения еднакво в целия Европейски съюз. Прегледът идентифицира някои характерни особености, две от които искам да откроя тук.
Първо, нееднаквото участие по географски признак и слабото участие в проектите на изследователите от някои части на Съюза, особено на тези от по-малко развитите региони и от страните, присъединили се към ЕС през 2004 г. и след това.
Второ, изследователи от по-малките държави-членки са съвсем слабо представени като координатори на проекти. Обяснението, което досега съм получавала за това положение, гласи, че високите научни постижения са главният критерий за подбор по Седмата рамкова програма. Това води до заключението, че качеството на научните изследвания в регионите, които са слабо представени в проектите, е ниско.
Бихте могли обаче да се запитате дали това все пак е истинската причина. Такива твърдения не бива да се правят произволно. Затова призовавам Комисията да проучи причините за съвсем неравномерното географско разпределение на проектите и координаторите.
В края на краищата държавите-членки, които изостават от високите научни постижения на ЕС, имат интерес да се възползват от европейските структурни фондове, за да укрепят своите научни и изследователски сектори. Тази възможност също би следвало да бъде налична в следващата финансова перспектива.
Структурните фондове обаче следва да бъдат използвани само от държавите-членки, за които са разпределени. Идеята тези средства да могат да изтичат от по-малко развитите страни към по-развитите, за да могат развитите страни да градят например своята научноизследователска инфраструктура, е неприемлива, защото така разривът между регионите само ще расте. Надявам се Комисията да бъде в състояние да разсее съмненията относно равните възможности за изследователите и координаторите от различни региони и държави в Съюза, при условие, разбира се, че те изпълняват изискванията за високи научни постижения.
António Fernando Correia De Campos: (PT) Г-жо председател, преди всичко бих искал да поздравя г-н Audy за отличния доклад. Макар и със закъснение, междинният преглед очерта най-критичните аспекти от Седмата рамкова програма: прекалената бюрокрация, липсата на интерес от страна на промишления сектор, броят и сложността на новите инструменти и бавните темпове, с които се извършват плащанията. Съществува и по-висок риск от голямо прехвърляне на средства от настоящата рамкова програма към широкообхватни програми със спорна добавена стойност. Докладът успя да посочи и положителни елементи, като по-задълбоченото международно сътрудничество между научните групи, работещи по общи проекти, някои успехи, като Европейския съвет за научни изследвания и по-добрия баланс между представителите на двата пола.
Съществуват някои елементи, които трябва да бъдат приоритизирани: първо, опростяване на програмата, и второ, насърчаване на научното развитие не само в някои държави, а в цяла Европа, както и на по-тясната връзка между рамковата програма и иновациите и използването на инструменти, насочени към малките и средните предприятия и предприемачеството. Програмата Eurostar е най-успешният пример за това и следва да продължи да се развива.
Paul Rübig: (DE) Г-жо председател, това, което трябва да направим, е просто да заздравим научноизследователската общност и по този начин и икономическата мощ на Европа на фона на международната конкуренция. Ето защо ние трябва да проучим с какви собствени ресурси ще можем да разполагаме в Осмата рамкова програма за изследвания. Бих искал да призова члена на Комисията да се възползва от приходите, генерирани от Системата за търговия с емисии на парникови газове, за да може наистина да се реши проблемът с CO2. Това би било важна отправна точка.
Бихме могли да разполагаме с милиарди евро, които да използваме за програмата за "интелигентна" енергия, за големия ни диапазон от платформи с батерии и за многото различни начини, по които си осигуряваме устойчива среда. Това може да се обсъди с члена на Комисията, г-н Левандовски, и разбира се, с министрите на финансите.
Трябва също така да подобрим Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ). Считам, че по-специално в Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) информационните и комуникационните технологии трябва да се използват, за да се осигури необходимото оборудване и хардуер, за да се даде възможност на изследователите да общуват по-бързо, по-добре и по-ефективно, като използват най-новите технологии. Интегрирането на връзките с оптични влакна в сателитното оборудване и формирането на съответните групи елементи ще бъде забележително начинание, както и създаването на Европейски институт за технологиите.
Във връзка с това ние просто трябва да запознаем нашите образователни институции, а именно професорите, учителите и началните учители, със съдържанието на проведените изследвания в рамките на Седмата рамкова програма за изследвания и ПКИ. Просто е необходимо да направим така, че учениците и студентите да имат достъп до най-новите достижения в областта на знанието.
Не на последно място, Европейският съвет по научни изследвания върши отлична работа. а финансираната от него дейност трябва да бъде широко достъпна за обществеността възможно най-бързо. Бих искал отново да благодаря на г-н Audy за подкрепата за малките и средните предприятия и както каза и г-н Correia De Campos, програмата Eurostars може да се превърне в един от основните проекти в бъдеще.
Ioan Enciu: (RO) Г-жо председател, преди всичко и аз бих искал да поздравя г-н Audy за всички негови усилия по този доклад. Нашият капацитет да обединяваме и координираме усилията си в областта на изследванията определя нашата икономическа конкурентоспособност. Подкрепям идеята, че по-добрата координация, съгласуваност и взаимодействие между Седмата рамкова програма и структурните и кохезионните фондове може също да подобрят участието на държавите-членки, които в момента не са достатъчно добре представени. Транснационалната съвместна изследователска дейност трябва да остане приоритет Държавите-членки трябва да си сътрудничат, а не да се състезават помежду си. Процентът на успех по тази програма, който до момента е скромен, може да се повиши, като се опростят административните и финансовите регламенти.
(EN) И ще завърша на английски: по-рано тази година членът на Комисията, г-жа Куин, каза, че "ние трябва да изпратим бюрокрацията в шредера. Нуждаем се от прости и ясни правила, които се прилагат строго и последователно." Днес, г-жо Куин, искам да ни помогнете да превърнем тези думи в действия. Благодаря Ви.
Lambert van Nistelrooij: (NL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, уважаеми колега докладчик, понякога е добре да погледнем назад, особено в период като този и точно преди да установим финансовата рамка и законодателната програма на Парламента.
Става ясно, че научните изследвания в Европа са с най-високо качество. Проблемът е как да превърнем изследванията в продукти и как да организираме цялата верига. Разбира се, няма много смисъл в това да генерираме много голям брой патенти, които се продават по света, ако произтичащата от тях добавена стойност отива в други части на света. Ето защо трябва да привлечем интереса на европейците и те да се ангажират по такъв начин - трябва да ги обучим за това - че целият процес да се осъществява тук.
Искам да коментирам още нещо. Става въпрос за високи постижения, но те трябва да са стабилни, а не просто да съществуват под формата на свободно блуждаеща интелигенция. Високите постижения трябва да се вкоренят в регионите и градовете. Не трябва да се позволява тази висока степен на добавена стойност да се открива единствено в големите региони. Като Парламент, нашата работа е да внесем комбинацията от резултатите от изследователската работа и това, което може да се направи с тях в областта на иновациите. Вие формулирахте свой собствен Съюз на иновациите с много добри инициативи, а има и много други средства, като структурните фондове например, които можем да използваме за тази цел. През следващите години ще се трябва да използваме условността. В този смисъл трябва да гарантираме, че регионите, които малко изостават, инвестират в специализация. Това може да се случи и със собствени средства на държавите-членки, а не само чрез европейско финансиране. По този начин вие създавате общ дневен ред, а инструменти като съвместното програмиране също са от огромно значение в това отношение.
Имам още две много кратки бележки: първо, трябва да продължим да използваме инструменти, свързани с риск. Тази инициатива, Механизмът за финансиране с поделяне на риска на Европейската инвестиционна банка, работи изключително добре. Второ, г-жо Carvalho, разбира се, Вие се справихте много добре. Има по-малко бюрокрация. Сега отпуснете юздите и на съвместните технологични инициативи, в които ролята на промишлеността е 50 %, а ние се държим така сякаш те са организации от публичния сектор. Това просто не може да проработи.
Благодаря ви много за този междинен доклад. Той е много важен и когато бъдат определени новите регламенти, ние ще ги превърнем в нови перспективи.
Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz: (PL) Г-жо председател, бих желал да благодаря на докладчика за свършената работа. Най-важният въпрос, който бих искал да подчертая, е опростяването на съществуващите правила и процедури за програми в подкрепа на изследователската дейност и иновациите и необходимостта да установим причините за недостатъчно доброто представителство на новите държави-членки на ЕС. Бъдещата рамка трябва да отговаря на текущите нужди по такъв начин, че всяка страна да може да развие област на изследвания, научноизследователски дейности и иновации с помощта на общи финансови инструменти, които при добро управление ще дадат възможност мерките да се фокусират върху социалните нужди и потребностите на пазара.
Осигуряването на възможност за асоциациите, предприятията, особено микропредприятията под формата на обединения, както и на националните или регионалните мрежи от технологични платформи да участват в една бъдеща рамкова програма, е важна задача. В същото време искам да подчертая, че поддържането на разнообразието на регионите на Европейския съюз в областта на иновациите изисква да се обърне особено внимание на формулирането на обща стратегическа финансова рамка за научни изследвания и иновации.
Заслужава си също така да се обърне внимание върху взаимодействието на действията, които се предприемат на европейско, национално и регионално равнище, с допълнителното въвеждане на общи административни и финансови регламенти и задължително хармонизиране на правилата и условията, определящи участието в различни програми, като се създаде обща и прозрачна система. Надявам се, че направените заключения в процеса на оценка на Седмата рамкова програма ще положат основите за бъдещата работа по следващата - Осмата рамкова програма.
Gunnar Hökmark: (EN) Г-жо председател, преди всичко бих искал да поздравя докладчика за изключителния доклад относно този междинен преглед. Считам, че има три неща, които следва да се подчертаят.
Първото е опростяването - по-малко бюрокрация - и ние заявихме това, когато стартирахме Седмата рамкова програма. Тя наистина вече не е толкова бюрократична и считам, че изследователите и останалите, ангажирани с тези проекти, са наясно с този факт, но все още ни предстои много работа. Считам, че в някои отношения можем да се доверим в по-голяма степен на университетите, които съществуват от векове. Те няма да избягат с парите.
Втората ми бележка се отнася до високите научни постижения. Цялата стойност на съвместните ни и общи усилия е, че се опитваме да добавим специална европейска стойност, като осигурим високи научни постижения. Всички държави-членки финансират своята научна и изследователска дейност, а както беше споменато, разполагаме и със структурните фондове. По отношение на тази рамкова програма, ако не се стремим към високи научни постижения, ще загубим конкурентното предимство, от което се нуждаем в бъдеще.
Третият въпрос е този с мобилността. Считам, че едно от най-удивителните неща, които преживяхме, е, че мобилността, която можем да постигнем чрез рамковата програма, създава специален климат и специални предварителни условия за научни постижения. Радвам се, че докладчикът прави предложение за въвеждане на ваучерна схема за изследвания, с която да се осигури спонтанен процес на стремеж към високи постижения сред изследователите в Европа чрез създаване и повишаване на тяхната мобилност.
И така, още веднъж благодаря на докладчика.
Seán Kelly: (GA) Г-жо председател, често не сме единодушни по дадена тема в Парламента, а днес стана ясно, че Комисията и различните членове на Парламента са единодушни по този въпрос, най-вече за това как трябва да продължим напред. Докладчикът, г-н Audy, заслужава похвала. Както спомена г-жа Куин, той представи съдържателен и широкообхватен доклад.
(EN) Той представи съдържателен и задълбочен доклад и се радвам, че беше поставен акцент върху няколко простички неща. Първото е просто само по себе си: опростяване. Необходимостта от опростяване е жизненоважна. Радвам се да отбележа казаното от члена на Комисията, че преминаваме към удобен за потребителя финансов регламент. Трябва да постигнем опростяване, да се доверим на изследователите и да гарантираме, че имаме най-добрите изследователи. Ако разполагаме с това, ще постигнем резултати.
И накрая, не успяхме да постигнем целите на Лисабонската стратегия. Тази ситуация не трябва да се повтаря. Чрез изследвания, демонстрационни дейности и резултатност можем да постигнем конкурентоспособността, от която Европа така отчаяно се нуждае.
Petru Constantin Luhan: (RO) Г-жо председател, при сегашната обстановка, с оглед постигане на целите на стратегията на ЕС "Европа 2020", Седмата рамкова програма трябва да отговори на текущите предизвикателства. Улесняването на достъпа на МСП до финансиране им дава възможност да развиват нови видове услуги и продукти. Равнището на финансовите вноски, документацията, която трябва да се подготви, предоставянето на достъп до информация и специализираните консултации трябва да са съобразени с реалността, защото в противен случай няма да можем да създадем рамка, която да улесни достъпа на МСП до тази програма, независимо от целите.
Считам също така, че е много важно да се придаде по-голямо значение на развитието на изследователската дейност на регионално равнище, като се насърчи партньорството на различни равнища и като се подкрепи изготвянето на методологически указания или насоки за тази цел. Не можем да постигнем целите, без да определим ясно процедурите и да насърчим или да подкрепим разработването на полезни инструменти.
Derek Vaughan: (EN) Г-жо председател, и аз бих искал да благодаря на докладчика и на члена на Комисията. Както споменаха и двамата, изследванията и иновациите са важни за бъдещето на европейската икономика. Аз със сигурност знам, че има много университети в Уелс например, които ще се възползват от европейското финансиране. Ето защо считам, че е важно всички ние да подкрепим осигуряването на подходящо финансиране за изследвания и иновации в бюджета на ЕС. Не трябва да казваме, че го подкрепяме на това заседание, а да гласуваме срещу него на заседанията във връзка с бюджета.
По отношение на поставените този следобед ключови въпроси, разбира се, ние ще подкрепим опростяването, например създаването на общ набор от правила. Наясно съм обаче, че е налице известно безпокойство от повсеместното използване на единни ставки и фиксирани общи суми и затова считам, че в това отношение следва да се опитаме да бъдем по-гъвкави и да отчитаме конкретните случаи.
Искам да кажа също, че трябва да се концентрираме върху резултатите. Но макар резултатите да са важни, изследванията и иновациите означават, че ние също така трябва да приемем, че се поема известен риск и че не можем да го изключим. И накрая, бих искал да подкрепя предложението за създаване на по-добри връзки между университетите и предприятията, за да можем да се възползваме от цялата научноизследователска и развойна дейност.
Silvia-Adriana Ţicău: (RO) Г-н председател, конкурентоспособността не е просто една от възможностите пред Европейския съюз. Европейският съюз трябва да бъде конкурентоспособен на световно равнище, поради което е необходимо да инвестираме в изследвания и иновации.
За съжаление, бенефициерите на изследователските програми използват редица национални източници на финансиране и такива от ЕС. Всички тези източници на финансиране обаче много често имат различни процедури и правила, което затруднява достъпа до финансови средства от ЕС и усложнява нещата за бенефициерите предвид различните правила, с които трябва да се запознаят. Ние също така считаме, че изследванията и иновациите в Европейския съюз могат да се развиват, като се намали бюрокрацията и се сближат процедурите, като се разработят приложни научни изследвания и като се улесни достъпът до финансиране за малките и средните предприятия. Изразяваме съжаление относно факта, че поради икономическата и финансовата криза държавите-членки са съкратили бюджетите си за образование и изследвания, и ги приканваме да инвестират в образованието като приоритет по време на този кризисен период, тъй като от това зависи качеството на изследванията и иновациите.
Бих желала да благодаря на г-н Audy, че прие внесеното изменение, с което от Комисията се изисква да предвиди повече средства в Седмата рамкова програма за изследвания и развитие на приложенията и услугите по Глобална навигационна спътникова система (ГНСС).
Pat the Cope Gallagher: (EN) Г-жо председател, считам, че този доклад ще получи широка подкрепа във всички групи в Парламента. Основният елемент в доклада е, че Съюзът трябва да заеме челна позиция в областта на изследванията, иновациите и науката. Това е важно, защото без изследвания ние не можем да се превърнем в бъдещи новатори. Ако искаме да създадем работни места, се нуждаем от научни изследвания. Нуждаем се от тях, разбира се, и за да поддържаме заетостта в ЕС, и да останем конкурентоспособни на фона на бързо развиващите се икономики. Нуждаем се и от това публичният, а всъщност и частният сектор, който според мен е двигателят за растежа на икономиката, да работят заедно в дух на партньорство.
Усилията за насърчаване на по-широко участие от страна на МСП също трябва да се стимулират на най-високо равнище и ние следва да гарантираме, че бюрокрацията ще бъде сведена до минимум. На своето заседание от 4 февруари държавните и правителствените ръководители от ЕС приеха водещата инициатива "Съюз за иновации", но това не е достатъчно. Сега се нуждаем от действия и аз много добре знам, че г-жа Гейгън-Куин е човек на действието и ще доведе нещата докрай. Изследванията и иновациите са основни инструменти. Те са инструментите, с които разполагаме, за да помогнем на Европа да преодолее икономическата криза, пред която сме изправени.
Franz Obermayr: (DE) Г-жо председател, прегледът на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7) следва да се основава на преимуществата и недостатъците, които проектите носят на гражданите. Имам предвид например за проекта INDECT, който беше финансиран от РП7. Очакваните ползи от борбата с тероризма трябва да се съпоставят със свободите на гражданите и защитата на данните.
Ето защо за всеки проект трябва да си задаваме въпроса кой ще спечели от това и чии права ще бъдат ограничени недопустимо? Това се отнася и до финансирането на изследванията в областта на генното инженерство. Тези, които печелят от това, са големите производители на храни, лобистите, но със сигурност не са нашите граждани. Да, ние трябва да инвестираме повече в научни изследвания и развитие, но се нуждаем и от по-добра оценка на проектите, които в крайна сметка се финансират от данъкоплатците.
Diane Dodds: (EN) Г-жо председател, благодаря на докладчика за този доклад и на члена на Комисията, г-жа Куин, която наскоро посети моя избирателен район в Северна Ирландия, където стана свидетел на някои отлични примери за научни изследвания и иновации.
Икономиката на Северна Ирландия е икономика на малките и средните предприятия - 97 % от всички предприятия могат да бъдат класифицирани така - и все пак тази икономика изостава от други региони в Обединеното кралство и Европа по отношение на средствата, които получава от рамковата програма. Бюрокрацията се посочва като основно затруднение и много малки предприятия просто се интересуват повече от тава как да продължат да съществуват, отколкото от дългосрочните ползи от програмата за научни изследвания и иновации.
Считам, че примерът на космическата промишленост в Северна Ирландия е важен - по-големите дружества обучават и помагат на по-малките реално да получат достъп до програмата - и ще се възползвам от тази възможност да призова г-жа Куин да осигури радикални и нови начини, чрез които малките и средните предприятия да се възползват от тази толкова важна програма.
Andreas Mölzer: (DE) Г-жо председател, Седмата рамкова програма за научни изследвания е посветена не само на изследванията по принцип, а и на една конкретна сфера на научните изследвания, която трябва да бъде обект на особено внимание от страна на всички нас след бедствието във Фукушима. Става въпрос и за финансирането по програмата Евратом.
Както добре знаем, през последните години лобито на атомната енергия успя да я представи като благоприятна за климата алтернатива. То е особено силно в някои държави-членки на ЕС. Добре знаем също, че някои държави-членки са толкова зависими от атомната енергия, че няма да им бъде лесно да преминат към алтернативни източници. Каква е ползата от производствените реактори, ако те се пропукват от водното налягане или в случай на земетресение? Каква е ползата от най-продуктивната атомна централа, ако и най малката грешка може да превърне териториите в непосредствена близост до нея, а и целия регион, в необитаеми за десетилетия напред? Ето защо за нас е важно да се концентрираме в по-голяма степен върху ядрената безопасност и да продължим работата си по разработване на алтернативи.
Сега, когато програмата Евратом предстои да бъде удължена до 2012 и 2013 г., Фукушима трябва да се разглежда като възможност нещата да се преосмислят.
Jarosław Leszek Wałęsa: (PL) Г-жо председател, слушайки днешното разискване относно Седмата рамкова програма, ми се иска да се възползвам от възможността да привлека вниманието ви към подготовката за следващата програма, Осмата рамкова програма. Ние вече имаме Зелена книга за нея, в която почти не се споменава за необходимостта от научни изследвания в някои области, като например рибарството. За съжаление, прякото финансиране на изследванията в този сектор се развива в много тревожна посока. Започнахме работа със средства, които постепенно намаляваха при всяка следваща програма, като тези радикални съкращения доведоха до това, че Седмата рамкова програма напълно изключва морските изследвания като специфична цел за финансиране.
При следващата рамкова програма това положение трябва да се промени, за да може да се изпълнят целите на реформираната обща политика в областта на рибарството. Секторът на рибарството е изправен пред много проблеми, така че научните изследвания и работата в тяхна подкрепа представляват мощни инструменти за по-нататъшното устойчиво развитие на този сектор. Ето защо е толкова важно за тази цел да се задели адекватно финансиране. Благодаря Ви.
Мойра Гейгън-Куин: Г-жо председател, бих искала да благодаря за ценното разискване, което се проведе тази вечер. Благодаря и на всички членове на ЕП, които участваха в него.
(EN) Ще работя в тясно сътрудничество с Парламента при напредъка и изграждането на бъдеща програма за научни изследвания и иновации с истинска европейска добавена стойност.
До края на годината, всъщност на 30 ноември, ние ще внесем своите предложения за бъдещите програми за финансиране на научните изследвания и иновациите, влизащи в Общата стратегическа рамка. Вече очертахме някои идеи в Зелената книга как да постигнем това, като обединим различни инструменти на равнище ЕС в едно цяло. Можем да подкрепим цялата верига за иновации - от базовите изследвания до позиционирането на пазара. По този начин считам, че ще постигнем максимално въздействие в резултат от нашите инвестиции.
Очаквам с нетърпение да чуя какъв е изходът от разискванията ви относно нашата Зелена книга, която разбрах, че ще бъде приета в края на лятото. Мога да ви уверя, че обогатяващият принос на докладите Carvalho, Merkies, Audy и Matias ще бъде взет предвид надлежно при изготвяне на законодателните предложения.
И накрая, позволете ми да припомня, че на 10 юни ще организираме заключителна среща за консултациите по Зелената книга, на която са поканени някои от членовете на Парламента, някои от които в качеството на говорители. Бих искал да информирам членовете на Парламента, че онлайн въпросникът е бил попълнен над 1300 пъти. Има и безпрецедентен брой становища. Получихме над 700 такива от национални правителства, асоциации на европейско равнище, предприятия, университети и регионални и местни организации. Получихме отговори от всички държави в Европейския съюз и дори от такива извън него. Считам, че това е знак за огромното значение, което Европа придава на научноизследователската дейност и иновациите като политики за бъдещ растеж.
Позволете ми отново да ви благодаря за разбирането и за тласъка, който Парламентът даде на междинната оценка на Седмата рамкова програма.
Jean-Pierre Audy: Г-жо председател, бих искал да благодаря на председателството на Парламента, че даде възможност това разискване да се проведе, тъй като първоначално то не беше включено в дневния ред. Много е полезно за всички политически групи да могат да обсъдят този важен въпрос.
Бих желал също така да изкажа благодарност към Вас, г-жо Куин. Говоря от името на всички онези, които високо ви ценят. Вие се ползвате дори с подкрепата на ирландските членове на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Както виждате обаче, по тези въпроси всичко е възможно. Благодаря Ви за това, което правите. Наистина разчитаме на Вас, когато става дума за опростяване и за важните послания, които Ви изпращаме, г-жо Куин.
Бих искал да благодаря на докладчиците от всички политически групи, на моите колеги, които внесоха множество изменения, и на всички, допринесли за този доклад, и специално да благодаря на членовете на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).
Благодаря ви, че обсъдихме въпроса за опростяването. Вашите коментари бяха взети предвид. Думите "промишлена конкурентоспособност" пораждат очаквания. Трябва да изградим връзка между изследвания и търговия, т.е. между изследвания и иновации чрез европейския патент. Изследванията трябва да се превърнат в растеж. Както каза г-н Reu, ние, разбира се, трябва да насърчаваме високите научни постижения. Трябва да станем най-добрите в света, а тези постижения ще допринесат за това. Както казах по-рано обаче, не знаем кои ще бъдат носителите на Нобелова награда след пет или десет години. Ето защо трябва да постигнем равновесие между високи постижения и разпределение в ЕС. Точно както в спорта, където печелим с най-добрите играчи в света, и тук трябва да разполагаме с най-добрите изследователи. Високите научни постижения са ключът за всичко.
И накрая, предложихме да се удвои размерът на финансирането, но не за сметка на селското стопанство или на структурните фондове. Целта е по-добра координация с държавите-членки. Държавните и правителствените ръководители ни казаха, че няма да увеличат размера на вноските на публичния сектор. Вместо това ние трябва да подобрим координацията на европейските фондове, националните и регионалните фондове, някои от които понякога идват от европейски фондове, в името на последователността и на формирането на добри политики.
В заключение, г-жо председател, искам да кажа следното: предложих да приемем - предложението не беше подкрепено, но това е тема, която ще трябва да разгледаме на политическо равнище - европейски план за научни изследвания в областта на отбранителната промишленост. Настъпи моментът Европейският съюз и държавите-членки, съгласно член 45 от Договора за Европейския съюз, да обсъдят създаването на основна изследователска програма в областта на отбранителното оборудване и, разбира се, на това с двойна употреба.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.
Писмени изявления (член 149)
András Gyürk: Седмата рамкова програма за изследвания и технологично развитие (РП7) е най-важната програма за подкрепа на изследванията в света, която играе ключова роля при поддържане на конкурентоспособността на Европа и изпълнението на стратегията "Европа 2020". Седмата рамкова програма показва значителна добавена стойност в областта на европейските изследвания и иновации. Междинният преглед обаче разкри няколко области, които се нуждаят от развитие. Според мен два аспекта са от ключово значение за бъдещия успех на РП7. Първата и най-неотложна задача би трябвало да е намаляването чрез опростяване на бюрократичните тежести. Прекалено сложните административни процедури са свързани с разходи и са фактор, който възпира МСП да участват в РП7. Премахването на паралелните структури, бързият трансфер на средствата и хармонизирането на РП7 с националните приоритети може да допринесе за включване на възможно най-голям брой участници, които се интересуват от дейности, свързани с изследванията и иновациите. Второ, бих искал да подчертая значението на подхода, основан на развитието, тъй като финансовите ресурси на Седмата рамкова програма могат ефективно да бъдат използвани, ако подборът на проектите за изследвания, които трябва да бъдат подкрепени, се основава на високите научни постижения. Междинният преглед разкри, че някои държави не са достатъчно добре представени по отношение на трансфера на средства. Основната причина за това е, че тези държави-членки нямат научноизследователска инфраструктура, която да им даде възможност да отговорят на критериите, основани на високи научни постижения. Ето защо взаимодействието между РП7 и структурните и кохезионните фондове трябва да се преразгледа, което от своя страна може да доведе до развитие на инфраструктури, които още изостават. По този начин можем да осигурим равни условия за всички държави-членки по отношение на оценката на базата на високите научни постижения.
Филиз Хакъева Хюсменова: в писмена форма. - Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности е важен инструмент за постигане на целите на стратегията "2020”. Лидерството на Европа по отношение на технологичните иновации и бъдещата конкурентоспособност на Съюза са също силно зависими от научните изследвания и в тази връзка са необходими по-добра насоченост на подкрепата по програмата, по-силна обвързаност с потребностите на бизнеса и по-добра координация с останалите финансови инструменти на Общността и със структурните фондове.
Важни фактори за успеха на Програмата са и достъпът до информация за потенциалните възможности, които тя предлага, до възможно най-широк кръг от заинтересовани страни и опростяването на твърде сложните към момента процедури по кандидатстването. Искам да подчертая още необходимостта от широко популяризиране на резултатите от успешно реализираните проекти, за да могат повече предприятия да имат достъп и при възможност да се възползват от тях.
Науката не съществува сама за себе си, тя следва да носи ползи на икономиката и обществото и е необходимо връзките между отделните програми да бъдат засилени, за да има последователност при реализацията на научни и демонстрационни проекти, проекти за пазарно тестване и пазарно мултиплициране. Така могат да бъдат постигнати по-голяма ефективност и по-висока европейска добавена стойност от финансирането по 7РП.
Jacek Olgierd Kurski: Постоянно присъстващ проблем във всички доклади относно иновациите е липсата на ясна и специфична рамка за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност от фондовете на ЕС. Този проблем очевидно е засегнат отново и в доклада Audy. Нещо повече, той включва и друг нерешен проблем, а именно за липсата на баланс при финансирането от ЕС. Авторът бегло споменава липсата на равнопоставеност между Западна Европа и новите държави-членки на ЕС при усвояване на финансирането. Недоброто финансиране между другото личи и от използването на механизъм за финансиране с поделяне на риска. Едва в 18 от 27 държави-членки са изпълнени проекти, които са били съфинансирани съгласно този механизъм. Освен това най-големите му бенефициери сред подалите заявления са т.нар. стари държави-членки: Германия (23,1 % от всички, които са получили финансиране), Испания (19,1 %), Обединеното кралство (9,9 %) и Нидерландия (8,3 %). Днес близо една трета от изследванията се финансират чрез този механизъм. Струва ми се, че той трябва да се увеличи пропорционално, за да може приносът на предприемачите да не надвишава 10-15 % от изискуемия размер (понастоящем изискуемият размер е между 15 и 25 % от размера, разпределен за изследвания). Не трябва да забравяме, че една от основните цели на ЕС е да премахне социалните и географските дисбаланси чрез разпределение на благата, произтичащи от иновациите в целия ЕС. Няма да можем да постигнем тази цел, ако пренебрегваме новите държави-членки във финансово отношение, като по-този начин задълбочаваме проблема с едностранното "изтичане на мозъци".
Krzysztof Lisek: Одобрявам възникващата тенденция за повишаване на финансирането за научни изследвания в Европейския съюз. В същото време считам, че е важно да обединим силите си и разходите си в тази област. Реформите трябва да се приложат на национално равнище възможно най-скоро, за да се даде възможност за създаване на центрове, които си сътрудничат успешно, и да се избегне дублирането на работата по едни и същи проекти. Това трябва да допринесе за по-доброто усвояване на средствата. Европейският съюз не бива да забравя значението на изследванията по отношение на осигуряването на конкурентно предимство в днешния свят на глобализацията. По-конкретно, държавите-членки трябва да променят начина, по който провеждат изследванията в областта на сигурността, една от ключовите области, споменати в доклада, за да гарантират, че във време на финансова криза той е оптимизиран.
Marian-Jean Marinescu: Привлекателното естество на Седмата рамкова програма за изследвания не беше разкрито изцяло в сектора на промишлеността. Освен необходимостта от ново финансиране, има нужда и от по-добра координация в областта на научните изследвания, развитието и иновациите между Европейския съюз, държавите-членки и регионите.
Първо, връзката между структурните фондове и Рамковата програма за научни изследвания трябва да се подобри. Трябва да подчертая значението на политиката за сближаване, тъй като тя се превърна в основен източник на подкрепа в Европа за изследвания и иновации.
Второ, политиките в областта на изследванията и иновациите трябва да бъдат съобразени със специфичните потребности на пазара. Необходимо е да се установи какво е търсенето на новаторски технологии на пазара в ЕС, за да продават резултатите от иновациите. Считам, че е необходимо да разполагаме с подходящи финансови инструменти за подкрепа на успешното въвеждане на иновативни технологии на пазара на ЕС.
Не на последно място, трябва да спомена, че в ЕС има изключителен дисбаланс по отношение на разпределението на финансирането, като резултатите сочат, че старите държави-членки усвояват по-голямата част от финансовите ресурси. Тази ситуация е в разрив с целта за териториално сближаване, при което държавите-членки се развиват балансирано от географска гледна точка - цел, заложена в Договора от Лисабон.
Pavel Poc: Одобрявам предложението да се гарантира, че научните изследвания, които получават подкрепа по Седмата рамкова програма, са насочени към намиране на решения за проблемите на ЕС в областите, очертани в глава "Сътрудничество" в Седмата рамкова програма. Това включва основно здравеопазване, включително клинични и превантивни изследвания и медицински технологии. Ракът е втората най-често срещана причина за смърт в Европа и поради факта, че населението застарява, се очаква един на трима мъже и една на четири жени да бъдат пряко засегнати от болестта до 75 годишна възраст. Изследванията на рака са на ръба на редица научни открития, особено по отношение на по-точните и не толкова скъпи методи, а също и методите, които създават по-малко стрес за пациентите по отношение и на превантивните прегледи, и на действителното лечение. Финансирането на изследвания на рака може да спаси човешки живот и да намали разходите за лечение. Силно одобрявам политическата воля в подкрепа на финансирането, което вече е определено за научни изследвания, посветени на лечението на ракови заболявания съгласно тази програма. То не трябва да се съкращава поради сегашното икономическо положение в ЕС. Напротив, трябва да осигурим повече средства. Бих искал да подчертая, че ако можем да обединим сили, за да завършим амбициозните проекти, като премахването на държавните граници или изграждане на космически станции, трябва да можем и да финансираме намирането на начин, по който да превърнем рака в болест, от която никой не трябва да се страхува. За да постигнем това, се нуждаем от подкрепа и координация на изследванията в областта на методите на лечение и превенция на болестта. Борбата срещу рака е европейски въпрос, който трябва да бъде приоритет за нас - като се започне с финансирането по Седмата рамкова програма и се стигне до отговорната агенция на европейско равнище.
| bg |
Разисквания относно случаи на нарушаване на правата на човека, на демокрацията и на правовата държава (разискване)
| bg |
1. Прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния (
| bg |
14. Влияние на туризма върху крайбрежните райони: Аспекти на регионалното развитие (
| bg |
Закриване на заседанието
(The sitting closed at 00.05.)
| bg |
40. Опазване на рибните ресурси посредством технически мерки (
| bg |
Доклад относно напредъка, осъществен от Турция през 2010 г. (разискване)
Председател: Следващата точка са изявленията на Съвета и Комисията относно доклада за напредъка на Турция през 2010 г.
Енико Гьори: Г-жо председател, госпожи и господа, преди всичко бих искала да изразя огромното си задоволство от факта, че проявявате такъв интерес към въпроса за разширяването. Независимо че както държавите-членки, така и страните кандидатки са изправени пред значителни предизвикателства, считам, че процесът на разширяване трябва да продължава непрекъснато и последователно на базата на постигнати резултати. За тази цел и двете страни трябва да продължат да упорстват в ангажираността и решимостта си. Предвид дейностите на Европейския парламент е ясно, че точно това е форумът, където всички участници си дават сметка за значимостта на отношенията ни с Турция.
Става въпрос за дългогодишни отношения, които стават все по-близки поради статута на страната кандидатка. В същото време Турция е и важен регионален фактор и има решаваща роля в редица значими области, сред които енергийната сигурност и регионалната сигурност, а така също и в насърчаването на диалога между цивилизациите. Междувременно драматичните международни събития, ставащи в непосредствена близост до нас, подчертават дори още повече степента на значението на Турция в гореспоменатите области. Преговорите за присъединяване на страната се водят в съответствие със съответните заключения на Европейския съвет и Съвета, а така също и с рамката за преговори. Въпреки че преговорите са в напреднал етап и стават все по-сложни, унгарското председателство е решено да постигне напредък по отношение на всички глави, където това е възможно. Работата продължава дори и в този момент, като основните усилия понастоящем са съсредоточени върху осма глава, а именно, политиката в областта на конкуренцията.
Убедена съм, че нашите турски партньори ще продължат усилията си и скоро ще можем да видим резултатите. В заключенията си, приети през декември миналата година Съветът приветства постоянната ангажираност на Турция с процеса на преговорите, а така също и програмата й за политически реформи. Пакетът за конституционна реформа, одобрен от Турция през 2010 г., представлява още една важна стъпка в правилната посока, тъй като обхваща няколко от приоритетите на партньорството за присъединяване в областите на правосъдието, основните права и публичната администрация. Най-важната задача в момента е да се гарантира, че реформите се осъществяват в съответствие с европейските норми и чрез провеждане на консултации с възможно най-голям обхват на участниците, с други думи, всички политически партии и организации на гражданското общество.
Ясно е, че продължаването на работата по политическите критерии остава крайно важно. Ще са необходими сериозни усилия в редица области, както се подчертава в заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г., в проекта на резолюция на Европейския парламент и в доклада на Комисията за напредъка, осъществен през 2010 г.
Нека посоча някои от тези области. Турция трябва още повече да подобри спазването на основните права и свободи, особено на свободата на изразяване на мнение и свободата на вероизповедание, както в законодателството, така и на практика. Ще трябва да се положат и допълнителни усилия, за да се гарантира пълното изпълняване на критериите от Копенхаген по отношение на редица области, сред които правата на човека, профсъюзните права, правата на лицата от малцинствата, правата на жените и децата, борбата срещу дискриминацията, равенството между половете и борбата срещу изтезанията и други форми на нечовешко отношение.
Що се отнася до свободата на изразяване на мнение, областите, които дават основание за безпокойство, включват ограничаването на свободата на пресата, недостатъчната защита на правата на журналистите, а също така честото и непропорционално закриване на уебсайтове, което се изтъква и в проекта на резолюция на Парламента. Позволете ми сега да се обърна към събитията от последните няколко дни. На 3 март турската полиция арестува редица журналисти. Трябва да следим този случай наистина отблизо и трябва постоянно да напомняме на турските органи, че е важно винаги да зачитат основните свободи.
По отношение на свободата на вероизповедание Турция трябва да осигури както законодателните, така и практическите условия за упражняването й. За да се гарантира религиозният плурализъм в съответствие с европейските норми, е необходимо всеобхватно правно решение. Също така председателството е загрижено относно големия брой съобщения за изтезания и нечовешко отношение, и по-конкретно за малтретиране извън специалните места за задържане. За да се предотврати нарушаването на правата на човека, трябва да се следи за стриктното прилагане на закона за обхвата на дейностите и правомощията на полицията във вида, в който е изменен през 2007 г. Както се изтъква в проекта на резолюция на Европейския парламент, ратификацията на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и борбата срещу безнаказаността представляват съществени стъпки в това отношение.
Що се отнася до турско-кюрдските отношения и въпроса за югоизточната част на страната, ние изразяваме надежда, че осъществяването и продължаването на процеса на демократично отваряне скоро ще даде очакваните резултати и може в крайна сметка да доведе до икономическо, социално и културно развитие на този регион. Нека отново напомня, че Съветът категорично осъжда терористичните актове, извършени на територията на Турция. Трябва също така да се подчертае, че Кюрдската работническа партия продължава да е в списъка на ЕС на терористичните организации.
Преминавайки към отношенията между ЕС и Турция, отбелязвам с дълбоко съжаление, че въпреки исканията, които й бяха отправени нееднократно, Турция продължава да отказва да изпълнява задълженията си за цялостно и недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране. Това е основен въпрос и затова Съветът запазва мерките си от 2006 г., което, от друга страна, очевидно дава отражение върху темпото на преговорите за присъединяване, както всички знаем.
Съветът продължава да наблюдава отблизо и да разглежда всички постижения. Освен това не е постигнат никакъв напредък в нормализирането на отношенията между Кипър и Турция. Съветът очаква Турция активно да подкрепя започналите преговори под егидата на ООН за едно справедливо, цялостно и приложимо уреждане на кипърския въпрос при спазване на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на основните принципи, залегнали в основата на ЕС. Ангажираността и приносът на Турция наистина са от решаващо значение за намиране на такова всеобхватно решение.
Нещо повече, искам да изтъкна, че Турция трябва да поеме ясен ангажимент за добросъседски отношения и мирно уреждане на споровете. Турция е ключова страна на произход, а също и страна на транзитно преминаване на нелегални имигранти към ЕС, и затова ние приветстваме завършването на преговорите за споразумение за реадмисия между ЕС и Турция. Съветът очаква споразумението да бъде подписано възможно най-скоро и след това да се изпълнявано успешно. Знаем, че това стана на последното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи и сега очакваме Турция да подпише този документ. Докато това се случи, Съветът отново обръща внимание на задължението на Турция да прилага изцяло и надлежно съществуващите двустранни споразумения за реадмисия.
Във връзка с митническия съюз между ЕС и Турция искам да отбележа, че е време Турция най-сетне да изпълни големия брой ангажименти, с които досега не успява да се справи. Става въпрос за технически и административни бариери пред търговията, изисквания, свързани с регистрацията, разрешителни за внос, държавни помощи, признаване на правата на интелектуална собственост, и други дискриминационни практики и разпоредби. Необходимо е всички тези въпроси да бъдат решени спешно. Нещо повече, Турция трябва да вдигне всички ограничения, които оказват въздействия върху търговията и транспорта между държавите-членки на ЕС и Турция. Благодаря ви за търпението и с удоволствие ще отговоря на всякакви въпроси.
Щефан Фюле: Г-жо председател, искам да изкажа благодарността си на Парламента и по-конкретно на г-жа Oomen-Ruijten за доклада й относно Турция. Настоящото разискване и резолюцията на Парламента идват в момент, който е важен за отношенията между ЕС и Турция, като в проекта на резолюция се обръща специално внимание на редица въпроси от огромно значение за Комисията.
Комисията остава ангажирана с процеса на присъединяване на Турция. Процесът на разширяване на ЕС насърчава политическите и икономически реформи в тази страна. Взаимоотношенията между ЕС и Турция са здрави. Турция се нуждае от Европейския съюз и Европейският съюз се нуждае от Турция - това равновесие не се е променило. Европейският съюз е, и ще остане, ключов фактор за Турция.
Взаимоотношенията ни се основават на тясна икономическа интеграция: 40 % от външнотърговския обмен на Турция е с ЕС, а 80 % от преките чуждестранни инвестиции в Турция са от ЕС. Европейският съюз ефективно допринася за модернизацията на Турция чрез трансфер на технологии, чрез включването на страната в образователните и изследователски програми на ЕС и чрез предприсъединителна финансова подкрепа.
В същото време преговорите за присъединяване забавиха темпото си. Нещо повече, преговорните глави, които Турция може да си постави за цел да отвори при настоящите обстоятелства, изискват значителни реформи и промени. На този фон приветствам още повече постигнатия неотдавна напредък, по-конкретно по отношение на главата за конкуренцията. Уверен съм, че скоро ще можем да отворим тази глава, при положение че Турция изпълни всички условия.
Очевидно е, че кипърският въпрос има своята тежест за преговорите. Едни положителни стъпки по прилагането на Допълнителния протокол към Споразумението от Анкара или в разговорите относно заселването на турски граждани на острова биха оказали позитивно влияние върху преговорите за присъединяване.
Нека сега се обърна към реформите в Турция. Приветствам конституционната реформа от миналата година и последвалите законодателни изменения като крачка в правилната посока. Оправянето на законодателството е важно. Същевременно само обективното и безпристрастно прилагане на новите закони ще гарантира успеха на конституционните реформи. Този процес трябва да бъде колкото може по-обхватен и по-прозрачен и с активното участие на различни политически партии, гражданското общество, неправителствени организации и широката общественост.
Комисията следи със загриженост последните действия срещу журналисти. Независимостта и свободата на пресата са от най-голямо значение за демокрацията. В своя доклад за напредъка, осъществен от Турция през 2010 г., Комисията вече изтъкна големия брой съдебни дела срещу журналисти и неправомерния натиск върху медиите, които на практика подкопават това основно право. Свободата на пресата изисква несъгласието и различните гледни точки да бъдат чувани и - което е още по-важно - към тях да има търпимост. Свободата на пресата означава да се гарантира едно публично пространство за свободен дебат, включително по интернет. В проекта на резолюция на Европейския парламент тези въпроси основателно са подчертани.
Що се отнася до правото на свобода на вероизповедание, ние приветстваме инициативите в подкрепа на немюсюлманските религиозни общности в Турция. По-нататъшни и системни усилия обаче са необходими за решаване на проблемите на немюсюлманите и алевитите.
Позволете ми да премина към въпроса за миграцията. Преди две седмици Съветът одобри споразумението за реадмисия между ЕС и Турция. Това споразумение е полезно за държавите-членки на ЕС, тъй като Турция е важна страна на транзитно преминаване за миграционните потоци към ЕС. Развитието по това споразумение освен това за първи път отваря нови и конкретни перспективи за по-нататъшно сътрудничество с Турция в областта на политиките относно визите и миграцията с оглед на подобряване на мобилността и контактите между нашите граждани и дружества.
Турция и Европейския съюз имат общ интерес да работят заедно в тази област. Налице са многобройни основателни причини за увеличаване възможността на турските граждани, предприемачи и студенти да пътуват до Европа, да се запознават с европейските стандарти, да засилват търговията между ЕС и Турция в полза както на предприятията от Европейският съюз, така и на тези от Турция, и да дадат толкова необходимия тласък на сътрудничеството ни с Турция. Г-жо председател, уверявам Ви, че Европейският парламент надлежно ще се ангажира и с въпроса за споразумението за реадмисия, и с този за диалога относно визите в съответствие с условията на Договора.
Отношенията с Турция трябва да се разглеждат и в по-широк контекст. Активната външна политика на Турция представлява силен потенциален актив за Европейския съюз, при условие че се развива в рамките на процеса на присъединяване на Турция към ЕС. Европейският съюз има готовност да засили съществуващия диалог с Турция по въпросите на външната политика, които са от взаимен интерес.
Когато говорим за Турция днес, не можем да пренебрегнем развитието на важните събития в нейния регион. Събитията в Тунис и Египет ясно разкриха стабилността, просперитета и демокрацията в Турция. Гражданите на тези държави гледат на Турция - както гледат и на Европейския съюз - като на пример за следване. Те виждат, че Турция защитава норми и ценности, за които те самите се борят в момента, и които се свързват с Европа.
Нека да е ясно: макар и пример за другите, Турция все още има много да прави. Много от очакващите я предизвикателства са очертани в доклада. Това е възможност за Турция да се приближи още по-близо до пълното изпълнение на политическите критерии на Европейския съюз. Правителството има много важната отговорност да застане зад тази привилегирована позиция и да даде пример за благото на своите граждани, а и на региона като цяло.
Ria Oomen-Ruijten: Г-жо председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, госпожи и господа, настоящото обсъждане и доклада относно Турция идват три месеца преди парламентарните избори в Турция. Ето защо в дадения случай положих всички усилия, за да направя така, че тонът на доклада да е много обективен и конструктивен. Двайсет и двете компромисни изменения за гласуване в Комисията по външни работи са доказателство за това. На основата на развитията през изминалата година ние, като Европейски парламент, искаме да определим приоритетите си, приоритетите за новия турски парламент и за следващото правителство. Струва ми се, че приоритетите са шест.
Преди всичко, правителството и опозицията са натоварени с тежката отговорност да потърсят компромис и консенсус за по-нататъшни реформи. Опозицията, а също и правителството, дадоха да се разбере, че желаят цялостна реформа на конституцията и аз очаквам това да стане.
Второ, системата на взаимен контрол е основата на всяка една демократична система. Необходимо е да бъдат предприети допълнителни мерки за укрепването на независимостта и безпристрастността на съдебната система, на контролиращата роля на парламента и по-специално на свободата на пресата и свободата на изразяване на мнение. Особено съм обезпокоена по отношение на свободата на пресата, но ще се върна към това по-късно.
Трето, правата на малцинствата. Поздравявам Турция за предприетите от нея символични стъпки и за открито търсения от правителството диалог. Диалогът обаче сам по себе си не е достатъчен. Населението в югоизточната част на страната, алевитите и християнските малцинства очакват нещо конкретно. Съдебното решение срещу манастира "Мор Габриел" по-специално доказва, че все още предстои много работа и ми се струва, че ще бъде вредно за турското правителство, ако това дело отново трябва да се решава в Съда на Европейските общности. Ето защо трябва да се направи нещо за осигуряването на едно демократично отваряне в това отношение.
Четвърто, правата на жените. През изминалата година беше направено много, но законодателството само по себе си не е достатъчно. Посетих убежища за жени. Разговарях с турски женски организации. Несъмнено се полагат усилия и от турското правителство, и от парламента, както на национално, така и на местно равнище, но нещата сякаш блокират, когато се стигне до полицията и съдилищата. Това трябва да се промени. Законите са нещо чудесно, но прилагането им също е важно. Днес, на стогодишния юбилей на Международния ден на жената, искам за пореден път да призова за по-добро представяне на жените в турския парламент. В това отношение нещата трябва да се променят на предстоящите избори.
Пето, Допълнителният протокол към Споразумението от Анкара по мое мнение е от първостепенно значение. Тук отговорността се носи от Турция. Това най-вече е причината за застоя по преговорните глави: нека повторя това.
Шесто, външната политика. Ние, европейците, сме за една активна роля на Турция в региона. Като се има предвид това, бих искала да изтъкна, че Турция ще е в състояние да играе ролята на мост в това отношение дотогава, докато една от колоните на този мост остане здраво закрепена на европейската страна на Босфора. Г-жа Аштън и по този въпрос ще трябва да търси едно много активно координиране на действията с Турция, по-активно, отколкото е било досега. Между другото това не са само мои приоритети. Всичко, за което говорих досега, се обсъжда и в турското общество. Сега зависи от политиците дали тези разисквания ще доведат до консенсус и компромис.
И накратко, само още две области на безпокойство. Разтревожени сме от съобщението на ПКК, че желае да прекрати примирието. Членът на комисията вече говори за това. Относно свободата на пресата: миналия петък получих отворено писмо. Нека кажа отново, че всеки, който ограничава свободата на изразяване на мнение в дадена страна, атакува културата й. Свободните и толерантни разисквания са от решаващо значение за всяка една страна.
Richard Howitt: Г-жо председател, продължаващото укрепване на демокрацията и зачитането на правата на човека в Турция, които следва да доведат до пълноправно членство в Европейския съюз, става още по-важно в момент, когато намиращите се в непосредствена близост до границите на Европа арабски и близкоизточни страни се намират в криза. Ние следва да приветстваме новия импулс в процеса на реформи в Турция и като отчитаме противоречията, намерили израз в референдума през миналия септември, да призовем за превръщането му в платформа за една основна конституционна реформа с бъдещата подкрепа на всички партии.
Горещо подкрепям работата в това отношение на члена на Комисията, г-н Фюле, и безкомпромисните му думи днес следобед за свободата на изразяване на мнение, особено като се има предвид, че миналия месец аз и мои колеги, представляващи Европа, не бяхме допуснати да изпълним ролята си наблюдатели на съдебните процеси в Диарбакър срещу 151 кюрдски политически активисти. Но също така искам членът на Комисията да постигне напредък по въпроса с визите, особено с тези, издавани на предприемачи, както и по изпълнението на поетите от Турция обещания за проектозакона за профсъюзите.
Нашата група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент счита, че разговорите за присъединяването са изложени на опасност не от железопътна катастрофа, от смърт от задушаване. Нито една нова глава не е отворена вече осем месеца - най-дългият такъв период от започването на разговорите. Ще гласуваме утре в подкрепа на отварянето на главите за основните права и съдебната система и за общата външна политика и политиката на сигурност, защото искаме да проявим не слабост, а сила по тези въпроси. Не правим това, защото искаме да променим натиска върху всички страни за постигане на спогодба относно остров Кипър.
Така както процесът на реформи в Турция се нуждае от импулс, такъв импулс е необходим и в разговорите за членство на Турция в Европейския съюз.
Alexander Graf Lambsdorff: Г-жо председател, г-н Фюле току-що заяви пределно ясно, че Турция и Европейският съюз се нуждаят един от друг. Ние сме важни съседи, ние сме съюзници в НАТО и много хора от турски произход живеят в държавите-членки на Европейския съюз. Ние трябва взаимно да се уважаваме. Силно подкрепям улесняването на издаването на визи на предприемачи и студенти, точно както беше отбелязано. Подкрепям и по-тясното интегриране на Турция в структурите на общата сигурност и отбранителната политика. Бих искал да видя как Кипър слага край на блокадата си в тази област. Когато погледнем към Северна Африка, става ясно, че Турция представлява модел за много страни от региона. Всичко това е много хубаво.
След това стигаме до процеса на присъединяване и виждаме, че работата по много от главите е блокирана. Отварянето на нови главни е крайно трудно. Останали са само три глави, а главата за конкуренцията е почти на етап отваряне. Какво ще се случи след отварянето и на последните глави? Нима Турция и Европейския съюз вече няма да имат какво да си кажат? Несъмнено случаят не може да е такъв! Следователно трябва да обмислим много внимателно как да продължим работата по процеса на присъединяване и дали можем да запазим настоящата процедура, която предвижда Парламентът да представя чрез резолюция позицията си по доклада на Комисията относно напредъка.
Докладът ни за напредъка на Турция през 2010 г. е много критичен, но и конструктивен. Той се занимава с основните права, които са очевидни, особено за либералите: свободата на пресата, свободата на словото, свободата на изразяване на мнение, свободата на събрания, студентските демонстрации, правата на профсъюзите и свободата на вероизповедание. Ние от години призоваваме за подобряване на положението в областта на свободата на вероизповедание, но постигнатият напредък е прекалено малък. Арестуването на Ahmet Şık и Nedim Şener и намесата в работата на политическите фондации в Турция ни дават огромно основание за безпокойство. Тази област се обхваща от първия критерий от Копенхаген. Това е централен въпрос, тъй като става въпрос за политически критерий. В случай че Турция не може да се придвижи напред с работата по своята демократична конституция, считам, че ще продължим да имаме сериозни проблеми в някои области, отделно от застоя в Съвета.
От гледна точка на дипломацията ние се нуждаем от Турция и Турция също се нуждае от нас. От гледна точка на демокрацията - все още има много да се прави в Турция.
Hélène Flautre: Г-жо председател, бих искала да използвам тази възможност, за да благодаря на г-жа Oomen-Ruijten за работата й по изготвянето на тази толкова точна и подробна документация, както и на доклада по възможно най-добросъвестен начин с цел изпращането на ясни политически послания, особено в навечерието на изборите за законодателен орган в Турция, и затова аз подкрепям този документ.
Настоящият доклад - за разлика от вас, г-жо министър, но това е разбираемо - обръща особено внимание на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите. За съжаление, това очевидно е много необходимо и ни се напомня от текущите събития, свързани с арестите на журналистите Nedim Şener и Ahmet Şik в контекста на разследванията по случаите "Ergenekon" и "Sledgehammer". Аз внесох изменение по тази тема и ви призовавам да подкрепите настоящия документ, за да може Парламентът да проявява възможно най-голяма бдителност по един толкова решаващ въпрос, какъвто е този за свободата на пресата, който също така е свързан и с въпроса за независимостта на съдебната система и изготвянето на новата конституция на Турция.
Бих искала обаче да Ви задам следният въпрос от политическо естество: когато наблюдаваме забавянето на процеса на присъединяване и застоя по решаващите глави, и ако искаме да постигнем напредък по въпросите на основните свободи, независимостта на съдебната система и новата конституция, дали в този случай нашето решение и това на Съвета за налагане на наказание чрез затваряне на глави, и невъзможността за отваряне и затваряне на глави, не са днес напълно контрапродуктивни фактори?
Няма никакъв смисъл Европейският съюз сам да се лишава от един от основните лостове за действие в Турция, с други думи, преговорите - по-специално по глави 22, 23 и 24 - и бих искала да призова Съвета да разгледа отново това положение, тъй като очевидно днес изглежда така, сякаш процесът на присъединяване е станал заложник на тези санкции, които в крайна сметка може да имат ефект само ако процесът на присъединяване продължава да е на преден план. Понастоящем - както всеки може да види - това не е така. Следователно ние се оказваме в една крайно тревожна политическа ситуация в момент, когато всички страни от южното Средиземноморие гледат на Турция като на източник на вдъхновение за собствения им демократичен преход.
Не призовавам за вземането на решение относно присъединяването на Турция. Аз призовавам за това, решенията, които вземаме на всички равнища, да съответстват напълно на надеждността, степента на доверие, сериозността и лоялността, свързвани с водения от нас процес на преговори. Днес това очевидно е под въпрос.
Geoffrey Van Orden: Г-жо председател, признавам, че са налице различия относно присъединяването на Турция както между политическите групи в Парламента, така и вътре в самите групи, включително и в моята. Аз лично винаги силно съм подкрепял аспирациите на Турция към Европа. Разбира се, има и будещи тревога моменти, но бих казал, че с оглед на вълненията, на които в момента сме свидетели в Северна Африка и Близкия изток, и на фона на продължаващата заплаха от ислямски тероризъм никога не е било по-важно за нас да изпратим един положителен сигнал до Турция, че е добре дошла в клуба на европейските демокрации.
Искам да призова нашите приятели - кипърските гърци и гърците - да се откажат от едностранния си подход към кипърския проблем, да бъдат по-безпристрастни и да постигнат заедно с турците едно цялостно решение, преди да е станало твърде късно. Ние критикуваме Турция във връзка с Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране - отново чухме това днес следобед от действащия председател на Съвета - но не се споменава нищо за неизпълнението на решението на Съвета от 26 април 2004 г.
Турция е ключов партньор на Атлантическия съюз, една демокрация с решаваща роля на посредник между Запада и Изтока, и страна, която се променя бързо и с темп на растежа, нареждащ я сред световните лидери. Нека се задействаме! Нека не губим Турция на този етап!
Takis Hadjigeorgiou: Г-жо председател, ще се въздържа от коментар на доводите на г-н Van Orden, първо, защото не искам да изразходвам времето си, и второ, защото той - при това не за първи път - размени местата на виновника и жертвата в Кипър. Ние подкрепяме присъединяването на Турция, ако това е желанието на нейния народ и при условие че тя изпълни всички критерии за присъединяване.
За да се случи това, Турция трябва да намери едно истинско политическо решение на кюрдския въпрос и да освободи стотиците кюрдски кметове и градски съветници, държани в затворите, и трябва също така да зачита принципа на правовата държава, да признае арменския геноцид и да реши проблемите си с Гърция, особено тези в района на Егейско море.
Що се отнася до Кипър, Турция трябва да престане да се крие зад случилото се през 2004 г. Вече е 2011 г. Тя трябва незабавно да предаде град Фамагуста на жителите му - говорим за европейски град с европейска история и на възраст няколко хиляди години, град, оставен на опустошителното въздействие на времето вече близо четири десетилетия - и трябва да започне незабавно изтегляне на окупационните си военни части от Кипър.
В заключение, бих искал да ви припомня за протестите на кипърските турци, които призоваваха - г-н Van Orden - Турция да им даде право на глас по отношение на собствените им работи. Вместо това лидерът на кипърската турска общност, г-н Ероглу, поиска протестиращите да бъдат дадени под съд. Турция трябва да уважи желанията на кипърските турци, като позволи провеждането на преброяване на населението в окупираната територия, като сложи край на колонизацията и като се съгласи имената на градовете и селата да бъдат изписвани на картата по начина, използван от хилядолетия.
Nikolaos Salavrakos: Г-жо председател, моите поздравления за г-жа Oomen-Ruijten за представения от нея текст, който ни дава една балансирана и точна картина на положението в Турция. Особено високо ценя позицията на г-н Фюле. Посланието на доклада на г-жа Oomen-Ruijten е, че Турция трябва да изпълни изцяло задълженията си към Европейския съюз, ако желае да се присъедини към Съюза. Ако не желае да се присъедини към Европейския съюз, тя следва да обяви това, тъй като когато става въпрос за голяма страна като Турция, аз съм против шикалкавенето и използването само на езика на дипломацията. Въпреки отправеното й ясно послание от Европа обаче, действията на Турция са противоречиви. Изглежда сякаш има проблем между политическото ръководство и военните. В същото време Турция демонстрира добри намерения към съседите си в един момент, а в следващия "кръстосва” надлъж и нашир из Егейско море - турските самолети и кораби ежедневно преминават през гръцка територия, нарушавайки сухопътните и въздушните граници на страната.
Ние уважаваме Турция и турския народ, но ни се струва, че е крайно време Турция да прояви известно уважение по отношение на своите съседи и европейската идея, изложена в Договора от Рим.
Barry Madlener: (NL) Г-жо председател, в момента обсъждаме Турция, но премиерът Ердоган би предпочел един турско-арабски съюз. Турция е голям приятел на диктатора Ахмадинеджад. Турция вече не желае да бъде светска държава. Турция продължава окупацията на Северен Кипър и Турция вече не е приятел на Израел. Вместо това тя предпочита мюсюлманското братство на Хамас. Турция все повече се насочва към ислямския свят.
Госпожи и господа, кога ще спрем да се преструваме? Европа не желае Турция и Европа не желае исляма. Г-н Саркози вече каза това. Г-жа Меркел вече заяви, че мнозинството от европейските граждани също не искат Турция да е член на Европейския съюз. Турция се самоунижава от години в замяна на пари от Европейския съюз и обещанието за членство в Съюза. В същото време една назадничава ислямска култура няма място в Европа. Г-н Ердоган, вие истински мъж ли сте или раболепен страхливец? Колко дълго ще продължавате да унижавате турския народ? Постъпете достойно и прекратете това.
Ioannis Kasoulides: (EN) Г-жо председател, тези, които подкрепят присъединяването на Турция към Европейския съюз, или някои от тях в Парламента, се чувстват задължени да подкрепят измененията, насочени срещу Кипър. Турция има все по-малко отворени глави и е налице опасност процесът на присъединяване да попадне в задънена улица. Четиринайсет глави са замразени, тъй като Турция упорито отказва да приложи Допълнителния протокол от Споразумението за асоцииране от Анкара.
Успешното завършване на текущите преговори за решаване на проблема с окупацията на Кипър автоматично ще отвори тези четиринайсет глави. Бан Ки Мун настоятелно призова всички заинтересовани страни на международната сцена да фокусират усилията си за намиране на такова решение. Гласуването в подкрепа на изменения като това за директната търговия в един разделен Кипър от 26 април, което би било ненужно в един обединен остров, насърчава неотстъпчивостта, провала на усилията за намиране на решение и удължава замразяването на преговорните глави. Заяждането, свързано с Кипър, не води Турция никъде.
Raimon Obiols: (ES) Г-жо председател, мисля, че утре ще стане ясно, че групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент е търсила възможно най-широк консенсус в Парламента, тъй като ние желаем да има един преди всичко единен подход във всички институции на Съюза.
От години този процес на преговори е от полза за провеждането на политически и икономически реформи в Турция: той имаше своите противоречия, неуспехи и крачки напред, но като цяло беше полезен. Може би сега е моментът на истината, за който ни напомнят промените, настъпващи в региона на Средиземноморието.
В неотдавнашното си явяване пред комисията по външни работи членът на Комисията, г-н Фюле, призова към един нов реализъм, който избягва използването само на краткосрочна визия. Този нов реализъм е точно това, от което се нуждаем в процеса на преговори с Турция: най-голяма предпазливост, но също така цялата ангажираност и сериозност, необходими, за да не се допусне загубването на импулса и доверието или прекалено увъртане. И ясно да се каже, че споразуменията трябва да бъдат спазвани. Както и че това изисква сериозен подход от всички участващи страни.
Да се надяваме, че в следващият доклад ще прочетем, че е била направена още една крачка напред в процеса на преговори.
Graham Watson: (EN) Г-жо председател, народите от ислямските страни днес правят нещо, което много прилича на свалянето от турския народ на еднопартийната диктатура през 1950 г. На Египет, подобно на Турция, може би му предстои да открие, че отхвърлянето на държавата в държавата, т.е. висшите военни и високопоставената бюрокрация, е много по-трудно и затова случаят "Еrgenekon" и други подобни разследвания са толкова важни.
Либералите в този Парламент пожелават на г-н Ердоган и правителството му най-големи успехи в създаването на истинска демокрация и включването й в европейския клуб на демократичните нации. Митническият съюз е голям успех и членството на Турция в Европейския съюз би могло да е не по-малко успешно.
Ние съжаляваме, че процесът на преговори е в застой и макар Турция да носи част от вината, липсата на доверие от страна на някои държави-членки - както беше разкрито от Уикилийкс - е неприятен момент за нашия Съюз. Г-н Саркози вече не изразява мнението на Европа за Турция, както не прави това и по отношение на своя Съюз за Средиземноморието. Посещението му в Анкара беше провокация и е жалко, че християндемократите в Германия не приемат съвета на Max Fischer и не се поглеждат в огледалото, тъй като турската Партия на справедливостта и развитието е огледален образ на германския Християндемократически съюз през 1950 г. - не християндемократи, а ислямски демократи - и несъмнено затова членът на Комисията твърди, че разбира и споделя разочарованията на Турция.
Този доклад е честен - прекалено честен за някои. Турция трябва да постигне още много, но ние ще загубим много, ако не приветстваме и не работим с ислямските демокрации като Турция и Индонезия.
Paweł Robert Kowal: (PL) Г-жо председател, бих искал да поздравя докладчика за интересния и балансиран доклад, макар да имам съмнения по определени въпроси. Съмнявам се например дали трябва да се поставя акцент върху засилването на участието на Турция в Южен Кавказ.
Това е регион, който изисква особено внимателна и балансирана политика. Следва да се отбележи обаче, че промяната в отношението към усилията на Турция е това, което има най-голямо значение. Всичко, произтичащо от изпълнението на Споразумението за асоцииране, което е добър предвестник на разширяването на сътрудничеството на Турция с Европейския съюз, следва да се разглежда с надеждата, че представлява възможност за бъдещето и за това, че вратата към Европа е отворена и за Турция.
Следва да заявим това много ясно в Парламента днес, особено като се има предвид, че очакваме консултациите и сътрудничеството във връзка със събитията в Северна Африка може да се окажат ключов аспект на доброто сътрудничество с Турция. Основната цел, която трябва да постигнем сега следователно, е да разкрием стойността на Турция като партньор на ЕС в областта на енергетиката, а също и като бъдещ политически партньор на Съюза.
Charalampos Angourakis: (EL) Г-жо председател, рецесията се задълбочи и това даде нов тласък на борбата между центровете на империализма за контрол на пазарите и енергийните източници, а също и на каналите, използвани за пренасянето им.
Доказателство за това са развитието на събитията в Либия и неотдавнашното откриване на петрол в Средиземно море, както и търканията, породени вече от това. В същото време НАТО и Европейския съюз засилват намесата си в този регион. Турция, от друга страна, се опитва да подобри стратегическата си позиция в региона, където конфликтите са широкоразпространени, а съпротивата нараства. Тази цел беше обслужена от неотдавнашната конституционна реформа, която беше приветствана толкова възторжено от Европейския съюз и Съединените щати. Същевременно обаче Турция продължава да окупира северната част на Кипър, продължава да нарушава териториалното пространство на Гърция в региона на Егейско море и продължава открито да не зачита основните права на човека и демократичните свободи. Работниците в Турция знаят, че нищо положително не може да се спечели от Европейския съюз, тъй като основните права на трудещите се и на народа се отнемат в Европейския съюз, и тъй като ЕС продължава - както и в миналото - да подкрепя редица реакционни режими в региона.
Lorenzo Fontana: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, ако въпросът, свързан с Турция, беше чисто икономически, може би щях да се съглася, че вероятно няма да възникне проблем. Налице са обаче сериозни проблеми, тъй като не става дума за чисто икономически въпрос.
По-конкретно бихме искали да изтъкнем въпроса за религиозната търпимост, която за съжаление не съществува в Турция не само защото можем да посочим убийствата на свещеници, сред които и италианци като монсиньор Luigi Padovese и Andrea Santoro, но и защото турските представители на едно неотдавнашно заседание на Съвета на Европа за съжаление гласуваха против предложение, осъждащо нападенията срещу християни по целия свят.
Намираме това за удивително и се питаме как можем да приемем държава, в която свободата на вероизповеданието не се счита за основна ценност. Питаме се също така как изобщо е възможно депутатът от партията на г-н Ердоган, г-н Babacan, да каже, че Европейският съюз представлява "християнски клуб"? Какво е очаквал той? Освен това не се ли замисля, че може би проблемът не е в "европейския християнски клуб", а в липсата на религиозни права в Турция?
Andreas Mölzer: (DE) Г-жо председател, г-н Фюле, има една турска поговорка, в която се казва, че хората се познават по делата им, а думите пукната пара не струват. Поддръжниците на Турция обаче позволиха да бъдат заблудени от добре звучащи, но празни думи. Докладът за напредъка, осъществен през 2010 г., всъщност е доклад за пропуските. От него става ясно, че Турция е много неща, но със сигурност не е готова да се присъедини към Европа. Основните права често съществуват само на хартия и са налице сериозни ограничения на свободата на словото. Това се потвърждава и от неотдавнашните арести на двама журналисти. Не са настъпили промени в дискриминацията срещу религиозните малцинства, например кюрдите и християните. Министър-председателят Ердоган лицемерно обвинява европейските държави в ислямофобия, макар че мюсюлманите имат свободата да изповядват своята религия тук за разлика от християните в Турция. Спорът за земя, свързан с манастира "Мор Габриел", е още един пример за това. Въпреки че твърди обратното, правителството на г-н Ердоган продължава процеса на ислямизация. Знаем, че става точно това.
Неотдавнашно проучване разкрива как Турция реално гледа на ЕС. Те са готови да се присъединят към ЕС, но в същото време се отнасят към европейците с голяма доза недоверие. Трябва да прекратим преговорите за присъединяване колкото може по-скоро.
Elmar Brok: (DE) Г-жо председател, г-жо Гьори, г-н Фюле, едва ли бихте могли да направите по-голяма грешка в историческите си сравнения, г-н Watson. Не следва да сравнявате Партията за справедливост и развитие (ПСР) с партията, която върна Германия към демократичното управление и принципа на правовата държава след края на периода на нацизма. Това наистина е тревожно, особено като се има предвид, че въпросната германска партия си сътрудничеше и беше в коалиция с либералите през 1950 г.
Аз подкрепям установяването на здрави връзки между Турция и Европейския съюз. Турция е стратегически важна за нас, но не и на всяка цена. Първо, не можем да отменим условията за присъединяване, сред които са свободата на словото, независимостта на съдебната система, правата на малцинствата и свободата на вероизповедание. Това става ясно от докладите на Комисията и от доклада на г-жа Oomen-Ruijten. Второ, не трябва да излагаме на риск интеграционния капацитет на Европейския съюз. Необходимо е да намерим други методи. Трето, отговорност на Турция е да направи така, че този процес да не среща пречки и най-сетне, да изпълнява обещанията, поети например в контекста на Протокола от Анкара.
Турция е в състояние да даде ясно да се разбере, че интеграцията в Европейския съюз е възможна. Същевременно, когато г-н Ердоган заявява по време на своя реч в Германия, че турците с германско гражданство трябва да са лоялни преди всичко на Турция, то е налице сериозен проблем по отношение на интеграцията. Това е израз на определен мироглед, а също и начин за налагането му.
Ето защо моето мнение е, че Турция все още не е готова. Същевременно вече сме поканили Турция да работи конструктивно с нас в рамките на договореностите "Берлин плюс", а също и в други области, с цел изграждане на по-тесни връзки. Примерът с манастира "Мор Габриел" е част от този въпрос.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Graham Watson: (DE) Г-жо председател, около два или три милиона германци и британци живеят в Южна Испания, г-н Brok. Какво биха казали тези хора, ако испанското правителство поиска децата им да учат испански, преди да научат немски или английски? Те, разбира се, ще са против. Не може просто да казвате, че в Германия хората трябва първо да научат немски. Разбира се, те трябва да научат и двата езика, но на Германия все още и предстои дълъг път за постигане на една истинска интеграционна политика.
Elmar Brok: (DE) Г-жо председател, г-н Watson, хората, които живеят в Германия и възнамеряват да се завърнат в родината си, ще научат първо своя роден език, разбира се. Хората обаче, които искат да получат германско гражданско и да останат постоянно в Германия, трябва първо да научат немски, за да имат възможност да се справят добре в училище, да получат образование и следователно да направят успешна кариера и да се интегрират в обществото. В този случай въпросът за езика става приоритетен. Трябва да правим разлика между хората, които отиват на почивка през зимата в чужбина, и тези, които искат да останат постоянно в друга страна. Тази разлика е свързана с интеграцията. Не може да сравнявате хора, които отиват на почивка в Майорка, с тези, които искат да станат граждани на една държава и да живеят там постоянно.
Maria Eleni Koppa: (EL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, процесът на присъединяване на Турция към Европейския съюз продължава да бъде от стратегическо значение както за Европа, така и за самата Турция. Този процес представлява мярка за надеждността на Европа и за желанието на Турция да проведе необходимите демократични реформи. Същевременно декларираното от правителството намерение за демократични промени се опровергава от фактите. През последните дни с тревога следим поредицата от арести на журналисти. На 20 февруари журналистът Nedim Şener, известен с критиките си към подхода на полицията по отношение на убийството на арменския журналист Hrant Dink, беше арестуван заедно с още шест свои колеги. Всички те бяха хвърлени в затвора по обвинения в принадлежност към терористична организация, с което броят на намиращите се в затвора журналисти надхвърли 100. В крайна сметка изглежда, че истинското нарушение в тези случаи е критичното отношение към правителството на г-н Ердоган, а не някакви криминални дейности.
Съюзът подкрепи усилията на правителството да унищожи държавата в сянка. Това обаче не може да се използва като алиби за ограничаване на личните свободи, особено на свободата на изразяване на мнение. Призовавам члена на Комисията, г-н Фюле, да ни уведоми как Комисията планира да реагира на тези събития.
Andrew Duff: (EN) Г-жо председател, много съжалявам, че процесът на присъединяване на Турция е в застой. Турция не успява да постигне напредъка, който очакваме, кипърският проблем остава нерешен, Франция и Германия са категорично против членството на Турция и очевидно в Парламента е налице огромно предубеждение спрямо Турция.
Изправени сме пред гигантска криза по отношение на стратегията. Европа губи Турция и Турция губи Европа. Това, което трябва да направим, е да посветим 2011 г. на едно истинско ново партньорство, основаващо се на радикална преоценка на това, в какво се състоят истинските интереси на двете страни.
Evžen Tošenovský: (CS) Г-жо председател, докладът относно напредъка, осъществен от Турция през 2010 г. несъмнено е един от най-сложните, които сме обсъждали. Въпреки цялата сложност обаче не следва да си позволяваме да ни влияят основаващи се на историята предразсъдъци. Неотдавнашните събития в Турция безспорно представляват фактори, които не са приемливи в перспективата на европейските демократични принципи. Ние трябва още повече да засилим преговорите с Турция. Тя е от основно геополитическо значение за Европа по отношение на сложния регион на Близкия изток. С тази позиция не трябва, разбира се, да се злоупотребява. Ако обаче имаме един отворен и принципен диалог с Турция, това може да доведе до по-добро разбиране на правилата на демокрацията. Икономическото развитие на Турция през последните години е наистина забележително и промишлеността й се превръща във важен партньор на европейски фирми в много области. Следователно е важно тези икономически отношения да бъдат съпътствани от политически отношения с Европейския съюз с ясна перспектива за бъдещето. Ако Турция наистина желае да се присъедини към ЕС, тя няма право да предприема действия като тези, на които станахме свидетели неотдавна. Аз категорично подкрепям - по много причини - продължаващия процес на сближаване на Турция с ЕС.
Philip Claeys: (NL) Г-жо председател, трябва да прекратим използването на понятието "доклад за напредъка", когато става дума за преговорите с Турция. Това е грешка, тъй като Турция не е постигнала никакъв съществен напредък по отношение на изпълнението на условията за присъединяване към ЕС.
В задънена улица сме по отношение на кипърския въпрос, тъй като турците продължават да отказват да изпълнят задълженията си и тъй като продължават незаконната си военна окупация на северната част на острова. Никакъв напредък не постигнат и в областта на демократични права. Преследват се хора за изразяване на мнение, блокират се уебсайтове и по всякакъв възможен начин се създават проблеми на християните и други немюсюлмански общности. Когато членове на Парламента задават за пореден път въпроси във връзка с това, Комисията отговаря, че следи отблизо и със загриженост положението в Турция. Същевременно не предприема никакви конкретни действия, а преговорите продължават да се влачат безкрайно.
За никого не е тайна, че в частни разговори много хора, които защитават присъединяването на Турция в Комисията, в своите държави-членки и в Парламента, признават, че цялата тази идея е катастрофа. Следователно нека престанем да се самозаблуждаваме, нека престанем да заблуждаваме общественото мнение в Европа и турците и нека най-сетне сложим край на преговорите с Турция.
Elisabeth Jeggle: (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, съгласна съм с честната и следователно критична оценка на преговорите за присъединяване, направена в настоящия доклад относно напредъка на Турция. От началото на преговорите бяха дадени много обещания, но постигнатият конкретен напредък е незначителен. Предвид ясно изразеното ислямско естество на държавата всички християнски и немюсюлмански общности трябва да имат равни права, което означава свобода да изповядват собствената си религия, без да стават обект на дискриминация. Поне за мен това е от първостепенно значение. Турция трябва да започне установяването на пълно разделяне на държавата от религията и да се отнася с търпимост към религиите различни от исляма. Случаят с манастира "Мор Габриел" е пример за този проблем.
Бих искала да напомня на държавите-членки на Европейския съюз за задължението им по време на всички разговори да призоват настоятелно Турция да зачита универсалните права на човека и по-конкретно свободата на вероизповедание.
Wolfgang Kreissl-Dörfler: (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, вярно е, че преговаряме с Турция за присъединяването й към ЕС, а не по някаква друга тема, и аз подкрепям това присъединяване. Приветствам реформите, инициирани от турското правителство през изминалата година. Същевременно Турция също най-сетне трябва да изпълни задълженията си и да приложи Протокола от Анкара, за да може да се постигне напредък в преговорите. Тя не трябва постоянно да държи ЕС или Кипър отговорни за задънената улица, както Вие, г-н Ердоган, толкова обичате да правите.
Турция трябва най-сетне да сложи край на практиката да се арестуват журналисти, които критикуват управлението. Ahmet Şık, Nedim Şener и други техни колеги имат нужда от защита от произвола на правосъдната система. Това са само част от условията за отваряне на глава 23. Г-н Ердоган, трябва да направите ясно изявление по този въпрос, а не да говорите против интеграцията на нашите сънародници и да разпространявате великотурски светоглед, както направихте в Дюселдорф. Това е нещото, което очакваме от Вас. Разбира се, ЕС също трябва да допринесе за успеха на преговорите и да покаже, че е готов да приема нови членове. И двете страни трябва да си напишат домашното. Едно нещо обаче е ясно. Топката сега е във Ваши ръце и е Ваш ред да предприемете действия.
Metin Kazak: (EN) Г-жо председател, давам си сметка, че настоящият доклад е много противоречив и че постигането на компромис в рамките на Парламента може на моменти да е крайно трудно, но въпреки това следва да се стараем разискванията ни да са балансирани и основаващи се на факти.
На първо място, нека си припомним, че Споразумението за асоцииране от Анкара предвиждаше четирите свободи на движение и митническия съюз между Турция и ЕС. Освен това от няколко решения на Съда на Европейските общности, а така също и от съществуващите визови режими с други страни кандидатки става ясно, че въпросът за либерализацията на визовия режим за турски граждани, особено за предприемачи и студенти, следва да получи ясно одобрение в този доклад.
На второ място, ние следва да призовем към нов тласък на усилията за излизане от застоя по кипърския въпрос. Прилагането на решението на Съвета от 26 април 2004 г. ще насърчи в огромна степен Турция да изпълни Споразумението за асоцииране между ЕС и Турция. Това ще доведе не само до икономически и политически ползи за двете страни, но и ще позволи на всички жители на острова да търгуват свободно, а освен това ще премахне настоящите двойни стандарти в ЕС. Време е да покажем, че Европейският парламент може да промени нещата към по-добро.
Peter van Dalen: (NL) Г-жо председател, присъединяването на Турция към Европа би било една от най-големите исторически грешки за всички времена. Това би означавало страна с население от 80 милиона души да предявява претенции към европейския бюджет, вземането на решения и външната политика. До какво би довело това може да се види от отношенията на Турция с организации като "Хамас" и "Хизбула" или с Иран.
Присъединяването на Турция би оказало пагубно влияние и върху интеграцията. Вече сме свидетели на това. Министър-председателят Ердоган неотдавна призова турските имигранти в Германия първо и преди всичко да научат турски. На мен обаче ми се струва разумно, ако живееш в Германия, да научиш първо немски.
Дневният ред на г-н Ердоган е този на една ислямска партия и в това отношение също равновесието би се променило, в случай че Турция се присъедини към ЕС. Ще ни се наложи да си имаме работа с милиони хора, които за съжаление не са запознати с юдео-християнските основи на Европа и които ще поискат да ги променят. Ето защо нека направим така, че докладът за напредъка, осъществен през 2010 г., да е последният. Нека спрем тези безсмислени преговори. Едно привилегировано партньорство - това би съчетало най-доброто и от двата свята.
Emine Bozkurt: (NL) Г-жо председател, напредъкът и взаимното доверие ще се появят, стига и Турция, и Европейския съюз да изпълнят поетите от тях ангажименти. Отварянето на нови преговорни глави ще даде в резултат точно тази нова динамика по отношение на правата на човека и правосъдието, която искаме да видим.
Свободата на пресата е основна тема за безпокойство. Защитата на тази свобода, която преживя тежки моменти, представлява ценен актив. В демокрацията пресата има важна роля за осъществяване на контрола върху властимащите. Очевидно Турция е натоварена с огромна тежест, свързана с прилагането на законодателството на ЕС, но Европа също има отговорности, като например изпълнение на ангажиментите по Споразумението за асоцииране, отнасящи се до свободното движение на хора и по заключенията на Съвета от април 2004 г. относно Кипър.
И накрая, на стогодишния юбилей на Международния ден на жената ще кажа нещо за правата на жените в Турция. Налице са много подобрения в правните норми, но аз призовавам турското правителство да направи всичко възможно, за да гарантира подходящото им прилагане и - с оглед на предстоящите избори - да отговори на призивите на парламента за квоти, за да се увеличи броят на жените на представителни позиции.
Konrad Szymański: (PL) Г-жо председател, мисля, че е очевидно, че Турция ще предложи огромни потенциални ползи с оглед на собствената ни политика към региона, по отношение както на Кавказ, така и на Близкия изток. Новата и необичайно активна турска политика насочена към този регион очевидно поставя въпроса дали това ще бъде турска политика под европейски флаг или дали тя всъщност ще бъде европейска политика подпомагана от Турция. И в двата случая става дума за ценна перспектива.
Оставам с впечатлението, че това сътрудничество трябва да бъде поставено на една много по-прагматична основа колкото може по-скоро, както и че прекалено дългите обсъждания на членството носят - напълно ненужно - разочарование и на двете страни. Налице са различни причини защо тези преговори продължават толкова дълго, а причините за завършването им не са особено добри в настоящия момент. Днес аз бих искал да изкажа благодарност за доклада, внесен от г-жа Oomen-Ruijten, който, както е обичайно за докладчика, представлява един добре балансиран документ. По-конкретно аз съм благодарен, че въпросите, свързани със свободата на вероизповедание на християните в Турция, са разгледани толкова добре. Тези въпроси продължават да са проблемни и се отнасят до възможностите за придобиване на правосубектност от християнските общности, с връщането на недвижимо имущество и с възможностите за обучение на свещеници. Не трябва да забравяме това.
Jarosław Leszek Wałęsa: (PL) Г-жо председател, искам в началото да благодаря на г-жа Oomen-Ruijten, която отново е изготвила един всеобхватен доклад за напредъка на Турция. Всяка година Европейската комисия приема "пакет за разширяването", а ние изготвяме доклад, с който въз основа на този пакет даваме оценка на напредъка по присъединяването към Европейския съюз, постигнат от всяка една от страните кандидатки през последните 12 месеца. Според оценката на Комисията Турция в достатъчна степен отговаря на политическите критерии. Неотдавнашните конституционни реформи предоставиха възможности за подобрения в много области, сред които съдебната система и основните права. Пакетът от промени в конституцията, одобрен на референдума, проведен миналата година, представлява стъпка в правилната посока, но подготвянето и приемането на тези реформи не бяха предшествани от процес на консултации с участието на политическите партии и гражданското общество. Трябва силно да приветстваме факта, че конституционната реформа осигурява основата за създаване на институцията "омбудсман" и на национална институция по правата на човека.
Сега е от ключово значение да гарантираме, че тези нови предложения ще бъдат реализирани по един прозрачен начин и на основата на демократични процедури в съответствие с европейските норми. За съжаление, отношенията на Турция със съседите й неизменно хвърлят сянка върху процеса на преговори. Считам, че Турция ще бъде посрещната по-топло на европейската и международната сцена, ако прояви добра воля и създаде благоприятен климат за продължаващите преговори за Кипър и ако подкрепи тези преговори и допринесе видимо за цялостното решаване на проблема. Благодаря ви.
Kyriakos Mavronikolas: (EL) Г-жо председател, бих искал да се изкажа по-конкретно по кипърския въпрос, така както е представен в предложението за резолюция на г-жа Oomen-Ruijten. Една година по-късно колонизацията продължава, присъствието на окупационните военни части в Кипър продължава и не само това, ами вече от около месец виждаме кипърските турци да протестират срещу присъствието на турските военни части на острова и против икономическата ситуация в окупираната територия, причина за която е присъствието на окупационната армия.
Как отговори министър-председателят на Турция? Като каза, че турската армия е в Кипър не за доброто на кипърските турци, а заради турските стратегически интереси.
Нравствените стойности и принципи на Европейския съюз няма да му позволят да жертва Кипър на олтара на турския напредък към присъединяване и аз трябва да кажа, както един колега социалист напомни на Парламента - и това кара косата ми да се изправи - че не Кипър е нахлул в Турция, а Турция е нахлула в Кипър. Нека не забравяме това.
(Ръкопляскания)
James Elles: (EN) Г-жо председател, бих искал да се присъединя към онези, които поздравиха докладчика за представения всеобхватен и балансиран доклад, но се присъединявам към тези, които вече споменаха, че това е не толкова доклад за напредъка, колкото за положението в Турция.
За да стане ясно, че това е списък с основни проблеми, по които е постигнат минимален напредък, докладчикът много старателно е посочил в параграф 40, че е нужно турската армия да се изтегли от Кипър; в параграф 47, както направиха и други оратори, тя изразява съжаление, че Турция не е приложила Допълнителния протокол; а по-нататък, и за това никой друг досега не спомена, тя говори за блокирането на стратегическото сътрудничество между НАТО и ЕС отвъд споразуменията по "Берлин плюс".
Считам, че е много важно Съюзът да не отстъпи по никой от тези въпроси и да не отваря още глави от преговорите, докато не видим, че Турция участва в тези обсъждания с желание. Или може би в края на краищата, когато погледнете целия този процес, се питате дали е налице политическа воля и у двете страни да доведат до край това или дали просто не става дума за една идея на XX век, която през XXI век няма никакъв смисъл.
Georgios Koumoutsakos: (EL) Г-жо председател, г-жо министър, г-н член на Комисията, Турция е голяма страна със стратегическо значение, но готова ли е за Европа? Не, все още не. Готова ли е Европа за Турция? Не, все още не. Отказала ли се е Турция от стремежите си за присъединяване? Не, все още не. Три въпроса и три отговора, г-н член на Комисията, които реалистично разкриват критичната повратна точка, до която е достигнала Турция по пътя на присъединяването си. Тези въпроси и отговори също така обобщават сложните взаимоотношения между Турция и Европа. Поради исторически, политически и културни причини тези взаимоотношения винаги са се колебаели между доверието и подозрението, между привличането и отблъскването. Тази реалност намира израз в дългия и болезнен път на Турция към присъединяването.
Въпреки забележителния напредък, постигнат от Турция, тя все още ни дава поводи за безпокойство във връзка с въпросите на правата на човека. Тя все още се пазари за изпълнението на всеки малък ангажимент към Европейския съюз. Турция отказва да нормализира отношенията си с една държава-членка, Република Кипър; не се отказва от заплахата за война срещу друга държава-членка, а именно Гърция, и отказва да признае и прилага Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.
Неотдавна арогантността на турското политическо ръководство разгневи дори кипърските турци. От своя страна Европа продължава да изпраща двусмислени послания относно присъединяването, които не носят никаква полза. Следователно ние се нуждаем от една по-ясна позиция. Само пълното спазване на поетите ангажименти може и - така е честно - трябва да ръководи Турция по пътя на присъединяването й. За да сме честни обаче, трябва също така да бъдем и взискателни спрямо Турция.
В заключение искам да поздравя г-жа Oomen-Ruijten за изготвения от нея доклад, който аз ще подкрепя, и призовавам и колегите си да постъпят така.
Michael Cashman: (EN) Г-жо председател, горд съм да застана пред вас и да приветствам напредъка, постигнат от Турция по пътя на присъединяването й към ЕС. Отдавна съм поддръжник на присъединяването на Турция. Това е в интерес на ЕС, и разбира се, в интерес и на Турция. Можем да заемем една тесногръда и популистка позиция или можем да демонстрираме лидерство и визия. Това лидерство и тази визия се очаква да доведат Турция в ЕС, където й е мястото.
Налице са някои положителни развития, но също така е вярно, че трябва да се направи още повече. Имам няколко конструктивни предложения. Трябва да се направи повече за борбата срещу дискриминацията и за насърчаването на равнопоставеността независимо от пола, социалния пол, расата или етническия произход, религията или убежденията, възрастта или сексуалната ориентация. Това следва да се гарантира от законодателството. Следователно аз призовавам турските органи на управление да включат въпроса за сексуалната идентичност в проектозакона за борба срещу дискриминацията и неравнопоставеността.
Времето тече. Мога да говоря по този въпрос дълго време. Струва си да се напомни, че Турция е модерна, светска държава и че в Турция жените получиха право да гласуват дълго преди това да стане в някои части на ЕС - нещо, което трябва да си спомним, когато погледнем назад към стоте години феминизъм.
Miroslav Mikolášik: (SK) Г-жо председател, превръщането на Турция в истинска плуралистична демокрация, основаваща се на защитата на правата на човека и основните свободи изглежда продължава да бъде предизвикателство.
Турция не е постигнала никакъв значителен напредък в сравнение с миналата година в провеждането на реформи и изпълняването на критериите от Копенхаген, чието пълно изпълнение е от първостепенно значение за членството в ЕС. Неизпълнението е налице, преди всичко в съдебната система, където правото на справедлив и бърз процес все още не е гарантирано, в областта на правата на малцинствата и правата на жените, а също и по въпросите на свободата на вероизповедание, на изразяване на мнение, на свободната преса, както и в борбата срещу корупцията. Особено очевидна е липсата на свобода на вероизповеданието.
Турция трябва да подобри координацията на външната си политика с външната политика на ЕС и по този начин да покаже, че споделя общи ценности и интереси със Съюза. Това би могло да намери конкретен израз например в подкрепа от страна на Турция за усилията на ЕС да не се допусне Иран да се сдобие с ядрено оръжие, както и в подписването на статута на Международния наказателен съд, което Турция явно продължава да отлага. Очаквам също така Турция да прояви по-голяма активност за решаване на кипърския въпрос - както казваме на словашки - като изтегли военните си части от окупираната територия на острова.
Franz Obermayr: (DE) Г-жо председател, благодаря ви много за предоставената възможност да задам въпрос. За съжаление, вече е малко късно за него. Както виждате, г-н Cashman вече напусна залата. Имам няколко важни въпроса, които бих искал да задам на г-н Cashman. Бих искал да направите така, че когато някой член на Парламента се възползва от възможността да зададе въпрос чрез вдигане на синя карта, да получава думата веднага. В противен случай колегата, към когото е отправен въпросът, може междувременно да напусне залата, както току-що стана. В същото време аз може би ще имам възможността да се изкажа по процедурата с привличане на внимание и бих искал предварително да Ви благодаря за това.
Eleni Theocharous: (EL) Г-жо председател, г-жо министър, г-н член на Комисията, както г-жа Oomen-Ruijten много правилно посочва в доклада си, Турция не може да се присъедини към Европейския съюз преди решаването на кипърския въпрос, преди вдигането на окупацията, преди армията да напусне Кипър - самата Турция е тази, която затяга примката около процеса на присъединяване. Ето защо, г-н член на Комисията, всеки, който иска да помогне на Турция, следва най-сетне да се вслуша в онова, което казват кипърските турци, които в момента протестират не за пряка търговия, както чухме днес във връзка с решението на Съвета от 26 април 2004 г., а за освобождаване на Кипър от окупацията и за собственото си освобождение и спасение. Не мисля, г-н член на Комисията, че Турция може да се присъедини чрез един процес, който е погубен за Кипър, и всеки, който желае да помогне на Турция, трябва да престане да прави това за сметка на Кипър. Това е основен елемент, с който всички ние трябва да се съобразим, защото ако кипърският въпрос не бъде решен по един справедлив начин, това ще е катастрофално за самия Европейски съюз.
Mario Mauro: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, трябва призная, че отличната и забележителна работа на г-жа Oomen-Ruijten идва в момент, когато провеждаме разискване, което все още е съпътствано от голяма доза лицемерие, когато темата е Турция.
Ние не успяваме да преодолеем това лицемерие, но може би ще се справим с него по-добре, ако вземем под внимание няколко фактора от общия контекст. Първият е, че трябва да признаем факта, че напълно се провалихме, или може би дори никога не се опитахме, да инициираме една реална стратегия по отношение на страните от южното Средиземноморие. Въпросът за Турция е тясно свързан с това.
Когато посетихме Тунис преди няколко дни, представители на единствената ислямистка партия "Ал-Нахда" казаха съвсем искрено, че са се вдъхновявали от Партията на справедливостта и развитието на турския премиер Реджеб Ердоган, така че в известен смисъл хората са гледали на Турция като на излаз към Европа, но те не знаят дали другата страна, Европа, е склонна да вземе под внимание всичко това.
Трябва да се запитаме какво си струва да се направи по отношение на Турция: струва ли си да сме напълно искрени и да се придвижим бързо към форми на привилегировано партньорство, които включват целия регион на Средиземноморието, или дали си струва да продължим да играем за спечелване на време и да отлагаме безкрайно решението си, така че самите турци, известни с голямата си гордост, в крайна сметка да ни кажат "не" веднъж завинаги, с което положението в Средиземноморието да се усложни още повече?
Считам, че ние сме тези, които трябва да вземем решението, а не да чакаме другите да направят това. Имаме конкретни отговорности и трябва да ги поемем изцяло.Трябва да имаме смелостта да кажем "да" или "не" и ще видим, че от настоящото положение има позитивен изход.
Андрей Ковачев: Поздравления на г-жа Oomen-Ruijten за нейната добра работа. Гледаме на Турция като на важен евроатлантически партньор. Ето защо съм сигурен, че въпреки противоречията си, всички сме съгласни, че имаме нужда от една реформирана, демократична, светска и европейска Турция.
Мен лично много ме притеснява рискът от ислямска ориентация на турската вътрешна и външна политика. Свидетели сме, че част от политическата класа в Турция явно не желае да спазва принципа на стриктно разделяне на религия от политика, завещан от Ататюрк.
Европа трябва да помага на Турция за преодоляване на вътрешното разделение на турското общество, включително подобряване на ситуацията на малцинствата, както и подобряване на отношенията с нейните съседи. Разбира се, не можем само да сочим Турция с пръст. Нейните съседи също трябва да извървят своя път в тази посока.
Очаквам партньорско отношение по всички общи въпроси от общ интерес, особено сътрудничеството в НАТО и по отношение на енергийната инфраструктура. И накрая, надявам се и очаквам Турция да подпише колкото може по-скоро очакваното реадмисионно споразумение с Европейския съюз, без забавяне или поставяне на допълнителни условия.
Monika Flašíková Beňová: (SK) Г-жо председател, евентуалното влизане на Турция в ЕС ще доведе до икономически, политически и културни последствия, с каквито ЕС не се е срещал при нито едно от разширяванията си досега. Въпреки различията в сравнение с европейската култура, традиция и ценности обаче, Турция не е фундаменталистка страна и всеки има право свободно да изповядва религията си.
Не може да се отрече опитът на Турция да изпълни критериите за присъединяване към ЕС, макар че, разбира се, е желателно да бъдат предприети по-активни мерки за уреждане на споровете между кипърските турци и кипърските гърци. Решаването на кипърския въпрос може освен това да донесе по-голяма стабилност, просперитет и сигурност в Източното Средиземноморие и може да подпомогне ускоряването в известна степен на процеса на присъединяване на Турция към ЕС.
Искам обаче да кажа едно нещо в заключение. Ние сме тук, госпожи и господа, точно както и колегите ни в Комисията и Съвета, за да бъдем честни, и ако потвърдим, че Турция постепенно изпълнява критериите, тогава не трябва да говорим предварително за привилегировано партньорство. Ще бъде по-добре да кажем директно на Турция, че въпреки изпълнението на всички критерии, тя няма да постигне пълно членство в ЕС. Според мен това би било честно от наша страна.
Jelko Kacin: (SL) Г-жо председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, драматичните и дълбоки политически промени, на които станахме свидетели, ни напомнят, че от една страна в арабския свят тече процес на демократизация, но от друга, ние по-ясно осъзнаваме уязвимостта на енергийните доставки и енергийната ни зависимост.
Турция е нашият най-ценен, очевиден и убедителен пример за функционираща демокрация в арабския свят и, разбира се, пример за бурно развиваща се икономика. Същевременно Европейският съюз и Турция все още са заложници на нерешения кипърски въпрос. Блокирано е отварянето на няколко важни преговори глави. Днес трябва да подчертаем колко неотложно е главата за енергетиката да бъде отворена колкото може по-скоро и трябва да изпратим едно силно послание на нашите кипърски приятели в Никозия, че отварянето на тази глава ще донесе ползи на нас, на Кипър и на Турция. Блокирането на тази глава е пагубно за Кипър, за Турция и за целия Европейски съюз, за стабилността в региона, а така също и за стабилността на световните пазари.
Освен това ако отворим тази глава през настоящата година, ще покажем чрез действията си, че ние в Европейския съюз сме готови, способни и ефективни в разпознаване на предизвикателствата и опасностите на миналото и бъдещето. В случай че не успеем да отворим тази глава, ще продължим да бъдем просто едни безсилни и неефективни странични наблюдатели.
Charles Tannock: (EN) Г-жо председател, придвижването на Турция към присъединяване към ЕС продължава да е колебливо. Една от причините за това, разбира се, е неизпълнението на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране от Анкара и непризнаването и продължаващата окупация на Кипър.
Отказът на турското правителство да отвори пристанищата и летищата си за търговия с Република Кипър е неприемлив, но искам също така да отбележа факта, че би могло да има и по-конструктивен подход към съседна Армения, включително чрез отваряне на общата граница и признаването на целенасоченото масово убийство на арменци през 1915 г. Освен това едва прикритата политическа подкрепа на Турция за Иран може да застраши усилията на ЕС да попречи на ислямисткия теократичен режим в Техеран да създаде атомна бомба, а това е крайно непростимо.
Загрижен съм и за нарастващата враждебност на Турция спрямо нашия съюзник Израел, на която бяхме свидетели при случая с флотилията за Газа и официално публикуваните от Турция разкрития. Турция продължава да държи затворен гръцкия православен манастир в Халки без никаква видима причина и да отказва на общността на арамейските християни възможността за придобиване на правосубектност. Според мен не може да има никакво съмнение, че сега Турция трябва да удвои усилията си, ако желае да постигне по-нататъшен напредък по пътя към ЕС и ценностите му.
Kyriacos Triantaphyllides: (EL) Г-жо председател, от всички проблемни въпроси, с които Турция трябва да се справи по пътя си към присъединяването - така както са изложени в доклада на г-жа Oomen-Ruijten, на която благодаря - като например кюрдския въпрос, арменския въпрос, свободата на пресата и необходимостта да се зачитат правата на жените, най-осезаем е проблемът, свързан с Кипър.
Една страна кандидатка не може да окупира част от територията на Европейския съюз. Ако тя желае да продължи по пътя на присъединяването, трябва да изтегли военните си части от Кипър и да прекрати окупацията на териториите на кипърските гърци и турци.
Jaroslav Paška: (SK) Г-жо председател, искам в началото да приветствам усилията на турската администрация да приближи своите политически структури до една европейска система на ценности. От друга страна, не е възможно да пренебрегнем продължаващите проблеми в областта на зачитането на правата на човека, особено правата на малцинствата и жените, а така също и потискането на свободата на вероизповедание.
Най-сериозният проблем обаче изглежда е фактът, че Турция продължава да окупира близо 50% от територията на една държава-членка - Кипър. Следователно ЕС е непряко въвлечен в един военен конфликт с Турция. Този конфликт вече остави без дом много жители на Кипър и засега няма надежда за намиране на решение на това незаконно положение.
Ето защо мисля, че диалогът между Брюксел и Истанбул изисква повече отвореност, така че нашите турски приятели да могат да разберат, че пътят към ЕС неизбежно минава през критерии, които не могат да бъдат заобиколени. Ако на тях им се струва, че не са подготвени да изпълнят високите критерии на ЕС, би било добре да си признаят честно това и да излязат с разумна алтернатива за съвместното ни съществуване.
Andrew Henry William Brons: (EN) Г-жо председател, докладът в известна степен омаловажава проблемите. Цитирам "необходими са значителни усилия по основните права". Писателят Орхан Памук успя да се спаси от съдебно преследване за еретическите си възгледи относно турската история единствено благодарение на международната си слава. Това законодателство продължава да е в сила. Би ли могъл ЕС да толерира потъпкването на различните научни виждания в една държава-членка?
По-нататък в доклада се казва, че няма напредък към нормализиране на отношенията с Кипър. По-просто казано, това означава, че Турция продължава да окупира, благодарение на силата на оръжието, северната част на тази страна, като изземва собствеността на кипърските гърци и осквернява и плячкосва храмовете и гробищата им. Докато Турция не изтегли армията си безусловно, не върне заграбеното имущество и не предостави съответните обезщетения, не следва да имаме каквито и да било отношения с нея, да не говорим за преговори за членство в ЕС.
Щефан Фюле: Г-жо председател, това наистина беше едно добро и полезно разискване, отразяващо множество мнения и възгледи.
Но както мнозина от ораторите подчертаха, ако Турция наистина изпълни всички свои задължения, свързани с присъединяването, а ние останем все така ангажирани и сериозни, ще успеем да избегнем по-голямата част от разочарованието, за което споменаха някои от вас, и да продължим напред.
Съгласен съм също така с онези, които много ясно заявиха, че работата по прилагане на Допълнителния протокол от Споразумението за асоцииране от Анкара и постигането на напредък по разговорите за намиране на цялостно решение относно Кипър биха дали тласък на преговорите за присъединяване.
Съгласен съм и с тези, които дадоха да се разбере, че правилата на играта не следва да се променят по средата на мача. Но нека бъда пределно ясен. За мен това не е игра, за мен това е един сериозен процес. Силно вярвам, че в края на този процес повечето граждани на Турция и Европейския съюз ясно ще видят ползите от една нова и модерна Турция, която е член на Европейския съюз.
Втората ми бележка е, че тазгодишният доклад е наистина много балансиран. Това, което оценявам особено високо, и което докладчикът до голяма степен е успял да вземе под внимание - както стана и по време на днешното разискване - е необходимостта да се види цялата картина, а не само на Парламента да бъде представен списък с инциденти и проблеми.
Третата ми бележка е, че съм съгласен и с тези, които дават ясно да се разбере, че ключът към много от преговорните глави е в ръцете на турските ни партньори.
Аз съм един от онези, които биха искали да видят отворени глави, като например глава 15, посветена на енергетиката, и особено глава 23 за съдебната система и основните права. Това е много важно, особено глава 23. Мисля, че е в интерес както на Турция, така и на Европейския съюз да работим за постигането на успехи по тези важни въпроси.
Беше отбелязано, че 14 глави са замразени поради Допълнителния протокол от Анкара. Нека направя личен коментар. Струва ми се, че е налице разлика между тези глави, които са замразени едностранно, и тези, които са замразени на базата на препоръка от Комисията - поради липсата на ангажимент от страна на Турция към митническия съюз - последвана от консенсус между държавите-членки. Глави 23 и 15 са сред тези, които са замразени едностранно.
И накрая, нека обърна внимание на един въпрос, по който мислим много тези дни, а именно положението със свободата на медиите в Турция. Миналия четвъртък направих ясно изявление, за да е сигурно, че турските ни колеги са получили посланието ни, че турското законодателство не гарантира в достатъчна степен свободата на изразяване в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и Европейския съд по правата на човека, както и за да е напълно ясно, че Турция спешно се нуждае от изменение на правната си рамка, за да се подобри положението със свободата на пресата на практика и в значителна степен.
Миналия петък повдигнах този въпрос почти по същия начин пред турския външен министър Давутоглу. Но нека направя и следния коментар. Мисля, че също така е важно да не страним от критични бележки, когато виждаме проблеми. Важно е освен това да помогнем на Турция да измени законодателството си така, че да отговаря на гореспоменатата Конвенция.
Обмислям по какъв начин да включим както Съвета, така и ОИСР в този процес и ще информирам Парламента за резултатите от провежданите консултации и начина, по който ще препоръчам да продължим напред.
Енико Гьори: действащ председател на Съвета. - (HU) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, благодаря ви много за това отлично разискване. Многобройни аргументи, както "за", така и "против", бяха представени във връзка както с подготвеността на Турция, така и с целия процес на присъединяване. Това също говори за сложността на ситуацията и колко трудна е била задачата на г-жа Oomen-Ruijten. Считам, че тя свърши отлична работа, като изготви доклад, който показва много добре колко трудно е да се оцени ситуацията и подготвеността на Турция.
Налице са обаче и въпроси, по които има съгласие, и според мен това също намери отражение нашето разискване. Считам, че е налице не само съгласие между партиите тук, но и от страна на Комисията и Съвета. Първият от тези въпроси е свързан с това, че ние се нуждаем от една европейска Турция и е в наш интерес да подпомогнем този процес. В случая говорим за един стратегически партньор. Не мога да подчертая достатъчно силно колко важно е да имаме за свой приятел страна, чиято територия почти изцяло е извън Европа. Няма съмнение също така, че това е процес, основаващ се на изпълнението на определени условия, както и че Турция трябва да изпълни всички задължения, които е поела. За да направи възможно постигането на напредък в преговорите, Турция трябва да изпълни критериите и очакванията, които сме формулирали. Наред с това няма съмнение, че Турция трябва да се стреми към добросъседски отношения. Това е въпрос, който се подразбира при всички преговори за присъединяване.
Виждаме, че има дебат по отношение на това, колко голям напредък е постигнат и колко условия Турция е изпълнила. Считам, че не можем да поставим под въпрос постиженията на конституционната реформа и наличието на напредък, макар и частичен, например по отношение на малцинствата. Никой не оспори факта, че предстои да се измине дълъг път. Достатъчно е във връзка с това да споменем дори само въпроса за свободата на пресата, положението на жените и работата на правосъдната система. Ако обмисляме как да вдъхнем нов живот на преговорите за присъединяване, следва да разгледаме обхвата на нашите действия. Както спомена членът на Комисията, г-н Фюле, всъщност 13 глави стоят отворени, успели сме да затворим само една, а 16 глави са замразени и по тях не можем да постигнем напредък в момента. De facto можем да работим по три глави, а именно тези за политиката в областта на конкуренцията, за обществените поръчки и за социалната политика и заетостта. Най-добра е подготовката по главата за конкуренцията, като много беше направено по време на белгийското председателство, за да сме в състояние да отворим тази глава, а Комисията работи усилено и с нашата максимална подкрепа, за да отвори поне тази глава по време на мандата на унгарското председателство. Турция трябва да отговори на многобройни условия за тази цел. Убедена съм, че ще има напредък в това отношение и наистина не искам отново да ставам свидетел как в продължение на месеци не можем да отворим нова глава.
Мнозина повдигнаха въпроса или дадоха да се разбере, че биха приветствали постигането на напредък по отношение на визите. Нека съм искрена с вас. Унгарското председателство би насърчило Комисията да започне диалог, но всички знаем, че на заседанието на Съвета положението не беше напълно ясно в това отношение, а и редица държави-членки изразиха колебанията си. Считам, а това е становището и на унгарското председателство, че ще бъде в наш интерес да започнем диалог. Няколко пъти се спомена и за свободата на вероизповедание и преследванията на християни. Съветът получи достатъчно критики за бездействието си по този въпрос. Въпреки че това попада в компетентностите на г-жа Аштън, в качеството й на председател на Съвета по външни работи, нека ви кажа, че този въпрос беше включен в дневния ред на Съвета по външни работи през януари. По това време нямаше споразумение, но на заседанието на Съвета през февруари беше приета резолюция, с която се осъждаше преследването на всички религиозни малцинства, и по-конкретно на християните, така че всъщност Съветът не остана безучастен по този въпрос.
Накрая, позволете ми да задам един въпрос на всички нас, тъй като говорим за това какво е направила Турция, дали е направила достатъчно и дали работи както трябва за присъединяването. Нека обаче също така се замислим за всичко, което зависи от нас. И ако искаме да сме честни ще видим, че Европа не преживява период на приобщаване. Ние гледаме какво става в Северна Африка, но ако погледнете какво се случва в рамките на Европейския съюз или дори в съседните ни държави, ще видите, че Турция е една от петте страни кандидатки, но има още четири други. До каква степен можем да подкрепим тези процеси? Доколко сме подготвени да завършим преговорите за присъединяване с Хърватия? Доколко сме готови да приемем Румъния и България в Шенгенското пространство? Доколко сме готови да подпомогнем изстрадалата ромска общност в Европа? Приобщаването е на дневен ред независимо в какъв контекст го разглеждаме.
Европа в момента е обърната към себе си. Нека кажа това с голяма доза откритост. Налице е умора от присъединяването. Ние трябва да се справяме с общественото мнение в страните ни, с това доколко сме отворени към тези проблемни въпроси. Считам, че може би следва да мислим в по-дългосрочен план. Ако разгледаме дългосрочните интереси на Европейския съюз, с други думи, запазването на привлекателността му както за гражданите на Съюза, така и за непосредствените ни съседи, независимо дали това е Турция или всички северноафрикански страни, аз считам, че трябва да се върнем към една Европа на по-голямо приобщаване, естествено при положение, че това в никакъв случай не е безусловно и че не трябва да спестяваме работата, която се очаква да бъде свършена от всички страни кандидатки. Според мен ако Турция загуби интерес към Европа, това ще бъде един много тъжен момент.
Ria Oomen-Ruijten: (EN) Г-жо председател, преди всичко, бих искала отново да кажа, че аз - всички ние - изготвихме доклада много внимателно. Процедурният въпрос, който искам да задам, е следният: искам да се обърна с молба към колегите си да не изготвят нови изменения, тъй като ако искаме да имаме неполяризирано обсъждане по тази тема, ако искаме истински ангажимент от страна на цялата пленарна зала...
(Председателят отнема думата на оратора)
Председател: Внесено е едно предложение за резолюция съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.
Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в сряда, 9 март 2011 г.
Писмени изявления (член 149)
Cristian Silviu Buşoi: Приветствам стъпките, предприети до този момент от Турция, но искам да подчертая, че все още предстои да бъде постигнат значителен напредък. Необходимо е да бъдат предприети конкретни мерки в области като свободата на пресата, положението на жените в турското общество, диалога между политическите партии и най-вече признаването на Кипър, която е държава-членка на ЕС. Кипърският конфликт хвърля огромна сянка върху преговорите за присъединяване на Турция към ЕС. Ето защо Турция трябва да демонстрира съответната готовност за решаване на този спор.
Същевременно считам, че преговорите за присъединяване на Турция трябва да напредват, за да се насърчават реформите в тази страна, особено като се има предвид, че Турция е модел за арабските страни. Турция ще допринесе за стабилизирането на размирните райони отвъд източната и южната й граница.
Заслужава освен това да се спомене колко важна е Турция за Европейския съюз в качеството си на ключов играч на енергийния сектор. Интеграцията на Турция в ЕС може да бъде изгодна и за двете страни в краткосрочна и средносрочна, но най-вече в дългосрочна перспектива.
Ioan Enciu: Искам да приветствам значителния напредък, осъществен от Турция по отношение на присъединяването й към Европейския съюз. Считам, че тази държава показа, че е решена докрай да изпълни всички критерии за получаване на пълноправно членство в ЕС, а нашата роля е да я подкрепим. Мнозина от моите колеги повдигнаха днес въпроса за основните права. Аз обаче бих искал да попитам защо в този доклад не се призовава Съвета да инициира преговори по главата, посветена на правосъдието и основните права. Тази глава е блокирана от Съвета, въпреки че е най-важната с оглед на това, Турция да отговори на всички демократични норми на ЕС. Уважаеми колеги, утре ние трябва да подкрепим изменението, което предвижда отварянето на тази глава. В противен случай Европейския парламент ще изпрати негативни сигнали до Турция, а това ще накърни доверието в нас и репутацията ни.
Jaromír Kohlíček: Две години ни делят от една важна годишнина. През настоящата година се навършват 48 години, откакто Турция кандидатства за присъединяване към ЕС. Не подлежи на съмнение, че оттогава досега са се случили много неща. Икономическото развитие на страната, наред с отварянето на пазара на ЕС, определено изиграха ролята си. В същото време страната продължава да има проблеми във връзка с множество фактори, които са свързани със създаването на модерната турска държава. В Договор от 1924 г. ясно се казва, че гражданите, изповядващи ислямската вяра, са турци, а гражданите, изповядващи друга религия, се считат за източноправославни гърци. Този Договор не признава съществуването на други етнически групи. Онова, което е било прогресивно през 1924 г., а именно, признаването на факта, че някой може да изповядва религия, различна от исляма, днес има твърде различни конотации. Съвсем не е лесна работа да заявиш в Турция, че имаш етническа принадлежност, различна от турската, независимо дали става дума за кюрдска, черкезка, или някаква друга от етническите групи, които очевидно живеят в Турция от много години, но чието признаване, включително чрез насърчаване на етническите права, все още предстои да стане. Ключовият въпрос в проблематичната ситуация, свързана с преговорите в момента, е провалът на усилията за решаване на кипърския въпрос, бездействието по отношение на резолюцията на ООН за Фамагуста и неизпълнението на "задачите", произтичащи от докладите за предходните години. Намаляването на ролята на армията е нещо положително, но само ако светските сили останат на власт. Ако случаят не е такъв, стабилността на целия регион може да бъде заплашена.
Cristian Dan Preda: Приветствам усилията на моята колега, г-жа Ria Oomen-Ruijten, за изготвяне на настоящия доклад, но си запазвам правото да не се съглася изцяло със съдържанието му. Първо, мисля, че преговорите за присъединяване следва да започнат по главите, чиято техническа подготовка е приключила. За това има една проста причина. Това ще ни даде възможност да влезем в диалог, който ще принуди Турция да одобри достиженията на правото на общността. Макар да признаваме напредъка постигнат от Турция по изпълнението на техническите критерии за отваряне на преговорите за конкуренцията, ние трябва да уведомим органите на управление в Анкара, че в тази област са необходими допълнителни усилия. Мисля също така, че стартирането на преговорите по главата за правосъдието и основните права може да предостави идеалния контекст за насърчаване на Турция към постигането на напредък по пътя на реформите в тази област, което - според мен - е нашата обща цел. Струва ми се също така, че ние трябва да призовем Съвета да засили диалога с Турция по отношение на външната политика, тъй като особено в контекста на неотдавнашните събития в Северна Африка тази държава може да играе ролята на съюзник, който да насърчава демократизацията и развитието на региона.
Czesław Adam Siekierski: Всяка година провеждаме разискване по членството на Турция в ЕС. По правило се повдигат едни и същи проблеми - Турция постига известен напредък в усилията си да отговори на изискванията на ЕС, но този напредък никога не е достатъчно задоволителен, за да се получи ясна индикация за приблизителната дата на присъединяването или за положението, в което страната реално ще се присъедини към ЕС. Направените вече промени са благотворни, но това, че ЕС не може да приеме ясна позиция относно присъединяването на Турция, е източник на разочарование за турските органи и гражданите. Не можем, разбира се, да изискваме държавите-членки да заемат еднакви позиции по въпроса, но нашата нерешителност означава, че репутацията на ЕС може да бъде накърнена. Подкрепата за членството в ЕС намалява сред турските граждани. Турция може да започне да търси нови съюзници и да обърне гръб на Запада, което няма да е изгодно за Европа. Турция е наш стратегически партньор в областта на икономиката, регионалното сътрудничество и енергетиката, а също така е значителна военна сила и основен играч в Близкия изток. Проблемните области си остават същите - правата на човека и гражданските свободи, правата на жените и националните малцинства, принципа на правовата държава, реформирането на съдебната система, корупцията, свободата на пресата и свободата на словото - като положение е далеч по европейските стандарти, въпреки направените усилия. Дали процесът на преговори може да бъде ускорен зависи от това колко бързо и колко ефективно Турция може да изпълни наложените й условия и от формата на членство, която ЕС ще предложи на страната.
Joanna Katarzyna Skrzydlewska: Не може да има никакво съмнение за това, че членството на Турция в ЕС е спорен въпрос, като както привържениците, така и опонентите на присъединяването й са многобройни. Но също така не може да има съмнение относно това, че са извършени многобройни демократични реформи като част от процеса на европеизация на Турция, в резултат на което на 3 октомври 2005 г. беше договорена рамката на преговорите за присъединяването на Турция. Започването на преговорите може да се разглежда като успех не само за Турция, но и за Европа, тъй като основният мотив за Турция да проведе реформите са нейните европейски амбиции. Макар да признаваме значителния напредък, постигнат от Турция към днешна дата, не трябва да забравяме, че са налице множество проблеми, които пречат на интеграцията в ЕС. Преди всичко това са необходимостта от промени в конституцията, свободата на пресата, правата на жените, и защитата на националните малцинства. Една модерна демократична държава трябва да се основава на принципа на разделението на властите и баланса между изпълнителната, законодателната и съдебната власт, зачитането на правата на човека и основните свободи, и по-конкретно на свободата на изразяване и една правна рамка, която да гарантира правата на жените и равнопоставеността на половете. Приветствах съобщението на турското правителство и опозицията, че желаят да проведат реформи, които да трансформират Турция в напълно развита плуралистична демокрация, и се надявам, че всички политически партии и цялото общество ще участват в целия процес на конституционна реформа.
Zbigniew Ziobro: Турция играе стратегическа роля като стабилизираща сила в региона на Кавказ и Близкия изток. Тя също така представлява съществен компонент на плана за диверсификация на енергийните доставки за Европа. Политиката на Анкара може да служи за пример на арабските страни от региона. Европейският съюз следователно трябва да продължи да работи активно за изграждане на позитивни отношения с Турция, inter alia, чрез увеличаване на финансирането за съвместните стратегически енергийни проекти като газопровода "Набуко" и чрез една по-голяма подкрепа за развитието на търговските отношения. Брюксел трябва да покаже, че признава напредъка към интеграция с Европейския съюз, постигнат от Анкара през последните години. Независимо от това множество въпроси налагат оказването на натиск от страна на ЕС върху Турция и продължаването на преговорите за присъединяване е изключено преди решаването на тези проблемни въпроси. Нека само спомена помиряването и повторното обединение на Кипър, поемането от страна на Анкара на отговорността за арменския геноцид и по-нататъшното развитие на демократичната система.
| bg |
Прекъсване на сесията
Председател: Сесията на Европейския парламент се прекъсва.
(Заседанието се закрива в 18,30 ч.)
| bg |
7. Споразумение за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Република Габон (вот)
| bg |