Datasets:

Samoed

/

WikipediaRetrievalMultilingual

like 0

{ "text": "Една теория предполага, че опустошението във Флоренция, причинено от Черната смърт, ударила Европа между 1348 и 1350 г., е довело до промяна в мирогледа на хората. Италия е особено тежко засегната от чумата и се спекулира, че произтичащата от това фамилиарност със смъртта е накарала мислителите да се съсредоточат повече върху живота на Земята, а не върху духовния и отвъдния живот. Твърди се също, че Черната смърт е предизвикала вълна от благочестие, проявяваща се в спонсорирането на религиозни произведения на изкуството. Това обаче не обяснява напълно защо Ренесансът настъпва точно в Италия през XIV век. Черната смърт е пандемия, която засяга цяла Европа, не само Италия. Появата на Ренесанса в Италия най-вероятно е резултат от сложното взаимодействие на множество фактори." }

{ "text": "Учените са забелязали няколко характеристики, уникални за флорентинския културен живот, които може да са обусловили Ренесанса. Мнозина подчертават ролята на Медичите, банкерско семейство и по-късно херцогска династия, които покровителстват и насърчават изкуствата. Лоренцо де Медичи (1449 – 1492) е пример за меценатство; той насърчава своите сънародници да поръчват творби на водещите художници на Флоренция, сред които Леонардо да Винчи, Сандро Ботичели и Микеланджело Буонароти. Произведения на Нери ди Бичи, Ботичели, да Винчи и Филипино Липи са поръчани и от манастира Сан Донато в Скопето, Флоренция." }

{ "text": "Ренесансът със сигурност е бил в ход преди Лоренцо де Медичи да дойде на власт – всъщност преди самото семейство Медичи да постигне хегемония във флорентинското общество. Някои историци постулират, че Флоренция е родното място на Ренесанса в резултат на късмет, т.е. защото „ великите хора “ са родени там случайно: Леонардо да Винчи, Ботичели и Микеланджело са родени в Тоскана. Твърдейки, че подобен шанс изглежда невероятен, други историци твърдят, че тези „велики хора“ са успели да се издигнат до известност само поради преобладаващите културни условия на времето." }

{ "text": "В известен смисъл ренесансовият хуманизъм не е философия, а метод на обучение. За разлика от средновековния схоластичен режим, който се фокусира върху разрешаването на противоречията между авторите, ренесансовите хуманисти изучават древните текстове в оригинал и ги оценяват чрез разсъждения и емпирични доказателства. Хуманистичното образование се основава на програмата на Studia Humanitatis, изучаването на пет хуманитарни науки: поезия, граматика, история, морална философия и реторика. Въпреки че историците понякога се затрудняват да дефинират точно хуманизма, повечето са се спрели на „нещо средно... движение за възстановяване, тълкуване и възприемане на езика, литературата, обучението и ценностите на Древна Гърция и Рим“. Преди всичко хуманистите утвърждават „гениалността на човека ... уникалната и необикновена способност на човешкия ум.“" }

{ "text": "Учените хуманисти са най-изявените интелектуалци в началото на Новото време. Политически философи като Николо Макиавели и Томас Мор съживяват идеите на гръцките и римските мислители и ги прилагат в критики на съвременното им управление, следвайки стъпките на Ибн Халдун. Пико дела Мирандола написва „манифеста“ на Ренесанса, Реч за достойнството на човека, убедителна защита на мисленето. Матео Палмиери (1406 – 1475), друг хуманист, е най-известен със своята работа Della vita civile („За гражданския живот“; отпечатана 1528 г.), която защитава гражданския хуманизъм, и с влиянието си в усъвършенстването на тосканския народен език до нивото на латинския. Палмиери черпи от римски философи и теоретици, особено Цицерон, който, подобно на Палмиери, живее активен обществен живот като гражданин и длъжностно лице, както и като теоретик и философ, а също и от Квинтилиан. Може би най-краткият израз на неговата перспектива за хуманизма е в поетичната му творба от 1465 г. La città di vita, но една по-ранна творба, Della vita civile, е по-широкообхватна. Палмиери разяснява качествата на идеалния гражданин в поредица диалози, проведени в селска къща в провинцията Муджело край Флоренция по време на чумната епидемия от 1430 г. Диалозите включват идеи за това как децата се развиват умствено и физически, как гражданите могат да спазват морала, как гражданите и държавите да гарантират честност в обществения живот и важен дебат за разликата между това, което е прагматично полезно, и това, което е честно." }

{ "text": "Хуманистите вярват, че е важно да се премине към отвъдния живот с перфектен ум и тяло, които могат да бъдат постигнати с образование. Целта на хуманизма е да създаде универсален човек, чиято личност съчетава интелектуално и физическо съвършенство и който е способен да постъпи достойно във всяка ситуация. Тази идеология е наричана uomo universale, древен гръко-римски идеал. Образованието по време на Ренесанса се основава главно на антична литература и история, тъй като се смята, че класиката съдържа морални инструкции и дълбоко разбиране на човешкото поведение." }

{ "text": "Докато през Средновековието центровете на книжовността са предимно в манастирите, то ренесансовите библиотеки са много по-достъпни, те са обществени места. Заможни хора строят библиотеки като храм на книгите и знанието, понякога като показна проява на богатство, съчетано с любов към книгите. В редица случаи те допускат и другите да използват техните колекции. Видни аристократи и църковни служители създават големи библиотеки при своите дворове, наречени „придворни библиотеки“, и строят пищни монументални сгради, с богато украсена дървена дограма, а стените покрити със стенописи. Примери за такива библиотеки са Библиотека Малатестиана и Библиотека Лауренциана. На тези места се обменят идеи и учението и четенето се смятат едновременно за удоволствие и полезни за ума и душата. Тъй като свободомислието е отличителна черта на епохата, много библиотеки съдържат широк кръг трудове – старите класически текстове се намират наред с новите хуманистични трактати. Тези неформални средища на интелектуалци оказват дълбоко влияние върху културата на Ренесанса." }

{ "text": "Ренесансовото изкуство е израз на културното прераждане в края на Средновековието и настъпването на Новото време. Една от отличителните му черти е развитието на силно реалистична линейна перспектива. първото третиране на картината като прозорец към пространството се приписва на Джото (1267 – 1337). По-късно перспективата е формализирана като художествена техника от архитекта Филипо Брунелески (1377 – 1446) и последвалите трудове на Леон Батиста Алберти (1404 – 1472)." }

{ "text": "Експертите смятат, че една трета от населението на света е заразено с Mycobacterium tuberculosis и всяка секунда се заразява по един човек по света. През 2007 г. е изчислено, че по света са активни 13,7 милиона хронични случаи. През 2010 г. е изчислено, че са се заразили нови 8,8 милиона души и е имало 1,5 милиона смъртни случая, най-вече в развиващите се страни. Абсолютният брой на случаите на туберкулоза намалява от 2006 г. насам, а новите случаи са намалели от 2002 г. Туберкулозата не е разпределена равномерно по света. Около 80% от населението в много азиатски и африкански страни дава положителен резултат при туберкулинов тест, но само 5 – 10% от населението в САЩ дава положителен резултат от теста. Повечето хора в третия свят развиват туберкулоза поради отслабен имунитет. Обикновено тези хора развиват туберкулоза, защото са инфектирани с ХИВ и развиват СПИН." }

{ "text": "Главният причинител на туберкулозата при човека е аеробната неподвижна бактерия Mycobacterium tuberculosis. Много от характеристиките на заболяването се дължат на високото съдържание на липиди в този патоген. Клетките на бактерията се делят на всеки 16 – 20 часа, много бавно в сравнение с други бактерии, които се делят за по-малко от час. Микобактериите имат клетъчна мембрана от липиден двоен слой. Ако се извърши оцветяване по Грам, микобактерията или се оцветява леко Грам-положително или не задържа оцветяване, защото стената на клетката и има високо липидно и муколитично киселинно съдържание. Микобактерията на туберкулозата може да устои на слаб дезинфектант и може да оцелее в сухо състояние в продължение на седмици. В природата бактерията може да се развива само в клетките на организъм-приемник, но може да бъде отгледана в лабораторни условия." }

{ "text": "Като използват хистологични оцветявания върху изкашляни проби от храчка, учените могат да идентифицират микобактерията на туберкулозата под обикновен (светлинен) микроскоп. Микобактерията на туберкулозата задържа някои петна дори и след като се обработи с киселинен разтвор, затова се класифицира като киселинноустойчив бацил. Най-широко разпространени са две техники на киселинноустойчиво оцветяване:" }

{ "text": "оцветяване по Цил – Нилсен, при което киселинноустойчивият бацил се оцветява в ярко червено, което изпъква ясно на син фон;" }

{ "text": "Групата на M. tuberculosis включва още четири микобактерии, причиняващи туберкулоза – M. bovis, M. africanum, M. canetti и M. microti. M. africanum не е широко разпространена, но в някои части на Африка е важен причинител на болестта. M. bovis в миналото е основен причинител на туберкулоза, но масовата пастьоризация на млякото до голяма степен я елиминира като заплаха за хората в развитите страни. M. canetti е рядка и изглежда се среща само в Африка, макар че са известни няколко случая при африкански емигранти. M. microti е наблюдавана главно при пациенти с имунна недостатъчност, макар че е възможно разпространението ѝ да е подценявано." }

{ "text": "Другите познати патогенни микобактерии включват M. leprae, M. avium, и M. kansasii. Последните два вида се класифицират като нетуберкулозни микобактерии (НТМ). НТМ не предизвикват туберкулоза или проказа, но те в действителност причиняват белодробни заболявания, които наподобяват туберкулозата." }

{ "text": "Туберкулозата е заболяване, известно от древността. Най-ранните сигурни доказателства за това датират от епохата на плейстоцена. Открити са фрагменти ДНК от причинителя на заболяването в кост на бизон, живял в Северна Америка и боледувал от туберкулоза преди 17 500 – 18 000 години. Все още не е ясно дали човекът се е превърнал в чувствителен за заболяването вид, заразявайки се от одомашнените животни, или е настъпил точно обратният процес. Последните изследвания сочат, че основните причинители за туберкулозата при човека и говедата (Mycobacterium tuberculosis и Mycobacterium bovis) не произлизат пряко един от друг, а имат общ предшественик." }

{ "text": "При археологически разкопки в източното Средиземноморие учени откриват общ гроб на майка и дете, погребани преди около 9000 години. При изследване на костите им се установява, че те са боледували от туберкулоза. Характерни за туберкулозата изменения са открити в гръбначен стълб на египетска мумия на възраст 4500 – 5000 години. Сигурни доказателства за наличие на туберкулоза при хората в Южна Америка датират отпреди 2000 години при мумии, открити в Андите. От общо 12 при 7 от тях има ясни доказателства, че са боледували от това заболяване." }

{ "text": "Дълго преди да бъде открит причинителят на туберкулозата се е предполагало, че тя е заразна болест. Във вавилонския кодекс на Хамурапи било разрешено правото на развод с болна жена, проявяваща признаци на белодробна туберкулоза. В Индия, Португалия и Венеция били издадени закони, които задължавали болните от туберкулоза да съобщават за своето състояние." }

{ "text": "Третото ниво, староплиоценското, представлява силно огънато планинско стъпало. Намира се на надморска височина между 1800 и 1600 m." }

{ "text": "Младоплиоценското ниво също е представено от нагънато планинско стъпало. Заема територии с надморска височина до около 1300 m." }

{ "text": "Най-младото ниво има характер на подвижно стъпало, разположено между 1000 и 800 m надморска височина." }

{ "text": "Езерата на Рила са най-забележителното завещание от ледниковия период, като над 200 от тях са разпръснати из планината, а Леденото езеро в северната част на връх Мусала е сред най-високите ледникови езера на Балканския полуостров (второ след Горното Полежанско езеро в Пирин)." }

{ "text": "Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини – Самоковската (на север), Костенецко-Долнобанската (на североизток), Дупнишката (на северозапад), Благоевградската (на югозапад) и Разложката (на юг). Рила се свързва с околните планини чрез 5 седловини – на север Боровецката (1305 m) с ридовете Шипочан и Шумнатица на Ихтиманска Средна гора, на югоизток Юндола (1375 m) и Аврамовата седловина (1295 m) с Родопите, на юг Предела (1140 m) с Пирин и на северозапад Клисурската седловина (1025 m) с Верила. Граничи с долините на следните реки: на север и североизток – Марица, на югоизток – Яденица, Дрещенец и Места, на юг – Градевска и на запад – Струма. В тези си граници Рила заема площ от 2629 km2." }

{ "text": "Източна Рила – това е най-обширната част от рилския масив (37% от общата площ). На запад границата ѝ с другите части на планината минава по долината на река Бели Искър, седловината Горни Куки и долините на реките Станкова и Белишка. Останалите ѝ граници са външни, границите на самата планина. В Източна Рила се намира най-високият връх на Балканите – Мусала, както и 12-те най-високи върха на планината: Иречек, Дено, Манчо и др. В тази част са Мусаленските, Маричините и Ропалишките езера, както и язовир Белмекен. В подножието на планината се намира курортът Боровец." }

{ "text": "Централна (Средна) Рила – това е най-малката част, 1/10 от площта на Рила, и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там: Рибни, Джендемски, Манастирски. Простира се между долините на реките Бели Искър, Черни Искър, Леви Искър, Рилска и Илийна. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров – Смрадливото езеро. Тук се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Малък и Голям Скакавец, Рилец. Между реките Леви и Бели Искър страховито се издига уединеното било на Скакавците – Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети дух. Някога пътеката за товарни животни от Самоков за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище – вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила – Йозола." }

{ "text": "Северозападна Рила – заема близо 25% от територията на Рила и е разположена между долините на реките Рилска (от юг), Леви Искър (от югоизток – изток), Самоковската котловина (от североизток) и Дупнишката котловина (от северозапад – запад). Свързва се с Верила чрез Клисурската седловина, а с Централна Рила – чрез седловината Кобилино бранище. Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, който е висок 2731 m. В тази част се намират и Седемте рилски езера. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера в алпийската си част, а по-ниската му северна част е известна като Лакатишка Рила." }

{ "text": "Югозападна Рила – простира се между долините на реките Рилска, Илийна и Белишка, седловината Предела, Симитлийското и Благоевградското котловинно поле. Площта на тази част е 30% от площта на планината. Най-високият връх е Ангелов връх (2643 m). Тук се намира биосферният резерват Парангалица. С изключение на най-северната малка част, Югозападна Рила няма алпийския облик на останалите рилски дялове. Река Благоевградска Бистрица я дели на две части – северна и южна; реката разделя ясно и двете главни била – северното и южното." }

{ "text": "Обратната страна на Луната понякога е наричана погрешно „тъмна страна“. Всъщност тя получава точно толкова количество светлина, колкото и видимата страна, и то точно когато Луната не е видима поради взаимното положение на Земята, Луната и Слънцето. Космическите апарати и кораби се намират в радиосянката на Луната, когато са кацнали на обратната страна на Луната или се намират над нея. Всъщност обратната страна на Луната е най-защитеното от земни радиовълни място в Слънчевата система и към 2005 г. се разработват планове за построяване на радиотелескоп там." }

{ "text": "Отличителна черта на обратната страна на Луната е почти пълната липса на лунни „морета“, базалтови равнини с ниско албедо." }

{ "text": "Различни части от Лунната повърхност са осветени в зависимост от взаимното разположение на Земята, Луната и Слънцето, което води до наблюдаването на лунните фази от земната повърхност. Границата между осветената и неосветената част на Луната се нарича слънчев терминатор." }

{ "text": "Луната извършва една пълна обиколка по орбитата си за 29,5 дни. За един час Луната се придвижва на фона на звездите на около 0,5° или един неин видим диаметър. Специфичност за наклона на лунната орбита е, че той е по-близък до този на еклиптиката, отколкото до наклона на земната екваториална плоскост, за разлика от повечето останали естествени спътници." }

{ "text": "За повече подробности относно взаимното движение на Земята и Луната виж звезден месец и синодичен месец." }

{ "text": "Гравитационното привличане, което Луната оказва върху Земята, е причина за океанските приливи и отливи. Те са в синхрон с положението на Луната спрямо Земята. На практика обаче проблемът се усложнява от ексцентричността на лунната орбита. Когато Луната е близо до перигей, то нейното въртене „изостава“ от орбиталната ѝ скорост и това позволява да се наблюдават допълнителни 8° дължина в източната ѝ част. Обратно, когато Луната е близо до апогей, то въртенето ѝ „изпреварва“ орбиталната ѝ скорост и допълнителни 8° в западната ѝ част са видими. Този ефект се нарича надлъжна либрация." }

{ "text": "Приливните максимуми върху повърхността на Земята, причинени от лунната гравитация, изостават от видимата позиция на Луната поради инерцията на океанската вода и триенето ѝ по океанското дъно и плитчини като устията на реките. В резултат на това част от момента на земното въртене постепенно се прехвърля върху лунния орбитален момент, като всяка година Луната се отдалечава средно с 38 mm от Земята. В същото време въртенето на Земята се забавя; земният ден се удължава с 15 µs всяка година." }

{ "text": "Гледана от Земята в продължение на една пълна орбита, Луната изглежда сякаш осцилира нагоре-надолу (подобно на човек, кимащ отрицателно), понеже лунната орбита не е успоредна на земния екватор. Този ефект се нарича напречна либрация и позволява да се наблюдават допълнително около 7° ширина в областите на лунните полюси." }

{ "text": "И най-накрая, понеже Луната е само на около 60 земни радиуса разстояние, наблюдател на земния екватор в продължение на една нощ (12 часа) ще се придвижи странично на разстояние един земен диаметър спрямо Луната. Тази дневна либрация позволява да се наблюдава около един градус дължина в областта на лунните тропици." }

{ "text": "Косумел (Козумел) е остров от източната страна на полуостров Юкатан, трети по големина мексикански остров и най-големият на атлантическата страна на Мексико. Най-големият му град е Сан Мигел. През 1960 г. Жак Кусто показва на света красотата на местните коралови рифове и започва туристическата слава на острова като едно от любими места за гмуркане (скуба)." }

{ "text": "Населението е главно от смесен индианско-испански произход (метиси) – 87,6%, индианци (56 етноса) – 11,7% (от тях испаноезични – 57,2%, ацтеки – 11,7%, маи – 6,5%, сапотеки – 3,6%, отоми – 2,9%, миштеки – 2,5%, други -15,6%), други – 0,7%." }

{ "text": "Конфесионалният състав е предимно християни – 95,6% (от тях католици 94,4% и протестанти 5,6%), други – 4,4%. Извън страната живеят над 12 млн. мексиканци (основно в САЩ). Градското население е 78%." }

{ "text": "Гъстотата е 54 д./km² Естественият прираст е 28. Средната продължителност на живота за мъжете е 70 г., а за жените – 76 г." }

{ "text": "По данни на „The world factbook“ 86,1% от населението на Мексико е грамотно – може да чете и пише. По данни от 2005 г. разходите, които правителството прави за образователната система, са 5,5% от БВП на страната." }

{ "text": "Официалният език е испански, употребяват се и редица местни езици и наречия, като мексиканския диалект на испанския, ацтекски, мая и други." }

{ "text": "Мексико притежава стабилна свободна пазарна икономика, за която е характерна смесица от остаряла и модерна индустрия, както и селско стопанство. Страната е с една от най-отворените икономики в света – подписани са 12 споразумения за свободна търговия с над 40 държави от целия свят." }

{ "text": "През последните години е налице ускорена приватизация на публичния сектор – летища, пътища, пристанища, производство на електроенергия. За да бъде постигнат траен висок икономически растеж е необходима по-нататъшна модернизация в индустриалния сектор, подобряване на инфраструктурата, либерализация на пазара на труда." }

{ "text": "Страната е богата на природни ресурси: нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, кадмий, живак, дървесина." }

{ "text": "След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г." }

{ "text": "Като жизнено важен възел от инфраструктурата на СССР Москва, заедно с Ленинград и Киев, е определена за една от трите стратегически цели на германското настъпление през 1941 г. (виж операция Барбароса) През ноември 1941 г. немската група армии „Център“ достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна операция." }

{ "text": "През 2005 г. градът, вследствие на срив в електроснабдяването, преживява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия." }

{ "text": "Териториалните единици на Москва са административни окръзи, райони и селищни общини с имена и граници, определени от правните актове на града." }

{ "text": "Административен окръг – териториална единица на град Москва, образувана за административно управление на съответната територия, включва няколко района или градски селища на Москва. Границите на административния окръг не могат да пресичат границите на районите и градските селища." }

{ "text": "Район – образува се с отчитане на историческите, географските и градоустройствените особености на съответните територии, броя на населението, социално-икономическите характеристики, местоположението на транспортните комуникации, инженерната инфраструктура и други особености на територията." }

{ "text": "Селищна община (на руски поселѐние) – териториална единица на Москва, образувана на територии, включени в състава на Москва по време на проекта за разширяване на територията ѝ от 1 юли 2012 г." }

{ "text": "Образуване, преобразуване, именуване и премахване на райони и селищни общини, създаване и изменение на техните граници се осъществява от Московската градска дума по предложение на кмета на Москва, а на административните окръзи – от кмета на Москва." }

{ "text": "В административно-териториално отношение град Москва се дели на 12 административни окръга: 1 – Централен, 2 – Северен, 3 – Североизточен, 4 – Източен, 5 – Югоизточен, 6 – Южен, 7 – Югозападен, 8 – Западен, 9 – Северозападен, 10 – Зеленоградски, 11 – Новомосковски, 12 – Троицки. Последние три са разположени напълно извън Околовръстния път (МКАД)." }

{ "text": "Връх Мусала е изграден от палеозойски гранит, прорязан с гранитпорфирни жили. Има планинско-ливадни почви. Покрит е главно с алпийска растителност. В южната част на масива му има хубави планински пасища („чалове“). Забележително е разнообразието на флората, включваща някои интересни дървесни видове, и фауната; това е и добро място за наблюдение на птици." }

{ "text": "Средната годишна температура е минус 2,9 °C, средната февруарска – минус 12 °C, средната августовска – 5,4 °C; абсолютната минимална температура – минус 31,2 °C, абсолютната максимална температура – 18,7 °C. Преобладават северозападни ветрове. Средно 254 дни от годината Мусала е покрит със снежна покривка. На 17 декември 2019 г. е отчетен нов абсолютен температурен рекорд – 7,6 °C" }

{ "text": "Първото документирано зимно изкачване на Мусала е през 1923 г., когато десетима души, начело с Павел Делирадев и Пейо Пеев, тръгвайки от Боровец, изкачват върха по хребета Маркуджика и слизат през Маричината долина." }

{ "text": "Връх Мусала е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат в метеорологичната станция." }

{ "text": "Връх Мусала е сред инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в метеорологичната станция на върха и в заслон „Ледено езеро“." }

{ "text": "Курортът Боровец е изходният пункт на маршрута. Най-краткият вариант е 1.1.1 – 1.1.2 – 2.1 – 3 – 4, а най-продължителният – 1.2 – 2.2.1. – 2.2.2 – 3 – 4.1.1.1. Боровец – хижа Ястребец, с лифт, 30 мин. Има кабинков лифт (гондола), който започва на 200 m западно от паркинга на хотел „Самоков“ и завършва непосредствено до хижа Ястребец под връх Ястребец на височина 2369 m (работно време на лифта: 9 – 16 ч., всеки ден без понеделник и вторник, летния сезон – 9 – 18 ч.; цена – 10 лв. в едната посока, 20 лв. в двете посоки). Пътуването с лифта продължава около 25 – 30 минути. По този начин се спестява около три часа и половина труден преход. От там се разкрива красива панорама към високите върхове на Рила планина. На юг се виждат върховете Дено, Иречек, Малка Мусала, Мусала и Алеко. Хижа Ястребец представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 20 – 25 места, стаи с 2 – 4, 5, 6 и 8 легла със собствени санитарни възли, топла вода и душ, локално парно отопление, телевизор, масичка и малко скринче с огледало. Леглата са застлани с олекотени завивки, изгладени, колосани и ароматизирани чаршафи. Цени за денонощие за легло + закуска: летен сезон (1.5 – 30.10) – 25 лв., зимен сезон (1.12 – 30.4) – 30 лв. Хижата е водоснабдена и електрифицирана, основно обновена, разполага с ресторант . Цени: чай – 1,50 лв., кафе „Лаваца“ – 2,50 лв., таратор – 2,50 лв., обедно меню (супа+готвено или 3 кюфтета + салата + малка бира или безалкохолно) за 6 лв. Тел: 0897 07 07 13, 0897 07 07 14, 0888 355 796; имейл: yastrebets@gmail.com." }

{ "text": "1.1.2. Хижа Ястребец – хижа Мусала, пеша, 1 час. Тръгва се по маркирана пътека, полегата, без стръмни участъци. Върви се по прав широк черен път. Пътеката пресича хълма Маркуджик, минава покрай три Т-образни лифта и за около 1 час разходка по алпийските ливади се достига до седмото Мусаленско езеро. То е разположено на 2389 m надморска височина (н.в.), на 1890 m северно от връх Мусала и е дълбоко 1,6 m. Хижа Мусала се намира на циркусен праг, край северния бряг на езерото. Представлява стара дървена двуетажна сграда, построена през 1966 г. от БТС, с капацитет 45 – 68 места в стаи с по 3, 4, 6, 7, 9 и повече легла с матраци, но без чаршафи и 2 общи помещения с пружинени нарове. Нощувката на хижа Мусала е на цени 15 – 20 лв. на човек. Отоплението е с печки на твърдо гориво и камина с водна риза, която се спира през нощта. Хижата е електроснабдена кабелно от градската мрежа, но помещенията не са водоснабдени. Водоснабдяването е външно – с външни чешми и тоалетни. Има туристическа столова с телевизор и бюфет. Цените на порция леща или боб са около 3 – 5 лв.; супа – 3 лв.; чай – 1 лв.; кафе – 2 лв.; кола, фанта – 3 лв.; бира – 4 лв. Мненията за обслужването и санитарно-хигиенните условия са противоречиви. Телефони: 089 666 1454 (Сашо), (0889 740 247, 0886 40 70 55, 0888 776 431); емейл: musala_hija@abv.bg. Стопанисва се от ТД „Рилски турист“, гр. Самоков, бул. „Искър“ 2, тел.: 0722 66 505, 0896 715 929." }

{ "text": "1.2. Боровец – хижа Мусала, пеша, 4 ч. 30 мин. Най-лесният път за изкачване само пеша представлява права пътека от Боровец, 10 km в южна посока. В началото е хубав път, но после през пасищата е много заблатено и ще прогизнат краката, освен ако не са с непромокаеми обувки. Освен това там много често вали (ръми)." }

{ "text": "2.1. Хижа Мусала – заслон Еверест, пеша, 1 ч. 10 мин. На около 100 m от х. Мусала има един много стръмен участък, с който практически започва изкачването. Преминава се за около 20 мин. След това се редуват сравнително равни участъци и по-стръмни, но е поносимо. Нетренирани туристи трябва да почиват през 15-ина минути." }

{ "text": "Сексът (още сексуален акт, полов акт, коитус или сношение) е сексуално проникване, между две живи същества – хора или животни. В по-широкото си значение думата означава не само съвкуплението (акт с проникване, копулация, при животните – съешаване), но и всякакъв интимен физически контакт с цел удовлетворяване на сексуалното желание. За повечето нехуманоидни животни сексуалният акт се извършва единствено с репродуктивна цел чрез инсеминация и последваща фертилизация. Все пак при делфините например е известно, че двойките се събират за сексуални взаимодействия дори когато женската е извън фертилен период на репродуктивния цикъл, както и има секс между партньори от един и същи пол. За разлика от тях, в повечето случаи хората правят секс за удоволствие." }

{ "text": "Сексуален контакт с цел финансова или материална изгода, а не (само) от желание за сексуално удовлетворение, се нарича проституция." }

{ "text": "Прякото, буквално и в някои случаи вулгарно възпроизвеждане на полов акт чрез литературни, изобразителни и аудио-визуални средства се нарича порнография, а по-изтънченото и естетическо представяне се нарича еротика. Границите между двете понятия обаче понякога са твърде размити." }

{ "text": "Действията, насочени към стимулиране на половите органи и целящи постигане на сексуално удовлетворение, се наричат сексуални действия. Те могат да бъдат:" }

{ "text": "Религиозните виждания по отношение на сексуалния акт варират силно между отделните религии, между отделните секти или разклонения на една религия, както и между различните вярващи." }

{ "text": "В християнството днес на секса се гледа балансирано – от една страна, той е Божие благословение спрямо човека (в Стария Завет Бог благославя сексуалните връзки: „Плодете се и множете се“), а от друга – следва да бъде практикуван единствено в рамките на осветения от Църквата брачен съюз." }

{ "text": "В Римокатолическата църква сексът е позволен само ако се използва за възпроизвеждане, което означава, че в брака е разрешен само вагиналният секс. Според католическата църква сексът не е за удоволствие, а за възпроизвеждане. Заради тази причина контрацепцията е забранена за католиците." }

{ "text": "В исляма сексът е позволен само в брака със съпруга. Например позволени са вагиналният и оралният секс. Аналният секс е забранен в исляма." }

{ "text": "Разпространени синоними на секс в българския език, смятани за вулгаризми, са еба̀не, чукане и други. Евфемизми са любя се, правя любов, спя с и други." }

{ "text": "Животинският свят в Аржентина е по-богат и разнообразен в северната част на страната. Тук представители на бозайниците са множество видове маймуни, ягуари, пуми, оцелоти, мравояди, тапири, диви свине и миещи мечки. Характерни за района птици са фламинго, почти всички видове колибри и папагали. Пампасите са обитавани от броненосци, лисици, бялки, диви котки, зайци, американски щрауси (рии), ястреби, соколи, чапли, дъждосвирци и яребици. Някои от тези животни се срещат също и в Патагония. Студените райони на Андите са обитавани от лами, викуни, алпаки и кондори. Риба изобилства в крайбрежните води, езерата и реките." }

{ "text": "Около 40% от населението на Аржентина е съсредоточено в мегаполиса на Буенос Айрес и околностите му, където силният автомобилен трафик предизвиква сериозно замърсяване на въздуха. В провинциалните райони достъпът до чиста вода и здрава канализация е силно ограничен. Отчита се все по-голямо замърсяване на реките, дължащо се на засилващата се употреба на пестициди." }

{ "text": "Аржентина има значително комплексна политика на опазване на околната среда. Има 190 защитени местности, заемащи общо 4,4% от територията на страната под юрисдикцията на смесица от федерална, областна и общинска администрация. Университетите и частни лица също управляват някои фондове. Обаче само около 1,7% от земята получава значимо опазване и само около половината от познатите екосистеми в Аржентина се намират в тези защитени територии. Основните екологични проблеми са бракониерството и неправомерното изсичане на горите на север, прекомерният туризъм на юг, прекомерната паша във всички райони на страната, салинизацията (замърсяване със соли) на пасищата и обработваемата земя като последствие от построяването на язовири и напоителни комплекси." }

{ "text": "Федеративна република (от 1853 г.), начело с президент, избиран за 4 години. Законодателният орган е Национален конгрес, състоящ се от Сенат (72 членове) и Палата на депутатите (257 членове). Всеки две години палатата на депутатите се обновява, а сенатът – 1/3. Изпълнителната власт – президент и правителство, начело с министър-координатор." }

{ "text": "Аржентинско песо, равно е на 100 сентавос. Има банкноти по 100, 50, 20, 10, 5 и 1 песо. Монетите са по 50, 20, 10, 5 и 1 сентаво. Кредитни карти се приемат само в големите търговски центрове и хотели, в провинцията с тях е почти невъзможно да се плаща. Бакшишите са задължителни, в големите заведения се включват към сметката и са от 5 до 10% от нея." }

{ "text": "Около 81% от населението на Аржентина е с европейски произход. За разлика от повечето латиноамерикански страни, Аржентина има относително малко на брой метиси. Обаче броят на метисите е нараснал през последните десетилетия в резултат на засилената емиграция, предимно от Парагвай и Боливия. Малък е и броят на местното население, като през 1994 г. конституционните реформи му гарантират определени права, включително право на двуезичие и междукултурно образование." }

{ "text": "Правителството на Аржентина дълго време е насърчавало европейската емиграция, като от десетилетия стабилното управление на страната, силните международни връзки и добрите икономически възможности привличат нови жители. От 1850 г. до 1940 г. над 6 милиона души са се преселили в страната. Преобладават испанските и италианските имигранти, както и значителен брой французи, англичани, германци, руснаци, украинци, поляци и сирийци. От 50-те години на 20 век повече от 50 000 азиатци са се преселили в Аржентина предимно от Южна Корея. Обаче след икономическия срив през 2002 г. хиляди аржентинци са напуснали страната, връщайки се обратно в Испания, Италия, Германия или други страни извън региона." }

{ "text": "През 2005 г. населението на Аржентина е 39 537 943 души, даващо на страната средна гъстота от 14 д./km². Повече от една трета от населението живее във или около Буенос Айрес, като 90% от населението живее в градовете." }

{ "text": "Населението на Аржентина се радва на нива на доход на глава от населението, урбанизация, образованост и социално благоденствие, които се нареждат сред най-високите в Латинска Америка. Бизнескласата, огромната средна класа и сравнително добре организираната работническа класа, заедно с малка част от местното население и при отсъствието на значителен относителен дял на селячество, различават Аржентина от повечето латиноамерикански общества. Въпреки това в много малко страни населението е толкова ясно разделено на градско и селско. Буенос Айрес прилича на европейска столица, с широките си булеварди и кафета, и с жителите, които сами се определят като porteños („хора на пристанището“), и които са ориентирани повече към Европа и Съединените щати, отколкото към Аржентина и останалата част от Южна Америка." }

{ "text": "Плеврит – възпаление на мембраната около белите дробове или перикардит – възпаление на мембраната около сърцето" }

{ "text": "Хематологични нарушения – анемия, левкопения или лимфопения – нисък брой на лимфоцитите или тромбоцитопения" }

{ "text": "Фоточувствителност (излагането на УВ светлина предизвиква обриви или някой от другите симптоми на SLE)" }

{ "text": "Когато изходът е летален най-честите причини за това са развиването са усложнения с бъбреците, нервната система и сърдечно-съдовата система, както и инфекции вследствие от лекарства, използвани за заболяването. Прогнозата е по-лоша за мъжете и децата, отколкото за жените." }

{ "text": "През 50-те години повечето пациенти, диагностицирани със SLE, са живели по-малко от пет години. Напредъкът в диагностицирането и третирането подобряват оцеляването и над 90% от пациентите сега оцеляват повече от десет години, а заболяването протича в по-лек курс. Проучванията на болестта драматично се увеличават в последните години." }

{ "text": "Обикновено се прилагат противомаларийни средства и/или кортикостероиди Hydroxychloroquine, Azathioprine; Cyclosphamide е използван за сериозен нефрит или други усложнения, повреждащи органите. Прилагат се орално, венозно или локално, но крият рискове и имат сериозни последствия, някои от които са по-опасни от самата болест. Пациенти, които използват стероиди, често могат да развият затлъстяване, диабет и остеопороза. Следователно, стероидите е нужно да бъдат избегнати, където е възможно." }

{ "text": "Избягването на слънчева светлина (предотвратявайки проблеми поради фоточувствителност) също могат да имат някакъв ефект. Съществуват редица алтернативни терапии и природни лечения. Има положителни резултати при опити за третиране на лупус с помощта на пчелно млечице. Данните са на японски автори и са публикувани в медицинското списание „Lupus“" }

{ "text": "Третирането от SLE е толкова разнообразно, колкото неговият курс, трудно е да се предскаже кое третиране ще бъде най-ефективно." }

{ "text": "Всички терапии обаче имат някои общи черти, а именно – режим на физическа и емоционална почивка, защита от директна слънчева светлина, здравословна диета, точно третиране на инфекциите, анулиране на известни алергени и влошаващи фактори са основите на терапията. В допълнение, за жените пациенти, евентуалната бременност трябва да бъде планирана във времето на ремисия." }

{ "text": "Над нея се простира 200-километровия преходен слой, в който температурите много рязко се повишават. Този слой е трудно видим от повърхността на Земята." }

{ "text": "Короната е разширената външна част от атмосферата на Слънцето, която е много по-голяма по обем от колкото е самото Слънце. Короната непрекъснато се разширява в пространството и се превръща в слънчев вятър, който изпълва цялата Слънчева система. В най-горещите си части, короната е от 8 до 20 млн. Келвина, като все още не е ясно от къде идва цялата тази топлина." }

{ "text": "Хелиосферата, която се счита за най-слабия външен слой на атмосферата, се простира чак до орбитата на Плутон." }

{ "text": "Слънцето е магнитно активна звезда. То поддържа силно магнитно поле, което се променя от година на година и обръща посоката си на всеки 11 години около слънчевия максимум. Магнитното поле на Слънцето води до много процеси, наречени общо слънчева активност, включваща слънчевите петна по повърхността на звездата, слънчевите изригвания, както и промените в слънчевия вятър, който пренася материя през Слънчевата система. Процесите, следствие от слънчевата активност на Земята, включват сиянията и нарушаването на радио-комуникацията и електрическата енергия. Слънчевата дейност променя структурата на външната атмосфера на Земята." }

{ "text": "Човекът е започнал да проявява интерес към небесното светило още преди повече от 20 000 години. А, преди около 7000 години на много места по света е имало натрупани знания и традиции в наблюдението на Слънцето. Хората осъзнавали колко са зависими от неговата светлина и топлина и то им се струвало нещо много свръхестествено. Те започнали да го обожествяват и да се прекланят пред него." }

{ "text": "Древните египтяни наричали Слънцето бог Ра. Ра – богът слънце, произлязъл от хаоса бил властелина на цялата вселена. Силата му идвала от една тайнствена дума, която никой не трябвало да узнае. Ако някой узнаел магическата дума, Ра незабавно би загубил силата и властта си." }

{ "text": "Гърците почитали богът на Слънцето Хелиос. Далече на изток се намирал златният дворец на Хелиос. Сутрин, вратите на двореца се отваряли и Хелиос излизал през тях със златната си колесница, теглена от четири бели коня. Лъчите на Хелиос се сипели върху земята и давали светлина, топлина и живот." }

{ "text": "Слънцето е съставено главно от водород и хелий. Съдържа много по малко други елементи като кислород, въглерод, неон, желязо и други. Когато Слънцето изчерпи запасите си от водород (по долу още информация) ще започне процес на разширение." }

{ "text": "Слънцето е звезда, далеч по-малка от сините гиганти. Тя се е формирала преди 4,6 милиарда години (според ядрената космохронология); за типична G2 звезда се очаква да съществува в продължение на около 10 милиарда години." }

{ "text": "Правят се опити да се предскаже настъпването на епилептичните пристъпи с помощта на ЕЕГ. До 2011 г. все още няма разработен ефективен механизъм за предсказване на появата на пристъпи. Киндлингът, модел, при който повтарящо се подлагане на събития, които могат да предизвикат появата на пристъпи, евентуално води до по-лесна поява на пристъпи, е използван за създаване на животински модели на епилепсия." }

{ "text": "Генна терапия се проучва при няколко вида епилепсия. Няма достатъчно доказателства в подкрепа на ползата от прилагане на лекарства, променящи имунната функция, като интравенозни имуноглобулини. От 2012 година насам за определени видове епилепсия се прави сравняване на неинвазивна стереотактична лъчетерапия със стандартно хирургическо лечение." }