Datasets:

Samoed

/

WikipediaRetrievalMultilingual

like 0

{ "text": "Епилепсията се среща при редица животни, включително кучета и котки и е най-често срещаното мозъчно нарушение при кучетата. Обикновено се лекува с антиконвулсанти като фенобарбитал и бромид при кучетата и фенобарбитал при котките. Въпреки че диагностицирането на генерализирани пристъпи при конете е сравнително лесно, диагностицирането на негенерализирани пристъпи може да е по-трудно и може да се наложи ЕЕГ изследване." }

{ "text": "В наши дни има много хора, помогнали за развитието на знанията ни относно епилепсията. Тъй като епилепсията е болест, позната на човечеството от хиляди години, не могат да бъдат изброени всички такива хора, но ето част от тези, допринесли значително:" }

{ "text": "Уилям Гордън Ленокс (1884 – 1960) – американски невролог, един от първите използвали ЕЕГ за изследване на епилепсията." }

{ "text": "Ханс Бергер (21 май 1873 – 1 юни 1941) – роден в Германия. Пръв е използвал ЕЕГ за измерване на човешките алфа вълни на хора с епилепсия" }

{ "text": "Уилдър Грейвс Пенфилд (25/26 януари 1891 – 5 април 1976) – работи с Хербърт Джаспър. Заедно публикуват „Епилепсията – част от човешката физика и психика“. Роден е в САЩ, но прекарва живота си в Канада. Наричан е „най-великият канадец“." }

{ "text": "В България броят на хората страдащи от епилепсия до голяма степен е известен, поради доброто диагностициране. Към 2005 г. официално в България има около 80 000 души, като около 30 000 от тях са деца. Този брой до днес определено е нараснал, но никой не може да каже колко точно днес са епилептиците българи. Националният център за епилепсия и други неврологични заболявания в България е „Свети Наум“ в София." }

{ "text": "Както в миналото, така и днес много хора са страдали и продължават да страдат от епилепсия. Днес може много по-прецизно да се каже кой има епилепсия и кой не, тъй като не всеки припадък непременно означава епилепсия. В миналото обаче не е могло с пълна точност да се каже дали някой е имал тази, или просто друга болест с подобни симптоми. Така например се спори за личности като Леонардо да Винчи, Бетовен, Микеланджело, Агата Кристи дали са имали епилепсия или не." }

{ "text": "Първата менструация в живота на жената се нарича менархе. Менструацията е точен показател за анатомичното и функционалното състояние преди всичко на половия апарат на жената, а заедно с това тя отразява и състоянието на целия организъм." }

{ "text": "Менструалният цикъл е ритмичен или правилен, когато менструациите в жената се редуват през еднакви интервали. При част от жените точната периодичност на менструацията се запазва дори при съществени промени в живота им. При други, менструациите настъпват през различни интервали, като отделните интервали могат да бъдат нормални или патологични. В тези случаи менструацията се означава като аритмична или неправилна. Колебанията в интервала от 2 – 3 дни са твърде често явление. Тази лека аритмичност на менструацията при нормални сами по себе си интервали не говори за патологично състояние на половия апарат. Промени в ритъма настъпват лесно при нервно-вегетативни и нервно-психични дразнения и особено при промени в околната среда. По време на пубертета, на климактериума, както и след раждания и аборти аритмичността на менструацията е често явление." }

{ "text": "Менструационното кръвотечение продължава определено време и спира спонтанно. Средната продължителност на кръвотечението е 5 дни, като то е най-силно на втория и третия ден. Границите на нормата са между 3 и 5, максимално 7 дни. Обикновено продължителността на кръвотечението у една и съща жена е доста постоянна, като много по-рядко може да показва колебания. Ако разликата стане голяма, това е признак за известно патологично отклонение. Механизмът на спирането на кръвотечението при менструация е същият както при раждането: отворените кръвоносни съдове се притискат от мускулните влакна под действието на маточните контракции." }

{ "text": "Количеството на менструационната кръвозагуба се намира в зависимост от продължителността и силата на менструалното кръвотечение. При нормална менструация жената губи средно около 50 – 100 ml смес, която много прилича на кръв (но не е кръв). Кръвозагубата обаче изглежда по-голяма, тъй като към менструалната кръв са примесени и секрети от матката и влагалището, които придават на кръвта кафеникав и слузест вид." }

{ "text": "Менструалната кръв има характерен червено-кафеникав цвят, течна е, и се съсирва трудно. Това се дължи на образуващи се в преградната маточна лигавица вещества, които спират, разрушават или неутрализират ферментите на съсирането. Наличността на съсиреци е признак, че кръвотечението е по-силно от нормата." }

{ "text": "Менструационната кръв, поради това, че е примесена с цервикална слуз, има слузест вид и е лепкава на пипане. Тя има своеобразен мирис, дължащ се на примесите от секрета на мастните жлези на вулвата. Вследствие на явления от разпадане, които могат да настъпят под действието на бактерии от влагалището и външните полови органи, особено при недостатъчна хигиена, менструационната кръв може да добие остър и неприятен, дори зловонен мирис." }

{ "text": "Менструацията е процес, който протича почти редовно със смущение от общо или локално естество. Само около 16 – 18 % от жените нямат никакви оплаквания. Известни промени, наречени предменструален синдром, предшестват кръвотечението. Някои смущения се явяват в средата на интервала. Смущенията биват субективни и обективни. По-характерни субективни усещания са:" }

{ "text": "Понякога се наблюдават и редица смущения, като например в храносмилателната система: намаляване на апетита, отвращение от някои храни, гадене, повръщане, диария или запек. Може да се установи ускоряване на пулса, сърцебиене и пр. Често се срещат признаци на вазомоторна нестабилност, изразяваща се в чувство на топлина, обилно изпотяване и пр. През това време носът и фаринксът набъбват. Гласът губи своята сила и яснота. По кожата могат да се появяват пъпки или херпеси. Обикновено се изпитва чувство на повишаване на телесното тегло и напрежение, на тежест в корема, което се дължи на усилено кръвонапълване в малкия таз, което често предизвиква дразнене, сърбеж, а понякога и полова възбуда." }

{ "text": "Дисменорея – болезнен менструален цикъл. Причина за появата на болезнени спазми на матката са конвулсивните контракции на мускулите на матката и абдоминалните мускули около нея, чиято цел е да избутат менструалната течност. Контракциите са предизвикани от тъканта върху матката, която освобождава мастни киселини, наречени простагландини. Този процес се нарича първична дисменорея. Тя се появява обикновено в рамките на 1 – 2 години след първата менструация. Може да продължи до настъпване на менопауза, но много жени споделят, че симптомите постепенно намаляват след средата на 20-ата си годишнина. Ако болката се появява между менструацията или продължава повече от първите няколко дни на цикъла, се нарича вторична дисменорея. Симптомите на дисменореята могат да доведат до немощ при някои жени, като все още не са установени причините за различните симптоми или липсата на такива. В по-тежките случаи се наблюдава болка в тазобедрената част, гадене, диария или запек. Лечението има за цел намаляване на простагландините чрез медикаменти за понижаване на тяхното ниво или контрацептиви. Неопиоидните аналгетици, които имат и противовъзпалително действие, като ибупрофен и напроксен, могат да облекчат симптомите." }

{ "text": "Младежкият дом в град Враца е първият младежки дом в България. Открит е през есента на 1968 година. През годините Младежкият дом се оформя като младежко пространство, предназначено за развитие и изява на творческите способности на младите хора. Сред проектите му са Международен младежки театрален фестивал „Време“; Регионален младежки фолклорен събор „Пръски от извора“; Национален ежегоден конкурс-рецитал за ботева поезия; „Rockalution“ – брейкденс турнири с международно участие; Национален турнир по спортни танци; Годишни награди за аматьорско изкуство „Опит за летене“; Турнир „Изгряващи звезди“ – за детски танцови двойки по спортни танци и др." }

{ "text": "Читалище „Развитие“ – Враца е основано през 1869 година и е най-старият културен институт в града. Читалищната библиотека разполага със 126 хил. тома литература. Сега читалището развива сериозна дейност по разпространение на информация както под формата на обучения, семинари, седмични радиопредавания, изяви в местната и национална телевизия, така и пряко сред своите над 2300 читатели." }

{ "text": "Ботеви дни – провеждат се ежегодно от 24 май до 2 юни и са посветени на Христо Ботев и неговата чета. Дните са съпроводени с богата културна програма – конкурси, рецитали, изложби и концерти. Кулминация на честванията са митингът-заря на 1 юни и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица;" }

{ "text": "Национален фестивал на малките театрални форми – организира се от Министерството на културата, Община Враца и Драматично-куклен театър – Враца. Провежда се всяка година в средата на май." }

{ "text": "Международен младежки театрален фестивал „Време“ – създаден през 1987 година от Театрална група „ТЕМП“ и Младежки дом – Враца;" }

{ "text": "Младежки музикален форум и форум на младия слушател – организира се от Община Враца и Врачанската филхармония всяка година през месеците октомври и ноември;" }

{ "text": "Рокерски събор – Враца – провежда се ежегодно, през месец август, в близост до пещерата Леденика във Врачанския Балкан" }

{ "text": "В източния и западния край на града функционират еко-увеселителни паркове, предлагащи различни атракции сред природата, като яздене на коне, стрелба с лък, пейнтбол и др." }

{ "text": "Врачанския Балкан предлага добри възможности за спускане в пещери, походи по многобройните екопътеки, спускане с въже (рапел) по водопад." }

{ "text": "За неизпълнените предсказания на Ванга се говори рядко, което е показателно за неоправданата склонност да им се вярва безусловно. Пример е приписваното на Ванга несбъднато предсказание, че през 2011 година „в резултат на ядрените оръжия в северното полукълбо няма да остане нищо живо. Затова мюсюлманите ще започнат война срещу всички европейци, обвинявайки ги за унищожението“." }

{ "text": "Ванга се сближава с дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова, която увлечена от окултното, поддържа контакти с Ванга от началото на 70-те години на 20 век. Оттам насетне Ванга се ползва с протекцията на комунистическите власти. С нарастването на славата ѝ, редица чуждестранни и български политици започват да посещават Ванга. С нея са работили служители на Държавна сигурност, като не е изключено тя да е била манипулирана чрез техни внушения, които по-късно е предавала на посещаващите я политици." }

{ "text": "Според автори от средите на християнското богословие нейните способности са резултат от въздействие на демонични сили. Нейните прояви, граничещи с окултизъм, изпадането в транс, отхвърлянето на задгробния живот и вярата ѝ в прераждането противоречат на християнството. Богословите на Българската православна църква смятат, че в момент на виденията си и „предсказанията“, Ванга бива обладана от зъл дух и е подчинена на неговата воля. Подобна позиция заема и Руската православна църква." }

{ "text": "През 1966 година на Държавния научноизследователски институт по сугестология – псевдонаука, развита от ръководителя на Института Георги Лозанов, е възложено да изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни проучвания на 7000 души, които са посетили Ванга. Резултатите показват, че на 70% от хората Ванга познава миналото, настоящето и бъдещето. Според авторите на самото проучване обаче, възникналата шумна обществена дискусия е попречила тези резултати да бъдат потвърдени (или отхвърлени) чрез използването на по-прецизна и надеждна методология, която да елиминира въздействието на странични фактори. Освен това, според авторите остава отворен и въпросът какви са причините за наблюдаваните резултати – ако те бъдат приети за достоверни – като се дискутират и характерните в подобни случаи задаване на въпроси, съдържащи част от отговора, незабележимо за събеседниците „подпитване“ и т.н. Най-сетне авторите отбелязват, че не одобряват „лековерността на хората, които се стичат пред дома на Ванга“, както и заключават за пореден път, че е необходимо далеч по-задълбочено и обстойно научно изследване." }

{ "text": "„Феномен“ (1976), документален филм на БТ, режисьор Невена Тошева, сценарист проф. Никола Шипковенски, оператор Йордан Стоянов;" }

{ "text": "„Ванга“ (1996), документален филм, режисьор Стилиян Иванов – филмът многократно е будил интерес, както в България, така и в Русия. Сателитният канал на БНТ излъчва филма по няколко пъти годишно, а руската национална телевизия ОРТ кани Стилиян Иванов в най-гледаните си предавания;" }

{ "text": "Вангелия (2013), руски сериен филм от 2013 година. БНТ излъчва първия епизод на 19 март 2014 година." }

{ "text": "На 5 май 2008 година в град Петрич тържествено е открит за посетители домът музей на Ванга. Така се изпълнява нейната воля, отразена в завещание от 1984 година, открито след кончината ѝ през 1996 година. Около 3000 са запазените лични вещи на ясновидката. Сред тях са снимки, дрехи, подаръци от хора, на които е помагала, документи, предмети, служили ѝ приживе." }

{ "text": "На откриването на музея са се противопоставяли недоволни роднини на Гущерова, неуспешно оспорили нейното завещание, в което тя е оставила имота си на държавата. Ръководителят на музея уверява, че всички приходи ще отидат в държавната хазна." }

{ "text": "По времето на хан Пресиян към 847 г. районът влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през IX – XIV век на територията на днешния град селище и крепостта Вишеград (наричан и Горна крепост) до квартал Горна гледка над язовир „Студен кладенец“. Крепостта е охранявала разклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. Добре защитената цитадела с наблюдателни, отбранителни и жилищни функции е възможно да е използвана и от управителя на средновековната област Ахрида. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката Шеста крепост на хълма отсреща, високо над левия бряг на Арда (586,7 м). От своя страна тя понякога бива отъждествявана с познатата от исторически източници крепост Мъняк/Моняк (Moniac), където е имало лагер на Анри Фландърски, брат на Балдуин I, регент на Романя – Латинската империя. Вероятно още в крепостта Мъняк/Моняк през август 1206 г., поради потвърдената смърт на Балдуин I в Търново, е посочен Анри да наследи на трона Балдуин I и да стане вторият император на Латинската империя. По-нагоре по течението, на десния бряг на Арда се откроява и забележителният раннохристиянски манастир Свети Йоан Предтеча, основан през Късната античност и развит през IX-XIV век, когато манастирската крепост е възможно да е станала и епископско средище. Обширното средновековно гробище в пределите на манастира и извън него е възможно да е предшествало строителството на Кърджалийския манастир. По своя характер то е обичайно градско гробище на много поколения и възрасти с различно социално положение и вероятно е обслужвало късноантичен и средновековен град с още по-старинни корени на високия десен бряг на Арда, близо до черковния комплекс. Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар Калоян към 1199 г. освобождава областта от ромейско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латински военни сили. В края на XII век цялата област на река Арда е в пределите на българската държава и под контрола на Цар Калоян. Не е установен точният отзвук от битките на рицарите от Четвърти кръстоносен поход, както и от действията на владетелите и бароните на Романя – Латинската империя. Съгласно пестеливия разказ на Жофроа дьо Вилардуен, на 4 септември 1207 година латинският крал на Солун Бонифаций Монфератски, по препоръка от местните гърци от околностите на Мосинопол (дн. Гюмюрджина), навлиза с малка конница на цял ден път в планината откъм юг над града. Местните български защитници устройват засада и побеждават латинските рицари по пътя им обратно, а главата на Бонифаций била изпратена на цар Калоян. След убийството на цар Калоян под стените на Солун (октомври 1207 година) областта се управлява от деспот Слав, а при цар Иван Асен II е отново централно подчинена. След 1246 г., когато умира цар Калиман I Асен, Византия установява кратковременен контрол, но в 1254 година цар Михаил Асен отхвърля ромеите. Летописецът Георги Акрополит пише: „Жителите, които бяха българи, се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После ромеите отново се връщат, при цар Kонстатин Асен – Тих районът отново е в България, после пак ромейски, накрая цар Иван Александър възстановява контрола си в областта в 1343 г. В XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и ромейски феодали е възпетият от народа Момчил войвода, който владее земите от Бяло море дотук. Неговото име е свързано и с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди." }

{ "text": "През 1370 – 1371 г. родопчани водят битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на Мурад I. Българските крепости в региона падат под напора на османското нашествие. За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през владичеството се споменава през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара. Два и половина века по-късно, през 1847 г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“. За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г." }

{ "text": "Надали е възможно името на тогавашното малко село да се дължи на шайките полски разбойници „кърджалии“ чиито масови набези особено се разпространили около 50 години преди това в края на 18 и началото на 19 век във вече западналата и попаднала тогава във фактически безвластие Османска империя. Легендарната версия разпространявана сред мюсюлманите в днешния град под средновековната крепост Вишеград, че той дължи името си на митичен османски пълководец завоювал тези места в XIV век, наречен Кърджа Али от Бухара, който след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на 15 век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб е опровергана не само от историческите документи, и подробните османски данъчни регистри, които след обезлюдяването на Вишеград в XIV век цели 230 години не споменават никакво селище тук след нашествието, но фикцията на ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направените проучвания, когато гробът е отворен от учени археолози през 20-те години на 20 век и се оказва празен, фалшив гроб без погребение." }

{ "text": "На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазарът и на следващия ден минават реката, установяват контрол и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава съобщението за подписаното в Одрин примирие. Със Санстефанския договор Кърджали е в границите на България. Берлинският договор поставя града в пределите на автономната българска област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, попада в санджак Гюмюрджина под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. През Балканската война след победата на българската войска в станалата край него битка при Кърджали на 21 октомври (8 октомври стар стил) 1912 г. градът е освободен от Хасковския отряд и окончателно остава в България. В центъра е издигнат паметник на освободителите в памет на героите, загинали за присъединяването на града към България, открит в 1939 г. На откриването присъстват съпругата и сина на ген. Васил Делов – освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия. На генерала също е издигнат паметник в града. Кърджали е обявен за град в началото на 20 век. Още от времето на османската власт търговията с тютюн е основен отрасъл за града." }

{ "text": "С новото административното деление, прокарано от режима на Тодор Живков в 1959 г. градът става окръжен център. Развиват се леката промишленост, машиностроенето и цветната металургия със структуроопределящия Оловно-цинков комбинат, открит през 1955 г. Построен и оборудван по проект на съветската фирма „Гипроцветмет\", комбинатът произвежда цинк, олово и сярна киселина и поставя началото на цветната металургия в България. През 1957 г. започва извличането на сребро и злато под формата на метал „доре\". През май 1958 г. са добити първите килограми бисмут с чистота над 90 процента. През годините производството се разширява с цинков сулфат, бисмут, кадмий, натриев бисулфит, цинкови сплави, преработка на амортизирани акумулаторни батерии, оловно-антимонови сплави, селенови и калциеви сплави за акумулаторната промишленост. Има и завод за бентонит." }

{ "text": "Градът става културен център, тук се намират ДКТ „Димитър Димов“, Регионален исторически музей, Дом на културата и др. Художествената галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали е основана е през 1961 г., но се обособява като самостоятелна галерия през 1967 г. Разполага с едни от най-богатите и интересни сбирки в България – ценни колекции от икони и възрожденски щампи, живопис, графика и скулптура. Представени са творбите на: Владимир Димитров – Майстора, Светлин Русев, Дечко Узунов, В. Дечева, Кирил Цонев и много други. В 1987 г. окръзите са закрити и градът минава към област Хасково." }

{ "text": "От 1999 г. Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи. В 2012 г. Оловно-цинковият комбинат е затворен заради дългове – металургичното предприятие преди това е продадено на „Интертръст холдинг“ и заради тежките задължения към банките кредитори в 2012 г. стига до публична разпродажба. „Горубсо-Кърджали“ и някои предприятия в града поемат малка част от уволнените работници." }

{ "text": "Днес Кърджали е домакин на Международния фестивал на изкуствата „Перперикон“, на Националния конкурс за детска литература „Петя Караколева“, ежегодно се провежда културна седмица, посветена на празника на град Кърджали и др." }

{ "text": "На 29 октомври 2003 г. на централния площад на града пред Общината е открит внушителен 6-метров паметник на Васил Левски със забележителна експресивност и художествена стойност. Автор на идеята за паметника е проф. Константин Денев. За градежа, завършил за по-малко от месец, са използвани петтонни каменни блокове." }

{ "text": "Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазийски заселници." }

{ "text": "В и около града са известни останките на четири късноантични църкви, датирани към IV век – в източния край на крепостта, в нейното подножие, на 6 километра североизточно и на 7 километра югозападно от нея." }

{ "text": "Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със занаятчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон." }

{ "text": "Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 г. славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на Първото и Второто българско царство селището се възстановява и става център на епархия." }

{ "text": "След превземането на Кутловица от османците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселена от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Построени са две джамии, турска баня, чешми и нови обществени сгради. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следващите XVIII и XIX век." }

{ "text": "Непосредствено преди Освобождението в града има турска махала (около 600 души) около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души)." }

{ "text": "След Освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселва в града, са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. – преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. Заедно с притока на население след 1878 г. в града стремително се развива инфраструктурата. Построяват се електрическа мрежа, жп гара, поща, болница, дава се началото на панаир и читалище в града. Градът е един от центровете на Септемврийското въстание през 1923 г. - неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под натиск от Коминтерна. Метежниците завземат града и за кратко установяват преврат." }

{ "text": "След 9 септември 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг. Градът преживява икономически разцвет и силно се развива като промишлен център. През този период са построени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги." }

{ "text": "От 1878 г. до днес Монтана е част от различни административни единици, според многобройните закони за административно деление на България." }

{ "text": "Княжество Монàко (; ; на окситански: Principat de Mónegue), е конституционна монархия и град-държава в Западна Европа." }

{ "text": "Княжеството е разположено на Френската Ривиера между Средиземно море и Франция. То е сред 5-те европейски микродържави и втората най-малка държава в света. То е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 2,02 km²." }

{ "text": "С площ от 2,02 km² Княжество Монако е втората най-малка независима страна след Ватикана. То е разположено на т.нар. Лазурен бряг на Средиземно море, на 18 km източно от Ница. От трите си страни е обградено от Франция, а останалата от Средиземно море. Най-високата точка на страната е 163 m при южния склон на връх „Ангел“, висок 1109 m, но намиращ се във Франция. Страната не разполага с никакви природни ресурси." }

{ "text": "Монако е разделено на четири части: Монако град – старата част на града, разположена на скалист нос, който се разпростира навътре в Средиземно море; Ла Кондамин – територията около пристанището; Монте Карло – основната жилищна и курортна област; и Фонвией – застроена площ до морето." }

{ "text": "Климатът в страната е субтропичен с мека и дъждовна зима и горещо и сухо лято. Средната минимална температура през януари и февруари е 8 °C, а средната максимална температура през юли и август е 26 °C." }

{ "text": "Територията на Монако след 1000 г. пр.н.е. е финикийска колония, а през 1 век влиза в състава на Римската империя. През 1191 година генуезците установяват контрол върху територията. През 1297 г. фамилията Грималди поема управлението на Монако. В края на 14 и началото на 15 век генуезците обсаждат Монако и го завземат заедно с Рокбрюн, но Грималди успяват да задържат Мантон. През 1407 г. Рение II успява да върне Рокбрюн под контрола на княжеството, а по-късно и самото Монако. Грималди поддържат съюзнически отношения с Франция с изключение на периода между 1524 и 1621 година, когато Монако е в ръцете на Испания. През 1532 г. започва управлението на Етиен Грималди, който управлява като регент на малолетния Хоноре I. Етиен използва всяка възможност да увеличи автономията на Монако, но след смъртта му княжеският двор започва да страда от интриги и вътрешни конфликти. През 1793 година революционният режим отхвърля съюзничеството и анексира княжеството. То остава част от Франция до падането на Наполеон Бонапарт, когато Грималди се връщат на власт. Виенският конгрес през 1815 г. прави Монако протекторат на Сардиния." }

{ "text": "През 1861 година Монако е призната за независима държава според Френско-монакския договор. Според договора княжеството също предава Мантон и Рокбрюн на Франция. Двете градчета, които от 1848 г. отказват да плащат данък на Грималди, са един от основните източници на приходи за фамилията. С договора Монако губи 94% от територията и 84% от селскостопанските си площи. Загубите принуждават фамилията да търси нови източници на средства. За целта през 1863 година е основано казиното в Монте Карло, което се настанява в сегашната си сграда през 1879 г. През 1865 г. Монако влиза в митнически съюз с Франция. През 1918 г. е сключен още един договор между двете страни, според който, в случай на изчезване на фамилията Грималди, Монако ще остане автономна страна под протекцията на Франция." }

{ "text": "През 1936 г. принц Луи II се среща с германския финансов министър Ялмар Шахт, и двете страни сключват финансови споразумения в полза на немските банки. Чрез Монако и Швейцария, Третият Райх отслабва ефектите от ембаргото на Съюзниците. Княжеството се стреми да остане неутрално, но през ноември 1942 г. е окупирано от Италия за няколко месеца. На следващата година италианските войски са заменени от германски, но присъствието им е достатъчно дискретно, за да може принцът да поддържа образ на неутралитет. В тази необичайна ситуация е било възможно по улиците на Монако да бъдат забелязани едновременно германски, британски и американски офицери. През 1944 г. престолонаследникът Рение III постъпва във френската армия и се бие за свободата на Франция." }

{ "text": "Рение идва на власт малко преди смъртта на баща си, през май 1949 г. Седем години по-късно той се жени за американската актриса Грейс Кели, от която има три деца – Каролин, Албер и Стефани. Грейс загива в автомобилна катастрофа през 1982 г. През 1997 г. фамилията Грималди чества 700 години от началото на управлението си, а две години по-късно Рение отбелязва 50 години на трона. След смъртта му през 2005 година управлението поема принц Албер II." }

{ "text": "Православните храмове в града са 7, като един от тях – катедралният храм „Свети Висарион Смоленски“, е втори по големина в страната след храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София (надминавайки катедралите във Видин и Варна)." }

{ "text": "В града освен тези храмове има и близо десетина параклиса, като най-новият е „Покров на Пресвета Богородица“, открит през 2010 г." }

{ "text": "Смолянските археолози откриват и проучиват най-старата църква в землището на града. В местността Могилата (3 km северозападно от Смолян, непосредствено до пътя за Пампорово) е открит раннохристиянски манастирски комплекс от V – VI в. Откритата в центъра на комплекса трикорабна базилика има тристенна апсида, едноделен нартекс и северно помещение към нея. Дължината е 19,50 m, ширината – 12 m, а заедно със страничното преддверие – 17 m. Вътрешните размери на наоса са 12 х 10,60 m, едноделен нартекс – 10,60 х 3,40 m. Манастирската сграда заема площ 310 m2 и има пет помещения, отделно магерница (кухня) – 8,80 х 4,80 m и две пещи, застлани с огнеупорни тухли. Манастирският комплекс е разполагал със собствена стъкларска работилница." }

{ "text": "В историята на най-старата смолянска черква се установиха два периода – от втората половина на V до края на VI в. и от края на IX до края на XIV в., когато била разрушена от османците. Съществуването на манастирския комплекс съвпада с първия период от функционирането на базиликата. Новооткритият раннохристиянски комплекс край Смолян, както и по-рано проучените култов център край с. Барутин (с трикорабна базилика от края на IV в.) и култов център „Гела“ (с трикорабна базилика от VI в.) потвърждават писмените сведения за налагането на християнската религия в тази част на стратегическата планина." }

{ "text": "Градът е седалище на фирми в техническата и обслужващата сфера. След 2000 г. се наблюдава осезаем напредък на града. Изградена е нова главна улица (2003), построени са нови хотели, заведения и дискотеки. Инвестициите в града се увеличават с огромни темпове. Един от най-мащабните проекти не само за Смолян, но и за цяла България, е ски-център Перелик. Предвижда се инвестициите да надхвърлят 400 милиона евро. Ще се изградят 217 km писти за 27 000 скиори, 1500 оръдия за сняг, паркинг със 7740 места, тематични паркове за 4400 посетители. Заради проекта „Супер Перелик“ се предвижда и изграждането на летище, както и 100-километров трилентов път до Пловдив. В града отварят врати множество фирми. На Смолян е присъден дългосрочен кредитен рейтинг „А“ с положителна перспектива. Мащабна инвестиция в размер на 5 милиона лева за закупуването на 11 нови противопожарни автомобила „Renault“ заменят старите. В рамките на две години (от 2004 до 2006) инвестициите в инфраструктурни обекти достигат 50 милиона лева. През месец октомври 2007 г. е избран и инвеститорът по спортно-туристическия център „Момчиловци“. Съоръжението ще е съизмеримо с мегапроекта „Супер Перелик“. Инвестициите в СТЦ „Момчиловци“ се предвижда да надминат 250 милиона евро. Предстои изграждането на голф игрище, ледени пързалки, писти, игрища за футбол, тенис корт, сноуборд, велоалеи, конни бази и др. Всички тези проекти доказват, че туризмът е приоритетен отрасъл за Смолян." }

{ "text": "За 2007 г. строителните инвестициите в общината възлизат на близо 51 милиона лева и са построени 86 нови обекта. През 2008/2009 г. започва и изграждането на два търговско-развлекателни комплекса от типа мол." }

{ "text": "Смолян разполага с две автогари – „Автогара Смолян“ и „Автогара изток“ в кв. Устово. Обслужват се редовни линии до Пловдив, София, Кърджали и много градове в областта, а през летния сезон се обслужва редовна линия до Слънчев бряг. Градският транспорт се обслужва от три фирми, които покриват повече от 16 линии." }

{ "text": "В общинската транспортна схема са включени още няколко допълнителни автобусни линии (номера 4, 6, 8, 9, 11, 14, 17, 18 и др.). Обслужват се и междуселищни линии до селата в община Смолян." }

{ "text": "В града има 2 местни телевизии – „Родопи Сат“ и „Фотон К“. Местният вестник е Отзвук и се разпространява на територията на Смолянска област. Местният новинарски сайт е www.otzvuk.bg." }

{ "text": "Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която най-често посочва признаците на глаголите, уточнява обстоятелствата, при които протича действието." }

{ "text": "Основният морфологичен признак на наречието е неговата неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни граматични значения. Наречията, образувани от качествени прилагателни, имат сравнителна и превъзходна степен (по-добре; най-добре), но според някои автори тези форми са получени чрез адвербиализация на степенуваните форми на прилагателните. Така например най-добре е наречие, което е образувано от превъзходната степен на прилагателното добър. Известен брой наречия имат и различни фонетични разновидности (тук – тука; далеко – далече; бързо – бърже), но те не са различни граматични форми, а диалектни разновидности. В потока на речта наречието няма строго определена позиция в изречението – то може да стои пред или след поясняваната дума (Дойдох бързо, високо говориш), но може и да не е в съседство с нея (Той дойде, макар с известно закъснение, веднага)." }

{ "text": "Съставни – образувани от две или повече думи, но с единно лексикално значение: горе-долу, лека-полека." }

{ "text": "По произход наречията се делят на обикновени (не местоименни) и местоименни. Обикновените наречия произлизат от съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, глаголи, предлози и различни съчетания между тях." }

{ "text": "От прилагателни имена – тази група наречия са образувани чрез директно заемане на определена граматична форма на прилагателното име. Характеризират се със завършеци на -о, -и, -е, -ата" }

{ "text": "От глаголи – тази група произлизат от стари форми за сегашно деятелно причастие на глаголите, най-често със завършек -тичешком, тичешката, лежешком, лежешката" }

{ "text": "От предлози – съчетания от предлог и съществително име, прилагателно име или наречие: наляво, вляво, направо, навътре, навън" }

{ "text": "Местоименните наречия традиционно се причисляват към различни групи местоимения, но по значение (вид на назовавания признак) могат да бъдат включени в едни и същи групи заедно с неместоименните. В таблицата долу са посочени основните представители на местоименните наречия, без да се изброяват всички формални, както и архаичните вече варианти:" }

{ "text": "Наречия за начин – уточняват начина, по който се извършва действието (признак на действието): готвя вкусно. Отговарят на въпроса „Как?“" }

{ "text": "На 20 юли 2020 г. Обединените арабски емирства изстрелват от японския космически център Танигашима автоматична междупланетна станция Ал Амал („Надежда“) по програмата Emirates Mars Mission. На 9 февруари 2021 г. ОАЕ става първата арабска страна и петата страна в света, достигнала Марс, както и втората страна, успешно навлязла в орбита около Марс от първи опит." }

{ "text": "Руско-китайската сонда Фобос-грунт беше насрочена за октомври 2009 г., но след забавяне се очаква да бъде изстреляна през 2011 г. Мисията планира да се вземе материал от марсианския спътник Фобос. През 2018 г. ЕКА планира да изстреля първия си марсоход ЕкзоМарс, който ще може да сондира 2 m надълбоко в почвата и да изследва за органични молекули." }

{ "text": "Руско-финландската мисия МетНет, планира да бъдат изстреляни десетки малки сонди до Марс, които да изградят широко разпространена наблюдателна мрежа, за да се изследва структурата на атмосферата и метеорологичните особености на Марс. Пробна мисия за изпращане на 1 – 2 сонди е насрочена за 2009 или 2011 г. Възможно е МетНет да бъде изстрелян с Фобос-грунт или сондите да бъдат изстреляни отделно на интервали до 2019 г." }

{ "text": "Пилотирани полети до Марс са планирани от САЩ като дългосрочна цел на „Вижданията за космическото изследване“ през 2004 г. според президента Джордж Буш. НАСА и Локхийд Мартин разработват космически кораб Орион, с който се планира да бъдат изстреляни пилотирани мисии до Луната някъде към 2020 г. Те ще бъдат като отправна точка за следващи мисии до Марс." }

{ "text": "Европейската космическа агенция се надява да прати хора на червената планета до 2030, най-късно 2035 г. Това ще бъде предшествано от пращането на големи сонди, като ЕкзоМарс през 2013 г." }

{ "text": "На 28 септември 2007 г. директорът на НАСА Майкъл Грифин заявява, че смятат да пратят човек на Марс до 2037 г.: „през 2057 ще празнуваме 20 години от изпращането на човек на Марс.“" }

{ "text": "Земята се доближава до Марс на разстояние от 80 милиона километра всеки 26 месеца. За земния наблюдател планетата изглежда от жълта до червена в зависимост от орбиталното си положение и сезони. Яркостта на планетата варира значително в зависимост от разстоянието ѝ до Земята. При близък подход със Земята детайли от повърхността ѝ могат да се наблюдават добре с телескоп. Особено видими дори при малки увеличения са полярните шапки." }

{ "text": "На 27 август 2003 г. 9:51:13 по Гринуич разстоянието от Марс до Земята е най-малкото от 60 000 години насам: 55 758 006 km поради факта, че планетата се намира на един ден разстояние от постигане на астрономическа опозиция и на три дни от перихелий. За 2287 г. се очаква още по-близък подход. Тези максимални сближавания на Марс и Земята са незначително по-големи от сближаванията с период от 284 г., за последното от които на 22 август 1924 г. разстоянието е 0,37284 АЕ, сравнено с 0,37271 АЕ на 27 август 2003 г. и очаквани 0,37278 АЕ на 24 август 2208 г." }

{ "text": "Пасаж на Земята, гледана от Марс, ще се наблюдава на 10 ноември 2084 г. На този ден Слънцето, Земята и Марс ще лежат на една права (виж също: пасаж на Меркурий, гледан от Марс, и пасаж на Венера, гледана от Марс). Ъгловият диаметър на Деймос, гледан от повърхността на Марс, е достатъчно малък, за да се наричат неговите закривания на Слънцето пасажи, а не затъмнения, както тези на Фобос." }

{ "text": "Около 558 северно от Каспийско море се появяват бягащите от гьоктюрките авари (псевдо-авари) предвождани от Кандик, на които в началото на 60-те години се подчиняват утигурите. Няколко години по-късно в региона пристигат войските на тюркския военачалник Истеми. Не по-късно от 568 той подчиняват утигурите. Аварите с някои утигури бягат при кутригурите и Заберган ги приема като съюзници. Той оглавява аварите след смъртта на Кандик. След смъртта на Заберган, аварите се налагат над кутригурите с избора на Баян I. Баян I се обявява за каган на авари и прабългари. Голяма част от кутригурите се преселват заедно с аварите към Панония. Останалите утигури остават в рамките на Тюркския хаганат, но през 576 в него започва гражданска война и няколко години по-късно утигурските племена възстановяват независимостта си." }

{ "text": "Останалите в Приазовието прабългари са покорени през 567 – 568 г. от Тюркския хаганат. В борбата за отхвърляне на тюркското надмощие особено активен е Гостун от рода Ерми. Тюркският натиск обединява прабългарските племена от земите край Азовско и Каспийско море. През 603 г. на Тюркския хаганат се разпада на Западен и Източен. Ядро на Западнотюркския хаганат са племената на десетте стрели, които някои свързват с оногурите. Десетте стрели са разделени на две общностни групи, между които съществува антагонизъм. На изток от река Чу се отделят 5 племена от съюза дулу, които част от изследователите свързват с рода Дуло, а на запад други пет нушиби. Между 630 и 651 двете групи водят ожесточена междуособна война за надмощие. През 632 г. племената водени от Кубрат от рода Дуло се обособяват с отделилите се от аварите кутригури и създават голям военно-племенен съюз. Византийските хронисти наричат това политическо обединение Стара Велика България. За кратко време тази България укрепва и влиза в орбитата на византийската политика в Северното Черноморие. Кубрат изпраща пратеници в двора на император Ираклий. Императорът дава на прабългарския владетел титлата патриций и му изпраща скъпи дарове." }

{ "text": "Точните граници на Велика България трудно могат да бъдат установени. Съпоставени с археологическите проучвания се очертават следните граници: от река Днепър на запад до река Кубан на изток и от извора на река Донец до Азовско и Черно море на юг." }

{ "text": "Кубрат е не само силна личност, но и голям авторитет за прабългарските племена. Най-вероятно идеята за българска държавност в нейния ранносредновековен вид се заражда при неговото управление." }

{ "text": "Кубрат умира около 660 – 665 г., като завещава на своите синове да не се разделят, за да „не робуват на друг народ\". След него в продължение на три години управлява най-големият му син – Безмер, когото византийските хронисти наричат Батбаян или Баян." }

{ "text": "Хазарите притискат Велика България още при управлението на Кубрат. След смъртта му синовете му не спазват бащиния завет и се разделят. Най-големият – Батбаян, се подчинява на хазарите и започва да им плаща данък. Част от тези т.н. „черни прабългари“ се оттеглят във високите части на Кавказ и формират оцелелият и до днес балкарски народ обитаващ подножието на най-високия връх в Европа – Елбрус. Вторият син на Кубрат – Котраг, потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. Волга. Тук поставя началото на т.нар. Волжко-Камска България. Тази България съществува до 30-те години на XIII в., когато е разгромена от татаро-монголското нашествие, а по-късно, през 16 век завладяна от Иван IV Грозни, (Велик княз Московски и т.н.), след което той започва да се титулува Цар Болгарский, титул запазен от руските царе до 1917 година." }

{ "text": "Третият син – Аспарух през 70-те години на VII в. се заселва в т.нар. Онгъл (Оглос, Онглос) – земите около делтата на Дунава в днешна Румъния и днешна Бесарабия." }

{ "text": "Прабългарите в Панония в средата на VI век са под властта на Аварския хаганат. След смъртта на Баян I, през 631 г. избухва междуособица за аварския престол между аварски и прабългарски кандидат, в която прабългарския претърпява поражение. Част от панонските прабългари, водени от Алцек се заселва в земите на баварците, подвластни по това време на франкския крал Дагоберт I, който по-късно нарежда те да бъдат избити. Оцеляват само около 300 души, които се заселват в Равенския екзархат в Северна Италия." }

{ "text": "Около 80-те години на VII век остатъкът от панонските прабългари, начело с Кубер, въстават срещу аварите. На страната на прабългарите застават и част от пленниците, взети от аварите във войните с Византия. Вероятно затова Кубер и подвластните му племена се насочват на юг, към земите на Македония, в близост до днешния град Битоля. Кубер установява мирни отношения с Византия и се премества в околностите на Солун. Някои историци допускат, че заселването на Куберовите прабългари в Македония води до създаването на военно-племенен съюз с местните славянски племена, насочен срещу византийците." }

{ "text": "Кунилингус (cunnus: вулва; lingus: език) е сексуално действие за доставяне на сексуално удоволствие, при което партньорът (мъж или жена) използва езика си за стимулиране на половите органи на женския индивид. Кунилингус е вид орален секс." }

{ "text": "Кунилингусът има за цел подготовка на партньорката за класически полов акт и/или предизвикване на оргазъм. Партньорът може да бъде както мъж, така и друга жена." }

{ "text": "Съществуват най-различни практически техники за осъществяване на кунилингус, както и най-различни пози. В повечето случаи стимулацията се съсредоточава върху най-чувствителните зони на половия орган като клитора и малките срамни устни. Позата изцяло зависи от предпочитанията на партньорите. Женските гениталии, и преди всичко вулвата и клитора, биват целувани и близани с устни и език. Вагината също може да бъде стимулирана с език. Посредством кунилингуса жената може да бъде доведена до особено интензивен (или многократен) оргазъм, тъй като се постига директно дразнение на клитора. Не всички жени достигат до оргазъм при кунилингус." }